Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
99
резултата от
53
текста в изречения в които се съдържат търсените думи : '
Месо
'.
1.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Забележително беше, когато хората откриха, че растенията могат да ядат, че те могат да приемат вътре в себе си даже животни, че са
месо
ядци!
В 1804 година Зиденхам Едвардс откри чудното устройство на растението мухоловка, което има върху своите листа определени косми. Когато едно насекомо идва в близост с листа, така че става известно докосване с космите, то бива хванато от листа и изядено и храносмляно.
Забележително беше, когато хората откриха, че растенията могат да ядат, че те могат да приемат вътре в себе си даже животни, че са месоядци!
Но те не можеха да направят нищо смислено с това, защото това откритие е било винаги забравяно и отново намерено, така от Нутал в 1814 година, от Куртис в 1834 година, от Линдлей в 1848 година и от Оудеманс в 1859 година. Петима учени са намерили последователно едно и също нещо! По-нататък науката не можа да направи нищо от това, освен да заставят един такъв учен като Шлайден, който има големи заслуги в изследването на растителния свят, да каже, че учените трябва да се пазят да не изпаднат в мистични настроения, като преписват на растенията душа! Но и днес хората на науката са готови да приписват на отделното растение както например на мухоловката душа, което обаче би било суеверие, както когато бихме преписали душа на окото. Именно хора като Раул Франсе например са взели такива неща в съвършено външен смисъл и са казали: Тук ние виждаме нещо душевно, което се проявява аналогично на душевното у животните!
към текста >>
2.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
След това се е скитал към Близкия Изток, именно Южна
Месо
потамия и в Североизточна Арабия /откъдето произтича и името "Сарацин"/ и по времето на Нерва, той обявява своето дуалистично учение и става предшественик на Мани.
Според писаното от гореспоменатите църковни отци, Мани не е бил в личен контакт с Теребинтус, а е пристигнал като 7-годишно момче в дома на вдовицата, в чието притежание са били писанията на вече починалия Теребинтус. Хронологията следователно съвпада много добре и Скитианус и Теребинтус-буда могат да бъдат считани за исторически личности; само Бауер твърди, че Скитианус и Теребинтус-Буда са идентични, което може да е така, тъй като Мани, както е казано по-горе, никога не е бил в личен контакт с никой от тях. Ала остава въпросът: Кой е бил Скитианус и откъде той получава своето дуалистично учение? Alta Achelai специално твърди, че той е бил скит от Скития и все пак в повечето случаи той е бил наричан Сарацин. Ние обясняваме това противоречие по следния начин: Той е бил роден в някоя североизточна провинция на Партия, която в по-късни времена придобива общото име Скития.
След това се е скитал към Близкия Изток, именно Южна Месопотамия и в Североизточна Арабия /откъдето произтича и името "Сарацин"/ и по времето на Нерва, той обявява своето дуалистично учение и става предшественик на Мани.
Бауер продължава същото. Ел, Хазаи, или Елхазаи, или Ерлказаи /основател на сектата на сассабирите или сабианите, споменати в Корана – или още наричани мандеаните/ също са дошли от Североизточна Партия и обявява своето дуалистично учение в същата област и по същото време както Скитианус, също в известно отношение е бил предшественик на Мани, както това е показано по-горе. Не изглежда ли също така разумно да се предполага, че Скитианус, който е бил наричан така според рожденото си място, е идентичен на Елхазаи от Ен-Надим, Елхазаи от Псевдо-Ориген и Елказаи от Епифаниус и Теодоритус?
към текста >>
3.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Месо
ядните са хищни животни, чиито храносмилателни органи и зъби са подходящи за ядене на
месо
.
Когато днес хората искат да обосноват защо смесеното хранене следва да бъде правилното за хората, аргументират, че тревопасните са преживни животни, имат особено изграден стомах и съответните храносмилателни органи.
Месоядните са хищни животни, чиито храносмилателни органи и зъби са подходящи за ядене на месо.
към текста >>
Ако човекът премине само към растителна храна, органите, съответстващи повече на
месо
ядството, ще закърнеят и ще се развият органи, необходими за растителната храна.
Човешките зъби и храносмилателни органи са нещо средно между тези на преживните и хищните животни. Затова самата природа насочва хората към смесена храна. Но всичко в света е именно в движение, в растеж и промяна. Касае се за това, не как изглежда човекът днес, а как може да изглежда другояче.
Ако човекът премине само към растителна храна, органите, съответстващи повече на месоядството, ще закърнеят и ще се развият органи, необходими за растителната храна.
Трябва да се вземе под внимание как е било някога и как може да стане в бъдеще. Не даваме правилната храна на човека, когато се съобразяваме със сегашното му развитие, а едва когато вземем под внимание неговото вътрешно бъдещо развитие. Чрез статистики и външни факти обхващате само външния статус, но не обхващате насоката, в която човекът трябва да се движи. Светът трябва да се разглежда също и в развитие.
към текста >>
4.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Не когато например касапинът заколва телето, или човекът се храни с
месо
то на животните, не в нормалното протичане на живота, там това не става.
Навсякъде, където се докосват различните природни царства, съществува възможността да се проявят определени същества. Например в Земята, където се докосват скалите с металните жили, се намират особени същества. При изворите, където мъхът покрива камъните и с това растителното царство докосва минералното царство, също се намират такива същества. Определени същества се въплъщават в цветчето, където животно и растение се докосват при контакта на пчелата с цветовете и там, където човекът влиза във връзка с животинското царство. Не става въпрос за обикновеното докосване.
Не когато например касапинът заколва телето, или човекът се храни с месото на животните, не в нормалното протичане на живота, там това не става.
Съществата се въплъщават там, където в извъннормалното протичане, както при пчелите и цветето, природните царства се докосват като чрез излишък на живот. Такива същества се въплъщават особено там, където човешката душевност и човешкият интелект са свързани с чувствата на човека към животните, както например при овчаря и овцете.
към текста >>
5.
6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Усещане за болка настъпва само когато откъснете цветето с корена, това е подобно на това да откъснете от тялото на някое животно парче
месо
.
Но отделното астрално тяло принадлежи към физическото и етерното, които лежат в леглото. Към всяко отделно растение не принадлежи астрално тяло, а цялата земя има астрално тяло и вие трябва да разглеждате отделните растения като повити, като включени в това общо астрално тяло на земята. Вярно е, че когато нараните едно отделно растение, или причините нещо на едно отделно растение, то не го усеща, а земята като цяло го чувства в общото астрално тяло. Вече съм ви обръщал внимание върху това, че виждащият знае: когато откъснете цвете, когато вземете семето на едно цвете и когато мелите зърното през есента, то това е все едно да вземете млякото на кравата, или телето и да го изпие. За астралното тяло на земята това е едно приятно усещане.
Усещане за болка настъпва само когато откъснете цветето с корена, това е подобно на това да откъснете от тялото на някое животно парче месо.
Трябва да сте наясно за това, че за земята също съществуват състояния подобни на спящото и будното, че това не се отнася само за растенията. Отделното растение познава само това състояние на съзнанието, което и вие имате, когато физическото и етерното ви тела лежат в леглото. Между тези две състояния на спане и будуване, съществува и едно трето, което е малко известно на съвременните хора. Това е състоянието, от което само като един последен спомен, атавизъм, наследство ни е останал изпълненият със сънища сън, в което спящото състояние се изпълва с най-разнообразни символични картини, които често сме описвали. По-голямата част от животинския свят има такова съзнание.
към текста >>
6.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Според това, какъв род същества действат на нашите животни и растения,
месо
то на тези животни и храната приготвена от растенията, бивайки превърната в хранителни сокове, ще внедри в тялото на човека добродетели или пороци.
Там те се явяват като личности за ясновидската способност на възприемане и имат своя израз, свое откровение тук във физическия живот, в човешкия хранителен сок, в хилуса, колкото и странно да ни изглежда това. В този хранителен сок, пронизващ човешкото тяло, живеят тези същества, които имат за своя истинска родина деваканичното ниво, и доколкото те приемат за себе си физическо тяло, имат свой физически живот на Венера. И тъй като Венера по смисъла на своите сили е свързана е с цялата наша земна растителност и с всичко изобщо което живее на нашата Земя, то ще ви стане ясно, каква връзка съществува между това, с какво човек се храни, и това, какъв става човек благодарение на това хранене. Това изобщо не е безразлично. Във всички растения и, разбира се, също и в животните живеят влиянията на съществата на Венера, като от една страна, добрите, меките, кротките, а от друга страна – тези неукротими същества на Венера, които, както ви бях описал, жадуват за грабежи и враждуват един с друг.
Според това, какъв род същества действат на нашите животни и растения, месото на тези животни и храната приготвена от растенията, бивайки превърната в хранителни сокове, ще внедри в тялото на човека добродетели или пороци.
към текста >>
7.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Но вие ще намерите за достатъчно отвратително, когато ви се казва, че начинаещият в черната магия е заставен да реже и боде в живо
месо
; не така, както вивисекторът реже това е също нещо представляващо достатъчно зло но самата вивисекция (режете в живо същество при опити на учените) се преодолява в самите хора практикуващи вивисекцията, когато минавайки през Кама-Лока те сами изпитват болките причинени на техните жертви и затова в бъдеще се отказват от вивисекцията.
Едвам когато ще се започне с това, че човекът ще е минал вече букваря на черната магия, тогава той ще се намира в опасния път към бездната; а този буквар на черната магия се състои в това, че онзи човек, който става ученик на черния маг, е заставен да унищожава живота напълно съзнателно, да прибавя колкото е възможно повече болка и страдание на живота при убиването и да намира удоволствие в това прибавяне на страданието. Когато е налице намерението да се боде и реже в едно живо същество с намерението да се изпита удоволствие, блаженство при това причиняване на страдание, в това се състои букварят на черната магия. Това, което надхвърля вече такава практика, за него не може да се говори.
Но вие ще намерите за достатъчно отвратително, когато ви се казва, че начинаещият в черната магия е заставен да реже и боде в живо месо; не така, както вивисекторът реже това е също нещо представляващо достатъчно зло но самата вивисекция (режете в живо същество при опити на учените) се преодолява в самите хора практикуващи вивисекцията, когато минавайки през Кама-Лока те сами изпитват болките причинени на техните жертви и затова в бъдеще се отказват от вивисекцията.
Но които реже систематично в живо същество и от това изпитва удоволствие, той тръгва по наклонената плоскост на черната магия и чрез това за него се дава възможност да идва все по-близо и по-близо до звяра с двата рога. Това същество, което описахме като звяр с два рога, ние трябва да си го представим така, че като съблазняващо съществото е от съвършено друго естество в сравнение с човека. То произхожда от други епохи на света, приело е в себе си наклонностите на другите епохи на света и ще изпитва дълбоко задоволство, когато се натъкне на същества, каквито ще бъдат тези зли човешки същества, които вътрешно са се опълчили против приемането на това, което може да се излее като добро на Земята.
към текста >>
8.
5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ако едно астрално тяло би се прибавило към едно растение, така както то съществува днес в природата, това астрално тяло не би само обгърнало растението в неговата горна част, но би проникнало в него и тогава би трябвало да се яви нещо подобно на
месо
то на животното; и би се получило едно друго преобразуване, ако освен това би се прибавил един Аз, който би проникнал растението.
Защото така, както ние го виждаме във физическия свят, растението е съставено само от физическо и етерно тяло; то няма нито астрално тяло, нито Аз; това именно го различава от животното и човека. Защото астралното тяло се явява заедно с животното, а Азът с човека. И така, ако през време на съня човекът прилича на растение, това значи, че той се състои тогава само от физическо тяло и етерно тяло. Въпреки това, даже и спящият човек е нещо повече от едно растение, защото в течение на развитието към своите физическо и етерно тела той е придобил и едно астрално тяло, носител на неговите радости и страдания, на желанията, инстинктите, страстите, а също така и един Аз. Но винаги, когато към по-нисшите елементи се прибави един по-висш елемент, самите по-нисши елементи биват преобразени.
Ако едно астрално тяло би се прибавило към едно растение, така както то съществува днес в природата, това астрално тяло не би само обгърнало растението в неговата горна част, но би проникнало в него и тогава би трябвало да се яви нещо подобно на месото на животното; и би се получило едно друго преобразуване, ако освен това би се прибавил един Аз, който би проникнал растението.
Ето защо, ако се намираме пред едно същество, което, както човекът, притежава не само физическо тяло, но съдържа и повисши, свръхсетивни елементи, тези елементи намират своя израз и в нисшата природа. Както Вашата душа се изразява чрез физиономията, така и физическото тяло е един израз на работата на астралното тяло и на Аза; ние не виждаме в него само това физическо тяло, но също и един физически израз на невидимите членове на човешкото същество. По същия начин системата на жлезите в човешкото физическо тяло е израз на етерното тяло. Всичко, което е съставна част на нервната система, е израз на астралното тяло, а цялата система на кръвообращението е израз на Аза. По този начин във физическото тяло ние трябва да различаваме една четворна организация и само един груб материализъм би могъл да постави на същата плоскост различните вещества на човешкото физическо тяло.
към текста >>
9.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Естествено, растителната храна не била подходяща за
месо
ядните животни.
Тъкмо тази особеност можем да намерим в детските приказки и легенди. Ето защо и в областите, където живя Бодисатва, възникна едно забележително предание. Това величествено събитие беше предадено по следния начин. Някога Буда живеел под образа на заек. Всички живи същества напразно търсели храна, защото всичко било вече изядено.
Естествено, растителната храна не била подходяща за месоядните животни.
И тогава заекът който всъщност бил Буда решил да пожертвува себе си заради един брамин. В този момент се появил богът Сакра, който видял саможертвеното дело на заека. Една скала в планината се отворила и погълнала заека. И сега богът взе четка и боя за да изрисува образа на заека върху Луната. От тогава образът на Буда като заек може да се види на Луната.
към текста >>
10.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
[1] Ур Халдейски – един от древните градове в
Месо
потамия на р.Ефрат.
[1] Ур Халдейски – един от древните градове в Месопотамия на р.Ефрат.
Останките на града са открити близо до днешния град Насирия в Ирак.
към текста >>
11.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
" С това се подразбира, че ако някой има парче хляб или
месо
в ръцете си, това е реалност, а мисълта е само мисъл, защото не се яде.
От казаното досега научихме, че животът на образуване мисловни картини е единият от полюсите на живота на душата. Този живот на мисълта е нещо, което изглежда нереално за материалистично настроените умове. Не чуваме ли често да се казва: "О, умствените картини и мислите са само умствени картини и мисли!
" С това се подразбира, че ако някой има парче хляб или месо в ръцете си, това е реалност, а мисълта е само мисъл, защото не се яде.
Защо се казва това? Защото, което човек нарича свои мисли, се отнася към онова, което са действително мислите, така както сянката-образ се отнася към истинската вещ. Сянката-образ на едно цвете ни насочва към самото цвете, към действителността. Така е с мислите. Човешкото мислене е сянка-образ на умствени картини и същества, принадлежащи към по-висш свят, наречен Астрална област.
към текста >>
12.
6. Шеста лекция, 6. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Те напълно се въздържаха от
месо
ядство и алкохолни питиета.
Всред еврейството винаги е съществувало това, което се нарича „назирейство". То се състоеше в това, че от делни хора още преди възникването на общности от терапевти и есеи прилагаха върху себе си строго определени методи за душевно и телесно развитие. Именно назиреите прилагаха един метод, включващ строга диета, който дори и днес в известен смисъл би бил полезен, ако даден човек иска да напредне в своето душевно развитие по-бързо, отколкото това е възможно при обикновени условия.
Те напълно се въздържаха от месоядство и алкохолни питиета.
По този начин те постигаха известно олекотяване, понеже месоядството всъщност е една пречка за духовните стремежи на човека. Фактически нещата стоят така и тук съвсем не става дума за някаква пропаганда на вегетарианството -, че въздържането от месоядство наистина олекотява целия човек. Отхвърляйки месото от своята храна, човек става душевно силен и преодолява много по-енергично онези препятствия и пречки, които се коренят във физическото и етерното тяло. Той става много по-издържлив, естествено, не само поради факта, че се въздържа от месоядство, а най-вече поради обстоятелството, че е станал душевно силен. Ако само се въздържа от месоядство, той променя единствено своето физическо тяло; и ако липсва това, което трябва да се появи от страна на душата, тогава въздържането от месо просто няма никакъв смисъл.
към текста >>
По този начин те постигаха известно олекотяване, понеже
месо
ядството всъщност е една пречка за духовните стремежи на човека.
Всред еврейството винаги е съществувало това, което се нарича „назирейство". То се състоеше в това, че от делни хора още преди възникването на общности от терапевти и есеи прилагаха върху себе си строго определени методи за душевно и телесно развитие. Именно назиреите прилагаха един метод, включващ строга диета, който дори и днес в известен смисъл би бил полезен, ако даден човек иска да напредне в своето душевно развитие по-бързо, отколкото това е възможно при обикновени условия. Те напълно се въздържаха от месоядство и алкохолни питиета.
По този начин те постигаха известно олекотяване, понеже месоядството всъщност е една пречка за духовните стремежи на човека.
Фактически нещата стоят така и тук съвсем не става дума за някаква пропаганда на вегетарианството -, че въздържането от месоядство наистина олекотява целия човек. Отхвърляйки месото от своята храна, човек става душевно силен и преодолява много по-енергично онези препятствия и пречки, които се коренят във физическото и етерното тяло. Той става много по-издържлив, естествено, не само поради факта, че се въздържа от месоядство, а най-вече поради обстоятелството, че е станал душевно силен. Ако само се въздържа от месоядство, той променя единствено своето физическо тяло; и ако липсва това, което трябва да се появи от страна на душата, тогава въздържането от месо просто няма никакъв смисъл.
към текста >>
Фактически нещата стоят така и тук съвсем не става дума за някаква пропаганда на вегетарианството -, че въздържането от
месо
ядство наистина олекотява целия човек.
Всред еврейството винаги е съществувало това, което се нарича „назирейство". То се състоеше в това, че от делни хора още преди възникването на общности от терапевти и есеи прилагаха върху себе си строго определени методи за душевно и телесно развитие. Именно назиреите прилагаха един метод, включващ строга диета, който дори и днес в известен смисъл би бил полезен, ако даден човек иска да напредне в своето душевно развитие по-бързо, отколкото това е възможно при обикновени условия. Те напълно се въздържаха от месоядство и алкохолни питиета. По този начин те постигаха известно олекотяване, понеже месоядството всъщност е една пречка за духовните стремежи на човека.
Фактически нещата стоят така и тук съвсем не става дума за някаква пропаганда на вегетарианството -, че въздържането от месоядство наистина олекотява целия човек.
Отхвърляйки месото от своята храна, човек става душевно силен и преодолява много по-енергично онези препятствия и пречки, които се коренят във физическото и етерното тяло. Той става много по-издържлив, естествено, не само поради факта, че се въздържа от месоядство, а най-вече поради обстоятелството, че е станал душевно силен. Ако само се въздържа от месоядство, той променя единствено своето физическо тяло; и ако липсва това, което трябва да се появи от страна на душата, тогава въздържането от месо просто няма никакъв смисъл.
към текста >>
Отхвърляйки
месо
то от своята храна, човек става душевно силен и преодолява много по-енергично онези препятствия и пречки, които се коренят във физическото и етерното тяло.
То се състоеше в това, че от делни хора още преди възникването на общности от терапевти и есеи прилагаха върху себе си строго определени методи за душевно и телесно развитие. Именно назиреите прилагаха един метод, включващ строга диета, който дори и днес в известен смисъл би бил полезен, ако даден човек иска да напредне в своето душевно развитие по-бързо, отколкото това е възможно при обикновени условия. Те напълно се въздържаха от месоядство и алкохолни питиета. По този начин те постигаха известно олекотяване, понеже месоядството всъщност е една пречка за духовните стремежи на човека. Фактически нещата стоят така и тук съвсем не става дума за някаква пропаганда на вегетарианството -, че въздържането от месоядство наистина олекотява целия човек.
Отхвърляйки месото от своята храна, човек става душевно силен и преодолява много по-енергично онези препятствия и пречки, които се коренят във физическото и етерното тяло.
Той става много по-издържлив, естествено, не само поради факта, че се въздържа от месоядство, а най-вече поради обстоятелството, че е станал душевно силен. Ако само се въздържа от месоядство, той променя единствено своето физическо тяло; и ако липсва това, което трябва да се появи от страна на душата, тогава въздържането от месо просто няма никакъв смисъл.
към текста >>
Той става много по-издържлив, естествено, не само поради факта, че се въздържа от
месо
ядство, а най-вече поради обстоятелството, че е станал душевно силен.
Именно назиреите прилагаха един метод, включващ строга диета, който дори и днес в известен смисъл би бил полезен, ако даден човек иска да напредне в своето душевно развитие по-бързо, отколкото това е възможно при обикновени условия. Те напълно се въздържаха от месоядство и алкохолни питиета. По този начин те постигаха известно олекотяване, понеже месоядството всъщност е една пречка за духовните стремежи на човека. Фактически нещата стоят така и тук съвсем не става дума за някаква пропаганда на вегетарианството -, че въздържането от месоядство наистина олекотява целия човек. Отхвърляйки месото от своята храна, човек става душевно силен и преодолява много по-енергично онези препятствия и пречки, които се коренят във физическото и етерното тяло.
Той става много по-издържлив, естествено, не само поради факта, че се въздържа от месоядство, а най-вече поради обстоятелството, че е станал душевно силен.
Ако само се въздържа от месоядство, той променя единствено своето физическо тяло; и ако липсва това, което трябва да се появи от страна на душата, тогава въздържането от месо просто няма никакъв смисъл.
към текста >>
Ако само се въздържа от
месо
ядство, той променя единствено своето физическо тяло; и ако липсва това, което трябва да се появи от страна на душата, тогава въздържането от
месо
просто няма никакъв смисъл.
Те напълно се въздържаха от месоядство и алкохолни питиета. По този начин те постигаха известно олекотяване, понеже месоядството всъщност е една пречка за духовните стремежи на човека. Фактически нещата стоят така и тук съвсем не става дума за някаква пропаганда на вегетарианството -, че въздържането от месоядство наистина олекотява целия човек. Отхвърляйки месото от своята храна, човек става душевно силен и преодолява много по-енергично онези препятствия и пречки, които се коренят във физическото и етерното тяло. Той става много по-издържлив, естествено, не само поради факта, че се въздържа от месоядство, а най-вече поради обстоятелството, че е станал душевно силен.
Ако само се въздържа от месоядство, той променя единствено своето физическо тяло; и ако липсва това, което трябва да се появи от страна на душата, тогава въздържането от месо просто няма никакъв смисъл.
към текста >>
Те възприеха всичко, за което говорих вчера и завчера, но най-вече се въздържаха от
месо
ядство.
Да, назирейството действително е съществувало. Но есеите го продължават, и то в една много по-строга форма, особено що се отнася до предписанията, макар че те прибавиха и други неща.
Те възприеха всичко, за което говорих вчера и завчера, но най-вече се въздържаха от месоядство.
По този начин някои хора сравнително бързо се научаваха да разширяват диапазона на своите спомени и да надзърват, така да се каже, над съответните четиридесет и две степени в тайните на хрониката Акаша*21. Те се превръщаха в един вид присадки, които удължаваха живота на дървото. Те не бяха вече нещо отделно от дървото на човечеството, сега те усещаха нишките, които ги свързваха с останалото човечество. Те бяха нещо различно от другите, които се откъсваха от ствола на дървото и чиято памет се ограничаваше само в рамките на отделната личност. Всред есейските общности такива хора бяха наричани с една дума, близка по значение до „живата клонка", за разлика от „отрязаната клонка".
към текста >>
13.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
еленско
месо
и риба на масата ще сложа.
еленско месо и риба на масата ще сложа.
към текста >>
14.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
Тя седнала в каруца и по даден знак настървените хора се нахвърлили върху нея, смъкнали от нея дрехите, повлекли я в църквата и буквално одрали
месо
то от костите й.
С това ние засягаме събитие, което е действало символично и е било важно за много от това, което се извършва в историческите времена. Ние засягаме едно от тези събития, които само външно се проявяват като мъченическа смърт; те представляват символ, в който се изразяват духовни сили и значения. Яростта на тези, които обкръжавали архиепископа на Александрия, се стоварила върху Хипатия в мартенските дни на 415 година. Решили да се избавят от нейната власт, от нейната духовна власт. Най-невежите, диви орди от околностите на Александрия, били надъхани и чрез лъжа заловили тази мъдра девойка.
Тя седнала в каруца и по даден знак настървените хора се нахвърлили върху нея, смъкнали от нея дрехите, повлекли я в църквата и буквално одрали месото от костите й.
Те я разкъсали и съвършено лишената от човешки облик кръвожадна тълпа помъкнала през града части от тялото й. Такава е съдбата на великия философ Хипатия.
към текста >>
15.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Който говори така, иска да покаже, че когато имаме в ръката си парче хляб или
месо
, това е една действителност, но че една мисъл е само една мисъл.
Този живот на представите е нещо, което за външния, материалистично мислещ човек, се явява като нещо недействително. Нали често чуваме да се казва: Ах, представите и мислите са само представи и мисли!
Който говори така, иска да покаже, че когато имаме в ръката си парче хляб или месо, това е една действителност, но че една мисъл е само една мисъл.
Счита се, че човекът не може да яде мисли, ето защо те не са нещо действително, а „само” мисли. Но защо те са само мисли? Защото това, което човекът нарича свои мисли се отнася към това, което всъщност са мислите, както един сянков образ към самия действителен предмет, който го произвежда. Когато имате едно цвете и гледате образа на неговата сянка, тогава образът на сянката сочи към цветето, към действителността. Така е също и с мислите.
към текста >>
16.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Защото знаем добре, че например към парче телешко
месо
даден човек има различно желание в сравнение с другиго; това не зависи от телешкото
месо
, а от това, което човекът в сетивния свят има в своята душевност.
Има смисъл такава дума да се употребява за свръхсетивните светове, но няма смисъл, ако желаем да останем в сетивното битие при едно чисто природно обяснение. Характерно ни се явява тази необходимост за понятийното преобразуване за по-висшите светове особено например за това, което се причислява в обикновеното сетивно битие, в обикновения живот към желанията, влеченията. Как навлизат в сетивното битие влеченията, желанията, емоциите? Те навлизат така, че сякаш ги виждаме да излизат от вътрешността на човешкото душевно същество. Когато виждаме в даден човек определено възбудено желание, разпознаваме как е настроена неговата душевност, как тази душевност излъчва от себе си това желание, и че преди всичко душевността е меродавна за характера на желанията, които има този човек.
Защото знаем добре, че например към парче телешко месо даден човек има различно желание в сравнение с другиго; това не зависи от телешкото месо, а от това, което човекът в сетивния свят има в своята душевност.
Пред Мадоната на Рафаело някой може да остане напълно равнодушен, докато друг би преживял цял свят от чувства. Така можем да кажем: В душевността на човека се разгръща неговият свят от желания.
към текста >>
17.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 20 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И тук ние стигаме до един въпрос, който може да бъде обяснен до пълно разбиране само в тази връзка но разбира се от само себе си с това не искам да правя никаква агитация, а само да покажа истината ние стигаме до въпроса за
месо
ядството.
И тук ние стигаме до един въпрос, който може да бъде обяснен до пълно разбиране само в тази връзка но разбира се от само себе си с това не искам да правя никаква агитация, а само да покажа истината ние стигаме до въпроса за месоядството.
Понеже тук имаме работа с физическото тяло, ние трябва да се спрем на описанието на същността на месоядството и на растителното хранене, на храненето въобще. Всичко това трябва да съставлява един епизод при разглеждане влиянието на антропософския живот върху телата на човека, което може да бъде охарактеризирано така, че го наречем допълване, регенериране на физическото тяло от вън чрез това, което той приема като външно вещество. Ние разбираме отношението на човека към хранителните средства тогава, когато обгърнем с поглед отношението на човека към останалите природни царства, първо към растителното царство.
към текста >>
Понеже тук имаме работа с физическото тяло, ние трябва да се спрем на описанието на същността на
месо
ядството и на растителното хранене, на храненето въобще.
И тук ние стигаме до един въпрос, който може да бъде обяснен до пълно разбиране само в тази връзка но разбира се от само себе си с това не искам да правя никаква агитация, а само да покажа истината ние стигаме до въпроса за месоядството.
Понеже тук имаме работа с физическото тяло, ние трябва да се спрем на описанието на същността на месоядството и на растителното хранене, на храненето въобще.
Всичко това трябва да съставлява един епизод при разглеждане влиянието на антропософския живот върху телата на човека, което може да бъде охарактеризирано така, че го наречем допълване, регенериране на физическото тяло от вън чрез това, което той приема като външно вещество. Ние разбираме отношението на човека към хранителните средства тогава, когато обгърнем с поглед отношението на човека към останалите природни царства, първо към растителното царство.
към текста >>
Това действие от Аза върху кръвта, което обаче съществува също иначе, е, окултно взето, напълно подобно на действието, което се ражда, когато растителният процес бива развит обратно, така че това, което се намира в плодовото
месо
на гроздето или което въобще идва от растението бива превърнато в алкохол.
Ние познаваме вътрешната връзка между Аза и кръвта. Тя може вече да бъде външно охарактеризирана чрез това, че когато Азът чувствува срам, червенината на срама се качва в лицето на човека, а когато Азът изпитва страх, той побледнява.
Това действие от Аза върху кръвта, което обаче съществува също иначе, е, окултно взето, напълно подобно на действието, което се ражда, когато растителният процес бива развит обратно, така че това, което се намира в плодовото месо на гроздето или което въобще идва от растението бива превърнато в алкохол.
към текста >>
18.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
От това, което бе казано, можете да разберете, че именно при окултното, при езотеричното развитие има извънредно голямо значение, човек да не се обвързва така да се каже със Земята, да не се приковава към земната тежест чрез консумирането на
месо
, когато той може да се лиши от него при индивидуалните и наследствени условия; истинското решение може да бъде взето винаги според тези условия, според личните условия на отделния човек.
От това, което бе казано, можете да разберете, че именно при окултното, при езотеричното развитие има извънредно голямо значение, човек да не се обвързва така да се каже със Земята, да не се приковава към земната тежест чрез консумирането на месо, когато той може да се лиши от него при индивидуалните и наследствени условия; истинското решение може да бъде взето винаги според тези условия, според личните условия на отделния човек.
Следователно ще означава едно действително улеснение на цялото развитие на човешкия живот, ако човек може да се въздържи от яденето на месо. Напротив започват вече определени вдъхващи опасения неща, когато човек иска да бъде фанатичен вегетарианец в смисъла, искайки да избегне всякакво мляко и всякакви млечни продукти. Именно при развитието на душата към духовното могат да се появят определени опасности, а именно поради това че, отказвайки се от консумирането на мляко и на млечни продукти, той лесно изпада в едно предпочитание да се стреми да избягва земния живот, като по този начин лесно изгубва нишките, които го свързват с човешката дейност на Земята.
към текста >>
Следователно ще означава едно действително улеснение на цялото развитие на човешкия живот, ако човек може да се въздържи от яденето на
месо
.
От това, което бе казано, можете да разберете, че именно при окултното, при езотеричното развитие има извънредно голямо значение, човек да не се обвързва така да се каже със Земята, да не се приковава към земната тежест чрез консумирането на месо, когато той може да се лиши от него при индивидуалните и наследствени условия; истинското решение може да бъде взето винаги според тези условия, според личните условия на отделния човек.
Следователно ще означава едно действително улеснение на цялото развитие на човешкия живот, ако човек може да се въздържи от яденето на месо.
Напротив започват вече определени вдъхващи опасения неща, когато човек иска да бъде фанатичен вегетарианец в смисъла, искайки да избегне всякакво мляко и всякакви млечни продукти. Именно при развитието на душата към духовното могат да се появят определени опасности, а именно поради това че, отказвайки се от консумирането на мляко и на млечни продукти, той лесно изпада в едно предпочитание да се стреми да избягва земния живот, като по този начин лесно изгубва нишките, които го свързват с човешката дейност на Земята.
към текста >>
19.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Франция опознава за собствена сметка опасността от храненето на този вид
месо
ядни твари.
Там всяка педя земя е заета от войска, която разпределена по полкове е на държавна издръжка.И това става в мирно време, ако речем да наименуваме така паузите, през които войната чисто и просто си поема дъх. Тази нерадостна система оправдават със същата причина, поради която на вас ви се струва необходимо поддържането на безчет бездейни служите ли. Някои боязливи и мрачни политици са на мнение, че сигурността на държавата изисквала многобройна, силна армия, намираща се постоянно под оръжие и съставена от опитни войници. На новаци не смее ли да се доверят. Човек направо би помислил, че те предизвикват войни само за да се упражнява войникът и както казва Салустий чрез тези големи касапници да се попречи сърцето и ръката му да се отпуснат.
Франция опознава за собствена сметка опасността от храненето на този вид месоядни твари.
Все таки достатъчно би било ти да извърне поглед към римляните, картагенците и ред други народи в древността. Какво е последвало за тях от тези огромни и винаги боеготовни армии? Опустошаване на земите им, разрушаване на градовете им, гибел за империята им. На французите поне да им носеше някаква полза, че подготвят войниците си почти от пеленачета! А то опитните френски воини са си имали работа с новобранците на Англия, но не знам дали могат да се похвалят с често постигане на надмощие.
към текста >>
20.
Човек и свят
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Веднъж бях невероятно тъжен – някой би казал, че не е нормално човек да се натъжи поради това, – когато в една къща присъствах на храненето и домакинът трябваше да претегля на везната колко
месо
, колко зеленчуци биваше да изяде.
Тогава ще настъпи нещо обратно.
Веднъж бях невероятно тъжен – някой би казал, че не е нормално човек да се натъжи поради това, – когато в една къща присъствах на храненето и домакинът трябваше да претегля на везната колко месо, колко зеленчуци биваше да изяде.
Той трябваше да претегля всяко отделно ястие! Представете си как за хората би настъпила такава несигурност в инстинкта, че при всяко хранене да трябва да претеглят ориза или зелето. Тази несигурност в инстинкта би дошла чрез чисто интелектуалната наука, понеже тя може да показва статистически само външното. Но не се касае за това, да загубим инстинкта – а чрез интелектуалното образование ще го загубим, – а да го одухотворим, да станем така сигурни, но по духовен начин, както иначе е сигурен инстинктът.
към текста >>
21.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Вследствие на това, че всичко това се случва във външната майя, в илюзията, ние не виждаме този поток на постоянно разтваряне и възстановяване, който наистина съществува по отношение на външния сетивен живот, а виждаме това, което трябва да бъде родено, парче
месо
с кости и кръв, което расте и когато напълно израсте, остава постоянно до самата смърт.
Вследствие на това, че всичко това се случва във външната майя, в илюзията, ние не виждаме този поток на постоянно разтваряне и възстановяване, който наистина съществува по отношение на външния сетивен живот, а виждаме това, което трябва да бъде родено, парче месо с кости и кръв, което расте и когато напълно израсте, остава постоянно до самата смърт.
Това си го представят примерно така, както ако отец Рейн си го представим как участък с вода, което, естествено, не може да бъде, – спокойно стоящ в своето русло между Швейцарските планини и Северно море; примерно така си представяме човешката телесност. Макар тя да се намира в непрекъснато течение, ние си мислим, че тя представлява нещо застинало, – веднага не може да се подбере правилната дума, – между раждането и смъртта. Ако се виждахме правилно, то бихме се виждали намиращи се в постоянен поток и не би ни дошла в главата идеята, че този непрекъснат поток има нещо общо с нашето истинско същество. И ако виждахме това, което стои в основата на силите на разтваряне и обновяване, бихме получили същата тази медицинска наука, духовната медицинска наука, която би била съвсем друга, от нашата днешна медицинска наука. Няма да получите правилна представа за тази медицинска наука, ако кажете: да, посредством тази медицинска наука могат да се лекуват болести!
към текста >>
[iii] Гондишапур – град в
Месо
потамия, основан от Сасанид Шапур I и дълго време бил духовен център на сасанидите.
[iii] Гондишапур – град в Месопотамия, основан от Сасанид Шапур I и дълго време бил духовен център на сасанидите.
Там произведенията на Аристотел са преведени на персийски. Чосро Ануширван (531-578) е спонсорирал тези преводи. В историята на древна Персия от Фердинанд Юсти, Берлин 1879, на стр.213 пише: „Чосро заповяда да се преведат Аристотел и Платон, а медицинските и логическите съчинения да бъдат прехвърлени от персийски на арабски“.
към текста >>
22.
8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Има също
месо
ядци, които внасят в своето тяло веществата взети от животните, и т.н.
Сега можете да направите едно важно възражение, едно възражение, което самопонятно е много близко до ума. Ще кажете: но ето, ние сме съставени от същите вещества както и външният свят, защото приемаме тези вещества чрез яденето и се съединяваме следователно с веществата на минералното царство, като солим нашите яденета, приемаме в нас и други минерални вещества, също така и растения.
Има също месоядци, които внасят в своето тяло веществата взети от животните, и т.н.
Положението е обаче такова, че в тази вяра, че в нашето тяло бихме имали нещо общо с веществата на външния свят, се крие една огромна грешка. Това, което наше то тяло върши всъщност, е, че то постоянно да води борба, да се защищава против влиянията на външния свят, също против влиянията, които идват в нас с хранителните вещества. Днес е даже много трудно да направим този факт разбираем за нашите себеподобни, защото същественото на нашето тяло не се състои в това, че ние приемаме хранителните вещества, а ги изхвърляме отново навън. Някои вещества ние изхвърляме много бързо навън, други обаче изхвърляме само в течение на 7, 8 години. Обаче нищо от това, което днес ядем, не остава вече в нашето тяло след 8 години.
към текста >>
23.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Хората се хранят с
месо
.
Първо, при тях се унищожава всяка следа от външния живот.
Хората се хранят с месо.
То е взето от външния свят, от животинското царство. При храненето хората изгонват навън точно чрез предварителното (в устата) и следващото храносмилане всичко, което това хранително средство представлява в животинските тела. Трябва първо да се изгони и всичко, което растителните храни съдържат като живот поради това, че са принадлежали към живата същност на растението. Ние приемаме само същинските минерални съставки като външни веществени субстанции. Когато прибавим към храната сол, която дори външно е с минерална природа, или захар, която макар и да произхожда от органичното царство, е толкова преработена чрез външната обработка, че е напълно умъртвена, ние приемаме вече нещо мъртво.
към текста >>
24.
ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Точно толкова малко, колкото човекът се нуждае да знае от какво се състои
месо
то, когато го яде и въпреки това
месо
то го храни, толкова малко човекът се нуждае да бъде ясновидец, за да осъществи чрез своята работа взаимовръзката си с живота на висшите светове.
Проникнем ли се със съзнанието, че следва все повече да разбираме как сме свързани с духовно-душевната същност на Космоса, тогава ще станем истински антропософи. И вие сигурно няма да ми се присмеете, когато ви кажа, че светът днес се нуждае от истински антропософи, които ще предизвикат възхода на човечеството от това съзнание, което произлиза от изживяването на духовността, макар и първоначално само да я разбираме образно, понятийно, макар и сами още да не я опознаваме ясновидски. Не е необходимо да сме ясновидци, за да действаме благотворно, притежавайки духовно познание.
Точно толкова малко, колкото човекът се нуждае да знае от какво се състои месото, когато го яде и въпреки това месото го храни, толкова малко човекът се нуждае да бъде ясновидец, за да осъществи чрез своята работа взаимовръзката си с живота на висшите светове.
Приеме ли човекът духовността преди да е ясновидец, е подобно, като че ли я смила. Ясновиждането всъщност не добавя нищо към това, което чрез духовното познание можем да представляваме за света. То задоволява само нашето познание и трябва някога да се появи. Естествено, трябва да има хора, които да изследват състава на месото, но за яденето това познание не е необходимо. Така през новото време трябва да има и ясновидци, които могат да изследват каква е връзката на човека с духовния свят, но за да се върши това, от което човечеството се нуждае, е необходимо да има здравомислещи човешки души.
към текста >>
Естествено, трябва да има хора, които да изследват състава на
месо
то, но за яденето това познание не е необходимо.
Не е необходимо да сме ясновидци, за да действаме благотворно, притежавайки духовно познание. Точно толкова малко, колкото човекът се нуждае да знае от какво се състои месото, когато го яде и въпреки това месото го храни, толкова малко човекът се нуждае да бъде ясновидец, за да осъществи чрез своята работа взаимовръзката си с живота на висшите светове. Приеме ли човекът духовността преди да е ясновидец, е подобно, като че ли я смила. Ясновиждането всъщност не добавя нищо към това, което чрез духовното познание можем да представляваме за света. То задоволява само нашето познание и трябва някога да се появи.
Естествено, трябва да има хора, които да изследват състава на месото, но за яденето това познание не е необходимо.
Така през новото време трябва да има и ясновидци, които могат да изследват каква е връзката на човека с духовния свят, но за да се върши това, от което човечеството се нуждае, е необходимо да има здравомислещи човешки души. Те ще имат душевна храносмилателна сила, когато им се говори за науката за духовността, те ще приемат тази духовност, ще я смелят, ще я включат в своята дейност. В целия цивилизован свят днес се нуждаем от външна човешка дейност, одухотворена в истинския правилен смисъл.
към текста >>
25.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 12 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Съвременният човек казва: «За живота аз се нуждая от
месо
, зеленчуци и яйца.» Това са продукти от физическия свят, с който ние имаме общо от раждането до смъртта.
Поради това обаче за човека е изгубено съзнанието за връзката му с духовния и звездния свят. Човекът от предишните времена е знаел, че е свързан със звездния свят, и зад него с духовния свят, и е слязъл от тези светове в земното битие.
Съвременният човек казва: «За живота аз се нуждая от месо, зеленчуци и яйца.» Това са продукти от физическия свят, с който ние имаме общо от раждането до смъртта.
Не мислете, че изпитвам презрение към тези неща, те са много добри и необходими за живота, това трябва абсолютно да се признае в неговото пълно значение. Но аз искам само да кажа, че древният човек е знаел, че за този живот не се е нуждаел само от силата на Земята, която лежи в животните, в зелето и в яйцето, а към силата за живот той се нуждае и от Юпитер, Венера и Сатурн. Той е знаел: «Както тук, на Земята, трябва да ям например яйца, така, когато слизам от духовния свят, трябва да съм поел в себе си силата на Юпитер и Венера, иначе изобщо не бих могъл да бъда земен човек.» Както съвременният човек се чувства свързан със Земята и голямата му грижа е: «С какво да се храня, за да имам здраво тяло? », така древният човек се е чувствал принуден да има отношения със звездите. Той си е казвал: «Ако тук, на Земята, не мога това или онова, значи, че при слизането си не съм се държал както трябва спрямо звездите и трябва да се коригирам при следващия ми престой във времето между смъртта и новото раждане.» В древни времена човекът е развивал нещо за живота, което може да се нарече духовна диета.
към текста >>
26.
ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Както тук можем да кажем какво става с човека, като се храни със зеле, яйца или телешко
месо
- защото от това зависи земното му съществуване на Земята, така навсякъде има съответните отношения в духовните светове, чийто резултат се проявява във формирането и вътрешните земни преживявания на човека.
Това означава, че гледано от Земята, виждате пълнолуние, осветения лунен кръг, но при слизането си на Земята отзад виждате Луната черна. Изберете ли си момента за приближаването си към Земята така, че върху вас в определен смисъл въздейства черната, неповлияната от Слънцето лунна сфера, когато на Земята има пълнолуние, тогава ще се появите на Земята като жена. Изберете ли обаче момента, когато тук, на Земята, не виждате Луната, когато е новолуние и слънчевите въздействия се разпръсват свободно на всички страни в мировото пространство, тогава си приготвяте съществуване на Земята като мъж. Виждате, че трябва да изведем до формата на мъжа и жената, до физическото тяло на Земята това от изживяванията, което в определен смисъл имаме в звездната сфера, това означава в духовната сфера, гледано между смъртта и новото раждане от другата страна. Тези неща могат да се проследят във всички подробности.
Както тук можем да кажем какво става с човека, като се храни със зеле, яйца или телешко месо - защото от това зависи земното му съществуване на Земята, така навсякъде има съответните отношения в духовните светове, чийто резултат се проявява във формирането и вътрешните земни преживявания на човека.
Тук ние ядем телешко месо или яйца; в духовния свят между смъртта и новото раждане, според това как съответства на нашата карма, ние си избираме времето на новолунието или пълнолунието и поради това сме мъж или жена. Цялото човешко съществуване във взаимовръзката му с мировото битие може да се разбере, когато не само обхванем с поглед какво се разиграва тук между раждането и смъртта, а когато можем да преценим разиграващото се в земния живот във връзката му с изживяванията на човека между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Тук ние ядем телешко
месо
или яйца; в духовния свят между смъртта и новото раждане, според това как съответства на нашата карма, ние си избираме времето на новолунието или пълнолунието и поради това сме мъж или жена.
Изберете ли си момента за приближаването си към Земята така, че върху вас в определен смисъл въздейства черната, неповлияната от Слънцето лунна сфера, когато на Земята има пълнолуние, тогава ще се появите на Земята като жена. Изберете ли обаче момента, когато тук, на Земята, не виждате Луната, когато е новолуние и слънчевите въздействия се разпръсват свободно на всички страни в мировото пространство, тогава си приготвяте съществуване на Земята като мъж. Виждате, че трябва да изведем до формата на мъжа и жената, до физическото тяло на Земята това от изживяванията, което в определен смисъл имаме в звездната сфера, това означава в духовната сфера, гледано между смъртта и новото раждане от другата страна. Тези неща могат да се проследят във всички подробности. Както тук можем да кажем какво става с човека, като се храни със зеле, яйца или телешко месо - защото от това зависи земното му съществуване на Земята, така навсякъде има съответните отношения в духовните светове, чийто резултат се проявява във формирането и вътрешните земни преживявания на човека.
Тук ние ядем телешко месо или яйца; в духовния свят между смъртта и новото раждане, според това как съответства на нашата карма, ние си избираме времето на новолунието или пълнолунието и поради това сме мъж или жена.
Цялото човешко съществуване във взаимовръзката му с мировото битие може да се разбере, когато не само обхванем с поглед какво се разиграва тук между раждането и смъртта, а когато можем да преценим разиграващото се в земния живот във връзката му с изживяванията на човека между смъртта и новото раждане.
към текста >>
27.
1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И видите ли, тогава на нас ни се натрапва чудесното, че си казваме, когато сега прозрем това: Това, което птицата е там горе астрално, това, което тя има астрално от нейното астрално тяло, което работи там, както казах, за изграждане формата на нейните пера, това кравата го има в нейното
месо
, в мускулите, в костите, тя го е пренесла там.
И видите ли, тогава на нас ни се натрапва чудесното, че си казваме, когато сега прозрем това: Това, което птицата е там горе астрално, това, което тя има астрално от нейното астрално тяло, което работи там, както казах, за изграждане формата на нейните пера, това кравата го има в нейното месо, в мускулите, в костите, тя го е пренесла там.
При кравата е станало физическо онова, което е астрално при птицата. В астралното това изглежда различно, но то е така.
към текста >>
28.
5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Следователно, ако бихме могли да отделим от птицата всичкото
месо
и всичката перушина и бихме премахнали също и самите кости, тогава бихме получили едно животно състоящо се само от въздух, което би имало формата на вътрешния пълнеж на белите дробове и също на вътрешния пълнеж на всички кости.
Ние ще има още да говорим за това, защо те са изпълнени с костен мозък. Костите на птиците са кухи и пълни само с въздух. Следователно, доколкото става дума за това, което се намира вътре в костите, ние се състоим от костен мозък, а птицата се състои от въздух, и нейното мозъчно естество на костите е чист въздух. Ако вземете белите дробове на птицата, ще намерите в тях множество торбички, които изхождат от белите дробове; това са въздушни торбички. Когато птицата вдишва, тя диша не само в белите дробове, а вдишва въздуха и в тези въздушни торбички, а от въздушните торбички въздухът отива в кухините на костите.
Следователно, ако бихме могли да отделим от птицата всичкото месо и всичката перушина и бихме премахнали също и самите кости, тогава бихме получили едно животно състоящо се само от въздух, което би имало формата на вътрешния пълнеж на белите дробове и също на вътрешния пълнеж на всички кости.
Ако си я представим като форма, бихме имали напълно формата на птица. Вътре в орела състоящ се от месо и кости седи един орел от въздух. Това е така не само поради факта, че там вътре се намира също един орел от въздух, но сега птицата диша. Чрез дишането тя създава топлина. Тя предава тази топлина своя въздух, който пресова тази топлина във всички нейни крайници.
към текста >>
Вътре в орела състоящ се от
месо
и кости седи един орел от въздух.
Следователно, доколкото става дума за това, което се намира вътре в костите, ние се състоим от костен мозък, а птицата се състои от въздух, и нейното мозъчно естество на костите е чист въздух. Ако вземете белите дробове на птицата, ще намерите в тях множество торбички, които изхождат от белите дробове; това са въздушни торбички. Когато птицата вдишва, тя диша не само в белите дробове, а вдишва въздуха и в тези въздушни торбички, а от въздушните торбички въздухът отива в кухините на костите. Следователно, ако бихме могли да отделим от птицата всичкото месо и всичката перушина и бихме премахнали също и самите кости, тогава бихме получили едно животно състоящо се само от въздух, което би имало формата на вътрешния пълнеж на белите дробове и също на вътрешния пълнеж на всички кости. Ако си я представим като форма, бихме имали напълно формата на птица.
Вътре в орела състоящ се от месо и кости седи един орел от въздух.
Това е така не само поради факта, че там вътре се намира също един орел от въздух, но сега птицата диша. Чрез дишането тя създава топлина. Тя предава тази топлина своя въздух, който пресова тази топлина във всички нейни крайници. Там се ражда разликата в топлината по отношение на заобикалящия свят. Там орелът има своята вътрешна топлина, тук той има външната топлина.
към текста >>
Те не са светлинно леки както пеперудите, не са топлинно леки както птиците, а под лежат вече на тежестта на Земята и се чувствуват вече също в тяхното
месо
и в техните кости.
Прилепите са един твърде особен род животни. Те никак не побеждават тежестта на Земята чрез вътрешността на тяхното тяло.
Те не са светлинно леки както пеперудите, не са топлинно леки както птиците, а под лежат вече на тежестта на Земята и се чувствуват вече също в тяхното месо и в техните кости.
Ето защо на прилепите е неприятен например онзи елемент, в който пеперудите живеят изцяло, този елемент на светлината. Те трябва да използуват въздуха, но обичат най-много този въздух, когато той не носи светлината. Те се отдават на сумрака. И прилепите могат да се държат във въздуха само благодарение на това, че имат, бих могъл да кажа, карикатурни крила, които съвсем не са действителни крила, а изпънати кожи, кожи изпънати между удължените пръсти, парашути. Благодарение на това те могат да се задържат във въздуха.
към текста >>
29.
8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
При другите плодове имате в средата бялата ядка и около нея
месо
то на плода.
Когато напротив съществата на огъня /Саламадрите/ се проникват с онези импулси, които принадлежат в областта на пеперудите, които са много полезни за пеперудите за тяхното развитие, и пренасят тези импулси долу в плодовете, тогава се ражда например това, което в редица бадеми имаме като отровни плодове. Тук тази отрова бива пренесена чрез дейността на съществата на огъня в плодовете на бадема. И отново плодът на бадема не би могъл въобще да се роди, ако от същите същества на огъня не би било изгорено по добър начин това, което ядем при другите плодове. Разгледайте бадема.
При другите плодове имате в средата бялата ядка и около нея месото на плода.
При бадема имате в средата ядката и около нея месото на плода е изцяло изгорено. Това се получава от дейността на съществата на огъня. И когато тази дейност се изражда, тогава това, което съществата на огъня вършат, не е вработено само в кафявата бадемова черупка, където още може да бъде от добро естество, а от това, което трябва да създаде само черупката, нещо преминава навътре в бялата ядка на бадема и плодът на бадема става отровен.
към текста >>
При бадема имате в средата ядката и около нея
месо
то на плода е изцяло изгорено.
Когато напротив съществата на огъня /Саламадрите/ се проникват с онези импулси, които принадлежат в областта на пеперудите, които са много полезни за пеперудите за тяхното развитие, и пренасят тези импулси долу в плодовете, тогава се ражда например това, което в редица бадеми имаме като отровни плодове. Тук тази отрова бива пренесена чрез дейността на съществата на огъня в плодовете на бадема. И отново плодът на бадема не би могъл въобще да се роди, ако от същите същества на огъня не би било изгорено по добър начин това, което ядем при другите плодове. Разгледайте бадема. При другите плодове имате в средата бялата ядка и около нея месото на плода.
При бадема имате в средата ядката и около нея месото на плода е изцяло изгорено.
Това се получава от дейността на съществата на огъня. И когато тази дейност се изражда, тогава това, което съществата на огъня вършат, не е вработено само в кафявата бадемова черупка, където още може да бъде от добро естество, а от това, което трябва да създаде само черупката, нещо преминава навътре в бялата ядка на бадема и плодът на бадема става отровен.
към текста >>
30.
11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Хищното животно, което разкъсва своята плячка, консумира с приятно чувство
месо
то.
Това е също онова, което животните оставят след себе си, когато те умират. И когато животните, които следователно не принадлежат на онези разреди, които аз вече описах по друг начин, но също такива, които принадлежат към четириногите млекопитаещи животни, когато тези животни умират, винаги умира бихме могли всъщност да кажем в тяхното умиране оживява едно същество, което е съставено изцяло от страх. С животното умира страх, т.е. оживява страх. При хищните животни е така, че те вече консумират този страх заедно с храната.
Хищното животно, което разкъсва своята плячка, консумира с приятно чувство месото.
И срещу това приятно чувство изпитвано при консумиране на месото се струи страхът, който тревопасното животно дава от себе си едвам при смъртта, който хищното животно излъчва още през време на своя живот. Ето защо такива животни като лъвовете, тигрите са проникнати в тяхното астрално тяло от страх, който те не долавят още през време на техния живот, който обаче тези животни отблъскват след тяхната смърт, защото той е насочен противоположно на приятното чувство, изпитвано при консумиране на месото; така че месоядните животни имат даже още един послешен живот в тяхната групова душа, един послешен живот, който представлява едно много по-ужасно Камалока, бихме могли да кажем, в сравнение с това, което хората биха могли някога да изживеят, просто благодарение на това, че хищните животни имат тази природа, която вече имат.
към текста >>
И срещу това приятно чувство изпитвано при консумиране на
месо
то се струи страхът, който тревопасното животно дава от себе си едвам при смъртта, който хищното животно излъчва още през време на своя живот.
И когато животните, които следователно не принадлежат на онези разреди, които аз вече описах по друг начин, но също такива, които принадлежат към четириногите млекопитаещи животни, когато тези животни умират, винаги умира бихме могли всъщност да кажем в тяхното умиране оживява едно същество, което е съставено изцяло от страх. С животното умира страх, т.е. оживява страх. При хищните животни е така, че те вече консумират този страх заедно с храната. Хищното животно, което разкъсва своята плячка, консумира с приятно чувство месото.
И срещу това приятно чувство изпитвано при консумиране на месото се струи страхът, който тревопасното животно дава от себе си едвам при смъртта, който хищното животно излъчва още през време на своя живот.
Ето защо такива животни като лъвовете, тигрите са проникнати в тяхното астрално тяло от страх, който те не долавят още през време на техния живот, който обаче тези животни отблъскват след тяхната смърт, защото той е насочен противоположно на приятното чувство, изпитвано при консумиране на месото; така че месоядните животни имат даже още един послешен живот в тяхната групова душа, един послешен живот, който представлява едно много по-ужасно Камалока, бихме могли да кажем, в сравнение с това, което хората биха могли някога да изживеят, просто благодарение на това, че хищните животни имат тази природа, която вече имат.
към текста >>
Ето защо такива животни като лъвовете, тигрите са проникнати в тяхното астрално тяло от страх, който те не долавят още през време на техния живот, който обаче тези животни отблъскват след тяхната смърт, защото той е насочен противоположно на приятното чувство, изпитвано при консумиране на
месо
то; така че
месо
ядните животни имат даже още един послешен живот в тяхната групова душа, един послешен живот, който представлява едно много по-ужасно Камалока, бихме могли да кажем, в сравнение с това, което хората биха могли някога да изживеят, просто благодарение на това, че хищните животни имат тази природа, която вече имат.
С животното умира страх, т.е. оживява страх. При хищните животни е така, че те вече консумират този страх заедно с храната. Хищното животно, което разкъсва своята плячка, консумира с приятно чувство месото. И срещу това приятно чувство изпитвано при консумиране на месото се струи страхът, който тревопасното животно дава от себе си едвам при смъртта, който хищното животно излъчва още през време на своя живот.
Ето защо такива животни като лъвовете, тигрите са проникнати в тяхното астрално тяло от страх, който те не долавят още през време на техния живот, който обаче тези животни отблъскват след тяхната смърт, защото той е насочен противоположно на приятното чувство, изпитвано при консумиране на месото; така че месоядните животни имат даже още един послешен живот в тяхната групова душа, един послешен живот, който представлява едно много по-ужасно Камалока, бихме могли да кажем, в сравнение с това, което хората биха могли някога да изживеят, просто благодарение на това, че хищните животни имат тази природа, която вече имат.
към текста >>
31.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
Когато на Земята един човек приема храна, когато яде картофи,
месо
и т.н, или пък когато пие вода или чай, той безпогрешно знае: това което ям, е отвън, после то минава вътре в мен.
След тази трета степен, която току що описах, следва четвъртата степен. Тя действува върху окултния кандидат приблизително по следния начин.
Когато на Земята един човек приема храна, когато яде картофи, месо и т.н, или пък когато пие вода или чай, той безпогрешно знае: това което ям, е отвън, после то минава вътре в мен.
Както и с въздуха първо той е отвън, а после вътре в мен. С други думи, човекът е в такава връзка със земните сили и субстанции, че всичко, което е вън, той може да го носи и вътре в себе си. Преди да минеш през Посвещението така се обръщаха древните към окултния кандидат ти си носител на земните сили, носител на картофите, носител на телешкото и т.н. Обаче след третата степен на Посвещението, след като ти е поверено всичко, което може да ти се повери, след като си освободен от тялото, ти не ставаш носител на земните сили, носител на картофите, носител на телешкото, а се превръщаш в един носител на Слънчевите сили.
към текста >>
32.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Представете си, как човекът се състои от
месо
и кръв и той говори, като с това довежда въздуха в движение.
Вие гледате между смъртта и едно ново раждане към марсовата сфера и виждате, какво се разиграва там. Там преди всичко е онова, което бих искал да нарека «мировото слово». Всичко е слово. Съществата на Марс са същества само от слово, ако мога така да се изразя.
Представете си, как човекът се състои от месо и кръв и той говори, като с това довежда въздуха в движение.
В това, че въздушните вълни удрят нашето ухо, ние чуваме че тоновете се въплътяват във въздушни вълни. От такива вълни са формирани марсовите същества; цялото им същество се състои от думи. Когато слушаме с духа, ние възприемаме тези същества. Когато човек поглежда назад в по-късния си живот след периода от 42 до 49 години, ако тази сфера е същата, която между смъртта и едно ново раждане най-силно въздейства върху човека, ако предимно там се изработва неговата карма, тогава всичко, което той изживява на Земята е в силна зависимост от марсовите сили. Той гледа от отвъдния живот през марсовата сфера надолу в най-значителния си период, той си изгражда един земен живот, който е силно зависим от марсовите сили.
към текста >>
33.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Това, което е осъществено в агнето като форма, като идея на агнето в агнешкото
месо
: то е само едно име.
Когато човек има разбиране за това, той си спомня за такива неща понякога по един твърде странен, чуден начин. През моите последни години във Виена аз се запознах между другото с един орденски свещеник, Винценц Кнауер, който е написал философското съчинение, което аз често пъти препоръчвам на антропософите да прочетат: "Главни проблеми на философията". В 19-то столетие той още се намираше в този спор между номиналисти и реалисти: той се стараеше да покаже на хората, да обясни на хората, че е глупост да се говори за номинализъм, и за целта беше избрал един много добър пример този пример се намира също в неговите книги но аз с дълбоко задоволство си спомням, как веднъж вървях с него из Виена през вътрешната улица Берингер ние говорихме върху номинализма и реализма как с целия си разсъдлив ентусиазъм, който имаше в себе си нещо забележително бих могъл да кажа: нещо от честната философия, докато другите философи бяха станали повече или по-малко нечестни спомням си, как той каза: аз винаги обяснявам на моите ученици, че онова, което живее като идея в нещата, има действителност, и обръщам вниманието върху едно агне и един вълк. По отношение на тези две животни, на агнето и на вълка, номиналистите бяха казали: агнето не е нищо друго освен мускули, кости, материя, вълкът също не е нищо друго освен мускули, кости, материя.
Това, което е осъществено в агнето като форма, като идея на агнето в агнешкото месо: то е само едно име.
"Агне" е само едно име, като идея то не е нещо действително. Същото е положението и при вълка: като идея той също не е нещо действително, а само едно име. Обаче ние лесно можем да оборим номиналистите, каза добрият Кнауер, защото достатъчно е само да им обясним: лишете вълка за известно време от всякаква друга храна и му давайте да яде само агнешко месо: щом "идеята" агне няма никаква действителност, щом тя е само едно нищо, само едно име, и щом материята в агнето е всичко, тогава вълкът би трябвало постепенно да се превърне в агне. Обаче той не се превръща в агне. На против, той продължава да бъде действителността вълк.
към текста >>
Обаче ние лесно можем да оборим номиналистите, каза добрият Кнауер, защото достатъчно е само да им обясним: лишете вълка за известно време от всякаква друга храна и му давайте да яде само агнешко
месо
: щом "идеята" агне няма никаква действителност, щом тя е само едно нищо, само едно име, и щом материята в агнето е всичко, тогава вълкът би трябвало постепенно да се превърне в агне.
В 19-то столетие той още се намираше в този спор между номиналисти и реалисти: той се стараеше да покаже на хората, да обясни на хората, че е глупост да се говори за номинализъм, и за целта беше избрал един много добър пример този пример се намира също в неговите книги но аз с дълбоко задоволство си спомням, как веднъж вървях с него из Виена през вътрешната улица Берингер ние говорихме върху номинализма и реализма как с целия си разсъдлив ентусиазъм, който имаше в себе си нещо забележително бих могъл да кажа: нещо от честната философия, докато другите философи бяха станали повече или по-малко нечестни спомням си, как той каза: аз винаги обяснявам на моите ученици, че онова, което живее като идея в нещата, има действителност, и обръщам вниманието върху едно агне и един вълк. По отношение на тези две животни, на агнето и на вълка, номиналистите бяха казали: агнето не е нищо друго освен мускули, кости, материя, вълкът също не е нищо друго освен мускули, кости, материя. Това, което е осъществено в агнето като форма, като идея на агнето в агнешкото месо: то е само едно име. "Агне" е само едно име, като идея то не е нещо действително. Същото е положението и при вълка: като идея той също не е нещо действително, а само едно име.
Обаче ние лесно можем да оборим номиналистите, каза добрият Кнауер, защото достатъчно е само да им обясним: лишете вълка за известно време от всякаква друга храна и му давайте да яде само агнешко месо: щом "идеята" агне няма никаква действителност, щом тя е само едно нищо, само едно име, и щом материята в агнето е всичко, тогава вълкът би трябвало постепенно да се превърне в агне.
Обаче той не се превръща в агне. На против, той продължава да бъде действителността вълк. При това, което имаме пред себе си като агне, идеята агне и привлякла така да се каже материята и я е привела във формата на агне; същото е и при вълка: идеята вълк е привлякла материята, която се намира във вълка, и и е дала форма.
към текста >>
34.
7. Седма лекция, 28.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Тук сме изправени приблизително пред същата логика, която откриваме в думите: Бръсначът е нож, следователно нека да нарежем с него
месо
то, понеже ножът е нож!
Обикновено психолозите не правят тази фина разлика в усещанията. За тях старческите усещания и детските усещания са едни и същи, понеже усещането е винаги усещане.
Тук сме изправени приблизително пред същата логика, която откриваме в думите: Бръсначът е нож, следователно нека да нарежем с него месото, понеже ножът е нож!
Хората често си изграждат понятия като тълкуват думите. Обаче това не трябва да се прави; понятията следва да се извличат от фактите.
към текста >>
35.
12. Дванадесета лекция, 03.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Но това е все едно да твърдим: Ето, тук има един бръснач и с него ще нарежа
месо
то.
По този начин то си осигурява захар, енергия и всичко, каквото му е необходимо; с една дума, то изгражда своя организъм. Растителният свят възниква от въглерода, който растенията чрез процесите на асимилация отделят от въглеродния двуокис. Растителният свят е метаморфоза на въглерода, който се отделя в хода на асимилацията, съответствуваща на човешкото дишане. Растението също диша, само че по свой собствен начин. Да, повърхностното наблюдение показва, че растението също диша, най-вече през нощта.
Но това е все едно да твърдим: Ето, тук има един бръснач и с него ще нарежа месото.
към текста >>
36.
2. ВТОРИ СЕМИНАР. Щутгарт, 22.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
На сангвиничните деца не би трябвало твърде много
месо
, а на флегматичното яйца.
Р.Щ.: По принцип училищното време не трябва да съвпада с часовете за основно хранене, но малки закуски нямат особено значение. Когато децата са закусили, внимават по-добре, отколкото ако са с празни стомаси. Когато са преяли, както често се наблюдава при флегматичните деца, тогава нищо не могат да научат.
На сангвиничните деца не би трябвало твърде много месо, а на флегматичното яйца.
Меланхоличните деца пък могат да получават разнообразна храна, но без много корени и зеле. При меланхоличните деца храненето е твърде индивидуално и трябва да се наблюдава. За сангвиничните и флегматични деца могат да се правят обобщения.
към текста >>
37.
6. ШЕСТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 27.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Вие често сте виждали на улицата кола с
месо
, а пред нея кучето на месаря.
Днес искам да разгледаме няколко кучета.
Вие често сте виждали на улицата кола с месо, а пред нея кучето на месаря.
Ако сте забелязали, то седи и пази някой да не открадне месото. Ако дойде някой, който няма право и вземе месото, кучето трябва да го ухапе или най-малкото да залае. Вие разбирате, че това не може да бъде едно малко животно. Не, това е голямо куче.
към текста >>
Ако сте забелязали, то седи и пази някой да не открадне
месо
то.
Днес искам да разгледаме няколко кучета. Вие често сте виждали на улицата кола с месо, а пред нея кучето на месаря.
Ако сте забелязали, то седи и пази някой да не открадне месото.
Ако дойде някой, който няма право и вземе месото, кучето трябва да го ухапе или най-малкото да залае. Вие разбирате, че това не може да бъде едно малко животно. Не, това е голямо куче.
към текста >>
Ако дойде някой, който няма право и вземе
месо
то, кучето трябва да го ухапе или най-малкото да залае.
Днес искам да разгледаме няколко кучета. Вие често сте виждали на улицата кола с месо, а пред нея кучето на месаря. Ако сте забелязали, то седи и пази някой да не открадне месото.
Ако дойде някой, който няма право и вземе месото, кучето трябва да го ухапе или най-малкото да залае.
Вие разбирате, че това не може да бъде едно малко животно. Не, това е голямо куче.
към текста >>
Когато например човек трябва да внимава за нещо, както кучето пред масата за
месо
, то е необходимо той да се научи на нещо.
Едно такова куче може да се сравни с човек, който внимава за нещо. Животни често могат да се сравняват с хората. Това, което животните правят според инстинкта си, хората често трябва да извършат по задължение. Както животните, така и хората трябва да вършат сходни неща, затова и можем да ги сравняваме.
Когато например човек трябва да внимава за нещо, както кучето пред масата за месо, то е необходимо той да се научи на нещо.
Когато дойде някой и иска да вземе нещо, то той трябва да го хване за гребена, да, така се казва когато се обръща внимание на някого, че не трябва да върши нещо. Казва се:"Хващаш за гребена", когато се спира въпросното лице. За човек е по-правилно да се каже коса, а не гребен. Хваща се за косите. От това го заболява и не може да се откъсне.
към текста >>
Затова можете да си представите, когато дойде например друго нахално животно и иска да ся вземе от магазинчето за
месо
парченце
месо
, кучето ще каже: "Ще те хвана за гребена!
От това го заболява и не може да се откъсне. И тези неща не се казват така направо, защото ако се каже: "Аз те хващам за косата", звучи малко смешно. Животът винаги трябва да се примесва с нещо шеговито и затова се казва: "Хващам за гребена." Човек има коса, той понякога е дързък. Петелът винаги е дързък, той има гребен. Затова се казва: "Хващам те за гребена".
Затова можете да си представите, когато дойде например друго нахално животно и иска да ся вземе от магазинчето за месо парченце месо, кучето ще каже: "Ще те хвана за гребена!
" Би могло да се направи много добро сравнение между човека и кучето.
към текста >>
Това ще бъде полезно, защото другото животно няма да може да открадне
месо
то.
Те лежат на възглавници или в скута на господарките. Накратко те са лентяи. Те не са толкова полезни колкото кучетата-пазачи. Кучето-пазач служи за нещо; домашните кученца са само за игра и по принцип не са полезни. Ако някой направя нещо нередно, кучето-пазач ще го хване, сграбчи и порядъчно ще го разтърси.
Това ще бъде полезно, защото другото животно няма да може да открадне месото.
Домашното кученце не прави такива полезни неща, то само джафка. То джафка по всеки, а когато идват други големи кучета, то бяга назад и джафка ли джафка. Но кучетата, които лаят не хапят, така казва поговорката; така мислят и големите кучета, които минават оттам. Може да се види как големите кучета преминават съвсем спокойно, остават малките да джафкат и си мислят: Куче, което лае не хапе. То не е смело, а страхливо.
към текста >>
Когато стигнало до магазина за
месо
, едно куче-пазач го попитало как може да понася лая и защо не се пребори някое от тях.
Едно старо овчарско куче, което вярно пазило добитъка на своя господар, се прибирало вечерта в къщи. Тогава на улицата домашните кученца започнали да джафкат по него. То си вървяло напред и не се оглеждало.
Когато стигнало до магазина за месо, едно куче-пазач го попитало как може да понася лая и защо не се пребори някое от тях.
"Не", казало овчарското куче, "никое не ме мъчи и не ме хапе, аз трябва да пазя зъбите си за вълците."
към текста >>
38.
8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Ако родителите са склонни да ограничат за известно време храната на детето, могат да му се предлагат по-малко
месо
и повече зеленчуци.
Може би трябва да се съобразите със следното: Когато забележите, че детето от самото начало не проявява способности към четене и писане, то във всеки случай ще постъпите добре, ако влезете във връзка с родителите и да ги помолите да дават на детето възможно по-малко храна с яйца и брашно. Останалото по принцип може да не се променя.
Ако родителите са склонни да ограничат за известно време храната на детето, могат да му се предлагат по-малко месо и повече зеленчуци.
Ще се забележи, че чрез тази диета детето ще покаже съществено повишаване на способностите си. Това трябва да се използува. Детето трябва да се занимава особено усилено в началото, т.е. когато почва да променя диетата си.
към текста >>
Възможно по-малко тъмно
месо
; трябва да се дава само светло
месо
.
Важно за децата е всичко зелено от растенията, също и млякото.
Възможно по-малко тъмно месо; трябва да се дава само светло месо.
към текста >>
39.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
И Вие бихте останали крайно учудени, ако аз Ви посоча количеството свинско
месо
, което прелатите са изяли през светите дни около Рождество Христово.
Обаче всичко това идва от миналото, а не от бъдещето. Милосърдието идва от мисленето на Средновековието. И сега пред мен застават два образа. Първо виждам средновековната готическа катедрала и прелатите с техните пищни одежди, тези прелати, които вършат нещо изумително. Виждате ли, преди няколко месеца един швейцарски вестник публикува тяхното коледно меню.
И Вие бихте останали крайно учудени, ако аз Ви посоча количеството свинско месо, което прелатите са изяли през светите дни около Рождество Христово.
На второ място виждам тълпите от бедни хора, на които трябваше да се дадат някакви подаяния. Всичко беше в стила на Средновековието; по друг начин и не бихме могли да си го представим. За онази епоха това беше нещо самопонятно. Дали то е добро или лошо за нашето съвремие – това в случая няма никакво значение.
към текста >>
40.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Този, който яде само
месо
, той не извършва този процес тук, процеса, осъществяван от животното: този процес той го предоставя да го извърши животното вместо него.
На него положително му се противопоставя една по-мощна сила, когато трябва да асимилира и да преодолее в себе си минералния елемент, отколкото, ако трябва да асимилира само растителния елемент. Виждате ли, тъкмо в това се състои разликата аз Ви моля, подчертавам (казвам го само като нещо вметнато), че тук не правя пропаганда за някакъв вид на чин на хранене, не искам да се застъпвам за нищо, просто искам да представя нещата такива, каквито са, на това именно почива разликата между вегетарианския и месния начин на хранене. Ако се изхранваме само с растения, то ние самите, като хора, трябва да поемем целия процес, който иначе животното поема вместо нас, премествайки растителния елемент крачка напред. В известен смисъл можем да кажем: процесът който растението е извършило до една определена точка, бива продължен по-нататък от животното. Така този процес на формиране на животното, идващ в съображение, спира ето до тук (виж рис.18), докато при растението той спира тук (червено, бяло).
Този, който яде само месо, той не извършва този процес тук, процеса, осъществяван от животното: този процес той го предоставя да го извърши животното вместо него.
Така той изобщо не развива в себе си
към текста >>
Това означава: когато е вегетарианец, организмът от самия себе си трябва да извади на бял свят сили, съвсем различни от силите, ако беше
месо
ядец.
силите, които би трябвало да бъдат развити, ако приемаше само растителна храна, за да може сам да премести нещата на това определено разстояние.
Това означава: когато е вегетарианец, организмът от самия себе си трябва да извади на бял свят сили, съвсем различни от силите, ако беше месоядец.
Но силите за преодоляването на растителния елемент до нивото на животинския, тези сили съществуват, те са тук. Чрез един вид обратен скок, те в известна степен се връщат обратно в организма и след това започват да действуват в него. И тогава те така действуват, че предизвикват в човека съществено силна умора и смущение: така все пак трябва да подчертаем, трябва силно да подчертаем, че въпреки всичко чрез вегетарианската диета настъпва съществено отбременяване по отношение на умората, като човек става по-работоспособен, поради това че привиква да черпи сили от вътрешността си, които сили той не черпи, но които освобождава именно под формата на разрушителни сили срещу собствения организъм, когато яде месо. Но както казах, аз не агитирам. Аз зная, че и лекарите хомеопати не веднъж са ми отговаряли: да, но като отвикваме хората от месо, ние им всаждаме туберкулоза и други подобни.
към текста >>
И тогава те така действуват, че предизвикват в човека съществено силна умора и смущение: така все пак трябва да подчертаем, трябва силно да подчертаем, че въпреки всичко чрез вегетарианската диета настъпва съществено отбременяване по отношение на умората, като човек става по-работоспособен, поради това че привиква да черпи сили от вътрешността си, които сили той не черпи, но които освобождава именно под формата на разрушителни сили срещу собствения организъм, когато яде
месо
.
силите, които би трябвало да бъдат развити, ако приемаше само растителна храна, за да може сам да премести нещата на това определено разстояние. Това означава: когато е вегетарианец, организмът от самия себе си трябва да извади на бял свят сили, съвсем различни от силите, ако беше месоядец. Но силите за преодоляването на растителния елемент до нивото на животинския, тези сили съществуват, те са тук. Чрез един вид обратен скок, те в известна степен се връщат обратно в организма и след това започват да действуват в него.
И тогава те така действуват, че предизвикват в човека съществено силна умора и смущение: така все пак трябва да подчертаем, трябва силно да подчертаем, че въпреки всичко чрез вегетарианската диета настъпва съществено отбременяване по отношение на умората, като човек става по-работоспособен, поради това че привиква да черпи сили от вътрешността си, които сили той не черпи, но които освобождава именно под формата на разрушителни сили срещу собствения организъм, когато яде месо.
Но както казах, аз не агитирам. Аз зная, че и лекарите хомеопати не веднъж са ми отговаряли: да, но като отвикваме хората от месо, ние им всаждаме туберкулоза и други подобни. Да, положително, всичко това е възможно. Но това, което казах сега като чист факт, това именно съществува; нищо не може да се каже срещу това, то съществува. Но разбира се, с удоволствие бих желал да призная, че в нашето съвремие просто съществуват организми, които не могат да понесат чистата растителна храна, които на всяка цена имат нужда от местна храна.
към текста >>
Аз зная, че и лекарите хомеопати не веднъж са ми отговаряли: да, но като отвикваме хората от
месо
, ние им всаждаме туберкулоза и други подобни.
Това означава: когато е вегетарианец, организмът от самия себе си трябва да извади на бял свят сили, съвсем различни от силите, ако беше месоядец. Но силите за преодоляването на растителния елемент до нивото на животинския, тези сили съществуват, те са тук. Чрез един вид обратен скок, те в известна степен се връщат обратно в организма и след това започват да действуват в него. И тогава те така действуват, че предизвикват в човека съществено силна умора и смущение: така все пак трябва да подчертаем, трябва силно да подчертаем, че въпреки всичко чрез вегетарианската диета настъпва съществено отбременяване по отношение на умората, като човек става по-работоспособен, поради това че привиква да черпи сили от вътрешността си, които сили той не черпи, но които освобождава именно под формата на разрушителни сили срещу собствения организъм, когато яде месо. Но както казах, аз не агитирам.
Аз зная, че и лекарите хомеопати не веднъж са ми отговаряли: да, но като отвикваме хората от месо, ние им всаждаме туберкулоза и други подобни.
Да, положително, всичко това е възможно. Но това, което казах сега като чист факт, това именно съществува; нищо не може да се каже срещу това, то съществува. Но разбира се, с удоволствие бих желал да призная, че в нашето съвремие просто съществуват организми, които не могат да понесат чистата растителна храна, които на всяка цена имат нужда от местна храна. Това вече е въпрос на индивидуалния случай. Да, именно когато трябва да подчертаем необходимостта, че в хода на лечебния процес е необходимо да бъде създадена връзка и с минералното царство и с неговите сили, точно тогава, обаче за целите на този лечебен процес човек достига до нещо друго.
към текста >>
41.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Хората, които разглеждат смъртта при човека и животното като равностойни, ако намерят ножче за бръснене, казват, че ножът си е нож, но щом ножът е нож, нека да започнат да режат
месо
то с ножчето за бръснене.
Нали, както хората днес си представят смъртта, така могат да си представят и разрушаването на една машина, защото при смъртта те си представят само, че нещо престава да съществува. Те не си представят реалния процес. Като смърт хората си представят разрушаването на една машина. Но да си представяме нещата така, не означава нищо, а трябва да се стигне до конкретните факти. Прекъсването на живота не е смърт, а за човека смъртта е това, което обясних тук, за животното е съвсем различно нещо.
Хората, които разглеждат смъртта при човека и животното като равностойни, ако намерят ножче за бръснене, казват, че ножът си е нож, но щом ножът е нож, нека да започнат да режат месото с ножчето за бръснене.
При някои смъртта е смърт. Но смъртта при човека е различна от смъртта на животното, както вече съм казвал. При животното, което няма аз, а само астрално тяло, смъртта е нещо съвсем различно, там смъртта почива на действието на съвсем другояче устроеното астрално тяло.
към текста >>
42.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Има добър апетит, избягва плодове, зеленчуци, кисели храни, предпочита
месо
.
Изолираните конвулсии вече не се наблюдават. После пристъпите изчезват напълно. През 1924 е направен (...), но без никакъв успех. Накрая е проведено лечение с Calcium lacticum. Детето заспива късно, често говори насън, особено ако е вечеряло късно.
Има добър апетит, избягва плодове, зеленчуци, кисели храни, предпочита месо.
Храносмилането е добро, по-рано е имало запек; уморява се бързо. Има жива фантазия, доверчиво е към всеки, не е привързано към определени хора, нито към родителите. Сприхаво, обича животните и растенията. Характерно за него е, че говори много. Това влиза в историята на заболяването.
към текста >>
Напротив, Вие добре разбирате, че това астрално тяло, което е съсредоточено в коремната област, фактически не се включва в храносмилането, остава свободно, така че това астрално тяло, като такова, ще показва голямо сродство с
месо
то и ще поражда предпочитание към месната храна.
Нещата стоят така, че ако например разглеждаме едно растение, неговите корени ще действуват главно в организацията на главата, а листата ще действуват главно в ритмичната система (Рис. 16). Онова, което се развива като плод или цвят, ще действува главно в областта на червата и храносмилането. Следователно, няма никакво сродство между слабо развитата храносмилателна организация и всичко онова, което се развива в горния човек.
Напротив, Вие добре разбирате, че това астрално тяло, което е съсредоточено в коремната област, фактически не се включва в храносмилането, остава свободно, така че това астрално тяло, като такова, ще показва голямо сродство с месото и ще поражда предпочитание към месната храна.
Отвращението от киселото също е разбираемо. Киселинността действува особено силно върху астралното тяло. Ако астралното тяло навлезе както трябва в етерно-физическия организъм, тогава то „разтоварва” своята киселинност във физическото тяло. Но ако астралното тяло не навлезе както трябва, тогава то става ранимо, чувствително спрямо киселинното въздействие. От тези подробности ясно може да се види, как всъщност функционира човешкият организъм, и при една такава нередност изобщо не е учудващо, че се появяват нарушения в стомашната дейност.
към текста >>
Накратко, преди да му поднесете
месо
то, прибавете в същия съд и нещо, което съдържа плодова киселина.
Препоръчва се тъкмо това, към което детето изпитва силно отвращение поради своята конституция, това, което съдържа плодови киселини, да се прибавя в минимални дози към предпочитаната храна, така че то да се включи в храносмилането.
Накратко, преди да му поднесете месото, прибавете в същия съд и нещо, което съдържа плодова киселина.
Детето трябва да свикне, заедно с месото да приема и малки количества компот.
към текста >>
Детето трябва да свикне, заедно с
месо
то да приема и малки количества компот.
Препоръчва се тъкмо това, към което детето изпитва силно отвращение поради своята конституция, това, което съдържа плодови киселини, да се прибавя в минимални дози към предпочитаната храна, така че то да се включи в храносмилането. Накратко, преди да му поднесете месото, прибавете в същия съд и нещо, което съдържа плодова киселина.
Детето трябва да свикне, заедно с месото да приема и малки количества компот.
към текста >>
43.
3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Това са хората, на които лекарят е предписал, да приемат толкова грама
месо
, толкова зеле, за да спазят нормите на физиологията.
Това, което по отношение на магнитната стрелка изглежда глупост, за много други неща хората го смятат за разумно. Ако разгледате едно посадено цвекло отделно, само за себе си, в неговите най-тесни граници, то би представлявало нещо абсурдно, не вземете ли предвид, че за своето израстването е зависимо от безброй обстоятелства, които даже не са на Земята, а се намират в космичното обкръжение на Земята. Днес всичко се обяснява и в практическия живот се подрежда така, като че ли човек има работа само с тясно ограничените неща, а не и с въздействията, които идват от целия свят. Отделните области на живота страшно много са пострадали и тези страдания щяха да са много повече, ако нямаше известен инстинкт останал от времето, когато човек е работел инстинктивно, а не според науката. В една друга област има нещо, което винаги ме е развеселявало.
Това са хората, на които лекарят е предписал, да приемат толкова грама месо, толкова зеле, за да спазят нормите на физиологията.
Те държат при себе си везна и претеглят всичко, което слагат в чинията си. Разбира се, добре е това да се знае, но при всеки такъв случай аз си мисля: добре е все пак, че въпросният чувства глад, когато претегленото е недостатъчно. Добре е, че този инстинкт още е налице.
към текста >>
44.
10. Шеста лекция, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Това, което вземаме например от ябълката, от прасковата и го ядем като
месо
на плода, всичкото то произхожда от далечните на Земята планетни сили.
И обратно, всичко онова, което идва по друг път, който лежи над нивото на почвата, то произлиза от другите сили, от силите на външните планети. То може схематично така да се начертае, че мога да кажа: това тук е същото, което навлиза в растението и се преобразува, разклонява се нашироко, прави растението да изглежда дебело и месесто, а ние го употребяваме за храна, понеже един непрекъснат поток отново го създава.
Това, което вземаме например от ябълката, от прасковата и го ядем като месо на плода, всичкото то произхожда от далечните на Земята планетни сили.
От тези възгледи произлиза начинът, по който могат да се използват тези сили, ако искаме да повлияем върху развитието на растението, защото човек може да повлияе върху развитието на растението само като вземе под внимание тези различни сили.
към текста >>
45.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Когато Юлиан е трябвало да ръководи поход в Азия (
Месо
потамия и Персия - бел.
Станало нещо знаменателно. Юлиан в историята е бил подложен на оклеветяване и опозоряване, тъй като не е вярвал в християнството. Обаче той е вярвал в това, което са знаели хората до християнството.
Когато Юлиан е трябвало да ръководи поход в Азия (Месопотамия и Персия - бел.
пр.), той внезапно бил убит. Това е било своеобразно покушение. Това покушение е било организирано от тези, които ненавиждали Юлиан, защото той още е владеел древната мъдрост.
към текста >>
46.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Но това е все едно за рязането на
месо
да почнете да използвате бръснарско ножче, само защото то също е своего рода ножче.
И така, виждате, че при един и същи болен трябва да се разглеждат лекарствени средства от три вида. Безполезно е да се лекува болестта просто според името й; необходимо е да се приложи или препарат от мед, или препарат от желязо, приготвен от растения, например от спанак, или пък може да е необходимо злато, но при съответстващото приготвяне, за да се свържат заедно едното и другото. Работата стои така: ако се знае само това, което се разиграва в човека тук, на Земята, в този случай нищо още не се знае за него; тогава започват да се дават еднакви наименования на това, което изглежда еднакво.
Но това е все едно за рязането на месо да почнете да използвате бръснарско ножче, само защото то също е своего рода ножче.
Хлорозата не винаги представлява едно и също нещо. Би трябвало да кажем: има хлороза с недостиг на желязо, има хлороза с недостиг на хлор и има хлороза с дисхармонично съчетаване на желязото и хлора, както има бръснарско ножче, кухненски нож и нож за писма. Но хората често смесват всичко заедно, нали така? Това е все едно някой да каже: Ах, всичко, което е сложено на масата, е подправка към яденето; и почва да соли кафето си, защото и солта е подправка, и захарта също. А има хора, които гръмогласно заявяват на света: анемията си е анемия.
към текста >>
47.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Ето защо е станало така, че когато земното царство е разрушавало, разтваряло
месо
то, тъканите разположени около скелета, твърдите части на този скелет много добре са се запазвали.
Доктор Щайнер: Сред всичко, което касае слоновете, това е много интересен проблем! Работата е там, че останки от праисторическите слонове, слоновете на древния свят, на древните времена, се намират понякога в отлично състояние. Обстоятелствата и условията, при които намират тези слонове от древния свят, доказват, че именно тези животни, които в естествената история наричат дебелокожи, винаги би трябвало да умират и съответно да се запазват по такива места - където и ги намират, - в които те веднага са се оказвали опаковани от обкръжаващото ги земно царство. Имам предвид ето какво: тези дебелокожи са могли да се запазят толкова добре само благодарение на това, че водата, земята и мръсотията не са ги покривали постепенно; тези дебелокожи би трябвало да са се вмъквали в някакви кухини, в пещери, където свлачище веднага ги е затрупвало със земна маса.
Ето защо е станало така, че когато земното царство е разрушавало, разтваряло месото, тъканите разположени около скелета, твърдите части на този скелет много добре са се запазвали.
В музеите навсякъде ще намерите прекрасно запазени екземпляри от тези могъщи животни на древния свят.
към текста >>
48.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
Днес човек знае само какъв вкус има в устата му парче
месо
.
Те не разчленявали труповете на мъртви хора в патоанатомичната зала! Ако на индусите би им се налагало да правят това, те никога не биха създали своето учение за човека. Те умеели да се вживяват в отделните части на човека - по това време това още е било възможно, - умеели да усещат как функционират черният дроб, белите дробове и пр. Те узнавали за това благодарение на вътрешното познание. Именно този факт довеждал индусите към тяхната велика мъдрост, доколкото те, благодарение на вътрешните усещания и сетива, узнавали как действат черният дроб и другите вътрешности.
Днес човек знае само какъв вкус има в устата му парче месо.
Индусът е знаел какво става с месото в червата, какво правят черният дроб и жлъчката, той го е знаел благодарение на вътрешното преживяване така, както днес човек усеща в устата си парчето месо, което яде.
към текста >>
Индусът е знаел какво става с
месо
то в червата, какво правят черният дроб и жлъчката, той го е знаел благодарение на вътрешното преживяване така, както днес човек усеща в устата си парчето
месо
, което яде.
Ако на индусите би им се налагало да правят това, те никога не биха създали своето учение за човека. Те умеели да се вживяват в отделните части на човека - по това време това още е било възможно, - умеели да усещат как функционират черният дроб, белите дробове и пр. Те узнавали за това благодарение на вътрешното познание. Именно този факт довеждал индусите към тяхната велика мъдрост, доколкото те, благодарение на вътрешните усещания и сетива, узнавали как действат черният дроб и другите вътрешности. Днес човек знае само какъв вкус има в устата му парче месо.
Индусът е знаел какво става с месото в червата, какво правят черният дроб и жлъчката, той го е знаел благодарение на вътрешното преживяване така, както днес човек усеща в устата си парчето месо, което яде.
към текста >>
49.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ще разберете това значително по-добре, ако ви разкажа още нещо за този народ, който нарекох предшестващ еврейския, народ, живял в
Месо
потамия, тоест не много по-далеч в Азия.
Какво е представлявала тази юдейска религия, юдаизмът?
Ще разберете това значително по-добре, ако ви разкажа още нещо за този народ, който нарекох предшестващ еврейския, народ, живял в Месопотамия, тоест не много по-далеч в Азия.
Това са вавилонците, асирийците. Те живели малко по-далеч в Азия, били, във всеки случай, съседи на евреите. Религията им носила ясно изразен звезден характер. Сега хората казват: да, в Асирия са боготворили звездите. Обаче те не са боготворили звездите, но благодарение на инстинктивната мъдрост от това време знаели за звездите повече, отколкото знаят за звездите съвременните хора.
към текста >>
50.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
Те получили такова название, доколкото намиращите се южно народи ги отличавали с това, че се хранели преимуществено или изключително с
месо
и ги наричали «поглъщащите
месо
», «
месо
еди».
Но тук се намира Рейн, който вие добре познавате. Тук е разположен съвременният Кьолн, тук около Рейн са живели така наречените рипуарически франки. Издигайки се по-нагоре, където е устието на Рейн, живеели салическите франки. И тук, чак до Елба, живеели саксите. Саксите получили своето наименование от хората, намиращи се южно.
Те получили такова название, доколкото намиращите се южно народи ги отличавали с това, че се хранели преимуществено или изключително с месо и ги наричали «поглъщащите месо», «месоеди».
към текста >>
51.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида
GA_354 Сътворението на света и човека
Но всички тези забележителни животни, тези мамути ги намират цели с още прясно
месо
.
Това не е било така. И в този факт можем да се убедим не само когато разглеждаме преобърнатите наопаки Алпи, но и с друг пример: имало е животни, приличащи на нашите слонове, само че по-големи. Нашият слон е достатъчно голям, но това са били още по-мощни животни с още по-дебела кожа. Тези животни са живели някога. Фактът, че те са живели, може да се види от това, че ги намират в Сибир, тоест в Северна Азия, в азиатската част на Русия.
Но всички тези забележителни животни, тези мамути ги намират цели с още прясно месо.
към текста >>
Известно ви е, че
месо
то се запазва свежо, ако се намира например в лед.
Известно ви е, че месото се запазва свежо, ако се намира например в лед.
На практика тези животни са били вътре в леда. Именно в Северния ледовит океан, където Сибир е най-близо до Северния полюс, са били тези животни и те и днес се намират там - толкова пресни, сякаш вчера са ги хванали великани и са ги сложили в леда за съхранение! Тук мога да кажа: днес тези животни вече ги няма; това са много древни животни. Съвсем невъзможно е тези животни бавно да са се покрили с лед, защото те са се запазили изцяло до наши дни. Това е могло да стане само в случаи, ако изведнъж, когато тези животни още са били живи, е станала гигантска водна катастрофа, водата е замръзнала в района на Северния полюс и веднага е обхванала тези животни.
към текста >>
52.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство
GA_354 Сътворението на света и човека
Но, както знаете, човек яде не само растения, а и животни, яде
месо
от животни, мазнини от животни и т. н.
Но, както знаете, човек яде не само растения, а и животни, яде месо от животни, мазнини от животни и т. н.
към текста >>
Ако човек яде животинска мазнина или
месо
, тази мазнина не се унищожава напълно.
Не би следвало да се казва, че човек трябва да яде само растения или трябва да яде животинска храна и т. н. Трябва да кажем следното: има хора, които даже с помощта на всички получени от тях по наследство сили не са в състояние да развият достатъчно усилия за изпълнение на работата, необходима, за да се унищожат растителните мазнини и чрез това да способстват за новото възникване в тялото на тези сили, посредством които се произвежда собствена мазнина. Виждате ли, този, който употребява за храна само растителни мазнини, той, господа, е такъв човек, който или се опасява да не стане твърде дебел - защото растителната мазнина се унищожава и в процеса на унищожението и възникват сили, - или трябва да има изключително здраво храносмилане, позволяващо му лесно да унищожава растителната мазнина. Чрез това той получава сили за отлагане на собствена мазнина. Но мнозинството от хората са такива, че ако те унищожават само растителни мазнини, няма да могат в достатъчна степен да произведат своя собствена мазнина.
Ако човек яде животинска мазнина или месо, тази мазнина не се унищожава напълно.
Растителната мазнина не излиза вън от червата, тя се унищожава в тях. Но мазнината, съдържаща се в месото, преминава в човека. Човек може да стане по-слаб - по-слаб, отколкото ако би употребявал в храната си само растителни мазнини. Затова ние правим разлика между телата. Някои употребяват мазнини неохотно, неохотно ядат сланина, неохотно приемат мазна храна.
към текста >>
Но мазнината, съдържаща се в
месо
то, преминава в човека.
Виждате ли, този, който употребява за храна само растителни мазнини, той, господа, е такъв човек, който или се опасява да не стане твърде дебел - защото растителната мазнина се унищожава и в процеса на унищожението и възникват сили, - или трябва да има изключително здраво храносмилане, позволяващо му лесно да унищожава растителната мазнина. Чрез това той получава сили за отлагане на собствена мазнина. Но мнозинството от хората са такива, че ако те унищожават само растителни мазнини, няма да могат в достатъчна степен да произведат своя собствена мазнина. Ако човек яде животинска мазнина или месо, тази мазнина не се унищожава напълно. Растителната мазнина не излиза вън от червата, тя се унищожава в тях.
Но мазнината, съдържаща се в месото, преминава в човека.
Човек може да стане по-слаб - по-слаб, отколкото ако би употребявал в храната си само растителни мазнини. Затова ние правим разлика между телата. Някои употребяват мазнини неохотно, неохотно ядат сланина, неохотно приемат мазна храна. Това са такива тела, които относително леко унищожават мазнините и благодарение на това се стремят към самостоятелно образуване на мазнини в самите себе си. Такова тяло казва: аз искам самостоятелно да правя това, което внасям в себе си отвън, ако ям сланина; искам да имам своя собствена мазнина.
към текста >>
Затова той и обича
месо
.
При ядене на захар се преживява чувство за сладост. Ако човек употребява мазнина от прасе, вол или друго, съдържащо мазнина, тя - обърнете внимание, господа - преминава в неговото тяло. Това удовлетворява неговата страст точно както лакомото поглъщане на захар удовлетворява страстта на детето. Разликата е само в това, че възрастният човек чувства наличието на своята страст. На човек, за вътрешното му битие, е необходима, разбира се, такава вътрешна страст.
Затова той и обича месо.
Особено се обича месото, когато тялото обича месо.
към текста >>
Особено се обича
месо
то, когато тялото обича
месо
.
Ако човек употребява мазнина от прасе, вол или друго, съдържащо мазнина, тя - обърнете внимание, господа - преминава в неговото тяло. Това удовлетворява неговата страст точно както лакомото поглъщане на захар удовлетворява страстта на детето. Разликата е само в това, че възрастният човек чувства наличието на своята страст. На човек, за вътрешното му битие, е необходима, разбира се, такава вътрешна страст. Затова той и обича месо.
Особено се обича месото, когато тялото обича месо.
към текста >>
Има хора, които просто не могат да съществуват без да ядат
месо
.
Но в това отношение не бива да изпадаме във фанатизъм.
Има хора, които просто не могат да съществуват без да ядат месо.
Затова е необходимо винаги щателно да се провери, може ли човек действително да живее без месо. Но ако някой може да мине без месо, тогава, преминавайки от месоядство към вегетарианство, той ще почувства, че е станал по-силен от преди. Виждате ли, трудността тук е следната: някой не може да понесе живот без месо. Но ако той е способен на това, ставайки вегетарианец, ще се почувства по-силен, доколкото няма да му се налага да отлага в себе си чужда мазнина, а ще получава само своя, собствена. В себе си той тогава ще се чувства по-силен.
към текста >>
Затова е необходимо винаги щателно да се провери, може ли човек действително да живее без
месо
.
Но в това отношение не бива да изпадаме във фанатизъм. Има хора, които просто не могат да съществуват без да ядат месо.
Затова е необходимо винаги щателно да се провери, може ли човек действително да живее без месо.
Но ако някой може да мине без месо, тогава, преминавайки от месоядство към вегетарианство, той ще почувства, че е станал по-силен от преди. Виждате ли, трудността тук е следната: някой не може да понесе живот без месо. Но ако той е способен на това, ставайки вегетарианец, ще се почувства по-силен, доколкото няма да му се налага да отлага в себе си чужда мазнина, а ще получава само своя, собствена. В себе си той тогава ще се чувства по-силен.
към текста >>
Но ако някой може да мине без
месо
, тогава, преминавайки от
месо
ядство към вегетарианство, той ще почувства, че е станал по-силен от преди.
Но в това отношение не бива да изпадаме във фанатизъм. Има хора, които просто не могат да съществуват без да ядат месо. Затова е необходимо винаги щателно да се провери, може ли човек действително да живее без месо.
Но ако някой може да мине без месо, тогава, преминавайки от месоядство към вегетарианство, той ще почувства, че е станал по-силен от преди.
Виждате ли, трудността тук е следната: някой не може да понесе живот без месо. Но ако той е способен на това, ставайки вегетарианец, ще се почувства по-силен, доколкото няма да му се налага да отлага в себе си чужда мазнина, а ще получава само своя, собствена. В себе си той тогава ще се чувства по-силен.
към текста >>
Виждате ли, трудността тук е следната: някой не може да понесе живот без
месо
.
Но в това отношение не бива да изпадаме във фанатизъм. Има хора, които просто не могат да съществуват без да ядат месо. Затова е необходимо винаги щателно да се провери, може ли човек действително да живее без месо. Но ако някой може да мине без месо, тогава, преминавайки от месоядство към вегетарианство, той ще почувства, че е станал по-силен от преди.
Виждате ли, трудността тук е следната: някой не може да понесе живот без месо.
Но ако той е способен на това, ставайки вегетарианец, ще се почувства по-силен, доколкото няма да му се налага да отлага в себе си чужда мазнина, а ще получава само своя, собствена. В себе си той тогава ще се чувства по-силен.
към текста >>
53.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето
GA_354 Сътворението на света и човека
За това втвърдяване на артериите би трябвало да способства, както е прието да се казва, прекомерната употреба на
месо
и яйца.
Въпрос: Господин докторе, предния път Вие говорихте за отлаганията по артериите, за атеросклерозата.
За това втвърдяване на артериите би трябвало да способства, както е прието да се казва, прекомерната употреба на месо и яйца.
Познавам един човек, който на петдесет години получи атеросклероза и до седемдесет беше слабоподвижен; сега този човек е на около осемдесет и пет-шест години и той е доста по-подвижен, отколкото на петдесет-шестдесет години. Дали атеросклерозата е отстъпила? Възможно ли е това и каква е била причината? Наред с това трябва да отбележа, че този човек никога не е пушил тютюн, пиеше малко и живееше достатъчно добре. Само в младежките си години той употребяваше доста много месо, на седемдесет още можеше да работи, но по малко.
към текста >>
Само в младежките си години той употребяваше доста много
месо
, на седемдесет още можеше да работи, но по малко.
За това втвърдяване на артериите би трябвало да способства, както е прието да се казва, прекомерната употреба на месо и яйца. Познавам един човек, който на петдесет години получи атеросклероза и до седемдесет беше слабоподвижен; сега този човек е на около осемдесет и пет-шест години и той е доста по-подвижен, отколкото на петдесет-шестдесет години. Дали атеросклерозата е отстъпила? Възможно ли е това и каква е била причината? Наред с това трябва да отбележа, че този човек никога не е пушил тютюн, пиеше малко и живееше достатъчно добре.
Само в младежките си години той употребяваше доста много месо, на седемдесет още можеше да работи, но по малко.
Но сега, на осемдесет и пет-шест години той още има активен начин на живот, още живее.
към текста >>
Той отговори така: току-що ми поднесоха
месо
и аз ще си отмеря толкова, колкото ми се полага по норма, след това ще се заема със салатата.
Виждате ли, имах приятел, приятел от младостта, и когато бяхме заедно, ние се отнасяхме към храненето много благо-разумно; когато бяхме млади, много често се хранехме заедно и се въздържахме от храна, за да се поразтоварим. Животът се стече така, че се разделихме и вече след години пристигнах в град, където беше и той и бях поканен на обед. И какво да видя: до неговите чинии стои везна. Попитах го: за какво ти е тази везна, какво правиш с нея? Разбира се, аз знаех, но исках да чуя какво ще каже той.
Той отговори така: току-що ми поднесоха месо и аз ще си отмеря толкова, колкото ми се полага по норма, след това ще се заема със салатата.
Той претегляше на везната всичко, което беше в чиниите, действайки при това в съответствие с научните препоръки. А какво всъщност правеше той с това? Той се беше отучил от какъвто и да било инстинкт и в края на краищата въобще не знаеше какво трябва да яде! Както вече казах, някога в една книга беше написано, че на човек са необходими сто и двадесет или сто и петдесет грама белтъчини - днес става дума само за петдесет грама. Всичко това той съвестно си отмерваше.
към текста >>
Ако стане например така, че - както това става при много деца - то не иска да яде
месо
, работата е там, че от
месо
то това дете получава чревно отравяне и то иска да го избегне.
Виждате ли, ако детето постоянно и упорито мисли, че когато мама и тате не го виждат, може да вземе захар, по-къс-но детето ще отмъква и други неща. Ако детето е доволно, ако му дават това, което му е нужно, то никога няма да стане крадец. Така че това има голямо значение също и в морален смисъл: обръща ли се внимание на такива неща или не. Това е много важно, господа. И на поставения от вас въпрос трябва да се отговори така: трябва да се обръща особено внимание на това, какво иска детето и от какво се отвращава и не следва да бъде принуждавано към това, което не иска.
Ако стане например така, че - както това става при много деца - то не иска да яде месо, работата е там, че от месото това дете получава чревно отравяне и то иска да го избегне.
Тук работата е в инстинкта. Дете, което седи на маса, където всички други ядат месо, а то се отказва от месото, има предразположеност към чревно отравяне от месото. Всичко това трябва да приемете за сведение.
към текста >>
Дете, което седи на маса, където всички други ядат
месо
, а то се отказва от
месо
то, има предразположеност към чревно отравяне от
месо
то.
Така че това има голямо значение също и в морален смисъл: обръща ли се внимание на такива неща или не. Това е много важно, господа. И на поставения от вас въпрос трябва да се отговори така: трябва да се обръща особено внимание на това, какво иска детето и от какво се отвращава и не следва да бъде принуждавано към това, което не иска. Ако стане например така, че - както това става при много деца - то не иска да яде месо, работата е там, че от месото това дете получава чревно отравяне и то иска да го избегне. Тук работата е в инстинкта.
Дете, което седи на маса, където всички други ядат месо, а то се отказва от месото, има предразположеност към чревно отравяне от месото.
Всичко това трябва да приемете за сведение.
към текста >>
НАГОРЕ