Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
123
резултата от
73
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Милион
'.
1.
09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Чистото знание на опита не би могло да направи нито стъпка да превъзмогне
милион
ите подробности, които се предлагат на нашето възприятие.
Понятието във възприятието, то прибавя към неговото съдържание своето, бе да премахва първото защото това не е важно за него -, как тогава то ще бъде враг на възприятието! То е негов враг само тогава, когато една криво разбираща себе си философия иска да изведе цялото, богато съдържание на сетивния свят от идеята. Защото тогава, вместо живата природа, тя дава една празна схема от фрази. До едно задоволително обяснение на това, се стига само по посочения от нас начин. Необходимостта да се премине към познанието чрез понятия би било направо неразбираема, ако понятието не би донесло нещо ново към сетивното възприятие.
Чистото знание на опита не би могло да направи нито стъпка да превъзмогне милионите подробности, които се предлагат на нашето възприятие.
Чистото знание на опита трябва логически да отрече своето собствено съдържание. Защото, за какво да създаваме още веднъж в понятието това, което и без това съществува във възприятието? Последователният позитивизъм би трябвало да преустанови след тези разсъждения всяка научна работа и да се предостави само на чистите случайности. Като не прави това, той фактически провежда това, което теоретически отрича. Въобще както материализмът така включително и реализмът допускат това, което ние твърдим.
към текста >>
2.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Лошо е, когато древността ни говори по-малко ясно, понеже
милион
думи застават на пътя!
Достатъчно е да се прочете някой християнски агитатор, например свети Августин, за да се схване, да се подуши какви нечисти другари пристигат.“ (Съчинения, Том VIII, стр. 307/308) Изкуството да се чете добре Ницше презира чак до момента, когато трябва да поведе борба срещу християнството. Ето едно от изреченията му за това изкуство: „За мен няма съмнение, че да се напише едно-единствено изречение, което ще накара учените от по-късни времена да го коментират, оправдава работата на най-големия критик. Във филолога се крие изключителна скромност. Да се подобряват текстове е забавна работа за учения, решаване на ребус, но не трябва да се смята за нещо твърде важно.
Лошо е, когато древността ни говори по-малко ясно, понеже милион думи застават на пътя!
“ (Съчинения, Том X, стр. 341) За съюза на фактологическия смисъл с математиката и механиката Ницше пише следното през 1882 г. във „Веселата наука“: „Че дадена интерпретация на света е в правото си да допуска... броене, смятане, теглене, виждане и хващане и нищо друго, това е дебелащина, наивност, в случай, че не е душевно заболяване или идиотщина.“ „Наистина ли искаме по такъв начин битието да бъде принизено до робско упражнение за аритметици и салонна игра за математици? “ (Съчинения, Том V, стр. 330/331) III.
към текста >>
3.
ИЗ ХРОНИКАТА АКАША ПРЕДГОВОР
GA_11 Из Хрониката Акаша
Че дъното на Атлантския океан е било някога суша, че в течение на около
милион
години тя е била арена на една култура, която несъмнено е била твърде различна от нашата днешна култура, както и фактът че последните остатъци на тази суша са загинали в 10-ото хилядолетие преди Р.
След тези предварителни забележки тук ще опишем някои наблюдения от Хрониката Акаша. Началото ще бъде направено с описание на онези факти, които са се разиграли, когато между Европа и Америка още е съществувал така нареченият Атлантски континент. Върху тази част на Земното кълбо някога е имало суша. Почвата на тази суша днес образува дъното на Атлантския океан. Още Платон разказва за последния остатък от сушата, за остров Посейдон, който се е намирал на запад от Европа и Африка.
Че дъното на Атлантския океан е било някога суша, че в течение на около милион години тя е била арена на една култура, която несъмнено е била твърде различна от нашата днешна култура, както и фактът че последните остатъци на тази суша са загинали в 10-ото хилядолетие преди Р.
Хр., това читателят може да прочете в книжката “Атлантида според окултни източници” от Скот Елиот. Тук ще дадем съобщения за тази прадревна култура, които съставляват допълнения към казаното в гореспоменатата книжка. Докато там се описва повече външната страна, външните процеси при тези наши атлантски прадеди, тук ще бъдат отбелязани някои неща за техния душевен характер и вътрешната природа на условията, при които те са живели. Читателят ще трябва мислено да се пренесе в миналото в една епоха, която се намира около 10,000 години назад и която е траела много хилядолетия. Описаното тук не е станало само върху залятата от водите на Атлантския океан суша, а също и върху съседните области на днешна Азия, Африка, Европа и Америка.
към текста >>
4.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Съществувала е вероятно една загинала преди
милион
и години животинска форма, един животински вид, гастреа, който е бил подобно устроен както живеещите и днес нисши растения-животни: Сюнгери, полипите и т.н.
Този чашков зародиш е една животинска форма, която приемат всички животни в техния начален стадий на развитие, от сюнгерите до човека. Тази форма има само кожа, уста и стомах. Но съществуват нисши растения-животни, които през целия техен живот имат само тези органи, следователно които са подобни на човешкия зародиш. Хекел изтълкува този факт в смисъла на еволюционната теория. Гаструлната форма е едно наследство, което животните са получили от тяхната прадедна форма.
Съществувала е вероятно една загинала преди милиони години животинска форма, един животински вид, гастреа, който е бил подобно устроен както живеещите и днес нисши растения-животни: Сюнгери, полипите и т.н.
от този животински вид се е развило всичко, което днес живее като разнообразни форми между полипите, сюнгерите и човека. Всички тези животни повтарят в течение на тяхното зародишно развитие тази родово форма. С това беше добита една идея от извънредно голямо значение. Беше набелязан пътят от най-просото до най-сложното, до съвършеното в света на организмите. Една проста животинска форма се развива при определени условия.
към текста >>
Какви стъпки прави природата, за да стигне до гастреата, от първичното чревно животно, което е живяло преди
милион
и години, до човека!
Човекът не се различава анатомически и физиологически от по-висшите животни, следователно и на него трябва да се припише същият произход както на тези последните. Той се застъпи с голяма смелост веднага за това мнение за всички последствия, които се получават от това по отношение на светогледа. За него нямаше съмнение, че от сега нататък най-висшите жизнени прояви на човека, деянията на неговия дух, трябва да се разглеждат под същата гледна точка, както действията на най-простите живи същества. Разглеждането на най-нисшите животни, на първичните животни, на инфузориите и ризоподите, го учеше, че и тези организми имат една душа. В техните движения, в наченките на техните усещания, които те проявяват, той позна прояви на живота, които е нужно само да бъдат завишени, да станат по-съвършени, за да се превърнат в сложните разумни и волеви действия на човека.
Какви стъпки прави природата, за да стигне до гастреата, от първичното чревно животно, което е живяло преди милиони години, до човека!
Този беше обширният въпрос, който си постави Хекел. Отговора на този въпрос той даде в своята излязла през 1874 година книга "Антропогенеза". В една първа част тази книга третира развитието на зародиша на човека /онтогенезата/, а във втората част развитието на рода /филогенезата/. Точка по точка бе показано, как във филогенезата се намират причините за онтогенезата. С това бе определено положението на човека в природата според принципите на еволюционната теория.
към текста >>
5.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
От областта на представния живот ние черпим съвършено обективни истини, истини, които хора са признали за такива, независимо от чуждия опит, при което няма никакво значение, че един
милион
души мислят по друг начин.
Един би искал едно, друг би искал друго, всеки според естеството на своите чувства, на своята воля. Обаче този, който работи в духа на посвещението, е наясно: От трите основни душевни сили мислене, чувства и воля именно мисленето и способността да си служим с представи и понятия, са най-силно развити у средностатистическия европеец, така че мисленето е в най-голяма степен склонно да изключва личния елемент и да се бори за обективност. Защото онези душевни способности, които намират израз в днешния интелектуализъм, са дотолкова напреднали в своето развитие, че хората, които разчитат на тях, спорят най-малко помежду си и в повечето случаи постигат съгласие по въпросите, върху които спорят. Това е така, защото по отношение на мисловната си дейност, по отношение на своите представи и понятия, хората са отишли доста напред, докато чувствата и волята са все още далеч от тяхната обективност. Ако внимателно разгледаме областта на представния живот, ние бихме могли да установим значителни различия.
От областта на представния живот ние черпим съвършено обективни истини, истини, които хора са признали за такива, независимо от чуждия опит, при което няма никакво значение, че един милион души мислят по друг начин.
Ако даден човек е стигнал до съответното вътрешно убеждение, той отстоява истината, дори ако един милион души са на обратното мнение. Всеки може да намери потвърждение на казаното от мен, примерно, в областта на математиката или геометрията. Че 3x3 прави 9 може да бъде разбрано от всеки, и това е вярно, дори един милион души да го оспорват. Защо това е така? Защото по отношение на математическите истини, повечето хора са в състояние да отхвърлят своите предпочитания, своите симпатии или антипатии, накратко, да отхвърлят всеки личен елемент и да оставят нещата да говорят сами за себе си.
към текста >>
Ако даден човек е стигнал до съответното вътрешно убеждение, той отстоява истината, дори ако един
милион
души са на обратното мнение.
Обаче този, който работи в духа на посвещението, е наясно: От трите основни душевни сили мислене, чувства и воля именно мисленето и способността да си служим с представи и понятия, са най-силно развити у средностатистическия европеец, така че мисленето е в най-голяма степен склонно да изключва личния елемент и да се бори за обективност. Защото онези душевни способности, които намират израз в днешния интелектуализъм, са дотолкова напреднали в своето развитие, че хората, които разчитат на тях, спорят най-малко помежду си и в повечето случаи постигат съгласие по въпросите, върху които спорят. Това е така, защото по отношение на мисловната си дейност, по отношение на своите представи и понятия, хората са отишли доста напред, докато чувствата и волята са все още далеч от тяхната обективност. Ако внимателно разгледаме областта на представния живот, ние бихме могли да установим значителни различия. От областта на представния живот ние черпим съвършено обективни истини, истини, които хора са признали за такива, независимо от чуждия опит, при което няма никакво значение, че един милион души мислят по друг начин.
Ако даден човек е стигнал до съответното вътрешно убеждение, той отстоява истината, дори ако един милион души са на обратното мнение.
Всеки може да намери потвърждение на казаното от мен, примерно, в областта на математиката или геометрията. Че 3x3 прави 9 може да бъде разбрано от всеки, и това е вярно, дори един милион души да го оспорват. Защо това е така? Защото по отношение на математическите истини, повечето хора са в състояние да отхвърлят своите предпочитания, своите симпатии или антипатии, накратко, да отхвърлят всеки личен елемент и да оставят нещата да говорят сами за себе си. А по отношение на мисленето, на боравенето с представи, да изключиш личния елемент винаги е било наричано пречистване на човешката душа, и това пречистване означава първата крачка по пътя на посвещението или инициацията, или, ако предпочитате този израз, по пътя на висшето познание.
към текста >>
Че 3x3 прави 9 може да бъде разбрано от всеки, и това е вярно, дори един
милион
души да го оспорват.
Това е така, защото по отношение на мисловната си дейност, по отношение на своите представи и понятия, хората са отишли доста напред, докато чувствата и волята са все още далеч от тяхната обективност. Ако внимателно разгледаме областта на представния живот, ние бихме могли да установим значителни различия. От областта на представния живот ние черпим съвършено обективни истини, истини, които хора са признали за такива, независимо от чуждия опит, при което няма никакво значение, че един милион души мислят по друг начин. Ако даден човек е стигнал до съответното вътрешно убеждение, той отстоява истината, дори ако един милион души са на обратното мнение. Всеки може да намери потвърждение на казаното от мен, примерно, в областта на математиката или геометрията.
Че 3x3 прави 9 може да бъде разбрано от всеки, и това е вярно, дори един милион души да го оспорват.
Защо това е така? Защото по отношение на математическите истини, повечето хора са в състояние да отхвърлят своите предпочитания, своите симпатии или антипатии, накратко, да отхвърлят всеки личен елемент и да оставят нещата да говорят сами за себе си. А по отношение на мисленето, на боравенето с представи, да изключиш личния елемент винаги е било наричано пречистване на човешката душа, и това пречистване означава първата крачка по пътя на посвещението или инициацията, или, ако предпочитате този израз, по пътя на висшето познание. Онзи, който е добре запознат с тези неща, знае: Хората не са в състояние да изключат личния елемент и да се борят за обективност не само по отношение на чувствата и волята, но и по отношение на мисленето; те все още не са достатъчно напреднали, за да се потопят безкористно в това, което им говорят самите неща, респективно идеите, вложени в тях. Обаче има достатъчно методи, с чиято помощ мисленето може да бъде пречистено до такава степен, че да не внасяме в нашите мисли никакъв личен елемент, а да позволим на мислите да мислят в самите нас, както постигаме това, примерно, в областта на математиката.
към текста >>
6.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Какво са били те и според понятията на естествената наука преди
милион
и години?
Към това се прибавя сега,че опиращата се само на материалното естествена наука говори за това, как всеки живот следователно също и растителният живот е трябвало да се роди някога от неживата материя, от минералите. За духовния изследовател този въпрос не съществува, защото никога подчиненото, вторичното, по-низшето не е предпоставка за по-висшето, а винаги по-висшето, оживеното е предпоставка за по-низшето, за неживото. По-късно в сказката "Какво има да каже Геологията върху възникването на света? " ние ще видим, как духовното изследване показва, че камъните, всичко минерално от гранита до почвената пръст е възникнало по един подобен начин, както днес естествената наука вярва това по отношение на каменните въглища. Защото каменните въглища са днес един минерал, ние ги изкопаваме от Земята.
Какво са били те и според понятията на естествената наука преди милиони години?
Големи, мощни гори така казва естествената наука са покривали в миналото голяма част от земната повърхност; по-късно поради земни катастрофи те са потънали в Земята, изменили са се химически по отношение на материалния състав и това, което днес изкопаваме от глъбините на Земята, това са растения превърнали се в камък. Щом това се допуска днес за каменните въглища, тогава не ще се счита също за смешно, когато чрез методите, които използува, Духовната наука установява, че всички скали, които съдържа нашата Земя, в крайна сметка са възникнали от растенията, че така да се каже първо растението е трябвало да се превърне в камък, така щото не минералите са предпоставка за растенията, а обратно растенията са предпоставка за минералите. Всичко минерално е първо едно втвърдяване, след това едно вкаменяване на нещо растително. Така и в планетата Земя ние имаме пред себе си нещо, за което трябва да предположим: По отношение на нейното най-гъсто качество нашата Земя е била някога от растително естество, била е съставена от растителни същества и от това живо естество се е развило първо неживото, като последователно се е втвърдило, вдървило се е и се е вкаменило. Всъщност както нашият скелет се е отделил първо от организма, така и в скалния скелет на Земята ние трябва да виждаме великия скелет на съществото Земя, на земния организъм.
към текста >>
7.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма.
GA_93 Легендата за храма
Ако погледне един
милион
години назад в Германия/*3/, там все още се виждат вулканични планини, Алпите са ниски нагънати могили.
Човекът се направлява от тях, така че той може да помага при трансформирането на растителния свят. В Девакана той използва силите, които е събрал при въплъщението си, за да преоформи растителния свят. И тъй като жизнените сили се променят през времето, когато човек е в Девакана, чрез това той помага да се промени вегетацията на Земята. От Девакана човекът фактически променя онова, което расте около него. Като остава дълго време в Девакана, човекът помага да се преобразят също и физическите енергии.
Ако погледне един милион години назад в Германия/*3/, там все още се виждат вулканични планини, Алпите са ниски нагънати могили.
Последвалите промени са били внесени от човека, който е работил върху полето Арупа, така че по-късно в Европа той да има подходяща физическа среда. Дейността на човека във Вселената е вътрешният аспект на онова, което ние виждаме външно в заобикалящия ни свят. И сега идваме до онова, което в друга форма ще влияе върху трансформирането на света от едно още по-високо поле. Човек често чете за това, как Логосът слиза отгоре надолу, и се запитва как може да се схване това, как човек може да си изясни понятието за Логоса, едно понятие, което е нещо повече от една дума, от едно слово. Сега ще разгледаме връзката между Логоса и най-малките частички.
към текста >>
8.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
Точно както нашето човешко тяло е било подготвено предварително преди
милион
и години от сили, които са в нашето обкръжение, така днес се подготвя в нас едно по-висше, едно тяло на бъдещето; но това тяло на бъдещето ще стане наше в много далечно време.
Заедно ли сме, трябва да ни бъде ясно, че ние сме като клетки, които трябва да се обединят за изграждането на една бъдеща култура. В нашите души ще се подготвят онези сили, които така ще преобразят бъдещия свят, че той ще стане физически отпечатък, на нашите настоящи настроения и възгледи за живота. Всичко, което днес се разкрива и се проявява, някога е било окултно. Както електричеството днес е една разкрита сила, така някога то е било една окултна сила. И онова, което още е окултно днес, е предназначено да стане движеща сила в бъдещето.
Точно както нашето човешко тяло е било подготвено предварително преди милиони години от сили, които са в нашето обкръжение, така днес се подготвя в нас едно по-висше, едно тяло на бъдещето; но това тяло на бъдещето ще стане наше в много далечно време.
Нека накратко да проследим пътя на нашата еволюция. Какво беше тя някога? Едно мъгляво сънноподобно човешко съзнание, което беше като сънуващо огледало, а наоколо светът, твърде различен от нашия. Хората тогава имаха съноподобно съзнание. И дори когато се разви общуването между тях, те нямаха парламенти, които да почиват на обмяната на мнение; те нямаха нищо от този вид.
към текста >>
Който се занимава с йогиско обучение, влиза в своето етерно тяло и знае, че ще намери в него силите, които някога преди
милион
и години са го създали.
От думите, които изрекох, ще можете да разберете, че това, което някога създаде света, което твори и създаде света, по-рано беше възприето от нашето вътрешно същество. Онова, което е в мен днес, беше някога вън от мен: Това е основната мисъл в окултното обучение. Преди да е съществувало нашето физическо тяло, е съществувало нашето етерно тяло. А нашето етерно тяло е едно образувание, което е било формирано от нашето астрално тяло. И това е началната точка на йогиското обучение.
Който се занимава с йогиско обучение, влиза в своето етерно тяло и знае, че ще намери в него силите, които някога преди милиони години са го създали.
Физическото тяло бавно се е развило от основата на етерното тяло. Само в груби линии мога да опиша как става слизането в етерното тяло. В етерното тяло съществуват някои потоци, които са предшественици на телесните физически органи. Нервната система, самите нерви, симпатичната нервна система, която се разширява в гърба, ганглиите на симпатичната нервна система, това са части, които са били само етерно развити в първите времена. Това е един процес, който е станал в прадалечното минало.
към текста >>
9.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Ако ние се върнем назад във времето отвъд края на ледниковия период /преди 10,000 години/ има голяма неточност между цифрите, дадени от съвременната наука, тя определя датата за началото на ледниковия период като преди един
милион
години.
/*2/ – По-късно Р. Щайнер даде по-точни цифри за това, според които прецесията на равноденствието през целия Зодиак е 12 х 2,160 = 25,920 години, което е една Платонова или Световна година. Човешките въплъщения общо взето са свързани с тези епохи от 2160 години. /*3/ – Не е обичайно за Р. Щайнер да дава точни цифри за такива далечни събития.
Ако ние се върнем назад във времето отвъд края на ледниковия период /преди 10,000 години/ има голяма неточност между цифрите, дадени от съвременната наука, тя определя датата за началото на ледниковия период като преди един милион години.
Духовната наука от друга страна поставя началото на ледниковия период в средата на Атлантида – "Космосът става изчисляем за първи път около 13500 години пр.Хр. По онова време по-голямата част от Атлантида беше вече потънала. /Блаватска/ Неточността с хронологията е в това, че съвременната наука все още взима за своя норма за пресмятане съвременните условия /т. е. мярката за разпадането на материята/ и я прехвърля в миналото. Духовната наука от друга страна пресмята според космически ритми /прогресията на Слънцето през Зодиака/.
към текста >>
10.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Сега те не са нищо повече от камъни и въпреки това, ако бихте могли да проследите земното развитие до преди
милион
и години, бихте установили, че намиращото се в каменните въглища произхожда от гигантски папратови гори, които са се овъглили.
Това постоянно се обсъжда не само при популярни лекции, но също и в естественонаучни материали. Изследван в областта на духовното такъв въпрос изглежда дилетантски. За духовното изследване не се поставя въпросът как изобщо се е породило живото, а точно обратното: Как се е породило мъртвото? Веднъж вече се опитах да ви го разясня с едно сравнение. Погледнете въглищата.
Сега те не са нищо повече от камъни и въпреки това, ако бихте могли да проследите земното развитие до преди милиони години, бихте установили, че намиращото се в каменните въглища произхожда от гигантски папратови гори, които са се овъглили.
Какво представляват каменните въглища? Те са произлезли от цели гори. Мъртвите днес каменни въглища са били съвсем и изцяло живи. Ако видите дъното на морето, ще откриете калциеви образувания. Когато наблюдавате морски животни, можете да видите, че тези животни непрекъснато отделят калций.
към текста >>
пропада конусообразният връх на Везувий с кубатура 100
милион
а кубически метра.
на стана на бързото време тъка. За Гьоте тази Земя е външната дреха на божествените сили. Днес исках да ви опиша нещо за тяхната дейност. ------------------------------------ 10) През април 1906 г.
пропада конусообразният връх на Везувий с кубатура 100 милиона кубически метра.
Поради натрупаната пара изригналата маса разпръсва огромен прах от пепел, който затъмнява областта в продължение на няколко дни и заедно с потоците от лава причинява тежки вреди. Над 100 човека умират. Сравни лекцията в Мюнхен, 21 април 1906 г. в Събр. съч. 97, и тази в Берлин от 1 януари 1909 г.
към текста >>
11.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В продължение на
милион
и години в такива случаи погледът е бил насочван към тях.
Онези, които са били подготвяни като мистерийни ученици за събуждането, най-напред са били осведомявани какво означава това събуждане в обширния Всемир. Едва тогава са били предприемани последните действия за събуждането. И тези действия са били предприемани тогава, когато мракът е бил най-голям, когато преди Коледа външното Слънце застава най-ниско, понеже тези, които познават духовните факти, знаят, че в мировото пространство протичат по това време сили, които са благоприятни за такова събуждане. При подготовката на ученика се е казвало, че този, който наистина иска да знае, не бива да знае само това, което е ставало от хилядолетия върху земното кълбо, а че трябва да се научи да обхваща с поглед цялото развитие на човечеството. Трябва също да знае, че големите празници в годишния цикъл са установени от водещите индивидуалности и че те трябва да служат за проникването във вечните велики истини.
В продължение на милиони години в такива случаи погледът е бил насочван към тях.
На ученика се е казвало: Погледни към онзи момент, когато Земята не е била такава, каквато е сега, когато не е имало Слънце и Луна като днешните, а те са били още обединени със Земята, когато Земята е представлявала едно тяло, включващо Слънцето и Луната. Човекът и тогава е съществувал, но още е нямал тяло, бил е духовно същество и тези духовно-душевни хора не са били осветявани от слънчева светлина отвън. Слънчевата светлина е била още в Земята. Не е имало нещо подобно на днешната слънчева светлина, падаща отвън върху съществата и предметите, а е имало такава, която е съдържала духовна сила и е блестяла вътре във всеки отделен човек. По-късно настъпва моментът, когато Слънцето се откъсва от Земята, отделя се от нея и светлината му започва да я осветява отвън.
към текста >>
12.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Милион
и години слънчевото въплъщение се изменяло и изчезнало и след още
милион
години то отново появило след сумрачното състояние.
Но за друго съзнание то е много дейно, много актуално състояние. Всички тези преходи всъщност са пътя през небесните, висши състояния, на които се извършва това, което е важно за планетата. На езика на теософията те са наречени с думата "Пралая". Сега да си представим, как Слънцето е преминало през такова състояние и как от Слънце се е развило това, което окултизмът нарича третото състояние на нашата Земя Луната. Ако ние бихме могли да наблюдаваме зад тези процеси, то бихме видели приблизително следното.
Милиони години слънчевото въплъщение се изменяло и изчезнало и след още милион години то отново появило след сумрачното състояние.
Това било началото на лунния цикъл. В първите времена, след като отново се появило Слънцето, за разделяне на Слънцето и Луна още не може да се говори те били заедно, както през слънчевата епоха. След това, станало така, което се нарича повторение на предишното състояние. На една по-висока степен се повторило това, което се случило на Сатурн и на Слънцето. След този процес настъпило забележително изменение в състоянието на това отново появило се Слънце: от него се отделил спътник.
към текста >>
Това разделяне станало
милион
и години назад, в старата лемурийска епоха.
Сега става още едно много важно изменение. Всичко, което е Земята, изхвърля от себе си днешната Луна. Това е най-лошата материя и същества, непригодни елементи те се съдържат в сегашната Луна. Всичко, което било надигаща водна субстанция, на Старата Луна замръзнало това може да се докаже физически,а това, което било способно за по-нататъшно развитие, останало на Земята. Развитието става на Земята по пътя на разделяне на Старото Слънце и на три тела Слънце, Луна и Земя.
Това разделяне станало милиони години назад, в старата лемурийска епоха.
Тогава от предишните лунни същества, които бяха описани по-горе като минералорастения, животнорастения и човекоживотно, възникнали днешните минерали, растения, животно и човек, способен да приеме в себе си своя "Аз", който по-рано плувал над него и било съединено с Бог. Съединяването на "Аза" с човека станало след разделянето на Слънце, Луна и Земя, и от този момент човек придобил способността да създава в себе си истинска червена кръв и да се издигне на сегашната степен.
към текста >>
13.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
В тези думи е изразено това, което станало с човека в течение на
милион
и години.
Това ставало бавно и постепенно. Въздухът все още бил изпълнен с гъсти водни пари, а най-лошото се утаявало, и с това започнала епохата, когато човекът престанал да диша с хриле и започнал да диша с белите дробове. Плавателният мехур се превърнал в бели дробове. Благодарение на това човекът получил способността да приема в себе си високи духовни същества първите зародиши на това, което стои над "Аза", Дух-Себе или Манас. Превръщането на плавателния мехур в бял дроб, Библията изразява с удивителните, монументални думи: "И Бог вдъхна в неговото лице /човека/ дихание на живота, и станал човек жива душа".
В тези думи е изразено това, което станало с човека в течение на милиони години.
Всички тези същества, с които се запознахме, било те животнорастения или човекоживотни на Луната, а също и техните потомци от лунната епоха на Земята,всички те още не са имали червена кръв. Това, което са имали те в себе си, подобно кръвта на сегашните нисши животни, не било оцветено в червен цвят. Напомнящата на кръв субстанция се втичала отвън и изтичала обратно. За да скрие в себе си приема на червена кръв, било необходимо още нещо. Ние ще разберем това, ако научим, че до отделянето на Луната, в развитието на нашата планета желязото не изпълнявало никаква роля.
към текста >>
14.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Дали
милион
и хора ще признат това или няма да го признаят, за вас е все едно истина е, само ако вие сте я научили.
Може да възразите: нали към истината се стремят всички, но има различни гледни точки, и от тук се раждат пак спорове и разногласия. Това още е недостатъчно задълбочено познаване на истината. Не бива да се осланяме на това, че в света истини могат да има от различни гледни точки; трябва в началото да се провери, че истината може да бъде само една. Тя не зависи от народно гласуване, тя е истина сама по себе си. Ще започнете ли да правете референдум по въпроса, равен ли е сбора от ъглите на триъгълника на 180°?
Дали милиони хора ще признат това или няма да го признаят, за вас е все едно истина е, само ако вие сте я научили.
По въпроса за истината няма демокрация. И тези, които не са в съгласие с нея, просто още не са достатъчно проникнали в нея. От тук произлизат всичките спорове за истината. Може да се каже: да, но нали в окултните неща един твърди едно, а друг друго! В истинския окултизъм не е така.
към текста >>
15.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Помислете си за топлината, която е вътре в телата на
милион
и хора и животни с топла кръв, които обитават земята, представете си, че тази топлина се намира като една топлинна атмосфера около земята: ще получите приблизително състоянието на земята непосредствено след отделянето на луната.
Той остави на нея едно вещество, което земята не притежаваше преди: желязото. Желязото се сме си със земята едва след преминаването на Марс през нея, и това желязо беше необходимото условие да се образува червената кръв. Какво беше следствието от това? Когато луната беше напуснала земята и земята остана сама, тя се намираше в един вид огнено състояние, тя беше обгърната от една топлинна атмосфера. Сега ние стигаме до една представа и ви моля да я проследите съвсем внимателно.
Помислете си за топлината, която е вътре в телата на милиони хора и животни с топла кръв, които обитават земята, представете си, че тази топлина се намира като една топлинна атмосфера около земята: ще получите приблизително състоянието на земята непосредствено след отделянето на луната.
Съществата още нямаха вътрешна топлина, топлината обгръщаше непосредствено цялото земно кълбо, тя още беше външна. Така ние можем да си представим земята в този момент като едно все още течно тяло, в което металите бяха разтворени по най-различен начин и което беше заобиколено от това море от топлина и огън. В това море от топлина слънцето изпращаше своите светлинни лъчи. За окултиста светлината не е просто физическата светлина, а физическата светлина е телесният, плътският израз на духа. Така със слънчевите лъчи в земята се спускаше и същината на слънчевите духове.
към текста >>
16.
10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Прекрасните му картини са подействували на
милион
и хора извисяващо.
Те са едно ново творение и същевременно са начало, но те носят последствия със себе си. Ако днес имате добри мисли, то тези мисли са плодотворни за най-далечното бъдеще, тъй като душата ви върви по собствения си път в духовния свят. Тялото ви се връща обратно в елементите, то се разпада. Разпада се и всичко, посредством което е възникнала мисълта, въздействието на мисълта остава, мисълта продължава да действува. Нека отново вземем за пример Микеланджело.
Прекрасните му картини са подействували на милиони хора извисяващо.
Но някога те ще се превърнат в пепел, и ще има цели поколения, които няма да са видели нещо в неговите творби. Това, окото е живеело в душата на Микеланджело, преди картините му да приемат външния си вид, което съществуваше като ново творение в душата му, то продължава да живее, то остава, и то ще се изяви във форма в бъдещите степени на развитие и ще добие форма. Знаете ли защо днес съществуват облаци и звезди? Защото в предишни времена съществуваха същества, чиито мисли бяха облаците и звездите. Всичко възниква от мисловни творения, и мисълта е ново творение.
към текста >>
17.
11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако проследим човешкото развитие далеч, далеч в миналото, така че да прехвърлим
милион
и години, то ние ще срещнем още нещо.
Ако бихме сравнили тези четири рода с групови души, които принадлежат към днешните животни би трябвало да кажем: един от тези видове може да се сравни с лъва, друг с орела, третия с телето и четвъртия с човека от пра древните епохи, когато върху него още не се беше спуснал Азът. Така във втория библейски образ, в апокалиптичните животни лъв, орел, крава и човек, ни е представен един по-ранен стадии в развитието на човека. След това обаче, докато има Земя, ще съществува и една групова душа за най-висшето откровение на човека, което се представя от агнето, знак за изкупителя. Тази картина ни показва групирането на петте групови души: четири на човека около вели ката групова душа, която принадлежи на всички хора едновременно. Печат 3
Ако проследим човешкото развитие далеч, далеч в миналото, така че да прехвърлим милиони години, то ние ще срещнем още нещо.
Сега човекът присъствува физически на земята, но съществуваха епохи, когато това, което се движеше по земята все още не беше в състояние да приеме човешките души. Тогава душата се намираше на астрален план. Продължавайки назад стигаме до времето, в което тя се намираше на духовния план, в Девакана. В бъдеще, когато се пречисти на земята, тя отново ще се изкачи на това високо стъпало. От духа през астрала, физическото и отново към духа, това е едно дълго развитие на човека.
към текста >>
18.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ако един
милион
души биха Ви казали, че 2x2=5, а вътре в себе си знаете, че точната цифра е 4, Вие знаете още, че другите са в грешка, също както ако някой би твърдял, че сборът от трите ъгъла на един триъгълник не е равен на 180 градуса.
Хората ще заживеят в мир и хармония най-вече тогава, когато отделният човек ще бъде индивидуализиран в най-висока степен. Докато хората не бъдат напълно осенени от Духът-Себе, те ще имат и различни мнения. А тези мнения изобщо не произтичат от истинските дълбини на човека. Днес само математическите и геометрични истини са като далечни предвестници за нещата, които един ден човек ще изживява в своите душевни дълбини. Тук не могат да съществуват различни мнения.
Ако един милион души биха Ви казали, че 2x2=5, а вътре в себе си знаете, че точната цифра е 4, Вие знаете още, че другите са в грешка, също както ако някой би твърдял, че сборът от трите ъгъла на един триъгълник не е равен на 180 градуса.
В културата на Манас, изворите на истината ще бъдат все повече усещани не другаде, а в здравата и силна личност, в нейния неповторим индивидуализъм, като в същото време на висшите истини няма да се гледа по различен начин от отделните хора, какъвто е случаят и с математическите истини. За тях хората постигат съгласие, защото те са твърде обикновени истини. А относно другите истини хората спорят не защото може да има две правилни мнения, а защото все още не са стигнали дотам, да отстранят всичко, което произтича от лични симпатии и антипатии. Ако хората биха следвали личното си мнение и при най-елементарните математически истини, тогава много домакини вероятно биха се съгласили, че 2x2=5, а не 4. За онзи, който вниква дълбоко в естеството на нещата, е просто невъзможно да спори върху тяхната по-висша природа.
към текста >>
19.
6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Дори и след
милион
години Коперниковата система ще бъде изучавана и преподавана, защото ти дава единствено вярното обяснение за нашата Слънчева система.
Но след време тази космическа система отново ще се окаже правилна, защото човекът ще е достатъчно напреднал в познанието си за духовния свят. Вероятно бъдещите поколения ще са по-малко фанатични от днешните. Защото какво чуваме днес? Днес хората заявяват: Нашите предшественици, живели преди Коперник, са говорили безсмислици за космическата система. Едва след Коперник ние знаем как стоят нещата; всички останали обяснения са погрешни!
Дори и след милион години Коперниковата система ще бъде изучавана и преподавана, защото ти дава единствено вярното обяснение за нашата Слънчева система.
Да, приблизително така мислят и говорят нашите съвременници. Но дали те са прави? Едва ли някога ще има по-суеверни хора от днешните теоретици на Космоса, от днешните астрономи, и едва ли някога хора та ще са свидетели на по-голям фанатизъм от техния! Вероятно бъдещите поколения ще са малко по-толерантни и ще казват: След XV и XVI век хората изгубиха съзнанието, че има един друг, духовен свят, и че в духовния свят човекът има други гледни точки, други перспективи, и че според тях подреждането на небесните тела трябва да изглежда иначе, а не както повелява чисто физическото наблюдение. Вярно е, че за определен период от време хората трябваше да съсредоточат вниманието и усилията си главно върху физическия свят, но идват други епохи, когато те отново ще си спомнят, че съществува и един друг, духовен свят и отново ще изпитат потребност от първоначалната гледна точка, от първоначалната космическа перспектива.
към текста >>
20.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Човечеството би могло да стигне до все по-висши истини и постигне все по-висши съкровища на мъдростта, за които днес, вероятно, малцина се досещат; и ако след
милион
и години научим много повече за някое велико събитие, то и тази мъдрост може да бъде почерпена от Евангелията.
Древният юдейски народ също от Египет получил от Йосиф храна по време на глада. Начертайте на картата пътя, който предприели маговете; сравнете по-нататък пътя, по който се насочил Йосиф, синът на Яков, към Египет, с този, който изминало соломоновото момче Исус, и ще откриете, че съответните пътища горе-долу съвпадат точно. Разбира се има известни отклонения, но те са обусловени от други обстоятелства. Толкова точно описва този път авторът на Евангелието от Матей. Именно от такива факти, които можем да научим дори ако всички Евангелия пропаднат, ни обхваща велико благоговение пред Евангелията.
Човечеството би могло да стигне до все по-висши истини и постигне все по-висши съкровища на мъдростта, за които днес, вероятно, малцина се досещат; и ако след милиони години научим много повече за някое велико събитие, то и тази мъдрост може да бъде почерпена от Евангелията.
Отново пред нас е произведение, което може да разшири нашето разбиране за Христовото събитие. Както ученията на Буда и Заратустра, така и съществото на еврейския народ – всичко това се вляло в Христовото същество. Всичко, което преди това се е появявало на Земята, било повторно родено благодарение на християнството в по-висш облик. Всичко, което преди това е съществувало на Земята в духовната култура, е идвало благодарение на това, че великият водач на земното развитие, Христос, е изпратил на Земята тези, които изначално е натоварил с мисия – да подготвят тук това, което Той е трябвало да извърши. Пребивавайки още в небесните висини, Той е изпращал вестители долу.
към текста >>
21.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Ние знаем, че такова едно събитие някога е станало, като не е оставило следа, минавайки напълно незабележимо край
милион
и човешки същества.
Един такъв огромен скок в живота на човечеството скок, който е бил важен не само за онези, които са били с Христос е станал по времето, когато Той бе вървял по земята. В този смисъл векът, когато Христос е живял и проповядвал в Палестина, можем да наречем преходен век. Моля не считайте, че такъв един скок, такова едно преминаване като това трябва да бъде забелязано лесно от всеки един. Не, наистина! Най-съществените събития, ставащи в един век може да останат напълно скрити от очите на онези, които са живи и те могат да преминат край хората напълно незабелязано.
Ние знаем, че такова едно събитие някога е станало, като не е оставило следа, минавайки напълно незабележимо край милиони човешки същества.
Знаем, че важният римски писател Тацит в един пасаж на своите творби описва християните като тайна и неизвестна секта и също знаем, че сто години след като Християнството се бе разпространило по южните области на Европа, странни истории относно него са се разправяли в Рим. И тъй имало е много кръгове в Рим по онова време, които нищо че са знаели за Християнството освен това, че това е една бунтуваща секта, която съществувала някъде в някаква далечна задна улица, водена от някой си Исус, който е подтиквал хората към всевъзможни лоши дела. Това е била едната версия, която е циркулирала в Рим, даде един век след като Християнството вече е съществувало. Това ни показва как най-значителното от всички събития, не само за онова време, а също за цялата човешка еволюция, е преминало без следа, незабелязано от огромно число човешки същества. Трябва да сме в състояние да си представим факта, че докато човешките същества незабелязват нищо, абсолютно нищо, може би става най-важното и значително събитие.
към текста >>
22.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
Нима Колумбовото откритие не се превръща и в причина, в безброй причини, породени в душите на
милион
и хора.
Но сега се налага да поставим важния въпрос: Нима това историческо решение е взето само с оглед на личната индивидуална Карма? И нима последиците от него засягат само великия пътешественик? Разбира се, обстоятелството, че Колумб откри Америка, има определени последици и за самия него. Той се издига, моралните му качества укрепват и това ще се потвърди в неговите следващи инкарнации. Но какви са последиците от неговото откритие за другите хора?
Нима Колумбовото откритие не се превръща и в причина, в безброй причини, породени в душите на милиони хора.
Естествено, примерът е твърде абстрактен, и ако искаме да проникнем още по-дълбоко в Кармата, необходимо е да разгледаме човешкия живот в много по-продължителни периоди от време. Нека да обгърнем с духовен поглед човешкия живот, както се е разигравал той в Египетско-халдейската епоха, която предшествува Гръцко-римската културна епоха. Ако разгледаме това, което тази епоха е дала на човека, както и неговите тогавашни изживявания, ще установим нещо твърде своеобразно. Ако сравним събитията през Египетско-халдейската културна епоха с това, което става в нашата съвременна културна епоха, ще се убедим, че те са свързани помежду си. Гръцко-латинската епоха стои между тях двете.
към текста >>
23.
1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Нищо друго, освен няколко общи качества, присъщи на стотици, хиляди или
милион
и души, които са струпани върху определена територия!
За официалната наука тези Същества чисто и просто не съществуват. Но може би по-лесно ще бъде на съвременното човечество да допусне, че човекът, такъв какъвто застава пред нас в света, притежава някои съставни части, които са невидими, или иначе казано, свърхсетивни. Може би за съвременното материалистично мислене ще е по-лесно да приеме, че определени същества, каквито са например хората, за които съдим според тяхната външна, физическа страна, също могат да притежават невидими, свърхсетивни съставни части. Обаче за нашето съвремие е истинско предизвикателство, ако поискаме да му говорим за такива Същества, които според общоприетото мнение чисто и просто не съществуват. Защото какво всъщност означава това, което днешните хора наричат „Душа на Народа“ или „Дух на Народа“?
Нищо друго, освен няколко общи качества, присъщи на стотици, хиляди или милиони души, които са струпани върху определена територия!
А обстоятелството, че освен милионите хора струпани върху определена територия може да съществува и нещо реално, което би се покрило с понятието Народностен Дух и всъщност лежи в основата му, това е извънредно трудно да бъде разбрано от нашите съвременници. Ако сега например спазвайки нужната дискретност бихме попитали някого: Какво разбира съвременният човек под швейцарски Народностен Дух? той просто би се впуснал в абстрактни описания на известни качества, които са присъщи за швейцарските Алпи и планинската верига Юра, бидейки напълно сигурен, че тези качества нямат никакво друго съответствие и въобще нищо, което ние бихме могли да опознаем с помощта на нашите сетивни възприятия. Първото нещо е, че по един непредубеден и честен начин всеки човек може да стигне до мисълта: Да, на света има и такива Същества, които всъщност остават недостъпни за физическите сетива и изобщо за обикновените човешки възприятия; а всред сетивно възприеманите същества има и такива, чиито действия са невидими, но нищо не им пречи те да се проявяват също и в областта на видимите същества, както например човешкото същество действува в човешките ръце или в човешките пръсти, така че, следователно, можем да говорим за швейцарския Народностен Дух както за Духа на един отделен човек, и че можем да различим Духа на този човек от неговите пръсти със същата точност, с която различаваме швейцарския Народностен Дух от милионите хора, живеещи в планините на Швейцария. Той е нещо различно от милионите хора, а именно едно отделно Същество, както и самият човек е едно отделно същество.
към текста >>
А обстоятелството, че освен
милион
ите хора струпани върху определена територия може да съществува и нещо реално, което би се покрило с понятието Народностен Дух и всъщност лежи в основата му, това е извънредно трудно да бъде разбрано от нашите съвременници.
Но може би по-лесно ще бъде на съвременното човечество да допусне, че човекът, такъв какъвто застава пред нас в света, притежава някои съставни части, които са невидими, или иначе казано, свърхсетивни. Може би за съвременното материалистично мислене ще е по-лесно да приеме, че определени същества, каквито са например хората, за които съдим според тяхната външна, физическа страна, също могат да притежават невидими, свърхсетивни съставни части. Обаче за нашето съвремие е истинско предизвикателство, ако поискаме да му говорим за такива Същества, които според общоприетото мнение чисто и просто не съществуват. Защото какво всъщност означава това, което днешните хора наричат „Душа на Народа“ или „Дух на Народа“? Нищо друго, освен няколко общи качества, присъщи на стотици, хиляди или милиони души, които са струпани върху определена територия!
А обстоятелството, че освен милионите хора струпани върху определена територия може да съществува и нещо реално, което би се покрило с понятието Народностен Дух и всъщност лежи в основата му, това е извънредно трудно да бъде разбрано от нашите съвременници.
Ако сега например спазвайки нужната дискретност бихме попитали някого: Какво разбира съвременният човек под швейцарски Народностен Дух? той просто би се впуснал в абстрактни описания на известни качества, които са присъщи за швейцарските Алпи и планинската верига Юра, бидейки напълно сигурен, че тези качества нямат никакво друго съответствие и въобще нищо, което ние бихме могли да опознаем с помощта на нашите сетивни възприятия. Първото нещо е, че по един непредубеден и честен начин всеки човек може да стигне до мисълта: Да, на света има и такива Същества, които всъщност остават недостъпни за физическите сетива и изобщо за обикновените човешки възприятия; а всред сетивно възприеманите същества има и такива, чиито действия са невидими, но нищо не им пречи те да се проявяват също и в областта на видимите същества, както например човешкото същество действува в човешките ръце или в човешките пръсти, така че, следователно, можем да говорим за швейцарския Народностен Дух както за Духа на един отделен човек, и че можем да различим Духа на този човек от неговите пръсти със същата точност, с която различаваме швейцарския Народностен Дух от милионите хора, живеещи в планините на Швейцария. Той е нещо различно от милионите хора, а именно едно отделно Същество, както и самият човек е едно отделно същество. Само че хората се различават от него по това, че предлагат на човешките възприемателни способности една сетивна външна страна.
към текста >>
Първото нещо е, че по един непредубеден и честен начин всеки човек може да стигне до мисълта: Да, на света има и такива Същества, които всъщност остават недостъпни за физическите сетива и изобщо за обикновените човешки възприятия; а всред сетивно възприеманите същества има и такива, чиито действия са невидими, но нищо не им пречи те да се проявяват също и в областта на видимите същества, както например човешкото същество действува в човешките ръце или в човешките пръсти, така че, следователно, можем да говорим за швейцарския Народностен Дух както за Духа на един отделен човек, и че можем да различим Духа на този човек от неговите пръсти със същата точност, с която различаваме швейцарския Народностен Дух от
милион
ите хора, живеещи в планините на Швейцария.
Защото какво всъщност означава това, което днешните хора наричат „Душа на Народа“ или „Дух на Народа“? Нищо друго, освен няколко общи качества, присъщи на стотици, хиляди или милиони души, които са струпани върху определена територия! А обстоятелството, че освен милионите хора струпани върху определена територия може да съществува и нещо реално, което би се покрило с понятието Народностен Дух и всъщност лежи в основата му, това е извънредно трудно да бъде разбрано от нашите съвременници. Ако сега например спазвайки нужната дискретност бихме попитали някого: Какво разбира съвременният човек под швейцарски Народностен Дух? той просто би се впуснал в абстрактни описания на известни качества, които са присъщи за швейцарските Алпи и планинската верига Юра, бидейки напълно сигурен, че тези качества нямат никакво друго съответствие и въобще нищо, което ние бихме могли да опознаем с помощта на нашите сетивни възприятия.
Първото нещо е, че по един непредубеден и честен начин всеки човек може да стигне до мисълта: Да, на света има и такива Същества, които всъщност остават недостъпни за физическите сетива и изобщо за обикновените човешки възприятия; а всред сетивно възприеманите същества има и такива, чиито действия са невидими, но нищо не им пречи те да се проявяват също и в областта на видимите същества, както например човешкото същество действува в човешките ръце или в човешките пръсти, така че, следователно, можем да говорим за швейцарския Народностен Дух както за Духа на един отделен човек, и че можем да различим Духа на този човек от неговите пръсти със същата точност, с която различаваме швейцарския Народностен Дух от милионите хора, живеещи в планините на Швейцария.
Той е нещо различно от милионите хора, а именно едно отделно Същество, както и самият човек е едно отделно същество. Само че хората се различават от него по това, че предлагат на човешките възприемателни способности една сетивна външна страна. Въпреки че един Народностен Дух не може да бъде възприет от физическите сетива на човека, какъвто е случаят с едно или друго физическо явление, той е едно напълно реално Същество. Днес главната ни задача ще се състои в това, да си изградим задоволителна представа за едно такова реално Същество. И как изобщо постъпваме ние в Духовната наука, когато трябва да си изградим представа за едно реално Същество?
към текста >>
Той е нещо различно от
милион
ите хора, а именно едно отделно Същество, както и самият човек е едно отделно същество.
Нищо друго, освен няколко общи качества, присъщи на стотици, хиляди или милиони души, които са струпани върху определена територия! А обстоятелството, че освен милионите хора струпани върху определена територия може да съществува и нещо реално, което би се покрило с понятието Народностен Дух и всъщност лежи в основата му, това е извънредно трудно да бъде разбрано от нашите съвременници. Ако сега например спазвайки нужната дискретност бихме попитали някого: Какво разбира съвременният човек под швейцарски Народностен Дух? той просто би се впуснал в абстрактни описания на известни качества, които са присъщи за швейцарските Алпи и планинската верига Юра, бидейки напълно сигурен, че тези качества нямат никакво друго съответствие и въобще нищо, което ние бихме могли да опознаем с помощта на нашите сетивни възприятия. Първото нещо е, че по един непредубеден и честен начин всеки човек може да стигне до мисълта: Да, на света има и такива Същества, които всъщност остават недостъпни за физическите сетива и изобщо за обикновените човешки възприятия; а всред сетивно възприеманите същества има и такива, чиито действия са невидими, но нищо не им пречи те да се проявяват също и в областта на видимите същества, както например човешкото същество действува в човешките ръце или в човешките пръсти, така че, следователно, можем да говорим за швейцарския Народностен Дух както за Духа на един отделен човек, и че можем да различим Духа на този човек от неговите пръсти със същата точност, с която различаваме швейцарския Народностен Дух от милионите хора, живеещи в планините на Швейцария.
Той е нещо различно от милионите хора, а именно едно отделно Същество, както и самият човек е едно отделно същество.
Само че хората се различават от него по това, че предлагат на човешките възприемателни способности една сетивна външна страна. Въпреки че един Народностен Дух не може да бъде възприет от физическите сетива на човека, какъвто е случаят с едно или друго физическо явление, той е едно напълно реално Същество. Днес главната ни задача ще се състои в това, да си изградим задоволителна представа за едно такова реално Същество. И как изобщо постъпваме ние в Духовната наука, когато трябва да си изградим представа за едно реално Същество? Опитвайки се да изградим представа за едно реално Същество, ние просто се обръщаме към човешкото същество*2.
към текста >>
24.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Физическото тяло е изградено не само в хода на
милион
и години, но и благодарение на
милион
и божествено-духовни Същества, на които то дължи своята вътрешна структура.
За сметка на това, според днешната си еволюционна степен, физическото тяло е на най-горното стъпало, разбира се не благодарение на човека, а благодарение на непрекъснатите грижи от страна на божествено-духовните Същества по време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие. Дори астралното тяло също е по-съвършено от човешкия Аз. Следователно, ако първоначално насочим поглед към човешкия Аз, той изглежда като най-близък до нас и ние не случайно се идентифицираме с него. Ако обаче човек не затваря сам очите си, достатъчно е да отправи поглед към вътрешното устройство на своя организъм, и там той ще открие своя Аз! Помислете само: Колко далеч е човекът от тайните на физическото тяло!
Физическото тяло е изградено не само в хода на милиони години, но и благодарение на милиони божествено-духовни Същества, на които то дължи своята вътрешна структура.
Между „най-горната" и „най-долната" съставна част са разположени астралното и етерното тяло. Спрямо физическото тяло, астралното тяло също е на по-ниско равнище. То е център на емоциите и страстите; чрез емоциите на астралното тяло човекът изпитва всевъзможни наслади от неща, които директно разрушават съвършената организация на физическото тяло, въпреки че етерното тяло застава като едно препятствие пред тях. Аз често съм споменавал как онези сърдечни отрови, до които човек прибягва поради желанията на астралното си тяло, твърде бързо биха подкопали неговото здраве и как той дължи своето здраве само на обстоятелството, че в цялостната си организация, човешкото сърце е така мъдро устроено, че десетилетия наред успява да отблъсква атаките на астралното тяло. Колкото по-дълбоко слизаме в тялото, толкова по-висши духовни сили са намесени в неговото формиране.
към текста >>
25.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
В тези две съставни части живеят всички онези сили, които идват от божествено-духовните същества, чиято задача от
милион
и години е да изградят храма на физическото тяло.
А накрая евангелистът Йоан отправя своя поглед към факта, че чрез Исус, на Земята слиза най-висшата макрокосмическа сила: самият Слънчев Дух. Йоан се интересува не толкова от физическото тяло; той отправя поглед към най-висшата макрокосмическа сила, към чистия Слънчев Логос. За него физическият Исус е само едно средство, чрез което той проследява как Слънчевият Логос навлиза в човечеството. И посоката, към която първоначално е насочен неговият поглед, остава неизменна. Нека още веднъж да повторим: В спящо състояние, ние обгръщаме с поглед нашите външни обвивки, нашето физическо и етерно тяло.
В тези две съставни части живеят всички онези сили, които идват от божествено-духовните същества, чиято задача от милиони години е да изградят храма на физическото тяло.
Ние живеем в този храм от началото на Лемурийската епоха и оттогава насам непрекъснато го рушим, непрекъснато го разваляме. Обаче в неговия чист и първичен вид, ние имаме този храм благодарение на грандиозните космически процеси, разиграли се последователно на Стария Сатурн, на Старото Слънце и на Старата Луна. А тези космически процеси са само външният израз на безкрайно сложните взаимодействия, в които влизат цяла плеяда от божествени Същества, така че когато отправим поглед към нашето физическо тяло, ние трябва да заявим: Да, това тяло е наистина един храм, подготвен за нас от Боговете, от онези Богове, които са по стигнали власт над твърдата физическа материя. А в етерното тяло ние имаме пред себе си един жив организъм, изграден от най-фините субстанции на човешкото същество; само че то остава невидимо за човека, понеже неговият поглед е вече помрачен от намесата на Луцифер и Ариман. Обаче в етерното тяло живее нещо, което по начало принадлежи на Слънцето.
към текста >>
26.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
Тези велики характери, които като великани се извисяват в историята на човечеството, подобно на Сидхарта Буда и Иисус в духовната област, подобно на Александър Македонски и Наполеон Велики в областта на физическите завоевания, по същество са не нещо друго, а отразени образи на великите пра-образи, които са съществували не от десетки хиляди години, както за това внимателно беше споменато в "Разбулената Изида", а в продължение на
милион
и години подред от началото на Манвантарата.
Във връзка с това, което се развиваше тук, аз бих искал да ви прочета едно място от по-късните произведения на Е. П. Блаватска, където тя насочва към "Разбулената Изида", своето най-старо окултно произведение. Бих искал да ви прочета мястото, за да видите как наистина това, за което се говори като за разминаване, всъщност не мога да го кажа иначе, е изсмукано от пръстите. "Освен постоянното повтаряне на старата, винаги присъстваща истина за реинкарнацията и кармата - при това така, както е учила на това най-древната наука на света, а не съвременният спиритизъм, - окултистите трябва да учат за цикличната и вървяща в крак с еволюцията реинкарнация, за такъв вид превъплъщение, тайнствено и все още непонятно за много, незнаещи нищо от историята на Земята, на което ние внимателно обърнахме внимание в "Разбулената Изида". Всеобщо превъплъщение за всеки индивид с промеждутъци в Кама-лока и Девакана - и циклична съзнателна инкарнация с велика и божествена цел за някои.
Тези велики характери, които като великани се извисяват в историята на човечеството, подобно на Сидхарта Буда и Иисус в духовната област, подобно на Александър Македонски и Наполеон Велики в областта на физическите завоевания, по същество са не нещо друго, а отразени образи на великите пра-образи, които са съществували не от десетки хиляди години, както за това внимателно беше споменато в "Разбулената Изида", а в продължение на милиони години подред от началото на Манвантарата.
Защото, както беше обяснено по-горе, с изключение на истинските аватари, тези отражения на своите пра-образи, от които всеки съответства на своето, породило го племе, всъщност са тези същите не-пречупени лъчи (монади), наричани деви, Дхиан-Когани или Дхиани-Буди или още планетарни Духове и т.н., които в еоните на вечността светят в качеството си на техни пра-образи. По тяхно подобие ще се родят някои хора, и, когато се набележи някаква особена общочовешка цел, те хипотетично се одушевяват от своите божествени пра-образи, които отново и отново се проявяват чрез съкровените сили, които направляват и ръководят съдбините на нашия свят. В същото време, когато "Разбулената Изида" се е писала, не можеше да се каже повече, затова казаното се ограничаваше само със забележката, че в аналите както на свещената, така и на светската история не съществува ни един изтъкнат характер, чийто пра-образ ние не бихме могли да намерим в полулегендарните, в полуправдивите предания на миналите религии и митологии. Както звезда, която в безпределността на небето в неизмеримa отдалеченост сияе над нашите глави, отразявайки се в тихите води на езерото, така и образите на човечеството от допотопните времена се отразяват в тези периоди на времето, които ние можем да обхванем с обърнат назад в историята поглед". Както вече беше казано, аз не пропускам случай да подчертая съответствието на това, което ние можем да изследваме непосредствено в сегашното време, на това, което е било в известно отношение първоначално откровение.
към текста >>
27.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
Такива думи ни показват, че тази фраза непосредствено се докосва до най-дълбоката мъдрост, защото думите "човек е микрокосмос по отношение на Макрокосмоса" могат да бъдат действително просто тривиална фраза - правилно разбрани, те могат да представляват за нас съвкупност от
милион
и и
милион
и отделни конкретни истини.
Разбира се, те ще имат малко по-различен вид, отколкото са имали някога на Земята, и, разбира се, необходимо е разстояние, защото, ако вие например се намирате в рой мушици, то и роякът няма да ви се стори с облакоподобно очертание; вие ще го възприемете така само ако го видите отдалече. Това, което сега казах, стои в основата на наблюденията, които съобщават за каналите на Марс. В основата на това, което се описва като канали на Марс, в действителност стои нещо, за което току-що ви говорих; тук имаме работа с определени потоци на сили, които съответстват на по-ранно състояние на Земята и които са описани в древногерманския мит като потоци, течащи от Нифелхайм към Муспелхайм. Това, разбира се, е ужасяваща ерес за днешната училищна физиология и училищна астрономия, но на тях ще им се наложи в течение на близките хилядолетия да направят много поправки. Всичко това може да ни подскаже в каква бездна от премъдрост надникваме ние в смътното предчувствие, което изразяваме чрез простото изречение: човешкият микрокосмос е своего рода отражение на Макрокосмоса.
Такива думи ни показват, че тази фраза непосредствено се докосва до най-дълбоката мъдрост, защото думите "човек е микрокосмос по отношение на Макрокосмоса" могат да бъдат действително просто тривиална фраза - правилно разбрани, те могат да представляват за нас съвкупност от милиони и милиони отделни конкретни истини.
И това трябва да се подчертае, за да ви се покаже каква е била конфигурацията на душата на хората от древноперсийската култура. Тогава е имало, особено при водещите личности, живо усещане за тази връзка на човека с Макрокосмоса. След като до вавилонско-халдейската култура включително са действали тези същности, които ние обозначихме по ред като ангели, архангели и духове на Личността, последвала забележителната гръко-римска култура, която особено дала израз на личността като такава, на действието на "аз" с "аз". И тук се проявили определени същности, които се намират на една степен по-високо от духовете на Личността; тук се проявили духовете на Формата. Но откровението на духовете на Формата ставало по друг начин от откровението на духовете на Личността, архангелите и ангелите.
към текста >>
28.
Звездното небе над мен моралният закон вътре в мен. Бележки от лекция в Сент Гален, 19. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Само тогава, намирайки се на Слънцето, ние се научаваме да четем това, което Христос е вършил на Слънцето в продължение на
милион
и години.
От Мистерията на Голгота насам Христос е съединен със Земята. Ако на Земята хората не са приели в себе си Христовия Импулс, те не могат да намерят Христос между смъртта и първото си раждане. Когато след това е станал обитател на Слънцето и е приел в себе си Христовия Импулс, човекът застава пред множество факти, които ние наричаме Хронниката Акаша. Ако на Земята човекът не е намерил Христос, той – попадайки на Слънцето – се оказва неспособен да чете в Хрониката Акаша. Ние можем да разчитаме тази писменост само ако на Земята сме приели с топло сърце Мистерията на Голгота.
Само тогава, намирайки се на Слънцето, ние се научаваме да четем това, което Христос е вършил на Слънцето в продължение на милиони години.
Според днешните условия ние сме достатъчно силни, за да станем обитатели на Слънцето. А по-късно, след смъртта ние ще стигаме до сферата на Марс, на Юпитер, Сатурн и накрая до света на неподвижните звезди. При завръщането си оттам нашето етерно тяло става все по-малко и все по-малко, докато накрая станем толкова малки, че отново да се въплътим в един нов човешки зародиш. До времето на пребиваването ни в сферата на Слънцето ние сме ръководени от Христос. Оттам нататък се нуждаем от един друг ръководител, който трябва да ни води от Слънцето по-нататък в Космоса.
към текста >>
29.
5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Да, и ако сега сетивните възприятия биха били верни, ние би трябвало да приемем че това, което човекът носи още от Стария Сатурн, неговото физическо тяло, просто се разлага или изгаря, с една дума, просто изчезва и преминава във външните елементи, след като
милион
и и
милион
и години през епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна божествено-духовните Същества са положили неимоверни усилия, за да създадат и поддържат това физическо тяло!
Докато през епохата на Стария Сатурн е изключено да се говори за човешко етерно тяло, астрално тяло и Аз в днешния смисъл на тези думи, зародишът на физическото тяло вече беше вложен там, на Стария Сатурн. През време на Слънчевото въплъщение на нашата Земя, този зародиш се преобразява и в неговата нова форма става възможно да бъде включено етерното тяло. През време на Лунното въплъщение на нашата Земя физическото тяло отново се преобразява и наред с етерното тяло което на свой ред също се преобразява в него, т.е. във физическото плюс етерното тяло става възможно да бъде включено астралното тяло. А през време на Земната епоха към физическото плюс етерното, плюс астралното тяло се присъединява и Азът.
Да, и ако сега сетивните възприятия биха били верни, ние би трябвало да приемем че това, което човекът носи още от Стария Сатурн, неговото физическо тяло, просто се разлага или изгаря, с една дума, просто изчезва и преминава във външните елементи, след като милиони и милиони години през епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна божествено-духовните Същества са положили неимоверни усилия, за да създадат и поддържат това физическо тяло!
Следователно, нещата биха изглеждали така, сякаш в хода на четири, или ако щете на три планетарни състояния, Сатурн, Слънце и Луна, цяло войнство от Богове е работило за изграждането на един миров елемент, какъвто е нашето физическо тяло, и сега, през Земната епоха те изведнъж решават този миров елемент да изчезва безследно всеки път, когато един човек умира! Да, това би представлявало твърде странно зрелище, ако Майя а от външното наблюдение не може да се очаква нищо друго би имала право. А сега нека да се запитаме: Възможно ли е Майя да има право? На пръв поглед окултното изследване сякаш съвпада по един странен начин със становището на Майя. Ако си припомните описанията на окултното познание за човешкия живот след смъртта, излиза, че то не отделя почти никакво внимание на физическото тяло.
към текста >>
Но нима неговата форма, върху която Боговете са работили
милион
и и
милион
и години, изчезва безследно, или се запазва по някакъв начин?
Няма ли да бъде тя включена по някакъв начин в еволюцията на света и човека? Ще играе ли тя някаква роля занапред и има ли тя някаква връзка с Христовото Същество? Да, този въпрос трябваше да бъде поставен! И тук ние стигаме до мястото, където трябва да добавим още нещо към досегашното духовно-научно изследване. Досега ние описвахме, че минавайки през Портата на смъртта, запазваме, поне отчасти, етерното тяло, а що се отнася до физическото тяло ние го отхвърляме напълно и го предаваме на Земните елементи.
Но нима неговата форма, върху която Боговете са работили милиони и милиони години, изчезва безследно, или се запазва по някакъв начин?
Нека този въпрос да прозвучи в душите ни като краен резултат от днешната лекция, а утре да пристъпим към следващия въпрос: Каква е връзката между Христовия Импулс, който е решаващ за еволюцията на човечеството, и значението на външното физическо тяло, което през цялото Земно развитие е било предавано на гроба, на огъня или на въздуха, и чието запазване що се отнася до неговата форма е действително необходимо за бъдещото човечество.
към текста >>
30.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Една от
милион
ите смърти, от които ние сме умирали и от които ще умираме занапред.
Дори и най-малката звезда на небето не отстъпва на другите по своя блясък! И какво представлява тя пред безкрайния Космос? О, кажи ми, нима това е сън? И когато нощем лежим по гръб и гледаме небето между две липови листенца какъв простор, какви предчувствия и мисли заливат душата ни? Ела, позволи ни да сторим нещо добро и после да умрем!
Една от милионите смърти, от които ние сме умирали и от които ще умираме занапред.
То е същото, когато влизаме от една стая в друга. Виж, за мен светът е като затворен в кутия, и малкото е подобно на голямото! " Така пише Хайнрих фон Клайст30 в едно от писмата си през 1806 година. Ето как копнежът намира израз в думите на този поет, написани до неговия приятел, а самият той беше един дух, който не успя да укроти своя копнеж, чрез това, което съвременният човек може да намери, макар и с цената на енергични усилия, в лицето на антропософската Духовна наука. Защото този дух е същият, който преди сто години сам сложи край на живота си, като първо застреля приятелката си Хенриете Фогел, а после и самия себе си; неговият самотен гроб, погълнал тленните му останки, е тук, край езерото Ванзее.
към текста >>
31.
6. ПЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Такава мъдрост, която вече не е събрана в течение на десетилетия, както мъдростта на изпъкващи хора, а такава Мъдрост, която е събрана в течение на хилядолетия, на
милион
олетия на мировото развитие, такава Мъдрост се струи с възвишена сила към нас от Съществата, които наричаме Херувими.
Извънредно трудно е да охарактеризираме съществата на тези по-висши категории, защото колкото повече се издигаме нагоре, толкова по-невъзможно става да приведем качества на обикновения живот, за да събудим една характеристика за висотата, величието, и възвишеността на Съществата на тези йерархии. Духовете на Волята, най-ниската категория следователно на първата йерархия, тях все още можем да охарактеризираме чрез това, че си казваме: ние се изясняваме, що е воля; защото воля е най-нисшата субстанция, от която те се състоят. Обаче ако вземем за сравнение само волята, каквато срещаме в обикновения живот при човека или при животните, ако вземем за сравнение само обикновените чувства и мисли на човека, ако вземем за сравнение това, което е взето от обикновеното човешко мислене, чувствуване и воление, би било невъзможно да охарактеризираме Съществата на втората категория на първата йерархия. Тук ние трябва да прибегнем до особени хора на живота, които са натрупали именно по описания начин поразяваща сила на мъдростта в тяхната душа. Когато почувствуваме тази Мъдрост, тогава ние чувствуваме подобно на това, както окултистът чувствува, когато стои пред Съществата, които наричаме Херувими.
Такава мъдрост, която вече не е събрана в течение на десетилетия, както мъдростта на изпъкващи хора, а такава Мъдрост, която е събрана в течение на хилядолетия, на милионолетия на мировото развитие, такава Мъдрост се струи с възвишена сила към нас от Съществата, които наричаме Херувими.
И още по-трудно е да охарактеризираме онези Същества, които съставляват първата, най-висшата категория на първата йерархия и които се наричат Серафими. Би било възможно да си съставим една представа за впечатлението, което Серафимите правят върху окултния поглед, ако вземем следното сравнение от живота. Нека продължим сравнението, което току що употребихме. Наблюдаваме един човек, който в течение на десетилетия е натрупал изживявания, които са го довели до една поразявала мъдрост, и си представяме, че един такъв мъдър човек, от който говори безлична мъдрост на живота, че този човек е проникнал от своята безлична мъдрост на живота като с вътрешен огън цялото свое същество по такъв начин, че не е нужно да ни казва нищо, а е достатъчно само да застане пред нас и да изрази в своя поглед това, което десетилетията са му дали като мъдрост на живота: така щото погледът може да ни разкаже страдания и опитности на десетилетия и ние можем да имаме от погледа едно впечатление за това, така че този поглед говори както светът, който можем да изживеем. Когато си представим един такъв поглед, или когато си представим, че един такъв мъдър човек е стигнал до там, не да ни говори думи само, а в звука и в особеното оцветение на неговите думи да ни даде впечатлението на богати опитности в живота, така че ние чуваме като един унтертон в това, което той казва, защото го дарява с определено "как" и от това "как" долавяме един свят на жизнени опитности, тогава ние отново добиваме едно чувство, каквото окултистът има, когато се издига до Серафимите.
към текста >>
32.
10. ДЕВЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Обаче осите са познавали това изкуство вече
милион
и години преди това; защо то това, което осата прави в нейното гнездо, е истинска хартия.
Така ние веднага намираме едно недоразумение, една грешка, когато определен материалистичен дарвинизъм на нашето време иска да каже: "Да, вие антропософите виждате нещата така, като че човекът безусловно трябва да бъде търсен на една по-висока степен на духовността отколкото животното, докато всъщност можем да наблюдаваме, че животното развива интелигентност; в животинско то царство съществува толкова много интелигентност, също толкова много от определен инстинктивен морал, че това, което човекът има в неговите душевни способности като един вид по-висока степен, може много добре да се получи от това, което вече намираме в животинското царство. " Тук гледната точка, за която се касае при това, е напълно разместена. На един човек, който наблюдава безпристрастно нещата, не ще му хрумне да отрече на животинското царство ума, даже разума. Достатъчно е само човек да си изясни такива факти като този, че в неговото развитие човечеството е стигнало сравнително късно, изхождайки от неговия културен процес, до изнамирането на хартията. В историческите описания това изнамиране на хартията се изтъква като едно велико постижение на човешкия ум, и в известно отношението е също един признак на човешкия прогрес.
Обаче осите са познавали това изкуство вече милиони години преди това; защо то това, което осата прави в нейното гнездо, е истинска хартия.
Така щото можем да кажем; това, което тук човекът произвежда чрез своя ум, то съществува вече далече, далече надолу в животинското царство. На без пристрастния наблюдател съвсем не му хрумва да отрече на животинския свят човешките душевни способности като такива. Даже в областта на Окултизма ние сме убедени, че умът и разумът действуват много по-сигурно, по-прецизно при животните отколкото в човека. Същественото, за което се касае е, че въз физическия свят при човека всички тези душевни сили и способности са отнесени към един Аз, който се развива са самостоятелно в този физически свят, че той минава през едно самостоятелно развитие първо още във възпитанието. Когато имаме едно същество принадлежащо на някоя животинска група, ние знаем, че просто чрез вида, на който принадлежи това животно, е определен кръгът на неговото развитие, следователно това развитие става по един напълно различен начин отколкото при човека.
към текста >>
33.
11. ДЕСЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
След това обаче поглеждаме към движенията на Земята, как тя обръща своето лице към звездите, като променя своето място, било в течение на кратки периоди или в течение на
милион
и години; как южната половина се обръща към северната и започва да вижда нашето северно звездно небе, и след това северната половина се обръща към юг и започва да вижда южното звездно небе.
Когато хората ще търсят техните познания там, накъдето могат да се насочат погледите на всички хора на Земята и където ще намерят общи познания познания, които обединяват, а не раздвояват -, когато хората действително ще проникнат до това, което като език на небето изговаря, изказва значението на различните основатели на религии и вдъхновители на човечеството, тогава ще може да настъпи духовно-научният идеал на едно търпимо и безпристрастно разглеждане на всички религии и светогледи, тогава ще настъпи действително този идеал. Хората не ще се карат постоянно, когато не принадлежат на една група създадена от този или онзи религиозен носител или на други културни течения, а когато потърсят произхода на тези носители навън в небесното пространство. В този смисъл също едно такова разглеждане може да добие едно голямо морално значение, като вместо някои неща, които донасят на Земята раздвоения, дисхармонии, бъдат основани мир, хармония. Само че ние трябва да се научим да четем мощната, дадена във формите и движенията на небесните тела писменост; Да четем как действително не различни Духове, а същите Духове действуват на Земята за всички отделни хора, как те принадлежат на всички хора. Бихме могли да изясним този факт с един физически образ: докато оставаме на Земята, една група хора може да живее горе или долу, на изток или на запад.
След това обаче поглеждаме към движенията на Земята, как тя обръща своето лице към звездите, като променя своето място, било в течение на кратки периоди или в течение на милиони години; как южната половина се обръща към северната и започва да вижда нашето северно звездно небе, и след това северната половина се обръща към юг и започва да вижда южното звездно небе.
И както Земята обръща в течение на времената своето лице така да се каже към всички звезди, които ни светят от мировото пространство, нека и човечеството се научи чрез идеалите на Духовната Наука да гледа безпристрастно към всичко, което му говори от мировото пространство. Чрез едно такова положително разглеждане на фактите ще бъде най-добре постигнат този антропософски идеал, а не чрез едно сантиментално подчертаване и говорене за любов и мир. Ние ще постигнем по един действителен начин любов, мир и хармония, когато отвърнем нашия поглед от земните работи, които разделят хората на раси, народности, религии и го насочим към света на звездите, където ни говорят Духове, които говорят същия език за всички човешки души, за всяко човешко сърце през всички времена, даже през всички вечности, когато правилно ги разбираме. Тъй като сега се вече в края на този цикъл от сказки, в този смисъл бих искал аз да обърна вниманието Ви върху моралното действие на всяко духовно-научно разглеждане, когато се стараем да разберем фактите на Окултизма, да ги познаем. Когато се научим да ги познаваме в истинския окултен смисъл, те се вливат тогава в нашето сърце така, че това, което сме научили се превръща в сила на живота, в надежда на живота и преди всичко в морална енергия и прави от нас действително това, което можем да наречем граждани на небесните светове.
към текста >>
34.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Затова и в смисъла на нашето изследване, целият култ, цялата тази религия с нейните 60
милион
а последователи, като религия на Шива, е всъщност един вид религия на Луцифер.
Ние видяхме вече как Луцифер и Христос могат да бъдат представени като братя. Нещо подобно имаме и тогава, когато на Вишну се противопоставя Шива. А сега Ви моля да си припомните всичко, което знаете за последователите на Шива. Ако сторите това, Вие ще проумеете как Индия наред със собствените си идеи за луциферическата същност разбираше всъщност религията на Шива. Защото в действителност Шива е непобеденият още Луцифер.
Затова и в смисъла на нашето изследване, целият култ, цялата тази религия с нейните 60 милиона последователи, като религия на Шива, е всъщност един вид религия на Луцифер.
Вие ще намерите напълно в реда на нещата, че според нагласата и предразположбите на отделните групи от хора, окултното познание намираше израз в една или друга религия. И все пак, ако обгърнем всичко това с духовен поглед а ние вече говорихме за неизявената светлина, за неизговореното слово и за съзнанието без външен обект тогава аз бих Ви попитал: Намират ли тези три неща поне един слаб израз в нашия свят? Да, ако обобщите всичко, което бе изнесено в този лекционен курс, Вие ще отговорите на този въпрос в положителен смисъл. Вие ще си кажете: Да, светлината влиза изцяло в характеристиката на гордия Луцифер, по своята същност светлината е атрибут на Духа, и доколкото човекът е тук във физическия план, той има най-слабия и нищожен израз на светлината не другаде, а в своите мисли. Но в този случай, след като е във физическия план, къде би открил човекът неизговореното Слово?
към текста >>
35.
Пета лекция, 19 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Всички мигове и всички седмици, и всички месеци, и всички години, и всички столетия, и всички хилядолетия, и всички
милион
олетия са произлезли от него, произлезли са от неговата лъчезарна личност, която никой не може да разбере, нито горе, нито долу, нито в обкръжението, нито в средата, където се намираме ние.“
Аз съм самата истина, самото откровение, аз съм източникът на откровението. Аз съм знанието, аз съм благочестието, аз съм правото. Аз съм всемогъщ.“ И когато в условията на тази култура някой задава въпроса за причината на всички неща, чуваме следния отговор: „Първопричината на света това е Огънят, това е Слънцето, също и Луната; но също и този чист Брахман, както и тази вода и това най-висше създание.
Всички мигове и всички седмици, и всички месеци, и всички години, и всички столетия, и всички хилядолетия, и всички милионолетия са произлезли от него, произлезли са от неговата лъчезарна личност, която никой не може да разбере, нито горе, нито долу, нито в обкръжението, нито в средата, където се намираме ние.“
Ето как звучат в нашите уши думите, идващи от тези прадревни епохи. Ние се потапяме в тях и какво усещаме, ако се вслушаме в техните звуци без никакво предубеждение? Там са казани точно определени неща. Ние видяхме, че Кришна казва нещо за самия себе си; видяхме, че се говори за мировия Бог и за първопричината на нещата. От самия тон ясно проличава, че тук са изговорени неща, които никога досега не са прозвучавали толкова силно, толкова величествено; и освен това става ясно, че дори и в бъдеще те никога няма да прозвучат толкова силно, толкова величествено.
към текста >>
36.
ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Когато се говори за трите пътя, трябва ясно да се посочи първият път, който днес вече не е никакъв път, днес той повече не може да бъде езотеричен път, както е антропософският път точно в нашето време, но беше път за
милион
и души в продължение на много столетия.
Ако нещата засега стоят така, то в сравнително кратко време, наистина в съвсем кратко време, те ще стоят съвсем по друг начин! Ако ние малко по-неегоистично погледнем към това, от какво ще се нуждаят хората, наследниците на нашето време от идните епохи по отношение на Христос, тогава ще трябва да си кажем: Дори и много хора на съвремието да черпят удовлетворение от това, което е налице, то все повече души ще се чувстват несигурни и все повече ще жадуват за обяснения. Така ние мислим, когато днес говорим за Христос, за това, което предвиждаме, че ще бъде необходимо за хората от едно близко бъдеще. Антропософията не би изпълнила задачата си, ако с нейните познания не си постави задачата да създаде яснота относно тези въпроси, доколкото това е възможно днес. Моята изходна точка ще е да посоча трите пътя, по които според човешкото развитие душата може да достигне до Христос.
Когато се говори за трите пътя, трябва ясно да се посочи първият път, който днес вече не е никакъв път, днес той повече не може да бъде езотеричен път, както е антропософският път точно в нашето време, но беше път за милиони души в продължение на много столетия.
Този първи път е пътят, който минава през така наречените християнски документи, Евангелията. Този път беше единствено възможният път за милиони хора и до днес остава такъв за безброй много хора. Вторият път, по който човешката душа може да потърси Христос е този, който може да се нарече пътят през вътрешните опитности, който ще трябва да преминат многобройни души в съвременността и през близкото бъдеще поради тяхното особено естество и особени качества. Третият път е този, който в нашето време може да бъде поне частично разбиран от страна на антропософското движение, пътят през инициацията, посвещението. И така, има три пътя към Христос: Първо пътят през Евангелията, второ пътят през вътрешните опитности и трето пътят през посвещението, инициацията.
към текста >>
Този път беше единствено възможният път за
милион
и хора и до днес остава такъв за безброй много хора.
Така ние мислим, когато днес говорим за Христос, за това, което предвиждаме, че ще бъде необходимо за хората от едно близко бъдеще. Антропософията не би изпълнила задачата си, ако с нейните познания не си постави задачата да създаде яснота относно тези въпроси, доколкото това е възможно днес. Моята изходна точка ще е да посоча трите пътя, по които според човешкото развитие душата може да достигне до Христос. Когато се говори за трите пътя, трябва ясно да се посочи първият път, който днес вече не е никакъв път, днес той повече не може да бъде езотеричен път, както е антропософският път точно в нашето време, но беше път за милиони души в продължение на много столетия. Този първи път е пътят, който минава през така наречените християнски документи, Евангелията.
Този път беше единствено възможният път за милиони хора и до днес остава такъв за безброй много хора.
Вторият път, по който човешката душа може да потърси Христос е този, който може да се нарече пътят през вътрешните опитности, който ще трябва да преминат многобройни души в съвременността и през близкото бъдеще поради тяхното особено естество и особени качества. Третият път е този, който в нашето време може да бъде поне частично разбиран от страна на антропософското движение, пътят през инициацията, посвещението. И така, има три пътя към Христос: Първо пътят през Евангелията, второ пътят през вътрешните опитности и трето пътят през посвещението, инициацията. Първият път, този през Евангелията, ще бъде най-напред накратко характеризиран тук. Всички знаем, че Евангелията в течение на вековете са станали сърдечната и душевната храна за безброй хора.
към текста >>
37.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
65. На 5 Октомври 1791 Новалис пише на своя професор по философия Райнхолд в Йена (1758-1823): „Шилер, който е повече от
милион
и обикновени хора, той, който би могъл да предизвика в безстрастните същества, които наричаме духове, желанието да станат смъртни, чиято душа изглежда, че е създала природата con amore, чиято морална висота и красота сама би могла да спаси от заслужено падение един цял свят, чийто жител би бил той...“ Трудове на Новалис, издадени от Паул Клукхон, Лайпциг: 4 том на „Писма и дневници“, (№ 21), стр. 22.
№ 142, както и лекцията от 16. Септември 1909 в „Евангелието на Лука“, Събр. съч. № 114. 64. Виж Йохан Готлиб Фихте „Предопределението на човека“, Франкфурт и Лайпциг 1800, където във втори том „Познание“ се казва: „Всяка реалност се превръща в чуден сън без един живот, за който да се сънува, без дух, който сънува; в един сън, който в един сън е зависим от самия себе си. Възприятието е сън; мисленето изворът на всяко съществуване и всяка реалност, която аз си въобразявам, моето битие, моята сила, моите цели са сън за онзи сън.“
65. На 5 Октомври 1791 Новалис пише на своя професор по философия Райнхолд в Йена (1758-1823): „Шилер, който е повече от милиони обикновени хора, той, който би могъл да предизвика в безстрастните същества, които наричаме духове, желанието да станат смъртни, чиято душа изглежда, че е създала природата con amore, чиято морална висота и красота сама би могла да спаси от заслужено падение един цял свят, чийто жител би бил той...“ Трудове на Новалис, издадени от Паул Клукхон, Лайпциг: 4 том на „Писма и дневници“, (№ 21), стр. 22.
66. В „Максими и рефлексии“, из „Изкуство и античност“, З том, 1 книга: „Собствено и придобито в стихове“. 67. Това стихотворение се намира в Паралипомена към „Хайнрих от Офтердинген“; сравни и изказването на Тик за това запланувано продължение (Произведенията на Новалис, издадени от Паул Клукхон, том 1 „Стихове“, стр. 244 и 251). Последният ред при Новалис е: „Далеко ще отлитне същността на стадото погрешна“. „Eleusis“ An Hölderlin (1770-1843)
към текста >>
38.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Но както се знае, Франция бе твърдо решена да се притече на помощ на Русия една политика, за чиято мъдрост бъдещето ще даде оценка, но която засега доведе дотам, че десет
милион
а души прекарват седемте дни на седмицата в отвратително взаимно избиване.
Това са неща, които светът един ден ще узнае. Мисля, че в известна степен тези неща все пак са от голяма важност, защото те са факти. А Брандес продължава: "Както вече бе споменато и както става ясно за здравия човешки разум, Германия имала готовност за една германско-руска война, ако до нея се стигнело в резултат на нахлуването на Австрия в Сърбия. Германия нямало да посегне на Франция (и Белгия), стига да се държала неутрално.
Но както се знае, Франция бе твърдо решена да се притече на помощ на Русия една политика, за чиято мъдрост бъдещето ще даде оценка, но която засега доведе дотам, че десет милиона души прекарват седемте дни на седмицата в отвратително взаимно избиване.
Английското министерство на външните работи се бе задължило тайно, без знанието на парламента, в случай на европейска война да се притече на помощ на Франция. Ако това задължение се оповестеше, общественото мнение в Англия може би щеше да го одобри вследствие на новите, ала силни симпатии спрямо Франция. Но ако то знаеше всичко, положително нямаше да одобри принудата, в която Англия изпадаше, щом като чрез обвързаността на Франция с Русия (единствената сила, която в една война нямаше какво да загуби) Англия биваше заставяна да воюва. Човешките ресурси на Русия са толкова големи, че загубите на човешки живот през войната почти не се вземат под внимание, а ако националните страсти се разгорещят и войната се доведе до победен край, това само ще укрепи консервативното правителство. Ако беше осведомено за реалното политическо положение, общественото мнение във Великобритания щеше да е разбрало, че изходът от спора не би могъл да предвещава нищо добро за свободата или благото на човечеството.
към текста >>
Митнически конвенции ще бъдат неизбежни дори в невероятния случай, че войната продължи до една унищожителна за противника победа, за която би трябвало още
милион
и и
милион
и хора да се пожертват по фронтовете или да погинат от рани, болести и лишения в тила.
Като фактор в свободната търговия Англия посочи пътя на целия свят. Спогодбите по митнически въпроси ще станат неизбежни, неминуемо ще трябва да се правят взаимни отстъпки и да се търси по-голяма свобода, та в крайна сметка да се стигне до световна свободна търговия. Един мъж от страната, която поначало пострада най-много от войната, белгийският фабрикант от Шарлероа г-н Анри Ламбер*25, изрече спасителната дума, прокарваща пътя на мира, а именно, че единствената благоразумна и далновидна политика, в случая митническата политика, е да бъдеш справедлив, позволявайки на противниковата страна да живее. Той обърна внимание на това, че трайно подобряване на положението в Европа може да се постигне само ако стремящата се към мир част бъде принудена да премахне или поне да намали митата, но при осигуряване на напълно справедлива взаимност. Премахването на митото изглежда единственото разумно и ефикасно средство за елиминиране на известния в икономическата надпревара метод на борба, който англичаните наричат дъмпинг и в който разгорещено упрекват германците.
Митнически конвенции ще бъдат неизбежни дори в невероятния случай, че войната продължи до една унищожителна за противника победа, за която би трябвало още милиони и милиони хора да се пожертват по фронтовете или да погинат от рани, болести и лишения в тила.
Ако приемем, че победителят реши да наложи (както го изисква Парижката икономическа конференция) на победения такова онеправдаване по отношение на митата, с което да го принизи на по-ниско стопанско равнище, тогава това би означавало връщане на човечеството към системата на поробване на народите! Тогава потиснатият, разбира се, ще се стреми с все сила да се изправи на крака, ще използва всяка разпра между победителите и в течение на половин век ще се е освободил. Съюзите ни имат дори половинвековна трайност. Следователно мирното бъдеще на Европа се базира на свободната търговия.
към текста >>
39.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Сърбите обаче наброяват общо около шест
милион
а.
Но ето че срещу този идеал на Михаил Обренович се надигнало онова, което може да се окачестви като голяма част от сръбската интелигенция, и то под предводителството на Йован Ристич*77. Тази сръбска интелигенция привнесла друг елемент, различаващ се от онова, което водело началото си от Михаил. Докато той искал да създаде балканска федерация със силите на балканските славяни и без помощта на Русия и Австрия, за ония, към чиито водачи се числил Йован Ристич, целта била да поставят Сърбия на всяка цена в услуга на водещото началото си от Русия, та чрез сугестиране на славянската душа посредством завещанието на Петър Велики да създадат рамка за русизма. От този друг, намиращ се под влиянието на "Омладина" елемент по онова време излязъл призивът да се положат основите на движение за противодействие на стремежите на Михаил, като Русия на всяка цена трябвало да изиграе за Сърбия същата роля, каквато Франция изиграла за Пиемонт при изграждането на нова Италия. Както Франция извършила услуга при прерастването на Пиемонт в съвременна Италия, така и Русия трябвало да услужи на Сърбия да се превърне върху отвъдната страна на Адриатическо море в нещо на Балканите, но само под ръководството на онова, което трябвало да се въвлече в тайнствените импулси на завещанието на Петър Велики.
Сърбите обаче наброяват общо около шест милиона.
От тих само три и половина милиона живеят в Сърбия и Черна гора; в стари времена два и половина милиона са се преселили в Австрия. Те отвсякъде са за обиколени и размесени с четири милиона католици и от половин милион помохамеданчени южни славяни. Разбирате, че от това трябва да произтекат сблъсъци. Представете си какъв духовен хаос живее и се сраства там и какво означава да вкараш в този хаос определено движение, каквото било "Омладина" Може да се върши какво ли не, стига нещата да се използват по правилен начин. А хората, които прилагат такива средства, какъвто е случаят с "Омладина", винаги настройват едното течение срещу другото, така че от това да произтече нещо.
към текста >>
От тих само три и половина
милион
а живеят в Сърбия и Черна гора; в стари времена два и половина
милион
а са се преселили в Австрия.
Тази сръбска интелигенция привнесла друг елемент, различаващ се от онова, което водело началото си от Михаил. Докато той искал да създаде балканска федерация със силите на балканските славяни и без помощта на Русия и Австрия, за ония, към чиито водачи се числил Йован Ристич, целта била да поставят Сърбия на всяка цена в услуга на водещото началото си от Русия, та чрез сугестиране на славянската душа посредством завещанието на Петър Велики да създадат рамка за русизма. От този друг, намиращ се под влиянието на "Омладина" елемент по онова време излязъл призивът да се положат основите на движение за противодействие на стремежите на Михаил, като Русия на всяка цена трябвало да изиграе за Сърбия същата роля, каквато Франция изиграла за Пиемонт при изграждането на нова Италия. Както Франция извършила услуга при прерастването на Пиемонт в съвременна Италия, така и Русия трябвало да услужи на Сърбия да се превърне върху отвъдната страна на Адриатическо море в нещо на Балканите, но само под ръководството на онова, което трябвало да се въвлече в тайнствените импулси на завещанието на Петър Велики. Сърбите обаче наброяват общо около шест милиона.
От тих само три и половина милиона живеят в Сърбия и Черна гора; в стари времена два и половина милиона са се преселили в Австрия.
Те отвсякъде са за обиколени и размесени с четири милиона католици и от половин милион помохамеданчени южни славяни. Разбирате, че от това трябва да произтекат сблъсъци. Представете си какъв духовен хаос живее и се сраства там и какво означава да вкараш в този хаос определено движение, каквото било "Омладина" Може да се върши какво ли не, стига нещата да се използват по правилен начин. А хората, които прилагат такива средства, какъвто е случаят с "Омладина", винаги настройват едното течение срещу другото, така че от това да произтече нещо. Получило се така, че Михаил Обренович се натъкнал на страхотна неприязненост и че тази неприязненост се сдобила с възможност да действа ефикасно срещу него, като извън Сърбия в Унгария, било организирано враждебна движение с враждебна преса.
към текста >>
Те отвсякъде са за обиколени и размесени с четири
милион
а католици и от половин
милион
помохамеданчени южни славяни.
Докато той искал да създаде балканска федерация със силите на балканските славяни и без помощта на Русия и Австрия, за ония, към чиито водачи се числил Йован Ристич, целта била да поставят Сърбия на всяка цена в услуга на водещото началото си от Русия, та чрез сугестиране на славянската душа посредством завещанието на Петър Велики да създадат рамка за русизма. От този друг, намиращ се под влиянието на "Омладина" елемент по онова време излязъл призивът да се положат основите на движение за противодействие на стремежите на Михаил, като Русия на всяка цена трябвало да изиграе за Сърбия същата роля, каквато Франция изиграла за Пиемонт при изграждането на нова Италия. Както Франция извършила услуга при прерастването на Пиемонт в съвременна Италия, така и Русия трябвало да услужи на Сърбия да се превърне върху отвъдната страна на Адриатическо море в нещо на Балканите, но само под ръководството на онова, което трябвало да се въвлече в тайнствените импулси на завещанието на Петър Велики. Сърбите обаче наброяват общо около шест милиона. От тих само три и половина милиона живеят в Сърбия и Черна гора; в стари времена два и половина милиона са се преселили в Австрия.
Те отвсякъде са за обиколени и размесени с четири милиона католици и от половин милион помохамеданчени южни славяни.
Разбирате, че от това трябва да произтекат сблъсъци. Представете си какъв духовен хаос живее и се сраства там и какво означава да вкараш в този хаос определено движение, каквото било "Омладина" Може да се върши какво ли не, стига нещата да се използват по правилен начин. А хората, които прилагат такива средства, какъвто е случаят с "Омладина", винаги настройват едното течение срещу другото, така че от това да произтече нещо. Получило се така, че Михаил Обренович се натъкнал на страхотна неприязненост и че тази неприязненост се сдобила с възможност да действа ефикасно срещу него, като извън Сърбия в Унгария, било организирано враждебна движение с враждебна преса. Ако сте разбрали, че "Омладина" не била само в Сърбия, ами имала връзки с всички държави в Централна Европа, ще схванете, че щом се окажело необходимо, "Омладина" в Сърбия можела да бъде накарана да замлъкне и в замяна на това отвън да се организира какво ли не.
към текста >>
От руска страна обаче му дали един
милион
зестра, който старият Никита естествено прибрал; той проявявал известно разбиране за подобни трикове.
И когато Милан Обренович навършил пълнолетие, обстоятелствата породили желанието му да се освободи от това радикално течение. Той искал да провежда сръбски патриотизъм, но в разбирателство с Австро-Унгария. Оттам насетне не престанали да се вплитат, от една страна, слабите, ала безспорно съществуващи импулси, които изхождали от Милан Обренович, а от друга всичко свързано с претендентството на Карагеоргевичите. Заслужава да се отбележи, че за коронацията на руския император Александьр ІІІ*81 не бил поканен никой от династията Обреновичи, а присъствал претендентът Петър Карагеоргевич, който по-късно се възкачил на сръбския престол. Връзките между Русия и Балканите трябвало да станат още по-тесни с това, че в даден момент Петър Карагеоргевич бил оженен за най-голямата дъщеря на черногорския владетел Никита, от което последният не бил особено очарован, тъй като след Обреновичите той самият се канел да заеме сръбския престол.
От руска страна обаче му дали един милион зестра, който старият Никита естествено прибрал; той проявявал известно разбиране за подобни трикове.
Повече с външната история няма да Ви отегчавам, а само ще спомена, че по онова време се стига до неуспешната война на Сърбия срещу България*82 и че след като Сърбия загубила тази война, само благодарение на решителното застъпничество на Австро-Унгария за Сърбия тя могла да запази териториалната си цялост. Но към всичко това партията "Омладина" била безразлична за нея важно било единствено да подкрепя течението, което щяло да вкара славизма в русизма. Тази партия можела да работи добре. Сърби, нечуженци са изготвили една забележителна статистика, която впрочем е по-скоро "статистика" и много в нея може да бъде пренебрегнато; но дори само половината там да е истина, тя продължава да бъде показателна. Твърди се, че от 1883 до 1887 година тази радикална партия на омладинистите успяла да се разрасне много силно, защото в този период извършила триста шейсет и четири политически убийства, да не би когато щяла да продължи да се разраства да и пречат като нарушители на спокойствието онези, за които нямало място във физическия план.
към текста >>
40.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Спечеленото от тях около трийсет
милион
а франка годишно,се стичало към Британска Индия.
По онова време също се оказало, че въпреки формалното съществуване на забраната, въпреки издадения от китайците закон, че не бива да се внася опиум, търговията с опиум процъфтявала. Нали има различни начини рушветите са само едната страна на въпроса наред с много други подобни. Накратко, търговията с опиум процъфтявала и от няколко хиляди сандъка през 1773 г. за няколко десетилетия нараснала през 1837 г. на трийсет хиляди сандъка годишно.
Спечеленото от тях около трийсет милиона франка годишно,се стичало към Британска Индия.
Когато работата придобила такива размери, китайците не измислили друг изход, освен да подложат на конфискация докарваните товари с опиум. В Кантон, където най-често пристигали товарите с опиум, те из пратили един способен китаец, един енергичен мъж на име Лин, който конфискувал пристигащите сандъци с опиум. Като служител в консулството в Китай англичаните също имали един много способен мъж капитан Елиът който бил енергичен и веднъж дори му се удало да пробие с военен кораб китайската блокада. И сега целта била да се намери изход от аферата: Огромното количество сандъци с опиум били пристигнали. Китайците обаче не отстъпвали и се създало деликатно положение.
към текста >>
Хонконг също станал подвластен на Англия, търговията с опиум получила неограничен достъп до пет китайски пристанища, назначени били британски консули, деветдесет и седем и половина
милион
а репарации, сиреч освен как да кажа измъкнатите дотогава двайсет и пет
милион
а не ми се ще да го наричам, но друга подходяща дума в момента не се сещам, та към измъкнатите дотогава двайсет и пет
милион
а сега били прибавени още деветдесет и седем и половина
милион
а репарации...
Тогава го свалили. Дошъл... не Лойд Джордж! Името му било Потинджър, някой си Потинджър заел мястото на Елиът, който възнамерявал да започне мирни преговори. Войната трябвало да се води до горчивия й край, тоест докато бъдат превзети остров Хусан, градовете Нингпо и Амой, докато англичаните напреднат до Нанкин и докато през 1842 г. Китай бъде напълно сломен.
Хонконг също станал подвластен на Англия, търговията с опиум получила неограничен достъп до пет китайски пристанища, назначени били британски консули, деветдесет и седем и половина милиона репарации, сиреч освен как да кажа измъкнатите дотогава двайсет и пет милиона не ми се ще да го наричам, но друга подходяща дума в момента не се сещам, та към измъкнатите дотогава двайсет и пет милиона сега били прибавени още деветдесет и седем и половина милиона репарации...
Вече казах, че дори на сън не ми хрумва да схващам този процес другояче освен като историческа необходимост. Дори на сън не ми хрумва да обвинявам някого. Защото който умее да прозира необходимостите, който умее да прозира как стават нещата във физическия план, той знае, че такива неща неизменно присъстват при нормалното физическо протичане на мировото развитие. Онова, което е било извлечено от опиума, се съдържа в националното богатство на Англия, а в националното богатство на Англия се съдържа значителна част английска култура. И точно както не би имало смисъл да се омаловажава английската култура, така няма смисъл да се подлага на съмнение необходимостта, поради която е станало подобно нещо, макар може би малкият сатиричен епилог, разиграл се впоследствие, да не спада напълно към необходимостите:
към текста >>
Когато постъпила първата вноска от деветдесетте и седем и половина
милион
а репарации, намерили се хора да твърдят, че са онези, на които някога били иззети сандъците с опиум, и че полученото от тих на времето обезщетение съответствало само в незначителна степен на техните загуби.
Вече казах, че дори на сън не ми хрумва да схващам този процес другояче освен като историческа необходимост. Дори на сън не ми хрумва да обвинявам някого. Защото който умее да прозира необходимостите, който умее да прозира как стават нещата във физическия план, той знае, че такива неща неизменно присъстват при нормалното физическо протичане на мировото развитие. Онова, което е било извлечено от опиума, се съдържа в националното богатство на Англия, а в националното богатство на Англия се съдържа значителна част английска култура. И точно както не би имало смисъл да се омаловажава английската култура, така няма смисъл да се подлага на съмнение необходимостта, поради която е станало подобно нещо, макар може би малкият сатиричен епилог, разиграл се впоследствие, да не спада напълно към необходимостите:
Когато постъпила първата вноска от деветдесетте и седем и половина милиона репарации, намерили се хора да твърдят, че са онези, на които някога били иззети сандъците с опиум, и че полученото от тих на времето обезщетение съответствало само в незначителна степен на техните загуби.
Касаело се, значи, за хора, които някога били продали опиум за Китай, на които опиумът бил закупен и които били получили малко обезщетение. И сега казвали: Установи се, че в нашето отечество продажбата на опиум за Китай се смята за правомерна; тогава ние решително трябва да предявим претенции за получаване на пълно обезщетение, защото единственото сторено от нас е това, заради което тази война беше водена от нашето отечество. Следователно, след като войната била спечелена, господата смятали за полагащо им се право да получат пълно обезщетение. Тогава министърът, в чиито компетенции било решаването на въпроса, извадил от чантата си нота, която навремето бил предал на капитан Елиът, и в тази нота пишело, че дотогава, докато китайските закони забраняват търговията с опиум, английското правителство в никакъв случай няма да се съгласи да обезщетява когото и да било за претърпени загуби при търгуването с опиум. Отговорът гласял, че тъй като по онова време китайските закони са били в сила, никой не може да предявява искания, след като е нарушавал китайските закони, които едва чрез войната загубили своята валидност.
към текста >>
41.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Защото благодарение на многото
милион
и, изтекли по онова време от Азия към Европа, днес в цялостния си вид съществува онази империя, на която в такъв случай би трябвало да й стане съвестно.
Ето защо аз представих едно събитие, което може би подхожда за осветляването на известни мотиви, проявяващи се във физическия план при еволюцията на човечеството. За неща като обрисуваната вчера пред Вас "опиумна война" не бива да се дава морална преценка нито в положителна, нито в отрицателна насока. Защото до какво всъщност би довела една морална преценка и дали тя самата би била такава, че на хората в известна степен да им стане съвестно? Нека приемем, че се намери някой, дето ще каже: Вярно, навремето това е било неморална постъпка, но то е било толкова отдавна. Това също така би било преценка,предназначена обаче само за да ни залъже!
Защото благодарение на многото милиони, изтекли по онова време от Азия към Европа, днес в цялостния си вид съществува онази империя, на която в такъв случай би трябвало да й стане съвестно.
Но тогава от гледище на съвестността сегашните машинации също така би трябвало да бъдат осъдени не по-малко остро и сурово, както осъждат събитие като "опиумната война"! В противен случай ще се получи същото, както ако при една къща вниманието се насочи само върху втория, третия, четвъртия и таванския етаж и се пренебрегне нещо, което не подлежи на изключване, а именно първият етаж. Спечеленото навремето спада към цялостната конфигурация на онова; което днес съществува като Британска империя. Навярно сте чували примера с колко би нараснал един пфениг или един сантим, ако е бил даден на лихвен влог още при раждането на Христа. От това можете да заключите какво множене на богатствата е възможно с течение на годините.
към текста >>
Ако днес преценявате приходите от "опиумната война", тогава ще трябва да включите и тях като интегриращ фактор и да си кажете: Онова, което се е получило от тогавашните
милион
и (нали историята има вече едновековна давност), е същото, което днес се гласи да управлява света, да залее света; в него се крие спечеленото по онова време!
Но тогава от гледище на съвестността сегашните машинации също така би трябвало да бъдат осъдени не по-малко остро и сурово, както осъждат събитие като "опиумната война"! В противен случай ще се получи същото, както ако при една къща вниманието се насочи само върху втория, третия, четвъртия и таванския етаж и се пренебрегне нещо, което не подлежи на изключване, а именно първият етаж. Спечеленото навремето спада към цялостната конфигурация на онова; което днес съществува като Британска империя. Навярно сте чували примера с колко би нараснал един пфениг или един сантим, ако е бил даден на лихвен влог още при раждането на Христа. От това можете да заключите какво множене на богатствата е възможно с течение на годините.
Ако днес преценявате приходите от "опиумната война", тогава ще трябва да включите и тях като интегриращ фактор и да си кажете: Онова, което се е получило от тогавашните милиони (нали историята има вече едновековна давност), е същото, което днес се гласи да управлява света, да залее света; в него се крие спечеленото по онова време!
Следователно не е редно от един непрекъснат развой да се взема просто отделен отрязък това би противоречало на всякаква истина. Ето защо трябва да се каже: Онова,което се е получило, е отчасти резултат от "опиумната война" То може да бъде схванато съвсем обективно, без да се заема положителна или отрицателна в морално отношение позиция. фактът не бива да се прикрива с някакви морални драперии, иначе би се попречило на възможността по-късно да се вникне и във всичко онова,което става понастоящем. От кармическо-морални съображения ние трябва да приемем за възможно, че ако след десетилетия или столетия хората погледнат назад към сегашните събития, те със същата убеденост и сигурност ще осъдят това, което днес бива защитавано от благороден морален патриотизъм.
към текста >>
Тя се водела не само по причина на онова, заради което първоначално избухнала, а именно обогатяването на хора с
милион
и, но и за да възпрепятства сегашното инкарниране на определени души, които иначе щели да слязат от духовния свят в подкрепа на европейските културни сили в наше време, и наместо туй в европейски тела да бъдат вкарани китайски души.
Когато в продължение на дълги периоди се причинява онова, за което Ви намекнах вчера изнуряване на множество тела от една народностна общност -, тогава се стига дотам, че с течение на времето тук долу възникват тела, към които не се отправят душите, проявявали първоначално предразположеност към тях. Поради това,че китайските тела били "опиумизирани" и се създали поколения, възникнали под въздействие на опиумните сили,китайците били осъдени да приемат в се бе си отчасти доста незрели, доста посредствени души, на чиито качества не желая да се спирам. За сметка на това пък душите, определили себе си за китайски тела, бивали възпрепятствани да влизат в тези опиумизирани тела. Те били отклонявани към Европа, за да предизвикат сред европейското население онова, което цитираните от мен наблюдателни лица явно са забелязали. Оттук виждате, че едно такова събитие във физическия план, каквото била "опиумната война", съвсем ясно е имало своя духовна подбуда.
Тя се водела не само по причина на онова, заради което първоначално избухнала, а именно обогатяването на хора с милиони, но и за да възпрепятства сегашното инкарниране на определени души, които иначе щели да слязат от духовния свят в подкрепа на европейските културни сили в наше време, и наместо туй в европейски тела да бъдат вкарани китайски души.
Колкото и парадоксално да изглежда това, то несъмнено е вярно. Несъмнено вярно е, че важното, съдбоносно събитие е станало факт: у значителен брой европейци е предизвикано онова несъответствие между душевното и телесното, което току-що очертах. А чрез несъответствието между душевното и телесното, винаги се поражда не възможността с инструментите на телесното да се борави по подобаващ начин. Оттук и възможността за използване на заблудата. Заблудата не може да се използва лесно, стига поради утвърдили се порядки на епохата, гласът на онзи, който я прозира, да не е осъден да бъде, така да се каже, глас в пустиня.
към текста >>
Тя е 15 пъти по-голяма от германската империя, а има само 98
милион
а жители, сиреч би могла да бъде сравнена със семейство, броят на чиито членове трябва непрекъснато да нараства, за да обитава помещенията на един голям, добре обзаведен дом.
От какъв дявол е била обладана Германия, та е извършила такава грамадна военна подготовка? Какво я тласка сама да се бие срещу един въоръжен свят и в тази гигантска битка да залага на карта всичко, каквото има? Бих искал да помогна на сънародниците си за момент да заемат гледището на германците. Ние, американците, населяваме страна, която само с една пета е по-малка от цяла Европа, включително Русия.
Тя е 15 пъти по-голяма от германската империя, а има само 98 милиона жители, сиреч би могла да бъде сравнена със семейство, броят на чиито членове трябва непрекъснато да нараства, за да обитава помещенията на един голям, добре обзаведен дом.
На нас и през ум не ни минава, че нашите по-близки или по-далечни съседи биха могли да ни заплашат сериозно. Кой би посмял някога да се надява, че ще ни нападне успешно? Кой би бил в състояние да застраши националното ни съществуване или пък да ни постави в някакво положение, наподобяващо робство? На север имаме Канада един празен дом, една страна само със 7 милиона жители, които дори да искаха не биха могли да ни сторят нищо.
към текста >>
На север имаме Канада един празен дом, една страна само със 7
милион
а жители, които дори да искаха не биха могли да ни сторят нищо.
Тя е 15 пъти по-голяма от германската империя, а има само 98 милиона жители, сиреч би могла да бъде сравнена със семейство, броят на чиито членове трябва непрекъснато да нараства, за да обитава помещенията на един голям, добре обзаведен дом. На нас и през ум не ни минава, че нашите по-близки или по-далечни съседи биха могли да ни заплашат сериозно. Кой би посмял някога да се надява, че ще ни нападне успешно? Кой би бил в състояние да застраши националното ни съществуване или пък да ни постави в някакво положение, наподобяващо робство?
На север имаме Канада един празен дом, една страна само със 7 милиона жители, които дори да искаха не биха могли да ни сторят нищо.
На юг е разположено Мексико, което е способно да всява размирици в собствените си граници и може би да накара няколко американци да съжаляват, загдето са направили капиталовложения там; иначе за Съединените щати то не е по-страшно от един опърничав клас в училище. На запад и на изток ни заобикаля морска шир. Япония би могла да раздуха вражда и да навреди малко на външната ни търговия." Тук го обзема голям оптимизъм! Ала това никак не спомага за тогавашната преценка.
към текста >>
Да приемем, че на север от нас имаше просторна страна с многобройно население от над 100
милион
а, която се намира под автократично управление и разполага дори в мирно време с огромна армия.
Защо г-н Рокфелер трябва да скътва в чорап златни и сребърни монети и да ги крие под дюшека си? Ние ще сметнем за умопобъркан собственика на някоя ферма в Небраска, комуто би текнало за всеки случай да си построи годен за плаване кораб. Ние, американците, вършим каквото при съществуващите в Америка условия ни се струва разумно и целесъобразно, и на нас една германска армия ни е почти толкова необходима, колкото револвер на един квакер от Филаделфия по време на годишното му събрание. Ала онова, което по наше мнение действително ни е необходимо, ние енергично ще си го доставим по всяко време. Нека обаче да си представим, че нашата територия не беше прекалено голяма за едно вражеско нахлуване.
Да приемем, че на север от нас имаше просторна страна с многобройно население от над 100 милиона, която се намира под автократично управление и разполага дори в мирно време с огромна армия.
Да приемем, че освен туй тази страна десетилетия наред непрестанно се е стремила да разширява границите си за сметка на своите неспособни да се защитават съседи. Да приемем, че нейното население се е намирало на много по-ниско културно стъпало в сравнение с нашето. Толкова ниско,че преобладаващото мнозинство е принудено да живее в ужасна според представите за цивилизованост нищета,в тъпо, безропотно невежество, изцяло като инструмент в ръцете на една бюрократична класа, на която най-малко би се наложило да страда от неизброимите неволи, съпътстващи неминуемо всяко едно военно положение. Сетне да приемем, че сме узнали, че от известно време този същият съсед струпва войските си на нашата граница по на чин,който би могъл да се тълкува единствено като заплаха. Да приемем по-нататък, че на юг граничим не с Мексико, а с една състоятелна, разполагаща с богати допълнителни източници, намираща се на високо стъпало на цивилизованост нация от 40 милиона души със силна, добре обучена войска, превъзходно въоръжена за случай на война.
към текста >>
Да приемем по-нататък, че на юг граничим не с Мексико, а с една състоятелна, разполагаща с богати допълнителни източници, намираща се на високо стъпало на цивилизованост нация от 40
милион
а души със силна, добре обучена войска, превъзходно въоръжена за случай на война.
Да приемем, че на север от нас имаше просторна страна с многобройно население от над 100 милиона, която се намира под автократично управление и разполага дори в мирно време с огромна армия. Да приемем, че освен туй тази страна десетилетия наред непрестанно се е стремила да разширява границите си за сметка на своите неспособни да се защитават съседи. Да приемем, че нейното население се е намирало на много по-ниско културно стъпало в сравнение с нашето. Толкова ниско,че преобладаващото мнозинство е принудено да живее в ужасна според представите за цивилизованост нищета,в тъпо, безропотно невежество, изцяло като инструмент в ръцете на една бюрократична класа, на която най-малко би се наложило да страда от неизброимите неволи, съпътстващи неминуемо всяко едно военно положение. Сетне да приемем, че сме узнали, че от известно време този същият съсед струпва войските си на нашата граница по на чин,който би могъл да се тълкува единствено като заплаха.
Да приемем по-нататък, че на юг граничим не с Мексико, а с една състоятелна, разполагаща с богати допълнителни източници, намираща се на високо стъпало на цивилизованост нация от 40 милиона души със силна, добре обучена войска, превъзходно въоръжена за случай на война.
Да приемем,че от 40 години тази страна не крие, че храни към нас най-ожесточена омраза и се надява някой ден да ни отмъсти. Да приемем още, че тя се е съюзила с горепосочената и с друга една сила, за която ще стане дума, така че ние с пълно право би трябвало да се боим от съгласувани действия на споменатите сили с цел да ни разгромят. А сега да разгърнем нашите хипотези така, че и тази трета сила да попадне сред тях. Нека си представим, че по източната и западната си граница ние нямахме морската шир, която ни дава достъп до пътищата на световната търговия, и че има една трета сила,географски разположена така сполучливо, че откъм сушата не може да бъде нападната, а в същото време държи под пряк контрол нашите единствени изходни точки към море. Приемаме, че за нашето благополучие външната търговия е далеч по-важна, отколкото е в действителност; че нашето благосъстояние във висша степен е обусловено от експорта ни.
към текста >>
Когато виждаме една велика, близо 70-
милион
на нация, една високо цивилизована, богата, култивирана нация,добре осъзнаваща, че като малко други може да просперира, стига да бъде оставена да преследва целите си в мир; та когато виждаме една такава нация да тръгва на война срещу превъзхождащ я противник и в тази битка да рискува съществуването си, ние действително би трябвало да не сме с ума си, ако речем да повярваме, че цялото и население по природа обичащо мира и реда е полудяло и се е отдало на варварство.
Опитваме се наново да се пригаждаме към новите условия и безспорно бдим достатъчно ревниво над всичко, което считаме за наши справедливи интереси било стари, било нови. При нужда изобщо не бихме се поколебали да ги опазим дейно чрез незабавно изпробване на силите. Но на първо място сред нашите справедливи интереси винаги би стояла защитата на националните ни блага и предимства, извоювани от нас с интелект и прилежание и с грижи за умението да се живее в мир. Ние сме неутрални, но имаме право да знаем истината и за Централна Европа. Неправилно е да бъдем държани в неведение или чрез неверни представи да ни довеждат до прибързано анатемосване на нации, с които поддържаме приятелски отношения.
Когато виждаме една велика, близо 70-милионна нация, една високо цивилизована, богата, култивирана нация,добре осъзнаваща, че като малко други може да просперира, стига да бъде оставена да преследва целите си в мир; та когато виждаме една такава нация да тръгва на война срещу превъзхождащ я противник и в тази битка да рискува съществуването си, ние действително би трябвало да не сме с ума си, ако речем да повярваме, че цялото и население по природа обичащо мира и реда е полудяло и се е отдало на варварство.
Този проблем сме длъжни да го приемем за неразрешим дотогава, докато не ни бъдат дадени верни сведения и не стигнем до правилно разбиране. Американци, забравете условията, при които живеете вие лично! Постарайте се мислено да се поставите в положението на германците! И тогава си задайте въпроса, какво щяхте да сте сторили при същите тези обстоятелства! "
към текста >>
42.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
Убийството на Жан Жорес]), непосредствено преди избухване на войната Жорес бил твърдял в кулоарите на камарата, че Франция се клатушкала в посока към войната, тъй като посланикът на Русия в Париж, г-н Изволски, не бил получил 40-те
милион
а, които още когато бил външен министър барон фон Ерентал му бил обещал за съгласието на Русия Австрия да анексира Босна и Херцеговина.
А когато Русия понечила да поиска от Австрия насрещната услуга съгласие за отваряне на Дарданелите, Ерентал отвърнал: Откъде Ви хрумна това, та аз нищо не съм казвал! " (срв. "Дьомен", Женева, 1916, бр. 1). В тази връзка би могло да се спомене, че според една книга, излязла в Париж по време на Първата световна война (Jacques Prolo, "Une politique.. Un crime! Le meurtre de Jean Jaures" [Една политика... Едно престъпление!
Убийството на Жан Жорес]), непосредствено преди избухване на войната Жорес бил твърдял в кулоарите на камарата, че Франция се клатушкала в посока към войната, тъй като посланикът на Русия в Париж, г-н Изволски, не бил получил 40-те милиона, които още когато бил външен министър барон фон Ерентал му бил обещал за съгласието на Русия Австрия да анексира Босна и Херцеговина.
[Daniels, "Preußische Jahrbücher" (Пруски годишници), Берлин, том 164, стр. 123] *96. Александър Петрович Изволски (1856-1919), от 1906 до 1910 външен министър на Русия, а след това посланик в Париж. *97. Нещо по-конкретно в това отношение не е известно. *98. Bernhardi, пос. съч. стр.
към текста >>
43.
3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
И днес на подобни нереални и илюзорни мисли се поддават не пръснати из света незнайни секти, а обединени общности от
милион
и хора.
Само че ако тази доктрина би станала една политическа реалност, тогава над целия свят щеше да се стовари осезаемата и отблъскваща маса на едно все общо филистерство; така че Удроу Уилсън щеше несъмнено да заслужи и титлата "великият спасител" на всеобщото филистерство. Разбира се, на филистерите нямаше да им потръгне в един свят, подреден от Удроу Уилсън, този свят е неосъществим, макар и филистерите да си мечтаят: Ако светът бъде подреден според доктрината на Уилсън, тогава ще се сбъднат всичките ни желания, всичките ни идеали! А в един бъдещ ден хората ще си припомнят: В началото на 20 век възникна един странен идеал как да се превърне светът в един съвършен образ на филистерството? И доктрината на Уилсън ще бъде сочена като пример за филистерските илюзии на 20 век. Вие виждате, че в нашата съвременност има достатъчно примери за нереално и илюзорно мислене както незначителни, така и широко мащабни.
И днес на подобни нереални и илюзорни мисли се поддават не пръснати из света незнайни секти, а обединени общности от милиони хора.
Днес обаче, скъпи мои приятели, на света трябва да се възвестяват реални и важни истини. И те далеч няма да съвпадат с популярните мнения по един или друг въпрос. Вие видяхте как изглеждат предпоставките за тези популярни мнения. Хората трябва да си изковат съвършено други предпоставки, за да разбират и живеят с истината. Вие помните.
към текста >>
Хиляди и
милион
и хора се научиха да работят в името на общи интереси.
Налага се да бъдем съвършено будни пред напиращите отвсякъде опасности, да сме будни, за да им противодействуваме. Заблужденията и грешките в тази област са нещо естествено и това също е част от хаоса на днешната епоха. Скъпи мои приятели, неизброимите и трагични събития на войната обтегнаха напрежението между хората до краен предел. Онези от тях, които преди избухването на войната не бяха свикнали да работят в името на общи интереси и то да работят неуморно и неотстъпно през последните три години се промениха много. Това е вярно.
Хиляди и милиони хора се научиха да работят в името на общи интереси.
Вярно е обаче и друго: Който е влязъл по правилен начин в Антропософското Движение, той вече е свързан с другите и има общи интереси с тях. И ако тези общи интереси бъдат пренебрегнати, тогава нашите Общества твърде лесно могат да се превърнат в центрове на ленивци и аутсайдери. В условията на сегашната война има прекалено много хора, които просто не вършат нищо разумно и смислено. Попадайки в нашето движение, те осъзнават своите празни обороти. През войната аз предприех много пътувания заради т.н.
към текста >>
44.
9. Девета лекция, Дорнах, 14 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Така природоизследователите стигат до своите научни възгледи, създават Кант-Лапласовата теория за първичната мъглявина и започват да ни убеждават как е изглеждала Земята преди толкова хиляди и
милион
и години.
Към този род подробности ние трябва да прибавим и още нещо. Тъкмо поради своята собствена последователност, поради собственото си величие, естественонаучният начин на мислене е застрашен от това, да не се влее в ариманическия начин на мислене. Не само моралният начин на мислене, но и естественонаучният начин на мислене е силно застрашен от това да не бъде погълнат от този ариманически, материалистически начин на мислене. Помислете само как например разсъждават учените в областта на зоологията. Те проследяват формата на Земната повърхност, останките и т.н., как в отделни пластове живеят или са живели определени животни; откриват всевъзможни подробности.
Така природоизследователите стигат до своите научни възгледи, създават Кант-Лапласовата теория за първичната мъглявина и започват да ни убеждават как е изглеждала Земята преди толкова хиляди и милиони години.
Природоизследователите си изграждат също и определени представи които от физикална гледна точка са напълно точни за бъдещите епохи от планетарната еволюция на Земята. Понякога тези представи са извънредно остроумни. Но на какво се опират те? Виждате ли, те се опират на следното твърдение: Ето, планетарната еволюция е била внимателно наблюдавана и после следват изводите как е изглеждала Земята преди милиони години, респективно, как ще изглежда след милиони години! Но какво всъщност правят природоизследователите?
към текста >>
Виждате ли, те се опират на следното твърдение: Ето, планетарната еволюция е била внимателно наблюдавана и после следват изводите как е изглеждала Земята преди
милион
и години, респективно, как ще изглежда след
милион
и години!
Те проследяват формата на Земната повърхност, останките и т.н., как в отделни пластове живеят или са живели определени животни; откриват всевъзможни подробности. Така природоизследователите стигат до своите научни възгледи, създават Кант-Лапласовата теория за първичната мъглявина и започват да ни убеждават как е изглеждала Земята преди толкова хиляди и милиони години. Природоизследователите си изграждат също и определени представи които от физикална гледна точка са напълно точни за бъдещите епохи от планетарната еволюция на Земята. Понякога тези представи са извънредно остроумни. Но на какво се опират те?
Виждате ли, те се опират на следното твърдение: Ето, планетарната еволюция е била внимателно наблюдавана и после следват изводите как е изглеждала Земята преди милиони години, респективно, как ще изглежда след милиони години!
Но какво всъщност правят природоизследователите? Виждате ли, те постъпват по същия начин, както би постъпил някой, който наблюдава примерно едно дете на възраст седем, осем, девет години как постепенно тези органи се изменят за да изчисли после как биха се изменили те в хода на две, три години; накрая той умножава получения резултат и достига до резултати, които биха се получили след две или три столетия. Следователно, той изчислява как е изглеждало детето преди сто години, а от друга страна умножавайки резултатите стига дотам, как ще изглежда детето след 150 години. Това е точно същият метод, който днешните геолози прилагат, за да си създадат някаква представа за миналите периоди от живота на Земята; същият метод, благодарение на който те стигат до теорията на Кант-Лаплас и т.н. Това е точно същият метод, с чиято помощ днешните материалисти предвиждат какво ще стане със Земята според физическите закони.
към текста >>
45.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Той съвсем правилно описва, понеже се основава на добре обосновани предположения, как някога след
милион
и години трябва да настъпи крайно състояние, при което температурата ще се понижи с няколко стотици градуса и тогава - човек много лесно може да пресметне - трябва да се променят известни субстанции.
Казах само съвсем елементарно нещо. Но това елементарно нещо трябва да се разпростре над цялото разглеждане на света от духовния изследовател. Искам да дам един пример: В началото на столетието професор Девар15 изнесе много важна лекция в Лондон. Тази лекция показва във всяко изречение големия учен на съвремието, сведущ в областта на физиката, доколкото човек изобщо може да бъде сведущ. От представите в областта на физиката, които може да изгради физикът на съвремието, ученият се опитва да говори за края на Земята, или за някакво състояние в бъдещето, в което трябва да умре много от това, което съществува днес.
Той съвсем правилно описва, понеже се основава на добре обосновани предположения, как някога след милиони години трябва да настъпи крайно състояние, при което температурата ще се понижи с няколко стотици градуса и тогава - човек много лесно може да пресметне - трябва да се променят известни субстанции.
Това може да се пресметне и той описва как например млякото няма да бъде течно като днес, а трябва да се втвърди, как белтъкът ще свети, когато стените се мажат с него, така че ще могат да се четат вестници, без да се пали друга светлина, защото от белтъка се получава светлина и т. н. Неща, които днес не могат да издържат и няколко грама натиск, ще станат толкова здрави в своята консистенция, в своята материалност, че ще могат да издържат стотици килограми. Накратко, професор Девар дава великолепно описание на едно бъдещо състояние на Земята. От гледната точка на физиката не може да се противопостави и най-малкият довод, но за този, който е възприел живото мислене в душата си, нещата стоят по друг начин. Когато чуе такива изказвания, каквито прави този професор, в душата на възприелия живото мислене, веднага се появява по необходимост мисълта, че трябва да си каже нещо, което в методиката, в начина на възгледите би било напълно подобно на съжденията и мисловния начин на този учен.
към текста >>
Това може да се опише, както прави и физикът, когато сравнява следващите едно след друго състояния на Земята и пресмята как тя ще трябва да изглежда след
милион
и години.
Накратко, професор Девар дава великолепно описание на едно бъдещо състояние на Земята. От гледната точка на физиката не може да се противопостави и най-малкият довод, но за този, който е възприел живото мислене в душата си, нещата стоят по друг начин. Когато чуе такива изказвания, каквито прави този професор, в душата на възприелия живото мислене, веднага се появява по необходимост мисълта, че трябва да си каже нещо, което в методиката, в начина на възгледите би било напълно подобно на съжденията и мисловния начин на този учен. Нека за пример да вземем един двадесет и пет годишен младеж и да наблюдаваме точно - днес могат да се правят такива наблюдения, нека имаме предвид същността на рентгена16 - как се променят някои органи, да кажем стомахът. Те се променят от година на година, променят се в продължение на две, три, четири, пет години и получават друга конфигурация.
Това може да се опише, както прави и физикът, когато сравнява следващите едно след друго състояния на Земята и пресмята как тя ще трябва да изглежда след милиони години.
Но също и при човека може да се наблюдава как, да речем, стомахът или сърцето се променя от година на година, може да се пресметне как според тези промени човекът трябва да изглежда след двеста години. Когато правилно се пресметнат отделните наблюдения, когато се пресметне как човекът ще трябва да изглежда след двеста години, се получава също така добре обоснован резултат, само че той отдавна ще е умрял, няма повече да съществува! Разбирате какво имам предвид. Става въпрос за това, че в единия случай се знае от непосредствен опит, че такива сметки не отговарят на действителността, понеже след двеста години човешкото тяло няма да съществува с тези изменения, но такива пресмятания се приемат при разглеждането на Земята. Не се взима под внимание, че след два милиона години Земята отдавна ще е умряла като физическа същност, че няма вече да съществува и че цялото научно пресмятане относно това състояние няма никаква действителна стойност, понеже действителността, към която се прилага, няма да съществува.
към текста >>
Не се взима под внимание, че след два
милион
а години Земята отдавна ще е умряла като физическа същност, че няма вече да съществува и че цялото научно пресмятане относно това състояние няма никаква действителна стойност, понеже действителността, към която се прилага, няма да съществува.
Това може да се опише, както прави и физикът, когато сравнява следващите едно след друго състояния на Земята и пресмята как тя ще трябва да изглежда след милиони години. Но също и при човека може да се наблюдава как, да речем, стомахът или сърцето се променя от година на година, може да се пресметне как според тези промени човекът трябва да изглежда след двеста години. Когато правилно се пресметнат отделните наблюдения, когато се пресметне как човекът ще трябва да изглежда след двеста години, се получава също така добре обоснован резултат, само че той отдавна ще е умрял, няма повече да съществува! Разбирате какво имам предвид. Става въпрос за това, че в единия случай се знае от непосредствен опит, че такива сметки не отговарят на действителността, понеже след двеста години човешкото тяло няма да съществува с тези изменения, но такива пресмятания се приемат при разглеждането на Земята.
Не се взима под внимание, че след два милиона години Земята отдавна ще е умряла като физическа същност, че няма вече да съществува и че цялото научно пресмятане относно това състояние няма никаква действителна стойност, понеже действителността, към която се прилага, няма да съществува.
Нещата продължават много надалеч. При човека можете също така добре да пресмятате напред и назад, можете да пресмятате как според малките изменения от две години човекът е изглеждал преди двеста години, но тогава той още не е съществувал! Кант-Лапласовата теория17, приемаща, че някога е съществувала мъглявина, която се пресмята въз основа на сегашното състояние на Земята, е изградена според същия метод. Пресмятането е напълно правилно, възприятията са напълно правилни, само че пред духовния изследовател се представя, че някога, когато тази цялата прамъглявина би трябвало да е съществувала, Земята още не е била родена, цялата Слънчева система още не е съществувала. Исках да покажа тези пресмятания, за да видите как целият вътрешен душевен живот трябва да излезе от абстракцията, да се потопи в живата действителност, мислите и представите сами да станат живи.
към текста >>
46.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И сега стана нещо своеобразно, този Карл Маркс, за когото говорих, и на когото днес
милион
и се кълнат, макар повече или по-малко полусъзнателно, повече или по-малко във формули, (но това не е толкова важно; този, който познава тези неща, знае, че хиляди хора му се кълнат, или ако не го правят външно съзнателно, го правят подсъзнателно) той се опита да отговори на въпроса: какво представлява истинският продукт на човечеството?
Така стои работата и с понятието време. По правилен начин живеем в настоящето време, ако не мислим, че отдалечените събития от миналото могат да имат за нас такава тежест, както и близките събития. Ако се вглеждаме в третия следатлантски период, в египетско-халдейската епоха, и обръщаме внимание само на това, което ни казват документите, и така регистрираме събитията, както ги регистрира Fable convenue (според израза на Наполеон La vérité historique est souvent une fable convenue – Историческата истина често е договорена басня – бел.на прев.), която днес наричат история, ние правим грешка в перспективата. Защото за нашия днешен живот изобщо няма никакво значение това, което хората, като свои външни действия са изпълнявали в египетското време, а значение има само това, което са правели Ангелите, Архангелите и Архаите; но това се проявява само при разглеждане, отчитащо перспективата. Затова съществува основно положение, и не само днес, когато отново трябва да открием всички тези неща на почвата на антропософията, но това основно положение е съществувало във всички времена и за всички духовни изследователи, че времето като такова е заблуда, и никога сериозните познавачи на действителността не са разглеждали времето като нещо истинско.
И сега стана нещо своеобразно, този Карл Маркс, за когото говорих, и на когото днес милиони се кълнат, макар повече или по-малко полусъзнателно, повече или по-малко във формули, (но това не е толкова важно; този, който познава тези неща, знае, че хиляди хора му се кълнат, или ако не го правят външно съзнателно, го правят подсъзнателно) той се опита да отговори на въпроса: какво представлява истинският продукт на човечеството?
Какво, всъщност, представлява това, което човечеството е произвело? Отговорът му на този въпрос звучи доста оригинално; защото той отговаря на въпроса така, както никога никой още не е отговарял; това, което е резултат от дейността на хората, винаги се е разглеждало някак по-иначе, отколкото го е разглеждал Карл Маркс. Плодовете на човешката дейност сме разглеждали, например, от гледна точка, могат ли да се използват те по-нататък, или какви усилия на разума са били необходими, за да се направи едно или друго откритие. Веднъж се опитах да ви поясня това, като ви казах: човешката работа трябва да се разглежда също и качествено, трябва изцяло да се обръща внимание на конкретното. Да разгледаме изкуствения Готардски тунел (тунел под швейцарските Алпи, построен през 1882 г., с дължина 15км., днес разширен и удължен до 57 км.
към текста >>
47.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Ако той повлече със себе си в ада
милион
и хора, то никой няма правото да го запита: "Свети отче, защо правиш това?
Само един Бог е подобен на папата. Папата има власт над небесните и земните дела. В света той е това, което олицетворява Бога, той е душата в тялото. Властта на папата е по-висша от всяка друга власт, защото тя, един вид, се разпростира над Небето, земята и преизподнята, и словата на Писанието, "всичко се покорява под неговите нозе", се отнасят единствено за римския първосвещеник. Всичко е във властта и по волята на папата и никой и нищо не може да му се противопостави.
Ако той повлече със себе си в ада милиони хора, то никой няма правото да го запита: "Свети отче, защо правиш това?
". Папата е непогрешим като Бог и може да прави всичко, което прави и сам Бог. Папата е опасан с два меча – той властва над духовното и светското: над патриарси и епископи, над императори и крале. Всички хора на земята са негови поданици. Той е всичко, над всичко и съдържа в себе си всичко.
към текста >>
48.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Но замислете се, че трябва да си представите, да обхванете с поглед хиляда или един
милион
!
В този случай ние не се докосваме до естествените дарби на ученика, а с помощта на външни средства измерваме паметовите възможности, асоциациите и така нататък. Ето защо хората обичат толкова много математиката. Там има определени правила и те трябва механично да се спазват. Подробностите се губят и не могат да бъдат обхванати от интелигентността. Вие лесно бихте могли, примерно, да си представите три, четири, пет бобени зърна, да обхванете с поглед дори десет или двадесет бобени зърна.
Но замислете се, че трябва да си представите, да обхванете с поглед хиляда или един милион!
А да ги пресметнете – това е съвсем лесно, понеже ще съставите уравнението и така нататък. Вие нямате нужда от вашата интелигентност, за да проследявате подробностите на това, което вършите. Обаче днес хората много обичат, когато може да им се докаже нещо по такъв начин, че да няма нужда от никаква интелигентност. И ако някой поиска от тях да проследят отделните етапи на доказването, от това им става ужасно неприятно. Ето защо те предпочитат нещата да се доказват без присъствието на човека.
към текста >>
И въпреки това, за сравнително кратко време, от 1900 до 1904 година, в Русия излязоха около 60
милион
а статии с антицаристко съдържание.
В епохата на Съзнателната душа всичко ще бъде втъкано в мрежата на интелигентността. Вземете например начина, по който се водеше пропагандата именно в Русия, където през последните две десетилетия постепенно се стигна до рухването на царизма. Естествено, в тази окована и бичувана Русия не можеше да се води открита пропаганда. Всякакви пропагандни статии незабавно биха били конфискувани от полицията. Не можеше и да се говори.
И въпреки това, за сравнително кратко време, от 1900 до 1904 година, в Русия излязоха около 60 милиона статии с антицаристко съдържание.
От тези 60 милиона статии само 20-30 процента бяха иззети от полицията, така че преди рухването на царизма голяма част от народа беше вече подготвена за това събитие. Защото, на какво се дължи фактът – въпреки усърдните полицейски мерки – че от всичките 60 милиона статии срещу царизма, само една четвърт беше подложена на конфискация? Това се дължи на обстоятелството, че водещите агитатори стигнаха до един изключително важен извод, до нещо, което хората не искаха да видят. Но когато хора като тези агитатори ариманически осъзнаят нещо, тогава те могат да въздействат върху другите изключително силно. Те стигнаха до извода, че нещо, което е изразено с едни и същи думи, действа по абсолютно различен начин, в зависимост от това, дали го чуват полицейските служители с тяхното апаратно мислене, или го чуват хората от народа.
към текста >>
От тези 60
милион
а статии само 20-30 процента бяха иззети от полицията, така че преди рухването на царизма голяма част от народа беше вече подготвена за това събитие.
Вземете например начина, по който се водеше пропагандата именно в Русия, където през последните две десетилетия постепенно се стигна до рухването на царизма. Естествено, в тази окована и бичувана Русия не можеше да се води открита пропаганда. Всякакви пропагандни статии незабавно биха били конфискувани от полицията. Не можеше и да се говори. И въпреки това, за сравнително кратко време, от 1900 до 1904 година, в Русия излязоха около 60 милиона статии с антицаристко съдържание.
От тези 60 милиона статии само 20-30 процента бяха иззети от полицията, така че преди рухването на царизма голяма част от народа беше вече подготвена за това събитие.
Защото, на какво се дължи фактът – въпреки усърдните полицейски мерки – че от всичките 60 милиона статии срещу царизма, само една четвърт беше подложена на конфискация? Това се дължи на обстоятелството, че водещите агитатори стигнаха до един изключително важен извод, до нещо, което хората не искаха да видят. Но когато хора като тези агитатори ариманически осъзнаят нещо, тогава те могат да въздействат върху другите изключително силно. Те стигнаха до извода, че нещо, което е изразено с едни и същи думи, действа по абсолютно различен начин, в зависимост от това, дали го чуват полицейските служители с тяхното апаратно мислене, или го чуват хората от народа. Едно и също изречение, ако бъде казано както трябва, за полицейският служител ще прозвучи съвсем безобидно, докато при определени обстоятелства всред народа то ще раздвижи умовете в посока на социалистическите идеи.
към текста >>
Защото, на какво се дължи фактът – въпреки усърдните полицейски мерки – че от всичките 60
милион
а статии срещу царизма, само една четвърт беше подложена на конфискация?
Естествено, в тази окована и бичувана Русия не можеше да се води открита пропаганда. Всякакви пропагандни статии незабавно биха били конфискувани от полицията. Не можеше и да се говори. И въпреки това, за сравнително кратко време, от 1900 до 1904 година, в Русия излязоха около 60 милиона статии с антицаристко съдържание. От тези 60 милиона статии само 20-30 процента бяха иззети от полицията, така че преди рухването на царизма голяма част от народа беше вече подготвена за това събитие.
Защото, на какво се дължи фактът – въпреки усърдните полицейски мерки – че от всичките 60 милиона статии срещу царизма, само една четвърт беше подложена на конфискация?
Това се дължи на обстоятелството, че водещите агитатори стигнаха до един изключително важен извод, до нещо, което хората не искаха да видят. Но когато хора като тези агитатори ариманически осъзнаят нещо, тогава те могат да въздействат върху другите изключително силно. Те стигнаха до извода, че нещо, което е изразено с едни и същи думи, действа по абсолютно различен начин, в зависимост от това, дали го чуват полицейските служители с тяхното апаратно мислене, или го чуват хората от народа. Едно и също изречение, ако бъде казано както трябва, за полицейският служител ще прозвучи съвсем безобидно, докато при определени обстоятелства всред народа то ще раздвижи умовете в посока на социалистическите идеи. Впрочем, там се издаваха не такива статии, каквито сега четем в Швейцария, а се разпространяваха книги или брошури върху ботаниката, върху растенията, които поради самия начин на изложението просто трогваха душите, така че фактически през 1917 година Русия се оказа подготвена за революцията.
към текста >>
49.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Това са най-малко 10 до 12
милион
а в цивилизования свят, вероятно и повече, три пъти повече осакатените в различните страни, нашата цивилизация действително е стигнала блестящо високо!
Ние трябва да се научим да мислим обратно за отношението на човека към божествено-духовните светове, трябва да се научим да търсим в човека извора, от който се развиват силите, чрез които при него могат да дойдат едните или другите божествени същества. До този важен момент на развитието на човечеството сме стигнали вече. И това, което става външно, трябва да бъде разбрано днес като израз за един вътрешен процес, който може да бъде разбран само от гледна точка на духовнонаучното разбиране. Всеки човек днес има възможността, бих могъл да кажа, да наблюдава най-крайните устия на събитията. Достатъчно хора бяха убити през последните 4 до 5 години.
Това са най-малко 10 до 12 милиона в цивилизования свят, вероятно и повече, три пъти повече осакатените в различните страни, нашата цивилизация действително е стигнала блестящо високо!
Обаче това хората трябва да познаят като устията, а изворите трябва да се търсят в това, което става в човешките души при всяка опълчване против духовния свят, който иска да проникне във физическия свят и който иска да води човечеството в бъдещето. И всички неща трябва да бъдат разглеждани днес от тази гледна точка, т.е. да бъдат задълбочени, истински задълбочени. Днес можем да кажем, че някои неща, които са станали, може би биха били по-правилно изразени, ако бих ме променили гледните точки. Грубо изразено аз казвам сега нещо, което трябва да завърши съвсем актуално тази сказка, както нюансът на тези три сказки бе даден именно чрез приятното присъствие на известен брой английски приятели: днес можем да говорим за победители и победени.
към текста >>
50.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Едва ли означава много за хилядите, за
милион
ите хора в настоящето, когато те говорят за Коледния празник; защото те не знаят нищо за Христовото Същество в смисъла, който е толкова необходим на нашето време.
Ако в тази книга името на Христос беше задраскано и заменено с името на един Бог, общо взето малко познат, един Бог който контролира и прониква в човешкия живот точно както контролира и прониква в природата; ако името на Христос беше задраскано и заменено с името на Яхве от Стария Завет, тази книга щеше да бъде по-близо до истината отколкото е сега, и тогава щеше да има някакъв смисъл. Фактите са, че Адолф Харнак не знае нищо за истинското Христово Същество, че няма и най-бегла идея за истинското Същество на Христос, че почита универсален неопределен Бог и обозначава този универсален неопределен Бог с името Христос. А кой е Адолф Харнак? Адолф Харнак бе станал модерния богослов на кръговете, подготвили почвата за духовните наклонности на онези личности, за които говоря. Понеже вече не идва никакво истинско откровение за Христос от представителите на тези вероизповедания, ние не можем да намерим в събитията на днешния ден, сред хората свързани с тези събития, никакво разбиране за истинското откровение на Христос.
Едва ли означава много за хилядите, за милионите хора в настоящето, когато те говорят за Коледния празник; защото те не знаят нищо за Христовото Същество в смисъла, който е толкова необходим на нашето време.
Трябва да се вгледаме в тези неща ако желаем да разберем истинските причини за падението в съвременните събития, и в живота на човечеството вътре в тези събития. Често съм ви говорил тук за онова важно събитие, което се случи в последната третина на XIX век, събитието чрез което бе установена една специална връзка между Архангелската Сила, онова Същество което наричаме Архангел Михаил, и съдбата на човечеството. Напомнял съм ви, че от ноември 1879 год. Михаил е регент, така да се каже, на всички онези, които се опитват да дадат на хората целебните сили, необходими за техния здравословен прогрес. Скъпи приятели, днес ние знаем, че когато се посочва такава тема, посочването се отнася за две неща: първо за обективния факт, и второ за начина по който този обективен факт е свързан с онова, което хората желаят да приемат в своето съзнание, в своята воля.
към текста >>
51.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
От своя страна ариманическите Същества се борят срещу всяко духовно развитие, те пречат на човека да достигне до свой собствен стил, тласкат го към мащабно, но прагматично строителство, те изкушават човека с чудесата на техниката и с могъществото на индустрията; те непрекъснато му внушават: ти изобщо не трябва да цениш ръчния труд като средство за художествена изява, ти трябва да цениш само онези съвършени модели, които различните технологии възпроизвеждат в
милион
и и милиарди екземпляри.
И тогава официалната материалистическа наука изведнъж се оказва лишена от основание и вътрешен смисъл; оказва се лишена от реалните сили на Духа. Те вече не интересуват никого. По същия начин луциферическите Същества искат да превърнат изкуството в нещо безжизнено, те омагьосват човека с художествени форми, които не могат да служат на Духа. Те искат да имат около себе си един непрекъснат Ренесанс. Те изпълват човека с омраза срещу всеки нов стил, срещу всяка нова форма, която би могла да възникне в душата на съвременния човек; те биха искали да запазят предишните форми, понеже тези форми са заимствувани от свръхземния свят.
От своя страна ариманическите Същества се борят срещу всяко духовно развитие, те пречат на човека да достигне до свой собствен стил, тласкат го към мащабно, но прагматично строителство, те изкушават човека с чудесата на техниката и с могъществото на индустрията; те непрекъснато му внушават: ти изобщо не трябва да цениш ръчния труд като средство за художествена изява, ти трябва да цениш само онези съвършени модели, които различните технологии възпроизвеждат в милиони и милиарди екземпляри.
Да, Ариман може да проникне в много хора тъкмо чрез несметния брой на екземплярите, чрез тайната на числата. Днес човекът е в самия център на тази борба. И само ако той действително вникне в това, което може да се превърне за него в истински Христов дар: Едно ново и съобразено с днешната епоха антропософско духовно познание, само тогава той ще постигне равновесието между Луцифер и Ариман. Да, той трябва да се бори с Ариман, защото иначе веднага би паднал в примките на Луцифер. Човекът не трябва да живее в полусън и да се остави на Аримановите войнства, защото така би се оказал вплетен в студена и мъртва, механична космогония.
към текста >>
52.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
С
милион
ите и милиардите парни конски сили, цифрата на населението нараства до степен, каквото никоя друга култура не би вярвала никога, че е възможна.
Очевидно е, неговата умисъл тук е просто иронична. Но вижда се, че тя не е само иронична, когато по своя духовен начин, тя употребява думи, имащи едно малко архаично отекване. Това показва следният пасаж: Но тогава, заедно с национализма, идва изобретяването на парната машина, която прави революция във всичко и преобразява основно и напълно образа на икономиката. До тогава природата служеше; сега тя става роб, който човек е вкарал в робство, и подигравателно нейната работа се измерва в конски сили. От мускулната сила на негрите, наети в организираните предприятия се премина към органичните резерви на земната обвивка, където беше акумулирана, под формата на въглища, жизнената сила на цели хилядолетия; и днес погледът се обръща към неорганичната природа, където се вкарват в участие хидравлични те сили в помощ за въглищата.
С милионите и милиардите парни конски сили, цифрата на населението нараства до степен, каквото никоя друга култура не би вярвала никога, че е възможна.
Това нарастване е продукт на машината, която иска да бъде накарана да работи и да бъде управлявана и която заменя стократно силите на всеки индивид. Човешкият живот става много скъп, по причина на машината. Трудът става голя мата дума на етичното разсъждение. През ХVІІІ век той загуби във всички езици своя презрян смисъл. Ма шината работи и заставя човека да свързва труда си с нейната работа.
към текста >>
53.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Помислете само: на всеки
милион
хора – само един човек!
Няма нищо по-безнадеждно от теории на познанието издържани в съвременен стил. Огромното мнозинство съвременни учени въобще не ги е грижа за това, те го предоставят на философите. В тази област могат да се направят твърде своеобразни наблюдения. Веднъж ми се удаде да посетя, това беше в 1889-та година в Берлин, вече отдавна умрелият философ Едуард фон Хартман, и ние говорихме по теоретико-познавателни въпроси. В хода на разговора той каза: «Статии по теория на познанието изобщо не трябва да се печатат, най-много може да се размножават на пишеща машина или по някакъв подобен начин, защото в цяла Германия има не повече от 60 човека, които могат с разбиране да се занимават с епистемологични въпроси ».
Помислете само: на всеки милион хора – само един човек!
Разбира се, на всеки милион хора има повече от един учен човек, или, във всеки случай, повече или по-малко образован човек. Но по отношение теорията на познанието, на действителното и разбиране, Едуард фон Хартман е бил, вероятно, прав. Защото, с изключение на кандидатите, на които преди изпита в университетите им се налага бързо да прелистят дебелите философски справочници, едва ли ще се намерят много читатели на теоретико-познавателните съчинения, ако са написани в съвременен стил, изхождайки от сегашния начин на мислене. И тъй продължава и нататък, както се казва, през куп за грош. Занимават се с анатомия, зоология, биология, история и т.н., и при това съвсем не ги е грижа за това, дава ли се чрез тези науки познание за нещо реално, а продължават в коловоза нататък.
към текста >>
Разбира се, на всеки
милион
хора има повече от един учен човек, или, във всеки случай, повече или по-малко образован човек.
Огромното мнозинство съвременни учени въобще не ги е грижа за това, те го предоставят на философите. В тази област могат да се направят твърде своеобразни наблюдения. Веднъж ми се удаде да посетя, това беше в 1889-та година в Берлин, вече отдавна умрелият философ Едуард фон Хартман, и ние говорихме по теоретико-познавателни въпроси. В хода на разговора той каза: «Статии по теория на познанието изобщо не трябва да се печатат, най-много може да се размножават на пишеща машина или по някакъв подобен начин, защото в цяла Германия има не повече от 60 човека, които могат с разбиране да се занимават с епистемологични въпроси ». Помислете само: на всеки милион хора – само един човек!
Разбира се, на всеки милион хора има повече от един учен човек, или, във всеки случай, повече или по-малко образован човек.
Но по отношение теорията на познанието, на действителното и разбиране, Едуард фон Хартман е бил, вероятно, прав. Защото, с изключение на кандидатите, на които преди изпита в университетите им се налага бързо да прелистят дебелите философски справочници, едва ли ще се намерят много читатели на теоретико-познавателните съчинения, ако са написани в съвременен стил, изхождайки от сегашния начин на мислене. И тъй продължава и нататък, както се казва, през куп за грош. Занимават се с анатомия, зоология, биология, история и т.н., и при това съвсем не ги е грижа за това, дава ли се чрез тези науки познание за нещо реално, а продължават в коловоза нататък. Но човек трябва отчетливо да си изясни фундаменталния факт, че в мисленето, именно в абстрактното мислене, тъй като то, нали, е толкова светло и ясно, носи в себе си нещо във висша степен надземно, докато в земния живот той има около себе си само земно.
към текста >>
54.
Четвърта лекция, 1 Октомври 1923
GA_223 Годишният кръговрат
– Виждате ли, към областта на духовното богатство, на точното познание, принадлежи също и това да преценим всички онези фактори, които например според днешната геология са взели участие във възникването на Земята преди толкова
милион
а години.
Всички те също принадлежат на Земята, както ú принадлежат скалите и планинските кристали, и когато имам пред очите си една Земя, съставена от камъни, аз нямам нищо. Официалните естествени науки, включително и геологията, изобщо не стигат до реалността. Фактически нещата се свеждат до това, да напредваме в познанието не само логически, но и с усет за реалността. Днес хората казват: Явните заблуди на днешното образование не ни засягат много; леките противоречия също не ни засягат! Обаче най-лошото в днешните науки, в днешното познание настъпва тогава, когато привидно нямаме никакви противоречия!
– Виждате ли, към областта на духовното богатство, на точното познание, принадлежи също и това да преценим всички онези фактори, които например според днешната геология са взели участие във възникването на Земята преди толкова милиона години.
Впрочем тези изчисления допускат известни отклонения в подробностите. Някои геолози казват: Земята е възникнала преди 20 милиона години, други казват: 200 милиона години; макар че днес за мнозина разликата между 20 милиона и 200 милиона е нещо съвсем незначително. Въпреки различията, изчислителните методи на учените са такива, че ние можем да се отнасяме към тях с пълен респект. Те са прецизни, те са точни. Но какво става сега?
към текста >>
Някои геолози казват: Земята е възникнала преди 20
милион
а години, други казват: 200
милион
а години; макар че днес за мнозина разликата между 20
милион
а и 200
милион
а е нещо съвсем незначително.
Фактически нещата се свеждат до това, да напредваме в познанието не само логически, но и с усет за реалността. Днес хората казват: Явните заблуди на днешното образование не ни засягат много; леките противоречия също не ни засягат! Обаче най-лошото в днешните науки, в днешното познание настъпва тогава, когато привидно нямаме никакви противоречия! – Виждате ли, към областта на духовното богатство, на точното познание, принадлежи също и това да преценим всички онези фактори, които например според днешната геология са взели участие във възникването на Земята преди толкова милиона години. Впрочем тези изчисления допускат известни отклонения в подробностите.
Някои геолози казват: Земята е възникнала преди 20 милиона години, други казват: 200 милиона години; макар че днес за мнозина разликата между 20 милиона и 200 милиона е нещо съвсем незначително.
Въпреки различията, изчислителните методи на учените са такива, че ние можем да се отнасяме към тях с пълен респект. Те са прецизни, те са точни. Но какво става сега? Нека да вземем следния пример: Ето, днес аз започвам да изследвам човешкото сърце, и след един месец правя нови изследвания. Да предположим, че с помощта на много фина изследователска техника аз установявам някои изменения в това човешко сърце и сега аз зная точно как това човешко сърце се е променило в рамките на един месец.
към текста >>
Или с други думи: По отношение на човешкото сърце аз използвам същия метод, основаващ се на различните отлагания в земните пластове, който използват и геолозите, за да изчислят геологическите епохи състоящи се от
милион
и и
милион
и години.
Те са прецизни, те са точни. Но какво става сега? Нека да вземем следния пример: Ето, днес аз започвам да изследвам човешкото сърце, и след един месец правя нови изследвания. Да предположим, че с помощта на много фина изследователска техника аз установявам някои изменения в това човешко сърце и сега аз зная точно как това човешко сърце се е променило в рамките на един месец. После аз установявам какви са промените следващия месец, още по-следващия и т.н.
Или с други думи: По отношение на човешкото сърце аз използвам същия метод, основаващ се на различните отлагания в земните пластове, който използват и геолозите, за да изчислят геологическите епохи състоящи се от милиони и милиони години.
С оглед на малките, постепенни изменения геолозите изчисляват продължителността на епохите. Но как да интерпретирам аз моите резултати, които показват измененията в човешкото сърце? Сега аз мога да приложа същия метод на изчисление и да посоча как ще изглежда това човешко сърце примерно след 300 години. Изчислението ще бъде точно. Само че преди 300 години това сърце не е съществувало, нито пък ще съществува след 300 години.
към текста >>
Ето как днес остроумните и екзактни методи на изчисление дават основание на учените геолози да твърдят как е изглеждала Земята преди три
милион
а години, когато все още не е съществувал никакъв силур и т.н.
С оглед на малките, постепенни изменения геолозите изчисляват продължителността на епохите. Но как да интерпретирам аз моите резултати, които показват измененията в човешкото сърце? Сега аз мога да приложа същия метод на изчисление и да посоча как ще изглежда това човешко сърце примерно след 300 години. Изчислението ще бъде точно. Само че преди 300 години това сърце не е съществувало, нито пък ще съществува след 300 години.
Ето как днес остроумните и екзактни методи на изчисление дават основание на учените геолози да твърдят как е изглеждала Земята преди три милиона години, когато все още не е съществувал никакъв силур и т.н.
Изчислението може и да е вярно, обаче Земята все още не е била тук. По същия начин днес може да бъде предвидено – точно това правят физиците – как ще изглеждат различните субстанции след 20 милиона години. В това отношение американски изследователи са направили извънредно интересни предвиждания за това как примерно ще изглеждат белтъчините тогава, само че след 20 милиона години Земята, като небесно тяло, изобщо няма да съществува. Следователно, логическите методи и точността са най-опасното нещо, защото те не допускат противоречия. Ако методите са точни ние не бихме могли да оспорваме как е изглеждало сърцето преди 300 години, или как е изглеждала Земята преди 20 милиона години, но това, към което трябва да се стремим, е реалистичното мислене, реалистичния светоглед.
към текста >>
По същия начин днес може да бъде предвидено – точно това правят физиците – как ще изглеждат различните субстанции след 20
милион
а години.
Сега аз мога да приложа същия метод на изчисление и да посоча как ще изглежда това човешко сърце примерно след 300 години. Изчислението ще бъде точно. Само че преди 300 години това сърце не е съществувало, нито пък ще съществува след 300 години. Ето как днес остроумните и екзактни методи на изчисление дават основание на учените геолози да твърдят как е изглеждала Земята преди три милиона години, когато все още не е съществувал никакъв силур и т.н. Изчислението може и да е вярно, обаче Земята все още не е била тук.
По същия начин днес може да бъде предвидено – точно това правят физиците – как ще изглеждат различните субстанции след 20 милиона години.
В това отношение американски изследователи са направили извънредно интересни предвиждания за това как примерно ще изглеждат белтъчините тогава, само че след 20 милиона години Земята, като небесно тяло, изобщо няма да съществува. Следователно, логическите методи и точността са най-опасното нещо, защото те не допускат противоречия. Ако методите са точни ние не бихме могли да оспорваме как е изглеждало сърцето преди 300 години, или как е изглеждала Земята преди 20 милиона години, но това, към което трябва да се стремим, е реалистичното мислене, реалистичния светоглед. При всички области на Духовната наука нещата опират тъкмо до едно такова всестранно обхващане на действителността. А чрез методите, за които говорих вчера, чрез такива интимни методи, както показах вчера, ние можем да опознаем населението на Луната и на Сатурн, можем да опознаем не само отношението на Земята към нейните същества, но и отношенията на всяко мирово създание към Космоса.
към текста >>
В това отношение американски изследователи са направили извънредно интересни предвиждания за това как примерно ще изглеждат белтъчините тогава, само че след 20
милион
а години Земята, като небесно тяло, изобщо няма да съществува.
Изчислението ще бъде точно. Само че преди 300 години това сърце не е съществувало, нито пък ще съществува след 300 години. Ето как днес остроумните и екзактни методи на изчисление дават основание на учените геолози да твърдят как е изглеждала Земята преди три милиона години, когато все още не е съществувал никакъв силур и т.н. Изчислението може и да е вярно, обаче Земята все още не е била тук. По същия начин днес може да бъде предвидено – точно това правят физиците – как ще изглеждат различните субстанции след 20 милиона години.
В това отношение американски изследователи са направили извънредно интересни предвиждания за това как примерно ще изглеждат белтъчините тогава, само че след 20 милиона години Земята, като небесно тяло, изобщо няма да съществува.
Следователно, логическите методи и точността са най-опасното нещо, защото те не допускат противоречия. Ако методите са точни ние не бихме могли да оспорваме как е изглеждало сърцето преди 300 години, или как е изглеждала Земята преди 20 милиона години, но това, към което трябва да се стремим, е реалистичното мислене, реалистичния светоглед. При всички области на Духовната наука нещата опират тъкмо до едно такова всестранно обхващане на действителността. А чрез методите, за които говорих вчера, чрез такива интимни методи, както показах вчера, ние можем да опознаем населението на Луната и на Сатурн, можем да опознаем не само отношението на Земята към нейните същества, но и отношенията на всяко мирово създание към Космоса. Навсякъде в света материалните неща съдържат в себе си Духа, защото те са само неговият външен облик.
към текста >>
Ако методите са точни ние не бихме могли да оспорваме как е изглеждало сърцето преди 300 години, или как е изглеждала Земята преди 20
милион
а години, но това, към което трябва да се стремим, е реалистичното мислене, реалистичния светоглед.
Ето как днес остроумните и екзактни методи на изчисление дават основание на учените геолози да твърдят как е изглеждала Земята преди три милиона години, когато все още не е съществувал никакъв силур и т.н. Изчислението може и да е вярно, обаче Земята все още не е била тук. По същия начин днес може да бъде предвидено – точно това правят физиците – как ще изглеждат различните субстанции след 20 милиона години. В това отношение американски изследователи са направили извънредно интересни предвиждания за това как примерно ще изглеждат белтъчините тогава, само че след 20 милиона години Земята, като небесно тяло, изобщо няма да съществува. Следователно, логическите методи и точността са най-опасното нещо, защото те не допускат противоречия.
Ако методите са точни ние не бихме могли да оспорваме как е изглеждало сърцето преди 300 години, или как е изглеждала Земята преди 20 милиона години, но това, към което трябва да се стремим, е реалистичното мислене, реалистичния светоглед.
При всички области на Духовната наука нещата опират тъкмо до едно такова всестранно обхващане на действителността. А чрез методите, за които говорих вчера, чрез такива интимни методи, както показах вчера, ние можем да опознаем населението на Луната и на Сатурн, можем да опознаем не само отношението на Земята към нейните същества, но и отношенията на всяко мирово създание към Космоса. Навсякъде в света материалните неща съдържат в себе си Духа, защото те са само неговият външен облик. Навсякъде в сетивния свят имагинацията, инспирацията и интуицията откриват неговото духовно съдържание, обаче не го намират, така да се каже, в ясни и точни контури, а го намират в една непрекъсната подвижност, в един непрекъснат живот. И точно както това, което геологията твърди за камъните няма никаква реалност, и възникването на Земята е неотделимо от растенията, животните и физическите хора, така и Земята – ако искаме да я обхванем в нейната цялост – ние трябва да разглеждаме като външен физически израз на духовния свят.
към текста >>
55.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Ундините не чувствуват при това нищо неприятно, а когато тези
милион
и и
милион
и водни животни се разлагат в морето, преминава в разрушение, тогава морето се превръща за Ундините в нещо, което фосфоресцира и блести в една чудесна игра на цветовете.
Защото да вземем Ундините: Вие знаете може би, че да речем моряците, които пътуват много по моретата, откриват, че морето прави едно такова особено впечатление, по източното море през юли, август септември, по-нататък на запад вече през юни, и че тези хора казват: морето започва да цъфти. То покарва така да се каже; обаче то покарва от всичко, което се разлага в морето. Тук се проявява разлагането на морето. То предава на морето една особена миризма на гнило. Но всичко това е различно за Ундините.
Ундините не чувствуват при това нищо неприятно, а когато тези милиони и милиони водни животни се разлагат в морето, преминава в разрушение, тогава морето се превръща за Ундините в нещо, което фосфоресцира и блести в една чудесна игра на цветовете.
Всичко блести и блещука във всички възможни цветове. Особено за тях морето блещука вътрешно и външно в синкави, виолетови, зеленикави цветове. Цялото разлагане в морето се превръща в едно такова мъждукане, блещукане в по-тъмните цветове до зеленото. Обаче тези цветове са действителности за Ундините и ние виждаме тогава Ундините, как те приемат в себе си тези цветове в тази игра на морските цветове. Те стават такива, каквито са игрите на цветовете.
към текста >>
56.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Така чрез тази опитност на вживяване в
милион
ите очи на кристалите по Земята човек бива подготвян да почувства цялата вътрешна взаимовръзка на Земята с космоса, да я почувства в своята душа.
Но това не е всичко. Посредством полученото по този начин духовно-сетивно възприятие в душата възниква чувството, че точно както имагинативно се вживяваме в кристалния покров на Земята, така в този кристален покров се врастваме във всичко, което Земята изживява от космоса. По този начин разширяваме нашето битие в космоса, чувстваме се едно с космоса. И най-вече за имагинативния наблюдател се превръща в истина, дълбока истина, че това, което наричаме наше земно тяло с всички негови различни части, някога в хода на времето е било родено от космоса. Защото тогава връзката на Земята с космоса се появява най-интензивно пред душевния поглед.
Така чрез тази опитност на вживяване в милионите очи на кристалите по Земята човек бива подготвян да почувства цялата вътрешна взаимовръзка на Земята с космоса, да я почувства в своята душа.
По този начин обаче ние като хора чувстваме отново своята свързаност със Земята. Ще обясня това специално по-късно, защото този процес на раждане на Земята от космоса е станал, когато самият човек все още е бил примитивно същество, не физическо, а духовно същество. Обаче през това, през което Земята е преминала, след като е била родена от космоса, е преминал и самият човек в неговото собствено същество, съвместно със Земята. Земята някога е имала същото вътрешно родство с космоса, каквото има съвсем малкото, още неродено човешко същество с майчиното тяло. По-късно обаче детето става самостоятелно.
към текста >>
Дори този, който вече е придобил определено по-висше познание чрез имагинативно виждане, все още не познава себе си, тъй като преживявайки кварца и другите древни скали, се съединява с
милион
ите очи на Земята и така преживява чувства, възприема себе си в целия Космос.
Тук проникваме под повърхността на Земята. Но тук, когато се запознаваме с металното, стигаме до нещо много специално, до едно изцяло отделено от останалата Земя същество. Металите носят нещо независимо в самите себе си. Те са достъпни за обособено преживяване. И това преживяване има голямо, извънредно голямо значение за човека.
Дори този, който вече е придобил определено по-висше познание чрез имагинативно виждане, все още не познава себе си, тъй като преживявайки кварца и другите древни скали, се съединява с милионите очи на Земята и така преживява чувства, възприема себе си в целия Космос.
Но когато такъв човек прониква към вътрешността на Земята, първите импулси за такова преживяване могат да бъдат дадени чрез възприемане на чудните, дълбоки влияния в планинските мини. Ако обаче вече е получил тези импулси, той се нуждае само от духовно виждане, за да може навсякъде да проследява металното, дори и без да слиза в рудника. Но първото чувство, за което говоря, би трябвало или може да бъде придобито с особена интимност в рудниците, където се добиват метали. Дори миньорите - макар че понастоящем нещата вече не стоят така, както преди няколко десетилетия, - които вътрешно са се сраснали със своята професия, показват нещо, което можем да наречем дълбоко чувство за духовното в металите. Защото металите не само гледат околното космическо обкръжение, но и говорят.
към текста >>
Но би било погрешно да се мисли, че температурата на тези същества е била
милион
и градуси.
Ако бих използвал повече разказите на металите, които могат да бъдат чути, когато духовно се навлезе във вътрешността на Земята, би трябвало да добавя много подробности към написаното за периодите Сатурн, Слънце, Луна и др. Първото нещо например би било, че в онези форми на Сатурн, които намирате описани във «Въведение в тайната наука», се изявяват образувания, състоящи се от диференцирана топлина, мощни, гигантски топлинни образувания, които в течение на древния Сатурнов период са достигнали определена сгъстеност. Ако би могло да се случи така - разбира се, това е невъзможно, но нека да предположим, - че един земен човек срещне тези същества, той би могъл да ги почувства, би могъл да се докосне до тях. В определено време около средата на Сатурновия период тези същества не са били само духовни същества, а също са имали и физическо съществуване. И биха могли да се получат изгаряния, ако ги докоснеш.
Но би било погрешно да се мисли, че температурата на тези същества е била милиони градуси.
Не е било така, но те са имали такава вътрешна температура, че при съприкосновение с тях, би се появил мехур на кожата от изгарянето. След това може да се разкаже за Слънчевия период, когато в образуванията, описани във «Въведение в тайната наука» във връзка с този период, се появяват други същества, показващи чудни преобразувания, метаморфози. И при съзерцанието на тези метаморфозиращи същества човек получава впечатлението, че например метаморфозите, описани от класици като Овидий, имат нещо общо със съобщенията от металите; разбира се, има се предвид не пряка, непосредствена връзка. Със сигурност самият Овидий не е бил в състояние пряко да разбира езика на металите и това, което той описва в неговите «Метаморфози», не отговаря съвсем на впечатлението, което човек получава от металите. Но в известен смисъл те се извеждат от този източник.
към текста >>
57.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924
GA_233a Великденският празник
Ако проследим как столетия наред празничните обичаи и култовите свещенодействия на Великдена трогват и живо засягат
милион
и и
милион
и хора, ние неизбежно ще се видим принудени да насочим вниманието си към изключителните духовни стойности, които неусетно са били вложени в този Великденски празник, докато човечеството е напредвало в хода на своята история.
Дорнах, 19 април 1924 Голяма част от хората приемат Великденския празник като събитие, свързано от една страна с най-дълбоките чувства и трепети на човешката душа, а от друга с големите и застрашителни тайни на света и Космоса. Човек може да стигне до тази връзка между Великденския празник и космическите тайни дори и само по силата на обстоятелството, че Великденския празник е един т.н. „подвижен" празник, който ежегодно трябва да се определя според съответната констелация на звездите. Нашата задача през следващите дни ще бъде да обсъдим подробно и точно духовната същност на тези звездни констелации.
Ако проследим как столетия наред празничните обичаи и култовите свещенодействия на Великдена трогват и живо засягат милиони и милиони хора, ние неизбежно ще се видим принудени да насочим вниманието си към изключителните духовни стойности, които неусетно са били вложени в този Великденски празник, докато човечеството е напредвало в хода на своята история.
Още в първите столетия на християнството не веднага след неговото основаване, а именно в първите му столетия Великденът стана един от най-важните християнски празници, един християнски празник, свързан с основната мисъл, с основната идея на християнството, с импулса, който озари народите чрез факта на Възкресението Христово. Великденският празник е празник на Възкресението. Обаче в същото време Великденският празник сочи към епохи, които са много по-древни от християнството. Той неудържимо ни насочва и води към празниците в сезона на пролетното равноденствие, показващи родството си с християнския Великден поне що се отнася до годишното време; към празниците свързани с новият, пробуждащ се и експлозивно израстващ природен свят. Така ние заставаме в непосредствена близост до основната тема на предвидените четири великденски лекции: „Великденският празник като част от мистерийната история на човечеството".
към текста >>
58.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Представете си, че някой има едно огледало, което изглежда така /виж рис./, и бих могъл естествено вместо тези девет части да нарисувам сто, хиляда и
милион
и части.
Идвайки при интелигентните хора, Михаил можа да каже: - Тук отново намирам онова, което се изтръгна от моята власт и което управлявах по-рано. - Големият спор през Средновековието между ръководещите личности на Доминиканския орден и онези, които продължавайки азиатския александризъм достигнаха до Испания, каквито бяха Аверое и неговите последователи, се състоеше в това, че Аверое и неговите последователи, т.е. мохамеданските следаристотелци, казваха: - Интелигентността е нещо общо. - Те говореха само за една пан-интелигентност, а не за една отделна човешка интелигентност. Това, което е отделната човешка интелигентност, за Аверое беше само отражение в отделните човешки глави на онова, което в действителност съществува само като нещо всеобщо.
Представете си, че някой има едно огледало, което изглежда така /виж рис./, и бих могъл естествено вместо тези девет части да нарисувам сто, хиляда и милиони части.
Тук има един предмет, който се отразява. Така беше за Аверое, срещу когото Тома Аквински водеше жива борба. В преданието, което идваше от старата епоха на Михаил, умът, интелигентността беше за него една пан-интелигентност; отделните човешки глави я отразяваха и когато човешката глава вече не действаше, тогава всъщност не съществуваше никаква индивидуална интелигентност. Но какъв беше случаят? Онова, което Аверое си представяше, беше правилно до края на александровската епоха и беше един космично-човешки факт до края на онази епоха, Аверое беше запазил именно него.
към текста >>
59.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Защото днес
милион
и и повече хора са достатъчно умни за да станат антропософи.
Аз давам този пример, само като пример, понеже бих могъл да прибавя още много подобни примери. Това биха били личности от настоящето, при които човек има чувството, че в техния аз, те твърде малко са засегнати от живота. Те застават в живота като личности, които индивидуално слабо са засегнати от живота, а животът ги обгръща само външно. Когато животът им предлага повече тривиалности, те така свикват с тривиалното, доволни са от него, че нищо не разтърсва душата им. Ако става въпрос само за ума, за способността за разбиране - колко много хора биха станали днес антропософи!
Защото днес милиони и повече хора са достатъчно умни за да станат антропософи.
Това, което в нашата епоха пречи на хората да се доближат точно до антропософията, е следното: Душата възприема живота повърхностно, тя съвсем не се докосва до живота, оставя той така да си тече с неговата дълбочина с неговата повърхностност и баналност. От единия живот човек преминава в другия, може известно време да е училищен реформатор, след това през целия ден да стои в кафенето и да играе билярд. Такива неща се случват в нашия живот. Вижте, тук се поражда големият въпрос: Защо се случва това? - За многобройни души се показва, че до това се е дошло по забележителен начин.
към текста >>
60.
5. Пета лекция, 8 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
И той, примерно, не си казваше, че
милион
и кръвни телца циркулират в неговия организъм, а си казваше: Ето, сега пътищата на Меркурий и Марс се пресичат с пътищата на Слънцето и Луната.
Човекът усещаше своята душа разлята из целия Космос. Комбинирайки мислите, той търсеше не логическите закони, а пътищата на звездите и образите на съзвездията; именно звездите му показваха как отделните мисли се отнасят една към друга. Законите и образите на своето мислене той откриваше на небето. И после, когато се обръщаше към своите чувства, той срещаше не онези абстрактни чувства, за които говорим в нашата абстрактна епоха, а нещо конкретно, което свързваше в едно цяло вътрешното изживяване на дишането, вътрешното изживяване на кръвообращението и така нататък. Но по този начин човекът усещаше, че се движи не по Земната повърхност, а всред планетарното пространство.
И той, примерно, не си казваше, че милиони кръвни телца циркулират в неговия организъм, а си казваше: Ето, сега пътищата на Меркурий и Марс се пресичат с пътищата на Слънцето и Луната.
Да, тогавашният човек усещаше себе си като разлят из целия Космос. Но имаше и още нещо. Потъвайки в своите мисли, човекът усещаше, че пребивава по-скоро в пространството на неподвижните звезди, а потъвайки в своите чувства, той усещаше, че пребивава в сферата на подвижните планети. И само потъвайки в своята воля, той усещаше, че е здраво стъпил на Земята. Възприемайки Земните сили като отражение на космическите, човекът виждаше как силите на Юпитер, на Луната, на Венера, на Слънцето навлизат в Земята, в нейния твърд, течен и въздушен елемент и как тогава от този твърд, течен и въздушен елемент в човека се възпламеняват волевите импулси, също както от неподвижните звезди в човека се вливат мисловните импулси, а от планетарните движения в него се вливат чувствените импулси.
към текста >>
61.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 26 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Онези предци, живели преди
милион
и години на земята, са били много по-различни от днешния човек.
При човека обаче душата се намира долу, на физическия план. При човека тялото на усещането е само част от астралното тяло. Четвъртата част на човека е азът, който работи отвътре навън. Сега да се върнем малко по-назад във времето, в лемурийската епоха. Тогава настъпват много важни събития.
Онези предци, живели преди милиони години на земята, са били много по-различни от днешния човек.
Тогава откриваме на физическия земен план един вид по-висши животни, животни, от които нищо не е останало днес на земята, които са измрели отдавна. Те са били устроени много особено. Това, което са днес по-висши животни, са потомците на онези напълно различно устроени същества, но това са изостаналите потомци. Тези същества са предците на днешната физическа човешка природа. Те имат само физическо тяло, етерно тяло и тяло на усещането.
към текста >>
Ако един
милион
години по-рано е имало същества, които притежават физическо тяло, етерно тяло и тяло на усещането, те биха могли да почувстват тези носещи се горе азове.
Сякаш един трептящ облак прах се вдига над земята и горе го посреща един воден облак - така се свързват животинското тяло и човешката душа. Тялото на усещането на живеещото долу, на земята, животно, на онзи потомък на човека, има такова голямо развитие, че да може да приеме аза. Този аз се състои от душа на усещането (Empfindungs-seele), душа на разбирането (Verstandesseele) и душа на съзнанието (Bewusstseinsseele). Към тях се спуска невъзпри-емаемото за външните сетива азово тяло (Ich-Leib). Към него се развиват нагоре физическото тяло, етерното тяло и тялото на усещането.
Ако един милион години по-рано е имало същества, които притежават физическо тяло, етерно тяло и тяло на усещането, те биха могли да почувстват тези носещи се горе азове.
Но те би трябвало да кажат, че е невъзможна връзка с тях, защото тези носещи се горе души на усещането са още толкова фини и духовни, че не могат да се свържат с грубото тяло. Сега обаче душата горе е загрубяла, а тялото на усещането долу е станало по-фино. По този начин между двете вече е налице сродяване. Както сабята се вмъква в ножницата, така душата на усещането се вмъква в тялото на усещането. В този смисъл се разбират думите в Библията[2]: „Бог вдъхна дихание в човека и той стана жива душа.“
към текста >>
62.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Неговите вълшебни картини са въздействували /на/ върху
милион
и хора.
Това е едно ново творение и същевременно едно ново начало, защото поражда последствия. Ако днес имате добри мисли, те ще бъдат плодоносни за далечното бъдеще, защото душата Ви върви по своя път в духовния свят. Тялото Ви се връща към елементите и се разпада. Дори, ако всичко, чрез което мисълта е била породена, се разпадне, въздействията от мисълта остават. Нека да се върнем към примера за Микеланджело.
Неговите вълшебни картини са въздействували /на/ върху милиони хора.
Тези картини, обаче, един ден ще се разпаднат на прах и ще има бъдещи поколения, които никога няма да са виждали неговите картини. Но онова, което е живяло в душата на Микеланджело, преди картините му да получат израз, форма, онова, което първоначално е съществувало като нови творения в душата му, продължава да живее, остава и ще се прояви в бъдещи степени на развитие и ще му се даде форма. Знаете ли, защо облаци и звезди ни се явяват днес? Защото е имало Същества в предшествуващи ери, които са имали мисли за облаци и звезди. Това е числото ТРИ!
към текста >>
63.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Септември 16, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Ако бихме се върнали малко назад,
милион
и години в човешката еволюция, друга картина ще ни се представи.
Тези групови души първоначално са били в астралния свят, човек нарича четири аспекта, от които са произлезли човешки същества. Ако тези четири вида същества биха били сравнени с груповите души, които принадлежат на днешните животински видове, ще се види, че единия вид може да се сравни с лъвовете, другият с орела, третият с кравата и четвъртият вид на човека от древните времена, преди слизането на неговото Аз. Така във втората картина, в апокалиптичните животни лъв, орел, крава и човек ни е показано, един еволюционен етап на човечеството. Има и винаги ще има, докато съществува Земята, една групова душа за по-висшата проява на хора, която е символизирана от агнето в центъра на печата, мистичното Агне, знакът на Спасителя. Това групиране на петте групови души, четирите на човека, около великата групова душа, която все още принадлежи общо на всички хора, е представена във втория печат.
Ако бихме се върнали малко назад, милиони години в човешката еволюция, друга картина ще ни се представи.
Понастоящем хората са физически на Земята, но имало е време, когато онова, което се е скитало тук на Земята, не е било още в състояние да приюти напълно една човешка душа, защото тя е била в астралното поле. Още по-назад във времето, идваме до един период, когато душата е била в духовното поле, в Девакан. В бъдеще, когато душата ще се е прочистила на Земята, тя отново ще се възкачи до това високо поле. Нейният път се движи от духовното, през астрала, физическото поле и отново нагоре към духа. Това изглежда твърде дълго развитие на човешкото същество, но все пак е кратко сравнено с периода на еволюция, през която човечеството е минало на Сатурн и другите планети.
към текста >>
64.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Той много настойчиво разви своите схващания за социалния живот пред
милион
и и
милион
и хора.
Изобщо се пренебрегва обстоятелството, че всичко онова, казано от мен относно естествените науки, е напълно проверено, че е в пълно съгласие с учебниците по физиология и с това, което се преподава от катедрите по физиология. Обаче днешното човечество просто не знае, че едното може да бъде извлечено от другото. Ето защо днешните толкова прецизни естествени науки, които са напълно признати в антропософските среди, тези естествени науки – не поради това, което самите те твърдят, а поради начина, по който хората ги приемат – днес представляват една пречка. И аз бих казал, че тази пречка се проявява съвсем очевидно в развитието на съвременното човечество. Виждате ли, има един човек, чието име Ви е добре известно, Карл Маркс22.
Той много настойчиво разви своите схващания за социалния живот пред милиони и милиони хора.
И как разви той своите схващания? Тъй както следва да говори за социален живот един представител на естественонаучната епоха! Нека да си представим как трябва да говори един такъв представител. Ученият, естественикът има своите мисли в главата си, нали така? Към тях той не прибавя много; към тях той прибавя нещо само тогава, когато те трябва да бъдат потвърдени чрез микроскопа, чрез някакъв експеримент или някакво наблюдение.
към текста >>
Тогава би могло да се каже: Ако бихме преброили физическите хора на Земята, щяхме да получим приблизително 1500
милион
а души.
Той се присъединява толкова по-явно, колкото повече отиваме на Запад. Към това, което първоначално беше пригодено към земята, стопанството, в средните области се присъединява юридическия елемент, имащ отношение към търговията и занаятите. И в Запада все повече и повече нарастна това, което по-късно беше наречено “индустрия” наред с всичко друго, свързано с нея. Замислете се само какво означава появата на индустриалния елемент в еволюцията на човечеството. Днешните съотношения лесно могат да бъдат преизчислени спрямо онези, които са били налице примерно през 80-те години на миналия век.
Тогава би могло да се каже: Ако бихме преброили физическите хора на Земята, щяхме да получим приблизително 1500 милиона души.
Обаче това не е точният брой на Земното население. Това би бил точният брой на Земното население само ако бихме имали предвид по-старите времена, когато хората са вършили цялата работа с ръцете си или с онова, което е пряко свързано с ръцете, например орането с плуга, тегленето на коня и т.н. Обаче през 19. век в Земния свят навлезе едно съвсем ново население; имам предвид машините, които отнеха част от човешкия труд. И ако изчислим за 80-те години на миналия век каква част от човешкия труд беше поета от машините, ще установим, че Земното население е възлизало на 2000 милиона, 25% повече.
към текста >>
И ако изчислим за 80-те години на миналия век каква част от човешкия труд беше поета от машините, ще установим, че Земното население е възлизало на 2000
милион
а, 25% повече.
Тогава би могло да се каже: Ако бихме преброили физическите хора на Земята, щяхме да получим приблизително 1500 милиона души. Обаче това не е точният брой на Земното население. Това би бил точният брой на Земното население само ако бихме имали предвид по-старите времена, когато хората са вършили цялата работа с ръцете си или с онова, което е пряко свързано с ръцете, например орането с плуга, тегленето на коня и т.н. Обаче през 19. век в Земния свят навлезе едно съвсем ново население; имам предвид машините, които отнеха част от човешкия труд.
И ако изчислим за 80-те години на миналия век каква част от човешкия труд беше поета от машините, ще установим, че Земното население е възлизало на 2000 милиона, 25% повече.
Днес нещата стоят така – а преди войната това беше още по-вярно –, че ако преброим физическите хора на Земята, ще получим една напълно погрешна цифра. Ако изчисляваме според положения човешки труд ние трябва да имаме 500 милиона души повече. Всъщност към стария теократически и юридически поток се прибави един напълно нов елемент, един напълно нов поток и той далеч не приближи човека до външния свят, а по-скоро го насочи обратно към самия него. През Средновековието човекът беше така устроен, че една част от него, образно казано, изработваше или ключа за една ключалка, или самата ключалка. Това, което човекът вършеше, беше пряко свързано с него самия.
към текста >>
Ако изчисляваме според положения човешки труд ние трябва да имаме 500
милион
а души повече.
Това би бил точният брой на Земното население само ако бихме имали предвид по-старите времена, когато хората са вършили цялата работа с ръцете си или с онова, което е пряко свързано с ръцете, например орането с плуга, тегленето на коня и т.н. Обаче през 19. век в Земния свят навлезе едно съвсем ново население; имам предвид машините, които отнеха част от човешкия труд. И ако изчислим за 80-те години на миналия век каква част от човешкия труд беше поета от машините, ще установим, че Земното население е възлизало на 2000 милиона, 25% повече. Днес нещата стоят така – а преди войната това беше още по-вярно –, че ако преброим физическите хора на Земята, ще получим една напълно погрешна цифра.
Ако изчисляваме според положения човешки труд ние трябва да имаме 500 милиона души повече.
Всъщност към стария теократически и юридически поток се прибави един напълно нов елемент, един напълно нов поток и той далеч не приближи човека до външния свят, а по-скоро го насочи обратно към самия него. През Средновековието човекът беше така устроен, че една част от него, образно казано, изработваше или ключа за една ключалка, или самата ключалка. Това, което човекът вършеше, беше пряко свързано с него самия. Но по-късно, заставайки пред машината, щеше да му бъде напълно безразлично какво е неговото отношение към нея. По този начин той беше насочен по-скоро към самия себе си.
към текста >>
И разбирането, до което той стигна за
милион
и и
милион
и човешки същества, беше само чисто юридическо.
Защото отношенията взеха надмощие над хората. Те могат да мислят само теократически или юридически. Обаче животът поставяше своите нарастващи индустриално-стопански изисквания. Но мислите все още не можеха да проникнат там. Един човек какъвто беше Маркс, можеше да мисли само юридически.
И разбирането, до което той стигна за милиони и милиони човешки същества, беше само чисто юридическо.
Тъй че нека да обобщим: По този начин, редом с другите два потока, възникна и един трети поток, за който ще говорим в следващата лекция. Роди се пролетарският човек. Това, което се носи като тътен в пролетарския човек, живее под формата на определено становище за капитализма, за труда. Хората са принудени да поставят този въпрос. Едва сега еволюцията на човечеството става настояще.
към текста >>
65.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Какви бяха въпросите – впрочем те бяха поставени от по-висшите съсловия – в социалната област през последните столетия и какво научиха от тях
милион
ите пролетарии?
Ако погледът към социалната мизерия бъде насочен в правилната посока, ние ще доловим как хората казват “mea culpa”, как всеки човек казва “mea culpa”30. Защото макар и човекът да се чувствува като индивидуалност, това не изключва факта, че той е свързан с цялото човечество. В общочовешкото развитие никой няма правото да бъде индивидуалност, без в същото време да се чувствува като част от цялото човечество. Ето какъв е, бих казал, основният тон, който трябва да се носи от всяка една философия на свободата, която включва човека по съвсем друг начин в социалния ред. Сега въпросите стават съвсем други.
Какви бяха въпросите – впрочем те бяха поставени от по-висшите съсловия – в социалната област през последните столетия и какво научиха от тях милионите пролетарии?
Защо днес милиони работници са объркани от толкова много и различни възгледи? Защото работниците приеха погрешните учения от по-висшите съсловия; тези учения не бяха измислени от пролетариите. Хората казваха: Човекът е продукт на отношенията; каквито са социалните отношения наоколо, такива са и хората. Други казваха: Социалните отношения са такива, каквито ги правят хората. Всички тези учения са приблизително толкова умни, колкото умен е и въпросът: Е ли физическият човек продукт на своята глава или е продукт на своя стомах?
към текста >>
Защо днес
милион
и работници са объркани от толкова много и различни възгледи?
Защото макар и човекът да се чувствува като индивидуалност, това не изключва факта, че той е свързан с цялото човечество. В общочовешкото развитие никой няма правото да бъде индивидуалност, без в същото време да се чувствува като част от цялото човечество. Ето какъв е, бих казал, основният тон, който трябва да се носи от всяка една философия на свободата, която включва човека по съвсем друг начин в социалния ред. Сега въпросите стават съвсем други. Какви бяха въпросите – впрочем те бяха поставени от по-висшите съсловия – в социалната област през последните столетия и какво научиха от тях милионите пролетарии?
Защо днес милиони работници са объркани от толкова много и различни възгледи?
Защото работниците приеха погрешните учения от по-висшите съсловия; тези учения не бяха измислени от пролетариите. Хората казваха: Човекът е продукт на отношенията; каквито са социалните отношения наоколо, такива са и хората. Други казваха: Социалните отношения са такива, каквито ги правят хората. Всички тези учения са приблизително толкова умни, колкото умен е и въпросът: Е ли физическият човек продукт на своята глава или е продукт на своя стомах? Физическият човек не е продукт нито на своята глава, нито на своя стомах, а е продукт на непрекъснатото взаимодействие между главата и стомаха.
към текста >>
66.
2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Когато приемем това смътно понятие за материята, тогава ние можем да използуваме нашите изчислителни формули, тогава можем да внесем движението в тези изчислителни формули, тогава само, когато – бих могъл да кажа – имаме вътре във външния свят тази тъмна точица
милион
и и
милион
и пъти, тогава този външен свят на фактите става за нас обозрим, прозрачен.
Според него това са понятия за материята и за съзнанието. По-късно, в своята реч върху седемте мирови загадки, той прибави още пет такива. Дю Боа Реймонд казваше: обгръщайки с поглед фактите на природата, ние сме принудени да използуваме за тяхното систематическо, мислително проникване такива понятия, че накрая стигаме до материята. Обаче какво всъщност се намира там в пространството, когато говорим за материя, това ние никога не можем да изследваме по никакъв начин. Ние трябва просто да приемем понятието за материята като едно смътно понятие.
Когато приемем това смътно понятие за материята, тогава ние можем да използуваме нашите изчислителни формули, тогава можем да внесем движението в тези изчислителни формули, тогава само, когато – бих могъл да кажа – имаме вътре във външния свят тази тъмна точица милиони и милиони пъти, тогава този външен свят на фактите става за нас обозрим, прозрачен.
Обаче все пак трябва да приемем, че този материален свят е същият онзи свят, който изгражда телесно самите нас, който разгръща своята дейност в самите нас по телесен начин, така че благодарение на тази телесна дейност в нас се явява това, което накрая става усещане и съзнание. Ние стоим от една страна срещу света на фактите, който ни заставя да си построим понятието за материята, а от друга страна стои срещу самите нас, узнаваме за факта на съзнанието, наблюдаваме явленията на съзнанието, можем да предчувствуваме, че онова, което приемаме в материята, стои също на основата на това съзнание. Обаче как от тези движения на материята, как от тези безжизнени, мъртви движения се получава това, което е съзнание, що е най-простото усещане, това никога не ще можем да проникнем. Този е другият полюс на всички несигурности, на всички граници на познанието, съзнанието, даже вече и най-простото усещане. По отношение на двата въпроса: Що е материя?
към текста >>
67.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ако днес се вземат предвид само силите, действащи на Земята, стига се само до извода:
милион
и години назад всичко това е изглеждало на Земята иначе.
Някога веществото е било напълно живо. Ние не можем да твърдим, че скалните породи живеят и досега, но някога те са били живи. Те са представлявали съставна част от живота. И в тях още се запазва остатък, който ние с помощта на разни методи можем да извлечем оттам, позволявайки на същото това вещество да служи като лекарство. В това се състои отговорът на въпроса, може ли да има живот в камъните.
Ако днес се вземат предвид само силите, действащи на Земята, стига се само до извода: милиони години назад всичко това е изглеждало на Земята иначе.
Небесното пространство при дадения подход не се отчита. Неотдавна вече ви казах: ако се има предвид това, което идва от страна на небето, от страна на мировото пространство, няма да се налага да оперираме с такива огромни числа години (тоест милиони години). В този случай бихме дошли до това, че някога тук, в нашия регион, всичко още е било във вледенено състояние, всичко е било покрито с лед, в Азия вече е съществувала велика цивилизация, дълбоката мъдрост още е живеела тогава сред хората. Бихме стигнали до разбирането, че нашият земен живот в известен смисъл зависи от живота навън, в мировото пространство. Можем да кажем така: още преди пет, шест или седем хиляди години Земята с нейните скални породи се е намирала в съвършено различно състояние от това днес; впрочем тези различия малко са се проявявали външно и са носили вътрешен характер.
към текста >>
Неотдавна вече ви казах: ако се има предвид това, което идва от страна на небето, от страна на мировото пространство, няма да се налага да оперираме с такива огромни числа години (тоест
милион
и години).
Те са представлявали съставна част от живота. И в тях още се запазва остатък, който ние с помощта на разни методи можем да извлечем оттам, позволявайки на същото това вещество да служи като лекарство. В това се състои отговорът на въпроса, може ли да има живот в камъните. Ако днес се вземат предвид само силите, действащи на Земята, стига се само до извода: милиони години назад всичко това е изглеждало на Земята иначе. Небесното пространство при дадения подход не се отчита.
Неотдавна вече ви казах: ако се има предвид това, което идва от страна на небето, от страна на мировото пространство, няма да се налага да оперираме с такива огромни числа години (тоест милиони години).
В този случай бихме дошли до това, че някога тук, в нашия регион, всичко още е било във вледенено състояние, всичко е било покрито с лед, в Азия вече е съществувала велика цивилизация, дълбоката мъдрост още е живеела тогава сред хората. Бихме стигнали до разбирането, че нашият земен живот в известен смисъл зависи от живота навън, в мировото пространство. Можем да кажем така: още преди пет, шест или седем хиляди години Земята с нейните скални породи се е намирала в съвършено различно състояние от това днес; впрочем тези различия малко са се проявявали външно и са носили вътрешен характер. Ако се върнем назад все по-далеч и по-далеч, ще се доближим до мекото състояние на Земята. Ако искаме да имаме предвид влиянието на мировото пространство, трябва по правилен начин да водим наблюдение на това мирово пространство.
към текста >>
68.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ако в течение на дълго време - това може да са хиляди или
милион
и години -то остава под земята, в какво се превръща?
Но с течение на времето то набира в себе си колкото се може повече светлина. Ако възможността да набира светлина се прекрати, то (такова тяло), бидейки изнесено на светлина, ни се струва черно. Да вземем дървото. Отначало то стои на повърхността на Земята, подложено е на действието на светлината, при това поглъща много светлина, поглъща много топлина. Това става дотогава, докато то не попадне под земята.
Ако в течение на дълго време - това може да са хиляди или милиони години -то остава под земята, в какво се превръща?
В черни въглища! Въглищата са черни, защото те са били дърво, поемащо светлина и топлина. Те не ги отдават, ако не ги унищожиш. Ако горим въглища, те отдават светлина и топлина. Ако просто ги оставим да стоят на въздух, те нищо няма да отдадат.
към текста >>
69.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Разстоянието е двадесет
милион
а мили - една миля е равна на седем и половина километра.
И силата. която живее тук, в цианкалия, стремящ се да се образува, тази сила, която живее тук, свързва човека на Земята със Слънцето. Така това, което живее в синилната киселина, постоянно се издига от човека към Слънцето; аз имам връзка със Слънцето и тази сила, която живее в мен за противодействие на образуването на цианкалий, който постоянно иска да се образува в моето тяло - тази сила се издига от Земята до самото Слънце. Ако тук е Земята, а тук - Слънцето - трябваше да ги нарисувам по-големи, - от човека към Слънцето постоянно се издига такъв поток от цианкалий, а от Слънцето потокът отново се връща назад. От човека към Слънцето тече този фин, разсеян цианкалий, а от Слънцето приижда обратно това, което то прави от този разсеян цианкалий.
Разстоянието е двадесет милиона мили - една миля е равна на седем и половина километра.
Ако сега на Слънцето се запали светлина, ние бихме я видели доста по-късно, тъй като на светлината й трябва време, за да пристигне. Така че с едно небесно тяло, толкова отдалечено от нас, ние сме свързани благодарение на това, че от нас изтича сила, постоянно стремяща се към образуване на цианкалий. Именно в костите ни постоянно се намира нещо като огнище на цианкалий, нещо като извор на цианкалий. Ако го нямаше, тогава ние бихме били доста своеобразни хора на Земята. Ако нямахме тази връзка със Слънцето, ние, оставайки неподвижни и взирайки се в Слънцето, бихме казвали: това е небесно тяло, което няма отношение към нас.
към текста >>
А иначе човек гледа нагоре към звездите през своя телескоп, само изчислява, но не знае, че например между всяка частичка желязо,
милион
и от които циркулират, плуват в нашата кръв, между всяка частичка желязо в нашата кръв и всичко това, което става на Луната, съществува вътрешна връзка.
Това е нещо, което предизвиква не само изкуствено създадено религиозно настроение, а истинско религиозно настроение; човек знае: аз принадлежа на Вселената и това, което правя, постоянно влияе върху Вселената. Хората съвсем забравят за това; те съвсем не знаят, че азотът, намиращ се в обкръжаващата ги среда, е създаден от Слънцето; кислородът, намиращ се в обкръжаващата ги среда, е създаден от Луната. Ето защо днес всъщност истинска наука вече няма. Няма вече никаква истинска наука! Истинската наука взема за помощници другите небесни тела.
А иначе човек гледа нагоре към звездите през своя телескоп, само изчислява, но не знае, че например между всяка частичка желязо, милиони от които циркулират, плуват в нашата кръв, между всяка частичка желязо в нашата кръв и всичко това, което става на Луната, съществува вътрешна връзка.
Така например анемичната млада девойка не може да установи правилно отношение към Луната и поради това съвсем отпада от мировата връзка. Поради това такава млада анемична девойка може да изгуби памет и всичко, което функционално се отнася към главата; поради това не възниква живото взаимодействие, което, както ви разказвах, трябва да възникне между желязото и въглеродния двуокис. Всичко това не става при анемичната млада девойка: главата се опустошава от мисли. Но на свой ред, ако човек не е в състояние по-правилен начин да се бори с това, което като цианкалий иска да се появи в тялото му, в костите му се отлага твърде много варовик; костите стават чупливи, и малко по малко варовикът прониква в кръвоносните съдове; всичко в човека става чупливо, крехко. Човек не може повече да развива правилно отношение към Слънцето.
към текста >>
70.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
В началото на празнуването на Пасха материализмът все още е вярвал, че има
милион
и звезди, които влияят върху човека.
материализъм вече е имало, макар и материализмът от това време най-малкото е поглеждал към света. Той още не бил този «материализъм на дъждовния червей», когато човек гледа само Земята. Названието «материализъм на дъждовния червей» е предложено по причината, че дъждовните червеи винаги се намират под земята и в най-добрия случай изпълзяват отгоре само по време на дъжд. Именно така стои работата със съвременните хора. Съвременните хора вече не разглеждат нищо друго освен намиращото се на Земята.
В началото на празнуването на Пасха материализмът все още е вярвал, че има милиони звезди, които влияят върху човека.
Но и това е било забравено към XVI столетие. Така празникът Пасха е бил пренесен през пролетта. Преходът към пролетта се е обусловил и от факта, че при християните е съществувала тенденция съвсем да се изкоренят от света всички древни истини. Това вече съм ви казвал, говорейки за Мистерията на Голгота. Всъщност древните истини са се стремили да ги изкоренят от света.
към текста >>
71.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
Това са толкова и толкова - двадесет и четири
милион
а души, събрани накуп в Западна Европа.
Но ако ние се върнем назад в развитието на човечеството, намираме земното население разделено на най-различни народи. Както в природните явления живее духовно начало, така и в народите живее духовно начало. Във всеки народ присъства водещ народностен дух. Затова в моята «Теософия» аз казах: народностният дух - това не е просто абстракция! Защото какво се явява днес за материалиста френският народ?
Това са толкова и толкова - двадесет и четири милиона души, събрани накуп в Западна Европа.
И след това, възприемайки всичко съвсем абстрактно, се изследват отличителните качества на този народ. Но нещата не стоят така! Както при растенията съществува зародиш, точно така и при духовното начало на народа съществува нещо подобно на зародиш, който се развива. В целия народ живее напълно реален дух. Рис. 14
към текста >>
72.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида
GA_354 Сътворението на света и човека
И когато виждаме нещо подобно на Алпите, не можем да не разберем, че станалото там не е могло да се точи
милион
и години, а е трябвало да се разиграе в относително кратки срокове.
Именно в Северния ледовит океан, където Сибир е най-близо до Северния полюс, са били тези животни и те и днес се намират там - толкова пресни, сякаш вчера са ги хванали великани и са ги сложили в леда за съхранение! Тук мога да кажа: днес тези животни вече ги няма; това са много древни животни. Съвсем невъзможно е тези животни бавно да са се покрили с лед, защото те са се запазили изцяло до наши дни. Това е могло да стане само в случаи, ако изведнъж, когато тези животни още са били живи, е станала гигантска водна катастрофа, водата е замръзнала в района на Северния полюс и веднага е обхванала тези животни. От това е видно, че в предишните епохи на Земята е станало нещо във висша степен екстраординерно, станало е нещо, което по никакъв начин не може да се сравни със сегашното състояние.
И когато виждаме нещо подобно на Алпите, не можем да не разберем, че станалото там не е могло да се точи милиони години, а е трябвало да се разиграе в относително кратки срокове.
Следователно на Земята всичко е трябвало бурно да клокочи, бурно да живее - трябвало е да става нещо подобно на това, което става в стомаха ни, когато сме се нахранили и започваме да храносмиламе. Но това може да става само в нещо живо. Земята би трябвало някога да е била жива. И силите, които тогава ги е имало в Земята, все още са останали. Тук са се намирали огромни, недодялани животни.
към текста >>
73.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела
GA_354 Сътворението на света и човека
Но тогава сметките показали по-щастливо развитие на събитията, тъй като било пресметнато, че ако кометата премине покрай Земята, въпреки това тя ще остане отдалечена от нея на разстояние тринадесет
милион
а мили.
Следователно изчисленията били правилни, но не е имало никакви особени причини за страх. Но да погледнем сега ето какво. През 1832 г. тази история започнала да взема опасен обрат, тъй като тогава отново пресметнали, че комета - кометата Биела - ще пресече орбитата на Земята и ще мине съвсем близо до Земята. При това не някакъв дребосък, както това станало по-рано, а такава, че би подействала доста по-разрушително.
Но тогава сметките показали по-щастливо развитие на събитията, тъй като било пресметнато, че ако кометата премине покрай Земята, въпреки това тя ще остане отдалечена от нея на разстояние тринадесет милиона мили.
Все пак е нещо, нали? Така че този път не почнали да се боят, че тя ще се сблъска със Земята и ще я разруши. Но все пак хората тогава страшно се опасявали, че такива небесни тела притежават сила на привличане; опасявали се, няма ли кометата със своята сила на привличане да предизвика силно цунами в морето и т. н. Нищо особено не станало; имало е някакво общо безпокойство в природата, но нищо особено. Кометата все пак преминала на разстояние тринадесет милиона мили, което е сравнимо с разстоянието до Слънцето, така че Земята останала невредима.
към текста >>
Кометата все пак преминала на разстояние тринадесет
милион
а мили, което е сравнимо с разстоянието до Слънцето, така че Земята останала невредима.
Но тогава сметките показали по-щастливо развитие на събитията, тъй като било пресметнато, че ако кометата премине покрай Земята, въпреки това тя ще остане отдалечена от нея на разстояние тринадесет милиона мили. Все пак е нещо, нали? Така че този път не почнали да се боят, че тя ще се сблъска със Земята и ще я разруши. Но все пак хората тогава страшно се опасявали, че такива небесни тела притежават сила на привличане; опасявали се, няма ли кометата със своята сила на привличане да предизвика силно цунами в морето и т. н. Нищо особено не станало; имало е някакво общо безпокойство в природата, но нищо особено.
Кометата все пак преминала на разстояние тринадесет милиона мили, което е сравнимо с разстоянието до Слънцето, така че Земята останала невредима.
Когато бях малко момче, през 1872 г. живеех с моите родители на малка железопътна гара; тогава от всички страни получавахме писма за края на света, защото тази комета трябваше да се завърне. Някои комети винаги се връщат и тази комета трябваше да се върне. Сега тя трябваше да премине по-близо; орбитата й беше такава, че събитието ставаше още по-опасно. Кометата беше идвала отново през 1845/46 г.
към текста >>
кометата, която по-късно се разсеяла, минала покрай Земята на разстояние тринадесет
милион
а мили, но тя се приближавала все повече.
В Париж още през 1773 г. поповете също са получили много пари, тъй като хората са искали колкото се може по-скоро да се избавят от своите грехове. Тогава, впрочем, се е появила една доста разумна книга на астронома Литроу[6]. На него му се удало да пресметне нещо, достойно за внимание. Той изчислил: през 1832 г.
кометата, която по-късно се разсеяла, минала покрай Земята на разстояние тринадесет милиона мили, но тя се приближавала все повече.
По-рано тя преминавала съвсем далеч. Всеки път, при своето завръщане тя преминава все по-близо и по-близо до Земята. Литроу правилно пресметнал как стои работата. Виждате ли, опасността от сблъсък на комета със Земята по сметките на тези хора се е падала тогава за септември 1872 г. Ако към това време кометата беше достигнала точката, до която тя достигна едва на 27 ноември 1872 г., цялата тази история не би се ограничила само с падането на метеоритен дъжд, а би било доста по-зле.
към текста >>
НАГОРЕ