Търсене в текстове за 'Луцифер'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 2

СТРАНИЦИ:
1 , 2 ,

Намерени са 1607 резултата от 286 текста в 2 страници с точна фраза : 'Луцифер'.
На страница 2: 607 резултата в 114 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. 28 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

От това Вие виждате, че чрез окултното развитие на своето Себе и на своето астрално тяло човекът може да предчувствува нещо от това, което ще настъпи в бъдещето на човечеството, ще може да предчувствува нещо от обществото, от дружеството на Луцифер и на Ариман.
От това Вие виждате, че чрез окултното развитие на своето Себе и на своето астрално тяло човекът може да предчувствува нещо от това, което ще настъпи в бъдещето на човечеството, ще може да предчувствува нещо от обществото, от дружеството на Луцифер и на Ариман. Чрез определена закономерност в развитие то през време на Лемурийската епоха при човек дойде първо Луцифер, след това по-късно, като последствие на луциферическото влияние, дойде влиянието на Ариман. В бъдеще ще бъде обратно: ариманическото влияние ще бъде първо силно и след това към него ще се присъедини луциферическото влияние.
към текста >>

Чрез определена закономерност в развитие то през време на Лемурийската епоха при човек дойде първо Луцифер, след това по-късно, като последствие на луциферическото влияние, дойде влиянието на Ариман.
От това Вие виждате, че чрез окултното развитие на своето Себе и на своето астрално тяло човекът може да предчувствува нещо от това, което ще настъпи в бъдещето на човечеството, ще може да предчувствува нещо от обществото, от дружеството на Луцифер и на Ариман. Чрез определена закономерност в развитие то през време на Лемурийската епоха при човек дойде първо Луцифер, след това по-късно, като последствие на луциферическото влияние, дойде влиянието на Ариман. В бъдеще ще бъде обратно: ариманическото влияние ще бъде първо силно и след това към него ще се присъедини луциферическото влияние.
към текста >>

Влиянието на Ариман ще действува предимно в будното състояние, влиянието на Луцифер предимно през време на съня или във всички състояния, които са наистина подобни на съня, но са съзнателни, във все повече и повече развиващите се ясновидски състояния на човешката душа.
Влиянието на Ариман ще действува предимно в будното състояние, влиянието на Луцифер предимно през време на съня или във всички състояния, които са наистина подобни на съня, но са съзнателни, във все повече и повече развиващите се ясновидски състояния на човешката душа. Ето защо, понеже Ариман трябва да навлезе във външния сетивен живот на човека в будното състояние, човекът се нуждаеше първо от защитата против Ариман за будното състояние.
към текста >>

За да бъде човек въоръжен по-късно, когато ще бъде налице влиянието на Луцифер, което влияние ще дойде за едно друго съзнание: против това човекът ще бъде въоръжен чрез явяването на Христос в етерно тяло, за което също аз говорих, че то наближава.
За да бъде човек въоръжен по-късно, когато ще бъде налице влиянието на Луцифер, което влияние ще дойде за едно друго съзнание: против това човекът ще бъде въоръжен чрез явяването на Христос в етерно тяло, за което също аз говорих, че то наближава. Както някога Христос се яви във физическо тяло и от това излезе по-нататък Импулсът, така също Христос ще бъде виждан в етерна форма още от това 20-то столетие, първо за малък брой хора, след това за все по-голям брой.
към текста >>

Онова, което е описано в разказа за изкушението в Евангелията, как Христос стои срещу Луцифер и Ариман, в едното Евангелие така, в другото по друг начин аз описах веднъж това -, е свидетелство за това, че чрез Христовия Импулс, чрез Импулса на Тайната на Голгота човекът може да намери правилното бъдещо развитие.
И така ние виждаме, как чрез един вид равновесие, чрез един вид подържане равновесието на импулсите, се произвежда напредващото развитие на човека. Онова, което е описано в разказа за изкушението в Евангелията, как Христос стои срещу Луцифер и Ариман, в едното Евангелие така, в другото по друг начин аз описах веднъж това -, е свидетелство за това, че чрез Христовия Импулс, чрез Импулса на Тайната на Голгота човекът може да намери правилното бъдещо развитие. Присъщо е на едно действително развитие на Себе-то и на астралното тяло човекът да може да получи в това изменено Себе и в това изменено астрално тяло впечатленията относно това, как стои работата с Ариман, как стои работата с Луцифер и как стои работата с Христос в развитието на човечеството. И едно правилно развитие на Себе-то и на астралното тяло води до едно такова познание на трите обуславящи развитието на човека Импулса.
към текста >>

Присъщо е на едно действително развитие на Себе-то и на астралното тяло човекът да може да получи в това изменено Себе и в това изменено астрално тяло впечатленията относно това, как стои работата с Ариман, как стои работата с Луцифер и как стои работата с Христос в развитието на човечеството.
И така ние виждаме, как чрез един вид равновесие, чрез един вид подържане равновесието на импулсите, се произвежда напредващото развитие на човека. Онова, което е описано в разказа за изкушението в Евангелията, как Христос стои срещу Луцифер и Ариман, в едното Евангелие така, в другото по друг начин аз описах веднъж това -, е свидетелство за това, че чрез Христовия Импулс, чрез Импулса на Тайната на Голгота човекът може да намери правилното бъдещо развитие. Присъщо е на едно действително развитие на Себе-то и на астралното тяло човекът да може да получи в това изменено Себе и в това изменено астрално тяло впечатленията относно това, как стои работата с Ариман, как стои работата с Луцифер и как стои работата с Христос в развитието на човечеството. И едно правилно развитие на Себе-то и на астралното тяло води до едно такова познание на трите обуславящи развитието на човека Импулса.
към текста >>

2. Съдържание GA_147 Тайните на прага

Същност и деятелност на Ариман и Луцифер.
Наблюдения на граничната област между сетивния свят и свръхсетивните светове. Същност и деятелност на Ариман и Луцифер. Ариман като господар на смъртта. Луцифер като вдъхновител на изкуството и философията. Как възниква злото?
към текста >>

Луцифер като вдъхновител на изкуството и философията.
Наблюдения на граничната област между сетивния свят и свръхсетивните светове. Същност и деятелност на Ариман и Луцифер. Ариман като господар на смъртта. Луцифер като вдъхновител на изкуството и философията. Как възниква злото?
към текста >>

Въздействието на Луцифер и Ариман във физическо-сетивния свят. Писмо.
Духовно образуване на понятия за правилното развитие на културата. Въздействието на Луцифер и Ариман във физическо-сетивния свят. Писмо. Импулсиране на петте изкуства: архитектура, пластика, живопис, поезия и музика. Срещата на човешката душа в духовния свят с другия Аз. Троичност на преживяването на себе си. Вникване в трагизма на Луцифер. Духовният разговор на живите мисловни същества.
към текста >>

Вникване в трагизма на Луцифер.
Духовно образуване на понятия за правилното развитие на културата. Въздействието на Луцифер и Ариман във физическо-сетивния свят. Писмо. Импулсиране на петте изкуства: архитектура, пластика, живопис, поезия и музика. Срещата на човешката душа в духовния свят с другия Аз. Троичност на преживяването на себе си. Вникване в трагизма на Луцифер. Духовният разговор на живите мисловни същества.
към текста >>

Намесата на Луцифер и Ариман.
Правомерният ход на душевното развитие – среща с Филия, Астрид и Луна и тяхното индивидуализиране от всеки отделен човек. Намесата на Луцифер и Ариман. Развитието на Йохан Томасий. Двойникът. Духът на Йохановата младост. Другата Филия. Бездната на битието.
към текста >>

3. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

на Луцифер… Във другата душа
на Луцифер… Във другата душа
към текста >>

Вследствие на факта, че това е така, се явяват Духът на младостта на Йохан, Бенедикт и Луцифер точно по начина, по който е представено към края на Десета картина.
а също и всичко, свързано с това в хода на Мистерийната драма. Вследствие на факта, че това е така, се явяват Духът на младостта на Йохан, Бенедикт и Луцифер точно по начина, по който е представено към края на Десета картина. Важно е, че именно в тази картина душевният взор е отправен към това как Луцифер се приближава към Йохан Томасий и как биват произнесени същите думи като в края на Трета картина от „Пазачът на прага“. В тези думи е показано как през всички светове и през живота на човечеството преминава борбата на Луцифер, но също и настроението, звучащо от думите на Бенедикт в отговор на Луцифер. Опитайте се да почувствате какво е заложено в тези думи, звучащи от Луцифер както в края на Трета картина от „Пазачът на прага“, така и в края на Десета картина от „Пробуждането на душите“:
към текста >>

Важно е, че именно в тази картина душевният взор е отправен към това как Луцифер се приближава към Йохан Томасий и как биват произнесени същите думи като в края на Трета картина от „Пазачът на прага“.
а също и всичко, свързано с това в хода на Мистерийната драма. Вследствие на факта, че това е така, се явяват Духът на младостта на Йохан, Бенедикт и Луцифер точно по начина, по който е представено към края на Десета картина. Важно е, че именно в тази картина душевният взор е отправен към това как Луцифер се приближава към Йохан Томасий и как биват произнесени същите думи като в края на Трета картина от „Пазачът на прага“. В тези думи е показано как през всички светове и през живота на човечеството преминава борбата на Луцифер, но също и настроението, звучащо от думите на Бенедикт в отговор на Луцифер. Опитайте се да почувствате какво е заложено в тези думи, звучащи от Луцифер както в края на Трета картина от „Пазачът на прага“, така и в края на Десета картина от „Пробуждането на душите“:
към текста >>

В тези думи е показано как през всички светове и през живота на човечеството преминава борбата на Луцифер, но също и настроението, звучащо от думите на Бенедикт в отговор на Луцифер.
а също и всичко, свързано с това в хода на Мистерийната драма. Вследствие на факта, че това е така, се явяват Духът на младостта на Йохан, Бенедикт и Луцифер точно по начина, по който е представено към края на Десета картина. Важно е, че именно в тази картина душевният взор е отправен към това как Луцифер се приближава към Йохан Томасий и как биват произнесени същите думи като в края на Трета картина от „Пазачът на прага“. В тези думи е показано как през всички светове и през живота на човечеството преминава борбата на Луцифер, но също и настроението, звучащо от думите на Бенедикт в отговор на Луцифер. Опитайте се да почувствате какво е заложено в тези думи, звучащи от Луцифер както в края на Трета картина от „Пазачът на прага“, така и в края на Десета картина от „Пробуждането на душите“:
към текста >>

Опитайте се да почувствате какво е заложено в тези думи, звучащи от Луцифер както в края на Трета картина от „Пазачът на прага“, така и в края на Десета картина от „Пробуждането на душите“:
а също и всичко, свързано с това в хода на Мистерийната драма. Вследствие на факта, че това е така, се явяват Духът на младостта на Йохан, Бенедикт и Луцифер точно по начина, по който е представено към края на Десета картина. Важно е, че именно в тази картина душевният взор е отправен към това как Луцифер се приближава към Йохан Томасий и как биват произнесени същите думи като в края на Трета картина от „Пазачът на прага“. В тези думи е показано как през всички светове и през живота на човечеството преминава борбата на Луцифер, но също и настроението, звучащо от думите на Бенедикт в отговор на Луцифер. Опитайте се да почувствате какво е заложено в тези думи, звучащи от Луцифер както в края на Трета картина от „Пазачът на прага“, така и в края на Десета картина от „Пробуждането на душите“:
към текста >>

Така това, което възниква като разговор между Луцифер и Бенедикт в края на тази Десета картина от „Пробуждането на душите“: „Аз ще се боря.“ – „И така в борбата ще служиш ти на боговете само.“ е нещо съвсем различно от това, което е било в края на Трета картина от „Пазачът на прага“.
Тук думите на обръщението са различни от тези във Втора картина от „Пробуждането на душите“. Така това, което възниква като разговор между Луцифер и Бенедикт в края на тази Десета картина от „Пробуждането на душите“: „Аз ще се боря.“ – „И така в борбата ще служиш ти на боговете само.“ е нещо съвсем различно от това, което е било в края на Трета картина от „Пазачът на прага“. С това се хвърля светлина върху нещо, което подобно на ариманическо влияние господства тъкмо в цялото разсъдъчно мислене, в цялата разсъдъчна култура на настоящето.
към текста >>

Аз ще се опитам да изложа също и неща, които касаят създаването на образите на Ариман и на Луцифер и на много друго, в отделно съчинение, което ще можете да получите още по време на този цикъл лекции, може би до средата на седмицата, което ще се казва „Прагът на духовния свят“, тъй като ми се струва особено нужно в това време на нашите приятели да им се изяснят някои области.
Вземете под внимание, скъпи мои приятели, сред многото, което се разкрива за тези Мистерийни драми, как своеобразната фигура на Ариман се прокрадва тихо най-напред в „Пробуждането на душите“, как, така да се каже, се промъква сред действащите лица, придобивайки все по-голямо значение към края на „Пробуждането на душите“. Аз ще се опитам да изложа също и неща, които касаят създаването на образите на Ариман и на Луцифер и на много друго, в отделно съчинение, което ще можете да получите още по време на този цикъл лекции, може би до средата на седмицата, което ще се казва „Прагът на духовния свят“, тъй като ми се струва особено нужно в това време на нашите приятели да им се изяснят някои области. Не е толкова лесно човек да си изясни образи, подобни на Луцифер и Ариман. За някои вероятно може да се окаже особено полезно да обърнат известно внимание именно в „Пробуждането на душите“ върху това, че този, който не е съвсем ненаясно с ариманическия елемент в света, може да си мисли някои неща, които може би си мисли и някой друг, изхождайки от несъзнателни ариманически импулси, но го мисли в друго настроение. Вероятно, скъпи мои приятели, сред вас има много души, които могат да почувстват всички отношения, вливащи се в такива думи, които произнася Ариман, докато, така да се каже, все още се промъква сред персонажите:
към текста >>

Не е толкова лесно човек да си изясни образи, подобни на Луцифер и Ариман.
Вземете под внимание, скъпи мои приятели, сред многото, което се разкрива за тези Мистерийни драми, как своеобразната фигура на Ариман се прокрадва тихо най-напред в „Пробуждането на душите“, как, така да се каже, се промъква сред действащите лица, придобивайки все по-голямо значение към края на „Пробуждането на душите“. Аз ще се опитам да изложа също и неща, които касаят създаването на образите на Ариман и на Луцифер и на много друго, в отделно съчинение, което ще можете да получите още по време на този цикъл лекции, може би до средата на седмицата, което ще се казва „Прагът на духовния свят“, тъй като ми се струва особено нужно в това време на нашите приятели да им се изяснят някои области. Не е толкова лесно човек да си изясни образи, подобни на Луцифер и Ариман. За някои вероятно може да се окаже особено полезно да обърнат известно внимание именно в „Пробуждането на душите“ върху това, че този, който не е съвсем ненаясно с ариманическия елемент в света, може да си мисли някои неща, които може би си мисли и някой друг, изхождайки от несъзнателни ариманически импулси, но го мисли в друго настроение. Вероятно, скъпи мои приятели, сред вас има много души, които могат да почувстват всички отношения, вливащи се в такива думи, които произнася Ариман, докато, така да се каже, все още се промъква сред персонажите:
към текста >>

4. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Дори може да се напише историята на аскетизма, представяйки го като непрекъсната съблазън от страна на Луцифер.
Това се показва в частност тогава, когато хората, от известна боязън от правилно отношение към ариманическите сили, започват да презират сетивния свят, изкореняват в себе си радостта и правилното отношение към него и, за да не са привързани към сетивния свят, убиват в себе си всеки интерес към него. Тогава идва фалшивият аскетизъм. И този фалшив аскетизъм предлага най-силния повод за намеса на също така лъжливите луциферически импулси. Дори може да се напише историята на аскетизма, представяйки го като непрекъсната съблазън от страна на Луцифер. Човек се предава на лъжливия аскетизъм на съблазните на Луцифер, защото, вместо да приведе везните в равновесие, вместо да използва силите като полярни, той изкоренява изцяло едната страна. Така Ариман може да бъде напълно оправдан при правилна оценка на човека по отношение на физически-сетивния свят. Минералното царство, така да се каже, е изконно принадлежащо на Ариман, царството, над което непрестанно се излива смъртта. Във висшите природни царства Ариман е управителят на смъртта, доколкото действа правомерно в хода на събитията и съществата. Това, което можем да проследим като свръхсетивно повече във външния свят, с известно основание обозначаваме като духовно, а действащото по-душевно, по-вътрешно в човека, обозначаваме като душевно.
към текста >>

Човек се предава на лъжливия аскетизъм на съблазните на Луцифер, защото, вместо да приведе везните в равновесие, вместо да използва силите като полярни, той изкоренява изцяло едната страна.
Това се показва в частност тогава, когато хората, от известна боязън от правилно отношение към ариманическите сили, започват да презират сетивния свят, изкореняват в себе си радостта и правилното отношение към него и, за да не са привързани към сетивния свят, убиват в себе си всеки интерес към него. Тогава идва фалшивият аскетизъм. И този фалшив аскетизъм предлага най-силния повод за намеса на също така лъжливите луциферически импулси. Дори може да се напише историята на аскетизма, представяйки го като непрекъсната съблазън от страна на Луцифер. Човек се предава на лъжливия аскетизъм на съблазните на Луцифер, защото, вместо да приведе везните в равновесие, вместо да използва силите като полярни, той изкоренява изцяло едната страна. Така Ариман може да бъде напълно оправдан при правилна оценка на човека по отношение на физически-сетивния свят. Минералното царство, така да се каже, е изконно принадлежащо на Ариман, царството, над което непрестанно се излива смъртта. Във висшите природни царства Ариман е управителят на смъртта, доколкото действа правомерно в хода на събитията и съществата. Това, което можем да проследим като свръхсетивно повече във външния свят, с известно основание обозначаваме като духовно, а действащото по-душевно, по-вътрешно в човека, обозначаваме като душевно. Ариман е в по-голяма степен духовно, а Луцифер – в по-голяма степен душевно същество.
към текста >>

Ариман е в по-голяма степен духовно, а Луцифер – в по-голяма степен душевно същество.
Човек се предава на лъжливия аскетизъм на съблазните на Луцифер, защото, вместо да приведе везните в равновесие, вместо да използва силите като полярни, той изкоренява изцяло едната страна. Така Ариман може да бъде напълно оправдан при правилна оценка на човека по отношение на физически-сетивния свят. Минералното царство, така да се каже, е изконно принадлежащо на Ариман, царството, над което непрестанно се излива смъртта. Във висшите природни царства Ариман е управителят на смъртта, доколкото действа правомерно в хода на събитията и съществата. Това, което можем да проследим като свръхсетивно повече във външния свят, с известно основание обозначаваме като духовно, а действащото по-душевно, по-вътрешно в човека, обозначаваме като душевно. Ариман е в по-голяма степен духовно, а Луцифер – в по-голяма степен душевно същество. Ариман, така да се каже, е господар на протичащото във външната природа, а Луцифер прониква със своите импулси във вътрешността на човека.
към текста >>

Ариман, така да се каже, е господар на протичащото във външната природа, а Луцифер прониква със своите импулси във вътрешността на човека.
Така Ариман може да бъде напълно оправдан при правилна оценка на човека по отношение на физически-сетивния свят. Минералното царство, така да се каже, е изконно принадлежащо на Ариман, царството, над което непрестанно се излива смъртта. Във висшите природни царства Ариман е управителят на смъртта, доколкото действа правомерно в хода на събитията и съществата. Това, което можем да проследим като свръхсетивно повече във външния свят, с известно основание обозначаваме като духовно, а действащото по-душевно, по-вътрешно в човека, обозначаваме като душевно. Ариман е в по-голяма степен духовно, а Луцифер – в по-голяма степен душевно същество. Ариман, така да се каже, е господар на протичащото във външната природа, а Луцифер прониква със своите импулси във вътрешността на човека.
към текста >>

От друга страна обаче, съществува една правомерна, напълно отговаряща на смисъла на всеобщия мирови порядък задача на Луцифер.
От друга страна обаче, съществува една правомерна, напълно отговаряща на смисъла на всеобщия мирови порядък задача на Луцифер. Тази задача на Луцифер е в известна степен да откъсне човека и изобщо всичко душевно в света от самия живот и от разтваряне в сетивно-физическото. Помислете: ако в света не съществуваше изобщо никаква луциферическа сила, човекът щеше да се отдава на мечтания за това, което се влива в него от външния свят като възприятия, за идващото от външния свят чрез разсъдъка. Това щеше да бъде своего рода дрямка в мечти на човешкото и душевното битие в този сетивен свят. Но съществуват импулси, които наистина не искат да откъснат тези души от сетивния свят, доколкото те са временно свързани с този сетивен свят, които обаче желаят да издигнат душите така, че те да могат по различен начин да преживяват, чувстват и да се радват не само на това, което може да им предложи този сетивен свят. Нужно е само да си помислим за това, което е търсело човечеството в художественото развитие.
към текста >>

Тази задача на Луцифер е в известна степен да откъсне човека и изобщо всичко душевно в света от самия живот и от разтваряне в сетивно-физическото.
От друга страна обаче, съществува една правомерна, напълно отговаряща на смисъла на всеобщия мирови порядък задача на Луцифер. Тази задача на Луцифер е в известна степен да откъсне човека и изобщо всичко душевно в света от самия живот и от разтваряне в сетивно-физическото. Помислете: ако в света не съществуваше изобщо никаква луциферическа сила, човекът щеше да се отдава на мечтания за това, което се влива в него от външния свят като възприятия, за идващото от външния свят чрез разсъдъка. Това щеше да бъде своего рода дрямка в мечти на човешкото и душевното битие в този сетивен свят. Но съществуват импулси, които наистина не искат да откъснат тези души от сетивния свят, доколкото те са временно свързани с този сетивен свят, които обаче желаят да издигнат душите така, че те да могат по различен начин да преживяват, чувстват и да се радват не само на това, което може да им предложи този сетивен свят. Нужно е само да си помислим за това, което е търсело човечеството в художественото развитие. Навсякъде, където човекът сътворява нещо в своя живот на представите, чувствата и душата, което не е грубо свързано със сетивния свят, а се издига над него, там Луцифер е силата, която го откъсва от сетивния свят.
към текста >>

Навсякъде, където човекът сътворява нещо в своя живот на представите, чувствата и душата, което не е грубо свързано със сетивния свят, а се издига над него, там Луцифер е силата, която го откъсва от сетивния свят.
Тази задача на Луцифер е в известна степен да откъсне човека и изобщо всичко душевно в света от самия живот и от разтваряне в сетивно-физическото. Помислете: ако в света не съществуваше изобщо никаква луциферическа сила, човекът щеше да се отдава на мечтания за това, което се влива в него от външния свят като възприятия, за идващото от външния свят чрез разсъдъка. Това щеше да бъде своего рода дрямка в мечти на човешкото и душевното битие в този сетивен свят. Но съществуват импулси, които наистина не искат да откъснат тези души от сетивния свят, доколкото те са временно свързани с този сетивен свят, които обаче желаят да издигнат душите така, че те да могат по различен начин да преживяват, чувстват и да се радват не само на това, което може да им предложи този сетивен свят. Нужно е само да си помислим за това, което е търсело човечеството в художественото развитие. Навсякъде, където човекът сътворява нещо в своя живот на представите, чувствата и душата, което не е грубо свързано със сетивния свят, а се издига над него, там Луцифер е силата, която го откъсва от сетивния свят. Голяма част от това, което живее в художественото развитие на човека като издигащо и освобождаващо, е внушение на Луцифер. И още нещо друго можем да обозначим като внушения на Луцифер. Благодарение на факта, че съществуват луциферически сили, човекът е в състояние да не остане привързан с мисленето си към простото портретно възпроизвеждане на физическо-сетивния свят; той може в свободно мислене да се издигне над последния. Това той прави например в своето философстване. От тази гледна точка всяко философстване е вдъхновение от Луцифер.
към текста >>

Голяма част от това, което живее в художественото развитие на човека като издигащо и освобождаващо, е внушение на Луцифер.
Помислете: ако в света не съществуваше изобщо никаква луциферическа сила, човекът щеше да се отдава на мечтания за това, което се влива в него от външния свят като възприятия, за идващото от външния свят чрез разсъдъка. Това щеше да бъде своего рода дрямка в мечти на човешкото и душевното битие в този сетивен свят. Но съществуват импулси, които наистина не искат да откъснат тези души от сетивния свят, доколкото те са временно свързани с този сетивен свят, които обаче желаят да издигнат душите така, че те да могат по различен начин да преживяват, чувстват и да се радват не само на това, което може да им предложи този сетивен свят. Нужно е само да си помислим за това, което е търсело човечеството в художественото развитие. Навсякъде, където човекът сътворява нещо в своя живот на представите, чувствата и душата, което не е грубо свързано със сетивния свят, а се издига над него, там Луцифер е силата, която го откъсва от сетивния свят. Голяма част от това, което живее в художественото развитие на човека като издигащо и освобождаващо, е внушение на Луцифер. И още нещо друго можем да обозначим като внушения на Луцифер. Благодарение на факта, че съществуват луциферически сили, човекът е в състояние да не остане привързан с мисленето си към простото портретно възпроизвеждане на физическо-сетивния свят; той може в свободно мислене да се издигне над последния. Това той прави например в своето философстване. От тази гледна точка всяко философстване е вдъхновение от Луцифер. Би могло да се напише история на философското развитие на човечеството, доколкото то не се явява чист позитивизъм, т.е.
към текста >>

И още нещо друго можем да обозначим като внушения на Луцифер.
Това щеше да бъде своего рода дрямка в мечти на човешкото и душевното битие в този сетивен свят. Но съществуват импулси, които наистина не искат да откъснат тези души от сетивния свят, доколкото те са временно свързани с този сетивен свят, които обаче желаят да издигнат душите така, че те да могат по различен начин да преживяват, чувстват и да се радват не само на това, което може да им предложи този сетивен свят. Нужно е само да си помислим за това, което е търсело човечеството в художественото развитие. Навсякъде, където човекът сътворява нещо в своя живот на представите, чувствата и душата, което не е грубо свързано със сетивния свят, а се издига над него, там Луцифер е силата, която го откъсва от сетивния свят. Голяма част от това, което живее в художественото развитие на човека като издигащо и освобождаващо, е внушение на Луцифер. И още нещо друго можем да обозначим като внушения на Луцифер. Благодарение на факта, че съществуват луциферически сили, човекът е в състояние да не остане привързан с мисленето си към простото портретно възпроизвеждане на физическо-сетивния свят; той може в свободно мислене да се издигне над последния. Това той прави например в своето философстване. От тази гледна точка всяко философстване е вдъхновение от Луцифер. Би могло да се напише история на философското развитие на човечеството, доколкото то не се явява чист позитивизъм, т.е. не се придържа към външно материалното, и да се каже: историята на развитието на философията е непрекъснато доказателство за вдъхновението от Луцифер.
към текста >>

От тази гледна точка всяко философстване е вдъхновение от Луцифер.
Навсякъде, където човекът сътворява нещо в своя живот на представите, чувствата и душата, което не е грубо свързано със сетивния свят, а се издига над него, там Луцифер е силата, която го откъсва от сетивния свят. Голяма част от това, което живее в художественото развитие на човека като издигащо и освобождаващо, е внушение на Луцифер. И още нещо друго можем да обозначим като внушения на Луцифер. Благодарение на факта, че съществуват луциферически сили, човекът е в състояние да не остане привързан с мисленето си към простото портретно възпроизвеждане на физическо-сетивния свят; той може в свободно мислене да се издигне над последния. Това той прави например в своето философстване. От тази гледна точка всяко философстване е вдъхновение от Луцифер. Би могло да се напише история на философското развитие на човечеството, доколкото то не се явява чист позитивизъм, т.е. не се придържа към външно материалното, и да се каже: историята на развитието на философията е непрекъснато доказателство за вдъхновението от Луцифер. Защото всяко творчество, което се издига над сетивния свят, се дължи на правомерните сили и деятелности на Луцифер.
към текста >>

не се придържа към външно материалното, и да се каже: историята на развитието на философията е непрекъснато доказателство за вдъхновението от Луцифер.
И още нещо друго можем да обозначим като внушения на Луцифер. Благодарение на факта, че съществуват луциферически сили, човекът е в състояние да не остане привързан с мисленето си към простото портретно възпроизвеждане на физическо-сетивния свят; той може в свободно мислене да се издигне над последния. Това той прави например в своето философстване. От тази гледна точка всяко философстване е вдъхновение от Луцифер. Би могло да се напише история на философското развитие на човечеството, доколкото то не се явява чист позитивизъм, т.е. не се придържа към външно материалното, и да се каже: историята на развитието на философията е непрекъснато доказателство за вдъхновението от Луцифер. Защото всяко творчество, което се издига над сетивния свят, се дължи на правомерните сили и деятелности на Луцифер.
към текста >>

Защото всяко творчество, което се издига над сетивния свят, се дължи на правомерните сили и деятелности на Луцифер.
Благодарение на факта, че съществуват луциферически сили, човекът е в състояние да не остане привързан с мисленето си към простото портретно възпроизвеждане на физическо-сетивния свят; той може в свободно мислене да се издигне над последния. Това той прави например в своето философстване. От тази гледна точка всяко философстване е вдъхновение от Луцифер. Би могло да се напише история на философското развитие на човечеството, доколкото то не се явява чист позитивизъм, т.е. не се придържа към външно материалното, и да се каже: историята на развитието на философията е непрекъснато доказателство за вдъхновението от Луцифер. Защото всяко творчество, което се издига над сетивния свят, се дължи на правомерните сили и деятелности на Луцифер.
към текста >>

Но, от друга страна, Луцифер може да престъпи своята област.
Но, от друга страна, Луцифер може да престъпи своята област. Въставането срещу мировия порядък винаги се дължи на това, че тези същества престъпват своята област. Той я престъпва и у него винаги е налице тенденцията да я престъпва, заразявайки душевно чувстващия елемент. Докато Ариман си има работа повече с мисленето, Луцифер има повече общо с чувствата, с живота на афектите, страстите, влеченията и силните желания. Всичко душевно чувствително във физическо-сетивния свят е това, над което господства Луцифер. И у него има тенденцията да освободи, да отдели този душевно чувстващ елемент от физическо-сетивния свят, да го одухотвори и да си изгради луциферическо царство на свой специален, може да се каже, изолиран остров на духовното битие, от всичко, което може да улови, да заграби от душевно чувствителното в сетивния свят.
към текста >>

Докато Ариман си има работа повече с мисленето, Луцифер има повече общо с чувствата, с живота на афектите, страстите, влеченията и силните желания.
Но, от друга страна, Луцифер може да престъпи своята област. Въставането срещу мировия порядък винаги се дължи на това, че тези същества престъпват своята област. Той я престъпва и у него винаги е налице тенденцията да я престъпва, заразявайки душевно чувстващия елемент. Докато Ариман си има работа повече с мисленето, Луцифер има повече общо с чувствата, с живота на афектите, страстите, влеченията и силните желания. Всичко душевно чувствително във физическо-сетивния свят е това, над което господства Луцифер. И у него има тенденцията да освободи, да отдели този душевно чувстващ елемент от физическо-сетивния свят, да го одухотвори и да си изгради луциферическо царство на свой специален, може да се каже, изолиран остров на духовното битие, от всичко, което може да улови, да заграби от душевно чувствителното в сетивния свят. Докато Ариман иска да задържи мисленето във физическо-сетивния свят и да го внедри като сенки и схеми в сетивния свят, така че за елементарното ясновидство то да се вижда като мержелеещи се сенки, Луцифер прави друго: той взема душевно чувствителното във физическо-сетивния свят, откъсва го оттам и го вкарва в едно особено луциферическо царство, което устройва в противоположност на всеобщия мирови порядък като изолирано царство, подобно на собствената му природа.
към текста >>

Всичко душевно чувствително във физическо-сетивния свят е това, над което господства Луцифер.
Но, от друга страна, Луцифер може да престъпи своята област. Въставането срещу мировия порядък винаги се дължи на това, че тези същества престъпват своята област. Той я престъпва и у него винаги е налице тенденцията да я престъпва, заразявайки душевно чувстващия елемент. Докато Ариман си има работа повече с мисленето, Луцифер има повече общо с чувствата, с живота на афектите, страстите, влеченията и силните желания. Всичко душевно чувствително във физическо-сетивния свят е това, над което господства Луцифер. И у него има тенденцията да освободи, да отдели този душевно чувстващ елемент от физическо-сетивния свят, да го одухотвори и да си изгради луциферическо царство на свой специален, може да се каже, изолиран остров на духовното битие, от всичко, което може да улови, да заграби от душевно чувствителното в сетивния свят. Докато Ариман иска да задържи мисленето във физическо-сетивния свят и да го внедри като сенки и схеми в сетивния свят, така че за елементарното ясновидство то да се вижда като мержелеещи се сенки, Луцифер прави друго: той взема душевно чувствителното във физическо-сетивния свят, откъсва го оттам и го вкарва в едно особено луциферическо царство, което устройва в противоположност на всеобщия мирови порядък като изолирано царство, подобно на собствената му природа.
към текста >>

Докато Ариман иска да задържи мисленето във физическо-сетивния свят и да го внедри като сенки и схеми в сетивния свят, така че за елементарното ясновидство то да се вижда като мержелеещи се сенки, Луцифер прави друго: той взема душевно чувствителното във физическо-сетивния свят, откъсва го оттам и го вкарва в едно особено луциферическо царство, което устройва в противоположност на всеобщия мирови порядък като изолирано царство, подобно на собствената му природа.
Въставането срещу мировия порядък винаги се дължи на това, че тези същества престъпват своята област. Той я престъпва и у него винаги е налице тенденцията да я престъпва, заразявайки душевно чувстващия елемент. Докато Ариман си има работа повече с мисленето, Луцифер има повече общо с чувствата, с живота на афектите, страстите, влеченията и силните желания. Всичко душевно чувствително във физическо-сетивния свят е това, над което господства Луцифер. И у него има тенденцията да освободи, да отдели този душевно чувстващ елемент от физическо-сетивния свят, да го одухотвори и да си изгради луциферическо царство на свой специален, може да се каже, изолиран остров на духовното битие, от всичко, което може да улови, да заграби от душевно чувствителното в сетивния свят. Докато Ариман иска да задържи мисленето във физическо-сетивния свят и да го внедри като сенки и схеми в сетивния свят, така че за елементарното ясновидство то да се вижда като мержелеещи се сенки, Луцифер прави друго: той взема душевно чувствителното във физическо-сетивния свят, откъсва го оттам и го вкарва в едно особено луциферическо царство, което устройва в противоположност на всеобщия мирови порядък като изолирано царство, подобно на собствената му природа.
към текста >>

За това как Луцифер може да подходи към човека, можем в частност да си създадем представа, ако обърнем душевния си взор към едно явление в човешкия живот, за което по-нататък ще говорим още по-подробно, към това явление, което се обозначава като любов в най-широк смисъл и което все пак всъщност се явява основата на нравствено-моралния (в истинския смисъл на думата) живот в човешкия мирови порядък.
За това как Луцифер може да подходи към човека, можем в частност да си създадем представа, ако обърнем душевния си взор към едно явление в човешкия живот, за което по-нататък ще говорим още по-подробно, към това явление, което се обозначава като любов в най-широк смисъл и което все пак всъщност се явява основата на нравствено-моралния (в истинския смисъл на думата) живот в човешкия мирови порядък. За тази любов в най-широк смисъл трябва да се каже следното: когато тази любов се проявява във физическо-сетивния свят и действа в човешкия живот, тя е абсолютно защитена от всяко неправомерно луциферическо въздействие, ако се проявява така, че човекът да обича съществото, което обича, заради самото него. Когато във физическо-сетивния свят срещаме някое същество, друг човек или същество от други природни царства, то се явява пред нас с определени качества, нали така? Ако имаме свободни възприятия и впечатления за тези качества, те ще извикат у нас любов, тогава няма да можем да не обикнем това същество. Самото същество ни подбужда да го обичаме. Такава любов, причината за която лежи не в любещото същество, а в обичаното, е този вид, тази форма на любов в сетивния свят, която е абсолютно неуязвима към всяко луциферическо влияние.
към текста >>

Но у Луцифер съществува тенденцията да смесва тези два свята един с друг.
Но у Луцифер съществува тенденцията да смесва тези два свята един с друг. Навсякъде в човешката любов, където човекът във физическо-сетивния свят обича с оттенък на егоизъм, заради самия себе си, това става поради факта, че Луцифер иска да направи сетивната любов подобна на духовната. Тогава той може да я откъсне от сетивния свят и да я въведе в своето особено царство. Така че всяка любов, която може да се нарече егоистична, която обича не заради обичаното, а заради обичащия, е подложена на луциферическите импулси. Ако вземем под внимание току-що казаното както следва, ще стигнем до заключението, че особено в настоящето, в материалистическата култура на настоящето са налице много поводи да се забележат луциферическите съблазни в любовния живот. Защото голяма част от днешните научни и особено медицински литература и възгледи е проникната от това луциферическо разбиране за любовта.
към текста >>

Навсякъде в човешката любов, където човекът във физическо-сетивния свят обича с оттенък на егоизъм, заради самия себе си, това става поради факта, че Луцифер иска да направи сетивната любов подобна на духовната.
Но у Луцифер съществува тенденцията да смесва тези два свята един с друг. Навсякъде в човешката любов, където човекът във физическо-сетивния свят обича с оттенък на егоизъм, заради самия себе си, това става поради факта, че Луцифер иска да направи сетивната любов подобна на духовната. Тогава той може да я откъсне от сетивния свят и да я въведе в своето особено царство. Така че всяка любов, която може да се нарече егоистична, която обича не заради обичаното, а заради обичащия, е подложена на луциферическите импулси. Ако вземем под внимание току-що казаното както следва, ще стигнем до заключението, че особено в настоящето, в материалистическата култура на настоящето са налице много поводи да се забележат луциферическите съблазни в любовния живот. Защото голяма част от днешните научни и особено медицински литература и възгледи е проникната от това луциферическо разбиране за любовта. Ако искаме да говорим по-точно, тук би следвало да засегнем до известна степен някои щекотливи въпроси.
към текста >>

И Луцифер намира най-добрите новобранци за своето царство сред хората, които приемат такива съвети, които могат да вярват, че за процъфтяването на собствената им личност е нужно да се грижат за определени форми на любовния живот.
Но луциферическият елемент в любовта чисто и просто е разглезен от голяма част от нашата медицинска наука, когато на мъжете – тук особено се предпочита мъжкият свят – отново и отново им се казва, че трябва да се грижат за една определена сфера от любовта, тъй като тя е необходима за тяхното здраве, т.е. за самите тях. Дават се много съвети в такава насока, че на мъжете им се препоръчват определени преживявания в любовта – не заради любимото същество, а защото се има предвид, че това е необходимо за мъжкия живот. Когато се срещаме с подобни разсъждения и когато се явяват все още прекалено облечени в научност, те не представляват нищо друго освен инспирации от луциферическия елемент в света. Значителна част от науката е просто проникната от луциферическите възгледи. И Луцифер намира най-добрите новобранци за своето царство сред хората, които приемат такива съвети, които могат да вярват, че за процъфтяването на собствената им личност е нужно да се грижат за определени форми на любовния живот. Да се знаят такива неща е абсолютно необходимо и трябва отново и отново да се подчертава това, което казах още вчера: и за гръкляна да ги хване дяволът, някои хора пак не виждат неговия лик, както в луциферическа, така и в ариманическа форма! Това, че Луцифер диша във врата на тези, които дават подобни съвети в качеството си на материалистически учени, хората не го забелязват. Те го отричат, понеже отричат всички духовни светове.
към текста >>

Това, че Луцифер диша във врата на тези, които дават подобни съвети в качеството си на материалистически учени, хората не го забелязват.
Дават се много съвети в такава насока, че на мъжете им се препоръчват определени преживявания в любовта – не заради любимото същество, а защото се има предвид, че това е необходимо за мъжкия живот. Когато се срещаме с подобни разсъждения и когато се явяват все още прекалено облечени в научност, те не представляват нищо друго освен инспирации от луциферическия елемент в света. Значителна част от науката е просто проникната от луциферическите възгледи. И Луцифер намира най-добрите новобранци за своето царство сред хората, които приемат такива съвети, които могат да вярват, че за процъфтяването на собствената им личност е нужно да се грижат за определени форми на любовния живот. Да се знаят такива неща е абсолютно необходимо и трябва отново и отново да се подчертава това, което казах още вчера: и за гръкляна да ги хване дяволът, някои хора пак не виждат неговия лик, както в луциферическа, така и в ариманическа форма! Това, че Луцифер диша във врата на тези, които дават подобни съвети в качеството си на материалистически учени, хората не го забелязват. Те го отричат, понеже отричат всички духовни светове.
към текста >>

По такъв начин виждаме как, от една страна, от Луцифер зависи великото и възвишеното, това, което съдейства на развитието на човечеството.
По такъв начин виждаме как, от една страна, от Луцифер зависи великото и възвишеното, това, което съдейства на развитието на човечеството. Човечеството трябва да разбере как да удържа импулсите, идващи от Луцифер, в съответните граници. Навсякъде, където Луцифер се явява покровител на красивия вид, покровител на художествените импулси, там от луциферическата деятелност в човечеството възниква нещо велико, възвишено и могъщо. Но има и сенчеста страна на луциферическата деятелност. Луцифер навсякъде се стреми да откъсне чувстваното душевно от сетивното, да го направи самостоятелно, да го проникне с егоизъм и себичност. Тогава в чувстваното душевно се появява елементът на своенравието, така че човекът в свободно творчество си създава всевъзможни идеи за света – може да се каже по свободна воля.
към текста >>

Човечеството трябва да разбере как да удържа импулсите, идващи от Луцифер, в съответните граници.
По такъв начин виждаме как, от една страна, от Луцифер зависи великото и възвишеното, това, което съдейства на развитието на човечеството. Човечеството трябва да разбере как да удържа импулсите, идващи от Луцифер, в съответните граници. Навсякъде, където Луцифер се явява покровител на красивия вид, покровител на художествените импулси, там от луциферическата деятелност в човечеството възниква нещо велико, възвишено и могъщо. Но има и сенчеста страна на луциферическата деятелност. Луцифер навсякъде се стреми да откъсне чувстваното душевно от сетивното, да го направи самостоятелно, да го проникне с егоизъм и себичност. Тогава в чувстваното душевно се появява елементът на своенравието, така че човекът в свободно творчество си създава всевъзможни идеи за света – може да се каже по свободна воля. Колко хора философстват, така да се каже, като на шега, без да се интересуват дали философстването им се вписва във всеобщия необходим ход на мировия порядък!
към текста >>

Навсякъде, където Луцифер се явява покровител на красивия вид, покровител на художествените импулси, там от луциферическата деятелност в човечеството възниква нещо велико, възвишено и могъщо.
По такъв начин виждаме как, от една страна, от Луцифер зависи великото и възвишеното, това, което съдейства на развитието на човечеството. Човечеството трябва да разбере как да удържа импулсите, идващи от Луцифер, в съответните граници. Навсякъде, където Луцифер се явява покровител на красивия вид, покровител на художествените импулси, там от луциферическата деятелност в човечеството възниква нещо велико, възвишено и могъщо. Но има и сенчеста страна на луциферическата деятелност. Луцифер навсякъде се стреми да откъсне чувстваното душевно от сетивното, да го направи самостоятелно, да го проникне с егоизъм и себичност. Тогава в чувстваното душевно се появява елементът на своенравието, така че човекът в свободно творчество си създава всевъзможни идеи за света – може да се каже по свободна воля. Колко хора философстват, така да се каже, като на шега, без да се интересуват дали философстването им се вписва във всеобщия необходим ход на мировия порядък! Философстващите особняци са наистина много разпространени в света.
към текста >>

Луцифер навсякъде се стреми да откъсне чувстваното душевно от сетивното, да го направи самостоятелно, да го проникне с егоизъм и себичност.
По такъв начин виждаме как, от една страна, от Луцифер зависи великото и възвишеното, това, което съдейства на развитието на човечеството. Човечеството трябва да разбере как да удържа импулсите, идващи от Луцифер, в съответните граници. Навсякъде, където Луцифер се явява покровител на красивия вид, покровител на художествените импулси, там от луциферическата деятелност в човечеството възниква нещо велико, възвишено и могъщо. Но има и сенчеста страна на луциферическата деятелност. Луцифер навсякъде се стреми да откъсне чувстваното душевно от сетивното, да го направи самостоятелно, да го проникне с егоизъм и себичност. Тогава в чувстваното душевно се появява елементът на своенравието, така че човекът в свободно творчество си създава всевъзможни идеи за света – може да се каже по свободна воля. Колко хора философстват, така да се каже, като на шега, без да се интересуват дали философстването им се вписва във всеобщия необходим ход на мировия порядък! Философстващите особняци са наистина много разпространени в света. Те се влюбват в собствените си мнения, не уравновесяват луциферическия елемент чрез ариманическия, който винаги е длъжен да пита дали това, което се придобива по пътя на мисленето във физическо-сетивния свят, е също така и съвместимо със законите на физическо-сетивния свят. И така виждаме как тези хора се шляят по света с техните мнения, които не представляват нищо друго освен фантасмагории, които не се вписват във всеобщия мирови порядък.
към текста >>

Всички страсти и т.н., които душата култивира във физическо-сетивния свят, не трябва да се внасят в духовния свят, за да не попадне човек в значителна степен под нападките и съблазните на Луцифер.
Това става и в обратния случай. Сега разгледахме случая, когато душата се лакоми в духовния свят, т.е. възприема в него, и когато се върне във физическо-сетивния свят, не си казва: сега ти нямаш право да се ползваш от този живот на представите, който съответства на духовния свят… Тогава във физическо-сетивния свят тя е изложена на ариманическото влияние. Но може да стане и обратното. Човешката душа може да внесе в духовния свят това, което трябва да принадлежи само на физическо-сетивния свят, а то е този вид усещания, чувства и афекти, които душата по необходимост трябва да развие до известна степен във физическо-сетивния свят. Всички страсти и т.н., които душата култивира във физическо-сетивния свят, не трябва да се внасят в духовния свят, за да не попадне човек в значителна степен под нападките и съблазните на Луцифер.
към текста >>

Тогава на Луцифер му е толкова по-лесно, тъй като съзнанието е замъглено.
След това настъпва нещо друго. Не е приятно да бъдеш подхвърлян насам-натам като каучук като че ли в някакъв мирови затвор. Затова душата, в дадения случай като ясновиждаща душа, играе преимуществено политиката на щрауса. Тя заглушава в себе си съзнанието именно за това, което я подмята във всички посоки, замъглява съзнанието си, така че да не забелязва нищо. И вярва, че не е подмятана насам-натам. Тогава на Луцифер му е толкова по-лесно, тъй като съзнанието е замъглено. Той примамва душата и я въвежда в своето изолирано царство. Тогава душата може да получи духовни впечатления, но това са чисто луциферически впечатления, защото те се възприемат в неговото островно царство.
към текста >>

Ако бъдат внесени в духовния свят, човек най-лесно става плячка на Луцифер.
Тъй като тогава самопознанието е много трудно и тъй като на душата ѝ е изключително сложно да стигне до яснота по отношение на определени качества, и понеже освен това хората имат стремежа да влязат в духовния свят възможно най-бързо, няма нищо чудно в това, че си казват: „Аз вече съм зрял, вече ще овладявам своите страсти“. Това, разбира се, е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. В частност съществуват качества, при които нещата стоят доста зле по отношение на овладяването им. Тщеславието, честолюбието и други подобни са заседнали толкова здраво в човешките души, че да си признаеш: „ти си суетен и честолюбив, ламтиш за власт“ не е толкова лесно, и човек най-често се самозаблуждава, когато се старае да си изясни именно тези неща. Но това са най-лошите афекти. Ако бъдат внесени в духовния свят, човек най-лесно става плячка на Луцифер. И понеже, ако забележи, че е подмятан насам-натам, на човек няма да му е приятно да си каже: „това произлиза от честолюбие, от тщеславие“, той търси душевно замъгляване и бива отвлечен от Луцифер в неговото царство. Тогава той несъмнено може да има впечатления, но те не са съгласувани с мировия порядък, който вече е бил предначертан, преди да започне въздействието на Луцифер, а са духовни впечатления от чисто луциферически характер. Могат да се получат най-странните впечатления и те да бъдат смятани за абсолютно верни истини. На хората може да се разказва за всевъзможни въплъщения на едно или друго същество и това могат да бъдат чисто луциферически внушения и тем подобни.
към текста >>

И понеже, ако забележи, че е подмятан насам-натам, на човек няма да му е приятно да си каже: „това произлиза от честолюбие, от тщеславие“, той търси душевно замъгляване и бива отвлечен от Луцифер в неговото царство.
Това, разбира се, е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. В частност съществуват качества, при които нещата стоят доста зле по отношение на овладяването им. Тщеславието, честолюбието и други подобни са заседнали толкова здраво в човешките души, че да си признаеш: „ти си суетен и честолюбив, ламтиш за власт“ не е толкова лесно, и човек най-често се самозаблуждава, когато се старае да си изясни именно тези неща. Но това са най-лошите афекти. Ако бъдат внесени в духовния свят, човек най-лесно става плячка на Луцифер. И понеже, ако забележи, че е подмятан насам-натам, на човек няма да му е приятно да си каже: „това произлиза от честолюбие, от тщеславие“, той търси душевно замъгляване и бива отвлечен от Луцифер в неговото царство. Тогава той несъмнено може да има впечатления, но те не са съгласувани с мировия порядък, който вече е бил предначертан, преди да започне въздействието на Луцифер, а са духовни впечатления от чисто луциферически характер. Могат да се получат най-странните впечатления и те да бъдат смятани за абсолютно верни истини. На хората може да се разказва за всевъзможни въплъщения на едно или друго същество и това могат да бъдат чисто луциферически внушения и тем подобни.
към текста >>

Тогава той несъмнено може да има впечатления, но те не са съгласувани с мировия порядък, който вече е бил предначертан, преди да започне въздействието на Луцифер, а са духовни впечатления от чисто луциферически характер.
В частност съществуват качества, при които нещата стоят доста зле по отношение на овладяването им. Тщеславието, честолюбието и други подобни са заседнали толкова здраво в човешките души, че да си признаеш: „ти си суетен и честолюбив, ламтиш за власт“ не е толкова лесно, и човек най-често се самозаблуждава, когато се старае да си изясни именно тези неща. Но това са най-лошите афекти. Ако бъдат внесени в духовния свят, човек най-лесно става плячка на Луцифер. И понеже, ако забележи, че е подмятан насам-натам, на човек няма да му е приятно да си каже: „това произлиза от честолюбие, от тщеславие“, той търси душевно замъгляване и бива отвлечен от Луцифер в неговото царство. Тогава той несъмнено може да има впечатления, но те не са съгласувани с мировия порядък, който вече е бил предначертан, преди да започне въздействието на Луцифер, а са духовни впечатления от чисто луциферически характер. Могат да се получат най-странните впечатления и те да бъдат смятани за абсолютно верни истини. На хората може да се разказва за всевъзможни въплъщения на едно или друго същество и това могат да бъдат чисто луциферически внушения и тем подобни.
към текста >>

Луцифер е в по-голяма степен душевно същество.
Ариман е в по-голяма степен духовно същество. Това, което той развива като неправомерна деятелност, като неправомерна творческа дейност, се влива във всеобщия сетивен свят. Луцифер е в по-голяма степен душевно същество. Това, което иска да извлече от душевния елемент на чувствата от сетивния свят, той желае да го зачисли в своето особено луциферическо царство, в което иска да обезпечи на всеки човек – съобразно с егоизма, заложен в неговата същност, – така да се каже, възможно най-голяма възможност за произволна независимост. И тогава става видно, че при съждението за такива същества като Ариман и Луцифер не може и дума да става да ги обозначаваме като добри или лоши, а за това да разберем коя е правомерната деятелност и същинското царство на тези същества и къде започва тяхната неправомерна деятелност, къде те престъпват своите граници. Защото поради това, че престъпват своите граници, те примамват човека към неправомерно престъпване на границата в другия свят със способностите и законите на физическо-сетивния свят. За преживяванията при прехода към едната или другата страна на границата между физическо-сетивния и свръхсетивния свят става дума по-специално в картините от „Пробуждането на душите“. Днес исках да поставя началото, описвайки част от това, което трябва да се вземе под внимание в граничната област между сетивния и свръхсетивния свят.
към текста >>

И тогава става видно, че при съждението за такива същества като Ариман и Луцифер не може и дума да става да ги обозначаваме като добри или лоши, а за това да разберем коя е правомерната деятелност и същинското царство на тези същества и къде започва тяхната неправомерна деятелност, къде те престъпват своите граници.
Ариман е в по-голяма степен духовно същество. Това, което той развива като неправомерна деятелност, като неправомерна творческа дейност, се влива във всеобщия сетивен свят. Луцифер е в по-голяма степен душевно същество. Това, което иска да извлече от душевния елемент на чувствата от сетивния свят, той желае да го зачисли в своето особено луциферическо царство, в което иска да обезпечи на всеки човек – съобразно с егоизма, заложен в неговата същност, – така да се каже, възможно най-голяма възможност за произволна независимост. И тогава става видно, че при съждението за такива същества като Ариман и Луцифер не може и дума да става да ги обозначаваме като добри или лоши, а за това да разберем коя е правомерната деятелност и същинското царство на тези същества и къде започва тяхната неправомерна деятелност, къде те престъпват своите граници. Защото поради това, че престъпват своите граници, те примамват човека към неправомерно престъпване на границата в другия свят със способностите и законите на физическо-сетивния свят. За преживяванията при прехода към едната или другата страна на границата между физическо-сетивния и свръхсетивния свят става дума по-специално в картините от „Пробуждането на душите“. Днес исках да поставя началото, описвайки част от това, което трябва да се вземе под внимание в граничната област между сетивния и свръхсетивния свят. Утре ще продължим с това разглеждане.
към текста >>

5. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Ако се е издигнал с честолюбие, тщеславие, с щения за власт, с гордост, на Ариман и Луцифер се удава да сключат съюз един с друг.
Вече загатнах, че във физическо-сетивния свят ариманическите сили пристъпват към душата на човека повече отвън, а луциферическите – повече отвътре. В духовния свят е обратното: там луциферическите същества идват отвън и искат да уловят лотосовите цветове, а ариманическите идват отвътре и се установяват в елементарния гръбнак. И сега, ако човек не се е издигнал в духовния свят, въоръжен с моралност, ариманическите и луциферическите сили сключват един забележителен съюз едни с други. Ако се е издигнал с честолюбие, тщеславие, с щения за власт, с гордост, на Ариман и Луцифер се удава да сключат съюз един с друг. Ще използвам един образ за това, което правят Ариман и Луцифер тогава, но този образ съответства на действителността и ще ме разберете. Наистина става това, което загатвам в този образ: Ариман и Луцифер сключват съюз и Луцифер, заедно с Ариман, прикрепя листата на лотосовите цветове към елементарния гръбнак. Всички листа на лотосовите цветове се свързват с елементарния гръбнак, човекът се оказва завързан в самия себе си, окован в самия себе си от своите развити лотосови цветове и от своя елементарен гръбнак. А последствието от това е, че се развива в такава степен егоизъм, в такава степен любов към измамата, каквато е абсолютно немислима, когато човекът пребивава само във физическия свят. Това е, което може да се случи, ако ясновиждащо съзнание не се развие по съответния начин: Ариман и Луцифер сключват съюза, благодарение на който листата на лотосовите цветове се прикрепят към елементарния гръбнак.
към текста >>

Ще използвам един образ за това, което правят Ариман и Луцифер тогава, но този образ съответства на действителността и ще ме разберете.
Вече загатнах, че във физическо-сетивния свят ариманическите сили пристъпват към душата на човека повече отвън, а луциферическите – повече отвътре. В духовния свят е обратното: там луциферическите същества идват отвън и искат да уловят лотосовите цветове, а ариманическите идват отвътре и се установяват в елементарния гръбнак. И сега, ако човек не се е издигнал в духовния свят, въоръжен с моралност, ариманическите и луциферическите сили сключват един забележителен съюз едни с други. Ако се е издигнал с честолюбие, тщеславие, с щения за власт, с гордост, на Ариман и Луцифер се удава да сключат съюз един с друг. Ще използвам един образ за това, което правят Ариман и Луцифер тогава, но този образ съответства на действителността и ще ме разберете. Наистина става това, което загатвам в този образ: Ариман и Луцифер сключват съюз и Луцифер, заедно с Ариман, прикрепя листата на лотосовите цветове към елементарния гръбнак. Всички листа на лотосовите цветове се свързват с елементарния гръбнак, човекът се оказва завързан в самия себе си, окован в самия себе си от своите развити лотосови цветове и от своя елементарен гръбнак. А последствието от това е, че се развива в такава степен егоизъм, в такава степен любов към измамата, каквато е абсолютно немислима, когато човекът пребивава само във физическия свят. Това е, което може да се случи, ако ясновиждащо съзнание не се развие по съответния начин: Ариман и Луцифер сключват съюза, благодарение на който листата на лотосовите цветове се прикрепят към елементарния гръбнак. И така човек се оказва окован в самия себе си от собствените си елементарни или етерни способности.
към текста >>

Наистина става това, което загатвам в този образ: Ариман и Луцифер сключват съюз и Луцифер, заедно с Ариман, прикрепя листата на лотосовите цветове към елементарния гръбнак.
Вече загатнах, че във физическо-сетивния свят ариманическите сили пристъпват към душата на човека повече отвън, а луциферическите – повече отвътре. В духовния свят е обратното: там луциферическите същества идват отвън и искат да уловят лотосовите цветове, а ариманическите идват отвътре и се установяват в елементарния гръбнак. И сега, ако човек не се е издигнал в духовния свят, въоръжен с моралност, ариманическите и луциферическите сили сключват един забележителен съюз едни с други. Ако се е издигнал с честолюбие, тщеславие, с щения за власт, с гордост, на Ариман и Луцифер се удава да сключат съюз един с друг. Ще използвам един образ за това, което правят Ариман и Луцифер тогава, но този образ съответства на действителността и ще ме разберете. Наистина става това, което загатвам в този образ: Ариман и Луцифер сключват съюз и Луцифер, заедно с Ариман, прикрепя листата на лотосовите цветове към елементарния гръбнак. Всички листа на лотосовите цветове се свързват с елементарния гръбнак, човекът се оказва завързан в самия себе си, окован в самия себе си от своите развити лотосови цветове и от своя елементарен гръбнак. А последствието от това е, че се развива в такава степен егоизъм, в такава степен любов към измамата, каквато е абсолютно немислима, когато човекът пребивава само във физическия свят. Това е, което може да се случи, ако ясновиждащо съзнание не се развие по съответния начин: Ариман и Луцифер сключват съюза, благодарение на който листата на лотосовите цветове се прикрепят към елементарния гръбнак. И така човек се оказва окован в самия себе си от собствените си елементарни или етерни способности. Всичко това са неща, които трябва да се знаят, ако искаме да се опитаме да проникнем, познавайки, в действителния духовен свят.
към текста >>

Това е, което може да се случи, ако ясновиждащо съзнание не се развие по съответния начин: Ариман и Луцифер сключват съюза, благодарение на който листата на лотосовите цветове се прикрепят към елементарния гръбнак.
Ако се е издигнал с честолюбие, тщеславие, с щения за власт, с гордост, на Ариман и Луцифер се удава да сключат съюз един с друг. Ще използвам един образ за това, което правят Ариман и Луцифер тогава, но този образ съответства на действителността и ще ме разберете. Наистина става това, което загатвам в този образ: Ариман и Луцифер сключват съюз и Луцифер, заедно с Ариман, прикрепя листата на лотосовите цветове към елементарния гръбнак. Всички листа на лотосовите цветове се свързват с елементарния гръбнак, човекът се оказва завързан в самия себе си, окован в самия себе си от своите развити лотосови цветове и от своя елементарен гръбнак. А последствието от това е, че се развива в такава степен егоизъм, в такава степен любов към измамата, каквато е абсолютно немислима, когато човекът пребивава само във физическия свят. Това е, което може да се случи, ако ясновиждащо съзнание не се развие по съответния начин: Ариман и Луцифер сключват съюза, благодарение на който листата на лотосовите цветове се прикрепят към елементарния гръбнак. И така човек се оказва окован в самия себе си от собствените си елементарни или етерни способности. Всичко това са неща, които трябва да се знаят, ако искаме да се опитаме да проникнем, познавайки, в действителния духовен свят.
към текста >>

6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Сега той разбира, че Луцифер винаги има опорна точка в дейността на човека в уединено мислене, за да го откъсне от прогресивния ход на мировата еволюция и, тъй като човекът се отделя от света в уединено мислене, да го отведе на изолирания остров, който Луцифер, изолиран от останалия мирови порядък, иска да си създаде, за да засели, така да се каже, там всичко, което се разединява.
Докато по-рано Капезий е разбирал малко, когато Бенедикт му е говорел за луциферическите и ариманическите елементи, сега за него се разбира от само себе си, че в уединените мисли, които човекът мисли в себе си, винаги се крият съблазните на луциферическия елемент. Сега той разбира, че Луцифер винаги има опорна точка в дейността на човека в уединено мислене, за да го откъсне от прогресивния ход на мировата еволюция и, тъй като човекът се отделя от света в уединено мислене, да го отведе на изолирания остров, който Луцифер, изолиран от останалия мирови порядък, иска да си създаде, за да засели, така да се каже, там всичко, което се разединява. Следователно Бенедикт обръща внимание на Капезий най-напред на уединеното, лично, вътрешно мислене.
към текста >>

Тя е достъпна за Луцифер, защото Луцифер иска да изведе душевното от физическия свят и да го въведе в изолация.
А сега, казва той, нека обърнем внимание на нещо друго. Да обърнем внимание на това, което се проявява в писмото. В писмото имаме удивителен елемент на човешкото културно развитие. Ако обърнем внимание на най-важното в мисълта, е нужно да кажем: мисълта, такава, каквато се явява преди всичко, живее в отделния човек. Тя е достъпна за Луцифер, защото Луцифер иска да изведе душевното от физическия свят и да го въведе в изолация. Но отделната мисъл не е достъпна за Ариман, тъй като тази отделна мисъл е подчинена на най-нормалните закони на възникване и унищожение на физическия план. При писмото е различно. При него това, което е мисъл, не се поддава на унищожение, става трайно.
към текста >>

И всичко, което предизвиква обособяване, действа също и в ръцете на Луцифер, така че хората, докато са формирали диференцираните си езици, са възприели чрез това един обособяващ принцип, т.е.
Всеки човек не говори свой собствен език – тогава езикът не би имал смисъл, – а само групи хора говорят един общ език. Следователно словото е станало нещо средно между уединената мисъл и праезика. В праезика е съществувала определена дума, която се е разбирала чрез звука, който се съдържа в нея, чрез това, което тя представлява в своето звуково значение. Не е имало нужда човек да се осведомява допълнително условно за звуковото значение, а в праезика той е откривал душата на думата. Това, както казахме, се е диференцирало. И всичко, което предизвиква обособяване, действа също и в ръцете на Луцифер, така че хората, докато са формирали диференцираните си езици, са възприели чрез това един обособяващ принцип, т.е. навлезли са в течението, което прави лесно за Луцифер да откъсне хората от общия мирови порядък, който е бил вече предопределен, преди Луцифер да се появи; т.е. да постави човека на изолиран остров, да го обособи от останалия вървящ напред ход на еволюцията на човечеството. Така в елемента на езика, на словото, имаме средно състояние. Ако словото бе останало това, което е трябвало да стане, ако луциферическият елемент не се беше нахвърлил на словото, то щеше да съответства на свободно от Луцифер и Ариман средно божествено състояние, в което човекът да може плавно да се стреми напред, изцяло в съответствие с напредващия божествено-духовен мирови порядък. По такъв начин словото, от една страна, е било подложено на луциферическо въздействие.
към текста >>

навлезли са в течението, което прави лесно за Луцифер да откъсне хората от общия мирови порядък, който е бил вече предопределен, преди Луцифер да се появи; т.е.
Следователно словото е станало нещо средно между уединената мисъл и праезика. В праезика е съществувала определена дума, която се е разбирала чрез звука, който се съдържа в нея, чрез това, което тя представлява в своето звуково значение. Не е имало нужда човек да се осведомява допълнително условно за звуковото значение, а в праезика той е откривал душата на думата. Това, както казахме, се е диференцирало. И всичко, което предизвиква обособяване, действа също и в ръцете на Луцифер, така че хората, докато са формирали диференцираните си езици, са възприели чрез това един обособяващ принцип, т.е. навлезли са в течението, което прави лесно за Луцифер да откъсне хората от общия мирови порядък, който е бил вече предопределен, преди Луцифер да се появи; т.е. да постави човека на изолиран остров, да го обособи от останалия вървящ напред ход на еволюцията на човечеството. Така в елемента на езика, на словото, имаме средно състояние. Ако словото бе останало това, което е трябвало да стане, ако луциферическият елемент не се беше нахвърлил на словото, то щеше да съответства на свободно от Луцифер и Ариман средно божествено състояние, в което човекът да може плавно да се стреми напред, изцяло в съответствие с напредващия божествено-духовен мирови порядък. По такъв начин словото, от една страна, е било подложено на луциферическо въздействие. Докато мисълта, когато се мисли в уединение, почти винаги е подчинена на луциферическия елемент, словото е само отчасти обхванато от луциферическия елемент така, както изложих, от една страна.
към текста >>

Ако словото бе останало това, което е трябвало да стане, ако луциферическият елемент не се беше нахвърлил на словото, то щеше да съответства на свободно от Луцифер и Ариман средно божествено състояние, в което човекът да може плавно да се стреми напред, изцяло в съответствие с напредващия божествено-духовен мирови порядък.
Това, както казахме, се е диференцирало. И всичко, което предизвиква обособяване, действа също и в ръцете на Луцифер, така че хората, докато са формирали диференцираните си езици, са възприели чрез това един обособяващ принцип, т.е. навлезли са в течението, което прави лесно за Луцифер да откъсне хората от общия мирови порядък, който е бил вече предопределен, преди Луцифер да се появи; т.е. да постави човека на изолиран остров, да го обособи от останалия вървящ напред ход на еволюцията на човечеството. Така в елемента на езика, на словото, имаме средно състояние. Ако словото бе останало това, което е трябвало да стане, ако луциферическият елемент не се беше нахвърлил на словото, то щеше да съответства на свободно от Луцифер и Ариман средно божествено състояние, в което човекът да може плавно да се стреми напред, изцяло в съответствие с напредващия божествено-духовен мирови порядък. По такъв начин словото, от една страна, е било подложено на луциферическо въздействие. Докато мисълта, когато се мисли в уединение, почти винаги е подчинена на луциферическия елемент, словото е само отчасти обхванато от луциферическия елемент така, както изложих, от една страна.
към текста >>

Този, който желае да се развива съобразно с природата, разбира се, ще забележи именно в този пример за трите неща, който е избрал Бенедикт сега за Капезий, какво безумие би било да искаме да изключим Ариман и Луцифер от развитието.
Оттук е видно как писмото, така да се каже, оказва обратно въздействие върху езика. То наистина оказва своето обратно въздействие върху него. Да извикаме пред погледа си напредъка на културата. Ще видим как именно с развиващата се култура езикът изгубва всичко жизнено, елементарно, органично, израснало от земята, как хората все повече и повече говорят своего рода книжовен език. От друга страна, тук обратно въздействие върху словото оказва и ариманическото, което винаги съществува в писмеността. Този, който желае да се развива съобразно с природата, разбира се, ще забележи именно в този пример за трите неща, който е избрал Бенедикт сега за Капезий, какво безумие би било да искаме да изключим Ариман и Луцифер от развитието.
към текста >>

Никой, който мисли здраво, дори и напълно да е прозрял истината, че в основата на уединената мисъл стои Луцифер, а в основата на писмото – Ариман, няма да поиска да изкорени Луцифер оттам, където български писмен немски диалект художествена реч той действа с такава очевидност, защото това би означавало да се забрани уединеното мислене.
Три неща, така показва Бенедикт, подлежат на разглеждане: уединената мисъл, словото и писмото. Никой, който мисли здраво, дори и напълно да е прозрял истината, че в основата на уединената мисъл стои Луцифер, а в основата на писмото – Ариман, няма да поиска да изкорени Луцифер оттам, където български писмен немски диалект художествена реч той действа с такава очевидност, защото това би означавало да се забрани уединеното мислене. За някои – трябва да го кажем – това би било най-удобното, но те със сигурност няма да пожелаят да го признаят открито. От друга страна, няма да поискаме да изкореним и писмото, а сме длъжни да си кажем: както положителното и отрицателното електричество означават противоположност във външната физическа природа, така и ариманическото и луциферическото значат противоположност, която трябва да съществува. Това са два полюса, никой от които не трябва да отсъства, а те трябва да бъдат приведени в съотношение по мяра. Тогава човекът може да се движи по онази средна линия, в състоянието на словото. Това е предназначението на словото – да съдържа в себе си мъдрост, да съдържа в себе си познание, да съдържа в себе си мисли и представи.
към текста >>

Това означава, от една страна, Луцифер да се приведе, така да се каже, в правилно отношение към словото.
Това са два полюса, никой от които не трябва да отсъства, а те трябва да бъдат приведени в съотношение по мяра. Тогава човекът може да се движи по онази средна линия, в състоянието на словото. Това е предназначението на словото – да съдържа в себе си мъдрост, да съдържа в себе си познание, да съдържа в себе си мисли и представи. Човекът може например да си каже: аз трябва да се развивам в словото така, че именно чрез словото да оставя да се коригира в мен всичко своеволно, чисто лично, така че да възприема в своята душа това, което е било създадено в словото, в пълното с мъдрост слово на всички времена. Уважение не само към собственото мнение, не само към това, което сами вярваме и можем да признаем за вярно чрез собствената си сила, а респект пред това, което се е явило като резултат от културата и усилията за мъдрост на различните народи в историческото развитие. Това означава, от една страна, Луцифер да се приведе, така да се каже, в правилно отношение към словото. Не да се изключва уединеното мислене, а да се има предвид, че словото принадлежи на общността и че словото следва да бъде проследено през епохите. Колкото повече правим това, толкова повече предоставяме на Луцифер правилното въздействие върху словото. Тогава няма да попаднем под авторитета на словото, а ще пазим словото, което носи мъдростта на Земята от една културна епоха в друга. От друга страна, човекът, който правилно разбира същността на нещата, е длъжен да не изпада под властта на вкостенелия авторитетен принцип, заключен в писмото, защото, дори и писмото да съдържа най-святото или най-светското, чрез него той попада под властта на Ариман. Трябва да сме наясно, че за външната материална култура човекът трябва да има писмото и че писмото е нещо, чрез което Ариман, съобразно своята задача, иска да освободи мисленето от потока на унищожението.
към текста >>

Колкото повече правим това, толкова повече предоставяме на Луцифер правилното въздействие върху словото.
Това е предназначението на словото – да съдържа в себе си мъдрост, да съдържа в себе си познание, да съдържа в себе си мисли и представи. Човекът може например да си каже: аз трябва да се развивам в словото така, че именно чрез словото да оставя да се коригира в мен всичко своеволно, чисто лично, така че да възприема в своята душа това, което е било създадено в словото, в пълното с мъдрост слово на всички времена. Уважение не само към собственото мнение, не само към това, което сами вярваме и можем да признаем за вярно чрез собствената си сила, а респект пред това, което се е явило като резултат от културата и усилията за мъдрост на различните народи в историческото развитие. Това означава, от една страна, Луцифер да се приведе, така да се каже, в правилно отношение към словото. Не да се изключва уединеното мислене, а да се има предвид, че словото принадлежи на общността и че словото следва да бъде проследено през епохите. Колкото повече правим това, толкова повече предоставяме на Луцифер правилното въздействие върху словото. Тогава няма да попаднем под авторитета на словото, а ще пазим словото, което носи мъдростта на Земята от една културна епоха в друга. От друга страна, човекът, който правилно разбира същността на нещата, е длъжен да не изпада под властта на вкостенелия авторитетен принцип, заключен в писмото, защото, дори и писмото да съдържа най-святото или най-светското, чрез него той попада под властта на Ариман. Трябва да сме наясно, че за външната материална култура човекът трябва да има писмото и че писмото е нещо, чрез което Ариман, съобразно своята задача, иска да освободи мисленето от потока на унищожението. Той не иска да го остави да се влее в потока на смъртта. В писмото имаме най-добрата възможност да задържим мисленето на физическия план.
към текста >>

С пълно съзнание да се отнасяме към това, че в писмото имаме ариманическия елемент, никога да не позволяваме на писмеността да добие власт над човека, накратко, да съхраним словото в средното състояние така, че сякаш отляво и отдясно – от мисленето и от писмото – да действат двете полярни противоположности Луцифер и Ариман: така трябва да се отнасяме, ако искаме да стоим на твърда почва.
Тогава няма да попаднем под авторитета на словото, а ще пазим словото, което носи мъдростта на Земята от една културна епоха в друга. От друга страна, човекът, който правилно разбира същността на нещата, е длъжен да не изпада под властта на вкостенелия авторитетен принцип, заключен в писмото, защото, дори и писмото да съдържа най-святото или най-светското, чрез него той попада под властта на Ариман. Трябва да сме наясно, че за външната материална култура човекът трябва да има писмото и че писмото е нещо, чрез което Ариман, съобразно своята задача, иска да освободи мисленето от потока на унищожението. Той не иска да го остави да се влее в потока на смъртта. В писмото имаме най-добрата възможност да задържим мисленето на физическия план. С пълно съзнание да се отнасяме към това, че в писмото имаме ариманическия елемент, никога да не позволяваме на писмеността да добие власт над човека, накратко, да съхраним словото в средното състояние така, че сякаш отляво и отдясно – от мисленето и от писмото – да действат двете полярни противоположности Луцифер и Ариман: така трябва да се отнасяме, ако искаме да стоим на твърда почва. Ако обърнем душевния си взор към тези неща както трябва, ако сме наясно, че навсякъде трябва да действат противоположности, тогава ще стоим на твърда почва.
към текста >>

В чистата мисъл, лежаща в основата на размишляването, се намира подстъпът на Луцифер към човека.
Сега вече Бенедикт може лесно да покаже на професор Капезий: в уединеното мислене се заключава луциферическото изкушение, а в чистото слушане, в чистото възприятие лежи ариманическият елемент. Но човек може да задържи едно средно състояние, така да се каже, да мине между едното и другото. Няма нужда да пребиваваме нито в абстрактното, задълбочаващо се мислене, в което човек отшелнически се затваря в душата си, нито пък да се отдаваме само на слушането и виждането на това, което могат да възприемат ушите и очите. Можем да направим и нещо друго: да направим това, което мислим, вътрешно толкова живо, толкова пълно със сила, че да имаме пред себе си своята собствена мисъл като нещо живо и живо да се задълбочим в нея като в нещо, което чуваме и виждаме отвън, така че собствената ни мисъл да стане толкова конкретна като това, което чуваме или виждаме. Това е средно състояние. В чистата мисъл, лежаща в основата на размишляването, се намира подстъпът на Луцифер към човека. В чистото слушане, независимо дали чрез възприятието или чрез авторитета на хората, лежи ариманическият елемент. Ако душата се укрепи и пробуди вътрешно така, че сякаш да чува или вижда собствената си мисъл, това е медитирането. Медитирането е средно състояние. Не е нито мислене, нито възприятие. То е мислене, което живее толкова живо в душата, както живо живее възприятието, но такова възприятие, което възприема не нещо външно, а мисли.
към текста >>

7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Ако и при строителството и архитектурата следва да вземем под внимание границите на народностите, тъй като навсякъде, където е Ариман, въздейства и Луцифер, и така, ако тези изкуства следват в известно отношение народностния характер, все пак може да се каже, че този народностен елемент в известен смисъл остава неутрален.
Винаги трябва да имаме предвид, че тук става въпрос за това, че такива духовни същества като луциферическите и ариманическите имат своя определена област, в която обикновено следва да се изживяват и да действат, и че злото въздействие произлиза единствено от това, че те престъпват своята област. Ариманическите импулси имат своята напълно правомерна област в архитектурата и пластиката. Ако, от друга страна, вземем музикалния и поетическия елемент, те се явяват изкуствата, в които в по-тесен смисъл действат луциферическите импулси. В известен смисъл поезията и музиката могат чисто и просто да се нарекат луциферически повлияни изкуства, а архитектурата и пластиката – ариманически повлияни. Както по определен начин мисълта протича в уединението на душата и чрез това се изолира от общността, така и изживяванията на музиката и поезията имат в себе си нещо, което принадлежи на вътрешността на душата, където то се среща непосредствено с луциферическия импулс. Ако и при строителството и архитектурата следва да вземем под внимание границите на народностите, тъй като навсякъде, където е Ариман, въздейства и Луцифер, и така, ако тези изкуства следват в известно отношение народностния характер, все пак може да се каже, че този народностен елемент в известен смисъл остава неутрален. Поезията по същество е свързана с онзи луциферически елемент, който се изразява в диференцирането на народностните характери. За музиката се обръща по-малко внимание на това, че и в нея има нещо, което до известна степен води до диференциране, повече, отколкото в строителството и пластиката.
към текста >>

Но, щом си имаме работа с понятия, които са валидни и във висшите светове, е нужно да се каже, че не е толкова удобно да се даде лесен отговор, когато някой пита: „Кой действа повече в пластиката – Ариман или Луцифер?
Но тъкмо в една такава област се вижда отново, че по толкова удобен начин, както биха искали да бъде някои хора, не бихме могли да се справим с изграждането на понятия за висшите светове. Напълно е правилно, когато се казва, че ариманическият елемент действа в архитектурата и пластиката, а луциферическият – повече в музиката и поезията. Но, щом си имаме работа с понятия, които са валидни и във висшите светове, е нужно да се каже, че не е толкова удобно да се даде лесен отговор, когато някой пита: „Кой действа повече в пластиката – Ариман или Луцифер? “ Със сигурност на физическия план лесно може да се отговори, ако някой попита: „Какъв е цветът на обикновената цикория? “ Ще кажат: „Тя е синя.“ Хората биха искали това да е толкова просто и за висшите светове. Но е невярна представата, че и там може да се получат такива директни отговори. Но въпреки че всичко, което казах, остава в сила, напълно е вярно например и следното. За строителството по същество важи, че в него ариманическият елемент дава най-важните импулси.
към текста >>

Но в пластиката луциферическото противодействие може да е толкова силно, че може да има пластични произведения, в които Луцифер господства повече от Ариман.
“ Със сигурност на физическия план лесно може да се отговори, ако някой попита: „Какъв е цветът на обикновената цикория? “ Ще кажат: „Тя е синя.“ Хората биха искали това да е толкова просто и за висшите светове. Но е невярна представата, че и там може да се получат такива директни отговори. Но въпреки че всичко, което казах, остава в сила, напълно е вярно например и следното. За строителството по същество важи, че в него ариманическият елемент дава най-важните импулси. Но в пластиката луциферическото противодействие може да е толкова силно, че може да има пластични произведения, в които Луцифер господства повече от Ариман. Въпреки това е вярно и казаното преди. Защото в духовния свят няма само способност за превръщане, а може да се каже, че всичко е навсякъде. Всеки духовен елемент всъщност се стреми да прониже всичко. Така може да съществува луциферическа пластика, макар и да е вярно, че на пластиката въздейства преимуществено ариманическият импулс. И така, следва да се каже: докато по същество поезията несъмнено е подложена на луциферическото влияние, върху музиката до голяма степен може да въздейства ариманическият импулс, така че може да има музикални произведения, в които да има много повече ариманическо, отколкото луциферическо, въпреки че важи това, че музиката на първо място е изложена на луциферическия импулс.
към текста >>

Тя в известен смисъл се явява неутрална област, но не такава, в която да можем да се установим удобно и да си кажем: „Сега просто ще си рисувам и нито Луцифер, нито Ариман ще може да се доближи до мен!
На средната линия между ариманическото в строителството и пластиката и луциферическото в поезията и музиката лежи живописта. Тя в известен смисъл се явява неутрална област, но не такава, в която да можем да се установим удобно и да си кажем: „Сега просто ще си рисувам и нито Луцифер, нито Ариман ще може да се доближи до мен! “, а в смисъл, че именно на тази средна линия случаят е такъв, че сега от двете страни идват най-силните луциферически и ариманически атаки и във всеки един момент трябва да се пазим от тях, така че и в областта на живописта в най-висока степен можем да попаднем под едното или другото влияние. Средната линия е винаги тази, на която е нужно в най-строг смисъл чрез човешката воля и човешките действия да се създаде хармонично уравновесяване между полярностите, между противоположностите.
към текста >>

Когато човекът премине през това преживяване, когато ясновиждащата душа си пробие път до него, едва тогава той започва да има съвършено правилно разбиране за този образ, чието име толкова често беше произнасяно, за Луцифер.
Когато човекът премине през това преживяване, когато ясновиждащата душа си пробие път до него, едва тогава той започва да има съвършено правилно разбиране за този образ, чието име толкова често беше произнасяно, за Луцифер. Защото човешката душа се вживява в духовната област така, че в един момент изживява: „Ти си само нещо билo.” Луцифер е същество, което е дошло в мировия порядък, за да бъде винаги само такова билo, да бъде само минало, да бъде само това, което са му дали преживени земни епохи, което са донесли на душата на Луцифер преживени земни епохи. И животът на Луцифер се състои в това, със своето минало да си отвоюва настояще и бъдеще, докато другите божествено-духовни същества, намиращи се в правилния ход на земното развитие, са го осъдили на миналото. Така стои Луцифер пред ясновиждащия поглед, съхранявайки в своето битие божествено-духовното на първоизточниците на света, носейки в душата си всички великолепия на света и осъден да им казва само: „Те бяха в теб.“ И тук започва неговата вечно продължаваща борба за отвоюване също и на настояще и на бъдеще за това минало в мировия порядък. Преживявайки сходството на Луцифер, макрокосмическото сходство на Луцифер с микрокосмическата същност на човешката душа на прага между елементарния и духовния свят, човек преживява целия дълбок трагизъм на образа на Луцифер. И той започва да предчувства нещо от великите мирови тайни, които почиват в дълбокото лоно на битието, където се борят не само едно същество с друго, а където във взаимна борба се намират епоха с епоха, които се превръщат в същества.
към текста >>

Защото човешката душа се вживява в духовната област така, че в един момент изживява: „Ти си само нещо билo.” Луцифер е същество, което е дошло в мировия порядък, за да бъде винаги само такова билo, да бъде само минало, да бъде само това, което са му дали преживени земни епохи, което са донесли на душата на Луцифер преживени земни епохи.
Когато човекът премине през това преживяване, когато ясновиждащата душа си пробие път до него, едва тогава той започва да има съвършено правилно разбиране за този образ, чието име толкова често беше произнасяно, за Луцифер. Защото човешката душа се вживява в духовната област така, че в един момент изживява: „Ти си само нещо билo.” Луцифер е същество, което е дошло в мировия порядък, за да бъде винаги само такова билo, да бъде само минало, да бъде само това, което са му дали преживени земни епохи, което са донесли на душата на Луцифер преживени земни епохи. И животът на Луцифер се състои в това, със своето минало да си отвоюва настояще и бъдеще, докато другите божествено-духовни същества, намиращи се в правилния ход на земното развитие, са го осъдили на миналото. Така стои Луцифер пред ясновиждащия поглед, съхранявайки в своето битие божествено-духовното на първоизточниците на света, носейки в душата си всички великолепия на света и осъден да им казва само: „Те бяха в теб.“ И тук започва неговата вечно продължаваща борба за отвоюване също и на настояще и на бъдеще за това минало в мировия порядък. Преживявайки сходството на Луцифер, макрокосмическото сходство на Луцифер с микрокосмическата същност на човешката душа на прага между елементарния и духовния свят, човек преживява целия дълбок трагизъм на образа на Луцифер. И той започва да предчувства нещо от великите мирови тайни, които почиват в дълбокото лоно на битието, където се борят не само едно същество с друго, а където във взаимна борба се намират епоха с епоха, които се превръщат в същества. Тогава наистина започва това съзерцание на света, когато над душата се разлива дълбока сериозност и чувство за дълбоко достойнство и когато се усеща нещо от това, което би могло да се нарече диханието на вечните необходимости, които се изживяват в мировата среднощ, когато над битието проблясват мълнии, които с блясъка си осветяват и образа на Луцифер, но които умират в познанието и – умирайки – се оформят в съдбовни знаци, така че продължават да действат като форма на вътрешната трагична карма в човешката душа.
към текста >>

И животът на Луцифер се състои в това, със своето минало да си отвоюва настояще и бъдеще, докато другите божествено-духовни същества, намиращи се в правилния ход на земното развитие, са го осъдили на миналото.
Когато човекът премине през това преживяване, когато ясновиждащата душа си пробие път до него, едва тогава той започва да има съвършено правилно разбиране за този образ, чието име толкова често беше произнасяно, за Луцифер. Защото човешката душа се вживява в духовната област така, че в един момент изживява: „Ти си само нещо билo.” Луцифер е същество, което е дошло в мировия порядък, за да бъде винаги само такова билo, да бъде само минало, да бъде само това, което са му дали преживени земни епохи, което са донесли на душата на Луцифер преживени земни епохи. И животът на Луцифер се състои в това, със своето минало да си отвоюва настояще и бъдеще, докато другите божествено-духовни същества, намиращи се в правилния ход на земното развитие, са го осъдили на миналото. Така стои Луцифер пред ясновиждащия поглед, съхранявайки в своето битие божествено-духовното на първоизточниците на света, носейки в душата си всички великолепия на света и осъден да им казва само: „Те бяха в теб.“ И тук започва неговата вечно продължаваща борба за отвоюване също и на настояще и на бъдеще за това минало в мировия порядък. Преживявайки сходството на Луцифер, макрокосмическото сходство на Луцифер с микрокосмическата същност на човешката душа на прага между елементарния и духовния свят, човек преживява целия дълбок трагизъм на образа на Луцифер. И той започва да предчувства нещо от великите мирови тайни, които почиват в дълбокото лоно на битието, където се борят не само едно същество с друго, а където във взаимна борба се намират епоха с епоха, които се превръщат в същества. Тогава наистина започва това съзерцание на света, когато над душата се разлива дълбока сериозност и чувство за дълбоко достойнство и когато се усеща нещо от това, което би могло да се нарече диханието на вечните необходимости, които се изживяват в мировата среднощ, когато над битието проблясват мълнии, които с блясъка си осветяват и образа на Луцифер, но които умират в познанието и – умирайки – се оформят в съдбовни знаци, така че продължават да действат като форма на вътрешната трагична карма в човешката душа. Самата човешка душа, докато живее горе в тези духовни светове, преживява един момент, в който е просто нещо билo, когато е изправена пред нищото, когато се явява като че ли точка във вселената и се изживява само като точка.
към текста >>

Така стои Луцифер пред ясновиждащия поглед, съхранявайки в своето битие божествено-духовното на първоизточниците на света, носейки в душата си всички великолепия на света и осъден да им казва само: „Те бяха в теб.“ И тук започва неговата вечно продължаваща борба за отвоюване също и на настояще и на бъдеще за това минало в мировия порядък.
Когато човекът премине през това преживяване, когато ясновиждащата душа си пробие път до него, едва тогава той започва да има съвършено правилно разбиране за този образ, чието име толкова често беше произнасяно, за Луцифер. Защото човешката душа се вживява в духовната област така, че в един момент изживява: „Ти си само нещо билo.” Луцифер е същество, което е дошло в мировия порядък, за да бъде винаги само такова билo, да бъде само минало, да бъде само това, което са му дали преживени земни епохи, което са донесли на душата на Луцифер преживени земни епохи. И животът на Луцифер се състои в това, със своето минало да си отвоюва настояще и бъдеще, докато другите божествено-духовни същества, намиращи се в правилния ход на земното развитие, са го осъдили на миналото. Така стои Луцифер пред ясновиждащия поглед, съхранявайки в своето битие божествено-духовното на първоизточниците на света, носейки в душата си всички великолепия на света и осъден да им казва само: „Те бяха в теб.“ И тук започва неговата вечно продължаваща борба за отвоюване също и на настояще и на бъдеще за това минало в мировия порядък. Преживявайки сходството на Луцифер, макрокосмическото сходство на Луцифер с микрокосмическата същност на човешката душа на прага между елементарния и духовния свят, човек преживява целия дълбок трагизъм на образа на Луцифер. И той започва да предчувства нещо от великите мирови тайни, които почиват в дълбокото лоно на битието, където се борят не само едно същество с друго, а където във взаимна борба се намират епоха с епоха, които се превръщат в същества. Тогава наистина започва това съзерцание на света, когато над душата се разлива дълбока сериозност и чувство за дълбоко достойнство и когато се усеща нещо от това, което би могло да се нарече диханието на вечните необходимости, които се изживяват в мировата среднощ, когато над битието проблясват мълнии, които с блясъка си осветяват и образа на Луцифер, но които умират в познанието и – умирайки – се оформят в съдбовни знаци, така че продължават да действат като форма на вътрешната трагична карма в човешката душа. Самата човешка душа, докато живее горе в тези духовни светове, преживява един момент, в който е просто нещо билo, когато е изправена пред нищото, когато се явява като че ли точка във вселената и се изживява само като точка.
към текста >>

Преживявайки сходството на Луцифер, макрокосмическото сходство на Луцифер с микрокосмическата същност на човешката душа на прага между елементарния и духовния свят, човек преживява целия дълбок трагизъм на образа на Луцифер.
Когато човекът премине през това преживяване, когато ясновиждащата душа си пробие път до него, едва тогава той започва да има съвършено правилно разбиране за този образ, чието име толкова често беше произнасяно, за Луцифер. Защото човешката душа се вживява в духовната област така, че в един момент изживява: „Ти си само нещо билo.” Луцифер е същество, което е дошло в мировия порядък, за да бъде винаги само такова билo, да бъде само минало, да бъде само това, което са му дали преживени земни епохи, което са донесли на душата на Луцифер преживени земни епохи. И животът на Луцифер се състои в това, със своето минало да си отвоюва настояще и бъдеще, докато другите божествено-духовни същества, намиращи се в правилния ход на земното развитие, са го осъдили на миналото. Така стои Луцифер пред ясновиждащия поглед, съхранявайки в своето битие божествено-духовното на първоизточниците на света, носейки в душата си всички великолепия на света и осъден да им казва само: „Те бяха в теб.“ И тук започва неговата вечно продължаваща борба за отвоюване също и на настояще и на бъдеще за това минало в мировия порядък. Преживявайки сходството на Луцифер, макрокосмическото сходство на Луцифер с микрокосмическата същност на човешката душа на прага между елементарния и духовния свят, човек преживява целия дълбок трагизъм на образа на Луцифер. И той започва да предчувства нещо от великите мирови тайни, които почиват в дълбокото лоно на битието, където се борят не само едно същество с друго, а където във взаимна борба се намират епоха с епоха, които се превръщат в същества. Тогава наистина започва това съзерцание на света, когато над душата се разлива дълбока сериозност и чувство за дълбоко достойнство и когато се усеща нещо от това, което би могло да се нарече диханието на вечните необходимости, които се изживяват в мировата среднощ, когато над битието проблясват мълнии, които с блясъка си осветяват и образа на Луцифер, но които умират в познанието и – умирайки – се оформят в съдбовни знаци, така че продължават да действат като форма на вътрешната трагична карма в човешката душа. Самата човешка душа, докато живее горе в тези духовни светове, преживява един момент, в който е просто нещо билo, когато е изправена пред нищото, когато се явява като че ли точка във вселената и се изживява само като точка.
към текста >>

Тогава наистина започва това съзерцание на света, когато над душата се разлива дълбока сериозност и чувство за дълбоко достойнство и когато се усеща нещо от това, което би могло да се нарече диханието на вечните необходимости, които се изживяват в мировата среднощ, когато над битието проблясват мълнии, които с блясъка си осветяват и образа на Луцифер, но които умират в познанието и – умирайки – се оформят в съдбовни знаци, така че продължават да действат като форма на вътрешната трагична карма в човешката душа.
Защото човешката душа се вживява в духовната област така, че в един момент изживява: „Ти си само нещо билo.” Луцифер е същество, което е дошло в мировия порядък, за да бъде винаги само такова билo, да бъде само минало, да бъде само това, което са му дали преживени земни епохи, което са донесли на душата на Луцифер преживени земни епохи. И животът на Луцифер се състои в това, със своето минало да си отвоюва настояще и бъдеще, докато другите божествено-духовни същества, намиращи се в правилния ход на земното развитие, са го осъдили на миналото. Така стои Луцифер пред ясновиждащия поглед, съхранявайки в своето битие божествено-духовното на първоизточниците на света, носейки в душата си всички великолепия на света и осъден да им казва само: „Те бяха в теб.“ И тук започва неговата вечно продължаваща борба за отвоюване също и на настояще и на бъдеще за това минало в мировия порядък. Преживявайки сходството на Луцифер, макрокосмическото сходство на Луцифер с микрокосмическата същност на човешката душа на прага между елементарния и духовния свят, човек преживява целия дълбок трагизъм на образа на Луцифер. И той започва да предчувства нещо от великите мирови тайни, които почиват в дълбокото лоно на битието, където се борят не само едно същество с друго, а където във взаимна борба се намират епоха с епоха, които се превръщат в същества. Тогава наистина започва това съзерцание на света, когато над душата се разлива дълбока сериозност и чувство за дълбоко достойнство и когато се усеща нещо от това, което би могло да се нарече диханието на вечните необходимости, които се изживяват в мировата среднощ, когато над битието проблясват мълнии, които с блясъка си осветяват и образа на Луцифер, но които умират в познанието и – умирайки – се оформят в съдбовни знаци, така че продължават да действат като форма на вътрешната трагична карма в човешката душа. Самата човешка душа, докато живее горе в тези духовни светове, преживява един момент, в който е просто нещо билo, когато е изправена пред нищото, когато се явява като че ли точка във вселената и се изживява само като точка.
към текста >>

8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Ако обърнем внимание на това, което може да съществува, което в действителен смисъл може да стане реално, трябва да кажем: ние вече направихме осезаемо, че образите, които се назовават Ариман и Луцифер, изпращат своите импулси във физическо-сетивния свят.
Ако обърнем внимание на това, което може да съществува, което в действителен смисъл може да стане реално, трябва да кажем: ние вече направихме осезаемо, че образите, които се назовават Ариман и Луцифер, изпращат своите импулси във физическо-сетивния свят. Ние ги открихме, Ариман и Луцифер, в най-различни области на физическия свят. Но в много по-интензивна степен, много по-силно човешката душа идва в съприкосновение с Ариман и Луцифер, когато встъпи на пътя на ясновидското познание. Когато излезе от физическия свят и се опита да проникне във висшите светове, Ариман и Луцифер се приближават към тази човешка душа и се опитват да направят някои неща с нея. За да прозрем нещо от действията на Ариман и Луцифер в тази област, нека споменем следното.
към текста >>

Ние ги открихме, Ариман и Луцифер, в най-различни области на физическия свят.
Ако обърнем внимание на това, което може да съществува, което в действителен смисъл може да стане реално, трябва да кажем: ние вече направихме осезаемо, че образите, които се назовават Ариман и Луцифер, изпращат своите импулси във физическо-сетивния свят. Ние ги открихме, Ариман и Луцифер, в най-различни области на физическия свят. Но в много по-интензивна степен, много по-силно човешката душа идва в съприкосновение с Ариман и Луцифер, когато встъпи на пътя на ясновидското познание. Когато излезе от физическия свят и се опита да проникне във висшите светове, Ариман и Луцифер се приближават към тази човешка душа и се опитват да направят някои неща с нея. За да прозрем нещо от действията на Ариман и Луцифер в тази област, нека споменем следното.
към текста >>

Но в много по-интензивна степен, много по-силно човешката душа идва в съприкосновение с Ариман и Луцифер, когато встъпи на пътя на ясновидското познание.
Ако обърнем внимание на това, което може да съществува, което в действителен смисъл може да стане реално, трябва да кажем: ние вече направихме осезаемо, че образите, които се назовават Ариман и Луцифер, изпращат своите импулси във физическо-сетивния свят. Ние ги открихме, Ариман и Луцифер, в най-различни области на физическия свят. Но в много по-интензивна степен, много по-силно човешката душа идва в съприкосновение с Ариман и Луцифер, когато встъпи на пътя на ясновидското познание. Когато излезе от физическия свят и се опита да проникне във висшите светове, Ариман и Луцифер се приближават към тази човешка душа и се опитват да направят някои неща с нея. За да прозрем нещо от действията на Ариман и Луцифер в тази област, нека споменем следното.
към текста >>

Когато излезе от физическия свят и се опита да проникне във висшите светове, Ариман и Луцифер се приближават към тази човешка душа и се опитват да направят някои неща с нея.
Ако обърнем внимание на това, което може да съществува, което в действителен смисъл може да стане реално, трябва да кажем: ние вече направихме осезаемо, че образите, които се назовават Ариман и Луцифер, изпращат своите импулси във физическо-сетивния свят. Ние ги открихме, Ариман и Луцифер, в най-различни области на физическия свят. Но в много по-интензивна степен, много по-силно човешката душа идва в съприкосновение с Ариман и Луцифер, когато встъпи на пътя на ясновидското познание. Когато излезе от физическия свят и се опита да проникне във висшите светове, Ариман и Луцифер се приближават към тази човешка душа и се опитват да направят някои неща с нея. За да прозрем нещо от действията на Ариман и Луцифер в тази област, нека споменем следното.
към текста >>

За да прозрем нещо от действията на Ариман и Луцифер в тази област, нека споменем следното.
Ако обърнем внимание на това, което може да съществува, което в действителен смисъл може да стане реално, трябва да кажем: ние вече направихме осезаемо, че образите, които се назовават Ариман и Луцифер, изпращат своите импулси във физическо-сетивния свят. Ние ги открихме, Ариман и Луцифер, в най-различни области на физическия свят. Но в много по-интензивна степен, много по-силно човешката душа идва в съприкосновение с Ариман и Луцифер, когато встъпи на пътя на ясновидското познание. Когато излезе от физическия свят и се опита да проникне във висшите светове, Ариман и Луцифер се приближават към тази човешка душа и се опитват да направят някои неща с нея. За да прозрем нещо от действията на Ариман и Луцифер в тази област, нека споменем следното.
към текста >>

Именно затова е така понятно – тъй като Йохан преминава през първата степен на същинската инициация по време на „Изпитанието на душата“, – че там Луцифер придобива изкусително влияние, което е представено в края на „Изпитанието на душата“.
По-нататък отиват нещата в „Изпитанието на душата“, където по-високо издигане е предизвикано от това, че Йохан стига до впечатления от предишни земни животи, които не са само имагинация, където нещата излизат в обективния свят, където си имаме работа с духовни факти, които съществуват като такива отделно от душата на Йохан Томасий. В „Изпитанието на душата“ излизаме от субективността на Йохан Томасий в обективния свят. Така че тези две първи драми могат да се разглеждат като постепенно откъсване на Йохан Томасий от неговата вътрешност и встъпването му във външния духовен свят. Именно затова е така понятно – тъй като Йохан преминава през първата степен на същинската инициация по време на „Изпитанието на душата“, – че там Луцифер придобива изкусително влияние, което е представено в края на „Изпитанието на душата“. И така отново е дадено това, през което може да премине такава душа като тази на Йохан Томасий, и което е указано в „Пазачът на прага“.
към текста >>

Тогава обаче започват обективните изживявания, в които господства Луцифер.
В „Пазачът на прага“ Йохан Томасий е поставен в духовния обективен свят, където той, все още подтикван от работата, отначало е изправен по-субективно пред Ариман, от когото възприема това, което развива като егоизъм в противоположност на божествения мирови порядък. Тогава обаче започват обективните изживявания, в които господства Луцифер. Тук изобщо си нямаме работа със субективни изживявания, а с представяне на духовния свят, отделен от човека, който се изживява в духовното така, както външният физически свят се изживява във физическото. Но едва тогава Йохан Томасий, встъпва, така да се каже, в обективния духовен свят. Затова тук той още не може да вземе със себе си всички възможности за заблуждение на човешката душа, преди всичко характерното му отношение към Теодора. Това отношение е необходимо да разбираме точно така, както е замислено. Може да се каже, че с цялата шлака на нисшия си Аз Йохан встъпва в по-висшия свят, но все пак той е изправен пред този по-висш свят.
към текста >>

До такова преживяване има достъп Луцифер.
Такава неизнесена карма, такова преживяване като това, когато гледаш на своята младост като на друго същество, е нещо, което се преживява вътрешно. До такова преживяване има достъп Луцифер. Луцифер може да го отдели; той може да вземе една субстанциална част от етерното тяло и като че ли да я одушеви с неизнесената карма. Тогава под влиянието на Луцифер от нея се създава едно сенчесто същество, такова сенчесто същество, каквото е представено в Духа на младия Йохан Томасий. Това сенчесто същество е реално същество. То съществува отделно от Йохан Томасий, само дето има ужасни задължения поради факта, че всъщност противоречи на общия мирови порядък. Това, което се намира като сенчесто същество отвън, би трябвало да бъде вътре в Йохан.
към текста >>

Луцифер може да го отдели; той може да вземе една субстанциална част от етерното тяло и като че ли да я одушеви с неизнесената карма.
Такава неизнесена карма, такова преживяване като това, когато гледаш на своята младост като на друго същество, е нещо, което се преживява вътрешно. До такова преживяване има достъп Луцифер. Луцифер може да го отдели; той може да вземе една субстанциална част от етерното тяло и като че ли да я одушеви с неизнесената карма. Тогава под влиянието на Луцифер от нея се създава едно сенчесто същество, такова сенчесто същество, каквото е представено в Духа на младия Йохан Томасий. Това сенчесто същество е реално същество. То съществува отделно от Йохан Томасий, само дето има ужасни задължения поради факта, че всъщност противоречи на общия мирови порядък. Това, което се намира като сенчесто същество отвън, би трябвало да бъде вътре в Йохан. С него се предизвиква това, което се усеща като трагична съдба на това сенчесто същество, което като част от етерното тяло живее отвън в елементарния и духовния свят.
към текста >>

Тогава под влиянието на Луцифер от нея се създава едно сенчесто същество, такова сенчесто същество, каквото е представено в Духа на младия Йохан Томасий.
Такава неизнесена карма, такова преживяване като това, когато гледаш на своята младост като на друго същество, е нещо, което се преживява вътрешно. До такова преживяване има достъп Луцифер. Луцифер може да го отдели; той може да вземе една субстанциална част от етерното тяло и като че ли да я одушеви с неизнесената карма. Тогава под влиянието на Луцифер от нея се създава едно сенчесто същество, такова сенчесто същество, каквото е представено в Духа на младия Йохан Томасий. Това сенчесто същество е реално същество. То съществува отделно от Йохан Томасий, само дето има ужасни задължения поради факта, че всъщност противоречи на общия мирови порядък. Това, което се намира като сенчесто същество отвън, би трябвало да бъде вътре в Йохан. С него се предизвиква това, което се усеща като трагична съдба на това сенчесто същество, което като част от етерното тяло живее отвън в елементарния и духовния свят. И така, това е неизнесена карма на Йохан Томасий, превърната от Луцифер в самостоятелно сенчесто същество.
към текста >>

И така, това е неизнесена карма на Йохан Томасий, превърната от Луцифер в самостоятелно сенчесто същество.
Тогава под влиянието на Луцифер от нея се създава едно сенчесто същество, такова сенчесто същество, каквото е представено в Духа на младия Йохан Томасий. Това сенчесто същество е реално същество. То съществува отделно от Йохан Томасий, само дето има ужасни задължения поради факта, че всъщност противоречи на общия мирови порядък. Това, което се намира като сенчесто същество отвън, би трябвало да бъде вътре в Йохан. С него се предизвиква това, което се усеща като трагична съдба на това сенчесто същество, което като част от етерното тяло живее отвън в елементарния и духовния свят. И така, това е неизнесена карма на Йохан Томасий, превърната от Луцифер в самостоятелно сенчесто същество. Този, който преживява нещо подобно – а това е важно, изпълнено със значение преживяване, – го преживява така, че знае, че понеже не е изнесъл карма, е поел върху себе си един вид космически дълг, създал е същество, което всъщност не би трябвало да е извън него, а в самия него. Това се довежда до съзнанието на Йохан Томасий в „Пробуждането на душите“ чрез другата Филия, че той е създал такова душевно дете, което има в известен смисъл неправомерно битие отвън. Това е особеността, когато човек се вживява в духовните светове, че той застава пред собственото си същество, но че в духовната обективност това собствено същество може да застане пред него умножено. При Йохан Томасий имаме най-разнообразна множественост. Пред него застава една част от неговото същество като Двойник, а сега друга част от съществото му, тъй като кармата се отнася изцяло към съществото на човека, като Дух на младия Йохан Томасий.
към текста >>

Но с това, което е той, е свързано също и че той възприема това душевно дете, така да се каже, Духа на младия Йохан, който е негово творение – наистина с помощта на Луцифер, – но който съществува там, вън в света.
Първото преживяване е с другата Филия, втория път – с Двойника, а третия път – отново с другата Филия. Тук имаме троичност от преживявания. В света изобщо си имаме работа с троичност. Просто сме длъжни да търсим тази троичност, тъй като нея винаги я има. Това, че Йохан Томасий два пъти има пред себе си другата Филия, само веднъж Двойника, и веднъж изпада в заблуждение, е свързано с това, до което е достигнал. Но с това, което е той, е свързано също и че той възприема това душевно дете, така да се каже, Духа на младия Йохан, който е негово творение – наистина с помощта на Луцифер, – но който съществува там, вън в света. Това е нещо, което спада към често пъти най-разтърсващите преживявания на ясновиждащото съзнание, че в духовния свят човек открива части от неизравнената карма, направена самостоятелна от Луцифер под формата на сенчесто същество. Той може да открие много такива сенчести същества, които сам чрез своята неизнесена карма е пренесъл в духовния свят, подбуден от Луцифер. Тези преживявания със сенчестото същество са такива, че да съответстват на точката на развитие на душата. Да предположим, че за Йохан Томасий нещата стояха другояче. Че той двукратно се беше объркал, че два пъти не бе видял правилно и веднъж правилно или че два пъти е видял Двойника, а веднъж – другата Филия.
към текста >>

Това е нещо, което спада към често пъти най-разтърсващите преживявания на ясновиждащото съзнание, че в духовния свят човек открива части от неизравнената карма, направена самостоятелна от Луцифер под формата на сенчесто същество.
Тук имаме троичност от преживявания. В света изобщо си имаме работа с троичност. Просто сме длъжни да търсим тази троичност, тъй като нея винаги я има. Това, че Йохан Томасий два пъти има пред себе си другата Филия, само веднъж Двойника, и веднъж изпада в заблуждение, е свързано с това, до което е достигнал. Но с това, което е той, е свързано също и че той възприема това душевно дете, така да се каже, Духа на младия Йохан, който е негово творение – наистина с помощта на Луцифер, – но който съществува там, вън в света. Това е нещо, което спада към често пъти най-разтърсващите преживявания на ясновиждащото съзнание, че в духовния свят човек открива части от неизравнената карма, направена самостоятелна от Луцифер под формата на сенчесто същество. Той може да открие много такива сенчести същества, които сам чрез своята неизнесена карма е пренесъл в духовния свят, подбуден от Луцифер. Тези преживявания със сенчестото същество са такива, че да съответстват на точката на развитие на душата. Да предположим, че за Йохан Томасий нещата стояха другояче. Че той двукратно се беше объркал, че два пъти не бе видял правилно и веднъж правилно или че два пъти е видял Двойника, а веднъж – другата Филия. Но при Йохан Томасий нещата са такива, че той все още доста силно е обхванат от субективността.
към текста >>

Той може да открие много такива сенчести същества, които сам чрез своята неизнесена карма е пренесъл в духовния свят, подбуден от Луцифер.
В света изобщо си имаме работа с троичност. Просто сме длъжни да търсим тази троичност, тъй като нея винаги я има. Това, че Йохан Томасий два пъти има пред себе си другата Филия, само веднъж Двойника, и веднъж изпада в заблуждение, е свързано с това, до което е достигнал. Но с това, което е той, е свързано също и че той възприема това душевно дете, така да се каже, Духа на младия Йохан, който е негово творение – наистина с помощта на Луцифер, – но който съществува там, вън в света. Това е нещо, което спада към често пъти най-разтърсващите преживявания на ясновиждащото съзнание, че в духовния свят човек открива части от неизравнената карма, направена самостоятелна от Луцифер под формата на сенчесто същество. Той може да открие много такива сенчести същества, които сам чрез своята неизнесена карма е пренесъл в духовния свят, подбуден от Луцифер. Тези преживявания със сенчестото същество са такива, че да съответстват на точката на развитие на душата. Да предположим, че за Йохан Томасий нещата стояха другояче. Че той двукратно се беше объркал, че два пъти не бе видял правилно и веднъж правилно или че два пъти е видял Двойника, а веднъж – другата Филия. Но при Йохан Томасий нещата са такива, че той все още доста силно е обхванат от субективността. Мария вече стои толкова здраво пред обективността, че .
към текста >>

9. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

През гръцко-латинската културна епоха нещата вече са стояли така, че – би могло да се каже – Луцифер и Ариман са се срещали непосредствено пред човешката душа и там са се уравновесявали.
Точно така, както – често сме посочвали това – всичко в импулсите, действащи в развитието на човечеството, се променя от епоха на епоха, така се променят и ариманическите и луциферическите влияния. Нашата епоха в известен смисъл е един вид обратно повторение на египетско-халдейския период, но тъй като е обратно повторение, в наше време луциферическите и ариманическитете сили по принцип играят във външната култура роля, различна от тази в древния египетско-халдейски период. В египетско-халдейския период човешката душа е можела да погледне на това, което се случва, и по определен начин да каже: от едната страна идват ариманическите, а от другата – луциферическите влияния. По време на египетската култура това все още е можело да се различи много добре външно. През гръцко-латинската културна епоха нещата вече са стояли така, че – би могло да се каже – Луцифер и Ариман са се срещали непосредствено пред човешката душа и там са се уравновесявали. Който може да вникне по-дълбоко в същинската основна същност на гръцко-латинската култура, ще може да наблюдава това уравновесяване между Луцифер и Ариман. В наше време нещата отново са се променили. Днес във външния свят Луцифер и Ариман сключват в известен смисъл съюз един с друг, свързват своите импулси на възел във външния свят, преди тези импулси да се приближат към човешката душа, така че вътре в културното ни развитие имаме кълбото, възела там, където в древните времена е имало разделени нишки от ариманически и луциферически импулси. Сега на човека му е особено трудно да разплете този възел, да се ориентира в това кълбо. Навсякъде вътре в нашето културно движение имаме пъстро преплетени едни с други луциферически и ариманически нишки.
към текста >>

Който може да вникне по-дълбоко в същинската основна същност на гръцко-латинската култура, ще може да наблюдава това уравновесяване между Луцифер и Ариман.
Точно така, както – често сме посочвали това – всичко в импулсите, действащи в развитието на човечеството, се променя от епоха на епоха, така се променят и ариманическите и луциферическите влияния. Нашата епоха в известен смисъл е един вид обратно повторение на египетско-халдейския период, но тъй като е обратно повторение, в наше време луциферическите и ариманическитете сили по принцип играят във външната култура роля, различна от тази в древния египетско-халдейски период. В египетско-халдейския период човешката душа е можела да погледне на това, което се случва, и по определен начин да каже: от едната страна идват ариманическите, а от другата – луциферическите влияния. По време на египетската култура това все още е можело да се различи много добре външно. През гръцко-латинската културна епоха нещата вече са стояли така, че – би могло да се каже – Луцифер и Ариман са се срещали непосредствено пред човешката душа и там са се уравновесявали. Който може да вникне по-дълбоко в същинската основна същност на гръцко-латинската култура, ще може да наблюдава това уравновесяване между Луцифер и Ариман. В наше време нещата отново са се променили. Днес във външния свят Луцифер и Ариман сключват в известен смисъл съюз един с друг, свързват своите импулси на възел във външния свят, преди тези импулси да се приближат към човешката душа, така че вътре в културното ни развитие имаме кълбото, възела там, където в древните времена е имало разделени нишки от ариманически и луциферически импулси. Сега на човека му е особено трудно да разплете този възел, да се ориентира в това кълбо. Навсякъде вътре в нашето културно движение имаме пъстро преплетени едни с други луциферически и ариманически нишки. Няма да придобием здрав поглед върху културните ни отношения, преди да си изясним, че в много агитационни течения, даже и в много абстрактни идеи и външни начинания, които се предприемат понастоящем и за бъдещето, действат заплетените нишки на луциферическите и ариманическите импулси.
към текста >>

Днес във външния свят Луцифер и Ариман сключват в известен смисъл съюз един с друг, свързват своите импулси на възел във външния свят, преди тези импулси да се приближат към човешката душа, така че вътре в културното ни развитие имаме кълбото, възела там, където в древните времена е имало разделени нишки от ариманически и луциферически импулси.
В египетско-халдейския период човешката душа е можела да погледне на това, което се случва, и по определен начин да каже: от едната страна идват ариманическите, а от другата – луциферическите влияния. По време на египетската култура това все още е можело да се различи много добре външно. През гръцко-латинската културна епоха нещата вече са стояли така, че – би могло да се каже – Луцифер и Ариман са се срещали непосредствено пред човешката душа и там са се уравновесявали. Който може да вникне по-дълбоко в същинската основна същност на гръцко-латинската култура, ще може да наблюдава това уравновесяване между Луцифер и Ариман. В наше време нещата отново са се променили. Днес във външния свят Луцифер и Ариман сключват в известен смисъл съюз един с друг, свързват своите импулси на възел във външния свят, преди тези импулси да се приближат към човешката душа, така че вътре в културното ни развитие имаме кълбото, възела там, където в древните времена е имало разделени нишки от ариманически и луциферически импулси. Сега на човека му е особено трудно да разплете този възел, да се ориентира в това кълбо. Навсякъде вътре в нашето културно движение имаме пъстро преплетени едни с други луциферически и ариманически нишки. Няма да придобием здрав поглед върху културните ни отношения, преди да си изясним, че в много агитационни течения, даже и в много абстрактни идеи и външни начинания, които се предприемат понастоящем и за бъдещето, действат заплетените нишки на луциферическите и ариманическите импулси. Бдителност по отношение на тези нишки, бдителност към това, което представлява луциферическото и ариманическото в пъстър сплитък, това е, на което е необходимо да обърнем внимание. И днес никой вече не е в състояние да се ориентира напълно в тези луциферически и ариманически елементи освен този, който се опита да върви по пътя на духовното познание, да съоръжи душата си с ясновидски сили, така че това, което е човекът като същност, което обаче не може да знае с обикновеното си съзнание, действително да се разкрие и да стане предмет на истинната духовна наука.
към текста >>

На прага на духовния свят извътре силно се проявяват луциферическите импулси и – когато човешката душа има тенденцията да се замъглява – Луцифер тутакси се свързва с Ариман, като последствието е, че за човека се забранява входът в духовния свят.
Но тя не може да понесе това и още предварително, когато всичко случващо се може да стигне до съзнанието, душата, така да се каже, замъглява своето съзнание с ужаса, който изпитва. И такива моменти, в които душата замъглява съзнанието си, са най-добрите точки за атака на ариманическите същества. Ние действително отиваме до Пазача на прага, когато с особена сила и крепкост се развива например нашето самочувствие. Това усещане за себе си трябва да укрепим, ако искаме да се вживеем в духовния свят. С укрепването на това самочувствие се укрепват и всички наклонности и навици, всички слабости и предразсъдъци, които иначе във външния свят обикновено се удържат в техните граници чрез възпитанието, привикването, външната култура. На прага на духовния свят извътре силно се проявяват луциферическите импулси и – когато човешката душа има тенденцията да се замъглява – Луцифер тутакси се свързва с Ариман, като последствието е, че за човека се забранява входът в духовния свят. Когато човекът със здравата си душа търси познанията на духовната наука и не живее с болезнена жажда за духовни изживявания, няма да се стигне дотам да може да му се случи нещо особено лошо на тази граница. Когато се наблюдава всичко това, което може да се наблюдава в истинската вярна духовна наука, не се случва нищо, освен че за стремящата се душа Луцифер и Ариман, по определен начин, се уравновесяват един друг на прага на духовния свят и човекът просто няма да влезе с душата си в духовния свят. Когато обаче е налице особена жажда да се влезе в духовния свят, се стига дотам, че наистина настъпва това, което може да се нарече полакомяване за духовния свят. И това, за което човек се е полакомил, Ариман сгъстява и тогава в съзнанието се стреми да проникне нещо, което все пак не може да влезе. Тогава човекът преживява това, за което се е полакомил в духовния свят в сгъстено състояние, когато то застане пред него така, че изглежда изцяло според мострата на физическите впечатления.
към текста >>

Когато се наблюдава всичко това, което може да се наблюдава в истинската вярна духовна наука, не се случва нищо, освен че за стремящата се душа Луцифер и Ариман, по определен начин, се уравновесяват един друг на прага на духовния свят и човекът просто няма да влезе с душата си в духовния свят.
Ние действително отиваме до Пазача на прага, когато с особена сила и крепкост се развива например нашето самочувствие. Това усещане за себе си трябва да укрепим, ако искаме да се вживеем в духовния свят. С укрепването на това самочувствие се укрепват и всички наклонности и навици, всички слабости и предразсъдъци, които иначе във външния свят обикновено се удържат в техните граници чрез възпитанието, привикването, външната култура. На прага на духовния свят извътре силно се проявяват луциферическите импулси и – когато човешката душа има тенденцията да се замъглява – Луцифер тутакси се свързва с Ариман, като последствието е, че за човека се забранява входът в духовния свят. Когато човекът със здравата си душа търси познанията на духовната наука и не живее с болезнена жажда за духовни изживявания, няма да се стигне дотам да може да му се случи нещо особено лошо на тази граница. Когато се наблюдава всичко това, което може да се наблюдава в истинската вярна духовна наука, не се случва нищо, освен че за стремящата се душа Луцифер и Ариман, по определен начин, се уравновесяват един друг на прага на духовния свят и човекът просто няма да влезе с душата си в духовния свят. Когато обаче е налице особена жажда да се влезе в духовния свят, се стига дотам, че наистина настъпва това, което може да се нарече полакомяване за духовния свят. И това, за което човек се е полакомил, Ариман сгъстява и тогава в съзнанието се стреми да проникне нещо, което все пак не може да влезе. Тогава човекът преживява това, за което се е полакомил в духовния свят в сгъстено състояние, когато то застане пред него така, че изглежда изцяло според мострата на физическите впечатления. Накратко, той получава халюцинации, илюзии, мисли си, че стои пред духовния свят, тъй като е проникнал до Пазача на прага, но не е минал покрай него, а е бил отхвърлен назад от своята жажда да се полакоми в духовния свят. И това, за което се е полакомил там, се сгъстява до нещо, което може да съдържа напълно истинни образи на духовния свят, но което не съдържа най-важното, благодарение на което душата да може да получи ясно виждане за истината и ценността на това, което вижда.
към текста >>

В момента, в който човек зачеркне това, което се явява последствия от егоизма, на Луцифер и Ариман им става лесно да се разправят с човешката душа.
И тогава настъпва един от тези моменти, които са много важни, на които трябва да се обърне внимание, когато се говори за познанията и изживяванията на висшите светове. Все още би било най-доброто, ако, веднага щом влезе във висшите светове и се окаже в сферата на отвратителното, човекът го погледне смело и безстрашно си признае: да, ти внасяш толкова много егоизъм във висшите светове. Това наистина би било най-доброто: смело и напълно свободно да се противопостави на този егоизъм. Но човешката душа обикновено има склонността, още преди всички тези отвратителни неща да стигнат до съзнанието, да се отърве, така да се каже, от него, да се отърси наляво и надясно, както правят конете, и да зачеркне тези неприятности. В момента, в който човек зачеркне това, което се явява последствия от егоизма, на Луцифер и Ариман им става лесно да се разправят с човешката душа. Тогава в своя съюз те лесно могат да я отведат в тяхното особено царство, където могат да . покажат всевъзможни духовни светове, които човекът тогава да приеме за същински, истинни, обосновани в мировия порядък духовни светове. Може да се каже: развитието на истинна, същинска любов, на сериозно и честно съчувствие същевременно се явява добра подготовка за душата, която желае да се вживее ясновиждащо нагоре в духовните светове. Че тази дума не е съвсем маловажна, скъпи мои приятели, ще прозре този, който малко поразмисли за трудността, с която в света се постигат истинско съчувствие и истинска способност за любов.
към текста >>

10. Бележки GA_147 Тайните на прага

Рудолф Щайнер ѝ предава ръководството на изработката на костюмите; заета е също и като актриса: Луцифер (1913 г.) и Дионисий в „Свещената драма от Елевзин“.
15) Имме, баронеса фон Екхартщайн, 1871-1930. От 1909 г. Рудолф Щайнер ѝ предава ръководството на изработката на костюмите; заета е също и като актриса: Луцифер (1913 г.) и Дионисий в „Свещената драма от Елевзин“. В Дорнах, където я извиква г-жа Мария Щайнер след смъртта на Рудолф Щайнер, тя сътворява всички костюми за Мистерийните драми и умира през 1930 г., след като е изработила костюмите за първото публично представление на Картините от египетското посвещение.
към текста >>

49) преди да започне въздействието на Луцифер: Мария: „преди да встъпи Луцифер във битка...“, „Пазачът на прага“, Седма картина.
49) преди да започне въздействието на Луцифер: Мария: „преди да встъпи Луцифер във битка...“, „Пазачът на прага“, Седма картина.
към текста >>

123) че там Луцифер придобива изкусително влияние: „Изпитанието на душата“, Дванадесета картина.
123) че там Луцифер придобива изкусително влияние: „Изпитанието на душата“, Дванадесета картина.
към текста >>

11. Рудолф Щайнер – живот и творчество. GA_147 Тайните на прага

Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр.
1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр. съч. 34).
към текста >>

12. 4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Душата му непрекъснато изпитваше горчива мъка, когато виждаше как Демоните, пораждани от Луцифер и от Ариман завладяват хората и как езичниците бяха вече стигнали до там, че вземаха Демоните за Богове и как дори в изображенията на идолите личаха образите на злите, демонични сили, които бяха привличани от тези изображения, от тези култови действия и направо, ако мога така да се изразя, прекрачваха в душите на молещите се хора и ги обсебваха напълно.
Тези пътувания продължиха до към двадесетата, двадесет и втората, двадесет и четвъртата година на Исус. Душата му непрекъснато изпитваше горчива мъка, когато виждаше как Демоните, пораждани от Луцифер и от Ариман завладяват хората и как езичниците бяха вече стигнали до там, че вземаха Демоните за Богове и как дори в изображенията на идолите личаха образите на злите, демонични сили, които бяха привличани от тези изображения, от тези култови действия и направо, ако мога така да се изразя, прекрачваха в душите на молещите се хора и ги обсебваха напълно. Ето как изглеждаха горчивите опитности, с които трябваше да се справя Исус от Назарет и които стигнаха до определен завършек чак в неговата двадесет и четвърта година.
към текста >>

Той се вглеждаше в тези врати, умишлено лишени от каквито и да е изображения, обаче духовният му поглед ясно различаваше от двете страни на тези врати онези Същества, които според духовно-научното изследване носят имената Ариман и Луцифер.
Обаче Исус имаше и други изживявания. Още преди доста време Исус от Назарет имаше възможност да наблюдава следното: Когато се приближаваше до специалните врати за есеите, по които нямаше никакви знаци и изображения, Исус не можеше да мине през тях, без да изпита една горчива опитност. Той се вглеждаше в тези врати, умишлено лишени от каквито и да е изображения, обаче духовният му поглед ясно различаваше от двете страни на тези врати онези Същества, които според духовно-научното изследване носят имената Ариман и Луцифер. И постепенно той се убеди, че отвращението на есеите от украсените с образи врати би трябвало да има нещо общо с магическото привличане на споменатите духовни Същества и че всъщност художествената украса на вратите е свързана по някакъв начин с Луцифер и Ариман. Исус от Назарет често беше стигал до тези изводи и по-рано.
към текста >>

И постепенно той се убеди, че отвращението на есеите от украсените с образи врати би трябвало да има нещо общо с магическото привличане на споменатите духовни Същества и че всъщност художествената украса на вратите е свързана по някакъв начин с Луцифер и Ариман.
Обаче Исус имаше и други изживявания. Още преди доста време Исус от Назарет имаше възможност да наблюдава следното: Когато се приближаваше до специалните врати за есеите, по които нямаше никакви знаци и изображения, Исус не можеше да мине през тях, без да изпита една горчива опитност. Той се вглеждаше в тези врати, умишлено лишени от каквито и да е изображения, обаче духовният му поглед ясно различаваше от двете страни на тези врати онези Същества, които според духовно-научното изследване носят имената Ариман и Луцифер. И постепенно той се убеди, че отвращението на есеите от украсените с образи врати би трябвало да има нещо общо с магическото привличане на споменатите духовни Същества и че всъщност художествената украса на вратите е свързана по някакъв начин с Луцифер и Ариман. Исус от Назарет често беше стигал до тези изводи и по-рано.
към текста >>

Ето как Исус от Назарет се запозна с двата образа на Луцифер и Ариман, виждайки ги зад вратите на есеите.
Ето как Исус от Назарет се запозна с двата образа на Луцифер и Ариман, виждайки ги зад вратите на есеите. Първоначално това не предизвика нищо друго, освен че за него стана ясно: между тези духовни Същества и есеите стои някаква тайна. Впоследствие това се отрази и на отношенията му с есеите: след тези опитности той вече не се разбираше така добре с тях. Защото в душата му живееше нещо, за което той не се осмеляваше да говори пред есеите: всеки път в разговор с есеите, между Исус и тях заставаха неговите опитности пред вратите на есеите.
към текста >>

Един ден, когато след поредния важен разговор, засягащ най-висшите духовни области, Исус от Назарет напускаше главната сграда на есеите, минавайки през вратата, той се натъкна на образите, за които знаеше, че това бяха Луцифер и Ариман.
Един ден, когато след поредния важен разговор, засягащ най-висшите духовни области, Исус от Назарет напускаше главната сграда на есеите, минавайки през вратата, той се натъкна на образите, за които знаеше, че това бяха Луцифер и Ариман. И той видя, как Луцифер и Ариман побягнаха от вратата на есейския дом. Сега в душата му се породи един въпрос. Не че той питаше със своя разум, просто в душата му нахлу с огромна и първична сила следният въпрос: Накъде бягат те, накъде бягат Луцифер и Ариман? Защото той добре знаеше, че те бягат тъкмо поради свещеността на есейския Орден, на есейския манастир. И в душата му изникна въпросът: Накъде бягат те?
към текста >>

И той видя, как Луцифер и Ариман побягнаха от вратата на есейския дом.
Един ден, когато след поредния важен разговор, засягащ най-висшите духовни области, Исус от Назарет напускаше главната сграда на есеите, минавайки през вратата, той се натъкна на образите, за които знаеше, че това бяха Луцифер и Ариман. И той видя, как Луцифер и Ариман побягнаха от вратата на есейския дом. Сега в душата му се породи един въпрос. Не че той питаше със своя разум, просто в душата му нахлу с огромна и първична сила следният въпрос: Накъде бягат те, накъде бягат Луцифер и Ариман? Защото той добре знаеше, че те бягат тъкмо поради свещеността на есейския Орден, на есейския манастир. И в душата му изникна въпросът: Накъде бягат те? И от тук нататък този въпрос не го напускаше и просто изгаряше душата му като огън; през следващите седмици този въпрос звучеше в душата му всеки час, всяка минута.
към текста >>

Не че той питаше със своя разум, просто в душата му нахлу с огромна и първична сила следният въпрос: Накъде бягат те, накъде бягат Луцифер и Ариман?
Един ден, когато след поредния важен разговор, засягащ най-висшите духовни области, Исус от Назарет напускаше главната сграда на есеите, минавайки през вратата, той се натъкна на образите, за които знаеше, че това бяха Луцифер и Ариман. И той видя, как Луцифер и Ариман побягнаха от вратата на есейския дом. Сега в душата му се породи един въпрос. Не че той питаше със своя разум, просто в душата му нахлу с огромна и първична сила следният въпрос: Накъде бягат те, накъде бягат Луцифер и Ариман? Защото той добре знаеше, че те бягат тъкмо поради свещеността на есейския Орден, на есейския манастир. И в душата му изникна въпросът: Накъде бягат те? И от тук нататък този въпрос не го напускаше и просто изгаряше душата му като огън; през следващите седмици този въпрос звучеше в душата му всеки час, всяка минута. Когато след духовния разговор, който беше водил с есеите, той напусна главната им сграда, в душата му гореше въпросът: Накъде бяха побягнали Луцифер и Ариман?
към текста >>

Когато след духовния разговор, който беше водил с есеите, той напусна главната им сграда, в душата му гореше въпросът: Накъде бяха побягнали Луцифер и Ариман?
Сега в душата му се породи един въпрос. Не че той питаше със своя разум, просто в душата му нахлу с огромна и първична сила следният въпрос: Накъде бягат те, накъде бягат Луцифер и Ариман? Защото той добре знаеше, че те бягат тъкмо поради свещеността на есейския Орден, на есейския манастир. И в душата му изникна въпросът: Накъде бягат те? И от тук нататък този въпрос не го напускаше и просто изгаряше душата му като огън; през следващите седмици този въпрос звучеше в душата му всеки час, всяка минута. Когато след духовния разговор, който беше водил с есеите, той напусна главната им сграда, в душата му гореше въпросът: Накъде бяха побягнали Луцифер и Ариман?
към текста >>

А какво направи той по-нататък под впечатлението на този изгарящ въпрос, след като разбра, че старите инспирации са безвъзвратно изгубени, а религиите покварени от демонически сили, след като падна пред олтара на езическия храм и чу преобразения глас на Батх-Кол, и какво точно означава разказаното от мен току-що относно въпроса на Исус от Назарет: Накъде побягнаха Луцифер и Ариман?
А какво направи той по-нататък под впечатлението на този изгарящ въпрос, след като разбра, че старите инспирации са безвъзвратно изгубени, а религиите покварени от демонически сили, след като падна пред олтара на езическия храм и чу преобразения глас на Батх-Кол, и какво точно означава разказаното от мен току-що относно въпроса на Исус от Назарет: Накъде побягнаха Луцифер и Ариман? за всичко това ние ще продължим до говорим утре.
към текста >>

13. 5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

След това Исус сподели с майка си едно друго свое изживяване, за което стана дума вчера: Когато веднъж, след един интимен и важен разговор с есеите, се прибирах у дома, минавайки през тяхната врата, видях как Луцифер и Ариман побягват от там.
След това Исус сподели с майка си едно друго свое изживяване, за което стана дума вчера: Когато веднъж, след един интимен и важен разговор с есеите, се прибирах у дома, минавайки през тяхната врата, видях как Луцифер и Ариман побягват от там. И от тогава, скъпа майко, аз зная, че чрез своите навици и чрез тайното си учение есеите се предпазват от Луцифер и Ариман, но за сметка на това, че Луцифер и Ариман побягват от техните среди. Обаче по този начин те прогонват Луцифер и Ариман от себе си и ги насочват към другите хора. Есеите постигат душевна хармония за сметка на другите хора! Сега, след своето общуване с есеите, той знаеше: Да, все още има възможност за издигане в божествено-духовния свят, но тя е по силите на малцина, и то за сметка на мнозинството. Сега той знаеше: Що се отнася не до индивида, а до цялото човечество, истинското му свързване с божествено-духовния свят е невъзможно нито в смисъла на юдейството, нито в смисъла на езичничеството, нито в смисъла на есейството.
към текста >>

И от тогава, скъпа майко, аз зная, че чрез своите навици и чрез тайното си учение есеите се предпазват от Луцифер и Ариман, но за сметка на това, че Луцифер и Ариман побягват от техните среди.
След това Исус сподели с майка си едно друго свое изживяване, за което стана дума вчера: Когато веднъж, след един интимен и важен разговор с есеите, се прибирах у дома, минавайки през тяхната врата, видях как Луцифер и Ариман побягват от там. И от тогава, скъпа майко, аз зная, че чрез своите навици и чрез тайното си учение есеите се предпазват от Луцифер и Ариман, но за сметка на това, че Луцифер и Ариман побягват от техните среди. Обаче по този начин те прогонват Луцифер и Ариман от себе си и ги насочват към другите хора. Есеите постигат душевна хармония за сметка на другите хора! Сега, след своето общуване с есеите, той знаеше: Да, все още има възможност за издигане в божествено-духовния свят, но тя е по силите на малцина, и то за сметка на мнозинството. Сега той знаеше: Що се отнася не до индивида, а до цялото човечество, истинското му свързване с божествено-духовния свят е невъзможно нито в смисъла на юдейството, нито в смисъла на езичничеството, нито в смисъла на есейството.
към текста >>

Обаче по този начин те прогонват Луцифер и Ариман от себе си и ги насочват към другите хора.
След това Исус сподели с майка си едно друго свое изживяване, за което стана дума вчера: Когато веднъж, след един интимен и важен разговор с есеите, се прибирах у дома, минавайки през тяхната врата, видях как Луцифер и Ариман побягват от там. И от тогава, скъпа майко, аз зная, че чрез своите навици и чрез тайното си учение есеите се предпазват от Луцифер и Ариман, но за сметка на това, че Луцифер и Ариман побягват от техните среди. Обаче по този начин те прогонват Луцифер и Ариман от себе си и ги насочват към другите хора. Есеите постигат душевна хармония за сметка на другите хора! Сега, след своето общуване с есеите, той знаеше: Да, все още има възможност за издигане в божествено-духовния свят, но тя е по силите на малцина, и то за сметка на мнозинството. Сега той знаеше: Що се отнася не до индивида, а до цялото човечество, истинското му свързване с божествено-духовния свят е невъзможно нито в смисъла на юдейството, нито в смисъла на езичничеството, нито в смисъла на есейството.
към текста >>

Христовото Същество веднага си каза: Да, това е тялото, което видя бягащите Луцифер и Ариман, и което долови как стремящите се към съвършенство есеи прогонваха Луцифер и Ариман, и ги насочваха към другите хора.
Христовото Същество веднага си каза: Да, това е тялото, което видя бягащите Луцифер и Ариман, и което долови как стремящите се към съвършенство есеи прогонваха Луцифер и Ариман, и ги насочваха към другите хора. Сега Христос се почувствува привлечен към тях, към Луцифер и Ариман, защото си каза: Ето ги духовните Същества, с които земните хора трябва да се преборят.
към текста >>

Сега Христос се почувствува привлечен към тях, към Луцифер и Ариман, защото си каза: Ето ги духовните Същества, с които земните хора трябва да се преборят.
Христовото Същество веднага си каза: Да, това е тялото, което видя бягащите Луцифер и Ариман, и което долови как стремящите се към съвършенство есеи прогонваха Луцифер и Ариман, и ги насочваха към другите хора. Сега Христос се почувствува привлечен към тях, към Луцифер и Ариман, защото си каза: Ето ги духовните Същества, с които земните хора трябва да се преборят.
към текста >>

И така, Христовото Същество, намиращо се за пръв път в едно човешко тяло, се отправи към пустинята, където в пълно усамотение трябваше да започне борбата с Луцифер и Ариман.
И така, Христовото Същество, намиращо се за пръв път в едно човешко тяло, се отправи към пустинята, където в пълно усамотение трябваше да започне борбата с Луцифер и Ариман.
към текста >>

Най-напред, в своето усамотение, Христовото Същество, обитаващо тялото на Исус от Назарет, срещна Луцифер, онзи Луцифер, който изкушава хората, когато те се надценяват, когато са недостатъчно смирени и не се стремят към себепознание.
Най-напред, в своето усамотение, Христовото Същество, обитаващо тялото на Исус от Назарет, срещна Луцифер, онзи Луцифер, който изкушава хората, когато те се надценяват, когато са недостатъчно смирени и не се стремят към себепознание. Фалшивата гордост, високомерието, себе-възвеличаването: ето какво иска да предизвика Луцифер. Сега Луцифер се изправя срещу Христос Исус и Му казва приблизително онези думи, които срещаме и в другите Евангелия: Погледни ме! Другите царства, в които е поставен човека, са създадени от Боговете и Духовете на древността; те вече остаряха. Аз искам да създам едно ново царство; аз искам да се освободя от досегашния миров ред; ако Ти влезеш в моето царство, аз ще Ти дам цялата красота и цялото великолепие на старите царства. Обаче Ти трябва да се отделиш от другите Богове и да ме признаеш!
към текста >>

Фалшивата гордост, високомерието, себе-възвеличаването: ето какво иска да предизвика Луцифер.
Най-напред, в своето усамотение, Христовото Същество, обитаващо тялото на Исус от Назарет, срещна Луцифер, онзи Луцифер, който изкушава хората, когато те се надценяват, когато са недостатъчно смирени и не се стремят към себепознание. Фалшивата гордост, високомерието, себе-възвеличаването: ето какво иска да предизвика Луцифер. Сега Луцифер се изправя срещу Христос Исус и Му казва приблизително онези думи, които срещаме и в другите Евангелия: Погледни ме! Другите царства, в които е поставен човека, са създадени от Боговете и Духовете на древността; те вече остаряха. Аз искам да създам едно ново царство; аз искам да се освободя от досегашния миров ред; ако Ти влезеш в моето царство, аз ще Ти дам цялата красота и цялото великолепие на старите царства. Обаче Ти трябва да се отделиш от другите Богове и да ме признаеш!
към текста >>

Сега Луцифер се изправя срещу Христос Исус и Му казва приблизително онези думи, които срещаме и в другите Евангелия: Погледни ме!
Най-напред, в своето усамотение, Христовото Същество, обитаващо тялото на Исус от Назарет, срещна Луцифер, онзи Луцифер, който изкушава хората, когато те се надценяват, когато са недостатъчно смирени и не се стремят към себепознание. Фалшивата гордост, високомерието, себе-възвеличаването: ето какво иска да предизвика Луцифер. Сега Луцифер се изправя срещу Христос Исус и Му казва приблизително онези думи, които срещаме и в другите Евангелия: Погледни ме! Другите царства, в които е поставен човека, са създадени от Боговете и Духовете на древността; те вече остаряха. Аз искам да създам едно ново царство; аз искам да се освободя от досегашния миров ред; ако Ти влезеш в моето царство, аз ще Ти дам цялата красота и цялото великолепие на старите царства. Обаче Ти трябва да се отделиш от другите Богове и да ме признаеш!
към текста >>

И сега Луцифер описа цялата красота и цялото великолепие на луциферическия свят, всичко което е от значение за високомерните човешки души.
И сега Луцифер описа цялата красота и цялото великолепие на луциферическия свят, всичко което е от значение за високомерните човешки души. Обаче Христовото Същество идваше тъкмо от духовните светове; то знаеше, кой е Луцифер и как трябва да се държи човек, ако не иска да бъде съблазнен от Луцифер. Наистина, идвайки от духовните светове, Христовото Същество нямаше никаква представа за земните съблазни на Луцифер; обаче то знаеше как да служи на Боговете и как да се противопостави на Луцифер.
към текста >>

Обаче Христовото Същество идваше тъкмо от духовните светове; то знаеше, кой е Луцифер и как трябва да се държи човек, ако не иска да бъде съблазнен от Луцифер.
И сега Луцифер описа цялата красота и цялото великолепие на луциферическия свят, всичко което е от значение за високомерните човешки души. Обаче Христовото Същество идваше тъкмо от духовните светове; то знаеше, кой е Луцифер и как трябва да се държи човек, ако не иска да бъде съблазнен от Луцифер. Наистина, идвайки от духовните светове, Христовото Същество нямаше никаква представа за земните съблазни на Луцифер; обаче то знаеше как да служи на Боговете и как да се противопостави на Луцифер.
към текста >>

Наистина, идвайки от духовните светове, Христовото Същество нямаше никаква представа за земните съблазни на Луцифер; обаче то знаеше как да служи на Боговете и как да се противопостави на Луцифер.
И сега Луцифер описа цялата красота и цялото великолепие на луциферическия свят, всичко което е от значение за високомерните човешки души. Обаче Христовото Същество идваше тъкмо от духовните светове; то знаеше, кой е Луцифер и как трябва да се държи човек, ако не иска да бъде съблазнен от Луцифер. Наистина, идвайки от духовните светове, Христовото Същество нямаше никаква представа за земните съблазни на Луцифер; обаче то знаеше как да служи на Боговете и как да се противопостави на Луцифер.
към текста >>

Тогава Луцифер предприе втора атака, но този път привлече на своя страна и Ариман, така че сега те двамата се обърнаха към Христос.
Тогава Луцифер предприе втора атака, но този път привлече на своя страна и Ариман, така че сега те двамата се обърнаха към Христос. Единият искаше да събуди Неговото високомерие: Луцифер; другият искаше да предизвика Неговия страх: Ариман. И ето че единият каза: Чрез моята духовност, чрез това, което мога да ти дам, ако Ти ме признаеш, Ти вече няма да се нуждаеш от човешкото тяло, в което се намираш сега. Това физическо тяло те подчинява и Ти трябва да се съобразяваш със законите на тежестта. То ти пречи да преодолееш законите на тежестта, обаче аз мога да те издигна над тях. Хвърли се от скалата и ще видиш, че няма да се случи нищо!
към текста >>

Единият искаше да събуди Неговото високомерие: Луцифер; другият искаше да предизвика Неговия страх: Ариман.
Тогава Луцифер предприе втора атака, но този път привлече на своя страна и Ариман, така че сега те двамата се обърнаха към Христос. Единият искаше да събуди Неговото високомерие: Луцифер; другият искаше да предизвика Неговия страх: Ариман. И ето че единият каза: Чрез моята духовност, чрез това, което мога да ти дам, ако Ти ме признаеш, Ти вече няма да се нуждаеш от човешкото тяло, в което се намираш сега. Това физическо тяло те подчинява и Ти трябва да се съобразяваш със законите на тежестта. То ти пречи да преодолееш законите на тежестта, обаче аз мога да те издигна над тях. Хвърли се от скалата и ще видиш, че няма да се случи нищо! Защото писано е: „Аз ще заповядвам на Ангелите да те пазят, за да не удариш о камък ногата си." Ариман допълни: Аз ще те предпазя от страха!
към текста >>

И Той откри силата, чрез която земният човек може да се издигне над Луцифер и Ариман.
И така, двамата започнаха да го увещават. Но понеже в атаките си срещу Христос те се противопоставяха и бяха в един вид равновесие, Той можа да се избави от тях. И Той откри силата, чрез която земният човек може да се издигне над Луцифер и Ариман.
към текста >>

Тогава Ариман каза: Луцифер, аз нямам нужда от теб, ти само ми пречиш и не подпомагаш, а спъваш моите действия.
Тогава Ариман каза: Луцифер, аз нямам нужда от теб, ти само ми пречиш и не подпомагаш, а спъваш моите действия. Аз ще Го изкуша сам!
към текста >>

Веднага след това Ариман отпрати Луцифер и сам предприе последната атака, изричайки онези думи, от звук от които намираме и в Евангелието на Матей: Искаш ли да прославиш божествените сили, тогава превърни минералите в хляб, или както е казано в Евангелието: Заповядай на тези камъни да станат хлябове!
Веднага след това Ариман отпрати Луцифер и сам предприе последната атака, изричайки онези думи, от звук от които намираме и в Евангелието на Матей: Искаш ли да прославиш божествените сили, тогава превърни минералите в хляб, или както е казано в Евангелието: Заповядай на тези камъни да станат хлябове!
към текста >>

Да, въпросите не бяха разрешени окончателно; разрешени бяха въпросите на Луцифер, но не и тези на Ариман.
Ето как протече в действителност историята с Изкушението. Следователно, тук остава нещо недоизяснено. Да, въпросите не бяха разрешени окончателно; разрешени бяха въпросите на Луцифер, но не и тези на Ариман. За да бъдат разрешени, необходимо беше още нещо.
към текста >>

И стана така, че след победата си над Луцифер и след като от Ариман беше останало само едно жило, Христос Исус можа да постигне у хората, намиращи се под властта на Ариман онова, което Библията нарича изгонване на демоните и изцеление на болните.
Сега неговата преобразена вътрешна същност изгря за тях с пълна сила; въплъщаването на Христос в тялото на Исус от Назарет беше впечатляващо най-вече за онези, които го познаваха от по-рано. Защото по-рано те усещаха само неговата обич, доброта и нежност; докато сега от Него се излъчваше една вълшебна сила! Ако по-рано в негово присъствие те се усещаха просто утешени, сега чрез Него те се усещаха изцелени. После те се отправяха към онези от своите съседи, които бяха измъчвани от демонически сили и ги водеха при Христос. И стана така, че след победата си над Луцифер и след като от Ариман беше останало само едно жило, Христос Исус можа да постигне у хората, намиращи се под властта на Ариман онова, което Библията нарича изгонване на демоните и изцеление на болните. Заставайки пред хората като Христос Исус, Той виждаше, че много от демоните, които беше съзрял, когато се свлече пред езическия жертвен олтар, сега се оттегляха надалеч. Защото те, също както Луцифер и Ариман, виждаха в Него своя противник. Бродейки из страната, поведението на демоните в човешките души Му напомняше как се беше свлякъл пред езическия жертвен олтар, където вместо Богове живееха демони и където истинското богослужение беше невъзможно. Той трябваше да си припомни и гласа на Батх-Кол, който му беше открил древната мистерийна молитва, за която вече стана дума. Все повече и повече Той се замисляше върху средната строфа на молитвата: „Изживян в насъщния хляб." Сега Той си каза: Хората при които се завърнах, действително трябваше да превръщат камъните в хляб.
към текста >>

Защото те, също както Луцифер и Ариман, виждаха в Него своя противник.
Защото по-рано те усещаха само неговата обич, доброта и нежност; докато сега от Него се излъчваше една вълшебна сила! Ако по-рано в негово присъствие те се усещаха просто утешени, сега чрез Него те се усещаха изцелени. После те се отправяха към онези от своите съседи, които бяха измъчвани от демонически сили и ги водеха при Христос. И стана така, че след победата си над Луцифер и след като от Ариман беше останало само едно жило, Христос Исус можа да постигне у хората, намиращи се под властта на Ариман онова, което Библията нарича изгонване на демоните и изцеление на болните. Заставайки пред хората като Христос Исус, Той виждаше, че много от демоните, които беше съзрял, когато се свлече пред езическия жертвен олтар, сега се оттегляха надалеч. Защото те, също както Луцифер и Ариман, виждаха в Него своя противник. Бродейки из страната, поведението на демоните в човешките души Му напомняше как се беше свлякъл пред езическия жертвен олтар, където вместо Богове живееха демони и където истинското богослужение беше невъзможно. Той трябваше да си припомни и гласа на Батх-Кол, който му беше открил древната мистерийна молитва, за която вече стана дума. Все повече и повече Той се замисляше върху средната строфа на молитвата: „Изживян в насъщния хляб." Сега Той си каза: Хората при които се завърнах, действително трябваше да превръщат камъните в хляб. Мнозина от тях трябваше да живеят само с хляб. И дълбоко в душата Му останаха думите от праезическата молитва: „Изживян в насъщния хляб." Сега Той усети цялото въплъщаване на човека в грубия физически свят.
към текста >>

14. 7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Тази цел на есеите изискваше и това, те да не се поддават на изкушенията, идващи от Луцифер и Ариман.
Идолът на есеите и тяхната цел беше да пречистят душата си но такъв начин, че тя отново да се свърже с духовния свят. Тази цел на есеите изискваше и това, те да не се поддават на изкушенията, идващи от Луцифер и Ариман. Следователно, идолът на есеите може да бъде характеризиран със следните думи: Есеите се стремяха да държат далеч от себе си всичко онова, което може да се нарече съблазни на Луцифер и на Ариман. Те се стремяха да живеят така, сякаш искаха да бъдат защитени от ариманическото потъване в сетивния свят, от потъването в материалистическия живот. От друга страна те се стремяха към чистота на тялото, за да останат незасегнати от луциферическите съблазни и изкушения. Следователно, те се стремяха да водят такъв живот, че да не допускат в душите си нито Луцифер, нито Ариман.
към текста >>

Следователно, идолът на есеите може да бъде характеризиран със следните думи: Есеите се стремяха да държат далеч от себе си всичко онова, което може да се нарече съблазни на Луцифер и на Ариман.
Идолът на есеите и тяхната цел беше да пречистят душата си но такъв начин, че тя отново да се свърже с духовния свят. Тази цел на есеите изискваше и това, те да не се поддават на изкушенията, идващи от Луцифер и Ариман. Следователно, идолът на есеите може да бъде характеризиран със следните думи: Есеите се стремяха да държат далеч от себе си всичко онова, което може да се нарече съблазни на Луцифер и на Ариман. Те се стремяха да живеят така, сякаш искаха да бъдат защитени от ариманическото потъване в сетивния свят, от потъването в материалистическия живот. От друга страна те се стремяха към чистота на тялото, за да останат незасегнати от луциферическите съблазни и изкушения. Следователно, те се стремяха да водят такъв живот, че да не допускат в душите си нито Луцифер, нито Ариман.
към текста >>

Следователно, те се стремяха да водят такъв живот, че да не допускат в душите си нито Луцифер, нито Ариман.
Идолът на есеите и тяхната цел беше да пречистят душата си но такъв начин, че тя отново да се свърже с духовния свят. Тази цел на есеите изискваше и това, те да не се поддават на изкушенията, идващи от Луцифер и Ариман. Следователно, идолът на есеите може да бъде характеризиран със следните думи: Есеите се стремяха да държат далеч от себе си всичко онова, което може да се нарече съблазни на Луцифер и на Ариман. Те се стремяха да живеят така, сякаш искаха да бъдат защитени от ариманическото потъване в сетивния свят, от потъването в материалистическия живот. От друга страна те се стремяха към чистота на тялото, за да останат незасегнати от луциферическите съблазни и изкушения. Следователно, те се стремяха да водят такъв живот, че да не допускат в душите си нито Луцифер, нито Ариман.
към текста >>

Когато излизаше през вратата на уединената есейска обител, от двете страни на вратата той видя две побягващи фигури и се до сети, че това бяха Луцифер и Ариман.
Един ден, след като напусна събранието на есеите, той изживя нещо забележително. Когато излизаше през вратата на уединената есейска обител, от двете страни на вратата той видя две побягващи фигури и се до сети, че това бяха Луцифер и Ариман. По-късно той също имаше подобни видения. В есейския Орден членуваха много хора. Както вече казах, те имаха колонии на различни места. В известен смисъл есеите вдъхваха респект, въпреки че социалният им живот беше устроен по съвсем друг начин, отколкото този на останалите хора. Градовете, които те посещаваха, строяха за тях специални врати, понеже едно от строгите правила на есеите ги задължаваше никога да не минават през врати, които са украсени с някакви рисунки или образи.
към текста >>

И винаги, когато беше в близост до тези лишени от образи врати понеже образите бяха смятани за нещо неприлично пред Исус от Назарет заставаха невидимите Луцифер и Ариман.
Градовете, които те посещаваха, строяха за тях специални врати, понеже едно от строгите правила на есеите ги задължаваше никога да не минават през врати, които са украсени с някакви рисунки или образи. Когато искаше да влезе в един град и стигаше до украсената с рисунки или образи порта, есеинът трябваше да се върне и да търси друго входно място, където нямаше никакви изображения. Това играеше съществена роля в есейското себеусъвършенствуване, понеже нито един от елементите на митовете, легендите и религията не трябваше да бъде изобразяван по какъвто и да е начин. По този начин есеите искаха да избегнат луциферическото влияние на образите и свързаните с тях импулси. Ето как по време на своите странствувания Исус от Назарет се научи да разпознава тези лишени от образи врати на есеите. И винаги, когато беше в близост до тези лишени от образи врати понеже образите бяха смятани за нещо неприлично пред Исус от Назарет заставаха невидимите Луцифер и Ариман. Това бяха едни от най-важните опитности в живота на Исус от Назарет.
към текста >>

И сега той съзря една връзка, която се отрази крайно подтискащо върху неговата душа: Накъде се отправят Луцифер и Ариман, се запита той, когато побягват от вратите на есеите?
Сега той трябваше да признае: Да, това е една строго затворена в себе си общност и нейните последователи се стремят да установят днес една връзка с духовните сили, с божествено-духовния свят. Следователно всред днешните хора все пак има нещо, което се стреми към тази връзка. Обаче на каква цена? С цената на това, че есейската общност води такъв живот, какъвто другите хора не могат да си позволят. Защото ако всички хора бяха водили живота на есеите, есейската общност просто не би съществувала. И сега той съзря една връзка, която се отрази крайно подтискащо върху неговата душа: Накъде се отправят Луцифер и Ариман, се запита той, когато побягват от вратите на есеите? Те се отправят там, където са душите на другите хора! Следователно, човечеството беше стигнало дотам, че когато една общност искаше да намери връзката си с божествено-духовния свят, тя трябваше да се изолира от останалите хора. И понеже се изолираше и откъсваше от останалите, за да се развива единствено в тесния социален кръг на своите последователи, изключвайки другите хора от себе си, есейската общност ги осъждаше да потънат все по-дълбоко в това, от което тя искаше да се избави. За сметка на това, че общността на есеите се издигаше, другите хора трябваше да паднат още по-ниско! За сметка на това, че есеите не допускаха Луцифер и Ариман до себе си, Ариман и Луцифер можеха в много по-силна степен да изкушават и съблазняват другите хора.
към текста >>

За сметка на това, че есеите не допускаха Луцифер и Ариман до себе си, Ариман и Луцифер можеха в много по-силна степен да изкушават и съблазняват другите хора.
И сега той съзря една връзка, която се отрази крайно подтискащо върху неговата душа: Накъде се отправят Луцифер и Ариман, се запита той, когато побягват от вратите на есеите? Те се отправят там, където са душите на другите хора! Следователно, човечеството беше стигнало дотам, че когато една общност искаше да намери връзката си с божествено-духовния свят, тя трябваше да се изолира от останалите хора. И понеже се изолираше и откъсваше от останалите, за да се развива единствено в тесния социален кръг на своите последователи, изключвайки другите хора от себе си, есейската общност ги осъждаше да потънат все по-дълбоко в това, от което тя искаше да се избави. За сметка на това, че общността на есеите се издигаше, другите хора трябваше да паднат още по-ниско! За сметка на това, че есеите не допускаха Луцифер и Ариман до себе си, Ариман и Луцифер можеха в много по-силна степен да изкушават и съблазняват другите хора. Ето каква беше най-важната опитност на Исус от Назарет в този езотеричен орден. Всичко, което можеше да бъде изпитано през онези години относно еврейския Закон, той го беше изпитал в душата си от най-ранна възраст. Още в най-ранната си възраст той узна в душата си докъде могат да стигнат езическите култове, когато в един важен момент пред него застана светът на демоните. Сега той проумя на каква цена тогавашното човечество можеше да се приближи до божествено-духовните мирови тайни. Ние живеем в една епоха, с горчивина размишляваше той, когато онези, които търсят връзката с божествено-духовния свят, са принудени да го правят в тесен кръг и за сметка на другите хора.
към текста >>

15. 8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

После сподели с нея и връзката си с есеите, и особено онова изживяване, което ако майката не би проявявала живото си и сърдечно разбиране за всичко нито един човек не би могъл да проумее: а именно, че когато веднъж се прибрал след срещата си с тях, той ясно видял как Луцифер и Ариман побягнали от вратите, за които вече стана дума.
Всичко това той разказа с голямо вълнение на своята доведена майка. После сподели с нея и връзката си с есеите, и особено онова изживяване, което ако майката не би проявявала живото си и сърдечно разбиране за всичко нито един човек не би могъл да проумее: а именно, че когато веднъж се прибрал след срещата си с тях, той ясно видял как Луцифер и Ариман побягнали от вратите, за които вече стана дума. Исус добре знаеше, че методите на есеите са неприложими за повечето хора. Наистина, с тяхна помощ можеше да се постигне известна връзка с божествено-духовния свят, обаче само за сметка на това, че есеите прогонваха от себе си Луцифер и Ариман. Обаче в резултат на това, Луцифер и Ариман постигаха много по-голямо влияние върху другите хора, обременявайки ги с всевъзможни земни грижи, така че те се оказваха неспособни да търсят каквато и да е връзка с духовния свят. Следователно, чрез тази своя опитност, Исус от Назарет разбра: Есейският път за пречистване на душите е неприложим за цялото човечество; по него могат да вървят само отделни групи от хора. Към другите две мъчителни опитности се прибави и тази.
към текста >>

Наистина, с тяхна помощ можеше да се постигне известна връзка с божествено-духовния свят, обаче само за сметка на това, че есеите прогонваха от себе си Луцифер и Ариман.
Всичко това той разказа с голямо вълнение на своята доведена майка. После сподели с нея и връзката си с есеите, и особено онова изживяване, което ако майката не би проявявала живото си и сърдечно разбиране за всичко нито един човек не би могъл да проумее: а именно, че когато веднъж се прибрал след срещата си с тях, той ясно видял как Луцифер и Ариман побягнали от вратите, за които вече стана дума. Исус добре знаеше, че методите на есеите са неприложими за повечето хора. Наистина, с тяхна помощ можеше да се постигне известна връзка с божествено-духовния свят, обаче само за сметка на това, че есеите прогонваха от себе си Луцифер и Ариман. Обаче в резултат на това, Луцифер и Ариман постигаха много по-голямо влияние върху другите хора, обременявайки ги с всевъзможни земни грижи, така че те се оказваха неспособни да търсят каквато и да е връзка с духовния свят. Следователно, чрез тази своя опитност, Исус от Назарет разбра: Есейският път за пречистване на душите е неприложим за цялото човечество; по него могат да вървят само отделни групи от хора. Към другите две мъчителни опитности се прибави и тази.
към текста >>

Обаче в резултат на това, Луцифер и Ариман постигаха много по-голямо влияние върху другите хора, обременявайки ги с всевъзможни земни грижи, така че те се оказваха неспособни да търсят каквато и да е връзка с духовния свят.
Всичко това той разказа с голямо вълнение на своята доведена майка. После сподели с нея и връзката си с есеите, и особено онова изживяване, което ако майката не би проявявала живото си и сърдечно разбиране за всичко нито един човек не би могъл да проумее: а именно, че когато веднъж се прибрал след срещата си с тях, той ясно видял как Луцифер и Ариман побягнали от вратите, за които вече стана дума. Исус добре знаеше, че методите на есеите са неприложими за повечето хора. Наистина, с тяхна помощ можеше да се постигне известна връзка с божествено-духовния свят, обаче само за сметка на това, че есеите прогонваха от себе си Луцифер и Ариман. Обаче в резултат на това, Луцифер и Ариман постигаха много по-голямо влияние върху другите хора, обременявайки ги с всевъзможни земни грижи, така че те се оказваха неспособни да търсят каквато и да е връзка с духовния свят. Следователно, чрез тази своя опитност, Исус от Назарет разбра: Есейският път за пречистване на душите е неприложим за цялото човечество; по него могат да вървят само отделни групи от хора. Към другите две мъчителни опитности се прибави и тази.
към текста >>

Най-напред Христос Исус вече с пълно основание можем да Го наречем така се изправи срещу Луцифер.
Най-напред Христос Исус вече с пълно основание можем да Го наречем така се изправи срещу Луцифер. И сега, благодарение на един вътрешен процес, който може да бъде напълно обхванат от духовния изследовател, и под формата, която също може да бъде разбрана от духовния изследовател, Луцифер фактически постави въпроса, който, естествено, може да бъде предаден и с външни думи, ако човек желае да разкаже за него, въпрос, който намери място и в другите Евангелия, онзи луциферически въпрос, който беше отправен към човешката гордост: Всички царства, които виждаш около себе си тук Луцифер имаше предвид необятните царства на астралния свят ще ти принадлежат, ако Ти ме признаеш за твой господар!
към текста >>

И сега, благодарение на един вътрешен процес, който може да бъде напълно обхванат от духовния изследовател, и под формата, която също може да бъде разбрана от духовния изследовател, Луцифер фактически постави въпроса, който, естествено, може да бъде предаден и с външни думи, ако човек желае да разкаже за него, въпрос, който намери място и в другите Евангелия, онзи луциферически въпрос, който беше отправен към човешката гордост: Всички царства, които виждаш около себе си тук Луцифер имаше предвид необятните царства на астралния свят ще ти принадлежат, ако Ти ме признаеш за твой господар!
Най-напред Христос Исус вече с пълно основание можем да Го наречем така се изправи срещу Луцифер. И сега, благодарение на един вътрешен процес, който може да бъде напълно обхванат от духовния изследовател, и под формата, която също може да бъде разбрана от духовния изследовател, Луцифер фактически постави въпроса, който, естествено, може да бъде предаден и с външни думи, ако човек желае да разкаже за него, въпрос, който намери място и в другите Евангелия, онзи луциферически въпрос, който беше отправен към човешката гордост: Всички царства, които виждаш около себе си тук Луцифер имаше предвид необятните царства на астралния свят ще ти принадлежат, ако Ти ме признаеш за твой господар!
към текста >>

Обаче ако застанем вътре в него, тогава силите на този астрален свят, в който сега проговаря Луцифер, просто се стоварват върху цялата свръхсетивна организация на човека, освобождават там всички демони на гордостта, на високомерието, със същата неизбежност, с която човек огладнява, ако примерно пет дни не е ял нищо.
Отправен в подходящия момент към едно човешко същество, този въпрос съдържа в себе си извънредно силен заряд от изкушение, понеже в душата се освобождават всички сили на гордостта и себелюбието. Естествено, не бихме могли да си изградим добра представа за тези неща, ако се опитаме да обхванем астралния свят единствено с абстрактни понятия. Обаче ако застанем вътре в него, тогава силите на този астрален свят, в който сега проговаря Луцифер, просто се стоварват върху цялата свръхсетивна организация на човека, освобождават там всички демони на гордостта, на високомерието, със същата неизбежност, с която човек огладнява, ако примерно пет дни не е ял нищо. За тези неща не може да се говори по онзи безобиден начин, с който се изразяваме във физическия свят: Да, гордостта не бива да ни заслепява! В условията на физическия свят всичко това може да звучи добре и красиво, обаче не и когато целият астрален свят се стоварва върху свръхсетивната организация на човека. И все пак Христос Исус не се огъна пред Изкушението на Луцифер. Той победи гордостта. Той отблъсна Луцифер.
към текста >>

И все пак Христос Исус не се огъна пред Изкушението на Луцифер.
Отправен в подходящия момент към едно човешко същество, този въпрос съдържа в себе си извънредно силен заряд от изкушение, понеже в душата се освобождават всички сили на гордостта и себелюбието. Естествено, не бихме могли да си изградим добра представа за тези неща, ако се опитаме да обхванем астралния свят единствено с абстрактни понятия. Обаче ако застанем вътре в него, тогава силите на този астрален свят, в който сега проговаря Луцифер, просто се стоварват върху цялата свръхсетивна организация на човека, освобождават там всички демони на гордостта, на високомерието, със същата неизбежност, с която човек огладнява, ако примерно пет дни не е ял нищо. За тези неща не може да се говори по онзи безобиден начин, с който се изразяваме във физическия свят: Да, гордостта не бива да ни заслепява! В условията на физическия свят всичко това може да звучи добре и красиво, обаче не и когато целият астрален свят се стоварва върху свръхсетивната организация на човека. И все пак Христос Исус не се огъна пред Изкушението на Луцифер. Той победи гордостта. Той отблъсна Луцифер.
към текста >>

Той отблъсна Луцифер.
Обаче ако застанем вътре в него, тогава силите на този астрален свят, в който сега проговаря Луцифер, просто се стоварват върху цялата свръхсетивна организация на човека, освобождават там всички демони на гордостта, на високомерието, със същата неизбежност, с която човек огладнява, ако примерно пет дни не е ял нищо. За тези неща не може да се говори по онзи безобиден начин, с който се изразяваме във физическия свят: Да, гордостта не бива да ни заслепява! В условията на физическия свят всичко това може да звучи добре и красиво, обаче не и когато целият астрален свят се стоварва върху свръхсетивната организация на човека. И все пак Христос Исус не се огъна пред Изкушението на Луцифер. Той победи гордостта. Той отблъсна Луцифер.
към текста >>

И така, след като първата атака на Луцифер беше отблъсната, Луцифер и Ариман обединиха своите усилия.
И така, след като първата атака на Луцифер беше отблъсната, Луцифер и Ариман обединиха своите усилия. Сега вече те двамата предложиха на Христос Исус да се хвърли в пропастта. Този въпрос също се отнасяше към човешката гордост. Само че сега той беше поставен по един заобиколен път, целящ да засегне гордостта и чувството за превъзходство над страха. Христос Исус се справи и с втората атака. Той не се остави да бъде изкушен от едно предложение, което разчиташе на Неговата гордост и чувството Му за превъзходство над страха.
към текста >>

Луцифер трябваше да отстъпи.
Сега вече те двамата предложиха на Христос Исус да се хвърли в пропастта. Този въпрос също се отнасяше към човешката гордост. Само че сега той беше поставен по един заобиколен път, целящ да засегне гордостта и чувството за превъзходство над страха. Христос Исус се справи и с втората атака. Той не се остави да бъде изкушен от едно предложение, което разчиташе на Неговата гордост и чувството Му за превъзходство над страха. Луцифер трябваше да отстъпи.
към текста >>

Изкушението на Луцифер можа да бъде преодоляно по душевен път.
Христос трябваше да се включи в самото планетарно развитие на Земята. Ариман имаше тази сила: да наложи на Христос едно действително свързване със Земята! Ето за що по-късно Ариман завладя Юда и в лицето на Юда той видя средството, чрез което отведе Христос до смъртта. Но тъкмо чрез смъртта Христос се свърза със Земята. Това което извърши Юда, дава отговор на въпроса, поставен от Ариман. Изкушението на Луцифер можа да бъде преодоляно по душевен път. Ето защо всяка душа трябва да преодолява изкушението на Луцифер вътре в самата себе си. Обаче природата на Ариман е такава, че той може да бъде преодолян в хода на цялата следваща еволюция на човечеството, и то само ако хората все повече изпълнят душите си с Христос, ако все повече и повече се отъждествяват с Христос.
към текста >>

Ето защо всяка душа трябва да преодолява изкушението на Луцифер вътре в самата себе си.
Ариман имаше тази сила: да наложи на Христос едно действително свързване със Земята! Ето за що по-късно Ариман завладя Юда и в лицето на Юда той видя средството, чрез което отведе Христос до смъртта. Но тъкмо чрез смъртта Христос се свърза със Земята. Това което извърши Юда, дава отговор на въпроса, поставен от Ариман. Изкушението на Луцифер можа да бъде преодоляно по душевен път. Ето защо всяка душа трябва да преодолява изкушението на Луцифер вътре в самата себе си. Обаче природата на Ариман е такава, че той може да бъде преодолян в хода на цялата следваща еволюция на човечеството, и то само ако хората все повече изпълнят душите си с Христос, ако все повече и повече се отъждествяват с Христос.
към текста >>

Когато после узнаваме, как в този Исус освободен от самия себе си чрез разговорите с майката навлезе Христовото Същество, как това Христово Същество беше воювало с Луцифер и Ариман, и как от всички тези изпитания се стигна до следващите събития, когато се спираме на всички тези подробности, аз съм дълбоко убеден, че в общи линии те са пълно потвърждение на фактите, които духовно-научното изследване от крива в Хрониката Акаша.
Когато после узнаваме, как в този Исус освободен от самия себе си чрез разговорите с майката навлезе Христовото Същество, как това Христово Същество беше воювало с Луцифер и Ариман, и как от всички тези изпитания се стигна до следващите събития, когато се спираме на всички тези подробности, аз съм дълбоко убеден, че в общи линии те са пълно потвърждение на фактите, които духовно-научното изследване от крива в Хрониката Акаша. И колкото и да е трудно в наши дни да се говори открито за тези неща, ние сме длъжни да ги оповестим пред света, за да предложим на отделните човешки души всички онова, от което те все повече и повече се нуждаят занапред. Ето защо още веднъж моля тези неща да бъдат приети и съхранени с нужното преклонение пред духовния свят.
към текста >>

16. 9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Сега отчаяният имаше усещането, че това Същество има нещо общо с Луцифер.
А ето че сега аз усещах колко засрамен съм в съня си пред мен застана едно Същество, което твърдеше, че аз нямам никаква заслуга за моето издигане. И тогава, в съня си, аз трябваше да побягна от срам. Изоставих всички мои служби и достойнства, и сега скитам, търсейки нещо, без да знам какво точно е то. Ето как говореше отчаяният. И докато още говореше, пред него отново застана въпросното Същество, изправяйки се между него и Исус от Назарет, като с фигурата си закриваше фигурата на Исус от Назарет. Сега отчаяният имаше усещането, че това Същество има нещо общо с Луцифер. И докато Съществото все още стоеше пред него, Исус от Назарет изчезна, а после изчезна и Съществото. Тогава отчаяният видя, че Исус от Назарет се беше отдалечил на значително разстояние и той продължи да се лута по своя път.
към текста >>

Най-напред Христос Исус застана пред едно Същество, което му беше познато, защото вече го беше срещнал при запознаването си с изпадналия в отчаяние човек, досещайки се, че сега стои пред Луцифер.
Най-напред Христос Исус застана пред едно Същество, което му беше познато, защото вече го беше срещнал при запознаването си с изпадналия в отчаяние човек, досещайки се, че сега стои пред Луцифер. Пред нас се разкрива една забележителна връзка. И тогава чрез Луцифер се прояви онова изкушение, което беше изразено с думите: Ще ти дам всички царства на света и тяхната слава, ако ме признаеш за твой господар! Но изкушението на Луцифер беше отблъснато.
към текста >>

И тогава чрез Луцифер се прояви онова изкушение, което беше изразено с думите: Ще ти дам всички царства на света и тяхната слава, ако ме признаеш за твой господар!
Най-напред Христос Исус застана пред едно Същество, което му беше познато, защото вече го беше срещнал при запознаването си с изпадналия в отчаяние човек, досещайки се, че сега стои пред Луцифер. Пред нас се разкрива една забележителна връзка. И тогава чрез Луцифер се прояви онова изкушение, което беше изразено с думите: Ще ти дам всички царства на света и тяхната слава, ако ме признаеш за твой господар! Но изкушението на Луцифер беше отблъснато.
към текста >>

Но изкушението на Луцифер беше отблъснато.
Най-напред Христос Исус застана пред едно Същество, което му беше познато, защото вече го беше срещнал при запознаването си с изпадналия в отчаяние човек, досещайки се, че сега стои пред Луцифер. Пред нас се разкрива една забележителна връзка. И тогава чрез Луцифер се прояви онова изкушение, което беше изразено с думите: Ще ти дам всички царства на света и тяхната слава, ако ме признаеш за твой господар! Но изкушението на Луцифер беше отблъснато.
към текста >>

Втората атака се състоеше в това, че Луцифер се върна отново, но този път заедно със Съществото, което беше застанало между Исус от Назарет и прокажения, така че последният се досети: Да, това е Ариман.
Втората атака се състоеше в това, че Луцифер се върна отново, но този път заедно със Съществото, което беше застанало между Исус от Назарет и прокажения, така че последният се досети: Да, това е Ариман. И сега идва ред на онова изкушение, което в другите Евангелия е представено с думите: Ако си Син Божий, хвърли се долу, и няма да ти се случи нищо! Това изкушение също беше отблъснато, защото силите на Луцифер и Ариман бяха противопоставени една на друга.
към текста >>

Това изкушение също беше отблъснато, защото силите на Луцифер и Ариман бяха противопоставени една на друга.
Втората атака се състоеше в това, че Луцифер се върна отново, но този път заедно със Съществото, което беше застанало между Исус от Назарет и прокажения, така че последният се досети: Да, това е Ариман. И сега идва ред на онова изкушение, което в другите Евангелия е представено с думите: Ако си Син Божий, хвърли се долу, и няма да ти се случи нищо! Това изкушение също беше отблъснато, защото силите на Луцифер и Ариман бяха противопоставени една на друга.
към текста >>

17. 10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

То беше включвано в понятието за това, което „Змията" внася в живота на Земята, което изостаналият на Лунната степен Луцифер внася в живота на Земята.
Ето какво отблъскваше съседните народи от древния еврейски народ: той искаше да признава Бога на Земята. А всичко онова, което идваше от горе, което заливаше Земята отвън, беше усещано като нещо, което все още не е израснало дотам, че да се намеси в развитието на Земята, като нещо, което е изостанало на предишната еволюционна степен Старата Луна. То беше включвано в понятието за това, което „Змията" внася в живота на Земята, което изостаналият на Лунната степен Луцифер внася в живота на Земята. Бихме могли да охарактеризираме този протест на древното еврейство срещу религиозните системи на съседните народи, като кажем, че всред другите религиозни системи живееше усещането: Искаме ли да се издигнем до божествения свят, трябва да се откъснем от Земята, да навлезем в пределите на Космоса. Това, което се разиграва в Космоса, или което нахлува от Космоса в атмосферата на Земята ето пред какво трябва да се прекланяме! Обаче древното еврейство виждаше нещата по друг начин: Ние не бива да се молим на това, което идва от горе и се причинява от извън-Земните сили; истинският Бог е свързан със Земята!
към текста >>

В областите, където Йоан Кръстител проповядваше, имаше следи от древни учения, чиято същност се свеждаше приблизително до следното: Да, в началото на общочовешката еволюция, човекът и висшите животни получиха своето дишане чрез Бога Яхве; обаче след намесата на Луцифер, дишането беше нарушено.
В областите, където Йоан Кръстител проповядваше, имаше следи от древни учения, чиято същност се свеждаше приблизително до следното: Да, в началото на общочовешката еволюция, човекът и висшите животни получиха своето дишане чрез Бога Яхве; обаче след намесата на Луцифер, дишането беше нарушено. Дори останаха само онези животни, които запазиха, Така да се каже, първоначалния стадий от развитието, с други думи, животните, които нямаха дишане: рибите. Възможно е, следователно, по бреговете на Йордан да са дошли хора подобни обичаи имат и днешните евреи, и в определено време от годината да са заставали покрай реката, и изтърсвайки своите дрехи, да са вярвали, че по този начин прехвърлят греховете си на невинните риби, които би следвало да ги носят по-нататък. Точно такива, а и някои други обичаи, взети от съседните езически племена, виждаше Йоан Кръстител у онези, към които се обръщаше с думите: От Змията вие сте взели повече, отколкото от Яхве. Ето защо нямате право да се наричате чеда на своите предци, чеда на Авраам. Казвам ви:Богът на Авраам, Исаак и Яков би могъл отново да се заеме със своята първоначална мисия и от тези камъни, т.е.
към текста >>

Ето причината, поради която някои духове от времето около основаването на християнството, произнесоха следните думи, колкото и странно да звучат те днес: „Истинският Луцифер е Христос".
Ето причината, поради която някои духове от времето около основаването на християнството, произнесоха следните думи, колкото и странно да звучат те днес: „Истинският Луцифер е Христос". Какво имаха предвид те? Ето какво: Ако по-рано хората се замисляха за свръхсетивните отношения, наложително беше в случай че добре разбираха еволюцията на човечеството да се придържат към „Змията". Обаче след Мистерията на Голгота победителят на Змията слезе долу и сега е господар на Земята. Но всичко това е дълбоко свързано с цялата еволюция на човечеството.
към текста >>

18. 11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Следователно, поради влиянието на Луцифер и Ариман, и седемте жизнени органи биха станали прекалено действени.
В началото на Атлантската епоха стана едно второ събитие. То отново се сведе до това, че Съществото, което по-късно се роди като Натанов Исус, беше изпълнено с душевната сила на Христовото Същество. По този начин беше предотвратено едно друго нещастие, което можеше да сполети човешката природа. Дори ако чрез първото Христово събитие сетивата биха били „спасени", по-нататък луциферическите, а по-късно и ариманическите влияния щяха да променят човешката природа до такава степен, че така наречените седем жизнени органи*54 в моите антропософски лекции аз многократно съм засягал този въпрос; по същество те произлизат от един вид кухини, но общо взето, в основата им лежи съответната организация на етерното тяло щяха да ни поставят примерно в следното положение: ние не бихме могли да се движим като нормални хора, изпитвайки както сега различни степени на симпатия и антипатия, защото в този случай човекът би се люшкал между опустошително желание и ужасно отвращение спрямо всичко онова, до което като един вид храна той се докосва чрез своите жизнени органи. Дори неговите дихателни органи биха изпитвали същото спрямо своята естествена среда или дива, опустошително алчност, или най-дълбоко отвращение. Следователно, поради влиянието на Луцифер и Ариман, и седемте жизнени органи биха станали прекалено действени. Сега обаче настъпи второто Христово събитие, което също се разигра в духовните светове. Благодарение на него човешките жизнени органи станаха в известен смисъл умерени, започнаха да функционират с мярка. Както нашите сетива никога не биха могли да проявяват, така да се каже, мъдрост в отношенията си със света, ако не би настъпило първото Христово събитие през Лемурийската епоха, така и нашите жизнени органи никога не биха постигнали умереност, ако не би настъпило второто Христово събитие в началото на Атлантската епоха.
към текста >>

И така, ние виждаме, как идеята на гърците за Аполон съдържа факта, че в мисленето, чувствата и волята е проникнал онзи Бог, който по-късно ние ще наречем Христос, Богът, който през далечното минало се беше пожертвувал, вливайки душевните си сили в бъдещия Натанов Исус и внасяйки хармония и ред във всичко онова, което поради влиянието на Луцифер и Ариман би трябвало да предизвика объркване и хаос в човешките мисли, чувства и воля.
Следователно, гърците бяха убедени, че Аполон е едно действително Същество. Сега ние също познаваме това Същество. То е не друго, а Съществото, приело душевните сили на Христос, и родено по-късно като Натанов Исус, наричан от гърците Аполон. Той отне луциферическото влияние от всичко онова, което проникваше в душата на Пития от Земните недра. И понеже изпаренията издигат към небето жертвоприношението на Аполон, те не пораждат вече объркване и хаос, а истински ред в мисленето, чувствата и волята на древните гърци. И така, ние виждаме, как идеята на гърците за Аполон съдържа факта, че в мисленето, чувствата и волята е проникнал онзи Бог, който по-късно ние ще наречем Христос, Богът, който през далечното минало се беше пожертвувал, вливайки душевните си сили в бъдещия Натанов Исус и внасяйки хармония и ред във всичко онова, което поради влиянието на Луцифер и Ариман би трябвало да предизвика объркване и хаос в човешките мисли, чувства и воля.
към текста >>

19. 12.Хамбург, 16 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Но когато ги напускаше, той видя как Луцифер и Ариман побягват от есейските порти, за да се слеят с останалия свят.
С вълнуващи думи описа той на мащехата си и третото голямо страдание, което изживя след като беше допуснат до Ордена на есеите. Чрез усъвършенствуване на отделните човешки души, есеите се стремяха към непосредствено виждане в духовните светове нещо, което беше вече невъзможно за евреите и езичниците. Обаче само отделни хора можеха да спазват онзи стил на живот, който беше присъщ на есеите. За известно време Исус се свърза с тяхната окултна общност. Но когато ги напускаше, той видя как Луцифер и Ариман побягват от есейските порти, за да се слеят с останалия свят. После в сградата на есеите той проведе един имагинативен разговор с Буда. Сега вече той знаеше: действително съществува възможност за съединяване с божествено-духовния свят, но тя е само по силите на отделни хора. Ако всички биха се устремили към този идеал, те би трябвало да се откажат в най-скоро време. Само отделни личности, за сметка на останалите, постигаха този идеал, освобождавайки се от Луцифер и Ариман; но тогава Луцифер и Ариман побягваха от есеите и намираха убежище всред останалите хора. Следователно, нито евреите, нито езичниците, нито есеите можеха да покажат на човечеството пътя към божествено-духовния свят.
към текста >>

Само отделни личности, за сметка на останалите, постигаха този идеал, освобождавайки се от Луцифер и Ариман; но тогава Луцифер и Ариман побягваха от есеите и намираха убежище всред останалите хора.
За известно време Исус се свърза с тяхната окултна общност. Но когато ги напускаше, той видя как Луцифер и Ариман побягват от есейските порти, за да се слеят с останалия свят. После в сградата на есеите той проведе един имагинативен разговор с Буда. Сега вече той знаеше: действително съществува възможност за съединяване с божествено-духовния свят, но тя е само по силите на отделни хора. Ако всички биха се устремили към този идеал, те би трябвало да се откажат в най-скоро време. Само отделни личности, за сметка на останалите, постигаха този идеал, освобождавайки се от Луцифер и Ариман; но тогава Луцифер и Ариман побягваха от есеите и намираха убежище всред останалите хора. Следователно, нито евреите, нито езичниците, нито есеите можеха да покажат на човечеството пътя към божествено-духовния свят.
към текста >>

20. 3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Но сега знаем също, че това развитие на Земята, в което трябваше отново да влязат човешките души, беше изложена на нападенията на Луцифер, а по-късно и на тези на Ариман*/.
Как трябва да си представим отношение то на това същество с развитието на Земята? Когато обгърнем с поглед развитието на това Натаново момче Исус, ние трябва да го търсим не сред това, което може да ни предложи физическото развитие на Земята, а трябва да го търсим в духовните царства, в онова, което не е било по-рано земно. И тук за наблюдението, за което често говорих, за ясновидското наблюдение, се установява следното: Нека си припомним това, което е описано в "Тайната Наука", как в Лемурийската епоха, с изключение на една главна двойка на човечеството /която Библията нарича Адам и Ева, бележка на преводача/, душите постепенно слязоха от другите планети и през време на Атлантската епоха се въплътиха в човешки тела. Следователно ние трябва да разглеждаме развитието на Земята така, че от заобикалящия Земята космически свят слизат човешките души и започват отново тяхното земно развитие в различни моменти. Знаем, че преди Лемурийската епоха човешките души се бяха оттеглили на планетите на нашата слънчева система. Но сега знаем също, че това развитие на Земята, в което трябваше отново да влязат човешките души, беше изложена на нападенията на Луцифер, а по-късно и на тези на Ариман*/. Така човешките души трябваше да живеят в тела, в които в течение на земното развитие бяха изложени на нападенията на Луцифер и на Ариман. Ако по-на татък не би настъпило нищо друго освен това, че човешките души отново слязоха от тяхното планетарно съществувание и след това бяха изложени на влиянията на Луцифер и Ариман, тогава с тези човеци на Земята, така както те минават през техните въплъщения, би се случило нещо, което аз не посочих в книгата "Тайната Наука", защото не всичко може да бъде казано открито в настоящето: тогава тези човеци, както те слизаха от планетите и трябваше да */ Виж също: "Луциферическото и Ариманическото естество в отношение с човека. Философско-антропософско Издателство, Гьотеанум./ облекат физически тела бяха изложени на определена опасност в развитието на техните сетива. Не трябва да си представяме, че работата е вървяла така просто, а именно тези човешки души да слязат от тяхното пребиваване в планетите на Земята, да облекат човешки тела и тогава всичко да бъде в ред. Поради това, че в тях царуваше луциферическият и ариманическият принцип, тези човешки тела бяха устроени така, че човеците да могат да поемат онова развитие, което след това те действително поеха.
към текста >>

Така човешките души трябваше да живеят в тела, в които в течение на земното развитие бяха изложени на нападенията на Луцифер и на Ариман.
Когато обгърнем с поглед развитието на това Натаново момче Исус, ние трябва да го търсим не сред това, което може да ни предложи физическото развитие на Земята, а трябва да го търсим в духовните царства, в онова, което не е било по-рано земно. И тук за наблюдението, за което често говорих, за ясновидското наблюдение, се установява следното: Нека си припомним това, което е описано в "Тайната Наука", как в Лемурийската епоха, с изключение на една главна двойка на човечеството /която Библията нарича Адам и Ева, бележка на преводача/, душите постепенно слязоха от другите планети и през време на Атлантската епоха се въплътиха в човешки тела. Следователно ние трябва да разглеждаме развитието на Земята така, че от заобикалящия Земята космически свят слизат човешките души и започват отново тяхното земно развитие в различни моменти. Знаем, че преди Лемурийската епоха човешките души се бяха оттеглили на планетите на нашата слънчева система. Но сега знаем също, че това развитие на Земята, в което трябваше отново да влязат човешките души, беше изложена на нападенията на Луцифер, а по-късно и на тези на Ариман*/. Така човешките души трябваше да живеят в тела, в които в течение на земното развитие бяха изложени на нападенията на Луцифер и на Ариман. Ако по-на татък не би настъпило нищо друго освен това, че човешките души отново слязоха от тяхното планетарно съществувание и след това бяха изложени на влиянията на Луцифер и Ариман, тогава с тези човеци на Земята, така както те минават през техните въплъщения, би се случило нещо, което аз не посочих в книгата "Тайната Наука", защото не всичко може да бъде казано открито в настоящето: тогава тези човеци, както те слизаха от планетите и трябваше да */ Виж също: "Луциферическото и Ариманическото естество в отношение с човека. Философско-антропософско Издателство, Гьотеанум./ облекат физически тела бяха изложени на определена опасност в развитието на техните сетива. Не трябва да си представяме, че работата е вървяла така просто, а именно тези човешки души да слязат от тяхното пребиваване в планетите на Земята, да облекат човешки тела и тогава всичко да бъде в ред. Поради това, че в тях царуваше луциферическият и ариманическият принцип, тези човешки тела бяха устроени така, че човеците да могат да поемат онова развитие, което след това те действително поеха. Ако тези души биха влезли в земните тела така, че да използуват силите, които тези земни тела им предлагаха по отношение на сетивата, тогава човешките души биха имали техните сетива в едно особено състояние, те би трябвало да използуват тези сетива по един своебразен начин, а именно по един начин, който в същност не би бил възможен за човеците.
към текста >>

Ако по-на татък не би настъпило нищо друго освен това, че човешките души отново слязоха от тяхното планетарно съществувание и след това бяха изложени на влиянията на Луцифер и Ариман, тогава с тези човеци на Земята, така както те минават през техните въплъщения, би се случило нещо, което аз не посочих в книгата "Тайната Наука", защото не всичко може да бъде казано открито в настоящето: тогава тези човеци, както те слизаха от планетите и трябваше да */ Виж също: "Луциферическото и Ариманическото естество в отношение с човека.
И тук за наблюдението, за което често говорих, за ясновидското наблюдение, се установява следното: Нека си припомним това, което е описано в "Тайната Наука", как в Лемурийската епоха, с изключение на една главна двойка на човечеството /която Библията нарича Адам и Ева, бележка на преводача/, душите постепенно слязоха от другите планети и през време на Атлантската епоха се въплътиха в човешки тела. Следователно ние трябва да разглеждаме развитието на Земята така, че от заобикалящия Земята космически свят слизат човешките души и започват отново тяхното земно развитие в различни моменти. Знаем, че преди Лемурийската епоха човешките души се бяха оттеглили на планетите на нашата слънчева система. Но сега знаем също, че това развитие на Земята, в което трябваше отново да влязат човешките души, беше изложена на нападенията на Луцифер, а по-късно и на тези на Ариман*/. Така човешките души трябваше да живеят в тела, в които в течение на земното развитие бяха изложени на нападенията на Луцифер и на Ариман. Ако по-на татък не би настъпило нищо друго освен това, че човешките души отново слязоха от тяхното планетарно съществувание и след това бяха изложени на влиянията на Луцифер и Ариман, тогава с тези човеци на Земята, така както те минават през техните въплъщения, би се случило нещо, което аз не посочих в книгата "Тайната Наука", защото не всичко може да бъде казано открито в настоящето: тогава тези човеци, както те слизаха от планетите и трябваше да */ Виж също: "Луциферическото и Ариманическото естество в отношение с човека. Философско-антропософско Издателство, Гьотеанум./ облекат физически тела бяха изложени на определена опасност в развитието на техните сетива. Не трябва да си представяме, че работата е вървяла така просто, а именно тези човешки души да слязат от тяхното пребиваване в планетите на Земята, да облекат човешки тела и тогава всичко да бъде в ред. Поради това, че в тях царуваше луциферическият и ариманическият принцип, тези човешки тела бяха устроени така, че човеците да могат да поемат онова развитие, което след това те действително поеха. Ако тези души биха влезли в земните тела така, че да използуват силите, които тези земни тела им предлагаха по отношение на сетивата, тогава човешките души биха имали техните сетива в едно особено състояние, те би трябвало да използуват тези сетива по един своебразен начин, а именно по един начин, който в същност не би бил възможен за човеците. Искам да обясня това положение чрез следното.
към текста >>

В космическите сили трябваше да настъпи една промяна, сили, които се вливаха на Земята от заобикалящия космически свят и изграждаха сетивата на човешките тела; в духовния свят трябваше да стане нещо, което да въздействува така, че космическите сили да не действуват върху тези сетива изграждайки ги само като органи на антипатията и симпатията, защото такива биха станали те под влиянието на Луцифер и Ариман.
Следователно чрез това, което съществуваше благодарение на луциферическото и ариманическото влияния, не бяха възможни тела, сетивата на които да могат да дадат на слизащите сега от планетите души подходящи места за пребиваване. Човеците биха били измъчвани от антипатията и симпатията на техните сетива, те би трябвало да ходят през света така, че постоянно да изпитват едно неудържимо блаженство, една неудържима симпатия или да бъдат измъчвани страшно от антипатия, според това, дали биха виждали един или друг цвят. Те биха били ощастливени или страшно болезнено отблъсквани. Така беше заложена цялата еволюция, така действуваха върху Земята космическите сили, че сетивата биха били образувани и развити по такъв начин. Всяко гледане на света с определено спокойно състояние, с определена спокойна мъдрост, би било невъзможно. В космическите сили трябваше да настъпи една промяна, сили, които се вливаха на Земята от заобикалящия космически свят и изграждаха сетивата на човешките тела; в духовния свят трябваше да стане нещо, което да въздействува така, че космическите сили да не действуват върху тези сетива изграждайки ги само като органи на антипатията и симпатията, защото такива биха станали те под влиянието на Луцифер и Ариман. Поради тази причина стана следното: Онова същество, за което сега казахме, че отначало то не избра пътя от планетите към Земята, а е останало в духовните светове, онова същество, което по-късно се яви на Земята като Натаново момче Исус, което следователно беше останало временно в духовните светове в древните времена, това същество реши /ако можем да употребим този израз, естествено всички тези изрази са взети от земния човешки език и не предават напълно това, което искаме да кажем/ следователно то реши тогава, когато още се намираше в света на висшите йерархии, да мине през едно такова развитие, което да го направи способно да бъде проникнато известно време в духовния свят от Христовото Същество. Следователно ние имаме работа не с един човек, а с едно свръхчовешко същество ако можем да кажем така -, което живееше в духовния свят, което чуваше така да се каже бедствието и стенанието на човешката система на сетивата молеща за помощ, от духовните светове, и което чрез това, което чувствуваше слушайки този ридаещ вик за помощ, стана способно да бъде проникнато от Христовото Същество.
към текста >>

По определен начин от човешките сетива можа да бъде отстранено от горните светове най-лошото действие на Луцифер и Ариман.
С това, обични приятели, ние засягаме действително една важна космическа тайна, която ще ни даде възможност да разберем много неща, които са станали по-късно. Сега в човешките сетива можа да настъпи ред и хармония, едно пълно с мъдрост изграждане и развитието можа да продължи известно време по-нататък. По определен начин от човешките сетива можа да бъде отстранено от горните светове най-лошото действие на Луцифер и Ариман.
към текста >>

Защото космическите сили, които действуваха от окръжността на Земята и които имаха задачата да внесат ред именно в тези жизнени органи на човека, в органите на дишането, на кръвообращението и т.н., тези сили се развиха под влиянието на Луцифер и на Ариман така, че жизнените органи не биха станали вече използуваеми за човешките същества на Земята.
По-късно дойде време, то се пада вече в Атлантската епоха когато стана така, че земните човешки тела не можеха да бъдат един подходящ инструмент за човешките души, ако развитието трябваше да продължи съответно по-нататък. Това, което известно време се беше развило по един използуваем начин, а именно човешките жизнени органи и техните основни сили, етерното тяло, изпадна в безредие. Защото космическите сили, които действуваха от окръжността на Земята и които имаха задачата да внесат ред именно в тези жизнени органи на човека, в органите на дишането, на кръвообращението и т.н., тези сили се развиха под влиянието на Луцифер и на Ариман така, че жизнените органи не биха станали вече използуваеми за човешките същества на Земята. Те биха приели една твърде своебразна форма. Онези сили именно, които трябва да подържат и снабдяват тези жизнени органи, не идват направо от Слънцето, а от това, което в миналите времена хората наричаха седемте планети. Планетните сили действуваха в човека от Космоса.
към текста >>

Ако развитието би продължило така, както биха го устроили тези космически сили под влиянието на Луцифер и Ариман, би се получило така, че човекът би имал в тези жизнени органи или само органи на алчност, на жажда или органи на отвращение, на погнуса.
И необходимо беше сега отново да бъдат смекчени тези космически сили, които обуславяха човешките жизнени органи. Ако развитието би продължило така, както биха го устроили тези космически сили под влиянието на Луцифер и Ариман, би се получило така, че човекът би имал в тези жизнени органи или само органи на алчност, на жажда или органи на отвращение, на погнуса. Например човекът не би могъл само да яде, а при всяко ядене не би могъл да обуздае своята лакомия, своята алчност, би се нахвърлял с необуздана алчност върху яденето или би бил отблъснат от него с ужасно отвращение и погнуса. Всичко това са не ща, които ни се разкриват като мирова тайна, първо като космическа тайна, когато се опитаме да проникнем ясновидски в тайните на света.
към текста >>

21. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Това изкушение ни обзема толкова повече, понеже в никой момент от развитието на човечеството Луцифер няма по-голяма сила над човека отколкото в този момент, когато той му нашепва: Използувай сега случая; ти можеш да останеш в духа, можеш да пренесеш в духовната светлина всичко, което си развил!
С други думи бихме могли да кажем: човек хваща пътя за духовните светове, като взема със себе си в тези духовни светове всички негови несъвършенства; там те ще се превърнат в съвършенства. И това би станало действително, човек би могъл да влезе в духовните светове със своите несъвършенства. Понеже ще бъде проникнат от божествени сили, той би бил с тези несъвършенства едно същество, но това същество би трябвало да се откаже от заложбите, които има, които носи в себе си, които не е развил в своя досегашен път и които са насочени към посоката на великия идеал на човечеството; той би трябвало да се откаже от тях. Всеки път, преди да слезем в едно земно въплъщение, ние сме подложени на изкушението да останем в духовния свят, да влезем в духа и да се развиваме напред с онова, което сме вече, което сега е напълно проникнато от Боговете, и да се откажем от това, което бихме могли да станем все повече като човек по пътя към далечния религиозен идеал на божествено-духовния свят. Пред нас се изправя изкушението да станем арелигиозни за царството на духа. Това изкушение ни обзема толкова повече, понеже в никой момент от развитието на човечеството Луцифер няма по-голяма сила над човека отколкото в този момент, когато той му нашепва: Използувай сега случая; ти можеш да останеш в духа, можеш да пренесеш в духовната светлина всичко, което си развил! И Луцифер се стреми, колкото е възможно, да направи душата да забрави това, което съществува още като заложби, което стои там в далечния храм на далечния бряг на битието на времето. Такова, каквото е човечеството сега, никой човек не би бил в състояние да противостои в тази точка на изкушението на Луцифер, ако работите на човека не биха били поети сега от Духовете, чийто противник е Луцифер. И настава една борба на Боговете, които водят човека напред към неговия идеал, на боговете, които изповядват божествената религия на човешкия идеал, настава една борба с Луцифер за една човешка душа. И резултатът от тази борба е, че първообразът, който човекът си е образувал за своето земно съществуване, е изхвърлен вън от времето в пространството, този първообраз е привлечен магнетично от пространственото съществуване. Този е също моментът, когато се явява онова магнетично привличане чрез двойката родители, когато човекът е пренесен в сферите на пространството, добива сродство със сферата на пространството.
към текста >>

И Луцифер се стреми, колкото е възможно, да направи душата да забрави това, което съществува още като заложби, което стои там в далечния храм на далечния бряг на битието на времето.
И това би станало действително, човек би могъл да влезе в духовните светове със своите несъвършенства. Понеже ще бъде проникнат от божествени сили, той би бил с тези несъвършенства едно същество, но това същество би трябвало да се откаже от заложбите, които има, които носи в себе си, които не е развил в своя досегашен път и които са насочени към посоката на великия идеал на човечеството; той би трябвало да се откаже от тях. Всеки път, преди да слезем в едно земно въплъщение, ние сме подложени на изкушението да останем в духовния свят, да влезем в духа и да се развиваме напред с онова, което сме вече, което сега е напълно проникнато от Боговете, и да се откажем от това, което бихме могли да станем все повече като човек по пътя към далечния религиозен идеал на божествено-духовния свят. Пред нас се изправя изкушението да станем арелигиозни за царството на духа. Това изкушение ни обзема толкова повече, понеже в никой момент от развитието на човечеството Луцифер няма по-голяма сила над човека отколкото в този момент, когато той му нашепва: Използувай сега случая; ти можеш да останеш в духа, можеш да пренесеш в духовната светлина всичко, което си развил! И Луцифер се стреми, колкото е възможно, да направи душата да забрави това, което съществува още като заложби, което стои там в далечния храм на далечния бряг на битието на времето. Такова, каквото е човечеството сега, никой човек не би бил в състояние да противостои в тази точка на изкушението на Луцифер, ако работите на човека не биха били поети сега от Духовете, чийто противник е Луцифер. И настава една борба на Боговете, които водят човека напред към неговия идеал, на боговете, които изповядват божествената религия на човешкия идеал, настава една борба с Луцифер за една човешка душа. И резултатът от тази борба е, че първообразът, който човекът си е образувал за своето земно съществуване, е изхвърлен вън от времето в пространството, този първообраз е привлечен магнетично от пространственото съществуване. Този е също моментът, когато се явява онова магнетично привличане чрез двойката родители, когато човекът е пренесен в сферите на пространството, добива сродство със сферата на пространството. Но чрез това около човека бива забулено всичко онова, което би могло да му нашепне изкушението, да остане само в духовния свят.
към текста >>

Такова, каквото е човечеството сега, никой човек не би бил в състояние да противостои в тази точка на изкушението на Луцифер, ако работите на човека не биха били поети сега от Духовете, чийто противник е Луцифер.
Понеже ще бъде проникнат от божествени сили, той би бил с тези несъвършенства едно същество, но това същество би трябвало да се откаже от заложбите, които има, които носи в себе си, които не е развил в своя досегашен път и които са насочени към посоката на великия идеал на човечеството; той би трябвало да се откаже от тях. Всеки път, преди да слезем в едно земно въплъщение, ние сме подложени на изкушението да останем в духовния свят, да влезем в духа и да се развиваме напред с онова, което сме вече, което сега е напълно проникнато от Боговете, и да се откажем от това, което бихме могли да станем все повече като човек по пътя към далечния религиозен идеал на божествено-духовния свят. Пред нас се изправя изкушението да станем арелигиозни за царството на духа. Това изкушение ни обзема толкова повече, понеже в никой момент от развитието на човечеството Луцифер няма по-голяма сила над човека отколкото в този момент, когато той му нашепва: Използувай сега случая; ти можеш да останеш в духа, можеш да пренесеш в духовната светлина всичко, което си развил! И Луцифер се стреми, колкото е възможно, да направи душата да забрави това, което съществува още като заложби, което стои там в далечния храм на далечния бряг на битието на времето. Такова, каквото е човечеството сега, никой човек не би бил в състояние да противостои в тази точка на изкушението на Луцифер, ако работите на човека не биха били поети сега от Духовете, чийто противник е Луцифер. И настава една борба на Боговете, които водят човека напред към неговия идеал, на боговете, които изповядват божествената религия на човешкия идеал, настава една борба с Луцифер за една човешка душа. И резултатът от тази борба е, че първообразът, който човекът си е образувал за своето земно съществуване, е изхвърлен вън от времето в пространството, този първообраз е привлечен магнетично от пространственото съществуване. Този е също моментът, когато се явява онова магнетично привличане чрез двойката родители, когато човекът е пренесен в сферите на пространството, добива сродство със сферата на пространството. Но чрез това около човека бива забулено всичко онова, което би могло да му нашепне изкушението, да остане само в духовния свят. И това забулване се изразява именно с неговото обличане в тялото.
към текста >>

И настава една борба на Боговете, които водят човека напред към неговия идеал, на боговете, които изповядват божествената религия на човешкия идеал, настава една борба с Луцифер за една човешка душа.
Всеки път, преди да слезем в едно земно въплъщение, ние сме подложени на изкушението да останем в духовния свят, да влезем в духа и да се развиваме напред с онова, което сме вече, което сега е напълно проникнато от Боговете, и да се откажем от това, което бихме могли да станем все повече като човек по пътя към далечния религиозен идеал на божествено-духовния свят. Пред нас се изправя изкушението да станем арелигиозни за царството на духа. Това изкушение ни обзема толкова повече, понеже в никой момент от развитието на човечеството Луцифер няма по-голяма сила над човека отколкото в този момент, когато той му нашепва: Използувай сега случая; ти можеш да останеш в духа, можеш да пренесеш в духовната светлина всичко, което си развил! И Луцифер се стреми, колкото е възможно, да направи душата да забрави това, което съществува още като заложби, което стои там в далечния храм на далечния бряг на битието на времето. Такова, каквото е човечеството сега, никой човек не би бил в състояние да противостои в тази точка на изкушението на Луцифер, ако работите на човека не биха били поети сега от Духовете, чийто противник е Луцифер. И настава една борба на Боговете, които водят човека напред към неговия идеал, на боговете, които изповядват божествената религия на човешкия идеал, настава една борба с Луцифер за една човешка душа. И резултатът от тази борба е, че първообразът, който човекът си е образувал за своето земно съществуване, е изхвърлен вън от времето в пространството, този първообраз е привлечен магнетично от пространственото съществуване. Този е също моментът, когато се явява онова магнетично привличане чрез двойката родители, когато човекът е пренесен в сферите на пространството, добива сродство със сферата на пространството. Но чрез това около човека бива забулено всичко онова, което би могло да му нашепне изкушението, да остане само в духовния свят. И това забулване се изразява именно с неговото обличане в тялото. Той бива свързан с тялото, за да не може да вижда това, което Луцифер иска да постави пред него.
към текста >>

Той бива свързан с тялото, за да не може да вижда това, което Луцифер иска да постави пред него.
И настава една борба на Боговете, които водят човека напред към неговия идеал, на боговете, които изповядват божествената религия на човешкия идеал, настава една борба с Луцифер за една човешка душа. И резултатът от тази борба е, че първообразът, който човекът си е образувал за своето земно съществуване, е изхвърлен вън от времето в пространството, този първообраз е привлечен магнетично от пространственото съществуване. Този е също моментът, когато се явява онова магнетично привличане чрез двойката родители, когато човекът е пренесен в сферите на пространството, добива сродство със сферата на пространството. Но чрез това около човека бива забулено всичко онова, което би могло да му нашепне изкушението, да остане само в духовния свят. И това забулване се изразява именно с неговото обличане в тялото. Той бива свързан с тялото, за да не може да вижда това, което Луцифер иска да постави пред него. И когато е обгърнат в телесната обвивка и от сега нататък гледа света със своите телесни сетива и своя телесен ум, той не вижда това, към което би искал да се стреми иначе в духовния свят, съблазнен от Изкусителя; той не го вижда; той гледа този свят от божествени същества и процеси от вън, както те се изявяват за сетивата и за ума свързан с мозъка. Чрез времето, когато се намира в сетивното тяло, Боговете, които го водят напред, поемат неговото развитие. А сега, обични приятели, нека се запитаме: Колко много неща стават с нас между раждането и смъртта в подсъзнателните глъбини на душата, колко много неща стават с нас, без ние да знаем за тях? Ако би трябвало да се ръководим така, че да извършваме всичко съзнателно, ние не бихме могли да завършим земното съществуване. Аз обърнах вече вниманието върху това в моята книга "Духовното ръководство на човека и на човечеството"; влизайки във физическото въплъщение, човекът трябва сам да работи пластично върху своята мозъчна и своята нервна система.
към текста >>

Иначе нужно ни е цялото време на нашия земен живот, за да бъдем изтръгнати през това време от изкушението на Луцифер.
Всичко това е израз на една много по-велики мъдрост, отколкото онази, която човек може да разбере със своя сетивен ум. Между раждането и смъртта в нас царува една Мъдрост, която съществува зад света, който ние виждаме с нашите сетива и върху който мислим с нашия свързан с мозъка ум. Там зад този свят съществува тя, тази Мъдрост; тя е забулена пред нас между раждането и смъртта; но тя царува, тъче, действува в нас в подсъзнателните глъбини на душата и в тези подсъзнателни глъбини на душата трябва да поеме в своите ръце работите на човека, защото за известно време човекът трябва да бъде отклонен от една гледка, която би била изкушаваща за него. Цялото време, през което живеем в нашето физическо тяло, ако пазачът на прага не би ни закривал виждането в духовните светове, през целия наш живот ние бихме били изкушавани стъпка по стъпка да изоставим нашите още несъвършени, нашите неразвити още човешки заложби и да следваме полета в духовните светове, обаче с нашите несъвършенства. Ние бихме могли да проникнем без опасност в тези духовни светове само чрез едно грижливо обучение. Иначе нужно ни е цялото време на нашия земен живот, за да бъдем изтръгнати през това време от изкушението на Луцифер.
към текста >>

До посочения момент, когато сме изведени в пространството, Луцифер няма още власт над нас, защото до тогава още съществува възможност да вървим напред.
До посочения момент, когато сме изведени в пространството, Луцифер няма още власт над нас, защото до тогава още съществува възможност да вървим напред. Обаче той идва при нас именно в момента, когато сме стигнали до решителния момент. Ние не можем да вървим напред чрез нашия предидущ живот; така ние искаме да се заблудим с нашите несъвършенства и да останем в духовния свят. От това ни предпазват прогресивните Богове, чийто противник е Луцифер, като ни изтръгват от този духовен свят, като го забулват пред нас и това, което трябва да бъде произведено над нас от този духовен свят, те го извършват зад нашето съзнание.
към текста >>

От това ни предпазват прогресивните Богове, чийто противник е Луцифер, като ни изтръгват от този духовен свят, като го забулват пред нас и това, което трябва да бъде произведено над нас от този духовен свят, те го извършват зад нашето съзнание.
До посочения момент, когато сме изведени в пространството, Луцифер няма още власт над нас, защото до тогава още съществува възможност да вървим напред. Обаче той идва при нас именно в момента, когато сме стигнали до решителния момент. Ние не можем да вървим напред чрез нашия предидущ живот; така ние искаме да се заблудим с нашите несъвършенства и да останем в духовния свят. От това ни предпазват прогресивните Богове, чийто противник е Луцифер, като ни изтръгват от този духовен свят, като го забулват пред нас и това, което трябва да бъде произведено над нас от този духовен свят, те го извършват зад нашето съзнание.
към текста >>

22. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Когато ги проучим по-отблизо, тези последни три натрапници, откриваме, че ако тази Имагинация, Инспирация, Интуиция, такива, каквито те искат да проникнат в нашия организъм, ако те действително биха прониквали в нашия организъм, биха действували така, че още през времето на нашето земно съществуване между раждането и смъртта биха предизвикали в нас едно такова одухотворяване, каквото посочих вчера като един възможен резултат от изкушението на Луцифер.
В момента, когато бихме виждали всичко, когато бихме възприемали всичко, което живее в светлината или в звука или в топлината, тогава зад това, което идва до нашето съзнание, ние бихме възприели творческата имагинация и изявяваща се в нея инспирация, а в тази последната интуицията. Онова, което идва до нашето съзнание като усещане на светлина и звук, е един вид най-горният слой, един вид само пяната на това, което се разнася трептящо към нас. Но ако бихме имали съзнание за него, ние бихме видели, че в тази пяна, в този повърхностен слой живее това, което би могло да бъде в нас Имагинация, Инспирация, Интуиция. Следователно в това, което се струи бурно към нас и се явява в нашето съзнание като възприятие, ние имаме само една четвърт в нашето усещане; другите три четвърти проникват в нас, без да стигнат до нашето съзнание. Следователно когато стоим така в света и имаме усещането на един цвят, през повърхността на усещането на света в нас проникват така да се каже творческата Имагинация, Инспирацията и Интуицията, потопяват се в нас. Когато ги проучим по-отблизо, тези последни три натрапници, откриваме, че ако тази Имагинация, Инспирация, Интуиция, такива, каквито те искат да проникнат в нашия организъм, ако те действително биха прониквали в нашия организъм, биха действували така, че още през времето на нашето земно съществуване между раждането и смъртта биха предизвикали в нас едно такова одухотворяване, каквото посочих вчера като един възможен резултат от изкушението на Луцифер. Тези Имагинация, Инспирация, Интуиция биха действували така върху нас, че бихме получили стремежа да изоставим всичко, всичко, което още съществува в нас като заложби за далечното бъдеще с оглед на човешкия идеал и ние бихме искали да се одухотворим с всичко онова, което сме в момента; ние бихме искали да станем духовни същества на онази степен на съвършенство, която сме постигнали чрез нашия дотогавашен живот. Бихме си казали някакси: Да станем човеци, това изисква твърде големи усилия от нас, за целта ще трябва да изминем още един тежък път в бъдещето. Нека изоставим това, което още съществува в нас като възможности за осъществяване на идеалния човек, нека по-добре да станем ангели с всички несъвършенства, които носим в нас, защото така непосредствено отиваме в духовния свят, одухотворяваме нашето същество. Без съмнение ние бихме станали тогава по-несъвършени, отколкото бихме могли да станем в Космоса съобразно нашите заложби, но ще бъдем пак духовни, подобни на ангелите същества.
към текста >>

И прониквайки в нашето съзнание, без да можем да го осветлим със светлината на нашето съзнание, оставяйки го да слезе в тъмните основи на нашето подсъзнание, тогава идват духовните Същества, чийто противник е Луцифер, проникват в нашето същество от другата страна и сега в нас се завързва една борба между Луцифер, който изпраща в нас своята Имагинация, Инспирация, Интуиция, и онези духовни Същества, чийто противник е Луцифер.
Тук отново виждате с един пример, колко важно е това, което се нарича: прагът на духовния свят, и колко важно е съществото, което наричаме Пазачът на прага. Защото този Пазач стои именно в онази точка, за която току що говорих. Той пропуска в нашето съзнание само самото усещане и не допуска да проникне в него онова, което би се явило в нашето съзнание като Имагинация, Инспирация и Интуиция, ако би могло да проникне така в нашето съзнание, то би произвело непосредствено един силен стремеж към одухотворение в нас, би ни накарало да се одухотворим непосредствено такива, каквито сме, като се откажем от всякакъв по-нататъшен човешки живот. Това трябва да бъде забулено пред нас, вратата на нашето съзнание трябва да бъде затворена пред него. Но все пак то прониква в нашето същество. И прониквайки в нашето съзнание, без да можем да го осветлим със светлината на нашето съзнание, оставяйки го да слезе в тъмните основи на нашето подсъзнание, тогава идват духовните Същества, чийто противник е Луцифер, проникват в нашето същество от другата страна и сега в нас се завързва една борба между Луцифер, който изпраща в нас своята Имагинация, Инспирация, Интуиция, и онези духовни Същества, чийто противник е Луцифер. Ние бихме виждали, бихме гледали тази борба при всяко усещане, при всяко възприятие, ако пред нашето възприемане не би бил поставен прагът на духовния свят, който обаче е прозрачен за ясновидския поглед.
към текста >>

Ако този труп не би се образувал чрез борбата на Луцифер и неговите противници, тогава вместо този труп ние бихме имали в себе си резултата на Имагинацията, Инспирацията и Интуицията и бихме възлезли непосредствено в духовния свят.
От това Вие виждате, какво се разиграва всъщност във вътрешността на човешката природа. И резултатът от тази борба, която се разиграва, е това, което аз охарактеризирах като един вид труп, като един вид частичен труп в нас. Този труп е израз на това, което в нас трябва да стане напълно материално, като едно минерално включване, за да не дойдем в състояние да го одухотворим. Ако този труп не би се образувал чрез борбата на Луцифер и неговите противници, тогава вместо този труп ние бихме имали в себе си резултата на Имагинацията, Инспирацията и Интуицията и бихме възлезли непосредствено в духовния свят. Трупът образува тежестта, чрез която добрите духовни Същества, чийто противник е Луцифер, ни задържат първо във физическия свят; те ни задържат така, че в този свят ни се забулва това, което би трябвало да се роди като стремеж към одухотворение, за да ни се даде възможност чрез това забулване да се стремим към истинския идеал на човешката природа, към развитието на всички заложби, които могат да съществуват в нас. Благодарение на това, че в нас се образува това включване, този така да се каже труп-призрак, благодарение на това, че винаги, когато възприемаме външния свят ние сме проникнати от нещо, което е същевременно труп, през време на възприеманието ние убиваме този постоянно възникващ стремеж към одухотворение. И през време, когато се образува това включване, ражда се това, за което често съм загатвал и което е важно да прозрем в неговото цялостно значение:
към текста >>

Трупът образува тежестта, чрез която добрите духовни Същества, чийто противник е Луцифер, ни задържат първо във физическия свят; те ни задържат така, че в този свят ни се забулва това, което би трябвало да се роди като стремеж към одухотворение, за да ни се даде възможност чрез това забулване да се стремим към истинския идеал на човешката природа, към развитието на всички заложби, които могат да съществуват в нас.
От това Вие виждате, какво се разиграва всъщност във вътрешността на човешката природа. И резултатът от тази борба, която се разиграва, е това, което аз охарактеризирах като един вид труп, като един вид частичен труп в нас. Този труп е израз на това, което в нас трябва да стане напълно материално, като едно минерално включване, за да не дойдем в състояние да го одухотворим. Ако този труп не би се образувал чрез борбата на Луцифер и неговите противници, тогава вместо този труп ние бихме имали в себе си резултата на Имагинацията, Инспирацията и Интуицията и бихме възлезли непосредствено в духовния свят. Трупът образува тежестта, чрез която добрите духовни Същества, чийто противник е Луцифер, ни задържат първо във физическия свят; те ни задържат така, че в този свят ни се забулва това, което би трябвало да се роди като стремеж към одухотворение, за да ни се даде възможност чрез това забулване да се стремим към истинския идеал на човешката природа, към развитието на всички заложби, които могат да съществуват в нас. Благодарение на това, че в нас се образува това включване, този така да се каже труп-призрак, благодарение на това, че винаги, когато възприемаме външния свят ние сме проникнати от нещо, което е същевременно труп, през време на възприеманието ние убиваме този постоянно възникващ стремеж към одухотворение. И през време, когато се образува това включване, ражда се това, за което често съм загатвал и което е важно да прозрем в неговото цялостно значение:
към текста >>

И ние бихме се съединили с Луцифер и Ариман, за да отхвърлим това изправяне, защото бихме разсъждавали от гледището на физическото поле.
Това, което живее в чувството и волята и остава неродено, то е ставаща, развиваща се Карма. Да приемем, че изпитваме някакво враждебно чувство към някого за да изберем един конкретен пример. Това, което идва до нашето съзнание в това враждебно чувство, е само външната игра на вълните, тяхната външна пяна; но във вътрешността се намират такива сили, които се разпространени в цялата планетна система. Обаче това, което остава скрито в нас, то е именно, което ни казва: чрез твоето враждебно чувство ти посаждаш нещо несъвършено в тебе, ти трябва да изправиш това. В момента, когато би изплувало нагоре това, което живее долу заедно с нашето чувство, пред нас би изникнала Имагинацията на онова, което в Кармата трябва да изправи враждебното чувство. И ние бихме се съединили с Луцифер и Ариман, за да отхвърлим това изправяне, защото бихме разсъждавали от гледището на физическото поле. Но това бива скрито за нас на това физическо поле; Пазачът на прага го скрива от нас, поради простата причина, защото можем да преценим тези неща, които остават неродени при нашето чувство, при нашата воля, само тогава, когато живеем в духовния свят между смъртта и едно ново раждане. Там ние искаме това, което иначе никога не бихме искали; там ние искаме, щото това, което отговаря на едно враждебно настроение, да бъде действително изправено, защото там ние имаме правилния, истинския интерес по отношение съдържанието на религията на Боговете, по отношение на съвършения идеал на човечеството, който иска да направи от нас съвършения човек; там ние знаем, че това, което е било предизвикано от едно враждебно чувство, трябва да бъде компенсирано чрез едно противоположно изправяне. Това, което остави неродено при нашите чувства и нашата воля, трябва да бъде запазено за бъдещето след смъртта и едва тогава да се прояви.
към текста >>

23. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Когато започна нашето Антропософско движение, с това също започна да излиза и едно списание, което тогава беше наречено по силата на добре обмислени основания "Луцифер".
Но една вярна душа беше винаги за кратко време между тези членове, една душа, която беше надарена чрез нейната Карма с един твърде особен талант за красивото и изкуството. Тази душа работи за нас макар и само за кратко време. Именно по отношение на всичко най-интимно, което можеше да се изработи тогава в полето на Антропософията. Тази душа работеше между нас с една задушевност и с един просветлен вътрешен жар и приемаше особено ученията, които тогава можеха да бъдат дадени антропософски, а именно по отношение на определени космически взаимовръзки. И днес аз още зная, как тогава пред моята душа се яви един факт, които би могъл да изглежда може би незначителен, които обаче, въпреки това трябва да бъде изнесен тук. Когато започна нашето Антропософско движение, с това също започна да излиза и едно списание, което тогава беше наречено по силата на добре обмислени основания "Луцифер". Тогава аз написах статия под заглавието "Луцифер", една статия, която трябваше да съдържа най-малкото като заложба ръководните линии, по които искахме да работим. И трябва да кажа, че още тази статия беше написана в онези линии, макар и не изразени в думи, в които нашето Теософско тогава, а сега Антропософско Общество, трябваше да се движи и бих могъл да кажа: „Тази статия също беше проникната от Христос". Когато човек приема статията, той прие ма това, което е Християнска кръв на живота. Може би днес трябва да спомена, че тази статия намери най-силната опозиция също в кръга на малцината, които се бяха присъединили към нашето Антропософско Общество от старото Теософско движение*. /* От началото на 20-ти век до 1912 година постепенно, но накрая и окончателно от Теософското Общество се отделя Антропософското Общество, като най-главната причина е коренно различното отношение на двете общества към въпроса за Христос.
към текста >>

Тогава аз написах статия под заглавието "Луцифер", една статия, която трябваше да съдържа най-малкото като заложба ръководните линии, по които искахме да работим.
Тази душа работи за нас макар и само за кратко време. Именно по отношение на всичко най-интимно, което можеше да се изработи тогава в полето на Антропософията. Тази душа работеше между нас с една задушевност и с един просветлен вътрешен жар и приемаше особено ученията, които тогава можеха да бъдат дадени антропософски, а именно по отношение на определени космически взаимовръзки. И днес аз още зная, как тогава пред моята душа се яви един факт, които би могъл да изглежда може би незначителен, които обаче, въпреки това трябва да бъде изнесен тук. Когато започна нашето Антропософско движение, с това също започна да излиза и едно списание, което тогава беше наречено по силата на добре обмислени основания "Луцифер". Тогава аз написах статия под заглавието "Луцифер", една статия, която трябваше да съдържа най-малкото като заложба ръководните линии, по които искахме да работим. И трябва да кажа, че още тази статия беше написана в онези линии, макар и не изразени в думи, в които нашето Теософско тогава, а сега Антропософско Общество, трябваше да се движи и бих могъл да кажа: „Тази статия също беше проникната от Христос". Когато човек приема статията, той прие ма това, което е Християнска кръв на живота. Може би днес трябва да спомена, че тази статия намери най-силната опозиция също в кръга на малцината, които се бяха присъединили към нашето Антропософско Общество от старото Теософско движение*. /* От началото на 20-ти век до 1912 година постепенно, но накрая и окончателно от Теософското Общество се отделя Антропософското Общество, като най-главната причина е коренно различното отношение на двете общества към въпроса за Христос. Бележка на преводача/.Тази статия беше навсякъде приета като нещо, което всъщност е напълно нетеософско.
към текста >>

Луцифер има именно една силна власт над нашите идеали, защото те избират така красиво от човешката душа, но именно само от човешката душа, а не се коренят във външната действителност; ето защо Луцифер има такава власт и всъщност това е магнетичното привличане на Луцифер, което ние долавяме в нашите идеали след смъртта.
Казано бе, че когато след смъртта погледнем на зад в панорамата на изминалия живот върху онова, което сме преживели, тогава ни се струва, като че ли нашите идеали биха имали нещо чуждо. Чувството, което преживяваме, е това, че ние чувствуваме по отношение на тези идеали следното: те не ни водят всъщност към общозначимия човешки живот, те нямат никаква собствена гаранция за действителност в общозначимия човешки живот; тези идеали ни водят надалеч от общозначимия човешки живот. Луцифер има именно една силна власт над нашите идеали, защото те избират така красиво от човешката душа, но именно само от човешката душа, а не се коренят във външната действителност; ето защо Луцифер има такава власт и всъщност това е магнетичното привличане на Луцифер, което ние долавяме в нашите идеали след смъртта. Луцифер идва насам към нас и именно, когато ние имаме идеали, те са особено ценни за него и чрез тези идеали той може да ни привлече към себе си по един заобиколен път. Но когато оставим онова, което ние проникваме духовно, да се напои от Христос, когато чувствуваме Христос вътре в нас и когато знаем: „Онова, което ние приемаме, го приема и Христос вътре в нас" и „Не аз, а Христос в мен", когато преминем през Портата на смъртта, тогава не става така, че когато гледаме назад към нашите идеали, те като че ли искат да ни отчуждят от света, а тогава сме предали един вид нашите идеали на Христос; тогава ние познаваме, че Христос е този, който прави от нашите идеали негово собствено дело. Той приема върху себе си нашите идеали. "Аз не мога да приема моите идеали сам върху себе си така, че те да бъдат също така сигурни семена за човечеството на Земята, както семената на растенията на настоящото лято са сигурни зародиши за растителната покривка на следващото лято, Христос обаче в мен може да направи това. Христос в мен пропива моите идеали във веществена действителност".
към текста >>

Луцифер идва насам към нас и именно, когато ние имаме идеали, те са особено ценни за него и чрез тези идеали той може да ни привлече към себе си по един заобиколен път.
Казано бе, че когато след смъртта погледнем на зад в панорамата на изминалия живот върху онова, което сме преживели, тогава ни се струва, като че ли нашите идеали биха имали нещо чуждо. Чувството, което преживяваме, е това, че ние чувствуваме по отношение на тези идеали следното: те не ни водят всъщност към общозначимия човешки живот, те нямат никаква собствена гаранция за действителност в общозначимия човешки живот; тези идеали ни водят надалеч от общозначимия човешки живот. Луцифер има именно една силна власт над нашите идеали, защото те избират така красиво от човешката душа, но именно само от човешката душа, а не се коренят във външната действителност; ето защо Луцифер има такава власт и всъщност това е магнетичното привличане на Луцифер, което ние долавяме в нашите идеали след смъртта. Луцифер идва насам към нас и именно, когато ние имаме идеали, те са особено ценни за него и чрез тези идеали той може да ни привлече към себе си по един заобиколен път. Но когато оставим онова, което ние проникваме духовно, да се напои от Христос, когато чувствуваме Христос вътре в нас и когато знаем: „Онова, което ние приемаме, го приема и Христос вътре в нас" и „Не аз, а Христос в мен", когато преминем през Портата на смъртта, тогава не става така, че когато гледаме назад към нашите идеали, те като че ли искат да ни отчуждят от света, а тогава сме предали един вид нашите идеали на Христос; тогава ние познаваме, че Христос е този, който прави от нашите идеали негово собствено дело. Той приема върху себе си нашите идеали. "Аз не мога да приема моите идеали сам върху себе си така, че те да бъдат също така сигурни семена за човечеството на Земята, както семената на растенията на настоящото лято са сигурни зародиши за растителната покривка на следващото лято, Христос обаче в мен може да направи това. Христос в мен пропива моите идеали във веществена действителност". А за идеалите, които храним в себе си казваме: „Да, като хора, ние улавяме идеалите по земното кълбо, но в нас живее Христос и той поема върху себе си нашите идеали...тези идеали са действителни семена за една бъдеща дейност.
към текста >>

Прави едно потресающо впечатление, когато ясновидското съзнание гледа нагоре в духовния свят и вижда, как душите се борят за своите идеали, души, които в последната си инкарнация не са стигнали още до Христовото съзнание ясновиждащото съзнание вижда, как душите се борят за това, което е най-скъпо за тях, защото Луцифер има една сила над душите и техните идеали, така че той може да ги отдели от плодовете, които целият свят трябва да вкуси като действителни плодове.
Прави едно потресающо впечатление, когато ясновидското съзнание гледа нагоре в духовния свят и вижда, как душите се борят за своите идеали, души, които в последната си инкарнация не са стигнали още до Христовото съзнание ясновиждащото съзнание вижда, как душите се борят за това, което е най-скъпо за тях, защото Луцифер има една сила над душите и техните идеали, така че той може да ги отдели от плодовете, които целият свят трябва да вкуси като действителни плодове.
към текста >>

24. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Спомнете си само, скъпи мои приятели, колко често говорим за Луцифер и Ариман, и при това спомнете си, как са представени Луцифер и Ариман в моите мистерийни драми.
Спомнете си само, скъпи мои приятели, колко често говорим за Луцифер и Ариман, и при това спомнете си, как са представени Луцифер и Ариман в моите мистерийни драми. Бих могъл да кажа, че в момента, когато започваме да разглеждаме нещата човешки-антропоморфично и правим от Луцифер просто един вид вътрешен престъпник и от Ариман един вид външен престъпник, в този момент ние трудно ще се оправим; защото нека само да не забравяме, че наред с това, че Луцифер е носител на злото и т.н. в света, на вътрешното зло, което възниква от страстите на хората, той е същевременно и носител на свободата, и че Луцифер играе една важна роля във всемирното цяло. Също така трябва да се каже и за Ариман, че той играе една важна роля във всемирното цяло. Когато започнахме за първи път да говорим повече за Луцифер и Ариман, ние преживяхме това, че някои антропософи в известен смисъл станаха неспокойни. Те имаха от една страна, бих могъл да кажа, чувството за това, което винаги е било правено от Луцифер, едно такова чувство, че всъщност Луцифер е един страшен престъпник в света, от които човек трябва само да се пази.
към текста >>

Бих могъл да кажа, че в момента, когато започваме да разглеждаме нещата човешки-антропоморфично и правим от Луцифер просто един вид вътрешен престъпник и от Ариман един вид външен престъпник, в този момент ние трудно ще се оправим; защото нека само да не забравяме, че наред с това, че Луцифер е носител на злото и т.н.
Спомнете си само, скъпи мои приятели, колко често говорим за Луцифер и Ариман, и при това спомнете си, как са представени Луцифер и Ариман в моите мистерийни драми. Бих могъл да кажа, че в момента, когато започваме да разглеждаме нещата човешки-антропоморфично и правим от Луцифер просто един вид вътрешен престъпник и от Ариман един вид външен престъпник, в този момент ние трудно ще се оправим; защото нека само да не забравяме, че наред с това, че Луцифер е носител на злото и т.н. в света, на вътрешното зло, което възниква от страстите на хората, той е същевременно и носител на свободата, и че Луцифер играе една важна роля във всемирното цяло. Също така трябва да се каже и за Ариман, че той играе една важна роля във всемирното цяло. Когато започнахме за първи път да говорим повече за Луцифер и Ариман, ние преживяхме това, че някои антропософи в известен смисъл станаха неспокойни. Те имаха от една страна, бих могъл да кажа, чувството за това, което винаги е било правено от Луцифер, едно такова чувство, че всъщност Луцифер е един страшен престъпник в света, от които човек трябва само да се пази. Естествено антропософът не може да се съгласи с това чувство по отношение на Луцифер, защото той трябва да отреди на Луцифер една важна роля в мировото цяло и въпреки това човек отново трябва да си представя Луцифер като един противник на напредналите Богове, също така като едно същество, което по определен начин осуетява плана на сътворението, като един враг на онези Богове, пред които всъщност ние трябва да се прекланяме.
към текста >>

в света, на вътрешното зло, което възниква от страстите на хората, той е същевременно и носител на свободата, и че Луцифер играе една важна роля във всемирното цяло.
Спомнете си само, скъпи мои приятели, колко често говорим за Луцифер и Ариман, и при това спомнете си, как са представени Луцифер и Ариман в моите мистерийни драми. Бих могъл да кажа, че в момента, когато започваме да разглеждаме нещата човешки-антропоморфично и правим от Луцифер просто един вид вътрешен престъпник и от Ариман един вид външен престъпник, в този момент ние трудно ще се оправим; защото нека само да не забравяме, че наред с това, че Луцифер е носител на злото и т.н. в света, на вътрешното зло, което възниква от страстите на хората, той е същевременно и носител на свободата, и че Луцифер играе една важна роля във всемирното цяло. Също така трябва да се каже и за Ариман, че той играе една важна роля във всемирното цяло. Когато започнахме за първи път да говорим повече за Луцифер и Ариман, ние преживяхме това, че някои антропософи в известен смисъл станаха неспокойни. Те имаха от една страна, бих могъл да кажа, чувството за това, което винаги е било правено от Луцифер, едно такова чувство, че всъщност Луцифер е един страшен престъпник в света, от които човек трябва само да се пази. Естествено антропософът не може да се съгласи с това чувство по отношение на Луцифер, защото той трябва да отреди на Луцифер една важна роля в мировото цяло и въпреки това човек отново трябва да си представя Луцифер като един противник на напредналите Богове, също така като едно същество, което по определен начин осуетява плана на сътворението, като един враг на онези Богове, пред които всъщност ние трябва да се прекланяме. Когато говорим за Луцифер по този начин, ние принципно му приписваме една важна роля във всемирното цяло като един враг на Боговете.
към текста >>

Когато започнахме за първи път да говорим повече за Луцифер и Ариман, ние преживяхме това, че някои антропософи в известен смисъл станаха неспокойни.
Спомнете си само, скъпи мои приятели, колко често говорим за Луцифер и Ариман, и при това спомнете си, как са представени Луцифер и Ариман в моите мистерийни драми. Бих могъл да кажа, че в момента, когато започваме да разглеждаме нещата човешки-антропоморфично и правим от Луцифер просто един вид вътрешен престъпник и от Ариман един вид външен престъпник, в този момент ние трудно ще се оправим; защото нека само да не забравяме, че наред с това, че Луцифер е носител на злото и т.н. в света, на вътрешното зло, което възниква от страстите на хората, той е същевременно и носител на свободата, и че Луцифер играе една важна роля във всемирното цяло. Също така трябва да се каже и за Ариман, че той играе една важна роля във всемирното цяло. Когато започнахме за първи път да говорим повече за Луцифер и Ариман, ние преживяхме това, че някои антропософи в известен смисъл станаха неспокойни. Те имаха от една страна, бих могъл да кажа, чувството за това, което винаги е било правено от Луцифер, едно такова чувство, че всъщност Луцифер е един страшен престъпник в света, от които човек трябва само да се пази. Естествено антропософът не може да се съгласи с това чувство по отношение на Луцифер, защото той трябва да отреди на Луцифер една важна роля в мировото цяло и въпреки това човек отново трябва да си представя Луцифер като един противник на напредналите Богове, също така като едно същество, което по определен начин осуетява плана на сътворението, като един враг на онези Богове, пред които всъщност ние трябва да се прекланяме. Когато говорим за Луцифер по този начин, ние принципно му приписваме една важна роля във всемирното цяло като един враг на Боговете. И по същия начин трябва да правим това и с Ариман. Разбираемо е от една страна, че сега идва човешката душа и казва: “Да, какво всъщност трябва да правя аз с тези Луцифер и Ариман; трябва ли сега да ги мразя или да ги обичам?
към текста >>

Те имаха от една страна, бих могъл да кажа, чувството за това, което винаги е било правено от Луцифер, едно такова чувство, че всъщност Луцифер е един страшен престъпник в света, от които човек трябва само да се пази.
Спомнете си само, скъпи мои приятели, колко често говорим за Луцифер и Ариман, и при това спомнете си, как са представени Луцифер и Ариман в моите мистерийни драми. Бих могъл да кажа, че в момента, когато започваме да разглеждаме нещата човешки-антропоморфично и правим от Луцифер просто един вид вътрешен престъпник и от Ариман един вид външен престъпник, в този момент ние трудно ще се оправим; защото нека само да не забравяме, че наред с това, че Луцифер е носител на злото и т.н. в света, на вътрешното зло, което възниква от страстите на хората, той е същевременно и носител на свободата, и че Луцифер играе една важна роля във всемирното цяло. Също така трябва да се каже и за Ариман, че той играе една важна роля във всемирното цяло. Когато започнахме за първи път да говорим повече за Луцифер и Ариман, ние преживяхме това, че някои антропософи в известен смисъл станаха неспокойни. Те имаха от една страна, бих могъл да кажа, чувството за това, което винаги е било правено от Луцифер, едно такова чувство, че всъщност Луцифер е един страшен престъпник в света, от които човек трябва само да се пази. Естествено антропософът не може да се съгласи с това чувство по отношение на Луцифер, защото той трябва да отреди на Луцифер една важна роля в мировото цяло и въпреки това човек отново трябва да си представя Луцифер като един противник на напредналите Богове, също така като едно същество, което по определен начин осуетява плана на сътворението, като един враг на онези Богове, пред които всъщност ние трябва да се прекланяме. Когато говорим за Луцифер по този начин, ние принципно му приписваме една важна роля във всемирното цяло като един враг на Боговете. И по същия начин трябва да правим това и с Ариман. Разбираемо е от една страна, че сега идва човешката душа и казва: “Да, какво всъщност трябва да правя аз с тези Луцифер и Ариман; трябва ли сега да ги мразя или да ги обичам? Аз съвсем не знам, какво да правя с тях!
към текста >>

Естествено антропософът не може да се съгласи с това чувство по отношение на Луцифер, защото той трябва да отреди на Луцифер една важна роля в мировото цяло и въпреки това човек отново трябва да си представя Луцифер като един противник на напредналите Богове, също така като едно същество, което по определен начин осуетява плана на сътворението, като един враг на онези Богове, пред които всъщност ние трябва да се прекланяме.
Бих могъл да кажа, че в момента, когато започваме да разглеждаме нещата човешки-антропоморфично и правим от Луцифер просто един вид вътрешен престъпник и от Ариман един вид външен престъпник, в този момент ние трудно ще се оправим; защото нека само да не забравяме, че наред с това, че Луцифер е носител на злото и т.н. в света, на вътрешното зло, което възниква от страстите на хората, той е същевременно и носител на свободата, и че Луцифер играе една важна роля във всемирното цяло. Също така трябва да се каже и за Ариман, че той играе една важна роля във всемирното цяло. Когато започнахме за първи път да говорим повече за Луцифер и Ариман, ние преживяхме това, че някои антропософи в известен смисъл станаха неспокойни. Те имаха от една страна, бих могъл да кажа, чувството за това, което винаги е било правено от Луцифер, едно такова чувство, че всъщност Луцифер е един страшен престъпник в света, от които човек трябва само да се пази. Естествено антропософът не може да се съгласи с това чувство по отношение на Луцифер, защото той трябва да отреди на Луцифер една важна роля в мировото цяло и въпреки това човек отново трябва да си представя Луцифер като един противник на напредналите Богове, също така като едно същество, което по определен начин осуетява плана на сътворението, като един враг на онези Богове, пред които всъщност ние трябва да се прекланяме. Когато говорим за Луцифер по този начин, ние принципно му приписваме една важна роля във всемирното цяло като един враг на Боговете. И по същия начин трябва да правим това и с Ариман. Разбираемо е от една страна, че сега идва човешката душа и казва: “Да, какво всъщност трябва да правя аз с тези Луцифер и Ариман; трябва ли сега да ги мразя или да ги обичам? Аз съвсем не знам, какво да правя с тях! ", Откъде идва всичко това?
към текста >>

Когато говорим за Луцифер по този начин, ние принципно му приписваме една важна роля във всемирното цяло като един враг на Боговете.
в света, на вътрешното зло, което възниква от страстите на хората, той е същевременно и носител на свободата, и че Луцифер играе една важна роля във всемирното цяло. Също така трябва да се каже и за Ариман, че той играе една важна роля във всемирното цяло. Когато започнахме за първи път да говорим повече за Луцифер и Ариман, ние преживяхме това, че някои антропософи в известен смисъл станаха неспокойни. Те имаха от една страна, бих могъл да кажа, чувството за това, което винаги е било правено от Луцифер, едно такова чувство, че всъщност Луцифер е един страшен престъпник в света, от които човек трябва само да се пази. Естествено антропософът не може да се съгласи с това чувство по отношение на Луцифер, защото той трябва да отреди на Луцифер една важна роля в мировото цяло и въпреки това човек отново трябва да си представя Луцифер като един противник на напредналите Богове, също така като едно същество, което по определен начин осуетява плана на сътворението, като един враг на онези Богове, пред които всъщност ние трябва да се прекланяме. Когато говорим за Луцифер по този начин, ние принципно му приписваме една важна роля във всемирното цяло като един враг на Боговете. И по същия начин трябва да правим това и с Ариман. Разбираемо е от една страна, че сега идва човешката душа и казва: “Да, какво всъщност трябва да правя аз с тези Луцифер и Ариман; трябва ли сега да ги мразя или да ги обичам? Аз съвсем не знам, какво да правя с тях! ", Откъде идва всичко това? Скъпи мои приятели, когато се говори за Луцифер и Ариман, тогава от начина, по който се говори, трябва да става ясно, че се говори за тях като за Същества, които всъщност с цялата си характеристика не принадлежат на физическото поле, които, така да се каже, имат своята мисия и задача в света, намиращ се извън физическото поле,те имат своята мисия и задача в духовните светове.
към текста >>

Разбираемо е от една страна, че сега идва човешката душа и казва: “Да, какво всъщност трябва да правя аз с тези Луцифер и Ариман; трябва ли сега да ги мразя или да ги обичам?
Когато започнахме за първи път да говорим повече за Луцифер и Ариман, ние преживяхме това, че някои антропософи в известен смисъл станаха неспокойни. Те имаха от една страна, бих могъл да кажа, чувството за това, което винаги е било правено от Луцифер, едно такова чувство, че всъщност Луцифер е един страшен престъпник в света, от които човек трябва само да се пази. Естествено антропософът не може да се съгласи с това чувство по отношение на Луцифер, защото той трябва да отреди на Луцифер една важна роля в мировото цяло и въпреки това човек отново трябва да си представя Луцифер като един противник на напредналите Богове, също така като едно същество, което по определен начин осуетява плана на сътворението, като един враг на онези Богове, пред които всъщност ние трябва да се прекланяме. Когато говорим за Луцифер по този начин, ние принципно му приписваме една важна роля във всемирното цяло като един враг на Боговете. И по същия начин трябва да правим това и с Ариман. Разбираемо е от една страна, че сега идва човешката душа и казва: “Да, какво всъщност трябва да правя аз с тези Луцифер и Ариман; трябва ли сега да ги мразя или да ги обичам? Аз съвсем не знам, какво да правя с тях! ", Откъде идва всичко това? Скъпи мои приятели, когато се говори за Луцифер и Ариман, тогава от начина, по който се говори, трябва да става ясно, че се говори за тях като за Същества, които всъщност с цялата си характеристика не принадлежат на физическото поле, които, така да се каже, имат своята мисия и задача в света, намиращ се извън физическото поле,те имат своята мисия и задача в духовните светове. Аз подчертах особено последния път при лекциите, изнесени в Мюнхен, лятото на 1913 година, че същността на този въпрос се състои в това, че Луцифер и Ариман имат определена роля в духовните светове, която им е поставена от напредналите Богове, и че се явява едно разногласие, една дисхармония само тогава, когато те пренесат своята роля на физическото поле и си присвоят права, които всъщност не им са разрешени. Но ние трябва да се съгласим с нещо, скъпи мои приятели, с което човешката душа не се съгласява така на драго сърце трябва да се съгласим именно с това, че нашата преценка, нашето човешко съждение, така както ние го формулираме, важи всъщност действително само за физическото поле и че това съждение, така както то е правилно за физическото поле, не може просто да бъде пренесено в духовните светове.
към текста >>

Скъпи мои приятели, когато се говори за Луцифер и Ариман, тогава от начина, по който се говори, трябва да става ясно, че се говори за тях като за Същества, които всъщност с цялата си характеристика не принадлежат на физическото поле, които, така да се каже, имат своята мисия и задача в света, намиращ се извън физическото поле,те имат своята мисия и задача в духовните светове.
Когато говорим за Луцифер по този начин, ние принципно му приписваме една важна роля във всемирното цяло като един враг на Боговете. И по същия начин трябва да правим това и с Ариман. Разбираемо е от една страна, че сега идва човешката душа и казва: “Да, какво всъщност трябва да правя аз с тези Луцифер и Ариман; трябва ли сега да ги мразя или да ги обичам? Аз съвсем не знам, какво да правя с тях! ", Откъде идва всичко това? Скъпи мои приятели, когато се говори за Луцифер и Ариман, тогава от начина, по който се говори, трябва да става ясно, че се говори за тях като за Същества, които всъщност с цялата си характеристика не принадлежат на физическото поле, които, така да се каже, имат своята мисия и задача в света, намиращ се извън физическото поле,те имат своята мисия и задача в духовните светове. Аз подчертах особено последния път при лекциите, изнесени в Мюнхен, лятото на 1913 година, че същността на този въпрос се състои в това, че Луцифер и Ариман имат определена роля в духовните светове, която им е поставена от напредналите Богове, и че се явява едно разногласие, една дисхармония само тогава, когато те пренесат своята роля на физическото поле и си присвоят права, които всъщност не им са разрешени. Но ние трябва да се съгласим с нещо, скъпи мои приятели, с което човешката душа не се съгласява така на драго сърце трябва да се съгласим именно с това, че нашата преценка, нашето човешко съждение, така както ние го формулираме, важи всъщност действително само за физическото поле и че това съждение, така както то е правилно за физическото поле, не може просто да бъде пренесено в духовните светове. Ето защо ние трябва бавно и постепенно да се доверим до Антропософията, за да разширим нашето съждение и да разширим целия наш понятиен и идеен свят. Ето защо материалистично мислещите хора на съвремието така трудно разбират Антропософията, въпреки че всичко в нея може да бъде разбрано, те я разбират трудно, защото не искат да разширят своето съждение, а искат да останат при съждението, което важи за физическото поле.
към текста >>

Аз подчертах особено последния път при лекциите, изнесени в Мюнхен, лятото на 1913 година, че същността на този въпрос се състои в това, че Луцифер и Ариман имат определена роля в духовните светове, която им е поставена от напредналите Богове, и че се явява едно разногласие, една дисхармония само тогава, когато те пренесат своята роля на физическото поле и си присвоят права, които всъщност не им са разрешени.
И по същия начин трябва да правим това и с Ариман. Разбираемо е от една страна, че сега идва човешката душа и казва: “Да, какво всъщност трябва да правя аз с тези Луцифер и Ариман; трябва ли сега да ги мразя или да ги обичам? Аз съвсем не знам, какво да правя с тях! ", Откъде идва всичко това? Скъпи мои приятели, когато се говори за Луцифер и Ариман, тогава от начина, по който се говори, трябва да става ясно, че се говори за тях като за Същества, които всъщност с цялата си характеристика не принадлежат на физическото поле, които, така да се каже, имат своята мисия и задача в света, намиращ се извън физическото поле,те имат своята мисия и задача в духовните светове. Аз подчертах особено последния път при лекциите, изнесени в Мюнхен, лятото на 1913 година, че същността на този въпрос се състои в това, че Луцифер и Ариман имат определена роля в духовните светове, която им е поставена от напредналите Богове, и че се явява едно разногласие, една дисхармония само тогава, когато те пренесат своята роля на физическото поле и си присвоят права, които всъщност не им са разрешени. Но ние трябва да се съгласим с нещо, скъпи мои приятели, с което човешката душа не се съгласява така на драго сърце трябва да се съгласим именно с това, че нашата преценка, нашето човешко съждение, така както ние го формулираме, важи всъщност действително само за физическото поле и че това съждение, така както то е правилно за физическото поле, не може просто да бъде пренесено в духовните светове. Ето защо ние трябва бавно и постепенно да се доверим до Антропософията, за да разширим нашето съждение и да разширим целия наш понятиен и идеен свят. Ето защо материалистично мислещите хора на съвремието така трудно разбират Антропософията, въпреки че всичко в нея може да бъде разбрано, те я разбират трудно, защото не искат да разширят своето съждение, а искат да останат при съждението, което важи за физическото поле.
към текста >>

Само когато Луцифер действува върху човешката душа и чрез човешката душа пренася борбата във физическия свят, само тогава тази борба е нещо нередно.
Само когато Луцифер действува върху човешката душа и чрез човешката душа пренася борбата във физическия свят, само тогава тази борба е нещо нередно. Обаче същото не важи за духовните светове; там антагонизмът на Духовете е нещо, което също принадлежи на цялостното устройство, на цялата еволюция на света; това означава, че веднага щом се издигнем в духовния свят, ние трябва да поставим други мащаби, трябва да усвоим други оцветки на съждението. Ето защо е така шокиращо, когато често трябва да се говори за Луцифер и Ариман, като от една страна се представят като противници на Боговете, а от друга страна се представят като необходими сили за целия ход на световния ред.
към текста >>

Ето защо е така шокиращо, когато често трябва да се говори за Луцифер и Ариман, като от една страна се представят като противници на Боговете, а от друга страна се представят като необходими сили за целия ход на световния ред.
Само когато Луцифер действува върху човешката душа и чрез човешката душа пренася борбата във физическия свят, само тогава тази борба е нещо нередно. Обаче същото не важи за духовните светове; там антагонизмът на Духовете е нещо, което също принадлежи на цялостното устройство, на цялата еволюция на света; това означава, че веднага щом се издигнем в духовния свят, ние трябва да поставим други мащаби, трябва да усвоим други оцветки на съждението. Ето защо е така шокиращо, когато често трябва да се говори за Луцифер и Ариман, като от една страна се представят като противници на Боговете, а от друга страна се представят като необходими сили за целия ход на световния ред.
към текста >>

И тази е слабостта на човека, която е настъпила вследствие на изкушението на Луцифер: това, че човек наистина е в състояние да се спаси субективно в Кармата, но че той не е в състояние да спаси и Земята заедно със себе си.
Човек трябва да изпитва неизразимо страдание, ако със Земята не се беше съединило едно Същество, което да прави недействително за Земята онова, което не може повече да бъде променено от нас. Това Същество е Христос. Не субективната Карма ,а духовните, обективните въздействия на дълговете и на греховете, на нашите лоши деяния, това е, което Той отнема от нас. Това е, което, както казахме, ние трябва да преследваме в нашата душа по-нататък. Тогава ние ще разберем, че всъщност Христос е онова Същество, което стои във връзка с цялото човечество, с цялото земно човечество: защото Земята съществува по волята на човечеството, също и Христос стои във връзка с цялата Земя. И тази е слабостта на човека, която е настъпила вследствие на изкушението на Луцифер: това, че човек наистина е в състояние да се спаси субективно в Кармата, но че той не е в състояние да спаси и Земята заедно със себе си. Това се извършва от космическото Същество, което е Христос.
към текста >>

Не, то не се заличава от Кармата, обаче може да бъде заличено от това, до което ние не можем да проникнем, поради човешката слабост, настъпила чрез изкушението на Луцифер: това може да бъде заличено от Земното развитие.
Човек трябва наистина да има малко християнско чувство, когато тълкува християнството така, както правят това мнозина, които вярват, че биха могли да се наричат истински християни, а да обявяват другите, например антропософските християни за еретици. Такъв човек трябва да има малко християнско чувство. Може би, би бил позволен въпросът: действително ли е християнски да се мисли, че аз бих могъл да си позволя да правя всичко и че Христос е дошъл в света всъщност само за да снеме всичко от мен и да ми прости греховете, така че аз да нямам вече никаква работа с моята Карма, с моите грехове? Скъпи мои приятели, аз вярвам, че за такъв начин на мислене е приложима една друга дума, а не думата „християнски"; може би думата „удобно" би била по-добра отколкото думата „християнски". Удобно би било във всеки случай, ако човек само се разкае и с това да се заличи от цялата негова бъдеща Карма това, което този човек е престъпил в света. Не, то не се заличава от Кармата, обаче може да бъде заличено от това, до което ние не можем да проникнем, поради човешката слабост, настъпила чрез изкушението на Луцифер: това може да бъде заличено от Земното развитие. И това именно прави Христос. Това страдание ще бъде снето от нас с прощаването на греховете, страданието, че сме внесли за вечни времена един обективен грях за цялото Земно развитие. За това естествено ние трябва да имаме само интерес. Кога то обаче схващаме нещата така, тогава наистина ще бъде свързана с много други неща и една по-силна сериозност, с едно вярно и истинно схващане за Христос. Една по-дълбока сериозност ще се свърже с това схващане и от някои схващания за Христос ще отпаднат някои неща, които за този, който приема с цялата сериозност схващането за Христос в своята душа, биха могли да изглеждат направо като своенравни, като цинични.
към текста >>

25. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Когато настъпи изкушението на Луцифер, напредналите Богове бяха принудени да поставят човек в една сфера, в която от светлинния етер надолу, в неговото физическо тяло живее смъртта.
Когато настъпи изкушението на Луцифер, напредналите Богове бяха принудени да поставят човек в една сфера, в която от светлинния етер надолу, в неговото физическо тяло живее смъртта. Но тогава тези напреднали Богове казаха и думите са ясно записани в Библията: „Човекът усвои различаването на доброто и злото, но живота, човекът не трябваше да има живота. От дървото на живота той не трябваше да яде". И още нещо би могло да бъде прибавено в смисъла на окултизма, скъпи мои приятели, продължението на тези думи „Човекът не трябваше да яде от дървото на живота" трябваше да означава: „и той не трябваше да чува от духа на материята". Човекът не трябва да яде от дървото на живота и не трябва да чува от духа на материята! Това са онези области, които бяха затворени за човека.
към текста >>

Той дойде от онези области, които бяха затворени за човека поради изкушението на Луцифер, Той дойде от областта на музиката на сферите, от областта на космическия живот.
Като обръщаме внимание върху това, ние същевременно сочим към онези области, от които Христос дойде при нас чрез Кръщението на Йоан Кръстител в реката Йордан. Откъде дойде Той, Христос! Той дойде от онези области, които бяха затворени за човека поради изкушението на Луцифер, Той дойде от областта на музиката на сферите, от областта на космическия живот. Човекът трябваше да забрави тези области в началото на Земното развитие поради изкушението на Луцифер. Христос обаче влезе в едно човешко тяло при Кръщението в реката Йордан от Йоан Кръстител и онова, което проникна в това човешко тяло, беше духовната субстанция от музиката на сферите, беше духовната субстанция на космическия живот, беше онова, което все още принадлежеше на човешката душа през онова време на нейното Земно развитие, когато тя все още не беше изгонена чрез изкушението на Луцифер. По този начин човекът е сроден с духа, скъпи мои приятели. Всъщност със своята душа той принадлежи към областта на музиката на сферите, към областта на Словото, към областта на живия космически етер. Но той беше изгонен извън тази област.
към текста >>

Човекът трябваше да забрави тези области в началото на Земното развитие поради изкушението на Луцифер.
Като обръщаме внимание върху това, ние същевременно сочим към онези области, от които Христос дойде при нас чрез Кръщението на Йоан Кръстител в реката Йордан. Откъде дойде Той, Христос! Той дойде от онези области, които бяха затворени за човека поради изкушението на Луцифер, Той дойде от областта на музиката на сферите, от областта на космическия живот. Човекът трябваше да забрави тези области в началото на Земното развитие поради изкушението на Луцифер. Христос обаче влезе в едно човешко тяло при Кръщението в реката Йордан от Йоан Кръстител и онова, което проникна в това човешко тяло, беше духовната субстанция от музиката на сферите, беше духовната субстанция на космическия живот, беше онова, което все още принадлежеше на човешката душа през онова време на нейното Земно развитие, когато тя все още не беше изгонена чрез изкушението на Луцифер. По този начин човекът е сроден с духа, скъпи мои приятели. Всъщност със своята душа той принадлежи към областта на музиката на сферите, към областта на Словото, към областта на живия космически етер. Но той беше изгонен извън тази област. И тя отново трябваше да му бъде върната, за да може човек отново, постепенно и постепенно да се проникне с това, от което беше изгонен.
към текста >>

Христос обаче влезе в едно човешко тяло при Кръщението в реката Йордан от Йоан Кръстител и онова, което проникна в това човешко тяло, беше духовната субстанция от музиката на сферите, беше духовната субстанция на космическия живот, беше онова, което все още принадлежеше на човешката душа през онова време на нейното Земно развитие, когато тя все още не беше изгонена чрез изкушението на Луцифер.
Като обръщаме внимание върху това, ние същевременно сочим към онези области, от които Христос дойде при нас чрез Кръщението на Йоан Кръстител в реката Йордан. Откъде дойде Той, Христос! Той дойде от онези области, които бяха затворени за човека поради изкушението на Луцифер, Той дойде от областта на музиката на сферите, от областта на космическия живот. Човекът трябваше да забрави тези области в началото на Земното развитие поради изкушението на Луцифер. Христос обаче влезе в едно човешко тяло при Кръщението в реката Йордан от Йоан Кръстител и онова, което проникна в това човешко тяло, беше духовната субстанция от музиката на сферите, беше духовната субстанция на космическия живот, беше онова, което все още принадлежеше на човешката душа през онова време на нейното Земно развитие, когато тя все още не беше изгонена чрез изкушението на Луцифер. По този начин човекът е сроден с духа, скъпи мои приятели. Всъщност със своята душа той принадлежи към областта на музиката на сферите, към областта на Словото, към областта на живия космически етер. Но той беше изгонен извън тази област. И тя отново трябваше да му бъде върната, за да може човек отново, постепенно и постепенно да се проникне с това, от което беше изгонен. Ето защо от гледна точка на Духовната Наука така дълбоко ни засягат думите от Евангелието на Йоана: „В началото беше Логосът (Словото), когато човекът не беше още изпаднал от изкушението на Луцифер.
към текста >>

Ето защо от гледна точка на Духовната Наука така дълбоко ни засягат думите от Евангелието на Йоана: „В началото беше Логосът (Словото), когато човекът не беше още изпаднал от изкушението на Луцифер.
Христос обаче влезе в едно човешко тяло при Кръщението в реката Йордан от Йоан Кръстител и онова, което проникна в това човешко тяло, беше духовната субстанция от музиката на сферите, беше духовната субстанция на космическия живот, беше онова, което все още принадлежеше на човешката душа през онова време на нейното Земно развитие, когато тя все още не беше изгонена чрез изкушението на Луцифер. По този начин човекът е сроден с духа, скъпи мои приятели. Всъщност със своята душа той принадлежи към областта на музиката на сферите, към областта на Словото, към областта на живия космически етер. Но той беше изгонен извън тази област. И тя отново трябваше да му бъде върната, за да може човек отново, постепенно и постепенно да се проникне с това, от което беше изгонен. Ето защо от гледна точка на Духовната Наука така дълбоко ни засягат думите от Евангелието на Йоана: „В началото беше Логосът (Словото), когато човекът не беше още изпаднал от изкушението на Луцифер. Човекът принадлежеше на Логоса. Логосът беше у Бога и човекът беше с Логоса при Бога. И чрез Кръщението на Йоан в реката Йордан Логосът навлезе в човешкото развитие, Логосът стана човек".
към текста >>

И ние трябва да чувствуваме в нашата душа, че Бог трябваше да умре, за да ни изпълни със Себе си, защото ние бяхме завладели смъртта чрез изкушението на Луцифер.
Човешката природа е изпълнена със смърт, от нея бе отнето само това, което се намира в двата най-висши вида етер, за да не може човешката природа да причини също и тяхната смърт. Но за да можеше с това Христос да живее вътре в нас, Той трябваше да се сроди със смъртта, да се сроди със смъртта и с всичко онова, което е разпространено в света, като се започне от светлината и се отиде надолу до материята. Христос трябваше да навлезе в онова; което носим вътре в нас като труп на светлината, като труп на топлината, като труп на въздуха и т.н. Христос се сроди със смъртта, защото само по този начин можеше да стане сроден с човека. И ние трябва да чувствуваме в нашата душа, че Бог трябваше да умре, за да ни изпълни със Себе си, защото ние бяхме завладели смъртта чрез изкушението на Луцифер. Едва сега можем да кажем: „Христос в нас".
към текста >>

Но човекът трябваше да претърпи изкушението на Луцифер.
Нашата душа обаче, след като размисли за всичко това, може да приеме Христос по следния начин. Тя може да си каже: „Да, имало е някога време, когато човекът е бил в лоното на Божествения Логос. Но човекът трябваше да претърпи изкушението на Луцифер. Той прие в себе си смъртта. С нея той прие в себе си и зародиша, които би родил от една мъртва Земя един мъртъв Юпитер. Онова, което човешката душа имаше преди изкушението и което трябваше да приеме в себе си за своето земно съществувание, остана назад С Христос то отново влезе в човешкото земно битие".
към текста >>

И когато човек приеме сега в себе си Христос, така че да се чувствува проникнат с този Христос, той може да каже: „Онова, което Боговете определиха за мен преди изкушението на Луцифер, то трябваше да остане в Космоса поради това, че настъпи изкушението на Луцифер и сега с Христос то влиза в моята душа.
И когато човек приеме сега в себе си Христос, така че да се чувствува проникнат с този Христос, той може да каже: „Онова, което Боговете определиха за мен преди изкушението на Луцифер, то трябваше да остане в Космоса поради това, че настъпи изкушението на Луцифер и сега с Христос то влиза в моята душа. Душата ще стане съвършена, само ако приеме Христос в себе си. Едва сега аз ставам цялостна душа, едва сега аз отново стигам до предназначената мисия, която Боговете определиха за мен от самото начало на Земното развитие. Нима без Христос аз действително съм една истинска душа", се пита човек. Той чувствува, че само чрез Христос се превръща в душата, която би трябвало да бъде според решението на ръководните Богове. Това е чудесното чувство за духовно отечество, което душите могат да имат благо дарение на Христос.
към текста >>

Защото Христос слезе от прадревното космическо отечество на душата, за да и даде отново това, което тя трябваше да изгуби на Земята поради изкушението на Луцифер.
Душата ще стане съвършена, само ако приеме Христос в себе си. Едва сега аз ставам цялостна душа, едва сега аз отново стигам до предназначената мисия, която Боговете определиха за мен от самото начало на Земното развитие. Нима без Христос аз действително съм една истинска душа", се пита човек. Той чувствува, че само чрез Христос се превръща в душата, която би трябвало да бъде според решението на ръководните Богове. Това е чудесното чувство за духовно отечество, което душите могат да имат благо дарение на Христос. Защото Христос слезе от прадревното космическо отечество на душата, за да и даде отново това, което тя трябваше да изгуби на Земята поради изкушението на Луцифер. Христос води отново душата нагоре към нейното прадревно космическо отечество, което и беше отредено от Боговете. Това е ощастливяващото и блаженственото на действителното изживяване на Христос в човешката душа. То именно действуваше така ощастливяващо на определени християнски мистици от Средновековието. Макар и тези мистици да са писали някои неща, които по себе си и за себе си, в своите представи да имаха нещо прекалено сетивно, в основата си те стояха на духовна основа. Такива християнски мистици, които се присъединиха например към Бернард Клербо и други, чувствуваха човешката душа като една годеница, която е изгубила своя годеник при началото на Земното развитие; и когато Христос влезе в тяхната душа, изпълвайки я с живот, одушевявайки я, одухотворявайки я, тогава те чувствуваха Христос като годеник на душата, които се свързваше с нея и когото те наистина бяха изгубили в прадревната родина на душата, която тя напусна за да тръгне чрез изкушението на Луцифер по пътя на свободата, по пътя на различаването на доброто и злото.
към текста >>

Такива християнски мистици, които се присъединиха например към Бернард Клербо и други, чувствуваха човешката душа като една годеница, която е изгубила своя годеник при началото на Земното развитие; и когато Христос влезе в тяхната душа, изпълвайки я с живот, одушевявайки я, одухотворявайки я, тогава те чувствуваха Христос като годеник на душата, които се свързваше с нея и когото те наистина бяха изгубили в прадревната родина на душата, която тя напусна за да тръгне чрез изкушението на Луцифер по пътя на свободата, по пътя на различаването на доброто и злото.
Защото Христос слезе от прадревното космическо отечество на душата, за да и даде отново това, което тя трябваше да изгуби на Земята поради изкушението на Луцифер. Христос води отново душата нагоре към нейното прадревно космическо отечество, което и беше отредено от Боговете. Това е ощастливяващото и блаженственото на действителното изживяване на Христос в човешката душа. То именно действуваше така ощастливяващо на определени християнски мистици от Средновековието. Макар и тези мистици да са писали някои неща, които по себе си и за себе си, в своите представи да имаха нещо прекалено сетивно, в основата си те стояха на духовна основа. Такива християнски мистици, които се присъединиха например към Бернард Клербо и други, чувствуваха човешката душа като една годеница, която е изгубила своя годеник при началото на Земното развитие; и когато Христос влезе в тяхната душа, изпълвайки я с живот, одушевявайки я, одухотворявайки я, тогава те чувствуваха Христос като годеник на душата, които се свързваше с нея и когото те наистина бяха изгубили в прадревната родина на душата, която тя напусна за да тръгне чрез изкушението на Луцифер по пътя на свободата, по пътя на различаването на доброто и злото.
към текста >>

Такива души, скъпи мои приятели, са плячката на Луцифер, защото той се стреми към това, да пресече постигането на истинската цел на Земното развитие, той се стреми към това, да не остави душите да постигнат тяхната земна цел в Земното развитие и да ги задържи обратно в духовния свят.
Нашата душа трябва да се научи да разбира това. Защото ако предположим, че не сме приели вътре в нас живия Христос, ние не бихме могли да пристъпим към това земно тяло с неговите дългове и грехове и не бихме могли да се съединим с него. Ако ние бихме отпратили Христос обратно и не бихме го приели вътре в нас, тогава в края на земното време там биха стояли разпръснати нашите отделни остатъци от инкарнациите; тези остатъци биха останали, те не биха били събрани от одухотворяващия цялото човечество Христос. Ние бихме стояли като душа в края на земните времена, земно обвързани, ние бихме били обвързани със Земята към онова, което остава мъртво в нашите остатъци. Нашата душа би била наистина егоистично освободена в Духа, обаче ние не бихме могли да се съединим с нашите телесни остатъци от инкарнациите. Такива души, скъпи мои приятели, са плячката на Луцифер, защото той се стреми към това, да пресече постигането на истинската цел на Земното развитие, той се стреми към това, да не остави душите да постигнат тяхната земна цел в Земното развитие и да ги задържи обратно в духовния свят. И през времето на Бъдещия Юпитер Луцифер ще изпрати онова, което е останало като разпръснати земни остатъци от човешките инкарнации и то ще бъде като един мъртъв приток в Юпитер, ще стои вътре в Юпитер като един вид Луна, която не се е отделила от Юпитер и постоянно ще изтиква нагоре тези земни остатъци. И тогава на Бъдещия Юпитер тези земни остатъци ще трябва да бъдат оживявани от намиращите се горе души като от сродни, от родови души.
към текста >>

И през времето на Бъдещия Юпитер Луцифер ще изпрати онова, което е останало като разпръснати земни остатъци от човешките инкарнации и то ще бъде като един мъртъв приток в Юпитер, ще стои вътре в Юпитер като един вид Луна, която не се е отделила от Юпитер и постоянно ще изтиква нагоре тези земни остатъци.
Защото ако предположим, че не сме приели вътре в нас живия Христос, ние не бихме могли да пристъпим към това земно тяло с неговите дългове и грехове и не бихме могли да се съединим с него. Ако ние бихме отпратили Христос обратно и не бихме го приели вътре в нас, тогава в края на земното време там биха стояли разпръснати нашите отделни остатъци от инкарнациите; тези остатъци биха останали, те не биха били събрани от одухотворяващия цялото човечество Христос. Ние бихме стояли като душа в края на земните времена, земно обвързани, ние бихме били обвързани със Земята към онова, което остава мъртво в нашите остатъци. Нашата душа би била наистина егоистично освободена в Духа, обаче ние не бихме могли да се съединим с нашите телесни остатъци от инкарнациите. Такива души, скъпи мои приятели, са плячката на Луцифер, защото той се стреми към това, да пресече постигането на истинската цел на Земното развитие, той се стреми към това, да не остави душите да постигнат тяхната земна цел в Земното развитие и да ги задържи обратно в духовния свят. И през времето на Бъдещия Юпитер Луцифер ще изпрати онова, което е останало като разпръснати земни остатъци от човешките инкарнации и то ще бъде като един мъртъв приток в Юпитер, ще стои вътре в Юпитер като един вид Луна, която не се е отделила от Юпитер и постоянно ще изтиква нагоре тези земни остатъци. И тогава на Бъдещия Юпитер тези земни остатъци ще трябва да бъдат оживявани от намиращите се горе души като от сродни, от родови души.
към текста >>

Човек може днес да чете книги от теолози и онези, които са прочели тези книги ще могат да потвърдят това, което казвам сега човек може днес да чете теологични книги, които казват приблизително следното: ,Да, определени богослови на 19-то и 20-то столетие изкорениха най-накрая средновековната вяра на народа, че Христос се е появил в света за да изтръгне Земята от дявола, за да изтръгне Земята от Луцифер".
Човек може днес да чете книги от теолози и онези, които са прочели тези книги ще могат да потвърдят това, което казвам сега човек може днес да чете теологични книги, които казват приблизително следното: ,Да, определени богослови на 19-то и 20-то столетие изкорениха най-накрая средновековната вяра на народа, че Христос се е появил в света за да изтръгне Земята от дявола, за да изтръгне Земята от Луцифер". Днес всред богословието съществува един просветен материализъм, които като такъв не иска съвсем свободно да се изповядва, а прави това по особен начин. „Да, (така казват те) в тъмното средновековие хората са говорели за това, че Христос се е появил в света, защото е трябвало да изтръгне света от ръцете на дявола". Истинското просветление обаче ни води обратно до тази обикновена, проста вяра на народа. Защото на Луцифер принадлежи онова, което не е било освободено от Христос. И всичко човешко в нас, което надхвърля нашето Его, то се облагородява и става плодотворно за цялото човечество, когато е проникнато от Христос.
към текста >>

Защото на Луцифер принадлежи онова, което не е било освободено от Христос.
Човек може днес да чете книги от теолози и онези, които са прочели тези книги ще могат да потвърдят това, което казвам сега човек може днес да чете теологични книги, които казват приблизително следното: ,Да, определени богослови на 19-то и 20-то столетие изкорениха най-накрая средновековната вяра на народа, че Христос се е появил в света за да изтръгне Земята от дявола, за да изтръгне Земята от Луцифер". Днес всред богословието съществува един просветен материализъм, които като такъв не иска съвсем свободно да се изповядва, а прави това по особен начин. „Да, (така казват те) в тъмното средновековие хората са говорели за това, че Христос се е появил в света, защото е трябвало да изтръгне света от ръцете на дявола". Истинското просветление обаче ни води обратно до тази обикновена, проста вяра на народа. Защото на Луцифер принадлежи онова, което не е било освободено от Христос. И всичко човешко в нас, което надхвърля нашето Его, то се облагородява и става плодотворно за цялото човечество, когато е проникнато от Христос. И сега, намирайки се пред вас, в края на нашите съзерцания от тези дни, не бих искал да пропусна да кажа на всяка отделна душа от тези, които бяха събрани през последните дни и тези думи: Надежда и доверие в бъдещето на нашето дело наистина могат да живеят в нашите сърца, защото ние се стараехме от самото начало на нашата работа да проникнем онова, което имаме да кажем с Волята на Христос. И в това, което би могло да се каже съществуват надежда и доверие, че в крайна сметка нашето учение е само по себе си онова, което Христос искаше да ни каже и то изпълнява неговите думи „Ето Аз съм с вас през всичките дни, чак до края на Земните времена". Ние искахме само да се вслушаме в онова, което идва от Него. И точно това, с което Той ни вдъхнови според Неговото обещание, него ние иска ме да поемем в нашата душа като наша Духовна Наука.
към текста >>

26. Съдържание GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

За съотношенията между Луцифер и Ариман.
Необходимост и свобода по отношение на миналото и бъдещето. Защо логиката е безпомощна пред света на безкрайността. Фатализмът като крайна степен на детерминизма. „Доказателствата" като дело на Ари- ман. Историята с часовника в стара Прага. За съотношенията между Луцифер и Ариман. Светът на елементарните Същества: Гноми и Сил- фи. Хекел и неговите „Мисли за вечността". Мистерията на Голгота в кон текста на необходимостта и свободата.
към текста >>

27. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

А когато се доказва другото, винаги Луцифер е този, който подвежда и съблазнява.
Несъмнено, човекът може да размишлява върху свободата и необходимостта и да вярва, че убедително до казана може да бъде само необходимостта. Обаче убедителното доказателство е причинено от самия Ариман. От една страна, когато се доказва едното, Ариман е винаги този, който подвежда и съблазнява човека. А когато се доказва другото, винаги Луцифер е този, който подвежда и съблазнява. Човекът винаги е изложен именно на тези две сили и ако не обърне внимание, че е поставен между тези две сили, той никога няма да разбере откъде се получава подобно раздвоение в човешката природа, каквото е това, което разглеждаме.
към текста >>

Днес, общо взето, всеки бива считан за душевно не напълно здрав човек, ако той говори за Ариман и Луцифер, нали?
Но дори чувството за това, че в цялата еволюция на света наред с положението на равновесие съществува също отклонението на махалото надясно и наляво, на ариманическото и луциферическото отклонение, до ри и това чувство е изгубено през 19 век; това чувство е умряло напълно. Днес, общо взето, всеки бива считан за душевно не напълно здрав човек, ако той говори за Ариман и Луцифер, нали? До това лошо положение се стигна всъщност едва в средата на 19 век. Защото един твърде духовит философ, Трандорф*4, написа още в средата на 19 век едно много хубаво съчинение тук, в Берлин, с което се опита да опровергае един духовник. Този духовник разпространил да, надявам се, че може вече да кажем това в нашите кръгове, че не съществува никакъв дявол и че всъщност да се говори за дявола, това е ужасно суеверие. Ние говорим за Ариман. Тогава философът Трандорф написа против духовника една книжка, която е много интересна: „Дяволът, това съвсем не е някаква измислица“.
към текста >>

Обаче, за да се стигне до развитието на естествените науки, това беше обусловено от факта, че усещането, чувството за тази противоположност между Ариман и Луцифер, която може да бъде намерена само в духовната област, беше изгубено.
Надявам се, че в хода на публичните лекции, които ще държа тук в близко време, ще мога да говоря върху този отзвук в духовния живот, който сега заглъхна напълно върху теософското течение, което изчезна напълно в 19 век. За тези неща се е говорило до средата на 19 век, макар и под други имена. Самото чувство за това е изчезнало: но всъщност то е съществувало по един неуловим начин до 14-15 век, като трябваше да отстъпи за определено време на заден план по един естествен начин. Ние знаем, че Духовната наука съвсем не отрича както често съм подчертавал голямата стойност и голямото значение на развитие то на естествените науки. Обаче, за да се стигне до развитието на естествените науки, това беше обусловено от факта, че усещането, чувството за тази противоположност между Ариман и Луцифер, която може да бъде намерена само в духовната област, беше изгубено. Сега това чувство трябва отново да изплува над прага на човешкото съзнание. Обаче до 19 век финото усещане за тази противоположност беше нещо съвсем естествено.
към текста >>

Бих искал да Ви покажа с един пример как се оформиха нещата по отношение на Ариман и Луцифер, когато у хората все още съществуваше едно предчувствие за реалността на тези две Същества.
Бих искал да Ви покажа с един пример как се оформиха нещата по отношение на Ариман и Луцифер, когато у хората все още съществуваше едно предчувствие за реалността на тези две Същества.
към текста >>

Обаче така, както е замислена, скъпи мои приятели, в нея живее един добър усет за съществуването на Ариман и на Луцифер и за равновесието между тях двамата.
На пръв поглед тази легенда изглежда съвсем непретенциозна. Обаче така, както е замислена, скъпи мои приятели, в нея живее един добър усет за съществуването на Ариман и на Луцифер и за равновесието между тях двамата. Помислете само с какъв тънък усет е замислена тази легенда. И ние можем да открием същия тънък усет в безброй много такива народни легенди. Да, в тази легенда ние виждаме един изключи телен усет за съществуването на Луцифер и Ариман. Най-напред, нали така, имаме един вид равновесие: съответният човек получава като дар от духовния свят способността да построи нещо изключително. Тук имаме една проява на благодат.
към текста >>

Да, в тази легенда ние виждаме един изключи телен усет за съществуването на Луцифер и Ариман.
На пръв поглед тази легенда изглежда съвсем непретенциозна. Обаче така, както е замислена, скъпи мои приятели, в нея живее един добър усет за съществуването на Ариман и на Луцифер и за равновесието между тях двамата. Помислете само с какъв тънък усет е замислена тази легенда. И ние можем да открием същия тънък усет в безброй много такива народни легенди. Да, в тази легенда ние виждаме един изключи телен усет за съществуването на Луцифер и Ариман. Най-напред, нали така, имаме един вид равновесие: съответният човек получава като дар от духовния свят способността да построи нещо изключително. Тук имаме една проява на благодат. Човекът действително построява часовника не от някакъв егоизъм. Тук не съществува никакво умуване, никакво мъдруване, понеже изрично е казано, че той бил един прост, неук човек. С това описание, като се обръща следователно вниманието, че става дума за един акт на благодат следователно нито следа от егоизъм, и че „това бил един прост, неук човек“ следователно никакво умува не, легендата иска да покаже, че в съответния човек не живее нищо от Ариман и Луцифер и че той се намира под влиянието на добрите, напредващи божествени Същества.
към текста >>

С това описание, като се обръща следователно вниманието, че става дума за един акт на благодат следователно нито следа от егоизъм, и че „това бил един прост, неук човек“ следователно никакво умува не, легендата иска да покаже, че в съответния човек не живее нищо от Ариман и Луцифер и че той се намира под влиянието на добрите, напредващи божествени Същества.
Да, в тази легенда ние виждаме един изключи телен усет за съществуването на Луцифер и Ариман. Най-напред, нали така, имаме един вид равновесие: съответният човек получава като дар от духовния свят способността да построи нещо изключително. Тук имаме една проява на благодат. Човекът действително построява часовника не от някакъв егоизъм. Тук не съществува никакво умуване, никакво мъдруване, понеже изрично е казано, че той бил един прост, неук човек. С това описание, като се обръща следователно вниманието, че става дума за един акт на благодат следователно нито следа от егоизъм, и че „това бил един прост, неук човек“ следователно никакво умува не, легендата иска да покаже, че в съответния човек не живее нищо от Ариман и Луцифер и че той се намира под влиянието на добрите, напредващи божествени Същества.
към текста >>

Обаче в душата на тогавашния владетел живее не друг, а именно Луцифер.
Обаче в душата на тогавашния владетел живее не друг, а именно Луцифер. Обхванат от егоизъм, той настоява въпросният часовник да е забележителност само в неговия град и поради тази причина заповядва да ослепят часовникаря. От една страна, тук имаме присъствието на Луцифер. Обаче поради това, че тук е самият Луцифер, става така, че той се свързва със своя брат Ариман. И чрез това, че часовникарят е ослепен, другият получава възможността с едно бързо и сръчно движение да нанесе една непоправима повреда. Това е дело на Ариман.
към текста >>

От една страна, тук имаме присъствието на Луцифер.
Обаче в душата на тогавашния владетел живее не друг, а именно Луцифер. Обхванат от егоизъм, той настоява въпросният часовник да е забележителност само в неговия град и поради тази причина заповядва да ослепят часовникаря. От една страна, тук имаме присъствието на Луцифер. Обаче поради това, че тук е самият Луцифер, става така, че той се свързва със своя брат Ариман. И чрез това, че часовникарят е ослепен, другият получава възможността с едно бързо и сръчно движение да нанесе една непоправима повреда. Това е дело на Ариман.
към текста >>

Обаче поради това, че тук е самият Луцифер, става така, че той се свързва със своя брат Ариман.
Обаче в душата на тогавашния владетел живее не друг, а именно Луцифер. Обхванат от егоизъм, той настоява въпросният часовник да е забележителност само в неговия град и поради тази причина заповядва да ослепят часовникаря. От една страна, тук имаме присъствието на Луцифер. Обаче поради това, че тук е самият Луцифер, става така, че той се свързва със своя брат Ариман. И чрез това, че часовникарят е ослепен, другият получава възможността с едно бързо и сръчно движение да нанесе една непоправима повреда. Това е дело на Ариман.
към текста >>

Следователно тук добрата сила, доброто същество е поставено между Луцифер и Ариман.
Следователно тук добрата сила, доброто същество е поставено между Луцифер и Ариман. Тази конструкция, изградена с толкова фин усет, ще намерите в много народни легенди, в най-простите народни легенди. Обаче чувството за това, че в целия многолик живот се намесват Ариман и Луцифер, беше напълно изгубено тъкмо в нашата епоха, когато непрекъснато трябваше да нараства убеждението, че например положителното и отрицателното електричество, положителният и отрицателният магнетизъм и т.н. са основните движещи сили в материалния свят. Постиженията на естествените науки се превърна в нещо забележително само защото усетът за духовния свят постепенно беше напълно изгубен.
към текста >>

Обаче чувството за това, че в целия многолик живот се намесват Ариман и Луцифер, беше напълно изгубено тъкмо в нашата епоха, когато непрекъснато трябваше да нараства убеждението, че например положителното и отрицателното електричество, положителният и отрицателният магнетизъм и т.н.
Следователно тук добрата сила, доброто същество е поставено между Луцифер и Ариман. Тази конструкция, изградена с толкова фин усет, ще намерите в много народни легенди, в най-простите народни легенди. Обаче чувството за това, че в целия многолик живот се намесват Ариман и Луцифер, беше напълно изгубено тъкмо в нашата епоха, когато непрекъснато трябваше да нараства убеждението, че например положителното и отрицателното електричество, положителният и отрицателният магнетизъм и т.н. са основните движещи сили в материалния свят. Постиженията на естествените науки се превърна в нещо забележително само защото усетът за духовния свят постепенно беше напълно изгубен.
към текста >>

След малко ние ще видим как Ариман и Луцифер се намесват в това, което човекът нарича познание, кое то човекът по принцип нарича свое отношение към света, така че се поражда именно объркването, за което стана дума.
След малко ние ще видим как Ариман и Луцифер се намесват в това, което човекът нарича познание, кое то човекът по принцип нарича свое отношение към света, така че се поражда именно объркването, за което стана дума. И особено във въпроса, който засегнахме, това объркване проличава съвсем ясно.
към текста >>

Към въпросите, в които, ако искаме да ги разрешим, веднага следва да се намесят Ариман и Луцифер.
На този въпрос ние се натъкваме на всяка крачка в живота. Той принадлежи към най-трудните въпроси. Към въпросите, в които, ако искаме да ги разрешим, веднага следва да се намесят Ариман и Луцифер. Когато се опитаме да разрешим този въпрос, първоначално се намесва Ариман и това ще се разбере в хода на следващите лекции.
към текста >>

28. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Аз посочих, че този важен проблем е свързан с това, което наричаме сили на Ариман и Луцифер в мировите процеси, и с това, което човек открива в своите действия, в своите мисли, чувства и воля.
Аз посочих, че този важен проблем е свързан с това, което наричаме сили на Ариман и Луцифер в мировите процеси, и с това, което човек открива в своите действия, в своите мисли, чувства и воля. Отбелязах също, че все още може да се види, как до 15 век хората все пак имаха едно чувство за това, че както в при родните процеси действуват положителното и отрицателното електричество, така и тогавашните хора виждаха ариманическите и луциферическите сили, макар и да не изговаряха точно тези имена. По този повод аз обърнах вниманието Ви върху един привидно отвлечен, абстрактен пример: часовникът върху сградата на кметството в стара Прага, който бил така изкусно замислен, че функционирал не само като часовник, а и като един вид календар, така че върху него можело да се прочете като в отворена книга всяко важно събитие: върху него се виждало например движението на планетите, виждали се Слънчевите и Лунните затъмнения, виждало се кога точно настъпват и кога точно свършват. Накратко казано, един майстор с голям художествен усет създал велико произведение на изкуството. После аз посочих, че някои документи потвърждават следното: въпросното произведение на изкуството било създадено от известен университетски професор, но този факт в случая не ни бърши работа, понеже става дума за процеси, които са станали на физическото поле. Обаче аз подчертах пред Вас и друго как народът създал една легенда, в която вложил чувството, че в едно такова събитие се намесват както ариманическите, така и луциферическите сили; легендата, че този часовник бил създаден с един голям художествен усет от един необразован човек, който получил дарбата си чрез едно божествено вдъхновение.
към текста >>

В тази народна легенда ние долавяме как, от една страна, е налице усетът за луциферическия принцип, за онзи луциферически принцип у владетеля на града, който искал да има часовника единствено за себе си, един часовник, който можал да бъде построен само благодарение на Божията милост, и който следовател но бил създаден с помощта на вдъхновението, получено от добрите, напредващи божествени Същества; и как после, щом се появява Луцифер, веднага идва и Ариман, понеже фактът, че ослепелият майстор повредил часовника чрез едно сръчно движение, всъщност е проява на Ариман.
В тази народна легенда ние долавяме как, от една страна, е налице усетът за луциферическия принцип, за онзи луциферически принцип у владетеля на града, който искал да има часовника единствено за себе си, един часовник, който можал да бъде построен само благодарение на Божията милост, и който следовател но бил създаден с помощта на вдъхновението, получено от добрите, напредващи божествени Същества; и как после, щом се появява Луцифер, веднага идва и Ариман, понеже фактът, че ослепелият майстор повредил часовника чрез едно сръчно движение, всъщност е проява на Ариман. В момента, когато на арената за става Луцифер обратното също може да се случи, тогава веднага се появява и Ариман. Обаче фактът, че не само народът е доловил в тази легенда част от природата на Ариман и Луцифер, може да се потвърди и от нещо друго. И това се вижда оттам, че майсторът също поискал да вложи в устройството на часовника част от ариманическите и луциферическите сили. Припомнете си устройството на часовника: Освен всичко, което описах като едно чудно произведение на изкуството, този часовник показва и нещо съвсем различно. Освен всичко онова, което е вложено в часовника като циферблат, стрелки, кръга на планетите и т.н., от двете страни са поставени определени фигури от едната страна образът на смъртта, а от другата страна още две фигури: един човек, държащ в ръцете си кесия с пари, които дрънчат; другата фигура представлява един човек, пред когото има огледало, така че той винаги може да се оглежда в него.
към текста >>

В момента, когато на арената за става Луцифер обратното също може да се случи, тогава веднага се появява и Ариман.
В тази народна легенда ние долавяме как, от една страна, е налице усетът за луциферическия принцип, за онзи луциферически принцип у владетеля на града, който искал да има часовника единствено за себе си, един часовник, който можал да бъде построен само благодарение на Божията милост, и който следовател но бил създаден с помощта на вдъхновението, получено от добрите, напредващи божествени Същества; и как после, щом се появява Луцифер, веднага идва и Ариман, понеже фактът, че ослепелият майстор повредил часовника чрез едно сръчно движение, всъщност е проява на Ариман. В момента, когато на арената за става Луцифер обратното също може да се случи, тогава веднага се появява и Ариман. Обаче фактът, че не само народът е доловил в тази легенда част от природата на Ариман и Луцифер, може да се потвърди и от нещо друго. И това се вижда оттам, че майсторът също поискал да вложи в устройството на часовника част от ариманическите и луциферическите сили. Припомнете си устройството на часовника: Освен всичко, което описах като едно чудно произведение на изкуството, този часовник показва и нещо съвсем различно. Освен всичко онова, което е вложено в часовника като циферблат, стрелки, кръга на планетите и т.н., от двете страни са поставени определени фигури от едната страна образът на смъртта, а от другата страна още две фигури: един човек, държащ в ръцете си кесия с пари, които дрънчат; другата фигура представлява един човек, пред когото има огледало, така че той винаги може да се оглежда в него. Така в тези две фигури е изобразен по един изключително сполучлив начин самият човек, чийто душевен живот е обърнат към външния свят: богатият скъперник, ариманическият човек и луциферическият човек, пред когото е поставено огледалото и който постоянно призовава силите на своята суета, на своето честолюбие; човекът, пред когото стои огледалото, непрекъснато може да вижда своя собствен образ.
към текста >>

Обаче фактът, че не само народът е доловил в тази легенда част от природата на Ариман и Луцифер, може да се потвърди и от нещо друго.
В тази народна легенда ние долавяме как, от една страна, е налице усетът за луциферическия принцип, за онзи луциферически принцип у владетеля на града, който искал да има часовника единствено за себе си, един часовник, който можал да бъде построен само благодарение на Божията милост, и който следовател но бил създаден с помощта на вдъхновението, получено от добрите, напредващи божествени Същества; и как после, щом се появява Луцифер, веднага идва и Ариман, понеже фактът, че ослепелият майстор повредил часовника чрез едно сръчно движение, всъщност е проява на Ариман. В момента, когато на арената за става Луцифер обратното също може да се случи, тогава веднага се появява и Ариман. Обаче фактът, че не само народът е доловил в тази легенда част от природата на Ариман и Луцифер, може да се потвърди и от нещо друго. И това се вижда оттам, че майсторът също поискал да вложи в устройството на часовника част от ариманическите и луциферическите сили. Припомнете си устройството на часовника: Освен всичко, което описах като едно чудно произведение на изкуството, този часовник показва и нещо съвсем различно. Освен всичко онова, което е вложено в часовника като циферблат, стрелки, кръга на планетите и т.н., от двете страни са поставени определени фигури от едната страна образът на смъртта, а от другата страна още две фигури: един човек, държащ в ръцете си кесия с пари, които дрънчат; другата фигура представлява един човек, пред когото има огледало, така че той винаги може да се оглежда в него. Така в тези две фигури е изобразен по един изключително сполучлив начин самият човек, чийто душевен живот е обърнат към външния свят: богатият скъперник, ариманическият човек и луциферическият човек, пред когото е поставено огледалото и който постоянно призовава силите на своята суета, на своето честолюбие; човекът, пред когото стои огледалото, непрекъснато може да вижда своя собствен образ. Следователно самият майстор на часовника противопоставя ариманическите и луциферическите сили, а от другата страна изобразява смъртта това е уравновесяващият фактор за него ние ще говорим допълнително, с други думи онова, което трябва да звучи като предупреждение, че човекът се издига над сферата, в която царуват Ари-ман и Луцифер, единствено чрез постоянната смяна на живота между смъртта и раждането и живота, протичащ между раждането и смъртта.
към текста >>

Следователно самият майстор на часовника противопоставя ариманическите и луциферическите сили, а от другата страна изобразява смъртта това е уравновесяващият фактор за него ние ще говорим допълнително, с други думи онова, което трябва да звучи като предупреждение, че човекът се издига над сферата, в която царуват Ари-ман и Луцифер, единствено чрез постоянната смяна на живота между смъртта и раждането и живота, протичащ между раждането и смъртта.
Обаче фактът, че не само народът е доловил в тази легенда част от природата на Ариман и Луцифер, може да се потвърди и от нещо друго. И това се вижда оттам, че майсторът също поискал да вложи в устройството на часовника част от ариманическите и луциферическите сили. Припомнете си устройството на часовника: Освен всичко, което описах като едно чудно произведение на изкуството, този часовник показва и нещо съвсем различно. Освен всичко онова, което е вложено в часовника като циферблат, стрелки, кръга на планетите и т.н., от двете страни са поставени определени фигури от едната страна образът на смъртта, а от другата страна още две фигури: един човек, държащ в ръцете си кесия с пари, които дрънчат; другата фигура представлява един човек, пред когото има огледало, така че той винаги може да се оглежда в него. Така в тези две фигури е изобразен по един изключително сполучлив начин самият човек, чийто душевен живот е обърнат към външния свят: богатият скъперник, ариманическият човек и луциферическият човек, пред когото е поставено огледалото и който постоянно призовава силите на своята суета, на своето честолюбие; човекът, пред когото стои огледалото, непрекъснато може да вижда своя собствен образ. Следователно самият майстор на часовника противопоставя ариманическите и луциферическите сили, а от другата страна изобразява смъртта това е уравновесяващият фактор за него ние ще говорим допълнително, с други думи онова, което трябва да звучи като предупреждение, че човекът се издига над сферата, в която царуват Ари-ман и Луцифер, единствено чрез постоянната смяна на живота между смъртта и раждането и живота, протичащ между раждането и смъртта. Следователно ние виждаме как в самия часовник по един чуден начин е подсказано следното: да, на времето е съществувал един дълбок усет за Ариман и Луцифер.
към текста >>

Следователно ние виждаме как в самия часовник по един чуден начин е подсказано следното: да, на времето е съществувал един дълбок усет за Ариман и Луцифер.
И това се вижда оттам, че майсторът също поискал да вложи в устройството на часовника част от ариманическите и луциферическите сили. Припомнете си устройството на часовника: Освен всичко, което описах като едно чудно произведение на изкуството, този часовник показва и нещо съвсем различно. Освен всичко онова, което е вложено в часовника като циферблат, стрелки, кръга на планетите и т.н., от двете страни са поставени определени фигури от едната страна образът на смъртта, а от другата страна още две фигури: един човек, държащ в ръцете си кесия с пари, които дрънчат; другата фигура представлява един човек, пред когото има огледало, така че той винаги може да се оглежда в него. Така в тези две фигури е изобразен по един изключително сполучлив начин самият човек, чийто душевен живот е обърнат към външния свят: богатият скъперник, ариманическият човек и луциферическият човек, пред когото е поставено огледалото и който постоянно призовава силите на своята суета, на своето честолюбие; човекът, пред когото стои огледалото, непрекъснато може да вижда своя собствен образ. Следователно самият майстор на часовника противопоставя ариманическите и луциферическите сили, а от другата страна изобразява смъртта това е уравновесяващият фактор за него ние ще говорим допълнително, с други думи онова, което трябва да звучи като предупреждение, че човекът се издига над сферата, в която царуват Ари-ман и Луцифер, единствено чрез постоянната смяна на живота между смъртта и раждането и живота, протичащ между раждането и смъртта. Следователно ние виждаме как в самия часовник по един чуден начин е подсказано следното: да, на времето е съществувал един дълбок усет за Ариман и Луцифер.
към текста >>

Бихме могли да размишлява ме върху Кармата на този човек на изкуството по следния начин: Колко благоприятна изглежда неговата Карма поради това, че той изобрети този часовник и постави там образа на смъртта, на Ариман и на Луцифер!
Но можем да си представим и нещо друго: часовникарят, който е създал това чудно произведение на изкуството с помощта на едно истинско вдъхновение от духовния свят, всъщност е направил много добрини. Защото пред това художествено произведение вероятно са стояли много хора и по този начин са станали малко или много по-добри в морален смисъл. Бихме могли да кажем и следното: Колко благоприятна е Кармата на този човек, който можа да породи благотворни душевни въздействия у толкова много хора. Колко добри въздействия е предизвикал майсторът, създавайки тези фигури! Бихме могли да размишлява ме върху Кармата на този човек на изкуството по следния начин: Колко благоприятна изглежда неговата Карма поради това, че той изобрети този часовник и постави там образа на смъртта, на Ариман и на Луцифер! И в хода на една такава интерпретация някой би могъл да добави: Ето, съществуват хора, които чрез едно свое деяние пораждат цяла верига от правилни и морално добри действия. Тази верига от добри действия трябва да бъде включена следователно изцяло в тяхната Карма. И сега човек би могъл да попита: Да, и как би трябвало да замисля аз всяко едно от моите действия, за да се роди от тях една такава верига от добри дела?
към текста >>

А действителните духовни факти това са действията на Ариман и на Луцифер.
Пред какво се изправяме ние сега? Сега ние се изправяме, скъпи мои приятели, пред обстоятелството, че засега симпатията и антипатията са само думи, отнасяйки се за действителни духовни факти. А действителните духовни факти това са действията на Ариман и на Луцифер. По един или друг начин във всяка симпатия се крие Луцифер, а във всяка антипатия Ариман. Оставяйки се под властта на симпатията и антипатията, ние всъщност се оставяме под властта на Луцифер и Ариман. Ние не бива все отново да изпадаме в положението, което често съм описвал като една голяма грешка, и да казваме: „Луцифер! Ариман! Нека да бягаме далеч от тях!!
към текста >>

По един или друг начин във всяка симпатия се крие Луцифер, а във всяка антипатия Ариман.
Пред какво се изправяме ние сега? Сега ние се изправяме, скъпи мои приятели, пред обстоятелството, че засега симпатията и антипатията са само думи, отнасяйки се за действителни духовни факти. А действителните духовни факти това са действията на Ариман и на Луцифер. По един или друг начин във всяка симпатия се крие Луцифер, а във всяка антипатия Ариман. Оставяйки се под властта на симпатията и антипатията, ние всъщност се оставяме под властта на Луцифер и Ариман. Ние не бива все отново да изпадаме в положението, което често съм описвал като една голяма грешка, и да казваме: „Луцифер! Ариман! Нека да бягаме далеч от тях!! Ние искаме да сме добри хора!
към текста >>

Оставяйки се под властта на симпатията и антипатията, ние всъщност се оставяме под властта на Луцифер и Ариман.
Пред какво се изправяме ние сега? Сега ние се изправяме, скъпи мои приятели, пред обстоятелството, че засега симпатията и антипатията са само думи, отнасяйки се за действителни духовни факти. А действителните духовни факти това са действията на Ариман и на Луцифер. По един или друг начин във всяка симпатия се крие Луцифер, а във всяка антипатия Ариман. Оставяйки се под властта на симпатията и антипатията, ние всъщност се оставяме под властта на Луцифер и Ариман. Ние не бива все отново да изпадаме в положението, което често съм описвал като една голяма грешка, и да казваме: „Луцифер! Ариман! Нека да бягаме далеч от тях!! Ние искаме да сме добри хора! Следователно нека да нямаме нищо общо с Луцифер, нищо общо с Ариман!
към текста >>

Ние не бива все отново да изпадаме в положението, което често съм описвал като една голяма грешка, и да казваме: „Луцифер!
Пред какво се изправяме ние сега? Сега ние се изправяме, скъпи мои приятели, пред обстоятелството, че засега симпатията и антипатията са само думи, отнасяйки се за действителни духовни факти. А действителните духовни факти това са действията на Ариман и на Луцифер. По един или друг начин във всяка симпатия се крие Луцифер, а във всяка антипатия Ариман. Оставяйки се под властта на симпатията и антипатията, ние всъщност се оставяме под властта на Луцифер и Ариман. Ние не бива все отново да изпадаме в положението, което често съм описвал като една голяма грешка, и да казваме: „Луцифер! Ариман! Нека да бягаме далеч от тях!! Ние искаме да сме добри хора! Следователно нека да нямаме нищо общо с Луцифер, нищо общо с Ариман! Те трябва да се махнат напълно от нас.
към текста >>

Следователно нека да нямаме нищо общо с Луцифер, нищо общо с Ариман!
Оставяйки се под властта на симпатията и антипатията, ние всъщност се оставяме под властта на Луцифер и Ариман. Ние не бива все отново да изпадаме в положението, което често съм описвал като една голяма грешка, и да казваме: „Луцифер! Ариман! Нека да бягаме далеч от тях!! Ние искаме да сме добри хора! Следователно нека да нямаме нищо общо с Луцифер, нищо общо с Ариман! Те трябва да се махнат напълно от нас. Те трябва да бъдат веднага прогонени! “ Но това означава, че ние трябва да прогоним от света и самите себе си! Както в природата не съществува само положително или само отрицателно електричество, а единствено равновесието между тях, така и навсякъде, където се обърнем, ние откриваме равновесието между Луцифер и Ариман. И въпросът се от нася само до това, какво отношение заставаме ние спрямо тях.
към текста >>

Както в природата не съществува само положително или само отрицателно електричество, а единствено равновесието между тях, така и навсякъде, където се обърнем, ние откриваме равновесието между Луцифер и Ариман.
Ние искаме да сме добри хора! Следователно нека да нямаме нищо общо с Луцифер, нищо общо с Ариман! Те трябва да се махнат напълно от нас. Те трябва да бъдат веднага прогонени! “ Но това означава, че ние трябва да прогоним от света и самите себе си! Както в природата не съществува само положително или само отрицателно електричество, а единствено равновесието между тях, така и навсякъде, където се обърнем, ние откриваме равновесието между Луцифер и Ариман. И въпросът се от нася само до това, какво отношение заставаме ние спрямо тях. Двете сили трябва да съществуват. Важно то е само това, да ги държим в равновесие. Ако например не би съществувал никакъв Луцифер, тогава не би съществувало и никакво изкуство. Важното е само това, да формираме изкуството така, че от него да ни говори чисто луциферическото.
към текста >>

Ако например не би съществувал никакъв Луцифер, тогава не би съществувало и никакво изкуство.
“ Но това означава, че ние трябва да прогоним от света и самите себе си! Както в природата не съществува само положително или само отрицателно електричество, а единствено равновесието между тях, така и навсякъде, където се обърнем, ние откриваме равновесието между Луцифер и Ариман. И въпросът се от нася само до това, какво отношение заставаме ние спрямо тях. Двете сили трябва да съществуват. Важно то е само това, да ги държим в равновесие. Ако например не би съществувал никакъв Луцифер, тогава не би съществувало и никакво изкуство. Важното е само това, да формираме изкуството така, че от него да ни говори чисто луциферическото.
към текста >>

И така, нейната опират до следното: Когато напредваме в живота, преизпълнени с чувство на симпатия и антипатия, в нас действуват Луцифер и Ариман, т.е.
И така, нейната опират до следното: Когато напредваме в живота, преизпълнени с чувство на симпатия и антипатия, в нас действуват Луцифер и Ариман, т.е. ние трябва да им предоставим една или друга възможност за изява. Обаче след като имаме съзнанието, че те се намесват в нашия душевен живот, ние трябва, макар и с цената на големи усилия, да стигнем дотам, че въпреки тях да пристъпваме към нейната напълно обективно. Това ние можем да постигнем само тогава, когато не се спираме на външните, странични подробности, а насочваме нашия поглед върху това, как съдим за самите себе си. И това „Да съдим за самите себе си“ да „преценяваме самите себе си в едни или други житейски ситуации, ни отвежда до самия център на поставения въпрос. Нека да продължа нататък: Какво се получава, когато отправим поглед към външния природен свят?
към текста >>

И в двата случая ние сме изправени пред една опасна едностранчивост, в която не виждаме присъствието на Луцифер и Ариман.
Това ние можем да постигнем само тогава, когато не се спираме на външните, странични подробности, а насочваме нашия поглед върху това, как съдим за самите себе си. И това „Да съдим за самите себе си“ да „преценяваме самите себе си в едни или други житейски ситуации, ни отвежда до самия център на поставения въпрос. Нека да продължа нататък: Какво се получава, когато отправим поглед към външния природен свят? От една страна, ние виждаме как там властвува една строга необходимост едно природно явление преминава в друго и т.н. Ако после насочим погледа си към нашите действия, ние стигаме до убеждението, че те, нашите собствени действия, са извършени не по необходимост, а в свобода, и са свързани с различни душевни състояния, като провинение, изкупление и т.н. И в двата случая ние сме изправени пред една опасна едностранчивост, в която не виждаме присъствието на Луцифер и Ариман. И това проличава от следното: нали така, ние не бихме могли да погледнем в нашата душа така, че когато гледаме на себе си като на хора, живеещи тук, на физическото поле, да виждаме само онова, което ни засяга непосредствено; в този случай нашето себепознание ще се окаже твърде повърхностно. То съвсем не би ни дало всичко онова, на което ние се надяваме, всичко онова, което бихме желали да получим дори и от едно повърхностно себепознание. Защото естествено без да засягам някого, ако вземем всички нас, които сме сега тук аз, който Ви говоря, Вие, които ме слушате, аз не бих могъл да се изразявам по този начин, по които говоря сега, ако вече не бе се случило всичко онова, което е станало в моя досегашен живот, както и в моите минали инкарнации. Следователно ако се опитам да обхвана само темата, която обсъждам сега пред вас, това би представлявало една голяма едностранчивост, що се отнася до моето себепознание. Обаче без да засягам някого все пак е ясно, че всеки един от Вас слуша моите думи по съвсем различен начин.
към текста >>

29. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Така той упорито се придържа към миналото, също както и Луцифер, който по духовен път пренася миналото в настоящето.
Другият, вторият учител, има такъв характер, който е по-скоро под властта на луциферическите сили. Той размишлява върху допуснатите грешки и си казва: занапред аз трябва да избягвам тези грешки на всяка цена! Той съвсем не си казва: това, което е станало, беше под властта на една или друга необходимост, а си казва: аз допуснах тези и тези грешки. Тук ние сме изправени пред една разновидност на егоизма: когато човек смята, че би искал да е по-добър, отколкото е в действителност; когато признава, че е допуснал грешки и че те би требвало да бъдат избегнати. Така той упорито се придържа към миналото, също както и Луцифер, който по духовен път пренася миналото в настоящето. Замисълът тук е чисто луциферически.
към текста >>

Обаче пророчеството, предсказването на едно отделно, конкретно събитие, което носи в себе си живите сили на еволюцията, такова предсказване е възможно само тогава, когато погледът е насочен към онези явления, които Луцифер и Ариман пренасят от настоящето в бъдещето.
Нека добре да запомним тази разлика, скъпи приятели. Пророчеството като такова не е нещо невъзможно. Обаче пророчеството, предсказването на едно отделно, конкретно събитие, което носи в себе си живите сили на еволюцията, такова предсказване е възможно само тогава, когато погледът е насочен към онези явления, които Луцифер и Ариман пренасят от настоящето в бъдещето.
към текста >>

30. 6. Бележки GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Рудолф Щайнер ги нарича „луциферически Същества“ или накратко Луцифер.
*3. Според антропософската Духовна наука от средата на Лемурийската епоха в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили или Същества, които Библията представя под образа на Змия та. Рудолф Щайнер ги нарича „луциферически Същества“ или накратко Луцифер. През Атлантската епоха в еволюцията се намесват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана. Рудолф Щайнер ги назовава „ариманически Същества“ или Ариман терминът идва от древноперсийското божество на мрака Ангра.
към текста >>

Луцифер Ариман
Луцифер Ариман
към текста >>

31. Съдържание GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Старото ясновидство например на Майстер Бертрам при представянето на грехопадението (Луцифер като змия с човешка глава).
Живописта на Дорнахската сграда. Външният свят става за мъртвия мисловен; чувство и воля остават свързани в него. Общуване между живите и мъртвите. Мъртвият трябва да пресъздава мислите на духовния свят. Мислите на обичащите го хора извисяват неговото битие. Старото ясновидство например на Майстер Бертрам при представянето на грехопадението (Луцифер като змия с човешка глава). Отричането на чувство и воля от днешната наука поради липсващи паралелни телесни процеси. Какво е истинно понятие? Независимостта на понятието от битието. Днешната липса на истинно понятие например в една вестникарска статия [за Рудолф Щайнер]. За книгата на Ернст Хекел „Мисли за вечността“.
към текста >>

Старото ясновидство в примера с грехопадението на Майстер Бертрам (Луцифер като змия с човешка глава).
„Философията на като-че-ли“ и Фриц Маутнер. Възгледи на съвременната наука за мисленето, чувствата и волята. „Разцветът“ на материализма през 1840 г. За изследванията на взаимовръзките на мозъчната структура и престъпността; допълнения чрез духовната наука. Развитие на материализма в материалистически спиритизъм. Старото ясновидство в примера с грехопадението на Майстер Бертрам (Луцифер като змия с човешка глава). Идеалът на духовната наука. Отделянето на Антропософското движение от Теософското и световните процеси.
към текста >>

Представянето на Луцифер като змия с човешка глава: старото ясновидство в примера с картината на грехопадението от Майстер Бертрам.
Вътрешното издигане на духа-живот; връзка с постепенната „умора“ на физическото тяло по време на живота. Мировата среднощ: изграждане на следващата инкарнация в картината чрез сравнението между „натрупаната мъдрост в умората“ и втъканото в Космоса етерно тяло. Главата като отражение на божествената мъдрост. Себеоткриването на душите след смъртта: отдаване на вътрешното, активно изграждане на духовния образ. Поглед върху живите. Представянето на Луцифер като змия с човешка глава: старото ясновидство в примера с картината на грехопадението от Майстер Бертрам. Значението на жертвената смърт и на човешкото съзнание за това.
към текста >>

32. Животът между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Известно ни е, че в змията можем да разпознаем символа на същинския изкусител, на Луцифер.
Да разгледаме често обсъжданата от различни страни картина на първия стадий на земното развитие, на райското битие на човека, както е представена в Библията. Да си представим картината на първите хора Адам и Ева в рая: Ева – отхапваща от ябълката, Адам, подаващ ябълката, змията на дървото, изкушаваща Ева. Този мотив понякога все още се използва, например днес по такъв начин, че се рисуват по възможност напълно натуралистична жена и съвсем натуралистичен мъж, понеже така е модерно. Независимо дали става въпрос за импресионизъм или експресионизъм, във всеки случай се рисуват възможно най-натуралистична жена и още по-натуралистичен мъж, натуралистичен пейзаж, натуралистична змия, която, разбира се, показва натуралистични кръвожадни зъби и т.н. Но не винаги се е рисувало така, защото такава картина не може да представи истинските факти, както ги знаем. Известно ни е, че в змията можем да разпознаем символа на същинския изкусител, на Луцифер. Но Луцифер е същество, което, както знаем, е изостанало по време на Лунния период, което също така, по начина, по който навлиза в земното битие, може да има змията само като свой символ, но змията не е Луцифер и това трябва по някакъв начин да се види духовно. Това означава, че с помощта на душевните сили трябва да се види този Луцифер. Нужно е вътрешно задвижване на душевните сили, за да се види този Луцифер. Как би могъл да се види Луцифер, скъпи мои приятели? Преди всичко ние носим вътре в себе си всякакви впечатления за Луцифер, както и впечатления за Ариман.
към текста >>

Но Луцифер е същество, което, както знаем, е изостанало по време на Лунния период, което също така, по начина, по който навлиза в земното битие, може да има змията само като свой символ, но змията не е Луцифер и това трябва по някакъв начин да се види духовно.
Да си представим картината на първите хора Адам и Ева в рая: Ева – отхапваща от ябълката, Адам, подаващ ябълката, змията на дървото, изкушаваща Ева. Този мотив понякога все още се използва, например днес по такъв начин, че се рисуват по възможност напълно натуралистична жена и съвсем натуралистичен мъж, понеже така е модерно. Независимо дали става въпрос за импресионизъм или експресионизъм, във всеки случай се рисуват възможно най-натуралистична жена и още по-натуралистичен мъж, натуралистичен пейзаж, натуралистична змия, която, разбира се, показва натуралистични кръвожадни зъби и т.н. Но не винаги се е рисувало така, защото такава картина не може да представи истинските факти, както ги знаем. Известно ни е, че в змията можем да разпознаем символа на същинския изкусител, на Луцифер. Но Луцифер е същество, което, както знаем, е изостанало по време на Лунния период, което също така, по начина, по който навлиза в земното битие, може да има змията само като свой символ, но змията не е Луцифер и това трябва по някакъв начин да се види духовно. Това означава, че с помощта на душевните сили трябва да се види този Луцифер. Нужно е вътрешно задвижване на душевните сили, за да се види този Луцифер. Как би могъл да се види Луцифер, скъпи мои приятели? Преди всичко ние носим вътре в себе си всякакви впечатления за Луцифер, както и впечатления за Ариман. Бих искал – по възможност съвсем накратко, без доказателства и всевъзможни обяснения, които можете да намерите за това, което вече се съдържа в нашата литература – да Ви обясня как би могла да се изгради представа за Луцифер.
към текста >>

Това означава, че с помощта на душевните сили трябва да се види този Луцифер.
Този мотив понякога все още се използва, например днес по такъв начин, че се рисуват по възможност напълно натуралистична жена и съвсем натуралистичен мъж, понеже така е модерно. Независимо дали става въпрос за импресионизъм или експресионизъм, във всеки случай се рисуват възможно най-натуралистична жена и още по-натуралистичен мъж, натуралистичен пейзаж, натуралистична змия, която, разбира се, показва натуралистични кръвожадни зъби и т.н. Но не винаги се е рисувало така, защото такава картина не може да представи истинските факти, както ги знаем. Известно ни е, че в змията можем да разпознаем символа на същинския изкусител, на Луцифер. Но Луцифер е същество, което, както знаем, е изостанало по време на Лунния период, което също така, по начина, по който навлиза в земното битие, може да има змията само като свой символ, но змията не е Луцифер и това трябва по някакъв начин да се види духовно. Това означава, че с помощта на душевните сили трябва да се види този Луцифер. Нужно е вътрешно задвижване на душевните сили, за да се види този Луцифер. Как би могъл да се види Луцифер, скъпи мои приятели? Преди всичко ние носим вътре в себе си всякакви впечатления за Луцифер, както и впечатления за Ариман. Бих искал – по възможност съвсем накратко, без доказателства и всевъзможни обяснения, които можете да намерите за това, което вече се съдържа в нашата литература – да Ви обясня как би могла да се изгради представа за Луцифер.
към текста >>

Нужно е вътрешно задвижване на душевните сили, за да се види този Луцифер.
Независимо дали става въпрос за импресионизъм или експресионизъм, във всеки случай се рисуват възможно най-натуралистична жена и още по-натуралистичен мъж, натуралистичен пейзаж, натуралистична змия, която, разбира се, показва натуралистични кръвожадни зъби и т.н. Но не винаги се е рисувало така, защото такава картина не може да представи истинските факти, както ги знаем. Известно ни е, че в змията можем да разпознаем символа на същинския изкусител, на Луцифер. Но Луцифер е същество, което, както знаем, е изостанало по време на Лунния период, което също така, по начина, по който навлиза в земното битие, може да има змията само като свой символ, но змията не е Луцифер и това трябва по някакъв начин да се види духовно. Това означава, че с помощта на душевните сили трябва да се види този Луцифер. Нужно е вътрешно задвижване на душевните сили, за да се види този Луцифер. Как би могъл да се види Луцифер, скъпи мои приятели? Преди всичко ние носим вътре в себе си всякакви впечатления за Луцифер, както и впечатления за Ариман. Бих искал – по възможност съвсем накратко, без доказателства и всевъзможни обяснения, които можете да намерите за това, което вече се съдържа в нашата литература – да Ви обясня как би могла да се изгради представа за Луцифер.
към текста >>

Как би могъл да се види Луцифер, скъпи мои приятели?
Но не винаги се е рисувало така, защото такава картина не може да представи истинските факти, както ги знаем. Известно ни е, че в змията можем да разпознаем символа на същинския изкусител, на Луцифер. Но Луцифер е същество, което, както знаем, е изостанало по време на Лунния период, което също така, по начина, по който навлиза в земното битие, може да има змията само като свой символ, но змията не е Луцифер и това трябва по някакъв начин да се види духовно. Това означава, че с помощта на душевните сили трябва да се види този Луцифер. Нужно е вътрешно задвижване на душевните сили, за да се види този Луцифер. Как би могъл да се види Луцифер, скъпи мои приятели? Преди всичко ние носим вътре в себе си всякакви впечатления за Луцифер, както и впечатления за Ариман. Бих искал – по възможност съвсем накратко, без доказателства и всевъзможни обяснения, които можете да намерите за това, което вече се съдържа в нашата литература – да Ви обясня как би могла да се изгради представа за Луцифер.
към текста >>

Преди всичко ние носим вътре в себе си всякакви впечатления за Луцифер, както и впечатления за Ариман.
Известно ни е, че в змията можем да разпознаем символа на същинския изкусител, на Луцифер. Но Луцифер е същество, което, както знаем, е изостанало по време на Лунния период, което също така, по начина, по който навлиза в земното битие, може да има змията само като свой символ, но змията не е Луцифер и това трябва по някакъв начин да се види духовно. Това означава, че с помощта на душевните сили трябва да се види този Луцифер. Нужно е вътрешно задвижване на душевните сили, за да се види този Луцифер. Как би могъл да се види Луцифер, скъпи мои приятели? Преди всичко ние носим вътре в себе си всякакви впечатления за Луцифер, както и впечатления за Ариман. Бих искал – по възможност съвсем накратко, без доказателства и всевъзможни обяснения, които можете да намерите за това, което вече се съдържа в нашата литература – да Ви обясня как би могла да се изгради представа за Луцифер.
към текста >>

Бих искал – по възможност съвсем накратко, без доказателства и всевъзможни обяснения, които можете да намерите за това, което вече се съдържа в нашата литература – да Ви обясня как би могла да се изгради представа за Луцифер.
Но Луцифер е същество, което, както знаем, е изостанало по време на Лунния период, което също така, по начина, по който навлиза в земното битие, може да има змията само като свой символ, но змията не е Луцифер и това трябва по някакъв начин да се види духовно. Това означава, че с помощта на душевните сили трябва да се види този Луцифер. Нужно е вътрешно задвижване на душевните сили, за да се види този Луцифер. Как би могъл да се види Луцифер, скъпи мои приятели? Преди всичко ние носим вътре в себе си всякакви впечатления за Луцифер, както и впечатления за Ариман. Бих искал – по възможност съвсем накратко, без доказателства и всевъзможни обяснения, които можете да намерите за това, което вече се съдържа в нашата литература – да Ви обясня как би могла да се изгради представа за Луцифер.
към текста >>

Човек носи в себе си импулсите на Луцифер.
Човек носи в себе си импулсите на Луцифер. Той ги носи в себе си така, че те се намират в неговата глава, откъдето проникват в астралното му тяло, в което е останал принципът на Луцифер. Когато духовете на формата са оформяли главата му, луциферическите импулси са навлезли в нея, но също и в това, което се образува от астралното, в гръбначния мозък. Ако нарисуваме главата на един човек и нейното продължение, гръбначния стълб, ще получим змия, змиеподобно образувание с човешка глава. Разбира се, всичко това трябва да си го представите в астрална форма. Главата, наподобяваща все още формата на човешката глава, и гръбначният стълб към нея със змиевидна форма.
към текста >>

Той ги носи в себе си така, че те се намират в неговата глава, откъдето проникват в астралното му тяло, в което е останал принципът на Луцифер.
Човек носи в себе си импулсите на Луцифер. Той ги носи в себе си така, че те се намират в неговата глава, откъдето проникват в астралното му тяло, в което е останал принципът на Луцифер. Когато духовете на формата са оформяли главата му, луциферическите импулси са навлезли в нея, но също и в това, което се образува от астралното, в гръбначния мозък. Ако нарисуваме главата на един човек и нейното продължение, гръбначния стълб, ще получим змия, змиеподобно образувание с човешка глава. Разбира се, всичко това трябва да си го представите в астрална форма. Главата, наподобяваща все още формата на човешката глава, и гръбначният стълб към нея със змиевидна форма. Представете си това обективно и Вие ще имате змия с човешка глава.
към текста >>

Това значи: който вижда Луцифер външно на картина, всъщност може да каже: змия с човешка глава.
Когато духовете на формата са оформяли главата му, луциферическите импулси са навлезли в нея, но също и в това, което се образува от астралното, в гръбначния мозък. Ако нарисуваме главата на един човек и нейното продължение, гръбначния стълб, ще получим змия, змиеподобно образувание с човешка глава. Разбира се, всичко това трябва да си го представите в астрална форма. Главата, наподобяваща все още формата на човешката глава, и гръбначният стълб към нея със змиевидна форма. Представете си това обективно и Вие ще имате змия с човешка глава. Това значи: който вижда Луцифер външно на картина, всъщност може да каже: змия с човешка глава. Не змия със змийска глава, защото това не е Луцифер, това е земна змия, върху която, като земно същество, вече са работили духовете на формата. И така, би трябвало да кажем: змия с човешка глава. Това ще рече, че някой художник, който иска да нарисува Луцифер върху дървото, би трябвало да представи змията, виеща се около него, с човешка глава. Така той ще рисува благодарение на познанието от нашата духовна наука. Ние би трябвало да си представяме Адам и Ева при дървото и увитата около дървото, наподобяваща тялото на змия, астрална форма на гръбначния стълб, заедно с образа на човешката глава.
към текста >>

Не змия със змийска глава, защото това не е Луцифер, това е земна змия, върху която, като земно същество, вече са работили духовете на формата.
Ако нарисуваме главата на един човек и нейното продължение, гръбначния стълб, ще получим змия, змиеподобно образувание с човешка глава. Разбира се, всичко това трябва да си го представите в астрална форма. Главата, наподобяваща все още формата на човешката глава, и гръбначният стълб към нея със змиевидна форма. Представете си това обективно и Вие ще имате змия с човешка глава. Това значи: който вижда Луцифер външно на картина, всъщност може да каже: змия с човешка глава. Не змия със змийска глава, защото това не е Луцифер, това е земна змия, върху която, като земно същество, вече са работили духовете на формата. И така, би трябвало да кажем: змия с човешка глава. Това ще рече, че някой художник, който иска да нарисува Луцифер върху дървото, би трябвало да представи змията, виеща се около него, с човешка глава. Така той ще рисува благодарение на познанието от нашата духовна наука. Ние би трябвало да си представяме Адам и Ева при дървото и увитата около дървото, наподобяваща тялото на змия, астрална форма на гръбначния стълб, заедно с образа на човешката глава. Когато Ева я вижда, тя, разбира се, наподобява женско лице.
към текста >>

Това ще рече, че някой художник, който иска да нарисува Луцифер върху дървото, би трябвало да представи змията, виеща се около него, с човешка глава.
Главата, наподобяваща все още формата на човешката глава, и гръбначният стълб към нея със змиевидна форма. Представете си това обективно и Вие ще имате змия с човешка глава. Това значи: който вижда Луцифер външно на картина, всъщност може да каже: змия с човешка глава. Не змия със змийска глава, защото това не е Луцифер, това е земна змия, върху която, като земно същество, вече са работили духовете на формата. И така, би трябвало да кажем: змия с човешка глава. Това ще рече, че някой художник, който иска да нарисува Луцифер върху дървото, би трябвало да представи змията, виеща се около него, с човешка глава. Така той ще рисува благодарение на познанието от нашата духовна наука. Ние би трябвало да си представяме Адам и Ева при дървото и увитата около дървото, наподобяваща тялото на змия, астрална форма на гръбначния стълб, заедно с образа на човешката глава. Когато Ева я вижда, тя, разбира се, наподобява женско лице.
към текста >>

Той е можел само да вижда, все още в етерното, това, което се случва с Луцифер.
Забележително е, че в хода на последните три-четири столетия съществувалото, по-скоро атавистично несъзнателно старо ясновидство е изчезнало. Защото, разбира се, Майстер Бертрам не е можел да развие духовна наука. Той е можел само да вижда, все още в етерното, това, което се случва с Луцифер. И после е рисувал. Това е било несъзнателно, инстинктивно ясновидство.
към текста >>

33. Съставните части на човека между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Ние знаем от нашата духовна наука, че тази змия е Луцифер.
Когато днес даден художник представя грехопадението в рая, тази грандиозна картина, която се намира в Библията за луциферическото изкушение на човека, той го прави реалистично: Адам, Ева и змията, обикновено със змийска глава. Ние знаем от нашата духовна наука, че тази змия е Луцифер. Физическата змия на земята може да бъде най-много един вид символ за Луцифер, но тази физическа змия не е Луцифер. Също и огромната змия, която се вие около едно дърво и горе завършва с обикновена змийска глава, не е Луцифер. Луцифер е същество, което по време на Лунната епоха е изостанало, същество, което, разбира се, не може да се види сетивно. На Луната също не се виждало по физически начин. Едва на Земята се развива тази сетивност.
към текста >>

Физическата змия на земята може да бъде най-много един вид символ за Луцифер, но тази физическа змия не е Луцифер.
Когато днес даден художник представя грехопадението в рая, тази грандиозна картина, която се намира в Библията за луциферическото изкушение на човека, той го прави реалистично: Адам, Ева и змията, обикновено със змийска глава. Ние знаем от нашата духовна наука, че тази змия е Луцифер. Физическата змия на земята може да бъде най-много един вид символ за Луцифер, но тази физическа змия не е Луцифер. Също и огромната змия, която се вие около едно дърво и горе завършва с обикновена змийска глава, не е Луцифер. Луцифер е същество, което по време на Лунната епоха е изостанало, същество, което, разбира се, не може да се види сетивно. На Луната също не се виждало по физически начин. Едва на Земята се развива тази сетивност. Земната змия се вижда чрез сетивните органи.
към текста >>

Също и огромната змия, която се вие около едно дърво и горе завършва с обикновена змийска глава, не е Луцифер.
Когато днес даден художник представя грехопадението в рая, тази грандиозна картина, която се намира в Библията за луциферическото изкушение на човека, той го прави реалистично: Адам, Ева и змията, обикновено със змийска глава. Ние знаем от нашата духовна наука, че тази змия е Луцифер. Физическата змия на земята може да бъде най-много един вид символ за Луцифер, но тази физическа змия не е Луцифер. Също и огромната змия, която се вие около едно дърво и горе завършва с обикновена змийска глава, не е Луцифер. Луцифер е същество, което по време на Лунната епоха е изостанало, същество, което, разбира се, не може да се види сетивно. На Луната също не се виждало по физически начин. Едва на Земята се развива тази сетивност. Земната змия се вижда чрез сетивните органи. Луцифер, разбира се, не може да се види сетивно, той трябва да се наблюдава вътрешно.
към текста >>

Луцифер е същество, което по време на Лунната епоха е изостанало, същество, което, разбира се, не може да се види сетивно.
Когато днес даден художник представя грехопадението в рая, тази грандиозна картина, която се намира в Библията за луциферическото изкушение на човека, той го прави реалистично: Адам, Ева и змията, обикновено със змийска глава. Ние знаем от нашата духовна наука, че тази змия е Луцифер. Физическата змия на земята може да бъде най-много един вид символ за Луцифер, но тази физическа змия не е Луцифер. Също и огромната змия, която се вие около едно дърво и горе завършва с обикновена змийска глава, не е Луцифер. Луцифер е същество, което по време на Лунната епоха е изостанало, същество, което, разбира се, не може да се види сетивно. На Луната също не се виждало по физически начин. Едва на Земята се развива тази сетивност. Земната змия се вижда чрез сетивните органи. Луцифер, разбира се, не може да се види сетивно, той трябва да се наблюдава вътрешно. Когато се наблюдава вътрешно, е налице едно вътрешно възприемане.
към текста >>

Луцифер, разбира се, не може да се види сетивно, той трябва да се наблюдава вътрешно.
Също и огромната змия, която се вие около едно дърво и горе завършва с обикновена змийска глава, не е Луцифер. Луцифер е същество, което по време на Лунната епоха е изостанало, същество, което, разбира се, не може да се види сетивно. На Луната също не се виждало по физически начин. Едва на Земята се развива тази сетивност. Земната змия се вижда чрез сетивните органи. Луцифер, разбира се, не може да се види сетивно, той трябва да се наблюдава вътрешно. Когато се наблюдава вътрешно, е налице едно вътрешно възприемане. И се усеща: аха, това е този, който в горните си части има нещо подобно на човешка глава. Той е подбудител на виждането: „Вашите очи ще се отворят18, Вие ще станете зрящи“. Той се намира в главата и изпълва нервната система чак до гръбначния мозък – една човешка глава, продължаваща със змийско тяло, но това трябва да се мисли само етерно. Той трябва да се възприема отвътре.
към текста >>

Когато се рисува Луцифер, ако се рисува според Библията, би трябвало да се рисува етерното за гръбначния мозък, а горе нещо, което също е етерно, а не физическо, а именно човешка глава.
Когато се наблюдава вътрешно, е налице едно вътрешно възприемане. И се усеща: аха, това е този, който в горните си части има нещо подобно на човешка глава. Той е подбудител на виждането: „Вашите очи ще се отворят18, Вие ще станете зрящи“. Той се намира в главата и изпълва нервната система чак до гръбначния мозък – една човешка глава, продължаваща със змийско тяло, но това трябва да се мисли само етерно. Той трябва да се възприема отвътре. Когато се рисува Луцифер, ако се рисува според Библията, би трябвало да се рисува етерното за гръбначния мозък, а горе нещо, което също е етерно, а не физическо, а именно човешка глава. Това, изразено в картината, би могло да бъде учението за нещата, които имаме днес.
към текста >>

34. За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Знаете, често сме говорили за това – бих искал като заключение отново да го спомена, – че в духовното битие, в което живеем, участват Луцифер и Ариман28.
Знаете, често сме говорили за това – бих искал като заключение отново да го спомена, – че в духовното битие, в което живеем, участват Луцифер и Ариман28. Известно Ви е, че в Библията Луцифер е представен символично като змия29, като змията на дървото. Физическата змия, така, както се приема днес и както се рисува от някой съвременен художник, когато рисува рая, тази физическа змия не е Луцифер, а външното отражение, физическото отражение. Действителният Луцифер е същество, което по време на Лунния период е изостанало. Той не може да се наблюдава сред физическите неща на земята. Ако художникът иска да нарисува Луцифер, такъв, какъвто е, ще трябва да го нарисува така, че да се възприема като етерна фигура чрез един вид вътрешно виждане.
към текста >>

Известно Ви е, че в Библията Луцифер е представен символично като змия29, като змията на дървото.
Знаете, често сме говорили за това – бих искал като заключение отново да го спомена, – че в духовното битие, в което живеем, участват Луцифер и Ариман28. Известно Ви е, че в Библията Луцифер е представен символично като змия29, като змията на дървото. Физическата змия, така, както се приема днес и както се рисува от някой съвременен художник, когато рисува рая, тази физическа змия не е Луцифер, а външното отражение, физическото отражение. Действителният Луцифер е същество, което по време на Лунния период е изостанало. Той не може да се наблюдава сред физическите неща на земята. Ако художникът иска да нарисува Луцифер, такъв, какъвто е, ще трябва да го нарисува така, че да се възприема като етерна фигура чрез един вид вътрешно виждане. И тогава той ще се яви така, както действа в нас самите, свързан не с главата ни или с нашия организъм, тъй като те се формират изключително от земята, а с продължението на главата, с гръбначния мозък.
към текста >>

Физическата змия, така, както се приема днес и както се рисува от някой съвременен художник, когато рисува рая, тази физическа змия не е Луцифер, а външното отражение, физическото отражение.
Знаете, често сме говорили за това – бих искал като заключение отново да го спомена, – че в духовното битие, в което живеем, участват Луцифер и Ариман28. Известно Ви е, че в Библията Луцифер е представен символично като змия29, като змията на дървото. Физическата змия, така, както се приема днес и както се рисува от някой съвременен художник, когато рисува рая, тази физическа змия не е Луцифер, а външното отражение, физическото отражение. Действителният Луцифер е същество, което по време на Лунния период е изостанало. Той не може да се наблюдава сред физическите неща на земята. Ако художникът иска да нарисува Луцифер, такъв, какъвто е, ще трябва да го нарисува така, че да се възприема като етерна фигура чрез един вид вътрешно виждане. И тогава той ще се яви така, както действа в нас самите, свързан не с главата ни или с нашия организъм, тъй като те се формират изключително от земята, а с продължението на главата, с гръбначния мозък. Така би трябвало да се рисува Луцифер, ако се рисува съгласно неговия етерен образ, трябва да се нарисува с човешка глава и със змиеподобно продължение, което при нас, хората, се изживява физически чрез гръбначния мозък.
към текста >>

Действителният Луцифер е същество, което по време на Лунния период е изостанало.
Знаете, често сме говорили за това – бих искал като заключение отново да го спомена, – че в духовното битие, в което живеем, участват Луцифер и Ариман28. Известно Ви е, че в Библията Луцифер е представен символично като змия29, като змията на дървото. Физическата змия, така, както се приема днес и както се рисува от някой съвременен художник, когато рисува рая, тази физическа змия не е Луцифер, а външното отражение, физическото отражение. Действителният Луцифер е същество, което по време на Лунния период е изостанало. Той не може да се наблюдава сред физическите неща на земята. Ако художникът иска да нарисува Луцифер, такъв, какъвто е, ще трябва да го нарисува така, че да се възприема като етерна фигура чрез един вид вътрешно виждане. И тогава той ще се яви така, както действа в нас самите, свързан не с главата ни или с нашия организъм, тъй като те се формират изключително от земята, а с продължението на главата, с гръбначния мозък. Така би трябвало да се рисува Луцифер, ако се рисува съгласно неговия етерен образ, трябва да се нарисува с човешка глава и със змиеподобно продължение, което при нас, хората, се изживява физически чрез гръбначния мозък. Следователно някой художник, който знае нещо от духовната наука, би трябвало да нарисува Адам и Ева, дървото и горе на дървото змията с човешка глава, но тази змия ще е само символ за нас.
към текста >>

Ако художникът иска да нарисува Луцифер, такъв, какъвто е, ще трябва да го нарисува така, че да се възприема като етерна фигура чрез един вид вътрешно виждане.
Знаете, често сме говорили за това – бих искал като заключение отново да го спомена, – че в духовното битие, в което живеем, участват Луцифер и Ариман28. Известно Ви е, че в Библията Луцифер е представен символично като змия29, като змията на дървото. Физическата змия, така, както се приема днес и както се рисува от някой съвременен художник, когато рисува рая, тази физическа змия не е Луцифер, а външното отражение, физическото отражение. Действителният Луцифер е същество, което по време на Лунния период е изостанало. Той не може да се наблюдава сред физическите неща на земята. Ако художникът иска да нарисува Луцифер, такъв, какъвто е, ще трябва да го нарисува така, че да се възприема като етерна фигура чрез един вид вътрешно виждане. И тогава той ще се яви така, както действа в нас самите, свързан не с главата ни или с нашия организъм, тъй като те се формират изключително от земята, а с продължението на главата, с гръбначния мозък. Така би трябвало да се рисува Луцифер, ако се рисува съгласно неговия етерен образ, трябва да се нарисува с човешка глава и със змиеподобно продължение, което при нас, хората, се изживява физически чрез гръбначния мозък. Следователно някой художник, който знае нещо от духовната наука, би трябвало да нарисува Адам и Ева, дървото и горе на дървото змията с човешка глава, но тази змия ще е само символ за нас. Ако един художник рисува по такъв начин, би трябвало да приемем, разбира се, че той е в състояние да рисува благодарение на духовно-научно знание.
към текста >>

Така би трябвало да се рисува Луцифер, ако се рисува съгласно неговия етерен образ, трябва да се нарисува с човешка глава и със змиеподобно продължение, което при нас, хората, се изживява физически чрез гръбначния мозък.
Физическата змия, така, както се приема днес и както се рисува от някой съвременен художник, когато рисува рая, тази физическа змия не е Луцифер, а външното отражение, физическото отражение. Действителният Луцифер е същество, което по време на Лунния период е изостанало. Той не може да се наблюдава сред физическите неща на земята. Ако художникът иска да нарисува Луцифер, такъв, какъвто е, ще трябва да го нарисува така, че да се възприема като етерна фигура чрез един вид вътрешно виждане. И тогава той ще се яви така, както действа в нас самите, свързан не с главата ни или с нашия организъм, тъй като те се формират изключително от земята, а с продължението на главата, с гръбначния мозък. Така би трябвало да се рисува Луцифер, ако се рисува съгласно неговия етерен образ, трябва да се нарисува с човешка глава и със змиеподобно продължение, което при нас, хората, се изживява физически чрез гръбначния мозък. Следователно някой художник, който знае нещо от духовната наука, би трябвало да нарисува Адам и Ева, дървото и горе на дървото змията с човешка глава, но тази змия ще е само символ за нас. Ако един художник рисува по такъв начин, би трябвало да приемем, разбира се, че той е в състояние да рисува благодарение на духовно-научно знание.
към текста >>

35. Връзката между живите и мъртвите GA_168 Връзката между живите и мъртвите

От друга страна, той вижда как Луцифер работи в човека, когато той е изпълнен със суета.
Преди всичко обаче мъртвият вижда много ясно едно нещо. Той вижда как даден човек следва импулси на омраза, как мрази един или друг човек поради чисто лични причини; това вижда мъртвият. Мъртвият обаче, според своя начин на виждане и това, което е в състояние да узнае, трябва да съзре как например Ариман импулсира човека да се отдаде на омразата; мъртвият вижда как Ариман работи в човека. От друга страна, той вижда как Луцифер работи в човека, когато той е изпълнен със суета. Същественото е, че мъртвият вижда хората във взаимовръзка с ариманическо-луциферическия свят. Затова за мъртвите отпада това, което за нас често се оцветява от нашата човешка преценка. Ние виждаме този или онзи човек, когото трябва да преценим според един или друг критерий. Приписваме му нещо, което намираме за укорително в него. Мъртвият не му го приписва непосредствено, а наблюдава как човекът бива подведен от Ариман или Луцифер.
към текста >>

Мъртвият не му го приписва непосредствено, а наблюдава как човекът бива подведен от Ариман или Луцифер.
От друга страна, той вижда как Луцифер работи в човека, когато той е изпълнен със суета. Същественото е, че мъртвият вижда хората във взаимовръзка с ариманическо-луциферическия свят. Затова за мъртвите отпада това, което за нас често се оцветява от нашата човешка преценка. Ние виждаме този или онзи човек, когото трябва да преценим според един или друг критерий. Приписваме му нещо, което намираме за укорително в него. Мъртвият не му го приписва непосредствено, а наблюдава как човекът бива подведен от Ариман или Луцифер. По този начин се предизвиква това, което можем да наречем смекчаване на нашите силно диференцирани чувства във физическия земен живот, които изпитваме към един или друг човек. За мъртвия настъпва в голяма степен един вид общочовешка любов. Не мислете обаче, че поради това той не би могъл да бъде критичен, да вижда злото по правилен начин. Той го вижда, само че може да го проследи до неговите корени, да съзре неговите взаимовръзки.
към текста >>

36. Връзката на човека с духовния свят GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Не казвам, че по принцип следва да бъдем по-малко критични, защото знаем, че ако не съдим човека, ще трябва да се борим не срещу човека, а срещу Луцифер и Ариман.
Вие знаете, че през света, в който живеем, по всевъзможни начини действат луциферически и ариманически сили. Ако тези луциферически и ариманически сили не упражняваха върху нас своята притегателна сила, тогава проявяващото се като неправилно или лошо действие в човека нямаше да съществува в света. Луциферическото и ариманическото трябва да упражняват действието си върху човека, трябва да му дадат възможност да ги последва. Ако си припомним този факт, ще прозрем, че човекът е нещо по-различно от съществото, което често правим от него с нашата критика. Ако във физическия свят имахме способността да виждаме винаги как луциферическото и ариманическото действат в човека, щяхме да съдим за човека по съвсем различен начин. Не казвам, че по принцип следва да бъдем по-малко критични, защото знаем, че ако не съдим човека, ще трябва да се борим не срещу човека, а срещу Луцифер и Ариман. Но с хората би трябвало да сме много по-толерантни. Този, който изживява периода между смъртта и ново раждане, трябва да упражнява тази толерантност както спрямо съществата, които се намират с него в духовния свят, така и спрямо съществата, които тук, във физическия живот, са въплътени все още като хора. Това, че придобива тази толерантност, че винаги вижда, че в човека взема едно или друго участие Луцифер или Ариман, просто се изразява в същността на онзи, който е преминал през портата на смъртта. Той не казва: това е лош човек, отдаден на порочни страсти, а вижда, че в него Луцифер играе определена роля. Той не казва: това е завистлив човек, а казва: Ариман играе в него определена роля.
към текста >>

Това, че придобива тази толерантност, че винаги вижда, че в човека взема едно или друго участие Луцифер или Ариман, просто се изразява в същността на онзи, който е преминал през портата на смъртта.
Ако си припомним този факт, ще прозрем, че човекът е нещо по-различно от съществото, което често правим от него с нашата критика. Ако във физическия свят имахме способността да виждаме винаги как луциферическото и ариманическото действат в човека, щяхме да съдим за човека по съвсем различен начин. Не казвам, че по принцип следва да бъдем по-малко критични, защото знаем, че ако не съдим човека, ще трябва да се борим не срещу човека, а срещу Луцифер и Ариман. Но с хората би трябвало да сме много по-толерантни. Този, който изживява периода между смъртта и ново раждане, трябва да упражнява тази толерантност както спрямо съществата, които се намират с него в духовния свят, така и спрямо съществата, които тук, във физическия живот, са въплътени все още като хора. Това, че придобива тази толерантност, че винаги вижда, че в човека взема едно или друго участие Луцифер или Ариман, просто се изразява в същността на онзи, който е преминал през портата на смъртта. Той не казва: това е лош човек, отдаден на порочни страсти, а вижда, че в него Луцифер играе определена роля. Той не казва: това е завистлив човек, а казва: Ариман играе в него определена роля. Така преценява този, който живее между смърт и раждане, това е в същността му, както е в нашата същност, че сме естествено здрави, че имаме здрави очи. Тъй като това е присъщо на същността му, мъртвият изпитва ужасна болка, когато е запазил връзката с нас, започнала във физическия живот, и сега вижда в нас различни убеждения. Да приемем, че поради личните си антипатии изпитваме особена омраза към даден човек, който също е бил във връзка с мъртвия.
към текста >>

Той не казва: това е лош човек, отдаден на порочни страсти, а вижда, че в него Луцифер играе определена роля.
Ако във физическия свят имахме способността да виждаме винаги как луциферическото и ариманическото действат в човека, щяхме да съдим за човека по съвсем различен начин. Не казвам, че по принцип следва да бъдем по-малко критични, защото знаем, че ако не съдим човека, ще трябва да се борим не срещу човека, а срещу Луцифер и Ариман. Но с хората би трябвало да сме много по-толерантни. Този, който изживява периода между смъртта и ново раждане, трябва да упражнява тази толерантност както спрямо съществата, които се намират с него в духовния свят, така и спрямо съществата, които тук, във физическия живот, са въплътени все още като хора. Това, че придобива тази толерантност, че винаги вижда, че в човека взема едно или друго участие Луцифер или Ариман, просто се изразява в същността на онзи, който е преминал през портата на смъртта. Той не казва: това е лош човек, отдаден на порочни страсти, а вижда, че в него Луцифер играе определена роля. Той не казва: това е завистлив човек, а казва: Ариман играе в него определена роля. Така преценява този, който живее между смърт и раждане, това е в същността му, както е в нашата същност, че сме естествено здрави, че имаме здрави очи. Тъй като това е присъщо на същността му, мъртвият изпитва ужасна болка, когато е запазил връзката с нас, започнала във физическия живот, и сега вижда в нас различни убеждения. Да приемем, че поради личните си антипатии изпитваме особена омраза към даден човек, който също е бил във връзка с мъртвия. Тази омраза означава ужасяваща болка за мъртвия, който може да има връзка с нас, и сега тази омраза се насочва към него като меч, като назъбен меч, като копие.
към текста >>

37. Бележки . GA_168 Връзката между живите и мъртвите

28. Луцифер и Ариман: за тези две действащи сили в човешкото развитие вж.
28. Луцифер и Ариман: за тези две действащи сили в човешкото развитие вж. статията „Луциферическото и ариманическото във връзка с човека“ във „Философия и антропософия“, Събр. съч. 35.
към текста >>

29. че в Библията Луцифер се представя символично като змия: 1.
29. че в Библията Луцифер се представя символично като змия: 1. Мойсей, 3.
към текста >>

38. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр.
1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр. съч. 34).
към текста >>

39. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

За щото Балдур притежава нещо от добрите качества на Луцифер, а Хьодур -нещо от добрите качества на по-късния Мефистофел-Ариман.
Така с мита за Балдур пред нас се разкрива един особен вид Коледно тайнство. Нали и съзнанието за взаимовръзката на мита за Балдур с Коледното тайнство също е изкоренено от монасите и свещениците. За щото Балдур притежава нещо от добрите качества на Луцифер, а Хьодур -нещо от добрите качества на по-късния Мефистофел-Ариман. При това с добри имам предвид не нравствено добри, а необходими за развитието качества. Такива неща обаче отново стоят във връзка с цялостната еволюция. През Четвъртия след атлантски период просто все още е било възможно човекът от определен момент нататък да бъде въведен по стария начин в духовния свят, както е ставало и в тези нордски мистерии. Ала за бъдните времена това трябвало да се промени, тъй като атавистичният начин на старото ясновидство не можел да устои на по-грубо проявяващите се изисквания на материалистическата епоха. В митовете тъкмо това отношение на старото ясновидство от Четвъртия следатлантски период към по-късния е намерило израз в противоположността между Балдур и Хьодур.
към текста >>

40. 8. Лекция, 15.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Ние знаем, че става дума за съблазняването на Ева от Луцифер.
Това е натуралистично, това е реално, нали така? Но за този, който може да мисли по-точно, това съвсем не е реалистично. Бих искал да видя жената, била тя и Ева, която ще позволи да бъде съблазнена от такава обикновена змия, с обикновена плоска змийска главичка. Мисля, че това е невъзможно. От такава змия Ева не би се съблазнила. Ние знаем, че става дума за съблазняването на Ева от Луцифер. Но може ли Луцифер да бъде изобразен като обикновена змия? Тя може да бъде само символ. Ние знаем за Луцифер, че той е изостанал на степента на Старата Луна. Тогава не е имало такива змии, които са се образували на Земята. Значи, съвсем не е реалистично да се рисува истинска змия с огромна змийска глава.
към текста >>

Но може ли Луцифер да бъде изобразен като обикновена змия?
Но за този, който може да мисли по-точно, това съвсем не е реалистично. Бих искал да видя жената, била тя и Ева, която ще позволи да бъде съблазнена от такава обикновена змия, с обикновена плоска змийска главичка. Мисля, че това е невъзможно. От такава змия Ева не би се съблазнила. Ние знаем, че става дума за съблазняването на Ева от Луцифер. Но може ли Луцифер да бъде изобразен като обикновена змия? Тя може да бъде само символ. Ние знаем за Луцифер, че той е изостанал на степента на Старата Луна. Тогава не е имало такива змии, които са се образували на Земята. Значи, съвсем не е реалистично да се рисува истинска змия с огромна змийска глава. Как трябва да се рисува Луцифер, за да е правилно, да е реалистично в духа на духовната наука?
към текста >>

Ние знаем за Луцифер, че той е изостанал на степента на Старата Луна.
Мисля, че това е невъзможно. От такава змия Ева не би се съблазнила. Ние знаем, че става дума за съблазняването на Ева от Луцифер. Но може ли Луцифер да бъде изобразен като обикновена змия? Тя може да бъде само символ. Ние знаем за Луцифер, че той е изостанал на степента на Старата Луна. Тогава не е имало такива змии, които са се образували на Земята. Значи, съвсем не е реалистично да се рисува истинска змия с огромна змийска глава. Как трябва да се рисува Луцифер, за да е правилно, да е реалистично в духа на духовната наука? Би трябвало да се изобрази така, както се е възприемал от имагинативното съзнание през лунната епоха: описал съм това в Акаша-Хрониката. Това значи, че нещото, което е станало сега физическа земна глава на човека с твърда, понякога много твърда, черепна кутия, тогава е било фино и нежно.
към текста >>

Как трябва да се рисува Луцифер, за да е правилно, да е реалистично в духа на духовната наука?
Но може ли Луцифер да бъде изобразен като обикновена змия? Тя може да бъде само символ. Ние знаем за Луцифер, че той е изостанал на степента на Старата Луна. Тогава не е имало такива змии, които са се образували на Земята. Значи, съвсем не е реалистично да се рисува истинска змия с огромна змийска глава. Как трябва да се рисува Луцифер, за да е правилно, да е реалистично в духа на духовната наука? Би трябвало да се изобрази така, както се е възприемал от имагинативното съзнание през лунната епоха: описал съм това в Акаша-Хрониката. Това значи, че нещото, което е станало сега физическа земна глава на човека с твърда, понякога много твърда, черепна кутия, тогава е било фино и нежно. То се е възприемало имагинативно. И това, което от нея се е спускало надолу – можете да видите на скелета, че човек, собствено, се състои от две части, от мозък и гръбначен стълб – то се е спускало надолу като съвсем тънка лентичка. Всичко останало е възникнало в земното развитие.
към текста >>

Как е изглеждал Луцифер за имагинативното съзнание?
То се е възприемало имагинативно. И това, което от нея се е спускало надолу – можете да видите на скелета, че човек, собствено, се състои от две части, от мозък и гръбначен стълб – то се е спускало надолу като съвсем тънка лентичка. Всичко останало е възникнало в земното развитие. И от човека, по същество от Луната е само черепът, а гръбначният мозък е преминал като придатък. Всичко останало се е присъединило в земното развитие. Как е изглеждал Луцифер за имагинативното съзнание? Той е имал човешки череп и висящо от него подобие на тяло на змия, подвижния тогава гръбначен стълб. Така е изглеждал той тогава. Ако се иска да се даде реалистично изображение, трябва да се нарисува дърво и около него глава на човек с висящо от нея тяло на змия, обозначаващо гръбначния стълб. Такава рисунка би съответствала на действителността. Но тогава би трябвало да се знае нещо за тайните на битието, за духовните светове, с които човек е свързан.
към текста >>

41. 14. Лекция, 23.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

В тази област изключително голяма е ролята на Луцифер.
Някой никога не би се стремил към един или друг пост, ако социалното устройство не го стимулираше към това. Получаването на титли, постове, ордени, всичко това в крайна сметка почива в луциферическия елемент. Опитайте се веднъж да си съставите непредубедена представа за това, колко много в живота на човека се определя от това, че хората се хващат на въдицата на честолюбието, кълват на тази стръв. Пробвайте да помислите, как в социалния ред хората са разположени един над друг, един под друг, как социалното устройство се съобразява с това честолюбие. Изяснете си в каква степен върху това е изградена структурата на социалния организъм. В тази област изключително голяма е ролята на Луцифер.
към текста >>

42. Съдържание GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Луцифер и Ариман.
Описание на елементарния мисловен свят и на човешките мисли като един вид негови умъртвители. Мисловните трупове. Луцифер и Ариман. Елохимите или Духовете на формата. За висшата и низша човешка природа. Предпоставки за човешката свобода. Хармонията и редът в социалния хаос могат да бъдат извлечени единствено от духовния свят. Една типична имагинация.
към текста >>

43. 1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Ако обаче човек бди над своето съзнание, ако не му позволи да се помрачи или колабира, тогава няма да се появят нито Ариман, нито Луцифер.
Но не само той, мнозина хора изгубиха ясния контрол върху нещата. Само че позволете ми, скъпи приятели, да запитам: Какво представляваха всъщност тези мигове, за конто хората признаваха, че губят ясния контрол върху нещата? Какво представляваха те? В хода на космическата еволюция тези мигове означаваха: Ето, точно сега Ариман*6 и неговите войнства влизат в човека, в човешката душа, в човешкото поведение! Ако обаче човек бди над своето съзнание, ако не му позволи да се помрачи или колабира, тогава няма да се появят нито Ариман, нито Луцифер. Но щом то бъде помрачено, в този момент ръцете на Ариман са развързани. И тогава се случват такива събития, които изобщо не намират място в дипломатическите документи; а в тях казано между другото през последните години се пазят съвсем безполезни сведения. Но да продължим нататък. Това, което става в нашата епоха, това което доведе хаоса, не произлиза от човека. Хаосът идва преди всичко от действията на ариманическите Същества, конто успяха да се промъкнат в човешката душа поради помраченото съзнание на съвременните хора.
към текста >>

44. 6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Всичко, което човек днес има като своя низша природа, е пропаднало само поради намесата на Луцифер; поначало то беше определено да бъде неговата висша природа.
По този начин обаче настъпи нещо извънредно забележително, върху което аз често съм говорил като за една важна тайна: Човекът стана образ и подобие на Боговете тъкмо в онези свои органи, за които е прието да се мисли, че са с по-низша природа. Само че това "подобие на Боговете", тази близост с Боговете доколкото човекът се развиваше в условията на физическия план пропадна! Тъкмо това, което беше по-висшата част в човека, това, което човек беше длъжен духовно да усвои от Космоса, тъкмо то се превърна в негова низша природа. Моля Ви да не забравяте тази важна тайна за естеството на човека. Всичко, което човек днес има като своя низша природа, е пропаднало само поради намесата на Луцифер; поначало то беше определено да бъде неговата висша природа. Тук се корени основното и трагично противоречие на човешкото същество. И ако тази тайна бъде разбрана правилно, пред нас ще се открият много от загадките на света и живота.
към текста >>

Обаче развитието на човека продължи напред по такъв начин, че поради намесата на Луцифер, човек превърна в низша природа тъкмо онези сили, които непрекъснато струяха към него от Космоса.
Обаче развитието на човека продължи напред по такъв начин, че поради намесата на Луцифер, човек превърна в низша природа тъкмо онези сили, които непрекъснато струяха към него от Космоса. Ръководителите на древните Мистерии имаха съзнанието за тези неща. Изобщо те не бяха толкова цинично и филистерски настроени, както съвременните хора. И ако тези истини най-после се проумеят, много от историческите събития ще получат единствено вярното си обяснение. Например определени символи на древните народи, които днес се разглеждат само в сексуален смисъл, символи които са взети от низшата природа, могат да бъдат правилно разбрани едва тогава, когато си дадем сметка, че ръководителите на древните Мистерии които си служеха с тях имаха всъщност да изтъкнат именно висшия смисъл в низшата природа на човека.
към текста >>

45. 12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Какво точно представлява Луцифер?
И когато човек обгърне с поглед това важно събитие, той стига до заключението: Да, аз дълбоко съм се заблуждавал, когато съм разглеждал света единствено с понятия и дефиниции, а не чрез едно живо и непосредствено наблюдение. Днес хората имат усещането, че те на всяка цена трябва да изхождат от точно дефинирани понятия, и започват да задават въпросите: Какво точно представлява Ариман? Какво точно представлява Луцифер? Какво представляват отделните Йерархии? така питат те, и си въобразяват, че кога то разполагат с една или друга дефиниция, те вече са вникнали в тяхната истинска природа. Аз и друг път съм илюстрирал цялата несъстоятелност на дефинициите с помощта на един ярък пример, известен още на древните гърци. Естествено, не става дума за една образцова дефиниция, но все пак една от школите в древна Гърция си служи със следната дефиниция: Човекът представлява едно същество, което ходи на два крака и няма никакви пера. Но става така, че на следващия ден идва един от учениците с един оскубан петел в ръце и заявява: Ето едно същество, което ходи на два крака и няма никакви пера.
към текста >>

Първоначално луциферическото изкушение възникна от един стремеж на Луцифер.
Нека сега с помощта на антропософското духовно-научно познание да вникнем в задачите, които бяха поставени пред тези Духове на Мрака в течение на цели хилядолетия. Ние винаги трябва да се съобразяваме с нещо много важно: Мировият ред може да бъде поддържан само чрез това, че определени по-висши Същества, ръководещи нормалното развитие на човечеството, често си служат с други духовни Същества, като ги насочват към съответното място, за да предизвикат някои необходими промени. Ние многократно сме подчертавали, че в древни времена така нареченото "луциферическо изкушение" имаше огромно значение за еволюцията на човечеството. Първоначално луциферическото изкушение възникна от един стремеж на Луцифер. Обаче от този стремеж на Луцифер а по-късно, след Атлантската епоха, Луцифер влезе в съюз с Ариман възникна един противоположен стремеж от страна на "добрите Духове" или Духовете на Светлината. Фактически през онези древни времена Духовете на Мрака макар и по свой начин също искаха да направят нещо добро на хората: те искаха да ги тласнат към абсолютната свобода нещо, за което хората не бяха узрели. Те искаха да пробудят индивидуалното себесъзнание, но човечеството все още не беше готово за това.
към текста >>

Обаче от този стремеж на Луцифер а по-късно, след Атлантската епоха, Луцифер влезе в съюз с Ариман възникна един противоположен стремеж от страна на "добрите Духове" или Духовете на Светлината.
Нека сега с помощта на антропософското духовно-научно познание да вникнем в задачите, които бяха поставени пред тези Духове на Мрака в течение на цели хилядолетия. Ние винаги трябва да се съобразяваме с нещо много важно: Мировият ред може да бъде поддържан само чрез това, че определени по-висши Същества, ръководещи нормалното развитие на човечеството, често си служат с други духовни Същества, като ги насочват към съответното място, за да предизвикат някои необходими промени. Ние многократно сме подчертавали, че в древни времена така нареченото "луциферическо изкушение" имаше огромно значение за еволюцията на човечеството. Първоначално луциферическото изкушение възникна от един стремеж на Луцифер. Обаче от този стремеж на Луцифер а по-късно, след Атлантската епоха, Луцифер влезе в съюз с Ариман възникна един противоположен стремеж от страна на "добрите Духове" или Духовете на Светлината. Фактически през онези древни времена Духовете на Мрака макар и по свой начин също искаха да направят нещо добро на хората: те искаха да ги тласнат към абсолютната свобода нещо, за което хората не бяха узрели. Те искаха да пробудят индивидуалното себесъзнание, но човечеството все още не беше готово за това.
към текста >>

Луцифер и ариманическите Същества апелираха към неповторимата индивидуалност на всеки отделен човек.
Духовете на Светлината отговориха с една противоположна сила;и тази противоположна сила се състоеше в това,че точно тогава човекът беше отблъснат от духовния свят и изпратен на Земята, нещо което Библията символично описва като изгонването от Рая. Всъщност това означава не друго, а че човекът слиза на Земята и вече става зависим от физическите условия, респективно от своите наследствени качества. Луцифер и ариманическите Същества апелираха към неповторимата индивидуалност на всеки отделен човек. Те искаха да предизвикат едно ускорено одухотворяване на човешките същества. Обаче това не биваше да се случи. Защото човекът трябваше да бъде възпитан именно в условията на Земята, да израсне именно чрез силите на Земята. И това стана благодарение на факта, че човекът се оказа вплетен във физически те, в наследствените връзки, които определяха неговото място във веригата на поколенията. Сега на преден план излезе физическият произход, респективно наследствените качества, които човек получаваше от своите родители.
към текста >>

По този начин той беше обременен с чисто земни качества, което съвсем не влизаше в плановете на Луцифер.
Те искаха да предизвикат едно ускорено одухотворяване на човешките същества. Обаче това не биваше да се случи. Защото човекът трябваше да бъде възпитан именно в условията на Земята, да израсне именно чрез силите на Земята. И това стана благодарение на факта, че човекът се оказа вплетен във физически те, в наследствените връзки, които определяха неговото място във веригата на поколенията. Сега на преден план излезе физическият произход, респективно наследствените качества, които човек получаваше от своите родители. По този начин той беше обременен с чисто земни качества, което съвсем не влизаше в плановете на Луцифер. Духовете на Светлината противопоставиха на Луцифер тъкмо това: Физическата наследствена линия. На човека беше, така да се каже, прикачен един товар, който го правеше зависим от физическия свят. Ето защо всичко, което стои в основата на наследствеността, оплождането, размножението, в основата на любовта, каквато ти изглежда с оглед на земните условия, фактически е свързано с онези духовни Същества, чиито предводител ние познаваме като Яхве и Йехова.
към текста >>

Духовете на Светлината противопоставиха на Луцифер тъкмо това: Физическата наследствена линия.
Обаче това не биваше да се случи. Защото човекът трябваше да бъде възпитан именно в условията на Земята, да израсне именно чрез силите на Земята. И това стана благодарение на факта, че човекът се оказа вплетен във физически те, в наследствените връзки, които определяха неговото място във веригата на поколенията. Сега на преден план излезе физическият произход, респективно наследствените качества, които човек получаваше от своите родители. По този начин той беше обременен с чисто земни качества, което съвсем не влизаше в плановете на Луцифер. Духовете на Светлината противопоставиха на Луцифер тъкмо това: Физическата наследствена линия. На човека беше, така да се каже, прикачен един товар, който го правеше зависим от физическия свят. Ето защо всичко, което стои в основата на наследствеността, оплождането, размножението, в основата на любовта, каквато ти изглежда с оглед на земните условия, фактически е свързано с онези духовни Същества, чиито предводител ние познаваме като Яхве и Йехова.
към текста >>

Не бива да изпадаме в безумния предразсъдък, да отбягваме низходящия живот като казваме: Аз не искам да имам нищо общо с Луцифер, аз не искам да имам нищо общо с Ариман.
Ние трябва да доловим, къде животът се издига и къде той пропада. Не бива да изпадаме в безумния предразсъдък, да отбягваме низходящия живот като казваме: Аз не искам да имам нищо общо с Луцифер, аз не искам да имам нищо общо с Ариман. В нашите лекции аз често съм порицавал този безумен предразсъдък, понеже е напълно редно да се съобразяваме с Духовете, които участвуват в поддържането на мировия ред. Ако не се съобразяваме с тях и ги оставяме извън нашето съзнание, тяхната сила нараства. Ние ще се ориентираме в историческите събития, само ако имаме представа за импулсите на възходящия и на низходящия живот. И в този случай ние трябва да останем далеч от всякакви симпатии и антипатии.
към текста >>

Делото на Луцифер и Ариман беше превърнато в нещо добро, понеже благодарение на тих човекът успя да се свърже със Земята.
Поради обстоятелството, че човекът ако мога да си послужа с този израз слезе от Небето тук долу на Земята, а наред с него и онези Духове на Мрака, които положиха достатъчно усилия за неговото освобождаване, за неговата свобода през епохите, когато в сила бяха законите на наследствеността, расата и кръвта, чрез всичко това човекът успя да се свърже със Земята. Делото на Луцифер и Ариман беше превърнато в нещо добро, понеже благодарение на тих човекът успя да се свърже със Земята.
към текста >>

Ако си послужим с тази схематична рисунка, бихме могли да кажем: Човекът беше свързан с целия Космос, включително и със Земята (виолетов кръг), още преди делото на Луцифер; а после той се свърза със Земята (жълт кръг) чрез това, че в него бяха вложени наследствените качества, както ги нарича естествената наука или ако искаме да се изразим с езика на Библията "наследствения грях" Ето как човекът, когото тук схематично представям с тези осем кръста, беше превърнат в съставна част на Земята.
Ако си послужим с тази схематична рисунка, бихме могли да кажем: Човекът беше свързан с целия Космос, включително и със Земята (виолетов кръг), още преди делото на Луцифер; а после той се свърза със Земята (жълт кръг) чрез това, че в него бяха вложени наследствените качества, както ги нарича естествената наука или ако искаме да се изразим с езика на Библията "наследствения грях" Ето как човекът, когото тук схематично представям с тези осем кръста, беше превърнат в съставна част на Земята. Вие виждате, че в случая Луцифер и Ариман са служители на прогресивните духовни сили.
към текста >>

Вие виждате, че в случая Луцифер и Ариман са служители на прогресивните духовни сили.
Ако си послужим с тази схематична рисунка, бихме могли да кажем: Човекът беше свързан с целия Космос, включително и със Земята (виолетов кръг), още преди делото на Луцифер; а после той се свърза със Земята (жълт кръг) чрез това, че в него бяха вложени наследствените качества, както ги нарича естествената наука или ако искаме да се изразим с езика на Библията "наследствения грях" Ето как човекът, когото тук схематично представям с тези осем кръста, беше превърнат в съставна част на Земята. Вие виждате, че в случая Луцифер и Ариман са служители на прогресивните духовни сили.
към текста >>

46. Бележки GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Рудолф Щайнер ги нарича луциферически Същества или накратко Луцифер.
*6. Според антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили, или Същества, които Библията представя под образа на Змията. Рудолф Щайнер ги нарича луциферически Същества или накратко Луцифер. През Атлантската епоха в еволюцията се намесват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана. Рудолф Щайнер ги назовава "ариминически Същества" или Ариман терминът идва от древно персийското божество на мрака Ангра.
към текста >>

Луцифер Ариман
Луцифер Ариман
към текста >>

47. ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Нали, хората не благоволяват да говорят за Луцифер и Ариман, но в такова изречение те се подразбират: «Картините съдържат не само всичко най-красиво и велико, което човечеството някога е мислило и чувствало, но и всяко злодеяние и подлост, на които хората някога са били способни.
Представете си, Юнг стига толкова далеч, че осъзнава: Човекът има в себе си несъзнателно всички злодеяния и подлости редом с най-красивото, което човечеството е било способно да мисли и чувства. Нали, хората не благоволяват да говорят за Луцифер и Ариман, но в такова изречение те се подразбират: «Картините съдържат не само всичко най-красиво и велико, което човечеството някога е мислило и чувствало, но и всяко злодеяние и подлост, на които хората някога са били способни. Когато пациентът не може да отличи личността на лекаря от тези проекции, всяко разбиране се прекъсва и човешките отношения стават невъзможни. Но когато пациентът избягва Харидба, попада на Сцила, интроекцията на тези картини, което означава, че прехвърля техните качества не върху лекаря, а върху себе си.» Следователно тогава сам е дявол. Той смята, че сам е дяволът. «Тази опасност е също така лоша. При проекцията той се люшка между прекалено възторжено и болестно възвеличаване и изпълнено с омраза презиране на лекаря си.
към текста >>

48. Втора лекция, Дорнах, 19 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

В нея се разказва, че някога човечеството е изгонено от рая, понеже Луцифер изкушил хората и сега те са разпръснати по целия останал свят.
Вчера обърнах вниманието към това, че цялата Земя трябва да се взима като един организъм, но различните територии имат различни излъчвания и влияния върху обитателите си. Тези излъчвания имат особено влияние върху двойника, за когото вчера споменах на края на лекцията. В Ирландия е така, че хората, които са я познавали в по-старите времена, описват цялото й своеобразие в приказки и легенди. Известна е една езотерична легенда, описваща същността на Ирландия в земния организъм. В нея се разказва, че някога човечеството е изгонено от рая, понеже Луцифер изкушил хората и сега те са разпръснати по целия останал свят. Но този останал свят съществува по времето, когато човечеството е изгонено от рая. Следователно раят с Луцифер в него се различава - така се казва в тази приказка, в това легендарно изложение - от останалата Земя, където е отишло човечеството. Ирландия не принадлежи в същия смисъл към останалата Земя, понеже преди Луцифер да влезе в рая, върху Земята било създадено отражение на рая и това отражение е Ирландия.
към текста >>

Следователно раят с Луцифер в него се различава - така се казва в тази приказка, в това легендарно изложение - от останалата Земя, където е отишло човечеството.
Тези излъчвания имат особено влияние върху двойника, за когото вчера споменах на края на лекцията. В Ирландия е така, че хората, които са я познавали в по-старите времена, описват цялото й своеобразие в приказки и легенди. Известна е една езотерична легенда, описваща същността на Ирландия в земния организъм. В нея се разказва, че някога човечеството е изгонено от рая, понеже Луцифер изкушил хората и сега те са разпръснати по целия останал свят. Но този останал свят съществува по времето, когато човечеството е изгонено от рая. Следователно раят с Луцифер в него се различава - така се казва в тази приказка, в това легендарно изложение - от останалата Земя, където е отишло човечеството. Ирландия не принадлежи в същия смисъл към останалата Земя, понеже преди Луцифер да влезе в рая, върху Земята било създадено отражение на рая и това отражение е Ирландия.
към текста >>

Ирландия не принадлежи в същия смисъл към останалата Земя, понеже преди Луцифер да влезе в рая, върху Земята било създадено отражение на рая и това отражение е Ирландия.
В Ирландия е така, че хората, които са я познавали в по-старите времена, описват цялото й своеобразие в приказки и легенди. Известна е една езотерична легенда, описваща същността на Ирландия в земния организъм. В нея се разказва, че някога човечеството е изгонено от рая, понеже Луцифер изкушил хората и сега те са разпръснати по целия останал свят. Но този останал свят съществува по времето, когато човечеството е изгонено от рая. Следователно раят с Луцифер в него се различава - така се казва в тази приказка, в това легендарно изложение - от останалата Земя, където е отишло човечеството. Ирландия не принадлежи в същия смисъл към останалата Земя, понеже преди Луцифер да влезе в рая, върху Земята било създадено отражение на рая и това отражение е Ирландия.
към текста >>

Значи Ирландия е това парче Земя, което няма общо с Луцифер, няма отношения с него.
Разбирате ли добре? Значи Ирландия е това парче Земя, което няма общо с Луцифер, няма отношения с него. Онова, което е трябвало да бъде отделено от рая, за да се появи неговото земно отражение, трябвало да попречи на Луцифер да влезе в рая. Следователно Ирландия е била възприемана в тази легенда така, че най-напред представлява отражение, отделена от рая част, която трябва да попречи на Луцифер да влезе в рая. След като Ирландия е отделена от рая, Луцифер може да влезе в него.
към текста >>

Онова, което е трябвало да бъде отделено от рая, за да се появи неговото земно отражение, трябвало да попречи на Луцифер да влезе в рая.
Разбирате ли добре? Значи Ирландия е това парче Земя, което няма общо с Луцифер, няма отношения с него. Онова, което е трябвало да бъде отделено от рая, за да се появи неговото земно отражение, трябвало да попречи на Луцифер да влезе в рая. Следователно Ирландия е била възприемана в тази легенда така, че най-напред представлява отражение, отделена от рая част, която трябва да попречи на Луцифер да влезе в рая. След като Ирландия е отделена от рая, Луцифер може да влезе в него.
към текста >>

Следователно Ирландия е била възприемана в тази легенда така, че най-напред представлява отражение, отделена от рая част, която трябва да попречи на Луцифер да влезе в рая.
Разбирате ли добре? Значи Ирландия е това парче Земя, което няма общо с Луцифер, няма отношения с него. Онова, което е трябвало да бъде отделено от рая, за да се появи неговото земно отражение, трябвало да попречи на Луцифер да влезе в рая. Следователно Ирландия е била възприемана в тази легенда така, че най-напред представлява отражение, отделена от рая част, която трябва да попречи на Луцифер да влезе в рая. След като Ирландия е отделена от рая, Луцифер може да влезе в него.
към текста >>

След като Ирландия е отделена от рая, Луцифер може да влезе в него.
Разбирате ли добре? Значи Ирландия е това парче Земя, което няма общо с Луцифер, няма отношения с него. Онова, което е трябвало да бъде отделено от рая, за да се появи неговото земно отражение, трябвало да попречи на Луцифер да влезе в рая. Следователно Ирландия е била възприемана в тази легенда така, че най-напред представлява отражение, отделена от рая част, която трябва да попречи на Луцифер да влезе в рая. След като Ирландия е отделена от рая, Луцифер може да влезе в него.
към текста >>

49. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр.
1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр. съч. 34).
към текста >>

50. Съдържание GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Мефистофел, Луцифер и Ариман. Психоанализата.
Заспиване и събуждане. Мъртвите като съветници на живите. Лойд Джордж, Матиас Ерцбергер. Развитието на Гьоте. Фауст и Вагнер. Мефистофел, Луцифер и Ариман. Психоанализата. Ото Вайнингер. Макс Десоар. Оскар Хертвиг. Гибон. Трайчке. Изпитания на дарованието.
към текста >>

51. Съпротивата на човека срещу духа GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Вие знаете, че когато човек се опита да опознае противодействащите сили, те са две – Ариман и Луцифер.
Вие знаете, че когато човек се опита да опознае противодействащите сили, те са две – Ариман и Луцифер. Гьоте обединява, смесва двете сили. Той не усеща това по-рано и така Мефистофел става противоречив образ. Можете да разгледате отделни детайли и ще видите, че образът на Мефистофел не е единен. Гьоте е смесил Луцифер и Ариман. Той го забелязва през 1797 г.
към текста >>

Гьоте е смесил Луцифер и Ариман.
Вие знаете, че когато човек се опита да опознае противодействащите сили, те са две – Ариман и Луцифер. Гьоте обединява, смесва двете сили. Той не усеща това по-рано и така Мефистофел става противоречив образ. Можете да разгледате отделни детайли и ще видите, че образът на Мефистофел не е единен. Гьоте е смесил Луцифер и Ариман. Той го забелязва през 1797 г. и поради това му става трудно да продължи „Фауст“. Духовната наука не е стигнала още толкова далеч, че да може да раздели врага на хората в два образа. Гьоте остава при единния образ. Гьотевата природа се разбира, когато се има предвид, че Гьоте всъщност е трябвало да създаде два образа, които смесва в един.
към текста >>

Вземете само едно: В цялата социална структура на живота на човечеството досега луциферическата същност понякога е играла изключително фатална роля, понеже хората не разбират как да я насочат в правилното течение, тъй като са оставили везната да натежи прекалено в посока към Луцифер.
Вземете само едно: В цялата социална структура на живота на човечеството досега луциферическата същност понякога е играла изключително фатална роля, понеже хората не разбират как да я насочат в правилното течение, тъй като са оставили везната да натежи прекалено в посока към Луцифер. Поради това луциферическият импулс е изиграл голяма роля в начина, по който е изградена социалната структура. Още в училище малките деца ги карат да бъдат първи, втори или трети. Представяте ли си какво луциферическо честолюбие се развива, когато хората искат да са първи! Освен това титли, ордени и всичко, което следва от тях!
към текста >>

52. Какво върши ангелът в нашето астрално тяло? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Опитват се да внесат тъмнина в упражняването на свободната човешка воля, като, от една страна, правят човека наистина добро същество – от гледната точка, която сега засягам, Луцифер иска за човека нещо добро, нещо духовно, – но с цената на това, че го лишава от свободната му воля, придавайки на действията му напълно автоматичен характер.
Всъщност, ако човекът се остави на собствената си природа, би трябвало да достигне до виждането на това, което ангелът върши в астралното му тяло. Но луциферическото развитие е насочено към целта да отклони човешкия поглед от работата на йерархията на ангелите. За да отклонят човека, луциферическите същества постъпват по следния начин: те спъват свободната воля на човека. Опитват се да внесат тъмнина в упражняването на свободната човешка воля, като, от една страна, правят човека наистина добро същество – от гледната точка, която сега засягам, Луцифер иска за човека нещо добро, нещо духовно, – но с цената на това, че го лишава от свободната му воля, придавайки на действията му напълно автоматичен характер. Човекът би следвало да постигне ясновидство, изхождайки от добри принципи, но в известна степен автоматично. Луциферическите същества искат да отнемат от човека свободната му воля, респективно възможността да върши зло.
към текста >>

53. Как да намеря Христос? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Трябва да можем да сравним отношението между тялото и душата, определено за човека от Ариман и Луцифер, с отношението между душата и духа, ако искаме да подходим към Мистерията на Голгота исторически правилно.
Това ни прави способни правилно да разглеждаме в каква връзка се намира Мистерията на Голгота с найвътрешните сили на човешката природа през хилядолетията. Трябва да можем да сравним отношението между тялото и душата, определено за човека от Ариман и Луцифер, с отношението между душата и духа, ако искаме да подходим към Мистерията на Голгота исторически правилно.
към текста >>

54. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр.
1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр. съч. 34).
към текста >>

55. Съдържание GA_184 Космическа предистория на човечеството

Човекът между Ариман и Луцифер.
Ход на времето за телесно-душевното на човека, пространствен живот на духовно-душевното на човека в царството на вечността. Човекът между Ариман и Луцифер. Изпреварващо и изоставащо движение на живота. Законът за вибрациите. Дорнахската сграда и тайната на равновесието.
към текста >>

56. Четвърта лекция, 13 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Днешният човек се свени да говори за Ариман и Луцифер, но той не се свени да говори за положително и отрицателно електричество, или за положителен и отрицателен магнетизъм.
Днес човешката душа не е способна вече за езиково творчество, но тя е била способна за него; това, което днес се проявява в езика, е само остатък. Как в човешките души е проникнал този космически разум, как е станал индивидуален? Ако търсим отговор на този въпрос, ще стигнем до всичко това, което наричаме ариманическо. И как от космичното е влязло в човешката душа това, което наричаме омраза? Тук стигаме до луциферическото, полярно противоположното на ариманическото. Днешният човек се свени да говори за Ариман и Луцифер, но той не се свени да говори за положително и отрицателно електричество, или за положителен и отрицателен магнетизъм. Но това, от което се свени, е основано само на съвременни предразсъдъци.
към текста >>

57. Пета лекция, 14 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

И който днес излага традиционната мистика, трябва ясно да съзнава, че все повече и повече се приближава епохата, когато, ако съобщаваш на хората мистиката, истинската мистика, – мистиката на Майстер Екхарт[ix], Таулер[x] и т.н., – вследствие на реакциите им, ние им донасяме това, което посредством Луцифер ги води до вражда и кавги.
Ако разгледаме периода до XIV век след Р.Х., дотогава на хората е можело да бъде излагана мистиката. Тогава мистичните понятия са притежавали още действена сила, те са възпитавали и импулсирали хората. Източните народи на Азия – индуси, японци, китайци, до известна степен още са запазили тези качества, доколкото древни качества се запазват от определени членове на човечеството и в по-късни времена. И в наше време може да се изучава много от това, което е било свойствено на европейските народи в предишните времена; но като цяло душевното устройство на човечеството се е променило. И който днес излага традиционната мистика, трябва ясно да съзнава, че все повече и повече се приближава епохата, когато, ако съобщаваш на хората мистиката, истинската мистика, – мистиката на Майстер Екхарт[ix], Таулер[x] и т.н., – вследствие на реакциите им, ние им донасяме това, което посредством Луцифер ги води до вражда и кавги. И може да се окаже, че няма по-добро средство да се подготви някоя секта за вражда и кавги и да се докарат раздор и взаимни обвинения, от това да им се говорят мистични благочестиви речи. За праволинейното разбиране това изглежда невъзможно; но такава е действителността на фактите. Действителността на фактите се състои в това, че съществено е не само съдържанието на това, което се излага, но също и как човек реагира на тези неща. Необходимо е да се разбира света. И е необходимо, преди всичко, възгледите ни да се градят не на основата на желанията ни.
към текста >>

58. Осма лекция, 21 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

И задача на човека в известен смисъл е, преминавайки в света своя жизнен път, да не се отклонява нито на страната на Ариман, нито на страната на Луцифер, а да поддържа равновесие между двата потока.
Макар и да би бил фантазьор на младини, той би станал много разумен като възрастен и много неща би разбирал благодарение на своя опит; обаче той не би получавал никакви откровения от духовния свят. Няма да крием това: всичко, благодарение на което на младини ставаме умни, ние го получаваме само от откровения, собственият опит се проявява едва на старини. И ариманическите същества искат да ни ограничат до този собствен опит. Ние бихме били същества със свободна воля, но като духовно-душевни същества бихме се раждали, в най-добрия случай, едва от двадесет и осем годишна възраст. Представете си сега, как ние, хората, стоим, собствено, между тези две волеви направления на духовния свят. И задача на човека в известен смисъл е, преминавайки в света своя жизнен път, да не се отклонява нито на страната на Ариман, нито на страната на Луцифер, а да поддържа равновесие между двата потока.
към текста >>

След това в бъдещото развитие на Земята ще настъпят времена, когато ще стане разделение между децата на Луцифер и децата на Ариман – или едното, или другото.
Тогава посветените са скривали от външния свят перипетиите на тази духовна борба. Винаги е имало хора, които са знаели за тази духовна борба, която, собствено, при всеки човек се разиграва зад сцената на неговия живот. Винаги е имало хора, които са били уверени, че животът е прокарване на пътища чрез борба, че животът носи в себе си опасност. Но все повече и повече се е затвърждавал и принципът, че човек не трябва да се приближава до прага на духовния свят, не трябва да се приближава до Пазача на прага, за да – простете ми тривиалния израз, но той е подходящ, – не го обхване ужас. Но времето, когато това беше възможно свърши. След това в бъдещото развитие на Земята ще настъпят времена, когато ще стане разделение между децата на Луцифер и децата на Ариман – или едното, или другото. Но да се знае, какво става и в тази ситуация съзнателно да провеждаш своя живот, днес е жизнена необходимост, това трябва да бъде казано в интерес на бъдещето на човечеството и трябва да бъде разбрано. Голата наука на премълчаването в бъдеще ще прекрати своето съществуване.
към текста >>

Вие забелязахте: тенденцията към вцепеняване, към вкаменяване изхожда от Ариман; тенденцията към разплуване, към медузообразното състояние изхожда от Луцифер.
И такива усещания, бих казал, космически усещания, ние получаваме не само при вида на хората, ако със съзнанието на посвещението подхождаме към нещата, но това, което получаваме благодарение на космическото усещане, се разпространява върху всичко. Вие забелязахте: тенденцията към вцепеняване, към вкаменяване изхожда от Ариман; тенденцията към разплуване, към медузообразното състояние изхожда от Луцифер. Това не се ограничава само с проявяваното в човека, а се разпространява върху всичко, което се проявява в абстракциите. Научаваме се всичко праволинейно да се вижда като ариманическо, а всичко криволинейно като луциферическо. Кръгът е символичен образ на Луцифер, а правата линия е символичен образ на Ариман. Разглеждаме човешката глава: тази човешка глава със своята тенденция – това може да се види на скелета – към вкаменяване, към вкостеняване, във втвърдената форма, която ѝ дава Земята, е ариманическо образувание. Ако силите, които действат в главата на човека, действаха в целия човек, той би приел облика на Ариман, както това може да се види там горе на груповата скулптура, и би бил изцяло пронизан, може да се каже, от силите на главата, той би имал изцяло собствен интелект, но егоистичен интелект, и би бил изцяло пронизан от собствена воля, така, че тази воля би се изразявала в самата му форма.
към текста >>

Кръгът е символичен образ на Луцифер, а правата линия е символичен образ на Ариман.
И такива усещания, бих казал, космически усещания, ние получаваме не само при вида на хората, ако със съзнанието на посвещението подхождаме към нещата, но това, което получаваме благодарение на космическото усещане, се разпространява върху всичко. Вие забелязахте: тенденцията към вцепеняване, към вкаменяване изхожда от Ариман; тенденцията към разплуване, към медузообразното състояние изхожда от Луцифер. Това не се ограничава само с проявяваното в човека, а се разпространява върху всичко, което се проявява в абстракциите. Научаваме се всичко праволинейно да се вижда като ариманическо, а всичко криволинейно като луциферическо. Кръгът е символичен образ на Луцифер, а правата линия е символичен образ на Ариман. Разглеждаме човешката глава: тази човешка глава със своята тенденция – това може да се види на скелета – към вкаменяване, към вкостеняване, във втвърдената форма, която ѝ дава Земята, е ариманическо образувание. Ако силите, които действат в главата на човека, действаха в целия човек, той би приел облика на Ариман, както това може да се види там горе на груповата скулптура, и би бил изцяло пронизан, може да се каже, от силите на главата, той би имал изцяло собствен интелект, но егоистичен интелект, и би бил изцяло пронизан от собствена воля, така, че тази воля би се изразявала в самата му форма.
към текста >>

Но ако разгледаме друг човек, не човека на главата, а човека на крайниците в широкия смисъл на думата, ще получим следната представа: ако това, което действа в останалия човек, действаше в целия човек, той би бил образуван така, както е показан в скулптурната група Луцифер.
Но ако разгледаме друг човек, не човека на главата, а човека на крайниците в широкия смисъл на думата, ще получим следната представа: ако това, което действа в останалия човек, действаше в целия човек, той би бил образуван така, както е показан в скулптурната група Луцифер. И навсякъде, каквото и да наблюдаваме, живота на природата или социалния живот, притежавайки науката за инициацията навсякъде можем да виждаме или ариманическото, или луциферическото. Ние трябва да възприемаме само това – ариманическо и луциферическо. И образуването на такива усещания е необходимост за по-нататъшното развитие на човечеството. Човек трябва да се научи да чувства: луциферическото същество господства в света. Това луциферическо същество господства също в съвместния живот на хората.
към текста >>

Най-много от всичко Луцифер ненавижда в съвместния живот на хората това, което става според закона.
Ние трябва да възприемаме само това – ариманическо и луциферическо. И образуването на такива усещания е необходимост за по-нататъшното развитие на човечеството. Човек трябва да се научи да чувства: луциферическото същество господства в света. Това луциферическо същество господства също в съвместния живот на хората. И това луциферическо същество преди всичко иска, всичко, което в света е закономерност, това, което при хората действа като закон, да го отстрани от света. Най-много от всичко Луцифер ненавижда в съвместния живот на хората това, което става според закона.
към текста >>

Съвместният живот на хората представлява преплитане на ненавистта на Луцифер към закономерностите и симпатията на Ариман към тях; не е възможно животът да бъде разбран, ако не се разглежда дуалистично.
Ариман би искал навсякъде да установи закона; Ариман би искал всички да подчини на закона. Съвместният живот на хората представлява преплитане на ненавистта на Луцифер към закономерностите и симпатията на Ариман към тях; не е възможно животът да бъде разбран, ако не се разглежда дуалистично. Ариман живее във всичко, което има външна форма, което може да се втвърди. Луцифер – „луциферическото“ – живее във всичко, което е безформено, което разтваря формата, което е течно и подвижно. В живота е нужно да се научим да пазим равновесие между стремящото се към втвърдяване и разтичането.
към текста >>

Луцифер – „луциферическото“ – живее във всичко, което е безформено, което разтваря формата, което е течно и подвижно.
Ариман би искал навсякъде да установи закона; Ариман би искал всички да подчини на закона. Съвместният живот на хората представлява преплитане на ненавистта на Луцифер към закономерностите и симпатията на Ариман към тях; не е възможно животът да бъде разбран, ако не се разглежда дуалистично. Ариман живее във всичко, което има външна форма, което може да се втвърди. Луцифер – „луциферическото“ – живее във всичко, което е безформено, което разтваря формата, което е течно и подвижно. В живота е нужно да се научим да пазим равновесие между стремящото се към втвърдяване и разтичането.
към текста >>

Като хора на бъдещето, трябва в изкуството и в живота да формираме нещо, опирайки се на знанието: тук долу Ариман, който иска да доведе всичко до втвърдяване, а там горе Луцифер, който иска всичко да разтвори; но и двамата трябва да остават невидими, защото в света на майя са видни само гребенчетата на вълните.
Разгледайте формите на нашата сграда: навсякъде правите преминават в дъгообразни, навсякъде се търси равновесието, навсякъде е виден опитът втвърденото да се разтвори в течното, навсякъде в движението се намира покой, а покоят отново преминава в движение. Това е съвсем духовна същност в нашето здание. Като хора на бъдещето, трябва в изкуството и в живота да формираме нещо, опирайки се на знанието: тук долу Ариман, който иска да доведе всичко до втвърдяване, а там горе Луцифер, който иска всичко да разтвори; но и двамата трябва да остават невидими, защото в света на майя са видни само гребенчетата на вълните. И горко ни, ако само Ариман или Луцифер проникнат в това, което иска да бъде животът! И така, нашата сграда представлява равновесното състояние във вселената, отделена от царството на Ариман и царството на Луцифер. Всичко това достига висшата си точка в централната фигура на нашата група, в Представителя на човечеството, в който трябва да се разтворят луциферическото и ариманическото. И всичко това е извлечено от нещо, което трябва да си остава само духовно и е представено в група, където луциферическото и ариманическото се намират в равновесие и нагледно са противопоставени едно на друго, за да се учат хората да разбират това.
към текста >>

И горко ни, ако само Ариман или Луцифер проникнат в това, което иска да бъде животът!
Разгледайте формите на нашата сграда: навсякъде правите преминават в дъгообразни, навсякъде се търси равновесието, навсякъде е виден опитът втвърденото да се разтвори в течното, навсякъде в движението се намира покой, а покоят отново преминава в движение. Това е съвсем духовна същност в нашето здание. Като хора на бъдещето, трябва в изкуството и в живота да формираме нещо, опирайки се на знанието: тук долу Ариман, който иска да доведе всичко до втвърдяване, а там горе Луцифер, който иска всичко да разтвори; но и двамата трябва да остават невидими, защото в света на майя са видни само гребенчетата на вълните. И горко ни, ако само Ариман или Луцифер проникнат в това, което иска да бъде животът! И така, нашата сграда представлява равновесното състояние във вселената, отделена от царството на Ариман и царството на Луцифер. Всичко това достига висшата си точка в централната фигура на нашата група, в Представителя на човечеството, в който трябва да се разтворят луциферическото и ариманическото. И всичко това е извлечено от нещо, което трябва да си остава само духовно и е представено в група, където луциферическото и ариманическото се намират в равновесие и нагледно са противопоставени едно на друго, за да се учат хората да разбират това.
към текста >>

И така, нашата сграда представлява равновесното състояние във вселената, отделена от царството на Ариман и царството на Луцифер.
Разгледайте формите на нашата сграда: навсякъде правите преминават в дъгообразни, навсякъде се търси равновесието, навсякъде е виден опитът втвърденото да се разтвори в течното, навсякъде в движението се намира покой, а покоят отново преминава в движение. Това е съвсем духовна същност в нашето здание. Като хора на бъдещето, трябва в изкуството и в живота да формираме нещо, опирайки се на знанието: тук долу Ариман, който иска да доведе всичко до втвърдяване, а там горе Луцифер, който иска всичко да разтвори; но и двамата трябва да остават невидими, защото в света на майя са видни само гребенчетата на вълните. И горко ни, ако само Ариман или Луцифер проникнат в това, което иска да бъде животът! И така, нашата сграда представлява равновесното състояние във вселената, отделена от царството на Ариман и царството на Луцифер. Всичко това достига висшата си точка в централната фигура на нашата група, в Представителя на човечеството, в който трябва да се разтворят луциферическото и ариманическото. И всичко това е извлечено от нещо, което трябва да си остава само духовно и е представено в група, където луциферическото и ариманическото се намират в равновесие и нагледно са противопоставени едно на друго, за да се учат хората да разбират това.
към текста >>

Когато в нас действа едностранната тенденция към монизма, стремежът целия свят да се разглежда като единство, това Ариман ни го нашепва в едното ухо; ако станем монадисти, едностранчиви монадисти, ако обясняваме света като състоящ се само от атоми или монади, без да се опитваме да приведем това към единство, това ни го нашепва в другото ухо Луцифер.
Това е перспективата, която днес трябва да се посочи на хората, за да се научат те да разбират, как трябва да се намират в равновесно състояние между ариманическото и луциферическото. Ариманическото винаги ни ориентира, бих казал, също и в душевно-духовен смисъл, праволинейно; луциферическото ни води към вълнообразно или дъгообразно движение и ни води към многообразието. Когато в нас действа едностранната тенденция към монизма, стремежът целия свят да се разглежда като единство, това Ариман ни го нашепва в едното ухо; ако станем монадисти, едностранчиви монадисти, ако обясняваме света като състоящ се само от атоми или монади, без да се опитваме да приведем това към единство, това ни го нашепва в другото ухо Луцифер. И за този, който вижда това, всичко се представя така, че когато монистът спори с плуралиста, с монадолога, самият спорещ не е виновен за това; защото зад мониста стои Ариман, който му нашепва всичките прекрасни аргументи, цялата логика, с която той обосновава своя монизъм; и ако той е последовател на Лайбниц или е монадолог в някой друг стил, Луцифер му нашепва всички тези прекрасни аргументи, които той използва за защита на своя множествен мироглед или за обосновка на множествеността на духовните същества. Това, което следва да се намери, е равновесното състояние, единството в множествеността и множествеността в единството. Но това е по-неудобно, отколкото да търсим или множественост, или единство, както и изобщо е по-неудобно да се търси равновесното състояние, отколкото да се кротнем на мекия диван на мързела. Хората стават или скептици, или мистици. Скептикът се чувства свободен дух, който във всичко може да се съмнява, мистикът се чувства изпълнен от божественото, който с любов може да разбере всичко вътре в себе си.
към текста >>

И за този, който вижда това, всичко се представя така, че когато монистът спори с плуралиста, с монадолога, самият спорещ не е виновен за това; защото зад мониста стои Ариман, който му нашепва всичките прекрасни аргументи, цялата логика, с която той обосновава своя монизъм; и ако той е последовател на Лайбниц или е монадолог в някой друг стил, Луцифер му нашепва всички тези прекрасни аргументи, които той използва за защита на своя множествен мироглед или за обосновка на множествеността на духовните същества.
Това е перспективата, която днес трябва да се посочи на хората, за да се научат те да разбират, как трябва да се намират в равновесно състояние между ариманическото и луциферическото. Ариманическото винаги ни ориентира, бих казал, също и в душевно-духовен смисъл, праволинейно; луциферическото ни води към вълнообразно или дъгообразно движение и ни води към многообразието. Когато в нас действа едностранната тенденция към монизма, стремежът целия свят да се разглежда като единство, това Ариман ни го нашепва в едното ухо; ако станем монадисти, едностранчиви монадисти, ако обясняваме света като състоящ се само от атоми или монади, без да се опитваме да приведем това към единство, това ни го нашепва в другото ухо Луцифер. И за този, който вижда това, всичко се представя така, че когато монистът спори с плуралиста, с монадолога, самият спорещ не е виновен за това; защото зад мониста стои Ариман, който му нашепва всичките прекрасни аргументи, цялата логика, с която той обосновава своя монизъм; и ако той е последовател на Лайбниц или е монадолог в някой друг стил, Луцифер му нашепва всички тези прекрасни аргументи, които той използва за защита на своя множествен мироглед или за обосновка на множествеността на духовните същества. Това, което следва да се намери, е равновесното състояние, единството в множествеността и множествеността в единството. Но това е по-неудобно, отколкото да търсим или множественост, или единство, както и изобщо е по-неудобно да се търси равновесното състояние, отколкото да се кротнем на мекия диван на мързела. Хората стават или скептици, или мистици. Скептикът се чувства свободен дух, който във всичко може да се съмнява, мистикът се чувства изпълнен от божественото, който с любов може да разбере всичко вътре в себе си. По принцип, скептикът е ученик на Ариман, а мистикът – ученик на Луцифер.
към текста >>

По принцип, скептикът е ученик на Ариман, а мистикът – ученик на Луцифер.
И за този, който вижда това, всичко се представя така, че когато монистът спори с плуралиста, с монадолога, самият спорещ не е виновен за това; защото зад мониста стои Ариман, който му нашепва всичките прекрасни аргументи, цялата логика, с която той обосновава своя монизъм; и ако той е последовател на Лайбниц или е монадолог в някой друг стил, Луцифер му нашепва всички тези прекрасни аргументи, които той използва за защита на своя множествен мироглед или за обосновка на множествеността на духовните същества. Това, което следва да се намери, е равновесното състояние, единството в множествеността и множествеността в единството. Но това е по-неудобно, отколкото да търсим или множественост, или единство, както и изобщо е по-неудобно да се търси равновесното състояние, отколкото да се кротнем на мекия диван на мързела. Хората стават или скептици, или мистици. Скептикът се чувства свободен дух, който във всичко може да се съмнява, мистикът се чувства изпълнен от божественото, който с любов може да разбере всичко вътре в себе си. По принцип, скептикът е ученик на Ариман, а мистикът – ученик на Луцифер. Това, към което трябва да се стреми човечеството, е равновесното състояние: мистичното преживяване в скепсиса, и скепсис в мистичното преживяване. Работата не е в Монтен[ii] или Августин, а чрез Августин да се осветли какво е Монтен, и чрез Монтен да се осветли, какво е Августин. Едностранчивостта въвлича човека в единия или другия поток.
към текста >>

И ако изцяло следвахме Луцифер и луциферическите духове, бихме били като деца, юноши и девойки, бихме имали добри познания за вечното, но примерно на двадесет и осем годишна възраст бихме получавали склероза и скоро след това изглупявали, така че това, което бихме могли да развием като човешко разбиране, ще избие в склероза, а това, което възприемем в младостта си, би било духовно автоматизирано.
Какво, собствено, представлява луциферическото? Луциферическото, собствено, е насочено към това да ни направи безглави, да ни отнеме собствения интелект и свободната воля; и луциферическите духове, луциферическият елемент, искат, собствено, ние да умираме още на двадесет и осем години, те не искат да остаряваме. По добре е да се казва „луциферически духове“, но макар и да има група от последователи, да се казва „Ариман“, доколкото самият Ариман представлява себе си като единство, доколкото той се стреми към единство, а луциферическият елемент представя себе си като множественост, доколкото той се стреми към многообразие; затова за тях се говори така, както нееднократно правих това днес в тази лекция. И ако изцяло следвахме Луцифер и луциферическите духове, бихме били като деца, юноши и девойки, бихме имали добри познания за вечното, но примерно на двадесет и осем годишна възраст бихме получавали склероза и скоро след това изглупявали, така че това, което бихме могли да развием като човешко разбиране, ще избие в склероза, а това, което възприемем в младостта си, би било духовно автоматизирано. Луциферическите духове биха искали отсега да ни приберат в духовния свят, за да не преминем стадиите на развитие Юпитер, Венера и Вулкан, преди да сме станали космически същества. Те не смятат това за необходимо; те се стремят да отделят човека от Земята и да го приведат към божествено-духовните цели с това, което вече е развил в епохите Сатурн, Слънце и Луна. Това е поток, който иска по възможност да ускори развитието на човека. Луциферическите същества биха искали да щурмуват с нас, и колкото се може по-скоро да ни въведат в космическото общество от същества. Ариманическите духове биха искали да унищожат нашето минало и да ни върнат заедно със Земята в изходната точка, биха искали да отстранят нашето минало, да ни консервират на Земята и след това да ни преместят там, където бихме били като същества на Сатурн.
към текста >>

Могат да се почувстват Луцифер и Ариман в техните форми.
При разглежданията в нашата група, в човек могат да възникнат различни усещания. Може да се чувства в центъра на Представителя на човечеството с неговите линии, повърхности и форми, където всичко луциферическо и ариманическо е изгладено. Формите са там, но доколко е възможно, в човешкия облик да бъде унищожено всичко луциферическо и ариманическо. Могат да се почувстват Луцифер и Ариман в техните форми. Могат да се усетят тези противоположности на централния човек, Луцифер и Ариман, и ръководейки се от това чувство, да вървим през света: можем навсякъде в света да намерим това, което съответства на това чувство. И този, който усвои това, което живее в това чувство, което може да се развие съзерцавайки тройствеността, много ще усвои за разглеждането на живота. Много ще разкрием от света за себе си, ако го разглеждаме в смисъла на това чувство за троичност: човекът в средата или Представителят на човечеството, Ариман и Луцифер. И както за древното пространствено чувство се е откривала троичността, за времевото чувство се е откривало единството на божественото, така за човечеството на бъдещето ще се открият висшите мирови тайни, ако то бъде в състояние конкретно да разбере втвърдяващото и изпаряващото, избързващото и връщащото се, праволинейното и криволинейното, обичащото закономерното и ненавиждащото закономерното и т. н. Навсякъде в живота да се разбира колебаещото се състояние – това е, което се изисква.
към текста >>

Могат да се усетят тези противоположности на централния човек, Луцифер и Ариман, и ръководейки се от това чувство, да вървим през света: можем навсякъде в света да намерим това, което съответства на това чувство.
При разглежданията в нашата група, в човек могат да възникнат различни усещания. Може да се чувства в центъра на Представителя на човечеството с неговите линии, повърхности и форми, където всичко луциферическо и ариманическо е изгладено. Формите са там, но доколко е възможно, в човешкия облик да бъде унищожено всичко луциферическо и ариманическо. Могат да се почувстват Луцифер и Ариман в техните форми. Могат да се усетят тези противоположности на централния човек, Луцифер и Ариман, и ръководейки се от това чувство, да вървим през света: можем навсякъде в света да намерим това, което съответства на това чувство. И този, който усвои това, което живее в това чувство, което може да се развие съзерцавайки тройствеността, много ще усвои за разглеждането на живота. Много ще разкрием от света за себе си, ако го разглеждаме в смисъла на това чувство за троичност: човекът в средата или Представителят на човечеството, Ариман и Луцифер. И както за древното пространствено чувство се е откривала троичността, за времевото чувство се е откривало единството на божественото, така за човечеството на бъдещето ще се открият висшите мирови тайни, ако то бъде в състояние конкретно да разбере втвърдяващото и изпаряващото, избързващото и връщащото се, праволинейното и криволинейното, обичащото закономерното и ненавиждащото закономерното и т. н. Навсякъде в живота да се разбира колебаещото се състояние – това е, което се изисква. Защото животът е невъзможен без такова колебаещо се състояние.
към текста >>

Много ще разкрием от света за себе си, ако го разглеждаме в смисъла на това чувство за троичност: човекът в средата или Представителят на човечеството, Ариман и Луцифер.
Може да се чувства в центъра на Представителя на човечеството с неговите линии, повърхности и форми, където всичко луциферическо и ариманическо е изгладено. Формите са там, но доколко е възможно, в човешкия облик да бъде унищожено всичко луциферическо и ариманическо. Могат да се почувстват Луцифер и Ариман в техните форми. Могат да се усетят тези противоположности на централния човек, Луцифер и Ариман, и ръководейки се от това чувство, да вървим през света: можем навсякъде в света да намерим това, което съответства на това чувство. И този, който усвои това, което живее в това чувство, което може да се развие съзерцавайки тройствеността, много ще усвои за разглеждането на живота. Много ще разкрием от света за себе си, ако го разглеждаме в смисъла на това чувство за троичност: човекът в средата или Представителят на човечеството, Ариман и Луцифер. И както за древното пространствено чувство се е откривала троичността, за времевото чувство се е откривало единството на божественото, така за човечеството на бъдещето ще се открият висшите мирови тайни, ако то бъде в състояние конкретно да разбере втвърдяващото и изпаряващото, избързващото и връщащото се, праволинейното и криволинейното, обичащото закономерното и ненавиждащото закономерното и т. н. Навсякъде в живота да се разбира колебаещото се състояние – това е, което се изисква. Защото животът е невъзможен без такова колебаещо се състояние. Можете, ако имате часовник с махало, да искате да прекратите колебанията, да спрете махалото; но тогава няма да можете да ползвате часовника; за да показва времето, махалото трябва да се клати. Така и в живота махалото трябва да се клати.
към текста >>

59. Девета лекция, 22 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

[ii] „Духовната наука и социалният въпрос“ – (1905-1906г.) в „Луцифер – Гносис“, GA 34 „Избрани статии от списание „Луцифер“ и „Луцифер – Гносис“
[ii] „Духовната наука и социалният въпрос“ – (1905-1906г.) в „Луцифер – Гносис“, GA 34 „Избрани статии от списание „Луцифер“ и „Луцифер – Гносис“
към текста >>

60. Десета лекция, 4 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Ако искаме, бих казал, персонално да охарактеризираме Ариман и Луцифер, трябва да кажем: Луцифер е високомерен дух, който обича да се рее във висините и да гледа всичко от птичи поглед; Ариман е самотен дух, който неохотно позволява да бъде видян, който пребивава в подсъзнанието на човека, действа върху подсъзнанието на човека и от това подсъзнание произвежда съждения.
Ариманическият елемент завладява преди всичко и основно подсъзнателното в човешкия живот. Към всичко това, което е подсъзнателно, често с рафинирани стимули в човешката природа се намесват ариманическите сили. Ако искаме, бих казал, персонално да охарактеризираме Ариман и Луцифер, трябва да кажем: Луцифер е високомерен дух, който обича да се рее във висините и да гледа всичко от птичи поглед; Ариман е самотен дух, който неохотно позволява да бъде видян, който пребивава в подсъзнанието на човека, действа върху подсъзнанието на човека и от това подсъзнание произвежда съждения. Тогава на човек му се струва, че той разсъждава от своето съзнание, докато често тези съждения се пораждат от подсъзнателни импулси или от ариманичните сили.
към текста >>

Човек, за когото може да се каже, – но не в суеверния, а в нашия смисъл, – че е обладан от Луцифер, губи интерес към своите ближни.
Причината за това е, че такова луциферическо мислене носи перспективен характер, то гледа на всичко от висотата на птичия полет, оставяйки без внимание всичко, което мърда там долу, и мисли, че следвайки насоката на мислите, набелязани от висотата на птичия полет, светът може да се поправи. Такива идеи за всемирно щастие, основани на недостатъчно знание за човешката природа, носят луциферически характер. Мечтите за световно господство, произлизащи от особени човешки области, носят ариманически характер, защото тези мечти за световно господство изхождат от подсъзнанието. Да се вземе отделна област от човешкото битие и да се направи опит в тази отделна област да се обхване целия свят, това значи да се постъпи ариманически. Всичко, което е свързано с желанието на човека да властва над другите хора, всичко, което противоречи на здравите социални импулси, има ариманическа природа. Човек, за когото може да се каже, – но не в суеверния, а в нашия смисъл, – че е обладан от Луцифер, губи интерес към своите ближни. Човек, обладан от Ариман, би искал да добие власт над възможно най-голямо количество хора; и ако е умен, той се старае да използва човешките слабости, за да овладее хората чрез тези слабости. Защото това е в стила на Ариман: в подземното, в подсъзнателното да изнамира човешките слабости, за да господства чрез тях над хората.
към текста >>

Това непосредствено би се откривало на съзнанието на човека, ако не беше луциферическата илюзия, че духовната дейност се формира на основата на вещественото, но доколкото Луцифер се намесва в свръхсъзнателното, той създава видимост, която ни води за носа, както ако отидехме при огледалото и го разбиехме, за да видим кой стои зад него.
Ако нашата душа не беше пронизана от луциферическите същества, духовната ни дейност би изглеждала като непосредствено духовна. Тогава не би ни идвало на ум, че духовната дейност може да бъде свързана с материалното. Трябва да осъзнаваме, че образът, който често съм давал за пример, е единствено правилният: този, който мисли, че духовната дейност произлиза от материалното, прилича на човек, който, стоейки пред огледалото, мисли, че собственият му отразен образ стои зад огледалото. Разбира се, образът зависи от това, как е направено огледалото; също и нашето мислене, зависи от нашата телесност. Но самото тяло играе роля на огледало. Това непосредствено би се откривало на съзнанието на човека, ако не беше луциферическата илюзия, че духовната дейност се формира на основата на вещественото, но доколкото Луцифер се намесва в свръхсъзнателното, той създава видимост, която ни води за носа, както ако отидехме при огледалото и го разбиехме, за да видим кой стои зад него.
към текста >>

Може да се каже: този, който доказва, че духовното е продукт на вещественото, обявява Луцифер за свой бог, макар и да не го изрича директно.
Видимостта, че духовното може да произлиза от вещественото, е, всъщност, луциферическа видимост. Може да се каже: този, който доказва, че духовното е продукт на вещественото, обявява Луцифер за свой бог, макар и да не го изрича директно. Доказателството, че духовното произлиза от вещественото, изцяло е идентично на твърдението, че огледалото представя на сетивата същества, разположени зад огледалото; твърдението, че веществото произвежда духовното, човешката духовност, е идентично на признанието, макар и неизказано, че Луцифер е бог.
към текста >>

Доказателството, че духовното произлиза от вещественото, изцяло е идентично на твърдението, че огледалото представя на сетивата същества, разположени зад огледалото; твърдението, че веществото произвежда духовното, човешката духовност, е идентично на признанието, макар и неизказано, че Луцифер е бог.
Видимостта, че духовното може да произлиза от вещественото, е, всъщност, луциферическа видимост. Може да се каже: този, който доказва, че духовното е продукт на вещественото, обявява Луцифер за свой бог, макар и да не го изрича директно. Доказателството, че духовното произлиза от вещественото, изцяло е идентично на твърдението, че огледалото представя на сетивата същества, разположени зад огледалото; твърдението, че веществото произвежда духовното, човешката духовност, е идентично на признанието, макар и неизказано, че Луцифер е бог.
към текста >>

61. Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Затова в този период ариманическото развитие, което изобразявам тук с жълта линия, трябва така да го нарисувам, че то да бъде особено интензивно в атлантския период, а тук, в следатлантския период то отново отслабва, – тук говоря за историческото развитие, – и трябва да си изясним, че ако така сме характеризирали нещата, винаги трябва да отчитаме това, което неотдавна казах: когато Луцифер действа особено интензивно, той усилва в подсъзнанието дейността на Ариман.
Затова в този период ариманическото развитие, което изобразявам тук с жълта линия, трябва така да го нарисувам, че то да бъде особено интензивно в атлантския период, а тук, в следатлантския период то отново отслабва, – тук говоря за историческото развитие, – и трябва да си изясним, че ако така сме характеризирали нещата, винаги трябва да отчитаме това, което неотдавна казах: когато Луцифер действа особено интензивно, той усилва в подсъзнанието дейността на Ариман. Тоест ако в нашия пети период особено е изразена луциферическата крива, това не означава, че, доколкото Луцифер действа особено интензивно, значи, че Ариман стои извън кръга на въздействието; напротив, това означава, че доколкото Луцифер особено интензивно действа в сферата на историята, Ариман особено завладява подсъзнателните региони на човека.
към текста >>

Тоест ако в нашия пети период особено е изразена луциферическата крива, това не означава, че, доколкото Луцифер действа особено интензивно, значи, че Ариман стои извън кръга на въздействието; напротив, това означава, че доколкото Луцифер особено интензивно действа в сферата на историята, Ариман особено завладява подсъзнателните региони на човека.
Затова в този период ариманическото развитие, което изобразявам тук с жълта линия, трябва така да го нарисувам, че то да бъде особено интензивно в атлантския период, а тук, в следатлантския период то отново отслабва, – тук говоря за историческото развитие, – и трябва да си изясним, че ако така сме характеризирали нещата, винаги трябва да отчитаме това, което неотдавна казах: когато Луцифер действа особено интензивно, той усилва в подсъзнанието дейността на Ариман. Тоест ако в нашия пети период особено е изразена луциферическата крива, това не означава, че, доколкото Луцифер действа особено интензивно, значи, че Ариман стои извън кръга на въздействието; напротив, това означава, че доколкото Луцифер особено интензивно действа в сферата на историята, Ариман особено завладява подсъзнателните региони на човека.
към текста >>

Но това древно знание за човека се е съобщавало по косвен начин, чрез Луцифер, и човек го е добивал, използвайки ариманичните сили.
Човечеството все повече и повече е било заплашено от загубата на тази мъдрост. Но от тази прамъдрост се е изливало това, което в древните времена е давало на хората възможност изобщо нещо да знаят за себе си. Познанието за човека е било това, което е просмуквало гръцката и изобщо прамъдростта. Мистериите е трябвало да дават знание за човека. „Познай себе си“ е било едно от изреченията на тази мъдрост. Но това древно знание за човека се е съобщавало по косвен начин, чрез Луцифер, и човек го е добивал, използвайки ариманичните сили. То е било изцяло и напълно свързано с равновесното състояние между ариманическите и луциферическите сили.
към текста >>

Христос сам е трябвало да свърже своята мирова съдба с човечеството, за да не кривне то от предписания му път при това постоянно колебание на везната между Ариман и Луцифер.
Това още го е чувствал Юлиан Отстъпник и е вярвал, че може да бъде запазено от човека. Това е било негова заблуда, а също и негова велика трагедия. Развиващото се човечество вече не е можело да усеща своята личност в лъчите на физическото слънце. Това познание за личността човек е трябвало да добива сега по духовен път. Това, което външното слънце в пространството не е можело повече да дава, което вече не е можело да идва при човека отвън, е трябвало да се издигне от вътрешните дълбини на човека. Христос сам е трябвало да свърже своята мирова съдба с човечеството, за да не кривне то от предписания му път при това постоянно колебание на везната между Ариман и Луцифер. С пълна и дълбока сериозност трябва да се възприеме това, че Христос е слязъл от духовните висини при хората и е свързал своята съдба с тях. Какво означава това? Това означава следното: когато преди Мистерията на Голгота човек се е вглеждал в сетивния свят, в същото време той е виждал духовното. Вече съм изяснявал това с примера за слънчевия мироглед. Това било изгубено от хората.
към текста >>

Защото какво говорихме вчера за идващото от Ариман и Луцифер?
Както древният човек се е вглеждал в сетивното и е получавал сведения за духовното, така и съвременният човек, ако не иска да изгуби знанието си за личността, трябва да гледа към Мистерията на Голгота като към свръхсетивен факт и на основата на съзерцанието на свръхсетивното да стига до убеждението: това също е и историческо събитие, макар историята да не съобщава нищо за него. Който не отчита, че в хода на историческото развитие на човечеството за най-важното историческо събитие историята нищо не съобщава, че за това не са се запазили никакви исторически свидетелства, който не отчита това, той не разбира цялото отношение на Мистерията на Голгота към съвременното човечество. Така по отношение на Мистерията на Голгота човек трябва да се учи да говори за факта, за който няма никакви исторически свидетелства. И това трябва да действа на практика. Защото какво говорихме вчера за идващото от Ариман и Луцифер? Говорихме, че Луцифер отвръща хората от интерес към своите ближни. Ако в човечеството действаше само луциферическото, ние все повече и повече бихме губили интерес към нашите ближни. Малко би ни засягало, какво мисли един или друг човек. Добре бихме могли да определим степента на луциферическото в човека, ако зададем въпроса: интересува ли се човек от другите хора обективно, толерантно, или той се интересува от тях само заради самия себе си? Луциферическите натури изпитват малко интерес към своите ближни, те са упорити, потайни, смятат за правилно само това, което сами са измислили, сами са усетили и са недостъпни за мненията на другите хора.
към текста >>

Говорихме, че Луцифер отвръща хората от интерес към своите ближни.
Както древният човек се е вглеждал в сетивното и е получавал сведения за духовното, така и съвременният човек, ако не иска да изгуби знанието си за личността, трябва да гледа към Мистерията на Голгота като към свръхсетивен факт и на основата на съзерцанието на свръхсетивното да стига до убеждението: това също е и историческо събитие, макар историята да не съобщава нищо за него. Който не отчита, че в хода на историческото развитие на човечеството за най-важното историческо събитие историята нищо не съобщава, че за това не са се запазили никакви исторически свидетелства, който не отчита това, той не разбира цялото отношение на Мистерията на Голгота към съвременното човечество. Така по отношение на Мистерията на Голгота човек трябва да се учи да говори за факта, за който няма никакви исторически свидетелства. И това трябва да действа на практика. Защото какво говорихме вчера за идващото от Ариман и Луцифер? Говорихме, че Луцифер отвръща хората от интерес към своите ближни. Ако в човечеството действаше само луциферическото, ние все повече и повече бихме губили интерес към нашите ближни. Малко би ни засягало, какво мисли един или друг човек. Добре бихме могли да определим степента на луциферическото в човека, ако зададем въпроса: интересува ли се човек от другите хора обективно, толерантно, или той се интересува от тях само заради самия себе си? Луциферическите натури изпитват малко интерес към своите ближни, те са упорити, потайни, смятат за правилно само това, което сами са измислили, сами са усетили и са недостъпни за мненията на другите хора. Ако луциферическото би продължило да действа по същия начин в човешкото развитие, както е било до Мистерията на Голгота, човечеството постепенно би стъпило на пътя, който може да се характеризира така, сякаш човек би станал в душата си затворен и твърд, всеки би се тревожил само за себе си, всеки би приемал за истина само измисленото от него самия и не би имал никакво желание да се вгледа в сърцето на другия.
към текста >>

Той трябва да го добива чрез Луцифер.
Но става следното: знаете, че човек, придобивайки самопознание в първата половина от своя живот, не може да го добие посредством своето изначално човешко същество. Той трябва да го добива чрез Луцифер. Неговото изначално човешко същество продължава да се движи по-нататък. Луциферическото му дава самопознание, доколкото то се внедрява в него в първата половина от живота; това блестящо самопознание се потиска във втората половина на живота от Ариман.
към текста >>

Нима не сте чували, какво говорят хората: има Луцифер и негов противник е Христос, – и хората поставят като полярни противоположности Христос и Луцифер.
Всичко това, обаче, е свързано с най-дълбоки неща, от които трябва да се интересуваме, ако действително искаме да проникнем в духовната наука. Те са свързани с признанието на определен характер на мъдростта, който не признават мнозина от така наречените духовни учени, особено такива, които често се обединяват в тайни общества. Съществува, бих казал, определена заблуда, която отново и отново се разпространява сред хората, разпространява се от тези, които знаят духовни тайни. И тази заблуда се състои в лъжливото противопоставяне, в лъжливата полярност. Нима не сте чували, какво говорят хората: има Луцифер и негов противник е Христос, – и хората поставят като полярни противоположности Христос и Луцифер. Вече съм ви казвал, че даже Гьотевата идея за Фауст[viii] страда от смесването на Ариман и Луцифер, че Гьоте не е успял да раздели ариманическо и луциферическо. За това се говори във втора глава на книгата ми „Гьотевият светоглед[ix]».
към текста >>

Вече съм ви казвал, че даже Гьотевата идея за Фауст[viii] страда от смесването на Ариман и Луцифер, че Гьоте не е успял да раздели ариманическо и луциферическо.
Всичко това, обаче, е свързано с най-дълбоки неща, от които трябва да се интересуваме, ако действително искаме да проникнем в духовната наука. Те са свързани с признанието на определен характер на мъдростта, който не признават мнозина от така наречените духовни учени, особено такива, които често се обединяват в тайни общества. Съществува, бих казал, определена заблуда, която отново и отново се разпространява сред хората, разпространява се от тези, които знаят духовни тайни. И тази заблуда се състои в лъжливото противопоставяне, в лъжливата полярност. Нима не сте чували, какво говорят хората: има Луцифер и негов противник е Христос, – и хората поставят като полярни противоположности Христос и Луцифер. Вече съм ви казвал, че даже Гьотевата идея за Фауст[viii] страда от смесването на Ариман и Луцифер, че Гьоте не е успял да раздели ариманическо и луциферическо. За това се говори във втора глава на книгата ми „Гьотевият светоглед[ix]».
към текста >>

Тези, които искат да съобщят на хората истини от духовния свят, твърдят, че истинска противоположност съществува между Ариман и Луцифер, импулсът на Христа внася нещо различно и той няма нищо общо с полярността Ариман-Луцифер, а се движи по равновесна линия.
Но с това е казано нещо извънредно важно. Тези, които искат да съобщят на хората истини от духовния свят, твърдят, че истинска противоположност съществува между Ариман и Луцифер, импулсът на Христа внася нещо различно и той няма нищо общо с полярността Ариман-Луцифер, а се движи по равновесна линия. И от признаването на този факт зависи нещо извънредно важно. Но за това ще говорим утре.
към текста >>

62. Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Макар и да са употребявали при това други думи, философите от края на езическия период, собствено, във всички свои интерпретации са казвали следното: бидейки души, за да избегнем смъртта, искаме да отлетим при Луцифер, който ще ни приеме, така че ще бъдем безсмъртни.
Вследствие на това, че в края на древния свят хората, изхождайки от упадъчния мироглед, се обърнали към неличностната духовност, безсмъртният духовен свят – макар и да са го наричали иначе – е придобил луциферически характер. Не е важно, как хората наричат едни или други неща, важно е какво действително стои зад техните представи. И така, имаме луциферически свят. Макар и да са употребявали при това други думи, философите от края на езическия период, собствено, във всички свои интерпретации са казвали следното: бидейки души, за да избегнем смъртта, искаме да отлетим при Луцифер, който ще ни приеме, така че ще бъдем безсмъртни. Умирайки, ние се устремяваме в царството на Луцифер. Такъв е бил истинският смисъл на техните думи.
към текста >>

Умирайки, ние се устремяваме в царството на Луцифер.
Вследствие на това, че в края на древния свят хората, изхождайки от упадъчния мироглед, се обърнали към неличностната духовност, безсмъртният духовен свят – макар и да са го наричали иначе – е придобил луциферически характер. Не е важно, как хората наричат едни или други неща, важно е какво действително стои зад техните представи. И така, имаме луциферически свят. Макар и да са употребявали при това други думи, философите от края на езическия период, собствено, във всички свои интерпретации са казвали следното: бидейки души, за да избегнем смъртта, искаме да отлетим при Луцифер, който ще ни приеме, така че ще бъдем безсмъртни. Умирайки, ние се устремяваме в царството на Луцифер. Такъв е бил истинският смисъл на техните думи.
към текста >>

Вследствие на това, желаейки да бъдат безсмъртни, те се обърнали към Луцифер и попадат под властта на Луцифер именно тогава, когато искат да се обърнат към духа.
И ако отчетете също това, за което говорих вчера, че човек едва след смъртта може да стигне до правилен възглед за Мистерията на Голгота, то вече няма да ви се струва непонятно, доколкото човек посредством смъртта, преминавайки през портата на смъртта, встъпва в свят, в който той вече не може да се лъже, че смъртта принадлежи на сетивния свят, защото той вижда смъртта от другата страна, – често съм описвал тези неща, – и все повече и повече познава смъртта от другата страна. Благодарение на това той става все по-зрял да разглежда Мистерията на Голгота в нейния истински вид. И така, може да се каже: ако не беше Мистерията на Голгота, – но това, за което става дума тук, се постига само в свръхсетивното познание, – смъртта би завладяла хората. Това би било зло в света, би било също и мъдрост в света. Но доколкото хората в хода на своето развитие би трябвало да стигнат до упадъчния възглед за природата, те е трябвало да имат също и лъжлива представа за смъртта. Вследствие на това, желаейки да бъдат безсмъртни, те се обърнали към Луцифер и попадат под властта на Луцифер именно тогава, когато искат да се обърнат към духа. Ако не се опитват да се обърнат към духа, стават подобни на безсловесно стадо, а ако се обръщат към духа, попадат под властта на Луцифер. Стремежът да се види света на бъдещето означава желание за безсмъртие в Луцифер; стремежът да се гледа към миналото означава желание така да се интерпретира света, че това, което се съдържа като свръхсетивно в наследствените признаци, се разглежда като морал и вследствие на това се изфабрикува средновековното богохулство за първородния грях.
към текста >>

Ако не се опитват да се обърнат към духа, стават подобни на безсловесно стадо, а ако се обръщат към духа, попадат под властта на Луцифер.
Благодарение на това той става все по-зрял да разглежда Мистерията на Голгота в нейния истински вид. И така, може да се каже: ако не беше Мистерията на Голгота, – но това, за което става дума тук, се постига само в свръхсетивното познание, – смъртта би завладяла хората. Това би било зло в света, би било също и мъдрост в света. Но доколкото хората в хода на своето развитие би трябвало да стигнат до упадъчния възглед за природата, те е трябвало да имат също и лъжлива представа за смъртта. Вследствие на това, желаейки да бъдат безсмъртни, те се обърнали към Луцифер и попадат под властта на Луцифер именно тогава, когато искат да се обърнат към духа. Ако не се опитват да се обърнат към духа, стават подобни на безсловесно стадо, а ако се обръщат към духа, попадат под властта на Луцифер. Стремежът да се види света на бъдещето означава желание за безсмъртие в Луцифер; стремежът да се гледа към миналото означава желание така да се интерпретира света, че това, което се съдържа като свръхсетивно в наследствените признаци, се разглежда като морал и вследствие на това се изфабрикува средновековното богохулство за първородния грях.
към текста >>

Стремежът да се види света на бъдещето означава желание за безсмъртие в Луцифер; стремежът да се гледа към миналото означава желание така да се интерпретира света, че това, което се съдържа като свръхсетивно в наследствените признаци, се разглежда като морал и вследствие на това се изфабрикува средновековното богохулство за първородния грях.
И така, може да се каже: ако не беше Мистерията на Голгота, – но това, за което става дума тук, се постига само в свръхсетивното познание, – смъртта би завладяла хората. Това би било зло в света, би било също и мъдрост в света. Но доколкото хората в хода на своето развитие би трябвало да стигнат до упадъчния възглед за природата, те е трябвало да имат също и лъжлива представа за смъртта. Вследствие на това, желаейки да бъдат безсмъртни, те се обърнали към Луцифер и попадат под властта на Луцифер именно тогава, когато искат да се обърнат към духа. Ако не се опитват да се обърнат към духа, стават подобни на безсловесно стадо, а ако се обръщат към духа, попадат под властта на Луцифер. Стремежът да се види света на бъдещето означава желание за безсмъртие в Луцифер; стремежът да се гледа към миналото означава желание така да се интерпретира света, че това, което се съдържа като свръхсетивно в наследствените признаци, се разглежда като морал и вследствие на това се изфабрикува средновековното богохулство за първородния грях.
към текста >>

Защото ако цитираме самия Луцифер, той не би могъл да каже за Христос нищо неистинно!
Някъде някой, за когото йезуитите казват, че той се намира в контакт с демоните, може да бъде попитан за действителния произход на йезуитския Христос, и демонът, бидейки попитан, на свой ред може да отговори: твоят Христос – това съвсем не е Христос, а нещо друго. Вие разбирате йезуитския страх пред духовния свят! Вие разбирате доколко страшно е да се подложиш на опасността да бъдеш дезавуиран от някое ъгълче на свръхсетивния свят! Защото някой може да призове Тертулиан за свидетел и да каже: „Виж, любезни ми йезуите, демонът казва, че твоят бог е лъжлив бог, а Тертулиан, когото ти все пак трябва да признаваш за истински отец на църквата, казва, че именно демоните говорят истината за себе си и за Христа, както това е казано също и в Библията“. Накратко, работата става много щекотлива, когато тя се интерпретира от свръхсетивния свят, макар и не съвсем в ортодоксална форма, когато демоните свидетелстват за истината. Защото ако цитираме самия Луцифер, той не би могъл да каже за Христос нищо неистинно! Обаче може да се окаже, че има нещо неистинно по отношение на Христа.
към текста >>

63. Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Наистина не беше произволен акт, да се поставят в нашата скулптурна група отгоре Христос заедно с Ариман и Луцифер, а тази група е съставена във връзка с дълбоките жизнени въпроси на нашата съвременна епоха и сочи към това, че човечеството трябва да се запознае с нещата, за които тук става дума.
Наистина не беше произволен акт, да се поставят в нашата скулптурна група отгоре Христос заедно с Ариман и Луцифер, а тази група е съставена във връзка с дълбоките жизнени въпроси на нашата съвременна епоха и сочи към това, че човечеството трябва да се запознае с нещата, за които тук става дума. Познанието ни за природата е призрачно и ще си остане призрачно, докато не съберем кураж да търсим духовното; но тогава ще се сблъскаме с Ариман. Познанието ни за душата също не ни дава истинското знание за душата, а само образ на душата. По принцип, това, което днес се изучава като психология в академиите и университетите, дава само образ на душата. Този образ ни заслепява по отношение на реалността, защото ако се продължат изследванията по този път, по който е намерен този образ, ще стигнем до Луцифер. Това е най-близкото до нас духовно, което можем да намерим.
към текста >>

Този образ ни заслепява по отношение на реалността, защото ако се продължат изследванията по този път, по който е намерен този образ, ще стигнем до Луцифер.
Наистина не беше произволен акт, да се поставят в нашата скулптурна група отгоре Христос заедно с Ариман и Луцифер, а тази група е съставена във връзка с дълбоките жизнени въпроси на нашата съвременна епоха и сочи към това, че човечеството трябва да се запознае с нещата, за които тук става дума. Познанието ни за природата е призрачно и ще си остане призрачно, докато не съберем кураж да търсим духовното; но тогава ще се сблъскаме с Ариман. Познанието ни за душата също не ни дава истинското знание за душата, а само образ на душата. По принцип, това, което днес се изучава като психология в академиите и университетите, дава само образ на душата. Този образ ни заслепява по отношение на реалността, защото ако се продължат изследванията по този път, по който е намерен този образ, ще стигнем до Луцифер. Това е най-близкото до нас духовно, което можем да намерим.
към текста >>

И така, този, който може истински да проникне до това, което в отслабена форма е останало от това направление на Гондишапур, ще намери, че тези методи водят до точно познание за Ариман и Луцифер.
И така, този, който може истински да проникне до това, което в отслабена форма е останало от това направление на Гондишапур, ще намери, че тези методи водят до точно познание за Ариман и Луцифер. Но те довеждат само до Луцифер и Ариман, но не и до ръководството на човечеството чрез Исус Христос.
към текста >>

Но те довеждат само до Луцифер и Ариман, но не и до ръководството на човечеството чрез Исус Христос.
И така, този, който може истински да проникне до това, което в отслабена форма е останало от това направление на Гондишапур, ще намери, че тези методи водят до точно познание за Ариман и Луцифер. Но те довеждат само до Луцифер и Ариман, но не и до ръководството на човечеството чрез Исус Христос.
към текста >>

Ако тук (виж рис.14) имаме куха тръба, само образ, трябва да имаме мъжеството да кажем: няма да позволим да бъдем заслепени от този образ, а в познанието си ще противостоим на Луцифер.
Тайните на раждането и смъртта започват да се откриват, само когато човек разбере себе си като свръхсетивно същество, и знае, че е само образ на това, което е бил преди раждането и което ще бъде след смъртта, образ на душевно същество. Но тогава трябва да имаме мъжеството да гледаме към това, което го има в нас. Ако тук (виж рис.14) имаме куха тръба, само образ, трябва да имаме мъжеството да кажем: няма да позволим да бъдем заслепени от този образ, а в познанието си ще противостоим на Луцифер. За да се събират знания, – наистина плодотворни за живота, – се изисква мъжество, вътрешно мъжество. Това трябва да се подчертава отново и отново. Това е първо: знание, което се отнася до раждането и смъртта.
към текста >>

Тази тайна на раждането и смъртта по подобен начин предполага, че човечеството трябва да достигне определено състояние на зрялост; защото тя предполага, че човек действително може съзнателно да противостои на Ариман и Луцифер.
И трето трябва да бъде това, което съответства на моята първа точка, което съответства на познанието за тайната на раждането и смъртта. Тази тайна на раждането и смъртта по подобен начин предполага, че човечеството трябва да достигне определено състояние на зрялост; защото тя предполага, че човек действително може съзнателно да противостои на Ариман и Луцифер. Който е в състояние напълно да претегли това, което се разбира в тази точка, ще разбере следващото, което искам да ви дам в заключение на разглеждането; утре ще продължим това разглеждане. Той ще разбере следното: възможно е да се занимаваме с природните науки като чисто призрачно познание и да не се знае, че това е чисто призрачно познание; може да сме доволни от неистинското познание. На някого това може да помогне, защото така няма опасност от среща с Ариман. Вие можете да направите Ариман невидим; но тогава вие трябва да събирате в днешен смисъл знания за природата, които не съдържат в себе си истината. Такова познание за природата издига добра бариера срещу Ариман, но тогава изследователят не достига до истината.
към текста >>

Тук също предстои да се направи избор: или проникваме в свръхсетивното, – тогава лице в лице, естествено по духовен начин, се срещаме с Луцифер, или оставаме при неистината и разглеждаме сянката на душевното като действителност.
Освен това говорих за нещо, което е само сянка на свръхсетивното; представих това като прозрачно отражение, образ. Тук също предстои да се направи избор: или проникваме в свръхсетивното, – тогава лице в лице, естествено по духовен начин, се срещаме с Луцифер, или оставаме при неистината и разглеждаме сянката на душевното като действителност. Но тогава никога няма да успеем да стигнем до правилното заключение за раждането и смъртта и за безсмъртието, защото тогава разглеждаме не душата, която е безсмъртна, а просто образ. Това е, което в този бегъл обзор исках да поставя пред вашите души. С тези мисли ще свържем утрешното ни разглеждане.
към текста >>

64. Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Да се вижда във формите живота на божественото в света, но и да се разбират формите; да не се говори догматично за Луцифер, Ариман и Христос, а да се разбира тази троичност в художествени форми: ето какво ни е нужно.
Стоейки на почвата на духовната наука, може да се изисква, думите, които се произнасят, да се възприемат малко по-различно, отколкото обикновено се възприемат. Затова не бих искал това, което от определена гледна точка казах за католицизма или за други съвременни тенденции, да се разбира от гледната точка на съвременния филистер и да се смесва с това, което кое да е либерално общество издига като критика на католицизма и другите подобни тенденции. Нямах предвид нищо друго, освен да ви представя това, което от гледна точка на духовнонаучното изследване действително може да бъде оправдано. Естественонаучното изследване изисква задълбочаване, така че то постепенно въвежда в духовния живот. Това, което се е запазило от древни времена и в течение на човешкия живот е излязло от употреба, се връща по причини, за които говорих: потребност на човека от сакраменталното и потребността на човека от експресивни форми. Да се вижда във формите живота на божественото в света, но и да се разбират формите; да не се говори догматично за Луцифер, Ариман и Христос, а да се разбира тази троичност в художествени форми: ето какво ни е нужно.
към текста >>

От тази мисъл се появява произведението, което ще се намира в центъра на нашата сграда, дървената скулптура на Христос-Луцифер-Ариман; от тази мисъл, изразяваща във форми цялото, се създава това, което способства за развитието на човечеството, но така, че при съзерцанието на тези форми ни пронизва духовното.
От тази мисъл се появява произведението, което ще се намира в центъра на нашата сграда, дървената скулптура на Христос-Луцифер-Ариман; от тази мисъл, изразяваща във форми цялото, се създава това, което способства за развитието на човечеството, но така, че при съзерцанието на тези форми ни пронизва духовното. В основата на нашата сграда стои стремежът да се създадат такива форми[vii]. Нямаме никакво право да разглеждаме тази сграда в тривиален смисъл, а тя трябва да се разбира в аспекта на великите изисквания на нашето време, както това е необходимо в навечерието на новото приближаване на Мистерията на Голгота.
към текста >>

65. Съдържание GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Тайната на троицата Луцифер, Христос, Ариман.
Дорнахската постройка. Тайната на троицата Луцифер, Христос, Ариман.
към текста >>

66. 1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Ако Гьоте би могъл да прозре в своето време, как стои всъщност работата с този въпрос, тогава той не би представил противника на Фауст като, онзи, който увлича Фауста надолу, мефистофелското същество, а би противопоставил на това мефистофелско същество, за което знаем, че то е тъждествено с ариманическото същество, луциферическото същество и Луцифер и Мефистофел биха се явили във "Фауст" като две партии Аз вече често пъти съм изнасял това.
В това, което има влияние върху духовния и културен живот на човечеството, съществуваше и съществува ние ще разгледаме изворите на това съществуване още по-точно утре и в други ден една силна тенденция, да бъде заблуден човекът по отношение на това значение на числото три. Бихме могли да кажем, че съществува една силна тенденция човекът да бъде заблуден по отношение на това свещено число три. И в по-новата култура на човечеството можем ясно да видим, че това разчленение според числото две. Помислете само, че за да разберем правилно даже Гьотевия "Фауст", както аз често пъти обяснявах това, ние трябва да знаем, че и в това велико световно съчинение играе заблуждението относно числото три. Ако Гьоте би могъл да прозре в своето време, как стои всъщност работата с този въпрос, тогава той не би представил противника на Фауст като, онзи, който увлича Фауста надолу, мефистофелското същество, а би противопоставил на това мефистофелско същество, за което знаем, че то е тъждествено с ариманическото същество, луциферическото същество и Луцифер и Мефистофел биха се явили във "Фауст" като две партии Аз вече често пъти съм изнасял това. Също така, ако проучим точно гьотевата фигура на Мефистофел, ние можем да видим точно, как навсякъде в характеристиката на Мефистофел е размесил луциферическия и ариманическия елемент. Фигурата на Мефистофел при Гьоте е така да се каже една смесица от два елемента. Това не е никак един единен образ. Тук луциферическото и ариманическото са пъстро размесени едно в друго. Аз подробно обясних това в моята книжка "Гьотевият духовен способ".
към текста >>

С това в действителност не е направено нищо по-малко, освен че действително Божественото е изтласкано от съзнанието и че на луциферическото е поставено името божествено, че в действителност имаме една борба между Луцифер и Ариман и че само на Ариман са приписани луциферически качества, а на царството на Луцифер са приписани божествените качества.
Не ползува нещо, когато Милтон или Клопщок наричат съществата на Небето като добри, като божествени същества. Те биха били божествени Същества, както трябва да ги чувствува човекът, само тогава, когато на основата би стояла тричленната структура на мировото съществуване. Тогава бихме могли да кажем: тук става една борба между добрия принцип и злия принцип. Обаче така, както стоят нещата, приета е една двойка, при която единия член е приписано доброто, намерени са имена, които са дадени на същества, които са взети всъщност от Божественото, и от другата страна дяволското, противоложния елемент. Какво е направено с това в действителност? С това в действителност не е направено нищо по-малко, освен че действително Божественото е изтласкано от съзнанието и че на луциферическото е поставено името божествено, че в действителност имаме една борба между Луцифер и Ариман и че само на Ариман са приписани луциферически качества, а на царството на Луцифер са приписани божествените качества.
към текста >>

И ако тогава някой напише един "Изгубен Рай", той описва в действителност изгонването на човека от царството на Луцифер в царството на Ариман, и описва копнежа на хората не за Божественото, а описва копнежа на хората за изгубения рай, което всъщност значи за царството на Луцифер.
И ако трябва тогава да обърнем вниманието върху Христовия Импулс в един истински смисъл, необходимо е на числото два да бъде противопоставено числото три. Не е нужно също да станем обявители на ерест наред с обявителите на ерес. Вие не трябва от днес нататък да обявявате "Изгубеният Рай" на Милтон или "Месиадата" на Клопщок за осъдени дяволски съчинения. От само себе си се разбира, че можете да се радвате по-нататък на красотата и на величието на тези съчинения. Но трябва да бъдете на ясно върху факта, че в такива съчинения, доколкото те са именно цветове на популярната нова цивилизация на човечеството, въобще не става дума за Христос, а такива съчинения произхождат от заблуждението, че всичко, онова, което не принадлежи на развитието на човечеството, може да бъде причислено от една страна към дяволското, и че от друга страна се получава божественото. И ако тогава някой напише един "Изгубен Рай", той описва в действителност изгонването на човека от царството на Луцифер в царството на Ариман, и описва копнежа на хората не за Божественото, а описва копнежа на хората за изгубения рай, което всъщност значи за царството на Луцифер. Вие можете да видите красиви описания на човешкия копнеж за царството на Луцифер в "Изгубения Рай" на Милтон, можете да видите това също в "Месиадата" на Клопщок; но именно това трябва да виждате в тези съчинения, защото това са те в действителност.
към текста >>

Вие можете да видите красиви описания на човешкия копнеж за царството на Луцифер в "Изгубения Рай" на Милтон, можете да видите това също в "Месиадата" на Клопщок; но именно това трябва да виждате в тези съчинения, защото това са те в действителност.
Не е нужно също да станем обявители на ерест наред с обявителите на ерес. Вие не трябва от днес нататък да обявявате "Изгубеният Рай" на Милтон или "Месиадата" на Клопщок за осъдени дяволски съчинения. От само себе си се разбира, че можете да се радвате по-нататък на красотата и на величието на тези съчинения. Но трябва да бъдете на ясно върху факта, че в такива съчинения, доколкото те са именно цветове на популярната нова цивилизация на човечеството, въобще не става дума за Христос, а такива съчинения произхождат от заблуждението, че всичко, онова, което не принадлежи на развитието на човечеството, може да бъде причислено от една страна към дяволското, и че от друга страна се получава божественото. И ако тогава някой напише един "Изгубен Рай", той описва в действителност изгонването на човека от царството на Луцифер в царството на Ариман, и описва копнежа на хората не за Божественото, а описва копнежа на хората за изгубения рай, което всъщност значи за царството на Луцифер. Вие можете да видите красиви описания на човешкия копнеж за царството на Луцифер в "Изгубения Рай" на Милтон, можете да видите това също в "Месиадата" на Клопщок; но именно това трябва да виждате в тези съчинения, защото това са те в действителност.
към текста >>

67. 2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Хората са знаели така да се каже, че щом главата изпъква навън от останалия организъм, от човешкия организъм изпъква навън Луцифер.
И какво съзнание се крие зад всичко това? Зад всичко това се крие съзнанието, което е израснало от онези сфери на битието, в което съществуват Съществата включващи в техните редове Яхве, докато развитието на човешката глава е заобиколено от луциферически същества. Това беше една тайна, която се носеше през всички древни светилища и с която хората стояха действително много близко до истината, че щом човешката глава изпъква вън от останалия организъм, човекът се е обърнал чрез своята глава към луциферическите същества. Хората са знаели така да се каже, че щом главата изпъква навън от останалия организъм, от човешкия организъм изпъква навън Луцифер. Онова същество, което е довело човешката глава от животинското до нейната настояща форма, е едно луциферическо същество. И онова Същество, което човекът трябва да чувствува като божествено, то трябва да се влива от нощното състояние на останалия организъм в човешката глава. Така стояха нещата с онова, което човекът можеше да знае в предихристиянските времена.
към текста >>

68. 3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Обаче успоредно с това постоянно умиране върви едно разпалване на живота от страна на Луцифер.
Тук луциферическите отряди започнаха да водят една постоянна борба против умирането на човешката глава. И тук ние засягаме една наистина отдавна позната тайна на човешката природа, позната в най-различните форми, обаче напълно скрита за по-новото човечество. Когато обгърнем с поглед божественото развитие на човека, виждаме, че той носи в своята глава едно умиращо развитие, едно постоянно умиране. Обаче успоредно с това постоянно умиране върви едно разпалване на живота от страна на Луцифер. Луцифер иска непрестанно да направи нашата глава толкова жива, както е жив нашият останал организъм. Ако насочим поглед върху органическото естество, чрез това Луцифер би отклонил развитието на човечеството от неговата божествена посока, ако би успял да оживи фактически човешката глава така, както е жив останалият човешки организъм.
към текста >>

Луцифер иска непрестанно да направи нашата глава толкова жива, както е жив нашият останал организъм.
Тук луциферическите отряди започнаха да водят една постоянна борба против умирането на човешката глава. И тук ние засягаме една наистина отдавна позната тайна на човешката природа, позната в най-различните форми, обаче напълно скрита за по-новото човечество. Когато обгърнем с поглед божественото развитие на човека, виждаме, че той носи в своята глава едно умиращо развитие, едно постоянно умиране. Обаче успоредно с това постоянно умиране върви едно разпалване на живота от страна на Луцифер. Луцифер иска непрестанно да направи нашата глава толкова жива, както е жив нашият останал организъм. Ако насочим поглед върху органическото естество, чрез това Луцифер би отклонил развитието на човечеството от неговата божествена посока, ако би успял да оживи фактически човешката глава така, както е жив останалият човешки организъм.
към текста >>

Ако насочим поглед върху органическото естество, чрез това Луцифер би отклонил развитието на човечеството от неговата божествена посока, ако би успял да оживи фактически човешката глава така, както е жив останалият човешки организъм.
Тук луциферическите отряди започнаха да водят една постоянна борба против умирането на човешката глава. И тук ние засягаме една наистина отдавна позната тайна на човешката природа, позната в най-различните форми, обаче напълно скрита за по-новото човечество. Когато обгърнем с поглед божественото развитие на човека, виждаме, че той носи в своята глава едно умиращо развитие, едно постоянно умиране. Обаче успоредно с това постоянно умиране върви едно разпалване на живота от страна на Луцифер. Луцифер иска непрестанно да направи нашата глава толкова жива, както е жив нашият останал организъм. Ако насочим поглед върху органическото естество, чрез това Луцифер би отклонил развитието на човечеството от неговата божествена посока, ако би успял да оживи фактически човешката глава така, както е жив останалият човешки организъм.
към текста >>

Човекът не би вървял по този път, който му е предначертан, а би бил внедрен в един космос, който би бил изцяло интелигентен, ако Луцифер би постигнал своята цел.
Обаче срещу това именно трябва да се обърне божествената насока на човешкото развитие. Защото човекът трябва да остане свързан с развитието на Земята, за да може да върви по-нататък със следващото развитие на Земята минаващо през бъдещите Юпитерово, Венерино и Вулканово развитие. Човекът не би вървял по този път, който му е предначертан, а би бил внедрен в един космос, който би бил изцяло интелигентен, ако Луцифер би постигнал своята цел.
към текста >>

Бих могъл да кажа, че говорейки физиологически положението е именно такова, че Луцифер постоянно действува в нас така, че ни изпраща нагоре жизнените сили, които искат да оживят главата, да проникнат главата, изпраща ги там от останалия наш организъм.
Бих могъл да кажа, че говорейки физиологически положението е именно такова, че Луцифер постоянно действува в нас така, че ни изпраща нагоре жизнените сили, които искат да оживят главата, да проникнат главата, изпраща ги там от останалия наш организъм. Говорейки душевно, можем да кажем: Луцифер иска непрестанно да даде на съдържанието на нашата интелигентност, което обхваща само мисли, което обхваща само образи, едно субстанциално съдържание. Луцифер има постоянно стремежа аз изразявам сега душевно същото нещо, което по-рано изразих физически Луцифер има постоянно стремежа, когато оформяме в духа един образ, да предаде на този образ нещо, което според мене е една художествена форма, да му даде едно действително субстанциално съдържание, следователно да проникне съдържанието на нашите мисли, на нашите представи с обикновената земна действителност С това той би постигнал онова, щото ние като човеци да напуснем другата действителност и да се пренесем в една мислова действителност, която би била тогава една реалност, а не само мисли. Тази тенденция на Луцифер е постоянно свързана с нашето човешко същество, имаща за цел да превърне нашите фантазии в действителности. Той полага мислимо най-големи усилия, за да могат човешките фантазии да бъдат превърнати в действителности.
към текста >>

Говорейки душевно, можем да кажем: Луцифер иска непрестанно да даде на съдържанието на нашата интелигентност, което обхваща само мисли, което обхваща само образи, едно субстанциално съдържание.
Бих могъл да кажа, че говорейки физиологически положението е именно такова, че Луцифер постоянно действува в нас така, че ни изпраща нагоре жизнените сили, които искат да оживят главата, да проникнат главата, изпраща ги там от останалия наш организъм. Говорейки душевно, можем да кажем: Луцифер иска непрестанно да даде на съдържанието на нашата интелигентност, което обхваща само мисли, което обхваща само образи, едно субстанциално съдържание. Луцифер има постоянно стремежа аз изразявам сега душевно същото нещо, което по-рано изразих физически Луцифер има постоянно стремежа, когато оформяме в духа един образ, да предаде на този образ нещо, което според мене е една художествена форма, да му даде едно действително субстанциално съдържание, следователно да проникне съдържанието на нашите мисли, на нашите представи с обикновената земна действителност С това той би постигнал онова, щото ние като човеци да напуснем другата действителност и да се пренесем в една мислова действителност, която би била тогава една реалност, а не само мисли. Тази тенденция на Луцифер е постоянно свързана с нашето човешко същество, имаща за цел да превърне нашите фантазии в действителности. Той полага мислимо най-големи усилия, за да могат човешките фантазии да бъдат превърнати в действителности.
към текста >>

Луцифер има постоянно стремежа аз изразявам сега душевно същото нещо, което по-рано изразих физически Луцифер има постоянно стремежа, когато оформяме в духа един образ, да предаде на този образ нещо, което според мене е една художествена форма, да му даде едно действително субстанциално съдържание, следователно да проникне съдържанието на нашите мисли, на нашите представи с обикновената земна действителност С това той би постигнал онова, щото ние като човеци да напуснем другата действителност и да се пренесем в една мислова действителност, която би била тогава една реалност, а не само мисли.
Бих могъл да кажа, че говорейки физиологически положението е именно такова, че Луцифер постоянно действува в нас така, че ни изпраща нагоре жизнените сили, които искат да оживят главата, да проникнат главата, изпраща ги там от останалия наш организъм. Говорейки душевно, можем да кажем: Луцифер иска непрестанно да даде на съдържанието на нашата интелигентност, което обхваща само мисли, което обхваща само образи, едно субстанциално съдържание. Луцифер има постоянно стремежа аз изразявам сега душевно същото нещо, което по-рано изразих физически Луцифер има постоянно стремежа, когато оформяме в духа един образ, да предаде на този образ нещо, което според мене е една художествена форма, да му даде едно действително субстанциално съдържание, следователно да проникне съдържанието на нашите мисли, на нашите представи с обикновената земна действителност С това той би постигнал онова, щото ние като човеци да напуснем другата действителност и да се пренесем в една мислова действителност, която би била тогава една реалност, а не само мисли. Тази тенденция на Луцифер е постоянно свързана с нашето човешко същество, имаща за цел да превърне нашите фантазии в действителности. Той полага мислимо най-големи усилия, за да могат човешките фантазии да бъдат превърнати в действителности.
към текста >>

Тази тенденция на Луцифер е постоянно свързана с нашето човешко същество, имаща за цел да превърне нашите фантазии в действителности.
Бих могъл да кажа, че говорейки физиологически положението е именно такова, че Луцифер постоянно действува в нас така, че ни изпраща нагоре жизнените сили, които искат да оживят главата, да проникнат главата, изпраща ги там от останалия наш организъм. Говорейки душевно, можем да кажем: Луцифер иска непрестанно да даде на съдържанието на нашата интелигентност, което обхваща само мисли, което обхваща само образи, едно субстанциално съдържание. Луцифер има постоянно стремежа аз изразявам сега душевно същото нещо, което по-рано изразих физически Луцифер има постоянно стремежа, когато оформяме в духа един образ, да предаде на този образ нещо, което според мене е една художествена форма, да му даде едно действително субстанциално съдържание, следователно да проникне съдържанието на нашите мисли, на нашите представи с обикновената земна действителност С това той би постигнал онова, щото ние като човеци да напуснем другата действителност и да се пренесем в една мислова действителност, която би била тогава една реалност, а не само мисли. Тази тенденция на Луцифер е постоянно свързана с нашето човешко същество, имаща за цел да превърне нашите фантазии в действителности. Той полага мислимо най-големи усилия, за да могат човешките фантазии да бъдат превърнати в действителности.
към текста >>

Обаче всичко онова, което в човечеството е свързано с вътрешните причини на болестите, има връзка с тази тенденция на Луцифер.
Обаче всичко онова, което в човечеството е свързано с вътрешните причини на болестите, има връзка с тази тенденция на Луцифер. Прозирането на тази работа на Луцифер в това отношение, а именно пресуване то на жизнените сили в умиращите сили на човешката глава, означава действително в крайна сметка диагнозата на всички болести. И естественонаучното медицинско развитие трябва да бъде насочено да гради върху познанието на този луциферически елемент. Да даде една такава насока на човешкото развитие, да внесе в него един такъв елемент, това се съдържа в тенденциите на нахлуващото в човешкото развитие влияние на Михаел.
към текста >>

Прозирането на тази работа на Луцифер в това отношение, а именно пресуване то на жизнените сили в умиращите сили на човешката глава, означава действително в крайна сметка диагнозата на всички болести.
Обаче всичко онова, което в човечеството е свързано с вътрешните причини на болестите, има връзка с тази тенденция на Луцифер. Прозирането на тази работа на Луцифер в това отношение, а именно пресуване то на жизнените сили в умиращите сили на човешката глава, означава действително в крайна сметка диагнозата на всички болести. И естественонаучното медицинско развитие трябва да бъде насочено да гради върху познанието на този луциферически елемент. Да даде една такава насока на човешкото развитие, да внесе в него един такъв елемент, това се съдържа в тенденциите на нахлуващото в човешкото развитие влияние на Михаел.
към текста >>

Така ние виждаме, как с човешката природа е свързана тази двоица Луцифер-Ариман.
Така ние виждаме, как с човешката природа е свързана тази двоица Луцифер-Ариман. И как модерното цивилизовано човечество се мами, може да се измами, това аз Ви обясних с Милтоновия "Изгубен Рай"с Клопщоковия "Месия" и с Гьотевия "Фауст". Сега важното е това, че ние като човечество сме стигнали в Земното развитие до една точка, която може да бъде охарактеризирана като кажем, че сме преминали вече средата на Земното развитие. Нали, положението е такова: Земното развитие беше първо възходящо, достигна една върхова точка, и от онова време насам то е вече низходящо. Поради определени причини, които няма нужда да обясняваме днес, имаше един вид оставаща еднакво равнище до Гръцко-латинската епоха и от там до 15-то столетие. Обаче от онова време насам развитието на земното човечество е действително низходящо.
към текста >>

Фактът, че трябва да си изясним по друг начин действията на Ариман и Луцифер, на Ангелите, Архангелите, Архаите и т.н., това означава именно само, че познаваме тези същества по друг начин.
Говорихме за много от тези действия, също и сега през тези дни. Ние се научаваме да познаваме тези Същества от това, което те вършат. Нима положението с човека е друго? Ние се научаваме да познаваме човека, който е невидим, тук във физическия свят чрез това, че той подрежда минерални частици, слага ги едни върху други така. Обаче това е само една дейност на човешкото същество, едно негово действие. Фактът, че трябва да си изясним по друг начин действията на Ариман и Луцифер, на Ангелите, Архангелите, Архаите и т.н., това означава именно само, че познаваме тези същества по друг начин. Обаче относно това, че тези същества са невидими, те никак не се различават от нас, когато пристъпваме разумно към това, което са човешките същества.
към текста >>

На Луцифер трябва да се попречи чрез Христовия Принцип да отклони човечеството от преопределената му божествена посока.
Защото там, където има възходящо развитие, трябва да се получи заложбата за обратно развитие. Тогава в момента, когато едно възходящо развитие започва да върви по обратния път, физическото преминава в духовно развитие. Защото щом физическото започва да върви по обратното развитие, отваря се място за едно духовно развитие, защото там съществува едно обратно физическо развитие. Обаче ние не ще разберем човешкото същество и с това и останалия свят, преди да дойдем в състояние да виждаме нещата в нейната правилна светлина, следователно да свържем нашата интелигентност с луциферическото развитие, така както аз го описах. Защото тогава ще преценим по правилен начин тези неща и ще знаем, че нашата интелигентност се нуждае от внасянето в нея на едни нов елемент, ако тя трябва фактически да доведе човека до неговата цел. На Луцифер трябва да се попречи чрез Христовия Принцип да отклони човечеството от преопределената му божествена посока.
към текста >>

Но ние трябва да имаме съзнанието: ако като човеци бихме се отдали само на красивото, тогава бихме развили в нас онези сили, които водят в плавателните води на Луцифер.
Аз вече казах, че едното е свързано с другото. Видите ли, човекът се намира под влиянието на същото заблуждение, което предаде на божествените Същества определени луциферически качества. Под това влияние той е склонен днес да вижда в изобразяването на красивото например едностранно един идеал. Без съмне ние, красивото като такова може да бъде изобразено. Но ние трябва да имаме съзнанието: ако като човеци бихме се отдали само на красивото, тогава бихме развили в нас онези сили, които водят в плавателните води на Луцифер. Защото в действителния свят не съществува едностранно само красивото, както не съществува само едностранното възходящо развитие, а към него принадлежи също обратното развитие, към еволюцията принадлежи деволюцията. Чисто красивото, използувано от Луцифер, за да обвърже, да заслепи хората, би освободило именно човека от земното развитие и не би свързало човечеството със Земното развитие. Както имаме работа с едно действие едно в друго на еволюцията и деволюцията, така ние имаме в действителността работа с една игра едно в друго, а именно с една остра борба на красивото против грозното. И ако искаме да схванем действи-телно изкуството, не трябва да забравяме никога, че последното художествено нещо в света трябва да бъде показването на действието едно в друго, показване на борбата на красивото с грозното. Защото само чрез това, че насочваме поглед върху състоянието на равновесие между красивото и грозното, ние стоим вътре в действителността, а не едностранно в една не принадлежаща на нас действителност, която обаче е преследвана с нас в луциферическата, в ариманическата действителност.
към текста >>

Чисто красивото, използувано от Луцифер, за да обвърже, да заслепи хората, би освободило именно човека от земното развитие и не би свързало човечеството със Земното развитие.
Видите ли, човекът се намира под влиянието на същото заблуждение, което предаде на божествените Същества определени луциферически качества. Под това влияние той е склонен днес да вижда в изобразяването на красивото например едностранно един идеал. Без съмне ние, красивото като такова може да бъде изобразено. Но ние трябва да имаме съзнанието: ако като човеци бихме се отдали само на красивото, тогава бихме развили в нас онези сили, които водят в плавателните води на Луцифер. Защото в действителния свят не съществува едностранно само красивото, както не съществува само едностранното възходящо развитие, а към него принадлежи също обратното развитие, към еволюцията принадлежи деволюцията. Чисто красивото, използувано от Луцифер, за да обвърже, да заслепи хората, би освободило именно човека от земното развитие и не би свързало човечеството със Земното развитие. Както имаме работа с едно действие едно в друго на еволюцията и деволюцията, така ние имаме в действителността работа с една игра едно в друго, а именно с една остра борба на красивото против грозното. И ако искаме да схванем действи-телно изкуството, не трябва да забравяме никога, че последното художествено нещо в света трябва да бъде показването на действието едно в друго, показване на борбата на красивото с грозното. Защото само чрез това, че насочваме поглед върху състоянието на равновесие между красивото и грозното, ние стоим вътре в действителността, а не едностранно в една не принадлежаща на нас действителност, която обаче е преследвана с нас в луциферическата, в ариманическата действителност. Много е необходимо, такива идеи, каквито току що изказах, да проникнат в културното развитие на човечеството. В Гърция Вие знаете с какъв ентусиазъм говорих аз често пъти от това място върху гръцкото образование в древна Гърция можеха да се отдадат едностранно на красивото, да се посветят едностранно на красивото, защото тогава човечеството не беше още обхванато от низходящото Земно развитие, поне не в гръцкия народ.
към текста >>

69. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Така както стои първо човекът в света, той е държал по отношение на неговата глава от Луцифер, а по отношение на неговата мъдрост на обмяната на веществата, на мъдростта на крайниците той е държан от Ариман.
Как ще дойде мъдрост в тази средна част на човешкото същество? Така както стои първо човекът в света, той е държал по отношение на неговата глава от Луцифер, а по отношение на неговата мъдрост на обмяната на веществата, на мъдростта на крайниците той е държан от Ариман. Но по отношение на сърцето защото онова, което е описано като средна състояние на съзнанието, то е зависимо от организма на нашето сърце, свързано чрез организма на нашето сърце с човешкия ритъм също така, както нашата интелектуалност е свързана с главата /прочетете върху този въпрос написаното в моята книга "Загадки на душата/ в тази сфера на нашето съществуване трябва да дойде постепенно един също така голям ред, какъв то е дошъл в мъдростта на главата чрез логиката на главата, такъв идва във всичко онова, което знаем по ариманически начин, чрез математиката, геометрията, въобще чрез това вътрешно рационално наблюдение на природата. Чрез какво в тази средна част на човешкото същество ще дойде вътрешната логика, вътрешната мъдрост, способността за ориентиране? Чрез Христовия Импулс, чрез онова, което е преминало в земната култура чрез Тайната на Голгота.
към текста >>

70. 5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Те го тълкуват погрешно поради това, защото не знаят нищо за действителната троица Христос Луцифер Ариман или не искат да знаят нищо, а смесват Аримана и Луцифера.
Аз съм така да се каже задължен, да говоря в днешното време за това, за което започнах да говоря утре аз ще продължа да говоря върху тази тема за нахлуването на определени ариманически същества, за които трябва да държим сметка. За това нахлуване знаят вече днес най-различни хора на нашата Земя. Но те го тълкуват погрешно. Те го тълкуват погрешно поради това, защото не знаят нищо за действителната троица Христос Луцифер Ариман или не искат да знаят нищо, а смесват Аримана и Луцифера. Тогава не може да се направи разлика, тогава не може да бъде правилно познат основният характер на тези ариманически същества, които се надигат сега. Само когато ариманическото същество бъде чисто различено и бъде позната неговата противоположност по отношение на Луцифер, тогава човекът ще знае, от какво естество са свръхсетивните влияния, които, бих могъл да кажа, се надигат сега като противоположна част на свалянето на Змея от Михаела. Това е като едно издигане от ариманическите дълбочини на определени същества. И за тези същества в човека се намират особени точки на нападението, когато хората се изоставят на необуздани инстинктивни импулси, когато те не се стремят към това, да бъдат наясно върху техните импулси.
към текста >>

Само когато ариманическото същество бъде чисто различено и бъде позната неговата противоположност по отношение на Луцифер, тогава човекът ще знае, от какво естество са свръхсетивните влияния, които, бих могъл да кажа, се надигат сега като противоположна част на свалянето на Змея от Михаела.
Аз съм така да се каже задължен, да говоря в днешното време за това, за което започнах да говоря утре аз ще продължа да говоря върху тази тема за нахлуването на определени ариманически същества, за които трябва да държим сметка. За това нахлуване знаят вече днес най-различни хора на нашата Земя. Но те го тълкуват погрешно. Те го тълкуват погрешно поради това, защото не знаят нищо за действителната троица Христос Луцифер Ариман или не искат да знаят нищо, а смесват Аримана и Луцифера. Тогава не може да се направи разлика, тогава не може да бъде правилно познат основният характер на тези ариманически същества, които се надигат сега. Само когато ариманическото същество бъде чисто различено и бъде позната неговата противоположност по отношение на Луцифер, тогава човекът ще знае, от какво естество са свръхсетивните влияния, които, бих могъл да кажа, се надигат сега като противоположна част на свалянето на Змея от Михаела. Това е като едно издигане от ариманическите дълбочини на определени същества. И за тези същества в човека се намират особени точки на нападението, когато хората се изоставят на необуздани инстинктивни импулси, когато те не се стремят към това, да бъдат наясно върху техните импулси.
към текста >>

71. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Новата духовна цивилизация е поставила погрешно фантастично-мечтателското на Луцифер на мястото на Божественото.
Човекът трябва да познае, как неговото истинско същество може да бъде изразено само чрез образа на равновесието: как от едната страна човекът е изкусен, съблазнен така да се каже да иска да излезе вън над своята глава, над своя ум, иска да излезе навън и навлезе във фантастично-мечтателското, в погрешно мистичното, във всичко онова, което е фантастично. Това е едната сила, едното същество. Другото същество е това, което тегли така да се каже човека надолу в материалистичното, в прозаичното, в сухото, и т.н. Ние разбираме човека само тогава, когато го схващаме по неговото същество, по неговата същност като стремящ се към равновесието между, да речем, намиращото се на едната страна на везната ариманическо естество, а на другата страна на везната луциферическото естество. Човекът трябва постоянно, непрестанно да се стреми към положението на равновесие между тези две сили, между тези две същества, между онова, което иска да го изкара над самия него, и онова, което би искало да го увлече надолу под самия него. Новата духовна цивилизация е поставила погрешно фантастично-мечтателското на Луцифер на мястото на Божественото. Така щото в това, което е описано като рай, стои фактически описанието на луциферическото и хората правят ужасна грешка, да сме свят Божественото с луциферическото, защото не знаят, че важното е да се държи равновесието между две сили, между две същества, които искат да увлекат човека на едната или на другата страна.
към текста >>

Този дуализъм, който в действителност е един дуализъм между Луцифер и Ариман, този дуализъм безчинствува в съзнанието на модерното човечество като противоположност между Бога и дявола.
Този факт трябваше да бъде разкрит. Ако човекът трябва да се стреми към онова, което наричаме Христов Принцип, под което име днес често пъти се разбират странни неща, той трябва да бъде наясно, че това може да бъде само един стремеж към положението на равновесие между Луциферическото и Ариманическото и че именно 3-те до 4-ри последни столетия са заличили толкова много познанието на действителното човешко същество, щото хората малко знаят за равновесието и са прекръстили Луциферическото с името Божествено, както това е направил Милтон в своя "Изгубен Рай", и са създали една противоположност от ариманическото, който не е вече никакъв Ариман, а е станал модерният дявол или модерната материя или нещо подобно. Този дуализъм, който в действителност е един дуализъм между Луцифер и Ариман, този дуализъм безчинствува в съзнанието на модерното човечество като противоположност между Бога и дявола. И "Изгубеният Рай" би трябвало всъщност да бъде схващан като едно описание на изгубеното луциферическо царство, той е бил само прекръстен.
към текста >>

72. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

№ 12/: тук падащият Луцифер, тук стремящия се нагоре Луцифер.
Вие ще видите после в тази група две фигури/Виж рис. № 12/: тук падащият Луцифер, тук стремящия се нагоре Луцифер. Тук долу, свързан така да се каже с Луцифер, един образ на Ариман, и тук една втора фигура на Ариман. А между ариманическата фигура: филистерското, еснафско-сухо-материалистичното, и фигурата на Луцифер, мечтателското, фантастичното, е поставен представителят на човечеството. На фигурата на Ариман: на всичко, което води човека до вкаменяване, до склерозиране, е противопоставена фигурата на Луцифер, представител на всичко, което изкарва човека трескаво над мярката на онова здравословно състояние, което той може да понася.
към текста >>

Тук долу, свързан така да се каже с Луцифер, един образ на Ариман, и тук една втора фигура на Ариман.
Вие ще видите после в тази група две фигури/Виж рис. № 12/: тук падащият Луцифер, тук стремящия се нагоре Луцифер. Тук долу, свързан така да се каже с Луцифер, един образ на Ариман, и тук една втора фигура на Ариман. А между ариманическата фигура: филистерското, еснафско-сухо-материалистичното, и фигурата на Луцифер, мечтателското, фантастичното, е поставен представителят на човечеството. На фигурата на Ариман: на всичко, което води човека до вкаменяване, до склерозиране, е противопоставена фигурата на Луцифер, представител на всичко, което изкарва човека трескаво над мярката на онова здравословно състояние, което той може да понася.
към текста >>

А между ариманическата фигура: филистерското, еснафско-сухо-материалистичното, и фигурата на Луцифер, мечтателското, фантастичното, е поставен представителят на човечеството.
Вие ще видите после в тази група две фигури/Виж рис. № 12/: тук падащият Луцифер, тук стремящия се нагоре Луцифер. Тук долу, свързан така да се каже с Луцифер, един образ на Ариман, и тук една втора фигура на Ариман. А между ариманическата фигура: филистерското, еснафско-сухо-материалистичното, и фигурата на Луцифер, мечтателското, фантастичното, е поставен представителят на човечеството. На фигурата на Ариман: на всичко, което води човека до вкаменяване, до склерозиране, е противопоставена фигурата на Луцифер, представител на всичко, което изкарва човека трескаво над мярката на онова здравословно състояние, което той може да понася.
към текста >>

На фигурата на Ариман: на всичко, което води човека до вкаменяване, до склерозиране, е противопоставена фигурата на Луцифер, представител на всичко, което изкарва човека трескаво над мярката на онова здравословно състояние, което той може да понася.
Вие ще видите после в тази група две фигури/Виж рис. № 12/: тук падащият Луцифер, тук стремящия се нагоре Луцифер. Тук долу, свързан така да се каже с Луцифер, един образ на Ариман, и тук една втора фигура на Ариман. А между ариманическата фигура: филистерското, еснафско-сухо-материалистичното, и фигурата на Луцифер, мечтателското, фантастичното, е поставен представителят на човечеството. На фигурата на Ариман: на всичко, което води човека до вкаменяване, до склерозиране, е противопоставена фигурата на Луцифер, представител на всичко, което изкарва човека трескаво над мярката на онова здравословно състояние, което той може да понася.
към текста >>

73. 12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Втората пропаст е егоизмът, покваряването на човечеството чрез Луцифер.
Докато това течение /духовният живот/ се влива в лъжата /Виж рис. № 15/, правовият или държавен живот, който представлява второто течение, се влива в егоизма. И един стопански живот като англо-американския, който би трябвало да се влее в световното господство: ако не положи усилия да се остави проникнат от самостоятелния държавен живот и от самостоятелния духовен живот, ще се влее в трета пропаст на човешкия живот, в третата пропаст от трите. Първата пропаст е лъжата, покваряването на човечеството чрез Ариман. Втората пропаст е егоизмът, покваряването на човечеството чрез Луцифер. Третата пропаст във физическата област е болестта и смъртта в областите на културата: болест на културата, смърт на културата.
към текста >>

Англо-американският свят може да постигне световно господство: Без троичното разчленение той ще влее света в болестта на културата и в смъртта на културата, защото тези последните са също така един дар на асурасите, както лъжата е дар на Ариман, както егоизмът е дар на Луцифер.
Англо-американският свят може да постигне световно господство: Без троичното разчленение той ще влее света в болестта на културата и в смъртта на културата, защото тези последните са също така един дар на асурасите, както лъжата е дар на Ариман, както егоизмът е дар на Луцифер. Така третото бедствие, заставащо достойно до другите, е дар на асурическите същества.
към текста >>

74. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Когато пътуваме назад през периодите на човешката еволюция до Мистерията на Голгота ние намираме, рано в хода на източната цивилизация, в онази цивилизация от която се е развила днешната китайска цивилизация, една човешка личност, която бе външното въплъщение на Луцифер.
Откъде идва това, скъпи приятели? Какво стои всъщност пред нас? Когато пътуваме назад през периодите на човешката еволюция до Мистерията на Голгота ние намираме, рано в хода на източната цивилизация, в онази цивилизация от която се е развила днешната китайска цивилизация, една човешка личност, която бе външното въплъщение на Луцифер. Луцифер наистина е ходел по Земята по онова време в човешко тяло. Той бе онзи, който донесе онази човешка светлина, която намираме в основата на древната пред-Християнска мъдрост с изключение на юдаизма. В изкуството, философията и държавническото изкуство на Гърция още действаше много от онова, което произлезе от тази Луциферова инкарнация хиляди години преди Мистерията на Голгота.
към текста >>

Луцифер наистина е ходел по Земята по онова време в човешко тяло.
Откъде идва това, скъпи приятели? Какво стои всъщност пред нас? Когато пътуваме назад през периодите на човешката еволюция до Мистерията на Голгота ние намираме, рано в хода на източната цивилизация, в онази цивилизация от която се е развила днешната китайска цивилизация, една човешка личност, която бе външното въплъщение на Луцифер. Луцифер наистина е ходел по Земята по онова време в човешко тяло. Той бе онзи, който донесе онази човешка светлина, която намираме в основата на древната пред-Християнска мъдрост с изключение на юдаизма. В изкуството, философията и държавническото изкуство на Гърция още действаше много от онова, което произлезе от тази Луциферова инкарнация хиляди години преди Мистерията на Голгота.
към текста >>

Трябва да се постараем ясно да разберем, че онова, което днес наричаме човешко разбирателство е винаги, докато не сме го одухотворили, дар на онзи Луцифер.
Трябва да се постараем ясно да разберем, че онова, което днес наричаме човешко разбирателство е винаги, докато не сме го одухотворили, дар на онзи Луцифер. Ние не трябва да поддържаме само по прозаичен, буржоазен начин едностранчивата идея, че всичко луциферическо е ужасно и трябва да се отървем от него. Колкото повече се опитваме да се избавим от Луцифер, толкова повече ние сме управлявани от него, тъй като бе необходимо през хилядите години човешка еволюция да проникнем в наследството на инкарнирания Луцифер. След това дойде Мистерията на Голгота. И в бъдещето ще дойде време когато, точно както Луцифер бе въплътен на изток в Земен човек, за да подготви езичниците за Християнството, така на запад ще се състои Земно въплъщение на самия Ариман. Това време наближава.
към текста >>

Колкото повече се опитваме да се избавим от Луцифер, толкова повече ние сме управлявани от него, тъй като бе необходимо през хилядите години човешка еволюция да проникнем в наследството на инкарнирания Луцифер.
Трябва да се постараем ясно да разберем, че онова, което днес наричаме човешко разбирателство е винаги, докато не сме го одухотворили, дар на онзи Луцифер. Ние не трябва да поддържаме само по прозаичен, буржоазен начин едностранчивата идея, че всичко луциферическо е ужасно и трябва да се отървем от него. Колкото повече се опитваме да се избавим от Луцифер, толкова повече ние сме управлявани от него, тъй като бе необходимо през хилядите години човешка еволюция да проникнем в наследството на инкарнирания Луцифер. След това дойде Мистерията на Голгота. И в бъдещето ще дойде време когато, точно както Луцифер бе въплътен на изток в Земен човек, за да подготви езичниците за Християнството, така на запад ще се състои Земно въплъщение на самия Ариман. Това време наближава. Ариман действително ще се появи на Земята. Точно както Луцифер е ходил по Земята, и както Христос е вървял по Земята, така и Ариман ще ходи по Земята, носейки със себе си извънредно нарастване на силата на човешкото Земно неразбирателство.
към текста >>

И в бъдещето ще дойде време когато, точно както Луцифер бе въплътен на изток в Земен човек, за да подготви езичниците за Християнството, така на запад ще се състои Земно въплъщение на самия Ариман.
Трябва да се постараем ясно да разберем, че онова, което днес наричаме човешко разбирателство е винаги, докато не сме го одухотворили, дар на онзи Луцифер. Ние не трябва да поддържаме само по прозаичен, буржоазен начин едностранчивата идея, че всичко луциферическо е ужасно и трябва да се отървем от него. Колкото повече се опитваме да се избавим от Луцифер, толкова повече ние сме управлявани от него, тъй като бе необходимо през хилядите години човешка еволюция да проникнем в наследството на инкарнирания Луцифер. След това дойде Мистерията на Голгота. И в бъдещето ще дойде време когато, точно както Луцифер бе въплътен на изток в Земен човек, за да подготви езичниците за Християнството, така на запад ще се състои Земно въплъщение на самия Ариман. Това време наближава. Ариман действително ще се появи на Земята. Точно както Луцифер е ходил по Земята, и както Христос е вървял по Земята, така и Ариман ще ходи по Земята, носейки със себе си извънредно нарастване на силата на човешкото Земно неразбирателство. Ние хората нямаме задачата да попречим по някакъв начин на тази инкарнация на Ариман, нашата задачата е така да подготвим предварително човечеството, че Ариман да бъде преценен по правилния начин. Защото Ариман ще има задачи, той ще трябва да направи това и онова, и хората ще трябва да оценят и използват правилно идващото в света чрез Ариман.
към текста >>

Точно както Луцифер е ходил по Земята, и както Христос е вървял по Земята, така и Ариман ще ходи по Земята, носейки със себе си извънредно нарастване на силата на човешкото Земно неразбирателство.
Колкото повече се опитваме да се избавим от Луцифер, толкова повече ние сме управлявани от него, тъй като бе необходимо през хилядите години човешка еволюция да проникнем в наследството на инкарнирания Луцифер. След това дойде Мистерията на Голгота. И в бъдещето ще дойде време когато, точно както Луцифер бе въплътен на изток в Земен човек, за да подготви езичниците за Християнството, така на запад ще се състои Земно въплъщение на самия Ариман. Това време наближава. Ариман действително ще се появи на Земята. Точно както Луцифер е ходил по Земята, и както Христос е вървял по Земята, така и Ариман ще ходи по Земята, носейки със себе си извънредно нарастване на силата на човешкото Земно неразбирателство. Ние хората нямаме задачата да попречим по някакъв начин на тази инкарнация на Ариман, нашата задачата е така да подготвим предварително човечеството, че Ариман да бъде преценен по правилния начин. Защото Ариман ще има задачи, той ще трябва да направи това и онова, и хората ще трябва да оценят и използват правилно идващото в света чрез Ариман. Хората ще могат да направят това само ако са способни да се приспособят сега по правилен начин към онова, което Ариман вече изпраща към Земята от световете отвъд с цел да контролира икономическия живот на Европа без да бъде забелязван. Това не трябва да става. Ариман не трябва да контролира икономическия живот на Европа без да бъде забелязван.
към текста >>

В настоящето най-важно за човека е да постави Христос в центъра между Луцифер и Ариман.
В настоящето най-важно за човека е да постави Христос в центъра между Луцифер и Ариман. Христовата Сила трябва да проникне в нас. Но като хора ние трябва винаги да търсим равновесието между егоистичния възторг, който е насочен към това да ни издигне над самите нас, и материалистичния ум, който чрез своята буржоазна тежест ни дърпа надолу към Земята. Във всеки момент трябва да търсим баланса между луциферическите импулси, които ни издигат нагоре, и ариманическите, които ни теглят надолу. В усилието да постигнем това равновесие намираме Христос. Когато се стремим да добием този баланс, само тогава можем да намерим Христос.
към текста >>

Луцифер е първата, Ариман втората и по средата между тях е Христовата Сила.
Едната група сили са устремените нагоре луциферически сили, които приближават човека в мистицизма, в сантименталността, във фантазията в онова във фантазията, което е изродено, гротескно. Тези сили обитават в човешката кръв. Вторите са ариманическите сили, които обитават във всичко, което е сухо, тежко, (говорейки физиологично) в костната система. Христос стои в средата между тези две. Той е третата група сили. Луцифер е първата, Ариман втората и по средата между тях е Христовата Сила.
към текста >>

Има много неща, чрез които хората се опитват да разпространяват религия в настоящето, и които достигат човечеството само като думи, породени на крилата на Луцифер.
Трябва да бъде намерен начинът спокойно да признаем, че в материалистичните столетия много луциферическо е скрито зад онова, на което се казва Божествено. Има много неща, чрез които хората се опитват да разпространяват религия в настоящето, и които достигат човечеството само като думи, породени на крилата на Луцифер.
към текста >>

75. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

През ранната китайска цивилизация Луцифер се въплъти в човешка форма.
Сократическата епоха е тази, в която чистата логика и чистата диалектика възникнаха от по-ранната инстинктивна мъдрост. Възникването на чистата логика, на чистата диалектика от древната ясновидска мъдрост е главната характеристика на западната култура. Тази логика, тази диалектика, е оставила своя отпечатък също и върху Християнството, защото теологията на запада е една диалектическа теология. Но възникналото в Гърция като диалектика, като мисъл сведена до абстракция, продължава назад до Мистериите на Изтока. Сред тези Мистерии бяха онези, основали цивилизацията, която по-късно се превърна в китайската. През ранната китайска цивилизация Луцифер се въплъти в човешка форма. Не трябва да скриваме от себе си факта, че Луцифер е живял веднъж във физическо тяло, както и Христос по времето на Мистерията на Голгота ходеше по Земята във физическо тяло. Но е само тесногръдо неразбиране на Луциферовото въплъщение, ако гледаме на всичко, идващо от Луцифер, като "да не се докосва". От Луцифер, например, е възникнало величието на самата Гръцка култура, уникалното древно изкуство, артистичният импулс на човечеството, какъвто самите ние все още го виждаме. Но в Европа всичко това бе втвърдено в прости думи, лишени от съдържание. Отначало Християнството беше схващано в Европа чрез луциферическата мъдрост.
към текста >>

Не трябва да скриваме от себе си факта, че Луцифер е живял веднъж във физическо тяло, както и Христос по времето на Мистерията на Голгота ходеше по Земята във физическо тяло.
Възникването на чистата логика, на чистата диалектика от древната ясновидска мъдрост е главната характеристика на западната култура. Тази логика, тази диалектика, е оставила своя отпечатък също и върху Християнството, защото теологията на запада е една диалектическа теология. Но възникналото в Гърция като диалектика, като мисъл сведена до абстракция, продължава назад до Мистериите на Изтока. Сред тези Мистерии бяха онези, основали цивилизацията, която по-късно се превърна в китайската. През ранната китайска цивилизация Луцифер се въплъти в човешка форма. Не трябва да скриваме от себе си факта, че Луцифер е живял веднъж във физическо тяло, както и Христос по времето на Мистерията на Голгота ходеше по Земята във физическо тяло. Но е само тесногръдо неразбиране на Луциферовото въплъщение, ако гледаме на всичко, идващо от Луцифер, като "да не се докосва". От Луцифер, например, е възникнало величието на самата Гръцка култура, уникалното древно изкуство, артистичният импулс на човечеството, какъвто самите ние все още го виждаме. Но в Европа всичко това бе втвърдено в прости думи, лишени от съдържание. Отначало Християнството беше схващано в Европа чрез луциферическата мъдрост. Важният момент е този, че в гръцката мъдрост, развила се като Гнозис за да разбере Мистерията на Голгота, старата луциферическа мъдрост бе съдействала, бе придала на стария Гнозис неговата форма.
към текста >>

Но е само тесногръдо неразбиране на Луциферовото въплъщение, ако гледаме на всичко, идващо от Луцифер, като "да не се докосва".
Тази логика, тази диалектика, е оставила своя отпечатък също и върху Християнството, защото теологията на запада е една диалектическа теология. Но възникналото в Гърция като диалектика, като мисъл сведена до абстракция, продължава назад до Мистериите на Изтока. Сред тези Мистерии бяха онези, основали цивилизацията, която по-късно се превърна в китайската. През ранната китайска цивилизация Луцифер се въплъти в човешка форма. Не трябва да скриваме от себе си факта, че Луцифер е живял веднъж във физическо тяло, както и Христос по времето на Мистерията на Голгота ходеше по Земята във физическо тяло. Но е само тесногръдо неразбиране на Луциферовото въплъщение, ако гледаме на всичко, идващо от Луцифер, като "да не се докосва". От Луцифер, например, е възникнало величието на самата Гръцка култура, уникалното древно изкуство, артистичният импулс на човечеството, какъвто самите ние все още го виждаме. Но в Европа всичко това бе втвърдено в прости думи, лишени от съдържание. Отначало Християнството беше схващано в Европа чрез луциферическата мъдрост. Важният момент е този, че в гръцката мъдрост, развила се като Гнозис за да разбере Мистерията на Голгота, старата луциферическа мъдрост бе съдействала, бе придала на стария Гнозис неговата форма. Фактът, че Мистерията на Голгота облече себе си в онова, което Луцифер бе дал на човечеството на Земята, бе най-великата победа на Християнството по онова време.
към текста >>

От Луцифер, например, е възникнало величието на самата Гръцка култура, уникалното древно изкуство, артистичният импулс на човечеството, какъвто самите ние все още го виждаме.
Но възникналото в Гърция като диалектика, като мисъл сведена до абстракция, продължава назад до Мистериите на Изтока. Сред тези Мистерии бяха онези, основали цивилизацията, която по-късно се превърна в китайската. През ранната китайска цивилизация Луцифер се въплъти в човешка форма. Не трябва да скриваме от себе си факта, че Луцифер е живял веднъж във физическо тяло, както и Христос по времето на Мистерията на Голгота ходеше по Земята във физическо тяло. Но е само тесногръдо неразбиране на Луциферовото въплъщение, ако гледаме на всичко, идващо от Луцифер, като "да не се докосва". От Луцифер, например, е възникнало величието на самата Гръцка култура, уникалното древно изкуство, артистичният импулс на човечеството, какъвто самите ние все още го виждаме. Но в Европа всичко това бе втвърдено в прости думи, лишени от съдържание. Отначало Християнството беше схващано в Европа чрез луциферическата мъдрост. Важният момент е този, че в гръцката мъдрост, развила се като Гнозис за да разбере Мистерията на Голгота, старата луциферическа мъдрост бе съдействала, бе придала на стария Гнозис неговата форма. Фактът, че Мистерията на Голгота облече себе си в онова, което Луцифер бе дал на човечеството на Земята, бе най-великата победа на Християнството по онова време. Но когато отслабваше тази луциферическа култура, на която чрез въплъщението на Луцифер бе предаден човекът, постепенно навлезе онова, което подготвяше идващата инкарнация на Ариман в западния свят.
към текста >>

Фактът, че Мистерията на Голгота облече себе си в онова, което Луцифер бе дал на човечеството на Земята, бе най-великата победа на Християнството по онова време.
Но е само тесногръдо неразбиране на Луциферовото въплъщение, ако гледаме на всичко, идващо от Луцифер, като "да не се докосва". От Луцифер, например, е възникнало величието на самата Гръцка култура, уникалното древно изкуство, артистичният импулс на човечеството, какъвто самите ние все още го виждаме. Но в Европа всичко това бе втвърдено в прости думи, лишени от съдържание. Отначало Християнството беше схващано в Европа чрез луциферическата мъдрост. Важният момент е този, че в гръцката мъдрост, развила се като Гнозис за да разбере Мистерията на Голгота, старата луциферическа мъдрост бе съдействала, бе придала на стария Гнозис неговата форма. Фактът, че Мистерията на Голгота облече себе си в онова, което Луцифер бе дал на човечеството на Земята, бе най-великата победа на Християнството по онова време. Но когато отслабваше тази луциферическа култура, на която чрез въплъщението на Луцифер бе предаден човекът, постепенно навлезе онова, което подготвяше идващата инкарнация на Ариман в западния свят. Когато назрее времето а то се подготвя Ариман ще се въплъти в човешко тяло в западния свят. Това събитие трябва да се състои, точно както са се случили и другите например, че Луцифер се е въплъщавал и че Христос се е въплъщавал. Това събитие е предопределено в еволюцията на Земята. Най-важното нещо е просто това: да не забравяме факта, че трябва да се приготвим правилно за него, защото Ариман няма да работи само когато е инкарниран в човешко тяло; той и сега подготвя своето явяване от свръхсетивния свят.
към текста >>

Но когато отслабваше тази луциферическа култура, на която чрез въплъщението на Луцифер бе предаден човекът, постепенно навлезе онова, което подготвяше идващата инкарнация на Ариман в западния свят.
От Луцифер, например, е възникнало величието на самата Гръцка култура, уникалното древно изкуство, артистичният импулс на човечеството, какъвто самите ние все още го виждаме. Но в Европа всичко това бе втвърдено в прости думи, лишени от съдържание. Отначало Християнството беше схващано в Европа чрез луциферическата мъдрост. Важният момент е този, че в гръцката мъдрост, развила се като Гнозис за да разбере Мистерията на Голгота, старата луциферическа мъдрост бе съдействала, бе придала на стария Гнозис неговата форма. Фактът, че Мистерията на Голгота облече себе си в онова, което Луцифер бе дал на човечеството на Земята, бе най-великата победа на Християнството по онова време. Но когато отслабваше тази луциферическа култура, на която чрез въплъщението на Луцифер бе предаден човекът, постепенно навлезе онова, което подготвяше идващата инкарнация на Ариман в западния свят. Когато назрее времето а то се подготвя Ариман ще се въплъти в човешко тяло в западния свят. Това събитие трябва да се състои, точно както са се случили и другите например, че Луцифер се е въплъщавал и че Христос се е въплъщавал. Това събитие е предопределено в еволюцията на Земята. Най-важното нещо е просто това: да не забравяме факта, че трябва да се приготвим правилно за него, защото Ариман няма да работи само когато е инкарниран в човешко тяло; той и сега подготвя своето явяване от свръхсетивния свят. Оттогава той вече работи в еволюцията на човечеството.
към текста >>

Това събитие трябва да се състои, точно както са се случили и другите например, че Луцифер се е въплъщавал и че Христос се е въплъщавал.
Отначало Християнството беше схващано в Европа чрез луциферическата мъдрост. Важният момент е този, че в гръцката мъдрост, развила се като Гнозис за да разбере Мистерията на Голгота, старата луциферическа мъдрост бе съдействала, бе придала на стария Гнозис неговата форма. Фактът, че Мистерията на Голгота облече себе си в онова, което Луцифер бе дал на човечеството на Земята, бе най-великата победа на Християнството по онова време. Но когато отслабваше тази луциферическа култура, на която чрез въплъщението на Луцифер бе предаден човекът, постепенно навлезе онова, което подготвяше идващата инкарнация на Ариман в западния свят. Когато назрее времето а то се подготвя Ариман ще се въплъти в човешко тяло в западния свят. Това събитие трябва да се състои, точно както са се случили и другите например, че Луцифер се е въплъщавал и че Христос се е въплъщавал. Това събитие е предопределено в еволюцията на Земята. Най-важното нещо е просто това: да не забравяме факта, че трябва да се приготвим правилно за него, защото Ариман няма да работи само когато е инкарниран в човешко тяло; той и сега подготвя своето явяване от свръхсетивния свят. Оттогава той вече работи в еволюцията на човечеството. От там той търси своите средства, чрез които се приготвя за онова, което трябва да стане.
към текста >>

Крайно необходимо за благоприятното въздействие на онова, което Ариман ще донесе на човечеството а той ще донесе полезни дарове, също както направи и Луцифер е това хората да заемат правилното отношение.
Крайно необходимо за благоприятното въздействие на онова, което Ариман ще донесе на човечеството а той ще донесе полезни дарове, също както направи и Луцифер е това хората да заемат правилното отношение. Най-важното нещо е човекът да не пропусне, спейки, идването на Ариман. Когато се състои въплъщението на Ариман в западния свят, ние просто ще видим вписано в местния регистър раждането на Джон Уилям Смит (разбира се, името няма да бъде това), и хората ще гледат на детето като на гражданин с обикновено положение като всеки друг, и ще проспят какво се е случило в действителност. Нашите университетски професори определено няма да се разтревожат дали хората проспиват това или не. За тях случващото се ще бъде просто раждането на Дж. У. Смит.
към текста >>

76. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

В онази година започна водещият надолу към Луцифер наклон в европейската цивилизация.
Това са вътрешни връзки, които повече не може да бъдат пренебрегвани. Трябва да ги посрещнем днес ясно и без предубеждение. През 869 год. сл. н.е. бе решено да се забрани вярата за духа в човека. В онази година започна водещият надолу към Луцифер наклон в европейската цивилизация. И днес имаме пълния резултат. Достатъчно дълго човечеството е отстъпвало пред наклонността да не изживява истината, а да позволява върху него да работи принудата на довода, на безличния аргумент. Като резултат човечеството е изпаднало в другата крайност. Не е имало истинско разбиране на човешките способности и сили, никой не е искал да признае, че, както обясних, в човешките способности и сили живеят луциферически сили, когато първите са въплътени във физическа човешка обвивка. Резултатът бе тази погрешна гледна точка господстващата днес в човечеството, относно индивидуалните способности и сили в човешката природа.
към текста >>

Лесно е да си представим, че когато човекът със своите способности и сили влиза във физическия сетивен свят чрез зачатието или раждането, и Луцифер надвисва над него и от онова, което би трябвало да притежава самият човек, взема нещо от една част, от главата на човешкото същество, то в човека остава един низш вид сила за упражняване на неговата независимост в сферата на нуждите му.
През великия период на германската еволюция една личност като Шилер бе на път да обхване точно полярните противоположности в човека. Времето още не бе узряло да се каже повече от това, което Шилер, Гьоте и други с такива възгледи казаха. Върху нашата настояща епоха лежи необходимостта от градене по-нататък върху началото. Ако продължаваме да градим, ще възникне Антропософската Духовна Наука. Онзи, който е запознат само с едностранчивата сила на доказателството в духовната сфера, се учи да познава в живота само едностранчивата сила на природните инстинкти в човешките нужди. Лесно е да си представим, че когато човекът със своите способности и сили влиза във физическия сетивен свят чрез зачатието или раждането, и Луцифер надвисва над него и от онова, което би трябвало да притежава самият човек, взема нещо от една част, от главата на човешкото същество, то в човека остава един низш вид сила за упражняване на неговата независимост в сферата на нуждите му. Чрез онова, което Луцифер от една страна взема за себе си, от другата страна Ариман добива възможността да си присвои онова, което работи в нуждите на човешката природа. Догмата на чисто външната сетивна опитност постла пътя за пълната ариманизация на инстинктивния сетивен живот на човечеството през последната третина на XIX век. Съвременният човек стои днес пред един ужасен факт, защото не осъзнава, че спасението е в състоянието на равновесие между тези две крайности, между способностите от една страна, и нуждите от друга страна. Материалистичният дух в човека го кара да гледа само на тялото като причиняващо способностите, т.е. човекът гледа само основната луциферическа сила на способностите.
към текста >>

Чрез онова, което Луцифер от една страна взема за себе си, от другата страна Ариман добива възможността да си присвои онова, което работи в нуждите на човешката природа.
Времето още не бе узряло да се каже повече от това, което Шилер, Гьоте и други с такива възгледи казаха. Върху нашата настояща епоха лежи необходимостта от градене по-нататък върху началото. Ако продължаваме да градим, ще възникне Антропософската Духовна Наука. Онзи, който е запознат само с едностранчивата сила на доказателството в духовната сфера, се учи да познава в живота само едностранчивата сила на природните инстинкти в човешките нужди. Лесно е да си представим, че когато човекът със своите способности и сили влиза във физическия сетивен свят чрез зачатието или раждането, и Луцифер надвисва над него и от онова, което би трябвало да притежава самият човек, взема нещо от една част, от главата на човешкото същество, то в човека остава един низш вид сила за упражняване на неговата независимост в сферата на нуждите му. Чрез онова, което Луцифер от една страна взема за себе си, от другата страна Ариман добива възможността да си присвои онова, което работи в нуждите на човешката природа. Догмата на чисто външната сетивна опитност постла пътя за пълната ариманизация на инстинктивния сетивен живот на човечеството през последната третина на XIX век. Съвременният човек стои днес пред един ужасен факт, защото не осъзнава, че спасението е в състоянието на равновесие между тези две крайности, между способностите от една страна, и нуждите от друга страна. Материалистичният дух в човека го кара да гледа само на тялото като причиняващо способностите, т.е. човекът гледа само основната луциферическа сила на способностите. Способностите стават луциферически вследствие на тяхното навлизане в човешко тяло.
към текста >>

Ако човек вярва, че способностите изникват от човешкото тяло, тогава той вярва в Луцифер, а ако вярва, че нуждите изникват от тялото, тогава той вярва само в ариманическата страна на такива нужди.
Догмата на чисто външната сетивна опитност постла пътя за пълната ариманизация на инстинктивния сетивен живот на човечеството през последната третина на XIX век. Съвременният човек стои днес пред един ужасен факт, защото не осъзнава, че спасението е в състоянието на равновесие между тези две крайности, между способностите от една страна, и нуждите от друга страна. Материалистичният дух в човека го кара да гледа само на тялото като причиняващо способностите, т.е. човекът гледа само основната луциферическа сила на способностите. Способностите стават луциферически вследствие на тяхното навлизане в човешко тяло. Ако човек вярва, че способностите изникват от човешкото тяло, тогава той вярва в Луцифер, а ако вярва, че нуждите изникват от тялото, тогава той вярва само в ариманическата страна на такива нужди.
към текста >>

Прави се опит да се премахне всичко човешко, всичко въплътено в човешко тяло като човек, и да се впрегнат заедно Луцифер и Ариман с цивилизацията, която те представляват.
И какъв експеримент се прави днес в Източна Европа под ръководството на запада? (Това ръководство не е очевидно само поради факта, че Ленин и Троцки са духовни ученици на запада, а също и поради факта, че Ленин бе изпратен в Русия с изолиран железопътен вагон от д-р Хелфанд, германският чиновник, който го съпровождаше. Така че онова, наречено болшевизъм, е нещо, пренесено в Русия от германското управление и германското военно командване.) Какво се опитват да постигнат те в цивилизацията на Източна Европа? Прави се опит да се премахне всичко човешко, всичко въплътено в човешко тяло като човек, и да се впрегнат заедно Луцифер и Ариман с цивилизацията, която те представляват. Бъде ли осъществено това на изток, тогава производствената фабрика на Луцифер и Ариман би създадала един свят, изключващ всичко благотворно за отделното човешко същество, а самият човек ще бъде наместен точно в тази луциферическо-ариманическа цивилизация като част на машина, в цялостната работа на машината. Но частите на една машина не са живи и се оставят да бъдат намествани, докато човешката природа е вътрешно жива, проникната от душа, проникната от дух. Тя не може да пасне в една чисто луциферическо-ариманическа организация, а би загинала в нея. Само едно разбиране на Духовната Наука може да схване онова, което всъщност се случва днес в материалистичния свят, който няма и най-смътна представа за Духа. Само проницателността на Духовната Наука и нейната жива задълбоченост са онова, което може да обясни какво означава факта, че през последните 30 или 40 години същностното естество на германския народ не се обърна към онази германска духовност, посочена в моето есе, и че в този германски културен свят сме стигнали до там хората на властта да считат за правилно, чрез човек намиращ се на служба при тях да изпратят в Русия (в изолиран железопътен вагон) хората, въвеждащи Луцифер и Ариман.
към текста >>

Бъде ли осъществено това на изток, тогава производствената фабрика на Луцифер и Ариман би създадала един свят, изключващ всичко благотворно за отделното човешко същество, а самият човек ще бъде наместен точно в тази луциферическо-ариманическа цивилизация като част на машина, в цялостната работа на машината.
И какъв експеримент се прави днес в Източна Европа под ръководството на запада? (Това ръководство не е очевидно само поради факта, че Ленин и Троцки са духовни ученици на запада, а също и поради факта, че Ленин бе изпратен в Русия с изолиран железопътен вагон от д-р Хелфанд, германският чиновник, който го съпровождаше. Така че онова, наречено болшевизъм, е нещо, пренесено в Русия от германското управление и германското военно командване.) Какво се опитват да постигнат те в цивилизацията на Източна Европа? Прави се опит да се премахне всичко човешко, всичко въплътено в човешко тяло като човек, и да се впрегнат заедно Луцифер и Ариман с цивилизацията, която те представляват. Бъде ли осъществено това на изток, тогава производствената фабрика на Луцифер и Ариман би създадала един свят, изключващ всичко благотворно за отделното човешко същество, а самият човек ще бъде наместен точно в тази луциферическо-ариманическа цивилизация като част на машина, в цялостната работа на машината. Но частите на една машина не са живи и се оставят да бъдат намествани, докато човешката природа е вътрешно жива, проникната от душа, проникната от дух. Тя не може да пасне в една чисто луциферическо-ариманическа организация, а би загинала в нея. Само едно разбиране на Духовната Наука може да схване онова, което всъщност се случва днес в материалистичния свят, който няма и най-смътна представа за Духа. Само проницателността на Духовната Наука и нейната жива задълбоченост са онова, което може да обясни какво означава факта, че през последните 30 или 40 години същностното естество на германския народ не се обърна към онази германска духовност, посочена в моето есе, и че в този германски културен свят сме стигнали до там хората на властта да считат за правилно, чрез човек намиращ се на служба при тях да изпратят в Русия (в изолиран железопътен вагон) хората, въвеждащи Луцифер и Ариман. В наши дни не трябва просто да гледаме и после спокойно да си лягаме в присъствието на онова, случващо се всъщност в дълбините на духа на настоящото време.
към текста >>

Само проницателността на Духовната Наука и нейната жива задълбоченост са онова, което може да обясни какво означава факта, че през последните 30 или 40 години същностното естество на германския народ не се обърна към онази германска духовност, посочена в моето есе, и че в този германски културен свят сме стигнали до там хората на властта да считат за правилно, чрез човек намиращ се на служба при тях да изпратят в Русия (в изолиран железопътен вагон) хората, въвеждащи Луцифер и Ариман.
Прави се опит да се премахне всичко човешко, всичко въплътено в човешко тяло като човек, и да се впрегнат заедно Луцифер и Ариман с цивилизацията, която те представляват. Бъде ли осъществено това на изток, тогава производствената фабрика на Луцифер и Ариман би създадала един свят, изключващ всичко благотворно за отделното човешко същество, а самият човек ще бъде наместен точно в тази луциферическо-ариманическа цивилизация като част на машина, в цялостната работа на машината. Но частите на една машина не са живи и се оставят да бъдат намествани, докато човешката природа е вътрешно жива, проникната от душа, проникната от дух. Тя не може да пасне в една чисто луциферическо-ариманическа организация, а би загинала в нея. Само едно разбиране на Духовната Наука може да схване онова, което всъщност се случва днес в материалистичния свят, който няма и най-смътна представа за Духа. Само проницателността на Духовната Наука и нейната жива задълбоченост са онова, което може да обясни какво означава факта, че през последните 30 или 40 години същностното естество на германския народ не се обърна към онази германска духовност, посочена в моето есе, и че в този германски културен свят сме стигнали до там хората на властта да считат за правилно, чрез човек намиращ се на служба при тях да изпратят в Русия (в изолиран железопътен вагон) хората, въвеждащи Луцифер и Ариман. В наши дни не трябва просто да гледаме и после спокойно да си лягаме в присъствието на онова, случващо се всъщност в дълбините на духа на настоящото време. Би трябвало да почувстваме, че трябва да кажем: "Ние сме изоставили и потъпкали онова, което в епохата на Шилер и Гьоте бе създадено в духовния живот на Германия. И ние имаме задачата да започнем оттам, където те спряха, и да градим по-нататък." Няма по-добра новогодишна мисъл, която да влезе в душите ни, от решителността да направим това наша отправна точка.
към текста >>

77. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Така египтянинът, който е проникнат от Луцифер, правилно вижда световната картина, в която Ариман-Тифон е деятелен.
Тъй като египтянинът е живял преди Мистерията на Голгота, то той е проникнат от Луциферови сили. А ако Луциферовите сили са вътре в човека и раздвижват неговия вътрешен живот, движейки се и тъчейки из него, то тогава резултатът е, че аримановите сили му се появяват като дейна енергия вън от него. Така египтянинът, който е проникнат от Луцифер, правилно вижда световната картина, в която Ариман-Тифон е деятелен. Ние вече трябва да осъзнаем, че съвременният човек е проникнат от Ариман. Ариман се движи и надига в него, точно както Луцифер се е движил и надигал вътре в египетския свят. И тогава, когато Ариман работи чрез Луцифер, то човекът вижда своята световна картина под Луциферова форма. Как му се представя тя? Тази Луциферова картина на света е направена, тя е ставала все по-популярна и е била присвоена от всички мислещи кръгове, който смятат себе си прогресивни и просветени.
към текста >>

Ариман се движи и надига в него, точно както Луцифер се е движил и надигал вътре в египетския свят.
Тъй като египтянинът е живял преди Мистерията на Голгота, то той е проникнат от Луциферови сили. А ако Луциферовите сили са вътре в човека и раздвижват неговия вътрешен живот, движейки се и тъчейки из него, то тогава резултатът е, че аримановите сили му се появяват като дейна енергия вън от него. Така египтянинът, който е проникнат от Луцифер, правилно вижда световната картина, в която Ариман-Тифон е деятелен. Ние вече трябва да осъзнаем, че съвременният човек е проникнат от Ариман. Ариман се движи и надига в него, точно както Луцифер се е движил и надигал вътре в египетския свят. И тогава, когато Ариман работи чрез Луцифер, то човекът вижда своята световна картина под Луциферова форма. Как му се представя тя? Тази Луциферова картина на света е направена, тя е ставала все по-популярна и е била присвоена от всички мислещи кръгове, който смятат себе си прогресивни и просветени.
към текста >>

И тогава, когато Ариман работи чрез Луцифер, то човекът вижда своята световна картина под Луциферова форма.
Тъй като египтянинът е живял преди Мистерията на Голгота, то той е проникнат от Луциферови сили. А ако Луциферовите сили са вътре в човека и раздвижват неговия вътрешен живот, движейки се и тъчейки из него, то тогава резултатът е, че аримановите сили му се появяват като дейна енергия вън от него. Така египтянинът, който е проникнат от Луцифер, правилно вижда световната картина, в която Ариман-Тифон е деятелен. Ние вече трябва да осъзнаем, че съвременният човек е проникнат от Ариман. Ариман се движи и надига в него, точно както Луцифер се е движил и надигал вътре в египетския свят. И тогава, когато Ариман работи чрез Луцифер, то човекът вижда своята световна картина под Луциферова форма. Как му се представя тя? Тази Луциферова картина на света е направена, тя е ставала все по-популярна и е била присвоена от всички мислещи кръгове, който смятат себе си прогресивни и просветени.
към текста >>

За да разберем Коледните Мистерии, би трябвало да не забравяме, че Луцифер е силата, която иска да задържи световната картина на един по-раншен стадий.
За да разберем Коледните Мистерии, би трябвало да не забравяме, че Луцифер е силата, която иска да задържи световната картина на един по-раншен стадий. Луцифер е силата, която се опитва да внесе в съвременния световен мироглед онова, което е съществувало на по-ранни стадии в еволюцията; той се опитва да даде постоянство на онова, което е съществувало в по-ранни периоди. Всичко, което е било морално в ранните периоди, разбира се съществува и днес. Ала Луцифер се стреми да разкъсва, да пресича моралните енергии като такива (значението на моралните енергии се крие в следното: че те съществуват в настоящето като семенца за бъдещото), Луцифер се стреми да разкъса, да премахне всички морални енергии от световната картина; той позволява само законите на природата, необходимата и естествената страна да се появи в световната картина. И така обеднялото човешко същество на съвремието притежава мъдрост за света, в която звездите се движат чисто по механична необходимост, лишена от моралност; така, че моралното значение на световния ред не може да се открие в техните движения.
към текста >>

Луцифер е силата, която се опитва да внесе в съвременния световен мироглед онова, което е съществувало на по-ранни стадии в еволюцията; той се опитва да даде постоянство на онова, което е съществувало в по-ранни периоди.
За да разберем Коледните Мистерии, би трябвало да не забравяме, че Луцифер е силата, която иска да задържи световната картина на един по-раншен стадий. Луцифер е силата, която се опитва да внесе в съвременния световен мироглед онова, което е съществувало на по-ранни стадии в еволюцията; той се опитва да даде постоянство на онова, което е съществувало в по-ранни периоди. Всичко, което е било морално в ранните периоди, разбира се съществува и днес. Ала Луцифер се стреми да разкъсва, да пресича моралните енергии като такива (значението на моралните енергии се крие в следното: че те съществуват в настоящето като семенца за бъдещото), Луцифер се стреми да разкъса, да премахне всички морални енергии от световната картина; той позволява само законите на природата, необходимата и естествената страна да се появи в световната картина. И така обеднялото човешко същество на съвремието притежава мъдрост за света, в която звездите се движат чисто по механична необходимост, лишена от моралност; така, че моралното значение на световния ред не може да се открие в техните движения.
към текста >>

Ала Луцифер се стреми да разкъсва, да пресича моралните енергии като такива (значението на моралните енергии се крие в следното: че те съществуват в настоящето като семенца за бъдещото), Луцифер се стреми да разкъса, да премахне всички морални енергии от световната картина; той позволява само законите на природата, необходимата и естествената страна да се появи в световната картина.
За да разберем Коледните Мистерии, би трябвало да не забравяме, че Луцифер е силата, която иска да задържи световната картина на един по-раншен стадий. Луцифер е силата, която се опитва да внесе в съвременния световен мироглед онова, което е съществувало на по-ранни стадии в еволюцията; той се опитва да даде постоянство на онова, което е съществувало в по-ранни периоди. Всичко, което е било морално в ранните периоди, разбира се съществува и днес. Ала Луцифер се стреми да разкъсва, да пресича моралните енергии като такива (значението на моралните енергии се крие в следното: че те съществуват в настоящето като семенца за бъдещото), Луцифер се стреми да разкъса, да премахне всички морални енергии от световната картина; той позволява само законите на природата, необходимата и естествената страна да се появи в световната картина. И така обеднялото човешко същество на съвремието притежава мъдрост за света, в която звездите се движат чисто по механична необходимост, лишена от моралност; така, че моралното значение на световния ред не може да се открие в техните движения.
към текста >>

Така както гледал навън в света, египтянинът виждал и Ариман-Тифон като този, който му отнема Озирис, така и ние трябва да гледаме на нашата Луциферова световна картина, на математическата, механична световна картина, така както египтянинът е виждал, както си е представял, че Ариман-Тифон е действал във вятъра и климата и в снежните бури на зимата, така съвременният човек ще трябва да се научи все повече да съзерцава една духовно-научна основа, и ако желае да разбере нещата, би трябвало да си представя, че Луцифер му се явява в слънчевата светлина и в светлината на звездите, в движенията на планетите и на Луната.
Това, мои мили приятели, е чисто Луциферична световна картина. Така както гледал навън в света, египтянинът виждал и Ариман-Тифон като този, който му отнема Озирис, така и ние трябва да гледаме на нашата Луциферова световна картина, на математическата, механична световна картина, така както египтянинът е виждал, както си е представял, че Ариман-Тифон е действал във вятъра и климата и в снежните бури на зимата, така съвременният човек ще трябва да се научи все повече да съзерцава една духовно-научна основа, и ако желае да разбере нещата, би трябвало да си представя, че Луцифер му се явява в слънчевата светлина и в светлината на звездите, в движенията на планетите и на Луната. Световната пред става, световното разбиране на Коперник, Галилей и Кеплер е Луциферично разбиране. Точно защото то е в хармония с нашите Ариманови енергии на знание, неговото съдържание моля обърнете внимание на разликата неговото съдържание е Луциферично.
към текста >>

Тази мъдрост, която в най-последната си форма все още можеше да се намери всред гностиците и която ранните Християнски Отци и Учители на Църквата учеха от Гностиците и я използваха, за да разберат Мистерията на Голгота тази мъдрост не можеше да продължи в наши дни, тя бе победена и убита от Луцифер, така както Озирис беше убит от Тифон-Ариман.
Когато Мистерията на Голгота ставала, Божествената София, Мъдростта, която вижда през света и дава възможност на човека да разбира света, бе работила по двойствен начин: като откровението към бедните овчари на полето и като откровението към мъдрите мъже от Изтока. Това бе двойствената работа на божествената София, небесната мъдрост. Тази мъдрост, която в най-последната си форма все още можеше да се намери всред гностиците и която ранните Християнски Отци и Учители на Църквата учеха от Гностиците и я използваха, за да разберат Мистерията на Голгота тази мъдрост не можеше да продължи в наши дни, тя бе победена и убита от Луцифер, така както Озирис беше убит от Тифон-Ариман. Ние не сме загубили Озирис-Христос ние сме загубили онова, което за нас заема място на Изис. Луцифер я бе убил. Ала Изис-Съществото не бе потънало в земята, както Тифон накара Озирис да потъне в Нил; Луцифер отнесе Изис-Съществото, божествената мъдрост, която той бе убил вън в световните пространства; той я потопи в световния океан. Когато погледнем навън, в този океан и видим звездите да се движат само в математически линии, тогава виждаме гроба на световната духовна същност; защото божествената София, приемничката на Изис, е мъртва.
към текста >>

Луцифер я бе убил.
Когато Мистерията на Голгота ставала, Божествената София, Мъдростта, която вижда през света и дава възможност на човека да разбира света, бе работила по двойствен начин: като откровението към бедните овчари на полето и като откровението към мъдрите мъже от Изтока. Това бе двойствената работа на божествената София, небесната мъдрост. Тази мъдрост, която в най-последната си форма все още можеше да се намери всред гностиците и която ранните Християнски Отци и Учители на Църквата учеха от Гностиците и я използваха, за да разберат Мистерията на Голгота тази мъдрост не можеше да продължи в наши дни, тя бе победена и убита от Луцифер, така както Озирис беше убит от Тифон-Ариман. Ние не сме загубили Озирис-Христос ние сме загубили онова, което за нас заема място на Изис. Луцифер я бе убил. Ала Изис-Съществото не бе потънало в земята, както Тифон накара Озирис да потъне в Нил; Луцифер отнесе Изис-Съществото, божествената мъдрост, която той бе убил вън в световните пространства; той я потопи в световния океан. Когато погледнем навън, в този океан и видим звездите да се движат само в математически линии, тогава виждаме гроба на световната духовна същност; защото божествената София, приемничката на Изис, е мъртва.
към текста >>

Ала Изис-Съществото не бе потънало в земята, както Тифон накара Озирис да потъне в Нил; Луцифер отнесе Изис-Съществото, божествената мъдрост, която той бе убил вън в световните пространства; той я потопи в световния океан.
Когато Мистерията на Голгота ставала, Божествената София, Мъдростта, която вижда през света и дава възможност на човека да разбира света, бе работила по двойствен начин: като откровението към бедните овчари на полето и като откровението към мъдрите мъже от Изтока. Това бе двойствената работа на божествената София, небесната мъдрост. Тази мъдрост, която в най-последната си форма все още можеше да се намери всред гностиците и която ранните Християнски Отци и Учители на Църквата учеха от Гностиците и я използваха, за да разберат Мистерията на Голгота тази мъдрост не можеше да продължи в наши дни, тя бе победена и убита от Луцифер, така както Озирис беше убит от Тифон-Ариман. Ние не сме загубили Озирис-Христос ние сме загубили онова, което за нас заема място на Изис. Луцифер я бе убил. Ала Изис-Съществото не бе потънало в земята, както Тифон накара Озирис да потъне в Нил; Луцифер отнесе Изис-Съществото, божествената мъдрост, която той бе убил вън в световните пространства; той я потопи в световния океан. Когато погледнем навън, в този океан и видим звездите да се движат само в математически линии, тогава виждаме гроба на световната духовна същност; защото божествената София, приемничката на Изис, е мъртва.
към текста >>

Луцифер не нарязва Изис на парчета, както Ариман-Тифон направи това с Озирис; напротив Изис е разпростряна в истинската си форма в красотата на цялата Вселена.
Трябва да говорим за мъртвата и загубена Изис, божествената София, така, както древните египтяни са говорили за мъртвия и загубен Озирис. Трябва да започнем да търсим мъртвото тяло на новата Изис, мъртвото тяло на божествената София със сила, която, макар и все още да не можем правилно да разберем, е все пак в нас самите със силата на Христос, със силата на новия Озирис. Трябва да се приближим към Луциферичната наука и там да потърсим ковчега на Изис; с други думи в онова, което ни дава естествената наука трябва да потърсим нещо, което ни подтиква вътрешно към Творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция. Това ни донася помощта на Христос вътре в нас Христос, Който остава скрит в тъмнината,ако ние не Го осветим с божествена мъдрост. Въоръжени с тази енергия на Христос, с новия Озирис, трябва да започнем да търсим Изис, новата Изис. Луцифер не нарязва Изис на парчета, както Ариман-Тифон направи това с Озирис; напротив Изис е разпростряна в истинската си форма в красотата на цялата Вселена. Изис свети навън от космоса в аура с много светещи цветове. Но както Ариман-Тифон нарязва Озирис на парчета, така Луцифер зацапва и измива цветовете от цялата тяхна ясност и точност, смесва и съчетава в едно единствено цяло частите, така красиво разпределени по небесата, крайниците на новата Изис, които образуват великата твърд на небесата. Както Тифон нарязва Озирис на парчета, така Луцифер съчетава множеството цветове, които текат надолу към нас от цялата аура на Космоса в една образна бяла светлина, която тече през вселената. С тази светлина Гьоте се бори в своята „Теория на цветовете“, отхвърляйки изказаната истина, че тя съдържа всички цветове, които в действителност са разстлани над чудните, разнообразни и тайни дела по целия Космос.
към текста >>

Но както Ариман-Тифон нарязва Озирис на парчета, така Луцифер зацапва и измива цветовете от цялата тяхна ясност и точност, смесва и съчетава в едно единствено цяло частите, така красиво разпределени по небесата, крайниците на новата Изис, които образуват великата твърд на небесата.
Трябва да се приближим към Луциферичната наука и там да потърсим ковчега на Изис; с други думи в онова, което ни дава естествената наука трябва да потърсим нещо, което ни подтиква вътрешно към Творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция. Това ни донася помощта на Христос вътре в нас Христос, Който остава скрит в тъмнината,ако ние не Го осветим с божествена мъдрост. Въоръжени с тази енергия на Христос, с новия Озирис, трябва да започнем да търсим Изис, новата Изис. Луцифер не нарязва Изис на парчета, както Ариман-Тифон направи това с Озирис; напротив Изис е разпростряна в истинската си форма в красотата на цялата Вселена. Изис свети навън от космоса в аура с много светещи цветове. Но както Ариман-Тифон нарязва Озирис на парчета, така Луцифер зацапва и измива цветовете от цялата тяхна ясност и точност, смесва и съчетава в едно единствено цяло частите, така красиво разпределени по небесата, крайниците на новата Изис, които образуват великата твърд на небесата. Както Тифон нарязва Озирис на парчета, така Луцифер съчетава множеството цветове, които текат надолу към нас от цялата аура на Космоса в една образна бяла светлина, която тече през вселената. С тази светлина Гьоте се бори в своята „Теория на цветовете“, отхвърляйки изказаната истина, че тя съдържа всички цветове, които в действителност са разстлани над чудните, разнообразни и тайни дела по целия Космос.
към текста >>

Както Тифон нарязва Озирис на парчета, така Луцифер съчетава множеството цветове, които текат надолу към нас от цялата аура на Космоса в една образна бяла светлина, която тече през вселената.
Това ни донася помощта на Христос вътре в нас Христос, Който остава скрит в тъмнината,ако ние не Го осветим с божествена мъдрост. Въоръжени с тази енергия на Христос, с новия Озирис, трябва да започнем да търсим Изис, новата Изис. Луцифер не нарязва Изис на парчета, както Ариман-Тифон направи това с Озирис; напротив Изис е разпростряна в истинската си форма в красотата на цялата Вселена. Изис свети навън от космоса в аура с много светещи цветове. Но както Ариман-Тифон нарязва Озирис на парчета, така Луцифер зацапва и измива цветовете от цялата тяхна ясност и точност, смесва и съчетава в едно единствено цяло частите, така красиво разпределени по небесата, крайниците на новата Изис, които образуват великата твърд на небесата. Както Тифон нарязва Озирис на парчета, така Луцифер съчетава множеството цветове, които текат надолу към нас от цялата аура на Космоса в една образна бяла светлина, която тече през вселената. С тази светлина Гьоте се бори в своята „Теория на цветовете“, отхвърляйки изказаната истина, че тя съдържа всички цветове, които в действителност са разстлани над чудните, разнообразни и тайни дела по целия Космос.
към текста >>

Трябва да изнесем в небесните пространства онова, което Луцифер е направил от Изис, така както Изис погреба в земята частите от тялото на Озирис, нарязано на парчета от Тифон-Ариман.
Ала ние трябва да продължим нашето търсене, докато открием Изис, а когато сме я намерили, ще трябва да се научим как да поставим вън във вселената онова, което тогава ще сме в състояние да открием и да знаем. Ще трябва да имаме в умовете си жива картината на всичко, което сме придобили като отново сме намерили Изис, така че целите небеса за нас отново да станат духовни. Трябва да разберем Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан отвътре. Трябва да изнесем в небесните пространства онова, което Луцифер е направил от Изис, така както Изис погреба в земята частите от тялото на Озирис, нарязано на парчета от Тифон-Ариман. Трябва да осъзнаем, че чрез енергията на Христос можем да открием една вътрешна астрономия, която ни открива наново произхода и живота на космоса, както е основан с енергията на духа. И тогава, когато придобием това проникновение в космоса, събудено чрез новооткритата сила на Изис, която вече е силата на божествената София, тогава Христос, който се е съединил със земята от Мистерията на Голгота, ще се задейства в нас, защото тогава ще Го познаем. Не е Христос, който ни липсва, мои мили приятели, а значението и мъдростта за Христос, София на Христос, Изис на Христос.
към текста >>

че теологията е напълно проникната от Луцифер.
Това е което ние би трябвало да гравираме върху душите си, като съдържание на Коледната Мистерия. Трябва да осъзнаем, че дори теологията през 19 век е дошла до там, че да гледа на Христос само като на Човека от Назарет. Това означава. че теологията е напълно проникната от Луцифер. Тя вече не вижда в духовната основа на съществуването. Външната, естествена наука е Луциферична, теологията е Луциферична също. Разбира се, ако говорим само за вътрешната страна на човешкото същество, можем също така добре да кажем, че в собствената си теология човекът е Ариманически. Тогава по същия начин би трябвало да кажем за египтянинът, че той е Луцифициран, по същия начин, по който казваме за него, че неговото възприемане на външния свят е ариманическо.
към текста >>

Луцифер убива Изис и прехвърля тялото и в космични те пространства, които са станали математическа абстракция или гробът на Изис; следва да търсим и да намерим Изис чрез импулса, даван от вътрешната енергия на духовното знание, който поставя в безжизненото небе онова, което звездите и планетите разкриват чрез вътрешен живот, така, че те се явяват като паметници на духовните сили, които бушуват през пространството.
О, мои мили приятели, душата напълно ще достигне до нови чувства, ако тя пожелае да преживее новата Изисова легенда вътре в съвременното човечество. Луцифер убива Изис и прехвърля тялото и в космични те пространства, които са станали математическа абстракция или гробът на Изис; следва да търсим и да намерим Изис чрез импулса, даван от вътрешната енергия на духовното знание, който поставя в безжизненото небе онова, което звездите и планетите разкриват чрез вътрешен живот, така, че те се явяват като паметници на духовните сили, които бушуват през пространството. Ние гледаме с правилен дух към яслата, когато първо пуснем силите, които бушуват през пространството да запалят нашето чувство, а след това да погледнем отново Съществото, което дойде в света чрез Детето. Ние знаем, че носим това същество в себе си, ала трябва да го разберем. Така както египтяните гледаха от Озирис към Изис, така ние трябва да се научим отново да гледаме към новата Изис, Светата София. Христос ще се появи в духовната си фор ма през 20-то столетие; не чрез външно събитие, а само дотолкова, доколкото, като човешки същества, от крием онази енергия, която се представлява от Света София. Настоящият век има склонността да загуби тази енергия на Изис, тази сила на Мария.
към текста >>

Луцифер я уби.
Луцифер я уби.
към текста >>

Ще я изтръгне от Луцифер
Ще я изтръгне от Луцифер
към текста >>

78. Съдържание GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Човекът като арена на борбата между Луцифер и Ариман Луциферическият характер на Ангелои от предхристиянската епоха Същност на луциферическото изкуство и на ариманическата техника и бюрокрация Правилното разбиране на Христовия Импулс като единствено спасително средство.
Човекът като арена на борбата между Луцифер и Ариман Луциферическият характер на Ангелои от предхристиянската епоха Същност на луциферическото изкуство и на ариманическата техника и бюрокрация Правилното разбиране на Христовия Импулс като единствено спасително средство.
към текста >>

79. 3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

По този начин човекът се превръща в арена на борба между Луцифер и Ариман.
И тя може да бъде смекчена, само когато те приближат до човека с надеждата да се докоснат до неговия разум. Тогава разумът наистина охлажда болката. При това те се впиват в човешкия разум, вкопчват се в него с цялата си природа. Ариманическите Същества изгарящи от болка копнеят да проникнат в човешкия разум. За да стигнат до разума, ариманическите Същества трябва да се съединят с човека. По този начин човекът се превръща в арена на борба между Луцифер и Ариман. Тук отново можем да обобщим: Луциферическите сили се намесват навсякъде, където се развива изкуството, навсякъде, където се развива абстрактната теология. Ариманическите сили са нещо, което на пръв поглед идва от материалния свят, промъква се през животинското царство и в стремежа си да узурпира разума болезнено се стреми към човека; ариманическите сили в човека обаче постепенно биват отблъсквани от неговата свръхчовешка същност; да, те постоянно напират към човека с надеждата да го задържат в примките на обикновения разум и да не му позволят да се издигне до имагинацията и инспирацията, използвайки по този начин човешкото същество за облекчаване на своята мъка.
към текста >>

Както Луцифер се намесва навсякъде, където се развива изкуството, така и Ариман се намесва в областта на техниката, изобщо намесва се в това, което се стреми да превърне човека в машина; Ариман иска да похити правилното човешко мислене и да превърне човека в механичен изпълнител било то като морален автомат, било то като верноподаник в сложния държавен механизъм.
Всичко, което се развива в нашата съвременност като материалистическа наука, черпеща импулсите си от смекчаваната в човека болка, е от ариманическо естество. Да, ние сме свидетели на това, как тази материалистическа наука напредва с всеки изминат ден. Човекът сам допринася за този напредък. Но доколкото човекът развива тази наука, дотолкова и Ариман успява да се свърже с него. Както Луцифер се намесва навсякъде, където се развива изкуството, така и Ариман се намесва в областта на техниката, изобщо намесва се в това, което се стреми да превърне човека в машина; Ариман иска да похити правилното човешко мислене и да превърне човека в механичен изпълнител било то като морален автомат, било то като верноподаник в сложния държавен механизъм. Тук е истинската причина за всичко, което настъпи от Ренесанса насам. И ние бихме могли да кажем: Докато през Ренесанса действията на Луцифер бяха стигнали в един вид задънена улица, то действията на Ариман очакваха човечеството от другия край на тази задънена улица. Няма нищо чудно в това, че целият подем в епохата след Ренесанса както по отношение на техниката, така и по отношение на бездуховната наука е под знака на Ариман.
към текста >>

И ние бихме могли да кажем: Докато през Ренесанса действията на Луцифер бяха стигнали в един вид задънена улица, то действията на Ариман очакваха човечеството от другия край на тази задънена улица.
Да, ние сме свидетели на това, как тази материалистическа наука напредва с всеки изминат ден. Човекът сам допринася за този напредък. Но доколкото човекът развива тази наука, дотолкова и Ариман успява да се свърже с него. Както Луцифер се намесва навсякъде, където се развива изкуството, така и Ариман се намесва в областта на техниката, изобщо намесва се в това, което се стреми да превърне човека в машина; Ариман иска да похити правилното човешко мислене и да превърне човека в механичен изпълнител било то като морален автомат, било то като верноподаник в сложния държавен механизъм. Тук е истинската причина за всичко, което настъпи от Ренесанса насам. И ние бихме могли да кажем: Докато през Ренесанса действията на Луцифер бяха стигнали в един вид задънена улица, то действията на Ариман очакваха човечеството от другия край на тази задънена улица. Няма нищо чудно в това, че целият подем в епохата след Ренесанса както по отношение на техниката, така и по отношение на бездуховната наука е под знака на Ариман.
към текста >>

Нека отново обобщим: Луцифер има пръст в цялата съвременна теология, в неестественото, церемониално и маниерно изкуство.
Нека отново обобщим: Луцифер има пръст в цялата съвременна теология, в неестественото, церемониално и маниерно изкуство. Ариман има пръст в онези бездуховни и повърхностни естествени науки, които изобщо не могат да се доберат до проявленията на Духа в природния свят; Ариман насърчава механичните и бездуховни елементи в човешкото поведение. Традиционният духовен живот малко или много е съхранил нещо от луциферическите Ангелои и те са устремени към една важна цел: да предпазят човека от действия! Да не позволят на човека някакви действия! Те искат да го ограничат в рамките на вътрешния душевен живот. Обаче човекът стана личност.
към текста >>

И само ако той действително вникне в това, което може да се превърне за него в истински Христов дар: Едно ново и съобразено с днешната епоха антропософско духовно познание, само тогава той ще постигне равновесието между Луцифер и Ариман.
Днес човекът е в самия център на тази борба. И само ако той действително вникне в това, което може да се превърне за него в истински Христов дар: Едно ново и съобразено с днешната епоха антропософско духовно познание, само тогава той ще постигне равновесието между Луцифер и Ариман. Да, той трябва да се бори с Ариман, защото иначе веднага би паднал в примките на Луцифер. Човекът не трябва да живее в полусън и да се остави на Аримановите войнства, защото така би се оказал вплетен в студена и мъртва, механична космогония. Луциферическите Същества искат да откъснат човека от всякакво действие, да го превърнат в мечтател и мистик, който няма вече нищо общо със Земята. Обратно ариманическите Същества искат окончателно и завинаги да свържат човека със Земята. Те биха желали да механизират всичко, или с други думи да го свалят долу в минералното царство.
към текста >>

Да, той трябва да се бори с Ариман, защото иначе веднага би паднал в примките на Луцифер.
Днес човекът е в самия център на тази борба. И само ако той действително вникне в това, което може да се превърне за него в истински Христов дар: Едно ново и съобразено с днешната епоха антропософско духовно познание, само тогава той ще постигне равновесието между Луцифер и Ариман. Да, той трябва да се бори с Ариман, защото иначе веднага би паднал в примките на Луцифер. Човекът не трябва да живее в полусън и да се остави на Аримановите войнства, защото така би се оказал вплетен в студена и мъртва, механична космогония. Луциферическите Същества искат да откъснат човека от всякакво действие, да го превърнат в мечтател и мистик, който няма вече нищо общо със Земята. Обратно ариманическите Същества искат окончателно и завинаги да свържат човека със Земята. Те биха желали да механизират всичко, или с други думи да го свалят долу в минералното царство. По този начин те биха искали така да преформират Земята, че да не и позволят да премине в Бъдещия Юпитер.
към текста >>

Докато Луцифер иска от човека да мисли единствено с главата, да изтегли дори сърцето в своята глава; Ариман иска от човека да мисли с краката, да изтегли всичко в краката.
И все пак Ариман насърчава човешката активност, стига тя да се проявява по стереотипен и шаблонен начин. Всичко трябва да бъде вкарано в клаузи и параграфи. Всяка сутрин, така да се каже, човек е длъжен да прочете над леглото си подробния списък за всичко, което му предстои този ден, така че той трябва да го свърши на всяка цена, макар и механично, разсъждавайки с краката си, а не с главата. Докато Луцифер иска от човека да мисли единствено с главата, да изтегли дори сърцето в своята глава; Ариман иска от човека да мисли с краката, да изтегли всичко в краката.
към текста >>

Човекът е застанал в самия център на борбата между Луцифер и Ариман и общо взето това, което описах може би прекалено картинно, представлява самата същност на нашата култура.
Човекът е застанал в самия център на борбата между Луцифер и Ариман и общо взето това, което описах може би прекалено картинно, представлява самата същност на нашата култура. От едната страна виждаме онези хора, които са приели за свой идеал да медитират с кръстосани крака като някоя от статуите на Буда; с атрофирани и без помощни нозе, но с набъбнали глави, те искат да проникнат в мистичните бездни на съществуванието. От друга страна виждаме типичните представители на европейското човечество, които просто не разбират с каква убийствена бързина сноват от една кантора в друга, от един бизнес в друг; толкова активни са те в своите крака, че създават впечатлението: Главата, която носят на раменете си, е практически съвсем излишна, защото тя просто не участвува в това, което те вършат. Пред нас са двата крайни полюса на съвременното човечество: Самотните мечтатели със затворени очи, които не умеят да различават дори своите собствени действия, и онези, които просто не се нуждаят от очи, понеже краката им са здраво впримчени в дебелите въжета, с които те влачат своя товар, а товарът това всъщност е параграф номер Х или Y.
към текста >>

Ето как те ще се деариманизират и чрез едно внимателно и правилно развитие ще намерят истинското си място в онзи световен ред, който описах днес пред Вас с оглед на противоположността между Луцифер и Ариман.
От твърде особено значение ще се окаже и обстоятелството, че съвременната Духовна Наука прониква дълбоко в различните научни дисциплини и от безплодни и празни науки ги превръща в единна и жива Духовна Наука, така че отделните дисциплини ако мога така да кажа стават съставни части на тази единна и жива Духовна Наука. Ето как те ще се деариманизират и чрез едно внимателно и правилно развитие ще намерят истинското си място в онзи световен ред, който описах днес пред Вас с оглед на противоположността между Луцифер и Ариман.
към текста >>

80. 9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Бог в светлината = намесата на Луцифер; Бог в мрака = намесата на Ариман.
Тук човешкото око е представено като едно самостоятелно същество, и всичко, което се разиграва в него, е не друго, а проникването на външния свят като през един залив в нашия организъм. Сега вече ние сме поставени в света не чрез нашата собствена дейност, а така, че сме в правото си да кажем: Тук е в сила не друго, а самата божествена дейност. Тази божествена дейност се проявява в целия свят около нас; като „мрак“ тя е свърза на с нашите негативни преценки, като „светлина“ с нашите позитивни преценки. Мъдростта на Втората след атлантска епоха беше особено чувствителна към въздействията на тази божествена дейност върху човека и я изживяваше непосредствено и силно: Бог в светлината, Бог в мрака. Бог в светлината = намесата на Луцифер; Бог в мрака = намесата на Ариман. Така изглеждаше външният свят за древната персийска култура. Слънцето като божествен извор на светлина = Втора следатлантска епоха.
към текста >>

81. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Получават се най-силни впечатления за разочарованията на Ариман и Луцифер, когато се намираме при психично болни хора или в психиатриите, защото и в двата случая Ариман и Луцифер изживяват силни разочарования.
А в детайли се проявява следното. Първоначално се установява как луциферичните и ариманичните същества са разочаровани от Земята чрез физическата същност на човека. Получават се най-силни впечатления за разочарованията на Ариман и Луцифер, когато се намираме при психично болни хора или в психиатриите, защото и в двата случая Ариман и Луцифер изживяват силни разочарования. Както казах, тези два вида същества водят жестока борба за природата на човека. Но те не се чувстват добре по отношение на своите цели, ако вътре в човешката природа извоюват победа един срещу друг.
към текста >>

Когато тези болести се проявят някъде във физическата природа на някой човек, тогава Ариман е извоювал победа над Луцифер, свързана с това, че физическата природа на човека е разрушена за известно време.
Когато тези болести се проявят някъде във физическата природа на някой човек, тогава Ариман е извоювал победа над Луцифер, свързана с това, че физическата природа на човека е разрушена за известно време. Тогава тази физическа природа не служи на Ариман, за да изтръгне от нея инстинктите, нагоните и да образува своя собствен род. От това ще получите може би парадоксален, но правилен възглед за болестта. В много случаи тя е единственото средство за добрите власти да спасят човека от лапите на Ариман.
към текста >>

А ако Луцифер извоюва победа в човешката природа, ако луциферичните сили извоюват победа над ариманичните сили, които искат да втвърдят човека, да го привлекат надолу в своя род от само земни и водни същества, тогава човекът заболява от възпалителни болести или изпада в налудничави състояния.
А ако Луцифер извоюва победа в човешката природа, ако луциферичните сили извоюват победа над ариманичните сили, които искат да втвърдят човека, да го привлекат надолу в своя род от само земни и водни същества, тогава човекът заболява от възпалителни болести или изпада в налудничави състояния. Чрез това пък се оспорва победата на Луцифер.
към текста >>

Чрез това пък се оспорва победата на Луцифер.
А ако Луцифер извоюва победа в човешката природа, ако луциферичните сили извоюват победа над ариманичните сили, които искат да втвърдят човека, да го привлекат надолу в своя род от само земни и водни същества, тогава човекът заболява от възпалителни болести или изпада в налудничави състояния. Чрез това пък се оспорва победата на Луцифер.
към текста >>

Но стане ли човекът лъжец по привичка, той няма да е морален, а изпада именно от света, в който Луцифер иска да го задържи.
Ако прозрете не само физическата, но и етерната природа на човека, там имате точно същите причини за разочарования на ариманичните и луциферичните сили, защото ако луциферичните сили победят ариманичните в етерното тяло, човекът става лъжец по привичка. Но стане ли човекът лъжец по привичка, той няма да е морален, а изпада именно от света, в който Луцифер иска да го задържи. Луцифер изтръгва човека привидно от земния свят, но той го прави лъжец, вместо морален автомат. И докато човекът става лъжец по привичка, стане обикновен лъжец, тази лъжливост на човека, колкото и парадоксално да звучи, първоначално е оръжие на добрите сили, за да изскубнат човека от Луцифер. Защото, ако човекът стане лъжец, това може поне да се изправи в по-нататъшното протичане на кармата, докато ако Луцифер победи, човешкият род ще се изгуби, ще бъде отвлечен нагоре от Земята.
към текста >>

Луцифер изтръгва човека привидно от земния свят, но той го прави лъжец, вместо морален автомат.
Ако прозрете не само физическата, но и етерната природа на човека, там имате точно същите причини за разочарования на ариманичните и луциферичните сили, защото ако луциферичните сили победят ариманичните в етерното тяло, човекът става лъжец по привичка. Но стане ли човекът лъжец по привичка, той няма да е морален, а изпада именно от света, в който Луцифер иска да го задържи. Луцифер изтръгва човека привидно от земния свят, но той го прави лъжец, вместо морален автомат. И докато човекът става лъжец по привичка, стане обикновен лъжец, тази лъжливост на човека, колкото и парадоксално да звучи, първоначално е оръжие на добрите сили, за да изскубнат човека от Луцифер. Защото, ако човекът стане лъжец, това може поне да се изправи в по-нататъшното протичане на кармата, докато ако Луцифер победи, човешкият род ще се изгуби, ще бъде отвлечен нагоре от Земята.
към текста >>

И докато човекът става лъжец по привичка, стане обикновен лъжец, тази лъжливост на човека, колкото и парадоксално да звучи, първоначално е оръжие на добрите сили, за да изскубнат човека от Луцифер.
Ако прозрете не само физическата, но и етерната природа на човека, там имате точно същите причини за разочарования на ариманичните и луциферичните сили, защото ако луциферичните сили победят ариманичните в етерното тяло, човекът става лъжец по привичка. Но стане ли човекът лъжец по привичка, той няма да е морален, а изпада именно от света, в който Луцифер иска да го задържи. Луцифер изтръгва човека привидно от земния свят, но той го прави лъжец, вместо морален автомат. И докато човекът става лъжец по привичка, стане обикновен лъжец, тази лъжливост на човека, колкото и парадоксално да звучи, първоначално е оръжие на добрите сили, за да изскубнат човека от Луцифер. Защото, ако човекът стане лъжец, това може поне да се изправи в по-нататъшното протичане на кармата, докато ако Луцифер победи, човешкият род ще се изгуби, ще бъде отвлечен нагоре от Земята.
към текста >>

Защото, ако човекът стане лъжец, това може поне да се изправи в по-нататъшното протичане на кармата, докато ако Луцифер победи, човешкият род ще се изгуби, ще бъде отвлечен нагоре от Земята.
Ако прозрете не само физическата, но и етерната природа на човека, там имате точно същите причини за разочарования на ариманичните и луциферичните сили, защото ако луциферичните сили победят ариманичните в етерното тяло, човекът става лъжец по привичка. Но стане ли човекът лъжец по привичка, той няма да е морален, а изпада именно от света, в който Луцифер иска да го задържи. Луцифер изтръгва човека привидно от земния свят, но той го прави лъжец, вместо морален автомат. И докато човекът става лъжец по привичка, стане обикновен лъжец, тази лъжливост на човека, колкото и парадоксално да звучи, първоначално е оръжие на добрите сили, за да изскубнат човека от Луцифер. Защото, ако човекът стане лъжец, това може поне да се изправи в по-нататъшното протичане на кармата, докато ако Луцифер победи, човешкият род ще се изгуби, ще бъде отвлечен нагоре от Земята.
към текста >>

А победи ли или е близо до победата Луцифер, човекът може да стане в своето астрално тяло това, което се нарича безазов мечтател, който не е съвсем на себе си.
А победи ли или е близо до победата Луцифер, човекът може да стане в своето астрално тяло това, което се нарича безазов мечтател, който не е съвсем на себе си. Такива неща съществуват, най-малкото човекът може да изпадне за известно време в такива състояния. Това тогава е голямото разочарование за луциферичните сили. Виждате колко много извори на разочарование има на Земята за луциферичните и ариманичните сили.
към текста >>

И понеже болестите, които ви описах, са изворите на големите разочарования на Ариман и Луцифер, понеже Луцифер и Ариман в известен смисъл са парализирани, упоени в своите разочарования - колкото и невероятно умни и морални същества да са ариманичните и луциферичните същества, понеже тяхното съзнание е особено ясно и светло, те толкова повече изпадат тогава в замъгляване, и божиите посланици могат необезпокоявани от Ариман и Луцифер да намерят лечебните средства, както ви казах последния път, че с лунните средства могат да се лекуват сатурновите увреждания и др.п.
Бог Отец. И понеже болестите, които ви описах, са изворите на големите разочарования на Ариман и Луцифер, понеже Луцифер и Ариман в известен смисъл са парализирани, упоени в своите разочарования - колкото и невероятно умни и морални същества да са ариманичните и луциферичните същества, понеже тяхното съзнание е особено ясно и светло, те толкова повече изпадат тогава в замъгляване, и божиите посланици могат необезпокоявани от Ариман и Луцифер да намерят лечебните средства, както ви казах последния път, че с лунните средства могат да се лекуват сатурновите увреждания и др.п.
към текста >>

И именно като хора ние получаваме ръководните принципи както за лекуването на болестите, така и за разбирането на цялото друго зло, което постоянно разочарова Луцифер и Ариман.
И тогава Христос е този, който в човека показва средствата как да се примирят горните с долните сили, как въздушните и огнените същества горе над черния слънчев диск, заобикалящи нашата Земя, да се примирят с долните същества. И именно като хора ние получаваме ръководните принципи както за лекуването на болестите, така и за разбирането на цялото друго зло, което постоянно разочарова Луцифер и Ариман. И човек стига дотам, чрез силата на Христос и чрез силата на Мистерията от Голгота да може да каже прекрасните думи: «Вие, създания на Ариман и Луцифер, вие ще бъдете разочаровани чрез злото, което трябва да се породи на Земята чрез вас, когато извоювате своите победи, своите частични победи. Тези ваши разочарования трябва постоянно да се появяват, защото винаги ще пораждате болни, обсебени, лъжци, егоисти и безазови същества. И така ще тичате от радостното опиянение към тъжното разочарование.
към текста >>

И човек стига дотам, чрез силата на Христос и чрез силата на Мистерията от Голгота да може да каже прекрасните думи: «Вие, създания на Ариман и Луцифер, вие ще бъдете разочаровани чрез злото, което трябва да се породи на Земята чрез вас, когато извоювате своите победи, своите частични победи.
И тогава Христос е този, който в човека показва средствата как да се примирят горните с долните сили, как въздушните и огнените същества горе над черния слънчев диск, заобикалящи нашата Земя, да се примирят с долните същества. И именно като хора ние получаваме ръководните принципи както за лекуването на болестите, така и за разбирането на цялото друго зло, което постоянно разочарова Луцифер и Ариман. И човек стига дотам, чрез силата на Христос и чрез силата на Мистерията от Голгота да може да каже прекрасните думи: «Вие, създания на Ариман и Луцифер, вие ще бъдете разочаровани чрез злото, което трябва да се породи на Земята чрез вас, когато извоювате своите победи, своите частични победи. Тези ваши разочарования трябва постоянно да се появяват, защото винаги ще пораждате болни, обсебени, лъжци, егоисти и безазови същества. И така ще тичате от радостното опиянение към тъжното разочарование.
към текста >>

82. Рудолф Щайнер – живот и творчество. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр.
1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр. съч. 34).
към текста >>

83. Рудолф Щайнер биографични данни и творчество GA_223 Годишният кръговрат

Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр.
1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр. съч. 34).
към текста >>

84. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Да запомним днес следното: ние откриваме Ариман и Луцифер в човешката наследственост и в човешкото приспособяване.
Да запомним днес следното: ние откриваме Ариман и Луцифер в човешката наследственост и в човешкото приспособяване. Ние откриваме Ариман и Луцифер в издигащата се мъгла и в светлината, струяща към облаците и задържана от тях. И ние откриваме в човека стремеж да създаде равновесие, ритъм между наследствеността и приспособяването. Но и във външната природа намираме стремеж да се създаде ритъм между двете сили, които обозначих като ариманическо и луциферическо в природното.
към текста >>

Ние откриваме Ариман и Луцифер в издигащата се мъгла и в светлината, струяща към облаците и задържана от тях.
Да запомним днес следното: ние откриваме Ариман и Луцифер в човешката наследственост и в човешкото приспособяване. Ние откриваме Ариман и Луцифер в издигащата се мъгла и в светлината, струяща към облаците и задържана от тях. И ние откриваме в човека стремеж да създаде равновесие, ритъм между наследствеността и приспособяването. Но и във външната природа намираме стремеж да се създаде ритъм между двете сили, които обозначих като ариманическо и луциферическо в природното.
към текста >>

В облаците се създава възможност светлинното да се разположи върху тях: Луцифер се разполага над облаците.
Ако проследите целия път на природното във външно-то, пред вас ще се открие удивително зрелище. Проследете издигащата се мъгла, проследете в нея как ариманическите духове се устремяват чрез тази издигаща се мъгла навън, в мировите простори. В момента, когато издигащата се мъгла образува там, горе, облак, те са принудени да се откажат от намерението си и да се върнат обратно на Земята. В облака намира своя завършек самонадеяният стремеж на Ариман нагоре. В облаците мъглата се прекратява и заедно с това свършва родната среда на Ариман в мъгливото. В облаците се създава възможност светлинното да се разположи върху тях: Луцифер се разполага над облаците.
към текста >>

85. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Те са казвали: медта, оловото, желязото, калаят са добри метали, които са прогресирали съгласно предопределението си; живакът е Луцифер сред металите, защото той е спрял на предната степен на формиране.
Какво са казвали древните и какво са казвали средновековните алхимици за този сегашен живак? Те са казвали: медта, оловото, желязото, калаят са добри метали, които са прогресирали съгласно предопределението си; живакът е Луцифер сред металите, защото той е спрял на предната степен на формиране. В древните времена е било така, че като са говорели по такъв начин за земното, са говорели в действителност за небесното.
към текста >>

86. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_232 Мистерийни центрове

Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр.
1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр. съч. 34).
към текста >>

87. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Ако нашият Гьотеанум беше построен до края, то при неговия вход от запад вашият поглед би падал върху изваяние, призоваващо човека да познае себе си в своята космическа природа, да познае себе си като същество, поставено между силите на Луцифер и Ариман, утвърждаващо Бога по средата, във вътрешното равновесие на своето същество.
Много ученици в Ефес съзерцавали по такъв начин земното от етерните висини. Но определен вид богове били завистливи. Столетие преди Мистерията на Голгота храбреци вече намирали начин да срещнат тази завист на боговете. Те намирали способ да възприемат това, което идвало към тях от древните святи времена на човешката история и то мощно е действало в човешкото развитие до момента на изгарянето на Ефес. Наистина, към това време то станало смътно и слабо, но продължавало още да действа даже в тази отслабена форма. Ако нашият Гьотеанум беше построен до края, то при неговия вход от запад вашият поглед би падал върху изваяние, призоваващо човека да познае себе си в своята космическа природа, да познае себе си като същество, поставено между силите на Луцифер и Ариман, утвърждаващо Бога по средата, във вътрешното равновесие на своето същество. А когато вие гледахте формите на колоните и архитравите, тези форми говореха на езика, който беше продължение на езика, звучащ от катедрата в слова, изразяващи духовното в понятия. Звученето на думите се преливаше в пластично изваяните форми. А куполът на зданието беше изписан със сцени, които можеха да извикат пред душевния взор миналото от еволюцията на човечеството. Всеки, гледащ към този Гьотеанум с чувство и разбиране, можеше да намери в него възпоменание за Ефеския храм.
към текста >>

88. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 01.03. 1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Но човекът е попаднал под влиянията на Луцифер и на Ариман, и чрез това е изгубил способността да изгражда своето физическо тяло от силите на собственото си същество.
Но въпреки това въпросът трябва да бъде зададен по отношение на фактите на духовния свят: - Защо човекът се нуждае от образец, от един модел? - На това по-старите светогледи са дали отговор по свой начин. Само в днешно време, когато моралността въобще не се включва в мировия ред, а се счита само като човешка условност, такива въпроси не се задават. По-старите светогледи са задавали тези въпроси и даже са си отговаряли на тях. Тези по-стари светогледи са казвали: - Първоначално човекът е имал заложбите да се появи на Земята по такъв начин, че да може да образува своето физическо тяло от вещества на Земята по същия начин, както привлича своето етерно тяло от всеобщото космическо етерно вещество. Но човекът е попаднал под влиянията на Луцифер и на Ариман, и чрез това е изгубил способността да изгражда своето физическо тяло от силите на собственото си същество. Ето защо той трябва да получи това тяло по наследство.
към текста >>

Наистина в своето земно развитие човекът не е останал достатъчно силен, както е бил първоначално заложен, преди върху него да бъдат упражнени влиянията на Луцифер и Ариман.
За нашата епоха отново трябва да бъдат създадени понятията; първо за да бъдат взети сериозно такива въпроси и второ, за да се намерят отговори на тези въпроси. Наистина в своето земно развитие човекът не е останал достатъчно силен, както е бил първоначално заложен, преди върху него да бъдат упражнени влиянията на Луцифер и Ариман. И така човекът е заставен да изгради своето физическо тяло не сам веднага при неговото влизане в земните отношения, а се нуждае именно от един модел, онзи модел, който израства през първите 7 години от неговия живот на Земята. Тъй като той се ориентира по този модел, естествено е, че повече или по-малко ще остане нещо от този модел и през по-късния живот. Онзи, който, като работещ върху себе си човек, е напълно зависим от модела, той ще забрави, ако мога така да кажа, това, което е донесъл със себе си, идвайки на Земята и ще се насочи изцяло към модела. Онзи, който има по-голяма вътрешна сила, придобита през неговите минали земни съществувания, по-малко ще се ръководи от модела и тогава ще може да се види, как той значително се променя именно през втория период на живота си между смяната на зъбите и половата зрялост.
към текста >>

89. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

За неговото произведение “Гностика” Рудолф Щайнер пише в “Луцифер” юли 1903 (“Luci-fer-Gnosis”, Събр. съч.
[9] Ойген Хайнрих Шмидт, 1851-1916. “Тайната на Хегеловата диалектика”, 1888. Сътрудник в “Магазин за литература ” по време на издателската дейност на Рудолф Щайнер. За неговото произведение “Гностика” Рудолф Щайнер пише в “Луцифер” юли 1903 (“Luci-fer-Gnosis”, Събр. съч. 34, стр. 411). При отговаряне на въпросите след лекцията от 30. Marz 1905 (досега непубликувана) Рудолф Щайнер отговаря на въпроса: “Какво мислите за д-р Ойген Хайнрих Шмидт” следното: “Той има симпатия към теософията, сам е писал нещо за теософията, след като издаде книгата за тайната на Хегеловата диалектика. Неговият начин на мислене обаче е твърде математически, той е конструктивно-математически и се дължи на твърде малко наблюдение. Освен това неговите възгледи са малко толерантни спрямо други мирогледи.”
към текста >>

90. Рудолф Щайнер – Живот и произведения GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр.
1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр. съч. 34).
към текста >>

91. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

И така ние виждаме, как днес светогледи, които творят нещо, - макар и това да е едно творчество в унищожаването, - се раждат от един чисто страстен, емоционален човешки елемент, който върви по пътищата на Луцифер.
И така ние виждаме, как днес светогледи, които творят нещо, - макар и това да е едно творчество в унищожаването, - се раждат от един чисто страстен, емоционален човешки елемент, който върви по пътищата на Луцифер. При голяма част от човечеството и днес трябва да отбележим, че се отхвърля всичко, което е действителност, понеже не е вярно, че при материалистичното изграждане на света материята се признава. Материята се признава само тогава, когато в нея се вижда творящият дух. Следователно, който отрича творящия дух в материята, той не признава също и материята, а признава само един идол на материята.
към текста >>

Ние знаем, че за по-дълбокия духовен ред на света трябва да съществуват Луцифер и Ариман.
Защото, когато насочим поглед към задния план, ние виждаме всичко онова, което човешката душа изгражда кармически между смъртта и едно ново раждане. Ние виждаме също така обхватното действие на човешките души заедно със съществата на висшите йерархии, както вече показахме това; но от друга страна ние навсякъде виждаме намесата на луциферически и ариманически сили. Вътре в онзи божествен организъм, който стои зад земния организъм, ние виждаме оправданата намеса на луциферическите и ариманическите същества. Ние знаем, че за по-дълбокия духовен ред на света трябва да съществуват Луцифер и Ариман. И въпреки, че стоим пред тази необходимост, понякога с неприятна изненада виждаме как луциферическият и ариманическият елемент проникват в земния свят. Когато се издигаме над земния свят и насочваме поглед към духовния свят, трябва да виждаме някои неща като взаимно свързани, което не е нужно на обикновеното съзнание. Ето защо в онези древни времена, когато инициационната наука в нейната същност беше така свещена, както отново трябва да стане, в онези древни времена когато някъде възникваше въпросът, дали някой е посветен, хората знаеха, как трябва да се отнесат към един такъв въпрос. И когато един сериозен човек, срещаше в живота си друг човек, който също вземаше живота сериозно, но двамата бяха на различно мнение относно посветения, тогава в онези древни времена, когато някой се съмняваше, дали някое трето лице е посветен, често можеше да се чуе въпросът: - А ти погледна ли и в очите му? - Защото по това, което погледът придобива чрез задълбочаването в сериозността на живота, по това са били познавани посветените в древните времена, когато по Земята са съществували ясновидски цивилизации.
към текста >>

Когато човекът е прекрачил в този духовен свят през вратата на смъртта, светлината, която Луцифер събужда в емоциите на земните хора, действа там като най-гъстата тъмнина.
Но това, което се внася по този начин, е луциферическо. Внася се онова, което действа затъмняващо и опустошаващо в духовния свят. Защото при природните и при цивилизацонните катастрофи от земния свят винаги се внася нещо светло в духовния свят. От заблужденията на цивилизацията в духовния свят се внася тъмнина. Хората преминават в духовния свят през вратата на смъртта като забулени в един вид тежък, тъмен облак, в който трябва да изминат своя път. Когато човекът е прекрачил в този духовен свят през вратата на смъртта, светлината, която Луцифер събужда в емоциите на земните хора, действа там като най-гъстата тъмнина. В духовния свят навлизат онези сили, които, така да се каже, се внасят в него от вътрешността на човека; страсти, които би трябвало да действат само в самия човек, те се внасят и проникват в духовния свят. Това от своя страна са такива сили, които там се преобразуват чрез силата на Ариман с оглед той да може да използва именно остатъците от лунното развитие, които още съществуват на Земята. Тук действително Луцифер подава ръка на Ариман.
към текста >>

Тук действително Луцифер подава ръка на Ариман.
От заблужденията на цивилизацията в духовния свят се внася тъмнина. Хората преминават в духовния свят през вратата на смъртта като забулени в един вид тежък, тъмен облак, в който трябва да изминат своя път. Когато човекът е прекрачил в този духовен свят през вратата на смъртта, светлината, която Луцифер събужда в емоциите на земните хора, действа там като най-гъстата тъмнина. В духовния свят навлизат онези сили, които, така да се каже, се внасят в него от вътрешността на човека; страсти, които би трябвало да действат само в самия човек, те се внасят и проникват в духовния свят. Това от своя страна са такива сили, които там се преобразуват чрез силата на Ариман с оглед той да може да използва именно остатъците от лунното развитие, които още съществуват на Земята. Тук действително Луцифер подава ръка на Ариман.
към текста >>

Ние се научаваме да поставяме този въпрос така, че когато в някоя област на Земята се разрушава една стара култура с действия, произлизащи от човешките емоции, когато диви инстинкти искат да създадат нещо фантастично ново, но могат да действват само разрушително, да търсим причините в действията на Луцифер.
Това, което се внася в духовния свят чрез чисто емоционалните цивилизационни импулси, но което всъщност се ражда само от заблуденото човешко съзнание, то е онова, което преобразено се изхвърля нагоре от вътрешността на Земята в изригването на вулканите, в земетресенията. И от такива предпоставки ние се научаваме да поставяме въпроса за кармата на Земята, за кармата на народите и с това също и за индивидуалната човешка карма, доколкото тя е свързана с кармата на народите, с кармата на Земята. Ние се научаваме да поставяме този въпрос така, че когато в някоя област на Земята се разрушава една стара култура с действия, произлизащи от човешките емоции, когато диви инстинкти искат да създадат нещо фантастично ново, но могат да действват само разрушително, да търсим причините в действията на Луцифер. И ние също трябва да се запитаме: - Къде някога на Земята ще изригне, ще изхвърли пламъци или ще надигне почвата онова, което сега пламти в дивите страсти на хората? -
към текста >>

Такова нещо става непрестанно във взаимовръзката на земния с духовния свят; човешки съдби се изтръгват от прегръдката на Луцифер и от ноктите на Ариман, защото боговете са добри.
Такова нещо става непрестанно във взаимовръзката на земния с духовния свят; човешки съдби се изтръгват от прегръдката на Луцифер и от ноктите на Ариман, защото боговете са добри. И това, което Ариман и Луцифер създават като неправда в света, зад кулисите на съществуването, то бива насочено от добрите богове отново в пътя на истината и накрая кармическата връзка се оказва добра и справедлива.
към текста >>

И това, което Ариман и Луцифер създават като неправда в света, зад кулисите на съществуването, то бива насочено от добрите богове отново в пътя на истината и накрая кармическата връзка се оказва добра и справедлива.
Такова нещо става непрестанно във взаимовръзката на земния с духовния свят; човешки съдби се изтръгват от прегръдката на Луцифер и от ноктите на Ариман, защото боговете са добри. И това, което Ариман и Луцифер създават като неправда в света, зад кулисите на съществуването, то бива насочено от добрите богове отново в пътя на истината и накрая кармическата връзка се оказва добра и справедлива.
към текста >>

92. Съдържание GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Чувстването на Христос се примесва с представите на древното езичество; а тогава за някои души се втъкава възможността да изпаднат в изкушението на Луцифер и Ариман
Връзката на процесите, ставащи на небето с човешкото съществуване върху Земята. Това, което става тук на Земята, има своето съответствие в духовния свят и се отразява в звездната писменост. Какъв космически духовен факт стои в основата на една такава общност като Антропософското общество? Кое е предопределението, което довежда една душа до антропософията? Копнежът за Христос съпровожда много души от предземното съществуване в Земното, стремежът да познаят отново Христос като същество на Слънцето: едно последствие на великите космически имагинации. Чувстването на Христос се примесва с представите на древното езичество; а тогава за някои души се втъкава възможността да изпаднат в изкушението на Луцифер и Ариман
към текста >>

93. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Именно благодарение на това наистина е силна възможността, техните души да изпаднат от една страна в изкушенията на Луцифер, а от друга - в тези на Ариман.
Това е нещо, което може да бъде изживяно с една завладяваща сила от онзи, който с духовния си поглед наблюдаваше това, което ставаше във въплътените и невъплътените човешки души по време на 19-то и 20-то столетие. И в тези впечатления се примесваха най-разнообразните неща, именно поради това, че душите, които сега отново се явяват на Земята, с тяхното чувство към Христос бяха изпитали всичко онова, което се беше случило между стремящите се към християнството и живеещите още с представите на старото езичество, нещо типично за столетията, които посочих. Именно благодарение на това наистина е силна възможността, техните души да изпаднат от една страна в изкушенията на Луцифер, а от друга - в тези на Ариман. А Ариман и Луцифер тъкат също така в кармата, както и добрите богове. Ние вече видяхме това.
към текста >>

А Ариман и Луцифер тъкат също така в кармата, както и добрите богове.
Това е нещо, което може да бъде изживяно с една завладяваща сила от онзи, който с духовния си поглед наблюдаваше това, което ставаше във въплътените и невъплътените човешки души по време на 19-то и 20-то столетие. И в тези впечатления се примесваха най-разнообразните неща, именно поради това, че душите, които сега отново се явяват на Земята, с тяхното чувство към Христос бяха изпитали всичко онова, което се беше случило между стремящите се към християнството и живеещите още с представите на старото езичество, нещо типично за столетията, които посочих. Именно благодарение на това наистина е силна възможността, техните души да изпаднат от една страна в изкушенията на Луцифер, а от друга - в тези на Ариман. А Ариман и Луцифер тъкат също така в кармата, както и добрите богове. Ние вече видяхме това.
към текста >>

94. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр.
1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр. съч. 34).
към текста >>

95. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Аз споменавам тези неща като нещо крайно: Не искам веднага да твърдя, че някой изпада под влиянието на Ариман или Луцифер, когато не знае, дали дамата е имала черна или руса коса.
Има такива хора, които не виждат това! В това отношение съществуват най-чудновати възгледи. Понякога това даже се счита за нещо простимо; но това не е простимо! Това е липса на интерес, една липса на интерес, която понякога стига толкова далеч, че съответният човек действително не знае, дали онзи, когото е срещнал, е имал тъмна или светла дреха! Онова, което такъв човек гледа от своя живот, не се свързва вътрешно с това, което се намира навън. Аз споменавам тези неща като нещо крайно: Не искам веднага да твърдя, че някой изпада под влиянието на Ариман или Луцифер, когато не знае, дали дамата е имала черна или руса коса. Искам само да обърна вниманието върху това, че хората развиват определена степен на интерес или дезинтерес към заобикалящия ги свят; обаче за душата това има голямо значение. Когато човек се интересува за заобикалящия го свят, душата съизживява вътрешно този заобикалящ свят. Обаче това, което човек изживява тук с интерес, с участие, той го занася през вратата на смъртта в обширността на Космоса. И както тук човек трябва да има очи, за да вижда цветовете на Земята, така също той трябва да бъде подбуден тук на Земята чрез интереса, за да има възможност между смъртта и едно ново раждане да вижда духовно онова, което се преживява там. И ако човек минава през живота без да проявява интерес, ако неговият поглед не се спира с интерес на нищо, ако не обръща внимание на това, което става в света, тогава след смъртта, между смъртта и едно ново раждане той няма да има никаква връзка с Космоса, той е, така да се каже, душевно сляп, не може да работи със силите на Космоса.
към текста >>

96. Съдържание GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Въздействието на Духовете на Формата и войната, водена от Луцифер и Ариман.
Осмата Сфера. Въздействието на Духовете на Формата и войната, водена от Луцифер и Ариман. Дейността на езотериците, свързани с Висшето Духовенство на Християнството. За "минерализацията" на Луната. Сложността на темата за Осмата Сфера.
към текста >>

97. 2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

и излизаше периодичното списание "Луцифер Гнозис".
Германска Секция на това Общество през есента на 1902 год. в Берлин. В течение на 1904 год. бяхме посещавани в различни градове на Германия от видни членове на Теософското Общество, и епизодът от който искам да започна се случи по време на една от тези визити. Първото издание на моята книга "Теософия" точно беше публикувано през пролетта на 1904 год. и излизаше периодичното списание "Луцифер Гнозис". В това списание бях публикувал статии, занимаващи се с темата за Атлантида и ролята на Атлантската епоха. Тези материали бяха по-късно издадени като отделна книга, озаглавена "Нашите атлантски предци". (Публикациите на д-р Щайнер в "Луцифер Гнозис" са събрани в книга, озаглавена "От хрониката Акаша" бел. англ. пр.) Статиите съдържаха известен брой сведения за Атлантския свят и за предходната, т.н. Лемурийска епоха.
към текста >>

(Публикациите на д-р Щайнер в "Луцифер Гнозис" са събрани в книга, озаглавена "От хрониката Акаша" бел. англ.
бяхме посещавани в различни градове на Германия от видни членове на Теософското Общество, и епизодът от който искам да започна се случи по време на една от тези визити. Първото издание на моята книга "Теософия" точно беше публикувано през пролетта на 1904 год. и излизаше периодичното списание "Луцифер Гнозис". В това списание бях публикувал статии, занимаващи се с темата за Атлантида и ролята на Атлантската епоха. Тези материали бяха по-късно издадени като отделна книга, озаглавена "Нашите атлантски предци". (Публикациите на д-р Щайнер в "Луцифер Гнозис" са събрани в книга, озаглавена "От хрониката Акаша" бел. англ. пр.) Статиите съдържаха известен брой сведения за Атлантския свят и за предходната, т.н. Лемурийска епоха. Няколко публикации от този род бяха следователно вече излезли, и точно по времето, когато членовете на Теософското Общество ни посещаваха, много броеве от списанието, съдържащи важни сведения, бяха готови и изпратени на абонираните. Един много уважаван член в Теософското Общество бе прочел тези материали, отнасящи се за Атлантида, и ми зададе един въпрос. И това е въпросът, който искам да спомена като достойна за внимание опитност, във връзка с казаното във вчерашната лекция.
към текста >>

98. 4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Объркването се дължеше на факта, че Ариман и Луцифер постоянно бяха смесвани.
Освен всичко това имаше и нещо друго. Дори и сред онези, които знаеха нещо за духовните светове, възникна голямо объркване в течение на XIX век по отношение на тема с която, ако едно духовно Движение би искало да има истински прогрес, е абсолютно необходимо да бъде наясно. Объркването се дължеше на факта, че Ариман и Луцифер постоянно бяха смесвани. Хората вече не бяха способни да правят разлика между тях. Принципа на злото и характерното за злото това го разбираха, и не виждаха нужда от по-ясно разграничаване. Дори Гьоте бе неспособен да различи Ариман когото той наричаше Мефистофел от Луцифер. В Гьотевото представяне те бяха неразличими, понеже Мефистофел е смесица, кръстоска между Ариман и Луцифер. В XIX век хората нямаха способност да направят разграничение между представителите на двата духовни потока между Ариман и Луцифер.
към текста >>

Дори Гьоте бе неспособен да различи Ариман когото той наричаше Мефистофел от Луцифер.
Освен всичко това имаше и нещо друго. Дори и сред онези, които знаеха нещо за духовните светове, възникна голямо объркване в течение на XIX век по отношение на тема с която, ако едно духовно Движение би искало да има истински прогрес, е абсолютно необходимо да бъде наясно. Объркването се дължеше на факта, че Ариман и Луцифер постоянно бяха смесвани. Хората вече не бяха способни да правят разлика между тях. Принципа на злото и характерното за злото това го разбираха, и не виждаха нужда от по-ясно разграничаване. Дори Гьоте бе неспособен да различи Ариман когото той наричаше Мефистофел от Луцифер. В Гьотевото представяне те бяха неразличими, понеже Мефистофел е смесица, кръстоска между Ариман и Луцифер. В XIX век хората нямаха способност да направят разграничение между представителите на двата духовни потока между Ариман и Луцифер. Сега мога само да направя определени изказвания по тази тема днес, но по-късно ще мога да ги доразвия и тогава ще стане възможно те да бъдат потвърдени.
към текста >>

В Гьотевото представяне те бяха неразличими, понеже Мефистофел е смесица, кръстоска между Ариман и Луцифер.
Дори и сред онези, които знаеха нещо за духовните светове, възникна голямо объркване в течение на XIX век по отношение на тема с която, ако едно духовно Движение би искало да има истински прогрес, е абсолютно необходимо да бъде наясно. Объркването се дължеше на факта, че Ариман и Луцифер постоянно бяха смесвани. Хората вече не бяха способни да правят разлика между тях. Принципа на злото и характерното за злото това го разбираха, и не виждаха нужда от по-ясно разграничаване. Дори Гьоте бе неспособен да различи Ариман когото той наричаше Мефистофел от Луцифер. В Гьотевото представяне те бяха неразличими, понеже Мефистофел е смесица, кръстоска между Ариман и Луцифер. В XIX век хората нямаха способност да направят разграничение между представителите на двата духовни потока между Ариман и Луцифер. Сега мога само да направя определени изказвания по тази тема днес, но по-късно ще мога да ги доразвия и тогава ще стане възможно те да бъдат потвърдени.
към текста >>

В XIX век хората нямаха способност да направят разграничение между представителите на двата духовни потока между Ариман и Луцифер.
Объркването се дължеше на факта, че Ариман и Луцифер постоянно бяха смесвани. Хората вече не бяха способни да правят разлика между тях. Принципа на злото и характерното за злото това го разбираха, и не виждаха нужда от по-ясно разграничаване. Дори Гьоте бе неспособен да различи Ариман когото той наричаше Мефистофел от Луцифер. В Гьотевото представяне те бяха неразличими, понеже Мефистофел е смесица, кръстоска между Ариман и Луцифер. В XIX век хората нямаха способност да направят разграничение между представителите на двата духовни потока между Ариман и Луцифер. Сега мога само да направя определени изказвания по тази тема днес, но по-късно ще мога да ги доразвия и тогава ще стане възможно те да бъдат потвърдени.
към текста >>

Когато става въпрос за яснота относно духовния свят, много зависи от способността да се прави разлика между Ариман и Луцифер.
Когато става въпрос за яснота относно духовния свят, много зависи от способността да се прави разлика между Ариман и Луцифер. Ето защо ще се прави строго разграничаване между фигурите на Ариман и Луцифер в изображенията в нашата сграда. (Първият Гьотеанум, по-късно унищожен при пожар. Статуята сега стои в специална стая във втория Гьотеанум. бел. англ. пр.) Липсата на ясно различаване на тези две сили води до особен вид объркване в духовните разбирания.
към текста >>

Ето защо ще се прави строго разграничаване между фигурите на Ариман и Луцифер в изображенията в нашата сграда.
Когато става въпрос за яснота относно духовния свят, много зависи от способността да се прави разлика между Ариман и Луцифер. Ето защо ще се прави строго разграничаване между фигурите на Ариман и Луцифер в изображенията в нашата сграда. (Първият Гьотеанум, по-късно унищожен при пожар. Статуята сега стои в специална стая във втория Гьотеанум. бел. англ. пр.) Липсата на ясно различаване на тези две сили води до особен вид объркване в духовните разбирания. Ако Ариман и Луцифер са смесени, както са те в Гьотевия образ на Мефистофел, опасността е тази, че Ариман постоянно ще се явява във формата на Луцифер.
към текста >>

Ако Ариман и Луцифер са смесени, както са те в Гьотевия образ на Мефистофел, опасността е тази, че Ариман постоянно ще се явява във формата на Луцифер.
Ето защо ще се прави строго разграничаване между фигурите на Ариман и Луцифер в изображенията в нашата сграда. (Първият Гьотеанум, по-късно унищожен при пожар. Статуята сега стои в специална стая във втория Гьотеанум. бел. англ. пр.) Липсата на ясно различаване на тези две сили води до особен вид объркване в духовните разбирания. Ако Ариман и Луцифер са смесени, както са те в Гьотевия образ на Мефистофел, опасността е тази, че Ариман постоянно ще се явява във формата на Луцифер. И не се знае за някого дали се занимава със самия Ариман или с Луцифер във формата на Ариман. Ариман желае да насади неистини чрез материалистичния възглед за света. Но материалистичният възглед за света не би довел до последствието споменато вчера, ако хората само се придържаха към нишката на мисленето. Без това така значимо мислене, материализмът не може да бъде преодолян. Но ако Ариман и Луцифер се смесват, човекът е склонен да приеме материалистичната картина на света, която му се представя, защото Луцифер идва на помощ на Ариман и възниква определено силно желание у него да вплете определени заблуди под маската на истини в неговото схващане за света.
към текста >>

И не се знае за някого дали се занимава със самия Ариман или с Луцифер във формата на Ариман.
(Първият Гьотеанум, по-късно унищожен при пожар. Статуята сега стои в специална стая във втория Гьотеанум. бел. англ. пр.) Липсата на ясно различаване на тези две сили води до особен вид объркване в духовните разбирания. Ако Ариман и Луцифер са смесени, както са те в Гьотевия образ на Мефистофел, опасността е тази, че Ариман постоянно ще се явява във формата на Луцифер. И не се знае за някого дали се занимава със самия Ариман или с Луцифер във формата на Ариман. Ариман желае да насади неистини чрез материалистичния възглед за света. Но материалистичният възглед за света не би довел до последствието споменато вчера, ако хората само се придържаха към нишката на мисленето. Без това така значимо мислене, материализмът не може да бъде преодолян. Но ако Ариман и Луцифер се смесват, човекът е склонен да приеме материалистичната картина на света, която му се представя, защото Луцифер идва на помощ на Ариман и възниква определено силно желание у него да вплете определени заблуди под маската на истини в неговото схващане за света.
към текста >>

Но ако Ариман и Луцифер се смесват, човекът е склонен да приеме материалистичната картина на света, която му се представя, защото Луцифер идва на помощ на Ариман и възниква определено силно желание у него да вплете определени заблуди под маската на истини в неговото схващане за света.
Ако Ариман и Луцифер са смесени, както са те в Гьотевия образ на Мефистофел, опасността е тази, че Ариман постоянно ще се явява във формата на Луцифер. И не се знае за някого дали се занимава със самия Ариман или с Луцифер във формата на Ариман. Ариман желае да насади неистини чрез материалистичния възглед за света. Но материалистичният възглед за света не би довел до последствието споменато вчера, ако хората само се придържаха към нишката на мисленето. Без това така значимо мислене, материализмът не може да бъде преодолян. Но ако Ариман и Луцифер се смесват, човекът е склонен да приеме материалистичната картина на света, която му се представя, защото Луцифер идва на помощ на Ариман и възниква определено силно желание у него да вплете определени заблуди под маската на истини в неговото схващане за света.
към текста >>

Развива се забележителна тенденция, а именно да се прикриват заблуждения, които наистина биха могли да виреят само в епохата на материализма някой би могъл да каже в епохата на Аримановата измама защото Луцифер му помага отвътре.
Развива се забележителна тенденция, а именно да се прикриват заблуждения, които наистина биха могли да виреят само в епохата на материализма някой би могъл да каже в епохата на Аримановата измама защото Луцифер му помага отвътре. Ариман се промъкна в понятията, формирани от външните явления, и заблуждава хората за тях. Но човекът би прозрял тази измама, ако Луцифер не го подтикваше да придаде сила на определени материалистични факти в своя възглед за света.
към текста >>

Но човекът би прозрял тази измама, ако Луцифер не го подтикваше да придаде сила на определени материалистични факти в своя възглед за света.
Развива се забележителна тенденция, а именно да се прикриват заблуждения, които наистина биха могли да виреят само в епохата на материализма някой би могъл да каже в епохата на Аримановата измама защото Луцифер му помага отвътре. Ариман се промъкна в понятията, формирани от външните явления, и заблуждава хората за тях. Но човекът би прозрял тази измама, ако Луцифер не го подтикваше да придаде сила на определени материалистични факти в своя възглед за света.
към текста >>

Това не би било толкова просто нещо, ако през XIX век хората не бяха в позиция, в която можеха лесно да бъдат заблудени в резултат от смесването на Ариман и Луцифер.
Това беше ситуацията, в която хората бяха въвлечени в течение на XIX век и онези, които желаеха, можеха да се възползват от нея. Личност, способна да прозира такива неща, можеше да се заеме да засили тенденцията с посока наляво. Това не би било толкова просто нещо, ако през XIX век хората не бяха в позиция, в която можеха лесно да бъдат заблудени в резултат от смесването на Ариман и Луцифер.
към текста >>

99. 5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Фактът, че Луцифер и Ариман правят това е показателен за същностната им природа.
Ако Духовете на Формата били извършили всичко, което тяхната свойствена природа желае и при това е способна да постигне, когато мисията на Третата Сфера е била завършена в Космоса, Четвъртата Сфера щяла да възникне съвсем естествено от Третата Сфера. Това е ясно. Но ние знаем, че работят Луциферически и Ариманически духове и те задържат за себе си нещо от субстанцията на Старата Луна, измъкват го, така да се каже, от Духовете на Формата. Фактът, че Луцифер и Ариман правят това е показателен за същностната им природа. Така, докато Третата Сфера напредва към по-нататъшен етап, нещо е изтръгнато от Духовете на Формата от Луцифер и Ариман; в онази част, която е измъкната, проникват Луцифер и Ариман вместо Духовете на Формата. Действията на Луцифер и Ариман се прибавят към онези на Духовете на Движението и като резултат, Осмата Сфера възниква от Третата.
към текста >>

Така, докато Третата Сфера напредва към по-нататъшен етап, нещо е изтръгнато от Духовете на Формата от Луцифер и Ариман; в онази част, която е измъкната, проникват Луцифер и Ариман вместо Духовете на Формата.
Ако Духовете на Формата били извършили всичко, което тяхната свойствена природа желае и при това е способна да постигне, когато мисията на Третата Сфера е била завършена в Космоса, Четвъртата Сфера щяла да възникне съвсем естествено от Третата Сфера. Това е ясно. Но ние знаем, че работят Луциферически и Ариманически духове и те задържат за себе си нещо от субстанцията на Старата Луна, измъкват го, така да се каже, от Духовете на Формата. Фактът, че Луцифер и Ариман правят това е показателен за същностната им природа. Така, докато Третата Сфера напредва към по-нататъшен етап, нещо е изтръгнато от Духовете на Формата от Луцифер и Ариман; в онази част, която е измъкната, проникват Луцифер и Ариман вместо Духовете на Формата. Действията на Луцифер и Ариман се прибавят към онези на Духовете на Движението и като резултат, Осмата Сфера възниква от Третата.
към текста >>

Действията на Луцифер и Ариман се прибавят към онези на Духовете на Движението и като резултат, Осмата Сфера възниква от Третата.
Ако Духовете на Формата били извършили всичко, което тяхната свойствена природа желае и при това е способна да постигне, когато мисията на Третата Сфера е била завършена в Космоса, Четвъртата Сфера щяла да възникне съвсем естествено от Третата Сфера. Това е ясно. Но ние знаем, че работят Луциферически и Ариманически духове и те задържат за себе си нещо от субстанцията на Старата Луна, измъкват го, така да се каже, от Духовете на Формата. Фактът, че Луцифер и Ариман правят това е показателен за същностната им природа. Така, докато Третата Сфера напредва към по-нататъшен етап, нещо е изтръгнато от Духовете на Формата от Луцифер и Ариман; в онази част, която е измъкната, проникват Луцифер и Ариман вместо Духовете на Формата. Действията на Луцифер и Ариман се прибавят към онези на Духовете на Движението и като резултат, Осмата Сфера възниква от Третата.
към текста >>

Така, когато минералът се ражда от имагинативната субстанция, той е грабнат от Луцифер и Ариман и превърнат в имагинация.
Тогава там трябва да е нещо друго, не просто Старата Луна, и това "нещо друго" възникващо наред с Четвъртата Сфера е представено от факта, че минералната субстанция, както тя възниква, е изтръгвана в момента на раждането на Четвъртата Сфера. Така, когато минералът се ражда от имагинативната субстанция, той е грабнат от Луцифер и Ариман и превърнат в имагинация. Вместо една Земя, възникваща от останалата субстанция на Старата Луна, се оформя космическо тяло, чието раждане се дължи на факта, че субстанцията изтръгната от Земята се превръща в нещо, което се равнява на Старата Луна.
към текста >>

Към това Луцифер и Ариман се приближават, сграбчват минералната субстанция от Четвъртата Сфера и я вливат в Третата Сфера, повтаря се Старата Луна, но сега с материя, принадлежаща по правило към Земята.
Сега си спомнете как описах условията на Старата Луна в моята книга "Тайната Наука". На Старата Луна все още нямало нищо минерално. Присъствала ли минерална субстанция, това световно тяло щяло да бъде Земя, а не Луна. Четвъртата Сфера възниква с раждането на минералния елемент. Към това Луцифер и Ариман се приближават, сграбчват минералната субстанция от Четвъртата Сфера и я вливат в Третата Сфера, повтаря се Старата Луна, но сега с материя, принадлежаща по правило към Земята.
към текста >>

Те са призраци, привидения с други думи, зад нашия свят има свят на призраци, създаден от Луцифер и Ариман.
Забележете добре това: вместо там да има чисти имагинации, имагинациите се сгъстяват от вливането на минерален елемент, изтръгнат от Земята. Така се създават сгъстени имагинации. Следователно ние сме въвлечени в свят на сгъстени имагинации, които не са лунни по характер, защото са били сгъстени от материалност, принадлежаща на Земята. Те са призраци, привидения с други думи, зад нашия свят има свят на призраци, създаден от Луцифер и Ариман.
към текста >>

Но Луцифер и Ариман ги задържали за себе си.
Позволете да го изразя схематично така: На Старата Луна присъствали определени картини. Те трябвало да преминат на Земята като нещо, видимо навсякъде. Но Луцифер и Ариман ги задържали за себе си.
към текста >>

Луцифер и Ариман изтръгнали от Земята определени нейни съставки и ги направили имагинации, така че тези Земни субстанции станали не Земни образувания, а Лунни образувания.
Луцифер и Ариман изтръгнали от Земята определени нейни съставки и ги направили имагинации, така че тези Земни субстанции станали не Земни образувания, а Лунни образувания. В нашата Четвърта Сфера, следователно, се внедрява малко по малко сфера, която е всъщност Лунна сфера, но е запълнена със Земна субстанция и е следователно лъжливо творение във Вселената. Към Седемте Сфери се добавя една Осма, създадена в противодействие на напредващите Духове. Неизбежното последствие от това е, че Духовете на Формата трябва да водят битка на Земята за всяко късче субстанция, годно за минерализация, за да не би то да им бъде измъкнато от Луцифер и Ариман и пресъздадено в Осмата Сфера.
към текста >>

Неизбежното последствие от това е, че Духовете на Формата трябва да водят битка на Земята за всяко късче субстанция, годно за минерализация, за да не би то да им бъде измъкнато от Луцифер и Ариман и пресъздадено в Осмата Сфера.
Луцифер и Ариман изтръгнали от Земята определени нейни съставки и ги направили имагинации, така че тези Земни субстанции станали не Земни образувания, а Лунни образувания. В нашата Четвърта Сфера, следователно, се внедрява малко по малко сфера, която е всъщност Лунна сфера, но е запълнена със Земна субстанция и е следователно лъжливо творение във Вселената. Към Седемте Сфери се добавя една Осма, създадена в противодействие на напредващите Духове. Неизбежното последствие от това е, че Духовете на Формата трябва да водят битка на Земята за всяко късче субстанция, годно за минерализация, за да не би то да им бъде измъкнато от Луцифер и Ариман и пресъздадено в Осмата Сфера.
към текста >>

Луцифер и Ариман непрекъснато се стремят да изтеглят от Земните субстанции каквото могат да грабнат, за да формират своята Осма Сфера която, след като е достатъчно напреднала, ще бъде отделена от Земята и ще поеме по свой собствен път в Космоса заедно с Луцифер и Ариман.
Следователно наистина нашата Земя Четвъртата Сфера не е само това, което изглежда на външен вид. Ако тя наистина беше съставена от атоми, във всички тези атоми щяха да бъдат внедрени образувания, принадлежащи на Осмата Сфера и видими само със зрително ясновидство. Тези образувания присъстват навсякъде; така също присъства и фантомообразното съдържание на Осмата Сфера, която следователно може да бъде виждана точно както се виждат действителните привидения. Всяко земно същество и съществуващо са въвлечени тук. Луцифер и Ариман непрекъснато се стремят да изтеглят от Земните субстанции каквото могат да грабнат, за да формират своята Осма Сфера която, след като е достатъчно напреднала, ще бъде отделена от Земята и ще поеме по свой собствен път в Космоса заедно с Луцифер и Ариман. Излишно е да се казва, че тогава Земята ще премине в Юпитер като същински труп. Но човекът, както осъзнавате, има своето установено място в цялата Земна еволюция, тъй като така и така е минерализиран. Ние сме обзети от минерализиращия процес, който самият е въвлечен в тази битка, така че и късчета от тази субстанция могат да бъдат непрестанно изтръгвани от нея. Следователно самите ние сме въвлечени в битката. Луцифер и Ариман се борят с Духовете на Формата с намерението навсякъде да изтръгнат минералната субстанция от нас.
към текста >>

Луцифер и Ариман се борят с Духовете на Формата с намерението навсякъде да изтръгнат минералната субстанция от нас.
Луцифер и Ариман непрекъснато се стремят да изтеглят от Земните субстанции каквото могат да грабнат, за да формират своята Осма Сфера която, след като е достатъчно напреднала, ще бъде отделена от Земята и ще поеме по свой собствен път в Космоса заедно с Луцифер и Ариман. Излишно е да се казва, че тогава Земята ще премине в Юпитер като същински труп. Но човекът, както осъзнавате, има своето установено място в цялата Земна еволюция, тъй като така и така е минерализиран. Ние сме обзети от минерализиращия процес, който самият е въвлечен в тази битка, така че и късчета от тази субстанция могат да бъдат непрестанно изтръгвани от нея. Следователно самите ние сме въвлечени в битката. Луцифер и Ариман се борят с Духовете на Формата с намерението навсякъде да изтръгнат минералната субстанция от нас.
към текста >>

Най-съвършен от всички е нашият орган на мисленето, мозъкът и черепът, и там борбата за която говоря е най-силна, точно защото тази човешка глава, този човешки мозък, е оформен такъв, какъвто е; и той е оформен така, защото на това място в нашето тяло Луцифер, а също и Ариман, са имали най-голям успех в изтръгването на минералната субстанция от нас.
Но силата на процеса варира в различните части на нашия организъм. Ние сме разнообразно устроени; някои от нашите органи са по-съвършени от другите. Най-съвършен от всички е нашият орган на мисленето, мозъкът и черепът, и там борбата за която говоря е най-силна, точно защото тази човешка глава, този човешки мозък, е оформен такъв, какъвто е; и той е оформен така, защото на това място в нашето тяло Луцифер, а също и Ариман, са имали най-голям успех в изтръгването на минералната субстанция от нас. Физическата субстанция там е по-одухотворена от където и да е другаде. Образуването на нашия череп се дължи на факта, че той е там, където най-много е било изтръгнато от нас. Оттук следва защо именно чрез главата ние можем да се освободим от нашия организъм в най-висока степен. Ние можем да се извисяваме нагоре в мислите, можем да различаваме доброто и злото. И поради самата тази причина, Луцифер и Ариман там имат най-голям успех в изтръгването на субстанциалността; в т.н.
към текста >>

И поради самата тази причина, Луцифер и Ариман там имат най-голям успех в изтръгването на субстанциалността; в т.н.
Най-съвършен от всички е нашият орган на мисленето, мозъкът и черепът, и там борбата за която говоря е най-силна, точно защото тази човешка глава, този човешки мозък, е оформен такъв, какъвто е; и той е оформен така, защото на това място в нашето тяло Луцифер, а също и Ариман, са имали най-голям успех в изтръгването на минералната субстанция от нас. Физическата субстанция там е по-одухотворена от където и да е другаде. Образуването на нашия череп се дължи на факта, че той е там, където най-много е било изтръгнато от нас. Оттук следва защо именно чрез главата ние можем да се освободим от нашия организъм в най-висока степен. Ние можем да се извисяваме нагоре в мислите, можем да различаваме доброто и злото. И поради самата тази причина, Луцифер и Ариман там имат най-голям успех в изтръгването на субстанциалността; в т.н. най-благороден орган на човека те са способни да изтръгват най-много от минерализираната субстанция. Тази алхимия, чрез която минералната субстанция се прехвърля в Осмата Сфера, се случва през цялото време зад кулисите на нашето съществуване. За начало, аз просто съобщавам сведения; потвържденията ще се очертават все по-ясно като продължим нашето изследване.
към текста >>

Ако всичко течеше гладко за Луцифер и Ариман, ако те бяха способни навсякъде да изтръгват толкова, колкото от органа на главата, Земната еволюция скоро щеше да достигне точка, където Луцифер и Ариман можеха да успеят в унищожаването на нашата Земя и в отвеждането на цялата еволюция на световете в Осмата Сфера, така че Земната еволюция като цяло щеше да поеме по различен курс.
Ако всичко течеше гладко за Луцифер и Ариман, ако те бяха способни навсякъде да изтръгват толкова, колкото от органа на главата, Земната еволюция скоро щеше да достигне точка, където Луцифер и Ариман можеха да успеят в унищожаването на нашата Земя и в отвеждането на цялата еволюция на световете в Осмата Сфера, така че Земната еволюция като цяло щеше да поеме по различен курс. Затова Луцифер се стреми да разгърне своята най-голяма мощ на мястото, където човекът е най-уязвим, а именно в своята глава. Крепостта, която е най-лесна за превземане от Луцифер, е човешката глава; и всичко, което е подобно на главата по отношение разпределението на минералния елемент, така че той да може да бъде измъкнат по същия начин, е наравно изложено на опасността от изпращане в Осмата Сфера. Последствието от това намерение на Луцифер и Ариман е не друго, а възможните страшни образи как цялата еволюция на човечеството може да изчезне в Осмата Сфера, така че тази еволюция би поела по различен курс.
към текста >>

Затова Луцифер се стреми да разгърне своята най-голяма мощ на мястото, където човекът е най-уязвим, а именно в своята глава.
Ако всичко течеше гладко за Луцифер и Ариман, ако те бяха способни навсякъде да изтръгват толкова, колкото от органа на главата, Земната еволюция скоро щеше да достигне точка, където Луцифер и Ариман можеха да успеят в унищожаването на нашата Земя и в отвеждането на цялата еволюция на световете в Осмата Сфера, така че Земната еволюция като цяло щеше да поеме по различен курс. Затова Луцифер се стреми да разгърне своята най-голяма мощ на мястото, където човекът е най-уязвим, а именно в своята глава. Крепостта, която е най-лесна за превземане от Луцифер, е човешката глава; и всичко, което е подобно на главата по отношение разпределението на минералния елемент, така че той да може да бъде измъкнат по същия начин, е наравно изложено на опасността от изпращане в Осмата Сфера. Последствието от това намерение на Луцифер и Ариман е не друго, а възможните страшни образи как цялата еволюция на човечеството може да изчезне в Осмата Сфера, така че тази еволюция би поела по различен курс.
към текста >>

Крепостта, която е най-лесна за превземане от Луцифер, е човешката глава; и всичко, което е подобно на главата по отношение разпределението на минералния елемент, така че той да може да бъде измъкнат по същия начин, е наравно изложено на опасността от изпращане в Осмата Сфера.
Ако всичко течеше гладко за Луцифер и Ариман, ако те бяха способни навсякъде да изтръгват толкова, колкото от органа на главата, Земната еволюция скоро щеше да достигне точка, където Луцифер и Ариман можеха да успеят в унищожаването на нашата Земя и в отвеждането на цялата еволюция на световете в Осмата Сфера, така че Земната еволюция като цяло щеше да поеме по различен курс. Затова Луцифер се стреми да разгърне своята най-голяма мощ на мястото, където човекът е най-уязвим, а именно в своята глава. Крепостта, която е най-лесна за превземане от Луцифер, е човешката глава; и всичко, което е подобно на главата по отношение разпределението на минералния елемент, така че той да може да бъде измъкнат по същия начин, е наравно изложено на опасността от изпращане в Осмата Сфера. Последствието от това намерение на Луцифер и Ариман е не друго, а възможните страшни образи как цялата еволюция на човечеството може да изчезне в Осмата Сфера, така че тази еволюция би поела по различен курс.
към текста >>

Последствието от това намерение на Луцифер и Ариман е не друго, а възможните страшни образи как цялата еволюция на човечеството може да изчезне в Осмата Сфера, така че тази еволюция би поела по различен курс.
Ако всичко течеше гладко за Луцифер и Ариман, ако те бяха способни навсякъде да изтръгват толкова, колкото от органа на главата, Земната еволюция скоро щеше да достигне точка, където Луцифер и Ариман можеха да успеят в унищожаването на нашата Земя и в отвеждането на цялата еволюция на световете в Осмата Сфера, така че Земната еволюция като цяло щеше да поеме по различен курс. Затова Луцифер се стреми да разгърне своята най-голяма мощ на мястото, където човекът е най-уязвим, а именно в своята глава. Крепостта, която е най-лесна за превземане от Луцифер, е човешката глава; и всичко, което е подобно на главата по отношение разпределението на минералния елемент, така че той да може да бъде измъкнат по същия начин, е наравно изложено на опасността от изпращане в Осмата Сфера. Последствието от това намерение на Луцифер и Ариман е не друго, а възможните страшни образи как цялата еволюция на човечеството може да изчезне в Осмата Сфера, така че тази еволюция би поела по различен курс.
към текста >>

Виждате, че това е било намерението на Луцифер и Ариман от началото на Земната еволюция да позволят всичко от тази еволюция да изчезне в Осмата Сфера.
Виждате, че това е било намерението на Луцифер и Ариман от началото на Земната еволюция да позволят всичко от тази еволюция да изчезне в Осмата Сфера. Следователно е било необходимо да се създаде противотежест от онези Духове, принадлежащи към йерархията на Духовете на Формата. Външната противотежест, създадена от тях, се състояла в това: в "пространството", така да се каже, на Осмата Сфера е било вмъкнато нещо, което работи срещу тази Осма Сфера. За да представим това правилно, трябва да покажем Земята тук, и Осмата Сфера тук (виж диаграмата). Осмата Сфера принадлежи на нашата физическа Земя в посочения смисъл. Ние сме обкръжени навсякъде от имагинации, с които целта е непрекъснато да се изтегля минералната материалност.
към текста >>

Ето защо Луцифер и Ариман не могат да я разтворят в техния свят на имагинации.
В това лежи причината за жертвата, направена от Яхве или Йехова изпращането на субстанция далеч по-плътна от другата минерализирана субстанция. Това било установено от Яхве като Луна, като противодействащ фактор. Това е субстанция с извънредна плътност и тази плътност бе описана от Синет като субстанция от далеч по-плътен физично-минерален характер, отколкото съществува където и да е на Земята. Ето защо Луцифер и Ариман не могат да я разтворят в техния свят на имагинации. И така тази Луна обикаля наоколо като кълбо плътна материя, твърда, сгъстена, неразрушима. Ако четете достатъчно внимателно ще намерите, че дори описанията на Луната, дадени от физиците, съвпадат с това. Всичко, което било подходящо на Земята е било изтеглено и поставено там, за да има достатъчно физическа материя, негодна за изтръгване. Когато погледнем Луната, виждаме там във Вселената субстанция, далеч по-силно минерализирана, далеч по-плътна физически, отколкото съществува където и да е на Земята. Яхве или Йехова тогава трябва да се разглежда като онова Същество, което дори във физическата област осигурява това, да не може цялата материалност да бъде отнесена от Луцифер и Ариман.
към текста >>

Яхве или Йехова тогава трябва да се разглежда като онова Същество, което дори във физическата област осигурява това, да не може цялата материалност да бъде отнесена от Луцифер и Ариман.
Ето защо Луцифер и Ариман не могат да я разтворят в техния свят на имагинации. И така тази Луна обикаля наоколо като кълбо плътна материя, твърда, сгъстена, неразрушима. Ако четете достатъчно внимателно ще намерите, че дори описанията на Луната, дадени от физиците, съвпадат с това. Всичко, което било подходящо на Земята е било изтеглено и поставено там, за да има достатъчно физическа материя, негодна за изтръгване. Когато погледнем Луната, виждаме там във Вселената субстанция, далеч по-силно минерализирана, далеч по-плътна физически, отколкото съществува където и да е на Земята. Яхве или Йехова тогава трябва да се разглежда като онова Същество, което дори във физическата област осигурява това, да не може цялата материалност да бъде отнесена от Луцифер и Ариман. И след това, в правилното време, по равноправен начин същият Дух ще се погрижи Луната да се върне отново в Земята, когато Земята е достатъчно силна да я приеме, когато опасността е предотвратена от развитието, състояло се междувременно. (Виж лекцията на Рудолф Щайнер "От отделянето на Луната до завръщането на Луната", изнесена в Дорнах на 13 Май 1921 год.)
към текста >>

Точно както във външния свят материалността трябвало да бъде сгъстена, така че Луцифер и Ариман да не могат да я разтворят чрез тяхната алхимия, така и в човешкото същество трябвало нещо да бъде установено срещу органа, който най-лесно може да бъде атакуван от Луцифер и Ариман.
Това се отнася за външната, физико-минерална област. Но в човешката област също било нужно да се създаде противотежест на стремежа, насочен към човешката глава. Точно както във външния свят материалността трябвало да бъде сгъстена, така че Луцифер и Ариман да не могат да я разтворят чрез тяхната алхимия, така и в човешкото същество трябвало нещо да бъде установено срещу органа, който най-лесно може да бъде атакуван от Луцифер и Ариман. Яхве следователно трябвало да се погрижи, точно както бе направил по отношение на минералната област, да не може всичко да се поддаде на атаките на Луцифер и Ариман.
към текста >>

Яхве следователно трябвало да се погрижи, точно както бе направил по отношение на минералната област, да не може всичко да се поддаде на атаките на Луцифер и Ариман.
Това се отнася за външната, физико-минерална област. Но в човешката област също било нужно да се създаде противотежест на стремежа, насочен към човешката глава. Точно както във външния свят материалността трябвало да бъде сгъстена, така че Луцифер и Ариман да не могат да я разтворят чрез тяхната алхимия, така и в човешкото същество трябвало нещо да бъде установено срещу органа, който най-лесно може да бъде атакуван от Луцифер и Ариман. Яхве следователно трябвало да се погрижи, точно както бе направил по отношение на минералната област, да не може всичко да се поддаде на атаките на Луцифер и Ариман.
към текста >>

Той трябвало да се погрижи да не може всичко в човека, произлизащо от главата, да стане плячка на Луцифер и Ариман; да не зависи всичко от дейността на главата и от дейността на външно-насочените сетива, защото тогава Луцифер и Ариман биха били победители.
Той трябвало да се погрижи да не може всичко в човека, произлизащо от главата, да стане плячка на Луцифер и Ариман; да не зависи всичко от дейността на главата и от дейността на външно-насочените сетива, защото тогава Луцифер и Ариман биха били победители. Било необходимо да се създаде противотежест в областта на земния живот, така че там би трябвало да има в човешкото същество нещо изцяло независимо от главата. И това било постигнато чрез работата на добрите Духове на Формата, които внедрили принципа на Любовта в принципа на наследствеността на Земята. С други думи, сега в човешката раса има нещо независимо от главата, което преминава от поколение на поколение и има своите най-дълбоки основи във физическата природа на човека.
към текста >>

Оттук и яростната битка, преминаваща през историята, битката водена от Луцифер и Ариман срещу всичко, което идва от тази област.
Всичко свързано с размножаването и наследствеността, всичко независимо от човека в смисъл, че той не може да го проникне със своето мислене, всичко, което е дарът на Луната в небесната твърд това в човека е което произлиза от принципа на Любовта, проникнал в процеса на размножаване и онаследяване. Оттук и яростната битка, преминаваща през историята, битката водена от Луцифер и Ариман срещу всичко, което идва от тази област. Луцифер и Ариман искат да наложат на човека изключителна власт на главата, и насочват своите атаки чрез главата срещу всичко, което е чисто естествено влечение. Тъй като каквото е наследствена субстанция на Земята не може да бъде изтръгнато от тях. Каквото е Луната в небесата, това в човека е наследствеността долу на Земята. Всичко обосновано с наследствеността, всичко не натоварено с мисленето, което е свързано вътрешно с физическата природа това е принципа на Яхве. Принципът на Яхве разгръща своята най-голяма активност там, където природата работи като природа; там е, където Яхве излива в най-голяма степен Любовта, която е негово естествено качество, за да създаде противотежест на безлюбовността, обикновената мъдрост, на Луцифер и Ариман.
към текста >>

Луцифер и Ариман искат да наложат на човека изключителна власт на главата, и насочват своите атаки чрез главата срещу всичко, което е чисто естествено влечение.
Всичко свързано с размножаването и наследствеността, всичко независимо от човека в смисъл, че той не може да го проникне със своето мислене, всичко, което е дарът на Луната в небесната твърд това в човека е което произлиза от принципа на Любовта, проникнал в процеса на размножаване и онаследяване. Оттук и яростната битка, преминаваща през историята, битката водена от Луцифер и Ариман срещу всичко, което идва от тази област. Луцифер и Ариман искат да наложат на човека изключителна власт на главата, и насочват своите атаки чрез главата срещу всичко, което е чисто естествено влечение. Тъй като каквото е наследствена субстанция на Земята не може да бъде изтръгнато от тях. Каквото е Луната в небесата, това в човека е наследствеността долу на Земята. Всичко обосновано с наследствеността, всичко не натоварено с мисленето, което е свързано вътрешно с физическата природа това е принципа на Яхве. Принципът на Яхве разгръща своята най-голяма активност там, където природата работи като природа; там е, където Яхве излива в най-голяма степен Любовта, която е негово естествено качество, за да създаде противотежест на безлюбовността, обикновената мъдрост, на Луцифер и Ариман.
към текста >>

Принципът на Яхве разгръща своята най-голяма активност там, където природата работи като природа; там е, където Яхве излива в най-голяма степен Любовта, която е негово естествено качество, за да създаде противотежест на безлюбовността, обикновената мъдрост, на Луцифер и Ариман.
Оттук и яростната битка, преминаваща през историята, битката водена от Луцифер и Ариман срещу всичко, което идва от тази област. Луцифер и Ариман искат да наложат на човека изключителна власт на главата, и насочват своите атаки чрез главата срещу всичко, което е чисто естествено влечение. Тъй като каквото е наследствена субстанция на Земята не може да бъде изтръгнато от тях. Каквото е Луната в небесата, това в човека е наследствеността долу на Земята. Всичко обосновано с наследствеността, всичко не натоварено с мисленето, което е свързано вътрешно с физическата природа това е принципа на Яхве. Принципът на Яхве разгръща своята най-голяма активност там, където природата работи като природа; там е, където Яхве излива в най-голяма степен Любовта, която е негово естествено качество, за да създаде противотежест на безлюбовността, обикновената мъдрост, на Луцифер и Ариман.
към текста >>

Ще бъде необходимо да навлезем много старателно в темите, наскоро представени от съвсем различни гледни точки, за да покажем как в Луната и в процеса на човешкото онаследяване са били създадени прегради за Луцифер и Ариман от Духовете на Формата.
Ще бъде необходимо да навлезем много старателно в темите, наскоро представени от съвсем различни гледни точки, за да покажем как в Луната и в процеса на човешкото онаследяване са били създадени прегради за Луцифер и Ариман от Духовете на Формата. Ако мислите по-задълбочено по тези теми ще откриете, че нещо от огромна важност се съдържа в дадените сведения.
към текста >>

Но усилията на Луцифер и Ариман са да изтеглят свободната воля на човека, и каквото произтича от нея, в Осмата Сфера.
От това ще разберете, че произтичащото от свободната воля трябва да бъде отгледано в сферата на Земята. За Третата, Втората и Първата Сфера е невъзможно да използват нещо, произхождащо от принципа на свободата. Но усилията на Луцифер и Ариман са да изтеглят свободната воля на човека, и каквото произтича от нея, в Осмата Сфера. Това означава, че човекът е непрекъснато изложен на опасността от изтръгване на свободната му воля от него и от изтеглянето и от Луцифер и Ариман в Осмата Сфера.
към текста >>

Това означава, че човекът е непрекъснато изложен на опасността от изтръгване на свободната му воля от него и от изтеглянето и от Луцифер и Ариман в Осмата Сфера.
От това ще разберете, че произтичащото от свободната воля трябва да бъде отгледано в сферата на Земята. За Третата, Втората и Първата Сфера е невъзможно да използват нещо, произхождащо от принципа на свободата. Но усилията на Луцифер и Ариман са да изтеглят свободната воля на човека, и каквото произтича от нея, в Осмата Сфера. Това означава, че човекът е непрекъснато изложен на опасността от изтръгване на свободната му воля от него и от изтеглянето и от Луцифер и Ариман в Осмата Сфера.
към текста >>

Моментът, когато свободната воля е преобразена в зрително ясновидство, развиващото се в човешкото същество става плячка на Луцифер и Ариман.
Това се случва, ако елементът на свободната воля е преобразуван, например, в зрително ясновидство. Когато случаят е такъв, човек е вече в Осмата Сфера. Това е тема, по която на окултистите никак не им се иска да говорят, защото тя е ужасна, страшна истина. Моментът, когато свободната воля е преобразена в зрително ясновидство, развиващото се в човешкото същество става плячка на Луцифер и Ариман. То веднага е грабнато от тях и по този начин отвлечено от Земята. Виждате от това как, чрез оковаването на свободната воля, се създават призраците на Осмата Сфера. Луцифер и Ариман постоянно са ангажирани в оковаването на свободната воля на човека и в призоваването на всякакви неща пред него, за да откъснат каквото той изработва от тези неща и да го оставят да изчезне в Осмата Сфера.
към текста >>

Луцифер и Ариман постоянно са ангажирани в оковаването на свободната воля на човека и в призоваването на всякакви неща пред него, за да откъснат каквото той изработва от тези неща и да го оставят да изчезне в Осмата Сфера.
Когато случаят е такъв, човек е вече в Осмата Сфера. Това е тема, по която на окултистите никак не им се иска да говорят, защото тя е ужасна, страшна истина. Моментът, когато свободната воля е преобразена в зрително ясновидство, развиващото се в човешкото същество става плячка на Луцифер и Ариман. То веднага е грабнато от тях и по този начин отвлечено от Земята. Виждате от това как, чрез оковаването на свободната воля, се създават призраците на Осмата Сфера. Луцифер и Ариман постоянно са ангажирани в оковаването на свободната воля на човека и в призоваването на всякакви неща пред него, за да откъснат каквото той изработва от тези неща и да го оставят да изчезне в Осмата Сфера.
към текста >>

Тогава Луцифер начаса се хваща за нея, и докато тези хора си мислят, че са имали опитност за безсмъртие, то истината е, че в своите видения те виждат част, или продукт, на своите изтръгнати и приготвени за Осмата Сфера души.
Когато ясновидството във всичките му различни форми се развива в наивни, лековерни, суеверни хора, често се случва тяхната свободна воля да бъде пожертвана. Тогава Луцифер начаса се хваща за нея, и докато тези хора си мислят, че са имали опитност за безсмъртие, то истината е, че в своите видения те виждат част, или продукт, на своите изтръгнати и приготвени за Осмата Сфера души.
към текста >>

От това ще осъзнаете, че Луцифер и Ариман имат ненаситно желание да вкарат колкото се може повече в Осмата Сфера.
От това ще осъзнаете, че Луцифер и Ариман имат ненаситно желание да вкарат колкото се може повече в Осмата Сфера. Макар, че Гьоте смесваше Луцифер и Ариман един с друг, той въпреки това описа правилно как една душа е изтръгната от ноктите на Мефистофел-Ариман! Най-голямата печалба за Луцифер и Ариман би била, ако можеха някога да успеят да вземат цяла душа за себе си; тъй като по този начин такава душа би изчезнала в Осмата Сфера и би била загубена за Земната еволюция. Най-голямата победа за Луцифер и Ариман би била един ден да могат да твърдят, че безкраен брой мъртви са преминали в тяхната сфера. Това би била тяхната най-величествена победа. Още повече, че има начин за постигането и.
към текста >>

Макар, че Гьоте смесваше Луцифер и Ариман един с друг, той въпреки това описа правилно как една душа е изтръгната от ноктите на Мефистофел-Ариман!
От това ще осъзнаете, че Луцифер и Ариман имат ненаситно желание да вкарат колкото се може повече в Осмата Сфера. Макар, че Гьоте смесваше Луцифер и Ариман един с друг, той въпреки това описа правилно как една душа е изтръгната от ноктите на Мефистофел-Ариман! Най-голямата печалба за Луцифер и Ариман би била, ако можеха някога да успеят да вземат цяла душа за себе си; тъй като по този начин такава душа би изчезнала в Осмата Сфера и би била загубена за Земната еволюция. Най-голямата победа за Луцифер и Ариман би била един ден да могат да твърдят, че безкраен брой мъртви са преминали в тяхната сфера. Това би била тяхната най-величествена победа. Още повече, че има начин за постигането и. Луцифер и Ариман могат да кажат: Човешките същества копнеят да узнаят нещо за живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>

Най-голямата печалба за Луцифер и Ариман би била, ако можеха някога да успеят да вземат цяла душа за себе си; тъй като по този начин такава душа би изчезнала в Осмата Сфера и би била загубена за Земната еволюция.
От това ще осъзнаете, че Луцифер и Ариман имат ненаситно желание да вкарат колкото се може повече в Осмата Сфера. Макар, че Гьоте смесваше Луцифер и Ариман един с друг, той въпреки това описа правилно как една душа е изтръгната от ноктите на Мефистофел-Ариман! Най-голямата печалба за Луцифер и Ариман би била, ако можеха някога да успеят да вземат цяла душа за себе си; тъй като по този начин такава душа би изчезнала в Осмата Сфера и би била загубена за Земната еволюция. Най-голямата победа за Луцифер и Ариман би била един ден да могат да твърдят, че безкраен брой мъртви са преминали в тяхната сфера. Това би била тяхната най-величествена победа. Още повече, че има начин за постигането и. Луцифер и Ариман могат да кажат: Човешките същества копнеят да узнаят нещо за живота между смъртта и новото раждане. Следователно ако им кажем, че научават нещо от мъртвите, те ще бъдат задоволени и ще отправят своите чувства към царството, от което са им направени съобщенията като идващи от мъртвите.
към текста >>

Най-голямата победа за Луцифер и Ариман би била един ден да могат да твърдят, че безкраен брой мъртви са преминали в тяхната сфера.
От това ще осъзнаете, че Луцифер и Ариман имат ненаситно желание да вкарат колкото се може повече в Осмата Сфера. Макар, че Гьоте смесваше Луцифер и Ариман един с друг, той въпреки това описа правилно как една душа е изтръгната от ноктите на Мефистофел-Ариман! Най-голямата печалба за Луцифер и Ариман би била, ако можеха някога да успеят да вземат цяла душа за себе си; тъй като по този начин такава душа би изчезнала в Осмата Сфера и би била загубена за Земната еволюция. Най-голямата победа за Луцифер и Ариман би била един ден да могат да твърдят, че безкраен брой мъртви са преминали в тяхната сфера. Това би била тяхната най-величествена победа. Още повече, че има начин за постигането и. Луцифер и Ариман могат да кажат: Човешките същества копнеят да узнаят нещо за живота между смъртта и новото раждане. Следователно ако им кажем, че научават нещо от мъртвите, те ще бъдат задоволени и ще отправят своите чувства към царството, от което са им направени съобщенията като идващи от мъртвите. Затова, ако желаем сърцата и умовете на хората да бъдат водени към Осмата Сфера, нека да им кажем: ние ви казваме нещо, което идва от мъртвите.
към текста >>

Луцифер и Ариман могат да кажат: Човешките същества копнеят да узнаят нещо за живота между смъртта и новото раждане.
Макар, че Гьоте смесваше Луцифер и Ариман един с друг, той въпреки това описа правилно как една душа е изтръгната от ноктите на Мефистофел-Ариман! Най-голямата печалба за Луцифер и Ариман би била, ако можеха някога да успеят да вземат цяла душа за себе си; тъй като по този начин такава душа би изчезнала в Осмата Сфера и би била загубена за Земната еволюция. Най-голямата победа за Луцифер и Ариман би била един ден да могат да твърдят, че безкраен брой мъртви са преминали в тяхната сфера. Това би била тяхната най-величествена победа. Още повече, че има начин за постигането и. Луцифер и Ариман могат да кажат: Човешките същества копнеят да узнаят нещо за живота между смъртта и новото раждане. Следователно ако им кажем, че научават нещо от мъртвите, те ще бъдат задоволени и ще отправят своите чувства към царството, от което са им направени съобщенията като идващи от мъртвите. Затова, ако желаем сърцата и умовете на хората да бъдат водени към Осмата Сфера, нека да им кажем: ние ви казваме нещо, което идва от мъртвите. Ние ще завладеем хората със заявяването, че мъртвите са в нашето царство.
към текста >>

Този дяволски план защото тук наистина си имаме работа с дявола бе приведен в действие от Луцифер и Ариман, когато на окултистите им хрумна да се опитат да постигнат нещо чрез медиумизма.
Този дяволски план защото тук наистина си имаме работа с дявола бе приведен в действие от Луцифер и Ариман, когато на окултистите им хрумна да се опитат да постигнат нещо чрез медиумизма. Луцифер и Ариман инспирираха медиумите, чрез които нагласиха цялата работа, за да може хората да бъдат водени към царството от което се твърдеше, че им говорят мъртвите. Луцифер и Ариман можеха тогава да дадат отражение върху техните души. Окултистите се разтревожиха, когато видяха по какъв курс поеха нещата, и се посъветваха помежду си как да се отклонят от него. Дори принадлежащите към левицата осъзнаха какво се случваше, и казаха: Ние ще направим нещо различно! Представяше се благоприятна възможност чрез появата на забележителна личност, а именно Елена Блаватска.
към текста >>

Луцифер и Ариман инспирираха медиумите, чрез които нагласиха цялата работа, за да може хората да бъдат водени към царството от което се твърдеше, че им говорят мъртвите.
Този дяволски план защото тук наистина си имаме работа с дявола бе приведен в действие от Луцифер и Ариман, когато на окултистите им хрумна да се опитат да постигнат нещо чрез медиумизма. Луцифер и Ариман инспирираха медиумите, чрез които нагласиха цялата работа, за да може хората да бъдат водени към царството от което се твърдеше, че им говорят мъртвите. Луцифер и Ариман можеха тогава да дадат отражение върху техните души. Окултистите се разтревожиха, когато видяха по какъв курс поеха нещата, и се посъветваха помежду си как да се отклонят от него. Дори принадлежащите към левицата осъзнаха какво се случваше, и казаха: Ние ще направим нещо различно! Представяше се благоприятна възможност чрез появата на забележителна личност, а именно Елена Блаватска. И сега, след като планът бе прозрян и окултистите по Земята повече не му помагаха, Луцифер и Ариман се принудиха да преследват своята цел по друг начин.
към текста >>

Луцифер и Ариман можеха тогава да дадат отражение върху техните души.
Този дяволски план защото тук наистина си имаме работа с дявола бе приведен в действие от Луцифер и Ариман, когато на окултистите им хрумна да се опитат да постигнат нещо чрез медиумизма. Луцифер и Ариман инспирираха медиумите, чрез които нагласиха цялата работа, за да може хората да бъдат водени към царството от което се твърдеше, че им говорят мъртвите. Луцифер и Ариман можеха тогава да дадат отражение върху техните души. Окултистите се разтревожиха, когато видяха по какъв курс поеха нещата, и се посъветваха помежду си как да се отклонят от него. Дори принадлежащите към левицата осъзнаха какво се случваше, и казаха: Ние ще направим нещо различно! Представяше се благоприятна възможност чрез появата на забележителна личност, а именно Елена Блаватска. И сега, след като планът бе прозрян и окултистите по Земята повече не му помагаха, Луцифер и Ариман се принудиха да преследват своята цел по друг начин.
към текста >>

И сега, след като планът бе прозрян и окултистите по Земята повече не му помагаха, Луцифер и Ариман се принудиха да преследват своята цел по друг начин.
Луцифер и Ариман инспирираха медиумите, чрез които нагласиха цялата работа, за да може хората да бъдат водени към царството от което се твърдеше, че им говорят мъртвите. Луцифер и Ариман можеха тогава да дадат отражение върху техните души. Окултистите се разтревожиха, когато видяха по какъв курс поеха нещата, и се посъветваха помежду си как да се отклонят от него. Дори принадлежащите към левицата осъзнаха какво се случваше, и казаха: Ние ще направим нещо различно! Представяше се благоприятна възможност чрез появата на забележителна личност, а именно Елена Блаватска. И сега, след като планът бе прозрян и окултистите по Земята повече не му помагаха, Луцифер и Ариман се принудиха да преследват своята цел по друг начин.
към текста >>

Бе казано: В действителност Луцифер е великият благодетел на човечеството.
Тогава бе възприет следният метод. Бе казано: В действителност Луцифер е великият благодетел на човечеството. (За Ариман не се споменаваше; толкова малко се знаеше за него, че едно име се използваше и за двамата.) Луцифер донася на хората всичко, което те са придобили чрез главата: науката, изкуството, накратко целия прогрес. Той е истинският Дух на Светлината; той е, към когото хората трябва да се придържат. А Яхве какво е направил той всъщност? Въвел е в хората принципа на физическата наследственост! Той е Лунен Бог, който е внесъл елементи, свойствени на Луната.
към текста >>

(За Ариман не се споменаваше; толкова малко се знаеше за него, че едно име се използваше и за двамата.) Луцифер донася на хората всичко, което те са придобили чрез главата: науката, изкуството, накратко целия прогрес.
Тогава бе възприет следният метод. Бе казано: В действителност Луцифер е великият благодетел на човечеството. (За Ариман не се споменаваше; толкова малко се знаеше за него, че едно име се използваше и за двамата.) Луцифер донася на хората всичко, което те са придобили чрез главата: науката, изкуството, накратко целия прогрес. Той е истинският Дух на Светлината; той е, към когото хората трябва да се придържат. А Яхве какво е направил той всъщност? Въвел е в хората принципа на физическата наследственост! Той е Лунен Бог, който е внесъл елементи, свойствени на Луната. Оттук и твърдението в "Тайната Доктрина", че хората не трябва да останат верни на Яхве, защото той е само господарят на материалността, на всички низши, земни импулси; истинският благодетел на човечеството е Луцифер.
към текста >>

Оттук и твърдението в "Тайната Доктрина", че хората не трябва да останат верни на Яхве, защото той е само господарят на материалността, на всички низши, земни импулси; истинският благодетел на човечеството е Луцифер.
(За Ариман не се споменаваше; толкова малко се знаеше за него, че едно име се използваше и за двамата.) Луцифер донася на хората всичко, което те са придобили чрез главата: науката, изкуството, накратко целия прогрес. Той е истинският Дух на Светлината; той е, към когото хората трябва да се придържат. А Яхве какво е направил той всъщност? Въвел е в хората принципа на физическата наследственост! Той е Лунен Бог, който е внесъл елементи, свойствени на Луната. Оттук и твърдението в "Тайната Доктрина", че хората не трябва да останат верни на Яхве, защото той е само господарят на материалността, на всички низши, земни импулси; истинският благодетел на човечеството е Луцифер. Това блещука през цялата "Тайната Доктрина" и е при това ясно заявено там. И така поради окултни причини Елена Блаватска бе подготвена по такъв начин за да стане мразеща Христос и Яхве. Защото в окултната област такова изказване означава точно същото, каквото и твърдението на Синет, че Луната е Осмата Сфера.
към текста >>

Затова когато започнахме периодичното списание "Луцифер-Гнозис", първата статия бе, разбира се, по темата за Луцифер, за да бъде той правилно разбран, защото трябва да се осъзнае, че доколкото той предизвиква дейността на главата, е благодетел на човечеството.
Чрез самото познание можем да се приближим към тези неща наистина чрез самото познание. Затова когато започнахме периодичното списание "Луцифер-Гнозис", първата статия бе, разбира се, по темата за Луцифер, за да бъде той правилно разбран, защото трябва да се осъзнае, че доколкото той предизвиква дейността на главата, е благодетел на човечеството. Но противотежестта трябваше също да бъде там: Любовта трябваше да бъде там като противотежест. Това бе заявено в най-първата статия в списанието, защото в онзи момент беше крайно необходимо това да се появи.
към текста >>

И ако отново и отново се казва, че трябва да се проявява повече предпазливост в областта на зрителното ясновидство, обоснованост на това трябва да се приписва само за онова ясновидство, което в отвеждането в духовните светове изключва Луцифер и Ариман тогава ще се види, че всичко способно да свърже душата с Осмата Сфера трябва да бъде отстранено.
Указания за път в духовния свят не трябва да бъдат давани сляпо, и преди всичко не като резултат от възторжен фанатизъм. Ето защо убеждаването трябва отново и отново да се практикува сред вас, мои скъпи приятели, това е крайно необходимо, за да не се оставите да бъдете измамени от онова, което води към Осмата Сфера. И ако отново и отново се казва, че трябва да се проявява повече предпазливост в областта на зрителното ясновидство, обоснованост на това трябва да се приписва само за онова ясновидство, което в отвеждането в духовните светове изключва Луцифер и Ариман тогава ще се види, че всичко способно да свърже душата с Осмата Сфера трябва да бъде отстранено. Ако тенденцията да се оковава свободната воля в областта на зрителното ясновидство се доказва отново и отново, това е знак, че се прави съпротива по пътя на ясно очертаните усилия на нашето Движение, поради склонността да се оковава свободната воля в зрителното ясновидство.
към текста >>

Това, което Луцифер и Ариман обичат да правят, е да бъдат способни да заключат мъдростта на Боговете, да я натрупат, подкарат и прехвърлят в Осмата Сфера.
Такава омраза е много по-широко разпространена отколкото се мисли и е фактор, който трябва да се взема предвид. Навсякъде, където истината се опитва да защити правата си, се правят усилия тя да бъде преобразена и предадена по такъв начин, че да може някакси да служи на враждебните Сили. И различните усилия, изникващи сред нас в днешно време, трябва да бъдат считани за опит да се изкриви истината, както е представено това тук, и тя да бъде поставена в различен смисъл. Най-коварният начин да се направи това е да се заяви: самото учение е добро, учителят без стойност. Учението е откраднато от учителя и се правят опити то да се съпостави в някакви други цели. Това, което Луцифер и Ариман обичат да правят, е да бъдат способни да заключат мъдростта на Боговете, да я натрупат, подкарат и прехвърлят в Осмата Сфера.
към текста >>

100. 6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Тези свръхестествени сили, към които принадлежат Луцифер и Ариман, естествено работят в човешкия живот чрез човешките души, които просто са техни инструменти.
Но истината в повечето случаи е оспорвана и се прави всичко възможно да се предотврати самата истина да излезе на бял свят. И дали заемаме вярното становище в нашето духовно Движение зависи от това дали сме напълно съзнателни, че истината която търсим ще бъде атакувана от много, много страни. За да бъдем подготвени, нищо не е по-важно от това да се стремим да развиваме яснота на мисълта във всяка област. Трябва да имате предвид, че възникващата враждебност, и най-вече враговете ни, всъщност в по-голямата си част са марионетки на противодействащите сили. Понеже тук сме в полето на действие на свръхсетивни сили. Тези свръхестествени сили, към които принадлежат Луцифер и Ариман, естествено работят в човешкия живот чрез човешките души, които просто са техни инструменти.
към текста >>

Ариман и Луцифер могат да постигнат нещо, само когато някое противоречие остава незабелязано, когато нямаме нито силата, нито волята да го разкрием.
Ариман и Луцифер могат да постигнат нещо, само когато някое противоречие остава незабелязано, когато нямаме нито силата, нито волята да го разкрием. Всеки път, когато се оплитаме в противоречие, което не разпознаваме като такова, а просто го считаме за естествена част от живота, това дава възможност на Луцифер и Ариман да завладеят нашата душа.
към текста >>

Всеки път, когато се оплитаме в противоречие, което не разпознаваме като такова, а просто го считаме за естествена част от живота, това дава възможност на Луцифер и Ариман да завладеят нашата душа.
Ариман и Луцифер могат да постигнат нещо, само когато някое противоречие остава незабелязано, когато нямаме нито силата, нито волята да го разкрием. Всеки път, когато се оплитаме в противоречие, което не разпознаваме като такова, а просто го считаме за естествена част от живота, това дава възможност на Луцифер и Ариман да завладеят нашата душа.
към текста >>

101. 10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Но Луцифер чрез волята също се стреми да вкара човека в състояние, където той няма да действа от добре обмислени импулси, а от импулси, произтичащи от темперамента и склонността.
Но Луцифер чрез волята също се стреми да вкара човека в състояние, където той няма да действа от добре обмислени импулси, а от импулси, произтичащи от темперамента и склонността. Тук отново Луцифер ни сграбчва и прави своя плячка. И му е най-лесно да намери своята жертва, когато голям брой хора проявяват такива импулси, надигащи се от тъмните основи на душевния живот без да се издигат до сферата на собствената воля. Ако импулси, произтичащи от темперамент и смътни наклонности ни свързват с групи от човешки същества по такъв начин, че се чувстваме дял и част от група, веднага сме хванати във вихър, в който решението на личната воля е изтръгнато от нас; а то не трябва да ни бъде изтръгвано, защото ако това стане, Луцифер добива твърде голяма власт над нас. Трябва да се стремим към обективност в това отношение.
към текста >>

Тук отново Луцифер ни сграбчва и прави своя плячка.
Но Луцифер чрез волята също се стреми да вкара човека в състояние, където той няма да действа от добре обмислени импулси, а от импулси, произтичащи от темперамента и склонността. Тук отново Луцифер ни сграбчва и прави своя плячка. И му е най-лесно да намери своята жертва, когато голям брой хора проявяват такива импулси, надигащи се от тъмните основи на душевния живот без да се издигат до сферата на собствената воля. Ако импулси, произтичащи от темперамент и смътни наклонности ни свързват с групи от човешки същества по такъв начин, че се чувстваме дял и част от група, веднага сме хванати във вихър, в който решението на личната воля е изтръгнато от нас; а то не трябва да ни бъде изтръгвано, защото ако това стане, Луцифер добива твърде голяма власт над нас. Трябва да се стремим към обективност в това отношение.
към текста >>

Ако импулси, произтичащи от темперамент и смътни наклонности ни свързват с групи от човешки същества по такъв начин, че се чувстваме дял и част от група, веднага сме хванати във вихър, в който решението на личната воля е изтръгнато от нас; а то не трябва да ни бъде изтръгвано, защото ако това стане, Луцифер добива твърде голяма власт над нас.
Но Луцифер чрез волята също се стреми да вкара човека в състояние, където той няма да действа от добре обмислени импулси, а от импулси, произтичащи от темперамента и склонността. Тук отново Луцифер ни сграбчва и прави своя плячка. И му е най-лесно да намери своята жертва, когато голям брой хора проявяват такива импулси, надигащи се от тъмните основи на душевния живот без да се издигат до сферата на собствената воля. Ако импулси, произтичащи от темперамент и смътни наклонности ни свързват с групи от човешки същества по такъв начин, че се чувстваме дял и част от група, веднага сме хванати във вихър, в който решението на личната воля е изтръгнато от нас; а то не трябва да ни бъде изтръгвано, защото ако това стане, Луцифер добива твърде голяма власт над нас. Трябва да се стремим към обективност в това отношение.
към текста >>

Отново, където има отклонение от сферата на нормалното съзнание, има благоприятни моменти за Луцифер.
Отново, където има отклонение от сферата на нормалното съзнание, има благоприятни моменти за Луцифер. Могат да се появят много крайни симптоми, но има също и по-задълбочени явления, например когато позволяваме нашите действия да се определят от смътни чувства на принадлежност и др. По-явните, по-крайни отклонения на съзнанието са онези, където волята става частична и толкова слаба, че човек не може да направи друго освен да се предаде изцяло на своя душевен живот, което е равнозначно на изключване на волята му.
към текста >>

Но същият вид нещо се появява в много различни форми сред хората, чиято воля не е достатъчно развита, и тогава е лесно за Луцифер да придобие власт над тях.
Ще дам пример за онова, което всъщност се наблюдава в клиниките. Един човек видял друг, който имал раков тумор на лицето; той видял тумора и тъй като бил човек с много слаба воля, оттогава вярвал, че раковите зародиши са навсякъде; той бил убеден, че тези зародиши присъстват навсякъде, където той отиде. С други думи, неговата воля не е достатъчно силна да подтисне в подсъзнанието идеята, веднъж възникнала в него. Но същият вид нещо се появява в много различни форми сред хората, чиято воля не е достатъчно развита, и тогава е лесно за Луцифер да придобие власт над тях. Друго отклонение на съзнанието е наречено от съвременните психиатри "болестен страх от докосване" (Beruhrungsfurcht). Симптомът за това състояние е, че хората, в които волята е недостатъчно развита, избягват всеки контакт с други човешки същества или предмети; те се плашат да бъдат докосвани от други хора или предмети. "Болестният страх от докосване" е друг специфичен термин, използван в съвременната психиатрия.
към текста >>

Ако не се съзира връзката на Ариман и Луцифер с нашата еволюция, предстои опасност.
Могат да се споменат и много други отклонения на съзнанието. Самите тези отклонения показват какво би трябвало да бъде нормалното състояние на нашето съзнание на физически план. Но сега живеем във време, когато определени същества неминуемо трябва да ни станат познати, от една страна съществата зад воала на природата, от друга страна зад воала на душевния свят. Ако тези същества не се опознаят, по-нататъшната еволюция на човечеството ще бъде изложена на опасност. Ако не се съзира връзката на Ариман и Луцифер с нашата еволюция, предстои опасност. Защото точно когато не се забелязват, те работят най-ефективно. Като пример за начина, по който работи Ариман, ще разкажа един анекдот, който представя неукрасената истина.
към текста >>

Във всички случаи, следното е много сигурно: винаги, когато имаме такива видения или чуваме такива гласове, е лесно за Луцифер и Ариман да намерят лесна плячка в наше лице; те сграбчват тези опитности за себе си, понеже хората винаги са склонни да ги интерпретират неправилно.
Всъщност повечето от виденията и гласовете, които някои получават, са от току-що описания характер. Във всички случаи, следното е много сигурно: винаги, когато имаме такива видения или чуваме такива гласове, е лесно за Луцифер и Ариман да намерят лесна плячка в наше лице; те сграбчват тези опитности за себе си, понеже хората винаги са склонни да ги интерпретират неправилно. Ако такива опитности са правилно разбирани, Луцифер и Ариман не придобиват нищо от тях.
към текста >>

Ако такива опитности са правилно разбирани, Луцифер и Ариман не придобиват нищо от тях.
Всъщност повечето от виденията и гласовете, които някои получават, са от току-що описания характер. Във всички случаи, следното е много сигурно: винаги, когато имаме такива видения или чуваме такива гласове, е лесно за Луцифер и Ариман да намерят лесна плячка в наше лице; те сграбчват тези опитности за себе си, понеже хората винаги са склонни да ги интерпретират неправилно. Ако такива опитности са правилно разбирани, Луцифер и Ариман не придобиват нищо от тях.
към текста >>

Трябва напълно да съзнаваме възможността, че веднага щом внесем нещо друго в обичайното съзнание, което всъщност е подходящо само за физическия свят, ние стигаме до Сцила и Харибда до Луцифер и Ариман.
Както виждате тук има особеност, която трябва да се има силно в предвид. Трябва напълно да съзнаваме възможността, че веднага щом внесем нещо друго в обичайното съзнание, което всъщност е подходящо само за физическия свят, ние стигаме до Сцила и Харибда до Луцифер и Ариман. Трябва да се научим да разпознаваме Луцифер и Ариман като реални Сили в това отношение. По тази причина се придава такова значение на отношенията между Луцифер и Ариман, и статуята в Гьотеанума ще бъде истинско изображение на това.
към текста >>

Трябва да се научим да разпознаваме Луцифер и Ариман като реални Сили в това отношение.
Както виждате тук има особеност, която трябва да се има силно в предвид. Трябва напълно да съзнаваме възможността, че веднага щом внесем нещо друго в обичайното съзнание, което всъщност е подходящо само за физическия свят, ние стигаме до Сцила и Харибда до Луцифер и Ариман. Трябва да се научим да разпознаваме Луцифер и Ариман като реални Сили в това отношение. По тази причина се придава такова значение на отношенията между Луцифер и Ариман, и статуята в Гьотеанума ще бъде истинско изображение на това.
към текста >>

По тази причина се придава такова значение на отношенията между Луцифер и Ариман, и статуята в Гьотеанума ще бъде истинско изображение на това.
Както виждате тук има особеност, която трябва да се има силно в предвид. Трябва напълно да съзнаваме възможността, че веднага щом внесем нещо друго в обичайното съзнание, което всъщност е подходящо само за физическия свят, ние стигаме до Сцила и Харибда до Луцифер и Ариман. Трябва да се научим да разпознаваме Луцифер и Ариман като реални Сили в това отношение. По тази причина се придава такова значение на отношенията между Луцифер и Ариман, и статуята в Гьотеанума ще бъде истинско изображение на това.
към текста >>

Защото те представят нещата по такъв начин, че Луцифер е навсякъде, но не го признават.
Сега може да попитате: Ако нещата стоят така, не е ли въпреки всичко по-благоразумно да правим като учените, които, макар че в това което казват стои Ариман, въпреки всичко не са съгласни да приемат неговата реалност? Или може би ще бъде по-добре да правим като свещениците на различните религиозни общности? Защото те представят нещата по такъв начин, че Луцифер е навсякъде, но не го признават. Те биха сметнали за греховно някой да осъзнае, че там вратата е отворена за Луцифер. Но някой, който днес говори в този смисъл, не е много интелигентен. Да се казва, че е по-разумно да се действа като учените и свещениците на разните религиозни организации, ще бъде същото като преднамерено да не предупредим някой, който трябва да прекоси част от пропаст върху тясна дъска, че го грози опасност. Очевидно е, че той трябва да бъде предупреден. Да се направи обратното е равнозначно да се каже: човекът несъмнено е в опасност, но е по-благоразумно да не му казваме нищо за това.
към текста >>

Те биха сметнали за греховно някой да осъзнае, че там вратата е отворена за Луцифер.
Сега може да попитате: Ако нещата стоят така, не е ли въпреки всичко по-благоразумно да правим като учените, които, макар че в това което казват стои Ариман, въпреки всичко не са съгласни да приемат неговата реалност? Или може би ще бъде по-добре да правим като свещениците на различните религиозни общности? Защото те представят нещата по такъв начин, че Луцифер е навсякъде, но не го признават. Те биха сметнали за греховно някой да осъзнае, че там вратата е отворена за Луцифер. Но някой, който днес говори в този смисъл, не е много интелигентен. Да се казва, че е по-разумно да се действа като учените и свещениците на разните религиозни организации, ще бъде същото като преднамерено да не предупредим някой, който трябва да прекоси част от пропаст върху тясна дъска, че го грози опасност. Очевидно е, че той трябва да бъде предупреден. Да се направи обратното е равнозначно да се каже: човекът несъмнено е в опасност, но е по-благоразумно да не му казваме нищо за това. Знаейки как са нещата а те трябва да се знаят опасността не става по-голяма или по-малка.
към текста >>

Идва време, когато Ариман ще се опита да завладее интелигентността, а Луцифер волята на хората.
Идва време, когато Ариман ще се опита да завладее интелигентността, а Луцифер волята на хората. На това може да се попречи само ако тези неща се разпознават; а разпознаването може да бъде донесено само от духовно-научно Движение. Удивително е да се види онова, което правят Ариман и Луцифер и което още не се забелязва. От тази гледна точка е интересно да се изучава модерната психиатрия. Съвременните психиатри всъщност разпознават много неща, които са факти, но не могат да ги обяснят правилно, защото не държат сметка за близостта на тези духовни Сили зад воала. Съвременните психиатри считат всичко, което не е абсолютно нормално в човека, всичко отклоняващо се и в най-малка степен от определена общоприета норма, за клонящо към лудост.
към текста >>

Удивително е да се види онова, което правят Ариман и Луцифер и което още не се забелязва.
Идва време, когато Ариман ще се опита да завладее интелигентността, а Луцифер волята на хората. На това може да се попречи само ако тези неща се разпознават; а разпознаването може да бъде донесено само от духовно-научно Движение. Удивително е да се види онова, което правят Ариман и Луцифер и което още не се забелязва. От тази гледна точка е интересно да се изучава модерната психиатрия. Съвременните психиатри всъщност разпознават много неща, които са факти, но не могат да ги обяснят правилно, защото не държат сметка за близостта на тези духовни Сили зад воала. Съвременните психиатри считат всичко, което не е абсолютно нормално в човека, всичко отклоняващо се и в най-малка степен от определена общоприета норма, за клонящо към лудост. В множество трудове Орлеанската Дева е считана просто за истеричка. Дори се увеличават писанията, в които Самият Христос Исус е разглеждан като не съвсем нормален човек.
към текста >>

Същото се отнася и за Луцифер.
Тук имаме несъмнено погрешна Ариманическа наука, наука която се опитва да покаже, че това Гьоте да бъде в определено отношение морален гений се дължи изцяло на факта, че е имал елемент на лудост в своя характер. Сократ, обаче, знаеше повече; той говореше за своя "демон" добре съзнавайки, че душата му граничи с обективни духовни Сили. Това му бе напълно ясно. Но съвременните психиатри намират за подходящо да измислят, че в Сократ също е имало елемент на лудост или нещо такова. Ариман трябва да бъде скрит на всяка цена и точно това е, което е изгодно за него! Същото се отнася и за Луцифер.
към текста >>

А ако досега прилаганият мистицизъм бъде насърчен и развит в човешките същества, той лесно ще бъде предаден в ръцете на Луцифер.
Работата е там, че ако някой днес тръгне просто да развива онова, което в определени тайни Ордени претендира да бъде тайно познание с придружаващия го символизъм, ще бъде много лесно да се предаде в ръцете на Ариман всичко, следвано дотук като окултизъм. А ако досега прилаганият мистицизъм бъде насърчен и развит в човешките същества, той лесно ще бъде предаден в ръцете на Луцифер. Корабът на Духовната Наука трябва да бъде направляван между тези две опасности. Това е изключително важно. Следователно Духовната Наука трябва да бъде така устроена, че да не могат да пуснат корени нито мистични, нито окултни отклонения.
към текста >>

И трябва също да се противопоставим и на другите макар че те отново не могат да действат различно, защото са в ръцете на Луцифер.
Изнесох тези лекции за да покажа посоката на пътя, който трябва да бъде възприет от Духовната Наука, и за да ви помогна да осъзнаете следното. Ние трябва да се противопоставим на материалистичните учени, макар че те всъщност не могат да не действат така, понеже са под властта на Ариман и той желае да скрие от тях истинските мотиви, лежащи в основата на дейността им. И трябва също да се противопоставим и на другите макар че те отново не могат да действат различно, защото са в ръцете на Луцифер. Правилният начин за тях да работят е да се борят с онова, което Духовната Наука може да ни даде. О, ако само имаше множество хора, които да осъзнават уникалността на Духовната Наука, че тя не трябва да бъде обърквана с други неща! Тогава това само по себе си би било голяма стъпка напред.
към текста >>

Луцифер обаче подбужда своите огнени духове на волята да изваждат определени сили от нас, за да направят тези сили независими.
Това влизане в нечие собствено тяло като в нещо непознато и съдържащо неизвестни елементи е изживяване, което може да сполети онези, които не се придържат точно към правилния път. Понеже Ариман се стреми да се настани в човешкото тяло и да превърне определени органи в органи на познание. Луцифер обаче подбужда своите огнени духове на волята да изваждат определени сили от нас, за да направят тези сили независими. И така ако прекосим Прага в посока към Луциферовото царство и след това се върнем в тялото си, ние се чувстваме сякаш определени части са кухи, сякаш нещо е било извадено от нас. Ариман прибавя нещо, защото като влезе в нас, той изпълва органите. Луцифер отнема органите, прави онова, което иначе е част от собствения ни организъм, независимо от нас.
към текста >>

Луцифер отнема органите, прави онова, което иначе е част от собствения ни организъм, независимо от нас.
Това влизане в нечие собствено тяло като в нещо непознато и съдържащо неизвестни елементи е изживяване, което може да сполети онези, които не се придържат точно към правилния път. Понеже Ариман се стреми да се настани в човешкото тяло и да превърне определени органи в органи на познание. Луцифер обаче подбужда своите огнени духове на волята да изваждат определени сили от нас, за да направят тези сили независими. И така ако прекосим Прага в посока към Луциферовото царство и след това се върнем в тялото си, ние се чувстваме сякаш определени части са кухи, сякаш нещо е било извадено от нас. Ариман прибавя нещо, защото като влезе в нас, той изпълва органите. Луцифер отнема органите, прави онова, което иначе е част от собствения ни организъм, независимо от нас.
към текста >>

Това е една от целите на Луцифер да направи независимо онова, което ни принадлежи.
Това е една от целите на Луцифер да направи независимо онова, което ни принадлежи. И поради това в преследването на неоправдани мистични изживявания може толкова лесно да се случи мистиците, чрез затвърдяване и премисляне на собствения си вътрешен живот да го подготвят за Луцифер, който може тогава да го изтегли извън тях. Наистина е така: Луцифер се приближава до човешкото същество и измъква нещо от неговия мозък, а именно интелектът. Интелектът е изтеглян като част от етерния мозък или на етерното сърце, правен е независим, и тогава човек чувства, че част от него е станала куха и празна. Това всъщност е преживяване, подобаващо на силно егоистични личности, достигнали определено високо ниво на развитие. Може да се види, че определени части от техните сили са били отделени и тогава са, така да се каже, извън тях.
към текста >>

И поради това в преследването на неоправдани мистични изживявания може толкова лесно да се случи мистиците, чрез затвърдяване и премисляне на собствения си вътрешен живот да го подготвят за Луцифер, който може тогава да го изтегли извън тях.
Това е една от целите на Луцифер да направи независимо онова, което ни принадлежи. И поради това в преследването на неоправдани мистични изживявания може толкова лесно да се случи мистиците, чрез затвърдяване и премисляне на собствения си вътрешен живот да го подготвят за Луцифер, който може тогава да го изтегли извън тях. Наистина е така: Луцифер се приближава до човешкото същество и измъква нещо от неговия мозък, а именно интелектът. Интелектът е изтеглян като част от етерния мозък или на етерното сърце, правен е независим, и тогава човек чувства, че част от него е станала куха и празна. Това всъщност е преживяване, подобаващо на силно егоистични личности, достигнали определено високо ниво на развитие. Може да се види, че определени части от техните сили са били отделени и тогава са, така да се каже, извън тях. Луцифер лишава човека от определени сили, с които след това той продължава да работи.
към текста >>

Наистина е така: Луцифер се приближава до човешкото същество и измъква нещо от неговия мозък, а именно интелектът.
Това е една от целите на Луцифер да направи независимо онова, което ни принадлежи. И поради това в преследването на неоправдани мистични изживявания може толкова лесно да се случи мистиците, чрез затвърдяване и премисляне на собствения си вътрешен живот да го подготвят за Луцифер, който може тогава да го изтегли извън тях. Наистина е така: Луцифер се приближава до човешкото същество и измъква нещо от неговия мозък, а именно интелектът. Интелектът е изтеглян като част от етерния мозък или на етерното сърце, правен е независим, и тогава човек чувства, че част от него е станала куха и празна. Това всъщност е преживяване, подобаващо на силно егоистични личности, достигнали определено високо ниво на развитие. Може да се види, че определени части от техните сили са били отделени и тогава са, така да се каже, извън тях. Луцифер лишава човека от определени сили, с които след това той продължава да работи. Това състояние на нещата естествено трябва да бъде предотвратено и то се избягва с точно придържане към правилния път.
към текста >>

Луцифер лишава човека от определени сили, с които след това той продължава да работи.
И поради това в преследването на неоправдани мистични изживявания може толкова лесно да се случи мистиците, чрез затвърдяване и премисляне на собствения си вътрешен живот да го подготвят за Луцифер, който може тогава да го изтегли извън тях. Наистина е така: Луцифер се приближава до човешкото същество и измъква нещо от неговия мозък, а именно интелектът. Интелектът е изтеглян като част от етерния мозък или на етерното сърце, правен е независим, и тогава човек чувства, че част от него е станала куха и празна. Това всъщност е преживяване, подобаващо на силно егоистични личности, достигнали определено високо ниво на развитие. Може да се види, че определени части от техните сили са били отделени и тогава са, така да се каже, извън тях. Луцифер лишава човека от определени сили, с които след това той продължава да работи. Това състояние на нещата естествено трябва да бъде предотвратено и то се избягва с точно придържане към правилния път. Обаче е замисъл на Луцифер да си въобразяваме, че нещо може да бъде отнето от човека и след това използвано, сякаш той вече не участва в него например, ако нечие учение е откраднато от някого и после се използва в света. Тук имате загатване за областта, в която такива неща действително се случват. Много може да се научи от една грешка преди всичко от заблудата, че учението може да бъде отделено от учителя. Разбирайки тези факти, някой може да научи много повече, отколкото само критикувайки ги което обаче може да е напълно оправдано.
към текста >>

Обаче е замисъл на Луцифер да си въобразяваме, че нещо може да бъде отнето от човека и след това използвано, сякаш той вече не участва в него например, ако нечие учение е откраднато от някого и после се използва в света.
Интелектът е изтеглян като част от етерния мозък или на етерното сърце, правен е независим, и тогава човек чувства, че част от него е станала куха и празна. Това всъщност е преживяване, подобаващо на силно егоистични личности, достигнали определено високо ниво на развитие. Може да се види, че определени части от техните сили са били отделени и тогава са, така да се каже, извън тях. Луцифер лишава човека от определени сили, с които след това той продължава да работи. Това състояние на нещата естествено трябва да бъде предотвратено и то се избягва с точно придържане към правилния път. Обаче е замисъл на Луцифер да си въобразяваме, че нещо може да бъде отнето от човека и след това използвано, сякаш той вече не участва в него например, ако нечие учение е откраднато от някого и после се използва в света. Тук имате загатване за областта, в която такива неща действително се случват. Много може да се научи от една грешка преди всичко от заблудата, че учението може да бъде отделено от учителя. Разбирайки тези факти, някой може да научи много повече, отколкото само критикувайки ги което обаче може да е напълно оправдано. Не е трудно да се осъзнае каква опасност би имало, станат ли този род неща по-обичайни в бъдеще. А опасността наистина съществува!
към текста >>

И когато, както в Мистерийните Драми, прилагаме Духовната Наука за обогатяване развитието на човешкия живот, и за разкриването на живота на природата, когато изобразяваме силите на природата във формите на нашите колони и орнаменти, и когато изобразяваме великите тайни на Битието, поставяйки Христос срещу Луцифер и Ариман както в нашата статуя, когато се доближаваме до тези неща по такъв начин, че за нас духовните сили стават обективни реалности, тогава, мои скъпи приятели, ние намираме силата, която мистиците по правило не притежават силата да се борим срещу Луциферическите сили.
Но Духовната Наука ни направлява по такъв начин, че ако я разбираме, всъщност намираме силата да се борим с Ариманическите сили на унищожение, където и да работят те. И когато, както в Мистерийните Драми, прилагаме Духовната Наука за обогатяване развитието на човешкия живот, и за разкриването на живота на природата, когато изобразяваме силите на природата във формите на нашите колони и орнаменти, и когато изобразяваме великите тайни на Битието, поставяйки Христос срещу Луцифер и Ариман както в нашата статуя, когато се доближаваме до тези неща по такъв начин, че за нас духовните сили стават обективни реалности, тогава, мои скъпи приятели, ние намираме силата, която мистиците по правило не притежават силата да се борим срещу Луциферическите сили.
към текста >>

102. 4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

/Групата изваяна от дърво, за която става дума по-горе, е висока девет метра и представлява Христос наречен още Представител на човечеството между Луцифер и Ариман.
Но тук ние направихме да изпъкне по-силно тази асиметрия, освободихме така да се каже онова, което е задържано в един по-висш живот, но след това трябваше с хумор да го свържем отново на една по-висока степен и се наложи да примирим отново това, което изглежда натуралистично отвън. Налага се да примирим художествено това престъпление против натурализма, състоящо се в преувеличението на асиметрията, също да вложим иначе и някои други черти в жеста и след това да доведем отново този жест до покой. Това вътрешно престъпление ние трябваше да покажем побеждаването, което се ражда тогава, когато човешката глава преминава чрез метаморфозата в една тъмна, подтискаща форма, която сега обаче бива отново победена чрез Представителя на човечеството: тази тъмна форма е до неговите нозе, тя е така, че може да бъде почувствувана като един член, като една част на това, което представлява човека. Другата фигура, която да създадем в допълнение, представлява онова, което чувството изисква, когато освен главата останалата човешка форма става така мощна, каквато тя е иначе в живота, но е задържана от по-висшия живот, когато израства прекалено онова, което иначе е останало атрофирано: като например се наставя в раменните лопатки, което в човека се крие вече несъзнателно в неговата форма и е определен луциферически елемент в него, един елемент, който иска да излезе от човешкото същество. Когато всичко това, което е заложено в човешката форма като израстващо от инстинктите, от желанията, се превръща във форма, докато иначе то е задържано чрез един по-висш живот чрез умствения живот, чрез разумния живот който разумен живот се развива иначе в човешката глава, осъществява се в човешката глава, ние имаме възможността да обезмагьосаме природата, да изтръгнем от природата нейната явна тайна, като отново поставяме в отделните части това, което природата убива в тези отделни части, за да направи от тях едно цяло, така че наблюдателят чувствува необходимостта да извърши в своята душа онова, което иначе природата е извършила преди него. /Групата изваяна от дърво, за която става дума по-горе, е висока девет метра и представлява Христос наречен още Представител на човечеството между Луцифер и Ариман. Бележка на преводача./ Природата е направила всичко това. Тя действително е съгласувала човека така, че от различните отделни членове той е съставен хармонично. Когато отново освобождаваме това, което е омагьосано в природата, ние разтваряме природата, ние разтваряме природата в нейните свръхсетивни сили. Ние не изпадаме в положението да търсим по един саменно-алегоричен или умствено-нехудожествен начин нещо като идея, като измислено, нещо като чисто свръхсетивно-духовно зад нещата на природата, а стигаме до там просто да питаме природата: как би израснала ти в твоите отделни части, ако твоят растеж не би бил прекъснат от един по-висш живот? Ние стигаме до там, да освободим нещо свръхсетивно, да го освободим от сетивното, докато иначе то е омагьосано в сетивното.
към текста >>

103. Списък на цитатите за музиката. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

34 Луцифер-гнозис 1903-1908 Хекел, световната загадка и теософията, стр.
34 Луцифер-гнозис 1903-1908 Хекел, световната загадка и теософията, стр. 237 Възпитанието на детето, стр. 339 От антропософската работа, стр. 549, 582, 607, 609, 611
към текста >>

1 март 54 Световната загадка и антропософията 14-та лекция: Децата на Луцифер
1 март 54 Световната загадка и антропософията 14-та лекция: Децата на Луцифер
към текста >>

104. Рудолфщайнер-живот и творчество. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр.
1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр. съч. 34).
към текста >>

105. Рудолф Щайнер - живот и творчество GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр.
1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр. съч. 34).
към текста >>

106. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

В лечението те виждаха уравновесяване между Луцифер и Ариман.
Общо взето, така стоят нещата с всичко живо, както впрочем и с живота в духовния свят. Ето как ние все повече и повече се убеждаваме, че онова, което живее зад фасадата на човешкия род и намира израз в една или друга патология, фактически представлява част от същинската, външно проявена, духовност на човешкия род. Разглеждайки нещата по този начин, ние стигаме и до разбирането, до схващанията на древните, които във възпитанието са виждали нещо, което извънредно близко до лечението. В лечението те са виждали едно приближаване на луциферическите и ариманически сили към това, което поддържа равновесието между тях и осигурява напредъка на добрите Богове. В лечението те виждаха уравновесяване между Луцифер и Ариман. И доколкото виждаха, в един много повисш смисъл, че в хода на своя земен живот човекът стига до равновесието едва чрез възпитанието, дотолкова и в детето те откриваха нещо абнормно, което в известен смисъл е направо болестно и трябва да бъде лекувано, така че първоначалните думи за „лекувам” и „възпитавам” навремето би трябвало да са имали едно и също значение. Възпитанието лекува така наречените нормални хора, а лечението е неговата специализирана разновидност, предназначена за така наречените абнормни хора.
към текста >>

107. Съдържание GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Съществото Христос, съществата Ариман и Луцифер в отношението им към човека
Съществото Христос, съществата Ариман и Луцифер в отношението им към човека
към текста >>

108. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Автор на въпрос: Може би господин докторът ще ни разкаже нещо за същността на Христос, за Ариман и Луцифер във връзка с човека?
Автор на въпрос: Може би господин докторът ще ни разкаже нещо за същността на Христос, за Ариман и Луцифер във връзка с човека?
към текста >>

Тук горе се намира Луцифер, луциферичното начало, това е, което се проявява в човека като трескава горещина, температура, фантазия, заспиване; долу е разположено всичко, което иска да се втвърди, ариманичното.
Виждате ли, това исках да изразя в дървената скулптура[3], която трябва да се намира в зданието на Гьотеанума. Тук горе се намира Луцифер, луциферичното начало, това е, което се проявява в човека като трескава горещина, температура, фантазия, заспиване; долу е разположено всичко, което иска да се втвърди, ариманичното. Между тях се намира Христос.
към текста >>

Въобще тук са разположени една над друга три фигури, - те даже са повече, - Ариман е повторен два пъти и Луцифер също два пъти.
Но среща ли това разбиране сред хората? Веднъж в Базел и след това извън него гостува един много знаменит пастор, наричаше се Фронмайер[4] и беше много знаменит. Той даже не си направи труда да погледне тази скулптура, но от някой друг, който възможно е също да не я е виждал, макар и да я е описал, Фронмайер прочел, че тук е създадена скулптура: отгоре луциферическа, отдолу ариманическа, а в средата Христос. Въобще тук са разположени една над друга три фигури, - те даже са повече, - Ариман е повторен два пъти и Луцифер също два пъти. Обаче Фронмайер не е знаел точно за това и написал: Щайнер прави в Дорнах нещо съвсем ужасно - фигура на Христос, която отгоре има луциферически черти, а отдолу - животински белези.
към текста >>

[3] в дървената скулптура: скулптурната група от дърво «Представителят на човечеството между Ариман и Луцифер», която в днешно време се намира в Гьотеанума.
[3] в дървената скулптура: скулптурната група от дърво «Представителят на човечеството между Ариман и Луцифер», която в днешно време се намира в Гьотеанума.
към текста >>

109. Бележки. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

43. в дървената скулптура: скулптурната група от дърво «Представителят на човечеството между Ариман и Луцифер», която в днешно време се намира в Гьотеанума.
43. в дървената скулптура: скулптурната група от дърво «Представителят на човечеството между Ариман и Луцифер», която в днешно време се намира в Гьотеанума.
към текста >>

110. Рудолф Щайнер – живот и творчество. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр.
1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр. съч. 34).
към текста >>

111. Рудолф Щайнер - живот и творчество. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр.
1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр. съч. 34).
към текста >>

112. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите. GA_353 История на човечеството и културните народи

Това са Луцифер и Ариман - адвокатът на Бога и адвокатът на дявола.
Ако някой, като например Орлеанската Дева[10], се провъзгласява за свят, излизат адвокатът на Бога и адвокатът на дявола. Между тях - този, който изброява само доброто, и този, който изброява само лошото, - духовно присъства и самият светец. Вие знаете това, което обичайно се изобразява на картината за Голгота: Христос Исус на кръста в средата и край него двама, така наречени злодеи, разбойници, както ги наричат. Забележително е това, което Христос казва на единия от тях: «Днес ти ще бъдеш с Мен в рая». Единият отива нагоре, а другият отива надолу. Това са Луцифер и Ариман - адвокатът на Бога и адвокатът на дявола.
към текста >>

Той се запознавал с Луцифер и Ариман, с този, който иска да възнесе човека нагоре в духовния свят, за да стане той изключително духовен - което също не е подходящо за него, - и този, който иска да увлече човека надолу, в земното, което пак не е подходящо за него, тъй като човек трябва да заеме междинната степен.
Така стоят нещата и с древния «слънчев човек». Той се запознавал с Луцифер и Ариман, с този, който иска да възнесе човека нагоре в духовния свят, за да стане той изключително духовен - което също не е подходящо за него, - и този, който иска да увлече човека надолу, в земното, което пак не е подходящо за него, тъй като човек трябва да заеме междинната степен.
към текста >>

113. Рудолф Щайнер - живот и творчество. GA_353 История на човечеството и културните народи

Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр.
1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр. съч. 34).
към текста >>

114. Рудолф Щайнер - живот и творчество. GA_354 Сътворението на света и човека

Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр.
1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр. съч. 34).
към текста >>

НАГОРЕ

3.1250557899475