Търсене в текстове за 'Любов'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 3

СТРАНИЦИ:
1 , 2 , 3 ,

Намерени са 2162 резултата от 537 текста в 3 страници с части от думите : 'Любов'.
На страница 3: 162 резултата в 69 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

С любовта към другите, това е вече нещо по-трудно.
Разгледайте огромната разлика, която за обикновеното съзнание съществува между самолюбие и любов към другия. Всички хора доста добре разбират самолюбието, защото то им е така приятно! За това няма и съмнение. Също и онези, които мислят, че съвсем не се обичат, всъщност се обичат. Много малко хора, - при тях първо внимателно трябва да се разгледа тяхната карма, - много малко хора казват, че не се обичат. С любовта към другите, това е вече нещо по-трудно. Тя сигурно може да бъде съвсем истинска, но въпреки това, много често е помътена от смесването със самолюбието. Човек обича другия, понеже той върши това или онова, понеже той е при него поради различни основания, които са тясно свързани със самолюбието. Но в живота може да се изучава и безкористната обич. Тя също съществува. Може да се учи да се изгонва самолюбието от любовта.
към текста >>

Може да се учи да се изгонва самолюбието от любовта.
С любовта към другите, това е вече нещо по-трудно. Тя сигурно може да бъде съвсем истинска, но въпреки това, много често е помътена от смесването със самолюбието. Човек обича другия, понеже той върши това или онова, понеже той е при него поради различни основания, които са тясно свързани със самолюбието. Но в живота може да се изучава и безкористната обич. Тя също съществува. Може да се учи да се изгонва самолюбието от любовта. Тогава се учи да се познава - сливането с другия, истинската отдаденост на другия. Вие виждате, че към тази отдаденост, към тази безкористна любов отново може да се присъедини онова чувство, което човек трябва да има за самия себе си, когато иска да предчувства предхождащия си земен живот. Приемете, че сте един човек, роден през 1881 и живеете досега. Вие сте били роден като един човек в един земен живот, да кажем през 737 и през 799 сте умрели. Сега наоколо се разхожда човекът, личността Б през деветнадесето, двадесето столетие, а някога през осмото столетие се е разхождала наоколо личността, която сте били самият вие.
към текста >>

Вие виждате, че към тази отдаденост, към тази безкористна любов отново може да се присъедини онова чувство, което човек трябва да има за самия себе си, когато иска да предчувства предхождащия си земен живот.
Човек обича другия, понеже той върши това или онова, понеже той е при него поради различни основания, които са тясно свързани със самолюбието. Но в живота може да се изучава и безкористната обич. Тя също съществува. Може да се учи да се изгонва самолюбието от любовта. Тогава се учи да се познава - сливането с другия, истинската отдаденост на другия. Вие виждате, че към тази отдаденост, към тази безкористна любов отново може да се присъедини онова чувство, което човек трябва да има за самия себе си, когато иска да предчувства предхождащия си земен живот. Приемете, че сте един човек, роден през 1881 и живеете досега. Вие сте били роден като един човек в един земен живот, да кажем през 737 и през 799 сте умрели. Сега наоколо се разхожда човекът, личността Б през деветнадесето, двадесето столетие, а някога през осмото столетие се е разхождала наоколо личността, която сте били самият вие. И двете са свързани чрез живота между смъртта и новото раждане. Но ако искате да имате понятие за разхождащата се тогава през осмото столетие личност, вие би трябвало така да се обичате, както обичате някой друг.
към текста >>

Но когато самолюбието стане познавателна сила, когато наистина любовта към самия себе си стане така обективна, че човек може да наблюдава себе си както другия, тогава се представя пътят, където първоначално поне предчувствайки може да се надникне в предишни земни животи.
И двете са свързани чрез живота между смъртта и новото раждане. Но ако искате да имате понятие за разхождащата се тогава през осмото столетие личност, вие би трябвало така да се обичате, както обичате някой друг. Защото този, който през осмото столетие се е разхождал наоколо, той е във вас, той обаче до такава степен е един друг за вас, станал ви е чужд, в каквато степен сега ви е чужд един друг, един втори човек. Вие трябва да можете да се поставите спрямо предишната ви инкарнация както сега спрямо друг човек, иначе няма да придобиете никакво предчувствие за предишната ви инкарнация. Вие няма и да дойдете до едно обективно схващане на това, което в един човек пристъпва като един втори, облакообразен човек, когато той достигне половата зрялост. Но когато самолюбието стане познавателна сила, когато наистина любовта към самия себе си стане така обективна, че човек може да наблюдава себе си както другия, тогава се представя пътят, където първоначално поне предчувствайки може да се надникне в предишни земни животи. Това отново трябва да се свърже с такова наблюдение над човека, каквото ви характеризирах, при което се разкрива особеността на човека. Днес, от изтичането на Кали Юга насам всъщност вече се вижда стремежът в човечеството да разбере прераждането. Само че това не се казва точно така, понеже не се чувства така ясно. Но помислете си, че когато например един съвсем честен член на днешното младежко движение веднъж така се събуди сутрин, че четвърт час съвсем интензивно пред съзнанието му застане всичко, което е преживял през нощта и се попита един такъв член на младежкото движение след тези петнадесет минути: - Какво всъщност е това, което искаш? - тогава този член би казал: - Аз искам най-после да разбера целия човек, който е преминал през повтарящите се земни животи.
към текста >>

2. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Тази благодарност е също един път към свръхсетивното и тя накрая стига до почит и до любов към животодаряващия дух на човека.
И това е най-хубавият начин човек да бъде воден от собствената личност към свръхсетивното, като се мине през чувството на благодарност към живота. Тази благодарност е също един път към свръхсетивното и тя накрая стига до почит и до любов към животодаряващия дух на човека. Благодарността ражда любов. Любовта тогава, когато сама е родена от благодарността към живота, ражда разтварянето на сърцето за проникващите живота духовни същества. И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането. Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в живота. Но нека, когато вече сме развили произлизащата от непредубеденото наблюдение над живота благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така.
към текста >>

Благодарността ражда любов.
И това е най-хубавият начин човек да бъде воден от собствената личност към свръхсетивното, като се мине през чувството на благодарност към живота. Тази благодарност е също един път към свръхсетивното и тя накрая стига до почит и до любов към животодаряващия дух на човека. Благодарността ражда любов. Любовта тогава, когато сама е родена от благодарността към живота, ражда разтварянето на сърцето за проникващите живота духовни същества. И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането. Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в живота. Но нека, когато вече сме развили произлизащата от непредубеденото наблюдение над живота благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така. Въпросът, който се поставя тук, може да се отговори само чрез самият действителен живот.
към текста >>

Любовта тогава, когато сама е родена от благодарността към живота, ражда разтварянето на сърцето за проникващите живота духовни същества.
И това е най-хубавият начин човек да бъде воден от собствената личност към свръхсетивното, като се мине през чувството на благодарност към живота. Тази благодарност е също един път към свръхсетивното и тя накрая стига до почит и до любов към животодаряващия дух на човека. Благодарността ражда любов. Любовта тогава, когато сама е родена от благодарността към живота, ражда разтварянето на сърцето за проникващите живота духовни същества. И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането. Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в живота. Но нека, когато вече сме развили произлизащата от непредубеденото наблюдение над живота благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така. Въпросът, който се поставя тук, може да се отговори само чрез самият действителен живот. Но този действителен живот отговаря така, както аз разясних сега.
към текста >>

Но нека, когато вече сме развили произлизащата от непредубеденото наблюдение над живота благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така.
Тази благодарност е също един път към свръхсетивното и тя накрая стига до почит и до любов към животодаряващия дух на човека. Благодарността ражда любов. Любовта тогава, когато сама е родена от благодарността към живота, ражда разтварянето на сърцето за проникващите живота духовни същества. И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането. Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в живота. Но нека, когато вече сме развили произлизащата от непредубеденото наблюдение над живота благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така. Въпросът, който се поставя тук, може да се отговори само чрез самият действителен живот. Но този действителен живот отговаря така, както аз разясних сега. Когато обаче по този начин разгледаме нашите изживявания, така развием благодарността, развием любовта към животодаряващите духовни същества, тогава при това разглеждане на преживяванията получаваме едно съвсем друго чувство, отколкото при разглеждането на спомените. При спомнянето трябва да си кажем: - Ние изживяваме нещата живо, интензивно, реално, а след това те се превръщат в бледи сенки. Спомените дължат своето съществуване на преживяванията, но сега ние стигаме до нещо, което е по-мощно от нашия обикновен аз.
към текста >>

Когато обаче по този начин разгледаме нашите изживявания, така развием благодарността, развием любовта към животодаряващите духовни същества, тогава при това разглеждане на преживяванията получаваме едно съвсем друго чувство, отколкото при разглеждането на спомените.
И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането. Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в живота. Но нека, когато вече сме развили произлизащата от непредубеденото наблюдение над живота благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така. Въпросът, който се поставя тук, може да се отговори само чрез самият действителен живот. Но този действителен живот отговаря така, както аз разясних сега. Когато обаче по този начин разгледаме нашите изживявания, така развием благодарността, развием любовта към животодаряващите духовни същества, тогава при това разглеждане на преживяванията получаваме едно съвсем друго чувство, отколкото при разглеждането на спомените. При спомнянето трябва да си кажем: - Ние изживяваме нещата живо, интензивно, реално, а след това те се превръщат в бледи сенки. Спомените дължат своето съществуване на преживяванията, но сега ние стигаме до нещо, което е по-мощно от нашия обикновен аз.
към текста >>

Към това могъщо чувстване на изграждането на съдбата принадлежи преходът от мислене към чувстване, защото благодарност и любов могат да се изживеят само в чувстването.
Защото ние нямаме само нашите призрачни спомени, когато погледнем към впечатленията, които са ни заобикаляли. Ние имаме нещо мощно пред очите. Ние имаме нещо пред очите, което не е сянка на нашия, протичащ във времето аз, а творецът на този протичащ във времето земен аз. Там навсякъде навън са събитията, на които дължим нашето битие и когато гледаме тези събития, ние трябва да ги видим като могъщи творци на нашия земен аз. Така ние заставаме с нашия моментен настоящ аз в средата там назад, когато гледаме в нашата душа и виждаме призрачните образи на нашите преживявания; пред нас творящата съдба, следващите едно след друго съдбовни изживявания, които мощно са формирали, изградили са нашия аз. Към това могъщо чувстване на изграждането на съдбата принадлежи преходът от мислене към чувстване, защото благодарност и любов могат да се изживеят само в чувстването. В това чувство на обич най-напред се разкрива предчувствието за пронизващата всичко съдба. И се започва с това, че се предусеща действащата съдба и след като сме преминали през благодарността и любовта, мощно чувстваме прииждащите събития, които са ни изградили. Някой достига четиридесетата си година. Той е постигнал нещо. Да кажем, за да вземем един съвсем краен пример, че той е станал прочут поет.
към текста >>

И се започва с това, че се предусеща действащата съдба и след като сме преминали през благодарността и любовта, мощно чувстваме прииждащите събития, които са ни изградили.
Ние имаме нещо пред очите, което не е сянка на нашия, протичащ във времето аз, а творецът на този протичащ във времето земен аз. Там навсякъде навън са събитията, на които дължим нашето битие и когато гледаме тези събития, ние трябва да ги видим като могъщи творци на нашия земен аз. Така ние заставаме с нашия моментен настоящ аз в средата там назад, когато гледаме в нашата душа и виждаме призрачните образи на нашите преживявания; пред нас творящата съдба, следващите едно след друго съдбовни изживявания, които мощно са формирали, изградили са нашия аз. Към това могъщо чувстване на изграждането на съдбата принадлежи преходът от мислене към чувстване, защото благодарност и любов могат да се изживеят само в чувстването. В това чувство на обич най-напред се разкрива предчувствието за пронизващата всичко съдба. И се започва с това, че се предусеща действащата съдба и след като сме преминали през благодарността и любовта, мощно чувстваме прииждащите събития, които са ни изградили. Някой достига четиридесетата си година. Той е постигнал нещо. Да кажем, за да вземем един съвсем краен пример, че той е станал прочут поет. Бих могъл да кажа известен психолог, физик, тогава щях да имам по-близък пример, но аз искам да представя един измислен пример. Той поглежда назад до осемнадесетата си година.
към текста >>

3. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Тази душа следователно не беше това, което би трябвало да бъде, а всъщност тя изпитваше дълбоко състрадание, дълбока любов към всички тези нещастни роби, към които трябваше да проявява жестокост.
Той често не одобряваше суровите, жестоки мерки, които му беше възложено да прилага от неговия господар. Той го правеше, понеже беше поставен в тези условия, понеже в тогавашното време се е смятало за правилно така да се прави. Помислете си дали хората и днес са винаги такива, каквито всъщност биха искали да бъдат? - Те не мислят върху това, дали са такива, каквито искат да бъдат. Затова се лъжат относно дисхармонията между това, което са и което искат да бъдат. Тази душа следователно не беше това, което би трябвало да бъде, а всъщност тя изпитваше дълбоко състрадание, дълбока любов към всички тези нещастни роби, към които трябваше да проявява жестокост. Но изхождайки от социални навици, тя причиняваше доста зло на робите. Поради това тя стана също и отговорна, макар че на първа линия беше отговорен този, който притежаваше робите и беше техен господар.
към текста >>

Такива неща трябва да се разглеждат не само със сухия разум, а с душата, с чувство и любов, но така, че чувството, топлината и любовта да станат така ясни и светли, какъвто е иначе разумът и да може да се достигне до истинско познание.
Да, така се случва. Такива неща трябва да се разглеждат не само със сухия разум, а с душата, с чувство и любов, но така, че чувството, топлината и любовта да станат така ясни и светли, какъвто е иначе разумът и да може да се достигне до истинско познание. Разумът може да развива само картини от външната природа и който вярва, че може да получи нещо друго, освен картини от външния свят, той се заблуждава. Това другото можете да имате едва когато душевната нагласа, чувството и любовта станат познавателни сили. Едва с това, че човек се пренася в кармическото развитие по описания начин, се стига дотам, постепенно да се изработят възгледи за действието на кармата. Но тогава трябва да участва цялата душа. Затова това, което се съдържа в такива разисквания за кармата, трябва да обхване целия човек.
към текста >>

Това другото можете да имате едва когато душевната нагласа, чувството и любовта станат познавателни сили.
Да, така се случва. Такива неща трябва да се разглеждат не само със сухия разум, а с душата, с чувство и любов, но така, че чувството, топлината и любовта да станат така ясни и светли, какъвто е иначе разумът и да може да се достигне до истинско познание. Разумът може да развива само картини от външната природа и който вярва, че може да получи нещо друго, освен картини от външния свят, той се заблуждава. Това другото можете да имате едва когато душевната нагласа, чувството и любовта станат познавателни сили. Едва с това, че човек се пренася в кармическото развитие по описания начин, се стига дотам, постепенно да се изработят възгледи за действието на кармата. Но тогава трябва да участва цялата душа. Затова това, което се съдържа в такива разисквания за кармата, трябва да обхване целия човек.
към текста >>

4. 7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

И ако чрез това общуване с природата, чрез изпълненото с любов потопяване в природата човек добие едно съзнание, което не е заразено от това, което днес е призната авторитативна наука, тогава той отново се издига постепенно в познанието на посвещението до онова познание, което човечеството е изгубило.
И когато човек изостря своето съзнание с това, което човечеството е научило именно чрез естествената наука през последното столетие, едва тогава с помощта на дадените упражнения той може да проникне в този свят на елементарните същества и от там в един по-висш свят. И ако чрез това общуване с природата, чрез изпълненото с любов потопяване в природата човек добие едно съзнание, което не е заразено от това, което днес е призната авторитативна наука, тогава той отново се издига постепенно в познанието на посвещението до онова познание, което човечеството е изгубило.
към текста >>

5. Увод. Задачата на Духовната наука. Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904 GA_245 Указания за езотеричното обучение

В посвещението на божествената любов на кръста стана пожертването на Аза за всички.
По-късно от тъмнината на мистериите посвещението излиза в най-ясната дневна светлина. В една велика и всемогъща личност, в носителя на най-висшия обединяващ принцип на Словото, което е израз и проява на скрития Отец, което е негова манифестация, което като прие човешки образ стана Син Човешки и можа да стане представител на цялото човечество, обединителна връзка на всички Азове: в Христос, в Духа на живота, в Обединителя навеки, се извърши исторически - същевременно и символично - посвещението на цялото човечество на степента на чувството, на сърцето. Това събитие съдържаше такава мощ, че можеше да оказва силно въздействие на всеки отделен човек, който го следваше в живота си, чак до неговата физика, до появата на стигми, на белези от рани, до най-пронизващите болки. Всички чувства най-дълбоко бяха разтърсени. Произлезе такава интензивност на чувстването, каквато никога не е заливала света с такива могъщи вълни. В посвещението на божествената любов на кръста стана пожертването на Аза за всички. Физическият израз на Аза - кръвта изтече в името на любовта към човечеството и това подейства така, че хиляди се устремиха към това посвещение, към тази смърт и с любов и ентусиазъм оставиха да бъде пролята кръвта им за човечеството. Никога не е било достатъчно подчертавано, колко много кръв е пролята по този начин; това вече не достига до съзнанието на хората, също и в теософските кръгове. Но вълните на въодушевлението, които се вляха и въздигнаха в тази изтичаща кръв, изпълниха своята задача. Те станаха мощни дарители на импулси. Те направиха човеците зрели за Посвещението на Волята.
към текста >>

Физическият израз на Аза - кръвта изтече в името на любовта към човечеството и това подейства така, че хиляди се устремиха към това посвещение, към тази смърт и с любов и ентусиазъм оставиха да бъде пролята кръвта им за човечеството.
В една велика и всемогъща личност, в носителя на най-висшия обединяващ принцип на Словото, което е израз и проява на скрития Отец, което е негова манифестация, което като прие човешки образ стана Син Човешки и можа да стане представител на цялото човечество, обединителна връзка на всички Азове: в Христос, в Духа на живота, в Обединителя навеки, се извърши исторически - същевременно и символично - посвещението на цялото човечество на степента на чувството, на сърцето. Това събитие съдържаше такава мощ, че можеше да оказва силно въздействие на всеки отделен човек, който го следваше в живота си, чак до неговата физика, до появата на стигми, на белези от рани, до най-пронизващите болки. Всички чувства най-дълбоко бяха разтърсени. Произлезе такава интензивност на чувстването, каквато никога не е заливала света с такива могъщи вълни. В посвещението на божествената любов на кръста стана пожертването на Аза за всички. Физическият израз на Аза - кръвта изтече в името на любовта към човечеството и това подейства така, че хиляди се устремиха към това посвещение, към тази смърт и с любов и ентусиазъм оставиха да бъде пролята кръвта им за човечеството. Никога не е било достатъчно подчертавано, колко много кръв е пролята по този начин; това вече не достига до съзнанието на хората, също и в теософските кръгове. Но вълните на въодушевлението, които се вляха и въздигнаха в тази изтичаща кръв, изпълниха своята задача. Те станаха мощни дарители на импулси. Те направиха човеците зрели за Посвещението на Волята.
към текста >>

6. Две общо дадени главни упражнения GA_245 Указания за езотеричното обучение

В чистата любов към всички същества
В чистата любов към всички същества
към текста >>

7. Обяснения към двете предходни главни упражнения GA_245 Указания за езотеричното обучение

Прониква го едно чувство, което може да се означи само като «радостна любов към творчески живот».
По-скоро би трябвало да има търпение да предприема това потопяване всекидневно и в продължение на много време. Ако има това търпение, след известно време ще забележи, как в него изгрява една мисъл, която не е просто мисъл на обикновеното мислене, а е една проникната със сила жива мисъл. Той може да си каже: Както е жива тази моя мисъл, така трябва да е жива силата, която се намира в зародиша на растението и изгражда органите на неговото тяло. - Скоро тази мисъл така ще се очертае, като че ли излъчва светлина. В това вътрешно излъчване на светлина човек се чувства весел, щастлив и жизнерадостен. Прониква го едно чувство, което може да се означи само като «радостна любов към творчески живот». И на волята се придава сила, като че ли посочената мисъл я прониква с топлина, която я прави енергична. Всичко това човек може да поеме от описаното правилно потъване в «Аз съм». Той постепенно ще осъзнае, че по този начин в него се ражда интелектуална, душевна и морална сила от по-висш разряд и че той встъпва във все по-съзнателно отношение с един по-висш свят.
към текста >>

Това чувство може да се означи като деен живот на любовта.
Чрез това обаче, той за пръв път става способен да изгражда Карма, тъй като само постъпките на едно така устроено същество се поставят под неговата собствена отговорност. Поради това духовни същества са преобразили човека тогава, когато в човешкото тяло нахлува намиращото се преди това само в тях «Тя чувства». Ако езотеричният ученик се потопи по описания по-горе начин в това «Тя чувства», ще се издигне до съответните творчески сили на висшите светове. Само че при това «Тя чувства» той трябва да концентрира цялото си съзнание върху двете си ръце до пръстите. От мисълта «Тя чувства» в него ще потече един вътрешен живот на неописуемо блаженство. Това чувство може да се означи като деен живот на любовта. С това човек придобива съзнание, как творящата любов изпълва световните простори и чрез своето действие въвежда във всичко животворния полъх.
към текста >>

С това човек придобива съзнание, как творящата любов изпълва световните простори и чрез своето действие въвежда във всичко животворния полъх.
Поради това духовни същества са преобразили човека тогава, когато в човешкото тяло нахлува намиращото се преди това само в тях «Тя чувства». Ако езотеричният ученик се потопи по описания по-горе начин в това «Тя чувства», ще се издигне до съответните творчески сили на висшите светове. Само че при това «Тя чувства» той трябва да концентрира цялото си съзнание върху двете си ръце до пръстите. От мисълта «Тя чувства» в него ще потече един вътрешен живот на неописуемо блаженство. Това чувство може да се означи като деен живот на любовта. С това човек придобива съзнание, как творящата любов изпълва световните простори и чрез своето действие въвежда във всичко животворния полъх.
към текста >>

Онова чувстване на световната душа е творящата любов, чрез която нещата пристъпват в проявлението (в съществуването).
«Sie - Тя» е думата-сила за световната душа, чието чувстване изтича от самата нея, докато човешкото чувства-не чрез външна подбуда се влива отвън. Онова чувстване на световната душа е творящата любов, чрез която нещата пристъпват в проявлението (в съществуването).
към текста >>

8. Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици GA_245 Указания за езотеричното обучение

(Светлина - символ на божествена мъдрост; топлина - символ на божествена любов.)»
Вечер: «През целия ден получавах впечатления от фи-зическо-сетивния външен свят и си съставях представи за тях. През нощта няма да имам такива впечатления; ще бъда в духовния свят. Сега ще си представя свръхсетивния свят в сетивни картини, за да ме въведат тези сетивни картини лека-полека в този свръхсетивен свят. Представям си, че пространството около мене е изпълнено от свръхсетивна светлина, като че ли едно море от светлина сияе в различни цветове и в него текат потоци топлина; един от тези топлинни потоци се влива в моето сърце. (Светлина - символ на божествена мъдрост; топлина - символ на божествена любов.)»
към текста >>

В чистата любов към всички същества,
В чистата любов към всички същества,
към текста >>

В чистата любов към всички същества
В чистата любов към всички същества
към текста >>

Любов в душата
Любов в душата
към текста >>

Чиста топлина на любовта,
Чиста топлина на любовта,
към текста >>

Чиста топлина на любовта;
Чиста топлина на любовта;
към текста >>

Светлина, любов, живот
Светлина, любов, живот
към текста >>

Със светлина, любов, живот.
Със светлина, любов, живот.
към текста >>

9. Други мантри - медитации GA_245 Указания за езотеричното обучение

Мъдрост, сила и любов,
Мъдрост, сила и любов,
към текста >>

Чрез мъдрост и любов, чрез волевата сила,
Чрез мъдрост и любов, чрез волевата сила,
към текста >>

10. За един починал GA_245 Указания за езотеричното обучение

«Нека моята любов да бъде
«Нека моята любов да бъде
към текста >>

Живей нагоре носен от любов,
Живей нагоре носен от любов,
към текста >>

11. Езотеричен час в Берлин на 24 Октомври 1905. Единствените записки от Рудолф Щайнер на езотеричен час GA_245 Указания за езотеричното обучение

И връзката изтъкана от любов, която така ме е свързала с него, не преминава.
Душата обаче съществува затова, за да познае вечното в преходните неща. Когато самата Земя вече няма да я има, душите, които са я населявали, още ще съществуват. И онова, което тези души са преживели на Земята, ще го отнесат другаде като спомен. Както ако някой ми направи някакво добро. Постъпката преминава, ала това, което той е посадил в душата ми, остава. И връзката изтъкана от любов, която така ме е свързала с него, не преминава. Всичко, което преживяваме, винаги е източник на нещо трайно в нас. По този начин самите ние извличаме трайното от нещата и го пренасяме във вечността. И когато един ден хората бъдат пренесени на съвсем друга сцена, те ще отнесат със себе си това, което са събрали тук, и техните дела в новия свят ще бъдат изтъкани от спомени за стария свят. Защото няма семе, което да не дава плод. Ако с някого ни свързва любов, тогава тази любов е семе и ние ще изживяваме плода през цялото бъдеще, като завинаги останем свързани с такъв човек.
към текста >>

Ако с някого ни свързва любов, тогава тази любов е семе и ние ще изживяваме плода през цялото бъдеще, като завинаги останем свързани с такъв човек.
И връзката изтъкана от любов, която така ме е свързала с него, не преминава. Всичко, което преживяваме, винаги е източник на нещо трайно в нас. По този начин самите ние извличаме трайното от нещата и го пренасяме във вечността. И когато един ден хората бъдат пренесени на съвсем друга сцена, те ще отнесат със себе си това, което са събрали тук, и техните дела в новия свят ще бъдат изтъкани от спомени за стария свят. Защото няма семе, което да не дава плод. Ако с някого ни свързва любов, тогава тази любов е семе и ние ще изживяваме плода през цялото бъдеще, като завинаги останем свързани с такъв човек. Така в нас живее нещо, което е преплетено с божествената сила, която свързва всички неща заедно във вечната тъкан на Вселената. Това „нещо“ е нашето висше Себе. И то е «по-сияйно от Слънцето». Светлината на Слънцето осветява човека само отвън. Моето душевно Слънце осветява отвътре.
към текста >>

Ако сърцето търси любовта към истината във всяко същество, тогава живее «Духът в сърцето».
Но ако размисля върху това, как този човек е стигнал до тази порочност и ако му помогна да се освободи от своя порок, тогава му помагам, а самият аз достигам до истината. Навсякъде трябва да търся как мога да обичам. Бог е във всички неща, ала божествеността в дадено нещо трябва първо да я потърся. Не трябва направо да заобичам външния вид на едно същество или на един предмет, тъй като това е измамливо и тогава лесно мога да заобичам заблудата. Но зад всяка илюзия лежи истината, а истината винаги може да се обича. Ако сърцето търси любовта към истината във всяко същество, тогава живее «Духът в сърцето». Такава любов е дрехата, която душата би трябвало винаги да носи. Тогава самата тя втъкава божественото в нещата.
към текста >>

Такава любов е дрехата, която душата би трябвало винаги да носи.
Навсякъде трябва да търся как мога да обичам. Бог е във всички неща, ала божествеността в дадено нещо трябва първо да я потърся. Не трябва направо да заобичам външния вид на едно същество или на един предмет, тъй като това е измамливо и тогава лесно мога да заобичам заблудата. Но зад всяка илюзия лежи истината, а истината винаги може да се обича. Ако сърцето търси любовта към истината във всяко същество, тогава живее «Духът в сърцето». Такава любов е дрехата, която душата би трябвало винаги да носи. Тогава самата тя втъкава божественото в нещата.
към текста >>

12. Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение GA_245 Указания за езотеричното обучение

В чистата любов към всички същества
В чистата любов към всички същества
към текста >>

В чистата любов към всички същества
В чистата любов към всички същества
към текста >>

13. Кратки бележки от езотеричния час в Берлин на 9 Октомври 1907. GA_245 Указания за езотеричното обучение

В чистата любов към всички същества
В чистата любов към всички същества
към текста >>

След отварянето ни за околния свят, където търсим да познаем Бога, ние се потопяваме вътре в душата си и чрез любовта, която ни свързва с всички същества, намираме връзката с Бога и чувстваме божествеността на своята душа.
След отварянето ни за околния свят, където търсим да познаем Бога, ние се потопяваме вътре в душата си и чрез любовта, която ни свързва с всички същества, намираме връзката с Бога и чувстваме божествеността на своята душа.
към текста >>

14. Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 16 Януари 1908 и Берлин 26 Януари 1908. За дихателния процес GA_245 Указания за езотеричното обучение

Всичко, което човекът днес върши, за да задоволи своите потребности от изкуство, което прави от чиста любов към красивото, в бъдеще също ще оживее и ще допринесе за извисяване на човека, ще подпомогне неговото развитие.
Всичко, което той днес изгражда като апарати и машини, в бъдеще ще придобие живот, ще оживее и по ужасен начин враждебно ще се противопоставя на човека. Всичко, което се създава върху основата на принципа за ползата, поради личен или групов егоизъм, в бъдеще ще бъде враг на човека. Днес ние премного се питаме за ползата от това, което правим. Ако искаме действително да подпомогнем развитието, трябва да питаме не за ползата, а много повече за това, дали дадено нещо е красиво и благородно. Трябва да действаме не само според принципа на изгодата, а от чистата радост пред хубавото и красивото. Всичко, което човекът днес върши, за да задоволи своите потребности от изкуство, което прави от чиста любов към красивото, в бъдеще също ще оживее и ще допринесе за извисяване на човека, ще подпомогне неговото развитие. Страшно е обаче да виждаме как днес хиляди хора от най-ранно детство се възпрепятстват да опознаят друга дейност от тази, която носи само материална изгода, и за цял живот биват откъснати от всичко красиво и художествено. И в най-бедните училища трябва да се окачват най-прекрасните творения на изкуството, което ще донася безкрайна благодат в човешкото развитие. Човекът сам гради своето бъдеще. Можем да си съставим понятие за това, как приблизително ще бъде на Юпитер, ако сме наясно, че днес не съществува абсолютно Добро и абсолютно Зло. Във всеки човек днес Доброто и Злото са смесени.
към текста >>

15. Слово при полагане Основния камък на сградата в Дорнах на 20 Септември 1913 GA_245 Указания за езотеричното обучение

Така трябва да бъде, ако ще се борим по-нататък в онази голяма духовна борба, която е борба пронизана от огъня на любовта; в онази голяма духовна борба, продължители на която ни се пада честта да бъдем ние, борбата, която някога са водили нашите предци, когато са отбивали ариманичните нападения на маврите.
Ослушайте се и почувствайте тук при основоположния камък на нашия символ, как всред неопределения копнеж и смътната надежда на човечеството за Духа се чува викът за отговора, за онзи отговор, който може да бъде даден там, където Духовната наука може да цари със своето Евангелие на посланието на Духа. Опитайте се да запишете в душите си величието на мига, който преживяваме на днешната вечер. Ако можем да чуем копнежния вик на човечеството по Духа и ако искаме да издигнем сградата на истината, от която да се известява все повече и повече посланието за Духа, ако ние чувстваме това в живота на този свят, тогава вярно се разбираме тази вечер. Тогава знаем - не с високомерие и надценяване на нашия стремеж, а в смирение, всеотдайност и жертвоготовност знаем, - че с нашия готов за усилена работа стремеж трябва да бъдем продължителите на онази духовна работа, която е започнала на Запад в течението на едно прогресивно човешко развитие, но която трябваше, поради необходимото противоположно течение на ариманичните сили, накрая да доведе до това, човечеството днес да стои на една точка, където душите изсъхват, където би трябвало да опустеят, ако не се чуе онзи вик на копнеж по Духа. Нека да почувстваме, мили мои сестри и братя, тези страхове! Така трябва да бъде, ако ще се борим по-нататък в онази голяма духовна борба, която е борба пронизана от огъня на любовта; в онази голяма духовна борба, продължители на която ни се пада честта да бъдем ние, борбата, която някога са водили нашите предци, когато са отбивали ариманичните нападения на маврите.
към текста >>

От този важен миг със сериозност и достойнство на нашата воля да отнесем у дома си в нашите души увереността, че всяка мъдрост, към която се стреми човешката душа - ако стремежът е искрен - е отражение на космичната мъдрост и всяка кореняща се в несебичната любов на душата човешка обич израства от царящата в човешката еволюция Любов.
Молитвата «Отче наш» беше дадена като молитва на човечеството. Срещу микрокосмичната молитва «Отче наш», която беше оповестена от Изтока към Запада, сега отеква прадревната, макрокосмичната молитва. Така отеква тя отново, когато правилно разбрана от човешките души, зазвучава нататък към световните ширини и отразена оттам се завръща със словата, извлечени от Макрокосмоса. Да приемем в нас макрокосмичната молитва с чувството, че с това започваме да постигаме разбиране на Евангелието на познанието: Петото Евангелие. От този важен миг със сериозност и достойнство на нашата воля да отнесем у дома си в нашите души увереността, че всяка мъдрост, към която се стреми човешката душа - ако стремежът е искрен - е отражение на космичната мъдрост и всяка кореняща се в несебичната любов на душата човешка обич израства от царящата в човешката еволюция Любов.
към текста >>

Изпълнете, мили мои сестри и братя, вашите души с копнежа по действителното духовно познание, по истинската човешка любов, по силната воля.
Във всички земни епохи и във всички човешки души действа от силната човешка воля, която се изпълва със смисъла на съществуването и смисъла на Земята, едно укрепване чрез космичната сила, която човечеството си измолва днес, неопределено насочващо погледа си към един Дух, в който се надява, но не иска да го познае, понеже Ариман пося в човешката душа един неосъзнат от нея ужас навсякъде там, където днес се говори за Духа. Нека почувстваме това в този миг, мили мои сестри и братя. Почувствайте това, така ще може да се въоръжите за вашата духовна работа и като носители на откровението на духовната светлина «със силата на мисълта ще свидетелствате и тогава, когато мрачният Ариман, който задушава мъдростта, иска да разпростре тъмнината на хаоса върху напълно будното виждане на Духа»[2]. Изпълнете, мили мои сестри и братя, вашите души с копнежа по действителното духовно познание, по истинската човешка любов, по силната воля. Опитайте се да направите във вас жив онзи Дух, който може да се довери на речта на Световното Слово, която се носи насреща ни от световните далнини и от обширните простори, и която започва да звучи вътре в нашите души. Това е, което трябва да чувства тази вечер този, който е схванал смисъла на съществуването: човешките души са на края на своя стремеж. В смирение, не с високомерие, със себеотдаване и пожертвователност, не в самомнителност на вашето Себе чувствайте това, което трябва да стане със символа, на който днес поставихме основния камък. Чувствайте значението на познанието, с което трябва да се сдобием, за да знаем: в нашето време, в далечните пространства трябва да бъде пробита преградата, зад която се намират духовните същества, за да ги чуваме, когато те ни говорят за смисъла на съществуването. Навсякъде около нас човешките души трябва да възприемат смисъла на съществуването.
към текста >>

Почувствайте тази вечер, че в човешката душа трябва да оживее мъдростта и смисълът на новото познание, на новата любов и на новата могъща сила.
Почувствайте тази вечер, че в човешката душа трябва да оживее мъдростта и смисълът на новото познание, на новата любов и на новата могъща сила. Душите, които ще действат в разцвета и плода на бъдещата земна еволюция, ще трябва да разберат това, което ние днес за първи път искаме да въплътим в нашите души: отекващият макрокосмически глас на прадревната вечна молитва:
към текста >>

16. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд GA_245 Указания за езотеричното обучение

Когато се събуди сутрин, човек е навлязъл в своето тяло, разгръща същата любов към нещата и хората, същата симпатия и антипатия, които е имал преди това.
Във всичко това участва нашето тяло. Разбира се, ние влагаме в него тази симпатия и антипатия, които в голямата си част имат своето основание пряко във физическите процеси на нашето тяло. В мига, в който посветеният се издигне в свръхсетивния свят, той заживява в един свят, в който симпатията и антипатията, свързани с телесността, му стават все по-чужди и по-чужди по времето на пребиваване в свръхсетивната област. Той се е отдалечил и се е откъснал от това, с което е свързан чрез своята телесност. И когато иска отново да поеме обикновения живот, той трябва в известен смисъл първо отново да се вмъква в обичайните симпатии и антипатии, което иначе става от само себе си. Когато се събуди сутрин, човек е навлязъл в своето тяло, разгръща същата любов към нещата и хората, същата симпатия и антипатия, които е имал преди това. Това става от само себе си. Но когато е пребивавал в свръхсетивния свят и отново иска да се завърне към своите симпатии и антипатии, тогава той трябва да направи това с усилие, тогава трябва в известен смисъл да се гмурне, да се потопи в своята телесност. Това откъсване от собствената телесност е едно от явленията, което показва, че е направен известен напредък. Общо взето появата на по-великодушни симпатии и антипатии е нещо, което постепенно става принадлежност на посветения.
към текста >>

17. 5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

И това било постигнато чрез работата на добрите Духове на Формата, които внедрили принципа на Любовта в принципа на наследствеността на Земята.
Той трябвало да се погрижи да не може всичко в човека, произлизащо от главата, да стане плячка на Луцифер и Ариман; да не зависи всичко от дейността на главата и от дейността на външно-насочените сетива, защото тогава Луцифер и Ариман биха били победители. Било необходимо да се създаде противотежест в областта на земния живот, така че там би трябвало да има в човешкото същество нещо изцяло независимо от главата. И това било постигнато чрез работата на добрите Духове на Формата, които внедрили принципа на Любовта в принципа на наследствеността на Земята. С други думи, сега в човешката раса има нещо независимо от главата, което преминава от поколение на поколение и има своите най-дълбоки основи във физическата природа на човека.
към текста >>

Всичко свързано с размножаването и наследствеността, всичко независимо от човека в смисъл, че той не може да го проникне със своето мислене, всичко, което е дарът на Луната в небесната твърд това в човека е което произлиза от принципа на Любовта, проникнал в процеса на размножаване и онаследяване.
Всичко свързано с размножаването и наследствеността, всичко независимо от човека в смисъл, че той не може да го проникне със своето мислене, всичко, което е дарът на Луната в небесната твърд това в човека е което произлиза от принципа на Любовта, проникнал в процеса на размножаване и онаследяване. Оттук и яростната битка, преминаваща през историята, битката водена от Луцифер и Ариман срещу всичко, което идва от тази област. Луцифер и Ариман искат да наложат на човека изключителна власт на главата, и насочват своите атаки чрез главата срещу всичко, което е чисто естествено влечение. Тъй като каквото е наследствена субстанция на Земята не може да бъде изтръгнато от тях. Каквото е Луната в небесата, това в човека е наследствеността долу на Земята. Всичко обосновано с наследствеността, всичко не натоварено с мисленето, което е свързано вътрешно с физическата природа това е принципа на Яхве.
към текста >>

Принципът на Яхве разгръща своята най-голяма активност там, където природата работи като природа; там е, където Яхве излива в най-голяма степен Любовта, която е негово естествено качество, за да създаде противотежест на безлюбовността, обикновената мъдрост, на Луцифер и Ариман.
Оттук и яростната битка, преминаваща през историята, битката водена от Луцифер и Ариман срещу всичко, което идва от тази област. Луцифер и Ариман искат да наложат на човека изключителна власт на главата, и насочват своите атаки чрез главата срещу всичко, което е чисто естествено влечение. Тъй като каквото е наследствена субстанция на Земята не може да бъде изтръгнато от тях. Каквото е Луната в небесата, това в човека е наследствеността долу на Земята. Всичко обосновано с наследствеността, всичко не натоварено с мисленето, което е свързано вътрешно с физическата природа това е принципа на Яхве. Принципът на Яхве разгръща своята най-голяма активност там, където природата работи като природа; там е, където Яхве излива в най-голяма степен Любовта, която е негово естествено качество, за да създаде противотежест на безлюбовността, обикновената мъдрост, на Луцифер и Ариман.
към текста >>

Но противотежестта трябваше също да бъде там: Любовта трябваше да бъде там като противотежест.
Чрез самото познание можем да се приближим към тези неща наистина чрез самото познание. Затова когато започнахме периодичното списание "Луцифер-Гнозис", първата статия бе, разбира се, по темата за Луцифер, за да бъде той правилно разбран, защото трябва да се осъзнае, че доколкото той предизвиква дейността на главата, е благодетел на човечеството. Но противотежестта трябваше също да бъде там: Любовта трябваше да бъде там като противотежест. Това бе заявено в най-първата статия в списанието, защото в онзи момент беше крайно необходимо това да се появи.
към текста >>

Това беше израз на погрешна любов към Осмата Сфера.
Колко щастливи биха били някои хора, ако само можеха да оковават свободната воля! Това беше признак колко много от характерните черти на другите Движения споменати тук се внасяха в нашето собствено Движение. Това не беше от Блаватска, нито беше отвън, а от самите наши членове с това, че постоянно се правеха нарушения относно нашата цел за постигане. Такива нарушения се правеха и се правят, защото обявления на зрителни ясновидци се приветстват с възторжено учудване! Това беше израз на погрешна любов към Осмата Сфера. Когато една или друга личност настояваше: Д-р Щайнер е казал, че това и това би трябвало да се направи, тогава това означава, че еди-коя си личност иска да предаде свободната воля на чуждо влияние, да позволи това да бъде решено не от него, а от някой друг; той иска да направи някой друг отговорен за вливането във физическия свят на готовност да позволи свободната воля да бъде окована. Всеки път, когато хората дават път на фатализма вместо на вземането на решения със собствената си сила да преценят, те показват своето предразположение към Осмата Сфера. И всичко, което се влива по този начин в Осмата Сфера изчезва от Земната еволюция, не продължава напред по правилния път със Земната еволюция.
към текста >>

18. 8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Ние трябва да се придържаме неизменно към правилото, че онези, които се доближават до нас, трябва най-напред да бъдат обучени да развиват непобедима любов към растението, животното и човека; ние следователно трябва да ги подложим първо на старателна подготовка и дисциплина.
В тази посока разчитането на символите бе изключително резултатно. Защото при разчитането на символите се изчерпват силите, които тези същества биха били способни да приложат, за да превърнат хората в служители на разрушението. И ходът на мислите на онези, които бяха за опазването в тайна на голяма част от езотеричното познание, беше следният. Те казваха: Ако ние направим безусловно достъпно за хората нашето познание и вида на знанието, съществуващо в тайните Ордени, така че те да си спестят собствените усилия при вникването в смисъла на символите, ние ще ги направим бунтовници срещу природата, ще ги направим носители на разрушителни сили. Те казваха: Ние притежаваме знание, което със сигурност ще причини това, следователно не можем да направим това знание екзотерично. Ние трябва да се придържаме неизменно към правилото, че онези, които се доближават до нас, трябва най-напред да бъдат обучени да развиват непобедима любов към растението, животното и човека; ние следователно трябва да ги подложим първо на старателна подготовка и дисциплина.
към текста >>

19. 10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Душата трябва да излезе вън от самата себе си и да гледа с очите на любовта дълбоките връзки, разкриващи се в живота отвън.
От другата страна трябва да се избегне клопката на погрешния мистицизъм чрез прекратяване на затъването в чисто вътрешния живот. Тази склонност да се живее и мисли постоянно в нечия собствена душа трябва да бъде отстранена. Душата трябва да излезе вън от самата себе си и да гледа с очите на любовта дълбоките връзки, разкриващи се в живота отвън.
към текста >>

Защото в това там няма желание да се търси Божественото във външния живот чрез изучаване на неговите явления с любов и разбиране.
Наистина може да се каже, че Духовната Наука отговаря на нуждите и изискванията на епохата. Поради тази причина често съм бил длъжен да се противопоставям на всяко опростяване и популяризиране на Духовната Наука, което би премахнало нуждата от напрегнато мислене. Еднакво съм бил длъжен и да се противопоставям на всичко, което клони към възторжен, егоистичен мистицизъм, което е винаги елемент на поучения като "в собственото си най-вътрешно същество ти откриваш реалността, Божественото" и т.н. Защото в това там няма желание да се търси Божественото във външния живот чрез изучаване на неговите явления с любов и разбиране.
към текста >>

20. 2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Щом веднъж е произведено, то стои в своята идеална действителност пред света, произвежда едно трайно действие, най-висшето: защото развивайки се духовно от всички сили, то взема в себе си всичко величествено, достойно за уважение и любов и одушевявайки човешката форма, то издига човека над самия него, затваря кръга на неговия живот и на неговите дела и го обожествява за настоящето, в което се съдържа миналото и бъдещето.
"Когато човекът е поставен на върха на природата, той вижда отново себе си като една цяла природа, която отново трябва да произведе в себе си един връх. За целта той се извисява, стига до този връх, като се проникне с всички съвършенства и добродетели, призовава подбора, реда, хармонията и значението и се издига накрая до производството на художественото творение, което заема наред с неговите други дела и произведения едно блестящо място. Щом веднъж е произведено, то стои в своята идеална действителност пред света, произвежда едно трайно действие, най-висшето: защото развивайки се духовно от всички сили, то взема в себе си всичко величествено, достойно за уважение и любов и одушевявайки човешката форма, то издига човека над самия него, затваря кръга на неговия живот и на неговите дела и го обожествява за настоящето, в което се съдържа миналото и бъдещето. От такива чувства бяха обзети онези, които виждаха олимпийския Юпитер, както можем да видим това от описанията, съобщенията и свидетелствата на древните хора. Богът беше станал човек, за да издигне човека до Бога. Хората виждаха най-високото достойнство и бяха въодушевени за най-висшата красота".
към текста >>

21. 3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

От нея се струеше нещо като стопляща любов и отново нещо, което можеше да бъде много студено.
И душата на тази жена продължи да живее по-нататък в имагинативния свят. И при нея дойде една фигура, още по-странно от по-предната и още по-достойна от тази. Съвсем чужда и странна. От нея се струеше нещо като стопляща любов и отново нещо, което можеше да бъде много студено.
към текста >>

И душата на жената разбра, че в музикалното творение на изкуството би могъл да бъде предаден онзи мощен факт, как някога Уранос разпали собственото си чувство в любовния огън на Гея, че би могло да бъде изразено това, което става, когато Хронос искаше да осветли със светлината на Зевса онова, което живееше в духовното същество!
И душата на жената разбра, как се снема от духовните висини това, което се нарича вдъхновение, и как то трябва да бъде изразено чрез нормалната човешка душа; тя разбра, че това може да бъде изразено само тогава, когато то бива излято в тонове. Това, което духовният изследовател може да опише това знаеше сега душата на жената -, когато той описва самия свят на вдъхновението /Инспирацията/ как то може да бъде предадено на физическото поле с физическите изразни средства, как то би трябвало да бъде не само копие, а да застане непосредствено пред хората: така можеше то само да бъде предадено в музикалното творение на изкуството. И душата на жената разбра, че в музикалното творение на изкуството би могъл да бъде предаден онзи мощен факт, как някога Уранос разпали собственото си чувство в любовния огън на Гея, че би могло да бъде изразено това, което става, когато Хронос искаше да осветли със светлината на Зевса онова, което живееше в духовното същество! Такива дълбоки изживявания имаше душата на жената чрез допира с това херувимско Същество.
към текста >>

22. 10. Дорнах, 9 април 1921 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

И тази личност на Новалис се вживява в живота и започва да има едно духовно, изцяло действително любовно отношение към едно 12 годишно момиче, София фон Кюн.
Какво се съдържа в тази особена форма на художественото изживяване в поетическия живот? Тогава пред мене стои жив образът на Новалис. Новалис се роди в този свят с едно особено основно чувство, което го издигаше над външната прозаично действителност през целия му физически живот. В тази личност има неща, което като надарено с крила лети в поетически сфери над онова, което е проза на живота. Това е нещо, което е живяло между нас, като че искаше да изрази веднъж на една място на мировия процес: така стои работата с изживяването на действителното поетическото по отношение на външната сетивна действителност. И тази личност на Новалис се вживява в живота и започва да има едно духовно, изцяло действително любовно отношение към едно 12 годишно момиче, София фон Кюн. И цялата любов към незрялото още полово момиче е облечена в поезия така, че никога не сме съблазнени да помислим нещо сетивно действително при разглеждането на това отношение. Обаче целият пламък на човешкото чувство, през което човек може да мине, когато човешката душа витае като в поетически сфери свободно през прозаичната действителност, целият пламък на това чувство живее в любовта на Новалис към София фон Кюн. И това момиче умира два дни след навършване на своята 14 годишна възраст, в онова време, когато действителността на физическия живот докосва така силно другите хора, че те слизат в половостта на физическото тяло. Преди това събитие да може да настъпи при София фон Кюн, тя бе изтръгната в духовните светове и Новалис решава от едно съзнание по-силно от това, което до сега е било у него инстинктивно поетическото, да умре след София фон Кюн в своето живо душевно изживяване. Той живее с тази, която не е във физическия свят.
към текста >>

И цялата любов към незрялото още полово момиче е облечена в поезия така, че никога не сме съблазнени да помислим нещо сетивно действително при разглеждането на това отношение.
Тогава пред мене стои жив образът на Новалис. Новалис се роди в този свят с едно особено основно чувство, което го издигаше над външната прозаично действителност през целия му физически живот. В тази личност има неща, което като надарено с крила лети в поетически сфери над онова, което е проза на живота. Това е нещо, което е живяло между нас, като че искаше да изрази веднъж на една място на мировия процес: така стои работата с изживяването на действителното поетическото по отношение на външната сетивна действителност. И тази личност на Новалис се вживява в живота и започва да има едно духовно, изцяло действително любовно отношение към едно 12 годишно момиче, София фон Кюн. И цялата любов към незрялото още полово момиче е облечена в поезия така, че никога не сме съблазнени да помислим нещо сетивно действително при разглеждането на това отношение. Обаче целият пламък на човешкото чувство, през което човек може да мине, когато човешката душа витае като в поетически сфери свободно през прозаичната действителност, целият пламък на това чувство живее в любовта на Новалис към София фон Кюн. И това момиче умира два дни след навършване на своята 14 годишна възраст, в онова време, когато действителността на физическия живот докосва така силно другите хора, че те слизат в половостта на физическото тяло. Преди това събитие да може да настъпи при София фон Кюн, тя бе изтръгната в духовните светове и Новалис решава от едно съзнание по-силно от това, което до сега е било у него инстинктивно поетическото, да умре след София фон Кюн в своето живо душевно изживяване. Той живее с тази, която не е във физическия свят. И онези хора, които след нова време са дошли при Новалис с най-вътрешно човешко чувство, казват, че ходейки жив по Земята той беше като един човек отнесен в духовните светове, че говори с някого нещо, което не е на тази Земя, не принадлежи действително на тази Земя.
към текста >>

Обаче целият пламък на човешкото чувство, през което човек може да мине, когато човешката душа витае като в поетически сфери свободно през прозаичната действителност, целият пламък на това чувство живее в любовта на Новалис към София фон Кюн.
Новалис се роди в този свят с едно особено основно чувство, което го издигаше над външната прозаично действителност през целия му физически живот. В тази личност има неща, което като надарено с крила лети в поетически сфери над онова, което е проза на живота. Това е нещо, което е живяло между нас, като че искаше да изрази веднъж на една място на мировия процес: така стои работата с изживяването на действителното поетическото по отношение на външната сетивна действителност. И тази личност на Новалис се вживява в живота и започва да има едно духовно, изцяло действително любовно отношение към едно 12 годишно момиче, София фон Кюн. И цялата любов към незрялото още полово момиче е облечена в поезия така, че никога не сме съблазнени да помислим нещо сетивно действително при разглеждането на това отношение. Обаче целият пламък на човешкото чувство, през което човек може да мине, когато човешката душа витае като в поетически сфери свободно през прозаичната действителност, целият пламък на това чувство живее в любовта на Новалис към София фон Кюн. И това момиче умира два дни след навършване на своята 14 годишна възраст, в онова време, когато действителността на физическия живот докосва така силно другите хора, че те слизат в половостта на физическото тяло. Преди това събитие да може да настъпи при София фон Кюн, тя бе изтръгната в духовните светове и Новалис решава от едно съзнание по-силно от това, което до сега е било у него инстинктивно поетическото, да умре след София фон Кюн в своето живо душевно изживяване. Той живее с тази, която не е във физическия свят. И онези хора, които след нова време са дошли при Новалис с най-вътрешно човешко чувство, казват, че ходейки жив по Земята той беше като един човек отнесен в духовните светове, че говори с някого нещо, което не е на тази Земя, не принадлежи действително на тази Земя. И в тази откъсната от прозата поетическа действителност той изглежда на самия себе си така, че онова, което другите хора виждат в завладяването на външните сили, пълният преминаващ в действителността израз на волята, му се явява вече в поетическия идеален свят и той говори за "магическия идеализъм", за да охарактеризира посоката на своя живот Ако се опитаме след това да разберем всичко онова, което след това се разля от тази чудесно устроена душа, която следователно можа да люби без да докосне външната действителност, която следователно можа да живее с това, което и бе действително изтръгнато, преди да бъде достигнат определен етап на външната действителност, ако вникнем във всичко онова, което след това се разля от тази душа на Новалис, тогава получаваме чистия израз на поезията.
към текста >>

23. 6. Шеста лекция, 9 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Ако бихме обозначили красивото по един напълно съответен начин, също както и грозното, ние би трябвало понеже противоположното качество на любовта е омразата да говорим не просто за красивото, а един вид за миловидното.
Впрочем аз вече посочих онзи своеобразен начин, по който ние обозначаваме истинския художествен елемент, красивото, и неговата противоположност. Ние говорим за красивото и от друга страна, за грозното. Ако бихме обозначили красивото по един напълно съответен начин, също както и грозното, ние би трябвало понеже противоположното качество на любовта е омразата да говорим не просто за красивото, а един вид за миловидното. И тогава би трябвало да кажем: Ето, тук е миловидното, а тук грозното. Обаче ние говорим именно за красивото и за грозното и черпейки сили от гения на езика, правим забележителна та разлика, обозначавайки първо едното, а после неговата противоположност. Ако се спрем на немския език а в другите езици също би трябвало да съществува подобен пример думата „красив“ е сродна с думата „блясък”*19. Онова, което е красиво, блести, или с други думи, то изнася своята вътрешна същност горе на повърхността. Тъкмо в това се състои същността на красивото, че то не се крие, а проявява своята вътрешна природа във видими, външни форми.
към текста >>

24. 9. Бележки GA_276 Изкуството и неговата мисия

1. Серифими Духове на Любовта
1. Серифими Духове на Любовта
към текста >>

25. ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

А животът в по-голяма степен в сангвиничното, животът, насочен повече към външния свят, се дължи на известна любов към издишването, към отделянето на въглеродния двуокис.
И като претекст за това си намира логични причини. Със сигурност не е много лесно на някой виден учен, който поради нездрава злоба е противник на една или друга философска система, просто да каже на студентите: „Моята злоба не понася тази философска система! “ И тогава човек изнамира логически основания, често по един изключително хитър начин, и сам се утешава с тях. За онзи, който познава живота, който прозира по-дълбоко в тайните на битието, понякога логическите основания, които идват от една или друга страна, не са с толкова голяма стойност. Така например понякога меланхоличният темперамент се дължи на това, че съответният човек е жаден за кислород. А животът в по-голяма степен в сангвиничното, животът, насочен повече към външния свят, се дължи на известна любов към издишването, към отделянето на въглеродния двуокис.
към текста >>

26. ПРИЛОЖЕНИЕ: Записки от Матилде Шол от 1905 (1905?) г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Когато човек се е научил да преодолява фалшивото слово, онова, което наранява (преобръщането, сянката на истинното, божествено, изпълнено с любов слово), той се научава да говори истинното.
Когато човек се е научил да преодолява фалшивото слово, онова, което наранява (преобръщането, сянката на истинното, божествено, изпълнено с любов слово), той се научава да говори истинното. Тогава Христос оживява в него. Тогава той може да говори пред хората. От неговия глас тогава звучи вечното слово, което го довежда до най-вътрешна хармония с хората.
към текста >>

27. 2. Втора лекция, 22.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Но понеже за любовта впрочем за егоистичната любов е характерно, че иска да задържи материята, човешкото физическо тяло е силно затруднено в своето одухотворяване.
Ние винаги трябва да обхващаме целия човек в неговото духовно, душевно и телесно устройство. Но в човека непрекъснато се ражда нещо, което показва тенденцията да става все по-духовно. Но понеже за любовта впрочем за егоистичната любов е характерно, че иска да задържи материята, човешкото физическо тяло е силно затруднено в своето одухотворяване. И така, в себе си имаме нещо материално, което непрекъснато се стреми да премине в едно духовно състояние. Обаче ние не му позволяваме това; дори го унищожаваме още в мига, когато то по желае да се издигне в духовния свят. Това „нещо" е кръвта пълната противоположност на нервите.
към текста >>

28. 5. Пета лекция, 25.08.1919 GA_293 Общото човекознание

В не многобройните действия, които предприемаме не само под контрола на нашия разум, но и под напора на вдъхновението, отдавайки им се с любов и преданост, симпатията рязко и мощно се издига над прага на съзнанието и прониква във волята, докато обикновено волевият елемент ни свързва като нещо обективно с околния свят.
Но и при волевата дейност също имаме сливане на представката дейност със същинския волев елемент. Изпитвайки желание към нещо, ние сме изпълнени със симпатия към него. Но обектът на наше то желание винаги би останал в сферата на инстинктивната и сляпа воля, ако не бихме вмъкнали в симпатията също и жилото на антипатията, която единствено е в състояние да ни разграничи от обекта на желанието и да ни утвърди като личност. Сега все още преобладава симпатията, обаче ние я уравновесяваме като вмъкваме там и антипатията. Но по този начин намирайки се под прага на съзнанието в обекта на желанието преминава само част от симпатията. В не многобройните действия, които предприемаме не само под контрола на нашия разум, но и под напора на вдъхновението, отдавайки им се с любов и преданост, симпатията рязко и мощно се издига над прага на съзнанието и прониква във волята, докато обикновено волевият елемент ни свързва като нещо обективно с околния свят. Точно както нашата антипатия към околния свят бива осъзната само в изключителни случаи, например в акта на познанието, така и нашата непрекъсната симпатия към околния свят става факт на съзнанието само в редките случаи на вдъхновение, в случаите на силна и преданна любов. Ако това не беше така, щяхме да вършим всичко само по механичен и инстинктивен начин. Следователно, ние никога не бихме могли да се включим в това, което обективно се изисква от нас например в областта на социалния живот. Ето защо, за да се включим в социалните и космически процеси, ние трябва да обогатим нашата воля със силата на мисленето.
към текста >>

Точно както нашата антипатия към околния свят бива осъзната само в изключителни случаи, например в акта на познанието, така и нашата непрекъсната симпатия към околния свят става факт на съзнанието само в редките случаи на вдъхновение, в случаите на силна и преданна любов.
Изпитвайки желание към нещо, ние сме изпълнени със симпатия към него. Но обектът на наше то желание винаги би останал в сферата на инстинктивната и сляпа воля, ако не бихме вмъкнали в симпатията също и жилото на антипатията, която единствено е в състояние да ни разграничи от обекта на желанието и да ни утвърди като личност. Сега все още преобладава симпатията, обаче ние я уравновесяваме като вмъкваме там и антипатията. Но по този начин намирайки се под прага на съзнанието в обекта на желанието преминава само част от симпатията. В не многобройните действия, които предприемаме не само под контрола на нашия разум, но и под напора на вдъхновението, отдавайки им се с любов и преданост, симпатията рязко и мощно се издига над прага на съзнанието и прониква във волята, докато обикновено волевият елемент ни свързва като нещо обективно с околния свят. Точно както нашата антипатия към околния свят бива осъзната само в изключителни случаи, например в акта на познанието, така и нашата непрекъсната симпатия към околния свят става факт на съзнанието само в редките случаи на вдъхновение, в случаите на силна и преданна любов. Ако това не беше така, щяхме да вършим всичко само по механичен и инстинктивен начин. Следователно, ние никога не бихме могли да се включим в това, което обективно се изисква от нас например в областта на социалния живот. Ето защо, за да се включим в социалните и космически процеси, ние трябва да обогатим нашата воля със силата на мисленето.
към текста >>

Това което вече споменах, също ще Ви помогне да направите верните изводи, защото аз казах: Волята така както тя протича в обикновения живот може да премине в една или друга бурна дейност, тласкана от ентусиазъм, от любов.
Дори с помощта на едно повърхностно самонаблюдение, Вие лесно ще се убедите във верността на горното твърдение. Това което вече споменах, също ще Ви помогне да направите верните изводи, защото аз казах: Волята така както тя протича в обикновения живот може да премине в една или друга бурна дейност, тласкана от ентусиазъм, от любов. Тук съвсем ясно виждате, как волята която иначе би останала под принудата на външния свят се преизпълва от чувства. Когато вършите нещо с ентусиазъм и любов, Вие следвате не само импулсите на волята, но и Вашите субективни чувства. Ако се вгледате по-внимателно в сетивната дейност и то в смисъла на Гьотевото учение за цветовете Вие ще установите, че чувствата се намесват и тук. А когато сетивната дейност прераства в антипатия, в отвращение, или обратно, ако тя, например, се свежда до жадното вдишване на едно приятно ухание, ясно е, че чувствата оказват влияние върху сетивните възприятия.
към текста >>

Когато вършите нещо с ентусиазъм и любов, Вие следвате не само импулсите на волята, но и Вашите субективни чувства.
Дори с помощта на едно повърхностно самонаблюдение, Вие лесно ще се убедите във верността на горното твърдение. Това което вече споменах, също ще Ви помогне да направите верните изводи, защото аз казах: Волята така както тя протича в обикновения живот може да премине в една или друга бурна дейност, тласкана от ентусиазъм, от любов. Тук съвсем ясно виждате, как волята която иначе би останала под принудата на външния свят се преизпълва от чувства. Когато вършите нещо с ентусиазъм и любов, Вие следвате не само импулсите на волята, но и Вашите субективни чувства. Ако се вгледате по-внимателно в сетивната дейност и то в смисъла на Гьотевото учение за цветовете Вие ще установите, че чувствата се намесват и тук. А когато сетивната дейност прераства в антипатия, в отвращение, или обратно, ако тя, например, се свежда до жадното вдишване на едно приятно ухание, ясно е, че чувствата оказват влияние върху сетивните възприятия.
към текста >>

29. 11. Единадесета лекция, 02.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Не случайно сънуващата му душа поражда любов към околния свят, и преди всичко любов към родителите.
А този факт се дължи на обстоятелството, че в главата Духът спи! Но когато спим, ние сме извън тялото. Ето защо със своя спящ Дух и със своята сънуваща душа, малкото дете се намира извън главата си. То е по-скоро всред своето обкръжение, то живее в хората, които го заобикалят. Не случайно детето е подражаващо същество. Не случайно сънуващата му душа поражда любов към околния свят, и преди всичко любов към родителите. Смяната на зъбите означава последния стадий от развитието на главата, който продължава седем години след раждането.
към текста >>

30. 14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919 GA_293 Общото човекознание

И тогава на преден план изпъкват онези душевни способности, които са облъхнати от вътрешната и скрита душевна любов, с други думи от силите на фантазията.
И както появата на душевните зъби се изразява в способността да усвоим писането и четенето през първите училищни години, така и всичко онова, което блика от живата и топла детска фантазия, е израз на силите, които нарастват след 12-та, 13-та, 14-та и 15-та година. И тогава на преден план изпъкват онези душевни способности, които са облъхнати от вътрешната и скрита душевна любов, с други думи от силите на фантазията. През последните години на основното образование трябва да апелираме тъкмо към тези сили на фантазията. Ние трябва да подпомагаме най-вече общата интелигентност на седемгодишното дете, което се учи да пише и да чете, а не да насърчаваме неговите разсъдъчни способности, които се проявяват едва след 12-та година. Накратко: през този възрастов период следва да насърчаваме фантазията, а не разсъдъчните способности. Пробуждайки детската фантазия, ние правим възможно усвояването, примерно, на историята и географията.
към текста >>

31. 1.ПЪРВИ СЕМИНАР. Щутгарт, 21.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Създавали се били любовни връзки; не трябва да се тревожим от това, но ни се сърдят.
Момчетата и момичетата не трябва да се разделят. Ние ги делим само заради общественото мнение. Създавали се били любовни връзки; не трябва да се тревожим от това, но ни се сърдят. Когато учителят има авторитет, обучението не страда от тези връзки.
към текста >>

32. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919 GA_296 Възпитанието

След настъпването на половата зрялост, между 14, 15 и 21 година в човека се развива не само половия любовен живот, а този полов любовен живот се развива само като конкретен случай на общата човешка любов изобщо.
След настъпването на половата зрялост, между 14, 15 и 21 година в човека се развива не само половия любовен живот, а този полов любовен живот се развива само като конкретен случай на общата човешка любов изобщо. То е само един конкретен случай на общата любов към човека. А тази сила на общата любов към човека трябва да се полагат особено много грижи във времето, когато децата напускат училище и с това постъпват в други учреждения или встъпват в усвояването на професия или нещо подобно. Защото конфигурацията на икономическия живот, който е едно историческо предизвикателство, никога няма да може да бъде просветлен от това, което е нужно да го просветлява от братството, което означава общата любов към човека, ако в тези години не бъде развита общата любов към човека.
към текста >>

То е само един конкретен случай на общата любов към човека.
След настъпването на половата зрялост, между 14, 15 и 21 година в човека се развива не само половия любовен живот, а този полов любовен живот се развива само като конкретен случай на общата човешка любов изобщо. То е само един конкретен случай на общата любов към човека. А тази сила на общата любов към човека трябва да се полагат особено много грижи във времето, когато децата напускат училище и с това постъпват в други учреждения или встъпват в усвояването на професия или нещо подобно. Защото конфигурацията на икономическия живот, който е едно историческо предизвикателство, никога няма да може да бъде просветлен от това, което е нужно да го просветлява от братството, което означава общата любов към човека, ако в тези години не бъде развита общата любов към човека.
към текста >>

А тази сила на общата любов към човека трябва да се полагат особено много грижи във времето, когато децата напускат училище и с това постъпват в други учреждения или встъпват в усвояването на професия или нещо подобно.
След настъпването на половата зрялост, между 14, 15 и 21 година в човека се развива не само половия любовен живот, а този полов любовен живот се развива само като конкретен случай на общата човешка любов изобщо. То е само един конкретен случай на общата любов към човека. А тази сила на общата любов към човека трябва да се полагат особено много грижи във времето, когато децата напускат училище и с това постъпват в други учреждения или встъпват в усвояването на професия или нещо подобно. Защото конфигурацията на икономическия живот, който е едно историческо предизвикателство, никога няма да може да бъде просветлен от това, което е нужно да го просветлява от братството, което означава общата любов към човека, ако в тези години не бъде развита общата любов към човека.
към текста >>

Защото конфигурацията на икономическия живот, който е едно историческо предизвикателство, никога няма да може да бъде просветлен от това, което е нужно да го просветлява от братството, което означава общата любов към човека, ако в тези години не бъде развита общата любов към човека.
След настъпването на половата зрялост, между 14, 15 и 21 година в човека се развива не само половия любовен живот, а този полов любовен живот се развива само като конкретен случай на общата човешка любов изобщо. То е само един конкретен случай на общата любов към човека. А тази сила на общата любов към човека трябва да се полагат особено много грижи във времето, когато децата напускат училище и с това постъпват в други учреждения или встъпват в усвояването на професия или нещо подобно. Защото конфигурацията на икономическия живот, който е едно историческо предизвикателство, никога няма да може да бъде просветлен от това, което е нужно да го просветлява от братството, което означава общата любов към човека, ако в тези години не бъде развита общата любов към човека.
към текста >>

Братството в икономическия живот, така както трябва да се стремим към него в бъдеще, ще присъствува в човешките души само, когато възпитанието след 15 година бъде насочено натам да се работи с пълна съзнателност именно върху общочовешката любов, ако светогледните въпроси, цялото възпитание, което трябва да се осъществи в така наречените общообразователни училища, бъде построено върху любовта към човека, изобщо върху любовта към външния свят.
Братството в икономическия живот, така както трябва да се стремим към него в бъдеще, ще присъствува в човешките души само, когато възпитанието след 15 година бъде насочено натам да се работи с пълна съзнателност именно върху общочовешката любов, ако светогледните въпроси, цялото възпитание, което трябва да се осъществи в така наречените общообразователни училища, бъде построено върху любовта към човека, изобщо върху любовта към външния свят.
към текста >>

А ако след 14, 15 година силата на любовта, която е свързана с астралното тяло, не бъде вложена правилно във всичко, което е преподаване или учение, хората никога няма да могат да развият астрално тяло, тъй като те няма да успеят да го превърнат в свободна постройка в човека.
А ако след 14, 15 година силата на любовта, която е свързана с астралното тяло, не бъде вложена правилно във всичко, което е преподаване или учение, хората никога няма да могат да развият астрално тяло, тъй като те няма да успеят да го превърнат в свободна постройка в човека.
към текста >>

Братство, любов - икономика.
Братство, любов - икономика.
към текста >>

Ако любовта не бъде развита правилно, ще липсва и свободата.
Но същото важи и в обратен ред. Ако любовта не бъде развита правилно, ще липсва и свободата. Ако наподобяването не бъде развито правилно, анималистичните нагони ще се усилят.
към текста >>

33. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919 GA_296 Възпитанието

Ние обучаваме децата си така, че не събуждаме в тях силите, които правят човека силен в живота: това, което прави човека силен, поради това, че той е един наподобител до 7-та си година, поради това, че следва един авторитет до 14-та си година, че получава правилно развита любов до 21-та си година, защото по-късно вече не би могъл да я развие.
Виждате ли, най-натрапчивото в живота на съвремието е това, че днес наоколо се разхождат толкова много разкъсани човешки души, човешки души, които всъщност са проблематични, които не знаят как да подходят към живот, които непрекъснато питат: Какво да правя, какво иска живота от мен? които се захващат с едно или с друго и отново не постигат удовлетворение. Все повече и повече ще стават хората, които ще са такива проблем ни натури. Откъде идва това? То идва от там, че в нашето възпитание съществува една празнота. Ние обучаваме децата си така, че не събуждаме в тях силите, които правят човека силен в живота: това, което прави човека силен, поради това, че той е един наподобител до 7-та си година, поради това, че следва един авторитет до 14-та си година, че получава правилно развита любов до 21-та си година, защото по-късно вече не би могъл да я развие. Това, което липсва по този начин на човека, идва от там, че силите, които е трябвало да бъдат развити в определени младежки години, не са били събудени, това го превръща в проблематична натура. Само това е нужно да се знае!
към текста >>

34. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919 GA_296 Възпитанието

Но това, което трябва да е заложено в основата, за да работи човек трябва да бъде радостта и любовта към работата.
Работата може да съвсем същата, когато сечете дърва или спортувате. Нищо не зависи от това, колко работна сила употребявате, а от това за какво тя се прилага в социалния живот. Работната сила сама по себе си няма нищо общо със социалния живот, доколкото този социален живот трябва да произвежда блага или стоки. Затова в триделния социален организъм ще бъде необходимо да съществува напълно различна подбуда за работа, от тази да се произвеждат блага. Благата трябва да са резултата от работата, защото работата трябва да се употребява за нещо. Но това, което трябва да е заложено в основата, за да работи човек трябва да бъде радостта и любовта към работата. И ние няма да стигнем до едно социално устройство на социалния организъм преди да открием методите, които да превърнат работата в нещо естествено за човека.
към текста >>

Никога в бъдеще радостта и любовта няма да просветляват хората така, както в миналото, когато нещата бяха инстинктивни и атавистични, ако не проникнете обществото с такива идеи, с такива усещания, които идват в света от инспирациите на посветените.
Това не може да се случи в никое друго общество, освен в това, в което се говори за инспирирани понятия. Никога в бъдеще радостта и любовта няма да просветляват хората така, както в миналото, когато нещата бяха инстинктивни и атавистични, ако не проникнете обществото с такива идеи, с такива усещания, които идват в света от инспирациите на посветените. Тези понятия трябва така да бъдат носени от хората, че хората да знаят: ние имаме пред себе си социалния организъм и ние трябва да му се посветим. Това означава работата сама да се влее в душите им, защото те имат разбиране за социалния организъм. Такова разбиране не биха имали никои други хора освен тези, към които се говори в инспирира ни понятия, т.е. за Духовна наука. Това означава, че за да може работата отново да възникне сред хора та ние се нуждаем не от онези кухи понятия, които се декламират, а от Духовни науки, с които да проникнем сърцата, душите.
към текста >>

Тогава тази Духовна наука така ще навлезе в сърцата и душите, че хората ще изпитват радост и любов към работата, и работата ще се постави наред с стоката в едно общество, което не само слуша картини от тези, които са педагозите на обществото, а чува и за инспирации и понятия, които са нужни за да има в сложното ни общество производствени средства, и почвата да действува по съответен начин под човека.
Тези понятия трябва така да бъдат носени от хората, че хората да знаят: ние имаме пред себе си социалния организъм и ние трябва да му се посветим. Това означава работата сама да се влее в душите им, защото те имат разбиране за социалния организъм. Такова разбиране не биха имали никои други хора освен тези, към които се говори в инспирира ни понятия, т.е. за Духовна наука. Това означава, че за да може работата отново да възникне сред хора та ние се нуждаем не от онези кухи понятия, които се декламират, а от Духовни науки, с които да проникнем сърцата, душите. Тогава тази Духовна наука така ще навлезе в сърцата и душите, че хората ще изпитват радост и любов към работата, и работата ще се постави наред с стоката в едно общество, което не само слуша картини от тези, които са педагозите на обществото, а чува и за инспирации и понятия, които са нужни за да има в сложното ни общество производствени средства, и почвата да действува по съответен начин под човека.
към текста >>

Това, което означава инспирацията за работата че тя предизвиква удоволствие и любов -, това ще се вмести в света само когато инспирираните хора на дело направят така, че поне в парламентите равни да се изправят срещу равни, когато цари действително равенство, т.е.
Много е важно да си проправим път към убеждението, че ако в бъдеще трябва да процъфти някакво благо е нужно да се мисли именно по такъв радикален начин. Така че преди всичко е нужно хората са разберат, че ще трябва да поставят социалния организъм на трите му здрави подпори. Това, което означава имагинацията по отношение на стоката, ще бъде научено, само когато стопанския живот е устроен здраво и хората зависят от това, той да се управлява в братство. Това, което означава инспирацията за работата че тя предизвиква удоволствие и любов -, това ще се вмести в света само когато инспирираните хора на дело направят така, че поне в парламентите равни да се изправят срещу равни, когато цари действително равенство, т.е. когато всеки може да осъществи това, което е в него. Но при всички то ще бъде много различно. Тогава равенството ще може да царува и в правовия живот, а правовият живот ще трябва да бъде инспириран а не от невежество да се вземат всевъзможни решения, към което обикновената демокрация все повече се приближава.
към текста >>

35. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919 GA_296 Възпитанието

Докато едната гледна точка, егоистичната, подтиква все повече хора да стават все по-абстрактни и по-абстрактни, да се подвеждат по теоретичното, да привикват към мислене с главата, то това, което произтича от другата неегоистичната ще подтиква хората все повече да познаят света в любов, и да го разберат с любов.
Едно невероятно задълбочаване на живота, когато знаем как да изберем гледната точка но вече чувстващо и усещащо. Докато едната гледна точка, егоистичната, подтиква все повече хора да стават все по-абстрактни и по-абстрактни, да се подвеждат по теоретичното, да привикват към мислене с главата, то това, което произтича от другата неегоистичната ще подтиква хората все повече да познаят света в любов, и да го разберат с любов. Това е един от елементите, които ще трябва да бъдат приети в образованието на учителите: да се гледа към човека преди раждането му, т.е. да не се усеща само загадката на смъртта, а спрямо живота да се усеща и загадката на раждането.
към текста >>

36. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Ето защо във Валдорфското училище в тази възраст между 6-та – 7-та и 14-та година отдаваме цялото внимание на това, учителят да научи децата на това, което се полага за тази възраст на човека по начин, изпълнен с художествена любов, чрез едно изпълнено с любов изкуство.
Ето защо във Валдорфското училище в тази възраст между 6-та – 7-та и 14-та година отдаваме цялото внимание на това, учителят да научи децата на това, което се полага за тази възраст на човека по начин, изпълнен с художествена любов, чрез едно изпълнено с любов изкуство. Защото на това почива възпитателното изкуство, което имаме предвид тук: да се познава човека, да се знае какво изисква от нас всеки един жизнен период по отношение на възпитанието и обучението. Какво изискват първите години? Какво се изисква до 7-та година? Какво може да изисква възрастта в рамките на основното училище? По съвсем различен начин трябва да възпитаваме детето до
към текста >>

Въпросът възниква така, че детето започва да чувствува по-силна нужда да се опре на някой възрастен човек, въпросът може би възниква така, че се проявява в една силна любовна привързаност към някой възрастен човек.
Днес в тази уводна реч бих желал да посоча само едно: За всяко едно дете, например във възрастта на задължителното училищно обучение, приблизително между 9-та и 11-та година, съществува една критична точка, една точка, която не бива да остава незабелязана от възпитателя. В тази възраст между 9 и 11 години за всяко едно дете, което не се развива забавено, идва една точка, в която пред душата му изплува въпросът: По какъв начин ще свикна със света? Не бива да си представяме, че въпросът бива поставен така, както го формулирах сега. Въпросът възниква с образа на едно неопределено чувство, на една неудовлетвореност. Въпросът възниква така, че детето започва да чувствува по-силна нужда да се опре на някой възрастен човек, въпросът може би възниква така, че се проявява в една силна любовна привързаност към някой възрастен човек. Но ние трябва да умеем да наблюдаваме по правилен начин това, което става с детето в тази критична точка. Детето изведнъж се чувствува самотно. Изведнъж то започва да търси контакт. Досега то е възприемало авторитета като нещо естествено. Сега то започва да пита: Какво става с този авторитет?
към текста >>

37. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Ето защо във Валдорфското училище в тази възраст между 6-та – 7-та и 14-та година отдаваме цялото внимание на това, учителят да научи децата на това, което се полага за тази възраст на човека по начин, изпълнен с художествена любов, чрез едно изпълнено с любов изкуство.
Ето защо във Валдорфското училище в тази възраст между 6-та – 7-та и 14-та година отдаваме цялото внимание на това, учителят да научи децата на това, което се полага за тази възраст на човека по начин, изпълнен с художествена любов, чрез едно изпълнено с любов изкуство. Защото на това почива възпитателното изкуство, което имаме предвид тук: да се познава човека, да се знае какво изисква от нас всеки един жизнен период по отношение на възпитанието и обучението. Какво изискват първите години? Какво се изисква до 7-та година? Какво може да изисква възрастта в рамките на основното училище? По съвсем различен начин трябва да възпитаваме детето до
към текста >>

Въпросът възниква така, че детето започва да чувствува по-силна нужда да се опре на някой възрастен човек, въпросът може би възниква така, че се проявява в една силна любовна привързаност към някой възрастен човек.
Днес в тази уводна реч бих желал да посоча само едно: За всяко едно дете, например във възрастта на задължителното училищно обучение, приблизително между 9-та и 11-та година, съществува една критична точка, една точка, която не бива да остава незабелязана от възпитателя. В тази възраст между 9 и 11 години за всяко едно дете, което не се развива забавено, идва една точка, в която пред душата му изплува въпросът: По какъв начин ще свикна със света? Не бива да си представяме, че въпросът бива поставен така, както го формулирах сега. Въпросът възниква с образа на едно неопределено чувство, на една неудовлетвореност. Въпросът възниква така, че детето започва да чувствува по-силна нужда да се опре на някой възрастен човек, въпросът може би възниква така, че се проявява в една силна любовна привързаност към някой възрастен човек. Но ние трябва да умеем да наблюдаваме по правилен начин това, което става с детето в тази критична точка. Детето изведнъж се чувствува самотно. Изведнъж то започва да търси контакт. Досега то е възприемало авторитета като нещо естествено. Сега то започва да пита: Какво става с този авторитет?
към текста >>

38. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Чувствуването е свързано индиректно с живота на нервната система и ние не можем да разберем човека, ако не знаем как човекът диша, как дишането е свързано с кръвообращението и целият този ритъм намира израз в човека, когато той като дете лесно се изчервява, лесно побледнява, как всичко това е свързано с ритмичния живот, което от своя страна намира отражение в детските страсти, в детските усещания и чувства на любовна привързаност.
Чувствуването не изживява себе си директно в живота на нервната система, но чувствуването изживява себе си директно в ритмичната система. Когато си представяме нашите чувства, тогава ние чрез нервите и с помощта на представите възприемаме нашите чувства, тъй както външно възприемаме светлината на цветовете. Чувствуването е свързано индиректно с живота на нервната система и ние не можем да разберем човека, ако не знаем как човекът диша, как дишането е свързано с кръвообращението и целият този ритъм намира израз в човека, когато той като дете лесно се изчервява, лесно побледнява, как всичко това е свързано с ритмичния живот, което от своя страна намира отражение в детските страсти, в детските усещания и чувства на любовна привързаност. Ако ние не знаем това, което непосредствено живее в ритмичната система и което само бива проектирано в живота на нервната система, превръщайки се по този начин в представа, тогава ние не можем да разберем човека, когато казваме: душевният живот е свързан с живота на нервната система, защото от душевния живот единствено мисленето е свързано с живота на нервната система.
към текста >>

39. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Човек никога няма да успее да стори това в средата, заобикаляща детето, ако не може да се пропие с религиозно настроение спрямо детето, което не бива да престава с интензивна любов спрямо нашите възпитателни действия, спрямо нашата възпитателна активност.
Един нов елемент се появява през втория жизнен период. Това развитие на детето, основаващо се преди всичко на ритмичната система, изисква цялата дейност на възпитателя да притежава художествен характер. Човек никога няма да успее да стори това в средата, заобикаляща детето, ако не може да се пропие с религиозно настроение спрямо детето, което не бива да престава с интензивна любов спрямо нашите възпитателни действия, спрямо нашата възпитателна активност. Защото в тази любов действува силата, отвеждаща възпитателя до действия, които биват възприети от детето с естетика и любов.
към текста >>

Защото в тази любов действува силата, отвеждаща възпитателя до действия, които биват възприети от детето с естетика и любов.
Един нов елемент се появява през втория жизнен период. Това развитие на детето, основаващо се преди всичко на ритмичната система, изисква цялата дейност на възпитателя да притежава художествен характер. Човек никога няма да успее да стори това в средата, заобикаляща детето, ако не може да се пропие с религиозно настроение спрямо детето, което не бива да престава с интензивна любов спрямо нашите възпитателни действия, спрямо нашата възпитателна активност. Защото в тази любов действува силата, отвеждаща възпитателя до действия, които биват възприети от детето с естетика и любов.
към текста >>

В периода от смяната на зъбите до половата зрялост нищо не може да действува в детето, което във възпитателя не е пронизано от любов към възпитателното действие.
В периода от смяната на зъбите до половата зрялост нищо не може да действува в детето, което във възпитателя не е пронизано от любов към възпитателното действие. Това, което възпитателят осъществява с любов в тази възраст, бива възприемано от детето като нещо, което то трябва да усвои, за да бъде човек.
към текста >>

Това, което възпитателят осъществява с любов в тази възраст, бива възприемано от детето като нещо, което то трябва да усвои, за да бъде човек.
В периода от смяната на зъбите до половата зрялост нищо не може да действува в детето, което във възпитателя не е пронизано от любов към възпитателното действие. Това, което възпитателят осъществява с любов в тази възраст, бива възприемано от детето като нещо, което то трябва да усвои, за да бъде човек.
към текста >>

Единствено от интелекта не може да произлезе възпитателно изкуство: то може да произлезе само от това, което намира откровение в описаната благодарност и в любовта към възпитаването.
Единствено от интелекта не може да произлезе възпитателно изкуство: то може да произлезе само от това, което намира откровение в описаната благодарност и в любовта към възпитаването.
към текста >>

И ако човек има тази любов към възпитанието, към преподаването, като едно настроение в себе си, тогава детето ще бъде по такъв начин изградено до половото съзряване, че след това наистина ще може да му бъде предоставена свободата, свободното боравене с личния интелект.
Във възпитателното изкуство, което упражняваме в Щутгартското Валдорфско училище се обръща много повече внимание на това, какъв е учителят, отколкото на това, какво той е придобил интелектуално като техническо боравене с абстрактни преподавателски методи. Учителят не само трябва да обича детето, но той трябва да обича и своя метод, защото в действието на този метод детето развива себе си. Въпросът се свежда до следното: Да бъде влюбен в един метод, защото той е негов собствен, това не върши работа на възпитателя. Възпитателят трябва да обича своя метод според това, което детето получава от него. Само обичта към децата – това не е достатъчно за учителя; той трябва да обича преподаването, да обича възпитаването и да ги обича с онази обективност, която намира откровение в детето; това човек може да придобие, ако подходи към своята задача за физическо-душевно и морално възпитание, изхождайки от духовната гледна точка. И ако човек има тази любов към възпитанието, към преподаването, като едно настроение в себе си, тогава детето ще бъде по такъв начин изградено до половото съзряване, че след това наистина ще може да му бъде предоставена свободата, свободното боравене с личния интелект.
към текста >>

Ако сме възприели детето с религиозно страхопочитание, ако сме го възпитали до периода на половата зрялост с любов към възпитателното действие, тогава можем да имаме и едно вярно изживяване спрямо изграждащия се човек: Да го изправим свободно до себе си като подобно на нас самите.
Ако сме възприели детето с религиозно страхопочитание, ако сме го възпитали до периода на половата зрялост с любов към възпитателното действие, тогава можем да имаме и едно вярно изживяване спрямо изграждащия се човек: Да го изправим свободно до себе си като подобно на нас самите. Ако след това сме в състояние да продължаваме да въздействуваме възпитателно върху човека, тогава ще можем, чрез единия интелект върху интелекта на другия, да въздействуваме върху свободното, върху израстналото човешко същество. Ако възпитаваме тъй, както набелязахме дотук, ако не докосваме предварително нищо, което трябва да се развива свободно, но ако оставим Духът постепенно да се пробужда чрез това, което извършваме като възпитатели, тогава човекът, узрявайки полово, ще изживее собствената си същност като нещо пробуждащо се; и този момент на пробуждане ще се превърне в извор на сила, която ще продължава да действува през целия по-нататъшен живот.
към текста >>

Един възпитателен метод, изграден с любов, чрез който с наша помощ детето инстинктивно възпитава себе си без да бъде застрашена свободата му, която следва да бъде зачитана дори там, където тя представлява един несъзнателен елемент на органичната растителна мощ.
Един възпитателен метод, изграден с любов, чрез който с наша помощ детето инстинктивно възпитава себе си без да бъде застрашена свободата му, която следва да бъде зачитана дори там, където тя представлява един несъзнателен елемент на органичната растителна мощ.
към текста >>

40. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Това, което става в детето, аз го изграждам по един изпълнен с любов начин.
Когато сме застанали пред света, възможно е светът да бъде представен вътрешно чрез един художествен подход. Тъкмо по този начин трябва да привикнем към подобен подход, а не догматично да настояваме: светът трябва да бъде обхванат единствено по логичен път. Когато собствените представи, усещания и чувства на учителя са вътрешно подвижни, той вижда: Ако преди 11-та година аз поднеса на детето динамични, механични представи, тогава в мозъка тези представи се препъват, там те се натрупват, те втвърдяват мозъка, така че по-късно в младежките години идва мигрената, а мозъкът продължава да се втвърдява. Ако преди 11-та година му поднеса завършени исторически картини, ако му поднеса образи от познатия растителен свят, тогава представите навлизат в мозъка и чрез останалата нервна система навлизат в цялото тяло. Те се свързват с цялото тяло, с меката мускулна система. Това, което става в детето, аз го изграждам по един изпълнен с любов начин. Този въглен, който детето иначе представлява, когато човек познава единствено мъртвата анатомия и физиология, сега този въглен става прозрачен. Навсякъде учителят вижда децата седнали на своите чинове. Излишно е той да размишлява според едни или други дидактически правила; самото дете му подсказва какво се случва с него: то клюмва на стола си и веднага се разсейва, ако учителят направи нещо неподходящо. Ако той извърши нещо, което е подходящо за детето, то възвръща своята жизненост.
към текста >>

Това означава, че педагогическото изкуство се състои също и в това да бъде премахнато от учителството всяко чумерене и да бъде развита приветливостта, хумористичната, изпълнената с хумор любов към децата, за да не виждат децата в образа на учителя това, което той всъщност им забранява.
Става дума за това, че наистина изкуството и особено възпитателното изкуство не може да бъде овладяно без чувството за хумор. Това означава, че педагогическото изкуство се състои също и в това да бъде премахнато от учителството всяко чумерене и да бъде развита приветливостта, хумористичната, изпълнената с хумор любов към децата, за да не виждат децата в образа на учителя това, което той всъщност им забранява. Във всеки случай в класа не бива да става така, че когато някое дете се разгневи и даде израз на гнева си, учителят да дойде и да каже: Ще ти избия аз този гняв от главата: Това е нещо ужасно! И учителят грабва мастилницата и я хвърля на пода, така че тя се разбива. Така Вие не можете да отстраните гнева от детето; само ако можем да покажем на детето, че неговият гняв представлява обект, който изобщо не съществува за нас, който ние посрещаме с хумор – само тогава ние възпитаваме правилно.
към текста >>

Ето как, тъкмо по отношение на артистичността, от този учител се изисква най-висшето, изисква се най-доброволната, изпълнена с много любов, всеотдайност.
Ето как, тъкмо по отношение на артистичността, от този учител се изисква най-висшето, изисква се най-доброволната, изпълнена с много любов, всеотдайност. Обаче по друг начин ние не можем да постигнем нещо благотворно за развитието на човечеството.
към текста >>

41. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

И преди всичко става дума за това, че може да бъде изнесено нещо, което може да послужи на другия учител само ако човек има в себе си съответната любов към всяко едно дете.
Ето защо, когато говоря за организацията на Валдорфското училище, аз казвам, че неговото сърце е учителската конференция; това са учителските конференции, които биват периодично провеждани. Когато мога да бъда в Щутгарт, това става под мое ръководство, но иначе учителските конференции се провеждат и в сравнително кратки промеждутъци от време. Тогава всичко за цялото училище до последните подробности и това, което отделният учител е придобил като опит в своя клас, всичко бива обсъждано от всички учители заедно. Така тези учителски конференции имат винаги тенденцията да формират училището като един цялостен организъм, както човешкото тяло е организъм поради това, че има сърце. При тези учителски конференции става дума за добрата воля за съвместен живот сред учителите и за избягването на всякакъв вид съперничество. И преди всичко става дума за това, че може да бъде изнесено нещо, което може да послужи на другия учител само ако човек има в себе си съответната любов към всяко едно дете. Но аз имам предвид не онази любов, за която често се говори, а за тази любов, която именно артистичният учител притежава.
към текста >>

Но аз имам предвид не онази любов, за която често се говори, а за тази любов, която именно артистичният учител притежава.
Когато мога да бъда в Щутгарт, това става под мое ръководство, но иначе учителските конференции се провеждат и в сравнително кратки промеждутъци от време. Тогава всичко за цялото училище до последните подробности и това, което отделният учител е придобил като опит в своя клас, всичко бива обсъждано от всички учители заедно. Така тези учителски конференции имат винаги тенденцията да формират училището като един цялостен организъм, както човешкото тяло е организъм поради това, че има сърце. При тези учителски конференции става дума за добрата воля за съвместен живот сред учителите и за избягването на всякакъв вид съперничество. И преди всичко става дума за това, че може да бъде изнесено нещо, което може да послужи на другия учител само ако човек има в себе си съответната любов към всяко едно дете. Но аз имам предвид не онази любов, за която често се говори, а за тази любов, която именно артистичният учител притежава.
към текста >>

Тази любов има още един нюанс в сравнение с обикновената любов.
Тази любов има още един нюанс в сравнение с обикновената любов. Нюансът на дълбоко състрадание към болния, който е преди всичко човек, този нюанс е присъщ и на обикновената любов към хората. Аз моля да не ме разберете погрешно, но за да излекувате един болен, Вие трябва да имате в себе си и любов към болестта. Човек трябва да може да говори и за една красива болест. Тя, разбира се, е много лоша за пациента, но за този, който трябва да я лекува, за него болестта е красива. При определени обстоятелства болестта може да бъде разкошна.
към текста >>

Нюансът на дълбоко състрадание към болния, който е преди всичко човек, този нюанс е присъщ и на обикновената любов към хората.
Тази любов има още един нюанс в сравнение с обикновената любов. Нюансът на дълбоко състрадание към болния, който е преди всичко човек, този нюанс е присъщ и на обикновената любов към хората. Аз моля да не ме разберете погрешно, но за да излекувате един болен, Вие трябва да имате в себе си и любов към болестта. Човек трябва да може да говори и за една красива болест. Тя, разбира се, е много лоша за пациента, но за този, който трябва да я лекува, за него болестта е красива. При определени обстоятелства болестта може да бъде разкошна. Тя може да бъде много лоша за пациента, но за този, който трябва да се вглъби в нея, който трябва да може да я лекува с любов, за него тя е разкошна.
към текста >>

Аз моля да не ме разберете погрешно, но за да излекувате един болен, Вие трябва да имате в себе си и любов към болестта.
Тази любов има още един нюанс в сравнение с обикновената любов. Нюансът на дълбоко състрадание към болния, който е преди всичко човек, този нюанс е присъщ и на обикновената любов към хората. Аз моля да не ме разберете погрешно, но за да излекувате един болен, Вие трябва да имате в себе си и любов към болестта. Човек трябва да може да говори и за една красива болест. Тя, разбира се, е много лоша за пациента, но за този, който трябва да я лекува, за него болестта е красива. При определени обстоятелства болестта може да бъде разкошна. Тя може да бъде много лоша за пациента, но за този, който трябва да се вглъби в нея, който трябва да може да я лекува с любов, за него тя е разкошна. Така и един истински немирник, един пакостник, както се казва, може при определени обстоятелства, по който върши лудориите и белите, в зависимост от начина, понякога той може да бъде изключително интересен, така че ние можем изключително силно да го обикнем.
към текста >>

Тя може да бъде много лоша за пациента, но за този, който трябва да се вглъби в нея, който трябва да може да я лекува с любов, за него тя е разкошна.
Нюансът на дълбоко състрадание към болния, който е преди всичко човек, този нюанс е присъщ и на обикновената любов към хората. Аз моля да не ме разберете погрешно, но за да излекувате един болен, Вие трябва да имате в себе си и любов към болестта. Човек трябва да може да говори и за една красива болест. Тя, разбира се, е много лоша за пациента, но за този, който трябва да я лекува, за него болестта е красива. При определени обстоятелства болестта може да бъде разкошна. Тя може да бъде много лоша за пациента, но за този, който трябва да се вглъби в нея, който трябва да може да я лекува с любов, за него тя е разкошна. Така и един истински немирник, един пакостник, както се казва, може при определени обстоятелства, по който върши лудориите и белите, в зависимост от начина, понякога той може да бъде изключително интересен, така че ние можем изключително силно да го обикнем. Във Валдорфското училище например имахме един много интересен случай, едно момче, което силно се отклоняваше от нормата. То постъпи още от началото в 1-и клас на Валдорфското училище. Момчето имаше тази особеност, че когато учителят се обърнеше с гръб, то връхлиташе върху учителя и го удряше по гърба. Към този немирник учителят се отнесе с изключителна любов и с изключителен интерес.
към текста >>

Към този немирник учителят се отнесе с изключителна любов и с изключителен интерес.
Тя може да бъде много лоша за пациента, но за този, който трябва да се вглъби в нея, който трябва да може да я лекува с любов, за него тя е разкошна. Така и един истински немирник, един пакостник, както се казва, може при определени обстоятелства, по който върши лудориите и белите, в зависимост от начина, понякога той може да бъде изключително интересен, така че ние можем изключително силно да го обикнем. Във Валдорфското училище например имахме един много интересен случай, едно момче, което силно се отклоняваше от нормата. То постъпи още от началото в 1-и клас на Валдорфското училище. Момчето имаше тази особеност, че когато учителят се обърнеше с гръб, то връхлиташе върху учителя и го удряше по гърба. Към този немирник учителят се отнесе с изключителна любов и с изключителен интерес. Той го галеше, отвеждаше го обратно до чина му и се държеше така, сякаш не забелязваше, че е бил ударен отзад. Такова дете може да бъде променено само ако обхванем с поглед целия му произход. Трябва да знаем в каква родителска среда е израснало и трябва да познаваме неговата патология. И тогава въпреки неговото немирничество, можем да вървим напред, именно когато сме в състояние да обичаме тъкмо такъв вид немирничество. Има нещо много мило и в някой, който е особено голям немирник.
към текста >>

Така наистина става дума за това човек да развие в себе си тази особена любов, за която говорих сега.
В сравнение с този, който наблюдава нещата повече отвън, тези неща за възпитателя представляват нещо съвсем различно. Така наистина става дума за това човек да развие в себе си тази особена любов, за която говорих сега. Тогава човек може да потвърди това също и на учителската конференция. Защото по отношение на мерките, с които трябва да подходим при здравите деца, за нас няма нищо по-полезно от това, което можем да наблюдаваме при децата, отклоняващи се от нормата.
към текста >>

42. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Докато именно антропософията е тази, която възприема големия напредък на природонаучното познание, възприема го с огромна любов и го пропива с онова, което човек може да опознае от духовния свят.
Виждате ли, когато става дума за това, че някъде биват застъпени духовни възгледи или духовни стойности, тогава хората лесно казват: Да, това са едни особени чудаци, които витаят над земята, презирайки материалното. И тогава идва природоизследователят и изтъква големия напредък на чисто материалистичното познание, извършен през последните векове. И хората вярват, че тези, които говорят за такива отдалечени от света неща – нямам предвид, че антропософията е отдалечена от света, но за света антропософията е чужда – когато се появи такова нещо, чуждо за света като антропософията, тогава хората вярват, че тя не се интересува от материята, от практическия свят. Докато именно антропософията е тази, която възприема големия напредък на природонаучното познание, възприема го с огромна любов и го пропива с онова, което човек може да опознае от духовния свят. Така че правилна оценка на материалното можем да открием тъкмо сред последователите на една духовна философия. Духовният човек може да бъде материалист. Но материалистът заедно с Духа губи и познанието за материята, защото пред себе си той вече няма нищо друго, освен външния отблясък на материята. Тъкмо материалистът губи всякакъв възглед за материалния процес. Това е нещо, което аз желая да подчертая като нещо особено значително.
към текста >>

Дълбок смисъл виждаме в обстоятелството, че първоначално хората не са говорили просто за познание като за нещо, което човекът трябва да постигне, а са говорили за философия, за любов към мъдростта.
Учителят има нужда от една наука, благодарение на която той все още да бъде в състояние да обича хората, защото първоначално той трябва да обича своето собствено знание, своето собствено познание. Дълбок смисъл виждаме в обстоятелството, че първоначално хората не са говорили просто за познание като за нещо, което човекът трябва да постигне, а са говорили за философия, за любов към мъдростта. Това е, което антропософията желае да върне обратно на хората, отново да приближи познанието към хората.
към текста >>

43. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Другата златна дума – това е любовта към онова, което вършиш.
“Доверие” – това е една златна дума, която занапред ще определя социалния живот. Другата златна дума – това е любовта към онова, което вършиш. И занапред “добри” в социален смисъл ще са онези действия, които човек извършва, ако е движен от общочовешка любов.
към текста >>

И занапред “добри” в социален смисъл ще са онези действия, които човек извършва, ако е движен от общочовешка любов.
“Доверие” – това е една златна дума, която занапред ще определя социалния живот. Другата златна дума – това е любовта към онова, което вършиш. И занапред “добри” в социален смисъл ще са онези действия, които човек извършва, ако е движен от общочовешка любов.
към текста >>

Обаче тази общочовешка любов първо трябва да бъде разбрана.
Обаче тази общочовешка любов първо трябва да бъде разбрана. Не бива да смятаме, колкото и удобно да е това, че тя вече е тук. Тъкмо тя не е тук. И колкото по-често си казваме:”Да, тя не е тук”, толкова по-добре. Защото тази общочовешка любов, тя трябва да се изразява именно в любов към действието, тя трябва да е активна, тя трябва да бъде изживявана в свобода. И тогава от едно домашно съждение, зависещо от близостта на църковната камбанария, тя постепенно се превръща в едно универсално, космическо съждение.
към текста >>

Защото тази общочовешка любов, тя трябва да се изразява именно в любов към действието, тя трябва да е активна, тя трябва да бъде изживявана в свобода.
Обаче тази общочовешка любов първо трябва да бъде разбрана. Не бива да смятаме, колкото и удобно да е това, че тя вече е тук. Тъкмо тя не е тук. И колкото по-често си казваме:”Да, тя не е тук”, толкова по-добре. Защото тази общочовешка любов, тя трябва да се изразява именно в любов към действието, тя трябва да е активна, тя трябва да бъде изживявана в свобода. И тогава от едно домашно съждение, зависещо от близостта на църковната камбанария, тя постепенно се превръща в едно универсално, космическо съждение.
към текста >>

Вие добре разбирате, че аз съм изключително благодарен и на г-н Кауфман31, който с такава любов се отнесе към превода на тези лекции.
Накрая бих искал да изкажа още една благодарност. Вие добре разбирате, че аз съм изключително благодарен и на г-н Кауфман31, който с такава любов се отнесе към превода на тези лекции. Ако знаем само колко големи усилия – и то в кратко време – изисква преводът на подобни трудни неща и какви сили отнема той от човека, ние ще можем да изразим и нашето уважение към г-н Кауфман за преводаческия му труд през тези последни седмици в Оксфорд. Изказвам му моята благодарност, а вероятно и благодарността на мнозина от Вас и го моля да преведе току-що казаното със същото преводаческо усърдие, със същата точност и достоверност, с които успя да преведе и всичките тези лекции.
към текста >>

44. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

От своя страна г-н държавният прокурор излезе с добре свързано изложение; доказателствата му бяха безупречни; прокурорът беше приложил дори личната кореспонденция на Шилер, и ето че с помощта на д-р Вулфен очите на слушателите се отвориха: Любовта на нашия народ и на младите хора към Шилер беше разбулена чак до нейните отвратителни корени: Шилер е популярен поради вродената му жестокост, поради наслаждението му от мрачното великолепие на ужасното, вдъхновявайки го да напише такива балади като „Детеубийцата”, „Ръкавицата”, „Пътят на железния чук”, където например в подигравателните думи: „Той е обгрижен и на сигурно място!
От своя страна г-н държавният прокурор излезе с добре свързано изложение; доказателствата му бяха безупречни; прокурорът беше приложил дори личната кореспонденция на Шилер, и ето че с помощта на д-р Вулфен очите на слушателите се отвориха: Любовта на нашия народ и на младите хора към Шилер беше разбулена чак до нейните отвратителни корени: Шилер е популярен поради вродената му жестокост, поради наслаждението му от мрачното великолепие на ужасното, вдъхновявайки го да напише такива балади като „Детеубийцата”, „Ръкавицата”, „Пътят на железния чук”, където например в подигравателните думи: „Той е обгрижен и на сигурно място! Графът ще похвали своите слуги! ” многозначително проличава притаената жестокост, идваща от борбата на Шилер с неговото линеещо тяло. И защо Шилеровите трагедии, вдъхващи у зрителя страх и състрадание, са толкова въздействуващи от сцената? Защото те апелират към латентните престъпни качества на публиката и позволяват едно безвредно изживяване на опасните човешки инстинкти.
към текста >>

45. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Детето израства и ако никой не се погрижи специално за това, то да има един възпитател, в когото да се взира с любов и уважение – защото в тази възраст родителите не винаги могат да поемат тази роля – тогава интелектуалните заложби се промъкват в областта на волята и като последица може да се прояви една или друга разновидност на клептоманията.
Възможно е да възникнат две ситуации. В единият случай детето израства – вземам като пример едно малко населено място – в една среда, където животът върви бавно, където на войската се гледа като на нещо, което трябва да защитава страната, обаче там хората нямат никакъв ентусиазъм и найценното им качество се свежда до едно формално възпитание. Тук у всички хора, намиращи се около детето между неговата 7. и 14-годишна възраст се развива един естествен усет за това, което всеки трябва да върши като принадлежащ на човешкия род. Детето израства и ако никой не се погрижи специално за това, то да има един възпитател, в когото да се взира с любов и уважение – защото в тази възраст родителите не винаги могат да поемат тази роля – тогава интелектуалните заложби се промъкват в областта на волята и като последица може да се прояви една или друга разновидност на клептоманията.
към текста >>

46. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Вие сами бихте могли да стигнете до подобни наблюдения, ако подхождате към тези неща с онази любов, на която аз придадох такова голямо значение.
Вие сами бихте могли да стигнете до подобни наблюдения, ако подхождате към тези неща с онази любов, на която аз придадох такова голямо значение. Всъщност, Вие никога не би трябвало да си служите с изрази като този: Да, но за да стигна до тези неща, аз трябва да съм ясновиждащ! – Това издава една вътрешна леност, която няма място в живота на онзи, който е избрал професията възпитател. Тук става дума за следното: Много преди да стигнете до ясновидство, което впрочем е необходимо и в тази област, Вие трябва да развиете в себе си способността да вниквате в това, което се случва, а до тази способност се издигаме чрез една сърдечна отдаденост към онова, което тъкмо абнормните състояния пораждат в човека. В подходящия момент Вие сами ще вземете правилното решение. Естествено, за всичко това е необходима и езотерична смелост.
към текста >>

47. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Важното е, че тук се появява една съвсем очевидна констелация, и нейното интерпретиране показва следното: Марс, носителят на желязото, постига самостоятелност по отношение на размножителния принцип, по отношение на Луната, и най-вече отклонява всичко онова, което идва към човека благодарение на Венериния принцип, всичко онова, което е свързано с любовта; Марс не го допуска до своята собствена мисия, изтръгва го от своята собствена мисия и не му позволява да се свърже с това, което работи в размножението, а после и в растежа.
Това трябва да бъде обяснено за всеки случай поотделно. Хороскопите следва да бъдат интерпретирани индивидуално. Понеже става дума за сестри, такова подобие не е учудващо. Фактът, че при по-голямото дете има една по-силна опозиция, отколкото при по-малкото, се обяснява с възрастта, което също не е учудващо. Важното е, че тук се появява една съвсем очевидна констелация, и нейното интерпретиране показва следното: Марс, носителят на желязото, постига самостоятелност по отношение на размножителния принцип, по отношение на Луната, и най-вече отклонява всичко онова, което идва към човека благодарение на Венериния принцип, всичко онова, което е свързано с любовта; Марс не го допуска до своята собствена мисия, изтръгва го от своята собствена мисия и не му позволява да се свърже с това, което работи в размножението, а после и в растежа. Ето защо това, което трябва да живее в долната част на човека и да е свързано с растежните сили, се оказва изместено в организацията на главата, в резултат на което виждаме, че растежът страда от липсата на желязо, докато всичко, което е свързано с овладяването на желязото, тоест сярата, е в излишък.
към текста >>

48. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

При такъв човек любовта към ближния може да нарасне с огромна сила, така че тъкмо поради своята любов към ближния такъв човек изпада в многообразни беди, които той след това изповядва на пастора.
Пасторът подхожда към такъв един човек; този човек му разказва за това, което изживява чрез тази своя конституция. Чрез такава една конституция той изживява например едно силно чувство за греховност, едно по-силно чувство за греховност, отколкото иначе имат хората. Пасторът може да научи много неща, и католическите пастори наистина го правят. Тъкмо от такива хора те изучават това крайност но формиране на чувството за греховност, иначе слабо развито в другите хора. При такъв човек любовта към ближния може да нарасне с огромна сила, така че тъкмо поради своята любов към ближния такъв човек изпада в многообразни беди, които той след това изповядва на пастора.
към текста >>

49. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Виждате ли, на такива хора, ако си взаимодействуват медицинския подход и всеотдайната любов на теолозите, на такива хора бихме могли да помогнем изключително много, само не чрез незабавна терапия, по следния начин.
Виждате ли, на такива хора, ако си взаимодействуват медицинския подход и всеотдайната любов на теолозите, на такива хора бихме могли да помогнем изключително много, само не чрез незабавна терапия, по следния начин. При такива хора е налице един съвсем определен факт. И за да достигнем този факт, ние разглеждаме живота на тези хора в периода между смяната на млечните зъби и настъпването на половата зрялост. Ако разглеждаме такъв човек с груби сетива, по правило няма да забележим нищо отклоняващо се от нормата. Човек би могъл дари да се зарадва, когато види колко преждевременно помъдрели са такива деца, колко умни, колко ужасно умни са и какви умни отговори дават. Но трябва да бъдем внимателни тъкмо пред лицето на тези умни отговори между 7-та и 14-та година.
към текста >>

Но този, който поради вътрешната си професия е призван да наблюдава подобни неща, той би трябвало не само да ги наблюдава, доколкото те са отделни индивидуални явления, спрямо тях разбира се той би трябвало да подхожда с особена любов, но той би трябвало да изгради в себе си и разбиране, когато тези явления станат общи.
Но този, който поради вътрешната си професия е призван да наблюдава подобни неща, той би трябвало не само да ги наблюдава, доколкото те са отделни индивидуални явления, спрямо тях разбира се той би трябвало да подхожда с особена любов, но той би трябвало да изгради в себе си и разбиране, когато тези явления станат общи. Той трябва да развие разбиране за това, как тези неща понякога биват вторично предизвикани.
към текста >>

50. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Вие знаете, че ориенталските учения съдържат нещо изключително честно по отношение любовта към животните, и те разпростират това, което наричат любов към хората и към нещата около себе си, те го разпростират и върху животните.
Виждате ли, през 19-ия век живее един човек. Такъв, какъвто е бил през 19-ия век, ние ще го опознаем по-късно. Бих желал първо да Ви отведа в едно негово по-предишно прераждане. , не бих казал непосредствено предходното, но което е решаващо за прераждането му през 19-ия век има своите най-значителни последици. Тогава този човек е бил инкарниран в една местност в Южния Ориент, и е живял в едно обкръжение от хора, които хора изключително много обичали животните. Вие знаете, че ориенталските учения съдържат нещо изключително честно по отношение любовта към животните, и те разпростират това, което наричат любов към хората и към нещата около себе си, те го разпростират и върху животните. В тези по-древни времена за определени хора в тези местности е било абсолютно естествено да обичат невероятно много животните и да се отнасят много добре към определени животни. Този човек, когото имам предвид, който в предишното си прераждане живял в едно обкръжение, което по този начин се отнасяло към животинския свят, този човек не бил приятел на животните. Той, наистина под влиянието на предишни прераждания, тях ние няма да изследваме, сега той бил сред едно население, обичащо животните, той, който се отнасял изключително зле към някои животни. Той ги измъчвал още като дете, отнасял се зле с тях, измъчвал ги и по-късно, като налагал различни изтезания на домашните животни; накратко, във всеобхватния смисъл, той бил един инквизитор на животните. Това предизвикало най-силно възмущение в средата, в която живеел.
към текста >>

Всичко това добило белезите на нещо болестно поради обстоятелството, че той всъщност не развил особена любов към кучетата, но развил в себе си чувството, че трябва да ги има до себе си.
Както казахме, няма да се спираме на едно междинно прераждане, което би могло да влезе в съображение, то няма голямо значение за последния живот на този човек. Той живял отново в наше време, в 19-ия век, в първата половина на 19-ия век В това прераждане, което в широк смисъл на думата принадлежи на нашето време, той се родил като един изключително страхлив човек, който в своята страхливост се чувствувал принуден да прикрепя към себе си животни, и по-точно да прикрепя към себе си кучета. Наистина, бихме могли да кажем, че в тази не съвсем нормална слабост към животните действително има някаква патологична черта, който той сега развил. Всичко това добило белезите на нещо болестно поради обстоятелството, че той всъщност не развил особена любов към кучетата, но развил в себе си чувството, че трябва да ги има до себе си. Именно в начина, по който той се отнасял към кучетата, виждаме първо нещо фантастично, както веднага ще видим, и второ, нещо, в което ще видим една вътрешна кармична принуда от преди. При това в това си прераждане този човек е един изключително надарен човек, който от онази стара инкарнация е пренесъл всичко онова, което под формата на духовен живот, а също и на духовна религиозност е изживял сред ориенталското население. В него това се превръща не само в чувство и усещане, но в него това се превръща в жизнена практика. В хода на своя живот той достига не само до фантастични представи за духовното, но той достига и до възможността, чрез истински ясновидски имагинации, които му се представят с една елементарна естественост, той достига до възможността, поетично да оформи това, което физически съществува в човешкия живот, и в което непрекъснато се отразяват духовните елементарни същества. Това е едното.
към текста >>

51. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Освен това Слънчевият елемент е този, който нахлува в нас чрез любов, когато го желаем, и Слънчевият елемент е това, което във физическия живот по един отслабен начин ние възприемаме като живот и движение в Любов.
Когато така постепенно преминаваме през етерната същност в която първоначално сме се вживели, и после чрез обхващане на физическото тяло към периферията по посока на сетивата, тогава целия живот, който нахлува от Слънцето, се представя на човека от една страна чрез това, че носи по своите пътища изминала та Карма, и този живот се представя на човека чрез това, че отправя не един упрек към него и много неща, които безпокоят човека. Но много по-значително от всичко в Кармата, което безпокои човека, достигнал наистина до това виждане, е всичко онова, което му дава следното значение: все пак чрез твоето минало ти си станал това, което си сега. Това, което човек носи в своята вътрешност, него човек носи много по-богато, ако възприема нахлуването на Слънцето по сетивно-нервните пътища. Ала тъй както човекът се абстрахира от Кармата и отдава себе си на нахлуването на духовните слънчеви лъчи, така за него настъпва една безкрайна ощастливеност от възприемането на Слънчевото, и човек има чувството, Слънчевата същност е такава, че непрекъснато трябва да я желаем, че трябва да се стремим към нея. Освен това Слънчевият елемент е този, който нахлува в нас чрез любов, когато го желаем, и Слънчевият елемент е това, което във физическия живот по един отслабен начин ние възприемаме като живот и движение в Любов. Това се осъществява в обмяна между вътрешния свят на човека и Слънчевите въздействия, които с Любов нахлуват в него; и всичко, което в растеж, в кипеж и в живот се стреми да твори в човека, всичко то нахлува в него чрез тези виреещи в любовта слънчеви лъчи. Защото тук Любовта не е просто душевно-духовна сила, тук тя е силата, призоваваща всичко физическо към растеж, към избуяване и разпукване, което с всяка своя подробност е благотворно, ощастливяващо за човека, ако той наистина умее да цени това, но и което той получава благодарение на своето непосредствено виждане.
към текста >>

Това се осъществява в обмяна между вътрешния свят на човека и Слънчевите въздействия, които с Любов нахлуват в него; и всичко, което в растеж, в кипеж и в живот се стреми да твори в човека, всичко то нахлува в него чрез тези виреещи в любовта слънчеви лъчи.
Когато така постепенно преминаваме през етерната същност в която първоначално сме се вживели, и после чрез обхващане на физическото тяло към периферията по посока на сетивата, тогава целия живот, който нахлува от Слънцето, се представя на човека от една страна чрез това, че носи по своите пътища изминала та Карма, и този живот се представя на човека чрез това, че отправя не един упрек към него и много неща, които безпокоят човека. Но много по-значително от всичко в Кармата, което безпокои човека, достигнал наистина до това виждане, е всичко онова, което му дава следното значение: все пак чрез твоето минало ти си станал това, което си сега. Това, което човек носи в своята вътрешност, него човек носи много по-богато, ако възприема нахлуването на Слънцето по сетивно-нервните пътища. Ала тъй както човекът се абстрахира от Кармата и отдава себе си на нахлуването на духовните слънчеви лъчи, така за него настъпва една безкрайна ощастливеност от възприемането на Слънчевото, и човек има чувството, Слънчевата същност е такава, че непрекъснато трябва да я желаем, че трябва да се стремим към нея. Освен това Слънчевият елемент е този, който нахлува в нас чрез любов, когато го желаем, и Слънчевият елемент е това, което във физическия живот по един отслабен начин ние възприемаме като живот и движение в Любов. Това се осъществява в обмяна между вътрешния свят на човека и Слънчевите въздействия, които с Любов нахлуват в него; и всичко, което в растеж, в кипеж и в живот се стреми да твори в човека, всичко то нахлува в него чрез тези виреещи в любовта слънчеви лъчи. Защото тук Любовта не е просто душевно-духовна сила, тук тя е силата, призоваваща всичко физическо към растеж, към избуяване и разпукване, което с всяка своя подробност е благотворно, ощастливяващо за човека, ако той наистина умее да цени това, но и което той получава благодарение на своето непосредствено виждане.
към текста >>

Защото тук Любовта не е просто душевно-духовна сила, тук тя е силата, призоваваща всичко физическо към растеж, към избуяване и разпукване, което с всяка своя подробност е благотворно, ощастливяващо за човека, ако той наистина умее да цени това, но и което той получава благодарение на своето непосредствено виждане.
Но много по-значително от всичко в Кармата, което безпокои човека, достигнал наистина до това виждане, е всичко онова, което му дава следното значение: все пак чрез твоето минало ти си станал това, което си сега. Това, което човек носи в своята вътрешност, него човек носи много по-богато, ако възприема нахлуването на Слънцето по сетивно-нервните пътища. Ала тъй както човекът се абстрахира от Кармата и отдава себе си на нахлуването на духовните слънчеви лъчи, така за него настъпва една безкрайна ощастливеност от възприемането на Слънчевото, и човек има чувството, Слънчевата същност е такава, че непрекъснато трябва да я желаем, че трябва да се стремим към нея. Освен това Слънчевият елемент е този, който нахлува в нас чрез любов, когато го желаем, и Слънчевият елемент е това, което във физическия живот по един отслабен начин ние възприемаме като живот и движение в Любов. Това се осъществява в обмяна между вътрешния свят на човека и Слънчевите въздействия, които с Любов нахлуват в него; и всичко, което в растеж, в кипеж и в живот се стреми да твори в човека, всичко то нахлува в него чрез тези виреещи в любовта слънчеви лъчи. Защото тук Любовта не е просто душевно-духовна сила, тук тя е силата, призоваваща всичко физическо към растеж, към избуяване и разпукване, което с всяка своя подробност е благотворно, ощастливяващо за човека, ако той наистина умее да цени това, но и което той получава благодарение на своето непосредствено виждане.
към текста >>

Когато бъдат отслабени по посока на духовното, когато не достигат до физическата материя, ако останем само при чистите, душевни любовни сили на Венера, и ако те бъдат още повече отслабени, така че в ежедневния живот все по-малко да могат да се обединяват с това, което нахлува от другата страна, тогава те се превръщат в Меркуриевите сили на Пратеника на Боговете, изнасящ в обикновения земен живот долните сили по посока на горните.
Сатурновите сили спират светлината, Юпитеровите сили със своята мъдрост спират световния химизъм. Марсовите сили спират живота. Ето така в подробности, в конкретното Вие имате пред себе си нахлуването на слънчевите сили, модифициране от силите на тъй наречените други външни планети. Обратно, в другата посока биват модифицирани лунните сили, които всъщност, ако действуват самостоятелно в пълната си сила, довеждат до ембрионалното, т.е. довеждат до възникване на физическата форма. Когато бъдат отслабени по посока на духовното, когато не достигат до физическата материя, ако останем само при чистите, душевни любовни сили на Венера, и ако те бъдат още повече отслабени, така че в ежедневния живот все по-малко да могат да се обединяват с това, което нахлува от другата страна, тогава те се превръщат в Меркуриевите сили на Пратеника на Боговете, изнасящ в обикновения земен живот долните сили по посока на горните.
към текста >>

52. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

В това, кое то отвежда човека в духовния свят, в стремежа към духовния свят, в любовта към духовния свят, в проникнатостта в духовния свят, така, както съществува в нормалния живот, пасторът ще трябва да търси и да види всичко онова, което човешката душа предлага в нормалните и ненормалните явления в тази област.
Разгледайте ги от другата страна, от която страна трябва да ги разглежда пасторът, като си кажете, че професията на пастора се състои в това да ръководи човека във всичко, при което Азът и астралното тяло трябва по някакъв начин да нахлуят в духовния свят, т.е. където човекът трябва да участвува в духовния свят. Необходимо е лекарят по духовен път да вникне в човека, по духовен път да съзре патологичните процеси, а какво ще трябва да търси пасторът? В това, кое то отвежда човека в духовния свят, в стремежа към духовния свят, в любовта към духовния свят, в проникнатостта в духовния свят, така, както съществува в нормалния живот, пасторът ще трябва да търси и да види всичко онова, което човешката душа предлага в нормалните и ненормалните явления в тази област. А сега по отношение на пастора да проследим процеса, обратен на този, който трябва да проследим при лекаря. За лекаря казваме: да, когато той остави сомнамбулът да описва болния орган, тогава той, изхождайки от съня, описва лечебното средство.
към текста >>

53. 7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

И това, което се явява тогава като физическа любов, като полов инстинкт, то не е нищо друго освен резултат на това потопяване, което Ви описах.
И така, от къде идват подобни състояния? Те идват от там, че ние не само трябва да се научим да чувствуваме нашия душевен живот свободен от тялото, а трябва отново да пренесем този чувствуван свободен от тялото душевен живот във физическия организъм, трябва да направим той да се потопи със съзнание във физическия организъм. Също както между раждането и смяната на зъбите от тялото се отделя онова, което аз вече Ви охарактеризирах в течение на тези сказки, така и онова, което изживяваме външно, което можем да наречем астрално изживяване, се потопява отново в човешкия физически организъм между смяната на зъбите и половата зрялост. И онова, което става в половото узряване, не е нищо друго освен това потопява не между 7-та и 14-та година приблизително. Онова, което човекът притежава независимо като душевно-духовно естество, трябва отново да се потопи в организма. И това, което се явява тогава като физическа любов, като полов инстинкт, то не е нищо друго освен резултат на това потопяване, което Ви описах. Ние трябва да се научим да познаваме точно това потопяване. Онзи, който иска да постигне едно истинско познание към страната на съзнанието, трябва да може да произвежда това пълносъзнателно здраво състояние, т.е. трябва да се научи да се потопява в тялото, следвайки упътванията, за които ще Ви говоря по друг случай. Тогава той ще изживее онова, което му се предлага там като имагинативна представа на вътрешното естество.
към текста >>

Прави го това, че ние развиваме по един по-висш начин отколкото в обикновения живот силата на любовта, когато усвояваме безкористната сила на любовта, когато се освобождаваме от егоизма и по отношение на царствата на природата, а не само по отношение на царството на човечеството; прави го това, че ние се издигаме до там да оставим да бъде носено от силата на любовта всичко онова, което ни води до имагинацията, че силата на любов та винаги е свързана с един обект на познанието, който ние търсим по този начин.
Човек не вижда сега своята единна човешка форма, а разнообразието на всички онези животински форми, чието синтетично съчетание едва през друга и една в друга дава човешката форма. Той се научава да познава по вътрешен начин онова, което живее в растителното царство, в минералното царство. Той се научава сега до познава онова, което никой не може да познае чрез атомизма и молекуляризма, научава се да познава това, което действително живее в животинското, растителното и минералното царство. Той се научава да познава това чрез вътрешно себесъзерцание. И кое прави да не внасяме нашия Аз в това физическо тяло, когато се стремим към Имагинация? Прави го това, че ние развиваме по един по-висш начин отколкото в обикновения живот силата на любовта, когато усвояваме безкористната сила на любовта, когато се освобождаваме от егоизма и по отношение на царствата на природата, а не само по отношение на царството на човечеството; прави го това, че ние се издигаме до там да оставим да бъде носено от силата на любовта всичко онова, което ни води до имагинацията, че силата на любов та винаги е свързана с един обект на познанието, който ние търсим по този начин. В обикновения живот силата на любовта не може да се прояви по този начин, защото там тя се ръководи от телесните сили на сетивното.
към текста >>

В обикновения живот силата на любовта не може да се прояви по този начин, защото там тя се ръководи от телесните сили на сетивното.
Той се научава да познава по вътрешен начин онова, което живее в растителното царство, в минералното царство. Той се научава сега до познава онова, което никой не може да познае чрез атомизма и молекуляризма, научава се да познава това, което действително живее в животинското, растителното и минералното царство. Той се научава да познава това чрез вътрешно себесъзерцание. И кое прави да не внасяме нашия Аз в това физическо тяло, когато се стремим към Имагинация? Прави го това, че ние развиваме по един по-висш начин отколкото в обикновения живот силата на любовта, когато усвояваме безкористната сила на любовта, когато се освобождаваме от егоизма и по отношение на царствата на природата, а не само по отношение на царството на човечеството; прави го това, че ние се издигаме до там да оставим да бъде носено от силата на любовта всичко онова, което ни води до имагинацията, че силата на любов та винаги е свързана с един обект на познанието, който ние търсим по този начин. В обикновения живот силата на любовта не може да се прояви по този начин, защото там тя се ръководи от телесните сили на сетивното.
към текста >>

Ние отново имаме двете стремящи се в противоположни посоки направления: здравия начин да разпрострем силата на любовта в имагинацията, или болестния начин да разтоварваме себе си страха от това, което се намира вън от нас, защото изживяваме в нашия Аз това, което се намира вън, и след това го внасяме в нашето тяло, без да задържаме нашия Аз.
Ние отново имаме двете стремящи се в противоположни посоки направления: здравия начин да разпрострем силата на любовта в имагинацията, или болестния начин да разтоварваме себе си страха от това, което се намира вън от нас, защото изживяваме в нашия Аз това, което се намира вън, и след това го внасяме в нашето тяло, без да задържаме нашия Аз. Чрез това се ражда: агорафобия, клаустрофобия, астрофобия. Обаче пред нас е перспективата на едно по-висше познание, когато ще развием по един здрав начин онова, което застрашава да завладее човечеството по един болестен начин и да превърне цивилизацията във варварство.
към текста >>

Но това трябва да стане при пълно съзнание и в едно обхваща не в любов на Космоса.
Обаче тези две сили, тези две способности, тази на Инспирацията и тази на Имагинацията, могат да се съединят. Едната може да се вживее в другата. Но това трябва да стане при пълно съзнание и в едно обхваща не в любов на Космоса. Тогава се ражда нещо трето, едно сливане на Имагинацията и на Инспирацията в истинската, в духовната Интуиция. Тогава ние можем да се издигнем до онова, което всъщност ни позволява да познаем външния материален свят като нещо духовно, като един духовен свят, вътрешния духовно-душевен свят с неговите материални основи, което ни позволява да познаем разширението на човешкия живот над и извън земния живот, както това Ви беше изложено също и тук в други сказки. По този начин ние се научаваме да познаваме от една страна растителното царство, животинското царство, минералното царство според техните вътрешни същности, според техните духовни съдържания чрез Инспирацията и благодарение на това, че чрез Имагинацията се научаваме да познаваме човешките органи, ще основем една действителна органология. А когато после в интуицията свързваме онова, което сме познали върху растението, животното и минерала, с онова, което се получава чрез Имагинацията върху човешките органи, едва чрез това ние получаваме една истинска терапия, едно учение за лечебните средства, което може да приложи в действителния смисъл външното върху вътрешното. Действителният лекар трябва да познава космологически лечебните средства, трябва да познава антропологически или всъщност антропософски вътрешната човешка органология.
към текста >>

Духовната наука трябва да може да развие действително в светла яснота още любов, която иначе хората проявяват, когато могат да я развият от инстинктите.
Вие виждате каква перспектива се разкрива пред нас, когато можем да схванем Духовната наука в нейната истинска форма. Обаче тогава тази Духовна наука трябва да изхвърли още нещо от своите външни обвивки, от онова, което днес все още е свързано с нея при мнозина, които вярват, че могат да я култивират при всевъзможни фантастичности и при всякакви дилетантизми. Духовната наука трябва да развие един такъв метод на изследването, който може да се оправдае пред строгия математик или пред аналитичния механик. От друга страна Духовната наука трябва да се освободи от всяко суеверие. Духовната наука трябва да може да развие действително в светла яснота още любов, която иначе хората проявяват, когато могат да я развият от инстинктите. Но тогава Духовната наука е един зародиш, един кълн, който ще се развие и ще из прати своите сили във всички науки, а с това и в човешкия живот.
към текста >>

54. 8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Тази сутрин аз казах, че не трябва да настъпи патологичното състояние, при което така да се каже човек се потопява във физическото тяло завладян от егоизма, без любов, защото по този начин той обхваща по погрешен начин своето физическо тяло.
Обаче също и така, когато онова, което е духовно-душевно, се излъчва съзнателно от физическото тяло, получава се нещо друго. Получава се именно това, че тогава човек отново трябва да установи една връзка с физическото тяло, която връзка сега трябва да стане по-съзнателна. Тази сутрин аз казах, че не трябва да настъпи патологичното състояние, при което така да се каже човек се потопява във физическото тяло завладян от егоизма, без любов, защото по този начин той обхваща по погрешен начин своето физическо тяло. По естествен начин – така казах аз – човек обхваща своето физическо тяло, когато между 7-та и 14-та година отпечатва в това тяло инстинкта на любовта. Обаче точно и това естествено отпечатване на инстинкта на любовта може да протече патологично. Тогава се получават именно онези смущения, които тази сутрин описах като патологични. Без съмнение това можеше да се случи също и на учениците на древните източни мъдреци, че тогава, когато се намираха вън от тяхното физическо тяло, те не намираха отново възможността да свържат по един правилен начин духовно-душевното с това физическо тяло. Тогава беше използувана една друга предпазна мярка, една предпазна мярка, до която са прибягнали някои от психиатрите, когато трябваше да лекуват хора засегнати от агорафобия или от други подобни заболявания.
към текста >>

По естествен начин – така казах аз – човек обхваща своето физическо тяло, когато между 7-та и 14-та година отпечатва в това тяло инстинкта на любовта.
Обаче също и така, когато онова, което е духовно-душевно, се излъчва съзнателно от физическото тяло, получава се нещо друго. Получава се именно това, че тогава човек отново трябва да установи една връзка с физическото тяло, която връзка сега трябва да стане по-съзнателна. Тази сутрин аз казах, че не трябва да настъпи патологичното състояние, при което така да се каже човек се потопява във физическото тяло завладян от егоизма, без любов, защото по този начин той обхваща по погрешен начин своето физическо тяло. По естествен начин – така казах аз – човек обхваща своето физическо тяло, когато между 7-та и 14-та година отпечатва в това тяло инстинкта на любовта. Обаче точно и това естествено отпечатване на инстинкта на любовта може да протече патологично. Тогава се получават именно онези смущения, които тази сутрин описах като патологични. Без съмнение това можеше да се случи също и на учениците на древните източни мъдреци, че тогава, когато се намираха вън от тяхното физическо тяло, те не намираха отново възможността да свържат по един правилен начин духовно-душевното с това физическо тяло. Тогава беше използувана една друга предпазна мярка, една предпазна мярка, до която са прибягнали някои от психиатрите, когато трябваше да лекуват хора засегнати от агорафобия или от други подобни заболявания. Това са измивания, студени измивания.
към текста >>

Обаче точно и това естествено отпечатване на инстинкта на любовта може да протече патологично.
Обаче също и така, когато онова, което е духовно-душевно, се излъчва съзнателно от физическото тяло, получава се нещо друго. Получава се именно това, че тогава човек отново трябва да установи една връзка с физическото тяло, която връзка сега трябва да стане по-съзнателна. Тази сутрин аз казах, че не трябва да настъпи патологичното състояние, при което така да се каже човек се потопява във физическото тяло завладян от егоизма, без любов, защото по този начин той обхваща по погрешен начин своето физическо тяло. По естествен начин – така казах аз – човек обхваща своето физическо тяло, когато между 7-та и 14-та година отпечатва в това тяло инстинкта на любовта. Обаче точно и това естествено отпечатване на инстинкта на любовта може да протече патологично. Тогава се получават именно онези смущения, които тази сутрин описах като патологични. Без съмнение това можеше да се случи също и на учениците на древните източни мъдреци, че тогава, когато се намираха вън от тяхното физическо тяло, те не намираха отново възможността да свържат по един правилен начин духовно-душевното с това физическо тяло. Тогава беше използувана една друга предпазна мярка, една предпазна мярка, до която са прибягнали някои от психиатрите, когато трябваше да лекуват хора засегнати от агорафобия или от други подобни заболявания. Това са измивания, студени измивания. Това са напълно физически предпазни мерки, към които може да се прибегне.
към текста >>

55. 9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

След това обаче между смяната на зъбите и половата зрялост чрез една такава духовно-душевна същност, която един вид се потопява във физическото тяло, се възбужда първо инстинкта на любовта, но също и много други неща.
Аз Ви казах вече, че от раждането до смяната на зъбите една духовно-душевна същност организира целия човек, че след това тази същност се освобождава повече или по-малко. След това обаче между смяната на зъбите и половата зрялост чрез една такава духовно-душевна същност, която един вид се потопява във физическото тяло, се възбужда първо инстинкта на любовта, но също и много други неща. Обаче всичко това става по несъзнателен начин. Но когато чрез такива упражнения, какви то аз охарактеризирах, човек стига до там, да проследи това проникване на духовно-душевното естество в телесната организация, той вижда тогава, как стават такива процеси в човека, как всъщност човекът още от раждането е отдаден на външния свят. Днес това отдаване на външния свят се счита за едно чисто абстрактно възприемане или абстрактно познание. Но това не е така. Когато сме заобиколени от един цветен свят, когато сме заобиколени от един звучащ свят, когато сме заобиколени от един затоплящ свят, накратко, когато сме заобиколени от всичко това, което прави впечатление върху нашите сетива, което чрез преработването на впечатленията с нашите представи отново прави впечатления върху нашата организация, когато изживяваме всичко това съзнателно, ние виждаме, че когато още от детството го изживяваме несъзнателно, заедно със звуковите впечатления, заедно с цветните впечатления приемаме нещо, което прониква като духовно естество нашата организация.
към текста >>

И когато например между смяната на зъбите и половата зрялост в нас се събужда чувството на любов, това не е нещо, което израства от нашето тяло, а то е нещо, което космосът ни дава, което Космосът ни дава чрез цветовете, чрез звуците, чрез топлинни течения, които идват при нас.
Обаче всичко това става по несъзнателен начин. Но когато чрез такива упражнения, какви то аз охарактеризирах, човек стига до там, да проследи това проникване на духовно-душевното естество в телесната организация, той вижда тогава, как стават такива процеси в човека, как всъщност човекът още от раждането е отдаден на външния свят. Днес това отдаване на външния свят се счита за едно чисто абстрактно възприемане или абстрактно познание. Но това не е така. Когато сме заобиколени от един цветен свят, когато сме заобиколени от един звучащ свят, когато сме заобиколени от един затоплящ свят, накратко, когато сме заобиколени от всичко това, което прави впечатление върху нашите сетива, което чрез преработването на впечатленията с нашите представи отново прави впечатления върху нашата организация, когато изживяваме всичко това съзнателно, ние виждаме, че когато още от детството го изживяваме несъзнателно, заедно със звуковите впечатления, заедно с цветните впечатления приемаме нещо, което прониква като духовно естество нашата организация. И когато например между смяната на зъбите и половата зрялост в нас се събужда чувството на любов, това не е нещо, което израства от нашето тяло, а то е нещо, което космосът ни дава, което Космосът ни дава чрез цветовете, чрез звуците, чрез топлинни течения, които идват при нас. Топлината е също и нещо друго освен топлина, светлината е също и нещо друго освен светлина във физическия смисъл. Звукът е също и нещо друго освен звук във физическия смисъл. Когато имаме сетивни впечатления, съзнателно е наистина само онова, което първо – бих могъл да кажа – е външният звук, външният цвят. Обаче чрез това отдаване /на външния свят/ действува не онова, за което модерната физика или физиология сънува, движение на етера, движение на атомите и тем подобни, а действува Дух, действуват сили, които едва тук във физическия живота между раждането и смъртта правят от нас това, което ние сме като хора. И когато вървим по такива пътища на познанието, каквито аз охарактеризирах, ние съзираме, как сме организирани от външния свят.
към текста >>

И именно онзи, който с любов се е задълбочил в онова, което са Шелинг и Хегел, който благодарение на това можеше да види онова, което не можа да стане чрез философията на запада, той трябваше да се стреми към Антропософия, към антропософски насочена Духовна наука за западния свят, за да имаме нещо, което черпи от духа така, както източният човек е черпил от духа чрез систола и диастола и тяхното съвместно действие.
И така ние имахме обещанието на Шелинг за едно обяснение на природата на духа, което никога не бе изпълнено, и така имахме една Хегелова натурфилософия, която бе изоставена от природоизследването във втората половина на 19-то столетие – във всеки случай неразбрана, но тя трябваше да остане неразбрана, защото по отношение на действителното наблюдение на природата, по отношение на феноменологията на природата не можеше да се добие никакво отношение към това, което Хегеловата натурфилософия предлагаше като мислово съдържание. Това е – бих могъл да кажа – едно чудесно съвпадение, как Шелинг отива от Мюнхен в Берлин, как там очакваха нещо велико от него, как обаче той не знае да съобщи нищо. Това беше едно разочарование за всички онези, които вярваха, че чрез Хегеловата натурфилософия ще могат да получат от чистата мисъл откровения върху природата. Така – бих могъл да кажа – чрез това се доказа исторически, че Шелинг беше напреднал до интелектуалните възгледи, но не можа да стигне до действителната Имагинация; чрез това, че Хегел също показа, че с чистото мислене, ако човек не се издигне до имагинацията, не може също да се стигне до инспирацията, следователно до тайните на природата, бе доказано, че с това в развитието на запада се беше стигнало до една задънена улица. Хората не знаеха да срещупоставят скептицизмът, хората не знаеха да срещупоставят нищо, което беше пропито с дух. И именно онзи, който с любов се е задълбочил в онова, което са Шелинг и Хегел, който благодарение на това можеше да види онова, което не можа да стане чрез философията на запада, той трябваше да се стреми към Антропософия, към антропософски насочена Духовна наука за западния свят, за да имаме нещо, което черпи от духа така, както източният човек е черпил от духа чрез систола и диастола и тяхното съвместно действие. Ние в западния свят направихме възприятието и мисленето да звучат духовно-душевно едно в друго, като се издигаме до една наука, която не е само абстрактна, а една жива наука, която затова обаче е също онази наука, която ни позволява да живеем в елемента на истината. И след цялата несполука на кантианизма, на шелингианизма, на хегелиализма, ние се нуждаехме от една такава философия, която можеше да покаже чрез откровението на духовния път, как истина и наука се намират една към друга в тяхното истинско отношение, в която за благото на по-нататъшното развитие на човечеството може да живее действително истина.
към текста >>

56. Втора лекция. 2 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

26): „Но това, което е скрито в думата носталгия, собствено, не е любов към родината.
[9] Носталгията може да доведе човека до болести – историята на тази дума е показателна. Фридрих Клуге (Friedrich Kluge) съобщава (Programm der Albert-Ludwigs-Universitat. Freiburg i. Br., 1901, S. 26): „Но това, което е скрито в думата носталгия, собствено, не е любов към родината. Най-древното значение на тази дума означава наименование на болест … То се среща преди всичко в специализираната медицинска литература“.
към текста >>

57. 1. Предговор към първото френско издание GA_326 Раждането на естествените науки

Ако гласът на говорителят имаше същата яснота, погледът същата светлина, това не се държеше на някакво стоическо безразличие пред нещастието, нито на лекото примирение, което приема изпитанието, без да се старае да разбере /някои са ги видели през предидущата нощ да плаче от скръб пред унищожението на неговото дело, в което бяха вложени толкова любов, толкова грижи, толкова жертви/.
Ако гласът на говорителят имаше същата яснота, погледът същата светлина, това не се държеше на някакво стоическо безразличие пред нещастието, нито на лекото примирение, което приема изпитанието, без да се старае да разбере /някои са ги видели през предидущата нощ да плаче от скръб пред унищожението на неговото дело, в което бяха вложени толкова любов, толкова грижи, толкова жертви/. Не, говорейки, Рудолф Щайнер изграждаше отново.
към текста >>

58. 3. СКАЗКА ПЪРВА GA_326 Раждането на естествените науки

Само една сила идваща от сърцето, а не от мисълта, може да надмине тази последната с един скок и да достигне тази област, където мисълта няма вече достъп, а само любовта.
Той чувствува, че за да стигне до божественото, трябва да излезе от областта на идеите, на понятията; че тези идеи, ако те ни позволят да разберем земята, да обгърнем с нашето познание различните природни царства, които ни заобикалят, са безплодни за този, който иска да насочи своя поглед към божественото. Под един друг аспект, пропастта, която у схоластиците беше се разтворила между познанието и откровението, се разтваря също и в неговата душа, в неговото сърце. Много пъти беше изминал той вътрешно пътя, по който върви мисълта, когато, простирайки се първо над всички природни царства, тя се стреми след това да се издигне над тях и, изтънчвайки се все повече и повече, се изгубва накрая в нищото, отнасяйки със себе си съзнанието, че отвъд това нищо се намира Бог. Само една сила идваща от сърцето, а не от мисълта, може да надмине тази последната с един скок и да достигне тази област, където мисълта няма вече достъп, а само любовта.
към текста >>

59. 4. СКАЗКА ВТОРА GA_326 Раждането на естествените науки

Тя се чувствува тогава носителка на силите на Логоса, въпреки че този образ няма вече в нея живот и не се изразява вече освен в нейната любов към Бога, от който пази в себе си едно отражение.
Без съмнение, в миналото душите имаха силата да си кажат: аз самият съм божествена същност, когато долавям вътрешно духа в мене. Но сега духът не може да бъде вече виждан непосредствено; душата няма вече чувството, че е посланица на духа, защото за да предадеш едно послание за нещо, трябва да го познаваш. Тя се чувствува тогава носителка на силите на Логоса, въпреки че този образ няма вече в нея живот и не се изразява вече освен в нейната любов към Бога, от който пази в себе си едно отражение. Така душата не се чувствува вече като една посланица, а като носителка на образа на божествения Дух.
към текста >>

60. 12. Седма лекция, 15 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

И когато забележат, че обичат храстите, че любовта им към тях е вродена, те с наслада ядат тези храсти, започват да чувстват нужда да ядат от тях това, което извънредно добре регулира усвояването на другата храна.
Но да продължим по-нататък. Животните не са така глупави както хората, те скоро забелязват това сродство. И когато забележат, че обичат храстите, че любовта им към тях е вродена, те с наслада ядат тези храсти, започват да чувстват нужда да ядат от тях това, което извънредно добре регулира усвояването на другата храна. От друга страна, когато проследява това интимно сродство в природата, оттам човек може да добие поглед за същността на вредните неща. Както иглолистната гора има интимно отношение към птиците, както храстите имат близко отношение към бозайниците, така всички видове гъби имат вътрешно отношение към света на нисшите животни, към бактериите и подобните на тях, именно към вредните паразити. Вредните паразити са свързани с гъбите, живеят в симбиоза с тях, развиват се там, където се въдят и размножават гъбите. Точно там е произходът на онези болести по растенията, също и на по-грубите увреждания на растенията. И ако устроим нещата така, че да имаме не само гори, но и ливади, лъки в подходящо съседство със земеделското стопанство, тези лъки ще влияят на стопанството с това, че те са добра почва за гъбите.
към текста >>

61. 15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Затова разглеждайте ме като придобилия любовта към земеделието малък селянин, който си спомня за своята малка земеделска дейност и тъкмо поради тази причина може да разбира това, което живее днес в така нареченото селячество, в тъй наречения селски дух на земеделието.
Това ме привързва много повече към земеделието, отколкото сегашното кратко бъркане на тора. И в този смисъл не искам съвсем да се съглася и с другото. Когато гледам назад в моя живот, бих желал да кажа: по-голямо значение има не едрият земеделец, а дребният земеделец, който като селско момче е работил в селското стопанство. Ако тази дейност сега трябва да се върши в големи размери и научно, то това действително ще произлезе от – казано на долноавстрийско наречие здрава селска кратуна. Колкото до мен, моят произход, моето израстване ще ми бъде много по-полезно, колкото някога съм предполагал. Затова разглеждайте ме като придобилия любовта към земеделието малък селянин, който си спомня за своята малка земеделска дейност и тъкмо поради тази причина може да разбира това, което живее днес в така нареченото селячество, в тъй наречения селски дух на земеделието. Това ще бъде разбрано в Дорнах, можете да бъдете сигурни в това. Винаги съм смятал далеч съм от иронията, с която изглежда някои схващат това винаги съм смятал, че тази селска глуповатост, тази щурост е мъдрост в очите на Бога, мъдрост дадена от Духа. Винаги съм намирал това, което селяните са мислили относно своите работи, за страшно по-умно и по-смислено отколкото това, което учените са измислили за същите неща. Винаги съм намирал и сега също намирам това за по-умно. При всеки удобен случай предпочитам да слушам как някой разказва за своя опит непосредствено от нивата, отколкото всички ариманически статистики, които идват от науката, и винаги съм се радвал когато съм могъл да чуя нещо такова, защото винаги съм го намирал извънредно умно.
към текста >>

62. 17. Послеслов GA_327 Биодинамично земеделие

И тогава работата в земеделското стопанство се върши с любов и възхищение пред тези истински чудеса, които стават там.
Неправилно е да се преразказват описаните в книгата невидими процеси, както и приготвянето на препаратите за торене и за премахване на вредителите, защото такъв преразказ може да даде само сухо интелектуално знание, докато живата реч на Рудолф Щайнер засяга цялото ни душевно устройство и ума, и чувството, и волята. Тогава пред духовния поглед се редят картини и образи, които Рудолф Щайнер непосредствено вижда и описва; всичко това разширява и извисява съзнанието, преобразява човека, той става друг, друго е вече неговото отношение към земеделието. Човек разбира, че земеделието е най-проникновената, най-човешката, най-благородната, най-духовната професия, че тук той по най-естествен начин може да напредва в своето духовно развитие. И тогава работата в земеделското стопанство се върши с любов и възхищение пред тези истински чудеса, които стават там. Ето защо, който възнамерява да прави биодинамично земеделие, трябва да започне от тези лекции, а излязлата след това литература може да се използва като допълнително помагало за споделяне на практически и организационен опит. Ако се разчита само на външно показване и подражаване, без да се изживеят откровенията в тези лекции, не е възможно истинско биодинамично земеделие; така то може да бъде само компрометирано.
към текста >>

63. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Тези венерини сили обуславят и чувството на любов, което човек изпитва в своята кръв: с това е свързана «Венера».
Самата Венера, венерините сили също ни пронизват. Това, че ние сме пронизани от венерини сили, ни дава възможност не само да храносмиламе, но и да насочваме продуктите от храносмилането в кръвта. Венерините сили живеят в нашата кръв. Всичко, което е свързано с нашата кръв, идва от венерините сили. Така си е представял това Данте. Тези венерини сили обуславят и чувството на любов, което човек изпитва в своята кръв: с това е свързана «Венера».
към текста >>

64. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Любовта на човека към тялото му се проявява основно тогава, когато това тяло не е съвсем в ред.
Болният открива тази склонност да се занимава със себе си, тъй като ако нещо го боли, той се отнася към себе си с изключително внимание и така нататък. Всичко това е напълно правомерно, но то показва колко охотно човек се занимава със себе си. Какво собствено е обект на тази грижа, когато човек е зает със себе си? Човек с максимална охота се занимава със своето тяло. Голямата тайна на живота е скрита в тази охота на човека да се занимава със своето тяло, жаждата да има тяло. Любовта на човека към тялото му се проявява основно тогава, когато това тяло не е съвсем в ред. Но това желание да се притежава тяло има и своята обратна страна. Тялото е подвижно в течение на целия ден. Тялото се изтощава в течение на целия ден. И душевно-духовното начало, намиращо се вътре в него през деня, обича това тяло все по-малко и по-малко, при това самият човек не знае за това. Това е значителен факт и за него трябва да се знае.
към текста >>

65. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Ако конят не получаваше захар, конската му любов щеше да попремине и нямаше вече да тропа.
С всяка бучка захар той го обичал все повече и повече и благодарение на това се появила сърдечна привързаност между коня и «господин фон Остен». И на този «господин фон Остен» не му е трябвало незабелязано да гримасничи, а му е било достатъчно само да помисли на девет «вярно! » - и конят е чувствал това, защото животните много тънко усещат всичко, което става около тях. Той чувства какво става в главата на човека, даже ако няма ни най-малка гримаса, която конят уж може да види, а човекът - не. Конят усеща какво става в мозъка, когато той мисли: девет - при което конят тропа. Ако конят не получаваше захар, конската му любов щеше да попремине и нямаше вече да тропа.
към текста >>

66. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Тази елха, превърната в Рождественско дърво, в дърво на Христа, трябва да се превърне в образ на любовта.
Така че може да се каже: насекомите ни учат на най-висшето от всичко, което го има в природата. Ето защо хората, които в древността са притежавали инстинктивно знание, са гледали на растенията така, както ви изложих тук, докато съвременната наука съвсем изпуска това предвид и не може правилно да го обясни. Тези хора са се взирали в растенията по съвсем особен начин. Хората от новото време си спомнят нещо от това именно сега, по това време, когато донасят елха, украсяват я и правят от нея Рождественско дърво, дърво на Христа. Тогава хората си спомнят за това, че намиращото се във външната природа може да се внесе в човешкия живот така, че то да действа по социален начин. Тази елха, превърната в Рождественско дърво, в дърво на Христа, трябва да се превърне в образ на любовта.
към текста >>

Древните хора са гледали птиците, кацнали на хвойната, те са гледали тези птици със същата любов, с която днес се гледа парчето пирог или подаръкът под Коледната елха.
Така че сега ние бихме могли да кажем: правилно би било да се разглеждат нещата така, че в природните процеси могат да се видят истински символи на това, което става в живота на човека. Древните хора са гледали птиците, кацнали на хвойната, те са гледали тези птици със същата любов, с която днес се гледа парчето пирог или подаръкът под Коледната елха. Хвойната е била за хората своего рода Коледно дърво, дърво на Христа, което те донасяли в своите домове. Така обикновената хвойна се превърнала в Коледно дърво, в дърво на Христа.
към текста >>

67. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство GA_353 История на човечеството и културните народи

Гърците били, по същество, първите, които започнали с любов да обитават външния свят.
При гърците това станало различно. Гърците били, по същество, първите, които започнали с любов да обитават външния свят. Предишните народи не се доверявали много на външния свят. Гърците се доверявали именно на външния свят. Известно е едно гръцко изречение, което гласи: по-добре просяк в горния свят - тоест, както смятали в Гърция, на Земята, - отколкото цар в царството на сенките[3], тоест в царството на мъртвите. Следователно преди всичко гърците обитавали с любов света и благодарение на този факт за първи път създали природознанието.
към текста >>

Следователно преди всичко гърците обитавали с любов света и благодарение на този факт за първи път създали природознанието.
При гърците това станало различно. Гърците били, по същество, първите, които започнали с любов да обитават външния свят. Предишните народи не се доверявали много на външния свят. Гърците се доверявали именно на външния свят. Известно е едно гръцко изречение, което гласи: по-добре просяк в горния свят - тоест, както смятали в Гърция, на Земята, - отколкото цар в царството на сенките[3], тоест в царството на мъртвите. Следователно преди всичко гърците обитавали с любов света и благодарение на този факт за първи път създали природознанието.
към текста >>

И така, гърците се отнасяли преди всичко с любов към това, което се намирало около тях.
Това е интересно. Впечатлението от синия цвят било при гърците по-различно, отколкото при нас, небето те виждали много по-тъмно, почти черно, с лек зеленикав оттенък. Особено силно възприемали те червения цвят. Ние, с нашето помръкнало възприемане на червения цвят, даже не можем да си представим колко силно впечатление е произвеждал върху гърците червеният цвят! Именно защото човечеството малко по малко развило в себе си усещането за синия цвят, то отчасти загубило остротата на сетивните впечатления. И така, гърците се отнасяли преди всичко с любов към това, което се намирало около тях. Благодарение на него те изработили по съвсем особен начин това, което днес наричат митология. Гърците почитали цял свят от богове: Зевс, Аполон, Атина Палада, Арес, Афродита. Навсякъде виждали богове. Те почитали целия божествен свят, доколкото за тях цялата им любима външна природа все още навсякъде била одушевена и одухотворена. Не такава мъртва, както е за нас, а навсякъде оживена и одухотворена била тя за гърците.
към текста >>

68. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи. GA_353 История на човечеството и културните народи

Тези нервни заболявания могат да бъдат излекувани благодарение на ободряването, на любовта, предаваща се от един човек на друг.
На едно място в Евангелието се разказва как Христос изцелил един болен. По времето, когато Христос е изцеля-вал болните, в местността, където той поучавал, са били разпространени много повече заболяванията, които днес наричат нервни заболявания, неврози, отколкото болести на органите. Тези нервни заболявания могат да бъдат излекувани благодарение на ободряването, на любовта, предаваща се от един човек на друг. Повечето от описаните тук случаи на изцеления на болести водят към изцеления от такъв вид. Но след това на едно място е казано: «Когато слънцето залязвало, Христос събирал около Себе си хората и ги изцелявал» («А когато се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всички болни и обладани от бесове», Марко 1: 32; също така: «И при залез слънце всички, които имаха болни от разни болести, ги доведоха при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, ги изцели», Лука 4: 40 - бел. пр.). Това място, ако вие днес го четете в Евангелието, може да ви се стори незначително, може да ви се стори само като указание за времето от деня. Но защо на това място трябва да се уточнява времето от деня? Защото с това се иска да се каже: силите, развивани тук от човек, който иска да изцели друг, стават по-силни, ако Слънцето не стои на небето, ако лъчите му проникват през Земята, отколкото ако Слънцето стои на небето.
към текста >>

69. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма GA_353 История на човечеството и културните народи

Не е ли истина, ако в местности, където господства суеверие, убият човек и не могат да намерят престъпника, и ако там живее неползващ се с любов евреин, казват: на Пасха евреите се нуждаят от човешка кръв, те убиват хора.
От друга страна, този факт допринася, евреите да ги отличават от другите и да им приписват всевъзможни дяволии, причините за които са неизвестни. Не е ли истина, ако в местности, където господства суеверие, убият човек и не могат да намерят престъпника, и ако там живее неползващ се с любов евреин, казват: на Пасха евреите се нуждаят от човешка кръв, те убиват хора. Говорят се такива неща, защото евреите се отличават от другите. Но и самите евреи са положили страшно много усилия, за да ги отличават от другите. Днес има назряла необходимост, по отношение на всички тези неща строго да се издига именно общочовешкото, а не расовото или националното.
към текста >>

НАГОРЕ

3.8922379016876