Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
2
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са
1501
резултата от
519
текста в
2
страници с която и да е от думите за : '
Мисълта
'.
На страница
2
:
501
резултата в
197
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Ако имате усещането, че
мисълта
живее и влече душата ви със себе си, тя е свързана с нея; също така би могло да се каже, че
мисълта
е във вашата душа, както и душата в
мисълта
– това в сетивното битие е нещо подобно на начина, по който човек се запознава със съществата от по-висшите йерархии.
Да предположим, че сядате някъде и си поставяте за задача не да размишлявате за едно или друго нещо с усилие, а засега искате всъщност да не мислите за нищо особено. Как непредизвикано тогава у вас се надига някаква мисъл, за която отначало не сте мислили. Тя заангажирва душата ви до такава степен, че я изпълва, така че можете да стигнете до чувството: повече изобщо не можете да различите тази мисъл от себе си самия, станали сте едно цяло с мисълта, която е изплувала.
Ако имате усещането, че мисълта живее и влече душата ви със себе си, тя е свързана с нея; също така би могло да се каже, че мисълта е във вашата душа, както и душата в мисълта – това в сетивното битие е нещо подобно на начина, по който човек се запознава със съществата от по-висшите йерархии.
Думите „човек е до тях, извън тях е“ губят всякакъв смисъл. Човек е с тях така, както мислите живеят с някого, но не така, че да може да се каже: мислите живеят в някого, а така, че трябва да се каже: мисълта се мисли в него. Те се преживяват и човек съпреживява преживяването на съществата. Човек е вътре в съществата, той е едно с тях, така че е излял цялата си същност в сферата, в която живеят съществата и съпреживява тяхното битие, като знае съвсем точно, че те се изживяват в нея.
към текста >>
Човек е с тях така, както мислите живеят с някого, но не така, че да може да се каже: мислите живеят в някого, а така, че трябва да се каже:
мисълта
се мисли в него.
Да предположим, че сядате някъде и си поставяте за задача не да размишлявате за едно или друго нещо с усилие, а засега искате всъщност да не мислите за нищо особено. Как непредизвикано тогава у вас се надига някаква мисъл, за която отначало не сте мислили. Тя заангажирва душата ви до такава степен, че я изпълва, така че можете да стигнете до чувството: повече изобщо не можете да различите тази мисъл от себе си самия, станали сте едно цяло с мисълта, която е изплувала. Ако имате усещането, че мисълта живее и влече душата ви със себе си, тя е свързана с нея; също така би могло да се каже, че мисълта е във вашата душа, както и душата в мисълта – това в сетивното битие е нещо подобно на начина, по който човек се запознава със съществата от по-висшите йерархии. Думите „човек е до тях, извън тях е“ губят всякакъв смисъл.
Човек е с тях така, както мислите живеят с някого, но не така, че да може да се каже: мислите живеят в някого, а така, че трябва да се каже: мисълта се мисли в него.
Те се преживяват и човек съпреживява преживяването на съществата. Човек е вътре в съществата, той е едно с тях, така че е излял цялата си същност в сферата, в която живеят съществата и съпреживява тяхното битие, като знае съвсем точно, че те се изживяват в нея.
към текста >>
И на едно същество, което никога не е пристъпвало на земята, което никога не е било в сетивното битие, а е живяло винаги в този свят, никога не би му хрумнала
мисълта
, че светът е имал начало и може да отива към края си, а ще му се представя винаги само един затворен в себе си кръгов свят.
Тогава – отново използвано само за сравнение – събитията продължават и се стига дотам, че човек отново се връща към тялото си и отново е вътре в него. Той не преживява преди и след това и не може да го определи по друг начин, освен като кръгово движение, при което начало, среда и край всъщност не могат да се употребят по друг начин, освен да се употребят заедно. Както при кръга, когато вече е начертан, от всяка една точка може да се каже, че той започва там, и – когато е направена една обиколка – там отново свършва, но това може да се каже от всяка една точка – така е и при това преживяване. Човек няма чувството, че преживява определено време, а че прави кръгово движение, описва един цикъл и при това преживяване загубва напълно чувството за време, което обикновено има в сетивното битие. Той има единствено чувството: Ти си в света и светът има в основния си характер цикличното, кръговото.
И на едно същество, което никога не е пристъпвало на земята, което никога не е било в сетивното битие, а е живяло винаги в този свят, никога не би му хрумнала мисълта, че светът е имал начало и може да отива към края си, а ще му се представя винаги само един затворен в себе си кръгов свят.
Такова същество не би имало причина да каже, че се стреми към вечността поради простото основание, че навсякъде всичко е вечно, тъй като никъде няма нещо, което да би могло да се разглежда като преходно вътре в нещо вечно.
към текста >>
2.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
И когато се запознаете с целия смисъл на това, което е казано в труда „Път към себепознанието на човека“, ще разберете също, че процесът на мислене, дейността на
мисълта
, свързването и разрешаването на идеи не протича във физическото тяло, а в етерното или елементарното тяло.
Тази пречистваща сила на мисленето обаче действа така, че действително да води от житейската тъма към духовната светлина, от мига към вечността. Човек не иска да признае лесно пречистващата сила на мисленето. Защото има нещо странно в природата на това мислене. Една материалистична наука вярва, че човекът мисли със своя мозък. Той не мисли със своя мозък, това е просто една заблуда.
И когато се запознаете с целия смисъл на това, което е казано в труда „Път към себепознанието на човека“, ще разберете също, че процесът на мислене, дейността на мисълта, свързването и разрешаването на идеи не протича във физическото тяло, а в етерното или елементарното тяло.
Наистина човекът, който стои в обикновения живот, мисли със своето елементарно или етерно тяло, само това, че е в обикновения живот, води до това, че той не може да има знание за дейността, която протича в него, когато мисли. Всъщност човек мисли непрекъснато и етерното му тяло е в непрекъснато движение, а това движение означава мислене. Но какво достига до съзнанието от всичко, което протича така в етерното тяло? До съзнанието достига само това, което се отразява от него. Трябва да си представите една определена връзка на елементарното тяло с физическото тяло по следния начин.
към текста >>
3.
Втора лекция, 16 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Ако обаче отново се вгледаме в целия драматичен ход на Стария Завет, ще установим как чрез елементите на посвещението, валидни за другите народи, в кръвта на старозаветния народ постепенно покълва
мисълта
за безсмъртието, чиято кулминация в Стария Завет откриваме именно при Макавеевите синове.
Какво впрочем става при подобно „струпване“ на посветени, и по-точно казано, при подобно „струпване“ на елементи, характерни за посвещението всред различните народи? Ние допълнително ще се спрем на този въпрос.
Ако обаче отново се вгледаме в целия драматичен ход на Стария Завет, ще установим как чрез елементите на посвещението, валидни за другите народи, в кръвта на старозаветния народ постепенно покълва мисълта за безсмъртието, чиято кулминация в Стария Завет откриваме именно при Макавеевите синове.
Но сега ние трябва да се оставим, тъй да се каже, под първичното въздействие на тази мисъл за безсмъртието и да видим как тя определя отношенията между човешкото съзнание и духовния свят.
към текста >>
Това непрекъснато усилване на
мисълта
за безсмъртието на душата може да бъде отбелязано във всяка следваща страница на Стария Завет.
Да, един такъв преход от едното събитие в другото издава цялото вътрешно величие, цялост на Стария Завет. В началото на Стария Завет не се казва нищо за това, че един ден човекът ще бъде приет от Бога, че ще бъде грабнат от Земята, за да стане част от божествения свят и едва след като бъде втъкан в божествения свят, той действително ще бъде възкресен. И в целия ход на Стария Завет непрекъснато се засилва съзнанието, че поради самата си природа, човешката душа все повече и повече напредва в своето духовно развитие. Пасивното отнасяне към Бога Яхве или Йехова неусетно прераства в едно активно вътрешно себеосъзнаване на самата човешка душа.
Това непрекъснато усилване на мисълта за безсмъртието на душата може да бъде отбелязано във всяка следваща страница на Стария Завет.
към текста >>
4.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И те веднага ни навеждат на
мисълта
, че при Рафаело имаме една величествена аура, която го обгръща отвсякъде, също както Духът на Илия обгръщаше Набот.
И така, Херман Грим описва Рафаело като мирова сила, като Дух, който напредва през столетия и хилядолетия, като Дух, който не се вмества в един отделен човек. Но у Херман Грим ние откриваме и други думи, които, както казахме, просто бликат от неговата открита и честна душа.
И те веднага ни навеждат на мисълта, че при Рафаело имаме една величествена аура, която го обгръща отвсякъде, също както Духът на Илия обгръщаше Набот.
Би ли могло това да се изрази по-сполучливо, отколкото го казва Херман Грим: „Рафаело е гражданин на мировата история. Той е като една от четирите реки, които според вярването на стария свят извират от Рая.“
към текста >>
5.
3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Обаче, когато оставим този факт да действува в неговото пълно значение върху нашата душа, тогава може да ни дойде следната мисъл, която Окултизмът може да ни даде като отговор, а именно
мисълта
: Ако искаме да живеем като човеци ние постоянно се нуждаем от физическото, етерното, астралното и Азът.
От това следва извънредно важният факт, че ние получаваме развитието на нашия Аз от разрушаването на нашето същество. Ако членовете на нашето същество не биха се удряли постоянно един в друг, ние не бихме имали никакво съзнание за нашия Аз, никакво азово съзнание. Да, когато човек задава въпроса: Защо съществува разрушение, остаряване, смърт? трябва да му отговорим: Разрушението, остаряването, смъртта съществуват затова, за да може разрушавайки се човекът да се развива, а именно да може все по-нататък да развива своето азово съзнание. Ако не бихме умирали този е радикалният израз за тези процеси -, ние не бихме могли да бъдем действително човеци.
Обаче, когато оставим този факт да действува в неговото пълно значение върху нашата душа, тогава може да ни дойде следната мисъл, която Окултизмът може да ни даде като отговор, а именно мисълта: Ако искаме да живеем като човеци ние постоянно се нуждаем от физическото, етерното, астралното и Азът.
Такива, каквито сме четири члена: обаче, за да можем да добием азовото съзнание, ние трябва да ги разрушаваме. Ние трябва постоянно да ги разрушаваме отново и отново да ги получаваме. Върху това почива необходимостта от повтарящите се земни съществувания, за да имаме възможност постоянно да разрушаваме нови човешки тела и именно чрез това да се развиваме по-нататък като съзнателни човешки същества.
към текста >>
6.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Тогава хората стават спокойни в тяхната душа, занимават се с
мисълта
и оставят тази мисъл да действува в тях и... чакат.
Обаче това не са никакви случайности, тома са добре подготвени факти в духовния свят, за да бъдат променени хората. Но от 1879 година насам тези факти станаха все по-вътрешни и по-вътрешни, те станаха по-малко външни, а действуваха повече от вътре, чрез вътрешността, човешката душа се овътрешнява. И действително, при един такъв поврат в духовния свят, както е от годината 1879 г., трябва да съдействуват всички същества и сили от духовния свят, също всички посветени които живеят тук на Земята. Те ни казват: "Пригответе се! ", те не казват това на хората в ушите, но то става така, че Импулсът идва от вътре, че хората се запознават с него, от вътрешността.
Тогава хората стават спокойни в тяхната душа, занимават се с мисълта и оставят тази мисъл да действува в тях и... чакат.
И колкото по-спокойни стават те с тази мисъл в тяхната душа, толкова по-мощно настъпват такива духовни събития. Следователно трябва да се изчаква тази милост, този Благодат! Това е предимно важното, че трябва да чакаме това, което трябва да стане с нас в духовния свят.
към текста >>
7.
6. ШЕСТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Но за да разберем правилно едно такова състояние и да го оценим с нашите чувства, ние трябва да имаме само
мисълта
, че това е едно мъчително състояние то е мъчително в много отношения.
Ние се чувствуваме духовно свързани с едно отношение, което е било дадено на Земята. Чувствуваме се като в едно положение, като в затвор. Това е напълно вярно. И когато това положение на затвор е силно, отношението е естествено мъчително.
Но за да разберем правилно едно такова състояние и да го оценим с нашите чувства, ние трябва да имаме само мисълта, че това е едно мъчително състояние то е мъчително в много отношения.
Умрелият има не само съзнанието, че съществува едно мъчително състояние, но има на пълно решаващо съзнание, че това състояние е необходимо, че то трябва да съществува, че човек би си поставил големи пречки в своя път, ако не трябваше да мине през такова страдание. Какво става чрез това, че човек изпитва всичко това? Да приемем, че преживяваме така отношението към един друг човек след смъртта, виждаме следователно определено отношение, което сме имали към него през време на земния живот, преминаваме го. Чрез гледане на това отношение, чрез неговото преживяване в нашата душа се образуват сили, първо в техните духовни първообрази, от които се нуждаем, за да може нашата Карма да ни ръководи правилно в бъдеще, за да можем при нашето прераждане да се намерим с другия човек така, че да може да се получи кармическо изправяне. Така се изграждат техническите сили, които са необходими за кармическото изправяне.
към текста >>
Това трябва да става по начин, като живеещите на Земята си съставят един жив образ за изгледа, за физиономията на съответния мъртъв, какъвто е бил той през последното време на Земята, вземат една книга и в пълна тишина с
мисълта
насочена към мъртвия, като че все едно стоят пред него, започват да му четат изречение по изречение.
В действителност с нашите души стават неща, които имат извънредно голямо значение, за които ние не знаем нищо, които действуват върху нас именно по духовен начин и съществуват неща, които променят човешката душа просто чрез тяхната природа. И така ние можем да кажем: Едва ли може да се намери някой, който да е живял в средата на един антропософ и който да не е получил в своето подсъзнание наклонност към Духовната наука, колкото и голям противник да е бил той на тази наука. Именно при противници на Духовната наука намираме, че след тяхната смърт те имат една сфера на желания, за която може да се каже напълно определено: тази сфера от желания се изразява, проявява се чрез това, че такива хора изпитват едно страстно желание за Духовната наука. Ето защо за такива минали през вратата на смъртта хора се оказва така благотворно, да им се чете от страна на останалите живи на Земята, за истините на Духовната наука. Това се оказва като извънредно благотворно за такива хора.
Това трябва да става по начин, като живеещите на Земята си съставят един жив образ за изгледа, за физиономията на съответния мъртъв, какъвто е бил той през последното време на Земята, вземат една книга и в пълна тишина с мисълта насочена към мъртвия, като че все едно стоят пред него, започват да му четат изречение по изречение.
Мъртвият приема това с цялото си горещо желание и има извънредно голяма полза от него. Тук ние се намираме на една точка, където духовната мъдрост се превръща в нещо наистина много практично в живота, на една точка където материализмът и спиритуализмът стоят един срещу друг не само като теория, а като живи сили, така че можем да кажем: Чрез привързването към спиритуализма се създават връзките между човешките индивидуалности, безразлични дали те живеят на Земята, или са заминали в духовния свят. Ние можем да бъдем полезни по описания начин и още по някой друг начин, за които ще говорим, когато се отдаде случай за това. Обаче, ако не стоим в духовния живот, това не означава само една липса на знание, а то означава, че поставя наистина в една напълно ограничена сфера на съществуването: а именно само в сферата на физическото. Така че когато сме материалистично настроени и живеем само в материята, ние веднага изгубваме връзката с някоя индивидуалност, когато тя е минала през вратата на смъртта.
към текста >>
Душевните способности се променят и както е вярно, че днес човекът има заложба да възприема предимно нещата външно и да обработва с
мисълта
възприятието, също така е вярно, че чрез такива отношения, каквито бяха описани сега, той ще се развие в една епоха, в която ще бъдат развити душевно-духовни сили и способности.
Чрез един такъв момент, в който би могло да се случи нещо, което е свързано с нас, ние бихме се превърнали в един временен медиум, бихме се пренесли в едно кратко медиумистично състояние, стигайки до положението да направим духовният свят да просветне в нашето съзнание. Такива моменти биха могли да бъдат извънредно плодотворни за човека, когато мъртвите действуват в него, когато той ще има едно съзнателно знание за мъртвите. Моменти на несбъднати се факти, които са свързани с нас, се превръщат по определен начин в будители за впечатления от духовния свят. Твърде особената форма на един пълен с предчувствие живот ще се развие, чрез това именно в душите на онези, които са се сближили в живота с Духовната наука. И поради причината, че човечеството се намира в еволюция, действително в еволюция и само един късоумен човек може да вярва, че човешкият род е бил надарен през всички времена със същите душевни способности, каквито той притежава днес.
Душевните способности се променят и както е вярно, че днес човекът има заложба да възприема предимно нещата външно и да обработва с мисълта възприятието, също така е вярно, че чрез такива отношения, каквито бяха описани сега, той ще се развие в една епоха, в която ще бъдат развити душевно-духовни сили и способности.
Следователно също и по този начин съществува изглед Духовната наука да се превърне в една сила на живота, която ще действува съграждащо в живота. По-рано ни видяхме, как може да бъде упражнявано едно действие от физическото поле горе в живота след смъртта, сега виждаме как могат да бъдат създадени врати, или прозорци, за да може да бъде виждано във физическия живот това, което мъртвите изживяват. С това аз исках само да ви дам едно понятие за това как могат да бъдат създадени начини за съобщение между двата свята.
към текста >>
8.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА. Тюбинген, 16. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Вие можете да имате
мисълта
: От къде идва това, което възниква в моята душа?
Обаче такива неща могат да станат без да бъдат забелязани, обаче когато биват забелязани правят едно дълбоко впечатление, засягайки дълбоко неговите чувства. Но да разгледаме нещата от една друга страна: Колко много чувствени впечатления ни избягват чрез това, че не обръщаме внимание на това, от какво сме били предпазени. Ако бихме могли да насочваме нашето внимание върху всичко, което е би могло да стане и покрай което ние минаваме незасегнати: тогава бихме вървели със съвършено друго чувство през света! Ясновидецът открива следната възможност: Предположете, че това е нещо действително, че бихте минали с три минути по-късно, отколкото обикновено край гореспоменатото място. Този момент е най-благоприятния, който една намираща се на другия свят душа, говори на вашата душа и би искала да бъде чута.
Вие можете да имате мисълта: От къде идва това, което възниква в моята душа?
Не е нужно това да стане само при един такъв особен случай, то може да стане по най-разнообразен начин. Това ще започне да става, когато хората ще започнат да вземат също и света на възможното под внимание, а не само света в действителното. Днес се обръща внимание само на света на действителното, разглежда се само този свят. Например в морето има действително голям брой херинги, обаче те са възможни само благодарение на това, че са били заложени без крайно много зародиши. Така на основата на живота лежи, безкрайно изобилие от възможности.
към текста >>
9.
14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И ние оставаме в тъмнината, ако сме водили нашият живот до смъртта при отричането, или отхвърлянето на
мисълта
за свръхсетивните светове.
А светлината, която трябва да ни освети, за да не се движим в тъмнината между Съществата на Висшите йерархии, тази светлина не може да ни бъде дадена никога, когато вече сме минали през вратата на смъртта, ако не я носим във себе си чрез това което развиваме като чувство, като усещания и като мисли, които между раждането и смъртта са насочени към висшите светове. Следователно това е нещо, което ние самите трябва да си подготвим в този живот пред физическата смърт. Благодарение на това, че насочваме нашите мисли, чувства, усещания към свръхсетивните светове насочваме ги може би само предчувствувайки, но ги насочваме благодарение на това ние си приготвяме светлината, чрез която можем да минаваме между Съществата на Висшите йерархии така, че те действително могат да ни подадат техните дарове, че ние да не посегнем настрана, когато трябва да ги приемем. Така ние виждаме, че това което някои хора говорят е нещо погрешно, като казват, че можем да чакаме и не е нужно да се интересуваме за свръхсетивните светове докато настъпи смъртта. Това е съвсем неправилно, защото начинът по който Съществата на Висшите йерархии пристъпват към нас, дали те пристъпват така, че можем да приемем ние силите, от които се нуждаем за следващият живот, зависи от това, как между смъртта и едно ново раждане ние сами можем да си осветлим пътя до определено разстояние.
И ние оставаме в тъмнината, ако сме водили нашият живот до смъртта при отричането, или отхвърлянето на мисълта за свръхсетивните светове.
към текста >>
Виждаме също други хора, които извършват дадена работа с любов, с ентусиазъм, с отдайност, с
мисълта
, че с това изпълняват една служба за човечеството, било в социално, било в друго някое отношение.
Целият начин по който лечебните фактори, факторите на здравето, на разцъфтяващият се в човешкият свят живот действуват във физическото съществувание, зависи от това, как Съществата на Висшите йерархии изпращат и разгръщат техните лечебни фактори, техните фактори на здравето, така величествено, така красиво и нарастващо във физическият свят. Всеки растеж, всяко разцъфтяване това може да бъде проследено с поглед на ясновидеца всеки оздравителен въздух се подрежда от свръхсетивните сили, които са управлявани и насочвани от Съществата на Висшите йерархии, които изпращат лечителните фактори. След това ясновидецът може да види, как между смъртта и едно ново раждане човешката душа става по определен начин служителка на духовните Същества на Висшите йерархии, които подпомагат за развитието и разцъфтяването на човешкият живот в добрия, в най-добрият смисъл, зависи от това, дали самата тази човешка душа това може да се констатира, когато бъдат проследени такива човешки души, дали една такава човешка душа е извършила по напълно определен начин някои работи през време на нейното физическо въплъщение. Тук във физическия свят може да се извърши това, което се налага на човек, но въпреки това той го върши като впрегнат във един хомот, понеже му се налага като дълг. Често пъти виждаме съвестни хора, обаче често пъти виждаме такива хора да вършат тяхната работа без всеотдайност, без ентусиазъм, без любов към тази работа.
Виждаме също други хора, които извършват дадена работа с любов, с ентусиазъм, с отдайност, с мисълта, че с това изпълняват една служба за човечеството, било в социално, било в друго някое отношение.
към текста >>
Поради тази причина трябва да ни стане все по любима
мисълта
, да стане също тя любима и на нашите приятели, така че това антропософско движение, да се разпространява все повече и повече, да проведе тук и там социална дейност, тук и там да призове от улицата хора, които иначе живеят в тъпота, че това да повдигне сърцето на човека, да изпълни чувствата му с ентусиазъм.
Кой би отрекъл, че днес на физическото поле съществуват вече множество видове занимания, по отношение на които човекът просто би трябвало да стане неистинен, ако в тяхното изпълнение би проявил ентусиазъм, който той трябва да върши просто от чувство за дълг. Без съмнение, човек не трябва да се оставя да бъде задържан от нищо, когато неговата Карма го е поставила на определено място, да изпълнява своя дълг, макар и това да му е противно: обаче всеки човек е в състояние, ако действително иска, или най-малко когато му се отдаде случай да иска, да направи в течение на своя живот нещо, в случай че неговата Карма не говори особено много против това, което може да бъде извършено с отдайност. Човек трябва да размисли върху това и би трябвало да размисли, колко важно е за общата връзка на живота на човечеството, че онези които обгръщат с поглед това, което вършат, което е по тяхната сила, именно в нашето толкова тежко в социално отношение време, заради хората, които често пъти пъшкат под тежестта и хомота на едни наистина несъбуждащ ентусиазъм живот, който протича в тегота и неохота. Хората, които виждат нещо подобно, трябва де се почувствуват дълбоко задължени да се отдадат на една социална работа, за да помогнат именно на онези души, които остават като отхвърлени и затъпени в определена социална тъмнина. Тези хора, би трябвало да дадат на такива души възможност, да могат да почувствуват и да помислят нещо, което може да ги изпълни с ентусиазъм.
Поради тази причина трябва да ни стане все по любима мисълта, да стане също тя любима и на нашите приятели, така че това антропософско движение, да се разпространява все повече и повече, да проведе тук и там социална дейност, тук и там да призове от улицата хора, които иначе живеят в тъпота, че това да повдигне сърцето на човека, да изпълни чувствата му с ентусиазъм.
Тези хора трябва да бъдат привлечени от един такъв ентусиазъм. И тази насока нашата работа ще бъде без съмнение все повече и повече активна, защото точно връзката на този земен живот е живота между смъртта и едно ново раждане показва за тази мисъл нещо до най-висока степен пълно със значение. Всичко, които тук на Земята можем да вършим с отдайност с любов към нашата работа, да имаме съзнанието: това което вършим е достойно за едни човек, то е една човешка задача, всичко това ни прави след смъртта да бъдем служители на съществата на Висшите йерархии, които изпращат от свръхсетивните светове оздравяващите, поощряващите живота сили в този сетивен свят. Ние виждаме колко голямо значение има, да съществува ентусиазъм в действието на хората тук във физическия свят, защото ако във физическият свят би умрял ентусиазмът, ако във физическият свят би умряла любовта, тогава в бъдеще хората ще имат едно земно съществувание, което във физическо отношение би могло да получава малко оздравяващи, подпомагащи растежа и развитието сили от свръхсетивните светове. Такива отношения между сетивния и свръхсетивния свят не искат да виждат днес душите, които се отвръщат със страх, е един несъзнателен страх от свръхсетивните светове.
към текста >>
10.
16. ШЕСТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Бреслоу, 5. 4. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Аз мога да насочвам само
мисълта
си към това, което съм имал на Земята, обаче не мога да намеря моята жена.
Ще изходим от един особен случай. Случили се е например в едно семейство да умре мъжът, който е обичал извънредно много свята жена в живота, който е бил винаги отдаден на своето семейство. И когато той бе потърсен от погледа на ясновидеца, той страдаше особено много от това, че насочвайки от своя страна поглед към Земята, не можеше да намери душите на своите деца, душата на своята любима жена. И по начина по който ясновидецът може да влезе във връзка с човешките души, да говори с човешките души между смъртта и едно ново раждане, душата на този умрял мъж съобщи, как той насочва своите мисли и своите чувства към времето, когато е живеел със своите близки на Земята, но той каза приблизително следното: Да, когато бях на Земята моята съпруга беше като слънчева светлина, а сега съм лишен от тази светлина.
Аз мога да насочвам само мисълта си към това, което съм имал на Земята, обаче не мога да намеря моята жена.
На какво се дължи това? Защото не при всички които са минали през вратата на смъртта, това е така. Ако бихме отишли много столетия назад в миналото, бихме открили, че душите на хората са можели да гледат също от тази духовна област долу на Земята, можели са да участвуват в това, което останалите на Земята близки са вършели. Защо това е било така за всички души в древни времена, във времената преди Тайната на Голгота? Защо това не е днес така за много души?
към текста >>
Там за мъртвия се показва, че ако той би загубил
мисълта
за Земята, тогава като мъртъв той би загубил напълно
мисълта
за своя Аз.
Тя си спомня за отношенията които е имала с другите хора. Обаче когато душата иска да гледа долу на Земята, тогава се предлага един особен изглед. Тя има подтика да гледа надолу на Земята. Този подтик да си спомни за Земята остава през целия живот между смъртта и едно ново раждане. Колкото дълго време човекът е призван да минава от един живот в друг, толкова продължително време остава това съзнание: и си определен за Земята, трябва постоянно да се връщаш там на Земята, ако искаш да се развиеш по един правилен начин.
Там за мъртвия се показва, че ако той би загубил мисълта за Земята, тогава като мъртъв той би загубил напълно мисълта за своя Аз.
Тогава не ще знае вече, че той самият е и от това се родило в него едно извънредно силно чувство на страдание. Човекът не трябва да изгубва именно връзката със Земята, Земята не трябва да изчезне от неговата представа. Общо взето тя не може да изчезне напълно. Само в нашето време на материалистичен прилив, когато трябва да дойде това духовно откровение за да остане запазена връзката между живите и мъртвите, гледането обратно към Земята е трудно за душите, които към Земята не са имали отношение с някакви други души. в които съществуват духовни мисли и чувства.
към текста >>
11.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Мисълта
ми е за така нареченото четене на мъртвите.
И всъщност аз не се опитах да ви / убедя/ обясня нищо друго, за да мога да ви спомена, какво може да се развие действително като един добър резултата на духовно-научният стремеж.
Мисълта ми е за така нареченото четене на мъртвите.
Както беше именно констатирано в нашето Антропософско движение, ние можем действително да направим извънредно големи услуги на миналите през смъртта човешки души, когато им четем за духовните неща. Това може да бъде направено, като мислено си представим, че умрелият стои пред нас, опитваме се да си го представим такъв, какъвто си го спомняме стоящ, или седящ пред нас. Това можем да сторим едновременно с няколко души на умрелите. След това четем, но не гласно, а следим с внимание мислите, като винаги запазваме в съзнанието си мисълта, че мъртвият е пред нас. Това е четене на мъртвите.
към текста >>
След това четем, но не гласно, а следим с внимание мислите, като винаги запазваме в съзнанието си
мисълта
, че мъртвият е пред нас.
И всъщност аз не се опитах да ви / убедя/ обясня нищо друго, за да мога да ви спомена, какво може да се развие действително като един добър резултата на духовно-научният стремеж. Мисълта ми е за така нареченото четене на мъртвите. Както беше именно констатирано в нашето Антропософско движение, ние можем действително да направим извънредно големи услуги на миналите през смъртта човешки души, когато им четем за духовните неща. Това може да бъде направено, като мислено си представим, че умрелият стои пред нас, опитваме се да си го представим такъв, какъвто си го спомняме стоящ, или седящ пред нас. Това можем да сторим едновременно с няколко души на умрелите.
След това четем, но не гласно, а следим с внимание мислите, като винаги запазваме в съзнанието си мисълта, че мъртвият е пред нас.
Това е четене на мъртвите. Не е нужно да вземаме някоя книга, но не трябва да мислим по абстрактен начин, а трябва да премисляме фактически всяка своя /дума/ мисъл така можем да четем през мъртвите. Може да доведем работата даже до там макар и това да е по-трудно, че ако сме имали едно лично отношение с мъртвия и сме имали заедно с него общи мисли върху един светоглед, или върху някоя област на живота, можем да четем даже и на някого, който не ни е бил близък на Земята. Това става даже, чрез топлата мисъл, която насочваме към него, той постепенно насочва вниманието си към нея. Така може да бъде полезно дори когато четем на мъртвия, които не са ни били близки на Земята.
към текста >>
12.
20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Когато обгърнем с поглед тези отношения, не можем естествено лесно да стигнем до
мисълта
, защо толкова много хора не желаят Духовната наука.
Когато една душа идва в това положение, това създава за нея ужасни вътрешни борби. И ние виждаме в духовния свят много души, които пристъпват към подготовката на тяхното раждане, как те си подготвят тези ужасни борби. При това трябва да приемем, че в духовния свят душата има пред себе си тези борби като нещо представляващо един вид вътрешен свят. В духовния свят това, което сега описвам, не е само една вътрешна душевна борба, не е само една сърдечна борба, а тази борба се прожектират навън и душата ги има, така да се каже пред себе си. Душата вижда в пълна образна нагледност имагинацията, която и представят, как тази душа трябва да при стъпи вътрешно раздвоена към нейното следващо въплъщение.
Когато обгърнем с поглед тези отношения, не можем естествено лесно да стигнем до мисълта, защо толкова много хора не желаят Духовната наука.
Защото хората биха желали веднага след смъртта да навлязат във вечното блаженство за вечни времена. Но не е така. И добре е, че нещата не се представят така, а те са такива, каквито са, защото само при тези условия светът ще достигне онази степен на съвършенство, която той трябва да достигне.
към текста >>
13.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Към „досегашните" пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота", „движението", „равновесието", „топлината", „словото", „
мисълта
" и „Азът".
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 „учение за сетивата". В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от „обикновените" сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления. За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими „органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот.
Към „досегашните" пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота", „движението", „равновесието", „топлината", „словото", „мисълта" и „Азът".
към текста >>
14.
Нервност и Азовост
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Това почива на факта, че се формира една точно определена мисъл
мисълта
: Аз слагам иглата там и чрез това моят „Аз“ се поставя във връзка с действието, с това, което аз извършвам, като при това прибавям още и една картина.
Да предположим, че една жена вечер слага, да речем брошката си или един мъж своите копчета за маншетите някъде и на следващата сутрин не може повече да ги намери. Сега можете да си кажете: Разбира се, човек може да свикне да ги поставя винаги на едно и също място. За всички предмети той не ще успее да го направи; но в този момент не искаме да говорим за това, а за един много по-ефективен начин за излекуване. Да предположим, че човекът, който е забелязал своето забравяне, би пожелал да се излекува и си каже: От сега нататък искам да мога да намирам предметите, които съм оставил на най-различни места; аз обаче никога не искам да поставям предметите на някакво място, без да помисля: Аз поставям предмета на това място и забелязвам картината на всичко, което го заобикаля, по форма, цветове и т.н., като се опитвам да запечатам това в съзнанието си. Да предположим, че слагам една безопасна игла на ръба на масата, където има ъгъл; аз я слагам с мислите: Поставям тази игла на това място, като забелязвам и запечатвам картината на правия ъгъл, който се образува от опиращата се на двата ръба игла и т.н.. Спокойно се отдалечавам от предмета и ще видя ако направя това само веднъж, може би първо няма да ми се удаде във всички случаи да мога да намирам отново нещата, но ако го правя по-често, ако си изработя правилото да оставям моите неща, придружавайки ги с такива мисли, ще забележа как моето забравяне постепенно изчезва.
Това почива на факта, че се формира една точно определена мисъл мисълта: Аз слагам иглата там и чрез това моят „Аз“ се поставя във връзка с действието, с това, което аз извършвам, като при това прибавям още и една картина.
Ясната картинна образност в мисленето, образното представяне на това, което върша и освен това свързването на действието с духовно-душевната сърцевина на моето същество, с моя Аз, това съществено може да изостри нашата памет. По този начин вече можем да извлечем полза за живота ни и ще забравяме все по-малко. Може би съвсем не е нужно да се правят много повече неща, ако би могло да се постигне само това, чрез него обаче може твърде много да се постигне.
към текста >>
15.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
/*
Мисълта
за цветето е реалност.
Но при тялото нямаме пасивен огледален апарат, а нещо, в което протичат различни процеси. Вие можете да си представите как вместо амалгамовото покритие на огледалото, се извършат най-различни процеси, за да може да се осъществи оглеждането. Това сравнение е достатъчно, за да характеризира истинското съотношение на нашето духовно-душевно същество спрямо нашето тяло. Нека да запомним, че при всичко, което изживяваме и осъзнаваме с нашето обикновено съзнание, физическото тяло е съответният огледален апарат. Зад или под фактите на обикновеното съзнание лежат също и нещата, които нахлуват нагоре в нашия нормален душевен живот, и които ние определяме като реалностите, живеещи в скритите дълбини на душата.
/*Мисълта за цветето е реалност.
Идеята, мисълта „цвете“ принадлежи на явлението цвете, което стои пред мен; тя е неговата същност, неговото понятие в момента на осъзнаването, че имам мисъл, идея за цветето, се извършва това огледално отразяване и аз идвам в контакт с идеята, с мисълта „цвете“. Понятието това е „цвете“, което се появява в главата ми, е огледалното отражение на истинското понятие, на живата идея, на същността на цветето, която реално е налице и когато аз застана срещу нея с моята духовно-сетивна организация, се извършва това огледално отразяване, това осъзнаване н аз го констатирам като моя мисъл/. Моята духовно-душевно-сетивна организация е тази, която с духовната си същност влиза в контакт с живата същност, с живата идея, а със сетивната си същност възприема сетивната картина (имагинация) на стоящото пред мен явление. Тази сетивна картина се състои от сбора от възприятията на всички сетива зрително, слухово, топлинно, мирисово възприятие и всички останали. Моята мисъл за цветето принадлежи всъщност на цветето, аз не я произвеждам, в мен се извършва само това огледално отразяване и в този момент ми става ясно, осъзнавам „това е едно цвете, а не камък“.
към текста >>
Идеята,
мисълта
„цвете“ принадлежи на явлението цвете, което стои пред мен; тя е неговата същност, неговото понятие в момента на осъзнаването, че имам мисъл, идея за цветето, се извършва това огледално отразяване и аз идвам в контакт с идеята, с
мисълта
„цвете“.
Вие можете да си представите как вместо амалгамовото покритие на огледалото, се извършат най-различни процеси, за да може да се осъществи оглеждането. Това сравнение е достатъчно, за да характеризира истинското съотношение на нашето духовно-душевно същество спрямо нашето тяло. Нека да запомним, че при всичко, което изживяваме и осъзнаваме с нашето обикновено съзнание, физическото тяло е съответният огледален апарат. Зад или под фактите на обикновеното съзнание лежат също и нещата, които нахлуват нагоре в нашия нормален душевен живот, и които ние определяме като реалностите, живеещи в скритите дълбини на душата. /*Мисълта за цветето е реалност.
Идеята, мисълта „цвете“ принадлежи на явлението цвете, което стои пред мен; тя е неговата същност, неговото понятие в момента на осъзнаването, че имам мисъл, идея за цветето, се извършва това огледално отразяване и аз идвам в контакт с идеята, с мисълта „цвете“.
Понятието това е „цвете“, което се появява в главата ми, е огледалното отражение на истинското понятие, на живата идея, на същността на цветето, която реално е налице и когато аз застана срещу нея с моята духовно-сетивна организация, се извършва това огледално отразяване, това осъзнаване н аз го констатирам като моя мисъл/. Моята духовно-душевно-сетивна организация е тази, която с духовната си същност влиза в контакт с живата същност, с живата идея, а със сетивната си същност възприема сетивната картина (имагинация) на стоящото пред мен явление. Тази сетивна картина се състои от сбора от възприятията на всички сетива зрително, слухово, топлинно, мирисово възприятие и всички останали. Моята мисъл за цветето принадлежи всъщност на цветето, аз не я произвеждам, в мен се извършва само това огледално отразяване и в този момент ми става ясно, осъзнавам „това е едно цвете, а не камък“.
към текста >>
ЧУВСТВО:
Мисълта
„цветето ми харесва“, също е реалност.
ЧУВСТВО: Мисълта „цветето ми харесва“, също е реалност.
Това харесване е станало явление при контакта ми с цветето подобно на едно природно явление. При контакта ми с цветето се е извършил един душевен акт, който е обективен принадлежи на света и същевременно субективен, защото се извършва в мен. Но и един химически процес, който се извършва в моя организъм, принадлежи субективно на мен и същевременно обективно на целия природен свят. Преди да осъзная, че то ми харесва, се извършва даден процес в душата ми и този вече реално съществуващ процес в момента на огледалното отразяване ми става съзнателен. Извършва се още един процес, този път на духовно равнище и за да го осъзная отново се оглежда в органите на дневното съзнание нервно-сетивната система, включваща мозъка.
към текста >>
Самото чувство в неговата собствена същност не мога да възприема, а го осъзнавам само посредством
мисълта
.
При контакта ми с цветето се е извършил един душевен акт, който е обективен принадлежи на света и същевременно субективен, защото се извършва в мен. Но и един химически процес, който се извършва в моя организъм, принадлежи субективно на мен и същевременно обективно на целия природен свят. Преди да осъзная, че то ми харесва, се извършва даден процес в душата ми и този вече реално съществуващ процес в момента на огледалното отразяване ми става съзнателен. Извършва се още един процес, този път на духовно равнище и за да го осъзная отново се оглежда в органите на дневното съзнание нервно-сетивната система, включваща мозъка. Аз произнасям съждение, изработвам понятие както в горния случай, така мисловно констатирам наличността на чувството и имам представа, имам една мисъл за него.
Самото чувство в неговата собствена същност не мога да възприема, а го осъзнавам само посредством мисълта.
към текста >>
16.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
И преговаря
мисълта
ми с бавната реалност,
И преговаря мисълта ми с бавната реалност,
към текста >>
И връщайки се
мисълта
в безкрайността
И връщайки се мисълта в безкрайността
към текста >>
До
мисълта
фантазията доближава вечността.
До мисълта фантазията доближава вечността.
към текста >>
и
мисълта
не се изплашва.
и мисълта не се изплашва.
към текста >>
17.
Любовта и нейното значение за света
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Когато говорим за това, че човекът в настоящия момент от земното развитие трябва да се доближи до разбирането на Христовия импулс, у нас може да изплува
мисълта
: Какво става с един човек, който никога не е чул нещо за Христовия импулс, няма ли поради това, че не е чул името Христос, той да се лиши от Христовия импулс?
Когато говорим за това, че човекът в настоящия момент от земното развитие трябва да се доближи до разбирането на Христовия импулс, у нас може да изплува мисълта: Какво става с един човек, който никога не е чул нещо за Христовия импулс, няма ли поради това, че не е чул името Христос, той да се лиши от Христовия импулс?
Трябва ли да се знае теоретично това, което се нарича „Импулсът-Христос“, за да се влее в душата му силата на Христос. Ние искаме да внесем яснота по този въпрос чрез следното разглеждане на човешкия живот от раждането до смъртта.
към текста >>
18.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Не бих искал да го препоръчвам като средство за добиване на солидарност в мисленето, а трябва да кажа, че то може да повиши тази здравина на
мисълта
и че например при онзи, който се развива антропософски, ако има склонност да изгубва своята правилна мисъл, не трябва да считаме като нещо лошо, ако той прибягва до помощта на кафето.
Това е напълно разбираемо за този, който разбира да наблюдава тези неща до тяхната окултна и пълна с тайнственост природа. Макар такова консумиране на кафе да е понякога необходимо според личните индивидуални отношения, тъй като сме граждани на Земята, трябва именно да подчертаем, че въпреки вредите, които може да причини, консумирането на кафе може да допринесе за повишение солидарността на мисленето.
Не бих искал да го препоръчвам като средство за добиване на солидарност в мисленето, а трябва да кажа, че то може да повиши тази здравина на мисълта и че например при онзи, който се развива антропософски, ако има склонност да изгубва своята правилна мисъл, не трябва да считаме като нещо лошо, ако той прибягва до помощта на кафето.
към текста >>
19.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И когато човек иска въобще да развие по съответния начин своето етерно тяло, той трябва както трябва първо да потисне сетивното възприятие той трябва постепенно да изключи мисленето; той трябва да изключи именно абстрактното мислене и постепенно да премине към конкретното, към образното мислене; той трябва да премине от мисленето към
мисълта
и след това също да остави да отпадне
мисълта
.
Именно това съизживяване с вътрешния етер става по-чувствително колкото човек напредва повече в своето езотерично развитие.
И когато човек иска въобще да развие по съответния начин своето етерно тяло, той трябва както трябва първо да потисне сетивното възприятие той трябва постепенно да изключи мисленето; той трябва да изключи именно абстрактното мислене и постепенно да премине към конкретното, към образното мислене; той трябва да премине от мисленето към мисълта и след това също да остави да отпадне мисълта.
Обаче тогава, когато човек създаде своето празно съзнание, когато оставя мислите да отпаднат, както намирате това описано в моята книга "Тайната Наука", тогава той чувствува, как живеещото в него мислене изчезват надолу, как един вид се стопява това, което до сега е произвеждал като свое мислене чрез своите собствени усилия. В замяна на това обаче той се чувствува особено оживен от мисли, които се вливат в него като от непознати светове, които съществуват за него.
към текста >>
20.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. 25 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Всичко, което сега описвам като впечатления, се отпечатва първо в чувството, а не в
мисълта
.
И трябва да кажем обични приятели, това настроение на душата, тази ужасна тъга не е зависима от една или друга човешка индивидуалност, а тя е нещо всеобщо. Не може да съществува такъв човек, който гледайки, както бе описано, отвън обратно към своето физическо тяло, както то е положено в етерното тяло, който да не бъде проникнат напълно от неизмерима тъга.
Всичко, което сега описвам като впечатления, се отпечатва първо в чувството, а не в мисълта.
Неизмерима тъга, едно напълно меланхолично настроение ни завладява, когато гледаме сега към мировите мисли, които се вливат в нас.
към текста >>
21.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. 29 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Обаче всяко правилно окултно развитие създава същевременно противоположните средства и тези противоположни средства са дадени в това, което намирате в моята книга "Тайната Наука" под названието "шестте окултни допълнителни упражнения" концентрацията на
мисълта
, т. е.
Обаче всяко правилно окултно развитие създава същевременно противоположните средства и тези противоположни средства са дадени в това, което намирате в моята книга "Тайната Наука" под названието "шестте окултни допълнителни упражнения" концентрацията на мисълта, т. е.
силно напрежение на мислите, концентрирано обхващане на мислите; развитие на определена инициатива на волята, определена равномерност, определена симетрия на удоволствието и страданието, определена положителност в отношението към света, определено безпристрастие. . . Който развива тези качества наред с окултното обучение, наред с окултните упражнения, при него се развива от една страна един вид стремеж на физическото тяло и на етерното тяло към сломяване, т. е. стремежът тези тела да приемат с окултното развитие зародиши на смъртта; обаче този стремеж бива в еднакъв размер отстранен, така че той никога не се осъществява, когато човек развива тези качества или пък чрез своето морално развитие е добил достатъчно качества, които се равняват на тези гореизброени шест качества. Аз се стремях да Ви дам нещо повече от едно описание, а именно да събудя във Вашите сърца едно чувство за това, което е окултното развитие, и да Ви покажа, колко разнообразно действува окултното развитие в човешкото същество и изменя това човешко същество.
към текста >>
Обаче наред с някои неща, които може би още при теоретичния начин на разглеждане вдъхваха лек страх, пред душата трябваше да бъде извикана
мисълта
, която премахва всякакъв страх от опасност, която събужда просто ентусиазъм, сила на волята в нашата душа:
мисълта
, че ние съучаствуваме поне отчасти в работата върху исканата от боговете еволюция, като се развиваме по-нататък чрез нашата воля.
Вие можахте да предчувствувате и да почувствувате, че човекът бива изправен пред някои потресающи и носещи също опасност положения, когато минава през едно окултно развитие.
Обаче наред с някои неща, които може би още при теоретичния начин на разглеждане вдъхваха лек страх, пред душата трябваше да бъде извикана мисълта, която премахва всякакъв страх от опасност, която събужда просто ентусиазъм, сила на волята в нашата душа: мисълта, че ние съучаствуваме поне отчасти в работата върху исканата от боговете еволюция, като се развиваме по-нататък чрез нашата воля.
Който може да обгърне тази мисъл в цялото величие, в цялото нейно ентусиазиращо и разпалващо значение, кой то знае да обгърне тази мисъл така, че да направи, щото еволюцията, окултното развитие да му се яви в най-красивия смисъл като негово задължение, който може да почувствува това, той чувствува началото на това, което наред с всичката опасност, наред с всичката борба, наред с всички заблуждения, наред с всички пречки е свързано с цялото развитие на отиването към блаженството на духовните светове. Защото когато човек чувствува тази мисъл за ентусиазиращата сила на идеала на развитието, той може вече да започне да чувствува блаженството на развитието. Но това блаженство означава: да признае това развитие, този окултен напредък като една необходимост. Такова ще бъде бъдещето на такива духовно-езотерични движения, каквито е нашето, че духовното развитие на човешките души ще бъде считано все повече и повече като една необходимост и че изключването, враждебното становище спрямо духовното развитие ще означава човек да се свърже с отпадъчните продукти на земното, които водят гибелно в собствената земна тежест, с отпадането от исканата от Боговете еволюция на Вселената.
към текста >>
22.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Воюва
мисълта
ми с
мисълта
Воюва мисълта ми с мисълта
към текста >>
се бори
мисълта
ми… Тя привлича
се бори мисълта ми… Тя привлича
към текста >>
се води тежка битка –
мисълта
ми
се води тежка битка – мисълта ми
към текста >>
гореща тъмнина от
мисълта
ми...
гореща тъмнина от мисълта ми...
към текста >>
23.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Колкото и да е разбираемо от само себе си, тъй като
мисълта
следва да се насочи към това, все пак трябва да се подчертае, че същността на човека лежи в скритите основи на битието и че посредством ясновиждащото познание тя само се изважда наяве от тези скрити основи на битието.
Скъпи мои приятели теософи! Когато се говори за духовните светове по начина, по който се прави в този лекционен цикъл, е необходимо да се вземе под внимание, че ясновиждащото съзнание, до което човешката душа може да се развие, не променя нищо в природата и същността на човека дотолкова, доколкото всичко онова, което влиза в това съзнание, вече е било налично в човешката природа. Познавайки дадено нещо, човек не го създава, а само се научава да възприема това, което вече съществува като факт.
Колкото и да е разбираемо от само себе си, тъй като мисълта следва да се насочи към това, все пак трябва да се подчертае, че същността на човека лежи в скритите основи на битието и че посредством ясновиждащото познание тя само се изважда наяве от тези скрити основи на битието.
От това следва именно, че действителната, истинската същностна природа на човека не може да излезе наяве чрез нищо друго освен чрез ясновиждащото съзнание. Чрез никоя философия не може да се узнае какво всъщност представлява човекът, а само от такова знание, което се опира на ясновиждащото съзнание. Защото за наблюдението в сетивния свят и за разсъдъка, свързан със сетивния свят, същността на човека, действителната, истинна същност на човека лежи в скрити светове. Когато това ясновиждащо съзнание, от гледна точка на което трябва да се разглеждат световете отвъд така наречения праг, престъпи този праг, към него, за да може да възприема и познава, се предявяват съвършено различни изисквания от тези в сетивния свят. Това е и най-главното, че човешката душа до известна степен трябва да привикне, че съществува не само този вид съзерцание и възприятие, който е верният и здравият за сетивния свят.
към текста >>
Трябва да изживее, че е нещо много значително, че в момента, когато не е достатъчно силен да развие не
мисълта
, а действителния волеви акт „аз искам себе си“, той усеща, че сякаш изпада в безсъзнание.
Точно така е и с волята. Волята трябва да укрепне, защото в елементарния свят не е толкова удобно, колкото във физическо-сетивния свят, където чувството за Аз се дава от силите на физическото тяло. Човек сам трябва да иска това чувство за Аз, в елементарния свят той трябва да изживее какво значи да си изпълнен в душата си със следното съдържание на съзнанието: „Аз искам себе си“.
Трябва да изживее, че е нещо много значително, че в момента, когато не е достатъчно силен да развие не мисълта, а действителния волеви акт „аз искам себе си“, той усеща, че сякаш изпада в безсъзнание.
Ако човек не може сам да се удържи в елементарния свят, той сякаш изпада в безсъзнание в този свят. Тук поглеждаме към истинската природа на волята, която също така не може да бъде дадена от външната наука, от външната философия, а само от ясновиждащото познание. Това, което наричаме воля във физическо-сетивния свят, е сянка на онази силна действителна воля, която се разгръща така, че да съхранява Аза по собствено своеволие, като не се опира на външни сили. Всичко става посвоеволно – можем да кажем така – в този елементарен свят, когато се вживеем в него.
към текста >>
24.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Първо да разгледаме човешкото мислене, човешките представи,
мисълта
, която човек може да носи в себе си, благодарение на която той прави света разбираем за себе си в пълно уединение.
Бенедикт казва: „Нека разгледаме три неща!
Първо да разгледаме човешкото мислене, човешките представи, мисълта, която човек може да носи в себе си, благодарение на която той прави света разбираем за себе си в пълно уединение.
Да има мисли, да анализира вътрешно в пълно уединение, това човекът може само за себе си. За целта той няма нужда да се присъединява към други хора. Това даже му се удава най-добре, ако се уедини в стаята си и в тихо, затворено в себе си мислене, с помощта на силата, която в даден момент обладава неговото мислене, се опитва да разбере света и неговите явления.“ И Бенедикт казва: „Да, ако се постъпва така с мисълта, с отделния човек винаги се случва така, че чувстващият елемент на душата въздейства на мислите, на представите му. Вследствие на това за човека винаги се появява изкушението, съблазънта на луциферическия елемент. Напълно е немислимо човек да размишлява, умува, философства в уединение и да разяснява нещата от света за себе си, без от чувстващата му душа да бъде даден този тласък на мисленето и поради това в уединеното мислене да не навлезе луциферически импулс.
към текста >>
Това даже му се удава най-добре, ако се уедини в стаята си и в тихо, затворено в себе си мислене, с помощта на силата, която в даден момент обладава неговото мислене, се опитва да разбере света и неговите явления.“ И Бенедикт казва: „Да, ако се постъпва така с
мисълта
, с отделния човек винаги се случва така, че чувстващият елемент на душата въздейства на мислите, на представите му.
Бенедикт казва: „Нека разгледаме три неща! Първо да разгледаме човешкото мислене, човешките представи, мисълта, която човек може да носи в себе си, благодарение на която той прави света разбираем за себе си в пълно уединение. Да има мисли, да анализира вътрешно в пълно уединение, това човекът може само за себе си. За целта той няма нужда да се присъединява към други хора.
Това даже му се удава най-добре, ако се уедини в стаята си и в тихо, затворено в себе си мислене, с помощта на силата, която в даден момент обладава неговото мислене, се опитва да разбере света и неговите явления.“ И Бенедикт казва: „Да, ако се постъпва така с мисълта, с отделния човек винаги се случва така, че чувстващият елемент на душата въздейства на мислите, на представите му.
Вследствие на това за човека винаги се появява изкушението, съблазънта на луциферическия елемент. Напълно е немислимо човек да размишлява, умува, философства в уединение и да разяснява нещата от света за себе си, без от чувстващата му душа да бъде даден този тласък на мисленето и поради това в уединеното мислене да не навлезе луциферически импулс. Мисълта, уловена от уединения човек, е винаги проникната, до голяма степен обхваната и проникната от луциферическия елемент.“
към текста >>
Мисълта
, уловена от уединения човек, е винаги проникната, до голяма степен обхваната и проникната от луциферическия елемент.“
Да има мисли, да анализира вътрешно в пълно уединение, това човекът може само за себе си. За целта той няма нужда да се присъединява към други хора. Това даже му се удава най-добре, ако се уедини в стаята си и в тихо, затворено в себе си мислене, с помощта на силата, която в даден момент обладава неговото мислене, се опитва да разбере света и неговите явления.“ И Бенедикт казва: „Да, ако се постъпва така с мисълта, с отделния човек винаги се случва така, че чувстващият елемент на душата въздейства на мислите, на представите му. Вследствие на това за човека винаги се появява изкушението, съблазънта на луциферическия елемент. Напълно е немислимо човек да размишлява, умува, философства в уединение и да разяснява нещата от света за себе си, без от чувстващата му душа да бъде даден този тласък на мисленето и поради това в уединеното мислене да не навлезе луциферически импулс.
Мисълта, уловена от уединения човек, е винаги проникната, до голяма степен обхваната и проникната от луциферическия елемент.“
към текста >>
Ако обърнем внимание на най-важното в
мисълта
, е нужно да кажем:
мисълта
, такава, каквато се явява преди всичко, живее в отделния човек.
А сега, казва той, нека обърнем внимание на нещо друго. Да обърнем внимание на това, което се проявява в писмото. В писмото имаме удивителен елемент на човешкото културно развитие.
Ако обърнем внимание на най-важното в мисълта, е нужно да кажем: мисълта, такава, каквато се явява преди всичко, живее в отделния човек.
Тя е достъпна за Луцифер, защото Луцифер иска да изведе душевното от физическия свят и да го въведе в изолация. Но отделната мисъл не е достъпна за Ариман, тъй като тази отделна мисъл е подчинена на най-нормалните закони на възникване и унищожение на физическия план. При писмото е различно. При него това, което е мисъл, не се поддава на унищожение, става трайно.
към текста >>
Той му казва: „Добре, сега имаме
мисълта
на уединения човек, от една страна.
Но Бенедикт обяснява на Капезий и нещо друго.
Той му казва: „Добре, сега имаме мисълта на уединения човек, от една страна.
От друга страна, имаме писмото, което принадлежи на Ариман. Но между едното и другото имаме средно състояние. В луциферизма имаме нещо единно. Човекът се стреми към единство, когато иска да си обясни света в мисли. В писмото имаме нещо атомическо.
към текста >>
Словото е въплътената мисъл, но същевременно за физическия план то се явява нещо съвършено различно от
мисълта
.
Чрез словото живеем в общност. Да се мисли може в отделеност, сам. Това има значение, когато човек мисли сам; но ако иска да върви сам, той не се нуждае от слово. Речта има значение в общността. По този начин словото бива извадено от уединеността на човешката личност; то се разгръща в общността.
Словото е въплътената мисъл, но същевременно за физическия план то се явява нещо съвършено различно от мисълта.
Няма нужда да се вниква в ясновидските резултати – в различните лекции обърнах внимание на това, – но е възможно само външно исторически, и тъй като е историк, Капезий разбира това много добре, възможно е само от външната история да се види, че словото или речта първоначално е трябвало да има към човечеството съвършено различно отношение от това, което е придобило в днешно време. А именно, ако се върнем все по-назад и по-назад в историята на езиците, ще забележим, че действително все някога – както го показва окултното наблюдение – ще стигнем до човешкия праезик, който е обхващал цялото земно кълбо и който само се е диференцирал. Още щом се върнем към староеврейския – в това отношение староеврейският език е особено интересен, – забелязваме в думите му нещо по-различно, отколкото в думите на Западна Европа. Думите на еврейството са много по-малко условни, те имат, така да се каже, душа, в тях се усеща смисъл. Те изразяват своя необходим смисъл в по-голяма степен, отколкото западноевропейските езици.
към текста >>
Вследствие на това, че общият праезик се е диференцирал на отделните езици на народите и племената, словото, така да се каже, застава на половината на пътя срещу уединението на
мисълта
.
Още щом се върнем към староеврейския – в това отношение староеврейският език е особено интересен, – забелязваме в думите му нещо по-различно, отколкото в думите на Западна Европа. Думите на еврейството са много по-малко условни, те имат, така да се каже, душа, в тях се усеща смисъл. Те изразяват своя необходим смисъл в по-голяма степен, отколкото западноевропейските езици. И колкото по-назад се връщаме в развитието, толкова повече откриваме такива езици, които са подобни на общия праезик. Това, което се описва като Вавилонската кула, е символ на факта, че действително е съществувал праезик и че той се е диференцирал на различни езици на народите и племената.
Вследствие на това, че общият праезик се е диференцирал на отделните езици на народите и племената, словото, така да се каже, застава на половината на пътя срещу уединението на мисълта.
Всеки човек не говори свой собствен език – тогава езикът не би имал смисъл, – а само групи хора говорят един общ език. Следователно словото е станало нещо средно между уединената мисъл и праезика. В праезика е съществувала определена дума, която се е разбирала чрез звука, който се съдържа в нея, чрез това, което тя представлява в своето звуково значение. Не е имало нужда човек да се осведомява допълнително условно за звуковото значение, а в праезика той е откривал душата на думата. Това, както казахме, се е диференцирало.
към текста >>
Докато
мисълта
, когато се мисли в уединение, почти винаги е подчинена на луциферическия елемент, словото е само отчасти обхванато от луциферическия елемент така, както изложих, от една страна.
навлезли са в течението, което прави лесно за Луцифер да откъсне хората от общия мирови порядък, който е бил вече предопределен, преди Луцифер да се появи; т.е. да постави човека на изолиран остров, да го обособи от останалия вървящ напред ход на еволюцията на човечеството. Така в елемента на езика, на словото, имаме средно състояние. Ако словото бе останало това, което е трябвало да стане, ако луциферическият елемент не се беше нахвърлил на словото, то щеше да съответства на свободно от Луцифер и Ариман средно божествено състояние, в което човекът да може плавно да се стреми напред, изцяло в съответствие с напредващия божествено-духовен мирови порядък. По такъв начин словото, от една страна, е било подложено на луциферическо въздействие.
Докато мисълта, когато се мисли в уединение, почти винаги е подчинена на луциферическия елемент, словото е само отчасти обхванато от луциферическия елемент така, както изложих, от една страна.
към текста >>
Между луциферическия елемент на
мисълта
и ариманическия елемент на възприятието протича душевният живот в медитация като в божествено-духовния елемент, който носи в себе си само развитието на мировите явления.
В чистото слушане, независимо дали чрез възприятието или чрез авторитета на хората, лежи ариманическият елемент. Ако душата се укрепи и пробуди вътрешно така, че сякаш да чува или вижда собствената си мисъл, това е медитирането. Медитирането е средно състояние. Не е нито мислене, нито възприятие. То е мислене, което живее толкова живо в душата, както живо живее възприятието, но такова възприятие, което възприема не нещо външно, а мисли.
Между луциферическия елемент на мисълта и ариманическия елемент на възприятието протича душевният живот в медитация като в божествено-духовния елемент, който носи в себе си само развитието на мировите явления.
Медитиращият човек, който живее в своите мисли така, че те да оживеят в него, както възприятията, намиращи се в него, живее в божественото течение напред. Отляво у него е чистата мисъл, отдясно е ариманическият елемент, чистото слушане, и той не изключва нито едното, нито другото, а знае, че живее в троичност, че числото регулира живота. И знае, че съществува полярност, противоположност, противоположност на две неща, между които се движи медитирането в устрем. Знае също и че тук, в медитацията, луциферическият и ариманическият елемент трябва планомерно да се уравновесят един друг.
към текста >>
25.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Както по определен начин
мисълта
протича в уединението на душата и чрез това се изолира от общността, така и изживяванията на музиката и поезията имат в себе си нещо, което принадлежи на вътрешността на душата, където то се среща непосредствено с луциферическия импулс.
В подобен случай е особено видно колко е необходимо да не се говори по просто външен и повърхностен начин, че трябва да се пазим от ариманическия елемент. Винаги трябва да имаме предвид, че тук става въпрос за това, че такива духовни същества като луциферическите и ариманическите имат своя определена област, в която обикновено следва да се изживяват и да действат, и че злото въздействие произлиза единствено от това, че те престъпват своята област. Ариманическите импулси имат своята напълно правомерна област в архитектурата и пластиката. Ако, от друга страна, вземем музикалния и поетическия елемент, те се явяват изкуствата, в които в по-тесен смисъл действат луциферическите импулси. В известен смисъл поезията и музиката могат чисто и просто да се нарекат луциферически повлияни изкуства, а архитектурата и пластиката – ариманически повлияни.
Както по определен начин мисълта протича в уединението на душата и чрез това се изолира от общността, така и изживяванията на музиката и поезията имат в себе си нещо, което принадлежи на вътрешността на душата, където то се среща непосредствено с луциферическия импулс.
Ако и при строителството и архитектурата следва да вземем под внимание границите на народностите, тъй като навсякъде, където е Ариман, въздейства и Луцифер, и така, ако тези изкуства следват в известно отношение народностния характер, все пак може да се каже, че този народностен елемент в известен смисъл остава неутрален. Поезията по същество е свързана с онзи луциферически елемент, който се изразява в диференцирането на народностните характери. За музиката се обръща по-малко внимание на това, че и в нея има нещо, което до известна степен води до диференциране, повече, отколкото в строителството и пластиката.
към текста >>
26.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
За мнозина, които се стремят към духовните области, би било добро упражнение, ако в живота си от време на време отново и отново са правили например следното, ако са си казвали: искам да отправя
мисълта
си назад към последните три-четири седмици или по-добре месеци и да извикам пред погледа си най-важните факти, когато съм свършил много неща.
О, може да се случи и така, че да се явят хора, които, изхождайки, да кажем, от своето горно съзнание, държат речи, говорят думи, пишат съчинения, така че на сравнително малък брой страници от осемнадесет до двадесет и пет пъти да се срещат думи като „любов“, „толерантност“ и тем подобни, без ни най-малко в действителните факти на душата им да има нещо такова. За нищо не е толкова лесно да се заблудиш така, както относно самия себе си, ако отново и отново не стоиш на стража с основателно, честно самопознание, което прилагаш. Но това самопознание е трудно, трудно, ако следва да се прилага непосредствено. Случвало се е дори хората дотолкова да се затварят пред самопознанието, че вместо да си признаят какво представляват понастоящем, по-скоро да признаят, че са били маймуни по време на лунното развитие, по-скоро това, отколкото да осъзнаят какво се явяват в настоящето. Толкова голямо може да бъде заслепението по отношение на дълга към истинно, същинско самопознание на човека.
За мнозина, които се стремят към духовните области, би било добро упражнение, ако в живота си от време на време отново и отново са правили например следното, ако са си казвали: искам да отправя мисълта си назад към последните три-четири седмици или по-добре месеци и да извикам пред погледа си най-важните факти, когато съм свършил много неща.
Искам напълно систематично да се абстрахирам от всичко, което ме е постигнало може би несправедливо. Ще се постарая да изключа всичко, което обикновено толкова често казвам като извинение за това, което ми се е случило, че друг е виновен. Искам никога да не размишлявам над това, че може да е виновен някой друг, освен аз самият. Ако помислим колко лесно човек е склонен ежечасно да държи другиго, а не себе си отговорен за това, което му се случва, ще разберем колко е хубав един такъв обзор на живота, в който дори тогава, когато на някого се е случила несправедливост, той сам да изключи мисълта за тази несправедливост и да не допуска у него да се надигне критика, че другият може и да не е прав. Нека пробва такова упражнение и ще види, че вътрешно достига до напълно различно отношение към духовния свят.
към текста >>
Ако помислим колко лесно човек е склонен ежечасно да държи другиго, а не себе си отговорен за това, което му се случва, ще разберем колко е хубав един такъв обзор на живота, в който дори тогава, когато на някого се е случила несправедливост, той сам да изключи
мисълта
за тази несправедливост и да не допуска у него да се надигне критика, че другият може и да не е прав.
Толкова голямо може да бъде заслепението по отношение на дълга към истинно, същинско самопознание на човека. За мнозина, които се стремят към духовните области, би било добро упражнение, ако в живота си от време на време отново и отново са правили например следното, ако са си казвали: искам да отправя мисълта си назад към последните три-четири седмици или по-добре месеци и да извикам пред погледа си най-важните факти, когато съм свършил много неща. Искам напълно систематично да се абстрахирам от всичко, което ме е постигнало може би несправедливо. Ще се постарая да изключа всичко, което обикновено толкова често казвам като извинение за това, което ми се е случило, че друг е виновен. Искам никога да не размишлявам над това, че може да е виновен някой друг, освен аз самият.
Ако помислим колко лесно човек е склонен ежечасно да държи другиго, а не себе си отговорен за това, което му се случва, ще разберем колко е хубав един такъв обзор на живота, в който дори тогава, когато на някого се е случила несправедливост, той сам да изключи мисълта за тази несправедливост и да не допуска у него да се надигне критика, че другият може и да не е прав.
Нека пробва такова упражнение и ще види, че вътрешно достига до напълно различно отношение към духовния свят. Такива неща променят много в действителното състояние, в действителното настроение на човешката душа. В търсене на пътя към ясновидството, изключителната трудност да се влезе във висшите светове, така да се каже, напълно незастрашено – както многократно сме подчертавали – показва колко е съществено човек да не се разтвори, когато трябва да си „пъхне главата в мравуняка“. Нужно е укрепено, усилено самочувствие, самочувствие, което човек съвсем не следва да развива във физическия свят, ако не желае да бъде изпечен егоист. Ако иска да се утвърди във висшите светове, ако иска да се почувства и да изживее себе си там, той трябва да встъпи в тях с укрепнало самочувствие.
към текста >>
27.
7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Обаче когато Исус от Назарет се приближи до този храм, хората се събраха около него, същите онези хора, които многократно бяха измъчвани от болести, неволи и мизерия, но те най-вече бяха измъчвани от
мисълта
: Това е мястото, където някога се събирахме, където жреците заедно с нас извършваха жертвоприношения и ни показваха пътища та на Боговете; сега ние стоим пред изоставения храм.
Една сцена, на която се натъкваме при духовното изследване на неговите странствувания във и извън Палестина през периода между осемнадесетата и двадесет и четвъртата му година прави особено силно впечатление. Проследявайки Хрониката Акаша, ние го виждаме как веднъж той стига до един езически храм, каквито бяха издигнати на езическите Богове с едно или друго име в Азия, Африка и Европа. Това беше един от онези храмове, чиито ритуали напомняха твърде много на ритуалите в Мистериите, но докато в последния случай те се практикуваха с разбиране, в езическите храмове те често се превръщаха в един вид външни, формални церемонии. Но езическият храм, до който стигна Исус от Назарет, вече беше напуснат от жреците и там не се извършваха никакви култови действия. Този храм се намираше в една област, където хората живееха в неволя, мизерия и болести; техният храм беше напуснат от жреците.
Обаче когато Исус от Назарет се приближи до този храм, хората се събраха около него, същите онези хора, които многократно бяха измъчвани от болести, неволи и мизерия, но те най-вече бяха измъчвани от мисълта: Това е мястото, където някога се събирахме, където жреците заедно с нас извършваха жертвоприношения и ни показваха пътища та на Боговете; сега ние стоим пред изоставения храм.
към текста >>
И сега обременените от мъка и болести хора, струпани около своя олтар, видяха пристигналия чужденец и всяка една душа трепна от
мисълта
: При нас отново дойде жрец и той отново ще извърши жертвоприношение към Боговете!
И сега обременените от мъка и болести хора, струпани около своя олтар, видяха пристигналия чужденец и всяка една душа трепна от мисълта: При нас отново дойде жрец и той отново ще извърши жертвоприношение към Боговете!
Ето какво впечатление направи неговото появяване. Сякаш езичниците видяха своя нов жрец, готов да извърши жертвоприношението.
към текста >>
28.
1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Човек се удивлява на това задълбочаване на
мисълта
.
Ще забележим, че по определен начин върху голяма част от разглеждания от нас културен свят е преминало нещо, преминало е онова, което гръцката философия и някои други мислителни задълбочения бяха донесли вече от няколко столетия на човечеството. Когато разгледаме до какво е стигнало човечеството в онова време чисто от само себе си, без размисъл върху някой импулс идващ отвън, до какво са стигнали онези, които са били наречени със стоическия израз "мъдреци", до какво са стигнали множество личности на римската история, трябва да кажем: Относно завладяването на мисли, относно завладяването на идеи западният живот, настъпил след това време, не ни е донесъл всъщност нещо извънредно повече. Този западен живот ни е донесъл безкрайно много относно проникването във фактите на природата; донесъл ни е безкрайни революции на мисленето върху външния свят. Обаче мислите, самите идеи, с които бяха направени тези постижения, с които човечеството се беше опитало да проникне във външните пространствени тайни на съществуванието, те са били в същност малко доразвити и задълбочени от онова време насам; всички тези мисли и идеи, даже и тези за развитието, живееха всички в душите на тогавашното време. Това, което бихме могли да наречем така едно мислително схващане на света, едно живеене в идеи, беше стигнало до определена височина, до един връх и беше обхванало не само отделни духове както известно време преди това учениците на Сократа; но беше станало по определен начин популярно, беше се разпространило над южна Европа и други области на света.
Човек се удивлява на това задълбочаване на мисълта.
Ако бихме искали да вземем под внимание безпристрастно една история на философията, ние бихме спрели нашето внимание именно върху тази победа на мисълта.
към текста >>
Ако бихме искали да вземем под внимание безпристрастно една история на философията, ние бихме спрели нашето внимание именно върху тази победа на
мисълта
.
Когато разгледаме до какво е стигнало човечеството в онова време чисто от само себе си, без размисъл върху някой импулс идващ отвън, до какво са стигнали онези, които са били наречени със стоическия израз "мъдреци", до какво са стигнали множество личности на римската история, трябва да кажем: Относно завладяването на мисли, относно завладяването на идеи западният живот, настъпил след това време, не ни е донесъл всъщност нещо извънредно повече. Този западен живот ни е донесъл безкрайно много относно проникването във фактите на природата; донесъл ни е безкрайни революции на мисленето върху външния свят. Обаче мислите, самите идеи, с които бяха направени тези постижения, с които човечеството се беше опитало да проникне във външните пространствени тайни на съществуванието, те са били в същност малко доразвити и задълбочени от онова време насам; всички тези мисли и идеи, даже и тези за развитието, живееха всички в душите на тогавашното време. Това, което бихме могли да наречем така едно мислително схващане на света, едно живеене в идеи, беше стигнало до определена височина, до един връх и беше обхванало не само отделни духове както известно време преди това учениците на Сократа; но беше станало по определен начин популярно, беше се разпространило над южна Европа и други области на света. Човек се удивлява на това задълбочаване на мисълта.
Ако бихме искали да вземем под внимание безпристрастно една история на философията, ние бихме спрели нашето внимание именно върху тази победа на мисълта.
към текста >>
Ако вземем сега от една страна тази победа на
мисълта
, това безкрайно пълно със значение разработване на света на идеите, а от друга страна в смисъла, в който днес се опитваме да проникнем поставим пред душата си нещо такова като тайните, които се групират около Голгота, ние ще залежим обаче още и нещо друго.
Ако вземем сега от една страна тази победа на мисълта, това безкрайно пълно със значение разработване на света на идеите, а от друга страна в смисъла, в който днес се опитваме да проникнем поставим пред душата си нещо такова като тайните, които се групират около Голгота, ние ще залежим обаче още и нещо друго.
Тогава ще забележим, че когато в онова време се разпространи вестта за Тайната на Голгота, се получи една извънредно голяма борба на мисълта с тази Тайна. Ние виждаме, как философиите в онова време, особено така много задълбочената философия на Гнозиса, и се стараеха да насочат към тази единствена цел всички идеи, които бяха добити. И от голямо значение е, човек да остави да действува върху него тази борба на мисълта с Тайната на Голгота. Защото това, което може да се констатира, е, че тази борба е била всъщност едно напразно усилие; че това мощно задълбочаване на мисълта, което развитието на човечеството беше достигнало, наистина съществува, че се полагат всички усилия, за да бъде разбрана Тайната на Голгота, обаче всички тези усилия се оказват недостатъчни. Като че Тайната на Голгота е отделена на едно далечно разстояние чрез духовните светове, като че идва така при човечеството и не иска да се разкрие.
към текста >>
Тогава ще забележим, че когато в онова време се разпространи вестта за Тайната на Голгота, се получи една извънредно голяма борба на
мисълта
с тази Тайна.
Ако вземем сега от една страна тази победа на мисълта, това безкрайно пълно със значение разработване на света на идеите, а от друга страна в смисъла, в който днес се опитваме да проникнем поставим пред душата си нещо такова като тайните, които се групират около Голгота, ние ще залежим обаче още и нещо друго.
Тогава ще забележим, че когато в онова време се разпространи вестта за Тайната на Голгота, се получи една извънредно голяма борба на мисълта с тази Тайна.
Ние виждаме, как философиите в онова време, особено така много задълбочената философия на Гнозиса, и се стараеха да насочат към тази единствена цел всички идеи, които бяха добити. И от голямо значение е, човек да остави да действува върху него тази борба на мисълта с Тайната на Голгота. Защото това, което може да се констатира, е, че тази борба е била всъщност едно напразно усилие; че това мощно задълбочаване на мисълта, което развитието на човечеството беше достигнало, наистина съществува, че се полагат всички усилия, за да бъде разбрана Тайната на Голгота, обаче всички тези усилия се оказват недостатъчни. Като че Тайната на Голгота е отделена на едно далечно разстояние чрез духовните светове, като че идва така при човечеството и не иска да се разкрие.
към текста >>
И от голямо значение е, човек да остави да действува върху него тази борба на
мисълта
с Тайната на Голгота.
Ако вземем сега от една страна тази победа на мисълта, това безкрайно пълно със значение разработване на света на идеите, а от друга страна в смисъла, в който днес се опитваме да проникнем поставим пред душата си нещо такова като тайните, които се групират около Голгота, ние ще залежим обаче още и нещо друго. Тогава ще забележим, че когато в онова време се разпространи вестта за Тайната на Голгота, се получи една извънредно голяма борба на мисълта с тази Тайна. Ние виждаме, как философиите в онова време, особено така много задълбочената философия на Гнозиса, и се стараеха да насочат към тази единствена цел всички идеи, които бяха добити.
И от голямо значение е, човек да остави да действува върху него тази борба на мисълта с Тайната на Голгота.
Защото това, което може да се констатира, е, че тази борба е била всъщност едно напразно усилие; че това мощно задълбочаване на мисълта, което развитието на човечеството беше достигнало, наистина съществува, че се полагат всички усилия, за да бъде разбрана Тайната на Голгота, обаче всички тези усилия се оказват недостатъчни. Като че Тайната на Голгота е отделена на едно далечно разстояние чрез духовните светове, като че идва така при човечеството и не иска да се разкрие.
към текста >>
Защото това, което може да се констатира, е, че тази борба е била всъщност едно напразно усилие; че това мощно задълбочаване на
мисълта
, което развитието на човечеството беше достигнало, наистина съществува, че се полагат всички усилия, за да бъде разбрана Тайната на Голгота, обаче всички тези усилия се оказват недостатъчни.
Ако вземем сега от една страна тази победа на мисълта, това безкрайно пълно със значение разработване на света на идеите, а от друга страна в смисъла, в който днес се опитваме да проникнем поставим пред душата си нещо такова като тайните, които се групират около Голгота, ние ще залежим обаче още и нещо друго. Тогава ще забележим, че когато в онова време се разпространи вестта за Тайната на Голгота, се получи една извънредно голяма борба на мисълта с тази Тайна. Ние виждаме, как философиите в онова време, особено така много задълбочената философия на Гнозиса, и се стараеха да насочат към тази единствена цел всички идеи, които бяха добити. И от голямо значение е, човек да остави да действува върху него тази борба на мисълта с Тайната на Голгота.
Защото това, което може да се констатира, е, че тази борба е била всъщност едно напразно усилие; че това мощно задълбочаване на мисълта, което развитието на човечеството беше достигнало, наистина съществува, че се полагат всички усилия, за да бъде разбрана Тайната на Голгота, обаче всички тези усилия се оказват недостатъчни.
Като че Тайната на Голгота е отделена на едно далечно разстояние чрез духовните светове, като че идва така при човечеството и не иска да се разкрие.
към текста >>
Първото нещо, което бие на очи при едно такова съпоставяне на Тайната на Голгота и на извънредно задълбоченото развитие на
мисълта
в онова време, това е, че човек получава едно впечатление, което аз изразих така: Същността на тази Тайна стои далече, далече от това, което развитието на
мисълта
може да постигне.
Първото нещо, което бие на очи при едно такова съпоставяне на Тайната на Голгота и на извънредно задълбоченото развитие на мисълта в онова време, това е, че човек получава едно впечатление, което аз изразих така: Същността на тази Тайна стои далече, далече от това, което развитието на мисълта може да постигне.
И колкото човек прониква по-точно в това, което горното съпоставяне може да предложи, толкова повече той трябва да признае: От една страна можем да задълбочим нашата душа напълно в световете на мислите, които характеризират началото на нашето летоброене; можем да се стремим да направим да оживее в душата ни, какво е било душевното устройство, това, което хората в Римската империя и в тогавашна Гърция са мислили; можем така да се каже да извикаме отново пред душата си тези идеи, които хората са мислили, и тогава ще добием чувството: Да, това е времето, когато мисълта е изпитала едно задълбочаване както никога преди това; с мисълта става нещо; тази мисъл идва в човешката душа както никога преди това. Обаче когато след това с помощта на онази душевна способност, която можем да наречем ясновиждаща, искаме да направим да оживее в нас това, което можеше да бъде поставено пред душата относно задълбочеността на мисълта и оживлението на мисловните светове от онова време, когато следователно носим това в нашата душа, но сега оставим да действува в душата онова, което ясновидската способност на душата може да даде, тогава внезапно се явява нещо изненадващо; тогава чувствуваме: Далече, далече в духовните светове става всъщност това, което произведе въпросното задълбочаване на мисълта.
към текста >>
И колкото човек прониква по-точно в това, което горното съпоставяне може да предложи, толкова повече той трябва да признае: От една страна можем да задълбочим нашата душа напълно в световете на мислите, които характеризират началото на нашето летоброене; можем да се стремим да направим да оживее в душата ни, какво е било душевното устройство, това, което хората в Римската империя и в тогавашна Гърция са мислили; можем така да се каже да извикаме отново пред душата си тези идеи, които хората са мислили, и тогава ще добием чувството: Да, това е времето, когато
мисълта
е изпитала едно задълбочаване както никога преди това; с
мисълта
става нещо; тази мисъл идва в човешката душа както никога преди това.
Първото нещо, което бие на очи при едно такова съпоставяне на Тайната на Голгота и на извънредно задълбоченото развитие на мисълта в онова време, това е, че човек получава едно впечатление, което аз изразих така: Същността на тази Тайна стои далече, далече от това, което развитието на мисълта може да постигне.
И колкото човек прониква по-точно в това, което горното съпоставяне може да предложи, толкова повече той трябва да признае: От една страна можем да задълбочим нашата душа напълно в световете на мислите, които характеризират началото на нашето летоброене; можем да се стремим да направим да оживее в душата ни, какво е било душевното устройство, това, което хората в Римската империя и в тогавашна Гърция са мислили; можем така да се каже да извикаме отново пред душата си тези идеи, които хората са мислили, и тогава ще добием чувството: Да, това е времето, когато мисълта е изпитала едно задълбочаване както никога преди това; с мисълта става нещо; тази мисъл идва в човешката душа както никога преди това.
Обаче когато след това с помощта на онази душевна способност, която можем да наречем ясновиждаща, искаме да направим да оживее в нас това, което можеше да бъде поставено пред душата относно задълбочеността на мисълта и оживлението на мисловните светове от онова време, когато следователно носим това в нашата душа, но сега оставим да действува в душата онова, което ясновидската способност на душата може да даде, тогава внезапно се явява нещо изненадващо; тогава чувствуваме: Далече, далече в духовните светове става всъщност това, което произведе въпросното задълбочаване на мисълта.
към текста >>
Обаче когато след това с помощта на онази душевна способност, която можем да наречем ясновиждаща, искаме да направим да оживее в нас това, което можеше да бъде поставено пред душата относно задълбочеността на
мисълта
и оживлението на мисловните светове от онова време, когато следователно носим това в нашата душа, но сега оставим да действува в душата онова, което ясновидската способност на душата може да даде, тогава внезапно се явява нещо изненадващо; тогава чувствуваме: Далече, далече в духовните светове става всъщност това, което произведе въпросното задълбочаване на
мисълта
.
Първото нещо, което бие на очи при едно такова съпоставяне на Тайната на Голгота и на извънредно задълбоченото развитие на мисълта в онова време, това е, че човек получава едно впечатление, което аз изразих така: Същността на тази Тайна стои далече, далече от това, което развитието на мисълта може да постигне. И колкото човек прониква по-точно в това, което горното съпоставяне може да предложи, толкова повече той трябва да признае: От една страна можем да задълбочим нашата душа напълно в световете на мислите, които характеризират началото на нашето летоброене; можем да се стремим да направим да оживее в душата ни, какво е било душевното устройство, това, което хората в Римската империя и в тогавашна Гърция са мислили; можем така да се каже да извикаме отново пред душата си тези идеи, които хората са мислили, и тогава ще добием чувството: Да, това е времето, когато мисълта е изпитала едно задълбочаване както никога преди това; с мисълта става нещо; тази мисъл идва в човешката душа както никога преди това.
Обаче когато след това с помощта на онази душевна способност, която можем да наречем ясновиждаща, искаме да направим да оживее в нас това, което можеше да бъде поставено пред душата относно задълбочеността на мисълта и оживлението на мисловните светове от онова време, когато следователно носим това в нашата душа, но сега оставим да действува в душата онова, което ясновидската способност на душата може да даде, тогава внезапно се явява нещо изненадващо; тогава чувствуваме: Далече, далече в духовните светове става всъщност това, което произведе въпросното задълбочаване на мисълта.
към текста >>
Каквото и да можем първо да вярваме,
мисълта
никога не е съществувала така, както в онова време, при никой народ и в никоя епоха.
Тази история ни показва, че в Рим в Гърция е станало едно безкрайно задълбочаване на мислите. Нека оградим така да се каже като един остров на нашата душа, на нашето душевно изживяване този свят на мислите на Рим и Гърция, да си го представим изключен от всичко това, което е станало външно, да си представим, че в този свят не е проникнало още нищо от вестта за Тайната на Голгота: когато след това насочим погледа на нашата душа върху този свят, ние не намираме без съмнение нищо, което днес узнаваме за Тайната на Голгота; обаче намираме онова безкрайно задълбочаване на мислителния живот, както ни показва: Тук е станало нещо в течение на развитието на човечеството, което е обхванало най-вътрешната същина на душата във физическото поле.
Каквото и да можем първо да вярваме, мисълта никога не е съществувала така, както в онова време, при никой народ и в никоя епоха.
Колкото и невярващ да бъде някой или да не иска да знае нищо за Тайната на Голгота, все пак той трябва да допусне едно нещо: че в света на идеите, който сега оградихме, живее едно задълбочаване на мисълта, което никога по-рано не е съществувало. Сега обаче, когато се пренесем в този свят на мислите и си послужим с ясновидската способност на душата, ние се чувствуваме истински поставени в особеността на мисълта. Сега ние си казваме: Така, както се е разцъфтяла тази мисъл, като идея при Платон или други, както тя е преминала в света, който се опитахме да разграничим, тази мисъл е нещо, което прави душата свободна, което обхваща душата и я довежда така да се каже до един възвишен възглед върху самата нея. Така щото тя може да каже: Каквото и да можеш да обхванеш във външния свят и в духовния свят, то те прави зависима от тези светове; в мисълта ти обхващаш нещо, което живее вътре в тебе, което можеш да проникнеш напълно. Ти можеш да се оттеглиш от външния физически свят, можеш да станеш един невярващ по отношение на духовния свят, можеш да не искаш да знаеш нищо за ясновидски впечатления, можеш да искаш да не оставиш да проникне в тебе нищо от физическите впечатления: с мисълта можеш да живееш вътре в тебе; ти обхващаш така да се каже в твоята мисъл твоето собствено същество!
към текста >>
Колкото и невярващ да бъде някой или да не иска да знае нищо за Тайната на Голгота, все пак той трябва да допусне едно нещо: че в света на идеите, който сега оградихме, живее едно задълбочаване на
мисълта
, което никога по-рано не е съществувало.
Тази история ни показва, че в Рим в Гърция е станало едно безкрайно задълбочаване на мислите. Нека оградим така да се каже като един остров на нашата душа, на нашето душевно изживяване този свят на мислите на Рим и Гърция, да си го представим изключен от всичко това, което е станало външно, да си представим, че в този свят не е проникнало още нищо от вестта за Тайната на Голгота: когато след това насочим погледа на нашата душа върху този свят, ние не намираме без съмнение нищо, което днес узнаваме за Тайната на Голгота; обаче намираме онова безкрайно задълбочаване на мислителния живот, както ни показва: Тук е станало нещо в течение на развитието на човечеството, което е обхванало най-вътрешната същина на душата във физическото поле. Каквото и да можем първо да вярваме, мисълта никога не е съществувала така, както в онова време, при никой народ и в никоя епоха.
Колкото и невярващ да бъде някой или да не иска да знае нищо за Тайната на Голгота, все пак той трябва да допусне едно нещо: че в света на идеите, който сега оградихме, живее едно задълбочаване на мисълта, което никога по-рано не е съществувало.
Сега обаче, когато се пренесем в този свят на мислите и си послужим с ясновидската способност на душата, ние се чувствуваме истински поставени в особеността на мисълта. Сега ние си казваме: Така, както се е разцъфтяла тази мисъл, като идея при Платон или други, както тя е преминала в света, който се опитахме да разграничим, тази мисъл е нещо, което прави душата свободна, което обхваща душата и я довежда така да се каже до един възвишен възглед върху самата нея. Така щото тя може да каже: Каквото и да можеш да обхванеш във външния свят и в духовния свят, то те прави зависима от тези светове; в мисълта ти обхващаш нещо, което живее вътре в тебе, което можеш да проникнеш напълно. Ти можеш да се оттеглиш от външния физически свят, можеш да станеш един невярващ по отношение на духовния свят, можеш да не искаш да знаеш нищо за ясновидски впечатления, можеш да искаш да не оставиш да проникне в тебе нищо от физическите впечатления: с мисълта можеш да живееш вътре в тебе; ти обхващаш така да се каже в твоята мисъл твоето собствено същество! Това може да се разбере.
към текста >>
Сега обаче, когато се пренесем в този свят на мислите и си послужим с ясновидската способност на душата, ние се чувствуваме истински поставени в особеността на
мисълта
.
Тази история ни показва, че в Рим в Гърция е станало едно безкрайно задълбочаване на мислите. Нека оградим така да се каже като един остров на нашата душа, на нашето душевно изживяване този свят на мислите на Рим и Гърция, да си го представим изключен от всичко това, което е станало външно, да си представим, че в този свят не е проникнало още нищо от вестта за Тайната на Голгота: когато след това насочим погледа на нашата душа върху този свят, ние не намираме без съмнение нищо, което днес узнаваме за Тайната на Голгота; обаче намираме онова безкрайно задълбочаване на мислителния живот, както ни показва: Тук е станало нещо в течение на развитието на човечеството, което е обхванало най-вътрешната същина на душата във физическото поле. Каквото и да можем първо да вярваме, мисълта никога не е съществувала така, както в онова време, при никой народ и в никоя епоха. Колкото и невярващ да бъде някой или да не иска да знае нищо за Тайната на Голгота, все пак той трябва да допусне едно нещо: че в света на идеите, който сега оградихме, живее едно задълбочаване на мисълта, което никога по-рано не е съществувало.
Сега обаче, когато се пренесем в този свят на мислите и си послужим с ясновидската способност на душата, ние се чувствуваме истински поставени в особеността на мисълта.
Сега ние си казваме: Така, както се е разцъфтяла тази мисъл, като идея при Платон или други, както тя е преминала в света, който се опитахме да разграничим, тази мисъл е нещо, което прави душата свободна, което обхваща душата и я довежда така да се каже до един възвишен възглед върху самата нея. Така щото тя може да каже: Каквото и да можеш да обхванеш във външния свят и в духовния свят, то те прави зависима от тези светове; в мисълта ти обхващаш нещо, което живее вътре в тебе, което можеш да проникнеш напълно. Ти можеш да се оттеглиш от външния физически свят, можеш да станеш един невярващ по отношение на духовния свят, можеш да не искаш да знаеш нищо за ясновидски впечатления, можеш да искаш да не оставиш да проникне в тебе нищо от физическите впечатления: с мисълта можеш да живееш вътре в тебе; ти обхващаш така да се каже в твоята мисъл твоето собствено същество! Това може да се разбере. Тогава обаче възниква и това съвсем не може да бъде иначе, когато човек се потопява с ясновидската способност в това, бих могъл да кажа, море на мисълта -, тогава възниква чувството за изолираността на мисълта; чувството, че мисълта е все пак именно само мисъл; чувството, че мисълта живее първо само в душата и в нея не може да бъде намерена силата, човек да излезе навън в един свят, в който можем да намерим също това, което иначе сме самите ние в нашата първична основа.
към текста >>
Така щото тя може да каже: Каквото и да можеш да обхванеш във външния свят и в духовния свят, то те прави зависима от тези светове; в
мисълта
ти обхващаш нещо, което живее вътре в тебе, което можеш да проникнеш напълно.
Нека оградим така да се каже като един остров на нашата душа, на нашето душевно изживяване този свят на мислите на Рим и Гърция, да си го представим изключен от всичко това, което е станало външно, да си представим, че в този свят не е проникнало още нищо от вестта за Тайната на Голгота: когато след това насочим погледа на нашата душа върху този свят, ние не намираме без съмнение нищо, което днес узнаваме за Тайната на Голгота; обаче намираме онова безкрайно задълбочаване на мислителния живот, както ни показва: Тук е станало нещо в течение на развитието на човечеството, което е обхванало най-вътрешната същина на душата във физическото поле. Каквото и да можем първо да вярваме, мисълта никога не е съществувала така, както в онова време, при никой народ и в никоя епоха. Колкото и невярващ да бъде някой или да не иска да знае нищо за Тайната на Голгота, все пак той трябва да допусне едно нещо: че в света на идеите, който сега оградихме, живее едно задълбочаване на мисълта, което никога по-рано не е съществувало. Сега обаче, когато се пренесем в този свят на мислите и си послужим с ясновидската способност на душата, ние се чувствуваме истински поставени в особеността на мисълта. Сега ние си казваме: Така, както се е разцъфтяла тази мисъл, като идея при Платон или други, както тя е преминала в света, който се опитахме да разграничим, тази мисъл е нещо, което прави душата свободна, което обхваща душата и я довежда така да се каже до един възвишен възглед върху самата нея.
Така щото тя може да каже: Каквото и да можеш да обхванеш във външния свят и в духовния свят, то те прави зависима от тези светове; в мисълта ти обхващаш нещо, което живее вътре в тебе, което можеш да проникнеш напълно.
Ти можеш да се оттеглиш от външния физически свят, можеш да станеш един невярващ по отношение на духовния свят, можеш да не искаш да знаеш нищо за ясновидски впечатления, можеш да искаш да не оставиш да проникне в тебе нищо от физическите впечатления: с мисълта можеш да живееш вътре в тебе; ти обхващаш така да се каже в твоята мисъл твоето собствено същество! Това може да се разбере. Тогава обаче възниква и това съвсем не може да бъде иначе, когато човек се потопява с ясновидската способност в това, бих могъл да кажа, море на мисълта -, тогава възниква чувството за изолираността на мисълта; чувството, че мисълта е все пак именно само мисъл; чувството, че мисълта живее първо само в душата и в нея не може да бъде намерена силата, човек да излезе навън в един свят, в който можем да намерим също това, което иначе сме самите ние в нашата първична основа. Именно когато доловим най-висшето величие на мисълта, ние долавяме също така да се каже нейната нереална същност. Тогава можем също да доловим, как всъщност наоколо в света, който стои пред ясновидския поглед, с който сме се запознали преди ясновидския поглед, няма нищо, което всъщност би могло да носи тази мисъл.
към текста >>
Ти можеш да се оттеглиш от външния физически свят, можеш да станеш един невярващ по отношение на духовния свят, можеш да не искаш да знаеш нищо за ясновидски впечатления, можеш да искаш да не оставиш да проникне в тебе нищо от физическите впечатления: с
мисълта
можеш да живееш вътре в тебе; ти обхващаш така да се каже в твоята мисъл твоето собствено същество!
Каквото и да можем първо да вярваме, мисълта никога не е съществувала така, както в онова време, при никой народ и в никоя епоха. Колкото и невярващ да бъде някой или да не иска да знае нищо за Тайната на Голгота, все пак той трябва да допусне едно нещо: че в света на идеите, който сега оградихме, живее едно задълбочаване на мисълта, което никога по-рано не е съществувало. Сега обаче, когато се пренесем в този свят на мислите и си послужим с ясновидската способност на душата, ние се чувствуваме истински поставени в особеността на мисълта. Сега ние си казваме: Така, както се е разцъфтяла тази мисъл, като идея при Платон или други, както тя е преминала в света, който се опитахме да разграничим, тази мисъл е нещо, което прави душата свободна, което обхваща душата и я довежда така да се каже до един възвишен възглед върху самата нея. Така щото тя може да каже: Каквото и да можеш да обхванеш във външния свят и в духовния свят, то те прави зависима от тези светове; в мисълта ти обхващаш нещо, което живее вътре в тебе, което можеш да проникнеш напълно.
Ти можеш да се оттеглиш от външния физически свят, можеш да станеш един невярващ по отношение на духовния свят, можеш да не искаш да знаеш нищо за ясновидски впечатления, можеш да искаш да не оставиш да проникне в тебе нищо от физическите впечатления: с мисълта можеш да живееш вътре в тебе; ти обхващаш така да се каже в твоята мисъл твоето собствено същество!
Това може да се разбере. Тогава обаче възниква и това съвсем не може да бъде иначе, когато човек се потопява с ясновидската способност в това, бих могъл да кажа, море на мисълта -, тогава възниква чувството за изолираността на мисълта; чувството, че мисълта е все пак именно само мисъл; чувството, че мисълта живее първо само в душата и в нея не може да бъде намерена силата, човек да излезе навън в един свят, в който можем да намерим също това, което иначе сме самите ние в нашата първична основа. Именно когато доловим най-висшето величие на мисълта, ние долавяме също така да се каже нейната нереална същност. Тогава можем също да доловим, как всъщност наоколо в света, който стои пред ясновидския поглед, с който сме се запознали преди ясновидския поглед, няма нищо, което всъщност би могло да носи тази мисъл.
към текста >>
Тогава обаче възниква и това съвсем не може да бъде иначе, когато човек се потопява с ясновидската способност в това, бих могъл да кажа, море на
мисълта
-, тогава възниква чувството за изолираността на
мисълта
; чувството, че
мисълта
е все пак именно само мисъл; чувството, че
мисълта
живее първо само в душата и в нея не може да бъде намерена силата, човек да излезе навън в един свят, в който можем да намерим също това, което иначе сме самите ние в нашата първична основа.
Сега обаче, когато се пренесем в този свят на мислите и си послужим с ясновидската способност на душата, ние се чувствуваме истински поставени в особеността на мисълта. Сега ние си казваме: Така, както се е разцъфтяла тази мисъл, като идея при Платон или други, както тя е преминала в света, който се опитахме да разграничим, тази мисъл е нещо, което прави душата свободна, което обхваща душата и я довежда така да се каже до един възвишен възглед върху самата нея. Така щото тя може да каже: Каквото и да можеш да обхванеш във външния свят и в духовния свят, то те прави зависима от тези светове; в мисълта ти обхващаш нещо, което живее вътре в тебе, което можеш да проникнеш напълно. Ти можеш да се оттеглиш от външния физически свят, можеш да станеш един невярващ по отношение на духовния свят, можеш да не искаш да знаеш нищо за ясновидски впечатления, можеш да искаш да не оставиш да проникне в тебе нищо от физическите впечатления: с мисълта можеш да живееш вътре в тебе; ти обхващаш така да се каже в твоята мисъл твоето собствено същество! Това може да се разбере.
Тогава обаче възниква и това съвсем не може да бъде иначе, когато човек се потопява с ясновидската способност в това, бих могъл да кажа, море на мисълта -, тогава възниква чувството за изолираността на мисълта; чувството, че мисълта е все пак именно само мисъл; чувството, че мисълта живее първо само в душата и в нея не може да бъде намерена силата, човек да излезе навън в един свят, в който можем да намерим също това, което иначе сме самите ние в нашата първична основа.
Именно когато доловим най-висшето величие на мисълта, ние долавяме също така да се каже нейната нереална същност. Тогава можем също да доловим, как всъщност наоколо в света, който стои пред ясновидския поглед, с който сме се запознали преди ясновидския поглед, няма нищо, което всъщност би могло да носи тази мисъл.
към текста >>
Именно когато доловим най-висшето величие на
мисълта
, ние долавяме също така да се каже нейната нереална същност.
Сега ние си казваме: Така, както се е разцъфтяла тази мисъл, като идея при Платон или други, както тя е преминала в света, който се опитахме да разграничим, тази мисъл е нещо, което прави душата свободна, което обхваща душата и я довежда така да се каже до един възвишен възглед върху самата нея. Така щото тя може да каже: Каквото и да можеш да обхванеш във външния свят и в духовния свят, то те прави зависима от тези светове; в мисълта ти обхващаш нещо, което живее вътре в тебе, което можеш да проникнеш напълно. Ти можеш да се оттеглиш от външния физически свят, можеш да станеш един невярващ по отношение на духовния свят, можеш да не искаш да знаеш нищо за ясновидски впечатления, можеш да искаш да не оставиш да проникне в тебе нищо от физическите впечатления: с мисълта можеш да живееш вътре в тебе; ти обхващаш така да се каже в твоята мисъл твоето собствено същество! Това може да се разбере. Тогава обаче възниква и това съвсем не може да бъде иначе, когато човек се потопява с ясновидската способност в това, бих могъл да кажа, море на мисълта -, тогава възниква чувството за изолираността на мисълта; чувството, че мисълта е все пак именно само мисъл; чувството, че мисълта живее първо само в душата и в нея не може да бъде намерена силата, човек да излезе навън в един свят, в който можем да намерим също това, което иначе сме самите ние в нашата първична основа.
Именно когато доловим най-висшето величие на мисълта, ние долавяме също така да се каже нейната нереална същност.
Тогава можем също да доловим, как всъщност наоколо в света, който стои пред ясновидския поглед, с който сме се запознали преди ясновидския поглед, няма нищо, което всъщност би могло да носи тази мисъл.
към текста >>
Онези, които искат да бъдат чисти материалисти, които не могат да припишат на
мисълта
никаква първична същина, те би трябвало всъщност да забранят
мисълта
.
Онези, които искат да бъдат чисти материалисти, които не могат да припишат на мисълта никаква първична същина, те би трябвало всъщност да забранят мисълта.
Защото ако материалният свят е единствено действителният, мисълта може само да го изопачи, да даде един неверен образ за него. Само поради това, че материалистите са логически непоследователни, те не стигат до единствено възможната теория на познанието при материализма, при монизма: въздържането от мисленето, непристъпването към никакво мислене. Обаче пред този, който се задълбочава с ясновидската способност на душата в живота на мислите, пред него стои, бихме могли да кажем, нещо застрашаващо душата относно тази изолираност на мисълта, относно това усамотение с мисълта. И тогава за него съществува само едно нещо. Това съществува обаче, това идва при него, макар и да идва като нещо, което се намира на голямо духовно разстояние: отделени чрез три свята, в един трети свят се намира истинският произход така си казва раз вилата ясновидство душа истинският произход също на това, което се намира в живота на мислите.
към текста >>
Защото ако материалният свят е единствено действителният,
мисълта
може само да го изопачи, да даде един неверен образ за него.
Онези, които искат да бъдат чисти материалисти, които не могат да припишат на мисълта никаква първична същина, те би трябвало всъщност да забранят мисълта.
Защото ако материалният свят е единствено действителният, мисълта може само да го изопачи, да даде един неверен образ за него.
Само поради това, че материалистите са логически непоследователни, те не стигат до единствено възможната теория на познанието при материализма, при монизма: въздържането от мисленето, непристъпването към никакво мислене. Обаче пред този, който се задълбочава с ясновидската способност на душата в живота на мислите, пред него стои, бихме могли да кажем, нещо застрашаващо душата относно тази изолираност на мисълта, относно това усамотение с мисълта. И тогава за него съществува само едно нещо. Това съществува обаче, това идва при него, макар и да идва като нещо, което се намира на голямо духовно разстояние: отделени чрез три свята, в един трети свят се намира истинският произход така си казва раз вилата ясновидство душа истинският произход също на това, което се намира в живота на мислите. За ясновидски виждащата душа в нашето време това би могло да бъде едно много силно впечатление, когато тя се пренесе със своето мислене изолирано във времето, в което мисълта е изпитала своето задълбочаване, а именно да се абстрахира от всичко, което съществува наоколо, следователно също от Тайната на Голгота, и да размишлява само върху това, как в гръцко-римския свят възниква това, изгрява това, от мисловното съдържание на което ние и сега още черпим храна.
към текста >>
Обаче пред този, който се задълбочава с ясновидската способност на душата в живота на мислите, пред него стои, бихме могли да кажем, нещо застрашаващо душата относно тази изолираност на
мисълта
, относно това усамотение с
мисълта
.
Онези, които искат да бъдат чисти материалисти, които не могат да припишат на мисълта никаква първична същина, те би трябвало всъщност да забранят мисълта. Защото ако материалният свят е единствено действителният, мисълта може само да го изопачи, да даде един неверен образ за него. Само поради това, че материалистите са логически непоследователни, те не стигат до единствено възможната теория на познанието при материализма, при монизма: въздържането от мисленето, непристъпването към никакво мислене.
Обаче пред този, който се задълбочава с ясновидската способност на душата в живота на мислите, пред него стои, бихме могли да кажем, нещо застрашаващо душата относно тази изолираност на мисълта, относно това усамотение с мисълта.
И тогава за него съществува само едно нещо. Това съществува обаче, това идва при него, макар и да идва като нещо, което се намира на голямо духовно разстояние: отделени чрез три свята, в един трети свят се намира истинският произход така си казва раз вилата ясновидство душа истинският произход също на това, което се намира в живота на мислите. За ясновидски виждащата душа в нашето време това би могло да бъде едно много силно впечатление, когато тя се пренесе със своето мислене изолирано във времето, в което мисълта е изпитала своето задълбочаване, а именно да се абстрахира от всичко, което съществува наоколо, следователно също от Тайната на Голгота, и да размишлява само върху това, как в гръцко-римския свят възниква това, изгрява това, от мисловното съдържание на което ние и сега още черпим храна.
към текста >>
За ясновидски виждащата душа в нашето време това би могло да бъде едно много силно впечатление, когато тя се пренесе със своето мислене изолирано във времето, в което
мисълта
е изпитала своето задълбочаване, а именно да се абстрахира от всичко, което съществува наоколо, следователно също от Тайната на Голгота, и да размишлява само върху това, как в гръцко-римския свят възниква това, изгрява това, от мисловното съдържание на което ние и сега още черпим храна.
Защото ако материалният свят е единствено действителният, мисълта може само да го изопачи, да даде един неверен образ за него. Само поради това, че материалистите са логически непоследователни, те не стигат до единствено възможната теория на познанието при материализма, при монизма: въздържането от мисленето, непристъпването към никакво мислене. Обаче пред този, който се задълбочава с ясновидската способност на душата в живота на мислите, пред него стои, бихме могли да кажем, нещо застрашаващо душата относно тази изолираност на мисълта, относно това усамотение с мисълта. И тогава за него съществува само едно нещо. Това съществува обаче, това идва при него, макар и да идва като нещо, което се намира на голямо духовно разстояние: отделени чрез три свята, в един трети свят се намира истинският произход така си казва раз вилата ясновидство душа истинският произход също на това, което се намира в живота на мислите.
За ясновидски виждащата душа в нашето време това би могло да бъде едно много силно впечатление, когато тя се пренесе със своето мислене изолирано във времето, в което мисълта е изпитала своето задълбочаване, а именно да се абстрахира от всичко, което съществува наоколо, следователно също от Тайната на Голгота, и да размишлява само върху това, как в гръцко-римския свят възниква това, изгрява това, от мисловното съдържание на което ние и сега още черпим храна.
към текста >>
Обаче щом оставим да действува върху нас впечатлението на духовния свят, тогава звездата аз казвам символично звездата духовното същество се явява поставено над Девакана, звездата, за която си казваме: Да, това, което ти изживяваш в изолираността на
мисълта
и възможността, че
мисълта
е получила едно такова задълбочаване както във времето от началото на нашето летоброене, това също е едно последствие на лъчите, които излизат от звездата във висшия духовен свят.
Тогава човек се чувствува тук на Земята: той се чувствува първо откъснат от Земята и пренесен в настоящия свят в гръцко-римския свят с неговите излъчвания в останалите области на Земята от онова време, до преди Тайната на Голгота.
Обаче щом оставим да действува върху нас впечатлението на духовния свят, тогава звездата аз казвам символично звездата духовното същество се явява поставено над Девакана, звездата, за която си казваме: Да, това, което ти изживяваш в изолираността на мисълта и възможността, че мисълта е получила едно такова задълбочаване както във времето от началото на нашето летоброене, това също е едно последствие на лъчите, които излизат от звездата във висшия духовен свят.
И сега се получава едно чувство, което отначало не иска да знае нищо за това, което е историческо предание за Тайната на Голгота, а едно чувство, което може да бъде изразено така: Да, ти стоиш тук с гръцко-римския идеен свят, с това, което Платон и което другите можаха да дадат на всеобщото образование на човечеството, което те внесоха в душите -, с това стоиш ти тук и се чувствуваш живо вътре в него. След това чакаш... Наистина твоето чакане не е напразно: защото тогава изплува дълбоко, дълбоко в задните основи на духовния живот звездата, която изпраща своите силови лъчи и за която можеш да кажеш: Това, което ти току-що изживя, е едно действие на тези силови лъчи. Този опит може да има човек. Когато има този опит, той не е държал пред себе си нищо от някакво предание, а е търсил само причините за това, което е станало в гръцко-римския свят. Но той има също опитността, че е разделен чрез три свята от разбирането на истинската причина на тогавашния свят.
към текста >>
Тогава ние се запитваме: Да, от това, което е станало в гръцко-римското време като задълбочаване на
мисълта
, не е ли произлязло онова, което ние днес имаме, с което сме стигнали така блестящо далече в нашите мисли за развитието и за енергията?
За нас обаче, обични приятели, противоположността, контрастът, който поставих пред Вас в началото на днешното разглеждане, става чрез това още по-рязък. От една страна виждаме нашето време с неговите много груби примитивни понятия, а от друга страна виждаме този Гнозис. И ние току що обяснихме, какви безкрайно сложни понятия използува този Гнозис тридесет Еона -, за да намери в течението на тяхното развитие Сина Божи и Светия Дух и да намери в душата копнежа за божествената София, за Сина Божи и за Святия Дух.
Тогава ние се запитваме: Да, от това, което е станало в гръцко-римското време като задълбочаване на мисълта, не е ли произлязло онова, което ние днес имаме, с което сме стигнали така блестящо далече в нашите мисли за развитието и за енергията?
И не поглеждаме ли ние като към нещо фактически чуждо, към този Гнозис с неговите сложни понятия, които са така несимпатични на съвременните хора? Не са ли това огромни противоречия? Да, това са действително такива огромни противоречия. И противоречието, което идва от тук и заляга така подтикващо върху нашите души, става все по-голямо, когато сега отново размисли обратно върху това, което казахме върху ясновидски настроената душа: че тя може да се пренесе в мисловния свят на гърците и римляните и вижда тогава света със звездата, за която говорихме. И разпръснато навсякъде в това задълбочаване на гръцката мисъл ние намираме онова задълбочаване, което Гнозисът представлява.
към текста >>
Бих искал да имате едно чувство за това, че в развитието на човечеството става нещо, което в гръцко-римския свят се проявява като нещо, което е едно задълбочаване на
мисълта
или като едно откриване на
мисълта
, и че първичните причини за това са дълбоко загадъчни.
Тогава и ние, които стоим на почвата на Антропософията, не можем да получим отговора от гностиците, защото този отговор не би могъл да ни задоволи; той не би могъл да донесе никаква светлина в това, което днес се предлага на погледа на ясновидеца. С това разглеждане аз не бих искал да съм Ви дал днес едно обяснение върху нещо. Колкото повече почувствувате, че това, което казах, не е никакво обяснение, колкото повече почувствувате, че всъщност аз поставих пред Вас противоречие над противоречие и само едно окултно възприятие, това на звездата, което Ви показах, толкова по-добре ще сте ме разбрали днес. Че сте наясно върху това, че в света се е появило нещо в началото на наше то летоброене, от което човешкото разбиране е било твърде, твърде далече и въпреки това е било произведено от него, това бих искал аз с удоволствие Вие да почувствувате. Че епохата на изходната точка на нашето летоброене е една велика загадка, това бих искал да почувствувате.
Бих искал да имате едно чувство за това, че в развитието на човечеството става нещо, което в гръцко-римския свят се проявява като нещо, което е едно задълбочаване на мисълта или като едно откриване на мисълта, и че първичните причини за това са дълбоко загадъчни.
Вие можете да потърсите в скритите светове това, което в илюзията, в майя на физическия-сетивен свят се явява като задълбочаване на гръцко-римската мисъл. И с днешните обяснения аз исках да дам не една идея, не едно истинско обяснение за това, което стои пред нас, а изтъкването на една загадка, която след това ще продължи и утре вечер.
към текста >>
29.
3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Мисълта
ми е за Исуса, в който живееше Азът на Зараустра.
Ние вече знаем, че трябва да различаваме две момчета Исус, които са израснали в онова време. Ние не ще се занимаваме по-нататък в тази връзка с едното момче Исус, защото то е лесно разбираемо за нас от наши те антропософски предпоставки.
Мисълта ми е за Исуса, в който живееше Азът на Зараустра.
Тук имаме работа с едно човешко същество, което беше достигнало вече една висока степен на развитието още във Втората следатлантска културна епоха /в Древно-персийската епоха/ и което тогава основа именно духовното течение на Заратустра и след това живя по-нататък; това същество отново се въплъти в момчето Исус от Соломоновата линия и до 12-годишната възраст мина през едно такова развитие, през което можеше да мине един толкова висок Аз в това време на въплъщението в човечеството. Знаем по-нататък, че този Аз на Заратустра премина в тялото на другото момче Исус, на онова момче Исус, чието същество проблясва в Евангелието на Лука, в така нареченото Натаново момче Исус.
към текста >>
Мисълта
ми е предимно за мисленето, чувствуването и волението, в тях би настъпило безредие, така че волението /волята/ би смущавало постоянно мисленето, чувствуване то волението и т.н.
Можем да кажем: До това време ред беше установен главно в човешките физически тела. Чрез двете Христови дела в свръхсетивните светове сетивните органи на човеците бяха устроени така, че човекът можеше да използува по съответен начин тялото. Жизнените органи също бяха устроени така, че човекът можеше да използува по съответен начин тялото. Не бяха устроени обаче хармонични органите на душата. В душевните органи на човека би настъпило безредие, ако не би станало по-нататък нищо.
Мисълта ми е предимно за мисленето, чувствуването и волението, в тях би настъпило безредие, така че волението /волята/ би смущавало постоянно мисленето, чувствуване то волението и т.н.
Хората биха били един вид осъдени на едно постоянно хаотично използуване на техните душевни органи, на мисленето, чувствуването и волението. Те биха станали или буйствувайщи, беснеещи чрез една прекалено силна проява на волята или помрачени чрез едно задържано чувствуване или хора с бегли идеи чрез едно хипертрофирано мислене. Тази беше третата опасност, на която бяха изложени по определен начин хората на Земята. Но и това, което влага ред в тези три душевни способности мисленето, чувствуването и волението -, се упражнява от Космоса, от силите идващи от окръжността на Земята; защото самата Земя е арената за влагане ред в човешкия Аз. Съответното съвместно действие на трите душевни способности, на мисленето, чувствуването и волението, трябва да бъде подредено; сега обаче не действувайки от всички планети, а само от Слънцето, Луната и Земята, така щото чрез съответното съвместно действие от Слънцето, Луната и Земята, когато това действие е хармонично, в човека също се залага едно хармонично съвместно действие на Мисленето, чувствуването и волението.
към текста >>
30.
5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
И ето, съчетаха се по един чуден начин
мисълта
за нововъзникването на звездната писменност и тази за тайната на Парсифал.
В същото време /това са отново такива кармически съчетания/, когато бях заблуден от официалното изследване, аз се натъкнах на нещо друго. Това, на което се натъкнах, бих могъл да го изразя както следва /аз го изложих вече често в моята книга "Тайната Наука", в циклите от сказки и т.н./: След атлантските епохи, възникват, както те са се развили преди Тайната на Голгота, преди Четвъртата следатлантска културна епоха, явяват се отново по определен начин след тази епоха. Така че по определен начин Третата следатлантска културна епоха се явява отново в нашата Пета културна епоха; Втората ще се яви отново в Шестата и Първата в Седмата следатлантска културна епоха, както аз често пъти описах това. Сега на мене ми се показа и това е резултат на многогодишни изследвания на мене ми се показа все по-ясно и по-ясно, че действително в нашата епоха се проявява нещо, като една проникната именно от Христовия Импулс възкресение на Астрологията процъфтяваща в Третата следатлантска културна епоха. Наистина ние трябва да изследваме в звездите по начин различен от този през време на Египто-халдейската епоха, обаче звездната писменност трябва да стане за нас отново нещо, което ни казва нещо.
И ето, съчетаха се по един чуден начин мисълта за нововъзникването на звездната писменност и тази за тайната на Парсифал.
Така щото аз не можех другояче, освен да вярвам, че двете са свързани една с друга. Тогава пред душата ми застана, обични приятели, един образ; един образ, който се получи за мене, когато се опитах да следвам духом Парсифала, как той потегля отново от Треверицент към замъка на Граала. Именно срещата с този отшелник ни е описана от Християн дьо Троай по един красив, завладяващ сърцето начин. Бих искал да Ви прочета една малка част от това място, как Парсифал пристига при отшелника:
към текста >>
31.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Той знае: - Това, което е в
мисълта
, сам аз съм го вложил там по такъв начин, че онова, което не съм вложил в
мисълта
, не може да има никакво място в нея.
Но когато някой има една мисъл, тогава самият той е този, който прави тази мисъл. Бихме искали дори да кажем, че той присъства във всяка една нишка на тази своя мисъл. Ето защо той е участник в целия процес на своето мислене.
Той знае: - Това, което е в мисълта, сам аз съм го вложил там по такъв начин, че онова, което не съм вложил в мисълта, не може да има никакво място в нея.
Аз имам обзор върху мислите. Когато си представям една мисъл, никой не може да твърди, че там би искало да има толкова и толкова в повече, отколкото в камъка или в розата, защото самият аз съм породил мисълта, следователно зная какво има в нея.
към текста >>
Когато си представям една мисъл, никой не може да твърди, че там би искало да има толкова и толкова в повече, отколкото в камъка или в розата, защото самият аз съм породил
мисълта
, следователно зная какво има в нея.
Но когато някой има една мисъл, тогава самият той е този, който прави тази мисъл. Бихме искали дори да кажем, че той присъства във всяка една нишка на тази своя мисъл. Ето защо той е участник в целия процес на своето мислене. Той знае: - Това, което е в мисълта, сам аз съм го вложил там по такъв начин, че онова, което не съм вложил в мисълта, не може да има никакво място в нея. Аз имам обзор върху мислите.
Когато си представям една мисъл, никой не може да твърди, че там би искало да има толкова и толкова в повече, отколкото в камъка или в розата, защото самият аз съм породил мисълта, следователно зная какво има в нея.
към текста >>
Открием ли отношението на
мисълта
към Космоса, към Вселената, тогава ние откриваме и отношението на нашата най-дълбока същност към Космоса, към Вселената.
И наистина, мислите са нашето най-дълбоко притежание.
Открием ли отношението на мисълта към Космоса, към Вселената, тогава ние откриваме и отношението на нашата най-дълбока същност към Космоса, към Вселената.
Следователно, заслужава си да потърсим отношението на човека към Космоса от гледна точка на мисълта. И така, нека да предприемем това обсъждане, защото то ще ни отведе до най-забележителните висоти на антропософския мироглед. Обаче днес ние първо ще положим основите, нещо, което някои от вас може би ще намерят за твърде абстрактно. Но в следващите дни вие ще се убедите в необходимостта от тези основи, понеже без тях ние ще напредваме твърде повърхностно към висотите, предвидени в тези четири лекции. Следователно, току-що казаното, ни обещава, че ако се придържа към това, което има в своите мисли, човекът може да открие интимната връзка между своята същност и Космоса, Вселената.
към текста >>
Следователно, заслужава си да потърсим отношението на човека към Космоса от гледна точка на
мисълта
.
И наистина, мислите са нашето най-дълбоко притежание. Открием ли отношението на мисълта към Космоса, към Вселената, тогава ние откриваме и отношението на нашата най-дълбока същност към Космоса, към Вселената.
Следователно, заслужава си да потърсим отношението на човека към Космоса от гледна точка на мисълта.
И така, нека да предприемем това обсъждане, защото то ще ни отведе до най-забележителните висоти на антропософския мироглед. Обаче днес ние първо ще положим основите, нещо, което някои от вас може би ще намерят за твърде абстрактно. Но в следващите дни вие ще се убедите в необходимостта от тези основи, понеже без тях ние ще напредваме твърде повърхностно към висотите, предвидени в тези четири лекции. Следователно, току-що казаното, ни обещава, че ако се придържа към това, което има в своите мисли, човекът може да открие интимната връзка между своята същност и Космоса, Вселената.
към текста >>
И тази трудност се състои в следното: Дори и човекът да живее във всяка отделна нишка на
мисълта
, дори и да разполага с най-интимен достъп до своите представи, работата е там, че повечето хора нямат никакви мисли!
Само че, ако застанем на тази гледна точка, пред нас възниква една трудност, една голяма трудност. аз нямам предвид нашето обсъждане на тази тема; голямата трудност се отнася до обективното състояние на нещата.
И тази трудност се състои в следното: Дори и човекът да живее във всяка отделна нишка на мисълта, дори и да разполага с най-интимен достъп до своите представи, работата е там, че повечето хора нямат никакви мисли!
И обикновено фактът, че повечето хора нямат никакви мисли не се оценява достатъчно дълбоко, понеже за тази цел са необходими именно мисли!
към текста >>
После човешката душа извърши прехода от образа към
мисълта
.
Какво изживяваха човешките души преди това? Преди това те изживяваха образи. Цялото светоусещане се опираше върху образи. аз често съм посочвал тази важна особеност. Това изживяване в образи беше последната фаза от старото ясновидство.
После човешката душа извърши прехода от образа към мисълта.
към текста >>
Опирайки се само върху философската наука, трябваше да покажа, че
мисълта
се е родила някога в древна Гърция, че тя възниква от старото образно изживяване на външния свят, което е било присъщо на тогавашното човечество.
Намерението ми в тази книга беше да посоча резултатите на духовната наука единствено чрез проследяване на философското развитие през вековете.
Опирайки се само върху философската наука, трябваше да покажа, че мисълта се е родила някога в древна Гърция, че тя възниква от старото образно изживяване на външния свят, което е било присъщо на тогавашното човечество.
После аз се опитах да проследя как тази мисъл преминава у Сократ, Платон, Аристотел, как тя приема определени форми, как тя продължава да се развива, за да стигне през Средновековието до онзи момент, на който сега искам да се спра по-обстойно.
към текста >>
Ти трябва да поддържаш
мисълта
, че страните на триъгълника се намират в непрекъснато движение.
Накратко, ние попадаме в неудобното положение да си представим: Сега аз искам не само да начертая един триъгълник и да го оставя такъв, какъвто е, а поставям определени изисквания спрямо твоята представна способност.
Ти трябва да поддържаш мисълта, че страните на триъгълника се намират в непрекъснато движение.
Ако те се движат, тогава от подвижната форма едновременно могат да се получат един правоъгълен, един тъпоъгълен триъгълник, както и всякакви други видове триъгълници.
към текста >>
Ето защо ние не можем да извлечем екзистенцията на най-висшето същество от самата мисъл, понеже
мисълта
за един възможен Бог би имала същите свойства, както и
мисълта
за един истински Бог.
Кант поиска да обори това доказателство, при което се опита да покаже, че съществуването на едно нещо изобщо не може логически да бъде изведено от самото понятие. По този повод той изрича онези забележителни думи, които често съм повтарял: - Сто истински талера не са нито повече, нито по-малко отколкото сто възможни талера. Или с други думи, ако един талер има триста пфенинга и искаме да пресметнем колко пфенинга има в сто истински талера, трябва да ги умножим по триста. Ако искаме да разберем колко пфенинга има в сто възможни талера, също трябва да ги умножим по триста. Следователно, сто възможни талера съдържат същото количество пфенинги, както и сто истински талера, или с други думи: Няма никаква разлика, дали аз мисля за сто истински или за сто възможни талера.
Ето защо ние не можем да извлечем екзистенцията на най-висшето същество от самата мисъл, понеже мисълта за един възможен Бог би имала същите свойства, както и мисълта за един истински Бог.
към текста >>
32.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Една мисъл може да е напълно правилна в съответната област на живота, обаче това няма никакво отношение към всеобщата валидност на
мисълта
.
Ако някога в някоя отделна област даден човек стигне до извода: „Общите понятия нямат никакво съществуване! ”, тогава той разширява този извод върху всички области на живота. Самото изречение: „Общите понятия нямат никакво съществуване” – не е погрешно; отнесено към съответната област то е правилно. Погрешно е само обобщението. Когато си изграждаме представа за мисленето, същественото е да сме наясно върху това, че истината, съдържаща се в една мисъл все още не означава нищо, относно всеобщата валидност на тази мисъл.
Една мисъл може да е напълно правилна в съответната област на живота, обаче това няма никакво отношение към всеобщата валидност на мисълта.
Когато доказваш това или онова, колкото и добре да го правиш, не е възможно този начин на доказване да се приложи в една такава област, където той е неизползваем. Ето защо за този, който сериозно иска да изследва пътищата, водещи към един или друг мироглед, е необходимо преди всичко да разбере, че едностранчивостта е възможно най-големият враг на всички мирогледи и че едностранчивостта трябва да се избягва на всяка цена. Ние сме длъжни да стоим далеч от всяка едностранчивост. Ето на какво исках да обърна внимание особено днес: Длъжни сме да избягваме всяка едностранчивост.
към текста >>
33.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Трябва да сме наясно, какво всъщност представлява
мисълта
в човешките изживявания, как
мисълта
работи в човешките изживявания.
За да вникнем в пълното значение на това, което накратко скицирам в тези лекции, трябва да знаем следното.
Трябва да сме наясно, какво всъщност представлява мисълта в човешките изживявания, как мисълта работи в човешките изживявания.
към текста >>
Фактически същинската мисловна дейност, свързана с възприемането на
мисълта
, се предхожда от една друга дейност, каквато е тази, когато вие, примерно, искате да възприемате една мисъл за „лъва”, но преди това привеждате в движение някои дълбоко скрити части на мозъка по такъв начин, че те се превръщат в „огледало” за възприемането на
мисълта
за „лъва”.
Колкото и дълго да се взирате, вие няма да видите лицето си. Ако искате да го видите, вие трябва да обработите някаква материална плоскост така, че тя да заприлича на огледало. Или иначе казано, вие първо трябва да подготвите тази плоскост, и едва после тя ще може да отразява един или друг образ. След като свършите това, вие ще видите лицето си. – Душата трябва да направи с мозъка същото, което един човек би направил с огледалото.
Фактически същинската мисловна дейност, свързана с възприемането на мисълта, се предхожда от една друга дейност, каквато е тази, когато вие, примерно, искате да възприемате една мисъл за „лъва”, но преди това привеждате в движение някои дълбоко скрити части на мозъка по такъв начин, че те се превръщат в „огледало” за възприемането на мисълта за „лъва”.
И този, който превръща мозъка в огледало, сте самият вие. А това, което накрая вие възприемате като мисли, това са отражения; това, което вие първо трябва да „препарирате”, за да се появи въпросното отражение, е съответната част от мозъка. Самите вие, с вашата душевна дейност, сте този, който довежда съответните структури и функции на мозъка до там, че той да отразява като мисли това, което вие мислите. Ако искате да се приближите към дейността, лежаща в основите на мисленето, вие трябва да имате предвид именно онази дейност, която тръгва от душата и се отправя към мозъка и се разгръща в мозъка.
към текста >>
И само ако вие насочите към мозъка една определена дейност, която се поражда в душата, само тогава мозъкът е в състояние да „произведе” такова отражение, което ще ви позволи да възприемете
мисълта
, свързана с „лъва”.
И само ако вие насочите към мозъка една определена дейност, която се поражда в душата, само тогава мозъкът е в състояние да „произведе” такова отражение, което ще ви позволи да възприемете мисълта, свързана с „лъва”.
към текста >>
Той може да проследи, как – ако поиска да мисли – най-напред е необходимо не просто да схване
мисълта
, а да я подготви, или иначе казано: Да „препарира” своя мозък.
Онзи, който поне малко е напреднал в окултното възприемане на нещата, може да различава двете фази на душевната дейност.
Той може да проследи, как – ако поиска да мисли – най-напред е необходимо не просто да схване мисълта, а да я подготви, или иначе казано: Да „препарира” своя мозък.
Успее ли да го „препарира” до определена степен, позволяваща отразяването, тогава той има своите мисли. Окултното изследване ясно показва: Ако искаме да си представим нещо, първата задача е не да търсим представата, а да упражним онази дейност, която подготвя възприемането на представата. Този факт е изключително важен. И ние не бива да забравяме тези неща, понеже едва с тяхна помощ стигаме до истината за човешкото мислене. Едва сега ние разбираме как протича човешката мисловна дейност.
към текста >>
Чрез това те се превръщат в рефлекторен апарат, който отразява
мисълта
по такъв начин, че сега душата я осъзнава именно като мисъл.
Окултното изследване ясно показва: Ако искаме да си представим нещо, първата задача е не да търсим представата, а да упражним онази дейност, която подготвя възприемането на представата. Този факт е изключително важен. И ние не бива да забравяме тези неща, понеже едва с тяхна помощ стигаме до истината за човешкото мислене. Едва сега ние разбираме как протича човешката мисловна дейност. Най-напред става така, че мисловната дейност се насочва към мозъка, респективно към централната нервна система и, така да се каже, „задвижва” определени анатомически структури на мозъка.
Чрез това те се превръщат в рефлекторен апарат, който отразява мисълта по такъв начин, че сега душата я осъзнава именно като мисъл.
Следователно, ние различаваме две фази: Най-напред от духовно-душевния елемент възниква определена мозъчна дейност; после – след като е приключила подготвителната работа на мозъка – идва възприемането. За обикновения човек тази мозъчна работа остава напълно неосъзната; той възприема само отражението. Обаче окултното изследване показва, че най-напред трябва да бъде изживяна именно подготовката. Човекът трябва да изживее как душевната дейност се пренася в анатомичните части на мозъка и те първо трябва да бъдат подготвени, за да стане възможно възприемането на мислите.
към текста >>
Мисълта
ще се пренасочи – и тогава ние имаме едно коригирано „погрешно мислене”.
То може да изглежда примерно така: Мистицизмът се проявява в знака на идеализма! После нещата се променят! Емпиризмът ще се прояви в знака на рационализма! – Противодействие! Това, което би последвало, би се оказало една погрешна космическа преценка.
Мисълта ще се пренасочи – и тогава ние имаме едно коригирано „погрешно мислене”.
към текста >>
34.
Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
И по-нататък искаме да изпълним душата си с
мисълта
как тогава Христос, що се отнася за неговата външна форма, се съединява с йерархията на ангелите и от тогава, от онова време живее невидим в Земята.
Сега искаме да насочим вниманието върху събитието в духовните светове, което доведе до това изменено състояние, доведе до това време на възобновяването на Мистерията на Голгота. Ако насочим поглед в миналото си спомняме това, което може би често е протичало през душата ни чрез онова, което тогава става при кръщението в реката Йордан, когато Христос се изявява в човешка форма, която става видима между хората на Земята.
И по-нататък искаме да изпълним душата си с мисълта как тогава Христос, що се отнася за неговата външна форма, се съединява с йерархията на ангелите и от тогава, от онова време живее невидим в Земята.
към текста >>
35.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Когато имаме една мисъл и наричаме тази мисъл истинна, за такава истинна мисъл ние казваме: тя трябва да важи за всички наши себеподобни и когато само успеем да намерим подходящите думи, за да изразим
мисълта
, трябва да има възможност да убедим и другите в тази мисъл.
Преминавайки от възприемането към мисленето, можем да забележим, че и по отношение на мисленето имаме чувството: за нас не може да бъде достатъчно, когато това мислене рови само в себе си и се изгубва в себе си; в крайна сметка мислите имат стойност само тогава когато могат да ни представят вътре в нас нещо обективно, намиращо се вън от нас, когато те могат да изразят нещо, което е вън от нас. Нашето мислене не би могло да ни задоволи, ако чрез него не бихме могли да изпитаме нещо върху външния свят. Но когато преминем към нашето чувство и размислим малко върху това чувство, ще открием, че това чувство, или по-добре казано, чувственият живот е много по-вътрешно свързан с нашето непосредствено вътрешно битие отколкото мисленето и възприемането. Когато искаме да почувствуваме по един правилен начин определени тънкости на външния свят, имаме представата, че ние самите трябва да се развием, първо чисто външно на физическото поле, ако искаме да чувствуваме по един правилен начин определени тънкости на външния свят.
Когато имаме една мисъл и наричаме тази мисъл истинна, за такава истинна мисъл ние казваме: тя трябва да важи за всички наши себеподобни и когато само успеем да намерим подходящите думи, за да изразим мисълта, трябва да има възможност да убедим и другите в тази мисъл.
Когато стоим пред едно природно явление или пък, да речем, пред едно човешко произведение на изкуството и при неговото гледане в нас се развие едно чувство, ние знаем, че всъщност на първо време нашата човешка природа, такава каквато тя е, не ни помага нищо, за да можем да изчерпим изцяло това, което може да стои пред нас. Може да се случи да останем напълно тъп пред едно музикално или едно художествено творение, просто поради причината, че не сме възпитали нашето чувство така, щото да може да възприема тънкостите. И когато проследим тази мисъл, откриваме, че този живот на чувствата е нещо много вътрешно, че и така, както го изживяваме вътрешно, не можем да го предадем веднага в мисли на други хора: в известен смисъл при всички обстоятелства ние сме сами в нашия чувствен живот. Но същевременно ние знаем, че този чувствен живот е източник на едно твърде особено вътрешно царство, на едно вътрешно явление на развитието тъкмо чрез това, че той е нещо толкова субективно, щото не може да се излее непосредствено в нещо обективно така, както живее вътрешно. Нещо подобно трябва да кажем и по отношение на волята.
към текста >>
От всичко казано до тук можем да направим извода, че възприятието и
мисълта
са повече външни във вътрешния живот на човека, а чувството и волята са най-дълбокият, фактически най-вътрешният елемент на човешката душа.
От всичко казано до тук можем да направим извода, че възприятието и мисълта са повече външни във вътрешния живот на човека, а чувството и волята са най-дълбокият, фактически най-вътрешният елемент на човешката душа.
Но когато разглеждаме напълно външно, екзотерично те-зи четири кръга на човешкия душевен живот, получава се и една друга разлика.
към текста >>
36.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
В Христа потопяваме ние умирането, което съществува с всяко възприя-ие, и в Христовото Същество потопяваме ние затъмнението в
мисълта
.
Христос живее в нас, откакто той е преминал през Тайната на Голгота.
В Христа потопяваме ние умирането, което съществува с всяко възприя-ие, и в Христовото Същество потопяваме ние затъмнението в мисълта.
В Светлината, в духовната слънчева Светлина на Христа изпращаме ние нашите затъмнени мисли. И когато минем през вратата на смъртта, тогава нашите неродени чувства и нашата неродена воля се потопяват в Христовата Субстанция. Когато правилно разбираме развитието, ние трябва да кажем към това развитие: ние умираме в Христа Jn Christo morimur.
към текста >>
37.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Можем да кажем: Който разбира правилно духовната наука, той проследява това, което тя казва, навсякъде не само с
мисълта
, но и с определени чувства.
Но никога не трябва да приемаме така Духовната наука. Тя трябва да стане в нас като една духовна кръв на живота. Духовната наука трябва да тъче и живее в нас, във всички понятия, които ни дава. Духовната наука трябва да събуди в нас чувства. За този, който действително правилно слуша тази Духовна наука, не съществува нищо в нея, което да не ни повдигне от една страна или от друга страна да не ни накара да прогледнем в бездната на съществуването, за да ни направи да се ориентираме и в тези бездни.
Можем да кажем: Който разбира правилно духовната наука, той проследява това, което тя казва, навсякъде не само с мисълта, но и с определени чувства.
Който приема в себе си Духовната наука, благодарение на това, че понятията на Духовната науки живеят в него, че усвоява онези навици да си представя нещата, които току-що посочихме като необходими по отношение на Духовната наука, той ще преобрази действително своята душа още на физическия свят. Аз често пъти съм обръщал вниманието върху това, че едни от най-добрите упражнения за духовния ученик са изучаването, сериозното изучаване на самата Духовна наука. Но постепенно у човека, който прониква в Духовната наука, се оказва нещо особено. Такъв един човек, който може би прави упражнения, а може би и не прави такива упражнения, за да стане сам духовен изследовател, а сериозно се старае да разбере Духовната наука, може би дълго, дълго време не ще може да мисли за това, сам да вижда нещо по ясновидски начин. Някога той ще може това, но може би това ще бъде за него един далечен идеал.
към текста >>
За духовния изследовател и за този, който разбира Духовната наука, отново се ражда знанието; но това е едно активно знание, което от
мисълта
се издига до Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, което става вътрешно творящо знание, което в творчеството се издига в духовните светове и чрез това става подобно на онова, което ние трябва да развием, когато стигнем в духовния свят било чрез посвещението, било чрез смъртта.
Тогава са възможни само две неща или правим последния извод на вярата, или поставяме началото чрез изследването на Духовния свят с Духовната наука. Ние правим последния извод на вярата, когато казваме, както руския философ Соловиов. Той казва: Да, по отношение на всички философски истини, които човек добива върху света, като се оставя принуден от неговата логика, той не стои в никаква свободна истина. Тази е именно по-висшата истина, която не ни принуждава, която е наш свободен акт: най-високо издигнатата истина на вярата. Най-високото достойнство на Соловиов е завършено в това, че той казва: По-висшата истина, която признава Христа, това е истината, която твори като свободен акт, която не се оставя да бъде принудена.
За духовния изследовател и за този, който разбира Духовната наука, отново се ражда знанието; но това е едно активно знание, което от мисълта се издига до Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, което става вътрешно творящо знание, което в творчеството се издига в духовните светове и чрез това става подобно на онова, което ние трябва да развием, когато стигнем в духовния свят било чрез посвещението, било чрез смъртта.
Мъдростта, която на Земята ни се открива с принуждение, в духовния свят тя ни се представя в изобилие, както тук на физическото поле имаме природните явления. Това, за което се касае в духовния свят, е, че ние трябва да имаме импулса, силата, да направим от тази мъдрост нещо, да създадем от нея една действителност. Свободно творчество от мъдростта, духовно действие като акт, това е, което трябва да живее в нас като импулс. Това ние можем да имаме, когато намерим правилното отношение към Христа. Христос е онова Същество, което не може да се докаже чрез външната логика на ума, който е свързан с мозъка, но което се оказва, което се реализира в нас, когато добиваме духовно знание.
към текста >>
38.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Може някои неща, които не следват от образното изложение, ще трябва да бъдат извлечени чрез
мисълта
.
Сега ще ми предстои да говоря още веднъж за процесите между смъртта и едно ново раждане, но като използувам онези представи, които можахме да добием в последните четири сказки на настоящия цикъл. Естествено, поради това, че ще трябва да говоря накратко, някои неща от тази обширна тема ще трябва да бъдат само загатнати.
Може някои неща, които не следват от образното изложение, ще трябва да бъдат извлечени чрез мисълта.
Но това, което нашите антропософски приятели днес не ще намерят за пълно, то ще се покаже в течение на по-нататъшното познание на Духовната наука.
към текста >>
Но говорейки от становището на вътрешността изживяването се представя приблизително така: онзи, който е преминал през вратата на смъртта, е сега изцяло изпълнен от
мисълта
: Да, ти си изоставил твоето тяло; сега в духовния свят това тяло е само воля.
Тази лъчезаряща космическа мъдрост е същото нещо, за което и вчера говорих в последната сказка, за което казах, че го имаме в изобилие; това мъждука и блещука като от една огнена звезда сега тази звезда не е синя както небосвода, а е огнена, червено тлееща и от нея лъчезари в пространството изобилието от мъдрост. Обаче тази мъдрост ни показва първо тя е напълно подвижна в себе си показва ни първо това, което бихме могли да наречем картината от спомени на нашия последен земен живот, всички процеси, които сме могли да изживеем между раждането и смъртта, при които сме имали пълно съзнание, се явяват пред нашата душа, но така, че ние знаем: Ти виждаш всичко това, защото звездата, която блести пред тебе, е задният фон, който чрез своята вътрешна дейност прави, щото ти да можеш да видиш всичко, което се разгръща като една картина от спомени. Това е така говорейки повече от становището на Имагинацията.
Но говорейки от становището на вътрешността изживяването се представя приблизително така: онзи, който е преминал през вратата на смъртта, е сега изцяло изпълнен от мисълта: Да, ти си изоставил твоето тяло; сега в духовния свят това тяло е само воля.
Една звезда от воля, една звезда, чието вещество е воля, това е твоето тяло. И тази воля гори в топлина и изпраща като лъчи към тебе в мировите далечини, в които ти сам си се разлял сега, твоя собствен живот между раждането и смъртта като една велика картина, отразява го като една велика картина. И на обстоятелството, че можа да пребиваваш вътре в тази звезди, ти дължиш това, че можа да извлечеш и да изсмучеш от света всичко това, което си извлякъл и изсмукал от света на физическото поле.
към текста >>
Защото ако бихме умрели, например, на 40 години,
мисълта
би била стара едва 20 години и това ясно проличава в самата нея.
Сега съществува нещо, което е било родено в духа от тебе; сега пред тебе изниква това, което твоите мисли са били в действителност. И душата на заминалия се научава да познава чрез непосредствено виждане, що са съществата на елементите /елементални същества/, защото първо се запознава с онези елементални същества, които сама е създала. Това е пълното със значение впечатление на първото време след смъртта, че заминалият има пред себе си картината от спомени; но тази картина започва да живее, да живее истински, и започвайки да живее тя се превръща в елементални същества. Сега тя показва своя истински образ и в това се състои именно нейното изчезване, че тя става нещо съвършено друго. Когато сме умрели, например, на 60 години, или на 80 години, сега не се нуждаем да си спомняме някоя мисъл, която сме имали в 20-та година на нашия живот; защото тази мисъл стои пред нас като живо елементално същество; тя е чакала и не е нужно да си спомняме за нея.
Защото ако бихме умрели, например, на 40 години, мисълта би била стара едва 20 години и това ясно проличава в самата нея.
Самите тези елементални същества ни казват, колко време е минало, откакто са били образувани. Времето се превръща в пространство; то стои пред нас, като живите същества показват техните собствени знаци. За тези отношения времето се превръща в истинско настояще.
към текста >>
39.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
И когато насочим поглед към външния живот, когато насочим поглед към онова, което ни гарантира сигурността на живота, тогава ние често сме измъчвани от
мисълта
: „Съдържа ли тази действителност нещо, което именно да гарантира осъществяването на нашите идеали като най-ценното в живота?
И когато насочим поглед към външния живот, когато насочим поглед към онова, което ни гарантира сигурността на живота, тогава ние често сме измъчвани от мисълта: „Съдържа ли тази действителност нещо, което именно да гарантира осъществяването на нашите идеали като най-ценното в живота?
". Безброй конфликти на човешката душа произхождат от това, че хората се съмняват повече или по-малко, по-силно или по-слабо в осъществяването на това, за което биха искали да се придържат с всичките нишки на своята душа за осъществяването на техните идеали. И достатъчно е само да разгледаме света на физическото поле, и ако разглеждаме безпристрастно това физическо поле, ние ще намерим безброй много човешки души, които преминават през най-силни, през най-сурови душевни борби без осъществяването на това, което те считат за ценно в идеален смисъл. Защото от развитието на действителността ние не можем да кажем някакси в същия смисъл, че нашите идеали ще се окажат в живота като семена на една бъдеща действителност също така, както например семената на растенията от тази година се оказват като заложба на плодовете на следващата година.
към текста >>
40.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Всъщност, говорейки принципно, съвсем не може да възникне
мисълта
, когато действително се размислим върху същността на човека, че ако един човек извади очите на друг човек, то това ще му бъде простено и тогава Кармата би била изправена.
Защо то предположете, че някои е извършил някаква неправда: в момента, когато е можел да извърши тази неправда, той е бил по-несъвършен, отколкото ако не би извършил тази неправда и той може да постигне отново степента на съвършенството, което е имал преди това, когато изправи тази неправда. Той трябва също да желае да изправи неправдата, защото само когато е изправил неправдата, само когато човек е изработил с труд изправянето, той си създава степента на съвършенството, която е имал преди това, преди да извърши престъпното деяние. Следователно, заради нашето собствено усъвършенствуване ние не можем да желаем нищо друго, освен Кармата да съществува като обективна справедливост. Всъщност при схващането, при понятието за човешка свобода, не може да възникне желанието, че трябва да ни бъдат простени някои грехове, в смисъл, че днес например ние изваждаме на един човек очите и след това този грях да ни бъде простен, след това ние да нямаме нужда да носим този грях в нашата Карма. Един човек, който изважда очите на друг човек, е по-несъвършен отколкото един човек, който не е извършил такова деяние, и в по-нататъшната Карма трябва да настъпи това, че той трябва да извърши едно съответно добро деяние; тогава тепърва той отново е човекът, какъвто е бил преди това, преди да извърши престъпното деяние.
Всъщност, говорейки принципно, съвсем не може да възникне мисълта, когато действително се размислим върху същността на човека, че ако един човек извади очите на друг човек, то това ще му бъде простено и тогава Кармата би била изправена.
Така Кармата има изцяло своята достоверност, че на нас, така да се каже, няма да ни бъде простен нито един кодрант, нито една стотинка и че ние трябва да платим всичко.
към текста >>
41.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Когато човекът изпълва душата си с
мисълта
„О, ако аз бях по-друг и бях извършил по различен начин това или онова, тогава бих имал пълен успех“, тогава положението е същото, като че ли той страда от астигматизъм: той съвсем не вижда действителните факти, а ги изопачава напълно.
Астигматичните очи не различават точно нещата. Човек с такива очи вижда един вид призрачни изображения на нещата, идващи само поради това, че роговицата е огъната по неправилен начин. Човекът вижда призраци. Но това се дължи на факта, че всъщност той възприема не външния свят, а своето собствено око. Когато човекът вижда своето собствено око, това означава, че окото не е успяло да заличи напълно себе си, поради което се намесва по един неправилен начин в акта на зрителното възприятие.
Когато човекът изпълва душата си с мисълта „О, ако аз бях по-друг и бях извършил по различен начин това или онова, тогава бих имал пълен успех“, тогава положението е същото, като че ли той страда от астигматизъм: той съвсем не вижда действителните факти, а ги изопачава напълно.
Но човекът трябва да вижда действителните факти, с които има работа, и тогава те също започват да действуват на свой ред върху него: както предметът, който се намира навън, действува върху здравото око, така също и те действуват върху една душа, която не е изпълнена с едно или друго усещане, породено от фактите, а оставя фактите да действуват върху него. В този случай фактите продължават да действуват и по-нататък в човешката душа.
към текста >>
Или с други думи:
Мисълта
за Фауст е възникнала от духовните проблеми, които са занимавали човечеството, идеята за Фауст е възникнала от самите духовни импулси.
Разгледайте още веднъж една толкова забележителна фигура като например Гьоте, който влезе в световната история и за когото бихме казали: Ето, ако проследим възпитанието на един такъв човек като Гьоте, ще установим как Гьоте се издигна до висините на своето творчество благодарение на импулсите, които го на сочиха да напише своя „Фауст“ и другите си съчинения, като всичко това, което Гьоте създаде, малко или много е резултат от неговото възпитание. А сега да насочим поглед именно върху Гьотевия гений. Разбира се, ние можем да си позволим това. Тук ние, така да се каже, оставаме заедно със самия Гьоте. Но, виждате ли, ние можем да сторим това и по друг начин: Можем да проследим например развитието, цялото духовно развитие на 18 век; вземете отделните подробности от това развитие, вземете например обстоятелството, че преди Гьоте да е мислил за някакъв „Фауст“, Лесинг вече е проектирал един Фауст, един Фауст вече е съществувал.
Или с други думи: Мисълта за Фауст е възникнала от духовните проблеми, които са занимавали човечеството, идеята за Фауст е възникнала от самите духовни импулси.
Нека добавим, че когато разглеждаме Лесинговия Фауст а има и много други поетични творби върху Фауст, когато разглеждаме всички тях, бихме могли да обобщим: Всички те ни отвеждат до Фауст. Сега ние бихме могли, така да се каже, да оставим Гьоте встрани и въпреки това пак ще стигнем до Фауст като до един вид необходимост. Фауст е възникнал от нещо, което е съществувало и преди него. Да, ние бихме могли да оставим Гьоте встрани. Следователно можем да проследим развитието на Гьоте и да стигнем до неговия Фауст.
към текста >>
42.
Съдържание
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Свобода на
мисълта
.
Самота и егоизъм като отличителни белези на съзнателната душа. Постепенно осъзнаване на кармичните връзки чрез вътрешна работа. Конкретните идеали на съвременната културна епоха: 1. Социално разбирателство: необходимост от една практическа психология и наука за живота и от едно действително разбиране на другата индивидуалност. Опасностите на симпатиите и антипатиите в лично и национално отношение. 2.
Свобода на мисълта.
Необходимостта от религиозна свобода и толерантност към по-старите религиозни вероизповедания. Опасностите на възникналата от йезуитството вяра в авторитета в примера с медицината. Развитието на съзнателната душа в преодоляването на трудности. Опасността от душевна нищета. Изисквания: „История на индивидуалното човешко развитие“, способност за преценка, мисловна независимост. 3.
към текста >>
43.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Това трябва да се забележи, когато е необходимо да се полага цветът върху някаква повърхност, тоест когато се рисува, или когато изобщо се предават цветове, които първо трябва да възникнат от
мисълта
.
Да помислим за момент, че ако човек е подтикнат по определен начин да обърне внимание на това морално впечатление от цвета, на този душевен живот в цвета, тогава ще се появи и нещо особено.
Това трябва да се забележи, когато е необходимо да се полага цветът върху някаква повърхност, тоест когато се рисува, или когато изобщо се предават цветове, които първо трябва да възникнат от мисълта.
Когато имаме работа с истинска живопис, работим от душевното въздействие на цвета. Случаят не е такъв, когато художникът използва модел и просто рисува модела; това се случва тогава, когато художникът знае кога да нанася червено, тъй като е извикал това душевно впечатление. На друга повърхност се нанася синьо, защото се призовава съответното душевно впечатление. Това е начинът, по който е възникнала цялата живопис в Дорнахската сграда. Прилагането на цветовете тук е възникнало изцяло от душевния елемент, който следва да се проявява чрез цветовете.
към текста >>
Той трябва първо да проследи всяка част от
мисълта
, която изживява.
Той вижда също така нашите мисли, а също така може много бързо да различи мислите, които има като впечатления за духовния свят, които означават имагинации за това, което се намира в духовния свят, от онези мисли, които човек мисли в душата, която се намира в тяло. Той може да различи това. Той го различава чрез своето вътрешно изживяване. Разликата е огромна. Когато мъртвият – при посветения е същото – трябва да изживее мисли за нещо, което се намира само в духовния свят, той трябва да изживее активно тези мисли.
Той трябва първо да проследи всяка част от мисълта, която изживява.
Да, трудно е да се обясни. Да предположим, че тук има картина, но тази картина Вие ще я виждате само ако проследите всеки неин детайл. Това прави мъртвият. Всички мисли, които вижда, той ги проследява, пресъздава ги и изживява това пресъздаване. Всъщност една огромна част от живота между смъртта и ново раждане се състои във факта, че това, което в духовния свят е налично като мисловна форма, се пресъздава.
към текста >>
44.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
След като знаем, че мислите се излъчват от нас с нашето етерно тяло, ни се изяснява, че излъчващото се, което излиза от нас заедно с нашето етерно тяло, също така тук, на земята, работи върху външното в нас, формира мисловния апарат и когато той е оформен, идва мисленето с помощта на оформения от
мисълта
мисловен апарат.
Така че естествоизпитателят просто се спира пред чувствата и волята.
След като знаем, че мислите се излъчват от нас с нашето етерно тяло, ни се изяснява, че излъчващото се, което излиза от нас заедно с нашето етерно тяло, също така тук, на земята, работи върху външното в нас, формира мисловния апарат и когато той е оформен, идва мисленето с помощта на оформения от мисълта мисловен апарат.
Чувствата и волята остават в астралното тяло и Аза. Ние ги носим в духовния свят. Науката не води до материализъм, напротив, истинската съвременна наука оправдава навсякъде нашата духовна наука. Днешният материализъм е зависим от това, че хората нямат потребност за духовен живот, че те не искат да знаят за духовния живот. Също и разбирането не трябва да липсва.
към текста >>
Да се учим да изживяваме цялата тежест и цялото значение на
мисълта
, на усещането и на волевия импулс, цялата тежест и цялото значение на това, което се казва: трябва да има отделни души, които по отношение на големите изисквания на нашето време разбират как духовните импулси следва да действат заедно с това, което трябва да се случи в бъдеще тук, на земята.
Каквото се пише за нас в последно време от страна на така наречените английски теософи21, надхвърля всичко човешко. И така, вече трябва да кажем, че когато разглеждаме хода на нашето движение, виждаме кармата да протича през нашето движение така, че тя е в пълно съгласие с това, което също така ни показва днес великото движение в света. Това, че кармата ни доведе достатъчно рано към независимо утвърждаване на немския духовен живот, можем да окачествим като наша благоприятна карма, и фактът, че антропософията откри своя център в немския духовен живот, можем да разглеждаме като един вид сияеща зорница за нашите кармични потоци. И след като – бих казал – предзнаменованията, които са налице вън в света, при нас се показаха много по-рано, от външните отделни факти ние можем вече да изведем вярата, че в нашето движение е налице нещо от силата за всеобщото голямо движение на човечеството. Скъпи мои приятели, учете се да се доверявате на духовната сила в нашето движение, че тя принадлежи към най-доброто, с което душата ни може изобщо да се свърже.
Да се учим да изживяваме цялата тежест и цялото значение на мисълта, на усещането и на волевия импулс, цялата тежест и цялото значение на това, което се казва: трябва да има отделни души, които по отношение на големите изисквания на нашето време разбират как духовните импулси следва да действат заедно с това, което трябва да се случи в бъдеще тук, на земята.
Да се учим да разбираме, не просто в абстрактен, а също и в конкретен смисъл, какво значение имат безбройните жертви, които днес заливат земята. Да се учим да разбираме колко вярно трябва да се придържат душите ни към нашето движение, така че да има хора, които да могат да прогледнат по правилен начин в сферите, където също и етерни тела и индивидуалности, принесли жертвите за нашето време върху великото историческо поле, ще продължат да работят и ще работят заедно с тези, които по-късно, в мирни времена, ще населяват земята. Да се учим да разбираме какво значи да се открие верният смисъл за това, че духовното прониква и това, което се случва днес на физическия план, че привържениците на духовната наука са призвани да намерят нейния смисъл в това, което възниква от смелостта и жертвите на нашето време. Да се учим да разбираме във верния смисъл словата, с които ще приключим нашите разглеждания:
към текста >>
45.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Точно както в определен момент, който охарактеризирах за петата следатлантска епоха, е необходимо социално разбирателство, точно така основното изискване за развитието на съзнателната душа е свободата в областта на религията: социално разбирателство в областта на съвместния живот на хората – свобода на
мисълта
в областта на религията, в областта на религиозния живот.
Точно както в определен момент, който охарактеризирах за петата следатлантска епоха, е необходимо социално разбирателство, точно така основното изискване за развитието на съзнателната душа е свободата в областта на религията: социално разбирателство в областта на съвместния живот на хората – свобода на мисълта в областта на религията, в областта на религиозния живот.
към текста >>
В епохата на съзнателната душа ариманическите сили се активират най-вече срещу тази свобода на
мисълта
и виждаме как вероизповеданията навсякъде се изправят враждебно срещу духовно-научния мироглед, срещу разпространението на мисловната свобода, виждаме колко много клевети се хвърлят срещу духовната наука поради простата причина, че тя желае да се занимава с раждането на съзнателната душа с пълно и ясно съзнание и не иска да разпространява такъв религиозен живот, основаващ се все още на изискванията на разсъдъчната душа, както това е било през четвъртата следатлантска епоха.
Стремежът да се разбира все повече религиозният живот, да се прониква в него и по този начин хората да се разбират все повече дори когато всеки разгръща свой собствен религиозен живот, трябва все повече да се осъзнава, защото това е основно изискване за петата следатлантска епоха и е нещо, което човечеството трябва да придобие съзнателно чрез собствената си сила.
В епохата на съзнателната душа ариманическите сили се активират най-вече срещу тази свобода на мисълта и виждаме как вероизповеданията навсякъде се изправят враждебно срещу духовно-научния мироглед, срещу разпространението на мисловната свобода, виждаме колко много клевети се хвърлят срещу духовната наука поради простата причина, че тя желае да се занимава с раждането на съзнателната душа с пълно и ясно съзнание и не иска да разпространява такъв религиозен живот, основаващ се все още на изискванията на разсъдъчната душа, както това е било през четвъртата следатлантска епоха.
Формите на християнството в четвъртата следатлантска епоха са били изградени въз основа на изискванията на гръцко-римската епоха. Като църковни форми, днес те не са пригодни и ще стават все по-непригодни за изявата на мисловната свобода, която трябва да се проявява все повече и повече.
към текста >>
И в същото време, когато в съвременния живот се почувства първият зародиш на необходимостта от свобода на
мисълта
, веднага започна да работи и противодействащата сила в така нареченото йезуитство в различните религии.
И в същото време, когато в съвременния живот се почувства първият зародиш на необходимостта от свобода на мисълта, веднага започна да работи и противодействащата сила в така нареченото йезуитство в различните религии.
Целта му е най-силно да се противопостави на мисловната свобода, която се явява жизненоважна необходимост в петата следатлантска епоха. И ще става все по-необходимо във всички области в съвременната епоха да се изкоренява това противопоставящо се на мисловната свобода йезуитство. Защото, сияейки, от религиозния живот трябва все повече да се разгръща мисловната свобода във всички сфери на живота. Но тъй като тя трябва да е независима, човечеството се намира в период на изпитание и навсякъде възникват най-големи трудности. И тези трудности ще стават толкова по-големи, колкото повече човечеството от петата следатлантска епоха се стреми към развитие на яснота на съзнанието, но първоначално това ще се усеща като нещо неприятно, затова в голяма степен ще се заглушава.
към текста >>
Развитието на съзнателната душа изисква свобода на
мисълта
, но тази свобода на
мисълта
може да се развива само в определена аура, в определена атмосфера.
И това е същественото на йезуитския стремеж също и в другите области. Този стремеж ще се засилва все повече. Хората ще бъдат все повече оковавани в това, което им налага авторитетът. И спасението в петата следатлантска епоха ще се състои в това, срещу ариманическите противопоставящи се сили – защото те са точно такива – да се отстоява правото на съзнателната душа, която иска да се развива. Това обаче може да се случи само чрез желанието на хората, които днес не притежават естествения разум като дар, какъвто е бил случаят все още в четвъртия следатлантски период, чрез желанието на хората действително да развиват способността за разбиране и силата за трезва преценка.
Развитието на съзнателната душа изисква свобода на мисълта, но тази свобода на мисълта може да се развива само в определена аура, в определена атмосфера.
към текста >>
Така ние виждаме какво огромно противопоставяне се изправя пред социалното разбирателство и свободата на
мисълта
.
Посочих Ви трудностите, които възникват в петата следатлатска епоха. Защото тя има определена посока на развитие: развитието на съзнателната душа. Но тази съзнателна душа, тъкмо защото следва да се развива като такава, трябва да се изправя пред препятствия, да преминава през изпитания.
Така ние виждаме какво огромно противопоставяне се изправя пред социалното разбирателство и свободата на мисълта.
Но не може да се разбере веднага, че такова противопоставяне е налице, защото в по-широки кръгове то се разглежда като нещо правилно, като нещо, което не трябва да се осъжда, а да се насърчава.
към текста >>
Много хора виждат описаното от мен и чувстват, че е необходимо, наистина необходимо, от една страна, хората да постигнат социално разбирателство, а от друга страна – свобода на
мисълта
.
Колко често днес може да чуем следното: „Ах, не знам какво да правя със себе си, не знам какво трябва да правя в живота.“ Това идва от неспособността на човек да проумее нуждите на сегашното време и своята позиция във връзка с тях. Това го води до физическо заболяване, до физическа неустойчивост. Правилно разбиране за това е нещото, което винаги и все по-настойчиво ще се изисква. Това, което ще се излее над човечеството, тъй като е необходимо в петата следатлантска епоха, ще представлява и опасността от душевна нищета в различни нюанси, така, както го описах в днешната лекция.
Много хора виждат описаното от мен и чувстват, че е необходимо, наистина необходимо, от една страна, хората да постигнат социално разбирателство, а от друга страна – свобода на мисълта.
Но днес все още твърде малко хора са склонни да използват правилните средства за постигането на целта. Защото необходимото за осъществяване на социалното разбирателство твърде често се прокламира с всевъзможни идеалистично звучащи високопарни речи. Вижте само какво се пише днес за необходимостта от индивидуален подход към подрастващото дете! Какви обстойни теории се измислят във всички възможни педагогически сфери!
към текста >>
Това е правилният ход на
мисълта
и този, който действително познава духовния свят, знае какво е единственото спасение за ангелите.
В своите духовни сфери те изживяват нещо различно. Те имат обратното изживяване! Христос напуска техните сфери, за да отиде при хората, Той напуска техните сфери. Те трябва да си кажат: чрез Мистерията на Голгота Христос напуска нашия свят. Затова те имат основание да скърбят също така, както хората, докато живеят във физическо тяло, могат да усещат благотворната изцелителна сила от идването на Христос при тях.
Това е правилният ход на мисълта и този, който действително познава духовния свят, знае какво е единственото спасение за ангелите.
За тях е добре, когато хората тук, на земята, в техните физически тела живеят с мисълта за Христос и тази мисъл за Христос просиява нагоре към ангелите като светлина, след Мистерията на Голгота тя просиява нагоре към ангелите като светлина. Хората казват: „Христос е влязъл в нас и ние можем да се развиваме така, че Христос да живее в нас – „Не аз, а Христос в мен.“33 Ангелите обаче казват: „Христос е напуснал сферите на вътрешния ни живот и Той блести над нас така, както блестят толкова много звезди в мисълта за Христос на отделните хора. Така Го разпознаваме отново, така Той просиява след Мистерията на Голгота.“ Това представлява една действителна връзка между духовния свят и човешкия свят. И тази връзка се проявява също и благодарение на това, че духовните същества, обитаващи духовния свят извън нас, че тези духовни същества могат да виждат с удоволствие и удовлетворение мислите, които можем да имаме за техния свят. Те могат да ни помагат само тогава, когато мислим за тях; когато все още не сме способни да виждаме духовния свят ясновидски, те могат да ни помогнат, ако знаем за тях.
към текста >>
За тях е добре, когато хората тук, на земята, в техните физически тела живеят с
мисълта
за Христос и тази мисъл за Христос просиява нагоре към ангелите като светлина, след Мистерията на Голгота тя просиява нагоре към ангелите като светлина.
Те имат обратното изживяване! Христос напуска техните сфери, за да отиде при хората, Той напуска техните сфери. Те трябва да си кажат: чрез Мистерията на Голгота Христос напуска нашия свят. Затова те имат основание да скърбят също така, както хората, докато живеят във физическо тяло, могат да усещат благотворната изцелителна сила от идването на Христос при тях. Това е правилният ход на мисълта и този, който действително познава духовния свят, знае какво е единственото спасение за ангелите.
За тях е добре, когато хората тук, на земята, в техните физически тела живеят с мисълта за Христос и тази мисъл за Христос просиява нагоре към ангелите като светлина, след Мистерията на Голгота тя просиява нагоре към ангелите като светлина.
Хората казват: „Христос е влязъл в нас и ние можем да се развиваме така, че Христос да живее в нас – „Не аз, а Христос в мен.“33 Ангелите обаче казват: „Христос е напуснал сферите на вътрешния ни живот и Той блести над нас така, както блестят толкова много звезди в мисълта за Христос на отделните хора. Така Го разпознаваме отново, така Той просиява след Мистерията на Голгота.“ Това представлява една действителна връзка между духовния свят и човешкия свят. И тази връзка се проявява също и благодарение на това, че духовните същества, обитаващи духовния свят извън нас, че тези духовни същества могат да виждат с удоволствие и удовлетворение мислите, които можем да имаме за техния свят. Те могат да ни помагат само тогава, когато мислим за тях; когато все още не сме способни да виждаме духовния свят ясновидски, те могат да ни помогнат, ако знаем за тях. Затова, че изучаваме духовната наука, от духовния свят получаваме помощ.
към текста >>
Хората казват: „Христос е влязъл в нас и ние можем да се развиваме така, че Христос да живее в нас – „Не аз, а Христос в мен.“33 Ангелите обаче казват: „Христос е напуснал сферите на вътрешния ни живот и Той блести над нас така, както блестят толкова много звезди в
мисълта
за Христос на отделните хора.
Христос напуска техните сфери, за да отиде при хората, Той напуска техните сфери. Те трябва да си кажат: чрез Мистерията на Голгота Христос напуска нашия свят. Затова те имат основание да скърбят също така, както хората, докато живеят във физическо тяло, могат да усещат благотворната изцелителна сила от идването на Христос при тях. Това е правилният ход на мисълта и този, който действително познава духовния свят, знае какво е единственото спасение за ангелите. За тях е добре, когато хората тук, на земята, в техните физически тела живеят с мисълта за Христос и тази мисъл за Христос просиява нагоре към ангелите като светлина, след Мистерията на Голгота тя просиява нагоре към ангелите като светлина.
Хората казват: „Христос е влязъл в нас и ние можем да се развиваме така, че Христос да живее в нас – „Не аз, а Христос в мен.“33 Ангелите обаче казват: „Христос е напуснал сферите на вътрешния ни живот и Той блести над нас така, както блестят толкова много звезди в мисълта за Христос на отделните хора.
Така Го разпознаваме отново, така Той просиява след Мистерията на Голгота.“ Това представлява една действителна връзка между духовния свят и човешкия свят. И тази връзка се проявява също и благодарение на това, че духовните същества, обитаващи духовния свят извън нас, че тези духовни същества могат да виждат с удоволствие и удовлетворение мислите, които можем да имаме за техния свят. Те могат да ни помагат само тогава, когато мислим за тях; когато все още не сме способни да виждаме духовния свят ясновидски, те могат да ни помогнат, ако знаем за тях. Затова, че изучаваме духовната наука, от духовния свят получаваме помощ. Ние не изучаваме просто неща, не получаваме просто познания, а научаваме за съществата от висшите йерархии и мислейки за тях, те ни помагат.
към текста >>
Но докато тази добра воля се изразява във всевъзможни речи, докато се ръководи все още от горещи страсти, тя е безполезна, ако познанията, които могат да дойдат само от духовната наука, не оживеят така, че трите големи реални идеали да могат да се реализират: социално разбирателство– свобода на
мисълта
– духовно познание.
Няма нужда да се обръща внимание на клеветите, хвърляни върху духовната наука, теософията или антропософията, няма нужда са обръща внимание на злонамерените и враждебни нападки към духовната наука – ние можем да разглеждаме искрената воля, която е налична в съвременното човечество, искрената воля, която желае да създава в живота такива импулси, които са в съзвучие с правилните импулси на петата следатлантска епоха. Само помислете колко много реформатори се появяват в различните житейски области, колко много социални пастори, социални проповедници, които не принадлежат към теологичните или религиозните кръгове. Как всички те вземат думата, водени от най-добра воля! Всичко това води хората към нещо, което изисква съвременният живот! Добрата воля е налице и сега ние искаме да видим това, което произхожда от добрата воля, не това, което произхожда от лоши намерения.
Но докато тази добра воля се изразява във всевъзможни речи, докато се ръководи все още от горещи страсти, тя е безполезна, ако познанията, които могат да дойдат само от духовната наука, не оживеят така, че трите големи реални идеали да могат да се реализират: социално разбирателство– свобода на мисълта – духовно познание.
Но в момента, с изключение на малки групи хора, обединени от духовно-научния мироглед, разбирането на човечеството за тези неща не е достигнало дори начален етап. В днешно време можем да попаднем на много хубави, възвишени знания в тази посока. И като пример бих искал да Ви разкажа за нещо, което се случва, както се казва, „случайно“, което обаче в действителност ми се предостави чрез кармата. Веднъж погледът ми попадна върху заглавието на малка книга34, изложена на една витрина, която си купих. В нея се разказва за съвременния човек, какво търси този съвременен човек, под какви впечатления израства.
към текста >>
Че са нужни социално разбирателство, свобода на
мисълта
, такива хора вече го разбират; че е нужно обаче третото, духовното познание, което трябва да изгради основа за нашата пета следатлантска епоха, това те още не желаят да признаят.
Той иска да има плодовете без корените. Не разпознава взаимовръзката. Тъкмо този човек е изключително интересен, защото той, както се вижда, също е изучавал усърдно моята книга „Теософия“, но не е разбрал, че едното не е възможно без другото. Той би премахнал с удоволствие главата на тази книга, като задържи тялото, защото разглежда това тяло като нещо стойностно. Това е във връзка с нещата, които Ви описах.
Че са нужни социално разбирателство, свобода на мисълта, такива хора вече го разбират; че е нужно обаче третото, духовното познание, което трябва да изгради основа за нашата пета следатлантска епоха, това те още не желаят да признаят.
Това е нещото, до което те още не могат да достигнат. Това е една от най-важните задачи на духовно-научния светоглед: да се пробуди разбиране за това. Хората все още наричат фантастика издигането в духовните светове. Те не разбират, че тъкмо загубата на познанието за духовните светове е причина за материализма и свързаната с него липса на социално разбирателство, причина е за материалистическия живот, както и за материалистическите убеждения за живота на по-новото време. Тъкмо при най-добронамерените трябва да открием колко трудно е все още днес за хората да признаят необходимостта от конкретни духовни светове.
към текста >>
46.
Предговор от немския издател
GA_173 Карма на неистината
Тогава записващият за миг загубва основната нишка на
мисълта
, така че се появяват празноти, чрез чието превъзмогване отново трябва да се възстанови пропуснатата взаимовръзка.
"Стенограмите, съхранили устното му слово, се оказваха извънредно трудни за обработване поради присъщия за лекциите конверсационен тон, който въз основа на душевно лесно доловимите емоции у слушателите често като че ли се отклонява от главната тема и подема друга, за да изостави и нея на свой ред.
Тогава записващият за миг загубва основната нишка на мисълта, така че се появяват празноти, чрез чието превъзмогване отново трябва да се възстанови пропуснатата взаимовръзка.
Макар и стилистично не съвсем безупречно, това след едно търпеливо препрочитане все пак е възможно и по такъв начин бива спасена сърцевината на съдържанието. Очертанията на създаващата се цялостна картина могат да доведат до основаването на една нова наука за историята и до едно в днешно време особено необходимо възпитание на нашите души до възпитанието в истинност."
към текста >>
47.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
И едва много по-късно му хрумна
мисълта
дали някой, комуто подобни способности не са вродени, не би могъл да ги придобие,дали човек не би бил в състояние да развие такива сили, да ги усвои чрез трениране.Но теософските упражнения скоро го бяха разочаровали и едва видът на екстатичните богомолци в тъмните църкви му бе припомнил това.
Самите те като че ли усещат силата си по-скоро като бреме, може би почти като проклятие, но при всички случаи като задължение. Живеят усамотено и са доволни, ако бъдат пощадени. Напълно мислимо е, че всички те поддържат взаимна връзка по широкия свят, подават си сигнали или пък може би препредават сигналите на още по-могъщи тайнствени князе, при това навярно съвсем несъзнателно или най-много полусъзнателно, по-скоро следвайки някакви вътрешни поръчения и подчинявайки се инстинктивно, отколкото вземайки самостоятелни решения, точно както те изобщо не владеят собствената си сила, ами сами биват надмогвани от нея; всички тези способности се проявяват почти винаги при замъглено или може би изключено съзнание. Франц още на млади години бе познавал такива хора, които съвсем не са рядкост в планините. За тях го накараха да си спомни чудатите приумици на англичанина.
И едва много по-късно му хрумна мисълта дали някой, комуто подобни способности не са вродени, не би могъл да ги придобие,дали човек не би бил в състояние да развие такива сили, да ги усвои чрез трениране.Но теософските упражнения скоро го бяха разочаровали и едва видът на екстатичните богомолци в тъмните църкви му бе припомнил това.
Чрез упражняване тези хора се бяха научили да изпадат в състояние, при което страданието, нуждата, завистта заглъхваше; те се връщаха от молитва облекчени, утешени и окуражени."
към текста >>
Тъкмо това трябва да ни навежда на
мисълта
, че извършва щото се във физическия план до голяма степен е само нещо като символ на онова, което реално протича, така да се каже, "зад кулисите на битието".
И все пак Вие ще проявите разбиране, ако на мен ми се струва донякъде немаловажно, че в един такъв роман има не просто смътни намеци, ами нещата са доведени до една толкова конкретна точка, каквато е смъртта на ерцхерцог Франц Фердинанд. Оттук проличава, че към нещата е рядко да се пристъпва много по-конкретно, отколкото обикновено се смята.
Тъкмо това трябва да ни навежда на мисълта, че извършва щото се във физическия план до голяма степен е само нещо като символ на онова, което реално протича, така да се каже, "зад кулисите на битието".
Защото, ако прочетете какво се е случило във връзка с това събитие, с това покушение, но пропуснете да се призовете духовното, Вие не ще бъдете в състояние да си представите, че по този начин човек бива накарван да отдаде такова значение на случая. Днес обаче все още не е възможно да се говори съвсем непредубедено за тези неща и да се изразява всичко, стоящо във връзка с тях. Допустимо е може би да се посочват само някои, на първо място повече външни моменти.
към текста >>
Действителността е по-дълбока от онова, което човек често пъти иска да обгърне с
мисълта
си, и съвсем не без причина от почти замъгленото съзнание на Ницше се ражда изразът: "Светът е дълбок по-дълбок, отколкото си мислел денят.*74
Размислете над това, което изложих сега пред Вас! Утре ще продължим тези разсъждения. В самия край Ви разказах това само за да можете да се замислите, че не е толкова лесно да се каже: от две противоречащи си неща аз приемам едното, а другото отхвърлям.
Действителността е по-дълбока от онова, което човек често пъти иска да обгърне с мисълта си, и съвсем не без причина от почти замъгленото съзнание на Ницше се ражда изразът: "Светът е дълбок по-дълбок, отколкото си мислел денят.*74
към текста >>
48.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Докато дирят нов подслон, те съсипват здравето и облеклото си; а щом болестта ги омаломощи и с времето дрехите им се превърнат в дрипи, човек се стъписва пред
мисълта
да ги наеме на служба.
И ето, ако сърце не им дава да крадат, точно тези хора са изложени на гладна смърт. Пък и какъв друг избор им остава?
Докато дирят нов подслон, те съсипват здравето и облеклото си; а щом болестта ги омаломощи и с времето дрехите им се превърнат в дрипи, човек се стъписва пред мисълта да ги наеме на служба.
Даже и селяните не се чувстват склонни да го сторят. За човек, който от младини е живял сред безделие и развлечения, който е свикнал да носи само сабя и щит, да поглежда надменно околните и да презира целия свят за такъв човек се знае много добре, че той едва ли е годен да борави с лопата и мотика и да се глави на работа при някой беден селяк за нищожно възнаграждение и оскъдна храна.
към текста >>
Всеки случай, за тогавашните италиански държавници Италия по този начин била зависима от Германия и понеже Бисмарк бил изказал
мисълта
"Пътят за Германия минава през Виена", то Италия била зависима също така от Австрия, поради което е трябвало да се забрави старата заклета вражда, поета според мен от Австрия като нейна трагична орис.
Нов обрат настъпил, когато Франция посегнала към Тунис*116. Тунис винаги се е разглеждал като място, което логично би трябвало да се полага на Италия. А ето че Франция започнала да се домогва до него. Тогава в Италия връх взело практичното течение, което се осланяло на Централна Европа. Интересно е например, че на Берлинския конгрес италианският емисар запитал дали Бисмарк, който неприкрито предлагал на Франция да се разпростре в Африка, държи непременно да въвлече Италия във война с Франция.
Всеки случай, за тогавашните италиански държавници Италия по този начин била зависима от Германия и понеже Бисмарк бил изказал мисълта "Пътят за Германия минава през Виена", то Италия била зависима също така от Австрия, поради което е трябвало да се забрави старата заклета вражда, поета според мен от Австрия като нейна трагична орис.
Защото с всичко, извършено от Република Beнеция, от Италия всъщност били изтласкани елементите, присъединили се впоследствие към Германия. А пък Австрия трябвало да поеме именно прииждащите от север влияния.
към текста >>
49.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Ала не за вината ми е
мисълта
, а за непригодността на преценките, които се правят и които ни най-малко не се стремят да се вгледат в онова, за което реално става дума.
Естествено, когато се стигне до нещо такова като тази война, тогава обикновено и двете страни някак си имат вина, но по различен начин.
Ала не за вината ми е мисълта, а за непригодността на преценките, които се правят и които ни най-малко не се стремят да се вгледат в онова, за което реално става дума.
Аз съвсем не настоявам такива преценки да не се правят, за щото на мен, разбира се, ми е известно как протича еволюцията на човечеството; известно ми е също, че особено в наше време липсва нагласа преценките да се поставят на валидни основи, понеже в наше време има много пречки преценките да се поставят на валидни основи. Но в такъв случай онова, за което става дума, трябва да се казва правилно.
към текста >>
Щом някой е свързан с определени центрове на тягостните световни събития, които поради небрежност на
мисълта
все още биват наричани „война", и по тази причина се чувства свързан с онова, което поне с оглед на известни центрове протича в периферията, нека той спокойно да заяви: Да, аз искам същото, за което се настоява в определени центрове на тази периферия, аз искам населението на Централна Европа да бъде отчасти изтребено, отчасти поробено.
Щом някой е свързан с определени центрове на тягостните световни събития, които поради небрежност на мисълта все още биват наричани „война", и по тази причина се чувства свързан с онова, което поне с оглед на известни центрове протича в периферията, нека той спокойно да заяви: Да, аз искам същото, за което се настоява в определени центрове на тази периферия, аз искам населението на Централна Европа да бъде отчасти изтребено, отчасти поробено.
към текста >>
И тъй, както бе казано, най-вече в политическите науки всичко е било повлияно от английската насока на
мисълта
.
И тъй, както бе казано, най-вече в политическите науки всичко е било повлияно от английската насока на мисълта.
Онова обаче, което се оказва наложително, е известно самопознание на народностните характери. И нещата няма да се оправят, преди да се стигне до такова самопознаване, за което впрочем Хърбърт Спенсър и Джон Стюарт Мил не са достатъчни, защото в основата му трябва да бъде заложена Духовна Наука и долавянето на онова, което е дадено чрез Духовната Наука.
към текста >>
Да приемем, че в душевната конфигурация думата е разположена в това поле тук, а
мисълта
в другото:
Обърнете внимание колко трудно е например да се схване следното онова, което се има предвид тук, не е суха теория то лежи в основата на живота: В душата съществува определена връзка между представата и думата. Това е факт, който веднага ще поясня.
Да приемем, че в душевната конфигурация думата е разположена в това поле тук, а мисълта в другото:
към текста >>
Работата е в това, че френският народностен характер проявява тенденция да притиска
мисълта
надолу към думата, тоест при говорене
мисълта
да се втъква в изговарянето.
Работата е в това, че френският народностен характер проявява тенденция да притиска мисълта надолу към думата, тоест при говорене мисълта да се втъква в изговарянето.
Ето защо именно в това поле се стига толкова лесно до опияняване от думата, до опияняване от фразата, при което имам предвид фраза в добрия смисъл:
към текста >>
Английският народностен характер пък притиска
мисълта
под думата, така че, пронизвайки думата,
мисълта
търси изява отвъд нея:
Английският народностен характер пък притиска мисълта под думата, така че, пронизвайки думата, мисълта търси изява отвъд нея:
към текста >>
Свойствено на немския език е
мисълта
да не се обвързва с думата.
Свойствено на немския език е мисълта да не се обвързва с думата.
И само поради факта, че немският език не довежда мисълта до думата, а съхранява мисълта в мисълта, е станала възможна появата на философи като Фихте, Шелинг, Хегел, които другаде по света не биха били възможни. По този начин обаче в общуването на хората много лесно може да настъпят недоразумения. Защото превеждане в истинския смисъл е просто невъзможно, то винаги ще бъде сурогат. Не съществува никаква възможност казаното от Хегел да се каже и на английски или на френски. Това е напълно изключено, такива преводи могат да представляват единствено сурогат.
към текста >>
И само поради факта, че немският език не довежда
мисълта
до думата, а съхранява
мисълта
в
мисълта
, е станала възможна появата на философи като Фихте, Шелинг, Хегел, които другаде по света не биха били възможни.
Свойствено на немския език е мисълта да не се обвързва с думата.
И само поради факта, че немският език не довежда мисълта до думата, а съхранява мисълта в мисълта, е станала възможна появата на философи като Фихте, Шелинг, Хегел, които другаде по света не биха били възможни.
По този начин обаче в общуването на хората много лесно може да настъпят недоразумения. Защото превеждане в истинския смисъл е просто невъзможно, то винаги ще бъде сурогат. Не съществува никаква възможност казаното от Хегел да се каже и на английски или на френски. Това е напълно изключено, такива преводи могат да представляват единствено сурогат. Възможност за разбиране е налице само поради това, че някои основни романски елементи продължават да са общи, защото дали ще се каже association на френски или association на английски е все едно и в двата случая думата възлиза към романския език.
към текста >>
Славянският народностен характер избутва
мисълта
обратно във вътрешността и я разполага тук:
Славянският народностен характер избутва мисълта обратно във вътрешността и я разполага тук:
към текста >>
Там думата е съвсем отдалечена от
мисълта
и витае, като че ли е отделена от нея.
Там думата е съвсем отдалечена от мисълта и витае, като че ли е отделена от нея.
към текста >>
Най-силно прикритие между мисъл и дума до степен, когато
мисълта
изчезва по отношение на думата, има във френски.
Най-силно прикритие между мисъл и дума до степен, когато мисълта изчезва по отношение на думата, има във френски.
Най-силно самоизживяване на мисълта е налице в немски, поради което и формулираният от Хегел и хегелианците израз за „самосъзнанието на мисълта" има смисъл само в немския език*153. Онова, което за чужденеца е абстрактност, представлява за германеца върховно изживяване, което той може да изпита, ако го разбира в живия смисъл. Немският език се стреми да обоснове брака между духовното само по себе си и духовното на мисълта. Това не може да бъде постигнато никъде другаде по света, в никой друг народностен характер освен в немския.
към текста >>
Най-силно самоизживяване на
мисълта
е налице в немски, поради което и формулираният от Хегел и хегелианците израз за „самосъзнанието на
мисълта
" има смисъл само в немския език*153.
Най-силно прикритие между мисъл и дума до степен, когато мисълта изчезва по отношение на думата, има във френски.
Най-силно самоизживяване на мисълта е налице в немски, поради което и формулираният от Хегел и хегелианците израз за „самосъзнанието на мисълта" има смисъл само в немския език*153.
Онова, което за чужденеца е абстрактност, представлява за германеца върховно изживяване, което той може да изпита, ако го разбира в живия смисъл. Немският език се стреми да обоснове брака между духовното само по себе си и духовното на мисълта. Това не може да бъде постигнато никъде другаде по света, в никой друг народностен характер освен в немския.
към текста >>
Немският език се стреми да обоснове брака между духовното само по себе си и духовното на
мисълта
.
Най-силно прикритие между мисъл и дума до степен, когато мисълта изчезва по отношение на думата, има във френски. Най-силно самоизживяване на мисълта е налице в немски, поради което и формулираният от Хегел и хегелианците израз за „самосъзнанието на мисълта" има смисъл само в немския език*153. Онова, което за чужденеца е абстрактност, представлява за германеца върховно изживяване, което той може да изпита, ако го разбира в живия смисъл.
Немският език се стреми да обоснове брака между духовното само по себе си и духовното на мисълта.
Това не може да бъде постигнато никъде другаде по света, в никой друг народностен характер освен в немския.
към текста >>
Задачата на германския елемент е предопределена именно от особеното положение на
мисълта
.
Задачата на германския елемент е предопределена именно от особеното положение на мисълта.
Ето защо без съдействие на въпросната живееща в себе си мисъл никога не ще бъде възможно протичането на онази духовна еволюция, която следва да протече. Редно е нещата да се разглеждат такива, каквито са. Английският народностен характер изисква духовното да бъде, така да се каже, донякъде материализирано. С това не се отправя упрек към английския народностен характер, а само се посочва един факт. В рамките на английския народностен характер, духовното до известна степен трябва да бъде материализирано.
към текста >>
И аз мога да си представя, че някой ден ще настъпи времето, когато дори един толкова пристрастен народ като французите ще може да се научи да схваща по-кармически
мисълта
за принадлежността към определен народностен характер.
Ето как трябва да си взаимодействат тези неща и тогава преценката ще може да се прави не в зависимост от националните чувства, а според резултата, представен на човечеството. В момента, когато бъде осъзна то, че Кармата е нещо сериозно, че посредством нея сме свързани със своя народностен характер приблизително по изложения от мен вчера начин, когато обстоятелствата се разглеждат кармически, а не пристрастно, тогава човек открива правилната позиция.
И аз мога да си представя, че някой ден ще настъпи времето, когато дори един толкова пристрастен народ като французите ще може да се научи да схваща по-кармически мисълта за принадлежността към определен народностен характер.
Бих могъл даже да предположа как с оглед на голямата си склонност към спиритуалистичното тъкмо английският народ въз основа на някаква спиритуалистична наука един ден ще смогне да забележи, че има и други народи, по отношение на които може мъничко да се помисли за равноправие, за което понастоящем липсва каквото и да било разбиране. Това не е упрек, дума да не става! Човек обаче съвсем не е наясно, че непрестанно говори неща, които сам без съмнение разбира, докато другиму те изглеждат направо странни. Американците задминават всички в това. При тях състоянието на пълна неосъзнатост относно факта, че другият също има намерение да се развива донякъде по своему, е още по-парадоксално; разбира се, само за онзи, който не застъпва същата позиция.
към текста >>
Когато дарвинизмът бил пренесен в Централна Европа и станал хекелизъм, тогава поради своеобразието на
мисълта
той вече не можел да остане извън религиозното усещане.
С една такава нагласа дори Дарвин например е можел да обоснове своя материалистически дарвинизъм и същевременно да си остане екзалтиран благочестив човек. Нютон е можел да бъде най-екзалтираният човек на своето време в догматичен смисъл.
Когато дарвинизмът бил пренесен в Централна Европа и станал хекелизъм, тогава поради своеобразието на мисълта той вече не можел да остане извън религиозното усещане.
Ето защо в рамките на хекелизма дарвинизмът се превърнал в религиозна система. Всички тези неща имат своето най-дълбоко основание. Те обаче ни показват как хората без разлика на вяра, националност и така нататък могат да взаимодействат, когато умеят да правят разлика между мисиите, полагащи се именно на отделните народностни характери. И човечеството един ден ще трябва да прозре това. Тогава, от една страна, ще се отдаде на народностните характери заслуженото, а и вече няма да има печални времена, каквито преживяваме днес, които са печални не само заради многото проливана кръв, но и затуй, защото доказаха колко малко усет за истината притежава човечеството най-общо.
към текста >>
50.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Представата за Христос е угаснала на юг; представата за Исус съвсем не се появява по някакъв възвишен начин, а по-скоро така, че завладява духовете на хората, че в душите по чудодеен начин нахлува нещо, възникващо при
мисълта
как в коледната нощ се ражда младенецът, приел Христос.
Тук внимание заслужава фактът, че тази връзка на Христос с Исус действа от една страна така, че ние виждаме как в гнозиса пламва една висша представа за Христос и как тя угасва при прехода на християнството през римския свят, и че, от друга страна, при срещата на християнството с народите, които влизат в допир с него от север, възниква представата за Исус.
Представата за Христос е угаснала на юг; представата за Исус съвсем не се появява по някакъв възвишен начин, а по-скоро така, че завладява духовете на хората, че в душите по чудодеен начин нахлува нещо, възникващо при мисълта как в коледната нощ се ражда младенецът, приел Христос.
Точно както на юг липсвала задоволителна представа за Христос, така на север в незадоволителна степен е усвоено усещането за Исус. Това усещане все пак покъртвало дълбоко сърцата на хората, без обаче само по себе си да е напълно разбираемо. Защото сравни ли се безмерно великото, каквото Христос Исус означава за развитието на човечеството, със сантименталната безвкусица, съдържаща се в множество стихове и песни за „милия Исус", с които по навик биват възторгвани сърцата, карани в своя егоизъм да вярват, че по този начин наистина изпитват щурмуващи небесата чувства, тогава непосредствено се придобива впечатлението как нещо иска да улегне, ала това не му се удава напълно, как в случая едно нещо се свързва с друго така, че всъщност онова, в което се крие по-дълбокият смисъл, цялостното по-дълбоко значение, остава в подсъзнанието на хората.
към текста >>
51.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Най-напред ще изтъкна още веднъж, че съм абсолютно далеч от
мисълта
да правя каквито и да било политически разсъждения; това ни най-малко не може да ни бъде задача.
Най-напред ще изтъкна още веднъж, че съм абсолютно далеч от мисълта да правя каквито и да било политически разсъждения; това ни най-малко не може да ни бъде задача.
Задачата ни се състои в познавателните разсъждения. В опознаване на взаимовръзките, които по естествен начин създават необходимост от насочване на погледа върху отделни подробности. Поради това тези разсъждения трябва да са максимално отдалечени от всяко пристрастие. И именно в това отношение моля да не бъда разбиран погрешно. Защото, каквото и гледище да застъпва този или онзи сред нас относно едни или други национални аспирации, то в никакъв случай не бива да се намесва в по-дълбоките основания на нашите духовно-научни стремежи.
към текста >>
52.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
Владеенето на Цариград и протоците, както и създаването на свободна Полша... все още не е подсигурено... Но преди всичко святата памет на падналите по бойните полета синове на Русия не допуска дори за миг
мисълта
за мир, преди врагът да бъде напълно разгромен... Едва когато той [врагът] окончателно се признае за победен и предложи на нас и на нашите верни съюзници определени гаранции, че вече няма да предприема подобно подло нападение, едва когато бъде принуден да спазва задълженията, наложени му от нашия мир, едва тогава може да се мисли за прекратяване на войната." (Вестник "Базлер нахрихтен" от 28 декември 1916 г.)
*219. Визира се явно издадената в края на 1916 г. заповед на царя до войската и флота: "... Този момент [за водене на мирни преговори] още не е настъпил, врагът още не е прогонен от окупираните от него области. Русия още не е изпълнила наложените й от войната задължения.
Владеенето на Цариград и протоците, както и създаването на свободна Полша... все още не е подсигурено... Но преди всичко святата памет на падналите по бойните полета синове на Русия не допуска дори за миг мисълта за мир, преди врагът да бъде напълно разгромен... Едва когато той [врагът] окончателно се признае за победен и предложи на нас и на нашите верни съюзници определени гаранции, че вече няма да предприема подобно подло нападение, едва когато бъде принуден да спазва задълженията, наложени му от нашия мир, едва тогава може да се мисли за прекратяване на войната." (Вестник "Базлер нахрихтен" от 28 декември 1916 г.)
към текста >>
53.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Той казва: "Ако Господ чуе молитвите, – който не умее да се моли, нека обедини цялата сила на
мисълта
и волята в устрема за победа...", и той носи всичките си сили!
Когато за кратко пътувах до Виена /бележка 16/, кармата ми пъхна в ръцете един вестник. Там имаше съобщение от войник – австриец, заминал за фронта. В началото той описваше, как по целия път ги е обкръжавала любяща грижа, а в края има едно място – войникът, явно, никога не е бил близък с Теософията, – където той казва: Ние, отиващите на бой, ще се постараем с цялото си мъжество и с всичките сили, които имаме, да браним справедливото дело; но останалите в къщи могат да действат". И следват многозначителни думи.
Той казва: "Ако Господ чуе молитвите, – който не умее да се моли, нека обедини цялата сила на мисълта и волята в устрема за победа...", и той носи всичките си сили!
към текста >>
54.
6. Лекция, 24.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Мисълта
за тях не е действителност.
В нашата епоха хората признават действителността само на това, което не е само мисъл.
Мисълта за тях не е действителност.
И по своему, от своя гледна точка, те могат да бъдат прави, защото именно такава е настройката на душата. Това, което те признават за действителност, трябва по-грубо да се изправи пред душата, отколкото само като мисъл, собствено, доста грубо трябва да се изправи пред душата. Мисълта си е само мисъл!
към текста >>
Мисълта
си е само мисъл!
В нашата епоха хората признават действителността само на това, което не е само мисъл. Мисълта за тях не е действителност. И по своему, от своя гледна точка, те могат да бъдат прави, защото именно такава е настройката на душата. Това, което те признават за действителност, трябва по-грубо да се изправи пред душата, отколкото само като мисъл, собствено, доста грубо трябва да се изправи пред душата.
Мисълта си е само мисъл!
към текста >>
Съвременният човек не счита за действителност
мисълта
.
За съвременния човек това, което се признава за действително, не може да бъде само мисъл.
Съвременният човек не счита за действителност мисълта.
Действителното трябва да бъде грубо осезаемо, трябва да говори не само на мислите /да се възприема не само с мислите/. От такава настройка на душата хората смятат за действително само това, което въздейства грубо, това, което принуждава да го признаеш за действително.
към текста >>
55.
8. Лекция, 15.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Когато се стремим да възстановим в паметта си някаква мисъл, при тази работа по спомнянето се привежда в движение нашето етерно тяло, и то се съгласува в своите движения с физическото тяло; и когато етерното тяло отново има съприкосновение с тези отпечатъци, които то е направило във физическото тяло при
мисълта
, която се спомня, в човешкото съзнание изплува споменът.
Това, което мислим, което си представяме, винаги се разиграва в движенията на етерното тяло. Тези движения на етерното тяло сякаш се отпечатват във физическото тяло. Това е грубо казано, ставащото е много по-фино и по-сложно, но приблизително, като сравнение, може така да се изрази. И чрез това отпечатване на движенията на етерното тяло във физическото тяло, в съзнанието ни се раждат, разиграват се и се запазват в паметта нашите мисли. Приблизително това става така.
Когато се стремим да възстановим в паметта си някаква мисъл, при тази работа по спомнянето се привежда в движение нашето етерно тяло, и то се съгласува в своите движения с физическото тяло; и когато етерното тяло отново има съприкосновение с тези отпечатъци, които то е направило във физическото тяло при мисълта, която се спомня, в човешкото съзнание изплува споменът.
Значи, спомените се обуславят от това, че движенията на етерното тяло се отпечатват във физическото тяло. Разбира се, паметта е свързана с етерното тяло, но за да може във физическия живот да се появи споменът, на етерното тяло е необходим сякаш пазител на неговите движения. Така протича на физически план в будно състояние в нашето вътрешно същество животът ни в мислите; живеем между раждането и смъртта, имаме преживявания и ги помним.
към текста >>
56.
10. Лекция, 13.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
– да обмислим, какво обозначаваме с тази дума, без да се отдаваме на симпатия или антипатия, а да пробваме да поставим пред душата си
мисълта
: епохата на господство на материализма закономерно встъпи в развитието на човечеството.
Да поставим пред себе си въпроса: с какво, в дълбок смисъл, се характеризира нашето време? От разглежданията, които тук веднъж правихме, можем ясно да видим, че във всички области на живота в нашата епоха, господства това, което в най-дълбокия смисъл на думата наричаме материализъм. Материализъм!
– да обмислим, какво обозначаваме с тази дума, без да се отдаваме на симпатия или антипатия, а да пробваме да поставим пред душата си мисълта: епохата на господство на материализма закономерно встъпи в развитието на човечеството.
Материализмът е необходим на човечеството, то трябва да премине през материализма. Но то не трябва да се изгуби в него, не трябва да се потопи в материализма така, че да изгуби не само в познанието, но и в душевния живот връзката с духовния свят. Да се предпазим от това, да съхраним връзката на душата с духовния свят – това е задачата на духовната наука. Ще се опитам днес да прекарам през вашите души нещо от законите на развитието на рода човешки, което – правилно разбрано – ще ни помогне да разберем ставащото около нас.
към текста >>
Но ако има стремеж към действителното,
мисълта
трябва да се развие, да се потопи тя в реалното, в действителността – едва тогава започва познанието.
Но работата е да се проникне в действителността. Тук, едва взел в ръце книгата на Келен, и тутакси попадаш в задънена улица, в много показателна задънена улица. Организмът се състои от клетки, те се опират една в друга, всяка граничи с другите: организмът се явява организъм именно защото те граничат помежду си и от това възниква взаимодействие. По-нататък това сравнение не може да отиде. Накратко: ако се иска да се остане в пределите на абстрактната логика, възможно е всяка богата на съдържание мисъл да се развие в достатъчно дебела книга и да си въобразим, че тя е полезна.
Но ако има стремеж към действителното, мисълта трябва да се развие, да се потопи тя в реалното, в действителността – едва тогава започва познанието.
Съветвам ви да прочетете тази книга, това е характерна, типична за нашето време книга. Купете я, прочетете я и изпитайте мъките, за които ви казах. При някой може да се появи мисълта: кое може да се сравни с организма, ако се приложи тази мисъл към социалния живот на човечеството? Само живота на цялото човечество, на цялата Земя. А отделните държави могат да се сравнят с клетки.
към текста >>
При някой може да се появи
мисълта
: кое може да се сравни с организма, ако се приложи тази мисъл към социалния живот на човечеството?
По-нататък това сравнение не може да отиде. Накратко: ако се иска да се остане в пределите на абстрактната логика, възможно е всяка богата на съдържание мисъл да се развие в достатъчно дебела книга и да си въобразим, че тя е полезна. Но ако има стремеж към действителното, мисълта трябва да се развие, да се потопи тя в реалното, в действителността – едва тогава започва познанието. Съветвам ви да прочетете тази книга, това е характерна, типична за нашето време книга. Купете я, прочетете я и изпитайте мъките, за които ви казах.
При някой може да се появи мисълта: кое може да се сравни с организма, ако се приложи тази мисъл към социалния живот на човечеството?
Само живота на цялото човечество, на цялата Земя. А отделните държави могат да се сравнят с клетки.
към текста >>
57.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Той се появявал така пред народа, за да му внуши
мисълта
, че принадлежи не към хората, а към боговете.
И тъй като онзи не искал да каже, че Калигула е по-голям от Зевс, той заповядал да го бичуват. Това не са измислици, това са историческите факти. Оттук и процесиите, на които Калигула се явявал на народа като Вакх с жезъл и с венец от бръшлян. Той смятал, че може да се превръща в образи, които, както знаел, са били отражение на боговете. Появявал се като Херкулес с тояга и лъвска кожа, като Меркурий с кадуцей, като Аполон с корона от лъчи и в обкръжението на хор.
Той се появявал така пред народа, за да му внуши мисълта, че принадлежи не към хората, а към боговете.
Така е било в онова време, когато римският свят представлявал, може да се каже, изкривена картина на това, което в древна Гърция е било прекрасно. Разбира се, никой не разбирал това по-добре от самия Калигула или другите инициирани императори, като Комод /180-192 г. сл. Хр./ или други. Веднъж Калигула чул за съдебен процес, на който съдията осъдил подсъдимия на смърт. И когато му съобщили за това, тъй като случаят бил специален, той казал: по същия начин би могло и самият съдия да бъде осъден на смърт, тъй като те са равноценни.
към текста >>
58.
12. Лекция, 23.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Във всеки случай, човечеството от нашето време и в близко бъдеще, трудно ще се откаже, колкото и необходимо да е това, от навика да мисли, че импулсите в обкръжението, в което хората живеят и действат, изхождат само от външния сетивен свят; трудно ще им бъде да свикнат с
мисълта
, че в това, което наричаме наш социален и всякакъв друг живот, действат не само така наречените живи, но и така наречените мъртви, че умрелите винаги са тук с нас и действат в нас и чрез нас.
Във всеки случай, човечеството от нашето време и в близко бъдеще, трудно ще се откаже, колкото и необходимо да е това, от навика да мисли, че импулсите в обкръжението, в което хората живеят и действат, изхождат само от външния сетивен свят; трудно ще им бъде да свикнат с мисълта, че в това, което наричаме наш социален и всякакъв друг живот, действат не само така наречените живи, но и така наречените мъртви, че умрелите винаги са тук с нас и действат в нас и чрез нас.
Митовете ни казват, че далечните ни предци са знаели това. Когато в древността хората са почитали своите починали предци, като господари на рода, като боговете предци, това е произлизало от атавистичното знание, че умрелите винаги са тук, че те действат чрез душите на живеещите. Закономерно е, че това знание е изгубено от хората, но то трябва да бъде възстановено! Отново ще се знае, че мъртвите са тук, в нашето обкръжение, че те говорят чрез нашите души, че ние общуваме с тях. Ще трябва да се признае, че отговорът за това, как е устроен животът, трябва да се търси в духовната наука, и че външната наука не може да даде правилното знание за живота, защото тя не вижда разликата между това, което произхожда от външния сетивен свят, и това, което звучи от свръхсетивния свят.
към текста >>
59.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но къде днес виждаме стремеж да се издигне идеята /
мисълта
/ на човека до мирогледно ниво, до това къде той се намира?
Проблемите на естествознанието са популяризирани, със средствата на новото време, естественонаучните понятия са популяризирани и представени максимално нагледно. Ако някъде се обяви, че определени съобщения на естествознанието ще бъдат илюстрирани със снимки, това се превръща в сензация и предизвиква голям интерес. Какво, собствено, направи за новото време тази водеща прослойка на човешкото общество с въпросите за мирогледа? Жив интерес предизвикаха разказите за пътешествията до Северния полюс, за изследването на Бразилия, и този интерес не подлежи на осъждане. Ако някой разказва за тайните на зараждането на яйцата на майския бръмбар, като образовани хора от новото време, се чувстваме задължени да посещаваме подобни лекции, макар и след 5 минути да изпадаме в дрямка, – ако лекциите не са придружени с пробуждащи илюстрации.
Но къде днес виждаме стремеж да се издигне идеята /мисълта/ на човека до мирогледно ниво, до това къде той се намира?
Това е много характерно и всеки днес е принуден да се замисли над него. В течение на десетилетия къде виждаме най-оживени дебати по въпроси на мирогледа, най-жив интерес към идейните въпроси? Да, на събранията на социалдемократите. Там са формирали мироглед. Но в другите слоеве на обществото това го няма, тъй като с всички сили се пазят от истинското познание за живота на човека.
към текста >>
60.
5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
От "здравите възгледи" лесно ще се извлече ваксина, с която организмът ще бъде обработван от най-ранна детска възраст, дори още от раждането, за да стане изключено, щото човешкото тяло някога да стигне до
мисълта
: Аз зная, че душата и Духът съществуват!
Вие помните конгреса в Лондон от 1912. Идва време и то не е твърде далеч когато открито ще се настоява: да се говори за Дух и душа при човека, това е болест; здрави са само онези хора, които имат само тяло! Да, ако един ден човекът стигне до идеята, че Духът и душата съществуват, той ще бъде провъзгласен за болен. И Вие трябва да сте напълно сигурни, че съответното лекарство ще бъде намерено. Навремето Духът беше премахнат с указ, душата ще бъде премахната с фармакотерапия.
От "здравите възгледи" лесно ще се извлече ваксина, с която организмът ще бъде обработван от най-ранна детска възраст, дори още от раждането, за да стане изключено, щото човешкото тяло някога да стигне до мисълта: Аз зная, че душата и Духът съществуват!
Да, ето така ще се сблъскат двата възгледа, двете течения в развитието на човечеството. Едното от тих ще се стреми да изкове нови понятия и представи, които органически израстват от сферите на душата и Духа. Другите, последователите на днешните материалисти, ще търсят "ваксината", за да направят тялото "здраво", т.е. да му придадат такова устройство, благодарение на което човек няма да говори повече за такива наивни и глупави неща като душа и Дух, а ще говори нормално и "здраво" за силите, които живеят в машините и химията, за силите които образуват планетите, Слънцето и т.н.
към текста >>
61.
6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
При повечето хора първо действува навикът, необходимостта да се стане от леглото, а после неусетно се оформи
мисълта
: сега аз трябва да стана.
Аз бих обяснил веднага естеството на тази връзка, само че не трябва да се ужасявате от гротескния вид на не щата: Представете си, скъпи мои приятели, че е ранна утрин и лежите още в леглото. Съществуват два начина да станете. В обикновения живот Вие не забелязвате разликата между тези два начина, защото едва ли обръщате внимание върху момента на ставането и защото двата начина се преплитат много тясно. Обаче е така Вие можете да станете от леглото не по един начин, а по два В единия случай Вие изобщо не се замисляте и ставате по навик, в другия случай изграждате императива. сега аз трябва да стана В общи линии, двата начина са тясно преплетени.
При повечето хора първо действува навикът, необходимостта да се стане от леглото, а после неусетно се оформи мисълта: сега аз трябва да стана.
Вече споменах, че двата начина съществуват "инабстракто"; те са крайните случаи. Вие можете да станете машинално, без никакво мислене, или пък напълно съзнателно. Разликата обаче е огромна Когато ставате машинално, т.е. по силата на навика, Вие следвате импулсите на Елохимите, Духовете на Формата*25, които в началото на Сътворението създадоха човека като Земен човек. Обаче замислете се внимателно: Ако изключите Вашите собствени мисли и ставате от леглото като програмирана машина, това означава че сте изключили само Вашите собствени мисли.
към текста >>
След като преодолее луциферическия елемент а това става в пределите на целия човек индивидът съсредоточава
мисълта
преди всичко в главата.
Днес хората вярват: Стига човек да размишлява достатъчно, той може да мисли за всичко, за което пожелае. Обаче това е пълно безумие. Истината е съвсем друга: Човешкият род е в едно непрекъснато развитие; н мислите, до които стигнаха например Коперник или Галилей – преди това беше невъзможно да се стигне до тях с помощта на каквото и да е размишление. Защо? Защото с помощта на размишлението, човек фабрикува само онези мисли, които са в главата. Когато обаче се появи една световно-историческа мисъл, и когато ти дойде като удар или озаряваща мълния, за да тласне напред цялото човечество, тогава целият човек получава тази мисъл от Боговете.
След като преодолее луциферическия елемент а това става в пределите на целия човек индивидът съсредоточава мисълта преди всичко в главата.
Надявам се, че ме разбрахте правилно. Ето защо в определени епохи човек може да се надява и да очаква едни или други мисли: защото той не стига до тях с усилие и размисъл, мислите не идват като някакво "съобщение" за неговите очи или уши; а става така, че от йерархичния свят се инспирират и влагат определени истини в цялото му тяло, в цялото му същество, което е образ и "подобие" на Йерархиите.
към текста >>
62.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Когато чуе такива изказвания, каквито прави този професор, в душата на възприелия живото мислене, веднага се появява по необходимост
мисълта
, че трябва да си каже нещо, което в методиката, в начина на възгледите би било напълно подобно на съжденията и мисловния начин на този учен.
Той съвсем правилно описва, понеже се основава на добре обосновани предположения, как някога след милиони години трябва да настъпи крайно състояние, при което температурата ще се понижи с няколко стотици градуса и тогава - човек много лесно може да пресметне - трябва да се променят известни субстанции. Това може да се пресметне и той описва как например млякото няма да бъде течно като днес, а трябва да се втвърди, как белтъкът ще свети, когато стените се мажат с него, така че ще могат да се четат вестници, без да се пали друга светлина, защото от белтъка се получава светлина и т. н. Неща, които днес не могат да издържат и няколко грама натиск, ще станат толкова здрави в своята консистенция, в своята материалност, че ще могат да издържат стотици килограми. Накратко, професор Девар дава великолепно описание на едно бъдещо състояние на Земята. От гледната точка на физиката не може да се противопостави и най-малкият довод, но за този, който е възприел живото мислене в душата си, нещата стоят по друг начин.
Когато чуе такива изказвания, каквито прави този професор, в душата на възприелия живото мислене, веднага се появява по необходимост мисълта, че трябва да си каже нещо, което в методиката, в начина на възгледите би било напълно подобно на съжденията и мисловния начин на този учен.
към текста >>
Какво знае самият човек за протичащото в него, когато
мисълта
«аз искам да взема нещо» се превръща в движение на ръката?
И когато пристъпим в областта, обозначена като воля, виждаме, че тя напълно се изплъзва от обикновеното човешко съзнание.
Какво знае самият човек за протичащото в него, когато мисълта «аз искам да взема нещо» се превръща в движение на ръката?
Същинският волев процес спи в човека. По отношение на чувствата и афектите поне може да се каже, че човекът сънува в себе си. Въпросът за свободата е така сложен затова, защото волята е спяща за обикновеното съзнание. Това, което протича във волята, се опознава, когато съзерцаващото съзнание се издигне до истинско интуитивно съзнание, не до мъглявото, ежедневно, така наречено интуитивно съзнание, а до това, което посочих в моите произведения като три степени и ги нарекох имагинативно, инспиративно и интуитивно познание. Тук се стига до областта на волята, до това, което трябва да действа, да живее в нас.
към текста >>
Но само неразбраното схващане може да вземе това като ограничение на
мисълта
за човешката свобода.
Целият единен човешки живот се състои от повтарящи се земни и духовни животи. Това не е фантастика, не е хрумване, а нещо, което се открива, когато човек се научи наистина да отправя духовните си очи към вечното, непреходното в човешката душа. Но тези неща не изключват човешката свобода. Точно толкова малко я изключват, колкото се изключва да бъда свободен човек, ако през тази година си построя къща, в която да живея едва след две години. По подобен начин единият земен живот предопределя другия, който следва.
Но само неразбраното схващане може да вземе това като ограничение на мисълта за човешката свобода.
към текста >>
63.
ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
И когато точно чрез това, което би могло да се нарече случайност, но може би е само символично представяне на кармически дела, човек има такова изживяване в някой театър, се налага
мисълта
колко различно изглежда протичащото на сцената от това, което се разиграва зад кулисите.
Но точно от такива събития - към това единично събитие могат да се прибавят и много други подобни - може да се види, че нещо, което външно изглежда неразбираемо, което трябва да изглежда неразбираемо, понеже, ако ми позволите да употребя израза, зад кулисите на световните събития играят роля духовни сили и духовни дела в добър и в лош смисъл, може да бъде разбрано само ако областите, лежащи зад кулисите на обикновения живот, на протичащия в сетивния свят живот, се осветят с духовната наука. Защото се случват неща, разбираеми само чрез идеи от духовния свят и ако се разглеждат просто в добър или в лош смисъл само в техните взаимовръзки вътре в сетивния свят, по необходимост трябва да изглеждат безсмислени.
И когато точно чрез това, което би могло да се нарече случайност, но може би е само символично представяне на кармически дела, човек има такова изживяване в някой театър, се налага мисълта колко различно изглежда протичащото на сцената от това, което се разиграва зад кулисите.
към текста >>
64.
Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
че човек произхожда от животните и да оживяваме в нас
мисълта
: аз произлизам от животните, произлизам само от такива сили, които създават и животните, - в сегашната епоха тази мисъл води душата до това да стане подобна на собствената си представа.
Това решително събитие води дотам, че хората стават все по-подобни на мислите, които приемат като познание в душите си. За днешните хора това е причудлива истина, но тя е истина. Важно е някои неща да се виждат в правилната светлина, именно да се приемат с ясна, правил-на мисъл, с реални, истинни мисли, това е същественото. Да се разглежда дарвинизмът правилно, както например вчера се опитах да го направя в откритите лекции57, е добре. Да се взима като основа за общоважащ мироглед, като се вярва, че е истина само едното, т. е.
че човек произхожда от животните и да оживяваме в нас мисълта: аз произлизам от животните, произлизам само от такива сили, които създават и животните, - в сегашната епоха тази мисъл води душата до това да стане подобна на собствената си представа.
Това е важно! Когато душата отхвърли тялото, изпада в нещастието да се възприема като подобна на собствената си представа! Който тук, във физическото тяло, живее с вярата, че в развитието му действа единствено животинската природа, утвърждава убеждението за времето след смъртта си, че трябва да се възприема като животно. Понеже, след като характерът на петата следатлантска епоха е установен чрез събитието от 1879 г., мислите, изграждащи хората, са такива, че човешките души се преобразяват като тях. Затова казах: Не е необходимо някой да има предпочитания към антропософски ориентираната духовна наука, за да я представлява, а е нужно да има единствено съчувствие към хората, които се нуждаят от тези мисли, понеже те са творчески мисли за душевния живот, тъй като в бъдеще човекът е призван да стане това, за което се смята.
към текста >>
Мисълта
ще трябва постепенно да се признае за реална душевна сила, а не само за жалка абстракция, в каквато я превърна по-новото време и на всичкото отгоре е гордо с това.
Точно затова е така необходимо да се разпространят съответните на времето мисли.
Мисълта ще трябва постепенно да се признае за реална душевна сила, а не само за жалка абстракция, в каквато я превърна по-новото време и на всичкото отгоре е гордо с това.
През по-старите времена хората все още са били свързани с духовния свят чрез древно наследство. Макар че атавистичното ясновидство до голяма степен вече е изчезнало от доста столетия, това наследство още живее в чувстването и мисленето. Но сега е времето, когато съзнателното все повече трябва да излезе напред като реална мощ, затова и духовете на противоречието, духовете на мрака нахлуват в нашите дни, за да противопоставят абстрактните мисли на реалните под формата на всевъзможни световни програми. Тази взаимовръзка трябва да се прозре. Мисълта трябва да става все по-действителна.
към текста >>
Мисълта
трябва да става все по-действителна.
Мисълта ще трябва постепенно да се признае за реална душевна сила, а не само за жалка абстракция, в каквато я превърна по-новото време и на всичкото отгоре е гордо с това. През по-старите времена хората все още са били свързани с духовния свят чрез древно наследство. Макар че атавистичното ясновидство до голяма степен вече е изчезнало от доста столетия, това наследство още живее в чувстването и мисленето. Но сега е времето, когато съзнателното все повече трябва да излезе напред като реална мощ, затова и духовете на противоречието, духовете на мрака нахлуват в нашите дни, за да противопоставят абстрактните мисли на реалните под формата на всевъзможни световни програми. Тази взаимовръзка трябва да се прозре.
Мисълта трябва да става все по-действителна.
Това трябва да се разбере от хората.
към текста >>
Нека разгледаме
мисълта
, която днес не е рядкост.
Колко много хора има днес, които казват: «Ще видим какво идва след смъртта, ще му обърнем внимание в правилното време. Тук не искаме да се занимаваме с него, а да служим на живота. Когато идем оттатък, в онзи свят ще ни се покаже как изглежда.» Както е истина, че оттатък човек е това, за което се смята тук, така е истина и още нещо.
Нека разгледаме мисълта, която днес не е рядкост.
Някой умира и изоставя близките си. Ако те не са неспособни да мислят и въпреки това са настроени материалистически, би трябвало да си представят: Този починал роднина се разлага в гроба, или от него е останало това, което е в урната и т. н. Само доколкото хората не мислят, могат да са материалисти и да не вярват в това. Ако материализмът победи, все повече хора ще вярват, че всичко останало от мъртвия е в урната или в гроба. Тази мисъл обаче е реална сила.
към текста >>
Мисълта
за заминалия мъртъв живее в душата, живее някак си, без душата всъщност особено да мисли за това, живее просто защото душата днес не мисли, а отчасти е чувствителна за такива безсмислени мисли.
Спомнете си това, което вече изнесох.
Мисълта за заминалия мъртъв живее в душата, живее някак си, без душата всъщност особено да мисли за това, живее просто защото душата днес не мисли, а отчасти е чувствителна за такива безсмислени мисли.
Тогава мъртвият е принуден от вечните мирови закони да живее с тези мисли. Мъртвият безпокои душата на напуснатия жив. Срещу това може да се направи само едно, да се знае, че мъртвият живее. И поради липса на вяра за живота на мъртвите, хората на физическото поле все повече ще се разболяват от психически болести. По правило не сексуални юношески проблеми, а лишените от вяра мисли предизвикват тези явления.
към текста >>
Виждате, че животът изисква да изоставим
мисълта
: Тук нека да се посветим само на физическия живот, а когато преминем през портата на смъртта, ще видим в кой свят навлизаме.
Виждате, че животът изисква да изоставим мисълта: Тук нека да се посветим само на физическия живот, а когато преминем през портата на смъртта, ще видим в кой свят навлизаме.
Защото е истина, че както нашият живот тук е важен за времето между смъртта и ново раждане, така животът на душите между смъртта и ново раждане е важен за душите тук.
към текста >>
Това, което ви казах, е мисъл,
мисълта
за липсата на вяра в съществуването на мъртвите.
Това, което ви казах, е мисъл, мисълта за липсата на вяра в съществуването на мъртвите.
Но мъртвите са свързани с живите с много връзки. Това, за което говорих, е неправилна връзка. Но има правилни връзки, които трябва да съществуват, които изграждат правилните отношения с духовния свят. Духовната наука, антропософски ориентираната духовна наука търси тези правилни взаимоотношения. Взаимният живот на хората тук, на Земята, ще протече правилно в бъдеще, ако хората създадат правилни отношения с духовния свят.
към текста >>
65.
Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Но в това, което лежи под слоя на обикновеното съзнание, работи
мисълта
: Аз трябва да остана насаме с мъжа, трябва да използвам първата възможност, за да се върна в къщата.
Не е пристойно, както се казва. Касае се до това, да се осъществи нещо, което човек дори не е необходимо да си признае. Но много повече ще се стигне до истинското обяснение точно на този факт, ако се разгледа подсъзнателният рафиниран ум на дамата, който тя не осъзнава. През цялата вечер тя желае да остане сама с господина, желае да го направи. Както когато човек не е достатъчно умен, бърка средствата за изпълнението на нещата, а когато е по-умен, ги избира по-умно, за да се реализират, и в този случай може да се каже, че в обикновеното съзнание на дамата понятията за почтено и непочтено, разрешено или неразрешено не допускат да се стигне до съгласие с необходимите средства, водещи до съвместната среща.
Но в това, което лежи под слоя на обикновеното съзнание, работи мисълта: Аз трябва да остана насаме с мъжа, трябва да използвам първата възможност, за да се върна в къщата.
към текста >>
66.
Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Не дейността на мъртвите, не действеността на силите на мъртвите, а
мисълта
, че това идва от мъртвите, тази правилна важна мисъл трябваше да им бъде отнета.
То беше точно това, което те не желаеха, защото тези посветени искаха да отнемат на хората именно вярата в мъртвите.
Не дейността на мъртвите, не действеността на силите на мъртвите, а мисълта, че това идва от мъртвите, тази правилна важна мисъл трябваше да им бъде отнета.
Виждате, че това е по-висш материализъм. Той е материализъм, който не само отрича духа, но иска да натъпче духа в материята. Виждате, че материализмът има още форми, под които може дори сам да се отрича, да се казва, че материализмът е изчезнал и че вече говорим за духа. Но всички говорят за духа по размит начин. Човекът остава материалист, когато цялата природа се прави на дух така, че да се появи психизмът.
към текста >>
67.
Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Златото стои материално в такова съотношение с другите вещества, както в мислите
мисълта
за Бог стои по отношение на другите мисли.
Само в кръговете на посветените се знае, че всичко това е спекулация, че всичко са абстракции. Те търсят по много конкретен начин това, което се означава с абстрактни формули като Бог, добродетелност и безсмъртие. И поради това тези думи се превеждат за посветените в съответните школи. Бог се превежда със злато и се търси да се стигне до тайната, която може да се означи като тайната на златото. Златото, като представител на слънчевата същност в самата земна почва, действително включва в себе си значителна тайна.
Златото стои материално в такова съотношение с другите вещества, както в мислите мисълта за Бог стои по отношение на другите мисли.
Въпросът е само как да се схване тази тайна.
към текста >>
68.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Интуицията тук е само формата, в която се появява първо съдържанието на
мисълта
.»
101. «От другата страна на душата» (виж по-горе), бележка: «В дебюта на Щайнер, Философия на свободата (Берлин, 1894 г.), има само наченки на същинско учение. Там се казва, че човек е поел в себе си нещо от природата и оттам чрез познание на собствената си същност може да реши загадката на природата; че в мисленето се намира творческа дейност, предшестваща познанието, докато ние не сме включени в създаването на природата, а сме зависими от нейното по-късно опознаване.
Интуицията тук е само формата, в която се появява първо съдържанието на мисълта.»
към текста >>
69.
Смъртта като преобразуване на живота
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Ние трябва да приемем
мисълта
, че животът между смъртта и ново раждане е устроен така, че там всичко предизвиква реакция на действията, че през цялото време, докато се намираме между смъртта и ново раждане, за нас е невъзможно да направим нещо, образно казано, не можем и да се помръднем, без да причиним удоволствие или болка в обкръжението си.
Човек трябва само истински да си го представи.
Ние трябва да приемем мисълта, че животът между смъртта и ново раждане е устроен така, че там всичко предизвиква реакция на действията, че през цялото време, докато се намираме между смъртта и ново раждане, за нас е невъзможно да направим нещо, образно казано, не можем и да се помръднем, без да причиним удоволствие или болка в обкръжението си.
Защото това, което имаме като минерално царство тук, на физическия план, не съществува за мъртвите. Също така не съществува и нашият обикновен растителен свят. Тези светове, както можете да видите в моята „Теософия“, се намират там под съвсем друга форма. В духовния свят те не са такива, каквито са тук, в известен смисъл, безчувствени светове. Първото от царствата, намиращи се тук, на физическия план, което има известно значение за мъртвия чрез това, че можем да го сравним със съществуващото в обкръжението му, е животинското царство.
към текста >>
70.
Предзнаменованията на времето
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Но в тази безсмислица има нещо вярно, а именно, че за много хора от настоящето единственият мост към духовния свят е, че в известен смисъл те или изпитват ужас пред смъртта, или, когато починат техни близки, не могат да понесат
мисълта
, че се намират в едно нищо.
Разбира се, такова изказване е абсолютна безсмислица, блестяща измислица, но когато се погледне духовният живот на настоящето, тя не е съвсем неоснователна. За да се разбере настоящето, да се изрази какво е то в духовно отношение, понякога би трябвало да се каже една безсмислица. Като характерна черта на нашето време в бъдеще ще се изтъква, че когато най-интелигентните хора от нашето съвремие, това ще рече времето в края на 19 и началото на 20 век, са търсели съвсем точно да опишат неговия характер, са били принудени да кажат безсмислица.
Но в тази безсмислица има нещо вярно, а именно, че за много хора от настоящето единственият мост към духовния свят е, че в известен смисъл те или изпитват ужас пред смъртта, или, когато починат техни близки, не могат да понесат мисълта, че се намират в едно нищо.
Разбира се, не бива да се отрича, че тези мисли все още са достатъчно значими, че все още са във връзка с дълбоките интереси на човешката душа. Но нито ужасът, нито каквото и да било друго усещане относно смъртта може да доведе до действителна връзка с духовния свят. Към това трябва да се прибави истинското познаване на духовния свят, да се прибави разбиране на действителността на духовния свят. Да се стигне до това разбиране на действителността на духовния свят днес не е възможно другояче, освен когато към естественонаучните възгледи се прибавят духовнонаучните.
към текста >>
Но човек вече може да се проникне от
мисълта
, че в човечеството ще трябва да се появи живото съзнание, че ние сме заедно с мъртвите, че човекът няма да развива само егоистичен стремеж към безсмъртие, а жив стремеж, който да се изживее в дейността, в делото.
Днес това изглежда като фантастика, като полулудост. Но то ще стане реалност. Ще дойдат времена, в които хората, които са свързани на Земята, за да свършат нещо разумно, имащо значение за земното развитие, няма да се обръщат към живите, а към мъртвите. Днес още не може да се обясни формата, която ще получат в бъдеще дори политическите организации. Засега това може да остане още само тайна.
Но човек вече може да се проникне от мисълта, че в човечеството ще трябва да се появи живото съзнание, че ние сме заедно с мъртвите, че човекът няма да развива само егоистичен стремеж към безсмъртие, а жив стремеж, който да се изживее в дейността, в делото.
към текста >>
71.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Защото ние никога не можем да се опираме на
мисълта
, че това, което човек изпитва вътре в себе си, ще се съхрани post mortem, след смъртта, т.е.
При това изходихме от мислите на Августин, който във вътрешния опит се е надявал да намери истинската сигурност по отношение на света. Днес, както беше казано, не можем повече да се облягаме на тези мисли по простата причина, и това трябва да го знаем, че всеки сън на човека противоречи на тези мисли.
Защото ние никога не можем да се опираме на мисълта, че това, което човек изпитва вътре в себе си, ще се съхрани post mortem, след смъртта, т.е.
че това преживяно вътре в човека действително е вечно, ако трябва да вземем предвид периода между заспиването и пробуждането, както това се представя пред обикновеното днешно съзнание, което вижда, как се затъмнява по време на сън това, което човек изпитва вътре в себе си. Но сега казваме, че още щом човек достигне първата степен на виждане в духовния свят, той забелязва, че в периода от заспиването до пробуждането, това, което наричаме аз на човека и неговото астрално тяло – тоест, собствено, духовно-душевното същество на човека – вътре така се свързва със съществата Ангели, Архангели и Архаи, както обикновено в будно състояние човек е свързан с растителното и минерално царство. Доколкото човек вследствие на въздействието на враждебни на света сили има в съня потиснато съзнание, той не забелязва, че по време на сън той е свързан с йерархиите на Ангелите, Архангелите и Архаите, и че неговият аз и неговото собствено астрално тяло са просмукани от тяхната същност, и че те поддържат и запазват неговия аз и астрално тяло. И ние показахме, как от тази връзка на човека с духовните същества зависи тройствеността. Първо, благодарение на това ние имаме също така в обичайното съзнание повече или по-малко отчетливото чувство за личност.
към текста >>
Но в бъдещото царство Юпитер, когато човек ще стои в петото образувание, той ще стане съвсем друг; там за него ще бъде съвсем непоносима
мисълта
, че един може да бъде щастлив, а някой наоколо може да бъде нещастен.
Ако човек стоеше в растителното царство, целият му живот би бил друг. Той би се чувствал не личност, а точно както днес той се чувства личност, би се чувствал човек, би се чувствал член на цялото човечество. Ако стоеше в растителното царство, за него например, би било непоносимо, ако той има някаква частица щастие, някой редом с него да бъде нещастен. Днес човек се чувства сякаш ограден със стена от другите хора. Така и трябва да бъде, иначе човек никога не би успял да се развие като личност.
Но в бъдещото царство Юпитер, когато човек ще стои в петото образувание, той ще стане съвсем друг; там за него ще бъде съвсем непоносима мисълта, че един може да бъде щастлив, а някой наоколо може да бъде нещастен.
Сега хората не се чувстват единен организъм: но това не е истина, това е заблуда, майя. Ще дойде време, когато човек ще стои в растителното царство, където щастието на отделния човек ще бъде непоносимо, ако редом с него има нещастни.
към текста >>
72.
Осма лекция, 21 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Това е средният член на човешкия живот, той се намира в известно равновесие, тук можем да разгръщаме
мисълта
си и да разбираме това по едно и също време; в друг жизнен период това не го можем.
И това, което изпитваме в периода от половата зрелост до 21-та година от живота, можем да го разберем от собствените си човешки сили, след като прекрачим четиридесетгодишна възраст. Това, което измисляме и си представяме като идеали, като житейски ценности, го разбираме с помощта на нашите човешки жизнени сили след тридесет години. Само това, което изпитваме във възрастта от 28 до 35 години, стои пред нас и можем веднага да го разберем.
Това е средният член на човешкия живот, той се намира в известно равновесие, тук можем да разгръщаме мисълта си и да разбираме това по едно и също време; в друг жизнен период това не го можем.
към текста >>
В момента, когато вашият дух се изпълва с
мисълта
за пространството, душата ви се премества в област, където Ариман води ожесточена борба с другите йерархии.
И както човек в епохата на материализма нищо не иска да знае за своето телесно-душевно, което живее във времето, той също нищо не иска да знае за това духовно-душевно, което се разиграва в царството на вечното, и което изглежда съвсем различно от мисленето, чувствата и волята му в обикновения живот, и което при правилно разглеждане се разиграва като духовна борба. Това звучи доста парадоксално за материалистично мислещия човек: когато премисляте някаква мисъл, това е нещо съвсем различно, отколкото да я разглеждате в майя. Да допуснем, че обмисляте мисъл, например, такава, за каквато говорихме вчера: мисъл за пространството – също напълно абстрактна, както е прието да се мисли днес за пространството.
В момента, когато вашият дух се изпълва с мисълта за пространството, душата ви се премества в област, където Ариман води ожесточена борба с другите йерархии.
И вие не можете да имате мисли за пространството, ако не се изместите в областта, където Ариман води борба с другите йерархии. И когато разгръщате своята воля, когато, например, казвате: искам да се разходя! – даже ако това е съвсем незначителна воля, още щом преведете тази воля в действие, вие духовно се премествате в областта, където луциферическите духове се борят против духовете от другите йерархии. Мировите явления, разглеждани от гледната точка на науката за инициацията, представляват нещо съвсем различно от слабия им отглас, който хората, живеещи в периода между раждането и смъртта, възприемат в майя. Защото това, което възприемаме като майя, може да се сравни с вълните на повърхността на морето.
към текста >>
73.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
Само помислете, как се е работило срещу успоредното развитие на свободата на
мисълта
в областта на религията и външния братски социален живот, което, като става въпрос за държави, може да се изгради само в държавната общност!
Помислете сега как по този начин безкрайно много е работено срещу еволюцията.Винаги трябва по-напред да се работи срещу нея, за да може след това отново определено време да се работи за еволюцията; след това отново идва ответния удар, и т. н. Това го обсъдих с вас при общите принципи на историята – че всичко съществува, за да умре отново.
Само помислете, как се е работило срещу успоредното развитие на свободата на мисълта в областта на религията и външния братски социален живот, което, като става въпрос за държави, може да се изгради само в държавната общност!
При господство на социализма религиозният живот не трябва да играе никаква роля вътре в държавната организация, а само вътре в живеещите съвместно като души хора, напълно независимо от всякаква организация. Колко са прегрешили хората срещу това! „Христос е Духът“ – а до него тези ужасни църковни организации на Царизма! „Христос е Царят“ – абсолютно обвързване на Папствтото с религиозните убеждения! И не само, че римокатолическата Църква сама се е узаконила като политическа империя, а е намерила и начина (в последните векове именно през заобиколните пътища на йезуитството), по който да се промъква в другите империи, да се вплете в тяхната организация, да ги пропие със себе си.
към текста >>
Това всичко трябва да изходи от свободата на
мисълта
, от индивидуалността на човешкото същество.
Поглеждайки назад към това, което казах, все пак ще намерите, че в днешно време тук, вън на физическото поле, има нещо, което всъщност принадлежи на душите и на духовния човек, докато на външното физическо поле иска да излезе затвореното в себе си братство. Това, което е организирало физическото поле, не принадлежи непосредствено към физическото поле. Разбира се, то принадлежи на физическото поле дотолкова, доколкото хората се намират във физическия свят и живее в душите, но не принадлежи на физическия свят чрез това, че на физическото поле се организират хората. На физическото поле например религиите трябва да бъдат само душевни общности, да не са външно организирани, училищата като такива трябва да са съвсем иначе организирани, преди всичко не може да има държавни училища и т.н.
Това всичко трябва да изходи от свободата на мисълта, от индивидуалността на човешкото същество.
Поради това, че в действителност нещата се преплитат, може да се случи нещо такова, като например това, че днес социализмът многократно е противоположното на това, което днес ви изложих като негово начало. Той е тираничен, жаден за власт, той с охота би искал да вземе всичко в ръцете си. Вътрешно той се явява борец срещу противозаконния княз на този свят, тъй като противозаконният княз на този свят се явява тогава, когато човек организира външно Христовия импулс или духовното съгласно държавнически начала, когато човек не се задоволява с едно чисто социално братство.
към текста >>
74.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Ако вие не сте изцяло трезви, разсъдливи хора – естествено, тук такива няма – сигурно ще настръхнете при
мисълта
, че сте арена за действие на всевъзможни духовни същества, какъвто в действителност е случаят.
В известна степен този ужас е основателен.
Ако вие не сте изцяло трезви, разсъдливи хора – естествено, тук такива няма – сигурно ще настръхнете при мисълта, че сте арена за действие на всевъзможни духовни същества, какъвто в действителност е случаят.
И ако съзнанието приеме, че то също е арена за действие на всевъзможни духовни същества, тогава човекът е обвзет от чувството, че той ще се изгуби всред навалицата от духовни същества, че е като една торба, натъпкана с най-различни същества. Донякъде това чувство има своите основания; обаче в действителност човекът не може да го прогони, ако просто отрича, че е поставен всред такава навалица от духовни същества, ако – така да се каже – си затвори съзнанието за този факт и остане глух и ням пред реалността. Но помощ има, само че ние трябва да я потърсим другаде.
към текста >>
Но колко удобно е това, колко удобна е
мисълта
, която понижава съзнанието.
Естествено – въпреки уверенията, че не трябва да се стига до един нов „Виенски конгрес” – хората днес вече започнаха да си казват, че биха били радостни, ако Версайският конгрес осигури също толкова месеци мир, колкото и Виенският конгрес. Да, хората привличат мисли, които понижават съзнанието им. И днес основната мисъл, понижаваща съзнанието на човечеството е тази, че след като някои от държавните мъже се оттеглиха, Уилсън е най-подходящият човек за определяне на световното бъдеще. Той е великият мъж, нали така? Един човек, който смята, че четиринадесет абстрактни точки ще са в състояние да превърнат Земята в един рай!
Но колко удобно е това, колко удобна е мисълта, която понижава съзнанието.
Колко по-неудобно е да си кажеш: Ако пред нас не бива да се очертават такива перспективи, каквито виждаше Ратенау, тогава ще е необходимо възможно по-голям брой хора да стигнат до признаване на духовния свят. И ако съумеем да пробудим у себе си такова усещане за св. Силвестър, каквото се опитахме да постигнем тази вечер, тогава не малко души биха изживели истината за този наш празник така, че биха си казали: Да, ако застинем в онези мисли, с които човечеството е свикнало, и в онова, което намира сили не само всред един народ, а всред всички народи по Земята, тогава перспективата на Ратенау ще се окаже вярна. – А тя не бива да се оказва вярна! Напълно във възможностите на хората е, да не се стига до тази перспектива.
към текста >>
75.
Съдържание
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Духовните пътища към Христос: пътят на
мисълта
и пътят на волята.
Отделните членове на социалния организъм с оглед на различните начини, по които човешките същества са свързани с духовния свят. Мистерията на Голгота като събитие за цялото човечество.
Духовните пътища към Христос: пътят на мисълта и пътят на волята.
към текста >>
76.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Духовните пътища към Христос: пътят на
мисълта
и пътят на волята.
Отделните членове на социалния организъм с оглед на различните начини, по които човешките същества са свързани с духовния свят. Мистерията на Голгота като събитие за цялото човечество.
Духовните пътища към Христос: пътят на мисълта и пътят на волята.
към текста >>
77.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Обобщено, за днешните хора трябва да стане разбираема
мисълта
, че не всичко, което на външен вид изглежда като реалност — когато ни се разкрива в определени граници — несъмнено е истинска реалност; то може да е жива лъжа.
Обобщено, за днешните хора трябва да стане разбираема мисълта, че не всичко, което на външен вид изглежда като реалност — когато ни се разкрива в определени граници — несъмнено е истинска реалност; то може да е жива лъжа.
А тази разлика между живите истини и живите лъжи е нещо, което би трябвало да пусне дълбоки корени в днешните човешки умове. В колкото повече хора трайно се настани този възглед, толкова повече ще се пробужда и чувството: „Ние трябва да търсим тези неща, които не са лъжи, а живи истини… А по този начин възможно най-скоро и социалният организъм ще възвърне здравето си.“ Какво трябва да добавим към всичко това?
към текста >>
Те говореха как
мисълта
можела да се носи като стрела през огромни разстояния с помощта на телеграфа и телефона, както и за другите бляскави постижения на модерната техника, която културата и цивилизацията бяха издигнали на такова високо ниво.
Може би ще ми позволите отново да напомня как, преди да дойдат юли и август 1914 г.[2], хората от управляващите класи — бившите управляващи класи — имаха навика да възхваляват степента на развитие, която беше достигнала нашата тъй наречена цивилизация.
Те говореха как мисълта можела да се носи като стрела през огромни разстояния с помощта на телеграфа и телефона, както и за другите бляскави постижения на модерната техника, която културата и цивилизацията бяха издигнали на такова високо ниво.
Но тази култура, тази цивилизация вече препускаше към бездната, заради която се стигна до днешните страховити катастрофи.
към текста >>
78.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ние се нуждаем само от съзнанието, че нашите мисли ни правят слаби, тогава ще апелираме към силата на Михаел, защото той трябва да бъде духът, който ни показва онова в нас, което е по-силно от
мисълта
, докато ние сме научили чрез нашата цивилизация да насочваме погледа предимно върху
мисълта
и чрез това сме станали слаби хора, защото сме считали
мисълта
за нещо действително.
А това значи: трябва да се стараем да познаем нашия мисловен свят в неговия огледален характер, тогава ще работим против луциферическото развитие. Защото това луциферическо развитие има пълния интерес, да влее в мислите субстанция и да ни представи лъжливата илюзия, като че в нашето мислене има субстанция. Но в нашето мислене няма субстанция, то е само образ, в него има само образ. Ние ще почерпим субстанцията от нещо друго, от по-дълбоките слоеве на нашето съзнание. Това е едното.
Ние се нуждаем само от съзнанието, че нашите мисли ни правят слаби, тогава ще апелираме към силата на Михаел, защото той трябва да бъде духът, който ни показва онова в нас, което е по-силно от мисълта, докато ние сме научили чрез нашата цивилизация да насочваме погледа предимно върху мисълта и чрез това сме станали слаби хора, защото сме считали мисълта за нещо действително.
Ако и да се отвръщаме от чисто абстрактната интелигентност, ние вършим това само привидно, стоим под ужасния робски бич на интелигентността като модерни хора и не изпращаме от по-дълбоките слоеве на нашето същество в самите мисли онова, което трябва да бъде в тях.
към текста >>
79.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Така че получавате един изглед на втория капител, ако се пренесете живо в първи и в неговите форми, като направите да оживее във Вас
мисълта
на метаморфозата като нещо органично и сега действително имате една мисъл, една жива мисъл, че тази мисъл не е абстрактна, че тя следва растежа.
Разгледайте подредените седем колони, които стоят от всяка страна на нашата главна сграда. Върху тях имате капители, а под тях цокли. Те не са еднакви, а всеки следващ се развива от предшествуващия.
Така че получавате един изглед на втория капител, ако се пренесете живо в първи и в неговите форми, като направите да оживее във Вас мисълта на метаморфозата като нещо органично и сега действително имате една мисъл, една жива мисъл, че тази мисъл не е абстрактна, че тя следва растежа.
Тогава можете да видите втория капител развит от първия, третия от втория, четвъртия от третия и т.н. до седмия. Така ние се постарахме да развием в жива метаморфоза еди капител, един архитрав и т.н. от другия, да копираме онова творчество, което живее като духовно творчество в самата природа, когато природата прави една форма да произлезе от другата. Аз имам чувството, че нито един капител не би могъл да бъде различен от това, което той е сега.
към текста >>
80.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
И когато хората си представят например, че 72-та ученици не трябва да насочваме
мисълта
си към физическата история, а към духовното, което в това време протъкаваше напълно физическия възглед на света ако си представите следователно, как хората мислят според духа на времето, че 72-та Христови ученици, се разпръснаха по всички небесни посоки и посаждаха в душите духа, който трябваше да се стреми съвместно в Тайната Христова: тогава във всичко това, което отново се отразяваше от онези, в душите на които учениците са внесли Христовия Дух, ще имате в лъчите, които идват от тези души от всички посоки на небето, онова, което човекът от ранното средновековие мислеше по един всеобхватен, универсален начин като стремящото се към тайната.
Ако си представите например целокупността на човешките души като съвместно стремящи се към всички земни небесни посоки, ще имате така да се каже човечеството на цялата Земя съединено на тази Земя като в един голям храм, който сега те не си представят готически, въпреки че би трябвало да има същия смисъл както готическия храм. В Средновековието такива неща бяха свързани с библейското съдържание.
И когато хората си представят например, че 72-та ученици не трябва да насочваме мисълта си към физическата история, а към духовното, което в това време протъкаваше напълно физическия възглед на света ако си представите следователно, как хората мислят според духа на времето, че 72-та Христови ученици, се разпръснаха по всички небесни посоки и посаждаха в душите духа, който трябваше да се стреми съвместно в Тайната Христова: тогава във всичко това, което отново се отразяваше от онези, в душите на които учениците са внесли Христовия Дух, ще имате в лъчите, които идват от тези души от всички посоки на небето, онова, което човекът от ранното средновековие мислеше по един всеобхватен, универсален начин като стремящото се към тайната.
Може би не е нужно да нарисувам всичките 72, но мога да загатна това/Виж рис. № 10/. Аз само загатвам това, но представете си, че това биха били 72 колони, 72 стълба. От тези 72 стълба биха идвали следователно лъчите, които от цялото човечество се стремят към Тайната Христова. Обкръжете, затворете цялото с някаква зидова форма тогава той не би бил готически, но аз вече казах също, защо хората не се задържа ха строго при готическото затворете всичко това с една зидария, чиято хоризонтална проекция би била един кръг, и представете си тук 72 стълба, тогава ще имате храма, който обхваща така да се каже цялото човечество.
към текста >>
81.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Можете да говорите с вярата, че с още по-наложителни изисквания трябва да се направи нещо за бъдещето на човечеството всичко ще бъде напразно, ако не стане преобразуването из основите на човешките души: от
мисълта
за отношението на този свят с духовния свят.
Онези хора, които днес приемат такива импулси от духовния свят, които знаят днес за истините и познанията, които трябва да влязат в еволюцията на човечеството, тези хора знаят следното: ако науката на посвещението, която може да бъде практикувана от такива хора, не оплоди онова, което наричаме природопознание, онова именно, което наричаме изкуство, тогава човечеството ще навлезе в такъв голям упадък, в един ужасен упадък. Нека хората живеят още 30 години така, както се учи в нашите висши училища, нека още в течение на 30 години се мисли върху социалните проблеми така, както днес се мисли и тогава след 30 години ще имате една опустошена Европа. Те могат да поставят възможно най-голям брой идеали в тази или онази област, могат да се наранят устата да говорят върху отделните изисквания, които произлизат от тази или онази група хора.
Можете да говорите с вярата, че с още по-наложителни изисквания трябва да се направи нещо за бъдещето на човечеството всичко ще бъде напразно, ако не стане преобразуването из основите на човешките души: от мисълта за отношението на този свят с духовния свят.
Ако хората не се научат да мислят вече по друг начин, тогава над Европа ще дойде моралният потоп!
към текста >>
В момента, когато започва да работи, започва
мисълта
.
Първо, чрез какво се различаваме ние от животните? Животните ходят насам и нататък, доставят си храната, доколкото я намират, според вродените си инстинкти. Ако няма достатъчно храна, те трябва да гладуват. Какво предимство има човекът в сравнение с тях? Той работи за произвеждането на храната.
В момента, когато започва да работи, започва мисълта.
И едвам в момента, когато започва мисълта, за почва също и социалният въпрос. И ако човекът трябва да работи, той трябва да има една подбуда, един подтик. Подбудите, които съществуваха до сега, не ще ги има вече в бъдеще. За труда са нужни нови подбуди. И съвсем не ще съществува вече въпросът: когато хората отново ще работят, всичко ще върви добре не, когато от чувствата на отговорност пред света хората ще дават мисли, които ще преминат в ръцете и волята и ще се роди работа, труд.
към текста >>
И едвам в момента, когато започва
мисълта
, за почва също и социалният въпрос.
Животните ходят насам и нататък, доставят си храната, доколкото я намират, според вродените си инстинкти. Ако няма достатъчно храна, те трябва да гладуват. Какво предимство има човекът в сравнение с тях? Той работи за произвеждането на храната. В момента, когато започва да работи, започва мисълта.
И едвам в момента, когато започва мисълта, за почва също и социалният въпрос.
И ако човекът трябва да работи, той трябва да има една подбуда, един подтик. Подбудите, които съществуваха до сега, не ще ги има вече в бъдеще. За труда са нужни нови подбуди. И съвсем не ще съществува вече въпросът: когато хората отново ще работят, всичко ще върви добре не, когато от чувствата на отговорност пред света хората ще дават мисли, които ще преминат в ръцете и волята и ще се роди работа, труд. Обаче всичко ще зависи от мислите.
към текста >>
Днес трябва да се говори много за отговорността и за значението на
мисълта
.
Днес трябва да се говори много за отговорността и за значението на мисълта.
Ето защо в тази сказка аз исках да изтъкна именно този нюанс.
към текста >>
82.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Това за нас е времето да породим следния въпрос: "
Мисълта
за Коледа не е ли понесла съдбата също да бъде обхваната от силите на всеобщия упадък?
Това за нас е времето да породим следния въпрос: "Мисълта за Коледа не е ли понесла съдбата също да бъде обхваната от силите на всеобщия упадък?
" Когато се говори за Коледа днес, още ли съзнаваме онова, което човек би трябвало да съзнава, когато издига своите мисли и чувства към съзерцаване на празника на Христос? Изобщо осъзнават ли хората истинското значение на онова, което навлезе в човешката еволюция при Мистерията на Голгота?
към текста >>
Може да бъде зададен въпросът, но напълно в съгласие с Духовната Наука: "Какви форми на
мисълта
ни говорят от по-голямата част на тези оправдаващи себе си книги?
С помощта на Духовната Наука може да се направи следният опит.
Може да бъде зададен въпросът, но напълно в съгласие с Духовната Наука: "Какви форми на мисълта ни говорят от по-голямата част на тези оправдаващи себе си книги?
" Опитвал съм се добросъвестно да отговоря на този въпрос от всички страни. Питал съм се: "От какъв вид са мисловните форми на тези хора, от които съдбата на Централна Европа зависи толкова много? " Ако не преминем в абстрактното, а навлезем в тези неща в реалността, ние сравняваме две неща. По този начин стигнах до едно сравнение, когато си зададох въпроса: "През кой период в нормалния ход на еволюцията в Европа са били развити мисловни форми като онези, които намираме у водещите личности по време на световната война? " След добросъвестно подробно разглеждане на фактите ми стана ясно, че хората са мислили по този начин около времето на римлянина Юлий Цезар.
към текста >>
83.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Погледнете на събитията на историята от каквато и да е гледна точка, изследвайте ги и се опитайте да достигнете до разбиране на еволюцията, търсете, по какъвто начин и да искате, значението на човешката еволюция и в цялата история не ще намерите мисъл, която да има такава сила да издигне душата до съзерцаването на цялостното „ставане“ на човека, както Мистерията на Голгота, както
мисълта
, която се съдържа в Християнския празник.
Мои мили приятели, в празника Коледа нам ни е дадено нещо, което насочва мислите на всички християнски групи направо към най-дълбоките проблеми в земната еволюция на човека.
Погледнете на събитията на историята от каквато и да е гледна точка, изследвайте ги и се опитайте да достигнете до разбиране на еволюцията, търсете, по какъвто начин и да искате, значението на човешката еволюция и в цялата история не ще намерите мисъл, която да има такава сила да издигне душата до съзерцаването на цялостното „ставане“ на човека, както Мистерията на Голгота, както мисълта, която се съдържа в Християнския празник.
към текста >>
84.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Ние трябва да се запознаем и привикнем с
мисълта
за изчезването на една цивилизация; ала трябва да погледнем в човешкото сърце, в духа, който живее в човека; трябва да имаме вяра в сърцето и в духа на човека, за да можем всред развалините на старата цивилизация чрез всичко, което правим, нови форми да могат да възникват, форми, които наистина са нови.
хората се готвят за следващата голяма световна война. Културата се разру шаван по други начини. Нищо пряко не ще се спечели от онова, което за съвременното човечество има най-голяма стойност за знанието и волята. Външният земен живот, доколкото той е продукт на по-стари времена, ще отмине и напълно празни са надеждите да се вярва, че старите навици на мисъл и воля могат да продължат. Онова, което трябва да възникне е нов вид знание, нов вид воля за работа във всички области.
Ние трябва да се запознаем и привикнем с мисълта за изчезването на една цивилизация; ала трябва да погледнем в човешкото сърце, в духа, който живее в човека; трябва да имаме вяра в сърцето и в духа на човека, за да можем всред развалините на старата цивилизация чрез всичко, което правим, нови форми да могат да възникват, форми, които наистина са нови.
към текста >>
85.
5. Пета лекция, 2 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Доколкото включваме
мисълта
за куба в нещо, което е, така да се каже, априорна идея, извлечена от нашата вътрешна същност, то в този миг, когато ни хрумват субективните мисли, ние сме вече насочени към обективната мисловна сфера.
Ние не спираме до тук. Започваме да разсъждаваме върху него. Обаче това разсъждение се насочва към споменатата мисловна тъкан, която е включена в нас още при раждането, с която сме били слети още в Космоса, която получихме от Космоса, и тази мисловна тъкан е така устроена, че сега ние започваме да извличаме от нея определени кристалографски идеи. И стигаме например до кубическата система, до тетрагоналната, ромбичната, хексагоналната система, при което изработваме един математично-геометричен модел и на кристалната система. И ето че този външен куб „пасва“ с кубическата система, която изработваме вътре в себе си.
Доколкото включваме мисълта за куба в нещо, което е, така да се каже, априорна идея, извлечена от нашата вътрешна същност, то в този миг, когато ни хрумват субективните мисли, ние сме вече насочени към обективната мисловна сфера.
Защото това, което формираме като геометрична, като чисто геометрично-механична физика и т.н., ние го извличаме от тази мисловна тъкан, включена в нас още с раждането; и индивидуалните подробности от външните сетивни впечатления, които прибавяме към тези обективни мисли, те са всъщност тези, които ние проумяваме едва след като ги приемем обратно в отразеният им вид от вечно живата и пластична мисловна тъкан в нас, вечна по отношение на самия процес, но и по отношение на отделните му форми, които се менят от инкарнация в инкарнация.
към текста >>
Ние имаме само
мисълта
за волевия импулс.
Но от друга страна: Нашите волеви импулси те са като в спящо състояние дори и по време на будния ни живот. Ние изобщо не успяваме да проникнем надолу до същинските области на волята.
Ние имаме само мисълта за волевия импулс.
Едва после тя преминава по несъзнаван начин във волята, и едва след като волята се изяви навън, ние отново осмисляме това, което е станало чрез нас, това което сме изживели в нашето обикновено съзнание спрямо волята. С други думи: при действията ние изживяваме всичко в представи, в чувствата ние сънуваме, а по отношение на истинския волев живот ние спим.
към текста >>
86.
10. Десета лекция, 15 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Само ако си представяме нещата съвсем абстрактно, съвсем интелектуалистично, само тогава можем да си мислим, че човекът е голям или малък; само тогава би могла да ни хрумне
мисълта
: Ето, ако нещата бяха организирани по друг начин, може би човекът щеше да изглежда двойно по-голям.
И поради тази причина, за майския бръмбар, който кръжи около човека, той е така мъртъв, както и Земята е мъртва за човека. Обаче Вие трябва да разгледате тази мисъл по обратен начин. И тогава ще си кажете: обстоятелството, че човек изживява Земята като мъртва, е свързано с неговите мащаби спрямо нея. Размерите на човека сравнени с тези на Земята не са нещо случайно; те са напълно съобразени с целия му живот върху Земята. Неправилно е да мислим за човека например според теорията за относителността че той може да бъде по-голям или по-малък.
Само ако си представяме нещата съвсем абстрактно, съвсем интелектуалистично, само тогава можем да си мислим, че човекът е голям или малък; само тогава би могла да ни хрумне мисълта: Ето, ако нещата бяха организирани по друг начин, може би човекът щеше да изглежда двойно по-голям.
към текста >>
87.
10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
И ако проучи данните от свръхсетивното наблюдение, човек се изпълва с усещането и това усещане непрекъснато расте, за да стигне накрая до едно недвусмислено познание, че разглеждайки този образ като един фотографски негатив, но без да изпуска
мисълта
за позитива, той неусетно стига до строежа на човешкия мозък.
И какво представлява всъщност това, което живее в душевния и духовния свят вън от спящия човек? Извънредно характерно е, че според антропософското, или духовно-научно наблюдение, определящият фактор е заложен в двигателно-веществообменния човек.
И ако проучи данните от свръхсетивното наблюдение, човек се изпълва с усещането и това усещане непрекъснато расте, за да стигне накрая до едно недвусмислено познание, че разглеждайки този образ като един фотографски негатив, но без да изпуска мисълта за позитива, той неусетно стига до строежа на човешкия мозък.
към текста >>
88.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
И сега аз трябва да заявя: Ако човек се издигне до инспирацията и стигне до
мисълта
, че „спейки, астралният човек става съдник на душата“, той може да открие как срещу него застава като един адекватен образ това, което Микеланджело е изобразил в „Страшния съд“ на Сикстинската капела.
Ако обаче се прехвърлим обратно зад тази интелектуалистична епоха и отправим поглед към онези древни религии, които насочваха човека дори и през Средновековието озарявайки го не само с вяра, но и с позна ние, ако отправим поглед към техните култови свещенодействия, ние ще се убедим колко близко е цялото това инстинктивно познание до антропософския стремеж отново да навлезем в духовния свят, но вече с ясно и будно съзнание.
И сега аз трябва да заявя: Ако човек се издигне до инспирацията и стигне до мисълта, че „спейки, астралният човек става съдник на душата“, той може да открие как срещу него застава като един адекватен образ това, което Микеланджело е изобразил в „Страшния съд“ на Сикстинската капела.
В сцените на „Страшния съд“ напира нещо от най-древните времена на човечеството, и то е приело християнска форма само между другото. Приемайки християнска форма, то влиза вече в рамките на традицията. Но в историята на човечеството съществуваха такива епохи, през които тези неща можеха да се виждат отчетливо и ясно. И тогава, по време на съня човек инстинктивно стигаше до една величествена имагинация, която му откриваше астралния съд над душата.
към текста >>
89.
ОРИЕНТИРИ / Женевиев и Пол-Хенри Бидо
GA_214 Тайната на троицата
В края на своето първо пътуване, той напуща Англия "Изпълнен от
мисълта
, че в Англия има хора, които считат културата и защитата на антропософската кауза за част от своята житейска задача и действат енергично в това направление*" /* Виж: Рудолф Щайнер, конференция от 16 юли 1922 г.
В действителност, той не беше поддържан и от Антропософското Общество, което проявяваше твърде слаба активност към дълбоките нужди на епохата. Годината 1922 е тази, в която Р. Щайнер констатира, точно в Оксфорд, че моментът за реализиране на тричленния социален организъм "е минал в Централна Европа". При това, той полага значителни усилия, да запознае голямата публика с Антропософията, въпреки язвителните критики и противници, докато Антропософското Общество изпада в летаргия. Изложен на опита за физическо насилие, Щайнер съкращава значително своите публични конференции в Германия, най-вече в Англия, където ходи три пъти.
В края на своето първо пътуване, той напуща Англия "Изпълнен от мисълта, че в Англия има хора, които считат културата и защитата на антропософската кауза за част от своята житейска задача и действат енергично в това направление*" /* Виж: Рудолф Щайнер, конференция от 16 юли 1922 г.
в "Човешки въпроси, космични отговори". Женева, E A R 1988/ .
към текста >>
90.
ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Когато човешкото същество въвежда в действие една слаба активност на
мисълта
и външният свят дава образ в окото му, един последователен образ дава резонанс по-късно.
Разгледайте различните степени от пътя, който протича в човека. Вече сте наблюдавали по какъв начин това, за което човек не се грижи специално в своите мисли, но което наблюдава само чрез сетивата, например, чрез очите, оставя последователни образи. Гьоте описва много добре в своя "Трактат за цветовете"* /* Виж: Гьоте, "Трактат за цветовете" Париж, Триади, ІІІ издание 1983 г., стр.88/ този вид последователни образи, образувани от очите: това са образи, които малко по малко престават да дават резонанс. Гледаме нещо, затваряме очите: променените образи престават малко по малко да дават резонанс. В обикновения живот, малко гледаме тези образи, които престават малко по малко, да дават резонанс, защото за да възприемаме, въвеждаме в действие една по-енергична активност: разсъждаваме.
Когато човешкото същество въвежда в действие една слаба активност на мисълта и външният свят дава образ в окото му, един последователен образ дава резонанс по-късно.
Но когато човек започва да разсъждава, той продължава, по определен начин, активността, идваща отвън и я въведа навътре и така неговият мисловен образ отеква по-късно.
към текста >>
И докато вие възприемате образа, който дава резонанс по-късно, кратък миг в окото, докато вие запазвате за кратко
мисълта
си, но която завършва също чрез прекъсване на отекването, във вас протича духовен процес; и когато си спомняте отново, вие просто обръщате погледа си навътре и гледате това, което духовно се е получило във вашето вътрешно същество, докато сте възприемали.
Но духовният организъм ни би могъл да направи нещо повече от тези образи, ако не се случваше още нещо. Всъщност, докато ние възприемаме тези образи, в които превръщаме после тези мигновени мисли, които се намират, всъщност, само нашата глава, получаваме в нас, друг образ, духовният елемент, който идва от останалата част на света; това се получава по същия начин, по който получаваме чрез очите образи, които изработваме в мислите; ние получаваме, обаче, видимите образи от физическо етерния свят; така както носим в нас не само духа си, а постоянно остатъкът от духа на света влиза в нас. Вие можете, значи, да кажете това: чрез очите вие въз приемате във физическо-етерния свят нещо, което е във вас под формата на следствие, произлизащо от образ; но отзад се намира един твърде реален духовен процес, изключая това, че той остава в несъзнателното. Човешкото същество не може да го възприеме с обикновеното съзнание. Това е един духовен процес, който протича съвсем паралелно на физическото възприятие.
И докато вие възприемате образа, който дава резонанс по-късно, кратък миг в окото, докато вие запазвате за кратко мисълта си, но която завършва също чрез прекъсване на отекването, във вас протича духовен процес; и когато си спомняте отново, вие просто обръщате погледа си навътре и гледате това, което духовно се е получило във вашето вътрешно същество, докато сте възприемали.
към текста >>
Тогава имате
мисълта
за машината, която се задържа по-дълго време, но която също престава да дава резонанс.
Илюстрирах ви това чрез нещо конкретно. Предположете, че гледате нещо във външния свят, да речем, на пример, една машина. Имате образа на машината. В смисъла, в който Гьоте го описва, това поражда един последователен образ, който дава резонанс кратко, после престава да дава резонанс.
Тогава имате мисълта за машината, която се задържа по-дълго време, но която също престава да дава резонанс.
Но машината из праща, освен това, още нещо във вашия духовен организъм. Разбира се, в случая с машината, то не е така приятно; при растението, например, то е далеч по-приятно. То изпраща нещо във вас. После, да речем, един месец по-късно, поглеждате във вас самите. Вашият спомен се ражда от това, което е влязло също в този момент, едновременно във вас, без да го знаете, това, което е породила мисълта.
към текста >>
Вашият спомен се ражда от това, което е влязло също в този момент, едновременно във вас, без да го знаете, това, което е породила
мисълта
.
Тогава имате мисълта за машината, която се задържа по-дълго време, но която също престава да дава резонанс. Но машината из праща, освен това, още нещо във вашия духовен организъм. Разбира се, в случая с машината, то не е така приятно; при растението, например, то е далеч по-приятно. То изпраща нещо във вас. После, да речем, един месец по-късно, поглеждате във вас самите.
Вашият спомен се ражда от това, което е влязло също в този момент, едновременно във вас, без да го знаете, това, което е породила мисълта.
Не мисълта обикаля тук долу, а един несъзнателен духовен процес. Него наблюдаваме после. Да си спомняме, това означава да наблюдаваме, да наблюдаваме по-късно един духовен процес, протекъл паралелно на физическото възприятие. Виждате ли, ето, в действителност, по какъв начин живеем в света ние, хората: нашето съществувание има продължителен, непрекъснат ход; ние сме в недрата на океана на духовния свят. И после, между смъртта и едно ново раждане, ние продължаваме нашето съществувание в този духовен свят.
към текста >>
Не
мисълта
обикаля тук долу, а един несъзнателен духовен процес.
Но машината из праща, освен това, още нещо във вашия духовен организъм. Разбира се, в случая с машината, то не е така приятно; при растението, например, то е далеч по-приятно. То изпраща нещо във вас. После, да речем, един месец по-късно, поглеждате във вас самите. Вашият спомен се ражда от това, което е влязло също в този момент, едновременно във вас, без да го знаете, това, което е породила мисълта.
Не мисълта обикаля тук долу, а един несъзнателен духовен процес.
Него наблюдаваме после. Да си спомняме, това означава да наблюдаваме, да наблюдаваме по-късно един духовен процес, протекъл паралелно на физическото възприятие. Виждате ли, ето, в действителност, по какъв начин живеем в света ние, хората: нашето съществувание има продължителен, непрекъснат ход; ние сме в недрата на океана на духовния свят. И после, между смъртта и едно ново раждане, ние продължаваме нашето съществувание в този духовен свят. Има, обаче, епохи, в които изкарваме глава от духовния свят.
към текста >>
Човекът от миналото считаше христовото събитие основно в смисъла на еволюция на волята, което е, разбира се, във връзка с Грехопадението; така модерният човек би трябвало да се научи да разглежда Христос във връзка с
мисълта
, но една мисъл, която ще изгуби неизбежно действителността, ако човек не е в състояние да и даде тежест така, че да може да открие действителността в живота на самата мисъл.
Човекът от миналото считаше христовото събитие основно в смисъла на еволюция на волята, което е, разбира се, във връзка с Грехопадението; така модерният човек би трябвало да се научи да разглежда Христос във връзка с мисълта, но една мисъл, която ще изгуби неизбежно действителността, ако човек не е в състояние да и даде тежест така, че да може да открие действителността в живота на самата мисъл.
към текста >>
И
мисълта
става добра от факта, че тя може да се свърже отново с истинската действителност, духовната действителност, а също, именно за този, който разбира мистериите на света, съществува възможността да постави Христос в най-модерната еволюция на съзнанието.
Особено необходимо е да си казваме, че човекът преминава през еволюция. И както апостол Павел можа да говори с пълно право за стария Адам и новия Адам, за Христос, така модерният човек може с пълно право да го прави също, в определен смисъл; трябва само той ясно да вижда, че човекът, който имаше още в себе си съзнанието на миналото се чувстваше повдигнат от Христос и че модерният човек трябва да чувства, че Христос го предпазва от опасността да бъде хвърлен от високо в небитието /липса на живот/, от чистата абстракция, от чистия интелектуализъм. Модерният човек има нужда от Христос, за да направи от своя грях, който го заплашва да се изгуби в далечините, нещо, което може да стане отново, добро в него.
И мисълта става добра от факта, че тя може да се свърже отново с истинската действителност, духовната действителност, а също, именно за този, който разбира мистериите на света, съществува възможността да постави Христос в най-модерната еволюция на съзнанието.
към текста >>
91.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Хората си даваха сметка още от тази епоха, както беше и при него, при когото
мисълта
беше изцяло обзета от това залязване, на това основание той имаше предвид всичко, което е в залеза си; защото той усещаше упадъка в цялото разположение на своята собствена душа, той не очакваше вече нищо това можеше да се разбере от всеки от всичко онова, което можеше да излезе още от цивилизацията на масата.
Вярно е, и разбира се, това се виждаше, че Освалд Шпенглер виждаше това, което е в упадък.
Хората си даваха сметка още от тази епоха, както беше и при него, при когото мисълта беше изцяло обзета от това залязване, на това основание той имаше предвид всичко, което е в залеза си; защото той усещаше упадъка в цялото разположение на своята собствена душа, той не очакваше вече нищо това можеше да се разбере от всеки от всичко онова, което можеше да излезе още от цивилизацията на масата.
Той вярваше, че Западният свят беше тръгнал на път да стане именно жертва на една определена форма на цезаризъм, на една определена форма на демонстрация на сила от страна на изолираните индивиди, които биха заменили култури и диференцирани и структурирани по различни начини цивилизации с една обикновено и брутална действителност.
към текста >>
Изходната точка в цветята, в растенията…е добре, когато исках да съобщя за това, което дава най-вече на
мисълта
от днешното време неговия характерен белег, непрекъснато бях принуден да започвам с начина на разбиране, който човек прилага днес към неживата природа, минералната, неорганичната.
Изходната точка в цветята, в растенията…е добре, когато исках да съобщя за това, което дава най-вече на мисълта от днешното време неговия характерен белег, непрекъснато бях принуден да започвам с начина на разбиране, който човек прилага днес към неживата природа, минералната, неорганичната.
Може би, повечето от вас ще си спомнят, че за да характеризирам изследването, свойствено за днешната мисъл, за прозрачност на погледа, аз няколкократно използвах примера с удара на две еластични топки, където от състоянието на първата топка, може да се предвиди чрез лесно разбираеми пресмятания, състоянието на другата топка.
към текста >>
Е, добре, този, който мисли така, не знае точно, кое е важното днес в прозрачността на
мисълта
.
Естествено, някой, имащ психичния калибър на един Освалд Шпенглер би могъл да каже: но с обикновена мисъл, човек не знае така добре как силата на еластичността действа там отвътре, как протичат нещата по-надълбоко.
Е, добре, този, който мисли така, не знае точно, кое е важното днес в прозрачността на мисълта.
Защото едно възражение от този род има ни по-голяма, ни по-малка стойност от тази, която ще има някой, когато казвам: а той ще ме обори: всъщност, ти не я разбираш, защото не си анализирал състава на мастилото, с което е написана фразата. Важното винаги е това да се намира за какво става въпрос. Когато гледаме неорганичната природа в нейната цялостност, не става въпрос за импулси на сили, както могат евентуално още да бъдат намерени отзад, така както не може да става въпрос за мастилото, зад това, което е написано, а за това, че човек има прозрачност в своя мисловен процес.
към текста >>
Този, който иска да има тази мисъл с нейната кристална прозрачност за минералния свят единствено в нейната абстракция, а не само като преминаваща точка за еволюцията на човешката свобода, този, който, напротив, отправя своя поглед само в
мисълта
, с тази мисъл върху растителния свят има пред себе си, в света на растенията нещо мъгливо, мрачно, мистично, което не може да проникне с поглед.
Само този, който най-напред е разбрал това, върви напред в опознаването на факта, че в момента, в който ние гледаме цветята в тяхната цялостност, влизаме в тази мисъл, която е схваната най-напред в своята абстракция, в най-големия безпорядък.
Този, който иска да има тази мисъл с нейната кристална прозрачност за минералния свят единствено в нейната абстракция, а не само като преминаваща точка за еволюцията на човешката свобода, този, който, напротив, отправя своя поглед само в мисълта, с тази мисъл върху растителния свят има пред себе си, в света на растенията нещо мъгливо, мрачно, мистично, което не може да проникне с поглед.
Защото в момента, в който издигаме погледа си към растителния свят, трябва да си дадем ясна сметка, че трябва най-малко да действаме както Гьоте искаше да го прави със своето първоначално растение и с принципа, чрез който той проследи метаморфозата на първото растение, преминавайки през всички растителни форми; най-малко в този смисъл, в смисъла на Гьоте, този, който прави своите дистанции по отношение на едно познание за истинските сили свойствени за мисълта, които господстват в неорганичното, ще има в растителния свят чувството, че този свят остава мрачен и мистичен в най-лошия смисъл на нашата епоха, ако човек не върви напред до един имагинативен начин на наблюдаване най-малко именно в смисъла в който Гьоте основа своите ботанически понятия.
към текста >>
Защото в момента, в който издигаме погледа си към растителния свят, трябва да си дадем ясна сметка, че трябва най-малко да действаме както Гьоте искаше да го прави със своето първоначално растение и с принципа, чрез който той проследи метаморфозата на първото растение, преминавайки през всички растителни форми; най-малко в този смисъл, в смисъла на Гьоте, този, който прави своите дистанции по отношение на едно познание за истинските сили свойствени за
мисълта
, които господстват в неорганичното, ще има в растителния свят чувството, че този свят остава мрачен и мистичен в най-лошия смисъл на нашата епоха, ако човек не върви напред до един имагинативен начин на наблюдаване най-малко именно в смисъла в който Гьоте основа своите ботанически понятия.
Само този, който най-напред е разбрал това, върви напред в опознаването на факта, че в момента, в който ние гледаме цветята в тяхната цялостност, влизаме в тази мисъл, която е схваната най-напред в своята абстракция, в най-големия безпорядък. Този, който иска да има тази мисъл с нейната кристална прозрачност за минералния свят единствено в нейната абстракция, а не само като преминаваща точка за еволюцията на човешката свобода, този, който, напротив, отправя своя поглед само в мисълта, с тази мисъл върху растителния свят има пред себе си, в света на растенията нещо мъгливо, мрачно, мистично, което не може да проникне с поглед.
Защото в момента, в който издигаме погледа си към растителния свят, трябва да си дадем ясна сметка, че трябва най-малко да действаме както Гьоте искаше да го прави със своето първоначално растение и с принципа, чрез който той проследи метаморфозата на първото растение, преминавайки през всички растителни форми; най-малко в този смисъл, в смисъла на Гьоте, този, който прави своите дистанции по отношение на едно познание за истинските сили свойствени за мисълта, които господстват в неорганичното, ще има в растителния свят чувството, че този свят остава мрачен и мистичен в най-лошия смисъл на нашата епоха, ако човек не върви напред до един имагинативен начин на наблюдаване най-малко именно в смисъла в който Гьоте основа своите ботанически понятия.
към текста >>
И така, ние виждаме, че Освалд Шпенглер започва с едно конфузно представяне на растителното, защото, всъщност, той няма ни най-малка идея за природата и характера на днешното познание, интимно свързано с еволюцията на живота на машината, защото
мисълта
остава за него само една абстракция и че тя не може и да разкрие, че машината е функция на
мисълта
в това, което е в кръга на дейностите на машината.
И така, ние виждаме, че Освалд Шпенглер започва с едно конфузно представяне на растителното, защото, всъщност, той няма ни най-малка идея за природата и характера на днешното познание, интимно свързано с еволюцията на живота на машината, защото мисълта остава за него само една абстракция и че тя не може и да разкрие, че машината е функция на мисълта в това, което е в кръга на дейностите на машината.
Мисълта тук става абсолютно един образ без същност, за да може, в епохата на машината, човек да става най-значим толкова повече, че да може да накара да изпъкне от самия него душата му, духът му, устоявайки на това, което е механично. Такова е значението за човека, значението за космична та еволюция на механичния живот.
към текста >>
Мисълта
тук става абсолютно един образ без същност, за да може, в епохата на машината, човек да става най-значим толкова повече, че да може да накара да изпъкне от самия него душата му, духът му, устоявайки на това, което е механично.
И така, ние виждаме, че Освалд Шпенглер започва с едно конфузно представяне на растителното, защото, всъщност, той няма ни най-малка идея за природата и характера на днешното познание, интимно свързано с еволюцията на живота на машината, защото мисълта остава за него само една абстракция и че тя не може и да разкрие, че машината е функция на мисълта в това, което е в кръга на дейностите на машината.
Мисълта тук става абсолютно един образ без същност, за да може, в епохата на машината, човек да става най-значим толкова повече, че да може да накара да изпъкне от самия него душата му, духът му, устоявайки на това, което е механично.
Такова е значението за човека, значението за космична та еволюция на механичния живот.
към текста >>
Характерното за Освалд Шпенглер е, че той започва с растителното, и че в своите понятия той абсолютно не отива отвъд животното, че той схваща човека само в кръга, в който човекът е животно, и че
мисълта
се явява при него основно като нещо изключително неразбираемо, тази мисъл, чието истинско значение може да се разбере, в действителност, само от ХІV век, която може да бъде разбрана, така както изложих малко преди това.
Но когато някой не знае нищо за същността на минерала, стига само до животното, когато започва с растителното. Защото животното носи в себе си растителното под същата форма, в която днес ние носим минералното.
Характерното за Освалд Шпенглер е, че той започва с растителното, и че в своите понятия той абсолютно не отива отвъд животното, че той схваща човека само в кръга, в който човекът е животно, и че мисълта се явява при него основно като нещо изключително неразбираемо, тази мисъл, чието истинско значение може да се разбере, в действителност, само от ХІV век, която може да бъде разбрана, така както изложих малко преди това.
Той я оставя, също, да се спуща стремглаво към нивото на животното, толкова, колкото може. Виждаме го също да прави усилия да показва, че, подобно на животното, той има също способности за сетивното възприятие става при животното вече един вид съдене. И той се опитва така да представи мисълта само като едно ускоряване на животинския живот на възприемане.
към текста >>
И той се опитва така да представи
мисълта
само като едно ускоряване на животинския живот на възприемане.
Но когато някой не знае нищо за същността на минерала, стига само до животното, когато започва с растителното. Защото животното носи в себе си растителното под същата форма, в която днес ние носим минералното. Характерното за Освалд Шпенглер е, че той започва с растителното, и че в своите понятия той абсолютно не отива отвъд животното, че той схваща човека само в кръга, в който човекът е животно, и че мисълта се явява при него основно като нещо изключително неразбираемо, тази мисъл, чието истинско значение може да се разбере, в действителност, само от ХІV век, която може да бъде разбрана, така както изложих малко преди това. Той я оставя, също, да се спуща стремглаво към нивото на животното, толкова, колкото може. Виждаме го също да прави усилия да показва, че, подобно на животното, той има също способности за сетивното възприятие става при животното вече един вид съдене.
И той се опитва така да представи мисълта само като едно ускоряване на животинския живот на възприемане.
към текста >>
Защото, за Шпенглер, тази мисъл е основно, все пак, нещо крайно излишно в човека: "Абстракцията на усещането, това е
мисълта
.
Основно, никой, освен Освалд Шпенглер именно, не е показал по такъв радикален начин, че с абстрактната мисъл, човек стига само най-много до извънчовешкия свят, което не значи човешки свят! И Осуалд Шпенглер усеща истинския характер на човека факта, че човек може да мисли в действителност, само като един вид допълнение, което е необяснимо и, основно, излишно за човека.
Защото, за Шпенглер, тази мисъл е основно, все пак, нещо крайно излишно в човека: "Абстракцията на усещането, това е мисълта.
Мисълта въведе завинаги една двойственост в будното състояние на човека. Много скоро, той видя в усета и сетивността душевните сили, като считаше едната за извисена, другата за по-нисша. Той създаде зло вещото противопоставяне между света на светлината но окото, който е окачествен като свят на привидност и илюзия на сетивата и един свят, който е буквално пред-положен, където понятията живеят по свой на чин в лек нюанс на светлината, която не може да им бъде отнета* /* Ибид стр. 566/.
към текста >>
Мисълта
въведе завинаги една двойственост в будното състояние на човека.
Основно, никой, освен Освалд Шпенглер именно, не е показал по такъв радикален начин, че с абстрактната мисъл, човек стига само най-много до извънчовешкия свят, което не значи човешки свят! И Осуалд Шпенглер усеща истинския характер на човека факта, че човек може да мисли в действителност, само като един вид допълнение, което е необяснимо и, основно, излишно за човека. Защото, за Шпенглер, тази мисъл е основно, все пак, нещо крайно излишно в човека: "Абстракцията на усещането, това е мисълта.
Мисълта въведе завинаги една двойственост в будното състояние на човека.
Много скоро, той видя в усета и сетивността душевните сили, като считаше едната за извисена, другата за по-нисша. Той създаде зло вещото противопоставяне между света на светлината но окото, който е окачествен като свят на привидност и илюзия на сетивата и един свят, който е буквално пред-положен, където понятията живеят по свой на чин в лек нюанс на светлината, която не може да им бъде отнета* /* Ибид стр. 566/.
към текста >>
И това е защото Освалд Шпенглер няма и най-малка идея за факта, щом
мисълта
действа по чист начин, тя не се задоволява да абсорбира света на светлината на окото, и
мисълта
свързва този свят на светлината на окото с целия човек.
И така, излагайки тези неща, Шпенглер развива една изключително любопитна идея, а именно, че в своята основа цялата интелектуална цивилизация на човека зависи от окото, тя е само абстрактна на света на светлината и че понятията, в действителност, са само изострени виждания, едни малко разлети в светлина та виждания, предадени чрез окото.
И това е защото Освалд Шпенглер няма и най-малка идея за факта, щом мисълта действа по чист начин, тя не се задоволява да абсорбира света на светлината на окото, и мисълта свързва този свят на светлината на окото с целия човек.
Нещо съвсем различно е да мислиш за същност, свързана с възприятието на окото, от това да говориш за представи. Шпенглер говори също за активността на представата, но той иска чрез това именно да достави доказателството, че мисълта в човека е само един вид сън, излязъл от мозъка и от света на светлината, един малко по-подреден сън.
към текста >>
Шпенглер говори също за активността на представата, но той иска чрез това именно да достави доказателството, че
мисълта
в човека е само един вид сън, излязъл от мозъка и от света на светлината, един малко по-подреден сън.
И така, излагайки тези неща, Шпенглер развива една изключително любопитна идея, а именно, че в своята основа цялата интелектуална цивилизация на човека зависи от окото, тя е само абстрактна на света на светлината и че понятията, в действителност, са само изострени виждания, едни малко разлети в светлина та виждания, предадени чрез окото. И това е защото Освалд Шпенглер няма и най-малка идея за факта, щом мисълта действа по чист начин, тя не се задоволява да абсорбира света на светлината на окото, и мисълта свързва този свят на светлината на окото с целия човек. Нещо съвсем различно е да мислиш за същност, свързана с възприятието на окото, от това да говориш за представи.
Шпенглер говори също за активността на представата, но той иска чрез това именно да достави доказателството, че мисълта в човека е само един вид сън, излязъл от мозъка и от света на светлината, един малко по-подреден сън.
към текста >>
Един израз на стр.13, прилича на крайно духовен, но, в основата си е само вятър и светлина: "Човек образува една представа след друга и постига , като завършек до една архитектура на
мисълта
от висок стил, чиито конструкции са, така да се каже, там в цялата си чистота в една вътрешна светлина"* /* Ибид стр. 567/.
Един израз на стр.13, прилича на крайно духовен, но, в основата си е само вятър и светлина: "Човек образува една представа след друга и постига , като завършек до една архитектура на мисълта от висок стил, чиито конструкции са, така да се каже, там в цялата си чистота в една вътрешна светлина"* /* Ибид стр. 567/.
към текста >>
Такава е
мисълта
на една от най-важните личности на днешното време; при все това, за да избегне най-вече яснотата върху самата себе си, тя се хвърля в кипежа на растителното и не излиза от този бульон по-далеч от животното, към кой то се смесва също и човешкия бульон.
Някога, беше казано, в един вид имагинативно религиозно изнамиране: Бог го дава на своите по време на съня. Според Шпенглер природата го дава на човека по време на съня!
Такава е мисълта на една от най-важните личности на днешното време; при все това, за да избегне най-вече яснотата върху самата себе си, тя се хвърля в кипежа на растителното и не излиза от този бульон по-далеч от животното, към кой то се смесва също и човешкия бульон.
към текста >>
Би могло да се вярва, обаче, че целият този кипеж ще има здравия дух да избегне най-опасните грешки, които допуска
мисълта
в миналото; тя ще бъде, значи, тук по определен начин предана на самата себе си.
Би могло да се вярва, обаче, че целият този кипеж ще има здравия дух да избегне най-опасните грешки, които допуска мисълта в миналото; тя ще бъде, значи, тук по определен начин предана на самата себе си.
Когато даже растителното състояние е считано и се простира в историята на човечеството, този бульонен кипеж ще си остане в растителното състояние. Но не би било изобщо възможно да се отдадем на историческите обсъждания на човека от растителното царство. Освалд Шпенглер, обаче, се отдава на исторически обсъждания, които са даже твърде духовни по повод това, което човечеството прави на растително ниво по време на своя сън, в течение на своята еволюция. Но за да има, все пак, нещо да каже по повод този сън на човечеството, той се ползва с най-лошата форма на мисълта, от която човек може да се ползва, а именно от антропоморфизма, която се състои в деформирането на всичко повърхностно във въвеждането навсякъде на човешкия елемент, извлечен от имагинацията. Говори също, още от 9 страница, за растението, което няма състояние на будност, защото той иска да възприеме, изучавайки го как трябва сега да напише историята и да достави, също едно описание на това, което хората правят, начиная от съня.
към текста >>
Но за да има, все пак, нещо да каже по повод този сън на човечеството, той се ползва с най-лошата форма на
мисълта
, от която човек може да се ползва, а именно от антропоморфизма, която се състои в деформирането на всичко повърхностно във въвеждането навсякъде на човешкия елемент, извлечен от имагинацията.
Би могло да се вярва, обаче, че целият този кипеж ще има здравия дух да избегне най-опасните грешки, които допуска мисълта в миналото; тя ще бъде, значи, тук по определен начин предана на самата себе си. Когато даже растителното състояние е считано и се простира в историята на човечеството, този бульонен кипеж ще си остане в растителното състояние. Но не би било изобщо възможно да се отдадем на историческите обсъждания на човека от растителното царство. Освалд Шпенглер, обаче, се отдава на исторически обсъждания, които са даже твърде духовни по повод това, което човечеството прави на растително ниво по време на своя сън, в течение на своята еволюция.
Но за да има, все пак, нещо да каже по повод този сън на човечеството, той се ползва с най-лошата форма на мисълта, от която човек може да се ползва, а именно от антропоморфизма, която се състои в деформирането на всичко повърхностно във въвеждането навсякъде на човешкия елемент, извлечен от имагинацията.
Говори също, още от 9 страница, за растението, което няма състояние на будност, защото той иска да възприеме, изучавайки го как трябва сега да напише историята и да достави, също едно описание на това, което хората правят, начиная от съня.
към текста >>
За да стане това, той трябва, наистина, да се отдаде още на няколко пируета на
мисълта
: "В този кръг, да бъдеш пробуден е синоним на "констатирам", като става въпрос за осезанието на един инфузий или за човешката мисъл на най-високо ниво"* /*Ибид стр. 572/.
И, така Освалд Шпенглер си приготвя един метод, за да може да каже: най-значимите събития, протичащи в човешката история се произвеждат от кръвта.
За да стане това, той трябва, наистина, да се отдаде още на няколко пируета на мисълта: "В този кръг, да бъдеш пробуден е синоним на "констатирам", като става въпрос за осезанието на един инфузий или за човешката мисъл на най-високо ниво"* /*Ибид стр. 572/.
към текста >>
Освалд Шпенглер няма достатъчно думи на презрение, по повод това, което произвежда
мисълта
.
И така той излага, че това, което е действително от значение, излиза от необходимост от тъмнината, от мрака, от растителното, от кръвта и всички хора, направили нещо в историята, не са го направили, както би могло да се смята, изхождайки от една идея, от една мисъл, а че мислите, даже мислите на мислителите са само допълнения.
Освалд Шпенглер няма достатъчно думи на презрение, по повод това, което произвежда мисълта.
към текста >>
И той се противопоставя тогава на всички, които действат истински, защото оставят
мисълта
да бъде мисъл, те оставят
мисълта
да бъде работа на другите.
И той се противопоставя тогава на всички, които действат истински, защото оставят мисълта да бъде мисъл, те оставят мисълта да бъде работа на другите.
към текста >>
Мисълта
изплува на повърхността.
И сега, кой е, всъщност, действуващият фактор?
Мисълта изплува на повърхността.
Кое е действащото? Кръвта.
към текста >>
92.
7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Писателят, за когото говорих тук последният път, трябваше, всъщност, да даде извънредно много на
мисълта
на тези, които се считат членове на Антропософското Движение.
Писателят, за когото говорих тук последният път, трябваше, всъщност, да даде извънредно много на мисълта на тези, които се считат членове на Антропософското Движение.
Защото ние виждаме в Освалд Шпенглер една личност, която овладява една изключително голяма част от научната област, която може днес да се овладее. Можем да стигнем до там да кажем, че Шпенглер овладява съвсем различни мисли, станали, по време на последните векове благото, собствено на цивилизованото човечество. Той може наистина да бъде считан като човек, асимилирал много науки или най-малко мисли, извлечени от науките.
към текста >>
Но важното е, че пред нас се намира една личност, която има, в действителност мисли и даже твърде съответни на днешното време мисли, но който всъщност не постига никога цялостност на
мисълта
.
Накратко, по-скоро там са, би могло да се каже, естетическите обсъждания на тези мисли.
Но важното е, че пред нас се намира една личност, която има, в действителност мисли и даже твърде съответни на днешното време мисли, но който всъщност не постига никога цялостност на мисълта.
Защото Освалд Шпенглер обсъжда като определящо от случващото се действително в света не това, което идва от мисълта, а счита за определящи най-инстинктивните импулси на живота. Така че, при него мисълта се носи, всъщност, винаги над живота, като един лукс, би могло да се каже, така че, при него мислителите са вид хора, които разсъждават върху живота; но нищо от това, което е включено в техните разсъждения, не може да се разпространи в живота. Животът е всъщност вече там, когато мислителите идват, за да се сдобият със своите мисли за живота.
към текста >>
Защото Освалд Шпенглер обсъжда като определящо от случващото се действително в света не това, което идва от
мисълта
, а счита за определящи най-инстинктивните импулси на живота.
Накратко, по-скоро там са, би могло да се каже, естетическите обсъждания на тези мисли. Но важното е, че пред нас се намира една личност, която има, в действителност мисли и даже твърде съответни на днешното време мисли, но който всъщност не постига никога цялостност на мисълта.
Защото Освалд Шпенглер обсъжда като определящо от случващото се действително в света не това, което идва от мисълта, а счита за определящи най-инстинктивните импулси на живота.
Така че, при него мисълта се носи, всъщност, винаги над живота, като един лукс, би могло да се каже, така че, при него мислителите са вид хора, които разсъждават върху живота; но нищо от това, което е включено в техните разсъждения, не може да се разпространи в живота. Животът е всъщност вече там, когато мислителите идват, за да се сдобият със своите мисли за живота.
към текста >>
Така че, при него
мисълта
се носи, всъщност, винаги над живота, като един лукс, би могло да се каже, така че, при него мислителите са вид хора, които разсъждават върху живота; но нищо от това, което е включено в техните разсъждения, не може да се разпространи в живота.
Накратко, по-скоро там са, би могло да се каже, естетическите обсъждания на тези мисли. Но важното е, че пред нас се намира една личност, която има, в действителност мисли и даже твърде съответни на днешното време мисли, но който всъщност не постига никога цялостност на мисълта. Защото Освалд Шпенглер обсъжда като определящо от случващото се действително в света не това, което идва от мисълта, а счита за определящи най-инстинктивните импулси на живота.
Така че, при него мисълта се носи, всъщност, винаги над живота, като един лукс, би могло да се каже, така че, при него мислителите са вид хора, които разсъждават върху живота; но нищо от това, което е включено в техните разсъждения, не може да се разпространи в живота.
Животът е всъщност вече там, когато мислителите идват, за да се сдобият със своите мисли за живота.
към текста >>
Е, добре, виждате ли, посочих последния път, наистина, по малко шеговит начин, че Шпенглер казва, как то се знае, че държавният човек, практичният човек, търговецът и т.н., всички те действат, изхождайки от импулси, различни от тези, които могат да бъдат постигнати в
мисълта
.
Е, добре, виждате ли, посочих последния път, наистина, по малко шеговит начин, че Шпенглер казва, как то се знае, че държавният човек, практичният човек, търговецът и т.н., всички те действат, изхождайки от импулси, различни от тези, които могат да бъдат постигнати в мисълта.
Аз казах, шеговито: Освалд Шпенглер изглежда никога не е наблюдавал, че съществуват също изповедници и други връзки от този вид. Освалд Шпенглер не е наблюдавал, също, сериозно друго още нещо, при което връзката, която човек има с един изповедник представлява в световната история само едни допълнителен процес на упадък.
към текста >>
Значи, да вярваш, като Освалд Шпенглер, че събитията от световната история са по някакъв начин произлезли от кръвта, и че това, което влиза в човека чрез
мисълта
не играе никаква роля в хода на тези събития, това означава, че се заблуждаваш тотално.
Значи, да вярваш, като Освалд Шпенглер, че събитията от световната история са по някакъв начин произлезли от кръвта, и че това, което влиза в човека чрез мисълта не играе никаква роля в хода на тези събития, това означава, че се заблуждаваш тотално.
към текста >>
Мислите на хората станаха чисто абстрактни образи, образи на
мисълта
.
После дойде модерната епоха. Мислите на хората изгубиха своето божествено съдържание, субстанционално.
Мислите на хората станаха чисто абстрактни образи, образи на мисълта.
Но самите те не са настоятел ни и принудителни. Само живеейки в такива образи на мисълта, човекът може да стане свободен.
към текста >>
Само живеейки в такива образи на
мисълта
, човекът може да стане свободен.
После дойде модерната епоха. Мислите на хората изгубиха своето божествено съдържание, субстанционално. Мислите на хората станаха чисто абстрактни образи, образи на мисълта. Но самите те не са настоятел ни и принудителни.
Само живеейки в такива образи на мисълта, човекът може да стане свободен.
към текста >>
Обаче, по време на последните векове и чак до ХХ век, човекът не намери изобщо, в самия себе си, друго нещо, освен органичната основа, способна да формира образите на
мисълта
от този вид.
Обаче, по време на последните векове и чак до ХХ век, човекът не намери изобщо, в самия себе си, друго нещо, освен органичната основа, способна да формира образите на мисълта от този вид.
Такова беше възпитанието на човечеството в свобода. Човекът нямаше атавистични имагинации или инспирации, както беше в древните времена. Той имаше само образи на мисълта. В тези образи на мисълта, той можеше да стане все повече и повече свободен, защото образите не могат да бъдат принудителни. Когато някой има морални импулси под формата на образи, тези морални импулси не са вече принудителни, каквито бяха, когато бяха в древната субстанция на мисълта.
към текста >>
Той имаше само образи на
мисълта
.
Обаче, по време на последните векове и чак до ХХ век, човекът не намери изобщо, в самия себе си, друго нещо, освен органичната основа, способна да формира образите на мисълта от този вид. Такова беше възпитанието на човечеството в свобода. Човекът нямаше атавистични имагинации или инспирации, както беше в древните времена.
Той имаше само образи на мисълта.
В тези образи на мисълта, той можеше да стане все повече и повече свободен, защото образите не могат да бъдат принудителни. Когато някой има морални импулси под формата на образи, тези морални импулси не са вече принудителни, каквито бяха, когато бяха в древната субстанция на мисълта. Всъщност, те действаха тогава върху човека като естествени сили. Модерните образи на мисълта не действат вече като естествени сили. За да имат съдържание трябваше да се изпълнят, от една страна, от това, което естествената наука знае чрез простото наблюдение на сетивното.
към текста >>
В тези образи на
мисълта
, той можеше да стане все повече и повече свободен, защото образите не могат да бъдат принудителни.
Обаче, по време на последните векове и чак до ХХ век, човекът не намери изобщо, в самия себе си, друго нещо, освен органичната основа, способна да формира образите на мисълта от този вид. Такова беше възпитанието на човечеството в свобода. Човекът нямаше атавистични имагинации или инспирации, както беше в древните времена. Той имаше само образи на мисълта.
В тези образи на мисълта, той можеше да стане все повече и повече свободен, защото образите не могат да бъдат принудителни.
Когато някой има морални импулси под формата на образи, тези морални импулси не са вече принудителни, каквито бяха, когато бяха в древната субстанция на мисълта. Всъщност, те действаха тогава върху човека като естествени сили. Модерните образи на мисълта не действат вече като естествени сили. За да имат съдържание трябваше да се изпълнят, от една страна, от това, което естествената наука знае чрез простото наблюдение на сетивното. Ето защо, имахме една наука на сетивното наблюдение, която изпълваше мислите отвън; но те приемаха малко по малко да се оставят да бъдат изпълнени отвътре.
към текста >>
Когато някой има морални импулси под формата на образи, тези морални импулси не са вече принудителни, каквито бяха, когато бяха в древната субстанция на
мисълта
.
Обаче, по време на последните векове и чак до ХХ век, човекът не намери изобщо, в самия себе си, друго нещо, освен органичната основа, способна да формира образите на мисълта от този вид. Такова беше възпитанието на човечеството в свобода. Човекът нямаше атавистични имагинации или инспирации, както беше в древните времена. Той имаше само образи на мисълта. В тези образи на мисълта, той можеше да стане все повече и повече свободен, защото образите не могат да бъдат принудителни.
Когато някой има морални импулси под формата на образи, тези морални импулси не са вече принудителни, каквито бяха, когато бяха в древната субстанция на мисълта.
Всъщност, те действаха тогава върху човека като естествени сили. Модерните образи на мисълта не действат вече като естествени сили. За да имат съдържание трябваше да се изпълнят, от една страна, от това, което естествената наука знае чрез простото наблюдение на сетивното. Ето защо, имахме една наука на сетивното наблюдение, която изпълваше мислите отвън; но те приемаха малко по малко да се оставят да бъдат изпълнени отвътре. Така че, когато хората искаха още просто мисли, изпълнени от нещо, те трябваше да прибягват до древните традиции, какъвто беше случаят, или в религиозните изповядвания, станали традиционни, или в тайните общества от различно естество, и станали традиционни, като имаше разцъфтяващи от тях по цялата Земя.
към текста >>
Модерните образи на
мисълта
не действат вече като естествени сили.
Човекът нямаше атавистични имагинации или инспирации, както беше в древните времена. Той имаше само образи на мисълта. В тези образи на мисълта, той можеше да стане все повече и повече свободен, защото образите не могат да бъдат принудителни. Когато някой има морални импулси под формата на образи, тези морални импулси не са вече принудителни, каквито бяха, когато бяха в древната субстанция на мисълта. Всъщност, те действаха тогава върху човека като естествени сили.
Модерните образи на мисълта не действат вече като естествени сили.
За да имат съдържание трябваше да се изпълнят, от една страна, от това, което естествената наука знае чрез простото наблюдение на сетивното. Ето защо, имахме една наука на сетивното наблюдение, която изпълваше мислите отвън; но те приемаха малко по малко да се оставят да бъдат изпълнени отвътре. Така че, когато хората искаха още просто мисли, изпълнени от нещо, те трябваше да прибягват до древните традиции, какъвто беше случаят, или в религиозните изповядвания, станали традиционни, или в тайните общества от различно естество, и станали традиционни, като имаше разцъфтяващи от тях по цялата Земя. Голямата маса от хора се събра в най-различните религиозни изповядвания, където се излагаше на тези хора нещо, чието съдържание беше извлечено от най-древните епохи, където беше дадено още, именно едно съдържание на мислите. Или тогава се разгръщаше под форма на култ или друга някаква в тайни общества това, което произлизаше именно от древни времена чрез традицията.
към текста >>
Мисълта
абсолютно не е там, за да носи някакъв сблъсък в живота.
И сега е дошло времето бих искал да нарека дошлото "шпенглеризъм", защото това е нещо важно времето в което, така да се каже, дрехите са ушити, но ето че сега липсват действително всички същества, за които са приготвени тези прекрасни дрехи и така, нали, дамата не е там! Музата не идва, дрехите са там! И така, обявява се, че не може да се направи нищо от целия този гардероб от модерни мисли.
Мисълта абсолютно не е там, за да носи някакъв сблъсък в живота.
към текста >>
Ето какво се случва със шпенглеризма: той очаква от неясното, от неопределеното, от безучастното импулси, които нямат нужда да се обличат с мисли и всичките дрехи на
мисълта
, той ги окача на порт-манта, за да бъдат най-много, гледани; защото, ако не бяха даже там, за да бъдат гледани, не би могло да се разбере защо Освалд Шпенглер написа вече две така големи книги, които са, честно казано, напълно ненужни.
Ето какво се случва със шпенглеризма: той очаква от неясното, от неопределеното, от безучастното импулси, които нямат нужда да се обличат с мисли и всичките дрехи на мисълта, той ги окача на порт-манта, за да бъдат най-много, гледани; защото, ако не бяха даже там, за да бъдат гледани, не би могло да се разбере защо Освалд Шпенглер написа вече две така големи книги, които са, честно казано, напълно ненужни.
За щото, какво можем да направим от две дебели книги, щом се смята, че мисълта не съществува, нали? Шпенглер не проповядва сантименталност, иначе биха се намерили много комични неща. Цезар ни е нужен! Но един модерен Цезар, този, който направи много пари и е сам за себе си синтезът на всички възможни инженери, които, изхождайки от ума, станаха роби на техниката; този, който основава цезаризма върху парите носени чрез кръвта или върху кръвта, носена чрез парите. Мисълта тук няма абсолютно никакво значение, мисълта е седнала именно на заден план и се заема, с всички видове мисъл.
към текста >>
За щото, какво можем да направим от две дебели книги, щом се смята, че
мисълта
не съществува, нали?
Ето какво се случва със шпенглеризма: той очаква от неясното, от неопределеното, от безучастното импулси, които нямат нужда да се обличат с мисли и всичките дрехи на мисълта, той ги окача на порт-манта, за да бъдат най-много, гледани; защото, ако не бяха даже там, за да бъдат гледани, не би могло да се разбере защо Освалд Шпенглер написа вече две така големи книги, които са, честно казано, напълно ненужни.
За щото, какво можем да направим от две дебели книги, щом се смята, че мисълта не съществува, нали?
Шпенглер не проповядва сантименталност, иначе биха се намерили много комични неща. Цезар ни е нужен! Но един модерен Цезар, този, който направи много пари и е сам за себе си синтезът на всички възможни инженери, които, изхождайки от ума, станаха роби на техниката; този, който основава цезаризма върху парите носени чрез кръвта или върху кръвта, носена чрез парите. Мисълта тук няма абсолютно никакво значение, мисълта е седнала именно на заден план и се заема, с всички видове мисъл.
към текста >>
Мисълта
тук няма абсолютно никакво значение,
мисълта
е седнала именно на заден план и се заема, с всички видове мисъл.
Ето какво се случва със шпенглеризма: той очаква от неясното, от неопределеното, от безучастното импулси, които нямат нужда да се обличат с мисли и всичките дрехи на мисълта, той ги окача на порт-манта, за да бъдат най-много, гледани; защото, ако не бяха даже там, за да бъдат гледани, не би могло да се разбере защо Освалд Шпенглер написа вече две така големи книги, които са, честно казано, напълно ненужни. За щото, какво можем да направим от две дебели книги, щом се смята, че мисълта не съществува, нали? Шпенглер не проповядва сантименталност, иначе биха се намерили много комични неща. Цезар ни е нужен! Но един модерен Цезар, този, който направи много пари и е сам за себе си синтезът на всички възможни инженери, които, изхождайки от ума, станаха роби на техниката; този, който основава цезаризма върху парите носени чрез кръвта или върху кръвта, носена чрез парите.
Мисълта тук няма абсолютно никакво значение, мисълта е седнала именно на заден план и се заема, с всички видове мисъл.
към текста >>
Това е много интересно, виждате ли, Освалд Шпенглер каза така: в
мисълта
, човешкото същество е будно това той не може да го отрече -, но това, което е действително резултатно, идва от съня и това продължа ва в растенията и в растителното у човека.
Това е много интересно, виждате ли, Освалд Шпенглер каза така: в мисълта, човешкото същество е будно това той не може да го отрече -, но това, което е действително резултатно, идва от съня и това продължа ва в растенията и в растителното у човека.
Това, което е там, в човека под растителна форма, той го произвежда, всъщност, по жив начин: сънят, това е живото. Будността произвежда мислите; но в състоянието на будност има само вътрешни напрежения.
към текста >>
93.
ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Ако мога да се изразя по един малко парадоксален начин, бих казал, разглеждайки именно
мисълта
: в обикновеното знание, ние сме тези, които мислим за нещата.
Вие виждате, значи, както, всъщност, трябва да видим, не само чрез простите дефиниции за понятия, че в познанието чрез посвещение, в действителност, ние трябва да избягваме от нас самите, ние трябва да станем като растенията, камъните, като светкавицата и гръмотевицата, които стават за нас обекти. Самите ние, се изплъзваме, така да се каже, вън от самите нас, в познанието чрез посвещение, ние ставаме обект и търсим субектите, които му съответстват.
Ако мога да се изразя по един малко парадоксален начин, бих казал, разглеждайки именно мисълта: в обикновеното знание, ние сме тези, които мислим за нещата.
В познанието чрез посвещение, трябва да търсим как сме мислени в космоса.
към текста >>
Не може да се намери какво от тази мисъл има, даже ако човек разсъждава достатъчно дълго, колкото иска; защото
мисълта
остава тогава винаги в една и съща точка, човек се върти, така да се каже, в кръг около оста, която самият той е създал.
Не може да се намери какво от тази мисъл има, даже ако човек разсъждава достатъчно дълго, колкото иска; защото мисълта остава тогава винаги в една и съща точка, човек се върти, така да се каже, в кръг около оста, която самият той е създал.
Трябва да се направи нещо с тази мисъл. С тази мисъл трябва да се реализира това, което описах в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове"* / Виж: Р. Щайнер, "Как се постигат познания за висшите светове", Монтесон, Новалис 1993 г./:медитация.
към текста >>
Важното тук е да съберем цялото наше вътрешно душевно същество, за да концентрираме върху това единствено съдържание всичко, което в нас е сила на
мисълта
, сила на усещането.
Кое, значи, е важното тук?
Важното тук е да съберем цялото наше вътрешно душевно същество, за да концентрираме върху това единствено съдържание всичко, което в нас е сила на мисълта, сила на усещането.
Така както мускулите на ръцете укрепват, когато ги караме да работят, така е душевните сили укрепват от факта, че са направлявани безброй пъти отново и отново върху едно съдържание. Това единствено съдържание трябва да остане толкова, колкото е възможно същото, месеци наред, може би и години. Защото душевните сили най-напред трябва да бъдат укрепени, интензифицирани, преди човек да стигне до истинско то свръхсетивно изследване.
към текста >>
И тук виждаме до каква степен нашето тяло е засегнато от упражняването на паметта, не от
мисълта
, а от упражняването на паметта, която, зависи това, прелива винаги върху свръхсетивното.
Всъщност, трябва да се мисли от друга страна абсолютно, без да ви помага тялото за тази мисъл. Ето защо, трябва преди това да сте укрепили своите понятия, трябва да си станал преди това един честен здраво мислещ логичен човек, за да не се забравя постоянно тази логика, когато се гледа в този свят. Слабо развитите ясновидци могат да виждат точно нещата, но забравят логиката, когато са от другата страна. Това точно се отнася и до случая, когато някой има да съобщава на някой друг свръхсетивни истини, тогава се забелязва тази модификация на паметта по отношение на свръхсетивните истини.
И тук виждаме до каква степен нашето тяло е засегнато от упражняването на паметта, не от мисълта, а от упражняването на паметта, която, зависи това, прелива винаги върху свръхсетивното.
към текста >>
Но това става още много по-трудно, веднъж щом сме свикнали да се концентрираме върху
мисълта
.
Това понякога не е така лесно в обикновения живот. Помислете до каква малка степен човешкото същество е в състояние да прогонва непрекъснато своите мисли. Понякога, определени мисли ви преследват по цели дни, особено когато са неприятни. Не можете да се освободите от тях.
Но това става още много по-трудно, веднъж щом сме свикнали да се концентрираме върху мисълта.
Мисловно съдържание, върху което сме се концентрирали, накрая започва да ни държи и трябва да вложим всичките усилия на света, за да го отдалечим отново. Когато дълго време сме се упражнявали в това, ще постигнем накрая способността да се отдалечаваме, да отделяме също от нашето съзнание цялото това ретроспективно виждане върху нашия живот да раждането, цялото това етерно тяло, както аз наричам, това тяло на времето.
към текста >>
Тези неща, за познанието чрез посвещение не са философски истини, които се изработват чрез
мисълта
, това са опитности, но опитности, които трябва най-напред да бъдат постигнати от факта, че човек се при готвя за тях по начина, който посочих.
Тези неща, за познанието чрез посвещение не са философски истини, които се изработват чрез мисълта, това са опитности, но опитности, които трябва най-напред да бъдат постигнати от факта, че човек се при готвя за тях по начина, който посочих.
И така, първото нещо, което срещаме, когато проникнем в духовния свят, е истината за предварителното съществувание на човешката душа, по-точно, на човешкия дух и сега се учим да гледаме директно това, което е вечно.
към текста >>
94.
10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
И когато имаме едно знание, което говори само за
мисълта
, тогава трябва да черпим от инстинктите си нашите волеви импулси а това са най-значимите импулси в недрата на истинското християнство: ние не можем да ги изпитваме в света, в който те действително присъстват, в духовния свят.
Трябва човечеството да може отново да постигне разбирането на Мистерията на Голгота, чрез всички сили, които живеят в човешката душа; не само да я разбере както е възможно, изхождайки от днешната цивилизация, а по един такъв начин, че човешкото същество в своята цялостност да може да се свърже с Мистерията на Голгота. Но това би било възможно за човечеството само ако то може отново да се приближи до Мистерията на Голгота от гледна точка на едно познание духовното. Никакво интелектуално знание не е в действителност способно да предизвика осъзнаването в света на стойността на християнството в целия му импулс, защото цялото интелектуално знание обхваща само човешката мисъл.
И когато имаме едно знание, което говори само за мисълта, тогава трябва да черпим от инстинктите си нашите волеви импулси а това са най-значимите импулси в недрата на истинското християнство: ние не можем да ги изпитваме в света, в който те действително присъстват, в духовния свят.
В днешната епоха, не би било възможно да се направи друго, освен да се обърнем към големия въпрос на човечеството: в каква степен Мистерията на Голгота е смисълът на цялата еволюция на Земята?
към текста >>
В
мисълта
, той няма опитност със своя истински живот, той има опитност с трупа на своята душа.
Пред нас е трупът, остатъкът от живия човек, от обходения от кръв жив човек. Човекът е физически мъртъв. Гледаме назад в нашата собствена душа, но с погледа на посвещението. Гледаме нашите мисли, които имаме сега в живота между раждането и смъртта, мислите, които имаме и които са тези на модерната мъдрост и модерната наука и виждаме, че те са трупът на това, което ние бяхме преди да слезем на Земята. Нашите мисли, които почитаме днес като най-висшите богатства, което ни доставят знанията за външната природа, имат същото отношение към това, което ние бяхме преди да слезем на Земята, и чиито труп те са, както трупът на един човек спрямо напълно живия човек ето това ние се научаваме да опознаем.
В мисълта, той няма опитност със своя истински живот, той има опитност с трупа на своята душа.
Това е факт, това е нещо, което не се казва от сантименталност, а което, идвайки именно от едно активно познание, се представя с пълна сила на душата. Това е сантименталният мечтател, мистикът няма да си каже; напротив, на него му подхожда именно да усеща, от, не се знае какви мрачни, мистични дълбини на собствената му същност. Но този, който преминава днес вратата на посвещението открива в своята душа тези мисли, които, единствено защото са не-живи, могат да направят възможна живата свобода. Тези мисли, които са цялата основа на човешката свобода не принуждават човека, именно защото са мъртви, а защото са живи. Човешкото същество може да стане днес едно свободно същество, защото няма работа с живи мисли, а с мъртви мисли.
към текста >>
Тук в душата е наследството от духовните светове,
мисълта
е мъртва.
Човешкото същество може да стане днес едно свободно същество, защото няма работа с живи мисли, а с мъртви мисли. Мъртвите мисли могат да бъдат уловени от човека и употребени предвид свободата, но те биват изпитвани също с един дълбок смисъл за трагичното на световете като трупове на душата. Преди душата да е слязла в земния свят всичко, което днес е труп, беше напълно живо, беше в движение. В свръхсетивните духовни светове се движеха между човешките души, които или вече бяха минали през смъртта и живееха тогава също в духовния свят, или още не бяха слезли на Земята, същностите на висшите йерархии, които са над човешкото същество; в недрата на тази сфера се движеха също тези елементарни духове, които са основата на природата. Там всичко беше живо в душата.
Тук в душата е наследството от духовните светове, мисълта е мъртва.
към текста >>
Но ако приближаваме с тези мисли минералите, животните, звездния свят, света на облаците, планините, реките, ако ги приближаваме с тези мъртви мисли но придружени с Христос, според думите "Не аз, а Христос в мен", тогава в модерното посвещение, ако влезем изцяло в кварцовия кристал ще имаме опитността, че
мисълта
се издига сега жива от природата, от кварцовия кристал.
Но ако ние като модерни посветени, можем да се проникваме от Христос такъв, какъвто той живя в Мистерията на Голгота, ако разбиваме в техния най-дълбок, най-интимен смисъл думите на Павел: "Не аз, а Христос в мен", тогава Христос ще ни води през тази смърт също; тогава ще проникваме чрез нашите мисли в природата, но Христос ще върви духовно с нас и ще накара нашите мисли да слязат в гроба на природата. Защото, когато носим от друга страна мъртвите мисли, природата става гроб.
Но ако приближаваме с тези мисли минералите, животните, звездния свят, света на облаците, планините, реките, ако ги приближаваме с тези мъртви мисли но придружени с Христос, според думите "Не аз, а Христос в мен", тогава в модерното посвещение, ако влезем изцяло в кварцовия кристал ще имаме опитността, че мисълта се издига сега жива от природата, от кварцовия кристал.
Като от минерален гроб, мисълта се издига жива. Минералния свят кара да се издигне в нас духът. И когато Христос ни води навсякъде през растителната природа и на излизане от мястото, където биха живели иначе само мъртвите мисли, тогава се раждат живите мисли.
към текста >>
Като от минерален гроб,
мисълта
се издига жива.
Но ако ние като модерни посветени, можем да се проникваме от Христос такъв, какъвто той живя в Мистерията на Голгота, ако разбиваме в техния най-дълбок, най-интимен смисъл думите на Павел: "Не аз, а Христос в мен", тогава Христос ще ни води през тази смърт също; тогава ще проникваме чрез нашите мисли в природата, но Христос ще върви духовно с нас и ще накара нашите мисли да слязат в гроба на природата. Защото, когато носим от друга страна мъртвите мисли, природата става гроб. Но ако приближаваме с тези мисли минералите, животните, звездния свят, света на облаците, планините, реките, ако ги приближаваме с тези мъртви мисли но придружени с Христос, според думите "Не аз, а Христос в мен", тогава в модерното посвещение, ако влезем изцяло в кварцовия кристал ще имаме опитността, че мисълта се издига сега жива от природата, от кварцовия кристал.
Като от минерален гроб, мисълта се издига жива.
Минералния свят кара да се издигне в нас духът. И когато Христос ни води навсякъде през растителната природа и на излизане от мястото, където биха живели иначе само мъртвите мисли, тогава се раждат живите мисли.
към текста >>
95.
Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
Но онези, които преживяхме това, които, без по задължение да сме остарели, а сме достигнали в по-напреднала възраст до днешния свят на мислите - ние виждаме какво постепенно се е промъкнало по ужасяващ начин във всяка област на
мисълта
и на духовния живот: аз ще го нарека символично "празни думи", "клишета".
Мислите бяха ясно очертани и развити; бе придавана важност на последователността на мислите, както и на красотата. В сравнение със стила, общоприет през последната третина на XIX век, нашият съвременен стил е груб и суров. Нужно е само да вземем няколко писания - без значение какви - на хора от шейсетте или седемдесетте, не много учени или образовани, а притежаващи средно ниво на култура, и ще открием тази огромна разлика. Формите на мислите са се променили. Но онова, което днес е сурово и грубо, е произлязло от онова, което, дори в научната литература от последната третина на XIX век, бе ясно очертано и пълно с духовност.
Но онези, които преживяхме това, които, без по задължение да сме остарели, а сме достигнали в по-напреднала възраст до днешния свят на мислите - ние виждаме какво постепенно се е промъкнало по ужасяващ начин във всяка област на мисълта и на духовния живот: аз ще го нарека символично "празни думи", "клишета".
към текста >>
А третото е следното: в хода на XIX век човечеството на Средна Европа стана наистина слабохарактерно - слабохарактерно в смисъл, че
мисълта
вече не разгръща своята сила за да кали волята по такъв начин, че да направи човека, който е мислещо същество, способен да оформя света, изхождайки от своите мисли.
А третото е следното: в хода на XIX век човечеството на Средна Европа стана наистина слабохарактерно - слабохарактерно в смисъл, че мисълта вече не разгръща своята сила за да кали волята по такъв начин, че да направи човека, който е мислещо същество, способен да оформя света, изхождайки от своите мисли.
към текста >>
96.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Не бива да ви заблуждава
мисълта
, че за земните хора, които имат различни тела, външният свят е единственото.
Не бива да ви заблуждава мисълта, че за земните хора, които имат различни тела, външният свят е единственото.
Точно това е значимото, че ние имаме един общ свят, когато сме в извънземното съществуване, че светът, който има единият човек, е същият, който има и другият човек, и че хората, които тук, в земното съществуване, са разделени пространствено, защото всеки е затворен в своята кожа, там се отделят един от друг чрез вътрешната сила на душата си. В извънземното съществуване всеки е една индивидуалност, но не е разделен от другия чрез пространството, а чрез вътрешната сила на душата си, чрез обединяващите сили в душата си. Но в тези обединяващи сили се влива това, което духовно отговаря на Космоса, което за нас се проявява във физическото отражение на Слънцето, Луната, планетите и неподвижните звезди. Както тук, в земния си живот, когато стоим пред някой човек, виждаме с външните си сетива само формата на лицето, блясъка на очите, движенията на крайниците му, но в тези форми на лицето, в блясъка на очите, в инкарната на кожата, в движенията на крайниците осъзнаваме, че се проявява нещо духовно-душевно, поради това, че самите ние сме духовно-душевни същества, така този, който може да съзерцава света духовно-душевно, осъзнава, че не е истина, когато се твърди, че Слънцето, Луната, неподвижните звезди и планетите със своите движения са само това, което ни описва днешната физическа астрономия. Това описание всъщност е подобно на описанието на някого, който би взел под внимание само външната локална промяна на мускулите на лицето ни, или само движенията на клепачите, а не би видял в тях израза на духовно-душевното ни същество.
към текста >>
97.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Да си представим, че се въведе евритмията в училищата и се появи
мисълта
: «Да, в училищата няма да направи особено впечатление, и ако евритмията незабелязано се появи в училището, тогава ще върви някак си.» По-добре е евритмията, която е непосредствено следствие от антропософията, да се представи навсякъде пред света, без да се крием с нея.
Да си представим, че се въведе евритмията в училищата и се появи мисълта: «Да, в училищата няма да направи особено впечатление, и ако евритмията незабелязано се появи в училището, тогава ще върви някак си.» По-добре е евритмията, която е непосредствено следствие от антропософията, да се представи навсякъде пред света, без да се крием с нея.
Също и за това ще намерите тук добра почва, ако сами се мобилизирате, което като инициативно начало на антропософията е налично тук - било художественото, било това, което действа като учение - и ако действително го внесете в света като антропософия.
към текста >>
98.
ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Нека сравним колко живо, колко конкретно е било всичко, което сме преживели преди десет години, и колко бледа, сенчеста е
мисълта
, представата, с която днес си го спомняме.
Не му е възможно затова, защото преди всичко той винаги възприема света само в настоящия момент. С нашите очи можем да виждаме света и неговите явления само в настоящия момент. С ушите си можем да чуваме звуци само в настоящия момент. И така е с всичките ни сетива. Всичко, което представлява миналото на нашия собствен земен живот, можем да го знаем само от спомените, това означава в избледнели мисли.
Нека сравним колко живо, колко конкретно е било всичко, което сме преживели преди десет години, и колко бледа, сенчеста е мисълта, представата, с която днес си го спомняме.
Всичко, което надхвърля настоящия момент, представлява само сенчест спомен за обикновеното съзнание. Но този сенчест спомен може да се разпали до по-висш живот. И това става чрез методите, които днес не искам да обсъждам, методите за медитиране в мисли, за концентрация върху определени мисли, за самовъзпитание и т.н.
към текста >>
99.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Докато в сетивното наблюдение обикновено мислите се сблъскват в определен смисъл с външните неща - ние мислим за масата, това означава, че
мисълта
ни стига до масата, мислим за дървото,
мисълта
се спира на дървото, сблъсква се с дървото, чрез влиянието на гуру мислите е следвало да станат прозрачни, така че ученикът не е виждал нищо, което е в света, а чрез тях е съзерцавал в онези светове, които, изхождайки от съвременната инициационна наука, вчера ви описах като надсетивни светове.
То се е състояло в това, че най-напред от безкрайно силното чувство на благоговение и предаността към гуру ученикът е бил изцяло отдаден на своя учител с това, което го е свързвало с духовните светове. Той е трябвало да приема този учител като единствения източник, чрез който до него е стигало божественото. За всичко, което един такъв ученик е имал, което е развил в душата си, той си е казвал, че го дължи на учителя си. Учителят му е давал преди всичко напътствия, най-напред за насоката на мислите му. Мислите е трябвало да се насочват така, че човекът се е учил да мисли, като не е обръщал внимание на сетивния свят, а чрез силата, която учителят е насаждал в душата му като едно позволено внушение, ученикът е насочвал душевността си, отправял е всички свои мисли към надсетивното.
Докато в сетивното наблюдение обикновено мислите се сблъскват в определен смисъл с външните неща - ние мислим за масата, това означава, че мисълта ни стига до масата, мислим за дървото, мисълта се спира на дървото, сблъсква се с дървото, чрез влиянието на гуру мислите е следвало да станат прозрачни, така че ученикът не е виждал нищо, което е в света, а чрез тях е съзерцавал в онези светове, които, изхождайки от съвременната инициационна наука, вчера ви описах като надсетивни светове.
Ученикът е следвало и да изживее тези надсетивни светове. За това са му били давани препоръки по отношение и на говора. Когато говорим в обикновения живот, споделяме с някой друг мислите, които сами имаме или сме получили. Накратко, това, което се влива в нашия говор, живее на физическата Земя. Гуруто е давал на своя ученик мантри, които, изговорени в полуречитативен начин, е следвало да доведат ученика не само жизнерадостно да чуе на своя език това, което означават думите, а те да му помогнат сам да изживява божествения миров поток в протичащите мантрични стихове.
към текста >>
100.
ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И каквото така се изживява от целия човек, го съизживява и главата му и го превръща в
мисълта
за вертикала.
Защото древните хора са познавали произлязлото като насоки от целия човек. Днес човекът учи например геометрия. Там му става ясно какво е вертикалът. Само че това, което е вертикал, се носи, не може дори да се каже, във въздуха, а се носи така в идеалното, но не се познава взаимовръзката. Човекът никога не би стигнал до чувството за вертикала, ако в течение на своя живот сам не би се изправил, така че това, което представлява вертикалът, той го чувства в процесите на своите движения.
И каквото така се изживява от целия човек, го съизживява и главата му и го превръща в мисълта за вертикала.
По същия начин това, което човекът изживява в разтварянето на ръцете, се превръща в изживяване на хоризонталната линия. Човекът, който първоначално е бил деен в душевния си живот като цял човек, постепенно се ограничава до главата, която може да си представя всичко само образно. И как го прави главата на човека? Да, когато вървя, аз живея различно от когато карам кола. Тогава се движи колата, а аз не се движа.
към текста >>
101.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Когато разглеждате една статуя, скъпи мои приятели, Вие не стигате до
мисълта
, че бихте могли да разговаряте с нея.
Когато изговаряме дадено изречение, от устата ни съвсем не излиза някаква материална действителност. В този смисъл, говорът не е една или друга действителност, а само „означава" тази действителност. Ако от друга страна размислим за доброто, веднага ще установим, че това, което става чрез физическата действителност, не може да се разглежда като едно добро. Ние трябва да извлечем от дълбините на нашето същество един съвършено недействителен импулс към доброто, и чак тогава да го осъществим в условията на физическия план. Ако импулсът към доброто възниква като нещо външно, какъвто е случаят с глада, той не би могъл да постигне доброто.
Когато разглеждате една статуя, скъпи мои приятели, Вие не стигате до мисълта, че бихте могли да разговаряте с нея.
Тя е само един образ. И в този образ може да говори това, което е красотата. Така че с помощта на истината, ние само означаваме една или друга действителност, самата истина обаче съществува в един недействителен елемент; същото важи и за красотата, и за доброто.
към текста >>
102.
8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Достатъчно беше обаче на един слабоумен френски монарх признат и от историята за слабоумен да хрумне
мисълта
, че годината може да започва в средата на зимата, на 1 Януари, и цялото човечество тръгна по този път.
И, разбира се, след време материалистическото мислене изобщо няма да си задава въпроса колко неестествено е Новата година да започва на 1 Януари, след като Декември „децем" е десетия месец и явно Януари и февруари принадлежат към изтичащата година. Да Новата година може да започва само през Март, както е било прието и в календара на римляните.
Достатъчно беше обаче на един слабоумен френски монарх признат и от историята за слабоумен да хрумне мисълта, че годината може да започва в средата на зимата, на 1 Януари, и цялото човечество тръгна по този път.
към текста >>
103.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Днес ни се налага да преживеем това, че хора, на които им предстои да станат студенти, имат все още някакво чувство по отношение на тези думи, които се отнасят за външното, така да се каже грубо-конкретното, но които веднага престават да мислят, при които се къса нишката на
мисълта
в момента, когато трябва да се издигнат до чистото мислене, до мислите отразяващи нещо духовно.
Да, това е много различно, въплъщава ли човек в своята реч, която усвоява, също и идеали или не.
Днес ни се налага да преживеем това, че хора, на които им предстои да станат студенти, имат все още някакво чувство по отношение на тези думи, които се отнасят за външното, така да се каже грубо-конкретното, но които веднага престават да мислят, при които се къса нишката на мисълта в момента, когато трябва да се издигнат до чистото мислене, до мислите отразяващи нещо духовно.
По-често при хората със съвременно образование се случва така, че при тях се прекъсва нишката на мисълта, когато им се налага да възприемат значими идеи на чистото мислене. Тук думите стават за тях само нещо външно. Да, в наше време децата усвояват такъв език, чиито думи вече нямат крила, способни да издигат над земния живот. В първият период от своя живот, до 7 годишна възраст, човек все още се намира в състояние, даващо му възможност да има някакви преживявания на духовното по време на сън чрез отзвуците на речта, когато преживява своето човешко обкръжение. Ако това обкръжение, изхождайки от материализма, отрича духовното, тогава то отрича и само себе си.
към текста >>
По-често при хората със съвременно образование се случва така, че при тях се прекъсва нишката на
мисълта
, когато им се налага да възприемат значими идеи на чистото мислене.
Да, това е много различно, въплъщава ли човек в своята реч, която усвоява, също и идеали или не. Днес ни се налага да преживеем това, че хора, на които им предстои да станат студенти, имат все още някакво чувство по отношение на тези думи, които се отнасят за външното, така да се каже грубо-конкретното, но които веднага престават да мислят, при които се къса нишката на мисълта в момента, когато трябва да се издигнат до чистото мислене, до мислите отразяващи нещо духовно.
По-често при хората със съвременно образование се случва така, че при тях се прекъсва нишката на мисълта, когато им се налага да възприемат значими идеи на чистото мислене.
Тук думите стават за тях само нещо външно. Да, в наше време децата усвояват такъв език, чиито думи вече нямат крила, способни да издигат над земния живот. В първият период от своя живот, до 7 годишна възраст, човек все още се намира в състояние, даващо му възможност да има някакви преживявания на духовното по време на сън чрез отзвуците на речта, когато преживява своето човешко обкръжение. Ако това обкръжение, изхождайки от материализма, отрича духовното, тогава то отрича и само себе си. Та нали то самото е душа - дух.
към текста >>
Как биха могли хора, преминали през съвременното материалистическо образование, да кажат от дълбините на своята душа такива думи: „
Мисълта
– това е моето безпределно царство, а словото - мое крилато оръдие!
По този начин той се потапя в това, което неговия мозък, станал дисхармоничен, вследствие бичуването му по време на сън само с минералното, а кръвоносната му система е пронизана с току що описаната какафония , става пригоден само за условен език и чрез този език, способен да живее само в пределите на земната сфера; тогава, когато езикът би могъл да го издигне от само земното изживяване до висшите изживявания.
Как биха могли хора, преминали през съвременното материалистическо образование, да кажат от дълбините на своята душа такива думи: „Мисълта – това е моето безпределно царство, а словото - мое крилато оръдие!
” За хората със съвременно образование мисълта вече не е безпределно царство, а съвсем малка област, обхващаща само физически - сетивните неща, които са непосредствено видими в най-близкото обкръжение на хората, възприемаемо от тях с външните сетива. И словото не е вече крилато оръдие, а някакво оръдие, с помощта на което ние мрънкаме нещо неопределено с нашите уста за душевния живот, но така, че в това мрънкане не се съдържа много от спиритуално-свръхсетивното. И тогава, когато речта, произлизаща от духовен мироглед, би могла да стане някакво душевно море, в което би могло да се потопи вътрешното същество на човека, и това би издигало душата на човека все по-високо и по-високо, сега тя става такава, че приковава човека към Земята, че го привързва само към ограничени, земни интереси.
към текста >>
” За хората със съвременно образование
мисълта
вече не е безпределно царство, а съвсем малка област, обхващаща само физически - сетивните неща, които са непосредствено видими в най-близкото обкръжение на хората, възприемаемо от тях с външните сетива.
По този начин той се потапя в това, което неговия мозък, станал дисхармоничен, вследствие бичуването му по време на сън само с минералното, а кръвоносната му система е пронизана с току що описаната какафония , става пригоден само за условен език и чрез този език, способен да живее само в пределите на земната сфера; тогава, когато езикът би могъл да го издигне от само земното изживяване до висшите изживявания. Как биха могли хора, преминали през съвременното материалистическо образование, да кажат от дълбините на своята душа такива думи: „Мисълта – това е моето безпределно царство, а словото - мое крилато оръдие!
” За хората със съвременно образование мисълта вече не е безпределно царство, а съвсем малка област, обхващаща само физически - сетивните неща, които са непосредствено видими в най-близкото обкръжение на хората, възприемаемо от тях с външните сетива.
И словото не е вече крилато оръдие, а някакво оръдие, с помощта на което ние мрънкаме нещо неопределено с нашите уста за душевния живот, но така, че в това мрънкане не се съдържа много от спиритуално-свръхсетивното. И тогава, когато речта, произлизаща от духовен мироглед, би могла да стане някакво душевно море, в което би могло да се потопи вътрешното същество на човека, и това би издигало душата на човека все по-високо и по-високо, сега тя става такава, че приковава човека към Земята, че го привързва само към ограничени, земни интереси.
към текста >>
104.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Подобно на това, как ние днес смятаме, че възприемаме червения или син цвят на предметите, така древния грък е усещал тогава, че
мисълта
не е създадена от неговата глава, а се излъчва от самите неща, така, както ние днес смятаме, че червеното или синьото се излъчват от предметите.
Това е било забележително по своето значение космическо събитие. Духовете на Формата оставиха за себе си след това време само изпълнението на задачи по подреждане на възприятията на външните сетива, т.е. управление с помощта на особени космически сили на всичко това, което се съдържа в света на цветовете, звуците и т.н. Така, че този, който би могъл да погледне в това, което е станало във времето, последвало след 4-то столетие от християнската ера, би трябвало да каже: като управляващи Вселената, Космическите Мисли се оказват предадени на Архаите, а всичко това, което виждат очите, което чуват ушите в цялото му многообразие, във всичките му метаморфози, става поле на творящата деятелност на Духовете на Формата, които преди даваха мислите на хората, а сега дават възприятията на външните им сетива; мислите отсега нататък им дават Началата. И този факт от свръхсетивния свят се отрази тук в сетивния свят по такъв начин, че в това древно време, когато, например, живееха древните гърци, мислите се възприемаха обективно, съдържащи се в нещата.
Подобно на това, как ние днес смятаме, че възприемаме червения или син цвят на предметите, така древния грък е усещал тогава, че мисълта не е създадена от неговата глава, а се излъчва от самите неща, така, както ние днес смятаме, че червеното или синьото се излъчват от предметите.
към текста >>
105.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Ние казваме, че розата е червена; гъркът е възприемал и
мисълта
(идеята) за розата, той е възприемал нещо чисто духовно.
В следствие на това човек навлезе в много своеобразна епоха на своето развитие. Той разглежда днес сетивния свят без подобно на това, както му се дават цветовете и звуците от света на външните сетива, да му се дават и мислите, съдържащи се в този свят. Вие знаете от моята книга «Загадките на философията», че на античният грък мислите са му давани така, както днес се дават цветовете и звуците.
Ние казваме, че розата е червена; гъркът е възприемал и мисълта (идеята) за розата, той е възприемал нещо чисто духовно.
И това възприемане на чисто духовното постепенно умирало с постепенното настъпване на абстрактното, мъртвото мислене, което е само труп на живото мислене, което ние все още имаме до слизането ни в земния живот.
към текста >>
106.
Годишният кръговрат като дихателен процес на Земята. Първа лекция, Дорнах, Страстна Събота, 31. Март 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И ние действително се проникваме с Христовия Импулс, когато знаем как да свържем
мисълта
за Възкресението с действената Михаилова мисъл, такава, каквато тя е вложена в общочовешкото развитие, нещо, което аз често съм обсъждал пред Вас.
Задължението да се проникнем с Христовия Импулс именно в смисъла на Михаил, това задължение нараства у нас особено в днешни дни.
И ние действително се проникваме с Христовия Импулс, когато знаем как да свържем мисълта за Възкресението с действената Михаилова мисъл, такава, каквато тя е вложена в общочовешкото развитие, нещо, което аз често съм обсъждал пред Вас.
към текста >>
107.
Втора лекция, Великден, 1. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Обаче
мисълта
за Великдена, идеята за Великдена избледняваше все повече.
Обаче мисълта за Великдена, идеята за Великдена избледняваше все повече.
През първите години от възникването на християнството тя беше толкова жива, че сме запомнили думите на апостол Павел: “Ако Христос не е възкръснал, празна е вашата вяра”. Павел директно свързва християнството с мисълта за Великдена, следователно, с мисълта за Възкресението. За онези хора, които са получили образованието си в днешно време, Възкресението е нещо, което те наричат “чудо” и като такова то бива изтръгнато от действителния свят, така, че за всички онези, които не допускат в себе си мисълта за Възкресението, фактически Великденският празник се превръща в един обичай от миналото, какъвто впрочем е случаят и с всички останали християнски празници.
към текста >>
Павел директно свързва християнството с
мисълта
за Великдена, следователно, с
мисълта
за Възкресението.
Обаче мисълта за Великдена, идеята за Великдена избледняваше все повече. През първите години от възникването на християнството тя беше толкова жива, че сме запомнили думите на апостол Павел: “Ако Христос не е възкръснал, празна е вашата вяра”.
Павел директно свързва християнството с мисълта за Великдена, следователно, с мисълта за Възкресението.
За онези хора, които са получили образованието си в днешно време, Възкресението е нещо, което те наричат “чудо” и като такова то бива изтръгнато от действителния свят, така, че за всички онези, които не допускат в себе си мисълта за Възкресението, фактически Великденският празник се превръща в един обичай от миналото, какъвто впрочем е случаят и с всички останали християнски празници.
към текста >>
За онези хора, които са получили образованието си в днешно време, Възкресението е нещо, което те наричат “чудо” и като такова то бива изтръгнато от действителния свят, така, че за всички онези, които не допускат в себе си
мисълта
за Възкресението, фактически Великденският празник се превръща в един обичай от миналото, какъвто впрочем е случаят и с всички останали християнски празници.
Обаче мисълта за Великдена, идеята за Великдена избледняваше все повече. През първите години от възникването на християнството тя беше толкова жива, че сме запомнили думите на апостол Павел: “Ако Христос не е възкръснал, празна е вашата вяра”. Павел директно свързва християнството с мисълта за Великдена, следователно, с мисълта за Възкресението.
За онези хора, които са получили образованието си в днешно време, Възкресението е нещо, което те наричат “чудо” и като такова то бива изтръгнато от действителния свят, така, че за всички онези, които не допускат в себе си мисълта за Възкресението, фактически Великденският празник се превръща в един обичай от миналото, какъвто впрочем е случаят и с всички останали християнски празници.
към текста >>
И като един такъв факт, ще разгледаме нещо, което обикновено връзваме с
мисълта
за Възкресението.
Всъщност през изминалите години ние сме обсъждали тази тема от най-различни гледни точки. Сега отново ще се наложи да прибегнем до познанията за висшите светове, за да разберем такива събития, които не се вместват в сетивната действителност.
И като един такъв факт, ще разгледаме нещо, което обикновено връзваме с мисълта за Възкресението.
И тогава мисълта за Великдена отново ще оживее в човешките сърца. За едно човечество, което отпраща Възкресението в областта на недействителните чудеса, мисълта за Великдена не може да бъде нещо живо. Тази Великденска мисъл възникна в онази епоха, когато все още имаше следи от древното човешко познание за духовния свят.
към текста >>
И тогава
мисълта
за Великдена отново ще оживее в човешките сърца.
Всъщност през изминалите години ние сме обсъждали тази тема от най-различни гледни точки. Сега отново ще се наложи да прибегнем до познанията за висшите светове, за да разберем такива събития, които не се вместват в сетивната действителност. И като един такъв факт, ще разгледаме нещо, което обикновено връзваме с мисълта за Възкресението.
И тогава мисълта за Великдена отново ще оживее в човешките сърца.
За едно човечество, което отпраща Възкресението в областта на недействителните чудеса, мисълта за Великдена не може да бъде нещо живо. Тази Великденска мисъл възникна в онази епоха, когато все още имаше следи от древното човешко познание за духовния свят.
към текста >>
За едно човечество, което отпраща Възкресението в областта на недействителните чудеса,
мисълта
за Великдена не може да бъде нещо живо.
Всъщност през изминалите години ние сме обсъждали тази тема от най-различни гледни точки. Сега отново ще се наложи да прибегнем до познанията за висшите светове, за да разберем такива събития, които не се вместват в сетивната действителност. И като един такъв факт, ще разгледаме нещо, което обикновено връзваме с мисълта за Възкресението. И тогава мисълта за Великдена отново ще оживее в човешките сърца.
За едно човечество, което отпраща Възкресението в областта на недействителните чудеса, мисълта за Великдена не може да бъде нещо живо.
Тази Великденска мисъл възникна в онази епоха, когато все още имаше следи от древното човешко познание за духовния свят.
към текста >>
Когато през първите християнски столетия
мисълта
за Великден се разпространяваше в християнския свят, човешките души все още бяха достатъчно възприемчиви, за да имат едни или други разтърсващи изживявания, представяйки си Христовия гроб или Христовото Същество, излитащо от гроба, или онзи Христос, който все повече се свързва с човечеството.
Но днес идва времето, когато Великденската идея, Великденската мисъл отново трябва да се пробуди като една жива мисъл. Обаче за да се пробуди, тя трябва да премине от състояние на смърт в състояние на живот. А основната характеристика на живото е, че от него произлиза нещо друго, нещо ново.
Когато през първите християнски столетия мисълта за Великден се разпространяваше в християнския свят, човешките души все още бяха достатъчно възприемчиви, за да имат едни или други разтърсващи изживявания, представяйки си Христовия гроб или Христовото Същество, излитащо от гроба, или онзи Христос, който все повече се свързва с човечеството.
Душите все още можеха непосредствено и силно да изживяват тези величествени образи. За човешкия душевен живот тези вътрешни изживявания бяха една неоспорима реалност. Но реалност за човешкия душевен живот е само това, което непосредствено обхваща душите, тъй както и външният сетивен свят непосредствено дразни сетивата. Хората чувствуваха, че съзерцавайки смъртта и Възкресението Христови, те стават други. Чрез тези съзерцания те се чувствуваха така душевно преобразени, както например един човек се променя в хода на своя живот поради едни или други физически фактори.
към текста >>
Но вглъбявайки се в
мисълта
за Великдена, първите християни се чувствуваха променени във вътрешно-душевен смисъл.
Вие знаете, че около седмата си година детето се променя и външен израз на тази промяна е смяната на зъбите; около неговата четиринадесета година външен израз на промяната е половата зрялост. Това са телесни промени.
Но вглъбявайки се в мисълта за Великдена, първите християни се чувствуваха променени във вътрешно-душевен смисъл.
Така те чувствуваха, че се издигат на една по-висока степен от живота.
към текста >>
В хода на времето
мисълта
за Великдена изгуби своята първоначална сила.
В хода на времето мисълта за Великдена изгуби своята първоначална сила.
И тя може отново да си я възвърне, само ако това, което остава непонятно според природните закони, Възкресението, се превърне в реалност, след като стане обект за проучване в рамките на една истинска Духовна наука. Обаче за духовно обозримия свят реалност е само това, което може да бъде обхванато не с абстрактни мисли, а в живите му връзки с онзи свят, който се открива също и пред сетивата.
към текста >>
Поставена в светлината на духовното изследване,
мисълта
за Възкресението наистина оживява.
Както знаете, относно Великденските мисли ние често сме прилагали знанията, идващи от Духовната наука. И същественото тук е, че това антропософско духовно изследване винаги ни отправя към такива форми на живот, които не се изчерпват в рамките на раждането и смъртта тук във физическия свят. Духовното изследване установява по какъв начин Христос е можел да общува със Своите ученици дори и след като физическото Му тяло не е вече тук.
Поставена в светлината на духовното изследване, мисълта за Възкресението наистина оживява.
Обаче тази мисъл за Възкресението може да бъде напълно разбрана само тогава, когато тя бъде свързана с нейната противоположност.
към текста >>
За какво всъщност ни говори
мисълта
за Възкресението?
За какво всъщност ни говори мисълта за Възкресението?
Христовото Същество слезе от духовните светове, влезе в тялото на Исус, живя на Земята в тялото на Исус, като по този начин, тъй да се каже, внесе в Земната сфера силите на извънземния свят; и след като Христос внесе извънземните сили в Земната сфера, от този момент нататък, след Мистерията на Голгота, тези извънземни сили останаха свързани с общочовешкото развитие. От тогава насам, това което древните можеха да виждат навън в мировото пространство, техните потомци сега можеха да усещат не външно, а вътрешно в хода на общочовешкото развитие. След Възкресението Христос се свърза с човечеството, и от тогава живее не само в извънземните висини, но и живее също и в Земното битие, живее в самото развитие, в еволюционния поток на човечеството.
към текста >>
Ето как в
мисълта
за Великдена ние виждаме да се съединяват в едно: Слизането в подземния свят, в Ада и извоюваното чрез него завладяване на небесния свят заради по-нататъшната общочовешка еволюция.
Тъкмо за през зимата и пролетта Той можа да предостави на хората това, с което извънземните светове ги даряваха от Еньовден до есента.
Ето как в мисълта за Великдена ние виждаме да се съединяват в едно: Слизането в подземния свят, в Ада и извоюваното чрез него завладяване на небесния свят заради по-нататъшната общочовешка еволюция.
към текста >>
Древните можеха да се свързват с
мисълта
за зимния Слънчев поврат само защото от другата страна имаха
мисълта
за Еньовден.
Да, налага се да кажем всичко това, за да се приближим до истинското разбиране на Великденската мисъл. Обаче какво би представлявала тя, ако не е жива!
Древните можеха да се свързват с мисълта за зимния Слънчев поврат само защото от другата страна имаха мисълта за Еньовден.
Нека да си послужим със следната схема (Рис. 6). Ако тук имаме Земния свят със скритите зимни елементи (оранжево), той се допълва от това, което през лятото се издига в надземните области (оранжево), като двете страни са достъпни само чрез посвещението, макар че те остават свързани чрез това, което се намира в земната атмосфера (зелено).
към текста >>
И тъкмо в
мисълта
за Великдена, в
мисълта
за тържеството на духовния живот над земния живот се състои спасението за човека.
На първо време, напредвайки в своята еволюция, човечеството едностранчиво се увлече в посока към единия полюс, Великденския полюс, но този Великденски полюс изчерпа своите сили. Великденският празник вече не разполага с вътрешни жизнени сили. Той ще си ги възвърне едва тогава, когато един ден хората ще могат да си казват: Чрез това, което символично беше представено като “слизане в Ада” – макар и в действителност то може да бъде разбирано като Възкресение – човекът получи едно сигурно средство срещу една опасност, която щеше да се появи, срещу пълното безсилие на всички духовни мирогледи. – Христос Исус пророчески видя идващата опасност, тази, че през своя живот на Земята между раждането и смъртта човекът фактически ще забрави надземния, духовния свят, и в земния живот това ще е равносилно на умиране по отношение на духовния свят.
И тъкмо в мисълта за Великдена, в мисълта за тържеството на духовния живот над земния живот се състои спасението за човека.
към текста >>
Но разчитайки единствено на вътрешните си душевни сили, той не е в състояние да се свързва нито с
мисълта
за полагането в гроба, нито с
мисълта
за Възкресението.
Обаче поради непрекъснатото отслабване на душевните сили, този величествен образ вече не може да е жив. Как може да бъде съживен днес този образ при тези отслабени душевни сили? Следвайки верската традиция човекът все пак може да поглежда нагоре към величествения образ, за който му напомня Великденския празник: към полагането в гроба и Възкресението.
Но разчитайки единствено на вътрешните си душевни сили, той не е в състояние да се свързва нито с мисълта за полагането в гроба, нито с мисълта за Възкресението.
Това е само по силите на този, който живее с убеждението: Да, напълно възможно е човекът да се приближи до познанието за Духа и да разбере нещо повече, нещо друго. Нека да си представим това “друго” и да го запишем дълбоко в душите!
към текста >>
–
Мисълта
за Михаиловия празник: Той възкръсна и успокоен ще може да бъде положен в гроба.
Великденската мисъл: Той е положен в гроба, после Той възкръсва. Нека сега да си представим и другата мисъл, до която човечеството трябва да стигне: Той възкръсна и успокоен ще може да бъде положен в гроба. – Великденската мисъл: Той е положен в гроба, Той възкръсва.
– Мисълта за Михаиловия празник: Той възкръсна и успокоен ще може да бъде положен в гроба.
към текста >>
И тогава в човека започва да работи
мисълта
за Михаиловия празник, но тя не е сходна с Великденската мисъл от първите християнски столетия, водеща към съзерцанието.
Ако си представяме Великденския празник в един период от време, когато животът напира и блика отвсякъде и когато растежните сили са в своя апогей, тогава ние трябва да изместим другия празник, носещ посланието: “Той възкръсна и успокоен ще може да бъде положен в гроба”, в онзи период от време, когато природният свят започва да умира, когато цялата природа потъва в гробовното настроение, когато пред човешката душа застава символът на гроба.
И тогава в човека започва да работи мисълта за Михаиловия празник, но тя не е сходна с Великденската мисъл от първите християнски столетия, водеща към съзерцанието.
През първите християнски столетия погледът беше отправен към положения в гроба Христос и към Възкресението. Съзерцавайки тези образи, душата се изпълваше с най-добрите си сили. Обаче в празничните мисли на есенния Слънчев поврат душата трябва да почувстува в себе си друг вид сили и да призове не съзерцанието, а своята воля: Приеми в себе си Михаиловите сили, които сразиха Ариман, онези мисли, които ти дават силата тук на Земята да извоюваш познанието за Духа, и тогава ти ще победиш силите на смъртта.
към текста >>
Както Великденската мисъл е отправена към съзерцанието, така и
мисълта
на есенния Михаилов празник е отправена към волята: Да приемеш Михаиловата сила, това означава да приемеш силата за духовно познание във волята си.
Както Великденската мисъл е отправена към съзерцанието, така и мисълта на есенния Михаилов празник е отправена към волята: Да приемеш Михаиловата сила, това означава да приемеш силата за духовно познание във волята си.
Едва тогава Великденската мисъл ще се изпълни с живот и непосредствено ще навлезе в човешката душа, и както мисълта за Еньовден беше усещана като противоположния полюс на Коледната мисъл, така сега Михаиловата мисъл, мисълта за есенния Михаилов празник ще бъде усещана като противоположния полюс на Великденската мисъл. Както половин година по-късно Коледната мисъл си пробива път чрез вътрешно-оживената мисъл за Еньовден, така и Великденската мисъл подготвя пътя на Михаиловата мисъл. Човечеството трябва да постигне една езотерическа зрялост, която отново ще му позволи да мисли не абстрактно, а толкова конкретно, че отново да създава и устройва празници. И тогава то отново ще може да изпълва ритмичните природни явления с определено духовно съдържание.
към текста >>
Едва тогава Великденската мисъл ще се изпълни с живот и непосредствено ще навлезе в човешката душа, и както
мисълта
за Еньовден беше усещана като противоположния полюс на Коледната мисъл, така сега Михаиловата мисъл,
мисълта
за есенния Михаилов празник ще бъде усещана като противоположния полюс на Великденската мисъл.
Както Великденската мисъл е отправена към съзерцанието, така и мисълта на есенния Михаилов празник е отправена към волята: Да приемеш Михаиловата сила, това означава да приемеш силата за духовно познание във волята си.
Едва тогава Великденската мисъл ще се изпълни с живот и непосредствено ще навлезе в човешката душа, и както мисълта за Еньовден беше усещана като противоположния полюс на Коледната мисъл, така сега Михаиловата мисъл, мисълта за есенния Михаилов празник ще бъде усещана като противоположния полюс на Великденската мисъл.
Както половин година по-късно Коледната мисъл си пробива път чрез вътрешно-оживената мисъл за Еньовден, така и Великденската мисъл подготвя пътя на Михаиловата мисъл. Човечеството трябва да постигне една езотерическа зрялост, която отново ще му позволи да мисли не абстрактно, а толкова конкретно, че отново да създава и устройва празници. И тогава то отново ще може да изпълва ритмичните природни явления с определено духовно съдържание.
към текста >>
108.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
През Средновековието не бихме имали това, което наричаме схоластика, което наричаме философията на Тома Аквински, на Алберт Магнус, ако тази философия, този светоглед и всичко, което възникна в социалната област като тяхна последица, не беше инспирирано тъкмо от най-важната мисъл на Църквата:
мисълта
за Великдена.
През Средновековието не бихме имали това, което наричаме схоластика, което наричаме философията на Тома Аквински, на Алберт Магнус, ако тази философия, този светоглед и всичко, което възникна в социалната област като тяхна последица, не беше инспирирано тъкмо от най-важната мисъл на Църквата: мисълта за Великдена.
Във възгледа за слизащия Христос, който временно живя на Земята и после мина през Възкресението ни беше даден онзи душевен импулс, който доведе до онова своеобразно отношение между вяра и знание, между познание и откровение, което именно наричаме схоластическо. Че от човека може да се очаква само познание за сетивния свят, че всичко, отнасящо се до свръхсетивния свят идва само чрез откровението, това се предпоставяше от мисълта за Великдена и от това, как тя може да бъде съчетана с мисълта за Коледата.
към текста >>
Че от човека може да се очаква само познание за сетивния свят, че всичко, отнасящо се до свръхсетивния свят идва само чрез откровението, това се предпоставяше от
мисълта
за Великдена и от това, как тя може да бъде съчетана с
мисълта
за Коледата.
През Средновековието не бихме имали това, което наричаме схоластика, което наричаме философията на Тома Аквински, на Алберт Магнус, ако тази философия, този светоглед и всичко, което възникна в социалната област като тяхна последица, не беше инспирирано тъкмо от най-важната мисъл на Църквата: мисълта за Великдена. Във възгледа за слизащия Христос, който временно живя на Земята и после мина през Възкресението ни беше даден онзи душевен импулс, който доведе до онова своеобразно отношение между вяра и знание, между познание и откровение, което именно наричаме схоластическо.
Че от човека може да се очаква само познание за сетивния свят, че всичко, отнасящо се до свръхсетивния свят идва само чрез откровението, това се предпоставяше от мисълта за Великдена и от това, как тя може да бъде съчетана с мисълта за Коледата.
към текста >>
А що се отнася до Великденската мисъл, нека да сме наясно, че тя би могла да получи своя завършен вид, само ако бъде допълнена с
мисълта
за есенния Михаилов празник.
Обновлението на социалния живот няма да дойде от всевъзможните дискусии и от всевъзможните институции, имащи отношение към външния сетивен свят; обновлението ще настъпи само ако човечеството бъде обхванато от една могъща инспирираща мисъл, чрез която морално-духовното ще бъде поставено в непосредствена и чувствена връзка с външната природа. Днес хората, ако ми позволите това сравнение, търсят Слънчевата светлина като дъждовни червеи, скрити под земята, докато за да намерят Слънчевата светлина, те просто трябва да излязат на земната повърхност. Фактически с дискусии и реформаторски дебати не се постигна нищо! Само един могъщ мисловен импулс, идващ направо от Духа, може да обнови социалния живот!
А що се отнася до Великденската мисъл, нека да сме наясно, че тя би могла да получи своя завършен вид, само ако бъде допълнена с мисълта за есенния Михаилов празник.
към текста >>
Мисълта
за Великдена не губи ни най-малко от това, че към нея се присъединява
мисълта
за Михаиловия празник.
Но да продължим нататък. Пролетта е склонна да смесва и вплита всичко на този свят едно в друго, да събира нещата в едно недиференцирано, смътно единство. Ако с верен поглед се вгледаме в есента, лесно ще се убедим в пълния контраст между есенното и пролетното настроение, и ще установим как в първия случай на преден план излиза Духът, а във втория случай на преден план излиза физическо-материалното. Естествено, човекът не бива едностранчиво да остава при едното или при другото.
Мисълта за Великдена не губи ни най-малко от това, че към нея се присъединява мисълта за Михаиловия празник.
От едната страна имаме Великденската мисъл, където всичко, бих казал, се проявява в един вид пантеистично смесване, в едно пантеистично единство. После идва ред на диференцирането, но то не настъпва по някакъв незакономерен, хаотичен път. Тук ние можем да видим една ясна закономерност. Представете си този цикличен ход на процеса: Приближаване, смесване, уеднаквяване, после едно междинно състояние, даващо начало на разграничаването, пълно диференциране, после отново преход от диференцираност към единство и т.н. Но освен тези две крайни състояния, сега Вие виждате и едно трето: Вие виждате ритъма между диференциращите и недиференциращите сили, ритъма между вдишването и издишването.
към текста >>
И тогава, след като по този начин сме обогатили
мисълта
за Великден с
мисълта
за есенния Михаилов празник, ние можем да усетим първичната троичност навсякъде в цялото Битие, тогава ние можем да я почувстваме също и в нашата собствена душевна организация.
Защото по този начин, независимо дали става дума за духовно или материално единство, всичко потъва обратно в смътната неопределеност на мировата нощ. Нощем всички котки са сиви, в спиритуалния монизъм всички идеи са сиви, в материалния монизъм всички идеи също са сиви. Тук има само разлики в усещанията. Обаче по-висшия възглед за света не остава на тази степен. Според него важно е следното: Ние, като човешки същества, можем да се свържем с мировите процеси по такъв начин, че да сме в състояние непосредствено да участваме в живия преход от единството към троичността.
И тогава, след като по този начин сме обогатили мисълта за Великден с мисълта за есенния Михаилов празник, ние можем да усетим първичната троичност навсякъде в цялото Битие, тогава ние можем да я почувстваме също и в нашата собствена душевна организация.
И тогава ще сме в състояние да видим как всъщност целият живот е изграден върху активността и взаимодействието на различни по вид троичности. Да, след като имаме този инспириращ Михаилов празник и след като сме обогатили с него някогашния едностранчив Великденски празник, въпреки че и той е бил инспириращ за времето си, ние стигаме до една друга инспирация, до основния природно-духовен импулс: този на троичността. И в крайна сметка, единствено и само от осъществяването на този импулс зависи дали деструктивните сили, които вече са навлезли в общочовешката еволюция, ще могат отново да бъдат преобразувани в съзидателни сили.
към текста >>
Говорейки за импулса на троичното разделение в социалния живот, бихме могли да кажем, че това беше един вид изпитание, дали
мисълта
за Михаил е вече достатъчно силна, за да бъде осъществен един такъв социален импулс.
Говорейки за импулса на троичното разделение в социалния живот, бихме могли да кажем, че това беше един вид изпитание, дали мисълта за Михаил е вече достатъчно силна, за да бъде осъществен един такъв социален импулс.
Едно изпитание за човешката душа беше, дали мисълта за Михаил е достатъчно силна у определен брой хора. Но, изпитанието показа негативен резултат. Все още мисълта за Михаил не е достатъчно силна дори и всред малък кръг от хора, за да бъде действително усетена цялата ú съзидателна мощ. И едва ли ще е възможно за човешките души да свържат новите си подемни сили с прамогъщите творчески мирови сили така, както е необходимо, без инспириращо въздействие на есенния Михаилов празник, следователно, без да са в състояние да извлекат от дълбините на езотерическия живот един съвършено нов импулс.
към текста >>
Едно изпитание за човешката душа беше, дали
мисълта
за Михаил е достатъчно силна у определен брой хора.
Говорейки за импулса на троичното разделение в социалния живот, бихме могли да кажем, че това беше един вид изпитание, дали мисълта за Михаил е вече достатъчно силна, за да бъде осъществен един такъв социален импулс.
Едно изпитание за човешката душа беше, дали мисълта за Михаил е достатъчно силна у определен брой хора.
Но, изпитанието показа негативен резултат. Все още мисълта за Михаил не е достатъчно силна дори и всред малък кръг от хора, за да бъде действително усетена цялата ú съзидателна мощ. И едва ли ще е възможно за човешките души да свържат новите си подемни сили с прамогъщите творчески мирови сили така, както е необходимо, без инспириращо въздействие на есенния Михаилов празник, следователно, без да са в състояние да извлекат от дълбините на езотерическия живот един съвършено нов импулс.
към текста >>
Все още
мисълта
за Михаил не е достатъчно силна дори и всред малък кръг от хора, за да бъде действително усетена цялата ú съзидателна мощ.
Говорейки за импулса на троичното разделение в социалния живот, бихме могли да кажем, че това беше един вид изпитание, дали мисълта за Михаил е вече достатъчно силна, за да бъде осъществен един такъв социален импулс. Едно изпитание за човешката душа беше, дали мисълта за Михаил е достатъчно силна у определен брой хора. Но, изпитанието показа негативен резултат.
Все още мисълта за Михаил не е достатъчно силна дори и всред малък кръг от хора, за да бъде действително усетена цялата ú съзидателна мощ.
И едва ли ще е възможно за човешките души да свържат новите си подемни сили с прамогъщите творчески мирови сили така, както е необходимо, без инспириращо въздействие на есенния Михаилов празник, следователно, без да са в състояние да извлекат от дълбините на езотерическия живот един съвършено нов импулс.
към текста >>
И ако
мисълта
за Михаил би могла да се пробуди у човека като една празнична мисъл, тъй че Великденският празник действително да се допълни с един Михаилов празник през втората половина на Септември, когато към
мисълта
за Възкресението на Бога след понесената от Него смърт би могла да се прибави и инспирираната от Михаиловата сила мисъл за Възкресението на човека след неговата смърт, тогава човешката душа наистина би се свързала със световете.
И ако мисълта за Михаил би могла да се пробуди у човека като една празнична мисъл, тъй че Великденският празник действително да се допълни с един Михаилов празник през втората половина на Септември, когато към мисълта за Възкресението на Бога след понесената от Него смърт би могла да се прибави и инспирираната от Михаиловата сила мисъл за Възкресението на човека след неговата смърт, тогава човешката душа наистина би се свързала със световете.
Възможността за човека – чрез Възкресението Христово – да намира силата, позволяваща му да умира в Христос, това означава още в Земния живот той да намери в душата си възкръсналия Христос; да умира в Христос означава да умира не мъртъв, а жив.
към текста >>
И тогава в живота ще се появи онова, от което ние се нуждаем: Не абстрактен Дух от едната страна и бездуховна природа от другата страна, а одухотворената природа, природно протъканият Дух, които са едно цяло, и те на свой ред отново ще възвърнат някогашното единство на религия, наука и изкуство, понеже ще ги схващат и като троичност в смисъла на Михаил, за да могат накрая по един правилен начин да се съединяват в
мисълта
за Великдена, чиито антропософски образ еднакво ще въздействува в религиозен, художествен и познавателен смисъл.
Едно такова вътрешно съзнание би могло да се породи от инспириращата служба в името на Михаил. Лесно е да се предположи, че това е твърде далеч от нашата материалистическа, чисто фалистерска епоха. Разбира се, ако мъртвото, абстрактно мислене продължава да е тук, не бихме могли да очакваме нищо. Ако обаче си възвърнем същия ентусиазъм, с който някога древните устройваха своите празници, ако си възвърнем силата да формираме празници, всред хората отново ще настъпи нещо, което ще действува инспириращо върху тях. То ще действува инспириращо върху целия духовен и социален живот.
И тогава в живота ще се появи онова, от което ние се нуждаем: Не абстрактен Дух от едната страна и бездуховна природа от другата страна, а одухотворената природа, природно протъканият Дух, които са едно цяло, и те на свой ред отново ще възвърнат някогашното единство на религия, наука и изкуство, понеже ще ги схващат и като троичност в смисъла на Михаил, за да могат накрая по един правилен начин да се съединяват в мисълта за Великдена, чиито антропософски образ еднакво ще въздействува в религиозен, художествен и познавателен смисъл.
Така че всъщност антропософският импулс би се състоял в следното: Във времето на Великдена човекът да усеща единството между наука, религия и изкуство; а през есенния период на Михаил да усеща как трите – а те имат една майка, великденската майка – как трите сега стават сестри, стоят една до друга и взаимно се допълват. Мисълта за Михаил, жива и празнична в хода на годината, наистина би могла да действува инспириращо върху целия човешки живот.
към текста >>
Мисълта
за Михаил, жива и празнична в хода на годината, наистина би могла да действува инспириращо върху целия човешки живот.
Разбира се, ако мъртвото, абстрактно мислене продължава да е тук, не бихме могли да очакваме нищо. Ако обаче си възвърнем същия ентусиазъм, с който някога древните устройваха своите празници, ако си възвърнем силата да формираме празници, всред хората отново ще настъпи нещо, което ще действува инспириращо върху тях. То ще действува инспириращо върху целия духовен и социален живот. И тогава в живота ще се появи онова, от което ние се нуждаем: Не абстрактен Дух от едната страна и бездуховна природа от другата страна, а одухотворената природа, природно протъканият Дух, които са едно цяло, и те на свой ред отново ще възвърнат някогашното единство на религия, наука и изкуство, понеже ще ги схващат и като троичност в смисъла на Михаил, за да могат накрая по един правилен начин да се съединяват в мисълта за Великдена, чиито антропософски образ еднакво ще въздействува в религиозен, художествен и познавателен смисъл. Така че всъщност антропософският импулс би се състоял в следното: Във времето на Великдена човекът да усеща единството между наука, религия и изкуство; а през есенния период на Михаил да усеща как трите – а те имат една майка, великденската майка – как трите сега стават сестри, стоят една до друга и взаимно се допълват.
Мисълта за Михаил, жива и празнична в хода на годината, наистина би могла да действува инспириращо върху целия човешки живот.
към текста >>
109.
Четвърта лекция, 7. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Извън празника хората бяха заети само с
мисълта
за своето оцеляване.
Но грижливата подготовка за Йоановите празници, когато хората отправяха големите си въпроси към Космоса, а от своя страна Космосът гарантираше, че човекът има един Аз, само че засега Азът е под закрилата на Небето, имаше своето пълно съответствие с грижливата подготовка за празника на зимното Слънцестоене, което сега отговаря на нашите Коледни празници. Но докато през Йоановия празник всичко беше потопено в един музикално-поетичен елемент, в атмосферата на танца, празникът на зимното Слънцестоене беше подготвян по такъв начин, че хората знаеха: сега те трябва да притихнат, сега те трябва да се потопят в едно спокойно, съзерцателно настроение. И тогава им беше давано всичко онова, за което официалната история няма никаква представа и за което можем да научим само от Духовната наука. В дните на Йоановия празник древното човечество, което, тъй да се каже, излизаше извън себе си, беше загрижено не за това, на което го учеха тогава; то беше загрижено дали ще може да се съедини с Аза, пазен на Небето.
Извън празника хората бяха заети само с мисълта за своето оцеляване.
А необходимостта от поучение идваше през зимните месеци и нейната кулминация, нейната празнична форма съвпадаше със зимното Слънцестоене, с нашата Коледа.
към текста >>
110.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И в крайна сметка всичко навежда на
мисълта
, че онзи свят, в който човекът се потопява, също както и светът на сънищата, съдържа в себе си един протест срещу каквато и да е природна закономерност.
И в крайна сметка всичко навежда на мисълта, че онзи свят, в който човекът се потопява, също както и светът на сънищата, съдържа в себе си един протест срещу каквато и да е природна закономерност.
Всички наши мисли, стремежи и усещания, свързани със сетивно-физическия свят биват изкривявани, ако поискаме да внесем в тях някакви елементи от подсъзнателния свят. Защо? Защото, макар и сънищата да са мостът към духовния свят, той е протъкан от съвсем други вътрешни закономерности. Сънищата са само мостът към тях. И който вярва, че духовният свят може да бъде разбран с помощта на природните закони, се заблуждава много. Сънищата, бих казал, само ни предупреждават, че навлизайки в духовния свят, ние по никакъв начин не можем да се осланяме на природните закони.
към текста >>
И там всичко навежда на
мисълта
, че и сега е възможно по духовен път да се върнем към онова, към което се стремяха жреците на друидите, и то в разцвета, а не в упадъчния период на техния култ, когато на преден план излязоха твърде несимпатични, дори лоши черти.
Духовната атмосфера в онова място от Уелс, за което споменах, има това своеобразие, че там, макар и да възникват по-трудно в астралната област, имагинациите са по-устойчиви и остават по-дълбоки следи. Ето какво е необичайното в тези местности.
И там всичко навежда на мисълта, че и сега е възможно по духовен път да се върнем към онова, към което се стремяха жреците на друидите, и то в разцвета, а не в упадъчния период на техния култ, когато на преден план излязоха твърде несимпатични, дори лоши черти.
към текста >>
111.
1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И така ние виждаме именно, как волята, чувството и
мисълта
могат да бъдат търсени навън в Космоса, могат да бъдат търсени в тяхното съответствие в микрокосмоса.
И така ние виждаме именно, как волята, чувството и мисълта могат да бъдат търсени навън в Космоса, могат да бъдат търсени в тяхното съответствие в микрокосмоса.
към текста >>
Преобразуването е нещо подобно както това, което става с гъсеницата: животът в етерното тяло се жертвува на духовната светлина, обгръща тъчейки така да се каже
мисълта
с вътрешна, астрална пашкулна тъкан и от нея се излюпват спомените.
Обаче ако бихме имали само функцията на главата, ние бихме образували само моментни мисли. Мислите не биха се отложили в нас, не биха заангажирали целия човек, за да изплуват след това отново в съзнанието като спомени. Ако насоча поглед към моите моментни мисли, които си образувам при външния свят, и насоча след това поглед върху орела, тогава аз казвам: В перата на орела аз виждам вън от мене въплътените мисли, в мене те стават мисли, но стават моментните, мигновените мисли. Ако насоча поглед върху това, което нося в мене като мои спомени, тогава виждам, че става един сложен процес. Долу във физическото тяло става, несъмнено по един духовен начин, един вид образуване на яйце, което обаче в етерното е нещо съвършено друго, нещо, което външно физически е подобно на образуването на гъсеницата в астралното тяло, което вътрешно е подобно на какавидата, на образуване то на пашкула, и онова, което, когато имам едно възприятие, създава в мене една мисъл, изтласква я надолу, това е така, като че пеперудата снася едно яйце.
Преобразуването е нещо подобно както това, което става с гъсеницата: животът в етерното тяло се жертвува на духовната светлина, обгръща тъчейки така да се каже мисълта с вътрешна, астрална пашкулна тъкан и от нея се излюпват спомените.
Ако виждаме перата на птицата в мигновените мисли, тогава трябва да виждаме в крилата на пеперудата, които блестят в прекрасни цветове, нещо родено по духовен начин в нашите възпоменателни мисли /в мислите, които си спомняме/.
към текста >>
Тази действителност не може да бъде разбрана само с мислите, защото действителността е безразлична за самата мисъл;
мисълта
се придържа само към логиката.
Това значи да гледаме самата действителност.
Тази действителност не може да бъде разбрана само с мислите, защото действителността е безразлична за самата мисъл; мисълта се придържа само към логиката.
Обаче със същата логика можем да доказваме най-различни неща в действителността. За да онагледя това, позволете ми да завърша с един образ, който след това ще съставлява прехода към утрешните обяснения.
към текста >>
112.
5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Ние не можем да гледаме един прилеп, освен в нас да възникне
мисълта
: ти все пак сънуваш, това е всъщност нещо, което не би трябвало да съществува, което е излязло вън от останалите природни създания, както сънят е нещо излязло вън от обикновената физическа действителност.
Това са в действителност летящите сънища на Космоса, които просвистяват в пространството. Както съня обича сумрачната светлина, така и Космосът обича сумрачната светлина, като изпраща прилепа през пространството. Трайните мисли на спомена ние ги виждаме въплътени в пояса от пеперуди, който препасва Земята; живеещите в настоящето мисли ние виждаме в пояса образуван около Земята от птиците; сънищата в околността на Земята летят наоколо въплътени в прилепите. И ако се задълбочите във формата на прилепа. Вие ще почувствувате, колко сроден е той със сънищата!
Ние не можем да гледаме един прилеп, освен в нас да възникне мисълта: ти все пак сънуваш, това е всъщност нещо, което не би трябвало да съществува, което е излязло вън от останалите природни създания, както сънят е нещо излязло вън от обикновената физическа действителност.
към текста >>
113.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И щом другият е различен, той не гледа с любов към този другия, а стига само до съждението, че тоя не трябва да бъде такъв, при което накрая в повечето случаи зад всичко това се крие
мисълта
, която го кара да си каже: тоя би трябвало да бъде такъв, какъвто съм аз.
Ако искаме да знаем, от какво произхождат те, достатъчно е да насочим само поглед върху дневния живот. Хората минават един покрай друг, като обръщат малко внимание на това, какви особености има другият. Не са ли днес по-голяма част от хората така устроени, че всеки намира за правилно и добро това, какъв е той самият?
И щом другият е различен, той не гледа с любов към този другия, а стига само до съждението, че тоя не трябва да бъде такъв, при което накрая в повечето случаи зад всичко това се крие мисълта, която го кара да си каже: тоя би трябвало да бъде такъв, какъвто съм аз.
Тази мисъл не стига винаги до неговото съзнание, но тя се крие именно в обществените отношения, в социалните отношения на хората. В онова, което днес се проявява, бих могъл да кажа във формата на човешкия език, на човешкия говор, живее толкова малко от това, което е разбиране на другия човек. Хората бучат навън в света, както си представят, че трябва да бъде човекът, при което в повечето случаи зад това не се крие нищо друго, освен това: каквито сме ние самите, такива трябва да бъдат всички хора. Ако тогава идва някой, който е напълно различен, той е тогава един враг, един човек, против който се проявява антипатия, макар и това даже стига напълно до съзнанието на този, който оценява по този начин другите. Тук липсва разбиране на хората, липсва морална топлота, липсва любов.
към текста >>
114.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И по такъв начин човек използва - обяснявало се на ученика в ефеските Мистерии - как човек използва въздуха, за да позволи на словото да звучи; но в речта въздухът се превръща в най-близкия елемент, в огън, в топлина, и довежда
мисълта
от висотата на главата долу, вчленява я в тялото.
После ученикът се насочвал към все по-интимните вътрешни усещания и изживявания на словото - към това, по какъв начин би могъл да възприема. Нещо, приличащо на топлина, се издига от словото нагоре към главата и тази топлина, този огън обхваща мислите. Надолу тече нещо подобно на водния елемент; излива се надолу, както се изливат в човек секретите на жлезите.
И по такъв начин човек използва - обяснявало се на ученика в ефеските Мистерии - как човек използва въздуха, за да позволи на словото да звучи; но в речта въздухът се превръща в най-близкия елемент, в огън, в топлина, и довежда мисълта от висотата на главата долу, вчленява я в тялото.
И отново, при настъпване на промени в състоянието - изпращане нагоре на огън и изпращане надолу на това, което стои в словото, - въздухът се просмуква надолу под формата на вода, течност, подобна на секрецията на жлезите. Благодарение на това, словото за човека става вътрешно осезаемо. Словото се стича на капки надолу под формата на течен елемент.
към текста >>
И по такъв начин в речта се вплитат
мисълта
и чувството, в същото време, когато в живото вълново движение на речта въздухът изтънява в огън, после се уплътнява до вода и така нататък.
И така, вниманието на ученика в Ефес се обръщало върху това, че в същото време, докато говори, от устата му излиза вълново движение - огън, вода - огън, вода. Обаче това не е нещо друго, а възнасяне на словото към мислите и стичането му на капки надолу към чувството.
И по такъв начин в речта се вплитат мисълта и чувството, в същото време, когато в живото вълново движение на речта въздухът изтънява в огън, после се уплътнява до вода и така нататък.
към текста >>
Тук е и своеобразното: тъкането и същността на животинското образуване се преживяват в изпарението и в стичането надолу на варовика; и ако после продължим търсенето на това, което е било в кремъчното като раззеленяващо се и повяхващо растително същество, тогава мировото Слово ставало мирова Мисъл и растението в кремъчния елемент присъединявало
мисълта
към звучащото слово.
В него са се проявили растителните форми като раззеленяващи се и увяхващи облачни образувания. И ако би било възможно тогава, както казах, да се надникне в космическото минало, бихме видели зараждането на животинските същности и раззеленяващото се и увяхващо прарастение. Но всичко това се е възприемало вътрешно. Възприемало се е като собствена същност на човека. Наред с това, което сте чували, като нещо, живеещо в самото себе си, звученето на животинското формиране, наред с него са могли вътрешно в някакъв смисъл да следват това, което са чували, сякаш в собствената човешка глава, в човешките гърди заедно със словото се издигали благодарение на топлината нагоре, за да постигнат мислите; по такъв начин може да се преминава от това, което се чува, от животинското формиране, към това, което се преживява при растителното формиране.
Тук е и своеобразното: тъкането и същността на животинското образуване се преживяват в изпарението и в стичането надолу на варовика; и ако после продължим търсенето на това, което е било в кремъчното като раззеленяващо се и повяхващо растително същество, тогава мировото Слово ставало мирова Мисъл и растението в кремъчния елемент присъединявало мисълта към звучащото слово.
Преминава се, в някакъв смисъл, една степен нагоре и към звучащия Логос се присъединява мировата Мисъл, подобно на това, както днес със звучащото в говора слово - в същото време когато става вълновото движение на речта: огън, вода, огън, вода - в огъня се обхваща мисълта.
към текста >>
Преминава се, в някакъв смисъл, една степен нагоре и към звучащия Логос се присъединява мировата Мисъл, подобно на това, както днес със звучащото в говора слово - в същото време когато става вълновото движение на речта: огън, вода, огън, вода - в огъня се обхваща
мисълта
.
И ако би било възможно тогава, както казах, да се надникне в космическото минало, бихме видели зараждането на животинските същности и раззеленяващото се и увяхващо прарастение. Но всичко това се е възприемало вътрешно. Възприемало се е като собствена същност на човека. Наред с това, което сте чували, като нещо, живеещо в самото себе си, звученето на животинското формиране, наред с него са могли вътрешно в някакъв смисъл да следват това, което са чували, сякаш в собствената човешка глава, в човешките гърди заедно със словото се издигали благодарение на топлината нагоре, за да постигнат мислите; по такъв начин може да се преминава от това, което се чува, от животинското формиране, към това, което се преживява при растителното формиране. Тук е и своеобразното: тъкането и същността на животинското образуване се преживяват в изпарението и в стичането надолу на варовика; и ако после продължим търсенето на това, което е било в кремъчното като раззеленяващо се и повяхващо растително същество, тогава мировото Слово ставало мирова Мисъл и растението в кремъчния елемент присъединявало мисълта към звучащото слово.
Преминава се, в някакъв смисъл, една степен нагоре и към звучащия Логос се присъединява мировата Мисъл, подобно на това, както днес със звучащото в говора слово - в същото време когато става вълновото движение на речта: огън, вода, огън, вода - в огъня се обхваща мисълта.
към текста >>
Словото едновременно е било и обкръжение;
мисълта
е била това, което е пронизвало и е струило през това обкръжение.
Но това не е било така, когато човек е бил единен с макрокосмоса; тогава той преживявал вселената в себе си.
Словото едновременно е било и обкръжение; мисълта е била това, което е пронизвало и е струило през това обкръжение.
Човек е слушал и това, което е чувал, е било светът, човек е гледал към това, което е чувал, но той е гледал в самия себе си. Словото отначало е било звук. Словото отначало е било това, което се е стремило към разгадаване. Във възникването на животните се изразило нещо, което се е стремило към разгадаване. Под формата на въпрос е възникнал животинският свят във варовиците.
към текста >>
115.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Човек има някаква мисъл; тази мисъл не остава в границите на човешката кожа, а започва да звучи;
мисълта
става Слово.
По-късно, когато ученикът усещал слято сякаш в своето сърце всичко, което той преживявал преди - както го описах вчера, - тогава това, което той въобще е преживял в своята душа, едновременно се изправяло пред него като преживяване на планетите.
Човек има някаква мисъл; тази мисъл не остава в границите на човешката кожа, а започва да звучи; мисълта става Слово.
Това, което човек преживява, става Слово. Словото се разпространява на планетата Вулкан. Всичко на планетата Вулкан е говорещо живо същество. Словото звучи от Словото, Словото се обяснява със Слово, Словото говори за Слово, Словото се учи да разбира Словото. Човек се усеща като свят, разбиращ Словото, като Слово - свят, разбиращ Словото.
към текста >>
116.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924
GA_233a Великденският празник
Решаваща стана
мисълта
, решаващ стана споменът за Голгота.
Всичко, което се извършваше незабележимо и тайно в светилището на Мистериите, сега беше изнесено навън в историята. Всичко, което преди съществуваше само за посветените, сега стана достояние на народите. И вече далеч не беше необходимо да се потапя нечие изображение в морето, като символ на едно или друго божествено присъствие.
Решаваща стана мисълта, решаващ стана споменът за Голгота.
Външният символ, насочващ към едно изживяване, свързано с пространството, трябваше да бъде изместен от един спомен, лишен от всякаква сетивна образност, от един спомен, който просто не позволяваше на душата да забрави историческото Събитие от Голгота.
към текста >>
Идеята за смърт та,
мисълта
за смъртта само тя продължаваше да живее в човека.
Засега обаче човечеството не разполага с необходимата сила, за да осъществи този преход. Засега нещата са така устроени, че човекът има нужда да се придържа към външната природа. Обаче външната природа не ни дава никакъв символ, никакъв завършен символ на човешката съдба след смъртта.
Идеята за смърт та, мисълта за смъртта само тя продължаваше да живее в човека.
Мисълта за Възкресението се отдалечаваше все по-безнадеждно от човека. И ако днес потърсим Възкресението като едно съдържание на вярата, ние ще установим, че за модерното човечество Възкресението не съществува.
към текста >>
Мисълта
за Възкресението се отдалечаваше все по-безнадеждно от човека.
Засега обаче човечеството не разполага с необходимата сила, за да осъществи този преход. Засега нещата са така устроени, че човекът има нужда да се придържа към външната природа. Обаче външната природа не ни дава никакъв символ, никакъв завършен символ на човешката съдба след смъртта. Идеята за смърт та, мисълта за смъртта само тя продължаваше да живее в човека.
Мисълта за Възкресението се отдалечаваше все по-безнадеждно от човека.
И ако днес потърсим Възкресението като едно съдържание на вярата, ние ще установим, че за модерното човечество Възкресението не съществува.
към текста >>
Само ако от една страна както това беше казано в съответната ми лекция антропософската смелост се влее в Михаиловата мисъл на нашата епоха и заговори като мощен камбанен звън в човешкото сърце, само ако антропософската смелост открие дълбоките тайни на Рождество Христово и укрепи
мисълта
за Рождество Христово, само тогава Възкресението ще стане един истински и тържествен празник за човека.
Само антропософският възглед може да пробуди заспалия инстинкт на човека за истинското Възкресение.
Само ако от една страна както това беше казано в съответната ми лекция антропософската смелост се влее в Михаиловата мисъл на нашата епоха и заговори като мощен камбанен звън в човешкото сърце, само ако антропософската смелост открие дълбоките тайни на Рождество Христово и укрепи мисълта за Рождество Христово, само тогава Възкресението ще стане един истински и тържествен празник за човека.
Защото Антропософията е длъжна, към мисълта за смъртта да прибави и мисълта за Възкресението. Сама та тя трябва да се превърне за човешката душа в един вътрешен празник на Възкресението. Тя трябва да одухотвори човешкото мислене с настроението на Великдена. И тя ще го направи, особено след като хора та разберат, как древната идея на Мистериите може да оживее във вярно осмислената идея на Възкресението. Защото един правилен светоглед възниква от тялото, душата и духа на човека, както и от съдбата на човешкото тяло, душа и дух във физическия, душевен и духовен свят.
към текста >>
Защото Антропософията е длъжна, към
мисълта
за смъртта да прибави и
мисълта
за Възкресението.
Само антропософският възглед може да пробуди заспалия инстинкт на човека за истинското Възкресение. Само ако от една страна както това беше казано в съответната ми лекция антропософската смелост се влее в Михаиловата мисъл на нашата епоха и заговори като мощен камбанен звън в човешкото сърце, само ако антропософската смелост открие дълбоките тайни на Рождество Христово и укрепи мисълта за Рождество Христово, само тогава Възкресението ще стане един истински и тържествен празник за човека.
Защото Антропософията е длъжна, към мисълта за смъртта да прибави и мисълта за Възкресението.
Сама та тя трябва да се превърне за човешката душа в един вътрешен празник на Възкресението. Тя трябва да одухотвори човешкото мислене с настроението на Великдена. И тя ще го направи, особено след като хора та разберат, как древната идея на Мистериите може да оживее във вярно осмислената идея на Възкресението. Защото един правилен светоглед възниква от тялото, душата и духа на човека, както и от съдбата на човешкото тяло, душа и дух във физическия, душевен и духовен свят.
към текста >>
117.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
Но идеята за Великдена,
мисълта
за Великдена, трябва отново да се пробуди в човешкото сърце.
Да, едва така ние ще разберем и начина, по който днес човек все още отправя поглед към Слънцето и Луната, за да определи датата на Великденския празник не според друго, а според тяхната взаимна констелация. Виждаме, че все пак е останало нещо, което кара човека да се замисли и попита: Да, и кога е първата неделя след първото пълнолуние на тазгодишното пролетно равноденствие? С други думи, Великденският празник се определя според първата неделя след пролетното равноденствие. А с това се загатва утре ще се спрем още по-подробно на този момент че в облика на структурите на Великденския празник се намесва и нещо, което идва от горе, от Космоса.
Но идеята за Великдена, мисълта за Великдена, трябва отново да се пробуди в човешкото сърце.
А тя може да се пробуди само ако погледнем към древните Мистерии и си спомним как посветения поглежда в себе си: Портата на човека! , как прониква в себе си: трикамерния човек! , как се бори за своето освобождаване: Портата на смъртта! и как свободно се движи в духовния свят: Превръщайки се в Христофорус.
към текста >>
118.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924
GA_233a Великденският празник
И в този вътрешен просветлен, разноцветно обагрен живот практически се намираше всичко, което Великденът или
мисълта
за Великдена, можеше да утвърди като единственото и истинско достойнство на човека в пределите на целия Космос.
От всичко, което описвам тук, Вие разбирате: Животът, духовният живот в Ефес представляваше нещо, което беше облъхнато от вътрешна, неземна светлина; нещо, което беше обагрено в най-различни цветове.
И в този вътрешен просветлен, разноцветно обагрен живот практически се намираше всичко, което Великденът или мисълта за Великдена, можеше да утвърди като единственото и истинско достойнство на човека в пределите на целия Космос.
Вчера споменах за странствуващите окултни кандидати, които посещаваха различните Мистерии, за да стигнат до едно цялостно вживяване в мистерийния принцип. И мнозина от тях бяха напълно убедени: Никъде другаде не би могла да се открие такава дълбока и съкровена хармония на сферите, както в Ефес. Тя сякаш извираше от онова усещане за Луната, което залива човека с астралната светлина на света. И тогава те започваха да възприемат Луната като преобразена от Слънцето, като преобразена Слънчева светлина; Луната като едно вълшебно сияние, одухотворено от астралната светлина. Да, всичко това ефеските посветени не можеха да намерят никъде другаде, освен в Ефес, или поне не можеха да го намерят с онова дълбоко упование в художественото обхващане и пресъздаване на света, което цареше в Ефес.
към текста >>
И накрая нека наистина да приемем в нашите сърца
мисълта
за Великдена, трепетното усещане за Велик дена.
И накрая нека наистина да приемем в нашите сърца мисълта за Великдена, трепетното усещане за Велик дена.
Защото от тази наша среща, скъпи мои приятели, ние ще отнесем дълбоки и здрави чувства, които ще ни вдъхнат смелост и енергия за нашето дело, независимо от мястото, където ние решим да работим за Антропософията.
към текста >>
119.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Казаното вече навежда на
мисълта
, че в този случай, сякаш преминавайки от света на духовете в света на душите, стигаш след това във физическия свят.
И точно както светът на душите граничи с духовния свят, със света на духовете, стоящ по-високо, така и цивилизацията на Запада, своего рода свят на душите, във времето граничи с духовния източен свят. И този свят на душите се простира чак до наши дни. И сега, в наше време, повечето хора съвсем не забелязват факта, че отново става друго грамадно изменение. На тези от вас, които често слушат мои лекции е известно, че аз неохотно наричам кой да е период преходен, защото в действителност такъв се явява всеки период, - всеки период означава преход от станалото към идващото. Същността е в това, кое в какво преминава.
Казаното вече навежда на мисълта, че в този случай, сякаш преминавайки от света на духовете в света на душите, стигаш след това във физическия свят.
В съвременната цивилизация, - каквато се е развила до сега, - ние можем отново и отново да намираме отзвуци на духовното. Самият материализъм не минава без отзвуци от духа. Истинският и искрен материализъм във всички области е с нас само от средата на XIX век и в своето пълно значение е все още малко разбран. Но той действа тук с гигантска сила и сега ние извършваме преход към трети свят, който в действителност така се отличава от предшестващия римски свят, как този последния от източния.
към текста >>
120.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
След съзерцанието на разиграващата се там сцена стигаш до
мисълта
, която е свързана именно със зараждането на великата отговорност.
След съзерцанието на разиграващата се там сцена стигаш до мисълта, която е свързана именно със зараждането на великата отговорност.
Тези души, който достигат по такъв начин, в спящо състояние Пазача на прага, изискват достъп до духовния свят, преход през прага, в състояние на сън. В будно състояние това става неосъзнато или подсъзнателно. И в многобройни случаи се чува гласът на този сериозен Пазач на прага: "Ти не можеш да получиш достъп до духовния свят. Ти трябва да се върнеш назад. " Защото ако Пазачът на прага предостави безпрепятствен достъп в духовния свят на такива души, те биха преминали прага и биха встъпили в духовния свят с понятията, с които ги е снабдила съвременната цивилизация, съвременното училище, съвременното възпитание, - с тези понятия и идеи, с който човек сега е принуден да живее, като започне от шестгодишна възраст и, всъщност, чак до края на дните си.
към текста >>
Струва ми се , че аз днес правилно разбрах
мисълта
на доктор Целманс.
Фактически думата е, че в антропософския живот се включва такава област от жизнената практика, като медицината.
Струва ми се , че аз днес правилно разбрах мисълта на доктор Целманс.
Защото той се изказа именно в този дух, като каза следното: този, който е станал днес лекар, заявява: "Аз станах именно лекар", но се стреми към импулсите от някаква нова област на света. В бъдеще, очевидно, с медицината в Дорнах ще стане същото, както и с ред други клонове на антропософската дейност, пребиваващи все още в лоното на антропософията: ние с госпожа доктор Вегман*, моя помощница, сега разработваме медицинска система на основата на антропософията, - система, от която човечеството се нуждае и която скоро ще се появи. Също имам намерение в най-близко бъдеще да установя най-тесни контакти на Гьотеанума с клинико-терапевтичния институт в Арлесхайм, чиято дейност се оказа толкова благотворна и процъфтяваща, а по-нататък ще получи действителна антропософска ориентация. Това също е цел и на г-жа доктор Вегман. /*Ита Вегман (1876-1943) - доктор по медицина и практикуващ лекар в Цюрих до основаването от нея в 1921 г.
към текста >>
121.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Може би някои от вас ще си спомнят, как описвайки хода на моя живот, в последната глава, която излезе от печат миналата седмица, аз казах, че ми направи особено силно впечатление, слушайки лекциите върху синтетичната нова геометрия, как именно тя ме наведе на
мисълта
, че една права линия не трябва да си я представяме така, като че ли тя отива в безкрайността и никъде не спира, но че правата линия, удължавайки се, действително се връща от другата страна.
И така ние можем вече да говорим също и за това, че когато изпращаме нашите представи достатъчно далеч навън, не трябва да приемем просто безкрайното пространство, което е една фантастичност, при това такава фантастичност, която не можем да обхванем, а трябва с представите си отново да се завърнем обратно.
Може би някои от вас ще си спомнят, как описвайки хода на моя живот, в последната глава, която излезе от печат миналата седмица, аз казах, че ми направи особено силно впечатление, слушайки лекциите върху синтетичната нова геометрия, как именно тя ме наведе на мисълта, че една права линия не трябва да си я представяме така, като че ли тя отива в безкрайността и никъде не спира, но че правата линия, удължавайки се, действително се връща от другата страна.
Геометрията изразява това така: Безкрайно далечната точка надясно е същата както безкрайно далечната точка в ляво. Това може да бъде изчислено. Това не е нещо само по аналогия, че когато имаме един кръг и тръгваме от тук, отново се връщаме обратно, че ако полудъгата е една безкрайност, тя би била една права линия. Това не е така; това би било една аналогия, на която този, който може да мисли точно, не обръща внимание. Това, което ми направи впечатление, не беше тази тривиална аналогия, а възможността действително да може да се докаже чрез изчисление, че безкрайно далечната точка от лявата страна е същата като безкрайно далечната точка от дясната страна, следователно че действително някой, който започва тук да тича и продължава така непрестанно да тича по тази линия, той не стига до безкрайността, а когато е тичал достатъчно дълго време, пристига от другата страна.
към текста >>
122.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Може би, ако размислим върху това, как става, че сме намерили този човек, може би тогава ще ни хрумне
мисълта
, че първо е трябвало да изживеем дадено събитие, което е свързано с много други хора, иначе не би се получила никаква възможност да намерим този човек в живота си.
Достатъчно е само да размислим върху следното: Представете си, какво действително означава, в определен период от нашия живот да срещнем даден човек, оттам нататък съвместно с него да изживеем нещо общо, да работим и действаме съвместно. Размислете само, какво означава това. Помислете какво се представя при пълно съзнание като импулс, който ни е довел дотам.
Може би, ако размислим върху това, как става, че сме намерили този човек, може би тогава ще ни хрумне мисълта, че първо е трябвало да изживеем дадено събитие, което е свързано с много други хора, иначе не би се получила никаква възможност да намерим този човек в живота си.
И за да настъпи това събитие, отново е трябвало да бъде изживяно нещо друго. Ние навлизаме в сложни взаимовръзки, всички които е трябвало да настъпят, в които е трябвало да навлезем, за да стигнем до дадено решаващо изживяване. А след това нека да размислим, може би, върху това: Ако на един човек би била поставена задачата напълно съзнателно да измисли, как в неговата петдесета година да организира една решаваща среща с даден човек; ако трябва да реши тази задача, не искам да кажа за една година, а да речем за четиринадесет години; ако си представим, че той би трябвало да реши тази задача като една изчислителна задача - представете си, какво изисква всичко това! Когато разглеждаме такива неща ние установяваме, колко сме глупави като съзнателни хора и колко безкрайно умно и мъдро е това, което става с нас в света.
към текста >>
123.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Но в по-стари времена също и онова, което е живеело на Земята като език, като използване на
мисълта
, като навик на мислене, е стигало нагоре до живота между смъртта и едно ново раждане така, че дълго време след смъртта мъртвият е имал още отзвук от това, което е преживял тук, а също и от онова, което е ставало на Земята и след неговата смърт.
Но в по-стари времена също и онова, което е живеело на Земята като език, като използване на мисълта, като навик на мислене, е стигало нагоре до живота между смъртта и едно ново раждане така, че дълго време след смъртта мъртвият е имал още отзвук от това, което е преживял тук, а също и от онова, което е ставало на Земята и след неговата смърт.
към текста >>
Изворът на свободата блика в
мисълта
.
Именно в моята «Философия на свободата» вие ще намерите идеята за свобода, която е много важно да бъде схваната в правилния смисъл. Касае се именно за това, човек да развие първо свободата в мислите.
Изворът на свободата блика в мисълта.
Човекът просто има непосредствено съзнание за това, че в мисълта той е свободно същество.
към текста >>
Човекът просто има непосредствено съзнание за това, че в
мисълта
той е свободно същество.
Именно в моята «Философия на свободата» вие ще намерите идеята за свобода, която е много важно да бъде схваната в правилния смисъл. Касае се именно за това, човек да развие първо свободата в мислите. Изворът на свободата блика в мисълта.
Човекът просто има непосредствено съзнание за това, че в мисълта той е свободно същество.
към текста >>
124.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
На него му беше ясно, че
мисълта
- както това се твърди при Хегел, - е фактически божествената същност на света; че следователно, когато като хора ние мислим, когато живеем в мисли, ние живеем в божествената субстанция.
Със своето образование Фридрих Теодор Фишер израсна в епохата, в която в Германия процъфтяваше така наречената идеалистична германска философия - хегелианството. И Фридрих Теодор Фишер, който беше млад и учеше през време, когато всички глави бяха пълни с Хегеловия начин на мислене, възприе този начин на мислене. Той беше възприемчив за това Хегелово мислене.
На него му беше ясно, че мисълта - както това се твърди при Хегел, - е фактически божествената същност на света; че следователно, когато като хора ние мислим, когато живеем в мисли, ние живеем в божествената субстанция.
към текста >>
125.
ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Имам предвид, че винаги се случва нещо подобно, когато хората се ровят в
мисълта
си, или започват да изграждат нещата с някакво ясновидско безчинство или други подобни неща.
Но и тук също не беше лесно - и аз не мога да премълча тези неща, - тук отначало също се явиха заблуждения. Когато човек предприема именно такива изследвания, той винаги получава всякакъв вид впечатления, понякога даже ужасни впечатления. Веднъж аз самият седях на масата на едно кафене в Будапеща, там бяха събрани прероденият Йозеф ІІ, Фридрих Велики, маркиза Помпадур, Сенека, херцогът от Райхщадт, Мария Антоанета, след това вечерта дойде още Венцел Кауниц. Те бяха седнали на една маса в това кафене, бяха именно на мнение, че са прераждания на тези исторически личности.
Имам предвид, че винаги се случва нещо подобно, когато хората се ровят в мисълта си, или започват да изграждат нещата с някакво ясновидско безчинство или други подобни неща.
Както казах, лесно се явяват заблудители, защото понякога действително се касае за най-характерната точка в живота на един човек, т. е. за определен земен живот, от който трябва да се изходи, за да се направи едно подходящо изследване в миналото. И при Дюринг аз дълго не успявах да намеря някаква характерна точка.
към текста >>
126.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Но с факта, че се занимава в
мисълта
си главно с онова, което отпада със земния живот и оставя настрана онова, което изпраща силите в следващия земен живот, и което взима участие в образуването на главата, с това един такъв човек ще се яви в един нов земен живот с мека и нежна плът.
Вземете други случаи. Вземете например случая, че в даден земен живот един човек, да речем, живее като мислител. Под това не разбирам един професор, - аз съвсем не вземам това на шега, - а под това разбирам един човек, който, ако щете, може да върви след плуга и въпреки това много да мисли. Съвсем не е важно в какво положение на живота мисли човек. Той може да бъде мислител, също и когато върви след плуга или упражнява някакъв занаят.
Но с факта, че се занимава в мисълта си главно с онова, което отпада със земния живот и оставя настрана онова, което изпраща силите в следващия земен живот, и което взима участие в образуването на главата, с това един такъв човек ще се яви в един нов земен живот с мека и нежна плът.
Но тогава, когато той мисли много, особеното е, че в неговия следващ земен живот кожата му ще бъде устроена много добре, цялата повърхност на тялото, кожата, ще бъде много добре изградена. От друга страна, когато виждате хора с петна по кожата, които имат нечиста кожа, от това винаги може да направите извод - естествено към това трябва да се прибавят и други признаци, само от един признак не можем безусловно да заключим, обаче общо взето данните, които аз изнасям днес относно връзката на душевно-духовното с физическото, са правилни, - че това са хора, които в един минал земен живот са мислили малко. Например хора с много лунички по кожата положително не са били мислители в един минал земен живот.
към текста >>
127.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 04. Юни 1924
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Така можем да погледнем към тричленността на полугодието: Коледната мисъл-представа - Ex deo nascimur; представата за Великден - In Christo morimur;
мисълта
за Петдесятница - Per spiritum sanctum reviviscimus.
Така можем да погледнем към тричленността на полугодието: Коледната мисъл-представа - Ex deo nascimur; представата за Великден - In Christo morimur; мисълта за Петдесятница - Per spiritum sanctum reviviscimus.
към текста >>
А разбере ли той въз основа на тези три представи, Коледната мисъл,
мисълта
за Великден и
мисълта
за Петдесятница, от тях човек се мотивира да разбере останалата част от годината, разкрива се и останалата част от човешкия живот, за която загатнах с това, че казах: - Погледне ли се към човешката съдба, зад нея се явяват йерархиите, работата, творчеството на йерархиите.
Остава другата половина на годината. Ако едната половина се разбере по този начин, на човека се разкрива и другата половина от живота му. Разбере ли се онова отношение на физическото спрямо душевното в човека и спрямо свръхфизическото, което отношение съдържа в себе си свободата, която земният човек ще постигне на Земята, тогава във взаимовръзките между Коледния, Великденския празник и Петдесятница се разбира свободният човек на Земята.
А разбере ли той въз основа на тези три представи, Коледната мисъл, мисълта за Великден и мисълта за Петдесятница, от тях човек се мотивира да разбере останалата част от годината, разкрива се и останалата част от човешкия живот, за която загатнах с това, че казах: - Погледне ли се към човешката съдба, зад нея се явяват йерархиите, работата, творчеството на йерархиите.
Затова е така величествено да се погледне в една човешка съдба, понеже се вижда, как вътре се намират всички йерархии.
към текста >>
Всъщност езикът на звездите, който звучи насреща ни от Коледната мисъл, от Великденската мисъл и от Петдесятница: от Коледната мисъл, доколкото Земята е една звезда във Всемира, от Великденската мисъл, доколкото най-блестящата звезда Слънцето ни изпраща своите милостиви дарове, от
мисълта
за Петдесятница, доколкото това, което е скрито от другата страна на звездите, просветва в душата и от своя страна се излъчва от душата в пламенни езици.
Всъщност езикът на звездите, който звучи насреща ни от Коледната мисъл, от Великденската мисъл и от Петдесятница: от Коледната мисъл, доколкото Земята е една звезда във Всемира, от Великденската мисъл, доколкото най-блестящата звезда Слънцето ни изпраща своите милостиви дарове, от мисълта за Петдесятница, доколкото това, което е скрито от другата страна на звездите, просветва в душата и от своя страна се излъчва от душата в пламенни езици.
към текста >>
Когато вие медитирате върху това, което по този начин идва от Отец, носителят на Коледната мисъл, който обаче изпраща Сина, за да се осъществи Великденската мисъл, и тогава от този Син, който от своя страна донася вестта за Духа в
мисълта
за Петдесятница, за да се осъществи човешкият живот на Земята в триединство, когато вие медитирате и истински се размислите върху него, тогава ще получите едно основно чувство относно всички гореописани основания, които ви дадох за разбирането на кармата.
Когато вие медитирате върху това, което по този начин идва от Отец, носителят на Коледната мисъл, който обаче изпраща Сина, за да се осъществи Великденската мисъл, и тогава от този Син, който от своя страна донася вестта за Духа в мисълта за Петдесятница, за да се осъществи човешкият живот на Земята в триединство, когато вие медитирате и истински се размислите върху него, тогава ще получите едно основно чувство относно всички гореописани основания, които ви дадох за разбирането на кармата.
към текста >>
Опитайте веднъж да оставите да въздействат върху човешките чувства Коледната мисъл, Великденската мисъл,
мисълта
за Петдесятница, така изтълкувани, както направихме това днес.
Опитайте веднъж да оставите да въздействат върху човешките чувства Коледната мисъл, Великденската мисъл, мисълта за Петдесятница, така изтълкувани, както направихме това днес.
Опитайте това, задълбочете тези ваши изживявания. И когато след моето пътуване, което се налага да направя точно на Петдесятница заради Селскостопанския курс, отново се срещнем, донесете това ваше чувство, което трябва да живее като топла, като пламенна мисъл за Петдесятница и тогава ще можем да говорим по-нататък за кармата.
към текста >>
Така вашето разбиране ще бъде обогатено с това, което представлява
мисълта
за Петдесятница.
Така вашето разбиране ще бъде обогатено с това, което представлява мисълта за Петдесятница.
Както някога преди въвеждането на празника Петдесятница, при първото празнуване на Петдесятница нещо просветна във всеки един от апостолите, така би трябвало мисълта за Петдесятница отново да оживее и за антропософското разбиране.
към текста >>
Както някога преди въвеждането на празника Петдесятница, при първото празнуване на Петдесятница нещо просветна във всеки един от апостолите, така би трябвало
мисълта
за Петдесятница отново да оживее и за антропософското разбиране.
Така вашето разбиране ще бъде обогатено с това, което представлява мисълта за Петдесятница.
Както някога преди въвеждането на празника Петдесятница, при първото празнуване на Петдесятница нещо просветна във всеки един от апостолите, така би трябвало мисълта за Петдесятница отново да оживее и за антропософското разбиране.
към текста >>
128.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Извънредно важно е да насочим
мисълта
си в това направление, как светът предлага на един човек сбор от впечатления, от които зависят опитностите в живота му.
Нека си изясним, какво означава всъщност това. Светът ни предлага определена част от себе си, която ние виждаме. Ние никога не виждаме нещо друго, никога не възприемаме нещо друго.
Извънредно важно е да насочим мисълта си в това направление, как светът предлага на един човек сбор от впечатления, от които зависят опитностите в живота му.
Онзи, който не мисли задълбочено, скоро ще се задоволи с такова нещо. Но който мисли дълбоко, той не се задоволява така лесно; той ще си каже нещо твърде особено, именно когато размисли върху това. Той ще си каже: - Това така ме обърква, че отначало не мога да намеря начин да го изразя. Аз никак не мога да изразя това, което се крие тук. Защото, как е възможно да намеря правилен израз за това, че Космосът, светът предлага на всеки човек само по една част от себе си, докато всички части повече или по-малко са взаимно свързани, следователно той специфицира хората?
към текста >>
129.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Съзнателната душа не би могла да се прояви, азът не би могъл да обхване себе си в «аз мисля»,
мисълта
за безсмъртието би станала все по-неясна и по-неясна.
Но въпреки това, ако под тази форма, която по онова време им е била присъща, техните възгледи бяха станали господстващи в Европа, то тогава в хората от европейската цивилизация би се развило само едно слабо чувство за аза.
Съзнателната душа не би могла да се прояви, азът не би могъл да обхване себе си в «аз мисля», мисълта за безсмъртието би станала все по-неясна и по-неясна.
Хората все повече и повече биха насочвали поглед върху общо взето останалото от живелия тук на Земята човек, което витае наоколо в сферата под Луната. Хората биха чувствали духовността на Земята като тяхна разширена атмосфера, те биха се чувствали единни със Земята, но не като отделни от Земята, индивидуални хора; защото хората, които охарактеризирах, чрез това «нещо мисли в мен» всъщност се чувстваха вътрешно свързани със Земята. Те не се чувстваха в същата степен като индивидуалности, както бяха започнали да се чувстват хората в останалата част на Европа, макар и по един неясен начин.
към текста >>
От лекциите, които бяха изнесени тук като исторически лекции, в които се взе под внимание
мисълта
за прераждането[5] и които доведоха до съвсем конкретни примери, как действат нещата под повърхността на външната история, как онова, което живее в една епоха, се пренася в една по-късна епоха чрез прераждащите се хора.
От лекциите, които бяха изнесени тук като исторически лекции, в които се взе под внимание мисълта за прераждането[5] и които доведоха до съвсем конкретни примери, как действат нещата под повърхността на външната история, как онова, което живее в една епоха, се пренася в една по-късна епоха чрез прераждащите се хора.
Всичко, което съществува между смъртта и едно ново раждане, съдейства за изграждането на онова, което се пренася чрез хората от един земен живот в друг. Днес би било добре, ако много души можеха да си извоюват тази обективност, към която се събуди едно разбиране, когато охарактеризирах именно онези хора, живели в залеза на епохата на Разсъдъчната или Разбиращата душа.
към текста >>
130.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Когато оставите
мисълта
да прехвърли всичко това, което се събужда от една такава идея, ще си кажете: - Тази мисъл може да бъде задълбочена така, че духовно да се яви историята, която стои зад Антропософското общество.
Когато оставите мисълта да прехвърли всичко това, което се събужда от една такава идея, ще си кажете: - Тази мисъл може да бъде задълбочена така, че духовно да се яви историята, която стои зад Антропософското общество.
- Само че това не може да стане изведнъж, а може само бавно и постепенно да достигне до съзнанието, за да се яви така в съзнанието, че действията на Антропософското общество да се изградят върху основите, които вече съществуват за антропософите.
към текста >>
Когато разглеждаме такива неща по този начин, несъмнено се разлива поне малко разбиране върху всичко това, което става в света между хората и тогава, когато вземем сериозно
мисълта
за кармата, започват големи трудности в живота.
Когато разглеждаме такива неща по този начин, несъмнено се разлива поне малко разбиране върху всичко това, което става в света между хората и тогава, когато вземем сериозно мисълта за кармата, започват големи трудности в живота.
Но тези трудности трябва да дойдат, защото те са залегнали в основата на цялата същност на човешкия живот. И едно такова движение като антропософското трябва да бъде подложено на много неща, защото само благодарение на това то може да развие онази мощна сила, от която се нуждае.
към текста >>
131.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Мисълта
«Въпреки всичко ние можем да се издигнем до Бога», играеше извънредно голяма роля в края на предпоследната михаилова епоха.
Мисълта «Въпреки всичко ние можем да се издигнем до Бога», играеше извънредно голяма роля в края на предпоследната михаилова епоха.
Тогава, започвайки от Гърция, навсякъде над мистерийните центровете се беше разпростряла атмосфера на обезсърчение. Обезсърчени бяха онези, които в долна Италия, в Сицилия бяха последователи на питагоровата школа; те се чувстваха така, защото магическият блясък, който царуваше над питагоровата школа в 6-то предхристиянско столетие, сега беше угаснал. И хората отново видяха - видяха го и посветените в питагоровите мистерии, - как илюзорното, материалистично-илюзорното се разпростира върху света.
към текста >>
132.
11. ПОСЛЕДНО СЛОВО, Дорнах, 28 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Това обаче ще бъде възможно едва тогава, когато се предусети мощта в
мисълта
на Михаил, която едва днес започва да се чувства, когато силата на тази Михаилова мисъл ще е преминала в определен брой души, които тогава ще могат да образуват истинската човешка изходна точка за едно такова празнично настроение.
Мои мили приятели, през последното време ние имахме много да говорим върху вливането на силата на Михаил в събитията, в духовните събития между хората на Земята. И бих искал да кажа, че това ще бъде най-хубавото постижение на антропософското тълкуване на знаменията на времето, ако някога бъдем в състояние към другите годишни празници да прибавим добре устроени празници на Михаил.
Това обаче ще бъде възможно едва тогава, когато се предусети мощта в мисълта на Михаил, която едва днес започва да се чувства, когато силата на тази Михаилова мисъл ще е преминала в определен брой души, които тогава ще могат да образуват истинската човешка изходна точка за едно такова празнично настроение.
към текста >>
Ние виждаме редуването на същества, които чрез
мисълта
за прераждането се сливат в едно единство.
Ние видяхме по-нататък, че това същество се яви отново в онзи световен художник, който можа да разгърне своята дарба на живописец, рисувайки картини именно върху Тайната на Голгота, които правят неописуемо впечатление. И ние видяхме след това, как онова, което живееше в дълбоките християнски импулси като същност на самото християнство, оживя в прекрасни багри и форми в картините на Рафаел, видяхме, как то възкръсна отново в поета Новалис, видяхме как от поета Новалис се изяви в чудно хубави слова онова, което Рафаел беше дал на човечеството в най-красивите багри и форми на неговите картини.
Ние виждаме редуването на същества, които чрез мисълта за прераждането се сливат в едно единство.
към текста >>
Само тогава, когато това дело, великото мощно проникване със силата на Михаил, с волята на Михаил - който не е нищо друго, освен онова, което предхожда волята на Христос, силата на Христос, за да посади по правилен начин тази сила на Христос в земния живот - само тогава, когато тази сила на Михаил ще може действително да удържи победа над демоническо-драконското, което вие също добре познавате, и когато всички вие, които по този начин в светлината на антропософската мъдрост сте приели в себе си
мисълта
за Михаил, когато сте приели и запазили с вярно сърце и вътрешна любов тази мисъл за Михаил, когато се опитвате да направите тазгодишното Михаиловско свещено настроение изходна точка на онова, което тази мисъл за Михаил можа не само да разкрие в душата, но и да го оживи във всички ваши дела, - тогава вие ще бъдете верни служители на тази мисъл за Михаил, тогава ще можете да бъдете благородни помощници на онова, което в смисъла на Михаил иска да се прояви чрез антропософията в земното развитие.
Само тогава, когато това дело, великото мощно проникване със силата на Михаил, с волята на Михаил - който не е нищо друго, освен онова, което предхожда волята на Христос, силата на Христос, за да посади по правилен начин тази сила на Христос в земния живот - само тогава, когато тази сила на Михаил ще може действително да удържи победа над демоническо-драконското, което вие също добре познавате, и когато всички вие, които по този начин в светлината на антропософската мъдрост сте приели в себе си мисълта за Михаил, когато сте приели и запазили с вярно сърце и вътрешна любов тази мисъл за Михаил, когато се опитвате да направите тазгодишното Михаиловско свещено настроение изходна точка на онова, което тази мисъл за Михаил можа не само да разкрие в душата, но и да го оживи във всички ваши дела, - тогава вие ще бъдете верни служители на тази мисъл за Михаил, тогава ще можете да бъдете благородни помощници на онова, което в смисъла на Михаил иска да се прояви чрез антропософията в земното развитие.
към текста >>
Когато в следващото време най-малко в четири пъти по дванадесет човеци оживее
мисълта
за Михаил, в четири по дванадесет човеци, които обаче могат да бъдат признати като такива не чрез самите тях, а от ръководството на Гьотеанума в Дорнах, когато четири пъти по дванадесет такива хора станат ръководители за настроението на Михаиловия празник, тогава ние ще можем да погледнем светлината, която в бъдеще ще се разпространи сред човечеството чрез течението на Михаил и чрез дейността на Михаил.
Когато в следващото време най-малко в четири пъти по дванадесет човеци оживее мисълта за Михаил, в четири по дванадесет човеци, които обаче могат да бъдат признати като такива не чрез самите тях, а от ръководството на Гьотеанума в Дорнах, когато четири пъти по дванадесет такива хора станат ръководители за настроението на Михаиловия празник, тогава ние ще можем да погледнем светлината, която в бъдеще ще се разпространи сред човечеството чрез течението на Михаил и чрез дейността на Михаил.
към текста >>
133.
Стих: Родени от слънчевите същества могъщи
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
мисълта
божествена ви отреди.
мисълта божествена ви отреди.
към текста >>
134.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 7. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Защото външната природа винаги е нещо, което изцяло може да се обхване от
мисълта
, но тя не може да произведе мислите.
Сега можем да насочим нашия душевен поглед към мисловния живот. Той ще ни изглежда - но от една друга гледна точка, - също като че ли е нещо подобно на труп. Човешкото мислене, когато непредубедено го наблюдаваме в самите нас, може да съществува само по себе си също толкова малко, колкото човешката форма в трупа. Тя няма никакъв смисъл (без духа и душата) и човешката мисъл, както тя обхваща външната природа, също като един труп няма никакъв смисъл.
Защото външната природа винаги е нещо, което изцяло може да се обхване от мисълта, но тя не може да произведе мислите.
Иначе нямаше да има никаква логика, която независимо от всички природни закони да вижда, какво мисловно е правилно и какво е погрешно. Когато тук в земния свят схванем мисълта и я прозрем истински, тя би трябвало да ни изглежда като един труп, като един душевен труп, също както ни изглежда като физически труп това, което е останало от човека, когато човекът премине през портата на смъртта. Ние разбираме формата на човека, само ако я разглеждаме като остатък на това, което един жив човек е изоставил със смъртта си. Представете си, че има само един единствен човек на Земята и той умира. Един жител на Марс, слиза долу и вижда неговия труп.
към текста >>
Когато тук в земния свят схванем
мисълта
и я прозрем истински, тя би трябвало да ни изглежда като един труп, като един душевен труп, също както ни изглежда като физически труп това, което е останало от човека, когато човекът премине през портата на смъртта.
Той ще ни изглежда - но от една друга гледна точка, - също като че ли е нещо подобно на труп. Човешкото мислене, когато непредубедено го наблюдаваме в самите нас, може да съществува само по себе си също толкова малко, колкото човешката форма в трупа. Тя няма никакъв смисъл (без духа и душата) и човешката мисъл, както тя обхваща външната природа, също като един труп няма никакъв смисъл. Защото външната природа винаги е нещо, което изцяло може да се обхване от мисълта, но тя не може да произведе мислите. Иначе нямаше да има никаква логика, която независимо от всички природни закони да вижда, какво мисловно е правилно и какво е погрешно.
Когато тук в земния свят схванем мисълта и я прозрем истински, тя би трябвало да ни изглежда като един труп, като един душевен труп, също както ни изглежда като физически труп това, което е останало от човека, когато човекът премине през портата на смъртта.
Ние разбираме формата на човека, само ако я разглеждаме като остатък на това, което един жив човек е изоставил със смъртта си. Представете си, че има само един единствен човек на Земята и той умира. Един жител на Марс, слиза долу и вижда неговия труп. Той изобщо не би го разбрал. Той би могъл да изследва всички форми в минералния, растителния и животинския свят и въпреки това не би разбрал, как е могла да се създаде тази форма, която лежи там мъртва.
към текста >>
Мисълта
беше жива в душата.
Какво е умряло? Умряла е онази форма на мисленето, която сме имали, преди да слезем в земния свят. Там живееше това, което е мъртво в абстрактните мисли. Мисленето на душата, която още няма никакво тяло, се отнася така към мислите, каквито ние ги имаме сега, както одушевеният и одухотворен човек се отнася към трупа. И ние хората във физическо тяло сме гробът, в който е погребан живият душевен живот на предземното битие.
Мисълта беше жива в душата.
Душата е умряла за духовния свят. Ние не носим живите мисли в нас, ние носим труповете на мислите.
към текста >>
135.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Най-малкото аз си казвах:
Мисълта
, да живея по едно и също време с Гьоте, всъщност би била напълно непоносима.
Както знаете, дълги години през моята младост аз се занимавах с Гьоте. Понеже духовната работа върху Гьоте ми беше дълбоко присърце, често трябваше да се запитвам, какво би било, ако бих бил съвременик на Гьоте. Външно погледнато такова нещо би трябвало да изглежда прелестно за някого. Ако някой обича Гьоте, ако се е занимавал с радост с това, което той е сътворил, ако една част от своя живот някой е посветил на това да го обясни, да го интерпретира, не би ли дошла мисълтта, колко прелестно би било, ако той живее във Ваймар, където Гьоте се разхожда нагоре надолу и някога го срещне, а може би и го заговори? Но това е само едно повърхностно разглеждане, което веднага се коригира, когато точно се разгледат нещата.
Най-малкото аз си казвах: Мисълта, да живея по едно и също време с Гьоте, всъщност би била напълно непоносима.
Защото Гьоте точно затова ми е станал особено скъп, защото всичко, което той е оставил беше там, защото известно време той беше действал тук и човек отново можеше да го потърси в духовните пра дълбини на световното развитие. И това е така: Не би могло да се понесе, да се живее едновременно с Гьоте! Само когато се обхване с поглед конкретното отношение към него, каквото човек има като роден след него и когато тогава се премине към по-фините душевни взаимовръзки точно в един такъв случай, където се докосва една личност, с която човек не живее по едно и също време, следователно с някого с когото жизнената карма не го свързва непосредствено, а където са налице оплетени кармични отношения, там духовното разглеждане тогава показва: - че ако някой би живял едновременно с една такава личност, тя би въздействала върху душата му като отрова. Аз знам, че с това е казано твърде много, но това е факт. Човек изобщо не би могъл да дойде на себе си, ако би бил съвременик на тази личност.
към текста >>
136.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Другите, които по-рано бяха се явили като велики същества, бяха вдъхновени притежатели на
мисълта
.
И Михаел и неговите последователи било когато бяха горе в духовния свят, било когато за кратко време бяха въплътени на Земята видяха, как в 8-то следхристиянско столетие лъчите на интелигентния живот слезе в областта на Земята, те знаеха: там долу интелигентността ще се развива по-нататък! И на Земята можеше да се забележи, как се явиха първите мислители.
Другите, които по-рано бяха се явили като велики същества, бяха вдъхновени притежатели на мисълта.
Собствено мислещи хора се явиха едва от това 8 следхристиянско столетие насам. И сред хора на Архангелите в областта на Слънцето от съществото на Михаел прозвуча мощното слово: "това, което беше сила на моето царство, което аз управлявах от тук, не е вече тук; то трябва да тече и се вълнува по-нататък там долу на Земята! "
към текста >>
137.
Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие
GA_245 Указания за езотеричното обучение
При това до края на медитирането
мисълта
трябва да стои пред душата все така ярка и жива, както в началото.
Не бива да се мисли, че тя трябва да е някаква забележителна или интересна мисъл. Това, което трябва да се постигне в духовно отношение, се постига даже по-добре, ако в началото човек се постарае да избере по възможност най-неинтересна и най-незначителна мисъл. По този начин повече се възбужда самодейната сила на мисленето, за която става въпрос, докато една интересна мисъл сама грабва и увлича мисленето. По-добре е, ако това условие за контрол на мисленето бъде предприето с една топлийка, отколкото с Наполеон Велики. Човек си казва: Сега аз тръгвам от тази мисъл и по своя собствена инициатива присъединявам към нея всичко, което по същество може да се свърже с нея.
При това до края на медитирането мисълта трябва да стои пред душата все така ярка и жива, както в началото.
Това упражнение се прави всеки ден в продължение най-малко на един месец. Всеки ден може да се захваща нова мисъл, но може и няколко дни да се задържи една и съща мисъл. В края на такова упражнение се опитва напълно да се доведе до съзнанието чувството за устойчивост и сигурност, което скоро се забелязва при фино насочване на вниманието към собствената душа и упражнението се завършва с това, че човек си представя главата и гръбнака (главния и гръбначния мозък) така, като че ли той иска да влее онова чувство в тези части на тялото.
към текста >>
Наистина прекалено силно е казано, но е напълно вярно, че ако някой дойде при един езотеричен ученик и му каже: «Ей, знаеш ли, камбанарията на църквата «Х» през тази нощ цялата се е наклонила», езотерикът трябва да си остави една вратичка за
мисълта
, че досегашното му знание за природните закони би могло да се разшири чрез едно такова явно невероятно нещо.
През петия месец човек нека направи опит да изгради в себе си такава нагласа, при която да посреща всяка нова случка, всяко ново съобщение без всякакво предубеждение, напълно безпристрастно. Когато видят или чуят нещо съвсем ново, хората обикновено казват: «Това никога не съм го чувал, никога досега не съм го виждал, не го вярвам, това е заблуждение.» Езотеричният ученик трябва окончателно да скъса с такъв навик. Във всеки миг той трябва да бъде готов да приеме една съвсем нова опитност. Това, което досега е признавал за закономерно, което му е изглеждало възможно, не бива да бъде пречка за възприемане на една нова истина.
Наистина прекалено силно е казано, но е напълно вярно, че ако някой дойде при един езотеричен ученик и му каже: «Ей, знаеш ли, камбанарията на църквата «Х» през тази нощ цялата се е наклонила», езотерикът трябва да си остави една вратичка за мисълта, че досегашното му знание за природните закони би могло да се разшири чрез едно такова явно невероятно нещо.
Който в петия месец насочи вниманието си да бъде настроен по този начин, ще забележи, че в неговата душа се промъква едно усещане, като че ли в онова пространство, за което говорихме при упражнението през четвъртия месец, се заражда нещо живо, сякаш в него нещо се раздвижва. Това чувство е извънредно фино и субтилно. Човек трябва да се опита внимателно да обхване това субтилно вибриране около него и да го остави да се влее във всичките пет сетива, особено в очите и ушите, също и в кожата, доколкото тя съдържа сетивото за топлината. При тази степен на езотерично развитие да се отдава по-малко внимание на впечатленията за онези пориви в по-нисшите сетива - на вкуса, на мириса, на осезанието. На тази степен още не е напълно възможно да се разграничават многочислените лоши влияния, които се смесват с добрите в тази област.
към текста >>
138.
Обяснения към двете предходни главни упражнения
GA_245 Указания за езотеричното обучение
От
мисълта
«Тя чувства» в него ще потече един вътрешен живот на неописуемо блаженство.
По този начин той придобива изправената походка, която му дава способността да преодолее низшата природа, при което неговият поглед се насочва към небесните духовни светове. Чрез това обаче, той за пръв път става способен да изгражда Карма, тъй като само постъпките на едно така устроено същество се поставят под неговата собствена отговорност. Поради това духовни същества са преобразили човека тогава, когато в човешкото тяло нахлува намиращото се преди това само в тях «Тя чувства». Ако езотеричният ученик се потопи по описания по-горе начин в това «Тя чувства», ще се издигне до съответните творчески сили на висшите светове. Само че при това «Тя чувства» той трябва да концентрира цялото си съзнание върху двете си ръце до пръстите.
От мисълта «Тя чувства» в него ще потече един вътрешен живот на неописуемо блаженство.
Това чувство може да се означи като деен живот на любовта. С това човек придобива съзнание, как творящата любов изпълва световните простори и чрез своето действие въвежда във всичко животворния полъх.
към текста >>
139.
Езотеричен час в Берлин на 24 Октомври 1905. Единствените записки от Рудолф Щайнер на езотеричен час
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Ала
мисълта
за камъка, която живее в душата, остава.
Етерът е най-финото вещество. Обаче всяко вещество все пак е по-плътно по отношение на душата. Не плътното е трайното, а «финото, ефирното». Камъкът, който считаме за вещество, отминава като вещество.
Ала мисълта за камъка, която живее в душата, остава.
Бог е мислил тази мисъл и от нея е направил твърдия камък. Както ледът е само сгъстена вода, така камъкът е само една сгъстена мисъл на Бога. Всички неща са такива сгъстени мисли на Бога. «Висшето Себе» обаче разтапя всички неща и тогава в него живеят Божиите мисли. И щом като Себето е изтъкано от такива Божии мисли, тогава то е «по-фино от етера».
към текста >>
Но когато вече така имаме
мисълта
, трябва да се научим да я обичаме.
Човекът е разбрал нещо само тогава, когато го е схванал със сърцето си. Умът и разумът са само посредници за възприятията на сърцето. Чрез интелекта и разума ние проникваме до Божиите мисли.
Но когато вече така имаме мисълта, трябва да се научим да я обичаме.
Бавно, малко по малко човек се научава да обича всички неща. Това съвсем не означава, че той безкритично трябва да привързва сърцето си към всичко, което среща, защото нашето преживяване първоначално е измамливо. Но ако човек си направи труда да проучи едно същество или един предмет до неговата божествена основа, тогава той започва също така и да го обича. Ако пред мен застане един порочен човек, аз не трябва да обиквам неговата порочност, защото в такъв случай ще изпадна в заблуда, а на него няма да мога да помогна. Но ако размисля върху това, как този човек е стигнал до тази порочност и ако му помогна да се освободи от своя порок, тогава му помагам, а самият аз достигам до истината.
към текста >>
140.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Усети ли го човек там, да го влее в
мисълта
, в мозъка и в гръбначния мозък.
Не трябва обаче да си представя, че това чувство често ще го сполетява. Не, то е съвсем фино, нежно чувство; за него човек трябва да се ослуша, за да го долови. Които твърдят, че съвсем не са могли да усетят това чувство в себе си, приличат най-често на хората, които излизат да търсят един съвсем малък и фин предмет между много други предмети. Те наистина търсят, но повърхностно и така не могат да намерят малкия предмет, пропускат го. Човек трябва съвсем притихнал да се ослушва в себе си, тогава усеща това чувство и то наистина се появява предимно в предната част на главата.
Усети ли го човек там, да го влее в мисълта, в мозъка и в гръбначния мозък.
Постепенно той забелязва, че лъчи минават от предната част на главата чак до гръбначния мозък.
към текста >>
141.
Слово при полагане Основния камък на сградата в Дорнах на 20 Септември 1913
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Да се опитаме в този миг да събудим в себе си
мисълта
за връзката на човешката душа със стремежа на преломния период на времето.
Разбираме ли се днес правилно в тази празнична вечер. Разбираме ли, че това действие в един определен смисъл означава един обет за нашата душа, едно тържествено обещание. Нашият стремеж ни доведе тук на това място, от което виждаме надалеч към четирите посоки на света, където ни се позволява да издигнем този символ на духовния живот на новото време. Разбираме ли, че на днешния ден, че след като чувстваме душите си свързани с това, което символично положихме в Земята, ние се обричаме на това духовно течение на човешката еволюция признато от нас за правилно. Нека се опитаме, мили мои сестри и братя, да произнесем това душевно обричане: че в този миг ние искаме да се издигнем над всяка дребнавост в живота, над всичко това, което ни свързва, по необходимост свързва човека с живота на ежедневието.
Да се опитаме в този миг да събудим в себе си мисълта за връзката на човешката душа със стремежа на преломния период на времето.
Да се опитаме за момент да помислим, че след като сме извършили това, което днес вечерта искахме да изпълним, ние би трябвало да носим съзнанието в нас, да прозрем в далечни, далечни епохи, за да се убедим как мисията, чийто символ би трябвало да стане този строеж, ще бъде Величествената мисия на човечеството върху нашата планета. Не с гордост и дързост, а със смирение, всеотдайност и жертвоготовност да се опитаме да насочим нашите души към големите планове, към великите цели на човешката дейност на Земята. Да се опитаме да се поставим в положението, в което всъщност би трябвало да сме, трябва да бъдем, когато правилно осъзнаем този миг.
към текста >>
Почувствайте това, така ще може да се въоръжите за вашата духовна работа и като носители на откровението на духовната светлина «със силата на
мисълта
ще свидетелствате и тогава, когато мрачният Ариман, който задушава мъдростта, иска да разпростре тъмнината на хаоса върху напълно будното виждане на Духа»[2].
Във всички земни епохи и във всички човешки души действа от силната човешка воля, която се изпълва със смисъла на съществуването и смисъла на Земята, едно укрепване чрез космичната сила, която човечеството си измолва днес, неопределено насочващо погледа си към един Дух, в който се надява, но не иска да го познае, понеже Ариман пося в човешката душа един неосъзнат от нея ужас навсякъде там, където днес се говори за Духа. Нека почувстваме това в този миг, мили мои сестри и братя.
Почувствайте това, така ще може да се въоръжите за вашата духовна работа и като носители на откровението на духовната светлина «със силата на мисълта ще свидетелствате и тогава, когато мрачният Ариман, който задушава мъдростта, иска да разпростре тъмнината на хаоса върху напълно будното виждане на Духа»[2].
Изпълнете, мили мои сестри и братя, вашите души с копнежа по действителното духовно познание, по истинската човешка любов, по силната воля. Опитайте се да направите във вас жив онзи Дух, който може да се довери на речта на Световното Слово, която се носи насреща ни от световните далнини и от обширните простори, и която започва да звучи вътре в нашите души. Това е, което трябва да чувства тази вечер този, който е схванал смисъла на съществуването: човешките души са на края на своя стремеж. В смирение, не с високомерие, със себеотдаване и пожертвователност, не в самомнителност на вашето Себе чувствайте това, което трябва да стане със символа, на който днес поставихме основния камък. Чувствайте значението на познанието, с което трябва да се сдобием, за да знаем: в нашето време, в далечните пространства трябва да бъде пробита преградата, зад която се намират духовните същества, за да ги чуваме, когато те ни говорят за смисъла на съществуването.
към текста >>
142.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Той не само мислел, но чувствал как
мисълта
като едно животинче пробягва през дихателния процес, който той предизвиквал като един изкуствен процес.
С това на йога се удавало нещо съвсем особено. В известна степен той излъчвал в целия си организъм мисленето, което иначе едва ли се е чувствало като процес само на главата.
Той не само мислел, но чувствал как мисълта като едно животинче пробягва през дихателния процес, който той предизвиквал като един изкуствен процес.
към текста >>
Днешният човек трябва, не по околния път на дишането, а по един по-душевен път - по пътя повече на
мисълта
, да се издигне сам в духовния свят.
За днешния човек не е подходящо да търси своя път към духовния свят по начина, практикуван в древността.
Днешният човек трябва, не по околния път на дишането, а по един по-душевен път - по пътя повече на мисълта, да се издигне сам в духовния свят.
Затова днес е правилно, когато в медитацията, в концентрацията на своите мисли и мисловни образи човекът сам преобрази това, което иначе е само логическа връзка, в една, бих желал да кажа, музикална връзка. Но днешното медитиране винаги най-напред представлява едно изживяване в мислите, преминаване на една мисъл в друга, преминаване на една представа в друга.
към текста >>
Следователно той остава в областта на
мисълта
.
Докато древният индийски йога преминавал от един вид дишане в друг, днешният човек трябва да опитва да се вживее живо и с цялата си душа например в червения цвят.
Следователно той остава в областта на мисълта.
След това се вживява в синьото. Той преживява ритъма: червено-синьо, синьо-червено, червено-синьо, - което е мисловен ритъм, но не така, както той протича в логичното мислене, а като едно много по-живо мислене.
към текста >>
Докато оставаме в
мисълта
, ние познаваме всичко това в самата мисъл.
Изживяваме какво означава това, че гръбначният стълб на животното през целия му живот е разположен хо-ризонтално, а гръбначният стълб на човека е изправен във вертикална посока. За обикновената неорганична природа хората знаят, че магнитната стрелка сочи само посоката север - юг, че тази посока север - юг означава нещо особено за действието на магнетичната сила, защото магнитната стрелка, която иначе би се държала неутрално, винаги застава в това положение; следователно, че това е една особена посока. По времето, когато с нашите мисли се намираме във външния ритъм, ние познаваме разликата, когато сме застанали с гръбначния си стълб в хоризонтална линия и когато сме изправени във вертикална линия.
Докато оставаме в мисълта, ние познаваме всичко това в самата мисъл.
Индийският йога също е познавал това, докато е седял на кръстосаните си крака с вдигнати нагоре ръце. Той научавал от тялото си невидимото значение на посоките в пространството. Пространството не е произволно наслагване на нещата едно до друго, а е организирано на всички страни така, че посоките имат различно значение. Следователно упражненията, които днес водят човека в по-висшия свят, както ги представих, са повече упражнения, отправени към мисълта.
към текста >>
Следователно упражненията, които днес водят човека в по-висшия свят, както ги представих, са повече упражнения, отправени към
мисълта
.
По времето, когато с нашите мисли се намираме във външния ритъм, ние познаваме разликата, когато сме застанали с гръбначния си стълб в хоризонтална линия и когато сме изправени във вертикална линия. Докато оставаме в мисълта, ние познаваме всичко това в самата мисъл. Индийският йога също е познавал това, докато е седял на кръстосаните си крака с вдигнати нагоре ръце. Той научавал от тялото си невидимото значение на посоките в пространството. Пространството не е произволно наслагване на нещата едно до друго, а е организирано на всички страни така, че посоките имат различно значение.
Следователно упражненията, които днес водят човека в по-висшия свят, както ги представих, са повече упражнения, отправени към мисълта.
към текста >>
143.
1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Линията а-b, следователно, показва ясновидството, виждането; линията c-d показва
мисълта
или разсъжденията за духовния свят.
Тук (в жълтото) ясновидството все още присъства с пълна сила; то постепенно започва да изчезва все повече и повече, докато най-ниската точка е достигната в средата на XIX век, и след това има отново възход. Но разбирането на духовния свят не е същото като ясновидството. Точно както по отношение на света, науката не е същото нещо, каквото е обикновеното сетивно възприятие; самото ясновидство е различно нещо от разбиране на видяното. В най-ранните епохи хората бяха задоволени, в по-голямата част, със свръх-сетивно виждане; те не стигаха до въпроса за размисъл в някаква по-голяма степен за това какво беше виждано, защото бяха удовлетворени от своето ясновидство. Но сега, мисленето твърде много излезе на преден план.
Линията а-b, следователно, показва ясновидството, виждането; линията c-d показва мисълта или разсъжденията за духовния свят.
към текста >>
144.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Най-високата точка на естествената наука би била пълното одухотворяване на всички природни закони в закони на наблюдението и
мисълта
.
Едното ми показва в съгласие със законите, каквито те са активни в природата; другото ми показва какво духът прави, за да си представи същите тези природни закони. В единия случай следвам естествената наука, в другия духовната наука. Как тези двете са свързани, Шелинг описва по интересен начин. Той казва: "Необходимата насока на всяка духовна наука е да се издигне от природата до разума. Това и нищо друго лежи в основата на усилията да се внесе теория в природните явления.
Най-високата точка на естествената наука би била пълното одухотворяване на всички природни закони в закони на наблюдението и мисълта.
Явлението (материалното) трябва напълно да изчезне, и да остане самият закон (същественото). Ето защо се случва, че колкото повече законите се съобразяват със самата природа, толкова повече завесата изчезва, самите явления стават по-духовни и накрая изчезват напълно. Оптичните явления не са нищо повече от геометрия, чиито линии са начертани от светлина, а самата светлина е вече двусмислена материалност. В явленията на магнетизма всички следи от материя се губят, а също и при тези на гравитацията, които дори ученият може да приеме само като пряко духовен процес ефект от разстояние не остава нищо от нейните закони, чиито следствие в голям мащаб е механизмът на небесните движения. Перфектната теория за природата би била тази, въз основа на която тя като цяло е сведена до една интелигентност.
към текста >>
Когато Гьоте казва: "Хората никога не осъзнават колко антропоморфен е Той", неговото съзнание е завладяно от
мисълта
, че скрит антропоморфизъм се съдържа и в най-простото изказване, което правим за природата.
И Шелинг имаше куража да заяви, не само че идеите на Аза са божествени, а също и цялата човешка духовна индивидуалност. Той направи божествен не само човешкия Разум, а също и от съдържанието на човешкия живот божествено, лично същество. Антропоморфизъм се нарича такова обяснение на света, което тръгвайки от човека си представя, че в основата на целия ход на света има едно същество, което ръководи този ход, както човек управлява своите собствени действия. Онези, които предполагат един всеобщ космически Разум в основата на събитията, те също обясняват света в антропоморфен смисъл. Защото тази космическа Интелигентност не е нищо друго освен човешкия Разум, направен всеобщ и всемирен.
Когато Гьоте казва: "Хората никога не осъзнават колко антропоморфен е Той", неговото съзнание е завладяно от мисълта, че скрит антропоморфизъм се съдържа и в най-простото изказване, което правим за природата.
Когато казваме "едно тяло се търкаля, защото друго го е ударило", ние формираме такава идея от нашия Аз. Удряме тяло и то се търкаля. Ако видим, че една топка бута напред друга и тази друга топка се търкаля напред, ние мислим за удрянето на втората от първата като аналогия на ударния ефект, който ние самите причиняваме. Ернст Хекел изказа една антропоморфична догма:
към текста >>
Тук, след въведение и коментар на впечатлението, че нямало ясно представяне на развитието на
мисълта
през XIX век, следва: "Особено в сферата на философията, в която споровете могат се водят с подходящи думи, много нарушения се извършват в популярните писания.
Втората част на книгата, която се занимава най-напред с Хегел, е датирана Октомври 1900 год. Това беше когато точно бях започнал да изнасям исканите лекции, и през Септември 1901 год. книгата на мистицизма беше вече издадена. Наистина не заради изтъкване на лични проблеми, а с цел да ви помогна да направите една непредубедена преценка, бих желал да обърна вниманието ви към една критична статия за книгата "Възгледи за света и живота през XIX век", отпечатана на 15 Декември 1901 год. в журнала на Немския Съюз на Свободните Мислители "Свободомислещият".
Тук, след въведение и коментар на впечатлението, че нямало ясно представяне на развитието на мисълта през XIX век, следва: "Особено в сферата на философията, в която споровете могат се водят с подходящи думи, много нарушения се извършват в популярните писания.
"Наблюдателите на Цион" и организации от всякакъв вид, с техните научни кръгове, към които за нещастие толкова много университетски преподаватели принадлежат, заслужават порицание най-много."
към текста >>
145.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
За да бъдем подготвени, нищо не е по-важно от това да се стремим да развиваме яснота на
мисълта
във всяка област.
Следователно онези окултисти, които желаят учението за прераждането да бъде потулено, казват, че трябва да се издигнат прегради срещу настъпването на този възглед за живота, и тези прегради се издигат чрез отклоняване съзнанието на хората колкото е възможно по-далеч от връзката им с небесните тела на Слънчевата система. Така виждаме, че в тези среди има силен интерес да не се позволи определени неща да излязат наяве. Вчера казах, че ако присъства интерес от пристрастна, едностранчива цел, той винаги намира подкрепа. Но истината в повечето случаи е оспорвана и се прави всичко възможно да се предотврати самата истина да излезе на бял свят. И дали заемаме вярното становище в нашето духовно Движение зависи от това дали сме напълно съзнателни, че истината която търсим ще бъде атакувана от много, много страни.
За да бъдем подготвени, нищо не е по-важно от това да се стремим да развиваме яснота на мисълта във всяка област.
Трябва да имате предвид, че възникващата враждебност, и най-вече враговете ни, всъщност в по-голямата си част са марионетки на противодействащите сили. Понеже тук сме в полето на действие на свръхсетивни сили. Тези свръхестествени сили, към които принадлежат Луцифер и Ариман, естествено работят в човешкия живот чрез човешките души, които просто са техни инструменти.
към текста >>
146.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Най-добрият начин, по който можем да се предпазим, е да развием ясно, точно мислене, а не просто прехвърляне на нещата в
мисълта
, каквато е обичайната практика днес.
Все повече и повече за хората ще става техен дълг да внимават в такива моменти. Защото Ариман се възползва напълно от миговете, когато в изцяло буден живот някой изпада в състояние на замайване или виене на свят, в един вид сумрачно съзнание, когато се чувства не достатъчно здраво закотвен във физическия свят и започва да се предава на вихъра на Вселената, когато не стои здраво и стабилно на краката си като индивидуалност. Тези са моментите, когато е негов дълг да стои на пост, защото тогава Ариман лесно взема надмощие.
Най-добрият начин, по който можем да се предпазим, е да развием ясно, точно мислене, а не просто прехвърляне на нещата в мисълта, каквато е обичайната практика днес.
Би трябвало дори да отидем още по-далеч и да се опитаме да избягваме разговорни думи и общоприети модни фрази, защото щом използваме такива думи, идващи не от мисъл, а от навици на речта, ние не използваме мисленето дори и само за много кратко време. Това са особено опасни моменти, защото не им се обръща внимание. Би трябвало наистина да се стараем да избягваме употребата на думи, зад които няма достатъчно размисъл. Такава самотренировка, особено в тези задълбочени детайли, трябва да бъде предприета от онези, които сериозно се заемат със задачите на епохата. След всичко казано в тези лекции няма да ви бъде трудно да схванете какво е необходимо.
към текста >>
147.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Според това разбиране изкуството се стреми само да онагледи това, което науката изразява непосредствено във формата на
мисълта
.
Според това разбиране изкуството се стреми само да онагледи това, което науката изразява непосредствено във формата на мисълта.
Фридрих Теодор Вишер нарича красотата "блясъкът на идеята" и с това отъждествява също така съдържанието на изкуството с истината. Нека против това се възрази, каквото се иска; който вижда същността на красивото в изразената идея, не може никога да го отдели от истината. Тогава не може да се разбере, каква самостоятелност има още изкуството наред с науката. Това, което изкуството ни предлага, ние го научаваме по пътя на мисленето в по-чиста, по-неразмътена форма, а не първо забулено чрез сетивния блясък. Само чрез софистизиране се стига от гледната точка на тази естетика до там, да се изпусне от погледа истинското компрометиращо последствие, че в изобразителните изкуства алегорията и в поетичното изкуство дидактическата поезия са най-висшите форми на изкуството Тази естетика не може да разбере самостоятелното значение на изкуството Ето защо тя се оказа като неплодотворна.
към текста >>
148.
3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
И ти ще им дадеш способността да изразяват онова, което живее в тяхната душа, което никога не би могло да бъде изразено, ако хората биха си служели само с това, което сега имат,
мисълта
, понятието.
И хората не ще имат нищо, което биха могли да вземат от вън, за да могат да изразят онова, което самата душа чувствува под твоето вдъхновяващо влияние. Те трябва да разпалят това чрез едно ново сетиво, което иначе познават по съвършено друг начин: тогава те трябва да дадат на сетивото на звука, на тона една нова форма; те трябва да намерят музикалния тон в собствената душа. Тогава те ще трябва да творят от собствената си душа като небесни висини: и когато хората ще творят така, от тяхната собствена душа ще се разлива нещо, което ще бъде като един отблясък на всичко, което във външната природа може да тече и расте само по несъвършен начин. Като такъв отблясък ще изтича от душите на хората това, което прави навън да блика изворът, което произвежда вятърът, което прави да трещи гръмотевицата; но едно копие на това, но нещо, което застава като една самопонятна сестра срещу всички тези величествени неща на природата, които изтичат като от непознати духовни дълбочини, това ще изтича, ще се разлива от душите на хората. Чрез това хората ще станат способни да творят нещо, което обогатява Земята, което е нещо ново на Земята, което не би съществувало без твоята способност, което е като едно семе на бъдещето върху Земята.
И ти ще им дадеш способността да изразяват онова, което живее в тяхната душа, което никога не би могло да бъде изразено, ако хората биха си служели само с това, което сега имат, мисълта, понятието.
За всички чувства, които обгарят понятието, които биха замръзнали, ако биха били оставени на понятието, за всички чувства, за които понятието би било като паяков враг, ти ще им дадеш възможността да издъхват навън в околността на Земята на крилата на песента и на мелодията вътрешно същество на душата и да отпечатат в тази околност на земята нещо, което иначе не би съществувало там. Всички сложни и силни чувства, всички чувства, които живеят в човешката душа като един мощен свят, които иначе никога не могат да бъдат изживени в тази форма във външния свят, които биха могли да бъдат изживени само когато човек би пребродил мировата история и небесните пространства с душата, всички тези царства, които не могат да бъдат изживени във външния свят, защото там би трябвало да се влеят всички насрещни течения, които би трябвало да знае, какво научават хората тук и там: всичко това те ще могат да съберат заедно и да го влеят в нещо, което са си завладели, в техните симфонично-музикални творения".
към текста >>
149.
5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
И ако не бихме могли да чувствуваме, че
мисълта
която самата природа не произвежда, а която може да се роди само в човешката душа, че
мисълта
стои срещу природата, ако не бихме знаели, че тази мисъл отговаря на една човешка нужда, ако не бихме чувствували, че оставяйки
мисълта
да царува върху природата в това се крие цялото наше човешко определение и развитие на човечеството, от което царуване на
мисълта
ние се нуждаем както семето се нуждае от растението, то всъщност при едно по-зряло себепознание не бихме знаели, защо размишляваме върху природата.
Искам да цитирам едно негово изказване, което се отнася за човешкото разглеждане на природата. Изказването е малко радикално. Този господин казва именно, че природата е тайнствена на всички страни и че човекът, когато той чувствува действително на всички страни тайнствеността на природата, не може да стори друго, освен да почувствува в душата си безкрайното нищожество на своето собствено същество. Природата се разпростира неизмеримо в нейната вечност и ние би трябвало всъщност да чувствуваме, че с нашите представи и идеи върху природата стоим пред нея само зяпайки! Аз цитирам, и можем да кажем, че изказването не е така напълно несполучливо, че фактически, когато разглеждаме природата, като хора чувствуваме много добре, колко малко отговаря това, което можем да схванем в нашите мисли, даже когато работим с най-остроумната естествена наука, колко малко отговаря то на великите, неизмерими тайни на природата.
И ако не бихме могли да чувствуваме, че мисълта която самата природа не произвежда, а която може да се роди само в човешката душа, че мисълта стои срещу природата, ако не бихме знаели, че тази мисъл отговаря на една човешка нужда, ако не бихме чувствували, че оставяйки мисълта да царува върху природата в това се крие цялото наше човешко определение и развитие на човечеството, от което царуване на мисълта ние се нуждаем както семето се нуждае от растението, то всъщност при едно по-зряло себепознание не бихме знаели, защо размишляваме върху природата.
Ние размишляваме върху природата заради самите нас и знаем, че когато стоим с мисълта срещу природата, се намираме всъщност далече от тази природа. Така се чувствува човек при разглеждането на природата.
към текста >>
Ние размишляваме върху природата заради самите нас и знаем, че когато стоим с
мисълта
срещу природата, се намираме всъщност далече от тази природа.
Изказването е малко радикално. Този господин казва именно, че природата е тайнствена на всички страни и че човекът, когато той чувствува действително на всички страни тайнствеността на природата, не може да стори друго, освен да почувствува в душата си безкрайното нищожество на своето собствено същество. Природата се разпростира неизмеримо в нейната вечност и ние би трябвало всъщност да чувствуваме, че с нашите представи и идеи върху природата стоим пред нея само зяпайки! Аз цитирам, и можем да кажем, че изказването не е така напълно несполучливо, че фактически, когато разглеждаме природата, като хора чувствуваме много добре, колко малко отговаря това, което можем да схванем в нашите мисли, даже когато работим с най-остроумната естествена наука, колко малко отговаря то на великите, неизмерими тайни на природата. И ако не бихме могли да чувствуваме, че мисълта която самата природа не произвежда, а която може да се роди само в човешката душа, че мисълта стои срещу природата, ако не бихме знаели, че тази мисъл отговаря на една човешка нужда, ако не бихме чувствували, че оставяйки мисълта да царува върху природата в това се крие цялото наше човешко определение и развитие на човечеството, от което царуване на мисълта ние се нуждаем както семето се нуждае от растението, то всъщност при едно по-зряло себепознание не бихме знаели, защо размишляваме върху природата.
Ние размишляваме върху природата заради самите нас и знаем, че когато стоим с мисълта срещу природата, се намираме всъщност далече от тази природа.
Така се чувствува човек при разглеждането на природата.
към текста >>
Когато искаме да се изкажем върху изкуството, ние не чувствуваме нито онова стоене настрана, което винаги чувствуваме, когато храним мисли върху природата, нито чувствуваме онази необходимост, която ни обзема по отношение на вътрешните изяви на свръхсетивното, а, когато се опитаме да се изкажем върху изкуството, имаме напротив чувството, че непрестанно се смущаваме с
мисълта
е всъщност винаги един смутител на спокойствието.
Нещо трето е още това, което можем да наречем: размишление или изказване върху изкуството.
Когато искаме да се изкажем върху изкуството, ние не чувствуваме нито онова стоене настрана, което винаги чувствуваме, когато храним мисли върху природата, нито чувствуваме онази необходимост, която ни обзема по отношение на вътрешните изяви на свръхсетивното, а, когато се опитаме да се изкажем върху изкуството, имаме напротив чувството, че непрестанно се смущаваме с мисълта е всъщност винаги един смутител на спокойствието.
И би трябвало винаги да се въздържаме от мислене, от говорене върху всичко, което се отнася за изкуството и да се наслаждаваме в мълчание на изкуството. Все пак, когато искаме да говорим поради някаква причина върху изкуството, ние не трябва да правим това от разбирането на един професор по естетика или даже на един критик на изкуството. Нали, ние не трябва да правим това от разбирането и настроението на един критик на изкуството, защото се явява като излишно, когато сме яли няколко яденета, да чете лекции, защо те са се харесали някому. Ние бихме могли да кажем само това, което сами можем да имаме като изживявания при изкуството, като радости, като назидание и т.н., както чувствуваме нуждата да говорим някога върху това, което сме изживели с един обичан приятел. Ние бихме могли да говорим върху изкуството от една пълнота на сърцето, а не от едно критическо разбиране, и също така не трябва да имаме претенцията да изкажем с това, което имаме да кажем, нещо закономерно или общовалидно, а всъщност само един вид субективно изповядване.
към текста >>
Но при всяко говорене върху изкуството струва ми се, че едно дълбоко действуващо чувство е това, че всъщност
мисълта
ни смущава и именно това ми се струва да показва веднага, как стои жизненият въпрос с изкуството.
И би трябвало винаги да се въздържаме от мислене, от говорене върху всичко, което се отнася за изкуството и да се наслаждаваме в мълчание на изкуството. Все пак, когато искаме да говорим поради някаква причина върху изкуството, ние не трябва да правим това от разбирането на един професор по естетика или даже на един критик на изкуството. Нали, ние не трябва да правим това от разбирането и настроението на един критик на изкуството, защото се явява като излишно, когато сме яли няколко яденета, да чете лекции, защо те са се харесали някому. Ние бихме могли да кажем само това, което сами можем да имаме като изживявания при изкуството, като радости, като назидание и т.н., както чувствуваме нуждата да говорим някога върху това, което сме изживели с един обичан приятел. Ние бихме могли да говорим върху изкуството от една пълнота на сърцето, а не от едно критическо разбиране, и също така не трябва да имаме претенцията да изкажем с това, което имаме да кажем, нещо закономерно или общовалидно, а всъщност само един вид субективно изповядване.
Но при всяко говорене върху изкуството струва ми се, че едно дълбоко действуващо чувство е това, че всъщност мисълта ни смущава и именно това ми се струва да показва веднага, как стои жизненият въпрос с изкуството.
към текста >>
Но, както ми се струва, при едно елементарно чувствуване, което се развива по отношение на художественото творчество, ние скоро трябва да стигнем до убеждението, че изкуството не е в състояние нито да изобрази сетивното такова, каквото то ни заобикаля непосредствено, нито също да изрази
мисълта
.
Понеже като хора ние живеем първо в сетивния свят, можем да зададем въпроса: в какво отношение стои изкуството към сетивното? Също така, понеже като хора можем да чувствуваме изчерпващо само върху сетивния свят, когато имаме едно отношение към свръхсетивното, бихме могли също да запитаме: какво отношение има изкуството към свръхсетивното?
Но, както ми се струва, при едно елементарно чувствуване, което се развива по отношение на художественото творчество, ние скоро трябва да стигнем до убеждението, че изкуството не е в състояние нито да изобрази сетивното такова, каквото то ни заобикаля непосредствено, нито също да изрази мисълта.
към текста >>
Когато стоим срещу света в обикновения, еснафски, нехудожествен живот, ние имаме работа от една страна със сетивното възприятие и от друга страна с това, което се създава в нашата собствена душа чрез сетивното възприятие, с
мисълта
.
И така именно въпросът за отношението на изкуството към сетивното и свръхсетивното ще ни се яви като един жизнен въпрос на изкуството. Ето защо възниква въпросът: съществува ли освен сетивното и свръхсетивното нещо, което да има работа със съществените задачи на художественото творчество и наслаждение? На този въпрос ще можем да отговорим само тогава, когато вникнем действително в душевния процес на художественото творчество и наслаждение: как ние не можем да го опишем чрез закономерната естетика, а можем само да го изживеем.
Когато стоим срещу света в обикновения, еснафски, нехудожествен живот, ние имаме работа от една страна със сетивното възприятие и от друга страна с това, което се създава в нашата собствена душа чрез сетивното възприятие, с мисълта.
Едно такова възприятие, каквото ни предлага природата, например да се изисква от изкуството едно изобразяване на един човек, ми се струва поради гореспоменатите причини нещо почти невъзможно и затова излишно. Това, което непосредственото възприятие на природата предлага, да искаме да го изобразим чрез изкуството, представлява всъщност винаги определени заблуждения в изкуството. От друга страна обаче то се явява така може би това е нещо странно, но ние все пак го изживяваме, аз вече го посочих относно говоренето върху изкуството: в действителния художествен процес на творчеството и наслаждението имаме стремежа да изключим колкото е възможно повече мисълта, да не оставим по никакъв начин това да стигне до мисълта. Това ми се струва да се дължи на факта, че в човешката душа постоянно се образуват процеси, които могат да виреят или до техния край или да се прекъснат на някое място. Ние можем да проследим тези процеси, когато чрез духовното наблюдение действително слизаме в глъбините на душевния живот, които за обикновеното съзнание остават в областта на подсъзнанието или на безсъзнанието.
към текста >>
От друга страна обаче то се явява така може би това е нещо странно, но ние все пак го изживяваме, аз вече го посочих относно говоренето върху изкуството: в действителния художествен процес на творчеството и наслаждението имаме стремежа да изключим колкото е възможно повече
мисълта
, да не оставим по никакъв начин това да стигне до
мисълта
.
Ето защо възниква въпросът: съществува ли освен сетивното и свръхсетивното нещо, което да има работа със съществените задачи на художественото творчество и наслаждение? На този въпрос ще можем да отговорим само тогава, когато вникнем действително в душевния процес на художественото творчество и наслаждение: как ние не можем да го опишем чрез закономерната естетика, а можем само да го изживеем. Когато стоим срещу света в обикновения, еснафски, нехудожествен живот, ние имаме работа от една страна със сетивното възприятие и от друга страна с това, което се създава в нашата собствена душа чрез сетивното възприятие, с мисълта. Едно такова възприятие, каквото ни предлага природата, например да се изисква от изкуството едно изобразяване на един човек, ми се струва поради гореспоменатите причини нещо почти невъзможно и затова излишно. Това, което непосредственото възприятие на природата предлага, да искаме да го изобразим чрез изкуството, представлява всъщност винаги определени заблуждения в изкуството.
От друга страна обаче то се явява така може би това е нещо странно, но ние все пак го изживяваме, аз вече го посочих относно говоренето върху изкуството: в действителния художествен процес на творчеството и наслаждението имаме стремежа да изключим колкото е възможно повече мисълта, да не оставим по никакъв начин това да стигне до мисълта.
Това ми се струва да се дължи на факта, че в човешката душа постоянно се образуват процеси, които могат да виреят или до техния край или да се прекъснат на някое място. Ние можем да проследим тези процеси, когато чрез духовното наблюдение действително слизаме в глъбините на душевния живот, които за обикновеното съзнание остават в областта на подсъзнанието или на безсъзнанието.
към текста >>
Художественото наслаждение и творчество не може да остави това, което ври и кипи в душевния живот, да стигне подсъзнателно само до
мисълта
.
Така, когато минаваме през живота, ние сме постоянно склонни да изкарваме нагоре това, което изживяваме, до едно задържано видение, което след това избледнява под външните впечатления на живота. Художественото наслаждение и творчество винаги отива една крачка по-далече.
Художественото наслаждение и творчество не може да остави това, което ври и кипи в душевния живот, да стигне подсъзнателно само до мисълта.
Това би било нещо, което би ни проникнало именно с мисли, обаче не би ни довело до нещо художествено. Обаче когато сме в състояние, като художник или чрез това, че художникът идва срещу нас когато сме в състояние за нещо, което иска да се надигне от душата, да поставим нещо външно, искам да кажа, едно съчетание на цветове, и когато чувствуваме, че това съчетание на цветове ни дава нещо, от което се нуждаем, за да може съответното възлизащо видение, което обаче не трябва да се превърне до видение, да има едно външно допълнение, тогава имаме решително пред нас нещо художествено. Мога да си представя, че някой би се ограничил с някакви художествени средства само в това, да изразява чрез това само душевни настроения, чувства, че слага на платното цветове, които може бе не отговарят на никакъв външен предмет може би колкото повече не отговарят, толкова по-добре -, които обаче са насрещният образ, копието на това, което в неговия душевен живот иска да стигне до видение. При доста богатите дискусии в по-ново време върху всякакви форми на изкуството, хората са стигали до там да обърнат повече внимание на такива явления, и когато някой създава нещо, казват, че това няма нищо общо с външното, трябва да се разбира, че то има единствено задачата, която аз току що отбелязах, а именно то е експресионистично изкуство. Днес е още забранено да приемем, че това, което се подготвя като копнеж в човека и се стреми към една цел, отговаря именно на една основна черта на човечеството: да се стигне до едно онагледяване на това което може да се изяви само духовно в душата.
към текста >>
Когато избегнем
мисълта
и поставим срещу нас непосредствено сетивната форма, ние сме установили отношението между човека и това, което се е родило художествено, при което
мисълта
е заличена.
Обаче когато сме в състояние, като художник или чрез това, че художникът идва срещу нас когато сме в състояние за нещо, което иска да се надигне от душата, да поставим нещо външно, искам да кажа, едно съчетание на цветове, и когато чувствуваме, че това съчетание на цветове ни дава нещо, от което се нуждаем, за да може съответното възлизащо видение, което обаче не трябва да се превърне до видение, да има едно външно допълнение, тогава имаме решително пред нас нещо художествено. Мога да си представя, че някой би се ограничил с някакви художествени средства само в това, да изразява чрез това само душевни настроения, чувства, че слага на платното цветове, които може бе не отговарят на никакъв външен предмет може би колкото повече не отговарят, толкова по-добре -, които обаче са насрещният образ, копието на това, което в неговия душевен живот иска да стигне до видение. При доста богатите дискусии в по-ново време върху всякакви форми на изкуството, хората са стигали до там да обърнат повече внимание на такива явления, и когато някой създава нещо, казват, че това няма нищо общо с външното, трябва да се разбира, че то има единствено задачата, която аз току що отбелязах, а именно то е експресионистично изкуство. Днес е още забранено да приемем, че това, което се подготвя като копнеж в човека и се стреми към една цел, отговаря именно на една основна черта на човечеството: да се стигне до едно онагледяване на това което може да се изяви само духовно в душата. Ако обаче някой би искал да изрази една мисъл, нещо, което вече е стигнало от стадия на видение до избледнялата мисъл, ако той би искал да изрази това чрез някакви сетивни средства, той би бил човек без художествено чувство.
Когато избегнем мисълта и поставим срещу нас непосредствено сетивната форма, ние сме установили отношението между човека и това, което се е родило художествено, при което мисълта е заличена.
И можем да кажем: това е именно същественото, че изкуството не изобразява нито сетивното, нито свръхсетивното, а нещо сетивно-свръхсетивно, нещо, при което в сетивното се намира непосредствено нещо противоположно на едно свръхсетивно изживяване. Чрез изкуството не може да бъде осъществено нито сетивното, нито свръхсетивното, а само сетивно-свръхсетивното.
към текста >>
Ние можем да говорим за необходимостта от художественото творчество само тогава, когато в природата съществува без съмнение нещо повече от това, което се явява в готовото произведение на природата за представата, за
мисълта
, която не може да даде мостовете между личността и външната природа.
От друга страна можем да се запитаме: ако не е подходящо да копираме в изкуството това, което е еснафския живот стои срещу нас като възприятие в природата, как е възможно тогава да се отнасяме художествено към природата? Ако природата не би съдържала в себе си нищо друго освен това, което тя ни предлага във външното възприятие и което ни възбужда да си образуваме мисли, тогава не съществува никаква необходимост да се роди и съществува изкуството.
Ние можем да говорим за необходимостта от художественото творчество само тогава, когато в природата съществува без съмнение нещо повече от това, което се явява в готовото произведение на природата за представата, за мисълта, която не може да даде мостовете между личността и външната природа.
Обаче трябва да кажем: природата съдържа в себе си онази неизмеримост, съдържа в себе си интензивната безкрайност, до която не можем да стигнем чрез мисълта. Природата съдържа в себе си също свръхсетивното в сетивното. Ние стигаме до там да разберем, в какво се състои сетивно-свръхсетивното в самата външна природа, когато разглеждаме природата така, че се стараем да добием това, което се намира в нея вън от сетивното впечатление. Искам да взема един пример: когато стоим срещу един човек, ние можем да насочим вниманието си върху човешката форма, върху това, че чрез човешката форма се изявява инкарнатът, върху това, че чрез външната форма се проявява физиономията, мимиката; можем да проследим, как животът въобще пропива това, което е външна форма. Без съмнение, ние можем да сторим това.
към текста >>
Обаче трябва да кажем: природата съдържа в себе си онази неизмеримост, съдържа в себе си интензивната безкрайност, до която не можем да стигнем чрез
мисълта
.
От друга страна можем да се запитаме: ако не е подходящо да копираме в изкуството това, което е еснафския живот стои срещу нас като възприятие в природата, как е възможно тогава да се отнасяме художествено към природата? Ако природата не би съдържала в себе си нищо друго освен това, което тя ни предлага във външното възприятие и което ни възбужда да си образуваме мисли, тогава не съществува никаква необходимост да се роди и съществува изкуството. Ние можем да говорим за необходимостта от художественото творчество само тогава, когато в природата съществува без съмнение нещо повече от това, което се явява в готовото произведение на природата за представата, за мисълта, която не може да даде мостовете между личността и външната природа.
Обаче трябва да кажем: природата съдържа в себе си онази неизмеримост, съдържа в себе си интензивната безкрайност, до която не можем да стигнем чрез мисълта.
Природата съдържа в себе си също свръхсетивното в сетивното. Ние стигаме до там да разберем, в какво се състои сетивно-свръхсетивното в самата външна природа, когато разглеждаме природата така, че се стараем да добием това, което се намира в нея вън от сетивното впечатление. Искам да взема един пример: когато стоим срещу един човек, ние можем да насочим вниманието си върху човешката форма, върху това, че чрез човешката форма се изявява инкарнатът, върху това, че чрез външната форма се проявява физиономията, мимиката; можем да проследим, как животът въобще пропива това, което е външна форма. Без съмнение, ние можем да сторим това. Обаче ако бихме искали да изобразим, да копираме всичко това, което е на един човек ние не бихме могли все пак, както казах, да достигнем природата, защото нещо нехудожествено е, да искаме просто да копираме външни предмети, предметите на природата.
към текста >>
Това, което застава срещу човека в червения, в жълтия цвят, ще се изрази сам, става чрез собствена сила идеал на изкуството, да изключи
мисълта
, то създава този идеал на изкуството.
Освобождаването от модела трябва да стане въобще един идеал на художественото творчество. Който не е победил модела в момента, в който започва да твори, който не гледа на модела като нещо, което го упътва да подслушва тайните на природата, той ще остане зависим от модела и ще създава илюстрации. Напротив онзи, който има художествено чувство, ще бъде съблазнен да оформи човека или някое друго същество или някоя природна форма от цвета. За един такъв човек светът на цветовете може да добие един вътрешен диференциран живот. Той ще открие, че червените, жълтите цветове са такива, че нещо дава израз на себе си, говори чрез самото себе си.
Това, което застава срещу човека в червения, в жълтия цвят, ще се изрази сам, става чрез собствена сила идеал на изкуството, да изключи мисълта, то създава този идеал на изкуството.
Различно е положението, когато стоим срещу синия, срещу виолетовия цвят. Тук ще имаме много повече чувството, че със синия, с виолетовия цвят се приближаваме поне от една страна до мисълта. Ние ще имаме чувството, че със синия, с виолетовия цвят не можем да изобразим нещо, което изразява самото себе си, а което по-лесно изразява нещо друго. Ние ще бъдем съблазнени да изобразим синьото съобразно неговата вътрешност чрез това, че го познаваме в движение. И ние ще имаме опита, че ни е трудно да произведем едно вътрешно движение на обекта като предизвикаме в червеното някакво прокарване на линия.
към текста >>
Тук ще имаме много повече чувството, че със синия, с виолетовия цвят се приближаваме поне от една страна до
мисълта
.
Напротив онзи, който има художествено чувство, ще бъде съблазнен да оформи човека или някое друго същество или някоя природна форма от цвета. За един такъв човек светът на цветовете може да добие един вътрешен диференциран живот. Той ще открие, че червените, жълтите цветове са такива, че нещо дава израз на себе си, говори чрез самото себе си. Това, което застава срещу човека в червения, в жълтия цвят, ще се изрази сам, става чрез собствена сила идеал на изкуството, да изключи мисълта, то създава този идеал на изкуството. Различно е положението, когато стоим срещу синия, срещу виолетовия цвят.
Тук ще имаме много повече чувството, че със синия, с виолетовия цвят се приближаваме поне от една страна до мисълта.
Ние ще имаме чувството, че със синия, с виолетовия цвят не можем да изобразим нещо, което изразява самото себе си, а което по-лесно изразява нещо друго. Ние ще бъдем съблазнени да изобразим синьото съобразно неговата вътрешност чрез това, че го познаваме в движение. И ние ще имаме опита, че ни е трудно да произведем едно вътрешно движение на обекта като предизвикаме в червеното някакво прокарване на линия. В червеното може да се роди физиономия, бих могъл да кажа, чрез нюансиране, чрез създаване на отсенки, отколкото чрез прокарване на линия. Червеното ще говори чрез самото себе си.
към текста >>
Ние стигаме по отношение на външната природа до образуване на
мисълта
именно чрез това, че тази външна природа държи омагьосано, убива чрез нещо по-висше това, което иначе съществува като части в природата и държи в себе си омагьосан един по-висш духовен живот.
Ние ще открием например, че, когато огъваме една повърхност, и след това я огънем двойно, така че гънката отново е огъната, имаме най-простото първично явление на живота. Една повърхност, която е огъната по този начин, че гънката е огъната още веднъж, може да бъде използувана по-най-разнообразен начин и от самата форма на повърхността ще произлезе вътрешният живот на тази повърхност разбира се от само себе си, че това трябва да бъде оформено по-нататък. Тези неща ни свидетелствуват, че съществува едно отношение между външната природа и човешката вътрешност, което има в действителност характера на сетивно-свръхсетивното.
Ние стигаме по отношение на външната природа до образуване на мисълта именно чрез това, че тази външна природа държи омагьосано, убива чрез нещо по-висше това, което иначе съществува като части в природата и държи в себе си омагьосан един по-висш духовен живот.
Благодарение на това ние сме принудени да схванем този убит живот чрез студената мисъл. Когато избегнем тази бледна мисъл и се заловим да обхванем онова, което се намира омагьосано в частите на природата и по отношение на което сами произвеждаме процеса да го съчетаем, да му дадем по-висшия живот, тогава ние минаваме през процеса на художественото творчество или през този на художественото наслаждение. И двете се отнасят едно към друго само така, че при едното това става по-късно, при другото по-рано, и при другото става по-рано това, което при първото е по-късно. Когато проследим този начин на разглеждане нещата, който се насочва върху интензивната безкрайност на природата, върху възможността да обезмагьосаме тайните на природата, когато проследим по това, какво той представлява в душевния живот на човека, тогава трябва да кажем: чрез това не се произвежда бледият живот на мислите. Това, което бива обезмагьосано по този начин, е по-светло от онова, което голата мисъл може да схване.
към текста >>
Обаче то установява отново една връзка между външния обект и човешката душа, при която
мисълта
е заличена и при която все пак се проявява стремеж към едно духовно отношение между човека и предмета.
Благодарение на това ние сме принудени да схванем този убит живот чрез студената мисъл. Когато избегнем тази бледна мисъл и се заловим да обхванем онова, което се намира омагьосано в частите на природата и по отношение на което сами произвеждаме процеса да го съчетаем, да му дадем по-висшия живот, тогава ние минаваме през процеса на художественото творчество или през този на художественото наслаждение. И двете се отнасят едно към друго само така, че при едното това става по-късно, при другото по-рано, и при другото става по-рано това, което при първото е по-късно. Когато проследим този начин на разглеждане нещата, който се насочва върху интензивната безкрайност на природата, върху възможността да обезмагьосаме тайните на природата, когато проследим по това, какво той представлява в душевния живот на човека, тогава трябва да кажем: чрез това не се произвежда бледият живот на мислите. Това, което бива обезмагьосано по този начин, е по-светло от онова, което голата мисъл може да схване.
Обаче то установява отново една връзка между външния обект и човешката душа, при която мисълта е заличена и при която все пак се проявява стремеж към едно духовно отношение между човека и предмета.
към текста >>
Ако изключим
мисълта
, която възниква в нас, когато заставаме срещу човека, тогава ние се виждаме поставени в необходимостта да създадем отново от собствената вътрешност това, което отнема на човека по този начин като го анализираме.
За този, който не застава срещу природата със своето мислене само като абстрактен човек, а застава така, че носи в собственото си усещание същността на природата и не може да чувствува обекта на природата по друг начин, освен както това трябва да бъде, е самопонятно, че от скелета на тялото му се явява като едно видение също скелетът на главата. Обаче за този, който прозира нещата, е все пак така, че, когато има само главата и сега от нея се допълва като чрез едно видение целия човек, този така допълнен човек става нещо различно от това, което той е в действителност, а не както правим обратното. Полученият по този начин човек е подобен и все пак различен. Така щото и тук можем да кажем: в природата в човека е създадено нещо цяло, което се състои от двете части: главата и останалият организъм; обаче всяка отделна част иска да стане един цял човек. В едно по-висше цяло е убит животът, който във всяка отделна част е омагьосан като цял човек.
Ако изключим мисълта, която възниква в нас, когато заставаме срещу човека, тогава ние се виждаме поставени в необходимостта да създадем отново от собствената вътрешност това, което отнема на човека по този начин като го анализираме.
И по този начин ние градим творчески, както самата природа, изграждаме отново природата. Ние създаваме този безкрайно интензивен, пълен със значение процес на унифициране на това, което трябва да бъде първо убито в неговите части, за да се яви отново на по-висока степен. И самопонятното става нещо различно, когато го пресъздаваме в духа.
към текста >>
Това предполага, че всъщност художникът и този, който се наслаждава художествено стоят срещу природата и срещу самите себе си по един много сложен начин нещо, което остава в подсъзнанието, тъй като
мисълта
е изключена.
Фактически това, което бихме могли да наречем процес на пресъздаването, се превръща в един процес на човешкия душевен живот, нещо, което природата подражава не само външно абстрактно, а което то продължава развитието на природата в самия човек.
Това предполага, че всъщност художникът и този, който се наслаждава художествено стоят срещу природата и срещу самите себе си по един много сложен начин нещо, което остава в подсъзнанието, тъй като мисълта е изключена.
Трябва вече да кажем: към това, което трябва да стане художествено, ние стоим в един сложен процес. Ако някой би искал да изобрази просто една красива жена, като само подражава това, което природата дава, той би убил вътрешно тази жена. Той би я представил, би я изобразил мъртва. При него тя не би живяла, тъкмо когато той я копира много точно. Художникът трябва да бъде в състояние да я превърне първо в един труп, след това обаче чрез това, което е същински, истински хумор, да пресъздаде нейната красота от един съвършено друг елемент.
към текста >>
150.
10. Дорнах, 9 април 1921 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
И когато после Гьоте стоеше пред италианските произведения на изкуството и онова, което можеше да говори от пространството не само на сетивата, а на душата, от неговата душа се изтръгна
мисълта
: тук той разбра, как гърците, творчеството на които той вярваше да познава отново в тези произведения на изкуството, са творили така, както самата природа твори, и той вярваше, че се намира по следите на законите, които създават природата.
Аз не искам да дам на този въпрос един теоретически отговор. Тук бих искал отново да обърна погледа си към действителността и тази действителност е налице; тя също се е развила и проявила в хода на човешкото развитие. Когато Гьоте беше достигнал възрастта, в която Новалис напусна физическия свят от своето музикално-поетическо настроение, в душата на Гьоте се роди най-дълбокият копнеж да проникне в онзи художествен свят, който е стигнал до най-голяма висота в изобразяването на онази същност, която може да се прояви в пространството и времето. На тази възраст в Гьоте се разгоря копнежът да слезе на юг, за да долови в италианските произведения на изкуството в пространството и времето нещо от това, от което е творило едно изкуство, което добре е разбирало да внесе истински художествено пространствените и временните форми, преди всичко в пространствените форми.
И когато после Гьоте стоеше пред италианските произведения на изкуството и онова, което можеше да говори от пространството не само на сетивата, а на душата, от неговата душа се изтръгна мисълта: тук той разбра, как гърците, творчеството на които той вярваше да познава отново в тези произведения на изкуството, са творили така, както самата природа твори, и той вярваше, че се намира по следите на законите, които създават природата.
към текста >>
151.
2.Втора лекция, 1 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Да, когато се говори за архитектура от натуралистична гледна точка, на преден план винаги идва
мисълта
как най-добре да предпазим човешкото тяло.
Да, когато се говори за архитектура от натуралистична гледна точка, на преден план винаги идва мисълта как най-добре да предпазим човешкото тяло.
Дори и в общи линии това да не се признава, защото хората изпитват неудобство да го признаят, то изцяло отговаря на истината.
към текста >>
152.
8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Те не търсят ритмично изговореното изречение, което може да бъде чуто от самите тях и остават далеч от
мисълта
, че упражнявайки своя говор, те могат да упражняват и своето дишане.
За съжаление художествено построената сграда на Гьотеанума ни беше отнета. Както завчера споменах, антропософията би искала да утвърди и новото евритмично изкуство. Тя би искала да остави своя принос и в областта на декламацията, на рецитацията. Обаче днес хората постъпват именно натуралистично. Те разглеждат, примерно, дишането и търсят значението му за човешкия организъм.
Те не търсят ритмично изговореното изречение, което може да бъде чуто от самите тях и остават далеч от мисълта, че упражнявайки своя говор, те могат да упражняват и своето дишане.
Всички тези неща трябва да бъдат преосмислени и формирани отново. Те могат да бъдат разбрани не с помощта на теории и агитаторство, а единствено чрез точния духовен поглед в житейските факти, които имат не само материален, но и духовен произход.
към текста >>
153.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Към „досегашните“ пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота“, „движението“, „равновесието“, „топлината“, „словото“, „
мисълта
“ и „Азът“.
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 „учение за сетивата“; В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от „обикновените“ сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления. За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими „органи“, с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата“ в сферата на духовно-практическия живот.
Към „досегашните“ пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота“, „движението“, „равновесието“, „топлината“, „словото“, „мисълта“ и „Азът“.
към текста >>
154.
ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ. ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
В този ход на
мисълта
разглеждането на музикалното се насочва към устройството на човека.
В този ход на мисълта разглеждането на музикалното се насочва към устройството на човека.
Така в една одухотворена физиология, в която вече ще присъства нещо от изкуството, хората все по-често ще поставят въпроса за музикалното във взаимна връзка с човешкото устройство.
към текста >>
[7] Когато някой в 45-тата година от живота си: На това място записките са с пропуски, но лесно може да се познае, че
мисълта
за ритмично повтарящи се периоди в живота е била изложена още по-подробно.
[7] Когато някой в 45-тата година от живота си: На това място записките са с пропуски, но лесно може да се познае, че мисълта за ритмично повтарящи се периоди в живота е била изложена още по-подробно.
към текста >>
155.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Най-значимата ни ритмична система е дихателната система и всъщност ако само малко обърнат внимание на това, за повечето хора не ще представлява трудност да установят как ходът на
мисълта
, дори и най-логичният ход на
мисълта
, както и най-повлияният от чувствата ход на
мисълта
, оказва въздействие върху дихателния процес.
Вчера вече загатнах как ритъмът, който изживяваме музикално, съответства на вътрешния ритъм на изкачване и слизане на мозъчната вода и на взаимовръзката, която има мозъчната вода с процесите в мозъка, от една страна, а от друга - с тези във веществообменната система чрез посредничеството на кръвоносната система. В тази връзка може да се обърне внимание на индивидуално степенуваните форми на човешкото устройство.
Най-значимата ни ритмична система е дихателната система и всъщност ако само малко обърнат внимание на това, за повечето хора не ще представлява трудност да установят как ходът на мисълта, дори и най-логичният ход на мисълта, както и най-повлияният от чувствата ход на мисълта, оказва въздействие върху дихателния процес.
Дихателният процес също стои в непосредствена или опосредствана връзка с всичко, което човек изживява музикално. По тази причина специфичният начин на дишане при един или друг тип хора хвърля светлина върху музикалното им изживяване.
към текста >>
При последния са станали толкова странни неща поради това, че той, като човек, който няма никакъв опит как се прилагат такива неща, е натрупал цял кош глупости в собствения си организъм, толкова много глупости, че те даже го навеждат на
мисълта
, че това котило на небивалици трябва допълнително да се култивира, че трябва да бъдат основани университети, училища, за да може цялата тази шутовщина още да се развива и разпространява.
н., - ако разтръбявате такива неща по света без разумното ръководство в духовнонаучен смисъл и ако хората започнат да правят всякакви упражнения в този смисъл, тогава действително ще произлязат някои истински мъчителни неща. Ако например някой прави разни дихателни упражнения - както бе загатнато вчера - и при дишането силно се опитва да си представи гласната и с помощта на тази представа получава усещането, че И стои в главата, Е - в ларинкса и т. н., тогава това може да бъде напълно вярно. Но ако той не е напътстван по разумен начин, може да стане така, че И-то да остане да седи в главата и да пее непрестанно горе в нея, а Е-то да остане да стои в ларинкса и да шуми там. И ако и А в гърдите и О в долната част на тялото напират във вашето същество, тогава вече се получава нещо подобно на онова, което д-р Хуземан описа по отличен начин за Щауденмайер[3] в Мюнхен.
При последния са станали толкова странни неща поради това, че той, като човек, който няма никакъв опит как се прилагат такива неща, е натрупал цял кош глупости в собствения си организъм, толкова много глупости, че те даже го навеждат на мисълта, че това котило на небивалици трябва допълнително да се култивира, че трябва да бъдат основани университети, училища, за да може цялата тази шутовщина още да се развива и разпространява.
И наистина можем да си представим, че една наивна душа откликва на това: трябва дори да плащам повече данъци, за да може онзи да живее с магията си в своя маймунарник, нали така?
към текста >>
Вече казах, че се касае най-вече до личното и неопределимо от рационалния разсъдък, така че бих искал да развия
мисълта
си в отговора на този въпрос.
Може би ще бъде разочарование, ако оставя въпроса невзет под внимание. Може ли жена да бъде педагог за един мъжки глас?
Вече казах, че се касае най-вече до личното и неопределимо от рационалния разсъдък, така че бих искал да развия мисълта си в отговора на този въпрос.
Наистина мисля, че при определени обстоятелства това може да бъде едно много благоприятно отношение, че дори този мъж би могъл много да научи, много повече - особено ако дамата е и красива или още и безупречна, отколкото ако му преподава мъж.
към текста >>
156.
ПЪРВО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 20 декември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Но в
мисълта
си човек би могъл да си представи едно идеално помещение, което е построено изцяло съобразно акустичните принципи.
Виждате ли, човек може да си представи по един съвсем идеален начин как би трябвало да прави инструментите, ако иска да чува идеално. При това във всички случаи трябва да се разгледа още и следното: Дори и когато се вземе някое помещение, някоя концертна зала, която се намира на дадено място и притежава добра акустика, и я копираме съвсем точно, но на друго място, акустиката може и съвсем да липсва.
Но в мисълта си човек би могъл да си представи едно идеално помещение, което е построено изцяло съобразно акустичните принципи.
към текста >>
157.
Бележки. Към текста.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
58. Когато някой в 45-тата година от живота си: На това място записките са с пропуски, но лесно може да се познае, че
мисълта
за ритмично повтарящи се периоди в живота е била изложена още по-подробно.
58. Когато някой в 45-тата година от живота си: На това място записките са с пропуски, но лесно може да се познае, че мисълта за ритмично повтарящи се периоди в живота е била изложена още по-подробно.
към текста >>
158.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Той е написал една очарователна книга, "Върху разделенията в Природата", която разкрива голямата дълбочина на
мисълта
, въпреки че от антропософска гледна точка, много неща и липсват.
Никой не може да чете неговите "Изповеди", или пък другите му писания, без да почувствува дълбоката вътрешна същност в чувствата на този човек. Напредвайки, идваме до чудесни хора като Скот Еригена, един монах от Шотландия, наричан Шотландския Св. Йоан, който по-късно е живял в двора на Шарл Плешивия. Той не е бил в много добри отношения с Църквата и се разправя, че братята от неговия орден го измъчвали до смърт с карфици и игли. Разбира се, това не трябва да се взема в буквалния смисъл, но вярно е, че той е бил мъчен до смърт.
Той е написал една очарователна книга, "Върху разделенията в Природата", която разкрива голямата дълбочина на мисълта, въпреки че от антропософска гледна точка, много неща и липсват.
към текста >>
Вие сте тук, розата там, а
мисълта
възниква във Вас.
Представете си, че наблюдавате едно явление във външния свят. Вие разсъждавате върху него. Вие сте тук, а външния свят е там и от отвътре възникват Вашите мисли. Тези мисли не са съществували преди това. Когато, например, Вие си оформирате мисъл за една роза, тази мисъл най-напред възниква, когато направите връзка с розата.
Вие сте тук, розата там, а мисълта възниква във Вас.
Когато образът на розата възникне, нещо съвсем ново е станало. Същото е и в другите сфери на живота. Да си представим художника Микеланджело, да нарежда група модели. В действителност, на практика, той е правил това твърде рядко. Микеланджело е тук, а онова, което подрежда е там.
към текста >>
Дори, ако всичко, чрез което
мисълта
е била породена, се разпадне, въздействията от
мисълта
остават.
Да си спомним за какво размишлявахме вчера, как мислите са творчески, как могат да облагородят душата, в действителност, как по-късно въздействуват при сформирането на тялото. Каквото и едно същество да мисли, мисловата творба, творбата на понятието, работи и действува по-нататък. Това е едно ново творение и същевременно едно ново начало, защото поражда последствия. Ако днес имате добри мисли, те ще бъдат плодоносни за далечното бъдеще, защото душата Ви върви по своя път в духовния свят. Тялото Ви се връща към елементите и се разпада.
Дори, ако всичко, чрез което мисълта е била породена, се разпадне, въздействията от мисълта остават.
към текста >>
159.
3. Трета лекция, 23.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ето защо е напълно вярна
мисълта
на Едуард фон Хартман, който изхождайки от своя песимизъм твърдеше, как един ден човечеството ще е толкова узряло, че всички хора ще се самоунищожат*30.
Ето защо е напълно вярна мисълта на Едуард фон Хартман, който изхождайки от своя песимизъм твърдеше, как един ден човечеството ще е толкова узряло, че всички хора ще се самоунищожат*30.
Едва ли е нужно да се добавя и това, което вълнуваше Хартман най-вече поради цялата ограниченост на естествено-научния му мироглед: Понеже самоунищожението на хората явно не беше достатъчно, той искаше и самата Земя да бъде хвърлена по някакъв начин във въздуха. Впрочем до тази крайност не би трябвало да се стига. Нужно е само да се подготви голямото самоунищожение на хората, и Земята от само себе си ще хвръкне във въздуха! Защото без екстракта, който човек внася в тялото на Земята, нейната еволюция е немислима. Днес тези неща трябва да бъдат отново разбрани.
към текста >>
Едва когато хората отново се издигнат до
мисълта
, че „нищо не може да възникне от нищото", и че субстанциите и силите само метаморфозират от един вид в друг; едва когато тази мисъл измести закона за съхранение на енергията, едва тогава ще поставим науката на здрави и трайни основи.
Чрез тяхното взаимодействие, непрекъснато се създават нови субстанции и сили. И Земята е предпазена от смъртта, само поради факта, че в самия човек непрекъснато се създават нови субстанции и сили. Сега вече Вие лесно ще свържете двете твърдения: това че в съприкосновението си с нервите, кръвта създава нови субстанции и сили, и това, което казах в предишната лекция а именно, че кръвта непрекъснато се стреми към одухотворяване и непрекъснато среща препятствия по своя път. Да, нека свържем основните мисли от последните две лекции, за да продължим нататък. Обаче Вие вече се убедихте, колко погрешно е тълкуван днес законът за съхранението на енергията: той просто е в противоречие с това, което се извършва в дълбините на човешката природа и, следователно, се превръща в едно препятствие за разбирането на човешкото същество.
Едва когато хората отново се издигнат до мисълта, че „нищо не може да възникне от нищото", и че субстанциите и силите само метаморфозират от един вид в друг; едва когато тази мисъл измести закона за съхранение на енергията, едва тогава ще поставим науката на здрави и трайни основи.
към текста >>
160.
4. Четвърта лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Вие лесно стигате, например, до
мисълта
: „Това, което поисках и направих, беше добро", но лесно стигате и до друга мисъл.
Моля Ви да различавате съвсем точно този тътен, съпровождащ волевия импулс, от всичко онова, което има по-скоро представен характер. В случаят аз нямам предвид представяйте елементи в самия волев импулс.
Вие лесно стигате, например, до мисълта: „Това, което поисках и направих, беше добро", но лесно стигате и до друга мисъл.
към текста >>
161.
8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Затова чаят е подходящ за дипломатите, които винаги трябва да дърдорят нещо и не искат
мисълта
им логично да произтича от предходната.
Чаят въздействува така, че мислите да не могат да се съберат, да бягат от главата.
Затова чаят е подходящ за дипломатите, които винаги трябва да дърдорят нещо и не искат мисълта им логично да произтича от предходната.
Избягвайте чрез употребата на чай да давате възможност на децата за такова бягство на мисълта.
към текста >>
Избягвайте чрез употребата на чай да давате възможност на децата за такова бягство на
мисълта
.
Чаят въздействува така, че мислите да не могат да се съберат, да бягат от главата. Затова чаят е подходящ за дипломатите, които винаги трябва да дърдорят нещо и не искат мисълта им логично да произтича от предходната.
Избягвайте чрез употребата на чай да давате възможност на децата за такова бягство на мисълта.
към текста >>
162.
10. ДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 1.9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
В дясно впишете съответните растителни видове, така че отгоре да са растенията на
мисълта
, долу растенията на волята, а по средата всички останали.
В дясно впишете съответните растителни видове, така че отгоре да са растенията на мисълта, долу растенията на волята, а по средата всички останали.
към текста >>
163.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
GA_296 Възпитанието
За него е непоносима
мисълта
, че този Аз може да се унищожи.
Когато попитаме за интереса, който хората изпитват към въпроса за безсмъртието, или по-добре казано, към въпроса за вечността на ядката на човешкото същество, то ние не получаваме друг отговор освен: главното в интереса към вечността на ядката на човешкото същество е свързано с това: какво става с човека, когато прекрачи прага на смъртта? Човекът съзнава: той е един Аз. В този Аз живее мисленето му, чувстването и волението му.
За него е непоносима мисълта, че този Аз може да се унищожи.
Човекът се интересува преди всичко от това, че може да го пренесе през смъртта, и какво се случва с Аза след смъртта. Този интерес идва в основни линии оттам, че, поне разглежданите от нас религиозни системи, когато говорят за безсмъртието, за вечността на ядката на човешкото същество, съблюдават главно въпроса: какво става с човешката душа, когато човекът премине през портата на смъртта?
към текста >>
164.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ако проследим по-нататък
мисълта
, която набелязах в увода на тази лекция, ще стигнем до необходимостта да признаем следното: като учители и като възпитатели самите ние всъщност постъпваме в едно училище.
В хода на първите седем години човекът надстроява върху него един нов организъм. Бидейки един физически процес, той е същевременно израз на въздействието на духовното в детето. И този, който е застанал до детето в ролята на възпитател, трябва да се опита да направлява и да ръководи този духовно-душевен елемент, така че той да не разгръща себе си в посоката на този организъм. Или като възпитатели ние следва да знаем, какво трябва да се извърши у детето в духовно-душевен смисъл, за да може то да изгради върху онаследения един друг здрав организъм. Човек трябва да знае необходимото и да стори необходимото за духовната същност на детето, за да може по този начин правилно да се погрижи за физическата същност, защото само така духовната същност се превръща във ваятел на физическата същност.
Ако проследим по-нататък мисълта, която набелязах в увода на тази лекция, ще стигнем до необходимостта да признаем следното: като учители и като възпитатели самите ние всъщност постъпваме в едно училище.
Не бива да си представяме, че ние наистина сме едни от най-умните хора. Човек може да разглежда себе си най-много като относително умен. Това положително ще доведе учителя до едно наистина здраво отношение към нещата. Ако с такова съзнание влизаме в час, ще трябва да си кажем следното: Между децата, които аз трябва да възпитавам, може би има някое, което е много умно, някое дете, което по-късно в живота ще стане много по-умно от мен. Ако този, който има в себе си заложбата да стане един ден много по-умен, отколкото съм самият аз, ако него искаме да възпитаваме само до тази степен на умност, която притежавам самият аз, тогава аз бих го възпитавал, така че той ще изостане в сравнение с това, което би могъл да стане по-късно.
към текста >>
165.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Така дойде
мисълта
да се погрижим за следващото поколение.
Защото първоначално това училище беше основано в Щутгарт от Емил Молт – на фона на всички емоции през годините 1918, 1919, след като войната беше приключила. Това училище беше основано, понеже вярвахме, че така ще извършим едно социално дело. Стана ясно, че в социално отношение с възрастните не можеше да се направи нещо особено много. В Средна Европа възрастните постигнаха разбиране помежду си в продължение на няколко седмици след приключването на войната. После те отново се отдадоха на онези съждения, които произхождаха от различните класи.
Така дойде мисълта да се погрижим за следващото поколение.
И тъй като училището беше основано от Емил Молт, индустриалец в Щутгарт, то не беше необходимо да бъдат събирани деца по къщите, а дойдоха децата от неговата фабрика. Така децата, които дойдоха при нас, бяха предимно деца на пролетарии – около 150 деца от фабриката на Молт. Тези деца бяха допълнени с повечето деца на родители от Антропософското общество в Щутгарт и околността; ето защо в началото трябваше да започнем работа с около 200 деца.
към текста >>
166.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Появиха се хора, чиито сърца се късаха при
мисълта
за това, което тласна към упадък нашата епоха, те дойдоха и поискаха да знаят какво може да им каже антропософското познание относно истинското проникване в реалния свят, относно импулсите, които трябва да бъдат пренесени от настоящето в бъдещето.
Това се отнасяше в още по-голяма степен и за социалния въпрос.
Появиха се хора, чиито сърца се късаха при мисълта за това, което тласна към упадък нашата епоха, те дойдоха и поискаха да знаят какво може да им каже антропософското познание относно истинското проникване в реалния свят, относно импулсите, които трябва да бъдат пренесени от настоящето в бъдещето.
към текста >>
167.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Нали, това надали ще Ви хрумне, но вие ще бъдете принудени да изследвате, защо в тази област живеят работливи хора, защо съществува особено благоприятна почва за едно или друго животновъдство, накратко, вие ще спрете с
мисълта
си пред всичко възможно, което би могло да бъде причина за обстоятелството, че тук има добре гледани крави.
Всичко това са изключително интересни факти за сферата на чревната ботаника и зоология на човешкия организъм, но за състоянието на болест това няма друго значение, освен като белег за разпознаване, белег за разпознаване, доколкото можем да кажем, че когато в основата лежи една или друга болестна форма, то в човешкия организъм съществува условие, на тази основа да се развие една или друга от онези интересни животински или растителни форми, но нищо друго. Развитието на тази дребна фауна и на тази дребна флора в много слаба степен има нещо общо с действителното заболяване или най-много има нещо общо по един косвен начин. Защото виждате ли, логиката, появила се днес в рамките на съвременната медицина, тази логика е крайно своеобразна. Представете си, че откривате някаква област, в която намирате голям брой отлично угоени и с добър външен вид крави. Ще кажете ли тогава: тъй като тези крави по някакъв начин са прелетели до тук, тъй като тази област е била заразена от тези крави, то всичко, което виждате тук е така, както е.
Нали, това надали ще Ви хрумне, но вие ще бъдете принудени да изследвате, защо в тази област живеят работливи хора, защо съществува особено благоприятна почва за едно или друго животновъдство, накратко, вие ще спрете с мисълта си пред всичко възможно, което би могло да бъде причина за обстоятелството, че тук има добре гледани крави.
Но няма да ви хрумне да кажете: това, което виждате тук, се дължи на факта, че областта е била заразена чрез нахлуването на добре гледани крави. Не е по-различна логиката, с която си служи днешната медицинска наука по отношение на микробите и други подобни. От присъствието на тези интересни създания не можем да узнаем нищо друго, освен това, че е налице определена хранителна среда, и разбира се, трябва да насочим вниманието си върху разглеждането на тази хранителна среда. След това косвено може да се появи едно или друго, ако например кажем: тук, в тази област има добре гледани крави, да прибавим още няколко, в такъв случай може би още няколко души ще напрегнат сили, за да бъдат също така работливи. Това разбира се може да се появи допълнително.
към текста >>
И така, ако имате някаква мисъл и някакво успоредно протичащо отделяне в жлезите, то Вие изваждате от жлезната дейност, залегнала в основата на
мисълта
, залегнала т.е.
Какъв факт имате тук пред себе си? Нали, във вашия душевен живот възникват мисли, заедно с това, като паралелни процеси, се осъществяват и органични явления. Какво означава това? Това, което възниква във Вашите мисли, то е заложено изцяло вътре в органите.
И така, ако имате някаква мисъл и някакво успоредно протичащо отделяне в жлезите, то Вие изваждате от жлезната дейност, залегнала в основата на мисълта, залегнала т.е.
мисълта в основата на мисленето. Нея вие осъществявате отделно от жлезата, и оставяте жлезата на собствената и съдба, и жлезата се посвещава на собствената си дейност, т.е. тя отделя. Това отделяне е препятствувано, или това, което иначе бива освободено от жлезата, остава свързано с жлезата поради това, че мисълта го свързва. И така, тук бих желал да кажа по очевиден начин имате пред себе си акта на излизане на формообразуващата сила от органа и навлизането и в мисълта.
към текста >>
мисълта
в основата на мисленето.
Какъв факт имате тук пред себе си? Нали, във вашия душевен живот възникват мисли, заедно с това, като паралелни процеси, се осъществяват и органични явления. Какво означава това? Това, което възниква във Вашите мисли, то е заложено изцяло вътре в органите. И така, ако имате някаква мисъл и някакво успоредно протичащо отделяне в жлезите, то Вие изваждате от жлезната дейност, залегнала в основата на мисълта, залегнала т.е.
мисълта в основата на мисленето.
Нея вие осъществявате отделно от жлезата, и оставяте жлезата на собствената и съдба, и жлезата се посвещава на собствената си дейност, т.е. тя отделя. Това отделяне е препятствувано, или това, което иначе бива освободено от жлезата, остава свързано с жлезата поради това, че мисълта го свързва. И така, тук бих желал да кажа по очевиден начин имате пред себе си акта на излизане на формообразуващата сила от органа и навлизането и в мисълта. Можете да си кажете: ако не бях разсъждавал така, то в моята жлеза не би се извършило отделяне.
към текста >>
Това отделяне е препятствувано, или това, което иначе бива освободено от жлезата, остава свързано с жлезата поради това, че
мисълта
го свързва.
Това, което възниква във Вашите мисли, то е заложено изцяло вътре в органите. И така, ако имате някаква мисъл и някакво успоредно протичащо отделяне в жлезите, то Вие изваждате от жлезната дейност, залегнала в основата на мисълта, залегнала т.е. мисълта в основата на мисленето. Нея вие осъществявате отделно от жлезата, и оставяте жлезата на собствената и съдба, и жлезата се посвещава на собствената си дейност, т.е. тя отделя.
Това отделяне е препятствувано, или това, което иначе бива освободено от жлезата, остава свързано с жлезата поради това, че мисълта го свързва.
И така, тук бих желал да кажа по очевиден начин имате пред себе си акта на излизане на формообразуващата сила от органа и навлизането и в мисълта. Можете да си кажете: ако не бях разсъждавал така, то в моята жлеза не би се извършило отделяне. Това означава, аз съм изтеглил силата от жлезата, пренесъл съм я в своя душевен живот, тази сила, при която жлезата започва да отделя. Ето тук в самия човешки организъм имате най-явното доказателство за това, което казах в предходните разглеждания, а именно, че това, което изживяваме като духовно-душевно, всъщност не е нищо друго освен отделените формообразуващи сили за това, което стои пред нас в останалия естествен ред в природата. Това, което се извършва в останалата природа, чрез процесите, успоредно развиващи се във външната природа под формата на външна флора и тези от нашата чревна флора, вътре в тези процеси просто са залегнали формообразуващите сили, които ние извличаме от нашата чревна флора.
към текста >>
И така, тук бих желал да кажа по очевиден начин имате пред себе си акта на излизане на формообразуващата сила от органа и навлизането и в
мисълта
.
И така, ако имате някаква мисъл и някакво успоредно протичащо отделяне в жлезите, то Вие изваждате от жлезната дейност, залегнала в основата на мисълта, залегнала т.е. мисълта в основата на мисленето. Нея вие осъществявате отделно от жлезата, и оставяте жлезата на собствената и съдба, и жлезата се посвещава на собствената си дейност, т.е. тя отделя. Това отделяне е препятствувано, или това, което иначе бива освободено от жлезата, остава свързано с жлезата поради това, че мисълта го свързва.
И така, тук бих желал да кажа по очевиден начин имате пред себе си акта на излизане на формообразуващата сила от органа и навлизането и в мисълта.
Можете да си кажете: ако не бях разсъждавал така, то в моята жлеза не би се извършило отделяне. Това означава, аз съм изтеглил силата от жлезата, пренесъл съм я в своя душевен живот, тази сила, при която жлезата започва да отделя. Ето тук в самия човешки организъм имате най-явното доказателство за това, което казах в предходните разглеждания, а именно, че това, което изживяваме като духовно-душевно, всъщност не е нищо друго освен отделените формообразуващи сили за това, което стои пред нас в останалия естествен ред в природата. Това, което се извършва в останалата природа, чрез процесите, успоредно развиващи се във външната природа под формата на външна флора и тези от нашата чревна флора, вътре в тези процеси просто са залегнали формообразуващите сили, които ние извличаме от нашата чревна флора. Погледнете ли навън флората на планините, флората на ливадите, то вие всъщност трябва да си кажете: тук са залегнали същите сили, които вие развивате в своите мисли, когато живеете в представите и в чувствата си.
към текста >>
168.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Виждате ли, това Ви навежда най-вече на
мисълта
, че в лицето на земната флора в действителност имаме нещо, което представлява взаимообмен на самата Земя, в нейната цялост, с извънтелурическия елемент.
Така, наблюдавайки цялостния растеж на растенията, всъщност всяка година небесните сили биват потопени под земята, за да се съединят със силите на Земята и да започне отново кръговратът. И така, всяка година вие спускате цветно-плодовия елемент в кореновия елемент чрез това постигате онези цикли, на които е подчинен целият растителен растеж.
Виждате ли, това Ви навежда най-вече на мисълта, че в лицето на земната флора в действителност имаме нещо, което представлява взаимообмен на самата Земя, в нейната цялост, с извънтелурическия елемент.
Това се простира не просто върху формата на Земята, но това се простира и върху външния химизъм, и върху цялата органна система. Защото тъй както в областта на механичното, на външния образ, земният елемент бива преодолян от космичното, така в известна степен и земният химизъм на растението бива преодолян от извънземното, и когато е преодолян да една определена степен, той трябва да бъде положен обратно в земното, за да представя земния химизъм. И тогава вече не сте далече от това да разберете, че външно земният химизъм се проявява във всичко, което намира израз в пепелта, т.е. че земният химизъм намира израз в това, което е отпаднало от живия елемент. И то е подвластно на тежестта, докато растителният растеж нагоре представлява едно постоянно преодоляване на тежестта и на другите, свързани със Земята сили, така че можем да говорим за полярна противоположност между тежестта и светлината.
към текста >>
Докато от една страна живачният елемент осъществява известно изравняване, естествено идва
мисълта
, от друга страна да търсим друго изравняване.
Дори само от това виждате, че съществува богата възможност за други субстанции, защото това, което ви назовах олово, калай, желязо, мед, живак и сребро, представляват само най-изтъкнатите субстанции съществува богата възможност за други субстанции, поради това, че всякакви други планетарни въздействия встъпват със споменатите във взаимодействие, така че в линията на сатурновото въздействие попадат линиите на марсовото въздействие и т.н. По този начин възникват по-малко представителните метали. Но във всеки случай в света на металите на Земята трябва да виждаме резултата на извънтелурически силови въздействия. С това обаче, по определен начин обединихме това, което подчертахме в металното въздействие с това, което виждате във формирането на растението. Защото вземете това, което е заложено в агентите олово, калай, желязо и ще имате почти всичко, свързано с цвето и семеобразуването у растенията, доколкото то протича извън земния елемент, над повърхността на Земята; и всичко, което е с меден, живачен и сребрист характер трябва да е свързано с коренообразуването у растението.
Докато от една страна живачният елемент осъществява известно изравняване, естествено идва мисълта, от друга страна да търсим друго изравняване.
Защото виждате ли, живачният елемент представлява изравняване между телурическото и в известен смисъл между надтелурическото. Но в действителност цялата ни Вселена е проникната от Дух. И тук бих желал да кажа, се установява един друг вид полярност. Ако тек си представите земното, а там извънземното, то в извънземното и земното имате противоположността между светлината и гравитационната сила. Но с това само имате възможността да погледнете на едно равновесно състояние между земното и извънземното.
към текста >>
169.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това отново ни навежда на
мисълта
, че при разглеждането на човека постоянно трябва да свързваме пространството с това, което се отнася до времето.
Когато искаме да разгледаме цялостното състояние на човека, здрав или болен, важното се състои в това, че човекът в известен смисъл живее в две полярно-противоположни възрасти, и че в юношеството е изложен на различни влияния, че в юношеството е изложен повече на над слънчевите влияния, на влиянието на Сатурн, Юпитер и Марс, и че в по-късна възраст е изложен на под слънчевите влияния, на влиянията на Венера, Меркурий и на Луната, ако трябва да ги обознача според това, което казахме вчера. Влиянието на Луната обаче се появява сравнително най-рано и най-ясно.
Това отново ни навежда на мисълта, че при разглеждането на човека постоянно трябва да свързваме пространството с това, което се отнася до времето.
Едва като сме сторили това можем в правилна светлина да разгледаме определени явления, възникващи в живота на човека. И при отделните подробности винаги по малко ще се докосваме до това, как да постъпваме, за да виждаме в правилна светлина обстоятелствата, отнасящи се до опознаването на човека. Виждате ли, това което въздействува върху човека, започва в основата си още преди раждането, всъщност още преди зачатието. И често, при изследването на тези неща, съм се питал: на какво се дължи, та толкова много болестни процеси в обичайната медицинска литература се обозначават като такива с "неизвестен произход", обозначават се като нещо, до чиито произход не можем да достигнем. Това се дължи на обстоятелството, че не се обръща внимание на факта, че комплексът от сили, които вчера определихме като извънтелурически е вече налице, дори когато човекът се приближава към своето зачатие, не само към своето раждане, и че всичко, което въздействува върху човека, предизвиква обратни въздействия, така че известни процеси, разположени в действителност преди зачатието, предизвикват противодействия след зачатието, или след раждането.
към текста >>
Би било по-добре, ако в човека събудим малко
мисълта
, че повечето хора всъщност съвсем не са толкова болни, колкото смятат.
Във всичко това виждаме връзката, съществуваща в целия процес на изграждане на човека. При това можем да си припомним, колко е важно да обърнем внимание на този доста краен случай не само, когато човекът е сериозно болен, но също и в случаите, когато човекът е по-леко болен, когато и самото лечение е по-лесно, когато често изобщо не можем да разберем, наистина ли сме лекувани или не сме лекувани, кога то на пациента трябва да кажем: не правете глупости, не изисквайте да бъдете лекуван и нещата ще се оправят. Защото и това е нещо, което би било изключително важно, а именно, да не лекуваме така страшно усърдно. Лекуването като такова е нещо много хубаво, но е редно да имаме предвид, че в живота съвсем не рядко се срещат индивиди, които според тяхното собствено мнение, вече са прекарали всички възможни болести, които са опитвали всички лечебни методи и лечебни средства и при които, когато достигнат една напреднала възраст, е трудно да бъде открито нещо, което да ги успокои, защото те, тъй и тъй са непрекъснато болни.
Би било по-добре, ако в човека събудим малко мисълта, че повечето хора всъщност съвсем не са толкова болни, колкото смятат.
Разбира се, това има и своите отрицателни страни. Но в тази връзка спокойно би могло да бъде казано.
към текста >>
170.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Ето защо е напълно валидна
мисълта
; ако нямаше дъждовни червеи, не би имало формообразуващи сили във вътрешността на земята.
Важно е човек поне веднъж да е мислил за тези неща. Това, което най-общо се разиграва във формирането на Земята, което можем да наречем и формиращ елемент в субстанциализирането него ние в известна степен, задържан на едно по-ранно стъпало, можем да видим във формирането на черупката на стридата. Единственото, което пречи на стридената черупка изцяло да бъде проникната от процеса на почвообразуване, това е фактът, че все още има отношение спрямо морето, спрямо водата и в известен смисъл е задържана на едно по-рано стъпало на почвообразуването, т.е. уплътнила се на едно по-ранно стъпало на почвообразуването. Дъждовните червеи не могат да сторят това, защото не притежават черупки; но все пак въздействията произхождат от тях.
Ето защо е напълно валидна мисълта; ако нямаше дъждовни червеи, не би имало формообразуващи сили във вътрешността на земята.
Дъждовните червеи вземат значително участие във формообразуващия процес на Земята. Целият свят на дъждовните червеи, заедно, образуват някакси нещо, което излиза извън рамките на формирането на черупката на стридата, и което, тъй както и черупката на стридата, има отношение към цялата Земя. По този начин се достигане до образуването на стридната черупка, но до всичко онова, което е в орната почва и в подобни нея неща, и сродното, което произлиза от нея. Вие, разбира се, ще поставите условието, че ако търсим процеса, разположен в човека още по към вътрешността, отколкото процеса, свързан с химическите или, т.е. свързан с черния дроб, тогава ние отново би трябвало да стигнем до друг един орган на човека.
към текста >>
171.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Всичко това ни навежда на
мисълта
да обърнем погледа си върху нещо и по-точно върху албуминизиращите процеси.
Всичко това ни навежда на мисълта да обърнем погледа си върху нещо и по-точно върху албуминизиращите процеси.
Същите те биват усилени, т.е. биват усилени всички онези процеси, разположени от другата страна, там, където органите не притежават своята собствена организираща сила. Там смилането става под външното въздействие на органите, или това е, което се осъществява механично в движението на червата и което изобщо се осъществява в храносмилането. То от своя страна е в тясна взаимовръзка именно с албуминизиращите сили, тези сили, които са същевременно белтък-образуващи сили, или сили, противоположни на антимонизиращите сили.
към текста >>
172.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 3. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Нейният чувствен живот се опираше главно на тази малка общност с нероденото дете; тя изпитваше мъка от
мисълта
, че детето ще бъде изтръгнато от нея по време на раждането и тя няма да може да го задържи в тялото си.
И тук трябва да посоча нещо твърде странно, всъщност потресаващо, а именно, че в момента, когато трябваше да обсъждаме този случай, се получи телеграма за смъртта на бащата, причинена от сърдечен инфаркт. Нека да си припомним и още една подробност от анамнезата. Към майката беше отправен въпросът: Не сте ли имали някакви особени душевни вълнения през бременността? – И аз се изразих така: Не Ви ли причинява мъка това, че детето няма да остане във Вашата утроба, а ще излезе навън в белия свят? – Майката отговори положително.
Нейният чувствен живот се опираше главно на тази малка общност с нероденото дете; тя изпитваше мъка от мисълта, че детето ще бъде изтръгнато от нея по време на раждането и тя няма да може да го задържи в тялото си.
От една страна, това чувство показва изключително силна кармическа връзка, но от друга страна то потвърждава факта, че в детето са останали много от онези сили, които действуват по време на ембрионалния период. Вие виждате, че майката показва начални признаци на абнормен душевен живот и че – напълно естествено за дълбоката кармическа връзка – той се пренася и върху детето.
към текста >>
173.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
И ако сега, обхващайки физическото тяло, човек нахлуе в Духа на сетивата, то
мисълта
бива обагрена от най-различни страни, от страна на очите вдишването на Слънцето,
мисълта
, бива обагрена от цвят, чрез ухото
мисълта
бива обагрена от тон, чрез топлинния орган
мисълта
бива обагрена до студено и топло, и сега Вие имате космическото възприемане на отношението на мисловното спрямо сетивното.
Но сега човек добива една значителна представа за тях по посока на единия полюс. Развивайки се по посока на етерното си тяло /Виж рис. №5, жълто/, в рамките на своето етерно тяло човек развива мисленето на Вселената, развива мислите на Вселената. И тези мисли на Вселената, в които се намира Този, който съзнателно живее в неговото етерно тяло, тези мисли са първоначално лишени от топлина, лишени от студ, лишени от тон. Те представляват едно общо чувствуване, при което самото чувствуване съвпада с чувствуването на Макрокосмоса.
И ако сега, обхващайки физическото тяло, човек нахлуе в Духа на сетивата, то мисълта бива обагрена от най-различни страни, от страна на очите вдишването на Слънцето, мисълта, бива обагрена от цвят, чрез ухото мисълта бива обагрена от тон, чрез топлинния орган мисълта бива обагрена до студено и топло, и сега Вие имате космическото възприемане на отношението на мисловното спрямо сетивното.
При това мисловното трябва да бъде представено като първично, а сетивното възниква чрез слънчевото импрегниране, чрез слънчевото обгаряне.
към текста >>
174.
3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Имаме това, че някога един философ се опита да повдигне човечеството до най-високия връх на
мисълта
.
Всъщност какво забележително световноисторическо явление имаме тук в областта на развитие на познанието?
Имаме това, че някога един философ се опита да повдигне човечеството до най-високия връх на мисълта.
Колкото и да искат хората да оборват Хегела – едно не ще може да се отрече, че някога този философ се е осмелил да направи, щото светът да присъствува вътрешно-душевно в човека в най-чистите образи на мисълта. Хегел повдигна човечеството до ефирните върхове на мисленето. Но странно, човечеството отново падна надолу от тези ефирни висини на мисленето. От една страна то изведе материалистични последствия, материалистични заключения, а от друга страна положителни биологически последствия и заключения. И даже когато вземем Хегеловия център с Карл Розенкранц, ние не можем да кажем, че в достойния за обич Розенкранц Хегеловото учение е останало такова, каквото го беше мислил самият Хегел.
към текста >>
Колкото и да искат хората да оборват Хегела – едно не ще може да се отрече, че някога този философ се е осмелил да направи, щото светът да присъствува вътрешно-душевно в човека в най-чистите образи на
мисълта
.
Всъщност какво забележително световноисторическо явление имаме тук в областта на развитие на познанието? Имаме това, че някога един философ се опита да повдигне човечеството до най-високия връх на мисълта.
Колкото и да искат хората да оборват Хегела – едно не ще може да се отрече, че някога този философ се е осмелил да направи, щото светът да присъствува вътрешно-душевно в човека в най-чистите образи на мисълта.
Хегел повдигна човечеството до ефирните върхове на мисленето. Но странно, човечеството отново падна надолу от тези ефирни висини на мисленето. От една страна то изведе материалистични последствия, материалистични заключения, а от друга страна положителни биологически последствия и заключения. И даже когато вземем Хегеловия център с Карл Розенкранц, ние не можем да кажем, че в достойния за обич Розенкранц Хегеловото учение е останало такова, каквото го беше мислил самият Хегел.
към текста >>
175.
5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Тогава му идва
мисълта
, на какво се дължи този негов така неочакван смях.
Този учен описва, че веднъж стоял пред витрината на една книжарница. Там той вижда една книга. Тя му направила впечатление с нейното заглавие. И ето, че гледайки тази книга, внезапно го надува смях. Сега представете си, колко много трябваше да се учуди самият този човек, кой то беше един сериозен професор по естествена наука, който гледа във витрината на една книжарница една книга със сериозно заглавие, на всичко отгоре третираща върху нисшите животни, и го надува смях!
Тогава му идва мисълта, на какво се дължи този негов така неочакван смях.
Отначало не можа да открие нищо. Тогава му идва мисълта да си затвори очите. И ето, когато си затваря очите и около него става тъмно, той чува съвсем надалече една музикална мелодия, която едва в този момент му напомня за онази танцова музика, която той – в момента, когато прави това наблюдение, той е вече в доста напреднала възраст – беше слушал някога при своя първи танц. И той стига до констатацията, как самопонятно сега в неговото подсъзнание живее не само този музикален мотив, но също и неговата партньорка, с която на младини беше танцувал за първи път. Той вижда, как това, което беше отдавна забравил за своето обикновено съзнание, което той въобще никога не беше възприел така силно, че да може да бъде определящо за целия му живот, вижда как всичко това възниква като комплекс от представи.
към текста >>
Тогава му идва
мисълта
да си затвори очите.
Тя му направила впечатление с нейното заглавие. И ето, че гледайки тази книга, внезапно го надува смях. Сега представете си, колко много трябваше да се учуди самият този човек, кой то беше един сериозен професор по естествена наука, който гледа във витрината на една книжарница една книга със сериозно заглавие, на всичко отгоре третираща върху нисшите животни, и го надува смях! Тогава му идва мисълта, на какво се дължи този негов така неочакван смях. Отначало не можа да открие нищо.
Тогава му идва мисълта да си затвори очите.
И ето, когато си затваря очите и около него става тъмно, той чува съвсем надалече една музикална мелодия, която едва в този момент му напомня за онази танцова музика, която той – в момента, когато прави това наблюдение, той е вече в доста напреднала възраст – беше слушал някога при своя първи танц. И той стига до констатацията, как самопонятно сега в неговото подсъзнание живее не само този музикален мотив, но също и неговата партньорка, с която на младини беше танцувал за първи път. Той вижда, как това, което беше отдавна забравил за своето обикновено съзнание, което той въобще никога не беше възприел така силно, че да може да бъде определящо за целия му живот, вижда как всичко това възниква като комплекс от представи. И в момента, когато гледаше една сериозна книга, той също не беше осъзнал, че съвсем надалече звучеше една латерна. В този момент самите звуци на латерната оставаха още в неговото подсъзнание.
към текста >>
176.
8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Защото онова, което възприемаме в думата, в словото, не е още
мисълта
.
С това не разбираме онова сетиво, което ни ръководи в говора, както счита днешната наука, а разбираме онова сетиво, което ни прави способни да разбираме също така възприятието на говора, както слуховият орган ни прави способни да възприемаме звуците като такива. И когато някога ще имаме една пълна физиология, тогава ще знаем, че това сетиво на говора е напълно аналогично на другото сетиво, че то с право може да се счита като едно собствено сетиво. Само че то е повече разпростряно в човешкия организъм отколкото някои други по-локализирани сетива. Но то е едно сетиво, което може да бъде рязко разграничено. И също така ние имаме едно сетиво, което се разпростира обаче почти върху цялото наше тяло, сетиво за възприемане мислите на другите хора.
Защото онова, което възприемаме в думата, в словото, не е още мисълта.
Ние се нуждаем от други органи, от една друга организация, различна от тази служеща само за възприемане на словото, когато чрез словото искаме да разберем мисълта, която другият ни предава.
към текста >>
Ние се нуждаем от други органи, от една друга организация, различна от тази служеща само за възприемане на словото, когато чрез словото искаме да разберем
мисълта
, която другият ни предава.
И когато някога ще имаме една пълна физиология, тогава ще знаем, че това сетиво на говора е напълно аналогично на другото сетиво, че то с право може да се счита като едно собствено сетиво. Само че то е повече разпростряно в човешкия организъм отколкото някои други по-локализирани сетива. Но то е едно сетиво, което може да бъде рязко разграничено. И също така ние имаме едно сетиво, което се разпростира обаче почти върху цялото наше тяло, сетиво за възприемане мислите на другите хора. Защото онова, което възприемаме в думата, в словото, не е още мисълта.
Ние се нуждаем от други органи, от една друга организация, различна от тази служеща само за възприемане на словото, когато чрез словото искаме да разберем мисълта, която другият ни предава.
към текста >>
И когато някой е възпитал по този начин душата си чрез мантрите, когато е стигнал до там, да долавя вътрешно тъкането и течението на тази душевна сила – която иначе остава несъзнателна, именно защото иначе цялото внимание е насочено към разбирането на другия чрез словото – когато човек е стигнал до там, да чувствува такава сила като душевна сила, както иначе той чувствува напрежението на мускулите, когато иска да извърши нещо с ръката; тогава той е узрял да схване онова, което се крие в силата, в по-висшата сила на
мисълта
.
Това довеждаше тогава до развитието на един такъв живот в сентенции, в така наречените “мантри”. Изкуството на мантрите, живее нето в сентенции се състои в това, че чрез сентенциите човек не разбира само съдържанието на думите, а той изживява самите сентенции като нещо музикално, свързва самите сентенции със собствената си душевна сила, пребивава душевно в сентенциите, чрез постоянно повтаряне укрепва своята душевна сила, която живее в сентенциите, чрез постоянно и постоянно изричане на тези сентенции засилва своята душевна сила. Това изкуство бе постепенно развито до висока степен и то преобразяваше онази сила, която иначе носим в душите си, за да разберем чрез словото другия човек, преобразяваше тази сила в една друга. При изричането и повтарянето на мантрените сентенции в душата се раждаше една сила. Чрез повторението на мантрите в душата се раждаше една сила, която не пренасяше единия човек към другите хора, а го пренасяше в духовния свят.
И когато някой е възпитал по този начин душата си чрез мантрите, когато е стигнал до там, да долавя вътрешно тъкането и течението на тази душевна сила – която иначе остава несъзнателна, именно защото иначе цялото внимание е насочено към разбирането на другия чрез словото – когато човек е стигнал до там, да чувствува такава сила като душевна сила, както иначе той чувствува напрежението на мускулите, когато иска да извърши нещо с ръката; тогава той е узрял да схване онова, което се крие в силата, в по-висшата сила на мисълта.
В обикновения живот ние се стремим чрез мисълта да стигнем до другия човек, да се свържем с другия човек. Обаче с тази сила ние улавяме мисълта по съвършено друг начин. Ние улавяме тъкането на мисълта във външната действителност. Ние се вживяваме във външната действителност. Ние се издигаме с нашия живот до това, което аз Ви описах като Инспирация.
към текста >>
В обикновения живот ние се стремим чрез
мисълта
да стигнем до другия човек, да се свържем с другия човек.
Изкуството на мантрите, живее нето в сентенции се състои в това, че чрез сентенциите човек не разбира само съдържанието на думите, а той изживява самите сентенции като нещо музикално, свързва самите сентенции със собствената си душевна сила, пребивава душевно в сентенциите, чрез постоянно повтаряне укрепва своята душевна сила, която живее в сентенциите, чрез постоянно и постоянно изричане на тези сентенции засилва своята душевна сила. Това изкуство бе постепенно развито до висока степен и то преобразяваше онази сила, която иначе носим в душите си, за да разберем чрез словото другия човек, преобразяваше тази сила в една друга. При изричането и повтарянето на мантрените сентенции в душата се раждаше една сила. Чрез повторението на мантрите в душата се раждаше една сила, която не пренасяше единия човек към другите хора, а го пренасяше в духовния свят. И когато някой е възпитал по този начин душата си чрез мантрите, когато е стигнал до там, да долавя вътрешно тъкането и течението на тази душевна сила – която иначе остава несъзнателна, именно защото иначе цялото внимание е насочено към разбирането на другия чрез словото – когато човек е стигнал до там, да чувствува такава сила като душевна сила, както иначе той чувствува напрежението на мускулите, когато иска да извърши нещо с ръката; тогава той е узрял да схване онова, което се крие в силата, в по-висшата сила на мисълта.
В обикновения живот ние се стремим чрез мисълта да стигнем до другия човек, да се свържем с другия човек.
Обаче с тази сила ние улавяме мисълта по съвършено друг начин. Ние улавяме тъкането на мисълта във външната действителност. Ние се вживяваме във външната действителност. Ние се издигаме с нашия живот до това, което аз Ви описах като Инспирация.
към текста >>
Обаче с тази сила ние улавяме
мисълта
по съвършено друг начин.
Това изкуство бе постепенно развито до висока степен и то преобразяваше онази сила, която иначе носим в душите си, за да разберем чрез словото другия човек, преобразяваше тази сила в една друга. При изричането и повтарянето на мантрените сентенции в душата се раждаше една сила. Чрез повторението на мантрите в душата се раждаше една сила, която не пренасяше единия човек към другите хора, а го пренасяше в духовния свят. И когато някой е възпитал по този начин душата си чрез мантрите, когато е стигнал до там, да долавя вътрешно тъкането и течението на тази душевна сила – която иначе остава несъзнателна, именно защото иначе цялото внимание е насочено към разбирането на другия чрез словото – когато човек е стигнал до там, да чувствува такава сила като душевна сила, както иначе той чувствува напрежението на мускулите, когато иска да извърши нещо с ръката; тогава той е узрял да схване онова, което се крие в силата, в по-висшата сила на мисълта. В обикновения живот ние се стремим чрез мисълта да стигнем до другия човек, да се свържем с другия човек.
Обаче с тази сила ние улавяме мисълта по съвършено друг начин.
Ние улавяме тъкането на мисълта във външната действителност. Ние се вживяваме във външната действителност. Ние се издигаме с нашия живот до това, което аз Ви описах като Инспирация.
към текста >>
Ние улавяме тъкането на
мисълта
във външната действителност.
При изричането и повтарянето на мантрените сентенции в душата се раждаше една сила. Чрез повторението на мантрите в душата се раждаше една сила, която не пренасяше единия човек към другите хора, а го пренасяше в духовния свят. И когато някой е възпитал по този начин душата си чрез мантрите, когато е стигнал до там, да долавя вътрешно тъкането и течението на тази душевна сила – която иначе остава несъзнателна, именно защото иначе цялото внимание е насочено към разбирането на другия чрез словото – когато човек е стигнал до там, да чувствува такава сила като душевна сила, както иначе той чувствува напрежението на мускулите, когато иска да извърши нещо с ръката; тогава той е узрял да схване онова, което се крие в силата, в по-висшата сила на мисълта. В обикновения живот ние се стремим чрез мисълта да стигнем до другия човек, да се свържем с другия човек. Обаче с тази сила ние улавяме мисълта по съвършено друг начин.
Ние улавяме тъкането на мисълта във външната действителност.
Ние се вживяваме във външната действителност. Ние се издигаме с нашия живот до това, което аз Ви описах като Инспирация.
към текста >>
177.
9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Той приемаше непрозрачността на
мисълта
и живееше в
мисълта
и т.н.
Вчера аз ви казах, че източният мъдрец не обръща така да се каже внимание на значението на говореното, на значението на мисленето, на значението на възприятието на Аза и чувствува нещо различно, свързва други отношения, душевни отношения към тези неща, към говора, защото говорът, възприятието на мислите, възприятието на Аза отклоняват първо от духовния свят и ни превеждат социално към другите хора. Така да се каже в обикновения физически живот ние изкупваме съществуване то в социалния живот чрез това, че правим езика, говора пропусклив, правим мислите прозрачни, правим възприятието на Аза прочувствен /пропусклив за чувството, бележка на преводача/. Източният мъдрец приемаше отново непропускливостта на думата за чуването и живееше в словото.
Той приемаше непрозрачността на мисълта и живееше в мисълта и т.н.
Ние на запад сме заставени повече към това, при пътя в свръхсетивните светове да поглеждаме обратно към човека.
към текста >>
А в това се състои резултатът на онова развитие към Имагинацията, за които Ви говорих, че както източният човек спира пред говора, за да живее в него, спира пред
мисълта
, за да живее в нея, спира пред възприятието на Аза, за да живее в това възприятие и да проникне по този на чин навън в духовния свят, също така и ние стигаме до там чрез
Едното е един вид издишвано, другото е вдишвано през един по-дълъг период на живота, така че в нашия организъм се срещат проникващите навън сили на равновесието, на движението, на живота, и проникващите от вън навътре сили на качественото ориентиране на обонянието, на вкуса, на осезанието. А това се произвежда благодарение на факта, че проникват едни в други едната троичност на сетивата и другата троичност на сетивата. Благодарение на това, че те проникват едни в други се ражда едно здраво себесъзнание в човека, благодарение на това едва човекът се чувствува така да се каже като едно истинско себе. И както сме изолирани от външната духовност – разбира се от само себе си, това трябва да бъде така, защото иначе ние не бихме станали никакви социални същества във физическия живот – както сме изолирани от тази духовност чрез езика /говора/, чрез възприятието на мислите, чрез възприятието на Аза по отношение на другите хора, така и когато качествата на обонянието, на вкуса и на осезанието се разрастват срещу равновесието, движението, живота ние сме прекъснати към вътрешността от тази троичност: живот, движение и равновесие, които биха се открили непосредствено на самите нас. Опитностите на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, на сетивото на осезанието се наслояват така да се каже пред онова, което бихме изпитали като сетиво на равновесието, като сетиво на движението, като сетиво на живота.
А в това се състои резултатът на онова развитие към Имагинацията, за които Ви говорих, че както източният човек спира пред говора, за да живее в него, спира пред мисълта, за да живее в нея, спира пред възприятието на Аза, за да живее в това възприятие и да проникне по този на чин навън в духовния свят, също така и ние стигаме до там чрез
към текста >>
Имагинацията, поглъщайки външното възприятие така да се каже лишено от представи, да упражняваме сега един вид дейност противоположна на тази, която източният човек упражнява по отношение на говора, на възприятието на
мисълта
и на възприятието на Аза.
Имагинацията, поглъщайки външното възприятие така да се каже лишено от представи, да упражняваме сега един вид дейност противоположна на тази, която източният човек упражнява по отношение на говора, на възприятието на мисълта и на възприятието на Аза.
Той спира при тези последните, остава при тях, вживява се в тях. Стремящият се към Имагинацията се провира през обонянието, вкуса и осезателното възприятие, прониква във вътрешността, така щото тогава, оставайки необезпокояван от обонятелното, вкусовото и осезателното възприятие, срещу него застава онова, което може да се изживее с равновесието, движението и живота.
към текста >>
В обикновеното изживяване ние изживяваме възприятието на
мисълта
; когато направим подвижен нашия психически живот, ние изживяваме движението на махалото, ритъма, постоянното вибриране едно в друго на възприемането и на мисленето.
Тази философия Йога почива на едно регулиращо вдишване, издишване, и улавя по този начин вечното в човека. Какво може да направи източният човек? Той може да се издигне до едно ясно за него психическо изживяване от една страна на възприятието, а от друга страна на мисленето. И той може да свърже във вътрешно изживяване онова, което иначе се свързва абстрактно и формено само в покой, възприемане и мислене, така че да изживява вътрешно духовно-душевно това, което се изживява физически при вдишването и издишването. Ние изживяваме физически вдишването и издишването, в тяхната хармония ние изживяваме съзнателно вечното.
В обикновеното изживяване ние изживяваме възприятието на мисълта; когато направим подвижен нашия психически живот, ние изживяваме движението на махалото, ритъма, постоянното вибриране едно в друго на възприемането и на мисленето.
И както за източният човек във вдишването и издишването се развива една по-висша действителност, така, когато западният човек развие в себе си живия процес на измененото вдишване във възприемането, измененото издишване в чистото мислене, когато втъкава едно в друго понятие, мислене и възприятие, се развива така да се каже едно духовно-душевно дишане на мястото на физическото дишане при философията Йога. И чрез това ритмично движение, чрез това ритмично дишане във възприятието и в мисленето той се развива постепенно нагоре до истинската духовна действителност в Имагинация, в Инспирация и в Интуиция. И когато в моята “Философия на свободата” аз обърнах само философски вниманието на това, че истинската действителност се получава от едно сливане на възприятие и мислене, понеже тази “Философия на свободата” беше замислена като една вътрешна култура, трябваше да бъде обърнато вниманието върху онова, което западният човек трябва да упражнява, за да се издигне сам в духовния свят. Източният човек казва: систола, диастола, вдишване, издишване. На място на това западният човек трябва да постави: възприятие, мислене.
към текста >>
А Хегел, който беше повече един рационалистичен дух, прие
мисълта
на Шелинг и, като внесе чисти мисли върху наблюдението на природата, доведе я по-нататък.
Той беше повикан в Берлин. Но и онова, което той можа да предложи там, не беше истински дух, който трябваше да проникне онова, което той беше основал като натурфилософия. Той се беше стремил към един интелектуален възглед. Но това беше също такова нещо, при което той спря, защото не можеше да проникне чрез Имагинация в онази област, за която Ви говорих днес. И така той спря на това място.
А Хегел, който беше повече един рационалистичен дух, прие мисълта на Шелинг и, като внесе чисти мисли върху наблюдението на природата, доведе я по-нататък.
Тогава се роди Хегеловата натурфилософия. И така ние имахме обещанието на Шелинг за едно обяснение на природата на духа, което никога не бе изпълнено, и така имахме една Хегелова натурфилософия, която бе изоставена от природоизследването във втората половина на 19-то столетие – във всеки случай неразбрана, но тя трябваше да остане неразбрана, защото по отношение на действителното наблюдение на природата, по отношение на феноменологията на природата не можеше да се добие никакво отношение към това, което Хегеловата натурфилософия предлагаше като мислово съдържание. Това е – бих могъл да кажа – едно чудесно съвпадение, как Шелинг отива от Мюнхен в Берлин, как там очакваха нещо велико от него, как обаче той не знае да съобщи нищо. Това беше едно разочарование за всички онези, които вярваха, че чрез Хегеловата натурфилософия ще могат да получат от чистата мисъл откровения върху природата. Така – бих могъл да кажа – чрез това се доказа исторически, че Шелинг беше напреднал до интелектуалните възгледи, но не можа да стигне до действителната Имагинация; чрез това, че Хегел също показа, че с чистото мислене, ако човек не се издигне до имагинацията, не може също да се стигне до инспирацията, следователно до тайните на природата, бе доказано, че с това в развитието на запада се беше стигнало до една задънена улица.
към текста >>
178.
Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Защото в него се съдържа нещо, останало повече или по-малко неизразимо за днешния човек, тъй като той може просто да разкаже как те са образували ориентираните кръгове и така нататък, но за онези хора с техния особен мироглед, е била напълно постижима
мисълта
: ако Меркурий и Венера в нещо друго имат същите значения, както Юпитер, Сатурн и Марс, нещата не могат да се тълкуват просто като се говори за равномерно описана окръжност или нещо подобно.
Тази закономерност ни кара по друг начин да погледнем космическото значение на центъра на епициклите на Венера и Меркурий, които наричаме най-близки до Слънцето планети, отколкото при Юпитер, Марс, Сатурн и така нататък, които наричаме отдалечени от Слънцето планети. При тези отдалечени от Слънцето планети центърът на епицикъла няма такова космическо значение. Тук е заложено нещо, което превръща цялото значение на хода на орбитата в нещо различно от това, при близките до Слънцето планети. Този факт е бил добре известен на привържениците на Птолемей, и той е бил определящ за цялата постройка на тази забележителна мисъл за ориентираните кръгове и епицикли, освободила се в духа от емпиричните факти. Именно в този факт те са видели необходимостта да се обяви такава система.
Защото в него се съдържа нещо, останало повече или по-малко неизразимо за днешния човек, тъй като той може просто да разкаже как те са образували ориентираните кръгове и така нататък, но за онези хора с техния особен мироглед, е била напълно постижима мисълта: ако Меркурий и Венера в нещо друго имат същите значения, както Юпитер, Сатурн и Марс, нещата не могат да се тълкуват просто като се говори за равномерно описана окръжност или нещо подобно.
Защото планетата има значение не само вътре в своето пространство, но също и извън своето пространство. Тя се държи така, че трябва да гледаме към нея не само тогава, когато следим положението ѝ на небето и отношенията ѝ с другите небесни тела, а трябва да се излезе от нея в центъра на епицикъла. Центърът на нейния епицикъл се държи в пространството така, както се държи в пространството Слънцето. Така че ако преведем това на съвременен език, тези хора са казвали: центровете на епициклите на Меркурий и Венера се държат в космическото пространство по отношение на своите движения така, както се държи самото Слънце. Но другите планети: Марс, Юпитер, Сатурн – не се държат така, а те могат да претендират да осъществяват своите движения като Слънцето само тогава, когато се сумират движенията им по епициклите с движенията по деферента.
към текста >>
179.
Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ще следвам сега определена линия на
мисълта
, която, може би, ще се стори проблемна на някой.
Ще следвам сега определена линия на мисълта, която, може би, ще се стори проблемна на някой.
Ако бихме могли да изучим всички междинни връзки, бихте я почувствали като напълно надеждна, но както вече казах, искам да ви доближа до нещо субстанциално. И така, трябва да търсим крива, която е възможно да ни позволи да си представим, че движенията на Слънцето и Земята преминават по една и съща орбита, и, от друга страна, все пак са противоположни. Тази крива може да бъде определена еднозначно. Ако се разгледат всички взети предвид геометрични места на точките, получени по такъв начин, може еднозначно да се определи тази крива. Нужно е само да си представите тази крива на ротационната лемниската, но такава, която в същото време се придвижва напред в пространството (рис. 3).
към текста >>
180.
1. Предговор към първото френско издание
GA_326 Раждането на естествените науки
Онзи, който без да бъде предупреден, чете тези сказки, не може да намери никаква пукнатина в предаването на идеите, в здравината на
мисълта
, между петата и шестата сказки.
Онзи, който без да бъде предупреден, чете тези сказки, не може да намери никаква пукнатина в предаването на идеите, в здравината на мисълта, между петата и шестата сказки.
към текста >>
181.
3. СКАЗКА ПЪРВА
GA_326 Раждането на естествените науки
Много пъти беше изминал той вътрешно пътя, по който върви
мисълта
, когато, простирайки се първо над всички природни царства, тя се стреми след това да се издигне над тях и, изтънчвайки се все повече и повече, се изгубва накрая в нищото, отнасяйки със себе си съзнанието, че отвъд това нищо се намира Бог.
Той чувствува, че за да стигне до божественото, трябва да излезе от областта на идеите, на понятията; че тези идеи, ако те ни позволят да разберем земята, да обгърнем с нашето познание различните природни царства, които ни заобикалят, са безплодни за този, който иска да насочи своя поглед към божественото. Под един друг аспект, пропастта, която у схоластиците беше се разтворила между познанието и откровението, се разтваря също и в неговата душа, в неговото сърце.
Много пъти беше изминал той вътрешно пътя, по който върви мисълта, когато, простирайки се първо над всички природни царства, тя се стреми след това да се издигне над тях и, изтънчвайки се все повече и повече, се изгубва накрая в нищото, отнасяйки със себе си съзнанието, че отвъд това нищо се намира Бог.
Само една сила идваща от сърцето, а не от мисълта, може да надмине тази последната с един скок и да достигне тази област, където мисълта няма вече достъп, а само любовта.
към текста >>
Само една сила идваща от сърцето, а не от
мисълта
, може да надмине тази последната с един скок и да достигне тази област, където
мисълта
няма вече достъп, а само любовта.
Той чувствува, че за да стигне до божественото, трябва да излезе от областта на идеите, на понятията; че тези идеи, ако те ни позволят да разберем земята, да обгърнем с нашето познание различните природни царства, които ни заобикалят, са безплодни за този, който иска да насочи своя поглед към божественото. Под един друг аспект, пропастта, която у схоластиците беше се разтворила между познанието и откровението, се разтваря също и в неговата душа, в неговото сърце. Много пъти беше изминал той вътрешно пътя, по който върви мисълта, когато, простирайки се първо над всички природни царства, тя се стреми след това да се издигне над тях и, изтънчвайки се все повече и повече, се изгубва накрая в нищото, отнасяйки със себе си съзнанието, че отвъд това нищо се намира Бог.
Само една сила идваща от сърцето, а не от мисълта, може да надмине тази последната с един скок и да достигне тази област, където мисълта няма вече достъп, а само любовта.
към текста >>
Николай Кузански, който идва след него, установява със сигурност, че старите методи, основани на
мисълта
и на идеите, са фалирали и не струват вече нищо, когато се касае да се тъпче почвата на духовното.
Съдбата на човечеството изискваше, пътят, практикуван през време на миналите столетия, да бъде затворен по времето на Майстер Екхардт. Опитвайки същия път, както един Скотус Еригена или даже както Тома Аквински, Майстер Екхардт не се потопяваше в Бога, в Духа. Той намираше само нищото на Божеството и трябваше да търси своето Аз в нищото. С една дума, човекът беше изгубил виждането на Духа в своето вътрешно същество и само подбуждан от една дълбока нужда един Екхардт трябва да търси своето Аз в нищото.
Николай Кузански, който идва след него, установява със сигурност, че старите методи, основани на мисълта и на идеите, са фалирали и не струват вече нищо, когато се касае да се тъпче почвата на духовното.
Душата е изгубила всяка възможност да намери в самата себе си духовния свят. И Николай от Куза си казваше: всичко, което богословието ми дава, може само да ме потопи в нищо на човешката мисъл; следователно аз трябва да се съединя с духовната опитност.
към текста >>
182.
4. СКАЗКА ВТОРА
GA_326 Раждането на естествените науки
Тази противоположност характеризира пътя изминат от
мисълта
между епохата на този мъдрец и тази на Николай Кузански.
Между по-тънката душа и по-сгъстения свят на телата се явява следователно едно противоречие, един контраст, който по-рано не съществуваше. По-рано във всички неща хората виждаха Духа; сега, тялото се противопоставя на душата и човекът на природата. Между тялото и душата се разтваря една пропаст непозната по-рано, преди мъдрецът, за който Ви говорих днес, да беше изразил това ново чувство, че човекът е нещо различно от природата.
Тази противоположност характеризира пътя изминат от мисълта между епохата на този мъдрец и тази на Николай Кузански.
към текста >>
Ето какво трябва да разберем, когато искаме да схванем отсенките на
мисълта
и на чувството от тези минали епохи.
Би ли могъл днешният учен да каже както Демокрит: няма нищо повече в битието и в нищото, нищо повече в пълното и в празното? За Демокрит празното пространство е родствено с пространството изпълнено с атоми. Но това има смисъл само за едно съзнание, което не познава още модерното понятие за тяло и, заедно с това понятието за съставящите го атоми, което познава само силовите центрове от същото естество както и това, което съществува вън от тях. Защото ако Демокрит си беше представил празнотата по наш начин, явно е, че той не би сравнил с битието; ако прави това, то е именно затова, че той търсеше там душата, душата носителка на Логоса. Съществуването на душата е за него една необходимост, но това е една психическа необходимост, вътрешна, която няма нищо общо с тази, която произтича от нашите природни закони.
Ето какво трябва да разберем, когато искаме да схванем отсенките на мисълта и на чувството от тези минали епохи.
към текста >>
Тук именно за
мисълта
се явява зората на модерните времена.
Тук именно за мисълта се явява зората на модерните времена.
Душата е изгубила чувството на живия Логос, но сега тя има идеи, понятия, и когато поглежда в себе си, тя намира представи, които накрая водят до от влеченото. Тя е избледняла още повече, станала е още по-тънка. Човешката мисъл навлиза в една трета фаза на своето развитие. В първата фаза тя е чувствувала в себе си присъствието на духа; тя беше посланица на този дух. Във втората фаза тя чувствуваше, че в нея живее Логосът, жив образ на Бога: тя беше носителка на Логоса.
към текста >>
183.
5. СКАЗКА ТРЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Тази нова форма на
мисълта
се проявява за първи път с яснота в начина, по който един Коперник е схванал астрономията; тя е резултат на новия допир, който се установява между математическия дух и външния свят.
Ние видяхме, в кой момент са се родили научните схващания, в смисъла, който ние даваме днес на тези думи.
Тази нова форма на мисълта се проявява за първи път с яснота в начина, по който един Коперник е схванал астрономията; тя е резултат на новия допир, който се установява между математическия дух и външния свят.
Тази промяна, бихме могли почти да кажем тази революция в ролята играна от математиката, има най-големи отражения върху развитието на модерната наука. Днес хората имат явен стремеж да виждат в нашата модерна мисъл нещо абсолютно, окончателно, без да държат сметка за метаморфозите, през които тя е минала.
към текста >>
Постъпвайки по този начин, ние свеждаме
мисълта
до една чисто сетивно-нервна дейност.
Да видим това, което става в случая с математиката и кой е в тази област делът на действителността и на илюзията. Да се анализира някое физическо явление и за бъде то отнесено към картезианската система на кординатите, това значи да се движим абсолютно в отвлеченото, в илюзията.
Постъпвайки по този начин, ние свеждаме мисълта до една чисто сетивно-нервна дейност.
За да установим наистина една връзка между човека и физическото явление, трябва да апелираме към целия организъм, особено към двигателната система, трябва да държим сметка за трите посоки, които човек носи в себе си. Когато вървя, аз зная, че чувството за вертикалното положение ме подържа прав върху моите крака, и че, освен това, ако мога да се придвижвам, това е защото имам чувството за посоката отпред назад; аз зная, например, че ако, плувайки, протягам ръцете, аз се ориентирам в посоката отдясно наляво. Нищо от всичко това не се намира в картезианската схема. Това, което дава на човека впечатлението на действителността, когато той заема своето място в пространството, аз нямам действително това впечатление, освен ако си дам сметка, че моята сетивно-нервна система ми доставя само един илюзорен образ на това, което става в глъбините на подсъзнанието, там където вселената влиза в допир с крайниците, с човешкото тяло. Там се намират изворите, от които сме почерпили цялата математика и по-специално геометрията.
към текста >>
184.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_326 Раждането на естествените науки
И когато на свой ред повтаря пътя следван от
мисълта
на Коперник, който път той така величествено описва, той не прави това както самият Коперник или както Галилей или Кеплер или даже Нютон.
И когато на свой ред повтаря пътя следван от мисълта на Коперник, който път той така величествено описва, той не прави това както самият Коперник или както Галилей или Кеплер или даже Нютон.
Той се старае по маниера на древните да направи да оживее в него действителността, както един вид да възстанови в себе си живота на Космоса. Но за да може човек да участвува в живота на Космоса както са вършели това древните, би трябвало, както видяхме, математиките да бъдат една форма на мистиката, една вътрешна опитност. А за това беше твърде късно в епохата на Джордано Бруно. Ето защо това участие в живота на Космоса приема в него само една поетическа форма. Това придава на неговите съчинения един съвсем специален колорит.
към текста >>
Интересно е да наблюдаваме, как в епохата на Нютон и след него цивилизованото човечество прави усилия да се приспособи към това огромно преобразуване на
мисълта
.
Интересно е да наблюдаваме, как в епохата на Нютон и след него цивилизованото човечество прави усилия да се приспособи към това огромно преобразуване на мисълта.
То успява да направи това не без трудности, както ни показва проучването на някои особени случаи.
към текста >>
Акробациите на
мисълта
у Нютон започват едва тогава, когато той си служи с тях, за да обясни света.
Наистина безполезно е да се размишлява върху понятия, които изискват да бъдат изживени вътрешно; човек трябва да ги чувствува непосредствено.
Акробациите на мисълта у Нютон започват едва тогава, когато той си служи с тях, за да обясни света.
Защото тогава той буквално жонглира с тях. Казвайки това, аз съвсем не искам да го подценявам; напротив исках сега да характеризирам това, което съществува като живо в неговия дух.
към текста >>
Той чувствува, че инфинитезималното изчисление /изчислението на най-малките величини/ поставя наред с величините, които духът схваща, други величини, а именно диференциалните изчисления, които стигат до известна точност, до известна сигурност в техните частни, но накрая избягват на
мисълта
.
Следователно Бъркли не беше привърженик на изчислението на най-малките величини под формата, в която то беше познато в неговата епоха. Той е противник на всичко, което не се изживява вътрешно и в този смисъл неговото чувство го кара да вижда по-правилно отколкото неговата мисъл. Има повече тънкост в неговите впечатления, в неговите чувства, отколкото в неговите мисли.
Той чувствува, че инфинитезималното изчисление /изчислението на най-малките величини/ поставя наред с величините, които духът схваща, други величини, а именно диференциалните изчисления, които стигат до известна точност, до известна сигурност в техните частни, но накрая избягват на мисълта.
към текста >>
185.
7. СКАЗКА ПЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Всичко това определя и оправдава несигурността на
мисълта
, която понякога изглежда наполовина искана.
Всичко това определя и оправдава несигурността на мисълта, която понякога изглежда наполовина искана.
Човек не живее вече в единение със света, а напротив твърди, че той може да заеме спрямо него това или онова отношение, според нуждите, които има от него.
към текста >>
Въпреки това, вярно е, че епохата която е изтекла, видя как
мисълта
се обръща от живота към смъртта, от одушевеното към неодушевеното и вследствие на това е преминала от едно схващане на непреривността към атомизма, теория напълно оправдана, когато тя се прилага само към неорганичното.
Въпреки това, вярно е, че епохата която е изтекла, видя как мисълта се обръща от живота към смъртта, от одушевеното към неодушевеното и вследствие на това е преминала от едно схващане на непреривността към атомизма, теория напълно оправдана, когато тя се прилага само към неорганичното.
Но ако човек иска да разбере света такъв, какъвто той е в действителност, той трябва отново да поеме пътя, който отново ще го отведе от този свят, схващан така величествено като съставен от атоми, но който е един мъртъв свят, и ще го доведе до неговия собствен живот, до живота на неговия собствен организъм. Мисълта достигна една главна точка поемайки пътя на неодушевеното, на неорганичното. Но когато достигна своята цел, през първата половина на 19-я век, с клетъчната теория, тя затъва в атомизма. Без хората да са искали наистина това и без да са си дали сметка за това, този начин на атомизиране, на деление, на раздробяване на организма на клетки, направи да изчезне от очите на учените самото понятие на този организъм.
към текста >>
Мисълта
достигна една главна точка поемайки пътя на неодушевеното, на неорганичното.
Въпреки това, вярно е, че епохата която е изтекла, видя как мисълта се обръща от живота към смъртта, от одушевеното към неодушевеното и вследствие на това е преминала от едно схващане на непреривността към атомизма, теория напълно оправдана, когато тя се прилага само към неорганичното. Но ако човек иска да разбере света такъв, какъвто той е в действителност, той трябва отново да поеме пътя, който отново ще го отведе от този свят, схващан така величествено като съставен от атоми, но който е един мъртъв свят, и ще го доведе до неговия собствен живот, до живота на неговия собствен организъм.
Мисълта достигна една главна точка поемайки пътя на неодушевеното, на неорганичното.
Но когато достигна своята цел, през първата половина на 19-я век, с клетъчната теория, тя затъва в атомизма. Без хората да са искали наистина това и без да са си дали сметка за това, този начин на атомизиране, на деление, на раздробяване на организма на клетки, направи да изчезне от очите на учените самото понятие на този организъм.
към текста >>
186.
10. СКАЗКА ОСМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Наистина в тази психология се говори за
мисълта
, за чувството, за волята, за паметта, за въображението и пр..., но под една напълно отвлечена форма.
В онези времена, когато чувствуваше природата да живее в неговото физическо тяло, в неговото етерно тяло, човекът имаше за своето астрално тяло и за своя Аз едно съзнание различно от днешното. Без съмнение ние имаме днес една психология, но, трябва да си признаем въпреки че хората се пазят от това тя не е фактически друго освен една тъкан от отвлечености.
Наистина в тази психология се говори за мисълта, за чувството, за волята, за паметта, за въображението и пр..., но под една напълно отвлечена форма.
Хората отделиха физиката и химията от човека; без съмнение, те са му оставили мисълта, чувството и волята, но те са били окастрени, смалени до степен да не бъде вече освен отвлечености без живот. Психологията е станала един инвентар от отвлечености.
към текста >>
Хората отделиха физиката и химията от човека; без съмнение, те са му оставили
мисълта
, чувството и волята, но те са били окастрени, смалени до степен да не бъде вече освен отвлечености без живот.
В онези времена, когато чувствуваше природата да живее в неговото физическо тяло, в неговото етерно тяло, човекът имаше за своето астрално тяло и за своя Аз едно съзнание различно от днешното. Без съмнение ние имаме днес една психология, но, трябва да си признаем въпреки че хората се пазят от това тя не е фактически друго освен една тъкан от отвлечености. Наистина в тази психология се говори за мисълта, за чувството, за волята, за паметта, за въображението и пр..., но под една напълно отвлечена форма.
Хората отделиха физиката и химията от човека; без съмнение, те са му оставили мисълта, чувството и волята, но те са били окастрени, смалени до степен да не бъде вече освен отвлечености без живот.
Психологията е станала един инвентар от отвлечености.
към текста >>
Когато говореха за
мисълта
или за волята, те влагаха още в тези думи нещо много по-конкретно отколкото ние.
Нека помислим например за хората от 15-то, от 16-то столетие.
Когато говореха за мисълта или за волята, те влагаха още в тези думи нещо много по-конкретно отколкото ние.
Четейки техните съчинения ние имаме впечатлението, че за тях мисълта е била нещо твърде действително, една съвкупност от сили, които се взаимно сблъскват в тях. Те още имаха живото чувство за техните мисли. През тази епоха тези неща не бяха така отвлечени, каквито са станали от тогава насам.
към текста >>
Четейки техните съчинения ние имаме впечатлението, че за тях
мисълта
е била нещо твърде действително, една съвкупност от сили, които се взаимно сблъскват в тях.
Нека помислим например за хората от 15-то, от 16-то столетие. Когато говореха за мисълта или за волята, те влагаха още в тези думи нещо много по-конкретно отколкото ние.
Четейки техните съчинения ние имаме впечатлението, че за тях мисълта е била нещо твърде действително, една съвкупност от сили, които се взаимно сблъскват в тях.
Те още имаха живото чувство за техните мисли. През тази епоха тези неща не бяха така отвлечени, каквито са станали от тогава насам.
към текста >>
Наистина, по-късно, в течение и особено в края на 19-то столетие
мисълта
е стана ла толкова отвлечена за човека, че той й отрича всякакво действително съществуване.
Наистина, по-късно, в течение и особено в края на 19-то столетие мисълта е стана ла толкова отвлечена за човека, че той й отрича всякакво действително съществуване.
Философите стигнаха до там, да твърдят, че мислите не са вече друго освен образи, миражи. Такъв е случаят особено с Рихард Вал, когото често съм цитирал, който не виждаше вече в Аза, в мисълта, в чувството или волята, във всичко, което съставлява живота на нашата душа, нещо друго освен илюзии.
към текста >>
Такъв е случаят особено с Рихард Вал, когото често съм цитирал, който не виждаше вече в Аза, в
мисълта
, в чувството или волята, във всичко, което съставлява живота на нашата душа, нещо друго освен илюзии.
Наистина, по-късно, в течение и особено в края на 19-то столетие мисълта е стана ла толкова отвлечена за човека, че той й отрича всякакво действително съществуване. Философите стигнаха до там, да твърдят, че мислите не са вече друго освен образи, миражи.
Такъв е случаят особено с Рихард Вал, когото често съм цитирал, който не виждаше вече в Аза, в мисълта, в чувството или волята, във всичко, което съставлява живота на нашата душа, нещо друго освен илюзии.
към текста >>
Така в общение с вселената той чувствуваше да живеят в него
мисълта
, чувството, волята си.
В миналото човекът чувствуваше цялата вселена да действува в неговото действие на ходене; той чувствуваше дейността на течностите на организма в себе си, техния сменящ се ритъм според това, дали се печеше през лятото на слънцето или дишаше студения зимен въз дух, според това, дали беше ден или нощ. Той живееше вътрешно, в себе си както и в света, физическите и химическите явления.
Така в общение с вселената той чувствуваше да живеят в него мисълта, чувството, волята си.
Това, което в миналото беше обект на психологията, живееше в астралното тяло, в душевното същество на човека, с една реч, беше неделимо от него.
към текста >>
Извиквайки пред съзнанието си за момент, по какъв начин индийският мъдрец се стараеше, чрез упражнения, да осъзнае това сродство между дишането и
мисълта
.
Извиквайки пред съзнанието си за момент, по какъв начин индийският мъдрец се стараеше, чрез упражнения, да осъзнае това сродство между дишането и мисълта.
Той регулираше своето дихание, за да постигне напредък в своята мисъл. Той знаеше, че мисъл, чувство, воля, не са призраци без състоятелност, както хората днес вярват, а са тясно свързани с външната природа както и с човешката природа, особено чрез дишане то. Ако физиката и химията бяха изхвърлени вън от човешкия организъм, психологията бе погребана в него, но лишена от сетивен елемент, който и съответствуваше, въздуха. По същия начин пневматологията бе отделена от топлината. Така чувствуването на Аза стана неясно и слабо, каквото то е днес.
към текста >>
Ето това е всичко, което е останало от този вътрешен живот, толкова хармоничен, който одушевяваше човешкото същество от миналото, когато то си казваше: има четири елемента земя, вода, въздух и огън; човек чувствува земята в своето физическо тяло; водата в движението на органическите течности причинено от етерното тяло; въздуха в астралното тяло, в
мисълта
, чувството и волята; защото за него
мисълта
, чувството и волята изглеждат като да се вливат и отливат с въздуха, който той дишаше.
И така, ако виждаме произхода на физическата и химическа науки във физическото и етерно тела на човека, а произхода на психологията в астралното тяло и в Аза, можем да кажем, че преминавайки от древността към модерната научна ера, човекът е изхвърлил вън от себе си това, което беше физика и химия, прилагайки ги само към природата. Обратно, неговите схващания в областта на психологията и пневматологията се изолират от физическата природа и се затварят във вътрешния живот. В психологията те запазват достатъчно живот, за да намери още човек думи, за да назове това, което става в неговата душа. Обаче чувството на Аза става толкова изтъняло, че пневматологията изчезва напълно. Азът не е вече освен едва доловима точка.
Ето това е всичко, което е останало от този вътрешен живот, толкова хармоничен, който одушевяваше човешкото същество от миналото, когато то си казваше: има четири елемента земя, вода, въздух и огън; човек чувствува земята в своето физическо тяло; водата в движението на органическите течности причинено от етерното тяло; въздуха в астралното тяло, в мисълта, чувството и волята; защото за него мисълта, чувството и волята изглеждат като да се вливат и отливат с въздуха, който той дишаше.
А огънят, както го наричаха тогава, или топлината той чувствуваше в своя Аз.
към текста >>
187.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Първият път, в моята "Философия на свободата", исках да покажа, че тази привидност, която съществува само в
мисълта
, може да се роди освобождаващия подтик, ако човек успее да я схване такава, каквато е тя.
Аз се опитах на два пъти да донеса заключения.
Първият път, в моята "Философия на свободата", исках да покажа, че тази привидност, която съществува само в мисълта, може да се роди освобождаващия подтик, ако човек успее да я схване такава, каквато е тя.
Действително, ако субективната опитност беше нещо друго освен една привидност, ние никога не бихме могли да бъдем свободни. Само една действителност може да принуди, но не и една привидност.
към текста >>
188.
13. Осма лекция, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Самият факт, че се говори така и че на
мисълта
се дава определена насока, с това се причиняват големи вреди.
Самият факт, че се говори така и че на мисълта се дава определена насока, с това се причиняват големи вреди.
Този, който само неправилно говори за горене в организма, но действа макар и наполовина правилно според инстинкта и традицията, с това той няма да навреди. Но когато малко по малко въз основа на това небрежно говорене професорската психопатия този израз вече многократно съм употребявал навлезе в тези неща, тогава с тези празни приказки тя създава остроумни казвам го без ирония – наистина остроумни теории. Тогава настъпва стадият, когато тези теории служат за ръководство на дейността в тази област и така се причиняват големи вреди. Защото това, за което се говори в тези теории, е съвсем различно от това, което става в растенията и животните. Характерно явление за днешното вре ме е да не се прави това, което е в съгласие с природата.
към текста >>
189.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
Най-често няма смисъл да се търси друго съдържание на изразите, например етимологическо /историческо развитие на езика/, за да се разбере съдържанието, което Щайнер влага в
мисълта
си.
От езика се нуждаем, за да се разбираме. За нови понятия се изискват нови думи, нови изрази. Разбирателството може да се постигне, само ако читателят или слушателят се помъчи в казаното да схване мислите в тяхната взаимна връзка, тоест това, което другият иска да сподели.
Най-често няма смисъл да се търси друго съдържание на изразите, например етимологическо /историческо развитие на езика/, за да се разбере съдържанието, което Щайнер влага в мисълта си.
Това само по себе си може да е интересно, но при приложението може да отведе до заблуди. Нерядко хората имат симпатия и в частност също и антипатия към дадени думи. Това е разбираемо, но все пак то само пречи и ако не бъде преодоляно, води в погрешна посока. Какви понятия Щайнер свързва с думите, трябва да се установи от връзката, в която са въведени и употребени. Така е винаги, но тук се употребяват думи, които човек може би още не е чувал.
към текста >>
190.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Разпростре ли се тази мисъл върху един сбор от сетивни явления, тогава ние разбираме също тези сетивни неща само чрез
мисълта
, която превръща явленията в един факт, един предмет, един обект или нещо подобно.
Извън въпроса за тяхното сходство със съответните сетивни явления, мислите са винаги също съставна част на мисловните системи и в края на краищата на общата картина за света, принадлежаща на нашето съзнание. За разлика от възприятията мислите чрез своята собствена същност насочват навън от самите тях и се свързват с всички други мисли. Когато една мисъл се включи в една мисловна връзка, когато тя е в съгласие с всички останали, тогава имаме чувството на удовлетворение и задоволство, че я разбираме.
Разпростре ли се тази мисъл върху един сбор от сетивни явления, тогава ние разбираме също тези сетивни неща само чрез мисълта, която превръща явленията в един факт, един предмет, един обект или нещо подобно.
Ние „схващаме, разбираме“ сетивния свят, защото и доколкото неговите мисли (идеи) се явяват в една разумна взаимовръзка за нашето мислене. Ако това не се удаде, тогава фактът остава изолиран от останалите факти. Ние не го разбираме. За нас той остава един въпрос.
към текста >>
191.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Сега можете да кажете: но това ни навежда на
мисълта
, че ние вечно се връщаме към отминали земни животи.
Сега можете да кажете: но това ни навежда на мисълта, че ние вечно се връщаме към отминали земни животи.
Не, господа, на Земята е било някога време, прадревно време, когато човек въобще не се е издигал над нивото на съвременното малко дете. В началото на земната епоха, в прадревно време той още не е можел ни да ходи, ни да говори, ни да мисли. Тогава, понеже Земята - спомнете си какво съм ви разказвал за Земята - е била още гъста маса, нея още не я е обкръжавал въздух, тя е била своего рода гъст сос, тогава човек не е трябвало да се учи да ходи - както вече ви казах. Него го е поддържал този гъст сос. Човек е бил още в голяма степен животно, той е бил в голяма степен ориентиран към своето астрално тяло.
към текста >>
192.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
И така, той насочва
мисълта
си към това, което върши, той не ги оставя без участието на
мисълта
, а я насочва натам.
Сега другият. Той не се е научил да слага копчетата на едно и също място - това също е възможно, но би било едно от проявленията на мързела, - а си казва: когато свалям копчетата от ризата, едното го слагам до свещника, а другото - ето тук.
И така, той насочва мисълта си към това, което върши, той не ги оставя без участието на мисълта, а я насочва натам.
На сутринта той става, отива право там и си взима копчетата, които е оставил; няма нужда да ги търси из цялата стая: къде са ми копчетата? Къде се дянаха копчетата ми? - Къде тук е разликата? Цялата разлика се състои в това, че единият е мислел, когато го е правил и помни за това, а другият го е правил без да мисли и не го помни. Да, но да си спомня му се налага само сутрин.
към текста >>
193.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Кекуле изказал
мисълта
, че бензолният пръстен трябва да има три единични и три двойни редуващи се връзки, защото в този случай всеки атом въглерод ще се намира в нормално четиривалентно състояние.
Това е летлива течност с точка на топене 5,5 С и на кипене 80,1С. Бензолът и другите аналогични по структура въглеводороди се наричат ароматни въглеводороди. В продължение на дълги години е имало дискусия за строежа на бензола. В 1862 г. Кекуле изказал предположението, че шест атома въглерод образуват в пространството правилен шестоъгълник – бензолен пръстен, – а съединените с тях шест атома водород образуват шестоъгълник с по-голям размер.
Кекуле изказал мисълта, че бензолният пръстен трябва да има три единични и три двойни редуващи се връзки, защото в този случай всеки атом въглерод ще се намира в нормално четиривалентно състояние.
Тази структура, дадена по-долу, се нарича структура на Кекуле.
към текста >>
194.
Бележки.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Кекуле изказал
мисълта
, че бензолният пръстен трябва да има три единични и три двойни редуващи се връзки, защото в този случай всеки атом въглерод ще се намира в нормално четиривалентно състояние.
Това е летлива течност с точка на топене 5,5 С и на кипене 80,1С. Бензолът и другите аналогични по структура въглеводороди се наричат ароматни въглеводороди. В продължение на дълги години е имало дискусия за строежа на бензола. В 1862 г. Кекуле изказал предположението, че шест атома въглерод образуват в пространството правилен шестоъгълник - бензолен пръстен, - а съединените с тях шест атома водород образуват шестоъгълник с по-голям размер.
Кекуле изказал мисълта, че бензолният пръстен трябва да има три единични и три двойни редуващи се връзки, защото в този случай всеки атом въглерод ще се намира в нормално четиривалентно състояние.
Тази структура, дадена по-долу, се нарича структура на Кекуле.
към текста >>
195.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Но в момента, когато физическото тяло е обусловило разхлабването на етерното тяло и астралното тяло, в човека чрез тях внезапно е влязла
мисълта
: все пак господин Ербсмел вярно ми говореше!
Става така. В живота става така, че хора, «преглътнали» казаното им, постъпват като преди. Но все пак в астралното им тяло нещо се е задържало от тези приказки. Може да сте му повтаряли това толкова често и напористо, че астралното му и етерното тяло да не са пропуснали всичко, без частично да задържат нещо. Докато безпрепятствено са се държали във физическото тяло, те не са чували казаното.
Но в момента, когато физическото тяло е обусловило разхлабването на етерното тяло и астралното тяло, в човека чрез тях внезапно е влязла мисълта: все пак господин Ербсмел вярно ми говореше!
Може и наистина да съм ненормален, щом цял живот се наливах толкова. Трябва да се покая! - това е напълно допустимо, защото при него вече всичко е разхлабено. И ето тогава астралното тяло и етерното тяло казват: вече няма да пиеш вино, сега ще пиеш само вода и ще ядеш шоколад! Възможно е и лимонада да би почнал да пие, ако я има наоколо.
към текста >>
196.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
На тях им противостояли тези - такава ситуация се е създала още в периода на средновековието, защото, както ви казах, още по време на средновековието древното знание е било изгубено, - които още от времената на средновековието са се проникнали от
мисълта
: може да се знае само това, което ни съобщават сетивата, органите за възприятие, но не можем да знаем за това, което има отношение към духа.
После се посочва, че може да се мисли така, както учи трансценденталната методика. Необходимо е преди всичко да се изучи книгата на Кант. Би могло да се попита: а за какво всъщност Кант предприема всичко това? И тогава може да се прозре какво той всъщност иска. Виждате ли, до Кант хората, занимаващи се с философия, също са знаели не особено много, но те най-малкото са твърдели: все пак поне нещо за света може да се знае.
На тях им противостояли тези - такава ситуация се е създала още в периода на средновековието, защото, както ви казах, още по време на средновековието древното знание е било изгубено, - които още от времената на средновековието са се проникнали от мисълта: може да се знае само това, което ни съобщават сетивата, органите за възприятие, но не можем да знаем за това, което има отношение към духа.
В това може само да се вярва. Така в хода на цялото средновековие, чак до Кант, се е формирало твърдението: за духовното нищо не може да се знае, в духовното може само да се вярва.
към текста >>
197.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството
GA_354 Сътворението на света и човека
Това е малко по-сложно, но
мисълта
остава същата, само че сега тази мисъл се реализира с помощта на електричество.
И какво правим днес, господа? Виждате ли, днес ние телеграфираме, не само телеграфираме, но и телефонираме, и аз искам да ви обясня най-простия способ, способа, най-малко сложен. Има специални магнити, които се възбуждат посредством електричество; тук (изобразява го на дъската) има сърцевина с пластина. Ако връзката с тока е прекъсната, сърцевината е прибрана, ако има ток, пластината се движи и се колебае ту тук, ту там. С помощта на парче тел се осъществява връзката с пластината, намираща се в най-близката точка; то също извършва колебателни движения така, че сигналът се възпроизвежда тук с помощта на тази пластина - комутацията при това правят телефонистите, - сигналът се пренася тук точно така, както преди са го предавали трите огъня с помощта на хората.
Това е малко по-сложно, но мисълта остава същата, само че сега тази мисъл се реализира с помощта на електричество.
към текста >>
НАГОРЕ