Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
3
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
Намерени са резултати от
527
текста в
6
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Лош
'.
На страница
3
:
242
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Те действуват върху нас в добрия и в
лош
ия смисъл според това, дали самите ние сме добри или
лош
и.
Да бъде основан един нов клон, това винаги предполага и вяра в духовния живот. Кристиян Розенкройц е една индивидуалност, която действува както когато е инкарнирана, така също и когато не е инкарнирана в едно физическо тяло; тя действува не само като физическо същество и чрез физически сили, а преди всичко духовно чрез по-висши сили. Както знаем, човекът живее не само за себе си, а е свързан с великото развитие на човечеството. Когато обикновеният човек мине през смъртта, неговото етерно тяло се разлага във Вселената. Обаче от разлагащото се етерно тяло винаги остава една част и така сме заобиколени от остатъци на етерните тела на умрелите – за наше благо или за наша вреда.
Те действуват върху нас в добрия и в лошия смисъл според това, дали самите ние сме добри или лоши.
В този смисъл ние се намираме под всевъзможните въздействия, идващи от етерните тела на едни или други велики индивидуалности. От етерното тяло на Кристиян Розенкройц също се излъчва една голяма сила, която може да действува върху нашата душа и нашия Дух. Сега задачата ни се свежда до това, да опознаем тези сили. И ние като розенкройцери апелираме именно към опознаването на тези сили. В по-тесен смисъл, розенкройцерското движение получи своето начало през тринадесетото столетие.
към текста >>
Хората са изложени на голяма опасност да бъдат съблазнени и да обожават такъв личен авторитет като светец – което би било най-
лош
ото нещо.
Установено беше, че всички техни открития трябваше да останат сто години като тайна при розенкройцерите и едва след това, след сто години, тези открития на розенкройцерите можеха да бъдат изнесени в света. Едва след като върху тях биваше работено сто години, те можеха да бъдат обсъждани по съответен начин. Така от седемнадесетото до осемнадесетото столетие беше подготвено това, което през 1785 година намери своя израз в съчинението „Тайните фигури на розенкройцерите”. От голямо значение е също да се знае, че във всяко столетие розенкройцерската инспирация беше давана така, че никога носителят на вдъхновението не бе назоваван външно. Например днес може да се говори публично само за такива тайни, за такива събития, които са станали преди сто години, защото това е времето, което трябва да изтече, преди да се говори външно, публично за тях.
Хората са изложени на голяма опасност да бъдат съблазнени и да обожават такъв личен авторитет като светец – което би било най-лошото нещо.
Това е твърде близо до човешката природа. Обаче това премълчаване не е само една необходимост против външните съблазни на честолюбието и на високомерието, срещу които хората все пак биха могли да се защитят, но преди всичко срещу окултните нападения, които постоянно биха били насочвани срещу една такава индивидуалност. Ето защо условието да се говори за един такъв факт едва след сто години, е нещо необходимо. Вследствие на работата на розенкройцерите, от столетие на столетие етерното тяло на Кристиян Розенкройц ставаше все по-силно и по-мощно. То действуваше не само чрез самия Кристиян Розенкройц, но и чрез всички, които ставаха негови ученици.
към текста >>
2.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Обаче тези душени изживявания на симпатия и антипатия ние изпитваме само при красивото, доброто или по отношение на
лош
ото, грозното.
В живот правим разлика между живота на мислите и живота на чувствата. Между чувствата различаваме такива на приятност, на симпатия и чувства на неприятност, на антипатия. Първите се пораждат, когато виждаме справедливи действия, действия, изразяващи благоволение, а антипатия изпитваме при действия, изразяващи обикновения живот ние правим разлика между – това не е съвсем точно, но аз го казвам, за да имаме представа за него от ежедневието – в обикновения зложелателство, зла воля, несправедливи действия. Това е вече нещо повече от чистото мислене, то е нещо различно. Ние можем да си представяме нещо, да мислим нещо по отношение на изцяло неутрални обекти.
Обаче тези душени изживявания на симпатия и антипатия ние изпитваме само при красивото, доброто или по отношение на лошото, грозното.
Както всичко онова, което възниква като мисли, сочи към астралното поле, така всичко, което свързано със симпатия и антипатия, сочи към това, което наричаме нисшия Девакан. И също както преди малко начертах линиите, свързващи астралното поле с представите, с мислите, така бих могъл сега да очертая линиите, свързващи чувствата на симпатия и антипатия с Девакана или с небесния свят. Вътре в нас, предимно в нашите гърди, се разиграват процеси на небесния свят или на Девакана като чувства на симпатия и антипатия спрямо красивото и грозното, спрямо доброто и лошото или злото. Така че с това, което можем да наречем наши чувства по отношение на морално-естетическия свят, ние носим в нашата душа сянковите образи на нисшия Девакан, на небесния свят. После в човешкия живот съществува нещо трето, което трябва добре да различаваме от чистото предпочитание към доброжелателните действия.
към текста >>
Вътре в нас, предимно в нашите гърди, се разиграват процеси на небесния свят или на Девакана като чувства на симпатия и антипатия спрямо красивото и грозното, спрямо доброто и
лош
ото или злото.
Това е вече нещо повече от чистото мислене, то е нещо различно. Ние можем да си представяме нещо, да мислим нещо по отношение на изцяло неутрални обекти. Обаче тези душени изживявания на симпатия и антипатия ние изпитваме само при красивото, доброто или по отношение на лошото, грозното. Както всичко онова, което възниква като мисли, сочи към астралното поле, така всичко, което свързано със симпатия и антипатия, сочи към това, което наричаме нисшия Девакан. И също както преди малко начертах линиите, свързващи астралното поле с представите, с мислите, така бих могъл сега да очертая линиите, свързващи чувствата на симпатия и антипатия с Девакана или с небесния свят.
Вътре в нас, предимно в нашите гърди, се разиграват процеси на небесния свят или на Девакана като чувства на симпатия и антипатия спрямо красивото и грозното, спрямо доброто и лошото или злото.
Така че с това, което можем да наречем наши чувства по отношение на морално-естетическия свят, ние носим в нашата душа сянковите образи на нисшия Девакан, на небесния свят. После в човешкия живот съществува нещо трето, което трябва добре да различаваме от чистото предпочитание към доброжелателните действия. Има разлика в това дали стоим някъде и наблюдаваме едно смислено, доброжелателно действие и изпитваме чувство на приятност, или дали ние самите поставяме волята си в действие, за да извършим самите ние едно доброжелателно действие. Аз бих нарекъл приятното чувство към красивите, добри действия и неприятното чувство към лошите и грозни действия естетически елемент, а това, което тласка човека да върши добро – морален елемент. Моралното стои по-високо от чисто естетическото, чистото задоволство стои по-ниско, отколкото това, човек да се чувствува подтикнат да върши добро или зло.
към текста >>
Аз бих нарекъл приятното чувство към красивите, добри действия и неприятното чувство към
лош
ите и грозни действия естетически елемент, а това, което тласка човека да върши добро – морален елемент.
И също както преди малко начертах линиите, свързващи астралното поле с представите, с мислите, така бих могъл сега да очертая линиите, свързващи чувствата на симпатия и антипатия с Девакана или с небесния свят. Вътре в нас, предимно в нашите гърди, се разиграват процеси на небесния свят или на Девакана като чувства на симпатия и антипатия спрямо красивото и грозното, спрямо доброто и лошото или злото. Така че с това, което можем да наречем наши чувства по отношение на морално-естетическия свят, ние носим в нашата душа сянковите образи на нисшия Девакан, на небесния свят. После в човешкия живот съществува нещо трето, което трябва добре да различаваме от чистото предпочитание към доброжелателните действия. Има разлика в това дали стоим някъде и наблюдаваме едно смислено, доброжелателно действие и изпитваме чувство на приятност, или дали ние самите поставяме волята си в действие, за да извършим самите ние едно доброжелателно действие.
Аз бих нарекъл приятното чувство към красивите, добри действия и неприятното чувство към лошите и грозни действия естетически елемент, а това, което тласка човека да върши добро – морален елемент.
Моралното стои по-високо от чисто естетическото, чистото задоволство стои по-ниско, отколкото това, човек да се чувствува подтикнат да върши добро или зло. Доколкото нашата душа се чувствува подтикната към действия, доколкото тя чувствува моралните импулси, тези импулси са сянкови образи на висшия Девакан, на горния небесен свят. Ние можем много добре да си представим, че тези три, стоящи една над друга душевни дейности, чисто интелектуалната на мисленето, на представите, на съзерцанието, естетическата на приятността и неприятността, и моралната в импулсите спрямо злото и доброто, че тези различаващи се едно от друго изживявания на човешката душа са микрокосмически образи на това, което във великия свят навън в Космоса е разположено едно над друго в трите свята: астралният свят, който се отразява като мисловен свят, интелектуален свят; деваканическият свят, който се отразява като естетически свят на приятността и неприятността; висшият деваканически свят, който се отразява като моралност. Мисли: Сянкови образи на Същества (Будност)
към текста >>
Спящите хора са твърде различни едни от други и ако тези, които все още са поне малко суетни биха знаели колко
лош
о се издават за окултния поглед, когато заспиват на публични събрания, щяха да се предпазват от такова заспиване, защото това е нещо, което наистина ги издава.
Този процес, етеризирането на кръвта, може постоянно да се наблюдава при будния човек. Но различно е положението при спящия човек. При спящия човек положението е такова, че ако тук бихме имали областта на мозъка и тук областта на сърцето, окултният наблюдател би възприемал едно постоянно течение, идващо отвън, а също и от задната страна и отиващо към сърцето. Обаче тези течения, които при спящия човек се вливат отвън, от мировото пространство, от Макрокосмоса във вътрешността на това, което лежи в леглото като физическо и етерно тяло, когато ги изследваме, представляват нещо твърде забележително. Тези лъчи са твърде различни при различните хора.
Спящите хора са твърде различни едни от други и ако тези, които все още са поне малко суетни биха знаели колко лошо се издават за окултния поглед, когато заспиват на публични събрания, щяха да се предпазват от такова заспиване, защото това е нещо, което наистина ги издава.
Фактически работата стои така, че моралните качества се показват до висока степен в особеното оцветяване на това, което при съня се влива в човека, така че онзи човек, който следва нисши морални принципи има едно съвършено друго течение в сравнение с това на един човек с високи морални принципи. Тук няма никакъв смисъл човек да се крие през деня. По отношение на висшите мирови Същества човек не може да се скрие. Положението е такова, че при един човек, който има и най-леката склонност към не твърде морални принципи, постоянно се вливат кафяво-червени и всякакъв вид други, клонящи към червено-кафявото, лъчения. А при онези, които имат високи морални идеали, се явяват лилаво-виолетови лъчения.
към текста >>
Ако бихме слезли с едно тяло още по-надолу, отколкото до физиче ския свят, тогава бихме стигнали до подфизическия свят, в подастралния свят, в по-долния или в
лош
ия долен Девакан.
Химическото родство на две вещества във физическия свят е едно сянково отражение от света на хармонията на сферите. Числовите отношения на химията са действително израз на числовите отношения на хармонията на сферите. Тази хармония на сферите вече е замлъкнала поради сгъстяването на материята. Ако бихме довели веществата физически до едно етерно разреждане и бихме могли да възприемаме атомните числа като вътрешен формиращ принцип, ние бихме чували хармонията на сферите. Ние имаме физическия свят, астралния свят, нисшия Девакан и висшия Девакан.
Ако бихме слезли с едно тяло още по-надолу, отколкото до физиче ския свят, тогава бихме стигнали до подфизическия свят, в подастралния свят, в по-долния или в лошия долен Девакан.
Лошият астрален свят е областта на Луцифер, лошият нисш Девакан е областта на Ариман и лошият висш Девакан е областта на азурическите Същества. Когато изтласкаме химизма подолу от физическия свят, от физическото поле, в лошия нисш деваканически свят, тогава се ражда магнетизмът, а когато изтласкаме светлината в подматериалното, т.е. с една степен по-долу от материалния свят, ражда се електричеството. Когато изтласкаме това, което живее в хармонията на сферите още по-надолу до областта на азурическите Същества, тогава се появява една още по-страшна сила, която не ще може да бъде държана още дълго време в тайна. Трябва само да си пожелаем, че когато дойде тази сила, която трябва да си представим като много, много помощна от най-силното електрическо разтоварване и която във всеки случай ще се прояви, тогава трябва да си пожелаем хората да нямат вече нищо неморално в себе си преди тази сила да бъде дадена на човечеството чрез един откривател.
към текста >>
Лош
ият астрален свят е областта на Луцифер,
лош
ият нисш Девакан е областта на Ариман и
лош
ият висш Девакан е областта на азурическите Същества.
Числовите отношения на химията са действително израз на числовите отношения на хармонията на сферите. Тази хармония на сферите вече е замлъкнала поради сгъстяването на материята. Ако бихме довели веществата физически до едно етерно разреждане и бихме могли да възприемаме атомните числа като вътрешен формиращ принцип, ние бихме чували хармонията на сферите. Ние имаме физическия свят, астралния свят, нисшия Девакан и висшия Девакан. Ако бихме слезли с едно тяло още по-надолу, отколкото до физиче ския свят, тогава бихме стигнали до подфизическия свят, в подастралния свят, в по-долния или в лошия долен Девакан.
Лошият астрален свят е областта на Луцифер, лошият нисш Девакан е областта на Ариман и лошият висш Девакан е областта на азурическите Същества.
Когато изтласкаме химизма подолу от физическия свят, от физическото поле, в лошия нисш деваканически свят, тогава се ражда магнетизмът, а когато изтласкаме светлината в подматериалното, т.е. с една степен по-долу от материалния свят, ражда се електричеството. Когато изтласкаме това, което живее в хармонията на сферите още по-надолу до областта на азурическите Същества, тогава се появява една още по-страшна сила, която не ще може да бъде държана още дълго време в тайна. Трябва само да си пожелаем, че когато дойде тази сила, която трябва да си представим като много, много помощна от най-силното електрическо разтоварване и която във всеки случай ще се прояви, тогава трябва да си пожелаем хората да нямат вече нищо неморално в себе си преди тази сила да бъде дадена на човечеството чрез един откривател. Въпрос: Какво представлява електричеството?
към текста >>
Когато изтласкаме химизма подолу от физическия свят, от физическото поле, в
лош
ия нисш деваканически свят, тогава се ражда магнетизмът, а когато изтласкаме светлината в подматериалното, т.е.
Тази хармония на сферите вече е замлъкнала поради сгъстяването на материята. Ако бихме довели веществата физически до едно етерно разреждане и бихме могли да възприемаме атомните числа като вътрешен формиращ принцип, ние бихме чували хармонията на сферите. Ние имаме физическия свят, астралния свят, нисшия Девакан и висшия Девакан. Ако бихме слезли с едно тяло още по-надолу, отколкото до физиче ския свят, тогава бихме стигнали до подфизическия свят, в подастралния свят, в по-долния или в лошия долен Девакан. Лошият астрален свят е областта на Луцифер, лошият нисш Девакан е областта на Ариман и лошият висш Девакан е областта на азурическите Същества.
Когато изтласкаме химизма подолу от физическия свят, от физическото поле, в лошия нисш деваканически свят, тогава се ражда магнетизмът, а когато изтласкаме светлината в подматериалното, т.е.
с една степен по-долу от материалния свят, ражда се електричеството. Когато изтласкаме това, което живее в хармонията на сферите още по-надолу до областта на азурическите Същества, тогава се появява една още по-страшна сила, която не ще може да бъде държана още дълго време в тайна. Трябва само да си пожелаем, че когато дойде тази сила, която трябва да си представим като много, много помощна от най-силното електрическо разтоварване и която във всеки случай ще се прояви, тогава трябва да си пожелаем хората да нямат вече нищо неморално в себе си преди тази сила да бъде дадена на човечеството чрез един откривател. Въпрос: Какво представлява електричеството? Отговор: Електричеството е светлина в подматериално състояние.
към текста >>
3.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Ние намираме, че едно нещо е красиво, друго грозно, обичаме едното, мразим другото, намираме, че едно е добро, а друго
лош
о.
Той не е забравил веднага предмета, а запазва в себе си един негов образ. Така ние имаме представа за света около нас и можем, когато говорим за живота на представите, да ги разглеждаме като една част от нашия душевен живот. Ние можем да съзрем една втора част от нашия душевен живот, когато се запитаме: Нямаме ли ние по отношение на нещата и на Съществата още нещо в душата си, освен нашите представи? Да, ние имаме също и нещо друго. То е това, което наричаме чувства на любов и на омраза, което в нашето мислене наричаме симпатия и антипатия.
Ние намираме, че едно нещо е красиво, друго грозно, обичаме едното, мразим другото, намираме, че едно е добро, а друго лошо.
Ако искаме да резюмираме това, което се явява тук в нашата душа, можем да говорим за душевни вълнения. Животът на чувствата е нещо напълно различно от живота на мислите, на представите. В живота на чувствата имаме едно много по-интимно, по-вътрешно указание за това, което е невидимо, отколкото при живота на представите. Животът на душевните вълнения е една втора част от нашия душевен живот. Така ние имаме вече две съставки на душата, две форми на нейните прояви – животът на представите и животът на душевните вълнения.
към текста >>
Ние забелязваме една трета съставна част на душата, когато казваме, че намираме дадено нещо не само красиво или грозно, не само добро или
лош
о, а се чувствуваме подтикнати да извършим това или онова, имаме импулса да действуваме.
Ако искаме да резюмираме това, което се явява тук в нашата душа, можем да говорим за душевни вълнения. Животът на чувствата е нещо напълно различно от живота на мислите, на представите. В живота на чувствата имаме едно много по-интимно, по-вътрешно указание за това, което е невидимо, отколкото при живота на представите. Животът на душевните вълнения е една втора част от нашия душевен живот. Така ние имаме вече две съставки на душата, две форми на нейните прояви – животът на представите и животът на душевните вълнения.
Ние забелязваме една трета съставна част на душата, когато казваме, че намираме дадено нещо не само красиво или грозно, не само добро или лошо, а се чувствуваме подтикнати да извършим това или онова, имаме импулса да действуваме.
Когато предприемаме да извършим нещо велико или само да уловим един предмет, тогава в нашата душа също трябва да има един импулс, един подтик, който ни дава повод за това. Тези импулси, тези подтици се превръщат постепенно в навици и не е нужно при всичко, което вършим, да прилагаме подтици. Когато например излезем навън и сме си поставили за цел да отидем на гарата, ние не си поставяме намерението да направим първата, втората и третата крачка; ние отиваме именно на гарата. В основата на всичко това стои третата съставна част на нашия душевен живот – нашите волеви подтици, нещо, което е напълно извън видимото. Ако сега свържем поставения в началото въпрос: Притежава ли обикновеният човек опорна точка, за да приеме съществуването на по-висши светове?
към текста >>
Пред погледа се явяват добрите, а също и
лош
ите волеви импулси, които сме имали и забележителното е, че по отношение на добрите волеви импулси човек чувствува: Това е нещо, което е свързано с всички здрави сили на волята, което ни освежава.
Обаче това могат да наблюдават само онези хора, които обгръщат с поглед момента на заспиването по един фин начин. Когато човекът е постигнал чрез обучение определена способност да наблюдава този момент, това наблюдение е извънредно интересно. Първо нашите представи ни се явяват обгърнати като в мъгла, външният свят изчезва и човек има чувството, че неговото душевно същество се чувствува разширено навън от неговото тяло, като че ли той не е вече притиснат в границите на кожата, а се влива в елементите на Космоса. Със заспиването може да бъде свързано едно голямо чувство на приятност. Може би много малко хора стигат до него, обаче ние можем да доловим този момент, ако проявим достатъчно внимание.
Пред погледа се явяват добрите, а също и лошите волеви импулси, които сме имали и забележителното е, че по отношение на добрите волеви импулси човек чувствува: Това е нещо, което е свързано с всички здрави сили на волята, което ни освежава.
И когато преди да заспи, човек получава по този начин добрите волеви импулси, застанали пред душата, той се чувствува по-свеж и изпълнен с жизнени сили и тогава често пъти възниква чувството: О, да може този момент да остане завинаги! Да може този момент да продължи вечно! Тогава човек усеща как тялото е напуснато от душата, тогава идва един тласък и човек преминава в сън. Не е нужно човек да бъде някакъв ясновидец, за да изживее това, нужно е само да наблюдава душевния живот. От това следва нещо твърдо важно.
към текста >>
Когато един човек е така
лош
и пропаднал, и установава с висшия свят една такава връзка, че този свят е напълно оскърбен и увреден, той бива изхвърлен навън.
Това обаче е само едно доказателство за факта, че с нашите чувства ние сме по-дълбоко свързани, отколкото с нашите мисли. Нашите симпатии могат да бъдат свързани също така с нашата по-нисша природа, нагоните и инстинктите също пораждат един живот на чувствата и това води до нисшия Девакан. Докато това, което имаме като погрешни мисли, ние го оставяме в Камалока, това, което сме развили като душевни вълнения, като чувства, отива с нас в света на Девакана и се „отпечатва” в нас чак до следващата инкарнация и в последствие се проявява в нашата Карма. Чрез нашия чувствен живот, доколкото той има тези две страни, ние или се издигаме в света на Девакана, или го принизяваме. Напротив, чрез нашите волеви импулси, които са морални или неморални, ние или се намираме в добра връзка с висшия Девакан, или го нараняваме и трябва да изправим това в нашата Карма.
Когато един човек е така лош и пропаднал, и установава с висшия свят една такава връзка, че този свят е напълно оскърбен и увреден, той бива изхвърлен навън.
Обаче все пак импулсът трябва да се породи във висшия свят. Така цялото значение на моралния свят ни се показва в неговото величие, когато разглеждаме нещата по този начин. От световете, с които човекът стои в такава тясна връзка чрез своята троична душевна природа, а също и чрез своята физическа природа, от тези светове изхождат онези сили, които могат да водят човека през света. Това означава, че когато разглеждаме един предмет на физическия свят, това може да стане само благодарение на факта, че ние имаме очи, за да го виждаме: чрез това човекът стои във връзка с физическия свят; чрез това, че той развива своя мисловен живот, той стои във връзка с астралния свят; чрез това, че развива своя чувствен живот, той стои във връзка със света на нисшия Девакан и чрез своя морален живот човекът стои във връзка с висшия Девакан. Четири свята: Участие на човека:
към текста >>
4.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Нищо не би било по-
лош
о от това,
лош
ите навици, свързани с изграждането на секти, да се разпространят в антропософския живот.
На противоположна страна трябва да стои това, което се разбира под антропософски ориентираното духовно движение. Тук не се касае за това да бъдат признати редица принципи на вярата, а на преден план да бъде поставена стойността на човешкия индивид. Антропософски ориентираната Духовна наука води до един социален живот, който почива на човешката взаимност, основана на доверието, което една личност има в другата. В този социален живот трябва и ще се събират хората, които имат доверие един в друг. Те биха си казали така: Ти си истински човек, не защото следваш тези или онези принципи, а защото можеш да извършиш това или онова и чрез своята собствена дейност не смущаваш другите.
Нищо не би било по-лошо от това, лошите навици, свързани с изграждането на секти, да се разпространят в антропософския живот.
Човек не само трябва да следва другия, когато е напълно съгласен с него, но и когато не е в съгласие с другия, да запазва за себе си и за него пълна свобода и подвижност, и да действува с това схващане за индивидите възпитателно в рамките на Антропософското движение. Нашето време има твърде малко разбиране за тези неща. То се стреми към това, което е общо установено. Един счита нещо за правилно, за което пък той счита другия за неосведомен и назадничав. Това обаче не бива да се допуска в Антропософското движение.
към текста >>
При едно старателно проучване ние установяваме, че дори и в сектантските научни дисциплини има само полуистини, които Духовната наука трябва да прозре, защото тя знае: Половин или четвърт истина е нещо по-
лош
о от пълното заблуждение, понеже тъкмо тя заслепява обикновените, недостатъчно критични хора.
Мнозина са на мнение, че онова, което антропософски ориентираната Духовна наука може да предложи, трябва да бъде излято във философски форми според маниера на официалната наука, за да бъде доведена по този начин Духовната наука по-близо до самите официални представители на науката. Това обаче не може да бъде изпълнено, понеже е невъзможно да бъдат направени компромиси между окултното течение на Духовната наука и едно друго движение, както например монистичното, което произлиза от характерните основни възгледи на нашето време и, следователно, има съвсем различни източници. Да бъдат допуснати компромиси между двете даже и само по форма, е нещо невъзможно. Напротив, в хода на времето трябва да бъде внесен един нов елемент. Другите не могат да разберат своите собствени принципи, не могат да ги обяснят, не могат нито един ден да разсъждават по-нататък върху тях, липсва им смелостта да извлекат логичните изводи от своите собствени принципи.
При едно старателно проучване ние установяваме, че дори и в сектантските научни дисциплини има само полуистини, които Духовната наука трябва да прозре, защото тя знае: Половин или четвърт истина е нещо по-лошо от пълното заблуждение, понеже тъкмо тя заслепява обикновените, недостатъчно критични хора.
Обаче антропософът е длъжен да навлезе в самия нерв на духовното движение, за да вникне във външните, материалистични, меродавни нагласи на хората, понеже понякога дори и те дават повод за осъзнаването на едни или други духовни истини. Едно лекарско естественонаучно направление, което сериозно изследва тялото, не може да мине току-така покрай понятията и резултатите на окултното изследване, без да държи сметка за тях. Един поучителен пример за възникващите при това трудности предлага психоанализата на Зигмунд Фройд във Виена, която намира голямо и все повече нарастващо разпространение. Отначало тя се занимаваше с душевния живот, като се опитваше да изследва при душевно и телесно болните определени душевни причини в душевния живот, например отдавна забравената младост, защото беше ясно, че несъзнаваното също има своето трайно значение за по-късния живот. Един умен лекар от тази школа, д-р Бройер, се опита да постави търсещите изцеление в едно състояние на хипноза, от което после извличаше един вид изповед, за да изследва по този начин дълбочините на техните души.
към текста >>
5.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Всички ние знаем от духовно-научния светоглед, че имаме една кармическа равносметка на живота, че за определени дела, които стоят в едната страна на нашата счетоводна книга, за всички разумни дела, за всички хубави дела, за всички добри дела следва да изпитаме кармическо изравнение, но същото важи и за всички
лош
и, грозни, неистинни дела и мисли.
През нашата епоха този факт започва да се променя. И тази промяна е съществена. Ние можем да охарактеризираме въпросната промяна по следния начин: През нашата епоха Христос става господар на Кармата за всички онези хора, които след смъртта са минали именно през току-що казаното. Христос влиза в своята служба на съдия. Нека да си представим по-точно този факт!
Всички ние знаем от духовно-научния светоглед, че имаме една кармическа равносметка на живота, че за определени дела, които стоят в едната страна на нашата счетоводна книга, за всички разумни дела, за всички хубави дела, за всички добри дела следва да изпитаме кармическо изравнение, но същото важи и за всички лоши, грозни, неистинни дела и мисли.
От една страна важно е това, че в по-нататъшното протичане на неговия земен живот човекът изживява за самия себе си тази кармическа равносметка, но важно е също и друго: Че онова, което човек може да изживее благодарение на факта, че има добри, красиви дела в своята кармическа сметка, или което трябва да изживее поради това, че има зад себе си лоши дела, той може да го изживее в най-различните събития. Обаче ние не знаем предварително по какъв начин ще изживеем изправянето и изравнението на това или онова наше дело в бъдещия живот. Да предположим, че някой човек е сторил това или онова зло, той трябва да извърши нещо добро, което да изправи злото. Обаче той може да извърши доброто по два начина, така че за него това ще означава еднакво усилие, независимо дали от него се ползуват само малко хора или така, че със същото старание, то да принесе добро за много хора. Че в бъдеще нашата кармическа равносметка ще се изравнява така, т.е.
към текста >>
От една страна важно е това, че в по-нататъшното протичане на неговия земен живот човекът изживява за самия себе си тази кармическа равносметка, но важно е също и друго: Че онова, което човек може да изживее благодарение на факта, че има добри, красиви дела в своята кармическа сметка, или което трябва да изживее поради това, че има зад себе си
лош
и дела, той може да го изживее в най-различните събития.
И тази промяна е съществена. Ние можем да охарактеризираме въпросната промяна по следния начин: През нашата епоха Христос става господар на Кармата за всички онези хора, които след смъртта са минали именно през току-що казаното. Христос влиза в своята служба на съдия. Нека да си представим по-точно този факт! Всички ние знаем от духовно-научния светоглед, че имаме една кармическа равносметка на живота, че за определени дела, които стоят в едната страна на нашата счетоводна книга, за всички разумни дела, за всички хубави дела, за всички добри дела следва да изпитаме кармическо изравнение, но същото важи и за всички лоши, грозни, неистинни дела и мисли.
От една страна важно е това, че в по-нататъшното протичане на неговия земен живот човекът изживява за самия себе си тази кармическа равносметка, но важно е също и друго: Че онова, което човек може да изживее благодарение на факта, че има добри, красиви дела в своята кармическа сметка, или което трябва да изживее поради това, че има зад себе си лоши дела, той може да го изживее в най-различните събития.
Обаче ние не знаем предварително по какъв начин ще изживеем изправянето и изравнението на това или онова наше дело в бъдещия живот. Да предположим, че някой човек е сторил това или онова зло, той трябва да извърши нещо добро, което да изправи злото. Обаче той може да извърши доброто по два начина, така че за него това ще означава еднакво усилие, независимо дали от него се ползуват само малко хора или така, че със същото старание, то да принесе добро за много хора. Че в бъдеще нашата кармическа равносметка ще се изравнява така, т.е. занапред ще бъде поставена в един такъв ред на света, когато сме намерили пътя към Христос, че видът на нашето кармическо изправяне трябва да доведе до възможно най-голямото добро за хората в останалата част от Земното развитие, това ще бъде грижа на Този, който започвайки от нашето време, става господар на Кармата, ще бъде грижа на Христос.
към текста >>
6.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Ако това не би било така, Едуард Шуре не би могъл да обрисува Луцифер като едно симпатично Същество, защото Луцифер участвува главно в големите културни постижения на Земята и едно традиционно тесногръдие на традиционното християнство е да вижда в луциферическото Същество само
лош
ия Дявол.
Получава се един гений! Защото сега човешката природа е озарена от това по-висше Същество и макар човекът да се оказва непрактичен за ежедневието, в други области той разчупва схемите и се проявява като истински новатор. Ние не бива да говорим за луциферическия Дух така, като че ли той е нещо, заслужаващо омраза; той е нещо – развивайки се в човека като един вид паразит – той е нещо, което обсебва човека и той започва да работи като гениален, като един инспириран човек. Така че луциферическите Духове на Земята са абсолютно необходими. И гениалните хора на Земята са онези, в които често пъти, макар и само за няколко години, работи едно много коварно луциферическо Същество.
Ако това не би било така, Едуард Шуре не би могъл да обрисува Луцифер като едно симпатично Същество, защото Луцифер участвува главно в големите културни постижения на Земята и едно традиционно тесногръдие на традиционното християнство е да вижда в луциферическото Същество само лошия Дявол.
И това не означава нищо друго, освен едно непоправимо еснафство. „Природата е грях, Духът е Дявол; взаимно те подхранват съмнението: уродливата хибридна тяхна рожба” – четем ние във „Фауст”. Без съмнение, на традиционно изграденото християнство му подобава да счита Луцифер за Дявол и да го мрази, обаче този, който познава развитието на човечеството, знае, че луциферическият принцип действува именно в гениите. На последователя на Духовната наука подобава да гледа направо в очите тези неща. И ние не бихме имали едно ръководство за самостоятелно издигане до петия, шестия и седмия принцип на нашето същество, ако тези Духове не биха ни тласкали напред.
към текста >>
Евангелията могат да бъдат разбрани в известно отношение буквално – като оставим настрана предадените в
лош
превод места.
И в особено свитото етерно тяло, от което са взети съставните части на новото етерно тяло, с което се облече Христовото Същество, тъкмо там бяха доведени до видимост белезите на раните, които беше получил при разпятието, там имаше особено уплътнени места, така че и Тома можа да се убеди, че пред него стоеше една реалност. Именно това място е едно чудесно място от Евангелията в окултен смисъл. Това никак не противоречи на факта, че имаме работа с едно етерно тяло, сгъстено до видимост от Христовата сила и за нас става напълно обяснимо как можа да се стигне до сцената от Емаус. Ние я виждаме описана в Евангелията: Тук не става дума за едно обикновено приемане на храната, а за едно разтваряне на приетата храна непосредствено чрез етерното тяло, чрез Христовата сила, без съдействието на физическото тяло. Днес всички тези неща могат да бъдат разбрани от окултните принципи, залегнали в основите на Духовната наука.
Евангелията могат да бъдат разбрани в известно отношение буквално – като оставим настрана предадените в лош превод места.
Всички подробности се обясняват по чудесен начин и който е разбрал тези неща, той си казва, когато забелязва някакво противоречие: Тук аз съм бил още глупав! – Той не се чувствува така умен, както модерните богослови, които казват: Ние не можем да схващаме Възкресението така, както то е описано в Евангелията! – Обаче ние можем да го разберем, ако се потопим в основите на нещата. Но по какъв начин действува всичко това, което беше казано, върху човешкия разум? То действува така, че хората казват: Ако трябва да вярвам във Възкресението, тогава аз трябва да зачеркна всичко, което съм постигнал досега с моя разум.
към текста >>
7.
Зората на новия окултизъм. Касел, 27. Януари 1912, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
За хората е голямо изкушение да отдават фанатична почит на една такава личност, да я превърнат в светец и да ù припишат неоспорим авторитет: това е възможно най-
лош
ото.
Блаватска, основателката на Теософското общество, могат да бъдат разбрани само ако вникнем в розенкройцерската инспирация, благодарение на която те са възникнали. Но сега от голямо значение е да знаем: всеки път във всяко едно столетие, розенкройцерската инспирация е давана така, че никога носителят на инспирацията не е назоваван външно. Само най-висшите посветени знаеха това. Днес например за такива процеси може да се говори само, ако са изминали сто години след тях. Защото този е периодът, който трябва да е изтекъл след процесите, преди да може да се говори за тях.
За хората е голямо изкушение да отдават фанатична почит на една такава личност, да я превърнат в светец и да ù припишат неоспорим авторитет: това е възможно най-лошото.
Хората наистина са застрашени от една такава опасност. Обаче в този случай мълчанието е не само необходимата предпазна мярка срещу външните атаки от страна на честолюбието и гордостта, от които хората все пак биха могли да се защитават, а преди всичко срещу окултните астрални нападения, които биха били постоянно насочени против една такава индивидуалност. Следователно, поради това се налага необходимостта, за един такъв факт да се говори едва след сто години. Постепенно чрез такива съзерцания трябва да се изработи представата, че центърът на тежестта в историческото развитие е даден именно в розенкройцерството. Позволете ми да Ви покажа с един тривиален пример, какво се разбира под един такъв център на тежестта.
към текста >>
Азът все още живееше в астралното: обаче Съществата, които Азът можеше да възприеме, ставаха все по-
лош
и и по-
лош
и, ставаха все по-нечисти и по-нечисти.
Ние знаем, че в миналото хората притежаваха едно примитивно ясновидство. Впоследствие то започна все повече и повече да отслабва, приближавайки се до пълно изчезване. Работата е там, че до този момент хората живееха със своето съзнание главно в областта на астралното тяло, а не толкова в областта на Аза. Кризата възникна поради това, че старото ясновидство се помрачаваше все повече и повече. Ето защо човекът можеше да има възприятия само в най-долните области на духовния свят.
Азът все още живееше в астралното: обаче Съществата, които Азът можеше да възприеме, ставаха все по-лоши и по-лоши, ставаха все по-нечисти и по-нечисти.
Човекът нямаше вече поглед към добрите Същества, а виждаме в астралната област само тези лоши Същества. Изцелението от това състояние трябваше да дойде чрез културата на Аза. Началото на това беше събитието, което стана при Кръщението в реката Йордан. Какво изживяваше един такъв човек, който се оставяше да бъде кръстен? Първо той изживяваше физическата процедура на потопяването във водата и с това отделянето на астралното и на етерното тяло от физическото тяло.
към текста >>
Човекът нямаше вече поглед към добрите Същества, а виждаме в астралната област само тези
лош
и Същества.
Впоследствие то започна все повече и повече да отслабва, приближавайки се до пълно изчезване. Работата е там, че до този момент хората живееха със своето съзнание главно в областта на астралното тяло, а не толкова в областта на Аза. Кризата възникна поради това, че старото ясновидство се помрачаваше все повече и повече. Ето защо човекът можеше да има възприятия само в най-долните области на духовния свят. Азът все още живееше в астралното: обаче Съществата, които Азът можеше да възприеме, ставаха все по-лоши и по-лоши, ставаха все по-нечисти и по-нечисти.
Човекът нямаше вече поглед към добрите Същества, а виждаме в астралната област само тези лоши Същества.
Изцелението от това състояние трябваше да дойде чрез културата на Аза. Началото на това беше събитието, което стана при Кръщението в реката Йордан. Какво изживяваше един такъв човек, който се оставяше да бъде кръстен? Първо той изживяваше физическата процедура на потопяването във водата и с това отделянето на астралното и на етерното тяло от физическото тяло. Така човекът можеше да види, как в света на Демоните трябваше да избухне една криза.
към текста >>
Представете си сега един такъв човек, обсебен от възможно най-
лош
ите Демони, които знаят, че им предстои една криза.
И кръщаващите се си казваха: Ние трябва да променим нашето разбиране, да се “покаем”, според думите на Евангелията. Ще дойде време, когато Духът ще може да прониква непосредствено в Азовото съзнание. Такъв човек чувствуваше: О, всички тези отвратителни астрални Същества все още се намират в мен, те постоянно проникват в мен. Трябваше да дойде нещо, което се издига над астралното, и това е Азът. Чрез Азът ще бъде възможно да се образуват чисто човешки общности от свободата на душата, които не са вече свързани с кръвни връзки.
Представете си сега един такъв човек, обсебен от възможно най-лошите Демони, които знаят, че им предстои една криза.
Представете си, че срещу този човек застава едно Същество, което има именно мисията да работи против Демоните. Как трябва да се чувствуват тогава тези Демони? Те трябва да се чувстуват във висша степен неудобно! И те наистина се чувствуваха неудобно пред Христос Исус. Розенкройцерството носи в себе си импулсите, които трябва да бъдат противопоставени на Демоните.
към текста >>
8.
Зората на новия окултизъм. Касел, 29. Януари 1912, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Той изразява мисълта, колко драстично би трябвало да действува, когато прероденият Платон би бил измъчван от своя учител по философия поради
лош
ото разбиране на Платоновите идеи, следователно, животът на представите не преминава от една инкарнация в друга и човекът взема със себе си най-малко от живота на представите, когато той преминава след смъртта в духовния свят.
Това става ясно, когато помислим, че езикът служи за изразяване на представите. А естествено във всяка една инкарнация езикът може да бъде различен. Както не донасяме със себе си езика, когато започваме една нова инкарнация, така ние не донасяме и представите. И двете, както езика, така и представите, ние трябва да ги изграждаме отново във всяка една инкарнация. Веднъж Хебел е записал в своя дневник нещо твърде странно.
Той изразява мисълта, колко драстично би трябвало да действува, когато прероденият Платон би бил измъчван от своя учител по философия поради лошото разбиране на Платоновите идеи, следователно, животът на представите не преминава от една инкарнация в друга и човекът взема със себе си най-малко от живота на представите, когато той преминава след смъртта в духовния свят.
След смъртта ние не изграждаме никакви представи, а възприемаме нещата непосредствено, както нашето око възприема цвета. Това, което познаваме като свят на понятията, ние го виждаме след смъртта като един вид мрежа, разпростряна над света. Обаче това, което ни остава след като сме минали през Портата на смъртта и което сваляме отново със себе си като душевни заложби при едно ново раждане на Земята, това са нашите душевни вълнения, нашите чувства, нашите душевни настроения. И ние ще забележим например как при едно дете, което по отношение на неговия представен живот е още твърде малко напреднало, неговият чувствен живот показва вече съвсем определени линии. И понеже нашите волеви импулси са свързани с нашите чувствени настроения, ние вземаме също и тях със себе си, когато минаваме през Портата на смъртта.
към текста >>
В момента детето също се хваща за едно дърво и спира да върви, така, че не се случва нищо
лош
о.
Този човек вижда внезапно, че в края на пътя, по който върви детето, зее една пропаст. Детето неминуемо ще падне в пропастта, ако направи още няколко стъпки напред. Той изтичва след детето, за да го спаси, тича, тича и напълно забравя за пропастта. Тогава съответният човек внезапно чува от някъде един глас, който му извиква: Спри! – Той спира като закован.
В момента детето също се хваща за едно дърво и спира да върви, така, че не се случва нищо лошо.
Ако в този момент не беше прозвучал гласът, човекът неминуемо би паднал в пропастта. Сега той се запитва: От къде дойде този глас? Но не намира никой, който би могъл да извика. Обаче има съзнанието, че неминуемо би загинал, ако не беше чул този глас. Той не може да открие никакво физическо същество, колкото и старателно да го търси.
към текста >>
9.
Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Обаче когато не го забравяме и постоянно го упражняваме, отново и отново, тогава ще видим, че сме положили в душата си нещо като един вид семе, като един вид зародиш и че някои тъмни чувства, някое
лош
о настроение в нас се превръщат в радостно настроение, в сила, в чувство за сила.
Това не винаги може да се постигне в обикновения живот, изпълнен с работа, с бързане, с грижи, понеже тогава ние не можем да се освободим от нашия по-неразумен човек, който носим в себе си. Обаче когато си изберем един тържествен момент от живота – макар и такива тържествени моменти да са кратки – ние можем да си кажем: Сега аз искам да се абстрахирам от всичко, което трополи там навън и в чието трополене аз съм участвувал, сега искам да гледам на моите страдания така, че да почувствувам, как по-разумният в мене е бил привлечен с магическа сила към тях и че аз самият съм си наложил определени страдания, без които не бих победил определени несъвършенства. Тогава ще ни завладее едно чувство на блажена мъдрост, което ни говори: Дори и там, където светът е изпълнен със страдания, той прелива от мъдрост! Ето кое се превръща в едно постижение на антропософията за живота. После ние веднага можем да забравим това усещане.
Обаче когато не го забравяме и постоянно го упражняваме, отново и отново, тогава ще видим, че сме положили в душата си нещо като един вид семе, като един вид зародиш и че някои тъмни чувства, някое лошо настроение в нас се превръщат в радостно настроение, в сила, в чувство за сила.
И тогава от такива тържествени моменти на живота ние излизаме като по-хармонични души и като по-силни хора. Сега обаче ние ще сме в състояние – ако впрочем антропософът вече е успял да активизира миговете на утеха, съпровождащи страданията – ние ще сме в състояние да прибавим и нещо друго, а именно: Да обърнем поглед към нашите радости, да погледнем към това, което ни доставя радост в живота! Който по този начин застава с безпристрастно чувство пред съдбата си, който застава пред своята съдба така, като че той сам е искал своите страдания, за него се получава нещо твърде особено, когато разглежда своите радости в живота. Той не може да се справи с тях така добре, както със своите страдания. За нас е сравнително лесно да намерим утеха в страданията – и който не вярва, нека да се пренесе в това положение.
към текста >>
10.
Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Изобщо един
лош
навик е, когато се говори за предишния живот, хората винаги да посочват само важни исторически личности.
Те не се повтарят и за тях не се разказва никому, не за да се избегне евентуално подражаване, а поради една съвършено друга причина. Дванадесетте бяха известени за тринадесетия по един чуден начин, периодът на духовно затъмнение беше минал и можеха да се развият първите лъчи на ясновидството, така че те знаеха: сега трябва да се роди едно дете, което има зад себе си забележителни и чудни инкарнации. Те знаеха преди всичко, че една от неговите инкарнации е станала по времето, когато се беше разиграла Мистерията на Голгота. Те знаеха следователно, че на Земята отново се връщаше един съвременник на събитията на Палестина и тази сегашна инкарнация на роденото през 13. столетие дете – и то при такива особени обстоятелства – беше от такова естество, че не би могло да става дума за раждане на някаква високо развита човешка индивидуалност.
Изобщо един лош навик е, когато се говори за предишния живот, хората винаги да посочват само важни исторически личности.
Този лош навик е твърде много разпространен. Често пъти при мен са идвали хора, които говорят за своите минали инкарнации и винаги твърдят, че в миналото са били историчеси личности, или личности от Евангелията. Неотдавна при мен дойде една дама, която твърдеше, че в нейния минал живот е била Мария Магдалена. Аз ù казах, че тя е двадесет и четвъртата Мария Магдалена, която срещам в живота си. Трябва да се проявява най-голяма предпазливост и да не се стига до нелепи фантазии.
към текста >>
Този
лош
навик е твърде много разпространен.
Дванадесетте бяха известени за тринадесетия по един чуден начин, периодът на духовно затъмнение беше минал и можеха да се развият първите лъчи на ясновидството, така че те знаеха: сега трябва да се роди едно дете, което има зад себе си забележителни и чудни инкарнации. Те знаеха преди всичко, че една от неговите инкарнации е станала по времето, когато се беше разиграла Мистерията на Голгота. Те знаеха следователно, че на Земята отново се връщаше един съвременник на събитията на Палестина и тази сегашна инкарнация на роденото през 13. столетие дете – и то при такива особени обстоятелства – беше от такова естество, че не би могло да става дума за раждане на някаква високо развита човешка индивидуалност. Изобщо един лош навик е, когато се говори за предишния живот, хората винаги да посочват само важни исторически личности.
Този лош навик е твърде много разпространен.
Често пъти при мен са идвали хора, които говорят за своите минали инкарнации и винаги твърдят, че в миналото са били историчеси личности, или личности от Евангелията. Неотдавна при мен дойде една дама, която твърдеше, че в нейния минал живот е била Мария Магдалена. Аз ù казах, че тя е двадесет и четвъртата Мария Магдалена, която срещам в живота си. Трябва да се проявява най-голяма предпазливост и да не се стига до нелепи фантазии. От историята ние също знаем твърде малко за последователните инкарнации на тази личност, тринадесетия.
към текста >>
11.
Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Онзи, който като окултист повдига въпроса как можем да разберем света с идеите на Коперник, трябва да си каже: С идеите на Коперник може да бъде създадено много нещо, което в естествената наука води до големи триумфи във външния живот, обаче с тях не можем да разберем нищо от духовната основа на света и на нещата, защото Коперниковите идеи са най-
лош
ият инструмент, който някога е изнамиран в хода на общочовешката еволюция с цел да бъдат разбрани духовните основи на света.
Преди епохата на Коперник всяка душа на земните човеци вярваше, че Земята виси неподвижно в мировото пространство, а Слънцето и звездите се въртят около нея. Хората изгубиха почвата под краката си, когато Коперник разви учението, че Земята под тях се движи с огромна скорост във Вселената. Не трябва да подценяваме една такава революция на мисленето, която предизвика и съответното преобразуване на чувствата. Всички идеи и представи на хората станаха различни от тези, които съществуваха преди Коперник. Сега искаме да си зададем въпроса: Какво има да каже окултизмът за тази революция на мисленето?
Онзи, който като окултист повдига въпроса как можем да разберем света с идеите на Коперник, трябва да си каже: С идеите на Коперник може да бъде създадено много нещо, което в естествената наука води до големи триумфи във външния живот, обаче с тях не можем да разберем нищо от духовната основа на света и на нещата, защото Коперниковите идеи са най-лошият инструмент, който някога е изнамиран в хода на общочовешката еволюция с цел да бъдат разбрани духовните основи на света.
Това идва оттам, че всички понятия и идеи на Коперник са инспирирани от Луцифер. Защото коперниканството е една от последните атаки, едно от последните големи нападения, които Луцифер е предприемал срещу човешкото развитие. В по-старите светогледи, съществуващи преди Коперник, хората имаха външния свят на Майя, на илюзията; обаче с благата на мъдростта, които се предаваха от поколение на поколение, те получаваха и истината за нещата и за света. Обаче след Коперник човекът има около себе си Майя и илюзия не само по отношение на своите сетивни възприятия; сега самите му понятия и идеи се превърнаха в Майя, в илюзия. Днес за човека е нещо самопонятно, че Слънцето стои в средата, а планетите се въртят около него, описвайки елипси.
към текста >>
12.
Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Тези противници,
лош
ите Духове на Личността сега имат предимство.
В тринадесетото столетие стана една важна промяна в Земните отношения. Оттогава Архаите се оттеглиха от човечеството, за да работят в по-висшите светове. По-рано тяхната дейност се упражняваше повече на Земята. Такива събития трябва да бъдат съответно оценени, защото оттогава насам са валидни други закони. Срещу прогресивните Духове във Вселената стоят техни противници, в този случай онези Духове на Личността, които са изостанали в своето развитие.
Тези противници, лошите Духове на Личността сега имат предимство.
Това е свързано с изменената посока на Земната ос в 1250 година. Земята описва в течение на хилядолетия едно конусовидно движение, движение на нейната ос, което образува два конуса с върхове в центъра на Земята; тя описва едно танцувално движение. От петото, шестото столетие преди Христа оста на Земята се обръща все повече. В науката това се нарича напредване на пролетната точка, на точката на пролетното равноденствие. По-рано разпределението на пролетта, лятото, есента и зимата е било различно, то е било по-равномерно.
към текста >>
Любовта към личността, всичко, което е свързано с нея, има своите добри и своите
лош
и страни.
Това е свързано с изменената посока на Земната ос в 1250 година. Земята описва в течение на хилядолетия едно конусовидно движение, движение на нейната ос, което образува два конуса с върхове в центъра на Земята; тя описва едно танцувално движение. От петото, шестото столетие преди Христа оста на Земята се обръща все повече. В науката това се нарича напредване на пролетната точка, на точката на пролетното равноденствие. По-рано разпределението на пролетта, лятото, есента и зимата е било различно, то е било по-равномерно.
Любовта към личността, всичко, което е свързано с нея, има своите добри и своите лоши страни.
Възникна Ренесанса, появиха се хора, които живееха изцяло в личността. До 13. столетие, а и дълго след това събитията протичаха много бурно, включително и през Ренесанса; виждаме го най-вече при хората на изкуството, при Цезар Борджия, папа Александър VI. Същото важи и за водачите на кръстоносните походи. През онези времена всичко ставаше под знака на Духовете на Личността.
към текста >>
Цялата тогавашна история беше протъкана от
лош
ите Духове на Личността.
Възникна Ренесанса, появиха се хора, които живееха изцяло в личността. До 13. столетие, а и дълго след това събитията протичаха много бурно, включително и през Ренесанса; виждаме го най-вече при хората на изкуството, при Цезар Борджия, папа Александър VI. Същото важи и за водачите на кръстоносните походи. През онези времена всичко ставаше под знака на Духовете на Личността.
Цялата тогавашна история беше протъкана от лошите Духове на Личността.
Човекът изцяло беше обсебен от Духовете на Личността. Инкарнираните през тринадесетото столетие души знаеха, че хората не можеха да се освободят от своята личност и противниковите Същества направиха хората така материалистично настроени, както не е било никога по-рано. Проникнатите от лошите Духове на Личността хора не можеха вече да виждат горе в духовните светове. През онова време връзката с духовния свят се установяваше чрез вярата и върху нея се крепяха схоластичните църковни учения. Сега вярата и знанието бяха строго разделени.
към текста >>
Проникнатите от
лош
ите Духове на Личността хора не можеха вече да виждат горе в духовните светове.
Същото важи и за водачите на кръстоносните походи. През онези времена всичко ставаше под знака на Духовете на Личността. Цялата тогавашна история беше протъкана от лошите Духове на Личността. Човекът изцяло беше обсебен от Духовете на Личността. Инкарнираните през тринадесетото столетие души знаеха, че хората не можеха да се освободят от своята личност и противниковите Същества направиха хората така материалистично настроени, както не е било никога по-рано.
Проникнатите от лошите Духове на Личността хора не можеха вече да виждат горе в духовните светове.
През онова време връзката с духовния свят се установяваше чрез вярата и върху нея се крепяха схоластичните църковни учения. Сега вярата и знанието бяха строго разделени. Това продължи да действува през следващите столетия. Последен представител на онова време беше Кант; неговите последователи бяха всъщност негови поклонници. Обаче Лутер смътно усещаше присъствието на лошите Духове на Личността.
към текста >>
Обаче Лутер смътно усещаше присъствието на
лош
ите Духове на Личността.
Проникнатите от лошите Духове на Личността хора не можеха вече да виждат горе в духовните светове. През онова време връзката с духовния свят се установяваше чрез вярата и върху нея се крепяха схоластичните църковни учения. Сега вярата и знанието бяха строго разделени. Това продължи да действува през следващите столетия. Последен представител на онова време беше Кант; неговите последователи бяха всъщност негови поклонници.
Обаче Лутер смътно усещаше присъствието на лошите Духове на Личността.
Той захвърли мастилницата именно срещу материалистичния дух на времето. Но тази епоха е отминала. Ние живеем в епохата на Архангелите, с мисли, които могат да се издигнат в областта, където се намират Архангелите и противниците на Архангелите. Противниците на Архангелите не проникват вече толкова дълбоко в душите на великите личности, както вършеха това Духовете на Личността. Не съществуват вече никакви личности, които като Леонардо да Винчи да стоят във връзка с добрите Духове на Личността или като папа Александър VI, който стоеше във връзка с лошите Духове на Личността.
към текста >>
Не съществуват вече никакви личности, които като Леонардо да Винчи да стоят във връзка с добрите Духове на Личността или като папа Александър VI, който стоеше във връзка с
лош
ите Духове на Личността.
Обаче Лутер смътно усещаше присъствието на лошите Духове на Личността. Той захвърли мастилницата именно срещу материалистичния дух на времето. Но тази епоха е отминала. Ние живеем в епохата на Архангелите, с мисли, които могат да се издигнат в областта, където се намират Архангелите и противниците на Архангелите. Противниците на Архангелите не проникват вече толкова дълбоко в душите на великите личности, както вършеха това Духовете на Личността.
Не съществуват вече никакви личности, които като Леонардо да Винчи да стоят във връзка с добрите Духове на Личността или като папа Александър VI, който стоеше във връзка с лошите Духове на Личността.
Днес хората са по-скоро стандартни. Днес те преследват абстрактни идеали. Все повече идеите, мненията, чувствата са тези, чрез които хората са като обсебени от противниците на Архангелите. Хората се екзалтират от абстрактни идеали, стават фантазьори, не обичат вече своя вечен собствен Аз, а са движени от всевъзможни удоволствия и страсти. Те се привързват само към земната личност, мечтаят за някакъв нереален фантастичен образ.
към текста >>
Едно вторично въздействие
лош
ите Духове на Личността се ражда чрез виното.
Днес те преследват абстрактни идеали. Все повече идеите, мненията, чувствата са тези, чрез които хората са като обсебени от противниците на Архангелите. Хората се екзалтират от абстрактни идеали, стават фантазьори, не обичат вече своя вечен собствен Аз, а са движени от всевъзможни удоволствия и страсти. Те се привързват само към земната личност, мечтаят за някакъв нереален фантастичен образ. Но само стремежът към духовния свят може действително да изпълни душите със съдържание.
Едно вторично въздействие лошите Духове на Личността се ражда чрез виното.
Виното става противник, враг в собственото тяло на човека. Въздържанието от вино е правило за онзи, който иска да прониква в духовните светове. Обаче мечтателният антиалкохолизъм и вегетарианството си остават твърде абстрактни идеали. Същото е например с фантазирането за гръцка култура на тялото, за олимпийски игри и така нататък. Днешната приумица за студените душове също принадлежи към тези неща.
към текста >>
13.
Звездното небе над мен моралният закон вътре в мен. Бележки от лекция в Сент Гален, 19. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Когато на физическото поле сме попаднали под негово влияние, тогава за нас е
лош
о, обаче когато на Земята сме постигнали правилно разбиране за Христовия Импулс, тогава на Слънцето ние сме достатъчно силни, за да следваме също и Луцифер без да има опасност за самите нас.
А по-късно, след смъртта ние ще стигаме до сферата на Марс, на Юпитер, Сатурн и накрая до света на неподвижните звезди. При завръщането си оттам нашето етерно тяло става все по-малко и все по-малко, докато накрая станем толкова малки, че отново да се въплътим в един нов човешки зародиш. До времето на пребиваването ни в сферата на Слънцето ние сме ръководени от Христос. Оттам нататък се нуждаем от един друг ръководител, който трябва да ни води от Слънцето по-нататък в Космоса. Сега до нас застава Луцифер.
Когато на физическото поле сме попаднали под негово влияние, тогава за нас е лошо, обаче когато на Земята сме постигнали правилно разбиране за Христовия Импулс, тогава на Слънцето ние сме достатъчно силни, за да следваме също и Луцифер без да има опасност за самите нас.
Оттам нататък той се грижи за вътрешния напредък на нашата душа, както Христос се беше грижил на отсамната страна на Слънцето за нашето развитие. Ако на Земята сме приели Христовия Импулс, тогава Христос става покровител на душата ни в нашия път към Слънцето. Вън от кръга на Слънцето Луцифер е предводителят в космическата Вселена; вътре в кръга на Слънцето той е изкусителят. Ако през времето на пребиваването ни в сферата на Слънцето, ние сме въоръжени с Христовия Импулс, тогава Христос и Луцифер ни ръководят като братя. Но колко различно трябва да схващаме еднаквите думи на Христос и Луцифер!
към текста >>
Ти имаш
лош
и подтици в душата си, защото, докато си живял в звездния свят, не си опитал да потърсиш там неговите сили, както и духовните сили на Христос!
Човекът трябва да помни: Преди сегашния живот ти си пребивавал в един духовен свят! Ако хората се отворят за Духовната наука, това ще ги направи щастливи. „Звездното небе над мен, моралният закон – вътре в мен! ” – ето в какво се състои величието на света. Човекът си казва: Да, това, което е моя вътрешен живот, аз съм го взел от звездния свят; а това, което изживявам в мировото пространство, сега то просветва в моята душа.
Ти имаш лоши подтици в душата си, защото, докато си живял в звездния свят, не си опитал да потърсиш там неговите сили, както и духовните сили на Христос!
Ние трябва да осъзнаем нашето родство с Макрокосмоса. Днес човекът може само да предусеща това, което протича между смъртта и новото раждане. Той чувствува: В земното съществувание ти живееш в твоята душа и събираш в твоя Дух силите на звездното небе. – Ако човекът правилно медитира върху съдържанието на тези думи и ги изживява като представа, те се превръщат в една сила, която е от огромно значение за него.
към текста >>
14.
2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
От този
лош
навик а не от някакво оправдано основание произлиза едно словесно объркване, което засяга нашето Антропософско Движение*11 и което след време може да доведе до големи затруднения.
В предишните лекционни цикли също съм съпоставял чисто християнското посвещение с неговите седем степени и розенкройцерското посвещение с неговите седем степени. Но сега следва да обърнем внимание върху нещо изключително важно: Еволюционният принцип, на който е подчинена и човешката душа, трябва да бъде спазван също и в областта на посвещението или иницияцията. Ние знаем, че розенкройцерското посвещение възниква приблизително през 13 век и че тогава то беше признато като едно правилно посвещение за по-напредналите човешки души от онези индивидуалности, които бяха отговорни за съдбините на човечеството. След като розенкройцерското посвещение безспорно се съобразява с напредъка на човешката душа, то трябва да оцени и факта, че от 13 век насам човешките души също са напреднали в своето развитие; следователно, душите, които търсят посвещението, не могат да бъдат оставени на равнището от 13 век. Аз бих желал специално да се спра на тази подробност, понеже в наши дни съществува един явен стремеж за уеднаквяване на нещата.
От този лош навик а не от някакво оправдано основание произлиза едно словесно объркване, което засяга нашето Антропософско Движение*11 и което след време може да доведе до големи затруднения.
Както е вярно, че нашето Движение изцяло съдържа в себе си това, което трябва да означим като принцип на розенкройцерството, така че в рамките на Антропософското Движение човекът може да стигне до самите извори на розенкройцерството,така от една страна е също вярно, че онези, които с помощта на днешното антропософско вглъбяване стигат до изворите на розенкройцерството, могат да се нарекат розенкройцери, но от друга страна трябва да подчертаем, че хората, намиращи се извън нашето Движение, нямат никакво право да обозначават формата на нашето Антропософско Движение с името „розенкройцерство“, и то главно поради обстоятелството, че по този начин съзнателно или не на нашето Движение се слага един погрешен етикет. Ние не стоим вече на същото място, на което са стояли розенкройцерите от 13 век и през следващите векове, а се съобразяваме с напредъка на човешката душа. Ето защо това, което показах в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? “ като най-подходящ път за издигане в духовните сфери, не бива да се смесва с онова, което наричаме „розенкройцерски път“. Следователно, чрез нашето Движение може да се проникне в истинското розенкройцерство, обаче сферата на нашето духовно Движение, която обхваща една много по-широка област, отколкото тази на розенкройцерите, а именно сферата на цялата антропософия, не трябва да се нарича „розенкройцерска“; тя следва да се нарече „Духовната наука на 20 век“ или просто „Антропософия“.
към текста >>
15.
5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Естествено, в широките кръгове е застъпен
лош
ият навик да се казва, че най-висшите неща в света би трябвало да се разбират по най-простия начин; и когато някой е принуден да говори твърде сложно за тайните на битието, хората изобщо не го изслушват, понеже се придържат към принципа: Истината трябва да бъде проста.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ Карлсруе, 9 Октомври 1911 Ако от досегашните лекции сте се убедили, че Христовият Импулс следва да бъде разглеждан като най-дълбоко проникващата сила в хода на общочовешкото развитие, Вие несъмнено ще се съгласите, че за да вникнем в цялото значение на Христовия Импулс, са необходими немалки духовни усилия.
Естествено, в широките кръгове е застъпен лошият навик да се казва, че най-висшите неща в света би трябвало да се разбират по най-простия начин; и когато някой е принуден да говори твърде сложно за тайните на битието, хората изобщо не го изслушват, понеже се придържат към принципа: Истината трябва да бъде проста.
Несъмнено, накрая тя се оказва действително проста. Ако обаче в определен момент искаме да се докоснем до най-висшата истина, не е трудно да се досетим, че първо трябва да изминем определен път. И така, ние отново ще съпоставим някои факти, за да се ориентираме от духовна гледна точка в цялото величие, в цялото значение на Христовия Импулс. Достатъчно е да разлистим Посланията на апостол Павел и ние веднага ще открием, че Павел за когото знаем, че е положил огромни усилия, за да включи свръхсетивната природа на Христос в човешката култура всъщност прибягва до цялата еволюция на човечеството, само и само да изясни понятието за Христос, идеята за Христос. Когато се оставяме под въздействията на Павловите Послания, ние се усещаме разтърсени от неизмеримата простота и от могъщата проникваща сила на неговите думи.
към текста >>
; неговите приятели идват и казват: Ти сигурно си извършил нещо
лош
о; защото Бог никога не наказва праведните!
*39. Тези думи са изпълнени с огромно съдържание: Изгуби съзнанието за връзката с твоя Бог; тогава ти ще се освободиш от тази връзка, ще се откъснеш от Него, както листото се откъсва от дървото, и твоят Бог не ще може вече да те наказва! Ето същественото: изгубването на връзката с Бога, е равнозначно на смърт! Защото докато Азът се усеща свързан с Бога, смъртта не може да го засегне. Сега той трябва сам да прекъсне връзката с Бога, и тогава смъртта ще постигне власт над него. На пръв поглед изглежда така, сякаш всичко е срещу праведния Йов; неговата жена вижда страданията му и го съветва: Отречи се от Бога, и умри!
; неговите приятели идват и казват: Ти сигурно си извършил нещо лошо; защото Бог никога не наказва праведните!
Обаче Йов е напълно сигурен, че в рамките на своето лично съзнание, той не е извършил никаква неправда. Поради ужасяващите удари, които му нанася външният свят, Йов е обзет от един неописуем трагизъм, от трагизма, че не може да проумее цялата същност на човека, че не може да проумее естеството на своята свързаност с Бога, както и защо Бог му изпраща тези изпитания. Нека да си представим как всичко това се стоварва с цялата си сила върху една човешка душа и как сега от тази душа бликват покъртващите думи, които знаем от преданието за Йов: „Аз зная, че моят Спасител е жив! Аз зная, че някога отново ще бъда облечен в моите кости, в моята кожа, и ще съзерцавам Бога, с когото съм заедно! “*39 Тъкмо това съзнание за неразрушимостта на човешката индивидуалност бликва от душата на Йов въпреки всички страдания и болки.
към текста >>
16.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И ако можем да си послужим с един не
лош
израз, това е тялото, с което хората са „облечени“.
Той нарича първия Адам родоначалник на всички човеци, живеещи на Земята. И по какъв начин? Няма нужда да се впускаме в подробни разсъждения, за да получим отговор на този въпрос. Той го нарича родоначалник на всички човеци, като вижда в неговото лице първия човек, от който произлизат всички други а за Павел това означава: онзи, от когото хората унаследиха своето физическо тяло. Или с други думи: Адамовото тяло е първото тяло, което застава пред нас в света на Майя, и то е смъртно; то е наследеното от Адам тленно тяло, подчиненото на смъртта физическо тяло на човека.
И ако можем да си послужим с един не лош израз, това е тялото, с което хората са „облечени“.
А втория Адам, Христос, Павел разглежда като онзи, който притежава нетленното, безсмъртно тяло. И сега Павел предполага, че в резултат на едно продължително християнско развитие хората постепенно ще стигнат до там, че на мястото на първия Адам ще поставят втория Адам, че вместо тленното тяло на първия Адам ще „облекат“ нетленното тяло на втория Адам, Христос. И така, от онези които се наричат истински християни, Павел изисква пълно скъсване с предишните им възгледи. Както първото, тленното тяло произлиза от Адам, така и от втория Адам, от Христос трябва да произлезе нетленното тяло; така че всеки християнин би трябвало да си каже: понеже произлизам от Адам, аз разполагам с едно тленно тяло, каквото имаше и Адам; и когато вървя по верния път към Христос, аз получавам от Христос от втория Адам едно безсмъртно, нетленно тяло. Ето прозрението, от което беше озарен Павел при Събитието от Дамаск.
към текста >>
17.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Помислете си колко много хора днес са напълно убедени: Когато аз мисля нещо когато например имам една
лош
а мисъл за моя ближен, в крайна сметка това няма никакво значение за външния свят; въпросната мисъл си остава вътре в мен.
Точно тук лежи ужасяващата гротескност в развитието на 19 век, че това, което се нуждае от свързване Микрокосмосът и Макрокосмосът продължава да е раздвоено и разпокъсано. Ако това не беше се случило, тогава нямаше да възникнат и всички онези недоразумения, които от една страна са свързани с името „теоретичен материализъм“, а от друга страна с името „абстрактен идеализъм“. Помислете само, как разделянето на Микрокосмоса и Макрокосмоса доведе до там, че хората, които не обръщаха голямо внимание на вътрешния душевен живот, стигнаха до там, да причислят вътрешния душевен живот, както и външното тяло към Макрокосмоса, за да пренесат после всичко това в областта на материалните процеси. Другите, които бяха убедени в съществуването на един вътрешен живот, постепенно изпаднаха в абстракции що се отнася до всичко, което в крайна сметка беше от значение само за човешката душа. Ако се стремим към яснота по този труден въпрос, може би трябва да си припомним нещо много важно, което навремето хората са изучавали в Мистериите.
Помислете си колко много хора днес са напълно убедени: Когато аз мисля нещо когато например имам една лоша мисъл за моя ближен, в крайна сметка това няма никакво значение за външния свят; въпросната мисъл си остава вътре в мен.
Съвсем друго значение има, ако аз му ударя например една плесница; това вече представлява едно физическо събитие; другото е само едно усещане, само една мисъл. Или нека да отидем още по-нататък. Колко много хора днес са напълно убедени, че когато вършат грях, когато допускат някаква грешка или заблуждение, нещата изглеждат приблизително така: „Всичко това става само вътре в моята душа! “ и обратно, когато един камък падне от покрива, те заявяват: „Това вече става не вътре в мен, а във външния свят.“ – Хората с материалистични представи са убедени: Когато един камък пада от покрива, или пък ако случайно падне във водата, там се образуват вълни, които се разпространяват по всички посоки, така че, с други думи, всичко си има своите последици, които макар и не винаги явно продължават да действуват напред във времето; обаче това, което става в човешката душа, е нещо напълно изолирано от останалия свят. Ето защо те наистина вярват: Да съгрешиш, да сбъркаш и после да поправиш грешката, това изобщо не засяга света, а само душата.
към текста >>
Наред с популяризирането на Евангелията възникна и голямото недоразумение: повърхностното разбиране на Евангелията и после всичко онова, което 19 век направи от тях; нещо, което казано в чисто обективен смисъл е твърде
лош
о, че изобщо можа да се случи.
Християнството никога не е свързвало изгряването на Христовия Импулс с някаква забележителна точка на Земното кълбо, а винаги и с голяма сериозност е напомняло, че носителят на Христос е бил роден в една животинска ясла в обкръжението на бедни пастири. Християнската традиция е потърсила не само малката Земя, но и едно съвсем скрито нейно място, за да отбележи там раждането на Христос. И така, християнството още в самото си начало е дало отговор на въпроси те, които след време щяха да бъдат поставени от бъдещите образовани поколения, само че те не ги разбраха, понеже изгубиха всякакъв усет за величествените образи от Евангелията и за живата сила, която бликаше от тях. Въпреки това, без причастието с хляба и виното, а и всичко, което е свързано с него, хората не биха могли да намерят екзотеричния път към Христос, защото Евангелията не биха могли да станат толкова популярни, че единствено и само те да гарантират един общодостъпен път към Христос. Защото после, когато Евангелията станаха популярни, се оказа, че това съвсем не е достатъчно за утеха и вътрешна благословия на хората.
Наред с популяризирането на Евангелията възникна и голямото недоразумение: повърхностното разбиране на Евангелията и после всичко онова, което 19 век направи от тях; нещо, което казано в чисто обективен смисъл е твърде лошо, че изобщо можа да се случи.
Смятам че антропософите ще разберат думите „твърде лошо“ те не са израз на някаква критика, нито пък на подценяване, насочено към огромната научна включително и естественонаучна работа, която хората от 19 век подеха с такова голямо усърдие. И точно в това се състои трагизмът, че тази наука и който я познава, ще се съгласи с мен именно поради своята дълбока сериозност и неизмеримото си, жертвоготовно усърдие, на които можем само да се удивляваме, всъщност доведе хората до едно пълно раздробяване и унищожаване на всичко онова, на което тя искаше да ги научи. И бъдещата еволюция на човечеството ще усеща този момент като едно особено трагично културно събитие за нашата епоха: Че хората поискаха да овладеят Библията с помощта на една наука, заслужаваща безгранично удивление, но в крайна сметка те стигнаха до там, че изгубиха Библията. И така, ние виждаме, че според тези две направления, засягащи екзотеричния път на развитие, живеем в една преходна епоха и че доколкото сме схванали основния дух на Антропософията трябва да заменим старите пътища с нови пътища. След като проследихме предишните екзотерични пътища към Христовия Импулс, утре ще видим как се формира езотеричното отношение към Христос, за да приключим нашите лекции, като се постараем да вникнем в значението на Христовото Събитие не само за общочовешката еволюция, но и за всяка отделна човешка душа.
към текста >>
Смятам че антропософите ще разберат думите „твърде
лош
о“ те не са израз на някаква критика, нито пък на подценяване, насочено към огромната научна включително и естественонаучна работа, която хората от 19 век подеха с такова голямо усърдие.
Християнската традиция е потърсила не само малката Земя, но и едно съвсем скрито нейно място, за да отбележи там раждането на Христос. И така, християнството още в самото си начало е дало отговор на въпроси те, които след време щяха да бъдат поставени от бъдещите образовани поколения, само че те не ги разбраха, понеже изгубиха всякакъв усет за величествените образи от Евангелията и за живата сила, която бликаше от тях. Въпреки това, без причастието с хляба и виното, а и всичко, което е свързано с него, хората не биха могли да намерят екзотеричния път към Христос, защото Евангелията не биха могли да станат толкова популярни, че единствено и само те да гарантират един общодостъпен път към Христос. Защото после, когато Евангелията станаха популярни, се оказа, че това съвсем не е достатъчно за утеха и вътрешна благословия на хората. Наред с популяризирането на Евангелията възникна и голямото недоразумение: повърхностното разбиране на Евангелията и после всичко онова, което 19 век направи от тях; нещо, което казано в чисто обективен смисъл е твърде лошо, че изобщо можа да се случи.
Смятам че антропософите ще разберат думите „твърде лошо“ те не са израз на някаква критика, нито пък на подценяване, насочено към огромната научна включително и естественонаучна работа, която хората от 19 век подеха с такова голямо усърдие.
И точно в това се състои трагизмът, че тази наука и който я познава, ще се съгласи с мен именно поради своята дълбока сериозност и неизмеримото си, жертвоготовно усърдие, на които можем само да се удивляваме, всъщност доведе хората до едно пълно раздробяване и унищожаване на всичко онова, на което тя искаше да ги научи. И бъдещата еволюция на човечеството ще усеща този момент като едно особено трагично културно събитие за нашата епоха: Че хората поискаха да овладеят Библията с помощта на една наука, заслужаваща безгранично удивление, но в крайна сметка те стигнаха до там, че изгубиха Библията. И така, ние виждаме, че според тези две направления, засягащи екзотеричния път на развитие, живеем в една преходна епоха и че доколкото сме схванали основния дух на Антропософията трябва да заменим старите пътища с нови пътища. След като проследихме предишните екзотерични пътища към Христовия Импулс, утре ще видим как се формира езотеричното отношение към Христос, за да приключим нашите лекции, като се постараем да вникнем в значението на Христовото Събитие не само за общочовешката еволюция, но и за всяка отделна човешка душа. И така, утре ще приключим пътя, който поехме в този лекционен цикъл.
към текста >>
18.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
От едната страна стоят моите добри, разумни и благородни действия, моите добри, разумни и благородни мисли; а от другата страна стоят всичките ми
лош
и, неразумни и грозни постъпки.
Докато последното имаше задачата отново да върне на човека същинското физическо тяло, фантома, който постепенно дегенерира в хода на Земното развитие; една задача, за чието изпълнение бяха необходими ред други събития, разиграли се на физическото поле в началото на нашето летоброене, то събитието, което очакваме, изобщо не е необходимо да се разиграва на физическото поле. Инкарнацията на Христовото Същество можа да стане само веднъж в хода на цялото Земно развитие. И когато някой твърди, че е възможна повторна инкарнация на това Същество, подобно твърдение означава пълно неразбиране на Христовия Импулс. А това, което ще настъпи и което принадлежи на свръхсетивните светове и може да бъде наблюдавано само в свръхсетивните светове, неотдавна беше обобщено в следното изречение: Христос става господар на човешката Карма. Или с други думи: занапред уреждането на кармическите отношения ще става с посредничеството на Христос; и бъдещите поколения все повече и повече ще усещат: Аз преминавам през Портата на смъртта и държа в ръцете си моята кармическа равносметка.
От едната страна стоят моите добри, разумни и благородни действия, моите добри, разумни и благородни мисли; а от другата страна стоят всичките ми лоши, неразумни и грозни постъпки.
Обаче този, който занапред ще поеме функциите на съдия относно бъдещите инкарнации, за да внесе ред в кармическата равносметка на човека, това е Христос! - Нека да си представим нещата по следния начин: След като сме преминали през Портата на смъртта, ние отново ще се инкарнираме в някоя от следващите епохи. И сега за нас ще настъпят такива събития, чрез които нашата Карма ще бъде поставена в ред; защото всеки човек трябва да жъне това, което е посял. Кармата си остава един висш и справедлив закон. Обаче това, чрез което се изпълнява закона на Кармата, не съществува тук в изолирана форма за всеки отделен човек.
към текста >>
19.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Така че от една страна, и това е
лош
ата страна, човекът дължи на луциферическите Същества важното обстоятелство, че в своето астрално тяло той носи неизброими желания и страсти, които сякаш се спускат от известна височина и ги свалят в по-низшите области на битието.
луциферически Същества24. Ние многократно сме посочвали: Тези луциферически Същества атакуват нашето астрално тяло именно в хода на Земното развитие, защото в хода на старото Лунно развитие те не са постигнали онази еволюционна степен, която са можели да постигнат. Аз често съм прибягвал до твърде прозаичното сравнение: Както слабите ученици „остават" в същия клас, така „остават" или „изостават" в своята космическа еволюция и свръхсетивните Същества, за да се опитат по-късно да „наваксат" своето изоставане; а специално луциферическите Същества се опитват да постигнат това като се настаняват в астралното тяло на Земния човек. След всичко казано до тук, лесно би могла да възникне следната мисъл: Всъщност тези свръхсетивни Същества са в известен смисъл дефектни, те са вечните „повтарячи", те са „бавно развиващите се" духовни Същества; но защо те „изостават „ в своето развитие? Но би могла да възникне и съвсем друга мисъл: Ако луциферическите Същества не бяха изостанали на Старата Луна, човекът никога не би стигнал до свободата, до способността за самостоятелно мислене!
Така че от една страна, и това е лошата страна, човекът дължи на луциферическите Същества важното обстоятелство, че в своето астрално тяло той носи неизброими желания и страсти, които сякаш се спускат от известна височина и ги свалят в по-низшите области на битието.
От друга страна обаче, ако не беше присъствието на луциферическите Същества в астралното тяло на човека, той нямаше да може да греши, да се отклонява от доброто, следователно той нямаше да стигне до свободата, до това, което наричаме свобода на волята. И така, ние дължим на луциферическите Същества, наред с всичко останало, също и нашата свобода. Следователно, едностранчивото твърдение, че луциферическите Същества влияят само пагубно върху човека, не е вярно; по-скоро той може да разглежда тяхното изоставане като нещо добро, като нещо, без което той просто не би могъл да постигне своето човешко достойнство. Но в основата на това изоставане, което са претърпели луциферическите и ариманически Същества, лежат много по-дълбоки причини и те могат да бъдат доловени още на Стария Сатурн, въпреки че за нас е изключително трудно да ги обхванем с ясното човешко съзнание, понеже едва ли на някой от говоримите езици съществуват необходимите за тази цел думи. Напротив, когато се приближаваме до старото Сатурново състояние, ние можем да го опишем съвсем точно, ако си послужим с понятия като „укротяване на желания", „отказ от желания", „резигнация" и т.н.
към текста >>
20.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
За да си представим нагледно този скрит душевен живот, нека да допуснем, че например в своята седма или осма година едно дете бива несправедливо обвинено в извършването на някаква
лош
а постъпка а децата са извънредно чувствителни към несправедливите обвинения -, но за свое лично удобство, околните поддържат обвинението.
Ние видяхме това, когато се опитахме да си обясним самата природа на жертвата, изхождайки от нашите собствени душевни изживявания, когато се опитахме да си обясним начина, по който човекът се изпълва с мъдрост, и начина, по който възниква тази мъдрост като един вид готовност да отдадеш себе си на другите, на целия свят. Навлизайки в тези по-скоро земни отношения, които се коренят в миналото, ние се докосваме и до едно душевно настроение, което може да бъде изживяно и от днешния човек. Нека само да не забравяме: Целият ни душевен живот доколкото нашата душа е инкарнирана в едно физическо тяло представлява един горен пласт, под който протича скритият живот на душата. Кой би се усъмнил в реалността на този скрит душевен живот? Самият живот непрекъснато ни убеждава, че той действително съществува.
За да си представим нагледно този скрит душевен живот, нека да допуснем, че например в своята седма или осма година едно дете бива несправедливо обвинено в извършването на някаква лоша постъпка а децата са извънредно чувствителни към несправедливите обвинения -, но за свое лично удобство, околните поддържат обвинението.
Повтарям: Децата са извънредно чувствителни към несправедливите обвинения. И какво се получава по-късно? Въпросното изживяване бива затрупано от безброй други случки и събития, и след време детето вече не си спомня за него. Би могло да се случи така, че това изживяване да не се появи вече никога. Обаче нека да допуснем и една друга възможност: на 15 или 16 годишна възраст детето трябва да понесе някаква нова несправедливост.
към текста >>
21.
Как действа кармата . Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Чрез познаване на закона за съдбата – кармата – става разбираемо защо „добрият трябва често да страда, а
лош
ият – да е щастлив“.
Тези дела са също така и истинската причина за това, защо съм се родил при определени условия. Каквото правя днес, ще бъде една от причините за това, защо ще се преродя при едни или други условия в един следващ живот. Така човек кове съдбата си. Тя изглежда неразбираема дотогава, докато отделният живот се разглежда сам за себе си и не се включва като част в поредицата следващи един след друг животи. Може да се каже, че човек не може да срещне в живота си нищо, за което не е подготвил необходимите условия.
Чрез познаване на закона за съдбата – кармата – става разбираемо защо „добрият трябва често да страда, а лошият – да е щастлив“.
Тази мнима дисхармония в един живот изчезва, когато погледът се разпростре върху множество животи. Не трябва да разглежда законът на кармата толкова елементарно, както например прави един обикновен съдия или държавното правораздаване. Все едно да си представяме Бог като старец с бяла брада. Мнозина правят тази грешка. Именно противниците на идеята за кармата изхождат от такива погрешни предпоставки.
към текста >>
22.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
Станало ли е педагогическото изкуство на учителя по-
лош
о?
Той преподава на едно много надарено момче. Вероятно той ще постигне такъв резултат, който светът ще приветства с учудване. По-късно ще предоставят на същия този гениален педагог едно ненадарено момче. И той ще постигне резултат, който е далеч под нивото на първия. Също така е възможен спад в резултата и при първото момче, което вследствие на болест да не е в състояние да възприема както по-рано онова, което учителят му преподава.
Станало ли е педагогическото изкуство на учителя по-лошо?
Няма ли неговата работа отново да възвърне първоначалното си високо равнище, ако на този учител се предоставят необходимите условия? Същото е и с човешкия дух с връзката му към тялото. Онова, което остарява, е тялото. И остарялото тяло не е в състояние да изразява повелите на духа! И ако в една следваща инкарнация този дух отново има възможност, дейността му ще се проявява на необходимата висота.
към текста >>
Може да се разпознае причината за едно предразположение към заболявания в изграждането на
лош
и навици в един по-ранен живот.
Но повторенията на тези действия придават на етерното тяло нещо, което в един следващ живот се проявява като предпоставка за меланхолия, която е вече особеност на етерното тяло. Ще приведем още един пример. Когато една личност си изгради навик, противоречащ на здравия разум, това засяга етерното ѝ тяло в съответния живот. В следващия живот обаче този навик оказва въздействие върху устройството на физическото тяло. И точно това въздействие се проявява като предпоставка за болест.
Може да се разпознае причината за едно предразположение към заболявания в изграждането на лоши навици в един по-ранен живот.
Но всички тези зависимости са много сложни и е възможно да се каже нещо определено само въз основа на отделни окултни преживявания. Здравето е, най-общо казано, последствието от добри, смислени навици в един предшестващ живот. Според наличните окултни изследвания за отделни случаи може да се каже например следното. Един лекомислен живот води в следващ живот до една повърхностност, която намира израз в лесно забравяне, липса на памет, а в един по-следващ живот това лесно забравяне се явява като предпоставка за заболяване, която понастоящем се проявява много често като „невроза“. Човек ще разбере правилно закона на кармата тогава, когато не възприема нещата в обикновения общоприет смисъл, а мисли съгласно едни много по-висши критерии.
към текста >>
23.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Това е най-
лош
ият начин за спекулиране с нещата и води единствено до напълно погрешни представи.
Щом веднъж си го получил, той ще те преследва, ще витае пред душата ти и ще изкристализира така, че да си кажеш: Този образ има нещо общо с мен, но е сигурно, че не е свързан със сегашния ми живот. Тогава се придобива усещането, че този образ произлиза именно от един по-ранен живот. Когато изведем това пред душата си, скоро ще осъзнаем доколко погрешни са повечето представи, които човек си създава за прераждането и кармата. Сигурно вече сте чували, че когато някой срещне даден човек, който например е добър математик, той ще си създаде следната представа, ако същевременно е и антропософ: В предишното прераждане този човек е бил добър математик. Много необразовани антропософи представят редицата прераждания така, че хората да смятат, че способностите, които имаме в настоящата инкарнация, ще се открият също в миналата или в повече предходни прераждания.
Това е най-лошият начин за спекулиране с нещата и води единствено до напълно погрешни представи.
Защото истинските наблюдения със средствата на духовната наука показват най-вече точно обратното. Например хора, които в предишния живот са били добри математици, навлизат в настоящата инкарнация напълно лишени от математическа дарба. И ако искаме да разберем какви дарби най-вероятно сме имали в предишната си инкарнация – обръщам внимание на това, че сега се намираме в сферата на вероятностите, – ако искаме да разберем какви способности от порядъка на интелигентност, художествени наклонности и т. н. сме имали в предишната си инкарнация, тогава ще направим добре, ако помислим какви способности в най-малка степен имаме в това си прераждане, какво най-малко ни се удава. Ако човек направи това, ще открие в какво вероятно е бил най-добре изявен, за какво е бил надарен.
към текста >>
24.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Той е имал идеята, че прероденият Платон е в един гимназиален клас, прави възможно най-
лош
ото впечатление на своя учител и получава най-
лош
ите оценки, тъй като изобщо не може да разбере идеите на Платон!
Но това, което живее във вълка или в овцата, което е вътре в тях и не може да бъде видяно с физическите очи, именно то се вижда и се възприема в живота между смъртта и новото раждане. Следователно, когато се казва, че представите са свързани с физическото тяло, никой не трябва да си прави извода, че човекът без представи, или казано по-добре без съдържанието на представите, би се намирал в живота между смъртта и едно ново раждане. Изчезва само това, което представите изработват. Това, което имаме като свой представен живот, както го изживяваме тук във физическия свят, има значение само за настоящата инкарнация. Вече съм споменавал пред вас, че Фридрих Хебел е нахвърлил в своя дневник скици за една драма.
Той е имал идеята, че прероденият Платон е в един гимназиален клас, прави възможно най-лошото впечатление на своя учител и получава най-лошите оценки, тъй като изобщо не може да разбере идеите на Платон!
Това също е пример за факта, че мисловната постройка на Платон, която е живяла в него на базата на мислите, не е преминала в тази си форма в следващото му прераждане. За да можем да мислим за тези неща по един разумен начин, трябва да разгледаме душевния живот на човека от една известна гледна точка. Трябва да си зададем въпроса: Какво носим в себе си като съдържание на нашия душевен живот? Първото са нашите представи. Че тези представи, заедно с чувствата, биха могли да доведат до волеви импулси, не е пречка за това да говорим за един специфичен представен живот в нашата душа.
към текста >>
Днес не е моментът да излагаме в подробности как вътрешното преживяване, което имаме при една добра или
лош
а постъпка, е нещо съвсем различно от чувството на симпатия или антипатия към една добра или
лош
а постъпка, т. е.
Последните не се пораждат заедно с чувствата на симпатия и антипатия. Защото един душевен импулс, който можем да наречем напрежение, възбуда и отпускане, е нещо различно от това, което се изживява с чистата симпатия или антипатия. Но би трябвало доста да поговорим, ако желаем да охарактеризираме различните двойки душевни преживявания. Към тях спадат и онези, които можем да определим като чувство към красивото и грозното, които представляват едно твърде специално изключение от душевното съдържание и които не могат да се сравняват с обикновената симпатия и антипатия, и още по-малко се съвместяват с тях. Като друга специална двойка бихме могли да посочим чувствата, които имаме за доброто и злото.
Днес не е моментът да излагаме в подробности как вътрешното преживяване, което имаме при една добра или лоша постъпка, е нещо съвсем различно от чувството на симпатия или антипатия към една добра или лоша постъпка, т. е.
от това да обичаме добрите действия, а лошите – да мразим. Така чувствата се явяват пред нас в най-разнообразен вид и можем да ги отличаваме от представите. Трети вид душевни преживявания са волевите импулси, волевият живот. Те също не бива да се смесват с това, което можем да наречем преживявания на чувствата и което трябва или може да остане във вътрешността на нашия душевен живот по начина, по който го изживяваме. В един волеви импулс се съдържа това, че в душата се изразява: Ти трябва да направиш това, а онова не трябва да правиш.
към текста >>
от това да обичаме добрите действия, а
лош
ите – да мразим.
Защото един душевен импулс, който можем да наречем напрежение, възбуда и отпускане, е нещо различно от това, което се изживява с чистата симпатия или антипатия. Но би трябвало доста да поговорим, ако желаем да охарактеризираме различните двойки душевни преживявания. Към тях спадат и онези, които можем да определим като чувство към красивото и грозното, които представляват едно твърде специално изключение от душевното съдържание и които не могат да се сравняват с обикновената симпатия и антипатия, и още по-малко се съвместяват с тях. Като друга специална двойка бихме могли да посочим чувствата, които имаме за доброто и злото. Днес не е моментът да излагаме в подробности как вътрешното преживяване, което имаме при една добра или лоша постъпка, е нещо съвсем различно от чувството на симпатия или антипатия към една добра или лоша постъпка, т. е.
от това да обичаме добрите действия, а лошите – да мразим.
Така чувствата се явяват пред нас в най-разнообразен вид и можем да ги отличаваме от представите. Трети вид душевни преживявания са волевите импулси, волевият живот. Те също не бива да се смесват с това, което можем да наречем преживявания на чувствата и което трябва или може да остане във вътрешността на нашия душевен живот по начина, по който го изживяваме. В един волеви импулс се съдържа това, че в душата се изразява: Ти трябва да направиш това, а онова не трябва да правиш. Човек трябва да се научи да прави разлика между простото чувство, което изпитва към това, което у него самия или у някой друг му се струва добро или лошо, и онова, което се появява като чувство на натиск да извършваме добро и да оставим лошото.
към текста >>
Човек трябва да се научи да прави разлика между простото чувство, което изпитва към това, което у него самия или у някой друг му се струва добро или
лош
о, и онова, което се появява като чувство на натиск да извършваме добро и да оставим
лош
ото.
от това да обичаме добрите действия, а лошите – да мразим. Така чувствата се явяват пред нас в най-разнообразен вид и можем да ги отличаваме от представите. Трети вид душевни преживявания са волевите импулси, волевият живот. Те също не бива да се смесват с това, което можем да наречем преживявания на чувствата и което трябва или може да остане във вътрешността на нашия душевен живот по начина, по който го изживяваме. В един волеви импулс се съдържа това, че в душата се изразява: Ти трябва да направиш това, а онова не трябва да правиш.
Човек трябва да се научи да прави разлика между простото чувство, което изпитва към това, което у него самия или у някой друг му се струва добро или лошо, и онова, което се появява като чувство на натиск да извършваме добро и да оставим лошото.
При чувството преценката може да остане встрани, но волевите импулси са нещо друго. И въпреки че се получават преходи между живота на чувствата и волевите импулси, изхождайки от обикновените си житейски наблюдения, човек не бива да ги смесва. Навсякъде в човешкия живот има преходи. Както има хора, които почти не стигат до чистите представи, а винаги дават израз на това, което обичат или мразят, които винаги залитат насам-натам, тъй като не могат да отделят чувствата си от своите представи, така има и други, които, виждайки дадено нещо, не могат да се възпрат да не преминат към нещо, съответстващо на волеви импулс, да преминат към действие, дори и ако това действие изобщо не е основателно. Това отново не води към нищо добро, а по-късно може да се изяви като клептомания и т. н.
към текста >>
25.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Ако например в тази инкарнация смятаме даден човек за
лош
, без съвсем точно да сме проверили това, докато ако го бяхме проверили по-добре, той е щял да се окаже добър или поне наполовина добър, ако в живота си носим тези мисли непроверени, ще се получи така, че тъй като сме си изградили предразсъдъци за хората, в следващата инкарнация ще се превърнем в непоносими, свадливи, отвратителни хора!
Това, което в едната инкарнация ни се струва като най-нереалното, най-недействителното, то ще е меродавното, което ще обуславя същинските импулси за следващата инкарнация. Начинът, по който мислим, дали приемаме една истина лековерно или пък я проверяваме с всички възможни средства, дали имаме усет за истината или пък сме фанатици, това придобива съвсем различен смисъл по отношение на човешкото развитие вследствие на идеите за прераждането и кармата. Защото това, което в настоящата инкарнация е само вътрешно, в следващата става напълно явно. И който например често лъже или пък има склонност към това да повярва на нещо, без особено да се замисли, в следващата или в по-следващата си инкарнация ще се превърне в повърхностен човек. Защото това, какво и как мислим, как се отнасяме към истината, следователно това, което в тази инкарнация е вътрешно, ще бъде мярката в следващата.
Ако например в тази инкарнация смятаме даден човек за лош, без съвсем точно да сме проверили това, докато ако го бяхме проверили по-добре, той е щял да се окаже добър или поне наполовина добър, ако в живота си носим тези мисли непроверени, ще се получи така, че тъй като сме си изградили предразсъдъци за хората, в следващата инкарнация ще се превърнем в непоносими, свадливи, отвратителни хора!
Тук отново откриваме едно разширяване на морално-душевния елемент в душата си. Извънредно важно е да схванем тези неща правилно и да се запознаем с мисълта от какво фундаментално значение е да приемем в дълбините на вътрешния си мир навлизащото като нещо наистина ново и обновяващо всичко останало в духовното развитие на съвременността, благодарение на идеите за прераждането и кармата. Затова ние им отдадохме специално значение в хода на развитието на нашето антропософско движение, както и на други въпроси, които неминуемо произтичат от тях. Затова характерното и особеното при нас, начинът по който се занимаваме с антропософия в нашите кръгове, ако нещата се представят действително по начина, по който правим това ние, никога не биха могли да се възприемат като противоположност на едно движение, което поставя прераждането и кармата в центъра на своите разглеждания. Нашата противоположност се изгражда винаги отвън.
към текста >>
26.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Но също така можем да приемем като напълно разбираеми от гледна точка на нашата същност и някои провали, които сме претърпели, може би точно това, което трябва да отбележим като
лош
късмет или нещастие, защото не сме успели в нещо.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Щутгарт, 20 февруари 1912 г. Ако подложим на разглеждане живота с начина, по който той протича около нас, по който, така да се каже, облива с вълните си нашия вътрешен мир и всичко, което имаме да изпитаме и да изстрадаме по времето на физическото ни битие, или пък на което можем да се радваме, виждаме, че съществуват множество различни групи или видове изживявания. На първо място, ако потърсим най-вече в нас самите, в това, което се намира у нас като способности и като таланти, откриваме, че когато нещо ни се удава, можем да си кажем: След като съм такъв или такъв човек, съвсем естествено и разбираемо е, че това нещо е трябвало да ми се удаде.
Но също така можем да приемем като напълно разбираеми от гледна точка на нашата същност и някои провали, които сме претърпели, може би точно това, което трябва да отбележим като лош късмет или нещастие, защото не сме успели в нещо.
Може би в такива случаи не винаги ни се удава да докажем връзката между един или друг неуспех, това, което не ни се е удало, и нашата неспособност в една или друга област. Но ако най-общо трябва да си кажем: В много отношения в настоящото си земно битие ти беше един повърхностен човек, така че можеш да разбереш, че вероятно съвсем заслужено е трябвало да претърпиш този или онзи провал, тогава, макар и не съвсем непосредствено, можем да прозрем зависимостта между провал и неспособност, но все пак да ни се стори разбираемо, че тъй като сме били повърхностни, не всичко е можело да ни се удава като по вода. От току-що казаното можете да си помислите, че бихме могли да открием една причинно-следствена връзка между това, което е трябвало да ни се случи и нашите способности или пък неспособности. В живота обаче има много неща, за които, колкото и старателно да се опитваме, не откриваме връзка между това, което ни се удава или не, и собствените ни способности или неспособности, и просто не можем да разберем в какво сме се провинили и как сме заслужили това. Накратко, ако потърсим най-вече във вътрешния си мир, виждаме, че различаваме две групи изживявания.
към текста >>
Когато причиним някому нещо
лош
о, а искаме да си върнем стойността, която сме имали преди това, какво трябва да се случи?
В течение на последователните си прераждания ние ставаме не само по-съвършени, но по определен начин също и по-несъвършени. Или нима не ставаме по-несъвършени, отколкото сме били преди това, ако оскърбим някого, ако му причиним несгоди? Не само сме причинили нещо на него, но сме отнели нещо и от себе си. Защото щяхме да бъдем по-стойностни като цялостна личност, ако не бяхме направили това. Виновни сме за много такива неща, които сме направили, и понеже сме ги направили, те са причина за нашето несъвършенство.
Когато причиним някому нещо лошо, а искаме да си върнем стойността, която сме имали преди това, какво трябва да се случи?
Ние трябва да изравним несгодите, трябва да направим една изравняваща постъпка, трябва да намерим нещо, което, така да се каже, да ни принуди да преодолеем нещо. И когато размишляваме за нашите страдания и мъки в тази посока на мисълта, можем да си кажем: Нашето страдание, нашите мъки са предназначени за това да ги преодолеем и да придобием сила чрез преодоляването на нашето несъвършенство. Чрез страданията можем да станем по-съвършени. В нормалния човешки живот не си мислим така – в него действаме отхвърлящо по отношение на страданията. Можем обаче да си кажем: Всяка болка, всяко страдание, всяко препятствие в живота трябва да са знак за това, че у себе си имаме един по-разумен от нас самите човек.
към текста >>
27.
8. СЕДМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
От човека непрестанно се изливат погрешни, грозни,
лош
и мисли, те са действителности, разливат се в астралния свят, живеят там по-нататък.
Когато описваме една планетна система, трябва да поставяме най-нисшия член малко различно, трябва да кажем: една планетна система се състои от своите луни това е нейният труп -, от своите планети това е нейното физическо тяло и от всичко онова, диригент на което се оказва неподвижната система това е нейното етерно тяло. Ние намираме астралното от само себе си вътре в нея защото се запознаваме с него като знаем, че вътре в планетната система живеят същества. Както човекът живее в своите обвивки /тела/, така съществата на по-висшите йерархии обитават в обвивката труп, във физическата обвивка и в етерната обвивка на планетната система. За астралното тяло /обвивка/ бих могъл да кажа ние не трябва първо да се грижим, него ние имаме чрез езотерично-окултния поглед, който е насочен навътре. Обаче още когато разглеждаме човешкия живот върху Земята, ще допуснете, че чрез този човешки живот това Вие знаете от досегашната елементарна Духовна наука се раждат множество астрални същества и сили от астрални форми, които са в същност вредни, пречещи за живота.
От човека непрестанно се изливат погрешни, грозни, лоши мисли, те са действителности, разливат се в астралния свят, живеят там по-нататък.
Така щото астралната сфера на една планета е изпълнена не само с това, което са нормалните субстанции на нейното душевно същество, а също от тези разливащи се астрални форми. И ако помислим само за всичко онова, което различните луциферически същества произвеждат като вредни сили, тогава бихте намерили в една планетна система извънредно много вредни астрални вещества. И, странно, окултният поглед, който има случай да наблюдава определено време живота на една комета, ни показва, че всичко, което представлява, комети и метеори въобще в нашата планетна система, се стреми постоянно да събере около себе си вредните астрални продукти в планетната система и да ги изнесе вън от планетната система. Ние ще видим и по-нататък в течение на сказките, как това се отнася особено за вредните астрални продукти на човека; обаче ние виждаме, че големите вредности, луциферическите вредности са изнесени навън от планетната система чрез кометите. Как става това изнасяне, за това бих искал да Ви дам още една представа в края на тази сказка.
към текста >>
28.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Ако при определени обстоятелства дневната интензивност на хранителния процес би продължила и по времето на съня, това би могло да означава нещо твърде
лош
о.
Поддържат се и редица други функции на средния човек; докато човек спи кръвта продължава да се изтласква към неговия мозък. Всичко продължава както и в будност, но с една малка разлика. Една разлика съществува вече в самия начин, по който всекидневното съзнание се поддържа от средния човек в будност, и по време на сън. Разликата се изразява напр. и в това, че по време на сън броя на дихателните движения спада приблизително от 20 на 15, или пък, че количеството на въглената киселина спада с около една четвърт.
Ако при определени обстоятелства дневната интензивност на хранителния процес би продължила и по времето на съня, това би могло да означава нещо твърде лошо.
Хората знаят, че след едно обилно ядене не може да се спи добре. Така, че съществената разлика между състоянията на будност и сън се състои в начина, по който средният човек продължава да въздействува на горния човек. Да, разлика има, но какви са нейните последици за земния човек? Човекът се затваря за външния свят и чрез силите на средния човек продължава да въздействува на горния човек: Последицата е тази, че обикновеното всекидневно съзнание на човека се изключва, но макар и по време на сън човек да има своя мозък, той престава да възприема въздействията на средния човек върху този мозък, така, че тези въздействия остават и се натрупват в това, което обикновено наричаме сънищно съзнание Това сънищно съзнание е нещо твърде комплицирано, но ако човек малко размисли, ще стигне до убеждението, че определени сънища зависят от процесите, които стават в средния човек, и това идва от обстоятелството, че мозъкът просто не е в състояние да възприема външния свят, а възприема въздействията от средния човек под формата на съновидения и всевъзможни символизации.
към текста >>
29.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Но всичко това не е най-
лош
ото.
Да, човек открива един малко или много променлив, подвижен образ, който все пак дава известна представа за изживяванията му в този забележителен момент. Човекът не притежава вече никакво човешко лице, той е по-скоро подобен на бик или на лъв. Установява се съвсем ясно макар и това, което ще кажа, да не е сполучливо (а нещата в свръхсетивния свят често изглеждат гротескни) че когато жената погледне към себе си, тя се усеща по-скоро като лъв, а мъжът по-скоро като бик, като телец. Да, така е, и всичко това трябва да бъде понесено, превъзмогнато. И сега към тези два преплитащи се един в друг образи на мъжът, който е оголил и разкрил лъвската си природа, и на жената, която не е открила напълно качествата си на телец се прибавя образът на една птица, която винаги е била назовавана с името "орел".
Но всичко това не е най-лошото.
Лошото е, че срещу цената на безсмъртието, някой би се решил да стане телец, лъв или орел. Но това е само горния човек. А по-надолу ни очаква един див звяр, един дракон. Точно това обстоятелство е давало повод за всички драконови легенди и саги. Религиозната символика е завещала на човека тези четири образа като в свръхсетивния свят те са твърде откъслечни а именно образът на човека, на лъва, на телеца и на орела.
към текста >>
Лош
ото е, че срещу цената на безсмъртието, някой би се решил да стане телец, лъв или орел.
Човекът не притежава вече никакво човешко лице, той е по-скоро подобен на бик или на лъв. Установява се съвсем ясно макар и това, което ще кажа, да не е сполучливо (а нещата в свръхсетивния свят често изглеждат гротескни) че когато жената погледне към себе си, тя се усеща по-скоро като лъв, а мъжът по-скоро като бик, като телец. Да, така е, и всичко това трябва да бъде понесено, превъзмогнато. И сега към тези два преплитащи се един в друг образи на мъжът, който е оголил и разкрил лъвската си природа, и на жената, която не е открила напълно качествата си на телец се прибавя образът на една птица, която винаги е била назовавана с името "орел". Но всичко това не е най-лошото.
Лошото е, че срещу цената на безсмъртието, някой би се решил да стане телец, лъв или орел.
Но това е само горния човек. А по-надолу ни очаква един див звяр, един дракон. Точно това обстоятелство е давало повод за всички драконови легенди и саги. Религиозната символика е завещала на човека тези четири образа като в свръхсетивния свят те са твърде откъслечни а именно образът на човека, на лъва, на телеца и на орела. А по един определен начин, какъвто го знаете от историята за грехопадението, тя загатва тъкмо това, че към човека принадлежи също и един див звяр.
към текста >>
30.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Когато се яви пред някого, то може да бъде за него много
лош
о, макар и в най-великолепен ангелски облик.
Почти винаги е необходимо тези неща да се представят още по-просто и по-близо до сетивното съзнание, отколкото това всъщност може да съответства на едно напълно вярно представяне, защото нещата са много сложни. Ако съм изложил как са свързани понятията за истинно, откровено и красиво, от една страна, и за грозно и лъжливо, от друга страна, ще трябва да добавим още нещо. Когато се навлиза в свръхсетивните светове, може да се открие едно същество, което според всички понятия, които се използват в сетивното битие, трябва да се означи като красиво същество, като великолепно същество може би: красиво, сияйно, великолепно. Сега то стои пред нас. Но няма доказателство, че то също е добро същество.
Когато се яви пред някого, то може да бъде за него много лошо, макар и в най-великолепен ангелски облик.
Защото според понятието за красиво, което е изградено в сетивния свят, такова същество се нарича красиво в свръхсетивното възприятие. И как би могло да не е така? Ако го открие изобразено в сетивния свят, човек би го нарекъл с пълно право красиво. Едно такова същество може да бъде най-грозното, въпреки че то може да бъде обозначено като красиво, ако се остане при обозначенията в сетивния свят. То може да бъде напълно лошо същество, може да пази злостта, лошотията и неистината, може да е дявол в ангелски облик.
към текста >>
То може да бъде напълно
лош
о същество, може да пази злостта,
лош
отията и неистината, може да е дявол в ангелски облик.
Когато се яви пред някого, то може да бъде за него много лошо, макар и в най-великолепен ангелски облик. Защото според понятието за красиво, което е изградено в сетивния свят, такова същество се нарича красиво в свръхсетивното възприятие. И как би могло да не е така? Ако го открие изобразено в сетивния свят, човек би го нарекъл с пълно право красиво. Едно такова същество може да бъде най-грозното, въпреки че то може да бъде обозначено като красиво, ако се остане при обозначенията в сетивния свят.
То може да бъде напълно лошо същество, може да пази злостта, лошотията и неистината, може да е дявол в ангелски облик.
Това е напълно възможно в свръхсетивния свят. Може да се установи по много начини, за които ще говорим, че малко по малко се навлиза в нещата, щом се подходи към тях с ясновиждащото съзнание. Така сега пред един ангелски образ човек може да каже, щом е стигнал дотам, да остане – мислейки – при свръхсетивното наблюдение: Виждайки един ангел или някакъв величествен образ, не трябва да попадаш в плен на измама; това може да бъде всичко, може да бъде ангел, но може да бъде също така и дявол. Сега трябва да се започне с това, което тъй често трябва да се прави, когато се навлиза в свръхсетивния свят: с едно себеизпитание. Човек може да се посъветва със себе си и да изследва доколко има в себе си качества на самомнение и егоизъм.
към текста >>
И щом се стигне дотам, че за някого, предприел такова себенаблюдение, да не изчезва това, което наблюдава – защото това по правило ще се случи при първите стъпки, – тогава ангелът започва, при определени условия, да не бъде вече ангел, а приема наистина грозни форми, и постепенно се стига дотам, че да се каже: На съществото си дал възможност да изрази своята
лош
отия, когато те е заблудило с един напълно различен образ; но ти си го принудил да ти покаже истинския си облик, когато си се проникнал с по-пречистени чувства.
Сега трябва да се започне с това, което тъй често трябва да се прави, когато се навлиза в свръхсетивния свят: с едно себеизпитание. Човек може да се посъветва със себе си и да изследва доколко има в себе си качества на самомнение и егоизъм. Тогава душата се изпълва с горчивина. Но тази горчивина, тази болезненост може да доведе точно до това, че човек отново да се пречиства известно време от своето самомнение и от своя егоизъм. И щом човек осъзнае колко малко е свободен от самомнението и че след това трябва да стане свободен, тогава му се прояснява целият процес, който протича в душевните дълбини.
И щом се стигне дотам, че за някого, предприел такова себенаблюдение, да не изчезва това, което наблюдава – защото това по правило ще се случи при първите стъпки, – тогава ангелът започва, при определени условия, да не бъде вече ангел, а приема наистина грозни форми, и постепенно се стига дотам, че да се каже: На съществото си дал възможност да изрази своята лошотия, когато те е заблудило с един напълно различен образ; но ти си го принудил да ти покаже истинския си облик, когато си се проникнал с по-пречистени чувства.
Така един душевен процес има нещо принудително; така човек може да бъде измамен от съществата или да ги принуди да разкрият своя истински облик. Свръхсетивният свят се разкрива на човека според това как той навлиза в него, с какви качества. С това, което човек нарича извори на измама, той трябва да подходи напълно различно, сякаш то се случва нормално. Някой може да навлезе в свръхсетивните светове и да опише всичко като великолепно. Когато му кажете, че се е заблудил, това не би било вярно; защото той го е видял.
към текста >>
Защото за един дявол е хубаво да се показва като дявол, но е
лош
о да се явява в ангелски облик.
С това, което човек нарича извори на измама, той трябва да подходи напълно различно, сякаш то се случва нормално. Някой може да навлезе в свръхсетивните светове и да опише всичко като великолепно. Когато му кажете, че се е заблудил, това не би било вярно; защото той го е видял. Но той не е видял това, което би видял, ако бе направил това, което току-що описах. Ако го бе направил така, той щеше да види истината.
Защото за един дявол е хубаво да се показва като дявол, но е лошо да се явява в ангелски облик.
Човек не може нищо друго освен да усвоява такива разбирания. Така човек трябва да се отучи, когато навлиза в свръхсетивните светове, да обозначава нещата с представите, които е придобил в сетивния свят. Ако се запази придобитото в сетивното битие, тогава човек би казал за образа, който му се явява: Това е един прекрасен образ. А след това: Това е грозен дявол! Така обаче ясновиждащото съзнание няма да се изрази, ако човек иска да характеризира правилно.
към текста >>
31.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
С тази поява на споменния образ за външния физически лик обаче е свързано и още нещо: че едва оттам нататък човекът – и така е добре – чувства не само въобще душевния си живот като спомен, чувства не само въобще добрите си и
лош
и деяния, своите морални и глупави деяния, а чувства целия си Аз.
Там трябва да се говори за същества. Затова се говори за прогресивни божествени същества и за луциферически същества. Тъй като те са в по-висшите светове, отношението им едни към други се отразява в противоположността между вечност и преходност. Казах, че е добре при напредването си в света, който се има предвид тук, човек да чувства повече морални спомени, а не толкова външния си физически образ. С помощта на продължаващите упражнения за първите стъпки на инициацията човек трябва да придобие ясновидски качества, така че да може да се появи споменният образ за външния физически лик.
С тази поява на споменния образ за външния физически лик обаче е свързано и още нещо: че едва оттам нататък човекът – и така е добре – чувства не само въобще душевния си живот като спомен, чувства не само въобще добрите си и лоши деяния, своите морални и глупави деяния, а чувства целия си Аз.
Чувства цялата си личност в момента като спомен, в който може да погледне назад към тялото си като форма. Тогава усеща съществото си като раздвоено. Той гледа към една част, която е отхвърлил от себе си при Пазача на прага, и гледа към това, което нарича свой Аз в сетивния свят. Сега, когато гледа назад към своя Аз, човек е раздвоен също и по отношение на Аз-а си и си казва съвсем спокойно: Това, което си наричал свой Аз преди, сега само си спомняш за него; сега живееш в един по-висш Аз и той се отнася към предишния ти Аз както ти като мислител се отнасяш спрямо спомените за живота в сетивното битие. Едва от това ниво човек гледа надолу към онова, което е всъщност човекът като земен човек, към своя човешки Аз.
към текста >>
32.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Не може да се каже за някой от тези пътища, че е по-добър или по-
лош
от пътя на другите; напротив, за всеки от тях трябва да се каже, че той е трябвало да се даде според кармата на въпросната индивидуалност.
Оттук е неприятността на такова нещо. Затова преди всичко аз опитах в книжката „Как се постигат познания за висшите светове“ да покажа нещо, което е индивидуално, но въпреки това да е полезно за всяка една душа. Но въпреки това се яви също и необходимостта да се покаже многообразието и променливото в пътя на инициацията. И без да искам да давам някакви разяснения за това, което е направено, бих желал да ви посоча как се явиха необходимостите към трите образа, които в трите мистерийни опита – „Портата на посвещението“, „Изпитанието на душата“, и „Пазачът на прага“ – се явяват пред вашите души като Йохан Томасий, Капезий и Щрадер. Те ви показват пътя на първото ниво на инициацията едновременно в три различни аспекта.
Не може да се каже за някой от тези пътища, че е по-добър или по-лош от пътя на другите; напротив, за всеки от тях трябва да се каже, че той е трябвало да се даде според кармата на въпросната индивидуалност.
Може само да се каже: една душа като тази на Йохан Томасий, или като тази на Капезий, трябва да върви по такива пътища, както съм опитал да ги покажа не в теории, не дидактично, а в образи. Оттук е нуждата да се показват такива образи. И все по-необходимо ще става да се освобождаваме от вярата, че в тези неща можем да навлезем с помощта на няколко правила, все по-необходимо ще бъде именно в духовната област да се насочваме от дидактичното към образа. Тъй като взаимовръзките на световете са толкова многообразни, трябва също и пътищата на отделната индивидуалност да са толкова многообразни. Когато трябва да се показват определени индивидуалности или същества от по-висшите светове и връзката им с човека, тогава трябва да се почувства необходимостта тези образи да се изобразяват живо, в тяхната многоликост, не да се дават голи дефиниции за тях.
към текста >>
Може ли да се каже, че Луцифер е
лош
или добър?
Човешката душа е разположена между два полюса, които са просто отпечатък и отражение на всички светове, в които човешката душа действително се намира: че тя се укрепва в самата себе си, че се оплита напълно в своя егоизъм и желае само това, което ѝ служи, което я удовлетворява; и че човешката душа изважда от своите дълбини силите, които могат да просияят в целия живот на човечеството. Кога излиза наяве този егоизъм на човека? Точно тогава, когато мислим колко е необходимо всеки човек да отдаде на другите хора собственото, това, което е негова индивидуалност, което е най-дълбока същност на неговия егоизъм. Но във всичко, което човек може да направи за другите хора от своята себичност, живее отново Луцифер, другият полюс на Луцифер. А в това, което човек под въздействието на носителя на светлината иска да постигне така за човечеството, се намира едно отражение на онова, което е Луцифер действително в по-висшите светове, отражение на творческата дейност на Луцифер: да се доведе до откровение скритото.
Може ли да се каже, че Луцифер е лош или добър?
Може само да се каже: който иска да твърди, че Луцифер е лош и би трябвало да се избягва, той би трябвало също да каже, че и огънят трябва да се избягва, тъй като при определени обстоятелства може да погуби живота. По пътя на инициацията се разбира, че изразите добро и зло не са приложими по същия начин, ако искаме да характеризираме същността на свръхсетивния миров ред. Огънят е добър, ако се използва при добри условия; той е лош, ако се ползва лошо; сам по себе си не е нито добър, нито лош. Така е и с Луцифер. Той упражнява добро въздействия върху човешката душа, ако става подбудител за издигането на всичко онова от човешката душа, което човекът като своя индивидуалност може да пренесе в жертва на олтара на човешката еволюция.
към текста >>
Може само да се каже: който иска да твърди, че Луцифер е
лош
и би трябвало да се избягва, той би трябвало също да каже, че и огънят трябва да се избягва, тъй като при определени обстоятелства може да погуби живота.
Кога излиза наяве този егоизъм на човека? Точно тогава, когато мислим колко е необходимо всеки човек да отдаде на другите хора собственото, това, което е негова индивидуалност, което е най-дълбока същност на неговия егоизъм. Но във всичко, което човек може да направи за другите хора от своята себичност, живее отново Луцифер, другият полюс на Луцифер. А в това, което човек под въздействието на носителя на светлината иска да постигне така за човечеството, се намира едно отражение на онова, което е Луцифер действително в по-висшите светове, отражение на творческата дейност на Луцифер: да се доведе до откровение скритото. Може ли да се каже, че Луцифер е лош или добър?
Може само да се каже: който иска да твърди, че Луцифер е лош и би трябвало да се избягва, той би трябвало също да каже, че и огънят трябва да се избягва, тъй като при определени обстоятелства може да погуби живота.
По пътя на инициацията се разбира, че изразите добро и зло не са приложими по същия начин, ако искаме да характеризираме същността на свръхсетивния миров ред. Огънят е добър, ако се използва при добри условия; той е лош, ако се ползва лошо; сам по себе си не е нито добър, нито лош. Така е и с Луцифер. Той упражнява добро въздействия върху човешката душа, ако става подбудител за издигането на всичко онова от човешката душа, което човекът като своя индивидуалност може да пренесе в жертва на олтара на човешката еволюция. Луцифер става лошо същество, което означава, че каквото прави, става лошо, ако дава такива импулси на човешката душа, че тя да желае да прави всичко единствено за свое удовлетворение.
към текста >>
Огънят е добър, ако се използва при добри условия; той е
лош
, ако се ползва
лош
о; сам по себе си не е нито добър, нито
лош
.
Но във всичко, което човек може да направи за другите хора от своята себичност, живее отново Луцифер, другият полюс на Луцифер. А в това, което човек под въздействието на носителя на светлината иска да постигне така за човечеството, се намира едно отражение на онова, което е Луцифер действително в по-висшите светове, отражение на творческата дейност на Луцифер: да се доведе до откровение скритото. Може ли да се каже, че Луцифер е лош или добър? Може само да се каже: който иска да твърди, че Луцифер е лош и би трябвало да се избягва, той би трябвало също да каже, че и огънят трябва да се избягва, тъй като при определени обстоятелства може да погуби живота. По пътя на инициацията се разбира, че изразите добро и зло не са приложими по същия начин, ако искаме да характеризираме същността на свръхсетивния миров ред.
Огънят е добър, ако се използва при добри условия; той е лош, ако се ползва лошо; сам по себе си не е нито добър, нито лош.
Така е и с Луцифер. Той упражнява добро въздействия върху човешката душа, ако става подбудител за издигането на всичко онова от човешката душа, което човекът като своя индивидуалност може да пренесе в жертва на олтара на човешката еволюция. Луцифер става лошо същество, което означава, че каквото прави, става лошо, ако дава такива импулси на човешката душа, че тя да желае да прави всичко единствено за свое удовлетворение. Как действат делата на съществата в света, това може да се разбере, ако сме обърнали внимание на тези същества. Въздействията на свръхсетивните същества могат да се означат като добри или лоши, но самите същества не са нито добри, нито лоши.
към текста >>
Луцифер става
лош
о същество, което означава, че каквото прави, става
лош
о, ако дава такива импулси на човешката душа, че тя да желае да прави всичко единствено за свое удовлетворение.
Може само да се каже: който иска да твърди, че Луцифер е лош и би трябвало да се избягва, той би трябвало също да каже, че и огънят трябва да се избягва, тъй като при определени обстоятелства може да погуби живота. По пътя на инициацията се разбира, че изразите добро и зло не са приложими по същия начин, ако искаме да характеризираме същността на свръхсетивния миров ред. Огънят е добър, ако се използва при добри условия; той е лош, ако се ползва лошо; сам по себе си не е нито добър, нито лош. Така е и с Луцифер. Той упражнява добро въздействия върху човешката душа, ако става подбудител за издигането на всичко онова от човешката душа, което човекът като своя индивидуалност може да пренесе в жертва на олтара на човешката еволюция.
Луцифер става лошо същество, което означава, че каквото прави, става лошо, ако дава такива импулси на човешката душа, че тя да желае да прави всичко единствено за свое удовлетворение.
Как действат делата на съществата в света, това може да се разбере, ако сме обърнали внимание на тези същества. Въздействията на свръхсетивните същества могат да се означат като добри или лоши, но самите същества не са нито добри, нито лоши. Да допуснем – простете ми за парадокса, – не искам да кажа, че това би могло да се случи, че някъде, на някой остров съществува човечество, чийто възглед е, че на всяка цена хората трябва да се пазят от Луцифер, че той трябва да се държи далеч настрана. От това няма да последва, че хората на този остров ще имат най-доброто познание за Луцифер, нещо друго обаче ще произлезе, а именно че тези хора чрез своята предразположеност ще са единствено в състояние да превръщат в зло всичко, което може да им даде Луцифер. Възгледите, които хората на този остров биха имали за Луцифер, ще характеризират само хората на острова, но не и самия Луцифер!
към текста >>
Въздействията на свръхсетивните същества могат да се означат като добри или
лош
и, но самите същества не са нито добри, нито
лош
и.
Огънят е добър, ако се използва при добри условия; той е лош, ако се ползва лошо; сам по себе си не е нито добър, нито лош. Така е и с Луцифер. Той упражнява добро въздействия върху човешката душа, ако става подбудител за издигането на всичко онова от човешката душа, което човекът като своя индивидуалност може да пренесе в жертва на олтара на човешката еволюция. Луцифер става лошо същество, което означава, че каквото прави, става лошо, ако дава такива импулси на човешката душа, че тя да желае да прави всичко единствено за свое удовлетворение. Как действат делата на съществата в света, това може да се разбере, ако сме обърнали внимание на тези същества.
Въздействията на свръхсетивните същества могат да се означат като добри или лоши, но самите същества не са нито добри, нито лоши.
Да допуснем – простете ми за парадокса, – не искам да кажа, че това би могло да се случи, че някъде, на някой остров съществува човечество, чийто възглед е, че на всяка цена хората трябва да се пазят от Луцифер, че той трябва да се държи далеч настрана. От това няма да последва, че хората на този остров ще имат най-доброто познание за Луцифер, нещо друго обаче ще произлезе, а именно че тези хора чрез своята предразположеност ще са единствено в състояние да превръщат в зло всичко, което може да им даде Луцифер. Възгледите, които хората на този остров биха имали за Луцифер, ще характеризират само хората на острова, но не и самия Луцифер! Не искам да кажа дали съществува такъв остров. Сами го потърсете в мировото развитие.
към текста >>
Но това още не е най-
лош
ото, защото човек не навлиза в свръхсетивния свят, ако до известна степен не е освободил себе си от егоизма.
Това не може да се проумее лесно, когато чрез инициацията или смъртта се издигаме в по-висшите светове. Човек го разбира, когато е станал същество от по-висшия свят. И щом човек срещне там Ариман, той става опасен именно в по-висшите светове, защото помага – което прави с удоволствие – да се пренесе в свръхсетивния свят това, което е спечелено и преживяно в сетивното битие. Няма по-скъп другар от Ариман за онези, които желаят да съхранят всеки миг за вечността. Много хора, прекрачвайки портата към свръхсетивния свят, започват да усещат Ариман като много добър другар, защото той е винаги устремен да направи част от по-висшия свят всичко, което се случва на земята, и да го ангажира там за себе си и своите служители.
Но това още не е най-лошото, защото човек не навлиза в свръхсетивния свят, ако до известна степен не е освободил себе си от егоизма.
Ако човек бъде оставен да влезе в свръхсетивните светове с обикновената нормална сила на стремежа, тогава той скоро ще се хване за шлифера на Ариман и ще го усети като много приятен другар. Но човек не може да навлезе в свръхсетивния свят такъв, какъвто е. Докато навлиза в свръхсетивното, той има свойството да му се разкрива малко от божественото, докато Ариман – с една огромна трагедия – пронизва земната еволюция именно в сетивното битие и се стреми да оформи това битие така, че то да стане духовно битие. Това е огромната трагедия на Ариман! Той би желал всичко, което някога се е появило в сетивното, да го оформи непосредствено в духовно.
към текста >>
Но това би било много
лош
о в смисъла на божествено-духовните същества, чийто противник в мировия ред е Ариман, защото той би могъл да реализира всички свои цели.
Докато навлиза в свръхсетивното, той има свойството да му се разкрива малко от божественото, докато Ариман – с една огромна трагедия – пронизва земната еволюция именно в сетивното битие и се стреми да оформи това битие така, че то да стане духовно битие. Това е огромната трагедия на Ариман! Той би желал всичко, което някога се е появило в сетивното, да го оформи непосредствено в духовно. И той се бори в мировия ред за пречистване, за преминаване на всичко сетивно през огъня. В неговия смисъл това е добро.
Но това би било много лошо в смисъла на божествено-духовните същества, чийто противник в мировия ред е Ариман, защото той би могъл да реализира всички свои цели.
Тогава много неща трябва да бъдат разглеждани, както той би искал. Бих искал да се изразя с едно сравнение. Но докато отнасяте сравнението към целия миров ред, можете да усетите как това, което Ариман може да нарече добро за себе си, е невъзможно в своята цялост да се включи в мировия ред. Вземете някое животинско същество, което трябва да смени кожата си в своето развитие в сетивния свят, което трябва да се освобождава от време на време от своята кожа като отражение на самото себе си и да напредва в нова форма на битието. Така за въпросното същество нещо трябва да се смени за нова възможност на битие.
към текста >>
Така виждаме отново как това, което произлиза от Ариман, само за себе си не може да бъде нито добро, нито
лош
о, а става добро или
лош
о според това, в какво отношение спрямо него се намира човек.
Едната задача, която е добра, правилна и истинна, е всичко, което има вечна стойност, да се понесе от сетивния свят и да се включи в царството на вечността. Това е наш дълг: стойностните богатства на мига да се вземат и пренесат в жертва на олтара на вечността. Когато сме приели помощта на Ариман за стойностните богатства на мимолетното, това е добро. Когато се запознаваме с Ариман в мига, встъпвайки в свръхсетивния свят – преди това не можем да го видим, – и му показваме склонността, която още може да ни е останала, също и безстойностното от сетивния свят да пренесем в свръхсетивния свят, тогава това за него е нещо стойностно – за неговите противници това е нещо безстойностно. Така ставаме добри негови инструменти за пренасяне от сетивния свят във вечността на това, което е обичано тук и което – чрез това, че е обичано от нас – също се включва от своя страна в тази вечност.
Така виждаме отново как това, което произлиза от Ариман, само за себе си не може да бъде нито добро, нито лошо, а става добро или лошо според това, в какво отношение спрямо него се намира човек.
Така виждаме как лесно могат да възникнат повърхностни описания, които искат да служат на удобните въпроси: какъв е Ариман, какъв е Луцифер? Отговори на подобни въпроси не съществуват в онези светове, където такива същества трябва само да бъдат характеризирани: в по-висшите светове. Така човек е вплетен в лабиринта на живота. Както Ариман, така и Луцифер са вплетени в житейския лабиринт, а човекът трябва да се стреми да се постави по правилен начин спрямо тези сили. По този начин ние можем да се развиваме, като търсим отношения със съществата от свръхсетивните светове.
към текста >>
Затова човек трябва да бъде в житейската тъма, защото в нея действат съществата, които могат да бъдат както добри, така и
лош
и, и могат да станат в своите действия добри или
лош
и според това в какво отношение се поставяме спрямо тях.
Отговори на подобни въпроси не съществуват в онези светове, където такива същества трябва само да бъдат характеризирани: в по-висшите светове. Така човек е вплетен в лабиринта на живота. Както Ариман, така и Луцифер са вплетени в житейския лабиринт, а човекът трябва да се стреми да се постави по правилен начин спрямо тези сили. По този начин ние можем да се развиваме, като търсим отношения със съществата от свръхсетивните светове. И връзките със свръхсетивния свят ще се запазят по-малко чрез едно – по образеца на сетивното познание – устремено към по-висшите светове познание, отколкото чрез това, че човек в смисъла на характеризираното създава връзки с тези свръхсетивни същества.
Затова човек трябва да бъде в житейската тъма, защото в нея действат съществата, които могат да бъдат както добри, така и лоши, и могат да станат в своите действия добри или лоши според това в какво отношение се поставяме спрямо тях.
Това разпръсква житейската тъма, става причина житейска светлина, духовна светлина да просияе в житейската тъма само чрез това, че ние създаваме правилните отношения към отделните сили от свръхсетивния свят, които действат в нашия физически свят, че се запознаваме с това, че нашите представи и понятия трябва да се променят, ако искаме да говорим за свръхсетивните светове. Бих искал да ви посоча един друг пример как трябва да мислим другояче, ако искаме да открием връзките между сетивния свят и свръхсетивното. Когато живеем в сетивното битие, живеем така, че чувстваме това, което наричаме житейска съдба. Понякога тя ни предлага симпатични, а друг път антипатични неща. И който може да достигне до истинско себеосъзнаване, знае, че съчувствие и състрадание, симпатия и антипатия спадат към най-силните усещания, които изобщо можем да имаме и които са всадени най-дълбоко в душата.
към текста >>
33.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Тези личности, на които обърнахме особено внимание, бяха вече поздравени на първата лекция, а онези, които трябваше да останат неназовани, трябва да знаят, че са намерили в нашите сърца най-искрено приветствие и че приемаме тяхното присъствие тук като потвърждение на това, че те не са приели още възгледа, че сме толкова
лош
и хора, както сега започва да се представя в света.
Не разглеждайте факта като нещо, което трябва да следва по необходимост от темата на нашия лекционен цикъл. Каквото обаче е необходимо, е това, че ние можахме да преживеем в много области търсенето на истината в нашата епоха, изобщо в нашето настояще. И за каквото в началото на лекционния цикъл не намерих възможност да кажа, нека това стане сега в края: да изразя благодарността си към онези личности, които дойдоха като официални гости на нашите неофициални събирания. Не мога да назова всички поименно. Те чуха вчера любезната покана за следващия конгрес на европейските секции на теософското общество от нашия скъп генерален секретар на скандинавската секция, а някои от вас може би също чуха думите на генералния секретар на унгарската секция.
Тези личности, на които обърнахме особено внимание, бяха вече поздравени на първата лекция, а онези, които трябваше да останат неназовани, трябва да знаят, че са намерили в нашите сърца най-искрено приветствие и че приемаме тяхното присъствие тук като потвърждение на това, че те не са приели още възгледа, че сме толкова лоши хора, както сега започва да се представя в света.
Както и да можем да бъдем заедно и през следващите години, както и да се развият нещата, нека смятаме тазгодишното си съвместно пребиваване като зародиш на нещо, което не може да ни бъде отнето от нищо, което би могло да се случи. Каквото могат да усетят душите ви като отзвук от свободно вътрешно изживяване, когато си спомняте за тези мюнхенски дни, е това, за което бих желал да апелирам в този миг, като поздравявам душата на всеки един приятел на раздяла и за повторна среща в смисъла на това, че хора, които са се научили да се обичат чрез познание, се намират винаги отново и винаги трябва да се срещат в правилното време.
към текста >>
34.
Предговор от Рудолф Щайнер
GA_139 Евангелието на Марко
Но като се имат предвид нелепите клевети, които теософският идол Ани Безант, както и някои заслепени нейни идолослужители публично отправяха срещу Антропософското Общество и срещу лектора, като се имат предвид и някои други събития, които оттогава насам възникваха в сферите на това Общество като продукт на „най-благородната човешка любов“, отделянето на Антропософското Общество от Теософското не бива да се разглежда като нещо
лош
о.
Обстоятелството, че лекторът остана на своето становище, застъпвано още от 1902 пред изтъкнатите членове на Обществото, доведе наред с други хубави неща дотам, че намиращото се под авторитета на Ани Безант Теософско Общество изключи всички онези членове, които поради изнесените от лектора факти, се отнасяха отрицателно към приумиците на Ани Безант. Теософското Общество постъпи като истински гонител на еретици в една ситуация, когато от страна лектора беше немислимо да влиза в някакъв догматичен спор. Единственото, което той искаше, беше една открита дискусия. Но стана това, което винаги става, когато обективното излагане на фактите се сблъсква с породения от лични интереси фанатизъм. Впрочем, стигна се дотам, че изключените от Теософското Общество създадоха своето Антропософско Общество, чийто брой на членовете непрекъснато нараства.
Но като се имат предвид нелепите клевети, които теософският идол Ани Безант, както и някои заслепени нейни идолослужители публично отправяха срещу Антропософското Общество и срещу лектора, като се имат предвид и някои други събития, които оттогава насам възникваха в сферите на това Общество като продукт на „най-благородната човешка любов“, отделянето на Антропософското Общество от Теософското не бива да се разглежда като нещо лошо.
Всеки читател на тези лекции, който по онова време се е интересувал от това отделяне, ще приеме последиците от тези спорове, които все още се проявяват тук или там в нашите разисквания, като един документ относно това, което казано в контекста на тогавашната ситуация сега става напълно разбираемо, а и като потвърждение на някои трудности, които човек среща, ако реши да защитава една кауза, опирайки се на чисто обективни факти. А който все пак не иска да оцени дори и това, би могъл да прояви достатъчно толерантност и без всякаква ненавист да се издигне над нещата, които смята че не го засягат лично, понеже за слушателите на този лекционен цикъл те имат своето непреходно значение. Берлин, 1918 Рудолф Щайнер
към текста >>
35.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И тогава в душата му би могъл да възникне, примерно, един такъв образ: Ето, идва един сеяч, който хвърля семената това той действително би могъл да види като един ясновидски образ: Едни семена падат на добра почва и израстват добре; други семена падат на
лош
а почва, трети на камениста почва.
Нека да си представим как древният човек е бил поставен в света преди много, много хидядолетия. Бихме могли да си го представим така, сякаш той се намира пред някакъв „учител“, който обяснява нещо на своите ученици. И ето, че сега той установява: Ако наоколо се намират много ученици, един от тях възприема думите на „учителя“ с дълбоко вълнение; друг също ги чува, но скоро ги забравя; а трети е така потънал в своя егоизъм, че не чува нищо. Разбира се, древният човек не би могъл да анализира и сравни тримата ученици. Обаче попадайки в преходното състояние между будност и сън, цялата тази картина отново застава пред душата му.
И тогава в душата му би могъл да възникне, примерно, един такъв образ: Ето, идва един сеяч, който хвърля семената това той действително би могъл да види като един ясновидски образ: Едни семена падат на добра почва и израстват добре; други семена падат на лоша почва, трети на камениста почва.
От това, което пада на втората почва, израства малко, а от това, което пада на третата почва, не изниква нищо. Древният човек не би казал както днешният: Ето, единият ученик приема думите на учителя, другият не ги приема и така нататък. Обаче в преходните състояния, намиращ се между будност и сън, той виждаше образа и така стигаше до някакво обяснение на нещата. И той не би могъл да говори по друг начин за тях. Ако някой би го попитал как си обяснява отношението на учителя към учениците, той би си послужил със своя ясновидски образ.
към текста >>
36.
Осма лекция, 22 Септември 1922
GA_139 Евангелието на Марко
Обикновено това застъпване за Бога на немски език се превежда като „да покажеш ревност“, но не ревност в
лош
ия смисъл на думата, а в смисъл „силно да се застъпиш за нещо“.
Книга на Мойсей, глава 25 се разказва как Израел е бил съблазнен да се отдаде на идолопоклонство, но един човек се намесил и го спасил от тази опасност. Неговата решителност спасява израилтяните, юдейския народ, от това да попаднат под пълната власт на идолопоклонството. Кой е този човек? Той е този, за когото в 4. Книга на Мойсей се разказва, че има силата да се изправи пред древноюдейския народ, който е застрашен от идолопоклонството на съседните народи, и се застъпи за Бога, който се откри на Мойсей; една силна душа.
Обикновено това застъпване за Бога на немски език се превежда като „да покажеш ревност“, но не ревност в лошия смисъл на думата, а в смисъл „силно да се застъпиш за нещо“.
В 4. Книга на Мойсей 25, 10-12 четем: „И Господ говори с Мойсей и каза: Пинеас, син на Елеазар, син на Аарон, свещеника, отвърна яростта ми от чедата на Израел, понеже показа пред тях ревност за мене, и аз не изтребих чедата на Израел в ревността си. Затова кажи: Ето, аз му давам моя завет на мира.“ Така говори Яхве на Мойсей.
към текста >>
37.
Десета лекция, 24 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Този контраст проличава особено ясно именно в египетската култура, в онази египетска култура, която е инспирирана от най-висшите откровения, намерили по-късно израз в египетската архитектура и най-вече в пирамидите и дворците на фараоните, в културата на сфинкса, в цялата тази култура, която все повече и повече затъваше в упадък, в поквара; така че през Третата културна епоха тъкмо най-забележителните произведения на египетската култура се оказаха тежко засегнати от най-
лош
ите и уродливи форми на черната магия, от най-
лош
ите разновидности на поквара, засягаща самия духовен живот на човека.
Авторът на Марковото Евангелие беше подпомогнат в описанията си за космическото величие на Христос именно от мястото, на което той попадна, след като вече беше станал ученик на Петър. Той се озова в Египет, и по-точно в Александрия, и живя там известно време, през което юдейска-та теософско-философска мисъл се намираше в своя апогей, като успоредно с това той можа да се докосне до най-добрите страни на езическия гнозис. Там той можа да възприеме някои възгледи, съществуващи и тогава, според които в определен момент човешкото същество напуска духовния свят, за да се срещне после с Луцифер, с Ариман, така че луциферическите и ариманически сили навлизат в човешката душа. Той можа да извлече всичко това от езическия гнозис, според който космическият произход на човека е свързан и с изграждането на нашата планета. Обаче в същото време евангелистът Марко можа да установи, именно тук, в Египет, големия контраст между първоначалния замисъл, според който трябваше да напредва еволюцията на човека и всичко онова, в което човекът се беше превърнал междувременно.
Този контраст проличава особено ясно именно в египетската култура, в онази египетска култура, която е инспирирана от най-висшите откровения, намерили по-късно израз в египетската архитектура и най-вече в пирамидите и дворците на фараоните, в културата на сфинкса, в цялата тази култура, която все повече и повече затъваше в упадък, в поквара; така че през Третата културна епоха тъкмо най-забележителните произведения на египетската култура се оказаха тежко засегнати от най-лошите и уродливи форми на черната магия, от най-лошите разновидности на поквара, засягаща самия духовен живот на човека.
Ако човек разполагаше с обучен духовен поглед, той все още би могъл да вникне в дълбоките тайни на египетската култура, защото те водеха началото си от първоначалната мъдрост на Хермес, а и присъщо на душата е да търси истинския произход на нещата, а не да се спира върху допълнително развихрилата се поквара. Както знаем, покварата беше налице още по времето на Мойсей, и той трябваше да изнесе от Египет именно добрата страна на египетската култура която едва ли беше напълно ясна за една толкова благородна душа като тази на Мойсей за да бъде съхранена тя за следващите поколения. А покварата в духовния живот продължи да нараства. Пред душата на Марко оживя следната картина: Той видя как човечеството все повече потъва в своя материализъм, видя как покварата е засегнала именно човешките мирогледи. И още нещо изживя Марко макар и в съвсем различна форма, но все пак то беше същото а именно, че днес човекът отново може да стигне до някои опитности, стига да има чувствата и усещанията за тях.
към текста >>
38.
3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Да предположим, че един човек се нахвърля върху друг и му казва: Ти си
лош
човек.
Върху това почива необходимостта от повтарящите се земни съществувания, за да имаме възможност постоянно да разрушаваме нови човешки тела и именно чрез това да се развиваме по-нататък като съзнателни човешки същества. Но в земния живот ние имаме един единствен човешки член, върху развитието на който можем действително да работим: това е нашият Аз. Върху развитието на нашият Аз ние можем да работим по определен начин. Що значи в духовен смисъл, човек да работи върху развитието на своя Аз? Ако искаме да отговорим на този въпрос, ние трябва да бъдем наясно върху факта кое прави необходима работата върху Аза.
Да предположим, че един човек се нахвърля върху друг и му казва: Ти си лош човек.
Ако това не е вярно, тогава съответния човек е казал една неистина, означава, че от момента в който тази неистина е казана, Азът е станал по-малоценен. Това е обективното значение на неморалността. Ние имаме по-голяма стойност преди момента, в който сме изказали неистината. И ако изразите всички пространства и всички времена, стойността на вашият Аз става по-малка за всички пространства и всички времена, за цялата безкрайност и за цялата вечност, ако сме намалили тази стойност чрез едно такова поведение. Но през време на живота на раждането и смъртта ние имаме на разположение, на наше разположение едно нещо.
към текста >>
На онзи на когото сме казали: Ти си
лош
човек, ние можем да му признаем: Аз сгреших, това което казах не е правилно не е важно и т.н.
Това е обективното значение на неморалността. Ние имаме по-голяма стойност преди момента, в който сме изказали неистината. И ако изразите всички пространства и всички времена, стойността на вашият Аз става по-малка за всички пространства и всички времена, за цялата безкрайност и за цялата вечност, ако сме намалили тази стойност чрез едно такова поведение. Но през време на живота на раждането и смъртта ние имаме на разположение, на наше разположение едно нещо. Това, което сме допринесли за намаление на стойността на нашия Аз, ние можем винаги да го изправим, когато можем да преодолеем нашата лъжа.
На онзи на когото сме казали: Ти си лош човек, ние можем да му признаем: Аз сгреших, това което казах не е правилно не е важно и т.н.
Тогава ние сме възвърнали стойността на нашият Аз, изправили сме отново вредата, която сме нанесли на нашият Аз. Така за много неща, които засягат нашия Аз, ние имаме в нашите ръце възможността да изправим грешката си през време на нашият живот, да изправим, да подобрим това, с което сме направили нашият Аз по-несъвършен. Ако например имаме като задача да знаем нещо и сме забравили да изпълним тази задача, ние сме понижили стойността на нашият Аз, обаче ако положим усилия ние можем отново да си спомним тази задача. Азът има преди това по-малка стойност, обаче когато сме си спомнили нашата задача и я изпълняваме, ние изправяме нанесената вреда. Следователно: Ние можем да понижим стойността на нашия Аз, но ние можем отново да му при дадем по-голяма стойност.
към текста >>
Ето защо, тази тройка от тела постоянно се в
лош
ава и когато живеем ние постоянно провеждаме атаки върху тези три члена на нашето човешко същество, върху астралното, етерното и физическото тяло.
Тази способност да ревизираме, така да се каже, един жизнен член, един член на нашето човешко същество, да коригираме неговата грешка, да го направим да напредне, тази способност имаме ние по отношение на Аза. Обаче съзнанието на човека не се простира непосредствено върху астралното битие, върху етерното, а още по-малко върху физическото битие. Въпреки това, целият живот е едно разрушение на тези три члена на човешкото същество, но ние нямаме никакво знание как да ги подобрим отново. Човекът е господар над това, как да подобри своя Аз, как да изправи един морален дефект, един дефект на паметта, но той не е господар над това, което постоянно разрушава в своето астрално, етерно и физическо тяло. Ние работим над Аза.
Ето защо, тази тройка от тела постоянно се влошава и когато живеем ние постоянно провеждаме атаки върху тези три члена на нашето човешко същество, върху астралното, етерното и физическото тяло.
Ако не бихме работили върху нашият Аз през целият живот между раждането и смъртта, той не би напреднал в своето развитие. Но човекът не може да работи така съзнателно върху своето астрално тяло, върху своето етерно и физическо тяло, както върху своя Аз. Все пак онова, което човек постоянно разрушава, трябва да бъде заместено. Във времето между смъртта и едно ново раждане човекът трябва да получи възстановеното астрално тяло, етерно и физическо тяло: това, което той е разрушил. Трябва да бъде възможно, че в това време ние отново да получим това, което преди това сме разрушили в земния живот: астралното, етерното и физическото тяло.
към текста >>
Естествено с това не искам да кажа нищо
лош
о против съюза на монистите, а се стремя само да направя разбираем един действителен факт.
Отново зависи, дали ставаме общителни, или самотни духове, според това дали сме били религиозно настроени, или не през време на земния живот. Затвореността в живота, затвореността спрямо религията в живота, прави от нас самотници, необщителни същества след смъртта. Една нерелигиозна душа е като затворена в една капсула, като в един затвор. Ние знаем наистина, че освен нас има и други същества, обаче се чувствуваме като в една капсула, като в един затвор, така че не можем да стигнем до тях. Така например, членовете на дружеството на монистите, когато в техните пусти материалистични представи са изключили всяко религиозно чувство, след тяхната смърт не са събрани, не са съединени в едно общество, в един съюз: всеки от тях е затворен в неговия собствен затвор.
Естествено с това не искам да кажа нищо лошо против съюза на монистите, а се стремя само да направя разбираем един действителен факт.
Тук в земния живот, материалистичните представи са една грешка, но в царството на духа те са един факт, а именно фактът, че чрез тях такива представи, чрез които тук в земния живот се затваряме в нашите погрешни разбирания, в царството на духа ни затварят като в един затвор, правят ни пленници на нашата собствена астралност. Чрез неморалните настроения в живота ние се лишаваме от привличащите сили в сферата на Меркурий, а чрез нерелигиозните настроения на душата се лишаваме от привличащите сили в сферата на Венера, не можем да получим от тази сфера силите от които се нуждаем. Това значи, че в нашето следва що въплъщение на Земята получаваме по определен начин едно несъвършено астрално тяло. Тук вие виждате, как човек сам гради своята Карма. Когато вземем този факт на окултното изследване, тогава ни става ясно по един чудесен начин едно изказване, което е било направено един вид инстинктивно от философа Кант.
към текста >>
39.
5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Такъв един упрек е едно извънредно
лош
о разбиране, защото тази Христова Тайна бе открита в нейното истинско значение, именно в по-новите времена чрез окултното изследване.
За целта слънчевият Дух Христос, трябваше да слезе на Земята. и след като слезе на Земята, на тази Земя може да бъде намерена възможността за човешките души да станат между смъртта и едно ново раждане общи, човешки, общителни, дружелюбни същества. Могат да се изнесат много неща за универсалността на действително разбраната Христова Тайна. В течение на годините ние изнесохме вече много неща: обаче тази Христова Тайна трябва по-ясно и постоянно да бъде осветлявана от различни страни. Когато се казва, че чрез едно особено издигане на Христовата Тайна над другите религии, могат да бъдат предизвикани предразсъдъци по отношение на тези други религии това често пъти се е казвало, че например в нашето духовно-научно движение тук в средна Европа, Христовата Тайна е много често подчертавана и поради това не се съди еднакво за другите религиозни вероизповедания.
Такъв един упрек е едно извънредно лошо разбиране, защото тази Христова Тайна бе открита в нейното истинско значение, именно в по-новите времена чрез окултното изследване.
И ако последователят на Буда би искал да каже: Ти поставяш Християнството над Будистката религия, защото изтъкваш Христа като нещо твърде особено, това не се намира в моите религиозни книги, следователно ти онеправдаваш Будизма такова едно изказване е също толкова неразбираемо, както ако будистът би желал неговите съмишленици да не приемат Коперниковата мирова система, защото и това не се намира в свещените книги на Будизма. Фактът, че неща които са били открити по-късно се признават за истини, няма нищо общо с еднаквото значение на религията. Тайната на Голгота е такава, че тя не е никаква особена привилегия, а е една истина на Духовната наука, която също както Коперниковата мирова система, може да бъде призната от всяка религиозна система и не става дума за изтъкването на едно религиозно вероизповедание, като заемащо върховно място над другите религии, а за това, че изнасянето на Тайната на Голгота е един установен факт от новата Духовна наука. Ако това е още особено неразбираемо, то още по неразбираемо е да се говори за това, че всички религиозни вероизповедания, трябва да бъдат сравнявани абстрактно и че трябва да се приеме един вид абстрактна равностойност на същността на всички религиозни вероизповедания. Защото тук трябва конкретно да съпоставим тези различни вероизповедания, не е това което Християнството е станало в течение на времето като едно, или друго вероизповедание, а с това, което то съдържа по същество, по своето съдържание.
към текста >>
Дали разбираме едно произведение на изкуството по-добре, или по-
лош
о, това е нещо общочовешко.
Можем да си представим много добре, как е могло да се роди една такава легенда, която се е разпростирала относно фигурата на "Нощта", за която се е казвало, че когато Микеланджело е бил сам с нея, тя можела да оживее, да стане и да ходи, когато знаем, че тя е съответният жест на етерното или жизнено тяло и че етерното или жизнено тяло, може да бъде напълно дейно при този жест. И когато човек почувствува това, той вижда тази фигура да става и тогава той знае тя може да ходи. Ако не би била от мрамор, ако действително етерното, или жизнено тяло би било единственото дейно, тъй като то е оживяващият принцип, тогава не би съществувала никаква пречка тя да ходи. Много не що е било тайно скрито в това, което е произвела еволюцията на човечеството и още много неща ще станат разбираеми само тогава, когато хората ще гледат нещата чрез това, което може да изостри окултния поглед. Обаче в крайна сметка най-важното не са всички тези неща!
Дали разбираме едно произведение на изкуството по-добре, или по-лошо, това е нещо общочовешко.
Обаче важното е нещо друго! Когато сме изострили нашият поглед, тогава ние получаваме едно разбиране за другите души, за душите на другите хора не чрез окултният поглед, който може да вижда духовния свят, а чрез погледа, който е изострен от Духовната наука. Чрез произвеждането от здравия човешки ум, разбиране на Духовната наука в нас израства познанието за това, което срещаме в живота, преди всичко на това, което е душата на нашите себеподобни. И ние се стараем да развием разбиране за всяка човешка душа. Обаче това разбиране за всяка човешка душа е нещо различно от това, което в живота често пъти хората наричат разбиране.
към текста >>
Може би, не ще намерим, че всяка една душа е нещо отлично, но това не е
лош
о, защото ние с нищо не вредим повече на една душа, освен когато я възнасяме до небето, чрез една сляпа любов!!!
Обаче това разбиране за всяка човешка душа е нещо различно от това, което в живота често пъти хората наричат разбиране. В живота любовта е, за съжаление често пъти твърде егоистична. Хората обичат някого, към когото се чувствуват привлечени, особено чрез това, или онова отношение и общо взето те се задоволяват с това, което се нарича обща човешка любов: те обичат общото човечество. Но що е това? Ние трябва да можем да разбираме всяка една човешка душа.
Може би, не ще намерим, че всяка една душа е нещо отлично, но това не е лошо, защото ние с нищо не вредим повече на една душа, освен когато я възнасяме до небето, чрез една сляпа любов!!!
За този фактор ще говорим още по-отблизо в други ден.
към текста >>
40.
7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И тъй като тогава огънят се бил превърнал тогава само в пепел лапландците създали най-
лош
ият език, защото естонците живеели с лапландците в смъртна вражда.
Едвам след това дошли другите народи и те трябвало да слушат звуците, издавайки огъня и слушайки как огънят гори, научили се да разбират звуците. Отделните народи, които обичали особено естонците дошли първи, когато огънят горял достатъчно силно. Когато огънят прегорял, пристигнали германците, защото естонците не обичат особено германците. И от прегарящият огън можало само да се чуват: "дайч, лайч, дайч, пайч". След това дошли лапландците, които естонците никак не обичат и тогава от огъня се чувало само "лапен, лачен".
И тъй като тогава огънят се бил превърнал тогава само в пепел лапландците създали най-лошият език, защото естонците живеели с лапландците в смъртна вражда.
Така ние виждаме как естонците изразяват, всичко, което те имат като групов егоизъм. Нещо подобно са всички народи, когато говорят за това, че искат да проникнат до ядката на всички религиозни общества, на всички различни религиозни общества. И тук трябва фактически да кажем, че в това отношение Християнството е безусловно различно от другите вероизповедания. Ако например на запад, би било точно така, както в индуската религия, тогава стария Вотан, би продължавал и днес да царува като национален Бог. Обаче, западът не е приел един господствуващ национален бог, който можеше да се намери тук на запад, а един Бог който можеше да бъде намерен вън от запада.
към текста >>
41.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Хората не са толкова
лош
и, както се приема.
Удобството, отпуснатостта принадлежат към най-разпространените качество на нашето съвременно човечество. Но нека запитаме: От къде идва, че по-голяма част от хората не извършват това, или онова? Причината е удобството, отпуснатостта! Можем да разгледаме най-важните и най-неважните неща на човешкия живот: удобството е това, което прониква целият живот. Привързаността към старото и нежеланието човек да излезе от старото е привързаност към удобството.
Хората не са толкова лоши, както се приема.
Те не са изгорили Джордано Бруно, Савонарола от Лошавина не са третирани от Лошивина Галилей така, както са го сторили. Също така не от лошавина, не зачитат през време на живота великите духове. А вършат това от удоволствие! Докато такива хора се научат да изменят своите мисли и своите чувства, това ще трае дълго време, а именно само поради удобство! Удобството е един общ, твърде разпространен недостатък.
към текста >>
Те не са изгорили Джордано Бруно, Савонарола от
Лош
авина не са третирани от
Лош
ивина Галилей така, както са го сторили.
Но нека запитаме: От къде идва, че по-голяма част от хората не извършват това, или онова? Причината е удобството, отпуснатостта! Можем да разгледаме най-важните и най-неважните неща на човешкия живот: удобството е това, което прониква целият живот. Привързаността към старото и нежеланието човек да излезе от старото е привързаност към удобството. Хората не са толкова лоши, както се приема.
Те не са изгорили Джордано Бруно, Савонарола от Лошавина не са третирани от Лошивина Галилей така, както са го сторили.
Също така не от лошавина, не зачитат през време на живота великите духове. А вършат това от удоволствие! Докато такива хора се научат да изменят своите мисли и своите чувства, това ще трае дълго време, а именно само поради удобство! Удобството е един общ, твърде разпространен недостатък. Това удобство ни прави след смъртта годни да бъдем включени в армията на Ариман защото наред с неговите други служби, Ариман е духът на пречките на препятствията.
към текста >>
Също така не от
лош
авина, не зачитат през време на живота великите духове.
Причината е удобството, отпуснатостта! Можем да разгледаме най-важните и най-неважните неща на човешкия живот: удобството е това, което прониква целият живот. Привързаността към старото и нежеланието човек да излезе от старото е привързаност към удобството. Хората не са толкова лоши, както се приема. Те не са изгорили Джордано Бруно, Савонарола от Лошавина не са третирани от Лошивина Галилей така, както са го сторили.
Също така не от лошавина, не зачитат през време на живота великите духове.
А вършат това от удоволствие! Докато такива хора се научат да изменят своите мисли и своите чувства, това ще трае дълго време, а именно само поради удобство! Удобството е един общ, твърде разпространен недостатък. Това удобство ни прави след смъртта годни да бъдем включени в армията на Ариман защото наред с неговите други служби, Ариман е духът на пречките на препятствията. навсякъде където се явяват пречки, господар е Ариман той възпира живота и създава пречки на хората.
към текста >>
Ясновидецът намира там някои души, които след това са минали през вратата на смъртта и са станали служители на много
лош
и духове.
Освен хора, които тук на Земята са подчинени на удобството, те стават спирачки след смъртта в света по отношение на всичко, което е насочено от свръхсетивните светове, тук долу на Земята. Следователно удобството оковава човека в живота между смъртта и едно ново раждане към онези духове, които под ръководството на Ариман, трябва да служат на съпротивлението на препятствията. Тук на Земята намираме у много хора едно качество, което числим в земния живот към неморалните качества: безсъвестността. В гласа на съвестта ние имаме нещо, което регулира по един чудесен начин на шия душевен живот. Безсъвестността, неспособността да се вслушваме в предупреждаващият глас на съществата, ни предава също на други същества за времето между смъртта и едно ново раждане.
Ясновидецът намира там някои души, които след това са минали през вратата на смъртта и са станали служители на много лоши духове.
Тук в земният живот се явяват болести, те се явяват по един, или друг начин. Ние знаем например, че в минали времена са минали епидемични болести като чумата и холерата. Материалистична наука ще може да докаже външните причини, но не обаче, вътрешните, духовни причини. А всичко което става има своите духовни причини. Когато някой идва и ви каже, че науката има именно задачата да търси външните причини за това, което става, винаги може отново да си каже: Духовната наука не изключва истинността на външните причини, когато те са оправдани, обаче тя прибавя към тях и духовните причини.
към текста >>
42.
11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И в същността на Християнството лежи в действителност една търпимост по отношение на всяка една религиозна система, макар и тази същност да е
лош
о разбрана от западните християни.
Първичното християнство не е настроено от самото начало на този тон, особено там където е станало религия на запада. Ако на запад би било така, както е в Индия, тогава ние днес бихме имали една религия на Вотан, това би било такова нещо каквото е на индуската религия. Обаче западът е приел една религия на този, който е живял вън от запада, религията на Исуса Христа. Западът е приел неегоистично една религия. Това е една принципна разлика.
И в същността на Християнството лежи в действителност една търпимост по отношение на всяка една религиозна система, макар и тази същност да е лошо разбрана от западните християни.
Всъщност за християнина всеки човек е християнин, каквито и религии да изповядва той иначе. И когато се иска християнските догми да бъдат разпространени навсякъде това е едно тесногръдие. Великодушието е нещо съвършено различно. Когато разглеждаме индиеца, китаеца, будиста, когато проникнем в най-дълбоките елементи на неговото същество, навсякъде ще намерим началата на Християнството и от това което той самият мисли, ще открием онова, което съставлява началата на Християнството, без да става дума да назоваваме името на Христос. Обаче това по-ясно Християнство, така както то е дадено на хората между раждането и смъртта е само една подготовка за сферата на Слънцето след смъртта.
към текста >>
43.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Разбира се кармата трябва да се изпълни, нещата са необходими, обаче
лош
а е тази съдба, в която са заплетени тези души, които след смъртта са осъдени да носят този хомот на робство.
Ние виждаме, че една човешка душа не само умира в разцвета на нейния земен живот, а я виждаме преследвана по определен начин. При устройването на такива отношения, сътрудничат онези души, които поради тяхната безсъвестност по време на земният живот, стават слуги на духовете на болестите, на смъртта и на нещастието. Така такива безсъвестни души трябва да работят в произвеждането на такива тежки съдби: това е една връзка! Ясновидецът констатира това особено силно при един такъв случай, като например катастрофата на кораба Титаник. Нека проследим тук как в този случай са действували душите, които поради тяхната безсъвестност са станали слуги на духовете на болестите и нещастието.
Разбира се кармата трябва да се изпълни, нещата са необходими, обаче лоша е тази съдба, в която са заплетени тези души, които след смъртта са осъдени да носят този хомот на робство.
Но сега нека се запитаме по-нататък: Какво е положението с душите, които тук на Земята изпитват една такава съдба, които тук на Земята умират в разцвета на техния живот, които преждевременно загиват от епидемии? Когато тези души, ненавременно минават през вратата на смъртта и отиват в духовния свят, какво е тяхното положение? Ние научаваме за съдбата на тези души, когато с погледа на ясновидеца проникваме в заниманието на духовете, които водят напред земното развитие, или всеобщо развитие. Тези Същества на Висшите йерархии имат определени сили, за да тласкат напред развитието, обаче тези сили не са някак безгранични, те са в известно отношение ограничени. Получава се например следното.
към текста >>
Онзи човек на когото Духовната наука само му харесва, който я приема само от любопитство, или само поради някои други причини, той ще я използува, може би
лош
о в своя живот.
Тогава ние чувствуваме в истинския смисъл на думата, защо трябва да съществува Духовната наука, защо тя трябва да бъде посадена в духовния живот на човечеството. Това трябва да си усвоим ние като чувство, от това чувство трябва да се проникнем. Това чувство има една много целебна сила: то принадлежи към тези чувства, които довеждат човешката душа в истинска хармония на дейните сили. Това е така. Колкото повече онова, от което правим да бъдат проникнати човешките души, принадлежи на света на свръхсетивните истини, толкова по-вътрешно сръчни стават чувствата, за да се управляваме в живота, толкова по-живи стават тези чувства.
Онзи човек на когото Духовната наука само му харесва, който я приема само от любопитство, или само поради някои други причини, той ще я използува, може би лошо в своя живот.
Обаче онзи, който е проникнат от горепосоченото чувство, от онова свещено чувство, което се ражда в нас, защото знае, че Духовната наука трябва да съществува от вътрешна необходимост, той ще застане също с правилни чувства по отношение на нея в живота. Той ще може да се справи най-малко вътрешно в най-сериозните и най-тежки положения на живота, имайки Духовната наука ще се справя именно тогава, когато, външно се явяват най-големите трудности. Защото Духовната наука е една работа на бъдещето. Тя се явява днес в света, защото трябва да служи на човечеството в най-широкия смисъл, в най-широката форма. Това допринася обаче, че хората които имат в глъбините на тяхната душа страх от духовните светове, за да проявят в тяхното съзнание този страх, като омраза.
към текста >>
44.
14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И както казахме, потресаващо е човек да вижда душите, които са минали през смъртта и за определено време са същества служещи за болест и смърт, за
лош
а Карма в човешкият живот.
Фактът, че страдаме лежи в Кармата, но създаването на външните условия, на външните обстоятелства, за да можем да страдаме в съдбата, това се произвежда от силите, които са изпращани от свръхсетивните светове. Когато говорим за това, трябва да се разбират болестите, които проникват света и които се управляват също от свръхсетивни сили по отношение на външните условия, трябва да се разбират преждевременните смърти, които се явяват в човешкия живот. Ние често сме разглеждали естествената смърт поради старост, която в нормалният живот трябва да настъпи със същата необходимост, с която листата на растенията трябва да увехнат, когато зародишът за следващото растение е узрял. Смъртта сполетява един завършен живот, обаче тя може да настъпи за човека, също когато той е в разцвета на своята възраст. И когато смъртта настъпва по този начин в разцвета на годините на човека, тогава условията на тази смърт са създадени от определени духове на по-висшите йерархии, които служат на обратното движение, на които трябва да се изпращат в този свят силите, които предизвикват като тези преждевременната смърт, така също болестите и кармическите нещастия.
И както казахме, потресаващо е човек да вижда душите, които са минали през смъртта и за определено време са същества служещи за болест и смърт, за лоша Карма в човешкият живот.
И все пак именно тогава, когато правим едно такова наблюдение и от една страна ни завладява едно мрачно чувство, виждайки душите минали през вратата на смъртта да стават слуги на злите духове на болестите и на смъртта, когато от една страна изпитваме болка, ние чувствуваме обаче едно задоволство като след това проследим тези души в миналото и търсим причините, поради които са станали такива във физическият свят, във физическият живот. Тогава откриваме, че такива души са били в техният минал земен живот, по определен начин безсъвестни. Безсъвестни души, които също не са държали сметка за истината, такива души стават слуги на духовете, които изпращат на земните хора болестите и преждевремената смърт. Това е от една страна изправянето, но едно мрачно изправяне. Съществува още едно изправяне, което се проявява по друг начин и което ни показва, как мрачното което виждаме втъкано в човешкото съществувание е обусловено също в общата мъдрост на света.
към текста >>
45.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Дюселдорф, 27. 4. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И никога смъртта не може да бъде нещо, което е унищожение, но е нещо по-
лош
о от това, което е самотност на Земята.
Както казахме, когато разглеждахме този проблем на изживяването на смъртта във връзка с Христос той действува особено потресаващо върху нас. Фактически положението е такова, че и самият човек живее в този свят минавайки през вратата на смъртта. Той може да мине тук през смъртта, обаче не може никога да угасне, защото е приет тогава от световете в които не съществува никакво унищожение. Това, което можем да считаме нещо подобно на смъртта в надфизическия свят, е нещо съвършено различно от смъртта. То е това, ако искаме да употребим човешки думи, трябва да назовем с думата самотност.
И никога смъртта не може да бъде нещо, което е унищожение, но е нещо по-лошо от това, което е самотност на Земята.
Тя е едно насочване на погледа назад върху собственото същество. И човек забелязва, що значи себе си. Да вземем пример едно човешко същество, което тук на Земята малко е развило от това, което можем да наречем симпатия към другите хора, което всъщност живее само за себе си. Такова едно същество среща трудности, когато е минало през вратата на смъртта, преди всичко да познае други човешки същества, но да не забележи нищо от тези същества. Такова едно същество и изпълнено само от своето собствено душевно съдържание, то вижда само това, което изживява в самото себе си.
към текста >>
46.
18. ОСЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щрасбург, 13. 5. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Ние чувствуваме това като една сила в нас, която ни води да търсим да заличим отново нашето
лош
о деяние.
Може би се разкайваме за това и след това го забравяме отново. След смъртта ние отново намираме този човек, обаче тогава изживяваме нещо противоположно на удоволствието, което сме изпитали на Земята. Тогава ние чувствуваме: Ако не бихме сторили това ние бих ме били по-съвършени човеци, следователно в това отношение нашата душа е станала по-несъвършена. Това несъвършенство е останало на душата и трябва да остане до тогава, докато нейното земно деяние бъде изправено. Ние виждаме по-малко деянието, отколкото петното в нашата душа: това петно трябва да бъде заличено.
Ние чувствуваме това като една сила в нас, която ни води да търсим да заличим отново нашето лошо деяние.
При една настроена против духовното душа би се прибавило още и това, че тя чувствува: Аз съм отделен от душите с които съм се отнесъл лошо, трябва да чакам, докато отново я срещна, за да изтрия петното. Погледът в миналото върху целият живот се получава като чувство на необходимата Карма. Пред нас стои предупредително образът в Акашовата Летопис на другата душа тогава ние живеем изключително в такива образи на Акашовата Летопис. Обаче такива крайни случаи не съществуват всъщност сега. Ясновидецът, който влиза във връзка с душите на умрелите, може да има следната опитност.
към текста >>
При една настроена против духовното душа би се прибавило още и това, че тя чувствува: Аз съм отделен от душите с които съм се отнесъл
лош
о, трябва да чакам, докато отново я срещна, за да изтрия петното.
След смъртта ние отново намираме този човек, обаче тогава изживяваме нещо противоположно на удоволствието, което сме изпитали на Земята. Тогава ние чувствуваме: Ако не бихме сторили това ние бих ме били по-съвършени човеци, следователно в това отношение нашата душа е станала по-несъвършена. Това несъвършенство е останало на душата и трябва да остане до тогава, докато нейното земно деяние бъде изправено. Ние виждаме по-малко деянието, отколкото петното в нашата душа: това петно трябва да бъде заличено. Ние чувствуваме това като една сила в нас, която ни води да търсим да заличим отново нашето лошо деяние.
При една настроена против духовното душа би се прибавило още и това, че тя чувствува: Аз съм отделен от душите с които съм се отнесъл лошо, трябва да чакам, докато отново я срещна, за да изтрия петното.
Погледът в миналото върху целият живот се получава като чувство на необходимата Карма. Пред нас стои предупредително образът в Акашовата Летопис на другата душа тогава ние живеем изключително в такива образи на Акашовата Летопис. Обаче такива крайни случаи не съществуват всъщност сега. Ясновидецът, който влиза във връзка с душите на умрелите, може да има следната опитност. Той намира една позната нему душа, която е живяла на Земята като мъж и е минала през вратата на смъртта, оставяйки на Земята своите деца и своята жена.
към текста >>
47.
20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
От това виждаме, че и в това отношение Духовната наука съвсем не дава нещо
лош
о на хората, защото тя насочва хората да се стремят да бъдат достойни за онова, което наблюдават в техните души неродените още на Земята души.
Накратко казано, във втората половина на нашето духовно съществува ние между смъртта и едно ново раждане ние се научаваме да познаваме в подробности човешките души, научаваме се да гледаме в душите. И самите ние, които сега живеем на Земята, можем да имаме съзнание то, че там горе в духовният свят живеят души, които очакват да се родят в следващите десетилетия, които гледат в нашите души с копнеж и които виждат в нашите души онова, от което те се нуждаят за тяхната подготовка за земният свят. Те виждат в това време на техния духовен живот нашите души с такава точност, както земният човек вижда небето. Това е един такъв образ, който ни показва, как, когато се запознаем даже само малко с духовните светове, ние стигаме действително до чувството: Ние сме наблюдавани, защото ние многократно сме наблюдавани. Погледите на духовните същество са насочени върху нашите души, особено погледите на онези духовни същества, които трябва да се родят на Земята.
От това виждаме, че и в това отношение Духовната наука съвсем не дава нещо лошо на хората, защото тя насочва хората да се стремят да бъдат достойни за онова, което наблюдават в техните души неродените още на Земята души.
Когато ясновидското изследване разглежда тези неща, то изживява наистина важни, потресаващи неща. И към действително потресаващите до висока степен принадлежи това, когато гледаме в духовните светове душите, които са на път да се родят на Земята и виждаме как те гледат долу към Земята, за да видят онези, които биха могли да бъдат техните родители. За по-старите времена това беше даже още по-важно, но за нашето време е станало нещо по-малко важно. Обаче винаги се натъкваме на потресаващи факти и събития, когато гледаме такива души. Защото тогава можем да получим най-различните впечатления.
към текста >>
Обаче силите, които, ако човек ги е запазил чисти, хвърлят светлина в миналите прераждания, тези сили са икономисаните по-малко в детската възраст, а именно повече в онази възраст на човека, в която се развива страстността и понякога именно най-
лош
ите страсти в човека.
Физиономията на детето може да бъде още неопределена, обаче онзи, който гледа детето като ясновидец, може да научи извънредно много нещо, когато може да гледа с ясновидски поглед това, което обгръща детето. И когато после това, което съществува като сили в детската възраст, бъде развито по-късно ясновиждащо, човек вижда тогава в конкретните отношения, които дълго време предхождат раждането на човек. Може би не е така егоистично задоволяващо, човек да вижда в този свят. Обаче за онзи, който иска да разбере цялата връзка на нещата в света, това виждане е особено много интересно. И да се правят изследвания в Акашовата летопис относно някои хора от историята на света, тази работа не се състои само в това, да бъде изследвано онова, което тези хора преживяват на физическото поле като думи в духовния свят между смъртта и едно ново раждане.
Обаче силите, които, ако човек ги е запазил чисти, хвърлят светлина в миналите прераждания, тези сили са икономисаните по-малко в детската възраст, а именно повече в онази възраст на човека, в която се развива страстността и понякога именно най-лошите страсти в човека.
Те са свързани с това, което се развива в човека като чувства на сетивната любов и с всичко, което има връзка с тези чувства. Тук съществува една пълна родственост между това, което води до сетивната любов и това, което води да развитието на говора. Тази връзка се изразява също в промяната на гласа на мъжа, в така нареченото мутиране на гласа. И в тази епоха на живота се икономисват особено много от тези сили. Ако те бъдат запазени чисти, позволяват на човека да вижда в миналите земни съществувания.
към текста >>
48.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Всичко, което става там, е нещо добро, обаче онова, което душата изживяваше в хода на еволюцията, ставаше все по-
лош
о и по-
лош
о, понеже от самото начало тя попадна под властта на Луцифер.
И не бива да се учудваме, че ако правилно вникнем в източното светоусещане, ще открием там не друго, а един подчертан материализъм, защото то не стига до духовните първоизточници на Майя, а чисто и просто се стреми да избяга от материалния свят. А това, което пулсира в Посланията на Павел и което занапред ще се разпростре под видима форма из цялата Земя, представлява едно истинско душевно учение, макар и в зародишен вид; впрочем тази е и една от причините, то да бъде погрешно разбирано в нашата епоха Тамас. Най-напред трябва да бъде проумяна сложната природа на Майя и едва тогава ще бъде възможно истинското разбиране на всичко онова, което е свързано с еволюцията на човечеството. Едва тогава ще разберем и думите на Павел за „първия Адам", който се противопоставя на Луцифер и който поради тази причина все повече и повече потъва в материята; а това не означава нищо друго, освен че той изживява материалния свят по напълно погрешен начин. Защото материята във външния свят, като Божие творение, е нещо добро.
Всичко, което става там, е нещо добро, обаче онова, което душата изживяваше в хода на еволюцията, ставаше все по-лошо и по-лошо, понеже от самото начало тя попадна под властта на Луцифер.
И тъкмо за това Павел нарече Христос „втория Адам", защото той дойде в света изкушен от Луцифер, и може да се превърне в онзи предводител и приятел на човешките души, за да ги освободи, който успя да ги освободи от Луцифер, или с други думи, успя да ги издигне до едно обективно и правилно отношение към него, към Луцифер. Приживе Павел не можа да сподели с човечеството всичко онова, което той като посветен знаеше. Ако обаче човек се остави под чудното въздействие на неговите Послания, ще се убеди, че в своите дълбините съдържат нещо много повече, отколкото казват външно. И това произтича от обстоятелството, че Павел трябваше да се обръща към една общност и да се съобразява с нея. Ето защо отделни места в неговите Послания изглеждат като пълни с противоречия.
към текста >>
49.
Нервност и Азовост
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Съвсем сигурно е, че това в бъдеще няма да става по-добре, а напротив, все повече и повече ще се в
лош
ава.
Могат да се изброят най-различни други състояния кой ли не ги познава или защото сам страда, или защото са засегнати близките му. Няма нужда да отидем толкова далеч не бих искал да се отклоня в друга област и да говорим за големите събития на обществения живот като за „политически алкохолизъм“; в последно време се говори за невротичното суетене в обществения живот като за начин на поведение, който при отделния човек всъщност се появява тогава, когато той е засегнат именно от алкохолизъм. Думата беше употребена за начина, по който в последните месеци се провеждаха политическите действия в Европа. Виждате как също и във външния живот има нещо, за което би могло да се каже: Също и тук се вижда, че е налице не само нервност, но тя се чувства и определено неприятно. Навсякъде значи е налице тази нервност.
Съвсем сигурно е, че това в бъдеще няма да става по-добре, а напротив, все повече и повече ще се влошава.
Ако хората останат такива, каквито са сега, в никакъв случай не може да има добри изгледи за бъдещето. Понеже има различни вреди, които по особен начин повлияват нашия съвременен живот и може да се каже, че те се разпространяват епидемично от един човек на друг, така че се засяга не само този, който в тази насока е малко болен, но се заразяват и други, които може би са само слаби, но иначе са здрави. За нашето време е нещо невероятно вредно, че голям брой от тези хора, които по-късно заемат отговорни постове в обществения живот, следват и учат по начина, обичаен за сегашното следване. Има цели периоди от следването, в които така се работи, да речем в университета, че всъщност през цялата година се правят някои други неща, вместо да се учи истински и да се премисли и осмисли това, което професорите казват на лекциите; лекциите от време на време се посещават, но това, което трябва да се научи за изпитите, всъщност се минава само за няколко дни или седмици, което ще рече, че човек си натъпква в главата само най-необходимото. Най-лошото при това е точно такова натъпкване.
към текста >>
Най-
лош
ото при това е точно такова натъпкване.
Съвсем сигурно е, че това в бъдеще няма да става по-добре, а напротив, все повече и повече ще се влошава. Ако хората останат такива, каквито са сега, в никакъв случай не може да има добри изгледи за бъдещето. Понеже има различни вреди, които по особен начин повлияват нашия съвременен живот и може да се каже, че те се разпространяват епидемично от един човек на друг, така че се засяга не само този, който в тази насока е малко болен, но се заразяват и други, които може би са само слаби, но иначе са здрави. За нашето време е нещо невероятно вредно, че голям брой от тези хора, които по-късно заемат отговорни постове в обществения живот, следват и учат по начина, обичаен за сегашното следване. Има цели периоди от следването, в които така се работи, да речем в университета, че всъщност през цялата година се правят някои други неща, вместо да се учи истински и да се премисли и осмисли това, което професорите казват на лекциите; лекциите от време на време се посещават, но това, което трябва да се научи за изпитите, всъщност се минава само за няколко дни или седмици, което ще рече, че човек си натъпква в главата само най-необходимото.
Най-лошото при това е точно такова натъпкване.
И понеже в известно отношение такова натъпкване е обичайно даже и за училищата, то злото, което произлиза от това, в никакъв случай не е така безобидно, както се смята. Същественото при такова натъпкване е, че изобщо не се осъществява истинско свързване на душевния интерес, на душевната същност с това, което така се натъпква. Дори между учениците е разпространено мнението: „Дано по-скоро да забравя всичко това, което трябваше да назубря. „ Значи липсва силното желание да се задържи това, което човек е усвоил. Един твърде слаб интерес свързва, така да се каже, човешкото душевно ядро с това, което човекът е възприел.
към текста >>
За цялата същност на човека едва ли има нещо по-
лош
о от това, той душевно, със сърцето си да се намира далеч от това, което трябва да върши с главата.
Същественото при такова натъпкване е, че изобщо не се осъществява истинско свързване на душевния интерес, на душевната същност с това, което така се натъпква. Дори между учениците е разпространено мнението: „Дано по-скоро да забравя всичко това, което трябваше да назубря. „ Значи липсва силното желание да се задържи това, което човек е усвоил. Един твърде слаб интерес свързва, така да се каже, човешкото душевно ядро с това, което човекът е възприел. Последиците от този факт са, че всъщност по този начин хората не могат да се развиват така, че с истински ангажимент и ефективност да могат да обхванат своите задачи в обществения живот, понеже поради това, че само са назубрили нещата, които е трябвало да научат, вътрешно не са се свързали със задачите на тяхната професия; сега те стоят душевно отдалечени от това, което вършат с главата.
За цялата същност на човека едва ли има нещо по-лошо от това, той душевно, със сърцето си да се намира далеч от това, което трябва да върши с главата.
Това не е само нещо, което противоречи на един фин, чувствителен човек, но също е нещо, което във висша степен повлиява силата и енергията на човешкото етерно тяло, точно на етерното тяло. При такава дейност етерното или жизненото тяло става все по-слабо и по-слабо, поради минималната връзка, която съществува между човешката душевна същност и това, което човек върши. Колкото повече човек трябва да върши това, което не го интересува, толкова повече той отслабва своето етерно или жизнено тяло. Антропософията така би трябвало да действа върху хората, които по здравословен начин я усвояват, че човек не само да учи: Човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло и т.н. и би трябвало тази антропософия така да действа, че отделните членове на човешката природа да могат по здравословен начин, мощно и пълноценно, да се развият в него.
към текста >>
Не е нужно дори да се стигне до там, защото това е основата на едно
лош
о състояние, когато хората правят нещо подобно в своята професия; може да бъде така, че когато пишат понякога можете да наблюдавате хората, така да се каже, трябва да си дадат известен подтик за всяка черта и наистина пишат на пресекулки, не равномерно, спазвайки движението нагоре и надолу, а на пресекулки.
Вие знаете, че в човешкото същество непосредствено едно до друго граничат това, което наричаме физическо тяло и етерно тяло. Етерното тяло е непосредствено включено във физическото тяло, това значи, че те вътрешно се проникват. В днешно време можете да наблюдавате една особеност, която съвсем не се среща рядко, но за чието съществуване хората, при които можете да я видите, най-често не са виновни за това. При това наблюдение и ако носим в гърдите си една чиста състрадателна душа, ще изпитаме състрадание към тези хора, при които правим наблюдението. Или никога не сте виждали например на гишето пощенски чиновници или други хора, които много пишат и как преди да започнат да пишат, правят особени движения, хора, които още във въздуха вземат инерция с едно движение на перото.
Не е нужно дори да се стигне до там, защото това е основата на едно лошо състояние, когато хората правят нещо подобно в своята професия; може да бъде така, че когато пишат понякога можете да наблюдавате хората, така да се каже, трябва да си дадат известен подтик за всяка черта и наистина пишат на пресекулки, не равномерно, спазвайки движението нагоре и надолу, а на пресекулки.
Тогава разгледайте написаното по този начин. Едно такова състояние можем да разберем от гледна точка на духовно-научните познания по следния начин: При напълно здравите хора здрави по отношение на физическото и етерното тяло етерното тяло, което се дирижира от астралното тяло, трябва да има абсолютната способност да проникне във физическото тяло, а физическото тяло навсякъде в своите движения трябва да бъде един слуга, един инструмент на етерното тяло. Когато физическото тяло изпълнява движения за своя сметка и те надхвърлят това, което всъщност иска душата, каквото искат етерното и астралното тяло, тогава това е нездравословно състояние; налице е преобладаване на физическото тяло над етерното тяло. При всеки, който има описаните току-що състояния, срещаме една слабост на етерното тяло, която се състои в това, че то не може напълно да дирижира физическото тяло. Такова съотношение на етерното тяло спрямо физическото тяло лежи в основата на всички спазматични състояния.
към текста >>
Това в педагогически смисъл може да бъде
лош
о.
Има едно просто средство да се засили волята във външния живот и това средство е да се подтискат, да не се изпълняват някои желания; разбира се ако тяхното неизпълнение не вреди. Когато човек вникне в себе си, ще намери как от сутрин до вечер се появяват безброй неща, които той си пожелава; би било хубаво, ако някои от тях бъдат изпълнени, но той ще открие и безброй такива желания, от които би могъл да се откаже, без това да навреди на самия него или на някой друг и без задълженията му да бъдат наранени; желания, чието изпълнение може би ще му достави удоволствие, но ако те останат неудовлетворени, би било много добре. Ако систематично се подхожда така, че да се открият между желанията такива, за които може да се каже: Не, това желание сега не трябва да бъде изпълнено не бива обаче неправилно да се прави, трябва да бъде нещо, което не носи вреда, а просто ако се изпълни няма да допринесе нищо особено освен удоволствие, радост и приятност, ако такива желания систематично се подтискат, тогава всяко подтискане на някакво малко желание е приток на волева сила, на засилване на Аза по отношение на астралното тяло. И ако в по-късна възраст се подложим на такава процедура на самовъзпитание, в това отношение ще можем да наваксаме някои неща, които сме пропуснали и които и сега в днешно време се изпускат при младежкото възпитание. По принцип точно в тази област е трудно да се действа педагогически, понеже когато човек сам, да речем като възпитател, е в състояние да изпълни желанието на възпитаваното дете или на младия човек и му откаже, трябва също да има предвид, че не само се противопоставя на едно желание, но си спечелва и вид антипатия от страна на възпитаника.
Това в педагогически смисъл може да бъде лошо.
Така, може би, човек ще си помисли, че да не се изпълнят желанията на възпитаниците, изглежда наистина да е нещо спорно, щом с това се спечелва тяхната антипатия. Тогава, така да се каже, се застава пред една подмолна скала на живота. Ако един баща казва: „Не, Карл, това няма да получиш“ то наистина в силна степен по-скоро постига това, което предизвиква в младежа неблагоразположение, отколкото доброто въздействие, което може да се постигне чрез неизпълнението на желанията. Тогава трябва да попитаме: Какво може да се направи тук? Има едно много просто средство.
към текста >>
Не да се избягва справедливата критика, когато тя се прави по същество; да се представя
лош
ото за добро, би било слабост.
Но това има и обратна страна, именно тази, че вместо усилване на волята може да настъпи отслабване, когато след като човек е изтъкнал в себе си основанията „за“ и „против“ определено нещо вместо да вземе решение според едните или другите основания от мързел не направи нищо, не следва нито едните, нито другите. Изглежда, че тогава човек е последвал „не“, но в действителност просто е надвил мързелът. Би било добре ако човек дотолкова се съобрази с духовната наука когато разглежда аргументите „за“ и „против“ той да не е уморен, да не взима решение, когато в някаква степен е ядосан, разстроен или подтиснат, а да изчака, докато се чувства достатъчно силен и знае: Ти сега не си посърнал, ти можеш наистина да последваш това, което поставяш пред душата си като „за“ или „против“. Човек трябва да вземе предвид своето състояние, за да може в подходящото време да постави пред душата си такива въпроси. Към тези неща, които в изключително важна степен засилват овладяването на астралното тяло от нашия Аз, принадлежи и способността да отстраняваме от душата си всичко онова, което изгражда противоречие между нас и останалия свят, между нас и нашето обкръжение; това би трябвало да принадлежи към самозадълженията, които антропософът си поставя.
Не да се избягва справедливата критика, когато тя се прави по същество; да се представя лошото за добро, би било слабост.
Това изобщо не бива да се прави. Човек трябва да се научи да различава между това, което критикува по същество и това, което критикува заради въздействието му върху неговата собствена личност. Колкото повече свикнем да изграждаме преценките си за хората, с които живеем, независимо от начина, по който те се отнасят към нас, колкото повече това ни се удава, толкова по-положително то ще действа за засилване на нашия Аз по отношение на неговото господство върху астралното тяло. Не за себе си да си оближем пръстите и да кажем: Ти си един добър човек, когато не критикуваш хората около теб, а за да засилим своя Аз, е добре да си възложим сдържането на критиката за неща, които само затова намираме за лоши, защото за самия нас са неприятни и точно когато се касае за характеризиране на хора, по-добре е да произнесем критиката там, където изобщо не става дума за нас. Човек ще види, че като теоретичен принцип това лесно се възприема, но в живота е извънредно трудно да се изпълни.
към текста >>
Не за себе си да си оближем пръстите и да кажем: Ти си един добър човек, когато не критикуваш хората около теб, а за да засилим своя Аз, е добре да си възложим сдържането на критиката за неща, които само затова намираме за
лош
и, защото за самия нас са неприятни и точно когато се касае за характеризиране на хора, по-добре е да произнесем критиката там, където изобщо не става дума за нас.
Към тези неща, които в изключително важна степен засилват овладяването на астралното тяло от нашия Аз, принадлежи и способността да отстраняваме от душата си всичко онова, което изгражда противоречие между нас и останалия свят, между нас и нашето обкръжение; това би трябвало да принадлежи към самозадълженията, които антропософът си поставя. Не да се избягва справедливата критика, когато тя се прави по същество; да се представя лошото за добро, би било слабост. Това изобщо не бива да се прави. Човек трябва да се научи да различава между това, което критикува по същество и това, което критикува заради въздействието му върху неговата собствена личност. Колкото повече свикнем да изграждаме преценките си за хората, с които живеем, независимо от начина, по който те се отнасят към нас, колкото повече това ни се удава, толкова по-положително то ще действа за засилване на нашия Аз по отношение на неговото господство върху астралното тяло.
Не за себе си да си оближем пръстите и да кажем: Ти си един добър човек, когато не критикуваш хората около теб, а за да засилим своя Аз, е добре да си възложим сдържането на критиката за неща, които само затова намираме за лоши, защото за самия нас са неприятни и точно когато се касае за характеризиране на хора, по-добре е да произнесем критиката там, където изобщо не става дума за нас.
Човек ще види, че като теоретичен принцип това лесно се възприема, но в живота е извънредно трудно да се изпълни. Добре е например ако някой човек ни е излъгал, да можем да сдържим антипатията си към него. Не да вземем да разказваме, че той ни е излъгал, а да сдържим чувството на антипатия. Това, което забелязваме през различни дни при даден човек какво представляват неговите действия като цяло това спокойно можем да употребим за изграждане на нашата преценка за него. Когато някой говори веднъж така, веднъж другояче, имаме съвсем друга основа за преценка, отколкото ако приемем само неговото отношение към самия нас.
към текста >>
В никакъв случай няма да повлияе
лош
о на душевния ни живот, че се отказваме да произнасяме останалите девет десети от преценките.
Много е важно да оставим нещата да говорят за самите тях и да не преценяваме хората само според единични действия, а според това, какви са техните действия като цяло. Човек ще види, че дори при този, който той счита за изпечен мерзавец, който е вършил само зло, даже и при него ще може да намери доста неща, които противоречат на това, което той обикновено върши. Не е нужно да вземем под внимание неговото отношение към самите нас; човек може да изключи себе си и да постави пред душата си другия, с цялото негово държание, ако изобщо е необходимо да си създава определено мнение за него. Добре е за засилването на Аза, ако помислим, че във всички случаи можем да изоставим по-голямата част, девет десети от мненията, които си създаваме. Ако задържим в душата си само една десета от преценките, които произнасяме за света, това е достатъчно за живота.
В никакъв случай няма да повлияе лошо на душевния ни живот, че се отказваме да произнасяме останалите девет десети от преценките.
Днес може да изглежда, че разгледах дреболии пред вас, но от време на време би трябвало да бъде наша задача да разглеждаме такива неща. Защото точно чрез такива неща може да се покаже как малкото е голямо в своите въздействия, как ние, когато здравословно и пълноценно искаме да изградим нашите телесни обвивки, би трябвало да се захванем със съвсем други страни от живота и по съвсем друг начин, отколкото обикновено се прави. Не винаги е правилно да се каже: Ако някой е болен, трябва да го изпратим в аптеката, там той ще намери подходящите лекарства. Правилното ще бъде: така да подредим целия живот, че хората изобщо по-слабо да бъдат нападани от болести, или болестите да не са така тежки. Те ще станат по-леки, когато чрез такива малки упражнения човек засили влиянието на Аза върху астралното тяло, на астралното тяло върху етерното тяло и на етерното тяло върху физическото тяло.
към текста >>
50.
Човешките душевни дейности в течение на времето
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Така чрез добрите духове хората са предпазени да пристъпи пред душата им
лош
ото.
Също и във физическото тяло настъпва промяна: Човек не може повече да движи крайниците си. Те вече не го слушат. Той започва да чувства как, като че ли дадени неща, които могат да се означат като волеви импулси, сами се изправят пред душата му. Като едно единство пристъпват пред него нещата, които той е направил, които така е направил, че не е нужно да се упреква. И той изпитва невероятно блаженство от всичко, което правилно е направил.
Така чрез добрите духове хората са предпазени да пристъпи пред душата им лошото.
Естествено не е възможно да се изпитва блаженство от доброто, ако човек не е направил нищо добро. Но хората общо взето не са толкова лоши, че да не са направили изобщо никакво добро. Който внимава, ще почувства как изплува нещо като мисъл, която смътно, но въпреки това отчетливо застава пред душата: Ах, да бих могъл да задържа този момент, ах, защо това не може да остане завинаги! - Тогава идва един тласък и съзнанието изчезва. Докато добрите импулси предизвикват блаженство и подпомагат заспиването, лошите импулси още повече от душевните вълнения го затрудняват.
към текста >>
Но хората общо взето не са толкова
лош
и, че да не са направили изобщо никакво добро.
Той започва да чувства как, като че ли дадени неща, които могат да се означат като волеви импулси, сами се изправят пред душата му. Като едно единство пристъпват пред него нещата, които той е направил, които така е направил, че не е нужно да се упреква. И той изпитва невероятно блаженство от всичко, което правилно е направил. Така чрез добрите духове хората са предпазени да пристъпи пред душата им лошото. Естествено не е възможно да се изпитва блаженство от доброто, ако човек не е направил нищо добро.
Но хората общо взето не са толкова лоши, че да не са направили изобщо никакво добро.
Който внимава, ще почувства как изплува нещо като мисъл, която смътно, но въпреки това отчетливо застава пред душата: Ах, да бих могъл да задържа този момент, ах, защо това не може да остане завинаги! - Тогава идва един тласък и съзнанието изчезва. Докато добрите импулси предизвикват блаженство и подпомагат заспиването, лошите импулси още повече от душевните вълнения го затрудняват. Човек особено трудно заспива, когато съвестта го гризе. Волевите импулси понякога са още по-голяма пречка от душевните вълнения, за да можем да навлезем в духовния свят, където трябва да навлезем.
към текста >>
Докато добрите импулси предизвикват блаженство и подпомагат заспиването,
лош
ите импулси още повече от душевните вълнения го затрудняват.
Така чрез добрите духове хората са предпазени да пристъпи пред душата им лошото. Естествено не е възможно да се изпитва блаженство от доброто, ако човек не е направил нищо добро. Но хората общо взето не са толкова лоши, че да не са направили изобщо никакво добро. Който внимава, ще почувства как изплува нещо като мисъл, която смътно, но въпреки това отчетливо застава пред душата: Ах, да бих могъл да задържа този момент, ах, защо това не може да остане завинаги! - Тогава идва един тласък и съзнанието изчезва.
Докато добрите импулси предизвикват блаженство и подпомагат заспиването, лошите импулси още повече от душевните вълнения го затрудняват.
Човек особено трудно заспива, когато съвестта го гризе. Волевите импулси понякога са още по-голяма пречка от душевните вълнения, за да можем да навлезем в духовния свят, където трябва да навлезем. Представите сравнително малко затрудняват, душевните вълнения повече, а за да преминем в духовния свят най-много ни пречат угризенията на съвестта заради действията, за които се упрекваме. Обикновено представите, това ще рече нашите представи, бдят над съня ни; ако картинно представим пред съзнанието си събитията от изминалия ден, обикновено лесно заспиваме. Но прибавят ли се чувства, то те са по-лош закрилник на съня ни; при възбуда ние спим по-лошо.
към текста >>
Но прибавят ли се чувства, то те са по-
лош
закрилник на съня ни; при възбуда ние спим по-
лош
о.
Докато добрите импулси предизвикват блаженство и подпомагат заспиването, лошите импулси още повече от душевните вълнения го затрудняват. Човек особено трудно заспива, когато съвестта го гризе. Волевите импулси понякога са още по-голяма пречка от душевните вълнения, за да можем да навлезем в духовния свят, където трябва да навлезем. Представите сравнително малко затрудняват, душевните вълнения повече, а за да преминем в духовния свят най-много ни пречат угризенията на съвестта заради действията, за които се упрекваме. Обикновено представите, това ще рече нашите представи, бдят над съня ни; ако картинно представим пред съзнанието си събитията от изминалия ден, обикновено лесно заспиваме.
Но прибавят ли се чувства, то те са по-лош закрилник на съня ни; при възбуда ние спим по-лошо.
Най-добре пазят съня ни, най-добре ни помагат да пристъпим в Девахана волевите импулси, които са ни довели до морални действия. Когато при ретроспективното разглеждане на деня отзад напред достигнем до момент, който ни изпълва със задоволство, с морално удовлетворение поради едно добро дело, в което се е проявил наш волев импулс, тогава настъпва блаженството, което ни пренася в Девахана. Вземе ли се предвид какво казва духовната наука, ще се види, че има съответствие между тези наблюдения и откритото по пътя на Ясновидството. Защото духовната наука ни казва: Със своето етерно тяло човекът принадлежи на астралния свят. Поради това, че с етерното си тяло той принадлежи към астралния свят, с представите си той живее в нещо, което не е присъщо на физическия свят.
към текста >>
Например един човек, който е бил много
лош
, изобщо не би могъл да се издигне в Девахана поради угризенията на съвестта си и би трябвало отново да се инкарнира без това издигане.
Душевните вълнения повече ни отделят от висшите светове, понеже чрез тях човек е свързан с низшия деваханически свят; волевите импулси ни отделят още повече, понеже те са свързани с висшия деваханически свят. Всичко това обаче има връзка и с други факти: След смъртта най-действеното в Камалока, са душевните свойства и моралните импулси. Представите за сетивния свят отпадат, човек може да вземе със себе си само тези за свръхсетивното. Душевните настроения обаче усилено ни преследват и след смъртта, и остават при нас. Защото те ни задържат известно време в Камалока.
Например един човек, който е бил много лош, изобщо не би могъл да се издигне в Девахана поради угризенията на съвестта си и би трябвало отново да се инкарнира без това издигане.
Без морални подбуди той не би се издигнал във висшия деваханически свят; след кратко време би трябвало отново да се завърне, за да навакса пропуснатото. Тъй като не е имал добри чувства, също и низшият Девахан е затворен за него. Така можем да сравним и да покажем, че е възможно да си изработим възгледи за фактите на обикновения живот, на обикновения душевен живот, ако си ги обясним чрез това, което може да каже духовната наука. Искам да свържа казаното с един друг факт, който сигурно ще Ви се стори важен, когато отправите духовен поглед към учението за прераждането, за повторния земен живот. Щом ние повторно се раждаме на Земята, това би трябвало да има някакъв смисъл.
към текста >>
Даже умствените способности може да са необходими, за да се извършват
лош
и дела.
Ако не стане така, човекът, който е много умен, би могъл да бъде идеален мошеник; иначе напразно ще е записаното от Хамлет на писмената му плоча, че някой може непрекъснато да се усмихва и въпреки това да е изпечен мошеник10. След епохата на чувствата ще последва епоха на изключителна моралност. Тогава, както показват окултните изследвания, ще се случва нещо съвсем особено. Да допуснем, че хората биха ставали все по-умни и по-умни. При днешния начин на мислене с представи, човекът може да стане именно такъв.
Даже умствените способности може да са необходими, за да се извършват лоши дела.
Но забележително за нашата по-следваща епоха ще бъде, че злонравието на волевите импулси ще действа парализиращо върху интелекта! Това ще бъде специфичното за моралната културна епоха, че аморалността ще има силата да умъртвява интелекта. Един човек от тази епоха трябва така да се развива по-нататък, че със своята моралност да може да последва своя интелект. Ние бихме могли да кажем: Гръцко-римската култура беше време на възприятието, нашата култура е време на интелекта. След това идва културата на чувствата и тогава времето на същинската моралност.
към текста >>
51.
Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Тогава можем да кажем макар че точно днес не можем изчерпателно да обсъдим тази тема, понеже имаме друга задача, когато човек следва такива привидно вътрешни импулси, които са
лош
и, зли, то в действителност не следва самия себе си, а следва импулси, чийто произход не познава и ги взима за такива, които идват отвътре.
Когато привидно означим като морално или неморално нещо направено по външен повод, често при такова определение се поддаваме на една илюзия. Ако например кажем: Човек така се настройва, че относно яденето и пиенето следва не само глад и жажда, но също и принципа, че е необходимо да се грижи за своя организъм, за да може да устои на външния свят, като следва външните изисквания на живота като определящи импулси, това би било една илюзия. Само ако към външните можем да прибавим вътрешните импулси: Че е правилно и добре човекът да бъде на Земята и то не само заради външните му задачи, а и заради вътрешната чисто човешка задача, която може да следва от това, само тогава е налице моралността; иначе тя е само привидна моралност. Отличителният белег за това, какво е морално, е, че импулсът не е породен от външния свят, а изцяло произтича от силите на нашата душа. Някой естествено би могъл да каже: В душата ни също има и зли гласове; често следваме импулси, които ясно усещаме като вътрешни импулси, а те изобщо не са такива, че да можем да ги означим като морални.
Тогава можем да кажем макар че точно днес не можем изчерпателно да обсъдим тази тема, понеже имаме друга задача, когато човек следва такива привидно вътрешни импулси, които са лоши, зли, то в действителност не следва самия себе си, а следва импулси, чийто произход не познава и ги взима за такива, които идват отвътре.
От нашата духовно-научна работа ние всички познаваме луциферическите сили. Те не идват отвътре, а всъщност отвън поради това, че луциферическите същества са се загнездили в нашето астрално тяло, а не в нашия Аз, така че ние, когато така дефинираме моралното, изпадаме в многобройни противоречия. Когато искаме да се задълбочим, ще видим, че характерното на моралността е, че всички морални импулси трябва да произлизат от най-дълбоката сърцевина на нашето същество. Тогава това, което морално ни харесва, което предизвиква нашето морално одобрение, което може да ни изпълни с възхищение и ентусиазъм, можем да поставим пред нас същевременно като идеал, като при това човекът е изцяло при самия себе си, съвсем в своята вътрешна същност. И щом в обикновения живот е изключително полезно и необходимо човек да е наясно, че само при моралните решения, в преценките си той се намира изцяло при самия себе си, или при решения, които се взимат по подобен начин, то това е едно основно изискване за практическия окултизъм.
към текста >>
Би трябвало да бъде възможно да погледнем зеленото листо с такава зрителна сила, че външният импулс да не действа, че също както пред моралната оценка изгасва
лош
ата склонност, така и зеленината на листото да изчезне чрез една, да речем ясновидска сила.
Какво първоначално можем да посочим като външен импулс, който произлиза от него? Да вземем лист от растение. Тук като външен импулс можем да определим, че листата действат върху нас „зелено“. Така във физическия сетивен свят например листата на розата са зелени. Да предположим, че от този, който иска да достигне до висшето познание като практически окултист, се изисква да се преобрази според образеца на моралното познание; тогава повечето картини би трябвало да се породят по такъв начин, че той да има предвид това зелено листо и в него относно зеленината на растението да се пробуди вътрешният импулс: Ти не бива да бъдеш зелено.
Би трябвало да бъде възможно да погледнем зеленото листо с такава зрителна сила, че външният импулс да не действа, че също както пред моралната оценка изгасва лошата склонност, така и зеленината на листото да изчезне чрез една, да речем ясновидска сила.
И наистина, когато човек по правилен начин, както е описано в „Как се постигат познания за висшите светове“, развие своите ясновидски сили, тогава се научава да гледа зеленото листо и както моралната преценка изтрива лошите склонности, така се изтрива валидната само за физическия план зеленина на листото. И където иначе се проявява зеленината, в този случай възприемаме с ясновидските си способности светлорозова багра или багра подобна на цвета на прасковата. Тя се появява тогава, когато с нашата ясновидска сила успеем да премахнем това, което е майа (илюзия), което се намира във физическия план. Така чрез ясновидската сила премахваме това, което е от физическия план и предизвикваме това, което като свръхсетивно лежи в основата на сетивното. Така можем да кажем: Пристъпването в познавателния път действително става също както моралното изживяване на човека.
към текста >>
И наистина, когато човек по правилен начин, както е описано в „Как се постигат познания за висшите светове“, развие своите ясновидски сили, тогава се научава да гледа зеленото листо и както моралната преценка изтрива
лош
ите склонности, така се изтрива валидната само за физическия план зеленина на листото.
Да вземем лист от растение. Тук като външен импулс можем да определим, че листата действат върху нас „зелено“. Така във физическия сетивен свят например листата на розата са зелени. Да предположим, че от този, който иска да достигне до висшето познание като практически окултист, се изисква да се преобрази според образеца на моралното познание; тогава повечето картини би трябвало да се породят по такъв начин, че той да има предвид това зелено листо и в него относно зеленината на растението да се пробуди вътрешният импулс: Ти не бива да бъдеш зелено. Би трябвало да бъде възможно да погледнем зеленото листо с такава зрителна сила, че външният импулс да не действа, че също както пред моралната оценка изгасва лошата склонност, така и зеленината на листото да изчезне чрез една, да речем ясновидска сила.
И наистина, когато човек по правилен начин, както е описано в „Как се постигат познания за висшите светове“, развие своите ясновидски сили, тогава се научава да гледа зеленото листо и както моралната преценка изтрива лошите склонности, така се изтрива валидната само за физическия план зеленина на листото.
И където иначе се проявява зеленината, в този случай възприемаме с ясновидските си способности светлорозова багра или багра подобна на цвета на прасковата. Тя се появява тогава, когато с нашата ясновидска сила успеем да премахнем това, което е майа (илюзия), което се намира във физическия план. Така чрез ясновидската сила премахваме това, което е от физическия план и предизвикваме това, което като свръхсетивно лежи в основата на сетивното. Така можем да кажем: Пристъпването в познавателния път действително става също както моралното изживяване на човека. Противопоставянето на свръхсетивния на сетивния свят действа както моралните импулси действат върху неморалните склонности.
към текста >>
Ние виждаме, че има хора, които са развили ясновидски способности, но по най-различни начини показват някои
лош
и черти на характера, които по-рано не са притежавали, или са ги проявявали в различна степен; например стават истински лъжци, когато започнат да развиват ясновидски способности.
Това, което човек може да направи, за да събуди ясновиждащите сили, е да постигне единството на моралността и действията си. Това е най-доброто обучение за развиването на ясновиждащи способности. Затова винаги ще се подчертава, че чрез нищо друго освен чрез усъвършенстване на моралния характер трябва да се дойде до ясновиждащите способности. Когато разглеждаме това, ще трябва да си зададем въпроса: Няма ли и други пътища за постигане на ясновидство? Ние често виждаме как някои хора достигат до висша степен на ясновидски способности, обаче не изглеждат особено морални, така че не можем да предположим, че те първо са се постарали да усъвършенстват морала си, че са били ентусиазирани и са съобразявали своите предпочитания с моралните закони.
Ние виждаме, че има хора, които са развили ясновидски способности, но по най-различни начини показват някои лоши черти на характера, които по-рано не са притежавали, или са ги проявявали в различна степен; например стават истински лъжци, когато започнат да развиват ясновидски способности.
Да, понякога е опасно нещо за характера на един човек, специално когато дойде до ясночуване. Ясновиждането не е така опасно както ясночуването. Как да се разбира това, като се има предвид казаното по-горе? Може би си спомняте, че в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове“ навсякъде на важните места съм посочил, че пътят към познаването на висшите светове трябва да се постига по начина, който днес характеризирах. Но без съмнение има и други пътища.
към текста >>
52.
Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
През старите времена не се е случвало да настъпи гризене на съвестта, когато човек направи нещо
лош
о.
понятието, защото чак когато изплува една представа за дадено нещо, изплува също и думата може да се открие в древна Гърция едва от един определен момент. Никъде до времето на Есхил не може да се намери дума в старата гръцка литература, която да се преведе с думата „съвест“. Обаче при по-новите гръцки писатели като Еврипид16, вече намираме такава дума. При това като с пръст можем да посочим, че както удивлението пред обичайното, също и съвестта е нещо, за което човекът в древна Гърция знае едва от един определен момент. Това, което от един определен момент се е появило като глас на съвестта, е съвсем различно нещо от това, което е съществувало при гърците от старите времена.
През старите времена не се е случвало да настъпи гризене на съвестта, когато човек направи нещо лошо.
Някога хората са имали едно първично, елементарно ясновидство и ако се върнем само малко преди християнското летоброене, ще намерим, че всички хора са имали това първично ясновидство. Когато човек правел нещо лошо, не се е обаждала съвестта, но пред старото ясновидство са се появявали демонични образи, които измъчвали човека и тези образи са наричани с имената Еринии и Фурии. Чак тогава, когато хората загубили способността да виждат тези демонични образи при извършването на нещо неправилно, те започнали да чуват гласа на съвестта си като едно вътрешно изживяване. Ние трябва само да се запитаме, какво ни показват такива факти и какво всъщност става при обикновеното проявяване на удивлението, което би изпитал един нецивилизован човек от горите на Африка, когато например дойде в Европа и види тук да се движат влакове и автомобили. Настъпилото удивление предполага, че в неговия човешки живот се появява нещо, което по-рано не е било там, нещо, което по-рано той е познавал по друг начин.
към текста >>
Когато човек правел нещо
лош
о, не се е обаждала съвестта, но пред старото ясновидство са се появявали демонични образи, които измъчвали човека и тези образи са наричани с имената Еринии и Фурии.
Обаче при по-новите гръцки писатели като Еврипид16, вече намираме такава дума. При това като с пръст можем да посочим, че както удивлението пред обичайното, също и съвестта е нещо, за което човекът в древна Гърция знае едва от един определен момент. Това, което от един определен момент се е появило като глас на съвестта, е съвсем различно нещо от това, което е съществувало при гърците от старите времена. През старите времена не се е случвало да настъпи гризене на съвестта, когато човек направи нещо лошо. Някога хората са имали едно първично, елементарно ясновидство и ако се върнем само малко преди християнското летоброене, ще намерим, че всички хора са имали това първично ясновидство.
Когато човек правел нещо лошо, не се е обаждала съвестта, но пред старото ясновидство са се появявали демонични образи, които измъчвали човека и тези образи са наричани с имената Еринии и Фурии.
Чак тогава, когато хората загубили способността да виждат тези демонични образи при извършването на нещо неправилно, те започнали да чуват гласа на съвестта си като едно вътрешно изживяване. Ние трябва само да се запитаме, какво ни показват такива факти и какво всъщност става при обикновеното проявяване на удивлението, което би изпитал един нецивилизован човек от горите на Африка, когато например дойде в Европа и види тук да се движат влакове и автомобили. Настъпилото удивление предполага, че в неговия човешки живот се появява нещо, което по-рано не е било там, нещо, което по-рано той е познавал по друг начин. Когато напредналият човек изпитва стремеж да си обясни всичко, да си обясни обикновеното, понеже той се удивлява даже и пред обикновеното, то по същия начин се предполага, че по-рано той е познавал нещата по друг начин. Никой не би достигнал до някакво друго обяснение на изгрева, освен до обикновеното възприятие с очите, че Слънцето изгрява, ако в душата му не лежи чувството, че по-рано той го е виждал по друг начин.
към текста >>
Някога той е могъл да приеме всичко така, понеже духовните образи са идвали и са му показвали какво добро или
лош
о е направил; поради това човекът някога не се е нуждаел от удивлението.
Учудването, удивлението не може да навлезе в съня, но ние го имаме в будното съзнание, когато сме обърнати към външния свят. По време на сън човекът не е във външния свят. Сънят поставя човека в духовния свят, там той не изживява нещата от физическия свят. Но точно във физическия свят човекът изпитва удивление. В съня той приема всичко така, както го е приемал в старото ясновидство.
Някога той е могъл да приеме всичко така, понеже духовните образи са идвали и са му показвали какво добро или лошо е направил; поради това човекът някога не се е нуждаел от удивлението.
Точно сънят, чрез това каквото представлява, ни показва, че той е наследство от стари времена, когато още не е съществувало удивление пред ежедневните неща, както и че е нямало още съвест. Тук достигаме точката, където се запитваме: Защо е било необходимо, щом човек веднъж е бил ясновиждащ да не може да остане такъв? Защо той е слязъл надолу? Дали Боговете са го изгонили, без той да има някаква полза? Всъщност действително е така, че това, което лежи в удивлението и в съвестта, никога не би могло да се постигне от човека, ако той не беше слязъл надолу.
към текста >>
Това съвпада с мига, когато при заспиване искаме да напуснем физическия план, за да се издигнем в един друг свят, който обаче не иска да приеме това, което ние наричаме „
лош
а съвест“.
Но ако можем да сме доволни от нашите действия, при заспиването настъпва един блажен момент, в който човек си казва: О, да може винаги така да остане! И тогава идва един тласък това е, когато човек излезе от своето физическо и етерно тяло и се намери в духовния свят. Ние искаме да разгледаме по-точно мига, в който се появява явлението, пристъпващо също като една жива съвест. Без човек да има силата да направи нещо разумно, той се върти в леглото си. Това е нездравословно състояние, то му пречи да заспи.
Това съвпада с мига, когато при заспиване искаме да напуснем физическия план, за да се издигнем в един друг свят, който обаче не иска да приеме това, което ние наричаме „лоша съвест“.
Човекът не може да заспи, понеже бива отхвърлян назад от света, в който той иска да пристъпи при заспиването. Затова изразът: да се разглежда едно действие по отношение на съвестта, не означава нищо друго, освен да се има предчувствие за това, какво човекът трябва да представлява, за да може да пристъпи в духовния свят. Така в удивлението имаме израз на това какво сме видели по-рано, а съвестта е израз за едно по-късно виждане в духовния свят. Съвестта показва дали ще се изплашим, или ще изпитваме блаженство, когато можем да видим нашите действия в Девахана. Така съвестта е пророческо предчувствие за това как ние ще изживеем нашите дела след смъртта.
към текста >>
И това ще стане така: Да приемем, че един човек е направил нещо и го измъчва
лош
ата съвест.
При тях няма стремеж особено да се натоварват със съвестта относно делата си в своя живот, както и да търсят обяснения. При нас на запад така са устроени твърде много хора и точно характерът на западната култура е, че хората, така да се каже, са забравили своите предишни земни животи. Да, те са забравили, но с културата ние стоим пред един преломен момент, когато отново ще изплува споменът за предишните земни животи. Затова хората, които живеят днес, вървят към такова бъдеще, което може да се характеризира като повторно възстановяване на връзките с духовния свят. Днес това е така при малко хора, но сигурно в течение на 20 век ще стане обща черта на хората.
И това ще стане така: Да приемем, че един човек е направил нещо и го измъчва лошата съвест.
Сега е така. По-късно, когато отново се възстанови духовната връзка, човекът ще изпитва стремеж да се отдръпне от своята постъпка също като с превързани очи. И пред него ще изплува една картина, като вид сън, но като съвсем жив сън това, което като отговор на неговата постъпка ще се случи в бъдеще. И когато хората видят тази картина, ще си кажат нещо подобно: Да, аз съм този, който вижда, но още не съм изживял това, което виждам! За всички хора, които нищо не са чули за духовната наука, това ще бъде нещо ужасно.
към текста >>
Тогава ще се намират в обкръжение, което не разбират и ще им се струва, че то не им принадлежи, а ги измъчва, както само
лош
ата съвест може да измъчва.
За тези души това ще бъде ужасно събитие. Днес стоим точно пред една епоха, в която хората все още се справят с живота, даже и ако нямат обяснения за живота по отношение на духовните светове. Но тази епоха, която, така да се каже, някога е била позволена от космическите сили, ще приключи и то така, че хората, които нямат връзка с духовния свят, в следващия живот ще се събудят така, че светът, в който ще бъдат родени при следващото си въплъщаване, ще бъде неразбираем за тях. А когато и по нататък след смъртта напуснат неразбираемото за тях физическо съществуване, тогава след смъртта си няма да имат никакво разбиране за духовния свят, в който навлизат. Разбира се, че те ще навлязат в духовния свят, но няма да могат да го проумеят.
Тогава ще се намират в обкръжение, което не разбират и ще им се струва, че то не им принадлежи, а ги измъчва, както само лошата съвест може да измъчва.
Когато отново преминат в ново въплъщение, също ще е лошо, понеже там ще имат всякакви инстинкти и страсти и понеже не ще могат да развият удивление пред тях, ще живеят в тях като в илюзии и в халюцинации. Материалистите на днешното време са тези, които вървят към едно бъдеще, където ще бъдат измъчвани от халюцинации и илюзии по ужасен начин; защото, каквото човек мисли през този живот, това ще изживява тогава, като илюзии и халюцинации. Човек може вече реално да си го представи. Да приемем например, че двама души днес вървят по улицата. Те са материалист и нематериалист.
към текста >>
Когато отново преминат в ново въплъщение, също ще е
лош
о, понеже там ще имат всякакви инстинкти и страсти и понеже не ще могат да развият удивление пред тях, ще живеят в тях като в илюзии и в халюцинации.
Днес стоим точно пред една епоха, в която хората все още се справят с живота, даже и ако нямат обяснения за живота по отношение на духовните светове. Но тази епоха, която, така да се каже, някога е била позволена от космическите сили, ще приключи и то така, че хората, които нямат връзка с духовния свят, в следващия живот ще се събудят така, че светът, в който ще бъдат родени при следващото си въплъщаване, ще бъде неразбираем за тях. А когато и по нататък след смъртта напуснат неразбираемото за тях физическо съществуване, тогава след смъртта си няма да имат никакво разбиране за духовния свят, в който навлизат. Разбира се, че те ще навлязат в духовния свят, но няма да могат да го проумеят. Тогава ще се намират в обкръжение, което не разбират и ще им се струва, че то не им принадлежи, а ги измъчва, както само лошата съвест може да измъчва.
Когато отново преминат в ново въплъщение, също ще е лошо, понеже там ще имат всякакви инстинкти и страсти и понеже не ще могат да развият удивление пред тях, ще живеят в тях като в илюзии и в халюцинации.
Материалистите на днешното време са тези, които вървят към едно бъдеще, където ще бъдат измъчвани от халюцинации и илюзии по ужасен начин; защото, каквото човек мисли през този живот, това ще изживява тогава, като илюзии и халюцинации. Човек може вече реално да си го представи. Да приемем например, че двама души днес вървят по улицата. Те са материалист и нематериалист. Последният например казва на другия нещо отнасящо се до духовния свят.
към текста >>
53.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Ако бихме могли да проследим живота още от детството, ние по-добре бихме разбрали някои хора в тяхната тридесет-, четиридесетили петдесетгодишна възраст; защо те имат определена нагласа, защо в дадено отношение се чувстват така дълбоко недоволни, без да могат да си обяснят какво предизвиква
лош
ото настроение.
Бел пр/. Ние се разболяваме или сме здрави, имаме весело настроение или сме кисели и то не така, както се случва при обикновеното протичане на живота ни,* а това състояние се проявява като органично, понеже някои изживявания са слезли дълбоко и не могат да се достигнат от съзнанието чрез спомнянето, а работят в душевните дълбини и ни правят такива, каквито ставаме в течение на живота ни. /*Когато е реакция на външно събитие. Бел. пр/. Много съдби биха ни станали понятни, ако знаехме какво е потънало през изминалите години в скритите душевни дълбини.
Ако бихме могли да проследим живота още от детството, ние по-добре бихме разбрали някои хора в тяхната тридесет-, четиридесетили петдесетгодишна възраст; защо те имат определена нагласа, защо в дадено отношение се чувстват така дълбоко недоволни, без да могат да си обяснят какво предизвиква лошото настроение.
Тогава бихме могли да си създадем представа как родителите и обкръжението на детето са му действали, какви страдания, радости, удоволствия и болки е изживяло то, които сигурно вече напълно е забравило, но те продължават да действат върху общото настроение на човека, понеже това, което се изплъзва от нашето съзнание и потъва в скритите дълбини на душевния живот, там долу продължава да работи. Особеното е, че като работи по този начин, то първоначално работи над самите нас, така да се каже, не напуска сферата на нашата личност. И когато ясновидското съзнание слиза долу, там, където в подсъзнанието витаят нещата, които бяха характеризирани и това се случва още при имагинацията, чрез това, което се нарича имагинативно познание тогава човек всъщност винаги намира себе си. Той намира какво действа и живее в самия него. И това е добре, понеже човек всъщност в истинското самопознание трябва така да се познае, че да може да види всичките сили, които го движат, да може да ги възприеме и опознае.
към текста >>
Така става следното: Щом човек навлезе в света на Девахана и животът му там започне да тече, в него той намира всичко онова, което е останало от последното му пребиваване на Земята, като справедливо и несправедливо,
лош
о и добро, естетически-красиво и грозно, истинно и фалшиво.
Когато тук двама души стоят един до друг и единият е праведен, а другият грешен, тогава Слънцето не може да огрява само единия. Там обаче, в духовния свят е абсолютно вярно, че от качествата на човека зависи как духовните сили ще действат върху него. Това означава, че природните и духовните закони не вървят по два отделни пътя, а по един и същ път. Това е същественото. В деваханическия свят природните закони съвпадат с моралните и интелектуалните закони.
Така става следното: Щом човек навлезе в света на Девахана и животът му там започне да тече, в него той намира всичко онова, което е останало от последното му пребиваване на Земята, като справедливо и несправедливо, лошо и добро, естетически-красиво и грозно, истинно и фалшиво.
Всичко това обаче там действа така, че завладява природните закони. Там е закон това, което описахме с едно сравнение как ако във физическия свят някой, който е откраднал или излъгал и се изложи на Слънцето, то не би го огряло и поради това, че му липсва слънчевата светлина, той би се разболял. Или да предположим, че въздухът във физическия свят не би достигнал на някой, който лъже. Такова сравнение може да се направи с всичко, което се случва в света на Девахана. На този, който се е провинил с нещо по отношение на своето духовно-душевно същество, му се случва нещо подобно, така че природният закон същевременно абсолютно съответства на духовния закон.
към текста >>
54.
Скрити сили на душевния живот
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Но когато нещо
лош
о в този свят го възприемем чрез имагинативна картина или визия като демонично същество, то не е така, че по отношение на това същество самите ние сме така безсилни, както е безсилно окото спрямо розата.
Да предположим, че изграждаме една имагинация, или че имаме една визия. Да предположим, че тази имагинация или визия съответства на едно добро същество. Това добро същество не се намира в сетивния физически свят, а е в свръхсетивния свят и сега ние искаме да си представим света, в който са тези същества, които възприемаме чрез имагинация или визия, между тези две паралелни линии (виж рис.). В този свят, който си представяме изобразен тук, искаме да потърсим всичко, което може да стане предмет, възприятие, обект на подсъзнанието. Още не искаме нищо да пишем в това пространство.
Но когато нещо лошо в този свят го възприемем чрез имагинативна картина или визия като демонично същество, то не е така, че по отношение на това същество самите ние сме така безсилни, както е безсилно окото спрямо розата.
Когато при имагинация или визия на едно лошо същество развием чувството, че то трябва да се отстрани от нас и ние сме го изпитали при напълно ясно, визионерно, имагинативно представяне, то съществото, което е в този свят, наистина трябва да почувства, като че ли със сила е отблъснато от нас. Същото е, когато имаме съответна имагинация или визия за едно добро същество. Когато ние проявяваме чувство на симпатия, това същество действително чувства в себе си порива да се приближи към нас, да се свърже с нас. Всички същества, които някак си обитават този свят, чувстват нашите притегателни или отблъскващи сили, когато развиваме визии за тях. Така че с нашето подсъзнание ние сме в същото положение, в каквото би било окото, когато не само може да види розата, а чрез простото виждане прояви желанието розата да се доближи до него и успее да привлече тази роза към себе си, или когато окото види нещо отвратително не само може да достигне до съждението: това е отвратително, но и може да отстрани това отвратително нещо с простата антипатия.
към текста >>
Когато при имагинация или визия на едно
лош
о същество развием чувството, че то трябва да се отстрани от нас и ние сме го изпитали при напълно ясно, визионерно, имагинативно представяне, то съществото, което е в този свят, наистина трябва да почувства, като че ли със сила е отблъснато от нас.
Да предположим, че тази имагинация или визия съответства на едно добро същество. Това добро същество не се намира в сетивния физически свят, а е в свръхсетивния свят и сега ние искаме да си представим света, в който са тези същества, които възприемаме чрез имагинация или визия, между тези две паралелни линии (виж рис.). В този свят, който си представяме изобразен тук, искаме да потърсим всичко, което може да стане предмет, възприятие, обект на подсъзнанието. Още не искаме нищо да пишем в това пространство. Но когато нещо лошо в този свят го възприемем чрез имагинативна картина или визия като демонично същество, то не е така, че по отношение на това същество самите ние сме така безсилни, както е безсилно окото спрямо розата.
Когато при имагинация или визия на едно лошо същество развием чувството, че то трябва да се отстрани от нас и ние сме го изпитали при напълно ясно, визионерно, имагинативно представяне, то съществото, което е в този свят, наистина трябва да почувства, като че ли със сила е отблъснато от нас.
Същото е, когато имаме съответна имагинация или визия за едно добро същество. Когато ние проявяваме чувство на симпатия, това същество действително чувства в себе си порива да се приближи към нас, да се свърже с нас. Всички същества, които някак си обитават този свят, чувстват нашите притегателни или отблъскващи сили, когато развиваме визии за тях. Така че с нашето подсъзнание ние сме в същото положение, в каквото би било окото, когато не само може да види розата, а чрез простото виждане прояви желанието розата да се доближи до него и успее да привлече тази роза към себе си, или когато окото види нещо отвратително не само може да достигне до съждението: това е отвратително, но и може да отстрани това отвратително нещо с простата антипатия. Значи подсъзнанието стои в контакт с един свят, на който могат да действат симпатията и антипатията, които се намират в човешката душа.
към текста >>
Чрез
лош
ите чувства то закърнява.
Така ние виждаме как в действителност, когато от горното си съзнание, от своето обикновено съзнание, човекът непрекъснато изпраща сили в своето подсъзнание, той работи от това подсъзнание върху собствения си растеж или загиване. Човекът обаче, такъв какъвто е днес, още не е достатъчно мощен да може чрез душата си да разрушава и други части от своя организъм освен циркулацията на кръвта, дишането и етерното тяло. Той не може чрез това да разрушава по-грубите и твърди части на физическия си организъм. Човекът, така да се каже, е в състояние да се унищожава само в една част от цялата своя организация. Особено ясно виждаме какво се разрушава, когато това, което остане от етерното тяло понеже етерното тяло е в непрекъсната взаимовръзка с топлинната сила на кръвта и със състоянието на дишането е повлияно по този начин.
Чрез лошите чувства то закърнява.
Но то получава в себе си оплождащи, усилващи, укрепващи сили чрез добри, нормални, истински чувства. Значи ние можем да кажем, че чрез това, което се разиграва в неговото подсъзнание, човекът непосредствено работи върху възникването и умирането, това ще рече върху реалните процеси, върху действителността на своя организъм, понеже от региона на безсилието на обикновеното съзнание той потъва в този регион, където нещо се ражда и умира в собствената му душа и поради това в цялата организация на човека. Ние видяхме как чрез факта, че подсъзнанието става повече или по-малко достъпно за нашата душа, ние узнаваме нещо за него и постигаме влияние върху един свят, който ако си позволим един израз, употребяван през цялото Средновековие можем да наречем елементарен свят. Но човек не може директно да влезе в някакви отношения с този елементарен свят, а само по заобиколен път, като най-напред сам в себе си достигне до изживявания, които се проявяват като въздействия на подсъзнанието върху организма. Ако човекът известно време сам така се е опознал, че знае.
към текста >>
55.
ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Тази несамостоятелност не бива да се разглежда в
лош
смисъл, тя е от такова естество, че всеки от вас би бил напълно съгласен с тази несамостоятелност.
Когато разглеждаме различните неща, също и човека във взаимна връзка с действителността, установяваме, че ако в едно определено време от земното развитие, а именно през лемурийската епоха, в човешкото развитие биха взимали участие само прогресивни сили, младежкото развитие на човека днес би протекло другояче, а именно така, че то би вървяло паралелно с азовото развитие. По всяко време душевното развитие щеше да върви със същата крачка както азовото развитие. По всяко време душевното развитие щеше да съответства на телесното развитие. На човека щеше да му бъде невъзможно да се развива различно от идеала, който днес се изисква, както е изложено например в моята малка книжка „Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука“. Ако тогава биха действали само прогресивни сили, би се получило особеното, че през първите двадесет години от живота на човека той би станал много по-несамостоятелен отколкото е сега.
Тази несамостоятелност не бива да се разглежда в лош смисъл, тя е от такова естество, че всеки от вас би бил напълно съгласен с тази несамостоятелност.
Човешката природа през първите седем години е ориентирана към чисто подражателство. Понеже хората като възрастни, ако биха действали само прогресивните сили, не биха вършили нищо позорно, то децата през първите седем години от живота си нямаше да подражават на нищо лошо. През вторите седем години щеше да цари принципът на авторитета, докато днес не само е местна напаст, но е станало земна напаст между седмата и четиринадесетата си година човек да иска да бъде самостоятелен, дори да бъде възпитаван да си съставя самостоятелни преценки. Възрастните щяха да са безспорен авторитет за децата*./*Авторитет, който определя дадено действие, защото то е положително за развитието на детето, а не от лични, най-често неосъзнати подбуди, в които се изживяват егоистични чувства, най-често стремеж към власт и лично благоденствие Бел пр/. От четиринадесетата до двадесет и първата си година човекът щеше да обръща много по-малко внимание на себе си и на своя вътрешен живот, той би се обръщал повече навън.
към текста >>
Понеже хората като възрастни, ако биха действали само прогресивните сили, не биха вършили нищо позорно, то децата през първите седем години от живота си нямаше да подражават на нищо
лош
о.
По всяко време душевното развитие щеше да съответства на телесното развитие. На човека щеше да му бъде невъзможно да се развива различно от идеала, който днес се изисква, както е изложено например в моята малка книжка „Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука“. Ако тогава биха действали само прогресивни сили, би се получило особеното, че през първите двадесет години от живота на човека той би станал много по-несамостоятелен отколкото е сега. Тази несамостоятелност не бива да се разглежда в лош смисъл, тя е от такова естество, че всеки от вас би бил напълно съгласен с тази несамостоятелност. Човешката природа през първите седем години е ориентирана към чисто подражателство.
Понеже хората като възрастни, ако биха действали само прогресивните сили, не биха вършили нищо позорно, то децата през първите седем години от живота си нямаше да подражават на нищо лошо.
През вторите седем години щеше да цари принципът на авторитета, докато днес не само е местна напаст, но е станало земна напаст между седмата и четиринадесетата си година човек да иска да бъде самостоятелен, дори да бъде възпитаван да си съставя самостоятелни преценки. Възрастните щяха да са безспорен авторитет за децата*./*Авторитет, който определя дадено действие, защото то е положително за развитието на детето, а не от лични, най-често неосъзнати подбуди, в които се изживяват егоистични чувства, най-често стремеж към власт и лично благоденствие Бел пр/. От четиринадесетата до двадесет и първата си година човекът щеше да обръща много по-малко внимание на себе си и на своя вътрешен живот, той би се обръщал повече навън. Силата на идеалите, силата да се вживява в мечтите на живота щеше да бъде невероятно значима за него. От сърцето му щяха да покълват мечти за живота и тогава през двадесетата, двадесет и първата година щеше да настъпи пълното азово съзнание.
към текста >>
56.
Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Впрочем търговските интереси ще надделеят и Великден ще бъде фиксиран във времето, но ако хората забравят смисъла на този празник, това ще се отрази
лош
о върху всичко онова, което човечеството би трябвало да съхрани в своето развитие.
Тези звездни съотношения показват как през пролетта духовните сили видимо заспиват. Характерно за нашата материалистическа епоха е, че тя иска да бъде фиксиран Великденският празник; всяка година да се празнува на една и съща дата, понеже материализмът изисква смисълът му да се определя от индустриалните и търговските интереси. Един истински израз на материалистическата същност на нашето време! За приключването на някои сметки положително е по-удобно Великден да не се празнува веднъж през Април, а на следващата година през Март, но точно това определяне на времето на Великденския празник според звездните констелации на небето изразява как си взаимодействат земното и небесното. В това датиране на празниците лежи дълбоката мъдрост на прачовечеството.
Впрочем търговските интереси ще надделеят и Великден ще бъде фиксиран във времето, но ако хората забравят смисъла на този празник, това ще се отрази лошо върху всичко онова, което човечеството би трябвало да съхрани в своето развитие.
И когато Великден бъде фиксиран във времето с оглед на външни интереси, теософията ще бъде призвана въпреки това да го смята за един подвижен празник, който се определя единствено чрез констелациите на Слънцето, Луната и планетите. Така редом с материалистическия Великден ще има един духовен Великден, който ние и занапред ще празнуваме в нашите сърца така, че да запазим съзнание за връзката ни с духовния свят. Този духовен Великден ще бъде едно отражение, една равнозначност на духовния процес: През пролетта заспиват съзнанията на висшите духовни същества и на преден план идват съзнанията на низшите духовни същества. През есента обаче се събуждат висшите божествени сили, които в своето съзнание остават свързани със Земята. Когато това наистина се почувства, тогава постепенно ще се разбере, че човекът изобщо принадлежи към Духа, а външната физическа природа е само отражение, едно подобие.
към текста >>
И макар че сега сме го направили
лош
о, през следващата година ще го подобрим.
С това обаче е свързана необходимостта да вземем за изходна точка момента на това раждане. Значи трябваше да броим от Великден до Великден, а не от Нова година до Нова година. Ако поради това може би има нови неприятности и се предизвикат подигравки и присмех, това не трябва да ни засяга, понеже знаем, че ако искаме винаги да повтаряме по същия начин нещо старо, което вече е отминало, не би се породил никакъв нов живот. Винаги да се повтаря същото е смърт; животът е: Да се въведе несъщото в същото. Нашият календар обаче е една жизнена задача.
И макар че сега сме го направили лошо, през следващата година ще го подобрим.
Преди всичко е важна втората част на този „Душевен календар“. Аз се опитах да дам такива медитативни формули за всяка седмица, каквито душата да може да изживее вътрешно-медитативно и те да действат в нея така, че тя да намери взаимните връзки между своя собствен вътрешен живот и това, което се дирижира от божествено-духовните същества в протичането на времето. Тези медитации, когато се правят сериозно и с отдаване, наистина довеждат дотам, че можем да изживеем срещата си с тези същества. В петдесет и две медитативни формули са събрани продължителни окултни опитности и изследвания, които могат да бъдат времеви форми за един вътрешен душевен живот, който може да се свърже чрез това с процесите на божествено-духовното изживяване. Те са нещо вечно, което изобразява отношението между духовнои сетивно-възприемаемото.
към текста >>
57.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Най-
лош
ото, което се извършва днес, е да се хвърлят в един кош обичта и сексуалността.
Второто, което човешките души трябва да изградят, чрез което да привлекат Христовия импулс, са всички чувства на състрадание. И всеки път, когато в душата се появи чувство на състрадание или на споделена радост, се образува една привличаща сила за Христовия импулс и чрез състраданието и обичта Христос се свързва с душата на човека. Състрадание и обич са сили, от които Христос оформя своето етерно тяло до края на земното развитие. По отношение на състраданието и обичта би могло да се говори почти за една програма грубо казано, която в бъдеще трябва да бъде изпълнена от духовната наука. Материализмът днес доведе в това отношение което преди никога не е ставало на Земята -до една позорна наука.
Най-лошото, което се извършва днес, е да се хвърлят в един кош обичта и сексуалността.
Това е най-лошото постижение на материализма, най-дяволската черта на настоящето. Нещата, които са направени в тази област, ще трябва първо да се изчистят. Сексуалността и обичта в тяхното истинско значение нямат какво общо да търсят. Сексуалността може да се прибави към обичта, но няма нищо общо с чистата истинска обич. Науката стигна до истинско безобразие като доведе до възникването на определена литература, която се занимава с това да свърже тези две неща, които изобщо не стоят във взаимна връзка.
към текста >>
Това е най-
лош
ото постижение на материализма, най-дяволската черта на настоящето.
И всеки път, когато в душата се появи чувство на състрадание или на споделена радост, се образува една привличаща сила за Христовия импулс и чрез състраданието и обичта Христос се свързва с душата на човека. Състрадание и обич са сили, от които Христос оформя своето етерно тяло до края на земното развитие. По отношение на състраданието и обичта би могло да се говори почти за една програма грубо казано, която в бъдеще трябва да бъде изпълнена от духовната наука. Материализмът днес доведе в това отношение което преди никога не е ставало на Земята -до една позорна наука. Най-лошото, което се извършва днес, е да се хвърлят в един кош обичта и сексуалността.
Това е най-лошото постижение на материализма, най-дяволската черта на настоящето.
Нещата, които са направени в тази област, ще трябва първо да се изчистят. Сексуалността и обичта в тяхното истинско значение нямат какво общо да търсят. Сексуалността може да се прибави към обичта, но няма нищо общо с чистата истинска обич. Науката стигна до истинско безобразие като доведе до възникването на определена литература, която се занимава с това да свърже тези две неща, които изобщо не стоят във взаимна връзка. Едно трето нещо, което като от един висш свят се влива в човешката душа, е съвестта, на която човек се подчинява, на която дава по-висока оценка, отколкото на своите собствени индивидуални морални инстинкти.
към текста >>
58.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Дори се твърди, че самата мадона е нарисувана от чирак на Рафаел или още по-
лош
о, тя из общо не е на Рафаел.
По повод на едно тайно посещение в Дрезден Гьоте само споменава: „Малкото дни на моето пребиваване в Дрезден бяха посветени изцяло на картинната галерия. Антиките стояха още в павильона на градината; аз се отказах да ги разглеждам, както и всички други съкровища, които се намират в Дрезден, с убеждението, че в колекцията на картините се намира още достатъчно много, което до сега не ми се е разкрило. Така приех ценността на италианските майстори повече на доверие, а не че можах да си изградя истинска преценка. „ („Поезия и истина“, 2 част, 8 книга) Херман Грим обрисува възгледите на тогавашното време по следния начин: „Дрезденските авторитети казваха, че детето в ръцете на Мадоната е от простовата натура и изразът му е навъсен, отегчен. Двата ангела долу изглежда да са добавени от някой ученик.
Дори се твърди, че самата мадона е нарисувана от чирак на Рафаел или още по-лошо, тя из общо не е на Рафаел.
Възможно е Гьоте да е бил подведен в това настроение от служителя на галерията, който му е бил познат и да не е обърнал внимание на може би противоречащото вътрешно чувство.“ „Сикстинската мадона“ на Рафаел, би могла да го огрее като слънце, но той не й обръща достатъчно внимание. „ („Животът на Рафаел“, глава 9, издание 5, Щутгарт и Берлин 1913, стр. 284) Но по-късно през 1813 Гьоте й е обърнал внимание, както се вижда от спомените на Хайнрих Фрайхерн фон Хес, който обаче може би е бил още непознат на Грим и на Рудолф Щайнер („Разговори с Гьоте“, Цюрих 1962, 2 том, стр. 827). Хес разказва: Така например при „Мадоната на свети Сикст“ от Рафаел, която още по-рано ми беше позната от медни гравюри и копия, се възхищавах на обхващащия световете поглед на детето и дълбокомисленото девическо лице и същност на майката на това божествено дете; Гьоте само с няколко думи опресни моите по-раншни чувства, като пристъпващ пред картината каза: „Вижте тук как с най-голямото майсторство в света са изобразени едновременно дете, Бог, майка и девица в божествено просветление. Картината сама по себе си е един свят, един цялостен свят на изкуството и би трябвало да направи безсмъртен своя създател, даже и ако той не беше нарисувал нищо друго освен нея“
към текста >>
59.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Не бих искал да го препоръчвам като средство за добиване на солидарност в мисленето, а трябва да кажа, че то може да повиши тази здравина на мисълта и че например при онзи, който се развива антропософски, ако има склонност да изгубва своята правилна мисъл, не трябва да считаме като нещо
лош
о, ако той прибягва до помощта на кафето.
Чрез консумирането на кафе човекът е подпомогнат да мисли логически по физически път. И можем да кажем, че макар и това да крие известна опасност за здравето, когато човек консумира много кафе, то именно за онези хора, които искат да се издигнат във висшите области на духовния живот, може да бъде много добре те да си помагат в логическото мислене с кафето. Бихме могли да кажем, че изглежда много естествено, щото онзи, който е по професия писател и труд но намира логическата връзка от едно изречение до друго и би искал да изтръгне всичко от перото, когато такъв човек се възбужда чрез кафето. Това е напълно разбираемо за този, който разбира да наблюдава тези неща до тяхната окултна и пълна с тайнственост природа. Макар такова консумиране на кафе да е понякога необходимо според личните индивидуални отношения, тъй като сме граждани на Земята, трябва именно да подчертаем, че въпреки вредите, които може да причини, консумирането на кафе може да допринесе за повишение солидарността на мисленето.
Не бих искал да го препоръчвам като средство за добиване на солидарност в мисленето, а трябва да кажа, че то може да повиши тази здравина на мисълта и че например при онзи, който се развива антропософски, ако има склонност да изгубва своята правилна мисъл, не трябва да считаме като нещо лошо, ако той прибягва до помощта на кафето.
Различно стоят нещата например при чая. Чаят произвежда едно подобно действие, един вид диференцира не на физическата природа и на етерната природа. Но чрез неговото действие физическата природа е един вид заличена. Етерното тяло изпъква повече в неговите колебаещи права. Ето защо чрез консумирането на чая мислите се откъсват едни от други, те стават по-малко годни да се свързват с нещата.
към текста >>
60.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Човек добива първо една по-
лош
а памет.
Ние чувствуваме светлинното тяло като вдълбано в нас, чувствуваме като едно недоловимо на Земята музикално движение вдълбано в нас през ухото; обаче не чувствуваме топлинния етер като вдълбан в нас, а като проникващ ни; и се научаваме да чувствуваме действието на работещия в нас химически етер за заличения вкус и т. н. Тук ние се намираме вече в положението, че по отношение на състоянието, което наричаме за нормално, човек чувствува различно своето етерно тяло, като че в него са вкарани един вид отвън присадки. Обаче сега човекът започва постепенно да възприема също направо своето етерно тяло. Най-очебийната промяна, която става с етерното тяло и която за някой хора е твърде несимпатична, която не се признава ката една промяна в етерното тяло, която обаче все пак е такава, се състои в това, че езотеричното развитие позволява на човека да забележи много ясно на своето тяло, как отначало паметта някак си отслабва. Това, което човек има обикновено като памет, претъпява почти винаги едно отслабване чрез езотеричното развитие.
Човек добива първо една по-лоша памет.
Който не иска да има една по-лоша памет, не може да мине през едно езотерично развитие. При езотеричното развитие силно престава да действува онази памет, която можем да наречем механична памет, която е най-много развита при човека в детските и младежките години и която най-много се разби ра, когато става дума за паметта. И даже някои езотерици ще се оплакват за това понижение на тяхната памет. Защото те много скоро могат да забележат това; във всеки случай много по-рано, отколкото възприемат на себе си тези тънки истини, които току-що бяха обяснени, те забелязват това понижение на паметта. Обаче както човек не може да получи увреждания на своето физическо тяло чрез това, че то става по-подвижно при езотеричното развитие, ако това развитие се провежда правилно, така също той не може да има никакви увреждания с времето също по отношение на своята памет.
към текста >>
Който не иска да има една по-
лош
а памет, не може да мине през едно езотерично развитие.
Тук ние се намираме вече в положението, че по отношение на състоянието, което наричаме за нормално, човек чувствува различно своето етерно тяло, като че в него са вкарани един вид отвън присадки. Обаче сега човекът започва постепенно да възприема също направо своето етерно тяло. Най-очебийната промяна, която става с етерното тяло и която за някой хора е твърде несимпатична, която не се признава ката една промяна в етерното тяло, която обаче все пак е такава, се състои в това, че езотеричното развитие позволява на човека да забележи много ясно на своето тяло, как отначало паметта някак си отслабва. Това, което човек има обикновено като памет, претъпява почти винаги едно отслабване чрез езотеричното развитие. Човек добива първо една по-лоша памет.
Който не иска да има една по-лоша памет, не може да мине през едно езотерично развитие.
При езотеричното развитие силно престава да действува онази памет, която можем да наречем механична памет, която е най-много развита при човека в детските и младежките години и която най-много се разби ра, когато става дума за паметта. И даже някои езотерици ще се оплакват за това понижение на тяхната памет. Защото те много скоро могат да забележат това; във всеки случай много по-рано, отколкото възприемат на себе си тези тънки истини, които току-що бяха обяснени, те забелязват това понижение на паметта. Обаче както човек не може да получи увреждания на своето физическо тяло чрез това, че то става по-подвижно при езотеричното развитие, ако това развитие се провежда правилно, така също той не може да има никакви увреждания с времето също по отношение на своята памет. По отношение на физическия организъм когато външното тяло става по-подвижно, когато вътрешните органи стават по-независими едни от други, така щото човек може да ги доведе по-трудно в хармония отколкото по-рано по отношение на този физически организъм човек трябва да направи себе си вътрешно по-силен.
към текста >>
Така щото понякога именно флегматичният темперамент, когато той не е разяден дълбоко от материализма, съвсем не е едно
лош
о предварително условие за едно езотерично развитие.
Обаче чрез едно мъдро себепознание при езотеричното развитие положението може да бъде доведено до там, щото човек да подобри вредните страни, които са причинени от преобладаващия темперамент. Човек може да започне да чувствува до висока степен: вредите, които темпераментът нанася, могат да бъдат подобрени чрез това, че биват произведени промени също и с другите темпераменти, такива промени, които вървят ръка за ръка с преобладаващия темперамент и държат равновесие с него. Трябва само човек да познава, как се проявяват промените по отношение на другите темпераменти. Да предположим, че един флегматик става езотерик той трудно може да стане такъв, но да предположим, че е станал един добър езотерик. Това не е невъзможно да бъде постигнато, защото понякога, когато флегматикът получава силни впечатления, той е безсилен спрямо тези впечатления.
Така щото понякога именно флегматичният темперамент, когато той не е разяден дълбоко от материализма, съвсем не е едно лошо предварително условие за едно езотерично развитие.
Нужно е само този темперамент да се прояви по-благороден отколкото в неговия гратестен смисъл, в който често пъти хората виждат единствено флегматичния темперамент. Когато един такъв флегматик става езотерик, тогава флегматичният темперамент се променя по един своеобразен начин. Флегматикът има тогава много силно склонността да наблюдава много добре себе си и за него никак не е болезнено да наблюдава добре себе си, поради което флегматичният темперамент не едно лошо предварително условие за едно езотерично развитие, когато такова развитие може да настъпи, защото тогава той става способен да наблюдава себе си с определено спокойствие. Това никак не го дразни, както меланхолика, него не го дразни нищо от това, което може да види в самия себе си. И благодарение на това неговите самонаблюдения проникват по правило по-дълбоко отколкото самонаблюденията на меланхолика, който е възпрепятствуван в това чрез яростта против самия себе си, която самонаблюдението събужда в него.
към текста >>
Флегматикът има тогава много силно склонността да наблюдава много добре себе си и за него никак не е болезнено да наблюдава добре себе си, поради което флегматичният темперамент не едно
лош
о предварително условие за едно езотерично развитие, когато такова развитие може да настъпи, защото тогава той става способен да наблюдава себе си с определено спокойствие.
Да предположим, че един флегматик става езотерик той трудно може да стане такъв, но да предположим, че е станал един добър езотерик. Това не е невъзможно да бъде постигнато, защото понякога, когато флегматикът получава силни впечатления, той е безсилен спрямо тези впечатления. Така щото понякога именно флегматичният темперамент, когато той не е разяден дълбоко от материализма, съвсем не е едно лошо предварително условие за едно езотерично развитие. Нужно е само този темперамент да се прояви по-благороден отколкото в неговия гратестен смисъл, в който често пъти хората виждат единствено флегматичния темперамент. Когато един такъв флегматик става езотерик, тогава флегматичният темперамент се променя по един своеобразен начин.
Флегматикът има тогава много силно склонността да наблюдава много добре себе си и за него никак не е болезнено да наблюдава добре себе си, поради което флегматичният темперамент не едно лошо предварително условие за едно езотерично развитие, когато такова развитие може да настъпи, защото тогава той става способен да наблюдава себе си с определено спокойствие.
Това никак не го дразни, както меланхолика, него не го дразни нищо от това, което може да види в самия себе си. И благодарение на това неговите самонаблюдения проникват по правило по-дълбоко отколкото самонаблюденията на меланхолика, който е възпрепятствуван в това чрез яростта против самия себе си, която самонаблюдението събужда в него. Ето защо когато флегматикът има едно душевно развитие, тогава той е така да се каже най-добрият ученик за сериозното антропософско развитие. Но всеки човек има в себе си всички темпераменти и както казах при меланхолика преобладава само меланхоличният темперамент. В него съществува също флегматичният темперамент.
към текста >>
61.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Обаче съществуват голям брой всевъзможни добри и
лош
и и противни и ужасни и вредни елементарни същества, които, ако се запознаем с тях ненавреме, ни се натрапват така, като че те действително са един ценен духовен свят, докато всъщност не са нищо друго освен по определен начин последните отпадъчни същества на духовния свят.
Без съмнение, от определен момент на езотеричното упражнение може да настъпи също един регулиран процес на дишането; обаче този процес трябва да бъде воден по един правилен начин. Тогава се ражда това, че ние възприемаме етерния свят, описано, на границата между мисленето и чувствуването. И това, което ние се научаваме да познаваме тогава, бива само подкрепено от това, че се научаваме да познаваме също и грубите етерни процеси, които стават на границата на етерния свят и нашия процес на дишане то. Защото положението е такова, че съществува един свят на действително по-висша духовност до която стигаме чрез онзи процес, който бе описан, между Мъдростта и чувствуването. Тук ние проникваме също до делата, който Съществата на висшите йерархии вършат в етерния свят.
Обаче съществуват голям брой всевъзможни добри и лоши и противни и ужасни и вредни елементарни същества, които, ако се запознаем с тях ненавреме, ни се натрапват така, като че те действително са един ценен духовен свят, докато всъщност не са нищо друго освен по определен начин последните отпадъчни същества на духовния свят.
Онзи, който иска да проникне в духовния свят, трябва да се запознае също и с тези същества; обаче не е добре той да се запознава първо с тях. Защото особеното е това, обични приятели, че, когато човек се запознае първо с тези същества, без да върви по по-трудния път на собственото вътрешно изживяване, той добива едно предпочита ние, една склонност за тези същества, едно извънредно предпочитание за тези същества. И тогава може да се констатира, че някой, който се издига по един неправилен начин в духовния свят, а именно чрез такова физическо трениране, което може да наречем изменение на процеса на дишането, такъв човек влиза в духовния свят така, че описва определени неща от духовните светове, така както те му се явяват. И той ги описва така, че някои хора ги приемат като нещо извънредно красиво, докато за онзи, който възприема във вътрешното изживяване, това могат да бъдат ужасни и отвратителни неща. Тези неща са напълно възможни в изживяването на духовния свят.
към текста >>
Тук не трябва да говорим за други процеси, които човек може да предприеме като трениране върху себе си и чрез които той може да влезе в
лош
и светове, тъй като в двата на проповядвания Окултизъм е нещо прието да не се говори за това, с което човек се запознава в духовния свят като нечиста пяна на този духовен свят.
Онзи, който иска да проникне в духовния свят, трябва да се запознае също и с тези същества; обаче не е добре той да се запознава първо с тях. Защото особеното е това, обични приятели, че, когато човек се запознае първо с тези същества, без да върви по по-трудния път на собственото вътрешно изживяване, той добива едно предпочита ние, една склонност за тези същества, едно извънредно предпочитание за тези същества. И тогава може да се констатира, че някой, който се издига по един неправилен начин в духовния свят, а именно чрез такова физическо трениране, което може да наречем изменение на процеса на дишането, такъв човек влиза в духовния свят така, че описва определени неща от духовните светове, така както те му се явяват. И той ги описва така, че някои хора ги приемат като нещо извънредно красиво, докато за онзи, който възприема във вътрешното изживяване, това могат да бъдат ужасни и отвратителни неща. Тези неща са напълно възможни в изживяването на духовния свят.
Тук не трябва да говорим за други процеси, които човек може да предприеме като трениране върху себе си и чрез които той може да влезе в лоши светове, тъй като в двата на проповядвания Окултизъм е нещо прието да не се говори за това, с което човек се запознава в духовния свят като нечиста пяна на този духовен свят.
Не е необходимо човек да навлиза духовно в този свят; ето защо не е прието да се говори за методи, които стоят още по-ниско от процеса на дишането. Още процесът на дишането, когато той не се практикува по правилен начин, води при отпадъчните същества, с които човек несъмнено трябва да се запознае, обаче не от самото начало, защото иначе те предизвикват определена влюбеност в тях, която човек не трябва да има. Ние добиваме едно правилно обективно становище по отношение на тях само тогава, когато сме проникнали в духовните светове от другата страна. Когато човек започва да чувствува разливащи се навън от него насрещни чувства към Мъдростта, по отношение на Мъдростта, когато започва да изпитва чувства на срам, на благодарност, когато тези чувства напират нагоре от собствения организъм, той прави тогава отново първото запознанство, първото елементарно запознанство с нещо, което след това трябва да се научи да познава по-нататък в напредващото окултно развитие. Вчера ние обърнахме внимание върху това, че при постепенното изживяване на етерното естество се запознаваме с това, което действува в нашия етерен мозък като Амшаспанди на Заратустровото учение.
към текста >>
Ето защо е много добре, ако през време на нашето окултно развитие сме разширили нашите човешки интереси, и няма нищо по-
лош
о от това, ако през време на напредващото езотерично развитие не сме усвоили разбиране за всеки вид човешко чувствуване и човешко усещане и човешки живот.
А именно, колкото по-малко е усвоил човек на тази степен на езотеричното развитие като интерес за това, което засяга общо взето хората, като интерес за общочовешкото, толкова по-смущаващо чувствува той това при своя напредък. Една душа, която е останала без интерес за общочовешкото и която въпреки това би минала през едно езотерично развитие, такава една душа би чувствувало все повече и повече себе си като един товар, като едно бреме. Една душа например, която може да върви през света без състрадание и без да изпитва радост за това, което една друга душа може да изпитва като радост или като страдание, една такава душа, която не може добре да се потопи в душите на другите хора, която не може да се пренесе добре в душите на други те хора, една такава душа чувствува, когато напредва в езотеричното развитие, самата себе си като бреме. Тя влачи себе си като една голяма тежест когато минава през едно езотерично развитие, но е останала безразлично към страданията и радостите на хората. И можем да бъдем сигурни, че езотеричното развитие остава нещо външно, засягащо само ума, че сме приели духовното като съдържанието на една готварска книга или на една външна наука, ако не изпитваме това чувство, ако не чувствуваме себе си като един товар, като едно бреме в нашето езотерично развитие, когато не сме развили същевременно едно съчувствуващо сърце за всяко човешко страдание и за всяка човешка радост.
Ето защо е много добре, ако през време на нашето окултно развитие сме разширили нашите човешки интереси, и няма нищо по-лошо от това, ако през време на напредващото езотерично развитие не сме усвоили разбиране за всеки вид човешко чувствуване и човешко усещане и човешки живот.
Естествено това съвсем не оправдава принципа трябва отново да го подчертаем -, че трябва да минаваме безкритично покрай всяка неправда по отношение на света. Обаче то обуславя друго: докато преди своето езотерично развитие човек може да изпитва определена радост да укорява някоя човешка грешка, в течение на езотеричното развитие той престава всъщност напълно да изпитва такава радост да укорява един човек. Кой не познава във вътрешния живот подигравателните, които така на драго сърце критикуват грешките на другите хора. Не че трябва да престане подходящото съждение върху човешките грешки, не че трябва да забраним при всички обстоятелства да речем едно такова дело, каквото Еразъм от Ротердам извърши със своята книга "Възхвала на глупостта". Не, може да остане на пълно оправдано да бъдем остри и проницателни по отношение на грешките, които стават в света, обаче който минава през едно езотерично развитие, при него е така, че всеки укор, всяко порицание, което той трябва да произнесе или да постави в действие, му причинява болка, която нараства все повече и повече.
към текста >>
62.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И за астралното тяло като такова би било зле и
лош
о, това би представлявало едно несършенство в него, ако то не би могло да проникне със силата на егоизма, ако не би могло да каже на себе си: аз искам всъщност да постигна всичко само чрез мене, искам всичко, което работя, да преработя в мене, искам да положа всичката грижа само върху мене.
И кои са особеностите на астралното тяло? Обични приятели, аз вече обърнах вниманието върху тази особеност, за ужас на някои от седящите тук. Тази особеност на човешкото астрално тяло на Земята е именно егоизмът. И когато астралното тяло проявява своето първично качество, независимо от останалите влияния, които идват от другите членове на човешката природа, това е именно егоизмът, стремежът, да бъде изключено в себе си и при себе си. Това се полага на астралното тяло.
И за астралното тяло като такова би било зле и лошо, това би представлявало едно несършенство в него, ако то не би могло да проникне със силата на егоизма, ако не би могло да каже на себе си: аз искам всъщност да постигна всичко само чрез мене, искам всичко, което работя, да преработя в мене, искам да положа всичката грижа само върху мене.
Това е правилното настроение на астралното тяло. Когато вземем под внимание това, ние ще разберем, как езотеричното развитие може да причини, да предизвиква именно в тази насока отделни опасности. Понеже при езотеричното развитие астралното тяло по необходимост се освобождава, става независимо, може да се случи, щото такива хора, които да речем без да съблюдават това, което истинската Теософия иска да даде, застават на почвата на една не особено сериозна Теософия, именно такива хора могат да развият в течение на езотеричния живот особено много това свойство на астралното тяло, егоизма. Това наблюдение може да бъде направено в много теософски и окултни общества, макар и там да се проповядва като един морален принцип и постоянно да се повтаря безкористието, всеобщата човешка любов. Чрез естествено освобождение на астралното тяло в такива общества се разцъфтява именно егоизмът.
към текста >>
63.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. 28 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Това е именно винаги
лош
ото, че съществува една такава тенденция на ума.
Достатъчно е само да хвърлим поглед наоколо във външния екзотеричен живот и ще забележим, че опитностите, действителните наблюдения, които човекът е направил в течение на различните времена, са предизвикали винаги извънредно голям брой теории и хипотези. Колко много хипотези в течение на развитието на човечеството са потънали така да се каже без стойност в пропастта! В теософско-окултната област можем да забележим, че някой, който има окултно обучение, който следователно има в известен смисъл ясновидски сили, съобщава това или онова от действителното ясновидско наблюдение и че след това теоретиците идват и измислят всевъзможни схеми и теории: построяват се нещата. Често пъти наблюдението е малко, но схемите и теориите, които се построяват върху него, обхващат цели светове.
Това е именно винаги лошото, че съществува една такава тенденция на ума.
Ние имаме тази тенденция в един още приличен смисъл при прословутата книга "Екзотеричен Будизъм" от Синет. На основата на тази книга стоят няколко действителни окултни факти, те се намират в средната част на книгата, отнасят се за средното развитие на Земята. По-нататък обаче върху това е изграден един схематизъм от цикли и раси и това се върти и търкаля само около себе си по един все повече или по-малко същ начин. Това са изводи, теории, които са направени от малкото действителни, отговарящи на фактите данни, които също се намират в тази книга. Така беше също и при моя поет.
към текста >>
Лош
ото се състои не в това, че Луцифер е до нас; защото ние постепенно се научаваме да го познаваме като дух, който донася свободата.
Така ние се научаваме да познаваме Луцифера във вътрешното изживяване така да се каже като нощен дух. И с онази промяна, която става с нашето Себе и с нашето астрално тяло през време на нашето окултно развитие, е свързано това, че ние се чувствуваме през нощта в обществото на Луцифер. Ако оставите Вашата представа да бъде на повърхността, Вие ще намерите може би отначало, че е наистина фатално нещо, щом, когато стане ясновиждащ и заспива, човекът забелязва, че през време на нощта той идва в обществото на Луцифер. Но ако размислите по-точно, скоро ще разберете, че е по-умно човек да се научи да познава Люцифера, че е по-добре ако той знае, че се намира в неговото общество, отколкото да вярва, че не се намира там и че го има само действуващ невидимо с неговите сили в себе си. Това той има също през време на деня.
Лошото се състои не в това, че Луцифер е до нас; защото ние постепенно се научаваме да го познаваме като дух, който донася свободата.
А лошото се състои в това, да не го познаваме. Но по определен начин, след като човекът го е видял при неговото изкушение в Лемурийската епоха, той не трябваше да го вижда по-нататък; защото към онова първично изкушение в лемурийската епоха биха настъпили след това чисто частични изкушения. Ето защо онова божествено-духовно Същество, което работеше за напредъка на човека, трябваше да тегли една завеса пред нощното виждане. С това обаче за човека бе изгубено също всичко, което той би могъл иначе да вижда през нощта. И сънят покрива пред човека света, в който той се намира от заспиването до събуждането, сънят закрива този свят с тъмнина.
към текста >>
А
лош
ото се състои в това, да не го познаваме.
И с онази промяна, която става с нашето Себе и с нашето астрално тяло през време на нашето окултно развитие, е свързано това, че ние се чувствуваме през нощта в обществото на Луцифер. Ако оставите Вашата представа да бъде на повърхността, Вие ще намерите може би отначало, че е наистина фатално нещо, щом, когато стане ясновиждащ и заспива, човекът забелязва, че през време на нощта той идва в обществото на Луцифер. Но ако размислите по-точно, скоро ще разберете, че е по-умно човек да се научи да познава Люцифера, че е по-добре ако той знае, че се намира в неговото общество, отколкото да вярва, че не се намира там и че го има само действуващ невидимо с неговите сили в себе си. Това той има също през време на деня. Лошото се състои не в това, че Луцифер е до нас; защото ние постепенно се научаваме да го познаваме като дух, който донася свободата.
А лошото се състои в това, да не го познаваме.
Но по определен начин, след като човекът го е видял при неговото изкушение в Лемурийската епоха, той не трябваше да го вижда по-нататък; защото към онова първично изкушение в лемурийската епоха биха настъпили след това чисто частични изкушения. Ето защо онова божествено-духовно Същество, което работеше за напредъка на човека, трябваше да тегли една завеса пред нощното виждане. С това обаче за човека бе изгубено също всичко, което той би могъл иначе да вижда през нощта. И сънят покрива пред човека света, в който той се намира от заспиването до събуждането, сънят закрива този свят с тъмнина. В момента, в който завесата би била изтеглена, завесата, която покрива нощта с тъмнина, ние бихме намерили, че Луцифер е до нас.
към текста >>
64.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
в
лош
драматичен стил да го оформяш.
напълно. Все пак вярно пази прага, макар и да си служи с други дрехи, които първо ти във твоя дух от стари късове на страх си скърпил. Ала не трябва ти като творец
в лош драматичен стил да го оформяш.
По-късно по-добре ще го направиш. Ала карикатурата все още е в служба на душата; много малко усилие е нужно, за да видиш какво все още представлява тя.
към текста >>
65.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Така по ариманически начин физическо-сетивният свят бива пронизан от духовни сенки и схеми, които в много
лош
смисъл противодействат на всеобщия мирови порядък.
И бих искал да посъветвам всеки, който смята това основно положение за вярно, да плати тези сто талера, които дължи, с мислени талери, тогава ще разбере разликата. И както това е вярно за физическо-сетивния свят, ако човек действително се намира в него и зачита неговите закони, така стоят нещата и за свръхсетивните светове. Ако човек само ламти, той не е неуязвим да не обърка заблудата с действителност, тогава образите се сгъстяват и това, което трябва да е само образ, се взема за реалност. А това, което човек носи по този начин в себе си като лакомство от духовния свят, съвсем ясно се явява плячка, върху която може да се нахвърли Ариман. От това, което взема от обикновеното човешко мислене, той получава само въздушни сенки, но Ариман добива, тривиално казано, доста тлъсти сенки и схеми, когато с изнудване извлича от човешките телесни индивидуалности толкова, колкото му е възможно – лъжливите химери, възникнали вследствие на лакомията в духовния свят.
Така по ариманически начин физическо-сетивният свят бива пронизан от духовни сенки и схеми, които в много лош смисъл противодействат на всеобщия мирови порядък.
Следователно тук виждаме как ариманическият принцип може да оказва особено силно влияние, когато престъпи своите граници, и да противодейства на всеобщия мирови порядък, как тук по-специално този ариманически принцип може да се превърне в зло поради изопачаването на своята правомерна деятелност. Не съществува абсолютно зло. Всяко зло възниква вследствие на това, че нещо, което по някакъв начин е добро, се използва по друг начин в света и поради това се изопачава в зло. По подобен начин и луциферическият принцип, който може да даде повод за толкова възвишеното и великолепното, може да се превърне в опасен, много опасен именно за станалата ясновиждаща душа. Това става и в обратния случай.
към текста >>
Но това са най-
лош
ите афекти.
Тогава душата може да получи духовни впечатления, но това са чисто луциферически впечатления, защото те се възприемат в неговото островно царство. Тъй като тогава самопознанието е много трудно и тъй като на душата ѝ е изключително сложно да стигне до яснота по отношение на определени качества, и понеже освен това хората имат стремежа да влязат в духовния свят възможно най-бързо, няма нищо чудно в това, че си казват: „Аз вече съм зрял, вече ще овладявам своите страсти“. Това, разбира се, е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. В частност съществуват качества, при които нещата стоят доста зле по отношение на овладяването им. Тщеславието, честолюбието и други подобни са заседнали толкова здраво в човешките души, че да си признаеш: „ти си суетен и честолюбив, ламтиш за власт“ не е толкова лесно, и човек най-често се самозаблуждава, когато се старае да си изясни именно тези неща.
Но това са най-лошите афекти.
Ако бъдат внесени в духовния свят, човек най-лесно става плячка на Луцифер. И понеже, ако забележи, че е подмятан насам-натам, на човек няма да му е приятно да си каже: „това произлиза от честолюбие, от тщеславие“, той търси душевно замъгляване и бива отвлечен от Луцифер в неговото царство. Тогава той несъмнено може да има впечатления, но те не са съгласувани с мировия порядък, който вече е бил предначертан, преди да започне въздействието на Луцифер, а са духовни впечатления от чисто луциферически характер. Могат да се получат най-странните впечатления и те да бъдат смятани за абсолютно верни истини. На хората може да се разказва за всевъзможни въплъщения на едно или друго същество и това могат да бъдат чисто луциферически внушения и тем подобни.
към текста >>
И тогава става видно, че при съждението за такива същества като Ариман и Луцифер не може и дума да става да ги обозначаваме като добри или
лош
и, а за това да разберем коя е правомерната деятелност и същинското царство на тези същества и къде започва тяхната неправомерна деятелност, къде те престъпват своите граници.
Така че виждаме, че това зависи от душевното настроение, което трябва да е приключило в себе си с всички афекти и страсти, които имат значение само за физическо-сетивния свят, когато душата трябва да престъпи по правилния начин прага на духовния свят и не иска да преживява в духовния свят необходимите последствия от останалия сетивен начин на усещане. Ариман е в по-голяма степен духовно същество. Това, което той развива като неправомерна деятелност, като неправомерна творческа дейност, се влива във всеобщия сетивен свят. Луцифер е в по-голяма степен душевно същество. Това, което иска да извлече от душевния елемент на чувствата от сетивния свят, той желае да го зачисли в своето особено луциферическо царство, в което иска да обезпечи на всеки човек – съобразно с егоизма, заложен в неговата същност, – така да се каже, възможно най-голяма възможност за произволна независимост.
И тогава става видно, че при съждението за такива същества като Ариман и Луцифер не може и дума да става да ги обозначаваме като добри или лоши, а за това да разберем коя е правомерната деятелност и същинското царство на тези същества и къде започва тяхната неправомерна деятелност, къде те престъпват своите граници.
Защото поради това, че престъпват своите граници, те примамват човека към неправомерно престъпване на границата в другия свят със способностите и законите на физическо-сетивния свят. За преживяванията при прехода към едната или другата страна на границата между физическо-сетивния и свръхсетивния свят става дума по-специално в картините от „Пробуждането на душите“. Днес исках да поставя началото, описвайки част от това, което трябва да се вземе под внимание в граничната област между сетивния и свръхсетивния свят. Утре ще продължим с това разглеждане.
към текста >>
66.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Когато човекът със здравата си душа търси познанията на духовната наука и не живее с болезнена жажда за духовни изживявания, няма да се стигне дотам да може да му се случи нещо особено
лош
о на тази граница.
И такива моменти, в които душата замъглява съзнанието си, са най-добрите точки за атака на ариманическите същества. Ние действително отиваме до Пазача на прага, когато с особена сила и крепкост се развива например нашето самочувствие. Това усещане за себе си трябва да укрепим, ако искаме да се вживеем в духовния свят. С укрепването на това самочувствие се укрепват и всички наклонности и навици, всички слабости и предразсъдъци, които иначе във външния свят обикновено се удържат в техните граници чрез възпитанието, привикването, външната култура. На прага на духовния свят извътре силно се проявяват луциферическите импулси и – когато човешката душа има тенденцията да се замъглява – Луцифер тутакси се свързва с Ариман, като последствието е, че за човека се забранява входът в духовния свят.
Когато човекът със здравата си душа търси познанията на духовната наука и не живее с болезнена жажда за духовни изживявания, няма да се стигне дотам да може да му се случи нещо особено лошо на тази граница.
Когато се наблюдава всичко това, което може да се наблюдава в истинската вярна духовна наука, не се случва нищо, освен че за стремящата се душа Луцифер и Ариман, по определен начин, се уравновесяват един друг на прага на духовния свят и човекът просто няма да влезе с душата си в духовния свят. Когато обаче е налице особена жажда да се влезе в духовния свят, се стига дотам, че наистина настъпва това, което може да се нарече полакомяване за духовния свят. И това, за което човек се е полакомил, Ариман сгъстява и тогава в съзнанието се стреми да проникне нещо, което все пак не може да влезе. Тогава човекът преживява това, за което се е полакомил в духовния свят в сгъстено състояние, когато то застане пред него така, че изглежда изцяло според мострата на физическите впечатления. Накратко, той получава халюцинации, илюзии, мисли си, че стои пред духовния свят, тъй като е проникнал до Пазача на прага, но не е минал покрай него, а е бил отхвърлен назад от своята жажда да се полакоми в духовния свят.
към текста >>
Нищо не пречи толкова, нищо не е така действително горчиво и
лош
о да се преживее, колкото това, което човек внася нагоре като последствия от безсърдечие и недостиг на чувства, които развива във физическия свят.
Напълно правилно и вярно е, че във физическия свят хората спят по отношение на изживяването на висшите светове и че просто не чувстват съня, защото винаги спят. Следователно ако това, което преживява ясновиждащата душа, когато престъпи прага на духовния свят, в духовните светове се явява пробуждане с укрепнало самочувствие, от друга страна, пробуждането на Аза се заключава в любовта във физическия свят, в тази любов, която бе охарактеризирана в една от първите лекции. Тогава казах: любовта, която съществува заради качествата и признаците на любимия, е тази любов, която е закрилена от луциферическите и ариманическите влияния, това е любовта, която във физическо-сетивния свят действително може да се намира под влиянието на добрите, прогресивни сили на битието. Как стоят нещата с тази любов, се показва особено добре в опитностите на ясновиждащото съзнание. Това, което човек развива като егоизъм във физическия свят и за което на драго сърце има толкова малко самопознание, се показва, когато бъде внесено в духовните светове.
Нищо не пречи толкова, нищо не е така действително горчиво и лошо да се преживее, колкото това, което човек внася нагоре като последствия от безсърдечие и недостиг на чувства, които развива във физическия свят.
Когато се издигне в духовния свят чрез ясновиждащата си душа, човек усеща, че много му пречи всичко, което е развил като отсъствие на любов и себелюбие във физическо-сетивния свят. Защото когато престъпи прага на духовния свят, му се показва всичко, което внася там не само като открит, но и като скрит дълбоко в душата бушуващ егоизъм, какъвто съществува в хората. И докато те се отдават на мечтанието да бъдат безкористни, може би този, който проявява външен егоизъм и спокойно признава, че иска да има едно или друго нещо, може да е много по-малко егоистичен от онези, които, изхождайки от теософски абстракции, проявяват известна егоистична безкористност в горното си съзнание, особено когато обявяват за тази безкористност с различни, често повтаряни думи за любов и търпимост. Това, което човек внася по този начин във висшите светове като отсъствие на любов и недостиг на чувства, се превръща в грозни, често ужасяващи образи, които той преживява, когато встъпи в духовните светове. Тези образи наистина са много, много пречещи, изключително неприятни за душата.
към текста >>
Ако е бил
лош
о момче, се вижда колко малко се съгласува собственото ни етерно тяло, което е взело участие в „
лош
отията на момчето“, със законите на елементарния свят, как това етерно тяло, което вече сме отхвърлили, към което насочваме цялото си внимание, навсякъде бива отпращано.
Точно обратен е случаят, когато човекът е преминал през портата на смъртта и живее в този свят, който в „Теософия“ се нарича свят на душите. Там душата има естествения стремеж да отправя своя взор главно към съдбата на собственото си етерно тяло. Тези превращения, през които преминава етерното тяло в елементарния свят, през целия период на Камалока са, така да се каже, обкръжението, външният свят на душата. По това време се вижда как елементарният свят приема в себе си нашето етерно тяло. Ако човек е бил добро момче тук, на физическия план, се вижда как „добротата на момчето“ се съгласува със законите на елементарния свят.
Ако е бил лошо момче, се вижда колко малко се съгласува собственото ни етерно тяло, което е взело участие в „лошотията на момчето“, със законите на елементарния свят, как това етерно тяло, което вече сме отхвърлили, към което насочваме цялото си внимание, навсякъде бива отпращано.
Изживяванията на Камалока се заключават в това, че човек вижда какъв е бил по преобразяващата се съдба на етерното си тяло. Не трябва да се обвинява тъкмо теософията, когато казва, че Аристотел, а и други са учели и много други неща. Те са учели например, че това гледане назад към собствената съдба продължава дори цяла вечност, така че на земята човек живее живот от осемдесет-деветдесет години, а след това цяла вечност трябва да гледа назад към това, което е направил със собственото си етерно тяло. Истината е тази, която учи теософията, че този поглед назад към етерното тяло и неговата съдба, която човек е причинил с това, което е бил, продължава едно, две или три десетилетия. Това е обкръжаващият свят.
към текста >>
67.
3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Често става така, че хората виждат подема на някакво духовно движение, примерно теософията, и отправят следната критика: Първоначално вие имахте най-добри намерения, но после дойдоха
лош
ите последователи, които започнаха да ви ласкаят и неусетно вие бяхте подведени, докато накрая допуснахте грешката, да говорите само онези неща, които те биха желали да чуят.
Забележителното в тази книга е, че тя изглежда като една смесица от възвишено описание и сензационен роман, поднесен, така да се каже, през за дните стълби. Съчетанието между едно прекрасно описание и един булеварден роман ето кое е странното. Ако се потопите с достатъчна сериозност в текста, Вие ще се убедите, че основната тежест от така наречения Христос Исус пада именно върху Исус. Авторът го превръща в един герой, в един благодетел на човечеството, който първоначално е изпълнен с най-добри намерения, за да се увлече по-късно от въодушевлението на масите и за да се поддава все повече и повече на това, което хората на драго сърце биха искали да чуят и видят. Ернест Ренан прилага към Христос в голям мащаб онова, което често пъти прилагаме спрямо себе си, макар и в малък мащаб.
Често става така, че хората виждат подема на някакво духовно движение, примерно теософията, и отправят следната критика: Първоначално вие имахте най-добри намерения, но после дойдоха лошите последователи, които започнаха да ви ласкаят и неусетно вие бяхте подведени, докато накрая допуснахте грешката, да говорите само онези неща, които те биха желали да чуят.
Така се отнася към Христос и Ернест Ренан. Той не се смущава да представи възкресението на Лазар като един вид измама, която Христос Исус е допуснал, единствено с пропагандна цел! Той не се стеснява да покаже как Христос Исус все повече и повече затъва в мътните води на масовия инстинкт. Ето как булевардният роман се намесва към възвишеното описание, което е налице дори и в тази книга. И своеобразното тук е, че всъщност човек би трябвало да подтисне едно здраво усещане за нещата, за да опише едно същество, което първоначално има най-добри намерения, докато накрая затъва в масовите инстинкти и допуска възникването на всевъзможни измами.
към текста >>
68.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Защото в днешната духовност, тази степен на истинност чисто и просто не съществува; нещо по-
лош
о: хората не забелязват, че тя не съществува.
Ние взехме присърце и тази важна подробност. Онези от Вас, с които бяхме заедно при основополагането на нашата сграда добре знаят, че ние ясно осъзнаваме колко необходимо е проповядването на едно духовно учение да става с ревностно придържане към истината. Ние се опитахме да посочим колко далеч е нашата епоха от честния стремеж към истината. Повикът за духовност оглася нашата епоха, обаче хората са твърде високомерни или ограничени, за да се устремят към истинския Дух. Хората тепърва трябва да бъдат възпитани в онази степен на истинност, която е необходима, за да бъде възприето проповядването на Духа.
Защото в днешната духовност, тази степен на истинност чисто и просто не съществува; нещо по-лошо: хората не забелязват, че тя не съществува.
Отнесете се с това, което давам тук като Пето Евангелие така, че в антропософските групи то да бъде обгърнато със страхопочитание. Настоявам за това не от егоизъм, а поради съвсем друга причина: У себе си ние трябва да подслоним Духа на истината, и пред нас Духът трябва да стои само в истината! Днес хората на драго сърце говорят за Духа, но те не предусещат нищо за Духа. Има един човек защо пък да не назовем имена който стана много известен, именно защото непрекъснато говори за Духа: Рудолф Ойкен *31. Да, той непрекъснато говори за Духа, обаче ако прочетем всичките му книги опитайте се да го сторите навсякъде ще срещнете: Духът съществува, човекът трябва да го усети, да го изживее и т.н.
към текста >>
69.
8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Хилел отговорил: Мили синко, знаеш ли, вавилонците имат
лош
и акушерки и затова се раждат при неблагоприятни условия.
Хилел попитал: Какво има? О, Хилел, излез навън, имам да те питам нещо важно! Хилел наметнал връхната си дреха, излязъл навън и казал: Сине мой, какво имаш да ме питаш? Тогава този, който сключил облога, казал: Хилел, имам един важен въпрос към теб. Защо някои от вавилонците имат заострени глави?
Хилел отговорил: Мили синко, знаеш ли, вавилонците имат лоши акушерки и затова се раждат при неблагоприятни условия.
Ето защо всред тях има доста хора със заострени глави. Сега си върви, аз отговорих на твоя въпрос. И Хилел влязъл в къщата си и продължил да се подготвя за съботата. Обаче след кратко време същият човек отново почукал на вратата и извикал: Хилел, Хилел, излез навън! Хилел отговорил: Какво има?
към текста >>
70.
10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Да можеха поне малко да признаят, колко
лош
о четат хората днес!
Вие сте от рода на онези, които гледат нагоре, към горните сили. Вие сте попаднали под властта на това, което има своя символ в образа на „Змията". Вие сте изчадия на „Змията"! От огромно значение е аз вече съм се спирал на тази подробност, макар от друга гледна точка, че Йоан Кръстител употребяваше тъкмо тези думи. Какво всъщност означава тези думи, такива, каквито обикновено ги срещаме в Библията?
Да можеха поне малко да признаят, колко лошо четат хората днес!
Защото какво разбират в повечето случаи хората, когато срещнат в Евангелието израза „вие, рожби ехиднини". Те не се сещат за нищо друго, освен че Йоан Кръстител грубо ругае хората около себе си, наричайки ги „рожби ехиднини". Естествено, това съвсем не би било вежливо. От друга страна, ясно е, че човек не би стигнал доникъде, ако иска да се обърне към душите на хората, а в същото време си служи с обидни думи. Ние изобщо не стигаме до образа на Йоан Кръстител, ако заявим, че тук сме изправени пред неговия „божествен гняв"!
към текста >>
71.
11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Ако сме имали добри мисли, чувства и постъпки, това вече е проявено и в етерното тяло; ако сме имали
лош
и, недостойни мисли, чувства и постъпки това също се проявява в етерното тяло.
Както наблюдаваме тези природни явления, така ние би трябвало да сме в състояние да наблюдаваме и разпадането на физическото тяло. Обаче ние знаем и друго: че след смъртта, в продължение на няколко дни, човекът остава свързан със своето етерно тяло, за да настъпи по-нататък един вид второ отделяне на етерното тяло от астралното тяло и от Аза. А когато после човек поглежда към освободеното, разпадащо се етерно тяло, той установява, че етерните процеси са твърде различни от тези на разпадащото се физическо тяло. Преди всичко, след смъртта намирайки се в духовния свят ние не можем да погледнем към етерното тяло и да го окачествим самото него, както и това, в което то се превръща като едно природно явление. Напротив, чрез своите специфични особености, това етерно тяло ни показва, как в него са втъкани онези душевни качества, които ние сме имали до смъртта си.
Ако сме имали добри мисли, чувства и постъпки, това вече е проявено и в етерното тяло; ако сме имали лоши, недостойни мисли, чувства и постъпки това също се проявява в етерното тяло.
Да, бихме могли да кажем, че в облика на етерното тяло ние виждаме цялата гама от добри и лоши душевни качества. Всички те са отпечатани в него. Ние влагаме цялата си душевна нагласа, каквато и да е тя, там, в етерното тяло. След смъртта това ясно може да се види в структурата на етерното тяло, което се разпада по един твърде сложен начин, за да бъде всмукано от етерния свят на Космоса. Ето защо, когато обръщаме поглед назад към съдбата на нашето етерно тяло, всъщност виждаме един отпечатък, едно копие на това, което самите ние сме представлявали на Земята.
към текста >>
Да, бихме могли да кажем, че в облика на етерното тяло ние виждаме цялата гама от добри и
лош
и душевни качества.
Обаче ние знаем и друго: че след смъртта, в продължение на няколко дни, човекът остава свързан със своето етерно тяло, за да настъпи по-нататък един вид второ отделяне на етерното тяло от астралното тяло и от Аза. А когато после човек поглежда към освободеното, разпадащо се етерно тяло, той установява, че етерните процеси са твърде различни от тези на разпадащото се физическо тяло. Преди всичко, след смъртта намирайки се в духовния свят ние не можем да погледнем към етерното тяло и да го окачествим самото него, както и това, в което то се превръща като едно природно явление. Напротив, чрез своите специфични особености, това етерно тяло ни показва, как в него са втъкани онези душевни качества, които ние сме имали до смъртта си. Ако сме имали добри мисли, чувства и постъпки, това вече е проявено и в етерното тяло; ако сме имали лоши, недостойни мисли, чувства и постъпки това също се проявява в етерното тяло.
Да, бихме могли да кажем, че в облика на етерното тяло ние виждаме цялата гама от добри и лоши душевни качества.
Всички те са отпечатани в него. Ние влагаме цялата си душевна нагласа, каквато и да е тя, там, в етерното тяло. След смъртта това ясно може да се види в структурата на етерното тяло, което се разпада по един твърде сложен начин, за да бъде всмукано от етерния свят на Космоса. Ето защо, когато обръщаме поглед назад към съдбата на нашето етерно тяло, всъщност виждаме един отпечатък, едно копие на това, което самите ние сме представлявали на Земята. Към това, което виждаме там, ние бихме могли да прибавим една важна подробност: Ако ти си имал добри чувства, ако си проявявал преданост към духовния свят, тогава ти си пренесъл във всеобщия етерен Космос нещо, което продължава да действува там като една добра сила.
към текста >>
Ако си имал
лош
и мисли и чувства и не си пожелал да се занимаваш с описанията на духовните светове, тогава ти си пренесъл в етерния Космос нещо, което предизвиква беди и разрушения в етерния свят.
Всички те са отпечатани в него. Ние влагаме цялата си душевна нагласа, каквато и да е тя, там, в етерното тяло. След смъртта това ясно може да се види в структурата на етерното тяло, което се разпада по един твърде сложен начин, за да бъде всмукано от етерния свят на Космоса. Ето защо, когато обръщаме поглед назад към съдбата на нашето етерно тяло, всъщност виждаме един отпечатък, едно копие на това, което самите ние сме представлявали на Земята. Към това, което виждаме там, ние бихме могли да прибавим една важна подробност: Ако ти си имал добри чувства, ако си проявявал преданост към духовния свят, тогава ти си пренесъл във всеобщия етерен Космос нещо, което продължава да действува там като една добра сила.
Ако си имал лоши мисли и чувства и не си пожелал да се занимаваш с описанията на духовните светове, тогава ти си пренесъл в етерния Космос нещо, което предизвиква беди и разрушения в етерния свят.
Към съдбата на нашата душа, следователно към съдбата на нашето астрално тяло и нашия Аз, принадлежи наред с много други неща и следното: намирайки се в духовните светове, душата трябва да види и да проследи това, което сама е причинила в съдбата на своето етерно тяло, без то да може да бъде вече променено, след като се е отделило от физическото тяло. Това е дори най-важната гледка, която човек има след смъртта. Както по-рано, намирайки се в сетивния свят, сме били изправени пред гледката на облаците, планините и т.н., така и сега след смъртта, ние сме изправени пред гледката на всичко онова, което чрез нашите душевни качества са ми сме вложили в нашето етерно тяло. Тази гледка става все по-голяма и по-голяма, колкото повече напредва раз падането на етерното тяло, превръщайки се накрая в един небосвод, където са представени всички добри и лоши страни на душата от нейната последна инкарнация. Съдбата на човека след смъртта включва и тази важна подробност: той може да вижда, да проследява съдбата на своето етерно тяло.
към текста >>
Тази гледка става все по-голяма и по-голяма, колкото повече напредва раз падането на етерното тяло, превръщайки се накрая в един небосвод, където са представени всички добри и
лош
и страни на душата от нейната последна инкарнация.
Към това, което виждаме там, ние бихме могли да прибавим една важна подробност: Ако ти си имал добри чувства, ако си проявявал преданост към духовния свят, тогава ти си пренесъл във всеобщия етерен Космос нещо, което продължава да действува там като една добра сила. Ако си имал лоши мисли и чувства и не си пожелал да се занимаваш с описанията на духовните светове, тогава ти си пренесъл в етерния Космос нещо, което предизвиква беди и разрушения в етерния свят. Към съдбата на нашата душа, следователно към съдбата на нашето астрално тяло и нашия Аз, принадлежи наред с много други неща и следното: намирайки се в духовните светове, душата трябва да види и да проследи това, което сама е причинила в съдбата на своето етерно тяло, без то да може да бъде вече променено, след като се е отделило от физическото тяло. Това е дори най-важната гледка, която човек има след смъртта. Както по-рано, намирайки се в сетивния свят, сме били изправени пред гледката на облаците, планините и т.н., така и сега след смъртта, ние сме изправени пред гледката на всичко онова, което чрез нашите душевни качества са ми сме вложили в нашето етерно тяло.
Тази гледка става все по-голяма и по-голяма, колкото повече напредва раз падането на етерното тяло, превръщайки се накрая в един небосвод, където са представени всички добри и лоши страни на душата от нейната последна инкарнация.
Съдбата на човека след смъртта включва и тази важна подробност: той може да вижда, да проследява съдбата на своето етерно тяло. Но има и още нещо. Етерното тяло, което се разлага в етерния свят, има така да се каже две основни свойства. Едното свойство е свързано с това, което общо взето след смъртта винаги прави едно подтискащо, тягостно впечатление. За да го разберем, нека да се спрем върху съдбата на физическата Земя.
към текста >>
72.
12.Хамбург, 16 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Общо взето, налага се да подчертая: никак не е лес но да се говори за подобни неща, понеже на резултати, получени от непосредствени духовни изследвания, днес се гледа с
лош
о око, макар и по принцип да се допуска съществуването на някакъв „всеобщ Дух", за който обаче се говори прекалено наивно и абстрактно.
П Е Т О Т О Е В А Н Г Е Л И Е Хамбург, 16 Ноември 1913 Днес отново съм длъжен да говоря за някои неща, които се получиха в резултат на нашия антропософски живот, а именно в резултат на духовно-научните изследвания, проведени в свръхсетивната област на Акаша и отнасящи се до живота на Исус. Допълнителни факти изнесох и в други градове, а пред Вас искам да засегна още нещо, и то от строга определена гледна точка.
Общо взето, налага се да подчертая: никак не е лес но да се говори за подобни неща, понеже на резултати, получени от непосредствени духовни изследвания, днес се гледа с лошо око, макар и по принцип да се допуска съществуването на някакъв „всеобщ Дух", за който обаче се говори прекалено наивно и абстрактно.
Но когато прозвучат конкретни послания от духовните светове, засягащи еволюцията на човечеството, те срещат не само добронамерени слушатели, а направо по беснели критици, какъвто беше случаят с истината за двете момчета Исус, която успя да хвърли истинска светлина в разбирането на всички обективно мислещи хора. Ето защо аз моля съобщенията в днешната лекция да бъдат приети с истинско преклонение пред духовния свят, защото изнесени извън нашите кръгове, те лесно биха могли да останат недоразбрани и да породят явна враждебност. Но от друга страна, има гледни точки, съгласно които човек е длъжен да говори за тези неща. Една от тези гледни точки е, че нашата епоха действително се нуждае от едно истинско обновяване на разбирането за Христовото Събитие, от един обновен поглед в същността на това, което се разигра като Мистерия на Голгота. Има и друга гледна точка.
към текста >>
Жреците бяха побягнали, понеже една
лош
а болест беше плъзнала между хората.
Тя беше с такава интензивност, че дълго време след неговото заминаване, хората продължаваха да седят заедно и им се струваше, че той е все още всред тях. Да, хората седяха заедно и имаха общото усещане за едно колективно видение, в което Исус отново заставаше пред тях. На много места той присъствуваше като жив между хората. Веднъж той стигна до едно място, където се намираха останките от древен езически култов олтар. Той беше на пълно изоставен.
Жреците бяха побягнали, понеже една лоша болест беше плъзнала между хората.
Когато Исус пристигна там, те започнаха да се стичат от всички страни. Той веднага породи у тях усещането за една особена личност. И така, езичниците се събраха около олтара с очакването той да принесе култовата жертва като един истински жрец. Ето какво разказа Исус на своята мащеха. Упадъкът на езическите ритуали беше за него напълно ясен.
към текста >>
73.
2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Тук имаме първо персийската сибила близо до пророк Иеремия, странно контрастираща с мислителното състояние на Иеремия като че това, което е узнала, тя би искала веднага да го натрапи на човечеството, така вдига тя своята ръка; като че, по образа на
лош
ите оратори, би искала да докаже непосредствено това, което имаше да каже, да го докаже с всичката сила; и като че, поради нейната фанатична страст, не би могла никак да постъпи по друг начин, освен да направи да се влее в доказващата ръка онова, за което би искала да убеди цялото човечество.
При всички тях виждаме това трябва да запомним -, че те са вглъбени в свръхземното, че тяхната душа почива в духовното и се старае да проучи и разбере основно развитието на човечеството от духовното. Ние ги виждаме, как с техните мисли те са над това, което непосредствено ги заобикаля, над това, което се съдържа в човешките страсти и във фанатизма и в екстаза, който идва от фанатизма и от човешките страсти. Ние виждаме, че те не само са над това, което човекът вижда, но и над това, което той изживява в себе си, доколкото той е човек на Земята. Това е великото в изобразяването на пророците от Микеланджело. След това да обърнем нашия поглед към изобразяването на сибилите.
Тук имаме първо персийската сибила близо до пророк Иеремия, странно контрастираща с мислителното състояние на Иеремия като че това, което е узнала, тя би искала веднага да го натрапи на човечеството, така вдига тя своята ръка; като че, по образа на лошите оратори, би искала да докаже непосредствено това, което имаше да каже, да го докаже с всичката сила; и като че, поради нейната фанатична страст, не би могла никак да постъпи по друг начин, освен да направи да се влее в доказващата ръка онова, за което би искала да убеди цялото човечество.
След това да насочим нашия поглед към еритрейската сибила. Тук ние долавяме, как тя е свързана с това, което човек може да получи така да се каже от тайните на елемента Земя. Тя има над главата си една лампа; едно голо момче запалва лампата с един факел. Как може да се изрази по-ясно това, което човек иска да изрази, мимоходно: Тук човешката страст запалва това, което тя би искала да всади с всичката сила като пророчество на човечеството от несъзнателните душевни сили. Пророците са отдадени в тяхната душа на правечното в духа; сибилите са изтръгнати от всички земно, доколкото земното изявява духовно-душевното.
към текста >>
74.
3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
По определен начин от човешките сетива можа да бъде отстранено от горните светове най-
лош
ото действие на Луцифер и Ариман.
Космическите сили, които действуваха за изграждането на човешките сетива, биха действували по съвършено друг начин, ако не беше станало това събитие, което трябва да търсим далече в миналото, още през Лемурийската епоха. Това събитие стана в духовния свят. Положението беше такова, че това същество, което после се роди като Натаново момче Исус, тогава обитаваше ако можем да употребим този израз на Слънцето и че при чуване на току що споменатия вик на стенания ако отново можем да употребим този израз изживя в себе си нещо, което направи възможно то да бъде проникнато от Духа на Слънцето; да бъде проникнато така, че действието на Слънцето да бъде смекчено по начин, щото човешките сетивни органи, които са резултат главно на това действие на Слънцето, да не станат само органи на симпатията и антипатията. С това, обични приятели, ние засягаме действително една важна космическа тайна, която ще ни даде възможност да разберем много неща, които са станали по-късно. Сега в човешките сетива можа да настъпи ред и хармония, едно пълно с мъдрост изграждане и развитието можа да продължи известно време по-нататък.
По определен начин от човешките сетива можа да бъде отстранено от горните светове най-лошото действие на Луцифер и Ариман.
По-късно дойде време, то се пада вече в Атлантската епоха когато стана така, че земните човешки тела не можеха да бъдат един подходящ инструмент за човешките души, ако развитието трябваше да продължи съответно по-нататък. Това, което известно време се беше развило по един използуваем начин, а именно човешките жизнени органи и техните основни сили, етерното тяло, изпадна в безредие. Защото космическите сили, които действуваха от окръжността на Земята и които имаха задачата да внесат ред именно в тези жизнени органи на човека, в органите на дишането, на кръвообращението и т.н., тези сили се развиха под влиянието на Луцифер и на Ариман така, че жизнените органи не биха станали вече използуваеми за човешките същества на Земята. Те биха приели една твърде своебразна форма. Онези сили именно, които трябва да подържат и снабдяват тези жизнени органи, не идват направо от Слънцето, а от това, което в миналите времена хората наричаха седемте планети.
към текста >>
75.
5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
От това обаче можете да разберете, че сили, които въобще царуват някъде в света, например сега специално тези, които царуваха в душите на сибилите, по себе си не могат да бъдат никога наречени добри или
лош
и, а те са добри или
лош
и според това, кога и как се проявяват.
Пътуващата попътна храна. Аз Ви говорих за силите на сибилите, обърнах вниманието Ви върху това, че ние виждаме тези сибили да възникват като сянката на философите в Йония, че след това в течение на столетия те изказваха като по вълшебство отчасти една дълбока мъдрост от техния хаотичен душевен живот, а отчасти изнасяха само духовен хаос, и че в течение на столетия те са владели духовния живот на Южна Европа и граничещите с нея области много повече, отколкото официалната наука иска да допусне това. Аз исках да кажа, че с тази своеобразна душевна проява на сибилите се обръща вниманието върху определена сила на човешката душа, която имаше едно добро значение в по-стари времена, още в Третата следатлантска културна епоха. Но културните епохи се променят в течение на историческото развитие на човечеството. Силите, с които след това сибилите предизвикаха истинско безредие, бяха още напълно оправдани, добри душевни сили в Третата следатлантска културна епоха, когато се култивираше Астрологията, когато в човешките души действуваше мъдростта на звездите и когато чрез действието на мъдростта на звездите бяха хармонизирани силите, които след това се проявиха хаотично в сибилството.
От това обаче можете да разберете, че сили, които въобще царуват някъде в света, например сега специално тези, които царуваха в душите на сибилите, по себе си не могат да бъдат никога наречени добри или лоши, а те са добри или лоши според това, кога и как се проявяват.
Силите, които се появиха в душите на сибилите, са напълно добри, оправдани сили, но те не бяха вече подходящи, не бяха вече годни за душевното развитие на Четвъртата следатлантска културна епоха; тогава в човешките души не трябваше да царуват силите, които се надигаха от подсъзнателните основи на душата, а тези, които говореха на душите от яснотата на Аза. Вчера ние чухме, как древноеврейските пророци работеха за подтискането на сибилинските сили и за развитието на силите, които говорят чрез яснотата на Аза, ние чухме, че главната характеристика на древно-еврейското пророчество е тази, да изтласка на заден план сибилинските сили и да развие онова, което може да говори чрез Аза. Изпълнението на това, към което се стремяха древноеврейските пророци, което следователно можем да наречем като един вид "вкарване в правилните релси" на сибилинските сили, изпълнението на тази задача чрез Христовия Импулс. Когато Христовият Импулс настъпи по познатия от нас начин в земното развитие на човечеството, касаеше се за това, тези явяващи се чрез сибилите сили в хаотична форма да бъдат изтласкани на заден план, подобно както една река е изблъскана назад от външния свят и след това изчезва в една подземна пещера, за да се яви отново на бял свят. Тези сибилински сили трябваше да изплуват отново нагоре в една друга форма, в пречистената чрез Христовия Импулс форма, във формата, която можа да им даде Христовият Импулс, след като той навлезе в аурата на Земята.
към текста >>
76.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Най-
лош
ите врагове на истината са окончателно завършени мирогледи, според които мирозданието може да се построи с помощта на няколко мисли.
” и „Какво не можем да разберем? ” – Един сериозен търсач на истината се научава да разбира, че за да стигне до някакво разбиране за света, той трябва да обедини в себе си най-различни импулси. И тогава той напълно отвиква да застава пред света така, че да задава въпроси като тези: „Какво мога да разбера? ” и „Какво не мога да разбера? ”, а непрекъснато продължава да търси, да търси, да търси.
Най-лошите врагове на истината са окончателно завършени мирогледи, според които мирозданието може да се построи с помощта на няколко мисли.
Светът е безкраен, и в качествено и в количествено отношение. Ето защо сигурно е голяма благословия да срещнеш такива човешки души, които искат да имат ясен поглед върху това, което в наши дни с една ужасяваща, високомерна едностранчивост се провъзгласява за нещо цялостно и общовалидно. И аз бих добавил, с кървящо сърце бих добавил: - Най-голямата пречка за разбирането на това, как протича подготвителната работа за мисловната дейност в мозъка и по какъв начин мозъкът се превръща в огледало, за да отразява душевния живот – един факт, чието осмисляне би искало да хвърли изобилна светлина върху много други физиологични процеси – най-голямата пречка за разбирането на този факт е налудничавата физиология на нашето съвремие, която говори за два вида нерви, за двигателни и за сетивни нерви. В други мои лекции аз вече обсъждах този въпрос. Но за да се промъкне едно такова учение в цялата физиология, самата тя би трябвало вече напълно да е изгубила ума си.
към текста >>
77.
Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
Без съмнение съществуват добри и
лош
и дефиниции, дефиниции, които са обхватни, и други, които са по-малко задоволителни.
Обаче в момента, когато човек премине прага от сетивния свят в света на духа, в духовните светове, в този момент престава възможността действителността да се схваща само със средствата на ума. На Земята човешкият ум може да направи добри услуги, но в момента, когато човекът навлезе в духовните светове, този ум не е вече достатъчен като средство за придобиване на познание, макар и да можем да го считаме там като полезен инструмент. Този ум обича преди всичко да прави разлика, и за да разбере нещо, се нуждае от дефиниция. Онези между вас, които са следили често моите лекции, ще са забелязали липсата на почти всякакви дефиниции. Нещата на действителността не могат да бъдат обхванати чрез дефиниции.
Без съмнение съществуват добри и лоши дефиниции, дефиниции, които са обхватни, и други, които са по-малко задоволителни.
За да разберем земните неща, са нужни дефиниции, обаче когато искаме да разберем неща, които принадлежат на действителността, именно неща, които принадлежат към свръхсетивната действителност, тогава не можем да дефинираме. Тогава трябва да характеризираме, защото тогава е необходимо да разглеждаме фактите и съществата от всички гледни точки. Дефинициите са винаги едностранчиви и напомнят на онзи, който е изучавал логиката, за древната гръцка философска школа, която веднъж се опитала да дефинира що е човек. За да даде една идея за човека, представена била следната дефиниция: "Човекът е двуного същество без пера". На следващия ден някой донесъл оскубан от перата петел и казал: "Това е двуного същество и няма никакви пера, следователно е човек".
към текста >>
78.
1. ПРЕДГОВОР
GA_155 Христос и човешката душа
". Още по-
лош
о става, когато един човек разгласява от отговорно място нещо, което след няколко седмици трябва да вземе обратно, защото тогава започва преценката на света, а не личната преценка.
Какво означава едно такова „убеждение", скъпи; мои приятели? Най-голямото лекомислие, най-чистото своеволие! Наистина, не от лични основания, а от сериозността на положението би трябвало да се обърне вниманието на това, че ме съществува извинение, когато на едно важно място пред Теософското Общество от Президентката на това Общество се представя своеволната измислица, баснята, че съм бил йезуит. Отдавна трябваше да се приключи с това, но за характеристика на факта бих могъл да допълня следното. Допълнително хората казаха: „След няколко седмици Президентката си взе обратно думите!
". Още по-лошо става, когато един човек разгласява от отговорно място нещо, което след няколко седмици трябва да вземе обратно, защото тогава започва преценката на света, а не личната преценка.
А ние трябва да вмъкнем също и едно такова познание към разликата, която трябва да срещаме при субективната Карма, работеща в Егото на човека и тази Карма, която обозначаваме като обективна Карма. Тук не трябва да се губи нито една дума, всеки човек трябва да изправи щетите, които е причинил. И тук ние няма какво да приказваме, тук ние вземаме фактическото състояние на нещата, както Христос направи в случая с прелюбодействувалата жена: Той записа греха в Земята. С това обаче трябва да се обърне вниманието върху обстоятелството, че егоизмът трябва да бъде преодолян в полето на теософското движение. Тук човек трябва да бъде наясно, че е необходима обектив а преценка по отношение на света, а не само една субективна преценка".
към текста >>
Човек трябва да изживее контраста на най-доброто и най-благородното с най-
лош
ото, най-чистото и най-автентичното с най-нечистото, на праведното със зловещите фантастични паяжини на лъжата, за да разбере, че това е възможно.
Никога обаче не се получи едно твърдо опровержение на лъжливите неща, в които действува нещо, чиято цел е изкореняването на жизненото дело на Рудолф Щайнер. Те се надяваха да експлоатират за себе си ситуацията и искаха да дискредитират неговото име или направо да го отстранят. Самият Рудолф Щайнер го знаеше и често го посочваше. Ние го изживявахме, но никога преди това не бяхме вярвали на мащабите на това, което сега действителността ни предлага. Защото такива неща човек не може да вярва, а трябва да ги изживява.
Човек трябва да изживее контраста на най-доброто и най-благородното с най-лошото, най-чистото и най-автентичното с най-нечистото, на праведното със зловещите фантастични паяжини на лъжата, за да разбере, че това е възможно.
Тогава човек научава, как определени сили, които правят историята, вземат предимство, когато искат да потъпчат нищо. В този смисъл дори едно подло убийство е нещо обикновено. Нашите приятели в Швеция ще ми простят, че си позволявам такъв предговор в тяхната красива и спокойна страна. Сега сме в годината 1933 след Спасението. Деветнадесет века след Голгота.
към текста >>
79.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
То не спъва моето развитие напред, защото аз не съм станал по-несъвършен отколкото съм бил, когато съм извършил деянието; аз бих могъл отново да извоювам моето съвършенство в по-нататъшното протичане на моята Карма, като изправя моето
лош
о деяние.
Защото Кармата действува, защото Кармата е обективната справедливост. Деянието на прелюбодействувалата жена не може да бъде заличено и Христос го записва навътре в Земята. По друг начин стоят нещата обаче с духовното последствие, а не със земното последствие; духовното последствие Христос го поема върху себе си. „Той прощава", това не означава, че Той заличава греха в абсолютен смисъл, а че Той поема върху себе си последствията от онова, което е извършено обективно. А сега да помислим, какво означава за човешката душа, когато тя може да си каже: "Да, аз съм извършила това или онова деяние в света.
То не спъва моето развитие напред, защото аз не съм станал по-несъвършен отколкото съм бил, когато съм извършил деянието; аз бих могъл отново да извоювам моето съвършенство в по-нататъшното протичане на моята Карма, като изправя моето лошо деяние.
Това мое деяние обаче аз не мога да го направя недействително за Земното развитие". Човек трябва да изпитва неизразимо страдание, ако със Земята не се беше съединило едно Същество, което да прави недействително за Земята онова, което не може повече да бъде променено от нас. Това Същество е Христос. Не субективната Карма ,а духовните, обективните въздействия на дълговете и на греховете, на нашите лоши деяния, това е, което Той отнема от нас. Това е, което, както казахме, ние трябва да преследваме в нашата душа по-нататък.
към текста >>
Не субективната Карма ,а духовните, обективните въздействия на дълговете и на греховете, на нашите
лош
и деяния, това е, което Той отнема от нас.
А сега да помислим, какво означава за човешката душа, когато тя може да си каже: "Да, аз съм извършила това или онова деяние в света. То не спъва моето развитие напред, защото аз не съм станал по-несъвършен отколкото съм бил, когато съм извършил деянието; аз бих могъл отново да извоювам моето съвършенство в по-нататъшното протичане на моята Карма, като изправя моето лошо деяние. Това мое деяние обаче аз не мога да го направя недействително за Земното развитие". Човек трябва да изпитва неизразимо страдание, ако със Земята не се беше съединило едно Същество, което да прави недействително за Земята онова, което не може повече да бъде променено от нас. Това Същество е Христос.
Не субективната Карма ,а духовните, обективните въздействия на дълговете и на греховете, на нашите лоши деяния, това е, което Той отнема от нас.
Това е, което, както казахме, ние трябва да преследваме в нашата душа по-нататък. Тогава ние ще разберем, че всъщност Христос е онова Същество, което стои във връзка с цялото човечество, с цялото земно човечество: защото Земята съществува по волята на човечеството, също и Христос стои във връзка с цялата Земя. И тази е слабостта на човека, която е настъпила вследствие на изкушението на Луцифер: това, че човек наистина е в състояние да се спаси субективно в Кармата, но че той не е в състояние да спаси и Земята заедно със себе си. Това се извършва от космическото Същество, което е Христос. И сега ние разбираме, защо някои теософи съвсем не разбират, че християнството стои в пълно съзвучие с идеята за Кармата.
към текста >>
80.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
На Юпитер ще се различават две раси: расата на добри те и расата на
лош
ите човеци.
Такива души, скъпи мои приятели, са плячката на Луцифер, защото той се стреми към това, да пресече постигането на истинската цел на Земното развитие, той се стреми към това, да не остави душите да постигнат тяхната земна цел в Земното развитие и да ги задържи обратно в духовния свят. И през времето на Бъдещия Юпитер Луцифер ще изпрати онова, което е останало като разпръснати земни остатъци от човешките инкарнации и то ще бъде като един мъртъв приток в Юпитер, ще стои вътре в Юпитер като един вид Луна, която не се е отделила от Юпитер и постоянно ще изтиква нагоре тези земни остатъци. И тогава на Бъдещия Юпитер тези земни остатъци ще трябва да бъдат оживявани от намиращите се горе души като от сродни, от родови души. А сега припомнете си, какво казах още преди години, че на Бъдещия Юпитер човешкият род ще се раздели на едно такова човечество, при което ще бъдат душите, постигнали земната си цел, които ще са постигнали целта на Бъдещия Юпитер и на човечеството, при което ще се намират такива души, които ще образуват едно междинно царство между същинското човешко царство на Бъдещия Юпитер и животинското царство на Бъдещия Юпитер. Те ще пребивават там луциферически, а това означава, че те ще са там само духовно, тяхното тяло ще бъде долу и това тяло ще бъде един ясен израз на цялата тяхна душевна вътрешност, но те ще могат да го управляват само отвън.
На Юпитер ще се различават две раси: расата на добри те и расата на лошите човеци.
Това беше казано още преди години; днес искаме да го разгледаме по-задълбочено. Юпитеровото състояние ще бъде последвано от едно Венерино състояние и отново ще бъде създадено едно изравняване чрез по-нататъшните еволюции на Христос, обаче именно на Бъдещия Юпитер човекът ще може да съзре онова, което трябва да означава,да иска да бъде съвършен само в своето собствено Его и да не прави от Земното развитие своя собствена цел! " Това ще трябва да изпита човекът през целия Юпитеров цикъл на развитие, при което пред неговия духовен поглед ще застане всичко онова, което в Земното битие той е оставил непроникнато от Христос. Нека обобщим всичко това, скъпи мои приятели и нека си спомним от тази гледна точка думите на Христос, с които Той изпрати Своите ученици по света да възвестят Неговото име и да прощават грехове те в Неговото име. Защо да прощават греховете в Негово име?
към текста >>
81.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
До това
лош
о положение се стигна всъщност едва в средата на 19 век.
От една страна, когато се доказва едното, Ариман е винаги този, който подвежда и съблазнява човека. А когато се доказва другото, винаги Луцифер е този, който подвежда и съблазнява. Човекът винаги е изложен именно на тези две сили и ако не обърне внимание, че е поставен между тези две сили, той никога няма да разбере откъде се получава подобно раздвоение в човешката природа, каквото е това, което разглеждаме. Но дори чувството за това, че в цялата еволюция на света наред с положението на равновесие съществува също отклонението на махалото надясно и наляво, на ариманическото и луциферическото отклонение, до ри и това чувство е изгубено през 19 век; това чувство е умряло напълно. Днес, общо взето, всеки бива считан за душевно не напълно здрав човек, ако той говори за Ариман и Луцифер, нали?
До това лошо положение се стигна всъщност едва в средата на 19 век.
Защото един твърде духовит философ, Трандорф*4, написа още в средата на 19 век едно много хубаво съчинение тук, в Берлин, с което се опита да опровергае един духовник. Този духовник разпространил да, надявам се, че може вече да кажем това в нашите кръгове, че не съществува никакъв дявол и че всъщност да се говори за дявола, това е ужасно суеверие. Ние говорим за Ариман. Тогава философът Трандорф написа против духовника една книжка, която е много интересна: „Дяволът, това съвсем не е някаква измислица“. Още през 50-те години на 19 век той се опита да докаже строго философски съществуването на Ариман.
към текста >>
82.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Този човек може да е песимист и да каже: Нашата епоха е
лош
а.
Тук виждате предпоставките за едно такова мислене, което лесно може да се обърка. Човекът иска да знае: Как мога да насоча аз моите действия, за да бликне от тях един такъв поток от добри дела? Пълен абсурд е, нали така, ако искаме да превърнем това в един принцип на живота. Някой би могъл да заяви: Един такъв поток от добри дела извира от това, което този човек е постигнал. Тогава може да дойде някой друг и да каже: Не, аз лично проследих донякъде историята с този часовник и не открих нищо за подобни въздействия.
Този човек може да е песимист и да каже: Нашата епоха е лоша.
Днешните хора съвсем не стигат до подобни идеи, когато стават свидетели на подобни неща. В повечето случаи аз видях нещо съвършено друго: Видях как там идваха хора, които са изпълнени с един вид демократично чувство: омраза против всяка форма на богатство, омраза, която все още беше непроявена. Такъв човек заставаше там и виждаше как смъртта прави знак на богатия скъперник, а той отвръща с подрънкването на парите. „Ето какво ще направя“, си казваше този човек и тогава започваше да търси първия скъперник, когото можеше да срещне, и го убиваше. Ето какви изблици на омраза се проявяваха в отделните хора.
към текста >>
Бедният Фауст си служи с един неразбираем език и с възможно най-
лош
ите рими, които са по-несполучливи дори и от тези на някой десетокласник.
„Още прологът подсказва, че г-н Гьоте е един твърде несръчен стихоплетец и самият „Пролог на небето“ е един истински образец, който сочи как не бива да се пишат стихове. Изминалите столетия не могат да ни предложат нищо, което би могло да бъде сравнено с безпримерната окаяност на този Пролог... Обаче аз ще бъда кратък, понеже съм предприел една дълга и за съжаление скучна работа. Аз трябва да докажа на читателите, че прословутият „Фауст“ се радва на една узурпирана и не заслужена слава, която той дължи на общия дух, свързващ един съюз от тъмни личности... Аз нямам никакви лични основания да изливам върху Гьотевия „Фауст“ парещите стрели на една строга критика. Аз не съм поел по неговия път към Парнас и бих се радвал, ако той обогати нашия немски език с един или друг шедьовър. Но аз истински бих се радвал, ако спечеля дори и само един читател и го избавя от преклонението пред това чудовище.
Бедният Фауст си служи с един неразбираем език и с възможно най-лошите рими, които са по-несполучливи дори и от тези на някой десетокласник.
Моят учител с право би ми нашарил задника, ако бях написал примерно следното: За сетен път ти, месец бял, Над моята скръб да бе изгрял! Тъй често в среднощен час На този стол будувах аз!
към текста >>
Има хора, от които
лош
ите стихове текат като вода, но тази Incontenentia urinae poeticae, този Diabetes mellitus от безвкусни рими никога не засяга един добър поет... Но дори геният на Гьоте да се избави от всички недостатъци, неговото изкуство пак няма да е на висота.
Известните мъже имат нещо общо с Княз Пирибинкер и с безсмъртния Далай Лама, чиито екскременти поднасят на масата като сладкиш и като реликви. Ако това е било намерението на г-н Гьоте, тогава той е спечелил състезанието. „Възможно е „Фауст“ да крие някои добри намерения; обаче един добър поет не бива да ги поднася по толкова нескопосан начин: след като разбира от изкуство, той трябва да ги поднася и илюстрира по съвсем друг начин. Не би могло да се намери един по-добър повод за поетично творчество и човек трябва да се сърди на онзи поет, който не се е справил със своята задача.“ „Това стомашно разстройство от недосмлени идеи не произлиза от един прекомерен напор на здрави течности, а от една релаксация на мозъчните сфинктери и като цяло е доказателство за една слаба конституция.
Има хора, от които лошите стихове текат като вода, но тази Incontenentia urinae poeticae, този Diabetes mellitus от безвкусни рими никога не засяга един добър поет... Но дори геният на Гьоте да се избави от всички недостатъци, неговото изкуство пак няма да е на висота.
Дори ако подминем обстоятелството, че авторът навсякъде нарушава конвенционалните правила на композицията, самите закони на здравия човешки разум, на граматиката и на ритъма трябва да останат свещени за него; също и при онези драми, в кои то действува вълшебният жезъл, на поета му е позволена някаква хипотеза като един вид машинария и той трябва да остане верен на тази хипотеза. Гордиевият възел трябва да бъде забързан, магьосничествата все някога трябва да доведат до известни резултати. При „Фауст“ обаче резултатът е този, че пациентът е тласнат към съвсем обикновени престъпления и за неговото съблазняване не са нужни кой знае какви магьоснически похвати: всичко, което той върши, би било по силите и на един обикновен сводник, при това без никакво магьосничество. Той е скъперник същински лихвар, независимо че разполага със заробени съкровища...“ „Накратко казано, един жалък Дявол, който би трябвало да започне училище при Лесинговия Маринели.
към текста >>
Но нима поради тази причина симпатията и антипатията са нещо
лош
о?
Как стига човек изобщо дотам, че да разсъждава обективно? Хората разсъждават до такава степен необективно, че никога не си задават въпроса: Как се стига въобще дотам, че да не разсъждаваме обективно? До необективните разсъждения човек стига поради своите симпатии и антипатии. Ако нямаше симпатии или антипатии, човекът никога не би допускал необективни разсъждения. И ние често стигаме дотам, скъпи мои приятели, че със симпатиите и антипатиите просто замъгляваме обективността на нашите заключения.
Но нима поради тази причина симпатията и антипатията са нещо лошо?
Нима те са нещо, което трябва да изключим от човешкия живот? Достатъчно е само да размислим малко, и ще открием, че това не бива да се допуска. Защото именно след като се задълбочим в Гьотевия „Фауст“, той ни става в известен смисъл симпатичен и тази симпатия все повече и повече нараства. Ние не бива да се лишаваме от възможността да разгръщаме един или друг вид симпатия. Защото, ако не бих ме могли да разгръщаме един или друг вид антипатия, едва ли ще получил добра представа за човека, чии то съждения току-що чухме.
към текста >>
83.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Той няма да повтаря онова, което досега е вършил „добре“, няма да избягва това, което е вършил „
лош
о“, а чрез доброто и
лош
ото, въплътявайки ги в себе си и оставяйки ги просто такива, каквито са, той ще засили и ще укрепи своите способности.
Вторият човек, ако е така да се каже предразположен към хипохондрия, насочва своя поглед предимно върху своите грешки. Ако след време той изобщо се освободи от своята хипохондрия, от своите грешки, ако може да се издигне над тях... той ще стигне дотам, да избягва тези грешки. Но едва ли ще постигне това, което би постигнал един трети човек, който си казва: Да, онова, което вече е станало, то е било необходимо; и в същото време то е една здрава основа, от която човек може да се учи. Да се учи не чрез някаква досадна критика, а с помощта на обективното наблюдение. В този случай въпросният човек ще продължи да върши не това, което вече е останало в миналото, няма да пренася механически миналото в бъдещето, а ще засили, ще укрепи това, което е „придружителят“, и ще го пренесе като една жива сила в бъдещето.
Той няма да повтаря онова, което досега е вършил „добре“, няма да избягва това, което е вършил „лошо“, а чрез доброто и лошото, въплътявайки ги в себе си и оставяйки ги просто такива, каквито са, той ще засили и ще укрепи своите способности.
Да, ето как изглежда възможно най-доброто укрепване на душевните сили: Да оставим на спокойствие това, което вече е станало, и да го пренесем по един жив начин в бъдещето. В противен случай ние винаги ще се връщаме към миналото по един луциферическо-ариманически начин. Напредък в развитието е възможен само тогава. Когато човек правилно вниква в необходимостта. Защо? Нима това е възможно в сферата на необходимостта?
към текста >>
84.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
В живота хората не правят съществена разлика между неща, които са неуспешни за някого, и неща, които са
лош
и, които са неморални.
Напротив, бихме могли да кажем: Относно всичко онова, за което действително имаме съзнание, за което имаме едно безусловно съзнание, ние можем да действуваме наистина свободно. Да допуснем, че тук пред мен стои една топка и аз я привеждам в движение: ако тя действително би имала съзнание, щеше да полети в определена посока само тогава, когато приеме в своето съзнание импулса, който самият аз и давам. Ако би искала да следва само импулса, тя би трябвало да заличи своето съзнание. Размислите ли върху всичко това, Вие ще направите една голяма разлика що се отнася до човешките действия която за съжаление хората не правят. Защото фактът, че хората не правят тази разлика, има не само теоретическо, но и дълбоко практическо значение.
В живота хората не правят съществена разлика между неща, които са неуспешни за някого, и неща, които са лоши, които са неморални.
А тази разлика има огромно значение, тя е извънредно важна. Нека да си представим най-напред едно неуспешно действие след като то не е станало според предварителните намерения, за него безусловно важи, че ние стигаме до правилна преценка за съответното действие само тогава, когато можем да го разглеждаме напълно обективно, т.е. като нещо абсолютно необходимо. Защото след като вече е минало, то принадлежи към сферата на необходимостта. Когато не успяваме в нещо и после изпитаме неприятно чувство от факта, че съответното действие се е оказало неуспешно, тогава истината е тази, че неприятното чувство се корени в егоизма: Всъщност аз съм искал да бъда един по-добър човек, един човек, който би могъл да свърши нещата по-добре.
към текста >>
Но, скъпи мои приятели, когато сме извършили едно действие, съвсем не е просто да го окачествим като „неуспешно“; то може да бъде в същото време и едно
лош
о действие, нещо, което наричаме „
лош
о“ в морален смисъл.
като нещо абсолютно необходимо. Защото след като вече е минало, то принадлежи към сферата на необходимостта. Когато не успяваме в нещо и после изпитаме неприятно чувство от факта, че съответното действие се е оказало неуспешно, тогава истината е тази, че неприятното чувство се корени в егоизма: Всъщност аз съм искал да бъда един по-добър човек, един човек, който би могъл да свърши нещата по-добре. Ето къде се крие егоизмът. И докато този егоизъм не бъде изтръгнат заедно с корените, дотогава изживяването, свързано с нашата по-нататъшна душевна еволюция, не може да има онова дълбоко значение, което то би трябвало да има.
Но, скъпи мои приятели, когато сме извършили едно действие, съвсем не е просто да го окачествим като „неуспешно“; то може да бъде в същото време и едно лошо действие, нещо, което наричаме „лошо“ в морален смисъл.
Нека сега да насочим поглед Към морално лошите действия, да насочим поглед примерно върху следното действие, за да представим нещата нагледно. Да предположим, че някой няма какво да яде или поради някаква друга причина и открадна. Значи „кражба“, нали така едно лошо деяние. Обаче изключва ли онова, което току-що казахме, че някой, който е откраднал, може да се разкае за извършеното деяние? Съвсем не!
към текста >>
Нека сега да насочим поглед Към морално
лош
ите действия, да насочим поглед примерно върху следното действие, за да представим нещата нагледно.
Защото след като вече е минало, то принадлежи към сферата на необходимостта. Когато не успяваме в нещо и после изпитаме неприятно чувство от факта, че съответното действие се е оказало неуспешно, тогава истината е тази, че неприятното чувство се корени в егоизма: Всъщност аз съм искал да бъда един по-добър човек, един човек, който би могъл да свърши нещата по-добре. Ето къде се крие егоизмът. И докато този егоизъм не бъде изтръгнат заедно с корените, дотогава изживяването, свързано с нашата по-нататъшна душевна еволюция, не може да има онова дълбоко значение, което то би трябвало да има. Но, скъпи мои приятели, когато сме извършили едно действие, съвсем не е просто да го окачествим като „неуспешно“; то може да бъде в същото време и едно лошо действие, нещо, което наричаме „лошо“ в морален смисъл.
Нека сега да насочим поглед Към морално лошите действия, да насочим поглед примерно върху следното действие, за да представим нещата нагледно.
Да предположим, че някой няма какво да яде или поради някаква друга причина и открадна. Значи „кражба“, нали така едно лошо деяние. Обаче изключва ли онова, което току-що казахме, че някой, който е откраднал, може да се разкае за извършеното деяние? Съвсем не! Но защо е така, скъпи мои приятели!
към текста >>
Значи „кражба“, нали така едно
лош
о деяние.
Ето къде се крие егоизмът. И докато този егоизъм не бъде изтръгнат заедно с корените, дотогава изживяването, свързано с нашата по-нататъшна душевна еволюция, не може да има онова дълбоко значение, което то би трябвало да има. Но, скъпи мои приятели, когато сме извършили едно действие, съвсем не е просто да го окачествим като „неуспешно“; то може да бъде в същото време и едно лошо действие, нещо, което наричаме „лошо“ в морален смисъл. Нека сега да насочим поглед Към морално лошите действия, да насочим поглед примерно върху следното действие, за да представим нещата нагледно. Да предположим, че някой няма какво да яде или поради някаква друга причина и открадна.
Значи „кражба“, нали така едно лошо деяние.
Обаче изключва ли онова, което току-що казахме, че някой, който е откраднал, може да се разкае за извършеното деяние? Съвсем не! Но защо е така, скъпи мои приятели! Поради простата причина, че казвам това на пълно сериозно онзи, който открадна, съвсем не е искал да краде, а само да притежава онова, което е от краднал. Той веднага би се отказал от кражбата, ако Вие бихте му подарили това, което той желае да има, или ако би могъл да го получи по някакъв друг начин, а не чрез кражбата.
към текста >>
Обаче в известен смисъл същото важи и за всичко, което ние всъщност разглеждаме като „
лош
о“ деяние.
Съвсем не! Но защо е така, скъпи мои приятели! Поради простата причина, че казвам това на пълно сериозно онзи, който открадна, съвсем не е искал да краде, а само да притежава онова, което е от краднал. Той веднага би се отказал от кражбата, ако Вие бихте му подарили това, което той желае да има, или ако би могъл да го получи по някакъв друг начин, а не чрез кражбата. Това е един очевиден факт.
Обаче в известен смисъл същото важи и за всичко, което ние всъщност разглеждаме като „лошо“ деяние.
Лошото деяние като такова, каквото е, всъщност никога не е искано от човека и езикът има един фин усет за това: когато лошото деяние е вече минало, „пробужда се съвестта“. Защо се пробужда съвестта? Защото едва сега лошото деяние стига до съзнанието, до познанието. То се издига на горе до познанието. Да, човекът извършва деянието тук, долу, но там, горе, в областта на познанието, на знанието, се намира нещо друго, заради което той извършва лошото деяние.
към текста >>
Лош
ото деяние като такова, каквото е, всъщност никога не е искано от човека и езикът има един фин усет за това: когато
лош
ото деяние е вече минало, „пробужда се съвестта“.
Но защо е така, скъпи мои приятели! Поради простата причина, че казвам това на пълно сериозно онзи, който открадна, съвсем не е искал да краде, а само да притежава онова, което е от краднал. Той веднага би се отказал от кражбата, ако Вие бихте му подарили това, което той желае да има, или ако би могъл да го получи по някакъв друг начин, а не чрез кражбата. Това е един очевиден факт. Обаче в известен смисъл същото важи и за всичко, което ние всъщност разглеждаме като „лошо“ деяние.
Лошото деяние като такова, каквото е, всъщност никога не е искано от човека и езикът има един фин усет за това: когато лошото деяние е вече минало, „пробужда се съвестта“.
Защо се пробужда съвестта? Защото едва сега лошото деяние стига до съзнанието, до познанието. То се издига на горе до познанието. Да, човекът извършва деянието тук, долу, но там, горе, в областта на познанието, на знанието, се намира нещо друго, заради което той извършва лошото деяние. Лошото деяние не се корени в самата воля; същото важи и за разкаянието: то има този смисъл, че съответният човек пробужда в своето съзнание един изгарящ въпрос: Как можах да допусна подобно помрачение на моето съзнание в момента, когато извърших лошото деяние.
към текста >>
Защото едва сега
лош
ото деяние стига до съзнанието, до познанието.
Той веднага би се отказал от кражбата, ако Вие бихте му подарили това, което той желае да има, или ако би могъл да го получи по някакъв друг начин, а не чрез кражбата. Това е един очевиден факт. Обаче в известен смисъл същото важи и за всичко, което ние всъщност разглеждаме като „лошо“ деяние. Лошото деяние като такова, каквото е, всъщност никога не е искано от човека и езикът има един фин усет за това: когато лошото деяние е вече минало, „пробужда се съвестта“. Защо се пробужда съвестта?
Защото едва сега лошото деяние стига до съзнанието, до познанието.
То се издига на горе до познанието. Да, човекът извършва деянието тук, долу, но там, горе, в областта на познанието, на знанието, се намира нещо друго, заради което той извършва лошото деяние. Лошото деяние не се корени в самата воля; същото важи и за разкаянието: то има този смисъл, че съответният човек пробужда в своето съзнание един изгарящ въпрос: Как можах да допусна подобно помрачение на моето съзнание в момента, когато извърших лошото деяние. Ето какво се налага да разберем: Когато някой извършва едно лошо деяние, тогава същественото в този случай е, че човекът помрачава своето съзнание за въпросното действие, за въпросното лошо деяние, че неговото съзнание е било „понижено“ и че за него основното сега е да изгради ясно съзнание за подобни ситуации, в които съзнанието бива понижено. Всяко наказание има един-единствен смисъл да пробуди такива сили, че ясното съзнание да се разпростре срещу и върху онези случаи, които иначе пораждат един или друг вид помрачение на съзнанието.
към текста >>
Да, човекът извършва деянието тук, долу, но там, горе, в областта на познанието, на знанието, се намира нещо друго, заради което той извършва
лош
ото деяние.
Обаче в известен смисъл същото важи и за всичко, което ние всъщност разглеждаме като „лошо“ деяние. Лошото деяние като такова, каквото е, всъщност никога не е искано от човека и езикът има един фин усет за това: когато лошото деяние е вече минало, „пробужда се съвестта“. Защо се пробужда съвестта? Защото едва сега лошото деяние стига до съзнанието, до познанието. То се издига на горе до познанието.
Да, човекът извършва деянието тук, долу, но там, горе, в областта на познанието, на знанието, се намира нещо друго, заради което той извършва лошото деяние.
Лошото деяние не се корени в самата воля; същото важи и за разкаянието: то има този смисъл, че съответният човек пробужда в своето съзнание един изгарящ въпрос: Как можах да допусна подобно помрачение на моето съзнание в момента, когато извърших лошото деяние. Ето какво се налага да разберем: Когато някой извършва едно лошо деяние, тогава същественото в този случай е, че човекът помрачава своето съзнание за въпросното действие, за въпросното лошо деяние, че неговото съзнание е било „понижено“ и че за него основното сега е да изгради ясно съзнание за подобни ситуации, в които съзнанието бива понижено. Всяко наказание има един-единствен смисъл да пробуди такива сили, че ясното съзнание да се разпростре срещу и върху онези случаи, които иначе пораждат един или друг вид помрачение на съзнанието. Между онези дисертации, защитавани в университетите от философи, които се занимават същевременно и с юридически проблеми, често срещаме размишления върху „правото да се наказва“. Относно причините защо трябва да се наказва са създадени изключително много теории.
към текста >>
Лош
ото деяние не се корени в самата воля; същото важи и за разкаянието: то има този смисъл, че съответният човек пробужда в своето съзнание един изгарящ въпрос: Как можах да допусна подобно помрачение на моето съзнание в момента, когато извърших
лош
ото деяние.
Лошото деяние като такова, каквото е, всъщност никога не е искано от човека и езикът има един фин усет за това: когато лошото деяние е вече минало, „пробужда се съвестта“. Защо се пробужда съвестта? Защото едва сега лошото деяние стига до съзнанието, до познанието. То се издига на горе до познанието. Да, човекът извършва деянието тук, долу, но там, горе, в областта на познанието, на знанието, се намира нещо друго, заради което той извършва лошото деяние.
Лошото деяние не се корени в самата воля; същото важи и за разкаянието: то има този смисъл, че съответният човек пробужда в своето съзнание един изгарящ въпрос: Как можах да допусна подобно помрачение на моето съзнание в момента, когато извърших лошото деяние.
Ето какво се налага да разберем: Когато някой извършва едно лошо деяние, тогава същественото в този случай е, че човекът помрачава своето съзнание за въпросното действие, за въпросното лошо деяние, че неговото съзнание е било „понижено“ и че за него основното сега е да изгради ясно съзнание за подобни ситуации, в които съзнанието бива понижено. Всяко наказание има един-единствен смисъл да пробуди такива сили, че ясното съзнание да се разпростре срещу и върху онези случаи, които иначе пораждат един или друг вид помрачение на съзнанието. Между онези дисертации, защитавани в университетите от философи, които се занимават същевременно и с юридически проблеми, често срещаме размишления върху „правото да се наказва“. Относно причините защо трябва да се наказва са създадени изключително много теории. Единствено възможното основание за прилагане на наказанието ние намираме само тогава.
към текста >>
Ето какво се налага да разберем: Когато някой извършва едно
лош
о деяние, тогава същественото в този случай е, че човекът помрачава своето съзнание за въпросното действие, за въпросното
лош
о деяние, че неговото съзнание е било „понижено“ и че за него основното сега е да изгради ясно съзнание за подобни ситуации, в които съзнанието бива понижено.
Защо се пробужда съвестта? Защото едва сега лошото деяние стига до съзнанието, до познанието. То се издига на горе до познанието. Да, човекът извършва деянието тук, долу, но там, горе, в областта на познанието, на знанието, се намира нещо друго, заради което той извършва лошото деяние. Лошото деяние не се корени в самата воля; същото важи и за разкаянието: то има този смисъл, че съответният човек пробужда в своето съзнание един изгарящ въпрос: Как можах да допусна подобно помрачение на моето съзнание в момента, когато извърших лошото деяние.
Ето какво се налага да разберем: Когато някой извършва едно лошо деяние, тогава същественото в този случай е, че човекът помрачава своето съзнание за въпросното действие, за въпросното лошо деяние, че неговото съзнание е било „понижено“ и че за него основното сега е да изгради ясно съзнание за подобни ситуации, в които съзнанието бива понижено.
Всяко наказание има един-единствен смисъл да пробуди такива сили, че ясното съзнание да се разпростре срещу и върху онези случаи, които иначе пораждат един или друг вид помрачение на съзнанието. Между онези дисертации, защитавани в университетите от философи, които се занимават същевременно и с юридически проблеми, често срещаме размишления върху „правото да се наказва“. Относно причините защо трябва да се наказва са създадени изключително много теории. Единствено възможното основание за прилагане на наказанието ние намираме само тогава. Когато сме убедени, че с наказанието ще бъдат пробудени онези сили на душата, чрез които тя би могла да разшири съзнанието до сфери, върху които по-рано то не е достигало.
към текста >>
Когато сега, напротив, Вие имате едно деяние, по отношение на което съвсем не става дума дали то е
лош
о или добро, а е само едно неуспешно деяние при което ние просто не сме успели да реализираме нашите намерения, тук нещата опират до това, че сега можем да помрачим нашия поглед върху това деяние, ако съдим за него така, че намесваме в нашата оценка и следното чувство: Добре, а нещата нямаше ли да протекат по друг начин, ако и самите ние не бихме били по-други, по-добри?
Когато сме убедени, че с наказанието ще бъдат пробудени онези сили на душата, чрез които тя би могла да разшири съзнанието до сфери, върху които по-рано то не е достигало. Ето до какво се свежда същността на разкаянието. Разкаянието се състои именно в това, човекът да погледне своето деяние така, че чрез силите на разкаянието то да бъде издигнато до сферата на човешкото съзнание, като по този начин човекът обгръща с поглед взаимните връзки между нещата така, че следващия път съзнанието да остане непомрачено. Вие виждате следователно за какво става дума. Става дума за следното: човекът действително трябва да се научи да прави разлика между едно деяние, което е извършено с ясно и пълно съзнание, и друго деяние, за което съзнанието е понижено, помрачено.
Когато сега, напротив, Вие имате едно деяние, по отношение на което съвсем не става дума дали то е лошо или добро, а е само едно неуспешно деяние при което ние просто не сме успели да реализираме нашите намерения, тук нещата опират до това, че сега можем да помрачим нашия поглед върху това деяние, ако съдим за него така, че намесваме в нашата оценка и следното чувство: Добре, а нещата нямаше ли да протекат по друг начин, ако и самите ние не бихме били по-други, по-добри?
Виждате ли, тук важното е, че ние не бива да забравяме следния важен факт: Когато окото възприема един предмет, то не трябва да вижда самото себе си; в този случай то не бива да поставя пред себе си някакво огледало. Защото в момента, в който окото постави пред себе си някакво огледало, за да вижда самото себе си, то вече не би могло да вижда самия предмет. От момента, в който човекът започне напразно да умува върху това, че би трябвало да стори по друг начин едно действие, което вече е извършил, това действие не може да рефлектира върху самия него с онази сила, която би го тласнала напред в неговото развитие. Защото в момента, в който между него и действието застава егоизмът, който се крие в това, че човекът би искал всъщност да избърши въпросното действие по друг начин, в този момент той прави същото, което прави някой, когато поставя пред очите си огледалото, така че очите не могат да виждат предмета. Можем да си послужим и с друго сравнение.
към текста >>
Но както споменах, ние следва да сме наясно, че тъкмо тогава трябва да правим съществената разлика между това, което е успяло или не е успяло, и онова, което можем да наречем „добро“, или „
лош
о“ в морален смисъл.
В този случай фактите продължават да действуват и по-нататък в човешката душа. Нека да продължим: Някой, който все още не е стигнал до обективност спрямо миналите факти и събития, той не може да ги вижда в тяхната обективност и поради тази причина не може да извлича от тях онова, от което душата му се нуждае. Това би било точно същото, ако нашите очи биха спрели да се развиват в шестия или седмия месец от ембрионалното си развитие и ние бихме се родили в деветия месец; естествено, в този случай не бихме притежавали нормално човешко зрение. Ако очите не биха се развивали и след шестия, седмия месец, а биха спрели да се развиват, те не биха могли да отстранят себе си в зрителния акт и ние бихме виждали нещата съвсем различно от това, което те представляват в действителност. И така, онова, което вече сме извършили, изгрява за нас в своя истински смисъл само тогава, когато сме в състояние да го включим в потока на необходимостта, когато можем да гледаме на него като на нещо необходимо.
Но както споменах, ние следва да сме наясно, че тъкмо тогава трябва да правим съществената разлика между това, което е успяло или не е успяло, и онова, което можем да наречем „добро“, или „лошо“ в морален смисъл.
Всъщност Вие ще намерите обясненията върху всички тези неща, макар и изложени по-скоро във философска форма, в моята „Философия на свободата“; защото в тази „Философия на свободата“ специално е подчертано, че човекът става свободен поради обстоятелството, че овладява онези сили, които му дават възможност да приема импулси от духовния свят. Дори на едно място там изрично е казано: „Свободните импулси идват от духовния свят.“ Обаче това съвсем не изключа, скъпи мои приятели, такива ситуации в живота, при които по отношение на определени събития човекът действува най-свободно именно тогава, когато той изцяло се съобразява с необходимостта. Защото ние трябва да правим разлика между чисто външната, физическа необходимост и духовната необходимост, въпреки че, общо взето, и двете представляват едно и също нещо. Но все пак те се различават, бих казал, по отношение на своята дислокация в мировите процеси.
към текста >>
85.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Следователно не бихме могли да припишем на даден човек някакво
лош
о деяние като негова вина, както не можем да обвиним едно цвете, че то е грозно.
Но прибавя думите: „А как стои въпросът с понятието за отговорността? “ „Фактически това понятие влиза в противоречие с данните на физиологичната психология. Тази психология твърди, че нашите действия са строго обусловени (т.е. абсолютно необходими във физически смисъл); те са крайният резултат от нашите усещания и спомени.
Следователно не бихме могли да припишем на даден човек някакво лошо деяние като негова вина, както не можем да обвиним едно цвете, че то е грозно.
Ето защо дори и в психологически смисъл действието остава „лошо“, макар че индивидът не носи никаква вина. Понятията „вина“ и „отговорност“ нека да се замислим върху техния контраст са религиозни, социални понятия. Ето защо тук не можем да се абстрахираме от тях. От естетическа и етична гледна точка психологията не отрича абсолютни естетически и етични закони, доколкото те се манифестират в някаква друга област; в своята емпирична ограниченост тя може да открива само емпирични закони.“ Напълно естествено е: Ако само сънувате външната природа, без да я обхващаме с нашето будно съзнание, тогава от едната страна срещу нас застава един човек, който върши добри дела, а от другата страна човек, който бие другите без никакъв повод и без никакви последици за него; както едно цвете е красиво по силата на природния закон, а друго цвете е грозно по силата на съшия закон, така и един човек е, както се казва, „добър“; обаче доброто не бива да се тълкува по друг начин, освен както „красивото“ цвете има своята красота по силата на природния закон, също както и „грозното“ цвете.
към текста >>
Ето защо дори и в психологически смисъл действието остава „
лош
о“, макар че индивидът не носи никаква вина.
“ „Фактически това понятие влиза в противоречие с данните на физиологичната психология. Тази психология твърди, че нашите действия са строго обусловени (т.е. абсолютно необходими във физически смисъл); те са крайният резултат от нашите усещания и спомени. Следователно не бихме могли да припишем на даден човек някакво лошо деяние като негова вина, както не можем да обвиним едно цвете, че то е грозно.
Ето защо дори и в психологически смисъл действието остава „лошо“, макар че индивидът не носи никаква вина.
Понятията „вина“ и „отговорност“ нека да се замислим върху техния контраст са религиозни, социални понятия. Ето защо тук не можем да се абстрахираме от тях. От естетическа и етична гледна точка психологията не отрича абсолютни естетически и етични закони, доколкото те се манифестират в някаква друга област; в своята емпирична ограниченост тя може да открива само емпирични закони.“ Напълно естествено е: Ако само сънувате външната природа, без да я обхващаме с нашето будно съзнание, тогава от едната страна срещу нас застава един човек, който върши добри дела, а от другата страна човек, който бие другите без никакъв повод и без никакви последици за него; както едно цвете е красиво по силата на природния закон, а друго цвете е грозно по силата на съшия закон, така и един човек е, както се казва, „добър“; обаче доброто не бива да се тълкува по друг начин, освен както „красивото“ цвете има своята красота по силата на природния закон, също както и „грозното“ цвете. Да, това е напълно логично: „Лошото деяние на един човек съвсем не трябва да му се вменява като вина, както и грозното цвете съвсем не е виновно за своята грозота.
към текста >>
Да, това е напълно логично: „
Лош
ото деяние на един човек съвсем не трябва да му се вменява като вина, както и грозното цвете съвсем не е виновно за своята грозота.
Ето защо дори и в психологически смисъл действието остава „лошо“, макар че индивидът не носи никаква вина. Понятията „вина“ и „отговорност“ нека да се замислим върху техния контраст са религиозни, социални понятия. Ето защо тук не можем да се абстрахираме от тях. От естетическа и етична гледна точка психологията не отрича абсолютни естетически и етични закони, доколкото те се манифестират в някаква друга област; в своята емпирична ограниченост тя може да открива само емпирични закони.“ Напълно естествено е: Ако само сънувате външната природа, без да я обхващаме с нашето будно съзнание, тогава от едната страна срещу нас застава един човек, който върши добри дела, а от другата страна човек, който бие другите без никакъв повод и без никакви последици за него; както едно цвете е красиво по силата на природния закон, а друго цвете е грозно по силата на съшия закон, така и един човек е, както се казва, „добър“; обаче доброто не бива да се тълкува по друг начин, освен както „красивото“ цвете има своята красота по силата на природния закон, също както и „грозното“ цвете.
Да, това е напълно логично: „Лошото деяние на един човек съвсем не трябва да му се вменява като вина, както и грозното цвете съвсем не е виновно за своята грозота.
Ето защо действието остава също и в психологически смисъл „лошо“, въпреки че индивидът не носи никаква вина. Понятията „вина“ и „отговорност“ нека да се замислим върху техния контраст, са религиозни, социални понятия.“ Следователно тези понятия имат непознавателен, а религиозен, социален характер. „Ето защо тук ние можем да се абстрахираме от тях. От естетическа и етична гледна точка психологията не отрича абсолютни естетически и етични закони, доколкото те се манифестират в някаква друга област; в своята емпирична ограниченост тя може да открива само емпирични закони.“ И така, той се изразява доста предпазливо, без да стига до изграждането на един друг мироглед.
към текста >>
Ето защо действието остава също и в психологически смисъл „
лош
о“, въпреки че индивидът не носи никаква вина.
Понятията „вина“ и „отговорност“ нека да се замислим върху техния контраст са религиозни, социални понятия. Ето защо тук не можем да се абстрахираме от тях. От естетическа и етична гледна точка психологията не отрича абсолютни естетически и етични закони, доколкото те се манифестират в някаква друга област; в своята емпирична ограниченост тя може да открива само емпирични закони.“ Напълно естествено е: Ако само сънувате външната природа, без да я обхващаме с нашето будно съзнание, тогава от едната страна срещу нас застава един човек, който върши добри дела, а от другата страна човек, който бие другите без никакъв повод и без никакви последици за него; както едно цвете е красиво по силата на природния закон, а друго цвете е грозно по силата на съшия закон, така и един човек е, както се казва, „добър“; обаче доброто не бива да се тълкува по друг начин, освен както „красивото“ цвете има своята красота по силата на природния закон, също както и „грозното“ цвете. Да, това е напълно логично: „Лошото деяние на един човек съвсем не трябва да му се вменява като вина, както и грозното цвете съвсем не е виновно за своята грозота.
Ето защо действието остава също и в психологически смисъл „лошо“, въпреки че индивидът не носи никаква вина.
Понятията „вина“ и „отговорност“ нека да се замислим върху техния контраст, са религиозни, социални понятия.“ Следователно тези понятия имат непознавателен, а религиозен, социален характер. „Ето защо тук ние можем да се абстрахираме от тях. От естетическа и етична гледна точка психологията не отрича абсолютни естетически и етични закони, доколкото те се манифестират в някаква друга област; в своята емпирична ограниченост тя може да открива само емпирични закони.“ И така, той се изразява доста предпазливо, без да стига до изграждането на един друг мироглед. Но виждате ли, ако изградим един мироглед според тези разбирания, тогава отпада всяка възможност да се търси отговорност от даден човек за неговите действия.
към текста >>
Ние сме тези, които стоим здраво в духа на християнството, и т.н.“ Ето най-
лош
ото, което Вие бихте постигнали, и тъкмо то дразни най-силно тези хора.
Защото да се застъпват за Христос това те смятат за своя привилегия и точно тази е според тях грешката, че другите се застъпват за Христос по други пътища. Следователно Вие ще превърнете някои теолози във врагове на нашата Духовна наука, като им кажете: Да, ние приемаме Христос, ние се застъпваме за Христос. И Вие ще ги разгневите много по-малко, ако им кажете право в очите (естествено, Вие не бихте могли да сторите това!): Ние отричаме Христос! И тъкмо това ги разгневяла, че може да се говори за Христос по съвсем друг начин. Сега нашите приятели, изпълнени с най-добри намерения, ще отвърнат: „Да, но какво искате вие тогава?
Ние сме тези, които стоим здраво в духа на християнството, и т.н.“ Ето най-лошото, което Вие бихте постигнали, и тъкмо то дразни най-силно тези хора.
Сега ние, скъпи мои приятели, отново се натъкваме на една ситуация, при която „свобода“ и „необходимост“ застават, бих казал, по един твърде особен начин пред нас. Същественото тук е, че аз непрекъснато настоявам: тези две основни понятия не бива да се приемат лекомислено! Свободата и необходимостта принадлежат към най-важните човешки понятия. Ние трябва да сме наясно: налага се да бъдат съпоставени изключително много факти и подробности, за да стигнем до едно правилно разбиране на понятията свобода и необходимост. Замислете се: от една страна е редно да прозвучи въпросът: Докъде би стигнало днешното човечество, ако то следва единствено природната необходимост?
към текста >>
86.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Като германци бихме изпълнили много
лош
о възложената ни специфична мисия, ако днес просто се включим към всеобщи неясни идеали.
Ние разглеждаме с право това като един висш идеал на човечеството, но не трябва да си затваряме очите пред факта, че животът на съвременна Европа формира един чудовищен контраст в сравнение с този идеал. Можем ли да кажем, че това, което европейското човечество изразява, се намира неимоверно далеч от този идеал? Колко далеч се намира то от него! И можем ли – можем ли, казвам – да разглеждаме този идеал като нещо, което днес да приложим така непосредствено? Като германци не сме ли длъжни, при тези европейски обстоятелства, да мислим за реализирането на един такъв идеал тъкмо сега?
Като германци бихме изпълнили много лошо възложената ни специфична мисия, ако днес просто се включим към всеобщи неясни идеали.
Времето ни задължава да разгърнем специфичното на нашата средноевропейска същност. И вече свързани с него, ние трябва да разглеждаме кармата, която, бих казал, ни е отредена. Помислете само, когато разглеждате днешните световни събития, че в смисъла на тези велики световни събития ние не сме поставени толкова зле. Кармата доведе до това, че нашето движение беше първоначално част от общото Теософско движение. Много по-рано тази война показа това, което тя показва днес на немците.
към текста >>
87.
За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Казвате на някого – при добрите мисли и постъпки е същото, както и при
лош
ите, но да вземем пример с една
лош
а постъпка, – казвате на някого нещо
лош
о, което го наранява.
То ни остава затова, защото е проникнато от всичко, което е само земно-човешко и което то не може да премахне от себе си веднага. Ние преживяваме известно време, в което постепенно отхвърляме това, което земният живот е направил от нашето астрално тяло. Тук, на земята, по отношение на астралното тяло ние изживяваме всъщност най-много половината от това, през което преминаваме. От случващото се по някакъв начин с нас изживяваме действително само половината. Да вземем един пример.
Казвате на някого – при добрите мисли и постъпки е същото, както и при лошите, но да вземем пример с една лоша постъпка, – казвате на някого нещо лошо, което го наранява.
От нещата, които сме казали, ни е останало само това, което ни засяга нас самите, само чувството защо сме казали нещо лошо. Това е впечатлението върху душата ни, когато сме казали нещо лошо. Но другият, на когото сме го казали, има съвсем друго впечатление, той има другата половина от впечатлението, има чувството на нараненост. В него действително живее другата половина на това впечатление. Това, което преживяваме тук, по време на физическия живот, е едната страна.
към текста >>
От нещата, които сме казали, ни е останало само това, което ни засяга нас самите, само чувството защо сме казали нещо
лош
о.
Ние преживяваме известно време, в което постепенно отхвърляме това, което земният живот е направил от нашето астрално тяло. Тук, на земята, по отношение на астралното тяло ние изживяваме всъщност най-много половината от това, през което преминаваме. От случващото се по някакъв начин с нас изживяваме действително само половината. Да вземем един пример. Казвате на някого – при добрите мисли и постъпки е същото, както и при лошите, но да вземем пример с една лоша постъпка, – казвате на някого нещо лошо, което го наранява.
От нещата, които сме казали, ни е останало само това, което ни засяга нас самите, само чувството защо сме казали нещо лошо.
Това е впечатлението върху душата ни, когато сме казали нещо лошо. Но другият, на когото сме го казали, има съвсем друго впечатление, той има другата половина от впечатлението, има чувството на нараненост. В него действително живее другата половина на това впечатление. Това, което преживяваме тук, по време на физическия живот, е едната страна. А онова, което изживява другият човек, е другата страна.
към текста >>
Това е впечатлението върху душата ни, когато сме казали нещо
лош
о.
Тук, на земята, по отношение на астралното тяло ние изживяваме всъщност най-много половината от това, през което преминаваме. От случващото се по някакъв начин с нас изживяваме действително само половината. Да вземем един пример. Казвате на някого – при добрите мисли и постъпки е същото, както и при лошите, но да вземем пример с една лоша постъпка, – казвате на някого нещо лошо, което го наранява. От нещата, които сме казали, ни е останало само това, което ни засяга нас самите, само чувството защо сме казали нещо лошо.
Това е впечатлението върху душата ни, когато сме казали нещо лошо.
Но другият, на когото сме го казали, има съвсем друго впечатление, той има другата половина от впечатлението, има чувството на нараненост. В него действително живее другата половина на това впечатление. Това, което преживяваме тук, по време на физическия живот, е едната страна. А онова, което изживява другият човек, е другата страна. Сега помислете: всичко изживяно чрез нас, но извън нас, след смъртта, когато изживяваме живота си в обратен ред, трябва да го изживеем отново.
към текста >>
88.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Добрата воля е налице и сега ние искаме да видим това, което произхожда от добрата воля, не това, което произхожда от
лош
и намерения.
Това може да се види от отношението на много хора към стремежите на духовната наука или антропософията. Няма нужда да се обръща внимание на клеветите, хвърляни върху духовната наука, теософията или антропософията, няма нужда са обръща внимание на злонамерените и враждебни нападки към духовната наука – ние можем да разглеждаме искрената воля, която е налична в съвременното човечество, искрената воля, която желае да създава в живота такива импулси, които са в съзвучие с правилните импулси на петата следатлантска епоха. Само помислете колко много реформатори се появяват в различните житейски области, колко много социални пастори, социални проповедници, които не принадлежат към теологичните или религиозните кръгове. Как всички те вземат думата, водени от най-добра воля! Всичко това води хората към нещо, което изисква съвременният живот!
Добрата воля е налице и сега ние искаме да видим това, което произхожда от добрата воля, не това, което произхожда от лоши намерения.
Но докато тази добра воля се изразява във всевъзможни речи, докато се ръководи все още от горещи страсти, тя е безполезна, ако познанията, които могат да дойдат само от духовната наука, не оживеят така, че трите големи реални идеали да могат да се реализират: социално разбирателство– свобода на мисълта – духовно познание. Но в момента, с изключение на малки групи хора, обединени от духовно-научния мироглед, разбирането на човечеството за тези неща не е достигнало дори начален етап. В днешно време можем да попаднем на много хубави, възвишени знания в тази посока. И като пример бих искал да Ви разкажа за нещо, което се случва, както се казва, „случайно“, което обаче в действителност ми се предостави чрез кармата. Веднъж погледът ми попадна върху заглавието на малка книга34, изложена на една витрина, която си купих.
към текста >>
89.
Връзката на човека с духовния свят
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Ако тези луциферически и ариманически сили не упражняваха върху нас своята притегателна сила, тогава проявяващото се като неправилно или
лош
о действие в човека нямаше да съществува в света.
Но той прониква през този воал с помощта на своето етерно тяло. Този, който е преминал през портата на смъртта, е подчинен на условията, при които се живее в душевния, в духовния свят. Той трябва да ги приеме. Сега трябва да спомена един основен момент, за да Ви се изясни какво всъщност имам предвид. Вие знаете, че през света, в който живеем, по всевъзможни начини действат луциферически и ариманически сили.
Ако тези луциферически и ариманически сили не упражняваха върху нас своята притегателна сила, тогава проявяващото се като неправилно или лошо действие в човека нямаше да съществува в света.
Луциферическото и ариманическото трябва да упражняват действието си върху човека, трябва да му дадат възможност да ги последва. Ако си припомним този факт, ще прозрем, че човекът е нещо по-различно от съществото, което често правим от него с нашата критика. Ако във физическия свят имахме способността да виждаме винаги как луциферическото и ариманическото действат в човека, щяхме да съдим за човека по съвсем различен начин. Не казвам, че по принцип следва да бъдем по-малко критични, защото знаем, че ако не съдим човека, ще трябва да се борим не срещу човека, а срещу Луцифер и Ариман. Но с хората би трябвало да сме много по-толерантни.
към текста >>
Той не казва: това е
лош
човек, отдаден на порочни страсти, а вижда, че в него Луцифер играе определена роля.
Ако във физическия свят имахме способността да виждаме винаги как луциферическото и ариманическото действат в човека, щяхме да съдим за човека по съвсем различен начин. Не казвам, че по принцип следва да бъдем по-малко критични, защото знаем, че ако не съдим човека, ще трябва да се борим не срещу човека, а срещу Луцифер и Ариман. Но с хората би трябвало да сме много по-толерантни. Този, който изживява периода между смъртта и ново раждане, трябва да упражнява тази толерантност както спрямо съществата, които се намират с него в духовния свят, така и спрямо съществата, които тук, във физическия живот, са въплътени все още като хора. Това, че придобива тази толерантност, че винаги вижда, че в човека взема едно или друго участие Луцифер или Ариман, просто се изразява в същността на онзи, който е преминал през портата на смъртта.
Той не казва: това е лош човек, отдаден на порочни страсти, а вижда, че в него Луцифер играе определена роля.
Той не казва: това е завистлив човек, а казва: Ариман играе в него определена роля. Така преценява този, който живее между смърт и раждане, това е в същността му, както е в нашата същност, че сме естествено здрави, че имаме здрави очи. Тъй като това е присъщо на същността му, мъртвият изпитва ужасна болка, когато е запазил връзката с нас, започнала във физическия живот, и сега вижда в нас различни убеждения. Да приемем, че поради личните си антипатии изпитваме особена омраза към даден човек, който също е бил във връзка с мъртвия. Тази омраза означава ужасяваща болка за мъртвия, който може да има връзка с нас, и сега тази омраза се насочва към него като меч, като назъбен меч, като копие.
към текста >>
Ала често половинчатите истини действат много по-
лош
о от пълните заблуди.
А всичко това в един по-голям мащаб се определя от нашата карма. Фактът, че тук сме свързани с един или друг човек, както и фактът, че тези хора работят върху нас по начина, който описах, всичко това, разбира се, зависи от нашата карма в най-широк смисъл. Докато представяме пред душата такива факти, трябва да сме наясно, че нашето време има истински копнеж за това, което духовната наука трябва да донесе на хората, но че днес този истински копнеж често се удовлетворява по погрешни начини. Днес съществува известен брой хора, които са преодолели предразсъдъка, който хората са имали в средата, а дори и в последната третина на 19. век, че всичко душевно може да се обясни само чрез физически и физиологически въздействия.
Ала често половинчатите истини действат много по-лошо от пълните заблуди.
Една такава половинчата истина се намира в основата на това, което днес се означава като аналитична психология или психоанализа82. Хората търсят, но те търсят, опипвайки в тъмното. Те усещат, че в основата на душата е скрито много, но не могат да се решат наистина да пристъпят в духовния свят, за да открият това, което е скрито в основата на душата. Какво казват днес психоаналитиците? Те казват: „Когато някой човек се изправи пред нас в живота, неговите чувства и цялостното му състояние зависят не само от това, което се съдържа в неговото съзнание, но и от редица фактори, намиращи се в несъзнаваното, под прага на съзнанието.“ Идва даден човек, който се чувства до известна степен потиснат.
към текста >>
Казах, че половинчатите истини действат често по-
лош
о от пълните заблуди.
И такива аналитични психолози продължават: „Ако се навлезе достатъчно дълбоко, ще се открие това, което се разиграва в душата като расови и национални взаимовръзки и т.н., това, което по повече или по-малко съзнателен начин се разиграва в душата. И най-сетне на самото дъно се намира демоничното, най-несъзнателното, което лежи под „животинската първична тиня“. И тогава такива хора, причисляващи се към водещите психоаналитици, намекват, че в тези демонични дълбини се намират импулсите, които водят хората към гностицизма, теософията, антропософията и др. под. Когато това се казва по завоалиран начин, то вече се загатва. Ако прочетете една от последните брошури от „Знание и живот“83, ще откриете подобни намеци между редовете.
Казах, че половинчатите истини действат често по-лошо от пълните заблуди.
В аналитичната психология се намират такива половинчати истини, а именно търсенето в подсъзнателните основи на душата. Но ако направим сравнение с това, за което говорихме днес, че всичко, което живее в основите на душата като реалности, действа от царството на мъртвите, тогава бихме подходили по съвсем различен начин, тогава няма да търсим „животинската първична тиня“ на душата84 или прикритата еротика за някакво душевно настроение, а често ще търсим причините за дадено душевно настроение при един или друг починал, на когото причиняваме неприятности чрез нашето поведение. И тези неприятности се изразяват в това, че в съзнанието ни се явява една или друга неудовлетвореност. Накратко, ние ще направим добре, ако по един изпълнен с пиетет и святост начин доведем до съзнанието си връзката, която съществува не просто между нашия свят и един абстрактен, пантеистично-изгубен духовен свят, а е налице между нашия и духовния свят, в който онези, които са преминали през портата на смъртта, са реални същества и са свързани с нас така, както са били в живота, само че това, което правят с нас сега, докосва душите ни много по-силно, отколкото когато са били с нас в живота, когато сме били разделени чрез нашите и техните тела, стояли между нас като бариера. После идва времето, когато човекът се освобождава напълно от астралното си тяло, той отхвърля астралното и след това може да работи върху физическото по един още по-интензивен, по-вътрешен начин.
към текста >>
90.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Но видът, в който принципът на властта се изявява понастоящем, е по-
лош
от когато и да било по-преди, защото застрашава човешката душа в нейните най-красиви и благородни черти.
Дори само това да се вземаше под внимание, пак нямаше да живеем сред толкова много фрази, както днес! "В центъра на всички свади и размирици, царящи в човешките отношения, стои борбата на отделни групи и лица за власт. Извън всякакви фрази тази борба за власт между цели групи от народи или държавни формации е истинската причина за всяка война. Войната е неотделима от стремежа за власт; който иска да обори войната като такава, би трябвало преди туй да обезсили принципа на властта, както впрочем много логично го е сторило прахристиянството.
Но видът, в който принципът на властта се изявява понастоящем, е по-лош от когато и да било по-преди, защото застрашава човешката душа в нейните най-красиви и благородни черти.
Той може да се окачестви като механизиране на живота чрез техническо-икономическо овладяване на природата. Трагичната съдба на човека се състои в това, че той винаги се превръща в роб на собствените си творения, понеже не съумява да предвиди техните последици. Затова се получава така, че дори когато с проницателност и изобретателност поставя в своя услуга природните стихии, пред които е стоял безпомощен, той отново става роб на непредвидимите последствия, които те придобиват посредством връзката си с принципа на властта. Модерната техника, многократно облекчаваща човешкия живот, както и модерната икономика, безкрайно множаща материалните си средства, се насочват като инструменти на съвременния империализъм срещу природата на личността, като тласкат струпаните в бездушна маса хора в зъбчатия механизъм на интересите, които движат цивилизования живот. Човекът също се превръща в материал и в машинен детайл; доколкото подхожда за целта, дотолкова ще може да послужи.
към текста >>
Той отблъсква чрез своята кастовост и своето високомерие, но едва ли е по-
лош
от милитаризма на други страни."
Не вярвам моят уважаван опонент мистър Арчър да ненавижда пруския милитаризъм повече, отколкото аз. Той е обусловен от двете дълги и застрашени гранични линии между Германия и Русия, от една страна, и между Германия и Франция, от друга." Това, моля Ви се, го казва човек, който никога не е получавал най-малката "червена птица", пък било то и четвърта степен! "Онова, което прави пруския милитаризъм извиним пред Франция, е фактът, че французите са завладявали Берлин около двайсет пъти, докато германците само на два пъти са бивали в Париж.
Той отблъсква чрез своята кастовост и своето високомерие, но едва ли е по-лош от милитаризма на други страни."
Казва го Георг Брандес, който не притежава най-дребната "червена птица", пък дори и четвърта степен! "По време на аферата Драйфус Европа, включително и Англия, наблюдаваше със загриженост какви форми е в състояние да приеме френският милитаризъм. Що се отнася до руския милитаризъм, то..." същото като Георг Брандес чистосърдечно го казвам, разбира се, и аз!
към текста >>
Напротив, той съвсем любезно посочва какво са разбирали гърците и римляните под названието "варвари" и че в него положително не са влагали
лош
смисъл.
Сега искам да Ви прочета донякъде със страх и боязън нещо, взето произволно от някакво германско списание, за да изтъкна разликата; писаното в съседните страни несъмнено е достатъчно известно и също така достатъчно известно е, че то действително не се пише с благоразположение към народите от Централна Европа. Защото дори там, където се срещат малко или, да кажем, по-малко хапливи оценки, там въпреки това в предостатъчно количество са налице повече от нелюбезни неща за народността, родила все пак Гьоте, Шилер, Лесинг и други. В ръцете ми случайно попадна една статия за човешкото достойнство от Александер фон Глайхен-Русвурм*29. Повод за написването и е дало това, че германците били наречени варвари, а в периферията и сега ги наричали така. Глайхен-Русвурм, правнук на Шилер, не се засяга особено от използването на думата варвари.
Напротив, той съвсем любезно посочва какво са разбирали гърците и римляните под названието "варвари" и че в него положително не са влагали лош смисъл.
Но не на това искам да се спра. По-нататък той се изказва за различните народи; това е една от многобройните днешни статии, написани от хора, които в Централна Европа биха съответствали например на Метерлинк. Моля да ме извините! Глайхен-Русвурм прави разлика между народи и правителства, и то понякога с думи, които аз само ги предавам, не ги изказвам лично може би са страшни, ако читателят или слушателят се почувства уязвен като член на съответния народ; но аз не вярвам между нас да има такъв всички ние сме антропософи и имаме разбира не за тези неща. Пък и ще чета не думите за правителствата, а статията, за да покажа как Глайхен-Русвурм, който не е толкова известен, но по интелигентност почти не отстъпва на Метерлинк, действително не се бои да каже на своите хора в крепостта каквото има да каже един смел, сериозно мислещ и прям човек на своите, когато целта му не е да хвърля прах в очите им.
към текста >>
91.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
В самия ход на моето изложение ще видите доколко едното или другото се поставя като цел или се постига в добрия или в
лош
ия смисъл.
Трудно е обаче да се установи как точно действат тези духовни сили във всеки конкретен случай. Защото на едни места във физическия план са разположени, така да се каже, по-отчетливи пробиви на духовния свят, отколкото на други места. Тук често съм изтъквал, че в известен смисъл съществуват свързващи линии, които с посредничеството на най-разнообразни междинни обстоятелства водят от външния свят до окултни братства, а от окултните братства пък към вътрешността на духовния свят. Ако някой пожелае да разбере това правилно, ще трябва преди всичко да има предвид, че където хората работят било за добро, било за зло с помощта на духовно действащи сили, там винаги се борави с продължителни периоди от време и че нещо извънредно важно е обстоятелствата във физическия план да бъдат обзирани и използвани с определена доза хладнокръвие. Това е наложително най-вече тогава, когато човек иска да се възползва от наличните духовни течения, за да постигне едно или друго нещо.
В самия ход на моето изложение ще видите доколко едното или другото се поставя като цел или се постига в добрия или в лошия смисъл.
Характерна особеност на онези, които си служат с духовни сили, е това, че те много често казвам много често, а не винаги си имат причини да не се появяват лично върху сцената на физическия план, а си служат с посредници, чрез които могат да се осъществяват определени планове. Следователно често пъти се цели тези неща да протичат така, че да остават незабелязани за другите. Нали при различни обсъждания сме установявали, че хората, така да се каже, са невнимателни, не обичат да се вглеждат в онова, което става. От този факт се възползват мнозина от боравещите с някои окултни взаимовръзки, за да постигнат определен ефект. Който отправя поглед към света не по обичайния начин, както се гледа на него, ами го съзерцава с волен, открит поглед, той сигурно знае, че за онези, които желаят да си послужат с такива средства, съществуват поддаващи се на внушение хора.
към текста >>
И ето, външно погледнато, човек си казва: На Балканите хората се опълчват срещу
лош
ото турско отношение.
Пациентът, който се казвал Войдаревич, бил дошлият много късно на бял свят потомък на някогашни воеводи от Херцеговина и доверил всякакви неща. Между другото бил точно осведомен накъде водели нишките, когато преди началото на Руско-турската война през седемдесетте години от Русия се плетяла мрежата в Херцеговина и Босна. При обикновени обстоятелства такъв човек не издава подобни работи, но зае ме ли се,с него психоаналитик, наяве излизат неща, които иначе не биха излезли. Та след като многократно бивал катехизиран, станало ясно, че навремето и той бил замесен, когато преди обявяване на войната, в края на седемдесетте години, крал Милан и Никита*36 се противопоставили на Турция и се извършвала подготовка за въстанията в Босна и Херцеговина. От руска земя на Никита и Милан бил даден повод да обявят война на Турция.
И ето, външно погледнато, човек си казва: На Балканите хората се опълчват срещу лошото турско отношение.
То сигурно е било такова, това не бива да се отрича. Аз само представям взаимовръзките и тук трябва да стане ясно, че причините често пъти се намират много по-назад в миналото и биват създавани. Останалото, каквото научил от онзи Войдаревич, дало повод на лекаря незабавно да се отнесе до едно отговорно място на своята страна; защото, макар и да се касаело само за откъслечни изречения, лекарят, който бил съобразителен човек, можал да си направи доста заключения. От Войдаревич той узнал, че пребиваващият във Виена руски посланик не заминавал за Цариград, както съобщавали вестниците, ами за Петербург. Освен туй се оказвало, че руският външен министър" не отивал както твърде ли вестниците на бани в Чехия, ами си оставал вкъщи.
към текста >>
А някои са проявявали желание ще видим доколко в добрия и доколко в
лош
ия смисъл да използват съответните сили.
Там му е мястото, там подлежи на формиране. А от хората, за които стана дума, той е бил подет по правилен начин. Следователно в единия случай ние имаме това, което се проявява чрез разум, чрез мъдрост, чрез политически морал, а в другия онова, което не само в душите, но и в кръвта е заложено дълбоко като народностен елемент на бъдещето. И трябва да бъдем наясно, че разказваното от мен тук не е просто плод на моята мъдрост през целия XIX век то е било виждано от хората, които са се интересували от тези неща, по същия начин, както Ви го изложих сега. В онези западни братства, за които специално Ви разказвах, е съществувало съвсем точно познание за описваното, както и за взаимовръзката на тези неща с еволюционното течение на Петия след атлантски период и с прехода към Шестия следатлантски период.
А някои са проявявали желание ще видим доколко в добрия и доколко в лошия смисъл да използват съответните сили.
Защото кали това са реално съществуващи сили: от една страна талантът за такова мислене, а от друга съответен народностен елемент на бъдещето. Който рече сега да се възползва от такова нещо, може да го стори. Налице естествено е не само описаното от мен това са течения, редом с тях има други течения и човек постепенно трябва да насочва внимание то си и върху тях. На света съществуват средства за извършването на, бих казал, внушения на едро. Ако никой поиска да извърши внушения на едро, умът му ще трябва да роди нещо впечатляващо.
към текста >>
92.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Ще се върна на това в друга връзка." С оглед на всички тези обстоятелства все още е разбираемо, дето някои хора си казвали: Трябва да имаме готовност най-
лош
ото за Германия да дойде от Англия.
Не за народа, разбира се, не и за мнозинството в парламента, но... ех, тези парламенти! Всичко това било отдавна вече подготвено и отчасти излизало наяве. Имало хора с удивителни преживявания,както например един германец, на когото през Април 1914 г. при един разговор в Англия му съобщили странни неща.
Ще се върна на това в друга връзка." С оглед на всички тези обстоятелства все още е разбираемо, дето някои хора си казвали: Трябва да имаме готовност най-лошото за Германия да дойде от Англия.
Тези хора естествено започнали да обсъждат в Германия публично подобни въпроси особено в началото на новото столетие. Искам да цитирам един такъв глас. Трябва да ме извините, загдето съм се спрял тъкмо на него, но в днешно време все се налага да молим за извинение, защото в света витаят толкова много странности, че човек фактически трябва, бих казал, да прибягва до парадокси, ако рече да каже истината. Ще приведа пасаж от една нашумяла книга, написана през 1911 г. и отнасяща се до това, каква заплаха от страна на Англия би могла евентуално да застрашава Германия.
към текста >>
93.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Защото, каквото и да е времето през идната година, каквито и пречки или неблагоприятни условия да настъпят, реколтата положително ще бъде
лош
а, ако вторият мъж не посее семето!
И тогава вече значение ще придобие не толкова сегашният ни разговор за времето и за други фактори, върху които нямам никакво влияние, ами главното за мен ще бъде аз, който участвам и искам да участвам в реколтата през идната година, от своя страна да посея най-доброто семе, което мога да намеря. Каквито и да са останалите фактори, моя задача е да посея най-добрите семена и аз ще се постарая да го сторя. Макар че първият мъж може да е фаталист, вторият няма да отрече основанията за неговия фатализъм, но ще направи всичко възможно, за да посее добро семе. Сходно е положението с всеки човек, който иска да бъде благоразумен и гледа най-вече да открие възможността за посяване на доброто семе. Разбира се, за духовното развитие на човечеството думите "посявам добро семе" представляват нещо много по-сложно, отколкото в току-що приведената от мен притча, тъй като целта ще бъде не само да се наложат няколко абстрактни принципа, но и с оглед на условията за развитие на човечеството по правилен начин да се установи от какво се нуждае това развитие на човечеството в настоящия момент.
Защото, каквото и да е времето през идната година, каквито и пречки или неблагоприятни условия да настъпят, реколтата положително ще бъде лоша, ако вторият мъж не посее семето!
Следователно става дума да се прозре, че понастоящем са необходими известни условия за благоприятното развитие на човечеството, срещу които днес се опълчва далеч по-многобройната част от хората, условия, които трябва да се инкорпорират в развитието на човечеството, за да може в бъдеще да настъпи благополучно, ползотворно развитие. Следва да се прозре също така, че в момента човечеството се намира в развойна фаза, през която в известни граници му се предоставя право само да се справя със своите заблуждения. В по-раншни времена не е било така. Преди Петата следатлантска епоха, поне преди още голяма част от земните човеци да стигнат до пълното осъзнаване на своята свобода, божествено-духовни сили са се намесвали в земното развитие и може ясно да се забележи, че тази намеса на божествено-духовните сили е била усещана и от хората. Днес целта е на човечеството да се посочи по кой начин се стига до известни прозрения и преди всичко до това, за определени неща да се разполага със здрава оценка, която е в съответствие с условията за развитие на човечеството.
към текста >>
Ако са посети
лош
и жита, то и реколтата, разбира се, трябва да бъде
лош
а.
Налице е следователно необходимостта човек да се запознае със законите на Майя и да узнае, че вътре в Майя никъде не може да се намери уравновесяване нито от хора, нито от други същества, ако в Майя не е втъкано онова, което се намира извън нея, обаче разположено в рамките на духовната реалност. Ето защо целта винаги е Майя да се опознава като Майя, да се опознава как стоят нещата, когато към поникването, към разцъфването трябва да се присъедини повяхването. За природата това всеки лесно ще го признае, защото фактите сами застават пред погледа му. Всеки лесно ще стигне до прозрението, че през лятото или есента на 1917 г. трябва да изкласят житата, засети през съответния сеитбен период на предходната година.
Ако са посети лоши жита, то и реколтата, разбира се, трябва да бъде лоша.
Поради това човек ще бъде склонен да внимава при сеитбата и в този случай да не се оставя да бъде залъгван от Майя толкова лесно, както в други области на човешкия живот, където нещата се явяват по-замъглени. Ако в живота на народите в даден момент се посочи по подобен начин нещо, както лошия посев по отношение изкласяването на житата, тогава човек начаса ще се натъкне на предразсъдъци. Те могат да се проявят примерно в това, аз да кажа някому "Не бива да се учудваш, че реколтата ти ще бъде лоша, защото посевът ти беше лош! ", пък той да отговори: "Този посев е мой и ако говориш недобронамерено за него, ти уязвяваш мен! " А аз нямам никакво намерение да го уязвявам той може изобщо да не е виновен за своя посев.
към текста >>
Ако в живота на народите в даден момент се посочи по подобен начин нещо, както
лош
ия посев по отношение изкласяването на житата, тогава човек начаса ще се натъкне на предразсъдъци.
За природата това всеки лесно ще го признае, защото фактите сами застават пред погледа му. Всеки лесно ще стигне до прозрението, че през лятото или есента на 1917 г. трябва да изкласят житата, засети през съответния сеитбен период на предходната година. Ако са посети лоши жита, то и реколтата, разбира се, трябва да бъде лоша. Поради това човек ще бъде склонен да внимава при сеитбата и в този случай да не се оставя да бъде залъгван от Майя толкова лесно, както в други области на човешкия живот, където нещата се явяват по-замъглени.
Ако в живота на народите в даден момент се посочи по подобен начин нещо, както лошия посев по отношение изкласяването на житата, тогава човек начаса ще се натъкне на предразсъдъци.
Те могат да се проявят примерно в това, аз да кажа някому "Не бива да се учудваш, че реколтата ти ще бъде лоша, защото посевът ти беше лош! ", пък той да отговори: "Този посев е мой и ако говориш недобронамерено за него, ти уязвяваш мен! " А аз нямам никакво намерение да го уязвявам той може изобщо да не е виновен за своя посев. Тук не става въпрос да бъде уязвено едно лице, а обективно да се установи положението на не щата. Целта ми не е да правя оценка на взаимовръзката между него и неговия посев това си е негова работа и аз изцяло му я предоставим.
към текста >>
Те могат да се проявят примерно в това, аз да кажа някому "Не бива да се учудваш, че реколтата ти ще бъде
лош
а, защото посевът ти беше
лош
!
Всеки лесно ще стигне до прозрението, че през лятото или есента на 1917 г. трябва да изкласят житата, засети през съответния сеитбен период на предходната година. Ако са посети лоши жита, то и реколтата, разбира се, трябва да бъде лоша. Поради това човек ще бъде склонен да внимава при сеитбата и в този случай да не се оставя да бъде залъгван от Майя толкова лесно, както в други области на човешкия живот, където нещата се явяват по-замъглени. Ако в живота на народите в даден момент се посочи по подобен начин нещо, както лошия посев по отношение изкласяването на житата, тогава човек начаса ще се натъкне на предразсъдъци.
Те могат да се проявят примерно в това, аз да кажа някому "Не бива да се учудваш, че реколтата ти ще бъде лоша, защото посевът ти беше лош!
", пък той да отговори: "Този посев е мой и ако говориш недобронамерено за него, ти уязвяваш мен! " А аз нямам никакво намерение да го уязвявам той може изобщо да не е виновен за своя посев. Тук не става въпрос да бъде уязвено едно лице, а обективно да се установи положението на не щата. Целта ми не е да правя оценка на взаимовръзката между него и неговия посев това си е негова работа и аз изцяло му я предоставим. За опознаване на обективността е необходимо посевът действително да се провери и да се види за какво всъщност става дума.
към текста >>
По това правосъдието в Англия и някои други страни прилича на
лош
учител, който бие учениците си, вместо да ги обучава.
Сега, значи, говори умният човек! "В дадения случай смъртта е едно колкото несправедливо, толкова и безполезно възмездие. То е твърде жестоко, за да накаже кражбата, и твърде слабо, за да я предотврати. Обикновената кражба не заслужава бесило, а заради страшното изкупление никой не ще се побои да краде, щом това му е последното средство, за да не умре от глад.
По това правосъдието в Англия и някои други страни прилича на лош учител, който бие учениците си, вместо да ги обучава.
Крадците биват подлагани на страхотни мъчения. Не би ли било по-добре да се подсигури съществуванието на всички членове на обществото, та никой да не се виж да принуден първо да краде, а сетне да се прости с живота си? Обществото се е погрижило за това! отвърна правистът.
към текста >>
Защото въпросните безделници са неизчерпаем разсадник на крадци, а строго погледнато, нехранимайковците не са най-
лош
и те войници, докато пък войниците не са най-плашливите нехранимайковци; тези два поминъка имат доста аналогично помежду си.
За човек, който от младини е живял сред безделие и развлечения, който е свикнал да носи само сабя и щит, да поглежда надменно околните и да презира целия свят за такъв човек се знае много добре, че той едва ли е годен да борави с лопата и мотика и да се глави на работа при някой беден селяк за нищожно възнаграждение и оскъдна храна. Тъкмо тази е човешката класа обади се моят опонент, която държавата трябва да подкрепи и умножава най-грижовно. У тях има повече мъжество и духовна пригодност, отколкото у занаятчията и земеделеца. Те са по-снажни и по-силни и постъпят ли във войската, тъкмо от тях човек може да очаква най-много, щом се наложи да се влезе в бой. С други думи вметнах аз," следователно сега пак заговорва умният човек "за да се подсигури славата и успехът на оръжията, трябва да се умножават крадците.
Защото въпросните безделници са неизчерпаем разсадник на крадци, а строго погледнато, нехранимайковците не са най-лоши те войници, докато пък войниците не са най-плашливите нехранимайковци; тези два поминъка имат доста аналогично помежду си.
За зла беда не само Англия страда от тази обществена рана ти е присъща на почти всички нации. Далеч по-опасна язва разяжда вътрешния живот на Франция. Там всяка педя земя е заета от войска, която разпределена по полкове е на държавна издръжка.И това става в мирно време, ако речем да наименуваме така паузите, през които войната чисто и просто си поема дъх. Тази нерадостна система оправдават със същата причина, поради която на вас ви се струва необходимо поддържането на безчет бездейни служите ли. Някои боязливи и мрачни политици са на мнение, че сигурността на държавата изисквала многобройна, силна армия, намираща се постоянно под оръжие и съставена от опитни войници.
към текста >>
94.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
И второ, нали знаем какви недоразумения произтекоха поради това, че в началото на нашето толкова тягостно време, тук-таме се водеха всевъзможни записки на мои лекции и се разпращаха къде ли не, отчасти с похвални, както и с не дотам похвални намерения, за да съобщят на този или онзи: вижте, той не говори толкова
лош
и неща за едно или друго; или пък за да изкарат някого окончателно от кожата и да му дадат повод за злонамерени действия.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 18 Декември 1916 Позволете ми в самото начало още веднъж да кажа, че Ви моля настоятелно да не водите записки по време на тези лекции*131. Доста странно е, че именно на едно такова желание, както проличава, не се откликва с абсолютно никакво разбиране. Но при настоящите лекции съм длъжен изрично да помоля за това, тъй като на първо място дните, в които живеем сега, не предоставят в ни най-малка степен подходяща възможност човек, който гледа сериозно на развитието на човечеството, да оформи неща от рода на онези, които възнамерявам да обобщя тук, в пълноценни завършени лекции, а най-много в отделни бележки.
И второ, нали знаем какви недоразумения произтекоха поради това, че в началото на нашето толкова тягостно време, тук-таме се водеха всевъзможни записки на мои лекции и се разпращаха къде ли не, отчасти с похвални, както и с не дотам похвални намерения, за да съобщят на този или онзи: вижте, той не говори толкова лоши неща за едно или друго; или пък за да изкарат някого окончателно от кожата и да му дадат повод за злонамерени действия.
Всъщност, извадени от контекста, отделните изречения особено при поредица от лекции никога не изразяват нещо, но винаги могат да се тълкуват по един или друг начин. Аз не се стремя към нищо друго освен към издирване на истината, а в случай като настоящиято е валидно толкова повече, след като немалко наши приятели отправиха истинска молба и пожелаха това да става под формата на разсъждения във вида, по който те протичат сега. Целта ми съвсем не е някой да сподели относно казаното от мен с едното или другиго, че то действително не било лошо, а се стремя единствено към истината. Към истината всъщност трябва да се стреми всеки, който гледа сериозно на духовното изследване и който по-специално държи сметка за задачите на духовното изследване по-отношение развитието на човечеството в наше време. Продължавайки изложеното дотук, днес бих искал да приведа някои гледни точки, на чиято основа може да се постигне, преценка за съвременността, и то не само за близките дни или седмици, или пък години, а за съвременността в по-широк смисъл.
към текста >>
Целта ми съвсем не е някой да сподели относно казаното от мен с едното или другиго, че то действително не било
лош
о, а се стремя единствено към истината.
Доста странно е, че именно на едно такова желание, както проличава, не се откликва с абсолютно никакво разбиране. Но при настоящите лекции съм длъжен изрично да помоля за това, тъй като на първо място дните, в които живеем сега, не предоставят в ни най-малка степен подходяща възможност човек, който гледа сериозно на развитието на човечеството, да оформи неща от рода на онези, които възнамерявам да обобщя тук, в пълноценни завършени лекции, а най-много в отделни бележки. И второ, нали знаем какви недоразумения произтекоха поради това, че в началото на нашето толкова тягостно време, тук-таме се водеха всевъзможни записки на мои лекции и се разпращаха къде ли не, отчасти с похвални, както и с не дотам похвални намерения, за да съобщят на този или онзи: вижте, той не говори толкова лоши неща за едно или друго; или пък за да изкарат някого окончателно от кожата и да му дадат повод за злонамерени действия. Всъщност, извадени от контекста, отделните изречения особено при поредица от лекции никога не изразяват нещо, но винаги могат да се тълкуват по един или друг начин. Аз не се стремя към нищо друго освен към издирване на истината, а в случай като настоящиято е валидно толкова повече, след като немалко наши приятели отправиха истинска молба и пожелаха това да става под формата на разсъждения във вида, по който те протичат сега.
Целта ми съвсем не е някой да сподели относно казаното от мен с едното или другиго, че то действително не било лошо, а се стремя единствено към истината.
Към истината всъщност трябва да се стреми всеки, който гледа сериозно на духовното изследване и който по-специално държи сметка за задачите на духовното изследване по-отношение развитието на човечеството в наше време. Продължавайки изложеното дотук, днес бих искал да приведа някои гледни точки, на чиято основа може да се постигне, преценка за съвременността, и то не само за близките дни или седмици, или пък години, а за съвременността в по-широк смисъл. Преди всичко нека да не забравяме, че Духовната Наука е нещо сериозно и че ако някой иска да я разбере в истинския смисъл, за него тя трябва да бъде по-сериозна от всичко останало. Но ако към нея се пристъпва с всевъзможни предубеждения и най-вече с предусещания, както това нерядко се случва там, където се е оформило някакво общество като инструмент за духовнонаучни въжделения, и ако в резултат на тези предубеждения или предусещания човек се гневи за едно или друго, тогава той просто показва, че още не е дозрял за духовна наука; докато пък на противоположната страна днес вече може да се прозре, че единствено Духовната Наука е пригодна реално да култивира онази сериозност, която е необходима в нашите толкова трагични дни. В случая индивидът трябва да подтисне съществуващите у него предпочитания в една или друга насока и да се опита да приема нещата без предубеждение.
към текста >>
От лицата, правещи днес на Запад изявления, едва ли е възможно да се чуе друго нещо, освен че Германия се била превърнала в заплаха за цяла Европа и че всъщност не можело да се случи нищо по-
лош
о от това, този народ, който както тук е казано толкова красиво така блестял по-рано чрез своята наука и чрез своята сериозна скромност, се бил превърнал в опасност за цяла Европа.
Те създадоха и отгледаха въоръжения до зъби, бодлив, раздразнен и дразнещ Райх, който от четвърт столетие предизвикателно оглежда Европа и когото Европа накрая по принуда сама трябваше да погледне накриво. Те са, които придавайки на Германия все повече прусашки облик я лишават от симпатиите, които по-рано и осигуряваха нейната дейна наука и нейната сериозна скромност. Те са, които в наше време, смятано за морно, бълват варварски закани или разпалват брутални страсти. Европа се бои от непрестанно тлеещия в Берлин огън и за всеки случай вече оформя кордон." А какво всъщност е положението с преценката, че Германският райх се бил превърнал в заплаха за цяла Европа?
От лицата, правещи днес на Запад изявления, едва ли е възможно да се чуе друго нещо, освен че Германия се била превърнала в заплаха за цяла Европа и че всъщност не можело да се случи нищо по-лошо от това, този народ, който както тук е казано толкова красиво така блестял по-рано чрез своята наука и чрез своята сериозна скромност, се бил превърнал в опасност за цяла Европа.
Защото от безброй гърла и особено посредством потоците печатарско мастило непрекъснато се преповтаря, че той се бил превърнал в това. Лесно се казва, пък и като отсъждане често се дочува, че всъщност единствено „германското високомерие" като в случая се злоупотребява с думата „германски" -, а не някаква световноисторическа необходимост била причина за възникването на този Райх, обитаван от хора, които непрекъснато изтъквали, че германецът бил най-напредничавият на света, че него трябвало да го има за добруването на света и т.н. Безброй пъти е могло да се дочуе, че германците били станали надменни хора, че се смятали за призвани да господстват над света, че гледали на основания от тях Райх като на нещо, което било станало извънредно необходимо за новото време и т.н., че гордостта и високомерието на германците ставали вече съвсем непоносими. От този род са преценките, които непрекъснато са бивали повтаряни под най-различна форма. Аз нямам никакво намерение да разкрасявам нещата, а само ще Ви прочета една преценка, направена при самото основаване на Райха, сиреч във времето, което вече споменах.
към текста >>
95.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Нека днес, когато все още не сме изправени пред най-
лош
ото, да се надяваме, че в душите може да настъпи поврат, та мястото на обругаването на копнежа за мир да заеме християнското чувство, волята за мир.
В това също е заложена една необходимост, без тя, разбира се, да намалява истинността на факта, че човеците са разпнали Христос. Възможно е също да се знае, че разпятието, извършено върху дървения кръст на Голгота, не е било единственото. Ще дойде време, когато ще може да бъде разбирана втората част от коледната мъдрост: „Мир на човеците по земята, проявяващи добра воля." Защото и отрицателното подлежи на долавяне и усещане хората са далеч от способността да проумеят истинския смисъл на Христос и на коледното тайнство. Нали и на нас ни се свива сърцето, че живеем във време, когато човешкият копнеж за мир бива обругаван*175. Почти невероятно е да се празнува Коледа в тези дни на обругаване на човешкия копнеж за мир.
Нека днес, когато все още не сме изправени пред най-лошото, да се надяваме, че в душите може да настъпи поврат, та мястото на обругаването на копнежа за мир да заеме християнското чувство, волята за мир.
В противен случай може би не онези, които днес се противят в Европа, а които откъм Азия един ден ще от мъстят за обругаването на копнежа за мир, ще трябва върху руините на европейския духовен живот да възвестяват на човечеството християнството и Мистерията на Голгота. Тогава ще останат неизличими думите: На Коледа през хиляда деветстотин и шестнайсетата година след възвестяването „Да бъде мир на земята сред душите човешки, проявяващи добра воля", през хиляда деветстотин и шестнайсетата година човечеството можа подир коледното възвание да стигне дотам, че да обругае копнежа за мир! Дано не стане така! Дано добрите духове, действащи в коледните импулси, да предпазят несретните люде в Европа от това!
към текста >>
96.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Защо то от последните разсъждения сигурно изцяло сте се убедили, че и в социалната област действат импулси добри и
лош
и, направлявани от онези, които разбират нещо от направляването, и често пъти направлява ни по забележителен начин.
Никой на света не може да опознае лечебните сили, без да е получил знания за болестотворните. По тази причина Вие разбирате каква роля играе нравственото проникване на човека там, където става въпрос за нещо сериозно. Понеже, който може да излекува един човек духовно, той може и да го разболее духовно, и то със същия успех. Ето защо такива истини за боговете могат, разбира се, да се предоставят на хората едва тогава, когато бъде постигната такава степен на нравственост, че лечебното средство да не се превръща в отрова. Така обаче стоят нещата не само в рамките на този пример, където става дума за отклонения във физическото и душевното състояние на човека, но и по отношение на извършващото се в социалния живот.
Защо то от последните разсъждения сигурно изцяло сте се убедили, че и в социалната област действат импулси добри и лоши, направлявани от онези, които разбират нещо от направляването, и често пъти направлява ни по забележителен начин.
Вие навярно си мислите, че това става просто по необходимост, та човечеството чрез себе си да се научи как се стига до доброто. Добре ми е известно как дори в нашите редове се гледа недостатъчно сериозно на тези неща и как точно спрямо тези неща се отправят какви ли не филистерски упреци; ала в наше време явно не може да бъде другояче. Както в индивидуалния, така и в социалния живот някои импулси могат да се насочват и отправят в една или друга посока. Особено в социалния живот днес до голяма степен все още е възможно на помощ да се призове несъзнателното, тъй като всяка епоха си има своето несъзнателно. А щом се разчита на несъзнателното или подсъзнателното, постигат се съвсем други въздействия, отколкото с днешното съзнание, понеже днешното съзнание ще придобие космическата си взаимовръзка по естествен път едва през Шестия следатлантски период.
към текста >>
97.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Хубаво е, когато човек точно при такива поводи като Коледния празник си казва: В нашето всемирно развитие участват духовни импулси и за добро, и за
лош
о.
Всъщност и различните празненства са се принизили в чисто лични дела, понеже човечеството се е лишило от сериозността и достойнството, които единствени предоставят на човека възможността по правилен начин да се доближи до духовния свят. Много естествено е, че през нашия Пети следатлантски период, когато човекът в известен смисъл трябва да опознае себе си, да се насочи към себе си, е близка до ума опасност като току-що описаната от мен, а именно човекът донякъде да загуби връзката с духовния свят. Порано човечеството е осъзнавало връзката си с духовния свят, но за сметка на това не е осъзнавало друго, което пък изложих вчера. Понастоящем несъзнателни са преди всичко нещата, които в рамките на тези разсъждения посочих с думите: Днес хората не проявяват склонност да насочват вниманието си върху тях. Оставят ги да отминават,без да ги е грижа за тях.
Хубаво е, когато човек точно при такива поводи като Коледния празник си казва: В нашето всемирно развитие участват духовни импулси и за добро, и за лошо.
Ние видяхме как от хората, които донякъде са по светени в тези неща, наличните импулси могат да бъдат използвани и в лошия смисъл било за някои лични, егоистични цели, било в интерес на някакъв групов егоизъм. Трябва да се научим да настройваме нашето усещане към по-широкообхватни дела, към по-широкообхватни обстоятелства. Въпреки че за такива усещания не винаги е редно да вдигаме, както се казва, голям шум, ние все пак трябва да можем да ги имаме. А сега бих искал да Ви дам възможност във връзка с един въпрос начаса да откъснете, така да се каже, душата си от някаква чисто лична интерпретация на антропософията и да я насочите към нещо всеобщо, свързано с нашето антропософско движение. Ако схващате правилно казаното вчера, Вие ще си кажете: Онзи 20 Май 1347 г., онази Петдесетница през Май, когато Кола ди Риенци провел своята внушителна проява в Рим, се повторил в известен смисъл по Петдесетница през 1915 г.
към текста >>
Ние видяхме как от хората, които донякъде са по светени в тези неща, наличните импулси могат да бъдат използвани и в
лош
ия смисъл било за някои лични, егоистични цели, било в интерес на някакъв групов егоизъм.
Много естествено е, че през нашия Пети следатлантски период, когато човекът в известен смисъл трябва да опознае себе си, да се насочи към себе си, е близка до ума опасност като току-що описаната от мен, а именно човекът донякъде да загуби връзката с духовния свят. Порано човечеството е осъзнавало връзката си с духовния свят, но за сметка на това не е осъзнавало друго, което пък изложих вчера. Понастоящем несъзнателни са преди всичко нещата, които в рамките на тези разсъждения посочих с думите: Днес хората не проявяват склонност да насочват вниманието си върху тях. Оставят ги да отминават,без да ги е грижа за тях. Хубаво е, когато човек точно при такива поводи като Коледния празник си казва: В нашето всемирно развитие участват духовни импулси и за добро, и за лошо.
Ние видяхме как от хората, които донякъде са по светени в тези неща, наличните импулси могат да бъдат използвани и в лошия смисъл било за някои лични, егоистични цели, било в интерес на някакъв групов егоизъм.
Трябва да се научим да настройваме нашето усещане към по-широкообхватни дела, към по-широкообхватни обстоятелства. Въпреки че за такива усещания не винаги е редно да вдигаме, както се казва, голям шум, ние все пак трябва да можем да ги имаме. А сега бих искал да Ви дам възможност във връзка с един въпрос начаса да откъснете, така да се каже, душата си от някаква чисто лична интерпретация на антропософията и да я насочите към нещо всеобщо, свързано с нашето антропософско движение. Ако схващате правилно казаното вчера, Вие ще си кажете: Онзи 20 Май 1347 г., онази Петдесетница през Май, когато Кола ди Риенци провел своята внушителна проява в Рим, се повторил в известен смисъл по Петдесетница през 1915 г. Който е проследил събитията, той скоро ще може да види или скоро би могъл да види, че тази Петдесетница през Май е била избрана съвсем нарочно, съвсем съзнателно от една общност, която е можела да стори това.
към текста >>
Това е
лош
о и с него проваляш създаденото от тебе.
Това му доставяло голяма радост. Делата ми носят благодат във физическия свят, казвал си той и непрестанно желаел Бог да го възнагради за вършените от него благодеяния спрямо човеците. Един бил стремежът му: дано му бъдела отредена божия награда, загдето от благочестие вършел всичко, с което се заемал. Веднъж, когато бил коленичил в църквата и в молитвата си, въздигната до вглъбено размишление, се молел, като умре някой ден, боговете да възнаградят създаденото от него така, както му било възнаградено във физически план с многото добро, възникнало в околностите на Магдебургската архиепископия, изведнъж му се явило призрачно същество и това призрачно същество му рекло: Вярно е, че си създал много добро и че на мнозина си оказал големи благодеяния. Вършил си го обаче само за да имаш подир смъртта си благословията на божествения свят,както сега имаш земната благословия.
Това е лошо и с него проваляш създаденото от тебе.
Ото Червенобрадия се почувствал нещастен и се по-разговорил с призрачното същество, за което ceга вече знаем, разбира се, че било същество из средата на Ангелите. Този допир се основавал на вижданията от Четвъртия следатлантски период. Поразговорил се той със съществото и съществото го поучило: Иди в Кьолн там живее Добрия Герхард; разпитай за Добрия Герхард и ако съумееш да станеш по-добър с по мощта на съвета, който ще ти даде Добрия Герхард, тогава може би ще успееш да предотвратиш настъпването на онова, за което стана дума. Така горе-долу протекъл разговорът между Ото Червенобрадия и призрачното същество. По малко непонятен за неговото обкръжение начин кайзер Ото бързо стъкмил едно пътуване до Кьолн.
към текста >>
Досега за християните имах невероятно
лош
а представа, но ти не ми изглеждаш мерзавец,ще ти помогна, като те подслоня в една страноприемница.
И ето че по улицата се зададе човек, към когото изпитах доверие,който ми изглеждаше заслужаващ доверие. Нему казах: Не можеш ли да ми помогнеш да продам стоката си тук? Мъжът очевидно също бе изпитал доверие към мен и запита: Откъде идеш? Отговорих му, че съм християнин и че идвам от Кьолн. Тогава ми рече: Въпреки това ти ми се струваш съвсем добър човек.
Досега за християните имах невероятно лоша представа, но ти не ми изглеждаш мерзавец,ще ти помогна, като те подслоня в една страноприемница.
Тогаз пък ти ще ми покажеш всичката си стока. Търговецът, сиреч Добрия Герхард бил подслонен и подир няколко дни езичникът, когото бил срещнал,на минал и огледал стоката, намерил я извънредно ценна и казал: Макар в града да има достатъчно богати люде, тук ни един не притежава толкоз много пари, че да може да купи толкоз много. Това е немислимо. Тук аз съм единственият, който има някаква равноценност за тази стока. Ако ми дадеш всичката си стока, аз мога да ти предложа нещо равностойно, но аз съм единственият, който го има.
към текста >>
98.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Вие виждате обаче, че в момента, когато хора биват движени без пълен контрол над нещата, сиреч някак си с потиснато съзнание, че тогава, когато се касае за окултизъм, който се стреми не към всеобщото благо на човечеството и в наше време преди всичко не към реално познание, а се старае да постигне някои специални цели, тогава вече при определени обстоятелства нещата могат да вземат
лош
обрат.
Досещате се, че представям нещата донякъде фигуративно: в определени страни има редакции образно казано! с една порядъчна врата и с една плъзгаща се врата; през порядъчната се влиза в редакцията, а през плъзгащата се в някое окултно братство, което действа така, както Ви посочих това през последните дни по различни начини, и от чиято дейност възникват такива резултати, каквито Ви посочих също по различен начин. Следователно най-напред въпросът опирал до ликвидирането на нещо, за да се промени поне посоката, чиято реалност видяхме понастоящем. Тогава синьор Д'Анунцио нямаше да държи приведената тук реч. А може би щеше да бъде държана някоя друга реч, която би тласнала нещата само в някоя друга посока.
Вие виждате обаче, че в момента, когато хора биват движени без пълен контрол над нещата, сиреч някак си с потиснато съзнание, че тогава, когато се касае за окултизъм, който се стреми не към всеобщото благо на човечеството и в наше време преди всичко не към реално познание, а се старае да постигне някои специални цели, тогава вече при определени обстоятелства нещата могат да вземат лош обрат.
Но както се каза, в тази ложа били достатъчно умни и от гледна точка на ложата отклонили предложението. По-късно пък някои неща били, бих казал, потулени, замъглени поради туй, че чрез своето окултно пленничество Блаватска била възпрепятствана да публикува импулсите на американската ложа с известна обагреност, както несъмнено е щяла да го стори. След като всичките тези процеси били протекли, полза от Блаватска всъщност имал единствено индийският окултизъм. А че разпространение добили известно количество окултни познания именно с едностранчива индийска отсянка това за съвременността има съвсем определено значение. Те се разпространили по света,те съществуват.
към текста >>
Защото, след като се бе оформила преценката на света за събитията през април и май 1915 г., когато пред стоеше доброволното отстъпване на една обширна територия, отхвърлено само за да може да се води война, и след като не бе открита възможност да се намери някоя що-годе подходяща преценка за това, то в такъв случай може да се очаква най-
лош
ото.
Защото в наши дни станаха много събития, които би трябвало да стъписат хората и да насочат вниманието им към необходимостта от съставяне на здрава, достоверна преценка. Станахме свидетели как едва обиколил света копнежът за мир бе обруган. А и все още продъл-жаваме да наблюдаваме как хората направо се сърдят, щом днес от едно или друго място се заговори за мир Сърдят се не само когато за мир заговори някоя от воюващите страни, но и когато за мир се заговори от неутрална позиция. Да видим дали светът ще смогне да се начуди на тези неща. В това отношение беше натрупан богат опит.
Защото, след като се бе оформила преценката на света за събитията през април и май 1915 г., когато пред стоеше доброволното отстъпване на една обширна територия, отхвърлено само за да може да се води война, и след като не бе открита възможност да се намери някоя що-годе подходяща преценка за това, то в такъв случай може да се очаква най-лошото.
Може да се очаква най-лошото поради туй, че хората не се стремят да казват това, което е, ами казват, каквото им е изгодно. Има странни начини на мислене, абсолютно своенравни начини на мислене. Нещата обаче трябва да се подхващат откъм вярната страна. Искам да Ви прочета един кратък текст, написан от един италианец преди избухването на настоящата световна война в момент, когато Италия ликуваше по повод на Триполитанската война, на която аз не правя преценка. Никога няма да имам нещо против това, че Италия си присвои Триполи; тези неща преценява онзи, който е вещ относно необходимото и възможното в отношенията между държавите и народите, за разлика от лъжливите съдници, които днес дават оценки за тези неща с всевъзможни нравствени добродетели.
към текста >>
Може да се очаква най-
лош
ото поради туй, че хората не се стремят да казват това, което е, ами казват, каквото им е изгодно.
Станахме свидетели как едва обиколил света копнежът за мир бе обруган. А и все още продъл-жаваме да наблюдаваме как хората направо се сърдят, щом днес от едно или друго място се заговори за мир Сърдят се не само когато за мир заговори някоя от воюващите страни, но и когато за мир се заговори от неутрална позиция. Да видим дали светът ще смогне да се начуди на тези неща. В това отношение беше натрупан богат опит. Защото, след като се бе оформила преценката на света за събитията през април и май 1915 г., когато пред стоеше доброволното отстъпване на една обширна територия, отхвърлено само за да може да се води война, и след като не бе открита възможност да се намери някоя що-годе подходяща преценка за това, то в такъв случай може да се очаква най-лошото.
Може да се очаква най-лошото поради туй, че хората не се стремят да казват това, което е, ами казват, каквото им е изгодно.
Има странни начини на мислене, абсолютно своенравни начини на мислене. Нещата обаче трябва да се подхващат откъм вярната страна. Искам да Ви прочета един кратък текст, написан от един италианец преди избухването на настоящата световна война в момент, когато Италия ликуваше по повод на Триполитанската война, на която аз не правя преценка. Никога няма да имам нещо против това, че Италия си присвои Триполи; тези неща преценява онзи, който е вещ относно необходимото и възможното в отношенията между държавите и народите, за разлика от лъжливите съдници, които днес дават оценки за тези неща с всевъзможни нравствени добродетели. Аз обаче зная един човек на име Прецолини*211, пишещ за една Италия, на която той се радва и която се е развила от една Италия, на която не се е радвал.
към текста >>
И ако на този фон човек не изпитва задължение спрямо истината, тогава положението в света може да стане много, много
лош
о.
В сериозни времена проличава необходимостта от вземане на решение човек да погледне истината и в известен смисъл да се обвърже с истината. Не желае ли да признае истината, той се отклонява от онова, което наистина е целебно за човечеството. Поради това трябва да се разбере,че именно в тези дни се изричат сериозни думи. Защото ние действително сме в положение, в което би могло да се каже почти напълно слепият може да прогледне, щом забележи, че вече и призивите за мир биват обругавани". Който е в състояние да вярва, че някой се бори за траен мир, обругавайки мирните призиви, той може би е способен на що-годе правилна преценка в отделни области на живота, но по отношение на извършващото се сега не може да си даде никаква сметка.
И ако на този фон човек не изпитва задължение спрямо истината, тогава положението в света може да стане много, много лошо.
На мен наистина не ми е никак симпатична задачата тъкмо в тези времена да насочвам вниманието към определени неща. Но когато човек дочуе какво се носи отвред, тогава изпитва тази необходимост. Той не бива да допуска куражът му да спада, щом бедата все още не е настъпила напълно; искрицата надежда обаче е малка. От тази искрица надежда през следващите дни зависят много неща; много зависи също от това, все още да има хора, които да разгласяват навред по света цялата абсурдност на подобни работи, както това бе предприето през същите тези дни от някои водещи световни градове. На света му е нужен мир и той ще търпи големи лишения, ако не се сдобие с мир сега.
към текста >>
Те щяха да бъдат само изпитание дори ако се получеше онова, което си позволих да кажа в края на моята коледна лекция, дори ако се получеше в бъдеще да се казва: По коледните празници през хиляда деветстотин и шестнайсетата година след мистерията на Голгота възванието "Да бъде мир на земята сред душите човешки, проявяващи добра воля" бе обругано под най-безсмислени претексти, а ако не са най-безсмислени претексти, ще трябва да е нещо по-
лош
о.
Той ще търпи големи лишения, ако и занапред по света се вярва на хора, които твърдят "Ние сме принудени да се борим за траен мир", а пък посрещат всяка възможност за постигане на мир със злъчни думи, които умело прикриват. Дошъл е обаче моментът, скъпи мои приятели, когато дори един Лойд Джордж в най-широк смисъл може да бъде смятан за велик човек! Смеем да кажем: Стигна се именно твърде далече! Но тези неща са само изпитание за човечеството.
Те щяха да бъдат само изпитание дори ако се получеше онова, което си позволих да кажа в края на моята коледна лекция, дори ако се получеше в бъдеще да се казва: По коледните празници през хиляда деветстотин и шестнайсетата година след мистерията на Голгота възванието "Да бъде мир на земята сред душите човешки, проявяващи добра воля" бе обругано под най-безсмислени претексти, а ако не са най-безсмислени претексти, ще трябва да е нещо по-лошо.
Тогава по това обругаване на всяка идея за мир трябва да бъде разпознато за какво става дума: Че наистина става дума не за онова, което се казва в периферията, а за съвсем други неща. Тогава ще се разбере, че вече може да се говори за това, че днес става дума за щастието или нещастието на Европа. Поради напредналото време днес не мога да продължа изложението си. Желанието ми обаче беше да доведа тези думи до Вашето сърце!
към текста >>
99.
6. Лекция, 24.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Хора, правилно задълбочаващи се в разбирането на епохата, се стремят да разберат света, те са убедени, че той трябва да бъде такъв, какъвто е, и че всички умувания на хората биха довели само до по-
лош
о.
Но когато се изследва техния смисъл за съвременността, се разкрива това, което ви разказах. Да се задълбочим в изпълнените с мъдрост взаимовръзки в света и да се запитаме: как се съчетават страхът и ужасът, страданието и болката с това, което е необходимо да намерят в духовния свят тези, които преминават портата на смъртта? – виждаме, как страданието, болката, кръвта и жертвената смърт, проявяващи се тук на Земята с едната си страна, в духовния свят се проявяват от другата си страна. Има хора, мислещи се за по-умни от боговете, и затова поставящи въпроса: не биха ли могли боговете да създадат в духовния свят нещо, съответстващо на идеализма, без да вкарват Земята в трагедията на такива епохи. Такъв въпрос поставят само тези, които се мислят за по-умни от боговете.
Хора, правилно задълбочаващи се в разбирането на епохата, се стремят да разберат света, те са убедени, че той трябва да бъде такъв, какъвто е, и че всички умувания на хората биха довели само до по-лошо.
Ние гледаме долу на Земята към идеалистите, може би само към един, особено идеалистично настроен човек. Ако имаме усет за идеала, може би ще се опитаме да кажем: погледнете този човек, той носи на Земята небесата, той носи на Земята като скъпоценност това, което няма груба реалност, носи го като пътеводна нишка за хората. Душите, преминали по обичайния начин портата на смъртта, живеещи в духовния свят между смъртта и новото раждане, виждат душите на хората, преминали през жертвена смърт, на които физическото им тяло, във връзка със земните съотношения е било взето по външен, насилствен начин. Тези души стават за тях вестители за това, че долу на Земята не всичко е станало грубо, че към Земята са прикрепени човешки способности, които е можело да се осъществят, но са се осъществили не напълно и в ранен етап от земния живот преждевременно са преминали в духовния свят. При това възниква въпросът за разликата между такава насилствена смърт и ранната смърт, предизвикана от болест.
към текста >>
100.
8. Лекция, 15.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но тези
лош
и влияния могат да действат и живеят само дотогава, докато има хора, които не искат да насочат поглед към духовните светове и да внесат яснота и сила в своите съждения.
Това, което се разигра във връзка с войната в тези масонски ордени, някога ще оглави листата на рибарските истории. За германските масони може да се каже само едно: или те са настрани, или играят ролята, така да се каже, на глупака. Живеейки в братство с другите масони, те успяха нищо да не забележат. И това е най-доброто, да, най-доброто, което може да се каже за тях. Не трябва да се мисли, че това, което действа тук, остава без въздействие върху нашата, така наречена, култура.
Но тези лоши влияния могат да действат и живеят само дотогава, докато има хора, които не искат да насочат поглед към духовните светове и да внесат яснота и сила в своите съждения.
В моята книга "Размисли по време на война" /бележка 69/ – във възможните граници, за да бъде разбираемо, при обръщенията си към широката аудитория – а тя малко ме разбираше – обръщах внимание на различните течения, широко разпространени на Изток и Запад. Да вземем, например, източното славянофилство, за което говорих в тази книга. То се корени много по-дълбоко, отколкото ни се струва на пръв поглед. Още в края на ХVIII век, а особено в края на ХIХ век, но и десетилетия по-рано, върху руския духовен живот голямо влияние са оказвали западните масонски ордени. Те са присадили това, което израсна като славянизъм.
към текста >>
НАГОРЕ