Търсене в текстове за 'Минало'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 654 резултата от 368 текста с която и да е от думите за : 'Минало'.

1. 02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Така госпожа фон Щайн съобщава на Кнебел на 1 май 1784 година: "Новата съчинение на Хердер изтъква като вероятно, че ние сме били първо растения и животни... Гьоте се рови сега с мисълта в тези неща и всичко, което е минало през неговата представа е извънредно интересно”.
Изучаването на ботаниката се приближаваше бързо до определената цел. Естествено при това трябва да помислим, че в 1784 година Гьоте беше открил вече междучелюстната кост, за което подробно ще говорим по-нататък, и че с това той беше значително приближил до тайната, как постъпва природата при образуването на едно органическо същество. По-нататък трябва да помислим също, че първата част от книгата на Хердер "Идеи към философията на историята" беше завършена в 1784 година и че тогава е имало много чести разговори между Гьоте и Хердер върху предмети на природата. Така госпожа фон Щайн съобщава на Кнебел на 1 май 1784 година: "Новата съчинение на Хердер изтъква като вероятно, че ние сме били първо растения и животни... Гьоте се рови сега с мисълта в тези неща и всичко, което е минало през неговата представа е извънредно интересно”. От това ние виждаме от какво естество е бил Гьотевият интерес към великите въпроси на науката по онова време. Ето защо за нас трябва да бъде съвсем обяснимо онова размишление върху природата на растението и комбинациите, които той прави върху това през пролетта на 1785 година. Към средата на април през тази година той отива в Белведере, явно за да разреши своите съмнения и въпроси, и на 15 май съобщава на госпожа фон Щайн следното: "Не мога да ти изкажа, колко четлива става за мене природата, моето продължително буквуване ми помогна, сега то изведнъж действа и моята тиха радост е неизразима”. Малко преди това той даже иска да напише един малък ботанически тракт за Кнебел, за да го спечели за тази наука*./*”На драго сърце бих ти изпратил една лекция по ботаника, ако тя беше вече написана”. Писмо до Кнебел от 2 април 1785 г./.
към текста >>

Оловото е минало през две следващи един след друг стадии на неговото състояние; първият стадий е предизвикан от по-високата, вторият от по-ниската температура.
Следователно не може да се каже: Дарвиновата теория е развитие на основните идеи на Гьоте, а тя е само развитие на едната страна на последните. Тя насочва погледа само върху онези факти, които дават повод, щото светът на живите същества да се развие по определен начин, не обаче и върху онова “нещо”, върху което фактите действат определящо. Когато се преследва само едната страна, тя не може никак да доведе до една пълна теория на организмите, тя трябва да бъде действително проследена в духа на Гьоте, трябва да бъде допълнена и задълбочена чрез другата страна на неговата теория. Едно просто сравнение ще изясни нещата. Да вземем едно парче олово, да го доведем в течно състояние чрез нагряване и след това да го излеем в студена вода. Оловото е минало през две следващи един след друг стадии на неговото състояние; първият стадий е предизвикан от по-високата, вторият от по-ниската температура. Каква форма добиват двата стадия, това не зависи само от природата на топлината, а съвсем съществено и от природата на оловото. Едно друго тяло, прекарано през същите условия, би показало съвършено други състояния. Организмите също се оставят да бъдат повлияни от обкръжаващите ги условия, те също се приемат различни състояния, предизвикани чрез условията на обкръжаващата среда, а именно напълно съответно на тяхната природа, на тяхната същност, която прави от тях организми.
към текста >>

2. 03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ . GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

На 1 май 1784 година госпожа фон Щейн пише на Кнебел: “Новата книга на Хердер изтъква вероятността, че ние сме били първо растения и животни... Гьоте размишлява сега върху тези неща и всяко нещо, което е минало първо през неговата представа, става извънредно интересно”.
Гьоте искаше сега да разработи явно последователно тази мисъл и се е занимавал много с нея през следващите години. На 1 май 1784 година госпожа фон Щейн пише на Кнебел: “Новата книга на Хердер изтъква вероятността, че ние сме били първо растения и животни... Гьоте размишлява сега върху тези неща и всяко нещо, което е минало първо през неговата представа, става извънредно интересно”. До каква степен живееше в Гьоте мисълта, да изложи своите възгледи върху природата в един по-голям труд, това става за нас особено ясно, когато виждаме, че при всяко ново откритие, което успява да направи, той не може другояче, освен да изтъкне пред своите приятели, възможността на едно разширение на неговата мисъл върху цялата природа. В 1786 година той пише на госпожа фон Щайн, че иска да разпростре своите идеи относно начина, как природата играейки си един вид с една главна форма произвежда разнообразния живот, “върху всички царства на природата, върху цялото нейно царство”. И тъй като в Италия пред неговия дух стои мисълта за метаморфозите при растението на всички нейни подробности, той пише в Неапол на 17 май 1787 година: “Същият закон ще може да се приложи върху всичко живо”.
към текста >>

3. 10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

В предговора към първи том на своята книга "Картини на германското минало" Густав Фрайтаг казва: "Всички велики творения на силата на народа, наследената религия, нрави, право, образуване на държава са за нас не вече резултати на отделни мъже, те са органически творения на един висш живот, който във всяка епоха се и заявява чрез индивида и във всяка епоха обгръща в едно мощно цяло духовното съдържание на индивидите... Така, без да кажем нещо мистично, ние можем да говорим за една душа на народа..... Обаче животът на един народ не работи вече съзнателно, както волевата сила на един мъж.
В предговора към първи том на своята книга "Картини на германското минало" Густав Фрайтаг казва: "Всички велики творения на силата на народа, наследената религия, нрави, право, образуване на държава са за нас не вече резултати на отделни мъже, те са органически творения на един висш живот, който във всяка епоха се и заявява чрез индивида и във всяка епоха обгръща в едно мощно цяло духовното съдържание на индивидите... Така, без да кажем нещо мистично, ние можем да говорим за една душа на народа..... Обаче животът на един народ не работи вече съзнателно, както волевата сила на един мъж. Свободното, разбираемото в историята е застъпено от мъжа, силата на народа действа непрестанно с тъмната принуда на една първична сила. Ако Фрайтаг би изследвал този живот на народа, той би открил, че той се разтваря в сбор от отделни индивиди, които побеждават онази тъмна принуда, повдигат несъзнателното в тяхното съзнание и би видял, как това, което той счита като душа на народа, като тъмна принуда, произтича от свободното действие на човека.
към текста >>

4. 19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.* GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Както това, което сега нося в моето съзнание, съдържа в себе си резултатите на моето минало физическо изживяване, така и на душата минала през горепосочените упражнения се разкрива цялото физическо изживяване, с особено оформяне на тялото, като образувано от духовно-душевното същество, което е предходило образуването на тялото.
Към това се прибавя още, че вживяването на душата в независимия от тялото духовен свят позволява истински духовно-душевното да се яви в нейното съзнание по един подобен начин, както в спомена изплува миналото. Но това духовно-душевно естество се оказва надхвърлящо отделния живот. Както това, което сега нося в моето съзнание, съдържа в себе си резултатите на моето минало физическо изживяване, така и на душата минала през горепосочените упражнения се разкрива цялото физическо изживяване, с особено оформяне на тялото, като образувано от духовно-душевното същество, което е предходило образуването на тялото. И този предхождащ образуването на тялото живот се явява като живот прекаран в един чисто духовен свят, в който душата е живяло, преди тя да може да развие в един нов физически живот зародишните заложби на един минал физически живот. Човек трябва да се затвори пред толкова явната възможност, че силите на човешката душа са способни да се развият, когато той се възпротивява да признае, че истина говори една душа, която мимоходом изказва своята опитност, че чрез нейната работа тя действително е стигнала дотам, да знае за един духовен свят в едно съзнание отклоняващо се от обикновеното. И това знание води до духовното обгръщане на един свят от който става нагледно, че истинската същност на душата се намира зад обикновеното изживяване; че тази истинска същност се запазва духовно след смъртта, както зародишът на растението се запазва физически след смъртта на това растение. То води до познанието, че човешката душа живее в повтарящи се земни съществувания има едно чисто духовно съществуване.
към текста >>

Юм знае само за едно наблюдение на душата, което се насочва към душата без да е минало през една вътрешна работа.
В своята "Психология" Франц Брентано говори за това, как това течение е било отклонено от пътя, да третира по-дълбоките загадки на душевния живот. В неговата книга можем да прочетем: "Все пак, колкото и привидна да е от тази страна необходимостта от ограничението на изследваната област, тя все пак е може би не е повече от привидна. Дейвид Юм се е обявил на своето време с пълната решителност против метафизиците, които твърдят, че са намерили едно вещество /материя/ като носител на психическите състояния в себе си." Аз от моя страна, казва той, когато вникна достатъчно дълбоко в това, което наричам себе си, се сблъсквам винаги с едното или другото възприятие на горещо или студено, светлина или сянка, любов или омраза, страдание или удоволствие. Никога, колкото и често да се опитвам, аз не мога да доловя, да хвана моето себе без една представа, и никога да открия нещо извън представата. Ако за известно време моите представи бъдат премахнати, каквито при здравия сън, аз не мога да доловя през цялото време нищо от самия мене и действително би искало да се каже, че аз съвсем не съществувам." /Брентано, Психология, стр. 20/. Юм знае само за едно наблюдение на душата, което се насочва към душата без да е минало през една вътрешна работа. Без съмнение едно такова наблюдение не може да проникне до същината на душата. Брентано свързва своите разсъждения само с изреченията на Юм и казва: "не по-малко същият Юм забелязва, че всички доказателства за безсмъртието при един светоглед като неговия притежават още напълно същата сила както и противоположното установено предположение" Към това обаче трябва да кажем, че към думите на Юм би искала да се придържа само една вяра, а не едно познание, ако неговото мнение би било правилно, че в душата не може да се намери нищо друго освен това, което той посочва. Защото кое би могло да гарантира за едно по-нататъшно съществуване на това, което Юм намира като съдържание на душата? Брентано продължава по-нататък: "Защото ако и този който отрича субстанцията на душата, не може самопонятно да говори в истинския смисъл за едно безсмъртие, все пак никак не е правилно, че чрез отричането на един субстанциален носител на психическите явления въпросът за безсмъртието изгубва всякакъв смисъл. Това става ясно веднага, когато размислим, че, със или бездушевна субстанция, не може да бъде отречено определено продължаващо съществуване на нашия душевен живот тук на земята.
към текста >>

5. III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Имам предвид силата своеобразно да расте, минало и чуждо да се преобразяват и интегрират“.
Човек, който иска да възприема нещата само исторически, е подобен на такъв, който е бил принуден да се въздържа от сън, или на животно, което трябва да живее само от преживяне и от вечно повтарящо се преживяне.“ („История“, § I) Ницше смята, че може да изтърпи само толкова история, колкото съответства на сумата от неговите творчески сили. Силната личност реализира своите намерения, въпреки че тя си спомня за преживяванията от миналото. Може би тъкмо благодарение на спомена за тези преживявания тя преживява усилване на личната сила. Силите на слабия човек обаче отслабват благодарение на историческия смисъл. За да се определи степента и чрез нея границата, „при която трябва да се забрави миналото, ако то не трябва да се превърне в гробар на настоящето, би трябвало да се знае колко точно е голяма пластичната сила на един човек, на един народ, на една култура. Имам предвид силата своеобразно да расте, минало и чуждо да се преобразяват и интегрират“. („История“, § I) Ницше смята, че за историята трябва да се грижим дотолкова, доколкото тя е нужна за здравето на отделен човек, на отделен народ или култура. Затова той казва: „по-добре историята да се научи да се занимава с целта на живота! “ („История“, § I) Той присъжда правото на човека да разглежда историята така, че тя да работи по възможно най-добър начин за насърчаването на импулсите на определено настояще. От тази гледна точка, той е противник на всяко историческо разглеждане, което търси полза само в „историческата обективност“, което иска само да вижда и разказва това, което „действително“ се е случило в миналото, което търси само „чистото познание или по-точно, истината, от която нищо не произлиза.“ („История“, § 6) Такова разглеждане може да има само при слаба личност, която не взима под внимание своите усещания, когато вижда реката на събитията да преминава покрай нея. Такава личност се е „превърнала в отзвучаваща пасивност, която чрез своето отзвучаване произвежда друга такава пасивност, докато накрая целият въздух се изпълни от такива пърхащи нежно отзвуци“.
към текста >>

6. 3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Това са само сенки от далечно минало.
Отношението му към Шопенхауер е толкова интимно, че му е било необходимо да изповяда вярата си в него. Той обича своя „възпитател“ така, че му приписва своите собствени мисли, за да може да ги обожава при него. Той не иска в мислите си да бъде в съгласие с една личност, иска да живее в приятелство с нея. Тази воля го притегля също към Рихард Вагнер. Но какви са тези фигури на предсократовата гръцка култура, с които той иска да живее в приятелство? Това са само сенки от далечно минало. А Ницше се стреми към живот, към непосредственото приятелство на трагични хора. Мъртва и аб-страктна остава за него гръцката култура, въпреки целия живот, който фантазията му се опитва да й вдъхне. Гръцките духовни герои остават за него един копнеж. Едно осъществяване е за него Рихард Вагнер, в чиято личност, в чието изкуство, в чийто мироглед той вярва, че античният гръцки свят се пробужда отново. Ницше изживява най-щастливите си дни, когато от Базел отива да гостува на Вагнеровата съпружеска двойка в техния имот в Трибшен.
към текста >>

7. ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА GA_9 Теософия

Аз свързвам едно минало изживяване с моя настоящ живот.
Ако си спомням нещо, т.е. изживявам нещо, което не е повече тук. Аз свързвам едно минало изживяване с моя настоящ живот. Така е при всеки спомен. Да приемем, че ако срещна един човек, ще го позная отново защото съм го срещал и вчера. Той би бил за мен напълно непознат, ако аз не бих свързал образа, който съм създал вчера, с моето днешно впечатление за него. Днешният образ ми се дава от възприятието, т. е. от моята сетивна организация.
към текста >>

Моето минало остава свързано с мен; то живее в настоящето и ще ме следва в бъдещето.
Моето минало остава свързано с мен; то живее в настоящето и ще ме следва в бъдещето. Аз не би трябвало просто да се събудя, а сякаш да бъда отново създаден от нищото, ако последствията от вчерашните ми дела не бяха предопределили моята днешна съдба. Не би ли било абсурдно, при положение, че са налице всички нормални условия, да си построя къща, а да не се нанасям в нея?
към текста >>

Ето как в събитията, които ни носи съдбата, ние ставаме способни да различим пътя, който едно минало действие на душата следва, за да стигне до "Азът", така както в спомена можем да различим пътя, по който едно минало събитие отново става наша представа, след като е налице външен повод за това.
Който размишлява върху себе си след 40 преживяни години и не остава при една празна и абстрактна представа за Азът задавайки си въпроса за същността на душата може да каже за себе си: Аз не съм нищо друго освен това, което съм станал в резултат на "сполетелите" ме събития. Не бих ли бил друг, ако например на 20 години ми се бяха случили други неща вместо тези, които ме сполетяха? Тогава той ще търси своя "Аз" не само в подтиците, които идват отвътре, а и в обстоятелствата, които се намесват "отвън" в неговия живот. В това, което му се случва, той ще познае своя Аз. За непробуденото познание е необходима само една крачка по-нататък в интимното разглеждане на живота, за да види онова, което се влива в него от определени събития на съдбата: Азът обхваща тези "външни" събития по такъв начин, както ги обхващат и спомените само че "отвътре" за да осветлят една или друга случка от миналото. Ето как в събитията, които ни носи съдбата, ние ставаме способни да различим пътя, който едно минало действие на душата следва, за да стигне до "Азът", така както в спомена можем да различим пътя, по който едно минало събитие отново става наша представа, след като е налице външен повод за това.
към текста >>

Следователно, когато някое външно събитие ни изненадва и ние чувствуваме, че то е свързано с нашия Аз по същия начин, както споменът се появява у нас "отвътре", ние трябва да разберем, че имаме работа с последствията от нашите действия, които сме извършили в едно минало съществувание.
Следователно, когато някое външно събитие ни изненадва и ние чувствуваме, че то е свързано с нашия Аз по същия начин, както споменът се появява у нас "отвътре", ние трябва да разберем, че имаме работа с последствията от нашите действия, които сме извършили в едно минало съществувание.
към текста >>

наблюдението, ръководено от една правилна мисъл и разбиране на живота, ни довежда до едно схващане, изглеждащо парадоксално за обикновеното съзнание, схващане, според което съдбата на едно земно съществувание зависи от делата извършени в едно минало съществувание.
Ето как интимното наблюдение на живота, т.е. наблюдението, ръководено от една правилна мисъл и разбиране на живота, ни довежда до едно схващане, изглеждащо парадоксално за обикновеното съзнание, схващане, според което съдбата на едно земно съществувание зависи от делата извършени в едно минало съществувание. Тази представа ще получи своята завършена цялост само чрез свръхсетивното познание: Без него тя е една сянка. Същата представа, постигната дори и само от обикновеното съзнание, също подготвя душата, за да може да съзерцава своите истини в хода на свръхсетивното наблюдение.
към текста >>

8. 4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА GA_9 Теософия

Той поглежда назад към собственото си минало и чувствува, че всичките му досегашни опитности работят в името на целите, които той ще осъществи в бъдеще.
Живеейки в своя истински Аз, тук човекът се освобождава от всичко, което го е обгръщало през неговите въплъщения от страна на по-низшите светове. Сега той е това, което винаги е бил, и което винаги ще бъде в хода на своите въплъщение. Той живее в царството на намеренията, които определят неговите въплъщение; с тези намерения той изпълва целия свой Аз. Той поглежда назад към собственото си минало и чувствува, че всичките му досегашни опитности работят в името на целите, които той ще осъществи в бъдеще. У него се пробужда един вид памет за неговите минали прераждания и един пророчески поглед към бъдещите.
към текста >>

Който живее в него, знае как вечният Дух е създал неговото минало, и вече може да определя посоката на бъдещето.
Занапред той ще се ръководи от гледните точки, валидни за духовния свят; малко или много, те ще са определящи за неговите бъдещи въплъщения. Сега Азът чувствува себе си като част от божествения миров ред. Неговата вътрешна същност вече не зависи от ограниченията и законите на земния живот. Силата, с която той осъществява своите действия, идва направо от духовния свят. Обаче духовният свят е единен. Който живее в него, знае как вечният Дух е създал неговото минало, и вече може да определя посоката на бъдещето. Погледът върху миналото непрекъснато се разширява и стига до съвършенство. Човекът, достигнал тази степен, сам определя целите, към които ще се стреми през следващото въплъщение.
към текста >>

9. 10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Вече споменахме, че 8 от листата на 16-листния лотосов цвят са претърпели своето развитие в прадалечното минало и че в хода на окултното обучение те се активират от само себе си.
Подобно изграждане може да направи ученика страхлив, високомерен, завистлив, своенравен, макар че по-рано той не е имал тези недостатъци. Вече споменахме, че 8 от листата на 16-листния лотосов цвят са претърпели своето развитие в прадалечното минало и че в хода на окултното обучение те се активират от само себе си. Следователно, окултният ученик трябва да насочи цялото си внимание към другите 8 листа. При неправилно обучение често пъти се проявяват само предварително развитите листа на лотосовия цвят, а новите остават недоразвити. Този факт се наблюдава най-вече, когато в обучението се пренебрегва логичното, разсъдъчно мислене. Извънредно важно е окултният ученик да бъде човек с ясно и точно мислене. Не по-малко важно е, тази яснота да се проявява и в неговите думи.
към текста >>

И при него половината от листата са били формирани в прадалечното минало.
Развитието на 12-листния лотосов цвят в близост до сърцето се извършва както това на 16-листния цвят. И при него половината от листата са били формирани в прадалечното минало. Ето защо те не се нуждаят от особени грижи в рамките на окултното обучение; когато човек започне да работи върху другите 6, те се пробуждат спонтанно и започват своето въртеливо движение. Но за да улесним тяхното развитие, окултният ученик трябва съзнателно да насочи своя душевен живот в точно определена посока. Нека припомним още веднъж, че възприятията които получаваме от отделните духовно-душевни органи често имат съвсем различен характер. 12-листният лотосов цвят осигурява дори възприятия, които са различни от тези на 16-листния. Последният възприема предимно образи и форми.
към текста >>

10. 15. ЖИВОТ И СМЪРТ. ГОЛЕМИЯТ ПАЗАЧ НА ПРАГА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Моята смърт е последица от онова минало, с което бях здраво свързан.
Ето как е прокаран човешкия път от смъртта към живота. Ако в мига на своята смърт той би могъл да се обърне към себе си в ясно и пълно съзнание, би трябвало да си каже: "Това, което умира в мен, е моят велик учител. Моята смърт е последица от онова минало, с което бях здраво свързан. Обаче в процесите на смъртта покълнаха зародишите на безсмъртието и сега аз ги отнасям в един друг свят. Ако нещата зависиха от миналото, аз никога не бих могъл да се родя животът от миналото се прекъсва в мига на раждането. Животът в сетивния свят е изтръгнат от универсалната смърт чрез новите си зародишни кълнове. Времето между раждането и смъртта е само израз на това, доколко новият живот побеждава силите на миналото. А болестта не е нищо друго, освен удълженото действие на умиращото минало".
към текста >>

А болестта не е нищо друго, освен удълженото действие на умиращото минало".
Моята смърт е последица от онова минало, с което бях здраво свързан. Обаче в процесите на смъртта покълнаха зародишите на безсмъртието и сега аз ги отнасям в един друг свят. Ако нещата зависиха от миналото, аз никога не бих могъл да се родя животът от миналото се прекъсва в мига на раждането. Животът в сетивния свят е изтръгнат от универсалната смърт чрез новите си зародишни кълнове. Времето между раждането и смъртта е само израз на това, доколко новият живот побеждава силите на миналото. А болестта не е нищо друго, освен удълженото действие на умиращото минало".
към текста >>

11. ИЗ ХРОНИКАТА АКАША ПРЕДГОВОР GA_11 Из Хрониката Акаша

Тези, които са посветени в четенето на тази жива писменост, могат да надникнат в едно много по-далечно минало, отколкото в онова, което описва официалната история; и те могат също – изхождайки от непосредственото духовно възприятие – да опишат нещата, за които съобщава историята, по един много по-сигурен начин, отколкото на нея й е възможно.
И това, което обозначаваме с него, приема веднага характера на този сетивен свят. Поради това пред един непосветен, който не може още чрез собствена опитност да се убеди в действителността на един особен духовен свят, човек лесно може да си създаде впечатлението, че е фантазьор или нещо по-лошо. Който си е изработил способността да възприема в духовния свят, той опознава там миналите процеси и събития в техния вечен характер. Те стоят пред него не както мъртвите исторически документи, а изпълнени с живот. Пред него по определен начин се разиграва това, което е станало. Тези, които са посветени в четенето на тази жива писменост, могат да надникнат в едно много по-далечно минало, отколкото в онова, което описва официалната история; и те могат също – изхождайки от непосредственото духовно възприятие – да опишат нещата, за които съобщава историята, по един много по-сигурен начин, отколкото на нея й е възможно. За да предотвратим възможно заблуждение, веднага тук ще кажем, че също и духовното виждане не е защитено от грешки, че то не е напълно непогрешимо. Това виждане също може да се заблуди, може да види нещата неточно, криво, изопачено. Също и в тази област никой човек, колкото и високо да стои, не е предпазен от грешки. Затова не трябва непременно да мислим, че съобщения, произхождащи от такива духовни източници, винаги отговарят на истината. Но сигурността на наблюдението тук е далеч по-голяма отколкото във външния сетивен свят.
към текста >>

12. ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА GA_11 Из Хрониката Акаша

Тук ще предадем една част от Хрониката Акаша, която се отнася за много далечно минало време в развитието на човечеството.
Тук ще предадем една част от Хрониката Акаша, която се отнася за много далечно минало време в развитието на човечеството. Това време предхожда онова, което бе описано в миналите изложения. Става дума за третата коренна раса на човечеството, за която в теософската литература се казва, че е обитавала лемурийския континент. В смисъла на тази литература, този континент се е намирал на юг от Азия, обаче той се е простирал приблизително от Цейлон до Мадагаскар. Към него е принадлежала също и днешната южна Азия и части от Африка. Макар при разчитането на “Хрониката Акаша” да е подходено с възможно най-голяма предпазливост, все пак трябва да подчертаем, че никъде тези съобщения не трябва да се считат за нещо догматично.
към текста >>

13. РАЗДЕЛЯНЕ НА ПОЛОВЕТЕ GA_11 Из Хрониката Акаша

Това беше възможно благодарение на факта, че тези същества бяха минали през едно съвършено друго развитие в едно още подалечно минало.
Обаче сред това човечество имаше и други същества. Те естествено също бяха двуполови. Защото при тогавашното състояние на Земното развитие не можеше да бъде създадено никакво мъжко или женско тяло. Затова липсваха още външните условия. Обаче имаше други същества, които въпреки двуполовостта можеха да придобиват познание и мъдрост. Това беше възможно благодарение на факта, че тези същества бяха минали през едно съвършено друго развитие в едно още подалечно минало. За тяхната душа става възможно тя да се оплоди от духа, без първо да изчака развитието на вътрешните органи, както при човека. Душата на сегашния човек може да мисли с помощта на физическия мозък само това, което възприема чрез физическите сетива. Човешката душа трябваше да чака, докато се развие един мозък, който стана посредник на духа. Без този околен път тази душа би останала лишена от дух. Тя би останала на степента на сънищното съзнание.
към текста >>

Те можаха да всадят в човека любовта първо в сетивната форма; но не можеха да дадат познанието, защото тяхното познание никога не беше минало по околния път през вътрешните органи, който човекът разви сега в себе си.
Гореспоменатите свръхчовешки същества имаха власт само над тази любов. Онази част от човешката душевна сила, която е насочена навътре и трябва да донесе познание по околния път чрез сетивността, човекът я оттегли от властта на гореспоменатите свръхчовешки същества. Самите тези същества не бяха слезли никога до развитието на съответните вътрешни органи. Те можеха да облекат с любов стремежа навън, защото действащата навън любов беше тяхното собствено естество. С това беше създадена пропаст между тях и младото човечество. Те можаха да всадят в човека любовта първо в сетивната форма; но не можеха да дадат познанието, защото тяхното познание никога не беше минало по околния път през вътрешните органи, който човекът разви сега в себе си. Те не можеха да говорят никакъв език, който би могло да разбере едно същество надарено с мозък.
към текста >>

14. ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА ПРЕДИ РАЗДЕЛЯНЕТО НА ПОЛОВЕТЕ GA_11 Из Хрониката Акаша

Обаче това, което е останало в областта на човешкото естество, е минало през един подобен процес, но само вътре сред това човешко естество.
Обаче това, което беше изтласкано в областта на животинското, или е загинало, или продължава да живее в различните по-висши животни. Следователно в тези животни трябва да виждаме същества, които е трябвало да изостанат на една по-ранна степен от човешкото развитие. Само че те не са запазили същата форма, която са имали при тяхното отделяне, а са се изродили от една по-висша в една по-нисша степен. Така маймуните са изродени човеци от една минала епоха. Както някога човекът е бил по-несъвършен от днес, така те са били някога по-съвършени отколкото днес. Обаче това, което е останало в областта на човешкото естество, е минало през един подобен процес, но само вътре сред това човешко естество. В някои диви народи имаме изостаналите потомци на някогашните по-съвършени човешки форми. Те не са паднали ниско до степента на животните, а само до дивото състояние. Безсмъртното в човека е духът. Ние показахме, кога духът е влязъл в тялото. По-рано той е принадлежал на други области.
към текста >>

15. НАЧАЛО НА ДНЕШНАТА ЗЕМЯ ОТДЕЛЯНЕТО НА СЛЪНЦЕТО GA_11 Из Хрониката Акаша

Сега трябва да проследим Хрониката Акаша обратно до прадалечното минало, когато се появи днешната Земя.
Сега трябва да проследим Хрониката Акаша обратно до прадалечното минало, когато се появи днешната Земя. Под Земя трябва да се разбира онова състояние на нашата планета, през което тази планета е носител на минерали, животни и хора в тяхната днешна форма. Защото това състояние беше предхождано от други, в които гореизброените природни царства съществуваха в много поразлични форми. Това, което днес наричаме Земя, е минало през много преобразувания, преди да стане носител на днешния минерален, растителен, животински и човешки свят. Минералите съществуваха също и по време на такива предишни състояния, но те са изглеждали съвсем различно от нашите днешни минерали. Ние още ще говорим за тези минали състояния.
към текста >>

Това, което днес наричаме Земя, е минало през много преобразувания, преди да стане носител на днешния минерален, растителен, животински и човешки свят.
Сега трябва да проследим Хрониката Акаша обратно до прадалечното минало, когато се появи днешната Земя. Под Земя трябва да се разбира онова състояние на нашата планета, през което тази планета е носител на минерали, животни и хора в тяхната днешна форма. Защото това състояние беше предхождано от други, в които гореизброените природни царства съществуваха в много поразлични форми. Това, което днес наричаме Земя, е минало през много преобразувания, преди да стане носител на днешния минерален, растителен, животински и човешки свят. Минералите съществуваха също и по време на такива предишни състояния, но те са изглеждали съвсем различно от нашите днешни минерали. Ние още ще говорим за тези минали състояния. Този път ще трябва да обърнем внимание само върху това, как предишното състояние се е превърнало в днешното. Можем да си представим едно такова преобразуване като го сравним с преминаването на растението през зародишното състояние. Нека да си представим едно растение с корени, стебло, листа, цветове и плодове.
към текста >>

16. НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗАБЕЛЕЖКИ GA_11 Из Хрониката Акаша

Отделните молекули на мравуняка – именно самите мравки – са били здраво свързани помежду си в едно далечно минало, както молекулите на човешкия мозък.
Фактът, че съзнанието на днешния човек работи във физическия свят, почива на това, че неговите физически частици – мозъчните и нервни клетки – стоят в съвършено определена връзка едни с други. Това, което бе изнесено в “Как се постигат познания за висшите светове? ” трябва да бъде посочено също и тук. При по-висшето развитие на човека обикновената връзка на мозъчните клетки действително се премахва. Тогава те са свързани “по-хлабаво”, така че мозъкът на ясновидеца може да бъде сравнен в определено отношение с един мравуняк, макар и анатомично разкъсването на мозъчните клетки (молекули) да не може да се докаже. Отделните молекули на мравуняка – именно самите мравки – са били здраво свързани помежду си в едно далечно минало, както молекулите на човешкия мозък. Тогава отговарящото на тях съзнание е било във физическия свят, както днес човешкото съзнание. И когато в бъдеще човешкото съзнание ще се движи в “по-висши” светове, тогава връзката на сетивните части във физическия свят ще бъде толкова разхлабена, както тази между днешните отделни мравки. Това, което някога ще се изпълни за всички хора, се изпълнява още днес с мозъка на ясновидеца, само че никакъв инструмент на сетивния свят не е достатъчно развит, за да докаже изпреварващото развитие на такъв ясновидец, при който става това разхлабване. Както при пчелите се раждат три категории, царица, търтеи и работнички, така в “мозъка на ясновидеца” се раждат три категории молекули, всъщност отделни, живи същности, които пренесеното в един по-висш свят съзнание на ясновидеца довежда до съзнателно задружно действие.
към текста >>

17. ЗА ПРОИЗХОДА НА ЗЕМЯТА GA_11 Из Хрониката Акаша

Преди небесното тяло, върху което се развива животът на човека да е станало “Земя”, то е минало през три други форми, които наричаме Сатурн, Слънце и Луна.
Преди небесното тяло, върху което се развива животът на човека да е станало “Земя”, то е минало през три други форми, които наричаме Сатурн, Слънце и Луна. Следователно можем да говорим за четири планети,* върху които се извършват четирите главни степени на човешкото развитие. /* или състояния на съзнанието/ Преди Земята да е станала “Земя”, е била Луна, преди това е била Слънце, а още по-рано е била Сатурн. Както ще се види от следващите описания, оправдано е да приемем три по-нататъшни степени, които Земята, или по-добре казано небесното тяло, което се е развило до днешната Земя, още ще има да измине. Тези степени са наречени в духовната наука Юпитер, Венера и Вулкан. Следователно съобразно това небесното тяло, с което е свързана съдбата на човека, е минало през три степени в миналото и сега се намира в четвъртата, и по-нататък ще има да измине още три степени, докато бъдат развити всички заложби, които човекът има в себе си, докато той стигне до един връх на своето съвършенство.
към текста >>

Следователно съобразно това небесното тяло, с което е свързана съдбата на човека, е минало през три степени в миналото и сега се намира в четвъртата, и по-нататък ще има да измине още три степени, докато бъдат развити всички заложби, които човекът има в себе си, докато той стигне до един връх на своето съвършенство.
Преди небесното тяло, върху което се развива животът на човека да е станало “Земя”, то е минало през три други форми, които наричаме Сатурн, Слънце и Луна. Следователно можем да говорим за четири планети,* върху които се извършват четирите главни степени на човешкото развитие. /* или състояния на съзнанието/ Преди Земята да е станала “Земя”, е била Луна, преди това е била Слънце, а още по-рано е била Сатурн. Както ще се види от следващите описания, оправдано е да приемем три по-нататъшни степени, които Земята, или по-добре казано небесното тяло, което се е развило до днешната Земя, още ще има да измине. Тези степени са наречени в духовната наука Юпитер, Венера и Вулкан. Следователно съобразно това небесното тяло, с което е свързана съдбата на човека, е минало през три степени в миналото и сега се намира в четвъртата, и по-нататък ще има да измине още три степени, докато бъдат развити всички заложби, които човекът има в себе си, докато той стигне до един връх на своето съвършенство.
към текста >>

18. ЗЕМЯТА И НЕЙНОТО БЪДЕЩЕ GA_11 Из Хрониката Акаша

свят, който човекът от далечното минало възприемаше в своята вътрешност, през време на Земния му живот застана срещу него навън в пространството.
Цветният, звучащият и т.н. свят, който човекът от далечното минало възприемаше в своята вътрешност, през време на Земния му живот застана срещу него навън в пространството. Затова пък в неговата вътрешност възникна един нов свят, светът на представите и на мислите. При Лунното съзнание не можем да говорим за представи и за мисли. То се състоеше единствено от гореспоменатите образи. Приблизително към средата на Земното развитие – нещата се подготвят още по-рано – в човека възникна способността да си образува представи и мисли за предметите. И тази способност изгради основата на паметта и себесъзнанието.
към текста >>

19. ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА GA_11 Из Хрониката Акаша

Трябва да бъдем напълно наясно, че формите на развитието както в далечното минало, така също и в бъдеще, са така напълно различни от настоящите, че нашите днешни наименования могат да служат само като неизбежно помощно средство и те изгубват всъщност всякакъв смисъл за тези отдалечени епохи.
извънредно се биха засилили в посока на животинското естество. Такъв бе случаят в течение на определен период от време. Непосредственият ефект от отделянето на Слънцето беше възникването на третото главно състояние на прадедите на човека, което в теософската литература е наречено трета главна (коренна) раса, а именно лемурийската. Названието “раса” за това състояние на развитието съвсем не е особено подходящо. Защото тогавашните прадеди на човека биха могли да бъдат сравнени с това, което днес наричаме “раса” само в преносен смисъл. Трябва да бъдем напълно наясно, че формите на развитието както в далечното минало, така също и в бъдеще, са така напълно различни от настоящите, че нашите днешни наименования могат да служат само като неизбежно помощно средство и те изгубват всъщност всякакъв смисъл за тези отдалечени епохи. Всъщност можем да започнем да говорим за “раси” едва когато при горепосоченото трето главно състояние (лемурийското) развитието е достигнало до втората трета. Едва тогава се развива нещо, което сега наричаме “раси”. То запазва този “расов характер” във времето на атлантското развитие, в четвъртото главно състояние и по-нататък до наше време в петото главно състояние. Още в края на нашата пета епоха думата “раса” ще изгуби смисъл. Човечеството в бъдеще ще бъде разделено на части, които не ще могат да се означават вече като “раси”.
към текста >>

20. ЧЕТИРИЧЛЕННИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК GA_11 Из Хрониката Акаша

Когато е бил изработен, хората още са познавали преданието, че в прадревното минало определени човешки органи са преобразили растителния си характер в животински.
Това са предтечи на човека, които още притежаваха старата форма на органите на размножението (бяха двуполови). Можем да видим например това при един хермафродит, изобразен в една от колекциите към Капитолеума в Рим. И когато хората ще прозрат някога тези неща, те ще познаят тогава също и истинската причина, например за съществуването на смокиновия лист при Ева. За някои древни изображения те ще приемат истинското обяснение, докато днешните обяснения произхождат от едно недоведено до край мислене. Покрай другото трябва само да отбележим, че гореспоменатият хермафродит притежава още и други растителни притурки. Когато е бил изработен, хората още са познавали преданието, че в прадревното минало определени човешки органи са преобразили растителния си характер в животински.
към текста >>

21. ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ GA_11 Из Хрониката Акаша

Цялата римска юриспруденция беше една преобразувана способност на волята от едно далечно минало.
Великите откриватели на нашата раса са превъплъщения на “ясновидците” от атлантската раса. В техните гениални хрумвания се проявява нещо, което има за основа нещо друго, което през време на тяхното атлантско въплъщение съществуваше в тях като сила творяща живот. Нашата логика, природознание, техника и т.н. израстват от една почва, която е била създадена през времето на Атлантида. Ако например един техник би могъл да върне назад метаморфозата на своята комбинираща способност, би се получило нещо, което можеше да върши атлантецът. Цялата римска юриспруденция беше една преобразувана способност на волята от едно далечно минало. При това самата воля остана на заден план и вместо самата да приеме форми, тя се преобрази във формите на мислите, които се проявяват в правните понятия. Чувството за красота при гърците е изградено върху основата на непосредствените сили, които при атлантците се проявяваха във величествената селекция на растенията и животните. Във фантазията на Фидий живееше нещо, което атлантецът непосредствено използуваше за преобразуването на живите същества.
към текста >>

22. ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ, ПРОИЗХОЖДАЩИ ОТ ЕДНА МНИМА НАУКА GA_11 Из Хрониката Акаша

Цялата римска юриспруденция беше една преобразувана способност на волята от едно далечно минало.
Великите откриватели на нашата раса са превъплъщения на “ясновидците” от атлантската раса. В техните гениални хрумвания се проявява нещо, което има за основа нещо друго, което през време на тяхното атлантско въплъщение съществуваше в тях като сила творяща живот. Нашата логика, природознание, техника и т.н. израстват от една почва, която е била създадена през времето на Атлантида. Ако например един техник би могъл да върне назад метаморфозата на своята комбинираща способност, би се получило нещо, което можеше да върши атлантецът. Цялата римска юриспруденция беше една преобразувана способност на волята от едно далечно минало. При това самата воля остана на заден план и вместо самата да приеме форми, тя се преобрази във формите на мислите, които се проявяват в правните понятия. Чувството за красота при гърците е изградено върху основата на непосредствените сили, които при атлантците се проявяваха във величествената селекция на растенията и животните. Във фантазията на Фидий живееше нещо, което атлантецът непосредствено използуваше за преобразуването на живите същества.
към текста >>

23. СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

И както сънят е необходим, за да укрепнат изчерпаните жизнени сили, така и човек трябва да изтрие от спомена определени части от своето минало, ако иска да застане свободен и безпристрастен пред възможността за нови изживявания.
За „Аза" споменът и забравата означават приблизително същото, каквото за астралното тяло означават будността и сънят. Както сънят премахва грижите и тревогите на деня, така и забравата простира едно було над неприятните случки в живота и по този начин заличава една част от миналото. И както сънят е необходим, за да укрепнат изчерпаните жизнени сили, така и човек трябва да изтрие от спомена определени части от своето минало, ако иска да застане свободен и безпристрастен пред възможността за нови изживявания. И тъкмо от забравата израстват нови сили за възприемане на новото. Нека размислим върху едно толкова обикновено нещо, каквото е усвояването на писането. Детето забравя всички усилия, които е употребило, за да се научи да пише. Така това, което остава, е способността да пише. И как би писал човек, ако при всяко хващане на писалката, в душата му бликваха спомени за всичко изживяно от него през ученическата възраст?
към текста >>

24. СЪНЯТ И СМЪРТТА GA_13 Въведение в Тайната наука

Ако физическото тяло би било един съвършен инструмент, то би трябвало да изправя пред душата цялото и минало във всеки миг от живота.
Това е първото изживяване на човека след смъртта. Той възприема живота си между раждането и смъртта като една разгърната пред него поредица от образи. Докато човек е жив на Земята, споменът съществува само за будното съзнание; тогава той е свързан със своето физическо тяло. И този спомен съществува само дотолкова, доколкото това тяло позволява. Обаче душата не губи нито едно от своите впечатления, които е получила по време на живота си. Ако физическото тяло би било един съвършен инструмент, то би трябвало да изправя пред душата цялото и минало във всеки миг от живота. След смъртта тази пречка отпада. Докато етерното тяло на човека е все още запазено, съществува и известна пълнота на спомена. Тази пълнота, това съвършенство на спомена обаче постепенно изчезва след като етерното тяло изгуби формата, която е имало по време на пребиваването си във физическото тяло, и която е подобна на физическото тяло. Тази е също причината, поради която след известно време астралното тяло се отделя от етерното тяло. То може да остане свързано с него само, докато трае неговата собствена, етерна форма, която е идентична с тази на физическото тяло.
към текста >>

Когато в подобни случаи други лица описват изживените образи по коренно различен начин, сякаш те нямат много общо със събитията на тяхното минало, това съвсем не противоречи на казаното.
Когато в подобни случаи други лица описват изживените образи по коренно различен начин, сякаш те нямат много общо със събитията на тяхното минало, това съвсем не противоречи на казаното. Защото образи те, които възникват в това необикновено състояние когато етерното тяло се отделя от физическото не винаги са в ясна и непосредствена връзка със събитията на живота. Едно точно наблюдение обаче винаги ще намери тази връзка с живота. Никакво възражение не представлява обстоятелството, че например някой е бил на косъм от удавяне и не е стигнал до описаните изживявания. Не трябва да забравяме, че това изживяване може да настъпи само тогава, когато етерното тяло е действително отделено от физическото и при това е запазило своята връзка с астралното тяло. Много често при внезапна уплаха настъпва едно разхлабване на връзката между етерното и астралното тяло и тогава също не се стига до изживяване на образи, защото какъвто е случаят при спането, при дълбокия сън без съновидения налице е пълно безсъзнание.
към текста >>

25. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Духовното изследване стига до един период от далечното минало, когато духовната същност на човека за пръв път навлиза във външния физически свят.
Науката за Духа както още бихме могли да наричаме свръхсетивното познание или „Тайната Наука" проследява тази връзка с помощта на познание, което черпи своите данни от един по-различен вид възприятия, допълнително изострени чрез духовните органи. Тя проследява човека в хода на неговото развитие, само че в обратната посока и установява, че истинската духовна същност на човека минава през цяла поредица от съществувания на тази Земя. Духовното изследване стига до един период от далечното минало, когато духовната същност на човека за пръв път навлиза във външния физически свят. Още от първото земно въплъщение „Азът" започва своята дейност в трите тела астралното, жизненото и физическото. След това Азът пренася плодовете от тази си работа в следващия живот.
към текста >>

Тук само ще споменем, че за духовното изследване не са изчезнали дори и събитията от най-далечното минало.
За пътищата, които позволяват на човека да развие духовните си възприемателни способности и да отправя поглед към предишните състояния на Земята, ще говорим едва в последните глави на тази книга. Тук само ще споменем, че за духовното изследване не са изчезнали дори и събитията от най-далечното минало. Когато едно същество стига до телесно съществуване и настъпи физическата смърт, тогава с тялото изчезва и материята, веществата. Не по същия начин „изчезват" и духовните сили, които са изградили това тяло. Техните следи, техните точни отражения остават в духовните основи на Космоса. Ако човек постигне онази степен, която му позволява зад външния, да възприема и невидимия свят, най-после той се изправя пред една величествена духовна панорама, в която са отбелязани всички минали събития на света. Тези непреходни следи от всички духовни процеси ще наричаме "Акашова хроника", като в случая „Акаша" означава трайната духовна същност на мировите събития, за разлика от преходните форми на видимите процеси и събития.
към текста >>

Когато човек разглежда видимия свят с помощта на сетивните възприятия, и после се запознава с данните на свръхсетивното познание, простиращи се до най-далечното минало, при едно наистина безпристрастно и обективно мислене, той може да заяви: Най-напред това, което свръх сетивното познание съобщава, е напълно логично; второ, ако приема свръхсетивното изследване за вярно, аз мога да разбера защо външният свят е стигнал до формите, които има днес.
Свръхсетивните факти могат да бъдат изследвани само чрез свръхсетивното възприятие; но след като са вече изследвани и съобщени от Тайната Наука, те могат да бъдат разбрани от обикновеното мислене, стига то да е съхранило своята непредубеденост. В следващите страници ще опишем състоянията през които според свръхсетивното познание е минала Земята в хода на своето развитие. Ще проследим метаморфозите на нашата планета до онова състояние на живота, в което тя се намира днес. Когато човек разглежда видимия свят с помощта на сетивните възприятия, и после се запознава с данните на свръхсетивното познание, простиращи се до най-далечното минало, при едно наистина безпристрастно и обективно мислене, той може да заяви: Най-напред това, което свръх сетивното познание съобщава, е напълно логично; второ, ако приема свръхсетивното изследване за вярно, аз мога да разбера защо външният свят е стигнал до формите, които има днес. В този смисъл, когато говорим за „логика" не смятаме, че едно описание на свръхсетивното изследване не би могло да съдържа логически грешки. За „логичното" и тук трябва да говорим така, както правим това в обикновения живот на физическия свят. Както тук изискваме логика при едно описание, въпреки че отделен автор лесно може да изпадне в логическа грешка, така стоят нещата и при свръхсетивното изследване. Възможно е дори следното: един изследовател на свръхсетивните области да допусне логически грешки в своето описание и после да бъде коригиран от друг човек, който изобщо няма свръхсетивни възприятия, но притежава способността за здраво мислене. Обаче по принцип, срещу правилната логика, приложена в свръхсетивното изследване, не може да има никакви възражения.
към текста >>

Ако човек успее да разграничи в качествен и хронологичен смисъл отделните периоди от развитието на Земята в съвременните събития, той ще може да вижда и събитията от прадалечното минало.
Ако обаче ги приема, той може да погледне от съвременната епоха към предишните планетарни състояния, също както в изгледа на петдесетгодишния човек ние откриваме нещо от едногодишното дете. Но, може да се възрази, между петдесетгодишния човек и едногодишното дете има всевъзможни междинни степени. Това е вярно, но то е вярно и за развитието на духовните сили. Ако човек стигне до правилни изводи в тази област, той вижда също, че сега разбира: За прецизното наблюдение на съвременния свят, включващ в себе си и духовните сили, наред с постигнатите вече степени на съществуванието, са запазени и периоди на развитието, характерни за миналото. Така в нашия пример наред с петдесетгодишния човек съществуват и едногодишни деца. Ако човек успее да разграничи в качествен и хронологичен смисъл отделните периоди от развитието на Земята в съвременните събития, той ще може да вижда и събитията от прадалечното минало.
към текста >>

А този, който вниква в нашите описания, ще съумее да извлече от самите връзки между тези неща, онези представи, с които да си изгради характерните образи и символи за събитията, разиграли се в прадалечното минало.
При това, в описанията могат да бъдат посочени само отделни и характерни черти на тогавашните отношения, за да си представим нагледно как са възникнали поредните въплъщения на Земята. Нека помним, че колкото по-назад се връщаме в миналото, толкова по-различни стават тези състояния и все по-малко приличат на това, което имаме днес. Те могат да бъдат описани с представите, взети от съвременния свят. И все пак, когато например говорим за светлина, топлина и други, при тези далечни епохи, да не изпускаме предвид, че това далеч не са онези явления, които днес определяме като светлина и топлина. Въпреки това, подобно наименование е правилно, защото пред изследователя на духовния свят се изправя нещо от миналите периоди на развитие, от което са произлезли съвременната светлина, топлина и т.н. А този, който вниква в нашите описания, ще съумее да извлече от самите връзки между тези неща, онези представи, с които да си изгради характерните образи и символи за събитията, разиграли се в прадалечното минало.
към текста >>

През тези епохи от прадалечното минало на Земята, възникват денят и нощта, (физически-пространствено това се изразява във факта, че поради взаимодействието между Слънчевите и Земни Същества, Земята започва да се движи по отношение на Слънцето; стига се до споменатата по-горе смяна на деня с нощта.
На тази степен от своето развитие Земята минава през два етапа. През първия тя трябва да обгърне човешките души със своите субстанции и да ги облече в тела. През втория етап душите се отдръпват от нея и там остават само телата. Заедно с човешките същества тя потъва в сън. През тези епохи от прадалечното минало на Земята, възникват денят и нощта, (физически-пространствено това се изразява във факта, че поради взаимодействието между Слънчевите и Земни Същества, Земята започва да се движи по отношение на Слънцето; стига се до споменатата по-горе смяна на деня с нощта. Денят се проявява, когато Земната повърхност, върху която се развива човекът, е обърната към Слънцето; а нощта, т.е. времето, през което човекът е потънал в чисто душевно съществуване тогава, когато тази повърхност е отвърната от Слънцето. Разбира се, не трябва да си мислим, че през онова далечно минало движението на Земята около Слънцето е наподобявало днешното състояние на нещата. Отношенията бяха съвсем различни. Обаче има смисъл още сега да загатнем, че движенията на небесните тела възникват като последица от отношенията, в които влизат обитаващите ги духовни Същества.
към текста >>

Разбира се, не трябва да си мислим, че през онова далечно минало движението на Земята около Слънцето е наподобявало днешното състояние на нещата.
През втория етап душите се отдръпват от нея и там остават само телата. Заедно с човешките същества тя потъва в сън. През тези епохи от прадалечното минало на Земята, възникват денят и нощта, (физически-пространствено това се изразява във факта, че поради взаимодействието между Слънчевите и Земни Същества, Земята започва да се движи по отношение на Слънцето; стига се до споменатата по-горе смяна на деня с нощта. Денят се проявява, когато Земната повърхност, върху която се развива човекът, е обърната към Слънцето; а нощта, т.е. времето, през което човекът е потънал в чисто душевно съществуване тогава, когато тази повърхност е отвърната от Слънцето. Разбира се, не трябва да си мислим, че през онова далечно минало движението на Земята около Слънцето е наподобявало днешното състояние на нещата. Отношенията бяха съвсем различни. Обаче има смисъл още сега да загатнем, че движенията на небесните тела възникват като последица от отношенията, в които влизат обитаващите ги духовни Същества. По силата на духовно-душевни причини, небесните тела са поставени в такива положения и движения, че духовните състояния да бъдат изживени на физическо равнище.)
към текста >>

Благодарение на своето минало, човек притежаваше силата да се прониква със Земния огън, докато въздухът в неговото тяло трябва да се направлява от по-висши Същества.
И докато в астралното тяло се изграждаха Разсъдъчната и Съзнаващата Душа, в етерното тяло се групираха по-грубите части, които са чувствителни спрямо звука и светлината. В момента, когато етерното тяло се сгъстява още повече, така че от светлинно тяло то се превръща в огнено или топлинно тяло, настъпва и онази степен от развитието, през която, както вече беше описано, частите на твърдия земен елемент се присъединяват към човека. Понеже етерното тяло се сгъстява до огнено състояние, то може сега чрез предварително вложените в него сили на физическото тяло да се свърже с разредените до огнено състояние субстанции на физическата Земя. То обаче не би могло да внася въздушните субстанции в междувременно втвърденото тяло. Тогава идват, както посочихме по-горе, висшите Същества, чиято арена е Слънцето, и вдъхват в него въздуха. Благодарение на своето минало, човек притежаваше силата да се прониква със Земния огън, докато въздухът в неговото тяло трябва да се направлява от по-висши Същества. Преди втвърдяването, етерното тяло на човека като звукоприемател направляваше въздушния поток. То изпълваше своето физическо тяло с живот. Сега неговото физическо тяло получава един външен живот. Последствието от това е, че този живот става независим от душевната част на човека. Сега, при напускането на Земята той оставя не само зародиша на своята форма, но и едно живо копие на самия себе си.
към текста >>

И докато преди Атлантската епоха човек представляваше един верен образ на своята душевна същност, тъкмо процесите на атлантското развитие носеха в себе си причините, довели до следатлантския човек, който в твърдата си физическа конфигурация беше относително слабо зависим от своите душевни качества, (формите при животинското царство се втвърдиха много по-рано отколкото при човека.) Изобщо законите, които днес обясняват формообразуването в природните царства, са неприложими спрямо по-далечното минало.
Душевното усъвършенстване свиваше телесните органи; обема на тялото оставаше малък. Душевната изостаналост и вплитането в сетивния свят водеха до великански размери. Когато човекът се намираше в период на растеж, тялото се оформяше според душевното му съдържание по начин, който би изглеждал приказен и фантастичен за съвременните представи. Покварата в човешките страсти и инстинкти водеше до разрастване на тялото, което стигаше до колосални размери. Съвременната конфигурация на човешкото физическо тяло е получена чрез свиването, сгъстяването и втвърдяването на атлантския човек. И докато преди Атлантската епоха човек представляваше един верен образ на своята душевна същност, тъкмо процесите на атлантското развитие носеха в себе си причините, довели до следатлантския човек, който в твърдата си физическа конфигурация беше относително слабо зависим от своите душевни качества, (формите при животинското царство се втвърдиха много по-рано отколкото при човека.) Изобщо законите, които днес обясняват формообразуването в природните царства, са неприложими спрямо по-далечното минало.
към текста >>

Това, което те бяха запазили като свръхсетивно познание и свръхсетивни сили от старите епохи, беше твърде незначително в сравнение със свръхсетивните възможности на човека от прадалечното минало.
Те развиваха у хората такива качества, които в миналото можеха да се получат чрез свръхсетивните опитности; на едно по-ниско равнище те можеха да се държат под известен контрол. Чрез тях природните явления се насочваха така, че да служат на личните интереси на човека. Този древен народ все още притежаваше огромна власт над такива природни сили, над които по-късно човешката воля нямаше вече никакво влияние. Пазителите на светилищата разполагаха с вътрешни сили, които бяха във връзка с огъня и с другите елементи. Можем да ги наречем магове. Това, което те бяха запазили като свръхсетивно познание и свръхсетивни сили от старите епохи, беше твърде незначително в сравнение със свръхсетивните възможности на човека от прадалечното минало. Обаче то приемаше всевъзможни форми, като се започне от благородните изкуства, имащи за цел само доброто на хората и се стигне до най-осъдителни практики. Луциферическият принцип беше застъпен в тези хора по твърде особен начин. Те бяха свързани с всичко, което отклонява човек от намеренията на висшите Същества, които сами биха ръководили човечестното, ако не беше се намесил Луцифер. Също и онези представители на този народ, които все още притежаваха остатъци от старото сумрачно ясновидство, проявяващо се в гореописаното междинно състояние между будността и съня, се чувствуваха силно привлечени към низшите Същества от духовния свят. Този народ имаше нужда от духовен тласък, който да го отклони от споменатите тенденции.
към текста >>

26. НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО GA_13 Въведение в Тайната наука

Ето защо, когато разглеждаме цялото минало, настояще и бъдеще на Земята, можем да говорим за Сатурново, Слънчево, Лунно, Земно, Венерино и Вулканово развитие.
Но за една степен от свръхсетивното съзнание, която е по-висша от току що посочената необходима степен за Лунното и Юпитерово познание, стават достъпни и друг вид свръхсетивни процеси и Същества; те са еволюиралите форми на това, което беше на лице още по времето на Старото Слънце, но днес се намират на толкова високи степени от съществуванието, които са недосегаеми за едно съзнание, стигащо само до възприемането на лунните форми. Но в хода на вътрешното вглъбяване, образът на този свят също се разпада на две части. Едната води към познанието на Слънчевото състояние от миналото; другата част представлява една бъдеща форма на Земята, а именно онази, в която Земята ще се превърне, след като там се влеят действията на земните и юпитерови процеси. Това, което се наблюдава по този начин от бъдещия свят, може да се нарече в смисъла на Духовната Наука, състояние на Венера. А едно още по-напреднало свръхсетивно съзнание достига до един още по-отдалечен в бъдещето период от развитието, който ще определим като този на Бъдещия Вулкан; спрямо Сатурновото състояние Вулкан се намира в същото отношение, както Венера спрямо Старото Слънце, и както Юпитер спрямо Старата Луна. Ето защо, когато разглеждаме цялото минало, настояще и бъдеще на Земята, можем да говорим за Сатурново, Слънчево, Лунно, Земно, Венерино и Вулканово развитие.
към текста >>

27. ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА. Сценични картини от живота като епилог на „Портата на посвещението“ GA_14 Четири мистерийни драми

Симон, евреин, минало превъплъщение на доктор Щрадер
Симон, евреин, минало превъплъщение на доктор Щрадер
към текста >>

Томас, минало превъплъщение на Йохан Томасий
Томас, минало превъплъщение на Йохан Томасий
към текста >>

Монахът, минало превъплъщение на Мария
Монахът, минало превъплъщение на Мария
към текста >>

Първи наставник, минало превъплъщение на професор Капезий
Първи наставник, минало превъплъщение на професор Капезий
към текста >>

Йозеф Кюне, минало превъплъщение на Феликс Балде
Йозеф Кюне, минало превъплъщение на Феликс Балде
към текста >>

Госпожа Кюне, минало превъплъщение на госпожа Балде
Госпожа Кюне, минало превъплъщение на госпожа Балде
към текста >>

Берта, тяхна дъщеря, минало превъплъщение на „другата Мария“ от „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“
Берта, тяхна дъщеря, минало превъплъщение на „другата Мария“ от „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“
към текста >>

Сесилия, наречена Сили, доведена дъщеря на Кюне, минало превъплъщение на Теодора от „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“
Сесилия, наречена Сили, доведена дъщеря на Кюне, минало превъплъщение на Теодора от „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“
към текста >>

28. ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ. Душевни и духовни процеси в сценични картини GA_14 Четири мистерийни драми

Бенедикт, Хиларий Готгетрой, Алберт Торкваций, Щрадер, Капезий, Феликс Балде, Госпожа Балде, Романий, Мария, Йохан Томасий и Теодора се явяват в духовната област (в Пета и Шеста картина на „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“) като „Души“), а в храма, (в Седма и Осма картина на „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“) – като личности от едно далечно минало.
Бенедикт, Хиларий Готгетрой, Алберт Торкваций, Щрадер, Капезий, Феликс Балде, Госпожа Балде, Романий, Мария, Йохан Томасий и Теодора се явяват в духовната област (в Пета и Шеста картина на „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“) като „Души“), а в храма, (в Седма и Осма картина на „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“) – като личности от едно далечно минало. По отношение на „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“ също трябва да направим една забележка, която бе направена за предходните душевни картини. Духовните и душевни процеси, както и духовните същества не са символи или алегории. За този, който ги възприема по този начин, остава далеч действителната същност на духовния свят. Също при явяването на мисловните изживявания (във Втора, Трета и Десета картина) нищо не е представено просто символично, а като действителни душевни изживявания, които за участващия в духовния свят са също толкова действителни, колкото лицата и събитията в сетивния свят. За него „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“ представя напълно реални душевни картини.
към текста >>

29. Седма картина GA_14 Четири мистерийни драми

Храм в египетски стил – място за посвещение в далечното минало.
Храм в египетски стил – място за посвещение в далечното минало. Третата културна епоха на Земята. Разговор между Мъдреца жертвоприносител, Праговия пазач и Миста.
към текста >>

30. Осма картина GA_14 Четири мистерийни драми

Трябва да си представим египтянката като минало въплъщение на Томасий.
Същата храмова сценична картина като в Седма картина; отначало тя е закрита от междинна завеса, пред която една египтянка казва следното. Трябва да си представим египтянката като минало въплъщение на Томасий.
към текста >>

Вижда се всичко приготвено за посвещението на Неофита, когото трябва да си представим като минало въплъщение на Мария; от едната страна на жертвения олтар стои Върховният мъдрец жертвоприносител, когото трябва да си представим като минало въплъщение на Бенедикт; от другата страна на олтара стои Пазителят на словата, минало въплъщение на Хиларий Готгетрой; пред олтара стои Пазителят на печата, минало въплъщение на Теодора, след това от едната страна на олтара е представителят на елемента земя, минало въплъщение на Романий; представителят на елемента въздух, минало въплъщение на Магнус Беликозий; съвсем близо до Върховния мъдрец жертвоприносител е Мъдрецът жертвоприносител, минало въплъщение на Капезий; от другата страна представителят на елемента огън, минало въплъщение на доктор Щрадер; представителят на елемента вода, минало въплъщение на Торкваций.
(Междинната завеса се вдига. Вижда се всичко приготвено за посвещението на Неофита, когото трябва да си представим като минало въплъщение на Мария; от едната страна на жертвения олтар стои Върховният мъдрец жертвоприносител, когото трябва да си представим като минало въплъщение на Бенедикт; от другата страна на олтара стои Пазителят на словата, минало въплъщение на Хиларий Готгетрой; пред олтара стои Пазителят на печата, минало въплъщение на Теодора, след това от едната страна на олтара е представителят на елемента земя, минало въплъщение на Романий; представителят на елемента въздух, минало въплъщение на Магнус Беликозий; съвсем близо до Върховния мъдрец жертвоприносител е Мъдрецът жертвоприносител, минало въплъщение на Капезий; от другата страна представителят на елемента огън, минало въплъщение на доктор Щрадер; представителят на елемента вода, минало въплъщение на Торкваций. Отпред са Филия, Астрид, Луна и другата Филия. Съвсем отпред във формата на сфинкс са Луцифер и Ариман; Луцифер така, че в него е подчертан повече херувимът, Ариман така, че е подчертан повече телецът. Четиримата други жреци стоят отпред. След като помещението на храма е станало видимо с Миста в него, един момент цари абсолютна тишина; след това Праговият пазач, минало въплъщение на Феликс Балде, и Мистът, минало въплъщение на Госпожа Балде, въвеждат Неофита през вратата отляво. Те го отвеждат във вътрешния кръг близо до олтара.
към текста >>

След като помещението на храма е станало видимо с Миста в него, един момент цари абсолютна тишина; след това Праговият пазач, минало въплъщение на Феликс Балде, и Мистът, минало въплъщение на Госпожа Балде, въвеждат Неофита през вратата отляво.
(Междинната завеса се вдига. Вижда се всичко приготвено за посвещението на Неофита, когото трябва да си представим като минало въплъщение на Мария; от едната страна на жертвения олтар стои Върховният мъдрец жертвоприносител, когото трябва да си представим като минало въплъщение на Бенедикт; от другата страна на олтара стои Пазителят на словата, минало въплъщение на Хиларий Готгетрой; пред олтара стои Пазителят на печата, минало въплъщение на Теодора, след това от едната страна на олтара е представителят на елемента земя, минало въплъщение на Романий; представителят на елемента въздух, минало въплъщение на Магнус Беликозий; съвсем близо до Върховния мъдрец жертвоприносител е Мъдрецът жертвоприносител, минало въплъщение на Капезий; от другата страна представителят на елемента огън, минало въплъщение на доктор Щрадер; представителят на елемента вода, минало въплъщение на Торкваций. Отпред са Филия, Астрид, Луна и другата Филия. Съвсем отпред във формата на сфинкс са Луцифер и Ариман; Луцифер така, че в него е подчертан повече херувимът, Ариман така, че е подчертан повече телецът. Четиримата други жреци стоят отпред. След като помещението на храма е станало видимо с Миста в него, един момент цари абсолютна тишина; след това Праговият пазач, минало въплъщение на Феликс Балде, и Мистът, минало въплъщение на Госпожа Балде, въвеждат Неофита през вратата отляво. Те го отвеждат във вътрешния кръг близо до олтара. Двамата, които го въвеждат, остават близо до него.)
към текста >>

31. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

То е минало през такива прераждания в миналото и продължава пътя си напред към други.
Преминаването през последователната поредица от прераждания има своето значение за цялостната еволюция на човешкото същество. То е минало през такива прераждания в миналото и продължава пътя си напред към други. Паралелно с това напредва и еволюцията на Земята и тя ще продължи до определен момент, когато нейният път ще стигне до своя край. Тогава като физическо същество планетата Земя трябва да отпадне от единната обилност на човешките души, така както при смъртта физическото тяло на човека отпада от Духа, а човешката душа, за да живее по-нататък, навлиза в духовното царство, отредено и между смъртта и новото раждане. И когато обгърнем с поглед всичко, пред нас трябва да застане като най-висш идеал: В мига на планетарната смърт на Земята, човек да е стигнал толкова напред, че да е усвоил всички плодове от живота на Земята.
към текста >>

32. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

Докато истинските дхианически или Ангелски Същества, великите вдъхновители на човека, на които се позоваваха египтяните, не можеха да се явят в човешки тела, а показваха своите откровения чрез човеците, то Съществата, които са между човека и Ангелите бяха способни още през далечното минало да се въплъщават в човешки тела.
И в двата случая имаме работа с недоразумения. Защото те съвсем не са „зли", въпреки че произхода на злото в развитието на човечеството трябва да се търси в тях. Те стоят, както казахме, между човека и свръхчовеците. В известен смисъл те надвишават по съвършенство човека. По отношение на всички способности, които хората тепърва трябва да развият и придобият, те са стигнали вече до една висока степен и се различават от описаните по-горе предци на човека по това, че поради недовършената си човешка еволюция на Старата Луна те все "още са способни да се инкарнират в човешки тела, докато хората напредваха в своето развитие на Земята. Докато истинските дхианически или Ангелски Същества, великите вдъхновители на човека, на които се позоваваха египтяните, не можеха да се явят в човешки тела, а показваха своите откровения чрез човеците, то Съществата, които са между човека и Ангелите бяха способни още през далечното минало да се въплъщават в човешки тела. Ето защо в Лемурийската и Атлантската епоха по Земята са ходили не само обикновени човешки същества, които по пътя на своите реинкарнации трябваше да стигнат до това, което отговаря на идеала на човечеството, но между хората от тези епохи имало и такива, които само външно наподобявали човека. Те имали човешко тяло, защото външната форма на един човек от плът зависи от земните условия. С други думи, през тези древни епохи между човеците се намирали и такива същества, които принадлежали към най-низшата категория луциферически индивидуалности. Освен Ангелските Същества, които действуват върху човешката култура чрез човеците, на различни места са се инкарнирали такива луциферически Същества, които основават различните човешки култури. И когато в митовете и легендите на древните народи се описва, че тук или там е живял един или друг велик Учител, който е основал дадена култура, за такава индивидуалност не може да се твърди: тук имаме въплъщение на едно луциферическо Същество, което носи в себе си нещо зло; всъщност чрез тези Същества в човешката култура били внасяни изключително благотворни импулси.
към текста >>

33. ЗА ПОЗНАНИЕТО НА ДУХОВНИЯ СВЯТ GA_17 Прагът на духовния свят

Винаги трябва да сме недоверчиви, когато тези образи сочат един минал земен живот, по казващ в едно или друго отношение известна прилика с настоящия земен живот, или пък когато образите се представят така, че сегашното съществувание се извлича по чисто разсъдъчен път от предполагаемото минало съществувание.
Нещата се свеждат до това, постепенно да свикнем с начина, по който биват изживявани свръхсетивните опитности. В самото изживяване ние постепенно стигаме до вярното тълкуване, до правилното четене. За по-съществените свръхсетивни изживявания самата опитност показва, че в случая изобщо не става дума за паметови образи, свързани с обикновения душевен живот. Несъмнено хората, които смятат, че са постигнали свръхсетивни опитности, често твърдят съвсем нелепи неща. След като са възприели идеята за прераждането, много хора свързват определени образи, възникващи в техните души, с изживявания от техния предишен земен живот. Винаги трябва да сме недоверчиви, когато тези образи сочат един минал земен живот, по казващ в едно или друго отношение известна прилика с настоящия земен живот, или пък когато образите се представят така, че сегашното съществувание се извлича по чисто разсъдъчен път от предполагаемото минало съществувание. Когато свръхсетивното изживяване се докосне до истински впечатления от миналото или миналите земни съществувания, в повечето случаи се оказва, че този или тези минали съществувания са такива, че никога не бихме могли да ги възстановим, както и да премисляме настоящия си живот, изхождайки от всевъзможни желания и стремежи, нито пък бихме могли да им придадем определена мисловна форма. Например в даден момент от настоящия живот получаваме впечатление от нашето минало земно съществувание, в което е напълно невъзможно да усвоим способности, които сме притежавали в предишния си живот. Тези образи са такива, че в обикновения живот ние не можем да се натъкнем на тях, а да не говорим за това, че изключителни духовни изживявания биха могли да се проявят в обикновени образи или спомени.
към текста >>

Например в даден момент от настоящия живот получаваме впечатление от нашето минало земно съществувание, в което е напълно невъзможно да усвоим способности, които сме притежавали в предишния си живот.
За по-съществените свръхсетивни изживявания самата опитност показва, че в случая изобщо не става дума за паметови образи, свързани с обикновения душевен живот. Несъмнено хората, които смятат, че са постигнали свръхсетивни опитности, често твърдят съвсем нелепи неща. След като са възприели идеята за прераждането, много хора свързват определени образи, възникващи в техните души, с изживявания от техния предишен земен живот. Винаги трябва да сме недоверчиви, когато тези образи сочат един минал земен живот, по казващ в едно или друго отношение известна прилика с настоящия земен живот, или пък когато образите се представят така, че сегашното съществувание се извлича по чисто разсъдъчен път от предполагаемото минало съществувание. Когато свръхсетивното изживяване се докосне до истински впечатления от миналото или миналите земни съществувания, в повечето случаи се оказва, че този или тези минали съществувания са такива, че никога не бихме могли да ги възстановим, както и да премисляме настоящия си живот, изхождайки от всевъзможни желания и стремежи, нито пък бихме могли да им придадем определена мисловна форма. Например в даден момент от настоящия живот получаваме впечатление от нашето минало земно съществувание, в което е напълно невъзможно да усвоим способности, които сме притежавали в предишния си живот. Тези образи са такива, че в обикновения живот ние не можем да се натъкнем на тях, а да не говорим за това, че изключителни духовни изживявания биха могли да се проявят в обикновени образи или спомени.
към текста >>

34. ОРИЕНТИРАНЕ В РЪКОВОДНИТЕ ЛИНИИ НА ИЗЛОЖЕНИЕТО GA_18_1 Загадки на философията

Развитието на мисловния живот е минало през 4 епохи.
Развитието на мисловния живот е минало през 4 епохи. И първата епоха мисълта действа като възприятие отвън. Тя поставя познаващата човешка душа върху нейната собствена почва. Във 2-та тя е изчерпила своята сила в тази насока. Душата укрепва в себеизживяването на своето собствено същество; мисълта живее в подосновата и се претопява със себепознанието. Сега тя не може вече да бъде гледана като едно възприятие отвън.
към текста >>

35. МИСЛИТЕЛНИЯТ ЖИВОТ ОТ НАЧАЛОТО НА ХРИСТИЯНСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ ДО ЙОХАНЕС СКОТУС ИЛИ ЕРИГЕНА GA_18_1 Загадки на философията

Образното мислене е имало едно прадревно разцъфтяване, подобно на изживяването на мисълта в Гърция; след това то започва да черпи своята сила от други импулси и едва след като беше минало през това междинно състояние, то се преобрази в изживяването на мисълта.
В светогледите на гностиците, на Дионисий Ареопагита, на Скотус Еригена човешката душа чувства своите корени в една основа на света, на която тя застава не чрез силата на мисълта, а от която иска да получи в дар света на мислите. Душата не се чувства сигурно в собствената сила на мисълта; въпреки това тя се стреми да изживее своето отношение към мировата Основа в мисълта. Мисълта, която при гръцките мислители живееше от своята собствена сила, сега душата я оставя да бъде оживена от една друга сила, която тя черпи от религиозните импулси. През тази епоха мисълта води, така да се каже, едно съществуване, в която дреме нейната собствена сила. Така можем да си представим и образното мислене в столетията, които са предхождали раждането на мисълта. Образното мислене е имало едно прадревно разцъфтяване, подобно на изживяването на мисълта в Гърция; след това то започва да черпи своята сила от други импулси и едва след като беше минало през това междинно състояние, то се преобрази в изживяването на мисълта. През първите столетия на християнското летоброене имаме едно междинно състояние на растежа на мисълта; така се явява мисълта през тази епоха.
към текста >>

36. БОРБАТА ЗА ДУХА GA_18_2 Загадки на философията

Той не ще застане на становището, което Хегел загатва с думите: "Това е една несръчна представа на по-старата и на по-новата натурфилософия, да счита превръщането и преминаването на една природна форма и сфера в една по-висша за едно външно действително произведение, която обаче, за да бъде направена по-ясна, бива поставена в тъмата на далечното минало.
Те можеха да развият тяхната идея за човека от идеята на маймуната, без да се грижат за това, как природата извършва това, да направи защото в действителния свят човекът да се роди наред с маймуната. Още Мишеле беше казал /виж по-горе/, че не е работа на идеята тя да се изкаже върху въпроса "как" на процесите в действителния свят. Изграждащият един идеалистичен светоглед се намира в това отношение в положението на математиката, който е достатъчно само да каже, чрез каква операция на мисълта един кръг се превръща в една елипса или тази последната в една парабола или хипербола. Обаче който се стреми към едно обяснение изхождайки от фактите, би трябвало да покаже действителните процеси, чрез които би искало да стане едно такова превръщане. В този случай той е създател на един реалистичен светоглед. Той не ще застане на становището, което Хегел загатва с думите: "Това е една несръчна представа на по-старата и на по-новата натурфилософия, да счита превръщането и преминаването на една природна форма и сфера в една по-висша за едно външно действително произведение, която обаче, за да бъде направена по-ясна, бива поставена в тъмата на далечното минало. На природата е присъща именно външността, да прави тази външност да се разпадне на различни форми и да ги направи да се явят като безразлични съществувания; идеята, която ръководи напред степените, е вътрешността на тези степени. Мислителното разглеждане на нещата трябва да се освободи от такива мъгливи и всъщност сетивни представи, каквито е например така нареченото произхождане например на растенията и животните от водата и след това произлизането на по-развитите животински организми от по-нисшите и т.н.". /Хегелови съчинения, 1847 г., т.7, стр. 33./. Срещу такова изказване на един идеалистичен мислител стои реалистичното изказване на Ламарк: "В самото начало са се родили само най-простите и най-нисши животни и растения и едва накрая онези с най-сложно съставена организация. Ходът на развитието на Земята и на нейното органическо население е бил напълно непрекъснат, той не е бил прекъсван от мощни революции.
към текста >>

37. СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ GA_18_2 Загадки на философията

И сега ние се намираме в дилемата, или да кажем, че "Азът или духът и нещо различно от възприятията, или да твърдим парадокса, че една проста редица от представи може да има съзнание за своето минало и бъдеще".
Следователно и спрямо своя собствен "Аз" човекът е зрител. Той се оставя неговите представи да му кажат, какво може да знае върху себе си. Мил разглежда фактите на спомена и на очакването. Когато всичко, което знае за себе си, трябва да се изчерпи в представи, аз не мога да кажа: - Аз си спомням за една представа, която съм имал по-рано, или аз очаквам настъпването на определено изживяване, а една представа си спомня за самата себе си или очаква своето бъдеще настъпван. "Когато" казва Мил "говорим за една редица от възприятия, която осъзнава себе си като развиваща се и минала. И сега ние се намираме в дилемата, или да кажем, че "Азът или духът и нещо различно от възприятията, или да твърдим парадокса, че една проста редица от представи може да има съзнание за своето минало и бъдеще". Мил не може да излезе от тази дилема. За него тя крие в себе си една неразрешима загадка. Той е скъсал именно връзката между себе си, наблюдателя, и света и не е в състояние да я завърже. За него светът остава нещо отвъдно непознато, което прави впечатление върху човека. Всичко, което този последният знае за отвъдния непознат свят, че съществува възможността този свят да предизвика в него възприятия.
към текста >>

38. СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ GA_18_2 Загадки на философията

Той, математически обективният ум, изпада в пълен произвол, когато се заловя да оцени това, което са извършили хората от историческото минало или от съвременността.
Цялото творчество на Дюринг произлиза от един в най-строгия смисъл математически и механичен начин на мислене. В премислянето на всичко онова, което може да се постигне с математическа закономерност в явленията на света, Дюринг събужда удивление. Обаче там, където едно такова мислене не е достатъчно, там той изгубва всяка възможност да се ориентира в живота. От този негов духовен характер може да се обясни произвола, предубедеността, с която Дюринг обсъжда толкова много неща. Там, където трябва да се разсъждава според по-висши идеи, какъвто е случаят при сложните отношения на човешкия съвместен живот, там той няма поради това никаква друга опорна точка освен придобитите чрез случайни лични отношения симпатии и антипатии. Той, математически обективният ум, изпада в пълен произвол, когато се заловя да оцени това, което са извършили хората от историческото минало или от съвременността. Неговият трезвен математически начин на мислене го доведе дотам, да окачестви като най-ненаучен ум на новата време една личност като Гьоте, цялото значение на който, според неговото мнение, се изчерпва в няколко лирически произведения. В подценяването на всичко онова, което надвишава трезвата действителност, не може да си отиде по-далече от колкото е отишъл Дюринг в своята книга? Величията на модерната литература". Въпреки тази едностранчивост, Дюринг е една от най-подбуждащите фигури на модерното развитие на светогледите. Никой, който се е задълбочил в неговите богати с мисли книги, не може да си признае нещо друго, освен че е получил дълбоки въздействия от тях.
към текста >>

39. КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА GA_18_2 Загадки на философията

Както това, което сега нося в моето съзнание, съдържа в себе си резултатите на моето минало физическо изживяване, така на душата минала през посочените упражнения се разкрива цялото физическо изживяване, с особеното изграждане на тялото, като образувано от духовно-душевната същност, която е предшествала образуването на тялото.
Към това се прибавя още, че вживяването на душата в независими от тялото духовен живот донася до нейното съзнание духовно-душевното по един подобен начин, както в спомена изниква миналото. Обаче това духовно-душевно естество се показва като нещо, което надхвърля един отделен живот. Както това, което сега нося в моето съзнание, съдържа в себе си резултатите на моето минало физическо изживяване, така на душата минала през посочените упражнения се разкрива цялото физическо изживяване, с особеното изграждане на тялото, като образувано от духовно-душевната същност, която е предшествала образуването на тялото. И този предхождащ изграждането на тялото живот се показва като един живот прекаран в един чисто духовен свят, в който душата е живяла, преди тя да може да развие зародишните заложби на един минал физически живот в един нов физически живот. Човек трябва да си затвори очите пред една толкова очевидна възможност, че силите на човешката душа са способни да се развиват, ако не искат да признае, че истина говори една душа, която съобщава за своята опитност състояща се в това: Чрез вътрешната работа тя действително е стигнала да знае за един духовен свят благодарение на едно съзнание, което се отклонява от обикновеното. И това знание води до духовното схващане на един свят, от който става нагледно, че истинската същност на душата се намира зад обикновеното изживяване, че тази същност се запазва при смъртта, както растителният зародиш се запазва физически след умирането на растението. То води до познанието, че човешката душа живее в повтарящи се земни съществувания и че между тези земни съществувания тя води едно чисто духовно съществуване.
към текста >>

40. 03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Лилия е образец на съвършена красота; обаче тя притежава странното качество да умъртвява всяко живо същество, което се докосва до нея, и отново да съживява всичко, което вече е минало през смъртта.
Най-после и двамата пристигат при Красивата Лилия. Всичко, което заобикаля Красивата Лилия, е във висша степен забележително; ето защо тук ще споменем само няколко характерни подробности. Лилия е образец на съвършена красота; обаче тя притежава странното качество да умъртвява всяко живо същество, което се докосва до нея, и отново да съживява всичко, което вече е минало през смъртта.
към текста >>

41. Статия 01: Необходимост на епохата GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Време е да разберем, че партийните програми, които се преповтарят от по-далечното или по-близкото минало, са обречени на неизбежен провал, когато се поставят на изпитание от събития, като тези, които възникнаха заради катастрофата от Великата война[1].
Време е да разберем, че партийните програми, които се преповтарят от по-далечното или по-близкото минало, са обречени на неизбежен провал, когато се поставят на изпитание от събития, като тези, които възникнаха заради катастрофата от Великата война[1]. Хората, които проповядваха тези програми и имаха възможност да нареждат социалните условия, бяха категорично опровергани от самата катастрофа. Техните защитници трябва да осъзнаят, че подобен начин на мислене беше неспособен да овладее действителния ход на събитията. А събитията изпреварваха мисленето им, като носеха объркване и разрушения. Ако се осъзнае това, последствието ще е стремеж да се намерят мисли, които са по-адекватни спрямо реалния ход на реалните събития.
към текста >>

42. 05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА GA_25 Философия, космология, религия

Тя е насочена към нейното минало, към нейното предземно съществуване и долавя така в едната насока това, което в нея е вечно.
За погледа се разкриват световете, в които душата обитаваше преди да получи на Земята първия атом, бихме могли да кажем на едно физическо вещество, донесено чрез зачатието. Тя е насочена към нейното минало, към нейното предземно съществуване и долавя така в едната насока това, което в нея е вечно. Това е истинската природа на Аза, на човешката същност, която той възприема тогава; тя е достъпна само за тази форма на инспирацията, която може да се абстрахира не само от физическото тяло и впечатленията, които то получава, но също и от етерното тяло което се беше явило под формата на картина на земния живот и от това, което е отпечатано в него. Когато човек е стигнал до това виждане на предсъществуването на този чисто духовен живот на душата, той добива също виждането на това, което е всъщност мисленето, способността да създаваме представи, такива как вито ги познаваме в обикновения съзнателен живот. Силите, които този живот поставя в действие, даже при едно подробно вътрешно разглеждане, не ни позволяват никога да проникнем истинската природа на мисленето, на способността да образуваме представи.
към текста >>

В едно много далечно минало тези идеи бяха живи, защото човекът още носеше в себе си действителностите, които те изразяваха.
Самите философи не знаеха, че черпят от старите идеи. Те им идваха в ума чрез познанието, което имаха за историята на космологиите, а вярваха че наистина са ги замислили като оригинални. Обаче това, което те изработиха по този начин, беше само едно логическо умозаключение, вътре в което разположиха старите идеи изграждайки по този начин нещо като нови системи. Без никаква връзка с така предадените идеи, които се кореняха в старото ясновидство, техните творения трябваше да станат все повече и повече отвлечени. Когато в старите философски съчинения четем главите посветени на космологията, ние виждаме до каква степен идеите, които ни излагат развитието на света и неговия край, са отвлечени и празни от съдържание. В едно много далечно минало тези идеи бяха живи, защото човекът още носеше в себе си действителностите, които те изразяваха. Постепенно те изгубиха своята субстанция и останаха вече само една връхна дреха, едно съвършено външно изложение на това, което трябва да бъде една истинска космология, съдържаща не само привидния ред на нещата, но давайки подобаващото място на човешкото същество и основавайки се на познанието на духовния Космос. Върху тази точка Емил Бутру е дал с много голям размах важни указания относно начина, по който трябва да бъде изградена една космология. Обаче, тъй като той е искал да я основе само върху плоскостта на обикновеното съзнание, тя е останала една отвлеченост. И щом нещата стоят така, не трябва никак да се чудим, че космологията основана на разума е изгубила всяко доверие. Натуралистите я подкопават тържествено.
към текста >>

43. 06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ GA_25 Философия, космология, религия

Ако това чувство на разширение в безграничните мъгли на етерния свят и ако носталгията на душата почива в Бога биха станали за него конкретно възприемаеми, ако биха стигнали до неговото съзнание, отвлечените идеи родени от това съзнание биха получили живот и философията би станала отново това, което тя е била в Гърция преди Сократа и в едно още по-далечно минало: Една вътрешна действителност.
Възприемането на действителностите, които се явяват в началото на съня може да бъде плод само на тази подготовка на душата. Когато наблюдаваме с истинско познание тази първа фаза на съня, когато разбира ме, какво означава тя, ние констатираме че тя е ако не тъждествена, поне много близка до безсъзнанието, в което живеем през цялото време на първото детство. Ако човешкото същество би било способно да доведе до своето съзнание опитностите, които е имал през тази възраст, и да ги формулира използвайки понятията и идеите на обикновеното съзнание, тези на философията, то би им предал една действителна субстанция, философията би станала нещо действително. Точно по същия начин през време на първия стадий на съня, човекът е един философ, обаче несъзнателен. Той се отъждествява с идеите, с логическите разсъждения, с диалектиката които е изработил. Ако това чувство на разширение в безграничните мъгли на етерния свят и ако носталгията на душата почива в Бога биха станали за него конкретно възприемаеми, ако биха стигнали до неговото съзнание, отвлечените идеи родени от това съзнание биха получили живот и философията би станала отново това, което тя е била в Гърция преди Сократа и в едно още по-далечно минало: Една вътрешна действителност. Така ние установихме два стадия на човешкото развитие, този на първото детство, който доведен до съзнанието би превърнал философските идеи в една действителност, и този на първия сън, който е твърде подобен на първия и който също доведен до съзнанието би предал на философията изработена през време на будното състояние, характера на една живяна действителност.
към текста >>

Защото когато е минало вратата на смъртта, човешкото същество се е вече подчинено на тези лунни сили, до каква степен се освобождава то от тяхната власт и власт и може да обитава по-дълго време в духовния свят.
Защото когато е минало вратата на смъртта, човешкото същество се е вече подчинено на тези лунни сили, до каква степен се освобождава то от тяхната власт и власт и може да обитава по-дълго време в духовния свят. Какви тайни заобикалят раждането, смъртта и връзката на последователните съществувания, тази ще бъде по същество темата на нашето изследване в течение на следващите две лекции.
към текста >>

44. 07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ GA_25 Философия, космология, религия

Струва ми се, че те обличат форми, които ги забулват; че стават подобни на тези звезди, за които имах съзнание в моето минало земно съществуване, под тяхната материална форма.
Тази духовна вселена е една съвкупност от действителни същества, същества активни, в кръга на които човешкото същество чувства, че живее като душа и дух. Това силно живо и ясно съзнание започва от определен момент да се помрачава, да се засенчва. Не че човек има чувството на това отслабване, обаче сравнено с яснотата и силата, които имаше през предшествуващата фаза, това съзнание отслабва. За да изразя чрез един образ това силно чувство, бих искал да кажа, че в определен момент на предрожденното съществуване, човешкото същество започва да си казва: аз имам около себе си и същевременно вътре в самия мене други божествени, духовни същества. Сега ми се струва, че тези същества не ми се изживяват вече напълно. Струва ми се, че те обличат форми, които ги забулват; че стават подобни на тези звезди, за които имах съзнание в моето минало земно съществуване, под тяхната материална форма. Те не са още тези звезди, но струва ми се, че се намират вече в процес да станат духовни същества звезди. Чувство то, което човек изпитва тогава е това на един духовен свят, който постепенно се отдалечава от него, за да бъде заменен с един образ, който носи неговия отпечатък, чрез един космически израз на неговата действителност.
към текста >>

45. 09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ GA_25 Философия, космология, религия

Ние възприемаме това, което в момента е налице за вътрешния поглед, и даже когато призоваваме миналото, ние имаме пред себе си един настоящ образ на това минало.
През време, когато човек разкрива по този начин имагинативното мислене той трябва да обръща много строго внимание на всичко, което напуска съзнанието в моментите, когато само имагинативната мисъл присъства. Това, което изчезва първо, са спомените, които обитават в обикновеното съзнание. Но наред с това обикновено съзнание, другото имагинативното съзнание е на път да се развие. А в това имагинативно съзнание няма спомени. Ето как искам аз да си обясните това нещо: Когато си припомняме нещо, ние живеем както винаги в съдържанията на обикновеното съзнание, в настоящия момент. Ние възприемаме това, което в момента е налице за вътрешния поглед, и даже когато призоваваме миналото, ние имаме пред себе си един настоящ образ на това минало.
към текста >>

При имагинативното възприятие предметите, които се представят са възприемани всички едновременно и ние възприемаме по същия начин и нашето минало: Всички факти са едновременни.
Обикновеното съзнание познава само настоящето. Имагинативното съзнание възприема течението на съществуването чрез един поглед, който обхваща всички части наведнъж, като че фактите разпределени във времето са разположени един до друг в пространството. При имагинативното възприятие предметите, които се представят са възприемани всички едновременно и ние възприемаме по същия начин и нашето минало: Всички факти са едновременни. Времето се превръщат в пространство. Събитията изживени на три десет, на осемнадесет, на десет, на седем, на пет години са всичко пред душата, едно до друго. В това имагинативните опитности се различават от тези на обикновеното съзнание. Това последното живее само в настоящето; от миналото то познава само един спомен. Имагинативното съзнание възприема различните възрасти, но то ги възприема едновременно.
към текста >>

46. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА GA_25 Философия, космология, религия

Едно здраво физическо тяло не може да бъде образувано, освен ако душата проникне в един свят, където вече нищо не я засяга от това, което тя е живяла в течение на своето минало съществуване, където тя приема само действието на духовните божествени подтици.
Там, където още може да се чувства всичко онова, което съставлява моралната стойност на едно деяние, би искал да се образува само един изроден зародиш на бъдещия физически организъм. Едно здраво физическо тяло не може да бъде образувано, освен ако душата проникне в един свят, където вече нищо не я засяга от това, което тя е живяла в течение на своето минало съществуване, където тя приема само действието на духовните божествени подтици. Човекът трябва да проникне в този "свят на духовете", в това единствено място, където може да сътрудничи за изграждането на мировата форма на своя духовен организъм, който впоследствие ще се превърне във физическо тяло. За известно време той трябва да бъде разтоварен от несъвършенствата на неговия минал живот, иначе той би се родил деформиран. Разбира се, заедно със своето астрално тяло човек донася в света на духовете и своята индивидуалност, своя Аз. Това същество на Аза трябва също да мине през известна подготовка, с която ще се занимаваме в нашата утрешна лекция. За да завърша днес, ще опиша връзките, които свързват приетите от човешкото същество форми след смъртта с християнското развитие и с Тайната на Голгота.
към текста >>

Посветените, които живееха по времето на Тайната на Голгота и още три или четири столетия по-късно, казваха на тези, които искаха да бъдат последователи: Пътят, който физическото развитие, развитието на физическия организъм следва, е такъв, че, след като е минало през света на душите, човешкото същество е така добре включено в мрежата от отзвуци на неговата морална стойност, щото, ако би било оставено само на неговите собствени сили, неговото съзнание би се затъмнило и то не би искало да се отвори за влиянието на слънчевото същество.
Посветените, които живееха по времето на Тайната на Голгота и още три или четири столетия по-късно, казваха на тези, които искаха да бъдат последователи: Пътят, който физическото развитие, развитието на физическия организъм следва, е такъв, че, след като е минало през света на душите, човешкото същество е така добре включено в мрежата от отзвуци на неговата морална стойност, щото, ако би било оставено само на неговите собствени сили, неговото съзнание би се затъмнило и то не би искало да се отвори за влиянието на слънчевото същество. Ето защо самото това слънчево същество е слязло на Земята, приело е човешка форма в тялото на Исуса от Назарет и е извършило Тайната на Голгота. Човек може да добие на Земята много нещо чрез сетивния светоглед и чрез развитието на индивидуалното съзнание. Ако към това, свързано с неговите чувства между раждането и смъртта, т.е. с неговото астрално тяло, той прибави на Тайната на Голгота, тогава това астрално тяло в онази негова част, която продължава да живее след смъртта приема това също влияние, което Земята прие при извършването на Тайната на Голгота. Тази сила озарява и укрепва личното съзнание което иначе би останало тъмно при преминаването от света на душите в света на духовете.
към текста >>

47. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА GA_25 Философия, космология, религия

през време когато преминава от космическото чувство към това на моралното същество, каквото е било през време на своето земно съществуване, докато чувствува да се вливат и отливат тези две действителности, то е още насочено към това минало съществуване.
За да опишем това преминаване на съзнанието от света на душите към опитността на духа, от гледна точка на земното съществуване можем да кажем: Докато човешкото същество пребивава в света на душите, т.е. през време когато преминава от космическото чувство към това на моралното същество, каквото е било през време на своето земно съществуване, докато чувствува да се вливат и отливат тези две действителности, то е още насочено към това минало съществуване. Там е налице една действителност, която то само е внесло, която представлява неговата морална и духовна стойност и която е плодът на неговото последно съществуване. Неговата душа е още свързана с тази действиелност и само когато е надмогнало тази наклонност, тази привързаност, то може да премине към чистата опитност на Космоса. То ще живее тази опитност в общение със свръхсетивните същества, от които ще приеме силите, от които ще приеме силите, които ще изработят космическия духовен зародиш на неговия бъдещ физически организъм. Така формулирани нещата са изразени от земна гледна точка. Но ние можем да ги охарактеризираме също и в перспективата на космическото съзнание и тогава ще кажем: След като човешкото същество е съблякло своето етерно тяло и докато в неговия Аз и в неговото астрално тяло още съществуват стремежите, които го свързват с миналия живот, то е вътрешно проникнато от духовните сили на Луната, чиито вълни къпят Космоса.
към текста >>

48. 05. 6. Нещо за разбирането на духа и за изживяването на съдбата GA_26 Мистерията на Михаил

Ако, обратно, вниманието бъде насочено върху вътрешността, в която се оглежда светът, в съзнанието изникват съдбовните събития на живота, през които човешкото Себе е минало от момента, до който се простират неговите спомени, насам.
Ако, обратно, вниманието бъде насочено върху вътрешността, в която се оглежда светът, в съзнанието изникват съдбовните събития на живота, през които човешкото Себе е минало от момента, до който се простират неговите спомени, насам. В тези изживявания на съдбата, в тяхното редуване човек изживява своето собствено съществуване.
към текста >>

49. 07. 8. Духовни области на света и човешкото себепознание GA_26 Мистерията на Михаил

Под формата на мисли-образи ние извикваме в съзнанието сянката на това, в което в минало време сме живели като една непосредствена жива опитност.
При едно такова действително себе-познание ние намираме първо това, което живее в спомена. Под формата на мисли-образи ние извикваме в съзнанието сянката на това, в което в минало време сме живели като една непосредствена жива опитност. Който вижда една сянка, ще почувствува един вътрешен подтик да насочи своята мисъл към предмета, който хвърля сянката. Който носи в себе си един спомен, той не може да насочи по такъв непосредствен начин погледа на душата към изживяването, което е останало като спомен. Но когато действително размисли върху своето собствено съществуване, върху своето собствено битие, той ще трябва да си каже: аз самият, в моето душевно същество, съм това, което изживяванията са направили от мене, тези изживявания, които хвърлят своята сянка в спомена. В съзнанието се явяват сенките на спомена, в битието на душата свети това, което хвърля своята сянка в спомена. Мъртвата сянка съществува в спомена; живото битие живее в душата, в която действува споменът.
към текста >>

50. 15. ІІІ. Пътят на човека преди настъпването на епохата на Михаел и пътят на Михаел GA_26 Мистерията на Михаил

Това чувство е минало през няколко степени.
Това чувство е минало през няколко степени. А тези степени зависеха от това, с каква част на неговото същество изживяваше човек това, което днес нарича своите идеи. Днес е епохата на развитие на Съзнателна та душа важи неограничено това, което бе казано в предидущите ръководни изречения: "Мислите имат своето истинско седалище в етерното тяло на човека. Но там те са живи сили-същества. Те се отпечатват във физическото тяло. И като такива "отпечатани мисли" те имат сянкообразната форма, която ги познава обикновеното съзнание. "
към текста >>

51. 16. Афоризми на една сказка, държана на 24 август в Лондон пред членове на антропософското общество GA_26 Мистерията на Михаил

Обаче щом постигне това, щом с помощта на методите дадени в антропософската литература той развие имагинативното и инспиративното съзнание, тогава от мрака на съня изникват образите и вдъхновенията на изживявания от едно минало земно съществуване.
Лишеното от сънища сънно съзнание дава на душата възможност да мине през такива изживявания, които в спомена се явяват само като една неразличима еднообразност на изпълване на времето. Човек ще може да говори за тези изживявания като за нещо несъществуващо само до тогава, докато не проникне в тях чрез духовно-научното изследване. Обаче щом постигне това, щом с помощта на методите дадени в антропософската литература той развие имагинативното и инспиративното съзнание, тогава от мрака на съня изникват образите и вдъхновенията на изживявания от едно минало земно съществуване. Тогава той има също възможност да обгърне с поглед съдържанието на сънуващото съзнание. Това съдържание се състои от изживявания, които будното съзнание не може да обхване, но които са свързани с онзи свят, в който човекът пребивава между две земни съществувания като обезплътена душа.
към текста >>

52. 18. ІV. Задачата на Михаел в сферата на Ариман GA_26 Мистерията на Михаил

Ние можем да насочим нашия поглед в далечното минало на развитието.
В последното съзерцание аз обърнах внимание от една друга гледна точка върху този важен поврат. Ние можем да насочим нашия поглед в далечното минало на развитието. Тогава виждаме, как се е изменила онази душевна сила в човека, която днес действува като една сила на интелигентността, като сила на ума.
към текста >>

53. 19. Принципи 106-108 GA_26 Мистерията на Михаил

106. Михаел върви отново нагоре по пътищата, по които човечеството е минало слизайки надолу по стъпалата на духовното развитие до усвояването на интелигентността.
106. Михаел върви отново нагоре по пътищата, по които човечеството е минало слизайки надолу по стъпалата на духовното развитие до усвояването на интелигентността. Само че Михаел ще изведе волята нагоре по пътищата, по които мъдростта е слязла надолу до своето последно стъпало, интелигентността.
към текста >>

54. 24. VІІ. Изживяването на Михаел-Христос от човека GA_26 Мистерията на Михаил

Тогава човек ще държи пред своя поглед не само наблюдението и изживяването на настоящия свят, но и това, на което Михаел е посредник, а именно едно минало състояние на света, едно състояние на света, което именно Михаел пренася в настоящето чрез своето същество и чрез своите дела.
Той ще приеме познанието и живота така, както те трябва да бъдат приети от 15то столетие насам. Но той ще се държи за откровението на Михаела; ще остави това откровение да свети в мислите като една светлина, която получава от природата; той ще го носи като топлина в сърцето, ако трябва да живее в божествения свят-произведение. Тогава човек ще държи пред своя поглед не само наблюдението и изживяването на настоящия свят, но и това, на което Михаел е посредник, а именно едно минало състояние на света, едно състояние на света, което именно Михаел пренася в настоящето чрез своето същество и чрез своите дела.
към текста >>

55. 26. VІІІ. Мисията на Михаела в епохата на свободата на човека GA_26 Мистерията на Михаил

Това е възможно само благодарение на факта, че Михаел пренася от прадалечното минало на развитието нещо в настоящето, което дава на човека една връзка с Божествено-Духовното, което в настоящата фаза от развитието на света не се намесва в устрояването на физическото и етерното естество.
Това е възможно само благодарение на факта, че Михаел пренася от прадалечното минало на развитието нещо в настоящето, което дава на човека една връзка с Божествено-Духовното, което в настоящата фаза от развитието на света не се намесва в устрояването на физическото и етерното естество. Чрез това в кръга на мисията на Михаел се развива почвата за едно съобщение на човека с духовния свят, което не навлиза ни как в това, което е дадено по природен начин.
към текста >>

И в настоящото време човекът ще се съедини с духовните космически си ли на Светлината от миналото, в което минало той не беше още една свободна индивидуалност.
Човекът ще може да се почувствува изцяло в своята човешка същност, когато опознае себе си като свободна индивидуалност. Обаче с това все пак е свързано едно затъмнение. Божествено-Духовното от прадревни времена не свети вече. В светлината, която Христос донася на човешкия Аз, отново е налице първичната светлина. При такова съжителство в Христа цялата душа може да бъде озарена като от Слънце от изпълващата я с блаженство мисъл: прадревната великолепна божествена светлина е отново тук; тя свети, въпреки че нейното светене не е от природно естество. И в настоящото време човекът ще се съедини с духовните космически си ли на Светлината от миналото, в което минало той не беше още една свободна индивидуалност. И на тази светлина той ще може да намери пътищата, които правилно водят неговото човешко същество, когато в душата си се съедини с пълно разбиране с мисията на Михаел.
към текста >>

56. 36. 4. Трето съзерцание: Страданието на Михаел над развитието на човечеството преди да навлезе в епохата на своята земна дейност GA_26 Мистерията на Михаил

Съхраняваха го хора, в които живееше един мощен вътрешен импулс на Михаела; но те можаха да дадат форма на този импулс само тогава, когато потопяваха погледа на своята душа в древното минало.
И цялото творчество на Гьоте е като едно всестранно откровение на тези негови думи. В своите "естетически писма" Шилер беше обрисувал идеалния човек, който така, както звучи в тези думи, носи вселената в себе си и я осъществява в социално обединение с други хора. Но от къде произхожда този образ на човека? Той блести като утринно Слънце над пролетта на Земята. Обаче той е проникнал в чувството на хората чрез съзерцанието на гръцкия човек. Съхраняваха го хора, в които живееше един мощен вътрешен импулс на Михаела; но те можаха да дадат форма на този импулс само тогава, когато потопяваха погледа на своята душа в древното минало. Когато искаше да изживее, да почувствува "човека", Гьоте изпитваше най-силните конфликти със Съзнателната душа. Той го потърси във философията на Спиноза; през време на пътуването в Италия, когато вникна в същността на древните гърци, едва тогава той вярваше, че го е предчувствувал. Но накрая, от Съзнателната душа, която се изразява в стремежа на Спиноза, той премина в угасващата Разсъдъчна или Чувствуваща душа. Той може само да пренесе безкрайно много от тази Разсъдъчна душа в Съзнателната душа в своя всеобхватен възглед за природата.
към текста >>

57. 38. 5. Коледно съзерцание: Тайната на Логоса GA_26 Мистерията на Михаил

Този мит изразява още по един величествен начин, как някога в далечното минало хората са прозрели със своето познание в съновидно ясновидство цялото развитие на земното естество.
Този мит изразява още по един величествен начин, как някога в далечното минало хората са прозрели със своето познание в съновидно ясновидство цялото развитие на земното естество.
към текста >>

58. 40. 6. Небесна история. Митологическа история. Земна история. Тайната на Голгота GA_26 Мистерията на Михаил

Ето защо в устройството на звездното небе, което буди удивление в човешката душа, можем да виждаме една минало, но не едно настоящо откровение на Боговете.
Това, в което те първоначално упражняваха своята дейност, стана "мирово тяло", хармонично подреждане на звездите в мировото пространство. Когато насочваме поглед назад върху тези неща в едно духовно съзерцание на света, ние можем да кажем: от първоначалния дух-тяло на творящите света същества се роди мировият дух и мировото тяло. И мировото Тяло показва в подреждането на звездите и в движението на звездите, какво е било някога интелигентното и волево действие на Боговете. Обаче за космическото настояще това, което някога е било свободно движещи се Интелигентност на Боговете и Воля на Боговете в звездите, се е втвърдило като закони в тези звезди. Следователно това, което днес за земните хора идва на Земята като светлина от небесните звезди, не е непосредствен израз на Интелигентността и на Волята на Боговете, а един застинал знак на това, което те са били някога в звездите. Ето защо в устройството на звездното небе, което буди удивление в човешката душа, можем да виждаме една минало, но не едно настоящо откровение на Боговете.
към текста >>

Но това, което по този начин е "минало" в светенето на звездите, то е "настоящо" в мировия Дух.
Но това, което по този начин е "минало" в светенето на звездите, то е "настоящо" в мировия Дух. И със своето същество човекът живее в този "настоящ" миров Дух.
към текста >>

59. 42. 7. Какво се открива, когато насочим поглед назад в миналото върху повтарящите се земни съществувания? GA_26 Мистерията на Михаил

Така в света на чувствата действуват заедно настоящият човешки душевен живот и това, което продължава да действува в него от едно далечно минало време.
Така в света на чувствата действуват заедно настоящият човешки душевен живот и това, което продължава да действува в него от едно далечно минало време.
към текста >>

60. 48. 10. Какво е в действителност земята в макрокосмоса? GA_26 Мистерията на Михаил

В далечното минало той живее така, че всяка изчисляемост на неговите жизнени изяви престава да съществува.
Ясновидското съзнание открива, че Космосът е изпълнен с все по-голяма оживеност, колкото повече погледът стига по-далече в миналото. В далечното минало той живее така, че всяка изчисляемост на неговите жизнени изяви престава да съществува. От тази оживеност е отделен човекът. Макрокосмосът все повече навлиза в сферата на изчисляемото. Но с това той постепенно умира. Постепенно с възникването на човека микрокосмоса като самостоятелно същество от Макрокосмоса, този последният умира.
към текста >>

61. 50. 11. Сън и будност в светлината на разглежданото в предидущите съзерцания GA_26 Мистерията на Михаил

Когато човек изживява заобикалящия свят в това състояние, неговото вътрешно чувствуване е проникнато от извънземни, от космически импулси, които проникват в настоящето от прадревното космическо минало.
Когато човек изживява заобикалящия свят в това състояние, неговото вътрешно чувствуване е проникнато от извънземни, от космически импулси, които проникват в настоящето от прадревното космическо минало. Той няма съзнание за това. Едно същество може да има съзнание само за това, в което то участвува със собствени умиращи сили, а не с растежните сили, които оживяват самото същество. Така човекът живее себе си, когато изгубва от духовния поглед това, което стои на основата на неговото вътрешно същество. Но именно благодарение на това той е в състояние да се чувствува през време на будното състояние напълно в мислите-сенки. Никакво оживяване не пречи на вътрешното съществуване да вземе участие в умрялото.
към текста >>

Явяват се макрокосмическите сили започвайки от техния пълен живот в пра-далечното минало и стигайки до умирането в настоящето.
В състоянието между смъртта и едно ново раждане човешкият Аз живее сред съществата на духовния свят. Тогава в съзнанието влиза всичко, което през време на земния буден живот му избягваше. Явяват се макрокосмическите сили започвайки от техния пълен живот в пра-далечното минало и стигайки до умирането в настоящето. Но явяват се също и земните сили, които са зародиш на развиващия се Макрокосмос. И в своите състояния на сън човекът вижда, той проглежда в тези състояния сега, както през време на земния живот гледаше озарената от Слънцето Земя. Само благодарение на това, че Макрокосмосът, какъвто е той в настоящето, е нещо мъртво, през периода между смъртта и едно ново раждане човешкото същество може да прекара един живот, който в сравнение с будния земен живот представлява едно по-висше пробуждане. Едно пробуждане, благодарение на което човекът става способен да овладее напълно силите, които при сънуването показват само едно бегло проблясване. Тези сили изпълват целия Космос.
към текста >>

62. 54. 13. Свободата на човека и епохата на Михаел GA_26 Мистерията на Михаил

По отношение на битието в образуването на представите /мисленето/ човекът е всецяло отдаден на това, което той е станал през космическото и земно минало.
По отношение на битието в образуването на представите /мисленето/ човекът е всецяло отдаден на това, което той е станал през космическото и земно минало.
към текста >>

63. 16. Познание на лечебните средства GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Това, което се ражда в кръвта, е минало през процес, които са на път да станат такива на целия организъм, т.е.
В човешкия организъм кръвта показва в нейното течение една тенденция да се съсирва. Тази тенденция е онази, която стои под влиянието на азовия организъм и трябва да изпитва своето регулиране чрез този организъм. Кръвта е един органически междинен продукт. Това, което се ражда в кръвта, е минало през процес, които са на път да станат такива на целия организъм, т.е. на азовия организъм. То трябва да мине още през процеси, които са включват във формирането на този организъм. От какво естество са тези процеси, това може да се познае от следното.
към текста >>

64. VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Можем да се надяваме да разкрием дългото минало на някой човек в настоящето само благодарение на идващото от външния духовен свят провидение на съдбата.
До такова виждане не се стига, когато се мисли само за онези прояви на дадена личност, които веднага се натрапват на вниманието. То се събужда по-скоро от привидно съпровождащите тези прояви, в действителност обаче безкрайно задълбочаващи ги и проникващи в интуицията черти на индивидуалността. То не се придобива също така, когато го търсим, докато сме заедно с личността, а едва тогава, когато силното впечатление продължава да действа и се превръща в оживен спомен, в който същественото във външния живот се заличава и иначе „несъщественото“ започва да говори на съвсем ясен език. Който „наблюдава“ хората, за да отгатне предишните им земни животи, съвсем определено няма да постигне тази цел. Такова наблюдение трябва да се възприема като оскърбление, нанасяно на наблюдавания. Можем да се надяваме да разкрием дългото минало на някой човек в настоящето само благодарение на идващото от външния духовен свят провидение на съдбата.
към текста >>

65. Човек е мост GA_40 Стихове и медитации

от минало към бъдно.
от минало към бъдно.
към текста >>

66. 2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Единствено тези опитности правят възможно човек да вижда в нейната истинска, индивидуална форма най-вътрешната ядка на своето същество, която още от раждането се развива като нещо произхождащо от едно минало земно съществуване, но не може да бъде действително позната.
И трябва да се казва това не само като една суха, отвлечена представа, а да го превърне в най-вътрешно чувство. За целта не е необходимо човек да стане фаталист, защото той сам трябва да проявява инициатива в живота. Човек е фаталист, когато мисли, че всичко става от само себе си. Но да внедри в своя Аз това абсолютно равновесие като чувство, като усещане, това е нещо, което поражда в духовнодушевното същество на човека такава сила, която заличава Аза от възприятията, които вече се явяват в неговото съзнание. Така човек остава и по-нататък в света на Аза, но възприема един нов свят, състоящ се от вътрешни душевни опитности. Единствено тези опитности правят възможно човек да вижда в нейната истинска, индивидуална форма най-вътрешната ядка на своето същество, която още от раждането се развива като нещо произхождащо от едно минало земно съществуване, но не може да бъде действително позната. Човек трябва първо да види тази ядка такава, каквато тя е, каквато тя е и работи непосредствено в настоящето. Как може човек да си спомня за нещо, към което още никога не е обърнал своя поглед? Както детето няма още в своето съзнание това, което е станало преди развитието на неговото възприятие на Аза, така също човек не може да приеме в своята памет онези изживявания на предишните раждания, които не са изградени върху едно познание на вътрешната ядка на човешкото същество, върху чувства и усещания на духовната и душевна ядка, която се намира във всеки човек. Който действително минава през едно такова развитие, който преди всичко се научава да изкупи виждането в миналото на своите предишни съществувания с това, че гледа бъдещето с хладнокръвие и спокойствие, без да проявява желания, той ще види, че миналите земни съществувания не са само едно логическо умозаключение, а са една действителност, която той може да си спомня благодарение на една новородена, действително породена памет. Но за целта е необходимо едно нещо.
към текста >>

67. 1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Само тогава, когато едно същество действително поглежда назад върху нещо, което се е случило в едно минало време, имаме работа с памет, във всички други случаи имаме работа само с причина и следствие.
Аз вече обърнах вниманието върху това, че някои животни показват нещо подобно като памет. Когато един слон е воден на водопой и по пътя го раздразни някой човек, тогава може да се случи, щото когато се връща да носи в своя хобот вода и сега да напръска човека, който го е раздразнил. Тогава хората казват: Ето ние виждаме следователно, че слонът има памет; той си е белязал човека, който го е раздразнил и е сложил намерение на връщане да го напръска с вода! Но това не е така. При душевния живот е важно да проследим точно вътрешния процес и да не говорим веднага за памет, щом по-късно настъпва едно събитие като следствие на една предишна причина. Само тогава, когато едно същество действително поглежда назад върху нещо, което се е случило в едно минало време, имаме работа с памет, във всички други случаи имаме работа само с причина и следствие. А това значи: Сега ние би трябвало да се вгледаме точно в структурата на слоновата душа, ако бихме искали да видим, как раздразнението, което е било упражнено, произвежда после нещо такова, че и след определено време то предизвиква едно действие.
към текста >>

Такова едно растение е например белият ИМЕЛ, който играе такава забележителна роля в сказанията и митовете затова, защото принадлежи на едно минало планетарно състояние на нашата Земя и е останал като един остатък от едно предиземно развитие.
Ние отиваме пред гигантските дървета на девствените гори, пред тихата теменужка или пред кокичето и ги разглеждаме наистина като отделни индивиди, но така, че казваме: тук ни говори духът, тук се изразява духът, който оживява пространството, Дух на Слънцето, Дух на Земята! Това, което виждаме у човека от израза на неговия дух, когато чуваме неговия глас и от това вадим заключение за кротостта или некротостта на неговата душа, така от това, което ни гледа от растенията, ние вадим заключение за това, което живее като Дух на Земята, като Дух на Слънцето, как те стоят в борба един с друг или във взаимна хармония. Тогава ние самите се чувствуваме тъчащи и живеещи в духа. А сега само за да покажем, как Духовната наука може фактически да бъде потвърдена от естествената наука на 19-то столетие, можем да споменем още следното. Онези слушатели, които по-рано са присъствували на държаните тук сказки, ще си спомнят за казаното, че в земния свят съществуват растения, които са неуместни, които не принадлежат на нашия земен свят. Такова едно растение е например белият ИМЕЛ, който играе такава забележителна роля в сказанията и митовете затова, защото принадлежи на едно минало планетарно състояние на нашата Земя и е останал като един остатък от едно предиземно развитие. Ето защо белият имел не може да расте в земята, а трябва да се корени в други растения. Естествената наука ни показва, че белият имел няма онези особени скорбелни клетки, които позволяват на растенията да се ориентират към центъра на Земята. Накратко казано, бих могъл сега да започна и да ви разяснявам част по част цялата ботаника на 19-то столетие, и вие ще намерите част по част доказателства за това, как растителната покривка на Земята е сетивният орган, чрез който се гледат Духът на Земята и Духът на Слънцето.
към текста >>

68. 3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

В нормалния човешки живот ние си спомняме за нашето минало само до определен момент.
Сега искаме да разгледаме само това, за което човек казва по-късно: забравих го, което следователно той не може да извлече от своята памет, така че да го възпроизведе. Нима то не съществува вече в него? То съществува в него по един подобен начин, както това, което вече споменахме, което в нормалния човешки живот постоянно се забравя: как се забравят първите, чудесни и богати изживявания от детските години. В нормалния човешки живот ние си спомняме за нашето минало само до определен момент. Обаче преди този момент ние сме имали безкрайно много впечатления. Кой не ще се съгласи с това, ако наблюдава действително безпристрастно развитието на едно дете в първите години на неговия живот? Но то е забравено в смисъла, в който обикновено говорим за забравяне. Но нима то не съществува вече? Не играе ли то вече никаква роля в човешката душа?
към текста >>

69. 5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

От смирение пред това, колко ниско стои човешкият ум под божествения Ум, увещаваше Галилей своите съвременници: Вие не можете да прогледнете зад нещата, не защото хората въобще не биха могли да сторят това, но защото времето за това е минало вече.
Човешкият дух си мислеше той преди всичко не трябва да вярва, че може да обхване бързо божествения Дух със своя ум, който е свързан е пространството и времето, той трябва да се стреми да наблюдава стъпка по стъпка, да наблюдава ясно отделните явления. Той не трябва да вярва, че може да пренебрегне отделните явления, че може да прескочи това, което Бог предварително е мислил като основа на явленията. Галилей си казваше: Зле върви с един мислител, а и с всички мислители, които не искат да стигнат до истината чрез едно строго наблюдение на това, което в природата е разпростряно пред нашия ум, но които искат да стигнат бързо до истината чрез своята спекулация, прескачайки отделните неща. Но Галилей казваше това поради основания различни от тези, поради които то днес се казва. Защото Галилей не искаше да ограничи човешкия дух в наблюденията, защото би отрекъл, че зад тези наблюдения стои великият Дух със своите "предварителни" със своите "творчески мисли", а защото този божествен Дух му се явяваше така велик, мощен и възвишен чрез това, че всичко, което въобще съществува като "предварителни /творчески/ мисли" съществува в един миг, така щото човешкият дух има нужда от едно безкрайно продължително време за любвеобилното разчитане на буквите, за да стигне постепенно до разбирането на отделните мисли. От смирение пред това, колко ниско стои човешкият ум под божествения Ум, увещаваше Галилей своите съвременници: Вие не можете да прогледнете зад нещата, не защото хората въобще не биха могли да сторят това, но защото времето за това е минало вече.
към текста >>

70. 1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Ако погледнем с духовното око, което може да бъде изострено чрез методите изложени в предидущите сказки, ако с това духовно око погледнем в далечното минало на нашата планета, тогава това, което би се предложило на сетивното око, ни се явява приблизително в онова време и редуване на времето, което ни е описано чрез геоложкото изследване.
Ако погледнем с духовното око, което може да бъде изострено чрез методите изложени в предидущите сказки, ако с това духовно око погледнем в далечното минало на нашата планета, тогава това, което би се предложило на сетивното око, ни се явява приблизително в онова време и редуване на времето, което ни е описано чрез геоложкото изследване. Ние поглеждаме така да се каже също там в миналото, както геоложкото изследване е трябвало да си го представи чрез фантазията, насочвайки погледа в миналото. От онези същества, които днес според нашите човешки понятия наричаме съвършени, ние поглеждаме отивайки назад в миналото към все по-несъвършени и по-несъвършени същества на Земята и понякога виждаме към тези същества да се примесват гротескни форми, които принадлежат към различните видове влечуги, Ихтиозаурус, Плесиозаурус, Динозаурус, Археоптерикс. След това намираме същества, които не притежават никакъв гръбначен скелет и т.н. и действително с ясновидския поглед откриваме една епоха на нашата Земя, в която не можем да видим такива същества, каквито живеят сега на нашата Земя. Следователно трябва да допуснем, че и духовнонаучното изследване може да види от своите собствени източници това постепенно повишаване на степента на съвършенство.
към текста >>

Но когато отиваме в много далечното минало, тя съвсем не се представя такава.
С помощта на онзи поглед, чиито характеристики бяха често описвани тук, Духовната наука прониква назад в миналото и намира в царството, което можем да виждаме с очите, все по-несъвършени и несъвършени същества като предшественици на нашия настоящ земен животински свят. Обаче тя намира, че когато проследяваме така Земята отивайки назад в миналото, тази Земя се представя съвсем различно от това, което тя е в днешно време. Днес Земята се представя като минерална основа, върху която ние стъпваме, заобиколена от въздух, в който се намират мъглите, облачните образувания и т.н. Но когато отиваме в много далечното минало, тя съвсем не се представя такава. Голям брой вещества, които днес се намират в дълбините на Земята, в далечните минали времена са се намирали още в околността на Земята и само постепенно са се утаили. Това трябва да допусне и геологията. Но колкото по-далече отиваме, толкова повече намираме, че като планета нашата Земя е имала съвършено друга форма, тя става нещо съвършено различно от днес, че така да се каже това, което днес е атмосфера, ни показва, все повече и повече, колкото по-далече в миналото отиваме, характера на едно живо същество. В окръжността на нашата Земя ние намираме не само такъв минерален въздух и такива минерални облачни образувания, каквито имаме днес, но сред това, което принадлежи на нашата Земя, в най-древни времена намираме нещо като живи членове, като живи органи на едно голямо живо същество. Когато отиваме така назад в миналото, стигаме до едно такова състояние на Земята, което бихме могли до сравним с положението, както днес бихме могли да стоим като съвсем малки същества в един човешки организъм, като че бихме стояли върху твърдата почва на една кост и бихме могли да гледаме навън и бихме виждали вън кръвоносната система, нервната система и т.н.
към текста >>

Така някой, който в много далечното минало време би стоял върху Земята и гледал навън, не би видял тъкането на минералните вещества и процеси, не би видял минералния въздух, а жив, пулсиращ живот.
Това трябва да допусне и геологията. Но колкото по-далече отиваме, толкова повече намираме, че като планета нашата Земя е имала съвършено друга форма, тя става нещо съвършено различно от днес, че така да се каже това, което днес е атмосфера, ни показва, все повече и повече, колкото по-далече в миналото отиваме, характера на едно живо същество. В окръжността на нашата Земя ние намираме не само такъв минерален въздух и такива минерални облачни образувания, каквито имаме днес, но сред това, което принадлежи на нашата Земя, в най-древни времена намираме нещо като живи членове, като живи органи на едно голямо живо същество. Когато отиваме така назад в миналото, стигаме до едно такова състояние на Земята, което бихме могли до сравним с положението, както днес бихме могли да стоим като съвсем малки същества в един човешки организъм, като че бихме стояли върху твърдата почва на една кост и бихме могли да гледаме навън и бихме виждали вън кръвоносната система, нервната система и т.н. като един заобикалящ ни свят. Така някой, който в много далечното минало време би стоял върху Земята и гледал навън, не би видял тъкането на минералните вещества и процеси, не би видял минералния въздух, а жив, пулсиращ живот. Колкото по-далече в миналото бихме отишли, толкова повече положението би било такова. Така щото бихме могли да стигнем до онази епоха, която бихме нарекли епоха на образуването на гранита. И бихме могли да си кажем: Тук всъщност земята е едно мощно живо същество, има в себе си един многообразен живот, не е още изпълнена с живи същества, които днес ходят върху нея или живеят във водата и т. н., а живеят вътре един вид като паразити на целия жив организъм на земята, плуват в нейната кръв, както днес облачните маси на въздуха и тем подобни. След това стигаме до една епоха, за която трябва да кажем: Върху земната почва царува несъмнено такава висока температура, че на нея не може да се развие живот, обаче в окръжността се развива живот, живот, който иска да слезе долу, но не може да слезе долу.
към текста >>

Пренесен е бил целият веществен масив на нашата Земя и това, което е минало през ситото, е било направено основа, която е била предадена на чисто минералния живот, за да може да се развие върху него един нов живот, който виждаме сега да се явява в момента като най-нисшата форма, която геологията ни показва като най-простите същества появили се през следващото време в камбрийската форма.
Обаче това, което става върху почвата на нашата Земя, то е така да се каже само едното течение, което е останало от предишни първо повече живи органически и после духовни процеси. Тази почва трябваше да се роди, да се образува, за да може върху нейната основа да се развие сега един различно устроен живот: онзи живот, който постепенно е станал нашият живот, за да могат така да се каже постепенно да се образуват в живите същества такива мозъчни инструменти, чрез които тези същества да могат да си представят духа вътрешно, да могат да си образуват вътрешно мисли и чувства, които един вид познавайки и чувствувайки повтарят външните процеси. Ето защо цялата веществена маса на нашата Земя трябва първо да бъде "пресята", да бъдат отделени днешните мъртви минерали и да бъдат задържани онези, които днес могат да образуват организмите, които са проникнати само от една част на стария веществен масив. Това са частите, които едва сега могат да се образуват например да образуват това, което е човекът днес. Духът, който живее в човешката глава, в човешкото сърце, който следователно живее в едно същество, което е така да се каже по-фино организирано отколкото общото същество планета Земя, този дух можеше да се роди само в едно такова същество, което е получило първо отделена от него другата веществена маса, която днес не принадлежи на органическия живот. Пренесен е бил целият веществен масив на нашата Земя и това, което е минало през ситото, е било направено основа, която е била предадена на чисто минералния живот, за да може да се развие върху него един нов живот, който виждаме сега да се явява в момента като най-нисшата форма, която геологията ни показва като най-простите същества появили се през следващото време в камбрийската форма.
към текста >>

71. 2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Тук трябва да си спомним това, което често пъти е било казвано: че в редуващите се епохи на неговото развитие човечеството е минало през различни форми не развитие на съзнанието.
Има знаменателни думи, които ни са запазени от древното гръцко предание и изразяват многозначително, как не само самите египтяни, но как цялата древност е чувствувала тази египетска култура. Това предание ни казва именно, че един египетски мъдрец е казал на Солон: Вие гърците си оставате вечно деца; това, което знаете, е произлязло от вашето собствено човешко мислене и виждане. Вие не притежавате стари предания. Вие оставате деца, не възмъжавате, защото не притежавате никакво прастаро учение! Едно "прастаро учение": какво означава това, ние научаваме едвам, когато с помощта на Духовната наука се опитаме да хвърлим светлина в цялата особеност и форма на мислене на египетското мислене и чувствуване. Тук трябва да си спомним това, което често пъти е било казвано: че в редуващите се епохи на неговото развитие човечеството е минало през различни форми не развитие на съзнанието. Съзнанието, което днес имаме, в което днес живеем, цялата особеност и начин на усвояване на външния свят чрез сетивата, чрез комбинирането с интелекта и с ума, тази форма на всекидневното, а също и на научното мислене не е съществувала винаги, а човешкото съзнание е напълно подчинено на това, което назоваваме с думата развитие. Не само външният свят е подчинен на това развитие, не само формите на този външен свят, а и устройството на човешката душа и самото човешко съзнание. Ние сме обръщали вниманието върху това, че можем да разберем древните културни центрове на човечеството само тогава, когато предположим това, което Духовната наука има да каже от своите източници: че вместо днешното интелектуално съзнание в древни времена е имало едно ясновидско съзнание, което не е било подобно нито на нашето дневно съзнание, което трае от събуждането до засипването, нито на нашето безсъзнание при съня от засипването до събуждането. А това пра-древно съзнание на прачовечеството се е състояло в едно междинно състояние, което се е запазило, бихме могли да кажем, само атавистично като в едно атрофирано наследство в образния свят на нашите сънища. Но докато нашите сънища са хаотични и такива, каквито те са в обикновения живот, нямат едно реално значение, древното съзнание, което е действувало в образи, но в известно отношение е имало един смътен, съновиден характер, е било едно ясновидско съзнание, чиито образи са се отнасяли не към нашия физически свят, а към това, което стои зад него като един духовен свят.
към текста >>

Това, което в далечното минало е било виждано като тайни на духовните светове, е било запазени у по-старите египтяни с най-голяма благоговейност, с най-дълбока религиозност и най-голяма грижа през хилядолетията, така щото онези, които живееха в по-късната епоха на Египет, макар и да можеха още да виждат в духовните светове, можеха да си кажат приблизително следното: Сега ние още виждаме един нисш духовен свят, знаем, че съществува едно такова виждане на един духовен свят; да се съмняваме в това би било също така умно, както да се съмняваме, че съществува едно външно виждане с очите.
Това, което в далечното минало е било виждано като тайни на духовните светове, е било запазени у по-старите египтяни с най-голяма благоговейност, с най-дълбока религиозност и най-голяма грижа през хилядолетията, така щото онези, които живееха в по-късната епоха на Египет, макар и да можеха още да виждат в духовните светове, можеха да си кажат приблизително следното: Сега ние още виждаме един нисш духовен свят, знаем, че съществува едно такова виждане на един духовен свят; да се съмняваме в това би било също така умно, както да се съмняваме, че съществува едно външно виждане с очите. Това можеше да си каже египтянинът от по-късните времена. Той наистина още имаше само слаби отзвуци от по-нисши духовни светове, но при това все пак чувствуваше и предчувствуваше, че е имало време, когато хората са могли да виждат по-дълбоко в това, кой стои зад физическия сетивен свят. И едно много старо учение, за което именно египетският мъдрец говореше на Солон, запазено в чудесни съчинения в светилищата и в надписи по колоните, говореше за ясновидските способности в древно време. Обаче онзи, когото египтяните считаха за най-великия първоначален притежател на ясновидската мъдрост, те наричаха своя велик мъдрец, древния Хермес. Когато след това в по-късни времена отново дойде един възобновител на древната египетска мъдрост, той нарече себе си отново Хермес, както и мнозина други според един стар обичай на египетските мъдреци.
към текста >>

И неговите последователи, понеже казваха, че мъдростта на живеещия в предревното минало Хермес отново е оживяла, нарекоха сега този първи Хермес Трикратно Великият: Хермес Трисмегистос.
Това можеше да си каже египтянинът от по-късните времена. Той наистина още имаше само слаби отзвуци от по-нисши духовни светове, но при това все пак чувствуваше и предчувствуваше, че е имало време, когато хората са могли да виждат по-дълбоко в това, кой стои зад физическия сетивен свят. И едно много старо учение, за което именно египетският мъдрец говореше на Солон, запазено в чудесни съчинения в светилищата и в надписи по колоните, говореше за ясновидските способности в древно време. Обаче онзи, когото египтяните считаха за най-великия първоначален притежател на ясновидската мъдрост, те наричаха своя велик мъдрец, древния Хермес. Когато след това в по-късни времена отново дойде един възобновител на древната египетска мъдрост, той нарече себе си отново Хермес, както и мнозина други според един стар обичай на египетските мъдреци. И неговите последователи, понеже казваха, че мъдростта на живеещия в предревното минало Хермес отново е оживяла, нарекоха сега този първи Хермес Трикратно Великият: Хермес Трисмегистос. Всъщност само гърците го наричаха Хермес, при египтяните той носеше името ТОТ. Обаче ние можем да разберем този мъдрец само тогава, когато разберем това, какво именно египтяните са считали като същински тайни на света под влиянието на преданията за Хермес или Тот.
към текста >>

Това довеждаше до там, великият мъдрец, който трябва да си представим, че е съществувал в много далечното минало, според мнението на египтяните да има преди всичко най-дълбокия ясновидски поглед в отношението на човечеството към Вселената, което тук само скицирахме, и да изрази до най-висока степен това, което съчетанието на звездите е било по отношение на тези духовни сили и техните процеси и фактите ставащи между тях.
Това довеждаше до там, великият мъдрец, който трябва да си представим, че е съществувал в много далечното минало, според мнението на египтяните да има преди всичко най-дълбокия ясновидски поглед в отношението на човечеството към Вселената, което тук само скицирахме, и да изрази до най-висока степен това, което съчетанието на звездите е било по отношение на тези духовни сили и техните процеси и фактите ставащи между тях. Той е изразил това, което е ставало в езика на звездите. Ако например трябваше да се изрази, как Озирис се отнася към Изис, това можеше да се каже на народа само под формата на легенда екзотерично. Но за онези, които биваха въвеждани в посвещението, по-точното отношение е било изразявано чрез отношението на светлината, която излиза от Слънцето, отразена е от Луната, и която минава през чудните отношения от новолунието през четвъртините и стига до пълнолунието. В това египтяните с право са виждали нещо, което е било подобно на отношението на силата на Изис в човешката душа към Озирис. И след това от тези отношения на небето и техните форми е било взето това, което можем действително да считаме като първоначалните форми на писмеността.
към текста >>

Ти стоиш горе в едно прадалечно минало време и ни изпрати долу чрез тези, които бяха носители на твоите предания, това, което се влива във външната човешка култура и се превръща в най-голямата благодат за човеците.
Така древният египтянин поглеждаше даже за своята хронология като от своята слаба човешка сила, която е свързана с ума, така поглеждаше той към духовните Сили и Същества, които живеят в един скрит свят и поправят според по-дълбоки закони това, което хората имат да прекарат на Земята, съхраняват го и го пазят. И древният египтянин почиташе своя Тот, своя Хермес като онзи, който е бил вдъхновен от тези бдителни Сили на небето. Ето защо за душата на древния египтянин, тази индивидуалност беше не само един велик учител, а едно такова същество, към което той поглеждаше с най-дълбоко чувство на благодарност, с най-дълбока почит, като си казваше: Всичко, което имам, аз го имам от тебе. Ти стоиш горе в едно прадалечно минало време и ни изпрати долу чрез тези, които бяха носители на твоите предания, това, което се влива във външната човешка култура и се превръща в най-голямата благодат за човеците. Чрез това душата на древния египтянин се чувствуваше както по отношение на истинската първопричина на силите така и по отношение на пазителя на тези сили, както за Озирис, така и за Хермес или Тот не само проникнат от едно знание, което беше затворено в мъдрост, но и проникнат от едно чувство, което беше морално в най-дълбокия смисъл на думата, което беше едно чувство потопено в най-дълбока почит и благодарност. Ето защо старите описания ни показват, че всичко, което египтяните имаха като мъдрост, особено в старите времена, след това по-късно беше все по-малко и по-малко проникнато от религиозния характер. Даже всяко човешко знание беше свързано в смисъла на древните египтяни с религия; така беше и за всяка мъдрост, за всяка наука. Всичко това не се показваше вече в по-късни времена в неговата чиста форма. Защото както е вярно, че в редуващите се епохи отделните народи имат мисията да изразят общо духовното в специални форми, също така вярно е, че отделните култури, когато са достигнали своя връх, навлизат в упадък.
към текста >>

Така ние поглеждаме към онези духове на човечеството, които както Заратустра, така и Хермес ни се явяват така велики, защото първи са дали на човечеството онези най-велики импулси в прадалечното минало, за което египетският мъдрец бе говорил на Солон.
Това е първото начало на официалната наука, която и тук както можахме да покажем това последния път за Геологията навлиза в пътища, които могат да доведат до съвпадение с това, което Духовната култура има да внесе в съвременната култура. Ако се продължи по-нататък да се върви по тези пътища, учените все повече ще се отклонят от онзи мъртъв образ, който те биха искали да поставят в изходната точка на човешките култури като нещо първобитно, детинско, и ще стигнат до великите индивидуалности, които се явяват толкова по-високо стоящи, защото трябваше да предадат от своите вдъхновения на една още ясновидска култура онова, което във всяка културна дейност имаме като най-велики благодеяния, на които можем да бъдем съпричастници. Така ние поглеждаме към онези духове на човечеството, които както Заратустра, така и Хермес ни се явяват така велики, защото първи са дали на човечеството онези най-велики импулси в прадалечното минало, за което египетският мъдрец бе говорил на Солон. Ние поглеждаме нагоре към Хермес или Тот и си казваме: Както Заратустра така и Хермес стои там като една от онези ръководещи индивидуалности на човечеството, към които поглеждайки чувствуваме в самите нас едно повишение на нашите сили, знаейки, че Духът не само е в света, а постоянно се влива в мирови дела, в развитието на човечеството! Свързвайки се с такива духове, ние се чувствуваме укрепени в нашето съществуване, изпълнени с вяра в нашите действия, сигурни в нашата надежда, укрепени в нашето определение като човеци. За такива винаги ще можем да кажем: Към тях поглеждат родените след тях поколения и търсят своето собствено съществуване в даровете на техните душевни сили и познават собствената дейност във вечните произведения на Духа, дело на действуващите с мощен импулс сред човечеството духовни ръководители.
към текста >>

72. 3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Такива хора са имали стремежа да се свържат със света, не да гледат назад, а да гледат напред, да бъдат борци и да си кажат: В света, който ни е даден сега, е вплетена същата божествена-духовна Същност, в който ние сме били вплетени в далечното минало.
Напротив ние можем да опишем едно друго течение, което можем да проследим особено при Заратустризма. То се намира при хората и народите, които си казват: Ние искаме да действуваме в новия свят, който всъщност едва сега ни е даден. Хората, които бяха привърженици на това действуване в новия свят, не са гледали с тъга назад към онова, което са изгубили, а са чувствували все повече и повече, че трябва да се свържат с всички сили, чрез които могат да прогледнат през всичко това, което ги заобикаля като сетивен свят и до които може да стигне и духът за човешкото знание, когато той действително проникне дълбоко със своето наблюдение. Такива хора са имали стремежа да се свържат със света, не да гледат назад, а да гледат напред, да бъдат борци и да си кажат: В света, който ни е даден сега, е вплетена същата божествена-духовна Същност, в който ние сме били вплетени в далечното минало. Ние трябва да търсим тази Същност в заобикалящия ни свят, ние трябва да се свържем с добрите елементи на духовното и чрез това да подпомогнем развитието на света. Това е по същество онова светогледно течение, което е изходило от по-северно разположените области на азиатската страна: на север от онези области, където човекът е гледал с тъга назад към изгубеното.
към текста >>

Доколкото християнската идея се основава на идеите на Стария Завет, тя ни сочи към едно минало човечеството, както тя прави това и във великите, мощни образи на Генезиса /сътворението на света/, сочи ни към онова състояние, при което човекът е стоял по различен начин спрямо своите духовни светове в сравнение с по-късно.
Доколкото християнската идея се основава на идеите на Стария Завет, тя ни сочи към едно минало човечеството, както тя прави това и във великите, мощни образи на Генезиса /сътворението на света/, сочи ни към онова състояние, при което човекът е стоял по различен начин спрямо своите духовни светове в сравнение с по-късно. Но сега се явява особеното, чрез което в Християнството човекът застава по съвършено друг начин спрямо света, съвършено различно от становището на човека в Будизма. Тук като християнска може да бъде посочена идеята: В мене живее една мъдрост благодарение на онова устройство на душата, което аз сега имам. Чрез начина, по който аз наблюдавам сетивния свят и го схващам с моя ум, в мене живее една мъдрост, една наука, една практика на живота. Но аз мога да отида назад в миналото към едно душевно устройство на прачовечеството, когато душите са се намирали в едно друго състояние. Тогава с станало нещо, което може да бъде наречено не само в будистки смисъл едно слизане на човека от духовно-душевни висини в сетивната майя или илюзия, но което трябва да бъде назовано като нещо друго, а именно като нещо, за което днешните хора нямат една разбираща представа: грехопадане.
към текста >>

В това грехопадение човекът чувствува нещо, което му принадлежи, нещо, чрез което той си казва: Както стоя сега като човек, в мене действуват сили, които не са израснали изолирано в този стоящ пред мене човек, но които са се появили в едно прадалечно минало и там са участвували в нещо участвували са именно в това, че човечеството, към което принадлежа, не само е слязло, но е слязло така, щото е навлязъл в едно друго отношение към света, различно от това, което би настъпило според условията, които са царували по-рано.
Тук като християнска може да бъде посочена идеята: В мене живее една мъдрост благодарение на онова устройство на душата, което аз сега имам. Чрез начина, по който аз наблюдавам сетивния свят и го схващам с моя ум, в мене живее една мъдрост, една наука, една практика на живота. Но аз мога да отида назад в миналото към едно душевно устройство на прачовечеството, когато душите са се намирали в едно друго състояние. Тогава с станало нещо, което може да бъде наречено не само в будистки смисъл едно слизане на човека от духовно-душевни висини в сетивната майя или илюзия, но което трябва да бъде назовано като нещо друго, а именно като нещо, за което днешните хора нямат една разбираща представа: грехопадане. Можем да мислим върху грехопадението както си щем, но с едно нещо трябва да се съгласим, а то за днес е достатъчно. В това грехопадение човекът чувствува нещо, което му принадлежи, нещо, чрез което той си казва: Както стоя сега като човек, в мене действуват сили, които не са израснали изолирано в този стоящ пред мене човек, но които са се появили в едно прадалечно минало и там са участвували в нещо участвували са именно в това, че човечеството, към което принадлежа, не само е слязло, но е слязло така, щото е навлязъл в едно друго отношение към света, различно от това, което би настъпило според условията, които са царували по-рано. При своето сливане човечеството е стигнало до определена дълбочина благодарение на нещо, което е станало чрез негова собствена вина, което може да бъде наречено една предосъзната вина. Следователно ние нямаме просто работа с едно обикновено слизане, както разбира това Будизмът, а с едно изменящо се чувствуване в това слизане, което, ако биха действували само предишните условия, не би станало такова, каквото е станало сега: защото сега то е станало такова, че душевното устройство на хората е паднало в едно изкушение.
към текста >>

Така този, който гледа от повърхността на Християнството в неговите дълбочини, поглежда към едно душевно състояние на човека в миналото, което е било преодоляно в течение на историята, но за което той си казва: Чрез това, че в далечното минало е станало нещо, това душевно състояние, което се намира в мене в неговото действие, в неговото следствие като нещо несъзнателно, е станало различно от това, което би трябвало да стане.
Така този, който гледа от повърхността на Християнството в неговите дълбочини, поглежда към едно душевно състояние на човека в миналото, което е било преодоляно в течение на историята, но за което той си казва: Чрез това, че в далечното минало е станало нещо, това душевно състояние, което се намира в мене в неговото действие, в неговото следствие като нещо несъзнателно, е станало различно от това, което би трябвало да стане. Обаче будистът стои така спрямо света: аз съм поставен вън в света, като съм бил откъснат от една връзка с божествено-духовния свят. Когато гледам този свят, той ми предлага само майя, илюзия. А християнинът стои спрямо света така: Аз съм слязъл в този свят. Ако бих слязъл така, както би отговаряло на съществуващите в далечното минало условия, навсякъде зад сетивната илюзия, зад илюзията на материалния свят аз бих прогледнал в истинското битие и навсякъде бих бил в състояние да намеря това, което е правилното. Но тъй като съм слязъл по друг начин, различно от това, което отговаряше на предишните условия, аз самият съм превърнал този свят в една илюзия.
към текста >>

Ако бих слязъл така, както би отговаряло на съществуващите в далечното минало условия, навсякъде зад сетивната илюзия, зад илюзията на материалния свят аз бих прогледнал в истинското битие и навсякъде бих бил в състояние да намеря това, което е правилното.
Така този, който гледа от повърхността на Християнството в неговите дълбочини, поглежда към едно душевно състояние на човека в миналото, което е било преодоляно в течение на историята, но за което той си казва: Чрез това, че в далечното минало е станало нещо, това душевно състояние, което се намира в мене в неговото действие, в неговото следствие като нещо несъзнателно, е станало различно от това, което би трябвало да стане. Обаче будистът стои така спрямо света: аз съм поставен вън в света, като съм бил откъснат от една връзка с божествено-духовния свят. Когато гледам този свят, той ми предлага само майя, илюзия. А християнинът стои спрямо света така: Аз съм слязъл в този свят. Ако бих слязъл така, както би отговаряло на съществуващите в далечното минало условия, навсякъде зад сетивната илюзия, зад илюзията на материалния свят аз бих прогледнал в истинското битие и навсякъде бих бил в състояние да намеря това, което е правилното. Но тъй като съм слязъл по друг начин, различно от това, което отговаряше на предишните условия, аз самият съм превърнал този свят в една илюзия. Коя е причината този свят да бъде една илюзия? пита будистът. И той отговаря: Причината е в самия свят! Коя е причината този свят да бъде една илюзия?
към текста >>

73. 4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Но ние не можем да разберем така митовете и сказанията като преобразувания на типичните сънища, както Лайстнер ги е схващал, а трябва да ги разберем изхождайки от едно минало човешко състояние на съзнанието, което е виждало духовния свят в образи и поради това го е изразявало също в образи.
Тук трябва да обърнем вниманието върху това, че определени изследователи на митовете по отношение на образувания подобни на митовете, на сказанията и т.н., които са се образували още и в по-късни времена при отделните народи, се чувствуват заставени да приемат за раждането на такива митове една съвършено друга форма на човешкото състояние на съзнанието. По-рано аз често съм обръщал вниманието върху една интересна книга, която произхожда от един изследовател на митовете, който като такъв може да бъде наречен най-бележитият изследовател на митовете в по-ново време искам да кажа: Лудвиг Лайстнер и неговата книга "Загадката на сфинкса". Тази книга принадлежи към най-забележителните в нейната област. В нея се показва, че някои митове изглеждат като продължения на събитията от света на сънищата, които се изживяват типично. Лайстнер не стигна до Духовната наука, той нямаше никакво съзнание за това, че доставяше първите градивни камъни за едно истинско познание на старите митологии. Но ние не можем да разберем така митовете и сказанията като преобразувания на типичните сънища, както Лайстнер ги е схващал, а трябва да ги разберем изхождайки от едно минало човешко състояние на съзнанието, което е виждало духовния свят в образи и поради това го е изразявало също в образи. Никой не може действително да разбере старите сказания, митове и легенди, ако първо не предположи, че старите митологии са почерпени от едно друго състояние на човешкото съзнание първо като една хипотеза. Затова и днес толкова малко се напредва в разбирането на старите сказания и митове! Това старо предичовешко или най-малко предиисторическо състояние на душевното устройство е преминало в сегашното състояние на съзнанието, което накратко може да бъде охарактеризирано, като кажем: по отношение на нашето съзнание ние се намираме ту в будно състояние, ту в сън и последователно сменяме тези две състояния. В будното съзнание ние завладяваме възприятията на външния свят чрез нашите сетива и свързваме тези възприятия, комбинираме ги чрез нашия интелект. Сетивно-интелектуалното съзнание, което действува чрез нашия ум, чрез нашия разум, е заменило старото ясновиждащо душевно състояние.
към текста >>

74. 5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Защото това са само погрешни заключения, и законът за всеобщата топлинна смърт е толкова всеобщ, че, ако правилно постъпваме, трябва да допуснем: Според законите на физиката звездите, които се сблъскват с една мирова мъглявина, поради това, че са съществували и по-рано и са изразходвали толкова много от своята енергия, трябва да донесат със себе си само остатъка от тяхното минало съществуване.
Аз можах да покажа само бегло това, което е посочено несъстоятелно в трудовете на Арениус. Обаче по същество онзи, който се задълбочи в това, което е довело до хипотезата на всеобщата топлинна смърт, не може да не допусне, че възможността е само илюзорна, когато се счита, че в една мирова мъглявост, може и когато чрез проникването на една звезда става едно повишение на температурата, топлинната смърт би могла да бъде задържана. Защото това са само погрешни заключения, и законът за всеобщата топлинна смърт е толкова всеобщ, че, ако правилно постъпваме, трябва да допуснем: Според законите на физиката звездите, които се сблъскват с една мирова мъглявина, поради това, че са съществували и по-рано и са изразходвали толкова много от своята енергия, трябва да донесат със себе си само остатъка от тяхното минало съществуване. Така щото и тези процеси, които стават в мировата мъглявина, трябва да бъдат обхванати от стремежа за отиване на вселената към всеобщата топлинна смърт. Но характерно е, че Арениус отива още по-далече и включва в своята идея за лъчевото налягане възможността чрез това лъчево налягане да бъдат пренесени семена на живи същества от едно небесно тяло в други. И може да се докаже привидно с пълна правота -, че студът, благодарение на който определени растителни и животинския семена могат да бъдат запазени от загиване, служи именно за пренасяне в живо състояние на тези зародиши от едно небесно тяло на друго. Това би могло да се изчисли например за пътя от Земята до Марс. По този начин Земята бива освободена от задължението да е създала някога първите живи форми на съществуване, както искат да докажат това физиката, геологията и т.н.
към текста >>

Там е показано, че нашата Земя е минала през едно предишно планетарно състояние, това последното също е минало през едно още по-предишно планетарно състояние, като миналото на нашата Земя може да бъде проследено до едно състояние, което там е наречено "Старият Сатурн" но как е наречено това състояние, не е важното.
Когато това се вземе под внимание, тогава ще се установи, че великите и действително забележителните резултати на модерната астрономия могат да бъдат съединени по един чудесен начин с образа на света, който Духовната наука ни дава. Вземете в ръцете си книгата "Тайната наука". Там е показано, как нашата Земя се е развила постепенно, как тя точно както отделният човек минава през редуващи се земни съществувания минава през степени на развитието, как и една планета сама минава през степени на развитието. Там е показано, че нашата Земя е минала през едно предишно планетарно състояние, това последното също е минало през едно още по-предишно планетарно състояние, като миналото на нашата Земя може да бъде проследено до едно състояние, което там е наречено "Старият Сатурн" но как е наречено това състояние, не е важното. С това име не се разбира днешният Сатурн, а един планетарен предтеча на нашата Земя. Същото духовно познание ни показва, независимо от всяка физика и независимо от всяка спекулация -, нещо, което може да се види в самота гореспомената книга, че един съответен предшественик на нашата Земя, именно този стар Сатурн, се е намирал в едно топлинно състояние, състоял се е само от топлина и че в това топлинно състояние са действували духовни Сили, духовни Същества, които са завладели хаоса от топлина. Чрез това цялото развитие е придвижено напред до нашата днешна Земя. По-нататък Духовната наука ни показва, че фактически материята под нашите нозе се намира в един процес на умиране. В сказката "Какво има да каже Геологията върху възникването на света?
към текста >>

75. ХVІІІ. Апокалипсисът GA_92 Езотерична космология

Определени видения за минало, а също и за бъдещето, бяха разкривани на учениците в Розенкройцерските Школи и след това, за да могат да изтълкуват тези видения, им се казваше да изучават Апокалипсиса.
Да се опитаме да си представим това бъдеще в светлината на космологичните принципи, които изучавахме в тези лекции. Определени видения за минало, а също и за бъдещето, бяха разкривани на учениците в Розенкройцерските Школи и след това, за да могат да изтълкуват тези видения, им се казваше да изучават Апокалипсиса. Ние ще се отправим по същия път и ще разгледаме как човекът постепенно е станал това, което е днес, и какво стои пред него в бъдещето. Ние говорихме за древния континент Атлантида, и за атлантите, които едва към края на своя период имаха примитивно съзнание за "Аз". Следатлантските епохи са както следва:
към текста >>

76. Забележки на издателя. GA_93 Легендата за храма

254 (1915), "Съвременност и минало на човешкия дух", (1916) Събр. съч.
[2]/Виж например седемтомната поредица "Космическа и човешка история", (1914 до 1917) Събр. съч. 170 до 174а и б; "Окултното движение през ХІХ столетие и неговото отношение към световната култура", Събр. съч. 254 (1915), "Съвременност и минало на човешкия дух", (1916) Събр. съч. 167; "Как може човечеството може отново да намери Христос? ", (1918) Събр. съч. 187; "Лечебни фактори за социалния организъм" (1920), Събр. съч. 198.
към текста >>

77. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда. GA_93 Легендата за храма

И в тази съдба той е бил в състояние да види цялото минало и бъдеще на петата коренна раса.
В този мит е скрита цялата история на петата коренна раса и в него е разкрита истинска мистерийна мъдрост. Всичко това се е разказвало като мит в Гърция. Ала също и в мистериите то е било така изобразявано, че кандидатът за посвещение е заставал пред съдбата на Прометей. И в тази съдба той е бил в състояние да види цялото минало и бъдеще на петата коренна раса. Разбиране на това е възможно, само когато вие вземете предвид едно нещо.
към текста >>

78. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение. GA_93 Легендата за храма

Първата подраса живя в прадалечното минало в древна Индия.
Ние сме в петата коренна раса на човечеството, която е населила Земята, откакто от потопите на океана се е издигнала твърдата почва, на която сега живеем. Откакто атлантската раса започна бавно да изчезва, оттогава на Земята доминира арийската коренна раса. Когато разгледаме себе си, тук в Европа ние сме петата подраса (културна епоха) на арийската коренна раса. Първата подраса живя в прадалечното минало в древна Индия. И съвременните индийци са потомци на тази първа подраса, чийто духовен живот още съществува в прадревните индийски Веди/*4/. Ведите наистина са само ехо от древната култура на Ришите. По онова време не е имало още писменост – имаше само традиция. След това идва 2-та, 3-та и 4-та подраси. Четвъртата подраса възприе християнството.
към текста >>

Това е един процес, който е станал в прадалечното минало.
Само в груби линии мога да опиша как става слизането в етерното тяло. В етерното тяло съществуват някои потоци, които са предшественици на телесните физически органи. Нервната система, самите нерви, симпатичната нервна система, която се разширява в гърба, ганглиите на симпатичната нервна система, това са части, които са били само етерно развити в първите времена. Това е един процес, който е станал в прадалечното минало. След като човекът е прогресирал все повече и повече, дошло е време, когато вътре в неговото тяло – което вече е съдържало в себе си потенциалността да развие нервната система, – се е развила структурата, която прави човека способен да развие своята вътрешна телесна топлина, да произвежда топлата кръв. Това от своя страна е една по-късна структура от етерното тяло, което тогава е било вече под силното влияние на силите на астралното тяло. И от онова, което по-късно ние откриваме като основа на мозъка, се формира мозъкът на гръбначния стълб отново от етерното тяло като другия полюс на етерното тяло, като от една страна се разви мозък, а от друга страна вътрешната топлина на кръвта. Това се случи в миналото. Не само природни сили са работили върху развитието на човека, а също и висши духовни същества.
към текста >>

79. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/. GA_93 Легендата за храма

Основаването на Свободното масонство лежи назад в далечното минало.
Основаването на Свободното масонство лежи назад в далечното минало. То се зароди в началото на 4-та културна епоха на нашата съвременна 5-та /следатлантска/ коренна раса. Старият завет, който дава обяснения на тези неща бе записан по същото онова време. Казва ни се, че висши духове са дали откровение на Мойсей, което той записал. Познаването на висшите неща обаче вече съществуваше много по-рано и се предаваше устно от поколение на поколение, от свещеническа уста на свещеническо ухо, докато бе записано в документна форма от Езра/*1/ на когото се приписват записването на тези неща. Когато Старият завет започна да набира сили чрез свещениците, възникна огромно противодействие към тази свещеническа книга в братствата на Свободното масонство по специална причина.
към текста >>

80. ХVІІІ. Апокалипсисът. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Определени видения за минало, а също и за бъдещето, бяха разкривани на учениците в Розенкройцерските Школи и след това, за да могат да изтълкуват тези видения, им се казваше да изучават Апокалипсиса.
Да се опитаме да си представим това бъдеще в светлината на космологичните принципи, които изучавахме в тези лекции. Определени видения за минало, а също и за бъдещето, бяха разкривани на учениците в Розенкройцерските Школи и след това, за да могат да изтълкуват тези видения, им се казваше да изучават Апокалипсиса. Ние ще се отправим по същия път и ще разгледаме как човекът постепенно е станал това, което е днес, и какво стои пред него в бъдещето. Ние говорихме за древния континент Атлантида, и за атлантите, които едва към края на своя период имаха примитивно съзнание за “Аз”. Следатлантските епохи са както следва:
към текста >>

81. Съдържание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Минало и бъдещо духовно познание
Минало и бъдещо духовно познание
към текста >>

82. Минало и бъдещо духовно познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

МИНАЛО И БЪДЕЩО ДУХОВНО ПОЗНАНИЕ
МИНАЛО И БЪДЕЩО ДУХОВНО ПОЗНАНИЕ
към текста >>

Затова някои изтъкнати представители на духовния живот, които са се чувствали неразбрани и самотни, са поглеждали в онези велики времена на безкрайно далечното минало, в които човекът още е общувал със самите духове и богове.
Затова някои изтъкнати представители на духовния живот, които са се чувствали неразбрани и самотни, са поглеждали в онези велики времена на безкрайно далечното минало, в които човекът още е общувал със самите духове и богове. Те са знаели това и в тишината на нощта са копнели за мистериите от Елевзин – последните прекрасни издънки на гръцките мистерии.
към текста >>

83. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Като такъв човек той се е развил от прадревното минало, което наричаме лемурийската епоха на Земята.
Ако искаме правилно да опознаем връзката между тези две същности, трябва да се преместим във времето на пораждането на човечеството. Всички знаете от по-ранните лекции, че човекът, какъвто е днес, представлява съзвучие от двете същности: трите заложби за бъдещето, трите горни части от неговата същност – манас, будхи, атма, и долните четири – физическо, етерно, астрално тяло и аза. Като такъв човек той се е развил от прадревното минало, което наричаме лемурийската епоха на Земята.
към текста >>

84. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Приближавайки се до тези времена, идвате до прадревно минало, когато човекът изобщо не е виждал очертанията на друг човек, растение или животно.
Ако такъв атлантец би видял теменужка, нямаше да вижда как тя стои тук, а като че ли тук се издига мъгляво облаче. Също така не би видял червения цвят на розата, а червена аура около розата, червения цвят, свободно носещ се около нея. Когато видите някакъв кристал, ако е рубин, го виждате оцветен в червено. Първите атлантци не са виждали цвета в самия кристал. Той би им изглеждал като обграден от цветен лъчев венец, а рубинът би им изглеждал като един вид отрязък в този венец от багри. Приближавайки се до тези времена, идвате до прадревно минало, когато човекът изобщо не е виждал очертанията на друг човек, растение или животно. Когато се е доближавал до друг човек, който е бил приятелски настроен към него, той много повече е възприемал кафеникаво-червен цвят. Възприемал ли е красива синкава багра, е можел да си каже: Този човек е миролюбиво настроен към мен. Вътрешният живот на отсрещния човек му се е представял в такива цветове. Продължим ли още по-нататък в миналото, стигаме до прадревното време на древната Лемурия, която се е намирала между Азия, Австралия и Африка. Тогава не само съзнанието за познание е било съвсем различно, но е било различно всичко, което може да се нарече волев импулс.
към текста >>

Всички понятия, които човекът може да си изгради днес, всичко, което мисленето прави днес, е съществувало в нашето минало като действителност, която първо е била вложена в нещата.
Всички понятия, които човекът може да си изгради днес, всичко, което мисленето прави днес, е съществувало в нашето минало като действителност, която първо е била вложена в нещата. Всяко същество може да се разбере чрез неговото понятие. Някога всяко същество е било формирано според неговото понятие. В света не е било по-различно от това, което се прави в човешкото изкуство. Понятията, които човекът си създава днес, първоначално са били вложени в нещата. Ако бихте отишли още по-назад, бихте видели как тогавашните хора не са можели да казват: Аз си създавам понятие, като гледам нещата, а наистина са виждали какво е ставало там, как понятието е било влагано в тях.
към текста >>

85. Достъп до християнството чрез духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

В древното минало времето не е можело още да се измерва според това как Слънцето (привидно) обикаля Земята.
В древното минало времето не е можело още да се измерва според това как Слънцето (привидно) обикаля Земята.
към текста >>

86. За отношението на човека към заобикалящия го свят GA_98 Природни и духовни същества

В прадалечното минало те са били едно тяло.
Съществува обаче известна противоположност между духовните същества на Слънцето и тези на Луната, която не бива да се схваща като опозиция. Земята, Слънцето и Луната си съпринадлежат. В прадалечното минало те са били едно тяло. Тогава Слънцето се е отделило от Земята, това означава от общото тяло на днешната Земя и днешната Луна.
към текста >>

87. Относно някои свръхсетивни факти и същества GA_98 Природни и духовни същества

Да се върнем до онзи момент на нашето земно развитие, когато Слънцето се е отделило от нашата Земя, когато някога, в прадалечното минало Слънцето и Земята заедно са образували едно тяло.
Сега да преминем от тези мирови далечини до друг момент. Да се върнем до онзи момент на нашето земно развитие, когато Слънцето се е отделило от нашата Земя, когато някога, в прадалечното минало Слънцето и Земята заедно са образували едно тяло. Слънцето се отделя с високо развитите същества и оставя нашата Земя на мястото, подходящо за нашето по-бавно развитие. То започва да огрява Земята отвън. Съществата на Слънцето са възвишени и мощни същества, но творят по различен начин от престолите, онези духове от зодиака. Това, което протича от Слънцето към Земята, е светлината. То е мощно дело, но космически по-малоценно от потичането надолу на самата субстанция.
към текста >>

88. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост. GA_99 Теософия на розенкройцерите

В далечното минало това, което човекът можел да вижда в още смътното, мъгляво ясновиждане, се явявало в съвършено различни образи от днес.
Това няма непосредствено практическо значение. Ще поясня с пример. Вземете някоя определена част от астралното тяло. В далечното минало това, което човекът можел да вижда в още смътното, мъгляво ясновиждане, се явявало в съвършено различни образи от днес. Тези образи са отпечатани първоначално в астралното тяло на човека. Да си представим, че в астралното тяло някога са се отпечатали образите на трите пространствени измерения във вид на дължина, ширина и дълбочина. Този образ на триизмерното пространство какъвто бил някога внедрен в астралното тяло от първоначалното мъгляво ясновиждане, се е предал по-нататък в етерното тяло. Както печата се потапя в разтопения червен восък, така астралното тяло прониква в етерното, и това пластично изработвало формите на физическото тяло. Така образа на триизмерното пространство, е изработил някои органи в напълно определено място на физическото тяло.
към текста >>

89. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г. Деветчленната същност на човека. GA_99 Теософия на розенкройцерите

След това ще покажем, това, което наричат прераждане и карма, ще говорим за съдбата във връзка със създаването на човека, за развитието на човечеството в далечното минало и за перспективата за неговото бъдещо развитие.
Тогава ние ще можем да говорим за съдбата на човешката душа след смъртта и ще разгледаме човека бодърствуващ, спящ и мъртъв отново в смисъла на съставните членове на човешката природа. Ще ни бъде необходимо да изследваме, какво извършва човека от своята смърт до новото раждане. Широко разпространен е възгледа, че човек след смъртта бездейства. Това не е така. Напротив, той трябва да твори и да създава, той трябва да извърши работа, имаща космическо значение. След това ще покажем, това, което наричат прераждане и карма, ще говорим за съдбата във връзка със създаването на човека, за развитието на човечеството в далечното минало и за перспективата за неговото бъдещо развитие.
към текста >>

Ако погледнем човека в далечното минало, в неговото първо въплъщение на Земята, ще стане ясно, че той е следвал всичките свои страсти и желания.
И така, ние се запознахме с четиричленния човек: той е човек физически, етерен, астрален и "Аз". Но работата е там, че всичко това все още не обхваща цялата човешка природа. Тези четири начала са били в човека още по време на неговото първо въплъщение тук на Земята, а преминаването през различните въплъщения е знак за развитието на човека, на неговия подем. Този подем се състои в това, че човек изхождайки от своя "Аз", въздейства на трите горепосочени начала и ги преобразува. Ако погледнем човека в далечното минало, в неговото първо въплъщение на Земята, ще стане ясно, че той е следвал всичките свои страсти и желания. Притежавал е всичките четири начала, в това число и своя "Аз", но се е държал като животно. Ако сравним този човек с извисения идеалист, то разликата е в това, че дивака още не е работил, със своя "Аз" над своето астрално тяло. Следващата крачка в прогреса на човешката еволюция се състои в това че човекът започва да работи над астралното си тяло. Тази работа се изразява в това, че човекът придобива отвътре от себе си власт на някои притежаващи свойства на астралното тяло. Редовият европеец си казва: някои от своите влечения мога да следвам, а други не бива.
към текста >>

90. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Човекът определя своето бъдеще със своето минало, и тъй като със своята най-дълбока същност той не е ограничен от едно въплъщение, а преминава през много, то причините от обстоятелствата в един живот трябва да се търсят в някой от миналите животи.
Подобно постоянно се случва и в човешкия живот. Човекът определя своето бъдеще със своето минало, и тъй като със своята най-дълбока същност той не е ограничен от едно въплъщение, а преминава през много, то причините от обстоятелствата в един живот трябва да се търсят в някой от миналите животи.
към текста >>

91. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Сега ние трябва да си представим, че това слънчево състояние е минало през някакво състояние на сън, период на затъмнение, на латентност.
Сега ние трябва да си представим, че това слънчево състояние е минало през някакво състояние на сън, период на затъмнение, на латентност. Но не трябва да си мислим, че преминаване на планетата през това състояние на сън означава преминаване през бездействие, на състояние на небитие. То не се явява такова, както и състоянието Девакан при човека. Човешкия Девакан това не е състояние на бездействие. Напротив, ние видяхме, как човекът там се намира в непрестанна деятелност и взема най-съществено участие в развитието на нашата Земя. Едва при съвременното съзнание на човека това състояние представлява някакъв вид сън.
към текста >>

92. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Постоянните разговори за това, че мировия процес всеки път протича през седем по седем раси, това е спекулативно разширение на идеята, вярна само за нашата епоха за близкото минало и близкото бъдеще.
И така, преминавайки от петата към шестата епоха, а след това към седмата все повече се губят предишните си връзки, създадени от кръвните и родствените връзки. Човечеството се смесва, за да започне да се групира отново на духовна основа. Неправилно се говори в теософията за расите така, сякаш ще съществуват вечно. Понятието раса ще изгуби своя смисъл още в близкото бъдеще, макар че става дума за хилядолетия. Постоянните разговори за това, че мировия процес всеки път протича през седем по седем раси, това е спекулативно разширение на идеята, вярна само за нашата епоха за близкото минало и близкото бъдеще. От позицията на ясновиждането в окултизмът никога не се твърдяло това. Расите възникват, като възниква всичко, и ще изчезнат, както изчезва всичко; този който говори за расите и само за расите, ще трябва да разтопи своите понятия, ще трябва да ги направи по-гъвкави. Всичко е от леност! Ако за малко погледнем в бъдещето, там вече са неверни тези представи, които бяха верни в миналото и настоящето. Най-главното, за да може човек да си създаде за нещо ясна и отчетлива представа, е да не реши, че това е вечната мъдрост.
към текста >>

93. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение? GA_99 Теософия на розенкройцерите

Колкото по-далече отиваме в древното минало, толкова повече откриваме такива състояния на съзнанието, благодарение на които бяха способни да възприемат творящите сили пронизващи света, и духовните същества около нас.
Беше казано, че хората в древна Атлантида можеха да черпят мъдрост от всичко, което ги обкръжаваше. Колкото по-далече отиваме в древното минало, толкова повече откриваме такива състояния на съзнанието, благодарение на които бяха способни да възприемат творящите сили пронизващи света, и духовните същества около нас. Всичко, което ни обкръжава, възниква благодарение на тези творящи същества, и да ги виждаме това означава да ги познаваме.
към текста >>

94. Съдържание GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Минало и бъдещо развитие на сетивните органи.
Божественото обкръжение на Асен Вотан, Тор и Тир и тяхната борба срещу произхождащия от изток бог на огъня Локи и неговите наследници: Фенрисволф, змията Мидгард, Хел. Общия единен език на атлантците. Разделянето на хората на отделни народностни племена и раздробяване на общия език от Асен води до война. Образуването на сменящите се състояния на сън и будност и възникването на болестите. Минало и бъдещо развитие на сетивните органи. Пророчествата в германския мит за залеза на боговете. Песента на Валтар. Заключителни думи на Генералното събрание.
към текста >>

95. 2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

В минало то хората все още са знаели, че Труд е родена там, където Тор живее със своята съпруга.
Двамата имат една дъщеря, която представлява нещо много интересно и характерно. Как е създадена тази дъщеря? От това, че Тор е навлязъл във вътрешността на човека и действува в него посредством 28-те нервни течения. Чрез тези нервни течения, хората не възприемат съзнателно астрала, но в определени извънредни състояния, например по време на изпълнения със сънища сън, те са в състояние да го възприемат. За хората, които са особено предразположени към такива възприятия, народната вяра казвала: "Натиснала ме е Труд", а Труд не е нищо друго освен дъщерята на Тор. В минало то хората все още са знаели, че Труд е родена там, където Тор живее със своята съпруга. Затова те го наричали "Трудхайм" (Thrudheim, нем. Heim = дом).
към текста >>

96. 4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

В далечното минало той беше ясновиждащ, трябваше да слезе до физическото възприятие за да стане самостоятелен и отново ще се изкачи до ясновиждането.
Във всички сказания, в чиято основа е залегнал окултизмът а наистина всички наистина велики легенди произхождат от тайните школи винаги се съдържа предсказание. Тук също срещаме указания за едно бъдещо състояние в развитието на човечеството и земята. Само за известно време човекът ще е ограничен да вижда само външния сетивен свят. Той самостоятелно ще се въздигне до онази способност за наблюдение, която е притежавал първоначално. В далечното минало той беше ясновиждащ, трябваше да слезе до физическото възприятие за да стане самостоятелен и отново ще се изкачи до ясновиждането. Забележително е как това съвпада с цялата човешка конституция. Вие знаете или поне тези от вас, които са слушали предишните лекции, знаете, че сказанието отнася даряването на човека с нервната система, и изобщо със способността да възприема околните неща така, както ги възприема днешният човек, до нахлуването на божествените сили през портите на сетивата. Във сетивата си вие обаче имате една много особена разлика, която е отразена по грандиозен начин в легендата. Ако вземете сетивото на слуха: негов инструмент е един единствен орган, локализиран в ухото. Ако вземете сетивото на зрението: неговият инструмент е локализиран в окото.
към текста >>

97. ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

В прадалечното минало тя беше в едно огнено-течно състояние.
Нека сега се прехвърлим на нещо друго. Знаем, че Земята не е била винаги такава, каквато е днес. Който се е занимавал по-дълго с теософия знае, че за да стигне до днешното си въплъщение Земята е преминала през различни стадии на развитие. В прадалечното минало тя беше в едно огнено-течно състояние. Това, което са днешните камъни и метали, някога беше разтворено и се съдържаше в тази огнено-течна земя. На възражението, че в подобна жар не са могли да виреят хора и други същества, трябва да се отговори с това: Човешкото тяло се намираше тогава в такова физическо състояние, че беше пригодено към тогавашните условия. То можеше да живее в температура, много по-висока от днешните пещи за топене на метали. Тази огнена епоха на земята беше последвана от една водна, която наричаме атлантска епоха. Атлантският континент, който се разпростираше между днешна Европа и Америка в средата на Атлантическия океан, се населяваше от нашите предшественици, които разбира се бяха от съвсем различно естество от днешните хора.
към текста >>

98. 11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Нека се пренесем в едно по-далечно минало, когато не съществуваха лъвове.
Естествено, за да се разбере правилно развитието на света е необходимо то да се разглежда от окултна гледна точка. Така например окултистът знае, че човекът не би имал сърце като днешното, ако навън в природата не съществуваше лъвът. Нека се пренесем в едно по-далечно минало, когато не съществуваха лъвове. Хората съществуваха, тъй като човекът е най-древното същество, но той имаше съвсем различно сърце от днешното. Навсякъде в природата съществуват взаимоотношения, които не винаги са пределно ясни. Когато човекът в далечното минало превърна сърцето си в днешния орган, тогава възникна лъвът: двете бяха образувани от едни и същи сили. Това е същото както ако вие екстрахирате съществото на лъва и оформите от него с божествена сръчност човешкото сърце. Вероятно мислите, че в човешкото сърце няма нищо подобно на лъва, но за окултиста нещата не стоят така.
към текста >>

Когато човекът в далечното минало превърна сърцето си в днешния орган, тогава възникна лъвът: двете бяха образувани от едни и същи сили.
Естествено, за да се разбере правилно развитието на света е необходимо то да се разглежда от окултна гледна точка. Така например окултистът знае, че човекът не би имал сърце като днешното, ако навън в природата не съществуваше лъвът. Нека се пренесем в едно по-далечно минало, когато не съществуваха лъвове. Хората съществуваха, тъй като човекът е най-древното същество, но той имаше съвсем различно сърце от днешното. Навсякъде в природата съществуват взаимоотношения, които не винаги са пределно ясни. Когато човекът в далечното минало превърна сърцето си в днешния орган, тогава възникна лъвът: двете бяха образувани от едни и същи сили. Това е същото както ако вие екстрахирате съществото на лъва и оформите от него с божествена сръчност човешкото сърце. Вероятно мислите, че в човешкото сърце няма нищо подобно на лъва, но за окултиста нещата не стоят така. Не бива да забравяте, че, когато нещо се поставя в отношение към друго, то действува по съвсем различен начин, отколкото ако е свободно. Може да се каже и обратното: ако бихте могли да извлечете есенцията на сърцето, и желаете да сътворите същество, което да отговаря на тази есенция, без да е подчинено на силите на организма, то вие ще получите лъва. Всички свойства на смелостта, на дръзновението, или както казва окултистът, "кралските" качества в човека произхождат от връзката с лъва, а Платон, който беше посветен, пренесе кралската душа в сърцето.
към текста >>

99. 13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Пример за това, как учението на окултизма е действувало в не много отдалечено минало, е, че в името и в думите са се примесвали символични значения, но така, че в основата им да лежи реално значение: фактите от висшия свят.
Така в окултните знаци, символи и печати, които избрахме за първи примери, можем да видим нещо извлечено от дълбочината на окултните факти, и вие бихте сгрешили ако отречете дълбоката мъдрост от мина лото съдържаща се в окултните школи, или ако по някакъв начин я смятате за преодоляна от модерната мъдрост. Там където срещате мъдростта на окултните учения в знаците или символите, тя винаги се представя така, че да бъде потвърдена от непосредственото окултно наблюдение. Пример за това, как учението на окултизма е действувало в не много отдалечено минало, е, че в името и в думите са се примесвали символични значения, но така, че в основата им да лежи реално значение: фактите от висшия свят. Няма да се връщаме към произхода на думообразуването, това, което ще кажа сега, не е нещо, което можете да проверите с филологията. Дори и филологията да го сметне за погрешно, символиката би съвпаднала.
към текста >>

100. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Сега поставете достатъчно живо душата този древен, в безкрайното далечно минало царуващ в пространството Сатурн, който е бил първото въплъщение на Земята.
При това аз трябва да ви напомня за нееднократно споменавания факт: нашата Земя, преди да стане “Земя”, е преминала през други планетарни състояния; Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и едва след това е достигнала своето днешно земно състояние. Сега поставете достатъчно живо душата този древен, в безкрайното далечно минало царуващ в пространството Сатурн, който е бил първото въплъщение на Земята. Всъщност този древен Сатурн съвсем не е бил нещо такова, което виждаме около себе си като нашите растения, минерали и животни. Първоначално този Сатурн се е състоял само от най-първите зачатъци на човека. Ние не можем да говорим за него по друг начин, освен, че той се явявал като конгломерат на човешките същества, които са били тогава само зародиш на физическите тела. Само от едни физически човешки тела е бил съставен Стария Сатурн – приблизително така, както ягодата или къпината се състоят от отделни зърна. И както сега нашата Земя е заобиколена от въздуха, от атмосферата, така Стария Сатурн е бил обкръжен от атмосфера, която в сравнение с тази, която днес ни е известна като наша земна атмосфера, е била духовна.
към текста >>

Те имат минало на Сатурн, Слънцето и Луната, и сега им предстои да приложат в своята дейност това което са научили; но всички те стоят на различни степени на развитие.
Тези духовни същества стоят на различни степени на развитие. Те имат минало на Сатурн, Слънцето и Луната, и сега им предстои да приложат в своята дейност това което са научили; но всички те стоят на различни степени на развитие. Сред тях има същества, които на Стария Сатурн са достигнали това, което сега човек се явява на Земята. Те са минали човешката степен още на Сатурн и по този начин стоят по-горе, отколкото се намирал човекът в началото на развитието; те стоят много над човека. Има и други същества, които са минали своята човешка степен на Слънцето; и такива, които са я преминали на Луната. На човека му предстои да мине през човешката степен на Земята. Когато разглеждаме макар и само тези същества на четиричленната йерархия, то вече ние имаме пред себе си едно многообразие от различни същества на различни степени на развитие.
към текста >>

101. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Понеже когато отправяме духовно-изследователски поглед във времената на отдалеченото минало, то пред нас се открива не по-малко богатство и многообразие от събития, отколкото в непосредственото настояще; не трябва да си мислим, че щом сме охарактеризирали развитието на събитията с няколко понятия и представи, то че тези същите ние вече напълно сме ги разбрали и че можем напълно да си ги представим.
Последният път ние обсъдихме в общи черти формирането на човека във връзка с формирането и развитието на Космоса. Тези неща могат да се разглеждат от различни гледни точки. Понеже когато отправяме духовно-изследователски поглед във времената на отдалеченото минало, то пред нас се открива не по-малко богатство и многообразие от събития, отколкото в непосредственото настояще; не трябва да си мислим, че щом сме охарактеризирали развитието на събитията с няколко понятия и представи, то че тези същите ние вече напълно сме ги разбрали и че можем напълно да си ги представим. Но, напротив, необходимо е също тези времена от далечното минало за нашата съвременност да се охарактеризират от различни гледни точки. Тогава ще ги разбираме все по-ясно и по-ясно. Не трябва да се смущаваме от мними противоречия, които можем да открием в едно или друго разглеждане. Те произтичат от това, че в духовно отношение предметът също може да се разглежда от най-различни страни. Може, например, да се обиколи около дърво и да се нахвърлят от различни страни рисунки на това дърво.
към текста >>

Но, напротив, необходимо е също тези времена от далечното минало за нашата съвременност да се охарактеризират от различни гледни точки.
Последният път ние обсъдихме в общи черти формирането на човека във връзка с формирането и развитието на Космоса. Тези неща могат да се разглеждат от различни гледни точки. Понеже когато отправяме духовно-изследователски поглед във времената на отдалеченото минало, то пред нас се открива не по-малко богатство и многообразие от събития, отколкото в непосредственото настояще; не трябва да си мислим, че щом сме охарактеризирали развитието на събитията с няколко понятия и представи, то че тези същите ние вече напълно сме ги разбрали и че можем напълно да си ги представим. Но, напротив, необходимо е също тези времена от далечното минало за нашата съвременност да се охарактеризират от различни гледни точки. Тогава ще ги разбираме все по-ясно и по-ясно. Не трябва да се смущаваме от мними противоречия, които можем да открием в едно или друго разглеждане. Те произтичат от това, че в духовно отношение предметът също може да се разглежда от най-различни страни. Може, например, да се обиколи около дърво и да се нахвърлят от различни страни рисунки на това дърво. Всяко изображение ще бъде вярно.
към текста >>

102. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Ако развитието на Земята бе минало без проявата на Христос, то тялото на човека би останало, ако вземем този израз в най-широк смисъл, зло; то трябвало да се свърже със Земята и би останало завинаги в материалното.
И така, Духовете на Мъдростта останали Духове на Кръговрата на времената и ръководели последователните инкарнации. Христос станал център, доколкото отделната човешка личност трябвало да бъде осветена и изчистена. Всичко, което човекът може да внесе като плод от отделната личност в индивидуалността, той достига благодарение на своята връзка със Съществото Христос. Съзирането на Христос, чувството на връзка с Христос изчиства и облагородява личността. Ако развитието на Земята бе минало без проявата на Христос, то тялото на човека би останало, ако вземем този израз в най-широк смисъл, зло; то трябвало да се свърже със Земята и би останало завинаги в материалното. И ако Духовете на Мъдростта не бяха се отказали от това, да одухотворят човека в самото начало на собственото им земно развитие, то би могло да настъпи следното: тогава, т.е., в Лемурийската епоха, Духовете на Мъдростта веднага биха изтръгнали човека от тялото, биха го повели срещу бързото духовно развитие и бързо биха изгорили неговото тяло; така че Земята никога не би могла да изпълни своята мисия. Или Духовете на Мъдростта биха казали: ние не искаме това, ние искаме тялото на човека напълно да се развие, но ние самите нямаме към това никакъв интерес и поради това предоставяме това на този, който ще се появи по-късно, Йехова, който е Владиката на Формите! Но тогава тялото на човека би било мумифицирано, то би изсъхнало. Тялото на човек би останало свързано със Земята; то никога не би достигнало до одухотворение.
към текста >>

103. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Този въпрос наистина е много важен и е свързан не само с нашето минало развитие, но и с бъдещето.
Но сега трябва да си съставим разбиране за това, какво място заемат в еволюцията тези същества, доколкото това е свързано със стоящата пред нас по-дълбока задача. Този въпрос наистина е много важен и е свързан не само с нашето минало развитие, но и с бъдещето. Това е съществено. За да подредим нещата, да разгледаме още веднъж развитието на човека. Ние знаем, че човекът върви от въплъщение към въплъщение, от инкарнация в инкарнация, ние знаем, че във всяка инкарнация той внася плодовете от предидущата. Знаем, че всъщност, във всяка нова инкарнация човекът действа творчески както на своята форма, така и на своите способности и на своята съдба. Това, което го постига като съдба, то всъщност са неговите дела във външния свят, че той сам е отпечатал в себе си своя живот, връщайки се към него във вид на таланти и способности.
към текста >>

104. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Те водят до това, че когато човек умре, то неговото физическо тяло върви не по тези пътища, по които би минало при правилно развитие, а, отгоре на това, остават още същества, които са възникнали, така да се каже, под действието на лъжи и клевети във физическото тяло и които се отделят от духовния свят.
Тогава той ще има много такива въздействия в своето физическо тяло. Всичко това през нощта в известен смисъл се втвърдява, и тогава става нещо твърде важно. Тези включвания, тези втвърдявания лошо се съотнасят със съществата, които през нощта трябва да овладеят физическото тяло, които, следователно, както ние видяхме, от други светове изпълняват във физическото тяло тези функции, които през деня се изпълняват от астралното тяло и Аза. Това има такова последствие, че в течение на живота, заразените, бих искал така да кажа, с лъжа части на тялото се отделя от съществата, които вечер се спускат в човека. Тук ние отново имаме процеси на отделяне. Те водят до това, че когато човек умре, то неговото физическо тяло върви не по тези пътища, по които би минало при правилно развитие, а, отгоре на това, остават още същества, които са възникнали, така да се каже, под действието на лъжи и клевети във физическото тяло и които се отделят от духовния свят. Тези възникнали по този начин същества също се носят тогава в обкръжаващия ни свят. Те принадлежат към този вид същества, които наричаме “фантоми”. В тях имаме определена група същества, които са родствени с нашето физическо тяло, преди всичко са невидими за човешките очи, те се размножават чрез лъжите и клеветите. Наистина лъжата и клеветата населяват нашата земна окръжност с такъв вид фантоми. Така, ние опознавахме нов вид елементарни същества.
към текста >>

105. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Две фигури са стояли пред него в не много далечното минало: Шекспир и Бетховен.
Когато духовно научният възглед говори: в човека живее нещо превишаващо човека, нещо свръхчовешко, което трябва да се появява все по-съвършено в бъдещите инкарнации, то Вагнер предава това усещане с думите: Аз не искам такива фигури, които биха се движили по сцената като обикновени хора от земното ежедневие! Той иска хора, които биха се издигнали над ежедневието. За това той взема митическите образи, които имат в себе си много по-всеобхватно съдържание отколкото обикновените хора. Той търси свръхчовешкото в човешкото. Целият човек в цялост, с всички духовни светове, които изливат своята светлина и озаряват човека във физическата окръжност на Земята, това иска да представи Рихард Вагнер в изкуството. Две фигури са стояли пред него в не много далечното минало: Шекспир и Бетховен. Шекспир му се явява в своите художествено-гениални видения такъв, че той казал: събирайки всичко, което Шекспир е дал на човечеството, аз виждам, че при него, на сцената вървят фигури, които извършват действия. Действия – в дадения случай, смисълът на думата е същия, действия,извършващи се след като душата е изживяла в чувство това, което не може да бъде представено във външното пространство, това, което тя вече има за себе си. Душата преживяла цялата скала от чувства от страдания и болка, до радост и блаженство, и почувствала, как от този или от онзи нюанс произтича едно или друго действие. В драмата на Шекспир, счита Рихард Вагнер, всичко се проявява само в своя резултат, когато то приема пространствен образ, когато то става външна постъпка. Това е драматичното, което може да се покаже само чрез изведеното навън вътрешно изживяване; и човек може, най-много, да предчувства какво живее в душата, когато пред очите се извършва това действие.
към текста >>

106. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Следователно това, което днес Вие имате пред себе си като човешко физическо тяло, е нещо многократно преобразявано, а днес то е толкова комплицирано, само защото е минало през тези четири степени на развитие.
Благодарение на това, че - докато на Сатурн то беше все още машиноподобно, автоматично тяло - сега на Слънцето става едно вътрешно живо и подвижно тяло. Етерното тяло се вмъква във физическото тяло и го преобразява. На Старата Луна към това съчетание от физическо и етерно тяло, се прибавя и астралното тяло. Тогава физическото тяло се преобразява отново, сега за трети път, а етерното тяло се преобразява за втори път. Едва на Земята към физическото, етерното и астралното тяло се присъединява и Азът; Азът прониква в това троично съчетание и отново видоизменя физическото тяло, така че най-после достига онова сложно устройство, което има днес. Следователно това, което днес Вие имате пред себе си като човешко физическо тяло, е нещо многократно преобразявано, а днес то е толкова комплицирано, само защото е минало през тези четири степени на развитие.
към текста >>

Обаче аз вече посочих, как това физическо тяло е минало от Стария Сатурн насам - през четири последователни степени на развитие.
Обаче аз вече посочих, как това физическо тяло е минало от Стария Сатурн насам - през четири последователни степени на развитие. Днешният минерал, който Вие разглеждате като нещо мъртво, също не може да съществува, ако носи в себе си само едно физическо тяло. Разбира се, в нашия физически свят, това е вярно: минералът има само физическо тяло. И все пак горното твърдение не е абсолютно вярно. Както физическото тяло съдържа в себе си своето етерно тяло, своето астрално тяло и своя Аз, които му принадлежат, така и минералът има не само физическо тяло, но също и свои етерно тяло, астрално тяло и Аз; само че тези по-висши съставни части на минерала се намират в по-висшите духовни светове. Минералът разполага с етерно тяло, само че то е в т.нар.
към текста >>

107. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Преди да минем нататък, нека обобщим: Ние видяхме, че авторът на Йоановото Евангелие загатва за божествения прачовек в далечното минало; загатва още за това, как в смисъла на християнския езотеризъм всичко се свежда до Словото или Логоса.
Вчера видяхме какъв дълбок смисъл е скрит в първите думи от Евангелието на Йоан. Преди да минем нататък, нека обобщим: Ние видяхме, че авторът на Йоановото Евангелие загатва за божествения прачовек в далечното минало; загатва още за това, как в смисъла на християнския езотеризъм всичко се свежда до Словото или Логоса. Творческото начало на Логоса беше в него още през старата Сатурнова епоха, после той метаморфозира в “Живот”, а още по-късно - в “Светлина”. Логосът стана Живот когато нашата Земя се намираше в своя Слънчев период, после - Светлина, когато Земята се намираше в своя Лунен период. Следователно това, което човекът стана под влиянието на божествено-духовните сили и Същества в хода на трите планетарни състояния, бе проникнато от човешкия Аз, именно след като Земята премина през своята четвърта степен, в днешната планета Земя. Така че ще сме напълно прави, ако кажем: От Старата Луна, като един вид зародиш, на Земята дойде едно същество, изградено от:
към текста >>

А за нощта вече знаете, че в прадалечното минало тя е била по-дълга и с много по-силно въздействие върху човека.
На рисунката символично са показани нещата при будния човек, когато физическото тяло и етерното тяло са зависими от божествения свят, а астралното тяло и Азът се намират на физическото поле вътре във физическото и в етерното тяло. В този случай цялата система на човека се осветлява от външното Слънце. А за нощта вече знаете, че в прадалечното минало тя е била по-дълга и с много по-силно въздействие върху човека. Сега астралното тяло и Азът са извън физическото и етерното тяло; Азът е изцяло в астралния свят, а астралното тяло е като инфилтрирано в човека, но отвън, така че истинската му същност обитава в божествено-духовния свят. И сега Слънцето не може да осветлява направо човешкото астрално тяло и да възпламенява в него силата на Любовта. Сега действува Луната, която отразява Слънчевата светлина чрез Яхве или Йехова. Луната е символът на Яхве или Йехова, а Слънцето е не друго, а символът на Логоса, който представлява съвкупността от другите шест Елохими. Тази рисунка е символична, но тя може да бъде изучавана, върху нея може да се медитира.
към текста >>

Той все още беше запазил един остатък от съноподобното съзнание на древното минало, когато човекът се чувстваше не като един самостоятелен “Аз”, а като част от духовните Същества, както и днес животното е част от “груповата душа” на своя животински вид.
И тогава ще разберем: Земята е тук, за да даде на човека пълното себесъзнание, което можем да изразим и с думите “Аз съм”. Всичко преди това е било само подготовка за човешкото себесъзнание, за “Аз-съм”; и точно Христос е този, който дава на всички човеци - на всяко отделно човешко същество - импулса да бъде изживяно състоянието “Аз-съм”. Едва сега могъщият импулс на “Аз-съм” може да тласне човечеството напред в неговото развитие. Нека да сравним християнството със старозаветното учение. В старозаветното учение човекът все още не чувстваше напълно величието на “Аз-съм” в своята собствена личност. Той все още беше запазил един остатък от съноподобното съзнание на древното минало, когато човекът се чувстваше не като един самостоятелен “Аз”, а като част от духовните Същества, както и днес животното е част от “груповата душа” на своя животински вид. Човеците напуснаха груповата душа и се изкачиха до самостоятелното индивидуално съществувание, до онова “Аз-съм”, което е налице у всеки отделен човек. А силата, която тласка човеците към това Азово съзнание, е Христос. Нека да обгърнем този факт в цялото му дълбоко и скрито значение.
към текста >>

108. ОСМА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Често сме споменавали, че в далечното минало нашите предшественици са живели в една обширна територия на запад, която днес е покрита от Атлантическия океан.
Често сме споменавали, че в далечното минало нашите предшественици са живели в една обширна територия на запад, която днес е покрита от Атлантическия океан. Нашите предшественици са живели в древната Атлантида. Завчера загатнахме за това, как са изглеждали външните тела на тези наши атлантски предшественици. Видяхме, че това, което днес външните сетива възприемат от човека, а именно физическото тяло, всъщност бавно и постепенно е стигнало до своята днешна плътност. Споменахме още, че едва през последните периоди на Атлантската епоха, човекът се приближава в известна степен до своята днешна форма. Но дори и към последната третина на Атлантската епоха, тогавашният човек съществено се различаваше от днешния, въпреки външната прилика.
към текста >>

Тази култура е била предшествувана от една по-древна и по-божествена култура, културата на свещените древни Риши, на онези велики Учители, които в прадалечното минало са дали на човечеството първата следатлантска култура.
Първото културно течение се насочи към Индия и там - под духовното въздействие на великата индивидуалност - породи това, което наричаме древно-индийска култура. Тук не става дума за онази индийска култура, от която са останали само следи в чудните книги на Ведите, нито за това, което са ни завещали по-късните традиции. Тази култура е била предшествувана от една по-древна и по-божествена култура, културата на свещените древни Риши, на онези велики Учители, които в прадалечното минало са дали на човечеството първата следатлантска култура.
към текста >>

109. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Но художник, развил в себе си действителен усет за пространството, ще ги нарисува по друг начин и никога не би ни минало през ума, че Ангелите могат да се сгромолясат, защото те се крепят взаимно.
Съществува един художествен усет, който вниква в пространството и в неговите скрити, тайни измерения. Да усещаш архитектонично, не означава да имаш точна оптична преценка, а нещо много повече. Днешният човек е склонен да мисли, че “ляво” и “дясно” са напълно еднакви, както и “горе” и “долу”, “отпред” и “отзад”. Нека да си представим картина, на която висят три, четири или пет Ангели. Те могат да бъдат нарисувани така, че с право да създават усещането, как всеки миг биха могли да се сгромолясат. Но художник, развил в себе си действителен усет за пространството, ще ги нарисува по друг начин и никога не би ни минало през ума, че Ангелите могат да се сгромолясат, защото те се крепят взаимно. В този случай динамичните пространствени съотношения са уловени от гледна точка на живописта. Древният грък държеше тези архитектонични съотношения в ръцете си; той усещаше хоризонталата не просто като линия, а като сила, упражняваща натиск, а колоната - не като ствол, а като носеща, подемна сила. Това вживяване в пространствените линии означава да усещаш как “живият Дух геометризира”. Ето защо и Платон употребява странния израз: “Бог непрекъснато геометризира”.
към текста >>

110. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Впрочем, в своята еволюция върху нашата Земя, човечеството вече е минало през един период на безотечественост, свързана с древното сумрачно-ясновиждащо съзнание.
Впрочем, в своята еволюция върху нашата Земя, човечеството вече е минало през един период на безотечественост, свързана с древното сумрачно-ясновиждащо съзнание. Ние видяхме как човечеството постепенно слезе от духовните сфери. Естествено, там не съществуваха неща като „патриотизъм” или други подобни. След като човеците слязоха от духовните сфери, те населиха различни части от Земята, като в хода на времето отделните човешки групи получиха един или друг отпечатък от съответните територии. Не мислете, че негрите станаха черни само по силата на вътрешни предпоставки; те станаха черни също и поради приспособяването си към техните територии. Така стоят нещата и с белите.
към текста >>

111. 1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Трябва да хвърлим поглед във времената на прадалечното минало; с други думи, трябва да се пренесем чак до преди религиозната епоха на човечеството, да търсим да обгърнем с погледа раждане то на религията.
Когато искаме сега да разберем силата и значението, смисъла и духа на християнската религия от гледището на Духовната Наука, ние трябва да навлезем на дълбоко и нашироко в духовния живот. Трябва да хвърлим поглед във времената на прадалечното минало; с други думи, трябва да се пренесем чак до преди религиозната епоха на човечеството, да търсим да обгърнем с погледа раждане то на религията.
към текста >>

Тя счита, че в прадалечното минало човекът е минал през състояния, които всъщност са същите с тези, през които съвременните животни минават.
За този, който разглежда света в светлината на Духовната Наука, за него всичко, всичко се намира в процес на развитие и преди всичко в такъв процес на развитие се намира човешкото съзнание. Състоянието на човешкото съзнание, в което днес живеете, чрез което събуждайки се сутрин виждате и разбирате сетивния свят с помощта на вашите сетивни органи, това състояние на съзнанието се е развило от едно друго такова. Духовната Наука нарича днешното състояние на съзнанието "ясно дневно съзнание". Обаче това ясно дневно съзнание се е развило от едно друго древно съзнание, което ние наричаме "сумрачно образно съзнание" на човечеството. Без съмнение с това съзнание ние навлизаме в далечните минали състояния на развитието на човечеството, за които официалната Антропософия ни казва нищо; тя не казва нищо затова защото си служи само със сетивните органи и инструменти и с методите на ума. Тя счита, че в прадалечното минало човекът е минал през състояния, които всъщност са същите с тези, през които съвременните животни минават. В сказките върху Антропософията, които държах по-рано, аз изтъкнах, как трябва да си представяме от гледището на Духовната Наука отношението на човека към животинските същества. Човекът не е бил никога едно такова същество, каквито са днешните животни. Той не произхожда от същества, кои то са били като днешните животни. Формите на развитието, от които се е образувал човекът, биха се оказали твърде различни от тези на съвременните животни, ако бихме се опитали да ги опишем. Днешните животни са същества, които един вид са изостанали в предишните степени на развитието, които са запазили тези предишни степени на развитието и са ги довели до втвърдяване.
към текста >>

112. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

В много далечното минало физическото тяло се намираше в същото положение.
Ето защо то трябва да се потопи сутрин във физическото тяло и да си служи със сетивните инструменти. Защо астралното тяло не виж да нищо, когато през време на нощния сън то се намира в духовния свят? Защо не възприема то нищо? Поради същата причина, поради която и физическото тяло не би могло да възприема физическите цветове и физическите звуци, ако не би притежавало никакви органи за възприемане, ако не би притежавало очи и уши. Астралното тяло не притежава никакви органи за възприемане в астралния свят. В много далечното минало физическото тяло се намираше в същото положение. То също не притежаваше това, което по-късно е било изработено пластично в него като очи и уши. Външните елементи и сили са го обработили като с длето, образували са в него очите и ушите и с това за него се разкрива този свят, който по-рано беше за него пълна тайна. Да си представим, че астралното тяло, което днес се намира в същото положение, в което по-рано се намираше и физическото тяло, да си представим, че астралното тяло би могло да бъде така обработено, че в него да могат да се образуват органи, така както слънчевата светлина е изработила физически те очи и изпълненият със звуци свят е изработил физическите уши в меката още маса на човешкото физическо тяло. Да си представим, че бихме могли да изработим в пластичната маса на астралното тяло органи; тогава астралното тяло би достигнало в същото положение, в каквото се намира днешното физическо тяло. Следователно касае се за това, да се работи в това астрално тяло, както би работил един скулптор, един ваятел, който оформя глината, за да бъдат изградени възприемателните органи за свръхсетивния свят.
към текста >>

Някога, когато в прадалечното минало астралното тяло, което човекът притежаваше, виждаше да възникват образите на астралните възприятия, онези образи на удоволствие и страдание, на симпатия и антипатия, тогава съществуваха вътрешни, духовните подтици, които правеха да възникне в човека това, което формираше органи.
Поетът, който сам не е един вдъхновен човек, ги прониква със своята фантазия. Всичко това е истина! Но всичко това не може да доведе дотам, щото човек да може да осъзнае свръхсетивното, което стои зад сетивното и материалното. Защо не може той да го осъзнае? Защото цялата тази дейност, която човек развива по отношение на заобикалящия го свят, не отговаря на астралното тяло, такова, каквото то е днес в неговата същност. Някога, когато в прадалечното минало астралното тяло, което човекът притежаваше, виждаше да възникват образите на астралните възприятия, онези образи на удоволствие и страдание, на симпатия и антипатия, тогава съществуваха вътрешни, духовните подтици, които правеха да възникне в човека това, което формираше органи. Тези подтици бяха унищожени, когато човекът стана способен да възприема всички подтици от външния свят. Днес не е възможно да остане нещо в астралното тяло от всички впечатления, които човек приема през време на деня, което да действува формиращо в него.
към текста >>

Старите сили на прадалечното минало са били умъртвени при първото възприятие на настоящия сетивен свят.
Така стои въпросът и с впечатленията, които ухото и другите сетива получават. Ето защо през целия ден този дневен живот действува върху астралното тяло. Астралното тяло е постоянно дейно под въздействието на външния свят. Но през нощта то излиза навън, излъчва се. Но тогава то не притежава никакви сили, за да може да осъзнае впечатленията, които сега се намират около него. Старите сили на прадалечното минало са били умъртвени при първото възприятие на настоящия сетивен свят. През нощта то не притежава никакви сили, защото целият дневен живот е неспособен да остави в астралното тяло нещо, което да действува формиращо върху него.
към текста >>

113. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Ние ще разберем по-добре това, което се разпростира наоколо върху разкриващото се, ако отново си припомним, че нашата Земя е минала през едно минало въплъщение.
Когато виждате да възниква това, което току що описахме, тогава имате чувството изпитано в ясновидско състояние: всичко това е обкръжено от нещо, което е от съвършено друга същност и вид в сравнение с това, което възниква от неопределеното духовно. А това, което го е заобикаляло, е било символизирано в древни времена в Зодиака, в 12 знака на Зодиака. Моментът на встъпване в ясновидство е отбелязан и свързан още с някои други изживявания. Първото нещо, което възприема този, чието етерно тяло е излъчено, е: На него му се струва, че той става все по-голям и по-голям и се разпростира върху това, което възприема. Идва моментът, когато посветеният си казва: "Аз не само виждам тези четири форми, но се намирам вътре в тях, разпрострял съм моето същество върху тях." Той се отъждествява с това, което възприема. Ние ще разберем по-добре това, което се разпростира наоколо върху разкриващото се, ако отново си припомним, че нашата Земя е минала през едно минало въплъщение.
към текста >>

Следователно, когато хвърлим поглед назад в прадалечното минало, ние виждаме първичното състояние на Земята, а именно състоянието наречено в окултизма Сатурн, който в началото на своето съществуване още не светеше.
Знаем, че преди Земята да стане Земя, тя е минала през състоянието на Сатурн, после през това на Слънцето, после през това на Луната и едвам след това тя стана Земя в днешния смисъл. Това беше необходимо. Защото само благодарение на това беше възможно да се родят на днешната Земя съществата, които именно са се родили. Те трябваше да стигнат до тяхната днешна форма постепенно, минавайки през такива преобразяващи се форми. Следователно, когато хвърлим поглед назад в прадалечното минало, ние виждаме първичното състояние на Земята, а именно състоянието наречено в окултизма Сатурн, който в началото на своето съществуване още не светеше. Той беше един вид топлинно състояние. Вие не бихте могли да го видите, като едно светло небесно кълбо, а приближавайки се до него, бихте проникнали в едно по-топло пространство, защото той се намираше само в едно топлинно състояние, без никакви други материални при знаци.
към текста >>

Така вижда първо посветеният образа на далечното минало.
Ако искаме да имаме това превърнато в нашата форма на броене времето, тогава се броят по две планитарни състояния заедно, си реч: Сатурн, Луна и Земя. Тогава получаваме по 24 кръгообращения. Тези 24 кръгообращения образуват важни епохи в описанието на света, които се управляват от Същества във Вселената, посочени в Откровението в лицето на 24-те Старци, 24-те управители на мировите кръгообращения, на мировите времена. Върху образа на печата те са посочени като мировият часовник. Отделните цифри на часовника са прекъснати тук чрез двойните корони на Старците, за да се покаже, че това са царете на времето, защото те управляват кръгообръщенията на небесните тела. Така вижда първо посветеният образа на далечното минало.
към текста >>

114. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Това, което е станало в далечното минало, за да доведе до днешното човечеството ще се повтори на по-висока степен в бъдещето.
Това, което е станало в далечното минало, за да доведе до днешното човечеството ще се повтори на по-висока степен в бъдещето. Но нещата не стоят така, като че в бъдеще ще стане нещо във физическия свят. За посветения, който в процеса на посвещението застава в състояние на ясновидство между астралния и деваканическия свят, се показва, как човекът все повече и повече ще развие и облагороди това, което той държи на отделянето от себе си на конската природа. Той ще произведе едно одухотворение на интелигентността, на ума. Това, което днес е ум, интелигентност, в бъдеще, след войната на всички против всички, ще бъде превърната в мъдрост, в духовност. Това ще изпитват онези, които ще са достигнали тогава целта.
към текста >>

115. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 22 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Вие знаете, че нашата Земя, така както тя днес съставлява место обиталището на човека, е започнала своето съществуване някога в нашето минало, но че като Земя тя е превъплъщение на една друга планетарна същност, която Окултизмът нарича "Луна" или също Космос на Мъдростта или планета на Мъдростта, противоположно на нашата днешна Земя, която наричаме Космос или планета на Любовта.
До сега ние се старахме да подчертаем, че Откровението на Йоана представлява едно посвещение, а именно християнското посвещение; че това християнско посвещение ни разкрива бъдещото на човечеството. Но сега ние ще можем да вникнем по-добре във всичко следващо, ако отново насочим нашия поглед назад и още веднъж обгърнем времената на миналото развитие на човечеството. И ние ще сторим това до толкова, доколкото то е необходимо за обяснение на Откровението. Ние вече познаваме основните черти на това, за което се касае тук. Вие знаете, че нашата Земя, така както тя днес съставлява место обиталището на човека, е започнала своето съществуване някога в нашето минало, но че като Земя тя е превъплъщение на една друга планетарна същност, която Окултизмът нарича "Луна" или също Космос на Мъдростта или планета на Мъдростта, противоположно на нашата днешна Земя, която наричаме Космос или планета на Любовта. Но и този Космос на Мъдростта или старата Луна не е друго освен превъплъщение на едно още по-предно състояние, което наричаме планета Слънце, т.е. не днешната неподвижна звезда Слънце, а едно минало състояние на нашата Земя, носещо името старото Слънце. А тази планета Слънце е също така превъплъщение на стария Сатурн (не днешната планета Сатурн), така че имаме четири редуващи се едно след друго състояния на нашето планетарно съществувание, които наричаме Сатурн, Слънце, Луна и Земя.
към текста >>

не днешната неподвижна звезда Слънце, а едно минало състояние на нашата Земя, носещо името старото Слънце.
Но сега ние ще можем да вникнем по-добре във всичко следващо, ако отново насочим нашия поглед назад и още веднъж обгърнем времената на миналото развитие на човечеството. И ние ще сторим това до толкова, доколкото то е необходимо за обяснение на Откровението. Ние вече познаваме основните черти на това, за което се касае тук. Вие знаете, че нашата Земя, така както тя днес съставлява место обиталището на човека, е започнала своето съществуване някога в нашето минало, но че като Земя тя е превъплъщение на една друга планетарна същност, която Окултизмът нарича "Луна" или също Космос на Мъдростта или планета на Мъдростта, противоположно на нашата днешна Земя, която наричаме Космос или планета на Любовта. Но и този Космос на Мъдростта или старата Луна не е друго освен превъплъщение на едно още по-предно състояние, което наричаме планета Слънце, т.е. не днешната неподвижна звезда Слънце, а едно минало състояние на нашата Земя, носещо името старото Слънце. А тази планета Слънце е също така превъплъщение на стария Сатурн (не днешната планета Сатурн), така че имаме четири редуващи се едно след друго състояния на нашето планетарно съществувание, които наричаме Сатурн, Слънце, Луна и Земя.
към текста >>

Така тези Същества виждат, когато се върнат назад в своето собствено минало, че имат пред себе си една така да се каже космическа възраст, за която могат да кажат: "да, през онези далечни времена, макар и под мене да нямаше никаква твърда почва и никаква водна маса, все пак тогава аз съм изпитвал това, което днес човекът изпитва.
И тук отново в средата на Слънчевото развитие определени Същества преминават своята човешка степен. Днешният човек не може още да стори това Духовните Същества от околността на Слънцето, които сега преминават човешката степен, ние наричаме Духове на Огъня /днешните Архангели/. Днес те са с две степени над човека. Те носят човека в себе си; те са изпитали в друга форма това, което днес човекът изпитва в земното съществуване. Но и Слънцето преминава в своето развитие през 7 епохи и във всяка една от тези епохи има Същества, които достигат степента на човечеството, така щото и през време на Слънчевото съществуване ние имаме 7 фази на развитие. Така тези Същества виждат, когато се върнат назад в своето собствено минало, че имат пред себе си една така да се каже космическа възраст, за която могат да кажат: "да, през онези далечни времена, макар и под мене да нямаше никаква твърда почва и никаква водна маса, все пак тогава аз съм изпитвал това, което днес човекът изпитва. Следователно аз мога да съчувствувам и да съизживявам това, което човекът изживява на земята." Това могат да кажат днес тези Същества. Те имат разбиране за това, защото също са изпитали в себе си това, което човекът изпитва в неговото земно съществуване.
към текста >>

116. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Човекът изкупи своето себесъзнание от онова минало чрез своето духовно затъмнение.
Човекът изкупи своето себесъзнание от онова минало чрез своето духовно затъмнение. Така човекът израсна из яснотата на груповите души. Но това беше първоначалното зазоряване на индивидуалността. Трябваше да мине още дълго време, докато индивидуалността се прояви действително в човека.
към текста >>

Наистина хората от далечното минало са виждали това, което по-късно разказват митове, те са виждали Водан, Меркурий, Юпитер, Зевса, виждали са през нощта всички образи, били са между тях.
Само малка част от това, което се вля тогава в земната аура, се е изпълнело до днес. Но хората ще се научат все повече и повече да разбират, какво е станала Земята чрез онзи момент на Голгота, какво може да стане човекът в онова съзнание, което той е добил по описания начин от Атлантида насам. А какво е добил човекът от Атлантида насам? Две неща е добил той: съзнанието за своя Аз, себесъзнанието и способността да вижда вън във физическия свят. Пред него се затвори това, което по-рано беше отворено за него, а именно духовния свят. Наистина хората от далечното минало са виждали това, което по-късно разказват митове, те са виждали Водан, Меркурий, Юпитер, Зевса, виждали са през нощта всички образи, били са между тях. Но тази врата към духовните светове се затвори. В замяна на това човекът завладя света около него. Духовете се оттеглиха от него; оттегли без това, което той по-рано можеше да вижда. По-рано, когато излизаше из охлювата черупка на своето физическо тяло, той виждаше Божественото. Сега той трябваше да види това Божествено намирайки се вътре в своето физическо тяло, когато това Божествено трябваше да се яви пред него.
към текста >>

117. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Днешните хора не разбират, как в далечното минало са били давани имената.
Отделният човек би потънал в народа. И фактически отделният човек е потънал твърде много в цялото. Действително съзнанието, че човекът е едно отделно същество, беше нещо, което се е образувало само постепенно. През време на Атлантската епоха не можеше да става дума, човекът да се чувствува като такова отделно същество. Но това продължи до голяма степен и по-късно. Днешните хора не разбират, как в далечното минало са били давани имената. Иначе те биха разбрали, как тогавашните хора са се чувствували. Представете си последователите на Стария Завет; в предихристиянските времена, когато са искали да чувствуват своя Аз, те съвсем не са го чувствували в тяхната отделна личност. Всеки, който чувствуваше напълно импулса изтичащ от Стария Завет, си казваше: Аз и Отец Авраам сме едно. Защото той се чувствуваше подслонен в тази общност, която достигаше нагоре чак до Авраама, чиято кръв течеше през поколенията надолу и до най-малкия потомък. И тогава той казваше: Аз чувствувам, че не съм един изгубен член, когато долавям, че моята кръв е същата, както тази на Отца Авраама.
към текста >>

118. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

А човекът, който през онова време на далечното минало съществуваше повече като едно духовно-етерно същество, не се раждаше тогава както днес, а беше раждан така да се каже от самата майка-Земя.
А човекът, който през онова време на далечното минало съществуваше повече като едно духовно-етерно същество, не се раждаше тогава както днес, а беше раждан така да се каже от самата майка-Земя. Самата майка-Земя беше тази, която правеше, щото този човек, този духовно-етерен човек да се развива.
към текста >>

119. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Но онези, които в своите етерни тела ще имат желания насочени към това, което е минало, и те също не ще могат да задържат повече своите етерни тела, когато всичко ще бъде астрализирано.
В по-нататъшното развитие ще настъпи едно състояние, когато одухотворяването на Земята ще напредне до там, че човекът ще може да съществува и без никакво етерно тяло. Онези, чието етерно тяло живее в пълна хармония с астралното тяло, ще отхвърлят безболезнено това етерно тяло; защото те ще останат в своето астрално тяло, което ще бъде изпълнено с Христовото Същество и ще чувствуват изхвърлянето на етерното тяло като ясна необходимост на развитието. Защото тези хора ще чувствуват в себе си способността сами да го изградят отново, понеже са приели Христа в себе си. Но онези, които в своите етерни тела ще имат желания насочени към това, което е минало, и те също не ще могат да задържат повече своите етерни тела, когато всичко ще бъде астрализирано. То ще им бъде отнето, ще бъде откъснато от тях и те ще почувствуват това като едно второ умиране, като "втора смърт." За другите, които са хармонизирали своето етерно тяло с астралното чрез приемането на Христовия Принцип, тази втора смърт ще мине незабелязано. Над тях втората смърт не ще има никаква власт. Обаче останалите ще изпитат втората смърт при всяко преминаване в следващата астрална форма. Тогава човечеството ще бъде в онова състояние, когато онези, които са достигнали целта на развитието, ще имат едно астрално тяло напълно проникнато от Христа. Те ще бъдат узрели да преминат на Юпитер; намирайки се още на нашата Земя, те ще чертаят плана на развитието на Юпитер.
към текста >>

120. Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди. GA_106 Египетски митове и мистерии

Ако искаме да вникнем още по-точно в културните епохи, ние трябва да стигнем до един цялостен обзор относно развитието на Земята, какъвто има онзи ясновидец, който може да насочи своя духовен поглед в събитията от пра-далечното минало.
Ако искаме да вникнем още по-точно в културните епохи, ние трябва да стигнем до един цялостен обзор относно развитието на Земята, какъвто има онзи ясновидец, който може да насочи своя духовен поглед в събитията от пра-далечното минало. Ако се вгледаме назад в миналото на нашата Земя, ние ще установим, че тя не винаги е изглеждала така, както изглежда днес. Някога тя не притежаваше твърдата минерална основа, както днес; минералното царство не изглеждаше такова, каквото е днес; върху него не съществуваха такива растения и животни, каквито са днешните; хората също не притежаваха днешните тела от плът и кръв; човекът все още не разполагаше с никаква костна система. Всичко това се разви много по-късно.
към текста >>

Приблизително така ние бихме виждали тази Земна маса в пра-далечното минало, която тогава не беше „материална” в днешния смисъл на думата, а беше сгъстена само до етерно състояние.
Колкото по-назад отиваме в миналото, толкова повече се приближаваме до едно състояние, което - ако бихме го разглеждали от мировите далечини - щяхме да го виждаме като една мъгла, като един фин етерен облак. Наистина тази облачна формация би била много по-голяма от нашата днешна Земя, защото тя би се разпростирала до границата на външните планети от нашата Слънчева система и дори отвъд тях. Тази облачна формация би обхващала в себе си не само това, от което е образувана нашата Земя, но и всички планети, включително и Слънцето. И ако бихме могли да изследваме тази облачна формация - предполагайки че наблюдателят може да се приближава към нея - тя би ни изглеждала така, сякаш е съставена от фини етерни точки. Когато отдалеч виждаме един рояк мушици, той ни изглежда като един облак, но в близост до него виждаме отделните животинки. Приблизително така ние бихме виждали тази Земна маса в пра-далечното минало, която тогава не беше „материална” в днешния смисъл на думата, а беше сгъстена само до етерно състояние. Следователно, тази Земна формация се състоеше от отделни етерни точки, обаче с тези етерни точки беше свързано нещо твърде особено. Ако предположим, че човешкото око би могло да различава тези етерни точки, то не би възприемало нещата така, както би ги виждал ясновидецът днес, а фактически той може това, насочвайки своя поглед назад в миналото.
към текста >>

В прадалечното минало всички планети бяха съединени с нашата Земя.
В прадалечното минало всички планети бяха съединени с нашата Земя. Нека най-напред да разгледаме Слънцето, Луната и Земята, които ни интересуват най-много дори и днес. Нашето Слънце, нашата Луна и нашата Земя тогава не съществуваха поотделно, а образуваха едно цяло. Ако бихме разбъркали заедно тези три днешни небесни тела като една обща каша в един огромен миров казан, и бихме си представили това като едно небесно тяло, щяхме да получим това, което Земята беше в нейното първично състояние: Слънце+Земя+Луна. Естествено, в това небесно тяло човекът можеше да живее само в едно духовно състояние. Тогава той можеше да живее само в това състояние, защото със Земята беше свързано също и това, което представлява днешното Слънце.
към текста >>

През това далечно минало човекът се съдържаше в първичния атом на човека само в духовно състояние.
Нашето Слънце, нашата Луна и нашата Земя тогава не съществуваха поотделно, а образуваха едно цяло. Ако бихме разбъркали заедно тези три днешни небесни тела като една обща каша в един огромен миров казан, и бихме си представили това като едно небесно тяло, щяхме да получим това, което Земята беше в нейното първично състояние: Слънце+Земя+Луна. Естествено, в това небесно тяло човекът можеше да живее само в едно духовно състояние. Тогава той можеше да живее само в това състояние, защото със Земята беше свързано също и това, което представлява днешното Слънце. И това състояние, при което мировото тяло на нашата Земя включваше в себе си както Слънцето и Луната, така и свързаните с тях Същества и сили, продължи дълго, дълго време. През това далечно минало човекът се съдържаше в първичния атом на човека само в духовно състояние. Това положение се промени едва когато в нашето мирово развитие стана нещо особено, а именно когато Слънцето се отдели като самостоятелно небесно тяло, а Земя+Луна останаха все още свързани. Сега това, което по-рано беше едно цяло, се раздели на две, на две небесни тела, Слънцето и от друга страна Земята+Луната. Защо стана така?
към текста >>

Ако в пра-древното минало светогледът на индийците се свеждаше до едно единство, то религията на персите се определяше от една двойнственост, характерна за епохата, когато Слънцето се отдели от Земята, а в религиозните възгледи на египтяни, халдейци, асирийци и вавилонци е залегнала троичността, която възникна след отделянето на Слънцето и на Луната.
Ако в пра-древното минало светогледът на индийците се свеждаше до едно единство, то религията на персите се определяше от една двойнственост, характерна за епохата, когато Слънцето се отдели от Земята, а в религиозните възгледи на египтяни, халдейци, асирийци и вавилонци е залегнала троичността, която възникна след отделянето на Слънцето и на Луната. Троичността се проявява във всички религиозни възгледи на Третата следатлантска културна епоха и в Египет ние я виждаме в лицето на Озирис, Изис и Хорус.
към текста >>

121. Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество. GA_106 Египетски митове и мистерии

И пред нас се откри изумителният факт, че когато атлантската катастрофа промени облика на Земята, в древна Индия стана така, че предведическата, древната и свещенна индийска култура с нейното величествено философско прозрение на цялата тази Първа културна епоха показа нещо като един огледален образ на събитията, разиграли се в самото начало на Земното развитие, в онова пра-далечно минало, когато Слънцето, Луната и Земята все още съставлява едно единно небесно тяло.
Вчера ние говорихме за онези тайнствени връзки, които съществуват между предишните планетарни състояния на нашата Земя и различните светогледи на отделните следатлантски култури. И пред нас се откри изумителният факт, че когато атлантската катастрофа промени облика на Земята, в древна Индия стана така, че предведическата, древната и свещенна индийска култура с нейното величествено философско прозрение на цялата тази Първа културна епоха показа нещо като един огледален образ на събитията, разиграли се в самото начало на Земното развитие, в онова пра-далечно минало, когато Слънцето, Луната и Земята все още съставлява едно единно небесно тяло. Това, което тогава беше виждано по духовен път и до което се издигаха онези, на които беше дадено, не беше нищо друго, освен една чисто духовна форма, която действително съществуваше в началния период от планетарното развитие на нашата Земя.
към текста >>

122. Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон. GA_106 Египетски митове и мистерии

Досега в тези лекции ние се опитахме да си изградим един образ за нашето Земно развитие във връзка с развитието на човека, понеже трябваше да си обясним как Земното минало, как фактите на нашето Земно развитие се отразяват в познанието на отделните културните периоди от следатлантското време.
Досега в тези лекции ние се опитахме да си изградим един образ за нашето Земно развитие във връзка с развитието на човека, понеже трябваше да си обясним как Земното минало, как фактите на нашето Земно развитие се отразяват в познанието на отделните културните периоди от следатлантското време. Ние можахме да охарактеризираме най-дълбоките изживявания, които имаха учениците на Ришите и да посочим как тези вътрешни изживявания на стремящите се към посвещение се представяха като вътрешни, ясновидски образи на онези отношения и процеси, разиграли се на нашата първо-начална Земя, когато тя още е съдържала в себе си Слънцето и Луната. Ние видяхме, до каква висока степен на посвещение трябваше да стигне един ученик на древно-индийската култура, за да си изгради такъв светогледен образ, който представлява един вид повторение на онова, което се е разиграло в пра-далечното минало. Видяхме също, какво си мислеха гърците, когато в походите на Александър Велики те се запознаха с изживяванията на индийските посветени, в чиито души израстваше образът на божествено-духовната, творческа сила, която се проявяваше още в онази първична мъглявина, когато Слънцето и Луната бяха съединени със Земята. Този образ, индийският Брахман, наречен по-късно Брахма-Аз, явяващ се по-късно на гърците в лицето на Херкулес, тъкмо този образ ние се опитахме да извикаме пред себе си като едно вътрешно повторение на процесите, които действително са се разигравали в миналото.
към текста >>

Ние видяхме, до каква висока степен на посвещение трябваше да стигне един ученик на древно-индийската култура, за да си изгради такъв светогледен образ, който представлява един вид повторение на онова, което се е разиграло в пра-далечното минало.
Досега в тези лекции ние се опитахме да си изградим един образ за нашето Земно развитие във връзка с развитието на човека, понеже трябваше да си обясним как Земното минало, как фактите на нашето Земно развитие се отразяват в познанието на отделните културните периоди от следатлантското време. Ние можахме да охарактеризираме най-дълбоките изживявания, които имаха учениците на Ришите и да посочим как тези вътрешни изживявания на стремящите се към посвещение се представяха като вътрешни, ясновидски образи на онези отношения и процеси, разиграли се на нашата първо-начална Земя, когато тя още е съдържала в себе си Слънцето и Луната. Ние видяхме, до каква висока степен на посвещение трябваше да стигне един ученик на древно-индийската култура, за да си изгради такъв светогледен образ, който представлява един вид повторение на онова, което се е разиграло в пра-далечното минало. Видяхме също, какво си мислеха гърците, когато в походите на Александър Велики те се запознаха с изживяванията на индийските посветени, в чиито души израстваше образът на божествено-духовната, творческа сила, която се проявяваше още в онази първична мъглявина, когато Слънцето и Луната бяха съединени със Земята. Този образ, индийският Брахман, наречен по-късно Брахма-Аз, явяващ се по-късно на гърците в лицето на Херкулес, тъкмо този образ ние се опитахме да извикаме пред себе си като едно вътрешно повторение на процесите, които действително са се разигравали в миналото.
към текста >>

123. Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма. GA_106 Египетски митове и мистерии

Египетските посветени имаха силно развити ясновидски дарби, така че много от техните ученици можеха да виждат в далечното минало.
Когато гръцките посветени бяха запознавани с тези тайни на египтяните, те научаваха и още нещо, но в общи линии то беше същото, каквото знаеха египетските посветени. Те само го обозначаваха с един друг език. Египетските посветени имаха силно развити ясновидски дарби, така че много от техните ученици можеха да виждат в далечното минало. Египетският посветен беше органически свързан с онези тайни; ето защо в сравнение с египетските посветени, гръцките свещенослужители изглеждаха като малки, сричащи деца. И наистина, забележителни са думите, които веднъж един египетски жрец, срещайки Солон, изрече: „О, Солоне, Солоне, все пак, вие гърците винаги си оставате деца, фактически възрастни гърци няма. Всички вие сте духовно млади, защото нямате никакви древни светогледи, нито предания, които са устояли на времето (Платон: „Тимей”). Египтянинът подчертаваше, че египетската мъдрост превъзхожда всичко онова, което може да бъде изживяно в материалния свят. Само посветените в Елевзинските Мистерии бяха достатъчно напреднали, обаче в тях участвуваха ограничен брой ученици.
към текста >>

И ние следва да сме наясно: тези символи, тези образи, които са извлечени от прадалечното минало и които са запазени за нас, всички те са израз на първичните мирови тайни и означават много повече от това, което разумът може да види в тях.
Един такъв образ не бива да се тълкува схематично, защото в този случай ние бихме внесли произвол и фантазия; по правило ние усещаме, че фактически образите са много по-дълбоки от това, което разумът вижда в тях. Когато гръцкият ясновидец говореше за Аполон, той имаше пред себе си тайната на Озирис - Аполон, инструмента на човечеството. Когато египетският ученик трябваше да бъде посветен в тайните на Земното съществувание, пред погледа му заставаше Озирис. И ние следва да сме наясно: тези символи, тези образи, които са извлечени от прадалечното минало и които са запазени за нас, всички те са израз на първичните мирови тайни и означават много повече от това, което разумът може да види в тях. Тази лира беше виждана, виждани бяха и ръцете на Аполон. И това, че ние извличаме всеки един символ от реалното изживяване на ясновидеца - ето кое е същественото! Защото не съществува нито един символ, нито една легенда, които да не са били реално видяни от древните посветени.
към текста >>

124. Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака. GA_106 Египетски митове и мистерии

Вярно е, че днешните земноводни животни са напълно изродени форми от далечното минало, но тогавашният човек съдържаше тези форми в долната част на своето тяло.
Тук чрез онези тонове, които Озирис-Аполон извличаше от човешката лира, беше създадена средната част на човека, областта на хълбоците. А всичко онова, което трябваше да остане на тази точка, над която човекът продължи своето развитие, застина в еволюционната степен на земноводните животни. Докато Луната все още беше съединена със Земята, тя малко или много спъваше развитието на човека. Формата на рибата все още се намираше във връзка със Слънцето и от тук идват днешните усещания на здравия човек спрямо рибите. Нека да се замислим каква радост може да достави на човека една красива, лъскава риба или други проблясващи във водата животни, и какво чувство на антипатия може да изпита, виждайки други животни, които наистина стоят по-високо от рибата, които пълзят и се увиват, като например земноводните, жабата, краставата жаба, змията и т.н. Вярно е, че днешните земноводни животни са напълно изродени форми от далечното минало, но тогавашният човек съдържаше тези форми в долната част на своето тяло. Докато имаше само своята долна половина, приблизително до към хълбоците, човекът беше един вид дракон. И едва по-късно, действувайки от горната половина, след като тя беше вече ясно очертана, той успя да оформи долната половина на човешкото тяло. Следователно, формата на рибата възпроизвежда онази форма, на чиято висота се намираше човекът чрез силите, които той получаваше, докато Слънцето беше съединено със Земята; до момента, в който Слънцето се отдели от Земята, човекът се намираше на степента на рибата.
към текста >>

125. Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека. GA_106 Египетски митове и мистерии

Нека да се замислим, че това е станало в едно пра-далечно минало когато нашата Земя едва започваше да се втвърдява и кристализира от водните маси на течната Земя, така че фактически по-голямата част от тези описания ставаше в тази водна Земя.
Нека още веднъж да си представим действието на Слънчевите и Лунните Духове, а именно на силите, идващи от Озирис и Изис, чието действие направи възможно възникването и формирането на човешкото тяло. Нека да се замислим, че това е станало в едно пра-далечно минало когато нашата Земя едва започваше да се втвърдява и кристализира от водните маси на течната Земя, така че фактически по-голямата част от тези описания ставаше в тази водна Земя.
към текста >>

126. Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане. GA_106 Египетски митове и мистерии

В древните времена разликата между съня и смъртта не беше толкова голяма; в прадалечното минало хората прекарваха в сън много по-продължително време.
Ако се върнем по-назад в миналото, приблизително до Атлантската епоха, ние виждаме, че човекът живееше по-скоро в духовния свят и че по време на съня си той общуваше с духовните Същества. Ако обаче се пренесем още по-назад в миналото, ние установяваме, че тогава човекът живееше само в духовния свят. В древните времена разликата между съня и смъртта не беше толкова голяма; в прадалечното минало хората прекарваха в сън много по-продължително време. Това приблизително съвпадаше с периода от време, който днес протича в рамките на една инкарнация плюс живота между смъртта и следващото раждане. Поради все по-дълбокото навлизане във физическия свят, човекът все повече се заплиташе в него. Ние посочихме, че докато индиецът насочваше погледа си към висшия свят, персиецът се опитваше да завладее физическата реалност. Човекът слизаше все повече, и през Гръцко-латинската епоха се стигна до едно бракосъчетание между Духа и материята, между духовните светове и физическия план. Колкото повече напредваше тази последна епоха, толкова повече нарастваха интересите и обичта на човека към физическия свят.
към текста >>

127. Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време. GA_106 Египетски митове и мистерии

Човекът се вглеждаше надолу в своето пра-древно минало, вглеждаше се в своя произход.
Ние видяхме, че всички величествени изображения на Сфинкса, на Изис и на Озирис в египетските митове и Мистерии бяха един вид спомени за древните състояния на човечеството. Всичко това беше едно отражение в душите, едно отражение на древните Земни процеси. Човекът се вглеждаше надолу в своето пра-древно минало, вглеждаше се в своя произход. Така посветеният можеше отново да изживее духовното съществувание на своите предшественици. Ние споменахме как първоначално човекът започна развитието си от една групова душевност. Можахме да посочим как тези групови души останаха запазени в четирите животински образи, описани в Апокалисиса на Йоан. Човекът също се разви от една такава групова душевност, обаче по такъв начин, че той постепенно пречисти своето тяло, за да стигне накрая до зараждането на индивидуалността. Ние можем да проследим този процес дори и исторически.
към текста >>

128. 1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед GA_110 Духовните йерархии

Защото всичко онова, което човекът натрупва като опит и познание, като понятия и идеи, като имагинации, инспирации и интуиции*2 в резултат на своето ясновидство*3, вече е "минало" през изживяванията и през съдържанието на висшите Същества.
Това познание и изследванията в тази област, както всички Вие добре знаете, не са нещо, което се появява за пръв път в нашата епоха; винаги е съществувала ако можем така да я наречем една първична мирова Мъдрост. Защото всичко онова, което човекът натрупва като опит и познание, като понятия и идеи, като имагинации, инспирации и интуиции*2 в резултат на своето ясновидство*3, вече е "минало" през изживяванията и през съдържанието на висшите Същества.
към текста >>

129. 5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Нашето Слънце е минало през междинни състояния и е поело друг път на развитие, макар и днес мнозина да вярват, че вътрешността му е изпълнена с някакви химически газове.*20
Основните процеси аз описах още вчера. Същественото в този преход е, че първичният огън преминава в газообразно състояние, във въздух, така че всъщност Старото Слънце се състои от това, което е останало от първичния огън. Да, към този първичен огън се прибави това, което се сгъсти до газ или дим. Следователно, тук са налице две субстанции: първичният огън и част от първичния огън, която се сгъсти до газ, въздух или дим. Това е най-същественото за Старото Слънце и не се отнася за нашето Слънце. Нашето Слънце е минало през междинни състояния и е поело друг път на развитие, макар и днес мнозина да вярват, че вътрешността му е изпълнена с някакви химически газове.*20
към текста >>

130. 4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Обаче в миналото не е било така, не е било така даже и в онова минало, което не стои така далече от нас.
Така би било днес. Обаче в миналото не е било така, не е било така даже и в онова минало, което не стои така далече от нас.
към текста >>

Ние знаем, че по отношение на своето съзнание човечеството е минало през различни метаморфози.
Ние знаем, че по отношение на своето съзнание човечеството е минало през различни метаморфози. Всички хора са притежавали в миналото едно смътно, сумрачно ясновидство. Даже и по времето, когато е живял Христос, ясновидството е било развито до известна степен, макар и да е представлявало само една сянка от ясновидството на Атлантската или Следатлантската епоха. Ясновиждащото съзнание на човеците изчезва само постепенно. Обаче винаги между човечеството е имало отделни личности, които са го притежавали, а и днес още има такива, които са по природа ясновидци, които имат едно смътно ясновидство и затова могат да различават духовната същност на човека.
към текста >>

Да предположим, че този човек е достигнал определена степен на окултно развитие в едно минало прераждане.
Той ще мине през особени опитности, които ще му направят едно впечатление различно от това върху другите хора. Чрез това той отново ще постигне степента, до която се беше издигнал в миналото чрез своите собствени усилия. През настоящия живот, който е един вид повторение, резултатът, който той желаеше да достигне в миналото, ще му бъде даден наведнъж. Възможно е той да мине през своите минали опитности под една съвършено различна форма. Например, възможно е той да мине през тези опитности през време на своето детство. Да предположим, че този човек е достигнал определена степен на окултно развитие в едно минало прераждане. Той ще се прероди нормално; но към 7-та или 8-та година той ще мине през едно тежко изпитание и последствието от това ще бъде, че всичката мъдрост добита в миналото ще възникне постепенно, така щото той ще се намери на степента, която беше достигнал в своя минал живот и ще може да напредва към следващата степен.
към текста >>

За да намерят отново състоянието, което бяха придобили в своето минало въплъщение, те трябваше така да се каже да бъдат изоставени от техните родители.
Така в такива легенди Вие ще намерите типичния факт, че бащата напуска своето дете и го изгонва от дома; тогава детето е отгледано от овчари и по-късно отново доведено от тях към неговата истинска мисия. Вижте в това отношение разказа за Хирон, за Ромулус и Ремус. За да намерят отново състоянието, което бяха придобили в своето минало въплъщение, те трябваше така да се каже да бъдат изоставени от техните родители. Легендата за изоставянето на Оедип е също така един пример от този род. Сега Вие ще разберете, че колкото един човек е по-напреднал, било на степента на раждането на висшия Аз или над тази степен, толкова неговият живот и по-богат на събития. Той трябва да стигне до една нова опитност, която не е имал по-рано. Този, който трябваше да въплъти в себе си великото Същество, което наричаме Христос, не можеше естествено да предприеме тази мисия в кой да е момент на своя живот; той трябваше да добие определена зрялост. Един обикновен човек не би могъл да приеме тази мисия, без да е получил в течение на множество прераждания високи степен на посвещение.
към текста >>

131. 5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Това не е била нашата настояща Луна, но едно минало състояние до днешното, така и Земята е минала от състоянието на "Стара Луна" до състоянието "Земя"; старата Луна е един вид едно минало въплъщение на Земята.
Днес физическото тяло е по-съвършено развито отколкото астралното. Това се дължи на обстоятелството, че физическото тяло е действително най-старият елемент на човешката природа. То е било дълго обработвано в миналото, преди създаването на Земята. Историята на образуването на Земята, която се изучава днес, е в крайна сметка само една материалистична хипотеза: няма значение, дали тази хипотеза носи името Кант-Лапласова или някое друго по-модерно име. Все пак тези материалистични хипотези са полезни, за да можем да разберем по-добре външното устройство на нашия свят, но те не са никак годни да обяснят духовното, както човекът минава от едно въплъщение в друго, така и нашата Земя да бъде това, което е днес, тя е била това, което Духовната наука нарича "Старата Луна". Това не е била нашата настояща Луна, но едно минало състояние до днешното, така и Земята е минала от състоянието на "Стара Луна" до състоянието "Земя"; старата Луна е един вид едно минало въплъщение на Земята. Въплъщение, което е предшествувало това на старата Луна, е било това на "Старото Слънце"; не сегашното Слънце, но едно друго минало състояние на нашата Земя; най-после преди "старото Слънце" е съществувал "старият Сатурн". Следователно нашата Земя е минала през три етапа: Сатурн, Слънце, Луна и сега се намира в четвъртия етап, този на Земята. Първият зародиш на нашето физическо тяло е бил положен на стария Сатурн* /* Рудолф Щайнер "Духовна наука"/. Бихме могли също да кажем: нищо от това, което днес ни заобикаля, растително, животинско, минерално царства, не съществуваше на тази първична планета, стария Сатурн. Но там съществуваше човешкото физическо тяло в своя първоначален зачатък.
към текста >>

Въплъщение, което е предшествувало това на старата Луна, е било това на "Старото Слънце"; не сегашното Слънце, но едно друго минало състояние на нашата Земя; най-после преди "старото Слънце" е съществувал "старият Сатурн".
Това се дължи на обстоятелството, че физическото тяло е действително най-старият елемент на човешката природа. То е било дълго обработвано в миналото, преди създаването на Земята. Историята на образуването на Земята, която се изучава днес, е в крайна сметка само една материалистична хипотеза: няма значение, дали тази хипотеза носи името Кант-Лапласова или някое друго по-модерно име. Все пак тези материалистични хипотези са полезни, за да можем да разберем по-добре външното устройство на нашия свят, но те не са никак годни да обяснят духовното, както човекът минава от едно въплъщение в друго, така и нашата Земя да бъде това, което е днес, тя е била това, което Духовната наука нарича "Старата Луна". Това не е била нашата настояща Луна, но едно минало състояние до днешното, така и Земята е минала от състоянието на "Стара Луна" до състоянието "Земя"; старата Луна е един вид едно минало въплъщение на Земята. Въплъщение, което е предшествувало това на старата Луна, е било това на "Старото Слънце"; не сегашното Слънце, но едно друго минало състояние на нашата Земя; най-после преди "старото Слънце" е съществувал "старият Сатурн". Следователно нашата Земя е минала през три етапа: Сатурн, Слънце, Луна и сега се намира в четвъртия етап, този на Земята. Първият зародиш на нашето физическо тяло е бил положен на стария Сатурн* /* Рудолф Щайнер "Духовна наука"/. Бихме могли също да кажем: нищо от това, което днес ни заобикаля, растително, животинско, минерално царства, не съществуваше на тази първична планета, стария Сатурн. Но там съществуваше човешкото физическо тяло в своя първоначален зачатък. То беше съставено съвършено различно от това, което е днес.
към текста >>

След като Слънцето бе минало през тази космическа нощ, през така наречената Пралайа, то възниква отново под формата на старата Луна.
Слънчевото съществувание завършва; започва една нова космическа нощ. След като Слънцето бе минало през тази космическа нощ, през така наречената Пралайа, то възниква отново под формата на старата Луна. Отново се проявяват тези елементи, които съществуваха на Сатурн и на Слънцето, т.е. физическо и етерно тела, и сега през Лунния период към тях се прибавя астралното тяло. Виждате следователно, че това човешко физическо тяло, родено на Сатурн, минава на Луната своята трета степен на развитие; етерното тяло, което беше прибавено върху Слънцето, се издига на Луната на своята втора степен на развитие. А астралното тяло, което се явява едва на Луната, се намира едва на своята първа степен на развитие.
към текста >>

Но това, което се беше отделило заедно със Слънцето, беше също минало през трите стадии на развитие на Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние.
Но това, което се беше отделило заедно със Слънцето, беше също минало през трите стадии на развитие на Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние. Тези елементи поеха така да се каже посоката на Слънцето , докато прадедите на човека поеха лунната посока. За Съществата, които последваха Слънцето, ние също можем да различим един троичен организъм абсолютно успореден на троичния организъм на човека; само че вместо тези три организма да станат по-груби чрез отделянето, тези същества ги бяха направили още по-тънки. Представете си този процес така: след отделянето, състоянието, което човекът беше достигнал чрез това, че беше получил на Луната едно астрално тяло, се понижи и той слезе, един вид, до степента на животинството; той загрубя и се втвърди. Напротив, Съществата, които бяха привлечени от по-тънките вещества върху Слънцето, станаха още по-фини. Така, докато човекът се втвърдяваше върху Луната, тези Същества, притежаващи една твърде висока духовност, се разцъфтяваха.
към текста >>

132. 6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Върху стария Сатурн Престолите се намираха именно на такава степен на развитието, когато можеха да жертвуват веществеността, добита през тяхното минало развитие.
Но всички наши възможности да даваме, да се жертвуваме, са нищожни, сравнени с тези на Престолите. Защото развитието се състои именно в това, едно същество да добива все повече способността да дава, докато най-после стигне до там, да бъде способно да жертвува своето собствено вещество и да чувствува това жертвуване на собственото си същество като върховно блаженство. Има такива висши Същества, които се издигат на една по-висока степен на развитието чрез жертвуването на собственото им вещество. Един материалист може да се запита, как същества, достигнали да могат да жертвуват това, което е тяхно собствено същество, могат да продължават още да съществуват и се издигат, защото според него след такава жертва от тези същества не би останало нищо. Това значи, този материалист не може да разбере, че има такива духовни същества, които могат да продължават да съществуват даже и тогава, когато са дали всичко, което са приели. Върху стария Сатурн Престолите се намираха именно на такава степен на развитието, когато можеха да жертвуват веществеността, добита през тяхното минало развитие. Но чрез това те се издигнаха на още по-висока степен на развитието. Веществото, което се разля от Престолите, бе първото начало на веществото, от което бе образувано човешкото физическо тяло. Други Същества, по-малко издигнати от Престорите, се присъединиха после към тях. Това бяха Духовете на Личността, или както ги нарича езотеричното Християнство "Архаи" или "Начала". Тези Духове на Личността преработеха, така да се каже, това, което бяха дали Престолите.
към текста >>

133. 7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

А колкото идваме повече към близкото минало, толкова повече това съзнание изчезва, за да отстъпи място на не зависимостта на човека, който развива своето индивидуално себе, своя индивидуален Аз, противопоставяйки го на груповия Аз.
Хората, които бяха надживели лунната криза, наричаха "Аз" не само това, което обединяваше техните опитности, но и тези на техните прадеди и чувствуваха да действува в тяхната кръв слънчевата природа. Това чувство беше вече угаснало, когато душите, които слизаха от планетата Марс, например, още чувствуваха закрилящата сила излъчваща се от Духа на Марс; те се обединяваха в духа на Марс. Именно това групово чувство, което същата любов поддържаше, атакуваха луциферическите духове. Те развиха индивидуалния Аз на човека, за да го противопоставят на колективния Аз, който се изразяваше в тези групи. Колкото повече се издигаме в миналото чрез ясновиждането, толкова повече намираме колективното съзнание свързано с кръвното родство. А колкото идваме повече към близкото минало, толкова повече това съзнание изчезва, за да отстъпи място на не зависимостта на човека, който развива своето индивидуално себе, своя индивидуален Аз, противопоставяйки го на груповия Аз. Следователно в човека се намират в борба две царства: божествените същества, които свързват хората помежду им, но чрез кръвните връзки; луциферическите същества, които полагат усилия да отделят човека от човека. Тези две сили са действували през цяла та Атлантска епоха, а даже и по-късно, когато континентът Атлантида загина във великата катастрофа, коя то е предшествувала настоящето състояние на Земята, и потъвайки създаде един нов океан между Европа и Африка от една страна, и Америка от друга страна. Те продължават да действуват и в наши дни.
към текста >>

134. 8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Ето защо е било много важно, тези, които благодарение на своето минало развитие бяха узрели за посвещението, да бъдат доведени в свещените места и да живеят заедно с учителя.
Тези, които бяха посветени, упражняваха силно влияние над своите ученици чрез самото си появяване, чрез самото присъствие. Щом се появяваше един посветен, всички онези, които трябваше да станат негови ученици, чувствуваха да трептят в тяхната душа способностите, позволяващи им да станат такива. Тогава от човек на човек са преминавали влияния напълно чужди на будното съзнание; и съвсем не беше необходимо учението да се предава както днес. Целият живот на учителя, всички негови действия въздействуваха на учениците благодарение на подражателната способност на хората. Много неща преминаваха несъзнателно от учителя в учениците. Ето защо е било много важно, тези, които благодарение на своето минало развитие бяха узрели за посвещението, да бъдат доведени в свещените места и да живеят заедно с учителя. Тяхната подготовка която траяла много дълго е ставала чрез наблюдаване на всичко, което е вършил учителят и чувствата, които това наблюдение събуждаше. Тогава идваше моментът, когато душата на учителя и тази на ученика живееха в такова съвършено общение, че всичко, което учителят знаеше относно висшите тайни, преминаваше в душата на ученика. Но какво се случи, когато етерното тяло се оттегли, се прибра във физическото и се съедини напълно с него?
към текста >>

135. 9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Той не вярва, че зад този физически зародиш има една духовна причина и че тази духовна причина съединявайки се с физическото изработва всичко, което идва от едно минало въплъщение.
Човешките злини и тяхната връзка с това, което става в душата, се схващат в нашата епоха под една форма, която е напълно обърната с главата надолу чрез материалистичното разбиране. Но това, което е важно за сега, е разберем, че едно физическо явление е наистина резултат от това, което става в душата, даже и когато изглежда не е така; когато ни се струва, че едно физическо явление се обяснява чрез самото себе си, трябва постепенно да си дадем сметка, че още не сме стигнали до там да познаем истинската причина, духовната причина. Днес хората никак не са склонни да познаят веднага духа там, където той се намира. Ученият изучава как човекът се развива от зародиша до състоянието на възрастен. И понеже тези наблюдения се базират на средствата, които науката му предлага, той вярва, че човешкото същество започва едва със зародиша на физическата форма. Той не вярва, че зад този физически зародиш има една духовна причина и че тази духовна причина съединявайки се с физическото изработва всичко, което идва от едно минало въплъщение. Без съмнение, може много добре да се възрази, че всичко това е интересна теория, но тя не почива на нищо действително, защото човек не може да наблюдава духовното зад физическото. Или пък може още да се помисли, че не е интересно човек да добие познание за духовното; защото какво може да измени в хода на света това, дали човек го допуска или не? Но хората горчиво се лъжат мислейки, че резултатите на това познание нямат значение за практическия живот.
към текста >>

136. 10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Да предположим, че едно човешко същество е минало през едно посвещение в древна Ирландия.
Аз Ви обясних вече, че когато един човек е минал през едно посвещение, тогава при неговото следващо прераждане в него става нещо особено. В живота стават някои събития, възпроизвеждащи външни действия, които той е извършил в миналия си живот. Да предположим, че едно човешко същество е минало през едно посвещение в древна Ирландия. В настоящия му живот ще се случи едно събитие, което ще му припомни това. Например, той ще направи едно пътешествие до Ирландия. Този факт, че той ще трябва да направи едно пътешествие, е очебиещ за онзи, който познава посвещението, практикувано в Ирландия но за другите той не е очебиещ. Индивидуалността, която живееше в Исуса от Назарет, е била посветена в египетските мистерии. И на кого това "бягство в Египет" щеше да направи най-силно впечатление?
към текста >>

137. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Вчера видяхме, че индивидуалността на Исуса от Назарет е имала едно минало прераждане в древна Персия и че от тогава насам тя е изминала пътя на духовното развитие от въплъщение във въплъщенне.
Когато човек истински познава развитието на човечеството, той разбира, че Христос е могъл да действува с особена сила в това тяло на Исуса от Назарет, на възраст около тридесет години. Защото това тяло е било подготвено от най-далечни времена. Вчера видяхме, че индивидуалността на Исуса от Назарет е имала едно минало прераждане в древна Персия и че от тогава насам тя е изминала пътя на духовното развитие от въплъщение във въплъщенне. Ако Христос можа да дойде да обитава в едно тяло, причината е, че това тяло му бе предложено в жертва. И евангелистите знаеха много добре това. Ето защо те са описали всичко така, че това да стане явно за духовния поглед. В евангелията всичко трябва да се взима буквално но първо човек трябва да се научи да чете. Защо, например, се споменава по особен начин, в чудото на сватбата от Кана галилейска, че това чудо е станало в "Кана от Галилея"?
към текста >>

138. 12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана? GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

В момента на кръщението, в този троичен съсъд, напуснат от Аза на Исуса от Назарет, слиза Съществото, което никога по-рано не е живяло на Земята, което не е минало през никакво предишно въплъщение, Христос.
Начинът, по който евангелистите го описват, ни кара да предчувствуваме, че това събитие е твърде важно. Това се потвърждава и от Акашовите записи: Когато Исус от Назарет беше на около тридесет години, божественото същество което се нарича Христос, проникна в неговите телесни обвивки. Следователно в живота на основателя на Християнството трябва да различаваме две части това показва и четенето в Акашовите записи: първо живота на великия посветен, какъвто е Исус от Назарет, в който живее един Аз минал през многобройни прераждания и се е издигнал, до там, да може да извърши своята велика жертва. Тази жертва се състоеше в това, че към тридесетата година Азът на Исуса от Назарет можа да напусне физическото, етерното и астралното тела, които той беше пречистил и облагородил. Това троично човешко обиталище, този троичен човешки съсъд беше най-добрият най-чистият който може да съществува. В момента на кръщението, в този троичен съсъд, напуснат от Аза на Исуса от Назарет, слиза Съществото, което никога по-рано не е живяло на Земята, което не е минало през никакво предишно въплъщение, Христос. Преди това време това Същество може да бъде намерено само вън от нашата Земя. И именно в момента на кръщението в реката Йордан то се съединява с едно човешко тяло и живее три години на Земята, за да изпълни в течение на тези три години това, което днес ще се опитаме да разберем по-добре.
към текста >>

139. 4. СКАЗКА ТРЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Вие знаете, че в своето развитие човешкото съзнание е минало през едно състояние на смътно, първично ясновиждане и е стигнало до днешното ясно, будно дневно съзнание за физическия свят.
Онези, които ще съпоставят фактите изнесени от мене в различните сказки и цикли от сказки, биха могли да направят тук едно заключение, което аз тук сам ще направя. Вие знаете, че човешкият душевен живот се е изменил в течение на дълги епохи. Вие всички познавате тези факти от моите най-различни сказки. Вие знаете, че когато днес описваме това, което наричаме човешко съзнание, ние имаме нещо съвършено различно отколкото съзнанието да речем например у първите древни индийци през първата културна епоха на следатлантското време; а съвършено различно е било съзнанието през атлантската епоха. Вие знаете, че в своето развитие човешкото съзнание е минало през едно състояние на смътно, първично ясновиждане и е стигнало до днешното ясно, будно дневно съзнание за физическия свят. Колкото по-надалече отиваме назад в развитието, толкова повече намираме, че хората са притежавали едно първично ясновиждане, известно първобитно ясновиждане. Не е нужно да отидем твърде далече в миналото, достатъчни са само малко хилядолетия, и ще намерим още много народи, които не са виждали само физическия огън, а са били в състояние през този физически огън да проникнат със своя поглед до елементните духове на огъня. Постепенно човешкото съзнание се е развило така, че от човека се е оттеглил един по-висш свят, и той е останал ограничен само във физическия свят. Но това важи не само за външния свят, за килима на сетивния свят, който е разгърнат около нас, то важи и за изявяващия се във физическото душевен живот. А сега можете да направите извода: когато ни посочваш едно такова явление като съвестта и твърдиш, че зад това, което се нарича съвест, днешният духовен изследовател изживява, вижда около човека астрално-духовни форми, тогава прадедите на днешния човек трябва да са виждали тези астрално-духовни форми; нали те са били ясновиждащи, следователно бе трябвало да са виждали това, което днес духовният изследовател наблюдава.
към текста >>

140. 5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Мислите ли, че ако хората постоянно се развиват в техния отделен живот, а също и от едно прераждане в друго, но че с духовните същества става така, че те и днес се намират на същата точка на развитие, на която са били в далечното минало, когато в древна Индия ясновиждащото съзнание се е насочвало към тях?
А сега идва другото. Вземете това Същество Индра, вземете го така, както действително го е виждал древният индийски посветен, когато е насочвал своя духовен поглед към душевния свят, вземете това и запитайте сега: "днешният посветен по същия начин ли вижда този Индра? ", тогава трябва да отговорим: "днешният посветен вижда всичко онова, което в древността са виждали у този Индра, всичко това, но той вижда у този Индра и нещо друго". Когато виждате един човек в негова та 40-годишна възраст, който се нарича Фриц Мюлер, можете да си кажете: това е същият човек, когото аз видях преди 30 години като 10-годишен, който и тогава се наричаше така; но в известно отношение той е станал друг; и вие бихте дали едно лошо описание на този Фриц Мюлер в неговата 40-та година, ако бихте казали някому, как той е изглеждал, когато е бил на 10 години. Това, което бихте казали в този случай, би било съвършено право относно Фриц Мюлер; но през 30-те години той е минал през едно развитие и трябва да имате предвид това, когато говорите за неговото настояще състояние. Мислите ли, че ако хората постоянно се развиват в техния отделен живот, а също и от едно прераждане в друго, но че с духовните същества става така, че те и днес се намират на същата точка на развитие, на която са били в далечното минало, когато в древна Индия ясновиждащото съзнание се е насочвало към тях? Нима боговете трябва да останат все същите, каквито са били преди хиляди години? Не, те не са останали същите. Можем положително да кажем, че от онова време насам, когато са го виждали ясновидците на древна Индия, Индра се е развил. Но какво е станало сега с него? Как ни се представя неговото развитие?
към текста >>

141. 7. СКАЗКА ШЕСТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Когато днешният човек говори, че в неговата вътрешност съществува един мистичен Христос, той не трябва да забравя, че всичко в света е минало през развитие и че мистичното съзнание съвсем не е нещо, което е еднакво във всички времена, но че и то е претърпяло развитие.
Така за по-новото време ние можем да говорим също за едно вътрешно мистично изживяване на Христа; но нещата трябва да се разбират така, че преди своето влизане в Земята Христос беше едно космическо същество. Когато в миналите времена някой се потопяваше във вътрешността на душевния живот, той не намираше Христа, а Дионисий. Днес, ако човек се е развил по подходящ начин, той намира едно вътрешно Христово Същество. От едно Божество намира що се вън от душата Христос е станал едно Божество живеещо вътре в човешката душа, което ще обхване все повече и повече човешката душа, колкото повече тази душа ще се приближава със своите душевни изживявания до този Христос. Тук имате един пример, как с това, което се развива като принципи през света, става един прелом. Когато днешният човек говори, че в неговата вътрешност съществува един мистичен Христос, той не трябва да забравя, че всичко в света е минало през развитие и че мистичното съзнание съвсем не е нещо, което е еднакво във всички времена, но че и то е претърпяло развитие. Когато древните свещени Риши поглеждаха в духовните светове, те говориха за Карман и с това те са имали предвид същото Същество, както и Заратустра като едно космическо Същество, когато той говореше за Аура-Маздао. Това беше Христовото Същество. Днес то може да бъде намерено и във вътрешността като мистичен Христос. Че това е той, това е делото на самия Христос на Земята. Такова е отношението между космическия, астрономическия Христос към мистичния Христос в неговата действителност.
към текста >>

142. 8. СКАЗКА СЕДМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Действително ние живеем днес в една епоха, когато най-тясното проникване между етерното тяло и физическото тяло е вече минало; днес ние вече отново живеем в обратната посока на развитието.
Този е смисълът на развитието на човечеството през различните културни епохи, че етерното тяло слиза все по-дълбоко и по-дълбоко във физическото тяло. С това виждането на човека се изменя, тъй като това виждане зависи от начина, по който е организирано етерното тяло. А организацията на етерното тяло е свързана с това, че луциферическите Същества, притежаващи такава природа, която се изявява вътре в Земята и вътре в душата, се издигат към космическите степени на съществуване и че Христовото Същество което по-рано беше едно космическо Същество, слезе и се въплъти в едно човешко тяло и благодарение на това стана едно такова Същество което се изявява вътре в Земята и вътре в душата. Това проникване на аполонския с дионисийския принцип, това преминаване така да се каже едно над друго на луциферическото и на Христовото Същество стана възможно само благодарение на това, че организацията на човешкото същество се изменя по посочения начин. Но то се изменя не само за оценяване на миналото, но и за подготовката на бъдещето. Действително ние живеем днес в една епоха, когато най-тясното проникване между етерното тяло и физическото тяло е вече минало; днес ние вече отново живеем в обратната посока на развитието. Ние живеем в една епоха, когато етерното тяло бавно излиза от физическото тяло. Нормалното развитие на човечеството ще бъде това, че етерното тяло постепенно ще излезе от физическото тяло; и ще дойдат времена, когато човешкият организъм отново ще изглежда така, както е изглеждал в прадревни времена. Така щото ние отново ще чувствуваме, как етерното тяло се простира извън физическото тяло. Ние се намираме вътре в този процес на развитие; и някои от най-тънките болестни явления на съвремието биха били по-добре разбрани, ако хората знаеха това. Но всичко това отговаря на великите космически закони.
към текста >>

След като е минало през физическото тяло, етерното тяло трябва да добие своите сили вътре в това физическо тяло.
Бъдещето на развитието на човечеството ще бъде това, че хората ще освободят, така да се каже, етерното тяло от физическото тяло и евентуално ще го изпратят навън празно. Какво би означавало това? Етерното тяло е носител на силите, възбудител на всичко, което става във физическото тяло. То трябва да снабдява физическото тяло със сили не само тогава, когато се намира вътре в това физическо тяло, но през всяко време; то ще трябва да го снабдява и тогава, когато частично ще бъде извън физическото тяло. Ако го оставите празно, ако не му дадете нищо при неговото излизане, то не ще може да въздействува върху физическото тяло; защото тогава то не ще има силата, необходима за такова въздействие от вън. След като е минало през физическото тяло, етерното тяло трябва да добие своите сили вътре в това физическо тяло. От там трябва да му бъдат дадени тези сили, за да може, когато се намира вън, да действува върху физическото тяло. Задачата на съвременното човечество е да приеме в себе си това, което може да бъде прието само при дейността вътре във физическото тяло. Това, което се изработва вътре във физическото тяло, то съпътствува развитието и когато в бъдещите въплъщения човекът ще живее в такива организми, в които етерното тяло ще бъде до известна степен освободено от физическото тяло, той ще живее в съзнанието един вид като спомен чрез частично освободено тяло.
към текста >>

Какво е било човешкото виждане в далечното минало, за това днес може да има известна опитност онзи, който добива тази опитност чрез методите на духовно-научното изследване, което отговаря на днешното време.
Тук Вие имате един образ, който Ви показах, че от страни трябва да дойдат други влияния. Не съществува едно праволинейно развитие. Така трябваше да преминат един над друг луциферическият и Христовият Принцип, който търси само развитието в права линия, той никога не ще може да разбере действителното развитие на света. Само който обгръща отделните течения и след това вижда, как теченията се оплодяват взаимно, само той може да разбере действително развитието. През епохата, когато при древната индийска култура хората бяха в известно отношение различно устроени в сравнени е с по-късно, това човешко виждане беше различно. Какво е било човешкото виждане в далечното минало, за това днес може да има известна опитност онзи, който добива тази опитност чрез методите на духовно-научното изследване, което отговаря на днешното време. Днес това може да се добие само изкуствено, а някога то е било естествена способност. Даже за един добре подготвен познавателна Духовната наука е трудно разбираемо, как душевните изживявания през древната индийска епоха са били различни в сравнение с по-късно и можем само да се опитаме да изразим приблизително с думи, как тези изживявания са били различни.
към текста >>

Днес хората притежават само една рудиментарна част от това, което в далечното минало е било съществено.
Такова съзнание, каквото е имал древният индиец, е следователно едно съзнание, което е чувствувало като едно единство това, което се намира вътре в душата, и това, което се намира вън от душата. Ето защо индиецът живееше повече в цялата окръжаваща го среда. Последните остатъци от това, от съществуващото още тогава някакси инстинктивно ясновиждащо съзнание виждаме в рудиментарното днешно "ясновидство" на онези хора, които притежават това, което наричаме именно второ виждане. Когато вървите някъде по улицата и във Вас изниква мисълта за един човек, който в този момент не можете да виждате физически, и вървите по-нататък и след известно време срещате този човек; защо във вашето съзнание се е появила мисълта за този човек, преди да сте го видели? Защото въз действието идващо от него е проникнало във Вашето подсъзнание и след това се е появило като завършена мисъл във вашето съзнание. Днес хората притежават само една рудиментарна част от това, което в далечното минало е било съществено. По-рано е съществувала една по-интимна връзка между вътрешното чувство. Това са само подробности от нещата, които често съм излагал пред Вас, като съм казвал: човечество то се е развило от старото, смътно ясновиждане до днешното сетивно съзнание и ще се врасне в едно пълносъзнателно ясновидско състояние. Това състояние ще бъде постигнато така, че човекът ще го изживява съзнателно, като знае, че неговото етерно тяло излиза навън и той може да си служи с органите на етерното тяло, както си служи с тези на физическото тяло.
към текста >>

143. 1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Опитайте се да си представите хода на събитията, така както те са се разиграли в далечното минало.
Когато се издигне в свръхсетивните светове, човек постепенно се научава да разчита тази космическа писменост. Разбира се, това не е една обикновена писменост. Опитайте се да си представите хода на събитията, така както те са се разиграли в далечното минало. Представете си например императора Август с всички негови деяния да стои сега изправен пред Вашите очи като един неясен образ; всичко, което се е случило тогава, застава сега отново пред Вашия духовен поглед. Да, то застава пред духовния изследовател и той може да го разчете отново всеки момент, когато пожелае. При това той не се нуждае от никакви външни свидетелства. Необходимо е само да насочи своя поглед върху една точка от мировите събития и от събитията на човечеството, и тогава тези събития ще се разгърнат отново пред погледа му в един духовен образ: Онези събития, които той търси, онези събития, които са станали в далечното минало. Ето как със своя духовен поглед човек може да броди през епохите на миналото.
към текста >>

Необходимо е само да насочи своя поглед върху една точка от мировите събития и от събитията на човечеството, и тогава тези събития ще се разгърнат отново пред погледа му в един духовен образ: Онези събития, които той търси, онези събития, които са станали в далечното минало.
Разбира се, това не е една обикновена писменост. Опитайте се да си представите хода на събитията, така както те са се разиграли в далечното минало. Представете си например императора Август с всички негови деяния да стои сега изправен пред Вашите очи като един неясен образ; всичко, което се е случило тогава, застава сега отново пред Вашия духовен поглед. Да, то застава пред духовния изследовател и той може да го разчете отново всеки момент, когато пожелае. При това той не се нуждае от никакви външни свидетелства. Необходимо е само да насочи своя поглед върху една точка от мировите събития и от събитията на човечеството, и тогава тези събития ще се разгърнат отново пред погледа му в един духовен образ: Онези събития, които той търси, онези събития, които са станали в далечното минало. Ето как със своя духовен поглед човек може да броди през епохите на миналото.
към текста >>

Мнозина от Вас знаят, че етерното тяло също не е едно съвършено ново създание, а от своя страна то също е минало през най-различни степени от своето развитие.
Но това, което се отнася за физическото тяло и Аза, се отнася и за останалите свръхсетивни съставни части на човешкото същество: Етерното тяло и астралното тяло. Мнозина от Вас знаят, че етерното тяло също не е едно съвършено ново създание, а от своя страна то също е минало през най-различни степени от своето развитие.
към текста >>

144. 2. Втора лекция, 16 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

За всяко едно такова същество тоест за всеки Бодисатва идва един момент, когато то стига с получената си през прадалечното минало мисия до определена точка, след която това, което то е вливало досега в човечеството „свише", се превръща вече в нормална човешка способност.
Ако бихме приложили този начин на мислене спрямо Буда, би трябвало да кажем: като Бодисатва, той има строго определена задача. Когато Земята се намираше още в своите начални еволюционни епохи, далеч преди Атлантската и Лемурийската епоха*6, на това същество, което през шестото столетие на нашата епоха се въплъти като Буда, беше възложена определена задача. И то остана свързано с тази задача. През всички времена, от една епоха в друга, то трябваше да работи и да влива в еволюцията на Земята само толкова, колкото тя можеше да приеме с оглед на своите възможности. За всяко едно такова същество тоест за всеки Бодисатва идва един момент, когато то стига с получената си през прадалечното минало мисия до определена точка, след която това, което то е вливало досега в човечеството „свише", се превръща вече в нормална човешка способност. Защото днешните човешки способности по-рано са били качества на определени божествено-духовни Същества и Бодисатвите са ги свалили от духовните висини, за да ги предоставят на човеците.
към текста >>

145. 3. Трета лекция, 17 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

За да опише пътя, който неговата душа е изминала, докато постепенно отново си спомни това, което е изживяла в далечното минало, той казва: „И тогава в духовния свят ми се яви едно сияние, обгръщащо всичко; но аз не можех да различавам нищо в него, никакви форми, никакви образи: моето просветление не беше още достатъчно чисто.
Разказва ни се още, как той описва нещата на своите последователи. За да опише пътя, който неговата душа е изминала, докато постепенно отново си спомни това, което е изживяла в далечното минало, той казва: „И тогава в духовния свят ми се яви едно сияние, обгръщащо всичко; но аз не можех да различавам нищо в него, никакви форми, никакви образи: моето просветление не беше още достатъчно чисто. После започнах да виждам не само светлината, но вътре в тази светлина: Отделни образи и форми; но аз все още не можех да различавам, какво означават тези форми и образи: моето просветление не беше още достатъчно чисто. След това се научих да разбирам, че зад тези форми и образи са скрити духовни Същества; но още не можех да различавам, на кои царства от духовния свят принадлежат тези Същества: Моето просветление не беше още достатъчно чисто. Едва по-нататък аз узнах, на кои царства от духовния свят принадлежат тези духовни Същества, но все още нямах представа, чрез какви действия са извоювали те своето място в духовните царства и какви са техните душевни състояния; защото моето просветление не беше още достатъчно чисто. Но после се научих да различавам и самите им действия, чрез които те бяха заслужили духовните царства. Обаче все още не можех да различавам, с кои духовни Същества съм бил заедно през миналите епохи, защото моето просветление не беше още достатъчно чисто.
към текста >>

Въпреки това, неправилно би било да мислим, че подобно същество се оттегля напълно от Земното съществувание; наистина то не се въплъщава непосредствено в едно физическо тяло, но приема друго тяло, било то от астрално или етерно естество, а начинът, по който то продължава да се намесва в еволюцията на света, след като вече е минало през последното си въплъщение на Земята, може да бъде следният.
Въпреки това, неправилно би било да мислим, че подобно същество се оттегля напълно от Земното съществувание; наистина то не се въплъщава непосредствено в едно физическо тяло, но приема друго тяло, било то от астрално или етерно естество, а начинът, по който то продължава да се намесва в еволюцията на света, след като вече е минало през последното си въплъщение на Земята, може да бъде следният.
към текста >>

Въпросният човек може да се превърне в забележителна личност, понеже сега в неговото астрално тяло бушуват силите на едно свръхсетивно същество, което вече е минало през своята последна инкарнация на Земята.
Обикновеният човек, съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, може да бъде един вид проникнат или изпълнен от едно такова същество. Напълно е възможно, едно такова същество, което не достига до въплъщение във физическо тяло, но все Пак притежава астрално тяло, да се разположи в астралното тяло на друг човек. И тогава то започва да осъществява в него определени въздействия. Въпросният човек може да се превърне в забележителна личност, понеже сега в неговото астрално тяло бушуват силите на едно свръхсетивно същество, което вече е минало през своята последна инкарнация на Земята. Да, астралното същество се свързва с астралното тяло на един или друг човек и това свързване може да протече по най-неочакван и сложен начин. И когато Буда се яви на пастирите под образа на „небесното войнство", той се намираше не в своето физическо, а в своето астрално тяло. Той се нанесе в едно тяло, за да може все пак да ръководи планетарната еволюция на Земята. Ето защо у едно такова същество, което вече е станало Буда, ще различаваме едно троично тяло: На първо място имаме онова тяло, което е било налице още преди да бъде постигната степента Буда; с други думи, „тялото" на Бодисатва, чрез което са действували висшите светове; едно тяло, което не съдържа в себе си всички предпоставки за този вид „действия"; то е все още „горе" и е свързано с предишната мисия на Бодисатва, преди тя да се превърне в мисия на Буда. Докато едно такова същество се намира в подобно тяло, ще наречем неговото тяло Дхармакайя.
към текста >>

146. 4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Както знаем, днешното човечество е минало през различни епохи на своето развитие; то произлиза от едно прачовечество на Древноатлантската епоха, предхождано от прачовечеството на Лемурия.
Както знаем, днешното човечество е минало през различни епохи на своето развитие; то произлиза от едно прачовечество на Древноатлантската епоха, предхождано от прачовечеството на Лемурия. Антропософията е в състояние да ни предостави съвършено други факти за еволюцията на човечеството, отколкото официалната наука, която се опира само на материалните процеси. Антропософската Наука за Духа, проследявайки хода на историята подробно описва Гръцко-латинската културна епоха, предхождана от Египетско-халдейската, Древно-персийската и Древноиндийската културна епоха. Така ние стигаме до онази грандиозна катастрофа, която изцяло промени облика на нашата Земя. Преди тази катастрофа, в географските области, покрити днес от Атлантическия океан, съществуваше един обширен континент и това беше старата Атлантида. В голямата си част областите, обитавани днес от европейското, азиатско и африканско човечество, бяха дъното на огромен морски басейн.
към текста >>

147. 8. Осма лекция, 24 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Ето защо днешният човек толкова трудно възприема онези описания, които се отнасят до по-далечното минало, когато Христос е живял на Земята.
Сега вече ние знаем кой беше онзи, който в своята тридесет годишна възраст прие в себе си космическия принцип, наричан от нас Христовия Принцип. Относно вникването в това, което ни разказва евангелистът Лука за личността и делото на Христос Исус т.е. онази индивидуалност, която в продължение на три години ходеше по Земята и носеше в човешкото си тяло „Христос" се налага с няколко щрихи да обобщим цялата еволюция на човечеството и да посочим част от нейните важни особености, за които нашето съвремие изобщо няма никаква представа. В много отношения нашата епоха е направо късогледа и вярва, че всичко, което става днес или е ставало с човечеството през последните две, три столетия, т.е. всичко, което лежи в основата на неговите еволюционни закономерности, е било валидно винаги, и че това, което не е валидно днес, не е било валидно никога. Ето защо днешният човек толкова трудно възприема онези описания, които се отнасят до по-далечното минало, когато Христос е живял на Земята.
към текста >>

148. Буда и двете деца Исус. Берлин, 11 октомври 1909 година GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Това би засегнало и Йоан Кръстител, ако между неговото раждане и раждането на Исус не беше минало достатъчно време.
Този Заратустра, както е известно, връчил своето астрално тяло на Хермес, а етерното тяло – на Мойсей. Неговият Аз повторно се родил в шестстотинте години преди нашата ера в Халдея като Назаратос или Заратос, и, накрая, още един път, като Исус. Това дете Исус е трябвало да бъде заведено в Египет, за да може да живее то там известно време в подходяща среда и отново да оживи в себе си отпечатъка на самия себе си. Следователно не трябва да се вярва, че Исус, за когото говори Лука, е същият за когото разказва Матей. Всички деца под две години били убити по разпореждане на Ирод. Това би засегнало и Йоан Кръстител, ако между неговото раждане и раждането на Исус не беше минало достатъчно време.
към текста >>

149. Четирите различни аспекта на представянето на Христос в четирите Евангелия. Берлин, първа лекция, 2 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Цялата мъдрост на света се съдържа в това Евангелие от Йоан, защото който разглежда мъдростта на света в Христос Исус, я разглежда не само така, както се е реализирала в най-древното минало, но и как ще се реализира в най-отдалеченото бъдеще.
По такъв начин охарактеризирахме това същество, което може да реализира великата жертва в своето състрадание, и което свети със силата на своята светлина над цялото човешко битие. Изобразихме светлината и любовта, както са били в съществото Христос Исус. Който приема в пълна мяра разглежданията на Евангелията от Йоан и от Лука, в определено отношение може да получи представа за това, което в Христос Исус е било „светлина“, и което в Него е било „любов и състрадание“. Опитвахме се да разберем тези две качества в универсалното им значение в Христос Исус. Това, което беше казано за Христос като за духовната светлина на света, която като предвечна мъдрост се излива във всички неща за да живее и тъче в тях, може да се окаже духовното разглеждане, което отново проблясва срещу нас от Евангелието на Йоан, и няма никаква постижима мъдрост, която не би се съдържала по определен начин в Евангелието от Йоан. Цялата мъдрост на света се съдържа в това Евангелие от Йоан, защото който разглежда мъдростта на света в Христос Исус, я разглежда не само така, както се е реализирала в най-древното минало, но и как ще се реализира в най-отдалеченото бъдеще. Затова в разглежданията, които се появяват от Евангелието на Йоан, политаш в небесата като орел, над цялото човешко битие. Така се полита, за да се развият велики идеи, които позволяват да разберем Евангелието от Йоан, с преобразяващите и всеобхватни идеи за това, което става в отделната човешка душа. Преобразяващите мирови идеи подхранват тази София, която се излива в нас, когато привеждаме разглежданията си във връзка с Евангелието от Йоан. И после това, което струи от Евангелието на Йоан, ни възнася в орловите висини, реейки се над това, което става в ежедневната, ежеминутна, преминаваща човешка съдба.
към текста >>

150. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Може следователно да се каже, че в далечното минало човек е бил един вид духовно същество, защото той се е свързвал пряко с други духовни същества, бил е техен другар, така да се каже; той усещал, че принадлежи към други духовни същества, към които днес вече той не може да се обръща чрез нормалните си сетива.
Дотогава докато човек все още вижда ясновиждащо в духовния свят и не се усеща, да е един Аз, не е възможно да си формира преценки, да съчетава мисли. Способността да се формират преценки постепенно възниква, но в замяна на старото ясновидство, което намалява с всяко следващо въплъщение. Човекът все по-малко и по-малко пребивава в онези състояния, при които е могъл да вижда духовния свят. Вместо това той се аклиматизирва към физическата област, култивира логическо мислене и усеща себе си едно Аз, следователно ясновидството постепенно изчезва. И тогава човешкото същество започва да възприема външния свят и все повече и повече се привързва към него, но неговата връзка с духовния свят става все по-слаба. Може следователно да се каже, че в далечното минало човек е бил един вид духовно същество, защото той се е свързвал пряко с други духовни същества, бил е техен другар, така да се каже; той усещал, че принадлежи към други духовни същества, към които днес вече той не може да се обръща чрез нормалните си сетива. Както ние знаем, днес също има, отвъд непосредствения свят, който ни заобикаля, други духовни светове, населени от други духовни същества, но съвременният човек не може да вижда в тези със своето обикновено съзнание. Преди обаче той е живял в тях, както по време на сънното си съзнание през нощта, а в онова междинно състояние, за което говорих. Той е живял в духовния свят и е общувал с тези други същества. Това нормално вече не може да става. Човекът, така да се каже, е изхвърлен от своя дом, духовния свят, и с всяко ново въплъщение той все повече и повече се установява в света на земята долу.
към текста >>

151. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Опитайте се за момент да си представите в какво едно дете е било обучавано в началото на нашата епоха и какво учи днес едно съвременно дете; опитайте се да си представите всичко това, а след това си припомнете онова, което сте научили от антропософските учения, именно че ние сме в състояние да гледаме назад до едно далечно минало, когато физиономията на земята е била напълно различна.
Ако например четете описания на областите, в които сега живеем, за да видите как те са изглеждали по времето, когато Христос е вървял по земята, вие ще откриете, че цялата физиономия на тази област се е променила в течение само на няколко века. Тогава бихте могли да се попитате, доколко моралните и други условия на цивилизацията са се променили също в течение на тези няколко века. Опитайте се за момент да си представите в какво едно дете е било обучавано в началото на нашата епоха и какво учи днес едно съвременно дете; опитайте се да си представите всичко това, а след това си припомнете онова, което сте научили от антропософските учения, именно че ние сме в състояние да гледаме назад до едно далечно минало, когато физиономията на земята е била напълно различна. Тогава в повечето случаи континенти, които съществуват днес, не са съществували, а е имало един огромен обширен континент на мястото, което днес заема Атлантическия океан. Помислете за всичко онова, което трябва да е ставало в течение на дълги периоди от време, за да може по този начин да се промени физиономията на земята до това, което тя е днес.
към текста >>

Ние би трябвало да се върнем назад до едно много далечно минало наистина ако желаем да открием едно човечество с постоянно ясновидство, но дори и тогава то е било само през известни междинни състояния между сън и събуждане, когато човек винаги е притежавал известно ясновидство.
Човечеството не е било винаги същото, каквото е днес. Можем да погледнем назад към един далечен период в човешката еволюция и да открием, ако сме разкрили ясновидското си око за онова, което се нарича "Акашовата Хроника", че нормалните способности на човешката душа по онова време са били съвсем различни. В древни времена всички човешки същества са имали един вид ясновидство, не този вид, който може да бъде днес придобит чрез споменатите по-горе методи, а едно ясновидство от напълно различен вид; можем да го опишем като неясно съноподобно, мъгляво ясновидство. Това ясновидство е съществувало особено при известни ненормални обстоятелства и тогава то е възниквало само по себе си; не е било необходимо да бъде извикано чрез необикновени методи. Ние би трябвало да се върнем назад до едно много далечно минало наистина ако желаем да открием едно човечество с постоянно ясновидство, но дори и тогава то е било само през известни междинни състояния между сън и събуждане, когато човек винаги е притежавал известно ясновидство. Колкото по-назад в еволюцията отиваме, толкова повече откриваме тази форма на ясновидство.
към текста >>

Човекът е бил другар на духовно-душевни същества през онези далечни векове на древното минало.
Тези духовни същества някога са били другари на човешкото същество и то е могло да каже на себе си "Аз принадлежа на един духовен свят; принадлежа на него като едно духовно-душевно същество. По същия начин, по който моето духовно-душевно същество живее в този свят, по този начин има също други такива същества, които аз виждам около себе си по време на моите ясновидски състояния". Човекът е бил другар на духовно-душевни същества през онези далечни векове на древното минало. Проникновението в света и знанието, което е гледало назад в онези условия винаги са били в състояния ясно да различат дори и днес различните степени, през които човек е преминал в течение на различните периоди от време. Първо, имало една степен, когато човекът е бил напълно в духовния свят, когато той едва е слизал със съзнание във физическия сетивен свят и е усещал себе си да принадлежи напълно на духовния свят, че е извличал всички свои енергии от този духовен свят. Духовното знание различава тази степен от онези, които я следват, през които тази сила постепенно изчезва и вместо нея възниква способността да се възприемат ясно обекти, очертани във външния свят, след това да става разработването на тези впечатления чрез логично мислене и преценка и едновременно с тях да се определя Аза, себесъзнанието.
към текста >>

Ако то би минало без да остави следа, човечеството ще загуби своята най-важна възможност за еволюция и ще потъне в тъмнина и постепенно в смърт.
Когато говорим по този начин чувствуваме, какво Антропософията би трябвало и може да означава за нас, как тя би ни подготвила да изпълним нашата задача, като се постараем щото такова едно възвишено събитие като това да не мине покрай човечеството без да остави никаква следа. Ако то би минало без да остави следа, човечеството ще загуби своята най-важна възможност за еволюция и ще потъне в тъмнина и постепенно в смърт. Това събитие може да донесе светлина за човешките същества само ако те се събудят за това ново виждане и следователно чрез това разтворят себе си също за новото Христово Събитие.
към текста >>

152. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Има някои окултни братства, които разпространяват, че века на материализма, е почти свършен, че в известен смисъл той вече е едно минало.
Всъщност обаче полярностите трябва да се приближат. Точно тази връхна точка на материализма вътре в човешката еволюция е, която трябва да се приближи до засилването на човешката еволюция, което води до действителното виждане на Христос в етера. Много лесно може да се осъзнае, че точно обявяването на тайната за виждането на Христос, за това ново отношение към човечеството, в което Христос ще влезе, ще събуди зла воля и противодействие в някои човешки същества. Те ще са членове на някои братства, които желаят да експлоатират събитието на 20-ия век, това събитие на появяването на етерния Христос; които ще желаят да го използуват за собствени цели, а не то да стане достояние на цялото човечество. Има братства, а братствата винаги влияят върху общественото мнение, които разпространяват това или онова, чрез такива средства, които ще бъдат най-малко забелязани от хората. Има някои окултни братства, които разпространяват, че века на материализма, е почти свършен, че в известен смисъл той вече е едно минало. Тези бедни, за съжаление "умни хора".в кавички разбира се разпространяват това в множество събрания, книги и общества, че материализмът се бил изчерпал, че почти вече е възможно да се долови духа, ала те не могат да предложат на хората нищо повече извън само думата дух и отделни фрази. Тези хора повече или по-малко са в услуга на онези, чийто интерес е в това да казват неистината именно, че материализмът е бил "се провалил", чрез лошо управление така да се каже. Това не е вярно, напротив материалистичното мислене е в процес на растеж. То най-много ще се разпространява, когато хората се самозалъгват, че вече не са материалисти. Материалистичният начин на мислене е в процес на увеличаване и ще продължава да се увеличава през още четири или пет века.
към текста >>

153. 4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Някога, в безкрайно далечното минало, техните сили на мислене, чувства и воля са били точно толкова нищожни, каквито са нашите, и днес тяхната мощ е такава, че те вече не се нуждаят от това да получават сила от Макрокосмоса; те дават, само дават.
Плод на тези две чувства в душата на истинския мистик е една мисъл, която може да се изрази така: Какво щеше да бъде ако Съществата, създали онова, което днес се простира във Вселената, които ни даряват толкова много какво щеше да бъде, ако те в миналото не бяха направили нищо за да допринесат за собственото си развитие? Някога, в безкрайно далечното минало, техните сили на мислене, чувства и воля са били точно толкова нищожни, каквито са нашите, и днес тяхната мощ е такава, че те вече не се нуждаят от това да получават сила от Макрокосмоса; те дават, само дават. В какво щяхме да се превърнем самите ние, ако те не бяха направили нищо за да се развият до тези високи степени? Без тях ние нямаше да можем да съществуваме! Ако сега знаем как да оценяме своето съществуване, в нас се ражда чувство на безкрайна благодарност към тези велики Същества, и то ни прониква изцяло. Всеки истински мистик познава това изживяване като реалност. То не може да се сравни с онова, което в ежедневния живот се усеща като признателност, и е изживяване от наистина най-голямо значение.
към текста >>

154. 6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Но в едно по никакъв начин отдалечено минало думата все още предаваше своето първоначално значение.
Духовната Наука не без причина изразява образно тази граница на света, който описахме като свят на Йерархиите, с думата "Зодиак". Човек би бил на нивото на животно, ако съществуваха само двата описани свята. За да може човекът да стане същество, способно да ходи изправено, да мисли с мозъка и да развива интелигентност, е било необходимо вливане на още по-висши сили, сили от свят над Света на Духа. Тук ние стигаме до свят, обозначаван с една дума, с която днес се злоупотребява напълно поради властващия материализъм. Но в едно по никакъв начин отдалечено минало думата все още предаваше своето първоначално значение. Способността, която човек разгръща тук във физическия свят когато мисли, бе наречена "интелигентност" в духовната наука на този ранен период. От един свят, лежащ отвъд Света на Духа и Елементарния Свят, текат надолу сили през тези два свята, за да изградят нашия мозък. Духовната Наука също го е нарекла и Света на Разума (Vernunftwelt). Това е светът, в който има Духовни Същества, способни да изпратят надолу своята сила във физическия свят, за да може един образ-сянка на Духовното да се създаде във физическия свят в човешката интелектуална дейност. Допреди епохата на материализма никой не би използвал думата "разум" за мислене; мисленето бе наричано интелект, интелигентност.
към текста >>

155. 11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Тя е била оформена в далечното минало посредством това, че някои растения са потънали в Земята.
Когато Слънцето оттегли своята непосредствена, даряваща топлина сила от Земята, то оставя зад себе си на Земята своята топлина и даваща здраве сила. В полетата из страната дори и днес често се изкопават дълбоки дупки през зимата и в тях се поставят домати; доматите остават живи, защото топлещата сила на Слънцето, излята през лятото, се е прибрала под земната повърхност. Тя остава да действа под повърхността на Земята, запазва се през зимата. Дори и Слънцето да се е оттеглило, неговите въздействия остават. Въглените за нашите печки са взети от вътрешността на Земята. Тя е била оформена в далечното минало посредством това, че някои растения са потънали в Земята. Тези растения растели под влиянието на слънчевата топлина и светлина; с растенията слънчевата светлина и топлина от далечни минали епохи са извадени от Земята с цел да бъдат използвани. Така Земята има Слънцето вътре в себе си, дори когато отношението на Слънцето към Земята се променя. В своя напъпил живот днешните растения имат нещо, създадено от относителното положение на Слънцето към Земята. Земята се нуждае от онова, което получава от Слънцето, и го запазва през зимата. Когато, вследствие на позицията на Слънцето, Земята не се топли пряко, въпреки това има запазена слънчева топлина.
към текста >>

Факти, широко разпръснати в Макрокосмоса, са били събрани заедно, и ние видяхме как в едно далечно минало самият човек, Микрокосмосът, се е развил през етапите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна.
Духовният изследовател обаче няма нужда да прави това. Той поглежда назад и вижда онова, което Земята е била някога, и може да опише например на какво е приличала Земята в състоянието на Старото Слънце. На своята настояща степен ние може да видим как Слънцето е могло да развие онова, което Земята трупа в самата себе си за нуждите на зимата. Ние помним, че наесен селяните заравят своите домати, защото въздействията на Слънцето са още в Земята. Трябва да бъдат събирани факти отвсякъде и когато всичко е взето в предвид ще се види, че Духовната Наука може да бъде проверена с факти само при условие, че сме способни да ги съберем всичките. Факти, широко разпръснати в Макрокосмоса, са били събрани заедно, и ние видяхме как в едно далечно минало самият човек, Микрокосмосът, се е развил през етапите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна. На Земята той е достигнал временен завършек на своето настояще развитие.
към текста >>

156. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света. GA_120 Откровенията на Кармата

Да, минералното царство е тук, и бъдещите съдби на останалите царства зависят от появата на минералното царство през далечното минало на Земята.
В предишните епохи човеците, животните и растенията се развиваха по такъв начин, че не разполагаха с опората на минералното царство. За да постигнат напредък в своята еволюция, тези три царства трябваше да отде лят от себе си минералното царство. Едва след като го отделиха от себе си, те можаха да се развият по-нататък върху твърдата минерална опора на планетата Земя. И занапред върху Земята никога няма да възникне нещо, без предпоставките на вече изграденото минерално царство. Да, минералното царство е тук, и бъдещите съдби на останалите царства зависят от появата на минералното царство през далечното минало на Земята.
към текста >>

157. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Напротив, духовното познание, обхващайки всички културни епохи, доколкото ги различаваме в прадалечното минало, и доколкото те ще съществуват в бъдеще, винаги е имало само едно и неизменно становище за същността на материята.
Така изглеждат променящите се научни теории на 19 век, които доведоха до там, че някои физици започнаха да виждат материята като сбор от „първични същности" (Entitaten), заимствувани донякъде от теорията за електричеството, и ако днес е на мода „теорията за йоните" (защото, несъмнено има и модни научни увлечения), в недалечно бъдеще ще си пробият път и други научни моди, които ще дефинират материята по съвършено различен начин. Научните теории непрекъснато се променят, и те са длъжни да се променят, защото изцяло зависят от конкретните факти, а те на свой ред са винаги различни за различните епохи. Напротив, духовното познание, обхващайки всички културни епохи, доколкото ги различаваме в прадалечното минало, и доколкото те ще съществуват в бъдеще, винаги е имало само едно и неизменно становище за същността на материята. В тази връзка, тук бих искал да добавя следното, аз да вникнем по-добре в обясненията на Духовната Наука.
към текста >>

158. 1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството. GA_121 Отделните души на народите

Впрочем, безотечествените хора от всички времена, започвайки от най-древното минало и стигайки до наши дни, винаги са знаели, че ако биха се опитали подробно да охарактеризират основните белези на безотечествеността, те биха срещнали твърде малко разбиране.
Следователно, ние имаме да опишем, така да се каже, цялото величие на всичко онова, от което безотечественият човек трябва да бъде в известно отношение свободен. Впрочем, безотечествените хора от всички времена, започвайки от най-древното минало и стигайки до наши дни, винаги са знаели, че ако биха се опитали подробно да охарактеризират основните белези на безотечествеността, те биха срещнали твърде малко разбиране. На първо време тези безотечествени хора биха били посрещнати с упрека: Ето, вие сте изгубили всяка връзка с майчината почва на вашата народност; вие нямате никаква представа за това, което е най-скъпо за човешката душа.
към текста >>

Онези и вероятно те са по-голямата част от Вас , които вече са се занимавали с това, което наричаме из следване на Хрониката Акаша*3, с развитието на човека от прадревното минало и с перспективите на далечното бъдеще, добре знаят, че хората, както можах да опиша пред Вас, макар и в сбит вид, са претърпели едно продължително развитие, и насочвайки поглед към миналото, ние установяваме, че те наистина са имали нужда от продължителни периоди, за да изградят първите наченки на своето физическо тяло, после първите наченки на своето етерно тяло и накрая тези на астралното тяло, а и да продължат по-нататъшното развитие на тези три свои съставни части.
Онези и вероятно те са по-голямата част от Вас , които вече са се занимавали с това, което наричаме из следване на Хрониката Акаша*3, с развитието на човека от прадревното минало и с перспективите на далечното бъдеще, добре знаят, че хората, както можах да опиша пред Вас, макар и в сбит вид, са претърпели едно продължително развитие, и насочвайки поглед към миналото, ние установяваме, че те наистина са имали нужда от продължителни периоди, за да изградят първите наченки на своето физическо тяло, после първите наченки на своето етерно тяло и накрая тези на астралното тяло, а и да продължат по-нататъшното развитие на тези три свои съставни части. Вие може би знаете, че човекът е изградил предишните си еволюционни степени, например своето астрално тяло, не на сегашната Земя, а на едно от нейните предишни планетарни състояния, което ние наричаме Старата Луна*4. Както днешният живот идва в резултат на предишни състояния, така и нашият поглед може да проследи миналите въплъщения на самата Земя. Това, което наричаме Сетивна душа и Разсъдъчна душа е изградено в рамките на днешната Земна планета. На Старата Луна, т.е. през времето, на Лунното съществувание в човека беше внесено астралното тяло, а през едно още по-ранно планетарно въплъщение, Старото Слънце, беше внесено етерното тяло, а на Стария Сатурн човекът получи първите наченки на физическото тяло.
към текста >>

159. 4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите. GA_121 Отделните души на народите

Тогава, в прадалечното минало, физическият облик на расите се определяше от непосредствените планетарни влияния на Земята; сега, след цяла поредица поколения, живеещи на същото географско място, акцентът пада върху душевния облик на индиеца.
После става едно повторение на похода към Запад. Обаче сега се повтаря не движението на расите, а един вид по-висшата степен от развитието на расите, а именно развитието на културите. В известен смисъл ние виждаме, че развитието на културите придобива един характер, който изглежда като пряко продължение от линията на расите. Така например ние познаваме онази култура, за която вече говорихме с достатъчно удивление, Древно-индийската култура или Първата следатлантска култура, като споменахме, че тя съответствува на ранната детска възраст, когато човекът все още спи по отношение на физическата природа и нейната истинска стойност, и приема в душата си главно откровенията от духовния свят. Фактически първата, индийската култура е едно откровение от горе, едно откровение от духовните висини, и тя можа да възникне само поради обстоятелството, че тогавашните хора се намираха под въздействието на индийската земя. Тогава, в прадалечното минало, физическият облик на расите се определяше от непосредствените планетарни влияния на Земята; сега, след цяла поредица поколения, живеещи на същото географско място, акцентът пада върху душевния облик на индиеца. Походът от Запад към Изток донесе на хората такава младежка свежест, която улесни възникването на една особена духовна конфигурация, лежаща в основата на първоначалната индийска култура. И Вие ще се убедите, че една много древна и все още неизследвана индийска култура, чието продължение днешната наука нарича „индийска култура“, намира своето обяснение поради факта, че в известен смисъл атлантската култура се повтаря в древно-индийската култура.
към текста >>

160. 5. Пета лекция, 11. Юни 1910. Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят. Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята. GA_121 Отделните души на народите

В прадалечното минало масивът на Алпите изобщо не е съществувал, обаче на Север и на Запад от сегашното му местоположение бяха налице редица възвишения, които бяха вече значително втвърдени, фактически те представляваха вълни от гъста, лепкава течност, които идваха от Юг.
Ако искате да си изградите точна представа за първоначалното взаимодействие между Духовете на Волята и Духовете на Движението, бих желал да си послужа с един пример и Ви моля мислено да проследите географската карта на Европа. Най-напред бих искал да насоча вниманието Ви към Алпите, които днес представляват един планински масив, отделящ Италианския полуостров от другите европейски области. Как всъщност е въз никнала планинската верига на Алпите? В прадалечното минало масивът на Алпите изобщо не е съществувал, обаче на Север и на Запад от сегашното му местоположение бяха налице редица възвишения, които бяха вече значително втвърдени, фактически те представляваха вълни от гъста, лепкава течност, които идваха от Юг. Нека нагледно да си представим нещата по следния начин:
към текста >>

161. 6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин. Петте основни раси на човечеството. GA_121 Отделните души на народите

Духовете на Юпитер бяха особено зачитани в онези Мистерии, в които на края успяха да се срещнат това е добре известно на онези слушатели, които можаха да присъствуват на минало годишния ми лекционен цикъл в Мюнхен трите големи индивидуалности, трите духовни Същества на Буда, на Заратустра или Заратес в неговата по-късна инкарнация и на онзи велик предводител на човечеството, когото наричаме Скитианос*16.
Тук е загатната малка част от онова, което ни отвежда към по-дълбоките източници на окултизма и Вие ще установите, че при онези народи, чиито признаци лежат, бих казал, в характера на Венера, основната изход на точка също и в областта на окултното развитие следва да бъде търсена там, където дишането е превърнато в нещо изключително важно. Напротив, в това, което клони по-скоро към Запад, изходната точка трябва да бъде търсена в едно задълбочаване и одухотворяване на това, което се намира в сетивния свят. И онези народи, които са разположени на за пад, постигат всичко това напълно в духа на Юпитер, който още в самото начало сложи своя отпечатък върху тях именно в по-висшите степени на познанието, в имагинацията, инспирацията и интуицията. Ето защо в хода на общочовешката еволюция тези два центъра винаги са съществували: Единият център, който, така да се каже, се ръководеше главно от Духовете на Венера, и другият център, който се ръководеше главно от Духовете на Юпитер. Духовете на Юпитер бяха особено зачитани в онези Мистерии, в които на края успяха да се срещнат това е добре известно на онези слушатели, които можаха да присъствуват на минало годишния ми лекционен цикъл в Мюнхен трите големи индивидуалности, трите духовни Същества на Буда, на Заратустра или Заратес в неговата по-късна инкарнация и на онзи велик предводител на човечеството, когото наричаме Скитианос*16. Това е един вид колегиум, който под ръководството на една още по-висша индивидуалност си постави задачата да проучи тайнствените сили, които трябва да бъдат постигнати заради еволюцията на човечеството и чиято изходна точка следва да бъде търсена в онези места, които първоначално бяха свързани със силите на Юпитер.
към текста >>

Той остана прикрепен към великия Дух на прадалечното минало.
През едно море от мъгли атлантецът поглеждаше нагоре към това, което за него все още не беше разделено на шест или седем части, а действуваше задружно. И тъкмо задружното действие на седемте Духове на Формата, атлантецът наричаше великия Дух; точно този велик Дух се откриваше на човека през древната Атлантида. Ето защо той не взе със себе си онова, което впоследствие постигнаха на Изток Духовете на Венера, на Меркурий, на Марс и на Юпитер. А тези постижения бяха в основата на онзи разцвет, до който стигнаха всички култури в Европа през средата на 19 век. Всичко това, той,синът на кафявата раса, не взе със себе си. Той остана прикрепен към великия Дух на прадалечното минало. Сега пред него застанаха тези, които в прадалечното минало също бяха приели великия Дух, само че те поднесоха пред очите му един лист хартия с множество малки знаци, буквите, от които той не разбираше нищо. Всичко това му беше чуждо, но в душата си той все пак носеше великия Дух. Неговата реч е запазена; тя е забележителна, понеже има връзка с всичко, което обсъждаме тези дни и гласи приблизително следното: „Тук в земята, по която стъпват завоевателите на нашата страна, са заровени костите на моите братя. Защо нозете на нашите победители трябва да стъпват върху гробовете на моите братя?
към текста >>

Сега пред него застанаха тези, които в прадалечното минало също бяха приели великия Дух, само че те поднесоха пред очите му един лист хартия с множество малки знаци, буквите, от които той не разбираше нищо.
И тъкмо задружното действие на седемте Духове на Формата, атлантецът наричаше великия Дух; точно този велик Дух се откриваше на човека през древната Атлантида. Ето защо той не взе със себе си онова, което впоследствие постигнаха на Изток Духовете на Венера, на Меркурий, на Марс и на Юпитер. А тези постижения бяха в основата на онзи разцвет, до който стигнаха всички култури в Европа през средата на 19 век. Всичко това, той,синът на кафявата раса, не взе със себе си. Той остана прикрепен към великия Дух на прадалечното минало. Сега пред него застанаха тези, които в прадалечното минало също бяха приели великия Дух, само че те поднесоха пред очите му един лист хартия с множество малки знаци, буквите, от които той не разбираше нищо. Всичко това му беше чуждо, но в душата си той все пак носеше великия Дух. Неговата реч е запазена; тя е забележителна, понеже има връзка с всичко, което обсъждаме тези дни и гласи приблизително следното: „Тук в земята, по която стъпват завоевателите на нашата страна, са заровени костите на моите братя. Защо нозете на нашите победители трябва да стъпват върху гробовете на моите братя?
към текста >>

162. 8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология. GA_121 Отделните души на народите

И древните Богове, които бяха участвували в създаването на света, още преди появата на сегашните Богове в човешката душа, онези божествени Същества от прадалечното минало, от епохата на древната Атлантида, те нарекоха Вани.
Западните народи се намираха една степен над това равнище и те непосредствено изживяха прехода от старите форми на съзнанието в нови. Да, те имаха непосредствен поглед в действията и живота на реалните духовни сили и то през една епоха, когато Азът още не беше пробуден. Обаче в същото време те виждаха как Азът постепенно се пробужда и как Ангелите и Архангелите работят като ваятели на човешката душа. Тъкмо на този преход те бяха непосредствени свидетели. Те пазеха спомена от предишни епохи, когато целият свят беше потопен в едно подвижно море от мъгли и виждаха как от мъглите се появяват онези божествено-духовни Същества, които стоят непосредствено над човека. И древните Богове, които бяха участвували в създаването на света, още преди появата на сегашните Богове в човешката душа, онези божествени Същества от прадалечното минало, от епохата на древната Атлантида, те нарекоха Вани. Излизайки от епохата на древна Атлантида, хората започнаха да виждат и разпознават действията на Ангелите и Архангелите; и тях те нарекоха Ази. Това бяха онези Същества, които като Ангели и Архангели имаха грижата за човешкия Аз, кой то сега се пробуждаше в най-долната точка от своето развитие. Те бяха предводители на онези народи. А това, което другите източни народи проспаха, а именно възможността да видят как душата се издига благодарение на различните сили, идващи от нормалните и абнормните ангелски и архангелски Същества, европейските народи трябваше да постигнат, започвайки отдолу; те трябваше да станат непосредствени участници в онези процеси, които постепенно доведоха до узряването на човешката душа.
към текста >>

А как Один разви у себе си силата, чрез която направи говора достояние на северно-германските народи, това ние научаваме от описанието, че преди да постигне тези качества, Один минава през една опитност, която ни се представя като вид посвещение чрез напитката на Боговете, онази напитка, която в прадалечното минало ние откриваме в света на великаните.
Той се научи да го познава като един от онези Архангели, които бяха толкова напреднали, че можеха да се откажат от издигането си до по-висши степени. Той се научи да познава Один като един от абнормните Архангели, като едно от великите йерархически Същества на древността, упражняващо резигнация и отказ от по-нататъшното си лично развитие, поемайки върху себе си важната архангелска мисия да работи за доизграждането на човешката душа. Северно-германският човек се докосна до деятелността на Один още по времето, когато той се опита да вмъкне говора в човешката душа. Съхранено по един чуден начин е описанието, как самият Один работи върху душевните качества на своите народи, само и само за да овладеят те говора. И всичко това е описано като едно посвещение на Боговете. А как Один разви у себе си силата, чрез която направи говора достояние на северно-германските народи, това ние научаваме от описанието, че преди да постигне тези качества, Один минава през една опитност, която ни се представя като вид посвещение чрез напитката на Боговете, онази напитка, която в прадалечното минало ние откриваме в света на великаните. Тази напитка съдържа не някаква абстрактна мъдрост, а живата, проявяваща се в звуците на човешкия говор мъдрост. При своето посвещение Один постига власт над тази жива, проявяваща се в звуците на човешкия говор мъдрост и в хода на своето продължително посвещение, Один се научава да контролира тази власт. А от изпитанията, свързани с посвещението, той бива спасен от Мимир, древния носител на мъдростта. Така Один се превръща в господар на властта, произтичаща от човешкия говор. Ето за що по-късните предания винаги свързват езика на поетите, езика на скалдите не с друг, а с Один.
към текста >>

163. 9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете. GA_121 Отделните души на народите

Той трябва да гледа на себе си като на едно същество, чиито еволюционни фактори идват от далечното минало; и той трябва да приеме напълно съзнателно всичко онова, което е получил като дар от Один, но в същото време да утвърди себеусещането си на човек, който е взел участие в последвалото развитие.
И как човекът трябва да гледа на себе си в този случай? Той трябва да гледа на себе си като на едно същество, чиито еволюционни фактори идват от далечното минало; и той трябва да приеме напълно съзнателно всичко онова, което е получил като дар от Один, но в същото време да утвърди себеусещането си на човек, който е взел участие в последвалото развитие. Той трябва да приеме ученията, които Один е вложил в него, напълно съзнателно. И сега Один застава срещу него като Архангел. Той трябва да превърне себе си в син на Один; той трябва да влезе в борбата, да влезе в борбата час по-скоро. Ето какво обяснява на северно-германския човек посветеният, ръководителят на езотеричната школа, когато насочва вниманието му върху онова божествено-духовно Същество, което застава пред нас обгърнато с толкова много тайнственост и което всъщност навлиза в своята роля едва при Залезът на Боговете, понеже сега самото то преодолява онази сила, която навремето сломи Один. Да, отмъстителят на Один получава една особена роля и я изиграва именно в Залезът на Боговете.
към текста >>

164. 11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение. GA_121 Отделните души на народите

Аз споменах, че един народ, който едва отскоро е изгубил своето ясновидско минало, все още притежава един ясновидски усет, една ясновидска нагласа, и за тях се грижи не друг, а Духът на Народа, и това е така, за да бъде разбрано от човечеството всичко онова, което новото ясновидство открива пред нашите души.
Предсказанията за Залезът на Боговете съдържат в себе си едно ясно послание от бъдещето и тук аз стигам до изходната точка на моите лекции. Аз споменах, че един народ, който едва отскоро е изгубил своето ясновидско минало, все още притежава един ясновидски усет, една ясновидска нагласа, и за тях се грижи не друг, а Духът на Народа, и това е така, за да бъде разбрано от човечеството всичко онова, което новото ясновидство открива пред нашите души. И ако днешното човечество, разполагащо с новите човешки способности, се опита да се свърже с бъдещето, именно тук, където е процъфтявала северно-германската митология, то е длъжно да разбере, че след като сега общочовешката еволюция протича в условията на физическия свят, старото ясновидство трябва да приеме нов облик. От дълго време нещата, за които е говорило старото ясновидство, са обвити в мълчание; от дълго време светът на Один и Тор, на Балдур и Хьодур; на Фрайр и Фрайя, е скрит от погледа на човека. Обаче той отново ще излезе на преден план, след като междувременно човешката душа беше подложена на въздействия от по-висши сили. И след като един ден човешката душа овладее новото етерно ясновидство и започне да се взира в новия свят, тя ще се убеди, че вече не може да разчита на старите форми, чрез които върху нея се изливаха възпитаващите небесни сили. Ако тя би се придържала към старите форми, тогава биха се възродили и всички враждебни елементи, за да се противопоставят на онези сили, които в миналите епохи успяха да издигнат човечеството до определена степен от неговата еволюция.
към текста >>

Обаче ние не искаме да ни бъдат налагани никакви догми, включително и догмите на християнското минало; но ако това все пак стане, ние бихме ги отхвърлили в духа на истинския Христов Импулс.
Онзи, който познава християнството, добре знае, че тук става дума за една Мистерия, която намира видим, физически израз в Събитието на Голгота. Посоката, която следваме, се определя от непосредственото виждане на процесите в тази Мистерия. Знаем още, че по времето на Голгота духовният живот протичаше в такива форми, че Мистерията не можеше да бъде изживяна от човечеството по друг начин, освен по този, който описват историческите предания. Обаче ние не искаме да ни бъдат налагани никакви догми, включително и догмите на християнското минало; но ако това все пак стане, ние бихме ги отхвърлили в духа на истинския Христов Импулс. Колкото и много хора да прокламират историческия Христос, вкарвайки го в тесните рамки на едно или друго вероизповедание, колкото и да се възмущават от това, което ние виждаме като Христос на бъдещето, едно трябва да е ясно: Ние няма да се оставим и да бъдем подведени от убежденията на тези, според които Христос така или иначе ще дойде отново, независимо какво говорят за Него хората по Земята. Да, Христос не бива да бъде ограничаван и стесняван в тесните рамки на източните традиции, нито пък да носи белезите на източния догматизъм. Това, което днешният окултизъм може да предложи на човечеството относно неговата бъдеща еволюция, следва да прозвучи напълно свободно и независимо от съществуващите традиции и авторитети.
към текста >>

165. 1. СКАЗКА ПЪРВА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Така тя произвежда онзи момент, чрез който Йоханес Томасиус вижда обратно в своето минало, когато вече е бил свързан е индивидуалността на Мария.
Ето защо в този точка се явява нещо, което ако можем да се изразим така включва в себе си определена тайна на духовния свят. Теодора, която на физическото поле вижда в бъдещето и е в състояние да види пророчески важното събитие, пред което се намираме, че, новото явяване на Христовото Същество, същата тази Теодора е способна на духовното поле да извика пред душата значението на миналото. Всичко в духовния свят, ако то трябва да бъде представено реалистично, трябва да бъде представено така, както действително протича. Миналото добива със своите сили, със своята важност значение за съществата, които живеят в Девакана благодарение на това, че там се разгръщат сили противоположни на тези, които тук на физическото поле възприемаме като пророчески сили. Ние имаме едно реалистично описание, когато Теодора на физическото поле се проявява като ясновидка на бъдещето, а на духовното поле пробужда съвестта и паметта за миналото. Така тя произвежда онзи момент, чрез който Йоханес Томасиус вижда обратно в своето минало, когато вече е бил свързан е индивидуалността на Мария. Така той е подготвен, щото после в своя по-нататъшен живот да изпита всичко, което го довежда до едно съзнателно познание на духовния свят. И Вие виждате, как от една страна душата става нещо съвършено друго, когато през нея протичат опитностите на духовните светове, как всички неща се явяват в една нова светлина. Вие виждате, как това, което иначе ни създава мъки и страдания, когато го изживяваме като друго Себе в собственото Себе, как то ни дава утеха и надежда, как разливането в света ни прави велики и значителни и ние виждаме, как човекът така да се каже се враства в онези части на Всемира. Но същевременно виждаме, че чрез това човекът не трябва да се възгордява, самото разбира, че погрешността, възможността да сгреши му е още присъща, че Йоханес Томасиус, който е познал вече много, много неща от духовните светове, все пак в момента можа да почувствува духом така, като че дяволът в телесна форми влиза през вратата, докато всъщност до него се приближаваше неговият най-голям благодетел, Бенедиктус.
към текста >>

166. 2. СКАЗКА ВТОРА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Защото сетивното съществуване се корени в свръхсетивното съществуване и с помощта на историята или, ако щете, на геологията можем да стигнем доста далече в миналото, но когато искаме да стигнем до произхода на съществуването, трябва да имаме съзнанието, че от определена точка на прадалечното минало трябва да напуснем полето на физическия свят и да се издигнем в области, които могат да бъдат схванати само по свръхсетивен начин.
Ако искаме да обрисуваме пред душата си произхода на нашия сетивен свят, включително и на човека, ние не можем да останем с нашия начин да си образоваме представи сред сетивния свят. Всички науки, които искат да стигнат до произхода на нещата и не донасят със себе си нищо освен представи, които са взети от сетивния свят, всички такива науки не могат да стигнат до първоначалния произход на сетивното съществуване. Защото сетивното съществуване се корени в свръхсетивното съществуване и с помощта на историята или, ако щете, на геологията можем да стигнем доста далече в миналото, но когато искаме да стигнем до произхода на съществуването, трябва да имаме съзнанието, че от определена точка на прадалечното минало трябва да напуснем полето на физическия свят и да се издигнем в области, които могат да бъдат схванати само по свръхсетивен начин. Това, което се нарича Генезис, Сътворението на Света, не започва с описанието на нещо сетивно, не започва с описанието на нещо, което очите биха могли да видят във външния физически свят. И в течение на сказките ние ще се убедим достатъчно, колко погрешно би било, ако бихме искали да отнесем думите от първите части на Генезиса /Битието/ към наша или събития, които едно външно око може да види, които можем да изживеем, когато с нашите външни сетивни органи обгърнем с поглед заобикалящия ни свят. Ето защо, докато все още с думите "Небе и Земя" свързваме нещо, което съдържа някакъв остатък от сетивно видимото, ние не ще сме стигнали там, където целят първите части на Битието. Днес едва ли е възможно да се хвърли светлина в света, за който загатваме тук, по друг начин освен чрез антропософското учение. Но с помощта на това антропософско учение съществува в известен смисъл също така една възможност да се приближим до това, което бихме могли да наречем тайната на първичните думи, с които започва Библията, и да почувствуваме нещо от това, което се съдържа в тези думи.
към текста >>

167. 3. СКАЗКА ТРЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

И ние можем да разберем това, когато с помощта на антропософското познание си представим, какво всъщност се вълнуваше в пространството, когато всичко това, което беше минало чрез Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществуване, се появи отново като Земно планетарно съществуване.
Един комплекс беше този, който може да се сравни с характера на представите, както той възниква в нас; другият беше един комплекс, който може да се сравни с характера на горещото желание, или с характера на волята. Единият съдържа всичко онова, което иска да се изяви, да се вести навън, един вид да прояви външно своите сили: "Ха-шамаим"; другият комплекс: "ха-арец", съдържа вътрешно раздвижващото се, вътрешно проникнатото от желание, вътрешно оживяващото, раздвижващо се. След това ни се описва качества на това вътрешно оживяващото, раздвижващо се, и тези качества са посочени в Библията с много характерни буквени звуци. Казва не се, че това вътрешно раздвижващо се намираше в едно състояние, което се назовава като "Тоху-ва-боху", което на наш език е предадено с думите "пуста и неустроена". Но ние можем да разберем този израз само тогава когато отново си обрисуваме с точност пред очите образния характер на това, което се разбира с "тоху-ва-боху". И ние можем да разберем това, когато с помощта на антропософското познание си представим, какво всъщност се вълнуваше в пространството, когато всичко това, което беше минало чрез Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществуване, се появи отново като Земно планетарно съществуване. Вчера аз обърнах вниманието ви на факта, че това, което наричаме твърдо състояние на материята, следователно това, което оказва съпротивление на нашите сетива, не съществуваше още през време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние, че тогава е съществувало само елементът на огъня или топлината, газообразният или въздухообразен елемент и водният или течен елемент. И всъщност твърдото състояние на материята се ражда едва с появяването на Земното планетарно състояние и се прибавя към предишните елементарни състояния. Следователно в онзи момент, когато в съществуването се появи това, което вчера описахме, когато също се проявява тенденцията слънчевото естество да се отдели от земното, тогава, вземайки предвид елементарното тъкане, ние имаме работа с едно взаимно проникване на елементите топлина, въздух и вода. Това се вълнуваше и тъчеше едно през друго. Как това се вълнуваше и тъчеше едно през друго, как трябва да си го представим, когато си го обрисуваме пред духовното схващане, това означават тези думи, които на наш език са предадена с "пуста и неустроена", но разбира се по един много неточен начин.
към текста >>

168. 7. СКАЗКА СЕДМА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Следователно нашето собствено външно физическо тяло имаме нещо, за което можем да кажем: то е минало през едно съществуване в чистото тъкане на топлината, едно съществуване като въздухообразно тяло, през едно съществуване като водно /течно/ тяло и се е издигнало до земното съществуване /съществуване в твърдо състояние/.
Нека сега обгърнем с поглед от гледището на Духовната наука нещо подобно като земния елемент! Сега знаем много добре, че през време на старото Сатурново съществуване не може да става дума за такъв земен елемент, също и през време на старото Слънчево и Лунно съществуване. Знаем, че развитието трябваше да изчака до нашето Земно планетарно съществуване, за да може земното /твърдото/ състояние да се прибави към топлинното състояние на стария Сатурн, към въздухообразното състояние на старото Слънце и към водното състояние на старат6а Луна. Знаем, че всяка степен на развитието може да се осъществи само благодарение на това, че работя духовни Същества. За това, което днес наричаме физическо тяло, най-нисшият член на човешкото същество, трябва да кажем когато поставим това физическо тяло изцяло в елементарното съществуване: Това физическо тяло се е развило от своята първа заложба, която получи на Стария Сатурн, развило се от топлинното състояние, минавайки през въздухообразното състояние на старото Слънце, през водното състояние на старата Луна и е стигнало до настоящето Земно състояние. Следователно нашето собствено външно физическо тяло имаме нещо, за което можем да кажем: то е минало през едно съществуване в чистото тъкане на топлината, едно съществуване като въздухообразно тяло, през едно съществуване като водно /течно/ тяло и се е издигнало до земното съществуване /съществуване в твърдо състояние/. Ние познаваме, също Съществата, които, са взели участие в работата на стария Сатурн, в работата за развитие на човешкото физическо тяло. Спомнете си за това, което е описано в моята книга "Тайната наука", което също постоянно съм повтарял: На стария Сатурн действуваха първо определени духовни същества, които бяха изминали своите по-нисши степен на развитие в едно прадалечно минало и което през време на старото сатурново съществуване бяха стигнали толкова далече, че можаха да пожертвуват един вид тяхното собствено тяло, можаха да пожертвуват тяхното собствено вещество, за да доставят основния материал, основното вещество за стария Сатурн. В реда на йерархиите тези същества не са други освен онези, които наричаме Духове на Волята /Престоли/. Това, което съществуваше така като основно вещество, което бяха пожертвували тези Духове на Волята, в него работеха след това другите духовни Същества, другите йерархии; в него работеха и самите Духове на Личността, които отпечатаха в това волево вещество своята собствена човечност. Волевото вещество беше също това, което действуваше в старото Сатурново съществуване като топлинен елемент и в което бе образувана първата заложба за човешкото физическо тяло.
към текста >>

Спомнете си за това, което е описано в моята книга "Тайната наука", което също постоянно съм повтарял: На стария Сатурн действуваха първо определени духовни същества, които бяха изминали своите по-нисши степен на развитие в едно прадалечно минало и което през време на старото сатурново съществуване бяха стигнали толкова далече, че можаха да пожертвуват един вид тяхното собствено тяло, можаха да пожертвуват тяхното собствено вещество, за да доставят основния материал, основното вещество за стария Сатурн.
Знаем, че развитието трябваше да изчака до нашето Земно планетарно съществуване, за да може земното /твърдото/ състояние да се прибави към топлинното състояние на стария Сатурн, към въздухообразното състояние на старото Слънце и към водното състояние на старат6а Луна. Знаем, че всяка степен на развитието може да се осъществи само благодарение на това, че работя духовни Същества. За това, което днес наричаме физическо тяло, най-нисшият член на човешкото същество, трябва да кажем когато поставим това физическо тяло изцяло в елементарното съществуване: Това физическо тяло се е развило от своята първа заложба, която получи на Стария Сатурн, развило се от топлинното състояние, минавайки през въздухообразното състояние на старото Слънце, през водното състояние на старата Луна и е стигнало до настоящето Земно състояние. Следователно нашето собствено външно физическо тяло имаме нещо, за което можем да кажем: то е минало през едно съществуване в чистото тъкане на топлината, едно съществуване като въздухообразно тяло, през едно съществуване като водно /течно/ тяло и се е издигнало до земното съществуване /съществуване в твърдо състояние/. Ние познаваме, също Съществата, които, са взели участие в работата на стария Сатурн, в работата за развитие на човешкото физическо тяло. Спомнете си за това, което е описано в моята книга "Тайната наука", което също постоянно съм повтарял: На стария Сатурн действуваха първо определени духовни същества, които бяха изминали своите по-нисши степен на развитие в едно прадалечно минало и което през време на старото сатурново съществуване бяха стигнали толкова далече, че можаха да пожертвуват един вид тяхното собствено тяло, можаха да пожертвуват тяхното собствено вещество, за да доставят основния материал, основното вещество за стария Сатурн. В реда на йерархиите тези същества не са други освен онези, които наричаме Духове на Волята /Престоли/. Това, което съществуваше така като основно вещество, което бяха пожертвували тези Духове на Волята, в него работеха след това другите духовни Същества, другите йерархии; в него работеха и самите Духове на Личността, които отпечатаха в това волево вещество своята собствена човечност. Волевото вещество беше също това, което действуваше в старото Сатурново съществуване като топлинен елемент и в което бе образувана първата заложба за човешкото физическо тяло. Обаче не трябва да мислите, че такива духовни Същества, като Духовете на Волята, завършват със своята работа на определена степен. Макар и на стария Сатурн да бяха извършили главната работа, в течение на развитието през старото Слънчево съществуване, старото Лунно съществуване и Земното съществуване те продължиха да действуват.
към текста >>

169. 8. СКАЗКА ОСМА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Моята задача в този цикъл от сказки не може да бъде да изтъкна по-подробно, както често пъти съм правил това, че човешкото съзнание, такава, каквато то е днес, е минало през едно развитие в голям стил, а именно, че формите на съзнанието, формата на душевния живот, която днес имаме, е била предшествувана от една друга форма.
При определени случаи ние се запознахме с това, как всичко, което ни заобикаля, което долавяме с нашите сетива, е обхванато в развитие. Трябва да свикнем също да усвояваме тези представи за развитието в по-голям стил и в такива области, при които днешното съзнание много малко мисли за развитие. Например малко се мисли за развитие по отношение на душевния живот на човека. Вярно е, че във външно отношение се мисли за такова развитие, когато това развитие така силно изпъква в очите при индивидуалното съществуване на човека от раждането до смъртта. Обаче по отношение на човечеството се мисли за развитието само тогава, когато се разглежда развитието от нисшите животински състояния и се стига след това, даже по отношение на онова, което днес вече може да се знае, до някаква фантастичност, до един възглед, според който направо висшето се развива от по-нисшето, човешкото се развива от животинското. Моята задача в този цикъл от сказки не може да бъде да изтъкна по-подробно, както често пъти съм правил това, че човешкото съзнание, такава, каквато то е днес, е минало през едно развитие в голям стил, а именно, че формите на съзнанието, формата на душевния живот, която днес имаме, е била предшествувана от една друга форма. Ние често сме наричали един вид низше ясновидско съзнание, която е предхождала нашето съвременно външно съзнание. Това днешно съзнание ни доставя представи за външните неща по пътя на външното възприятие. Обаче онова друго което е било предтеча на нашето съвременно съзнание, ние можем по-добре да го изследваме, когато насочим поглед назад в миналото, когато Земята е минала през своето Лунно развитие. Тази е най-характерната разлика между старото Лунно развитие и нашето съвременно Земно развитие, че съзнанието се е издигнало от едни вид старо ясновидство, от един вид образно съзнание, до днешното предметно съзнание. Всъщност аз подчертавам това вече от много години и още преди много години вие сте могли да се запознаете с това от статиите, които съм публикувал в списанието "Луцифер-Гнозис" върху развитието според Акашовите летописи.
към текста >>

170. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Никому от схоластиците не би минало през ума да си състави такива представи върху библейския разказ, каквито хората днес имат.
Да, в този случай е лесно да се критикува и едни критик стигна до там, че се обърна вниманието върху следното: Ако това действително би било така, какво би се случило тогава с човека, който в своята наивност би протегнал ръката си на един такъв лъв? Лесно може да се критикува, когато човек си е съставил първо един фантастичен образ, който съвсем не съществува в Библията. Такива възгледи възникнаха първо едва в последното столетие. Хората не знаят особено много за представите на миналите столетия. Схоластиците от 12-я век биха показали твърде странна физиономия, ако отново биха дошли днес и биха могли да чуят това, което сами са казали върху Библията. Никому от схоластиците не би минало през ума да си състави такива представи върху библейския разказ, каквито хората днес имат. Хората биха могли да знаят днес това, ако само биха искали истински да се учат. Достатъчно би било да се проучат съчиненията на схоластиците, и тогава хората биха видели, как там ясно е изразено, за какво става дума. Макар и в известно отношение да беше изчезнало съзнанието, че в разказа на Библията имаме работа с едно предаване на резултатите от ясновидското изследване, тогава съществуваше все пак нещо съвършено различно от това, което се появи от 16-ия, 17-ия век като грубо-сетивно тълкуване. Никому през първото столетия на Средновековието не би минало през ума да твърди подобни неща. Днес е лесно да се критикува Библията.
към текста >>

Никому през първото столетия на Средновековието не би минало през ума да твърди подобни неща.
Схоластиците от 12-я век биха показали твърде странна физиономия, ако отново биха дошли днес и биха могли да чуят това, което сами са казали върху Библията. Никому от схоластиците не би минало през ума да си състави такива представи върху библейския разказ, каквито хората днес имат. Хората биха могли да знаят днес това, ако само биха искали истински да се учат. Достатъчно би било да се проучат съчиненията на схоластиците, и тогава хората биха видели, как там ясно е изразено, за какво става дума. Макар и в известно отношение да беше изчезнало съзнанието, че в разказа на Библията имаме работа с едно предаване на резултатите от ясновидското изследване, тогава съществуваше все пак нещо съвършено различно от това, което се появи от 16-ия, 17-ия век като грубо-сетивно тълкуване. Никому през първото столетия на Средновековието не би минало през ума да твърди подобни неща. Днес е лесно да се критикува Библията. Но хората не знаят, че представите, които те днес оборват, са възникнали едва от няколко столетия. И онези, които днес най-много критикуват Библията, водят борба срещу едно фантастично произведение на човешките представи, а не срещу Библията, това е една борба против нещо, което съвсем не съществува, което първо е било създадено от човешката фантазия. Срещу това Духовната наука има задачата, чрез изнасяне резултатите от духовно-научното изследване да насочи вниманието отново върху истинския смисъл на Библията и да даде чрез това възможност да се получат онези велики впечатления, които могат да обхванат нашата душа, когато се научим да разбираме това, което ни е предадено по един такъв величествен начин от древните времена.
към текста >>

171. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Тогава това, което можем да наречем наше душевно състояние, е минало през едно развитие върху съседните на Земята планети.
И според степента на тяхното развитие сега тези човешки души-духове продължиха своето по-нататъшно развитие върху другите планети, които принадлежат към нашата слънчева система. Определени души-духове имаха заложбата да продължат първо своето развитие върху Сатурн, други върху Марс, други върху Меркурий и т.н. Само много малък брой от най-силните човешки души-духове остана свързан със Земята. През този междинен период другите станаха жители на съседните на нашата Земя планети. Това беше в такъв един период ако употребим този обикновен израз който е предхождал нашата Лемурийска епоха. Тогава това, което можем да наречем наше душевно състояние, е минало през едно развитие върху съседните на Земята планети. След това дойде онова важно събитие, за което вече знаем, че то стана през време на Лемурийската епоха и чрез което веществеността на Луната с всички лунни сили бе отделена от Земята: стана излизането на Луната от Земята. Но с това със Земята станаха големи промени. Едва сега Земята бе доведена до едно състояние, при което човекът можеше да вирее. Докато, ако Земята би останала свързана със Слънцето, силите биха били така да се каже твърде тънки, твърде духовни, те трябваше да станат твърде груби, ако Земята би останала свързана с Луната. И така Луната се отдалечи и Земята остана в един вид уравновесено състояние което бе произведено благодарение на това, че силите на Слънцето на Луната действуваха отвън.
към текста >>

172. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

С това ние обърнахме вниманието и върху факта, че в далечното минало човекът не можеше да бъде намерен с физическите очи /той беше невидим за тези очи/.
Всичко, което е описано там, се представя като духовни процеси. Едно физическо око не би видяло нищо, абсолютно нищо. За ясновидското виждане от духовното постепенно кристализира твърдото състояние на материята, както ледът се образува и втвърдява от водата. От вълните на астралното море, от вълните на Девакана възниква това, което сега може да бъде видяно и физически. Следователно в процеса на наблюдение в образа, който отначало може да бъде обхванат само духовно, физическото се явява като едно кристализиране в духовното. С това ние обърнахме вниманието и върху факта, че в далечното минало човекът не можеше да бъде намерен с физическите очи /той беше невидим за тези очи/. До шестия съответно до седмия ден на сътворението, следователно до нашата Лемурийска епоха, едно физическо око не би могло да види човека, защото той съществуваше само духовно. И тази е голямата разлика между едно истинско учение за еволюцията и едно измислено такова. Последното вярва, че само физическото развитие съществува. Човекът не се ражда чрез това, че стоящите под него същества се развиват някакси нагоре до човешката форма. Това е най-фантастичното, което можем да си представим, че именно една животинска форма се превръща в по-висшата форма на човека.
към текста >>

173. 1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Обаче трябва да предположим, че всичко около нас животни, растения, минерали през далечното минало е било горе, във висините, а сега тук, долу, е в състояние на упадък.
Иранецът, или Заратустровият човек, си казваше приблизително следното: Накъдето и да погледнем, виждаме един свят, който наистина е слязъл от божествено-духовните висини, но все пак сега изглежда като нещо упадъчно, като нещо, което е отхвърлено от висините. Обаче трябва да предположим, че всичко около нас животни, растения, минерали през далечното минало е било горе, във висините, а сега тук, долу, е в състояние на упадък. Но човекът храни надеждата, че този физически свят отново ще се издигне горе.
към текста >>

174. 3. Трета лекция, 3. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Ще онагледим този процес още по-пълно, ако си представим как в прадалечното минало, цялата маса на Земята и на Слънцето са образували едно цяло, едно огромно небесно тяло, което в последствие се раздели на две.
Ако искаме да охарактеризираме онзи забележителен процес, а именно взаимодействието между двамата големи ученици на Заратустра, между Хермес или Тот и Мойсей, ние бихме могли да сторим това най-добре, ако го представим като повторение на един велик космически процес, според източниците, с които разполагаме в лицето на окултната мъдрост, на Духовната Наука. За да си представим нагледно този космически процес, нека отново да обърнем поглед назад към онази епоха, когато нашата Земя се отдели от своето Слънце и, така да се каже, двете небесни тела продължиха своя живот в Космоса, разполагайки със свой самостоятелен център. Ще онагледим този процес още по-пълно, ако си представим как в прадалечното минало, цялата маса на Земята и на Слънцето са образували едно цяло, едно огромно небесно тяло, което в последствие се раздели на две. Нека да не забравяме, че наред с отделянето на Земята и Слънцето, се разиграват и други космически процеси, свързани с отделянето на другите планети от нашата Слънчева система. За целта на нашите лекции, нека засега се абстрахираме от времевите отношения, свързани с отделянето на другите планети, и тогава бихме могли да кажем: В прадалечното минало стана така, че Слънцето образува свой собствен център, а Земята също образува свой собствен център.
към текста >>

За целта на нашите лекции, нека засега се абстрахираме от времевите отношения, свързани с отделянето на другите планети, и тогава бихме могли да кажем: В прадалечното минало стана така, че Слънцето образува свой собствен център, а Земята също образува свой собствен център.
Ако искаме да охарактеризираме онзи забележителен процес, а именно взаимодействието между двамата големи ученици на Заратустра, между Хермес или Тот и Мойсей, ние бихме могли да сторим това най-добре, ако го представим като повторение на един велик космически процес, според източниците, с които разполагаме в лицето на окултната мъдрост, на Духовната Наука. За да си представим нагледно този космически процес, нека отново да обърнем поглед назад към онази епоха, когато нашата Земя се отдели от своето Слънце и, така да се каже, двете небесни тела продължиха своя живот в Космоса, разполагайки със свой самостоятелен център. Ще онагледим този процес още по-пълно, ако си представим как в прадалечното минало, цялата маса на Земята и на Слънцето са образували едно цяло, едно огромно небесно тяло, което в последствие се раздели на две. Нека да не забравяме, че наред с отделянето на Земята и Слънцето, се разиграват и други космически процеси, свързани с отделянето на другите планети от нашата Слънчева система. За целта на нашите лекции, нека засега се абстрахираме от времевите отношения, свързани с отделянето на другите планети, и тогава бихме могли да кажем: В прадалечното минало стана така, че Слънцето образува свой собствен център, а Земята също образува свой собствен център.
към текста >>

С други думи: В далечното минало въпреки че „хармонията на сферите" и „животът" се проявяваха само в живите същества благодарение на старото ясновидство, човекът можеше да възприема всичко онова, което Слънцето изпращаше към него като хармония на сферите и като пулсиращ в пространството живот.
Обаче в древните епохи съществуваха междинни състояния, т.е. намиращи се между будността и съня, които днес биха могли да се проявят само като абнормни състояния и не са за препоръчване поради това, че крият сериозни опасности. Но през атлантските времена те бяха нещо напълно нормално. Благодарение на тях човекът можеше да се пренася в „сферата на хармониите" и в областта на жизнения етер. С други думи: В далечното минало въпреки че „хармонията на сферите" и „животът" се проявяваха само в живите същества благодарение на старото ясновидство, човекът можеше да възприема всичко онова, което Слънцето изпращаше към него като хармония на сферите и като пулсиращ в пространството живот.
към текста >>

175. Езотеризмът в Евангелието на Маркo GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo

В едно недалечно минало хората не мислеха така.
В едно недалечно минало хората не мислеха така. Но понеже съвременните знаещи научни изследователи не допускат, че някога хората мислеха различно и имаха в предвид нещо друго, когато говореха, те правят напълно погрешни интерпретации на древните документи. Говорят ни например за един гръцки поет и музикант, Орфей. Споменавам тук този персонаж, защото той принадлежи на ерата, непосредствено предшествуваща християнската. Орфей беше основателя на Гръцките мистерии. Гръцката цивилизация е тази на четвъртата следатлантска епоха.
към текста >>

176. Лекция трета GA_126 Окултна история

Но след това трябва да се каже по-нататък: това време вече е минало, ние трябва да сме доволни от това, което произлиза от тази епоха, ние трябва да се примирим с това, че музикалното в смисъла на Ханслик се разширява, издигайки се над самото себе си към нещо ново.
Какво може да се каже за такова явление? Нищо друго от това, че Ханслик е бил изтъкнат реакционер на четвъртата културна епоха. Той е бил прав относно тази културна епоха; но което е вярно за една културна епоха, не става за следващата. От негова гледна точка може да се каже: Рихард Вагнер не е музикант. Но след това трябва да се каже по-нататък: това време вече е минало, ние трябва да сме доволни от това, което произлиза от тази епоха, ние трябва да се примирим с това, че музикалното в смисъла на Ханслик се разширява, издигайки се над самото себе си към нещо ново. И такъв род стълкновение на старото и новото можем да изучаваме в много области на нашата културна епоха. Особено интересно е това в отделни отрасли на науката. Бихме отишли твърде далеко, ако бихме искали да покажем как навсякъде има и реакционери, и такива, които правят от отделните науки това, което науката трябва да стане - израз на намиращото се зад явленията божествено-духовно. Основният елемент, с който трябва да се проникне съвременността, за да поставяме все по-съзнателно за цел на нашата работа божествено-духовното, трябва да е именно науката за духа, и науката за духа трябва да пробужда навсякъде импулси, насочени отдолу нагоре; тя навсякъде трябва да призовава човешките души към жертва, тоест към принасяне на това, което ние придобиваме чрез външни впечатления, в жертва на това, което трябва да достигнем чрез работа, насочена нагоре в областите на Духа Себе, Духа-Живот и Човека-Дух.
към текста >>

177. Лекция шеста GA_126 Окултна история

И ние виждаме, че в съзнанието на всички древни епохи живее това: водещите личности чак до фигурите на героите, чак даже до Платон, се считали за синове на боговете; това значи, че зад личностите, които се проявяват в историята, хората виждали божественото, ако обръщали поглед в дълбокото минало, ако обръщали поглед все по-далеко и по-далеко; а това, което се проявява в Платон и във фигурите на героите, те виждали в него спуснали се [на земята] и даже родени от божествени същества.
Как е трябвало да мислят хората, които са чувствали това? Когато те се оглеждали във великите водещи фигури от човешката история в дохристиянската епоха или, по-добре да кажем, в до-гръцката епоха, как е трябвало да гледат те на всички тези, които ние характеризирахме като инструменти на съществата от висшите йерархии? Даже гърците още е трябвало да си кажат: "При нас това е дошло чрез хора, в които са се вливали свръхчовешки божествени сили". И ние виждаме, че в съзнанието на всички древни епохи живее това: водещите личности чак до фигурите на героите, чак даже до Платон, се считали за синове на боговете; това значи, че зад личностите, които се проявяват в историята, хората виждали божественото, ако обръщали поглед в дълбокото минало, ако обръщали поглед все по-далеко и по-далеко; а това, което се проявява в Платон и във фигурите на героите, те виждали в него спуснали се [на земята] и даже родени от божествени същества. Тогава си представяли, че синовете на боговете се съединили с човешките дъщери, за да доведат духовното до физическия план. Синовете на боговете, богочовеците, тоест такива, които са били свързани със своето същество с божественото, са виждали хората в тези древни времена. Обратно, в този момент, когато гърците почувствали, че сега могат да говорят за действие на "аз" с "аз", за това, което е скрито в пределите на човешката личност, те започнали да говорят за своите висши водачи като за седем мъдреци, обозначавайки с това нещото, което от синовете на боговете станало чисто човешко.
към текста >>

178. Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Напротив, в етерното тяло също е с станало съвършено друго, нещо, което човекът можеше да почувствува по-слабо поради това, че това етерно тяло е минало през едно възходящо развитие Има голямо значение фактът, че ние се намираме в онзи момент, в който човекът трябва да съзре, че неговото етерно тяло трябва да стане друго.
С това обаче ние сме слезли на по-ниската степен, която съществува като човешки изживявания. Сега ние се намираме на преходната степен, както може да се забележи. Ако вземем именно последните хилядолетия, ние ще видим, че физическото тяло на човека все повече и повече пресъхва, че човекът се е изменил. Преди няколко хилядолетия човешкото тяло беше значително помеко и гъвкаво. То се е втвърдило все повече и повече. Напротив, в етерното тяло също е с станало съвършено друго, нещо, което човекът можеше да почувствува по-слабо поради това, че това етерно тяло е минало през едно възходящо развитие Има голямо значение фактът, че ние се намираме в онзи момент, в който човекът трябва да съзре, че неговото етерно тяло трябва да стане друго. Това е събитието, което ще се разиграе именно в двадесетото столетие. Докато от една страна се появява засилването на интелектуалния елемент, от друга страна етерното тяло става толкова по-самостоятелно, така щото хората трябва да забележат това. Известно време след Христовото Събитие хората не мислеха така интелектуално, както днешните хора. Това мислене в интелектуалната област има за ефект, че етерното тяло става все по-самостоятелно, че то се използва като интелектуален елемент. И при това може да се забележи, че то е минало скритом през едно развитие, което дава възможност да бъде видян Христос в етерно тяло.
към текста >>

И при това може да се забележи, че то е минало скритом през едно развитие, което дава възможност да бъде видян Христос в етерно тяло.
Напротив, в етерното тяло също е с станало съвършено друго, нещо, което човекът можеше да почувствува по-слабо поради това, че това етерно тяло е минало през едно възходящо развитие Има голямо значение фактът, че ние се намираме в онзи момент, в който човекът трябва да съзре, че неговото етерно тяло трябва да стане друго. Това е събитието, което ще се разиграе именно в двадесетото столетие. Докато от една страна се появява засилването на интелектуалния елемент, от друга страна етерното тяло става толкова по-самостоятелно, така щото хората трябва да забележат това. Известно време след Христовото Събитие хората не мислеха така интелектуално, както днешните хора. Това мислене в интелектуалната област има за ефект, че етерното тяло става все по-самостоятелно, че то се използва като интелектуален елемент. И при това може да се забележи, че то е минало скритом през едно развитие, което дава възможност да бъде видян Христос в етерно тяло. Както някога Христос беше виждан физически, сега Той ще може да бъде виждан етерно. Така щото в това двадесето столетие настъпва едно виждане на Христос като естествено събитие, също както някога апостол Павел Го беше видял. Определен брой хора ще могат да виждат Христос в етерния свят. Така че те също ще познаят Христос, дори и ако биха били изгорени всички Библии. Тогава ние не ще се нуждаем от никакво предание, защото ще Го виждаме конкретно.
към текста >>

179. Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Ние се обръщаме към прадревните времена и си казваме: Ние произхождаме от духовното минало, чеда сме на старите времена.
Човекът или знае, или предчувствува, че във всичко, което ни заобикаля като природа, като гори и планински върхове, като стихии и бури, царува една духовност, която според изказването на една бележита западноевропейска личност, е вече духовност, която е по-последователна, отколкото действието, чувствуването и мисленето на човека. Ние би трябвало да сме завладени от предчувствието, че във всичко, което ни заобикаля като гори и планински върхове, като планини и езера, говори Духът. И в Духовната наука ние все повече и повече ще съзрем как от всичко, което ни заобикаля в природата, от всичко, което ни носи като твърда почва, това което говори от тях, е Дух. Ние се обръщаме към прадревните времена и си казваме: Ние произхождаме от духовното минало, чеда сме на старите времена. Така, както създаваме нашите произведения на изкуството, както прилежно се занимаваме с това, което ни прави способни да се справяме със света, така и нашите прадеди са създали техните сечива. И това, което ни заобикаля като природни явления, е дело на Боговете в прадревните времена. Когато се изпълваме с едно такова чувство, тогава цялата природа постепенно се превръща в това, което тя е била за всяка Духовна наука от всички времена. Тя се превръща за нас наистина в една илюзия, Майя, обаче в една илюзия, която е велика и красива затова, защото е произведение на божествено-духовния свят. И така, когато излизаме вън в природата, ние се движим сред паметниците на духовната работа на древни предземни времена.
към текста >>

180. Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Всички те не можеха да виждат непосредствено в духовния свят, обаче можеха да пробудят в себе си спомена за това, което бяха изживели чрез тяхното минало посвещение.
На дадено място в Европа, за което още не може да се говори – но не след дълго това ще може да стане – бе създадена една висша духовна ложа, един колегиум от дванадесет мъже, които бяха приели в себе си целия сбор от духовната мъдрост на древните и новите времена. Става дума за това, че в онзи период на тъмнина живееха дванадесет човека, дванадесет изтъкнати духове, които се обединиха, за да подпомогнат напредъка на човечеството. Всички те не можеха да виждат непосредствено в духовния свят, обаче можеха да пробудят в себе си спомена за това, което бяха изживели чрез тяхното минало посвещение. И Кармата на човечеството се стече така, че в седем от тези индивидуалности беше въплътено това, което беше останало от човечеството като остатъци от древната Атлантска епоха. В моята книга „Тайната наука” вече е казано, че в лицето на седемте свещени Риши, учителите на Древно-индийската културна епоха, беше пренесено това, което бе останало от Атлантската епоха. Седемте мъже, които отново бяха въплътени през тринадесетото столетие, които бяха част от колегиума на дванадесетте, бяха именно онези, които можеха да насочат поглед назад върху седемте течения на древната Атлантска епоха от развитието на човечеството и върху това, което продължаваше да живее от тези седем течения. Всяка една от тези седем индивидуалности можеше да оплодотвори за тогавашното и сегашно време само едно течение. Към тези седем се прибавиха други четири индивидуалности, които не можеха да насочат поглед назад върху отдавна минали стари времена, а само върху това, което човечеството беше усвоило като окултна мъдрост през четирите следатлантски културни епохи.
към текста >>

181. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

При това ние вземаме под внимание само онова откровение, което – така да се каже – се е проявило в най-близкото минало.
Тази вечер и утре вечер ще се опитаме да разгледаме човешкото същество и неговата връзка с окултните основи на нашата съвременност и на близкото бъдеще. От някои указания, които вече дадох тук в този клон и които можахте да чуете, Вие сте разбрали, че в известно отношение в нашето съвремие ние се намираме пред един вид ново откровение, пред един вид ново благовестие за човечеството. Ако обгърнем с поглед последните времена от развитието на човечеството, ние ще можем да разберем най-добре онова, което трябва да дойде в нашето време, ако го свържем с две други важни откровения, които човечеството е получило. При това ние вземаме под внимание само онова откровение, което – така да се каже – се е проявило в най-близкото минало. Тези три откровения, за които става въпрос, настоящото и другите две, които са го предхождали, могат да бъдат разбрани най-добре, ако ги сравним с развитието на подрастващото дете, следователно, с развитието на човека като такъв.
към текста >>

С тези три периода на детското развитие може да бъде сравнено това, през което човечеството е минало и има да минава приблизително от времето, което е изтекло от няколко хиляди години и през време на християнското летоброене.
След това детето започва да говори. Който наблюдава точно – и това също е споменато в моята малка книжка върху „Възпитанието на детето в светлината на Духовната наука” – ще знае, че първоначално детето говори, научава се да говори чрез един вид подражание на това, което се говори в неговата среда и че всъщност на първо време, когато говори то, все още не разполага с това, което можем да наречем едно мисловно разбиране на езика. При детето не говорът идва от мислите, а обратното. Детето се научава да мисли едва в хода на говоренето, научава се да разбира с помощта на думите това, което блика от неговите смътни чувства. Така в развитието на детето ние имаме три последователни периода: Първият период е този, когато детето не може нито да говори, нито да мисли и когато всичко, което е свързано с него, трябва да се ръководи отвън; вторият период е този, когато детето може вече да говори, но не може още да мисли, и третият период, когато детето се научава да обхваща в своето съзнание мисловното съдържание на своя собствен език. С тези три периода на детското развитие може да бъде сравнено това, през което човечеството е минало и има да минава приблизително от времето, което е изтекло от няколко хиляди години и през време на християнското летоброене.
към текста >>

182. Послеслов. Указания GA_130 Езотеричното християнство

Нирманакайя: В източната окултна наука наименованието за тялото на едно Същество Буда, след като е минало в съвършенство.
Към стр...: както посочих в Базел: Рудолф Щайнер, "Евангелието на Лука", 10 лекции, Базел, -Х. 1909 г. пълно издание 1955 г. Нирманакайя: В източната окултна наука наименованието за тялото на едно Същество Буда, след като е минало в съвършенство.
към текста >>

183. 5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Ние виждаме, че първите доста смътни сведения за древна Гърция датират едва от 6-то, 7-то столетие преди нашето летоброене, докато легендите и митовете, естествено, идват от много по-далечното минало.
Нека да се обърнем към три разновидности на народностното съзнание и да видим какво мнение са имали хората за всичко онова, което е свързано с нашето физическо тяло, именно през една от решаващите епохи за общочовешката еволюция. Нека да започнем с гърците. Ние знаем, че гърците са онзи забележителен народ, чието истинско развитие протече през Четвъртата следатлантска културна епоха. Знаем още, че тази Четвърта следатлантска културна епоха започва през 7-то, 8-то, 9-то столетие преди нашето летоброене и че завършва през 13-то, 14-то, 15-то столетие на нашето летоброене, след Събитието от Палестина. Външните предания, легенди и исторически документи лесно могат да потвърдят това, което вече сме казали за тази епоха. Ние виждаме, че първите доста смътни сведения за древна Гърция датират едва от 6-то, 7-то столетие преди нашето летоброене, докато легендите и митовете, естествено, идват от много по-далечното минало. Обаче ние знаем също, че истинското историческо величие на древна Гърция се заражда в предходната епоха, а именно в Третата следатлантска културна епоха. Омир например, получава своите инспирации през епохата, която е предхождала Четвъртата следатлантска епоха; а Есхил, който е живял толкова по-рано, че някои от неговите съчинения са напълно изгубени, ни връща назад към мистерийната драматика, отзвук от която са и неговите драми. Ето как Третата следатлантска културна епоха прониква в древна Гърция, макар че кулминацията на елинството се пада именно в Четвъртата следатланстска културна епоха. И ние трябва да заявим: неповторимата гръцка култура е най-чистият израз на Четвъртата следатлантска културна епоха.
към текста >>

184. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Ето през какъв продължителен път на развитие е минало човешкото тяло!
Това, което минава във властта на Земните елементи, съвсем не е онова, което се е развило в хода на Сатурновата, Слънчевата и Лунна епоха. Това, което Боговете са създали през тези огромни периоди от време, е именно фантомът, формата на човешкото тяло. Ето защо, следователно, разбирането на човешкото физическо тяло не е никак лесна работа. Преди всичко, разбирането на физическото тяло не бива да се търси в света на илюзията, в света на Майя. Ние знаем, че зародишът на този фантом е дело на Престолите*43 и че това става на Стария Сатурн; после, на Старото Слънце, върху фантома работят Духовете на Мъдростта, на Старата Луна върху фантома работят Духовете на Движението, а на Земята върху фантома работят Духовете на Формата. Ето през какъв продължителен път на развитие е минало човешкото тяло! Ето защо ние обозначаваме съответната Йерархия с името „Духове на Формата“ защото фактически те живеят в това, което наричаме „фантом на физическото тяло“. Да, искаме ли да разберем физическото тяло, ние трябва да се издигнем до неговия фантом.
към текста >>

185. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 11. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Никога по-рано не е имало такъв случай, при който това, което е минало през човешката смърт, да е победило смъртта в качеството си на човешки фантом.
Защото до Мистерията на Голгота нещата стояха така, че минавайки през Портата на смъртта и прекарвайки известно време между смъртта и новото раждане, хората слизаха на Земята в своята следваща инкарнация. Но по този начин те сваляха от духовния свят несъвършения и обречен на разрушение фантом, или с други думи, те не успяваха да възкресят един цялостен, съвършен фантом на физическото тяло. Адептите, или посветените, постъпваха по същия начин. Те стигаха до посвещение, намирайки се вън от своето физическо тяло; преодолявайки физическото тяло, те не постигаха възкресение на физическия фантом. За всички посветени от предхристиянската епоха беше характерно, че макар и да стигнаха до най-външните граници на физическото тяло, те не се докосваха до силите на физическото тяло. Никога по-рано не е имало такъв случай, при който това, което е минало през човешката смърт, да е победило смъртта в качеството си на човешки фантом. Дори и да е имало сходни случаи, важно за нас си остава следното: никога по-рано човешко същество не е минавало през смъртта по такъв начин, че първоначалният фантом да е триумфирал над смъртта. И така, стигнахме до две основни истини: Първо, че до същността на Земното човечество ние можем да се приближим само чрез този фантом; и второ, че изходната точка на този фантом се намира в гроба на Голгота.
към текста >>

186. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Защото именно Христовият Импулс е този, който ще изпълни с живот целия поглед към миналото, цялата сфера на нашето минало.
И тогава вече хората ще проумеят, какво точно ще означава за тях да усещат връзката с Христовия Импулс. Защото именно Христовият Импулс е този, който ще изпълни с живот целия поглед към миналото, цялата сфера на нашето минало. Хората ще усетят: Ето, там беше тази инкарнация, после настъпи другата инкарнация; а ще дойде време, когато те ще са вътрешно сигурни, че от определен момент нататък, Христовият Импулс вече е проникнал в планетарното тяло на Земята. Хората ще откриват и такива свои инкарнации, които са станали преди Мистерията на Голгота. И това изчистване на ретроспективния поглед чрез Христовия Импулс ще бъде необходимо на хората, за постигнат, бих казал, едно доверие в бъдещето; всичко това ще стане една необходимост, ще се превърне в една помощ, на която човек ще може да разчита през следващите си инкарнации. Рано или късно, тази промяна в душевната организация на човека, ще настъпи. И за своя изходна точка тя ще има онова събитие, което започна през 20 век, и което ние бихме могли да наречем един вид второ Христово Събитие, позволяващо на хората с нови и по-висши душевни способности да виждат Господаря на Кармата.
към текста >>

187. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Например Старият Сатурн може да бъде описан по такъв начин и в известен смисъл това е напълно вярно че да си представим как в далечното минало Старият Сатурн е бил едно небесно тяло, съставено единствено от топлина, без каквито и да е примеси на „въздух", „вода" или „земя".
Например Старият Сатурн може да бъде описан по такъв начин и в известен смисъл това е напълно вярно че да си представим как в далечното минало Старият Сатурн е бил едно небесно тяло, съставено единствено от топлина, без каквито и да е примеси на „въздух", „вода" или „земя". И след като говорим за „пространство", нека да помним: тук става дума само за едно образно описание, а както споменах последния път, същото се отнася и за „времето". Следователно, когато говорим за „време", ние имаме работа с един образ. На Стария Сатурн не съществуваше никакво „време" в сегашния смисъл на тази дума; обаче ще сме прави, ако кажем: Времето възникна именно тогава, в условията на Стария Сатурн. И ако се пренесем в условията на Стария Сатурн, ние ще сме прави, ако кажем също и следното: На Стария Сатурн цари вечност, лишена от пространство; на Стария Сатурн цари една безпространствена вечност. Да, ако при един или друг повод ние си послужим с някакъв образ, следва да помним, че той си остава само образ.
към текста >>

188. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Светогледите от близкото минало нека да спомена това само между другото предполагаха някакви духовни качества дори и във външните субстанции, и доказателство за това е фактът, че някои летливи субстанции бяха обозначавани с думата „Spiritus", която днес ние прилагаме в описанието на едни или други духовни процеси, наричайки ги „спиритуални"; докато във външния свят хората до такава степен не пра вят връзка между „спиритуален" и „духовен", между „спиритуален" и „свръхестествен", че както мнозина от Вас знаят, преди известно време се получи следното: след като пощенските служители трябваше да доставят едно писмо до Дружеството на спиритистите в Мюнхен, те не успяха да научат какво означава дума та „спиритисти" и връчиха писмото на председателя, оглавяващ Централния съюз на търговците на спиртни напитки.
Светогледите от близкото минало нека да спомена това само между другото предполагаха някакви духовни качества дори и във външните субстанции, и доказателство за това е фактът, че някои летливи субстанции бяха обозначавани с думата „Spiritus", която днес ние прилагаме в описанието на едни или други духовни процеси, наричайки ги „спиритуални"; докато във външния свят хората до такава степен не пра вят връзка между „спиритуален" и „духовен", между „спиритуален" и „свръхестествен", че както мнозина от Вас знаят, преди известно време се получи следното: след като пощенските служители трябваше да доставят едно писмо до Дружеството на спиритистите в Мюнхен, те не успяха да научат какво означава дума та „спиритисти" и връчиха писмото на председателя, оглавяващ Централния съюз на търговците на спиртни напитки.
към текста >>

189. Как действа кармата . Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

Чрез моето минало съм си изградил условията, в които се намирам понастоящем.
.наполовина. След това премислям защо отчасти не съм сполучил в моята дейност. И когато отново правя нещо подобно, аз избягвам познатите грешки. И така вече съм придобил една нова способност. По този начин преживяванията ми от вчера са причините за способностите ми днес. Миналото ми остава свързано с мен, то продължава да живее в моето настояще и ще продължава да е с мен в бъдещето. Чрез моето минало съм си изградил условията, в които се намирам понастоящем. И смисълът на живота изисква да остана свързан с тези условия. Би било безсмислено обаче да си строя къща, която не бих обитавал. Не би трябвало да се пробуждам сутрин и отново да бъда сътворяван от нищото, ако последствията от моите дела вчера не трябва да бъдат моята съдба днес. Така би трябвало и човешкият дух да бъде отново сътворяван от нищото, ако резултатите от предишните му животи не остават свързани с по-късните му животи. Да, човекът изобщо не може да живее в други условия, освен в тези, които си е изградил в миналото.
към текста >>

И накрая откривам съхранено в паметта всичко онова, което вчерашният ден, което моето цяло минало е направило от мен.
Така на сутринта откривам себе си като едно троично същество. Откривам отново тялото си, което по време на моя сън се е подчинявало на физическите закони. Откривам пак себе си, човешкия си дух, който днес е същият като вчера и който днес притежава дара на разумната дейност като вчера. И накрая откривам съхранено в паметта всичко онова, което вчерашният ден, което моето цяло минало е направило от мен.
към текста >>

190. Въпроси и отговори GA_135 Прераждане и Карма

Второ: Възможно е общото преживяване на петстотинте човека да няма нищо общо с тяхното кармично минало, но именно с това общо преживяване да се подготвя нещо, което да ги поведе кармически в бъдещето.
Второ: Възможно е общото преживяване на петстотинте човека да няма нищо общо с тяхното кармично минало, но именно с това общо преживяване да се подготвя нещо, което да ги поведе кармически в бъдещето. Може би тези петстотин човека някога ще започнат някаква съвместна дейност и чрез нещастието те са отведени заедно към по-висши светове. За опитния мистик е ясно, че например формиращи се сега сдружения дължат произхода си на обстоятелството, че хората, които ги сформират, в далечно минало са преживели някакво общо нещастие.
към текста >>

За опитния мистик е ясно, че например формиращи се сега сдружения дължат произхода си на обстоятелството, че хората, които ги сформират, в далечно минало са преживели някакво общо нещастие.
Второ: Възможно е общото преживяване на петстотинте човека да няма нищо общо с тяхното кармично минало, но именно с това общо преживяване да се подготвя нещо, което да ги поведе кармически в бъдещето. Може би тези петстотин човека някога ще започнат някаква съвместна дейност и чрез нещастието те са отведени заедно към по-висши светове. За опитния мистик е ясно, че например формиращи се сега сдружения дължат произхода си на обстоятелството, че хората, които ги сформират, в далечно минало са преживели някакво общо нещастие.
към текста >>

Колкото е изкривено лицето ми, когато се отразява в едно криво огледало, толкова и причините, поради които една тухла пада от покрива и ме удря, както си вървя, имат нещо общо с моята карма, възникнала от моето минало.
Задължително е да се каже: „Няма случайност“, ако се разглеждат всички светове. Но би било неправилно да се премахне думата „случайност“, когато се говори просто за преплитане на нещата във физическия свят. Случайността във физическия свят е причинена точно от това, че нещата в този свят протичат именно в сетивното пространство. Доколкото протичат в това пространство, те трябва да се подчиняват на законите на това пространство. В него обаче могат външно да се срещнат неща, които вътрешно да нямат нищо общо. Колкото е изкривено лицето ми, когато се отразява в едно криво огледало, толкова и причините, поради които една тухла пада от покрива и ме удря, както си вървя, имат нещо общо с моята карма, възникнала от моето минало. Грешката, която се прави, се състои в това, че много хора си представят кармичните взаимовръзки твърде опростено. Те приемат например, че ако една тухла падне върху даден човек, той трябва да си е заслужил кармически тази злополука. Ала това не е задължително. В живота на всеки човек непрекъснато стават събития, които нямат нищо общо с неговите заслуги или вина в миналото. Такива случки намират своето кармично балансиране в бъдещето.
към текста >>

Дали обаче едно изживяване на човека е последствие от неговото кармично минало, или е причина за едно кармично бъдеще, това трябва първо да бъде установено.
Ала това не е задължително. В живота на всеки човек непрекъснато стават събития, които нямат нищо общо с неговите заслуги или вина в миналото. Такива случки намират своето кармично балансиране в бъдещето. Каквото днес ме сполети незаслужено, за него ще бъда възмезден в бъдеще. Едно е вярно: Нищо не остава без кармично изравняване. Дали обаче едно изживяване на човека е последствие от неговото кармично минало, или е причина за едно кармично бъдеще, това трябва първо да бъде установено. Но то не може да се установи чрез пригодения за физическия свят разум, а чрез окултно изживяване и наблюдение.
към текста >>

191. 3. ВТОРА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

В окултизма под правилна памет се разбира също още, че със своето усещание, със своето чувство човек обръща внимание само на това, което е извършил вече в миналото, така щото той не приписва на себе си никакво друго значение, никаква друга стойност освен стойността, която му дават делата на неговото минало.
Това е извънредно важно, щото в едно езотерично развитие, всичко да бъде така устроено, че да не се изгубят две неща, които човекът има в обикновения живот, които обаче той лесно може да изгуби в езотеричното развитие, ако то не е направлявано правилно. Ако обаче това развитие е направлявано правилно, той не ще изгуби тези две неща. Първото нещо е човек да не изгубва спомена за всички преживявания на настоящето въплъщение, както той ги има иначе в своята памет: свързаността на паметта не трябва да бъде разрушена. С тази свързаност, с това сцепление на паметта в областта на Окултизма се разбира нещо много повече отколкото в обикновения живот. В обикновения живот с тази памет се разбира всъщност само, че човек може да насочи поглед назад в своя минал живот и да не изгубва от съзнанието си важни събития на своя живот. В окултизма под правилна памет се разбира също още, че със своето усещание, със своето чувство човек обръща внимание само на това, което е извършил вече в миналото, така щото той не приписва на себе си никакво друго значение, никаква друга стойност освен стойността, която му дават делата на неговото минало.
към текста >>

Накратко казано, когато искаме да си предадем някаква стойност, ние ще можем да сторим по правилен начин това в началото на езотеричното развитие само тогава, когато си приписваме нашата стойност само от това, което ни се предлага като наше минало в спомена.
Това е извънредно важно. Всяко друга стойност трябва да дойде само на основата на едно по-високо развитие, което се получава само тогава, когато човек стои здраво на почвата, че не се счита за нищо друго, освен за това, което е можал да извърши в настоящото въплъщение. Това е също естествено, ако разглеждаме обективно нещата. Защото това, което сме извършили в настоящото въплъщение, е също резултат на нашите предишни въплъщения, то е това, което Кармата е направили до сега от нас. Това, което Кармата ще направи по-нататък от нас, ние трябва да го оставим то да стане и не трябва да го причисляваме към нашата стойност. Накратко казано, когато искаме да си предадем някаква стойност, ние ще можем да сторим по правилен начин това в началото на езотеричното развитие само тогава, когато си приписваме нашата стойност само от това, което ни се предлага като наше минало в спомена. Този е единият елемент, който трябва да си запазим, за да не заспива нашият Аз през време, когато нашето астрално тяло се събужда.
към текста >>

192. 9. ОСМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

За ясновидското съзнание всичко това се представя така, че ние знаем непосредствено: Всичко това, което ни се явява тук, е всъщност нещо минало, то е нещо, което е имало пълен живот в миналото; и така както е в настоящето, то не ни се явява всъщност в неговата първична жива форма, а така сравнително както една черупка на охлюв, която е била напусната от живия охлюв.
Нали, този представен образ, който се намира във Вашата душа, се различава от представния образ на нещо, което стои пред Вашите очи. Вие виждате това нещо с цялата необходима интензивност; когато утре ще си спомните за тази роза, тогава ще имате възпоменателния образ на тази роза. Изяснете си сега, как във Вашата душа чистият възпоменателен образ се различава от това, което се ражда като образ на възприятието чрез непосредственото впечатление, тогава ще имате възможността да разберете, как ясновидското съзнание възприема небесните тела. То се пренася следователно ясновидски в света и когато се пренася например в Марс, в Луната, то не знае непосредствено, какво би се явило сега пред очите, ако би наблюдавало физически небесните тела; но чрез това пренасяне то има в себе си нещо, което не бихме могли да назовем по друг начин освен като един образ на спомена, като един образ на паметта. И така е с всичко, което стои пред нас за обикновеното нормално съзнание в Космоса като физически небесни тела. За ясновидското съзнание всичко това се представя така, че ние знаем непосредствено: Всичко това, което ни се явява тук, е всъщност нещо минало, то е нещо, което е имало пълен живот в миналото; и така както е в настоящето, то не ни се явява всъщност в неговата първична жива форма, а така сравнително както една черупка на охлюв, която е била напусната от живия охлюв. Цялата физическа система от небесни тела е едно свидетелство за чисто минали неща, за чисто минали събития. Докато на Земята ние сме едновременно с нещата, които се явяват пред нашите очи, това, което виждаме в звездното небе, понеже не представлява едно състояние, което отговаря на живото настояще, то е една истинска майя, една истинска илюзия, то представлява нещо, което е имало своето пълно значение в миналото и е останало като остатък. Светът на физическите небесни тела представлява остатъците на минали дела на съответните Същества на йерархиите, които достигат в настоящето още само чрез тяхното последействие.
към текста >>

Ние имаме впечатлението, че това, което иначе се явява на физическите очи което естествено съществува физически, обаче всичко физическо е именно майя, всъщност ни разказва за впечатлението от едно минало, както и възпоменателната представа ни разказва за едно минало.
Искаме да разгледаме нещата още по-точно като се опитаме да разгледаме един конкретен пример. Когато наблюдаваме нашата земна луна, тогава ясновидското съзнание, което се е абстрахирало от всичко друго и наблюдава само Луната, има особеното впечатление, че външната физическа Луна изчезва и на нейно място се явява това, което прави едно впечатление, каквото имаме по отношение на един възпоменателен образ. Ние имаме впечатлението, че това, което иначе се явява на физическите очи което естествено съществува физически, обаче всичко физическо е именно майя, всъщност ни разказва за впечатлението от едно минало, както и възпоменателната представа ни разказва за едно минало. И когато оставим да действува върху нас това, което започва сега да ни разказва за едно минало, тогава впечатлението ни казва: ако това, което всъщност се явява пред нашия окултен поглед, както то се явява тук, би действувало, ако то не би било парализирано чрез други неща в неговия начин на действие, тогава чрез съседството на това, което възприемаме като Луна, нашата Земя въобще не би съществувала в нейната настояща форма. Луната ни разказва нещо за окултното съзнание, което не би трябвало да стане както то се представя, ако нашият земен живот въобще би трябвало да бъде възможен. Ако онова, което ни се представя тук, не би било парализирано бих могъл да кажа чрез други неща, тогава чрез това, което самата планета ни разказва по отношение на Луната, човекът например не би бил никак възможен в неговия настоящ живот. Напротив настоящият животински живот на Земята, също растителният живот и действието сред минералния свят не биха били особено възпрепятствува ни. Обаче определени същества от животинското и растителното царство биха имали други форми това ние познаваме непосредствено чрез силите, които действуват върху нас с пълна сила от Луната надолу, обаче по същество животинският и растителен живот биха били възможни върху нашата Земя, не обаче и човешкият живот.
към текста >>

И когато оставим да действува върху нас това, което започва сега да ни разказва за едно минало, тогава впечатлението ни казва: ако това, което всъщност се явява пред нашия окултен поглед, както то се явява тук, би действувало, ако то не би било парализирано чрез други неща в неговия начин на действие, тогава чрез съседството на това, което възприемаме като Луна, нашата Земя въобще не би съществувала в нейната настояща форма.
Искаме да разгледаме нещата още по-точно като се опитаме да разгледаме един конкретен пример. Когато наблюдаваме нашата земна луна, тогава ясновидското съзнание, което се е абстрахирало от всичко друго и наблюдава само Луната, има особеното впечатление, че външната физическа Луна изчезва и на нейно място се явява това, което прави едно впечатление, каквото имаме по отношение на един възпоменателен образ. Ние имаме впечатлението, че това, което иначе се явява на физическите очи което естествено съществува физически, обаче всичко физическо е именно майя, всъщност ни разказва за впечатлението от едно минало, както и възпоменателната представа ни разказва за едно минало. И когато оставим да действува върху нас това, което започва сега да ни разказва за едно минало, тогава впечатлението ни казва: ако това, което всъщност се явява пред нашия окултен поглед, както то се явява тук, би действувало, ако то не би било парализирано чрез други неща в неговия начин на действие, тогава чрез съседството на това, което възприемаме като Луна, нашата Земя въобще не би съществувала в нейната настояща форма. Луната ни разказва нещо за окултното съзнание, което не би трябвало да стане както то се представя, ако нашият земен живот въобще би трябвало да бъде възможен. Ако онова, което ни се представя тук, не би било парализирано бих могъл да кажа чрез други неща, тогава чрез това, което самата планета ни разказва по отношение на Луната, човекът например не би бил никак възможен в неговия настоящ живот. Напротив настоящият животински живот на Земята, също растителният живот и действието сред минералния свят не биха били особено възпрепятствува ни. Обаче определени същества от животинското и растителното царство биха имали други форми това ние познаваме непосредствено чрез силите, които действуват върху нас с пълна сила от Луната надолу, обаче по същество животинският и растителен живот биха били възможни върху нашата Земя, не обаче и човешкият живот. Следователно когато Луната застава по този начин пред нас, тя ни разказва за едно състояние, което, ако то би било действено, би изключило човешкия живот от Земята.
към текста >>

Можем да кажем: ние имаме непосредствено впечатлението: ти имаш пред себе си нещо, което всъщност не ти показва никакво настояще, а което ти говори за едно минало; и както намирайки се на възраст 30 години ти би могъл да възприемаш своето душевно съдържание, което си имал на възраст 15 години само ако би трябвало да изключиш всичко, което си преживял от 15-та до 30-та година на твоя живот, така сега трябва да изключиш възможността, че въобще съществува една Земя.
Впечатлението, което се получава тук, може да бъде сравнено само със следното. Ако в един човек, който да речем е на възраст 30 години биха се явили внезапно всички представи, които той е имал, когато е бил на 15 години, и ако биха замълчали всички други представи, които е можал да преработи в своята душа от своята петнадесетгодишна възраст нататък, тогава този човек би имал пред себе си така да се каже обективирана, поставена пред неговата собствена съзнание, своята душа в 15-годишната възраст. Обаче той би трябвало да си каже: ако бих имал сега в себе си само това, което е било тогава съдържание на моята душа, тогава не бих могъл да мисля всичко това, което сега мисля, тогава бих бил невъзможен в това устройство на душата, в което се намирам сега. Този човек би изглеждал на себе като върнат назад с 15 години и би бил наясно върху това, че всичко, което преживява като съдържание на своята душа на 15-годишната си възраст, не би го произвело като човек, какъвто той е сега на 30 годишна възраст, но че има нещо общо с това, кое то е бил някога. Вие виждате, че във всеки случай можем да охарактеризираме по определен начин впечатлението, което получаваме от Луната. Можем да кажем: ние имаме непосредствено впечатлението: ти имаш пред себе си нещо, което всъщност не ти показва никакво настояще, а което ти говори за едно минало; и както намирайки се на възраст 30 години ти би могъл да възприемаш своето душевно съдържание, което си имал на възраст 15 години само ако би трябвало да изключиш всичко, което си преживял от 15-та до 30-та година на твоя живот, така сега трябва да изключиш възможността, че въобще съществува една Земя. Защото такава, каквато Земята е сега, съдържаща условията за човешкия живот, тя не би била възможна, ако би се осъществило това, като което се представя тук Луната. Благодарение на това, че се явява това впечатление за ясновидския поглед, само благодарение на това е въобще възможно този ясновиждащ поглед да бъде обучен така, че да можем да получим едно понятие, една представа за това, което е било някога, преди да бъде възможна една Земя. Защото това, което се вижда по този начин, е било възможно преди Земята, и това, което по-късно е било доведено до Земя, то е станало възможно само тогава, когато описаното по-горе състояние е изчезнало.
към текста >>

Чрез всичко това, което Ви описах, се получава впечатлението на едно още по-минало състояние на цялата наша планетна система, на която принадлежи нашата 3емя, едно състояние, когато не е съществувало едно отделно Слънце, а напротив цялата слънчева система, цялата наша планетна система е била по определен начин слънце и е съдържало също веществото на нашата днешна Земя.
Чрез всичко това, което Ви описах, се получава впечатлението на едно още по-минало състояние на цялата наша планетна система, на която принадлежи нашата 3емя, едно състояние, когато не е съществувало едно отделно Слънце, а напротив цялата слънчева система, цялата наша планетна система е била по определен начин слънце и е съдържало също веществото на нашата днешна Земя. Ето защо това състояние се нарича Слънчево състояние. Така че ние казваме: преди да е станала Земя, нашата Земя е минала през едно лунно състояние, преди това лунно състояние тя е минала през едно слънчево състояние. Едно съответно впечатление за едно още по-предишно състояние на нашата планета Земя бихме могли да получим, когато се опитаме да добием едно окултно впечатление от онази категория небесни тела, за която говорихме вчера в края на сказката: от кометите. Да говорим по-точно върху това, би ни отнело твърде много време, обаче методично работата се представя подобно на това, което вече описахме.
към текста >>

193. 10. ДЕВЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

И действително в едно прадалечно минало са съществува ли само седем главни форми на животинското царство; обаче тези седем главни форми са били много подвижни, подаващи се на изменение така че те са били така да се каже меки, пластични в тяхното образуване, можеха да бъдат лесно изменени, една форма можела да бъде изменена в една друга специална форма, друга в друга специална форма.
Тези най-горни групови азове имат своите действуващи импулси в шестте до седем главни планети на нашата планетна система, така че силите, които образуват главните групи на животинското царство, действуват духовно от планетите. С това обаче на нас ни е дадено действително, що значи да говорим за групови азове при животните: това значи, че в животните живеят духовни сили, същността на които ние съвсем не трябва, да търсим на Земята, а трябва да търсим тази същност вън от Земята в небесното пространство, а именно първо в света на планетите. На нашите планети живеят така да се каже регентите на главните групови форми на животните и тези регенти трябваше да се оттеглят на тези планети, за да действуват с техните сили върху Земята от подходящите разстояния, от подходящата страна. За щото само от тези страни може да бъде произведено по един правилен начин това, което образува главните животински форми. Но видите ли, ако планетите биха изпращали на нашата Земя само такива сили, тогава не бихме имали фактически едно такова голямо разнообразие на животинското царство, каквото го имаме сега, а бихме имали само седем главни форми. И действително в едно прадалечно минало са съществува ли само седем главни форми на животинското царство; обаче тези седем главни форми са били много подвижни, подаващи се на изменение така че те са били така да се каже меки, пластични в тяхното образуване, можеха да бъдат лесно изменени, една форма можела да бъде изменена в една друга специална форма, друга в друга специална форма. И това действително се е получило в едно по-късно време. Седемте главни форми са съществували далече, далече в миналото. След това обаче настъпиха други сили, които действуваха така да се каже подкрепящо или възпрепятствували върху силите на планетите.
към текста >>

194. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Християнинът, който е станал теософ, ще разбира будиста, дори и тогава, когато този будист му казва: "Невъзможно е, един Бодисатва, едно човешко същество, минало от инкарнация в инкарнация, и в конкретния случай при смъртта на Судодхана, издигнало се до Буда, невъзможно е това същество отново да се върне в едно човешко тяло; достигайки степента Буда, тази човешка индивидуалност е постигнала толкова високо равнище в човешкото си развитие, че тя вече не се нуждае от друго въплъщение в човешко тяло."
Будисткият теософ и християнският теософ или по-добре казано, будистът и християнинът, след като те са станали теософи неизбежно ще започнат да се разбират, те неизбежно ще достигнат до едно хармонично уравновесяване. Пред теософа ще израсне един идеал, който ще го тласка към "всеобщият и единен окултизъм" и към очистване на този окултизъм от всякакви религиозни предразсъдъци. Християнинът, който е станал теософ, ще разбира будиста, дори и тогава, когато този будист му казва: "Невъзможно е, един Бодисатва, едно човешко същество, минало от инкарнация в инкарнация, и в конкретния случай при смъртта на Судодхана, издигнало се до Буда, невъзможно е това същество отново да се върне в едно човешко тяло; достигайки степента Буда, тази човешка индивидуалност е постигнала толкова високо равнище в човешкото си развитие, че тя вече не се нуждае от друго въплъщение в човешко тяло."
към текста >>

195. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Ако изследвате съобщенията на "Тайната доктрина", Вие ще се убедите, че там едва ли съществува по-дълбоко минало от това, което ни се представя в състоянието на Старата Луна.
Интересно е да посочим, че в окултните съобщения преобладаваха тъкмо описания, свързани със Старата Луна. И тези съобщения не можеха да проникнат зад Старата Луна, те не можеха да достигнат до Старото Слънце. И повечето факти от "Тайната доктрина" на Е. П. Блаватска бяха почерпени тъкмо от това съзнание, което разпростирайки се назад не можеше да надхвърли епохата на Старата Луна. Тези неща са известни на всички окултисти. Ако изследвате съобщенията на "Тайната доктрина", Вие ще се убедите, че там едва ли съществува по-дълбоко минало от това, което ни се представя в състоянието на Старата Луна.
към текста >>

Когато разглеждаме човешкото същество, преди всичко имаме работа с неговото физическо тяло, с онова сложно образование, минало през ред междинни състояния, чиито отпечатъци то не само носи, но и развива в сегашната Земна епоха.
Така че тук Вие имате 3x7 формиращи сили.Но само това далеч не е достатъчно, за да се разбере какво е донесъл човекът в епохата на Земното си развитие. А то е нещо неустойчиво, трошливо; този цялостен облик на човека, тази човешка фигура е станала трошлива именно чрез Луцифер. Ако разделим човека на 3x7 части, с това ние имаме представа за физическия човек на Земята, който носи последиците от предходното Сатурново, Слънчево и Лунно състояние. Да, тук ние имаме работа най-вече с физическия човек. Окултистът трябва да разглежда този човек донякъде според принципите, по които е изградена и тази лекция, обаче теософът спокойно може да се насочи към своя обект и да каже: Тук аз имам физическото тяло на човека. Когато разглеждаме човешкото същество, преди всичко имаме работа с неговото физическо тяло, с онова сложно образование, минало през ред междинни състояния, чиито отпечатъци то не само носи, но и развива в сегашната Земна епоха. Но към всичко това трябва да прибавим и вътрешните тенденции, вътрешните движения на човека. При помнете си само докъде ни отведе този възглед вчера. Човешката фигура е видима, зрима и осезаема, обаче вътрешните движения не са видими, и вчера стана дума за това, колко трудно е тяхното разграничава не. Обаче нашето усещане за нещата не случайно свързва тези вътрешни движения с процесите на Старото Слънце. И сега вярвам, че няма да Ви се вижда странно, ако отново подчертая, че цялата тази вътрешна подвижност на човека зависи от изживяванията, които той имаше на Старото Слънце.
към текста >>

196. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Да си безсмъртен означава да имаш силата да можеш да съхраниш в спомен изоставеното минало битие.
Когато човекът преминава през смъртта, той няма същите сили, които придобива чрез инициацията, но в известен смисъл получава сили, когато се освобождава от тялото си, тъй като други същества му помагат в свръхсетивния свят. Той получава възможността да си отговори на въпроса: Какво остава от моите душевни преживявания, когато съм преминал през портата на смъртта, как живее душата по-нататък? Това е най-важният въпрос. И благодарение на опита на посветените имате отговора: Душата живее по-нататък, защото в дълбоките, скрити основи на душата съществуват сили, които могат да запазят в спомен преживяното. Да си безсмъртен означава да имаш силата да можеш да съхраниш в спомен изоставеното минало битие. Това е истинското определение на човешкото безсмъртие. Чрез инициацията, чрез опита се доказва, че в човека живеят сили, които след отхвърляне на сетивното тяло дават възможност за спомняне на преживяното от човека в сетивното битие и изобщо. Така той съхранява себе си в бъдещето, така в бъдещото битие преживява миналото си битие като спомени. Почувствайте цялата мощ на мисълта, която се доказва след инициацията, и която може да бъде изречена с думите: Човешкото същество е от такъв вид, че чрез силите на свръхсетивния спомен носи собственото си същество през бъдните времена. Ако почувствате тази мисъл, ако в празнотата на всемира я почувствате така, че да си представите носещата се през вечностите душа, ще имате много по-добра дефиниция за това, което се нарича монада, отколкото може да ви бъде дадена чрез някакви философски понятия.
към текста >>

197. Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Фауст също представлява един такъв образ, който в по-ранната литература, а и по-късно у Гьоте, израства пред нас като един вид завършек на една реална личност от по-далечното минало.
Фауст също представлява един такъв образ, който в по-ранната литература, а и по-късно у Гьоте, израства пред нас като един вид завършек на една реална личност от по-далечното минало. Тази личност е живяла през 16 век, била е тук, само че не в този вид, който познаваме от Гьотевия „Фауст“. И защо Гьоте го описва по този начин? Работата е там, че и самият Гьоте не знаеше. Обаче насочвайки поглед към фаустовия образ такъв, какъвто съществуваше в традиционните представи, а и познат нему още от куклените пиеси на неговото детство, у него се пробудиха онези далечни сили, които стояха зад историческия Фауст, онези сили, които бяха намерили израз в предишната инкарнация на Фауст: Емпедокъл, древният гръцки философ. Ето какво просветва в образа на Фауст.
към текста >>

198. Десета лекция, 24 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Това търсене е минало през различни фази.
От 18. век насам, опирайки се на различни гледни точки, човешкото съзнание непрекъснато търси един вид сигурност в своята вяра, свързана с Мистерията на Голгота. Това търсене е минало през различни фази. Общо взето, включително и до 18 век не са възниквали сериозни въпроси относно достоверността на историческите документи казвам „исторически“ в този смисъл, в който е прието да се говори за такива документи потвърждаващи съществуването на Христос Исус. В човешките души все още беше прекалено живо всичко онова, което струеше от Мистерията на Голгота. Все още хората ясно виждаха как въздействията от тази Мистерия са тясно свързани с името на Христос Исус и не изпитваха никаква потребност да питат: А дали има някакъв исторически документ, който доказва, че Христос Исус е съществувал? За тези, които изповядваха Христос Исус, Неговото съществувание беше нещо напълно самопонятно, но също така само-понятно беше и това и то в много по-голяма степен, отколкото обикновено си мислим че хората се уповаваха както на човешкото, така и на свръхчовешкото, духовно-божествено Същество Христос Исус.
към текста >>

199. 2. ВТОРА СКАЗКА. Милано, 27 октомври 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

И за живота който изминаваме сега, ни се струва фактически така, че Христос ни е дал всичко минало което стои зад нас, а Луцифер ни подготвя за нашето бъдещо въплъщение, за нашето бъдещо прераждане.
Може би, сега отново е нещо шокиращо да кажем това, което чувствуваме само субективно, обаче макар и да бъде изказано като нещо шокиращо, в този случай то е също най-разбираемото. Сега именно след известно време ние се чувствуваме като жители на Марс. След като сме се чувствували като жители на Слънцето, ние постепенно забелязваме, че така както по-рано сме оставили Земята зад нас, сега оставаме зад нас Слънцето и се чувствуваме по отношение на нашата космическа действителност като жители на Марс. И за живота който изминаваме сега, ни се струва фактически така, че Христос ни е дал всичко минало което стои зад нас, а Луцифер ни подготвя за нашето бъдещо въплъщение, за нашето бъдещо прераждане. Когато изживяваме съзнателно този живот на планетите Марс и по-късно на Земята можем да си спомним за него, не като преживявания от земното съществувание, че не всичко което имаме от Земята ни дава Луцифер. Нашият предишен човешки интерес сега става все по-космичен. Докато на Земята сме приемали това, което ни дава минерала, растението и животното, което ни дава въздухът и водата, планината и долината, сега от този момент нататък приемаме опитностите на Космоса, онова което прониква върху нас от света на Космоса. Започва онази форма на възприемане, която винаги е била наричана, обаче малко разбрана музика на сферите. Всичко, което съществува, е възприемано като звучащо срещу нас от окръжността на Космоса.
към текста >>

200. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Следователно в едно свое минало въплъщение в 8-то столетие Франциск Асизки е бил ученик на Буда и е приел в себе си всички качества, за да действува по този странен начин, както е действувал Франциск Асизки.
Аз вече съм обръщал внимание върху това: Като Гоутама Буда, той е из минал своето последно превъплъщение на Земята около 600 години преди Христа, преди идването на Христос. Ако сте следили добре моите сказки, вие ще знаете, че той е действувал още веднъж като достигнал чин Буда, той нямаше нужда да се връща отново на Земята, да се въплъщава, а е действувал само духовно при раждането на момчето Исус, за което говори Евангелието на Лука. Той е действувал духовно на Земята от по-висши сфери, но къде се намира той самият? В изнесените сказки аз обърнах внимание върху едно още по-високо действие на Буда на Земята. През 8-то столетие на нашата ера в Европа е съществувал един център на посвещение при Черно море, там Буда е живял духовно в един ученик, който по-късно се е преродил като Франциск Асизки. Следователно в едно свое минало въплъщение в 8-то столетие Франциск Асизки е бил ученик на Буда и е приел в себе си всички качества, за да действува по този странен начин, както е действувал Франциск Асизки. В много неща неговите последователи не могат да бъдат различени от последователите на Буда, освен чрез това, че едните са християни, а другите последователи на Буда. Това беше последствието от факта, че в неговия предхождащ земен живот, той беше един ученик на Буда, на духовния Буда. Но къде се намира сега самият Буда, този Буда, който е живял на Земята като Гоутама? Той е станал на планетата Марс същото нещо, което Христос стана на Земята, той е минал на Марс през един вид Тайна на Голгота и е извършил своеобразното спасение на хората на Марс. Той живее там между тях.
към текста >>

201. 13. ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Франкфурт, 2. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

И един вярно предан ученик на Буда беше Франциск Асизки в своето минало прераждане.
Обаче земните хора не можеха да дойдат във връзка с него с тяхното обикновено съзнание, с техния обикновен начин на мислене, а с душата на Гоатама Буда можеха да дойдат онези, които чрез едно по-високо развитие са намерили от Земята достъп до него, например Франциск Асизки. Преди Франциск Асизки да е влязъл в земния живот и преди изтичането на неговия последен живот между раждането и смъртта, съществото на Франциск Асизки е живяло в една намираща се в югоизточна Европа мистерийна колония, в които не учеха физически учители, а учители от свръхсетивните йерархии, към които принадлежи Буда, или по-до бре казано душата, към която някога е била въплътена в тялото на Буда. В един такъв мистериен център беше така, че там имаше ученици, които бяха развили вече високи способности за виждането на свръхсетивния сват. Такива ученици са в състояние да имат учители, които действуват само от свръхсетивния свят, духовния свят. И така действуваше Буда в споменатия мистериен център. И един вярно предан ученик на Буда беше Франциск Асизки в своето минало прераждане. И тогава Франциск Асизки прие в себе си всичко онова, което го направи способен, че в духовния живот, в който той влезе след това, да бъде озарен от Висшите йерархии, които след това направиха той да влезе в земното съществувание като велик мистик, който може да има едно такова влияние в своето време. Всичко това е възможно, тъй като тази душа на Франциск Асизки беше влязла в своето минало прераждане с Гоатама Буда, благодарение на своите тогавашни висши способности, също след като Гоатама Буда можеше да действува върху него от свръхсетивния свят. Обаче за обикновеният човешки живот, който е свързан с живота развиващ се чрез сетивата и обикновеният човешки ум, една такава връзка е невъзможна. И тогава важи това, което току що беше казано: че не можем да срещнем вече едно човешко същество, ако не сме го срещали във физическия свят.
към текста >>

Всичко това е възможно, тъй като тази душа на Франциск Асизки беше влязла в своето минало прераждане с Гоатама Буда, благодарение на своите тогавашни висши способности, също след като Гоатама Буда можеше да действува върху него от свръхсетивния свят.
В един такъв мистериен център беше така, че там имаше ученици, които бяха развили вече високи способности за виждането на свръхсетивния сват. Такива ученици са в състояние да имат учители, които действуват само от свръхсетивния свят, духовния свят. И така действуваше Буда в споменатия мистериен център. И един вярно предан ученик на Буда беше Франциск Асизки в своето минало прераждане. И тогава Франциск Асизки прие в себе си всичко онова, което го направи способен, че в духовния живот, в който той влезе след това, да бъде озарен от Висшите йерархии, които след това направиха той да влезе в земното съществувание като велик мистик, който може да има едно такова влияние в своето време. Всичко това е възможно, тъй като тази душа на Франциск Асизки беше влязла в своето минало прераждане с Гоатама Буда, благодарение на своите тогавашни висши способности, също след като Гоатама Буда можеше да действува върху него от свръхсетивния свят. Обаче за обикновеният човешки живот, който е свързан с живота развиващ се чрез сетивата и обикновеният човешки ум, една такава връзка е невъзможна. И тогава важи това, което току що беше казано: че не можем да срещнем вече едно човешко същество, ако не сме го срещали във физическия свят.
към текста >>

Когато нещо възможно е минало покрай нас, за нас това е един особен момент.
В морето живеят много, много херинги, обаче за да се родят те, не е имало само толкова зародиши, колкото херинги са се родили. Много, безкрайно много зародиши загиват, те не постигат тяхната цел живее само възможният брой херинги. Така е и с целият живот. Това, което изживяваме от сутрин до вечер, е само един откъс от голям брой възможности. Всеки момент ние минаваме покрай възможни, но не станали неща. Когато нещо възможно е минало покрай нас, за нас това е един особен момент. Помислете върху примера с човека, който е излязъл от дома си както обичайно: Той би бил затиснат от покривът на колонадите. Обаче по този начин за нас постоянно съществуват такива възможности. В такъв момент, в който един човек е минал с 3 минути по-късно край сградата, която иначе би го затиснала, това е най-благоприятният момент, в който духовният свят може да проблесне в него. Тогава за него може да изгрее едно от тези събития, което може да го доведе във връзка с мъртвите. Днес хората не обръщат внимание на тези неща, защото те живеят всъщност само на повърхността на нещата.
към текста >>

202. 14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

При широко разпространение на егоистичния ум, на егоистичното остроумие в нашето време е възможно да бъде проследен именно този път на човешката душа, защото ние се връщаме тук във времена, в които намираме много хора в тяхното минало въплъщение, които поради недостатъчното оформление на техните органи вътрешни органи са проявявали само един тъп интерес: след това стигаме до едно трето въплъщение от миналото, което за такива хора, често пъти се намира в онова, което наричаме 4-тата следатлантска културна епоха, когато повече отколкото се вярва в най-различните области на Земята е царувал един само роден атеизъм, една самородна липса на интерес за свръхсетивните светове.
Благодарение на това имат възможност в едно ново земно съществувание да бъдат запалени познания на висшите духовни светове. Следователно една такава душа не е нужно да бъде изключена от всякакво по-нататъшно проникване в духовния свят, тя бива отново повдигната, но ще настъпи това, което бе току що описано. И тук ние имаме една твърде забележителна и пълна със значение връзка между три земни съществувания и намиращите се между тях два живота между смъртта и едно ново раждане. Погледът на ясновидецът открива фактически много често именно тогава, когато се обръща към онези хора, които в настоящето се считат за умни, за хитроумни, обаче във всичко което приемат имат предвид само собствената си изгода погледът на ясновидецът открива, за тези души като предхождащи събитията това, което бе описано: Първо един живот, който самоволно се е откъснал от всякакъв интерес към свръхсетивните светове, след това един живот, в който не е бил никак способен, защото не е имал необходимите вътрешни телесни органи, да се интересува макар и за нещо във физическия свят, което би могло да му бъде близко, ако не би имал такива предварителни условия: после един следващ земен живот, който служи само за егоистичният ум, на егоистичното мислене, на егоистичното остроумие. При широко разпространение на егоистичния ум, на егоистичното остроумие в нашето време е възможно да бъде проследен именно този път на човешката душа, защото ние се връщаме тук във времена, в които намираме много хора в тяхното минало въплъщение, които поради недостатъчното оформление на техните органи вътрешни органи са проявявали само един тъп интерес: след това стигаме до едно трето въплъщение от миналото, което за такива хора, често пъти се намира в онова, което наричаме 4-тата следатлантска културна епоха, когато повече отколкото се вярва в най-различните области на Земята е царувал един само роден атеизъм, една самородна липса на интерес за свръхсетивните светове. Понеже обстоятелствата са от такова естество, е възможно именно днес да бъде проучен описаният път на развитието на душата ни показва напълно ясно, какво трябва да дойде за една душа, която в нашето време отново се затваря самоволно за свръхсетивните светове.
към текста >>

203. 15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

По-голяма част от нашите приятели знаят, че преди неговото прераждане като художник, кой то познаваме в своето минало прераждане е бил въплътен в тялото на Йоан Кръстител и тогава именно в неговата душа са проникнали импулсите, които след това се изявиха в съществуванието на Рафаел като вродени, като християнски импулси съществуващи още от раждането.
Така всяка област, при която минаваме между смъртта и едно ново раждане, има задачата да превърне това, което приемаме душевно в един живот, в такива сили, които след това могат да станат сили на тялото и да ни надарят между смъртта и едно ново раждане с определени способности. Вчера аз можах да отида естествено толкова далече, колкото може да се отиде в една публична сказка, когато забелязах, че при свое то раждане Рафаел имаше в себе си християнски импулси като нещо самопонятно. От едно такова изказване не трябва да си представяте, че при раждането си Рафаел е донесъл със себе си някакви християнски импулси, или представи. Човекът донася импулси от единия живот в другия, така че това което е приел в единия живот като понятие, се свързва по съвършено друг начин в човека и след това се явява като сили, така че способността да създаде своите нежни, пълни със значение християнски образи беше се получила у Рафаел от неговите предишни прераждания: това беше нещо, което ни кара да го наречем един вид роден християнин. По-голяма част от нашите приятели знаят, че преди неговото прераждане като художник, кой то познаваме в своето минало прераждане е бил въплътен в тялото на Йоан Кръстител и тогава именно в неговата душа са проникнали импулсите, които след това се изявиха в съществуванието на Рафаел като вродени, като християнски импулси съществуващи още от раждането. Трябва да кажем, че с едно външно умуване, чрез всякакви външни сравнения човек действително не налучква истината, когато казва нещо върху редуващите се прераждания. Пред погледа на ясновидеца тези прераждания се представят така, че човек не би предположил, че единия живот е причина на другия. Следователно, за да може нещо, което приемаме душевно в едно въплъщение, да развие в следващото въплъщение също такива сили, че да можем да действуваме в телесната страна на заложбите, необходимо е да минем между смъртта и едно ново раждане, защото на Земята не можем да превърнем не можем да превърнем през всички земни сили това, което на Земята изживяваме само душевно в такива сили които могат да работят върху човека, които могат да оформят пластично самият човек. В неговата цялост човека съвсем не е едно земно същество и той би изглеждал за днешните идеи отвратителен, ако за неговото пластично изграждане и оформяне биха могли да бъдат използувани само всички сили, които съществуват в самата земна форма. Когато влиза в съществуванието чрез раждането, човекът трябва да носи в себе си силите на Космоса, тези сили трябва да действуват по-нататък, за да може той въобще да приеме човешка форма.
към текста >>

204. 16. ШЕСТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Бреслоу, 5. 4. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Когато човешките души минават през вратата на смъртта, те навлизат тогава в един живот, който поддържа връзката с земният живот чрез спомена за това, което е минало.
Ако светът би бил устроен така, тогава хората не биха стигнали никога да там, да се стремят към усъвършенствуване. Хората трябва да се научат чрез това, което им липсва. Една такава душа, която в живота между смъртта и едно ново раждане изпитва страдание и самота, една такава душа изпитва чрез това подтика да приеме духовни мисли. Така ние виждаме, че от тази гледна точка Духовната наука е един език, чрез който живите и мъртвите се разбират помежду си, чрез който те съществуват едни за други и са възприемаеми едни за други. И още в друго отношение се показва, каква мисия има Духовната наука, относно преодоляването пропастта между живите и мъртвите. Когато човешките души минават през вратата на смъртта, те навлизат тогава в един живот, който поддържа връзката с земният живот чрез спомена за това, което е минало. Аз не описвам това което се намира в издадените вече книги, а нещо допълнително към него. Продължително време след смъртта човекът има работа с това, че още продължава да чувствува обратно земния живот, че трябва да отвикне от копнежа да има едно физическо тяло. През време отвикването човек се научава да живее като едно душевно-духовно същество. Нека си представим много живо, как това се представя на ясновидеца изследовател. Първо душата има една връзка само с това, каквото е била тя самата, тя гледа своя собствен вътрешен живот, който е протекъл в мисли представи и т.н.
към текста >>

205. 17. СЕДЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Дюселдорф, 27. 4. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Такова едно същество среща трудности, когато е минало през вратата на смъртта, преди всичко да познае други човешки същества, но да не забележи нищо от тези същества.
Да вземем пример едно човешко същество, което тук на Земята малко е развило от това, което можем да наречем симпатия към другите хора, което всъщност живее само за себе си. Такова едно същество среща трудности, когато е минало през вратата на смъртта, преди всичко да познае други човешки същества, но да не забележи нищо от тези същества. Такова едно същество и изпълнено само от своето собствено душевно съдържание, то вижда само това, което изживява в самото себе си. Може да се яви случаят, че един човек който се е държал далече от всяка човешка любов на Земята поради прекален егоизъм, да мине през вратата на смъртта и след това след смъртта да живее в спомена за своя последен земен живот, но той не може да има никакви нови изживявания, защото не познава никакво друго същество, не се събира с никакво друго същество, насочвайки се изцяло към себе си. Защото като нашето същество като човек ние подготвяме действително това, което имаме след смъртта като един напълно особен свят за нас. Тук на Земята човек не познава самия себе си, тъй като науката не му дава това познание защото тя може да учи хората само върху това, което човекът не е вече, защото познава само мъртвият труп. Мозъкът мисли, обаче той не може да мисли за самият себе си.
към текста >>

206. 1. ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

В далечното минало те позволиха възникването на онази забележителна цивилизация, която беше изградена върху разделянето на хората в съсловия и класи.
На Изтока ние дължим великите учения за инкарнацията и Кармата. В далечното минало те позволиха възникването на онази забележителна цивилизация, която беше изградена върху разделянето на хората в съсловия и класи. Но тогава различията между тях не бяха толкова мъчителни, понеже за индивида земният живот беше само едно кратко и преходно явление.
към текста >>

207. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Все пак много неща в духовния живот на нашата епоха не са вече същите, каквито бяха до неотдавна и тъкмо това различие в духовния живот на настоящето спрямо духовния живот от недалечното минало, прави необходимо присъствието на едно такова направление, каквото е теософското или антропософското направление.
Може би мнозина от Вас ще останат изненадани, че тук аз съпоставям две привидно отдалечени едно от друго духовни течения, както те са представени от една страна във великата източна поема Бхагавад Гита и от друга страна в Посланията на онзи, който стои в непосредствена близост до самото основаване на християнството. Ние ще вникнем най-добре в близостта на тези две духовни течения, ако днес като въведение обърнем внимание върху мястото, което заема великата поема Бхагавад Гита в съвременната епоха, и как, от друга страна, в същата тази епоха изпъква онова, което възниква още в началната точка на християнството: павлинизмът. Все пак много неща в духовния живот на нашата епоха не са вече същите, каквито бяха до неотдавна и тъкмо това различие в духовния живот на настоящето спрямо духовния живот от недалечното минало, прави необходимо присъствието на едно такова направление, каквото е теософското или антропософското направление.
към текста >>

Нека да си припомним, че човекът от относително недалечното минало когато се издигаше до висотата на духовния живот, присъщ на неговата епоха всъщност се явяваше рожба, както изтъкнах по време на изнесените наскоро лекционни цикли*6 в Базел и в Мюнхен на три поредни хилядолетия: На едно хилядолетие от преди възникването на християнството и на други две хилядолетия, които все още не са привършили, и които са наситени и пропити с християнското духовно направление.
Нека да си припомним, че човекът от относително недалечното минало когато се издигаше до висотата на духовния живот, присъщ на неговата епоха всъщност се явяваше рожба, както изтъкнах по време на изнесените наскоро лекционни цикли*6 в Базел и в Мюнхен на три поредни хилядолетия: На едно хилядолетие от преди възникването на християнството и на други две хилядолетия, които все още не са привършили, и които са наситени и пропити с християнското духовно направление. Какво можеше да си каже онзи човек, който неотдавна когато все още не можеше да се говори за необходимостта от теософия или антропософия какво можеше да си каже той, след като се намираше в условията на тогавашния духовен живот? Той можеше да си каже следното: Съвременната епоха всъщност е повлияна най-вече от онова хилядолетие, което предхожда християнското летоброене. Защото отделните хора започнаха да имат като личности някакво значение за духовния живот едва в онова хилядолетие, което предхожда християнското летоброене. Колкото и величествено да беше човешкото присъствие в духовните светове, ние виждаме, че личностите, индивидуалностите далеч не изпъкваха над това, което стои в основата на различните духовни течения. Нека да обърнем поглед към миналото, към всичко онова, което не можем да причислим в един по-тесен смисъл, за какъвто сега става дума, към последното предхристиянско хилядолетие.
към текста >>

Там ние откриваме като се абстрахираме от някои незначителни подробности три, така да се каже, нюансирани духовни направления, които просветват от далечното и тъмно минало на Индия.
Нека отново да насочим поглед назад към дребна Индия. Там ние откриваме като се абстрахираме от някои незначителни подробности три, така да се каже, нюансирани духовни направления, които просветват от далечното и тъмно минало на Индия. Духовното направление, което срещаме още в първите Веди и което е претърпяло значителна промяна в по-късните ведически съчинения, представлява едно строго определено духовно течение. Ние ще го охарактеризираме веднага: То е ако мога да се изразя така едно твърде едностранчиво, обаче строго определено духовно направление. После ние срещаме едно второ духовно направление в лицето на философията Санкхия също едно строго определено духовно течение; а накрая пред нас застава третата разновидност на източния духовен живот философията Йога. Ето как ние обхващаме с нашия душевен поглед трите най-важни източни направления: направлението Веди, направлението Санкхия и направлението Йога. Това, което срещаме там като системата Санкхия на Капила, като философията Йога на Патанджали и самите Веди, са духовни направления с определен нюанс, но те са до известна степен доста едностранчиви, макар и величието им да изпъква именно поради тяхната едностранчивост.
към текста >>

208. Бележки GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Март 1916; в „Настоящо и минало в човешката история“, Събр. съч.
Рудолф Щайнер често говори за Е. П. Блаватска между другото в лекциите „Окултното течение в деветнадесетото столетие и неговото отношение към световната култура“, Събр. съч. № 254; в лекциите от 7. май 1906 в „Първоначални импулси на духовната наука“, Събр съч. № 96, от 28. Март 1916; в „Настоящо и минало в човешката история“, Събр. съч. № 167, 1746 и от 9. и 16. Декември 1916; в „Карма на неистината първа част“, Събр. съч. № 173.
към текста >>

209. Съдържание GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Вземане със себе си на течащото време: разгъването на едно прадалечно минало.
Добиване на едно чувство за времето в етерното тяло; човек изживява външния етер като живо същество. Диференцирания във вътрешното изживяване на етерното тяло. Работата на редуващите се Амшаспади върху етерното тяло на човешкия мозък през време на старата Луна се изживява в изображението на етерния първообраз: във физическия мозък. Вземане със себе си на течащото време: разгъването на едно прадалечно минало. В средната част на етерното тяло едно плуване заедно с времето, чувство като между флегматичното и сангвиничното настроение. Докато концентрирането върху етерното тяло на главата с едно меланхолично настроение. Една трета част на етерното тяло човек я чувствува като изчезваща в Земята, като разширяваща се в Земята. Една четвърта част на етерното тяло бива изживявана като впечатление на една външна форма, като форма на яйце, която след това се оцветява. Действието на Духовете на течението на годината в течението на деня донася нови диференцирания в изживяването на етерното тяло, както иначе по годишните времена така също и по часове на деня.
към текста >>

210. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Човек не може да постъпи по друг начин, освен да вземе становище относно своето минало: по отношение на някои неща ще си направи упреци, а по отношение на други ще изпитва радост, че е успял да ги извърши.
Обаче по правило тогава това преобразуване на паметта е свързано с нещо друго; то е свързано с това, че се явява също някакси един нов вид преценка на нашия вътрешен човек. Ние не можем именно да си усвоим това виждане в миналото, без същевременно да заемем едно определено становище по отношение на това, което сме преживяли. Така онзи, който поглежда обратно в едно по-късно време върху нещо, с което е постъпил така, както казахме за четенето на една книга когато той вижда самия себе си в тази картина той самопонятно ще трябва да прецени дали фактът, че се е занимавал с това е било нещо умно или глупаво. И много по-силно отколкото едно друго изживяване с това виждане в миналото се свързва по необходимост един вид оценка на самия себе си. Човек не може да постъпи по друг начин, освен да вземе становище относно своето минало: по отношение на някои неща ще си направи упреци, а по отношение на други ще изпитва радост, че е успял да ги извърши.
към текста >>

Така че той става фактически един по-строг съдник на самия себе си, именно на своето минало, на своя минал живот.
Накратко казано, човек не ще може да постъпи по друг начин, освен да съди за миналото, което той вижда насочвайки поглед назад. Така че той става фактически един по-строг съдник на самия себе си, именно на своето минало, на своя минал живот. Човек чувствува така да се каже раздвижващото се в него етерно тяло като нещо включено в самия него, като нещо, което живее в него и съставлява неговата стойност. С етерно то тяло става една такава промяна, щото човек често пъти долавя в себе си стремежа за една такава ретроспекция на самия себе си; той насочва поглед върху това или онова, за да се научи да съди по напълно естествен начин за своята стойност като човек. Докато иначе човек живее и не възприема етерното тяло, сега това етерно тяло бива един вид възприемано в ретроспективен поглед насочен към собствения живот.
към текста >>

211. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Вие виждате, че нещо изплува вътре в самия човек, нещо, което бих ме могли да наречем меланхолията на неговата глава, вътре в което настроението се диференцира едно виждане като едно възпоменателно виждане в едно прадалечно минало, в старата Лунна епоха.
Естествено езотеричното развитие трябва да отиде още много по-далеч, когато искаме действително да опишем отделните отношения върху старата Луна; но вие виждате, как започват нещата, които водят до едно такова описание. Вие виждате, че нещо изплува вътре в самия човек, нещо, което бих ме могли да наречем меланхолията на неговата глава, вътре в което настроението се диференцира едно виждане като едно възпоменателно виждане в едно прадалечно минало, в старата Лунна епоха. И желателно би било, обични приятели, от такива описания, каквито току-що бяха дадени, да прецените, как напредва всъщност езотеричното развитие, как се изхожда от едно определено изживяване, как това изживяване ни учи да познаем първо (в този случай например като един спомен за едно прадалечно минало, от което човек е взел със себе си в настоящето потока на времето) и един вид отново се научава да развива онова, което е било някога преживяно. Преценете от това, че наистина окултистът не говори за някакви фантазии, когато дава онзи строеж на Вселената, който се простира обратно в миналото до епохите на старата Луна, на старото Слънце и на стария Сатурн, а, когато постоянствуваме с търпение, да добием едно понятие за постепенно вживяване в онази мощна велика картина на света която без съмнение принадлежи на едно прадревно минало, която обаче отново може да бъде извикана в съзнанието от настоящия живот. Необходимо е само да стигнете до там, да изживеете в себе си например минали явления на времето, които се намират един вид навити вътре в нас, и след това да ги развиете.
към текста >>

И желателно би било, обични приятели, от такива описания, каквито току-що бяха дадени, да прецените, как напредва всъщност езотеричното развитие, как се изхожда от едно определено изживяване, как това изживяване ни учи да познаем първо (в този случай например като един спомен за едно прадалечно минало, от което човек е взел със себе си в настоящето потока на времето) и един вид отново се научава да развива онова, което е било някога преживяно.
Естествено езотеричното развитие трябва да отиде още много по-далеч, когато искаме действително да опишем отделните отношения върху старата Луна; но вие виждате, как започват нещата, които водят до едно такова описание. Вие виждате, че нещо изплува вътре в самия човек, нещо, което бих ме могли да наречем меланхолията на неговата глава, вътре в което настроението се диференцира едно виждане като едно възпоменателно виждане в едно прадалечно минало, в старата Лунна епоха. И желателно би било, обични приятели, от такива описания, каквито току-що бяха дадени, да прецените, как напредва всъщност езотеричното развитие, как се изхожда от едно определено изживяване, как това изживяване ни учи да познаем първо (в този случай например като един спомен за едно прадалечно минало, от което човек е взел със себе си в настоящето потока на времето) и един вид отново се научава да развива онова, което е било някога преживяно. Преценете от това, че наистина окултистът не говори за някакви фантазии, когато дава онзи строеж на Вселената, който се простира обратно в миналото до епохите на старата Луна, на старото Слънце и на стария Сатурн, а, когато постоянствуваме с търпение, да добием едно понятие за постепенно вживяване в онази мощна велика картина на света която без съмнение принадлежи на едно прадревно минало, която обаче отново може да бъде извикана в съзнанието от настоящия живот. Необходимо е само да стигнете до там, да изживеете в себе си например минали явления на времето, които се намират един вид навити вътре в нас, и след това да ги развиете.
към текста >>

Преценете от това, че наистина окултистът не говори за някакви фантазии, когато дава онзи строеж на Вселената, който се простира обратно в миналото до епохите на старата Луна, на старото Слънце и на стария Сатурн, а, когато постоянствуваме с търпение, да добием едно понятие за постепенно вживяване в онази мощна велика картина на света която без съмнение принадлежи на едно прадревно минало, която обаче отново може да бъде извикана в съзнанието от настоящия живот.
Естествено езотеричното развитие трябва да отиде още много по-далеч, когато искаме действително да опишем отделните отношения върху старата Луна; но вие виждате, как започват нещата, които водят до едно такова описание. Вие виждате, че нещо изплува вътре в самия човек, нещо, което бих ме могли да наречем меланхолията на неговата глава, вътре в което настроението се диференцира едно виждане като едно възпоменателно виждане в едно прадалечно минало, в старата Лунна епоха. И желателно би било, обични приятели, от такива описания, каквито току-що бяха дадени, да прецените, как напредва всъщност езотеричното развитие, как се изхожда от едно определено изживяване, как това изживяване ни учи да познаем първо (в този случай например като един спомен за едно прадалечно минало, от което човек е взел със себе си в настоящето потока на времето) и един вид отново се научава да развива онова, което е било някога преживяно. Преценете от това, че наистина окултистът не говори за някакви фантазии, когато дава онзи строеж на Вселената, който се простира обратно в миналото до епохите на старата Луна, на старото Слънце и на стария Сатурн, а, когато постоянствуваме с търпение, да добием едно понятие за постепенно вживяване в онази мощна велика картина на света която без съмнение принадлежи на едно прадревно минало, която обаче отново може да бъде извикана в съзнанието от настоящия живот. Необходимо е само да стигнете до там, да изживеете в себе си например минали явления на времето, които се намират един вид навити вътре в нас, и след това да ги развиете.
към текста >>

Действително при меланхолика на основата лежи това, че той постоянно допринася от това, което изживява във времето, донася в себе си нещо минало.
Физическото тяло става по-живо в себе си в пространството, то се диференцира един вид в неговите отделни органи; етерното тяло става по-живо, като неговите части се диференцира във време то, т. е. като животът на времето бива съизживян по ред в самостоятелни части и органи. Действително при меланхолика на основата лежи това, че той постоянно допринася от това, което изживява във времето, донася в себе си нещо минало. Който може да вникне в етерното тяло на меланхолика, ще открие, че това етерно тяло постоянно носи в себе си трептенията на това, което е преживял в миналите времена. Сега аз не разбирам с тези думи това, което бе споменато тук при човешкия мозък, което се отнася за прадалечни времена, а това, което обикновено се нарича меланхолия: тук се възбужда предимно етерният живот на главата в определено време да речем в младостта; и тогава това, което бива възбудено, е повлияно така силно, че в по-късна възраст човек все още носи в себе си като меланхолик трептения на етерното тяло, които са се отпечатали в младостта, докато при немеланхолика тези трептения са изчезнали вече. При флегматика и сангвиника имаме един вид плуване заедно с времето; само че при флегматика съществува някакси едно напълно равномерно плуване в потока на времето, докато при сангвиника се сменя по-бързото вътрешно изживяване с по-бавното изживяване относно външно протичащия поток на времето. Напротив холерикът се опъва, съпротивлява се и това е особеното -, той се опъва срещу времето, което идва към него, което един вид тече от бъдещето към него. Следователно холерикът отхвърля един вид от себе си времето и бързо се освобождава от трептенията, които времето предизвиква в неговото етерно тяло.
към текста >>

Меланхоликът, който оставя събитията да действуват дълбоко, дълбоко в своето етерно тяло, носи дълго време трептенията, които взема със себе си от едно минало на времето в бъдещето.
Напомнената топка трудно може да бъде натисната навътре чрез редуващите се събития; тя отхвърля събитията от себе си, поради което не оставя събитията да продължат да трептят в нея силно, както тези събития действуват в потока на времето. Ето защо той не носи това дълго време в себе си. Меланхоликът, който оставя събитията да действуват дълбоко, дълбоко в своето етерно тяло, носи дълго време трептенията, които взема със себе си от едно минало на времето в бъдещето.
към текста >>

212. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Защото той знае, че представите, които философът сверява в едно съждение, той самият ги е приел в себе си в едно минало време, че ги е оставил да узреят в себе си и само това му е дало възможност да има един възглед върху дадения въпрос; той знае, че е живял с този въпрос и благодарение на това е узрял за това съждение, което сега произнася при една висока степен на зрялост.
Обаче да стане човек по-скромен, това е един такъв въпрос, своеобразен въпрос, защото не винаги можем да държим равновесието между това, да трябва да разсъждаваме, и да трябва да изчакваме да узреят нещата, за да имаме едно правилно съждение върху нещата, защото също и по отношение на тези неща именно човек се мами до висока степен, защото не съществува нищо всъщност правилно, освен самият живот, който може да ни изясни нещата. Възможно е да речем при един въпрос върху някоя тайна на света един философ може да застане срещу един такъв, който е развит до определена степен езотерично: когато този философ може да произнесе едно съждение, едно само философско съждение, той ще вярва в себе си, че трябва да има право върху някои въпрос и ние трябва да разберем, че той трябва да има тази вяра; другият ще знае напълно добре: с разсъдъчната способност, която философът може да прояви, въобще не може да бъде решено върху дадения въпрос. Защото той знае, че представите, които философът сверява в едно съждение, той самият ги е приел в себе си в едно минало време, че ги е оставил да узреят в себе си и само това му е дало възможност да има един възглед върху дадения въпрос; той знае, че е живял с този въпрос и благодарение на това е узрял за това съждение, което сега произнася при една висока степен на зрялост. Обаче едно разбиране между двамата е в същност изключено, то в много случаи не може да бъде постигнато непосредствено; то може да бъде постигнато само тогава, когато във философа изниква едно чувство за необходимостта от узряването на определени съдържания на душата, за да може човек да си позволи едно мнение върху тях. Човек се научава все повече и повече да познава, че мненията, възгледите трябва да бъдат извоювани, трябва да бъдат постигнати. За това човек си усвоява едно дълбоко, едно силно чувство и това иде от там, че той добива това чувство на времето, което е свързано главно с развитието на етерното тяло.
към текста >>

213. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. 25 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Така ние виждаме нещо, което е живяло като три величествени същества в прадревното минало.
Така бих нарисувал схематично това, което е било някога и до което стигаме, когато гледаме ясновидски тези наши телесни органи от вън: Телец, Лъв, Орел един над друг. Така ние виждаме нещо, което е живяло като три величествени същества в прадревното минало. Сега искам да умаля това и да го нарисувам само схематично. Около тези основни органи можем също да видим нашите други органи в това, което те са били по-рано в прадалечното минало; и по този начин получаваме пред нашия ясновиждащ поглед нещо, което може да бъде сравнено почти с всички форми на земното животинско царство.
към текста >>

Около тези основни органи можем също да видим нашите други органи в това, което те са били по-рано в прадалечното минало; и по този начин получаваме пред нашия ясновиждащ поглед нещо, което може да бъде сравнено почти с всички форми на земното животинско царство.
Така бих нарисувал схематично това, което е било някога и до което стигаме, когато гледаме ясновидски тези наши телесни органи от вън: Телец, Лъв, Орел един над друг. Така ние виждаме нещо, което е живяло като три величествени същества в прадревното минало. Сега искам да умаля това и да го нарисувам само схематично. Около тези основни органи можем също да видим нашите други органи в това, което те са били по-рано в прадалечното минало; и по този начин получаваме пред нашия ясновиждащ поглед нещо, което може да бъде сравнено почти с всички форми на земното животинско царство.
към текста >>

И това, което сега виждаш, то не съществува в настоящето, то трябваше да съществува в едно прадалечно минало, за да може да се роди това, което е твоето физическо тяло там долу.
Себепознанието ни довежда до там, да можем да размислим чувствено: ти се намираш вън от твоето физическо тяло. Онова, което ти се яви като физическо тяло положено в етерното тяло се превърна пред твоя поглед в това, за което току-що говорихме. И това, което сега виждаш, то не съществува в настоящето, то трябваше да съществува в едно прадалечно минало, за да може да се роди това, което е твоето физическо тяло там долу. За да може да се роди този спарушен продукт, трябваше да съществува някога това, кое то ти виждаш сега пред себе си с ясновиждащия поглед. Затова физическото тяло прави първо това печал но впечатление, защото го познаваме като нещо, което се е получило като последен увехнал продукт на едно някогашно великолепие, което сега се е явило на ясновиждащия поглед.
към текста >>

И днес той е в сетивния свят и това, вътре в което е бил в прадалечното минало, се е спарушело и е образувало неговата вътрешност, неговите вътрешни органи.
И днес той е в сетивния свят и това, вътре в което е бил в прадалечното минало, се е спарушело и е образувало неговата вътрешност, неговите вътрешни органи. Сега аз Ви дадох една представа, как чрез ясновидското виждане човекът стига до това, което Библията нарича РАЯТ. Така в школите на мистериите човешката представа е била фактически доведена до рая. "Къде се е намирал раят? , питат хората. Раят се е намирал в едни свят, който обаче днес не съществува вече в сетивния свят.
към текста >>

214. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. 28 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Следователно можем да кажем: съществува една възможност да виждаме това в минало време на земята, чрез това, че човек се отделя със своето себе и своето астрално тяло от физическото и етерното тяло и насочва поглед обратно върху тези тела.
Когато от най-дълбокия сън сънят има разбира се различни степени когато от най-дълбокия сън човек премине в един по-малко дълбок сън стане ясновиждащ, тогава се получава това, което в развитието на Земята е станало така да се каже действителност по-късно: състоянието, което показва, как е изглеждал човекът в древната Лемурийска епоха, след като беше направил големия скок напред. Следователно можем да кажем: съществува една възможност да виждаме това в минало време на земята, чрез това, че човек се отделя със своето себе и своето астрално тяло от физическото и етерното тяло и насочва поглед обратно върху тези тела. Тъй като бихме могли да кажем някому идва на помощ природното устройство, понеже през нощта човекът се намира вън от своето физическо и етерно тяло, той може така да се каже да използува това природно устройство и може да устрои упражнението така, че да се събуди от сън обаче да не се върне в своето физическо и своето етерно тяло, да се събуди като в едно друго съзнание и да насочи тогава поглед върху физическото тяло. От това можете да разберете, че това виждане, за което сега току-що говорих, предлага единствената действителна възможност да познаем, как е бил устроен човекът в прадалечното минало.
към текста >>

От това можете да разберете, че това виждане, за което сега току-що говорих, предлага единствената действителна възможност да познаем, как е бил устроен човекът в прадалечното минало.
Когато от най-дълбокия сън сънят има разбира се различни степени когато от най-дълбокия сън човек премине в един по-малко дълбок сън стане ясновиждащ, тогава се получава това, което в развитието на Земята е станало така да се каже действителност по-късно: състоянието, което показва, как е изглеждал човекът в древната Лемурийска епоха, след като беше направил големия скок напред. Следователно можем да кажем: съществува една възможност да виждаме това в минало време на земята, чрез това, че човек се отделя със своето себе и своето астрално тяло от физическото и етерното тяло и насочва поглед обратно върху тези тела. Тъй като бихме могли да кажем някому идва на помощ природното устройство, понеже през нощта човекът се намира вън от своето физическо и етерно тяло, той може така да се каже да използува това природно устройство и може да устрои упражнението така, че да се събуди от сън обаче да не се върне в своето физическо и своето етерно тяло, да се събуди като в едно друго съзнание и да насочи тогава поглед върху физическото тяло. От това можете да разберете, че това виждане, за което сега току-що говорих, предлага единствената действителна възможност да познаем, как е бил устроен човекът в прадалечното минало.
към текста >>

Колкото по-нататък отиваме в миналото на развитието на човечеството, толкова повече виждаме също, че нашата форма в далечното минало е достъпна само за ясновиждащия поглед, когато гледаме нашето Себе през време на съня.
Колкото по-нататък отиваме в миналото на развитието на човечеството, толкова повече виждаме също, че нашата форма в далечното минало е достъпна само за ясновиждащия поглед, когато гледаме нашето Себе през време на съня. И така се получава също, че когато човек насочва поглед върху самия себе си, той се научава да познава своето физическо тяло в една безкрайно много по-тънка бихме могли да кажем по-етерна телесна форма, обаче не в смисъла на днешния етер на физиците. Така се явява тогава човекът на себе си.
към текста >>

И когато след това отидем по-нататък в минало миналото, във времето, за което говорихме вчера, когато описахме впечатлението на жертвата, ние стигаме във времето, когато така да се каже формата на Луцифер ни се явява в една величествена красота, само така, както той искаше да се запази в еволюцията от старата Луна към Земята.
Това са силите, които те теглят надолу и те съблазняват към твоите лични интереси. И когато човек развие това впечатление все повече и повече, той стига до там да познае, кой е всъщност действително Луцифер в нашата еволюция. Колкото повече насочваме по-далече в миналото ясновидския поглед към времето, което отговаря на имагинацията на рая, толкова по-красива става формата, която в същност напомня за животинското само за по-късното време. И когато отидем в миналото даже до райското състояние, където положението се представя така, че животинското продължение на човека е откъснато от самия човек и размножено в Телец, Лъв, Орел, тогава можем да кажем, че тези форми, които назоваваме с тези имена за онези древни времена, могат да бъдат в известно отношение за нас също символи на красотата. Тези форми стават все по-красиви и по-красиви. И когато след това отидем по-нататък в минало миналото, във времето, за което говорихме вчера, когато описахме впечатлението на жертвата, ние стигаме във времето, когато така да се каже формата на Луцифер ни се явява в една величествена красота, само така, както той искаше да се запази в еволюцията от старата Луна към Земята.
към текста >>

215. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Девета картина е посветена главно на онзи душевен момент в Мария, когато в душата ѝ навлиза съзнание за това, което тази душа, така да се каже, още не е преживяла напълно съзнателно в своите глъбини в предшестващия деваканически период, и за това, през което е преминала тя в далечното минало, в периода, който се отнася до египетското посвещение.
Девета картина е посветена главно на онзи душевен момент в Мария, когато в душата ѝ навлиза съзнание за това, което тази душа, така да се каже, още не е преживяла напълно съзнателно в своите глъбини в предшестващия деваканически период, и за това, през което е преминала тя в далечното минало, в периода, който се отнася до египетското посвещение. В това, което този път е представено в духовната област, имаме работа с преживяванията на душата между смъртта, настъпила след една средновековна инкарнация, и раждането във времето, в което се развива действието в „Портата на посвещението“, „Изпитанието на душата“, „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“. Всички тези преживявания, с изключение на епизода в „Изпитанието на душата“, който представя съдържанието на духовната ретроспекция на Капезий в неговия предишен живот, се случват в настоящето – в това настояще, което се свързва с духовното минало, протекло деваканически между смъртта на съответните персонажи след средновековното превъплъщение, представляващо съдържанието на дадения епизод, и настоящия живот. Това, което изживяват душите по време на своя деваканически период, е различно в зависимост от това дали душите са преминали през една или друга подготовка на земята. Смята се за значително душевно преживяване, когато през деваканическия период душата премине със съзнание през това, което се нарича мирова среднощ. Душите, които не са подготвени за това, изживяват тази мирова среднощ така, че сякаш спят по времето, което може да се обозначи като Сатурнов период на Девакана.
към текста >>

Всички тези преживявания, с изключение на епизода в „Изпитанието на душата“, който представя съдържанието на духовната ретроспекция на Капезий в неговия предишен живот, се случват в настоящето – в това настояще, което се свързва с духовното минало, протекло деваканически между смъртта на съответните персонажи след средновековното превъплъщение, представляващо съдържанието на дадения епизод, и настоящия живот.
Девета картина е посветена главно на онзи душевен момент в Мария, когато в душата ѝ навлиза съзнание за това, което тази душа, така да се каже, още не е преживяла напълно съзнателно в своите глъбини в предшестващия деваканически период, и за това, през което е преминала тя в далечното минало, в периода, който се отнася до египетското посвещение. В това, което този път е представено в духовната област, имаме работа с преживяванията на душата между смъртта, настъпила след една средновековна инкарнация, и раждането във времето, в което се развива действието в „Портата на посвещението“, „Изпитанието на душата“, „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“. Всички тези преживявания, с изключение на епизода в „Изпитанието на душата“, който представя съдържанието на духовната ретроспекция на Капезий в неговия предишен живот, се случват в настоящето – в това настояще, което се свързва с духовното минало, протекло деваканически между смъртта на съответните персонажи след средновековното превъплъщение, представляващо съдържанието на дадения епизод, и настоящия живот. Това, което изживяват душите по време на своя деваканически период, е различно в зависимост от това дали душите са преминали през една или друга подготовка на земята. Смята се за значително душевно преживяване, когато през деваканическия период душата премине със съзнание през това, което се нарича мирова среднощ. Душите, които не са подготвени за това, изживяват тази мирова среднощ така, че сякаш спят по времето, което може да се обозначи като Сатурнов период на Девакана. Защото всички следващи един след друг периоди, през които преминават душите между смъртта и ново раждане, могат да се обозначат във връзка с отделните планети като Слънчев, Марсов, Меркуриев и т.н. период. Някои души проспиват, така да се каже, тази мирова среднощ.
към текста >>

Тези изказвания крият неясен смисъл в ясни думи.“ Трудно можем да си представим някой философ от настоящето или от недалечното минало, който би направил подобно признание, или пък някой от свръхинтелигентните хора в нашата материалистическа или, изразявайки се по-благородно, монистическа епоха, нали?
И ето, скъпи мои приятели, представете си някой философ от съвременността или от миналото, който е създал своего рода правдоподобна и ясна философия, който се отнася към тази своя философия, която все пак е в известен смисъл резултат от човешкото мислене, така, че да каже: „Обикновено намирах това за разбираемо. Всичко, което съм написал, приемах за мъдрост. И все пак сега не мога да разбера нито дума от тези редове, дори от тези, които сам съм написал, сега някои неща са ми непонятни. Тези изказвания крият неясен смисъл в ясни думи.“ Трудно можем да си представим някой философ от настоящето или от недалечното минало, който би направил подобно признание, или пък някой от свръхинтелигентните хора в нашата материалистическа или, изразявайки се по-благородно, монистическа епоха, нали? И въпреки това щеше да е благословия за нашата съвременна култура, ако хората можеха да се отнасят към мислите и към други културни постижения така, както Щрадер се отнася тук към Татко Феликс и Капезий, ако тези хора станеха все по-многобройни и по-многобройни и ако антропософията би могла действително да способства за това себепознание.
към текста >>

216. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Но да се виждаш по такъв начин, че да се явяваш само спомен за себе си, че да не можеш да изживееш настоящето, че да можеш да говориш за своето битие като за минало битие, е пълно със значение изживяване.
Там няма нищо, което в първия момент да можете да изживеете като ново. Последното разбирате само от спомените си, там вашето битие се заключава в това, което е останало у вас във вашите спомени. Душата се изживява така, че може да каже за себе си: „Сега ти си само това, което си била. Твоето битие се състои от миналото ти битие. Настоящето и бъдещето нямат никакъв смисъл за теб, твоето битие се заключва в това, което си бил.“ Това е нещо, което е лесно да се каже при такива обстоятелства. Но да се виждаш по такъв начин, че да се явяваш само спомен за себе си, че да не можеш да изживееш настоящето, че да можеш да говориш за своето битие като за минало битие, е пълно със значение изживяване.
към текста >>

Защото човешката душа се вживява в духовната област така, че в един момент изживява: „Ти си само нещо билo.” Луцифер е същество, което е дошло в мировия порядък, за да бъде винаги само такова билo, да бъде само минало, да бъде само това, което са му дали преживени земни епохи, което са донесли на душата на Луцифер преживени земни епохи.
Когато човекът премине през това преживяване, когато ясновиждащата душа си пробие път до него, едва тогава той започва да има съвършено правилно разбиране за този образ, чието име толкова често беше произнасяно, за Луцифер. Защото човешката душа се вживява в духовната област така, че в един момент изживява: „Ти си само нещо билo.” Луцифер е същество, което е дошло в мировия порядък, за да бъде винаги само такова билo, да бъде само минало, да бъде само това, което са му дали преживени земни епохи, което са донесли на душата на Луцифер преживени земни епохи. И животът на Луцифер се състои в това, със своето минало да си отвоюва настояще и бъдеще, докато другите божествено-духовни същества, намиращи се в правилния ход на земното развитие, са го осъдили на миналото. Така стои Луцифер пред ясновиждащия поглед, съхранявайки в своето битие божествено-духовното на първоизточниците на света, носейки в душата си всички великолепия на света и осъден да им казва само: „Те бяха в теб.“ И тук започва неговата вечно продължаваща борба за отвоюване също и на настояще и на бъдеще за това минало в мировия порядък. Преживявайки сходството на Луцифер, макрокосмическото сходство на Луцифер с микрокосмическата същност на човешката душа на прага между елементарния и духовния свят, човек преживява целия дълбок трагизъм на образа на Луцифер. И той започва да предчувства нещо от великите мирови тайни, които почиват в дълбокото лоно на битието, където се борят не само едно същество с друго, а където във взаимна борба се намират епоха с епоха, които се превръщат в същества. Тогава наистина започва това съзерцание на света, когато над душата се разлива дълбока сериозност и чувство за дълбоко достойнство и когато се усеща нещо от това, което би могло да се нарече диханието на вечните необходимости, които се изживяват в мировата среднощ, когато над битието проблясват мълнии, които с блясъка си осветяват и образа на Луцифер, но които умират в познанието и – умирайки – се оформят в съдбовни знаци, така че продължават да действат като форма на вътрешната трагична карма в човешката душа.
към текста >>

И животът на Луцифер се състои в това, със своето минало да си отвоюва настояще и бъдеще, докато другите божествено-духовни същества, намиращи се в правилния ход на земното развитие, са го осъдили на миналото.
Когато човекът премине през това преживяване, когато ясновиждащата душа си пробие път до него, едва тогава той започва да има съвършено правилно разбиране за този образ, чието име толкова често беше произнасяно, за Луцифер. Защото човешката душа се вживява в духовната област така, че в един момент изживява: „Ти си само нещо билo.” Луцифер е същество, което е дошло в мировия порядък, за да бъде винаги само такова билo, да бъде само минало, да бъде само това, което са му дали преживени земни епохи, което са донесли на душата на Луцифер преживени земни епохи. И животът на Луцифер се състои в това, със своето минало да си отвоюва настояще и бъдеще, докато другите божествено-духовни същества, намиращи се в правилния ход на земното развитие, са го осъдили на миналото. Така стои Луцифер пред ясновиждащия поглед, съхранявайки в своето битие божествено-духовното на първоизточниците на света, носейки в душата си всички великолепия на света и осъден да им казва само: „Те бяха в теб.“ И тук започва неговата вечно продължаваща борба за отвоюване също и на настояще и на бъдеще за това минало в мировия порядък. Преживявайки сходството на Луцифер, макрокосмическото сходство на Луцифер с микрокосмическата същност на човешката душа на прага между елементарния и духовния свят, човек преживява целия дълбок трагизъм на образа на Луцифер. И той започва да предчувства нещо от великите мирови тайни, които почиват в дълбокото лоно на битието, където се борят не само едно същество с друго, а където във взаимна борба се намират епоха с епоха, които се превръщат в същества. Тогава наистина започва това съзерцание на света, когато над душата се разлива дълбока сериозност и чувство за дълбоко достойнство и когато се усеща нещо от това, което би могло да се нарече диханието на вечните необходимости, които се изживяват в мировата среднощ, когато над битието проблясват мълнии, които с блясъка си осветяват и образа на Луцифер, но които умират в познанието и – умирайки – се оформят в съдбовни знаци, така че продължават да действат като форма на вътрешната трагична карма в човешката душа. Самата човешка душа, докато живее горе в тези духовни светове, преживява един момент, в който е просто нещо билo, когато е изправена пред нищото, когато се явява като че ли точка във вселената и се изживява само като точка.
към текста >>

Така стои Луцифер пред ясновиждащия поглед, съхранявайки в своето битие божествено-духовното на първоизточниците на света, носейки в душата си всички великолепия на света и осъден да им казва само: „Те бяха в теб.“ И тук започва неговата вечно продължаваща борба за отвоюване също и на настояще и на бъдеще за това минало в мировия порядък.
Когато човекът премине през това преживяване, когато ясновиждащата душа си пробие път до него, едва тогава той започва да има съвършено правилно разбиране за този образ, чието име толкова често беше произнасяно, за Луцифер. Защото човешката душа се вживява в духовната област така, че в един момент изживява: „Ти си само нещо билo.” Луцифер е същество, което е дошло в мировия порядък, за да бъде винаги само такова билo, да бъде само минало, да бъде само това, което са му дали преживени земни епохи, което са донесли на душата на Луцифер преживени земни епохи. И животът на Луцифер се състои в това, със своето минало да си отвоюва настояще и бъдеще, докато другите божествено-духовни същества, намиращи се в правилния ход на земното развитие, са го осъдили на миналото. Така стои Луцифер пред ясновиждащия поглед, съхранявайки в своето битие божествено-духовното на първоизточниците на света, носейки в душата си всички великолепия на света и осъден да им казва само: „Те бяха в теб.“ И тук започва неговата вечно продължаваща борба за отвоюване също и на настояще и на бъдеще за това минало в мировия порядък. Преживявайки сходството на Луцифер, макрокосмическото сходство на Луцифер с микрокосмическата същност на човешката душа на прага между елементарния и духовния свят, човек преживява целия дълбок трагизъм на образа на Луцифер. И той започва да предчувства нещо от великите мирови тайни, които почиват в дълбокото лоно на битието, където се борят не само едно същество с друго, а където във взаимна борба се намират епоха с епоха, които се превръщат в същества. Тогава наистина започва това съзерцание на света, когато над душата се разлива дълбока сериозност и чувство за дълбоко достойнство и когато се усеща нещо от това, което би могло да се нарече диханието на вечните необходимости, които се изживяват в мировата среднощ, когато над битието проблясват мълнии, които с блясъка си осветяват и образа на Луцифер, но които умират в познанието и – умирайки – се оформят в съдбовни знаци, така че продължават да действат като форма на вътрешната трагична карма в човешката душа. Самата човешка душа, докато живее горе в тези духовни светове, преживява един момент, в който е просто нещо билo, когато е изправена пред нищото, когато се явява като че ли точка във вселената и се изживява само като точка.
към текста >>

Първото, което се прибавя, е това, за което човек си спомня, което се явява външен свят, към който той гледа назад и за който може да каже: „Това е твоето билo.“ Когато, без да знае нищо за себе си, самият човек стои до това свое битие, което е минало битие, което обаче той е пренесъл със себе си през прага в духовния свят и на което е дал жива мисловна същност, и когато после у него се появява настроението на душевно умиротворение, тогава това, което е донесъл като свое билo в духовния свят, започва духовния разговор с обкръжаващия го свят на живите мисловни същества.
Но тази точка се превръща в зрител, зрител по отношение на нещо друго. Тук има две други неща, към които като трето принадлежи човешката душа, превърнала се в точка, и което всъщност няма нищо в себе си, както и точката няма нищо. Първото, което се прибавя, е това, за което човек си спомня, което се явява външен свят, към който той гледа назад и за който може да каже: „Това е твоето билo.“ Когато, без да знае нищо за себе си, самият човек стои до това свое битие, което е минало битие, което обаче той е пренесъл със себе си през прага в духовния свят и на което е дал жива мисловна същност, и когато после у него се появява настроението на душевно умиротворение, тогава това, което е донесъл като свое билo в духовния свят, започва духовния разговор с обкръжаващия го свят на живите мисловни същества. И като обективен зрител, стоящ редом с двата други елемента, но който сякаш представлява точка, човек вижда как те започват разговор. Собственото му минало в мисли и живите мисловни същества разговарят един с друг. Това, което човек сам е пренесъл нагоре и е превърнал в мисли, разгръща в мировото слово духовен разговор с духовната жива мисловна същност на духовната област. Там човек дочува какво говори собственото му минало с живата духовна същност в духовната област. Тогава той е преди всичко едно нищо.
към текста >>

Собственото му минало в мисли и живите мисловни същества разговарят един с друг.
Но тази точка се превръща в зрител, зрител по отношение на нещо друго. Тук има две други неща, към които като трето принадлежи човешката душа, превърнала се в точка, и което всъщност няма нищо в себе си, както и точката няма нищо. Първото, което се прибавя, е това, за което човек си спомня, което се явява външен свят, към който той гледа назад и за който може да каже: „Това е твоето билo.“ Когато, без да знае нищо за себе си, самият човек стои до това свое битие, което е минало битие, което обаче той е пренесъл със себе си през прага в духовния свят и на което е дал жива мисловна същност, и когато после у него се появява настроението на душевно умиротворение, тогава това, което е донесъл като свое билo в духовния свят, започва духовния разговор с обкръжаващия го свят на живите мисловни същества. И като обективен зрител, стоящ редом с двата други елемента, но който сякаш представлява точка, човек вижда как те започват разговор. Собственото му минало в мисли и живите мисловни същества разговарят един с друг. Това, което човек сам е пренесъл нагоре и е превърнал в мисли, разгръща в мировото слово духовен разговор с духовната жива мисловна същност на духовната област. Там човек дочува какво говори собственото му минало с живата духовна същност в духовната област. Тогава той е преди всичко едно нищо. Но като такова нищо той се ражда, докато слуша собствения си разговор на миналото с духовните същества от духовната област. И докато слуша, човек се изпълва с ново съдържание.
към текста >>

Там човек дочува какво говори собственото му минало с живата духовна същност в духовната област.
Тук има две други неща, към които като трето принадлежи човешката душа, превърнала се в точка, и което всъщност няма нищо в себе си, както и точката няма нищо. Първото, което се прибавя, е това, за което човек си спомня, което се явява външен свят, към който той гледа назад и за който може да каже: „Това е твоето билo.“ Когато, без да знае нищо за себе си, самият човек стои до това свое битие, което е минало битие, което обаче той е пренесъл със себе си през прага в духовния свят и на което е дал жива мисловна същност, и когато после у него се появява настроението на душевно умиротворение, тогава това, което е донесъл като свое билo в духовния свят, започва духовния разговор с обкръжаващия го свят на живите мисловни същества. И като обективен зрител, стоящ редом с двата други елемента, но който сякаш представлява точка, човек вижда как те започват разговор. Собственото му минало в мисли и живите мисловни същества разговарят един с друг. Това, което човек сам е пренесъл нагоре и е превърнал в мисли, разгръща в мировото слово духовен разговор с духовната жива мисловна същност на духовната област. Там човек дочува какво говори собственото му минало с живата духовна същност в духовната област. Тогава той е преди всичко едно нищо. Но като такова нищо той се ражда, докато слуша собствения си разговор на миналото с духовните същества от духовната област. И докато слуша, човек се изпълва с ново съдържание. Сега той се научава да познава себе си, бидейки точка и чувствайки се като точка, докато слуша разговора между собственото си минало и духовната жива същност в духовната област. И колкото повече възприема в себе си от този духовен разговор на собственото му билo с бъдещето, толкова повече човек сам става духовно същество.
към текста >>

Сега той се научава да познава себе си, бидейки точка и чувствайки се като точка, докато слуша разговора между собственото си минало и духовната жива същност в духовната област.
Това, което човек сам е пренесъл нагоре и е превърнал в мисли, разгръща в мировото слово духовен разговор с духовната жива мисловна същност на духовната област. Там човек дочува какво говори собственото му минало с живата духовна същност в духовната област. Тогава той е преди всичко едно нищо. Но като такова нищо той се ражда, докато слуша собствения си разговор на миналото с духовните същества от духовната област. И докато слуша, човек се изпълва с ново съдържание. Сега той се научава да познава себе си, бидейки точка и чувствайки се като точка, докато слуша разговора между собственото си минало и духовната жива същност в духовната област. И колкото повече възприема в себе си от този духовен разговор на собственото му билo с бъдещето, толкова повече човек сам става духовно същество. Това е процесът, в който той се намира в духовния свят в една троичност. Единият член на тази троичност е собственото билo, което човек е изнесъл нагоре в духовния свят, което си е завоювал по начина, който се разкрива като духовно още в сетивния свят, и което след това, зад прага, се усеща като минало битие. Второто е цялото духовно обкръжение, а третото сме самите ние. Така пребивава троичността в духовния свят и в рамките на троичността чрез противоположността на миналото битие и на духовната жива същност в духовната област се развива третото, средното, което е само като точка и което, благодарение на слушането на духовния разговор между миналото битие и духовния свят, става все по-пълно и по-пълно, става едно развиващо се в себе си същество в духовния свят.
към текста >>

Единият член на тази троичност е собственото билo, което човек е изнесъл нагоре в духовния свят, което си е завоювал по начина, който се разкрива като духовно още в сетивния свят, и което след това, зад прага, се усеща като минало битие.
Но като такова нищо той се ражда, докато слуша собствения си разговор на миналото с духовните същества от духовната област. И докато слуша, човек се изпълва с ново съдържание. Сега той се научава да познава себе си, бидейки точка и чувствайки се като точка, докато слуша разговора между собственото си минало и духовната жива същност в духовната област. И колкото повече възприема в себе си от този духовен разговор на собственото му билo с бъдещето, толкова повече човек сам става духовно същество. Това е процесът, в който той се намира в духовния свят в една троичност. Единият член на тази троичност е собственото билo, което човек е изнесъл нагоре в духовния свят, което си е завоювал по начина, който се разкрива като духовно още в сетивния свят, и което след това, зад прага, се усеща като минало битие. Второто е цялото духовно обкръжение, а третото сме самите ние. Така пребивава троичността в духовния свят и в рамките на троичността чрез противоположността на миналото битие и на духовната жива същност в духовната област се развива третото, средното, което е само като точка и което, благодарение на слушането на духовния разговор между миналото битие и духовния свят, става все по-пълно и по-пълно, става едно развиващо се в себе си същество в духовния свят. Така човек сам става в ясновиждащо съзнание в духовния свят.
към текста >>

217. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Там започва такъв духовен разговор, който човек – като новороден – е длъжен да подслушва в духовния свят, и който собственото му минало води с духовното обкръжение, и чрез това той сам узрява и израства като живо мисловно същество.
Когато се освободи и от етерното си тяло, той се издига в същинския духовен свят. Тогава последният се явява негово обкръжение и той се намира в астралното си тяло. И така, в астралното тяло човекът изживява своя друг Аз, който преминава от инкарнация в инкарнация и за който можахме да подчертаем, че се изживява така, че човек сякаш е изправен като нещо трето пред два други факта. Като същество-точка той стои пред това, което може да се нарече негово билo, което човек донася със себе си в духовния свят като спомен и което, благодарение на това, че го е издигнал нагоре, самo се превръща в духовно. И това билo започва разговор в тази област, където живите мисловни същества водят своите духовни разговори. Там започва такъв духовен разговор, който човек – като новороден – е длъжен да подслушва в духовния свят, и който собственото му минало води с духовното обкръжение, и чрез това той сам узрява и израства като живо мисловно същество.
към текста >>

когато веднъж за човешката душа възникне съзнанието: „Сега ти не си в настоящето, засега нямаш пред себе си и бъдеще, ти си това, което си бил, носиш своето минало в настоящето.“ Тогава човек израства по-нататък като духовно същество по такъв начин, че това билo, това, което е внесъл в духовния свят, което сам изживява духовно, започва да води духовен разговор с обкръжаващия го свят на духа.
Но от всичко това, което ви представих, виждате колко е сложен пътят на ясновиждащата душа към истинната същност на човека, че тази човешка душа е сложно същество. Постепенно човек се приближава към истинната същност на човека при изкачването си в духовния свят, ако сам стане за себе си същество-спомен, нещо билo, т.е. когато веднъж за човешката душа възникне съзнанието: „Сега ти не си в настоящето, засега нямаш пред себе си и бъдеще, ти си това, което си бил, носиш своето минало в настоящето.“ Тогава човек израства по-нататък като духовно същество по такъв начин, че това билo, това, което е внесъл в духовния свят, което сам изживява духовно, започва да води духовен разговор с обкръжаващия го свят на духа. Човек израства, като слуша този разговор на собственото му минало с живите мисловни същества на духовния свят. Но когато се чувства поставен така в духовния свят, в който открива своя друг Аз, той винаги има чувството, преживяването, което може да се изрази приблизително по следния начин. Човекът чувства: „Сега ти наистина си в духовния свят. Пребивавайки в астралното си тяло в духовния свят, ти можеш да откриеш своя друг Аз като духовна същност, но твоята най-истинска същност, това, което всъщност си ти, все пак не можеш да откриеш още в този свят. Това, чието отражение се явява твой Аз във физическия свят, независимо от издигането ти в духовния свят, ти все още не си намерил.“ Тогава човек постепенно се научава да разбира през какво значително преживяване е нужно още да премине, за да открие истинския си Аз, истинното си вътрешно същество, все още скрито в този друг Аз.
към текста >>

Човек израства, като слуша този разговор на собственото му минало с живите мисловни същества на духовния свят.
Но от всичко това, което ви представих, виждате колко е сложен пътят на ясновиждащата душа към истинната същност на човека, че тази човешка душа е сложно същество. Постепенно човек се приближава към истинната същност на човека при изкачването си в духовния свят, ако сам стане за себе си същество-спомен, нещо билo, т.е. когато веднъж за човешката душа възникне съзнанието: „Сега ти не си в настоящето, засега нямаш пред себе си и бъдеще, ти си това, което си бил, носиш своето минало в настоящето.“ Тогава човек израства по-нататък като духовно същество по такъв начин, че това билo, това, което е внесъл в духовния свят, което сам изживява духовно, започва да води духовен разговор с обкръжаващия го свят на духа. Човек израства, като слуша този разговор на собственото му минало с живите мисловни същества на духовния свят. Но когато се чувства поставен така в духовния свят, в който открива своя друг Аз, той винаги има чувството, преживяването, което може да се изрази приблизително по следния начин. Човекът чувства: „Сега ти наистина си в духовния свят. Пребивавайки в астралното си тяло в духовния свят, ти можеш да откриеш своя друг Аз като духовна същност, но твоята най-истинска същност, това, което всъщност си ти, все пак не можеш да откриеш още в този свят. Това, чието отражение се явява твой Аз във физическия свят, независимо от издигането ти в духовния свят, ти все още не си намерил.“ Тогава човек постепенно се научава да разбира през какво значително преживяване е нужно още да премине, за да открие истинския си Аз, истинното си вътрешно същество, все още скрито в този друг Аз. Да, скъпи мои приятели, човешката същност е сложна и лежи дълбоко, дълбоко в душевните глъбини.
към текста >>

Подчертахме как човек прониква в духовния свят със спомена, как отначало той няма нови впечатления, а трябва да остави да говори това, което е бил, как в качеството си на същество-точка следва да слуша духовния разговор между своето минало и духовното обкръжение.
Подчертахме как човек прониква в духовния свят със спомена, как отначало той няма нови впечатления, а трябва да остави да говори това, което е бил, как в качеството си на същество-точка следва да слуша духовния разговор между своето минало и духовното обкръжение. Този спомен му остава. Той остава у него също и между смъртта и ново раждане. Това, което човек е бил, е налично преди всичко именно в духовния свят. Споменът за сетивно-действителното битие между раждането и смъртта остава траен и продължава да съществува в душата между смъртта и ново раждане. Ако обаче, като станала ясновиждаща душа, човек иска да проникне до истинския си Аз, той се научава да разбира, че е необходимо едно решение, едно духовно действие.
към текста >>

218. 8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Не минало много време и човекът за трети път извикал: Хилел, Хилел, излез навън!
Не минало много време и човекът за трети път извикал: Хилел, Хилел, излез навън! Какво има пак? Хилел, излез навън, понеже имам един важен въпрос и ти трябва да отговориш веднага! Хилел излязъл и човекът попитал: О, Хилел, отговори ми на въпроса: Защо някои хора в близост до Египет имат плоски ходила? И Хилел отговорил: Сине мой, те имат плоски ходила, понеже живеят в блатисти местности. Там те се нуждаят от такива плоски ходила, както и някои птици, обитаващи блатисти места; и техните ходила трябва да се приспособяват към околната среда.
към текста >>

219. 11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

И така, ние виждаме, как идеята на гърците за Аполон съдържа факта, че в мисленето, чувствата и волята е проникнал онзи Бог, който по-късно ние ще наречем Христос, Богът, който през далечното минало се беше пожертвувал, вливайки душевните си сили в бъдещия Натанов Исус и внасяйки хармония и ред във всичко онова, което поради влиянието на Луцифер и Ариман би трябвало да предизвика объркване и хаос в човешките мисли, чувства и воля.
Следователно, гърците бяха убедени, че Аполон е едно действително Същество. Сега ние също познаваме това Същество. То е не друго, а Съществото, приело душевните сили на Христос, и родено по-късно като Натанов Исус, наричан от гърците Аполон. Той отне луциферическото влияние от всичко онова, което проникваше в душата на Пития от Земните недра. И понеже изпаренията издигат към небето жертвоприношението на Аполон, те не пораждат вече объркване и хаос, а истински ред в мисленето, чувствата и волята на древните гърци. И така, ние виждаме, как идеята на гърците за Аполон съдържа факта, че в мисленето, чувствата и волята е проникнал онзи Бог, който по-късно ние ще наречем Христос, Богът, който през далечното минало се беше пожертвувал, вливайки душевните си сили в бъдещия Натанов Исус и внасяйки хармония и ред във всичко онова, което поради влиянието на Луцифер и Ариман би трябвало да предизвика объркване и хаос в човешките мисли, чувства и воля.
към текста >>

220. 1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Това е едно важно понятие на гностиците, че Ахамод, както той живее в човешките души, видя в далечното минало Божията Светлина, която скоро отново изчезна за него.
Защо в душите, които са поставени в света на Ахамод, живее копнежът? Защо след отделянето от божествено-духовния свят те изпитват копнежа за божествено-духовния свят? Гнизисът си поставяше също и този въпрос и казваше: Ахамод е изхвърлен от божествената Мъдрост, от божествената София, обаче преди да стане напълно този материален свят, в който човекът живее сега, той получи като едно последно озарение една светлина от Сина Божи, която скоро отново изчезна. Това е едно важно понятие на гностиците, че Ахамод, както той живее в човешките души, видя в далечното минало Божията Светлина, която скоро отново изчезна за него. Обаче споменът живее сега в човешките души, колкото и много да са заплетените в материалния свят.. "В света на Ахамод живея аз", така би могла да каже една такава душа в материалния свят. Аз съм облечен в едно тяло, което е взето от този материален свят; обаче когато се вглъбя вътре в себе си, в мене оживява един спомен. Това, което ме държи обвързана в материалния свят, копнее за божествената София, за божествената Мъдрост, защото съществото Ахамод, което живее в мене, е било някога озарено от Сина Божи, който живее в света на Еоните." Нека си изясним това настроение на една душа, която е била така да се каже една душа на ученик на гностиците. Такива души са живели; те не са едно хипотетично построение, а са живели. И изследователите на историята, които гледат нещата с разбиране, ще се убедят чрез външните документи, че множество такива души са живели в онова време, за което именно говорим.
към текста >>

221. Христос по времето на Голгота и Христос в XX век GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век

" Че съществото, което е назовано с името Христос, е минало през Мистерията на Голгота и е понесло смъртта, минало е през вратата на смъртта - това има най-голямо значение.
Ако искаме да разберем това, трябва да разгледаме Мистерията на Голгота от друга гледна точка и трябва да се запитаме: "кое има най-голямо значение в тази мистерия? " Че съществото, което е назовано с името Христос, е минало през Мистерията на Голгота и е понесло смъртта, минало е през вратата на смъртта - това има най-голямо значение. Никога в цялата еволюция на Земята не би могло да се говори за Мистерията на Голгота, без да бъде изтъкнат фактът, че Христос е минал през смъртта и че това е най-същественото в тази мистерия.
към текста >>

222. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Ние гледаме духом към тези божествено-духовни Същества като към нашето минало преживяно в духа и разбираме сега за това наше битие в тялото между раждането и смъртта, че то ни е било дарено от Боговете, за да могат те да се грижат за нашето по-нататъшно развитие за известно време, без ние да трябва да вършим нещо.
Това е също още една тайна, която стои зад човешкото съществуване, която аз посочих с тези думи. И считам че е едно добро великденско чувство да насочим нашия поглед към онези отношения на живота, които могат да бъдат постигнати повече чрез вътрешно излизане от тялото, да насочим нашия поглед към отношенията между смъртта и едно ново раждане, от една страна, и живота, който после добиваме във физическото тяло, от друга страна. Ние поглеждаме към този живот между смъртта и едно ново раждане и забелязваме, виждаме ръководството на добрите божествено-духовни Същества, които ни помагат да вървим напред. Ние гледаме духом към тези божествено-духовни Същества като към нашето минало преживяно в духа и разбираме сега за това наше битие в тялото между раждането и смъртта, че то ни е било дарено от Боговете, за да могат те да се грижат за нашето по-нататъшно развитие за известно време, без ние да трябва да вършим нещо. Докато ние възприемаме света, чувствуваме в него, проявяваме нашата воля, докато трупаме нашето съкровище от спомени, за да имаме във физическото съществуване едно свързано битие, зад всичко това, зад целия наш съзнателен живот работят божествено-духовните Същества; те направляват напред потока на времето. Те са ни оставили в пространството, за да имаме в това пространство тъкмо толкова съзнание, колкото тези Богове намират за добре да ни оставят, когато искат зад това съзнание да направляват нашите съдбини по-нататък към великия идеал на човечеството, към идеала на религията на Боговете. Следователно, да погледнем сега в нашата вътрешност, в онази вътрешност, която при нормалните условия на живота никак не можем да виждаме и изследваме с нашето съзнание, да се опитаме да се проникнем с чувството: там в тебе живее нещо, което ти обаче не можеш да прозреш с нормалните сили на човешкия живот, но което съставлява най-дълбоката вътрешност на твоята душа: да се стремим да съгледаме, да съзрем в нас тази по-дълбока страна на нашата душа и да се опитаме да съзрем, как в тази по-дълбока страна на душата ни, която ние самите не управляваме, царуват боговете, бог царува в нас – тогава ще добием истинското чувство за царуващия в нас Бог. И да се роди едно такова чувство във връзка с Великденския празник, този бих искал да бъде плодът на казаните от мене думи; аз не ги произнесох толкова заради тяхното теоретическо съдържание. Ако, поглеждайки към това, което се представя на душата, когато тя един вид излива из себе си в пространството, ако при такова поглеждане в пространството душата може да знае, да научи: от Бога съм роден то чрез казаното днес тя може да задълбочи още повече това знание, когато може да съзре: с всичко онова, което зная, с всичко онова, което е достъпно за моята душа във възприемането, мисленето, чувствуването и волята, аз съм роден от една по-дълбока страна на душата, от онази страна на душата в мене, която е още у Бога, която тече в потока времето, но тече нататък с божественото.
към текста >>

223. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Всичко, което можем да добием като познания чрез Духовната наука, ни осветлява това, което остава скрито за нас от развитието на миналото, като прониква в нас; защото това, което живее вън като Имагинации, Инспирации и Интуиции в усещанията на сетивата и не влива в нашето знание, когато го разгледаме прозирайки през булото на сетивните усещания то е всъщност онова, което сме преживяли като минало.
Ние стоим срещу външния свят с нашите възприятия. Ние мислим върху тях, като една част от този външен свят остана затворен за нас, част, която действува умъртвяващо и затъмняващо върху нас; но ние можем да оживим това, което бива умъртвено и затъмнено, чрез Духовната наука. И именно чрез оживяването на това, което иначе бива умъртвено и затъмнено, се ражда такава наука, каквато бе изложена в развитието през Сатурновата, Слънчевата и Лунната еволюция в "Тайната наука". Това знание за Сатурновата, Слънчевата и Лунната еволюция го има всеки човек, само че то се намира в подосновите на нашето съзнание. Той не би искал да бъде земен човек, ако би гледал това знание направо, без достатъчно подготовка; той би искал Земята никак да не го засяга и да би могъл да приключи с Лунната еволюция. Всичко, което можем да добием като познания чрез Духовната наука, ни осветлява това, което остава скрито за нас от развитието на миналото, като прониква в нас; защото това, което живее вън като Имагинации, Инспирации и Интуиции в усещанията на сетивата и не влива в нашето знание, когато го разгледаме прозирайки през булото на сетивните усещания то е всъщност онова, което сме преживяли като минало. Различно стои въпросът с това, което живее в нашето чувствуване и в нашата воля. Човек може да каже и мнозина днес имат този стремеж да правят това -: О, какво ме интересува мене всичко това, което тези побъркани глави измислят или са измислили върху един свръхсетивен свят. Аз не приемам такива представи в себе си. Който казва това, той никога не си е съставил едно понятие за това, защо именно в развитието на света са се явили религиите. Една обща страна на всички религиозни представи е тази, че тези представи се отнасят за неща, които човек не може да възприеме сетивно, че в религиозните представи човек трябва да се изпълни с нещо, което той не възприема сетивно.
към текста >>

Ето защо ние така често трябва да повтаряме: това, което е минало, то бива осветлено от ясновидското съзнание.
Те не могат да ни помогнат нищо. Единствено онези пред стави, които отговарят на това, което няма външна действителност, които, когато ги приемем, ни правят благочестиви, чрез които виждаме в един духовен свят,те ни дават импулса, стремителната сила, от която се нуждаем след смъртта. Да има човек религиозни представи, това значи: да си представя това, което сега още не може да действува в него, но което след смъртта е една действена сила. С религиозните представи ние не приемаме в себе си само представи на познанието, но нещо, което може да стане действено след нашата смърт и което сега трябва да бъде именно така във физическото тяло, че онзи, който не иска да размисли върху такива действени сили, може да се смее над него и да го отхвърля в своя материализъм. Но такъв човек има само една парализирана сила, която не може да му помогне да доведе напред това, което е неродено в неговото чувствуване и в неговата воля, ако не се проникне с представите върху свръхсетивното. Ето защо ние така често трябва да повтаряме: това, което е минало, то бива осветлено от ясновидското съзнание. Днес ние отново го познаваме, също и като намиращо се зад булото на сетивния свят като Имагинация, Инспирация и Интуиция. По-рано то бе дадено на хората като религиозна вяра, за да не изгубят те всяка стремителна сила за времето след смъртта, за да имат в ядката на душата нещо, което може да я подържа жива и когато е напуснала физическото тяло. Сега е дошло времето, когато хората трябва да усвоят представи върху свръхсетивните светове изхождайки от разбирането, от разбирането на духовната наука. Ето защо постоянно трябва да повтаряме: Човек може да изследва тези неща в свръхсетивния свят само като духовен изследовател; но веднъж изследвани и съобщени, предадени на хората, в най-дълбоката част на нашата душа съществува нещо, което е един тайнствен език на тази душа, което може да разбере, да схване онова, което духовният изследовател е изследвал. Само когато дойдат предразсъдъците на ума и на сетивата, тогава това, което духовното изследване ни дава като свръхсетивни представи и което, прието в душата, ни дава стремителната сила за нейната ядка, за да може да намери своите пътища в Космоса през всички бъдещи времена, тогава то се счита като глупост, като лудост и като фантастичност.
към текста >>

224. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

И последствието от това е, че ние профучаваме в потока на времето покрай нещата и съществата и пропускаме възможността, подходящия момент да дадем отговора, защото не сме добили способността, може би чрез нашето минало развитие, не сме узрели да отговорим в подходящия момент на този въпрос.
При това има значение още следното: Да предположим, че стоим пред някакъв процес или същество на духовния свят, и всъщност ние не заставаме по друг начин срещу него, освен така че то ни задава въпрос. Да предположим, че то ни задава въпроса. Ние стоим там с нашата мъдрост; но не намираме възможност да развием една такава воля, чувствуваща воля, волящо чувствуване, че да можем да дадем отговора от тази мъдрост, въпреки да знаем: отговорите се намират в самите нас. Нашата вътрешност има безпределна дълбочина; всички отговори се намират в нас но ние не намираме възможността действително да дадем отговора. И последствието от това е, че ние профучаваме в потока на времето покрай нещата и съществата и пропускаме възможността, подходящия момент да дадем отговора, защото не сме добили способността, може би чрез нашето минало развитие, не сме узрели да отговорим в подходящия момент на този въпрос. Ние сме се развили твърде бавно по отношение на това, което трябва да отговорим: бихме могли да отговорим едва по-късно. Но случаят не се явява отново, ние сме го пропуснали. Не сме използували всички случаи.
към текста >>

225. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Самите тези елементални същества ни казват, колко време е минало, откакто са били образувани.
И душата на заминалия се научава да познава чрез непосредствено виждане, що са съществата на елементите /елементални същества/, защото първо се запознава с онези елементални същества, които сама е създала. Това е пълното със значение впечатление на първото време след смъртта, че заминалият има пред себе си картината от спомени; но тази картина започва да живее, да живее истински, и започвайки да живее тя се превръща в елементални същества. Сега тя показва своя истински образ и в това се състои именно нейното изчезване, че тя става нещо съвършено друго. Когато сме умрели, например, на 60 години, или на 80 години, сега не се нуждаем да си спомняме някоя мисъл, която сме имали в 20-та година на нашия живот; защото тази мисъл стои пред нас като живо елементално същество; тя е чакала и не е нужно да си спомняме за нея. Защото ако бихме умрели, например, на 40 години, мисълта би била стара едва 20 години и това ясно проличава в самата нея. Самите тези елементални същества ни казват, колко време е минало, откакто са били образувани. Времето се превръща в пространство; то стои пред нас, като живите същества показват техните собствени знаци. За тези отношения времето се превръща в истинско настояще.
към текста >>

Обаче Силата, която идва при нас в мировата среднощ, за да превърне нашия копнеж и светлина, която да осветява цялото наше минало, тази Сила съществува само в духовния свят, тя съществува само там, където не могат да живеят никакви тела.
Обични приятели, във физическия свят съществува природата и Божественото, което прониква тази природа, от което Божествено ние сме родени във физическия свят. Съществува Христовия Импулс, който се намира в аурата на Земята, т.е в аурата на физическата природа. Обаче Силата, която идва при нас в мировата среднощ, за да превърне нашия копнеж и светлина, която да осветява цялото наше минало, тази Сила съществува само в духовния свят, тя съществува само там, където не могат да живеят никакви тела. И когато Христовият Импулс ни е довел до мировата среднощ и душата е изживяла тази мирова среднощ в духовна самотност, понеже сега душевната светлина не може да се излъчва от нас; когато е настъпила мирова тъмнина ако Христос ни е довел до там, сега от мировата среднощ из нашия копнеж излиза нещо духовно, създаващо една нова мирова светлина, разпръсквайки светлина върху нашето собствено същество, чрез която светлина ние отново се обхващаме в мировото съществуване, чрез която отново възкръсваме в мировото съществуване. Ние се запознаваме с Духа на духовния свят, който ни възкръсва, като от мировата среднощ проблясва една нова светлина, лъчезаряща върху нашата минала човечност. В Христа ние умираме чрез Духа, чрез безплътния дух, който е назован с една техническа дума Дух-Святи, което значи, този, който живее без тяло /защото това се разбира с думата "святи"/, който няма слабостите на живеещия в тялото дух, чрез този дух ние сме отново възкресени от мировата среднощ. Следователно чрез духа-святи ние сме възкресени в мировата среднощ. Per Spirirtum Sanctum reviviscimus.
към текста >>

226. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Този външен свят, който виждаме тогава, е нашето собствено минало, така както то се е родило чрез предишни въплъщения и междинните периоди между умиранията и новите раждания.
В тази моя последна сказка бих искал да продължа от там, където вчера спряхме. Ние завършихме с това, което си позволих да нарека "мирова среднощ, миров среднощен час на духовното съществуване между смъртта и едно ново раждане", онзи миров среднощен час, когато вътрешното човешко изживяване става най-интензивно, а това, което можем да наречем духовно дружене, връзката с външния духовен свят, е достигнало най-ниската степен, така щото в известно отношение през този миров среднощен час на духовното съществуване около нас е духовна тъмнина. Но казахме, че копнежът към един външен свят отново действува в нас и че този копнеж става активен чрез Духа, който действува в духовните светове, и че този копнеж ражда от нас една нова душевна светлина. По този начин за нас става възможно да виждаме сега един външен свят от съвършено особен род. Този външен свят, който виждаме тогава, е нашето собствено минало, така както то се е родило чрез предишни въплъщения и междинните периоди между умиранията и новите раждания. Сега ние обгръщаме това наше минало с поглед като един външен свят, като поглеждаме назад към това, което сме имали от мировото съществуване, което сме вкусили, и към това, което сме останали длъжни на това мирови съществуване. Когато имаме този поглед назад и нашите минали изживявания, срещу нас застават с голяма сила особено две неща. Ние сме вкусили това или онова това ни се показва някакси чрез едно духовно виждане вкусили сме това или онова, дарено ни е било това или онова като радост, като удоволствие на съществуването. Всичко това ние можем да обхванем с поглед, което някога сме имали като радост, като удоволствие на съществуването; но ние го обхващаме с поглед така, че то ни се явява в неговата духовна стойност, че то ни показва това, което е направило от нас.
към текста >>

Сега ние обгръщаме това наше минало с поглед като един външен свят, като поглеждаме назад към това, което сме имали от мировото съществуване, което сме вкусили, и към това, което сме останали длъжни на това мирови съществуване.
В тази моя последна сказка бих искал да продължа от там, където вчера спряхме. Ние завършихме с това, което си позволих да нарека "мирова среднощ, миров среднощен час на духовното съществуване между смъртта и едно ново раждане", онзи миров среднощен час, когато вътрешното човешко изживяване става най-интензивно, а това, което можем да наречем духовно дружене, връзката с външния духовен свят, е достигнало най-ниската степен, така щото в известно отношение през този миров среднощен час на духовното съществуване около нас е духовна тъмнина. Но казахме, че копнежът към един външен свят отново действува в нас и че този копнеж става активен чрез Духа, който действува в духовните светове, и че този копнеж ражда от нас една нова душевна светлина. По този начин за нас става възможно да виждаме сега един външен свят от съвършено особен род. Този външен свят, който виждаме тогава, е нашето собствено минало, така както то се е родило чрез предишни въплъщения и междинните периоди между умиранията и новите раждания. Сега ние обгръщаме това наше минало с поглед като един външен свят, като поглеждаме назад към това, което сме имали от мировото съществуване, което сме вкусили, и към това, което сме останали длъжни на това мирови съществуване. Когато имаме този поглед назад и нашите минали изживявания, срещу нас застават с голяма сила особено две неща. Ние сме вкусили това или онова това ни се показва някакси чрез едно духовно виждане вкусили сме това или онова, дарено ни е било това или онова като радост, като удоволствие на съществуването. Всичко това ние можем да обхванем с поглед, което някога сме имали като радост, като удоволствие на съществуването; но ние го обхващаме с поглед така, че то ни се явява в неговата духовна стойност, че то ни показва това, което е направило от нас.
към текста >>

Тогава ние чувствуваме: Това не е нещо минало; то наистина се намира и миналите времена, когато си имал удоволствието, но то не е нещо, което абсолютно е минало.
Да вземем един конкретен случай. Ние поглеждаме назад към нещо, което сме получили като наслада, като удоволствие в миналото в едно от нашите съществувания. Тогава ние чувствуваме: Това не е нещо минало; то наистина се намира и миналите времена, когато си имал удоволствието, но то не е нещо, което абсолютно е минало. То е нещо, което продължава своите действия във всички времена, продължава ги така, че очаква това, което ние ще направим от него. Когато сме имали едно удоволствие, една наслада, така чувствуваме ние, ние го изживяваме непосредствено в нашето душевно битие при това взиране в миналото: Това трябва да се превърна в тебе в една сила, в една сила в твоята душа и тази сила на твоята душа ти можеш да направиш да действува в тебе по два начина. Сега в това духовно съществуване след мировата среднощ, в което се намираш, ти имаш тази двойна възможност. Духовният свят ти дава просто способности да можеш да осъществиш една от тези възможности: Ти можеш да превърнеш това минало удоволствие, тази минала наслада в една способност в тебе, така щото чрез тази минала наслада да развиеш в твоята душа една сила, която те прави способен за едно или друго нещо, чрез която да създадеш в света нещо, било то най-малкото или било най-голямото, да създадеш нещо, което има стойност за света. Това е едното.
към текста >>

Духовният свят ти дава просто способности да можеш да осъществиш една от тези възможности: Ти можеш да превърнеш това минало удоволствие, тази минала наслада в една способност в тебе, така щото чрез тази минала наслада да развиеш в твоята душа една сила, която те прави способен за едно или друго нещо, чрез която да създадеш в света нещо, било то най-малкото или било най-голямото, да създадеш нещо, което има стойност за света.
Ние поглеждаме назад към нещо, което сме получили като наслада, като удоволствие в миналото в едно от нашите съществувания. Тогава ние чувствуваме: Това не е нещо минало; то наистина се намира и миналите времена, когато си имал удоволствието, но то не е нещо, което абсолютно е минало. То е нещо, което продължава своите действия във всички времена, продължава ги така, че очаква това, което ние ще направим от него. Когато сме имали едно удоволствие, една наслада, така чувствуваме ние, ние го изживяваме непосредствено в нашето душевно битие при това взиране в миналото: Това трябва да се превърна в тебе в една сила, в една сила в твоята душа и тази сила на твоята душа ти можеш да направиш да действува в тебе по два начина. Сега в това духовно съществуване след мировата среднощ, в което се намираш, ти имаш тази двойна възможност. Духовният свят ти дава просто способности да можеш да осъществиш една от тези възможности: Ти можеш да превърнеш това минало удоволствие, тази минала наслада в една способност в тебе, така щото чрез тази минала наслада да развиеш в твоята душа една сила, която те прави способен за едно или друго нещо, чрез която да създадеш в света нещо, било то най-малкото или било най-голямото, да създадеш нещо, което има стойност за света. Това е едното. Другото е: Ние можем да си кажем: Аз съм имал насладата, искам да остана доволен с тази наслада, искам да взема там наслада в моята душа и искам да се освежавам, да се подкрепям с това, че в миналото съм имал тази наслада. Когато осъществим една такава възможност с много неща, от които сме се наслаждавали, които са ни доставили удоволствие, стига се до там, да създадем в нашата вътрешност една сила, чрез която постепенно се изродяваме духовно, задушаваме се. И това е едно от важните неща, които можем да научим в духовния свят, че и чрез насладата, чрез това, което ни е доставило удоволствие, ние можем да станем длъжници на мировото съществуване.
към текста >>

Пазител за това иска да бъде Духовната наука, за да не изгуби човечеството този Дух, който пристъпва към душата в мировия среднощен час, за да оживи в нея копнежа, което и позволява да се обхване в нейното минало в цялата и стойност.
Но то не ще го изгуби. Пазител за това иска да бъде Духовната наука, за да не изгуби човечеството този Дух, който пристъпва към душата в мировия среднощен час, за да оживи в нея копнежа, което и позволява да се обхване в нейното минало в цялата и стойност. Не, Духовната наука ще трябва да говори все по-вече, все по-убедително за Христовия Импулс, за да влезе и във физическото съществуване чрез раждането все повече Дух и във все повече хора и в това физическо съществуване все повече хора, които чувствуват: Аз без съмнение нося в себе си силите, които не трябва да бъде превърнато в организиращи сили; но в моята душа проблясва нещо, което не трябва да бъдат превърната в такива организиращи сили. Духът, който съществува само за духовните светове, от него аз съм взел нещо в този физически свят, въпреки че живея в моето тяло. Духът ще бъде този, който ще доведе хората до там, да видят, както казва Теодора в мистерийната драма: Че хората ще видят етерния образ на Христа. Силата на Духа, която прониква така в телата, тя ще даде духовните очи, с които да можем да виждаме в духовните светове и да разбираме това, което виждаме. Първо ние трябва да разберем тези светове на духа, а след това ще започнем да ги гледаме с разбиране.
към текста >>

227. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Ние знаем, че ако искаме да разберем физическото тяло на човека, трябва да се върнем назад в миналото към три преминали въплъщения на нашата планета Земя, към Сатурновото въплъщение, към Слънчевото въплъщение и към Лунното въплъщение; ние знаем, че в прадалечното минало през време на Сатурновото въплъщение на нашата планета Земя, физическото тяло на човека беше вече получило своята заложба; освен това знаем, че през вре ме на Слънчевото въплъщение етерното тяло на човека получи своята заложба, а през Лунното въплъщение астралното тяло.
Доколкото сме земни човеци, нашето Азово съзнание се простира толкова нашироко, колкото и нашата душа. И сега при изговарянето на името на Азовата същност, ние веднага си спомняме, че с тази Азова същност обозначаваме един от най-близкостоящите членове на човешкото същество. Преди всичко ние говорим за четири члена на човешкото същество: За физическо тяло, за етерно тяло, за астрално тяло и за Аза. И ние се нуждаем само да си припомним някои неща, за да добием изходна точка за разглеждането, което ще предприемем тези дни. Ние имаме нужда от това да си спомним, че не гледаме на човешкото физическо тяло като на нещо, чиито закони и чиято същност бихме могли да познаем от онова, което ни предлага първо заобикалящият ни свят. Ние знаем, че ако искаме да разберем физическото тяло на човека, трябва да се върнем назад в миналото към три преминали въплъщения на нашата планета Земя, към Сатурновото въплъщение, към Слънчевото въплъщение и към Лунното въплъщение; ние знаем, че в прадалечното минало през време на Сатурновото въплъщение на нашата планета Земя, физическото тяло на човека беше вече получило своята заложба; освен това знаем, че през вре ме на Слънчевото въплъщение етерното тяло на човека получи своята заложба, а през Лунното въплъщение астралното тяло. И какво друго е всъщност нашето Земно развитие освен нещо, което във всичките си фази и във всичките си епохи дава на Аза възможност да се реализира в цялата негова пълнота! Ние можем да кажем: Така, както физическото тяло стига в края на Сатурновото развитие до една определена, пълна със значение за него, степен от неговото развитие, така също и етерното тяло стига до една пълна със значение степен на развитие в края на Слънчевото развитие, както и астралното тяло в края на Лунно то развитие, така също и нашият Аз в края на Земното развитие ще достигне една пълна със значение степен на своето развитие. И ние говорим, че нашият Аз се развива чрез три душевни члена: Чрез Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнаващата Душа. Всички светове, които са включени в тези три душевни члена, имат връзка с нашия Аз. Тези три душевни члена са онези, които в течение на нашето Земно развитие са си приготвили първо трите външни телесни члена: физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло през време на дълги периоди от Земното развитие и които се развиват по определен начин по-нататък в редуващите се една след друга културни епохи на следатлантското време, и които в бъдещите времена на Земното развитие ще се приспособят отново към астралното, към етерното и към физическото тяло, така че Земята да може да се приготви да премине към Юпитеровото развитие.
към текста >>

228. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Вие не сте в състояние да заличите своето минало.
Запитайте се дали бихте могли да промените това, което вече се намира вътре във Вас, дали бихте могли да го изкорените от себе си: запитайте се, поне веднъж си задайте този въпрос! И ако бихте могли да го изкорените от себе си, Вие бихте изкоренили в настоящата си инкарнация и всички Ваши минали опитности, в този случай просто би трябвало да заличите самите себе си. Но това е невъзможно. Със същия успех бихте могли да изкорените това, което сте изживели през миналите инкарнации като мисловни и емоционални решения, както, ако например стоите пред огледалото и казвате: моят нос не ми харесва, искам да имам друг нос; естествено, друг нос Вие не можете да си поръчате. Това е съвсем ясно. Вие не сте в състояние да заличите своето минало. Въпреки това, ако поискате да станете рано сутрин, Вие ще забележите: За тази цел винаги е необходимо едно твърдо решение. Обаче това твърдо решение действително зависи от миналите опитности, които се проявяват в сегашната инкарнация. Разбира се, то зависи и от много други неща. Нали така: ако си мислите, че то зависи от едно или друго обстоятелство, ще попречи ли това на факта, че аз трябва да осъществя намерението си да стана в точно определеното време? Вероятно това „намерение да стана“ може да се осъществи толкова лесно, че човек изобщо да не го забележи; обаче все пак необходимо е да има макар и едно едва загатнато „намерение“ за ставане.
към текста >>

Нека да продължим нататък: Всеки човек носи в себе си своето минало и по този начин всеки човек носи в себе си една или друга необходимост.
Нека да продължим нататък: Всеки човек носи в себе си своето минало и по този начин всеки човек носи в себе си една или друга необходимост. Онова, което е настояще, то не се проявява като необходимост, иначе свободното действие в настоящето изобщо не би било възможно. Обаче миналото непрекъснато на помня за себе си и непрекъснато действува в настоящето, като в същото време се свързва със свободата. Поради обстоятелството, че миналото действува в настоящето, необходимост и свобода са вътрешно свързани във всяко едно от нашите действия.
към текста >>

Насочим ли поглед към тази необходимост ние трябва да насочим поглед и към нашето минало.
Ако ние се самонаблюдаваме внимателно, ще се убедим: Необходимостта съществува не само навън в природата, необходимостта съществува в самите нас! Насочим ли поглед към тази необходимост ние трябва да насочим поглед и към нашето минало. Виждате ли, това е нещо, което дава на духовния изследовател една важна гледна точка, една безкрайно важна гледна точка. Той се научава да вниква във връзката между миналото и необходимостта. Сега, изучавайки природата, той намира в нея не друго, а необходимостта; изучавайки природните явления, той се убеждава, че всичко онова, което природоизследователят намира във външния свят под формата на необходимост, представлява не друго, а самото минало. Какво представлява външната природа с характерната за нея необходимост?
към текста >>

Сега, изучавайки природата, той намира в нея не друго, а необходимостта; изучавайки природните явления, той се убеждава, че всичко онова, което природоизследователят намира във външния свят под формата на необходимост, представлява не друго, а самото минало.
Ако ние се самонаблюдаваме внимателно, ще се убедим: Необходимостта съществува не само навън в природата, необходимостта съществува в самите нас! Насочим ли поглед към тази необходимост ние трябва да насочим поглед и към нашето минало. Виждате ли, това е нещо, което дава на духовния изследовател една важна гледна точка, една безкрайно важна гледна точка. Той се научава да вниква във връзката между миналото и необходимостта. Сега, изучавайки природата, той намира в нея не друго, а необходимостта; изучавайки природните явления, той се убеждава, че всичко онова, което природоизследователят намира във външния свят под формата на необходимост, представлява не друго, а самото минало. Какво представлява външната природа с характерната за нея необходимост?
към текста >>

Ако насочите поглед върху Вашето минало и се отнесете към него като към нещо живо, Вие виждате в себе си пробуждането на природата, развитието на природата.
Да, скъпи мои приятели, когато сложите ръката си върху един твърд предмет какво означава това всъщност. Това не означава нищо друго, освен следното: Всичко, което е там, вътре в твърдия предмет, някога е било „обект на мислене“, в продължителни периоди от време... също както мислите от Вашето детство могат да бъдат открити и в сегашния Ви душевен живот. Ако насочите поглед върху Вашето минало и се отнесете към него като към нещо живо, Вие виждате в себе си пробуждането на природата, развитието на природата. Както това, което сега мислите и говорите, днес не е никаква необходимост, а една свобода, така и онова, което представлява днес Земната епоха, е било свобода в миналите планетарни въплъщения на Земята.*9 Свободата се разгръща все по-нататък във времето и доколкото остава в рамките на общочовешкото и планетарното развитие, тя се превръща в необходимост. Ако се вгледаме в това, което сега става в природата, никога не би ни хрумнало да търсим там някаква необходимост. Ние виждаме в природата само онова, което е останало от миналите епохи. А онова, което става в момента, то е нещо духовно. С нашите физически очи ние не бихме могли да видим.
към текста >>

Вътре в самите нас нашето минало е вече част от природата.
Ето какво исках да посоча днес, а именно, че свобода и необходимост винаги действуват задружно в еволюцията на света и в онези процеси, които са характерни за самите нас, доколкото сме нормални и живи хора. Вътре в самите нас нашето минало е вече част от природата. Напредвайки в нашето развитие, ние преодоляваме природата, издигаме се над природния свят, също както и Боговете се издигнаха над своята предишна степен, над своето естествено, природно развитие, превръщайки се в това, което днес наричаме висшите Йерархии.
към текста >>

229. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Ние се объркваме, защото разсъждаваме и постъпваме в смисъла на първите двама учители и съдим за настоящето според мъртвите останки на миналото, според онова, което трябва да остане минало в миналото.
Когато разглеждаме нещата само според външните обстоятелства, ние лесно можем да се объркаме по отношение на действителните мирови процеси. Ние се объркваме, защото разсъждаваме и постъпваме в смисъла на първите двама учители и съдим за настоящето според мъртвите останки на миналото, според онова, което трябва да остане минало в миналото. Последният учител, третият, извлича от миналото само това, което е живо, и го утвърждава, проучвайки характерите на своите ученици, като в хода на това проучване самият той претърпява известно развитие. Чисто и просто той третира миналото по друг начин. После той си казва: ако аз напредна в моето развитие, тогава онова, което ми предстои в бъдещето, аз ще го постигна с моите нарастващи способности, до които стигам в хода на времето. Първите двама учители, обременени с определено суеверие към миналото, казват: за в бъдеше ние трябва да избягваме грешките, които сме допускали в миналото. Обаче те правят това в един мъртъв смисъл.
към текста >>

В известен смисъл третият учител също предвижда нещата, които ще се случат, но той ги предвижда в един жив смисъл, като се осланя, бих казал, на Духа на развитието и си казва: „Когато се задълбочавах в характерите на моите ученици през изтеклата година и не си блъсках главата с грешките, които по необходимост допуснах поради моя собствен характер, когато не се затормозявах с никаква критика относно моето собствено минало, аз изострих моите способности и стигнах до един проницателен възглед за всичко онова, което представляват моите нови ученици.“ И той непрекъснато се убеждава: първите двама учители гледат на своите ученици само през очилата на онова, което са направили през изминалата година, и по този начин те всъщност никога не разсъждават правилно.
Обаче това е само една човешка мъдрост, изкуствено поставена над мъдростта на Боговете. В известен смисъл третият учител също предвижда нещата, които ще се случат, но той ги предвижда в един жив смисъл, като се осланя, бих казал, на Духа на развитието и си казва: „Когато се задълбочавах в характерите на моите ученици през изтеклата година и не си блъсках главата с грешките, които по необходимост допуснах поради моя собствен характер, когато не се затормозявах с никаква критика относно моето собствено минало, аз изострих моите способности и стигнах до един проницателен възглед за всичко онова, което представляват моите нови ученици.“ И той непрекъснато се убеждава: първите двама учители гледат на своите ученици само през очилата на онова, което са направили през изминалата година, и по този начин те всъщност никога не разсъждават правилно. Така той вече знае: „Да, несъмнено, аз вярвам, че в рамките на четири седмица ще предложа на учениците адекватната учебна програма и мога напълно да се доверя на моето предчувствие, че тази програма ще бъде действително адекватна.“ На пръв поглед другите двама учители изглеждат по-добри пророци. Те казват: „Аз ще предложа онази учебна програма, която предварително съм замислил; по този начин моят успех ще бъде съвсем сигурен.“ Обаче всичко това е само едно предвиждане на фактите, а не предвиждане в хода на живите сили и процеси.
към текста >>

Няма никакво съмнение ние обгръщаме с поглед нашето минало, откриваме там една или друга необходимост, но в същото време трябва да си зададем и въпроса: Можем ли така е редно да се попитаме, можем ли да намерим причините за едно събитие, което е настъпило сравнително по-късно в рамките на нашето минало?
Ние виждаме как постепенно стигаме до големия въпрос, който ни занимава именно в тези лекции, до въпроса за свободата и необходимостта. Но тъкмо при този въпрос, който е свързан толкова дълбоко с всичко, което засяга мировите процеси и човешките действия, ние трябва да сме наясно за всички трудности, свързани с него. Налага се например да бъдем наясно върху следното: когато обгръщаме с поглед всичко онова, което вече е станало и в което сме вплетени самите ние, трябва да го разглеждаме като форма на една или друга необходимост. Няма никакво съмнение ние обгръщаме с поглед нашето минало, откриваме там една или друга необходимост, но в същото време трябва да си зададем и въпроса: Можем ли така е редно да се попитаме, можем ли да намерим причините за едно събитие, което е настъпило сравнително по-късно в рамките на нашето минало? В известен смисъл естествената наука трябва да постъпва така, че причината за онова, което става в следващите периоди от време, да бъде търсена в предходните периоди от време. Естествено, когато замислям един експеримент, аз трябва да съм наясно, че причината за сегашните процеси винаги се крие в миналото. Но това съвсем не означава, че този подход е валиден за всичко, което става в света. Защото, ако поискаме да търсим тъкмо по този начин връзката между причина и следствие т.е. пренасяйки я върху нишките, свързващи „миналото“ и „бъдещето“, ние лесно бихме се заблудили.
към текста >>

Онзи, който иска да ограничи своите наблюдения само в рамките на физическия свят, ще проучи някои факти, свързани с близкото минало на въпросния човек.
Да, скъпи мои приятели, сега Вие трябва да наситите тези неща с всичко онова, което сте извлекли от Духовната наука. Представете си ясно: Даден човек извършва някакво деяние в условията на физическия свят. Ние просто го виждаме как извършва своето деяние. Какво става по-нататък? Онзи, който иска да ограничи своите наблюдения само в рамките на физическия свят, ще проучи някои факти, свързани с близкото минало на въпросния човек. Ако се задълбочи още по-нататък, той ще проучи как е бил възпитан той или пък ще провери както е на мода да се казва сега неговата наследственост и така нататък. Но да предположим сега, че в деянието, извършено тук във физическия свят, се е вляло нещо, което може да бъде намерено единствено в живота, който съответният човек е имал между своята смърт и поредното си ново раждане. Тогава това ще означава, че в момента на раждането ние прекъсваме линията на причините и стигаме дотам, че пред нас застава нещо подобно на уговорката между двамата души: защото онова, което аз изследвам сега, може да е било предопределено още преди столетия тъкмо там в живота между по следната смърт и поредното ново раждане. И тъкмо онова, което е било преживяно там, се влива сега в моите намерения, в моите действия и т.н.
към текста >>

230. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Защото след като вече е минало, то принадлежи към сферата на необходимостта.
Защото фактът, че хората не правят тази разлика, има не само теоретическо, но и дълбоко практическо значение. В живота хората не правят съществена разлика между неща, които са неуспешни за някого, и неща, които са лоши, които са неморални. А тази разлика има огромно значение, тя е извънредно важна. Нека да си представим най-напред едно неуспешно действие след като то не е станало според предварителните намерения, за него безусловно важи, че ние стигаме до правилна преценка за съответното действие само тогава, когато можем да го разглеждаме напълно обективно, т.е. като нещо абсолютно необходимо. Защото след като вече е минало, то принадлежи към сферата на необходимостта. Когато не успяваме в нещо и после изпитаме неприятно чувство от факта, че съответното действие се е оказало неуспешно, тогава истината е тази, че неприятното чувство се корени в егоизма: Всъщност аз съм искал да бъда един по-добър човек, един човек, който би могъл да свърши нещата по-добре. Ето къде се крие егоизмът. И докато този егоизъм не бъде изтръгнат заедно с корените, дотогава изживяването, свързано с нашата по-нататъшна душевна еволюция, не може да има онова дълбоко значение, което то би трябвало да има.
към текста >>

Лошото деяние като такова, каквото е, всъщност никога не е искано от човека и езикът има един фин усет за това: когато лошото деяние е вече минало, „пробужда се съвестта“.
Това е един очевиден факт. Обаче в известен смисъл същото важи и за всичко, което ние всъщност разглеждаме като „лошо“ деяние. Лошото деяние като такова, каквото е, всъщност никога не е искано от човека и езикът има един фин усет за това: когато лошото деяние е вече минало, „пробужда се съвестта“. Защо се пробужда съвестта? Защото едва сега лошото деяние стига до съзнанието, до познанието. То се издига на горе до познанието. Да, човекът извършва деянието тук, долу, но там, горе, в областта на познанието, на знанието, се намира нещо друго, заради което той извършва лошото деяние. Лошото деяние не се корени в самата воля; същото важи и за разкаянието: то има този смисъл, че съответният човек пробужда в своето съзнание един изгарящ въпрос: Как можах да допусна подобно помрачение на моето съзнание в момента, когато извърших лошото деяние.
към текста >>

231. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

И тогава това са онези неясни, подобни на инстинкт интуиции през ума му като мълния минало: Цялата тази работа стои във връзка с това, че в България трябва да бъде свален Александър фон Батемберг*38.
Аз само представям взаимовръзките и тук трябва да стане ясно, че причините често пъти се намират много по-назад в миналото и биват създавани. Останалото, каквото научил от онзи Войдаревич, дало повод на лекаря незабавно да се отнесе до едно отговорно място на своята страна; защото, макар и да се касаело само за откъслечни изречения, лекарят, който бил съобразителен човек, можал да си направи доста заключения. От Войдаревич той узнал, че пребиваващият във Виена руски посланик не заминавал за Цариград, както съобщавали вестниците, ами за Петербург. Освен туй се оказвало, че руският външен министър" не отивал както твърде ли вестниците на бани в Чехия, ами си оставал вкъщи. Странно впечатление направили на лекаря тези положения,че руският посланик в Цариград пътувал през Виена за Петербург, че руският външен министър*37 не отивал на бани в Чехия, ами си оставал в Петербург, та там да приеме посланика, и че вестниците съобщавали съвършено друго. И тогава това са онези неясни, подобни на инстинкт интуиции през ума му като мълния минало: Цялата тази работа стои във връзка с това, че в България трябва да бъде свален Александър фон Батемберг*38. На лекаря това му се сторило доста нередно и той го съобщил на отговорно място. Но на отговорното място не знаели нищо повече, освен че руският посланик пътувал за Петербург, както се казва, по частна работа и те били, както много често се случва, доволни от такова сведение, тъй като понякога хората тъкмо на отговорно място са изпълнени с окова чувство на невнимание, за което вече говорих, и съвсем не са склонни да проверяват нещата по-задълбочено. И седмица подир това Батемберг бил принуден да абдикира.
към текста >>

232. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Единственият наследник на Михаил от мъжки пол, някакъв племенник, бил крайно беден човек и освен туй още почти момче*79, така че цялото влияние минало в ръцете на споменатия по-преди Йован Ристич, който бил типичен представител на известен вид политици голям политик от определена гледна точка.
Единственият наследник на Михаил от мъжки пол, някакъв племенник, бил крайно беден човек и освен туй още почти момче*79, така че цялото влияние минало в ръцете на споменатия по-преди Йован Ристич, който бил типичен представител на известен вид политици голям политик от определена гледна точка. Тъй като Ристич е представил всичко и в съчиненията си, човек може да проследи външните пътища, по които е искал да осъществи вътрешните си намерения. На първо място той издигал като висш принцип положението, че Сърбия неизменно трябва да следва само импулсите на Русия, без да е нужно това да става винаги явно. Ако за руските импулси щяло да бъде по-полезно да се направят известни отстъпки и да се тръгне към добросъседски споразумения с Хабсбургската монархия, в такъв случай съвместно с Австрия спокойно можело да се предприеме едно-друго срещу Русия. Защото в действителност ставало дума всичко да се върши в полза на Русия. За тази цел понякога трябвало привидно да се върви с другите.
към текста >>

233. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

И този път не минало съвсем без участието на човешки страсти, понеже изключителна роля при предаването на сведенията изиграва една дама, създала си "сестрински" път между Рим и Петербург*207.
Ако го склоняха да направи реверанс на царя, можеше да се твърди, че демокрацията основно е промени ла убежденията си. Сторил го е не някой обикновен човек, а такъв, който е врял и кипял в демокрацията, но... бил е също така добре обработен. Оттам насетне някои неща започват да стават деликатни. Днес например се знае, че от този момент нататък за преписката, която се водела в рамките на Тройния съюз, неизменно се получавали своевременни сведения в Петербург! И този път не минало съвсем без участието на човешки страсти, понеже изключителна роля при предаването на сведенията изиграва една дама, създала си "сестрински" път между Рим и Петербург*207. Стига да поиска, човек естествено може да приписва подобни неща на случайността; който обаче желае да прозре зад света на Майя, няма да ги приписва на случайността, а ще търси сред тях по-дълбоки взаимовръзки. А когато се търсят такива по-дълбоки взаимовръзки, тогава вече не ще бъде възможно да се лъже толкова много, както се лъже сега, вече не ще бъде възможно такова замайване на хората с цел да бъдат отклонявани от истината, от онова, което е най-важното.
към текста >>

234. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Ние разполагаме например с истината, че развитието на човечеството и на свързания с него свят е минало през Сатурн, Слънцето и Луната, та чак до Земното битие, и знаем, че Земното ни битие се е предхождало от Лунно битие.
Това почива на една дълбока взаимовръзка в цялото естествено битие. Ние постепенно трябва да си създадем някакви представи за това. Тези представи не бива да ги извличаме от хипотези, а още по-малко от измислици, но ако се стремим към духовна наука, ние вече сме в състояние да си създадем известни представи за тях. Ние разполагаме например с истината, че развитието на човечеството и на свързания с него свят е минало през Сатурн, Слънцето и Луната, та чак до Земното битие, и знаем, че Земното ни битие се е предхождало от Лунно битие. Това аз отчасти съм го описал, но досега според мен повече физически, отколкото откъм субстанциалностите на самото Лунно битие. От дадените от мен описания можете да видите, че това Лунно битие е било напълно физическо, че то поне в известни развойни стадии е било толкова физическо, колкото и нашето Земно битие. Макар минералното царство да не е било налице, Лунното битие е било физическо. Физическите образувания са се намирали в други условия, то обаче е било физическо. Тук пък може да се появи въпросът: Доколко наличната на Луната субстанциалност допуска сравняване с наличната на Земята субстанциалност, с онова, което, така да се каже, тече и пулсира в субстанциите на нашата Земя?
към текста >>

Минало е естествено през по-ранни стадии, ала във вида, в който съществува днес, то е възникнало по време на Земното битие.
В това отношение чрез окултните изследвания се установява: Онова, което понастоящем е налице на нашата Земя така, че примерно човешкото тяло, ползващо го като храна, да може да се съчетае с него, всъщност е възникнало в днешния си вид едва по време на Земното битие. Минало е естествено през по-ранни стадии, ала във вида, в който съществува днес, то е възникнало по време на Земното битие. За някаква "пшеница" или за някакъв "ечемик" на Луната не би могло да се говори.
към текста >>

235. Бележки GA_173 Карма на неистината

в "Gegenwartiges und Vergangenes" (Настояще и минало), Събр. Съч.
*6. Например в Мюнхен на 18 Март 1916 г. в "Mitteleuropa zvyischen Ost und West" (Централна Европа между Изтока и Запада), Събр. Съч. № 174а (Събрани съчинения, Дорнах, 1971) и в Берлин на 28 Март 1916 т. в "Gegenwartiges und Vergangenes" (Настояще и минало), Събр. Съч. № 167 (Събрани съчинения, Дорнах, 1962).
към текста >>

Steiner, "Gegenwartiges und Vergangenes im Menschengeiste" (Настояще и минало в човешкия дух), осма лекция, Събр. Съч.
*103. Henry VIII (1491-1547). Вж. R. Steiner, "Gegenwartiges und Vergangenes im Menschengeiste" (Настояще и минало в човешкия дух), осма лекция, Събр. Съч. № 167 (Събрани съчинения, Дорнах, 1962).
към текста >>

Steiner, "Gegenwartiges und Vergangenes und Menschengeiste" (Настояще и минало в човешкия дух), Събр. Съч.
*182 Pater Klinkowstrom, срв. К. Steiner, "Gegenwartiges und Vergangenes und Menschengeiste" (Настояще и минало в човешкия дух), Събр. Съч. № 167 (Събрани съчинения, Дорнах, 1962), четвърта лекция.
към текста >>

236. 8. Лекция, 15.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

В не съвсем далечното минало хората не са били толкова невежи по въпросите на духа.
Това са знания, предназначени само за размишления, утежняващи мисленето. Тези размишления усложняват живота излишно. Примерно така разсъждават тези разумни хора. А може и да добавят: в миналото хората са нямали тези безполезни знания, но развитието си е вървяло напред. Тези, които казват това, нямат понятие, какви глупости дрънкат, когато казват, когато предполагат, че хората винаги са били толкова невежи в тайните и съотношенията на духовния свят, колкото невежи са съвременните хора. В не съвсем далечното минало хората не са били толкова невежи по въпросите на духа. Това може да се покаже с много примери.
към текста >>

237. 10. Лекция, 13.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Но сега човечеството е минало по-нататък в своя обратен път, и няма да стане по-възрастно от нивото 28 години.
В шестия културен период такъв Удроу Уилсън, дори да доживее и до 100 години, ще си остане на нивото на съзнание на 21-годишен човек. Така стои работата. В четвъртия културен период индивидуалната, лична възраст на човек, достигнал 35 години, съвпада с вървящата към подмладяване възраст на човечеството, с 35-годишнината на цялото човечество. Тази среща става в средата на живота на човека и на човечеството. Оттук и изумителната хармоничност на живота на гърка. Но сега човечеството е минало по-нататък в своя обратен път, и няма да стане по-възрастно от нивото 28 години. Своя път на остаряване човекът сега трябва да го направи съвсем индивидуално и самостоятелно.
към текста >>

Германският език има такова богато минало и носи в себе си също така възможности за по-нататъшно развитие, в него сякаш от самосебе си се раждат стихове, които се пишат именно в незрялата младост, до 28 години.
Нищо не ми импонира толкова малко, както така наречените прекрасни, безупречни по форма, стихове, които днес толкова се харесват на хората. Германският език има такова богато минало и носи в себе си също така възможности за по-нататъшно развитие, в него сякаш от самосебе си се раждат стихове, които се пишат именно в незрялата младост, до 28 години.
към текста >>

238. 15. Лекция, 26.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Приказките, историите за животни, басните за животни и тем подобни, това е, което от доисторическото минало нахлува в по-късните исторически епохи.
В древните времена хората инстинктивно са усещали духовната същност на обкръжаващия свят. Приказките, историите за животни, басните за животни и тем подобни, това е, което от доисторическото минало нахлува в по-късните исторически епохи. Връщане към това не е нужно. Но в замяна трябва да бъде създадено нещо такова, че хората да знаят за облика на животното не само съвсем абстрактното, което зазубрят сега. Тези описания, както са дадени в съвременните учебници, затова са и толкова скучни за децата, защото се ограничават само с чисто външното. Направете тези описания докосващи същността, позволете на лъва да бъде лъв, съвсем различно същество, отколкото хиената или кенгуруто. Тогава човек отново осмислено ще се вживява в обкръжаващия сътворен свят.
към текста >>

239. 2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Етерното тяло е минало през три етапа, астралното тяло през два етапа.
Замислете се обаче колко по-млади са човешкият Аз и човешкото астрално тяло от физическото и етерното тяло! Първата заложба на нашето физическо тяло ние получихме по времето на Стария Сатурн*9, тя е минала през четири етапа: Старият Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята, т.е. днешното планетарно развитие на нашата Земя. Етерното тяло е минало през три етапа, астралното тяло през два етапа. Азът възниква едва на Земята, той е най-младият; това впрочем е в съответствие със съвършено различната космическа ситуация през последните хилядолетия. От друга страна обаче, целият механизъм, цялата "апаратура" на нашия интелект, е тясно свързана с нашето физическо тяло. Само благодарение на това, че нашето физическо тяло е минало през етапите на Сатурн, Слънце, Луна и Земя, то е превърнато в онзи съвършен инструмент, който откриваме в развитието на нервната система, мозъка, кръвоносната система и т.н. За да функционира, нашият интелект има нужда от този съвършен инструмент.
към текста >>

Само благодарение на това, че нашето физическо тяло е минало през етапите на Сатурн, Слънце, Луна и Земя, то е превърнато в онзи съвършен инструмент, който откриваме в развитието на нервната система, мозъка, кръвоносната система и т.н.
Първата заложба на нашето физическо тяло ние получихме по времето на Стария Сатурн*9, тя е минала през четири етапа: Старият Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята, т.е. днешното планетарно развитие на нашата Земя. Етерното тяло е минало през три етапа, астралното тяло през два етапа. Азът възниква едва на Земята, той е най-младият; това впрочем е в съответствие със съвършено различната космическа ситуация през последните хилядолетия. От друга страна обаче, целият механизъм, цялата "апаратура" на нашия интелект, е тясно свързана с нашето физическо тяло. Само благодарение на това, че нашето физическо тяло е минало през етапите на Сатурн, Слънце, Луна и Земя, то е превърнато в онзи съвършен инструмент, който откриваме в развитието на нервната система, мозъка, кръвоносната система и т.н. За да функционира, нашият интелект има нужда от този съвършен инструмент.
към текста >>

240. 4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

В далечното минало Боговете вече показаха, че за да се стигне до раждане и смърт, са необходими такива Същества, чиято вътрешна природа е подчинена на неудържимия порив да разрушава всяко благополучие, всяко благоденствие на човека в тукашния физически свят.
Защото да се говори за съществуванието на елементарните Духове на раждането и смъртта, означаваше следното: върху човека според духовно-душевното му развитие след атлантската катастрофа да се стовари разрушителната стихия на един буен и разяждащ огън. Бихме могли да си послужим и с друго сравнение. Ако човек вникне в тези елементарни Духове на раждането и смъртта с пълно и будно съзна ние, той ще се сблъска с такива сили, които са непреодолимо враждебни спрямо живота в неговия вид тук на физическия план. Дори само това трябва да се приеме от една нормално развита душа като опасна и разтърсваща истина: че тези ръководещи божествено-духовни Същества, които са отговорни за раждането и смъртта на човека, са така враждебно настроени спрямо всичко, което тук на физическия план се явява за човека като здраве, благополучие и т.н. Ако човек би осъществявал само това, което му носи удоволствие и радост: Да се движи удобно и сигурно всред физическия свят, да заспива и да се пробужда бодър и здрав, да ръководи делата си целенасочено и мъдро ако духовните Същества действуваха в подобен смисъл, тогава раждането и смъртта просто нямаше да съществуват. В далечното минало Боговете вече показаха, че за да се стигне до раждане и смърт, са необходими такива Същества, чиято вътрешна природа е подчинена на неудържимия порив да разрушава всяко благополучие, всяко благоденствие на човека в тукашния физически свят.
към текста >>

241. 7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Определени процеси от близкото минало днес просто не могат да се извършват по същия начин, както например се извършваха през Четвъртата следатлантска епоха.
Вече споменах, че през миналите епохи, дори и през Четвъртата следатлантска епоха, у хората живееха такива сили, които в хода на развитието се промениха значително и просто станаха други. Аз споменах още, че и самото ясновидство днес е съвсем друго, днес то почива на други фактори. Определени процеси от близкото минало днес просто не могат да се извършват по същия начин, както например се извършваха през Четвъртата следатлантска епоха. Ето един типичен пример: През Четвъртата следатлантска епоха съществуваше нещо, което можем да наречем "изпитания с огън". Естествено, хората днес си въобразяват, че всичко това е било плод на суеверие. Тези изпитания впрочем се състояха в следното за да се докаже вината или невинността на един човек, той трябваше да мине по нажежена метална решетка. Ако той получеше изгаряния, считаха го за виновен; ако успееше да мине не вредим по нажежената решетка, обявяваха го за невинен. Естествено, днешните хора приемат подобен разказ за суеверие от миналото, обаче този факт е самата истина.
към текста >>

242. 8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

И ако Вие вникнете в тази противоположност, тогава пред погледа Ви ще се изправи колосалната разлика между Запада, който тържествено се кълне във всичко, свързано с неговото минало, и Изтока, който скъсва с всичко, което беше неговото минало.
Днес това не струва нищо стига да разполагаш с американски долари: Ето толкова долара и етичните идеали са готови. Обаче в просторите на Изтока това не може да се случи. Там съществува една реална линия на развитие. Там никому не може да хрумне: сега светът е длъжен да приеме всичко, което сме постигнали ние. Там действително може да се потвърди това, което съм казвал и преди: че условията не трябва да съвпадат,че по този начин нещо се поставя в движение, нещо, което няма да е вечно всред нас впрочем аз не искам да вземам страна, искам само да посоча огромната противоположност. И ако Вие вникнете в тази противоположност, тогава пред погледа Ви ще се изправи колосалната разлика между Запада, който тържествено се кълне във всичко, свързано с неговото минало, и Изтока, който скъсва с всичко, което беше неговото минало.
към текста >>

243. 10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Несъмнено, когато човекът е обърнат към духовния свят, това минало може да му липсва, това е вярно.
Обаче тази скрита еволюционна способност, е вече там, вътре в растението, само че под невидима форма. По сходен начин изглежда и светът около нас. Вътре в него е спотаено невидимото бъдеще, цялото бъдеще. Там е спотаено и миналото, но то е вече повехнало, изсушено, мъртво; то е като един вид труп. Всеки естественик, всеки природоизследовател стига само до миналото, до образа на трупа. Несъмнено, когато човекът е обърнат към духовния свят, това минало може да му липсва, това е вярно. Обаче пълната действителност следва да включва в себе си и невидимото.
към текста >>

Защото те са теории, възникващи от трупове, от мъртвото минало на света.
И ето как от една страна хората създават Кант-Лапласовата теория, а от друга страна говорят за края на света, подражавайки на професор Dewar спомнете си за вчерашната ми публична лекция -, който конструира в главата си един край на Земната планета,когато хората ще четат своите вестници при температури от няколко стотин градуса под нулата, всред стени, намазани със светещ белтък; и бих искал да зная как ще бъде издоено млякото, за което се казва, че ще бъде в твърдо агрегатно състояние. Това са нелепи представи, както всъщност и цялата Кант-Лапласова теория. Веднага след като човек се опита да приложи тези теории в непосредственото си наблюдение върху света, те отказват да му служат. Защо? Защото те са теории, възникващи от трупове, от мъртвото минало на света.
към текста >>

244. Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Съвременният човек не се отличава външно физически особено много от човека на онова минало, което обикновено е предмет на историческото разглеждане.
Трябва да се каже, че е много необходимо, особено в нашето съвремие, това разбиране да се разпространи сред човечеството. Съвременният човек не се отличава външно физически особено много от човека на онова минало, което обикновено е предмет на историческото разглеждане. В това историческо разглеждане най-многото се стига назад до третата следатлантска епоха. Описанието на това, което лежи преди нея, е доста мъгляво историческо разглеждане, ала съвременният човек се придържа само към него. В течение на времето душевният живот на човечеството много се е променил. Но не може да се каже, че външният физически живот, преобразяването на организма също са променени. Поради това хората не забелязват, не се и стремят да забележат какво всъщност става, какво се разиграва и има своите импулси в духовния свят.
към текста >>

245. ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Той изживява гръцките богове, изживява цялото минало на човечеството.
Следователно лекарят трябва да започне да извлича от болния не само каквото е изживял индивидуално, но и всякакви други неща, които изобщо не е изживял индивидуално, каквито не са и навън в света, а са душевно съдържание. При това психоаналитиците стигат дотам да кажат: Всъщност човекът е изживял не само това, което е преживял сам от своето физическо раждане, а всичко възможно от своето физическо раждане назад. И това сега тътне в него. Следователно човек, който се ражда днес, подсъзнателно изживява също например легендата за Едип. Той не само учи легендата за Едип в училище, а я изживява. Той изживява гръцките богове, изживява цялото минало на човечеството. И най-лошото е, че човекът изживява всичко това, но то не се издига в съзнанието му. Психоаналитикът трябва следователно да си каже и дори стига дотам да си каже: Гръцкото дете също е изживявало това, но на гърците то е било разказвано, те са го изживявали в съзнанието. Днешният човек също го изживява, но то тътне в него - при екстровертния човек в несъзнателните мисли, при интровертния като несъзнателни чувства. Това бушува в хората, бушува като демони.
към текста >>

246. Бележки към текста GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Затова не знаем нищо за това минало.“
120. Ото Вайнингер, 1880–1903, философ. „Пол и характер“, Виена, 1903 г. когато четете неговата последна книга: „За последните неща“, издадена от Мориц Рапапорт, Виена, 1907 г. Цитатът дословно гласи: „Може би поради това нямаме спомени за състоянието си преди раждането, понеже чрез раждането си сме потънали прекалено дълбоко и сме загубили съзнанието, а за да се роди човек само с инстинкти, означава да му липсват разумни решения и знание. Затова не знаем нищо за това минало.“
към текста >>

247. Съдържание GA_184 Космическа предистория на човечеството

Мисленето като зародиш на бъдещето, волята като съзнание за отдалеченото минало.
Фатализъм и дуализъм. Халюцинациите на интелекта и илюзорната природа. Предчувствие, пророческо видение, Апокалипсис. Космическа омраза и космически разум. Мисленето като зародиш на бъдещето, волята като съзнание за отдалеченото минало.
към текста >>

248. Втора лекция, 7 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Хората е трябвало да мислят вече малко по-различно, отколкото до Мистерията на Голгота, но в тях още е действало непосредственото минало.
Но след това дойде Мистерията на Голгота. Сега всичко това вече го няма. Не Мистерията на Голгота – именно тя би трябвало да представлява замяната на изгубеното – а самото време внесе в човешкото развитие това, че хората се оказаха отрязани от съзнателно общуване с божествено-духовния свят на третата йерархия. Обаче от това остана паметта, историческата памет. И така е било в началото след Мистерията на Голгота. Хората е трябвало да мислят вече малко по-различно, отколкото до Мистерията на Голгота, но в тях още е действало непосредственото минало. В непосредственото минало човечеството е знаело, че божествено-духовните същества вплитат своето действие в земните дела, подреждат ги и влияят на всичко, което хората правят на Земята. Затова древният човек е бил уверен, че ако той основава държава – употребявайки тук думата „държава“, ние не сме съвсем прави, но хората днес така са свикнали да казват, – ако древните хора са създавали социални структури, те са знаели: тези социални структури се създават под влияние на третата йерархия. Човек е възприемал своите учреждения на Земята, като божествени учреждения. Достатъчно е само да изучите историята на Египет, и то съвсем без да ползвате ясновиждане, и ще се убедите, че египтянинът е бил напълно уверен, че това, което хората създават тук на Земята за своя обществен съвместен живот, се управлява от съществата на третата йерархия. Така е било до Мистерията на Голгота.
към текста >>

В непосредственото минало човечеството е знаело, че божествено-духовните същества вплитат своето действие в земните дела, подреждат ги и влияят на всичко, което хората правят на Земята.
Сега всичко това вече го няма. Не Мистерията на Голгота – именно тя би трябвало да представлява замяната на изгубеното – а самото време внесе в човешкото развитие това, че хората се оказаха отрязани от съзнателно общуване с божествено-духовния свят на третата йерархия. Обаче от това остана паметта, историческата памет. И така е било в началото след Мистерията на Голгота. Хората е трябвало да мислят вече малко по-различно, отколкото до Мистерията на Голгота, но в тях още е действало непосредственото минало. В непосредственото минало човечеството е знаело, че божествено-духовните същества вплитат своето действие в земните дела, подреждат ги и влияят на всичко, което хората правят на Земята. Затова древният човек е бил уверен, че ако той основава държава – употребявайки тук думата „държава“, ние не сме съвсем прави, но хората днес така са свикнали да казват, – ако древните хора са създавали социални структури, те са знаели: тези социални структури се създават под влияние на третата йерархия. Човек е възприемал своите учреждения на Земята, като божествени учреждения. Достатъчно е само да изучите историята на Египет, и то съвсем без да ползвате ясновиждане, и ще се убедите, че египтянинът е бил напълно уверен, че това, което хората създават тук на Земята за своя обществен съвместен живот, се управлява от съществата на третата йерархия. Така е било до Мистерията на Голгота. След Мистерията на Голгота е останала само паметта за това.
към текста >>

249. Четвърта лекция, 13 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Ако разглеждам омразата така, че казвам, че на нея са базирани великите начални събития, това, че можем да се индивидуализираме, да се обособим, че не всичко се слива в една обща първобитна мъгла, с това соча към феномена, към факта на омразата от далечното минало, в това минало, когато човек още не се е отделил в своята сегашна форма; аз соча към много, много отдалеченото минало.
Ако си изясним, какво означава фактът, че действителни духовни същности се изявяват, от една страна, както луциферическите в такова явление като омразата, или както ариманическите в такива неща като езика или мисленето, трябва също, от друга страна, да си изясним, доколко тези неща са важни в общите мирови взаимовръзки и какво място заемат в тях. Ако разглеждам омразата така, че казвам, че на нея са базирани великите начални събития, това, че можем да се индивидуализираме, да се обособим, че не всичко се слива в една обща първобитна мъгла, с това соча към феномена, към факта на омразата от далечното минало, в това минало, когато човек още не се е отделил в своята сегашна форма; аз соча към много, много отдалеченото минало. Тоест давам ви представа за омразата, която съответства на далечното, далечното минало, когато човек още не се е отделил от общия миров ред. Можем да говорим за различните природни царства, които познаваме – достатъчно е само да прочетете моята книга „Въведение в тайната наука“, – как те са се образували: минерално, растително, животинско и човешко царство. Ние можем да говорим за тези природни царства. Когато говорим за тях не от гледна точка на илюзията, а от гледна точка на тяхната действителност, във всички тях вътре живее силата на омразата, но тази омраза, която ви описах като космическа омраза.
към текста >>

Тоест давам ви представа за омразата, която съответства на далечното, далечното минало, когато човек още не се е отделил от общия миров ред.
Ако си изясним, какво означава фактът, че действителни духовни същности се изявяват, от една страна, както луциферическите в такова явление като омразата, или както ариманическите в такива неща като езика или мисленето, трябва също, от друга страна, да си изясним, доколко тези неща са важни в общите мирови взаимовръзки и какво място заемат в тях. Ако разглеждам омразата така, че казвам, че на нея са базирани великите начални събития, това, че можем да се индивидуализираме, да се обособим, че не всичко се слива в една обща първобитна мъгла, с това соча към феномена, към факта на омразата от далечното минало, в това минало, когато човек още не се е отделил в своята сегашна форма; аз соча към много, много отдалеченото минало. Тоест давам ви представа за омразата, която съответства на далечното, далечното минало, когато човек още не се е отделил от общия миров ред. Можем да говорим за различните природни царства, които познаваме – достатъчно е само да прочетете моята книга „Въведение в тайната наука“, – как те са се образували: минерално, растително, животинско и човешко царство. Ние можем да говорим за тези природни царства. Когато говорим за тях не от гледна точка на илюзията, а от гледна точка на тяхната действителност, във всички тях вътре живее силата на омразата, но тази омраза, която ви описах като космическа омраза.
към текста >>

И така, ние знаем, – ако схематично изобразим космическото минало до днешния момент от времето (виолетовото) (след като толкова много говорихме за така наречения закон за запазване на силата или веществото, който не съществува!), в известен смисъл това, което от гледна точка на природата е реално в настояще време, прекратява съществуването си чак до ниво вещество.
И така, ние знаем, – ако схематично изобразим космическото минало до днешния момент от времето (виолетовото) (след като толкова много говорихме за така наречения закон за запазване на силата или веществото, който не съществува!), в известен смисъл това, което от гледна точка на природата е реално в настояще време, прекратява съществуването си чак до ниво вещество. Ние знаем: това, което днес е духовно видимо присъстващо, е зародиш за вещественото бъдеще (червеното). Наблюдавайки духовно тези неща, можем да кажем: всичко това, което в дадения момент принадлежи на миналото, произтича от духовното. То е стигнало до завършек. Бъдещето също произтича от духовното. Но то никога не би се фиксирало в природния ред, ако действаше законът за запазване на силата и веществото.
към текста >>

Но ако използвайки методите на духовната наука се потопим във волята и се опитаме да разберем субекта на нашата собствена воля, – волята е само дейност, – тогава волята ще се окаже нещо, което носи в себе си съзнанието за далечното минало, космическото минало.
Но това мислене е също зародиш на бъдещето. И както семето на растението днес не е нещо, което има значение за реалността на растителния свят, а в най-добрия случай ще се развие чак на следващата година, така и днешното мислене няма ценност за действителността. То се намира в такова отношение към имащото действителна ценност, както малкото дете по отношение на възрастния човек. Мисленето, собствено, изцяло е предназначено за бъдещето; и то в бъдеще ще добие реално значение, както от семето впоследствие се развива цялостно растение. Действителното съдържание, субстанцията на мисленето има днес ценност само като зародиш. Но ако използвайки методите на духовната наука се потопим във волята и се опитаме да разберем субекта на нашата собствена воля, – волята е само дейност, – тогава волята ще се окаже нещо, което носи в себе си съзнанието за далечното минало, космическото минало. Никога няма да успеете чрез интелекта да разберете нещо в еволюционния свят, ако посредством имагинация, инспирация и интуиция не се потопите във волята; защото само в човешката воля, която в същото време гради целия човешки организъм, е заключен субектът, който както вие имате памет по отношение на обичайния си живот, има памет за космическото минало.
към текста >>

Никога няма да успеете чрез интелекта да разберете нещо в еволюционния свят, ако посредством имагинация, инспирация и интуиция не се потопите във волята; защото само в човешката воля, която в същото време гради целия човешки организъм, е заключен субектът, който както вие имате памет по отношение на обичайния си живот, има памет за космическото минало.
И както семето на растението днес не е нещо, което има значение за реалността на растителния свят, а в най-добрия случай ще се развие чак на следващата година, така и днешното мислене няма ценност за действителността. То се намира в такова отношение към имащото действителна ценност, както малкото дете по отношение на възрастния човек. Мисленето, собствено, изцяло е предназначено за бъдещето; и то в бъдеще ще добие реално значение, както от семето впоследствие се развива цялостно растение. Действителното съдържание, субстанцията на мисленето има днес ценност само като зародиш. Но ако използвайки методите на духовната наука се потопим във волята и се опитаме да разберем субекта на нашата собствена воля, – волята е само дейност, – тогава волята ще се окаже нещо, което носи в себе си съзнанието за далечното минало, космическото минало. Никога няма да успеете чрез интелекта да разберете нещо в еволюционния свят, ако посредством имагинация, инспирация и интуиция не се потопите във волята; защото само в човешката воля, която в същото време гради целия човешки организъм, е заключен субектът, който както вие имате памет по отношение на обичайния си живот, има памет за космическото минало.
към текста >>

В това се състои разликата между човешкия интелект и човешката воля, че човешкият интелект развива памет само за персоналния, индивидуален живот, а волята, до която човек няма достъп посредством своя интелект, има памет за космическото минало.
В това се състои разликата между човешкия интелект и човешката воля, че човешкият интелект развива памет само за персоналния, индивидуален живот, а волята, до която човек няма достъп посредством своя интелект, има памет за космическото минало. Човек носи в себе си паметта за космическото минало, но без духовнонаучното изследване интелектът няма достъп до това. И така, може да се каже: от едната страна стои човекът като волящо същество, носещо в себе си, ако можем да наречем това памет, – говорим само образно, – памет за космическото минало. И като интелектуално същество той носи в себе си само настоящето, доколкото интелектът е само зародиш на бъдещето, но още не е нещо настоящо. Както семето на растението – трябва да повторя това – още не носи в себе си нищо настояще, а нещо бъдещо, по същия начин интелектът така се отнася към волята, както малкото семенце на растението към цялото растение. Но доколкото сме волящо същество, ние стоим, като космически човек, благодарение на индивидуализацията изцяло на почвата на миналото; доколкото сме индивидуалности, ние се намираме в настоящето и се готвим да израснем в бъдещето.
към текста >>

Човек носи в себе си паметта за космическото минало, но без духовнонаучното изследване интелектът няма достъп до това.
В това се състои разликата между човешкия интелект и човешката воля, че човешкият интелект развива памет само за персоналния, индивидуален живот, а волята, до която човек няма достъп посредством своя интелект, има памет за космическото минало. Човек носи в себе си паметта за космическото минало, но без духовнонаучното изследване интелектът няма достъп до това. И така, може да се каже: от едната страна стои човекът като волящо същество, носещо в себе си, ако можем да наречем това памет, – говорим само образно, – памет за космическото минало. И като интелектуално същество той носи в себе си само настоящето, доколкото интелектът е само зародиш на бъдещето, но още не е нещо настоящо. Както семето на растението – трябва да повторя това – още не носи в себе си нищо настояще, а нещо бъдещо, по същия начин интелектът така се отнася към волята, както малкото семенце на растението към цялото растение. Но доколкото сме волящо същество, ние стоим, като космически човек, благодарение на индивидуализацията изцяло на почвата на миналото; доколкото сме индивидуалности, ние се намираме в настоящето и се готвим да израснем в бъдещето.
към текста >>

И така, може да се каже: от едната страна стои човекът като волящо същество, носещо в себе си, ако можем да наречем това памет, – говорим само образно, – памет за космическото минало.
В това се състои разликата между човешкия интелект и човешката воля, че човешкият интелект развива памет само за персоналния, индивидуален живот, а волята, до която човек няма достъп посредством своя интелект, има памет за космическото минало. Човек носи в себе си паметта за космическото минало, но без духовнонаучното изследване интелектът няма достъп до това. И така, може да се каже: от едната страна стои човекът като волящо същество, носещо в себе си, ако можем да наречем това памет, – говорим само образно, – памет за космическото минало. И като интелектуално същество той носи в себе си само настоящето, доколкото интелектът е само зародиш на бъдещето, но още не е нещо настоящо. Както семето на растението – трябва да повторя това – още не носи в себе си нищо настояще, а нещо бъдещо, по същия начин интелектът така се отнася към волята, както малкото семенце на растението към цялото растение. Но доколкото сме волящо същество, ние стоим, като космически човек, благодарение на индивидуализацията изцяло на почвата на миналото; доколкото сме индивидуалности, ние се намираме в настоящето и се готвим да израснем в бъдещето.
към текста >>

Както нашият зародишен интелект се просветлява от ариманическия принцип, така луциферическото приспива волевия субект, който, собствено, носи в себе си цялото минало, така че човек нищо вече не знае за това минало.
И както в нашия интелект се намесва ариманическото, така в нашата воля, доколкото тя спи, се разиграва луциферическото. Както нашият зародишен интелект се просветлява от ариманическия принцип, така луциферическото приспива волевия субект, който, собствено, носи в себе си цялото минало, така че човек нищо вече не знае за това минало.
към текста >>

Тогава главата на човека ще се представи на наблюдателя като образувание, в което се отразява далечното минало; тогава на наблюдателя ще се представи системата на крайниците като нещо, сочещо в далечното бъдеще.
Но така, както днешните научни направления се опитват да обяснят природния ред, те не отчитат това, което е разделено във времето, те поставят тези неща едно до друго и така стигат до абстракции. Особено голяма е съблазънта просто да се съпоставя едното с другото: причина – следствие, причина – следствие, причина – следствие – абстрактно илюзорно причинно-следствено подреждане! Знаем от обясненията, които ви дадох миналата година, а също и през тази година, че не може така да се разглежда природата, че природата може само тогава да се обясни, ако на първо място, в нея се вижда отражение на духа. Тогава ще стигнем до истинското учение за метаморфозата, до истинския гьотеанизъм. Тогава главата на човека ще се представи на наблюдателя като образувание, в което се отразява далечното минало; тогава на наблюдателя ще се представи системата на крайниците като нещо, сочещо в далечното бъдеще. Но това, което тук е представено във вид на отделни явления, не само е свързано помежду си като причина и следствие, но представлява имагинация, израз на това, което стои зад него. Ние никога няма да разберем човешката глава, ако я виждаме само като израстваща от целия останал организъм, докато, всъщност, тя се е образувала от целия Космос и се е образувала от Космоса по различен начин, отколкото, например, крайниците. Физикът би се изсмял, ако някой започне да твърди, че магнитната стрелка затова показва север, защото вътре в себе си тя има силата да показва на север; обяснението е, че Космосът, тоест земният магнетизъм, дава направлението на магнитната стрелка. Обаче в човека или изобщо в организма всичко трябва да израства направо от него самия!
към текста >>

Както магнитната стрелка поради космически причини показва с едната страна север, а с другата страна юг, по същия начин, – но сега поради космическо-времеви причини, – човек със своята глава сочи към далечното минало, когато самата Земя е претърпяла метаморфоза, а със своята система на крайниците сочи към далечното бъдеще.
Както магнитната стрелка поради космически причини показва с едната страна север, а с другата страна юг, по същия начин, – но сега поради космическо-времеви причини, – човек със своята глава сочи към далечното минало, когато самата Земя е претърпяла метаморфоза, а със своята система на крайниците сочи към далечното бъдеще. Той е космически ориентиран във времето. И това би било създаване на учението за метаморфозата, това е истинският гьотеанизъм: издигането от голия илюзорен каузален ред към разбирането на природата посредством имагинацията. Когато това, което се намира пред нас, го разбираме като образ на нещо друго, тогава се издигаме над голата илюзия.
към текста >>

250. Пета лекция, 14 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

От това, което говорихме вчера, знаете, че човек е така ориентиран в живота спрямо Космоса – вчера ви припомних образа на магнитната стрелка, – че, например, формата на главата му сочи към далечното минало, а формата на крайниците му сочи към далечното бъдеще, както единият полюс на магнитната стрелка сочи север, а другият полюс сочи на юг.
Във всеки от тези периоди в човешкия живот става нещо важно. От това, което говорихме вчера, знаете, че човек е така ориентиран в живота спрямо Космоса – вчера ви припомних образа на магнитната стрелка, – че, например, формата на главата му сочи към далечното минало, а формата на крайниците му сочи към далечното бъдеще, както единият полюс на магнитната стрелка сочи север, а другият полюс сочи на юг.
към текста >>

За далечното минало тази способност за разбиране не е пригодна.
Днес още можете отчетливо да се изразявате, ясно да говорите и пишете, фиксирайки казаното, но това няма да продължи дълго – защото в близкото бъдеще времето ще върви по-бързо, ако може да се употреби такъв парадоксален израз, отколкото е вървяло в миналото, – така че ще бъде съвсем невъзможно да се разбира написаното или казаното от нас днес така, както сега го разбираме. И чак в бъдеще, след много време, нашият разсъдък ще бъде способен да разбира това, което ние говорим и пишем. Историкът се хваща за свидетелствата, той се осланя на външните свидетелства. Но от това, дали има или няма свидетелства, не зависи нашето разбиране за едно или друго, а то зависи от това, доколко е развита способността ни за разбиране. За далечното минало тази способност за разбиране не е пригодна. И ако го няма това отричане, тогава възниква теорията на Кант-Лаплас и подобните ѝ. Често съм говорил за това. Какво в края на краищата е теорията на Кант-Лаплас, освен жалък опит посредством съвременния разум да се измисли нещо относно произхода на света, без оглед на това, че нашето разбиране, нашето нормално душевно устройство са токова отдалечени от възникването на света, че нещото, което съвременното съзнание може да измисли за времето, което трябва да се обхваща от теорията на Кант-Лаплас, съвсем на нищо не съответства.
към текста >>

Разбирането за това, че ако искаме да надникнем в далечното минало трябва да прибегнем към друг вид познание, също се дава от духовната наука.
Разбирането за това, че ако искаме да надникнем в далечното минало трябва да прибегнем към друг вид познание, също се дава от духовната наука. За далечното минало човек изобщо нищо не може да узнае, ако не прибегне до духовнонаучното изследване, ако не се опита да разбере битието, използвайки други сетива, различни от обикновения интелект. И така, ако се има предвид това, което казах сега, може ясно да се види, колко свит е хоризонтът на съвременния човек, и как той не иска да се издигне на други степени на изследвания, на други степени на познанието по отношение на такива неща, за разбирането на които даващият днес тон обикновен интелект е недостатъчен. Ние знаем, че трябва да се издигаме към имагинативното, инспиративното и интуитивното знание. Тогава тези знания ще ни въведат в другите епохи; само те могат да допълнят това, което може да се разглежда като отделен остров на битието, когато се намираме в съвременната душевна настройка.
към текста >>

За далечното минало човек изобщо нищо не може да узнае, ако не прибегне до духовнонаучното изследване, ако не се опита да разбере битието, използвайки други сетива, различни от обикновения интелект.
Разбирането за това, че ако искаме да надникнем в далечното минало трябва да прибегнем към друг вид познание, също се дава от духовната наука. За далечното минало човек изобщо нищо не може да узнае, ако не прибегне до духовнонаучното изследване, ако не се опита да разбере битието, използвайки други сетива, различни от обикновения интелект. И така, ако се има предвид това, което казах сега, може ясно да се види, колко свит е хоризонтът на съвременния човек, и как той не иска да се издигне на други степени на изследвания, на други степени на познанието по отношение на такива неща, за разбирането на които даващият днес тон обикновен интелект е недостатъчен. Ние знаем, че трябва да се издигаме към имагинативното, инспиративното и интуитивното знание. Тогава тези знания ще ни въведат в другите епохи; само те могат да допълнят това, което може да се разглежда като отделен остров на битието, когато се намираме в съвременната душевна настройка.
към текста >>

251. Шеста лекция, 15 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Имаме различни образи на отношенията между различните същества от йерархиите в зависимост от това, дали говорим за минало, настояще или бъдеще.
Би било пълна глупост, ако кажем, че, например, човек едва от определена възраст става разумен, а дотогава той се е отдавал на своята необуздана волева природа, и че едното се е развило от другото. В духовната област няма развитие в този смисъл, и ако при детето виждаме, че представите, чувствата и волята при него се изразяват по-различно, отколкото при стареца, можем само да кажем, че детето се намира в друга духовна област, където борбата между различните същества се разиграва по друг начин. В тази духовна област не става такова развитие, за което вчера говорихме. В тази духовна област само тогава ще разберем миналото, ако кажем, че образът на борбата, образът на отношенията, образът на взаимоотношенията между съществата от висшите йерархии, този образ се различава от образа, който отразява взаимоотношенията на йерархиите, когато говорим за настоящето време. И ще имаме друг образ, когато говорим за бъдещето. Имаме различни образи на отношенията между различните същества от йерархиите в зависимост от това, дали говорим за минало, настояще или бъдеще. И би било безсмислено да се казва, че образът на борбата в бъдеще се развива от образа на борбата в миналото. Тези неща в областта на духовното се намират в определени отношения едно към друго, а не се развиват последователно една от друго. Затова не трябва да се говори за развитие, а само за духовна перспектива, на което по друг повод вече съм ви обръщал внимание. И така, може да се каже: когато разглеждаме човека като духовно-душевно същество, няма никакъв смисъл да говорим за него, че първо е бил дете, преминал е през смяна на зъбите, след това е преминал през полово съзряване и т.н. Това, което в областта на телесно-душевното се проявява като еволюция, като развитие, е свързано с духовно-душевното, в което за развитие и дума не може да става, а само за преход във взаимоотношенията между съществата от висшите йерархии от един начин към друг; тоест става дума за взаимоотношения между съществата от висшите йерархии.
към текста >>

252. Седма лекция, 20 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Абстрактното пространство, за което човек днес едва ли знае повече от това, че има дължина, ширина и височина, това абстрактно пространство е било съвсем, съвсем друга представа в далечното минало, представа, която днес още се е запазила в особено чувствителните хора; обаче от нея днес са останали само следи.
Какво си представя днес човек, говорейки за пространство? Три разположени перпендикулярно едно към друго измерения или, ако се прелистят философските книги, протежението на физическите предмети; има и други определения за пространство. Но всичко това, – представете си само колко разсъдъчно, хладно и абстрактно е всичко това! Трите разположени перпендикулярно едно на друго измерения, или всичко това, което изучаваме по отношение на пространството в геометрията: колко ужасно абстрактно и разсъдъчно-понятийно е! Толкова разсъдъчно-понятийно, че пространството – заедно с времето – е станало за Кант субективна сянка, гола форма на съзерцание на сетивни явления. Абстрактното пространство, за което човек днес едва ли знае повече от това, че има дължина, ширина и височина, това абстрактно пространство е било съвсем, съвсем друга представа в далечното минало, представа, която днес още се е запазила в особено чувствителните хора; обаче от нея днес са останали само следи. Не е нужно да отиваме толкова далеч – едва до VI, VII, VIII век преди Христа, – за да докажем, че по това време пространството е било нещо съвсем друго за човешката душа, отколкото тази разсъдъчна абстракция, която за човешката душа днес е пространството. Човешка душа още в ранногръцкия период е възприемала пространството като нещо, с което тя е чувствала своята жива връзка. Тя се е чувствала като поместена в нещо живо, когато се е усещала вътре в пространството.
към текста >>

Изцяло и напълно то е било живо във втория следатлантски период, в праперсийската епоха, и, естествено, би предизвикало студени тръпки в учениците на Заратустра, ако някой им кажеше, че времето протича равномерно, по права линия, от минало към бъдеще.
То е свързано с живото преживяване на времето. Времето не се е възприемало от древните толкова абстрактно, колкото го усещат днес; но самото конкретно преживяване на времето е било изгубено още по-рано, отколкото конкретното преживяване на пространството. Ако днес с правилно разбиране се прочете Платон или Аристотел[ii], не както ги четат някои днешни професори, – често съм ви цитирал една бележка, която Хебел[iii] е направил в своя дневник, където един от професорите стои пред факта, че в неговото училище на учебните занятия присъства прероденият Платон, и той разказва, че този професор чете заедно с класа един от диалозите на Платон, и прероденият Платон получава лоша оценка от този професор за този диалог, както пише в своя дневник Хебел, – който днес чете Платон и Аристотел с действително, дълбоко разбиране, навсякъде при тях ще намери, че в VI, VII, VIII век преди Христа са изпитвали още чувството за време. Чувството за пространство вече е угасвало при Платон и Аристотел, но все още отчетливо се е забелязвало. Но чувството за живо преживяване на времето било изгубено още по-рано. Изцяло и напълно то е било живо във втория следатлантски период, в праперсийската епоха, и, естествено, би предизвикало студени тръпки в учениците на Заратустра, ако някой им кажеше, че времето протича равномерно, по права линия, от минало към бъдеще.
към текста >>

И в гносиса още е било смътно живо чувството за време, – но едва ли достъпно за познанието, – когато не са казвали, че протича по права линия от минало към бъдеще, а са говорели за еони, за творящи същества, които тогава ги е имало, и от които е станало последващото, когато еоните един на друг са си предавали импулсите на творението.
И в гносиса още е било смътно живо чувството за време, – но едва ли достъпно за познанието, – когато не са казвали, че протича по права линия от минало към бъдеще, а са говорели за еони, за творящи същества, които тогава ги е имало, и от които е станало последващото, когато еоните един на друг са си предавали импулсите на творението. В имагинациите времето се е представяло примерно така, че последователно йерархиите от предшестващи същества са предавали импулсите на последващите, и последващото по някакъв начин винаги е изхождало от предшестващото, и предшестващото в известен смисъл е обхващало последното. И на предшестващото винаги се е гледало като на божествено по отношение на последващото. „Последващото“ се е възприемало като небожествено, „предшестващото“ се е възприемало като божествено. Този поглед върху поврата, който е станал в развитието от божественото към небожественото, е бил живо преживяване на времето. Всичко би се разпаднало, ако не се е сплитало в единство божественото и небожественото, което е идентично с нашите днешни абстрактни минало и бъдеще.
към текста >>

Всичко би се разпаднало, ако не се е сплитало в единство божественото и небожественото, което е идентично с нашите днешни абстрактни минало и бъдеще.
И в гносиса още е било смътно живо чувството за време, – но едва ли достъпно за познанието, – когато не са казвали, че протича по права линия от минало към бъдеще, а са говорели за еони, за творящи същества, които тогава ги е имало, и от които е станало последващото, когато еоните един на друг са си предавали импулсите на творението. В имагинациите времето се е представяло примерно така, че последователно йерархиите от предшестващи същества са предавали импулсите на последващите, и последващото по някакъв начин винаги е изхождало от предшестващото, и предшестващото в известен смисъл е обхващало последното. И на предшестващото винаги се е гледало като на божествено по отношение на последващото. „Последващото“ се е възприемало като небожествено, „предшестващото“ се е възприемало като божествено. Този поглед върху поврата, който е станал в развитието от божественото към небожественото, е бил живо преживяване на времето. Всичко би се разпаднало, ако не се е сплитало в единство божественото и небожественото, което е идентично с нашите днешни абстрактни минало и бъдеще.
към текста >>

253. Осма лекция, 21 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Ако всичко беше така, както го искаха тези същества, ние бихме били откъснати от цялото наше космическо минало.
Ако всичко беше така, както го искаха тези същества, ние бихме били откъснати от цялото наше космическо минало. Защото цялото ни днешно битие е основано на това, че в този смисъл, както е описано във „Въведение в тайната наука“, ние имаме зад себе си космическо минало; ние сме преминали през епохите Сатурн, Слънце и Луна. Според преминаването ни през епохите Сатурн, Слънце и Луна, съществата от висшите йерархии, – те са имали особен интерес за това, в Космоса да се появи човекът, – съществата, които са творци на човечеството, са ни развили и са ни довели до земното битие. В земното битие, съответно на единия от потоците, сме такива хора, които описахме по-горе. Това са сили, които биха искали да ни формират само като земни хора. Ако те биха победили, биха ни откъснали от нашето минало, свързано със Сатурн, Слънце и Луна.
към текста >>

Защото цялото ни днешно битие е основано на това, че в този смисъл, както е описано във „Въведение в тайната наука“, ние имаме зад себе си космическо минало; ние сме преминали през епохите Сатурн, Слънце и Луна.
Ако всичко беше така, както го искаха тези същества, ние бихме били откъснати от цялото наше космическо минало. Защото цялото ни днешно битие е основано на това, че в този смисъл, както е описано във „Въведение в тайната наука“, ние имаме зад себе си космическо минало; ние сме преминали през епохите Сатурн, Слънце и Луна. Според преминаването ни през епохите Сатурн, Слънце и Луна, съществата от висшите йерархии, – те са имали особен интерес за това, в Космоса да се появи човекът, – съществата, които са творци на човечеството, са ни развили и са ни довели до земното битие. В земното битие, съответно на единия от потоците, сме такива хора, които описахме по-горе. Това са сили, които биха искали да ни формират само като земни хора. Ако те биха победили, биха ни откъснали от нашето минало, свързано със Сатурн, Слънце и Луна. Те биха ни консервирали в земния живот, биха ни направили само земни хора.
към текста >>

Ако те биха победили, биха ни откъснали от нашето минало, свързано със Сатурн, Слънце и Луна.
Ако всичко беше така, както го искаха тези същества, ние бихме били откъснати от цялото наше космическо минало. Защото цялото ни днешно битие е основано на това, че в този смисъл, както е описано във „Въведение в тайната наука“, ние имаме зад себе си космическо минало; ние сме преминали през епохите Сатурн, Слънце и Луна. Според преминаването ни през епохите Сатурн, Слънце и Луна, съществата от висшите йерархии, – те са имали особен интерес за това, в Космоса да се появи човекът, – съществата, които са творци на човечеството, са ни развили и са ни довели до земното битие. В земното битие, съответно на единия от потоците, сме такива хора, които описахме по-горе. Това са сили, които биха искали да ни формират само като земни хора. Ако те биха победили, биха ни откъснали от нашето минало, свързано със Сатурн, Слънце и Луна. Те биха ни консервирали в земния живот, биха ни направили само земни хора. Към това се стремят определени сили. Това са ариманическите сили. Ариман се стреми да ни направи хора, живеещи само във времето, той се стреми да изтръгне нашия земен живот от космическото ни минало. Той се стреми да направи Земята изолирано същество, а нас да ни направи съвсем земни.
към текста >>

Ариман се стреми да ни направи хора, живеещи само във времето, той се стреми да изтръгне нашия земен живот от космическото ни минало.
Това са сили, които биха искали да ни формират само като земни хора. Ако те биха победили, биха ни откъснали от нашето минало, свързано със Сатурн, Слънце и Луна. Те биха ни консервирали в земния живот, биха ни направили само земни хора. Към това се стремят определени сили. Това са ариманическите сили. Ариман се стреми да ни направи хора, живеещи само във времето, той се стреми да изтръгне нашия земен живот от космическото ни минало. Той се стреми да направи Земята изолирано същество, а нас да ни направи съвсем земни.
към текста >>

Ариманическите същества се опитват да изтръгнат човека с цялото му земно битие от космическото му минало и да го консервират в земното.
Ние бихме били изтръгнати от земното битие. Тези същества са недоволни от Земята, те ненавиждат Земята, те биха искали Земята да я няма. Те биха искали да откъснат човека от Земята, те биха искали да му дадат чисто битие в царството на вечността; те биха искали да се очистят от всичко, което протича във времето, както описах това. Това са луциферическите същества. Луциферическите същества се стремят към точно противоположното на ариманическите същества. Ариманическите същества се опитват да изтръгнат човека с цялото му земно битие от космическото му минало и да го консервират в земното. Луциферическите същества се стремят да отхвърлят Земята, да отхвърлят от човека всичко земно и изцяло и напълно да го одухотворят, така, че да не му въздейства нищо земно, така, че да бъде свободен от земните сили. Те биха искали да виждат в него само космическо същество, те биха искали Земята да се отклони от еволюцията, тя да стане откъсната във вселената. Ако Ариман иска Земята да стане самостоятелна, за да се превърне тя за хората в целия свят, луциферическите същества се стремят Земята да се отхвърли, да се откъсне от човечеството, и то да се увлече в това царство, в което се намират самите луциферически същества, в света на чистото постоянно съществуване. За да постигнат това, луциферическите същества постоянно се опитват да направят интелекта на човека автоматичен и да потиснат в нас свободната воля. Ако интелектът стане чисто автоматизиран, ако свободната воля се потисне, тогава с автоматизиран интелект, без да се опираме на нашата воля, а изхождайки от волята на боговете, бихме изпълнявали каквото ни задължат.
към текста >>

Ти си човек, – така си мисли той, – колебаещ се между две възможности: или изцяло да останеш във времевия поток, да се минерализираш, вцепениш и станеш просто земен човек като изгубиш своето космическо минало; или да се разтвориш в духа, да станеш духовен автомат и тогава ти няма да достигнеш целите на човешкото битие, ще станеш дух.
Какво значи, да развива космическите усещания? Това означава, че е нужно да се научим да гледаме на света малко по-различно, отколкото сме свикнали да го разглеждаме от гледна точка на майята. Ако се върви през света с науката за инициацията, тогава се появяват чувства, които ги няма, когато просто живеем в разбиранията на майята. Появяват се чувства, които обикновеният човек разглежда не само като парадоксални, но и като глупави, като празни фантазии, но които намират своята обосновка в истинската действителност. Този, който притежавайки науката за инициацията вижда човека, го вижда колебаещ се между двете усещания. Ти си човек, – така си мисли той, – колебаещ се между две възможности: или изцяло да останеш във времевия поток, да се минерализираш, вцепениш и станеш просто земен човек като изгубиш своето космическо минало; или да се разтвориш в духа, да станеш духовен автомат и тогава ти няма да достигнеш целите на човешкото битие, ще станеш дух. Може да се каже: когато така разглеждаме човека, пред нас сякаш се изправят двама човека: един, когото го грози опасност да се вкамени в своята форма, да стане плътен и вцепенен в своята форма и да се срасне със Земята, и друг, когото го грози опасност да изтръгне от себе си всичко, което има тенденция към минерализация, към втвърдяване, да стане съвсем мек, медузообразен и накрая да се разтвори във вселената, като духовен автомат. Тези две същества се изправят пред наблюдателя, притежаващ науката за посвещението, когато той вижда човека. И те обхваща, бих казал, страх, – простете ми, че трябва да избирам думи, които ги има в езика, звучи малко парадоксално, когато ги използваме за царството на действителността, – когато виждаш хората, как всички те внезапно се появяват като забележителните образи, които понякога са видими в скалистите планини: конник на кон, сякаш изсечен от камъка, или други образи в планините, спяща дева и т. н., такива стават хората, сраствайки се с каменистите породи на Земята и продължавайки да живеят като минерални форми. Или изтръгват от себе си всичко, което води към минерализация, и стават медузообразни: органите, които трябва да бъдат прибрани, могат да се раздуят, ушите могат да станат гигантски, да обхванат шията, от рамената могат да израснат крилообразни органи, сраствайки се с всичко останало; всичко това има мека консистенция, както при морската медуза, но сякаш разпускайки се от собствената си вълнова форма.
към текста >>

Ариманическите духове биха искали да унищожат нашето минало и да ни върнат заедно със Земята в изходната точка, биха искали да отстранят нашето минало, да ни консервират на Земята и след това да ни преместят там, където бихме били като същества на Сатурн.
И ако изцяло следвахме Луцифер и луциферическите духове, бихме били като деца, юноши и девойки, бихме имали добри познания за вечното, но примерно на двадесет и осем годишна възраст бихме получавали склероза и скоро след това изглупявали, така че това, което бихме могли да развием като човешко разбиране, ще избие в склероза, а това, което възприемем в младостта си, би било духовно автоматизирано. Луциферическите духове биха искали отсега да ни приберат в духовния свят, за да не преминем стадиите на развитие Юпитер, Венера и Вулкан, преди да сме станали космически същества. Те не смятат това за необходимо; те се стремят да отделят човека от Земята и да го приведат към божествено-духовните цели с това, което вече е развил в епохите Сатурн, Слънце и Луна. Това е поток, който иска по възможност да ускори развитието на човека. Луциферическите същества биха искали да щурмуват с нас, и колкото се може по-скоро да ни въведат в космическото общество от същества. Ариманическите духове биха искали да унищожат нашето минало и да ни върнат заедно със Земята в изходната точка, биха искали да отстранят нашето минало, да ни консервират на Земята и след това да ни преместят там, където бихме били като същества на Сатурн. Това е ретроградно, забавящо движение. В крайна сметка, животът се състои от движения напред и назад, и трябва да бъде намерено равновесното състояние между двете.
към текста >>

254. Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Защото ако човечеството иска да намери изход от днешните заблуди, от заблудите от последните години, то трябва да се обърне към своето минало.
Съвсем не е задължително, това, което е получено със средствата на духовното виждане, да не трябва да се доказва; нужно е само да се прокара правилния път, така че и с външни опитни средства да се покаже, че е вярно това, което е получено чрез духовното виждане. Именно такива разглеждания имат огромно значение за близкото бъдеще на човечеството. Защото ако човечеството иска да намери изход от днешните заблуди, от заблудите от последните години, то трябва да се обърне към своето минало. Това, че човек днес е склонен да разглежда всичко в естественонаучен ракурс, няма нищо общо с християнството като такова, а е резултат от ситуацията, която описах. Така че в западното културно развитие действително можем да наблюдаваме действието на тези две сили, тези два потока: от една страна, християнският поток, от друга страна това, което дълбоко е повлияло на западното мислене, и което може да се изучава, изучавайки средновековния духовен живот.
към текста >>

255. Вътрешният аспект на социалния въпрос GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Луциферическото минало и ариманическото бъдеще.
Вътрешният аспект на социалния въпрос. Луциферическото минало и ариманическото бъдеще.
към текста >>

256. 2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Онова, което накрая е намерило своя непосредствен завършек в човешката глава, е свързано с едно далечно минало развитие.
Тогава трябва да си кажем: онова, което намира днес израз във формата на човешката глава, то се е развило бавно и постепенно. То се е развило минавайки през Сатурновото развитие, през Слънчевото развитие, през развитието на старата Луна и след това се развило по-нататък през Земната епоха. Но не е така с останалата част на човешкото тяло. Би било напълно погрешно да се търси една единна история на развитието на човека, на целия човек. Можем да кажем: развитието на главата ти сочи в миналото към предшествуващите планетарни степени на развитието на нашата Земя: към Лунното развитие, Слънчевото развитие, Сатурновото развитие. Онова, което накрая е намерило своя непосредствен завършек в човешката глава, е свързано с едно далечно минало развитие. Обаче когато прибавим към това всичко останало, което принадлежи към човека, ние не трябва да отиваме в миналото чак до Сатурновото развитие, а трябва да кажем: онова, което човекът носи на себе си вън от своята глава, можем да го проследим в миналото, доколкото то представлява развитието на гърдите, до планетарната Лунна епоха, а това, което са крайниците, се е прибавило едвам през време на образуването на Земята. Ние разглеждаме правилно човека само тогава, когато кажем сравнително приблизително следното. Но моля Ви, схващайте само като сравнение.
към текста >>

Ако говорим въобще за една връзка на човека с животинския свят относно развитието, ние можем само да кажем: онова, което се намира в човешката глава, е свързано с едно минало развитие на животните.
Можете много лесно да си представите хипотетично: чрез някакви органически отношения в Космоса, чрез някакви отношения на напрежение, свързани с отношения на растеж, с вътрешни отношения на растеж, човекът би си прибавил някакви нови крайници. Тогава не бихме могли да проследите в миналото цялата човешка форма до предишното развитие, а бихте казали: човекът, доколкото той се е развил, трябва да бъде проследен в миналото; обаче в определен момент, само в определен момент се прибавил този или онзи член на неговото същество. Фактът, че сме заставени да не мислим така относно главата и останалия човек, се дължи на това, че чисто по отношение на външната пространствена големина останалият човек е по-голям отколкото главата. Истината е обаче тази, че развитието е започнало най-далече в миналото и останалата част на неговото тяло се е прибавила едвам по-късно. Ако говорим въобще за една връзка на човека с животинския свят относно развитието, ние можем само да кажем: онова, което се намира в човешката глава, е свързано с едно минало развитие на животните. Човешката глава е една преобразена животинска форма, много силно преобразено животинска форма.
към текста >>

257. 5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Но с други думи това означава: християнството само е минало покрай тези хора, те нямат нищо християнско в себе си.
Именно тогава, когато човек е добил едно разбиране за метаморфозата на човечеството, както аз описах по-рано това, той забелязва това, колко много са остана ли назад такива души, защото те са участвували всъщност в тази метаморфоза. Мемоарите на Трипиц и мемоарите на Лудендорф третират само случайно за днешните събития. Те биха могли също така добре да третират за военните събития на Юлий Цезар. Това може да бъде точно доказано от онзи, който притежава метода да докаже нещо подобно. Но с други думи това означава: християнството само е минало покрай тези хора, те нямат нищо християнско в себе си. Думи те имат без съмнение може би са се молили през младостта си в християнски църкви, може би, не зная, за Тирпиц не вярвам това, за Лудендорф също така, но това не би означавало нищо по-нататък но в сърцата си те нямат действителния Христов Импулс, нямат го в душите си. Те са останали назад на една предишна степен на развитието на човечеството. При една такава конфигурация на мисленето могат да дойдат духовете, за които аз говорих; те могат да завладеят тази конфигурация на мисленето, привличат я към себе си. Чрез това искат те да създадат своята власт. Чрез това в решенията на тези хора идва един чужд елемент, един елемент от един духовен свят, който сега упражнява свое то влияние.
към текста >>

258. 6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Като хора на настоящото ние не можем да постигнем това, като отново се връщаме към културата на Йога, тя е нещо минало.
Като хора на настоящото ние не можем да постигнем това, като отново се връщаме към културата на Йога, тя е нещо минало. Защото, видите ли, самият процес на дишането се е изменил. Естествено Вие не можете да докажете това в клиниката. Обаче Третата следатлантска културна епоха насам процесът на дишането при човека е станал друг. Говорейки грубо можем да кажем: в третата следатлантска културна епоха човекът дишаше още душа, сега той диша въздух. Не само нашите представи са станали материалистични, самата действителност е изгубила своята душа.
към текста >>

Аз често пъти съм превеждал миловидния пример, който е свързан с нещо грубо, недодялано: в 1835 година следователно от тогава не е минало още едно столетие – ученият медицински колегиум в Бавария е бил запитан, когато са искали да построят първата железопътна линия от Фюрт до Нюрнберг, дали е хигиенично да се построи една такава железопътна линия?
Това е нещо, което нашето време изисква. Това е нещо, което хората, които днес искат да разберат времето, трябва да схванат с всички нишки на техния душевен живот. От дълго време хората са проявявали съпротива против всичко онова, което трябваше да бъде внесено като нещо необикновено в човешкия светоглед. Аз често пъти съм превеждал миловидния пример, който е свързан с нещо грубо, недодялано: в 1835 година следователно от тогава не е минало още едно столетие – ученият медицински колегиум в Бавария е бил запитан, когато са искали да построят първата железопътна линия от Фюрт до Нюрнберг, дали е хигиенично да се построи една такава железопътна линия? Тогава медицинският колегиум казал документът за това съществува, то не е никак една измислица че не трябва да се строи никаква железопътна линия, защото хората, които ще се движат по този начин върху земната почва, ще станат нервни. Но нека прибавим още: ако вече биха съществували такива хора, които биха искали да имат железопътни линии, тогава отляво и отдясно на железопътната линия би трябвало да бъдат издигнати високи дъсчени стени, за да не получат сътресения на мозъка онези хора, покрай които ще минава влакът. Да, видите ли: едно нещо е едно такова съждение, което се произнася, друго нещо е ходът на развитието на човечеството. Днес ние се смеем на записаното в един такъв документ, какъвто е оставил Баварският медицински колегиум в 1835 година. Но, нали, ние нямаме никакво право да се смеем току така на подобно нещо: ако днес ни се случи нещо подобно, бихме се отнесли по същия начин.
към текста >>

259. 7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Ако действително бъдат проследени нещата и можем да имаме едно око, можем да имаме едно душевно око за особеното поведение на един човек, когато имен но можем да чувствуваме, какво казва между думите един такъв човек, или какво казва той в самите думи, тогава можем да стигнем до едно такова минало, чувствено възбуждащо го събитие както аз го охарактеризирах.
Кой ли не е изпитвал още, че при някой човек, когато добре познава, може би внезапно настъпва едно лошо настроение, без да се знае, от къде идва то. От най-високото добро настроение, човекът преминава внезапно, без видима външна причина, в най-лошо настроение. Ако действително бъдат проследени нещата и можем да имаме едно око, можем да имаме едно душевно око за особеното поведение на един човек, когато имен но можем да чувствуваме, какво казва между думите един такъв човек, или какво казва той в самите думи, тогава можем да стигнем до едно такова минало, чувствено възбуждащо го събитие както аз го охарактеризирах. И през цялото промеждутъчно време в света е станало нещо, което не би станало, ако човекът не би имал посоченото чувствено възбуждане. Обаче цялото е един процес, който освен това, че човекът го изживява, става също още обективно вън от човека. Вие виждате, колко много случаи са налице, които съществуват в света и които показват, че тези неща са произведени от това, което самият човек изживява в своите чувства, и които са просто обективни процеси на света.
към текста >>

260. 8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Неговото време е минало".
"Утилистаристична етика, материалистично схващане на историята, позинивистична теория на познанието, детерминистична философия: всички те не са вече жизнеспособни на новата атмосфера. Обаче марксизмът е изграден върху този стълб. Неговото време е минало".
към текста >>

261. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

И когато разгледаме някои от съвременните окултни общества, ще видим навсякъде стойността на нещата, които се застъпват, в това, че можем да ги отнесем към най-далечното минало.
Ние също можахме да изпитаме често, че в нашите редове прониква такъв един стремеж. Колко често и често, когато искаме да изразим особено ценна та страна на един окултен стремеж, е било обръщано вниманието върху това, колко стари са тези неща. На пример веднъж между нас се намираше един мъж, който искаше да се представи нещо като розенкройцер. И общо взето, когато казваше нещо, което не беше друго освен негово най-висше, тривиално частно мнение, той не пропускаше да каже: както са казвали "старите" розенкройцери. Но той никога не е изоставил старото. И когато разгледаме някои от съвременните окултни общества, ще видим навсякъде стойността на нещата, които се застъпват, в това, че можем да ги отнесем към най-далечното минало. Някои от тях произхождат от розенкройцерството в тяхната форма, разбира се други естествено произхождат от по-далечни минали времена, особено от древния Египет, и ако някой може да "продаде" египетска храмова мъдрост, тогава голяма част от човечество то се задоволява само с нейното обявяване.
към текста >>

262. 12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

То е минало само през различни метаморфози.
Защото това, което имаме като духовен живот, като наш европейски духовен живот, е на първо място от гръцки произход, минавайки само през римския. Римският духовен живот е само една преходна станция. Без съмнение в по-ново време с този произхождащ от древна Гърция духовен живот се е смесил и друг, който произхожда от това, което наричаме техниката на различните области, която не беше още достъпна на гърците: техниката на механическата същност, техниката на търговията и т.н. Бих могъл да кажа: към нашите университети са се прибавили техническите висши училища, търговските висши училища, които донасят един елемент на по-новото време към това, което се влива в нашите души чрез нашите хуманистични, свързани с гръцкия духовен живот училища; то се влива не само в душите на някоя така наречена образована класа, защото онова, което днес са социалистическите теории, което живее също и в главите на пролетариата, е само едно отклонение, един разклон от онова, което произхожда всъщност от гръцкия духовен живот. То е минало само през различни метаморфози. Обаче този духовен живот има своя по-нататъшен произход от изтока. И онова, което намираме при Платона, което намираме при Хераклита, при Питагора, при Емпедокла, при Анаксагора, всичко това е дошло от изтока. Онова, което намираме при Есхила, при Софокла, при Еврипида, е дошло от изтока, онова, което намираме при Фидиаса, е дошло от изток. Гръцката култура е дошла изцяло от изтока. Тя е изпитала една значителна промяна в пътя от изтока към Гърция.
към текста >>

Гъркът искаше да покаже, как в типа на Меркурий в гърцизма с интелигентността се е сляло онова, което е било старо, минало ясновидство, което още продължаваше да живее като суеверие, което беше от по-ниска форма, как това съществуваше на основата на културата и как изпъкваше ариецът, който беше представен художествено с главата на Зевса, на Атина Палада и т.н.
Гърците са представили също художествено значително възникването на човека на интелигентността от другото човечество: защото гърците имат в тяхната пластика достатъчно е само тя да бъде точно проучена три силно различаващи се едни от други типове. Те имат арийския тип, който притежава главата на Аполон, главата на Атина Палада, главата на Зевс, главата на Хера. Сравнете ушите на Аполон с ушите на главата на Меркурий, носа на Аполон с носа на главата на Меркурий, и ще видите, колко различен е този последен тип. Гъркът искаше да покаже, как в типа на Меркурий в гърцизма с интелигентността се е сляло онова, което е било старо, минало ясновидство, което още продължаваше да живее като суеверие, което беше от по-ниска форма, как това съществуваше на основата на културата и как изпъкваше ариецът, който беше представен художествено с главата на Зевса, на Атина Палада и т.н. И стоящите съвсем долу, съществуващите с размътените остатъци на ясновидството раси, които също живееха още в Гърция, обаче особено в перифериите на древна Гърция, са запазени отново в един друг тип на скулптурата: в типа на сатира, който отново се различава напълно от типа на Меркурий. Сравнете носа на сатира с носа на Меркурий, ушите на сатира с ушите на Меркурий и т.н. Гъркът е направил да се влее в неговото изкуство онова, което е носел в своето съзнание за своето развитие.
към текста >>

263. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Всичко онова, което характеризира живота на нашите училища, основни и висши засега пропускам средните степени ни връща към едно далечно минало.
Днес е дошло време, когато трябва сериозно да бъде поставен въпросът: "Откъде е дошъл целият този духовен живот и какво е било онова в течението на неговото развитие, в хода на неговата еволюция, което му е придало характерът, който той носи днес? " Ако се върнем до истинския произход на този духовен живот, трябва да преминем през определени спирки по нашия път. Всичко онова, което характеризира живота на нашите училища, основни и висши засега пропускам средните степени ни връща към едно далечно минало. Хората обикновено не знаят колко далеч води това, например в случая на основното училище, че то ни връща във времето на древна Гърция. В основата си нашият духовен живот днес се подхранва от импулси, съществували в древна Гърция под различна форма, и които оттогава просто са били променяни. Но тези импулси не водят началото си дори и от древна Гърция. Те произлизат от далечния изток. Преди хиляди години в своя извор на изток те несъмнено имали различна форма от онази, която имали в древна Гърция.
към текста >>

264. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 31. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Така минало и бъдеще са свързани заедно в навечерието на Нова Година, в този Космически новогодишен ден.
Така минало и бъдеще са свързани заедно в навечерието на Нова Година, в този Космически новогодишен ден. Защото онова, което предстои, е наистина един вид Космически новогодишен ден. Бъдещето стои пред нас като един огромен въпрос, не като неопределен абстрактен въпрос, а като конкретен въпрос. Как можем да се доближим до онова, което като въпрос поставен на човечеството под формата на духовно откровение, се стреми все повече и повече от последната третина на XIX век насам да навлезе в нашия Земен свят? И как да го поставим спрямо откровенията на миналото? Тези въпроси би трябвало да се изживеят.
към текста >>

265. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Тези пасажи се отнасят към случвалото се преди повече от 30 години, към едно минало, което тогава беше настояще.
Посрещайки ви днес с новогодишни поздравления, бих искал да изразя пожеланието всеки един от вас да осъзнае в дълбините на своята душа колко големи и настойчиви са изискванията на настоящия момент що се отнася до еволюцията на човечеството, и като резултат от това осъзнаване всеки един от своето собствено място да съдейства доколкото може в изпълнението на онова, от което човечеството се намира в такава нужда. По това време на годината, символично изразяващо срещата на миналото и бъдещето, бих искал вместо въведение към нашето новогодишно съзерцание, което с право е също и съзерцаване на целия ход на времето, да припомня няколко откъса от есета, които написах преди повече от 30 години и които скоро ще бъдат публикувани. Въпреки че са свързани с лични преживявания, тези съчинения имат определено значение, ако искаме да се вгледаме в цялото духовно положение на днешния ден. Моята цел когато ги писах беше, както ще забележите, да пробудя съвестта на германския народ, да дам израз на онова, което можеше да се възприеме дори тогава като поначало липсващо в духовния живот на германската нация. Ще ви прочета няколко пасажа от едно от есетата, озаглавено "Духовният знак на днешния ден". Тези пасажи се отнасят към случвалото се преди повече от 30 години, към едно минало, което тогава беше настояще. Аз прибавих самия духовен живот, преобладаващ по онова време, към симптомите, проявяващи се най-подчертано в мисловния живот на германската нация. Аз написах: "Нашето поколение си пропомня със свиване на раменете периода, когато през целия духовен живот на германския народ протичаше един философски поток. Мощният импулс на времената, завладяващ умовете на хората в края на миналото столетие (т.е. на XVIII век) и в началото на това, и смело посрещащо най-висшите задачи, които можем да си представим, сега се разглежда като нежелано отклонение. Ако някой се осмели да повдигне възражение, когато разговорът се насочи към фантазиите на Фихте или към въображаемата игра на мисли и думи на Хегел, той бива сметнат от своите слушатели просто за дилетант, който има толкова слаба идея за духа на съвременното научно изследване, колкото и за пълнотата и сериозността за философските методи.
към текста >>

266. 4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Тя е, така да се каже, инспирирана от нашето минало, първоначално от онова минало, което лежи между нашата последна смърт и среднощния час на Битието.
Вие виждате как изглеждат тези неща пред духовния поглед: Как ги разглеждаме веднъж откъм физическата страна и друг път откъм духовната страна, и как едва тогава образът на изграждащия се човек застава действително пред нашата душа. Обаче доколкото сме в сферата на мислите и техния копнеж към изграждането на човека, ние сме тласнати надолу към физическото битие, където се оказваме сродни с всички имагиниращи Същества от Йерархията над човека. И точно в мига, когато се извършва този обрат, нашата проникната от Азът душа открива възможностите да живее и в двете разклоняващи се направления, да живее космически в тях, докато следвайки импулса, устремен към бъдещия човек, не се инкарнира в даден човешки индивид. След смъртта, душата води един сложен, труден живот, и точно в среднощния час на Битието тя преминава над пропастта. Тя е, така да се каже, инспирирана от нашето минало, първоначално от онова минало, което лежи между нашата последна смърт и среднощния час на Битието. Ние минаваме през среднощния час на Битието благодарение на една активност, която спрямо инспирацията изживяна вътрешно, е сродна и, погледнато външно: направо идентична с експирацията, произлизаща на свой ред от предишни наши съществувания. Прекосили душата среднощния час на Битието, ние срещаме вече онези Същества, които стоят две степени над човека и които, както казах, живеят в експирация.
към текста >>

267. 5. Пета лекция, 2 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

И ако психологическият поглед обхване всичко, което е натрупано в Гьотевата душа преди 1790 година, наред с това, което после радва и мъчи душата му до смъртта ако си представим живо предшествуващите и последващи събития тогава пред нас ще се очертае забележителния факт, че всяко моментно душевно настроение на човека представлява взаимодействие между това, което е минало, което човек знае, и това което тепърва идва и още не е дадено като негова съзнателна опитност.
Например ние можем да си поставим задачата да изследваме Гьоте, а при него душевните настроения са нещо подчертано защото това лесно може да се извърши с помощта на неговите дневници и писма, с неговите забележителни произведения, в които ние можем просто биографически да проследяваме ден след ден и час след час. Възможно е да си поставим например задачата да изследваме по един фин психологичен начин душевното настроение на Гьоте, да кажем, през 1790 година. Най-напред ще трябва да опишем това ду шевно настроение възможно най-точно. И след като го опишем, ние ще бъдем принудени да се насочим в две направления извънредно важно е да запомним това да, ще бъдем насочени в две направления: към Гьотевия живот преди 1790 година и към живота му след 1790 година. И ако психологическият поглед обхване всичко, което е натрупано в Гьотевата душа преди 1790 година, наред с това, което после радва и мъчи душата му до смъртта ако си представим живо предшествуващите и последващи събития тогава пред нас ще се очертае забележителния факт, че всяко моментно душевно настроение на човека представлява взаимодействие между това, което е минало, което човек знае, и това което тепърва идва и още не е дадено като негова съзнателна опитност. Но под формата на един общ чувствен фон, несъзнаваното вече хвърля своята сянка върху арената на съзнанието. Конкретното душевно настроение има своите тайни, но до тях, в известен смисъл, може да се стигне и биографически. Тук обаче ние се докосваме до онези области от човекознанието, които хората обикновено пренебрегват. Какво ще му донесе бъдещето, това човек още не знае поне така си мисли. Но в своя чувствен живот, той знае!
към текста >>

Така че ако действително навлезем в тези неща, ще прозрем как в този земен живот, минало и бъдеще се преплитат и как съдружно и общо пронизват чувствената сфера на душата.
И ако продължим да изследваме нещата още по-нататък и изследваме например душевното настроение на един човек, за когото добре знаем, че няколко години след съответното душевно настроение той умира, тогава ние ще видим съвсем точно, как приближаващата смърт предварително хвърля светлина върху цялостната му душевна нагласа. Така че ако действително навлезем в тези неща, ще прозрем как в този земен живот, минало и бъдеще се преплитат и как съдружно и общо пронизват чувствената сфера на душата. Поради тази причина чувствата съдържат и нещо неясно за самия човек. Поради тази причина те се вмъкват в живота като нещо елементарно и първично, защото те вече са оцветени от това, което ние тепърва ще из живеем.
към текста >>

Ако погледнем в мисловната тъкан от обратната страна, където сноват нашите субективни мисли, ние сме поставени в потока на човешкото минало.
Да, това което сега казах, е нещо което постоянно се извършва в човека. Но в същото време Вие ще видите: От една страна имаме чувствата, тяхното проникване в организма, прехода им във волята. Това което не се осъществи в действие и, така да се каже, застине в Азът, то се превръща в бъдещата Карма, то ни отпраща към бъдещето на човека. Ако погледнем в мисловната тъкан от обратната страна, където сноват нашите субективни мисли, ние сме поставени в потока на човешкото минало. Тук ще търсим нашата минала, нашата завършена Карма. А в самите чувства наистина се сблъскват по един забележителен начин миналото и бъдещето на човека. Човекът е така да се каже роден от мислите, живее в чувствата, а в своята воя изгражда това, което минава с него през Портата на смъртта.
към текста >>

Обаче ние можем да продължим нататък и да запитаме: Как става така, че тези субективни мисли, които ни хрумват в асоциация с външните сетивни впечатления, се свързват тъкмо с нашето минало?
С тези думи ние загатваме собствено и за субективния душевен живот, който имаме по времето между раждането и смъртта. Обаче ние можем да продължим нататък и да запитаме: Как става така, че тези субективни мисли, които ни хрумват в асоциация с външните сетивни впечатления, се свързват тъкмо с нашето минало? Виждате ли, ние осъзнаваме субективната мисъл най-напред именно като мисъл. Като мисъл тя има в себе си определено представно съдържание. Така че когато визираме куба, ние навлизаме в това определено представно съдържание. Обаче Вие не трябва да забравяте: в човешкия душевен живот мисли, чувства и воля не могат да се разделят.
към текста >>

В обичайния диапазон на чувствата от острата депресия до крайната веселост се разиграва срещата на човешкото минало с човешкото бъдеще в този живот между раждането и смъртта.
По този начин нашата воля се прониква от нашата моралност, и в дълбоката същност на човека постоянно бушува борбата между това, което човек сваля от своята морална интуиция долу в областта на волята и това, което там, долу, се вълнува и клокочи в неговия инстинктивен живот. Да, всичко това постоянно се извършва в човека. Обаче което се извършва там долу в човека, е в същото време това, което подготвя неговото човешко бъдеще след смъртта. То пробива и в чувствата, но фактически това бъдеще живее във волята. Това бъдеще нахлува в областта на чувствата и пулсира там като нагласа, като настроение, като нещо, което има значение за живота между раждането и смъртта. В обичайния диапазон на чувствата от острата депресия до крайната веселост се разиграва срещата на човешкото минало с човешкото бъдеще в този живот между раждането и смъртта. Обаче това, което преминава след смъртта, то се заражда там долу.
към текста >>

И за една истинска психология защото това, което днес наричат психология, е само един сбор от формалности и неистини би било от извънредна важност, да изследва душевното настроение на човека в такъв момент, когато минало и бъдеще се проникват взаимно.
И така, ние виждаме: нашите чувства се устремяват срещу нашите субективни мисли и им вдъхват живот; обаче те се натъкват също и на обективната мисловна мрежа, и тъкмо в нея ние изживяваме себе си като едно същество, което със своето раждане е предадено на земното си битие. От другата страна обаче, ние можем да изживеем себе си като такова същество, което минава отвъд смъртта. Необходимо е само истински да вникнем в дълбоката човешка същност, за да открием в нея това, което се изявява над самия човек, т.е. отвъд раждането и смъртта, разгръщайки се в надсетивния свят. Защото този свят, който не е затворен в сетивата, ни дава всичко, каквото ние всъщност притежаваме. И за една истинска психология защото това, което днес наричат психология, е само един сбор от формалности и неистини би било от извънредна важност, да изследва душевното настроение на човека в такъв момент, когато минало и бъдеще се проникват взаимно. Така човешкият живот би разкрил много от своите загадки, и би ни убедил в неоснователност та на едно често изтъквано възражение: Добре, но какво би се получило тогава от човека, след като той постоянно би могъл да се взира в своята съкровена същност, да разнищва душевните си настроения и по този начин да се пренася в своето бъдеще?
към текста >>

268. 8. Осма лекция, 9 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

И ако сега отново се запитаме за дълбоката същност на тези висши Същества, ние трябва да насочим поглед към далечното минало на Космоса.
Вчера говорихме за душевното и духовното развитие на човека. Докато разглеждахме духовното развитие, ние трябваше да спрем вниманието си върху това, как духовното развитие, т.е. как това, което е духовно-активно в него, възниква в резултат на човешкото взаимодействие и сътрудничество със Съществата от висшите Йерархии. И ако сега отново се запитаме за дълбоката същност на тези висши Същества, ние трябва да насочим поглед към далечното минало на Космоса. От моята „Тайна Наука“ например знаем, че Съществата, които включваме в царството на Ангелои, са преминали през своята човешка степен по време на старото Лунно развитие, че Архангелои са преминали през своята човешка степен по време на старото Слънчево развитие и че Архаи са направили това по времето на Старият Сатурн. Накратко, за да можем в днешния си човешки вид да разберем нещо от Космоса и от висшите Йерархии, ние трябва да отправим поглед към най-далечното минало и да кажем: Искаме ли да разберем човешкото същество като едно проявление на Духа, трябва да погледнем нагоре към днешната степен от развитието на онези Същества, които в отдавна отминали епохи, по свой собствен и особен начин са преминали през това, през което преминава днешния човек по време на настоящото, Земно развитие. Искаме ли да вникнем в духовното разгръщане на човека, ние трябва да обхванем и най-далечното минало на висшите Същества. Освен това, ние разгледахме душевното развитие на човека с един нов, духовен поглед и открихме, че в своите мисли, чувства и воля, то се разиграва в пространствата между Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
към текста >>

Накратко, за да можем в днешния си човешки вид да разберем нещо от Космоса и от висшите Йерархии, ние трябва да отправим поглед към най-далечното минало и да кажем: Искаме ли да разберем човешкото същество като едно проявление на Духа, трябва да погледнем нагоре към днешната степен от развитието на онези Същества, които в отдавна отминали епохи, по свой собствен и особен начин са преминали през това, през което преминава днешния човек по време на настоящото, Земно развитие.
Вчера говорихме за душевното и духовното развитие на човека. Докато разглеждахме духовното развитие, ние трябваше да спрем вниманието си върху това, как духовното развитие, т.е. как това, което е духовно-активно в него, възниква в резултат на човешкото взаимодействие и сътрудничество със Съществата от висшите Йерархии. И ако сега отново се запитаме за дълбоката същност на тези висши Същества, ние трябва да насочим поглед към далечното минало на Космоса. От моята „Тайна Наука“ например знаем, че Съществата, които включваме в царството на Ангелои, са преминали през своята човешка степен по време на старото Лунно развитие, че Архангелои са преминали през своята човешка степен по време на старото Слънчево развитие и че Архаи са направили това по времето на Старият Сатурн. Накратко, за да можем в днешния си човешки вид да разберем нещо от Космоса и от висшите Йерархии, ние трябва да отправим поглед към най-далечното минало и да кажем: Искаме ли да разберем човешкото същество като едно проявление на Духа, трябва да погледнем нагоре към днешната степен от развитието на онези Същества, които в отдавна отминали епохи, по свой собствен и особен начин са преминали през това, през което преминава днешния човек по време на настоящото, Земно развитие. Искаме ли да вникнем в духовното разгръщане на човека, ние трябва да обхванем и най-далечното минало на висшите Същества. Освен това, ние разгледахме душевното развитие на човека с един нов, духовен поглед и открихме, че в своите мисли, чувства и воля, то се разиграва в пространствата между Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
към текста >>

Искаме ли да вникнем в духовното разгръщане на човека, ние трябва да обхванем и най-далечното минало на висшите Същества.
Докато разглеждахме духовното развитие, ние трябваше да спрем вниманието си върху това, как духовното развитие, т.е. как това, което е духовно-активно в него, възниква в резултат на човешкото взаимодействие и сътрудничество със Съществата от висшите Йерархии. И ако сега отново се запитаме за дълбоката същност на тези висши Същества, ние трябва да насочим поглед към далечното минало на Космоса. От моята „Тайна Наука“ например знаем, че Съществата, които включваме в царството на Ангелои, са преминали през своята човешка степен по време на старото Лунно развитие, че Архангелои са преминали през своята човешка степен по време на старото Слънчево развитие и че Архаи са направили това по времето на Старият Сатурн. Накратко, за да можем в днешния си човешки вид да разберем нещо от Космоса и от висшите Йерархии, ние трябва да отправим поглед към най-далечното минало и да кажем: Искаме ли да разберем човешкото същество като едно проявление на Духа, трябва да погледнем нагоре към днешната степен от развитието на онези Същества, които в отдавна отминали епохи, по свой собствен и особен начин са преминали през това, през което преминава днешния човек по време на настоящото, Земно развитие. Искаме ли да вникнем в духовното разгръщане на човека, ние трябва да обхванем и най-далечното минало на висшите Същества. Освен това, ние разгледахме душевното развитие на човека с един нов, духовен поглед и открихме, че в своите мисли, чувства и воля, то се разиграва в пространствата между Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
към текста >>

За духовните царства над човека ние можем да говорим само ако сме запознати с тяхното минало.
За духовните царства над човека ние можем да говорим само ако сме запознати с тяхното минало. Ние знаем обаче, че в своята сегашна дейност, те постигат именно това, което пулсира в нашия Дух. Ако погледнем в душевния свят на човека, ние ще открием там настоящето, ще открием този душевен свят интимно свързан с настоящето. Ако погледнем обаче в телесния свят на човека, ще видим как в този телесен свят ние носим зародишния свят на бъдещето.
към текста >>

Възможно е, скъпи мои приятели, да обединим минало, настояще и бъдеще, и да кажем: Миналото (рис.24, синьо) идва отгоре и обгражда нашата сегашна духовност.
Така се откриват човешките тела според своето духовно устройство. Ако ги наблюдаваме външно те остават тела. Ако проникнем в тяхната вътрешна същност, те стават сила и Дух но сила и Дух, които ще израснат в бъдещето. Възможно е, скъпи мои приятели, да обединим минало, настояще и бъдеще, и да кажем: Миналото (рис.24, синьо) идва отгоре и обгражда нашата сегашна духовност. От нашата духовност навън се излъчва душевния ни живот в мислене, чувства и воля (М, Ч и В). Мисленето се обособява така, че има от
към текста >>

269. Съдържание GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Човешката глава като огнище на един разрушителен процес В „полюса-глава“ човек унищожава своето минало Дванадесетте сетива Представи, чувства и воля от антропософска гледна точка „Психоидните“ феномени като пример за неразбиране на човешката природа Трите основни фактора за спасение на културата: космология, учение за свободата, етика.
Душевният живот на човека и неговите връзки с Космоса. Човешката глава като огнище на един разрушителен процес В „полюса-глава“ човек унищожава своето минало Дванадесетте сетива Представи, чувства и воля от антропософска гледна точка „Психоидните“ феномени като пример за неразбиране на човешката природа Трите основни фактора за спасение на културата: космология, учение за свободата, етика.
към текста >>

270. 6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Ето защо можем да обобщим: Ако човекът беше запазил своите животински форми, с други думи, ако неговата глава беше останала в принуждаващите сили на животинския кръг, в него щеше да клокочи онзи неудържимо вегетиращ живот, който е присъщ на животинската глава, и тогава в своята глава човекът щеше да представлява не друго, а една последица от своето космическо минало.
Ние знаем, че повечето сетива са разположени в главата. Знаем също, че сетивните органи са получили своята първа заложба още през епохата на Стария Сатурн. И ето защо нашите най-добре развити сетива имам пред вид също и сетивните образувания по време на Старото Слънце и Старата Луна ни връщат назад към най-ранните епохи от космическото развитие на Земята. Всяка част от човешката глава ни връща към миналото, и в известен смисъл може да се каже: доколкото в еволюцията на Земята се изгражда и минералното царство, човешката глава като най-древно образование взема най-интензивно участие в минерализацията на човека. И понеже човекът се обособява като една самостоятелна единица, понеже се изтръгва от Космоса, по време на своя живот между раждането и смъртта, в известен смисъл той консервира тази неподвластна вече на Космоса „форма“ и от друга страна този умиращ, себе-минерализиращ живот. Ето защо можем да обобщим: Ако човекът беше запазил своите животински форми, с други думи, ако неговата глава беше останала в принуждаващите сили на животинския кръг, в него щеше да клокочи онзи неудържимо вегетиращ живот, който е присъщ на животинската глава, и тогава в своята глава човекът щеше да представлява не друго, а една последица от своето космическо минало. В своята глава той щеше да носи непосредствените последици от цялото си досегашно космическо развитие. Обаче поради факта, че човекът се изтръгва и освобождава от силите на Зодиака, той разрушава, и в известен смисъл просто унищожава своето космическо минало.
към текста >>

Обаче поради факта, че човекът се изтръгва и освобождава от силите на Зодиака, той разрушава, и в известен смисъл просто унищожава своето космическо минало.
И ето защо нашите най-добре развити сетива имам пред вид също и сетивните образувания по време на Старото Слънце и Старата Луна ни връщат назад към най-ранните епохи от космическото развитие на Земята. Всяка част от човешката глава ни връща към миналото, и в известен смисъл може да се каже: доколкото в еволюцията на Земята се изгражда и минералното царство, човешката глава като най-древно образование взема най-интензивно участие в минерализацията на човека. И понеже човекът се обособява като една самостоятелна единица, понеже се изтръгва от Космоса, по време на своя живот между раждането и смъртта, в известен смисъл той консервира тази неподвластна вече на Космоса „форма“ и от друга страна този умиращ, себе-минерализиращ живот. Ето защо можем да обобщим: Ако човекът беше запазил своите животински форми, с други думи, ако неговата глава беше останала в принуждаващите сили на животинския кръг, в него щеше да клокочи онзи неудържимо вегетиращ живот, който е присъщ на животинската глава, и тогава в своята глава човекът щеше да представлява не друго, а една последица от своето космическо минало. В своята глава той щеше да носи непосредствените последици от цялото си досегашно космическо развитие. Обаче поради факта, че човекът се изтръгва и освобождава от силите на Зодиака, той разрушава, и в известен смисъл просто унищожава своето космическо минало.
към текста >>

Изключително важно е да знаем това, за което говорихме вчера и завчера, изключително важно е да знаем как във формирането на своята глава, човекът общо взето унищожава своето космическо минало.
Изключително важно е да знаем това, за което говорихме вчера и завчера, изключително важно е да знаем как във формирането на своята глава, човекът общо взето унищожава своето космическо минало. Практически, в своята глава човекът се издига над типичните минерализиращи процеси до един вид фино и неуловимо „разреждане“ на материята. Естествено, органичните процеси действуват и в главата. Но важното е, че по този начин в организма нахлува нещо, което се издига над минералната степен, нахлува нещо като един вид разпадане и анихилация на материалния живот (рис. 17). Ако отправим ясен и точен поглед към човешката глава, трябва да заявим: Тази глава е огнището на един унищожителен процес, на един процес, който унищожава материята. Материалният свят бива разрушен и тъкмо по тази причина главата се явява като носител на индивидуалния душевен живот.
към текста >>

Нека отново обобщим: В „полюса-глава“ човекът унищожава своето минало.
Нервите се формират с оглед на сетивата. Обаче с това те умъртвяват сами те себе си. Те биха искали да станат изцяло око или ухо и т.н. И за да не се случи това, те биват проникнати от виталния принцип, от жизнения принцип, който напира от останалия организъм. Човекът, така да се каже, позволява на представите да отлетят. Нека отново обобщим: В „полюса-глава“ човекът унищожава своето минало. Като нервно-сетивен човек, той става, ако ми позволите този израз, носител на образи. И едва тогава той има вече изживяването? наречено „образ“; образът, който се носи и плува в етерния свят.
към текста >>

Ние казахме, че в „полюса-глава“ човек унищожава своето минало.
Ние казахме, че в „полюса-глава“ човек унищожава своето минало. За „полюса-крайници“ важи обратното. Ако човекът би застанал на една прозрачна Земя, така че върху него биха действували животинският кръг и планетарните движения откъм другата страна на Земята, тогава той не би бил в състояние да разгърне каквато и да е самостоятелна инициатива. Той би останал под категоричните и принуждаващи въздействия на планетите и съзвездията. Той стига до свободното разгръщане на своята инициатива само поради факта, че Земята покрива тези планетарни и зодиакални въздействия. Но освен това, ако би бил напълно изложен на тези въздействия, в хода на повтарящите се земни животи особено в своята двигателно-веществообменна система той би развил един прекалено ригиден, прекалено втвърден живот.
към текста >>

В горния край на човешката фигура, където е „полюсът-глава“, човек унищожава своето минало и раздробява материята, превръща я в прах.
Но какво става с противоположния полюс? В горния край на човешката фигура, където е „полюсът-глава“, човек унищожава своето минало и раздробява материята, превръща я в прах. В другия полюс, наречен от нас „веществообмен-крайници“ или „двигателно-веществообменен полюс“, човек се развива по такъв начин, че не позволява на материята да стигне до пълна космическа зрелост. Тя изостава, защото човек я задържа. И ние притежаваме пръсти, палци и т.н., само защото не сме позволили на нашите крайници да израснат според техните собствени намерения. Ако бихме ги оставили да израснат свободно, те не само биха завършвали с нокти; те целите биха се превърнали в огромни и вроговени остриета. Ние, така да се каже, ги задържаме на една по-ранна степен.
към текста >>

Единствено с помощта на антропософското познание ние разбираме как Азът, астралното тяло и етерното тяло участвуват във физическото тяло; едва сега ние забелязваме разликите между душевния мисловен, чувствен и волев живот; едва сега ние откриваме, че душевният мисловен живот е такава част от умиращия организъм, която се формира от „горните“ съзвездия на животинския кръг и от външните планети на нашата система, и че там човекът разрушава своето космическо минало, разрушава и разпилява материята, за да постигне образа, за да постигне изживяването, наречено „образ“.
Вие разбирате, че по този начин ние стигаме до една съвършена зависимост между душевния и телесния живот. Единствено с помощта на антропософското познание ние разбираме как Азът, астралното тяло и етерното тяло участвуват във физическото тяло; едва сега ние забелязваме разликите между душевния мисловен, чувствен и волев живот; едва сега ние откриваме, че душевният мисловен живот е такава част от умиращия организъм, която се формира от „горните“ съзвездия на животинския кръг и от външните планети на нашата система, и че там човекът разрушава своето космическо минало, разрушава и разпилява материята, за да постигне образа, за да постигне изживяването, наречено „образ“. Ние откриваме, че там, в средната област, където е „ритмичният човек“, индивидът може да изживее миналото, както и в Макрокосмоса, доколкото той е свързан с миналото и произлиза от миналото; но наред с всичко това след като вече функционира един постоянен ритъм, било то свързването кислород-водород, или пък ритмичното функциониране на жлезите и техните „екскременти“ той, индивидът, се издига и до нещо друго, а именно, до способността да реагира! Отговорът на Микрокосмоса, или индивидуалната човешка реакция, се осъществява там, където са жлезите. Средният човек живее не само със своите вътрешни ритми, той живее в синхрон с целия свят, отваря се пред света и го приема в себе си. Човекът всмуква света в себе си, той е индивидуално същество само наполовина и непрекъснато се люшка между Макрокосмоса и Микрокосмоса. Това е типично за живота на чувствата.
към текста >>

Ние трябва съвсем точно да знаем как в своя горен край, където е „полюсът-глава“, човекът се отнася по строго определен начин към целия Макрокосмос, как го разрушава, как унищожава своето космическо минало, и как долу, в двигателно-веществообменния полюс, той задържа растежните тенденции и остава, така да се каже, зародиш.
Ако пристъпим към душевно-духовния живот с действително сериозни намерения, тогава във всяка от неговите подробности ще открием това, което хората наричат „взаимодействие“ и т.н. Едва тогава ние ще изковем надеждни понятия за нещата, без да ги свързваме с онази анатомична прегледност, която изследва продуктите на черния дроб, а после със същата методология иска да изследва и мозъка, говорейки за някаква абстрактна мозъчна тъкан. Ние трябва съвсем точно да знаем как в своя горен край, където е „полюсът-глава“, човекът се отнася по строго определен начин към целия Макрокосмос, как го разрушава, как унищожава своето космическо минало, и как долу, в двигателно-веществообменния полюс, той задържа растежните тенденции и остава, така да се каже, зародиш.
към текста >>

271. ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Ние можем да имаме опитност с тях, в нейното величие, в нейната красота, в нейното богатство от насоки; веднъж извършената опитност е вече минало.
Еволюцията в смисъла на посвещението, се показва изключително силно при един особен въпрос: активността на паметта, на спомена, по време на опознаването чрез посвещение. В обикновения живот, ние има ме опитност със самите себе си. Нашият спомен, нашата памет са ту много добри, ту лоши, но ние постигаме паметта. После, по-късно имаме опитности, ние си спомняме за тях. За това, за което имаме опитност в свръхсетивните светове, нещата не стоят така. Ние можем да имаме опитност с тях, в нейното величие, в нейната красота, в нейното богатство от насоки; веднъж извършената опитност е вече минало. И за да може това да се представи отново пред душата, трябва отново да имаме опитност с него. То не се отпечатва, само ако човек трансформира най-напред с много усилия в понятия това, което вижда в свръхсетивния свят, ако човек накара в същото време своя усет да премине в свръхсетивния свят. Това е много трудно.
към текста >>

272. 9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Изглежда странно, но е така: в основни линии, е минало времето, когато беше позволено хората да развиват чистата интелектуалност, чистата мисъл в образи.
В епохата, когато интелектуализмът влага в нашите глави само мисли се ражда свободата, защото мисли те не могат да принуждават. Ако оставим нашите морални импулси да бъдат само чисти мисли, така, както го изложих в моята "Философия на свободата", ще можем да спечелим свободата в нашата епоха. Така времето на интелектуализма трябваше да дойде. Изглежда странно, но е така: в основни линии, е минало времето, когато беше позволено хората да развиват чистата интелектуалност, чистата мисъл в образи. Нещата са стигнали своя край с идването на ХІХ век. И когато хората продължават да развиват чистите мисли образи, тогава тези мисли падат под властта на ариманическите сили, тогава ариманическите сили намират достъп до човека,тогава той губи своята свобода в полза на ариманическите сили. Ето на тази опасност се намира днес съпоставено човечеството.
към текста >>

273. 10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Може да се каже това: хората все повече и повече забравяха това минало на своята душа дух преди раждането, техния поглед все повече и повече се обръщаше към физическия свят, който ги заобикаляше.
Може да се каже това: хората все повече и повече забравяха това минало на своята душа дух преди раждането, техния поглед все повече и повече се обръщаше към физическия свят, който ги заобикаляше. Когато в миналото една душа гледаше посредством своето тяло физическия заобикалящ свят, тя виждаше на всякъде, именно в звездите образите от духовното, което беше напуснала идвайки на земята чрез раждането. Тя виждаше в светлината на Слънцето излъчващата се мъдрост, която беше атмосферата за живот, в която тя беше живяла, тя виждаше в самото Слънце хора на висшите йерархии, от които тя беше изпратена тук-долу на земята. Но човечеството беше забравило това. Ето това усещаха хората, когато настъпиха VІІІ, VІІ и следващите векове преди Мистерията на Голгота. Ако външната история не говори за тях, това просто е една празнота на външната история.
към текста >>

274. ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Не е нужно да се доказва, че споменът се отнася до нещо минало.
Това, което е налице в дневното съзнание, е вече спомен при екзактното ясновидство. Но това, за което си спомняме като изживяване по време на съня, показва, че то няма собствено значение, а има само предварително значение. Запитайте се как преценявате спомена от едно изживяване, което сте имали преди двадесет години. Вие си казвате: «Аз живея в сенчести мисли. Но този спомен чрез своята собствена същност ми дава гаранция, че нямам въображение пред себе си, а отражение на това, което действително е изживяно някога в моя изминал земен живот.» Както споменът съдържа в себе си гаранцията, че се отнася до нещо друго, което действително лежи в миналото, така това, което се съзерцава като нощно изживяване, съдържа в себе си гаранцията, че няма собствено значение, а посочва нещо в бъдещето. Не е нужно да се доказва, че споменът се отнася до нещо минало. Също така, когато е постигнато екзактното ясновидство, не е необходимо да се доказва, че това, което се съзерцава при нощните изживявания, не е въображение от настоящето. Вижда се, че то се отнася до бъдещето на човека, и то до това бъдеще на човека, когато човекът изостави след смъртта си своето физическо тяло, както сега с екзактното ясновидство той го е напуснал само образно.
към текста >>

275. СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Когато имаме спомен за нещо, което сме изживели във физическия живот преди двадесет години, като нормални разумни хора нямаме представата, че го изживяваме сега, а самият спомен показва, че става въпрос за минало събитие.
Не мога да ви разкажа нищо друго освен това, което може да се изследва чрез науката за духа. Ако спите четвърт час, в началото на съня се знае кога настъпва края. И в продължение на четвърт час вие изживявате ретроспективно извършеното от последното ви събуждане. Всичко се разпределя напълно правилно, колкото и чудно да изглежда. И това ретроспективно изживяване е нещо, което лежи между пълната действителност и отражението. Когато имаме спомен за нещо, което сме изживели във физическия живот преди двадесет години, като нормални разумни хора нямаме представата, че го изживяваме сега, а самият спомен показва, че става въпрос за минало събитие. Който прозира ясновидски това, което душата изживява ретроспективно в съня, не го отнася към настоящето, а към бъдещето след смъртта, и също като този, който си спомня какво е изживял преди двадесет години, знае, че събитието е протекло преди двадесет години, така и ясновидски прозиращият съня, знае че това няма значение за настоящето, а е предварителна картина за това, което ще се изживее след смъртта. Той знае, че ние ще трябва да изживеем ретроспективно всички дела, които сме извършили на Земята. Затова тази картина в съня е полуистина, полуотражение, защото се отнася до бъдещето. За обикновеното съзнание тя е несъзнателно изживяване на това, което човекът ще преживее в душевния свят, както го описвам в книгата си «Теософия». Интуитивното и инспирираното съзнание, описани в моята книга «Как се постига познание за висшите светове», черпят от наблюдението на съня какво човекът ще преживее в първия стадий след смъртта.
към текста >>

А любовта, която човекът може да разгърне тук като общочовешка обич, е отслабената зародишна сила на това, което напълно ще разцъфти след смъртта: минало, бъдеще.
В това, което изразява твоята уста, ти познаваш какво си спомня твоята душа, как тя обича, как живее, а не отзвука от това, което си бил в духовния свят.» Но в изкуството ние пристъпваме в известен смисъл няколко крачки назад от живота и се приближаваме към това, което сме били преди раждането си и което ще бъдем в живота си след смъртта. И ако можем да познаем как споменът е отзвук на това, което сме имали в живота си преди раждането, как разгръщането на любовта е зародишът на това, което ще имаме след смъртта, когато в известен смисъл чрез духовното познание осъзнаем миналото и бъдещето на човешкото съществуване, то в изкуството - доколкото е възможно за човека, намиращ се в своята физическа организация - ние извикваме в настоящето това, което ни свързва с духа. Това, че по наивен начин то ни пренася през непосредственото настояще в духовния свят, придава същинския блясък на изкуството. Този, който успява да прозре вътрешния човешки живот, си казва: «Човекът обикновено си спомня само нещата, които е преживял в непосредствения си преминал земен живот. Но силата, чрез която той си спомня за земните си преживявания, тази сила е само отслабената сила на неговото същинско съществуване в предземния му живот. А любовта, която човекът може да разгърне тук като общочовешка обич, е отслабената зародишна сила на това, което напълно ще разцъфти след смъртта: минало, бъдеще. И както например в пеенето и в рецитирането трябва истински да се свърже това, което представлява човека, да се свърже именно споменът с това, как човекът се отдава на света, т.е. любовта, то във всяко изкуство е така, че човекът изживява в настоящето съзвучието на своя аз с външното обкръжение и без той да е способен да прояви своята вътрешност - било звука, било тоновете, умението да рисува или каквото и да било друго изкуство, без човекът да е способен да изнесе на повърхността това, което е, което животът е направил от него, което всъщност е съдържанието на спомените му, той не може в определен смисъл да бъде човек на изкуството. Той не е истински човек на изкуството, който в извънреден смисъл иска да бъде егоист в своето изкуство. Само този, който има чувството да се разлее в известен смисъл в света, да стане едно с нещо друго, да разгърне любовта, той може да слее това разгръщане на любовта със своята собствена същност. Алтруизъм и егоизъм се сливат в едно.
към текста >>

276. ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Това, което той е преживял, остава, само че за сетивното наблюдение то е нещо минало.
Във външния земен живот трябва да е така. Но макар и да угасва така в по-късно време, то остава като част от човешката същност. И човек действително може отново да се пренесе, и се пренася в него след смъртта. Тогава се изживява същото със същата интензивност. Това принадлежи към човека. Това, което той е преживял, остава, само че за сетивното наблюдение то е нещо минало. Поради това то има и своето значение.
към текста >>

277. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Ако между смъртта и новото раждане не бихме съумели да постигнем независимост спрямо Йерархиите, тогава тук на Земята ние щяхме да живеем само в отделни и несвързани мигове, съвършено откъснати от нашето земно минало.
Възможността да изваждаме навън спомени и образи от нашия душевен живот и да ги съхраняваме за определено време в нашето съзнание, т.е. силата да си спомняме която е толкова необходима за земния живот е само един далечен и слаб отблясък, една нищожна сянка от нашия самостоятелен живот в духовния свят. Ако между смъртта и новото раждане не бихме съумели да постигнем независимост спрямо Йерархиите, тогава тук на Земята ние щяхме да живеем само в отделни и несвързани мигове, съвършено откъснати от нашето земно минало.
към текста >>

278. 12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Обърнем ли се към нашите спящи физическо и етерно тяло, ние заставаме пред нашето минало, ние заставаме пред нашия духовен живот всред Йерархиите преди сегашната инкарнация; изобщо външната природа – доколкото тя е пронизана от минерални и растителни сили ни отпраща към миналото.
Когато пламъците на астралното тяло и Азът се свържат с етерното и физическо тяло, тогава вибрациите от нашия космически живот преди раждането утихват напълно. И едва сега, след като сме добили тази важна и строго лична опитност, ние се научаваме да вникваме правилно в процесите на външната природа. Едва сега разбираме: Всичко, което пулсира във външната природа под формата на природни закони, под формата на природни сили в минералния и растителен живот, всичко то е тъждествено с онова, което по време на съня пулсира в нас като минерален и растителен живот, като неудържимо бликащ летен живот. Обърнем ли се към нашите спящи физическо и етерно тяло, ние заставаме пред нашето минало, ние заставаме пред нашия духовен живот всред Йерархиите преди сегашната инкарнация; изобщо външната природа – доколкото тя е пронизана от минерални и растителни сили ни отпраща към миналото.
към текста >>

Ако искаме правилно да разберем действуващите навън природни сили и закони с изключение на животинските и физическите човешки сили трябва да заявим: В лицето на природните сили и закони ние заставаме пред Земното минало, пред залеза и бавната смърт на Земната планета.
Ако искаме правилно да разберем действуващите навън природни сили и закони с изключение на животинските и физическите човешки сили трябва да заявим: В лицето на природните сили и закони ние заставаме пред Земното минало, пред залеза и бавната смърт на Земната планета. И ако размишляваме върху външната природа, ние трябва да посветим нашите размисли всъщност точно на тази бавна Земна смърт.
към текста >>

И всичко това ни показва, че както човекът носи в себе си своето минало и своето настояще, така и цялата заобикаляща ни природа също носи в себе си своето минало и своето настояще.
И всичко това ни показва, че както човекът носи в себе си своето минало и своето настояще, така и цялата заобикаляща ни природа също носи в себе си своето минало и своето настояще.
към текста >>

А до „миналото" до онова минало, което действува в областите на Духа ние се приближаваме най-вече чрез физическия и етерен организъм по времето на съня.
Впрочем ние се докосваме до „настоящето" само в границите на нашето физическо тяло, и то докато сме будни. А до „миналото" до онова минало, което действува в областите на Духа ние се приближаваме най-вече чрез физическия и етерен организъм по времето на съня. Изобщо минералният и растителен свят са резултат от миналите етапи на съществуванието. Минералният и растителен свят се превръщат в настояще само поради обстоятелството, че в човека действуват определени душевни и духовни сили. А в настоящето вече са вложени и кълновете на бъдещето.
към текста >>

279. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Но особено интересно ще бъде, ако се обърнем към разглеждане на тези преживявания в още по-ранните времена от атлантските, във времената на човешкото земно развитие, чезнещи в тъмното минало, но в което все пак можем да надникнем с помощта на свръхсетивното виждане.
Но особено интересно ще бъде, ако се обърнем към разглеждане на тези преживявания в още по-ранните времена от атлантските, във времената на човешкото земно развитие, чезнещи в тъмното минало, но в което все пак можем да надникнем с помощта на свръхсетивното виждане. Ние стигаме тогава до периода, описан от мен във «Въведение в тайната наука» като Лемурийски период. В тези времена човек въобще не е можел да възприема музикалното така, че да може вътре в една октава да осъзнае какъвто и да е интервал; ние идваме до времената, в които човек е могъл да възприема интервал само тогава, когато този интервал е излизал от пределите на октавата. Така, например:
към текста >>

280. Годишният кръговрат като дихателен процес на Земята. Първа лекция, Дорнах, Страстна Събота, 31. Март 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Тези посветени казваха приблизително следното: В далечното минало, през Халдейската, през Египетската културна епоха, нашите мистерийни центрове се изграждаха от висшия Слънчев Дух и посветените искаха да знаят какво иска да каже той на земните хора.
Тези посветени казваха приблизително следното: В далечното минало, през Халдейската, през Египетската културна епоха, нашите мистерийни центрове се изграждаха от висшия Слънчев Дух и посветените искаха да знаят какво иска да каже той на земните хора. И за да имат известна представа за това, как Слънчевият Дух говори на земните хора, посветените си казваха следното. Ето, ние наблюдаваме духовната същност на Слънчевата светлина, обаче това не става директно; ние наблюдаваме Слънчевата светлина според начина, по който тя бива отразявана на Луната. Отправяйки поглед нагоре към Луната, ние виждаме с помощта на древното ясновидство, как с приливите на Лунната светлина идват и откровенията на всемирния Дух. И смисълът на тези откровения – макар и по един по-скоро външен начин – става достъпен според констелациите на Луната спрямо неподвижните звезди и спрямо планетите.
към текста >>

281. Втора лекция, Великден, 1. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

С представата, че Христовото Същество е минало през смъртта, победило е смъртта и след страданията на кръста минава през Възкресението, след което се свързва с човечеството по такъв начин, че все още може да обсипва с откровения онези, които по-рано бяха Негови ученици, апостолите.
Когато днес празнуваме Великден и се вглеждаме в съзнанието на съвременното човечество, ние трябва – ако искаме да сме честни пред самите себе си – да признаем, че фактически днес огромна част от човечеството разполага с твърде малко истини за Великдена. Защото с какво свързваме Великден? С представата, че Христовото Същество е минало през смъртта, победило е смъртта и след страданията на кръста минава през Възкресението, след което се свързва с човечеството по такъв начин, че все още може да обсипва с откровения онези, които по-рано бяха Негови ученици, апостолите.
към текста >>

Например в древността никой не би се доверил на едно лечителско предписание, което не е минало през посвещение в зимните тайни, което не разбира, как – поемайки навътре в себе си своята душа – Земята става особено податлива към въздействието на Лунните сили, така че през този период от време растенията се изпълват с такива лечебни сили, които иначе не се срещат нито в растителния свят, нито в света на низшите животни.
Например в древността никой не би се доверил на едно лечителско предписание, което не е минало през посвещение в зимните тайни, което не разбира, как – поемайки навътре в себе си своята душа – Земята става особено податлива към въздействието на Лунните сили, така че през този период от време растенията се изпълват с такива лечебни сили, които иначе не се срещат нито в растителния свят, нито в света на низшите животни.
към текста >>

282. Четвърта лекция, 7. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Но след като извоюва свободата си през интелектуалистичната епоха, човекът вече не можеше да има онези задружни, съвместни изживявания с Космоса, какъвто беше случаят в далечното минало.
Но след като извоюва свободата си през интелектуалистичната епоха, човекът вече не можеше да има онези задружни, съвместни изживявания с Космоса, какъвто беше случаят в далечното минало. Обаче ако отново се обърне към духовния свят, той може да има такива изживявания, въпреки промените в своята конструкция. Защото в Азовото съзнание, с което човечеството отдавна разполага, е навлязло нещо, което по-рано можеше да бъде постигнато само благодарение на небесните прозорци през лятото. Ето защо днес човекът трябва да постига разбиране на Космоса с помощта на нещо друго, макар че то също се издига високо над неговия Аз.
към текста >>

Ако вземем пред себе си човешкия образ, ние можем да кажем: В много далечното минало човекът усещаше себе си в този образ по такъв начин, че той чувствуваше само външно-расовото, което лежи навътре в кръвта, а не това, което се разиграва по-нагоре в посока към кожата (Рис.
Ако вземем пред себе си човешкия образ, ние можем да кажем: В много далечното минало човекът усещаше себе си в този образ по такъв начин, че той чувствуваше само външно-расовото, което лежи навътре в кръвта, а не това, което се разиграва по-нагоре в посока към кожата (Рис. 14, червено); той не можеше да насочва своето внимание към тази гранична област. Обаче днес, израствайки, човекът обхваща със своето внимание и това, което става от двете страни на границата. Той усеща тази гранична област като нещо, което придава специфично-човешки качества на неговия видим образ (синьо). Обаче човекът трябва да надхвърли себе си. Той трябва да навлезе в онзи етерно-астрален свят, който се намира извън него и да го опознае.
към текста >>

283. Пета лекция, 8. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

За да разширя още повече вчерашното обсъждане относно влиянието на Мистериите върху отношението, свързващо човека и годишния ход в далечното минало, днес аз искам да се спра върху вярванията, засягащи всичко онова, което тогавашният човек можеше да има като усещания за Космоса.
За да разширя още повече вчерашното обсъждане относно влиянието на Мистериите върху отношението, свързващо човека и годишния ход в далечното минало, днес аз искам да се спра върху вярванията, засягащи всичко онова, което тогавашният човек можеше да има като усещания за Космоса. От вчерашната лекция, както и припомняйки си други неща, които можах да кажа по този повод през миналата Коледа в Гьотеанума, преди той да бъде изтръгнат от нашите сърца – Вие бихте могли да си кажете следното: В своите проявления годишният ход беше – а и днес също би могъл да бъде – усещан като нещо, което по отношение на външното протичане е също така израз на едно скрито в него живо същество, също както например проявленията на човешкия организъм са израз на нещо, което е скрито в него, и това е самата човешка душа.
към текста >>

Днес нещата са малко изместени; в далечното минало пролетта се намираше по-близко до зимата.
После се задаваше пролетта. Днес нещата са малко изместени; в далечното минало пролетта се намираше по-близко до зимата. Като цяло, хората имаха три годишни периода. Но така или иначе, както във връхната точка на лятото посветените напомняха: “Приеми светлината”, както през есента, по времето на Михаиловия празник казваха: “Виж около себе си”, и както в дълбоката зима, по времето на днешните Коледни празници казваха: “Пази се от Злото”, така и сега, в периода, когато човекът се връщаше към самия себе си, посветените пазеха за него една мантра, която беше валидна само за този период от време:
към текста >>

284. Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

столетие онези хора – а те не бяха малко – които все още не бяха заразени от материалистичното мислене, от материалистичния светоглед, отправяха душевния си поглед назад към далечното минало на човечеството, тогава те виждаха като свои предшественици не човешки същества, а като свои предшественици те виждаха такива Същества, които бяха по-духовни дори от самия човек.
Когато през 18. столетие онези хора – а те не бяха малко – които все още не бяха заразени от материалистичното мислене, от материалистичния светоглед, отправяха душевния си поглед назад към далечното минало на човечеството, тогава те виждаха като свои предшественици не човешки същества, а като свои предшественици те виждаха такива Същества, които бяха по-духовни дори от самия човек. Техният поглед се спираше на такива Същества, чиято подчертана духовност все още не им позволяваше да притежават някакво физическо тяло, поне не и в онзи смисъл, който днешният човек влага в тази дума. Отправяйки поглед към далечното минало на човечеството, те съзираха такива Същества, чиито живот протичаше в една повисша, по-духовна степен, такива Същества, чието тяло, ако мога да се изразя така, беше изградено от много по-фина, от много по-духовна субстанция. В тази сфера, от която хората говореха, не се намираха същества от днешния човешки род; там пребиваваха по-висши Същества, чиито най-“груби” тела бяха етерните тела; те все още не разполагаха с физически тела и именно тези Същества представляваха, тъй да се каже, предшествениците на човека. Взирайки се назад, хората не откриваха също и така наречените по-висши животински видове, там те откриваха главно онези животни, чиито днешни наследници имаме в лицето на някои морски животни, чиито тела наподобяват желатин. Ето приблизително как изглеждаше в зората на Земното развитие животинското царство, стоящо под човека; а над него се намираше друго царство, чиито представители, както казах, имаха за своя най-“груба” съставна част именно етерното тяло.
към текста >>

Отправяйки поглед към далечното минало на човечеството, те съзираха такива Същества, чиито живот протичаше в една повисша, по-духовна степен, такива Същества, чието тяло, ако мога да се изразя така, беше изградено от много по-фина, от много по-духовна субстанция.
Когато през 18. столетие онези хора – а те не бяха малко – които все още не бяха заразени от материалистичното мислене, от материалистичния светоглед, отправяха душевния си поглед назад към далечното минало на човечеството, тогава те виждаха като свои предшественици не човешки същества, а като свои предшественици те виждаха такива Същества, които бяха по-духовни дори от самия човек. Техният поглед се спираше на такива Същества, чиято подчертана духовност все още не им позволяваше да притежават някакво физическо тяло, поне не и в онзи смисъл, който днешният човек влага в тази дума. Отправяйки поглед към далечното минало на човечеството, те съзираха такива Същества, чиито живот протичаше в една повисша, по-духовна степен, такива Същества, чието тяло, ако мога да се изразя така, беше изградено от много по-фина, от много по-духовна субстанция. В тази сфера, от която хората говореха, не се намираха същества от днешния човешки род; там пребиваваха по-висши Същества, чиито най-“груби” тела бяха етерните тела; те все още не разполагаха с физически тела и именно тези Същества представляваха, тъй да се каже, предшествениците на човека. Взирайки се назад, хората не откриваха също и така наречените по-висши животински видове, там те откриваха главно онези животни, чиито днешни наследници имаме в лицето на някои морски животни, чиито тела наподобяват желатин. Ето приблизително как изглеждаше в зората на Земното развитие животинското царство, стоящо под човека; а над него се намираше друго царство, чиито представители, както казах, имаха за своя най-“груба” съставна част именно етерното тяло. Всичко, което изброяваме в смисъла на моята “Тайна наука” като Същества на висшите Йерархии, и които в известен смисъл предхождат появата на човека, съществува и днес, но в по-различна форма.
към текста >>

285. 7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Тук горе /виж схемата/ стига растението, след като е минало през областта на Силфите, и стига в областта на елементалните духове на огъня /Саламандрите/.
Тук горе /виж схемата/ стига растението, след като е минало през областта на Силфите, и стига в областта на елементалните духове на огъня /Саламандрите/. И духовете на огъня са обитатели на топлинно-светлинния елемент; когато земната топлина се е повишила най-много или е станала подходяща, те събират тази топлина. Също както Силфите съби-раха светлината, така духовете на огъня /Саламандрите/ събират топлината и я пренасят в цветовете на растението.
към текста >>

286. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Случва се и така, че нищо не преминава в човека и той има лице, нищо не приело от това, което е минало през живота му като болка и радост: това също е характерно.
Ето, ние срещаме човек. Той винаги иронично свива устни, особено когато го заговорят, или се муси, или прави трагични физиономии. А ето друг, той ни гледа приветливо, така че не само разговорът с него, но и самият му поглед ни извисява. Да, много е интересно, с един поглед да обхванеш всички лица по време на доклад при някакво важно съобщение: краищата на устните, челата, вкаменяването на едни лица, движението на други и т.н. Тук намира израз не само това, което е останало в душата във вид на спомени и е придало определена окраска, но и това, което е преминало от спомените във физиономията, в нюансите на жестовете, в цялото поведение на човека. Случва се и така, че нищо не преминава в човека и той има лице, нищо не приело от това, което е минало през живота му като болка и радост: това също е характерно. Неуловимият израз на лицето е също толкова характерен, както и когато дълбоките бръчки по лицето изразяват трагизъм и сериозност в живота, или пък когато лицето изразява преживените в живота удовлетворения. Тук това, което духовно-душевното остава като резултат на силите на спомените, преминава във формообразуване на физическото. И преминава с такава сила, че тогава, благодарение на факта, човек действително има външно, като външен резултат, физиономията, а вътрешно - темперамента. Защото в преклонна възраст ние рядко имаме същия темперамент, който сме имали в детството. Темпераментът на възрастния преобладаващо е в резултат на преживяното в миналото, което вътрешно, душевно се е превърнало в спомени.
към текста >>

287. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Описах ви състоянието на мировото формиране, в което става следното: в това минало състояние ние имаме Земята.
Описах ви състоянието на мировото формиране, в което става следното: в това минало състояние ние имаме Земята. Знаем, че в Земята вече е налице, като съществено за този етап от земното формиране, всичко, което намираме във варовиците, срещащи се в Юра. Във варовиковите планини, във варовиковите слоеве на Земята имаме това, което искаме да разгледаме тук. А Земята я обкръжава това, което вчера нарекохме течен белтък. И ние знаем, че космическите сили действат в този течен белтък по такъв начин, че той се сгъстява в определени форми. Слушали сме, че на този етап от земното формиране това е имало място в усилена степен и то е същото, което имаме днес, когато се издигат изпаренията след дъжд и после падат долу във вид на вода.
към текста >>

И ако би било възможно тогава, както казах, да се надникне в космическото минало, бихме видели зараждането на животинските същности и раззеленяващото се и увяхващо прарастение.
И Бог бе Логос». Защото това е било, което е живеело и съзидавало още в традициите на Ефес, така че Евангелистът, създател на Евангелието от Йоан, е могъл да прочете в Акаша-Хрониката на Ефес това, което е жадувало сърцето му: истинно обличане в думи на това, което е искал да каже на човечеството като тайна на възникването на света. Но ние можем да се придвижим още една крачка напред. Можем да си припомним това, което говорихме вчера: варовиковото предшества кремъчното, което се проявява в кварца. В него са се проявили растителните форми като раззеленяващи се и увяхващи облачни образувания. И ако би било възможно тогава, както казах, да се надникне в космическото минало, бихме видели зараждането на животинските същности и раззеленяващото се и увяхващо прарастение. Но всичко това се е възприемало вътрешно. Възприемало се е като собствена същност на човека. Наред с това, което сте чували, като нещо, живеещо в самото себе си, звученето на животинското формиране, наред с него са могли вътрешно в някакъв смисъл да следват това, което са чували, сякаш в собствената човешка глава, в човешките гърди заедно със словото се издигали благодарение на топлината нагоре, за да постигнат мислите; по такъв начин може да се преминава от това, което се чува, от животинското формиране, към това, което се преживява при растителното формиране. Тук е и своеобразното: тъкането и същността на животинското образуване се преживяват в изпарението и в стичането надолу на варовика; и ако после продължим търсенето на това, което е било в кремъчното като раззеленяващо се и повяхващо растително същество, тогава мировото Слово ставало мирова Мисъл и растението в кремъчния елемент присъединявало мисълта към звучащото слово. Преминава се, в някакъв смисъл, една степен нагоре и към звучащия Логос се присъединява мировата Мисъл, подобно на това, както днес със звучащото в говора слово - в същото време когато става вълновото движение на речта: огън, вода, огън, вода - в огъня се обхваща мисълта.
към текста >>

288. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Той усещал това, което стояло в неговото по-отдалечено минало, в неговия доземен живот.
Ти трябва да имаш някакво етерно вътрешно преживяване от всяко от тези три състояния. И когато сега ученикът сам в пълно съзнание извиквал това състояние на вътрешно вцепеняване, тогава пред тази душа се появявало всичко, което тя е придобила в преживяванията до слизането от духовните светове на Земята, до земното зачатие на своето тяло, когато от мировите простори тя е събрала етерни импулси и етерни сили, за да се облече в етерно тяло. Така ученикът в Хибернийските Мистерии се въвеждал в съзерцание на последното състояние преди слизането във физическо тяло. А след това той е трябвало напълно да си изясни вътрешното преживяване, което получавал, когато навлизал в мировите далнини. Втория път при това повторение той се усещал не така, сякаш го всмукват лъчите на Слънцето и звездите, а се чувствал при това повторение така, сякаш нещо идвало насреща му, сякаш отдалеч от всички страни насреща му идвали Йерархиите, сякаш идвали насреща му и други преживявания. Той усещал това, което стояло в неговото по-отдалечено минало, в неговия доземен живот. А след това е трябвало да си изясни кристално състоянието, когато е бил разлят във външните сетива и се чувствал сякаш раздробен в света на външните сетива. Тогава тук той достигал средата на живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>

289. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Действително се влизало в такова настроение, че пред човека се изправяло цялото минало на Земята, докато съвремието се затъмнявало от оловно-сивото.
Тази тайна на металите, която в Елевзинските Мистерии се давала в могъща карта на Земното кълбо, описана ви вчера във връзка с мъжката статуя, все още се вплитала в обучението в аристотелевските времена; и в тази тайна на металите се откривала тайната на планетите. Тогава усещанията са били не така груби, както днес; приближавайки се до метал, като оловото, човек усещал пред очите си не само оловно-сивия цвят, но и особено впечатление от това оловно-сиво, получавано от вътрешното око. В определен смисъл този оловно-сив цвят на прясното олово изтривал другите цветове и човек усещал странстването заедно с оловно-сивата металност. Достигал до някакво определено състояние на съзнанието и вътрешно преживявал нещо съвсем различно от всичко налично в съвременността. Действително се влизало в такова настроение, че пред човека се изправяло цялото минало на Земята, докато съвремието се затъмнявало от оловно-сивото. Разкривала се природата на Сатурн.
към текста >>

290. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924 GA_233a Великденският празник

Но докато огнените езици поглъщаха храма в Ефес, всичко което беше минало като духовна енергия през този храмов център, всичко то беше предадено и поверено на световния етер.
А да знаете само колко тежки бяха съдбите на тези, които принадлежаха към храма, колко тежки бяха съдбите им в хода на вековете! Те помнеха духовната светлина и божествената мъдрост, които озаряваха пространството в храма. Но докато огнените езици поглъщаха храма в Ефес, всичко което беше минало като духовна енергия през този храмов център, всичко то беше предадено и поверено на световния етер. Така че можем да заявим: Оттогава непрекъснатият Великденски празник в Ефес, който пулсираше зад стените на храма беше вписан макар и с едва доловим почерк в цялата космическа катедрала на света, доколкото този свят се крепи на животворните етерни сили.
към текста >>

Днес ние вече сме в състояние да се издигнем до един духовен живот, който се разиграва непосредствено „зад прага", да се потопим в него и да кажем: О, в далечното минало човечеството беше озарено от онова божествено-духовно откровение, което все още припламваше в Ефес.
Хората отново ще четат в Космоса; хората на всяка цена ще изживеят възкресението, което лежи скрито в тъмния преход между две духовни епохи. И ние, скъпи мои приятели, сме тук, за да изнесем отново навън всичко, което е скрито от погледа на човека. Ние сме тук, за да възобновим Великдена като едно дълбоко и покъртващо изживяване за цялото човечество. И ако в други случаи сме изтъквали, че Антропософията е едно Коледно изживяване, една опитност, свързана с рождението на Исус от Назарет, сега сме в правото си да заявим: в своето цялостно въздействие Антропософията е едно Великденско изживяване, една опитност за Възкресението, свързано с гроба на Христос Исус. Извънредно важно е, че тъкмо на тези великденски лекции ако ми позволите този израз всички ние ясно усещаме празничното ликуване на основния антропософски стремеж. Днес ние вече сме в състояние да се издигнем до един духовен живот, който се разиграва непосредствено „зад прага", да се потопим в него и да кажем: О, в далечното минало човечеството беше озарено от онова божествено-духовно откровение, което все още припламваше в Ефес. Но сега всичко това е заровено в гроба! Как да го извадя от там? Защото нима то не е все пак там, нима е невъзможно да бъде отново намерено, там в неговия гроб?
към текста >>

291. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

По такъв начин, поначало, когато задълбават в историческото минало, виждат душевният живот претърпяващ сравнително неголеми изменения.
По отношение на нивото на познание е прието да се смята, че в древни времена човешките същества са били като деца, че са вярвали във всевъзможни фантазии и че едва сега човек е добил разум в научен смисъл. Но ако не отчитаме количеството натрупани знания, в останалото е прието да се смята, че душевното устройство, свойствено на съвременния човек, са имали и в Древна Гърция и в Древния Изток. Дори и да се допускат отделни видоизменения в детайлите, то като цяло се предполага, че за целия исторически период в живота на душата нищо не се е изменило. След това преминават към доисторическия живот на човека и казват, че там нищо автентично не е известно. Задълбочавайки се по-нататък, обрисуват човека в образа на някакво животно. По такъв начин, поначало, когато задълбават в историческото минало, виждат душевният живот претърпяващ сравнително неголеми изменения. А после картината изчезва в някаква мъгла и се появява човека в неговото животинско несъвършенство като вид висш примат.
към текста >>

Но всичко това се крепи на страшна предубеденост, защото създавайки подобна концепция, ние не забелязваме дълбочинните различия, които съществуват в душевното устройство на съвременния човек в сравнение с не толкова далечното минало, да кажем с XI, X или IX век; ние не разсъждаваме за това, колко голямо е това различие, когато сравняваме устройството на душата на съвременния човек и съвременника на Мистерията на Голгота или гърка.
Такава е приблизително разпространената съвременна концепция. Но всичко това се крепи на страшна предубеденост, защото създавайки подобна концепция, ние не забелязваме дълбочинните различия, които съществуват в душевното устройство на съвременния човек в сравнение с не толкова далечното минало, да кажем с XI, X или IX век; ние не разсъждаваме за това, колко голямо е това различие, когато сравняваме устройството на душата на съвременния човек и съвременника на Мистерията на Голгота или гърка. Но ако се пренесем в света на древния Изток, на който гръцката цивилизация е била нещо като късна колония, то ще намерим там душевно устройство, напълно различно от съвременното. Иска ми се веднага да ви покажа с реални примери, как е живял човек на Изток, да кажем, десет-петнадесет хиляди години назад и как по своята природа се е различавал той от гърка и още повече от нас самите.
към текста >>

Да се пренесем сега в далечното минало на човешката еволюция и да разгледаме населението на Древния Изток, по отношение на което китайците и индусите, познати от историята, са само по-късни потомци.
Да се пренесем сега в далечното минало на човешката еволюция и да разгледаме населението на Древния Изток, по отношение на което китайците и индусите, познати от историята, са само по-късни потомци. Тоест ще се върнем хиляди години назад. Ако разгледаме човешкото същество от тази древна епоха, то ще намерим, че то е живяло съвсем не така, че да може да си каже: "В главата ми има спомен за нещо преживяно, за нещо, което ми се е случило във външния живот". То е нямало такива вътрешни преживявания; те просто не са съществували за него. Неговата глава не е била пълна с идеи и мисли. Съвременният човек със свойствения му повърхностен маниер смята, че както ние сега имаме идеи, мисли и представи, така е било винаги при хората в историческите времена; но в този случай това не е така.
към текста >>

292. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

И ние видяхме, как тази ритмическа памет е произлязла от по-ранната памет, която е била особено силна в атлантския период, - а именно, от локализираната памет, при която човек е носил вътре в себе си съзнание само за настоящия момент, но е използвал по всякакви начини нещата, които е намирал във външния свят или сам е оставял там в качеството им на знаци: с тяхна помощ той се е поставял във връзка с миналото и не само своето минало, но и с миналото на човечеството като цяло.
Днес няма да се задълбочаваме толкова далеко в миналото; ще насочим мислите си към този период, който често съм наричал египетско-халдейски, - периода, предшестващ гръко-латинския. Вече сме обръщали внимание на факта, че за времето между атлантската катастрофа и гръцкия период е станало огромно изменение по отношение силите на човешката памет, а също и на социалния живот на човечеството. Такава памет, каквато притежаваме сега, - времева памет, с помощта на която можем да пътешестваме във времето, - не е съществувала в този трети следатлантски период; човек е имал тогава, както описахме това в предната лекция, памет, свързана с ритмическо преживяване. И ние видяхме, как тази ритмическа памет е произлязла от по-ранната памет, която е била особено силна в атлантския период, - а именно, от локализираната памет, при която човек е носил вътре в себе си съзнание само за настоящия момент, но е използвал по всякакви начини нещата, които е намирал във външния свят или сам е оставял там в качеството им на знаци: с тяхна помощ той се е поставял във връзка с миналото и не само своето минало, но и с миналото на човечеството като цяло.
към текста >>

293. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Тук повече няма памет за космическото минало, още по-малко преживяване на миналото в настоящето; нищо не е останало, освен традициите.
От това останало само прозрението в ранните епохи. Но в онова време, за което разказва епосът за Гилгамеш, не можем да говорим за памет за минали космически епохи, а трябва да говорим за истинско преживяване на миналото. След епохата на космическата памет дошло това, което нарекох промеждутъчната епоха от Александър до Юлиан Отстъпник. Да прескочим за малко този период. После следва епохата, която е породила западната цивилизация на средните векове и съвременността. Тук повече няма памет за космическото минало, още по-малко преживяване на миналото в настоящето; нищо не е останало, освен традициите.
към текста >>

Памет на душата за космическото минало
Памет на душата за космическото минало
към текста >>

294. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Когато проникваме в същността на тези съвпадения, ние намираме определен момент в далечното минало на еволюцията на Земята, когато в планините за пръв път е сформиран кристалът на кварца.
Когато проникваме в същността на тези съвпадения, ние намираме определен момент в далечното минало на еволюцията на Земята, когато в планините за пръв път е сформиран кристалът на кварца. Той е бил образуван от общите етерни и астрални влияния с помощта на кремъчната киселина. Тук пред нас са въздействия, идващи от обкръжението, действащи като етерно-астрални сили и строящи кристалите на кварца в кремъчната субстанция. Навсякъде в планините ще намерите тези кристали с тяхната удивителна шестоъгълна форма. Това, което сте намерили в твърдите кристали, вие отново намирате като кухи форми – като кухи обеми - във восъчните клетки на питата. Защото какво става?
към текста >>

295. Съдържание GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Човекът излиза от пространството и напредва във времето, на границите на което животното се разтваря, изчезва; при човека трябва от времето отново да се върнем на Земята; тогава ние стигаме в неговото минало земно съществуване
Затвореността в себе си на минералното царство. Действие на обширната Вселена върху растителното царство. За двете царства причинните сили се намират в едновременността. За животинското и човешкото царство, с тяхната способност за усещане и движение причинните сили се намират в периода преди раждането. Те идват от предхождащите звездни констелации. Човекът излиза от пространството и напредва във времето, на границите на което животното се разтваря, изчезва; при човека трябва от времето отново да се върнем на Земята; тогава ние стигаме в неговото минало земно съществуване
към текста >>

Причиняването на телесни свойства в дадено въплъщение чрез морала от едно минало въплъщение.
Причиняването на телесни свойства в дадено въплъщение чрез морала от едно минало въплъщение. Едуард фон Хартман. Взаимодействия на трите различни разчленения на човешкото същество от един земен живот в друг. Фридрих Ницше
към текста >>

296. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Следователно, повтарящите се земни съществувания имат своя предел, своята граница, когато отидем назад в далечното минало.
Следователно, повтарящите се земни съществувания имат своя предел, своята граница, когато отидем назад в далечното минало. Когато насочим поглед напред в бъдещето, ние виждаме, че те също така ще имат една граница. Защото това, което за човека напълно съзнателно започва с духовното познание, това, че в обикновеното съзнание трябва да проникне духовният свят, ще има като последствие, че в света, който живеем между смъртта и едно ново раждане, отново ще прониква този земен свят, но въпреки това съзнанието не ще стане съноподобно, а ще става все по-ясно и по-ясно. Разликата ще става все по-малка. Така че в повтарящите се земни съществувания ние имаме този живот, ограничен между външни граници, които след това ще ни доведат до едно съвършено различно устроено съществуване на човека, където не ще има вече никакъв смисъл да се говори за повтарящи се земни съществувания, защото именно разликата между земния живот и духовния живот не ще бъде така голяма, каквато е тя сега.
към текста >>

297. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Когато можем да се радваме на интересното в поведението на хората, когато разбираме хората в един земен живот, това сочи обратно към радостта в едно минало земно съществуване и още по-нататък към любовта в живота, предшестващ последния ни земен живот.
И това отражение, което по многократен начин тогава идва от душите на познатите ни хора, то действа от своя страна обратно. Ние го носим в нашето астрално тяло, когато слизаме към следващия земен живот - следователно сега вече към третия земен живот. То отново е включено, отпечатано е в нашето астрално тяло. Сега в неговия резултат то става импулс за лесното разбиране на хората и на света. То става основа на онова душевно устройство, което ни дава опора, защото ние разбираме света. Когато можем да се радваме на интересното в поведението на хората, когато разбираме хората в един земен живот, това сочи обратно към радостта в едно минало земно съществуване и още по-нататък към любовта в живота, предшестващ последния ни земен живот. Хора, които могат да минават през света със свободно, открито, отворено чувство, така че свободното отворено чувство да прави светът да се влива в тях, така че те имат разбиране за света, това са хора, които са изградили това становище към света чрез любов и радост.
към текста >>

298. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 01.03. 1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Особено често се случва да срещнем един човек, който има силно влияние върху съдбата ни - естествено нещата важат само по правило, те не са валидни за всички случаи, - ако срещнем един човек на средна възраст в едно въплъщение, тогава при известни обстоятелства ние сме били съдбовно свързани в началото и в края на живота ни в едно минало въплъщение.
Особено често се случва да срещнем един човек, който има силно влияние върху съдбата ни - естествено нещата важат само по правило, те не са валидни за всички случаи, - ако срещнем един човек на средна възраст в едно въплъщение, тогава при известни обстоятелства ние сме били съдбовно свързани в началото и в края на живота ни в едно минало въплъщение. Тогава картината е такава: Човек преживява началото и края на едно въплъщение заедно с другия човек, а в следващото въплъщение те преживявт заедно не началото и края, а средата на живота.
към текста >>

299. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

преминава от един земен живот в друг земен живот, той може - бих искал да кажа, когато намери истинските течения в целия земен живот, - да види, как една такава личност изплува в едно минало земно съществуване.
Тук съществува само възможността на виждането, на съзерцанието. Съществува още един последен остатък на разбирането чрез ума, когато се касае да свържем земния живот с последното изживяване между смъртта и едно ново раждане, да свържем земния живот с онова, от което той непосредствено е произлязъл, - с духовно-душевното преди слизането на Земята. Това до известна степен може да се направи умствено. Свързването на един земен живот с друг може да стане само в разказвателна форма, защото тук меродавно е само виждането. И който е в състояние да насочи поглед върху една такава личност, каквато беше Фишер-швабът и да обхване онова, което като вечно живее в една такава личност, т. е. преминава от един земен живот в друг земен живот, той може - бих искал да кажа, когато намери истинските течения в целия земен живот, - да види, как една такава личност изплува в едно минало земно съществуване. Но по отношение на изследването първо трябва да се отиде обратно в предземното изживяване. Сега в описанието за тези три личности бих искал да третирам отиването до предземното изживяване винаги на второ място и първо да обърна вниманието върху това, как зад настоящия земен живот на една такава личност изплува миналият земен живот.
към текста >>

Същественото е, че тази индивидуалност, за която говоря тук, в това минало меродавно въплъщение изцяло е имала арабско образование, арабско образование с всичките му детайли, а именно така, че това арабско образование е обхващало всичко, което, бих искал да кажа, се е съдържало в арабизма като художествено, може би и като не художествено, което същевременно е обхващало всичката енергия, с която през онова време арабите са прониквали в Европа, обхващало е именно една човешка общност от значително голям брой хора, принадлежащи на същото арабско население.
Същественото е, че тази индивидуалност, за която говоря тук, в това минало меродавно въплъщение изцяло е имала арабско образование, арабско образование с всичките му детайли, а именно така, че това арабско образование е обхващало всичко, което, бих искал да кажа, се е съдържало в арабизма като художествено, може би и като не художествено, което същевременно е обхващало всичката енергия, с която през онова време арабите са прониквали в Европа, обхващало е именно една човешка общност от значително голям брой хора, принадлежащи на същото арабско население.
към текста >>

Ако бива да се изразя тривиално, Шуберт винаги ни се изплъзва, когато искаме да го проследим в неговото минало въплъщение.
Вчера ние разгледахме една втора личност, Франц Шуберт във връзка с неговия приятел и покровител, Барон фон Шпаун, във връзка с неговата природна същност, като от една страна в редки случаи той можеше да избухне, както ви разказах вчера, можеше да стане побойник, а от друга страна беше извънредно нежен, което се изразява в това, че като сомнамбул сутрин когато стане от сън, той пишеше своите най-красиви мелодии. Човек много трудно стига до един образ на тази личност. Но в този случай именно връзката с Шпаун ни дава един образ. Защото при Франц Шуберт ние винаги имаме чувството - когато искаме да го намерим поглеждайки назад в окултното поле, ако мога да употребя този израз -, че той ни се изплъзва. Ако бива да се изразя тривиално, Шуберт винаги ни се изплъзва, когато искаме да го проследим в неговото минало въплъщение. Ние не можем лесно да го проследим в миналото, той винаги ни се изплъзва.
към текста >>

300. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

И онова, което трябваше да стане в тази борба, беше дошло оттам, мои мили приятели, че в едно минало въплъщение тази индивидуалност е била особено умна, умна до най-висока степен.
И това, което трябваше да се уреди сега между това и миналото въплъщение, беше нещо морално. Въздействието на слънчевия удар от един земен живот върху заболяването на коляното в следващия земен живот е на първо време нещо чисто физическо, обаче когато се касае за въпроси на съдбата, то винаги е свързано с нещо морално. Тъй като от един по-предишен земен живот тази индивидуалност носеше със себе си силен импулс за яростна борба срещу един човек, когото тя среща, тя започва да преследва този противник при силна слънчева горещина. Тя не е права. Това яростно преследване се връща върху самия преследвач и той получава слънчев удар в мозъка, чрез който мозъкът бива парализиран за известно време. И онова, което трябваше да стане в тази борба, беше дошло оттам, мои мили приятели, че в едно минало въплъщение тази индивидуалност е била особено умна, умна до най-висока степен. Ето сега имаме поглед в един още по-предишен земен живот, когато е налице високо остроумие. А противникът, когото тази индивидуалност среща през време на кръстоносните походи, този противник в неговия минал живот е бил поставен на тясно от тази остроумна индивидуалност, бил е поставен в неизгодно положение. С това бе създадена моралната връзка, чрез това бе създаден импулсът за борба и т.н.. Значи този импулс е свързан с нещо морално, като силите, които са били образувани, са идвали от миналото въплъщение.
към текста >>

И когато се проникнем с това вътрешно-имагинативно, вътрешно образно, ние биваме отведени обратно в едно намиращо се недалече минало въплъщение.
И когато се проникнем с това вътрешно-имагинативно, вътрешно образно, ние биваме отведени обратно в едно намиращо се недалече минало въплъщение. Особеното при много такива представителни личности е, че по правило техните минали въплъщения не се намират особено далеч в миналото, а точно в нашето време са сравнително малко отдалечени назад. И ето, ние стигаме до едно съществуване на Ницше, в което тази индивидуалност е била францискански монах, един аскетичен францисканец, който много силно е изтезавал своето тяло. Сега ние имаме решението на загадката. Погледът се спира върху един човек в характерното францисканско облекло, който в продължение на часове лежи пред олтара, коленете му стават на рани от продължителните молитви за милост; човек, който ужасно се изтезава. Поради саморъчно причинената болка човек много силно се свързва със своето физическо тяло.
към текста >>

301. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Това вече ни поставя задачата да запитаме: - Какъв ли е бил миналият земен живот при един човек, у когото в определена възраст внезапно изниква идеята за повтарящите се земни съществувания, която иначе е чужда на заобикалящата го цивилизация и изниква именно така, че самият човек сочи към това, как тя е съществувала някога в далечното минало.
Вие ще проумеете, мои мили приятели, че именно тази личност до най-висока степен е интересна по отношение на кармата, по отношение на нейното преминаване през различните земни съществувания. Защото през втората половина на 18-то столетие идеята за повтарящите се земни съществувания не беше общовалидна идея. При Лесинг тя наистина беше нещо като изстреляно от пистолет, като една проблеснала, гениална идея. И не можем да кажем, че бихме могли някак да я обясним чрез възпитанието или чрез нещо друго, което би могло да има влияние върху този особен Лесингов живот и то върху живота на Лесинг в напреднала възраст. Това вече ни поставя задачата да запитаме: - Какъв ли е бил миналият земен живот при един човек, у когото в определена възраст внезапно изниква идеята за повтарящите се земни съществувания, която иначе е чужда на заобикалящата го цивилизация и изниква именно така, че самият човек сочи към това, как тя е съществувала някога в далечното минало. Следователно този човек привежда всъщност вътрешни чувствени основания, които са свързани до голяма степен с указанието за неговите собствени земни съществувания, въпреки че в своето обикновено дневно съзнание Лесинг несъмнено няма никакво предчувствие за подобни взаимовръзки.
към текста >>

302. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Да, ако онова, което е било съдържание в душата на Гарибалди в едно минало въплъщение, би се явило в 19-то столетие с темперамента на Гарибалди, тогава той би бил направо един умопобъркан за хората на 19-то столетие.
Да, ако онова, което е било съдържание в душата на Гарибалди в едно минало въплъщение, би се явило в 19-то столетие с темперамента на Гарибалди, тогава той би бил направо един умопобъркан за хората на 19-то столетие. Той би бил считан за умопобъркан, за луд. Това, с което той е могъл да се прояви, точно това е станал във външния живот.
към текста >>

303. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Но когато той произнесе тази реч, която беше солена и пиперлива, но по един действително деликатен начин, човек наистина имаше чувството, че този човек знае да изходи от неща, които трябва да са били заложени в него от едно минало земно съществуване.
И третото беше, как Ото Хауснер действително извънредно оживено говореше тогава, когато трябваше да бъде построен Арлбергският тунел, Арлбергската железница, пътят, който свързва Австрия с Швейцария и който следователно трябваше да свърже Средна Европа със Западна Европа. Естествено той и тогава произнесе своите хвалебствия по отношение на Швейцария, защото влакът трябваше да влезе в Швейцария. Но когато той произнесе тази реч, която беше солена и пиперлива, но по един действително деликатен начин, човек наистина имаше чувството, че този човек знае да изходи от неща, които трябва да са били заложени в него от едно минало земно съществуване.
към текста >>

От едно минало прераждане обаче той си беше донесъл склонността постоянно да гледа към една област, където някога е бил, където беше отишъл заедно с Колумбан и със свети Галус, където е искал да разпространява християнството, но е бил задържан от германското естество.
Той би трябвало да разпространява тогава християнството. Така да се каже, той беше навлязъл в тези области, без да е трябвало - това можеше да се долови от обръщенията в неговите речи - и искаше отново да се върне обратно, за да поправи тези неща. Оттам и неговата страст към Швейцария, оттам и неговата страст за построяването на Арлбергския път. Можем даже да кажем, че и по външност, - ако го разгледате, това се изразяваше в неговата фигура - той всъщност не изглеждаше като поляк. И при всеки повод Хауснер казваше, че по физически произход той не е поляк, а е такъв само по цивилизация и възпитание, че в неговата кръв текат "ретскогермански" кръвни телца. От едно минало прераждане обаче той си беше донесъл склонността постоянно да гледа към една област, където някога е бил, където беше отишъл заедно с Колумбан и със свети Галус, където е искал да разпространява християнството, но е бил задържан от германското естество. Така той, така да се каже, се е опитал да се роди отново в едно, колкото е възможно по-малко полско семейство и да стои далеч, но същевермено изпълнен с копнеж към това, вътре в което изцяло се е намирал в миналото.
към текста >>

304. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

И тогава той описва своята собствена съдба от далечното минало, като я описва като история, разиграла се през 12-то столетие между крал Хенри ІІ и Томас Бекет от Кентърбъри, тази съдба той обрисува в своята поема «Светецът».
В отговор на това сега действа външният живот през въплъщението като Конрад Фердинанд Майер. Той изучава английската история, изучава Кентърбъри, изучава това, което стои във връзка с английската история и Кентърбъри. Сблъсква се с Томас Бекет[10], канцлерът на крал Хенри ІІ в 12-то столетие, с тази особена съдба на Томас Бекет, който отначало беше всемогъщ канцлер на крал Хенри ІІ, а след това бе убит под неговото подстрекателство. Тогава в лицето на този Томас Бекет на Конрад Фердинанд Майер, в живота му като Конрад Фердинанд Майер, се явява неговата собствена, полузабравена съдба, - имам предвид, явява се в неговото подсъзнание, - полузабравена, защото естествено аз говоря за подсъзнателното, което излиза тук наяве. И тогава той описва своята собствена съдба от далечното минало, като я описва като история, разиграла се през 12-то столетие между крал Хенри ІІ и Томас Бекет от Кентърбъри, тази съдба той обрисува в своята поема «Светецът». Всичко е вярно, - само че то става в подсъзнанието, което обхваща редуващите се земни съществувания, - всичко това е така, като че ли един човек в един земен живот в ранна младост изживява нещо във връзка с някакво място, което той забравя; може би го е изживял във 2-та, 3-та година на своя живот, тогава е изживял нещо, което остава в подсъзнанието. По-късно се явява една друга подобна съдба, споменава се мястото; това място предизвиква у съответния особена симпатия за тази друга съдба и той чувства тази друга съдба по-различно отколкото някой, който не влиза в идейна асоциация с това място. Както това може да се случи в един земен живот, така става то в конкретния случай, който ви описвам: дейността в Кентърбъри, убийството чрез краля на Англия на една личност свързана с Кентърбъри - защото Томас Бекет е епископ на Кентърбъри. Съгласувайки тези мотиви, той описва своята собствена съдба в това, което излага.
към текста >>

305. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Ние имаме също чувството, че впечатлението от това минало съществуване ни тласка точно към това действие на Конрад Фердинанд Майер.
Ние сме насочени към това, че в своя разказ «Светецът» той е обрисувал Томас Бекет, канцлера на Хенри ІІ, крал на Англия. Ние имаме чувството, че това е извънредно важно. Ние имаме също чувството, че впечатлението от това минало съществуване ни тласка точно към това действие на Конрад Фердинанд Майер. Но сега ние отново сме отблъснати обратно към 6-то столетие и този факт не ни дава там никакво обяснение. И така често пъти сме тласкани насам-натам между тези две прераждания, между съмнителното въплъщение в 6-то столетие и въплъщението като Конрад Фердинанд Майер, докато най-после откриваме, че разказът за Томас Бекет се е родил в Конрад Фердинанд Майер, защото цялата история има нещо подобно с това, което самият той е изживял в 6-то столетие, когато беше отишъл от Италия в Англия като член на една католическа мисия, изпратена от папа Григорий. Тук намираме втората същност от двойната природа на Конрад Фердинанд Майер, лежаща в неговото минало прераждане. От една страна в миналото прераждане през 6-то столетие той е бил въодушевен почитател на всичко това, което се е намирало в едно такова изкуство, което след това бе преминало в изкуството на мозайката, - оттам е и неговият всеобхватен талант за формата. Обаче от друга страна той е бил въодушевен представител на католицизма и поради тази причина взима участие в тази мисия.
към текста >>

Тук намираме втората същност от двойната природа на Конрад Фердинанд Майер, лежаща в неговото минало прераждане.
Ние сме насочени към това, че в своя разказ «Светецът» той е обрисувал Томас Бекет, канцлера на Хенри ІІ, крал на Англия. Ние имаме чувството, че това е извънредно важно. Ние имаме също чувството, че впечатлението от това минало съществуване ни тласка точно към това действие на Конрад Фердинанд Майер. Но сега ние отново сме отблъснати обратно към 6-то столетие и този факт не ни дава там никакво обяснение. И така често пъти сме тласкани насам-натам между тези две прераждания, между съмнителното въплъщение в 6-то столетие и въплъщението като Конрад Фердинанд Майер, докато най-после откриваме, че разказът за Томас Бекет се е родил в Конрад Фердинанд Майер, защото цялата история има нещо подобно с това, което самият той е изживял в 6-то столетие, когато беше отишъл от Италия в Англия като член на една католическа мисия, изпратена от папа Григорий. Тук намираме втората същност от двойната природа на Конрад Фердинанд Майер, лежаща в неговото минало прераждане. От една страна в миналото прераждане през 6-то столетие той е бил въодушевен почитател на всичко това, което се е намирало в едно такова изкуство, което след това бе преминало в изкуството на мозайката, - оттам е и неговият всеобхватен талант за формата. Обаче от друга страна той е бил въодушевен представител на католицизма и поради тази причина взима участие в тази мисия. Членовете на мисията основават Кентърбъри, мястото, където след това бе изградено епископството Кентърбъри.
към текста >>

Тези подобни-неподобни съдби доведоха дотам, че онова, което Конрад Фердинанд Майер беше изпитал върху собственото си тяло в едно минало въплъщение в 6-то столетие, далече от неговото тогавашно отечество, той го разказва като една история, в която описва съвсем други образи.
Чрез това Конрад Фердинанд Майер по асоциация бе доведен до Томас Бекет, лордканцлера от Кентърбъри, който беше канцлер на Хенри ІІ от династията на Плантагенетите и който бе убит по един рафиниран начин. След като първо беше фаворит, след това, понеже не се съгласява с определени условия на Хенри ІІ, той бе убит по заповед на Хенри ІІ. Тези подобни-неподобни съдби доведоха дотам, че онова, което Конрад Фердинанд Майер беше изпитал върху собственото си тяло в едно минало въплъщение в 6-то столетие, далече от неговото тогавашно отечество, той го разказва като една история, в която описва съвсем други образи.
към текста >>

306. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

То може да бъде нещо съвършено първично, нещо, което съвсем не е обусловено от минало земно съществуване.
Но ние едва ли ще забележим, че един човек действително може да се отнася по определен начин към нас и че за това отношение в него могат да се крият съвършено различни мотиви, импулси. Някой човек може да се отнася враждебно спрямо мен. Това враждебно отнасяне може да бъде такова, че чрез моето съществуване го дразня, че той очаква нещо съвършено различно от другите хора, от това, което аз предлагам насреща му. Поради това аз съм третиран по един определен начин от него. Но това третиране може да бъде такова, че то да бъде изправено по някакъв начин кармически едва в следващия живот. То може да бъде нещо съвършено първично, нещо, което съвсем не е обусловено от минало земно съществуване.
към текста >>

И на основата именно на «Хидала» във връзка с тези странни ръце се яви това минало въплъщение, което после можеше да бъде проследено по-нататък.
До наблюдението на тази забележителна карма ме доведе обстоятелството, - изходната точка не винаги е важна, но когато изходната точка е довела до вътрешната яснота, тогава естествено нещата са различни, - че едва ли някога съм виждал такива ръце, каквито имаше Франк Ведекинд и че видях след това как Франк Ведекинд действа с тези ръце в Мюнхен, видях го как сам действа като актьор в неговата драма «Хидала». Целият привиден хаос на тази драма, която естествено е истински ужас за едно филистерско чувство, свързан с впечатлението, което имах по-рано от неговите ръце, това разкри пред мен именно алхимичните действия, които той е извършвал. И на основата именно на «Хидала» във връзка с тези странни ръце се яви това минало въплъщение, което после можеше да бъде проследено по-нататък.
към текста >>

307. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Така ние можем да свържем най-разнообразните конфигурации на тялото с изживявания в едно минало земно съществуване.
Следователно можем да кажем: - Ние разбираме определени физически процеси едва тогава, когато насочваме поглед назад към миналите земни съществувания. - Един човек, който внимателно е опознавал света в един минал земен живот, има бързо растяща коса. Един човек, който малко се е запознавал със света в един минал земен живот, той има съвсем бавно растяща коса. Тя се намира на повърхността на главата, докато онези, които са се интересували много силно от нещага в един предишен земен живот, които са се интересували свръхинтензивно, които са навирали носа си във всичко, имат гъста коса. Това е една съвсем правилна връзка. Така ние можем да свържем най-разнообразните конфигурации на тялото с изживявания в едно минало земно съществуване. Това се простира чак до подробностите на човешкото устройство. Да вземем например един човек, който в един земен живот мисли, много размишлява. В следващия земен живот той ще бъде един тънък, слаб човек. Този, който в даден земен живот малко размишлява, повече живее отдавайки се на външния свят, в следващия живот ще има предразположение да натрупва мазнина в тялото си. Това отново има значение за бъдещето.
към текста >>

Така че отново можем да кажем: - Когато в живота срещаме един човек, който е сънливец, това трябва да се припише на такъв апатичен живот в неговото минало земно съществуване.
Напротив, един човек, който е свикнал да прониква навсякъде със своя разум, също и със своето чувство, такъв човек има голям интерес към първата половина, към изкачването, и преминава бързо слизането си към един нов земен живот. Така че отново можем да кажем: - Когато в живота срещаме един човек, който е сънливец, това трябва да се припише на такъв апатичен живот в неговото минало земно съществуване. - Един човек, който съвсем не е сънлив, който, ако искате, има нужда да направи нещо, за да заспи - има даже книги, които могат да се използват като средство за заспиване - следователно един човек, който има нужда от това, не е бил апатичен, а е бил внимателен, прониквал е в нещата с чувство и с разум.
към текста >>

308. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Ангелите, Архангелите и Архаите ни говорят по определен начин в нашето подсъзнание през първите три периода на живота: - Всичко това ти си донесъл от минали епохи, от едно минало земно съществуване, това ти трябва да приемеш в себе си.
Ангелите, Архангелите и Архаите ни говорят по определен начин в нашето подсъзнание през първите три периода на живота: - Всичко това ти си донесъл от минали епохи, от едно минало земно съществуване, това ти трябва да приемеш в себе си. - Това ни се казва в несъзнателната част на нашето изживяване на кармата, на съдбата. И в тези периоди на живота, именно от йерархията на Ангелите всъщност в нас винаги съдбовно звучи: - Сатурн, Юпитер, Марс са присъдили това или онова за тебе. Ние сме го прочели от техните сили.
към текста >>

309. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Там тези същества си казват: - Тук имаме един човек в неговото минало въплъщение.
Там тези същества си казват: - Тук имаме един човек в неговото минало въплъщение. Чрез това минало въплъщение и това, което го е предшествало в целия живот на човека, се е подготвил един определен свят от факти, един свят от събития в настоящето въплъщение. Обаче от това, което е било подготвено, се е проявило само първата част; втората част не е проявена. Ето защо тук ние имаме една част от човешкия биографичен живот, която всъщност би трябвало кармически да отговаря на този ход на живота /чертае се /, която обаче не му отговаря и затова ние имаме тук само една част. Едната част тук по някакъв начин отговаря на миналия земен живот, но не на целия минал земен живот. -
към текста >>

Чрез това минало въплъщение и това, което го е предшествало в целия живот на човека, се е подготвил един определен свят от факти, един свят от събития в настоящето въплъщение.
Там тези същества си казват: - Тук имаме един човек в неговото минало въплъщение. Чрез това минало въплъщение и това, което го е предшествало в целия живот на човека, се е подготвил един определен свят от факти, един свят от събития в настоящето въплъщение. Обаче от това, което е било подготвено, се е проявило само първата част; втората част не е проявена. Ето защо тук ние имаме една част от човешкия биографичен живот, която всъщност би трябвало кармически да отговаря на този ход на живота /чертае се /, която обаче не му отговаря и затова ние имаме тук само една част. Едната част тук по някакъв начин отговаря на миналия земен живот, но не на целия минал земен живот. -
към текста >>

310. Вместо увод: Из «Спомените на Мария Щайнер» /към първото издание 1926 г./ GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Така с мистерийните драми той ни даде образец на драмата за бъдещето; учеше ни да разберем, как биографията простираща се в духовното минало може да замени на по-висока степен психологическия роман на съвременността.
Рудолф Щайнер винаги най-строго и настоятелно молеше за сериозност, когато реши да осветли развитието на исторически личности и историята на Антропософското общество, изхождайки от духовните извори на познанието; да покаже връзките между фактите в тяхното духовно обкръжение, като пример за едно бъдещо изследване на историята. Така с мистерийните драми той ни даде образец на драмата за бъдещето; учеше ни да разберем, как биографията простираща се в духовното минало може да замени на по-висока степен психологическия роман на съвременността. Но това, което Рудолф Щайнер не позволяваше, бяха комбинациите, хипотезите или запълващата празноти фантазия при така нареченото духовно изследване. Това той наричаше несериозност и по отношение на него можеше да прояви свещен гняв. Настоятелно молеше слушателите да не пристъпват с душата си към съдържанието на лекциите върху кармата с жадно за сензация любопитство. Според него важното бяха отношенията, начинът, по който върху фактите пада светлина, обяснява ги и ги оставя да се проявят в тяхната правилна последователност. Преди всичко личното трябва да замълчи.
към текста >>

311. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Насочваме поглед към едно нейно минало земно съществувание.
Нека разгледаме един отделен случай. Имаме една душа пред нас. Насочваме поглед към едно нейно минало земно съществувание. При това гледаме в една епоха, когато стари спомени от езическото време действат като нещо примамващо, омагьосващо върху хората. Хората са потопени в това, което в онова време, бих искал да кажа, с топлина се разпространява като християнство, но много хора го приемат повърхностно, с известна незадълбоченост.
към текста >>

Те са също кармически последствия от нещо минало, но все пак отнякъде трябва да се започне.
Когато се обсъждат такива неща, винаги е нужно да бъдем наясно, че отнякъде трябва да се започне при един земен живот. Всеки земен живот от своя страна води към предишен земен живот, така че съществуват естествено неизяснени остатъци, които трябва да посочим само като факти. Те са също кармически последствия от нещо минало, но все пак отнякъде трябва да се започне.
към текста >>

В това състояние на душата съответният човек потърси съвета на онези хора, които сега също са се свързали с Антропософското общество, които в онова минало време можаха да се намесят в неговата съдба така, че спасиха в известна степен душата му от тези дълбоки съмнения.
В това състояние на душата съответният човек потърси съвета на онези хора, които сега също са се свързали с Антропософското общество, които в онова минало време можаха да се намесят в неговата съдба така, че спасиха в известна степен душата му от тези дълбоки съмнения. Ние наистина можем да говорим за едно спасение на душата. Но всичко това стана при такива странични събития, че съответният човек преживя това с едно силно, но повърхностно чувство. От една страна той беше завладян от чувство на благодарност към онези, които го бяха спасили душевно; от друга страна в това, което беше настъпило тук, в тази неяснота се примеси един много силен ариманически импулс, една силна нередна магическа наклонност, едно не напълно истинско чувстване на своето същество в християнската правда. Във всичко това се примеси една ариманическа черта. Понеже то разпростря неяснота върху душата, съответният човек стигна дотам, че внесе в своята благодарност една ариманическа черта и благодарността бе превърната в нещо, което намери в душата недостоен израз.
към текста >>

Виждате ли, мои мили приятели, тук имаме пример, как в един такъв краен случай нещата вътрешно се преобръщат; как трябва да потърсим странните, тайнствени пътища на връзката между чувството за срам и омразата в едно минало съществуване, когато искаме да разберем предпоставките за един настоящ земен живот.
Виждате ли, мои мили приятели, тук имаме пример, как в един такъв краен случай нещата вътрешно се преобръщат; как трябва да потърсим странните, тайнствени пътища на връзката между чувството за срам и омразата в едно минало съществуване, когато искаме да разберем предпоставките за един настоящ земен живот.
към текста >>

312. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Виждате ли, нещата стоят именно така и чрез онова, което се е случило в близкото минало, може да се проследят взаимовръзките между нещата.
Виждате ли, нещата стоят именно така и чрез онова, което се е случило в близкото минало, може да се проследят взаимовръзките между нещата. Всеки, който до известна степен се е занимавал с окултни въпроси, знае добре, че онова, което става на Земята, всъщност е отражение на нещо, което дълго преди това е станало в духовния свят малко изменено, но така че в него да не са замесени определени духове на препятствията.
към текста >>

313. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Не беше така във времето, когато душите, които днес се обединяват от копнежа за духовност, са имали своето най-значително минало въплъщение и в него са слушали онова, което мъдрите ръководители на човечеството можеха да им кажат относно потребностите на техните душите.
Когато днес говорим за природата, имаме една лишена от живот, мъртва абстракция. Когато говорим за духа, имаме нещо неопределено, което предполагаме по някакъв начин в света и което обхващаме с абстрактни идеи и понятия. Не беше така във времето, когато душите, които днес се обединяват от копнежа за духовност, са имали своето най-значително минало въплъщение и в него са слушали онова, което мъдрите ръководители на човечеството можеха да им кажат относно потребностите на техните душите.
към текста >>

314. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Някога ще има хора, по физиономията на които ще можем да кажем, какви са били те в тяхното минало въплъщение, когато са се домогвали до духовното.
Това никога не е било в мировата история. Досега хората са изграждали физиономията си от силите, които лежат в основите на техните народи, от физическото. И днес още от физиономиите на хората, особено когато са млади, когато лицата още не са набраздени от грижите на живота или от радостите и възторга, от божествената страна на живота, бихме могли да кажем, откъде произхождат те. Някога ще има хора, по физиономията на които ще можем да кажем, какви са били те в тяхното минало въплъщение, когато са се домогвали до духовното. Тогава до тях ще стоят другите - и какво ще означава тогава кармата? Тогава кармата ще е смъкнала кармическите сродства, кармическите афинитети.
към текста >>

315. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

И когато разглеждаме живота на дълбокия сън без сънуване, при днешното обикновено съзнание на човек не му остава нищо друго от този дълбок сън, освен споменът, че между заспиването и събуждането е минало известно време.
И когато разглеждаме живота на дълбокия сън без сънуване, при днешното обикновено съзнание на човек не му остава нищо друго от този дълбок сън, освен споменът, че между заспиването и събуждането е минало известно време. Всичко останало той трябва да изживява с помощта на своето будно съзнание. Едно общо смътно чувство, че човек е спал между момента на заспиването и събуждането е всичко, което оставя сънят без сънуване.
към текста >>

Но когато се събуждаха, те имаха не само смътния спомен, че е минало определено време, или едно тъпо усещане за нещо преживяно, а когато се събуждаха, те имаха един ясен спомен за това, което бяха изживели по време на съня.
Съществуваше също и едно трето състояние на съзнанието. Естествено и през онези древни времена хората спяха. Но когато се събуждаха, те имаха не само смътния спомен, че е минало определено време, или едно тъпо усещане за нещо преживяно, а когато се събуждаха, те имаха един ясен спомен за това, което бяха изживели по време на съня. И именно от този сън идваха впечатленията от минали земни съществувания, свързани със съдбата на човека, с познанието, с прозирането на кармата.
към текста >>

316. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

[6] Спомени от Шлайх: «Осмислено минало, спомени за живота » 19.
[6] Спомени от Шлайх: «Осмислено минало, спомени за живота » 19. до 40. хиляди Берлин 1922. Там се казва: «Беше в началото на деветдесетте години, когато един ден в работния ми кабинет пристъпи моят колега д-р Макс Аш с един непознат. - Тук ви водя Стриндберг.» (стр. 176).
към текста >>

317. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Не е така, че един човек, който в минало въплъщение е бил посветен, трябва да се появи в следващото въплъщение също като посветен.
Не е така, че един човек, който в минало въплъщение е бил посветен, трябва да се появи в следващото въплъщение също като посветен. Даже във връзка с някои неща, които бяха изнесени в тази лекции, вие можете да повдигнете въпроса: - Да, древни посветени е имало, но къде са отишли те сега? Къде се намират те днес? Къде бяха те в последните столетия? - Те са били наистина тук, но трябва да се има предвид, че онзи, който в един минал земен живот е бил посветен, при едно свое ново въплъщение трябва преди всичко да използва едно външно тяло, което може да му даде именно епохата. По-новото развитие на човечеството не дава вътрешно гъвкави тела, гъвкави и меки, за да може в тях непосредствено да проникне онова, което е живяло в едно минало въплъщение на индивидуалността.
към текста >>

По-новото развитие на човечеството не дава вътрешно гъвкави тела, гъвкави и меки, за да може в тях непосредствено да проникне онова, което е живяло в едно минало въплъщение на индивидуалността.
Не е така, че един човек, който в минало въплъщение е бил посветен, трябва да се появи в следващото въплъщение също като посветен. Даже във връзка с някои неща, които бяха изнесени в тази лекции, вие можете да повдигнете въпроса: - Да, древни посветени е имало, но къде са отишли те сега? Къде се намират те днес? Къде бяха те в последните столетия? - Те са били наистина тук, но трябва да се има предвид, че онзи, който в един минал земен живот е бил посветен, при едно свое ново въплъщение трябва преди всичко да използва едно външно тяло, което може да му даде именно епохата. По-новото развитие на човечеството не дава вътрешно гъвкави тела, гъвкави и меки, за да може в тях непосредствено да проникне онова, което е живяло в едно минало въплъщение на индивидуалността. И тогава посветените получават други задачи, при които в ударната сила на импулсите несъзнателно действа онова, което е съществувало в миналото при посвещението, но не се явява във формата на инициирано действие.
към текста >>

318. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Всъщност цялото минало на човечеството живее в настоящето.
И тогава ние изживяваме връзките, които хвърлят светлина в историческото развитие на човечеството и ни правят обяснимо настоящето в това, което съществува физически. Всъщност цялото минало на човечеството живее в настоящето. Но с това общо абстрактно изречение не е казано естествено нищо; нали го казват също и материалистите. Важното е как това минало живее в настоящето.
към текста >>

Важното е как това минало живее в настоящето.
И тогава ние изживяваме връзките, които хвърлят светлина в историческото развитие на човечеството и ни правят обяснимо настоящето в това, което съществува физически. Всъщност цялото минало на човечеството живее в настоящето. Но с това общо абстрактно изречение не е казано естествено нищо; нали го казват също и материалистите. Важното е как това минало живее в настоящето.
към текста >>

319. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

И когато съответната личност, Агрипа, навлезе в тази област, стана така, че пред него много ясно изникна смисълът на едно минало въплъщение, което е било особено характерно за него и сега ретроспективно след смъртта прави голямо впечатление, защото в това въплъщение на съответната индивидуалност може да се види още много нещо от начина, по който от древните мистерии произлязоха култовете на Предна Азия и Африка.
И когато съответната личност, Агрипа, навлезе в тази област, стана така, че пред него много ясно изникна смисълът на едно минало въплъщение, което е било особено характерно за него и сега ретроспективно след смъртта прави голямо впечатление, защото в това въплъщение на съответната индивидуалност може да се види още много нещо от начина, по който от древните мистерии произлязоха култовете на Предна Азия и Африка.
към текста >>

Така също съществува това, което аз вече често споменавах тук, а именно фактът, че Ернст Хекел, който така свирепо водеше борба против църквата, е прероденият монах Хилдебранд, който в своето минало въплъщение беше великият папа Григорий[1].
Това е един пример, при който можете да видите, колко своеобразно хората на настоящето са стигнали в миналото до техните днешни индивидуалности. Онзи, който не проучва нещата, а само нещо си представя, би стигнал естествено до съвършено други неща. Обаче ние разбираме кармата едва тогава, когато можем да свържем нещата именно с тези крайни отношения, които във физическия свят изглеждат почти парадоксални, които обаче съществуват в духовния свят. Така също съществува това, което аз вече често споменавах тук, а именно фактът, че Ернст Хекел, който така свирепо водеше борба против църквата, е прероденият монах Хилдебранд, който в своето минало въплъщение беше великият папа Григорий[1].
към текста >>

320. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

И тя отново се срещна с другата личност, която в нейното минало въплъщение беше мъж, а сега се беше превъплътила като жена.
И тя отново се срещна с другата личност, която в нейното минало въплъщение беше мъж, а сега се беше превъплътила като жена. В това си въплъщение тази женска личност беше надарена с голяма интелигентност. И отново възникна - можем да си представим, как това беше обусловено кармически, ние виждаме тук да действа кармата, - отново възникна една духовна, - не можем да кажем обмяна на идеи, а обмяна на възгледи, една напълно жива, духовно интензивна съвместна работа.
към текста >>

И така при този Вайнингер можете фактически да намерите нещо от виждане, съединено с краен рационализъм, и можете също да намерите омразата към онова, което му се е случило в едно минало въплъщение, което обаче сега не се проявява в омраза към това, което той е знаел, а в омраза към неговото женско въплъщение, което в книгата «Пол и характер» се изявява в една омраза към жената, отиваща чак до безсмислие и глупост.
И така при този Вайнингер можете фактически да намерите нещо от виждане, съединено с краен рационализъм, и можете също да намерите омразата към онова, което му се е случило в едно минало въплъщение, което обаче сега не се проявява в омраза към това, което той е знаел, а в омраза към неговото женско въплъщение, което в книгата «Пол и характер» се изявява в една омраза към жената, отиваща чак до безсмислие и глупост. Всичко това ви показва, колко много може да съществува в една душа като духовност, как това много може да се събере с интелектуализма в свръхсетивния свят, при настъпването на епохата на Съзнателната душа, как обаче то иска да се изяви, но не може да се изяви в съвременната епоха, даже и когато животът, който е прекаран по този начин, е, така да се каже, само повторението на изгубеното в затвора време от миналото земно съществуване.
към текста >>

321. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Да предположим, че някоя личност е живяла във втората половина на 19-то столетие и е носела в себе си една силна духовност от нейното минало въплъщение: Тя се вживява в настоящето образование, в съществуващото тогава образование; то е интелектуалистично, изцяло интелектуалистично.
Разберете добре, какво искам да кажа. Да предположим, че някоя личност е живяла във втората половина на 19-то столетие и е носела в себе си една силна духовност от нейното минало въплъщение: Тя се вживява в настоящето образование, в съществуващото тогава образование; то е интелектуалистично, изцяло интелектуалистично. Но в личността последствието на духовността, за която говоря, е още така силно, че то иска да се изяви, иска добре да се изяви. Обаче интелектуализмът не понася това. Личността бива възпитана интелектуално, тя навсякъде живее интелектуално, в обществените отношения, в които влиза, в професията; в този интелектуализъм не може да се побере това, което тя носи в душата си. Това би било една личност, за която можем да кажем: Тя е като призвана всъщност за антропософията. Но тя не може да стане антропософ, понеже точно това, което е спиритуализъм донесен от минали въплъщения, ако би трябвало да се побере в интелектуализма, то би било антропософия.
към текста >>

322. Забележки към текста GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Спомени от Шлайх: «Осмислено минало, спомени за живота » 19.
Спомени от Шлайх: «Осмислено минало, спомени за живота » 19. до 40. хиляди Берлин 1922. Там се казва: «Беше в началото на деветдесетте години, когато един ден в работния ми кабинет пристъпи моят колега д-р Макс Аш с един непознат. - Тук ви водя Стриндберг.» (стр. 176).
към текста >>

323. Съдържание GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Моментът на събуждането и заспиването във връзка с кармическото минало и с развиващата се карма.
Моментът на събуждането и заспиването във връзка с кармическото минало и с развиващата се карма. Образуване на карма през време на съня. Терапевтични познания.
към текста >>

324. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

И ние посочихме, че човекът трябва да свързва онези сили, които действат, излизайки от духовните лунни същества, с всичко онова, което за самия него е минало.
След това ние свързахме тези неща със силите, с които човекът е свързан извън земната същност, които днешният светоглед взима малко под внимание, със силите, които действат върху Земята от заобикалящия извънземен свят. И ние посочихме, че човекът трябва да свързва онези сили, които действат, излизайки от духовните лунни същества, с всичко онова, което за самия него е минало. Да, мои мили приятели, за нас е минало, когато се сближим с един човек и веднага в нас изплува нещо, което ни привлича към него.
към текста >>

Да, мои мили приятели, за нас е минало, когато се сближим с един човек и веднага в нас изплува нещо, което ни привлича към него.
След това ние свързахме тези неща със силите, с които човекът е свързан извън земната същност, които днешният светоглед взима малко под внимание, със силите, които действат върху Земята от заобикалящия извънземен свят. И ние посочихме, че човекът трябва да свързва онези сили, които действат, излизайки от духовните лунни същества, с всичко онова, което за самия него е минало. Да, мои мили приятели, за нас е минало, когато се сближим с един човек и веднага в нас изплува нещо, което ни привлича към него.
към текста >>

Така благодарение на науката на посвещението ние действително проникваме зад тайната, която ни показва, как цялото минало лежи в човека и как става «съдба» поради това, че с лунното съществуване са свързани същества, които записват миналото така, че то почива в нашето вътрешно същество, когато идваме на Земята.
н.. Азовата организация е именно онази, която най-много е насочена към Земята, тя е онова, което ние научаваме и изживяваме в земното съществуване. Не е така обаче при другите, намиращи се по-дълбоко членове на човешкото същество. Още при астралното тяло положението е друго, то е пълно с нанесеното, със записаното в него, пълно е с образи. Това, което обикновено наричаме «несъзнателно», ще бъде нещо извънредно богато, когато отново се издигне нагоре в знанието. И посвещението дава възможност да се потопим в това астрално тяло и да видим всичко онова, което лунните същества са нанесли в него, - а това са общите изживявания с други хора. Така благодарение на науката на посвещението ние действително проникваме зад тайната, която ни показва, как цялото минало лежи в човека и как става «съдба» поради това, че с лунното съществуване са свързани същества, които записват миналото така, че то почива в нашето вътрешно същество, когато идваме на Земята.
към текста >>

С други думи това означава, че една такава среща с човек, която не е кармично минало, която става като нещо ново, за посветения тя е посредничество да влезе във връзка с тези същества.
В този трети случай, когато бих вървял, аз не бих бил задържан, не бих се сблъскал с нещо, а бих бил всмукан, бих изчезнал: Там липсва пространство, там съществува противоположното на пространството. И тази противоположност на пространството е именно в Слънцето. Слънцето е отрицателно пространство, изпразнено пространство. И именно поради това, че там има отрицателно пространство, изпразнено пространство, то е седалище, обикновено седалище на съществата намиращи се в тяхното развитие непосредствено над човека - Ангели, Архангели и Архаи. И погледът на посветения, в случая, който разказах, се насочва към онези същества, които се намират в Слънцето, към духовните същества на Слънцето. С други думи това означава, че една такава среща с човек, която не е кармично минало, която става като нещо ново, за посветения тя е посредничество да влезе във връзка с тези същества. И се оказва, че там има определени същества, с които човек има по-близка или по-далечна връзка. И от начина, по който тези същества пристъпват към човека, на него му става ясно - не в подробности, а общо взето, - каква карма се изприда там. Това не е една стара карма, а такава, която той среща за първи път. Там човекът забелязва, че тези същества, които са свързани със Слънцето, имат работа с бъдещето също така, както съществата, свързани с Луната имат работа с миналото.
към текста >>

Те са си потърсили друго обиталище, но ние хората сме останали свързани с тях; те регистрират нашето минало.
Когато е по-малко благороден, те все пак го интересуват като дивеч, той може да ги яде. Зелето в полето също го интересува. Всичко това има отношение към онова в човека, което той възприема първо в самия себе си. Но също както човекът има отношение към земното, което раздвижва неговия свят на чувствата, така и той може да раздвижи своя свят на чувствата, може да развие отношения към извънземния Космос. И всичко онова, което идва като съдба от миналото, - когато прави впечатление върху нас, - призовава нашата душа, нашето сърце да насочи поглед нагоре към лунните същества и да си каже: - Тук по Земята ходят хора; на Луната живеят същества, които някога са били заедно с нас на Земята. Те са си потърсили друго обиталище, но ние хората сме останали свързани с тях; те регистрират нашето минало. Онова, което те правят, живее в нас, когато миналото прониква в нашето земно съществуване.
към текста >>

Ние поглеждаме с известна благоговейна жар към тези същества и външната, сребристо светеща Луна е само един знак за тези същества, които вътрешно така са свързани с нашето минало.
Ние поглеждаме с известна благоговейна жар към тези същества и външната, сребристо светеща Луна е само един знак за тези същества, които вътрешно така са свързани с нашето минало. И ние се научаваме, да имаме отношение към тези космически, извънземни същества, чиито символи са звездите, да имаме отношение към тях чрез онова, което изживяваме като хора, както иначе чрез нашето съществуване в плът имаме отношение към всичко онова, което живее на Земята. Също когато като човеци в плахо очакване насочваме поглед към бъдещето, когато с нашите надежди и стремежи се вживяваме в бъдещето, ние не оставаме сами с нашата душа, а предчувствайки се свързваме с онова, което свети срещу нас от Слънцето. Ангели, Архангели, Архаи стават за нас слънчеви същества, те стават за нас същества, за които знаем, че от нашето настояще ни пренасят в бъдещето.
към текста >>

Понеже, както Слънцето и Луната навън в звездния свят стоят във взаимни отношения, така и онова, което в нас е от лунно естество, нашето минало стои в отношение със слънчевото естество в нас, с нашето бъдеще.
Когато след това насочваме поглед в Космоса и виждаме, как светлината на Луната е зависима от светлината на Слънцето, как тези звездни тела стоят във взаимни отношения, тогава вън в Космоса ние виждаме един образ на онова, което живее в самите нас. Понеже, както Слънцето и Луната навън в звездния свят стоят във взаимни отношения, така и онова, което в нас е от лунно естество, нашето минало стои в отношение със слънчевото естество в нас, с нашето бъдеще. А съдбата е това, което преминава в човека от миналото през настоящето в бъдещето. Ние виждаме - втъкано, така да се каже, в Космоса движението на звездите - чрез взаимните отношения на звездите виждаме в голям мащаб изобразено в далечините онова, което живее в нашето собствено вътрешно същество.
към текста >>

Такава надареност или ненадареност, разбиране за обкръжаващия свят или закостенялост по отношение на заобикалящия свят, не са се породили току така от нищо, а са резултат на нашето минало земно съществуване.
Не е нужно разказът за тях да бъде подробен, такъв човек може да употреби кратки характерни изречения за пълното обрисуване на една картина. Това може да направи някой, който може да се потопи в съществото на друг човек. Може и да не бъде един човек, а може да бъде нещо от природата. Някой ни разказва, как изглежда една планина, едно дърво; ние стигаме до отчаяние, не получаваме никаква картина за разказаното, всичко остава празно, имаме чувството, че мозъкът ни изсъхва. Напротив има други, които веднага имат пълно разбиране за нещо; ние бихме могли да нарисуваме онова, за което те ни разказват. Такава надареност или ненадареност, разбиране за обкръжаващия свят или закостенялост по отношение на заобикалящия свят, не са се породили току така от нищо, а са резултат на нашето минало земно съществуване. Когато с помощта на науката на посвещението разгледаме един човек, който има много разбиране за неговия човешки и извън човешки обкръжаващ го свят и отидем назад в миналото - аз ще имам още много да говоря върху това отиване назад в миналото, - когато отидем в неговия минал земен живот с помощта на духовната наука, ние намираме, какви качества е имал този човек в неговия минал живот на Земята и как тези качества са се превърнали в разбирането за обкръжаващия свят през време на живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

325. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Мои мили приятели, сигурно ще ви се види парадоксално, особено когато при едно относително недалечно минало духовният изследовател констатира, че едно чудесно произведение на поезията е изгубено, напълно изгубено поради враждебността на известно духовно течение.
Мои мили приятели, сигурно ще ви се види парадоксално, особено когато при едно относително недалечно минало духовният изследовател констатира, че едно чудесно произведение на поезията е изгубено, напълно изгубено поради враждебността на известно духовно течение. През първите столетия от християнското развитие в южните области на европейската цивилизация имаше едно произведение на изкуството, което изобразяваше най-вътрешната същност на напредващата цивилизация, непосредствено след като християнството беше навлязло в развитието на европейските хора. Това художествено произведение е една епична драма, драматичен епос, който изобразява, как след като християнството е въздействало като едно скорошно събитие, човекът не може да достигне до действителната истинска същност на Христос, а има да премине през една определена мистична подготовка, за да може да се доближи до истинската същност на Христос.
към текста >>

326. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

И животът на някои хора от настоящето или от непосредственото минало насочва към предишно посвещение.
Днешните тела не са подходящи за духовната наука, те са постоянно препятствие, понеже произлизат от една материалистично оцветена епоха и самото наше възпитание още от детството е една такава пречка. Когато човекът израсне в него, дори преди в древните времена да е бил посветен, в тази инкарнация той не може да прояви навън онова, което е останало от посвещението. Човек учи да пише, но в съвременния шрифт не може да се изрази това, което някога е било наука на посвещението. А такива са и другите условия на живота. Личности, които в предишни епохи са били посветени, по-късно в живота се проявяват с важни задачи по друг начин, не отново като посветени. И животът на някои хора от настоящето или от непосредственото минало насочва към предишно посвещение. Аз искам да ви дам един пример за една наистина посветена в предишен земен живот личност. Това беше една личност, която беше посветена в хибернийските мистерии, в мистериите на Ирландия, по времето на първите християнски столетия, когато старите велики мистерии на Ирландия бяха вече в упадък, но все още съхраняваха велико знание. Там живееше една личност, която беше посветена в една от висшите степени. Ирландските мистерии имаха особена дълбочина, не интелектуална дълбочина, а една общочовешка дълбочина. Например едно от ритуалните въздействия, което се е получавало там, беше, че след като човек дълго е бил подготвян относно заблужденията на Земята, относно възможността за съмнение, в картинен образ е трябвало да изживее онова, което да му направи силно впечатление чрез самата картина.
към текста >>

Ужасно разтърсващото, когато ясновидски се съзерцава сатурновата сфера, в смисъла, който разгледах, е, че в сатурновата сфера живеят същества, които всъщност нямат настояще, а гледат само назад към тяхното минало.
И ние намираме една личност, върху която култовите церемонии на посвещението в хибернийските мистерии имат много силно влияние, въздействат върху душевността й и може да се каже, че чрез това, което тази личност изживява, тя така се изпълва с вътрешни впечатления, че всъщност с цялата си душа забравя Земята. След като преминава през едно съществуване като жена, в което старите импулси на посвещението само бегло се показват в цялата й душевна нагласа, през деветнадесето столетие тя отново идва на Земята като една знаменита личност на деветнадесето столетие, но като такава личност, която е изживяла последствията от своята карма в сферата на Сатурн, в онази сфера, където човек живее между същества, които всъщност нямат настояще. Ужасно разтърсващото, когато ясновидски се съзерцава сатурновата сфера, в смисъла, който разгледах, е, че в сатурновата сфера живеят същества, които всъщност нямат настояще, а гледат само назад към тяхното минало. Това, което те правят, е несъзнателно и едно действие, което те извършват, идва до съзнанието, чак когато вече е извършено, когато вече е записано в мировата карма. Познанството с тези същества, които мъкнат след себе си миналото като опашката на комета, действа разтърсващо. Тази личност, която някога беше посветена, беше надраснала земното битие, занесе душата си, изгради своята карма при тези същества, които не взимат никакво участие в настоящето. Там наистина е така, че по един величествен начин се осветява цялото минало на човешкия земен живот, всичко онова, което освен това беше преживяно като битието на един посветен. Там това минало се изживява като оплодено, като обогатено от посвещението в мистериите на Хиберния.
към текста >>

Там наистина е така, че по един величествен начин се осветява цялото минало на човешкия земен живот, всичко онова, което освен това беше преживяно като битието на един посветен.
След като преминава през едно съществуване като жена, в което старите импулси на посвещението само бегло се показват в цялата й душевна нагласа, през деветнадесето столетие тя отново идва на Земята като една знаменита личност на деветнадесето столетие, но като такава личност, която е изживяла последствията от своята карма в сферата на Сатурн, в онази сфера, където човек живее между същества, които всъщност нямат настояще. Ужасно разтърсващото, когато ясновидски се съзерцава сатурновата сфера, в смисъла, който разгледах, е, че в сатурновата сфера живеят същества, които всъщност нямат настояще, а гледат само назад към тяхното минало. Това, което те правят, е несъзнателно и едно действие, което те извършват, идва до съзнанието, чак когато вече е извършено, когато вече е записано в мировата карма. Познанството с тези същества, които мъкнат след себе си миналото като опашката на комета, действа разтърсващо. Тази личност, която някога беше посветена, беше надраснала земното битие, занесе душата си, изгради своята карма при тези същества, които не взимат никакво участие в настоящето. Там наистина е така, че по един величествен начин се осветява цялото минало на човешкия земен живот, всичко онова, което освен това беше преживяно като битието на един посветен. Там това минало се изживява като оплодено, като обогатено от посвещението в мистериите на Хиберния.
към текста >>

Там това минало се изживява като оплодено, като обогатено от посвещението в мистериите на Хиберния.
Ужасно разтърсващото, когато ясновидски се съзерцава сатурновата сфера, в смисъла, който разгледах, е, че в сатурновата сфера живеят същества, които всъщност нямат настояще, а гледат само назад към тяхното минало. Това, което те правят, е несъзнателно и едно действие, което те извършват, идва до съзнанието, чак когато вече е извършено, когато вече е записано в мировата карма. Познанството с тези същества, които мъкнат след себе си миналото като опашката на комета, действа разтърсващо. Тази личност, която някога беше посветена, беше надраснала земното битие, занесе душата си, изгради своята карма при тези същества, които не взимат никакво участие в настоящето. Там наистина е така, че по един величествен начин се осветява цялото минало на човешкия земен живот, всичко онова, което освен това беше преживяно като битието на един посветен. Там това минало се изживява като оплодено, като обогатено от посвещението в мистериите на Хиберния.
към текста >>

327. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Но всичко, което по този начин е възприето чрез съществата на Сатурн като минало действие, отново се съединява с изминалите събития, преживяни от всички отделни същества на цялата планетна система, така че съзнанието на сатурновите същества се състои в това, във всеки миг да поглеждат назад към цялата памет - ако мога така да изразя - на цялата жива планетна система с нейните същества и тяхната възпоменателна способност.
Вие правите следващата стъпка, отново виждате сянкообразния човек, още една стъпка, - отново и така нататък. Така пластично вие се отпечатвате и възприемате назад точно това, което сте били в предишния момент. Веднага след като нещо е станало чрез вас, вие го виждате, как то остава там, как се поставя във вечността. И вие виждате назад в перспектива всичко това, което е станало чрез вас, записано в една вечна хроника в Космоса. Защото такова е самосъзнанието на сатурновото същество. Но всичко, което по този начин е възприето чрез съществата на Сатурн като минало действие, отново се съединява с изминалите събития, преживяни от всички отделни същества на цялата планетна система, така че съзнанието на сатурновите същества се състои в това, във всеки миг да поглеждат назад към цялата памет - ако мога така да изразя - на цялата жива планетна система с нейните същества и тяхната възпоменателна способност. Всичко е записано в тази космически универсална способност за спомняне на сатурновите същества.
към текста >>

Ние определено можем да разгледаме някоя посветена индивидуалност, нека да е от далечното минало, чиято карма определя, тя отново да се роди по-късно, през осемнадесето-деветнадесето столетие.
Това наистина не е така. Но ние не трябва да забравяме, че когато като една индивидуалност от духовно-душевното предземно съществуване човекът слезе долу в един земен живот, той е зависим от това, което определена епоха може да му предложи със съответното физическо тяло, с възпитанието и др. п. неща. Тези неща трябва да бъдат приети от този, който се преражда в земната действителност. Ние определено можем да разгледаме някоя посветена индивидуалност, нека да е от далечното минало, чиято карма определя, тя отново да се роди по-късно, през осемнадесето-деветнадесето столетие. Но през осемнадесето столетие никъде в земната цивилизация няма такива тела, каквито е имало през това древно време, - тела, които са били гъвкави и пластични, подходящи за такава духовна човешка индивидуалност. Това, че човешкото тяло е останало същото от най-стари времена, е само един предразсъдък на една дегенерирала наука. В действителност през епохата на материализма то е станало не гъвкаво и не пластично, то не може лесно да се управлява. Наследствените отношения, които от своя страна са в зависимост от душевната нагласа, от цялото вътрешно душевно устройство на човека са такива - отделният човек не е виновен, а е виновна цялата цивилизация, - че с една част от това, което се носи в душата от времето на посвещението, не може да се навлезе във физическия организъм и оттам то не може непосредствено да се доведе до собственото съзнание. До непосредственото външно, характерно за епохата съзнание може да се донесе само това, с което изяло може да се навлезе във физическото тяло.
към текста >>

328. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Не поради това, че някой бива принуден от настоящето, а понеже първо е преживял това-онова в земното минало.
Точно когато се разгледа един такъв случй, лесно се разбира, защо човек върши нещо в определен момент. Не поради това, че някой бива принуден от настоящето, а понеже първо е преживял това-онова в земното минало. Какво мислите, че бихте направили, ако не изхождате от спомените? Човекът е много по-зависим от тези спомени, отколкото предполага. Но този мъж един ден имал нещастието, да изгуби паметта си и сега той се водел само от това, което му давали неговите настоящи импулси, не от това, което са му давали спомените. Веднъж той се облякъл и напуснал семейството си, с което го свързвали спомените му, които угаснали. В него се появили импулси, които нямат нищо общо със спомените му за неговото семейство.
към текста >>

329. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Цялото кармическо минало минава покрай човека при всеки сън.
Но има и едно друго течение. И това другото, то представлява нещо гигантско. Както разясних, то се изживява при събуждане. Само че то има нещо тежко, което се внася в деня и постепенно бавно се преодолява, като човек се освобождава от него. Когато с инициационното наблюдение то напълно се прозре, се вижда, че в това второ течение се крие цялата човешка карма. Цялото кармическо минало минава покрай човека при всеки сън. Докато в това, което човекът може да изживее при заспиването той предчувства предимно своята бъдеща карма, която се изгражда за бъдещето, когато той се събужда, в чувството, което описах, му остава едно леко, съвсем леко усещане за кармата, която той носи. Моментът на събуждането е такъв, за който трябва да се каже, че той означава едно леко загатване на всичко това, което човекът носи в себе си от своите изминали земни животи. Това обаче се улавя чрез всичко, през което преминават астралното тяло и азът, когато те влизат и се разпространяват от върха на пръстите на ръцете и краката навътре в човека. Така е обаче, че една тежка карма, една карма, която трудно се понася, има свойството да излъчва в главата всичко онова, което е отложено като нездравословни вещества, докато една добра карма всъщност складира горе добрите вещества. И там духовното и природното се докосват.
към текста >>

330. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

В изграждането на главата пред физическо-сетивното наблюдение се показва кармата на човешкото минало.
Аз вече ви казах: - Докато иначе имаме само тридесет различни форми на буквите, от тази дреболия зависи в една книга да имаме Гьотевия «Фауст», в друга книга - Хегеловата «Логика» в трета «Библията» и т.н.. Да имаме всичко това, е следствие, че сме се научили да четем. Също така можем да се научим да четем и в това, което ни заобикаля. И от разпознаването на знаците на човешката форма на главата да се издигнем до четенето в нея, само това ще ни доведе до тайните на кармата на въпросния човек. Така че ние можем да си кажем при това, което е видимо, наистина външно видимо във формата на главата: - Всеки човек има своята собствена глава, никой не прилича на някой друг според изграждането на главата си. - Макар че хората често си приличат, те не си приличат в тяхната карма. В изграждането на главата пред физическо-сетивното наблюдение се показва кармата на човешкото минало. В системата веществообмяна-крайници се проявява бъдещата карма, която е духовно скрита, невидима. Така че, когато духовно говорим за човека, ние можем да кажем, че от една страна в човека видимо се проявява неговата минала карма, а от друга страна той носи невидима в себе си своята бъдеща карма. Така ние можем да се издигнем до едно вътрешно духовно разглеждане на човека. Когато разглеждаме системата веществообмяна-крайници, вътре само физическото и етерното са по-низши, в нея живеят най-висшите духовни йерархии. Преминем ли към главата, виждаме, че главата всъщност е най-съвършеното във физическо-сетивния свят, понеже по един външен, видим начин тя носи в себе си това, което духовно действа в нея от предишни земни животи - хората обикновено най-много я ценят, - но тя не е такава в духовно отношение.
към текста >>

331. 1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Същата личност присъствуваше на моята сказка и след завършването и направи една забележка, която не може да бъде схваната по друг начин, освен че този човек имаше в този момент едно пълно разбиране за едни човек на съвременността и за отношението на този човек на съвременността към неговото минало въплъщение.
Той знаеше това от една единствена книга. Беше така учен беше вече дворцов съветник при Виенския Университет, че за него се казваше: "Дворцовият съветник Н. Н. познава целия свят и още три села" толкова учен беше той но в своето въплъщение не знаеше повече, освен че в една книга върху друзите се намира нещо върху повтарящите се земни съществувания. Тази е разликата между това, което хората имат в тяхното подсъзнание, и това, което тече през човешките души като духовен свят. След това се случи странното, че веднъж държах една сказка във Виена. Същата личност присъствуваше на моята сказка и след завършването и направи една забележка, която не може да бъде схваната по друг начин, освен че този човек имаше в този момент едно пълно разбиране за едни човек на съвременността и за отношението на този човек на съвременността към неговото минало въплъщение. И това, което той каза за връзката на два земни живота, беше правилно, то не беше погрешно. Но той не разбираше абсолютно нищо; само говореше това.
към текста >>

332. 5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Трябва само да помислим: когато Бейкън слезе в своя земен живот, когато Амос Комениус слезе в своя земен живот, отново беше минало вече времето, когато също и Александър и Аристотел бяха отново въплътени на Земята в средновековната цивилизация, където от тяхна страна те вече бяха изпълнели онова, което трябваше да се направи за аристотелството, където вече съществуваше едно аристотелство различно от онова, което Бейкън, т.е.
Трябва само да помислим: когато Бейкън слезе в своя земен живот, когато Амос Комениус слезе в своя земен живот, отново беше минало вече времето, когато също и Александър и Аристотел бяха отново въплътени на Земята в средновековната цивилизация, където от тяхна страна те вече бяха изпълнели онова, което трябваше да се направи за аристотелството, където вече съществуваше едно аристотелство различно от онова, което Бейкън, т.е. Харун ал Рашид /защото това са същите личности/ бяха развили от тяхна страна.
към текста >>

333. 7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Така щото всъщност това състояние на съзнанието, при което днешният човек се намира между чисто физическите същества, съвсем не е съществувало в онова далечно минало.
Така щото всъщност това състояние на съзнанието, при което днешният човек се намира между чисто физическите същества, съвсем не е съществувало в онова далечно минало. Тогавашните хора чувствуваха вече не само в един вид сънища, а в една истинска представа на действителността: когато навлизаме в дневното съзнание ние виждаме дърветата и животните и планини и скали и облаци, но това е същият свят, в който живеят също онези духовни същества, онези човешки души, които не са въплътени на Земята, които живеят в духовния свят, с които ние живеем между смъртта и едно ново раждане. И тогава тези хора получаваха действителната представа: през време когато човекът се събужда, във всяко дърво, във всяка забележителна скала, в глъбините на планините и в облачните висини се движат тези същества, вмъкват се, потопяват се в отделните същества, в създанията на външната физическа природа.
към текста >>

И както днес през денонощния живот се сменят трите състояния на съзнанието, така в далечното минало за човека се сменяха състоянията на постепенно угасващото астрално виждане, на виждането на духовния свят, на виждането на развитието на Кармата.
И както днес през денонощния живот се сменят трите състояния на съзнанието, така в далечното минало за човека се сменяха състоянията на постепенно угасващото астрално виждане, на виждането на духовния свят, на виждането на развитието на Кармата.
към текста >>

334. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Те водят така да се каже книга за цялото минало на човечеството, за всеки отделен човек.
Както физическата част на Луната се отдели от Земята и отиде навън в ширините на вселената, така заедно с Луната излязоха и великите пра-Учители. Днес те образуват един вид мирова колония на Луната и онзи, който разглежда Луната с помощта на науката на посвещението, я намира населена от онези мъдри Същества, които някога са били другари на човечеството. Ние още можем да проникнем в основите на мъдростта на тези Същества, когато чрез едно по-високо развитие на онова, което описах в книгата "Как се добиват познания за висшите светове" стигнем до там, да се разбираме с тези Същества. Обаче тогава ние научаваме нещо твърде особено: ние научаваме от тях, че въпреки и днес да не се намират на Земята, те имат една важна задача за Земята. Трудно е да опишем със земни думи, да изразим със земни думи, които не са подходящи за това, каква важна задача за човечеството имат тези лунни Същества. Те водят така да се каже книга за цялото минало на човечеството, за всеки отделен човек. Не такива книги, каквито ние имаме в библиотеките, но все пак нещо, което можем да наречем книги, и в тези книги е записано за всеки човек онова, което е било изживяно от него в неговите последователни земни съществувания. Да се научим да познаваме Луната, това значи да се научим да познаваме човешкото минало. Когато слизаме на Земята от нашето съществуване преди раждането, в което се намираме между смъртта и едно ново раждане, когато слизаме на Земята от мировите ширини, ние минаваме през сферата на Луната и сме вътрешно докоснати от онова, което е за писано във великото книговодство на лунните Същества върху нашето минало. Преди да слезем на Земята, това наше минало се отпечатва в нашето астрално тяло. В нашето астрално тяло, което донасяме долу в земното съществуване, ние намираме записките на тези лунни Същества.
към текста >>

Да се научим да познаваме Луната, това значи да се научим да познаваме човешкото минало.
Ние още можем да проникнем в основите на мъдростта на тези Същества, когато чрез едно по-високо развитие на онова, което описах в книгата "Как се добиват познания за висшите светове" стигнем до там, да се разбираме с тези Същества. Обаче тогава ние научаваме нещо твърде особено: ние научаваме от тях, че въпреки и днес да не се намират на Земята, те имат една важна задача за Земята. Трудно е да опишем със земни думи, да изразим със земни думи, които не са подходящи за това, каква важна задача за човечеството имат тези лунни Същества. Те водят така да се каже книга за цялото минало на човечеството, за всеки отделен човек. Не такива книги, каквито ние имаме в библиотеките, но все пак нещо, което можем да наречем книги, и в тези книги е записано за всеки човек онова, което е било изживяно от него в неговите последователни земни съществувания. Да се научим да познаваме Луната, това значи да се научим да познаваме човешкото минало. Когато слизаме на Земята от нашето съществуване преди раждането, в което се намираме между смъртта и едно ново раждане, когато слизаме на Земята от мировите ширини, ние минаваме през сферата на Луната и сме вътрешно докоснати от онова, което е за писано във великото книговодство на лунните Същества върху нашето минало. Преди да слезем на Земята, това наше минало се отпечатва в нашето астрално тяло. В нашето астрално тяло, което донасяме долу в земното съществуване, ние намираме записките на тези лунни Същества. При обикновените условия това не преминава в нашата глава. За повечето неща през време на нейното земно съществуване главата въобще не е един толкова извънредно важен орган.
към текста >>

Когато слизаме на Земята от нашето съществуване преди раждането, в което се намираме между смъртта и едно ново раждане, когато слизаме на Земята от мировите ширини, ние минаваме през сферата на Луната и сме вътрешно докоснати от онова, което е за писано във великото книговодство на лунните Същества върху нашето минало.
Обаче тогава ние научаваме нещо твърде особено: ние научаваме от тях, че въпреки и днес да не се намират на Земята, те имат една важна задача за Земята. Трудно е да опишем със земни думи, да изразим със земни думи, които не са подходящи за това, каква важна задача за човечеството имат тези лунни Същества. Те водят така да се каже книга за цялото минало на човечеството, за всеки отделен човек. Не такива книги, каквито ние имаме в библиотеките, но все пак нещо, което можем да наречем книги, и в тези книги е записано за всеки човек онова, което е било изживяно от него в неговите последователни земни съществувания. Да се научим да познаваме Луната, това значи да се научим да познаваме човешкото минало. Когато слизаме на Земята от нашето съществуване преди раждането, в което се намираме между смъртта и едно ново раждане, когато слизаме на Земята от мировите ширини, ние минаваме през сферата на Луната и сме вътрешно докоснати от онова, което е за писано във великото книговодство на лунните Същества върху нашето минало. Преди да слезем на Земята, това наше минало се отпечатва в нашето астрално тяло. В нашето астрално тяло, което донасяме долу в земното съществуване, ние намираме записките на тези лунни Същества. При обикновените условия това не преминава в нашата глава. За повечето неща през време на нейното земно съществуване главата въобще не е един толкова извънредно важен орган. Тя има голямо значение за външните материални понятия и идеи.
към текста >>

Преди да слезем на Земята, това наше минало се отпечатва в нашето астрално тяло.
Трудно е да опишем със земни думи, да изразим със земни думи, които не са подходящи за това, каква важна задача за човечеството имат тези лунни Същества. Те водят така да се каже книга за цялото минало на човечеството, за всеки отделен човек. Не такива книги, каквито ние имаме в библиотеките, но все пак нещо, което можем да наречем книги, и в тези книги е записано за всеки човек онова, което е било изживяно от него в неговите последователни земни съществувания. Да се научим да познаваме Луната, това значи да се научим да познаваме човешкото минало. Когато слизаме на Земята от нашето съществуване преди раждането, в което се намираме между смъртта и едно ново раждане, когато слизаме на Земята от мировите ширини, ние минаваме през сферата на Луната и сме вътрешно докоснати от онова, което е за писано във великото книговодство на лунните Същества върху нашето минало. Преди да слезем на Земята, това наше минало се отпечатва в нашето астрално тяло. В нашето астрално тяло, което донасяме долу в земното съществуване, ние намираме записките на тези лунни Същества. При обикновените условия това не преминава в нашата глава. За повечето неща през време на нейното земно съществуване главата въобще не е един толкова извънредно важен орган. Тя има голямо значение за външните материални понятия и идеи. Онова, което лунните Същества записват в човешкото същество в последната фаза на неговото слизане от Вселената на Земята, то ако щете вярвайте или недейте вярва това то е записано в онази част на нашето човешко същество, което наричаме духовната страна на нашата система на обмяната на веществата и на крайниците.
към текста >>

Видите ли, когато насочим поглед върху онова, което Луната представлява там на вън с нейните обитатели, ние стигаме до там да кажем: Луната е свързана вътрешно с всичко онова, което е нашето минало, което се простира върху нашите минали земни съществувания.
Видите ли, когато насочим поглед върху онова, което Луната представлява там на вън с нейните обитатели, ние стигаме до там да кажем: Луната е свързана вътрешно с всичко онова, което е нашето минало, което се простира върху нашите минали земни съществувания. Да разберем правилно съществуването на Луната както то съществува навън в ширините на Вселената, това значи да чувствуваме и усещаме на Земята миналото на хората. Човешката съдба е съставена от онова, което ние донасяме от нашия минал земен живот, т.е. от нашето минало, и това, което можем да изпитаме през време на нашия живот в настоящето. И от онова, което можем да изпитаме в настоящето, заедно с нашето минало, се образува нашата съдба по-нататък в бъдещето през следващите земни съществувания. Следователно разгледа на космически, Луната заедно с нейните Същества ни се явява като онова, което вгражда нашето минало в нашата съдба.
към текста >>

от нашето минало, и това, което можем да изпитаме през време на нашия живот в настоящето.
Видите ли, когато насочим поглед върху онова, което Луната представлява там на вън с нейните обитатели, ние стигаме до там да кажем: Луната е свързана вътрешно с всичко онова, което е нашето минало, което се простира върху нашите минали земни съществувания. Да разберем правилно съществуването на Луната както то съществува навън в ширините на Вселената, това значи да чувствуваме и усещаме на Земята миналото на хората. Човешката съдба е съставена от онова, което ние донасяме от нашия минал земен живот, т.е. от нашето минало, и това, което можем да изпитаме през време на нашия живот в настоящето. И от онова, което можем да изпитаме в настоящето, заедно с нашето минало, се образува нашата съдба по-нататък в бъдещето през следващите земни съществувания. Следователно разгледа на космически, Луната заедно с нейните Същества ни се явява като онова, което вгражда нашето минало в нашата съдба.
към текста >>

И от онова, което можем да изпитаме в настоящето, заедно с нашето минало, се образува нашата съдба по-нататък в бъдещето през следващите земни съществувания.
Видите ли, когато насочим поглед върху онова, което Луната представлява там на вън с нейните обитатели, ние стигаме до там да кажем: Луната е свързана вътрешно с всичко онова, което е нашето минало, което се простира върху нашите минали земни съществувания. Да разберем правилно съществуването на Луната както то съществува навън в ширините на Вселената, това значи да чувствуваме и усещаме на Земята миналото на хората. Човешката съдба е съставена от онова, което ние донасяме от нашия минал земен живот, т.е. от нашето минало, и това, което можем да изпитаме през време на нашия живот в настоящето. И от онова, което можем да изпитаме в настоящето, заедно с нашето минало, се образува нашата съдба по-нататък в бъдещето през следващите земни съществувания. Следователно разгледа на космически, Луната заедно с нейните Същества ни се явява като онова, което вгражда нашето минало в нашата съдба.
към текста >>

Следователно разгледа на космически, Луната заедно с нейните Същества ни се явява като онова, което вгражда нашето минало в нашата съдба.
Видите ли, когато насочим поглед върху онова, което Луната представлява там на вън с нейните обитатели, ние стигаме до там да кажем: Луната е свързана вътрешно с всичко онова, което е нашето минало, което се простира върху нашите минали земни съществувания. Да разберем правилно съществуването на Луната както то съществува навън в ширините на Вселената, това значи да чувствуваме и усещаме на Земята миналото на хората. Човешката съдба е съставена от онова, което ние донасяме от нашия минал земен живот, т.е. от нашето минало, и това, което можем да изпитаме през време на нашия живот в настоящето. И от онова, което можем да изпитаме в настоящето, заедно с нашето минало, се образува нашата съдба по-нататък в бъдещето през следващите земни съществувания. Следователно разгледа на космически, Луната заедно с нейните Същества ни се явява като онова, което вгражда нашето минало в нашата съдба.
към текста >>

А за Луната това духовно-душевно естество е онова, което великите регистратори на нашето минало, на нашия минал живот втъкават в нашата съдба, което е свързано именно с една част на тези наша тъкан на съдбата като човек.
Само че преди 300 години това сърце не е съществувало и то не ще съществува вече след 300 години. Така се постъпва и по отношение на други неща. Изчисленията са винаги правилни, обаче те не отговарят на действителността. Така е също и по отношение на външното вещество на небесните тела. Те променят тяхното вещество, обаче духовно-душевното остава. А за Луната това духовно-душевно естество е онова, което великите регистратори на нашето минало, на нашия минал живот втъкават в нашата съдба, което е свързано именно с една част на тези наша тъкан на съдбата като човек.
към текста >>

От това Вие ще видите, че също както с лунното съществуване е свързано нашето минало, така със слънчевото съществуване е свързано нашето бъдеще.
Когато казвам "в Слънцето", Вие трябва да си представите тези Същества в цялата сфера на Слънцето, в целия поток на светлината, който излиза от Слънцето. Слънцето е жилище на Ангелите, на онези Същества, от които винаги едно е свързано с един човешки индивид. И по отношение на нашия Аз ние хората сме свързани с тези по-висши индивиди, ние сме свързани заедно с тези по-висши индивиди чрез слънчевото съществуване. Ангелите са така да се каже космически образци на човека, защото някога човекът ще достигне степента на Ангелите. На Слънцето живеят онези Същества, до които ние самите се приближаваме по отношение на тяхното устройство. От това Вие ще видите, че също както с лунното съществуване е свързано нашето минало, така със слънчевото съществуване е свързано нашето бъдеще. Луната и Слънцето представляват един свят на нашето минало и на нашето бъдеще и ако от една страна виждаме, че лунните Същества са книговодителите на нашето минало, че така да се каже нашите минали земни съществувания са записани върху листовете на техните книги, така чрез науката на посвещението ни става ясно, че ние трябва да гледаме към Ангелите, когато се интересуваме, когато сме загрижени за нашето бъдеще. Ние постоянно правим нещо, може би не всички, но по-голяма част от хората правят нещо. също както онова, което сме извършили в миналото, действува в нашия настоящ живот, така и онези неща, които вършим в настоящето действуват в бъдещето. Обаче те могат да действуват в бъдещето само благодарение на това, че така да се каже Ангелите насочват техните душевни погледи върху онова, което човекът върши в настоящето, и правят то да действува в бъдещето. Едно много добро чувство е това, когато считаме с тази професия на Ангелите в света Ние вършим някои неща, които ще донесат плодове в бъдещето.
към текста >>

Луната и Слънцето представляват един свят на нашето минало и на нашето бъдеще и ако от една страна виждаме, че лунните Същества са книговодителите на нашето минало, че така да се каже нашите минали земни съществувания са записани върху листовете на техните книги, така чрез науката на посвещението ни става ясно, че ние трябва да гледаме към Ангелите, когато се интересуваме, когато сме загрижени за нашето бъдеще.
Слънцето е жилище на Ангелите, на онези Същества, от които винаги едно е свързано с един човешки индивид. И по отношение на нашия Аз ние хората сме свързани с тези по-висши индивиди, ние сме свързани заедно с тези по-висши индивиди чрез слънчевото съществуване. Ангелите са така да се каже космически образци на човека, защото някога човекът ще достигне степента на Ангелите. На Слънцето живеят онези Същества, до които ние самите се приближаваме по отношение на тяхното устройство. От това Вие ще видите, че също както с лунното съществуване е свързано нашето минало, така със слънчевото съществуване е свързано нашето бъдеще. Луната и Слънцето представляват един свят на нашето минало и на нашето бъдеще и ако от една страна виждаме, че лунните Същества са книговодителите на нашето минало, че така да се каже нашите минали земни съществувания са записани върху листовете на техните книги, така чрез науката на посвещението ни става ясно, че ние трябва да гледаме към Ангелите, когато се интересуваме, когато сме загрижени за нашето бъдеще. Ние постоянно правим нещо, може би не всички, но по-голяма част от хората правят нещо. също както онова, което сме извършили в миналото, действува в нашия настоящ живот, така и онези неща, които вършим в настоящето действуват в бъдещето. Обаче те могат да действуват в бъдещето само благодарение на това, че така да се каже Ангелите насочват техните душевни погледи върху онова, което човекът върши в настоящето, и правят то да действува в бъдещето. Едно много добро чувство е това, когато считаме с тази професия на Ангелите в света Ние вършим някои неща, които ще донесат плодове в бъдещето. Съвременното човечество е станало ужасно лишено от мисли по отношение на такива неща.
към текста >>

И когато е изострил съответния духовен поглед и насочва поглед към едно място, където се намира новата Луна, която не се вижда с физическите очи, тогава онова, което изпраща срещу него тъмнината от тъмната Луна, което изпраща своята сянка от тъмната Луна, е за него великият напомнител, великият предупредител от неговата съдба, който му вика, как трябва да се държи по отношение на нещата на своето минало в миналия земен живот, за да ги изправи отново в кармическото развитие.
Науката на посвещението доставя в това отношение едно истинско обяснение на състоянието на нещата. Когато онзи, който действително е стигнал толкова далече, колкото е необходимо аз описах това в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове" наблюдава пълната Луна, тогава той вижда не само това, което обикновеното човешко съзнание вижда, а той вижда преди всичко в предадената светлина своята минала съдба, съдържанието на своя минал земен живот. И когато е изострил съответния духовен поглед и насочва поглед към едно място, където се намира новата Луна, която не се вижда с физическите очи, тогава онова, което изпраща срещу него тъмнината от тъмната Луна, което изпраща своята сянка от тъмната Луна, е за него великият напомнител, великият предупредител от неговата съдба, който му вика, как трябва да се държи по отношение на нещата на своето минало в миналия земен живот, за да ги изправи отново в кармическото развитие.
към текста >>

Това е единият вид, как хората се срещат в живота; и ако добре обръщаме внимание на този вид срещи, както са правели хората в едно не много далечно минало и както и ние ще вършим същото в едно не много далечно бъдеще, когато погледът ще бъде насочен повече върху вътрешността на човека, тогава в такива случаи ще можем да познаем от начина по който пулсира една воля, че сме прекарали нашия минал земен живот с хора и подсъзнателните душевни сили ще ни подскажат нещо върху това, какво сме прекарали в миналия земен живот заедно със съответните хора.
Това е единият вид, как хората се срещат в живота; и ако добре обръщаме внимание на този вид срещи, както са правели хората в едно не много далечно минало и както и ние ще вършим същото в едно не много далечно бъдеще, когато погледът ще бъде насочен повече върху вътрешността на човека, тогава в такива случаи ще можем да познаем от начина по който пулсира една воля, че сме прекарали нашия минал земен живот с хора и подсъзнателните душевни сили ще ни подскажат нещо върху това, какво сме прекарали в миналия земен живот заедно със съответните хора.
към текста >>

Видите ли, в това отношение царува действително една пропаст между онова, което днес е обичайно за хората, и онова, което е било обичайно в едно недалечно минало.
Обаче не са така далече от нас в миналото столетията, когато човечеството е имало много по-голяма способност да чувствува тези неща. Тогава можеше да се случи, един мъдър човек да стои пред редица други хора и всеки един от тях да го опише по различен начин. Ако постъпваме еснафски, тогава ние ще кажем: една интересна личност е била описана от 20 души и всеки един я е описал по различен начин, следователно никой от тях не я е видял. Обаче може би и 20-те са го видели. Той се е преобразил за всеки един от тях, като се е поставил в отношение с Ангела на всеки един от тези хора. Видите ли, в това отношение царува действително една пропаст между онова, което днес е обичайно за хората, и онова, което е било обичайно в едно недалечно минало. Днес хората учат много, но те учат съвършено различно от това, което се е учело в миналото. По-висшето обучение, през което хората са минавали в едно недалечно минало, даваше указание, как онези, които като свещеници или учители трябваше да ръководят и напътват други хора; можеха да добият способността да се свържат с Ангела на един друг човек. Хората са изгубили даже и спомена за това. Учението на Ангелите беше една наука за онези, които искаха да станат ръководители на човечеството, за да добият способността да се преобразяват.
към текста >>

По-висшето обучение, през което хората са минавали в едно недалечно минало, даваше указание, как онези, които като свещеници или учители трябваше да ръководят и напътват други хора; можеха да добият способността да се свържат с Ангела на един друг човек.
Ако постъпваме еснафски, тогава ние ще кажем: една интересна личност е била описана от 20 души и всеки един я е описал по различен начин, следователно никой от тях не я е видял. Обаче може би и 20-те са го видели. Той се е преобразил за всеки един от тях, като се е поставил в отношение с Ангела на всеки един от тези хора. Видите ли, в това отношение царува действително една пропаст между онова, което днес е обичайно за хората, и онова, което е било обичайно в едно недалечно минало. Днес хората учат много, но те учат съвършено различно от това, което се е учело в миналото. По-висшето обучение, през което хората са минавали в едно недалечно минало, даваше указание, как онези, които като свещеници или учители трябваше да ръководят и напътват други хора; можеха да добият способността да се свържат с Ангела на един друг човек. Хората са изгубили даже и спомена за това. Учението на Ангелите беше една наука за онези, които искаха да станат ръководители на човечеството, за да добият способността да се преобразяват.
към текста >>

Така ние можем да кажем: онзи, който със силата на посвещението застава срещу един човек, с който е свързан кармически, възприема неговото минало като свое собствено, научава се да познава това минало чрез духовно-душевното естество на лунните същества.
Така ние можем да кажем: онзи, който със силата на посвещението застава срещу един човек, с който е свързан кармически, възприема неговото минало като свое собствено, научава се да познава това минало чрез духовно-душевното естество на лунните същества.
към текста >>

ако ние сме художници, би могло да се случи веднага да нарисуваме един портрет на срещнатия, който портрет един човек еснафин ще намери за съвсем неприличащ на оригинала, докато посветеният намира едно минало въплъщение на човека, когото е нарисуван.
Срещаме други хора, видели сме ги само бегло и те ни преследват в нашите сънища, даже и в будните сънища. Това е едно представяне оформено вътре, което няма нищо общо с проявите на човек, с неговата външност, защото сме кармически свързани с него. Срещаме един човек, с който сме били кармически свързани, и веднага сме заставени да си създадем един образ за този човек. Ако съответния човек е художник, т.е. ако ние сме художници, би могло да се случи веднага да нарисуваме един портрет на срещнатия, който портрет един човек еснафин ще намери за съвсем неприличащ на оригинала, докато посветеният намира едно минало въплъщение на човека, когото е нарисуван. Ние се научаваме да познаваме другия човек в глъбини те на неговото същество, макар и в подсъзнанието, когато сме кармически свързани с него. Чрез онези хора, които срещаме за първи път в живота, с които не сме свързани кармически, ние се научаваме да познаваме човечеството изобщо. Хората се отнасят също според това. Ако при "Файф ъ клок на чай" или при други случаи се събирате с хора, опитайте се някога да се вслушате в живота: когато един човек е срещнал друг човек, с когото е кармически свързан, той не казва много нещо за други хора, обаче за този човек казва нещо важно. Той обръща вниманието върху нещо важно, особено тогава, когато е несъзнателен в такива неща.
към текста >>

Всичко онова, което свети долу към нас от Луната, е свързано с нашето космическо минало, а Слънцето е свързано с нашето космическо бъдеще.
Така в нашия живот е съединено действието на Слънцето и действието на Луната. Всичко онова, което свети долу към нас от Луната, е свързано с нашето космическо минало, а Слънцето е свързано с нашето космическо бъдеще.
към текста >>

И само поради факта, че това би трябвало да бъде така и всъщност трябва да бъде така, ако самата Антропософия трябва да има по един правилен начин своето минало и своето бъдеще, след като години наред стоях настрана, аз реших да поема управлението и председателството на Обществото заедно с такива членове на президиума, за които зная, че те ще работят плодотворно от Гьотеанума.
Чрез всичко това ще трябва да се влее действителен живот, пулсиращ живот в Антропософското Общество. Това искаше нашето Коледно Тържество. За това трябва да има съзнание всеки отделен член. И само поради факта, че това би трябвало да бъде така и всъщност трябва да бъде така, ако самата Антропософия трябва да има по един правилен начин своето минало и своето бъдеще, след като години наред стоях настрана, аз реших да поема управлението и председателството на Обществото заедно с такива членове на президиума, за които зная, че те ще работят плодотворно от Гьотеанума. Наистина при моята възраст аз не бих се решил да работя отново така, както съм вършил това на младини, да започна отново, ако не беше налице една абсолютна необходимост. Същевременно бих искал да апелирам към всеки член на Антропософското Общество, да помага, бих искал това Коледно Тържество да залегне в сърцето на всеки член и да не престава да живее, да продължава да се развива все по-нататък и по-нататък като едно семе на живота, така че в Антропософското Общество да се влее един все по-активен и по-активен живот. Тогава също Антропософското Общество ще може да действува в света.
към текста >>

335. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Че тези Същества са свързани по някакъв начин с човешкото минало, това можем да видим от факта, че в миналото те са били другари на човечеството на Земята.
Къде са се оттеглили тези прадревни Същества? Видите ли, също както физическата Луна се е отделила от Земята, така заедно с това небесно тяло на Луната са се оттеглили и тези Същества в обширната Вселена. Аз вече говорих за нещо подобно Днес искаме да се запознаем с нещо повече върху тези Същества, така че когато насочим поглед върху това небесно тяло на Луната можем да кажем: то е населено от същества, които някога са били другари на човечеството на Земята и които са се оттеглили в тази колония на Луната. Тези Същества нямат привидно никаква връзка с външния човек, който живее в своето физическо тяло на Земята; въпреки това, те имат такава връзка. И именно върху тази връзка искаме да обърнем сега вниманието. Че тези Същества са свързани по някакъв начин с човешкото минало, това можем да видим от факта, че в миналото те са били другари на човечеството на Земята. И те са останали свързани с миналото на човека.
към текста >>

Съществата от духовно-душевно естество, които съставляват всъщност действителното съществуването на Луната както Вашето духовно-душевно съществуване образува връзката на Вашето същество от преди 10 години с днешното тези духовно-душевни Същества са онези, които регистрират така да се каже нашето минало.
Това е също така лишено от смисъла, както ако бихте вярвали, че тези мускули, тези физически съставни части, които са седели тук на тези столове преди 10 години, седят и днес тук. Без съмнение, при небесните тела веществата се сменят за по-продължително време, но все пак те се сменят. Физическата Луна, за която говори физическата Луна, не е нещо, за което може да се говори така, както обикновено се говори. Това, което е останало непроменено, това са духовно-душевните Същества, които на Земята са били някога съжители на хората. Онова, което представлява съществуването на Луната, върху което те живеят, то се е променило като физическо вещество, било е сменено от друго физическо вещество. Съществата от духовно-душевно естество, които съставляват всъщност действителното съществуването на Луната както Вашето духовно-душевно съществуване образува връзката на Вашето същество от преди 10 години с днешното тези духовно-душевни Същества са онези, които регистрират така да се каже нашето минало.
към текста >>

Така ние можем да наречем това, което действува и тъче нашата съдба от нашето минало, можем да го наречем намиращо се в нас лунно естество.
Така ние можем да наречем това, което действува и тъче нашата съдба от нашето минало, можем да го наречем намиращо се в нас лунно естество. Ние насочваме поглед назад върху нашия земен живот: лунното естество действува в нас. То действува така, че, когато срещаме хора и се запознаваме с тях, ние срещаме всъщност нещо многократно, ако тези хора са кармически свързани с нас. За посветения едно такова запознанство е запознанство с няколко човека в него, най-малко с няколко човека в него. Защото това запознанство с миналите земни съществувания е поне толкова живо, колкото е живо запознанството с живота на настоящия човек
към текста >>

Във всичко, което ние следваме като необходимост на нашето тяло, във всичко, което поетът изразява с думи: "така трябва да бъдеш ти, ти не можеш да избягаш от себе си" във всичко това живее човешкото минало на лунното съществуване.
И ние си казваме: онова, което се намира във физическата околност на Земята, то живее мигновено в моето физическо тяло; онова, което се намира в далечните сфери на етера, където са звездите, то живее в моето етерно тяло. Обаче когато насочвам поглед нагоре към Луната, към Слънцето, аз гледам това, което не живее нито в моето физическо тяло, нито в моето етерно тяло, а живее в моето астрално тяло и развива своите сили в моето Азово същество. Тогава лунното съществуване ни извежда вън от нашето физическо и етерно тяло и ни въвежда в духовния свят. И когато насочваме поглед към Слънцето, ние си казваме: чрез онова, което принадлежи на Слънцето като негово духовно-душевно естество, аз съм отведен през една врата в един свят, който е от същото естество както моята Азова същност; аз съм въведен не в един свят, който е равностоен на моето физическо тяло и на моето астрално тяло, а в един свят, който е равностоен на моето Азово същество, чрез което аз се явявам в света като съзнателно същество с онова, което ни се явява втъкано като една необходимост в нашата съдба, което ние следваме, защото имаме тази или онази физическа заложба, този или онзи темперамент, този или онзи характер. Всичко това е израз за нашата Карма. Във всичко, което ние следваме като необходимост на нашето тяло, във всичко, което поетът изразява с думи: "така трябва да бъдеш ти, ти не можеш да избягаш от себе си" във всичко това живее човешкото минало на лунното съществуване. И във всичко, което живее в нас като свобода, така че ние можем съзнателно да се намесим в него искаме го от нашата пълна разсъдливост в него действува слънчевото съществуване.
към текста >>

Когато например имаме сигурността, че някоя болест е свързана с един материалистичен душевен живот в едно минало земно съществуване, ние можем да бъдем сигурни, че можем да отстраним тази болест само като третираме болестта от духовни възгледи и идеи.
Тези впечатления действуват сега така, както действуват силните физически причинители на болестта в сегашния земен живот. Всичко, което в един земен живот е само идея, усещане, вътрешно душевно битие, при преминаване през времето, което прекарваме между смъртта и едно ново раждане, се превръща във физически действуващи сили в човешкия живот и ние носим в нас много физически действуващи сили, които са били чисто душевни прояви в минали земни съществувания. По този начин ние трябва да намираме също и в болестта нещо свързано със съдбата, не трябва да изпадаме в суеверието, че можем да излекуваме болести те само с духовни средства. За целта са необходими физически, подобни на физическото средства. Обаче когато имаме пълно разбиране за факта, че физически действуващото в настоящия живот е свързано с нещо действуващо в един минал земен живот, ние можем да си кажем: онова, което бихме пренесли със себе си от болестта в следващия земен живот, ние го излекуваме за един следващ живот, като отклоняваме мислите от онова, което е било несъвършено у човека и ги насочваме върху онова, което е съвършено у човека. Когато например имаме сигурността, че някоя болест е свързана с един материалистичен душевен живот в едно минало земно съществуване, ние можем да бъдем сигурни, че можем да отстраним тази болест само като третираме болестта от духовни възгледи и идеи. Всичко, което действува в Антропософията, действува именно така, че то не е само просто теория, а има непосредствено връзка с живота, ражда усещания и чувства за живота.
към текста >>

Колко сродни ни стават Слънцето, Луната, когато ние ги гледаме по този начин като външни космически образи на нашето собствено минало и на нашето собствено бъдеще: колко дълбоко носим ние тогава в нас съзнанието за нашето родство с Космоса и със света: ние гледаме как миналото и бъдещето тъкат в нас нашата съдба; ние гледаме навън, гледаме Слънцето и Луната, гледаме как в Слънцето и Луната срещу нас застава мировата съдба, изявявайки се външно.
Защото как звездното небе, заобикалящият Земята свят се променя за нашия възглед, когато можем да гледаме в светлината, която Антропософията излъчва от себе си, когато тя се живее по един правилен начин? Колко сродни ни стават Слънцето, Луната, когато ние ги гледаме по този начин като външни космически образи на нашето собствено минало и на нашето собствено бъдеще: колко дълбоко носим ние тогава в нас съзнанието за нашето родство с Космоса и със света: ние гледаме как миналото и бъдещето тъкат в нас нашата съдба; ние гледаме навън, гледаме Слънцето и Луната, гледаме как в Слънцето и Луната срещу нас застава мировата съдба, изявявайки се външно. Ние чувствуваме в нашето минало нещо, което застава до настоящето и бъдещето така, както Слънцето и Луната застават във Вселената. Нашето благоговение, нашата отдайност, нашата самопожертвувателност за Вселената се повишава, когато разбираме да разширим по този начин нашето съществуване до мировото съществуване, за да видим в подробности родството на онова, което живее в нас, с онова, което тъче във Вселената.
към текста >>

Ние чувствуваме в нашето минало нещо, което застава до настоящето и бъдещето така, както Слънцето и Луната застават във Вселената.
Защото как звездното небе, заобикалящият Земята свят се променя за нашия възглед, когато можем да гледаме в светлината, която Антропософията излъчва от себе си, когато тя се живее по един правилен начин? Колко сродни ни стават Слънцето, Луната, когато ние ги гледаме по този начин като външни космически образи на нашето собствено минало и на нашето собствено бъдеще: колко дълбоко носим ние тогава в нас съзнанието за нашето родство с Космоса и със света: ние гледаме как миналото и бъдещето тъкат в нас нашата съдба; ние гледаме навън, гледаме Слънцето и Луната, гледаме как в Слънцето и Луната срещу нас застава мировата съдба, изявявайки се външно. Ние чувствуваме в нашето минало нещо, което застава до настоящето и бъдещето така, както Слънцето и Луната застават във Вселената. Нашето благоговение, нашата отдайност, нашата самопожертвувателност за Вселената се повишава, когато разбираме да разширим по този начин нашето съществуване до мировото съществуване, за да видим в подробности родството на онова, което живее в нас, с онова, което тъче във Вселената.
към текста >>

336. Обяснения към двете предходни главни упражнения GA_245 Указания за езотеричното обучение

И тъкмо тази сила на «Аз съм», която в дадена епоха на далечното минало се съединява с онова човешко тяло, което още не е имало днешната форма на челото, точно тази сила на «Аз съм» довежда предишната фигура до образуването на съвременното чело.
В по-ранните времена на развитие човешката фигура е минала през една степен, при която този образ още не е бил насочен напред към оформянето на такова чело. Някога не е било възможно това «Аз съм» да бъде вътрешно осмислено, почувствано и волево назовано (волирано). Ще бъде обаче съвсем невярно, ако се вярва, че описаната форма на тялото (фигурата) е породила «Аз съм». Това «Аз съм» е съществувало и преди, само че още не е могло да се изрази в една съответстваща му форма. Както то се проявява сега в телесната фигура на човека, така по-рано се е изразявало в духовния свят. И тъкмо тази сила на «Аз съм», която в дадена епоха на далечното минало се съединява с онова човешко тяло, което още не е имало днешната форма на челото, точно тази сила на «Аз съм» довежда предишната фигура до образуването на съвременното чело. От там се получава, че чрез известно потопяване в «Аз съм» човек може да усети в себе си силата, която го е изградила в днешната му форма. И тази сила е по-висша от силите, които днес в обикновения живот се намират в човека. Понеже тя е душевната творяща сила, която от душевността формира навън телесното. - Затова езотеричният ученик за кратко време трябва да се вживее в «Аз съм», тоест трябва да мисли това «Аз съм», при което обаче същевременно да изживява в себе си нещо като: «Радвам се, че като самостоятелно същество мога да съдействам на света.» Той трябва да изживява също и нещо като: «Аз искам моето съществувание, искам да се включа в цялата общност на света.» Ако човек събере всичко това в един единичен акт на съзнанието и същевременно пренесе цялата сила на съзнанието си в областта на челото и лежащите зад него вътрешни части на мозъка, той наистина се пренася в един по-висш свят, от който е изработена формата на неговото чело. Само не трябва да вярва, че веднага може да завладее тези по-висши светове от днес за утре.
към текста >>

Чрез силата на този израз в най-далечното минало човешкото тяло за пръв път е било излъчено от неговото обкръжение, като самостоятелно същество.
Четвъртото изречение е «Той иска (проявява воля за действие)». Чрез силата на този израз в най-далечното минало човешкото тяло за пръв път е било излъчено от неговото обкръжение, като самостоятелно същество.
към текста >>

337. Бележки от езотеричния час в Берлин, 13. Април 1906, Разпети петък. GA_245 Указания за езотеричното обучение

Добре е, когато се упражняваме в това, да извикваме обратно в спомена изживявания от нашето минало.
Когато се опитваме да извикаме в спомена събития от миналото, при които сме присъствали, това е нещо различно от случая, когато мислим за минали събития, за които само сме чели и слушали. Разликата е в това, че при първите ние сме присъствали с нашия Аз, с нашето Себе. И това е важ-ното. Добре е, когато се упражняваме в това, да извикваме обратно в спомена изживявания от нашето минало. Болка и радост, които сме изпитали, в спомена изглеждат съвсем другояче, отколкото някога в тогавашното настояще. Чрез това обратно извикване се приближаваме до истинското познание. Ние виждаме нещата, както са наистина в действителност, когато можем да постигнем действително да чувстваме една болка, една радост, която в момента нямаме. Ако сме способни да накараме да изплуват образи от това, което в момента не виждаме, с това се приближаваме до творящата божественост.
към текста >>

338. Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение GA_245 Указания за езотеричното обучение

Всеки орган, който има минало, ще има и бъдеще.
Всеки орган, който има минало, ще има и бъдеще. В бъдеще епифизата също ще бъде важен орган. И лицата, които са в езотеричните училища, вече работят за нейното изграждане. Упражненията, които получаваме, действат не само върху астралното и етерното тяло, но също и върху епифизата. И когато въздействието стане достатъчно силно, то минава от епифизата в лимфните съдове и оттам в кръвта. Но в бъдеще изградена епифиза ще имат не само лицата, които правят сега окултни упражнения, а всички хора.
към текста >>

339. 8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Те не ценят толкова символизма, а по-скоро факта, че той води началото си някъде и някакси в далечното минало.
След XIV, XV и XVI век символизмът бе желателно да бъде развит с по-голяма свобода. Символите трябваше да вървят в крак с онова, което всъщност човечеството изживяваше в света. Но това не се случи и така за онези, чиито мисловен кръгозор е бил създаден от съвременната култура, символите изглеждаха остарели и старомодни каквито наистина са повечето от тях. Но точно сред онези, които искаха да се доближат до окултизма, се бе развила склонност, която често съм осъждал склонността да се изровят колкото се може повече древни символи. И ако тези хора могат да кажат за някой символ, че той има отличителен белег за дълбока древност, тяхното удоволствие е безгранично. Те не ценят толкова символизма, а по-скоро факта, че той води началото си някъде и някакси в далечното минало. Много често не се правят опити това да се разбере; тези хора са доволни, ако изнамерените символи са от дълбока древност. През последните столетия е направено много малко символизмът да се развие до по-висока степен. Резултатът е, че както той е поднасян днес в Ордените, които могат да бъдат наречени само "остатъци" от старите окултни Ордени тъй като наистина са такива този символизъм е в по-голямата си част остарял, и не се правят усилия той да се развие според прогреса, направен от човечеството.
към текста >>

340. 4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Защото както и да се мисли върху някои художествени насоки на най-близкото минало и на настоящето, каквото и да се мисли върху импресионизма, върху експресионизма, и т.н., говоренето върху които понякога произхожда от една твърде нехудожествена нужда, едно нещо не може да се отрече: че чрез възникването на тези насоки художественото чувствуване, художественият живот са изнесени сега повече на повърхността на съзнанието от определени дълбочини на душата, които се намират далече, много далече в подсъзнанието и които по-рано не са били изнесени нагоре от това подсъзнание.
Но човек ще може вероятно да приближи до себе си изживяното с изкуството тогава, когато се постарае да вникне с погледа дълбоко в процесите на душата, които стават, било при художественото творчество, било при художествената наслада. Защото достатъчно е човек да е живял действително само малко с изкуството, достатъчно е само да се е постарал да се справи с него по-интимно, и той ще открие, че именно душевните процеси, които трябва да бъдат сега описани при художника и при художествено наслаждаващия се отнасят някакси обратно, но всъщност те са същите. Художникът изживява това, което иска да опише, предварително, така че той изживява първо определен душевен процес, който след това е заменен чрез един друг; художествено наслаждаващият се изживява втория душевен процес, за който говоря, изживява го първо и след това изживява първия, от който е изходил художникът. Сега аз мисля, че хората се приближават трудно до изкуството, че те се приближават така трудно психологически до него, защото не се осмеляват да слязат толкова дълбоко в човешката душа, колкото е необходимо, за да уловят онова, което всъщност предизвиква художествената нужда. Може би въобще едвам нашето време е годно, да говорим малко по-ясно върху тази художествена нужда. Защото както и да се мисли върху някои художествени насоки на най-близкото минало и на настоящето, каквото и да се мисли върху импресионизма, върху експресионизма, и т.н., говоренето върху които понякога произхожда от една твърде нехудожествена нужда, едно нещо не може да се отрече: че чрез възникването на тези насоки художественото чувствуване, художественият живот са изнесени сега повече на повърхността на съзнанието от определени дълбочини на душата, които се намират далече, много далече в подсъзнанието и които по-рано не са били изнесени нагоре от това подсъзнание. Днес хората проявяват напълно по необходимост повече интерес за художествените и наслаждаващите се на изкуството човешки душевни процеси чрез всичко това, което се е говорило върху такива неща като импресионизма и експресионизма, отколкото е бил случаят в миналите времена, когато естетическите понятия на учените господа са стояли много далече от това, което е живяло всъщност в изкуството. В последно време при разглеждането на изкуството са били намерени понятия, представи, които в известно отношение стоят близо до това, което настоящото изкуство твори, поне в сравнение с минали времена.
към текста >>

Тези две нужди на човешката душа са били винаги изворите на изкуството, само че в общото развитие на човечеството в непосредственото минало едното е преследвано експресионистично, другото импресионистично.
Можем да кажем, че двата извора на изкуството отговарят на най-дълбоките нужди, на несъзнателните нужди на човешката душа. Да бъде създадено едно задоволяване на това, което всъщност иска да се превърне във видение, това винаги ще се превръща повече или по-малко в експресионистичната форма на изкуството, макар и да не трябва да отдаваме голямо значение на тази характерна дума. И онова, което трябва да бъде създадено, за да съедини отново това, което сме разтворили в неговите сетивно-свръхсетивни съставни части в някоя форма, или от което сме убили непосредствения сетивен живот, за да му вдъхнем самите ние свръхсетивен живот, ще доведе до импресионистичната форма на изкуството. Тези две нужди на човешката душа са били винаги изворите на изкуството, само че в общото развитие на човечеството в непосредственото минало едното е преследвано експресионистично, другото импресионистично. Вероятно отивайки бързо към бъдещето то ще се оформи в особено голям размер. В бъдещето хората ще чувствуват художествено тогава, когато разширят все повече и повече неумственото съзнание, а чувството, когато развият интензивно именно това последното в тези две направления. Тези две направления това трябва да подчертаваме постоянно отново по отношение на определени погрешни разбирания тези две направления не отговарят никак на нещо болестно. Болестното ще връхлети човечеството именно тогава, когато влечението към визионерното, което в определени граници представлява един здравен природен процес, когато това влечение към визионерното не бъде задоволено чрез експресионистичното изкуство, или когато това, което все пак нашето подсъзнание върши постоянно, а именно разполагането на природата в нейните сетивно-свръхсетивни части, не бъде постоянно и постоянно проникнато с един по-висш живот чрез един истински художествен хумор, за да стигнем в състояние да копираме в произведенията на изкуството това, което природата върши творчески.
към текста >>

341. 7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Обаче времето на този начин да се търси духовният живот и вече минало, минало е времето да бъде търсена духовна наука по източно-индийски начин.
Обаче времето на този начин да се търси духовният живот и вече минало, минало е времето да бъде търсена духовна наука по източно-индийски начин. Това можем да проучим по-късно, обаче напълно се греши, когато се вярва, че трябва да се върнем към индийските методи. Това не е вече за нашето време, то би заблудило човечеството. Нашите методи са много по-интелектуални, все пак проучвайки нещата може да се види, какво е искало древното индийство. Една голяма част на обучението за постигане на по-висше позна ние се състоеше при индийците в ритмично подреждане на хода на дишането: те искаха да регулират процеса на дишането. Сравнете това, което е било преследвано там, с току що казаното: вие ще откриете, че ученикът на школата йога искаше да изпита в себе си чрез вътрешно чувствуване на дихателния процес това, което аз описах.
към текста >>

342. 3.Трета лекция, 2 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Когато вижда ме цветовете в неживата природа, ние влизаме във връзка с нея и стигаме до един жив спомен, отнасящ се до прадалечното минало.
Когато пред себе си имаме един топаз, ние го виждаме не в настоящия момент, а назад в перспективата на времето. И когато, разглеждайки скъпоценния камък, се взираме назад в перспективата на времето, ние виждаме самото създаване на Земята още преди Лемурийската епоха*14, виждаме и създаването на скъпоценния камък като едно цветно образувание в духовния свят. И сега нашата физика предприема нещо извънредно абсурдно. Тя поставя целия този свят, заедно с неговите подвижни атоми, пред нас и заявява, че тъкмо те пораждат цветовете в нас, докато истината е съвсем друга: Божествено-духовните Същества, потънали в непрекъсната творческа деятелност още от прадревни времена са тези, които оживяват в цветове те на минералния свят и пробуждат един жив спомен за техния прадревен съзидателен труд. Когато вижда ме цветовете в неживата природа, ние влизаме във връзка с нея и стигаме до един жив спомен, отнасящ се до прадалечното минало. И всеки път, когато през пролетта зеленият растителен килим на Земята радва очите ни, тогава онзи, който действително разбира възникването на зеления цвят в природата, гледа не просто в настоящето, а се взира в епохата на Старото Слънце, когато от силите на духовния свят беше създадено цялото растително царство и това създаване така вижда той нещата протича в нюансите на зеления цвят. Накратко: ние действително виждаме цветовете в природата само тогава, когато цветовете ни карат да се взираме в прадалечното творчество на Боговете.
към текста >>

Да, благодарение на антропософското духовно-научно познание, ние се връщаме към Боговете от далечното минало и започваме да разбираме как чрез цветните скъпоценни камъни, чрез цветните предмети и изобщо чрез цветовете става така, че Боговете като автори на сътворението си припомнят най-първите моменти от своята съзидателна дейност.
Да, благодарение на антропософското духовно-научно познание, ние се връщаме към Боговете от далечното минало и започваме да разбираме как чрез цветните скъпоценни камъни, чрез цветните предмети и изобщо чрез цветовете става така, че Боговете като автори на сътворението си припомнят най-първите моменти от своята съзидателна дейност. И когато проумеем, че нещата са цветни, защото Боговете се изразяват чрез тях, тогава ни обзема онзи ентусиазъм, който е присъщ на непосредственото изживяване на духовния свят. Тук няма никакво теоретизиране, тук има нещо, което веднага изпълва душата с могъщи вътрешни сили. И като последица от всичко това идва не някакво теоретизиране върху изкуството, а стремеж към художествено творчество и желание за изпитване на художествена наслада. Истинското изкуство винаги се свежда до това, че човекът започва да търси своето отношение към духовния свят, независимо дали става дума за очакваните с надежда духовни сфери, в които душата навлиза след като е напуснала тялото, за духовните сфери, които той би искал да опознае, когато се потопява в тялото, за духовните сфери, с които той се усеща дълбоко свързан, нещо, което не би могъл да изпита спрямо околния природен свят, или пък за онези свои състояния, при които той, бих казал, се издига в света на цветовете, където нещата изгубват „вътрешните „ си и „външни“ страни, а душата се носи из Космоса, отдадена на своя собствен живот всред цветовете на Космоса, където тя би могла да изяви себе си без никакви ограничения. Да, още в земните условия душата усеща своето родство с космическите душевно-духовни сили, както това става и в областта на музиката.
към текста >>

343. 5. Пета лекция, 8 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Ако в съвременния духовен живот ние имаме от една страна науката, от друга страна изкуството и от трета страна религията, нека да не забравяме, че в далечното минало тези три течения на човешкия духовен живот са имали една обща майка.
Днес бих искал да прибавя още нещо към лекциите върху изкуството, които изнесох миналата седмица. Аз често трябваше да изтъквам, че в началото на общочовешката еволюция, науката, изкуството и религията са представлявали едно цяло. Ако в съвременния духовен живот ние имаме от една страна науката, от друга страна изкуството и от трета страна религията, нека да не забравяме, че в далечното минало тези три течения на човешкия духовен живот са имали една обща майка. И за нас е най-лесно да вникнем в характера на това общо начало, на тази обща майка, ако се обърнем към по-ранните етапи от човешката история, приблизително четири-пет хилядолетия преди нашето летоброене и се опитаме да видим какво представляваше тогавашната поезия, или това, което днес обозначаваме с името поезия. Ако искаме да из следваме тогавашната поезия, и то не всред примитивните народи, чиято древна култура днес е обект на крайно съмнителни проучвания, ние трябва да прибегнем именно до Мистериите, които са лежали в основата на общочовешката духовна еволюция.
към текста >>

344. Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Също така той говори за праизвора на музиката в духовния свят на девакана, за нейната връзка с човешката същност, за значението ѝ в човешкия живот в най-дълбоко минало, в настоящето и в бъдещето; за духовния праизвор на инструментите.
Музиката е единственото изкуство, с което Рудолф Щайнер не се е занимавал практически. Но в неговите творби се срещат многобройни мнения за нея. В своята целокупност те показват, че той е притежавал обширно и задълбочено познание в музикалната история, както и в музикалната наука. Заедно с това той ни обръща внимание в отпечатаните тук лекции и отговори на въпроси върху духовните скрити причини на музикалното творчество и изживяване от различни гледни точки. Също така той говори за праизвора на музиката в духовния свят на девакана, за нейната връзка с човешката същност, за значението ѝ в човешкия живот в най-дълбоко минало, в настоящето и в бъдещето; за духовния праизвор на инструментите. Така тези текстове дават много подтици за задълбочаване на музикалното изживяване и музикалното разбиране, както и импулси в областта на музикалното творчество.
към текста >>

345. ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Що се отнася до мимическото, трябва да кажа, че то в миналото, при това съвсем не в далечното минало, е било в много по-голяма степен подчинено на закономерността, отколкото на станалото общоприето в театралното изкуство в последната третина на 19-ти век.
Що се отнася до мимическото, трябва да кажа, че то в миналото, при това съвсем не в далечното минало, е било в много по-голяма степен подчинено на закономерността, отколкото на станалото общоприето в театралното изкуство в последната третина на 19-ти век. Съществували са стереотипни движения за определени чувства и тези движения са били съблюдавани. Така че например много рядко е можело да се види някое прекалено рязко движение на ръката да се използва за изразяване на страст, а в повечето случаи се е виждало как протича едно движение на ръката, как то се свързва с нейното предишно движение, образувайки красива форма и как преминава в едно последващо движение. Така че в мимическото е било меродавно вътрешното оформяне. И в степента, в която художественото в говора и мимиката отстъпи назад, на преден план излезе натуралистичната себеизява в отделния жест и отделната дума. Дойде това, което за цялата драматика бе изискването на натурализма и което, сериозно погледнато, всъщност е трудно възможно да се следва.
към текста >>

346. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Особено е интересно, ако се върнем в една епоха, която е още по-стара от атлантската, в една епоха от човешкото земно развитие, губеща се в най-далечното и тъмно за наблюдение минало, което обаче може да се осъществи от ясновидското виждане.
Особено е интересно, ако се върнем в една епоха, която е още по-стара от атлантската, в една епоха от човешкото земно развитие, губеща се в най-далечното и тъмно за наблюдение минало, което обаче може да се осъществи от ясновидското виждане. Така стигаме до една епоха - можете да я откриете в моята „Тайна наука“ описана като лемурийската епоха, - където човекът вече изобщо не можеше да възприеме съзнателно един интервал в рамките на една октава. В това време човекът възприемаше един интервал, само ако той се разпростираше над октавата, приблизително така:
към текста >>

347. Списък на цитатите за музиката. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

9 и16 май 167 Настояще и минало в човешкия дух.
9 и16 май 167 Настояще и минало в човешкия дух. 9-та и 10-та лекция
към текста >>

348. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

В много далечно минало, тя е Луна в огнено-флуидно състояние.
Сега да размислим по един друг въпрос. Всеки, който за известно време се е занимавал с антропология знае, че нашата Земя в своето настоящо въплъщение е преминала през няколко степени на развитие. В много далечно минало, тя е Луна в огнено-флуидно състояние. Това, което днес е камък и метал, е текло по онова време, както днес тече разтопеното желязо в стоманолеярните. Твърдението, че по онова време, не е могъл да съществува човек, не е основателно, понеже човешкото тяло е било пригодено за тогавашните условия. Земята, от това огнено флуидно състояние се е превърнала в това, което ние наричаме Атлантска епоха. Нашите праотци, тогава са живели на един континент, който сега е дъното на Атлантическия океан.
към текста >>

349. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Септември 16, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Това изглежда твърде дълго развитие на човешкото същество, но все пак е кратко сравнено с периода на еволюция, през която човечеството е минало на Сатурн и другите планети.
Ако бихме се върнали малко назад, милиони години в човешката еволюция, друга картина ще ни се представи. Понастоящем хората са физически на Земята, но имало е време, когато онова, което се е скитало тук на Земята, не е било още в състояние да приюти напълно една човешка душа, защото тя е била в астралното поле. Още по-назад във времето, идваме до един период, когато душата е била в духовното поле, в Девакан. В бъдеще, когато душата ще се е прочистила на Земята, тя отново ще се възкачи до това високо поле. Нейният път се движи от духовното, през астрала, физическото поле и отново нагоре към духа. Това изглежда твърде дълго развитие на човешкото същество, но все пак е кратко сравнено с периода на еволюция, през която човечеството е минало на Сатурн и другите планети. През всичките тези времена човек е преминал не само през физически трансформация, но също така и през духовни и астрални трансформации. За да ги проследим, необходимо е да се /изкачим/ издигнем до духовните светове. Там може да се чуе музиката на сферите, тонове, които се разрастват и изпълват пространството на този духовен свят. Когато хората отново ще живеят в този духовен свят, хармонията на сферите, наричана от окултистите "тръбните звуци на Ангелите" ще бъдат чуваше от тях. И поради това, виждаме тръбите в третия печат.
към текста >>

350. 9. Девета лекция, 30.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Той иска да реализира в условията на физическия свят своето минало, което е изживял в духовния свят.
Това може да се изрази и по друг начин. Когато човек слиза от духовния свят и се инкарнира в едно физическо тяло, какво цели той всъщност? Той иска да реализира в условията на физическия свят своето минало, което е изживял в духовния свят. Преди зъбната смяна, човекът е все още дълбоко свързан със своето минало. Той все още е изпълнен с онази преданост, която изпитва към духовния свят. Ето защо той сваля тази преданост тук, долу, под формата на подражание!
към текста >>

Преди зъбната смяна, човекът е все още дълбоко свързан със своето минало.
Това може да се изрази и по друг начин. Когато човек слиза от духовния свят и се инкарнира в едно физическо тяло, какво цели той всъщност? Той иска да реализира в условията на физическия свят своето минало, което е изживял в духовния свят. Преди зъбната смяна, човекът е все още дълбоко свързан със своето минало. Той все още е изпълнен с онази преданост, която изпитва към духовния свят. Ето защо той сваля тази преданост тук, долу, под формата на подражание!
към текста >>

Да, детето живее в миналото и в много отношения то е един истински вестоносец от предрожденното минало, не от физическото, а от духовно-душевното минало.
Да, детето живее в миналото и в много отношения то е един истински вестоносец от предрожденното минало, не от физическото, а от духовно-душевното минало.
към текста >>

351. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919 GA_296 Възпитанието

Но за това именно става дума, че например се чувства като истина това, че се знае: Рафаеловата живопис вече не се вмества в съвременността, тя трябва да бъде разглеждана като нещо минало и също да и се възхищаваме като на нещо минало.
Защото право да се възхищава на Рафаел има само този, който знае, че днес човек, който рисува като Рафаел би бил лош художник: тъй като той няма да рисува по начина, по който изискват това импулсите на времето. Човек не би могъл да чувства времето, ако не усеща тези неща така, че да усеща непрестанно задачите на едно определено време. В нашето време е необходимо да се придобие едно съвсем интимно чувство за истина в тази посока. Но съвременното човечество и в това отношение прави обратното, тъй като човек има усещането, че чувството за истина навсякъде има процепи, не функционира, и че днес хората се плашат от това, да нарекат вярното вярно, а грешното грешно, че хората се плашат от това, да обозначат лъжата като лъжа. В това отношение днес може да се от крият най-покъртителни неща, а хората са безразлични към подобни покъртителни неща! Но за това именно става дума, че например се чувства като истина това, че се знае: Рафаеловата живопис вече не се вмества в съвременността, тя трябва да бъде разглеждана като нещо минало и също да и се възхищаваме като на нещо минало. Особено необходимо в нашата епоха е да забелязваме подобни неща, в които импулсът да бъдем истинни не връхлита от най-дълбоките дълбини на душата. Често си мисля за едно прекрасно място в описанието на живота на Микеланджело от Херман Грим, където Херман Грим говори за "Второто пришествие" на Микеланджело. Когато той посочва колко много картини с тази тематика са били рисувани по онова време, когато говори за това, как по онова време хората са изживява ли напълно действително истинността на това, което се е рисувало на стените. Хората са живеели в тези изображения на "Второто пришествие" като в една действителност. Една такава картина на Микеланджело не би трябвало изобщо да се наблюдава без ясното съзнание, че ние не можем да усещаме така, както са чувствали хората, за които Микеланджело е нарисувал това "Второ пришествие", че този усет е изгубен, че в най-добрия случай можем да кажем: това е едно изображение на нещо, в което ние обаче вече не можем да вярваме като в непосредствена действителност.
към текста >>

352. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919 GA_296 Възпитанието

Когато съвременният човек погледне назад към минали епохи, към това как хората от миналото са си представяли нещата картинно, как те се опитваха да проникнат с митове, легенди и подобно това, което днес човекът смята че може да познае посредством интелигентността си, науката си, то съвременният човек нарича това минало духовно и душевно устройство напълно детинско.
Когато съвременният човек погледне назад към минали епохи, към това как хората от миналото са си представяли нещата картинно, как те се опитваха да проникнат с митове, легенди и подобно това, което днес човекът смята че може да познае посредством интелигентността си, науката си, то съвременният човек нарича това минало духовно и душевно устройство напълно детинско. Той поглежда назад към детинските степени на развитие и с удоволствие отбелязва колко е напреднал по отношение на разгръщането на интелигентността. Днешното разглеждане ще е посветено на своеобразието на човешката интелигентност, ще обгърне с поглед душевната сила, в която човекът от съвременността особено се гордее. Когато днес се говори за интелигентност, то се визира именно една душевна сила, която бива представяна по определен начин и за която се смята, че тя може и трябва да е единствено такава, каквато сме свикнали да си я представяме.
към текста >>

Интелигентност, вярно под друга форма, но интелигентност са притежавали и хората от по-ранните епохи на развитие и ако желаем напълно да прозрем значението на така наречената интелигенция за съвременния човек, то ние трябва да потърсим отговор на въпроса: Как изглеждаше интелигентността на хората от по-ранните епохи на развитие и как се промени тя от далечното минало до наше време?
Интелигентност, вярно под друга форма, но интелигентност са притежавали и хората от по-ранните епохи на развитие и ако желаем напълно да прозрем значението на така наречената интелигенция за съвременния човек, то ние трябва да потърсим отговор на въпроса: Как изглеждаше интелигентността на хората от по-ранните епохи на развитие и как се промени тя от далечното минало до наше време?
към текста >>

353. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Защото, уважаеми дами и господа, онова, което е съществувало някога в далечното минало, то все още е всред нас като традиция, като остатък и ние можем да разберем това, което живее всред нас, само ако разберем нещата, които са съществували в далечното минало.
Защото, уважаеми дами и господа, онова, което е съществувало някога в далечното минало, то все още е всред нас като традиция, като остатък и ние можем да разберем това, което живее всред нас, само ако разберем нещата, които са съществували в далечното минало. От друга страна, в настоящето винаги е примесено нещо, което гледа към бъдещето и ние трябва да разберем това, което в зародишен вид идва от бъдещето и прониква в настоящето. Ние трябва да разглеждаме миналото не като нещо, което е съществувало преди векове, а като нещо, което все още живее под най-различни форми всред нас, продължава да работи всред нас; и ако правилно подхождаме към него, следва да го разглеждаме като едно “настоящо минало” или “минало настояще”. Само по този начин ние можем да се ориентираме във външните проявления на определени процеси, чието начало лежи в далечното минало.
към текста >>

Ние трябва да разглеждаме миналото не като нещо, което е съществувало преди векове, а като нещо, което все още живее под най-различни форми всред нас, продължава да работи всред нас; и ако правилно подхождаме към него, следва да го разглеждаме като едно “настоящо минало” или “минало настояще”.
Защото, уважаеми дами и господа, онова, което е съществувало някога в далечното минало, то все още е всред нас като традиция, като остатък и ние можем да разберем това, което живее всред нас, само ако разберем нещата, които са съществували в далечното минало. От друга страна, в настоящето винаги е примесено нещо, което гледа към бъдещето и ние трябва да разберем това, което в зародишен вид идва от бъдещето и прониква в настоящето. Ние трябва да разглеждаме миналото не като нещо, което е съществувало преди векове, а като нещо, което все още живее под най-различни форми всред нас, продължава да работи всред нас; и ако правилно подхождаме към него, следва да го разглеждаме като едно “настоящо минало” или “минало настояще”. Само по този начин ние можем да се ориентираме във външните проявления на определени процеси, чието начало лежи в далечното минало.
към текста >>

Само по този начин ние можем да се ориентираме във външните проявления на определени процеси, чието начало лежи в далечното минало.
Защото, уважаеми дами и господа, онова, което е съществувало някога в далечното минало, то все още е всред нас като традиция, като остатък и ние можем да разберем това, което живее всред нас, само ако разберем нещата, които са съществували в далечното минало. От друга страна, в настоящето винаги е примесено нещо, което гледа към бъдещето и ние трябва да разберем това, което в зародишен вид идва от бъдещето и прониква в настоящето. Ние трябва да разглеждаме миналото не като нещо, което е съществувало преди векове, а като нещо, което все още живее под най-различни форми всред нас, продължава да работи всред нас; и ако правилно подхождаме към него, следва да го разглеждаме като едно “настоящо минало” или “минало настояще”. Само по този начин ние можем да се ориентираме във външните проявления на определени процеси, чието начало лежи в далечното минало.
към текста >>

Следователно, аз не критикувам, когато казвам, че миналото е тук дори и днес; напротив, аз мога само да му се удивлявам и всъщност го намирам за извънредно симпатично, обаче аз съм длъжен да зная – ако искам да мисля социално – че то си остава минало и тъкмо като минало то трябва да намери своето място в настоящето.
Моля да не ме разбирате погрешно, дами и господа, но когато разглеждаме такива теми, следва да се съсредоточим върху тях и би могло да изглежда като че ли хвърляме укор върху нещо, което всъщност искаме само да охарактеризираме. Следователно, аз не критикувам, когато казвам, че миналото е тук дори и днес; напротив, аз мога само да му се удивлявам и всъщност го намирам за извънредно симпатично, обаче аз съм длъжен да зная – ако искам да мисля социално – че то си остава минало и тъкмо като минало то трябва да намери своето място в настоящето. Ето така следва да бъде изработен усетът към непосредствения социален живот.
към текста >>

Трудно е да се справиш с датите, понеже миналото, по-далечното и по-близкото минало – тук не се налага да се съобразяваме със съвремието; за днешната дата ще стане дума по-късно – понеже по-далечното и по-близкото минало текат редом едно до друго като два самостоятелни потока.
И аз бих искал да добавя – казвам го на шега, но го мисля сериозно – , че ако днес срещна на улицата един човек с тога и барета, ще ми хрумне следното. Да, ако сега ти трябва да му напишеш едно писмо, няма да си сигурен дали да посочиш годината 768 преди раждането на Христос, или – тъй като в тогата може би е скрит един юрист – годината 1265 след раждането на Христос. Трудно е да се справиш с датите, понеже миналото, по-далечното и по-близкото минало – тук не се налага да се съобразяваме със съвремието; за днешната дата ще стане дума по-късно – понеже по-далечното и по-близкото минало текат редом едно до друго като два самостоятелни потока. Също както Москва и Петербург.
към текста >>

В противен случай миналото си остава минало с неговите две успоредни течения, които тъкмо днес се явяват причина за социална болест в света, колкото и хората да не го вярват.
Ако искаме да вникнем в социалния живот, необходимо е да свържем тези неща с развитието, с еволюцията на човечеството. Социалният живот ни най-малко не позволява да бъде повърхностно разглеждан. Ние трябва да сме в състояние да постигнем следното: в тогата и баретата да виждаме такива форми, които позволяват двете исторически дати да бъдат мислени едновременно. И тогава стигаме до настоящето. В противен случай миналото си остава минало с неговите две успоредни течения, които тъкмо днес се явяват причина за социална болест в света, колкото и хората да не го вярват. В третата част на моята днешна лекция ще развия темата по-нататък.
към текста >>

354. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

При тези неща много често ни смущават едни не точно древни, но бих желал да кажа средновековни на именования, отнасящи се дори не до Средновековието, но отнасящи се до едно, разположено доста близо зад нас, минало време.
При тези неща много често ни смущават едни не точно древни, но бих желал да кажа средновековни на именования, отнасящи се дори не до Средновековието, но отнасящи се до едно, разположено доста близо зад нас, минало време. Не е съвсем правилно да обозначаваме туморните образования като "новообразования"; те са такива най-много в най-тривиалния смисъл на думата, в смисъл, че преди не са съществували, но не в смисъл, че възникват едва ли не върху основата на самия, покрит от кожата организъм. Поради това, че в хода на даден процес физическото тяло влиза в остро противоречие с етерното тяло, външното тяло в известен смисъл се обръща към външната, враждебна на човека природа, и туморното образование открива свободен достъп на всички възможни външни влияния. Въпросът се свежда до следното, отново бих желал да кажа, да изследваме противоположния на всички тези неща образ. И тук аз Ви насочвам към изследване в областта на природата извън човека, насочвам Ви към изследването да кажем засега на развитието на viscum (viscum album бял имел бел. прев). За сега е необходимо да насочим вниманието си към начина, по който видовете бял имел се развиват върху другите растения.
към текста >>

355. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 17 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

А това, което е станало в минерализирането и е минало през вегетабилизирането, е преформиране на минералните сили.
Това са наблюденията, които трябва да се направят, ако искате да разглеждате външното с неговите веществени действия вътре в организма. Нека да разгледаме минерално-металните лекарства. Там особено лесно ще можем да прозрем това, което вече научихме от действието на растението. Но ще трябва да си кажем, че с минералното става нещо, когато то продължава да действа в растителния процес. А това, което е станало в минерализирането и е минало през вегетабилизирането, е преформиране на минералните сили. Нещо в лечебния процес почива на преформирането на минералните сили. Да допуснем, че изграждаме една лечебница, обградена с поля и наторяваме земята с различни минерални торове, като подготвяме така една част от почвата, за която знаем какво съдържа. Там засаждаме различни растения, за които знаем, че ще употребим корените, тревистата част, плодовете и т.н. Така разполагаме с процеса, който се състои в това, че растението преработва за нас минерала в лекарство. Можем да усилим това, като отново засадим такива растения и ги третираме по начина, както сега обсъдихме.
към текста >>

356. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Тук се намираме в една от онези медицински области, където са запазени изрази от по-далечното минало.
Между 3-та и 4-та година при момичето настъпва окултна треска. В медицината също я наричат с това име: окултна треска. Тук се намираме в една от онези медицински области, където са запазени изрази от по-далечното минало. Когато един лекар не може да посочи някаква причина за треската, той я нарича окултна треска. Тази окултна треска между 3-та и 4-та година означава една особена слабост на астралното тяло. Физическото тяло и етерното тяло реагират прекалено силно, астралното тяло не може да ги следва. Ето защо при това дете трябва да имаме предвид следното: на 3-та година настъпва един вид закърняване на астралното тяло и ние трябва да му се притечем на помощ, като това е възможно също и с педагогически мерки, а именно, когато „раздвижим” неговите интереси. Опишете, моля, как протичат учебните занимания при това момиче.
към текста >>

357. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Но много по-значително от всичко в Кармата, което безпокои човека, достигнал наистина до това виждане, е всичко онова, което му дава следното значение: все пак чрез твоето минало ти си станал това, което си сега.
Когато така постепенно преминаваме през етерната същност в която първоначално сме се вживели, и после чрез обхващане на физическото тяло към периферията по посока на сетивата, тогава целия живот, който нахлува от Слънцето, се представя на човека от една страна чрез това, че носи по своите пътища изминала та Карма, и този живот се представя на човека чрез това, че отправя не един упрек към него и много неща, които безпокоят човека. Но много по-значително от всичко в Кармата, което безпокои човека, достигнал наистина до това виждане, е всичко онова, което му дава следното значение: все пак чрез твоето минало ти си станал това, което си сега. Това, което човек носи в своята вътрешност, него човек носи много по-богато, ако възприема нахлуването на Слънцето по сетивно-нервните пътища. Ала тъй както човекът се абстрахира от Кармата и отдава себе си на нахлуването на духовните слънчеви лъчи, така за него настъпва една безкрайна ощастливеност от възприемането на Слънчевото, и човек има чувството, Слънчевата същност е такава, че непрекъснато трябва да я желаем, че трябва да се стремим към нея. Освен това Слънчевият елемент е този, който нахлува в нас чрез любов, когато го желаем, и Слънчевият елемент е това, което във физическия живот по един отслабен начин ние възприемаме като живот и движение в Любов. Това се осъществява в обмяна между вътрешния свят на човека и Слънчевите въздействия, които с Любов нахлуват в него; и всичко, което в растеж, в кипеж и в живот се стреми да твори в човека, всичко то нахлува в него чрез тези виреещи в любовта слънчеви лъчи. Защото тук Любовта не е просто душевно-духовна сила, тук тя е силата, призоваваща всичко физическо към растеж, към избуяване и разпукване, което с всяка своя подробност е благотворно, ощастливяващо за човека, ако той наистина умее да цени това, но и което той получава благодарение на своето непосредствено виждане.
към текста >>

358. 2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

От последните три до четири столетия насам, но особено от 19-ия век насам човечеството е било възпитавано в неговата образована част в идеи, в представи – а това важи особено за онова човечество, което е минало през академичното учение – по-новото човечество е било възпита но в представи, които са били образува ни, които са узрели всъщност напълно при поновия естественонаучен начин на разглеждане нещата.
За близкото развитие на човечеството ние се нуждаем от понятия, от представи, въобще от импулси на социалния живот, нуждаем се от идеи, чрез осъществяването на които да можем да произведем социални състояния, които могат да дадат на хората от всички класи и т.н. едно съществуване явяващо се като достойно за човека. Днес в широки кръгове говорим вече също и за това, че възобновяването на обществото трябва да изходи от духа. Обаче не навсякъде в тези широки кръгове хората си представят нещо ясно, когато се говори така. Те не се запитват: От къде трябва да дойдат представите, идеите, чрез които бихме искали да основем една социална икономия, която да предложи на човека едно достойно за него съществуване? От последните три до четири столетия насам, но особено от 19-ия век насам човечеството е било възпитавано в неговата образована част в идеи, в представи – а това важи особено за онова човечество, което е минало през академичното учение – по-новото човечество е било възпита но в представи, които са били образува ни, които са узрели всъщност напълно при поновия естественонаучен начин на разглеждане нещата. Само в кръговете, в които хората се занимават с нещо различно от естествената наука, се вярва, че естествената наука има малко влияние върху това занимание. Обаче лесно може да се докаже, че даже например в по-новото, по-напреднало богословие, в историята, в правните естественонаучните понятия, т.е. такива понятия, каквито са били развити в естественонаучните изследвания от последните столетия, че наследените от миналото понятия са били преобразени по определен начин според тези нови понятия. И достатъчно е например да оставим да мине пред нашия духовен поглед само ходът на новото богословско развитие в 19-то столетие, за да видим, как например евангелското богословие е стигнало до своите възгледи върху личността на Исуса, върху същността на Христа, чрез това, че навсякъде е имало на задния план естественонаучните понятия, от които то се чувствуваше критикувано, тези естественонаучни понятия, които то искаше да задоволи, срещу които не искаше да съгрешава. А след това дойде другото: старите инстинктивни връзки на социалния живот постепенно изгубиха своята еластичност в човешкото съществуване.
към текста >>

359. Шеста лекция, 6 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Защото не много преди появата на това онтологично доказателство за битието на Бога, на европейския човек и през ум не би му минало, че е необходимо да се доказва битието на Бога, а го е приемал като нещо разбиращо се от самосебе си.
Това, че изобщо е могло да се появи доказателство за битието на Бога, наречено онтологическо, вече показва дълбоката промяна вътре в човешката природа. Защото не много преди появата на това онтологично доказателство за битието на Бога, на европейския човек и през ум не би му минало, че е необходимо да се доказва битието на Бога, а го е приемал като нещо разбиращо се от самосебе си. И едва когато е дошло времето, когато това разбиращо се от самосебе си вече не е живеело в човека, са се насочили към търсене на доказателства. Това, което живее като разбиращо се от самосебе си, никой няма да поиска да го доказва. И така, хората са били лишени от нещо, което дотогава в тях е било като разбиращо се от самосебе си, и в тях е влязло нещо, което е довело човешкия дух до съвсем друг път и до съвсем други потребности. Бих могъл да приведа още много неща, които биха ви показали, какво е тревожило човешката природа по това време на средновековието именно на най-високото ниво на развитие на мисленето и познанието.
към текста >>

Ако от този момент във времето, който ще обознача като A (рис.), се придвижим на равни интервали от време назад и напред, в достатъчно отдалеченото минало и достатъчно отдалеченото бъдеще, ще намерим моменти от време, в които именно там, където се е случило това вълнение в XIII, XIV, XV век, се възцарява определено опустошение и смърт на цивилизацията.
И така, ако отначало в доста общ вид се приеме връзката на ставащото в човека с извънземните явления, с небесните явления, може да се попита, първо само да се попита, защото в нашите разглеждания ще се държим много внимателно: как се включва в земното развитие всичко това, което хората са изпитвали на Земята в средата на Средновековието и което, възможно е, след това отново да ни изведе извън реалностите на Земята. Отнася ли се това някак към известния особен момент в земното развитие? Можем ли да посочим нещо, което сега да ни даде конкретното определение на тази точка от човешкото развитие? Да, можем да посочим тук нещо, което наистина дълбоко се е врязало в същата тази област, в същата земна област, където е съществувало това, което представих тук под формата на най-извисен духовен живот. Виждаме, че моментът от време, когато човечеството е било толкова развълнувано, се намира по средата между две крайни времеви точки, между два момента от време, в които особено интензивната деятелност на човешкия род съвсем не е можела да стане вътре в областта, където се е случило това вълнение, тоест вътре в европейската област, където е станало това особено изживяване на цивилизацията. Ако от този момент във времето, който ще обознача като A (рис.), се придвижим на равни интервали от време назад и напред, в достатъчно отдалеченото минало и достатъчно отдалеченото бъдеще, ще намерим моменти от време, в които именно там, където се е случило това вълнение в XIII, XIV, XV век, се възцарява определено опустошение и смърт на цивилизацията. Защото ако се върнем примерно 10000 години назад и се придвижим 10000 години напред от този момент от времето, тук, в тези области, ще открием най-интензивното формиране на ледниковия период[5], период, който съвсем не позволява каквото и да е особено човешко развитие.
към текста >>

360. 4. СКАЗКА ВТОРА GA_326 Раждането на естествените науки

Този човек предприе далечни пътувания, посети други центрове на мистериите, за да не намери всъщност през този 8 век преди нашата ера нещо друго освен, че навсякъде са запазени същите предания получени от минало то.
Такава една мъдрост е живяла в древните мистерии до Гръко-латинската епоха. С тази мъдрост беше запозната личността, за която загатнах преди малко. Но тя беше разбрала, че учителите на мистериите, чиито учения следваше, не притежаваха вече освен по предание това, което още можеха да и дадат; нищо не произхождаше от един пряк източник. Този човек предприе далечни пътувания, посети други центрове на мистериите, за да не намери всъщност през този 8 век преди нашата ера нещо друго освен, че навсякъде са запазени същите предания получени от минало то. Учениците приемаха тези предания от учители, които не притежаваха вече едно пряко виждане, поне не притежаваха такова виждане с проникващата сила на мина лото.
към текста >>

361. 5. СКАЗКА ТРЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Без съмнение, хората разискват върху тази или онази точка, върху тази или онази история, но общо взето се мисли, че се е стигнало до едно окончателно схващане, без да се мисли, че в едно още близко до нас минало човечеството е схващало твърде различно ролята приписвана на математиката.
Днес математиката и ролята, която тя играе във философията, се схващат по определен начин и се мисли наистина, че това не би могло да бъде иначе. Без съмнение, хората разискват върху тази или онази точка, върху тази или онази история, но общо взето се мисли, че се е стигнало до едно окончателно схващане, без да се мисли, че в едно още близко до нас минало човечеството е схващало твърде различно ролята приписвана на математиката. Въпреки това достатъчно е да си припомним с достатъчна точност, че малко след момента, който отбелязва началото на нашата научна ера, след публикуването на съчинението на Николай Кузански, не само Коперник се опита да обясни движенията на слънчевата система с помощта на математическо то разсъждение, но философи като Декарт и Спиноза виждаха в математическата мисъл идеалния инструмент, благодарение на който човекът щеше да разбере и да обясни физическия и духовен свят.
към текста >>

362. 10. СКАЗКА ОСМА GA_326 Раждането на естествените науки

Ще констатирам просто, че когато изучаваме неговите идеи, ние сме заставени да търсим техния произход в едно още по-далечно минало от това, в което той е живял.
Сега аз нямам намерение да разглеждам проблемите, които съществуването на този последния повдига. Ще констатирам просто, че когато изучаваме неговите идеи, ние сме заставени да търсим техния произход в едно още по-далечно минало от това, в което той е живял. Ние трябва да проследим неговия път само с помощта на Духовната наука, за да стигнем най-после, във 2-то и 3-то хилядолетие преди нашата ера, за да стигнем до една съвкупност от дълбоки възгледи, отдавна изгубени, но от които още намираме един отзвук у Йоханес Скотус Еригена и неговите съчинения върху разпределението на царствата в природата.
към текста >>

363. 15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Човекът трябва да скъса с едно двадесет-тридесетгодишно минало, с което би изкопал пропаст зад себе си; нещата трябва да се приемат такива, както стават в живота.
Това си мислят „централните“ антропософи. Естествено, те грешат. И ако много от тях казват, че са мои верни привърженици да, често става така, че те наистина по чувство са мои верни привърженици те пропускат да чуят това, което трябва да важи в решителни моменти. Те не чуват, че например казвам: наивно е да се вярва, че един професор или друг учен може изведнъж да бъде спечелен за антропософията. Това не става. Човекът трябва да скъса с едно двадесет-тридесетгодишно минало, с което би изкопал пропаст зад себе си; нещата трябва да се приемат такива, както стават в живота.
към текста >>

364. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

Това важи също и за далечното минало на планетата Земя.
огън (топлина), въздух (газ), вода (течност) и земя (твърдо). Според Щайнер този ред е същевременно ред на еволюцията, в който цялото Творение и последвалото изменение започва с появата на топлината. Това важи също и за далечното минало на планетата Земя.
към текста >>

365. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

По-голямото дете е минало курс на лечение само с мляко и вследствие от този курс също е станало покачване, но само от 70% до 78%, което за начало не е толкова лошо, но не е толкова силно, както в първия случай.
По-голямото дете е минало курс на лечение само с мляко и вследствие от този курс също е станало покачване, но само от 70% до 78%, което за начало не е толкова лошо, но не е толкова силно, както в първия случай.
към текста >>

366. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство GA_353 История на човечеството и културните народи

При това в Рим, в по-отдалечено минало, карнавалът е започвал много по-рано, примерно около днешните Коледни празници.
При това в Рим, в по-отдалечено минало, карнавалът е започвал много по-рано, примерно около днешните Коледни празници. След известно време, с малки допълнения, той е преместен в по-късно време от годината. Именно благодарение на това ние сме запазили сегашния карнавал. Датите на карнавала се смятат, както предполагам, по всички места, спрямо Великдена, само в Базел се празнува седмица по-къс-но, доколкото ми е известно. Впрочем това води, както съм чувал, само до двойно празнуване!
към текста >>

367. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време GA_353 История на човечеството и културните народи

Минало не толкова много време от този момент, когато хората започнали да спорят за такива неща.
Виждате ли, до Тридесетгодишната война (1618-1648), до XVII столетие са се водели спорове. Минало не толкова много време от този момент, когато хората започнали да спорят за такива неща. От този спор възникнал и протестантизмът, Евангелистката Църква.
към текста >>

368. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г. GA_354 Сътворението на света и човека

Така е било с човека в далечното минало.
Тогава всичко още е било живо и в това живо човек е живеел точно така, както той живее днес в майчиното тяло. Само че е пораствал, разбира се, повече. Представете си, ако не би трябвало да се раждаме, не би трябвало да живеем във въздуха, даже не би трябвало да дишаме, тогава времето на нашия живот би свършвало с раждането. Като ембрион, като зародиш ние можем да живеем само десет лунни месеца. Това е такова същество, което може да живее десет лунни месеца, то не може да излиза на открит въздух, но го получава отвътре от живия организъм. Така е било с човека в далечното минало. Макар и да е ставал по-стар, той не е излизал навън от живия организъм. Ако това състояние беше останало, той все още би живял вътре. Човек още не би достигал до стадия на раждането, той би живял като ембрион. Тогава още не би имало ни камъни, ни минерали.
към текста >>

НАГОРЕ

3.2823169231415