Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са
1251
резултата от
494
текста в
2
страници с части от думите : '
Лев
'.
На страница
1
:
1000
резултата в
405
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
При животното този вътрешен живот се явява като усещане, во
лев
о движение и т.н.
Ние срещаме организма в природата в две главни форми: Като растение и като животно; и в двете по различен начин. Растението се различава от животното чрез липсата на един действителен вътрешен живот.
При животното този вътрешен живот се явява като усещане, волево движение и т.н.
Растението няма един такъв душевен принцип. То се изразява напълно в неговата външност, във формата. Като определя някак си живота от една точка, принципът на ентелехията ни се явява в растението по такъв начин, че всички отделни органи са образувани според същия формиращ принцип. Тук ентелехията се явява като формираща сила на отделните органи.
към текста >>
2.
10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
В предговора към първи том на своята книга "Картини на германското минало" Густав Фрайтаг казва: "Всички велики творения на силата на народа, наследената религия, нрави, право, образуване на държава са за нас не вече резултати на отделни мъже, те са органически творения на един висш живот, който във всяка епоха се и заявява чрез индивида и във всяка епоха обгръща в едно мощно цяло духовното съдържание на индивидите... Така, без да кажем нещо мистично, ние можем да говорим за една душа на народа..... Обаче животът на един народ не работи вече съзнателно, както во
лев
ата сила на един мъж.
В предговора към първи том на своята книга "Картини на германското минало" Густав Фрайтаг казва: "Всички велики творения на силата на народа, наследената религия, нрави, право, образуване на държава са за нас не вече резултати на отделни мъже, те са органически творения на един висш живот, който във всяка епоха се и заявява чрез индивида и във всяка епоха обгръща в едно мощно цяло духовното съдържание на индивидите... Така, без да кажем нещо мистично, ние можем да говорим за една душа на народа..... Обаче животът на един народ не работи вече съзнателно, както волевата сила на един мъж.
Свободното, разбираемото в историята е застъпено от мъжа, силата на народа действа непрестанно с тъмната принуда на една първична сила. Ако Фрайтаг би изследвал този живот на народа, той би открил, че той се разтваря в сбор от отделни индивиди, които побеждават онази тъмна принуда, повдигат несъзнателното в тяхното съзнание и би видял, как това, което той счита като душа на народа, като тъмна принуда, произтича от свободното действие на човека.
към текста >>
3.
03. ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО СЛЕД КАНТ.
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Дернит се опитва да определи по-отблизо това понятие в своята статия: "За понятието на наивния реализъм"./1/ Относно това той казва: "Понятието наивност означава един вид ну
лев
а точка върху скалата на размишление над собственото положение.
По този начин той предполага, че при фактическа изходна точка, с помощта на последователното мислене /логическото съчетание на известни наблюдения/, могат да се добият верни убеждения. Обаче самото право на такова прилагане на нашето мислене не се проверява от тази гледна точка и в това се състои и нейната слабост. Докато наивният реализъм изхожда от непровереното признание, че възприеманото от нас съдържание на нашата опитност има обективна реалност, посоченото по-горе гледище изхожда също така от непровереното убеждение, че чрез прилагането на мисленето можем да стигнем до едно правилно научно убеждение. Противоположното на наивния реализъм това схващане може да се нарече наивен рационализъм. За да оправдаят такава терминология бихме искали да направим тук кратка забележка за понятието "наивно".
Дернит се опитва да определи по-отблизо това понятие в своята статия: "За понятието на наивния реализъм"./1/ Относно това той казва: "Понятието наивност означава един вид нулева точка върху скалата на размишление над собственото положение.
По своето съдържание наивността може напълно да съвпадне с правилното, понеже въпреки че е лишена от размисъл, а именно затова е лишена и от критика или с други думи тя е некритична, това отсъствие на размисъл и критика изключва само обективната увереност в нейната правилност; това крие в себе си опасност и възможност от погрешност, но в никой случай необходимостта да бъде погрешно. Съществува наивност на чувствата и желанията също така, както и такава на представите и мисленето в най-широкия смисъл на тази дума; по-нататък съществува наивност на изразяването на тези вътрешни състояния, противоположно на надаването и изменението на това изразяване, предизвикана от съображенията и размисъла. Наивността не се поддава, поне съзнателно на влиянието на производното, разумното и предписаното; тя, както изразява това самата дума......, се явява във всички области безсъзнателна импулсивна, инстинктивна, демоническа".
към текста >>
4.
06. СВОБОДНАТА ОТ ПРЕДПОСТАВКИ ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО И НАУКОУЧЕНИЕТО НА ФИХТЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Ако се държим за това, че Фихте в действителност, според пълния смисъл на неговото философствуване, не е могъл да желае нищо друго, освен да застави науката да започне чрез абсолютния во
лев
акт, тогава съществуват два пътя, които правят обяснимо това начинание.
Видяхме, че доказваното и определяното са неуместни с изключение само по отношение на съдържанието на чистата логика. Обаче "Азът" принадлежи към действителности, а тук е необходимо да установим личността в даденото на тази или онази категория. Фихте не е сторил това и тук трябва да се търси причината, защото той е дал такъв несполучлив образ на своето Наукоучение. Целлер отбелязва/1/, че логическите формули, чрез които Фихте иска да стигне до понятието на "Аза", само лошо прикриват обстоятелството, че Фихте, собствено казано, иска на всяка цена да достигне една вече предначертана цел, да стигне до тази начална точка. Тези думи се отнасят до първия образ, който Фихте предал на своето Наукоучение в 1794 година.
Ако се държим за това, че Фихте в действителност, според пълния смисъл на неговото философствуване, не е могъл да желае нищо друго, освен да застави науката да започне чрез абсолютния волев акт, тогава съществуват два пътя, които правят обяснимо това начинание.
Единият се заключава в това, да се достигне съзнанието при което и да е от неговите емпирически действителности и чрез постепенно отстраняване на всичко, което не следва първоначалното от него, да се изкристализира чистото понятие на "Аза". другият път би се заключавал в това, да се започне веднага с първоначалната деятелност на "Аза" и да се покаже неговата природа чрез обръщане на мисълта към себе си и чрез философствуване; но в течение на този път той постепенно преминава към втория.
към текста >>
5.
01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА'
GA_4 Философия на свободата
Трябва ли тогава да останем безво
лев
и роби на тези закони?
Доколкото свободно си въобразяваме едно или друго, ние сме под желязната необходимост на природата. Дори най-величествените идеи, до които стигаме, са само резултат от сляпо бушуващата в нас природа. А най-после трябва да проумеем, че едно същество, което познава себе си, не може да бъде несвободно!... Ние виждаме как законите ръководят нещата и това причинява необходимостта. Но в нашето познание ние притежаваме онази мощ, с която можем да освободим природните неща от силата на закона.
Трябва ли тогава да останем безволеви роби на тези закони?
"
към текста >>
6.
02. Предговор към новото издание (1918 г.)
GA_4 Философия на свободата
Другият въпрос гласи: Допустимо ли е човекът като во
лев
о същество да си приписва свобода, или тази свобода е чиста илюзия, възникваща у него, понеже той не прозира нишките на необходимостта, от които неговата воля е зависима точно както при всеки природен процес?
Два са основните въпроси за душевния живот на човека, определящи всичко, което подлежи на анализ в тази книга. Единият е дали има възможност човешката същност да бъде подложена на такова съзерцание, че то да послужи като опора за всичко останало, с което човекът се сблъсква чрез лично преживяване или някаква наука, но за което има усещането, че поради съмнение и критична оценка би могло да бъде отнесено към сферата на несигурното.
Другият въпрос гласи: Допустимо ли е човекът като волево същество да си приписва свобода, или тази свобода е чиста илюзия, възникваща у него, понеже той не прозира нишките на необходимостта, от които неговата воля е зависима точно както при всеки природен процес?
Този въпрос не идва в резултат на изкуствени мисловни конструкции, а съвсем естествено застава пред душата при определено нейно състояние. И може да се почувства, че на нея сякаш й липсва нещо от онова, което тя трябва да бъде, ако никога не се види изправена с максимална сериозност пред двете възможности: Свобода или необходимост на волята. В този труд ще бъде показано, че душевните изживявания, до които човекът трябва да достигне чрез втория въпрос, зависят от това, каква гледна точка той съумява да заеме спрямо първия. Направен е опит да бъде доказано, че има възглед за човешкото същество, на който може да се опре останалото познание; направен е също така опит да се посочи, че с този възглед напълно се обосновава идеята за свободата на волята, след като по-напред бъде намерена душевната област, в която може да се разгърне свободната воля. Възгледът, за който тук става дума във връзка с двата въпроса, се представя като такъв, който - веднъж застъпен - може да се превърне в съставка на самия душевен живот.
към текста >>
7.
05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Съдържанието на усещания, възприятия и съзерцания, чувствата, во
лев
ите актове, съновиденията и образите на фантазията, представите, понятията и идеите, всички илюзии и халюцинации ни се дават чрез наблюдението.
Съдържанието на усещания, възприятия и съзерцания, чувствата, волевите актове, съновиденията и образите на фантазията, представите, понятията и идеите, всички илюзии и халюцинации ни се дават чрез наблюдението.
към текста >>
Това личи още от самия начин, по който изразяваме мислите си за даден предмет в противовес на нашите чувства или во
лев
и актове.
Следователно по отношение на наблюдението не може да се говори за приравняване на мисленето към чувстването. Същото лесно би могло да се установи и за останалите дейности на човешкия Дух. За разлика от мисленето те се нареждат в една редица с други наблюдавани предмети и процеси. Към своеобразната природа на мисленето спада именно, че то е дейност, насочена само към наблюдавания предмет, а не към мислещото лице.
Това личи още от самия начин, по който изразяваме мислите си за даден предмет в противовес на нашите чувства или волеви актове.
Когато видя един предмет и в него разпозная маса, аз по принцип няма да кажа
към текста >>
8.
07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Во
лев
ият акт и действието на тялото не са две обективно опознати различни състояния, свързани чрез причинна връзка, те не се отнасят като причина и следствие, а са едно и също, само че дадени по два съвсем различни начина: веднъж съвсем непосредствено, и втори път съзерцателно за ума." Чрез тези свои разсъждения Шопенхауер се смята в правото си да вижда в човешкото тяло „обективността" на волята.
„Издирваното значение на противостоящия ми само като моя представа свят или преходът от него като проста представа на познаващия субект към онова, което той освен това би могъл да бъде, никога не би могъл да бъде намерен, ако самият изследовател беше единствено чисто познаващият субект (крилата ангелска глава без тяло). Той обаче е вкоренен във въпросния свят, в него именно намира себе си като индивид, тоест неговото познание, което е обуславящият носител на целия свят като представа, все пак изцяло е получено посредством едно тяло, чиито афекции - както бе показано - предлагат на ума изходната точка за съзерцаване на света. За чисто познаващия субект като такъв, това тяло е една представа като всяка друга, един обект сред много обекти: В този смисъл неговите движения и действия са му известни в еднаква степен, както промените на всички други съзерцавани обекти, и щяха да му бъдат еднакво чужди и непонятни, ако значението им не му се разкриваше по някакъв съвършенно друг начин... За субекта на познанието, който чрез своята тъждественост с тялото се явява като индивид, това тяло е дадено по два съвсем различни начина: веднъж като представа в разумно съзерцание, като обект сред много обекти и подчинен на техните закони; но в същото време и по съвсем друг начин, а именно като онова всекиму непосредствено известно нещо, означавано с думата воля. Всеки истински акт на неговата воля незабавно и неминуемо е също така движение на неговото тяло: Той не може действително да иска акта, без едновременно да забелязва, че същият се явява като движение на тялото.
Волевият акт и действието на тялото не са две обективно опознати различни състояния, свързани чрез причинна връзка, те не се отнасят като причина и следствие, а са едно и също, само че дадени по два съвсем различни начина: веднъж съвсем непосредствено, и втори път съзерцателно за ума." Чрез тези свои разсъждения Шопенхауер се смята в правото си да вижда в човешкото тяло „обективността" на волята.
По негово мнение в действията на тялото той непосредствено чувства някаква реалност и конкретно нещото само за себе си. На изложеното трябва да се възрази, че действията на нашето тяло достигат до съзнанието ни само чрез себевъзприемания, и като такива те с нищо не превъзхождат други възприятия. Ако искаме да опознаем същността им, това е възможно само чрез мисловно съзерцание, тоест чрез тяхното включване в идейната система от наши понятия и идеи.
към текста >>
9.
10. РЕАЛНОСТТА НА СВОБОДАТА - ФАКТОРИТЕ НА ЖИВОТА
GA_4 Философия на свободата
Но който съумее наистина да се добере до животи в мисленето, той установява, че витаенето само в чувства или съзерцаването на во
лев
ия елемент изобщо не могат да се сравняват с вътрешното богатство и с опиращия се на себе си, но същевременно раздвижен в себе си опит в рамките на този живот, камо ли да бъдат поставяни над тях.
Трудността да се обхване същността на мисленето чрез наблюдение се крие в това, че тази същност твърде лесно се изплъзва на съзерцаващата душа, щом тя понечи да я насочи в руслото на своето внимание. На разположение й остава само мъртвата абстракция, тленните останки на живото мислене. При взиране само в тази абстракция човек лесно ще изпита подтик да навлезе в „изпълнената с живот" стихия на мистиката на чувството или пък на философията на волята. Странно ще му се струва, ако някой държи да обхване същността на действителността „чисто мисловно".
Но който съумее наистина да се добере до животи в мисленето, той установява, че витаенето само в чувства или съзерцаването на волевия елемент изобщо не могат да се сравняват с вътрешното богатство и с опиращия се на себе си, но същевременно раздвижен в себе си опит в рамките на този живот, камо ли да бъдат поставяни над тях.
Тъкмо това богатство, тази вътрешна пълнота на изживяването е причина съответствието на живота в мисленето за обикновената душевна нагласа да изглежда мъртво, абстрактно. Едва ли някоя друга душевна дейност на човека подлежи толкова лесно на недооценяване, както мисленето. Желаенето и чувстването сгряват човешката душа дори при изживяване на първичното им състояние като спомен. Изживявано като спомен, мисленето извънредно лесно остава студено и сякаш изсушава душевния живот. Това обаче е само силно проявяващата се сянка на неговата лъчезарна реалност, която топло се потапя във всемирните явления.
към текста >>
Който иска чрез мисленето да изживява интуитивно, той оценява справедливо също емоционалното и во
лев
ото изживяване, докато мистиката на чувството и философията на волята не могат да бъдат справедливи спрямо интуитивно-мисловното проникване на битието.
Изживявано като спомен, мисленето извънредно лесно остава студено и сякаш изсушава душевния живот. Това обаче е само силно проявяващата се сянка на неговата лъчезарна реалност, която топло се потапя във всемирните явления. Това потапяне става с една протичаща в самата мисловна дейност сила, която е сила на любовта в духовно отношение. Не бива да се възразява, че щом по този начин някой вижда любов в дейното мислене, той внася в него едно чувство - любовта. Защото това възражение всъщност е потвърждение на изтъкваното тук, а именно: който се обръща към действителното мислене, той открива в него както чувство, така и воля, и то дори в дълбините на тяхната реалност; който се отвръща от мисленето и се насочва само към „чистото" чувствуване и воля, той губи заради тях истинската реалност.
Който иска чрез мисленето да изживява интуитивно, той оценява справедливо също емоционалното и волевото изживяване, докато мистиката на чувството и философията на волята не могат да бъдат справедливи спрямо интуитивно-мисловното проникване на битието.
Последните прекалено лесно ще стигнат до преценката, че те стоят в реалното, а пък интуитивно мислещият, безчувствено и отчуждено от действителността оформя в „абстрактни мисли" някакъв смътен, хладен образ на света.
към текста >>
10.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
От последния произтичат во
лев
ите действия.
„Азовото съзнание" е изградено върху човешкия организъм.
От последния произтичат волевите действия.
Взаимовръзката между мислене, осъзнат Аз и волево действие ще може да се разкрие в посоката на предходното изложение едва след като се извърши наблюдение как волевото действие произтича от човешкия организъм.*/* От стр. 130 до този абзац текстът е добавен, респ. преработен за това ново издание (1918 г.). - Б.а./
към текста >>
Взаимовръзката между мислене, осъзнат Аз и во
лев
о действие ще може да се разкрие в посоката на предходното изложение едва след като се извърши наблюдение как во
лев
ото действие произтича от човешкия организъм.*/* От стр.
„Азовото съзнание" е изградено върху човешкия организъм. От последния произтичат волевите действия.
Взаимовръзката между мислене, осъзнат Аз и волево действие ще може да се разкрие в посоката на предходното изложение едва след като се извърши наблюдение как волевото действие произтича от човешкия организъм.*/* От стр.
130 до този абзац текстът е добавен, респ. преработен за това ново издание (1918 г.). - Б.а./
към текста >>
От значение за отделния во
лев
акт са мотивът и движещата сила.
От значение за отделния волев акт са мотивът и движещата сила.
Мотивът е понятиен или отговарящ на представата фактор; движещата сила е обусловеният непосредствено от човешкия организъм фактор на волята. Понятийният фактор, или мотивът е моменталната определяща основа за волята, а движещата сила е трайната определяща основа за индивида. Мотив за волята може да бъде едно чисто понятие или едно понятие с определено отношение към възприемането, сиреч една представа. Общи и индивидуални понятия (представи) стават мотиви на волята поради това, че те въздействат върху човешкия индивид и го подбуждат към действия в някаква насока. Но едно и също понятие, респ.
към текста >>
Дали една представа, която в момента се появява у мен, подбужда към един во
лев
акт зависи от това, как тя се отнася към останалото ми представно съдържа ние, а също така към моите емоционални особености.
Характерологичното начало се формира от повече или по-малко трайното жизнено съдържание на нашия субект, тоест от нашето представно и емоционално съдържание.
Дали една представа, която в момента се появява у мен, подбужда към един волев акт зависи от това, как тя се отнася към останалото ми представно съдържа ние, а също така към моите емоционални особености.
От своя страна моето представно съдържание е обусловено от съвкупността от онези понятия, които в течение на индивидуалния ми живот са влезли в допир с възприятия, тоест станали са представи. Тази съвкупност пък зависи от по-голямата или по-малката ми интуитивна способност и от обхвата на моите наблюдения, сиреч от субективния и обективния фактор на опита, от вътрешната определеност и от жизнената среда. Характерологичното ми начало се определя най-вече от моя емоционален живот. Дали от дадена представа или понятие изпитвам чувство на радост или болка - от това ще зависи дали ще ги превърна в мотив на моите действия или не. Това са елементите, които подлежат на съблюдаване при един волев акт.
към текста >>
Това са елементите, които подлежат на съблюдаване при един во
лев
акт.
Дали една представа, която в момента се появява у мен, подбужда към един волев акт зависи от това, как тя се отнася към останалото ми представно съдържа ние, а също така към моите емоционални особености. От своя страна моето представно съдържание е обусловено от съвкупността от онези понятия, които в течение на индивидуалния ми живот са влезли в допир с възприятия, тоест станали са представи. Тази съвкупност пък зависи от по-голямата или по-малката ми интуитивна способност и от обхвата на моите наблюдения, сиреч от субективния и обективния фактор на опита, от вътрешната определеност и от жизнената среда. Характерологичното ми начало се определя най-вече от моя емоционален живот. Дали от дадена представа или понятие изпитвам чувство на радост или болка - от това ще зависи дали ще ги превърна в мотив на моите действия или не.
Това са елементите, които подлежат на съблюдаване при един волев акт.
Непосредствената моментна представа или понятието, които стават мотив, определят целта, замисъла на моя волеви акт; моето характерологично начало ме мотивира да насоча дейността си към тази цел. Представата за една разходка през следващия половин час определя целта на моите действия. Но тази представа бива издигана в мотив на волята само тогава, когато попадна на подходящо характерологично начало, тоест когато чрез досегашния ми живот у мен са се формирали примерно представи за целесъобразността на разхождането, за ценността на здравето, а освен това - когато с представата за разходка у мен се свързва чувството на удоволствие.
към текста >>
Непосредствената моментна представа или понятието, които стават мотив, определят целта, замисъла на моя во
лев
и акт; моето характерологично начало ме мотивира да насоча дейността си към тази цел.
От своя страна моето представно съдържание е обусловено от съвкупността от онези понятия, които в течение на индивидуалния ми живот са влезли в допир с възприятия, тоест станали са представи. Тази съвкупност пък зависи от по-голямата или по-малката ми интуитивна способност и от обхвата на моите наблюдения, сиреч от субективния и обективния фактор на опита, от вътрешната определеност и от жизнената среда. Характерологичното ми начало се определя най-вече от моя емоционален живот. Дали от дадена представа или понятие изпитвам чувство на радост или болка - от това ще зависи дали ще ги превърна в мотив на моите действия или не. Това са елементите, които подлежат на съблюдаване при един волев акт.
Непосредствената моментна представа или понятието, които стават мотив, определят целта, замисъла на моя волеви акт; моето характерологично начало ме мотивира да насоча дейността си към тази цел.
Представата за една разходка през следващия половин час определя целта на моите действия. Но тази представа бива издигана в мотив на волята само тогава, когато попадна на подходящо характерологично начало, тоест когато чрез досегашния ми живот у мен са се формирали примерно представи за целесъобразността на разхождането, за ценността на здравето, а освен това - когато с представата за разходка у мен се свързва чувството на удоволствие.
към текста >>
Следователно ние трябва да различаваме между: 1) възможните субективни начала, които способстват превръщането на определени представи и понятия в мотиви, и 2) възможните представи и понятия, които са в състояние да повлияят на моето характерологично начало така, че да се постигне един во
лев
и акт.
Следователно ние трябва да различаваме между: 1) възможните субективни начала, които способстват превръщането на определени представи и понятия в мотиви, и 2) възможните представи и понятия, които са в състояние да повлияят на моето характерологично начало така, че да се постигне един волеви акт.
Първите представляват движещите сили, а вторите - целите на нравствеността.
към текста >>
Тук ние се намираме в онази област на нашия индивидуален живот, където възприемането се трансформира във во
лев
и акт, без посредничеството на някое чувство или понятие.
Първата степен на индивидуалния живот е възприемането, и то сетивното възприемане.
Тук ние се намираме в онази област на нашия индивидуален живот, където възприемането се трансформира във волеви акт, без посредничеството на някое чувство или понятие.
Движещата сила на човека, която се има предвид тук, се нарича просто нагон. Чрез него се осъществява задоволяването на по-низши, чисто животински нужди (глад, полово сношение и т.н.). Характерното за нагонния живот се състои в непосредствеността, с която отделното възприятие предизвиква волевия акт. Този вид мотивиране на волята, който поначало е присъщ само на по-низшия сетивен живот, може да бъде разпрострян и върху възприятията на по-висшите сетива. След възприемането на някакъв процес във външния свят ние - без по-нататъшен размисъл и без да свързваме възприятието с някое особено чувство - произвеждаме действие, както е прието в конвенционалното общуване с хората.
към текста >>
Характерното за нагонния живот се състои в непосредствеността, с която отделното възприятие предизвиква во
лев
ия акт.
Първата степен на индивидуалния живот е възприемането, и то сетивното възприемане. Тук ние се намираме в онази област на нашия индивидуален живот, където възприемането се трансформира във волеви акт, без посредничеството на някое чувство или понятие. Движещата сила на човека, която се има предвид тук, се нарича просто нагон. Чрез него се осъществява задоволяването на по-низши, чисто животински нужди (глад, полово сношение и т.н.).
Характерното за нагонния живот се състои в непосредствеността, с която отделното възприятие предизвиква волевия акт.
Този вид мотивиране на волята, който поначало е присъщ само на по-низшия сетивен живот, може да бъде разпрострян и върху възприятията на по-висшите сетива. След възприемането на някакъв процес във външния свят ние - без по-нататъшен размисъл и без да свързваме възприятието с някое особено чувство - произвеждаме действие, както е прието в конвенционалното общуване с хората. Движещата сила за подобни действия се означава като такт или нравствен вкус. Колкото по-често такова непосредствено предизвикване на едно действие се извършва чрез едно възприятие, толкова съответният човек ще се оказва по-пригоден да действа изцяло под влияние на такта, тоест тактът ще стане негово характерологично начало.
към текста >>
Ако към во
лев
ият акт пристъпваме под влияние на едно опиращо се на възприятие понятие, тоест на една представа, тогава именно това възприятие ни мотивира по околен път чрез понятийното мислене.
Висша степен на индивидуалния живот е понятийното мислене без оглед на определено възприятийно съдържание. Съдържанието на дадено понятие ние определяме чрез чиста интуиция от идейната сфера. Първоначално едно такова понятие не съдържа отношение към определени възприятия.
Ако към волевият акт пристъпваме под влияние на едно опиращо се на възприятие понятие, тоест на една представа, тогава именно това възприятие ни мотивира по околен път чрез понятийното мислене.
Ако действаме под влияние на интуиции, тогава движеща сила на нашето действие е чистото мислене. Тъй като във философията е обичайно чистата мисловна способност да се означава като разум, оправдано би било очертаната на тази степен морална движеща сила да се нарича практически разум. Най-ясно тази движеща сила на волята е разисквана от Крайенбюл („филозофише монатсхефте", т. XVIII, бр. 3). Аз причислявам статията му по този въпрос към най-значителните произведения на съвременната философия и по-точно на етиката.
към текста >>
До реален во
лев
акт се стига само тогава, когато под формата на понятие или представа, един моментен подтик към действие окаже въздействие върху характерологичното начало.
До реален волев акт се стига само тогава, когато под формата на понятие или представа, един моментен подтик към действие окаже въздействие върху характерологичното начало.
Тогава един такъв подтик се превръща в мотив на волята.
към текста >>
В отделния во
лев
и акт с тези цели често ще се смесва и нещо друго като движеща сила или мотив.
По пътя към тази цел оправдана роля играят нормите. Целта се състои в осъществяването на чисто интуитивно схващани нравствени цели. Такива цели човекът постига дотолкова, доколкото притежава способността въобще да се извиси до интуитивното идейно съдържание на света.
В отделния волеви акт с тези цели често ще се смесва и нещо друго като движеща сила или мотив.
Но интуитивното все пак може да бъде определящо или съопределящо във волевия човешки акт. Върши се, каквото е редно, човекът представлява арената, на която редното бива извършвано; собствено е онова действие, което той оставя да произтече от себе си. Тук подтикът може да бъде само съвсем индивидуален. А индивидуално наистина може да бъде само едно произтичащо от интуицията волево действие. Това, че деянието на престъпника, че злото бива наричано изявяване на индивидуалността в същия смисъл, както въплъщаването на чистата интуиция, е възможно само ако слепите нагони биват причислявани към човешката индивидуалност.
към текста >>
Но интуитивното все пак може да бъде определящо или съопределящо във во
лев
ия човешки акт.
По пътя към тази цел оправдана роля играят нормите. Целта се състои в осъществяването на чисто интуитивно схващани нравствени цели. Такива цели човекът постига дотолкова, доколкото притежава способността въобще да се извиси до интуитивното идейно съдържание на света. В отделния волеви акт с тези цели често ще се смесва и нещо друго като движеща сила или мотив.
Но интуитивното все пак може да бъде определящо или съопределящо във волевия човешки акт.
Върши се, каквото е редно, човекът представлява арената, на която редното бива извършвано; собствено е онова действие, което той оставя да произтече от себе си. Тук подтикът може да бъде само съвсем индивидуален. А индивидуално наистина може да бъде само едно произтичащо от интуицията волево действие. Това, че деянието на престъпника, че злото бива наричано изявяване на индивидуалността в същия смисъл, както въплъщаването на чистата интуиция, е възможно само ако слепите нагони биват причислявани към човешката индивидуалност. Но слепият нагон, тласкащ към престъпление, няма интуитивен произход и не спада към индивидуалното у човека, а към най-общото у него - към онова, което в еднаква степен е валидно за всички индивиди и от което човекът се изтръгва чрез своята индивидуалност.
към текста >>
А индивидуално наистина може да бъде само едно произтичащо от интуицията во
лев
о действие.
Такива цели човекът постига дотолкова, доколкото притежава способността въобще да се извиси до интуитивното идейно съдържание на света. В отделния волеви акт с тези цели често ще се смесва и нещо друго като движеща сила или мотив. Но интуитивното все пак може да бъде определящо или съопределящо във волевия човешки акт. Върши се, каквото е редно, човекът представлява арената, на която редното бива извършвано; собствено е онова действие, което той оставя да произтече от себе си. Тук подтикът може да бъде само съвсем индивидуален.
А индивидуално наистина може да бъде само едно произтичащо от интуицията волево действие.
Това, че деянието на престъпника, че злото бива наричано изявяване на индивидуалността в същия смисъл, както въплъщаването на чистата интуиция, е възможно само ако слепите нагони биват причислявани към човешката индивидуалност. Но слепият нагон, тласкащ към престъпление, няма интуитивен произход и не спада към индивидуалното у човека, а към най-общото у него - към онова, което в еднаква степен е валидно за всички индивиди и от което човекът се изтръгва чрез своята индивидуалност. Индивидуалното у мен не е моят организъм, с неговите нагони и чувства, а единният свят на идеите, който свети в този организъм. Моите нагони, инстинкти, страсти не доказват у мен нищо друго, освен че принадлежа към общия род човек; обстоятелството че в тези нагони, страсти и чувства по особен начин се изявява една идейност, доказва моята индивидуалност. Чрез моите инстинкти, нагони аз съм човек, и дванадесет като мен правят дузина; чрез особената форма на идеята, заради която сред дузината се означавам като Аз, аз съм индивид.
към текста >>
11.
12. ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА И МОНИЗЪМ
GA_4 Философия на свободата
Онова, което се установява като обща цел на една човешка съвкупност, е само последица от отделните во
лев
и действия на индивидите, и то най-вече на неколцина отбрани, които останалите следват заради авторитета им.
За привърженика на монизма нравствените заповеди, които просто умозаключавашият метафизик трябва да разглежда като еманации на една по-висша сила, представляват мисли на хората, за него нравствения ред в света не е копие нито на някакъв механичен ред в природата, нито на някакъв всемирен ред извън човека, а изцяло свободно човешко дело. Човекът няма за задача да налага в света волята на някакво намиращо се извън него същество, а трябва да прокарва своята собствена воля; той не осъществява решенията и намеренията на друго същество, а своите собствени. Зад действащите хора монизмът не вижда целите на някакво чуждо за него всемирно насочване, определящо хората по своя воля, а напротив: Доколкото хората осъществяват интуитивни идеи, те преследват само своите собствени, човешки цели. Действително всеки индивид преследва своите специфични цели. Защото светът на идеите се изявява не в една общност от хора, а само в човешки индивиди.
Онова, което се установява като обща цел на една човешка съвкупност, е само последица от отделните волеви действия на индивидите, и то най-вече на неколцина отбрани, които останалите следват заради авторитета им.
Всеки от нас е призван да стане свободен Дух, както всяко розово семе е призвано да стане роза.
към текста >>
За един възглед, който прозира как идеите интуитивно биват изживявани като една основаваща се на себе си реалност, става ясно, че в рамките на света на идеите човекът при познанието се вживява в нещо единно за всички хора, а когато заема от този свят на идеите интуициите за своите во
лев
и актове, той индивидуализира една брънка от този идеен свят чрез същата дейност, която в духовно-идейния процес при познанието той разгръща като общочовешка.
Първа добавка към новото издание (1918 г.). Известно затруднение при преценката на изложеното в двата предходни раздела може да възникне поради това, че човек като че ли се вижда изправен пред някакво противоречие. От една страна, става дума за изживяване на мисленето, чието значение се схваща като всеобщо и еднакво валидно за всяко човешко съзнание; от друга страна, тук се посочва, че идеите, които се осъществяват в нравствения живот и са еднакви по вид с мисловно добиваните идеи, се изявяват по индивидуален начин във всяко човешко съзнание. Ако при това съпоставяне някой неизбежно се чувства изправен пред някакво „противоречие" и ако не проумява, че тъкмо живото съзерцание на тази действително съществуваща противоположност разкрива частица от същността на човека, той няма да може да схване в правилна светлина нито идеята за познанието, нито идеята за свободата. За възгледа, който представя своите понятия единствено като извлечени (абстрахирани) от сетивния свят, и не позволява на интуицията да влезе в правата си, приетата тук за реалност мисъл си остава „чисто противоречие".
За един възглед, който прозира как идеите интуитивно биват изживявани като една основаваща се на себе си реалност, става ясно, че в рамките на света на идеите човекът при познанието се вживява в нещо единно за всички хора, а когато заема от този свят на идеите интуициите за своите волеви актове, той индивидуализира една брънка от този идеен свят чрез същата дейност, която в духовно-идейния процес при познанието той разгръща като общочовешка.
Изглеждащото като логическо противоречие, а именно общият характер на познавателните идеи и индивидуалният характер на нравствените идеи, се превръща - погледнато е неговата реалност - направо в живо понятие. Един отличителен белег на човешката същност е заложен в това, че в човека подлежащото на интуитивно схващане се движи като живо махало от една крайна точка до друга между общовалидното познание, и индивидуалното преживяване на това общовалидно. Който не може да види едната крайна точка на махалото в нейната реалност, за него мисленето си остава само една субективна човешка дейност; който не може да вникне в другата крайна точка, на него му се струва, че в мисловната дейност на човека се загубва всеки индивидуален живот. За мислителя от първия тип непроницаем факт е познанието, а за мислителя от втория тип - нравственият живот. За обясняване на едното или на другото двамата ще приведат всякакви доводи, но все неуместни, тъй като всъщност и двамата или не схващат изживяемостта на мисленето, или погрешно я смятат за чисто абстрахираща дейност.
към текста >>
12.
14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ)
GA_4 Философия на свободата
А последното се твърди от Хамерлинг, когато казва: „Съвършено вярно е, че волята винаги се определя от подбуди, но е абсурдно да се казва, че поради това тя била несвободна; защото за нея не може нито да се желае, нито да се мисли по-голяма свобода от тази да се съществява съобразно собствената си сила и решителност." Напротив, възможно е да се желае по-голяма свобода и тъкмо тя е истинската, а именно сам да определяш основанията за своя во
лев
акт.
Свободно е онова същество, което може да иска смятаното от самото него за правилно. Когато някой не върши исканото от него, а нещо друго, към това друго трябва да го подтикват мотиви, които не се намират в него. Такъв човек действа несвободно. Следователно да можеш по свое усмотрение да искаш, каквото смяташ за правилно или неправилно, означава да можеш по свое усмотрение да бъдеш свободен или несвободен. Това естествено е също така абсурдно, както да виждаш свободата в способността да можеш да вършиш, каквото трябва да искаш.
А последното се твърди от Хамерлинг, когато казва: „Съвършено вярно е, че волята винаги се определя от подбуди, но е абсурдно да се казва, че поради това тя била несвободна; защото за нея не може нито да се желае, нито да се мисли по-голяма свобода от тази да се съществява съобразно собствената си сила и решителност." Напротив, възможно е да се желае по-голяма свобода и тъкмо тя е истинската, а именно сам да определяш основанията за своя волев акт.
към текста >>
Когато наблюдавам един во
лев
акт, който е отражение на интуицията, тогава органично необходимата дейност е оттеглена и от него.
От особено значение е, че правото за означаване на едно желаене като свободно се постига посредством изживяването: във волята се осъществява една идейна интуиция. Това може да бъде и е само резултат от наблюдение, но в смисъла, в които човешката воля се наблюдава в един развой, чиято цел се състои в постигането на такава възможност за волята, опираща се на чисто идейната интуиция. Тя може да бъде постигната, понеже в идейната интуиция не действа нищо друго освен собствената й същност, основана на себе си. Щом една такава интуиция присъства в човешкото съзнание, тя не се е развила от процесите в организма (срв. стр.130 и сл.), а напротив - органичната дейност се е оттеглила, за да отстъпи място на идейната.
Когато наблюдавам един волев акт, който е отражение на интуицията, тогава органично необходимата дейност е оттеглена и от него.
Волята е свободна. Тази свобода на волята не ще може да бъде наблюдавана от онзи, който не съумява да види как свободното желаене се състои в това, че едва чрез интуитивния елемент необходимото функциониране на човешкия организъм бива парализирано и изтласкано и на негово място бива поставена духовната дейност на изпълнената с идея воля. В несвободата на всяка воля вярва само онзи, който не може да направи това наблюдение за двусъставността на един свободен волев акт. Който може да го направи, той се добира да прозрението, че човекът е несвободен, доколкото не може да доведе докрай процеса на обуздаване на органичната дейност, но че тази несвобода се стреми към свободата и тази свобода съвсем не е някакъв абстрактен идеал, а насочваща сила, заложена в човешката същност. Човекът е свободен дотолкова, доколкото в своята воля може да осъществи същото душевно настроение, което живее в него, когато осъзнава оформянето на чисто идейни (духовни) интуиции.
към текста >>
В несвободата на всяка воля вярва само онзи, който не може да направи това наблюдение за двусъставността на един свободен во
лев
акт.
Щом една такава интуиция присъства в човешкото съзнание, тя не се е развила от процесите в организма (срв. стр.130 и сл.), а напротив - органичната дейност се е оттеглила, за да отстъпи място на идейната. Когато наблюдавам един волев акт, който е отражение на интуицията, тогава органично необходимата дейност е оттеглена и от него. Волята е свободна. Тази свобода на волята не ще може да бъде наблюдавана от онзи, който не съумява да види как свободното желаене се състои в това, че едва чрез интуитивния елемент необходимото функциониране на човешкия организъм бива парализирано и изтласкано и на негово място бива поставена духовната дейност на изпълнената с идея воля.
В несвободата на всяка воля вярва само онзи, който не може да направи това наблюдение за двусъставността на един свободен волев акт.
Който може да го направи, той се добира да прозрението, че човекът е несвободен, доколкото не може да доведе докрай процеса на обуздаване на органичната дейност, но че тази несвобода се стреми към свободата и тази свобода съвсем не е някакъв абстрактен идеал, а насочваща сила, заложена в човешката същност. Човекът е свободен дотолкова, доколкото в своята воля може да осъществи същото душевно настроение, което живее в него, когато осъзнава оформянето на чисто идейни (духовни) интуиции.
към текста >>
13.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Чрез такива изказвания проповедникът култивира презрението, ок
лев
етяването на реалния живот.
Аскетичният проповедник е утешител и лекар на онези, които страдат в живота. Той ги утешава, като им казва, че този живот, в който страдат, не е истинският живот. Истинският живот за онези, които страдат в настоящия, е много по-лесно достижим, отколкото за здравите, които са зависими от него и са му се отдали.
Чрез такива изказвания проповедникът култивира презрението, оклеветяването на реалния живот.
Накрая той създава убеждението, което гласи, че за да се достигне истинският живот, трябва да се отрече настоящият живот. В разпространяването на това убеждение аскетичният проповедник търси своята сила. Чрез култивирането на това убеждение той елиминира щастливите, които получават силата си от природата. Тази омраза, която би трябвало да се проявява чрез факта, че слабите водят продължителна унищожителна битка срещу силните, проповедникът иска да я потисне. Затова той представя силните като такива, които водят безстойностен и недостоен живот, и твърдят, че истинският живот е достъпен само за страдалите в земния живот.
към текста >>
Той не вярва, че някаква „вечна световна воля“ води всички во
лев
и решения към велика хармония, а е на мнение, че цялото човешко развитие е резултат от во
лев
ите импулси на отделните личности и че възниква вечна борба между отделните прояви на волята, в която по-силната воля надделява над по-слабата.
Съответстващото на това „да“ слабият го определя като добро, а което му се противопоставя, като зло. Силният не може да признае „доброто и злото“, защото той не признава силата, определяща доброто и злото за слабия. Каквото силният желае, е добро за него. Той го прави срещу всички противопоставящи му се сили. И се стреми да преодолява всичко, възпрепятстващо тази дейност.
Той не вярва, че някаква „вечна световна воля“ води всички волеви решения към велика хармония, а е на мнение, че цялото човешко развитие е резултат от волевите импулси на отделните личности и че възниква вечна борба между отделните прояви на волята, в която по-силната воля надделява над по-слабата.
За слабите и лишените от смелост силната личност, искаща да си създава закони и цели, става лоша и греховна. Тя предизвиква страх, защото руши установения ред. За нея е без стойност това, с което слабите са свикнали, за нея има стойност да открива нещо ново и непознато досега. „Всяка индивидуална дейност, всеки индивидуален начин на мислене предизвикват ужас. Не е пресметнато какво точно по-особените, избраните, по-самобитните духове в целия ход на историята е трябвало да изстрадат поради факта, че винаги са били считани за лоши и опасни, че те самите са се усещали такива.
към текста >>
14.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Като во
лев
о същество човек не е просто стоящ вън от световните събития наблюдател, който си създава образи на действителността, а самият той е творец.
Приемем ли, че в Ницше, когато той се е запознал с философията на Шопенхауер, мисълта за свръхчовека вече е била налице несъзнателно, инстинктивно, тогава това учение за волята е могло да предизвика в него симпатия. В човешката воля му е даден елемент, който прави човека непосредствен участник в творението на световните събития.
Като волево същество човек не е просто стоящ вън от световните събития наблюдател, който си създава образи на действителността, а самият той е творец.
В него владее божествена сила, над която не съществува друга.
към текста >>
Вместо отражение на во
лев
ите движения на мировия дух, при Еврипид се среща разбираемата връзка на отделните събития в трагичното действие.
Според Ницше този момент в развитието на елинската култура настъпва със Сократ. Сократ е враг на всеки инстинктивен и свързан с природните сили живот. За него е важно само това, което разумът може да докаже, което е поучително. Така е обявена война на мита. И посоченият от Ницше за ученик на Сократ Еврипид72 разрушава трагедията, защото неговото творчество вече не произлиза, като това на Есхил, от дионисиевите инстинкти, а от критическото разбиране.
Вместо отражение на волевите движения на мировия дух, при Еврипид се среща разбираемата връзка на отделните събития в трагичното действие.
към текста >>
15.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Враждебен към цъфналите магарешки бодили и дребните буквояди, към всички повехнали листа и п
лев
ели.
Несъмнено при Ницше може да се наблюдава една несвързаност на представите. Там, където би трябвало да има само логически представни асоциации, при него се явяват мисловни зависимости, които се основават просто върху външни, случайни белези, например на звукова прилика на думи, или върху метафорични връзки, които са безразлични на мястото, където се употребяват понятията. На едно място в „Тъй рече Заратустра“, където бъдещият човек е противопоставен на съвременния, откриваме следното развихряне на фантазията: „Действа като вятъра, когато фучи от планинските си пещери: той иска да танцува по собствената си свирка, моретата тръпнат и подскачат под неговите стъпки. Този, който дава криле на магаретата, дои лъвиците - хвала на този добър непокорен дух, който връхлита като бурен вятър всяко „днес“ и всред всяка паплач.
Враждебен към цъфналите магарешки бодили и дребните буквояди, към всички повехнали листа и плевели.
Хвала на този див, добър и свободен буреносен дух, който танцува върху мочурища и печали като по морава! Този, който мрази охтичавите кучета на сганта и всяка пропаднала сърдита пасмина: хвала на този дух на всички свободни духове, смееща се буря, която пръска прах в очите на всички черно-гледи! “ (Съчинения, Том VI, стр. 429) В „Антихрист“ стои следната мисъл, в която думата „истина“ в изцяло външен смисъл дава повод за идейна асоциация на едно важно място: „Трябва ли още да кажа, че в целия Нов Завет се появява просто една единствена фигура, която трябва да се почита? Пилат, римският управник.
към текста >>
16.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Роден на 27 февруари в Кра
лев
ец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници.
1861 г.
Роден на 27 февруари в Кралевец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници.
Родителите му произхождат от Южна Австрия.
към текста >>
17.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Дванадесетте задачи, които се възлагат на Херкулес, се явяват в една висша светлина, ако помислим, че преди да извърши последната, най-тежката, той бива посветен в е
лев
зинските Мистерии.
От тази гледна точка може да се намери една свързваща нишка, която преминава през различните гръцки митове.
Дванадесетте задачи, които се възлагат на Херкулес, се явяват в една висша светлина, ако помислим, че преди да извърши последната, най-тежката, той бива посветен в елевзинските Мистерии.
По поръчка на цар Евристей от Микена, той трябва да доведе кучето на ада, Цербер, от долния свят и отново да го върне там. За да предприеме пътешествието в ада, Херкулес трябва да бъде посветен. Следователно, Мистериите са превеждали човека през смъртта на преходното в долния свят и по този начин, чрез посвещението, са спасявали от загиване неговата вечна същност. Като мист той може да победи смъртта. Херкулес преодолява опасностите на ада като мист.
към текста >>
Тук не трябва да разбираме во
лев
ите сили под една абстрактна форма, а като действителни Същества на волята.
Титаните са силата на волята, която се ражда като природа (Кронос) от първичния световен Дух (Уран).
Тук не трябва да разбираме волевите сили под една абстрактна форма, а като действителни Същества на волята.
Към тях принадлежи и Прометей. С това е охарактеризирана неговата същност. Обаче той не е напълно титан. В известно отношение той е свързан със Зевс, който завзема властта над света, след като бушуващата природна сила (Кронос) е вече обуздана. Следователно Прометей е представител на онези светове, които са дали на човечеството силата, която тласка напред, сила полу-природна, полу-духовна, а именно волята.
към текста >>
Потопени изцяло в мъдростта на Мистериите се явяват Е
лев
зинските празници, които се устройвали в Гърция в чест на Деметра и Дионисий.
Потопени изцяло в мъдростта на Мистериите се явяват Елевзинските празници, които се устройвали в Гърция в чест на Деметра и Дионисий.
Един свещен древен път водел от Атина към Елевзис. По него били поставени знаци, пълни с тайнственост, които били в състояние да тласнат душата към едно възвишено настроение. В Елевзис имало забулени в дълбока тайнственост светилища, обслужвани от семейства на свещеници. Чинът и мъдростта, свързани с него, се наследявали от свещеническите семейства от поколение в поколение. (За устройството на тези места могат да се намерят пълни сведения в книгата „Допълнения към последните изследвания върху Акрополиса в Атина" от Карл Бьотихер.) Мъдростта, която позволява да се служи тук, била мъдростта на Мистериите.
към текста >>
Един свещен древен път водел от Атина към Е
лев
зис.
Потопени изцяло в мъдростта на Мистериите се явяват Елевзинските празници, които се устройвали в Гърция в чест на Деметра и Дионисий.
Един свещен древен път водел от Атина към Елевзис.
По него били поставени знаци, пълни с тайнственост, които били в състояние да тласнат душата към едно възвишено настроение. В Елевзис имало забулени в дълбока тайнственост светилища, обслужвани от семейства на свещеници. Чинът и мъдростта, свързани с него, се наследявали от свещеническите семейства от поколение в поколение. (За устройството на тези места могат да се намерят пълни сведения в книгата „Допълнения към последните изследвания върху Акрополиса в Атина" от Карл Бьотихер.) Мъдростта, която позволява да се служи тук, била мъдростта на Мистериите. Тържествата, които се устройвали два пъти годишно, представлявали великата световна драма за съдбата на Божественото в света и за тази на човешката душа.
към текста >>
В Е
лев
зис имало забулени в дълбока тайнственост светилища, обслужвани от семейства на свещеници.
Потопени изцяло в мъдростта на Мистериите се явяват Елевзинските празници, които се устройвали в Гърция в чест на Деметра и Дионисий. Един свещен древен път водел от Атина към Елевзис. По него били поставени знаци, пълни с тайнственост, които били в състояние да тласнат душата към едно възвишено настроение.
В Елевзис имало забулени в дълбока тайнственост светилища, обслужвани от семейства на свещеници.
Чинът и мъдростта, свързани с него, се наследявали от свещеническите семейства от поколение в поколение. (За устройството на тези места могат да се намерят пълни сведения в книгата „Допълнения към последните изследвания върху Акрополиса в Атина" от Карл Бьотихер.) Мъдростта, която позволява да се служи тук, била мъдростта на Мистериите. Тържествата, които се устройвали два пъти годишно, представлявали великата световна драма за съдбата на Божественото в света и за тази на човешката душа. Малките Мистерии се празнували през февруари, а големите през септември. С празненствата били свързани и посвещенията.
към текста >>
Е
лев
зин ските светилища били издигнати в чест на Деметра.
(За устройството на тези места могат да се намерят пълни сведения в книгата „Допълнения към последните изследвания върху Акрополиса в Атина" от Карл Бьотихер.) Мъдростта, която позволява да се служи тук, била мъдростта на Мистериите. Тържествата, които се устройвали два пъти годишно, представлявали великата световна драма за съдбата на Божественото в света и за тази на човешката душа. Малките Мистерии се празнували през февруари, а големите през септември. С празненствата били свързани и посвещенията. Символичното представяне на световната драма на човешката душа съставлявало заключителното действие на посвещението на мистите, което се предприемало тук.
Елевзин ските светилища били издигнати в чест на Деметра.
Тя е дъщеря на Кронос. От Зевс, преди неговия брак с Хера, тя има една дъщеря, Персефона. Веднъж, когато си играела, тя била отвлечена от Плутон, Бога на ада. Оплаквайки своята дъщеря, Деметра скита по цялата Земя за да я търси. Пристигнала в Елевзис и седнала на един камък.
към текста >>
Пристигнала в Е
лев
зис и седнала на един камък.
Елевзин ските светилища били издигнати в чест на Деметра. Тя е дъщеря на Кронос. От Зевс, преди неговия брак с Хера, тя има една дъщеря, Персефона. Веднъж, когато си играела, тя била отвлечена от Плутон, Бога на ада. Оплаквайки своята дъщеря, Деметра скита по цялата Земя за да я търси.
Пристигнала в Елевзис и седнала на един камък.
Там я намерили дъщерите на Келей, който е бил един от господарите на Елевзис. Предрешена като стара жена, тя влязла в дома на Келей за да се грижи за сина на господарката. Тя искала да даде безсмъртие на този син. За целта всяка нощ го скривала в горяща жарава. Когато веднъж майката видяла това, тя се ужасила, започнала да плаче и се вайка.
към текста >>
Там я намерили дъщерите на Келей, който е бил един от господарите на Е
лев
зис.
Тя е дъщеря на Кронос. От Зевс, преди неговия брак с Хера, тя има една дъщеря, Персефона. Веднъж, когато си играела, тя била отвлечена от Плутон, Бога на ада. Оплаквайки своята дъщеря, Деметра скита по цялата Земя за да я търси. Пристигнала в Елевзис и седнала на един камък.
Там я намерили дъщерите на Келей, който е бил един от господарите на Елевзис.
Предрешена като стара жена, тя влязла в дома на Келей за да се грижи за сина на господарката. Тя искала да даде безсмъртие на този син. За целта всяка нощ го скривала в горяща жарава. Когато веднъж майката видяла това, тя се ужасила, започнала да плаче и се вайка. Така безсмъртието се осуетило.
към текста >>
Обаче в Е
лев
зис, мястото на нейното страдание, тя основава чествуването на един празник, който от сега нататък трябвало да напомня за нейната съдба.
Плутон бил посъветван от Зевс да пусне отново Персефона в горния свят. Но преди да стори това, Богът на ада й дал да яде от един наров плод. Тя е принудена да слиза периодично отново в долния свят. От тогава тя прекарва една трета от годината в долния свят, а две трети в горния. Деметра се примирява, тя се връща на Олимп.
Обаче в Елевзис, мястото на нейното страдание, тя основава чествуването на един празник, който от сега нататък трябвало да напомня за нейната съдба.
към текста >>
Е
лев
зинските тържества били красноречиво свидетелство за вярата във вечността на човешката душа.
Елевзинските тържества били красноречиво свидетелство за вярата във вечността на човешката душа.
Това свидетелство намира своя символичен израз в мита за Персефона. Заедно с Деметра и Персефона, в Елевзис са устройвали и празненства в чест на Дионисий. Както в Деметра почитали божествения творец на Вечното в човека, така в Дионисий почитали Божественото, чиито непрестанни метаморфози образуват нашия видим свят. Богът, който се е разлял, който се е разпокъсал в света, за да се роди отново духовно, трябвало да бъде отпразнуван заедно с Деметра. (Едно блестящо представяне на Елевзинските Мистерии се намира в книгата „Източни светилища" от Едуард Шуре, Париж 1898).
към текста >>
Заедно с Деметра и Персефона, в Е
лев
зис са устройвали и празненства в чест на Дионисий.
Елевзинските тържества били красноречиво свидетелство за вярата във вечността на човешката душа. Това свидетелство намира своя символичен израз в мита за Персефона.
Заедно с Деметра и Персефона, в Елевзис са устройвали и празненства в чест на Дионисий.
Както в Деметра почитали божествения творец на Вечното в човека, така в Дионисий почитали Божественото, чиито непрестанни метаморфози образуват нашия видим свят. Богът, който се е разлял, който се е разпокъсал в света, за да се роди отново духовно, трябвало да бъде отпразнуван заедно с Деметра. (Едно блестящо представяне на Елевзинските Мистерии се намира в книгата „Източни светилища" от Едуард Шуре, Париж 1898).
към текста >>
(Едно блестящо представяне на Е
лев
зинските Мистерии се намира в книгата „Източни светилища" от Едуард Шуре, Париж 1898).
Елевзинските тържества били красноречиво свидетелство за вярата във вечността на човешката душа. Това свидетелство намира своя символичен израз в мита за Персефона. Заедно с Деметра и Персефона, в Елевзис са устройвали и празненства в чест на Дионисий. Както в Деметра почитали божествения творец на Вечното в човека, така в Дионисий почитали Божественото, чиито непрестанни метаморфози образуват нашия видим свят. Богът, който се е разлял, който се е разпокъсал в света, за да се роди отново духовно, трябвало да бъде отпразнуван заедно с Деметра.
(Едно блестящо представяне на Елевзинските Мистерии се намира в книгата „Източни светилища" от Едуард Шуре, Париж 1898).
към текста >>
18.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
„И чух числото набелязаните с печата, сто четиридесет и четири хиляди, това са белязаните с печата от всички колена на синовете израе
лев
и." (гл.7, ст.4) Това са онези, които са се подготвили за Вечното, преди да е съществувало някакво християнство и които са били преобразени от Христовия Импулс.
Но с това християнство се разбира само първата християнска църква, която е преходна, както и другите форми на сътворението. При разпечатването на шестия печат (гл. 7) се показва, че духовният мир на християнството е вечен. Народът се явява, изпълнен с този духовен мир, от който е излязло самото християнство. Той е осветен от собственото си творение.
„И чух числото набелязаните с печата, сто четиридесет и четири хиляди, това са белязаните с печата от всички колена на синовете израелеви." (гл.7, ст.4) Това са онези, които са се подготвили за Вечното, преди да е съществувало някакво християнство и които са били преобразени от Христовия Импулс.
към текста >>
19.
2. ДУШЕВНАТА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_9 Теософия
Човешката душа сякаш се излива навън чрез своите во
лев
и действия.
Едни усещания предизвикват у нас удоволствие, а други страдание. Това са трептенията на нашия вътрешен, душевен живот. В своите чувства, човекът сътворява един втори свят, който трябва да се прибави към онзи свят, който му въздейства отвън. Тук се добавя нещо трето: Волята. Чрез нея човекът се противопоставя на външния свят.
Човешката душа сякаш се излива навън чрез своите волеви действия.
Действията на човека се различават от събитията на външната природа по това, че те носят печата на неговия вътрешен живот. Така, спрямо природата, душата е нещо присъщо на човека. Той получава дразнения от външния свят и в съответствие с тях изгражда един собствен свят. Тялото става предпоставка за живота на душата.
към текста >>
20.
03. ВЪТРЕШНОТО СПОКОЙСТВИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Вече всяка грижа и радост, всяка мисъл, всеки во
лев
и акт изглеждат съвсем различно.
Окултният ученик трябва да потърси необходимата сила, за да погледне в себе си като в едно друго същество. В тишината на вътрешното спокойствие той трябва да застане пред самия себе си. Успее ли да го постигне, неговите собствени изживявания му се явяват в съвсем нова светлина. Докато човек е вплетен в тях, той е еднакво свързан както със същественото, така и с несъщественото. Но погледът, отправен към нещата от едно вътрешно спокойствие, вече разграничава същественото от несъщественото.
Вече всяка грижа и радост, всяка мисъл, всеки волеви акт изглеждат съвсем различно.
към текста >>
21.
14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Когато например в съзнанието му изниква определена представа, по чисто природна закономерност към нея се присъединява дадено чувство или някакво во
лев
о решение.
н. "опасности". Впрочем в по-фините тела на окултния ученик действително настъпват големи промени. Те са свързани с определени еволюционни процеси в трите основни сили на душата: волята, чувствата и мисленето. Преди окултното обучение, тези три сили се намират в точно определени съотношения, поддържани от висши космически закони. Човекът не може да си позволи произвол в своята воля, чувства и мислене.
Когато например в съзнанието му изниква определена представа, по чисто природна закономерност към нея се присъединява дадено чувство или някакво волево решение.
Влизайки в непроветрена стая, отваряме прозореца. Чувайки името си се обръщаме към този, който го произнася, долавяйки лоша миризма, изпитваме неприятно чувство. Такива са елементарните зависимости и асоциации между мислене, чувства и воля. Ако обгърнем с поглед човешкия живот, ще установим, че всичко в него се основава на подобни зависимости. Дори сме склонни да считаме живота на един човек за "нормален", само ако там констатираме такива зависимости между мислене, чувства и воля, каквито са вложени в законите на самата човешка природа.
към текста >>
Ако пробуждаме в детето определени представи, правим това с надеждата, че по-късно те ще влязат в закономерни връзки с неговите чувства и с неговите во
лев
и решения.
Успехът, на който можем да разчитаме при правилно възпитание и добро преподаване, се основава на предпоставката, че при детето бихме могли да постигнем такава зависимост между мислене, чувства и воля, която е съответствие със здравата човешка природа.
Ако пробуждаме в детето определени представи, правим това с надеждата, че по-късно те ще влязат в закономерни връзки с неговите чувства и с неговите волеви решения.
Всичко това произлиза от обстоятелството, че трите сили на мисленето, чувствата и волята осъществяват закономерната връзка тъкмо във фините тела на човека. Тази връзка в етерно-астралния човешки организъм има своето отражение в човешкото физическо тяло. Дори и в него органите на волята са закономерно свързани с тези на мисленето и чувствата. Ето защо определена мисъл закономерно поражда определено чувство или определен волев импулс.
към текста >>
Ето защо определена мисъл закономерно поражда определено чувство или определен во
лев
импулс.
Успехът, на който можем да разчитаме при правилно възпитание и добро преподаване, се основава на предпоставката, че при детето бихме могли да постигнем такава зависимост между мислене, чувства и воля, която е съответствие със здравата човешка природа. Ако пробуждаме в детето определени представи, правим това с надеждата, че по-късно те ще влязат в закономерни връзки с неговите чувства и с неговите волеви решения. Всичко това произлиза от обстоятелството, че трите сили на мисленето, чувствата и волята осъществяват закономерната връзка тъкмо във фините тела на човека. Тази връзка в етерно-астралния човешки организъм има своето отражение в човешкото физическо тяло. Дори и в него органите на волята са закономерно свързани с тези на мисленето и чувствата.
Ето защо определена мисъл закономерно поражда определено чувство или определен волев импулс.
към текста >>
Да, мозъкът на напредналия ясновидец се разпада на три самостоятелно действуващи сили: Мисловен мозък, чувствен мозък и во
лев
мозък.
В хода на окултното обучение, нишките, които свързват трите основни душевни сили, са разкъсани. Първоначално тяхното разкъсване се осъществява само в сферата на етерно-астралния душевен организъм; обаче по-късно то засяга също и физическото тяло. Фактически мозъкът на един духовно напреднал човек се разделя на три отделни и независими части. "разделянето" е от такова естество, че не може да бъде констатирано нито със сетива, нито с каквито и да е помощни инструменти. Обаче то е факт, и ясновидецът може да го потвърди.
Да, мозъкът на напредналия ясновидец се разпада на три самостоятелно действуващи сили: Мисловен мозък, чувствен мозък и волев мозък.
По този начин органите на мисленето, чувствата и волята стават независими. Сега тяхната връзка не се гарантира вече от анонимни сили а се постига чрез будното и активно съзнание на самия човек.
към текста >>
При незачитане на духовнонаучните указания, описаното разделяне на мисловните, чувствени и во
лев
и сили може да предизвика три вида опасности за нормалното духовно развитие на човешкото същество.
При незачитане на духовнонаучните указания, описаното разделяне на мисловните, чувствени и волеви сили може да предизвика три вида опасности за нормалното духовно развитие на човешкото същество.
към текста >>
При во
лев
ият човек например, според горните закони, мисленето и чувствата действуват уравновесяващо и не позволяват на прекалено силната воля да стигне до някои нежелателни крайности.
Първата Опасност може да настъпи, когато асоциативните връзки бъдат разкъсани, преди висшето познание да е напреднало дотам, че да поддържа свободно и хармонично взаимодействие между трите основни но вече разделени сили на душата. Защото по правило, в дадена възраст, трите основни сили на човека не са еднакво напреднали в своето развитие. При един човек мисленето има надмощие над чувствата и волята; при друг преобладават чувствата, при трети волята. Докато хармоничното действие на трите сили остава подчинено на космическите закони, преобладаването на една или друга от тях не може да има вредни последици.
При волевият човек например, според горните закони, мисленето и чувствата действуват уравновесяващо и не позволяват на прекалено силната воля да стигне до някои нежелателни крайности.
Ако обаче този волеви човек поеме пътя на окултното обучение, уравновесяващото влияние на чувствата и мисленето спира, и волевите изблици стават неудържими. В случай, че контролът от страна на висшето съзнание е недостатъчен да поддържа равновесие и хармония, необузданата воля тръгва по свои собствени пътища. Тя започва непрекъснато да тиранизира човека. Мисленето и чувствата изпадат в пълна безпомощност, а волята сграбчва човека и размахва своя бич над него. Ражда се едно брутално човешко същество, което неуморно крачи от едно безсмислено действие към друго.
към текста >>
Ако обаче този во
лев
и човек поеме пътя на окултното обучение, уравновесяващото влияние на чувствата и мисленето спира, и во
лев
ите изблици стават неудържими.
Първата Опасност може да настъпи, когато асоциативните връзки бъдат разкъсани, преди висшето познание да е напреднало дотам, че да поддържа свободно и хармонично взаимодействие между трите основни но вече разделени сили на душата. Защото по правило, в дадена възраст, трите основни сили на човека не са еднакво напреднали в своето развитие. При един човек мисленето има надмощие над чувствата и волята; при друг преобладават чувствата, при трети волята. Докато хармоничното действие на трите сили остава подчинено на космическите закони, преобладаването на една или друга от тях не може да има вредни последици. При волевият човек например, според горните закони, мисленето и чувствата действуват уравновесяващо и не позволяват на прекалено силната воля да стигне до някои нежелателни крайности.
Ако обаче този волеви човек поеме пътя на окултното обучение, уравновесяващото влияние на чувствата и мисленето спира, и волевите изблици стават неудържими.
В случай, че контролът от страна на висшето съзнание е недостатъчен да поддържа равновесие и хармония, необузданата воля тръгва по свои собствени пътища. Тя започва непрекъснато да тиранизира човека. Мисленето и чувствата изпадат в пълна безпомощност, а волята сграбчва човека и размахва своя бич над него. Ражда се едно брутално човешко същество, което неуморно крачи от едно безсмислено действие към друго.
към текста >>
Ако за обикновения човек е една безобидна характерова особеност това, дали той е предимно во
лев
а, чувствена или мисловна натура, за окултния ученик този факт добива чудовищни размери и го лишава от толкова необходимите за живота нормални човешки реакции.
Разбира се, окултният ученик не трябва да бъде сравняван с тях. При него нещата се свеждат до правилното и хармонично развитие на трите основни сили на душата мислене, чувства и воля преди да са разрушени взаимните им връзки и преди висшето съзнание да е установило своя контрол над тях. Защото ако грешката е направена и една от трите сили изпадне в безредие, висшата душа идва като един вид преждевременно родена. Необузданата сила напира и изпълва цялата личност на човека и за дълго време изобщо не може да се очаква, че равновесието ще бъде възстановено.
Ако за обикновения човек е една безобидна характерова особеност това, дали той е предимно волева, чувствена или мисловна натура, за окултния ученик този факт добива чудовищни размери и го лишава от толкова необходимите за живота нормални човешки реакции.
Впрочем опасността става действително сериозна едва в мига, когато окултният ученик е вече в състояние да пренася изживяванията си от дълбокия сън в своето будно съзнание. И доколкото дълбокият сън е обхванат от просветление денем сетивният живот направляван от общовалидните космически закони действува уравновесяващо върху душата. Ето защо е така необходимо будният живот на окултният ученик да бъде нормален и здрав във всяко отношение. Колкото повече се стреми да отговори на вътрешните изисквания за здравословно поддържане на тяло, душа и Дух, толкова по-добре е за него Жалко ще бъде, ако всекидневният живот му се отразява възбуждащо или подтискащо, причинявайки колебания във вътрешния му душевен живот. Той е длъжен да издири всичко, което подпомага неговите сили и способности, осигурявайки му хармоничен и здрав живот в околната среда.
към текста >>
22.
ПОСЛЕСЛОВ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ако освен всичко това, подобни хора са незапознати с най-елементарните научни постановки по тези въпрос, тогава в продуктивната способност на душата, когато тя потъва под степента на съзнателната дейност, протичаща в нормалните за всички нас сетивни възприятия и во
лев
и действия, те виждат обективно проявление на едни или други несетивни процеси.
Тук се поражда по-скоро един друг въпрос: какво пречи на хората да признаят този несъмнен факт? Единственият отговор гласи, че този вид факти изобщо не се проявяват, ако човек предварително не се пренесе в подходящо душевно настроение. Първоначално хората изпитват недоверие, ако трябва да се отдадат на чисто душевни занимания, за да им се открият процесите и събитията, които не зависят от самите тях. Те вярват, че понеже се подготвят за "откровенията", формират и тяхното съдържание. Те се стремят към опитности, при които човек няма никакво участие и спрямо които остава напълно пасивен.
Ако освен всичко това, подобни хора са незапознати с най-елементарните научни постановки по тези въпрос, тогава в продуктивната способност на душата, когато тя потъва под степента на съзнателната дейност, протичаща в нормалните за всички нас сетивни възприятия и волеви действия, те виждат обективно проявление на едни или други несетивни процеси.
Така стоят нещата с изживяванията на различните визионери и медиуми.
към текста >>
А визионерите и медиумите имат своите изживявания благодарение на обстоятелството, че в съответните моменти душата е сравнително по-слабо свързана с тялото, отколкото в обикновената сетивна и во
лев
а дейност.
Будният и съзнателен живот на човека не протича изцяло в тялото, а до голяма степен на границата между тялото и външния физически свят; сетивните възприятия са едновременно като един вид "вмъкване" на външни процеси в човешкото тяло и като един вид "излъчването" им извън тялото; а дори и чрез волята, която се свежда до една намеса на човека във външния свят всеки от нас се превръща в част от външните космически процеси. А тъкмо в душевните си изживявания протичащи на границата между тялото и света, човек е до голяма степен зависим от своя физически организъм; обаче в тези изживявания се вмъква чисто мисловната активност и според степента, в която тя прониква в тях, сетивните възприятия и волята на човека стават независими от тялото. Когато човек изпада в пристъпи на визионерство и когато влиза в ролята на медиум, той е напълно зависим от своето тяло. Така от душевния си живот той изключва онази част, която го прави независим от физическото тяло. По този начин проявите и продуктивно- творческата сила на душата се превръщат в последици от органичния живот на тялото.
А визионерите и медиумите имат своите изживявания благодарение на обстоятелството, че в съответните моменти душата е сравнително по-слабо свързана с тялото, отколкото в обикновената сетивна и волева дейност.
Изживяването на свръхсетивния свят, както е описано в тази книга, изисква определено душевно развитие, което е противоположно на това, което става при визионера и медиума. Постепенно душата става все по-независима от тялото, респективно от онази свързаност с него, в чиито условия се осъществява нормалното функциониране на сетивата и волята. Душата постига онази независимост, която позволява изживяването на чистата мисъл да обхване все по-големи сфери от душевния живот.
към текста >>
23.
ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Ако властта, която мъжкият елемент упражняваше, беше насочена повече върху външното действие на во
лев
ите сили, върху външното боравене с природните сили, то в женския елемент паралелно се пораждаше едно въздействие чрез душевността, чрез вътрешните, лични сили на човека.
И заедно с паметта в света се появи също и способността за създаване на първите най-прости морални понятия. Развитието на волята при мъжете не познаваше отначало нещо подобно. Мъжът следваше инстинктивно подбудите на природата, или влиянията на посветените. От женския елемент се родиха първите представи за “добро” и “зло”. Хората започнаха да обичат нещо, което особено впечатляваше живота на представите, от други неща пък започнаха да изпитват отвращение.
Ако властта, която мъжкият елемент упражняваше, беше насочена повече върху външното действие на волевите сили, върху външното боравене с природните сили, то в женския елемент паралелно се пораждаше едно въздействие чрез душевността, чрез вътрешните, лични сили на човека.
Само онзи може да разбере правилно развитието на човечеството, който вземе под внимание, че първият напредък в живота на представите е бил направен от жените. Свързаното с живота на представите, с изграждането на паметта развитие на навици, които образуваха зародишите на един правен живот, на един вид нрави, на един вид бит, идваше от тази страна. Ако мъжът беше видял и боравил с природните сили: Жената стана първата тълкувателка на тези природни сили. Това беше един особен нов начин да се живее чрез размишление, който се роди тук. Тази форма имаше нещо много по-лично отколкото начинът, по който се проявяваше мъжът.
към текста >>
Чрез възпитанието, което бяха получили, те бяха станали силни во
лев
и натури.
Те отделиха от лемурийското човечество една малка група и я определиха за родоначалник на бъдещата атлантска раса. Мястото, на което те направиха това, се намираше в горещата зона. Под тяхно ръководство мъжете от тази групичка развиваха способността да владеят природните сили. Те бяха силни и разбираха как да добиват от Земята най-разнообразни съкровища. Можеха да обработват почвата и да използват нейните плодове за живота си.
Чрез възпитанието, което бяха получили, те бяха станали силни волеви натури.
По-слабо беше развита при тях душата и сърдечността. В замяна на това последните бяха развити при жените. Памет и фантазия, и всичко, което беше свързано с тези способности, се намираха при жените.
към текста >>
Духовните ръководители устроиха нещата така, че чрез душата на жената да бъде облагородена и пречистена во
лев
ата природа, бликащата сила на мъжете.
Това, което вчера се бе оказало целесъобразно, тя го оползотворяваше днес и беше наясно върху факта, че то ще донесе полза също и утре. Благодарение на това разпоредбите за съвместния живот произхождаха от нея. Под нейно влияние се развиваха понятията за “добро и зло”. Чрез нейния съзерцателен живот тя разви разбирането за природата. От наблюдението на природата в нея възникнаха представите, според които тя ръководеше работата на хората.
Духовните ръководители устроиха нещата така, че чрез душата на жената да бъде облагородена и пречистена волевата природа, бликащата сила на мъжете.
Естествено ние трябва да си представим всичко това в детски наченки. Думите на нашия език веднага предизвикват представи, които са взети от настоящия живот.
към текста >>
24.
ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА ПРЕДИ РАЗДЕЛЯНЕТО НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Много от това, което по-късно трябваше да узрее вътре в майчиното същество, в онези времена се развиваше вън от майката чрез една сила, която е сродна с нашата во
лев
а сила.
Сега ще опишем устройството на човека преди неговото разделяне на мъжки и женски пол. Тогава тялото беше изградено от мека пластична маса. Над тази маса волята имаше много по-голяма власт, отколкото беше случаят при по-късния човек. Когато се отделяше от майката човекът се появяваше наистина вече като оформен организъм, но още несъвършен. По-нататъшното развитие на органите ставаше извън родителското същество.
Много от това, което по-късно трябваше да узрее вътре в майчиното същество, в онези времена се развиваше вън от майката чрез една сила, която е сродна с нашата волева сила.
За да стане такова външно узряване, беше необходима грижата на прадедите. Човекът донасяше със себе си в света определени органи, които по-късно изхвърляше. Развиваха се други органи, които при неговото раждане бяха още съвсем несъвършени. Целият процес имаше нещо, което можем да сравним с раждането от една яйчена форма и изхвърлянето на една яйчена черупка, но не бива да си представяме някаква твърда яйчена черупка.
към текста >>
25.
ЖИВОТЪТ НА СЛЪНЦЕТО
GA_11 Из Хрониката Акаша
Тази растително-човешка форма още не притежаваше едно собствено во
лев
о движение.*/*За един човек, който се придържа към съвременното сетивно възприятие ще бъде естествено трудно да си представи, че човекът е живял като растително същество на самото Слънце.
Докато през времето на Сатурн тялото на човека беше един вид автомат (напълно безжизнено), сега чрез етерното тяло, което постепенното изцяло го проникна, то се превърна в живо същество. Благодарение на това човекът стана един вид растение. Неговият външен вид обаче не е онзи на днешните растения. Напротив в неговите форми той вече малко приличаше на съвременния човек. Само че заложбата за главата е обърната надолу към центъра на Старото Слънце, както коренът на днешните растения, а заложбите на краката са насочени нагоре както цветовете на днешните растения.
Тази растително-човешка форма още не притежаваше едно собствено волево движение.*/*За един човек, който се придържа към съвременното сетивно възприятие ще бъде естествено трудно да си представи, че човекът е живял като растително същество на самото Слънце.
Изглежда немислимо едно живо същество да може да съществува при такива физически условия, каквито трябва да бъдат приети за този факт. Обаче само едно днешно растение е приспособено към условията на днешната физическа Земя. И то се е развило така само затова, защото се намира в съответната околна среда. Слънчевото растително същество имаше други жизнени условия, които отговаряха на тогавашните физически Слънчеви отношения./
към текста >>
26.
ЧЕТИРИЧЛЕННИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК
GA_11 Из Хрониката Акаша
В бъдеще сърцето ще внася във външния свят действието на това, което човешката душа тъче чрез во
лев
и движения.
Нещо душевно е причината за това как се движи кръвта. Пребледняването причинено от чувства на страх, зачервяването под влияние на чувства на срам са груби действия на душевни процеси в кръвта. Обаче всичко, което става в кръвта, е само израз на това, което става в душевния живот. Връзката между пулсацията на кръвта и душевните процеси е много тайнствена. И движенията на сърцето не са причина, а последствия от пулсацията на кръвта.
В бъдеще сърцето ще внася във външния свят действието на това, което човешката душа тъче чрез волеви движения.
към текста >>
27.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
подлежат на всевъзможни колебания и разпокъсаност; религиозните чувства обаче придават на цялата мисловна, чувствена и во
лев
а активност един отпечатък на единство и цялост.
Работата на Аза се простира и върху етерното тяло например тогава, когато той упражнява дейността си и предизвиква промени в характера, темперамента и т.н. За тази промяна работи всеки човек, независимо дали го съзнава или не. Най-мощните импулси в обикновения живот, които съдействуват за тази промяна, са религиозните. Когато Азът позволи на импулсите, бликащи от религиозния живот, да проникват в него, тогава те образуват там, в Аза, една сила, чиито въздействия стигат чак до етерното тяло, за да го променят и преобразят, докато астралното тяло се променя от много по-слаби въздействия. Тези по-незначителни въздействия, които самият живот предлага на човека образование, размисли, облагородяване на чувствата и т.н.
подлежат на всевъзможни колебания и разпокъсаност; религиозните чувства обаче придават на цялата мисловна, чувствена и волева активност един отпечатък на единство и цялост.
Наред с това, те озаряват и целия душевен живот с една проникваща и постоянна светлина.
към текста >>
28.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
По време на съня се заличават представите, страданието и удоволствието, радостта и мъката, способността за целенасочени во
лев
и действия и т.н.
Когато човек се потопи в съня, взаимодействието между неговите съставни части се променя. Това, което остава в леглото от спящия човек, съдържа физическото и етерното тяло, но не и астралното тяло, нито Аза. Тъкмо поради тази причина, че по време на сън етерното тяло остава свързано с физическото, жизнените процеси продължават. Защото от мига, когато физическото тяло би било предоставено на самото себе си, то би трябвало да се разпадне.
По време на съня се заличават представите, страданието и удоволствието, радостта и мъката, способността за целенасочени волеви действия и т.н.
Носител на всички тях обаче е астралното тяло. Разбира се, непредубеденото мислене изобщо не допуска, че по време на сън астралното тяло заедно с всякакви удоволствия и болки, представи и волеви импулси просто изчезва. То продължава да съществува, само че в друго състояние. За да могат човешкият Аз и астралното тяло не само да бъдат изпълнени с удоволствия, болки и всичко изброено по-горе, но и да имат съзнателни възприятия за него, необходимо е астралното тяло да бъде свързано с физическото и с етерното тяло. Така е по време на будност, но не и по време на сън.
към текста >>
Разбира се, непредубеденото мислене изобщо не допуска, че по време на сън астралното тяло заедно с всякакви удоволствия и болки, представи и во
лев
и импулси просто изчезва.
Това, което остава в леглото от спящия човек, съдържа физическото и етерното тяло, но не и астралното тяло, нито Аза. Тъкмо поради тази причина, че по време на сън етерното тяло остава свързано с физическото, жизнените процеси продължават. Защото от мига, когато физическото тяло би било предоставено на самото себе си, то би трябвало да се разпадне. По време на съня се заличават представите, страданието и удоволствието, радостта и мъката, способността за целенасочени волеви действия и т.н. Носител на всички тях обаче е астралното тяло.
Разбира се, непредубеденото мислене изобщо не допуска, че по време на сън астралното тяло заедно с всякакви удоволствия и болки, представи и волеви импулси просто изчезва.
То продължава да съществува, само че в друго състояние. За да могат човешкият Аз и астралното тяло не само да бъдат изпълнени с удоволствия, болки и всичко изброено по-горе, но и да имат съзнателни възприятия за него, необходимо е астралното тяло да бъде свързано с физическото и с етерното тяло. Така е по време на будност, но не и по време на сън. В последния случай астралното тяло се отделя от физическото и етерно тяло и приема една друга форма, различна от тази, която му е свойствена докато трае връзката му с физическото и етерното тяло. И задача на свръхсетивното познание е тъкмо да изучи тази друга форма на съществувание.
към текста >>
29.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Определени Същества, приспособени към Лунното тяло, завладяват намиращия се на тяхно разположение во
лев
елемент (наследство от Престолите), и по този начин успяват да разгърнат свой собствен живот, напълно независим от живота на Слънцето.
Обаче картината е друга. Настава нещо, което е от огромно значение за цялата мирова еволюция.
Определени Същества, приспособени към Лунното тяло, завладяват намиращия се на тяхно разположение волев елемент (наследство от Престолите), и по този начин успяват да разгърнат свой собствен живот, напълно независим от живота на Слънцето.
Наред с онези Лунни изживявания, които са изцяло под въздействие на Слънцето, възникват и самостоятелни Лунни изживявания; един вид размирни, бунтовни състояния против Слънчевите Същества. В тези състояния са въвлечени и различни царства, възникнали на Слънцето и Луната, и преди всичко предшествениците на човека. Така Лунното тяло включва в себе си духовно и материално два вида живот: един, който е тясно свързан с живота на Слънцето, и друг, който е „изхвърлен" от там и който тръгва по свой независим път. Това разделяне на двата вида живот оказва влияние върху всички следващи процеси в хода на Лунното въплъщение.
към текста >>
Нека само добавим, че в последния случай поведението подлежи на известен во
лев
контрол, докато поведението, детерминирано от посочените образи следва един неясен подтик.
с образите, които съвременният човек има по време на своите сънища. Когато например един предмет пада на земята, спящият човек не възприема действителното събитие, а даден образ: Примерно, че някой стреля. Само че образите на лунното съзнание не са произволни като тези на съвременните човешки сънища; те са един вид символи и съответстват на външните процеси. Определен външен процес се съпровожда от точно определен образ. По този начин Лунният човек е в състояние да насочва своето поведение според възникващите в неговото съзнание образи, както съвременният човек прави това според своите възприятия.
Нека само добавим, че в последния случай поведението подлежи на известен волев контрол, докато поведението, детерминирано от посочените образи следва един неясен подтик.
към текста >>
(В Гърция възникнаха орфическите и е
лев
зински Мистерии.
Великите индийски Учители, учениците на Заратустра, последователите на Хермес, всички те бяха възпитали свои ученици. Едни или други от тях основаха светилища, където древните учения отново оживяха в една нова форма. Това са Мистериите на древността. Там се подготвиха ученици, които можеха да бъдат привеждани в онези състояния на съзнанието, позволяващи съзерцателния достъп в духовния свят. (По-големи подробности за тези Мистерии на древността могат да се намерят в моята книга „Християнството като мистичен факт".) От тези центрове на посвещението, мъдростта поемаше към хората, които се грижеха за духовните тайни в Мала Азия, Гърция и Италия.
(В Гърция възникнаха орфическите и елевзински Мистерии.
В окултната школа на Питагор действуваха великите учения на мъдростта и нейните методи от древността.
към текста >>
30.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
С това изброихме пет качества, които ученикът може да възпита в себе си при правилно духовно обучение: контрол над мислите, контрол над во
лев
ите импулси, спокойствие спрямо удоволствието и страданието, положителност в оценката за света, непредубеденост в цялостното обхващане на живота.
С това изброихме пет качества, които ученикът може да възпита в себе си при правилно духовно обучение: контрол над мислите, контрол над волевите импулси, спокойствие спрямо удоволствието и страданието, положителност в оценката за света, непредубеденост в цялостното обхващане на живота.
Ако в определен период от време човек се упражнява в постигането на тези качества, у него ще възникне и стремежът да ги приведе в пълна хармония. Той трябва да ги упражнява, така да се каже, успоредно по две и две, по три и едно и т.н., за да постигне съзвучие между тях.
към текста >>
Ако човек практикува тези упражнения в достатъчен размер, той ще се натъкне в същото време на някои грешки и недостатъци в своя душевен живот; и все пак тъкмо в упражненията той ще открие необходимите средства за укрепването на своя интелектуален, чувствен и во
лев
живот.
Описаните упражнения са извлечени от методите на духовното обучение; в хода на правилното изпълнение те предизвикват в окултния ученик не само посочените вече непосредствени резултати, но и много други косвени последици, необходими по пътя към духовните светове.
Ако човек практикува тези упражнения в достатъчен размер, той ще се натъкне в същото време на някои грешки и недостатъци в своя душевен живот; и все пак тъкмо в упражненията той ще открие необходимите средства за укрепването на своя интелектуален, чувствен и волев живот.
Разбира се, той ще има нужда и от други упражнения, според своите способности, според своя темперамент и характер; те обаче идват само след като достатъчно се е занимавал с посочените основни упражнения. И така, ще забележим, че тези упражнения по косвен път постепенно предизвикват дори това, което първоначално изглежда, че липсва в тях. Ако например на даден човек липсва самоувереност, след известно време ще установим, че с помощта на упражненията това качество е налице.
към текста >>
Но ето че сега, по пътя към висшето познание, човек забелязва как в действителност мислене, чувства и воля се разделят и всяко от тях получава известна самостоятелност, така че например дадена мисъл не поражда вече чрез самата себе си съответното чувство и во
лев
акт.
Този процес се осъществява благодарение на обстоятелството, че Азът обединява представите (мисленето), чувствата и волята в едно цяло и по този начин внася ред в силите на личността. Ако Азът прояви безсилие в обединяващата си функция и например желанието поеме в посока, различна от тази на чувството и представата, тогава посоченият необходим и здрав ред би бил нарушен. Един човек би изпаднал в абнормно душевно състояние, ако на истина намира, че това или онова е правилно, но се стреми към нещо, за което е убеден, че е погрешно. Същото би се получило, ако някой се стреми не към това, което му харесва, а към това, което не одобрява.
Но ето че сега, по пътя към висшето познание, човек забелязва как в действителност мислене, чувства и воля се разделят и всяко от тях получава известна самостоятелност, така че например дадена мисъл не поражда вече чрез самата себе си съответното чувство и волев акт.
Нещата стоят така, че в мислите си човек може да възприема нещо съвсем правилно, но за да стигне въобще до определено чувство или до определено решение на волята, той се нуждае от самостоятелен подтик, произлизащ от самия него.
към текста >>
31.
НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
GA_13 Въведение в Тайната наука
Познанията за висшите светове, които са свързани с Христовата Тайна и до които човек ще достига чрез Имагинация, Инспирация и Интуиция, ще проникват все по-мощно в мисловния, чувствен и во
лев
живот на човека.
Но след като са вече изследвани, те могат да бъдат разбрани именно чрез развитите в хода на Петата следатлантска епоха душевни сили. Да, днес живеем в една епоха, когато свръхсетивните познания трябва да бъдат приемани в обикновеното съзнание на хората много по-интензивно, отколкото преди. И съдържанието на тази книга би искало да помогне точно от тази гледна точка. Колкото по-дълбоко приеме човечеството познанията на Граал, толкова по-силен ще се окаже импулсът, вложен в нашата планета чрез Христовото събитие. Към външната страна на християнството, все повече ще се прибавя и вътрешната.
Познанията за висшите светове, които са свързани с Христовата Тайна и до които човек ще достига чрез Имагинация, Инспирация и Интуиция, ще проникват все по-мощно в мисловния, чувствен и волев живот на човека.
„Скритото знание за Граал" ще стане явно и ще се намесва все по-активно в човешките действия като една вътрешна сила.
към текста >>
Постепенно човек разбира, че неговите интелектуал ни, чувствени и во
лев
и изживявания са просто зародишите на идващия духовен свят.
Нека повторим, че в „познанието за Граала" е вложен възможно най-висшия идеал за развитие, който човек може да си представи: Одухотворяване, което човек постига чрез своите собствени усилия. Защото това развитие се явява накрая като резултат от хармонията, която ще се установи през Петата и Шестата следатлантска епоха между умствените и чувствени способности от една страна, и познанията за свръхсетивните светове от друга. Това, което човек изработва във вътрешността на своята душа, накрая ще се превърне в един обективен, външен свят. Човешкият Дух се издига до могъщите впечатления от околния свят и първо предусеща, а после и разпознава духовните Същества зад тези впечатления; човешкото сърце се изпълва с трепет пред величието на необхватния духовен свят.
Постепенно човек разбира, че неговите интелектуал ни, чувствени и волеви изживявания са просто зародишите на идващия духовен свят.
към текста >>
32.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
но само во
лев
ата подготовка,
но само волевата подготовка,
към текста >>
33.
Единадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
на во
лев
ата сила да посоча пътя
на волевата сила да посоча пътя
към текста >>
34.
ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА. Душевни процеси в сценични картини
GA_14 Четири мистерийни драми
III. НОСИТЕЛИ НА ВО
ЛЕВ
ИЯ ЕЛЕМЕНТ:
III. НОСИТЕЛИ НА ВОЛЕВИЯ ЕЛЕМЕНТ:
към текста >>
(При нея во
лев
ият елемент се проявява под формата на наивно ясновидство.)
8. Теодора, ясновидка.
(При нея волевият елемент се проявява под формата на наивно ясновидство.)
към текста >>
35.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
След този ден мнозина к
лев
етели
След този ден мнозина клеветели
към текста >>
36.
ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ. Душевни и духовни процеси в сценични картини
GA_14 Четири мистерийни драми
ІІІ. НОСИТЕЛИ НА ВО
ЛЕВ
ИЯ ЕЛЕМЕНТ:
ІІІ. НОСИТЕЛИ НА ВОЛЕВИЯ ЕЛЕМЕНТ:
към текста >>
37.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
когато во
лев
ата сила спи
когато волевата сила спи
към текста >>
38.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_14 Четири мистерийни драми
Роден на 27 февруари в Кра
лев
ец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници.
1861 г.
Роден на 27 февруари в Кралевец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници.
Родителите му произхождат от Южна Австрия.
към текста >>
39.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Всеки човек, който размишлява върху себе си, скоро открива, че освен своето Себе (Selbst), възприемано чрез мислите, чувствата, както и чрез съзнателно насочените во
лев
и импулси, той притежава и друго, по-пълноценно Себе, на което е подчинен като на една по-висша сила.
Всеки човек, който размишлява върху себе си, скоро открива, че освен своето Себе (Selbst), възприемано чрез мислите, чувствата, както и чрез съзнателно насочените волеви импулси, той притежава и друго, по-пълноценно Себе, на което е подчинен като на една по-висша сила.
Отначало човек възприема това второ Себе като по-низша същност, в сравнение с всичко останало, което той обхваща със своето ясно, търсещо доброто и истината съзнателно душевно същество. Затова се стреми да преодолее тази по-низша същност.
към текста >>
40.
ПОСЛЕСЛОВ КЪМ ИЗДАНИЕТО ОТ 1918 г.
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
С тези възприятия и с това мислене човек живее повече в свръхсетивната област и с тях той е много по-независим от тялото, отколкото в случая, когато една или друга абнормна телесна организация залъгва душата с опитности, произтичащи от процеси, които всъщност би трябвало да служат на тялото и които по болестен начин са отклонени от своето естествено предназначение, така че водят до представи, лишени от вътрешни основания както в областта на външните възприятия, така и в областта на во
лев
ата активност.
Още от съдържанието на втората медитация, както и от следващите, става ясно, че душевният път, за кой то се говори в тази книга, решително отхвърля всяко така наречено "ясновидство", произтичащо от болестни или абнормни телесни състояния. Всяко визионерство, всякакви медиумистични феномени, възникващи в резултат на такива състояния, тук са напълно изключени. Такива опитности произтичат от една душевна организация, спрямо която сетивните възприятия и опиращото се на тях мислене, представляват една по-висша област.
С тези възприятия и с това мислене човек живее повече в свръхсетивната област и с тях той е много по-независим от тялото, отколкото в случая, когато една или друга абнормна телесна организация залъгва душата с опитности, произтичащи от процеси, които всъщност би трябвало да служат на тялото и които по болестен начин са отклонени от своето естествено предназначение, така че водят до представи, лишени от вътрешни основания както в областта на външните възприятия, така и в областта на волевата активност.
към текста >>
41.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
в Абдера/
Лев
кип е един вид негов предтеча.
Различно от тази личност гледат онези мислители, които се наричат атомисти, различно гледат те на това, което е станало от природата чрез раждането на мисълта за душата на човека. Най-важният от тях се счита Демокрит /роден в 460 г. пр. Хр.
в Абдера/ Левкип е един вид негов предтеча.
към текста >>
42.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Както е известно, при Е
лев
зинските посвещения са различавали малките и големите мистерии.
Този, според неговото мнение, по-висш възглед, той нарече "положителна философия". Тя е "същинската свободна философия; който не иска тази философия, може да я изостави, аз оставям всекиго свободен, но казвам само, че, ако някой иска например истинското развитие, когато той иска едно свободно сътворение на света и т.н., той може да има това само по пътя на една такава философия. Ако за него е достатъчна рационалната философия, и ако извън нея не иска нищо, той може да си остане с нея, но трябва да се откаже да има с рационалната философия и в нея това, което тя направо не може да има в себе си, а именно действителния Бог и действителното развитие и едно свободно отношение на Бога към света". Отрицателната философия "ще остане предимно философия на школата, а положителната за живота. Чрез двете заедно ще може да бъде дадено пълното освещаване, което трябва да искаме от философията.
Както е известно, при Елевзинските посвещения са различавали малките и големите мистерии.
Малките мистерии са били като първоначална степен на големите... Положителната философия е една необходимо последствие на добре разбраната отрицател на философия, и така можем да кажем: - В отрицателната философия се честват малките, в положителната големите мистерии на философията".
към текста >>
43.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
За борбата на светогледите послужиха издадените от Арнолд Рува и Теодор Ехтермайер в 1838-1843 година "Хар
лев
ски годишници".
За борбата на светогледите послужиха издадените от Арнолд Рува и Теодор Ехтермайер в 1838-1843 година "Харлевски годишници".
От една защита и обяснение на Хегел те скоро преминаха към едно по-нататъшно самостоятелно развиване на неговите идеи и по този начин доведоха до гледищата, които в следващата глава наричаме "радикални светогледи". От 1841 година издателите наричат тяхното списание "Германски годишници" и считат като една от техните цели "Борбата против политическата несвобода, против феодалната и поземлената теория". Те се намесиха в развитието на епохата като радикални политици, искайки една държава, в който да царува пълна свобода. По този начин те се отдалечиха от Хегеловия дух, който искаше не да прави история, а да разбере историята.
към текста >>
44.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
В техните движения, в наченките на техните усещания, които те проявяват, той позна прояви на живота, които е нужно само да бъдат завишени, да станат по-съвършени, за да се превърнат в сложните разумни и во
лев
и действия на човека.
Той не можеше да се задоволи само с това, да посочи свенливо както Дарвин на този "въпрос на въпросите". Човекът не се различава анатомически и физиологически от по-висшите животни, следователно и на него трябва да се припише същият произход както на тези последните. Той се застъпи с голяма смелост веднага за това мнение за всички последствия, които се получават от това по отношение на светогледа. За него нямаше съмнение, че от сега нататък най-висшите жизнени прояви на човека, деянията на неговия дух, трябва да се разглеждат под същата гледна точка, както действията на най-простите живи същества. Разглеждането на най-нисшите животни, на първичните животни, на инфузориите и ризоподите, го учеше, че и тези организми имат една душа.
В техните движения, в наченките на техните усещания, които те проявяват, той позна прояви на живота, които е нужно само да бъдат завишени, да станат по-съвършени, за да се превърнат в сложните разумни и волеви действия на човека.
към текста >>
"Всеки природоизследовател, който подобно на мене години наред е наблюдавал жизнената дейност на едноклетъчните протисти, е положително убеден, че и те също притежават една душа; също и тази клетъчна душа се състои от множество усещания, представи и во
лев
и действия; усещането, мисленето и волението на нашите човешки души се различават само по степен от тях".
Знаменателно е, как Хекел обосновава одушевеността на по-нисшите живи същества. Тук един идеалист би се позовал на заключения на ума. Той би дошъл с мислителните необходимости. Хекел се позовава на това, което е видял.
"Всеки природоизследовател, който подобно на мене години наред е наблюдавал жизнената дейност на едноклетъчните протисти, е положително убеден, че и те също притежават една душа; също и тази клетъчна душа се състои от множество усещания, представи и волеви действия; усещането, мисленето и волението на нашите човешки души се различават само по степен от тях".
Идеалистът приписва на материята дух, защото не може да си представи, че от лишена от дух материя може да се роди дух. Той вярва, че трябва да отречем духа, ако не допуснем, че той съществува, преди да се е проявил, т.е. във всички форми на съществуването, където за него не съществува още никакъв орган, никакъв мозък. За мониста съвсем не съществува един такъв ход на идеите. Той не говори за едно съществуване, което като такова да не се представи и външно.
към текста >>
45.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
В първия стадий човекът си представяше, че в природните процеси има човекоподобни богове, които произвеждат тези процеси така во
лев
о както човекът своите действия.
Огюст Конт застава енергично и целенасочено в този ход на развитието на френските светогледи с неговия основен принцип: Изходната точка за един светоглед може да се търси само в научността, която изхожда от такива строги и наблюдавани математически истини, която изхожда от такива строги и наблюдава ни математически истини, както физиката и химията. Той може да счита за зряло само едно такова човешко мислене, което се е издигнало до този възглед. За да стигне дотук, човечеството трябваше да мине през две епохи на незрялост, една такава, в която то вярваше в богове, и една следваща, в която се отдаде на абстрактните идеи. В издигането от богословския светоглед, минавайки през идеалистичния и стигайки до научния Конт вижда необходимия ход на развитието на човечеството.
В първия стадий човекът си представяше, че в природните процеси има човекоподобни богове, които произвеждат тези процеси така волево както човекът своите действия.
По-късно той постави на мястото на боговете абстрактните идеи, като жизнена сила, миров разум, мирова цел и т.н. Също и тази фаза на развитието трябваше до отстъпи място на една по-висша. Трябва да се разбере, че едно обяснение на явленията на света може да бъде намерено само в наблюдението и в строго математическото и логическото разглеждане на фактите. Само това, което физиката, химията и науката за живите същества /биологията/ изследват по този път, мисленето трябва да свърже за целите на един светоглед. То не трябва да прибави към това, което отделните науки са изследвали, нищо, както прави това богословието с неговите божествени същества и идеалистичната философия с нейните абстрактни мисли.
към текста >>
46.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
Во
лев
ото и идейното съдържание на света съставляват в тяхното съединение несъзнателната основа на света.
Така както волята се проявява в човешката душа, тя има като предпоставка съществуването на човешкия организъм. Чрез организма волята става съзнателна. Ако искаме да си представим в нещата една сила, ние можем да си я представим само подобна на волята, на единствената непосредствена позната за нас сила. Само че отново трябва да се абстрахираме от съзнанието. Следователно вън от нас в нещата царува една несъзнателна воля, която дава на идеите възможност да се осъществят.
Волевото и идейното съдържание на света съставляват в тяхното съединение несъзнателната основа на света.
Макар и в неговото идейно съдържание светът да показва една напълно логическа структура, той все пак дължи своето действително съществуване на нелогичната, неразумната вола. Неговото съдържание е разумно; но че това съдържание е една действителност, това то дължи на неразумността. Царуването на неразумното се изразява в съществуването на страданията, които измъчват всички същества. В света страданието надделява над удоволствието. Този факт, който трябва да се обясни от нелогичния волев елемент на съществуването, него се стреми Едуардт фон Хартман да потвърди чрез грижливо разглеждане на отношението между удоволствието и неудоволствието в света.
към текста >>
Този факт, който трябва да се обясни от нелогичния во
лев
елемент на съществуването, него се стреми Едуардт фон Хартман да потвърди чрез грижливо разглеждане на отношението между удоволствието и неудоволствието в света.
Волевото и идейното съдържание на света съставляват в тяхното съединение несъзнателната основа на света. Макар и в неговото идейно съдържание светът да показва една напълно логическа структура, той все пак дължи своето действително съществуване на нелогичната, неразумната вола. Неговото съдържание е разумно; но че това съдържание е една действителност, това то дължи на неразумността. Царуването на неразумното се изразява в съществуването на страданията, които измъчват всички същества. В света страданието надделява над удоволствието.
Този факт, който трябва да се обясни от нелогичния волев елемент на съществуването, него се стреми Едуардт фон Хартман да потвърди чрез грижливо разглеждане на отношението между удоволствието и неудоволствието в света.
Който не се подава на никаква илюзия, а разглежда обективно злото в света, не може да стигне до друг резултат освен до този, че неудоволствието съществува в далече по-голям размер отколкото удоволствието. От това обаче следва, че небитието трябва да се предпочита пред съществуването. Обаче небитието може да се постигне само тогава, когато логически-разумната идея унищожава волята, съществуването. Ето защо Хартман разглежда мировия процес като постепенно унищожаване на неразумната воля чрез разумния идеен свят. Най-висшата морална задача на човека трябва да бъде тази, да съдейства за побеждаване на волята.
към текста >>
В "Атомистика на волята" на Хамерлинг светът се превръща в едно множество от во
лев
и монади; а човешката душа е една от тези во
лев
и монади.
"От съзнанието или от чувството за собственото битие ние добиваме понятието за едно битие, което надхвърля простото мислене, което е повече от това, което е само мислено, а мисли". От този обхващащ себе си в своето чувство за съществуването Аз Хамерлинг се старае да добие един образ на света. Това, което Азът изживява в своето чувство за съществуването, е така се изказва Хамерлинг "чувството за атома в нас". Чувствайки се, Азът знае за себе си; и чрез това той знае себе си като "атом" спрямо света". Той трябва да си представя други същества, както сам намира себе си в себе си: като изживяващ себе си, като чувстващ себе си атом; което за Хамерлинг се явява равносилно на атом на волята, на воляща монада.
В "Атомистика на волята" на Хамерлинг светът се превръща в едно множество от волеви монади; а човешката душа е една от тези волеви монади.
Мислителят на един такъв образ на света поглежда около себе си и гледа наистина света като дух, въпреки това всичко, което той може да съзре в този дух, е изява на волята. Нещо повече за това не може да се каже. От този образ на света не говори нищо, което да отговори на въпросите: Как стои човешката душа вътре в развитието на света? Защото дали разглеждаме душата като това, като което тя се явява пред всяко философско мислене, или дали я охарактеризираме, според това мислене, като волева монада, и по отношение на двете представи трябва да повдигнем същите загадъчни въпроси. А един човек, който мисли подобно на Брентано, би искал да каже: "- За надеждите на един Платон и Аристотел да добият сигурност върху безсмъртието на нашата най-добра част след разлагането на тялото, знанието, че душата е волева монада между други волеви монади, е всичко друго, но не и едно истинско обезщетение".
към текста >>
Защото дали разглеждаме душата като това, като което тя се явява пред всяко философско мислене, или дали я охарактеризираме, според това мислене, като во
лев
а монада, и по отношение на двете представи трябва да повдигнем същите загадъчни въпроси.
Той трябва да си представя други същества, както сам намира себе си в себе си: като изживяващ себе си, като чувстващ себе си атом; което за Хамерлинг се явява равносилно на атом на волята, на воляща монада. В "Атомистика на волята" на Хамерлинг светът се превръща в едно множество от волеви монади; а човешката душа е една от тези волеви монади. Мислителят на един такъв образ на света поглежда около себе си и гледа наистина света като дух, въпреки това всичко, което той може да съзре в този дух, е изява на волята. Нещо повече за това не може да се каже. От този образ на света не говори нищо, което да отговори на въпросите: Как стои човешката душа вътре в развитието на света?
Защото дали разглеждаме душата като това, като което тя се явява пред всяко философско мислене, или дали я охарактеризираме, според това мислене, като волева монада, и по отношение на двете представи трябва да повдигнем същите загадъчни въпроси.
А един човек, който мисли подобно на Брентано, би искал да каже: "- За надеждите на един Платон и Аристотел да добият сигурност върху безсмъртието на нашата най-добра част след разлагането на тялото, знанието, че душата е волева монада между други волеви монади, е всичко друго, но не и едно истинско обезщетение".
към текста >>
А един човек, който мисли подобно на Брентано, би искал да каже: "- За надеждите на един Платон и Аристотел да добият сигурност върху безсмъртието на нашата най-добра част след разлагането на тялото, знанието, че душата е во
лев
а монада между други во
лев
и монади, е всичко друго, но не и едно истинско обезщетение".
В "Атомистика на волята" на Хамерлинг светът се превръща в едно множество от волеви монади; а човешката душа е една от тези волеви монади. Мислителят на един такъв образ на света поглежда около себе си и гледа наистина света като дух, въпреки това всичко, което той може да съзре в този дух, е изява на волята. Нещо повече за това не може да се каже. От този образ на света не говори нищо, което да отговори на въпросите: Как стои човешката душа вътре в развитието на света? Защото дали разглеждаме душата като това, като което тя се явява пред всяко философско мислене, или дали я охарактеризираме, според това мислене, като волева монада, и по отношение на двете представи трябва да повдигнем същите загадъчни въпроси.
А един човек, който мисли подобно на Брентано, би искал да каже: "- За надеждите на един Платон и Аристотел да добият сигурност върху безсмъртието на нашата най-добра част след разлагането на тялото, знанието, че душата е волева монада между други волеви монади, е всичко друго, но не и едно истинско обезщетение".
към текста >>
При тези процеси познанието няма дава заключение за нищо, а само да наблюдава, как се образуват и свързват представите, в каква връзка стоят те с чувствата и во
лев
ите импулси.
Естественонаучният начин на мислене разглежда възприятията на сетивата така, че ги схваща като действия намиращи се вън от човека процеси. За Вундт този начин на мислене е в определен смисъл нещо самопонятно. Ето защо той счита за външна действителност онази, която се добива чрез понятия въз основа на сетивните възприятия. Следователно тази външна действителност не е изживявана; тя се предполага от душата по такъв начин, както се предполага: Вън от човека съществува някакъв процес, който действа върху окото и в окото, чрез неговата дейност, предизвиква усещането на светлината. Противоположно на това процеси в душата биват изживявани непосредствено.
При тези процеси познанието няма дава заключение за нищо, а само да наблюдава, как се образуват и свързват представите, в каква връзка стоят те с чувствата и волевите импулси.
Сред това наблюдение ние имаме работа само работа с психически дейности, които се предлагат в потока на протичащия душен живот; ние нямаме никакво оправдание да говорим за една изявяваща се в този душевен живот душа, вън от това течение на протичащия душевен живот. Оправдано е да поставяме на основата на природните явления материята, защото трябва да вадим заключение за процесите в материалното битие чрез понятия от сетивните възприятия; обаче не можем по същия начин да заключим за душата от душевните процеси. "Помощното понятие на материята е... свързано с непосредственото или понятно устройство на природопознанието. Абсолютно не трябва да се из пуска изпредвид, как непосредствената и нагледна вътрешна опитност изисква също така едно такова помощно понятие..."/Система на философията, стр. 360 и следв./.
към текста >>
Обаче когато сега Азът търси да намери в себе си това, което да изглежда като нещо характерно негово, той открива своята во
лев
а дейност.
Вунт не вижда никаква душа, а само психическа дейност. И тази психическа дейност се представя така, че навсякъде, където има пред себе си нещо психическо, се извършва един успоредно протичащ телесен процес. И двете, психическа дейност и телесен процес, образуват едно единство: Те са всъщност едно и също нещо; само наблюдаващият човек ги разделя в своето виждане. Вундт мисли, че научният опит може да признае само такива духовни процеси, които са свързани с телесните процеси. За Вундт себесъзнателният Аз се разлива в душевния организъм на духовните процеси, които за него са едно и също нещо както телесните процеси; само че, погледнати отвътре, тези телесни процеси се явяват като нещо духовно-душевно.
Обаче когато сега Азът търси да намери в себе си това, което да изглежда като нещо характерно негово, той открива своята волева дейност.
Само във волята той се различава като самостоятелно същество от останалия свят. Чрез това той се чувства заставен да признае във волята основния характер на битието. Азът си признава, че по отношение на своята собствена същност трябва да приеме източника на света в дейността на волята. Собственото битие на нещата, които човек наблюдава във външния свят, остава за него скрито зад наблюдението; в своето вътрешно битие той познава волята като същественото; той трябва да заключи, че това, което от външния свят се сблъсква с неговата воля, е от същото естество с тази воля. Когато волевите дейности на света влизат във взаимодействие, те предизвикват едни в други представите, вътрешния живот на волевите единици.
към текста >>
Когато во
лев
ите дейности на света влизат във взаимодействие, те предизвикват едни в други представите, вътрешния живот на во
лев
ите единици.
Обаче когато сега Азът търси да намери в себе си това, което да изглежда като нещо характерно негово, той открива своята волева дейност. Само във волята той се различава като самостоятелно същество от останалия свят. Чрез това той се чувства заставен да признае във волята основния характер на битието. Азът си признава, че по отношение на своята собствена същност трябва да приеме източника на света в дейността на волята. Собственото битие на нещата, които човек наблюдава във външния свят, остава за него скрито зад наблюдението; в своето вътрешно битие той познава волята като същественото; той трябва да заключи, че това, което от външния свят се сблъсква с неговата воля, е от същото естество с тази воля.
Когато волевите дейности на света влизат във взаимодействие, те предизвикват едни в други представите, вътрешния живот на волевите единици.
От всичко това се вижда, как Вундт е движен от основния импулс на себесъзнателния Аз. Той слиза вътре в собственото човешко същества чак до действащи като воля Аз; и намирайки се във волевата същност на Аза, той се чувства оправдан да припише на целия свят същата същност, която душата изживява в себе си. Също и от този свят на волята нищо не отговаря на "надеждите на Платон и Аристотел".
към текста >>
Той слиза вътре в собственото човешко същества чак до действащи като воля Аз; и намирайки се във во
лев
ата същност на Аза, той се чувства оправдан да припише на целия свят същата същност, която душата изживява в себе си.
Чрез това той се чувства заставен да признае във волята основния характер на битието. Азът си признава, че по отношение на своята собствена същност трябва да приеме източника на света в дейността на волята. Собственото битие на нещата, които човек наблюдава във външния свят, остава за него скрито зад наблюдението; в своето вътрешно битие той познава волята като същественото; той трябва да заключи, че това, което от външния свят се сблъсква с неговата воля, е от същото естество с тази воля. Когато волевите дейности на света влизат във взаимодействие, те предизвикват едни в други представите, вътрешния живот на волевите единици. От всичко това се вижда, как Вундт е движен от основния импулс на себесъзнателния Аз.
Той слиза вътре в собственото човешко същества чак до действащи като воля Аз; и намирайки се във волевата същност на Аза, той се чувства оправдан да припише на целия свят същата същност, която душата изживява в себе си.
Също и от този свят на волята нищо не отговаря на "надеждите на Платон и Аристотел".
към текста >>
За него то се явяваше само като "просто мислене", което не може да обхване в себе си битието, за да може, укрепено в себе си, да плува в морето на мировото съществуване; така Хамерлинг се отдаде на волята, в която мислеше, че чувства силата на битието; и укрепнал чрез обхванатата в Аза воля, Хамерлинг мислеше, че се потопява със силата на битието в един свят от во
лев
и монади.
Също така аз никога не съм можал да виждам във философията като една специална наука, изучаването на която може да се провежда или да се изостави настрана, както например статистиката или лесовъдството, а съм я считал винаги като изследване на онова, което за всеки човек е най-близкото, най-важното и най-интересното". По пътищата, които Хамерлинг поема за това изследване, в неговото разглеждане се натрапиха онези насочващи сили на мисленето, които при Кант бяха отнели на знанието силата, да проникне в източника на съществуването и които след това през 19-тото столетие направиха, защото светът да се яви като една илюзия на представата. Хамерлинг не се отдаде безусловно на тези насочващи линии и сили; въпреки това те тежаха върху неговото разглеждане. Това разглеждане търсеше в себесъзнателния Аз един център на тежестта, в който може да бъде изживяно битието, и вярваше, че намира този център във волята. Мисленето не искаше да действа върху Хамерлинг така, както то действаше върху Хегел.
За него то се явяваше само като "просто мислене", което не може да обхване в себе си битието, за да може, укрепено в себе си, да плува в морето на мировото съществуване; така Хамерлинг се отдаде на волята, в която мислеше, че чувства силата на битието; и укрепнал чрез обхванатата в Аза воля, Хамерлинг мислеше, че се потопява със силата на битието в един свят от волеви монади.
към текста >>
47.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Тази воля живее в Ницше; и той приема в себе си философските идеи, разпалва ги със своята во
лев
а природа и представя след това нещо ново: Един живот, в който пулсират носената от волята идея, просветлената от идеята воля.
За наблюдателя светогледите на другите мислители се явяват така, че в него възникват представите: това е едностранчиво, това е неправилно и т.н.; при Ницше този наблюдател се вижда застанал в живота на светогледа в едно друго човешко същество; и той вижда, че това човешко същество става здраво чрез една идея, страдащо чрез друга. Тази е причината, поради която Ницше става все повече поет в своето излагане на светогледа. Тази също е причината, поради която онзи, който не иска да се сближи с това изложение като философия, може винаги да му се удивлява заради неговата поетическа сила. Колко различен е тонът, който се влива чрез Ницше в новото светогледно развитие, от този на Хамерлинг, Вундт, даже и на Шопенхауер! Тези последните търсят чрез разглеждане на нещата основата на съществуването и стигат до волята, която намират в глъбините на човешката душа.
Тази воля живее в Ницше; и той приема в себе си философските идеи, разпалва ги със своята волева природа и представя след това нещо ново: Един живот, в който пулсират носената от волята идея, просветлената от идеята воля.
Така стана чрез Ницше в неговия първи творчески период, който започна с "Раждането на трагедията" /1870 г./, и се изяви в неговите ненавременни четири разглеждания /Давид Щраус, последователя и еснафът; Относно ползата и вредата от историята; Шопенхауер като възпитател; Рихард Вагнер Байройт/.
към текста >>
Силата навъншните факти е станала прекалено голяма върху човека; съзнанието, да намери човек в собствения си живот на мисленето една светлина, която да осветли последните въпроси на съществуването, е снижено до ну
лев
а точка.
Според този възглед мисълта няма никакъв собствен живот, който да може да се задълбочи в себе си и, в смисъла на Хегел, да проникне до източника на съществуването; тя проблясва само в човешкия Аз, за да следва Аза, когато той се намесва проявявайки воля и живеейки в света. Прагматизмът съблича мисълта от силата, която тя е имала от възникването на гръцкия светоглед насам. Чрез това познанието е превърнато в едно произведение на волята; тя не може всъщност да бъде вече елементът, в който човекът се потопява, за да намери самия себе си в неговата истинска същност. Себесъзнателният Аз не се потопява в себе си мислейки; той се изгубва в тъмните подоснови на волята, в които мисълта не осветлява нищо друго, освен целите на живота, които обаче като такива не произлизат от мисълта.
Силата навъншните факти е станала прекалено голяма върху човека; съзнанието, да намери човек в собствения си живот на мисленето една светлина, която да осветли последните въпроси на съществуването, е снижено до нулева точка.
В прагматизма действието на новото светогледно развитие е най-много отдалечено от това, което духът на това развитие изисква: Мислейки със себесъзнателния Аз човек да намери себе си в мировите дълбини, в които този Аз да се чувства свързан с извора на съществуването, както е правило това гръцкото изследване чрез възприеманата мисъл. Че този дух изисква подобно нещо, това се изявява особено чрез прагматизма. Той поставя "човека" в центъра на вниманието на своя образ на света. При човека трябва да се покаже, как действителността действа и царува в съществуването. Така главния въпрос се насочва към елемента, в който почива себесъзнателният Аз.
към текста >>
Но нека си представим сега, че детето е затворено то напразно блъска вратата: Тогава целият негов възбуден во
лев
живот познава натиска на един свръхсилен външен свят, който спъва, ограничава и някак си притиска неговия собствен живот.
Не, душата не може да направи заключение на съществуването на един външен свят; с това тя се излага на опасността, че нейното заключение има живот само в самата нея и остава без значение за външния свят. Душата може да добие сигурност за съществуването на един външен свят само тогава, когато този външен свят проникне във вътрешния живот на "Аза", така че в този "Аз" живее не само "Азът", а и самият външен свят. Според мнението на Дилтей, това става когато в нейното воление и чувстване душата изпитва нещо, което не произхожда от самата нея. Дилтей се старае при най-самопонятните състояния на нещата да реши един въпрос, който за него е един основен въпрос на всеки светоглед. Нека вземем следното изложение, което той дава: "Когато едно дете натиска и напъва ръката си върху един стол, за да го придвижи, неговата сила се измерва по съпротивлението, което среща; то има опит едновременно за собствения си живот и за обекта.
Но нека си представим сега, че детето е затворено то напразно блъска вратата: Тогава целият негов възбуден волев живот познава натиска на един свръхсилен външен свят, който спъва, ограничава и някак си притиска неговия собствен живот.
Стремежът да се освободи от неприятността, да задоволи цялото свое желание, е последван от съзнанието за пречката, неприятността, незадоволството. Това, което детето изпитва, минава през целия живот на възрастния. Съпротивлението се превръща в натиск, струва ни се, че от всякъде около нас ни заобикалят стени от факти, през които не можем да минем. Впечатленията се съпротивляват, независимо, дали бихме искали да ги изменим; те изчезват, въпреки че се стремим да ги задържим; на определени подтици за движение, които се събуждат от представата да избегнем от това, което възбужда неприятност, следват при определени обстоятелства редовно вълнения на душата, които не задържат в кръга на неудоволствието. По този начин действителността навъншния свят се сгъстява някак си все повече около нас".
към текста >>
Действията, стремежите, во
лев
ите импулси на душата не са проблясващи и отново изчезващи искри в морето на съществуването, когато трябва да признаем, че нещо им предава стойности, които са независими от душата.
Действията, стремежите, волевите импулси на душата не са проблясващи и отново изчезващи искри в морето на съществуването, когато трябва да признаем, че нещо им предава стойности, които са независими от душата.
Такива стойности душата трябва да счита за валидни за нейните волеви импулси, за нейните действия точно така, както трябва да счита за валидно по отношение на нейните възприятия, че те не са просто само произведени в нея. Едно действие, един волев акт на човека не се явяват просто като природни факти; те трябва да бъдат обмислени от гледната точка на една правна, морална, социална, естетическа, научна стойност. И когато се твърди макар и с право, че възгледите на хората върху правните и моралните стойности, върху стойностите на красотата и на истината се изменят в течение на развитието на народите и в течение на времената, макар и Ницше можа да говори за една "преоценка на стойностите", трябва все пак да се признае, че стойността на едно действие, на едно мислене, на един волев акт се определя отвън по подобен начин, както на една представа и се придава характер на действителност отвън. В смисъла на "Философията на стойността" може да се каже: Както натискът или съпротивлението на един природен външен свят решава, дали една представа е образ на фантазията или на действителност, така блясъкът или одобрението, които падат от духовния външен свят върху душевния живот решават, дали един волев импулс, едно действие, едно мислене имат стойност в мировата връзка или са само произволни излияния на душата. Като една река от стойности тече духовният свят през живота на хората в течение на историята.
към текста >>
Такива стойности душата трябва да счита за валидни за нейните во
лев
и импулси, за нейните действия точно така, както трябва да счита за валидно по отношение на нейните възприятия, че те не са просто само произведени в нея.
Действията, стремежите, волевите импулси на душата не са проблясващи и отново изчезващи искри в морето на съществуването, когато трябва да признаем, че нещо им предава стойности, които са независими от душата.
Такива стойности душата трябва да счита за валидни за нейните волеви импулси, за нейните действия точно така, както трябва да счита за валидно по отношение на нейните възприятия, че те не са просто само произведени в нея.
Едно действие, един волев акт на човека не се явяват просто като природни факти; те трябва да бъдат обмислени от гледната точка на една правна, морална, социална, естетическа, научна стойност. И когато се твърди макар и с право, че възгледите на хората върху правните и моралните стойности, върху стойностите на красотата и на истината се изменят в течение на развитието на народите и в течение на времената, макар и Ницше можа да говори за една "преоценка на стойностите", трябва все пак да се признае, че стойността на едно действие, на едно мислене, на един волев акт се определя отвън по подобен начин, както на една представа и се придава характер на действителност отвън. В смисъла на "Философията на стойността" може да се каже: Както натискът или съпротивлението на един природен външен свят решава, дали една представа е образ на фантазията или на действителност, така блясъкът или одобрението, които падат от духовния външен свят върху душевния живот решават, дали един волев импулс, едно действие, едно мислене имат стойност в мировата връзка или са само произволни излияния на душата. Като една река от стойности тече духовният свят през живота на хората в течение на историята. Когато човешката душа се чувства, че стои в един свят, който се определя от стойности, тя изживява себе си в един духовен елемент.
към текста >>
Едно действие, един во
лев
акт на човека не се явяват просто като природни факти; те трябва да бъдат обмислени от гледната точка на една правна, морална, социална, естетическа, научна стойност.
Действията, стремежите, волевите импулси на душата не са проблясващи и отново изчезващи искри в морето на съществуването, когато трябва да признаем, че нещо им предава стойности, които са независими от душата. Такива стойности душата трябва да счита за валидни за нейните волеви импулси, за нейните действия точно така, както трябва да счита за валидно по отношение на нейните възприятия, че те не са просто само произведени в нея.
Едно действие, един волев акт на човека не се явяват просто като природни факти; те трябва да бъдат обмислени от гледната точка на една правна, морална, социална, естетическа, научна стойност.
И когато се твърди макар и с право, че възгледите на хората върху правните и моралните стойности, върху стойностите на красотата и на истината се изменят в течение на развитието на народите и в течение на времената, макар и Ницше можа да говори за една "преоценка на стойностите", трябва все пак да се признае, че стойността на едно действие, на едно мислене, на един волев акт се определя отвън по подобен начин, както на една представа и се придава характер на действителност отвън. В смисъла на "Философията на стойността" може да се каже: Както натискът или съпротивлението на един природен външен свят решава, дали една представа е образ на фантазията или на действителност, така блясъкът или одобрението, които падат от духовния външен свят върху душевния живот решават, дали един волев импулс, едно действие, едно мислене имат стойност в мировата връзка или са само произволни излияния на душата. Като една река от стойности тече духовният свят през живота на хората в течение на историята. Когато човешката душа се чувства, че стои в един свят, който се определя от стойности, тя изживява себе си в един духовен елемент. Ако би трябвало да приемем с пълна сериозност този начин на мислене, тогава всички изказвания, които човек прави върху духовното, би трябвало да се явят под формата на стойностни съждения.
към текста >>
И когато се твърди макар и с право, че възгледите на хората върху правните и моралните стойности, върху стойностите на красотата и на истината се изменят в течение на развитието на народите и в течение на времената, макар и Ницше можа да говори за една "преоценка на стойностите", трябва все пак да се признае, че стойността на едно действие, на едно мислене, на един во
лев
акт се определя отвън по подобен начин, както на една представа и се придава характер на действителност отвън.
Действията, стремежите, волевите импулси на душата не са проблясващи и отново изчезващи искри в морето на съществуването, когато трябва да признаем, че нещо им предава стойности, които са независими от душата. Такива стойности душата трябва да счита за валидни за нейните волеви импулси, за нейните действия точно така, както трябва да счита за валидно по отношение на нейните възприятия, че те не са просто само произведени в нея. Едно действие, един волев акт на човека не се явяват просто като природни факти; те трябва да бъдат обмислени от гледната точка на една правна, морална, социална, естетическа, научна стойност.
И когато се твърди макар и с право, че възгледите на хората върху правните и моралните стойности, върху стойностите на красотата и на истината се изменят в течение на развитието на народите и в течение на времената, макар и Ницше можа да говори за една "преоценка на стойностите", трябва все пак да се признае, че стойността на едно действие, на едно мислене, на един волев акт се определя отвън по подобен начин, както на една представа и се придава характер на действителност отвън.
В смисъла на "Философията на стойността" може да се каже: Както натискът или съпротивлението на един природен външен свят решава, дали една представа е образ на фантазията или на действителност, така блясъкът или одобрението, които падат от духовния външен свят върху душевния живот решават, дали един волев импулс, едно действие, едно мислене имат стойност в мировата връзка или са само произволни излияния на душата. Като една река от стойности тече духовният свят през живота на хората в течение на историята. Когато човешката душа се чувства, че стои в един свят, който се определя от стойности, тя изживява себе си в един духовен елемент. Ако би трябвало да приемем с пълна сериозност този начин на мислене, тогава всички изказвания, които човек прави върху духовното, би трябвало да се явят под формата на стойностни съждения. При всичко, което не е природно и поради това не е познато чрез естественонаучния начин на мислене, би трябвало да говорим само за това, как и в какво направление му се полага една независима от душата стойност във вселената.
към текста >>
В смисъла на "Философията на стойността" може да се каже: Както натискът или съпротивлението на един природен външен свят решава, дали една представа е образ на фантазията или на действителност, така блясъкът или одобрението, които падат от духовния външен свят върху душевния живот решават, дали един во
лев
импулс, едно действие, едно мислене имат стойност в мировата връзка или са само произволни излияния на душата.
Действията, стремежите, волевите импулси на душата не са проблясващи и отново изчезващи искри в морето на съществуването, когато трябва да признаем, че нещо им предава стойности, които са независими от душата. Такива стойности душата трябва да счита за валидни за нейните волеви импулси, за нейните действия точно така, както трябва да счита за валидно по отношение на нейните възприятия, че те не са просто само произведени в нея. Едно действие, един волев акт на човека не се явяват просто като природни факти; те трябва да бъдат обмислени от гледната точка на една правна, морална, социална, естетическа, научна стойност. И когато се твърди макар и с право, че възгледите на хората върху правните и моралните стойности, върху стойностите на красотата и на истината се изменят в течение на развитието на народите и в течение на времената, макар и Ницше можа да говори за една "преоценка на стойностите", трябва все пак да се признае, че стойността на едно действие, на едно мислене, на един волев акт се определя отвън по подобен начин, както на една представа и се придава характер на действителност отвън.
В смисъла на "Философията на стойността" може да се каже: Както натискът или съпротивлението на един природен външен свят решава, дали една представа е образ на фантазията или на действителност, така блясъкът или одобрението, които падат от духовния външен свят върху душевния живот решават, дали един волев импулс, едно действие, едно мислене имат стойност в мировата връзка или са само произволни излияния на душата.
Като една река от стойности тече духовният свят през живота на хората в течение на историята. Когато човешката душа се чувства, че стои в един свят, който се определя от стойности, тя изживява себе си в един духовен елемент. Ако би трябвало да приемем с пълна сериозност този начин на мислене, тогава всички изказвания, които човек прави върху духовното, би трябвало да се явят под формата на стойностни съждения. При всичко, което не е природно и поради това не е познато чрез естественонаучния начин на мислене, би трябвало да говорим само за това, как и в какво направление му се полага една независима от душата стойност във вселената. Като въпрос би трябвало да се получи следният: Ако при човешката душа оставим настрана всичко, което Естествената наука може да каже върху нея, нима тогава като принадлежаща на духовния свят тя е нещо пълноценно, чиято стойност не зависи от нея?
към текста >>
Ето защо трябва да оставим настрана борбата на такива духове като Рихард Вагнер,
Лев
Толстой и други; колкото и важно да изглеждаше разглеждането на тази борба, когато би се касаело за това, да проследим теченията, които водят от философията в общата духовна култура, трябваше да се откажем от това намерение.
В настоящето изложение трябваше да бъде описано развитието в същинската философска работа за разрешаване на мировите загадки.
Ето защо трябва да оставим настрана борбата на такива духове като Рихард Вагнер, Лев Толстой и други; колкото и важно да изглеждаше разглеждането на тази борба, когато би се касаело за това, да проследим теченията, които водят от философията в общата духовна култура, трябваше да се откажем от това намерение.
към текста >>
48.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Следователно, когато сме пречистили мислите от всякакви личностни влияния, тогава ние говорим за пречистване или катарзис, както са се изразявали в древните Е
лев
зински Мистерии.
Онзи, който е добре запознат с тези неща, знае: Хората не са в състояние да изключат личния елемент и да се борят за обективност не само по отношение на чувствата и волята, но и по отношение на мисленето; те все още не са достатъчно напреднали, за да се потопят безкористно в това, което им говорят самите неща, респективно идеите, вложени в тях. Обаче има достатъчно методи, с чиято помощ мисленето може да бъде пречистено до такава степен, че да не внасяме в нашите мисли никакъв личен елемент, а да позволим на мислите да мислят в самите нас, както постигаме това, примерно, в областта на математиката.
Следователно, когато сме пречистили мислите от всякакви личностни влияния, тогава ние говорим за пречистване или катарзис, както са се изразявали в древните Елевзински Мистерии.
Да, човекът трябва да се издигне дотам, че да пречисти своето мислене, защото едва тогава той ще бъде обективен спрямо света около себе си.
към текста >>
Напротив, Момъкът особено след като всеки от Царете му помага да получи трите големи дарове в лицето на мисловното, чувственото и во
лев
ото познание, така че те вече не са хаотично смесени олицетворява онази познавателна степен, при която човекът е не роб, а господар на мислите, чувствата и волята.
Припомнете си, че когато се спуска в подземния храм, Змията проглежда чрез кристализиращата сила на Земята, тогава във всеки един от четирите ъгли застава по един Цар. В първия ъгъл стои Златният Цар, във втория стои Сребърният Цар, в третия Бронзовият Цар. В четвъртия ъгъл виждаме фигурата на един Цар, която представлява сплав от трите метала, изготвена по такъв начин, че те не могат вече да бъдат разграничени. И според Гьоте този четвърти Цар олицетворява онази еволюционна степен от човешкото развитие, при която воля, мисли и чувства са все още смесени помежду си. Или с други думи, той е представител на онези човешки души, които са подчинени на волята, мислите и чувствата, само защото не са ги подчинили на себе си и не са станали техни господари.
Напротив, Момъкът особено след като всеки от Царете му помага да получи трите големи дарове в лицето на мисловното, чувственото и волевото познание, така че те вече не са хаотично смесени олицетворява онази познавателна степен, при която човекът е не роб, а господар на мислите, чувствата и волята.
Защото човекът е техен роб само дотогава, докогато те са хаотично смесени в душата му, и не се проявяват там поотделно, така че всяка от трите сили да работи сама за себе си. Докато човекът не е постигнал тяхното разграничаване, той не е в състояние да осъществява своите познавателни възможности. Ако обаче го е постигнал, тогава господар на мислите става той, а не хаосът и мислите започват да светят с блясъка на Златния Цар, понеже никакъв друг примес не смущава неговите чувства, които стават чисти като Сребърния Цар; неговата воля също претърпява едно голямо пречистване и започва да сияе като Бронзовия Цар, без да е подвластна на мислите и чувствата; или с други думи, превръщайки мислите, чувствата и волята в самостоятелни инструменти на познанието, той просто надраства себе си до такава степен, че познавателните способности на мислите, чувствата и волята му разкриват един по-достоверен поглед върху нещата и той се потопява в същинския поток на събитията, в самата вътрешна същност на нещата. Естествено, това може да се потвърди само от личния опит.
към текста >>
49.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
Ръководните идеи и во
лев
ите сили на съвременното социално движение не се намират в това, което машините или капитализмът внасят в пролетарското съзнание.
Ръководните идеи и волевите сили на съвременното социално движение не се намират в това, което машините или капитализмът внасят в пролетарското съзнание.
Това движение има своите идейни източници в по-новите научни дисциплини, защото машините и капитализмът не можаха да вложат в пролетария нищо, което да изпълни душата му с достойно съдържание. Подобно съдържание средновековният майстор занаятчия откриваше чисто и просто в своята професия. В начина, по който този майстор занаятчия се сливаше човешки с професията си, имаше нещо, което издигаше живота в човешкото общество и то в една достойна светлина пред неговото собствено съзнание.
към текста >>
Нима могат тези сили след като са вече възникнали и поели по околните пътища на човешките представи или чрез включването им във во
лев
ите импулси да въздействуват обратно върху материалния свят?
И как може той да предположи, че от духовния живот бликат подобни сили, след като самият духовен живот означава за него само една идеология? Такъв духовен живот не предлага изход от социалната безизходица, която не може да бъде повече търпяна. И още научното пролетарско мислене превръща в съставни части на човешката идеология не само науката, но и изкуството, религията, нравствеността, правото. В работническите клубове, където се гради неговото образование, пролетарият не може да различи реалните сили, които нахлуват в неговото битие и могат да променят самия материален свят. Напротив за него те са само отражения и сенки от първичния материален свят.
Нима могат тези сили след като са вече възникнали и поели по околните пътища на човешките представи или чрез включването им във волевите импулси да въздействуват обратно върху материалния свят?
Не, те възникват вторично от материалния свят и израстват като едни или други идеологически разклонения. От тях не може да се очаква никакво разрешаване на социалните проблеми. То е заложено само в материалните факти.
към текста >>
50.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
Еволюционните сили на новото човечество напират към троичното разчленение, за да го трансформират в социално-съзнателен во
лев
акт: това показват красноречивите социални факти на нашето съвремие.
Еволюционните сили на новото човечество напират към троичното разчленение, за да го трансформират в социално-съзнателен волев акт: това показват красноречивите социални факти на нашето съвремие.
към текста >>
51.
03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Това духовно съдържание, което прониква во
лев
о освободеното съзнание, тази съвкупност аз нарекох вчера астралния организъм на човека.
Душата е свикнала да съсредоточава в спокойствие всичките си сили върху една представа, която лесно може да се контролира, за да възбуди в себе си една по-постоянна дейност, която накрая се освобождава от физическия организъм и се разгръща изключително в етерната област. Тя трябва да отиде по-далеч и да стане способна да отстрани от съзнанието представите, които поддържаше там, да може по воля или да ги поддържа налице там или да ги отстрани, за да бъде вече само в постоянна бдителност и будност. Тогава душата трябва да бъде напълно будна, обаче без да възприема някакъв предмет, който обикновеното съзнание съдържа. Когато след медитация тя може при пълна будност да поддържа в себе си тази искана празнота и да се поддържа в това състояние чрез една енергия, която и предава нови сили, тогава един ден в това празно съзнание прониква едно космическо, духовно съдържание, за което дотогава не е имало никакво понятие, един нов духовен свят, който се намира вън от него. Тогава съзнание се е издигнало до степента на инспирацията, тази която следва свръх сетивното познание чрез имагинацията.
Това духовно съдържание, което прониква волево освободеното съзнание, тази съвкупност аз нарекох вчера астралния организъм на човека.
Преди да слезе на Земята той обитава в духовния свят. От там той слиза и облича на Земята едно физическо и едно етерно тяло. При смъртта той напуска физическата дреха, за да продължи да живее в духовния свят. Инспиративното познание позволява да познаем този астрален организъм, който в обикновеното съзнание се изразява чрез мислите, чувствата и волята.
към текста >>
52.
04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО
GA_25 Философия, космология, религия
За да се стигне до имагинативното познание по добрия път, трябва медитиращият да има пред себе си тази съвкупност от представи, на която той посвещава всичките си вътрешни сили, подобно на това, както той има пред своя дух данните на една математическа задача; така към медитацията не идва да се примесва нищо, което да бъде оцветено от чувствата или през което да протичат во
лев
ите импулси.
За да се стигне до имагинативното познание по добрия път, трябва медитиращият да има пред себе си тази съвкупност от представи, на която той посвещава всичките си вътрешни сили, подобно на това, както той има пред своя дух данните на една математическа задача; така към медитацията не идва да се примесва нищо, което да бъде оцветено от чувствата или през което да протичат волевите импулси.
към текста >>
Редовното повтаряне на едно такова упражнение, което може да бъде кратко всеки ден, създава едно състояние на душата, в което медитиращият се чувства вътрешно потопен в една дейност, която се е освободила от физическото тяло и която се различава от мислите, чувствата и во
лев
ите импулси свързани с физическото тяло.
Когато човек се съсредоточава върху една математическа задача, той във всеки момент знае, че дейността на душата се задържа вътре в това, което тя възприема той знае, че никакво ефективно действие, никакво чувство, никакъв спомен не трябва да се примесват в тези представи, които трябва да завършат с решаването на задачата. Това трябва да бъде именно отношението на добре проведената медитация. За предпочитане е човек да се отдаде по този начин на една съвкупност от представи, която е съвършено нова, за която знае сигурно, че никога не е мислил върху нея. Защото ако би черпил образите от своята памет, той не би искал да контролира своите несъзнателни чувства, които биха се примесили. Следователно извънредно плодотворно за медитация е той да се остави посъветван от един опитен духовен изследовател, който ще има грижата, щото избраната тема да бъде напълно нова за него, да проникне за първи път в неговото съзнание, без да съдържа нищо запаметено или инстинктивно и не ангажираща нищо друго освен душата и духа.
Редовното повтаряне на едно такова упражнение, което може да бъде кратко всеки ден, създава едно състояние на душата, в което медитиращият се чувства вътрешно потопен в една дейност, която се е освободила от физическото тяло и която се различава от мислите, чувствата и волевите импулси свързани с физическото тяло.
Той чувства с особена яснота, че живее в един свят изолиран от всичко, което е физическо. По този начин той прогресивно прониква в етерния свят и това става осезателно за него благодарение на характера на обекта, който самота негово тяло приема за него. То му се явява някакси отвън, както за нас са външни материалните предмети, които възприемаме. Но това, което показва, че медитацията се води успешно е, че мислите стават някак си по-състоятелни и че към отвлечения характер, който имаха дотогава, се прибавя живото чувство аналогични на тези, които правят от детето един възрастен човек, или на тези, които работят в нас, когато асимилацията задоволява нуждите на тялото. Така мисълта става истински действителна.
към текста >>
53.
05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Истинското познание на душата може да ни каже, че волята остарявайки се превръща в размисъл; а остарялата мисъл, мъртвата мисъл, се ражда от един во
лев
и подтик.
В присъствието на едно познание на душата, основано на Инспирацията и Интуицията и съвършено конкретно, съвременната психология е извънредно отвлечена, абстрактна, защото тя само описва проявленията на мисълта и волята.
Истинското познание на душата може да ни каже, че волята остарявайки се превръща в размисъл; а остарялата мисъл, мъртвата мисъл, се ражда от един волеви подтик.
То ни учи същевременно, че мисълта, която ни се разкрива през на земното съществуване, е била воля в едно предидущо съществуване и че това, което понастоящем е нашата воля, тази млада способност на нашата душа, ще бъде мислене в едно следващо съществуване. Волята се разкрива на познанието като нещо, което води в нас един зародишен живот. Когато проникваме в духовния свят с това, което в нас е волева природа, ние имаме една млада душа, която чрез само себе си показва, че е дете. А ние не можем да си представим, че едно дете престава да расте и че един ден не ще стане старец; също така не можем да допуснем и интуицията действително ни учи на това, че тази млада душа ще изчезне след смъртта, защото тя се намира още в стадия на зародиш. Интуицията ни позволява да познаем, че в момента на смъртта тя прониква в духовния свят.
към текста >>
Когато проникваме в духовния свят с това, което в нас е во
лев
а природа, ние имаме една млада душа, която чрез само себе си показва, че е дете.
В присъствието на едно познание на душата, основано на Инспирацията и Интуицията и съвършено конкретно, съвременната психология е извънредно отвлечена, абстрактна, защото тя само описва проявленията на мисълта и волята. Истинското познание на душата може да ни каже, че волята остарявайки се превръща в размисъл; а остарялата мисъл, мъртвата мисъл, се ражда от един волеви подтик. То ни учи същевременно, че мисълта, която ни се разкрива през на земното съществуване, е била воля в едно предидущо съществуване и че това, което понастоящем е нашата воля, тази млада способност на нашата душа, ще бъде мислене в едно следващо съществуване. Волята се разкрива на познанието като нещо, което води в нас един зародишен живот.
Когато проникваме в духовния свят с това, което в нас е волева природа, ние имаме една млада душа, която чрез само себе си показва, че е дете.
А ние не можем да си представим, че едно дете престава да расте и че един ден не ще стане старец; също така не можем да допуснем и интуицията действително ни учи на това, че тази млада душа ще изчезне след смъртта, защото тя се намира още в стадия на зародиш. Интуицията ни позволява да познаем, че в момента на смъртта тя прониква в духовния свят. От това ние схващаме, що е вечната ядка на човешкото същество, тази ядка надарена с "безсмъртие", която нито се ражда, нито умира. Пред тези действителности модерната философия само разбърква идеи заети от обикновеното съзнание. Но какво са тези мисли на текущия живот?
към текста >>
Изводите, които прави от тази засилена дейност на мислите, чувствата, во
лев
ите подтици, й позволяват поне да обогати и да разнообрази своите отвлечености.
Тя бе изоставена и днес не се говори вече за една рационална космология, основана върху разсъждението. Хората се задоволяват с една космология на природата, от която човекът е изключен. Можем следователно да кажем, че положението в което се намира космологията, още повече отколкото днешната философия, ни разкрива колко много е необходимо да потърсим прибежище в Имагинацията, Инспирацията и Интуицията. Философията поне е способна да наблюдава душата и ако тя върши това без превзети идеи, тя констатира, че функционирането на мисленето довежда дотам, човек да разбере, че зад това мислене се крие нещо друго, което не се корени в земните условия и с което може да бъде свързан животът на душата. Тя може също така да отвори за погледа границите на смъртта.
Изводите, които прави от тази засилена дейност на мислите, чувствата, волевите подтици, й позволяват поне да обогати и да разнообрази своите отвлечености.
За да може космология та да се одухотвори, трябва да и бъде дадено едно съдържание, което да има своя източник в едно виждане на духа. Тук човек не може да се придържа към изводи. За да се получи едно действително съдържание, трябва то или да бъде заето от традиционните схващания, или да бъде отново намерено чрез метода, който вече изложих. С други думи: Още повече отколкото за философията съвременният духовен живот е принуден да признае като валиден метода основан на Имагинацията, Инспирацията и Интуицията упражнявани при пълно съзнание и след това да използува техните резултати за да изгради една конкретна космология. Сега да видим това, което в тази перспектива засяга религиозното чувство.
към текста >>
54.
06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ
GA_25 Философия, космология, религия
За обикновеното съзнание сънят донася едно затъмнение на сетивните възприятия, които изчезват, изчезват също така мислите, чувствата и во
лев
ите прояви с изключение на онези преходни състояния, през време на които му се явяват сънищата, човекът потъва в безсъзнанието.
Но затова не трябва да се мисли, че те имат за нашия живот по-малко значение в сравнение с това, което става в нас през време на будното състояние. Без никакво съмнение, това, което важи преди всичко за нашето земно съществуване, за нашия активен живот, за прогреса на човечеството, е дневното съзнание, будността. Обаче това, което дава форма на нашия вътрешен живот и го развива, това са подхранващите опитности на съня. Въпреки, че остават скрити за нас те са действителни и техните действия се продължават през време на будността, не само в общото разположение, което имаме през деня, но и в поведението на нашия физически и етерен организъм, които астралният и духовният организъм Азът пропиват. През време на будното състояние те също се намират под влиянието на това, което е било изживяно през време на съня.
За обикновеното съзнание сънят донася едно затъмнение на сетивните възприятия, които изчезват, изчезват също така мислите, чувствата и волевите прояви с изключение на онези преходни състояния, през време на които му се явяват сънищата, човекът потъва в безсъзнанието.
Въпреки това трябва да подчертаем, че душата продължава да живее, има действителни опитности; и ако тези опитности останат недостъпни за обикновеното съзнание, те могат да бъдат много добре осветлени от имагинативното, инспиративно и интуитивно съзнания. Следователно аз искам да ви дам едно, макар и в очерк описание на тези опитности, така както Имагинацията, Инспирацията и Интуицията могат да ги възприемат.
към текста >>
Тази чиста истина може да бъде установена от човешкото същество само ако той во
лев
о се подготви да я възприеме чрез упражненията, за които говорих.
За душата е изчезнало всичко, което тя е възприемала със сетивата, заличени са и стремежите, чрез които се изразява с помощта на тялото и движи това тяло чрез волята. В нея не обитава нищо друго освен едно неопределено чувство за вселената и носталгията за Бога. В това състояние, в което душата се намира в началото на съня, могат да се явят сънища. Това са символични образи, които отговарят на външни опитности, на спомени; или пък те са предизвикани от органични явления или още те могат да изразяват някои действителности на духовния свят, обаче без сънуващият, който още не е освободен от обикновеното съзнание, да може да добие едно ясно понятие за това, което тези сънища означават. Даже за този, за когото Имагинативното познание позволява да възприема това състояние на душата защото имагинативното познание действително може да стори това сънищата не са ясно съобщение за това, което става в него, а на против едно було хвърлено върху истината.
Тази чиста истина може да бъде установена от човешкото същество само ако той волево се подготви да я възприеме чрез упражненията, за които говорих.
към текста >>
55.
09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ
GA_25 Философия, космология, религия
Трябва да можем да виждаме с онова ново око онова, което е останало незабелязано; а от друга страна чрез един во
лев
акт, трябва да можем отново да намерим спомените за тази възраст, които може да ни достави обикновеното съзнание.
В полето на имагинативното съзнание можем да имаме например пред себе си възникването у детето на девет или десет години на някои морални стремежи, дължащи се на определено устройство; ние възприемаме това явление имайки пред погледа физическото тяло и душата съединени. Ние виждаме това, което е станало в организма към възрастта от девет или десет години. Но за това не трябва да изгубваме обикновеното съзнание.
Трябва да можем да виждаме с онова ново око онова, което е останало незабелязано; а от друга страна чрез един волев акт, трябва да можем отново да намерим спомените за тази възраст, които може да ни достави обикновеното съзнание.
Трябва да можем постоянно да сравняваме това, което донася висшето съзнание, с това което крие обикновеното съзнание и както преминаваме от една мисъл към друга да преминаваме от Имагинацията към обикновеното съзнание и обратно. Тази характерна способност на висшето съзнание има извънредно голямо значение. Когато към антропософското изследване се прилагат външни критерии, хората мислят често пъти, че мислите-образи не са нищо друго освен привидения, халюцинации. Трябва да можем да схванем коренната разлика, която отделя първите от вторите. Възприятието на този, който има привидения му донася наистина образи, но то му отнема съзнанието.
към текста >>
Вземете един много прост во
лев
акт: Вие вдигате ръката си.
Това е онази част на душата, която чувстваме в обикновеното съзнание под формата на волята. Сравнете тази последната с мисленето, с представите. В мислещата дейност на будното състояние ние сме винаги напълно съзнателни. Да бъде човек "буден", това значи да живее в представи. Но не е така с волята.
Вземете един много прост волев акт: Вие вдигате ръката си.
Какво знаете във вашето съзнание за този жест? Това съзнание познава една мисъл: аз вдигам ръката си. След това става нещо в глъбините на организма. Без съмнение вие изпитвате всякакъв вид смътни впечатления, може би следи от ефективни движения. Но това, което се явява ясно, това което е напълно съзнателно е резултатът: Ръката е вдигната.
към текста >>
56.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Съдържанието на обикновеното съзнание се изразява чрез мисли, чувства, во
лев
и импулси.
Съдържанието на обикновеното съзнание се изразява чрез мисли, чувства, волеви импулси.
Действителността, която се крие зад това съдържание, трябва да я търсим в това, което в течение на предидущите лекции нарекох астрален организъм и Аз.
към текста >>
Консумирано е било нещо, което се възражда и в това възраждане се извършва самият во
лев
акт.
Да вземем един образ: Идва ми идеята да вдигна ръката си. Тази идея се втурва от главата в ръката, предизвиква там една дисимилация, едно разрушение, което можем да окачествим като горене. В организма на ръката нещо е разрушено. Тогава веществото на астралния организъм което съответства на волята, приижда и поправя това, което е било разрушено. През време, когато става поправка, ръката се вдига.
Консумирано е било нещо, което се възражда и в това възраждане се извършва самият волев акт.
В тази част на астралния организъм, която съставлява основата на нашите волеви подтици, същността на Аза също присъствува, така щото поставянето в действие на волята е също и винаги и едно поставяне в действие на Аза. Когато волята се разгръща в човека, вижда се как след това прииждат астралният организъм и Азът и се вливат във физическия и етерен организъм. Това става и когато волевият подтик не завършва с един истински жест, а само допълва движението, или пък не отива по-далече от едно живо чувствано желание. Същото явление се произвежда, само че в този случай волящата душа се втича в по-тънки части на организма. Както виждате, можем много добре да изследваме, как волята функционира, но за това трябва да познаваме духовното същество на човека.
към текста >>
В тази част на астралния организъм, която съставлява основата на нашите во
лев
и подтици, същността на Аза също присъствува, така щото поставянето в действие на волята е също и винаги и едно поставяне в действие на Аза.
Тази идея се втурва от главата в ръката, предизвиква там една дисимилация, едно разрушение, което можем да окачествим като горене. В организма на ръката нещо е разрушено. Тогава веществото на астралния организъм което съответства на волята, приижда и поправя това, което е било разрушено. През време, когато става поправка, ръката се вдига. Консумирано е било нещо, което се възражда и в това възраждане се извършва самият волев акт.
В тази част на астралния организъм, която съставлява основата на нашите волеви подтици, същността на Аза също присъствува, така щото поставянето в действие на волята е също и винаги и едно поставяне в действие на Аза.
Когато волята се разгръща в човека, вижда се как след това прииждат астралният организъм и Азът и се вливат във физическия и етерен организъм. Това става и когато волевият подтик не завършва с един истински жест, а само допълва движението, или пък не отива по-далече от едно живо чувствано желание. Същото явление се произвежда, само че в този случай волящата душа се втича в по-тънки части на организма. Както виждате, можем много добре да изследваме, как волята функционира, но за това трябва да познаваме духовното същество на човека. Без това познание не можем да изследваме волята, не можем да схванем и що е Азът, защото от този Аз в мисълта намираме само един изтънен образ: В чувствата той се явява само като подтик, а само във волята той действително присъства на Земята.
към текста >>
Това става и когато во
лев
ият подтик не завършва с един истински жест, а само допълва движението, или пък не отива по-далече от едно живо чувствано желание.
Тогава веществото на астралния организъм което съответства на волята, приижда и поправя това, което е било разрушено. През време, когато става поправка, ръката се вдига. Консумирано е било нещо, което се възражда и в това възраждане се извършва самият волев акт. В тази част на астралния организъм, която съставлява основата на нашите волеви подтици, същността на Аза също присъствува, така щото поставянето в действие на волята е също и винаги и едно поставяне в действие на Аза. Когато волята се разгръща в човека, вижда се как след това прииждат астралният организъм и Азът и се вливат във физическия и етерен организъм.
Това става и когато волевият подтик не завършва с един истински жест, а само допълва движението, или пък не отива по-далече от едно живо чувствано желание.
Същото явление се произвежда, само че в този случай волящата душа се втича в по-тънки части на организма. Както виждате, можем много добре да изследваме, как волята функционира, но за това трябва да познаваме духовното същество на човека. Без това познание не можем да изследваме волята, не можем да схванем и що е Азът, защото от този Аз в мисълта намираме само един изтънен образ: В чувствата той се явява само като подтик, а само във волята той действително присъства на Земята. Наред с това разгръщане на волята върху определена мотивация, волението почива и на една друга действителност: Тя почива на едно постоянно желание на съществото да се съедини с физическия организъм. Волящата душа желае несъзнателно да се облече с организма на обмяната на веществата и на крайниците.
към текста >>
Когато действието е изпълнено, нещо се ражда в нашето во
лев
о същество, което е даже нещо повече.
В течение на земното съществуване астралното тяло и Азът, в съответствие с тази воляща душа, изграждат действително със силите на астрала и Аза в Космоса едно същество, което води един заглушен живот. Съдейки за нашите собствени способности, ние раждаме едно астрално същество, което обитава в нас и което все повече расте. Действителността на това същество е съставена от нашите оценки и чувстващата душа след като действията са били действително изпълнени само е предизвикала явяването на това същество идейно под формата на несъзнателен спомен.
Когато действието е изпълнено, нещо се ражда в нашето волево същество, което е даже нещо повече.
Съждението: "Аз извърших едно лошо деяние" става в нас едно същество. Ние носим в себе си това същество, което е конкретната действителност на съжденията, които изказваме върху нашите дела. Ние току-що видяхме, тази воляща част на душата съдържа нещо, което съществуваше още преди човекът да е слязъл от духовния свят към физически-етерен организъм. В тази част на душата постоянно трепти отзвукът на едно желание да построи един човешки организъм, защото тази именно беше нейната дейност преди живота на Земята. Дейност, която от сега нататък се сблъсква препятствията, които организмът представлява (физическият организъм), който и се противопоставя чрез всички свои стени и ъгли.
към текста >>
57.
02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37
GA_26 Мистерията на Михаил
10. Съзнанието се ражда не чрез едно продължение на онази дейност, която се получава като резултат от физическото и етерното тяло, а напротив, тези две тела трябва да стигнат със своята дейност до ну
лев
а точка, даже и под нея, за да се "създаде място" за царуването на съзнанието.
10. Съзнанието се ражда не чрез едно продължение на онази дейност, която се получава като резултат от физическото и етерното тяло, а напротив, тези две тела трябва да стигнат със своята дейност до нулева точка, даже и под нея, за да се "създаде място" за царуването на съзнанието.
Те не са производители на съзнанието, а дават само почва, върху която трябва да стои духът, за да произведе в земния живот съзнание. Както върху Земята човек се нуждае от една почва, върху която да може да стои, така и духовното се нуждае от една материална основа в земното, върху която да може да се разгърне. И както в мировото пространство планетата не се нуждае от почва, за да утвърди своето място, така и духът, чието виждане не е насочено чрез сетивата върху материалното, а е насочено чрез собствената сила върху духовното, не се нуждае от тази материална основа, за да възбудят в себе си своята съзнателна дейност.
към текста >>
Първо ние сме се отдали на това мислене безво
лев
о.
12. Ние намираме действителността на "Аза" тогава, когато развием по-нататък вътрешното виждане, чрез което астралното тяло бива обхванато познавателно, чрез това, че проникваме изживяното в медитация мислене с волята.
Първо ние сме се отдали на това мислене безволево.
Благодарение на това стигаме до там, че нещо духовно навлиза в това мислене, както при сетивното възприятие цветът навлиза в окото, звукът в ухото. Когато сме стигнали до там, да изобразим чрез един волев акт
към текста >>
Когато сме стигнали до там, да изобразим чрез един во
лев
акт
12. Ние намираме действителността на "Аза" тогава, когато развием по-нататък вътрешното виждане, чрез което астралното тяло бива обхванато познавателно, чрез това, че проникваме изживяното в медитация мислене с волята. Първо ние сме се отдали на това мислене безволево. Благодарение на това стигаме до там, че нещо духовно навлиза в това мислене, както при сетивното възприятие цветът навлиза в окото, звукът в ухото.
Когато сме стигнали до там, да изобразим чрез един волев акт
към текста >>
онова, което по този начин сме оживи ли в съзнанието чрез пасивно отдаване, това в този во
лев
и акт се явява възприятието на собствения "Аз".
онова, което по този начин сме оживи ли в съзнанието чрез пасивно отдаване, това в този волеви акт се явява възприятието на собствения "Аз".
към текста >>
58.
04. 5. Принципи 38-61
GA_26 Мистерията на Михаил
61. Като во
лев
о същество човекът не се обръща към своя организъм, а към външния свят.
61. Като волево същество човекът не се обръща към своя организъм, а към външния свят.
Когато иска да ходи, той не пита, какво чувствувам аз в моите крака, каква цел съществува там вън, до която аз искам да стигна. Той забравя своя организъм, когато проявява своята воля. В своята воля човекът не принадлежи на своята природа. Той принадлежи на духовното царство на първата йерархия.
към текста >>
59.
06. 7. Принципи 62-68
GA_26 Мистерията на Михаил
Тя създава връзката на човешкото същество с извънчовешкия свят, преди човекът да е станал свободно волящо същество чрез своя во
лев
организъм.
68. Съществата на първата йерархия се изявяват в едно извънчовешко духовно творчество, което е свойствено на човешката воля като космическа духовна същност на света. Тази космическа духовна същност изживява себе си творейки, когато човек проявява своята воля.
Тя създава връзката на човешкото същество с извънчовешкия свят, преди човекът да е станал свободно волящо същество чрез своя волев организъм.
към текста >>
60.
17. Принципи 88-105
GA_26 Мистерията на Михаил
В това съзнание човек знае за своите во
лев
и импулси само наблюдавайки себе си мислено, както и за външния свят той знае само от наблюдение.
91. В настоящата мирова епоха волята прониква в обикновеното съзнание чрез мисълта Обаче това обикновено съзнание може да се свързва само с това, което е възприемаемо чрез сетивата. И от собствената воля то обхваща само това, което от нея прониква в света на сетивното възприятие.
В това съзнание човек знае за своите волеви импулси само наблюдавайки себе си мислено, както и за външния свят той знае само от наблюдение.
към текста >>
93. Понеже тези представи не могат да схванат Кармата, те приписват неразбираемо, което се явява в човешките во
лев
и импулси на мистичната тъмнина на устройството на тялото, докато всъщност тя е действие от минали земни съществувания.
93. Понеже тези представи не могат да схванат Кармата, те приписват неразбираемо, което се явява в човешките волеви импулси на мистичната тъмнина на устройството на тялото, докато всъщност тя е действие от минали земни съществувания.
към текста >>
Мисленето и чувствуването на во
лев
ия живот изтръгват настоящия земен живот от кармическата връзка.
98. Чувствуването и воленето на мисловния живот съдържат кармическия резултат на миналите съществувания. Мисленето и воленето на живота на чувствата определят по кармически начин характера.
Мисленето и чувствуването на волевия живот изтръгват настоящия земен живот от кармическата връзка.
към текста >>
61.
28. ІХ. Мировите мисли в действието на Михаела и в действието на Аримана
GA_26 Мистерията на Михаил
Цялото негово мислене се превръща в едно изживяване на главата; но главата отделя мисленето от изживява нето на сърцето и от собствения во
лев
живот и угасва собственото битие.
Когато развивайки своята свобода човек изпада в съблазните на Ариман, той бива въвлечен в Интелектуалността като в един духовен автоматизъм, в който той е само едно звено, а не вече самият Той.
Цялото негово мислене се превръща в едно изживяване на главата; но главата отделя мисленето от изживява нето на сърцето и от собствения волев живот и угасва собственото битие.
Човекът все по вече изгубва от своя вътрешен човешки израз като същество, като става израз на собственото битие; той изгубва себе си, като търси себе си; той се откъсва от света, на който отказва своята любов; обаче човек живее себе си истински, когато люби света.
към текста >>
62.
30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер
GA_26 Мистерията на Михаил
Той предприема едно търговско пътешествие за Русия, Литва и Прусия, за да закупи собо
лев
и кожи.
Един хубав пример в това отношение е разказът за "добрия Герхард", който е запазен в едно съчинение на Рудолф фон Емс, живял през първата половина на 13-ия век. "Добрия Герхард" е един богат търговец от Кьолн.
Той предприема едно търговско пътешествие за Русия, Литва и Прусия, за да закупи соболеви кожи.
След това отива в Дамаск, Ниневия, за да закупи копринени тъкани и други подобни.
към текста >>
63.
40. 6. Небесна история. Митологическа история. Земна история. Тайната на Голгота
GA_26 Мистерията на Михаил
И мировото Тяло показва в подреждането на звездите и в движението на звездите, какво е било някога интелигентното и во
лев
о действие на Боговете.
В по-късната космическа епоха след Сатурновото и Слънчевото развитие действието на Интелигентността и на Волята на божествено-духовните Същества стана все по-вътрешно духовно. Това, в което те първоначално упражняваха своята дейност, стана "мирово тяло", хармонично подреждане на звездите в мировото пространство. Когато насочваме поглед назад върху тези неща в едно духовно съзерцание на света, ние можем да кажем: от първоначалния дух-тяло на творящите света същества се роди мировият дух и мировото тяло.
И мировото Тяло показва в подреждането на звездите и в движението на звездите, какво е било някога интелигентното и волево действие на Боговете.
Обаче за космическото настояще това, което някога е било свободно движещи се Интелигентност на Боговете и Воля на Боговете в звездите, се е втвърдило като закони в тези звезди. Следователно това, което днес за земните хора идва на Земята като светлина от небесните звезди, не е непосредствен израз на Интелигентността и на Волята на Боговете, а един застинал знак на това, което те са били някога в звездите. Ето защо в устройството на звездното небе, което буди удивление в човешката душа, можем да виждаме една минало, но не едно настоящо откровение на Боговете.
към текста >>
64.
50. 11. Сън и будност в светлината на разглежданото в предидущите съзерцания
GA_26 Мистерията на Михаил
При будното състояние човекът живее в мислите-сенки, които са хвърлени от един умрял свят, и във во
лев
ите импулси, във вътрешната същност на които той може да проникне също така малко, както и в процеси те на дълбокия сън без сънуване.
При будното състояние човекът живее в мислите-сенки, които са хвърлени от един умрял свят, и във волевите импулси, във вътрешната същност на които той може да проникне също така малко, както и в процеси те на дълбокия сън без сънуване.
към текста >>
Чрез вливането на тези подсъзнателни во
лев
и импулси в мислите-сенки се ражда свободно нарушаващото себесъзнание.
Чрез вливането на тези подсъзнателни волеви импулси в мислите-сенки се ражда свободно нарушаващото себесъзнание.
В това себесъзнание живее "Азът".
към текста >>
65.
56. 14. Къде е човекът като мислещо и спомнящо си същество?
GA_26 Мистерията на Михаил
Тогава се получава, че като во
лев
о същество човекът живее с "духовната земя", а като мислещо същество той наистина живее сред физическата Земя, но като та кова мислещо същество не живее с нея.
Вземайки под съображение това, че Земята съдържа сили, които не попадат в областта на сетивата, можем да говорим за "духовната земя" като противоположен полюс на физическата.
Тогава се получава, че като волево същество човекът живее с "духовната земя", а като мислещо същество той наистина живее сред физическата Земя, но като та кова мислещо същество не живее с нея.
към текста >>
66.
61. 2. Памет и Съвест
GA_26 Мистерията на Михаил
Това, което става всъщност в неговата во
лев
а сфера, то и през време на будността е обвита с такава тъпота, както през време на съня целият душевен живот.
Тези процеси пренася човек в техните последствия от спящото в будното състояние. Това последствие остава в спящо състояние. Защото човекът е буден само в живота, който е наклонен към мислителната област.
Това, което става всъщност в неговата волева сфера, то и през време на будността е обвита с такава тъпота, както през време на съня целият душевен живот.
Обаче в този спящ живот на волята Божествено-духовното продължава да тъче в будното състояние. Морално човекът е толкова добър или лош, колкото той може да бъде според това, доколко е могъл да се приближи в спящото си състояние до божествено-духовните същества. И той се приближава повече или остава по-далече според това, доколко неговите минали земни съществувания са били морални. От глъбините на будното душевно същество прозвучава нагоре това, което през време на съня е могло да бъде всадено в това душевно същество в общение с божествено-ду ховния свят. Това, което прозвучава нагоре, е гласът на съвестта.
към текста >>
67.
2. Защо се разболява човек?
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
И во
лев
ият живот е възпрепятствуван.
Нека разгледаме напротив, как се изостря духовния живот, когато единорган се разболява. Настъпва болка или най-малко неприятност и неразположение. Животът на чувствата получава едно съдържание, което той иначе няма.
И волевият живот е възпрепятствуван.
Едно движение на крайниците, което в здраво състояние се извършва като нещо самопонятно, не може да бъде извършено, защото болката или неприятността се противопоставят възпрепятствуващо. Нека обърнем внимание на приемането на едно придружено с болка движение на един крайник към неговото парализиране. В придруженото с болка движение се крие начало то на парализирания крайник. Активно духовното се намесва в организма. В здравото състояние това се изявява в живота на образуване представите и на мисленето.
към текста >>
68.
12. Строеж на човешкото тяло и процесът на отделянето
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Ако тяхното образуване е стигнало до край, те служат на този азов организъм, който от сега нататък не работи формиращо за тях, а служат за изпълнение на во
лев
ите движения.
Имаме работа с рахитичните заболявания. От всичко това се вижда, как човешките органи са свързани с техните дейности. Костите се раждат в областта на азовия организъм.
Ако тяхното образуване е стигнало до край, те служат на този азов организъм, който от сега нататък не работи формиращо за тях, а служат за изпълнение на волевите движения.
Същото е положението и с това, което се ражда в областта на астралния организъм. Там се образуват не диференцирани вещества и сили.
към текста >>
69.
15. Метод на лечението
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Ако внесем в организма смолообразното вещество, което може да се извлече от растението levisticum officinalis (лечебен селим,
лев
ущян) под формата на чай, а още по-добре под една преработена в препарат форма, тогава неправилно изразходваната дейност на астралното тяло за кръвообращението се освобождава и настъпва подсилването за организма на мозъка.
Ако се намираме пред болестни състояния, които се проявяват в анормални сърцебиения, тогава една неправилна дейност на астралното тяло се упражнява върху хода на движението на кръвта. Тази дейност на астралното тяло отслабва тогава за процесите на мозъка. Настъпват епилептични състояния, защото една отслабнала дейност на астралния организъм в организма на главата води до едно напрежение на принадлежащите там етерни сили.
Ако внесем в организма смолообразното вещество, което може да се извлече от растението levisticum officinalis (лечебен селим, левущян) под формата на чай, а още по-добре под една преработена в препарат форма, тогава неправилно изразходваната дейност на астралното тяло за кръвообращението се освобождава и настъпва подсилването за организма на мозъка.
Във всички тези случаи трябва да установим посоката на действията на болестта чрез една съответна диагноза. Да вземем последния случай. Той може да стои така, че причината да изхожда от едно нарушено взаимодействие между етерното и астралното тяло в кръвообращението. Тогава последствията от това са явления в мозъка. В този случай с лечението трябва да се постъпи така, както бе описано по-горе.
към текста >>
70.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
На 14 години възпаление на пикочната тръба, което на 29 годишна възраст се повтаря в комбинация с възпаление на пикочния мехур; на 18 годишна възраст се явява едно възпаление на белите дробове и на п
лев
рата; на 29 години при едно заболяване от грип получава възпаление на п
лев
рата; на 30 години катар на челните кухини (синузит).
Анамнезата показва, че същото състояние се е повтаряло при пациента. Изследването на духовното устройства на пациента показва едно свръхчувствително, изтощено астрално тяло. Като последствие от това се оказва едно лесно подаване на физическото и етерното тяло на катарални и възпалителни състояния. Пациентът е имал още като дете едно слабо, неподдържано от астралното тяло физическо тяло. От тук и честото му заболяване от морбили, скарлатина, варицела, коклюш, ангина.
На 14 години възпаление на пикочната тръба, което на 29 годишна възраст се повтаря в комбинация с възпаление на пикочния мехур; на 18 годишна възраст се явява едно възпаление на белите дробове и на плеврата; на 29 години при едно заболяване от грип получава възпаление на плеврата; на 30 години катар на челните кухини (синузит).
Има една непрестанна склонност към катар на конюнктива на очите. Кривата на треската (повишена температура)през време на двумесечното престояване на пациента в клиниката беше отначало 38,9, след това спадна, за да се покачи отново на 14-я ден; след това се движеше на вълни между 37 и 36, понякога се качваше над 37 и слизаше до 35. Тази крива на температурата (треска) е една ясна картина на сменящите се настроения в азовия организъм. Една такива крива се ражда, когато действията на полусъзнателните съдържания на азовия организъм се изчерпват в топлинните процеси на физическото и етерното тяло, без астралното тяло да бъде сведено до един нормален ритъм.
към текста >>
На 2 1/2 години детето за първи път се опитва да върви, но вървежът му е такъв, че само
лев
ият крак може да пристъпва, а десният се влачи.
На 2 1/2 години отново има един пристъп, който траел 5 часа. Детето отново се вцепенило и лежало като мъртво. На 4 години имало един пристъп, който траел 1/2 час. За този пристъп ни съобщиха, че бил за първи път съпроводен с повишение на температурата. След конвулсиите, които настъпвали след довеждането му от болницата, родителите забелязали едно парализиране на дясната ръка и на десния крак.
На 2 1/2 години детето за първи път се опитва да върви, но вървежът му е такъв, че само левият крак може да пристъпва, а десният се влачи.
Също дясната мишца не се подчинява на волята му и остава неподвижна. Същото състояние още съществуваше, когато детето бе доведено при нас. Касаеше се да установим, как стои работата с членовете (физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, азов организъм) на организма на детето. Проучването бе направено независимо от комплекса симптоми. Констатирана бе една силна атрофия на етерното тяло, което в определени части приемаше само много слабо влияние от страна на астралното тяло.
към текста >>
То станало по-спокойно, намалели са многото безво
лев
и движения; станало толкова сръчно, че можело само да играе; а в душевно отношение предишното своенравие е изчезнало.
При майката бе приложено повече последното лечение, понеже, намираща се с едно поколение по-горе, наследствените сили са действували по-малко при нея. Същото важи и за сестрата на майката. Още докато детето беше в клиниката можахме да констатираме, че то започна да се управлява по-лесно и доби едно по -добро душевно състояние. То стана например по-послушно; а движенията, които по-рано правеше несръчно, сега ги изпълняваше по-сръчно. По-късно неговата леля ни съобщи, че с детето беше станало една голяма промяна.
То станало по-спокойно, намалели са многото безволеви движения; станало толкова сръчно, че можело само да играе; а в душевно отношение предишното своенравие е изчезнало.
към текста >>
Една 26-годишна пациентка дойде в нашата клиника с тежки последствия от един грип, който прекарала през 1918 година свързан с белодробен катар и който в 1917 година последвал едно възпаление на п
лев
ра та.
Една 26-годишна пациентка дойде в нашата клиника с тежки последствия от един грип, който прекарала през 1918 година свързан с белодробен катар и който в 1917 година последвал едно възпаление на плевра та.
Пациентката не могла да се съвземе след грипа. В 1920 година била много отслабнала и имала леко повишение на температурата и изпотяване през нощта. Скоро след грипа настъпили болки в кръста, които са се увеличили постоянно до късно през 1920 година; след това при остри болки настъпило едно изкривяване на кръста. Явило се също едно подуване на десния показалец. Едно лечение чрез лежене донесло, както казва тя , едно подобрение на болките в кръста.
към текста >>
71.
Съдържание
GA_28 Моят жизнен път
1861 – 1879 / Кра
лев
ец, Мьодлинг, Потшах, Нойдьорфл
1861 – 1879 / Кралевец, Мьодлинг, Потшах, Нойдьорфл
към текста >>
72.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Кра
лев
ец, Мьодлинг, Потшах, Нойдьорфл, Винер Нойщат – селища и ж.п.
В първите две глави Рудолф Щайнер описва детските си и ученически години и това е времето от 1861 до 1879 година.
Кралевец, Мьодлинг, Потшах, Нойдьорфл, Винер Нойщат – селища и ж.п.
гари, където неговото семейство живее. Оставаме с чувството, че с това непрекъснато местене нещо трябва да остане скрито, запазено, като историята от Евангелието на Матей.
към текста >>
73.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
После го изпратили в село Кра
лев
ец на унгарско-хърватската граница.
Тази фамилия е притежавала поземлен имот в Хорн. Там баща ми се запознал с майка ми. Тогава напуснал ловджийската служба и постъпил на работа като телеграфист в австрийските Южни железници. Първоначално бил назначен на една малка ж.п. гара в Южна Щирия.
После го изпратили в село Кралевец на унгарско-хърватската граница.
По това време се оженил за майка ми. Моминското ѝ име е Блие. Тя произхожда от стар род от Хорн. Аз съм роден в Кралевец на 27 февруари 1861 г. Получило се е така, че родното ми място е много отдалечено от областта, от която произхождам.
към текста >>
Аз съм роден в Кра
лев
ец на 27 февруари 1861 г.
гара в Южна Щирия. После го изпратили в село Кралевец на унгарско-хърватската граница. По това време се оженил за майка ми. Моминското ѝ име е Блие. Тя произхожда от стар род от Хорн.
Аз съм роден в Кралевец на 27 февруари 1861 г.
Получило се е така, че родното ми място е много отдалечено от областта, от която произхождам.
към текста >>
74.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
По външен вид той приличаше както на музиканта Рубинщайн, така и на актьора
Лев
ински.
Съботни посетители бяха още историци на църквата и други теолози. Освен това от време на време се появяваха философът Адолф Щьор, Гозвине фон Берлепш, прочувствената разказвачка Емилие Матайя (която пишеше под псевдонима Емил Мариот), поетът и писател Фриц Лемермайер и композиторът Щрос. С Фриц Лемермайер, с когото по-късно тясно се сприятелих, се запознах в следобедите при деле Грацие. Той беше забележителен човек. Говореше за всичко, от което се интересува, с вътрешно премерено достойнство.
По външен вид той приличаше както на музиканта Рубинщайн, така и на актьора Левински.
Беше развил почти култ към Хебел. Възгледите му за живота и изкуството, породени от мъдро, идващо от сърцето знание, бяха изключително здраво вкоренени в него. Беше автор на интересния, съдържателен роман
към текста >>
В познанието си ние притежаваме силата да освобождаваме закономерността на нещата от тях самите, така че трябва ли въпреки това да сме безво
лев
и роби на тези закони?
Тази свобода, бихме могли да кажем, е само мечта! Докато си въобразяваме, че сме свободни, се подчиняваме на непоколебимата принуда на природата. Най-възвишените мисли, които измисляме, всъщност са само резултат от сляпо властващата в нас природа. О, най-накрая трябва да признаем, че едно същество, което познава себе си, не може да бъде несвободно!... Виждаме мрежата на законите, които действат в нещата, и това създава необходимостта.
В познанието си ние притежаваме силата да освобождаваме закономерността на нещата от тях самите, така че трябва ли въпреки това да сме безволеви роби на тези закони?
“
към текста >>
75.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Така че те не бяха пренесли в духовния свят това, което би могла да даде на техните индивидуалности връзката с материалистическите во
лев
и ценности, а само насаденото у тези индивидуалности от материалистическите мисловни ценности.
Но тази свързаност с материализма на епохата и при двете личности бе останала изцяло в света на идеите. Те не участваха в житейските навици, следващи от материализма на тяхното мислене и които преобладаваха при всички останали хора. Те бяха „особняци пред света“, живееха в по-примитивни форми, отколкото беше прието тогава и отколкото им позволяваше имущественото състояние.
Така че те не бяха пренесли в духовния свят това, което би могла да даде на техните индивидуалности връзката с материалистическите волеви ценности, а само насаденото у тези индивидуалности от материалистическите мисловни ценности.
Разбира се, случващото се в душите им се разиграваше в по-голямата си част в подсъзнанието. И сега можех да видя как тези материалистически мисловни ценности не представляват нещо, което след смъртта отчуждава човека от божествено-духовния свят, а че това отчуждаване настъпва единствено чрез материалистическите волеви ценности. Както душата, с която се сближих във Виена, така и тази, с която се запознах духовно във Ваймар, след смъртта си представляваха великолепно сияещи духовни фигури, в които душевното съдържание беше изпълнено с образите на духовните същества, лежащи в основата на света. Запознаването им с идеите, чрез които те премислиха по-точно материалното по време на последния им земен живот, сега допринесе за това, че и след смъртта те да могат да развият отношение към света, основаващо се на вярно съждение, което не би могло да стане, ако съответните идеи им бяха останали чужди.
към текста >>
И сега можех да видя как тези материалистически мисловни ценности не представляват нещо, което след смъртта отчуждава човека от божествено-духовния свят, а че това отчуждаване настъпва единствено чрез материалистическите во
лев
и ценности.
Но тази свързаност с материализма на епохата и при двете личности бе останала изцяло в света на идеите. Те не участваха в житейските навици, следващи от материализма на тяхното мислене и които преобладаваха при всички останали хора. Те бяха „особняци пред света“, живееха в по-примитивни форми, отколкото беше прието тогава и отколкото им позволяваше имущественото състояние. Така че те не бяха пренесли в духовния свят това, което би могла да даде на техните индивидуалности връзката с материалистическите волеви ценности, а само насаденото у тези индивидуалности от материалистическите мисловни ценности. Разбира се, случващото се в душите им се разиграваше в по-голямата си част в подсъзнанието.
И сега можех да видя как тези материалистически мисловни ценности не представляват нещо, което след смъртта отчуждава човека от божествено-духовния свят, а че това отчуждаване настъпва единствено чрез материалистическите волеви ценности.
Както душата, с която се сближих във Виена, така и тази, с която се запознах духовно във Ваймар, след смъртта си представляваха великолепно сияещи духовни фигури, в които душевното съдържание беше изпълнено с образите на духовните същества, лежащи в основата на света. Запознаването им с идеите, чрез които те премислиха по-точно материалното по време на последния им земен живот, сега допринесе за това, че и след смъртта те да могат да развият отношение към света, основаващо се на вярно съждение, което не би могло да стане, ако съответните идеи им бяха останали чужди.
към текста >>
В тяхно лице обаче видях също така страха на благородни души от вживяването във во
лев
ия елемент на този светоглед.
Обаче от общуването ми с двете души – ваймарската се наричаше Ойнике – в мен се вливаха нови сили за „Философия на свободата“. Това, към което съм се стремил в нея, на първо място, е резултат от философските ми мисловни пътища през осемдесетте години. На второ място, също и резултат от моето конкретно общо виждане в духовния свят. На трето място, прилив на сили дойде благодарение на съпреживяването на духовните опитности на онези две души. У тях пред себе си виждах възхода, за който човекът трябва да благодари на естественонаучния светоглед.
В тяхно лице обаче видях също така страха на благородни души от вживяването във волевия елемент на този светоглед.
Тези души отстъпваха с боязън пред етичните последствия от един такъв светоглед.
към текста >>
76.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
Почувствах как идеалното начало в предишния ми живот отстъпи в определена посока и на негово място дойде во
лев
ото начало.
Почувствах как идеалното начало в предишния ми живот отстъпи в определена посока и на негово място дойде волевото начало.
За да стане възможно това, при развитието на познанието волята трябва да умее да се въздържа от всякакъв субективен произвол. Волята ми се усили в същата степен, в която отслабна идеалното. Волята пое също и духовното познание, което преди беше контролирано почти изцяло от идеалното. Вече знаех, че разделението на душевния живот на мислене, чувства и воля има само ограничено значение. В действителност в мисленето се съдържат и чувства, и воля, само дето мисленето преобладава над тях.
към текста >>
77.
XXIII. „Етически индивидуализъм“
GA_28 Моят жизнен път
Така че и никой божествено-духовен нравствен импулс не може по такъв външен начин да проникне в онова място на душата, където започва да съществува действащият в човека собствен во
лев
и импулс.
Както физическият и физиологическият светоглед на тогавашното време, към чийто начин на мислене се отнасях отрицателно, така и биологическият, който, въпреки неговото несъвършенство, можех да разглеждам като мост към един духовен светоглед, поставяха пред мен изискването да разработвам все по-добре собствените си представи за тези две области от света. Трябваше да си отговоря на въпроса: могат ли на човека от външния свят да се разкриват импулси за неговите действия? Открих, че за божествено-духовните сили, които одушевяват вътрешно човешката воля, не съществува никакъв път от външния свят към вътрешното същество на човека. Струваше ми се, че това показват истинският физическо-физиологически, както и биологическият начин на мислене. Не може да бъде намерен природен път, който да подтиква волята отвън.
Така че и никой божествено-духовен нравствен импулс не може по такъв външен начин да проникне в онова място на душата, където започва да съществува действащият в човека собствен волеви импулс.
Външните природни сили могат да обхванат само природното в човека. В този случай обаче в действителност имаме не свободно проявление на волята, а само продължение на случващите се в човека и чрез него природни процеси. А това означава, че човекът не е овладял напълно своето същество, а си остава във външната страна на природното като несвободен в своите действия.
към текста >>
78.
XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд
GA_28 Моят жизнен път
А тази изразителна глава – буквално като дар, идващ от необикновените во
лев
и нотки на ръцете.
Погледът ми беше запленен от тази истински рядка човешка натура. Тук имам предвид „натура“ в напълно физически смисъл. Тези ръце! Сякаш от предишен земен живот, в който бяха вършили дела, които могат да бъдат извършени единствено от хора, чийто дух ги пронизва чак до върховете на пръстите. Дали защото енергията е била преработена, те могат да създадат и впечатление за груба сила, но най-дълбокият интерес беше привлечен от това, което тези ръце излъчваха.
А тази изразителна глава – буквално като дар, идващ от необикновените волеви нотки на ръцете.
В погледа и мимиките на лицето му имаше нещо, което се отдава толкова произволно на света, което обаче можеше и да се оттегли от него, както жестовете на ръцете, които изразяват какво усещат дланите. От тази глава говореше един чужд на съвременността дух. Дух, който всъщност се поставя извън човешките стремежи на настоящето. Който обаче не може вътрешно да осъзнае на кой свят от миналото принадлежи. Като литератор Франк Ведекинд – това не е литературна оценка, а говоря само изхождайки от това, което видях у него – напомняше на химик, който изцяло отхвърля съвременните възгледи в химията и се занимава с алхимия, но прави това не с вътрешно увлечение, а по-скоро с някакъв цинизъм.
към текста >>
79.
XXVII. Перспективи по време на смяната на века; размишления за Хегел, Маккей и анархизма
GA_28 Моят жизнен път
В противовес на едностранчивостта мировият дух да бъде надарен единствено със знание, трябваше да се появи и другото, изтъкващо отделните хора като чисто во
лев
и същества.
В противовес на едностранчивостта мировият дух да бъде надарен единствено със знание, трябваше да се появи и другото, изтъкващо отделните хора като чисто волеви същества.
към текста >>
80.
XXXVI. Езотерични указания
GA_28 Моят жизнен път
Фактът, че по-късно изходната точка за всевъзможни к
лев
ети бе намерена в удостоверенията, подписани от Мари фон Сиверс и мен при установяването на връзка с историческата организация на Яркър, означава, че за да се скалъпят подобни к
лев
ети, абсурдното е било обсъждано с гримасата на сериозността.
Фактът, че по-късно изходната точка за всевъзможни клевети бе намерена в удостоверенията, подписани от Мари фон Сиверс и мен при установяването на връзка с историческата организация на Яркър, означава, че за да се скалъпят подобни клевети, абсурдното е било обсъждано с гримасата на сериозността.
Нашите подписи бяха положени формално. Просто се придържахме към обичайната практика. И докато полагахме подписите си, аз най-ясно заявих, че всичко това е формалност и че организацията, която преминава под мое ръководство, няма да вземе нищо от практиките на Яркър.
към текста >>
Разбира се, със задна дата е лесно да се впускаме в разсъждения относно това колко „по-разумно“ щеше да бъде да не се свързваме с организации, които по-късно ще вземат участие в к
лев
етническата кампания.
Разбира се, със задна дата е лесно да се впускаме в разсъждения относно това колко „по-разумно“ щеше да бъде да не се свързваме с организации, които по-късно ще вземат участие в клеветническата кампания.
Но бих искал да отбележа с цялата подобаваща тук скромност, че в описания период от живота ми все още се числях към хората, които предполагат, че тези, с които си имат работа, вървят по прав, а не по крив път. В тази вяра в хората не можа да промени нищо дори и духовното съзерцание. С него не трябва да се злоупотребява, за да се изследват вътрешните намерения на ближния, ако това изследване не става по желание на самия човек. В други случаи изследването на вътрешната същност на други души си остава нещо забранено за познавача на духа така, както е забранено непозволеното отваряне на чуждо писмо. Към хората, с които си имаш работа, следва да се отнасяш така, както към всеки друг, който не обладава никакво духовно познание.
към текста >>
Фактът, че личности, участвали в тази организация – абсолютно безупречна за всеки, който я разглежда с добра воля и в духа на истината, – се превърнаха в к
лев
етнически обвинители, е един от онези абсурди в човешкото поведение, които възникват, когато хора, които не са вътрешно чисти, се присъединяват към движения с истинно духовно съдържание.
Фактът, че личности, участвали в тази организация – абсолютно безупречна за всеки, който я разглежда с добра воля и в духа на истината, – се превърнаха в клеветнически обвинители, е един от онези абсурди в човешкото поведение, които възникват, когато хора, които не са вътрешно чисти, се присъединяват към движения с истинно духовно съдържание.
Те очакват неща, които да съответстват на техния тривиален душевен живот, и тъй като не ги намират, се обръщат срещу организацията, към която – без да осъзнават своята неискреност – първоначално сами са се обърнали.
към текста >>
81.
XXXVIII. Мюнхенският теософски конгрес през 1907 г
GA_28 Моят жизнен път
Мари фон Сиверс отдавна вече беше превела възстановката на е
лев
зинската драма на Шюре.
Много от тези неща бяха променени в Мюнхен. Голямата концертна зала, която служеше за заседанията, ние, като организатори, украсихме с вътрешна декорация така, че нейната форма и цвят да възпроизвеждат художествено настроението, преобладаващо в устните доклади. Художествената обстановка и духовната дейност трябваше да се обединят пространствено в едно хармонично цяло. Най-голяма стойност отдадох на това да се избегне абстрактната нехудожествена символика, за да може художественото усещане да намери своя израз. В програмата на конгреса беше включено художествено представление.
Мари фон Сиверс отдавна вече беше превела възстановката на елевзинската драма на Шюре.
Аз я пригодих за сценична постановка в езиково отношение. Тази драма включихме в програмата. Благодарение на това беше направена връзка, макар и все още в слаба форма, със същността на древните мистерии, но главното беше, че конгресът придоби художествен аспект, свидетелстващ за намерението от сега нататък духовният живот в Обществото да не се оставя без художествен елемент. Мари фон Сиверс, която изпълняваше ролята на Деметра, показа ясно в играта си нюансите, които трябваше да достигне драматичното изкуство в Обществото. Освен това бяхме стигнали до стадия, в който изкуството на рецитацията и декламацията, развито от Мари фон Сиверс чрез разработване с изхождане от вътрешната сила на словото, беше дошло до решаващата точка, от която можеше да продължи да се развива плодотворно в тази област.
към текста >>
82.
Бележки
GA_28 Моят жизнен път
село Кра
лев
ец: разположено между реките Мура и Драва, на 20 км.
село Кралевец: разположено между реките Мура и Драва, на 20 км.
западно от мястото на сливане на железопътните линии, в днешна Хърватия.
към текста >>
18 Аз съм роден в Кра
лев
ец на 27 февруари 1861 г.: В един (не-датиран) автобиографичен фрагмент Рудолф Щайнер пише: „Роден съм на 25 февруари 1861 г.
18 Аз съм роден в Кралевец на 27 февруари 1861 г.: В един (не-датиран) автобиографичен фрагмент Рудолф Щайнер пише: „Роден съм на 25 февруари 1861 г.
Два дни по-късно съм кръстен.“ - Едно писмо от Ойгение Бредов от 25.02.1921 г. до Рудолф Щайнер предполага, че действително 25-ти е рождената му дата. Католическото кръщение става на 27.02.1861 г. в Драсковец на името на Рудолф Йозеф Лоренц Щайнер. Кръстници са Лоренц Дайм и Йозефа Якл.
към текста >>
83.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_28 Моят жизнен път
Роден на 27 февруари в Кра
лев
ец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници.
1861 г.
Роден на 27 февруари в Кралевец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници.
Родителите му произхождат от Южна Австрия.
към текста >>
84.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
От циркулацията на кръвта произтича всичко агресивно у холерика, всичко, което е свързано със силната во
лев
а природа на холерика.
Холеричният темперамент ще се изяви активно в една мощно пулсираща кръв; така излиза наяве силният елемент у човека, а именно, че той има особено влияние върху неговата кръв. У един такъв човек, у когото в духовен план действа Аза, а във физически предимно кръвта, виждаме как най-вътрешната сила поддържа организацията стегната и силна. И в момента, в който той се проявява във външния свят, неговата Азова сила ще иска да предяви правото си. Ето последицата от този Аз. Поради това холерикът се държи като човек, който иска да наложи своя Аз на всяка цена.
От циркулацията на кръвта произтича всичко агресивно у холерика, всичко, което е свързано със силната волева природа на холерика.
към текста >>
Оттук - по правило - при тези силни, ярки во
лев
и натури, при които Азът слага юзди на свободните градивни сили на астралното тяло, се наблюдава ниска, стегната фигура.
Можете да намерите хиляди примери в живота, един такъв пример от духовната история е философът Йохан Готлиб Фихте, големият немски холерик. Още на външен вид той се откроява като такъв. Фихте е изглеждал на външен вид като с потиснат растеж. С това той ясно е издавал, че другите звена са били потискани поради превеса на Аза. Не астралното тяло със своята градивна способност е преобладаващото, а преобладава Азът, усмирителят, ограничителят на градивните сили.
Оттук - по правило - при тези силни, ярки волеви натури, при които Азът слага юзди на свободните градивни сили на астралното тяло, се наблюдава ниска, стегната фигура.
Да вземем един друг класически пример за холерик: Наполеон, „малкия генерал", който е останал толкова нисък, защото Азът е потискал другите звена. Това е типът на потиснатия растеж при холерика. При него можем да видим как тази сила на Аза действа от Духа, така че вътрешната същност на човека известява за себе си чрез външния вид. Разгледайте физиономията на холерика! Сравнете го с флегматика!
към текста >>
85.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
След като осемгодишното дете бива разбрано с езика си от тригодишното, защо искате да приравнявате езика си с неговото бръщо
лев
ене.
Имайте предвид, че те по-рано се научават да разбират езика, отколкото да го говорят, така, както е било по-рано за нас с гръцкия или някой друг чужд език. Разчитайте на това, че времето ще допринесе за разгадаването на смисъла и създаването на логически връзки. Дете на пет години разбира думи като „напротив", „всъщност", „естествено"; опитайте се обаче да обясните, какво означават тези думи не на детето, а на баща му! Краткият израз „в действителност" крие в себе си един малък философ.
След като осемгодишното дете бива разбрано с езика си от тригодишното, защо искате да приравнявате езика си с неговото бръщолевене.
Говорете с едногодишното като с двегодишно, с двегодишното като с шестгодишно - тъй като разликите в растежа намаляват в обратна пропорционалност по отношение на годините. Нима и гениите не ни говорят столетия напред в своите книги? Нека възпитателят да се замисли, ако изобщо приема, че учителят също трябва да учи, над следното: детето вече носи в себе си половината свят, а именно духовния свят (напр. нравствените и метафизични възгледи), и този свят е вече изучен, и точно поради тази причина механичното овладяване на езика съвсем не ни позволява да се приближим към духовния свят... Радостта и увереността на децата при разговор би трябвало и нас да прави радостни и уверени. Човек може както да ги учи на езика, така и да се учи на език от тях.
към текста >>
В цялостната во
лев
а организация на човека се отразява начина, по който той намира своето място в Космоса.
От момента на смяната на зъбите, развиващото се етерно тяло предоставя на физическото тяло онези сили, чрез които то може да изгражда устойчиви и здрави форми. Това, което най-силно влияе върху етерното тяло, влияе най-силно и върху заздравяването на физическото тяло. Най-силни импулси върху етерното тяло предизвикват усещанията и представите, чрез които човек преживява своите схващания за първопричините на Вселената, т.е. чрез религиозните схващания. Никога волята, а с това и характерът на един човек, няма да се развият правилно, ако той не преживее дълбоки религиозни импулси през този жизнен период.
В цялостната волева организация на човека се отразява начина, по който той намира своето място в Космоса.
Ако човек не се чувствува здраво свързан с божествено-духовния свят, неговите воля и характер остават несигурни и разединени.
към текста >>
86.
5. До всички членове * IV 10 Февруари 1924 Относно позицията на членовете към Обществото
GA_39 Писма до членовете
Той трябва да бъде далеч от мисълта: "Не ме интересува, когато Антропософията и тези, които я представляват, са поставяни в погрешна светлина или дори ок
лев
етявани от опоненти".
Някой член може например да пожелае да съобщи на други хора познанието и възприятията на Антропософията. В момента, в който обучението му се разшири отвъд най-тесния и дискретен кръг, той поема тези отговорности. Тогава трябва да има ясно разбиране за духовното и интелектуално състояние на днешното човечество. Той трябва да бъде наясно в собственото си съзнание със истинската задача на Антропософията. Доколкото му е възможно, той трябва да остане в тесни връзки с други дейни членове на Обществото.
Той трябва да бъде далеч от мисълта: "Не ме интересува, когато Антропософията и тези, които я представляват, са поставяни в погрешна светлина или дори оклеветявани от опоненти".
към текста >>
87.
Дванадесет настроения
GA_40 Стихове и медитации
за во
лев
о решение за битие.
за волево решение за битие.
към текста >>
във во
лев
ото изживяване да зида,
във волевото изживяване да зида,
към текста >>
във во
лев
ата сила, управляваща в живота.
във волевата сила, управляваща в живота.
към текста >>
88.
Антропософски календар на душата
GA_40 Стихове и медитации
чрез во
лев
ите сили.
чрез волевите сили.
към текста >>
89.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Всичко, което човекът трябва да причислява към своето душевно изживяване в непосредствен смисъл, всички вълнуващи се и утихващи от сутрин до вечер представи, усещания и чувства, които съставляват душевната драма на човека, всички болки и страдания, също и во
лев
ите импулси, потъват някак си в неопределена тъмнина, когато човекът се потопява в съня.
И въпреки това всеки човек би трябвало да почувствува, че сънят е нещо, което се поставя в нашите жизнени явления така, като че чрез него ни са поставени най-големите загадки на живота. Хората винаги са чувствували тази тайнственост и голямото значение на съня, когато за съня са казвали, че той е "Братът на смъртта". Днес ние ще се ограничим в разглеждането на съня като такъв, защото в следващите сказки ще се върнем в известно отношение към разглеждането на смъртта.
Всичко, което човекът трябва да причислява към своето душевно изживяване в непосредствен смисъл, всички вълнуващи се и утихващи от сутрин до вечер представи, усещания и чувства, които съставляват душевната драма на човека, всички болки и страдания, също и волевите импулси, потъват някак си в неопределена тъмнина, когато човекът се потопява в съня.
И някои философи биха могли така да се каже да сбъркат в себе си, когато говорят за същността на душевното, за същността на духовното, която се изявява в човешката природа и за който трябва все пак да приемат, че макар и тази душевна и духовна природа да може добре да се обхваща с понятия и идеи и да се показва добре изследвана, тя общо взето изглежда да се изгубва в нищо. Когато разглеждаме явленията на душевния живот така, както всъщност те обикновено се разглеждат от научните и ненаучни среди, ние трябва общо взето да кажем, че през време на състоянието на сън те се заличават, изчезват.
към текста >>
се затъпяват все повече и повече и той чувствува най-после, как во
лев
ите импулси са парализирани.
Само хора, които изпитват едно разцепление на своя Аз, нещо което за съвременния човек би било едно болестно състояние, биха могли да имат едно такова разделяне на своя представен живот в различни области. При нормалния човек същественото е, че всички представи са като перспективно отнесени към една точка: към себесъзнателния Аз. В момента на засипването ние ясно чувствуваме, как така да се каже първо Азът бива надделян от представите, въпреки че те стават по-неясни. Представите проявяват своята самостоятелност, живеят един собствен живот, някакси в хоризонта на съзнание се образуват отделни облаци представи и Азът изгубва себе си в представите. Тогава човек чувствува, как сетивните възприятия, виждане, чуване и т.н.
се затъпяват все повече и повече и той чувствува най-после, как волевите импулси са парализирани.
Сега трябва да обърнем внимание на нещо, което всъщност малко хора наблюдават ясно. По-нататък човек чувствува, че докато в дневния живот вижда нещата с определени очертания, в момента на заспиването настъпва един вид затвореност в една неопределена мъгла, която понякога предизвиква студенина, понякога други чувства на определени места на тялото: на ръцете, на ставите, на слепоочията, на гръбнака и т.н. Това са чувства, които заспиващият може добре да наблюдава. Това са бихме могли да кажем такива тривиални опитности, които човек може да има всяка вечер при заспиване, стига да иска това.
към текста >>
90.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато се казва, че всичко, което трябва да бъде наука, трябва да бъде доказуемо във всяко време и за всеки човек, се разбира, че това, което се разглежда като науки, не трябва да зависи от нашата субективност, от нашите субективни чувства, от това, което носим индивидуално в себе си като во
лев
и решения, като во
лев
и импулси, като чувства и усещания.
Защото за всички отношения, които стават във физическия свят, ние трябва да имаме сигурност, сила на волята и способност да чувствуваме нещата, не трябва да изгубваме почвата под нозете си, когато искаме да се издигнем от този свят в духовния. Това е една предварителна степен: да направим всичко, което може да развие нашия характер така, че да стоим здраво на краката си във физическия свят. След това вече трябва да пристъпим към такава работа, чрез която да доведем душата до едно друго чувствуване и до друга воля, различни от тези, които тя обикновено проявява, за да може да се издигне в духовния свят. Трябва някакси нашата душа да се превърне вътрешно в един друг организъм на чувствуване и воление, различен от този, който тя обикновено има в нормалния живот. Тук ние стигаме до нещо, което може отначало действително да постави от една страна Духовната наука в противоречие с това, което днес е признато като "наука", но което от друга страна отново поставя Духовната наука наред с тази наука със същата валидност, която официалната наука има.
Когато се казва, че всичко, което трябва да бъде наука, трябва да бъде доказуемо във всяко време и за всеки човек, се разбира, че това, което се разглежда като науки, не трябва да зависи от нашата субективност, от нашите субективни чувства, от това, което носим индивидуално в себе си като волеви решения, като волеви импулси, като чувства и усещания.
Обаче онзи, който иска да се издигне в духовния свят, трябва първо да поеме околния път чрез вътрешността на душата, трябва да реорганизира своята душа, трябва първо да отвърне напълно поглед от това, което се намира вън във физическия свят. В обикновения живот човек отвръща поглед от това, което е сред физическия свят, само тогава, когато спи; тогава той не пропуска в своята душа нищо чрез своите очи, уши и чрез целия си организъм, но в замяна на това пък изгубва съзнание и не е в състояние да живее съзнателно в един духовен свят.
към текста >>
91.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това ни показва, че по отношение на неговото цяло развитие ние трябва да различаваме у човека всичко, което той изживява в своите мисли, представи и усещания също и в неговите во
лев
и импулси и чувства, което остава така да се каже само едно вътрешно изживяване -, от нещо друго, което остава вътрешно изживяване така, че прониква във външния физически организъм, оформява го пластично и го превръща в инструмент за бъдещи духовни способности или за бъдещ духовно-душевен живот.
Това ни показва, че по отношение на неговото цяло развитие ние трябва да различаваме у човека всичко, което той изживява в своите мисли, представи и усещания също и в неговите волеви импулси и чувства, което остава така да се каже само едно вътрешно изживяване -, от нещо друго, което остава вътрешно изживяване така, че прониква във външния физически организъм, оформява го пластично и го превръща в инструмент за бъдещи духовни способности или за бъдещ духовно-душевен живот.
Това ние можем най-добре да видим съвсем нагледно, когато проследяваме една способност на човека през неговия живот, която показва съвсем различни страни, въпреки че тези различни страни са разбъркани многократно от официалната наука за душата /психология/: когато проследим нашата памет.
към текста >>
Това, което забравяме, се превръща в настроения, чувствени стойности, даже във во
лев
и импулси, в това, което почива повече или по-малко несъзнателно в нашия душевен живот, но което твори в нас и ни оформя.
Да, то играе една важна роля в човешката душа. Защото каквито са първите впечатления от детството, дали изживяваме нещо радостно или тъжно, любов или безразличие, това или онова външно впечатление, от това зависи безкрайно повече, отколкото човек може да направи по-късно в живота, изхождайки от цялото настроение и от цялото устройство на своята душа, зависи много повече отколкото обикновено се приема. Това, което сме забравили от първите години на нашия живот, което ни формира и изгражда в нашето душевно същество, е много по-важно отколкото обикновено се признава. Така е и с това, което по-късно научаваме, ние го забравяме как то звучи в думите, в мислите, но то остава в нас като определено настроение на душата. Когато например един човек е научил в определена възраст балади или други стихотворения с напълно определени задачи, с напълно определени качества, той може да забрави мислите, събитията и т.н., така че не може да ги възпроизведе отново; обаче това, което е поучил, то остава в структурата на неговия собствен характер може би като душевна крепкост, като една особеност да застава в живота и да приема радост и страдание.
Това, което забравяме, се превръща в настроения, чувствени стойности, даже във волеви импулси, в това, което почива повече или по-малко несъзнателно в нашия душевен живот, но което твори в нас и ни оформя.
Само понякога то се показва по-късно в живота чрез определени процеси, наказвайки ни, че когато човек направи необходимото и пред неговата душа се представя нещо сродно, той си спомня тогава за нещо забравено. Така щото може да се докаже, че върху това, което човек е запаметил в миналото и го е забравил, в несъзнателните пластове на неговия душевен живот се е наслоило върху него нещо като една покривка, но все пак то съществува в него. Така ние действително виждаме, как това, което забравяме, което изчезва от нашата памет, твори оформяващо и изграждащо в нашата душа и после се проявява в нашето настроение като радост или скръб, проявява се в нашата смелост, в нашата храброст или малодушие или също в нашия страх по отношение на живота. Това, което един вид се отделя от съкровището на нашата памет и се потопява в подсъзнанието, бива забравено, става една творяща сила в самата наша душа. Всъщност ние самите сме това, което са направили от нас нещата, които сме забравили.
към текста >>
Това, което живее като способ в бащата, как той се отнася към нещата, какви интереси, какви желания проявява той към нещата, как той желае, иска, дали той е човек, който смело се намесва в отношенията на живота или отстъпва с малодушие, дали е педантичен или великодушен, следователно качествата, които са свързани с во
лев
ите импулси, всичко това се предава по наследство от бащата.
Обаче от друга страна можем да кажем и нещо друго.
Това, което живее като способ в бащата, как той се отнася към нещата, какви интереси, какви желания проявява той към нещата, как той желае, иска, дали той е човек, който смело се намесва в отношенията на живота или отстъпва с малодушие, дали е педантичен или великодушен, следователно качествата, които са свързани с волевите импулси, всичко това се предава по наследство от бащата.
Напротив всичко, което е подвижност на душата, на интелектуалността, то се предава по наследство от майката. Но има една интересна разлика, която само трябва да бъде наблюдавана, която може да бъде наблюдавана, когато разглеждаме целия обсег на живота. Тогава ще намерите навсякъде доказателства за това. А именно по отношение на пола се показва при това една огромна разлика. Можем да кажем: Общо взето за един син отношението към бащата и майката е описано по един чудесен начин в думите на Гьоте: "От баща си имам телосложението и сериозното поведение в живота", т.е.
към текста >>
Но ако разгледаме сега дъщерята, констатираме по един странен начин, че при дъщерята качествата на бащата се явяват така, че сега те са повдигнати с една степен от природата на во
лев
ите импулси, от природата, която се изразява повече в общението със заобикалящия свят в душевното.
Тогава ще намерите навсякъде доказателства за това. А именно по отношение на пола се показва при това една огромна разлика. Можем да кажем: Общо взето за един син отношението към бащата и майката е описано по един чудесен начин в думите на Гьоте: "От баща си имам телосложението и сериозното поведение в живота", т.е. всичко, което се отнася за общението на човека с външния свят "От майка ми веселата натура и поетичната дарба", т.е. цялата особеност на духовния живот.
Но ако разгледаме сега дъщерята, констатираме по един странен начин, че при дъщерята качествата на бащата се явяват така, че сега те са повдигнати с една степен от природата на волевите импулси, от природата, която се изразява повече в общението със заобикалящия свят в душевното.
Ето защо от един баща това важи естествено само при еднакви обстоятелства -, който навсякъде действува смело, който проявява жив интерес към това или онова и с това в своето общение с окръжаващия свят проявява известна сериозност, дъщерята взема тези качества така, че те са повдигнати в областта на душевното. Такава дъщеря проявява сериозен душевен живот, превърнала е характерните черти на бащата в душевни прояви, тя прави по-подвижно това, което у бащата е по-сковано. Така щото най-важните качества, които при бащата се явяват повече външно, при дъщерята те се показват повече овътрешнени.
към текста >>
Нека вземем примера с майката на БЮРГЕР и с неговия баща, от който той е наследил също и во
лев
ото качество /Готфрид Август Бюргер, 1747-1794 г. поет/.
Сега направете с мене една разходка през историята и ще видите, как всяка стъпка потвърждава казаното и как навсякъде там, където имаме показания, бихме могли да дадем исторически едно потвърждение на едно такова състояние на нещата. Най-хубавото потвърждение в това отношение имаме от майката на Макавеите, която с едно героично величие оставя своите синове да отидат на смърт за това, което тя вярва и в което нейните отци са вярвали. При това тя произнася следните велики, прекрасни думи: "Аз ви дадох външното тяло; обаче Онзи, който е създал света и човека, ви даде това, което аз не можех да ви дам и Той ще се погрижи отново да получите това, щом вие го изгубвате заради вашата вяра! " Колко често в историята ние се натъкваме на майчиния елемент: от майката на Александър Велики и майката на Гракхите до нашето време, когато виждаме, как в човека се явяват качества, благодарение на които този човек е способен да действува върху окръжаващия свят, благодарение на които той притежава силите и талантите, а също и подходящия телесно-душевен организъм. В това отношение бихме могли навсякъде където и да поискаме да разтворим историята на знаменити мъже: навсякъде ние ще намерим майчините качества преведени така, че те са слезли по-надълбоко с една степен, че са се превърнали в способности, които са поставени в живота.
Нека вземем примера с майката на БЮРГЕР и с неговия баща, от който той е наследил също и волевото качество /Готфрид Август Бюргер, 1747-1794 г. поет/.
Всъщност с бащата той имаше малко нещо общо; бащата се радваше, когато нямаше нужда да се грижи за развитието на малкото момче; обаче майката имаше един чудесно подвижен дух, тя беше тази, която граматически и стилистично притежаваше правилния израз. А това беше необходимо за поета; той прие тези качества от майката и те му се подадоха именно защото той принадлежеше на следващото поколение. Или нека помислим за ХЕБЕЛ, в какво отношение стоеше той към своя баща. Който познава по-точно поета ХЕБЕЛ, той ще почувствува в цялата сурова особеност и своенравно на интересите един отзвук и от бащиното наследство. Старият майстор зидар Хебел беше предал вече много от това на своя син.
към текста >>
Защото мненията и убежденията на хората се образуват от съвършено други основи на нежната душа от тяхната во
лев
а природа, от тяхната сърдечна и чувствена природа, така щото един човек може много добре да разбере вашите логически обяснения, вашите остроумни заключения и след това да не ги възприеме поради простата причина, че това, което един човек вярва и изповядва, не изтича от неговата логика и от неговото разбиране, а иде от цялата му личност, т.е.
Колко много хора има, които, когато са вникнали в един светоглед, така че са убедени в него, се стараят сега да убедят и другите. Те вярват, че това е много похвален стремеж, когато казват: Щом го разбирам така ясно, аз би трябвало всъщност да доведа всеки един до това убеждение! Обаче това е една наивност. Нашите мнения съвсем не зависят от това, дали нещо ни се доказва логически. Това е възможно в много малко случаи.
Защото мненията и убежденията на хората се образуват от съвършено други основи на нежната душа от тяхната волева природа, от тяхната сърдечна и чувствена природа, така щото един човек може много добре да разбере вашите логически обяснения, вашите остроумни заключения и след това да не ги възприеме поради простата причина, че това, което един човек вярва и изповядва, не изтича от неговата логика и от неговото разбиране, а иде от цялата му личност, т.е.
от онези членове, където възниква волята, чувствата. Обаче нашите мисли са онова от нас, което от всички наши заложби се явява най-късно, когато организацията на тялото е вече отдавна завършена. Това е изолираното поле. Там ние най-малко намираме достъп до другите хора. Повече можем да постигнем, когато ги обхванем в онези техни части, които лежат по-дълбоко: в чувството, във волята.
към текста >>
Но когато един човек е израснал в една твърде материалистична сфера, да речем там, където хората допускат само съществуването на материята, тогава през време на неговия растеж се образува сбор от чувствени и во
лев
и импулси, които оформяват пластично неговото тяло, а също и неговия мозък.
Обаче нашите мисли са онова от нас, което от всички наши заложби се явява най-късно, когато организацията на тялото е вече отдавна завършена. Това е изолираното поле. Там ние най-малко намираме достъп до другите хора. Повече можем да постигнем, когато ги обхванем в онези техни части, които лежат по-дълбоко: в чувството, във волята. Чрез тези последните ние можем да действуваме върху организма.
Но когато един човек е израснал в една твърде материалистична сфера, да речем там, където хората допускат само съществуването на материята, тогава през време на неговия растеж се образува сбор от чувствени и волеви импулси, които оформяват пластично неговото тяло, а също и неговия мозък.
По-късно той може да усвои едно много добро логическо мислене, обаче това не действува вече в пластиката на неговия мозък. Логическите мисли са най-безсилното нещо в човешката душа. Ето защо особено важно е да търсим и намерим достъпа до другите хора и чрез душата, а не само чрез логиката. Когато някой е формирал вече своя мозък по определен начин, тогава този мозък не образува вече никаква нова логика, понеже той винаги отразява старите представи, понеже се е втвърдил вече в определени форми. Ето защо за такива светогледи, които са изградени върху най-чистата, върху най-строгата логика, каквато е Духовната наука, не можем да се надяваме, че ще можем да действуваме като отидем от човек на човек, за да ги убедим.
към текста >>
Защото в нашата епоха съществуват голям брой такива хора, които вследствие на цялата си личност, на тяхната во
лев
а и чувствена природа не гледат, не се стремят към това, което е духовен свят и духовно изследване.
Логическите мисли са най-безсилното нещо в човешката душа. Ето защо особено важно е да търсим и намерим достъпа до другите хора и чрез душата, а не само чрез логиката. Когато някой е формирал вече своя мозък по определен начин, тогава този мозък не образува вече никаква нова логика, понеже той винаги отразява старите представи, понеже се е втвърдил вече в определени форми. Ето защо за такива светогледи, които са изградени върху най-чистата, върху най-строгата логика, каквато е Духовната наука, не можем да се надяваме, че ще можем да действуваме като отидем от човек на човек, за да ги убедим. Когато някой, който разбира импулса на Духовната наука, би искал да вярва, че ще може да убеди хората чрез предумване или чрез логика, който би искал да вярва, че последователят на Духовната наука се подава на тази илюзия, той греши твърде много!
Защото в нашата епоха съществуват голям брой такива хора, които вследствие на цялата си личност, на тяхната волева и чувствена природа не гледат, не се стремят към това, което е духовен свят и духовно изследване.
От голямата маса на тези, които живеят около нас, ще се изберат онези, които имат влечение към Духовната наука, ще се насочат към това, което смътно предчувствуват, което вече имат в душата си. По отношение на един светоглед, който е изграден върху това, което логиката, човешкото съзнание могат чисто да обгърнат, може да стане само една селекция, един подбор. Ето защо представителят на Духовната наука пристъпва към хората и знае да различава: Тук има един, на когото можеш с години да проповядваш, той не ще се съгласи с твоите мисли, не ще ги разбере. Ти трябва да доведеш това първо до неговото съзнание, можеш да говориш на неговата душа, но той самият не може да се домогне до него от целия инструмент на своята душа, от мозъка си. Другият е устроен така, че има възможността да схване това, което Духовната наука показва по нейния логично устроен способ.
към текста >>
92.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Например като най-злия противник на Ормузд се счита онзи, който е назован с името "К
ЛЕВ
ЕТА": това е едно от най-важните качества на Ариман.
Когато разглеждаме Заратустра, ние виждаме фактически в него един дух, който в много далечни времена на миналото е дал на културата на човечеството мощни импулси. Защото достатъчно е само да проследим това, което е било изживяно в Предна Азия и в по-късни времена на асирийските и вавилонски народи, даже до епохата на Египет и до времето, когато Християнството се разпространи в света: навсякъде ние ще намерим представи, които можем да проследим в миналото, и ще намерим, че те имат своя произход във великите светлини, които Заратустра е дал на човечеството. На нас ще ни бъде разбираемо, когато гръцкият писател, който искаше да изрази, как отделните ръководители са дали на своите народи винаги по-късния дял, от който тези народи се нуждаеха в културата, на нас ще ни бъде разбираемо, когато този писател изтъква: Когато Питагор научи от прадедите това, което трябваше да премине върху него от египтяните геометрията, от финикийците аритметиката, от халдейците астрономията -, той трябваше да отиде при последователите на Заратустра, за да научи от тях пълните с тайнственост учения за отношението на човечеството към духовния свят и за истинското поведение в живота. С това писателят, който ни казва това за Питагор, констатира, че учението на Заратустра върху поведението в живота води над всички други противоположности и прави всички други противоположности да завършат в противоположността на доброто и злото,която противоположност може да бъде превъзмогната само чрез едно пречистване от злото, от лъжата и измамата.
Например като най-злия противник на Ормузд се счита онзи, който е назован с името "КЛЕВЕТА": това е едно от най-важните качества на Ариман.
С това гръцкият писател обръща вниманието върху факта, че Питагор не можеше да намери най-чистия морален идеал, идеалът за моралното пречистване на човека, нито при египтяните, от които можа да научи геометрията, нито при финикийците, от които можа да научи аритметиката, нито даже при халдейците, от които можа да научи астрономията, а трябваше да отиде при последователите на Заратустра, за да има един героичен светоглед, който сериозно признава побеждаването на Злото в пречистването. С това древността признава високото благородство и единствеността на Заратустризма.
към текста >>
93.
Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Още повече, че става въпрос за Херкулес, преминал през посвещение в Е
лев
зинските Мистерии.
Сега в хода на историята ни се говори за забележително избавление. Прометей може да бъде освободен само чрез намесата на Посветен. Такъв бил Херкулес, изпълнил дванадесетте задачи. Изпълнението на тези дванадесет задачи било постижението на Посветения. Те символизират дванадесетте задачи на Посветения.
Още повече, че става въпрос за Херкулес, преминал през посвещение в Елевзинските Мистерии.
Въпреки всичко някой трябва да бъде пожертван, и така кентавърът Хирон бил пожертван за Прометей. Хирон вече страдал от неизлечима болест. Той бил полу-животно, полу-човек. Така Прометей бил спасен.
към текста >>
94.
Троянската война. 28 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
В самите Мистерии такива събития бяха просто преподавани, и в старите гръцки Мистерии - древните Мистерии, далеч предхождащи Е
лев
зинските - този важен момент, началото на четвъртата подраса на петата коренна раса и цялото й значение, беше сред другите неща, изнасяни пред учениците.
Ако разбирате всичко това, вие виждате, че мита за Троя, както и много други, просто се придържа към една истинска световно-историческа последователност. Това е тайната, която Мистериите пазят. Те показват великите събития в историята на света на Посветените от тази възвишена гледна точка.
В самите Мистерии такива събития бяха просто преподавани, и в старите гръцки Мистерии - древните Мистерии, далеч предхождащи Елевзинските - този важен момент, началото на четвъртата подраса на петата коренна раса и цялото й значение, беше сред другите неща, изнасяни пред учениците.
към текста >>
95.
V. Йога в Изтока и Запада
GA_92 Езотерична космология
Висшите степени на Посвещение се състоят в контролиране на всички явления, свързани с физическото тяло, във во
лев
ото им овладяване и контролиране.
Висшите степени на Посвещение се състоят в контролиране на всички явления, свързани с физическото тяло, във волевото им овладяване и контролиране.
Посветеният притежава Атма до степента, до която постига това; той става Мъдрец и има власт над Природата.
към текста >>
96.
VІІІ. Християнската Мистерия
GA_92 Езотерична космология
Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на во
лев
ото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло.
В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността. След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост. До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека. Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му. По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване.
Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло.
Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно? От една страна това бе възвишената му интелигентност, но също и неговата силна симпатия към всички живи същества и към цялата Природа. Такава чувствителност е усъвършенстване и разширяване на силите на живота и на любовта. Това съответства на втората степен на Християнското посвещение и е възнаграждение за изпитанията на Бичуването. Човек придобива чувство на любов към всички същества и това му дава чувство за живот в сърцето на самата Природа.
към текста >>
Едва сега ние започваме да осъзнаваме какво лежи отвъд тишината, да преминаваме ну
лев
ата точка, на която се е прекратил всеки външен звук.
Тя струи от вътрешното същество на човека. Впечатлението, което прави тя, е съвсем различно от онова, направено от външната светлина. Следното сравнение ще ни даде някаква идея какво се има предвид. Да си представим, че оставяме зад себе си шумен град и навлизаме в гъста гора. Шумовете постепенно изчезват и тишината става пълна.
Едва сега ние започваме да осъзнаваме какво лежи отвъд тишината, да преминаваме нулевата точка, на която се е прекратил всеки външен звук.
И сега за вътрешното ухо отново възниква звук от другата страна на битието. Такова е душевното изживяване на онзи, който навлиза в астралния свят. Тогава той е в контакт с обърнатите свойства на нещата, които са му били познати, също както в аритметиката, под точката на нулата, ние навлизаме в растящата редица на отрицателните числа.
към текста >>
97.
ХІІІ. Логосът и Словото
GA_92 Езотерична космология
Той не може, например, да ускори растежа на растенията чрез едно во
лев
о действие.
От една страна, ранните атланти притежаваха една по-силна и вярна памет. Тяхното познание бе основано не на отношенията между фактите, а върху спомена за тези факти. Те знаеха, чрез своята памет, че определено събитие неизменно би породило серия от други събития; но те не схващаха причините за тези факти, нито можеха да мислят върху тях. Освен тази силна памет, те притежаваха и друго качество – една могъща сила на волята. Днес човекът вече не може да работи пряко със своята воля над жизнените сили.
Той не може, например, да ускори растежа на растенията чрез едно волево действие.
Атлантът имаше тази сила и, още повече, беше способен да извлича от растенията етерни сили, които знаеше как да използва. Той правеше това инстинктивно, без помощта на интелекта и способностите на логическо разсъждение, които днес са свързани с онова, което наричаме "учения ум". До степента в която интелектуалността, способността за отразяваща мисъл и смятане се разгърнаха в хората на Атлантида, до тази степен западаха техните сили на инстинктивно ясновидство.
към текста >>
98.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля
GA_92 Езотерична космология
6. Тази Земя-огън е съставена от чиста воля, от елементарни жизнени сили - от постоянно движение - пронизани от импулси и страсти, един истински резервоар от во
лев
и сили.
6. Тази Земя-огън е съставена от чиста воля, от елементарни жизнени сили - от постоянно движение - пронизани от импулси и страсти, един истински резервоар от волеви сили.
Ако някой се опита да упражни натиск върху тази субстанция, тя би го отблъснала.
към текста >>
99.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Онзи, който освобождава Прометей, е Херкулес, за когото се казва, че е преминал през посвещение в е
лев
зийските мистерии.
В лицето на Прометей гръцката митология е символизирала свободното човечество, борещо се за култура. Чрез него тя изобразява страдащия човек, но същевременно и освободителя.
Онзи, който освобождава Прометей, е Херкулес, за когото се казва, че е преминал през посвещение в елевзийските мистерии.
Всеки, който слизал в подземния свят, е бил посветен, тъй като слизането в подземния свят е технически термин, означаващ инициация, посвещение. Това пътуване до подземния свят е приписвано на Херкулес, на Одисей и на всички, които са посветени, които желаят да водят човека от своята епоха към извора на прастарата мъдрост, към духовен живот.
към текста >>
100.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда.
GA_93 Легендата за храма
В допълнение се казва, че Херакъл преминал през посвещение в е
лев
зийските мистерии.
В течение на сказанието се разказва за неговото странно спасяване. Казва ни се, че Прометей можел да бъде освободен само чрез намесата на един посветен. И такъв един посветен е бил гръкът Херакъл; Херакъл, който извършил 12-те дела. Извършването на тези дела е постижението на посвещението. Те са символичното представяне на 12-те изпитания, които трябва да се извършат от някой, който ще бъде посвещаван.
В допълнение се казва, че Херакъл преминал през посвещение в елевзийските мистерии.
Той бил в състояние да спаси Прометей. Някой друг обаче трябвало да пожертва себе си и кентавърът Хирон направил това за Прометей. Хирон страдал от неизличима болест. Бил половин животно и половин човек. Той умира и чрез това освобождава Прометей.
към текста >>
101.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Бих искал да размислите върху тази клетва в нейното пълно предзнаменование: "Зак
лев
ам се, че аз никога не ще разкрия нищо чрез дума, знак и ръкостискане, които отсега нататък ще ми бъдат разкрити вътре в тази ложа.
Кандидатът трябва да даде клетва. Всичко около него е ужасяващо, тъмно, стаята се осветява само от едно или две мънички пламъчета.
Бих искал да размислите върху тази клетва в нейното пълно предзнаменование: "Заклевам се, че аз никога не ще разкрия нищо чрез дума, знак и ръкостискане, които отсега нататък ще ми бъдат разкрити вътре в тази ложа.
Ако бих издал някои от тайните, разрешавам на всеки от братята, който научи за това, да пререже гърлото ми и да изтръгне езика ми". Това е клетвата на чирака. Още по-ужасяваща е клетвата на калфата, който се съгласява да му бъде разрязан гръдния кош и сърцето му да бъде изтръгнато и хвърлено на птиците. Клетвата, която майсторът трябва да даде е толкова ужасяваща, че не трябва да бъде спомената тук.
към текста >>
102.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
GA_93 Легендата за храма
Жан Пол разказва следния инцидент/*2/: Като малко момче той веднъж стоял в една п
лев
ня в двора на една ферма; в онзи момент той за първи път преживял своето собствено "аз".
В даден момент на своя живот детето се научава да употребява думата "аз". Преди това то счита себе си за предмет. И така както то нарича другите предмети, така нарича и себе си с едно обективно име. Едва по-късно то се научава да използва думата "аз". Моментът в живота на велики личности, когато за първи път осъзнават себе си като един аз, е изпълнен с голямо значение.
Жан Пол разказва следния инцидент/*2/: Като малко момче той веднъж стоял в една плевня в двора на една ферма; в онзи момент той за първи път преживял своето собствено "аз".
И толкова спокоен и тържествен бил този момент за него, че той казва: "Тогава аз погледнах в най-вътрешната част на душата ми като в Светая Светих".
към текста >>
103.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Мъдростта, красотата и обхвата на во
лев
ите импулси за него представляват едно единство.
Каквото тези три принципа трябваше да дадат на човечеството в предисторически времена, протичаше към кандидата за посвещение чрез разкриването на мистерийните тайни. Там ние поглеждаме назад към онова време, когато религия, наука и изкуство не са били разделени, а са били обединени. Всъщност за всеки, който може да вижда свръхсетивно, астрално, тези три принципа са едно единство.
Мъдростта, красотата и обхвата на волевите импулси за него представляват едно единство.
Във висшите области на съзерцанието няма абстрактна наука. Има само една наука, в която в картини живее онова, което има едно призрачно съществуване във външния свят и намира един неясен израз в имагинациите. Онова за произхода на света и човечеството, което сега може да бъде прочитано в книги – в това или в онова описание на Сътворението, не е било описвано; вместо това то е било довеждано пред очите на ученика в живи картини във великолепно хармонични цветове. А онова, което ученикът е възприемал като мъдрост, едновременно е било изкуство и красота, било е нещо, което в много по-голяма степен е раздвижвало чувствата, които се появяват в нас, когато ние преживяваме, заставайки пред изключителни художествени произведения. Жаждата за истина и красота, мъдрост и изкуство, а също и религиозен импулс, са се развили едновременно.
към текста >>
104.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Тези персонажи неофитът е виждал и в е
лев
зийското посвещение – хирофант, дадухус или носач на факлата и служител при олтара; кандидатът ги вижда и в Свободното масонство – майстора, старшия и младшия пазител, символични персонификации на Слънцето и Луната и Демиурга, или Великият архитект на Вселената.
Тук ние лесно откриваме астрономическото значение: Дворецът е светът, покривът – небето; златните щитове – звездите, 7-те цветя – 7-те планети. Кандидатът бива запитван как му е името и той отговаря: Гатглер, т.е. скиталец, тоз, който извършва един кръговрат, раздаващ необходимости на човечеството; тъй като кандидатът персонифицира Слънцето. Дворецът е на царя, епитет, който древните мистагоги дадоха на главата на планетарната система. След това кандидатът открива три седалки; на първата е царят, наречен Хар, Възвишения; на централната – Яфухар, равен на Възвишения; на най-високата Тредие, числото 3.
Тези персонажи неофитът е виждал и в елевзийското посвещение – хирофант, дадухус или носач на факлата и служител при олтара; кандидатът ги вижда и в Свободното масонство – майстора, старшия и младшия пазител, символични персонификации на Слънцето и Луната и Демиурга, или Великият архитект на Вселената.
Но скандинавската троица е обикновено представена от Один, главното божество, Тор, неговия първороден, почитан посредник между бог и човек, притежаващ неограничена власт над Вселената, поради което главата му е била заобиколена с кръг от 12 звезди и Фрейа, един хермафродит, накичен с различни символи, означаващи власт над любов и брак. В инструкциите, давани на неофита, му е било казвано, че най-великият и най-древният от боговете се наричал Алфадер /бащата на всички/ и има 12 епитета, които припомнят 12-те атрибута на Слънцето, 12-те съзвездия, 12-те върховни богове на Египет, Гърция и Рим. Между боговете на скандинавската теогония се намира Балдур Добрият, чиято история, както вече загатнахме по-горе, образува обекта на посветителните церемонии. Балдур е Митра, любовта на Слънцето. Той предусеща опасността, която го заплашва; сънува я нощем.
към текста >>
Относно Фауст сравни Брюкнер "Фауст фон Ми
лев
", Базел, 1901 г., където Фауст е описан като важен представител на манихейство на римските културни кръгове.
/*11/ – В неговата творба "Срещу Фауст".
Относно Фауст сравни Брюкнер "Фауст фон Милев", Базел, 1901 г., където Фауст е описан като важен представител на манихейство на римските културни кръгове.
към текста >>
И нищо не е по-характерно за грубостта на основните възгледи на Константиновата църква, от нейния главен говорител, великия Августин, който бе морално неспособен да намери нещо в тези мисли, освен к
лев
ета, оскверняване и унижение, които биха били достатъчни да накарат манихейците да се изчервят.
Този Дух на живота се проявява като укротител на материалното съществуване, както Духът, който носи мярка и установява граници на материята. На него следователно бе дадено името "Архитект на Вселената" от манихейците и всъщност той е Христос, или Хоротатос, установителя на граници, според Валентин. На тази част от божествения живот и светлина обаче, която се държи в плена на природните форми на растенията, животните и човека, е дадено името: Страдащият Исус, Човекът на Скърбите, Исус Патибилис. В смисъла на манихеизма обаче Исус представлява само тази божествена фигура, когато той надскочи ограничаващите страдания вътре в тесните граници на тялото, когато то е било заковано към кръста на могилата край Йерусалим. Той става Спасителят на света само когато идентифицира своя божествен живот с този на всички страдащи същества в света, жадуващи за неговите спасителни, разпръскващи светлина мисли.
И нищо не е по-характерно за грубостта на основните възгледи на Константиновата църква, от нейния главен говорител, великия Августин, който бе морално неспособен да намери нещо в тези мисли, освен клевета, оскверняване и унижение, които биха били достатъчни да накарат манихейците да се изчервят.
От друга страна, ние видяхме с каква деликатност Мани се освобождава от неговата задача да направи видима борбата между силите на божественото и силите на материята, на злото, на насилието и на демоничното, и как красивото е в състояние да потече като святото величие на безнасилствената кроткост и да допринесе за зазоряването на една по-благородна култура, към която грубият римски ум на Августин не можеше да бъде спечелен".
към текста >>
Лев
ит, гл.
/*3/ – Това е ставало веднъж в годината на деня на Помазването.
Левит, гл.
16, стихове 29-34: "И това да бъде за вас вечна наредба: Да се извършва очистване над синовете Израилеви от всичките им грехове веднъж в годината".
към текста >>
16, стихове 29-34: "И това да бъде за вас вечна наредба: Да се извършва очистване над синовете Израи
лев
и от всичките им грехове веднъж в годината".
/*3/ – Това е ставало веднъж в годината на деня на Помазването. Левит, гл.
16, стихове 29-34: "И това да бъде за вас вечна наредба: Да се извършва очистване над синовете Израилеви от всичките им грехове веднъж в годината".
към текста >>
105.
V. Йога в Изтока и Запада.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Висшите степени на Посвещение се състоят в контролиране на всички явления, свързани с физическото тяло, във во
лев
ото им овладяване и контролиране.
Висшите степени на Посвещение се състоят в контролиране на всички явления, свързани с физическото тяло, във волевото им овладяване и контролиране.
Посветеният притежава Атма до степента, до която постига това; той става Мъдрец и има власт над Природата.
към текста >>
106.
VІІІ Християнската Мистерия.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на во
лев
ото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло.
В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността. След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост. До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека. Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му. По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване.
Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло.
Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно? От една страна това бе възвишената му интелигентност, но също и неговата силна симпатия към всички живи същества и към цялата Природа. Такава чувствителност е усъвършенстване и разширяване на силите на живота и на любовта. Това съответства на втората степен на Християнското посвещение и е възнаграждение за изпитанията на Бичуването. Човек придобива чувство на любов към всички същества и това му дава чувство за живот в сърцето на самата Природа.
към текста >>
Едва сега ние започваме да осъзнаваме какво лежи отвъд тишината, да преминаваме ну
лев
ата точка, на която се е прекратил всеки външен звук.
Тя струи от вътрешното същество на човека. Впечатлението, което прави тя, е съвсем различно от онова, направено от външната светлина. Следното сравнение ще ни даде някаква идея какво се има предвид. Да си представим, че оставяме зад себе си шумен град и навлизаме в гъста гора. Шумовете постепенно изчезват и тишината става пълна.
Едва сега ние започваме да осъзнаваме какво лежи отвъд тишината, да преминаваме нулевата точка, на която се е прекратил всеки външен звук.
И сега за вътрешното ухо отново възниква звук от другата страна на битието. Такова е душевното изживяване на онзи, който навлиза в астралния свят. Тогава той е в контакт с обърнатите свойства на нещата, които са му били познати, също както в аритметиката, под точката на нулата, ние навлизаме в растящата редица на отрицателните числа.
към текста >>
107.
ХІІІ. Логосът и Словото.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Той не може, например, да ускори растежа на растенията чрез едно во
лев
о действие.
От една страна, ранните атланти притежаваха една по-силна и вярна памет. Тяхното познание бе основано не на отношенията между фактите, а върху спомена за тези факти. Те знаеха, чрез своята памет, че определено събитие неизменно би породило серия от други събития; но те не схващаха причините за тези факти, нито можеха да мислят върху тях. Освен тази силна памет, те притежаваха и друго качество – една могъща сила на волята. Днес човекът вече не може да работи пряко със своята воля над жизнените сили.
Той не може, например, да ускори растежа на растенията чрез едно волево действие.
Атлантът имаше тази сила и, още повече, беше способен да извлича от растенията етерни сили, които знаеше как да използва. Той правеше това инстинктивно, без помощта на интелекта и способностите на логическо разсъждение, които днес са свързани с онова, което наричаме “учения ум”. До степента в която интелектуалността, способността за отразяваща мисъл и смятане се разгърнаха в хората на Атлантида, до тази степен западаха техните сили на инстинктивно ясновидство.
към текста >>
108.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
6. Тази Земя-огън е съставена от чиста воля, от елементарни жизнени сили от постоянно движение пронизани от импулси и страсти, един истински резервоар от во
лев
и сили.
6. Тази Земя-огън е съставена от чиста воля, от елементарни жизнени сили от постоянно движение пронизани от импулси и страсти, един истински резервоар от волеви сили.
Ако някой се опита да упражни натиск върху тази субстанция, тя би го отблъснала.
към текста >>
109.
Съдържание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Хегеловият химн «Е
лев
зин».
Скритият свят на гръцките мистерии.
Хегеловият химн «Елевзин».
Най-ниската точка на материализма през последната третина на 19-ти век. Мисията на Е. П. Блаватска.
към текста >>
110.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Те са знаели това и в тишината на нощта са копнели за мистериите от Е
лев
зин – последните прекрасни издънки на гръцките мистерии.
Затова някои изтъкнати представители на духовния живот, които са се чувствали неразбрани и самотни, са поглеждали в онези велики времена на безкрайно далечното минало, в които човекът още е общувал със самите духове и богове.
Те са знаели това и в тишината на нощта са копнели за мистериите от Елевзин – последните прекрасни издънки на гръцките мистерии.
към текста >>
Е
ЛЕВ
ЗИН
ЕЛЕВЗИН
към текста >>
Така говори вглъбеният мислител, който поглежда дълбоко навътре в мировите загадки, който може да обхване всичко това в собствените си гърди само с мисли и така обръща поглед назад към мистериите на Е
лев
зин.
Така говори вглъбеният мислител, който поглежда дълбоко навътре в мировите загадки, който може да обхване всичко това в собствените си гърди само с мисли и така обръща поглед назад към мистериите на Елевзин.
Той продължава:
към текста >>
Така този мислител призовава духовете, които наистина са се явявали на учениците от Е
лев
зин.
Така този мислител призовава духовете, които наистина са се явявали на учениците от Елевзин.
После той призовава самата богиня Церес, която е действала в центъра на мистериите. Церес е не само богиня на земното плодородие, но и оплодителка на духовния живот.
към текста >>
о, Церес, ти, която в Е
лев
зин цареше!
о, Церес, ти, която в Елевзин цареше!
към текста >>
която там за
лев
че да продават,
която там за левче да продават,
към текста >>
17) Хегел изпраща поемата си «Е
лев
зин» (1796 г.) на приятеля си Хьолдерлин.
17) Хегел изпраща поемата си «Елевзин» (1796 г.) на приятеля си Хьолдерлин.
Виж «Животът на Георг Вилхелм Фридрих Хегел, описан от Карл Розенкранц». Supplement към произведенията на Хегел, Берлин 1844, стр. 78 и сл.
към текста >>
111.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Дали са били учениците на Хермес, или на е
лев
зинските, египетските или християнско-гностическите тайни школи, или розенкройцерите в Европа, винаги е имало огромни влияния, произлизащи от братства със строго избрани хора в ограничен брой.
Той беше това, което се нарича тайно или окултно учение, следователно нещо, което се е вършило в тесен кръг от особено избрани хора. След строги изпити на волята, чувстването и мисленето, учениците от предишни времена са били допускани до тези затворени кръгове, до езотеричните, окултните братства. От тези братства са произлизали въздействията, които в бъдеще ще произлизат от по-голям кръг хора. Все повече хора ще бъдат призвани да упражняват тези влияния в бъдеще. Малък кръг от избраници винаги е упражнявал влияние, каквото теософското движение следва да упражнява в бъдеще.
Дали са били учениците на Хермес, или на елевзинските, египетските или християнско-гностическите тайни школи, или розенкройцерите в Европа, винаги е имало огромни влияния, произлизащи от братства със строго избрани хора в ограничен брой.
към текста >>
112.
Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В голяма степен е било така при египетските мистерии и тези в Азия, също при мистериите в Гърция, особено в Е
лев
зин.
Мистерията е същинското рождено място на изкуството. Мистериите са били действителни, живи в астралното пространство. Там е съществувала синтетичност между истина, красота и религиозност.
В голяма степен е било така при египетските мистерии и тези в Азия, също при мистериите в Гърция, особено в Елевзин.
към текста >>
113.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Също както храносмилането съответства на мисловната дейност, така сърдечната и кръвната дейност съответстват на во
лев
ия и чувствения живот, така че всичко, което има влияние върху кръвта чрез определени вещества, чрез известен вид хранителни средства, предизвиква съответствие във во
лев
ата дейност.
Също както храносмилането съответства на мисловната дейност, така сърдечната и кръвната дейност съответстват на волевия и чувствения живот, така че всичко, което има влияние върху кръвта чрез определени вещества, чрез известен вид хранителни средства, предизвиква съответствие във волевата дейност.
Това се вижда, особено когато се наблюдава обратното. Днес многократно чувате, че отдавна е преодоляна гледната точка, че някой може да лекува чрез мисли, че например някоя личност, обзета от религиозна лудост или от мания за преследване, не може да бъде излекувана чрез съответните противоположни мисли. Каквото тук се проявява външно, е само симптом и ако този външен симптом би могъл да бъде отстранен, болестта би се преместила върху друг орган и би се проявила под нова форма. Каквото материалистическото лечителство е изследвало, окултистът го знае отдавна. Никога не би хрумнало на някой окултист да иска да лекува някоя маниакална представа чрез противоположна представа.
към текста >>
Наистина зад непосредствената душевна дейност на физическия план, следователно зад това, което се проявява чрез во
лев
и импулси, действително стои органична дейност.
При това не става въпрос само за сърцето, а за някои други неща в тази връзка. Тогава материалистическият лекар ще каже: Каквото се проявява, не мога да го лекувам, като дам на болния правилни представи. Но вие трябва да имате нещо предвид. В организма няма само две неща за отличаване, не само материалната основа и това, което се изживява чрез нея. Има също и трети елемент, който окултистът познава.
Наистина зад непосредствената душевна дейност на физическия план, следователно зад това, което се проявява чрез волеви импулси, действително стои органична дейност.
Но зад тази органична дейност съществува нещо трето. Органът е изграден от духа, той се е породил от нещо духовно. И трябва да се разгледа духовното, намиращо се зад органа като негов създател. Ако например искате да дадете правилна представа на някой религиозно вманиачен човек, с това нищо не правите. Но ако му въздействате така, че докоснете създателя на органичната дейност, а това е етерното тяло, тогава можете да постигнете нещо при него, не чрез представи, а когато направите нещо, което привидно не стои в никаква взаимовръзка с мисловно-представния живот.
към текста >>
Затова също е неефективно, когато искате да убедите някой болен с правилни разсъждения, понеже това няма никакво влияние върху во
лев
ата му дейност.
За да се разбере това, нека изходим от понятието за една религиозна истина. Вие можете така да се отнесете към представата за религиозната истина, че да я разберете. Тогава е направено необходимото за разума. Но дори да разберете още много представи, те са абсолютно неефективни за вашия органичен живот – животът на етерното и физическото тяло.
Затова също е неефективно, когато искате да убедите някой болен с правилни разсъждения, понеже това няма никакво влияние върху волевата му дейност.
Представете си тази истина не само като действаща разумно, а кажете на човека: Ти трябва да разбереш това не само веднъж, а всеки ден трябва да оставиш тази представа наново да действа върху теб; това трябва всеки ден да се повтаря ритмически, да се придружава със съвсем определени чувства и картини. Да се направи само веднъж, няма да има никакъв успех. Но ако се прави редовно дълго време, тогава действа до органичната конституция. Това е, което се нарича концентрация и медитация. Само за един час не се въздейства върху човека.
към текста >>
114.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
То е едно и също в египетските мистерии, в е
лев
зинските, в тези на Предна Азия, във вавилонско-халдейските, също както в мистериите на персийското богослужение на бог Митра и индийските брахмански мистерии.
А онези, които още не са можели да вземат участие в това тържество, са можели поне да изживеят едно външно отражение, което да им покаже: Също и за вас ще дойде великият момент. Днес виждате едно отражение, по-късно ще изживеете това, което сега виждате като картина. Това са били малките мистерии. Те показват като отражение това, което кандидатът за посвещение следва да изживее по-късно. Нека днес узнаем какво се е представяло в среднощния час в малките мистерии.
То е едно и също в египетските мистерии, в елевзинските, в тези на Предна Азия, във вавилонско-халдейските, също както в мистериите на персийското богослужение на бог Митра и индийските брахмански мистерии.
Навсякъде учениците на мистерийните школи са изживявали едно и също в среднощния час на Свещената Коледна нощ.
към текста >>
115.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Но тогава тази молитва ще допринесе да се изключат всяко егоистично желание и во
лев
импулс в смисъла на думите: «Да бъде не моята, а Твоята воля.»86 От нея ще последва сливане, потъване в божествения свят.
А какво следва да направи Бог, когато се изправят една срещу друга две армии и всяка от тях се моли за победа, и всеки смята собствената победа за най-справедливата? Тук веднага се вижда колко малко такава, изхождаща от личните желания молитва съдържа като универсалност и общочовечност и как дори някой бог да задоволи молбата, ще е предпочетена само едната партия от молещите се. Когато човек се моли по такъв начин, изпуска от вниманието си молитвата, чрез която Христос Исус е дал основното душевно настроение, което следва да цари във всяка молитва, а именно онази молитва, в която се казва: «Господи, нека тази чаша да ме отмине, но да бъде не моята, а Твоята воля.» Това е основното християнско настроение на молитвата. Каквото и да се изпросва и измолва, това основно настроение трябва да трепти в душата на молителя като светъл обертон, ако той иска да се моли по християнски. Тогава молитвата ще стане средство за човека да се издигне нагоре във висшите духовни области, за да може да почувства Бог в себе си.
Но тогава тази молитва ще допринесе да се изключат всяко егоистично желание и волев импулс в смисъла на думите: «Да бъде не моята, а Твоята воля.»86 От нея ще последва сливане, потъване в божествения свят.
Ако това душевно настроение се постигне като истинско молитвено настроение, тогава християнската молитва е точно това, каквото е медитацията, но с повече чувствено обагряне. Нищо друго не е била християнската молитва първоначално, освен това, което е медитацията. Само че медитацията е повече мисловна и чрез нея, чрез мислите на великите водачи на човечеството се прави опит да се достигне съзвучието с божествените течения, протичащи в света. С молитвата се постига същото повече по чувствен начин.
към текста >>
Во
лев
а натура, един вид воля е основният характер на този най-висш божествен принцип в човека.
Волева натура, един вид воля е основният характер на този най-висш божествен принцип в човека.
Каквото днес е най-слабо развито във вътрешната същност на човека – волята, – в бъдеще, когато той все повече ще се издига, ще бъде неговият най-превъзходен принцип.
към текста >>
Имате образа на едно божество като во
лев
център, който се оглежда на всички страни.
Ако си представите тук, в това пространство, една точка, и вместо стените сте обкръжени от едно, във вътрешността си огледално празно кълбо, тогава като център ще се оглеждате на всички страни.
Имате образа на едно божество като волев център, който се оглежда на всички страни.
Огледалото е образът на самото божество и същевременно Универсумът. А какво е един Универсум? Той не е нищо друго освен огледало на същността на божеството.
към текста >>
Искате ли да се намерите в това, към което следва да се издигнете накрая, ще откриете, че то е с во
лев
а натура.
Искате ли да се намерите в това, към което следва да се издигнете накрая, ще откриете, че то е с волева натура.
към текста >>
116.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
И когато в духовния свят едно същество изпитва чувствен или во
лев
импулс, винаги можете да видите как той се проявява чрез съвсем определени промени на багрите и тоновете.
И когато в духовния свят едно същество изпитва чувствен или волев импулс, винаги можете да видите как той се проявява чрез съвсем определени промени на багрите и тоновете.
Същественото за висшите светове е вечното движение. Естествено това е объркващо за този, който пристъпва за първи път във висшите светове. То също предизвиква, че всичко, намиращо се във висшите светове, се разкрива в момента. Ако човекът може да скрие душевния си живот за този, който го наблюдава с физически очи, той не може да скрие нищо пред този, който може да вижда с духовни очи. За него всичко е открито, така че можете да си кажете: Ако искаме да изследваме със сетивните очи човека, стоящ пред нас, трябва да си извадим заключения за неговата душа от външното, от това как се смее или плаче.
към текста >>
Тогава не само съзнанието за познание е било съвсем различно, но е било различно всичко, което може да се нарече во
лев
импулс.
Приближавайки се до тези времена, идвате до прадревно минало, когато човекът изобщо не е виждал очертанията на друг човек, растение или животно. Когато се е доближавал до друг човек, който е бил приятелски настроен към него, той много повече е възприемал кафеникаво-червен цвят. Възприемал ли е красива синкава багра, е можел да си каже: Този човек е миролюбиво настроен към мен. Вътрешният живот на отсрещния човек му се е представял в такива цветове. Продължим ли още по-нататък в миналото, стигаме до прадревното време на древната Лемурия, която се е намирала между Азия, Австралия и Африка.
Тогава не само съзнанието за познание е било съвсем различно, но е било различно всичко, което може да се нарече волев импулс.
Волята е действала още магически, имала е власт над другите предмети; била е като природна сила, действаща върху другите предмети и същества. Когато лемуриецът поставял ръка над някое растение и отправял волята си към него, е можел да го накара да расте по-бързо само чрез волята си.
към текста >>
117.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
«Той каза на учениците Си: Един богаташ имаше управител, когото нак
лев
етиха пред него, че разпилявал имота му.
«Той каза на учениците Си: Един богаташ имаше управител, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му.
Той го повика и му рече: Какво е това, що слушам за тебе? Дай сметка за управлението, иначе не можеш да бъдеш повече управител. Тогава управителят си каза: Що да сторя? Господарят ми отнема управлението? Не мога да копая, да прося ме е срам.
към текста >>
118.
Трите аспекта на личността
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
120) «Свещената драма за Е
лев
зин», реконструирана от Едуард Шуре, преведена от френски от Мари фон Сиверс, в
120) «Свещената драма за Елевзин», реконструирана от Едуард Шуре, преведена от френски от Мари фон Сиверс, в
към текста >>
119.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Роден на 27 февруари в Кра
лев
ец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници.
1861 г.
Роден на 27 февруари в Кралевец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници.
Родителите му произхождат от Южна Австрия.
към текста >>
120.
Езотерично развитие и свръхсетивно познание
GA_98 Природни и духовни същества
Да речем, че сте станали на шестдесет години и през четиридесетата си година сте заш
лев
или плесница на някого.
Това е съвсем своеобразно нещо. Първоначално човекът живее отпред назад. Той действително преживява целия си изминал живот отпред назад, като започва със събитията преди смъртта си и стига до раждането си. Така се преживяват всички събития и човекът е готов тогава, когато достигне момента на раждането си. Стига се до всяко събитие, което човекът е преживял.
Да речем, че сте станали на шестдесет години и през четиридесетата си година сте зашлевили плесница на някого.
Когато при обратното преживяване стигнете до този спомен, той става като един отпечатък. Вие ще бъдете привлечен към този човек и ще усетите болката, която сте причинили. По време на живота може би са ви ръководили чувства на отмъщение, сега изпитвате това, което е изпитал този, на когото сте искали да си отмъстите. В негативното изживяване изпитвате усещанията и чувствата, които сте предизвикали. Всичко, което изживявате там, възпрепятства вашето по-нататъшно развитие в историята на човечеството.
към текста >>
121.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Езотеричният християнин чувства, че чрез задълбочаването в християнската езотерика все повече и повече се приближава до онази сила на вътрешното съзерцание, с която при съзирането на това духовно Слънце той може изцяло да изпълни своите чувства, мислене и во
лев
и импулси.
Виждаме, че всички същества, които искат да разгърнат своята външна физическа сила, се обръщат към Слънцето, когато Слънцето изгрява през пролетта. Те се стремят да получат външната физическа слънчева сила. Но когато в средата на лятото физическата сила на Слънцето протича с най-голяма сила надолу към Земята, тогава неговата духовна сила е най-слаба. През зимното полунощие обаче, когато Слънцето излъчва най-слабата си физическа сила към Земята, тогава човекът вижда духа на Слънцето през станалата прозрачна за него Земя.
Езотеричният християнин чувства, че чрез задълбочаването в християнската езотерика все повече и повече се приближава до онази сила на вътрешното съзерцание, с която при съзирането на това духовно Слънце той може изцяло да изпълни своите чувства, мислене и волеви импулси.
И тогава мистерийният ученик достига до една визия, която има най-висше реално значение: Докато Земята е непрозрачна, отделните ѝ части се виждат обитавани от хора, които имат отделни вероизповедания, но свързващата връзка я няма там. Човешките раси са разпръснати като климата, разпръснати са мненията на хората по Земята и там не съществува свързваща нишка. В същата степен обаче, в която хората започват да виждат Слънцето през Земята чрез вътрешната сила на съзерцанието, в същата степен, в каквато им се появява звездата, виждана през Земята, вероизповеданията на хората се обединяват в огромно, единно човешко братство. И онези, които ръководят отделните големи човешки маси, опирайки се на истината за висшите сфери, водят ги към посвещението във висшите светове, са представяни като маги. Трима са те, които на различни места на Земята довеждат най-различните сили до проявление.
към текста >>
122.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Всяко лицемерие, неистина, к
лев
ета остават като отпечатък във физическото тяло.
Нека хвърлим поглед върху материалната действителност. Знаем, че животът ни е изпълнен с всякакви неистини. Когато хората си казват нещо, което не го мислят така, както го казват, е същото като печата в червения восък. Този печат остава.
Всяко лицемерие, неистина, клевета остават като отпечатък във физическото тяло.
Такива отпечатъци могат да се видят, когато през нощта човекът напуска физическото и етерното си тяло. Тогава идват съществата от висшите светове и ги виждат. Това не е подходящо за висшите светове. Чрез него става нещо ново, създава се нещо съвсем ново. Чрез физическото тяло биват изолирани части от висшите същества, изолирани същности, които водят самостоятелно съществуване между световете.
към текста >>
Бъдещото човечество ще знае какво създава чрез лъжите, лицемерието и к
лев
етите.
Чрез това, че опознаваме действията на духовните същества, помагаме на другите много повече, отколкото чрез четенето на морал.
Бъдещото човечество ще знае какво създава чрез лъжите, лицемерието и клеветите.
Моралът се създава, като се опознават фактите, а не с проповядването на морални принципи. Чрез духовнонаучното обосноваване на битието се създават най-мощните морални стимули и импулси.
към текста >>
123.
Отношението на човека към природата
GA_98 Природни и духовни същества
П
лев
елите имат различен аз от житата.
Растенията са органи на земния организъм, подобно на нашите коси. Всяко растение се стреми към центъра на Земята като към своя аз. В духовния свят безброй същества могат да са вплетени едно в друго на същото място. Там пространствените отношения се различават от тези на физическия свят. Всичките растителни азове могат да се срещнат в центъра на Земята.
Плевелите имат различен аз от житата.
Двата аза не се понасят, но и двата имат своя аз в центъра на Земята. Такава истина не бива да се схваща само с разума, тя трябва да се чувства на всяка крачка в живота. Нещо друго става за нас растителната покривка на Земята, когато крачим по нея с чувството, че тези растения са външният физически израз на духовно съдържание, което стои във връзка със Земята. Земята има своя аз, но той се изживява чрез растенията.
към текста >>
124.
За груповите азове на животните, растенията и минералите. Франкфурт на Майн, 2 февруари 1908 г., предиобед.
GA_98 Природни и духовни същества
Теософските представи са зародиши, во
лев
и импулси за реалното изживяване.
Виждаме как антропософията води до духовните основи на битието. Тя е нещо, което преобразува нашето отношение към живота и нашите импулси, така че чрез това да станем други хора.
Теософските представи са зародиши, волеви импулси за реалното изживяване.
към текста >>
125.
Относно някои свръхсетивни факти и същества
GA_98 Природни и духовни същества
Онези висши духовни същества изливат своята во
лев
а субстанция.
Съществата се събират в зодиака, когато се издигнат от получаване към даване. От зодиака се събира и излива материята, образуваща заложбата за физическото тяло на човека. Така се научаваме все повече и повече да прозираме в мировото пространство и в това, което се носи в него. А физическите тела ни изглеждат само като физическо проявление на възвишени духовни същества.
Онези висши духовни същества изливат своята волева субстанция.
Това е мощното магическо действие. Волята става толкова силна, че може да излъчи субстанция. Тя пада долу като субстанция от онези същества, които са били призвани да образуват субстанцията на Стария Сатурн, която в течение на времето се преобразува в днешното физическо тяло. Престоли, или духове на волята наричаме тези възвишени същества, които са се развили до такава висша степен, че са могли да излеят онзи космически дъжд, който е първата заложба на физическото човешко тяло.
към текста >>
126.
Връзката между световете и съществата
GA_98 Природни и духовни същества
Това е начинът му на възприятие и во
лев
и дела.
След като посочихме основанието да говорим днес за тях, ще преминем към свободно афористично описание на свойствата на тези висши същества. Първо ще разгледаме най-близкостоящите до човека ангели, пратениците на Бога. Те се отличават от човека преди всичко по начина на способността им за възприемане и познание. Човекът възприема и извършва действията си сред един свят, състоящ се от четири природни царства. Действията му засягат минерали, растения, животни и хора.
Това е начинът му на възприятие и волеви дела.
към текста >>
127.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
От особено значение са въздействията, упражнявани върху физическото тяло чрез всичко, което човекът има в душата си като лъжи, к
лев
ети, лицемерие.
От особено значение са въздействията, упражнявани върху физическото тяло чрез всичко, което човекът има в душата си като лъжи, клевети, лицемерие.
Материалистическата нагласа вярва, че лъжата, клеветите и лицемерието са нещо, което е само толкова вредно, колкото може да се види външно. Не е така, а съвсем фини, но не възприемаеми с микроскопа въздействия стигат до физическото тяло. Излезе ли душата по време на съня, въздействията остават във физическото тяло и се откриват от съществата. При това става въпрос не само за душевните изживявания, които грубо сетивно се означават като лъжа, клевета и лицемерие, а също и фините, конвенционалните лъжи, например тези, които общественият ред днес ги налага. Лъжи от учтивост или по обичай, традиция и цялата скала, която може да се изброи от нечестност и фалш, малки клевети дори само в мислите, всичко това се отразява върху физическото тяло и слизащите долу същества го намират.
към текста >>
Материалистическата нагласа вярва, че лъжата, к
лев
етите и лицемерието са нещо, което е само толкова вредно, колкото може да се види външно.
От особено значение са въздействията, упражнявани върху физическото тяло чрез всичко, което човекът има в душата си като лъжи, клевети, лицемерие.
Материалистическата нагласа вярва, че лъжата, клеветите и лицемерието са нещо, което е само толкова вредно, колкото може да се види външно.
Не е така, а съвсем фини, но не възприемаеми с микроскопа въздействия стигат до физическото тяло. Излезе ли душата по време на съня, въздействията остават във физическото тяло и се откриват от съществата. При това става въпрос не само за душевните изживявания, които грубо сетивно се означават като лъжа, клевета и лицемерие, а също и фините, конвенционалните лъжи, например тези, които общественият ред днес ги налага. Лъжи от учтивост или по обичай, традиция и цялата скала, която може да се изброи от нечестност и фалш, малки клевети дори само в мислите, всичко това се отразява върху физическото тяло и слизащите долу същества го намират. Понеже през нощта то е вътре във физическото тяло, става нещо особено.
към текста >>
При това става въпрос не само за душевните изживявания, които грубо сетивно се означават като лъжа, к
лев
ета и лицемерие, а също и фините, конвенционалните лъжи, например тези, които общественият ред днес ги налага.
От особено значение са въздействията, упражнявани върху физическото тяло чрез всичко, което човекът има в душата си като лъжи, клевети, лицемерие. Материалистическата нагласа вярва, че лъжата, клеветите и лицемерието са нещо, което е само толкова вредно, колкото може да се види външно. Не е така, а съвсем фини, но не възприемаеми с микроскопа въздействия стигат до физическото тяло. Излезе ли душата по време на съня, въздействията остават във физическото тяло и се откриват от съществата.
При това става въпрос не само за душевните изживявания, които грубо сетивно се означават като лъжа, клевета и лицемерие, а също и фините, конвенционалните лъжи, например тези, които общественият ред днес ги налага.
Лъжи от учтивост или по обичай, традиция и цялата скала, която може да се изброи от нечестност и фалш, малки клевети дори само в мислите, всичко това се отразява върху физическото тяло и слизащите долу същества го намират. Понеже през нощта то е вътре във физическото тяло, става нещо особено. Поради това се откъсват парчета от субстанцията на тези потопяващи се в тялото същества. Определени части от висшите същества се изолират и следствието от лъжите, фалша и клеветите през деня е изолирането на определени същества през нощта, които чрез това получават известно сродство с физическото човешко тяло. Чрез това тези същества получават самостоятелно съществуване в обкръжаващия ни духовен свят; те са съществата, които причисляваме към съсловието на фантомите.
към текста >>
Лъжи от учтивост или по обичай, традиция и цялата скала, която може да се изброи от нечестност и фалш, малки к
лев
ети дори само в мислите, всичко това се отразява върху физическото тяло и слизащите долу същества го намират.
От особено значение са въздействията, упражнявани върху физическото тяло чрез всичко, което човекът има в душата си като лъжи, клевети, лицемерие. Материалистическата нагласа вярва, че лъжата, клеветите и лицемерието са нещо, което е само толкова вредно, колкото може да се види външно. Не е така, а съвсем фини, но не възприемаеми с микроскопа въздействия стигат до физическото тяло. Излезе ли душата по време на съня, въздействията остават във физическото тяло и се откриват от съществата. При това става въпрос не само за душевните изживявания, които грубо сетивно се означават като лъжа, клевета и лицемерие, а също и фините, конвенционалните лъжи, например тези, които общественият ред днес ги налага.
Лъжи от учтивост или по обичай, традиция и цялата скала, която може да се изброи от нечестност и фалш, малки клевети дори само в мислите, всичко това се отразява върху физическото тяло и слизащите долу същества го намират.
Понеже през нощта то е вътре във физическото тяло, става нещо особено. Поради това се откъсват парчета от субстанцията на тези потопяващи се в тялото същества. Определени части от висшите същества се изолират и следствието от лъжите, фалша и клеветите през деня е изолирането на определени същества през нощта, които чрез това получават известно сродство с физическото човешко тяло. Чрез това тези същества получават самостоятелно съществуване в обкръжаващия ни духовен свят; те са съществата, които причисляваме към съсловието на фантомите. Фантоми са духовни същества, които в своя външен физиономичен израз по определен начин са имитация на човешките телесни части и фигура.
към текста >>
Определени части от висшите същества се изолират и следствието от лъжите, фалша и к
лев
етите през деня е изолирането на определени същества през нощта, които чрез това получават известно сродство с физическото човешко тяло.
Излезе ли душата по време на съня, въздействията остават във физическото тяло и се откриват от съществата. При това става въпрос не само за душевните изживявания, които грубо сетивно се означават като лъжа, клевета и лицемерие, а също и фините, конвенционалните лъжи, например тези, които общественият ред днес ги налага. Лъжи от учтивост или по обичай, традиция и цялата скала, която може да се изброи от нечестност и фалш, малки клевети дори само в мислите, всичко това се отразява върху физическото тяло и слизащите долу същества го намират. Понеже през нощта то е вътре във физическото тяло, става нещо особено. Поради това се откъсват парчета от субстанцията на тези потопяващи се в тялото същества.
Определени части от висшите същества се изолират и следствието от лъжите, фалша и клеветите през деня е изолирането на определени същества през нощта, които чрез това получават известно сродство с физическото човешко тяло.
Чрез това тези същества получават самостоятелно съществуване в обкръжаващия ни духовен свят; те са съществата, които причисляваме към съсловието на фантомите. Фантоми са духовни същества, които в своя външен физиономичен израз по определен начин са имитация на човешките телесни части и фигура. Те са от толкова прозрачен материал, че физическото око не може да ги види, те обаче са, така да се каже, с физическа форма. Ясновидецът вижда във въздуха да профучават части от човешки глави, човешки ръце, цели фигури, да, той вижда да свисти наоколо вътрешността от човешки тела – стомах, сърце, вижда всички тези фантоми, които по този начин са се откъснали, изолирали, така че човекът им е предал това от своето физическо тяло, което е следствието от лъжата, фалша и клеветите.
към текста >>
Ясновидецът вижда във въздуха да профучават части от човешки глави, човешки ръце, цели фигури, да, той вижда да свисти наоколо вътрешността от човешки тела – стомах, сърце, вижда всички тези фантоми, които по този начин са се откъснали, изолирали, така че човекът им е предал това от своето физическо тяло, което е следствието от лъжата, фалша и к
лев
етите.
Поради това се откъсват парчета от субстанцията на тези потопяващи се в тялото същества. Определени части от висшите същества се изолират и следствието от лъжите, фалша и клеветите през деня е изолирането на определени същества през нощта, които чрез това получават известно сродство с физическото човешко тяло. Чрез това тези същества получават самостоятелно съществуване в обкръжаващия ни духовен свят; те са съществата, които причисляваме към съсловието на фантомите. Фантоми са духовни същества, които в своя външен физиономичен израз по определен начин са имитация на човешките телесни части и фигура. Те са от толкова прозрачен материал, че физическото око не може да ги види, те обаче са, така да се каже, с физическа форма.
Ясновидецът вижда във въздуха да профучават части от човешки глави, човешки ръце, цели фигури, да, той вижда да свисти наоколо вътрешността от човешки тела – стомах, сърце, вижда всички тези фантоми, които по този начин са се откъснали, изолирали, така че човекът им е предал това от своето физическо тяло, което е следствието от лъжата, фалша и клеветите.
към текста >>
С лъжите, лицемерието и к
лев
етите човекът създава армия от духовни същества от съсловието на фантомите.
С лъжите, лицемерието и клеветите човекът създава армия от духовни същества от съсловието на фантомите.
към текста >>
128.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_98 Природни и духовни същества
Роден на 27 февруари в Кра
лев
ец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници.
1861 г.
Роден на 27 февруари в Кралевец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници.
Родителите му произхождат от Южна Австрия.
към текста >>
129.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Всичките во
лев
и импулси и оригинални идеи на съществата, върнали се във физическия свят, трябва да бъдат отначало преживяни и вътрешно преминати в душата за това, да може тя да събере нови сили за нов живот.
И така, ние откриваме в Девакан четири области, на които на физическо ниво съответства земята, водата, въздуха и огъня: континенталната област като твърдата кора на Девакан /разбира се, в духовен смисъл/; след това морска област, съответстваща на нашите океани; въздушна област, където текат страстите тук е и прекрасно, и бурно,и накрая, това, което прониква всичко: света на първообразите.
Всичките волеви импулси и оригинални идеи на съществата, върнали се във физическия свят, трябва да бъдат отначало преживяни и вътрешно преминати в душата за това, да може тя да събере нови сили за нов живот.
към текста >>
130.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1907 г. Слизане към ново раждане.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Може да се видят също и во
лев
ите импулси, чувства, мисли.
Да предположим, човекът е живял в 1 век от Рождество Христово. Това, което той тогава е мислил, чувствал, желал, това, което е преминало в делата му, не е умряло, а е съхранено в тази фина есенция. Ясновиждащият може да "види" това. Не е така, ако това би било записано в историческа книга, както това се е случило. В тези духовни картини може да се види това, което човек е извършил, как той, например, е пътувал.
Може да се видят също и волевите импулси, чувства, мисли.
но не трябва да си представяме нещата по такъв начин, че тези картини изглеждат като отпечатък на физическата личност,това не е вярно. Едно просто сравнение: ако раздвижите ръката, то волята на човека ще се намира в най-мъничките части на ръката, и тази волева сила, която се крие тук, става видима. И това, което сега духовно действа в нас, запълвайки физическата форма, там ще става духовно видимо.
към текста >>
Едно просто сравнение: ако раздвижите ръката, то волята на човека ще се намира в най-мъничките части на ръката, и тази во
лев
а сила, която се крие тук, става видима.
Ясновиждащият може да "види" това. Не е така, ако това би било записано в историческа книга, както това се е случило. В тези духовни картини може да се види това, което човек е извършил, как той, например, е пътувал. Може да се видят също и волевите импулси, чувства, мисли. но не трябва да си представяме нещата по такъв начин, че тези картини изглеждат като отпечатък на физическата личност,това не е вярно.
Едно просто сравнение: ако раздвижите ръката, то волята на човека ще се намира в най-мъничките части на ръката, и тази волева сила, която се крие тук, става видима.
И това, което сега духовно действа в нас, запълвайки физическата форма, там ще става духовно видимо.
към текста >>
Ако той е възнамерявал нещо да извърши, то ние ще видим цяла верига во
лев
и решения чак до тази точка, когато постъпката се е изляла в живота.
Да вземем например Цезар. Ние можем да проследим всичко, което е извършил. Но трябва да се разберем, че можем да видим в тази "Летопис на света" преди всичко мислите на Цезар.
Ако той е възнамерявал нещо да извърши, то ние ще видим цяла верига волеви решения чак до тази точка, когато постъпката се е изляла в живота.
Не е лесно да се проследи в Летописа на света конкретно събитие, необходимо е да се обърнем към помощта на външните факти, станали известни от обикновени източници. Ако ясновиждащият иска да узнае нещо за Цезар и вземе за опорна точка някоя историческа дата, той бързо ще постигне успех. Често историческите дати са ненадеждни, но през това време те могат да бъдат от помощ. Ако ясновиждащият обръща поглед назад, към Цезар, той вижда, като че ли самият Дух на Цезар, реално действащ, стоящ до него и говорейки с него. Но ако човек, способен да вижда нещо, недостатъчно добре разбира тези висши светове, то при обръщането към миналото с този човек може да се случи всичко.
към текста >>
131.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Обратно, човек познаващ за действително само това, което присъства в сетивния свят, разпростира този свой образ на мислене върху собственото си физическо тяло, и в следващото прераждане то ще бъде предразположено към нервни заболявания, ще бъде дисхармоничен, нямащ твърд во
лев
и център.
управлява чак до нервите.
Обратно, човек познаващ за действително само това, което присъства в сетивния свят, разпростира този свой образ на мислене върху собственото си физическо тяло, и в следващото прераждане то ще бъде предразположено към нервни заболявания, ще бъде дисхармоничен, нямащ твърд волеви център.
Материалистът се разпада на части, а духът обединява, понеже той е единство.
към текста >>
132.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Човекът още притежавал тогава известна магическа власт над растежа на растението, то можел с во
лев
о въздействие да го накара да расте по-бързо.
Магическото влияние, което имаха хората върху огненото море, при земните процеси, постепенно изчезнаха. За това пък в началото на атлантската епоха се съхранила друга връзка.
Човекът още притежавал тогава известна магическа власт над растежа на растението, то можел с волево въздействие да го накара да расте по-бързо.
Човекът бил още тясно свързан с природните същества. Целият живот на атланта бил свързан с природата.
към текста >>
133.
Съдържание
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Нервни течения и движението на кръвта; мислещи, чувствуващи и во
лев
и сили.
Сътворението на света в германската и персийска митология и окултното значение на образите в тях. Ранното развитие на земята; разпределението на желязото в земята. Възникване на топлината на кръвта от топлинната атмосфера на земята. Вливане на духовни сили от слънчевите същества в човека.
Нервни течения и движението на кръвта; мислещи, чувствуващи и волеви сили.
Човешкото тяло като храм. Най-висшите морални понятия са непосредствен резултат на познанието, как е поставен човекът в космическите взаимовръзки.
към текста >>
134.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Това бяха хората, които бяха прозрели фактите и законите на висшите светове по силата на обширните и придобитите во
лев
о свои сили на разума.
Нещата могат да се разкажат до най-висшата област на окултните изживявания и те могат да бъдат разбрани. Така в окултните школи винаги имаше ясновидци, които посредством прилаганите методи се научаваха да виждат духовните светове. Често това бяха много трудни и бавни методи. Но наред с ясновидците винаги имаше и посветени.
Това бяха хората, които бяха прозрели фактите и законите на висшите светове по силата на обширните и придобитите волево свои сили на разума.
Това бяха посветените. Днес това отношение между посветени и ясновидци вече е почти невъзможно, тъй като всички хора са обзети от силния егоизъм и желаят да бъдат сами. Хората вече нямат и представа за онази любов, за онова доверие, които царяха в окултните школи в миналото. Там беше ясновидецът, който може би през много въплъщения използуваше методите в отречение и се беше обучил да вижда в тези висши светове, който можеше да вижда много неща в тях и който сам се спираше да не се запознае със законите на тези висши светове, за да не се ограничава със закони, а чрез едно по-бързо развитие на ясновидските си способности да донесе по-голяма полза на човечеството. Това отречение не може да се приеме така лесно.
към текста >>
135.
12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Чувствата, усещанията, во
лев
ите импулси са свойствени и на груповите Азове на животните.
В хода на развитието си човекът трябва да доведе своя Аз до мъдростта, която животинските Азове в астрала вече притежават. Всъщност в тези групови Азове липсва нещо, което човекът трябва да получи тук на физическия план по време на земното развитие. Този специфичен елемент изобщо не може да се от крие в груповите Азове на животните. Това е елементът на любовта, всичко, което е любов от най-простата форма на кръвната любов между родствените същества, до най-висшата идеална любов на общото човешко братство. Този елемент ще бъде разгърнат от човечеството по време на земното развитие.
Чувствата, усещанията, волевите импулси са свойствени и на груповите Азове на животните.
Но мисията на хората тук на земята е именно да развият любов, това отсъствува при животните. Основният елемент на груповия Аз на животните е мъдростта, така както основният елемент на човешкия аз е любовта.
към текста >>
Един определен силов поток преминава от
лев
ия крак нагоре до една определена точка на главата, от там отива към десния крак, оттам към лявата ръка на човека, оттам през тялото, през сърцето, към дясната ръка и оттам обратно към
лев
ия крак, така че можете да нарисувате в човека в главата, ръцете, дланите, краката, ходилата му пентаграма.
Знакът за тези колела или лотосови цветове един двулистен от които например се намира в областта на очите, а шестлистният се намира в областта на ларинкса за тези астрални сетивни органи, които в астралния свят се срещат като светлинни явления е свастиката. Вземете друг един знак, така наречения пентаграм. Не бихте открили първоначалното му значение с помощта на спекулации и философия. Пентаграмът е една действителност, той е образ на действието на теченията, на силовите потоци, които се намират в астралното тяло на човека.
Един определен силов поток преминава от левия крак нагоре до една определена точка на главата, от там отива към десния крак, оттам към лявата ръка на човека, оттам през тялото, през сърцето, към дясната ръка и оттам обратно към левия крак, така че можете да нарисувате в човека в главата, ръцете, дланите, краката, ходилата му пентаграма.
към текста >>
136.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И особено благодарение на душевното отношение на определени хора към групи животни се образуват чувства, мисли и во
лев
и импулси, които дават храна на тези саламандрообразни елементарни същества.
И особено благодарение на душевното отношение на определени хора към групи животни се образуват чувства, мисли и волеви импулси, които дават храна на тези саламандрообразни елементарни същества.
Това може да се наблюдава, по-добре, при връзките възникващи между пастира и овцете, и въобще при пастирите живеещи в близко общуване със своите животни. В чувствата, които възникват и се развиват при интимните отношения между човека и животните, намират храна за себе си саламандрообразните елементарни същества, които се задържат там където нещо подобно възниква. Тези същества са също и достатъчно умни и без съмнение притежават природна мъдрост. В пастира се образуват способности благодарение на които тези елементарни същества могат да нашепват на човека това, което те знаят; и различните рецепти произлезли от тези източници, имат своя произход в това, което беше посочено по-горе. Във всеки случай, напълно е възможно, човек намирайки се в такива условия, да бъде като че ли обкръжен от фини духовни същества, които дават неговото знание, за каквото не са и сънували нашите умници.
към текста >>
137.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Днес ние ще се запознаем с други последствия на лъжата и к
лев
етата, макар че тук те не се вземат в това грубо значение, с което обикновено се използват тези думи.
Днес ние ще се запознаем с други последствия на лъжата и клеветата, макар че тук те не се вземат в това грубо значение, с което обикновено се използват тези думи.
Но дори всеки път, когато човек в много лек смисъл от условно приличие, така или иначе украсява истината, всеки път ние имаме работа в духовнонаучен смисъл с проява на лъжа. Целият живот на човека е пронизан ако не с лъжа, то с лъжеукрасени прояви. Материално просветеният човек, винаги разбира, че на неговото физическо тяло се оказва влияние, когато някой го удари по главата с брадва, когато влакът му отреже главата, когато някъде по тялото му се появи оток или когато в него проникнат бацили. Тогава на просветеният човек му става ясно, че върху физическо тяло се оказва въздействие. Но че като духовно изградено същество, човекът е някакво единство, и че това, което става във висшите членове на неговото същество, в астралното тяло и в Аза, следва да се разглеждат именно така, че той простира своите действия долу до физическите части на неговата телесност, за това обикновено изобщо не се мисли.
към текста >>
Те водят до това, че когато човек умре, то неговото физическо тяло върви не по тези пътища, по които би минало при правилно развитие, а, отгоре на това, остават още същества, които са възникнали, така да се каже, под действието на лъжи и к
лев
ети във физическото тяло и които се отделят от духовния свят.
Тогава той ще има много такива въздействия в своето физическо тяло. Всичко това през нощта в известен смисъл се втвърдява, и тогава става нещо твърде важно. Тези включвания, тези втвърдявания лошо се съотнасят със съществата, които през нощта трябва да овладеят физическото тяло, които, следователно, както ние видяхме, от други светове изпълняват във физическото тяло тези функции, които през деня се изпълняват от астралното тяло и Аза. Това има такова последствие, че в течение на живота, заразените, бих искал така да кажа, с лъжа части на тялото се отделя от съществата, които вечер се спускат в човека. Тук ние отново имаме процеси на отделяне.
Те водят до това, че когато човек умре, то неговото физическо тяло върви не по тези пътища, по които би минало при правилно развитие, а, отгоре на това, остават още същества, които са възникнали, така да се каже, под действието на лъжи и клевети във физическото тяло и които се отделят от духовния свят.
Тези възникнали по този начин същества също се носят тогава в обкръжаващия ни свят. Те принадлежат към този вид същества, които наричаме “фантоми”. В тях имаме определена група същества, които са родствени с нашето физическо тяло, преди всичко са невидими за човешките очи, те се размножават чрез лъжите и клеветите. Наистина лъжата и клеветата населяват нашата земна окръжност с такъв вид фантоми. Така, ние опознавахме нов вид елементарни същества.
към текста >>
В тях имаме определена група същества, които са родствени с нашето физическо тяло, преди всичко са невидими за човешките очи, те се размножават чрез лъжите и к
лев
етите.
Това има такова последствие, че в течение на живота, заразените, бих искал така да кажа, с лъжа части на тялото се отделя от съществата, които вечер се спускат в човека. Тук ние отново имаме процеси на отделяне. Те водят до това, че когато човек умре, то неговото физическо тяло върви не по тези пътища, по които би минало при правилно развитие, а, отгоре на това, остават още същества, които са възникнали, така да се каже, под действието на лъжи и клевети във физическото тяло и които се отделят от духовния свят. Тези възникнали по този начин същества също се носят тогава в обкръжаващия ни свят. Те принадлежат към този вид същества, които наричаме “фантоми”.
В тях имаме определена група същества, които са родствени с нашето физическо тяло, преди всичко са невидими за човешките очи, те се размножават чрез лъжите и клеветите.
Наистина лъжата и клеветата населяват нашата земна окръжност с такъв вид фантоми. Така, ние опознавахме нов вид елементарни същества.
към текста >>
Наистина лъжата и к
лев
етата населяват нашата земна окръжност с такъв вид фантоми.
Тук ние отново имаме процеси на отделяне. Те водят до това, че когато човек умре, то неговото физическо тяло върви не по тези пътища, по които би минало при правилно развитие, а, отгоре на това, остават още същества, които са възникнали, така да се каже, под действието на лъжи и клевети във физическото тяло и които се отделят от духовния свят. Тези възникнали по този начин същества също се носят тогава в обкръжаващия ни свят. Те принадлежат към този вид същества, които наричаме “фантоми”. В тях имаме определена група същества, които са родствени с нашето физическо тяло, преди всичко са невидими за човешките очи, те се размножават чрез лъжите и клеветите.
Наистина лъжата и клеветата населяват нашата земна окръжност с такъв вид фантоми.
Така, ние опознавахме нов вид елементарни същества.
към текста >>
Но не само лъжата и к
лев
етата, имащи място в душата, оказват своето влияние на телесното същество на човека; на него влияят също и други факти от душевния живот.
Но не само лъжата и клеветата, имащи място в душата, оказват своето влияние на телесното същество на човека; на него влияят също и други факти от душевния живот.
Лъжата и клеветата действат именно на физическото тяло по такъв начин, че от него се отделят фантоми. Други факти, на свой ред, действат по подобен начин на етерното тяло. Вие не бива да се учудвате на тези необикновени явления на душевния живот; в душевния живот трябва да се умее да се приемат нещата с пълно спокойствие. Фактите, които оказват вредно влияние на етерното тяло, всъщност, например, лоши закони или лоши социални навици в каквото и да е човешко обединение. Например, всичко, което води до несъгласие, което изобщо предизвиква в хората раздори – всичко това посредством настроението, което се поражда в съвместния живот на хората, действа така, че това действие прониква до етерното тяло.
към текста >>
Лъжата и к
лев
етата действат именно на физическото тяло по такъв начин, че от него се отделят фантоми.
Но не само лъжата и клеветата, имащи място в душата, оказват своето влияние на телесното същество на човека; на него влияят също и други факти от душевния живот.
Лъжата и клеветата действат именно на физическото тяло по такъв начин, че от него се отделят фантоми.
Други факти, на свой ред, действат по подобен начин на етерното тяло. Вие не бива да се учудвате на тези необикновени явления на душевния живот; в душевния живот трябва да се умее да се приемат нещата с пълно спокойствие. Фактите, които оказват вредно влияние на етерното тяло, всъщност, например, лоши закони или лоши социални навици в каквото и да е човешко обединение. Например, всичко, което води до несъгласие, което изобщо предизвиква в хората раздори – всичко това посредством настроението, което се поражда в съвместния живот на хората, действа така, че това действие прониква до етерното тяло. И това, което се прикачва към етерното тяло под влиянието на такъв вид душевни факти, създава отново отделяне, които също се намират в нашето обкръжение.
към текста >>
Тук ние виждаме, какви фини последствия имат духовните събития в нашия живот, как лъжата, к
лев
етата, лошите социални основи отлагат свои създания сред нас, в нашето земно обкръжение.
Тук ние виждаме, какви фини последствия имат духовните събития в нашия живот, как лъжата, клеветата, лошите социални основи отлагат свои създания сред нас, в нашето земно обкръжение.
И сега вие можете също така да разберете, че когато в нормалния човешки дневен живот физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза са свързани заедно, и физическото и етерно тяло, така да се каже, допуснат в себе си други същества или позволяват нещо да се прави с тях то тогава и астралното тяло и Аза се намират в ненормално състояние. Но, разбира се, в сравнение с физическото и етерно тяло те се намират в малко по-друго положение. Физическото и етерно тяло, когато човекът спи, имат същото съзнание като растението. Но растението има при това свой Аз в Девакан. За това физическото и етерното тяло на спящия човек трябва да се поддържат от съществата, които развиват своето съзнание от висотата на Девакан.
към текста >>
138.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
При него дойдоха свещеници и
лев
ити, за да го питат, кой точно е той.
Вие помните, че фарисеите бяха изпратили хора, които да узнаят кой е Йоан Кръстител.
При него дойдоха свещеници и левити, за да го питат, кой точно е той.
А защо той отговаря по този начин, ще видим по-нататък. А сега да се спрем на неговия отговор. Той казва:
към текста >>
139.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
“Мойсей рече на Бога: Кой съм аз, че да отида при фараона и да изведа децата израи
лев
и от Египет?
“Мойсей рече на Бога: Кой съм аз, че да отида при фараона и да изведа децата израилеви от Египет?
Той отговори: Аз ще бъда с тебе. А знакът, че Аз те пращам, трябва да бъде този: Когато изведеш моя народ от Египет, ще принесете Богу жертва на тази планина.
към текста >>
Мойсей рече на Бога: Ето, когато отида при децата Израи
лев
ии им кажа: Богът на Вашите бащи ме изпрати при Вас!
Мойсей рече на Бога: Ето, когато отида при децата Израилевии им кажа: Богът на Вашите бащи ме изпрати при Вас!
а те ме попитат: Как се нарича неговото име ? Какво трябва да им отговаря? ” (2. Мойсей 3,11-13).
към текста >>
„Ирече: Кажи, прочее, на децата израи
лев
и: „Аз-съм” е този, който ме научи това.
„Ирече: Кажи, прочее, на децата израилеви: „Аз-съм” е този, който ме научи това.
” (2, Мойсей 3, 14).
към текста >>
„Ирече после Бог на Мойсея: Прочее, трябва да кажеш на децата израи
лев
и: Господ, Бог на Вашите отци, Бог на Авраам, Бог на Исаака, Бог на Якова ме изпрати при Вас.
„Ирече после Бог на Мойсея: Прочее, трябва да кажеш на децата израилеви: Господ, Бог на Вашите отци, Бог на Авраам, Бог на Исаака, Бог на Якова ме изпрати при Вас.
” (2. Мойсей 3, 15).
към текста >>
140.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Ако и медитациите да са на пръв поглед подобни на тези другите, предхристиянски школи все пак в основата на розенкройцерските упражнения царува навсякъде едно особено школуване на во
лев
ия елемент.
Когато човек се занимава само с това, с което се занимават днес изобщо хората, той не може да получи никакво посвещение. Човек трябва да бъде така подготвен, че през време на обикновения дневен живот да прави упражнения, които му са предписани от школите на посветените: медитация, съсредоточение и т.н. В тяхната основа тези упражнения, що се отнася до тяхното значение за човека, са едни и същи във всички школи на посвещението. Те се различават едни от други само дотолкова, доколкото отивайки все по-далече в миналото в предхристиянските школи на посвещението, са били насочени повече към упражнението, към тренирането на мисленето, на мисловните сили. Колкото повече се приближаваме към християнските времена, толкова повече упражненията са насочени към школуването на чувствителните сили, на чувствата; и колкото повече се приближаваме до новите времена, толкова повече виждаме как в така наречените розенкройцерски школи се въвежда един особен род развитие на волята, едно упражнение на волята, поради това, че се държи сметка за изискванията и нуждите на хората, във връзка с тяхното развитие, с развитието на цялото човечество.
Ако и медитациите да са на пръв поглед подобни на тези другите, предхристиянски школи все пак в основата на розенкройцерските упражнения царува навсякъде едно особено школуване на волевия елемент.
Но важното, което се има предвид и което се е постигало също и чрез упражненията на източните мистерийни школи, както и на египетските и питагорейските школи, и т.н., което е съставлявало също и действието на онези упражнения които са основани главно на медитации върху Евангелието на Йоана, това е, че за кратко време през деня ако щете само пет или петнадесет минути върху човека се действува така, че действието остава и тогава, когато настъпва онова състояние у спящия човек при което астралното тяло е излъчено.
към текста >>
141.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
"и в ръката си той имаше отворена книга; и сложи десния си крак върху морето и
лев
ия върху земята.
Тук ние имаме пред себе си тази мощна картина, тя ни се явява. "и видях един друг силен ангел" (т.е. едно същество, което е представено така, защото то стои над днешния човек), "който бе обгърнат от облак и лицето му беше като слънцето, а краката му като огнени стълбове" това са двете Сили, за които говорихме, които Земята е получила в наследство.
"и в ръката си той имаше отворена книга; и сложи десния си крак върху морето и левия върху земята.
"А Йоан казва: "Дай ми книгата." "И той рече: вземи я и погълни я; и в устата ти ще бъде сладка като мед, а в стомаха ти горчива. И взех книгата от ръката на ангела и я погълнах и в устата ми тя беше сладка като мед". Тук е изразено това, което трябва да изпитаме като ясновидци, когато насочим погледа си върху онази точка, когато Земята преминава от физическо-материалното състояние в астрално-духовното състояние, когато мисията на Земята е изпълнена. И когато ясновидецът вижда това, тогава той научава, какво е свързано в действителност с това послание на Любовта, което навлезе в Земното развитие като Импулс през Четвъртата културна епоха; той още в днешния живот научава, що е блаженство и какво предстои като блаженство на човечеството, като научи това и авторът на откровението. Но той научава това намирайки се в днешното човешко тяло; защото, ако едно същество, колкото и възвишено и да бъде то, би искало да живее с хората, то би трябвало да се въплъти в тяло.
към текста >>
142.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Ако бихте могли да се върнете назад в мистериите на древна Гърция, в орфическите и е
лев
зинските мистерии, в мистериите на древен Египет, на Халдея, на Персия, на Индия, навсякъде вие бихте намерили Откровението.
Ако бихте могли да се върнете назад в мистериите на древна Гърция, в орфическите и елевзинските мистерии, в мистериите на древен Египет, на Халдея, на Персия, на Индия, навсякъде вие бихте намерили Откровението.
То е съществувало. То не е било написано, но е живяло и се е предавало от жреческо поколение на жреческо поколение, през поколенията на посветителите, където паметта е била така силна и жива, че можеше да овладее такъв богат материал. И в много по-късни времена паметта е била много по-силна отколкото днес.
към текста >>
143.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
И пред душевния ни поглед се очерта, как пред душата на атлантския кандидат за посвещение заставаше една идеална човешка форма, представляваща един мисловен образ, върху който той, медитирайки, трябваше да се съсредоточава, и как тази дейност се разгръщаше в пред-ставния, чувствен и во
лев
живот на атлантския кандидат за посвещение.
Вчера привършихме с описанието на едно изключително важно събитие, отнасящо се до вътрешния живот, до истинския духовен живот на човека. Ние се опитахме да извикаме пред душата си едно от впечатленията, които атлантският кандидат за посвещение имаше през последната третина от Атлантската епоха.
И пред душевния ни поглед се очерта, как пред душата на атлантския кандидат за посвещение заставаше една идеална човешка форма, представляваща един мисловен образ, върху който той, медитирайки, трябваше да се съсредоточава, и как тази дейност се разгръщаше в пред-ставния, чувствен и волев живот на атлантския кандидат за посвещение.
Този мисловен образ все повече и повече трябваше да се превръща в модел за бъдещия човек.
към текста >>
Много често ставаше така, че една силна во
лев
а натура се изправяше пред друга, много по-слаба от нея.
Тогава, в древните времена, определени сили преминаваха от учителя в ученика. Още в древен Египет имаше много хора, които бяха способни да приемат сили именно по този начин. Когато един особено възприемчив човек стоеше срещу друг човек, който беше обучен да усилва своите мисли, тогава една силна мисъл действуваше така, че в душата на възприемчивия тя се появяваше като образ. Следователно, в древен Египет такива телепатични способности, както и пренасянето на мисли беше нещо твърде разпространено сред хората.
Много често ставаше така, че една силна волева натура се изправяше пред друга, много по-слаба от нея.
Ето защо в древен Египет един човек можеше да направлява и ръководи друг човек в такива размери, каквито днес е трудно да си представим. Естествено, днес хората биха злоупотребили твърде много с такива сили. Всъщност посвещенията в древен Египет почиваха именно на такива сили. Това беше възможно също в древна Индия и в Персия. Тези сили още повече подхранваха онзи метод, който - ако бихме искали да се изразим екзотерично - щяхме да наречем „медицински.” Разбира се, тук нямаме предвид днешната официална медицина.
към текста >>
144.
Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Само посветените в Е
лев
зинските Мистерии бяха достатъчно напреднали, обаче в тях участвуваха ограничен брой ученици.
Египетските посветени имаха силно развити ясновидски дарби, така че много от техните ученици можеха да виждат в далечното минало. Египетският посветен беше органически свързан с онези тайни; ето защо в сравнение с египетските посветени, гръцките свещенослужители изглеждаха като малки, сричащи деца. И наистина, забележителни са думите, които веднъж един египетски жрец, срещайки Солон, изрече: „О, Солоне, Солоне, все пак, вие гърците винаги си оставате деца, фактически възрастни гърци няма. Всички вие сте духовно млади, защото нямате никакви древни светогледи, нито предания, които са устояли на времето (Платон: „Тимей”). Египтянинът подчертаваше, че египетската мъдрост превъзхожда всичко онова, което може да бъде изживяно в материалния свят.
Само посветените в Елевзинските Мистерии бяха достатъчно напреднали, обаче в тях участвуваха ограничен брой ученици.
Обаче това, което египетският посветен виждаше за онзи период от Земното развитие: че Богът Озирис се беше отделил от Слънцето и беше отишъл на Луната, като оттам отразяваше Слънчевата светлина - това, което вършеше този Бог, то беше свещено също и за гърците. Те също знаеха, че този Бог Озирис е онзи, който образува 28-те форми на Луната като чрез това залага началото на 28-те нервни снопа в човешкия организъм. Чрез Озирис беше изградена нервната система в посока надолу по гръбначния мозък като по този начин впоследствие беше изградена и цялата горна част на човешкото тяло. Защото всичко онова, което възникна като мускули, можа да получи своята форма само поради факта, че неговите ваятели са именно нервите. Всичко, което съществува като мускули, хрущяли, като други органи, каквито са сърцето и белите дробове, всички те получиха своята форма чрез нервите.
към текста >>
За е
лев
зинските посветени това беше същото, което знаеха и египтяните.
Да си представим мозъка, чиито разклонения продължават надолу в гръбначния мозък; това са 28-те ръце на Озирис и с тях Озирис свири върху това, което се простира надолу под формата на гръбначния мозък като върху една лира. Тук гърците стигнаха до един забележителен образ: и това е лирата на Аполон. Можем да си представим нещата и обратно. Лирата е мозъкът, струните са нервите и пръстите на Аполон докосват струните. Аполон свири върху мировата лира, върху великото произведение на изкуството, изваяно от Космоса, и позволява на звуците да проговарят в човека, звуците, в които се разгръща душевният живот на човека.
За елевзинските посветени това беше същото, което знаеха и египтяните.
към текста >>
145.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Обаче при всички онези, които вече се чувстваха добре във физическия свят, положението беше такова, че те усещаха това помрачаване на съзнанието в духовния свят, и не е никаква измислица, а самата истина, че посветеният в Е
лев
зинските Мистерии имаше едно твърде особено изживяване.
Всъщност Мистериите съществуваха главно за това, да подпомогнат човека и да му дадат възможност в духовния свят той да разполага не само с едно сумрачно съзнание, а съзнанието му да бъде отново просветлено. Нека да си представим, че не са съществували никакви мистерии, че не са съществували никакви посветени. Тогава в духовните светове човекът би имал едно все по-смътно, все по-сумрачно съзнание. Единствено благодарение на това, че успоредно със затъмненото съзнание в Девакана се извършваше и посвещението в Мистериите, а наред с това и усвояване на определени способности, определени хора вече можеха да виждат по-ясно в духовните светове; и единствено поради факта, че посветените можеха да споделят това в съответните митове и легенди, в девакани-ческото съзнание на хората между смъртта и новото раждане беше внесено, така да се каже, едно проясняване.
Обаче при всички онези, които вече се чувстваха добре във физическия свят, положението беше такова, че те усещаха това помрачаване на съзнанието в духовния свят, и не е никаква измислица, а самата истина, че посветеният в Елевзинските Мистерии имаше едно твърде особено изживяване.
Принципът на посвещението се състои в това, че още по време на земния си живот човекът може да се издигне в духовните светове и да узнае какво става там. Тогавашният посветен действително можеше да констатира какво става там. Когато чуваме думите: „По-добре просяк във физическия свят, отколкото цар в царството на сенките”, ние знаем, че те действително са думи на един посветен. Обаче ние ще ги разберем едва тогава, когато познаваме фактите на духовния свят. Сега нека да изразим в една по-конкретна форма това, което вчера загатнахме под твърде абстрактна форма.
към текста >>
И в Е
лев
зинските Мистерии възникна онова, което се наричаше „стремеж към първоначална-та чистота на астралното тяло”.
Тогава хората трябваше да се замислят и отново да си възвърнат чистия поток на астралното тяло.
И в Елевзинските Мистерии възникна онова, което се наричаше „стремеж към първоначална-та чистота на астралното тяло”.
Да възстановят астралното тяло в неговия първоначално чист и златен поток - ето какво искаха Елевзинските Мистерии; това искаха също и египтяните. Търсенето на Златното руно беше едно от изпитанията на египетското посвещение: и то е запазено за нас в чудната легенда за търсенето на Златно руно от Язон и аргонавтите.
към текста >>
Да възстановят астралното тяло в неговия първоначално чист и златен поток - ето какво искаха Е
лев
зинските Мистерии; това искаха също и египтяните.
Тогава хората трябваше да се замислят и отново да си възвърнат чистия поток на астралното тяло. И в Елевзинските Мистерии възникна онова, което се наричаше „стремеж към първоначална-та чистота на астралното тяло”.
Да възстановят астралното тяло в неговия първоначално чист и златен поток - ето какво искаха Елевзинските Мистерии; това искаха също и египтяните.
Търсенето на Златното руно беше едно от изпитанията на египетското посвещение: и то е запазено за нас в чудната легенда за търсенето на Златно руно от Язон и аргонавтите.
към текста >>
146.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Когато хората определят Духовната наука като някакъв фантастичен светоглед, това не е нещо друго, освен едно ок
лев
етяване.
Който днес изучава това, което материалната наука предлага, който навлиза и се задълбочава в материалната наука, без да се поддава на леност и удобство, той - като последовател на Духовната наука - постъпва много добре. От материалистично настроените изследователи може да се научи много. Ние можем да изпълним онова, което намираме там, с чистия Дух, който извличаме от Духовната наука. И когато протъчем с духовните истини всичко около себе си, тогава ние стигаме до правилно разбраното християнство.
Когато хората определят Духовната наука като някакъв фантастичен светоглед, това не е нещо друго, освен едно оклеветяване.
Тя може да стои здраво и сигурно в условията на реалния свят. И ако хората биха поискали да се задълбочат в едно схематично представяне на висшите светове, това би означавало само една първа стъпка по пътя на Духовната наука. Не е толкова важно последователят на Духовната наука да познава фактите и да помни наизуст духовно-научните понятия. Това не е толкова важно. Важното е друго: Ученията и възгледите за висшите светове да станат плодотворни в човека и истинската Духовната наука да навлезе навсякъде в ежедневието.
към текста >>
Скъпи мои приятели, след като отново сме се събрали тук, нека да припомня: Когато скоро ще се разделим, ние трябва да отнесем със себе си не само определен сбор от истини; ние трябва да отнесем със себе си едно общо впечатление, едно общо усещане, което най-точно изразява формата, под която последователят на Духовната наука ще разпознае своя основен во
лев
импулс - а именно, че той трябва да внесе Духовната наука в живота и че не бива да бъде отклоняван от нищо в това свое намерение.
Скъпи мои приятели, след като отново сме се събрали тук, нека да припомня: Когато скоро ще се разделим, ние трябва да отнесем със себе си не само определен сбор от истини; ние трябва да отнесем със себе си едно общо впечатление, едно общо усещане, което най-точно изразява формата, под която последователят на Духовната наука ще разпознае своя основен волев импулс - а именно, че той трябва да внесе Духовната наука в живота и че не бива да бъде отклоняван от нищо в това свое намерение.
към текста >>
147.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Според това, дали той има един или друг во
лев
импулс, в този астрално-ауричен облак се показват най-разнообразните образования и включвания; и понеже човекът прави постоянно да възникват и утихват тази или онази мисъл в неговия душевен живот, този облак може да бъде изобразен различно във всеки момент по отношение на цвят и форма; въпреки, че в астралната аура на всеки човек се запазва известен основен характер, известен основен цвят, който отговаря на неговата повече или по-малко трайна характерна черта, астралната аура е подложена иначе на постоянни промени.
В астралния свят ние имаме работа с подвижни образования, с образования, които се превръщат едно в друго така, че те могат да бъдат ту едното, ту другото. Най-близкото за нас образоване на астралния свят е човешкото астрално тяло. За ясновидеца това астрално тяло обгръща като един вид аура, като един светъл астрален облак физическото тяло. Човешкото астрално тяло има свойството да се преобразява непрестанно. Почти всеки миг това, което обгръща човека като един астрален-ауричен облак, и го прониква, е различно, според това, дали човек развива в себе си по-висши или по-нисши подтици, инстинкти, по-диви, по-бурни или по-спокойни страсти, дали храни в себе си една или друга мисъл.
Според това, дали той има един или друг волев импулс, в този астрално-ауричен облак се показват най-разнообразните образования и включвания; и понеже човекът прави постоянно да възникват и утихват тази или онази мисъл в неговия душевен живот, този облак може да бъде изобразен различно във всеки момент по отношение на цвят и форма; въпреки, че в астралната аура на всеки човек се запазва известен основен характер, известен основен цвят, който отговаря на неговата повече или по-малко трайна характерна черта, астралната аура е подложена иначе на постоянни промени.
Така още в астралното тяло на човека ние имаме нещо постоянно преобразуващо се. Вчера обърнахме вниманието на това, че същите същества, които човек среща първо, когато изживява астралната област като нещо видимо, тогава, когато той напредне и стига до озарението и астралното става познаваемо за него, в зависимост от неговата подготовка, същите тези същества могат да ме се явят като добри или като зли. Толкова силна е преобразователната способност на това, което за зрението не слиза до физическото поле, а остава в областите на по-висшите светове, като слиза само до астралното поле, че то може да се превърне от добро в зло, от светло в тъмно. Следователно като основна характерна черта в този свят ние имаме способността на метаморфозиране, на превръщане.
към текста >>
148.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Следователно в Розенкройцерството Луцифер ни дава способността да опишем Христа, да го разберем */*Лесно можем да си представим, как хората със зла воля и неразбиране к
лев
етят казаното тук, изхождайки от обикновената употреба на думата Луцифер /носител на светлината/; но това не може да ни накара да спрем да говорим за тези неща.
Ако от една страна сърцето, душата се изпълва с топлина и ентусиазъм за Божественото, когато тя е проникната от Христа, от друга страна нашите останали духовни способности, тези, чрез които схващаме и разбираме света, биват озарени и проникнати от потоците и силите идващи от луциферическия принцип. Така посветеният на кръста с розите се издига нагоре до луциферическия принцип. И вършейки това, неговите духовни способности се изострят и обработват чрез посвещението така, щото той може не само да чувствува Христа мистично в своята душа, но може и да го опише, може да разкаже, какъв е Той, може да го обхване в мисловни образи, в духовни образи; в себе си той не само чувствува и изживява смътно Христа, но Христос стои пред него като един образ на външния свят, стои пред него в конкретни очертания на външния сетивен свят. Да изживее човек Христа като душевна субстанция това е възможно благодарение на факта, че той насочва своя поглед към образа на Христа, както този образ му се явява в Евангелието. Да опише човек, да разбере Христа, както разбира другите явления и изживявания на света и чрез това да прозре неговото величие, неговото значение за света, неговата причинност за събитията на света, това е възможно само, когато християно-мистично посветеният се издига по-нататък до познанието на царствата на Луцифер.
Следователно в Розенкройцерството Луцифер ни дава способността да опишем Христа, да го разберем */*Лесно можем да си представим, как хората със зла воля и неразбиране клеветят казаното тук, изхождайки от обикновената употреба на думата Луцифер /носител на светлината/; но това не може да ни накара да спрем да говорим за тези неща.
Който под думата Луцифер разбира това, което тук се разбира, трябва да вижда другояче/. Това, което столетия са могли да направят, беше, че те са предали Евангелията, че са предали словото, което се разлива от Евангелията, че са запалили душите с топлина и ентусиазъм, които се разливат от Евангелията. Днес ние се намираме пред едно развитие на човечеството, за което никога не ще бъде достатъчно да му бъдат просто предаде ни Евангелията; днес хората желаят нещо друго. Онзи, които не искат това другото, те ще имат да понасят кармата, че са се опълчили против внасянето на луциферическия принцип в тълкуването на Евангелията. Възможно е между нас да има много хора, които казват: "Ех щом, ние искаме да приемем евангелията като християни, ние се чувствуваме задоволени от тях; от евангелията говори Христос, от евангелията той говори и тогава, когато ги приемем предадени така, както е станало в течение на столетия чрез традиционната религия".
към текста >>
149.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Колкото повече Христовото отношение просиява повече в света, толкова повече се говори за групирания в смисъла на дванадесетте колена израи
лев
и, на дванадесетте апостоли и т.н.
Естествено това са примери, които подкрепят, а не доказват, но подкрепят и поясняват онова, което съставлява отношението на числата седем и дванадесет.
Колкото повече Христовото отношение просиява повече в света, толкова повече се говори за групирания в смисъла на дванадесетте колена израилеви, на дванадесетте апостоли и т.н.
От тук числото дванадесет добива своето мистично, пълно с тайнственост значение за Земното развитие.
към текста >>
150.
7. Седма лекция, 21 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Ето защо ясновидецът вижда во
лев
ите импулси на човека като огнени езици, които просветват в неговото етерно и астрално тяло, а чувствата вижда като различни светлинни форми.
За днешния физически човек е характерно, че всички душевни състояния се отпечатват както в неговото физическо тяло, така и в неговото етерно тяло. Обаче всяко душевно вълнение, така да се каже, се поема от опреде лени субстанции на етерното тяло. Това, което наричаме водя, етерно се проявява в това, което наричаме огън. Всеки, който е поне малко възприемчив за някои чувствени отношения, ще признае, че имаме основание да говорим за волята, като твърдим, че тя, волята, която физически се проявява в кръвта, всъщност живее в огнения елемент на етерния свят; физически тя се разтоварва в кръвта, респективно в движението на кръвта. Това, което наричаме чувства, се проявява в онази част на етерното тяло, която отговаря на светлинния етер.
Ето защо ясновидецът вижда волевите импулси на човека като огнени езици, които просветват в неговото етерно и астрално тяло, а чувствата вижда като различни светлинни форми.
Обаче това, което човек душевно изживява като мислене и което ние изразяваме с помощта на думите, е само сянката, далечното отражение на мисленето, както лесно ще се убедите, понеже физическият звук също е само един вид сянка на нещо много по-висше. Думите имат своето представителство в звуковия етер. В основата на нашите думи стоят мислите; думите са изразните форми на мисленето. Тези изразни форми изпълват етерното пространство и звуковият етер пренася техните трептения, фактически „звукът" е само сянката на първоначалните мисловни трептения. А най-вътрешната страна на нашите мисли, това което ги изпълва със смисъл, по своята етерна разновидност, спада към жизнения етер.
към текста >>
Свободната волеизява, както и чувствата, стават един вид лично притежание на човека; от тук идва и Строго индивидуалният характер на чувствения и во
лев
ия свят.
С други думи: Беше им отнета възможността да разполагат с това, което свободно и съзнателно би проникнало в областта на мисловния етер. Сега вече развитието на човека трябваше да поеме по следния път: Всеки човек можеше свободно да разполага с това, което съответствува на неговата воля.
Свободната волеизява, както и чувствата, стават един вид лично притежание на човека; от тук идва и Строго индивидуалният характер на чувствения и волевия свят.
Обаче индивидуалният характер веднага изчезва, когато от чувствата се издигнем до мисленето, дори и това да се отнася само до физическата му изразна форма, думите. Докато всеки човек влага в своите чувства и воля нещо лично, навлизайки в света на думите и мислите, ние веднага стигаме до нещо общовалидно. Невъзможно е всеки да изгражда свои собствени мисли! И ако мислите биха били толкова индивидуални, колкото чувствата, ние никога не бихме се разбирали помежду си. Следователно, в известен смисъл мислите, бяха изтръгнати от човешкия произвол и временно запазени в сферата на Боговете, за да бъдат предоставени на човека едва по-късно.
към текста >>
Ето защо навсякъде по Земята ние срещаме хора с индивидуални чувства и индивидуални во
лев
и импулси, но с еднакво мислене и с еднакви говорими езици.
Обаче индивидуалният характер веднага изчезва, когато от чувствата се издигнем до мисленето, дори и това да се отнася само до физическата му изразна форма, думите. Докато всеки човек влага в своите чувства и воля нещо лично, навлизайки в света на думите и мислите, ние веднага стигаме до нещо общовалидно. Невъзможно е всеки да изгражда свои собствени мисли! И ако мислите биха били толкова индивидуални, колкото чувствата, ние никога не бихме се разбирали помежду си. Следователно, в известен смисъл мислите, бяха изтръгнати от човешкия произвол и временно запазени в сферата на Боговете, за да бъдат предоставени на човека едва по-късно.
Ето защо навсякъде по Земята ние срещаме хора с индивидуални чувства и индивидуални волеви импулси, но с еднакво мислене и с еднакви говорими езици.
Където съществува един общ говорим език, там цари и общото народно божество. Тъкмо тази сфера беше изтръгната от властта на човека; там временно се разпореждаха Боговете.
към текста >>
151.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Понеже с това, което действуваше върху душата, можеха да бъдат постигнати неимоверни въздействия и върху тялото, беше възможно и друго: Наситените с во
лев
и импулси думи се насочваха към другия човек по такъв начин, че душата пренасяше тяхната сила в етерното тяло, а то на свой ред във физическото тяло.
През онези далечни времена на древноиндийската култура също и това, което наричаме „лечение", беше не що коренно различно от днешните му форми, понеже то напълно зависеше от нещата, които току-що казах.
Понеже с това, което действуваше върху душата, можеха да бъдат постигнати неимоверни въздействия и върху тялото, беше възможно и друго: Наситените с волеви импулси думи се насочваха към другия човек по такъв начин, че душата пренасяше тяхната сила в етерното тяло, а то на свой ред във физическото тяло.
Ако някой е предусещал от какво въздействие се нуждае другата душа, той можел да подходи към един болен човек именно по пътя на душата и чрез нея да внесе във физическото тяло това, което наричаме „здраве". Представете си тези отношения, но засилени до краен предел, а именно, как индийският лекар владее до съвършенство споменатите душевни въздействия и Вие ще сте наясно, че през Древноиндийската епоха лечението беше един много по-духовен процес, отколкото може да бъде то днес, подчертавам: Отколкото може да бъде то днес. Всичко, което смъкваме от Космоса като сбор от истини, като светоглед, извлечен от самото съдържание на духовния свят, ще се влее в човешките души и бъдещите поколения ще го превърнат в могъщо оздравително средство, бликащо от най-вътрешните пластове, на човешката душа. Занапред Антропософията ще бъде най-могъщото лечебно средство за човешката душа. Само трябва да разберем едно: Досега човечеството се намираше в един низходящ път на развитие, изискващ все по-голямо ограничаване на духовните въздействия и днес ние сме в неговата най-долна точка, но същевременно сме в състояние, макар и засега едва доловимо, отново да се издигнем до висините, откъдето сме слезли на Земята.
към текста >>
152.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Единият описал това от гледната точка на обикновения човек, вторият – от гледната точка на мага, който взел предвид предимно во
лев
ите сили на природата на Христа и ги описал в своето Евангелие, и третият, който написал Евангелието от Лука, направил това от гледна точка на лечителя.
И така, имаме четири вида посветени: лечител, мъдрец, маг и четвърти, когото са наричали просто „човек“, придавайки особен смисъл на това. Четирима такива посветени са се заели с описание на най-великото събитие в земното развитие: мъдрец, лечител, маг и човек в смисъла на посветен от четвъртата категория.
Единият описал това от гледната точка на обикновения човек, вторият – от гледната точка на мага, който взел предвид предимно волевите сили на природата на Христа и ги описал в своето Евангелие, и третият, който написал Евангелието от Лука, направил това от гледна точка на лечителя.
Затова, когато намирате традицията, в която Лука се приема като лекар, това съответства на факта, че Лука в жертвена любов помага на ближните. И, накрая – мъдрецът, който описал това, което представлява изпълнената с мъдрост природа на Христа.
към текста >>
153.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Во
лев
ите импулси от божествено-духовния свят вече са били спрени.
Такова е било положението в Древна Индия. Душите в Древна Индия вече не са виждали самите богове, но все още са виждали духовни реалности и по-нисшите духовни същества. Висшите духовни същества все още са били видими за малцина, но едно живо общение с боговете е било замъглено дори и за тях.
Волевите импулси от божествено-духовния свят вече са били спрени.
Все още е било възможно обаче да се погледнат духовните реалности в специални състояния на съзнанието: по време на сън и по време на междинното състояние, за което вече говорихме. Най-важните реалности на духовния свят обаче, които преди са били въпрос на опитност, са били вече станали нещо като знание за истината, нещо, което душата все още е знаела ясно, но което е имало въздействието само на знание, на истина. Действително човешките същества все още са били в духовния свят, ала тяхната сигурност за него е била по-малка в това по-късно време, отколкото преди. Това време с известно като Сребърната Епоха или Трета Юга.
към текста >>
154.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
човек изобщо не живее в същински смисъл в своите во
лев
и импулси.
Когато някой почука на вратата и вие казвате "влез", това не може да се нарече решение на вашето собствено мислене и воля. Ако сте гладни и сядате на масата, това не може да се нарече решение на волята ви, защото това е предизвикано от вашето състояние, от нуждите на организма. Опитайте се да си представите вашия ежедневен живот и ще откриете колко малко волята ви е повлиявана пряко от центъра на вашето същество. Защо е така? Езотеричните учения ни доказват, че по отношение на своята воля човек действително спи през деня, т.е.
човек изобщо не живее в същински смисъл в своите волеви импулси.
Можем да си съставим по-добри и по-добри понятия и умствени картини, можем да станем по-високо нравствени, по-културни индивиди, обаче не можем нищо да направим по отношение на волята. Чрез култивиране на по-добри мисли ние можем да въздействуваме непряко върху волята, но що се отнася до самия живот, ние не можем да въздействуваме върху нея пряко. Това е защото в будния живот през деня нашата воля търпи въздействие само по косвен път, именно посредством съня. Когато спите, вие не мислите, не си създавате умствени картини. Волята обаче се събужда, прониква отвън в нашия организъм и го ободрява.
към текста >>
155.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Много други братства обаче, които се наричат
лев
ите братства се стремяха да запазят това знание, тъй като такова знание като притежание на малка група би дало на тази група власт над другите, които не притежават това знание.
Това знание винаги е било смятано за тайно богатство на специални братства, които си третирали това знание в техните кръгове като строго езотерично. Защо са го третирали така? Да дадем подробности на този въпрос би ни отвело твърде далеч. Обаче би трябвало да се каже, че отделни братства са били проникнати от убеждението, че болшинството човечество е било недостатъчно зряло за такова знание. Наистина такъв е бил случаят до голяма стенен.
Много други братства обаче, които се наричат левите братства се стремяха да запазят това знание, тъй като такова знание като притежание на малка група би дало на тази група власт над другите, които не притежават това знание.
Винаги са се правели усилия, чиято цел е била да се спечели власт за една група над другите. Това можеше да се постигне, като се провъзгласи един вид знание за езотерично притежание, което пък се използува по такъв начин, че се овладява сила над нещо съвсем по-различно.
към текста >>
Обаче тези
лев
и братства бяха разочаровани, че хората не казаха това, а казаха, че в сеансите се явяват духовете на мъртвите.
Трябва да се каже, че никога не е твърде късно. Аз често съм ви обръщал внимание за следното: тези неща могат да се изяснят само постепенно и аз само постепенно мога да задвижа елементите, които ще ви донесат пълно изясняване. Много често съм ви казвал, че в течение на втората половина на 19-тото столетие множество братства на Запада въведоха експериментално спиритизма, за да убедят себе си чрез този опит, че те са постигнали пред човечеството онова, което са възнамерявали. Това беше един опит, за да се види къде те стоят по отношение на човечеството. В тези сеанси те очакваха хората да кажат, че има по-висши сили на природата.
Обаче тези леви братства бяха разочаровани, че хората не казаха това, а казаха, че в сеансите се явяват духовете на мъртвите.
Това беше горчиво разочорование за тези посветени. Това бе точно, каквото те не очакваха, защото точно това вярване в мъртвите бе, което тези посветени желаеха да отнемат на човека. Не деятелността на мъртвите, не деятелността на силите на мъртвите, а тази мисъл, че силите, извлечени от мъртвите, тази правилна значителна мисъл тя само трябваше да бъде отнета на човека. Братствата виждат, че това е един по-висш материализъм, че е материализъм, който не само отрича духа, но желае да принуди духа да влезе в материя. Те виждат, че материализма има форми, в които той вече може да бъде отречен.
към текста >>
Такива демонични духове, които населяват етерни тела, изоставени от човешки същества...../липсва малко текст/........в материя; Източните ложи от
лев
ия път имат демонични духове, духове, които не принадлежат на земната еволюция, но които пролазват в земната еволюция, като заемат етерни тела, освободени от човешки същества.
При нормални условия това етерно тяло се асимилира от космоса. Това абсорбиране е малко нещо сложно, както съм ви показал това по много различни начини. Преди Мистерията на Голгота обаче, а дори и след Голгота, специално в Източните области, нещо твърде различно беше възможно. Когато едно човешко същество след смърт предавала своето етерно тяло, известни същества са способни да се поселят в това етерно тяло: тогава те стават етерни същества в тези етерни тела, които са били изоставени от човешки същества. Следователно в Източните области и сега се случва, че не мъртви хора, но всевъзможни демонични духове биват насилени да се поселят в етерни тела, изоставени от човешки същества.
Такива демонични духове, които населяват етерни тела, изоставени от човешки същества...../липсва малко текст/........в материя; Източните ложи от левия път имат демонични духове, духове, които не принадлежат на земната еволюция, но които пролазват в земната еволюция, като заемат етерни тела, освободени от човешки същества.
към текста >>
156.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Трябва да внимаваме за други посветени, които се наричат сред братствата "
лев
ите братя", т.е.
Трябва да внимаваме за други посветени, които се наричат сред братствата "левите братя", т.е.
онези, които експлоатират всичко, което се внедрява като импулс в човешката еволюция като средство за власт. Очевидно е, че тези братя на лявото, на черното, също са очаквали всевъзможни неща да се проявят чрез спиритизма. Аз вчера обясних, че предимно такива леви братя са, които правят подреждане за използуване на душите на мъртви човешки същества. За тях бе от огромен интерес какво ще произлезе от тези сеанси. Те постепенно обсебиха цялото това поле на сеанси.
към текста >>
Аз вчера обясних, че предимно такива
лев
и братя са, които правят подреждане за използуване на душите на мъртви човешки същества.
Трябва да внимаваме за други посветени, които се наричат сред братствата "левите братя", т.е. онези, които експлоатират всичко, което се внедрява като импулс в човешката еволюция като средство за власт. Очевидно е, че тези братя на лявото, на черното, също са очаквали всевъзможни неща да се проявят чрез спиритизма.
Аз вчера обясних, че предимно такива леви братя са, които правят подреждане за използуване на душите на мъртви човешки същества.
За тях бе от огромен интерес какво ще произлезе от тези сеанси. Те постепенно обсебиха цялото това поле на сеанси. Посветените, имащи добри намерения постепенно напълно загубиха интерес към спиритизма, в известна степен те се усещаха засрамени, защото онези, които бяха срещу спиритизма отначалото им казаха, че по начало се е знаело, че нищо добро не можело да излезе сега от спиритизма. Чрез това спиритизмът идва сферата на властта на левите братя. Вчера говорих за такива леви братя, които бяха разочаровани, защото видяха, че чрез спиритизма, който те самите задвижиха, започна да се разкрива онова, което те над всичко не желаеха да изкочи.
към текста >>
Чрез това спиритизмът идва сферата на властта на
лев
ите братя.
Очевидно е, че тези братя на лявото, на черното, също са очаквали всевъзможни неща да се проявят чрез спиритизма. Аз вчера обясних, че предимно такива леви братя са, които правят подреждане за използуване на душите на мъртви човешки същества. За тях бе от огромен интерес какво ще произлезе от тези сеанси. Те постепенно обсебиха цялото това поле на сеанси. Посветените, имащи добри намерения постепенно напълно загубиха интерес към спиритизма, в известна степен те се усещаха засрамени, защото онези, които бяха срещу спиритизма отначалото им казаха, че по начало се е знаело, че нищо добро не можело да излезе сега от спиритизма.
Чрез това спиритизмът идва сферата на властта на левите братя.
Вчера говорих за такива леви братя, които бяха разочаровани, защото видяха, че чрез спиритизма, който те самите задвижиха, започна да се разкрива онова, което те над всичко не желаеха да изкочи. Тъй като участниците в сеансите вярваха, че са под влияние на мъртвите, възможно бе в тях да се разкрие чрез вести от самите мъртви, какво някои леви братства вършеха с душите на заминалите. В тези сеанси можеха да се прояват точно онези души, които бяха зле използувани до известна степен от левите братства.
към текста >>
Вчера говорих за такива
лев
и братя, които бяха разочаровани, защото видяха, че чрез спиритизма, който те самите задвижиха, започна да се разкрива онова, което те над всичко не желаеха да изкочи.
Аз вчера обясних, че предимно такива леви братя са, които правят подреждане за използуване на душите на мъртви човешки същества. За тях бе от огромен интерес какво ще произлезе от тези сеанси. Те постепенно обсебиха цялото това поле на сеанси. Посветените, имащи добри намерения постепенно напълно загубиха интерес към спиритизма, в известна степен те се усещаха засрамени, защото онези, които бяха срещу спиритизма отначалото им казаха, че по начало се е знаело, че нищо добро не можело да излезе сега от спиритизма. Чрез това спиритизмът идва сферата на властта на левите братя.
Вчера говорих за такива леви братя, които бяха разочаровани, защото видяха, че чрез спиритизма, който те самите задвижиха, започна да се разкрива онова, което те над всичко не желаеха да изкочи.
Тъй като участниците в сеансите вярваха, че са под влияние на мъртвите, възможно бе в тях да се разкрие чрез вести от самите мъртви, какво някои леви братства вършеха с душите на заминалите. В тези сеанси можеха да се прояват точно онези души, които бяха зле използувани до известна степен от левите братства.
към текста >>
Тъй като участниците в сеансите вярваха, че са под влияние на мъртвите, възможно бе в тях да се разкрие чрез вести от самите мъртви, какво някои
лев
и братства вършеха с душите на заминалите.
За тях бе от огромен интерес какво ще произлезе от тези сеанси. Те постепенно обсебиха цялото това поле на сеанси. Посветените, имащи добри намерения постепенно напълно загубиха интерес към спиритизма, в известна степен те се усещаха засрамени, защото онези, които бяха срещу спиритизма отначалото им казаха, че по начало се е знаело, че нищо добро не можело да излезе сега от спиритизма. Чрез това спиритизмът идва сферата на властта на левите братя. Вчера говорих за такива леви братя, които бяха разочаровани, защото видяха, че чрез спиритизма, който те самите задвижиха, започна да се разкрива онова, което те над всичко не желаеха да изкочи.
Тъй като участниците в сеансите вярваха, че са под влияние на мъртвите, възможно бе в тях да се разкрие чрез вести от самите мъртви, какво някои леви братства вършеха с душите на заминалите.
В тези сеанси можеха да се прояват точно онези души, които бяха зле използувани до известна степен от левите братства.
към текста >>
В тези сеанси можеха да се прояват точно онези души, които бяха зле използувани до известна степен от
лев
ите братства.
Те постепенно обсебиха цялото това поле на сеанси. Посветените, имащи добри намерения постепенно напълно загубиха интерес към спиритизма, в известна степен те се усещаха засрамени, защото онези, които бяха срещу спиритизма отначалото им казаха, че по начало се е знаело, че нищо добро не можело да излезе сега от спиритизма. Чрез това спиритизмът идва сферата на властта на левите братя. Вчера говорих за такива леви братя, които бяха разочаровани, защото видяха, че чрез спиритизма, който те самите задвижиха, започна да се разкрива онова, което те над всичко не желаеха да изкочи. Тъй като участниците в сеансите вярваха, че са под влияние на мъртвите, възможно бе в тях да се разкрие чрез вести от самите мъртви, какво някои леви братства вършеха с душите на заминалите.
В тези сеанси можеха да се прояват точно онези души, които бяха зле използувани до известна степен от левите братства.
към текста >>
Тази идея обаче е широко разпространена днес и философи, такива като Вилхелм Вундт /за когото Фриц Маутнер неоснователно казва: "авторитет въз основа на благоволението на издателя" обаче неговият авторитет се разпростираше по целия свят преди войната/ цели да събере заедно като едно единство всичко, което живее в човешката душа, мисловния живот, живота на чувствата и во
лев
ия живот.
Те не работят само като редници от една обединена система, а се борят един с друг. По начало техните намерения нямат нищо общо едно с друго но онова, което възниква еволюира, чрез най-разнообразна работа, единно от намеренията им. Ако човек е запознат с намеренията, може да види онова, което пред нас е взаимната работа на огнените духове и ундините. Никога не трябва да вярваме обаче, че зад тези същества стои някой, който им дава известна заповед. Не е такъв случаят.
Тази идея обаче е широко разпространена днес и философи, такива като Вилхелм Вундт /за когото Фриц Маутнер неоснователно казва: "авторитет въз основа на благоволението на издателя" обаче неговият авторитет се разпростираше по целия свят преди войната/ цели да събере заедно като едно единство всичко, което живее в човешката душа, мисловния живот, живота на чувствата и волевия живот.
Тези философи казват, че душата е едно единство и следователно всичко трябва да принадлежи на единството, на една обща система. Това обаче не е така и онези силни противоречия толкова многозначителни в човешкия живот, които е открила аналитична психология, не биха изкочили, ако нашият мисловен живот отвъд прага не ни завеждаше обратно до твърде различни области, където други индивидуалности въздействуват върху мисловния живот, върху нашия живот на чувства и нашия волеви живот.
към текста >>
Това обаче не е така и онези силни противоречия толкова многозначителни в човешкия живот, които е открила аналитична психология, не биха изкочили, ако нашият мисловен живот отвъд прага не ни завеждаше обратно до твърде различни области, където други индивидуалности въздействуват върху мисловния живот, върху нашия живот на чувства и нашия во
лев
и живот.
Ако човек е запознат с намеренията, може да види онова, което пред нас е взаимната работа на огнените духове и ундините. Никога не трябва да вярваме обаче, че зад тези същества стои някой, който им дава известна заповед. Не е такъв случаят. Тази идея обаче е широко разпространена днес и философи, такива като Вилхелм Вундт /за когото Фриц Маутнер неоснователно казва: "авторитет въз основа на благоволението на издателя" обаче неговият авторитет се разпростираше по целия свят преди войната/ цели да събере заедно като едно единство всичко, което живее в човешката душа, мисловния живот, живота на чувствата и волевия живот. Тези философи казват, че душата е едно единство и следователно всичко трябва да принадлежи на единството, на една обща система.
Това обаче не е така и онези силни противоречия толкова многозначителни в човешкия живот, които е открила аналитична психология, не биха изкочили, ако нашият мисловен живот отвъд прага не ни завеждаше обратно до твърде различни области, където други индивидуалности въздействуват върху мисловния живот, върху нашия живот на чувства и нашия волеви живот.
към текста >>
Вижте, ако това е човешкото същество /вж.рисунката/ и ако имаме вътре в човешкото същество мисловния живот, живота на чувствата и во
лев
ия живот /вж.рисунката/ М, Ч, В/, един систематизатор като Вундт не би си представил нищо друго освен, че всичко това е една система.
Това е извънредно любопитно!
Вижте, ако това е човешкото същество /вж.рисунката/ и ако имаме вътре в човешкото същество мисловния живот, живота на чувствата и волевия живот /вж.рисунката/ М, Ч, В/, един систематизатор като Вундт не би си представил нищо друго освен, че всичко това е една система.
Междувременно мисловният живот води до един живот /В1/, живота на чувствата, води в друг свят /В2/, и волевият живот в още по-друг свят /В3/. Човешката душа съществува точно с цел да се образува едно единство от онова което в пред-човешкото, моментно предчовешкия свят беше троичност.
към текста >>
Междувременно мисловният живот води до един живот /В1/, живота на чувствата, води в друг свят /В2/, и во
лев
ият живот в още по-друг свят /В3/.
Това е извънредно любопитно! Вижте, ако това е човешкото същество /вж.рисунката/ и ако имаме вътре в човешкото същество мисловния живот, живота на чувствата и волевия живот /вж.рисунката/ М, Ч, В/, един систематизатор като Вундт не би си представил нищо друго освен, че всичко това е една система.
Междувременно мисловният живот води до един живот /В1/, живота на чувствата, води в друг свят /В2/, и волевият живот в още по-друг свят /В3/.
Човешката душа съществува точно с цел да се образува едно единство от онова което в пред-човешкото, моментно предчовешкия свят беше троичност.
към текста >>
157.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Тази втора област работи по същина е онова, което може да се нарече засилването и отслабването да во
лев
ите сили принадлежащи на човешкото същество след смърт.
В нашето съществуване във физическия свят ние имаме растителното царство, издигащо се от една земя, създадена от минералната област. Подобно, за мъртвите е областта, в която управляват симпатиите и антипатиите които след това се разпростират в живота на животинското царство на земята тя дава основата за една втора област. В тази втора област същите неща не работят толкова много в мъртвите, само опитностите на удоволствие или скръб, прехвърлянето на чисто сетивно носещи импулси, които след това продължават, които след това действуват в света.
Тази втора област работи по същина е онова, което може да се нарече засилването и отслабването да волевите сили принадлежащи на човешкото същество след смърт.
Ако желаете да разберете повече за тези волеви сили, отнесете се до Виенските сказки /Jnneres Wesen des Menschen und Leben Zwtschen Tod und nenur geburt/ в които аз подчертах че волята, която е характерна за човешката душа между смърт и ново раждане не е точно като онова, което наричаме воля тук във физическия живот. Можем да говорим обаче за това като за воля, макар че то е по-различно там; Там то е проникнато от елементи на чувство и от един друг елемент, който не съществува тук на земята. Тази воля в живота на човешката душа след смърт е непрекъснато в прилив и отлив. Когато човек е в общение с едно мъртво човешко същество, неговият душевен живот се усеща така, че в един момент то се чувствува засилено в своите волеви импулси, силна в себе си; в друг момент неговата воля е някак си окуцяла, тя спи. Неговата воля се колебае между сила и слабост.
към текста >>
Ако желаете да разберете повече за тези во
лев
и сили, отнесете се до Виенските сказки /Jnneres Wesen des Menschen und Leben Zwtschen Tod und nenur geburt/ в които аз подчертах че волята, която е характерна за човешката душа между смърт и ново раждане не е точно като онова, което наричаме воля тук във физическия живот.
В нашето съществуване във физическия свят ние имаме растителното царство, издигащо се от една земя, създадена от минералната област. Подобно, за мъртвите е областта, в която управляват симпатиите и антипатиите които след това се разпростират в живота на животинското царство на земята тя дава основата за една втора област. В тази втора област същите неща не работят толкова много в мъртвите, само опитностите на удоволствие или скръб, прехвърлянето на чисто сетивно носещи импулси, които след това продължават, които след това действуват в света. Тази втора област работи по същина е онова, което може да се нарече засилването и отслабването да волевите сили принадлежащи на човешкото същество след смърт.
Ако желаете да разберете повече за тези волеви сили, отнесете се до Виенските сказки /Jnneres Wesen des Menschen und Leben Zwtschen Tod und nenur geburt/ в които аз подчертах че волята, която е характерна за човешката душа между смърт и ново раждане не е точно като онова, което наричаме воля тук във физическия живот.
Можем да говорим обаче за това като за воля, макар че то е по-различно там; Там то е проникнато от елементи на чувство и от един друг елемент, който не съществува тук на земята. Тази воля в живота на човешката душа след смърт е непрекъснато в прилив и отлив. Когато човек е в общение с едно мъртво човешко същество, неговият душевен живот се усеща така, че в един момент то се чувствува засилено в своите волеви импулси, силна в себе си; в друг момент неговата воля е някак си окуцяла, тя спи. Неговата воля се колебае между сила и слабост.
към текста >>
Когато човек е в общение с едно мъртво човешко същество, неговият душевен живот се усеща така, че в един момент то се чувствува засилено в своите во
лев
и импулси, силна в себе си; в друг момент неговата воля е някак си окуцяла, тя спи.
В тази втора област същите неща не работят толкова много в мъртвите, само опитностите на удоволствие или скръб, прехвърлянето на чисто сетивно носещи импулси, които след това продължават, които след това действуват в света. Тази втора област работи по същина е онова, което може да се нарече засилването и отслабването да волевите сили принадлежащи на човешкото същество след смърт. Ако желаете да разберете повече за тези волеви сили, отнесете се до Виенските сказки /Jnneres Wesen des Menschen und Leben Zwtschen Tod und nenur geburt/ в които аз подчертах че волята, която е характерна за човешката душа между смърт и ново раждане не е точно като онова, което наричаме воля тук във физическия живот. Можем да говорим обаче за това като за воля, макар че то е по-различно там; Там то е проникнато от елементи на чувство и от един друг елемент, който не съществува тук на земята. Тази воля в живота на човешката душа след смърт е непрекъснато в прилив и отлив.
Когато човек е в общение с едно мъртво човешко същество, неговият душевен живот се усеща така, че в един момент то се чувствува засилено в своите волеви импулси, силна в себе си; в друг момент неговата воля е някак си окуцяла, тя спи.
Неговата воля се колебае между сила и слабост.
към текста >>
Това засилване и отслабване на волята са импулси, които протичат не само в основата на областта на мъртвите, а също така и в човешкото царство тук на земята, не разбира се в нашите мисли на обикновеното съзнание, но във всичко, което ние тук изпитваме като во
лев
и импулси и също като импулси на чувствата.
Това засилване и отслабване на волята са импулси, които протичат не само в основата на областта на мъртвите, а също така и в човешкото царство тук на земята, не разбира се в нашите мисли на обикновеното съзнание, но във всичко, което ние тук изпитваме като волеви импулси и също като импулси на чувствата.
Разбира се, странен факт е, че човекът, в своето обикновено съзнание като едно физическо земно лице, преживява ясно само своите сетивни възприятие и своите мисли. Будно съзнание съществува само във възприятия и мислене. Чувствата се само като че сънуват, а при волята обикновено общо взето се спи. Никой човек не знае какво точно става, когато той просто си повдигне ръката, това ще рече, когато волята работи в неговия телесен организъм, не знае това по начина, по който той....../липсва малко текст/.......законът на чувствата, макар..... нещо малко по-ясен в съзнанието, отколкото законът за волята, той все още е тъмен; не е по-ясен, отколкото картините, които имаме в нашите сънища. Страсти, емоции, чувства всъщност само са сънуват; те не се преживяват в светлината на съзнанието, което живее в сетивните възприятия и умствените картини, а нашата воля изобщо не се преживява съзнателно.
към текста >>
Те живеят в тях точно така, както ние живеем в растителния свят, с изключение, че ние не сме вътрешно привързани към растителния свят, както са мъртвите към нашите чувства, емоции и во
лев
и импулси.
Чувствата се само като че сънуват, а при волята обикновено общо взето се спи. Никой човек не знае какво точно става, когато той просто си повдигне ръката, това ще рече, когато волята работи в неговия телесен организъм, не знае това по начина, по който той....../липсва малко текст/.......законът на чувствата, макар..... нещо малко по-ясен в съзнанието, отколкото законът за волята, той все още е тъмен; не е по-ясен, отколкото картините, които имаме в нашите сънища. Страсти, емоции, чувства всъщност само са сънуват; те не се преживяват в светлината на съзнанието, което живее в сетивните възприятия и умствените картини, а нашата воля изобщо не се преживява съзнателно. Във всичко, което в будния ни живот е като сънища и сън, живеят мъртвите. Те живеят с душите, които са въплътени във физически тела на земята.
Те живеят в тях точно така, както ние живеем в растителния свят, с изключение, че ние не сме вътрешно привързани към растителния свят, както са мъртвите към нашите чувства, емоции и волеви импулси.
Те непрекъснато живеят във всичко това. Това е тяхната втора област, докато тук ние разгъваме нашите чувства и усещания в човешкия живот, мъртвите живеят в този живот непрекъснато и наистина по такъв начин, че колебанията, които аз току-що описах като засилване и отслабване на волята, като увеличаване и намаляване волята на мъртвите имат известно отношение към онова, което тук на земята т.нар. живи сънуват и през което спят като чувства и волеви импулси.
към текста >>
живи сънуват и през което спят като чувства и во
лев
и импулси.
Във всичко, което в будния ни живот е като сънища и сън, живеят мъртвите. Те живеят с душите, които са въплътени във физически тела на земята. Те живеят в тях точно така, както ние живеем в растителния свят, с изключение, че ние не сме вътрешно привързани към растителния свят, както са мъртвите към нашите чувства, емоции и волеви импулси. Те непрекъснато живеят във всичко това. Това е тяхната втора област, докато тук ние разгъваме нашите чувства и усещания в човешкия живот, мъртвите живеят в този живот непрекъснато и наистина по такъв начин, че колебанията, които аз току-що описах като засилване и отслабване на волята, като увеличаване и намаляване волята на мъртвите имат известно отношение към онова, което тук на земята т.нар.
живи сънуват и през което спят като чувства и волеви импулси.
към текста >>
Първоначално всяко нещо, което въздействува върху един мъртъв в тази област по такъв начин, че то засилва или отслабва неговите во
лев
и енергии, е ограничено до кръга на човешките същества, всред който това лице се е движело през своя последен земен живот, може би първоначално дори само през част от него.
И още един закон управлява там; той ни показва как тази втора област фактически е устроена.
Първоначално всяко нещо, което въздействува върху един мъртъв в тази област по такъв начин, че то засилва или отслабва неговите волеви енергии, е ограничено до кръга на човешките същества, всред който това лице се е движело през своя последен земен живот, може би първоначално дори само през част от него.
Индивидите, които са били специално близки за него, към които той е имал специално отношение, и които са преминали през портата на смъртта, все още са тези, с които той живее особено по-близко. Кръгът само постепенно се разширява, за да включи лица, с които мъртвият е имал само далечни кармически отношения.
към текста >>
Онова, което аз описах там като важен елемент в живота на мъртвия е точно този разширяващ се живот на во
лев
ите импулси.
За някои мъртви това трае само кратко време, за други по-дълго. Едва ли може да се каже от начина, по който един земен живот е протекъл, как това би било след смъртта. Много личности, много души, за които човек не би очаквал, се появяват в сферата на мъртвите лица поради това, че от физическия живот много лесно може да се направи погрешна преценка. Има основен закон обаче, че ...... кръг постепенно се разширява и целият процес на запознаване в този кръг става точно така, както аз го описах в лекториския цикъл във Виена, където говорих за живота между смъртта и ново раждане.
Онова, което аз описах там като важен елемент в живота на мъртвия е точно този разширяващ се живот на волевите импулси.
Волевите импулси са вече за мъртвия онова, което умствените картини са за живия, чрез които мъртвото лице знае, чрез които то има своето съзнание. Крайно трудно е да се обясни на земните човешки същества, че по същина мъртвият знае чрез волята, докато земното човешко същество знае чрез формиране на умствени картини. Очевидно това също прави трудно човек да се разбира с мъртвия.
към текста >>
Во
лев
ите импулси са вече за мъртвия онова, което умствените картини са за живия, чрез които мъртвото лице знае, чрез които то има своето съзнание.
За някои мъртви това трае само кратко време, за други по-дълго. Едва ли може да се каже от начина, по който един земен живот е протекъл, как това би било след смъртта. Много личности, много души, за които човек не би очаквал, се появяват в сферата на мъртвите лица поради това, че от физическия живот много лесно може да се направи погрешна преценка. Има основен закон обаче, че ...... кръг постепенно се разширява и целият процес на запознаване в този кръг става точно така, както аз го описах в лекториския цикъл във Виена, където говорих за живота между смъртта и ново раждане. Онова, което аз описах там като важен елемент в живота на мъртвия е точно този разширяващ се живот на волевите импулси.
Волевите импулси са вече за мъртвия онова, което умствените картини са за живия, чрез които мъртвото лице знае, чрез които то има своето съзнание.
Крайно трудно е да се обясни на земните човешки същества, че по същина мъртвият знае чрез волята, докато земното човешко същество знае чрез формиране на умствени картини. Очевидно това също прави трудно човек да се разбира с мъртвия.
към текста >>
В чувствата и във во
лев
ите импулси, чрез които съдбата се движи работят импулсите на мъртвите.
Никой от вас, които стоите тук тази вечер, не може да знае какво преди три часа вие може да сте предприели, което тогава е било предотвратено да стане, нещо, което не би ви позволило да стоите тук тази вечер, дори нещо, което не би ви позволило да сте живи тази вечер. Вие виждате само онова нещо за което духовни импулси са .... начини, чрез които нещото наистина става. Вие обикновено не размишлявате с обикновено съзнание за това, че което вие правите в живота е резултат от участието на духовни импулси. Когато веднъж започнете да схващате този факт, когато осъзнаете, че има една област на съдба, така както има област на природа, вие ще откриете, че тази област на съдбата не е по-бедна по съдържание от областта на природата. В тази област на съдбата обаче, която разкрива себе си с особена яснота, когато се случи някакъв инцидент като този, който току-що ви разказах който става очевиден за човешкия интелект в тази област на съдба работи онова, което аз описах по-рано тази вечер.
В чувствата и във волевите импулси, чрез които съдбата се движи работят импулсите на мъртвите.
Въпреки факта, че човек, който казва такива неща днес, все още бива взиман от цялата "интелигенция" за суеверен глупак, въпреки това вярно е, че, със същата точност, с която човек изразява един природен закон днес, може също така да изкаже следното твърдение: когато някои чува такъв един глас, това е този или онзи мъртъв, който е проговорил по нареждане на една или друга йерархия; освен това от сутрин до вечер и особено от вечер до сутрин, докато спим, импулсите на мъртвите непрекъснато работят в нас заедно с импулсите на духовните йерархии които работят в нашата съдба.
към текста >>
Аз не зная дали вие съзнавате, че най-невероятни к
лев
ети циркулират в света, приказки от един характер, че човек се учудва как такъв чудовищен импулс може да навлезе в умовете на хората.
В заключение аз съм принуден да кажа нещо и вам, което също съм казвал и на други групи. Това е неприятна задача. Това се знае от повечето наши приятели; дори и така аз трябва да направя формално изявления, заради пълнота.
Аз не зная дали вие съзнавате, че най-невероятни клевети циркулират в света, приказки от един характер, че човек се учудва как такъв чудовищен импулс може да навлезе в умовете на хората.
Нашето духовно-научно движение трябва да бъде запазено от такива това трябва да се каже злобни клевети. Необходимо е следователно, за непосредственото бъдеще, независимо от факта, че помощ трябва да бъде на разположение на нашите приятели за проблеми, свързани с езотеричното развитие, че онова, което е било частни конференции в обикновен смисъл повече не могат да стават. Точно тези частни конференции са, които са дали повод на клеветите. Това изказване само по себе си би било непълно обаче; второ трябва да го последва, именно че който желае очевидно само, който желае! може да разкаже искрено и напълно всичко, което е било казано или направено по времето на тези конференции.
към текста >>
Нашето духовно-научно движение трябва да бъде запазено от такива това трябва да се каже злобни к
лев
ети.
В заключение аз съм принуден да кажа нещо и вам, което също съм казвал и на други групи. Това е неприятна задача. Това се знае от повечето наши приятели; дори и така аз трябва да направя формално изявления, заради пълнота. Аз не зная дали вие съзнавате, че най-невероятни клевети циркулират в света, приказки от един характер, че човек се учудва как такъв чудовищен импулс може да навлезе в умовете на хората.
Нашето духовно-научно движение трябва да бъде запазено от такива това трябва да се каже злобни клевети.
Необходимо е следователно, за непосредственото бъдеще, независимо от факта, че помощ трябва да бъде на разположение на нашите приятели за проблеми, свързани с езотеричното развитие, че онова, което е било частни конференции в обикновен смисъл повече не могат да стават. Точно тези частни конференции са, които са дали повод на клеветите. Това изказване само по себе си би било непълно обаче; второ трябва да го последва, именно че който желае очевидно само, който желае! може да разкаже искрено и напълно всичко, което е било казано или направено по времето на тези конференции. Няма нищо в нашето....../липсва малко текст/............говори само истината.
към текста >>
Точно тези частни конференции са, които са дали повод на к
лев
етите.
Това е неприятна задача. Това се знае от повечето наши приятели; дори и така аз трябва да направя формално изявления, заради пълнота. Аз не зная дали вие съзнавате, че най-невероятни клевети циркулират в света, приказки от един характер, че човек се учудва как такъв чудовищен импулс може да навлезе в умовете на хората. Нашето духовно-научно движение трябва да бъде запазено от такива това трябва да се каже злобни клевети. Необходимо е следователно, за непосредственото бъдеще, независимо от факта, че помощ трябва да бъде на разположение на нашите приятели за проблеми, свързани с езотеричното развитие, че онова, което е било частни конференции в обикновен смисъл повече не могат да стават.
Точно тези частни конференции са, които са дали повод на клеветите.
Това изказване само по себе си би било непълно обаче; второ трябва да го последва, именно че който желае очевидно само, който желае! може да разкаже искрено и напълно всичко, което е било казано или направено по времето на тези конференции. Няма нищо в нашето....../липсва малко текст/............говори само истината.
към текста >>
158.
4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Докато, говорейки относително, можем да направим много за да развием своите интелектуални, умствени или во
лев
и сили, ние можем да преобразим своите външни обвивки, своите физически и етерни тела само до слаба степен.
Така ние се развиваме от етап на етап, но има определена граница на това развитие. Всеки път когато се събуждаме на сутринта, ние намираме същите физически и етерни тела и знаем, че принципно казано, ние можем да направим много малко със свои собствени сили, за да преобразуваме тези две тела или да ги развием на по-висока степен. Несъмнено, всеки с познание за живота осъзнава, че е възможно дори физическото тяло да бъде преобразено до определена степен. Ако наблюдаваме една личност, която за 10 години е посветила себе си на придобиването на по-дълбоко познание, което тя не оставя да бъде просто теория, а което е овладяло нейния вътрешен живот, тогава след тези 10 години ние можем да формираме идея за вътрешните метаморфози, които са се случили, сравнявайки нейната настояща с нейната предишна външност, и забелязвайки как придобитото познание е предизвикало промяна дори в нейните черти; развитието, протичащо в душата и, е спомогнало също за това да се оформи нейния телесен вид. Но това външно развитие е много ограничено, защото всяка сутрин ние сме изправени пред същите, в основата си, физически и етерни тела, притежавайки същите вродени способности както при раждането.
Докато, говорейки относително, можем да направим много за да развием своите интелектуални, умствени или волеви сили, ние можем да преобразим своите външни обвивки, своите физически и етерни тела само до слаба степен.
Въпреки това определени вътрешни сили трябва да работят през целия живот между раждането и смъртта, и тези сили трябва постоянно да бъдат възпламенявани, ако животът ще продължава. Ние виждаме в момента на смъртта какво става с физическото тяло, когато в него вече не работи етерното тяло. Физичните и химични сили, присъщи на физическото тяло, като такива се налагат от момента на смъртта нататък и го разтварят, разлагат го. Че това не може да се случи по време на живота се дължи на етерното тяло, което е истински боец срещу разпадането на физическото тяло. Във всеки един момент нашето физическо тяло би било готово да се разпадне, ако в него не се доставяха непрекъснато свежи сили от етерното тяло.
към текста >>
159.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ритмичните космически процеси биха изместили неговите во
лев
и действия.
Обаче Луцифер е буден и работи в самия ход на Земното развитие. И ние скоро ще се убедим: Луцифер действува много по-мощно и не само в сферата, където можахме да го последваме, т.е. в самия човек, който практически остава неговата главна арена. Но дори ако Луцифер би съществувал само в земните условия, нека да не забравяме, че човекът щеше да попадне в „луциферическите изкушения" и поради самите космически ритми, обуславящи закономерните движения на планетите, смяната на годишните времена и т.н. Ако целият закономерен и структуриран Космос беше просто механично прибавен към човека, ако в сила бяха единствено ритмичните процеси и движения на нашата Слънчева система, ако в сила бяха единствено законите, валидни за нашата сегашна Вселена, човекът безнадеждно щеше да попадне под властта на Луцифер и да се привърже към удоволствията, към комфорта и напълно да пренебрегне усилията, които е длъжен да направи заради своето космическо спасение!
Ритмичните космически процеси биха изместили неговите волеви действия.
към текста >>
160.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ако вземем един точно определен момент от еволюцията на човечеството, примерно годината 747 преди Христос, ще установим, че тя изглежда като един вид „ну
лев
а точка", и че събитията преди и след нея си съответствуват по един твърде особен начин.
Обаче връзките между отделните културни епохи не спират до тук. От антропософска гледна точка, спокойно можем да твърдим, че повечето хора говорят като напълно слепи, когато трябва да се произнесат за еволюцията на света и човека. Вие бихте могли да проследите тези повторения и съответствия, тези жизнени цикли до техните най-малки подробности.
Ако вземем един точно определен момент от еволюцията на човечеството, примерно годината 747 преди Христос, ще установим, че тя изглежда като един вид „нулева точка", и че събитията преди и след нея си съответствуват по един твърде особен начин.
Пренесем ли се още по-назад в Египетско-халдейската културна епоха, ще открием там известни ритуали, за които се смяташе, че са „послания на Боговете". И те действително бяха такива. Става дума за строгия церемониал, според който египтяните извършваха определени водни процедури, свързани с измиване на тялото. В точно определени дни на тях им се припомняше, че са длъжни да живеят според посланията на Боговете, и така египтяните развиха в душите си един вид култ към чистотата. В следващите столетия чистотата не беше издигана на такъв висок пиедестал, но днес, в рамките на Петата културна епоха, ние отново се сблъскваме с драстичните хигиенни мерки, които обаче сега идват не от „посланията на Боговете", а от позицията на една чисто материалистическа логика.
към текста >>
161.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
А това стана възможно едва на Земята; и сега тяхната вътрешна същност се проявява по начина, по който тяхната воля се излъчва навън, така че съзерцавайки своите во
лев
и действия Елохимите виждат: Тези действия бяха „добри"!
Цялото изречение е един вид характеристика на Елохимите, за които знаем, че са минали през своята нормална степен на развитие още през епохата на Старата Луна, и че техен противник е Луцифер. Да, след всеки „ден" от сътворението, те виждат, че са постигнали нещо „съвършено"! Всеки път те постигат нова степен на съвършенство. На Старата Луна те можеха да съзерцават своите действия само докато бяха потопени в тях; там те не разполагаха с едно „трайно" съзнание за своите действия. Обстоятелството, че те вече могат ретроспективно да обхващат своите действия, е една особена степен в съзнанието на Елохимите.
А това стана възможно едва на Земята; и сега тяхната вътрешна същност се проявява по начина, по който тяхната воля се излъчва навън, така че съзерцавайки своите волеви действия Елохимите виждат: Тези действия бяха „добри"!
Тези думи се отнасят за Елохимите, които бяха приключили своята мисия на Старата Луна, и сега, съзерцавайки делата си от своето ново „местонахождение" на Земята, можеха да кажат: „Всичко това може да остане; то е наистина добро! " За тази цел обаче, развитието на Старата Луна трябваше да бъде приключено.
към текста >>
162.
7. СКАЗКА СЕДМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Това, което съществуваше така като основно вещество, което бяха пожертвували тези Духове на Волята, в него работеха след това другите духовни Същества, другите йерархии; в него работеха и самите Духове на Личността, които отпечатаха в това во
лев
о вещество своята собствена човечност.
За това, което днес наричаме физическо тяло, най-нисшият член на човешкото същество, трябва да кажем когато поставим това физическо тяло изцяло в елементарното съществуване: Това физическо тяло се е развило от своята първа заложба, която получи на Стария Сатурн, развило се от топлинното състояние, минавайки през въздухообразното състояние на старото Слънце, през водното състояние на старата Луна и е стигнало до настоящето Земно състояние. Следователно нашето собствено външно физическо тяло имаме нещо, за което можем да кажем: то е минало през едно съществуване в чистото тъкане на топлината, едно съществуване като въздухообразно тяло, през едно съществуване като водно /течно/ тяло и се е издигнало до земното съществуване /съществуване в твърдо състояние/. Ние познаваме, също Съществата, които, са взели участие в работата на стария Сатурн, в работата за развитие на човешкото физическо тяло. Спомнете си за това, което е описано в моята книга "Тайната наука", което също постоянно съм повтарял: На стария Сатурн действуваха първо определени духовни същества, които бяха изминали своите по-нисши степен на развитие в едно прадалечно минало и което през време на старото сатурново съществуване бяха стигнали толкова далече, че можаха да пожертвуват един вид тяхното собствено тяло, можаха да пожертвуват тяхното собствено вещество, за да доставят основния материал, основното вещество за стария Сатурн. В реда на йерархиите тези същества не са други освен онези, които наричаме Духове на Волята /Престоли/.
Това, което съществуваше така като основно вещество, което бяха пожертвували тези Духове на Волята, в него работеха след това другите духовни Същества, другите йерархии; в него работеха и самите Духове на Личността, които отпечатаха в това волево вещество своята собствена човечност.
Волевото вещество беше също това, което действуваше в старото Сатурново съществуване като топлинен елемент и в което бе образувана първата заложба за човешкото физическо тяло. Обаче не трябва да мислите, че такива духовни Същества, като Духовете на Волята, завършват със своята работа на определена степен. Макар и на стария Сатурн да бяха извършили главната работа, в течение на развитието през старото Слънчево съществуване, старото Лунно съществуване и Земното съществуване те продължиха да действуват. И в известно отношение те останаха свързани с веществото, за създаването на което бяха се пожертвували първо. Видяхме, че през време на старото Слънчево съществуване по посоката към сгъстяването, по посоката надолу топлинният елемент се превърна във въздухообразен елемент.
към текста >>
Во
лев
ото вещество беше също това, което действуваше в старото Сатурново съществуване като топлинен елемент и в което бе образувана първата заложба за човешкото физическо тяло.
Следователно нашето собствено външно физическо тяло имаме нещо, за което можем да кажем: то е минало през едно съществуване в чистото тъкане на топлината, едно съществуване като въздухообразно тяло, през едно съществуване като водно /течно/ тяло и се е издигнало до земното съществуване /съществуване в твърдо състояние/. Ние познаваме, също Съществата, които, са взели участие в работата на стария Сатурн, в работата за развитие на човешкото физическо тяло. Спомнете си за това, което е описано в моята книга "Тайната наука", което също постоянно съм повтарял: На стария Сатурн действуваха първо определени духовни същества, които бяха изминали своите по-нисши степен на развитие в едно прадалечно минало и което през време на старото сатурново съществуване бяха стигнали толкова далече, че можаха да пожертвуват един вид тяхното собствено тяло, можаха да пожертвуват тяхното собствено вещество, за да доставят основния материал, основното вещество за стария Сатурн. В реда на йерархиите тези същества не са други освен онези, които наричаме Духове на Волята /Престоли/. Това, което съществуваше така като основно вещество, което бяха пожертвували тези Духове на Волята, в него работеха след това другите духовни Същества, другите йерархии; в него работеха и самите Духове на Личността, които отпечатаха в това волево вещество своята собствена човечност.
Волевото вещество беше също това, което действуваше в старото Сатурново съществуване като топлинен елемент и в което бе образувана първата заложба за човешкото физическо тяло.
Обаче не трябва да мислите, че такива духовни Същества, като Духовете на Волята, завършват със своята работа на определена степен. Макар и на стария Сатурн да бяха извършили главната работа, в течение на развитието през старото Слънчево съществуване, старото Лунно съществуване и Земното съществуване те продължиха да действуват. И в известно отношение те останаха свързани с веществото, за създаването на което бяха се пожертвували първо. Видяхме, че през време на старото Слънчево съществуване по посоката към сгъстяването, по посоката надолу топлинният елемент се превърна във въздухообразен елемент. Такъв един процес, който външно можем да проследим като едно сгъстяване на топлината във въздух, този процес е само привидно, само илюзорно един процес на сгъстяване.
към текста >>
163.
4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
С други думи, ние следва да търсим името Исус у индивидуалността, за която се говори в Евангелието на Матей и в Евангелието на Лука; обаче сме длъжни да търсим името Исус и едно столетие преди началото на нашето летоброене именно там, всред есеите и по-точно в лицето на онази благородна личност, относно която всичко, изнесено в общоизвестната талмудска литература е чисто и просто к
лев
ета; вече казахме тя беше обвинена в богохулство и ерес, умъртвена с камъни и после повесена на едно дърво.
С други думи, ние следва да търсим името Исус у индивидуалността, за която се говори в Евангелието на Матей и в Евангелието на Лука; обаче сме длъжни да търсим името Исус и едно столетие преди началото на нашето летоброене именно там, всред есеите и по-точно в лицето на онази благородна личност, относно която всичко, изнесено в общоизвестната талмудска литература е чисто и просто клевета; вече казахме тя беше обвинена в богохулство и ерес, умъртвена с камъни и после повесена на едно дърво.
към текста >>
164.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Тъкмо Престолите бяха онези Същества, които пренесоха в жертва своята собствена воля, своята собствена во
лев
а субстанция, за да възникнат първите наченки на физическото тяло.
После идва ред на слизането във физическото тяло. В пределите на физическото тяло, човекът така да се каже се запознава с най-древните божествено-духовни Същества, които са взели участие в неговото формиране. Припомнете си описанията от моите книги „Тайната Наука" и „Хрониката Акаша" и по-специално как първите наченки на физическото тяло са налице още по времето на Стария Сатурн.
Тъкмо Престолите бяха онези Същества, които пренесоха в жертва своята собствена воля, своята собствена волева субстанция, за да възникнат първите наченки на физическото тяло.
В по-нататъшното формиране на физическото тяло взеха участие и други висши Същества от следващите планетарни въплъщения на нашата Земя, а именно Старото Слънце и Старата Луна. От моите мюнхенски лекции за „Библейското сътворение"*26, Вие помните, че тези висши духовни Същества остават свързани с човека през епохите на Сатурн, Слънце и Луна, за да постигнат още по-съвършена организация на човешкото физическо тяло, така че в днешния си вид то да стане опората на другите си три съставни части: етерното тяло, астралното тяло и Аза.
към текста >>
165.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Те пречистваха душата и я насищаха със здрави усещания, импулси и во
лев
и сили, като за целта прилагаха определени духовно-душевни въздействия било то в рамките на нормалното човешко съзнание, било то в т.нар.
Ето защо в онези времена душата имаше много по-голяма възможност да упражнява лечебни въздействия. Когато тялото изпадаше в някакъв вид неразположение и слабост, душата призоваваше всичките си сили, както и оздравителните енергии от духовния свят, за да го приведе отново в хармония и ред. Тази власт на душата над тялото постепенно намаля. Но така или иначе лечебните процеси в старите времена бяха много повече отколкото днес до голяма степен духовни процеси. И онези, които минаваха за лекари, далеч не бяха „физически" лекари в днешния смисъл на думата, а лечители, които се опитваха да въздействуват върху тялото по околните пътища на душата.
Те пречистваха душата и я насищаха със здрави усещания, импулси и волеви сили, като за целта прилагаха определени духовно-душевни въздействия било то в рамките на нормалното човешко съзнание, било то в т.нар.
храмов сън, който за тогавашната епоха представляваше не друго, а довеждането на човека до състояние на ясновидство.
към текста >>
166.
11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Тъкмо порядъкът, който цари всред дванадесетте съзвездия и който определя хода на планетите през Зодиака, тъкмо той се проявява в съдбата на дванадесетте колена Израи
лев
и, както и в онези три пъти по четиринадесет поколения, за които вече стана дума.
Тъкмо порядъкът, който цари всред дванадесетте съзвездия и който определя хода на планетите през Зодиака, тъкмо той се проявява в съдбата на дванадесетте колена Израилеви, както и в онези три пъти по четиринадесет поколения, за които вече стана дума.
Следователно, чрез особената наследственост, осъществявана в кръвните връзки на тези дванадесет колена, възниква едно копие, едно отражение на макрокосмическите връзки. И тъкмо това беше казано на Авраам.
към текста >>
167.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
По отношение на предишните планетарни въплъщения на нашата Земя, ние бихме могли да обобщим нещата по следния начин: Още на Стария Сатурн онези висши Същества, които наричаме Престоли, бяха пожертвували своята воля, своята во
лев
а субстанция, за да възникнат първите заложби на човешкото физическо тяло.
И така, от една страна виждаме как издигащият се човек е свързан с Божията цел и не я изпуска от своя поглед. Обаче той никога не би я достигнал, ако на помощ, така да се каже, не му се притичваха определени свръхсетивни Същества, които имаха твърде различен път на развитие, отколкото този на човека. От време на време ако бих могъл така да се изразя в планетарната еволюция на нашата Земя се намесват Същества от други сфери, за да се свържат с общочовешката еволюция, така че човекът да се издигне до онези висини, към които той всъщност принадлежи.
По отношение на предишните планетарни въплъщения на нашата Земя, ние бихме могли да обобщим нещата по следния начин: Още на Стария Сатурн онези висши Същества, които наричаме Престоли, бяха пожертвували своята воля, своята волева субстанция, за да възникнат първите заложби на човешкото физическо тяло.
Това е само един пример в най-общи линии. Но практически става така, че определени Същества, които в своето развитие са изпреварили човека, непрекъснато слизат от духовния свят, за да се на месят в еволюцията на човека, при което те уместно е да си позволим този израз временно се настаняват в една или друга човешка душа, приемайки, така да се каже, човешки облик, или, казано по-просто, се проявяват като една душевна сила, която пронизва и инспирира съответния човек; или с други думи, това човешко същество, инспирирано от божествените сили, вече може да постигне много повече в рамките на човешката еволюция, отколкото един обикновен човек.
към текста >>
168.
13. Бележки
GA_123 Евангелието на Матей
*27 basileia = върховната царска власт; всичко, отнасящо се до архонта-васи
лев
с
*27 basileia = върховната царска власт; всичко, отнасящо се до архонта-василевс
към текста >>
169.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
И затова не трябва да ни учудва, че индивидуалността на отново родения орфик била ок
лев
етена в привързаност към черната магия.
Християнството приело съвсем личен характер, такъв личен характер, че тези двама архиепископи наели лични наемници. Навсякъде се наемали хора, които трябвало да бъдат, така да се каже, охрана на архиепископите. Властта в личен смисъл била важна за тях. Тях ги движела ненавистта към всичко, което идвало от древността и което все пак било по-високо от явяващото се в изкривен вид ново. Най-дълбока ненавист - особено против индивидуалността на отново родения орфик - живеела у носителите на високия християнски сан в Александрия.
И затова не трябва да ни учудва, че индивидуалността на отново родения орфик била оклеветена в привързаност към черната магия.
Това било достатъчно, омразата, надъхана в охраната, да се насочи срещу издигнатата личност на отново въплътения ученик на Орфей. Тя била още млада, но въпреки нейната младост, въпреки това, че като жена е трябвало в хода на дългото обучение да се сблъска с големи трудности, се издигнала до такава светлина, която била по-висша от цялата мъдрост, от цялото познание на това време.
към текста >>
170.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
След това за него настъпило времето, когато от един от последните йерофанти бил посветен в Е
лев
зинските мистерии8.
Навсякъде, където и да отвеждали това дете и където имало остатъци не само на древното езичество, но и на древната духовност, на него му се разтваряло сърцето. Той попивал в себе си това, което живеело в културата на четвъртия период от древните свещени предания и закони. Случило се така, че по време на скитанията си, към които го принуждавало преследването от страна на чичо му, императора, той все пак се сближил с учителите от така наречената неоплатоническа школа и с учениците александрийци, които получили древните предания от Александрия. Едва тук истински се напълнило сърцето на Юлиан с това, към което изпитвал толкова дълбоко влечение. А по-късно той се запознал с това, което се намирало в самата Гърция от тези древни съкровища на мъдростта; и с всичко това, което му давала Гърция, което му давал древният свят като мъдрост, Юлиан свързал живото чувство за езика на звездното небе, тайните, които от мировото пространство ни говорят в писмената на звездното небе.
След това за него настъпило времето, когато от един от последните йерофанти бил посветен в Елевзинските мистерии8.
към текста >>
Действително, нещо, подобно на буря, произлязло от тази инспирирана душа, от ентусиазма, който Юлиан Отстъпник почерпил от своето посвещение в Е
лев
зинските мистерии, вече потапящи се в сумрака на своя залез.
Действително, нещо, подобно на буря, произлязло от тази инспирирана душа, от ентусиазма, който Юлиан Отстъпник почерпил от своето посвещение в Елевзинските мистерии, вече потапящи се в сумрака на своя залез.
Такава била съдбата на един от хората на четвъртото столетие, цялостен човек-личност, мировата карма на когото всъщност се състояла в това, че той е бил длъжен в личния си гняв, в личната си ненавист, в личния си ентусиазъм да проявява това, което получил като наследство. Това е бил основен закон на живота му. Интересно е за целите на окултно-историческото изследване да се разгледа този живот, тази индивидуалност в хода на по-нататъшното развитие.
към текста >>
8. Свещени празненства в чест на богинята Деметра и нейната дъщеря Персефона, извършващи се ежегодно в Е
лев
зин на 22 км западно от Атина като част от атинския общоградски култ.
8. Свещени празненства в чест на богинята Деметра и нейната дъщеря Персефона, извършващи се ежегодно в Елевзин на 22 км западно от Атина като част от атинския общоградски култ.
към текста >>
171.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
А, от друга страна, трябва да кажем, че индивидуалността, която е била въплътена в личността, имала щастието даже да бъде посветена в Е
лев
зинските мистерии, при своята нова инкарнация е имала предпоставки, да позволи да действат върху нея безкрайното изобилие на сили на епохата и същности, които действат в епохата, както това е и трябвало да стане в XVI век.
Защото ние трябва да си кажем, че индивидуалността, която се е изявила в лицето на Юлиан Отстъпник, е имала в IV век от Р.Х. задача да даде един, като че последен тласък към това, духовните съкровища на мъдростта на по-ранните епохи на човешкото развитие мощно да изригнат за последен път и били по такъв начин оградени от съдбата, която лесно е могла да ги постигне, ако само на едното възходящо християнство е било предоставено да се разпорежда с тези съкровища на мъдростта.
А, от друга страна, трябва да кажем, че индивидуалността, която е била въплътена в личността, имала щастието даже да бъде посветена в Елевзинските мистерии, при своята нова инкарнация е имала предпоставки, да позволи да действат върху нея безкрайното изобилие на сили на епохата и същности, които действат в епохата, както това е и трябвало да стане в XVI век.
И ние действително ще намерим за напълно понятно всичко това велико и могъщо, което вчера застана пред нас в личността на Тихо Брахе и което намира своето обяснение в това, че несметното макрокосмическо знание в неговата връзка с микрокосмоса е могло да се изяви чрез Тихо Брахе, тъй като в своята предишна инкарнация той е бил именно посветен. И така, благодарение на такива наблюдения на окултната история ние забелязваме, скъпи приятели, че, разбира се, историята я правят самите хора непосредствено, но че, в крайна сметка, историята може да стане разбираема все пак само тогава, когато намерим връзката между отделните, появяващи се в историята и умиращи личности и индивидуалните нишки, които, така да се каже, преминават през цялото развитие на човечеството и се реинкарнират в личностите. Обаче ние трябва винаги да свързваме с горното още и това, което се влива от свръхфизическите светове благодарение на ръководството на другите йерархии, ако искаме да разберем човечеството на нашата Земя в хода на неговата история.
към текста >>
И по такъв начин ние разбираме, че в това време се пада изходния пункт на велики откровения, че това време е било най-благоприятно за появяването на такъв човек, който, като Юлиан Отстъпник, е бил някога посветен в Е
лев
зинските мистерии.
И така, можем да кажем: съществуват два пункта във времето, от които един може да бъде обозначен като Велик поврат на външен физически план, другият пък - като преходен момент за всичко това, което е трябвало да гърми в мистериите. Но ние трябва твърдо да помним, че в действителност за всички тези неща съществуват и други закони, които се пресичат с главните закони.
И по такъв начин ние разбираме, че в това време се пада изходния пункт на велики откровения, че това време е било най-благоприятно за появяването на такъв човек, който, като Юлиан Отстъпник, е бил някога посветен в Елевзинските мистерии.
След това той позволил да действа върху душата му това, което се проявявало като откровение на духовете на Формата. Но винаги са необходими приблизително четиристотин години, докато действа първата вълна на кое да е мощно влияние; след това започва отлив, след това теченията започват, така да се каже, да се разделят. Затова това, което като духовно са виждали тогава зад явленията от природата, действало така, че духовното го забравили и останали само явленията от природата. Такава е и нашата съвременност, а Тихо Брахе - в същото време е един от последните, който улавя духовното зад външното естествознание. И Тихо Брахе е такава удивителна личност, защото той владее външната астрономия в такава висока степен, че открива хиляди звезди и много друго, но при това носи в душата си духовното действие на великите сили, така че може действително да порази цяла Европа, смело и решително предсказвайки смъртта на султан Сюлейман.
към текста >>
172.
Съдържание
GA_128 Окултна физиология
Материални процеси на душевния живот: мисловен процес, процес на чувствуване, во
лев
и процес.
Кръвта като инструмент на Аза, главно-гръбначномозъчна нервна система: съзнателен живот, симпатикова нервна система: предпазване на съзнанието от живота на вътрешната планетарна система. Костната система, човешката форма за азовия живот; независимост на вътрешността от външния свят, постоянство и независимост на температурата на кръвта.
Материални процеси на душевния живот: мисловен процес, процес на чувствуване, волеви процес.
Съзнателно и несъзнателно азово устройство: костна система и Аз; вътрешна планетарна система и астралното тяло. Двата основни процеса на мисленето. Костната система и отлагането на соли. Процеси на чувствуване и процеси на набъбване. Волеви процеси и процеси на затопляне.
към текста >>
Во
лев
и процеси и процеси на затопляне.
Материални процеси на душевния живот: мисловен процес, процес на чувствуване, волеви процес. Съзнателно и несъзнателно азово устройство: костна система и Аз; вътрешна планетарна система и астралното тяло. Двата основни процеса на мисленето. Костната система и отлагането на соли. Процеси на чувствуване и процеси на набъбване.
Волеви процеси и процеси на затопляне.
Кръвта като най-независима органна система и като пазител на другите системи. Червените кръвни телца. Своеобразност на кръвта. Терапевтични възможности.
към текста >>
173.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Така единна кръвта се противопоставя и на диференцираната нервна система, тъй както Азът се противопоставя на диференцирания душевен живот, в който различаваме представи, усещания, во
лев
и импулси, чувства и други подобни.
Тъй както нервната система в организма влиза в известни взаимоотношения с кръвта, така и онези вътрешни душевни образования, които ние изживяваме като представи, усещания, и други подобни, влизат във взаимоотношения с нашия Аз. В човешкия организъм нервната система е диференцирана по крайно многообразен начин. Виждаме вътрешните нервни стволове, диференцирани максимално многообразно, там например, където те се превръщат в слухов нерв, в лицев нерв и т.н., т.е. нервната система пронизва по такъв начин организма, че е максимално многообразно диференцирана, изпълнена от вътрешно многообразие. Разглеждайки кръвта, протичаща през организма, ако включим в това и промените от червена в синя кръв то в целия организъм кръвта все пак ни се представя като нещо единно.
Така единна кръвта се противопоставя и на диференцираната нервна система, тъй както Азът се противопоставя на диференцирания душевен живот, в който различаваме представи, усещания, волеви импулси, чувства и други подобни.
Колко то повече се задълбочавате в това сравнение това го споменавам само за сравнение толкова повече ще се убедите, че отношението между двата праобраза Аз и астрално тяло е подчертано идентично на отношението между двете им отражения кръвоносна и нервна система. Тук обаче можем да кажем: кръвта действително навсякъде е кръв, но протичайки през организма, тя се променя и между тези промени в кръвта и това, което става в Аза, може да се постави паралел. Азът ни обаче е единен. Доколкото можем да се върнем назад към живота между раждането и смъртта, можем да кажем: този Аз е бил винаги налице, през 5-та, както и през 6-та година от живота ни, вчера, а така също и днес това е същият Аз. Но ако се обърнем към съдържанието, към това, което се съдържа в този Аз, то ще открием следното: разглеждайки този Аз, такъв, какъвто живее в мен, той е изпълнен със сбор от представи, усещания, чувства и т.н., които, след всичко казано, трябва да бъдат приписани на астралното тяло, и които влизат в съприкосновение с Аза.
към текста >>
Точно така, както кръвта пронизва целия организъм и навсякъде влиза в съприкосновение с диференцираната нервна система, така Азът се съединява с диференцирания в представи, чувства, во
лев
и импулси и др.
Азът ни обаче е единен. Доколкото можем да се върнем назад към живота между раждането и смъртта, можем да кажем: този Аз е бил винаги налице, през 5-та, както и през 6-та година от живота ни, вчера, а така също и днес това е същият Аз. Но ако се обърнем към съдържанието, към това, което се съдържа в този Аз, то ще открием следното: разглеждайки този Аз, такъв, какъвто живее в мен, той е изпълнен със сбор от представи, усещания, чувства и т.н., които, след всичко казано, трябва да бъдат приписани на астралното тяло, и които влизат в съприкосновение с Аза. Преди една година Азът ни е имал едно съдържание, вчера е имал друго съдържание, и днес отново друго, т.е. Азът влиза в досег с цялата душевна същност и пронизва цялото това душевно съдържание.
Точно така, както кръвта пронизва целия организъм и навсякъде влиза в съприкосновение с диференцираната нервна система, така Азът се съединява с диференцирания в представи, чувства, волеви импулси и др.
подобни душевен живот. По този начин дори само това сравнително наблюдение ни показва, че в известна степен е оправда но да виждаме в кръвоносната система отражение на Аза, а в нервната система отражение на астралното тяло, на тези две по-висши, свръхсетивни елемента на човешката природа, докато етерното тяло е присъединено по-силно към физическото тяло.
към текста >>
174.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
И това е реалност, която не може да бъде отречена; защото не ще да е особено мислещ онзи човек, който би отрекъл, че възприятията, понятията, идеите, чувствата, во
лев
ите импулси съществуват точно така, както съществува кръвната субстанция, бъбречната, черно дробната, жлъчната субстанция.
За да изплува днес пред душата ни хипотетичния отговор, който очакваме, е нужно да си изясним, как е възможно взаимодействие, взаимообмен между всичко проникващо в кръвта, и какво става в кръвта, когато се осъществяват всички тези процеси между вътрешната планетарна система и между процесите на външно то възприемане. Защото въпреки че кръвта е така добре филтрирана, и въпреки че благодарение на многостранни усилия тя е една така чудно организирана материя, че може да бъде инструмент на нашия Аз, въпреки всичко това в човешкия организъм тази кръв представлява физическата субстанция и като такава принадлежи на физическото тяло. По тази причина можем да кажем: отначало на нас ни се струва, че съществува твърде голямо разстояние между така формираната човешка кръв и всичко онова, което определихме като процеси на възприемане, като акт, осъществен от душата.
И това е реалност, която не може да бъде отречена; защото не ще да е особено мислещ онзи човек, който би отрекъл, че възприятията, понятията, идеите, чувствата, волевите импулси съществуват точно така, както съществува кръвната субстанция, бъбречната, черно дробната, жлъчната субстанция.
В каква взаимовръзка са всички те, по този въпрос възгледите на света биха могли да поспорят, могат да спорят например за това, дали мислите представляват просто някакви въздействия, да кажем от страна на нервната субстанция или нещо подобно. Споровете между различните мнения в света тук тепърва биха могли да започнат. Но не биха могли да се препират мненията в света за нещо, което е очевиден факт, а именно, че нашият вътрешен душевен живот, светът на нашите мисли, на нашите чувства, всичко, което е изградено върху основата на външните възприятия и впечатления, само по себе си представлява една реалност. Действително засега не казвам: абсолютно особена реалност но казвам: реалност за самата себе си. Защото нищо в света не е съвсем отделно.
към текста >>
175.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Така между тези, които стоят върху основата на действителния окултизъм, никога няма да възникне противоречие, когато се каже, че чрез всички тези процеси, разиграващи се в нашия душевен живот на физически план и попадащи в някоя от категориите на мисловното, чувственото и во
лев
ото, че чрез такива процеси за нормалното съзнание в организма биват задействувани действително материални, или живи, или други материални процеси, така че навсякъде, за всичко, което се разиграва в душата ни, в организма можем да открием съответните материални процеси.
Засега е необходимо и аз моля всички тези твърдения да бъдат приети в този смисъл -, изхождайки от нашия съзнателен живот и разглеждайки отношението на нашия малко или много съзнателен душевен живот към нашия организъм, да обхванем с поглед всичко това и точно за това става дума във физиологията -, което ние наричаме своя мисловна дейност в най-широк смисъл на думата. При това не е необходимо да се впускаме във финилогически или психологически анализи, но е необходимо само да знаем, че имаме работа с мисловния живот на човека, а в рамките на душевния живот с човешките чувства и воля.
Така между тези, които стоят върху основата на действителния окултизъм, никога няма да възникне противоречие, когато се каже, че чрез всички тези процеси, разиграващи се в нашия душевен живот на физически план и попадащи в някоя от категориите на мисловното, чувственото и волевото, че чрез такива процеси за нормалното съзнание в организма биват задействувани действително материални, или живи, или други материални процеси, така че навсякъде, за всичко, което се разиграва в душата ни, в организма можем да открием съответните материални процеси.
И тъкмо това е най-интересното. Защото едва в наше време, през следващите десетилетия, поради съществуването на известни тенденции, които едва сега се появяват в науката, ще бъде възможно да се открият тези паралели между душевни и физиологически процеси в организма и да бъде потвърдено откритото от окултизма.
към текста >>
На всеки един мисловен процес съответствува процес в нашия организъм, а също така и на всеки чувствен процес и на всеки процес, който може да бъде определен с израза во
лев
и импулс.
На всеки един мисловен процес съответствува процес в нашия организъм, а също така и на всеки чувствен процес и на всеки процес, който може да бъде определен с израза волеви импулс.
Като че ли можем да кажем: когато в нашия душевен живот протича нещо, се заражда вълна, която тръгва надолу и достига до физическото в организма. Да вземем засега мисловния процес, процеса на мислене. На тези, които проявяват интерес към тези работи, искам да обърна внимание, че в случая е най-добре да си представим такъв един мисловен процес като чисто математическото мислене например или някакво друго обективно мислене, което мислене по определен начин остава неповлияни нашите чувства и нашата воля, т.е. да си представим такива мисловни процеси, които са мисловни процеси в "чист вид". Какво се извършва в нашия организъм, когато в рамките на нашия душевен живот се разиграват такива мисловни процеси?
към текста >>
Ако преминем сега към това, което можем да наречем "да храниш во
лев
и импулс в душата си", то физическият корелат за това е отново нещо различно.
При чувствуването имаме работа не с подобно отлагане на изкристализиралата сол, и с обратния процес на разтваряне, но имаме работа с нещо, което протича в рамките на нашия организъм и което можем да наречем фини процеси, подобни на процеса, когато нещо точно се превръща в полутвърдо. Представете си следното: нещо течно се втвърдява до такава степен, че получава определена форма, както например форма получава твърдият белтък, т.е. нещо подобно на коагулация, втвърдяване на нещо течно. Докато при мисловните процеси имаме работа именно с отделянето на нещо солеобразно, което се утаява от течното, при чувствуването имаме работа с прехода от едно вътрешно, почти течно състояние към състояние на набъбналост. В този случай самата субстанция преминава в едно по-плътно състояние, което, наблюдавано по ясновидски път, се проявява с образуването на малки флокули, подобни на случая, когато в чаша с определена течност, чрез определени процеси, можете да предизвикате процес на вътрешно превръщане на течната субстанция в набъбнали малки капчици.
Ако преминем сега към това, което можем да наречем "да храниш волеви импулс в душата си", то физическият корелат за това е отново нещо различно.
Това дори е по-лесно за разбиране, и тук отново достигаме до онова място, където физическото започва да става по-явно. Физическият корелат на волевия импулс представлява вид топлинен процес, но такъв топлинен процес, който предизвиква повишение на температурата с известни градуси, в известно отношение сгорещяване. Ето оттук можете да прецените тъй като затоплянето, сгорещяването е свързано с цялото пулсиране на кръвта ни -, че волевите импулси са във връзка именно с това сгорещяване на кръвта ни. Това не е много трудно за разбиране, стига човек да има усет за истинско наблюдение, за да може действително да бъде открито това в човешкото устройство, а също така и в устройството на животното, че такива процеси могат по този начин да имат свой физически корелат.
към текста >>
Физическият корелат на во
лев
ия импулс представлява вид топлинен процес, но такъв топлинен процес, който предизвиква повишение на температурата с известни градуси, в известно отношение сгорещяване.
нещо подобно на коагулация, втвърдяване на нещо течно. Докато при мисловните процеси имаме работа именно с отделянето на нещо солеобразно, което се утаява от течното, при чувствуването имаме работа с прехода от едно вътрешно, почти течно състояние към състояние на набъбналост. В този случай самата субстанция преминава в едно по-плътно състояние, което, наблюдавано по ясновидски път, се проявява с образуването на малки флокули, подобни на случая, когато в чаша с определена течност, чрез определени процеси, можете да предизвикате процес на вътрешно превръщане на течната субстанция в набъбнали малки капчици. Ако преминем сега към това, което можем да наречем "да храниш волеви импулс в душата си", то физическият корелат за това е отново нещо различно. Това дори е по-лесно за разбиране, и тук отново достигаме до онова място, където физическото започва да става по-явно.
Физическият корелат на волевия импулс представлява вид топлинен процес, но такъв топлинен процес, който предизвиква повишение на температурата с известни градуси, в известно отношение сгорещяване.
Ето оттук можете да прецените тъй като затоплянето, сгорещяването е свързано с цялото пулсиране на кръвта ни -, че волевите импулси са във връзка именно с това сгорещяване на кръвта ни. Това не е много трудно за разбиране, стига човек да има усет за истинско наблюдение, за да може действително да бъде открито това в човешкото устройство, а също така и в устройството на животното, че такива процеси могат по този начин да имат свой физически корелат.
към текста >>
Ето оттук можете да прецените тъй като затоплянето, сгорещяването е свързано с цялото пулсиране на кръвта ни -, че во
лев
ите импулси са във връзка именно с това сгорещяване на кръвта ни.
Докато при мисловните процеси имаме работа именно с отделянето на нещо солеобразно, което се утаява от течното, при чувствуването имаме работа с прехода от едно вътрешно, почти течно състояние към състояние на набъбналост. В този случай самата субстанция преминава в едно по-плътно състояние, което, наблюдавано по ясновидски път, се проявява с образуването на малки флокули, подобни на случая, когато в чаша с определена течност, чрез определени процеси, можете да предизвикате процес на вътрешно превръщане на течната субстанция в набъбнали малки капчици. Ако преминем сега към това, което можем да наречем "да храниш волеви импулс в душата си", то физическият корелат за това е отново нещо различно. Това дори е по-лесно за разбиране, и тук отново достигаме до онова място, където физическото започва да става по-явно. Физическият корелат на волевия импулс представлява вид топлинен процес, но такъв топлинен процес, който предизвиква повишение на температурата с известни градуси, в известно отношение сгорещяване.
Ето оттук можете да прецените тъй като затоплянето, сгорещяването е свързано с цялото пулсиране на кръвта ни -, че волевите импулси са във връзка именно с това сгорещяване на кръвта ни.
Това не е много трудно за разбиране, стига човек да има усет за истинско наблюдение, за да може действително да бъде открито това в човешкото устройство, а също така и в устройството на животното, че такива процеси могат по този начин да имат свой физически корелат.
към текста >>
А процеса на во
лев
ия импулс се изразява чрез топлообразуване, тъй да се каже чрез вътрешни процеси на затопляне.
И отново няма да открием това само там , където то протича под влиянието на нашия, разиграващ се все по-дълбоко в душата ни чувствен живот, но ще го открием и от другата страна. Тогава ще трябва да кажем: всичко, което представлява в по-силна степен вътрешни процеси, които в душата са разположени по към центъра на нашия организъм, отколкото процеса на костообразуване, всичко това участвува в едно несъзнателно набъбване, в едно уплътнение на субстанциите, които субстанции се образуват и се отлагат по този начин. Следващото вече е това, в което участвува процеса на костообразуване, тези процеси на набъбване участвуват в това, което е примесено към костните соли под формата на тъй нар. костна спонгиоза. В него вече участвува другият полюс на костната ни система, който и се противопоставя чрез това, което с физически корелат на чувствените ни процеси.
А процеса на волевия импулс се изразява чрез топлообразуване, тъй да се каже чрез вътрешни процеси на затопляне.
Процесите на изгаряне, връзки, които се образуват и които ние определяме като вътрешни оксидационни процеси, могат да бъдат открити в целия организъм. И доколкото те протичат под прага на съзнанието и нямат нищо общо със съзнателния живот, с волевите импулси и други подобни, те спадат към другата страна на нашето устройство, която е отделена чрез съответните органи и която може да бъде повлияна от подсъзнателния живот. Така човек от една страна е вътрешно защитен чрез част от своя организъм, в която част процесите протичат така, както протичат външно в макрокосмоса, и от друга страна той е защитен така, че тези процеси следват неговите душевни процеси и протичат на едно по-фино ниво, както вече описахме. И така, в нашия организъм протичат такива физиологични процеси, като процеси на топлообразуване, които процеси следват съзнателния ни живот, а също така има и процеси, които протичат извън нашия съзнателен живот по такъв начин, че образуват основа за това, което се подготвя в човешкия организъм, за да могат да протекат процесите, принадлежащи на съзнанието. И така, целият ни организъм представлява едно преплитане на онези процеси, които ние трябва да причислим отчасти към съзнателния, отчасти към несъзнателния ни живот.
към текста >>
И доколкото те протичат под прага на съзнанието и нямат нищо общо със съзнателния живот, с во
лев
ите импулси и други подобни, те спадат към другата страна на нашето устройство, която е отделена чрез съответните органи и която може да бъде повлияна от подсъзнателния живот.
Следващото вече е това, в което участвува процеса на костообразуване, тези процеси на набъбване участвуват в това, което е примесено към костните соли под формата на тъй нар. костна спонгиоза. В него вече участвува другият полюс на костната ни система, който и се противопоставя чрез това, което с физически корелат на чувствените ни процеси. А процеса на волевия импулс се изразява чрез топлообразуване, тъй да се каже чрез вътрешни процеси на затопляне. Процесите на изгаряне, връзки, които се образуват и които ние определяме като вътрешни оксидационни процеси, могат да бъдат открити в целия организъм.
И доколкото те протичат под прага на съзнанието и нямат нищо общо със съзнателния живот, с волевите импулси и други подобни, те спадат към другата страна на нашето устройство, която е отделена чрез съответните органи и която може да бъде повлияна от подсъзнателния живот.
Така човек от една страна е вътрешно защитен чрез част от своя организъм, в която част процесите протичат така, както протичат външно в макрокосмоса, и от друга страна той е защитен така, че тези процеси следват неговите душевни процеси и протичат на едно по-фино ниво, както вече описахме. И така, в нашия организъм протичат такива физиологични процеси, като процеси на топлообразуване, които процеси следват съзнателния ни живот, а също така има и процеси, които протичат извън нашия съзнателен живот по такъв начин, че образуват основа за това, което се подготвя в човешкия организъм, за да могат да протекат процесите, принадлежащи на съзнанието. И така, целият ни организъм представлява едно преплитане на онези процеси, които ние трябва да причислим отчасти към съзнателния, отчасти към несъзнателния ни живот. Изключително значителен факт е, че нашият организъм действително представлява нещо подобно на съвкупност от две полярности: че процесите протичат така, сякаш нахлуват в организма от макрокосмоса на едно по-грубо ниво, и че от друга страна съществуват такива процеси, които в качеството на последствия от съзнателния живот на човека протичат на едно по-фино ниво. И както бихте могли да си представите, чрез това, че организмът представлява нещо цяло и всички тези части си взаимодействуват, в днешния завършен организъм нещата стоят така, че всички тези процеси се преплитат изцяло и че в организма, тъй както е застанал пред нас, не можем да отделим тези процеси един от друг, така че навсякъде да прекараме определени граници: всеки един процес прониква в другия.
към текста >>
Целият душевен живот, възбуждан за мисли от впечатленията на физически-сетивния свят, разпалван за чувства, подтикван за во
лев
и импулси, трябва да намери в лицето на кръвната система своя инструмент, доколкото този душевен живот представлява съзнателен живот на Аза.
След това кръвта трябва да обърне другата страна на таблото по посока на изживяванията на съзнателния душевен живот. В кръвта трябва да нахлуят не само несъзнателните процеси на Аза, въздействуващи от костната система нагоре, но от страна на другия Аз в кръвта трябва да нахлуе и нашата съзнателна душевна дейност. Преди да достигне кръвта тази душевна дейност трябва да е в състояние да преобрази се бе си, за да може в рамките на кръвта да стане изразител на това, което като физически-сетивен свят ни огражда в околната среда, защото дори етерното тяло, което растенията притежават, е вече невидимо за нормалното съзнание. Нас ни огражда физическия свят. Ето така ние противопоставяме другата страна на кръвното табло на физически-сетивния свят, който става съдържание на нашето съзнание.
Целият душевен живот, възбуждан за мисли от впечатленията на физически-сетивния свят, разпалван за чувства, подтикван за волеви импулси, трябва да намери в лицето на кръвната система своя инструмент, доколкото този душевен живот представлява съзнателен живот на Аза.
Всичко това трябва да може да пулсира в кръвта. Какво означава това? Това не означава нищо друго, освен че в кръвта си трябва да имаме не само това, в което са се превърнали хранителните вещества, след като са изплували от сферата на безсъзнателното, били са филтрирани до там, че да могат да водят в кръвта самостоятелно съществуване, закриляни от всякакви закони на макрокосмоса, но от друга страна върху кръвното табло трябва да може да се запише и всичко онова, което произтича във физически-сетивното, в сферата на неживото от физически-сетивния свят, което чрез впечатленията става известно на човека и се явява на съзнанието като нещо, което може да остава отпечатък върху човека. Защото това, от което се състои животът, може да бъде познато едва чрез следващото свръхсетивно тяло чрез етерното тяло. Ето защо кръвта също така трябва да е в състояние да се сроди с физически-сетивния свят, в непосредствения му вид.
към текста >>
И как бихме могли да не прозрем това та нали нашите мисли са най-вътрешното, което притежаваме, онова, чрез което, за нормалното съзнание, ние най-силно се затваряме в себе си, докато със своите чувства, дори за нормалното съзнание, ние заставаме на границата между вън и вътре, а със своите во
лев
и импулси ние така силно се противопоставяме на външния свят, че при обикновени обстоятелства човек не може да познае сам себе си в своите во
лев
и импулси!
Кръвта застанала тъй да се каже на другия край на костната система, изразяваща противоположния на костната система полюс трябва преди всичко да бъде защитена, за да може да работи в нашите мисли като инструмент на мислите, доколкото това са азово осъзнати мисли, да може да провежда процеса, който ние определихме като отлагане на соли. Тази защита трябва да изхожда от самата кръв; т.е. преди всичко тази кръв трябва да бъде в състояние, като че ли по посока на духовната страна, да предизвика появата на една духовна костна система, трябва да е в състояние да провежда процеса на отлагане на соли. Това е една задача, на която кръвта така трябва да се подчини, така трябва да разграничи себе си от другите органи, че за тази своя работа да получи от други те органи на човешкия организъм най-малко подкрепа. В този процес на образуване на соли от страна на кръвта подвижността на другите органи играе най-малка роля, така че кръвта по отношение на този процес на образуване на соли във връзка с мисленето в най-силна степен насочва организма навътре към себе си.
И как бихме могли да не прозрем това та нали нашите мисли са най-вътрешното, което притежаваме, онова, чрез което, за нормалното съзнание, ние най-силно се затваряме в себе си, докато със своите чувства, дори за нормалното съзнание, ние заставаме на границата между вън и вътре, а със своите волеви импулси ние така силно се противопоставяме на външния свят, че при обикновени обстоятелства човек не може да познае сам себе си в своите волеви импулси!
В мислите си човек винаги може да познае себе си, но не и в своите волеви импулси. Това вие можете да видите и от факта, че на света за нищо друго не се е спорело така много, както по отношение на свободата и несвободата, и по отношение на другите качества на човешката воля. В лицето на нашата система от мисли, имаща за свой физически корелат процеса на отлагане на соли, имаме най-вътрешен процес, който кръвта има да извършва като инструмент на Аза. И тъй като процесът на отлагане на соли трябва в най-силна степен да бъде обърнат навътре и да е най-добре защитен срещу другите органи, то при малформацията на кръвта тази способност на кръвта бива засегната в най-силна степен. И когато забележим, че кръвта е възпрепятствана по такъв начин, то трябва да сме наясно, че е необходимо кръвта да бъде стимулирана за тази си дейност, която дейност в съществуването си е спаднала под една определена граница.
към текста >>
В мислите си човек винаги може да познае себе си, но не и в своите во
лев
и импулси.
Тази защита трябва да изхожда от самата кръв; т.е. преди всичко тази кръв трябва да бъде в състояние, като че ли по посока на духовната страна, да предизвика появата на една духовна костна система, трябва да е в състояние да провежда процеса на отлагане на соли. Това е една задача, на която кръвта така трябва да се подчини, така трябва да разграничи себе си от другите органи, че за тази своя работа да получи от други те органи на човешкия организъм най-малко подкрепа. В този процес на образуване на соли от страна на кръвта подвижността на другите органи играе най-малка роля, така че кръвта по отношение на този процес на образуване на соли във връзка с мисленето в най-силна степен насочва организма навътре към себе си. И как бихме могли да не прозрем това та нали нашите мисли са най-вътрешното, което притежаваме, онова, чрез което, за нормалното съзнание, ние най-силно се затваряме в себе си, докато със своите чувства, дори за нормалното съзнание, ние заставаме на границата между вън и вътре, а със своите волеви импулси ние така силно се противопоставяме на външния свят, че при обикновени обстоятелства човек не може да познае сам себе си в своите волеви импулси!
В мислите си човек винаги може да познае себе си, но не и в своите волеви импулси.
Това вие можете да видите и от факта, че на света за нищо друго не се е спорело така много, както по отношение на свободата и несвободата, и по отношение на другите качества на човешката воля. В лицето на нашата система от мисли, имаща за свой физически корелат процеса на отлагане на соли, имаме най-вътрешен процес, който кръвта има да извършва като инструмент на Аза. И тъй като процесът на отлагане на соли трябва в най-силна степен да бъде обърнат навътре и да е най-добре защитен срещу другите органи, то при малформацията на кръвта тази способност на кръвта бива засегната в най-силна степен. И когато забележим, че кръвта е възпрепятствана по такъв начин, то трябва да сме наясно, че е необходимо кръвта да бъде стимулирана за тази си дейност, която дейност в съществуването си е спаднала под една определена граница.
към текста >>
176.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Само че солното трябва така да бъде поднесено на кръвта, че да бъде внесено отвън чрез въздуха, чрез наситен със соли въздух или чрез со
лев
а баня; но ние можем и от друга страна чрез храносмилането – да внесем това, което е сол, или което образува сол, така че сме в състояние, от две посоки да предизвикаме процеса на солеобразуването, на солеотлагането.
Когато внасяме в организма субстанциите на тези основни метали а всичките са метали, които при определено нагряване преминават във вид на метална парите действуват под формата на малки димообразни зрънца -, така металният им характер действува върху това, което се намира в 7-те органа. И тъй както металната природа действува върху тези органни системи, така солната природа действува върху кръвната система.
Само че солното трябва така да бъде поднесено на кръвта, че да бъде внесено отвън чрез въздуха, чрез наситен със соли въздух или чрез солева баня; но ние можем и от друга страна чрез храносмилането – да внесем това, което е сол, или което образува сол, така че сме в състояние, от две посоки да предизвикаме процеса на солеобразуването, на солеотлагането.
към текста >>
Така ни става понятно, че чрез такива процеси, които развиват твърде силна вътрешна подвижност, чрез образуване на топлина, представляваща външен израз на во
лев
ия импулс, ние усещаме възбуда в целия организъм.
Докато солите действуват, само ако ги въведем в организма чрез храносмилането или директно в кръвта, т.е. докато те навлязат във вътрешността само до една определена степен, докато с металите сме в състоя ние да въздействуваме чак до вътрешната планетарна система, то в лицето на външните подвижности на веществата, свързващи се лесно с атмосферния кислород, имаме нещо, което пронизва целия организъм, чак до кръвта, нещо, което е в състояние да премине през всички органни системи.
Така ни става понятно, че чрез такива процеси, които развиват твърде силна вътрешна подвижност, чрез образуване на топлина, представляваща външен израз на волевия импулс, ние усещаме възбуда в целия организъм.
Не е такъв случаят, когато насочим вниманието си към онези процеси, които са органичен израз на мисловното. Тук ние усеща ме, че въздействията, които вчера свързахме със солите, могат да възникнат само в определени органи. От това виждате, какъв сложен апарат представлява човешкия организъм, но и колко сложно е взаимоотношението му с външния свят; и виждате, че едва сега на човешкия организъм с неговите вътрешни подвижности с минерална, неорганична, неодушевена природа можем да противопоставим това, което представляват солите, което е изпаряваща се метална природа, и което са лесно горимите вещества. Такова едно противоречие съществува и между човешкия организъм и подвижните сили на външния растителен свят. Когато поемем дадено растение така, че то просто ни отдава някакво вещество, което вещество бива възприето от нас и действува в нас като такова, тогава растителния му характер не влиза в съображение при човека.
към текста >>
177.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Една личност, която за съжаление бе ок
лев
етена и криво разбрана, например от писателя Целзус и особено от Хекел в неговата книга „Мирови загадки”.
И от какво зависи тези две течения да се слеят, за да могат хората вътрешно, чрез Буда, да стигнат до Христос? Как ще бъде постигнато това? Благодарение на факта, че задълженията на Бодисатва никога не остават неизпълнени. В момента, когато Бодисатва стана Буда, едно друго същество дойде до неговия сан, едно друго същество зае службата на Бодисатва. И тогава дойде онази индивидуалност, за която знаем, че живя около сто години преди Исус от Назарет в ордена на есеите.
Една личност, която за съжаление бе оклеветена и криво разбрана, например от писателя Целзус и особено от Хекел в неговата книга „Мирови загадки”.
Онази личност, която следователно беше действувала едно цяло столетие преди Мистерията на Голгота, известна под името Йешу бен Пандира, беше едно от въплъщенията на онзи Бодисатва, който стана приемник на Гаутама, издигнал се от Бодисатва до ранга Буда. Той ще действува още като Бодисатва в течение на три хиляди години отсега нататък и след това, когато се изпълнят пет хиляди години от неговата дейност като Бодисатва, също ще стане Буда. Всеки сериозен окултист знае, че пет хиляди години след озарението на Гаутама Буда под дървото Боди онази индивидуалност, която заема неговата служба като Бодисатва, ще е станала Майтрея-Буда. Дотогава той ще се въплъщава още често. А после, когато ще са изминали пет хиляди години, ще се роди едно учение: Учението на Майтрея-Буда, на Буда на Доброто, когато това, което се казва, в същото време ще действува морално.
към текста >>
178.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция.
GA_130 Езотеричното християнство
Именно тогава Кристиян Розенкройц ни е избрал, вложил е в нас един во
лев
импулс, който ни довежда до такива опитности.
Фактът, че човек може да има едно изживяване от описания род, произхожда от това, че в периода между неговата последна смърт и неговото последно раждане този човек се е срещнал с Кристиян Розенкройц в духовния свят.
Именно тогава Кристиян Розенкройц ни е избрал, вложил е в нас един волев импулс, който ни довежда до такива опитности.
Този е начинът, по който се проследяват духовните връзки.
към текста >>
179.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Така ние имаме пред себе си две крайни действия: Едното, което се представя пред нас като една представа, при което съзнателната воля е напълно заличена и другото, при което е заличен мисловния живот и при което веднага се преминава към изпълнението на един во
лев
импулс.
Едно друго положение би било следното: Някой човек върви по улицата и се чувствува обиден, чувствува се уязвен. Без много да размисля, обхванат от гняв и поддавайки се на този гняв, той нанася удар или нещо подобно на този, който го е обидил. Тук ние виждаме една проява на онези сили, които произхождат от гнева. Ние виждаме тук импулси на волята и можем много добре да си представим, че тези импулси не са били предхождани от особено много мисли и представи, че може би съответният човек не би нанесъл удар, а че би възпрепятстувал избухването на гнева, ако би размислил повече.
Така ние имаме пред себе си две крайни действия: Едното, което се представя пред нас като една представа, при което съзнателната воля е напълно заличена и другото, при което е заличен мисловния живот и при което веднага се преминава към изпълнението на един волев импулс.
Тези са двете неща, които ни представят въобще двата крайни полюса на човешката душа. Импулсивността на волята е единият полюс; безволевото отдаване на едно съзерцание, представата, мисленето, докато волята мълчи – този е другият полюс. Така ние бихме имали фактите чисто екзотерично, чрез самото наблюдаване на външния живот.
към текста >>
Импулсивността на волята е единият полюс; безво
лев
ото отдаване на едно съзерцание, представата, мисленето, докато волята мълчи – този е другият полюс.
Без много да размисля, обхванат от гняв и поддавайки се на този гняв, той нанася удар или нещо подобно на този, който го е обидил. Тук ние виждаме една проява на онези сили, които произхождат от гнева. Ние виждаме тук импулси на волята и можем много добре да си представим, че тези импулси не са били предхождани от особено много мисли и представи, че може би съответният човек не би нанесъл удар, а че би възпрепятстувал избухването на гнева, ако би размислил повече. Така ние имаме пред себе си две крайни действия: Едното, което се представя пред нас като една представа, при което съзнателната воля е напълно заличена и другото, при което е заличен мисловния живот и при което веднага се преминава към изпълнението на един волев импулс. Тези са двете неща, които ни представят въобще двата крайни полюса на човешката душа.
Импулсивността на волята е единият полюс; безволевото отдаване на едно съзерцание, представата, мисленето, докато волята мълчи – този е другият полюс.
Така ние бихме имали фактите чисто екзотерично, чрез самото наблюдаване на външния живот.
към текста >>
Вие ще се убедите колко малко владее човек през време на дневния живот своите во
лев
и импулси.
Ние можем да си представим тези факти и по един съвършено друг начин. Когато отидем по-навътре в нещата, забелязваме, че в обикновеното будно състояние на своя физически живот, човекът има обикновено твърде малко власт над своята воля. Волята е нещо, което се изплъзва твърде много от дневния живот. Разгледайте внимателно какво ние наричаме човешка воля.
Вие ще се убедите колко малко владее човек през време на дневния живот своите волеви импулси.
Разгледайте колко малко от това, което вършите от сутрин до вечер, произтича действително от собственото мислене и изработване на представи, от личното, индивидуалното решение. Когато някой чука на вратата и казвате: Влез! , Вие едва ли ще наречете това едно действително решение на Вашето собствено мислене и на Вашата собствена воля. Когато сте гладни и сядате на трапезата, невъзможно е да кажете, че това е едно Ваше волево решение, защото то е предизвикано от процесите във Вашия организъм. Сега опитайте да поставите пред погледа си Вашия дневен живот и ще видите колко малко е повлияна волята от човешкия център.
към текста >>
Когато сте гладни и сядате на трапезата, невъзможно е да кажете, че това е едно Ваше во
лев
о решение, защото то е предизвикано от процесите във Вашия организъм.
Разгледайте внимателно какво ние наричаме човешка воля. Вие ще се убедите колко малко владее човек през време на дневния живот своите волеви импулси. Разгледайте колко малко от това, което вършите от сутрин до вечер, произтича действително от собственото мислене и изработване на представи, от личното, индивидуалното решение. Когато някой чука на вратата и казвате: Влез! , Вие едва ли ще наречете това едно действително решение на Вашето собствено мислене и на Вашата собствена воля.
Когато сте гладни и сядате на трапезата, невъзможно е да кажете, че това е едно Ваше волево решение, защото то е предизвикано от процесите във Вашия организъм.
Сега опитайте да поставите пред погледа си Вашия дневен живот и ще видите колко малко е повлияна волята от човешкия център. Коя е причината за това?
към текста >>
той съвсем не живее в своите во
лев
и импулси.
Според окултизма нещата стоят така, че по отношение на волята човекът денем всъщност спи, т.е.
той съвсем не живее в своите волеви импулси.
Ние можем да си изработваме все по-добри и по-добри понятия и представи, дори да станем по-морални, по-изтънчени хора, обаче по отношение на волята не можем да сторим абсолютно нищо. Когато пораждаме в себе си по-добри мисли, ние косвено действуваме върху волята, обаче по отношение на самата воля, такава, каквато се проявява в живота, ние не можем да упражняваме никакви въздействия, защото във всекидневния живот нашата воля може да бъде директно повлияна само по един заобиколен път, по заобиколния път чрез съня. Когато спите, Вие не мислите, не си служите с представи. Представите и мисленето изчезват при заспиването.
към текста >>
Защото това, което прониква в нашия организъм е от во
лев
о естество.
Напротив, волята се пробужда, прониква в нашия организъм отвън и го оживява. Ето защо сутрин ние се чувствуваме укрепнали.
Защото това, което прониква в нашия организъм е от волево естество.
Че ние не възприемаме тази работа на волята, че не знаем нищо за нея, ще ни се стори напълно вероятно, когато размислим, че нашето мислене, нашите представи заспиват, когато ние заспиваме. Ето защо искаме да дадем първо един повод за по-нататъшно размишление, за по-нататъшна медитация. Вие ще установите, че колкото повече напредвате в себепознанието, толкова повече се убеждавате в истинността на това изречение: Човекът спи по отношение на своята воля, когато е буден и спи по отношение на своето мислене, когато спи. Денем спи волята, нощем спи животът на представите.
към текста >>
Следователно в човека има два полюса: Во
лев
ите импулси и животът на наблюдението, на представите и в тези два полюса хората се отнасят в напълно противоположен смисъл.
Следователно в човека има два полюса: Волевите импулси и животът на наблюдението, на представите и в тези два полюса хората се отнасят в напълно противоположен смисъл.
Това обаче са само два полюса. Целият душевен живот се състои в различните нюанси между тези два полюса и сега ние ще се приближим още повече до този душевен живот като се опитаме да свържем този душевен живот, микрокосмическия душевен живот, с това, което познаваме като по-висши светове. От това, което бе казано, видяхме, че единият полюс на нашия душевен живот е животът на представите.
към текста >>
180.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
В основата на всичко това стои третата съставна част на нашия душевен живот – нашите во
лев
и подтици, нещо, което е напълно извън видимото.
Ние забелязваме една трета съставна част на душата, когато казваме, че намираме дадено нещо не само красиво или грозно, не само добро или лошо, а се чувствуваме подтикнати да извършим това или онова, имаме импулса да действуваме. Когато предприемаме да извършим нещо велико или само да уловим един предмет, тогава в нашата душа също трябва да има един импулс, един подтик, който ни дава повод за това. Тези импулси, тези подтици се превръщат постепенно в навици и не е нужно при всичко, което вършим, да прилагаме подтици. Когато например излезем навън и сме си поставили за цел да отидем на гарата, ние не си поставяме намерението да направим първата, втората и третата крачка; ние отиваме именно на гарата.
В основата на всичко това стои третата съставна част на нашия душевен живот – нашите волеви подтици, нещо, което е напълно извън видимото.
към текста >>
Ние можем да различим ясно тези три отделни части на нашия живот: живота на представите, живота на душевните вълнения и нашите во
лев
и импулси.
Ако сега свържем поставения в началото въпрос: Притежава ли обикновеният човек опорна точка, за да приеме съществуването на по-висши светове? – с тези три свойствени на човека импулса, ние трябва да вземем под внимание и живота на сънищата, как той се отнася към трите елемента на душата – импулса на мислите, душевното вълнение и импулса на волята.
Ние можем да различим ясно тези три отделни части на нашия живот: живота на представите, живота на душевните вълнения и нашите волеви импулси.
Когато размислим малко върху нашия душевен живот, ние можем да направим ясна разлика между тези три отделни части.
към текста >>
Как стои работата с третата съставна част, с во
лев
ите импулси?
Как стои работата с третата съставна част, с волевите импулси?
Тук също можем да приведем един вид пример. Обаче това могат да наблюдават само онези хора, които обгръщат с поглед момента на заспиването по един фин начин. Когато човекът е постигнал чрез обучение определена способност да наблюдава този момент, това наблюдение е извънредно интересно. Първо нашите представи ни се явяват обгърнати като в мъгла, външният свят изчезва и човек има чувството, че неговото душевно същество се чувствува разширено навън от неговото тяло, като че ли той не е вече притиснат в границите на кожата, а се влива в елементите на Космоса. Със заспиването може да бъде свързано едно голямо чувство на приятност.
към текста >>
Пред погледа се явяват добрите, а също и лошите во
лев
и импулси, които сме имали и забележителното е, че по отношение на добрите во
лев
и импулси човек чувствува: Това е нещо, което е свързано с всички здрави сили на волята, което ни освежава.
Обаче това могат да наблюдават само онези хора, които обгръщат с поглед момента на заспиването по един фин начин. Когато човекът е постигнал чрез обучение определена способност да наблюдава този момент, това наблюдение е извънредно интересно. Първо нашите представи ни се явяват обгърнати като в мъгла, външният свят изчезва и човек има чувството, че неговото душевно същество се чувствува разширено навън от неговото тяло, като че ли той не е вече притиснат в границите на кожата, а се влива в елементите на Космоса. Със заспиването може да бъде свързано едно голямо чувство на приятност. Може би много малко хора стигат до него, обаче ние можем да доловим този момент, ако проявим достатъчно внимание.
Пред погледа се явяват добрите, а също и лошите волеви импулси, които сме имали и забележителното е, че по отношение на добрите волеви импулси човек чувствува: Това е нещо, което е свързано с всички здрави сили на волята, което ни освежава.
И когато преди да заспи, човек получава по този начин добрите волеви импулси, застанали пред душата, той се чувствува по-свеж и изпълнен с жизнени сили и тогава често пъти възниква чувството: О, да може този момент да остане завинаги! Да може този момент да продължи вечно! Тогава човек усеща как тялото е напуснато от душата, тогава идва един тласък и човек преминава в сън.
към текста >>
И когато преди да заспи, човек получава по този начин добрите во
лев
и импулси, застанали пред душата, той се чувствува по-свеж и изпълнен с жизнени сили и тогава често пъти възниква чувството: О, да може този момент да остане завинаги!
Когато човекът е постигнал чрез обучение определена способност да наблюдава този момент, това наблюдение е извънредно интересно. Първо нашите представи ни се явяват обгърнати като в мъгла, външният свят изчезва и човек има чувството, че неговото душевно същество се чувствува разширено навън от неговото тяло, като че ли той не е вече притиснат в границите на кожата, а се влива в елементите на Космоса. Със заспиването може да бъде свързано едно голямо чувство на приятност. Може би много малко хора стигат до него, обаче ние можем да доловим този момент, ако проявим достатъчно внимание. Пред погледа се явяват добрите, а също и лошите волеви импулси, които сме имали и забележителното е, че по отношение на добрите волеви импулси човек чувствува: Това е нещо, което е свързано с всички здрави сили на волята, което ни освежава.
И когато преди да заспи, човек получава по този начин добрите волеви импулси, застанали пред душата, той се чувствува по-свеж и изпълнен с жизнени сили и тогава често пъти възниква чувството: О, да може този момент да остане завинаги!
Да може този момент да продължи вечно! Тогава човек усеща как тялото е напуснато от душата, тогава идва един тласък и човек преминава в сън.
към текста >>
Нашите во
лев
и импулси действуват преди заспиването и ние ги усещаме като нещо, което ни оплодява.
Не е нужно човек да бъде някакъв ясновидец, за да изживее това, нужно е само да наблюдава душевния живот. От това следва нещо твърдо важно.
Нашите волеви импулси действуват преди заспиването и ние ги усещаме като нещо, което ни оплодява.
Ние чувствуваме извънредно голямо укрепване. По отношение на чистите душевни вълнения трябваше да кажем, че те са свързани с нашата индивидуалност по-тясно, отколкото с нашето обикновено мислене, отколкото с нашето обикновено образуване на представи. Така че за това, което са нашите волеви импулси, трябва да кажем, че това е нещо, което не само остава при нас по време на съня, а нещо, което се превръща в едно засилване, в едно укрепване на нашия живот. Животът на нашите волеви импулси е свързан с нашия живот още по-вътрешно, отколкото душевните вълнения и който наблюдава често момента на заспиването, чувствува, че когато не може да се върне към никакви добри волеви импулси от изтеклия ден, този факт действува така, като че нещо в него бива умъртвено от това, което преминава в състоянието на сън. Следователно, волевите импулси са свързани със здравето и болестта, с нашата жизнена сила.
към текста >>
Така че за това, което са нашите во
лев
и импулси, трябва да кажем, че това е нещо, което не само остава при нас по време на съня, а нещо, което се превръща в едно засилване, в едно укрепване на нашия живот.
Не е нужно човек да бъде някакъв ясновидец, за да изживее това, нужно е само да наблюдава душевния живот. От това следва нещо твърдо важно. Нашите волеви импулси действуват преди заспиването и ние ги усещаме като нещо, което ни оплодява. Ние чувствуваме извънредно голямо укрепване. По отношение на чистите душевни вълнения трябваше да кажем, че те са свързани с нашата индивидуалност по-тясно, отколкото с нашето обикновено мислене, отколкото с нашето обикновено образуване на представи.
Така че за това, което са нашите волеви импулси, трябва да кажем, че това е нещо, което не само остава при нас по време на съня, а нещо, което се превръща в едно засилване, в едно укрепване на нашия живот.
Животът на нашите волеви импулси е свързан с нашия живот още по-вътрешно, отколкото душевните вълнения и който наблюдава често момента на заспиването, чувствува, че когато не може да се върне към никакви добри волеви импулси от изтеклия ден, този факт действува така, като че нещо в него бива умъртвено от това, което преминава в състоянието на сън. Следователно, волевите импулси са свързани със здравето и болестта, с нашата жизнена сила.
към текста >>
Животът на нашите во
лев
и импулси е свързан с нашия живот още по-вътрешно, отколкото душевните вълнения и който наблюдава често момента на заспиването, чувствува, че когато не може да се върне към никакви добри во
лев
и импулси от изтеклия ден, този факт действува така, като че нещо в него бива умъртвено от това, което преминава в състоянието на сън.
От това следва нещо твърдо важно. Нашите волеви импулси действуват преди заспиването и ние ги усещаме като нещо, което ни оплодява. Ние чувствуваме извънредно голямо укрепване. По отношение на чистите душевни вълнения трябваше да кажем, че те са свързани с нашата индивидуалност по-тясно, отколкото с нашето обикновено мислене, отколкото с нашето обикновено образуване на представи. Така че за това, което са нашите волеви импулси, трябва да кажем, че това е нещо, което не само остава при нас по време на съня, а нещо, което се превръща в едно засилване, в едно укрепване на нашия живот.
Животът на нашите волеви импулси е свързан с нашия живот още по-вътрешно, отколкото душевните вълнения и който наблюдава често момента на заспиването, чувствува, че когато не може да се върне към никакви добри волеви импулси от изтеклия ден, този факт действува така, като че нещо в него бива умъртвено от това, което преминава в състоянието на сън.
Следователно, волевите импулси са свързани със здравето и болестта, с нашата жизнена сила.
към текста >>
Следователно, во
лев
ите импулси са свързани със здравето и болестта, с нашата жизнена сила.
Нашите волеви импулси действуват преди заспиването и ние ги усещаме като нещо, което ни оплодява. Ние чувствуваме извънредно голямо укрепване. По отношение на чистите душевни вълнения трябваше да кажем, че те са свързани с нашата индивидуалност по-тясно, отколкото с нашето обикновено мислене, отколкото с нашето обикновено образуване на представи. Така че за това, което са нашите волеви импулси, трябва да кажем, че това е нещо, което не само остава при нас по време на съня, а нещо, което се превръща в едно засилване, в едно укрепване на нашия живот. Животът на нашите волеви импулси е свързан с нашия живот още по-вътрешно, отколкото душевните вълнения и който наблюдава често момента на заспиването, чувствува, че когато не може да се върне към никакви добри волеви импулси от изтеклия ден, този факт действува така, като че нещо в него бива умъртвено от това, което преминава в състоянието на сън.
Следователно, волевите импулси са свързани със здравето и болестта, с нашата жизнена сила.
към текста >>
Нашите вълнения, нашите во
лев
и импулси, дори и когато се превръщат наистина в дела, остават нещо свръхсетивно.
Ние не можем да виждаме мислите. Ние виждаме букета от рози първо с обикновените средства на физическото възприемане. Обаче когато човек се обръща или се отдалечава, образът на предмета остава в него. Той не вижда предмета, но може да си го представи. Следователно, животът на нашите мисли е нещо свръхсетивно.
Нашите вълнения, нашите волеви импулси, дори и когато се превръщат наистина в дела, остават нещо свръхсетивно.
Но същевременно ние знаем, когато вземем под внимание всичко, което казахме досега, че животът на нашите мисли, който не е проникнат от нашите волеви импулси, е най-малко тясно свързан с нас. Но някой би могъл да помисли, че току-що казаното се опровергава от това, че на следващия ден нашите представи от предния ден отново се явяват пред душата, че можем да си спомним за тях. Да, ние трябва именно да си спомним. Трябва да извикаме в паметта си нашите представи отново по свръхсетивен начин.
към текста >>
Но същевременно ние знаем, когато вземем под внимание всичко, което казахме досега, че животът на нашите мисли, който не е проникнат от нашите во
лев
и импулси, е най-малко тясно свързан с нас.
Ние виждаме букета от рози първо с обикновените средства на физическото възприемане. Обаче когато човек се обръща или се отдалечава, образът на предмета остава в него. Той не вижда предмета, но може да си го представи. Следователно, животът на нашите мисли е нещо свръхсетивно. Нашите вълнения, нашите волеви импулси, дори и когато се превръщат наистина в дела, остават нещо свръхсетивно.
Но същевременно ние знаем, когато вземем под внимание всичко, което казахме досега, че животът на нашите мисли, който не е проникнат от нашите волеви импулси, е най-малко тясно свързан с нас.
Но някой би могъл да помисли, че току-що казаното се опровергава от това, че на следващия ден нашите представи от предния ден отново се явяват пред душата, че можем да си спомним за тях. Да, ние трябва именно да си спомним. Трябва да извикаме в паметта си нашите представи отново по свръхсетивен начин.
към текста >>
Обаче който не може да наблюдава своите во
лев
и импулси, той чувствува, че при събуждане, те вече са налице.
Обаче който не може да наблюдава своите волеви импулси, той чувствува, че при събуждане, те вече са налице.
Те винаги са на мястото си. Може да се случи, че в момента на събуждането забелязваме как в известно отношение изживяваме това, което предния ден сме почувствували като жизнена радост чрез нашите добри морални импулси. Наистина нищо не ни освежава така, както онова, което предния ден сме оставили да проникне в нашата душа като добри волеви импулси. Ето защо можем да кажем, че най-тясно е свързано с нашето съществувание това, което наричаме наши волеви импулси.
към текста >>
Наистина нищо не ни освежава така, както онова, което предния ден сме оставили да проникне в нашата душа като добри во
лев
и импулси.
Обаче който не може да наблюдава своите волеви импулси, той чувствува, че при събуждане, те вече са налице. Те винаги са на мястото си. Може да се случи, че в момента на събуждането забелязваме как в известно отношение изживяваме това, което предния ден сме почувствували като жизнена радост чрез нашите добри морални импулси.
Наистина нищо не ни освежава така, както онова, което предния ден сме оставили да проникне в нашата душа като добри волеви импулси.
Ето защо можем да кажем, че най-тясно е свързано с нашето съществувание това, което наричаме наши волеви импулси.
към текста >>
Ето защо можем да кажем, че най-тясно е свързано с нашето съществувание това, което наричаме наши во
лев
и импулси.
Обаче който не може да наблюдава своите волеви импулси, той чувствува, че при събуждане, те вече са налице. Те винаги са на мястото си. Може да се случи, че в момента на събуждането забелязваме как в известно отношение изживяваме това, което предния ден сме почувствували като жизнена радост чрез нашите добри морални импулси. Наистина нищо не ни освежава така, както онова, което предния ден сме оставили да проникне в нашата душа като добри волеви импулси.
Ето защо можем да кажем, че най-тясно е свързано с нашето съществувание това, което наричаме наши волеви импулси.
към текста >>
Следователно, трите съставни части на душата се различават едни от други и когато обгърнем с поглед тези различия, ние ще разберем, че изхождайки от окултната наука с право може да се говори за това, че чрез нашите мисли, които са от свръхсетивно естество, ние се намираме в отношение със свръхсетивния свят чрез нашите представи, чрез нашите чувства стоим във връзка с един друг свръхсетивен свят, а с нашите во
лев
и импулси стоим в отношение с един още по-друг свръхсетивен свят, който е още по-вътрешно свързан с нашето същество.
Следователно, трите съставни части на душата се различават едни от други и когато обгърнем с поглед тези различия, ние ще разберем, че изхождайки от окултната наука с право може да се говори за това, че чрез нашите мисли, които са от свръхсетивно естество, ние се намираме в отношение със свръхсетивния свят чрез нашите представи, чрез нашите чувства стоим във връзка с един друг свръхсетивен свят, а с нашите волеви импулси стоим в отношение с един още по-друг свръхсетивен свят, който е още по-вътрешно свързан с нашето същество.
Ето защо ние казваме: Когато възприемаме външно-сетивно, чрез това можем да възприемаме всичко, което се намира във физическия свят. Когато мислим, нашите представи, нашите мисли стоят в отношение с астралния свят, нашите чувства ни поставят във връзка с небесния свят, който наричаме нисшия Девакан, и светът на моралните импулси ни поставя във връзка с висшия Девакан или със света на Разума. Така човекът стои във връзка с три свята чрез мислите, чувствата и волевите импулси. И доколкото човекът принадлежи на астралния свят, той може да внася своите мисли в астралния свят, може да внася своите чувства в деваканническия свят и може да внася в по-висшия небесен свят всичко, което има в душата си като волеви импулси.
към текста >>
Така човекът стои във връзка с три свята чрез мислите, чувствата и во
лев
ите импулси.
Следователно, трите съставни части на душата се различават едни от други и когато обгърнем с поглед тези различия, ние ще разберем, че изхождайки от окултната наука с право може да се говори за това, че чрез нашите мисли, които са от свръхсетивно естество, ние се намираме в отношение със свръхсетивния свят чрез нашите представи, чрез нашите чувства стоим във връзка с един друг свръхсетивен свят, а с нашите волеви импулси стоим в отношение с един още по-друг свръхсетивен свят, който е още по-вътрешно свързан с нашето същество. Ето защо ние казваме: Когато възприемаме външно-сетивно, чрез това можем да възприемаме всичко, което се намира във физическия свят. Когато мислим, нашите представи, нашите мисли стоят в отношение с астралния свят, нашите чувства ни поставят във връзка с небесния свят, който наричаме нисшия Девакан, и светът на моралните импулси ни поставя във връзка с висшия Девакан или със света на Разума.
Така човекът стои във връзка с три свята чрез мислите, чувствата и волевите импулси.
И доколкото човекът принадлежи на астралния свят, той може да внася своите мисли в астралния свят, може да внася своите чувства в деваканническия свят и може да внася в по-висшия небесен свят всичко, което има в душата си като волеви импулси.
към текста >>
И доколкото човекът принадлежи на астралния свят, той може да внася своите мисли в астралния свят, може да внася своите чувства в деваканническия свят и може да внася в по-висшия небесен свят всичко, което има в душата си като во
лев
и импулси.
Следователно, трите съставни части на душата се различават едни от други и когато обгърнем с поглед тези различия, ние ще разберем, че изхождайки от окултната наука с право може да се говори за това, че чрез нашите мисли, които са от свръхсетивно естество, ние се намираме в отношение със свръхсетивния свят чрез нашите представи, чрез нашите чувства стоим във връзка с един друг свръхсетивен свят, а с нашите волеви импулси стоим в отношение с един още по-друг свръхсетивен свят, който е още по-вътрешно свързан с нашето същество. Ето защо ние казваме: Когато възприемаме външно-сетивно, чрез това можем да възприемаме всичко, което се намира във физическия свят. Когато мислим, нашите представи, нашите мисли стоят в отношение с астралния свят, нашите чувства ни поставят във връзка с небесния свят, който наричаме нисшия Девакан, и светът на моралните импулси ни поставя във връзка с висшия Девакан или със света на Разума. Така човекът стои във връзка с три свята чрез мислите, чувствата и волевите импулси.
И доколкото човекът принадлежи на астралния свят, той може да внася своите мисли в астралния свят, може да внася своите чувства в деваканническия свят и може да внася в по-висшия небесен свят всичко, което има в душата си като волеви импулси.
към текста >>
Напротив, чрез нашите во
лев
и импулси, които са морални или неморални, ние или се намираме в добра връзка с висшия Девакан, или го нараняваме и трябва да изправим това в нашата Карма.
Напротив, чрез нашите волеви импулси, които са морални или неморални, ние или се намираме в добра връзка с висшия Девакан, или го нараняваме и трябва да изправим това в нашата Карма.
Когато един човек е така лош и пропаднал, и установава с висшия свят една такава връзка, че този свят е напълно оскърбен и увреден, той бива изхвърлен навън. Обаче все пак импулсът трябва да се породи във висшия свят. Така цялото значение на моралния свят ни се показва в неговото величие, когато разглеждаме нещата по този начин.
към текста >>
И след това ще дойде епохата, която ще бъде последната преди следващата Земна катастрофа, когато чрез своите во
лев
и импулси човекът ще стои във връзка с по-висшия свят, когато на Земята ще важи това, което ще е морално.
И след това ще дойде епохата, която ще бъде последната преди следващата Земна катастрофа, когато чрез своите волеви импулси човекът ще стои във връзка с по-висшия свят, когато на Земята ще важи това, което ще е морално.
Тогава на първо място не ще стои нито това, което човекът може да върши външно, нито интелектът, нито чувствата, а волевите импулси. Меродавна ще бъде не сръчността, а моралните качества на човека. От този момент нататък човечеството ще е достигнало моралната епоха, в която ще стои в особена връзка с висшия Девакан.
към текста >>
Тогава на първо място не ще стои нито това, което човекът може да върши външно, нито интелектът, нито чувствата, а во
лев
ите импулси.
И след това ще дойде епохата, която ще бъде последната преди следващата Земна катастрофа, когато чрез своите волеви импулси човекът ще стои във връзка с по-висшия свят, когато на Земята ще важи това, което ще е морално.
Тогава на първо място не ще стои нито това, което човекът може да върши външно, нито интелектът, нито чувствата, а волевите импулси.
Меродавна ще бъде не сръчността, а моралните качества на човека. От този момент нататък човечеството ще е достигнало моралната епоха, в която ще стои в особена връзка с висшия Девакан.
към текста >>
И в последната епоха, преди войната на всички против всички, тогава ще бъде така, че както днес говорът е носител на мислите и представите, а покъсно носител на чувствата, така в последната епоха говорът ще носи и пренася от душа на душа морала, моралните во
лев
и импулси.
И в последната епоха, преди войната на всички против всички, тогава ще бъде така, че както днес говорът е носител на мислите и представите, а покъсно носител на чувствата, така в последната епоха говорът ще носи и пренася от душа на душа морала, моралните волеви импулси.
Днес словото все още не може да действува морално. Днес нашият ларинкс, такъв, какъвто е, съвсем не може да поражда такива думи. Но някога той ще притежава една такава духовна сила. Ще бъдат изговаряни такива думи, от които човекът ще получава морална сила.
към текста >>
181.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
След като вчера говорихме за човешкия живот като за нещо, съставено от три части – от света на представите или мислите, от света на чувствата и от света на во
лев
ите импулси, сега за нас ще е интересно да поставим въпроса: Как трябва да протича нашето самовъзпитание, какви грижи трябва да положим за нашия душевен живот, за да можем самостоятелно да работим по съответен начин върху правилното разбиране и изграждане на тези три части от нашия душевен живот?
След като вчера говорихме за човешкия живот като за нещо, съставено от три части – от света на представите или мислите, от света на чувствата и от света на волевите импулси, сега за нас ще е интересно да поставим въпроса: Как трябва да протича нашето самовъзпитание, какви грижи трябва да положим за нашия душевен живот, за да можем самостоятелно да работим по съответен начин върху правилното разбиране и изграждане на тези три части от нашия душевен живот?
Тук трябва да изходим първо от нашия живот на волевите импулси и да се запитаме: Кои качества трябва да развиваме най-вече, когато искаме да действуваме по благоприятен начин върху нашия волев живот?
към текста >>
Тук трябва да изходим първо от нашия живот на во
лев
ите импулси и да се запитаме: Кои качества трябва да развиваме най-вече, когато искаме да действуваме по благоприятен начин върху нашия во
лев
живот?
След като вчера говорихме за човешкия живот като за нещо, съставено от три части – от света на представите или мислите, от света на чувствата и от света на волевите импулси, сега за нас ще е интересно да поставим въпроса: Как трябва да протича нашето самовъзпитание, какви грижи трябва да положим за нашия душевен живот, за да можем самостоятелно да работим по съответен начин върху правилното разбиране и изграждане на тези три части от нашия душевен живот?
Тук трябва да изходим първо от нашия живот на волевите импулси и да се запитаме: Кои качества трябва да развиваме най-вече, когато искаме да действуваме по благоприятен начин върху нашия волев живот?
към текста >>
Най-благоприятно влияние върху нашия во
лев
живот упражнява един живот, който в цялото свое битие се насочва към едно схващане на Кармата, бихме могли също да кажем, един такъв духовен живот, който се стреми да развие като главно качество спокойствие и примирение по отношение на нашата съдба.
Най-благоприятно влияние върху нашия волев живот упражнява един живот, който в цялото свое битие се насочва към едно схващане на Кармата, бихме могли също да кажем, един такъв духовен живот, който се стреми да развие като главно качество спокойствие и примирение по отношение на нашата съдба.
А как всъщност бихме могли да усвоим това примирение, това душевно спокойствие по отношение на нашата съдба освен чрез това, да направим Кармата едно действително съдържание на живота.
към текста >>
Това чувство на човека, че той е бил вкаран в своята професия, че е бил заставен, това чувство на незадоволеност е също един признак на во
лев
а слабост.
Понеже вече от дълго време хората нямат никакви правилни принципи за възпитанието, всред днешното населен и е съществуват много хора, които не са прекарали своята младост по правилен начин. Ако човечеството не се реши да подобри това, което е най-важното, възпитанието на младежта според принципите на Духовната наука, ще се раждат поколения с все послаба воля. Това се отразява дълбоко в живота на човека. Запитайте много хора как са стигнали до тяхната професия. Бъдете уверени, че в повечето случаи ще получите отговора: Но ние не знаем, про сто сме били вкарани в нашат а профе сия.
Това чувство на човека, че той е бил вкаран в своята професия, че е бил заставен, това чувство на незадоволеност е също един признак на волева слабост.
към текста >>
Когато тази во
лев
а слабост е била причинена по начина, който обяснихме по-горе, тогава възникват и други последствия за човешката душа, а именно когато во
лев
ата слабост е породена от факта, че в младата възраст са възниквали състояния на страх, на отчаяние, на уплаха.
Когато тази волева слабост е била причинена по начина, който обяснихме по-горе, тогава възникват и други последствия за човешката душа, а именно когато волевата слабост е породена от факта, че в младата възраст са възниквали състояния на страх, на отчаяние, на уплаха.
Ще бъде все повече и повече необходимо хората да имат едно основно разбиране на по-висшите закони, за да се освободят от състоянието на отчаяние, защото именно състоянието на отчаяние е това, което можем да очакваме, ако не постъпваме според духовното познание.
към текста >>
Обаче който само се присъединява към тези учения, който приема наготово материализма, при него не може да бъде постигнато това вътрешно задоволство и тогава отчаянието ще се отрази обратно върху възпитанието на волята и ще предизвика во
лев
а слабост.
Чрез материалистичен и монистичен светоглед само две поколения хора могат да се запазят със силна воля. Материализмът може да задоволи именно само две поколения: едното, което го е основало и след това неговите последователи, които са го възприели. Тази е особеността на този материалистичен и монистичен светоглед, че онзи, който работи в лабораторията или в работилницата, който сам създава възгледа, чиито сили са напълно ангажирани с това, което изгражда в душата си, че той изпитва голямо вътрешно задоволство.
Обаче който само се присъединява към тези учения, който приема наготово материализма, при него не може да бъде постигнато това вътрешно задоволство и тогава отчаянието ще се отрази обратно върху възпитанието на волята и ще предизвика волева слабост.
Отслабване на волята, хора, лишени от енергия – ето какви ще бъдат последствията от този светоглед.
към текста >>
Но както всичко в душата, душевните вълнения, чувствата са свързани по определен начин с во
лев
ите импулси и когато влияем в неблагоприятен смисъл върху живота на нашите чувства, ние упражняваме по този заобиколен път влияние върху во
лев
ите импулси.
Тази внимателност, това внимателно про следяване с жив интерес на всичко, ко ето става в заобикалящия ни свят, е най-благотворно за развитието, за културата на нашите душевни вълнения, на нашите чувства.
Но както всичко в душата, душевните вълнения, чувствата са свързани по определен начин с волевите импулси и когато влияем в неблагоприятен смисъл върху живота на нашите чувства, ние упражняваме по този заобиколен път влияние върху волевите импулси.
Ние развиваме в добрия смисъл нашите чувства, когато по отношение на нашите афекти и страсти заставаме под закона на Кармата, когато се придържаме към Кармата. И всичко това ние намираме в заобикалящия ни свят. Ние го намираме също и тогава, когато някой върши противоположното на това, което сме очаквали. Тук ние можем да си кажем: Ето, той върши именно това! Но можем също да се разгневим и да избухнем, а това е признак на волева слабост.
към текста >>
Но можем също да се разгневим и да избухнем, а това е признак на во
лев
а слабост.
Но както всичко в душата, душевните вълнения, чувствата са свързани по определен начин с волевите импулси и когато влияем в неблагоприятен смисъл върху живота на нашите чувства, ние упражняваме по този заобиколен път влияние върху волевите импулси. Ние развиваме в добрия смисъл нашите чувства, когато по отношение на нашите афекти и страсти заставаме под закона на Кармата, когато се придържаме към Кармата. И всичко това ние намираме в заобикалящия ни свят. Ние го намираме също и тогава, когато някой върши противоположното на това, което сме очаквали. Тук ние можем да си кажем: Ето, той върши именно това!
Но можем също да се разгневим и да избухнем, а това е признак на волева слабост.
Избухването, гневът е нещо, което връща назад както чувствата, така и волята, и действува много по-дълбоко, както скоро ще видим. Но гневът е нещо, което по начало човек не държи здраво в ръцете си, не го владее. Той може да отвикне само постепенно от разгневяването. Това може да стане само бавно и човек трябва да има търпение със себе си. Който мисли, че може да постигне това само с едно щракване на пръстите, за него трябва да повторя разказа за един учител, който си поставил задачата да прогони гнева от своите ученици.
към текста >>
Че волята всъщност не е будна, може да се убеди всеки, който обръща внимание на това как всъщност се ражда един во
лев
и импулс.
Ние ще съзрем какво означава това само тогава, когато по този повод вникнем с поглед малко подълбоко в човешкия душевен живот. В душевния живот имаме двата полюса, живота на волята от една страна и живота на мислите и представите от друга страна. Чувствата стоят по средата между тези два полюса. Но ние знаем, че човешкият живот протича между съня и будно стта. И през време, когато човекът е в будно състояние, тогава е особено деен животът на представите и животът на мислите.
Че волята всъщност не е будна, може да се убеди всеки, който обръща внимание на това как всъщност се ражда един волеви импулс.
Първо човекът трябва да има мисъл, една представа, едва после волята изниква нагоре от глъбините на душата. Мисълта извиква волевите импулси. Когато човекът е буден, той е буден не във волята, а е буден в мисълта.
към текста >>
Мисълта извиква во
лев
ите импулси.
Чувствата стоят по средата между тези два полюса. Но ние знаем, че човешкият живот протича между съня и будно стта. И през време, когато човекът е в будно състояние, тогава е особено деен животът на представите и животът на мислите. Че волята всъщност не е будна, може да се убеди всеки, който обръща внимание на това как всъщност се ражда един волеви импулс. Първо човекът трябва да има мисъл, една представа, едва после волята изниква нагоре от глъбините на душата.
Мисълта извиква волевите импулси.
Когато човекът е буден, той е буден не във волята, а е буден в мисълта.
към текста >>
Точно както вчера описахме, че хората, работейки върху себе си, постепенно ще се издигнат до Христос, така и те, вътрешно свободни, ще трябва да усъвършенствуват своите мисловни, чувствени и во
лев
и импулси.
По отношение на това, което Учителите съветват относно издигането до Христос, който ще се яви в астралното поле още през настоящото столетие, едно по-голямо разбиране за този напредък на човечеството може да бъде постигнат само по следния начин: В бъдеще човекът трябва все повече и повече сам да поражда своите импулси.
Точно както вчера описахме, че хората, работейки върху себе си, постепенно ще се издигнат до Христос, така и те, вътрешно свободни, ще трябва да усъвършенствуват своите мисловни, чувствени и волеви импулси.
И това може да бъде постигнато само чрез такова самообладание, самонаблюдение. Както по-рано при старото ясновидство човек получаваше своите импулси отгоре, от Боговете, така в бъдеще, развивайки едно ново ясновидство, той трябва сам да определя своите пътища. Ето защо антропософията идва тъкмо в нашето време, за да може човечеството да се научи да развива по правилен начин качествата на душата. Благодарение на това човекът ще може да посрещне това, което бъдещето му носи. Само по този начин може да бъде разбрано това, което трябва да настъпи някога, а именно, че онези, които са умни и неморални, ще бъдат изхвърлени и обезвредени.
към текста >>
182.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Третият елемент намираме в моралната област, във во
лев
ите импулси.
Третият елемент намираме в моралната област, във волевите импулси.
При заспиването онзи, който при прегледа на своя дневен живот може да погледне назад към добри дела, изпитва блажени моменти. Той вкусва едно състояние, за което може да каже: Да би било възможно това състояние да продължи, да му се наслаждавам като на един животворен елемент, който може да се разпространи като оплодяваща сила върху нашия душевен живот!
към текста >>
– От това ще разберем, защо окултното изследване казва: Во
лев
ите импулси сочат към висшия Девакан, който ги допуска в себе си само тогава, когато те изхождат от една чиста воля и са в съзвучие с този духовен свят.
– От това ще разберем, защо окултното изследване казва: Волевите импулси сочат към висшия Девакан, който ги допуска в себе си само тогава, когато те изхождат от една чиста воля и са в съзвучие с този духовен свят.
Следователно животът на представите и понятията, нашата интелектуалност стои в тясна връзка с астралния свят, животът на нашите чувства е тясно свързан с нисшия Девакан и животът на нашата воля с висшия Девакан.
към текста >>
През последната следатлантска епоха, следователно в Седмата, ще се развие моралното чувство, следователно чувството за во
лев
ите импулси.
През последната следатлантска епоха, следователно в Седмата, ще се развие моралното чувство, следователно чувството за волевите импулси.
Окултните изследвания, дори и днешните изследвания вече ни показват, че някой може да бъде много умен и интелектуален, без да бъде морален. Днес интелектуалността и моралността вървят една до друга. Обаче постепенно ще се установи следното: остроумието на един проницателен човек ще бъде смущавано от неговата неморалност, така че фактически в далечното бъдеще неморалният човек ще бъде или ще стане същевременно тъпоумен. Следователно, ние напредваме към една морална епоха, когато целият ни душевен живот и по-късната интелектуалност ще станат едно цяло.
към текста >>
Този Бодисатва имаше един приемник в същата минута, в която стана Буда, и този нов Бодисатва трябваше да въведе човечеството в същността на Христовия Импулс, защото около 105 години преди раждането на Христос в Палестина живя един човек, който и до днес е ок
лев
етяван в равинската литература, Йешу бен Пандира, който трябва да разглеждаме като този Бодисатва.
Най-висшите Учители на редуващите се епохи са така наречените Бодисатви, които още в предхристиянското време са обърнали вниманието на човечеството върху Христос като една действителност, която сега се е съединила със Земята. Следователно, Бодисатвите действуват преди и след земния физически живот на Христос. Така например онзи Бодисатва, който 550 години преди Христос се роди като царски син в Индия, живя 29 години като Бодисатва и поучаваше хората, после се издигна до степента Буда. Чрез това той стана една такава индивидуалност, която не трябваше вече да се явява на Земята, а да действува от духовния свят.
Този Бодисатва имаше един приемник в същата минута, в която стана Буда, и този нов Бодисатва трябваше да въведе човечеството в същността на Христовия Импулс, защото около 105 години преди раждането на Христос в Палестина живя един човек, който и до днес е оклеветяван в равинската литература, Йешу бен Пандира, който трябва да разглеждаме като този Бодисатва.
Исус от Назарет се различава съществено от него чрез това, че в своята тридесета година при Кръщението в реката Йордан той стана носител на Христовото Същество.
към текста >>
183.
Зората на новия окултизъм. Касел, 29. Януари 1912, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
В нас се пробужда убеждението: Това някога е съществувало и тогава ти си проявил своите во
лев
и сили спрямо днешните случайности.
Аз, примерно, си представям един втори, един друг човек, си казва душата, и той сега е тук. И човек не може вече да се откъсне от тази представа, а такъв един измислен човек става постепенно наш двойник. С този измислен човек ти имаш нещо общо, си казва душата. И тя се издига до представата: Този човек живее вътре в теб. И когато някой се вживява достатъчно интензивно в тази представа, той забелязва, че този измислен човек има своето значение.
В нас се пробужда убеждението: Това някога е съществувало и тогава ти си проявил своите волеви сили спрямо днешните случайности.
По този начин ние си създаваме едно твърдо убеждение за това, че някога вече сме съществували, преди да се потопим в тази дреха на тялото. И днес всеки човек може да си създаде това убеждение.
към текста >>
Един трети вид душевни изживявания са во
лев
ите импулси.
В човешкия душевен живот различаваме главно три вида душевни изживявания. Първо нашите представи, нашите мисли. Когато си представяме нещо, това може да става по напълно неутрален начин. Не е нужно да обичаме, или да мразим това, което си представяме, да заставаме срещу него със симпатия или антипатия. Към представите се прибавя животът на чувствата, на душевните вълнения, които се раждат поради това, че едно нещо ни харесва, обичаме го, а от другото се отвръщаме, мразим го и така нататък.
Един трети вид душевни изживявания са волевите импулси.
Без съмнение съществуват преходи, но общо взето тези са трите категории душевни изживявания. И една основна черта на здравия душевен живот е тази, че тези три вида душевни изживявания съществуват по отделно. Нашият представен живот възниква поради това, че имаме външни дразнения. Всеки ще се съгласи, че този представен живот е свързан главно със сегашната инкарнация. Това става ясно, когато помислим, че езикът служи за изразяване на представите.
към текста >>
И понеже нашите во
лев
и импулси са свързани с нашите чувствени настроения, ние вземаме също и тях със себе си, когато минаваме през Портата на смъртта.
Той изразява мисълта, колко драстично би трябвало да действува, когато прероденият Платон би бил измъчван от своя учител по философия поради лошото разбиране на Платоновите идеи, следователно, животът на представите не преминава от една инкарнация в друга и човекът взема със себе си най-малко от живота на представите, когато той преминава след смъртта в духовния свят. След смъртта ние не изграждаме никакви представи, а възприемаме нещата непосредствено, както нашето око възприема цвета. Това, което познаваме като свят на понятията, ние го виждаме след смъртта като един вид мрежа, разпростряна над света. Обаче това, което ни остава след като сме минали през Портата на смъртта и което сваляме отново със себе си като душевни заложби при едно ново раждане на Земята, това са нашите душевни вълнения, нашите чувства, нашите душевни настроения. И ние ще забележим например как при едно дете, което по отношение на неговия представен живот е още твърде малко напреднало, неговият чувствен живот показва вече съвсем определени линии.
И понеже нашите волеви импулси са свързани с нашите чувствени настроения, ние вземаме също и тях със себе си, когато минаваме през Портата на смъртта.
Когато например човек се поддава на една заблуда, това поражда в неговите чувства нещо различно от състоянието, при което той се посвещава на една истина. След смъртта ние страдаме още дълго време от тези последствия на погрешните представи. Ето защо трябва да кажем, че следва да насочваме поглед върху нашите чувства и волеви импулси, когато се запитваме, какво точно преминава от една инкарнация в друга.
към текста >>
Ето защо трябва да кажем, че следва да насочваме поглед върху нашите чувства и во
лев
и импулси, когато се запитваме, какво точно преминава от една инкарнация в друга.
Обаче това, което ни остава след като сме минали през Портата на смъртта и което сваляме отново със себе си като душевни заложби при едно ново раждане на Земята, това са нашите душевни вълнения, нашите чувства, нашите душевни настроения. И ние ще забележим например как при едно дете, което по отношение на неговия представен живот е още твърде малко напреднало, неговият чувствен живот показва вече съвсем определени линии. И понеже нашите волеви импулси са свързани с нашите чувствени настроения, ние вземаме също и тях със себе си, когато минаваме през Портата на смъртта. Когато например човек се поддава на една заблуда, това поражда в неговите чувства нещо различно от състоянието, при което той се посвещава на една истина. След смъртта ние страдаме още дълго време от тези последствия на погрешните представи.
Ето защо трябва да кажем, че следва да насочваме поглед върху нашите чувства и волеви импулси, когато се запитваме, какво точно преминава от една инкарнация в друга.
към текста >>
Но колко избледняло е страданието, което сме изпитали тогава и колко малко е в състояние човек да изживее отново тогавашните чувства и во
лев
и импулси.
Да предположим, че преди десет, или двадесет години ни е сполетяло едно болезнено събитие. Днес ние ще си спомняме още много добре в нашите представи дори и най-малките подробности от това събитие.
Но колко избледняло е страданието, което сме изпитали тогава и колко малко е в състояние човек да изживее отново тогавашните чувства и волеви импулси.
Нека помислим за Бисмарк, за когото се знае, при какви извънредно тежки условия той е пристъпил към войната в 1866 година. Какви чувства, какви ужасни изблици на волеви импулси са минали тогава през душата на Бисмарк! Но дали Бисмарк отново е изживял с приблизително същата сила тези душевни вълнения и волеви импулси, когато е писал своите Спомени? Без съмнение – не! Човешката памет е така устроена между раждането и смъртта, че тя съществува като памет на представите.
към текста >>
Какви чувства, какви ужасни изблици на во
лев
и импулси са минали тогава през душата на Бисмарк!
Да предположим, че преди десет, или двадесет години ни е сполетяло едно болезнено събитие. Днес ние ще си спомняме още много добре в нашите представи дори и най-малките подробности от това събитие. Но колко избледняло е страданието, което сме изпитали тогава и колко малко е в състояние човек да изживее отново тогавашните чувства и волеви импулси. Нека помислим за Бисмарк, за когото се знае, при какви извънредно тежки условия той е пристъпил към войната в 1866 година.
Какви чувства, какви ужасни изблици на волеви импулси са минали тогава през душата на Бисмарк!
Но дали Бисмарк отново е изживял с приблизително същата сила тези душевни вълнения и волеви импулси, когато е писал своите Спомени? Без съмнение – не! Човешката памет е така устроена между раждането и смъртта, че тя съществува като памет на представите. Естествено, може да се случи, че и след десет, или двадесет години да изпитаме страдание при спомена за нещо преживяно тогава, за някакво болезнено събитие, но общо взето това страдание ще бъде избледняло, ще е изгубило от своята сила в течение на годините, докато в живота на нашите представи споменът може да се разпростре до наймалките подробности. И когато сега си представим, че всъщност самите ние сме се стремили към такива болезнени събития и че дори бихме намерили за симпатично това, което по-рано, като млади, сме намирали за отблъскващо, тогава едно такова затруднение разтърсва душата и се отразява върху целия ни сърдечен живот.
към текста >>
Но дали Бисмарк отново е изживял с приблизително същата сила тези душевни вълнения и во
лев
и импулси, когато е писал своите Спомени?
Да предположим, че преди десет, или двадесет години ни е сполетяло едно болезнено събитие. Днес ние ще си спомняме още много добре в нашите представи дори и най-малките подробности от това събитие. Но колко избледняло е страданието, което сме изпитали тогава и колко малко е в състояние човек да изживее отново тогавашните чувства и волеви импулси. Нека помислим за Бисмарк, за когото се знае, при какви извънредно тежки условия той е пристъпил към войната в 1866 година. Какви чувства, какви ужасни изблици на волеви импулси са минали тогава през душата на Бисмарк!
Но дали Бисмарк отново е изживял с приблизително същата сила тези душевни вълнения и волеви импулси, когато е писал своите Спомени?
Без съмнение – не! Човешката памет е така устроена между раждането и смъртта, че тя съществува като памет на представите. Естествено, може да се случи, че и след десет, или двадесет години да изпитаме страдание при спомена за нещо преживяно тогава, за някакво болезнено събитие, но общо взето това страдание ще бъде избледняло, ще е изгубило от своята сила в течение на годините, докато в живота на нашите представи споменът може да се разпростре до наймалките подробности. И когато сега си представим, че всъщност самите ние сме се стремили към такива болезнени събития и че дори бихме намерили за симпатично това, което по-рано, като млади, сме намирали за отблъскващо, тогава едно такова затруднение разтърсва душата и се отразява върху целия ни сърдечен живот. Ако по-рано, примерно, някакъв камък е паднал на главата ни, сега се опитваме с всичка сила да си представим, че самите ние сме искали това.
към текста >>
Ето защо ние донасяме със себе си също душевни вълнения, чувства и во
лев
и импулси от времето между последната смърт и последното раждане, т.е.
Когато в медитацията се отдаваме на такива мисли и ги развиваме по-нататък, това може да има извънредно голямо значение. Между смъртта и едно ново раждане също става нещо, дори това време е безкрайно богато на изживявания, които обаче са от чисто духовно естество.
Ето защо ние донасяме със себе си също душевни вълнения, чувства и волеви импулси от времето между последната смърт и последното раждане, т.е.
от чисто духовния свят. Това обяснява един факт на новото време, който е извънредно важен, на който обаче общо взето се обръща малко внимние. Един факт, който днес съществува в живота на много хора, само че по-голяма част от тях не го забелязват. Обаче нашето антропософско духовно течение има задачата да насочи вниманието на хората върху този факт и неговото значение. Позволете с един пример да покажа, за какво става дума.
към текста >>
Той е вложил в нас един во
лев
импулс, който ни довежда сега до такива изживявания.
Фактът, че човекът може да има едно изживяване от описания род, идва от там, че през времето между неговата последна смърт и неговото последно раждане той се е срещнал с Кристиян Розенкройц. Някога Кристиян Розенкройц ни е избрал.
Той е вложил в нас един волев импулс, който ни довежда сега до такива изживявания.
Този е начинът, по който се създават духовни връзки. Естествено, всичко това би изглеждало като халюцинация за едно материалистично разбиране, както и изживяването на апостол Павел пред Дамаск се счита за една халюцинация. Естествено, последствието от това би било, че цялото християнство почива на една халюцинация, следователно на една грешка. Защото богословите знаят много добре, че в същност събитието пред Дамаск изгражда основата на цялото по-късно християнство. И щом тази основа почива на една измама, естествено, ако мислим логически по-нататък, би трябвало да считаме като погрешно всичко, което произлиза от нея.
към текста >>
184.
Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Обаче онова, което се поставя в отношение с външния свят, е умът и во
лев
ите импулси, които идват от ума.
И когато после отново разглеждаме низходящата линия на живота, нещата се представят така, че ние натрупваме и обработваме това, което сме научили в училището на живота, за да го вземем със себе си в следващата инкарнация. Това ние отнасяме в духовния свят, а по-рано сме го взели от духовния свят. В тази повратна точка на живота ние живеем най-много в света на физическото поле, вплетени сме най-много във всичко онова, което ни занимава отвън. Там ние сме завършили времето на нашето учение, пристъпваме непосредствено в живота, трябва да се справим с нашия живот. Тогава се занимаваме със самите себе си, заети сме най-много с уреждане на външните обстоятелства.
Обаче онова, което се поставя в отношение с външния свят, е умът и волевите импулси, които идват от ума.
Това, което най-силно блика тогава от нас, това е най-чуждото, за него духовните светове се затварят. Следователно, ние сме най-отдалечени от духовния свят тъкмо в средата на нашия живот.
към текста >>
”, обаче веднага добавя: “Създай себе си от во
лев
ите Същества!
Душата, която черпи сили от антропософията, си казва: “В твоите чувства тъкат мирови сили”. Обаче тя веднага прибавя: “Изживей себе си чрез мировите сили! ” Изживява себе си не този, който се умилква пред мировите сили, и си затваря очите с думите, с предварителното пожелание: “Аз искам да бъда един добър човек! ”, а онзи, който отваря духовното си око и вижда как мировите сили работят във външния свят, вижда как самият той е поставен в тези мирови сили. Душата, която черпи сили от антропософията, си казва и нещо друго: “В твоята воля действуват мировите Същества!
”, обаче веднага добавя: “Създай себе си от волевите Същества!
” И това наистина става факт, ако разбираме себепознанието по този начин.
към текста >>
Благодарение на чувствата, които развиваме в Духовната наука, ние сме в състояние да пресъздадем себе си: “Създай себе си от во
лев
ите Същества!
Всичко това може да изглежда сухо и абстрактно, обаче в действителност то не остава някаква теория, а се превръща в един вид семе, което ние заравяме в земята; там то израства и живее, отправяйки силите си във всички посоки, за да се превърне накрая в растение, в дърво. Така стоят нещата.
Благодарение на чувствата, които развиваме в Духовната наука, ние сме в състояние да пресъздадем себе си: “Създай себе си от волевите Същества!
” Ето как антропософията се превръща в еликсир на живота. И когато разширяваме нашия поглед в духовните светове, когато извличаме от там необходимите за живота сили, тогава ние познаваме себе си в нашите дълбини. Едва когато внесем мировото познание в себе си, ние разбираме себе си и постепенно се отдалечаваме от по-малко умното Същество, което ни отделя от Пазача на прага, и се приближаваме към по-умното Същество: то е скрито в човека, който все още не е достатъчно силен, но може да стане такъв именно чрез антропософията.
към текста >>
185.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Дали монах,
лев
ит или дервиш на него стъпва.
Дали монах, левит или дервиш на него стъпва.
към текста >>
186.
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ето защо можем да кажем: В троичността*4 на душевния живот, под формата на двата елемента „мислене“ и „чувства“, ние имаме нещо, което принадлежи към съзнателния душевен живот; обаче чувствата слизат още по-надолу в областта на волята; и колкото повече се приближаваме до во
лев
ите импулси, до во
лев
ия живот, толкова по-надолу слизаме в подсъзнанието, в онези тъмни области, в които потъваме, когато „губим“ съзнанието и изпадаме в дълбок сън, лишен от всякакви съновидения, с една дума когато заспиваме.
А относно природата на волята, достатъчно е само да се замислим как всъщност ние изграждаме понятията си за това, което по един или друг начин избликва от дълбоките пластове на подсъзнанието, за да се прояви после в областта на съзнателния душевен живот. Едва след като сме превърнали в понятия и идеи това, което се корени като смътни, неясни сили в елементите на душевния живот, то става съдържание на Духа; в противен случай то остава в областта на Сина. И когато чрез чувствата, волята се проявява в представния живот, ние виждаме съвсем ясно как вълните идват от морето на подсъзнанието и се издигат над онази повърхност, която наричаме „съзнание“.
Ето защо можем да кажем: В троичността*4 на душевния живот, под формата на двата елемента „мислене“ и „чувства“, ние имаме нещо, което принадлежи към съзнателния душевен живот; обаче чувствата слизат още по-надолу в областта на волята; и колкото повече се приближаваме до волевите импулси, до волевия живот, толкова по-надолу слизаме в подсъзнанието, в онези тъмни области, в които потъваме, когато „губим“ съзнанието и изпадаме в дълбок сън, лишен от всякакви съновидения, с една дума когато заспиваме.
към текста >>
Например някои чувства са така назовани в нашия говор, че самата дума вече изразява известно родство между чувствата и волята; съответната дума не изразява някакъв во
лев
импулс, а само едно чувствено съдържание, и въпреки това в говора се употребява думата „воля“; но също и в областта на по-дълбоко лежащите чувства, за които обикновено не си даваме точна сметка, често си служим с думата „воля“.
Езиковият гений често стига по-далеч от съзнателния човешки дух и назовава много по-точно нещата, които вероятно биха били неточно назовани, ако човекът съзнателно би управлявал говора.
Например някои чувства са така назовани в нашия говор, че самата дума вече изразява известно родство между чувствата и волята; съответната дума не изразява някакъв волев импулс, а само едно чувствено съдържание, и въпреки това в говора се употребява думата „воля“; но също и в областта на по-дълбоко лежащите чувства, за които обикновено не си даваме точна сметка, често си служим с думата „воля“.
Такъв е случаят, когато например говорим за „Widerwille“ (отвращение). Тук не става дума за някакъв импулс, за това да се извърши едно или друго действие; тук съвсем не е нужно да се включва „Wille“ (волята). Но този случай ясно показва родството на по-дълбоките чувства, за които вече не си даваме сметка, с областта на волята в подсъзнателния душевен живот. И понеже това е така, понеже волевият елемент слиза в областта на под съзнателния душевен живот, ние трябва да разберем, че тази област на волята влиза в съвсем други отношения с човека и с неговата индивидуалност, с неговата личност, в сравнение с областта на познанието, с Духа. И когато после се опитваме с едни или други думи да изразим различията между Духа и Сина, трябва да сме наясно: Да, занапред ние сме длъжни да пробудим у себе си предчувствието, че човекът не бива да има еднакво отношение към Духа и към Сина!
към текста >>
И понеже това е така, понеже во
лев
ият елемент слиза в областта на под съзнателния душевен живот, ние трябва да разберем, че тази област на волята влиза в съвсем други отношения с човека и с неговата индивидуалност, с неговата личност, в сравнение с областта на познанието, с Духа.
Езиковият гений често стига по-далеч от съзнателния човешки дух и назовава много по-точно нещата, които вероятно биха били неточно назовани, ако човекът съзнателно би управлявал говора. Например някои чувства са така назовани в нашия говор, че самата дума вече изразява известно родство между чувствата и волята; съответната дума не изразява някакъв волев импулс, а само едно чувствено съдържание, и въпреки това в говора се употребява думата „воля“; но също и в областта на по-дълбоко лежащите чувства, за които обикновено не си даваме точна сметка, често си служим с думата „воля“. Такъв е случаят, когато например говорим за „Widerwille“ (отвращение). Тук не става дума за някакъв импулс, за това да се извърши едно или друго действие; тук съвсем не е нужно да се включва „Wille“ (волята). Но този случай ясно показва родството на по-дълбоките чувства, за които вече не си даваме сметка, с областта на волята в подсъзнателния душевен живот.
И понеже това е така, понеже волевият елемент слиза в областта на под съзнателния душевен живот, ние трябва да разберем, че тази област на волята влиза в съвсем други отношения с човека и с неговата индивидуалност, с неговата личност, в сравнение с областта на познанието, с Духа.
И когато после се опитваме с едни или други думи да изразим различията между Духа и Сина, трябва да сме наясно: Да, занапред ние сме длъжни да пробудим у себе си предчувствието, че човекът не бива да има еднакво отношение към Духа и към Сина! Какво означава това?
към текста >>
Напротив, ние опознаваме во
лев
ия елемент и всичко, което лежи в подсъзнанието като нещо, в което ако го срещнем при една или друга личност изобщо не бива да се намесваме, а да се отнасяме към него като към най-съкровеното и свято убежище на другия човек.
Аз често съм изтъквал, че ние вече не спорим върху въпросите на математиката, именно защото изцяло сме ги издигнали в областта на съзнанието, а спорим само върху онези въпроси, които не сме издигнали достатъчно в нашето съзнание, и позволяваме в тях да се намесват нашите подсъзнателни влечения, инстинкти и страсти. От това ясно следва, че в областта на познанието ни е дадено нещо много по-универсално и общочовешко, отколкото в областта на подсъзнанието. Когато застанем пред един друг човек и започнем да градим безкрайно сложните си взаимоотношения, ние трябва да помним: Областта на съзнателния духовен живот е нещо, при което следва да има пълно разбирателство между един човек и друг човек. Здравият душевен живот се изразява именно в това: Той носи в себе си копнежа, надеждата, че действително можем да постигнем разбирателство с другите хора по основните въпроси на духовния живот. И колко нездравословен е онзи душевен живот, при който някой изгубва надеждата, че би могъл да се разбере с другите хора по въпросите на познанието, по въпросите на съзнателния духовен живот.
Напротив, ние опознаваме волевия елемент и всичко, което лежи в подсъзнанието като нещо, в което ако го срещнем при една или друга личност изобщо не бива да се намесваме, а да се отнасяме към него като към най-съкровеното и свято убежище на другия човек.
Нека само да помислим какво неприятно чувство изпитваме, когато в услови ята на нормалния и здрав душевен живот волята на другия човек бива потъпквана. Ясно е, че пред нас се открива не само една неестетична гледка, но и една морално недопустима гледка, когато чрез хипноза*5 у някого се постига насилствено заличаване на съзнателния душевен живот; когато чрез волята на една личност се упражнява директно въздействие върху волята на друга личност. Единственото здравословно положение е, когато всяко въздействие върху волята на другия човек се осъществява само по пътя на познанието. Познанието означава нещо, чрез което една душа може да се разбира с друга душа. Това, което едната душа иска, трябва най-напред да бъде пренесено в областта на познанието, и едва тогава чрез обиколния път на познанието да се намеси във волята на другата душа.
към текста >>
Върху во
лев
ия елемент не биваше да се допускат никакви въздействия.
Точно този момент от християнското развитие искаха и то най-добросъвестно да спазват онези, които се бяха кръстили с името розенкройцери*7; да, те искаха да го спазват, доколкото това е възможно при човешкото несъвършенство. И тяхната добросъвестност ги задължаваше да го спазват по такъв начин, че дори и всред най-висшите области на Посвещението да не се допускат въздействия върху нищо друго, освен върху това, с което хората разполагат като с нещо общо: върху Духа! Посвещението на розенкройцерите беше едно посвещение на Духа. Ето защото никога не успя да се превърне в едно посвещение на Волята; защото човешката воля трябваше да бъде зачитана като нещо дълбоко интимно и свято. Тъкмо поради тази причина човекът беше изведен нагоре до онези посвещения, които трябваше да го поставят над степента на имагинацията, инспирацията и интуицията*8 обаче само дотолкова, че той да познае в себе си онова, което трябваше да бъде пробудено чрез елемента на Духа.
Върху волевия елемент не биваше да се допускат никакви въздействия.
Нека да не смятаме това за известно равнодушие спрямо волята. Ставаше дума за друго: Чрез изключване на непосредственото действие върху волята да се получи най-чистото духовно действие по околния път чрез Духа. Когато постигаме съгласие с другия човек относно познавателния път на Духа, от този път бликват светлина и топлина, които могат да възпламенят и волята: Но винаги по околния път чрез Духа, а не по друг начин. Ето защо в розенкройцерството този момент от християнската същност е съблюдаван в най-висша степен главно в две направления: От една страна в елемента на Сина, в действието на Христос, което прониква дълбоко в човешкото подсъзнание; и от друга страна, в действието на Духа, което се разпростира върху всичко, което попада в хоризонта на нашето съзнание. Несъмнено, ние трябва да носим Христос в нашата воля; обаче начинът, по който хората могат да постигат взаимно разбирателство относно Христос, трябва в смисъла на розенкройцерството да се свежда до един съзнателен душевен живот, който все повече и повече прониква в свръхсетивния свят.
към текста >>
Ето в какво се зак
лев
аме ние, които принадлежим към войнството, събрано в земите на Йерусалим: Ние ще сразим войнството на Луцифер, което е събрано в земите на Вавилон.
Ето как изглеждат укрепващите волята имагинации, върху които бъдещият йезуит трябва да работи. Това е нещо, което тотално преобразява неговата воля и фактически тази преобразена воля понеже тя е изградена с окултни средства отхвърля всичко останало и се концентрира единствено върху идеята: Царят Исус трябва да стане владетел на Земята! И ние, които принадлежим към Неговото войнство, сме длъжни да използуваме всички средства, които един ден ще Го направят господар на Земята.
Ето в какво се заклеваме ние, които принадлежим към войнството, събрано в земите на Йерусалим: Ние ще сразим войнството на Луцифер, което е събрано в земите на Вавилон.
И най-големият позор за един войн на Царя Исус е този, да изостави знамето!
към текста >>
И така, през последните столетия ние виждаме, наред с много други, две основни направления в европейския духовен живот: Едното води до хипертрофия на Исусовия елемент и смята Царя Исус за единствения идеал на християнството; другото се съсредоточава единствено върху Христовия елемент и внимателно следи за всичко, което би могло да произлезе от него; то често е било ок
лев
етявано, понеже посочва съвсем ясно: Христос е изпратил Духа, за да може Той, по околния път на Духа, да проникне в сърцата и душите на хората.
И така, през последните столетия ние виждаме, наред с много други, две основни направления в европейския духовен живот: Едното води до хипертрофия на Исусовия елемент и смята Царя Исус за единствения идеал на християнството; другото се съсредоточава единствено върху Христовия елемент и внимателно следи за всичко, което би могло да произлезе от него; то често е било оклеветявано, понеже посочва съвсем ясно: Христос е изпратил Духа, за да може Той, по околния път на Духа, да проникне в сърцата и душите на хората.
Едва ли има по-голяма противоположност в културното развитие през последните столетия от тази между йезуитизма и розенкройцерството, защото йезуитизмът не съдържа нищо от това, което розенкройцерството смята за най-висше измерение на човешкото достойнство, и защото розенкройцерството винаги се е предпазвало от всякакъв досег с елементи, които биха могли да имат макар и далечна прилика с йезуитиските елементи.
към текста >>
187.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
В специалната подготовка за това развитие участвува и онази индивидуалност, която около сто години преди нашето летоброене беше много ок
лев
етена и за която макар и в изопачена форма се говори твърде подробно в еврейската литература: Йешу бен Пандира; Исус, синът на Пандира.
В специалната подготовка за това развитие участвува и онази индивидуалност, която около сто години преди нашето летоброене беше много оклеветена и за която макар и в изопачена форма се говори твърде подробно в еврейската литература: Йешу бен Пандира; Исус, синът на Пандира.
От моите лекции, изнесени в Берн*51, мнозина от Вас знаят, какво точно е допринесъл този Йешу бен Пандира за Христовото Събитие, възпитавайки своите ученици, един от които, например, се явява като учител на автора, написал Евангелието на Матей. Йешу бен Пандира, една благородна личност от Ордена на есеите, предхожда Исус от Назарет само с едно столетие. Но докато Исус от Назарет е търсел близост с есеите, в лицето на Йешу бен Пандира ние имаме пред себе си един истински представител на есеите.
към текста >>
188.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Когато в условията на външния свят човекът замисля или предприема някакви действия, по правило в основата им лежат неговите во
лев
и импулси.
Когато в условията на външния свят човекът замисля или предприема някакви действия, по правило в основата им лежат неговите волеви импулси.
Независимо дали само повдига своята ръка или извършва някаква героична постъпка, и в двата случая първопричината е във волевите импулси. От волевите импулси тръгва всичко онова, което после се проявява като движение, действие и т.н. Обикновено хората смятат, че мащабните, великите действия са свързани с могъщи, волеви импулси, а незначителните действия са свързани със слаби волеви импулси. Накратко, хората смятат, че великите действия произтичат от могъщи волеви импулси.
към текста >>
Независимо дали само повдига своята ръка или извършва някаква героична постъпка, и в двата случая първопричината е във во
лев
ите импулси.
Когато в условията на външния свят човекът замисля или предприема някакви действия, по правило в основата им лежат неговите волеви импулси.
Независимо дали само повдига своята ръка или извършва някаква героична постъпка, и в двата случая първопричината е във волевите импулси.
От волевите импулси тръгва всичко онова, което после се проявява като движение, действие и т.н. Обикновено хората смятат, че мащабните, великите действия са свързани с могъщи, волеви импулси, а незначителните действия са свързани със слаби волеви импулси. Накратко, хората смятат, че великите действия произтичат от могъщи волеви импулси.
към текста >>
От во
лев
ите импулси тръгва всичко онова, което после се проявява като движение, действие и т.н.
Когато в условията на външния свят човекът замисля или предприема някакви действия, по правило в основата им лежат неговите волеви импулси. Независимо дали само повдига своята ръка или извършва някаква героична постъпка, и в двата случая първопричината е във волевите импулси.
От волевите импулси тръгва всичко онова, което после се проявява като движение, действие и т.н.
Обикновено хората смятат, че мащабните, великите действия са свързани с могъщи, волеви импулси, а незначителните действия са свързани със слаби волеви импулси. Накратко, хората смятат, че великите действия произтичат от могъщи волеви импулси.
към текста >>
Обикновено хората смятат, че мащабните, великите действия са свързани с могъщи, во
лев
и импулси, а незначителните действия са свързани със слаби во
лев
и импулси.
Когато в условията на външния свят човекът замисля или предприема някакви действия, по правило в основата им лежат неговите волеви импулси. Независимо дали само повдига своята ръка или извършва някаква героична постъпка, и в двата случая първопричината е във волевите импулси. От волевите импулси тръгва всичко онова, което после се проявява като движение, действие и т.н.
Обикновено хората смятат, че мащабните, великите действия са свързани с могъщи, волеви импулси, а незначителните действия са свързани със слаби волеви импулси.
Накратко, хората смятат, че великите действия произтичат от могъщи волеви импулси.
към текста >>
Накратко, хората смятат, че великите действия произтичат от могъщи во
лев
и импулси.
Когато в условията на външния свят човекът замисля или предприема някакви действия, по правило в основата им лежат неговите волеви импулси. Независимо дали само повдига своята ръка или извършва някаква героична постъпка, и в двата случая първопричината е във волевите импулси. От волевите импулси тръгва всичко онова, което после се проявява като движение, действие и т.н. Обикновено хората смятат, че мащабните, великите действия са свързани с могъщи, волеви импулси, а незначителните действия са свързани със слаби волеви импулси.
Накратко, хората смятат, че великите действия произтичат от могъщи волеви импулси.
към текста >>
Колкото и странно да ни се струва, имайте предвид, че определени действия, които човекът предприе ма, определени действия, засягащи преди всичко духовния свят, изобщо не зависят от силата на нашите во
лев
и импулси.
Обаче това твърдение е вярно само до известна степен. От определен момент нататък, то изобщо не е вярно.
Колкото и странно да ни се струва, имайте предвид, че определени действия, които човекът предприе ма, определени действия, засягащи преди всичко духовния свят, изобщо не зависят от силата на нашите волеви импулси.
Естествено, в условията на физическия свят, където се намираме за известно време, размерите на нашите действия зависят от силата на волевите импулси, така че големите постижения, независимо в коя област, винаги са свързани с по-малки или по-големи усилия. Обаче в духовния свят всичко това престава да е валидно; там е валидно точно обратното. Там в основата на мащабните действия, на инициативата, ако изобщо мога да си послужа с тези изрази, лежи не някакво усилване на положителните волеви импулси, а резигнацията, отказът от действия! За да се убедим в това, ние можем да тръгнем от най-незначителните подробности, стига те да имат отношение към духовните факти. Ние постигаме известна духовна активност, духовна деятелност не като изкарваме на преден план нашите горещи необуздани желания; в духовния свят ние ставаме силни само тогава, когато обуздаваме нашите горещи желания, само тогава, когато отказваме да задоволим нашите страсти.
към текста >>
Естествено, в условията на физическия свят, където се намираме за известно време, размерите на нашите действия зависят от силата на во
лев
ите импулси, така че големите постижения, независимо в коя област, винаги са свързани с по-малки или по-големи усилия.
Обаче това твърдение е вярно само до известна степен. От определен момент нататък, то изобщо не е вярно. Колкото и странно да ни се струва, имайте предвид, че определени действия, които човекът предприе ма, определени действия, засягащи преди всичко духовния свят, изобщо не зависят от силата на нашите волеви импулси.
Естествено, в условията на физическия свят, където се намираме за известно време, размерите на нашите действия зависят от силата на волевите импулси, така че големите постижения, независимо в коя област, винаги са свързани с по-малки или по-големи усилия.
Обаче в духовния свят всичко това престава да е валидно; там е валидно точно обратното. Там в основата на мащабните действия, на инициативата, ако изобщо мога да си послужа с тези изрази, лежи не някакво усилване на положителните волеви импулси, а резигнацията, отказът от действия! За да се убедим в това, ние можем да тръгнем от най-незначителните подробности, стига те да имат отношение към духовните факти. Ние постигаме известна духовна активност, духовна деятелност не като изкарваме на преден план нашите горещи необуздани желания; в духовния свят ние ставаме силни само тогава, когато обуздаваме нашите горещи желания, само тогава, когато отказваме да задоволим нашите страсти.
към текста >>
Там в основата на мащабните действия, на инициативата, ако изобщо мога да си послужа с тези изрази, лежи не някакво усилване на положителните во
лев
и импулси, а резигнацията, отказът от действия!
Обаче това твърдение е вярно само до известна степен. От определен момент нататък, то изобщо не е вярно. Колкото и странно да ни се струва, имайте предвид, че определени действия, които човекът предприе ма, определени действия, засягащи преди всичко духовния свят, изобщо не зависят от силата на нашите волеви импулси. Естествено, в условията на физическия свят, където се намираме за известно време, размерите на нашите действия зависят от силата на волевите импулси, така че големите постижения, независимо в коя област, винаги са свързани с по-малки или по-големи усилия. Обаче в духовния свят всичко това престава да е валидно; там е валидно точно обратното.
Там в основата на мащабните действия, на инициативата, ако изобщо мога да си послужа с тези изрази, лежи не някакво усилване на положителните волеви импулси, а резигнацията, отказът от действия!
За да се убедим в това, ние можем да тръгнем от най-незначителните подробности, стига те да имат отношение към духовните факти. Ние постигаме известна духовна активност, духовна деятелност не като изкарваме на преден план нашите горещи необуздани желания; в духовния свят ние ставаме силни само тогава, когато обуздаваме нашите горещи желания, само тогава, когато отказваме да задоволим нашите страсти.
към текста >>
Към най-забележителните духовни постижения, към бих казал магическите постижения на човека спада и продължителната, старателна подготовка, свързана с отказ, с обуздаване на желанията, страстите и во
лев
ите импулси, които непрекъснато се пораждат в душите ни.
Нека да си представим, че чрез вътрешната си духовна активност даден човек желае да постигне нещо в света. За тази цел, на първо място той трябва да се научи да овладява своите горещи желания, своите страсти. И ако с оглед на физическия свят е ясно: Хората са по-напористи, ако се хранят по-добре, то с оглед на духовния свят в случая аз не давам препоръки, а само описвам фактите! постиженията нарастват, само ако хората, примерно, постят или вършат нещо друго, за да укротяват своите горещи желания, своите страсти.
Към най-забележителните духовни постижения, към бих казал магическите постижения на човека спада и продължителната, старателна подготовка, свързана с отказ, с обуздаване на желанията, страстите и волевите импулси, които непрекъснато се пораждат в душите ни.
И ние ставаме толкова по-сигурни и по-уверени в света на мислите, колкото по-малко „искаме"! Сега ние всъщност пропускаме живота покрай нас и вече не се вълнуваме от това или онова, а приемаме нещата единствено според изискванията на Кармата22.
към текста >>
189.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
И ако нагледно си представим, как определени свръхсетивни Същества жертват това, което представлява тяхната во
лев
а субстанция, и как по-висшите Същества отказват да приемат тази воля, тогава ние лесно стигаме до непосредственото усещане: Ето, сега во
лев
ата субстанция, която беше отхвърлена от по-висшите Същества, остава и се натрупва всред онези свръхсетивни Същества, които искат, но в крайна сметка не могат да извършат жертвоприношението!
Но ако искаме да проследим забележителния преход на Земната планета от Стария Сатурн до Старата Луна, ние наистина трябва да си изградим съвсем нови представи за еволюцията в духовния свят. И на първо време ние трябва да изходим от онова, което последния път описахме като „резигнация на Боговете". Тогава ние видяхме, че всъщност тази резигнация на свръхсетивните Същества се изразява в неприемане на жертвата, принасяна от Духовете на Волята.
И ако нагледно си представим, как определени свръхсетивни Същества жертват това, което представлява тяхната волева субстанция, и как по-висшите Същества отказват да приемат тази воля, тогава ние лесно стигаме до непосредственото усещане: Ето, сега волевата субстанция, която беше отхвърлена от по-висшите Същества, остава и се натрупва всред онези свръхсетивни Същества, които искат, но в крайна сметка не могат да извършат жертвоприношението!
И така, ние се доближаваме до определени Същества, които са готови да принесат своята жертва, които, следователно, са готови да се лишат от своята най-съкровена същност, искат да се лишат, но не могат. Или с други думи: Тези Същества копнеят за един вид свързване с по-висшите духовни Същества, но тяхната жертва е отхвърлена и връзката им с по-висшите Същества остава само едно пожелание.
към текста >>
Той се съвзе едва тогава, когато един могъщ во
лев
импулс изхвърли нагоре всичко онова, което живееше в неговото подсъзнание.
Но колко различен е трагизмът в една пиеса като например „Принцът от Хомбург"32. Аз много бих желал да узная, как абстрактните глави от нашето съвремие си обясняват всичко, което човекът върши, като ги извеждат единствено от неговите разумни доводи, и как те си обясняват една личност, каквато е принцът от Хомбург, която предприема великите си дела, включително и тези, които и осигуряват победата, в един вид транс. И Клайст ясно посочва, че в своето горно съзнание, той просто не би могъл да стигне до победата, защото в своето горно съзнание той трепери от страх пред смъртта и, следователно, не е никакъв герой.
Той се съвзе едва тогава, когато един могъщ волев импулс изхвърли нагоре всичко онова, което живееше в неговото подсъзнание.
към текста >>
190.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
Поставя се следният въпрос: „Ако чрез непрекъснати превъплъщения в различни раси трябва да усвояваме такива способности, за чието развитие ни се предлага съответната възможност и ако не може да се загуби нищо от това, което душата е усвоила чрез преживяване, тогава как се обяснява факта, че в днешното човечество (най-малкото в нашите цивилизовани страни), което също е живяло някога в третата и четвъртата коренна раса, не е останало нищо от онези високоразвити по онова време во
лев
и и представни способности, както и способности за властване над природни сили, за които знаем от твърденията на ясновидците?
Поставя се следният въпрос: „Ако чрез непрекъснати превъплъщения в различни раси трябва да усвояваме такива способности, за чието развитие ни се предлага съответната възможност и ако не може да се загуби нищо от това, което душата е усвоила чрез преживяване, тогава как се обяснява факта, че в днешното човечество (най-малкото в нашите цивилизовани страни), което също е живяло някога в третата и четвъртата коренна раса, не е останало нищо от онези високоразвити по онова време волеви и представни способности, както и способности за властване над природни сили, за които знаем от твърденията на ясновидците?
Има ли някакъв закон, който забранява и отново затваря вече откритите прости пътища към дадена цел, така че всяка сила да се използва за откриването на нови, по-висши пътеки? “
към текста >>
191.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Той взема също во
лев
ите си импулси, но най-малко своите мисли.
Може да се каже формално: Какво оставя човекът, когато прекрачва прага на смъртта? Най-напред физическото тяло. Но от всичко онова, което е вътрешно, човек оставя почти всичко, което е изградил в душата си под формата на абстрактни мисли. Тези две неща, физическото тяло и абстрактните мисли, да, именно научните мисли, могат да се отнесат в най-малка степен през портата на смъртта. Човек отнася лесно своите наклонности, влечения, желания, както са се изградили, особено своите навици.
Той взема също волевите си импулси, но най-малко своите мисли.
към текста >>
По този начин да се погледне малко назад в живота и по-специално да се запитаме: Към какво съм бил предразположен, към интелектуалното, към душевното или во
лев
ото?
Човек достига до едно такова сигурно схващане чрез извършване на определени вътрешни дейности, които по никакъв начин не могат да бъдат лесни, които са трудни, но които въпреки това могат да бъдат извършени. Първата стъпка, която може да се направи, е да се упражни малко обикновения начин на себеопознаване, който се състои в това, че човек, така да се каже, прави ретроспекция на живота си, като се пита: Що за човек изобщо съм бил? Човек със силна склонност към размишление, към задълбочаване, или съм бил човек, който винаги е обичал сензациите във външния свят, на когото едно или друго в живота му е харесвало или не? Един човек, който в училище е искал да чете, но не и да смята, който е биел другите деца, но не се е оставял да бъде бит? Или съм бил едно дете, предопределено винаги да яде бой от другите и което не е било достатъчно хитро поне веднъж и то да набие някого?
По този начин да се погледне малко назад в живота и по-специално да се запитаме: Към какво съм бил предразположен, към интелектуалното, към душевното или волевото?
Какво ми е било леко, какво – тежко? Какво съм искал да избегна? И какво съм предпочитал? Поглеждайки по този начин на живота си, човек постига едно вътрешно познание за своята душевно-духовна същност. От особена важност е да се представи ясно пред душата всичко, което спада към онова, което човек не е искал.
към текста >>
192.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Когато в по-нататъшния си живот обърнем поглед назад към нещо такова, си казваме: бяхме поставени в това житейско положение, но се изтръгнахме от него чрез собствения си во
лев
и импулс, чрез симпатията и антипатията си.
Тогава в обикновения живот говорим така, сякаш става въпрос за случайности. За случайности говорим тогава, когато не прозираме как нещата, които ни се случват като удари на съдбата, зависят от нашето вътрешно душевно настроение и т. н. Беше обърнато внимание и върху един друг вид преживявания. Това са онези душевни преживявания, при които с помощта на това, което наричаме наш обикновен Аз, се изтръгваме от дадено житейско положение, в което са ни били поставили. Като пример беше посочен случаят с някого, който е бил определен за някоя професия или за дадено житейско поприще от неговите родители или от близкостоящите му хора, но той чувства с цялото си същество, че иска да се насочи към нещо друго.
Когато в по-нататъшния си живот обърнем поглед назад към нещо такова, си казваме: бяхме поставени в това житейско положение, но се изтръгнахме от него чрез собствения си волеви импулс, чрез симпатията и антипатията си.
Значи стана дума за подобни житейски обрати.
към текста >>
Казваме си: Представям си, че онова, което навремето не съм искал и от което съм се изтръгнал, е било такова, в което самият аз съм се поставил с най-силния си во
лев
и импулс.
Казваме си: Представям си, че онова, което навремето не съм искал и от което съм се изтръгнал, е било такова, в което самият аз съм се поставил с най-силния си волеви импулс.
И така, това, което е било антипатично някому и поради тази причина той се е изтръгнал от него, да си го представим пред душата си така, че да си кажем: Искам да се опитам да се отдам на представата, че с пълна сила съм искал това; искам да си представя пред душата си образа на един човек, който наистина е искал това нещо. А за тези неща, за които казахме, че уж са случайности, да си представим, че ние сме ги предизвикали. Да предположим, че веднъж ни е споходил споменът, че на едно или друго място върху раменете ни е паднала керемида и наистина ни е заболяло. И тук нека се отдадем на представата: ние сме се качили на покрива, разхлабили сме една керемида, така че в следващия момент тя е трябвало да падне, след което бързо сме слезли долу, така че керемидата да може да падне върху нас. Тук не става дума за това, че това са гротескни представи, а за това, какво желаем да постигнем чрез тях.
към текста >>
Но общият принцип, за който споменах, все пак важи и именно по това познаваме, че за настоящата инкарнация способността ни за спомняне е спомняне в представи, докато изживените чувства или дори во
лев
ите импулси не постъпват в душата със същата интензивност, във всеки случай не така, че да могат да се сравнят с първоначалните.
Замислете се за това, че всъщност нашата обикновена памет, нашата обикновена способност за припомняне ни дава нещо като спомен-представа. Само помислете за това как някоя особено болезнена случка, която може би съвсем сте потиснали и забравили преди двадесет години, изниква във вашия спомен. Вероятно ще можете да опишете тази случка образно и с най-големи подробности, но в спомена няма да изпитате по същия начин болката, която сте изпитали тогава. В спомена-представа тя някак си е заличена. Разбира се, съществуват различни степени на впечатлителност и може да се случи нещо дотолкова да е дало отражение върху някой човек, че болката да се появява всеки път при спомена за преживяното.
Но общият принцип, за който споменах, все пак важи и именно по това познаваме, че за настоящата инкарнация способността ни за спомняне е спомняне в представи, докато изживените чувства или дори волевите импулси не постъпват в душата със същата интензивност, във всеки случай не така, че да могат да се сравнят с първоначалните.
Трябва само да вземете за пример някой по-характерен спомен и ще видите доколко голяма е разликата между представата, която изплува в спомена, и онова, което в живота си в тази инкарнация сте изпитали като чувства и волеви импулси. Помислете си само за някой човек, който пише мемоарите си. Да предположим примерно, че пишейки своите мемоари, Бисмарк е стигнал до момента, в който е подготвял Немско-австрийската война от 1866 г. Представете си само какво ли се е случвало в душата на Бисмарк в онзи безкрайно критичен момент, когато е насочвал и управлявал събитията срещу един свят на предразсъдъци, срещу един свят на волеви импулси. А сега вече си представете не как това някога е живяло в душата на Бисмарк, а всичко онова, което по онова време той непосредствено е изживял под впечатлението от събитията и което е потънало дълбоко в душата му.
към текста >>
Трябва само да вземете за пример някой по-характерен спомен и ще видите доколко голяма е разликата между представата, която изплува в спомена, и онова, което в живота си в тази инкарнация сте изпитали като чувства и во
лев
и импулси.
Само помислете за това как някоя особено болезнена случка, която може би съвсем сте потиснали и забравили преди двадесет години, изниква във вашия спомен. Вероятно ще можете да опишете тази случка образно и с най-големи подробности, но в спомена няма да изпитате по същия начин болката, която сте изпитали тогава. В спомена-представа тя някак си е заличена. Разбира се, съществуват различни степени на впечатлителност и може да се случи нещо дотолкова да е дало отражение върху някой човек, че болката да се появява всеки път при спомена за преживяното. Но общият принцип, за който споменах, все пак важи и именно по това познаваме, че за настоящата инкарнация способността ни за спомняне е спомняне в представи, докато изживените чувства или дори волевите импулси не постъпват в душата със същата интензивност, във всеки случай не така, че да могат да се сравнят с първоначалните.
Трябва само да вземете за пример някой по-характерен спомен и ще видите доколко голяма е разликата между представата, която изплува в спомена, и онова, което в живота си в тази инкарнация сте изпитали като чувства и волеви импулси.
Помислете си само за някой човек, който пише мемоарите си. Да предположим примерно, че пишейки своите мемоари, Бисмарк е стигнал до момента, в който е подготвял Немско-австрийската война от 1866 г. Представете си само какво ли се е случвало в душата на Бисмарк в онзи безкрайно критичен момент, когато е насочвал и управлявал събитията срещу един свят на предразсъдъци, срещу един свят на волеви импулси. А сега вече си представете не как това някога е живяло в душата на Бисмарк, а всичко онова, което по онова време той непосредствено е изживял под впечатлението от събитията и което е потънало дълбоко в душата му. Помислете за избледняването на чувствата и волевите импулси, които са били налице, когато е правел нещата, в сравнение с времето, когато е пишел мемоарите си.
към текста >>
Представете си само какво ли се е случвало в душата на Бисмарк в онзи безкрайно критичен момент, когато е насочвал и управлявал събитията срещу един свят на предразсъдъци, срещу един свят на во
лев
и импулси.
Разбира се, съществуват различни степени на впечатлителност и може да се случи нещо дотолкова да е дало отражение върху някой човек, че болката да се появява всеки път при спомена за преживяното. Но общият принцип, за който споменах, все пак важи и именно по това познаваме, че за настоящата инкарнация способността ни за спомняне е спомняне в представи, докато изживените чувства или дори волевите импулси не постъпват в душата със същата интензивност, във всеки случай не така, че да могат да се сравнят с първоначалните. Трябва само да вземете за пример някой по-характерен спомен и ще видите доколко голяма е разликата между представата, която изплува в спомена, и онова, което в живота си в тази инкарнация сте изпитали като чувства и волеви импулси. Помислете си само за някой човек, който пише мемоарите си. Да предположим примерно, че пишейки своите мемоари, Бисмарк е стигнал до момента, в който е подготвял Немско-австрийската война от 1866 г.
Представете си само какво ли се е случвало в душата на Бисмарк в онзи безкрайно критичен момент, когато е насочвал и управлявал събитията срещу един свят на предразсъдъци, срещу един свят на волеви импулси.
А сега вече си представете не как това някога е живяло в душата на Бисмарк, а всичко онова, което по онова време той непосредствено е изживял под впечатлението от събитията и което е потънало дълбоко в душата му. Помислете за избледняването на чувствата и волевите импулси, които са били налице, когато е правел нещата, в сравнение с времето, когато е пишел мемоарите си. Едва ли ще се намери човек, който да не е наясно с това, каква огромна разлика съществува между представата за нещата и онова, което спада към чувствата и волевите импулси.
към текста >>
Помислете за избледняването на чувствата и во
лев
ите импулси, които са били налице, когато е правел нещата, в сравнение с времето, когато е пишел мемоарите си.
Трябва само да вземете за пример някой по-характерен спомен и ще видите доколко голяма е разликата между представата, която изплува в спомена, и онова, което в живота си в тази инкарнация сте изпитали като чувства и волеви импулси. Помислете си само за някой човек, който пише мемоарите си. Да предположим примерно, че пишейки своите мемоари, Бисмарк е стигнал до момента, в който е подготвял Немско-австрийската война от 1866 г. Представете си само какво ли се е случвало в душата на Бисмарк в онзи безкрайно критичен момент, когато е насочвал и управлявал събитията срещу един свят на предразсъдъци, срещу един свят на волеви импулси. А сега вече си представете не как това някога е живяло в душата на Бисмарк, а всичко онова, което по онова време той непосредствено е изживял под впечатлението от събитията и което е потънало дълбоко в душата му.
Помислете за избледняването на чувствата и волевите импулси, които са били налице, когато е правел нещата, в сравнение с времето, когато е пишел мемоарите си.
Едва ли ще се намери човек, който да не е наясно с това, каква огромна разлика съществува между представата за нещата и онова, което спада към чувствата и волевите импулси.
към текста >>
Едва ли ще се намери човек, който да не е наясно с това, каква огромна разлика съществува между представата за нещата и онова, което спада към чувствата и во
лев
ите импулси.
Помислете си само за някой човек, който пише мемоарите си. Да предположим примерно, че пишейки своите мемоари, Бисмарк е стигнал до момента, в който е подготвял Немско-австрийската война от 1866 г. Представете си само какво ли се е случвало в душата на Бисмарк в онзи безкрайно критичен момент, когато е насочвал и управлявал събитията срещу един свят на предразсъдъци, срещу един свят на волеви импулси. А сега вече си представете не как това някога е живяло в душата на Бисмарк, а всичко онова, което по онова време той непосредствено е изживял под впечатлението от събитията и което е потънало дълбоко в душата му. Помислете за избледняването на чувствата и волевите импулси, които са били налице, когато е правел нещата, в сравнение с времето, когато е пишел мемоарите си.
Едва ли ще се намери човек, който да не е наясно с това, каква огромна разлика съществува между представата за нещата и онова, което спада към чувствата и волевите импулси.
към текста >>
Че тези представи, заедно с чувствата, биха могли да доведат до во
лев
и импулси, не е пречка за това да говорим за един специфичен представен живот в нашата душа.
Първото са нашите представи.
Че тези представи, заедно с чувствата, биха могли да доведат до волеви импулси, не е пречка за това да говорим за един специфичен представен живот в нашата душа.
Защото дори и да има хора, които едва успяват да се сдържат, когато си представят нещо, и пламват в силна симпатия или антипатия или, казано по друг начин, веднага преминават към други душевни импулси, това не пречи на разделянето на представния живот от останалото душевно съдържание.
към текста >>
Трети вид душевни преживявания са во
лев
ите импулси, во
лев
ият живот.
Трети вид душевни преживявания са волевите импулси, волевият живот.
Те също не бива да се смесват с това, което можем да наречем преживявания на чувствата и което трябва или може да остане във вътрешността на нашия душевен живот по начина, по който го изживяваме. В един волеви импулс се съдържа това, че в душата се изразява: Ти трябва да направиш това, а онова не трябва да правиш. Човек трябва да се научи да прави разлика между простото чувство, което изпитва към това, което у него самия или у някой друг му се струва добро или лошо, и онова, което се появява като чувство на натиск да извършваме добро и да оставим лошото. При чувството преценката може да остане встрани, но волевите импулси са нещо друго. И въпреки че се получават преходи между живота на чувствата и волевите импулси, изхождайки от обикновените си житейски наблюдения, човек не бива да ги смесва.
към текста >>
В един во
лев
и импулс се съдържа това, че в душата се изразява: Ти трябва да направиш това, а онова не трябва да правиш.
Трети вид душевни преживявания са волевите импулси, волевият живот. Те също не бива да се смесват с това, което можем да наречем преживявания на чувствата и което трябва или може да остане във вътрешността на нашия душевен живот по начина, по който го изживяваме.
В един волеви импулс се съдържа това, че в душата се изразява: Ти трябва да направиш това, а онова не трябва да правиш.
Човек трябва да се научи да прави разлика между простото чувство, което изпитва към това, което у него самия или у някой друг му се струва добро или лошо, и онова, което се появява като чувство на натиск да извършваме добро и да оставим лошото. При чувството преценката може да остане встрани, но волевите импулси са нещо друго. И въпреки че се получават преходи между живота на чувствата и волевите импулси, изхождайки от обикновените си житейски наблюдения, човек не бива да ги смесва. Навсякъде в човешкия живот има преходи. Както има хора, които почти не стигат до чистите представи, а винаги дават израз на това, което обичат или мразят, които винаги залитат насам-натам, тъй като не могат да отделят чувствата си от своите представи, така има и други, които, виждайки дадено нещо, не могат да се възпрат да не преминат към нещо, съответстващо на волеви импулс, да преминат към действие, дори и ако това действие изобщо не е основателно.
към текста >>
При чувството преценката може да остане встрани, но во
лев
ите импулси са нещо друго.
Трети вид душевни преживявания са волевите импулси, волевият живот. Те също не бива да се смесват с това, което можем да наречем преживявания на чувствата и което трябва или може да остане във вътрешността на нашия душевен живот по начина, по който го изживяваме. В един волеви импулс се съдържа това, че в душата се изразява: Ти трябва да направиш това, а онова не трябва да правиш. Човек трябва да се научи да прави разлика между простото чувство, което изпитва към това, което у него самия или у някой друг му се струва добро или лошо, и онова, което се появява като чувство на натиск да извършваме добро и да оставим лошото.
При чувството преценката може да остане встрани, но волевите импулси са нещо друго.
И въпреки че се получават преходи между живота на чувствата и волевите импулси, изхождайки от обикновените си житейски наблюдения, човек не бива да ги смесва. Навсякъде в човешкия живот има преходи. Както има хора, които почти не стигат до чистите представи, а винаги дават израз на това, което обичат или мразят, които винаги залитат насам-натам, тъй като не могат да отделят чувствата си от своите представи, така има и други, които, виждайки дадено нещо, не могат да се възпрат да не преминат към нещо, съответстващо на волеви импулс, да преминат към действие, дори и ако това действие изобщо не е основателно. Това отново не води към нищо добро, а по-късно може да се изяви като клептомания и т. н. Тук няма приведена в ред връзка между чувствата и волевите импулси.
към текста >>
И въпреки че се получават преходи между живота на чувствата и во
лев
ите импулси, изхождайки от обикновените си житейски наблюдения, човек не бива да ги смесва.
Трети вид душевни преживявания са волевите импулси, волевият живот. Те също не бива да се смесват с това, което можем да наречем преживявания на чувствата и което трябва или може да остане във вътрешността на нашия душевен живот по начина, по който го изживяваме. В един волеви импулс се съдържа това, че в душата се изразява: Ти трябва да направиш това, а онова не трябва да правиш. Човек трябва да се научи да прави разлика между простото чувство, което изпитва към това, което у него самия или у някой друг му се струва добро или лошо, и онова, което се появява като чувство на натиск да извършваме добро и да оставим лошото. При чувството преценката може да остане встрани, но волевите импулси са нещо друго.
И въпреки че се получават преходи между живота на чувствата и волевите импулси, изхождайки от обикновените си житейски наблюдения, човек не бива да ги смесва.
Навсякъде в човешкия живот има преходи. Както има хора, които почти не стигат до чистите представи, а винаги дават израз на това, което обичат или мразят, които винаги залитат насам-натам, тъй като не могат да отделят чувствата си от своите представи, така има и други, които, виждайки дадено нещо, не могат да се възпрат да не преминат към нещо, съответстващо на волеви импулс, да преминат към действие, дори и ако това действие изобщо не е основателно. Това отново не води към нищо добро, а по-късно може да се изяви като клептомания и т. н. Тук няма приведена в ред връзка между чувствата и волевите импулси. Тези неща трябва да бъдат разграничавани много стриктно.
към текста >>
Както има хора, които почти не стигат до чистите представи, а винаги дават израз на това, което обичат или мразят, които винаги залитат насам-натам, тъй като не могат да отделят чувствата си от своите представи, така има и други, които, виждайки дадено нещо, не могат да се възпрат да не преминат към нещо, съответстващо на во
лев
и импулс, да преминат към действие, дори и ако това действие изобщо не е основателно.
В един волеви импулс се съдържа това, че в душата се изразява: Ти трябва да направиш това, а онова не трябва да правиш. Човек трябва да се научи да прави разлика между простото чувство, което изпитва към това, което у него самия или у някой друг му се струва добро или лошо, и онова, което се появява като чувство на натиск да извършваме добро и да оставим лошото. При чувството преценката може да остане встрани, но волевите импулси са нещо друго. И въпреки че се получават преходи между живота на чувствата и волевите импулси, изхождайки от обикновените си житейски наблюдения, човек не бива да ги смесва. Навсякъде в човешкия живот има преходи.
Както има хора, които почти не стигат до чистите представи, а винаги дават израз на това, което обичат или мразят, които винаги залитат насам-натам, тъй като не могат да отделят чувствата си от своите представи, така има и други, които, виждайки дадено нещо, не могат да се възпрат да не преминат към нещо, съответстващо на волеви импулс, да преминат към действие, дори и ако това действие изобщо не е основателно.
Това отново не води към нищо добро, а по-късно може да се изяви като клептомания и т. н. Тук няма приведена в ред връзка между чувствата и волевите импулси. Тези неща трябва да бъдат разграничавани много стриктно. И така, в душевния си живот ние живеем в представите, в изживяванията на чувствата и във волевите импулси. Често сме се опирали на подобни разсъждения, защото ако искаме да разберем цялостния човек, не можем да се справим без тях.
към текста >>
Тук няма приведена в ред връзка между чувствата и во
лев
ите импулси.
При чувството преценката може да остане встрани, но волевите импулси са нещо друго. И въпреки че се получават преходи между живота на чувствата и волевите импулси, изхождайки от обикновените си житейски наблюдения, човек не бива да ги смесва. Навсякъде в човешкия живот има преходи. Както има хора, които почти не стигат до чистите представи, а винаги дават израз на това, което обичат или мразят, които винаги залитат насам-натам, тъй като не могат да отделят чувствата си от своите представи, така има и други, които, виждайки дадено нещо, не могат да се възпрат да не преминат към нещо, съответстващо на волеви импулс, да преминат към действие, дори и ако това действие изобщо не е основателно. Това отново не води към нищо добро, а по-късно може да се изяви като клептомания и т. н.
Тук няма приведена в ред връзка между чувствата и волевите импулси.
Тези неща трябва да бъдат разграничавани много стриктно. И така, в душевния си живот ние живеем в представите, в изживяванията на чувствата и във волевите импулси. Често сме се опирали на подобни разсъждения, защото ако искаме да разберем цялостния човек, не можем да се справим без тях.
към текста >>
И така, в душевния си живот ние живеем в представите, в изживяванията на чувствата и във во
лев
ите импулси.
Навсякъде в човешкия живот има преходи. Както има хора, които почти не стигат до чистите представи, а винаги дават израз на това, което обичат или мразят, които винаги залитат насам-натам, тъй като не могат да отделят чувствата си от своите представи, така има и други, които, виждайки дадено нещо, не могат да се възпрат да не преминат към нещо, съответстващо на волеви импулс, да преминат към действие, дори и ако това действие изобщо не е основателно. Това отново не води към нищо добро, а по-късно може да се изяви като клептомания и т. н. Тук няма приведена в ред връзка между чувствата и волевите импулси. Тези неща трябва да бъдат разграничавани много стриктно.
И така, в душевния си живот ние живеем в представите, в изживяванията на чувствата и във волевите импулси.
Често сме се опирали на подобни разсъждения, защото ако искаме да разберем цялостния човек, не можем да се справим без тях.
към текста >>
Това обаче не се случва с живота на чувствата, нито пък с во
лев
ия живот.
Опитахме се да изложим нещо от това, което може да приближи до нас разбирането, че представният живот е свързан с еднократната инкарнация между раждането и смъртта. Виждаме също и как навлизаме в живота и как усвояваме представния живот.
Това обаче не се случва с живота на чувствата, нито пък с волевия живот.
За човек, който твърди, че това не е така, можем да си помислим, че никога не е наблюдавал развитието на някое дете. Погледнете само едно дете, което все още е съвсем нечувствително по отношение на представния живот, което изобщо не може да свърже околния свят със своите представи, но затова пък има подчертани симпатии и антипатии и у него постоянно възникват възбуждащи и успокояващи волеви импулси. А категоричността, с която се проявяват волевите импулси, дори изкуши един философ, Шопенхауер, да повярва, че човешкият характер изобщо не може да бъде променен през живота на човека. Това не е вярно – той може да се промени. Но когато встъпваме във физическия живот, се получава така, че трябва да кажем: Работата с чувствата и с волевите импулси стои по съвсем различен начин от тази с представите.
към текста >>
Погледнете само едно дете, което все още е съвсем нечувствително по отношение на представния живот, което изобщо не може да свърже околния свят със своите представи, но затова пък има подчертани симпатии и антипатии и у него постоянно възникват възбуждащи и успокояващи во
лев
и импулси.
Опитахме се да изложим нещо от това, което може да приближи до нас разбирането, че представният живот е свързан с еднократната инкарнация между раждането и смъртта. Виждаме също и как навлизаме в живота и как усвояваме представния живот. Това обаче не се случва с живота на чувствата, нито пък с волевия живот. За човек, който твърди, че това не е така, можем да си помислим, че никога не е наблюдавал развитието на някое дете.
Погледнете само едно дете, което все още е съвсем нечувствително по отношение на представния живот, което изобщо не може да свърже околния свят със своите представи, но затова пък има подчертани симпатии и антипатии и у него постоянно възникват възбуждащи и успокояващи волеви импулси.
А категоричността, с която се проявяват волевите импулси, дори изкуши един философ, Шопенхауер, да повярва, че човешкият характер изобщо не може да бъде променен през живота на човека. Това не е вярно – той може да се промени. Но когато встъпваме във физическия живот, се получава така, че трябва да кажем: Работата с чувствата и с волевите импулси стои по съвсем различен начин от тази с представите. Ние навлизаме в инкарнацията с един съвсем определен характер на душевните ни преживявания и волеви импулси. При едно правилно разглеждане вече бихме могли да предусетим, че в чувствата и във волевите импулси имаме нещо, което носим със себе си от предишни инкарнации.
към текста >>
А категоричността, с която се проявяват во
лев
ите импулси, дори изкуши един философ, Шопенхауер, да повярва, че човешкият характер изобщо не може да бъде променен през живота на човека.
Опитахме се да изложим нещо от това, което може да приближи до нас разбирането, че представният живот е свързан с еднократната инкарнация между раждането и смъртта. Виждаме също и как навлизаме в живота и как усвояваме представния живот. Това обаче не се случва с живота на чувствата, нито пък с волевия живот. За човек, който твърди, че това не е така, можем да си помислим, че никога не е наблюдавал развитието на някое дете. Погледнете само едно дете, което все още е съвсем нечувствително по отношение на представния живот, което изобщо не може да свърже околния свят със своите представи, но затова пък има подчертани симпатии и антипатии и у него постоянно възникват възбуждащи и успокояващи волеви импулси.
А категоричността, с която се проявяват волевите импулси, дори изкуши един философ, Шопенхауер, да повярва, че човешкият характер изобщо не може да бъде променен през живота на човека.
Това не е вярно – той може да се промени. Но когато встъпваме във физическия живот, се получава така, че трябва да кажем: Работата с чувствата и с волевите импулси стои по съвсем различен начин от тази с представите. Ние навлизаме в инкарнацията с един съвсем определен характер на душевните ни преживявания и волеви импулси. При едно правилно разглеждане вече бихме могли да предусетим, че в чувствата и във волевите импулси имаме нещо, което носим със себе си от предишни инкарнации. Но обхванете това с една памет на чувствата в противоположност на представната памет в този живот.
към текста >>
Но когато встъпваме във физическия живот, се получава така, че трябва да кажем: Работата с чувствата и с во
лев
ите импулси стои по съвсем различен начин от тази с представите.
Това обаче не се случва с живота на чувствата, нито пък с волевия живот. За човек, който твърди, че това не е така, можем да си помислим, че никога не е наблюдавал развитието на някое дете. Погледнете само едно дете, което все още е съвсем нечувствително по отношение на представния живот, което изобщо не може да свърже околния свят със своите представи, но затова пък има подчертани симпатии и антипатии и у него постоянно възникват възбуждащи и успокояващи волеви импулси. А категоричността, с която се проявяват волевите импулси, дори изкуши един философ, Шопенхауер, да повярва, че човешкият характер изобщо не може да бъде променен през живота на човека. Това не е вярно – той може да се промени.
Но когато встъпваме във физическия живот, се получава така, че трябва да кажем: Работата с чувствата и с волевите импулси стои по съвсем различен начин от тази с представите.
Ние навлизаме в инкарнацията с един съвсем определен характер на душевните ни преживявания и волеви импулси. При едно правилно разглеждане вече бихме могли да предусетим, че в чувствата и във волевите импулси имаме нещо, което носим със себе си от предишни инкарнации. Но обхванете това с една памет на чувствата в противоположност на представната памет в този живот. Човек практически не може да се справи, ако отдава значение само на представния спомен. Всичко, което развиваме в представния си живот, не може да ни доведе до това, което би могло да предизвика едно такова впечатление, което, ако бъде правилно разбрано, ни казва: Имаш нещо в себе си, което е дошло с теб в тази инкарнация от самото ти рождение.
към текста >>
Ние навлизаме в инкарнацията с един съвсем определен характер на душевните ни преживявания и во
лев
и импулси.
За човек, който твърди, че това не е така, можем да си помислим, че никога не е наблюдавал развитието на някое дете. Погледнете само едно дете, което все още е съвсем нечувствително по отношение на представния живот, което изобщо не може да свърже околния свят със своите представи, но затова пък има подчертани симпатии и антипатии и у него постоянно възникват възбуждащи и успокояващи волеви импулси. А категоричността, с която се проявяват волевите импулси, дори изкуши един философ, Шопенхауер, да повярва, че човешкият характер изобщо не може да бъде променен през живота на човека. Това не е вярно – той може да се промени. Но когато встъпваме във физическия живот, се получава така, че трябва да кажем: Работата с чувствата и с волевите импулси стои по съвсем различен начин от тази с представите.
Ние навлизаме в инкарнацията с един съвсем определен характер на душевните ни преживявания и волеви импулси.
При едно правилно разглеждане вече бихме могли да предусетим, че в чувствата и във волевите импулси имаме нещо, което носим със себе си от предишни инкарнации. Но обхванете това с една памет на чувствата в противоположност на представната памет в този живот. Човек практически не може да се справи, ако отдава значение само на представния спомен. Всичко, което развиваме в представния си живот, не може да ни доведе до това, което би могло да предизвика едно такова впечатление, което, ако бъде правилно разбрано, ни казва: Имаш нещо в себе си, което е дошло с теб в тази инкарнация от самото ти рождение. Затова трябва да излезем извън представния живот, припомнянето трябва да стане по малко по-различен начин.
към текста >>
При едно правилно разглеждане вече бихме могли да предусетим, че в чувствата и във во
лев
ите импулси имаме нещо, което носим със себе си от предишни инкарнации.
Погледнете само едно дете, което все още е съвсем нечувствително по отношение на представния живот, което изобщо не може да свърже околния свят със своите представи, но затова пък има подчертани симпатии и антипатии и у него постоянно възникват възбуждащи и успокояващи волеви импулси. А категоричността, с която се проявяват волевите импулси, дори изкуши един философ, Шопенхауер, да повярва, че човешкият характер изобщо не може да бъде променен през живота на човека. Това не е вярно – той може да се промени. Но когато встъпваме във физическия живот, се получава така, че трябва да кажем: Работата с чувствата и с волевите импулси стои по съвсем различен начин от тази с представите. Ние навлизаме в инкарнацията с един съвсем определен характер на душевните ни преживявания и волеви импулси.
При едно правилно разглеждане вече бихме могли да предусетим, че в чувствата и във волевите импулси имаме нещо, което носим със себе си от предишни инкарнации.
Но обхванете това с една памет на чувствата в противоположност на представната памет в този живот. Човек практически не може да се справи, ако отдава значение само на представния спомен. Всичко, което развиваме в представния си живот, не може да ни доведе до това, което би могло да предизвика едно такова впечатление, което, ако бъде правилно разбрано, ни казва: Имаш нещо в себе си, което е дошло с теб в тази инкарнация от самото ти рождение. Затова трябва да излезем извън представния живот, припомнянето трябва да стане по малко по-различен начин. Вече споменахме какво трябва да стане припомнянето.
към текста >>
Не трябва да останем при представите, а трябва да ги направим живи, подвижни – все едно че пред нас стои образът на една личност, която е искала това, която е желаела това в своите въжделения, во
лев
и импулси, преживявания на чувствата и т. н.
Всичко, което развиваме в представния си живот, не може да ни доведе до това, което би могло да предизвика едно такова впечатление, което, ако бъде правилно разбрано, ни казва: Имаш нещо в себе си, което е дошло с теб в тази инкарнация от самото ти рождение. Затова трябва да излезем извън представния живот, припомнянето трябва да стане по малко по-различен начин. Вече споменахме какво трябва да стане припомнянето. Как си припомняме нещо? Правим го така, че не си представяме, че нещо е станало просто случайно в нашия живот, че сме се натъкнали на еди-какво си, че тогава сме били в дадено положение, от което сме се измъкнали и т. н.
Не трябва да останем при представите, а трябва да ги направим живи, подвижни – все едно че пред нас стои образът на една личност, която е искала това, която е желаела това в своите въжделения, волеви импулси, преживявания на чувствата и т. н.
Трябва да се вживеем във волята. И така, това е едно съвсем различно вживяване в себе си от онова вживяване в представния живот при спомнянето, за което стана въпрос. Това е едно вживяване в едни други душевни сили, ако можем да употребим този израз.
към текста >>
Практиката да искаме, да желаем, да копнеем да развием душевното съдържание, която е била позната и се е използвала във всички окултни школи, е в пълно съответствие с това, което знаем за представния живот, живота на чувствата и во
лев
ия живот от антропософското познание или от други източници.
Практиката да искаме, да желаем, да копнеем да развием душевното съдържание, която е била позната и се е използвала във всички окултни школи, е в пълно съответствие с това, което знаем за представния живот, живота на чувствата и волевия живот от антропософското познание или от други източници.
С тяхна помощ тя може да бъде разяснена и разбрана. Така че нека ясно да кажем, че в специфичното съдържание на живота на чувствата и на волевия живот трябва да развием нещо, което до известна степен наподобява споменните представи, но не остава само при представите, така че с негова помощ ставаме в състояние да развием един друг вид способност за спомняне, която постепенно ни извежда отвъд живота, който се заключава между раждането и смъртта в тази инкарнация.
към текста >>
Така че нека ясно да кажем, че в специфичното съдържание на живота на чувствата и на во
лев
ия живот трябва да развием нещо, което до известна степен наподобява споменните представи, но не остава само при представите, така че с негова помощ ставаме в състояние да развием един друг вид способност за спомняне, която постепенно ни извежда отвъд живота, който се заключава между раждането и смъртта в тази инкарнация.
Практиката да искаме, да желаем, да копнеем да развием душевното съдържание, която е била позната и се е използвала във всички окултни школи, е в пълно съответствие с това, което знаем за представния живот, живота на чувствата и волевия живот от антропософското познание или от други източници. С тяхна помощ тя може да бъде разяснена и разбрана.
Така че нека ясно да кажем, че в специфичното съдържание на живота на чувствата и на волевия живот трябва да развием нещо, което до известна степен наподобява споменните представи, но не остава само при представите, така че с негова помощ ставаме в състояние да развием един друг вид способност за спомняне, която постепенно ни извежда отвъд живота, който се заключава между раждането и смъртта в тази инкарнация.
към текста >>
И със същата увереност, с която знаем, че сме преживели нещо, което изплува от споменните ни представи в живота, със същата сигурност става така, че от дълбините на душата се надигат во
лев
ите импулси, които ние предизвикваме по отношение на случайното, на това, което не сме искали, и със същата необходимост изплуват споменните представи като една картина на предишния ни земен живот.
Щом е възможно такова нещо, защо да не може – така си мислеше онзи човек – написаното във „Въведение в тайната наука“ да се основава също така на самовнушение? Теоретично погледнато, напълно е възможно да бъде направено едно такова възражение. Но можем да обмислим това и така: Ако някой смята, че с примера с лимонадата може да покаже колко силно може да въздейства самовнушението, можем да кажем, че той не е разбрал, че трябва да обмисли примера до край и да помисли, че не е достатъчно просто да си представя лимонадата, а да опита да утоли жаждата си с представата за нея и тогава ще установи, че това е невъзможно. Става въпрос за това, че с преживяванията стигаме до край. Но това не се установява теоретически, а се изживява непосредствено в живота.
И със същата увереност, с която знаем, че сме преживели нещо, което изплува от споменните ни представи в живота, със същата сигурност става така, че от дълбините на душата се надигат волевите импулси, които ние предизвикваме по отношение на случайното, на това, което не сме искали, и със същата необходимост изплуват споменните представи като една картина на предишния ни земен живот.
За този, който сега каже, че това може да е само въображение, не бихме могли да приведем доказателства, че теоретически не може да бъде приведено доказателство за това, че огромен брой хора си въобразяват да са преживели нещо, което определено не са преживели, и за това, което всъщност им се е случило. Също толкова малко, колкото могат да бъдат приложени теоретически доказателства в този случай, могат да се приведат такива и за другото. Като при това човек се намира в същото положение, в което се намира и по отношение на настоящия си живот. Той се намира точно в същото положение.
към текста >>
193.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
От идеята за прераждането и кармата преди всичко следва, че не трябва – вярвам, това следва от вчерашните ни разсъждения – да се чувстваме като поставени в този световен ред по случайност, да се чувстваме случайно поставени на мястото, което заемаме в живота, а че това лежи в основата на един вид несъзнателно во
лев
о решение; че ние в известен смисъл, преди да встъпим в сегашното си земно съществуване, което сме си изработили в духовния свят между смъртта и раждането, като резултат от предишните ни прераждания, в духовния свят сме взели решение – което просто сме забравили, когато сме влезли в тялото си – да се поставим на мястото, което заемаме.
От идеята за прераждането и кармата преди всичко следва, че не трябва – вярвам, това следва от вчерашните ни разсъждения – да се чувстваме като поставени в този световен ред по случайност, да се чувстваме случайно поставени на мястото, което заемаме в живота, а че това лежи в основата на един вид несъзнателно волево решение; че ние в известен смисъл, преди да встъпим в сегашното си земно съществуване, което сме си изработили в духовния свят между смъртта и раждането, като резултат от предишните ни прераждания, в духовния свят сме взели решение – което просто сме забравили, когато сме влезли в тялото си – да се поставим на мястото, което заемаме.
Така че резултатът от едно предрождено, предземно собствено волево решение ни е поставил в нашето житейско положение и ни е дал склонност към онези удари на съдбата, които ни сполетяват. И когато тогава човек стига до убеждението в реалността на закона на кармата, няма да закъснее и това той да започне да изпитва до голяма степен симпатия, а дори и любов към мястото, на което той сам се е поставил, каквото и да е това място.
към текста >>
Така че резултатът от едно предрождено, предземно собствено во
лев
о решение ни е поставил в нашето житейско положение и ни е дал склонност към онези удари на съдбата, които ни сполетяват.
От идеята за прераждането и кармата преди всичко следва, че не трябва – вярвам, това следва от вчерашните ни разсъждения – да се чувстваме като поставени в този световен ред по случайност, да се чувстваме случайно поставени на мястото, което заемаме в живота, а че това лежи в основата на един вид несъзнателно волево решение; че ние в известен смисъл, преди да встъпим в сегашното си земно съществуване, което сме си изработили в духовния свят между смъртта и раждането, като резултат от предишните ни прераждания, в духовния свят сме взели решение – което просто сме забравили, когато сме влезли в тялото си – да се поставим на мястото, което заемаме.
Така че резултатът от едно предрождено, предземно собствено волево решение ни е поставил в нашето житейско положение и ни е дал склонност към онези удари на съдбата, които ни сполетяват.
И когато тогава човек стига до убеждението в реалността на закона на кармата, няма да закъснее и това той да започне да изпитва до голяма степен симпатия, а дори и любов към мястото, на което той сам се е поставил, каквото и да е това място.
към текста >>
194.
3. ВТОРА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Това е така, като че бихме възприемали мисли и чувства от заобикалящия ни свят; а в това, което тези същества правят да се влива в нас като мисли, като чувства, като во
лев
и импулси, се изразяват също во
лев
и импулси, симпатии и антипатии.
Не така е при тези духовни същества, които можем да наречем в тяхната цялост астрално тяло на Земята. Тези духовни същества са такива, че когато човек може да се запознае с тях чрез своя окултен поглед, той ги чувствува вече като същества, които имат работа с неговата собствена душа, с неговото собствено астрално тяло. Същества, които действуват така върху астралното тяло на човека, а също и върху астралното тяло на животните, щото не можем да говорим само за едно оживително действие, а за едно действие на чувства, на мисли върху нашата собствена душа. Природните духове на Водата, на Въздуха, тях ги наблюдаваме и можем да кажем, че те се намират в заобиколилия ни свят; тези духовни същества, за които говорим сега, за тях не можем да кажем, че се намират в заобикалящия ни свят, а ние сме всъщност постоянно свързани с тях, ние сме като влети в тях, когато ги възприемаме. Ние преминаваме а тях и те ни говорят духом.
Това е така, като че бихме възприемали мисли и чувства от заобикалящия ни свят; а в това, което тези същества правят да се влива в нас като мисли, като чувства, като волеви импулси, се изразяват също волеви импулси, симпатии и антипатии.
Така че в тази категория духове трябва да виждаме вече същества подобни на човешките души.
към текста >>
195.
6. ПЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Ние насочваме поглед към планетата и си казваме: тя има определена форма, която отговаря на Духовете на Формата; тя има вътрешна подвижност, вътрешно движение, това отговаря на Духовете на Движението; всичко това е проникнато от съзнание, това отговаря на Духовете на Мъдростта; тя се движи през пространството, има един вътрешен импулс, който я тласка през пространството, както човекът има един вътрешен во
лев
импулс, който го кара да прави своите стъпки, да върви през пространството.
Обаче за окултиста една такава планета е абсолютно едно действително същество, едно същество, което регулира това, което става в него, според мисли. В планетата съществува не само вътрешен живот, както току що бе описано, а планетата като цяло има също съзнание, защото тя е едно същество. И това съзнание, което отговаря на човешкото съзнание, доколкото нисшата форма на съзнанието, подсъзнанието се намира в астралното тяло, се регулира при планетата чрез Духовете на Мъдростта. Така щото можем да кажем: най-нисшето съзнание на планетата се регулира чрез Духовете на Мъдростта. Когато характеризираме планетата по този начин, ние все още оставаме в планетата.
Ние насочваме поглед към планетата и си казваме: тя има определена форма, която отговаря на Духовете на Формата; тя има вътрешна подвижност, вътрешно движение, това отговаря на Духовете на Движението; всичко това е проникнато от съзнание, това отговаря на Духовете на Мъдростта; тя се движи през пространството, има един вътрешен импулс, който я тласка през пространството, както човекът има един вътрешен волев импулс, който го кара да прави своите стъпки, да върви през пространството.
Това, което води планетата през пространството, което регулира нейното движение през пространството, което прави например тя да се движи около не подвижната звезда /Слънцето/, това отговаря на Духовете на Волята: те дават на планетата импулса да лети през пространството. Следователно движението на планетата в пространството отговаря на Духовете на Волята или на Престолите. Ако тези Духове на Волята биха давали на планетата само импулсите на движението, тогава всяка планета в света би вървяла по своя собствен път. Но това не е така, а всяка планета се направлява според цялата система. Движението се регулира не само така, че планетата да се движи, а се внася ред в цялата планетарна система.
към текста >>
196.
7. ШЕСТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Когато искат да развият тяхното собствено същество, когато искат да мислят, чувстват и волят, това, което са те самите, както човекът върши това, всичко това се изявява веднага навън, а не както при човека, който може да затвори в самия себе си своите мисли и чувства и който може да остави неизпълнени своите во
лев
и импулси.
Но сега, ако искаме да разберем правилно това, което описахме в последната сказка и което току що се опитах да повторя в няколко изречения, ние трябва да се запознаем и с други представи, с представи, които ще добием на най-лесно, ако изходим от съществата на онази йерархия, която граничи непосредствено нагоре, към духовния свят, с човека, следователно ако изходим от съществата на третата йерархия. Казах, че тези същества на третата йерархия се характеризират с това, че това, което при човека е възприятие, при тях то е откровение; и онова, което при човека е вътрешен живот, при тях е изпълване с дух. Ощe при онези същества, които стоят с една степен по-високо от човека в ранговото редуване на света, при Ангелите, Ангелои, ние намираме, тази особеност, че всъщност те възприемат онова, което изявяват от самите себе си, и че, когато се обръщат в тяхната вътрешност, те нямат нещо самостоятелно, затворено в себе си, както човека, а чувствуват тогава да просиява и да се разраства в тяхната вътрешност силите и съществата на по-висшите йерархии, чувствуват се изпълнени, вдъхновени от Духа и неговите Същества, които стоят над тях. Така това, което при човека наричаме самостоятелен вътрешен живот, то всъщност не съществува при тези Същества.
Когато искат да развият тяхното собствено същество, когато искат да мислят, чувстват и волят, това, което са те самите, както човекът върши това, всичко това се изявява веднага навън, а не както при човека, който може да затвори в самия себе си своите мисли и чувства и който може да остави неизпълнени своите волеви импулси.
Това, което живее като мисли в тези същества, доколкото те сами произвеждат тези мисли, то е същевременно тяхно откровение, тяхна изява. И когато не искат да се изявяват, те не могат да се обърнат навътре в себе си по друг начин, освен като се изпълват вътрешно със стоящия над тях свят. Така в тези същества живее намиращият се над тях свят, или когато живеят самите себе си, те се изявя ват обективно навън.
към текста >>
197.
8. СЕДМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Нали, онзи, който пристъпва към нещата с практическия окултен поглед, той може, ако има достатъчна во
лев
а способност, да си представи, че неподвижната звезда и планетите ги няма в една планетна система и че остават само луните; т.е.
Нали, онзи, който пристъпва към нещата с практическия окултен поглед, той може, ако има достатъчна волева способност, да си представи, че неподвижната звезда и планетите ги няма в една планетна система и че остават само луните; т.е.
той насочва своя поглед върху всичко това, за което се е подготвил. А сега трябва да потърсим и нещо друго, при което да имаме същото впечатление, което имаме от всички луни заедно на една планетна система; същото впечатление, което имаме от всички луни заедно на една планетна система, точно едно такова впечатление имаме тогава, когато гледаме едно човешко мъртво тяло, един човешки труп, едно човешко тяло, носителят на което току що или преди малко е минал през вратата на смъртта. Колкото и много да изглеждат различно външно нещата: това, което официалната естествена наука дава като външна разлика, то е майа, илюзия. Това, което се получава като впечатление за окултния поглед, което имаме като хора по отношение на целия сбор от луни на една планетна система единия път, и впечатлението, което предизвиква върху нас едно човешко физическо тяло, което е било вече напуснато от неговото етерно тяло, от неговото астрално тяло и т.н. другият път: Това е едно и също нещо.
към текста >>
198.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
върху "Същността на националните епопеи със специално указание за финската епопея Ка
лев
ала.
За онези, които размишляват точно, би трябвало навсякъде да бъде ясно, че в древните писания хората са имали навик да говорят много точно. Тук като в скоби бих искал да обърна вниманието върху едно нещо, което би могло да бъде вместено в завчерашната публична сказка при разглеждането на Кримхилда* */: Публична сказка изнесена в Хелсингфорс на 9 Април 1912 г.
върху "Същността на националните епопеи със специално указание за финската епопея Калевала.
Философско-антропософско Издателство Дорнах /Швейцария/. Разказва се /в епопеята на Нибелунгите/, че след като Зигфрид е бил убит, тя е останала в притежание на съкровището на Нибелунгите и е правила добро с него. След това обаче то е било отнето от Хаген и захвърлено във водите на реката Рейн и когато по-късно тя отново го поисква от Хаген при цар Етцел /Атила/, той не и разкрива мястото, където то се намира. Да, видите ли, това място е подробно изложено в легендата за Нибелунгите, за да бъде хвърлена светлина върху някои неща. При символичното обяснение на легендата за Нибелунгите аз намерих наистина остроумни, свръхостроумни тълкувания, които разказваха, какво означава всичко това.
към текста >>
199.
Съдържание
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Разпадането на вътрешната Азова природа в „мислеща", „сетивна" и „во
лев
а" душа след като човек премине през Прага на духовния свят.
Привидната цялост във външния облик на човека. Необходимото структуриране и обособяване на „седем членните" горен, среден и долен човек. Зодиакални зависимости. Двете страни на Мистерия магна: вътрешното единство между Азовата природа на човека и неговия вътрешен облик.
Разпадането на вътрешната Азова природа в „мислеща", „сетивна" и „волева" душа след като човек премине през Прага на духовния свят.
Формулата: Трите са едно и едното е три като израз на Мистерия магна.
към текста >>
200.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Резултатите от своите окултни опити той можеше да влага в опознаването на света, в съзерцанието на минералното, растителното и животинското царство, в съзерцанието на обикновения сетивен свят, там да, но не и в своите действия, не в своите во
лев
и решения.
Без този разум, ние не бихме могли да се справяме с физическата страна на живота. Ние използваме този разум така да се каже на всяка крачка. И когато един човек ставаше член на дадена окултна школа, той успяваше да прилага резултатите от окултните си изследвания, окултните си опитности, непосредствено във външния физически план на своя живот. Но по отношение на волята те не трябваше да се прилагат в никакъв случай. Стига да овладява волята си, човек можеше да се обръща към хората от своето обкръжение с всички онези средства, които той извличаше от окултното обучение.
Резултатите от своите окултни опити той можеше да влага в опознаването на света, в съзерцанието на минералното, растителното и животинското царство, в съзерцанието на обикновения сетивен свят, там да, но не и в своите действия, не в своите волеви решения.
към текста >>
Но тъкмо защото интелектът измества волята и така да се каже започва да ръководи човешките действия, тъкмо затова силата на този интелект остава недоразвита и не може да се сравнява с интелекта, който се обособява сам за себе си, като един вид химически екстракт от во
лев
ата активност.
Но тъкмо защото интелектът измества волята и така да се каже започва да ръководи човешките действия, тъкмо затова силата на този интелект остава недоразвита и не може да се сравнява с интелекта, който се обособява сам за себе си, като един вид химически екстракт от волевата активност.
И когато човек сам отстрани себе си от такива области, в които е навлязъл чрез своя интелект, но и чрез подтискане на своята воля, тогава този човек придобива съвсем особени и фини качества. Интелектът става извънредно остър и проницателен. Разсъдъчната сила, както и способността да се разграничават и нюансират нещата, постоянно нарастват. И по този начин ние завършваме и втората степен на окултното развитие, а именно тази, която бихме могли да определим като "грижа за еманципираният от волята интелект", а още по-добре, като "грижа за еманципираният от егоистичната воля интелект".
към текста >>
201.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Спомнете си само колко различни са били Вашите усещания, чувства и во
лев
и импулси в ранните младежки години, и как в по-късната възраст преобладава съвсем друга душевна атмосфера.
Но ако Вие се абстрахирате от субстанциите на тялото и отправите поглед върху Вашите мисли, чувства и воля, скоро ще забележите, че в хода на живота, те също се променят.
Спомнете си само колко различни са били Вашите усещания, чувства и волеви импулси в ранните младежки години, и как в по-късната възраст преобладава съвсем друга душевна атмосфера.
Обаче никому не би хрумнало ако той е душевно здрав да твърди, че сега има друг Аз, отколкото преди 10, 20 или 30 години. В мига, когато човек започне да настоява, че на 17 годишна възраст е имал един Аз, а преди това на 3 годишна възраст друг Аз, в този миг вътрешното единство на този човек би се разпаднало и той не би бил повече психично здрав човек. Така, че за този Аз, в който е фокусирано нашето съзнание през този земен живот, за този Аз ние трябва да приемем, че той е нещо трайно и неизменно.
към текста >>
202.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
В днешно време хората искат по един съвсем немотивиран начин да премахнат доминиращата роля на дясната ръка, да премахнат деснячеството и да въведат наред с него
лев
ичарството.
А сега погледнете на човека така, сякаш е поставен успоредно на Земната повърхност, при което неговият гръбначен мозък би поел функциите на главния мозък. В този миг ние виждаме нещо забележително, а именно, че в ляво и дясно имаме един вид придатъци, които впрочем доста се различават от двустранните формирования на ръцете. Но замислете се и върху тази възможност, че в определени епохи човекът не е бил така напреднал в своята симетрия както днес, когато двете ръце са напълно еднакви; представете си напр. че едната ръка е получила по-друго устройство.
В днешно време хората искат по един съвсем немотивиран начин да премахнат доминиращата роля на дясната ръка, да премахнат деснячеството и да въведат наред с него левичарството.
Но замислете се още и за това, че може би едната ръка е замислена като съвсем друг орган; така едва ли ще считате за абсурдно, когато говорим за два различни придатъка.
към текста >>
Човекът обаче чрез своя "раздут" мозък влага мисленето между възприятието и движението, така че неговите действия изглеждат умишлени, съзнателни, во
лев
и.
Всичко, което става неволно и спонтанно, се извършва чрез гръбначния мозък. В мозъка ако си служим с него като инструмент между възприятието и движението се вместват мислите, докато при гръбначния мозък цялото мисловно съдържание отпада. Там двигателната реакция идва като непосредствен отговор на възприятието. При животното гръбначният мозък играе по-голяма роля от колкото при човека, а главния мозък много по-малка. Затова и повечето животни са движат и функционират без участие на волята.
Човекът обаче чрез своя "раздут" мозък влага мисленето между възприятието и движението, така че неговите действия изглеждат умишлени, съзнателни, волеви.
към текста >>
Вие ще откриете, че когато окултния кандидат прави своите първи стъпки извън обикновеното съзнание, той всъщност си служи със своето съзнание, със своя Аз, обособен в три отделни части, и то така, че всяка от тях преодолява неговата вътрешна организация: мислещата душа, чувствуващата душа, во
лев
ата душа.
Но нека да се обърнем към другата страна на тази мистерия. Ние вече говорихме за Азовата природа на човека и за това, че тази Азова природа ни изглежда като едно единство. Обаче ние посочихме също и обстоятелството, че това единство постоянно се нарушава, постоянно се прекъсва от съня. Прочетете само съответната глава от моята книга "Как се добиват познания от висшите светове", която беше преведена и на Вашия език. Там Вие ще откриете нещо извънредно забележително.
Вие ще откриете, че когато окултния кандидат прави своите първи стъпки извън обикновеното съзнание, той всъщност си служи със своето съзнание, със своя Аз, обособен в три отделни части, и то така, че всяка от тях преодолява неговата вътрешна организация: мислещата душа, чувствуващата душа, волевата душа.
В обикновеният живот тези три неща, мисли, чувства и воля, са обединени в Азовото съзнание. Но още с първата крачка във висшето съзнание, мисли, чувства и воля, се разделят. За окултният кандидат е от извънредно голямо значение, че още в мига, щом напусне своето съзнание, той се вижда разкъсан на три отделни части; неговото Азово единство, така да се каже, се разделя на един мислещ, на един чувствуващ и на един волев човек.
към текста >>
За окултният кандидат е от извънредно голямо значение, че още в мига, щом напусне своето съзнание, той се вижда разкъсан на три отделни части; неговото Азово единство, така да се каже, се разделя на един мислещ, на един чувствуващ и на един во
лев
човек.
Прочетете само съответната глава от моята книга "Как се добиват познания от висшите светове", която беше преведена и на Вашия език. Там Вие ще откриете нещо извънредно забележително. Вие ще откриете, че когато окултния кандидат прави своите първи стъпки извън обикновеното съзнание, той всъщност си служи със своето съзнание, със своя Аз, обособен в три отделни части, и то така, че всяка от тях преодолява неговата вътрешна организация: мислещата душа, чувствуващата душа, волевата душа. В обикновеният живот тези три неща, мисли, чувства и воля, са обединени в Азовото съзнание. Но още с първата крачка във висшето съзнание, мисли, чувства и воля, се разделят.
За окултният кандидат е от извънредно голямо значение, че още в мига, щом напусне своето съзнание, той се вижда разкъсан на три отделни части; неговото Азово единство, така да се каже, се разделя на един мислещ, на един чувствуващ и на един волев човек.
към текста >>
Вътрешният Аз на човека доколкото този Аз прави първите си стъпки в окултната област се разделя на устремени към все по-голяма автономност мислещ, чувствуващ и во
лев
човек.
И така, както нашата вътрешна Азова природа, така и нашата външна човешка фигура, представляват едно единство, което включва в себе си три седемчленни човека. Външният човек се разделя на един седемчленен "човек-глава", седемчленен среден човек и на един седемчленен "човек-нозе" (Fuss-Мensch).
Вътрешният Аз на човека доколкото този Аз прави първите си стъпки в окултната област се разделя на устремени към все по-голяма автономност мислещ, чувствуващ и волев човек.
Да, тук Вие имате другата страна.
към текста >>
203.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Другата страна на великата мистерия е тази, че в мига, когато човек се издигне над своето обикновено земно съзнание и се устреми към едно по-висше съзнание, тогава той изведнъж застава пред факта, който аз подробно описах в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове"; пред факта, че той трябва да очаква неизбежно раздробяване на своето съзнание, а именно пораждането на един мислещ, на един чувствуващ и на един во
лев
човек.
Другата страна на великата мистерия е тази, че в мига, когато човек се издигне над своето обикновено земно съзнание и се устреми към едно по-висше съзнание, тогава той изведнъж застава пред факта, който аз подробно описах в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове"; пред факта, че той трябва да очаква неизбежно раздробяване на своето съзнание, а именно пораждането на един мислещ, на един чувствуващ и на един волев човек.
Да, ако човек иска да се издигне до едно по-високо съзнание, той неизбежно ще долови в себе си пораждането на тези три душевни същества. От една страна ние имаме тримата седемчленни човека, от друга страна при преодоляването на обикновеното съзнание веднага настъпва диференциране на нашето съзнание, така че окултният кандидат, поел пътя към ясновиждането, както Вие знаете от моята книга, трябва да напрегне цялата си енергия, за да удържи трите елементарни сили на своето съзнание, да ги удържи, за да не рухне душевно. Да рухне душевно това би означавало една зла съдба. Докато през обикновения живот ние се подвеждаме и обединяваме тримата седемчленни човека в една цяла човешка фигура, в мига, когато напуснем нашето съзнание, ние веднага се изправяме пред страшната душевна опасност, да се видим разкъсани от три самостоятелни сили: мисли, чувства и воля.
към текста >>
204.
Предговор от Рудолф Щайнер
GA_139 Евангелието на Марко
Но като се имат предвид нелепите к
лев
ети, които теософският идол Ани Безант, както и някои заслепени нейни идолослужители публично отправяха срещу Антропософското Общество и срещу лектора, като се имат предвид и някои други събития, които оттогава насам възникваха в сферите на това Общество като продукт на „най-благородната човешка любов“, отделянето на Антропософското Общество от Теософското не бива да се разглежда като нещо лошо.
Теософското Общество постъпи като истински гонител на еретици в една ситуация, когато от страна лектора беше немислимо да влиза в някакъв догматичен спор. Единственото, което той искаше, беше една открита дискусия. Но стана това, което винаги става, когато обективното излагане на фактите се сблъсква с породения от лични интереси фанатизъм. Впрочем, стигна се дотам, че изключените от Теософското Общество създадоха своето Антропософско Общество, чийто брой на членовете непрекъснато нараства.
Но като се имат предвид нелепите клевети, които теософският идол Ани Безант, както и някои заслепени нейни идолослужители публично отправяха срещу Антропософското Общество и срещу лектора, като се имат предвид и някои други събития, които оттогава насам възникваха в сферите на това Общество като продукт на „най-благородната човешка любов“, отделянето на Антропософското Общество от Теософското не бива да се разглежда като нещо лошо.
Всеки читател на тези лекции, който по онова време се е интересувал от това отделяне, ще приеме последиците от тези спорове, които все още се проявяват тук или там в нашите разисквания, като един документ относно това, което казано в контекста на тогавашната ситуация сега става напълно разбираемо, а и като потвърждение на някои трудности, които човек среща, ако реши да защитава една кауза, опирайки се на чисто обективни факти. А който все пак не иска да оцени дори и това, би могъл да прояви достатъчно толерантност и без всякаква ненавист да се издигне над нещата, които смята че не го засягат лично, понеже за слушателите на този лекционен цикъл те имат своето непреходно значение.
към текста >>
205.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Защото тъй говори Господ, Богът Израи
лев
: Брашното от делвата няма да свърши и дървеното масло от стомната няма да пресъхне до деня, когато Господ ще прати дъжд на Земята.
Защото тъй говори Господ, Богът Израилев: Брашното от делвата няма да свърши и дървеното масло от стомната няма да пресъхне до деня, когато Господ ще прати дъжд на Земята.
към текста >>
206.
Осма лекция, 22 Септември 1922
GA_139 Евангелието на Марко
Тук е събрана цялата духовност на Земното развитие и най-вече това, което чрез еврейската кръв намира своята есенция в
лев
итството.
Ето как в Преображението, което става на планината, ние виждаме сливането на различни духовни течения.
Тук е събрана цялата духовност на Земното развитие и най-вече това, което чрез еврейската кръв намира своята есенция в левитството.
Защото пред нас стои душата на Пинеас, син на Елеазар, син на Аарон, пред нас стои Мойсей, както и Онзи, който извърши Голготската Мистерия. Имагинативното познание на тримата ученици Петър, Яков и Йоан, поели по пътя на посвещението, трябваше да им открие как силите, как духовните течения се сливат в едно цяло. И когато вчера се опитах да опиша като един вид призив това, което се носи от Гърция към Палестина и отговора на този призив, имах предвид нещо много повече от едно образно представяне на фактите. Големият световноисторически разговор трябваше да бъде подготвен. Учениците Петър, Яков и Йоан трябваше да бъдат посветени в това, което имаха да си кажат тези три същества: едното от тях принадлежеше към старозаветния народ, другото, душата на Мойсей, както знаем, носеше много неща в себе си, докато на третото, като космическо Божество, му предстоеше да се свърже със Земята.
към текста >>
207.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Дюселдорф, 27. 4. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Никакъв во
лев
акт, никакъв импулс не може да доведе някога в свръхсетивните светове до това което тук на Земята познаваме като смърт.
Без съмнение в последно време, отделни особено надарени с фантазия учени се заловиха да разработят всякакви хипотези, според които растителният живот би могъл да бъде разбран от чисто неживите вещества. Обаче всичко това ще бъде скоро познато като една грешка, защото за физическата наука остава само като един идеал да разбере тя живота. Хората се запознават все повече и повече с химическите закони, обаче те не познават живота. Така за физическите познавателни способности изследването на живота е един идеал, обаче с тези познавателни способности животът никога не ще може да бъде изследван, защото той е нещо което се влива във физическия свят от над физическия свят и не може да разкрие своята собствена закономерност във физическия свят. Същото нещо важи за живота по отношение на свръхсетивния свят, само че там е относно волята.
Никакъв волев акт, никакъв импулс не може да доведе някога в свръхсетивните светове до това което тук на Земята познаваме като смърт.
Във всички свръхсетивни светове може да се роди най. много копнежът за смъртта, обаче в свръхсетивният свят не може да настъпи никога смъртта. Особеното затрогващо за човешката душа е, когато тя непосредствено разбере: Да, тогава всъщност всички същества на висшите йерархии не познават смъртта, щом смъртта е нещо което може да бъде изпитана на Земята. И така както е право се казва в библейският документ, че Ангелите разкриват лицето си пред тайните на физическото раждане, така също правилно е, да се каже, че Ангелите разкриват своето лице пред тайната на смъртта. И същественото, което познаваме като най-важен импулсатор на земното развитие Христовото Същество, то трябваше да бъде единственото Същество в божествените светове, което да се запознае със смъртта.
към текста >>
208.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Ето защо, когато извън нашите антропософски среди се казва, че ние проповядваме някакво особено християнско вероизповедание, това звучи като истинска к
лев
ета; защото тук нещата се свеждат не до изходната точка на едно или друго вероизповедание, а до особеностите на самия духовен живот, и че всеки, независимо дали е мохамеданин, или будист, евреин или индуист, а дори и християнин, действително може да разбере Христовия Импулс и цялото му значение за еволюцията на човечеството.
В учението на Кришна човек тръгва от своето индивидуално равнище и, като индивид, се стреми да издигне душата си все повече и повече; в християнството се тръгва от там, че още преди да е направил своите крачки по пътя човекът близа в отношение с Христовия Импулс, понеже Христовият Импулс предхожда всичко останало. По духовния път към Кришна може да тръгне само онзи, който следва указанията на Кришна; по духовния път към Христос може да тръгне всеки, защото Христос е минал през Мистерията на Голгота Заради всички, които са въобще човеци и като такива могат да имат някакво отношение към Мистерията на Голгота. И докато тя е нещо външно и е осъществена в условията на физическия свят, първата крачка е такава, че тя също трябва да стане в условията на физическия свят: ето същественото! Вникнем ли в световно-историческото значение на Христовия Импулс, за нас действително не е нужно да тръгваме от това или онова вероизповедание; дори и това е в сила особено в наши дни човекът може да тръгне от едно становище, което е явно враждебно към Христос, или равнодушно към Христос. Ако обаче човекът се задълбочи в това, което нашето съвремие действително може да му предложи като духовен живот, когато вникне в недомислията и противоречията на материализма, тогава може би той се доближава най-силно до Христос, и прави това именно защото не се съобразява с никакво религиозно вероизповедание.
Ето защо, когато извън нашите антропософски среди се казва, че ние проповядваме някакво особено християнско вероизповедание, това звучи като истинска клевета; защото тук нещата се свеждат не до изходната точка на едно или друго вероизповедание, а до особеностите на самия духовен живот, и че всеки, независимо дали е мохамеданин, или будист, евреин или индуист, а дори и християнин, действително може да разбере Христовия Импулс и цялото му значение за еволюцията на човечеството.
В същото време тук ние сме изправени пред нещо, което прониква много дълбоко в светоусещане то и в учението на Павел, и в това отношение Павел наистина е основната личност, която за пръв път разгласява Христовия Импулс по целия свят.
към текста >>
209.
Нервност и Азовост
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Именно това, което би могло да се нарече во
лев
а култура, е от огромно значение.
Именно това, което би могло да се нарече волева култура, е от огромно значение.
Вече се изтъкна, че нервността може би се изразява така, че в днешно време хората често не знаят как действително да правят това, което истински желаят. Те се плашат да извършат това, което са решили; така не достигат до нищо правилно и т.н.. Каквото можем да разгледаме като известна волева слабост, почива върху недостатъчното господство на Аза над астралното тяло. Винаги когато се появи такава волева слабост, че хората веднъж да искат нещо, след това да не го искат, налице е недостатъчно овладяване на астралното тяло от Аза. Някои дори не стигат до там сериозно да искат това, което би трябвало да поискат, или най-малкото не успяват да извършат това, което искат. Има едно просто средство да се засили волята във външния живот и това средство е да се подтискат, да не се изпълняват някои желания; разбира се ако тяхното неизпълнение не вреди.
към текста >>
Те се плашат да извършат това, което са решили; така не достигат до нищо правилно и т.н.. Каквото можем да разгледаме като известна во
лев
а слабост, почива върху недостатъчното господство на Аза над астралното тяло.
Именно това, което би могло да се нарече волева култура, е от огромно значение. Вече се изтъкна, че нервността може би се изразява така, че в днешно време хората често не знаят как действително да правят това, което истински желаят.
Те се плашат да извършат това, което са решили; така не достигат до нищо правилно и т.н.. Каквото можем да разгледаме като известна волева слабост, почива върху недостатъчното господство на Аза над астралното тяло.
Винаги когато се появи такава волева слабост, че хората веднъж да искат нещо, след това да не го искат, налице е недостатъчно овладяване на астралното тяло от Аза. Някои дори не стигат до там сериозно да искат това, което би трябвало да поискат, или най-малкото не успяват да извършат това, което искат. Има едно просто средство да се засили волята във външния живот и това средство е да се подтискат, да не се изпълняват някои желания; разбира се ако тяхното неизпълнение не вреди. Когато човек вникне в себе си, ще намери как от сутрин до вечер се появяват безброй неща, които той си пожелава; би било хубаво, ако някои от тях бъдат изпълнени, но той ще открие и безброй такива желания, от които би могъл да се откаже, без това да навреди на самия него или на някой друг и без задълженията му да бъдат наранени; желания, чието изпълнение може би ще му достави удоволствие, но ако те останат неудовлетворени, би било много добре. Ако систематично се подхожда така, че да се открият между желанията такива, за които може да се каже: Не, това желание сега не трябва да бъде изпълнено не бива обаче неправилно да се прави, трябва да бъде нещо, което не носи вреда, а просто ако се изпълни няма да допринесе нищо особено освен удоволствие, радост и приятност, ако такива желания систематично се подтискат, тогава всяко подтискане на някакво малко желание е приток на волева сила, на засилване на Аза по отношение на астралното тяло.
към текста >>
Винаги когато се появи такава во
лев
а слабост, че хората веднъж да искат нещо, след това да не го искат, налице е недостатъчно овладяване на астралното тяло от Аза.
Именно това, което би могло да се нарече волева култура, е от огромно значение. Вече се изтъкна, че нервността може би се изразява така, че в днешно време хората често не знаят как действително да правят това, което истински желаят. Те се плашат да извършат това, което са решили; така не достигат до нищо правилно и т.н.. Каквото можем да разгледаме като известна волева слабост, почива върху недостатъчното господство на Аза над астралното тяло.
Винаги когато се появи такава волева слабост, че хората веднъж да искат нещо, след това да не го искат, налице е недостатъчно овладяване на астралното тяло от Аза.
Някои дори не стигат до там сериозно да искат това, което би трябвало да поискат, или най-малкото не успяват да извършат това, което искат. Има едно просто средство да се засили волята във външния живот и това средство е да се подтискат, да не се изпълняват някои желания; разбира се ако тяхното неизпълнение не вреди. Когато човек вникне в себе си, ще намери как от сутрин до вечер се появяват безброй неща, които той си пожелава; би било хубаво, ако някои от тях бъдат изпълнени, но той ще открие и безброй такива желания, от които би могъл да се откаже, без това да навреди на самия него или на някой друг и без задълженията му да бъдат наранени; желания, чието изпълнение може би ще му достави удоволствие, но ако те останат неудовлетворени, би било много добре. Ако систематично се подхожда така, че да се открият между желанията такива, за които може да се каже: Не, това желание сега не трябва да бъде изпълнено не бива обаче неправилно да се прави, трябва да бъде нещо, което не носи вреда, а просто ако се изпълни няма да допринесе нищо особено освен удоволствие, радост и приятност, ако такива желания систематично се подтискат, тогава всяко подтискане на някакво малко желание е приток на волева сила, на засилване на Аза по отношение на астралното тяло. И ако в по-късна възраст се подложим на такава процедура на самовъзпитание, в това отношение ще можем да наваксаме някои неща, които сме пропуснали и които и сега в днешно време се изпускат при младежкото възпитание.
към текста >>
Ако систематично се подхожда така, че да се открият между желанията такива, за които може да се каже: Не, това желание сега не трябва да бъде изпълнено не бива обаче неправилно да се прави, трябва да бъде нещо, което не носи вреда, а просто ако се изпълни няма да допринесе нищо особено освен удоволствие, радост и приятност, ако такива желания систематично се подтискат, тогава всяко подтискане на някакво малко желание е приток на во
лев
а сила, на засилване на Аза по отношение на астралното тяло.
Те се плашат да извършат това, което са решили; така не достигат до нищо правилно и т.н.. Каквото можем да разгледаме като известна волева слабост, почива върху недостатъчното господство на Аза над астралното тяло. Винаги когато се появи такава волева слабост, че хората веднъж да искат нещо, след това да не го искат, налице е недостатъчно овладяване на астралното тяло от Аза. Някои дори не стигат до там сериозно да искат това, което би трябвало да поискат, или най-малкото не успяват да извършат това, което искат. Има едно просто средство да се засили волята във външния живот и това средство е да се подтискат, да не се изпълняват някои желания; разбира се ако тяхното неизпълнение не вреди. Когато човек вникне в себе си, ще намери как от сутрин до вечер се появяват безброй неща, които той си пожелава; би било хубаво, ако някои от тях бъдат изпълнени, но той ще открие и безброй такива желания, от които би могъл да се откаже, без това да навреди на самия него или на някой друг и без задълженията му да бъдат наранени; желания, чието изпълнение може би ще му достави удоволствие, но ако те останат неудовлетворени, би било много добре.
Ако систематично се подхожда така, че да се открият между желанията такива, за които може да се каже: Не, това желание сега не трябва да бъде изпълнено не бива обаче неправилно да се прави, трябва да бъде нещо, което не носи вреда, а просто ако се изпълни няма да допринесе нищо особено освен удоволствие, радост и приятност, ако такива желания систематично се подтискат, тогава всяко подтискане на някакво малко желание е приток на волева сила, на засилване на Аза по отношение на астралното тяло.
И ако в по-късна възраст се подложим на такава процедура на самовъзпитание, в това отношение ще можем да наваксаме някои неща, които сме пропуснали и които и сега в днешно време се изпускат при младежкото възпитание.
към текста >>
Какво се постига чрез това, можете да представите пред душата си по един простичък начин: Вие сигурно сте срещали хора, които са толкова слабово
лев
и, че всъщност предпочитат за нищо да не взимат решения сами и винаги да оставят някой друг да решава вместо тях, а те само да изпълняват.
Също и за нещата, които вършим, е добре да си представим защо при дадени обстоятелства е по-добре да не ги извършим, или изобщо да си изясним, че има основания и да ги извършим. Суетата и егоизмът в много отношения се противопоставят на човека да си изтъкне противоположни основания на това, което иска да направи, понеже на хората много им се иска да са само добри хора; и човек може да си издаде свидетелство, че е добър човек, когато върши само това, за което има добри основания и изостави противното. Малко неудобно е, че почти при всичко, което се върши в живота, може да се изтъкнат противни аргументи. Човек съвсем не е така добър това го казвам, понеже в живота е изключително важно съвсем не е така добър, както му се иска да вярва. Но тази всеобща истина чак тогава има смисъл, когато при единичните неща, които върши също и тогава, когато ги изпълнява, понеже животът ги изисква, човек наистина има предвид какво би могло да доведе до тяхното неизвършване.
Какво се постига чрез това, можете да представите пред душата си по един простичък начин: Вие сигурно сте срещали хора, които са толкова слабоволеви, че всъщност предпочитат за нищо да не взимат решения сами и винаги да оставят някой друг да решава вместо тях, а те само да изпълняват.
Те същевременно отхвърлят и отговорността, предпочитат да питат какво да направят, отколкото сами да намерят основанията за това или онова действие. Аз не изнасям този случай, за да го изтъкна като особено значителен в този момент, а за да покажа нещо друго.
към текста >>
Когато аз застана срещу двама души, от които единият казва „да“, другият „не“ и аз изпълня „да“, то волята на единия съветник действа в мен по-нататък, неговите во
лев
и сили така действат в мен, че ми дават сила да изпълня моето действие.
другият казва: Не го прави! В живота виждаме, че единият съветник решително удържа победа над другия съветник. Този, който има по-силна воля, побеждава със своето мнение и повлиява питащия. Що за явление имаме тук? Колкото и незначително да изглежда, това явление е изпълнено с голямо значение.
Когато аз застана срещу двама души, от които единият казва „да“, другият „не“ и аз изпълня „да“, то волята на единия съветник действа в мен по-нататък, неговите волеви сили така действат в мен, че ми дават сила да изпълня моето действие.
Неговите волеви сили спечелват победа над волята на другия съветник, значи силата на един човек побеждава в мен. Да приемем, че сега няма други хора пред мен, от които единият да каже „да“, другият „не“, а аз съм оставен сам на себе си и в сърцето си претегля аргументите „за“ и „против“, когато никой не ми се бърка, а аз самият разгледам основанията за „да“ и „не“ и тогава извърша действието, понеже сам съм си казал „да“, тогава това развива една голяма сила, но сега в самия мен. Това, което другият е предизвиквал в мен, сега съм го направил сам и с това съм изградил една сила в душата си. Така че, когато вътрешно човек застане пред един избор, той побеждава със сила една слабост. И затова е невероятно важно, понеже отново по невероятен начин засилва господството на Аза върху астралното тяло.
към текста >>
Неговите во
лев
и сили спечелват победа над волята на другия съветник, значи силата на един човек побеждава в мен.
В живота виждаме, че единият съветник решително удържа победа над другия съветник. Този, който има по-силна воля, побеждава със своето мнение и повлиява питащия. Що за явление имаме тук? Колкото и незначително да изглежда, това явление е изпълнено с голямо значение. Когато аз застана срещу двама души, от които единият казва „да“, другият „не“ и аз изпълня „да“, то волята на единия съветник действа в мен по-нататък, неговите волеви сили така действат в мен, че ми дават сила да изпълня моето действие.
Неговите волеви сили спечелват победа над волята на другия съветник, значи силата на един човек побеждава в мен.
Да приемем, че сега няма други хора пред мен, от които единият да каже „да“, другият „не“, а аз съм оставен сам на себе си и в сърцето си претегля аргументите „за“ и „против“, когато никой не ми се бърка, а аз самият разгледам основанията за „да“ и „не“ и тогава извърша действието, понеже сам съм си казал „да“, тогава това развива една голяма сила, но сега в самия мен. Това, което другият е предизвиквал в мен, сега съм го направил сам и с това съм изградил една сила в душата си. Така че, когато вътрешно човек застане пред един избор, той побеждава със сила една слабост. И затова е невероятно важно, понеже отново по невероятен начин засилва господството на Аза върху астралното тяло. Изобщо не би трябвало да се взима за товар, във всички отделни случаи, където е възможно, сериозно да се разгледат тези „за“ и „против“.
към текста >>
210.
Човешките душевни дейности в течение на времето
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
И трето, човек не може да отрече, че има во
лев
и импулси.
Трите свръхсетивни съставни части на човека могат да бъдат отречени, но човек едно не може да отрече, именно че в себе си той констатира три вида вътрешни изживявания. Едното е, че в душата си той има представи. Всеки знае, че когато погледне даден предмет и се обърне настрана, запазва дадено впечатление от него, той има известна представа. Второто, което човек изживява и което той трябва да отличава от своите представи, са неговите душевни вълнения; удоволствие и мъка, радост и болка, симпатия и антипатия.
И трето, човек не може да отрече, че има волеви импулси.
към текста >>
Сега да продължим и да разгледаме връзката на човека с неговите во
лев
и импулси, доколкото тези во
лев
и импулси имат връзка с моралността.
Сега да продължим и да разгледаме връзката на човека с неговите волеви импулси, доколкото тези волеви импулси имат връзка с моралността.
Нека отново да разгледаме момента на заспиването. Това за човека е важен момент, понеже, както ни съобщава духовната наука, тогава той преминава в астралния свят.
към текста >>
Той започва да чувства как, като че ли дадени неща, които могат да се означат като во
лев
и импулси, сами се изправят пред душата му.
Докато досега очите са виждали ясно, сега очертанията на предметите започват да се раз-мазват. Нещо подобно на мъгла ги обгръща. Човек като че ли се усеща отделен от всичко наоколо. Също и във физическото тяло настъпва промяна: Човек не може повече да движи крайниците си. Те вече не го слушат.
Той започва да чувства как, като че ли дадени неща, които могат да се означат като волеви импулси, сами се изправят пред душата му.
Като едно единство пристъпват пред него нещата, които той е направил, които така е направил, че не е нужно да се упреква. И той изпитва невероятно блаженство от всичко, което правилно е направил. Така чрез добрите духове хората са предпазени да пристъпи пред душата им лошото. Естествено не е възможно да се изпитва блаженство от доброто, ако човек не е направил нищо добро. Но хората общо взето не са толкова лоши, че да не са направили изобщо никакво добро.
към текста >>
Во
лев
ите импулси понякога са още по-голяма пречка от душевните вълнения, за да можем да навлезем в духовния свят, където трябва да навлезем.
Докато добрите импулси предизвикват блаженство и подпомагат заспиването, лошите импулси още повече от душевните вълнения го затрудняват. Човек особено трудно заспива, когато съвестта го гризе.
Волевите импулси понякога са още по-голяма пречка от душевните вълнения, за да можем да навлезем в духовния свят, където трябва да навлезем.
Представите сравнително малко затрудняват, душевните вълнения повече, а за да преминем в духовния свят най-много ни пречат угризенията на съвестта заради действията, за които се упрекваме.
към текста >>
Най-добре пазят съня ни, най-добре ни помагат да пристъпим в Девахана во
лев
ите импулси, които са ни довели до морални действия.
Обикновено представите, това ще рече нашите представи, бдят над съня ни; ако картинно представим пред съзнанието си събитията от изминалия ден, обикновено лесно заспиваме. Но прибавят ли се чувства, то те са по-лош закрилник на съня ни; при възбуда ние спим по-лошо.
Най-добре пазят съня ни, най-добре ни помагат да пристъпим в Девахана волевите импулси, които са ни довели до морални действия.
Когато при ретроспективното разглеждане на деня отзад напред достигнем до момент, който ни изпълва със задоволство, с морално удовлетворение поради едно добро дело, в което се е проявил наш волев импулс, тогава настъпва блаженството, което ни пренася в Девахана.
към текста >>
Когато при ретроспективното разглеждане на деня отзад напред достигнем до момент, който ни изпълва със задоволство, с морално удовлетворение поради едно добро дело, в което се е проявил наш во
лев
импулс, тогава настъпва блаженството, което ни пренася в Девахана.
Обикновено представите, това ще рече нашите представи, бдят над съня ни; ако картинно представим пред съзнанието си събитията от изминалия ден, обикновено лесно заспиваме. Но прибавят ли се чувства, то те са по-лош закрилник на съня ни; при възбуда ние спим по-лошо. Най-добре пазят съня ни, най-добре ни помагат да пристъпим в Девахана волевите импулси, които са ни довели до морални действия.
Когато при ретроспективното разглеждане на деня отзад напред достигнем до момент, който ни изпълва със задоволство, с морално удовлетворение поради едно добро дело, в което се е проявил наш волев импулс, тогава настъпва блаженството, което ни пренася в Девахана.
към текста >>
Трето, духовната наука и всеки окултизъм учат, че чрез моралното действие на во
лев
ите импулси човек стои във връзка с висшия деваханически свят, света на така наречения безформен Девахан.
Физическият свят ни предоставя сетивни възприятия. От тях трябва да се отвърнем и тогава в нас остава нещо нашите представи. Те вече са нещо свръхсетивно. Човек има тези представи поради това, че силите на астралния свят проникват в неговото етерно тяло така, че чрез своите представи той стои в известна взаимовръзка с астралния свят. Освен това духовната наука казва: Душевните вълнения са нещо, което не само има връзка с астралния свят, но също и с един по-висш свят; с душевните вълнения човек се намира във взаимовръзка с долния Девахан.
Трето, духовната наука и всеки окултизъм учат, че чрез моралното действие на волевите импулси човек стои във връзка с висшия деваханически свят, света на така наречения безформен Девахан.
към текста >>
Светът на моралните во
лев
и импулси представлява нашата връзка с висшия Девахан.
Сравнете това, което се изживява в обикновения живот с това, което казва духовната наука. Те съответстват едно на друго. Представите не пречат на заспиването, понеже чрез тях ние трябва да преминем в астралния свят. Но за да преминем в деваханическия свят, трябва да имаме такива душевни състояния, които ни помагат да преминем в по-висш духовен свят. Душевно вълнение, което ни кара да се мятаме в леглото, ни пречи да заспим.
Светът на моралните волеви импулси представлява нашата връзка с висшия Девахан.
Там изобщо не можем да бъдем допуснати, ако нямаме такива волеви импулси, за които няма нужда да се упрекваме. Ние, значи, не можем истински да заспим, ако имаме угризения на съвестта. Там не ни допускат. А описаното блаженство, което чувстваме при едно добро дело, е като външен знак, който означава: Ти можеш да пристъпиш в света на Девахана. Няма защо да се чудим, че хората изпитват това като блаженство, в което винаги искат да останат.
към текста >>
Там изобщо не можем да бъдем допуснати, ако нямаме такива во
лев
и импулси, за които няма нужда да се упрекваме.
Те съответстват едно на друго. Представите не пречат на заспиването, понеже чрез тях ние трябва да преминем в астралния свят. Но за да преминем в деваханическия свят, трябва да имаме такива душевни състояния, които ни помагат да преминем в по-висш духовен свят. Душевно вълнение, което ни кара да се мятаме в леглото, ни пречи да заспим. Светът на моралните волеви импулси представлява нашата връзка с висшия Девахан.
Там изобщо не можем да бъдем допуснати, ако нямаме такива волеви импулси, за които няма нужда да се упрекваме.
Ние, значи, не можем истински да заспим, ако имаме угризения на съвестта. Там не ни допускат. А описаното блаженство, което чувстваме при едно добро дело, е като външен знак, който означава: Ти можеш да пристъпиш в света на Девахана. Няма защо да се чудим, че хората изпитват това като блаженство, в което винаги искат да останат. Чрез него те се чувстват сродни с висшия Девахан, така че желаят да останат там.
към текста >>
Душевните вълнения повече ни отделят от висшите светове, понеже чрез тях човек е свързан с низшия деваханически свят; во
лев
ите импулси ни отделят още повече, понеже те са свързани с висшия деваханически свят.
Така можем да покажем на човека: В себе си ти имаш твоя душевен живот. Каквото си представиш ти се показва така, че те въвежда във връзка с нещо висше и то по такъв начин, че ти е най-лесно да влезеш в по-висшия свят; представната дейност е сродна с астралното. Това, което човек изживява, е като сянка на по-висшия свят.
Душевните вълнения повече ни отделят от висшите светове, понеже чрез тях човек е свързан с низшия деваханически свят; волевите импулси ни отделят още повече, понеже те са свързани с висшия деваханически свят.
към текста >>
После ще последва култура, свързана с импулсите; тогава во
лев
ите импулси ще достигнат до голямо усъвършенстване.
Тогава това ще дава сигурност относно истинската и фалшивата същност, понеже ще се очакват не само представи за истинското и фалшивото. Тогава няма да трябва дълго да се мъчим да доказваме нещо, то ще може изведнъж да се обхване. Днес трябва да доказваме, да развиваме. Тогава няма да е нужно да се доказва, а да се харесва. След културата на възприятието при гърците и след културата на представите в наше време, когато ние отново ще се инкарнираме, ще последва една култура на душата.
После ще последва култура, свързана с импулсите; тогава волевите импулси ще достигнат до голямо усъвършенстване.
Тогавашните хора, които ще се инкарнират, ще преследват това, което е Сократов идеал. Ако не стане така, човекът, който е много умен, би могъл да бъде идеален мошеник; иначе напразно ще е записаното от Хамлет на писмената му плоча, че някой може непрекъснато да се усмихва и въпреки това да е изпечен мошеник10.
към текста >>
Но забележително за нашата по-следваща епоха ще бъде, че злонравието на во
лев
ите импулси ще действа парализиращо върху интелекта!
След епохата на чувствата ще последва епоха на изключителна моралност. Тогава, както показват окултните изследвания, ще се случва нещо съвсем особено. Да допуснем, че хората биха ставали все по-умни и по-умни. При днешния начин на мислене с представи, човекът може да стане именно такъв. Даже умствените способности може да са необходими, за да се извършват лоши дела.
Но забележително за нашата по-следваща епоха ще бъде, че злонравието на волевите импулси ще действа парализиращо върху интелекта!
Това ще бъде специфичното за моралната културна епоха, че аморалността ще има силата да умъртвява интелекта. Един човек от тази епоха трябва така да се развива по-нататък, че със своята моралност да може да последва своя интелект. Ние бихме могли да кажем: Гръцко-римската култура беше време на възприятието, нашата култура е време на интелекта. След това идва културата на чувствата и тогава времето на същинската моралност.
към текста >>
211.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Когато хвърлите само един повърхностен поглед върху това, което от събуждането сутрин до заспиването вечер живее в душата ви като представи, настроения и во
лев
и импулси, като при това трябва да прибавите всички възприятия, които нахлуват в нея отвън, тогава имате всичко, което може да се нарече предмет на обикновеното съзнание.
Когато хвърлите само един повърхностен поглед върху това, което от събуждането сутрин до заспиването вечер живее в душата ви като представи, настроения и волеви импулси, като при това трябва да прибавите всички възприятия, които нахлуват в нея отвън, тогава имате всичко, което може да се нарече предмет на обикновеното съзнание.
Всичко това, което се намира в съзнателния ни живот, в това наше обикновено съзнание, е зависимо от инструментите на физическото тяло. В това, че човек първо трябва да се събуди, за да заживее един съзнателен живот, имате най-простото доказателство за казаното по-горе. Това обаче означава, че човек трябва да потъне във физическото тяло с всичко онова, което се намира извън физическото тяло по времето докато спи, и физическото тяло със своите инструменти трябва да му бъде поставено на разположение, щом трябва да протекат процесите на обикновеното съзнание. Разбира се, веднага се налага въпросът: По какъв начин човек като духовно-душевно същество си служи със своите телесни инструменти сетивните органи и нервната система, за да бъде в обикновеното си съзнание? Сред материалистически настроения свят съществува вярата, че човекът в своите телесни инструменти има налице това, което произвежда фактите на неговото съзнание.
към текста >>
ВОЛЯ За во
лев
ия импулс се отнася същото.
ВОЛЯ За волевия импулс се отнася същото.
Преди да го осъзная той е налице. Осъзнаването от дневното ми съзнание се появява само защото това явление се оглежда във физическите органи на мисленето. Бел. пр./
към текста >>
Ако постъпваме правилно, на този план можем да се научим да отличаваме истинското от фалшивото по сравнително прост начин, но не чрез мислене и представи, а чрез во
лев
о решение.
Когато останем в нашия мисловен, представен живот, там няма никаква възможност за различаване. Такава възможност лежи само в бавното окултно възпитание на душата. Когато все повече напредваме, стигаме също и дотам, действително да се научим да ги различаваме, това значи да правим на окултното равнище това, което трябва да направим, ако пред нас стояха истински дървета и такива, които са родени от фантазията. През родените от фантазията дървета бихме могли да преминем; с истинските дървета бихме се сблъскали. Нещо подобно, но сега, разбира се, като един духовен факт, трябва да изживеем и на окултния план.
Ако постъпваме правилно, на този план можем да се научим да отличаваме истинското от фалшивото по сравнително прост начин, но не чрез мислене и представи, а чрез волево решение.
Това волево решение може да се постигне по следния начин: Когато съзерцаваме живота си, намираме в него две различни групи от събития. Често виждаме, че това или онова, което ни се отдава или не ни се отдава, обикновено зависи от нашите способности. Ние разбираме, че когато в някаква област не сме особено способни, не постигаме нищо особено. Там където сме сигурни, че имаме определени способности, там естествено нещата ни се отдават. Може би не винаги ясно прозираме връзката между това, което се изпълнява чрез нас и нашите способности.
към текста >>
Това во
лев
о решение може да се постигне по следния начин: Когато съзерцаваме живота си, намираме в него две различни групи от събития.
Такава възможност лежи само в бавното окултно възпитание на душата. Когато все повече напредваме, стигаме също и дотам, действително да се научим да ги различаваме, това значи да правим на окултното равнище това, което трябва да направим, ако пред нас стояха истински дървета и такива, които са родени от фантазията. През родените от фантазията дървета бихме могли да преминем; с истинските дървета бихме се сблъскали. Нещо подобно, но сега, разбира се, като един духовен факт, трябва да изживеем и на окултния план. Ако постъпваме правилно, на този план можем да се научим да отличаваме истинското от фалшивото по сравнително прост начин, но не чрез мислене и представи, а чрез волево решение.
Това волево решение може да се постигне по следния начин: Когато съзерцаваме живота си, намираме в него две различни групи от събития.
Често виждаме, че това или онова, което ни се отдава или не ни се отдава, обикновено зависи от нашите способности. Ние разбираме, че когато в някаква област не сме особено способни, не постигаме нищо особено. Там където сме сигурни, че имаме определени способности, там естествено нещата ни се отдават. Може би не винаги ясно прозираме връзката между това, което се изпълнява чрез нас и нашите способности. Има също и един по-неопределен начин да се види тази връзка.
към текста >>
212.
Скрити сили на душевния живот
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
През тези дни достатъчно повтаряхме, че всичко, което обхваща нашите представи, нашите възприятия, нашите во
лев
и импулси, нашите чувства и усещания, накратко всичко това, което се разиграва в душата ни при нормалното душевно състояние от събуждането до заспиването, можем да наречем дейности, свойства, сили на обикновеното съзнание.
През тези дни достатъчно повтаряхме, че всичко, което обхваща нашите представи, нашите възприятия, нашите волеви импулси, нашите чувства и усещания, накратко всичко това, което се разиграва в душата ни при нормалното душевно състояние от събуждането до заспиването, можем да наречем дейности, свойства, сили на обикновеното съзнание.
Сега всичко, което е част от това обикновено човешко съзнание, всичко, което човек знае, чувства и иска от събуждането до заспиването, искаме да го изразим като го обхванем в тези две паралелни линии (а; б) (виж рис. ).
към текста >>
Към него принадлежат и всички наши чувства и во
лев
и импулси, накратко всичко това, което обхваща нашето обикновено съзнание.
Към областта на тези две паралелни линии принадлежи както нашето мислене, така и всяко едно възприятие. Значи, когато чрез нашите сетива влезем в кореспонденция с външния свят и от всички възможни сетивни впечатления си изградим картина, която е във връзка с външния свят, това още принадлежи към нашето обикновено съзнание.
Към него принадлежат и всички наши чувства и волеви импулси, накратко всичко това, което обхваща нашето обикновено съзнание.
Човек би казал, че към тази сфера, която е изобразена чрез двете паралелни линии, принадлежи всичко, за което нормалният душевен живот в ежедневието може да даде информация.
към текста >>
Както в обикновеното съзнание включваме представите, чувствата и во
лев
ите импулси, така и в подсъзнанието можем да включим имагинацията, инспирацията и интуицията.
Зад прага на обикновеното съзнание лежи всичко, което можем да определим като скритите страни на душевния живот или също като подсъзнание. Ние ще си изградим добра представа за всичко, което е включено в това подсъзнание, ако си спомним, че чрез духовното обучение човекът усвоява имагинация, инспирация и интуиция.
Както в обикновеното съзнание включваме представите, чувствата и волевите импулси, така и в подсъзнанието можем да включим имагинацията, инспирацията и интуицията.
Ние обаче също знаем, че подсъзнанието може да се прояви не само когато се е преминало през такова обучение, но понякога и като старо наследство от едно първично, примитивно човешко съзнание, като атавизъм. Тогава се появяват неща, които определяме като визии; а визиите при наивното съзнание, при примитивното съзнание, съответстват на изработените чрез обучение имагинации. Появяват се предчувствия; те биха били примитивни инспирации. С един известен пример веднага можем да поясним разликата между инспирация и предчувствие.
към текста >>
213.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Имам предвид стихотворението „Е
лев
зин“, което ще бъде представено тук от госпожица Сиверс.
„Мислителят на Европа“ както може да се нарече Хегел34, е станал толкова познат на модерните образовани хора, че човек може да намери все още много неразрязани страници в неговите книги, намиращи се в библиотеките, ни е оставил едно написано с кръвта на сърцето си стихотворение.
Имам предвид стихотворението „Елевзин“, което ще бъде представено тук от госпожица Сиверс.
С това стихотворение от средноевропейската култура искаме да поднесем почитта си в памет на Е. П. Блаватска.
към текста >>
„Е
лев
зин“* На Хьолдерлин (1770-1843)
„Елевзин“* На Хьолдерлин (1770-1843)
към текста >>
о Церес, ти която в Е
лев
зин цареше!
о Церес, ти която в Елевзин цареше!
към текста >>
които тя за
лев
че там продаваше,
които тя за левче там продаваше,
към текста >>
214.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
„Е
лев
зин“: Стиховторението „Е
лев
зин на Хьолдерлин“ е съчинено през 1796.
„Елевзин“: Стиховторението „Елевзин на Хьолдерлин“ е съчинено през 1796.
Виж „Животът на Георг Вилхелм Фридрих Хегел, описан от Карл Розенкранц“, Берлин 1844.
към текста >>
Поради к
лев
ета бива изгонена от двора и умира през 460 в Йерусалим.
Царица Евдокия (400-460). Умна и красива дъщеря на атинянина Леонтиус; през 421 година става християнка, приема името Евдокия и става съпруга на Теодориус Втори.
Поради клевета бива изгонена от двора и умира през 460 в Йерусалим.
От нейните поетични произведения е запазено само „Киприан и Юстина“ животоописание на мъченика.
към текста >>
215.
1. ПРЕДГОВОР
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Както винаги, когато е отхвърлена една властна воля, най-близкото средство е тогава ок
лев
етяването на онези, които не са се подчинили на тези претенция, и като най-ефективно средство за борба служи обръщането на фактите в тяхната противоположност: това, срещу което трябва да се води борба от морална необходимост, се приписва като вина на човека.
Както винаги, когато е отхвърлена една властна воля, най-близкото средство е тогава оклеветяването на онези, които не са се подчинили на тези претенция, и като най-ефективно средство за борба служи обръщането на фактите в тяхната противоположност: това, срещу което трябва да се води борба от морална необходимост, се приписва като вина на човека.
Срещу тези неща се обръща Рудолф Щайнер в своето слово и приветствува тогава настъпилото отделяне от Теософското Общество като едно освобождение.
към текста >>
216.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Во
лев
ият живот, който протича повече несъзнателно, който протича повече в афекти и страсти, него разпалва животинската храна.
В това отношение при едно езотерично развитие човек изпитва така да се каже земната тежест на животинската храна повече отколкото той я чувствува иначе и преди всичко той започва да чувствува, че животинската храна разпалва инстинктивния живот.
Волевият живот, който протича повече несъзнателно, който протича повече в афекти и страсти, него разпалва животинската храна.
Ето защо напълно вярно е външното наблюдение, когато се казва, че войнствените народи клонят повече към животинската храна отколкото миролюбивите.
към текста >>
217.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Тогава вече не можем да вземем един во
лев
и им пулс, без да развием с него едно чувство.
Но и тези последните изпитват една промяна едновременно с мисленето. Ние вече не създаваме мислите, а те сами си мислят вътре в душата. С чувство то, че мислите имат собствени сили, чрез които те сами си мислят, се получава определено сливане на чувството и волята. Бихме могли да кажем: чувството става все повече и повече активно, а волята стават все повече и повече чувственосъобразна. Чувството и волята стават по средни едно с друго, отколкото са били по-рано на физическото поле.
Тогава вече не можем да вземем един волеви им пулс, без да развием с него едно чувство.
Някои от нещата, които вършим, произвеждат в нас едно горчиво чувство, други произвеждат едно възвишено чувство.
към текста >>
Същевременно с проявяването на нашата воля ние чувствуваме в себе си една чувствена присъда, върху нашите собствени во
лев
и импулси.
Същевременно с проявяването на нашата воля ние чувствуваме в себе си една чувствена присъда, върху нашите собствени волеви импулси.
Чувства, които съществуват само заради насладата, при тях констатираме, че те се превръщат в един вид упрек; но чувствата, които човек изпитва така, че си казва: като човешка душа аз трябва да предложа арената за такива чувства, трябва да ги живея вътрешно, иначе те не биха съществували във вселената, такива чувства човек намира за по-оправдани отколкото другите. Ще преведа един пример, а именно един радикален пример, за да може да изпъкне ясно това, което трябва да се разбере. Някои с това не искам да оскверня нищо, а само да изразя нещата радикално -, някой би могъл да изпитва голяма радост при едно добро ядене. Кога то изпитва тази радост, с него става нещо в това няма никакво съмнение -, но не се изменя много в съдържанието на света, в Космоса, от това, дали някой отделен човек изпитва тази радост при едно ядене или дали той не изпитва такава радост. Това не представлява нещо много за общия миров живот.
към текста >>
Докато в нашата глава, когато започваме да изживяваме етерното естество, първо изживяваме бихме могли да кажем сянкообразните Архангели в техните действия, в техните етерни действия, то в това, с което Мъдростта се сблъсква в нас и дава един обратен удар, ние изживяваме проникнати с нещо во
лев
о Първичните Сили, които са проникнали в нас и които съдействуват в човешката личност.
Когато човек започва да чувствува разливащи се навън от него насрещни чувства към Мъдростта, по отношение на Мъдростта, когато започва да изпитва чувства на срам, на благодарност, когато тези чувства напират нагоре от собствения организъм, той прави тогава отново първото запознанство, първото елементарно запознанство с нещо, което след това трябва да се научи да познава по-нататък в напредващото окултно развитие. Вчера ние обърнахме внимание върху това, че при постепенното изживяване на етерното естество се запознаваме с това, което действува в нашия етерен мозък като Амшаспанди на Заратустровото учение. За нашите понятия можем също да кажем: тук не се запознаваме първо с едно понятие за действуващите архангелски същества, за това, което тези архангели имат да вършат в нас. Чрез това, което се заприщва обратно, което прониква нагоре от самите нас в чувството на благодарност и на срам, което има един личен характер, защото извира от нас, чрез това получаваме първото елементарно истинско понятие за това, което наричаме Първични Сили или Архаи; защото това, което първичните сили действуват в нас, ние го изживяваме по именно описания начин в неговата първа елементарна форма.
Докато в нашата глава, когато започваме да изживяваме етерното естество, първо изживяваме бихме могли да кажем сянкообразните Архангели в техните действия, в техните етерни действия, то в това, с което Мъдростта се сблъсква в нас и дава един обратен удар, ние изживяваме проникнати с нещо волево Първичните Сили, които са проникнали в нас и които съдействуват в човешката личност.
Тогава добиваме постепенно едно понятие за това когато се научаваме да чувствуваме така което окултистът разбира, когато казва: в прадревното въплъщение на нашата земя, на стария Сатурн, са живели на тяхната човешка степен първичните сили или Духовете на Личността.
към текста >>
218.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. 29 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
АСТРАЛНОТО ТЯЛО на човека може да бъде видяно за обикновеното наблюдение така да се каже само чрез неговия сянков образ, чрез мисловни, во
лев
и, чувствени изживявания.
АСТРАЛНОТО ТЯЛО на човека може да бъде видяно за обикновеното наблюдение така да се каже само чрез неговия сянков образ, чрез мисловни, волеви, чувствени изживявания.
То става все повече и повече един израз на онова, което представлява стойността на човека по отношение на неговото същество в Космоса. Моля Ви да приемете това описание, това изложение като твърде особено важно Астралното тяло на един човек обхванат в едно окултно развитие става все повече и повече израз за стойността на човека в Космоса.
към текста >>
219.
Съдържание
GA_147 Тайните на прага
Способност за превръщане и во
лев
ото чувство „Аз искам себе си“.
Един основен закон в човешката природа. Преживявания на душата в елементарния свят.
Способност за превръщане и волевото чувство „Аз искам себе си“.
Качествата на елементарния свят: симпатии и антипатии. За укрепването на душата и характера.
към текста >>
220.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Дълбоката връзка с Едуард Шуре отново се показа в това, че със своето отворено писмо – което бе отпечатвано нееднократно в нашите „Вести“ и което можете да намерите и в прекрасната книга на нашия уважаван приятел Ойген
Лев
и – той застана на наша страна в една борба, хвърлила важни лъчи светлина върху това, къде по отношение на нашите стремления трябва да търсим истина и къде противници, защото така се налага да ги наричаме.
Това, което щяхме да получим от представлението на тази драма, е свързано и с факта, че в тази драма имаме пред себе си произведение на нашия многоуважаван Едуард Шуре. Когато произнасяме това име, трябва да вземем предвид, че то се носи от мъжа, който със своите „Великите Посветени“, „Les Grands Initiés“2, a и с други свои съчинения в известен смисъл се явява първовестител на езотеричното направление на Запада, за което ние искаме да вложим нашите сили. Отново и отново трябва да преосмисляме това, което е внесъл Едуард Шуре в съвременността, а също и в бъдещото развитие на човечеството, създавайки с това цяла една епоха. Затова мога не само от най-дълбоките пориви на собственото си сърце, но и от сърдечния устрем на всички събрали се тук приятели да изразя най-голямо удовлетворение по повод факта, че по време и на този мюнхенски цикъл и сезон Едуард Шуре отново ще бъде сред нас. Той участва в сутрешния цикъл, но тъй като имаме и тържества, на които ще бъдем всички заедно, всички приятели ще имат възможност да се видят лично с човека, който със своята гениалност и дълбоко разбиране на езотеричните отношения, изхождайки от най-съкровени импулси, отново застава на наша страна в настоящото време, когато, както всички вие знаете, бяхме въвлечени в една борба, която ни беше натрапена и която ние наистина не сме търсили.
Дълбоката връзка с Едуард Шуре отново се показа в това, че със своето отворено писмо – което бе отпечатвано нееднократно в нашите „Вести“ и което можете да намерите и в прекрасната книга на нашия уважаван приятел Ойген Леви – той застана на наша страна в една борба, хвърлила важни лъчи светлина върху това, къде по отношение на нашите стремления трябва да търсим истина и къде противници, защото така се налага да ги наричаме.
към текста >>
Освен съчиненията, които вече бяха споменати, ще упомена и прекрасната книга на нашия приятел
Лев
и, която ще излезе също и на немски език, ще спомена брошурата на д-р Унгер, тези на г-жа Волфрам и на г-н Валтер, които, освен останалите, ще можете да получите сред нашите книги – книги, които е било наистина нелеко на нашите приятели да напишат, тъй като всеки един от тях има да върши и по-важни дела от това да се впуска в една ненужна и противоречаща на истината борба.
Но за нашите приятели е необходимо да обърнат известно внимание на това, което бе направено за изясняване на истината.
Освен съчиненията, които вече бяха споменати, ще упомена и прекрасната книга на нашия приятел Леви, която ще излезе също и на немски език, ще спомена брошурата на д-р Унгер, тези на г-жа Волфрам и на г-н Валтер, които, освен останалите, ще можете да получите сред нашите книги – книги, които е било наистина нелеко на нашите приятели да напишат, тъй като всеки един от тях има да върши и по-важни дела от това да се впуска в една ненужна и противоречаща на истината борба.
Но за нашите приятели е важно не само, че тези книги са написани, но и да бъдат прочетени. Защото все някога ще възникне необходимостта нашите приятели, които сериозно се стремят към истината, действително да се запознаят с всичко случило се, колкото и неприятно в известно отношение да е това знание. Именно от тази гледна точка в последно време нашата работа в Мюнхен срещна множество трудни препятствия.
към текста >>
221.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Трябва да изживее, че е нещо много значително, че в момента, когато не е достатъчно силен да развие не мисълта, а действителния во
лев
и акт „аз искам себе си“, той усеща, че сякаш изпада в безсъзнание.
Точно така е и с волята. Волята трябва да укрепне, защото в елементарния свят не е толкова удобно, колкото във физическо-сетивния свят, където чувството за Аз се дава от силите на физическото тяло. Човек сам трябва да иска това чувство за Аз, в елементарния свят той трябва да изживее какво значи да си изпълнен в душата си със следното съдържание на съзнанието: „Аз искам себе си“.
Трябва да изживее, че е нещо много значително, че в момента, когато не е достатъчно силен да развие не мисълта, а действителния волеви акт „аз искам себе си“, той усеща, че сякаш изпада в безсъзнание.
Ако човек не може сам да се удържи в елементарния свят, той сякаш изпада в безсъзнание в този свят. Тук поглеждаме към истинската природа на волята, която също така не може да бъде дадена от външната наука, от външната философия, а само от ясновиждащото познание. Това, което наричаме воля във физическо-сетивния свят, е сянка на онази силна действителна воля, която се разгръща така, че да съхранява Аза по собствено своеволие, като не се опира на външни сили. Всичко става посвоеволно – можем да кажем така – в този елементарен свят, когато се вживеем в него.
към текста >>
Но когато в елементарния свят човек за известно време се е чувствал в себе си, когато за известно време е развил силното во
лев
о чувство „аз искам себе си“, отново настъпва нещо, което може да се нарече ужасяващо усещане за самота, за изоставеност, което извиква копнежа отново да се събуди от това състояние да иска само себе си към способността за превръщане.
Когато човек остави физическото си тяло и след това в етерното си тяло има като обкръжение елементарния свят, благодарение на изконната природа на етерното тяло се събужда преди всичко стремежът към превръщане. Той иска да се потапя в съществата. Но както в дневното бодърстване възниква потребността от сън, така в елементарния свят се събужда потребността да бъдеш сам в себе си, да изключиш всичко, в което би могъл да се превърнеш.
Но когато в елементарния свят човек за известно време се е чувствал в себе си, когато за известно време е развил силното волево чувство „аз искам себе си“, отново настъпва нещо, което може да се нарече ужасяващо усещане за самота, за изоставеност, което извиква копнежа отново да се събуди от това състояние да иска само себе си към способността за превръщане.
Във физическия сън човек си отдъхва и силите се грижат за това той да се събуди, без да прави нещо за целта. В елементарния свят, когато е в сънното състояние да иска само себе си, той трябва да се върне обратно към състоянието на способност за превръщане чрез настояването на чувството за изоставеност, тоест трябва да иска да се събуди. От всичко това виждате, скъпи мои приятели, колко са различни условията на изживяването на себе си, на чувстването на себе си в елементарния свят от тези във физическо-сетивния свят. И можете да разберете колко е необходимо отново и отново да се обръща внимание на това, че ясновиждащото съзнание, което преминава от единия свят в другия и обратно, действително да се подчинява на изискванията на съответния свят и при престъпването на прага да не пренася привичките от единия свят в другия. Затова укрепването и усилването на душевния живот също принадлежи към често споменаваната от нас подготовка за преживяването на свръхсетивните светове.
към текста >>
222.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
За това духовно действие може да се каже, че трябва да е силно во
лев
о решение да заличи в себе си, да забрави това, което е донесъл в духовния свят, което е изнесъл нагоре като спомен за своя Аз, по пътя на во
лев
о решение да изтрие спомена за това, което е бил с всичките му подробности.
Този спомен му остава. Той остава у него също и между смъртта и ново раждане. Това, което човек е бил, е налично преди всичко именно в духовния свят. Споменът за сетивно-действителното битие между раждането и смъртта остава траен и продължава да съществува в душата между смъртта и ново раждане. Ако обаче, като станала ясновиждаща душа, човек иска да проникне до истинския си Аз, той се научава да разбира, че е необходимо едно решение, едно духовно действие.
За това духовно действие може да се каже, че трябва да е силно волево решение да заличи в себе си, да забрави това, което е донесъл в духовния свят, което е изнесъл нагоре като спомен за своя Аз, по пътя на волево решение да изтрие спомена за това, което е бил с всичките му подробности.
Тогава той подхожда към това, което е могло да проблясва смътно още и на по-ранните степени на ясновидството и познанието. Предизвестието на това, което се преживява тогава в духовния свят, е указано в Трета картина на „Пробуждането на душите“, където Щрадер стои над бездната на своето битие. Човек действително в истински облик стои над бездната на битието, когато чрез свободната си вътрешна воля, чрез енергичен волеви акт взема решението да изтрие себе си, да забрави. Всъщност в човешкото същество всички тези неща съществуват като факт. Само че човек не знае нищо за това.
към текста >>
Човек действително в истински облик стои над бездната на битието, когато чрез свободната си вътрешна воля, чрез енергичен во
лев
и акт взема решението да изтрие себе си, да забрави.
Споменът за сетивно-действителното битие между раждането и смъртта остава траен и продължава да съществува в душата между смъртта и ново раждане. Ако обаче, като станала ясновиждаща душа, човек иска да проникне до истинския си Аз, той се научава да разбира, че е необходимо едно решение, едно духовно действие. За това духовно действие може да се каже, че трябва да е силно волево решение да заличи в себе си, да забрави това, което е донесъл в духовния свят, което е изнесъл нагоре като спомен за своя Аз, по пътя на волево решение да изтрие спомена за това, което е бил с всичките му подробности. Тогава той подхожда към това, което е могло да проблясва смътно още и на по-ранните степени на ясновидството и познанието. Предизвестието на това, което се преживява тогава в духовния свят, е указано в Трета картина на „Пробуждането на душите“, където Щрадер стои над бездната на своето битие.
Човек действително в истински облик стои над бездната на битието, когато чрез свободната си вътрешна воля, чрез енергичен волеви акт взема решението да изтрие себе си, да забрави.
Всъщност в човешкото същество всички тези неща съществуват като факт. Само че човек не знае нищо за това. Всяка нощ той е длъжен несъзнателно да заличава себе си по този начин. Но е нещо съвсем различно с пълно съзнание да предадеш на унищожение, на забрава, на бездната спомена за своя Аз, действително за известно време в духовния свят да стоиш над бездната на битието, пред нищото като нищо. Това е най-разтърсващото преживяване, което можем да имаме, и е необходимо към това преживяване да се подходи с голямо доверие.
към текста >>
223.
Бележки
GA_147 Тайните на прага
в прекрасната книга: Ойген
Лев
и, „Г-жа Ани Безант и кризата в Теософското общество“, Берлин 1913 г.
в прекрасната книга: Ойген Леви, „Г-жа Ани Безант и кризата в Теософското общество“, Берлин 1913 г.
към текста >>
Рудолф Щайнер ѝ предава ръководството на изработката на костюмите; заета е също и като актриса: Луцифер (1913 г.) и Дионисий в „Свещената драма от Е
лев
зин“.
15) Имме, баронеса фон Екхартщайн, 1871-1930. От 1909 г.
Рудолф Щайнер ѝ предава ръководството на изработката на костюмите; заета е също и като актриса: Луцифер (1913 г.) и Дионисий в „Свещената драма от Елевзин“.
В Дорнах, където я извиква г-жа Мария Щайнер след смъртта на Рудолф Щайнер, тя сътворява всички костюми за Мистерийните драми и умира през 1930 г., след като е изработила костюмите за първото публично представление на Картините от египетското посвещение.
към текста >>
224.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_147 Тайните на прага
Роден на 27 февруари в Кра
лев
ец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници.
1861 г.
Роден на 27 февруари в Кралевец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници.
Родителите му произхождат от Южна Австрия.
към текста >>
225.
3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Съчетанието между едно прекрасно описание и един бу
лев
арден роман ето кое е странното.
Колко често човек пропуска покрай себе си неща, които са пропити с дълбок смисъл! Може би мнозина от Вас са чули за книгата „Животът на Исус" от Ернест Ренан, излязла през 1863. Хората четат тази книга и не обръщат внимание на забележителните моменти в нея. Може би след време мнозина ще се учудят, как са успели да пропуснат особените, забележителните моменти в нея. Забележителното в тази книга е, че тя изглежда като една смесица от възвишено описание и сензационен роман, поднесен, така да се каже, през за дните стълби.
Съчетанието между едно прекрасно описание и един булеварден роман ето кое е странното.
към текста >>
Ето как бу
лев
ардният роман се намесва към възвишеното описание, което е налице дори и в тази книга.
Така се отнася към Христос и Ернест Ренан. Той не се смущава да представи възкресението на Лазар като един вид измама, която Христос Исус е допуснал, единствено с пропагандна цел! Той не се стеснява да покаже как Христос Исус все повече и повече затъва в мътните води на масовия инстинкт.
Ето как булевардният роман се намесва към възвишеното описание, което е налице дори и в тази книга.
И своеобразното тук е, че всъщност човек би трябвало да подтисне едно здраво усещане за нещата, за да опише едно същество, което първоначално има най-добри намерения, докато накрая затъва в масовите инстинкти и допуска възникването на всевъзможни измами. Обаче Ренан изобщо не се чувствува смутен от това и продължава да търси красиви, завладяващи думи, в стремежа си да опише тази личност. Куриозно, нали? Ето един пример за това, колко голямо е привличането на хората към Христос, независимо дали те имат разбиране за него или не. Тези неща могат да стигнат толкова далеч, че подобен човек да превърне живота на Христос в най-долнопробен булеварден роман и въпреки това да търси красиви и увличащи думи, за да насочи хората към тази забележителна личност.
към текста >>
Тези неща могат да стигнат толкова далеч, че подобен човек да превърне живота на Христос в най-долнопробен бу
лев
арден роман и въпреки това да търси красиви и увличащи думи, за да насочи хората към тази забележителна личност.
Ето как булевардният роман се намесва към възвишеното описание, което е налице дори и в тази книга. И своеобразното тук е, че всъщност човек би трябвало да подтисне едно здраво усещане за нещата, за да опише едно същество, което първоначално има най-добри намерения, докато накрая затъва в масовите инстинкти и допуска възникването на всевъзможни измами. Обаче Ренан изобщо не се чувствува смутен от това и продължава да търси красиви, завладяващи думи, в стремежа си да опише тази личност. Куриозно, нали? Ето един пример за това, колко голямо е привличането на хората към Христос, независимо дали те имат разбиране за него или не.
Тези неща могат да стигнат толкова далеч, че подобен човек да превърне живота на Христос в най-долнопробен булеварден роман и въпреки това да търси красиви и увличащи думи, за да насочи хората към тази забележителна личност.
Подобни неща са възможни единствено спрямо такова същество, което се доближава до космическото значение на Христос. И знаете ли, през трите години от Христовия живот, би се натрупала твърде много Карма, ако Христос би живял според описанията на Ренан. Занапред ще бъде съвсем ясно: Описания като тези на Ренан ще се разпадат мигновено, понеже хората ще знаят, че Христовият живот не донесе някаква Карма от миналото, нито пък създаде някаква бъдеща Карма. Ето едно от посланията на Петото Евангелие.
към текста >>
226.
6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
фактически книгата на Ренан е смесица от два различни елемента: от една страна безукорно, естетическо описание, стигащо до възвеличаване, от друга страна похватите на бу
лев
ардния роман; и накрая тържественият химн за прослава на Исус.
Ето отново тази вътрешна неистинност!
фактически книгата на Ренан е смесица от два различни елемента: от една страна безукорно, естетическо описание, стигащо до възвеличаване, от друга страна похватите на булевардния роман; и накрая тържественият химн за прослава на Исус.
И към кого е отправен този химн? Към Исус? Ясно е, че ако Ренан е душевно Здрав, този химн не би могъл да бъде отправен към описания от него Исус; тези хвалебствия нямат нищо общо с Христос Исус. Следователно, цялата тази книга е протъкана с вътрешна неистина!
към текста >>
227.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Обаче в мига, в който той престава да е само човек на познанието, и бъде обзет от симпатия към активното, действено начало, от симпатия към во
лев
ата природа на човека, той си казва: - Съвсем не е достатъчно тук да има същества и те да разполагат с някакви идеи; тези същества трябва да са и активни, да са в състояние да действат.
Обаче в мига, в който той престава да е само човек на познанието, и бъде обзет от симпатия към активното, действено начало, от симпатия към волевата природа на човека, той си казва: - Съвсем не е достатъчно тук да има същества и те да разполагат с някакви идеи; тези същества трябва да са и активни, да са в състояние да действат.
Обаче не е възможно да продължим тази логика, без да сме направили извода: - Тези същества трябва да са индивидуални същества. Или с други думи, такъв човек се издига от степента, при която той приема одушевения свят, към степента, при която той приема присъствието на Духа или Духовете в света. Все още не му е ясно, дали той трябва да приеме едно или повече духовни същества; важното е друго: Той се издига от психизма към пневматизма, към учението за Духа.
към текста >>
228.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
В този случай вие бихте се изправили не пред цялостния характер на Шопенхауер, за когото волята е в основата на всички неща, а пред една поразлична душа, за която в основата на света лежат много монади, които са от во
лев
о естество.
Но приемете сега, че един човек би искал да бъде волунтарист и в същото време да е силно привлечен от духовно-зодиакалния знак на монадизма.
В този случай вие бихте се изправили не пред цялостния характер на Шопенхауер, за когото волята е в основата на всички неща, а пред една поразлична душа, за която в основата на света лежат много монади, които са от волево естество.
И аз бих казал, че този монадологичен волунтаризъм е представен по един най-красив, остроумен и интимен начин в лицето на австрийския поет и философ Хамерлинг. Как възникна странното учение, което вие откривате в „Атомистика на волята” от Хамерлинг? То възникна поради факта, че неговата волунтаристично настроена душа беше отворена главно към духовно-зодиакалния знак на монадизма. И ако разполагахме с достатъчно време, ние бихме искали да посочим подходящ пример за това, как всяка една душевна нагласа може да се разгърне във всеки един от 12-те духовно-зодиакални знака.
към текста >>
229.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Два во
лев
и импулса не могат да бъдат заедно в един обект.
Обаче не могат да съществуват две воли, не могат да съществуват следователно двама души, които в един и същ момент да искат да вършат същото нещо. Волите не могат да се слеят в един единствен обект. Самият манивел, който хващаме, за да можем да въртим една машина, можем да го държим само сами. И даже когато някой друг ни помага при това, онази част от работата, която извършваме чрез нашата воля, е половината от цялата работа. Ние извършваме нашата половина, другият другата половина.
Два волеви импулса не могат да бъдат заедно в един обект.
Въпреки че чрез нашата воля се поставяме в един общ свят, тъкмо чрез тази воля ние сме така поставени в света, че чрез волята ние сме една отделна за самите нас индивидуалност. Тези факти ни показват, че волята съставлява цялата стойност, цялата индивидуална стойност на човека, че от тази гледна точка тя с най-вътрешният елемент на човешката душа.
към текста >>
И когато вътрешното засилване на душевния живот отива още по-нататък, когато намирайки се вън от своето тяло човек изживява по-нататък своята вътрешност, тогава в него се явява онова, което иначе във физическия живот, на физическото поле отговаря на во
лев
ия импулс.
Докато стоим на физическото поле, ние вярваме че тази човешка мускулна система се състои от мускули от плът; в действителност тези мускули от плът са кристализираната карма. И те са така устроени в човека, така са кристализирали, че и най-тънкото химическо съединение в неговата мускулна система носи неговата кристализирана карма. Така щото духовният наблюдател много ясно вижда: Когато един човек например е движил така своите мускули, че е отишъл на определено място, където с него се е случило нещастие, това е станало поради причината, че в мускулите се е намирала духовната сила, която от само себе си го е тласкала към това място, където му се е случило нещастието. Мировият ред е кристализирал нашата съдба в нашата мускулна система. И в нашата мускулна система живее духът, кристализиран за външното физическо поле, който без нашето явно знание ни води навсякъде там, където трябва да отидем или да дойдем съобразно с нашата карма.
И когато вътрешното засилване на душевния живот отива още по-нататък, когато намирайки се вън от своето тяло човек изживява по-нататък своята вътрешност, тогава в него се явява онова, което иначе във физическия живот, на физическото поле отговаря на волевия импулс.
Щом този волев импулс, този волев живот се появи вътрешно обаче когато човек се намира вън от тялото тогава човек се чувствува не само като в една звездна системи, а чувствува като че се намира в слънцето на тази звездна система, той се чувствува едно със слънцето на своята планетна система. Бихме могли да кажем: Когато човек изживява вътрешно своето астрално тяло, той се чувствува едно с планетите на своята планетна система; когато изживява себе си със своя Аз вън от тялото, той се чувствува едно със слънцето на своята слънчева система, към което всичко е насочено, към което всичко се стреми. И когато сега той поглежда обратно към това, което сега не е вътре, а вън, /защото това, което е вън, докато човек се намира в своето физическо тяло, то е вътре, когато той се намира вън от това физическо тяло/, когато следователно той поглежда сега към самия себе си, пред него застава нещо друго, тогава по отношение на него пред него застава необходимостта, която му показва: това, което се намира там вън като негово собствено тяло е подчинено на раждане и умиране, пред него застава раждането и умирането на физическото тяло. Той забелязва, че има духовни Сили и Същества, които направляват и ръководят раждането на това физическо тяло, и че има други Сили и Същества, които го разрушават, които разлагат това физическо тяло. И човек осъзнава тогава, в какво всъщност отново кристализира това раждане и умиране във физическия свят.
към текста >>
Щом този во
лев
импулс, този во
лев
живот се появи вътрешно обаче когато човек се намира вън от тялото тогава човек се чувствува не само като в една звездна системи, а чувствува като че се намира в слънцето на тази звездна система, той се чувствува едно със слънцето на своята планетна система.
И те са така устроени в човека, така са кристализирали, че и най-тънкото химическо съединение в неговата мускулна система носи неговата кристализирана карма. Така щото духовният наблюдател много ясно вижда: Когато един човек например е движил така своите мускули, че е отишъл на определено място, където с него се е случило нещастие, това е станало поради причината, че в мускулите се е намирала духовната сила, която от само себе си го е тласкала към това място, където му се е случило нещастието. Мировият ред е кристализирал нашата съдба в нашата мускулна система. И в нашата мускулна система живее духът, кристализиран за външното физическо поле, който без нашето явно знание ни води навсякъде там, където трябва да отидем или да дойдем съобразно с нашата карма. И когато вътрешното засилване на душевния живот отива още по-нататък, когато намирайки се вън от своето тяло човек изживява по-нататък своята вътрешност, тогава в него се явява онова, което иначе във физическия живот, на физическото поле отговаря на волевия импулс.
Щом този волев импулс, този волев живот се появи вътрешно обаче когато човек се намира вън от тялото тогава човек се чувствува не само като в една звездна системи, а чувствува като че се намира в слънцето на тази звездна система, той се чувствува едно със слънцето на своята планетна система.
Бихме могли да кажем: Когато човек изживява вътрешно своето астрално тяло, той се чувствува едно с планетите на своята планетна система; когато изживява себе си със своя Аз вън от тялото, той се чувствува едно със слънцето на своята слънчева система, към което всичко е насочено, към което всичко се стреми. И когато сега той поглежда обратно към това, което сега не е вътре, а вън, /защото това, което е вън, докато човек се намира в своето физическо тяло, то е вътре, когато той се намира вън от това физическо тяло/, когато следователно той поглежда сега към самия себе си, пред него застава нещо друго, тогава по отношение на него пред него застава необходимостта, която му показва: това, което се намира там вън като негово собствено тяло е подчинено на раждане и умиране, пред него застава раждането и умирането на физическото тяло. Той забелязва, че има духовни Сили и Същества, които направляват и ръководят раждането на това физическо тяло, и че има други Сили и Същества, които го разрушават, които разлагат това физическо тяло. И човек осъзнава тогава, в какво всъщност отново кристализира това раждане и умиране във физическия свят. Защото той знае: Всъщност това раждане и умиране е свързано с костната система на човека.
към текста >>
230.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Когато се намираме в живота между раждането и смъртта, ние се наслаждаваме и страдаме, живеем в страсти, развиваме во
лев
и импулси чрез това, че носим в себе си, в нашето тяло чувствуващата и воляща душа, но никога не става така, че действително да почерпим всички сили, които се намират в чувството и волята, чрез тялото.
В първата сказка тук аз изнесох, че това, което принадлежи на сферата на нашите чувства и на нашата воля, всъщност не е родено в нас в неговата пълна същност, че в известно отношение волята и чувството представят нещо, което не идва до своето пълно рождение. Това се показва особено след смъртта; защото волята и чувството, така както те проникват физическото тяло, продължават да съществуват и след смъртта. Така щото след определено време, след като звездата от воля заедно с плодовете на неговия последен земен живот се е отдалечила, човек живее в един елементален свят /свят на елементални същества/, който образува неговата заобикаляща среда и на който той сам дава така да се каже основния тон чрез своите преобразени спомени. Човек живее вътре в този свят, който е той самият в смисъла, който току-що обясних така щото знае: Да, но твоето чувство и твоята воля още живеят в тебе, те сега притежават един вид възпоминание, един вид връзка с последния живот на земята. Това трае десетилетия.
Когато се намираме в живота между раждането и смъртта, ние се наслаждаваме и страдаме, живеем в страсти, развиваме волеви импулси чрез това, че носим в себе си, в нашето тяло чувствуващата и воляща душа, но никога не става така, че действително да почерпим всички сили, които се намират в чувството и волята, чрез тялото.
Даже когато сме достигнали най-напреднала възраст, ние все пак умираме така, че бихме могли да се наслаждаваме още повече, да страдаме още повече, да развиваме повече волеви импулси. Но трябва да бъде първо превъзмогнато това, което още съществува като възможности на чувството и на волята в нашата душа. Докато това не бъде превъзмогнато напълно, ние все още продължаваме да имаме една връзка с последния земен живот чрез желанията. Ние продължаваме да гледаме някакси към този наш последен земен живот. Както често пъти съм назовавал това с една тривиална дума, това е един вид отвикване от връзката с физическия земен живот.
към текста >>
Даже когато сме достигнали най-напреднала възраст, ние все пак умираме така, че бихме могли да се наслаждаваме още повече, да страдаме още повече, да развиваме повече во
лев
и импулси.
Това се показва особено след смъртта; защото волята и чувството, така както те проникват физическото тяло, продължават да съществуват и след смъртта. Така щото след определено време, след като звездата от воля заедно с плодовете на неговия последен земен живот се е отдалечила, човек живее в един елементален свят /свят на елементални същества/, който образува неговата заобикаляща среда и на който той сам дава така да се каже основния тон чрез своите преобразени спомени. Човек живее вътре в този свят, който е той самият в смисъла, който току-що обясних така щото знае: Да, но твоето чувство и твоята воля още живеят в тебе, те сега притежават един вид възпоминание, един вид връзка с последния живот на земята. Това трае десетилетия. Когато се намираме в живота между раждането и смъртта, ние се наслаждаваме и страдаме, живеем в страсти, развиваме волеви импулси чрез това, че носим в себе си, в нашето тяло чувствуващата и воляща душа, но никога не става така, че действително да почерпим всички сили, които се намират в чувството и волята, чрез тялото.
Даже когато сме достигнали най-напреднала възраст, ние все пак умираме така, че бихме могли да се наслаждаваме още повече, да страдаме още повече, да развиваме повече волеви импулси.
Но трябва да бъде първо превъзмогнато това, което още съществува като възможности на чувството и на волята в нашата душа. Докато това не бъде превъзмогнато напълно, ние все още продължаваме да имаме една връзка с последния земен живот чрез желанията. Ние продължаваме да гледаме някакси към този наш последен земен живот. Както често пъти съм назовавал това с една тривиална дума, това е един вид отвикване от връзката с физическия земен живот. В природата на тази сила, която трябва да превъзмогнем, за превъзмогването на която се нуждаем десетки години наред, в природата на тази сила прониква онзи, който става действителен духовен изследовател, той прониква в нея много скоро, защото тя се открива сравнително лесно на духовния изследовател.
към текста >>
Неприятно е бих могъл да кажа да употребявам такива изрази, но някои от Вас ще ме разберат, когато казвам: Земният живот значи не животът на мислите земният живот като чувствувано и изпълнено с во
лев
импулс душевно съдържание, с който ние още сме свързани, става за нас един вид електрически ключ на собствената индивидуалност с това, което се вълнува духовно около нас.
Вие виждате, това е едно освобождаване чрез усилия от едно състояние, което можем да охарактеризираме, като кажем: Това е един период, през който трябва да черпим силите още от нашия последен земен живот, за да стигнем до живи отношения със заобикалящия ни духовен свят. Ние обичаме душите, които сме оставили на Земята и чието душевно съдържание ни се явява като мисли, като елементални същества. Но ние ги обичаме, защото още живеем с любовта, която сме развили за тях през време на нашия земен живот.
Неприятно е бих могъл да кажа да употребявам такива изрази, но някои от Вас ще ме разберат, когато казвам: Земният живот значи не животът на мислите земният живот като чувствувано и изпълнено с волев импулс душевно съдържание, с който ние още сме свързани, става за нас един вид електрически ключ на собствената индивидуалност с това, което се вълнува духовно около нас.
Като един вид електрически ключ: ние възприемаме всичко по околен път чрез последния земен живот; но ние възприемаме само чрез това, което през последния земен живот беше чувство и воля, което принадлежи в духовния свят. Сега е действително така, че ние се чувствуваме живеещи във времето по-нататък като един вид комета на времето. Нашият земен живот е като едно ядро, но ядрото развива в следващото бъдеще един вид опашка, която ние изживяваме. Ние още сме свързани с нашия земен живот, доколкото той е изпълнен от чувство и воля, и, както Ви описах, от това изживяване във вътрешността на нашата душа трябва да се роди нещо, което сега не е непосредствено чувство и воля; защото душевните сили, които развиваме тук на Земята във физическия свят, също и силата на чувствуването, както я имаме именно във физическия свят като сила, като способност на чувството, а също и силата на волята, каквато я имаме във физическия свят като сила на волята, ние ги имаме в тази форма благодарение на това, че живеем във физическото тяло. Когато душата не живее вече във физическото тяло, тя трябва да развие други способности, които през време на физическия живот са се намирали в спящо състояние в нас.
към текста >>
231.
1. ПРЕДГОВОР
GA_155 Христос и човешката душа
Тя не се бои и не се спира дори пред най-външните средства на престъпната к
лев
ета, само за да постигне целта, която е да направи омразен ужасения и уплашен противник, който няма никаква друга защита освен своето духовно оръжие.
Човек на драго сърце проверява плодовете на такива учения, проследявайки техните живи въздействия, вместо само да търси дали някъде разклоненията им са спрели да растат, бидейки в състояние да формират само един упадъчен човешки вид. Човек не трябва да се оставя поради омраза и високомерие механично да повтаря това, което безсъвестни ловци на хора бълват в света, движени от накърнена суета и страст към отмъщение, или пък защото те са само инструменти на тайни организации, чиято власт е застрашена. Към една такава книга, каквато е издаваната понастоящем, човек би могъл да отправя само думи на благочестие и възхищение. Съвременната епоха обаче не позволява това: Жестоката борба, която ще се поведе от материалистичния начин на мислене срещу духовния начин на мислене, принуждава думите да бъдат твърди. Тази инспирирана от омраза борба сега е постигнала връхна точка в някои соби проявления.
Тя не се бои и не се спира дори пред най-външните средства на престъпната клевета, само за да постигне целта, която е да направи омразен ужасения и уплашен противник, който няма никаква друга защита освен своето духовно оръжие.
Тази инспирирана от омраза борба търси да бичува с камшик и с „Разпни Го, разпни Го! " народните страдания този вик ехти и днес. И средството за сегашното разпъване на Кръста е оклеветяването, което не се плаши от нищо.
към текста >>
И средството за сегашното разпъване на Кръста е ок
лев
етяването, което не се плаши от нищо.
Съвременната епоха обаче не позволява това: Жестоката борба, която ще се поведе от материалистичния начин на мислене срещу духовния начин на мислене, принуждава думите да бъдат твърди. Тази инспирирана от омраза борба сега е постигнала връхна точка в някои соби проявления. Тя не се бои и не се спира дори пред най-външните средства на престъпната клевета, само за да постигне целта, която е да направи омразен ужасения и уплашен противник, който няма никаква друга защита освен своето духовно оръжие. Тази инспирирана от омраза борба търси да бичува с камшик и с „Разпни Го, разпни Го! " народните страдания този вик ехти и днес.
И средството за сегашното разпъване на Кръста е оклеветяването, което не се плаши от нищо.
към текста >>
232.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Защо се прави тук чрез Христос една разлика между десния и
лев
ия разбойник?
" Разбойникът от дясната страна казва след това, че другият отляво не трябва да говори така, защото и двамата са заслужили съдбата да бъдат разпънати на кръст заради делата им, но този, които е разпънат между тях е невинен, а трябва да изпита същата съдба. И разбойникът отдясно прибавя: "Когато бъдеш в Твоето Царство, спомни си за мене" А Христос му отговаря: „Истина ти казвам, още днес ще бъдеш с Мен в Рая". Без съмнение тези думи не могат просто да бъдат отхвърлени от Евангелията, също така да се спори за тях, защото те са едни важни и пълни със значение думи. Сега антропософът се намира пред трудността, която възниква от въпроса: Щом като разбойникът от дясно на Христос трябва да измие това, което е направил със своята Карма, какво трябва да означава тогава, че Христос му казва, като същевременно го извинява и му прощава: "Още днес ти ще бъдеш с Мен в Рая". Антропософът може да каже: "Този разбойник от дясната страна на Христос трябва да измие своето провинение със своята Карма така, както това трябва да направи разбойникът от лявата страна на Христос.
Защо се прави тук чрез Христос една разлика между десния и левия разбойник?
". Няма никакво съмнение, че тук изниква една трудност за антропософското схващане на Кармата. Тази трудност също не може лесно да се разреши; тя обаче се разрешава, когато човек се задълбочи навътре дълбоко в християнството именно с духовно-научното изследване, когато се опитаме да отидем надълбоко в християнството. И сега искам да засегна въпроса от една съвършено друга страна, от една страна, чиято същност ви е наистина вече позната, която обаче все пак може да донесе близо до нас особените отношения, които са налице там.
към текста >>
Земното съждение, човешкото съждение трябва самопонятно да каже: „По отношение на Кармата, както
лев
ият така и десният разбойник трябва да изплатят своя грях"; обаче за небесното съждение важи нещо друго.
Разбойникът от лявата страна на Христос не вярва в това, че с Христос там е налице не само едно земно Същество, а едно Същество от особено Царство, което не е земното царство. Обаче в намиращия се отдясно на Христос разбойник, непосредствено преди смъртта се събужда съзнанието: „Твоето Царство, о Христе, е едно друго царство, спомни си за мене, когато бъдещ в твоето царство". В този момент разбойникът от дясната страна на Христос показва, че има едно предчувствие за това, че Христос принадлежи на едно друго Царство, къде то царува съвършено друга разсъдъчна способност в сравнение с тази на Земята. Тогава от съзнанието, че се намира в своето царство, Христос може да отговори: „Истина ти казвам, чрез това, че ти предчувствуваш нещо за моето Царство, ще бъдеш днес (именно с умирането) заедно с мен в моето Царство". Тук ние имаме едно указание за свръхземната сила на Христос, която привлича човешката индивидуалност в едно духовно Царство.
Земното съждение, човешкото съждение трябва самопонятно да каже: „По отношение на Кармата, както левият така и десният разбойник трябва да изплатят своя грях"; обаче за небесното съждение важи нещо друго.
Но това е едва началото на въпроса, защото сега вие самопонятно можете да кажете: Да, тогава небесното съждение стои просто в противоречие със земното съждение. Как може Христос да прости там, където земното съждение изисква една кармическа справедливост? "
към текста >>
Следователно, как се обръща тогава всъщност Христос от Кръста на Голгота към
лев
ия разбойник?
Следователно, как се обръща тогава всъщност Христос от Кръста на Голгота към левия разбойник?
Той не го изказва с думи, но макар и да не го изказва, то стои там. Той казва на разбойника от лявата му страна: „Това, което ти си извършил, ще продължи да действува също и в духовния свят, а не само във физическия свят", обаче на разбойника от дясната му страна Той казва: „Още днес ти ще бъдеш с Мен в Рая". Това означава: "Аз съм при твоето деяние; ти наистина по-късно ще трябва да направиш чрез твоята Карма за самия себе си това, което извършеното деяние означава за теб. Но това, което деянието означава за света (ако мога да се изразя тривиално), това е моя работа", казва Христос. Това е наистина една много важна разлика, която правим тук, и въпросът има значение не само за времето след Мистерията на Голгота, но и за времето преди Мистерията на Голгота.
към текста >>
233.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
В тези случаи човекът се издига с една степен по-високо, било то в познанието, в закаляването на во
лев
ата природа или пък в облагородяването на чувствата.
Аз съм убеден в това, как по-дълбоките натури могат да имат едно такова чувство, че събития, които съвсем не се разиграват на физическото поле, все пак могат да са изключително важни За по-нататъшния им живот. Че нещо е станало с тях, това е само едното. Други хора стигат още по-далеч: те се убеждават в тези неща благодарение на едни или други сънища. Някой сънува при мерно, че е притиснат от една скала.После той се пробужда и си казва: това е само някакъв символ; вероятно с моята душа е станало нещо важно. Много често човек се убеждава, че нещо е станало с душата му, не толкова от това, което наблюдава във физическия свят, колкото от това, което му загатват неговите сънища.
В тези случаи човекът се издига с една степен по-високо, било то в познанието, в закаляването на волевата природа или пък в облагородяването на чувствата.
В лекциите, които неотдавна държах тук, аз посочих, че с това което човекът знае чрез своя Аз, той докосва само една част от това, което става с него, и че вътре в него неговото астрално тяло знае много повече. Вие си спомняте, че аз обърнах вниманието Ви върху този факт. Несъмнено, астралното тяло знае За много неща, които стават с нас в свръхсетивната област и които остават невидими в сетивния.Сега ние стигаме до онзи момент, когато трябва да признаем, че в свръхсетивната област с нас постоянно става нещо. Когато движа ръката си, физическото движение е само една част от целия видим процес, а под този физически процес е налице един етерен процес, един процес на моето етерно тяло; по същия начин и всеки външен физически процес е протакан от един по-фин, елементарен процес, от нещо, което върви успоредно с външния процес и което протича в свръхсетивния свят. Не само Съществата са протакани от нещо свръхсетивно; цялото Битие е проникнато и протъкано от невидими свръхсетивни сили.
към текста >>
234.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Когато проучим нещата по-отблизо, ние откриваме, че на първо време в условията на физическия свят Азът се проявява единствено под формата на во
лев
акт, под формата на воля!
Когато проучим нещата по-отблизо, ние откриваме, че на първо време в условията на физическия свят Азът се проявява единствено под формата на волев акт, под формата на воля!
Ние не можем да вършим нищо друго, освен да проявяваме воля. Обстоятелството, че можем да проявяваме воля, ни насочва към основния факт, че ние носим у себе си един Аз. Сънят се състои в това, че ние сме притъпили всякаква воля, че поради причини, за които често сме говорили, през време на съня не можем да проявяваме воля. Тогава волята е притъпена, парализирана. Докато спим, ние не проявяваме воля.
към текста >>
Следователно това, което се изразява в думата „аз“, е един во
лев
акт, един действителен во
лев
акт.
Ние не можем да вършим нищо друго, освен да проявяваме воля. Обстоятелството, че можем да проявяваме воля, ни насочва към основния факт, че ние носим у себе си един Аз. Сънят се състои в това, че ние сме притъпили всякаква воля, че поради причини, за които често сме говорили, през време на съня не можем да проявяваме воля. Тогава волята е притъпена, парализирана. Докато спим, ние не проявяваме воля.
Следователно това, което се изразява в думата „аз“, е един волев акт, един действителен волев акт.
И всичко онова, което ние имаме като представа за Аза, то е просто отражението, възникващо поради това, че волята се „удря“ и „потъва“ в тялото. Ето как ние виждаме нашия собствен Аз под формата на една себеизявяваща се воля отразен от нашето физическо тяло. Тъкмо тук се коренят представите ни за Аза. Следователно в условията на физическия свят Азът живее под формата на волев акт.
към текста >>
Следователно в условията на физическия свят Азът живее под формата на во
лев
акт.
Докато спим, ние не проявяваме воля. Следователно това, което се изразява в думата „аз“, е един волев акт, един действителен волев акт. И всичко онова, което ние имаме като представа за Аза, то е просто отражението, възникващо поради това, че волята се „удря“ и „потъва“ в тялото. Ето как ние виждаме нашия собствен Аз под формата на една себеизявяваща се воля отразен от нашето физическо тяло. Тъкмо тук се коренят представите ни за Аза.
Следователно в условията на физическия свят Азът живее под формата на волев акт.
към текста >>
Намирайки се на физическото поле, ние знаем само това, че можем да обхванем во
лев
ия характер на нашия Аз.
Обаче как тази воля се потопява, как се вмъква в човека, за това ние не знаем нищо, докато се намираме на физическото поле.
Намирайки се на физическото поле, ние знаем само това, че можем да обхванем волевия характер на нашия Аз.
Ето, аз например държа този часовник, обаче как волята преминава през етерното тяло надолу във физическото тяло и се превръща после в хващането на часовника относно самото физическо тяло, това остава една тайна. Следователно Азът веднага потопява волята във физическото тяло. В Аза не остава нищо друго, освен вътрешното добавяне на волята, вътрешното изживяване на волята.
към текста >>
Занапред чисто во
лев
ото решение за ставане няма да прави никакво впечатление.
Хора та ще стигнат дотам, да усещат извънредно слабо импулсите, които се проявяват в тяхната воля. Те ще усещат извънредно слабо онова, което съществува в онези интимни, лични опитности, при които човек изисква нещо от своя собствен Аз. Занапред онова, което човекът изисква от своя собствен Аз, ще въздействува много слабо върху хората. Ако всичко продължава така, както може да бъде описано по отношение на това, което природата дава на хората, занапред те за да могат въобще да направят нещо ще се нуждаят или от един продължителен навик, или от една външна принуда. Хората например ще стават сутрин от леглото не по своя воля, а ще трябва първо да се научат да стават и това ще трябва да се превърне за тях в на вик.
Занапред чисто волевото решение за ставане няма да прави никакво впечатление.
Сега то е едно болестно състояние; обаче естественото развитие се насочва тъкмо в тази посока. Онова, което наричаме вътрешни идеали, ще среща все по-слаб прием у хората. Напротив, онова, което се явява като външно предписа ние, онова, към което хората ще бъдат подтиквани външно, то ще бъде крайно необходимо с оглед развитието на волята, за да могат импулсите на волята да бъдат довеждани докрай.
към текста >>
Следователно онова, което живее във волята, трябва да се вложи в нея, и то така, че тя да не го осъзнава напълно, като във во
лев
импулс; т.е.
Да, скъпи мои приятели, когато хората не забелязват Аза, Когато не допускат неговото съществуване и не се съобразяват с него, те пак стигат до тези неща, но по друг начин. Когато хората все още допускат както това прави Циен „социални или религиозни закони“, тогава те трябва да бъдат вложени в човека, но по някакъв друг начин; или, с други думи, когато човек сънува външния свят, тогава по отношение на това, което вижда, волята трябва да бъде пробудена по някакъв друг начин. И този начин се свежда до нещо, което е противоположно на сънуването: опиянението!
Следователно онова, което живее във волята, трябва да се вложи в нея, и то така, че тя да не го осъзнава напълно, като във волев импулс; т.е.
в една такава епоха желателно е следното: човекът не бива да се стреми да вижда ясно онова, което той приема като волев импулс, този импулс трябва да действува вътре в него и тук ние бихме прибягнали до следното сравнение: както виното действува върху пияния човек и го лишава от ясно мислене, така трябва да действува и този импулс, след като човекът не стига до чисто и ясно мислене. А това означава: ние живеем в една епоха, когато трябва да се откажем от пълното изследване на волевите импулси. Религиозните изповедания искат да ни гарантират подобни импулси, само че те не ни позволяват да ги проучим под каквато и да е форма. Те изобщо не искат да подлагаме на каквато и да е обективно проучване онези понятия, които импулсират нашата воля. Всичко това трябва да бъде внесено в човека като нещо външно, като опиянение.
към текста >>
в една такава епоха желателно е следното: човекът не бива да се стреми да вижда ясно онова, което той приема като во
лев
импулс, този импулс трябва да действува вътре в него и тук ние бихме прибягнали до следното сравнение: както виното действува върху пияния човек и го лишава от ясно мислене, така трябва да действува и този импулс, след като човекът не стига до чисто и ясно мислене.
Да, скъпи мои приятели, когато хората не забелязват Аза, Когато не допускат неговото съществуване и не се съобразяват с него, те пак стигат до тези неща, но по друг начин. Когато хората все още допускат както това прави Циен „социални или религиозни закони“, тогава те трябва да бъдат вложени в човека, но по някакъв друг начин; или, с други думи, когато човек сънува външния свят, тогава по отношение на това, което вижда, волята трябва да бъде пробудена по някакъв друг начин. И този начин се свежда до нещо, което е противоположно на сънуването: опиянението! Следователно онова, което живее във волята, трябва да се вложи в нея, и то така, че тя да не го осъзнава напълно, като във волев импулс; т.е.
в една такава епоха желателно е следното: човекът не бива да се стреми да вижда ясно онова, което той приема като волев импулс, този импулс трябва да действува вътре в него и тук ние бихме прибягнали до следното сравнение: както виното действува върху пияния човек и го лишава от ясно мислене, така трябва да действува и този импулс, след като човекът не стига до чисто и ясно мислене.
А това означава: ние живеем в една епоха, когато трябва да се откажем от пълното изследване на волевите импулси. Религиозните изповедания искат да ни гарантират подобни импулси, само че те не ни позволяват да ги проучим под каквато и да е форма. Те изобщо не искат да подлагаме на каквато и да е обективно проучване онези понятия, които импулсират нашата воля. Всичко това трябва да бъде внесено в човека като нещо външно, като опиянение.
към текста >>
А това означава: ние живеем в една епоха, когато трябва да се откажем от пълното изследване на во
лев
ите импулси.
Да, скъпи мои приятели, когато хората не забелязват Аза, Когато не допускат неговото съществуване и не се съобразяват с него, те пак стигат до тези неща, но по друг начин. Когато хората все още допускат както това прави Циен „социални или религиозни закони“, тогава те трябва да бъдат вложени в човека, но по някакъв друг начин; или, с други думи, когато човек сънува външния свят, тогава по отношение на това, което вижда, волята трябва да бъде пробудена по някакъв друг начин. И този начин се свежда до нещо, което е противоположно на сънуването: опиянението! Следователно онова, което живее във волята, трябва да се вложи в нея, и то така, че тя да не го осъзнава напълно, като във волев импулс; т.е. в една такава епоха желателно е следното: човекът не бива да се стреми да вижда ясно онова, което той приема като волев импулс, този импулс трябва да действува вътре в него и тук ние бихме прибягнали до следното сравнение: както виното действува върху пияния човек и го лишава от ясно мислене, така трябва да действува и този импулс, след като човекът не стига до чисто и ясно мислене.
А това означава: ние живеем в една епоха, когато трябва да се откажем от пълното изследване на волевите импулси.
Религиозните изповедания искат да ни гарантират подобни импулси, само че те не ни позволяват да ги проучим под каквато и да е форма. Те изобщо не искат да подлагаме на каквато и да е обективно проучване онези понятия, които импулсират нашата воля. Всичко това трябва да бъде внесено в човека като нещо външно, като опиянение.
към текста >>
Обаче аз току-що посочих: в условията на физическия свят волята може да бъде възприета само в Аза, така че когато обсъждаме същинския Аз, ние трябва да говорим всъщност за „во
лев
ия Аз“.
Ето какво исках да посоча с тази книга, с автора на тази книга. И ако някой реши да прочете една книга, той я прочита тъкмо по този начин, нали? После възнамерявах да заостря вниманието Ви върху това, как се произнася въпросният професор за волята, с други думи, как се произнася против волята. Ето погледнете: търсим „воля“, нали, и намираме страница 205. Нека да запомним съответните пасажи и да се върнем към по-предишните глави, където той говори за волята.
Обаче аз току-що посочих: в условията на физическия свят волята може да бъде възприета само в Аза, така че когато обсъждаме същинския Аз, ние трябва да говорим всъщност за „волевия Аз“.
Да, аз исках да покажа как говорят за Аза онези, които разполагат единствено с илюзорните светогледи, породени от естествените наука. Аз просто цитирах един пасаж, където авторът дефинира волята и фактически отрича волята, заявявайки: Тук имаме само една двигателна представа, следователно за воля изобщо не може да се говори!
към текста >>
Но в действителност в този си вид Азът ще бъде премахнат едва през Шестата следатлантска епоха, и то само тогава, когато човечеството започне да се осланя единствено на природата; защото, ако липсват во
лев
ите импулси, идващи от средищния център на личността, тогава за Аза ще се говори все по-малко и по-малко.
Следователно за мнозина това се превръща в идеал: Азът да бъде премахнат, заличен!
Но в действителност в този си вид Азът ще бъде премахнат едва през Шестата следатлантска епоха, и то само тогава, когато човечеството започне да се осланя единствено на природата; защото, ако липсват волевите импулси, идващи от средищния център на личността, тогава за Аза ще се говори все по-малко и по-малко.
През Петата следатлантска епоха хората все пак имаха задачата да се издигнат до развитието на един Аз; но този Аз би могъл да им се изплъзне, ако те не го търсят с цената на непрекъснати вътрешни усилия. И за съжаление колко много хора срещаме днес, които споделят усещането за едно безсилие на техния Аз; да, нека да не забравяме, че от друга страна, има и хора, които са наясно с тези неща. Колко много човешки същества има днес, които са направо безпомощни и не могат да подхванат нищо, понеже не са в състояние да изпълнят душите си с едни или други конкретни импулси от духовния свят! Да, ние сме изправени пред тази мъчителна гледка на неизразими душевни бедствия и те са много по-разпространени в нашия свят, отколкото обикновено си мислим. Защото броят на хората, които бих казал стоят безпомощни пред видимия свят и не съумяват да открият в своята душевна организация необходимите духовни импулси, за да напредват с този Аз през света на явленията, броят на тези хора става все по-голям и по-голям.
към текста >>
235.
Съдържание
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Оживяването на мислите, чувствата и во
лев
ите импулси чрез разглеждането на духовните взаимовръзки.
Обикновените действия на подсъзнанието. Необходимостта от духовно изследване на връзката между човека и духовния свят. Възприетите в живота духовно-научни представи като прозорец към смъртта в земния живот. Мисловното четене като „животворна храна“ за мъртвите. Въздействието на възприетото от духовната наука познание върху земята след смъртта.
Оживяването на мислите, чувствата и волевите импулси чрез разглеждането на духовните взаимовръзки.
Съвременната липса на взаимовръзка на мислите например в брошурата на един теолог (А. В. Хунцингер): етично обоснован песимизъм; конфликт между морал и нагон; опити за решение на конфликта чрез отрицание: на битието (будист), на материята (платоник), на индивидуалността (мистик). Безсмислието на предложеното в книгата „решение“ (освобождаване на човека от съзнателност чрез любовта).
към текста >>
236.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Ще дойде време, когато хората ще прозрат това и тогава също така ще започнат да се занимават повече с развитието на своя во
лев
и живот, с развитието на своя живот на чувствата.
Духовната наука, както виждате, е нещо, което в нашето време трябва да започне да навлиза в развитието на човечеството, тъй като в противен случай то ще стигне дотам, че да схваща единствено времевото, а за вечното, което живее в нас, няма да знае нищо.
Ще дойде време, когато хората ще прозрат това и тогава също така ще започнат да се занимават повече с развитието на своя волеви живот, с развитието на своя живот на чувствата.
Защото само чрез чувствата и волята се обединяваме със света, който не е лишен от мисли.
към текста >>
237.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Да се учим да изживяваме цялата тежест и цялото значение на мисълта, на усещането и на во
лев
ия импулс, цялата тежест и цялото значение на това, което се казва: трябва да има отделни души, които по отношение на големите изисквания на нашето време разбират как духовните импулси следва да действат заедно с това, което трябва да се случи в бъдеще тук, на земята.
Каквото се пише за нас в последно време от страна на така наречените английски теософи21, надхвърля всичко човешко. И така, вече трябва да кажем, че когато разглеждаме хода на нашето движение, виждаме кармата да протича през нашето движение така, че тя е в пълно съгласие с това, което също така ни показва днес великото движение в света. Това, че кармата ни доведе достатъчно рано към независимо утвърждаване на немския духовен живот, можем да окачествим като наша благоприятна карма, и фактът, че антропософията откри своя център в немския духовен живот, можем да разглеждаме като един вид сияеща зорница за нашите кармични потоци. И след като – бих казал – предзнаменованията, които са налице вън в света, при нас се показаха много по-рано, от външните отделни факти ние можем вече да изведем вярата, че в нашето движение е налице нещо от силата за всеобщото голямо движение на човечеството. Скъпи мои приятели, учете се да се доверявате на духовната сила в нашето движение, че тя принадлежи към най-доброто, с което душата ни може изобщо да се свърже.
Да се учим да изживяваме цялата тежест и цялото значение на мисълта, на усещането и на волевия импулс, цялата тежест и цялото значение на това, което се казва: трябва да има отделни души, които по отношение на големите изисквания на нашето време разбират как духовните импулси следва да действат заедно с това, което трябва да се случи в бъдеще тук, на земята.
Да се учим да разбираме, не просто в абстрактен, а също и в конкретен смисъл, какво значение имат безбройните жертви, които днес заливат земята. Да се учим да разбираме колко вярно трябва да се придържат душите ни към нашето движение, така че да има хора, които да могат да прогледнат по правилен начин в сферите, където също и етерни тела и индивидуалности, принесли жертвите за нашето време върху великото историческо поле, ще продължат да работят и ще работят заедно с тези, които по-късно, в мирни времена, ще населяват земята. Да се учим да разбираме какво значи да се открие верният смисъл за това, че духовното прониква и това, което се случва днес на физическия план, че привържениците на духовната наука са призвани да намерят нейния смисъл в това, което възниква от смелостта и жертвите на нашето време. Да се учим да разбираме във верния смисъл словата, с които ще приключим нашите разглеждания:
към текста >>
238.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
В епохата на съзнателната душа ариманическите сили се активират най-вече срещу тази свобода на мисълта и виждаме как вероизповеданията навсякъде се изправят враждебно срещу духовно-научния мироглед, срещу разпространението на мисловната свобода, виждаме колко много к
лев
ети се хвърлят срещу духовната наука поради простата причина, че тя желае да се занимава с раждането на съзнателната душа с пълно и ясно съзнание и не иска да разпространява такъв религиозен живот, основаващ се все още на изискванията на разсъдъчната душа, както това е било през четвъртата следатлантска епоха.
Стремежът да се разбира все повече религиозният живот, да се прониква в него и по този начин хората да се разбират все повече дори когато всеки разгръща свой собствен религиозен живот, трябва все повече да се осъзнава, защото това е основно изискване за петата следатлантска епоха и е нещо, което човечеството трябва да придобие съзнателно чрез собствената си сила.
В епохата на съзнателната душа ариманическите сили се активират най-вече срещу тази свобода на мисълта и виждаме как вероизповеданията навсякъде се изправят враждебно срещу духовно-научния мироглед, срещу разпространението на мисловната свобода, виждаме колко много клевети се хвърлят срещу духовната наука поради простата причина, че тя желае да се занимава с раждането на съзнателната душа с пълно и ясно съзнание и не иска да разпространява такъв религиозен живот, основаващ се все още на изискванията на разсъдъчната душа, както това е било през четвъртата следатлантска епоха.
Формите на християнството в четвъртата следатлантска епоха са били изградени въз основа на изискванията на гръцко-римската епоха. Като църковни форми, днес те не са пригодни и ще стават все по-непригодни за изявата на мисловната свобода, която трябва да се проявява все повече и повече.
към текста >>
Няма нужда да се обръща внимание на к
лев
етите, хвърляни върху духовната наука, теософията или антропософията, няма нужда са обръща внимание на злонамерените и враждебни нападки към духовната наука – ние можем да разглеждаме искрената воля, която е налична в съвременното човечество, искрената воля, която желае да създава в живота такива импулси, които са в съзвучие с правилните импулси на петата следатлантска епоха.
Социално разбирателство, мисловна свобода, духовно познание – това са трите големи цели, импулси на петата следатлантска епоха. В светлината на тези импулси ние трябва да се развиваме, защото те представляват правилните импулси за нашата епоха. Някои хора чувстват силно, че са необходими някои промени, особено в сферата на социалния живот, че следва да се приемат нови понятия. Но до крайни заключения те не достигат поради незнание или липса на желание. Това може да се види от отношението на много хора към стремежите на духовната наука или антропософията.
Няма нужда да се обръща внимание на клеветите, хвърляни върху духовната наука, теософията или антропософията, няма нужда са обръща внимание на злонамерените и враждебни нападки към духовната наука – ние можем да разглеждаме искрената воля, която е налична в съвременното човечество, искрената воля, която желае да създава в живота такива импулси, които са в съзвучие с правилните импулси на петата следатлантска епоха.
Само помислете колко много реформатори се появяват в различните житейски области, колко много социални пастори, социални проповедници, които не принадлежат към теологичните или религиозните кръгове. Как всички те вземат думата, водени от най-добра воля! Всичко това води хората към нещо, което изисква съвременният живот! Добрата воля е налице и сега ние искаме да видим това, което произхожда от добрата воля, не това, което произхожда от лоши намерения. Но докато тази добра воля се изразява във всевъзможни речи, докато се ръководи все още от горещи страсти, тя е безполезна, ако познанията, които могат да дойдат само от духовната наука, не оживеят така, че трите големи реални идеали да могат да се реализират: социално разбирателство– свобода на мисълта – духовно познание.
към текста >>
Необходимо е да се грижим както за нападките и к
лев
етите, на които днес твърде често е подложено нашето движение, така и за такива неща, когато например в този случай, за който научаваме, се търси честно и искрено разбиране от човек, сблъскващ се при това с неимоверни трудности.
д-р Малинг на 23 септември 1913 г. за 37-ия конгрес по вътрешна мисия в Хамбург. Учудвам се само за това – както казах, съвсем случайно видях книжката преди няколко дни на витрината на една книжарница, – че никой от нашия кръг не е споменал нещо за нея. Защото някой би могъл да я има, след като се е появила през 1914 г. Необходимо е да се грижим тъкмо за различните нишки, които пресичат различните мисловни сфери на нашето съвремие.
Необходимо е да се грижим както за нападките и клеветите, на които днес твърде често е подложено нашето движение, така и за такива неща, когато например в този случай, за който научаваме, се търси честно и искрено разбиране от човек, сблъскващ се при това с неимоверни трудности.
към текста >>
239.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
С нашите чувства и во
лев
и импулси е същото, както с мислите.
С нашите чувства и волеви импулси е същото, както с мислите.
Тези волеви импулси на човечеството ще стават все по-своенравни, все по-упорити. Можем да употребим тъкмо този израз – те постепенно ще се отделят от общия елемент на човечеството, освен ако душата не се изпълни с онези велики, всеобхватни импулси, които могат да възникнат само от виждането на духовните взаимовръзки на физическите неща. Така аз изричам истини с изключително значение за развитието на бъдещото човечество. Но тези истини трябва да се съединят с душите на онези, които се занимават с духовната наука. Защото духовната наука не трябва да бъде само мъртво знание, задоволяващо нашето любопитство, а тя следва да бъде нещо, което иска да се намеси във взаимовръзките на нещата, с които човек ще се сблъска в бъдеще.
към текста >>
Тези во
лев
и импулси на човечеството ще стават все по-своенравни, все по-упорити.
С нашите чувства и волеви импулси е същото, както с мислите.
Тези волеви импулси на човечеството ще стават все по-своенравни, все по-упорити.
Можем да употребим тъкмо този израз – те постепенно ще се отделят от общия елемент на човечеството, освен ако душата не се изпълни с онези велики, всеобхватни импулси, които могат да възникнат само от виждането на духовните взаимовръзки на физическите неща. Така аз изричам истини с изключително значение за развитието на бъдещото човечество. Но тези истини трябва да се съединят с душите на онези, които се занимават с духовната наука. Защото духовната наука не трябва да бъде само мъртво знание, задоволяващо нашето любопитство, а тя следва да бъде нещо, което иска да се намеси във взаимовръзките на нещата, с които човек ще се сблъска в бъдеще. Затова обаче трябва да се види кои сили отслабват, за да се заместят с други.
към текста >>
240.
Връзката между живите и мъртвите
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Знаем, че следващият свят, който се намира зад света на нашите възприятия, към който са насочени предаваните чрез физическото тяло во
лев
и импулси, нашата дейност във физическия свят, е елементарният свят.
Целта на нашия духовно-научен стремеж се състои в изграждането на представи за това как ние, като хора, живеем с духовните светове по подобен начин, както чрез нашето физическо тяло, с неговите преживявания и възприятия, сме взаимосвързани с физическия свят. При нашите разглеждания сега можем вече да се позовем на нещо познато, което се явява пред душите ни в хода на годините.
Знаем, че следващият свят, който се намира зад света на нашите възприятия, към който са насочени предаваните чрез физическото тяло волеви импулси, нашата дейност във физическия свят, е елементарният свят.
Би могло да му се даде и друго име. Ясни представи за тези свръхсетивни светове получаваме обаче само когато до известна степен разгледаме техните особености, когато се опитаме да опознаем това, което те самите представляват за нас като хора. Действително целият ни живот между раждане и смърт, както и животът, който после протича между смъртта и новото раждане, зависят от отношенията ни с различните светове, които се простират около нас.
към текста >>
241.
Бележки .
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
21. Каквото се пише за нас в последно време от страна на така наречените английски теософи: к
лев
етите за Р.
21. Каквото се пише за нас в последно време от страна на така наречените английски теософи: клеветите за Р.
Щайнер, че е йезуит и т.н., в „Теософ“, февруари 1913 г. и декември 1914 г.
към текста >>
242.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Роден на 27 февруари в Кра
лев
ец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници.
1861 г.
Роден на 27 февруари в Кралевец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници.
Родителите му произхождат от Южна Австрия.
към текста >>
243.
Предговор от немския издател
GA_173 Карма на неистината
бел.22) беше дала повод на френския писател Едуард Шуре, който до Първата световна война бил близък приятел както на Рудолф Щайнер, така и на Мария Щайнер, да ок
лев
ети Рудолф Щайнер във Франция публично като германски шовинист.
Той винаги, а най-вече през онези съдбовни седмици в края на 1916 и началото на 1917 г, се е опитвал да събуди разбиране за жизнените права на една Централна Европа, чието съществуване е трябвало да разглежда като необходимост за благоприятното развитие на човешката култура. Въпреки че на него му е бил чужд какъвто и да било национализъм, от една или друга страна са го упреквали в пристрастие спрямо Централните сили. Та нали излязлата още през 1915 г. публикация "Размисли по време на войната" (включена в Събр. Съч. № 24, срв.
бел.22) беше дала повод на френския писател Едуард Шуре, който до Първата световна война бил близък приятел както на Рудолф Щайнер, така и на Мария Щайнер, да оклевети Рудолф Щайнер във Франция публично като германски шовинист.
След войната пък истинските германски шовинисти бяха онези, които чрез опити за покушения, чрез провокиране на сбивания в залите и т.н.направиха иевъзможни публичните изяви на Рудолф Щайнер в Германия.
към текста >>
244.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Какво ли огорчение е трябвало да изпитат нашите млади воини, каква дисциплина, какво себеотрицание са засвидетелствали те, докато са защитавали от справедливия гняв на народа онези, които лично ги охулваха и ок
лев
етяваха, които ги унизяваха пред братята им и пред враговете.
Благословени да бъдат римските майки, които вчера видях в потока на тази тържествена самоотверженост, майките, които на ръцете си носеха своите синове, а по челата им личеше отпечатъкът на преданата смелост, на мълчаливата жертва. Нужни ли са назидателни слова там, където говорят камъните? Народът на Рим бе готов да изтръгне от земята паважа, тъпкан от копитата на онези коне, които отдавна би трябвало да стоят като авангард на границата на Истрия, вместо в униние от подобен срам да бранят тук развъдниците на отровни зверове, домовете на предателите!
Какво ли огорчение е трябвало да изпитат нашите млади воини, каква дисциплина, какво себеотрицание са засвидетелствали те, докато са защитавали от справедливия гняв на народа онези, които лично ги охулваха и оклеветяваха, които ги унизяваха пред братята им и пред враговете.
Нека извикаме: „Да живее войската! Това е повикът на часа! "
към текста >>
245.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Сега вече над американското братство наистина надвиснал дамок
лев
меч.
И я изключили. Но тя, разбира се, не била от личностите, приемащи всичко с примирение, и отправила остра заплаха, че щяла да покаже на американското братство какво значи да бъде изключена, след като знае толкова много.
Сега вече над американското братство наистина надвиснал дамоклев меч.
Ако Блаватска разгласяла каквото била узнала чрез участието си в него, това щяло да бъде смъртна присъда за американското братство. Резултатът бил, че американски и европейски окултисти се обединили, за да поставят Блаватска в положението, наричано окултно пленничество. То означава посредством определени похвати в една душа да се предизвика сфера от фантазии, така че да настъпи помрачаване на онова, което душата е знаела преди, и то в известна степен да стане неизползваемо. Това е процедура, която почтените окултисти не прилагат никога,а дори и непочтените много рядко прибягват до нея, но която в случая била използвана, за да може, така да се каже, да бъде спасен живота, сиреч действеността на онова окултно братство.
към текста >>
246.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Говореха за германското варварство и други подобни, и ни хвърляха пълни с ненавист и к
лев
ети обвинения.
И тогава се раздадоха гласове зад Рейн. Добре познаваме тези гласове.
Говореха за германското варварство и други подобни, и ни хвърляха пълни с ненавист и клевети обвинения.
Това, което тогава се наложи да преживея, беше отчайващо. Именно уважаемите представители на духовния живот във Франция подклаждаха в народа ненавист и страсти. В този случай личното може да бъде разгледано като симптоматично. Когато в книга за история на философията се пристъпва към френските философи и душевният стремеж е да им се отдаде дължимото, и старанието е с всички сили, с максимална обективност вживяване във философията на Запада, горчивина изпълва душата, когато, без оглед на фактите, крещят за "варварските маниери от другата страна наРейн". Още по-горчиво беше, че един от най-яростните противници и ненавиждащи всичко германско беше Морис Метерлинк /бележка 5/.
към текста >>
247.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Отново и отново трябва да бъде подчертано, че жизнена точка на духовнонаучния ни живот е разбирането на това, че само едното знание, живеещо в представите и идеите, лишени от чувства и воля, все повече отива в миналото, и че ние трябва да търсим познанието като сбор от идеи и представи, чувства и во
лев
и стремежи, които ще станат за нас действителен живот, в пълния смисъл на думата ще станат живи.
Отново и отново трябва да бъде подчертано, че жизнена точка на духовнонаучния ни живот е разбирането на това, че само едното знание, живеещо в представите и идеите, лишени от чувства и воля, все повече отива в миналото, и че ние трябва да търсим познанието като сбор от идеи и представи, чувства и волеви стремежи, които ще станат за нас действителен живот, в пълния смисъл на думата ще станат живи.
Трябва, от време на време да насочваме нашите размишления, нашите медитации именно в тази кардинална точка. Само ако отново и отново предано се отдаваме на това размишление, отново и отново се връщаме към него, ще успеем да озарим душите си, с излизащата от него светлина. Тъй като светлината, която може да излиза от това разбиране, само тогава ще озари нашите души, ако отново и отново предано се връщаме към това размишление. Защото именно за нас, с душа и сърце стремящи се да влезем в духовнонаучното течение, трябва в тези най-сериозни времена да бъде сърдечна необходимост да внесем в реалния живот, в непосредствения живот на душата това, което постигаме в познанието. Трябва да се постараем, всичко това, което е само теория, само стремеж към знание, постепенно действително да се превърне в преживяване, и чрез превръщането му в преживяване, да бъде дарено от духовния свят.
към текста >>
248.
7. Лекция, 12.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Въпросът е следният:защо госпожа Безант, именно в това военно време, в своята английска периодика продължава да к
лев
ети нашето немско движение.
Въпросът е следният:защо госпожа Безант, именно в това военно време, в своята английска периодика продължава да клевети нашето немско движение.
Защо в първите месеци на войната тя намери за необходимо да каже, че нашето немско движение е само агентура на враждебните на Англия политически стремежи на Германия? Защо тя намери за необходимо да каже, че това наше немско движение имаше за цел махането на нея, на Безант, от поста президент на Теософското общество, за да се укрепи в Индия и от Индия да организира враждебно на Англия пангерманско движение?
към текста >>
Защо по време на войната тя продължава и, вероятно, ще продължи в същия отвратителен маниер да к
лев
ети нашето немско движение?
Защо по време на войната тя продължава и, вероятно, ще продължи в същия отвратителен маниер да клевети нашето немско движение?
към текста >>
Това се прикрива с к
лев
ети.
Елементарна необходимост беше отцепването на средноевропейската духовна наука, което се осъществи в началото на века, като така се възстанови това, което изначално беше германско, и което едва се признаваше за германско. То отново е възстановено в своята първоначална чистота. Установена е истината. Тя трябваше да бъде установена. И поради това, че е установена, английското Теософско общество никога няма да прости на немското движение.
Това се прикрива с клевети.
към текста >>
Поучително е и това, че, когато в книжката на Мейбъл Колинс "Светлина по пътя" от още в известна степен християнски мироглед, макар и по чисто медиуматичен път, беше внесено нещо в това, което се стремеше да остане чисто англосаксонско, това предизвика к
лев
ети.
Исках днес да ви кажа нещо, ако не извисяващо, поне много сериозно. Исках да попитам душите ви: нима не трябва човек, ако иска да стои вътре в окултното течение, да усвои ясен поглед към обкръжаващото, и нима не би било бедствие да се проспят тези важни факти? Скъпи мои приятели, който иска да осъзнае връзката на Теософското общество – каквото то все повече става – с подобни факти, трябва само внимателно да се вгледа в дейността на такава личност, като, например, Екатерина Тингли /бележка 56/.
Поучително е и това, че, когато в книжката на Мейбъл Колинс "Светлина по пътя" от още в известна степен християнски мироглед, макар и по чисто медиуматичен път, беше внесено нещо в това, което се стремеше да остане чисто англосаксонско, това предизвика клевети.
В преобладаващото мнозинство медиумът, чрез когото на човечеството беше дадена "Светлина по пътя", срещна злоба и клевети /бележка 57/.
към текста >>
В преобладаващото мнозинство медиумът, чрез когото на човечеството беше дадена "Светлина по пътя", срещна злоба и к
лев
ети /бележка 57/.
Исках днес да ви кажа нещо, ако не извисяващо, поне много сериозно. Исках да попитам душите ви: нима не трябва човек, ако иска да стои вътре в окултното течение, да усвои ясен поглед към обкръжаващото, и нима не би било бедствие да се проспят тези важни факти? Скъпи мои приятели, който иска да осъзнае връзката на Теософското общество – каквото то все повече става – с подобни факти, трябва само внимателно да се вгледа в дейността на такава личност, като, например, Екатерина Тингли /бележка 56/. Поучително е и това, че, когато в книжката на Мейбъл Колинс "Светлина по пътя" от още в известна степен християнски мироглед, макар и по чисто медиуматичен път, беше внесено нещо в това, което се стремеше да остане чисто англосаксонско, това предизвика клевети.
В преобладаващото мнозинство медиумът, чрез когото на човечеството беше дадена "Светлина по пътя", срещна злоба и клевети /бележка 57/.
към текста >>
249.
8. Лекция, 15.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Хората искаха да знаят, какво, собствено, се случва в душевно-духовния живот, те искаха да се ориентират в плетениците в човешката душа на представи, мисли, во
лев
и импулси и чувства, в тяхното значение за околния свят.
Мога да разкажа това и по друг начин. Настъпиха нови времена.
Хората искаха да знаят, какво, собствено, се случва в душевно-духовния живот, те искаха да се ориентират в плетениците в човешката душа на представи, мисли, волеви импулси и чувства, в тяхното значение за околния свят.
Те търсеха отговор. Какво им отговори новата наука, тази чисто натуралистична наука? Тя каза: сега ще се оправим с това. Изследваме – това сега ни е достъпно – гънките на мозъка, нишките на нервите, ганглиите в техните взаимовръзки и преплитания и получаваме отговор за душевния живот. Тук имаме същото, както и при човека, три седмици наблюдавал набирането на "Фауст" в типографията, за да разбере заложените в това произведение идеи, точно същото!
към текста >>
250.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но си помислете, че чрез живота на Обществото се откриват широки възможности за тези хора, които не искат да се противопоставят на духовната наука в открита, честна дискусия, а вървят по околни пътища, чрез лъжи и к
лев
ети да разстроят плановете на духовната наука.
Предположете, че духовната наука би се проявила само като теория, би съществувала само като идейно течение. Тогава би било съвсем невъзможно – теоретически това е възможно, но в конкретната действителност това би се оказало съвсем невъзможно – към Антропософията да се лепнат всички тези неща, които стават в такава недостойна, отвратителна форма. Трябва да различаваме духовнонаучното движение, чисто познавателното движение, стремящо се да стане мироглед на съвременността, от Антропософското общество. В идеята Антропософското общество е прекрасно, но на практика – колкото и да не ми се иска, фактите говорят – на практика всеки ден, и това не е преувеличение, всеки ден се появяват факти, свидетелстващи за това, че вътре в Антропософското общество с известна лекота изобилно избуяват и тясно лични интереси, за и против. По пътищата на духовната наука понякога е трудно да се разграничат личните интереси и чисто деловите.
Но си помислете, че чрез живота на Обществото се откриват широки възможности за тези хора, които не искат да се противопоставят на духовната наука в открита, честна дискусия, а вървят по околни пътища, чрез лъжи и клевети да разстроят плановете на духовната наука.
Това действително е така: те търсят гибелта на Обществото.
към текста >>
Но отново и отново, във връзка с тези лични срещи на членове на Обществото с мен, се появяват и битуват в Обществото най-нелепи измислици – простете рязкостта на тези думи, – които за стоящите извън Обществото стават източници за всевъзможни сплетни и к
лев
ети.
В течение на много години широко откликвах на желанието на различни членове на Обществото, както отдавнашни така и съвсем млади, да имат лична беседа с мен. Само през последните години, по силата на обстоятелствата, се налагаше от време на време да отстъпвам от тази традиция; но именно временно и по изключение. Въпреки това често се подчертаваше, че в това, което е написано в книгите, и в това, което се говори на лекциите, всеки ще намери указанията, нужни за неговия индивидуален, самостоятелен път на развитие. Така че личните срещи имаха значение само като лични изказвания, като общение на човек с човека.
Но отново и отново, във връзка с тези лични срещи на членове на Обществото с мен, се появяват и битуват в Обществото най-нелепи измислици – простете рязкостта на тези думи, – които за стоящите извън Обществото стават източници за всевъзможни сплетни и клевети.
За тези лъжи мисля, че вече твърде често в кръговете на нашето Общество мнозина са склонни да употребяват помпозни думи, за да придадат значимост на собствената си персона. Какво удовлетворение, например, чувства някой, казвайки: "Аз станах езотеричен ученик" – или: "Да, знаете ли, всичко това е много тайно, не мога нищо да говоря за това, нямам право да говоря“. Да се направиш значим, да си придадеш изключителност – ето какво стои зад такива думи, а тези думи след това се употребяват от стоящите вън във вреда на Обществото. Всички тези неща, които сега злонамерено се употребяват във вреда на Обществото, никога нямаше да ги има, ако не се представяше в лъжлива светлина това, което отговаря на закономерното желание на всеки, и което би могло също толкова закономерно да бъде удовлетворено. Но сега, във връзка с това, в какво го превръща външното обкръжение, то не може да запази своето предишно звучене, колкото и тежко да е, скъпи мои приятели.
към текста >>
Във връзка със злонамерените к
лев
ети неизбежно трябва да се прекрати всичко това, което живееше в тези лични срещи, към които мнозина се стремяха.
Да се направиш значим, да си придадеш изключителност – ето какво стои зад такива думи, а тези думи след това се употребяват от стоящите вън във вреда на Обществото. Всички тези неща, които сега злонамерено се употребяват във вреда на Обществото, никога нямаше да ги има, ако не се представяше в лъжлива светлина това, което отговаря на закономерното желание на всеки, и което би могло също толкова закономерно да бъде удовлетворено. Но сега, във връзка с това, в какво го превръща външното обкръжение, то не може да запази своето предишно звучене, колкото и тежко да е, скъпи мои приятели. От самосебе си се разбира, че в Обществото, всяко дружеско общуване е естествено, но неизбежната необходимост ме принуждава да прекратя личните аудиенции. Това е особено тежко за мен, защото естествено ще кажат, защо с виновните трябва да страдат и невинните: – но когато си в Обществото, влизаш в неговата карма, а за защитата на Обществото друго решение на въпроса няма.
Във връзка със злонамерените клевети неизбежно трябва да се прекрати всичко това, което живееше в тези лични срещи, към които мнозина се стремяха.
към текста >>
Лесно е да се извърти това, което е казано в частна беседа на конкретен човек; к
лев
етниците стигат дотам, че, например, тук и там говорят, че един или друг член на Обществото е бил хипнотизиран.
Лесно е да се извърти това, което е казано в частна беседа на конкретен човек; клеветниците стигат дотам, че, например, тук и там говорят, че един или друг член на Обществото е бил хипнотизиран.
Е, скъпи мои приятели, против такива измислици съм принуден да предприема други мерки - говоря от истинско чувство на дълг пред нашето движение, от най-горчива сериозност и разбиране за святостта на духовната наука. В основата на движението ни стои и строго се спазва принципът на неприкосновеност на чуждата воля, безусловно се изключва всичко, което може да наруши свободата на волята – и именно това безцеремонно се използва. Затова е необходимо, всичко, което израства на почвата на нашето движение, да бъде съвсем открито. Тогава клеветата ще изгуби почва под краката си. Друг път за борба с клеветата няма.
към текста >>
Тогава к
лев
етата ще изгуби почва под краката си.
Лесно е да се извърти това, което е казано в частна беседа на конкретен човек; клеветниците стигат дотам, че, например, тук и там говорят, че един или друг член на Обществото е бил хипнотизиран. Е, скъпи мои приятели, против такива измислици съм принуден да предприема други мерки - говоря от истинско чувство на дълг пред нашето движение, от най-горчива сериозност и разбиране за святостта на духовната наука. В основата на движението ни стои и строго се спазва принципът на неприкосновеност на чуждата воля, безусловно се изключва всичко, което може да наруши свободата на волята – и именно това безцеремонно се използва. Затова е необходимо, всичко, което израства на почвата на нашето движение, да бъде съвсем открито.
Тогава клеветата ще изгуби почва под краката си.
Друг път за борба с клеветата няма. Доколкото това ще зависи от мен, ще бъдат приложени всички усилия, занапред в нашето движение всичко да става открито, всичко повече или по-малко открито. Духовната наука няма от какво да се страхува от откритостта. Затова днес ви освобождавам от поетото от вас задължение, да не разгласявате съдържанието на частните, лични беседи; това се отнася за всички беседи, състояли се през всички предшестващи години. Всеки е свободен, според желанието си, да съобщава това, което му е било казано в такава беседа.
към текста >>
Друг път за борба с к
лев
етата няма.
Лесно е да се извърти това, което е казано в частна беседа на конкретен човек; клеветниците стигат дотам, че, например, тук и там говорят, че един или друг член на Обществото е бил хипнотизиран. Е, скъпи мои приятели, против такива измислици съм принуден да предприема други мерки - говоря от истинско чувство на дълг пред нашето движение, от най-горчива сериозност и разбиране за святостта на духовната наука. В основата на движението ни стои и строго се спазва принципът на неприкосновеност на чуждата воля, безусловно се изключва всичко, което може да наруши свободата на волята – и именно това безцеремонно се използва. Затова е необходимо, всичко, което израства на почвата на нашето движение, да бъде съвсем открито. Тогава клеветата ще изгуби почва под краката си.
Друг път за борба с клеветата няма.
Доколкото това ще зависи от мен, ще бъдат приложени всички усилия, занапред в нашето движение всичко да става открито, всичко повече или по-малко открито. Духовната наука няма от какво да се страхува от откритостта. Затова днес ви освобождавам от поетото от вас задължение, да не разгласявате съдържанието на частните, лични беседи; това се отнася за всички беседи, състояли се през всички предшестващи години. Всеки е свободен, според желанието си, да съобщава това, което му е било казано в такава беседа. Няма да се намери нещо, което би се бояло от разгласяване.
към текста >>
В условията на откритост няма да има почва за к
лев
ети.
Доколкото това ще зависи от мен, ще бъдат приложени всички усилия, занапред в нашето движение всичко да става открито, всичко повече или по-малко открито. Духовната наука няма от какво да се страхува от откритостта. Затова днес ви освобождавам от поетото от вас задължение, да не разгласявате съдържанието на частните, лични беседи; това се отнася за всички беседи, състояли се през всички предшестващи години. Всеки е свободен, според желанието си, да съобщава това, което му е било казано в такава беседа. Няма да се намери нещо, което би се бояло от разгласяване.
В условията на откритост няма да има почва за клевети.
Искам да ви дам пример, как могат да бъдат употребени тези неща в условията на въпиюща неосведоменост, с цялото желание да се разделим с тази въпиюща неосведоменост.
към текста >>
А това значи, че трябва да следвам принципа на сериозното отношение към това, което, от една страна, дава поводи за лъжи, а от друга страна – поводи за осмиване и к
лев
етене на духовната наука, дава ги на тези, които не искат да влязат в честна борба с духовната наука, а търсят други пътища да я унищожат.
От всичко казано, трябва да разберете неизбежността, необходимостта от тази мярка, на която се наложи да се реша. Поне за да стане ясна на всички цялата сериозност на тези факти. Не се оплаквайте за това на мен, на когото е също така болно, както и на вас, а се оплаквайте на тези, които ви посочих с цялата яснота, и които направиха необходимо прилагането на такива мерки. Много ми тежи необходимостта да прекратя тези лични беседи, които търсят толкова много членове на Обществото. Знам, разбира се, че и това ще даде почва за злословия по мой адрес, но не мога да следвам лични интереси в нашето движение.
А това значи, че трябва да следвам принципа на сериозното отношение към това, което, от една страна, дава поводи за лъжи, а от друга страна – поводи за осмиване и клеветене на духовната наука, дава ги на тези, които не искат да влязат в честна борба с духовната наука, а търсят други пътища да я унищожат.
към текста >>
Трябва да бъде прекратено цялото това бръщо
лев
ене: "това е нещо мистично, покрито с тайна", "за това не може да се говори" и така нататък – това не трябва повече да дава повод за злословие и к
лев
ета.
Така че, разберете, поставен съм пред изключително суровата необходимост, принуден съм в най-близко време да кажа: трябва да се опитаме да направим така, че духовната наука да се разгръща напълно открито. Вследствие на това никой няма да се почувства подминат, никой няма да търси да изрови нещо, ако всичко става напълно открито.
Трябва да бъде прекратено цялото това бръщолевене: "това е нещо мистично, покрито с тайна", "за това не може да се говори" и така нататък – това не трябва повече да дава повод за злословие и клевета.
Нашето общуване трябва да си остане толкова дружеско, то и не може да бъде друго, но в близко време частните беседи трябва принципно да бъдат прекратени. Може би, това ще принуди нашите скъпи членове, макар и да е неудобно, по-внимателно да се отнасят към фактите, да се замислят над тях, да се загрижат от фактите, покрай които преминават без да се замислят.
към текста >>
251.
10. Лекция, 13.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Това може да го знае и авторът на к
лев
етническите думи: "това списание служи за целите на Щайнер", – в такъв случай това е чиста лъжа.
И то би трябвало вече по силата на тази добра воля, да срещне поддръжка и покровителство, независимо от отношението към този частен случай. Затова ми беше много тъжно да науча, че господин фон Бернус е бил потресен от излизащите от нашите кръгове писма, в които рязко се осъждало отпечатаното в списанието. Много повече основание имаше да се реагира на това, което е насочено към дискредитация на нашето движение, на неговото подкопаване. Получава се, че ако някой, който се стреми да извърти всичко, което излиза от нас, може да твърди: "Райх", намиращ се под егидата на Щайнер..." С нищо не съм свързан с това списание, освен с това, че от време на време в него, както и в други списания, публикувам статии. Не съм го основавал, то си е лично предприятие на господин фон Бернус, за нищо в него не отговарям.
Това може да го знае и авторът на клеветническите думи: "това списание служи за целите на Щайнер", – в такъв случай това е чиста лъжа.
Би трябвало да се радваме, когато от стоящи съвсем извън нашето движение, излиза нещо за него. Но досега нееднократно сме виждали, че именно от страна на наши членове са се хвърляли камъни срещу тези, които са подавали ръка на нашето движение, че се е отклонявал, изпълненият със смелост и добра воля стремеж за съприкосновение с нашето движение; в същото време никой не го е било грижа за излизащите от всички страни безбройни хули и клевети.
към текста >>
Но досега нееднократно сме виждали, че именно от страна на наши членове са се хвърляли камъни срещу тези, които са подавали ръка на нашето движение, че се е отклонявал, изпълненият със смелост и добра воля стремеж за съприкосновение с нашето движение; в същото време никой не го е било грижа за излизащите от всички страни безбройни хули и к
лев
ети.
Много повече основание имаше да се реагира на това, което е насочено към дискредитация на нашето движение, на неговото подкопаване. Получава се, че ако някой, който се стреми да извърти всичко, което излиза от нас, може да твърди: "Райх", намиращ се под егидата на Щайнер..." С нищо не съм свързан с това списание, освен с това, че от време на време в него, както и в други списания, публикувам статии. Не съм го основавал, то си е лично предприятие на господин фон Бернус, за нищо в него не отговарям. Това може да го знае и авторът на клеветническите думи: "това списание служи за целите на Щайнер", – в такъв случай това е чиста лъжа. Би трябвало да се радваме, когато от стоящи съвсем извън нашето движение, излиза нещо за него.
Но досега нееднократно сме виждали, че именно от страна на наши членове са се хвърляли камъни срещу тези, които са подавали ръка на нашето движение, че се е отклонявал, изпълненият със смелост и добра воля стремеж за съприкосновение с нашето движение; в същото време никой не го е било грижа за излизащите от всички страни безбройни хули и клевети.
към текста >>
Повярвайте, в условията на подетата в печата к
лев
етническа кампания предприетите мерки са толкова необходими, че изключения не може да има.
Още нещо бих искал да добавя: тези, които ще кажат в кръговете на нашето Общество само това, че няма повече да провеждам лични, персонални беседи, ще кажат само половината от истината. Цялата истина е в следното. Безусловно освобождавам всеки от вас от задължението да не съобщава съдържанието на личните беседи. Ваша воля е ако поискате да запазите нещо от казаното лично на вас в тайна. Тези два факта са тясно свързани и това е важно.
Повярвайте, в условията на подетата в печата клеветническа кампания предприетите мерки са толкова необходими, че изключения не може да има.
Но никой не трябва нищо да губи. Каквото езотерично може да бъде съобщено, ще бъде съобщено в условията на пълна гласност. Ще намеря начини и средства да дам отговор на всеки езотеричен въпрос, нуждаещ се от отговор. Само бъдете търпеливи известно време. И без личните беседи ще се намерят възможности да се удовлетворят всички закономерни потребности в езотеричния живот на всеки.
към текста >>
Никой няма да пострада заради нахлулите в нашето Общество к
лев
ети около личните беседи с мен.
Но никой не трябва нищо да губи. Каквото езотерично може да бъде съобщено, ще бъде съобщено в условията на пълна гласност. Ще намеря начини и средства да дам отговор на всеки езотеричен въпрос, нуждаещ се от отговор. Само бъдете търпеливи известно време. И без личните беседи ще се намерят възможности да се удовлетворят всички закономерни потребности в езотеричния живот на всеки.
Никой няма да пострада заради нахлулите в нашето Общество клевети около личните беседи с мен.
към текста >>
252.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
То е предназначено да пробуди такива представи, такива чувства и во
лев
и импулси, които ще ни направят истински сътрудници в развитието на новото човечество.
Виждате, как до подробности съвпада всичко, когато се стои на основата на духовната наука.
То е предназначено да пробуди такива представи, такива чувства и волеви импулси, които ще ни направят истински сътрудници в развитието на новото човечество.
Винаги се стремя да предизвикам във вас чувството, че духовната наука няма право да си остане грижливо отглеждана теория; тя не може да бъде подобие на наука, не трябва да бъде натрупване на знания; тя трябва да стане истински живият вътрешен живот на душата. Това ми се струва много по-значително, отколкото само обогатяването на съзнанието с понятия, което, разбира се, също е нужно, тъй като ако нещо трябва да бъде оживено, първо трябва да бъде обхванато с понятие. Понятията са ни необходими, но те не трябва да бъдат мъртви, те трябва да се изпълнят с живот. Ако духовната наука се приема реално, тя обхваща целия човек, въздейства върху целия човек. Но трябва целият човек, с чувство и воля да се отвори за духовната наука, и само тогава той правилно ще живее в нея.
към текста >>
Много хули се чуват, разбира се, но моите думи в никакъв случай не се отнасят до английския народ, а до хулителите, които така изкривяват националното чувство, но госпожа Безант да к
лев
ети Антропософското Общество и мен лично, това все пак е рядко явление.
Наистина, само истината може да помогне на такъв човек. Не трябва да изглежда, сякаш духовната наука се оказва несъстоятелна, фактите трябва да бъдат поставени по местата си, животът се развива кармично. В нашите кръгове и в детайлите трябва да се изявява правилното, както то се проявява в принципно важното. Помислете, че още в 1911 година бяха прекъснати връзките с Теософското Общество на госпожа Безант, а войната на Англия срещу Германия се разрази чак в 1914 година. Това дава възможност да се каже: Антропософското Общество е действало пророчески /бележка 88/.
Много хули се чуват, разбира се, но моите думи в никакъв случай не се отнасят до английския народ, а до хулителите, които така изкривяват националното чувство, но госпожа Безант да клевети Антропософското Общество и мен лично, това все пак е рядко явление.
И след като създадохме популярност в Германия на книгата на Шюре "Великите посветени" и поставихме пиесите му, сега се налага да понасяме немислими нападки от негова страна /бележка 89/. Тези факти се разиграват все пак малко отдалечено. Но враговете започват да се проявяват и в близост.
към текста >>
253.
12. Лекция, 23.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И още по-малко будни сме ние в преживяването на во
лев
ите импулси.
И още по-малко будни сме ние в преживяването на волевите импулси.
По отношение на волята човек спи напълно. Когато иска нещо, той има представа за това, какво иска. Да вземем най-простия случай – когато протяга ръка, за да вземе нещо, той осъзнава това. Но това, което се случва в живота на душата и в живота на тялото, когато протягаме ръка за да вземем нещо, става толкова безсъзнателно, колкото сънят без сънища. Ние сънуваме в нашите чувства и спим дълбок сън във волевите си импулси.
към текста >>
Ние сънуваме в нашите чувства и спим дълбок сън във во
лев
ите си импулси.
И още по-малко будни сме ние в преживяването на волевите импулси. По отношение на волята човек спи напълно. Когато иска нещо, той има представа за това, какво иска. Да вземем най-простия случай – когато протяга ръка, за да вземе нещо, той осъзнава това. Но това, което се случва в живота на душата и в живота на тялото, когато протягаме ръка за да вземем нещо, става толкова безсъзнателно, колкото сънят без сънища.
Ние сънуваме в нашите чувства и спим дълбок сън във волевите си импулси.
Като човек на чувствата ние сънуваме като насън; като човек на волята, ние спим в състояние на така нареченото бодърстване. В състояние на бодърстване, тоест от пробуждането до заспиването, ние сме будни само с едната половина на своето същество, с другата половина продължаваме да спим. Ние сме будни в нашите възприятия и мислене, а спим и сънуваме в живота на волята и чувствата. Тези неща не могат да бъдат аргументирани, да бъдат обосновани повече, отколкото това беше току що направено, сякаш само с намек. Осъзнаването на тези неща изцяло, зависи от умението да се наблюдава душевния живот.
към текста >>
254.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но в съвременния свят няма възможност да се говори за тези неща, без думите ти да не бъдат изкривени и ок
лев
етени.
Всяка подробност там е премислена. Моля ви от тази гледна точка да обмислите това, което тогава написах. Работата не е в оценката от позицията на обикновения морал, на виновност или невиновност; тези неща трябва да се разглеждат от висотата на историческите дела, изключително трагични дела, когато можем да говорим за историческа необходимост и за тях не трябва да се дрънка от тесногръди позиции. Тези неща са много по-сериозни, отколкото се съди за тях днес и от едната, и от другата страна. Въпреки това те са такива, че обезателно трябва да станат известни на света, за да бъде внесена най-накрая яснота в обърканите съвременни представи.
Но в съвременния свят няма възможност да се говори за тези неща, без думите ти да не бъдат изкривени и оклеветени.
към текста >>
Но, както знаете, намират се хора, които казват, че те самите са били причастни към Генералния щаб и стигат до к
лев
ети към генерал-полковник фон Молтке, чак до нелепата измислица, че преди битката за Марна в Люксембург се е провело събрание на антропософите и затова главнокомандващият не е изпълнил дълга си.
Това, което днес ви разказах за генерал-полковник фон Молтке, дава възможност правилно да се съди за този човек в този отговорен момент.
Но, както знаете, намират се хора, които казват, че те самите са били причастни към Генералния щаб и стигат до клевети към генерал-полковник фон Молтке, чак до нелепата измислица, че преди битката за Марна в Люксембург се е провело събрание на антропософите и затова главнокомандващият не е изпълнил дълга си.
Ако и в такава среда могат да се казват подобни неща, видно е до какво морално ниво сме паднали; трудно е в такава морална обстановка да се намери пътят до истината. За това са нужни много, доста много достойни личности. Едва след всичко, което ви разказах, едва сега искам да ви прочета няколко изречения от мемоарите на фон Молтке, от които ще видите, какво е живеело в душата на този човек, на първо място, по отношение на чувството му за лична отговорност. Тъй като работата не е в това, да се произнесе сурова присъда за отговорността, а в това, да се разбере, какво е ставало тогава в душите на хората. Това са съвсем прости изречения, които Молтке тогава е написал, изречения, които често се произнасят, но има разлика в това, от случаен човек ли се произнасят те, или от такъв, на чиято душа е тежала отговорността за встъпването във войната.
към текста >>
255.
Съдържание
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
За противоречието между мисловния и во
лев
ия живот, и неговото отражение върху съвременната демокрация. Метерлинк.
Ангели и Архангели: Тяхното участие в историята и във функциите на човешкия организъм. Прекратяване на физическото размножение през 6 и 7 хилядолетие. Духовете на Мрака и дарвинизма.
За противоречието между мисловния и волевия живот, и неговото отражение върху съвременната демокрация. Метерлинк.
Поанкаре като пример за политическо поведение, диктувано от финансови съображения.
към текста >>
256.
2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
И това, за което сега става дума, може да бъде определено още по точно: погледнем ли зад това, което оставяме нощем в леглото, ние виждаме един шивач по-со
лев
организъм, едно живачно-со
лев
о тяло.
Да, тези неща са част от тайната на човешката природа.
И това, за което сега става дума, може да бъде определено още по точно: погледнем ли зад това, което оставяме нощем в леглото, ние виждаме един шивач по-солев организъм, едно живачно-солево тяло.
Обстоятелството, че тялото става "живачно" има важни последици, на които може би ще се спрем още тази седмица. А че тялото може да се превърне в "солево", според мен може да се констатира от всеки в мига на утринното пробуждане.
към текста >>
А че тялото може да се превърне в "со
лев
о", според мен може да се констатира от всеки в мига на утринното пробуждане.
Да, тези неща са част от тайната на човешката природа. И това, за което сега става дума, може да бъде определено още по точно: погледнем ли зад това, което оставяме нощем в леглото, ние виждаме един шивач по-солев организъм, едно живачно-солево тяло. Обстоятелството, че тялото става "живачно" има важни последици, на които може би ще се спрем още тази седмица.
А че тялото може да се превърне в "солево", според мен може да се констатира от всеки в мига на утринното пробуждане.
към текста >>
Просто нещата са устроени така, че в "со
лев
ата" или минерална структура, но още повече в "живачната" структура са съсредоточени онези живачни или оживотворяващи сили, на които при събуждането стъпват Азът и астралното тяло, след като по време на нощния сън са пребивавали в духовния свят.
Какво обаче означава това?
Просто нещата са устроени така, че в "солевата" или минерална структура, но още повече в "живачната" структура са съсредоточени онези живачни или оживотворяващи сили, на които при събуждането стъпват Азът и астралното тяло, след като по време на нощния сън са пребивавали в духовния свят.
По този начин в съприкосновение влизат такива сили, които по време на нощния сън са пребивавали в различни светове. Ето как в това взаимодействие е заложена възможността, скъпи мои приятели, на земния свят да се свалят определени енергии и сили, които са присъщи на духовния свят. Ето, тук са живакът, солта; сега в тях нахлува Азът и астралното тяло, като ги пронизват с това, което са изживели в духовния свят. По този начин инструментът на физическото тяло, което е започнало своето развитие още от Сатурновата епоха, се обогатява и усъвършенствува. Ако от една страна във физическото тяло имаме необходимия, изпитан в цели четири епохи инструмент за нашата интелектуална дейност, от друга страна благодарение на процеса, който току-що описах в нашата епоха постоянно навлизат въздействия от духовния свят.
към текста >>
Този факт е наистина от колосално значение: Сънят работи в полза на интелекта, дори и в полза на гения (защото геният също взема от съня определени импулси, влага ги в своето "живачно со
лев
о" тяло и подготвя гениалните си пориви и открития).
Обаче съвременното човечество не иска да слуша подобни неща. Понякога то инстинктивно се доближава до тези тайни, но съвсем плахо и несигурно; дълбокото прозрение е за него все още мъчително и неудобно. Хората са свикнали да приемат "състоянието", а не "развитието"; те не се замислят, че вътре в човешкото същество са вложени импулси,които го свързват с необятните простори на Космоса, импулси които рано или късно ще надхвърлят времето и пространството, импулси, които ако останат неразпознати, ще нарушат цялостната еволюция на човека и Космоса.
Този факт е наистина от колосално значение: Сънят работи в полза на интелекта, дори и в полза на гения (защото геният също взема от съня определени импулси, влага ги в своето "живачно солево" тяло и подготвя гениалните си пориви и открития).
Но в областта на моралното развитие е иначе: Тук човекът трябва постоянно да се прониква с опитностите си от физическия свят, постоянно да изработва това, което е всъщност морала.
към текста >>
257.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
И така, помислете добре: онези Същества от школата на Ариман, които от 1841 до 1879 водиха една решаваща битка в духовния свят, през 1879 бяха свалени долу, в царството на човеците; и от тогава те имат своята крепост, своето поле за действие специално що се отнася до епохата, в която живеем не другаде, а в мислите, чувствата и во
лев
ите импулси на хората.
И така, помислете добре: онези Същества от школата на Ариман, които от 1841 до 1879 водиха една решаваща битка в духовния свят, през 1879 бяха свалени долу, в царството на човеците; и от тогава те имат своята крепост, своето поле за действие специално що се отнася до епохата, в която живеем не другаде, а в мислите, чувствата и волевите импулси на хората.
към текста >>
Хората съвсем не знаят, от къде идват силите, които пулсират в техните емоции, в техните усещания и во
лев
и импулси.
По сходен начин през 18 век едно малко общество подготви определени мисли, определени възгледи, които успяха да се промъкнат в душите на хората, превръщайки се в действени сили тъкмо в областта, към която подобни общества се стремят, и преминавайки после в социалния живот, за да определят как хората да се държат едни спрямо други.
Хората съвсем не знаят, от къде идват силите, които пулсират в техните емоции, в техните усещания и волеви импулси.
Обаче онези, които са наясно с логиката на развитието, до бре знаят как да бъдат предизвикани тези импулси, тези емоции. Така стоят нещата, може би не със самата книга, но с основната идея на тази книга, която излезе от средите на едно такова общество през 18 век и в която се посочва какъв дял има ариманическата същност в различните животни. Естествено, ариманическата същност е назована с името "дявол", така че по същество става дума за различните степени на дяволското присъствие в отделните животински видове. Както знаем, 18 век беше епоха на просвещението, която продължава и днес. Но какво стана тогава?
към текста >>
258.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Особено важно ще се окаже по сходен начин да бъде разглеждан и животът на растенията да заинтригуваме децата с отношението на розата към теменугата, за отношението на билките към п
лев
елите, които растат около тях, да им разказваме увлекателни истории за подвижните духове над цветята, когато минаваме през една поляна и т.н.
Особено важно ще се окаже по сходен начин да бъде разглеждан и животът на растенията да заинтригуваме децата с отношението на розата към теменугата, за отношението на билките към плевелите, които растат около тях, да им разказваме увлекателни истории за подвижните духове над цветята, когато минаваме през една поляна и т.н.
Ето как трябва да звучи ботаниката в ушите на децата.
към текста >>
259.
13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Една такава победа на Михаил срещу Змея беше спечелена в полза на духовните светове през 1879, Духовете на Мрака, които се противопоставяха на Архангел Михаиловите импулси бяха свалени от духовното царство и от тогава те господствуват, както казах, в чувствените, во
лев
ите, душевните импулси на хората.
Нека да продължим нашето обсъждане и да си изградим една достатъчно добра основа за точна преценка на важните събития, които се разиграват днес пред човешките души, а човекът е вплетен в тих и те имат много по-голямо значение, отколкото някой предполага. Опитах се да обясня, как скритият фон зад тези събития е свързан с ред драматични процеси в духовния свят. Аз посочих, как от началото на 40-те години до началото на 1879 в духовните области на света се разрази една решителна битка, една от онези битки, които често се повтарят в еволюцията на света и човечеството и които хората са свикнали да представят под образа на борещите се срещу Змея Архангел Михаил или Св. Георги.
Една такава победа на Михаил срещу Змея беше спечелена в полза на духовните светове през 1879, Духовете на Мрака, които се противопоставяха на Архангел Михаиловите импулси бяха свалени от духовното царство и от тогава те господствуват, както казах, в чувствените, волевите, душевните импулси на хората.
Така че ние можем да раз берем сегашните събития само тогава, когато насочим душевния си поглед към тези, бих казал, бродещи всред нас духовни Същества.
към текста >>
260.
14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Те могат да обхванат, да контролират разума и интелекта, обаче не и емоциите, не и волята, преди всичко, не и во
лев
ите импулси.
Но когато става дума за еволюцията на човечеството; тогава в съображение идва и следната важна особеност, а именно, че Духовете на Мрака упражняват своята власт предимно над разума и интелекта.
Те могат да обхванат, да контролират разума и интелекта, обаче не и емоциите, не и волята, преди всичко, не и волевите импулси.
Тук аз се докосвам до една много дълбока закономерност. Ние се убедихме, че през последните две, три десетилетия, обликът на най-важните социални стремежи до голяма степен беше определян не от истинското познание, не от фактите, а от пресата, от журналистиката. Ние всички бяхме засегнати от социално-политическите промени, които настъпиха в Европа и Америка.
към текста >>
Същественото е, че в тези социално-политически промени живеят само мисловните конструкции от края на 19 и началото на 20 век, обаче не и емоциите, не и во
лев
ите импулси.
Същественото е, че в тези социално-политически промени живеят само мисловните конструкции от края на 19 и началото на 20 век, обаче не и емоциите, не и волевите импулси.
Тази подробност е изключително важна. Впрочем до подобни открития човек стига само след добросъвестни и честни изследвания в духовния свят. Хората, които през 40-те години на миналия век слязоха от духовния свят и се инкарнираха в човешки тела, и сега отново са горе, са добре запознати с тези факти запознати са с тях от гледна точка на другия свят а именно, че през последните десетилетия тук на Земята са в сила разумът и интелектът, които с оглед на времето бяха постигнали известна зрелост, обаче не и волевите импулси; волевите импулси останаха на своето равнище от 40-те години. Защото в хода на общочовешката еволюция, волята се развива много по-бавно, отколкото мислите. Моля Ви да вникнете в тази изключително важна истина: Волята се развива много по-бавно, отколкото мислите.
към текста >>
Хората, които през 40-те години на миналия век слязоха от духовния свят и се инкарнираха в човешки тела, и сега отново са горе, са добре запознати с тези факти запознати са с тях от гледна точка на другия свят а именно, че през последните десетилетия тук на Земята са в сила разумът и интелектът, които с оглед на времето бяха постигнали известна зрелост, обаче не и во
лев
ите импулси; во
лев
ите импулси останаха на своето равнище от 40-те години.
Същественото е, че в тези социално-политически промени живеят само мисловните конструкции от края на 19 и началото на 20 век, обаче не и емоциите, не и волевите импулси. Тази подробност е изключително важна. Впрочем до подобни открития човек стига само след добросъвестни и честни изследвания в духовния свят.
Хората, които през 40-те години на миналия век слязоха от духовния свят и се инкарнираха в човешки тела, и сега отново са горе, са добре запознати с тези факти запознати са с тях от гледна точка на другия свят а именно, че през последните десетилетия тук на Земята са в сила разумът и интелектът, които с оглед на времето бяха постигнали известна зрелост, обаче не и волевите импулси; волевите импулси останаха на своето равнище от 40-те години.
Защото в хода на общочовешката еволюция, волята се развива много по-бавно, отколкото мислите. Моля Ви да вникнете в тази изключително важна истина: Волята се развива много по-бавно, отколкото мислите. Например хората, които се оставиха на общоприетите навици, и през 40-те години не застъпваха някакви революционни убеждения, а се подчиняваха на общоприетите навици, на простодушните патриархални навици от 30-те и 40-те години, те продължиха да живеят по същия начин и през следващите десетилетия. Обаче мислите напреднаха! И поради тази причина, в хода на еволюцията непрекъснато се получават противоречия между мисловния живот и волевия живот, макар и те да не засягат всички сфери на живота.
към текста >>
И поради тази причина, в хода на еволюцията непрекъснато се получават противоречия между мисловния живот и во
лев
ия живот, макар и те да не засягат всички сфери на живота.
Хората, които през 40-те години на миналия век слязоха от духовния свят и се инкарнираха в човешки тела, и сега отново са горе, са добре запознати с тези факти запознати са с тях от гледна точка на другия свят а именно, че през последните десетилетия тук на Земята са в сила разумът и интелектът, които с оглед на времето бяха постигнали известна зрелост, обаче не и волевите импулси; волевите импулси останаха на своето равнище от 40-те години. Защото в хода на общочовешката еволюция, волята се развива много по-бавно, отколкото мислите. Моля Ви да вникнете в тази изключително важна истина: Волята се развива много по-бавно, отколкото мислите. Например хората, които се оставиха на общоприетите навици, и през 40-те години не застъпваха някакви революционни убеждения, а се подчиняваха на общоприетите навици, на простодушните патриархални навици от 30-те и 40-те години, те продължиха да живеят по същия начин и през следващите десетилетия. Обаче мислите напреднаха!
И поради тази причина, в хода на еволюцията непрекъснато се получават противоречия между мисловния живот и волевия живот, макар и те да не засягат всички сфери на живота.
към текста >>
Върнете се назад към въстанията на робите в древен Рим: В основата им бяха озлоблението, во
лев
ите импулси.
Тъкмо поради тази причина, през 19 век стана възможно нещо, което беше немислимо да се случи през нито един от миналите векове. Официалните историци могат да възразяват колкото си искат срещу това, което ще кажа сега, но техните възражения нямат никаква стойност. Ето за какво става дума: През последните исторически епохи от еволюцията на човечеството, разумът и интелектът никога не са действували положително в живота.
Върнете се назад към въстанията на робите в древен Рим: В основата им бяха озлоблението, волевите импулси.
Съвсем друго е положението през 19 и 20 век. Исторически съвременната социалдемокрация не може да се сравнява с въстанията на робите; тя е нещо съвършено друго, тя възниква от теорията, от такива теории като тези на Ласал, и главно на Карл Маркс, от теорията за класовата борба. Хората бяха изправени на крака от няколко фрази, от няколко чисто критически, чисто теоретически фрази, които ги заразиха дотам, че мнозина станаха агитатори на марксизма. Защо? Защото хората,които приеха марксизма с такъв агитаторски устрем, имаха същите волеви импулси, каквито бяха тези през 40-те години на 19 век. В сравнение с мисленето, волята изостана!
към текста >>
Защото хората,които приеха марксизма с такъв агитаторски устрем, имаха същите во
лев
и импулси, каквито бяха тези през 40-те години на 19 век.
Ето за какво става дума: През последните исторически епохи от еволюцията на човечеството, разумът и интелектът никога не са действували положително в живота. Върнете се назад към въстанията на робите в древен Рим: В основата им бяха озлоблението, волевите импулси. Съвсем друго е положението през 19 и 20 век. Исторически съвременната социалдемокрация не може да се сравнява с въстанията на робите; тя е нещо съвършено друго, тя възниква от теорията, от такива теории като тези на Ласал, и главно на Карл Маркс, от теорията за класовата борба. Хората бяха изправени на крака от няколко фрази, от няколко чисто критически, чисто теоретически фрази, които ги заразиха дотам, че мнозина станаха агитатори на марксизма. Защо?
Защото хората,които приеха марксизма с такъв агитаторски устрем, имаха същите волеви импулси, каквито бяха тези през 40-те години на 19 век.
В сравнение с мисленето, волята изостана! Само благодарение на този факт стана така, че през 19 век определени сили доведоха едно чисто интелектуално движение до такъв бурен подем.
към текста >>
261.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Същинският во
лев
процес спи в човека.
И когато пристъпим в областта, обозначена като воля, виждаме, че тя напълно се изплъзва от обикновеното човешко съзнание. Какво знае самият човек за протичащото в него, когато мисълта «аз искам да взема нещо» се превръща в движение на ръката?
Същинският волев процес спи в човека.
По отношение на чувствата и афектите поне може да се каже, че човекът сънува в себе си. Въпросът за свободата е така сложен затова, защото волята е спяща за обикновеното съзнание. Това, което протича във волята, се опознава, когато съзерцаващото съзнание се издигне до истинско интуитивно съзнание, не до мъглявото, ежедневно, така наречено интуитивно съзнание, а до това, което посочих в моите произведения като три степени и ги нарекох имагинативно, инспиративно и интуитивно познание. Тук се стига до областта на волята, до това, което трябва да действа, да живее в нас. Най-напред то трябва да се изведе нагоре от поддушевните дълбини.
към текста >>
Но тогава се вижда, че - освен обикновените мисли, стоящи сами за себе си - този во
лев
елемент всъщност е пронизан от мисли, пронизан е от духовност.
По отношение на чувствата и афектите поне може да се каже, че човекът сънува в себе си. Въпросът за свободата е така сложен затова, защото волята е спяща за обикновеното съзнание. Това, което протича във волята, се опознава, когато съзерцаващото съзнание се издигне до истинско интуитивно съзнание, не до мъглявото, ежедневно, така наречено интуитивно съзнание, а до това, което посочих в моите произведения като три степени и ги нарекох имагинативно, инспиративно и интуитивно познание. Тук се стига до областта на волята, до това, което трябва да действа, да живее в нас. Най-напред то трябва да се изведе нагоре от поддушевните дълбини.
Но тогава се вижда, че - освен обикновените мисли, стоящи сами за себе си - този волев елемент всъщност е пронизан от мисли, пронизан е от духовност.
Но както сега носим волята в нас, в тази воля не действа само изживяното в духовния свят, което действа в чувствата ни, в афектите по времето между смъртта и ново раждане, а действа онова, което сме изживели в предишен живот. Във волевата природа на човека действат импулсите от предишния земен живот. А в това, което развиваме и изграждаме в настоящата си воля, живеят импулсите за следващия земен живот. Така че за истинското духовно изследване целият човешки живот се разделя на живота, протичащ между раждането и смъртта, и живота - понеже цялото физическо съществуване трябва да се изгради от страна на света, - който се изживява в духовния свят в продължение на много по-дълго време. Целият единен човешки живот се състои от повтарящи се земни и духовни животи.
към текста >>
Във во
лев
ата природа на човека действат импулсите от предишния земен живот.
Това, което протича във волята, се опознава, когато съзерцаващото съзнание се издигне до истинско интуитивно съзнание, не до мъглявото, ежедневно, така наречено интуитивно съзнание, а до това, което посочих в моите произведения като три степени и ги нарекох имагинативно, инспиративно и интуитивно познание. Тук се стига до областта на волята, до това, което трябва да действа, да живее в нас. Най-напред то трябва да се изведе нагоре от поддушевните дълбини. Но тогава се вижда, че - освен обикновените мисли, стоящи сами за себе си - този волев елемент всъщност е пронизан от мисли, пронизан е от духовност. Но както сега носим волята в нас, в тази воля не действа само изживяното в духовния свят, което действа в чувствата ни, в афектите по времето между смъртта и ново раждане, а действа онова, което сме изживели в предишен живот.
Във волевата природа на човека действат импулсите от предишния земен живот.
А в това, което развиваме и изграждаме в настоящата си воля, живеят импулсите за следващия земен живот. Така че за истинското духовно изследване целият човешки живот се разделя на живота, протичащ между раждането и смъртта, и живота - понеже цялото физическо съществуване трябва да се изгради от страна на света, - който се изживява в духовния свят в продължение на много по-дълго време. Целият единен човешки живот се състои от повтарящи се земни и духовни животи. Това не е фантастика, не е хрумване, а нещо, което се открива, когато човек се научи наистина да отправя духовните си очи към вечното, непреходното в човешката душа. Но тези неща не изключват човешката свобода.
към текста >>
И понеже със своите действия в тази реалност човекът сам навлиза в социалния и в политическия живот, той се нуждае от такива извлечени от духа представи, чувства и во
лев
и импулси, за да достигне до плодоносни понятия в тази област.
Хората могат да вярват, че с обичайните днес понятия извън духовната наука ще излязат от хаоса, но това няма да се случи, защото в реалността цари духът.
И понеже със своите действия в тази реалност човекът сам навлиза в социалния и в политическия живот, той се нуждае от такива извлечени от духа представи, чувства и волеви импулси, за да достигне до плодоносни понятия в тази област.
Политиката и социалните науки ще се нуждаят в бъдеще от това, за което единствено духовната наука може да даде основата. Това е от особено значение също и за съвременната история.
към текста >>
262.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Имам предвид, че когато мислите, сигурно съзнавате, че не напрягате десния си показалец или
лев
ия пръст на крака, а главата.
Имам предвид, че когато мислите, сигурно съзнавате, че не напрягате десния си показалец или левия пръст на крака, а главата.
Съвсем точно знаете, че не мислите с големия си пръст, а мислите с главата. Следователно нещата са разположени в живия организъм, който е диференциран. Така диференцирана е и нашата Земя. Нашата Земя съвсем не е същество, което навсякъде излъчва едно и също към своите обитатели. В различните области на Земята се излъчва нещо различно.
към текста >>
263.
ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Във всеки такъв период, така да се каже, на човечеството се дава нещо, което да преживее, да се радва или страда, да разбере откъде да вземе во
лев
ите импулси за действията си и така нататък.
Говорим за такива периоди поради това, че човечеството в земното му развитие като цяло съществено променя душевните си качества от една епоха в друга, защото във всеки такъв период то преминава през реално развитие. Сега ще говорим за най-малките от характеризираните периоди.
Във всеки такъв период, така да се каже, на човечеството се дава нещо, което да преживее, да се радва или страда, да разбере откъде да вземе волевите импулси за действията си и така нататък.
Задачата му е била една в египетско-халдейската културна епоха, друга в гръцко-латинската и в наше време то има също съвсем определени задачи.
към текста >>
Човешкият род е така устроен, че определени възприемателни способности, както и известни во
лев
и сили се развиват в точно определено време.
Такива неща се развиват с известна духовна закономерност, с известна духовна необходимост.
Човешкият род е така устроен, че определени възприемателни способности, както и известни волеви сили се развиват в точно определено време.
Човечеството узрява за определени неща през петата следатлантска културна епоха, както е узрявало за други неща в по-ранни епохи.
към текста >>
Те се намират тук и изпращат силите си в мислите, чувствата и во
лев
ите импулси на хората, като подстрекават някои неща.
Действително през 1879 година се разиграва нещо и както такива събития се повтарят в течение на еволюцията, те винаги се илюстрират с определен символ - победата на архангел Михаил или на свети Георги над дракона. Също и тогава, през 1879 година драконът е победен в определена духовна област. Този дракон са ангелските същества, стремящи се към това, което описах, но без да могат да го постигнат. Затова през 1879 година те са свалени от духовния свят в областта на хората. Това е падането на ангелските същества от областта на духовния свят в обкръжението на хората и те досега бродят между тях.
Те се намират тук и изпращат силите си в мислите, чувствата и волевите импулси на хората, като подстрекават някои неща.
Те не успяват да предотвратят - в това се състои, че изгубват борбата - да дойде времето, в което духовното познание прокапва надолу към Земята. Това духовно познание сега е тук и все повече и повече ще се развива. Хората ще могат да развият способността да прозират в духовния свят.
към текста >>
264.
Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Тази борба приключва през 1879 г., като някои духове на мрака са отблъснати от духовните области в земните и от това време действат сред хората, навлизат в човешките во
лев
и импулси, в човешките мотиви, в това, което хората могат да разбират, накратко казано, действат във всичко човешко.
Също и същества, които в други времена са се опълчили, станали са зли същества, същества на мрака, са били необходими в добър смисъл в определени епохи. Говоря за съществата, които до 1847 г. са били използвани от по-висши духове в служба на мъдрото световно ръководство, но от този момент нататък искат нещо друго, различно от възнамеряваното от стоящите над тях същества. Те започват важна борба в духовния свят, една от борбите, които често стават, но на различни нива. Бих казал, борба, която в легендите символично се представя като борбата на Михаил с дракона.
Тази борба приключва през 1879 г., като някои духове на мрака са отблъснати от духовните области в земните и от това време действат сред хората, навлизат в човешките волеви импулси, в човешките мотиви, в това, което хората могат да разбират, накратко казано, действат във всичко човешко.
Така че от 1879 г. някои духове на мрака се намират между хората и те трябва да насочат вниманието си към тях, ако искат да разберат земните събития. Би могло да се каже и с това се казва най-пра-вилното, че тези същества са отблъснати през 1879 г., небето е освободено, но Земята е изпълнена с тях. От онзи момент насам тяхното място не е вече на небето, а на Земята.
към текста >>
Елифас
Лев
и62, Баадер63, Сен-Мартен64 са знаели и са казали, че това събитие ще настъпи, то не е тайна.
Такива окултни братства по правило са и онези, които заблуждават хората относно най-важните неща в духовния свят. Ако ви разкажа, че през ноември 1879 г. е станало важно събитие - битката на силите на мрака със силите на светлината завършва в смисъла на символичния образ, където Михаил побеждава дракона, - важното не е в казаното, че се е случило такова нещо, защото в много книги можете да прочетете, че това събитие е предвидено в световното развитие и трябва да стане. Не това е езотеричната истина, а важното е, и аз се стремя да обясня епохалното му значение, какво всъщност е станало и как хората трябва да се отнасят по правилния начин към това събитие. Това е, за което се касае.
Елифас Леви62, Баадер63, Сен-Мартен64 са знаели и са казали, че това събитие ще настъпи, то не е тайна.
Но в наше време има стремеж да се предизвика объркване в главите на хората относно такива събития, по възможност такова объркване, че човешките глави да приемат такива неща за суеверие, а не за реалност, макар че са разпространявани и от древни мъдреци. Затова е така важно човек да получи правилни обяснения за тези неща.
към текста >>
Помислете само какво се разпространява - бих казал почти толкова дълго, колкото трае тази война - като к
лев
ети и подозрения в това, което аз и някои други искаме да направим.
Бих казал, че дори в нашето общество се забелязва как работят някои противодействащи сили.
Помислете само какво се разпространява - бих казал почти толкова дълго, колкото трае тази война - като клевети и подозрения в това, което аз и някои други искаме да направим.
Естествено, също и тук участват противникови сили.65
към текста >>
265.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Още в предговора Юнг казва например нещо, което в първата част не е лошо: «Психологическите процеси, придружаващи сегашната война, преди всичко невероятното подивяване на всеобщото мнение, взаимните к
лев
ети, неподозираният бяс за разрушение, чудовищните лъжи и неспособността на хората да спрат кървавия демон, не са годни настоятелно да представят пред очите на мислещия човек проблема на дремещото под подредения свят на съзнанието хаотично несъзнавано.
Но днешните хора не разглеждат достатъчно внимателно тези неща. Естествено, който прочете книгата на Юнг «Психология на несъзнателните процеси», би трябвало, когато чете такава теза, да падне на пода. Но днешният човек не го прави. Следователно можете да си представите колко много неща действително стоят в това подсъзнание на съвременното човечество. И също поради това, че психоаналитиците виждат колко лежи в несъзнателното, понеже те го виждат, виждат някои неща различно от други хора.
Още в предговора Юнг казва например нещо, което в първата част не е лошо: «Психологическите процеси, придружаващи сегашната война, преди всичко невероятното подивяване на всеобщото мнение, взаимните клевети, неподозираният бяс за разрушение, чудовищните лъжи и неспособността на хората да спрат кървавия демон, не са годни настоятелно да представят пред очите на мислещия човек проблема на дремещото под подредения свят на съзнанието хаотично несъзнавано.
Тази война неумолимо показа на културния човек, че е още варварин и същевременно каква желязна пръчка за наказание е подготвена, ако още веднъж му хрумне да обвинява съседа си за собствените си лоши склонности. Но психологията на отделния човек съответства на психологията на нациите.» Следва допълнение, с което отново не се знае какво да се прави. «Каквото правят нациите, прави го и всеки отделен човек и докато той го прави, прави го и нацията. Само промяната на нагласата на отделния човек е началото на промяната на психологията на нацията.»
към текста >>
266.
Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Десоар намира особено показателно103 в един случай, при който си позволява още една комбинация от обективни неистини и к
лев
ети, че в книгата «Духовното ръководство на човека и човечеството» соча важно, подсъзнателно влияние на духовни импулси, като показвам, че в детето, което изгражда мозъка си, действа по-интелигентна мъдрост от това, което по-късно става съзнателно, когато мозъкът вече е изграден.
След това отклонение бих желал да се върна на темата.
Десоар намира особено показателно103 в един случай, при който си позволява още една комбинация от обективни неистини и клевети, че в книгата «Духовното ръководство на човека и човечеството» соча важно, подсъзнателно влияние на духовни импулси, като показвам, че в детето, което изгражда мозъка си, действа по-интелигентна мъдрост от това, което по-късно става съзнателно, когато мозъкът вече е изграден.
Познавате тази глава от «Духовното ръководство на човека и човечеството». Една здравословна наука би трябвало да започне при такива нормални влияния на подсъзнателното. Но тази наука се нуждае от още нещо. Ако разгледате книгата «Как се постигат познания за висшите светове», ще срещнете обсъдена там тайната на прага104. Вие ще намерите тази тайна на прага така обсъдена, че се показва как след прекрачването на прага и пристъпването в духовните светове, в известен смисъл става разделяне, диференциране на трите основни сили на душевния живот: мислене, чувстване и воля.
към текста >>
И понеже азът не действа правилно, мисленето се плъзва в сферата на чувствата или дори във во
лев
ата сфера.
средата и дясната страна) съотношението на душевните сили, които действат в аза, заедно с аза и начина на тяхното действие от другата страна на прага на съзнанието вътре в духовния свят. Но може да настъпи и другият случай поради това, че азът е отслабен от нещо. Тогава в известен смисъл прагът ще бъде прекрачен на обратната страна, тогава мисленето се отклонява (виж рис. жълто, ляво), смесва се с чувстването (зелено, ляво) и с волята (червено, ляво), и в душевността имаме смесени мислене, чувстване и воля, там те се преплитат. Това обаче настъпва тогава, когато, да речем, мисленето е изложено на опасност да не се обхване напълно, а да се прояви в съзнанието самостоятелно.
И понеже азът не действа правилно, мисленето се плъзва в сферата на чувствата или дори във волевата сфера.
Вместо нещата да вървят едно до друго - мислене, чувстване и воля, - мисленето обхваща чувстването или дори волята, без азът да може да развие дейността си.
към текста >>
267.
Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Но много други братства, наречени
лев
и братства, се стремят да задържат това знание за себе си, защото притежавано от малка група, такова знание дава власт над другите, които не го притежават.
Но знанието за действителните, намиращите се извън човешкото съзнание духове, живеещи в по-различни условия от тези на хората, но намиращи се в непрекъснати отношения с тях и от които човекът може да бъде повлиян в своето мислене, чувстване и воля, това знание винаги е съществувало. И това знание винаги се е смятало за тайна на някои братства, които го съхраняват в своите кръгове като строго езотерично. Защо те го пазят като строго езоте-рично? Да се разясни въпросът в този момент би отвело доста далеч, но трябва да се каже, че някои братства винаги са били проникнати от честните убеждения, че мнозинството от хората не е узряло за такова знание. До голяма степен това е вярно.
Но много други братства, наречени леви братства, се стремят да задържат това знание за себе си, защото притежавано от малка група, такова знание дава власт над другите, които не го притежават.
Винаги е имало стремежи за осигуряване властта на определени групи над другите. Това може да се направи, когато известно знание се разглежда като езотерична тайна, но се използва, за да се упражнява власт.
към текста >>
Но
лев
ите братства бяха разочаровани, че хората най-често не казваха: «Има по-висши природни сили», а казваха: «На сеансите говорят духовете на мъртвите».
Но той не бива да бъде прекалено ленив и да избягва да си усвои познанието за тези неща. Трябва да се каже, че все още не е напълно късно. Защото често съм посочвал - нещата могат постепенно да се изяснят и аз мога само постепенно да представя елементите, за да ви стане съвсем ясно, - че в течение на втората половина на 19 век много западни братства въведоха спиритизма като опит да се убедят дали вече са постигнали с човечеството това, което са искали. Беше изпробвано колко далеч са достигнали с въздействието си върху човечеството. В спиритическите сеанси - това очакваха те - хората трябваше всъщност да кажат, че има по-висши природни сили.
Но левите братства бяха разочаровани, че хората най-често не казваха: «Има по-висши природни сили», а казваха: «На сеансите говорят духовете на мъртвите».
Това беше жестоко разочарование за посветените на левите ложи.
към текста >>
Това беше жестоко разочарование за посветените на
лев
ите ложи.
Трябва да се каже, че все още не е напълно късно. Защото често съм посочвал - нещата могат постепенно да се изяснят и аз мога само постепенно да представя елементите, за да ви стане съвсем ясно, - че в течение на втората половина на 19 век много западни братства въведоха спиритизма като опит да се убедят дали вече са постигнали с човечеството това, което са искали. Беше изпробвано колко далеч са достигнали с въздействието си върху човечеството. В спиритическите сеанси - това очакваха те - хората трябваше всъщност да кажат, че има по-висши природни сили. Но левите братства бяха разочаровани, че хората най-често не казваха: «Има по-висши природни сили», а казваха: «На сеансите говорят духовете на мъртвите».
Това беше жестоко разочарование за посветените на левите ложи.
към текста >>
И този стремеж се поражда под влиянието на съвсем определена идея, всъщност съвсем определен во
лев
импулс.
Да, онези братства, за които ви разказах, които искат да заточат душите на хората в материалната сфера, тези братства имат стремежа да възпрепятстват хората да забележат идването на Христос като етерна индивидуалност през 20 век.
И този стремеж се поражда под влиянието на съвсем определена идея, всъщност съвсем определен волев импулс.
Те се стремят да завладеят сферата на влияние, която ще се създаде чрез Христос през 20 век и по-нататък, за едно друго същество - за това ще говорим още по-точно, - за една друга същност. Има западни братства, които искат да оспорят Христовия импулс и на негово място да поставят друга индивидуалност, която никога не се е появявала в плът, а само като етерна индивидуалност, но изцяло с ариманическа природа.
към текста >>
Тези източни
лев
и братства, именно индийските, искат да отклонят интереса от Христос, искат християнството да не се наложи.
Те никога не са развивали езотерична дейност, с която да привлекат мъртви в обсега на своята дейност, в обсега на своите ложи, това не ги занимава. Но от друга страна, те също не искат Мистерията на Голгота да навлезе със своите импулси в развитието на човечеството. Това също не го искат. Но не го искат, не защото мъртвите не им стоят така на разположение, както посочих при западните братства. Те не искат да се борят с Христос, който в течение на 20 век ще пристъпи в развитието на човечеството, с поставянето на друга индивидуалност, за което биха се нуждаели от мъртвите, а те ги нямат.
Тези източни леви братства, именно индийските, искат да отклонят интереса от Христос, искат християнството да не се наложи.
Те не искат да се прояви интересът за истинския, преминал през Мистерията на Голгота Христос, който е бил на Земята в едно единствено въплъщение в продължение на три години и който повече не може да се появи във физическо въплъщение на Земята. Те не искат да използват мъртвите в ложите си, а нещо друго. В тези индийски източни ложи вместо мъртвите, както при западните ложи, се използват друг вид същества.
към текста >>
Западните ложи имат директно заточени в материята мъртви, а източните
лев
и ложи имат демонични духове, които не принадлежат към земното развитие, но се промъкват в земното развитие, защото обличат изоставени от хората етерни тела.
Когато човекът изоставя етерното си тяло след смъртта, някои същества могат да облекат това етерно тяло. Те стават етерни същества с такива, изоставени от хората тела. Така че в източните области може да се случи не мъртви хора, но всякакви демонични духове да облекат изоставени от хората етерни тела. И такива демонични духове, облечени с изоставени от хората етерни тела, се приемат в източните ложи.
Западните ложи имат директно заточени в материята мъртви, а източните леви ложи имат демонични духове, които не принадлежат към земното развитие, но се промъкват в земното развитие, защото обличат изоставени от хората етерни тела.
към текста >>
268.
Втора лекция, Дорнах, 19 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Трябва да обърнем вниманието и на други посветени, наречени вътре в братствата «
лев
и братя», които преди всичко използват всеки импулс, внесен в човешкото развитие, за да придобият власт.
Поради това проявяващото се чрез спи-ритизма всъщност е разочарование за всички. Оставилите се да бъдат убедени, естествено, най-много съжаляват, че в спи-ритическите сеанси - отчасти с право - се говори само за появяване на духовете на умрелите. Добронамерените напредничави посветени също са разочаровани, понеже изобщо не са очаквали, че ще се говори за мъртвите, а не за общ елементарен свят. Преди всичко обаче тези неща ги проследяват онези, които са посветени по определен начин. Освен споменатите членове на братства, има членове на други окултни братства, или отчасти и на същите, където има малцинства, а понякога дори мнозинства.
Трябва да обърнем вниманието и на други посветени, наречени вътре в братствата «леви братя», които преди всичко използват всеки импулс, внесен в човешкото развитие, за да придобият власт.
Тези леви братя също очакват, от своя страна, нещо от това, което се проявява чрез спиритизма. Вчера казах, че сеансите с душите на умрелите хора се провеждат преди всичко от такива леви братя. Какво ще се прояви чрез спиритическите сеанси, е интересно преди всичко за тях. Те постепенно си присвояват цялата област. Добронамерените посветени постепенно изгубват интерес към спиритизма, в известна степен се чувстват дори засрамени, понеже тези, които още от началото не са били съгласни със спиритизма, им казват, че от самото начало е трябвало да се знае, че сега нищо не може да се постигне чрез спиритизма.
към текста >>
Тези
лев
и братя също очакват, от своя страна, нещо от това, което се проявява чрез спиритизма.
Оставилите се да бъдат убедени, естествено, най-много съжаляват, че в спи-ритическите сеанси - отчасти с право - се говори само за появяване на духовете на умрелите. Добронамерените напредничави посветени също са разочаровани, понеже изобщо не са очаквали, че ще се говори за мъртвите, а не за общ елементарен свят. Преди всичко обаче тези неща ги проследяват онези, които са посветени по определен начин. Освен споменатите членове на братства, има членове на други окултни братства, или отчасти и на същите, където има малцинства, а понякога дори мнозинства. Трябва да обърнем вниманието и на други посветени, наречени вътре в братствата «леви братя», които преди всичко използват всеки импулс, внесен в човешкото развитие, за да придобият власт.
Тези леви братя също очакват, от своя страна, нещо от това, което се проявява чрез спиритизма.
Вчера казах, че сеансите с душите на умрелите хора се провеждат преди всичко от такива леви братя. Какво ще се прояви чрез спиритическите сеанси, е интересно преди всичко за тях. Те постепенно си присвояват цялата област. Добронамерените посветени постепенно изгубват интерес към спиритизма, в известна степен се чувстват дори засрамени, понеже тези, които още от началото не са били съгласни със спиритизма, им казват, че от самото начало е трябвало да се знае, че сега нищо не може да се постигне чрез спиритизма. Поради това обаче спиритизмът остава в зоната на влияние, бих казал, на левите братя.
към текста >>
Вчера казах, че сеансите с душите на умрелите хора се провеждат преди всичко от такива
лев
и братя.
Добронамерените напредничави посветени също са разочаровани, понеже изобщо не са очаквали, че ще се говори за мъртвите, а не за общ елементарен свят. Преди всичко обаче тези неща ги проследяват онези, които са посветени по определен начин. Освен споменатите членове на братства, има членове на други окултни братства, или отчасти и на същите, където има малцинства, а понякога дори мнозинства. Трябва да обърнем вниманието и на други посветени, наречени вътре в братствата «леви братя», които преди всичко използват всеки импулс, внесен в човешкото развитие, за да придобият власт. Тези леви братя също очакват, от своя страна, нещо от това, което се проявява чрез спиритизма.
Вчера казах, че сеансите с душите на умрелите хора се провеждат преди всичко от такива леви братя.
Какво ще се прояви чрез спиритическите сеанси, е интересно преди всичко за тях. Те постепенно си присвояват цялата област. Добронамерените посветени постепенно изгубват интерес към спиритизма, в известна степен се чувстват дори засрамени, понеже тези, които още от началото не са били съгласни със спиритизма, им казват, че от самото начало е трябвало да се знае, че сега нищо не може да се постигне чрез спиритизма. Поради това обаче спиритизмът остава в зоната на влияние, бих казал, на левите братя. Вчера говорих за такива леви братя, които преди всичко се чувстват разочаровани, понеже виждат, че чрез извикания на сцената спиритизъм е възможно да се разкрие това, което всъщност сами са поощрили, но те не искат да излезе наяве.
към текста >>
Поради това обаче спиритизмът остава в зоната на влияние, бих казал, на
лев
ите братя.
Тези леви братя също очакват, от своя страна, нещо от това, което се проявява чрез спиритизма. Вчера казах, че сеансите с душите на умрелите хора се провеждат преди всичко от такива леви братя. Какво ще се прояви чрез спиритическите сеанси, е интересно преди всичко за тях. Те постепенно си присвояват цялата област. Добронамерените посветени постепенно изгубват интерес към спиритизма, в известна степен се чувстват дори засрамени, понеже тези, които още от началото не са били съгласни със спиритизма, им казват, че от самото начало е трябвало да се знае, че сега нищо не може да се постигне чрез спиритизма.
Поради това обаче спиритизмът остава в зоната на влияние, бих казал, на левите братя.
Вчера говорих за такива леви братя, които преди всичко се чувстват разочаровани, понеже виждат, че чрез извикания на сцената спиритизъм е възможно да се разкрие това, което всъщност сами са поощрили, но те не искат да излезе наяве. Тъкмо в спиритическите сеанси, понеже участниците вярват да срещнат мъртвите, е възможно чрез мъртвите да се разкрие това, което някои леви братя правят с душите на умрелите. Възможно е било на спиритическите сеанси да се появят души, с които левите братя са злоупотребили в известен смисъл.
към текста >>
Вчера говорих за такива
лев
и братя, които преди всичко се чувстват разочаровани, понеже виждат, че чрез извикания на сцената спиритизъм е възможно да се разкрие това, което всъщност сами са поощрили, но те не искат да излезе наяве.
Вчера казах, че сеансите с душите на умрелите хора се провеждат преди всичко от такива леви братя. Какво ще се прояви чрез спиритическите сеанси, е интересно преди всичко за тях. Те постепенно си присвояват цялата област. Добронамерените посветени постепенно изгубват интерес към спиритизма, в известна степен се чувстват дори засрамени, понеже тези, които още от началото не са били съгласни със спиритизма, им казват, че от самото начало е трябвало да се знае, че сега нищо не може да се постигне чрез спиритизма. Поради това обаче спиритизмът остава в зоната на влияние, бих казал, на левите братя.
Вчера говорих за такива леви братя, които преди всичко се чувстват разочаровани, понеже виждат, че чрез извикания на сцената спиритизъм е възможно да се разкрие това, което всъщност сами са поощрили, но те не искат да излезе наяве.
Тъкмо в спиритическите сеанси, понеже участниците вярват да срещнат мъртвите, е възможно чрез мъртвите да се разкрие това, което някои леви братя правят с душите на умрелите. Възможно е било на спиритическите сеанси да се появят души, с които левите братя са злоупотребили в известен смисъл.
към текста >>
Тъкмо в спиритическите сеанси, понеже участниците вярват да срещнат мъртвите, е възможно чрез мъртвите да се разкрие това, което някои
лев
и братя правят с душите на умрелите.
Какво ще се прояви чрез спиритическите сеанси, е интересно преди всичко за тях. Те постепенно си присвояват цялата област. Добронамерените посветени постепенно изгубват интерес към спиритизма, в известна степен се чувстват дори засрамени, понеже тези, които още от началото не са били съгласни със спиритизма, им казват, че от самото начало е трябвало да се знае, че сега нищо не може да се постигне чрез спиритизма. Поради това обаче спиритизмът остава в зоната на влияние, бих казал, на левите братя. Вчера говорих за такива леви братя, които преди всичко се чувстват разочаровани, понеже виждат, че чрез извикания на сцената спиритизъм е възможно да се разкрие това, което всъщност сами са поощрили, но те не искат да излезе наяве.
Тъкмо в спиритическите сеанси, понеже участниците вярват да срещнат мъртвите, е възможно чрез мъртвите да се разкрие това, което някои леви братя правят с душите на умрелите.
Възможно е било на спиритическите сеанси да се появят души, с които левите братя са злоупотребили в известен смисъл.
към текста >>
Възможно е било на спиритическите сеанси да се появят души, с които
лев
ите братя са злоупотребили в известен смисъл.
Те постепенно си присвояват цялата област. Добронамерените посветени постепенно изгубват интерес към спиритизма, в известна степен се чувстват дори засрамени, понеже тези, които още от началото не са били съгласни със спиритизма, им казват, че от самото начало е трябвало да се знае, че сега нищо не може да се постигне чрез спиритизма. Поради това обаче спиритизмът остава в зоната на влияние, бих казал, на левите братя. Вчера говорих за такива леви братя, които преди всичко се чувстват разочаровани, понеже виждат, че чрез извикания на сцената спиритизъм е възможно да се разкрие това, което всъщност сами са поощрили, но те не искат да излезе наяве. Тъкмо в спиритическите сеанси, понеже участниците вярват да срещнат мъртвите, е възможно чрез мъртвите да се разкрие това, което някои леви братя правят с душите на умрелите.
Възможно е било на спиритическите сеанси да се появят души, с които левите братя са злоупотребили в известен смисъл.
към текста >>
269.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
76) Рудолф Щайнер казва няколко думи, които възпроизвеждаме тук: «За съжаление, също и тук трябва да добавя съвсем накратко, че антропософското движение днес среща не само съпротива и предразсъдъци, но в последно време особено к
лев
ети и очерняне, и за съжаление това става причина, понеже тези к
лев
ети се отнасят по-специално до личните срещи с отделни приятели, с натежало сърце да реша да прекратя засега тези обсъждания на езотеричния живот.
43. Госпожица Софи Щинде, 1853 - 1915. Виж изказванията на Рудолф Щайнер за Софи Щинде в том «Нашите мъртви. Беседи, мисли и медитативни напътствия, 1906 - 1924», Събр. съч. 261. В края на лекцията (преди последния отпечатан откъс на стр.
76) Рудолф Щайнер казва няколко думи, които възпроизвеждаме тук: «За съжаление, също и тук трябва да добавя съвсем накратко, че антропософското движение днес среща не само съпротива и предразсъдъци, но в последно време особено клевети и очерняне, и за съжаление това става причина, понеже тези клевети се отнасят по-специално до личните срещи с отделни приятели, с натежало сърце да реша да прекратя засега тези обсъждания на езотеричния живот.
Клеветите, които се появиха в последно време чрез непълноправни членове, са от този вид - не искам да говоря в детайли за това, - че се налага точно тези неща, които бяха направени поради искрена сърдечна необходимост, да бъдат прекратени за по-кратък или по-дълъг период от време. И второ - ако се каже само първото, няма да отговаря напълно на реалността, - от моя страна освобождавам почитаните от мен скъпи приятели, които са имали такива лични разговори с мен, да пазят в бъдеще някакво мълчание за това, което е било обсъдено лично с мен. Това, което е лично обсъждано между мен и членовете на Обществото, може, ако самият човек иска -разбира се, не е задължително - да го разкаже на всекиго. Целият свят може да знае всичко, което някога се е случило в областта на антропософията, ако членовете сами го искат. Тези неща наистина се налагат, тъй като такива мерзости можаха да се появят в последно време в антропософското движение.
към текста >>
К
лев
етите, които се появиха в последно време чрез непълноправни членове, са от този вид - не искам да говоря в детайли за това, - че се налага точно тези неща, които бяха направени поради искрена сърдечна необходимост, да бъдат прекратени за по-кратък или по-дълъг период от време.
Виж изказванията на Рудолф Щайнер за Софи Щинде в том «Нашите мъртви. Беседи, мисли и медитативни напътствия, 1906 - 1924», Събр. съч. 261. В края на лекцията (преди последния отпечатан откъс на стр. 76) Рудолф Щайнер казва няколко думи, които възпроизвеждаме тук: «За съжаление, също и тук трябва да добавя съвсем накратко, че антропософското движение днес среща не само съпротива и предразсъдъци, но в последно време особено клевети и очерняне, и за съжаление това става причина, понеже тези клевети се отнасят по-специално до личните срещи с отделни приятели, с натежало сърце да реша да прекратя засега тези обсъждания на езотеричния живот.
Клеветите, които се появиха в последно време чрез непълноправни членове, са от този вид - не искам да говоря в детайли за това, - че се налага точно тези неща, които бяха направени поради искрена сърдечна необходимост, да бъдат прекратени за по-кратък или по-дълъг период от време.
И второ - ако се каже само първото, няма да отговаря напълно на реалността, - от моя страна освобождавам почитаните от мен скъпи приятели, които са имали такива лични разговори с мен, да пазят в бъдеще някакво мълчание за това, което е било обсъдено лично с мен. Това, което е лично обсъждано между мен и членовете на Обществото, може, ако самият човек иска -разбира се, не е задължително - да го разкаже на всекиго. Целият свят може да знае всичко, което някога се е случило в областта на антропософията, ако членовете сами го искат. Тези неща наистина се налагат, тъй като такива мерзости можаха да се появят в последно време в антропософското движение. Който иска да напредне езотерично, ще намери и така възможност, аз ще се погрижа да компенсирам това, което сега трябва да престане.
към текста >>
Ще се намерят средства и пътища всеки да получи това, от което се нуждае по своя езотеричен път, който той следва да продължи с много спокойствие и енергия, макар и за продължително време да се лиши от личните обсъждания, понеже за съжаление само чрез силата на антропософското движение може да продължи това, което по този начин, макар и с мъка в сърцето ще се изправи срещу к
лев
етите, които, както много други неща в това време, абсолютно са изсмукани от пръстите.
Това, което е лично обсъждано между мен и членовете на Обществото, може, ако самият човек иска -разбира се, не е задължително - да го разкаже на всекиго. Целият свят може да знае всичко, което някога се е случило в областта на антропософията, ако членовете сами го искат. Тези неща наистина се налагат, тъй като такива мерзости можаха да се появят в последно време в антропософското движение. Който иска да напредне езотерично, ще намери и така възможност, аз ще се погрижа да компенсирам това, което сега трябва да престане. Дайте ми само малко време.
Ще се намерят средства и пътища всеки да получи това, от което се нуждае по своя езотеричен път, който той следва да продължи с много спокойствие и енергия, макар и за продължително време да се лиши от личните обсъждания, понеже за съжаление само чрез силата на антропософското движение може да продължи това, което по този начин, макар и с мъка в сърцето ще се изправи срещу клеветите, които, както много други неща в това време, абсолютно са изсмукани от пръстите.
Но има много хора, които днес не само изопачават, но и измислят, за да клеветят.» В края на последния напечатан откъс следват още думите: «От друга страна, нека особено този път, предвид тежките времена, да изразя особена благодарност към нашите приятели от Санкт Гален от името на тези, които ръководят антропософското движение, че при трудните условия относно намиране на зала и други, успяха да намерят възможност, въпреки трудностите да можем да проведем нашата среща както публично, така и в групата също и в този град в това трагично време. Затова особена благодарност на участващите в това наши скъпи приятели от Санкт Гален.»
към текста >>
Но има много хора, които днес не само изопачават, но и измислят, за да к
лев
етят.» В края на последния напечатан откъс следват още думите: «От друга страна, нека особено този път, предвид тежките времена, да изразя особена благодарност към нашите приятели от Санкт Гален от името на тези, които ръководят антропософското движение, че при трудните условия относно намиране на зала и други, успяха да намерят възможност, въпреки трудностите да можем да проведем нашата среща както публично, така и в групата също и в този град в това трагично време.
Целият свят може да знае всичко, което някога се е случило в областта на антропософията, ако членовете сами го искат. Тези неща наистина се налагат, тъй като такива мерзости можаха да се появят в последно време в антропософското движение. Който иска да напредне езотерично, ще намери и така възможност, аз ще се погрижа да компенсирам това, което сега трябва да престане. Дайте ми само малко време. Ще се намерят средства и пътища всеки да получи това, от което се нуждае по своя езотеричен път, който той следва да продължи с много спокойствие и енергия, макар и за продължително време да се лиши от личните обсъждания, понеже за съжаление само чрез силата на антропософското движение може да продължи това, което по този начин, макар и с мъка в сърцето ще се изправи срещу клеветите, които, както много други неща в това време, абсолютно са изсмукани от пръстите.
Но има много хора, които днес не само изопачават, но и измислят, за да клеветят.» В края на последния напечатан откъс следват още думите: «От друга страна, нека особено този път, предвид тежките времена, да изразя особена благодарност към нашите приятели от Санкт Гален от името на тези, които ръководят антропософското движение, че при трудните условия относно намиране на зала и други, успяха да намерят възможност, въпреки трудностите да можем да проведем нашата среща както публично, така и в групата също и в този град в това трагично време.
Затова особена благодарност на участващите в това наши скъпи приятели от Санкт Гален.»
към текста >>
62. Елифас
Лев
и, 1810 - 1875.
62. Елифас Леви, 1810 - 1875.
Псевдоним на Абата Алфонс Луис Констант, френски олултен писател.
към текста >>
65. На това място Рудолф Щайнер добавя:«Когато някой приема това за несправедливо и каже, че трябва да страдат невинни заради виновните, тогава мога само да отвърна: Скъпи приятели, обърнете се към тези, от които идват к
лев
етите.
65. На това място Рудолф Щайнер добавя:«Когато някой приема това за несправедливо и каже, че трябва да страдат невинни заради виновните, тогава мога само да отвърна: Скъпи приятели, обърнете се към тези, от които идват клеветите.
Необходимо е да се внесе сериозност в тази област, иначе няма да се подобри положението в Обществото. А трябва да се подобри. Пълна сериозност трябва да проникне в Обществото. Защото то е носител на най-важните истини за настоящето и не може да бъде заподозряно от другите - вече казах каква нагласа трябва да съществува за разпространяването на антропософските истини, - че се намират хора, които преиначават всичко по злосторен и грозен начин. Вярвам, че точно онези от нашите скъпи приятели, които се отнасят много сериозно към каузата ни, ще приемат тези мерки.
към текста >>
270.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Роден на 27 февруари в Кра
лев
ец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници.
1861 г.
Роден на 27 февруари в Кралевец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници.
Родителите му произхождат от Южна Австрия.
към текста >>
271.
Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Както растителният свят се издига от основата на минералното царство по време на съществуването ни във физическия свят, така от основата на това царство от витаещи симпатии и антипатии, които се проявяват и в живота на земното животинско царство, се издига второ царство, което не действа в мъртвото така, че да изпитва само удоволствие и болка, да изпраща само изпълнени с усещания импулси, които продължават да въздействат по-нататък, а издигащото се там второ царство действа заедно с това, което би могло да се нарече засилване и отслабване на во
лев
ите сили, преминаващи към мъртвото, към смъртта.
Както растителният свят се издига от основата на минералното царство по време на съществуването ни във физическия свят, така от основата на това царство от витаещи симпатии и антипатии, които се проявяват и в живота на земното животинско царство, се издига второ царство, което не действа в мъртвото така, че да изпитва само удоволствие и болка, да изпраща само изпълнени с усещания импулси, които продължават да въздействат по-нататък, а издигащото се там второ царство действа заедно с това, което би могло да се нарече засилване и отслабване на волевите сили, преминаващи към мъртвото, към смъртта.
Ако желаете да се осведомите правилно относно тези волеви сили, трябва да прочетете споменатия Виенски цикъл, където разясних, че волята, присъща на човешката душа между смъртта и ново раждане, не е същата като тази, която наричаме воля тук, в земния живот. Въпреки това можем да говорим за воля, макар че волята там е проникната с чувства и с още един друг елемент, който изобщо не съществува тук, на Земята. След смъртта тази воля непрекъснато се засилва или отслабва. Когато влезем във връзка с някой умрял, ние изживяваме неговия земен живот така, че в един момент узнаваме как неговите волеви импулси се усилват, как той се чувства силен, а в друг момент волята му отчасти се парализира, в известна степен заспива. Така тази воля нахлува, засилва се или се отдръпва назад и отслабва.
към текста >>
Ако желаете да се осведомите правилно относно тези во
лев
и сили, трябва да прочетете споменатия Виенски цикъл, където разясних, че волята, присъща на човешката душа между смъртта и ново раждане, не е същата като тази, която наричаме воля тук, в земния живот.
Както растителният свят се издига от основата на минералното царство по време на съществуването ни във физическия свят, така от основата на това царство от витаещи симпатии и антипатии, които се проявяват и в живота на земното животинско царство, се издига второ царство, което не действа в мъртвото така, че да изпитва само удоволствие и болка, да изпраща само изпълнени с усещания импулси, които продължават да въздействат по-нататък, а издигащото се там второ царство действа заедно с това, което би могло да се нарече засилване и отслабване на волевите сили, преминаващи към мъртвото, към смъртта.
Ако желаете да се осведомите правилно относно тези волеви сили, трябва да прочетете споменатия Виенски цикъл, където разясних, че волята, присъща на човешката душа между смъртта и ново раждане, не е същата като тази, която наричаме воля тук, в земния живот.
Въпреки това можем да говорим за воля, макар че волята там е проникната с чувства и с още един друг елемент, който изобщо не съществува тук, на Земята. След смъртта тази воля непрекъснато се засилва или отслабва. Когато влезем във връзка с някой умрял, ние изживяваме неговия земен живот така, че в един момент узнаваме как неговите волеви импулси се усилват, как той се чувства силен, а в друг момент волята му отчасти се парализира, в известна степен заспива. Така тази воля нахлува, засилва се или се отдръпва назад и отслабва. Това люшкане между засилване и отслабване на волята е важен фактор, съществен фактор в живота на мъртвия.
към текста >>
Когато влезем във връзка с някой умрял, ние изживяваме неговия земен живот така, че в един момент узнаваме как неговите во
лев
и импулси се усилват, как той се чувства силен, а в друг момент волята му отчасти се парализира, в известна степен заспива.
Както растителният свят се издига от основата на минералното царство по време на съществуването ни във физическия свят, така от основата на това царство от витаещи симпатии и антипатии, които се проявяват и в живота на земното животинско царство, се издига второ царство, което не действа в мъртвото така, че да изпитва само удоволствие и болка, да изпраща само изпълнени с усещания импулси, които продължават да въздействат по-нататък, а издигащото се там второ царство действа заедно с това, което би могло да се нарече засилване и отслабване на волевите сили, преминаващи към мъртвото, към смъртта. Ако желаете да се осведомите правилно относно тези волеви сили, трябва да прочетете споменатия Виенски цикъл, където разясних, че волята, присъща на човешката душа между смъртта и ново раждане, не е същата като тази, която наричаме воля тук, в земния живот. Въпреки това можем да говорим за воля, макар че волята там е проникната с чувства и с още един друг елемент, който изобщо не съществува тук, на Земята. След смъртта тази воля непрекъснато се засилва или отслабва.
Когато влезем във връзка с някой умрял, ние изживяваме неговия земен живот така, че в един момент узнаваме как неговите волеви импулси се усилват, как той се чувства силен, а в друг момент волята му отчасти се парализира, в известна степен заспива.
Така тази воля нахлува, засилва се или се отдръпва назад и отслабва. Това люшкане между засилване и отслабване на волята е важен фактор, съществен фактор в живота на мъртвия.
към текста >>
Засилването и отслабването на волята обаче представлява импулси, които не само нахлуват в основата на мъртвото царство, но и се вливат в човешкото царство тук, на Земята, не в мислите на обикновеното съзнание, а във всичко, което хората – утре ще обясня това и в откритата лекция – сами изживяват като во
лев
и, но също и като емоционални импулси.
Засилването и отслабването на волята обаче представлява импулси, които не само нахлуват в основата на мъртвото царство, но и се вливат в човешкото царство тук, на Земята, не в мислите на обикновеното съзнание, а във всичко, което хората – утре ще обясня това и в откритата лекция – сами изживяват като волеви, но също и като емоционални импулси.
към текста >>
В тях той живее точно така, както ние живеем сред растителния свят, само че с растителния свят не сме така близко свързани, както мъртвият е свързан с нашите чувства, афекти, с нашите во
лев
и импулси.
Чувствата всъщност само се сънуват, а волята изобщо спи. Никой не знае какво се случва, когато вдигне нагоре ръката си, тоест когато волята се проявява в неговото тяло така, както той знае за своите мисли. Неясно е също и проявлението на чувството, не е по-ясно от изплуващите в нашия сън образи, макар че то се намира в съзнанието малко по-ясно, отколкото действието на волята. Страсти, афекти и чувства в действителност само се сънуват, те не се изживяват с яснотата на съзнанието, както представите и сетивните възприятия, а волята пък съвсем не. Мъртвият взима участие в ежедневния живот като сън, като сънуване Той живее с души, които на Земята са въплътени във физически тела.
В тях той живее точно така, както ние живеем сред растителния свят, само че с растителния свят не сме така близко свързани, както мъртвият е свързан с нашите чувства, афекти, с нашите волеви импулси.
Той продължава да живее във всичко това.
към текста >>
И докато в човешкия живот имаме чувства и усещания, мъртвият живее душевно заедно с нас в този наш живот и то така, че точно онова вливане, което описах като засилване и отслабване на волята на мъртвите, в известно отношение е едно с това, което тук, на Земята, се сънува и спи като чувства и во
лев
и импулси на така наречените живи.
Това е неговото второ царство.
И докато в човешкия живот имаме чувства и усещания, мъртвият живее душевно заедно с нас в този наш живот и то така, че точно онова вливане, което описах като засилване и отслабване на волята на мъртвите, в известно отношение е едно с това, което тук, на Земята, се сънува и спи като чувства и волеви импулси на така наречените живи.
към текста >>
Но той има общо и с протичащото в човешкия чувствен и во
лев
и свят.
От това виждате колко малко в действителност царството на мъртвите е отделено от нашето земно царство, каква тясна връзка съществува между тези светове. Както казах, при нормални условия мъртвият – с изключения, които след това ще обсъдим – няма нищо общо с минералния и растителния свят, но той действително има много общо с протичащото в животинския свят. Това в известна степен е почвата, върху която той стои.
Но той има общо и с протичащото в човешкия чувствен и волеви свят.
В този свят ние изобщо не сме отделени от мъртвите. Нещата стоят така: Когато човек премине през портата на смъртта, изживявайки тези засилвания и отслабвания на волята, може да има контакт с така наречените живи във физическото тяло, но не с всички и не с всекиго. Има определен закон, според който може да се живее само с онези, с които човек някак си е свързан кармично. Един кармично напълно чужд човек, който живее тук, не може да се възприема от умрелия, той изобщо не съществува за него. Светът, който умрелият изживява, се ограничава от кармата, която се изплита тук, в живота.
към текста >>
Най-напред това, което действа върху умрелия в това царство така, че засилва или отслабва во
лев
ите му сили, е ограничено до кръг хора, който е бил образуван преди всичко през последния земен живот или дори може би само през отделни периоди от последния земен живот.
Там цари и друг закон, който ни показва как всъщност се изгражда това второ царство.
Най-напред това, което действа върху умрелия в това царство така, че засилва или отслабва волевите му сили, е ограничено до кръг хора, който е бил образуван преди всичко през последния земен живот или дори може би само през отделни периоди от последния земен живот.
Хората, които са били особено близки на преминалия през портата на смъртта, с които е бил особено тясно свързан, са тези, с които той живее особено интензивно. Този кръг постепенно се разширява върху онези, с които е навлязъл в по-далечни кармични отношения.
към текста >>
Това, което описах, че настъпва в живота на мъртвия, е именно този разпростиращ се живот на во
лев
ите импулси, които сега са също така в мъртвия, както представите – в живия човек, и чрез тях мъртвият знае, има своето съзнание.
За някого то е по-кратко, за другиго – по-дълго. От земното протичане на живота не би могло да се разбере какво става след смъртта. Някои личности, някои души навлизат в обкръжението на мъртвите, без човек да очаква това, понеже от физическия живот много лесно могат да се изведат погрешни заключения. Но това е основен закон, според който кръгът постепенно се разширява. И цялото вживяване в този кръг души става точно така, както описах в лекционния цикъл, отнасящ се до живота между смъртта и ново раждане.
Това, което описах, че настъпва в живота на мъртвия, е именно този разпростиращ се живот на волевите импулси, които сега са също така в мъртвия, както представите – в живия човек, и чрез тях мъртвият знае, има своето съзнание.
Особено трудно е да се изясни на земния човек, че мъртвият знае предимно чрез волята, докато земният човек – предимно чрез представите. Това, разбира се, затруднява и разбирането ни с мъртвите.
към текста >>
Защото помислете само, че с емоционалния и во
лев
ия си живот съвсем не сме отделени от царството на мъртвите.
Следователно имагинативното познание може да си изгради представи за протичането на живота между смъртта и ново раждане. За човека би било извънредно тъжно, ако изобщо не би могъл да си създаде такива представи.
Защото помислете само, че с емоционалния и волевия си живот съвсем не сме отделени от царството на мъртвите.
Това, което се изплъзва от погледа ни, е изчезнало единствено от нашите представи и сетивни възприятия. Ще означава голям напредък в развитието на човешкия род на Земята относно земния живот, който този човешки род има още да изживее, когато хората тук осъзнаят, че в емоционалните и волевите си импулси са едно с мъртвите! Изобщо, смъртта може да ни отнеме единствено физическото съзерцаване на мъртвите. Не можем да искаме, без мъртвите да присъстват в сферата, в която искаме. Не можем да искаме, без в сферата, в която искаме, мъртвите също да присъстват.
към текста >>
Ще означава голям напредък в развитието на човешкия род на Земята относно земния живот, който този човешки род има още да изживее, когато хората тук осъзнаят, че в емоционалните и во
лев
ите си импулси са едно с мъртвите!
Следователно имагинативното познание може да си изгради представи за протичането на живота между смъртта и ново раждане. За човека би било извънредно тъжно, ако изобщо не би могъл да си създаде такива представи. Защото помислете само, че с емоционалния и волевия си живот съвсем не сме отделени от царството на мъртвите. Това, което се изплъзва от погледа ни, е изчезнало единствено от нашите представи и сетивни възприятия.
Ще означава голям напредък в развитието на човешкия род на Земята относно земния живот, който този човешки род има още да изживее, когато хората тук осъзнаят, че в емоционалните и волевите си импулси са едно с мъртвите!
Изобщо, смъртта може да ни отнеме единствено физическото съзерцаване на мъртвите. Не можем да искаме, без мъртвите да присъстват в сферата, в която искаме. Не можем да искаме, без в сферата, в която искаме, мъртвите също да присъстват.
към текста >>
Там действат чувствата и во
лев
ите импулси, чрез които навлиза съдбоносното – импулсите на мъртвите.
Винаги виждате само това, за което са били необходими духовни импулси от най-разнороден характер, за да може то да се извърши. Найчесто с обикновеното съзнание не предполагате, че това, което вършите в живота, е резултат от съдействащи духовни импулси. Ако изострите вниманието си, ще разберете, че има свят на съдбата, както има свят на природата. Тогава ще откриете, че този свят на съдбовното в никакъв случай не е по-беден по съдържание от света на природното. Но в царството на съдбата, което ясно се появява пред човешкото съзнание в особени ситуации, когато се случват такива неща, каквито описах, в това царство на съдбата действат силите, които вече описах.
Там действат чувствата и волевите импулси, чрез които навлиза съдбоносното – импулсите на мъртвите.
И макар че този, който казва подобно нещо, днес ще изглежда на „най-умните“ като суеверен глупак, въпреки това е вярно, че със същата точност, с която днес се говори за природни закони, може да се каже, че човекът, чул глас, е чул гласа на някой мъртъв, действащ по поръка на някое същество от йерархиите, и че от сутрин до вечер, а особено от вечер до сутрин, по време на сън в нас проникват импулсите на мъртвите и импулсите на духовните йерархии, които предизвикват съдбоносните събития.
към текста >>
В нашата во
лев
а сфера и в сферата на чувствата действат силите, импулсите на мъртвите.
В новата ми книга „Върху загадките на душата“, където във втора глава става дума за учения индивид Десоар и може да се види как Десоар третира такива неща, насочих вниманието към демона на Сократ. Всъщност до съзнанието на Сократ е достигнало онова, което действа у всички хора. До Мистерията на Голгота са съществували същества, даващи насока какво да извършват мъртвите в човешкия живот. Тези същества губят своята сила по времето на Мистерията на Голгота и на тяхно място застава Христовият импулс. И сега духовнонаучно имате Христовия импулс, свързан със съдбата на човека.
В нашата волева сфера и в сферата на чувствата действат силите, импулсите на мъртвите.
Мъртвите работят, но те също така преживяват засилване и отслабване на волята. И цялото това царство е земно царство, то също като природното царство е земно царство. Но импулсът, който действа от времето на Мистерията на Голгота, е Христовият импулс. Христос е дирижиращата, определящата власт в това царство. Не само ще трябва да основем наука за Мистерията на Голгота, но в бъдеще ще трябва да узнаем, че нашият свят, също както светът на природните факти, се прониква от едно царство на съдбата, като друг полюс.
към текста >>
Защото измежду другото, което липсва на човечеството, е именно, че хората са изгубили възможността да изживяват истинската реалност в чувства и во
лев
ите си импулси.
Да се схване конкретно връзката на Мистерията на Голгота с проблема на смъртта, е нещото, върху което исках да насоча вниманието днес. То е в тясна връзка с това, което трябва да достигне до съзнанието на човечеството.
Защото измежду другото, което липсва на човечеството, е именно, че хората са изгубили възможността да изживяват истинската реалност в чувства и волевите си импулси.
Те постепенно се обгръщат с големите илюзии, че могат да изграждат земния живот според земните закони – най-голямата илюзия, на която могат да се отдадат. Една велика илюзия, която намира своята крайност например в чисто материалистическия социализъм, който, естествено, никога няма да допусне, че когато хората изграждат и най-незначителните връзки помежду си, тогава действат и мъртвите, а подрежда всичко според икономически, това означава според чисто физически закони. Това е едната крайност. От друга страна, другата крайност, за която сега мечтаят всевъзможните така наречени идеалисти, е да създадат по цял свят с изключване на всякаква духовност чисто програмни вътрешни и междудържавни организации, чрез които уж да бъдат предотвратени войните. Ако се вживеят в такава илюзия, хората ще се убедят, че няма да могат да предотвратят това, което не искат, а по-скоро ще предизвикат това, което желаят да предотвратят.
към текста >>
Не знам дали знаете, че се разпространяват неверни к
лев
ети, които са толкова отвратителни, че човек дори се учудва как някои хора могат да се поддадат на такива неща, като ги разпространяват по света, и че духовнонаучното движение трябва да се пази от тези – би могло наистина да се каже – злобни к
лев
ети.
А сега бих искал да направя неприятната за мен забележка, която вече направих и в другите клонове. Тя е добре известна на повечето от скъпите ни приятели, но въпреки това трябва да обърна внимание на всички върху това.
Не знам дали знаете, че се разпространяват неверни клевети, които са толкова отвратителни, че човек дори се учудва как някои хора могат да се поддадат на такива неща, като ги разпространяват по света, и че духовнонаучното движение трябва да се пази от тези – би могло наистина да се каже – злобни клевети.
Оттук произтича необходимостта, независимо че всичко трябва да става в полза на търсеното езотерично развитие на нашите приятели, в бъдеще да се преустановят частните обсъждания в обичайния смисъл. Защото тези клевети се съчиняват именно въз основа на такива частни обсъждания. По необходимост трябва да помоля нашите приятели да разберат, че такива частни обсъждания засега няма да могат повече да се провеждат. Освен това трябва да допълня, че който иска – естествено само който иска, – може без задръжки да разкаже всичко, което някога се е казало или се е случило при такива частни обсъждания. Ако се казва истината, в нашето движение няма нищо, което да трябва да остане скрито.
към текста >>
Защото тези к
лев
ети се съчиняват именно въз основа на такива частни обсъждания.
А сега бих искал да направя неприятната за мен забележка, която вече направих и в другите клонове. Тя е добре известна на повечето от скъпите ни приятели, но въпреки това трябва да обърна внимание на всички върху това. Не знам дали знаете, че се разпространяват неверни клевети, които са толкова отвратителни, че човек дори се учудва как някои хора могат да се поддадат на такива неща, като ги разпространяват по света, и че духовнонаучното движение трябва да се пази от тези – би могло наистина да се каже – злобни клевети. Оттук произтича необходимостта, независимо че всичко трябва да става в полза на търсеното езотерично развитие на нашите приятели, в бъдеще да се преустановят частните обсъждания в обичайния смисъл.
Защото тези клевети се съчиняват именно въз основа на такива частни обсъждания.
По необходимост трябва да помоля нашите приятели да разберат, че такива частни обсъждания засега няма да могат повече да се провеждат. Освен това трябва да допълня, че който иска – естествено само който иска, – може без задръжки да разкаже всичко, което някога се е казало или се е случило при такива частни обсъждания. Ако се казва истината, в нашето движение няма нищо, което да трябва да остане скрито.
към текста >>
272.
Смъртта като преобразуване на живота
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Когато тук, на физическия план, влезем във връзка с нещата, които ни заобикалят, знаем, че само малка част от заобикалящите ни същества реагира на нашите собствени действия, на нашите собствени во
лев
и прояви така, че да можем да кажем, че нашите во
лев
и действия причиняват удоволствие или страдание на съществата, намиращи се в обкръжението ни.
Когато тук, на физическия план, влезем във връзка с нещата, които ни заобикалят, знаем, че само малка част от заобикалящите ни същества реагира на нашите собствени действия, на нашите собствени волеви прояви така, че да можем да кажем, че нашите волеви действия причиняват удоволствие или страдание на съществата, намиращи се в обкръжението ни.
Можем да го кажем за съществата от нашето физическо обкръжение, които причисляваме към животинското царство и царството на хората. Противно на това, с пълно право сме убедени – знаем, че не е така, когато нещата се разглеждат духовно, но сега можем да не го вземаме под внимание, – че цялата минерална природа, включително и минералното във въздуха и във водата, а също и до голяма степен растителната природа са нечувствителни към това, което наричаме удоволствие и болка, когато от самите нас произлизат определени действия.
към текста >>
Мислите, чувствата и во
лев
ите ни импулси се намират във връзка с тях.
Тази дълбока връзка днес разбират само малцина, но в бъдеще тя ще трябва да бъде разбрана. Днес се вярва, че когато човекът премине през портата на смъртта, се преустановява неговата дейност по отношение на физическия свят. Не, тя не престава. Между така наречените мъртви и така наречените живи съществува оживено общуване. И ние можем да кажем: Тези, които са преминали през портата на смъртта, не са престанали да бъдат тук, а само нашите очи са престанали да ги виждат, но те са тук.
Мислите, чувствата и волевите ни импулси се намират във връзка с тях.
Защото именно за мъртвите важи словото на Евангелието: „Не ги търсете във външните знаци, Царството Божие е сред вас.“ Не бива да търсим мъртвите чрез някакви външни неща, а трябва да осъзнаем, че те са непрекъснато тук. Целият исторически, социален и етичен живот включва взаимодействията между така наречените живи и така наречените мъртви и човекът може да изпита особено укрепване на цялото си същество, ако все повече се прониква не само от съзнанието, идващо от сигурната му позиция тук, във физическия свят, а и от съзнанието, че може да каже в правилния вътрешен смисъл нещо, засягащо близките му починали: Мъртвите са сред нас. Това принадлежи към правилното знание, към правилното познание за духовния свят, което се изгражда от различни части. Човек може да каже, че по правилен начин знаем за духовния свят, когато начинът по който мислим, по който говорим за него, произхожда от самия този духовен свят.
към текста >>
273.
Човек и свят
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Това е, за което в близко бъдеще човечеството ще трябва да се реши: дали иска да остави духът да избуява в материята и чрез това да дегенерира, да навлезе в дяволска, в сатанинска, в ариманическа лудост, или човечеството ще поиска да преобрази духа в мислите, чувствата и во
лев
ите си импулси.
Там го предоставяме на една съдба, която не би трябвало да го сполети. Ние освобождаваме духа само когато го изведем извън плътта. Когато съзнателно се проникнем с духа, ние освобождаваме от дълбините на битието това, което иска да бъде спасено. Това все повече ще се разбира. Все повече ще се разбира, че материализмът не се състои просто в това, да не позволява да се изяви навън една друга теория или да остави една фалшива теория да се появи, а материализмът се състои в това, че оставя искащото да навлезе в познанието, в усещанията на човешката душа, да протича надолу и да избуява в грубата материя.
Това е, за което в близко бъдеще човечеството ще трябва да се реши: дали иска да остави духът да избуява в материята и чрез това да дегенерира, да навлезе в дяволска, в сатанинска, в ариманическа лудост, или човечеството ще поиска да преобрази духа в мислите, чувствата и волевите си импулси.
Тогава духът ще живее сред хората и ще постигне това, което иска, понеже той иска да навлезе в живота на Земята чрез хората. Защото духът иска да навлезе в живота на Земята чрез хората. Не бива да го задържаме. И всеки път, когато се съпротивляваме срещу запознаването с духа, ние го задържаме и в известен смисъл той трябва да слезе по-надолу в материята, трябва да направи материята по-лоша, отколкото е. Защото духът има възложената му задача да навлезе в земния живот чрез човешкото душевно развитие.
към текста >>
Човекът се изживява по три начина – като мислещ, чувстващ и во
лев
и човек.
Нека да разгледаме тази човешка природа, да разгледаме колко е разнообразен човешкият живот.
Човекът се изживява по три начина – като мислещ, чувстващ и волеви човек.
Това, което можем да изживяваме, всъщност се изчерпва с представното мислене, чувстването и волята.
към текста >>
274.
Предзнаменованията на времето
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
А во
лев
ите импулси просто ги проспиваме.
Ние сме будни само отчасти. Когато имаме възприятия, изграждаме си съждения и представи, сме будни. Когато чувстваме, сме сънуващи. Чувствата ни не живеят по по-различен начин в съзнанието, отколкото сънищата ни.
А волевите импулси просто ги проспиваме.
Можем да си представим как си спомняме за сънищата, но в обикновеното съзнание изобщо не знаем как действа волята, когато повдигнем ръката си. В чувстването сънуваме, във волята спим. Доколкото сме чувстващи и волеви същества, около нас се намира свят на духа, в който не можем да проникнем с обикновеното си съзнание. Ние сме откъснати от този свят чрез наблюдението и мисленето. Чрез това, че сме възприемащи, мислещи и наслаждаващи се на света, не знаем, че сред нас странстват мъртвите.
към текста >>
Доколкото сме чувстващи и во
лев
и същества, около нас се намира свят на духа, в който не можем да проникнем с обикновеното си съзнание.
Когато чувстваме, сме сънуващи. Чувствата ни не живеят по по-различен начин в съзнанието, отколкото сънищата ни. А волевите импулси просто ги проспиваме. Можем да си представим как си спомняме за сънищата, но в обикновеното съзнание изобщо не знаем как действа волята, когато повдигнем ръката си. В чувстването сънуваме, във волята спим.
Доколкото сме чувстващи и волеви същества, около нас се намира свят на духа, в който не можем да проникнем с обикновеното си съзнание.
Ние сме откъснати от този свят чрез наблюдението и мисленето. Чрез това, че сме възприемащи, мислещи и наслаждаващи се на света, не знаем, че сред нас странстват мъртвите. Мъртвите се намират сред нас. След като човекът се е развивал през целия си живот, накрая преминава през портата на смъртта. Той остава свързан със земното битие, от него нишките се насочват надолу към земното битие.
към текста >>
275.
Бележки към текста
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
32. злобни к
лев
ети: Сравни между другото лекциите от 11–13 май 1917 г.
32. злобни клевети: Сравни между другото лекциите от 11–13 май 1917 г.
в „Духовните причини за първата световна война“, Събр. съч. 174b.
към текста >>
276.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Роден на 27 февруари в Кра
лев
ец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници.
1861 г.
Роден на 27 февруари в Кралевец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници.
Родителите му произхождат от Южна Австрия.
към текста >>
277.
Съдържание
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Во
лев
и и мислещ човек.
Волеви и мислещ човек.
Постигане във втората половина от живота на помисленото в първата половина от живота. Понятие за време: развитие и перспективи. От дуалност към троичност.
към текста >>
278.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Как някое во
лев
о намерение се свързва със сложния механизъм на движение на ръцете или движението на краката при ходене, за това в будния живот човек знае толкова малко, както в съня за тялото си или за обкръжаващия свят.
Даже най-проницателните съвременни психолози обръщат внимание на това, че за волята, собствено, ние не знаем нищо достоверно. Вече съм ви говорил за същността на волята; днес е достатъчно да посочим, че съвременната психология също трябва да каже, че нищо достоверно не знае за волята. Волята, по същество, в будния живот на човека също спи. Може да се каже също, че човек със своята душа не се спуска в областта на волята. Човек мисли – показах това с конкретни факти при обсъждането на Августин, – че той се намира вътре в своето същество, когато образува представите; но той не може да каже това по отношение на волята.
Как някое волево намерение се свързва със сложния механизъм на движение на ръцете или движението на краката при ходене, за това в будния живот човек знае толкова малко, както в съня за тялото си или за обкръжаващия свят.
По отношение на волята съвременният човек, собствено, спи. Ако, използвайки методите на духовната наука, се премине от голите представи към волята, изхождайки от фактите, обаче от духовните факти, се научаваме да разбираме, как е станало така, че човек спи по отношение на своята воля.
към текста >>
Както нашият зародишен интелект се просветлява от ариманическия принцип, така луциферическото приспива во
лев
ия субект, който, собствено, носи в себе си цялото минало, така че човек нищо вече не знае за това минало.
И както в нашия интелект се намесва ариманическото, така в нашата воля, доколкото тя спи, се разиграва луциферическото.
Както нашият зародишен интелект се просветлява от ариманическия принцип, така луциферическото приспива волевия субект, който, собствено, носи в себе си цялото минало, така че човек нищо вече не знае за това минало.
към текста >>
Трудове (подборка): „Истината на религията“ (1911), „Методи на аристоте
лев
ото проучване“ (1872), „Основа и идеал на живота“ (1907), „Основни направления в съвременната мисъл“ (1908).
Рудолф Кристоф Ойкен, 1846-1929, немски философ, награден през 1908 г. с Нобелова награда за литература.
Трудове (подборка): „Истината на религията“ (1911), „Методи на аристотелевото проучване“ (1872), „Основа и идеал на живота“ (1907), „Основни направления в съвременната мисъл“ (1908).
към текста >>
279.
Шеста лекция, 15 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Когато действаме с някакво намерение, тоест при действително во
лев
и действия, ние се преместваме в област, където луциферическите същества удържат блюдото на везната в такова положение.
Да разгледаме сега друг процес от човешкия духовно-душевен живот. Когато действаме, не безумстваме, а действаме, нашите действия са пронизани от намерения, от мисли. Но така, както това се описва в обикновения живот, както това си го представят в обикновения живот, е също гола илюзия. Когато действаме, ние също се преместваме в определена космическа област. Но тук работата стои така, че в тази космическа област определени същества, склонни към луциферическото, преместват блюдото на везната в друг смисъл, така, че космическата равновесна линия можем да я изобразим по такъв начин (виж рис.4, червеното), и направлението, в което тези същества отклоняват блюдото на везната от равновесното положение, може да се изобрази ето с тази стрелка.
Когато действаме с някакво намерение, тоест при действително волеви действия, ние се преместваме в област, където луциферическите същества удържат блюдото на везната в такова положение.
Но сега работата стои така, че се губи равновесието, и когато се преместваме в областта на действието, луциферическите същества започват да клатят блюдото на везната; ние встъпваме в област на космическа борба. Луциферическите същества встъпват в борба с ариманическите същества и в неустойчивото положение, в колебанието на блюдата на везната се изразява борбата, която се разиграва в нашата воля между луциферическите и ариманическите същества. И така, това, което обикновено в обичайния говор и в обичайните представи описваме като воля, е само майя, това е само външна илюзия. Правилно описваме волята, ако кажем следното: като волящи хора, ние се намираме в област, в която вследствие дейността на луциферическите същества мировата равновесна линия се е изместила (виж рис.4, равновесната линия преминава през Телец и Скорпион), но това изместване става без нас. Ние се изместваме в област, където такова изместване става без нашето участие.
към текста >>
Би било пълна глупост, ако кажем, че, например, човек едва от определена възраст става разумен, а дотогава той се е отдавал на своята необуздана во
лев
а природа, и че едното се е развило от другото.
Само че в живота между раждането и смъртта това е скрито; в действителност това се случва в духовното. В друга връзка тези дни казах, че когато човек проявява себе си в света предимно интелектуално, както е прието в съвременния свят, живее, собствено, в халюцинации. По принцип, представите, които си образуваме относно нашето мислене, чувства и воля, са халюцинации, и действителността, която стои зад тях, може да бъде направена видима посредством такива образи. В действителността зад нашите духовно-душевни процеси стои гореописаното; то се разкрива на човек във вид на отражение, което той възприема като мислене, чувства и воля. И когато разглеждаме човека от духовно-душевна гледна точка, понятието за развитие, за еволюция, не намира никакво приложение.
Би било пълна глупост, ако кажем, че, например, човек едва от определена възраст става разумен, а дотогава той се е отдавал на своята необуздана волева природа, и че едното се е развило от другото.
В духовната област няма развитие в този смисъл, и ако при детето виждаме, че представите, чувствата и волята при него се изразяват по-различно, отколкото при стареца, можем само да кажем, че детето се намира в друга духовна област, където борбата между различните същества се разиграва по друг начин. В тази духовна област не става такова развитие, за което вчера говорихме. В тази духовна област само тогава ще разберем миналото, ако кажем, че образът на борбата, образът на отношенията, образът на взаимоотношенията между съществата от висшите йерархии, този образ се различава от образа, който отразява взаимоотношенията на йерархиите, когато говорим за настоящето време. И ще имаме друг образ, когато говорим за бъдещето. Имаме различни образи на отношенията между различните същества от йерархиите в зависимост от това, дали говорим за минало, настояще или бъдеще.
към текста >>
280.
Осма лекция, 21 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Представете си сега, как ние, хората, стоим, собствено, между тези две во
лев
и направления на духовния свят.
Човек вследствие на това би станал съвсем самодостатъчно същество. Макар и да би бил фантазьор на младини, той би станал много разумен като възрастен и много неща би разбирал благодарение на своя опит; обаче той не би получавал никакви откровения от духовния свят. Няма да крием това: всичко, благодарение на което на младини ставаме умни, ние го получаваме само от откровения, собственият опит се проявява едва на старини. И ариманическите същества искат да ни ограничат до този собствен опит. Ние бихме били същества със свободна воля, но като духовно-душевни същества бихме се раждали, в най-добрия случай, едва от двадесет и осем годишна възраст.
Представете си сега, как ние, хората, стоим, собствено, между тези две волеви направления на духовния свят.
И задача на човека в известен смисъл е, преминавайки в света своя жизнен път, да не се отклонява нито на страната на Ариман, нито на страната на Луцифер, а да поддържа равновесие между двата потока.
към текста >>
281.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Вследствие на този превод на Аристотел се е създала основа, Аристоте
лев
ите понятия да се появят в света на арабската душа, каквато тя е била по това време, така че ясните мисли да бъдат съединени с известна фантазия, която обаче се е движела по логически траектории и се е извисявала до видения.
Именно в Гондишапур е бил преведен древният мъдрец Аристотел. Забележително е, че Аристотел – иначе съчиненията му биха били напълно изгубени – е бил отначало преведен на сирийски език в Едеса от тези учени, които са били изгонени от Зенон. Сирийският превод е бил доставен в Гондишапур и вече там сирийският превод на Аристотел е бил преведен на арабски език. И този превод на Аристотел от гръцки през посредничеството на сирийския на арабски, е представлявал нещо изключително забележително. Този, който разбира, какви изменения стават с мислите, когато се превежда от един език на друг, може да разбере, че това е направено сякаш преднамерено, – казвам това хипотетично, – че е бил взет не гръцкият Аристотел, а Аристотел, който е извървял път през сирийския език до арабския.
Вследствие на този превод на Аристотел се е създала основа, Аристотелевите понятия да се появят в света на арабската душа, каквато тя е била по това време, така че ясните мисли да бъдат съединени с известна фантазия, която обаче се е движела по логически траектории и се е извисявала до видения.
След това, в светлината на това своеобразно учение, на този своеобразен възглед, в Гондишапур се развил могъщ мироглед. Това, за което ви разказвам сега, е станало в Гондишапур в VII век.
към текста >>
Автор на „Нов органон“, по подобие на Аристоте
лев
ия „Органон“
[vi] Бейкън Вируламски – Франсис Бейкън, 1561-1626, англиски философ, юрист, политик и писател.
Автор на „Нов органон“, по подобие на Аристотелевия „Органон“
към текста >>
282.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
В действителност, започвайки от ну
лев
ата година на нашето летоброене, не е ставало нищо без връзка с импулса на Мистерията на Голгота, но са били замислени да се осъществят много неща.
След като така разгледахме всички тези събития, можем да попитаме: какво би станало в човешкото развитие, ако я нямаше Мистерията на Голгота? Защото основаването на Академията Гондишапур и всичко, произлязло от нея, е станало независимо от Мистерията на Голгота. Философските школи в Атина са били в известно отношение вече свързани с християнството. Обаче Юстиниан ги закрил в 529 г.. Чисто гръцката мъдрост се разпространила през Сирия в Гондишапур и новоперсийските области. Всичко останало, свързано с това, ако не е било потиснато, и това, което би трябвало да произлиза от Гондишапур, трябва да се смята извън християнството, без всякаква връзка с Мистерията на Голгота.
В действителност, започвайки от нулевата година на нашето летоброене, не е ставало нищо без връзка с импулса на Мистерията на Голгота, но са били замислени да се осъществят много неща.
към текста >>
В противоположна посока, в ну
лев
ата година, в епохата на Мистерията на Голгота станало нещо противоположно.
са искали тези глави, които са основавали Академията Гондишапур. Както казах вчера: това, което по-късно е трябвало да постигне съзнателната душа чрез собствената работа на човека, са искали да го дадат на хората чрез откровение, получено по ариманичен начин. В 666 г. човечеството се е намирало още в епохата на разсъдъчната душа; тогава то още не е било в състояние самостоятелно да мисли така, че всичко да достига до съзнанието. Затова са искали да му дадат това: искали са по-рано да дадат на човечеството това, което то би трябвало да постигне едва в течение на хилядолетия.
В противоположна посока, в нулевата година, в епохата на Мистерията на Голгота станало нещо противоположно.
333 години след 333 г., на човечеството са искали да дадат нещо, предназначено за бъдещето. 333 години преди това, т.е. във времето на Мистерията на Голгота, човечеството е върнато към това, което хилядолетия по-рано е било предопределено за нормалното му развитие.
към текста >>
283.
2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
По отношение на нашия чувствен живот ние сънуваме, а по отношение на нашия во
лев
живот спим напълно.
За този останал човешки организъм ние не трябва да вярваме, че той има някакво участие в духовно-душевното и в неговото изживяване в човека. Непрестанно от останалия организъм се изпраща нагоре в главата не само кръвта, а непрестанно в кръвта се издигат нагоре онези духовни мисловни формации, онези духовни мисловни форми, от които е изтъкан светът, от които е изтъкан също и нашият организъм. Тези душевно-духовни мислови форми /мисъл-форми/, тях човекът не ги възприема още днес в своето нормално състояние, но настъпи е епохата, в която човекът трябва да започне да възприема онова, което възлиза от неговото собствено същество като мисъл-форми. Вие знаете добре, че ние не спим само от заспиването до събуждането, а с една част на нашето същество спим през целия ден. Ние сме всъщност будни само за нашето мислене, за нашето образуване на представи и за възприятието на сетивата.
По отношение на нашия чувствен живот ние сънуваме, а по отношение на нашия волев живот спим напълно.
Защото от това, което искаме /което волим/, ние знаем само мислите, идеите, но не самия процес на волението. Това, което прави всъщност волята, това става за нашето съзнание така несъзнателно, както самият живот на съня от заспиването до събуждането. Обаче ако запитаме: по кои пътища можем единствено да добием знание за действително божественото у човека? , тогава можем да посочим пътя не чрез главата, пътя чрез сетивното възприятие и чрез мисленето, а можем да посочим само пътя, който минава през нашия останал организъм. И пред нас стои великата, мощна тай на, че човекът е развил своята глава в една дълга редица на развитието, че след това се е прибавило онова, което е неговият останал организъм, че главата е навлязла вече в едно протичащо обратно развитие, но че онова, което човекът може да чувствува като свое божествено, трябва да му говори чрез неговия останал организъм, а не чрез главата.
към текста >>
284.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
И чрез това, че в природата на желанието се крие личният елемент на човека, чрез това нашата човешка психическа во
лев
а дейност е едно копие на нашето отиване към смъртта.
Говорейки душевно би трябвало да се изразя така: всичко онова, което действува в човека от тази сфера, действува върху човешката воля, а не върху интелигентността. Но на основата на човешката воля стои желанието; във волята винаги се крие нещо от желанието. Това, което стои на основата на волята като природа на желанието, в него Ариман постоянно се стреми да внесе личния елемент на човека.
И чрез това, че в природата на желанието се крие личният елемент на човека, чрез това нашата човешка психическа волева дейност е едно копие на нашето отиване към смъртта.
Вместо да се оставим да бъдем проникнати от божествените идеали, да ги оставим да проникнат в нашето желание и чрез това в нашата воля, в нашето желание, в нашата воля внасяме нещо лично.
към текста >>
285.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Чрез това во
лев
о отношение към външния свят ние добиваме всъщност вътрешното виждане за математиката.
С тези математически истини работата стои различно в сравнение с истините, които познаваме чрез външното наблюдение. Хората познават този факт, обаче не са в състояние да разберат причината със средствата на днешното изследване. Причината се крие в това, че математическата истина извира тук от долния слой на съзнанието, от третото съзнание, и без човекът да може да предчувствува нещо от това, математическата истина изниква в неговото горно съзнание, където тогава той я вижда вътрешно. Ние имаме математическите истини затова, защото сами ние се отнасяме математически в света. Ние вървим, стоим и т.н., описваме линии.
Чрез това волево отношение към външния свят ние добиваме всъщност вътрешното виждане за математиката.
Математиката се ражда там долу в третото съзнание /Виж схемата на следваща страница/ и изплува нагоре.
към текста >>
286.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
И тези същества, които, бих могъл да кажа, са тласкани от зад защото зад тях стои всъщност ариманическото същество, което им дава тяхната силна во
лев
а способност, което влива в тях направлението на техните сили и т. н.
Следователно тези същества, които представляват също едно възлизане на ариманическата същност, както това, което в началото на развитието на Земята представлява падането на луциферическите същества, тези същества, които представляват също едно повлияване на човешката сила на волята, както другите същества представляват едно повлияване на луциферическата сила на мисленето, тези същества трябва да познаем ние в тяхното пристигане в развитието на човечеството. На нас трябва да ни е ясно, че тези същества пристигат и че трябва да държим сметка за едно схващане на природата, която във всеки случай се разпростира първо върху човека. Защото животинското царство се явява едвам по-късно в земното време, върху животинското царство тези същества нямат още никакво влияние. Обаче ние не ще разберем човешкия род, ако не вземем под внимание тези същества.
И тези същества, които, бих могъл да кажа, са тласкани от зад защото зад тях стои всъщност ариманическото същество, което им дава тяхната силна волева способност, което влива в тях направлението на техните сили и т. н.
тези същества, които за себе си са същества намиращи се под уровена на човека, в тяхната маса са владени от по-висши ариманически духове и благодарение на това имат в себе си нещо, което далече надвишава тяхната природа и тяхното същество. Чрез това те показват в тяхното повлияване нещо, което, когато завладява човека, действува даже по-силно, значително по-силно отколкото онова, над което човекът може да бъде господар, ако той не го подсили чрез духа Върху какво действуват пълчищата на тези същества? Видите ли, както пълчищата, които Михаел свали, действува върху просветлението на човека, върху развитието на човешкия ум, така тези пълчища са насочени към проникването в човешката воля. И какво искат те? Те ровят, дълбаят така да се каже в най-дълбоките слоеве на съзнанието, там, където днес човекът спи и през време на будното състояние.
към текста >>
287.
7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Така щото можем да изкажем по-точно, отколкото това става обикновено, доколко на основата на обикновеното човешко съзнание лежат подсъзнателните състояния: подсъзнателни представи лежат на основата на чувствения живот, и, ако мога да употребя сравнителната степен, още по-подсъзнателни представи лежат на основата на во
лев
ия живот.
Относително самостоятелно действуват също животът на представите, на мислите, животът на чувствата и животът на волята. Но Вие знаете, че от гледна точка на духовното най-добре може да се разбере, в какво се различават тези три системи една от друга, когато кажем: в обикновения буден живот човекът е напълно буден всъщност само в системата на главата, той е напълно буден чрез всичко онова, което, психически говорейки, е свърза но с живота на представите и на мислите. Напротив всичко онова, което е свързано с живота на чувствата, следователно със същинската ритмическа система, телесно говорейки, е всъщност и през време на будния живот едни сънищен живот проникващ този буден живот. Това, което става в сферата на нашите чувства, ние го знаем посредством нашите будни представи, обаче не го знаем никога непосредствено чрез самите чувства. И още по-тъмен остава животът на волята, който по неговото истинско съдържание не е обхванат действително от нас, освен както обхващаме живота на съня.
Така щото можем да изкажем по-точно, отколкото това става обикновено, доколко на основата на обикновеното човешко съзнание лежат подсъзнателните състояния: подсъзнателни представи лежат на основата на чувствения живот, и, ако мога да употребя сравнителната степен, още по-подсъзнателни представи лежат на основата на волевия живот.
към текста >>
В системата на главата, в мислителната система съществува също напълно чувствен живот и во
лев
живот, само че тези последните са много по-слабо развити отколкото живота на мислите.
Но сега е важно да си изясним, че във всяка една от трите човешки системи се съдържа мислене, чувствуване и воление.
В системата на главата, в мислителната система съществува също напълно чувствен живот и волев живот, само че тези последните са много по-слабо развити отколкото живота на мислите.
Също така в сферата на чувствата съществуват мисли, които обаче идват до нашето съзнание само сънищно-подобно, а именно по-слабо отколкото в сферата на главата. Обаче това, което обикновено не се взема под внимание в нашето време на абстрактна научност, то е, че тези подсъзнателни членове на човешкото същество са обикновени до същата степен, те са по-обективни отколкото идват субективно до нашето съзнание. Що значи това? Това значи: онова, което имаме чрез нашия живот на представите, чрез нашия живот на главата, това са процеси, които стават относително вътре в нас. Обаче онова, което изживяваме чрез нашата ритмическа система, чрез нашата гръдна система, което става в нашата сфера на чувствата, никак не е само наша индивидуална собственост, то е нещо, което става същевременно в нас, обаче представлява обективни процеси на света.
към текста >>
288.
8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Това во
лев
о естество е другият полюс на човешкото същество.
Това волево естество е другият полюс на човешкото същество.
Между двете се намира именно границата, която получавате, когато съедините всички краища на нервите и всички ганглиони. Ако преминете малко тази граница като едно решето от едната страна на тази решетка би преминала през нейните дупки волята, и отново от другата страна през дупките на решетото би преминала интелигентността тогава в средата ще получите сферата на чувствата. Защото всичко, което принадлежи на чувството, е всъщност наполовина воля и наполовина интелигентност. Волята прониква от долу, интелигентността от горе: това дава чувството. В чувствуването винаги живее сънищно-подобно от едната страна интелигентността, от другата страна спящо волята.
към текста >>
Така казва авторът, който, както изглежда, има чувството за ну
лев
ост на нашето време, за онова, което води в хаоса.
Но къде е новият дух?
Така казва авторът, който, както изглежда, има чувството за нулевост на нашето време, за онова, което води в хаоса.
Един наш приятел, който вече дълго време се намира в нашия светоглед, прибавя няколко реда към това, което аз току що Ви прочетох. Това, което Ви почетох до сега, е написано именно от онзи, който вижда, че трябва да дойде нещо ново, който обаче в крайна сметка остава при стари те фрази. Нашият приятел добавя:
към текста >>
289.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Те желаеха само да продължат бърборенето по същия начин, по който те бръщо
лев
еха от години, особено във връзка с теми, по които всички възможни неща можеха да се кажат без познание за духовния свят.
Той ми каза, че е прочел книгата на Щайнер много внимателно, от край до край, с очакването да го разобличи като дилетант; но не могъл да намери никаква грешка." В нашите кръгове би трябвало да разглеждаме по-сериозно такива теми. Основата, на която трябва да градим, е познанието: Тук се желае нещо, което няма нищо общо с несвързания говор на Теософията, присъстващ другаде. Тук ние градим върху същата строга проницателност в нещата, каквото се изисква от всяка друга призната наука. Чувстваше ли се наистина това, тогава бихме разбрали защо се случи събитието, което отец Цимерман дефинира като отстъпничество. Знаете, че не беше отстъпничество, а че бяхме изгонени, защото бе невъзможно да се внесе никаква задълбоченост в това общество на разводнен говор, там не се искаше никаква истинска сериозност.
Те желаеха само да продължат бърборенето по същия начин, по който те бръщолевеха от години, особено във връзка с теми, по които всички възможни неща можеха да се кажат без познание за духовния свят.
Онова, от което нашата епоха най-много се нуждае, е най-голяма сериозност в сферата на духовния живот.
към текста >>
290.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Само когато можем да постигнем разбиране на онова чудо, което се съдържа във Великденската Мистерия почудата от възкресението само тогава правилно бихме могли да оценим Великденската Мистерия; и само като схванем нещо от празника Света Троица, който помага да се развива нашия во
лев
и импулс, схващаме в правилната светлина какъв трябва да бъде празника Света Троица.
Основно схващаме онова, което се съдържа в Коледната Мистерия чрез разбиране и задълбочаване на онова чувство, което прави да присъствува в нас нашето цялостно човешко същество, нашата стойност и до стойнството ни като човеци.
Само когато можем да постигнем разбиране на онова чудо, което се съдържа във Великденската Мистерия почудата от възкресението само тогава правилно бихме могли да оценим Великденската Мистерия; и само като схванем нещо от празника Света Троица, който помага да се развива нашия волеви импулс, схващаме в правилната светлина какъв трябва да бъде празника Света Троица.
към текста >>
291.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Това същото даващо сила същество, работещо от земята чрез животните, причинява бързината на конете, веществото даващо живот в съществата, които дават мляко, подсилва в сърцето на човека во
лев
ия импулс, откъдето е произхождало древното вътрешно ясновидство.
С чудесен език това стихотворение за Варуна съдържа онова, което аз ви описах вчера. Мислете за онова, което навлиза от вътрешните енергии на земята в човешкото физическо и етерно тяло: тези енергии са въздействали върху съзнанието и произвеждали в онези древни времена сили за вътрешно зрение. А след то ва помислете за това стихотворение и за дълбокото значение в указанието, че това е Варуна, Богът на промяната, който кара въздухът да духа в горите (по земята с нейното покритие).
Това същото даващо сила същество, работещо от земята чрез животните, причинява бързината на конете, веществото даващо живот в съществата, които дават мляко, подсилва в сърцето на човека волевия импулс, откъдето е произхождало древното вътрешно ясновидство.
В тези указания имаме нещо, което прави разбираемо вида виждане притежавано от овчарите на полето. И от това, което следва, можем да разберем вида знание, което живее в Мъдреците от Изтока. Защото Варуна е който запалва огъня на светкавицата в океана от облаци поглеждаме в макрокосмоса и там откриваме енергиите, които се разбират посредством знанието, притежавано от Магите. Варуна е който причинява светлината на слънцето да свети в небесата и който произвежда Сома-питието на планината тези са енергиите, които дават възможност на човека да има видения за света.
към текста >>
292.
Съдържание
GA_207 Антропософията като космософия 1
Сънищното съзнание на животинския душевен живот Растителното съзнание през лятото и зимата Минералното съзнание като съзнание за нашите действия Отношението на човека към Йерархиите в света на имагинацията, инспирацията, интуицията Метаморфози на мисловния и во
лев
свят в живота след смъртта Човекът, както е поставен между висшите Йерархии и природните царства.
Сънищното съзнание на животинския душевен живот Растителното съзнание през лятото и зимата Минералното съзнание като съзнание за нашите действия Отношението на човека към Йерархиите в света на имагинацията, инспирацията, интуицията Метаморфози на мисловния и волев свят в живота след смъртта Човекът, както е поставен между висшите Йерархии и природните царства.
към текста >>
Притъпен Азов во
лев
живот и будните образи на мислите-сенки – Пробуждане на Азът чрез илюзията на сетивата Свързване с мъртвите чрез конкретни представи, а не чрез абстрактни мисли За обрата на сетивните изживявания по време на живота след смъртта Фойербах и неговата философия Рихард Вагнер Целокупност на сетивните възприятия: топлина, светлина, химизъм, живот Опровержение на твърдението, че „големината" е относителна Проблемът за духовните стойности Изгубване на собственото същество в интелектуализма и неговото утвърждаване в действия, произтичащи от чистото мислене.
Притъпен Азов волев живот и будните образи на мислите-сенки – Пробуждане на Азът чрез илюзията на сетивата Свързване с мъртвите чрез конкретни представи, а не чрез абстрактни мисли За обрата на сетивните изживявания по време на живота след смъртта Фойербах и неговата философия Рихард Вагнер Целокупност на сетивните възприятия: топлина, светлина, химизъм, живот Опровержение на твърдението, че „големината" е относителна Проблемът за духовните стойности Изгубване на собственото същество в интелектуализма и неговото утвърждаване в действия, произтичащи от чистото мислене.
към текста >>
293.
1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Сетивните впечатления, които той получава отвън, това, което той развива като представи от тези сетивни впечатления; това, което после вътрешно се преобразява от тези представи в поле на чувствата и во
лев
и импулси и което отново се връща в съзнанието като спомени за живота това именно става същинското съдържание на живота.
Нека отново припомним до какво се свеждаше познанието за човека в мистерийните колонии, за които аз споменах. Днешният човек възприема околния свят чрез своите външни сетивни впечатления. После той комбинира това, което вижда, с помощта на разума. И тогава той поглежда вече навътре към своята дълбока същност. В основата си, точно този е света, който човек обгръща с духовния си поглед; светът, в чиито измерения той реално действува.
Сетивните впечатления, които той получава отвън, това, което той развива като представи от тези сетивни впечатления; това, което после вътрешно се преобразява от тези представи в поле на чувствата и волеви импулси и което отново се връща в съзнанието като спомени за живота това именно става същинското съдържание на живота.
В този живот е поставен днешният човек, в него той действува. И човекът на днешния свят, потънал в една фалшива мистика, пита: Как ли стоят нещата в моята дълбока същност? Какво ли дава себепознанието?
към текста >>
Мислите нахлуват под това огледало на спомените и действуват в човешкото етерно тяло, в онази част на човешкото етерно тяло, която е в основата на растежа, но също и в основата на во
лев
ите сили.
И какво откриваха те там? Те откриваха впрочем чрез силата на възприятието и мисленето, развиващи се пред огледалото на спомените че нещо се движи, нещо напира изпод това огледало.
Мислите нахлуват под това огледало на спомените и действуват в човешкото етерно тяло, в онази част на човешкото етерно тяло, която е в основата на растежа, но също и в основата на волевите сили.
Когато се вглежда ме навън в осветеното пространство, когато обгръщаме всичко, което идва към нас чрез сетивните впечатления, тогава нещо просветва дълбоко в нас. То се превръща в представа, в спомен, но се просмуква и по-дълбоко през огледалото на спомените; то прониква в нас както бихме казали както хранителен процес, както израстването и т.н. Силите на мисленето проникват, пронизват етерното тяло и това проникнато от мисловни сили етерно тяло, то вече действува по един особен начин върху физическото тяло. Така във физическото тяло възниква една трансформация, едно цялостно преустройство на материалния живот. Във външния свят материята никъде не достига до пълно разрушение.
към текста >>
294.
3. Трета лекция, 30 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Когато свързваме една мисъл с друга, когато отделяме една мисъл от друга, това е всъщност во
лев
акт.
Вие знаете, че когато с духовен поглед обхващаме днешния човек, ние различаваме в него физическо тяло, етерно тяло или тяло на строителните сили, и то е всъщност сбор от различни въздействия, астрално тяло и Аз. Когато душевното изживяване не израства до едно истинско познание, а достига само съзнанието на човека, с което ние така да се каже опипваме флуктуиращия ток на живота, това съзнание разделя душевното изживяване на мисли, чувства и воля. Но нещата са така устроени, че в обикновения душевен живот мисли, чувства и воля съществуват едновременно. Вие не можете да си представите едно мисловно протичане без участието на волята.
Когато свързваме една мисъл с друга, когато отделяме една мисъл от друга, това е всъщност волев акт.
Аз често съм прибягвал и до следното обяснение: Като хора, ние сме изпълнени с воля, но в тази воля се отразяват също и нашите мисли, така че в обикновения душевен живот нямаме една обособена воля сама по себе си, а една мисловно-протъкана воля. Така е също и с емоционалния живот и там се взаимопроникват мисли, волеви импулси и чувства. Душевният живот е всепосочно протъкан от мисли, чувства, воля, но по такъв начин, че ние сме притиснати от неща, които днес пренебрегваме и тъкмо те са, които ни карат в този пъстър душевен живот да различаваме мисли, чувства и воля. Ако вземете моята „Философия на свободата“ ще видите колко необходимо е да изчистим мисленето от чувствата и волята, защото само чрез свободното мислене можем да стигнем до човешката свобода.
към текста >>
Така е също и с емоционалния живот и там се взаимопроникват мисли, во
лев
и импулси и чувства.
Когато душевното изживяване не израства до едно истинско познание, а достига само съзнанието на човека, с което ние така да се каже опипваме флуктуиращия ток на живота, това съзнание разделя душевното изживяване на мисли, чувства и воля. Но нещата са така устроени, че в обикновения душевен живот мисли, чувства и воля съществуват едновременно. Вие не можете да си представите едно мисловно протичане без участието на волята. Когато свързваме една мисъл с друга, когато отделяме една мисъл от друга, това е всъщност волев акт. Аз често съм прибягвал и до следното обяснение: Като хора, ние сме изпълнени с воля, но в тази воля се отразяват също и нашите мисли, така че в обикновения душевен живот нямаме една обособена воля сама по себе си, а една мисловно-протъкана воля.
Така е също и с емоционалния живот и там се взаимопроникват мисли, волеви импулси и чувства.
Душевният живот е всепосочно протъкан от мисли, чувства, воля, но по такъв начин, че ние сме притиснати от неща, които днес пренебрегваме и тъкмо те са, които ни карат в този пъстър душевен живот да различаваме мисли, чувства и воля. Ако вземете моята „Философия на свободата“ ще видите колко необходимо е да изчистим мисленето от чувствата и волята, защото само чрез свободното мислене можем да стигнем до човешката свобода.
към текста >>
На това обикновено съзнание са дадени само пред ставите, според които ние насочваме нашата воля, чувствата които изпитваме, следвайки представите като мотиви за нашата воля; обаче как се реализира това представно съдържание дори и например в едно во
лев
о движение на ръката, това изобщо е недостъпно за обикновеното съзнание.
Това което напира във волята, то не се поддава както аз често съм споменавал тук на разглеждане от обикновения буден живот, от обикновеното съзнание.
На това обикновено съзнание са дадени само пред ставите, според които ние насочваме нашата воля, чувствата които изпитваме, следвайки представите като мотиви за нашата воля; обаче как се реализира това представно съдържание дори и например в едно волево движение на ръката, това изобщо е недостъпно за обикновеното съзнание.
В мига когато духовният из следовател постига имагинацията за природата на мисленето, на чувствата, с това той успява да се добере до нещо от човешките изживявания, което се разиграва между заспиването и пробуждането. Защото в имагинативните упражнения Азът и астралното тяло укрепват. Те стават по-силни, научават се да изживяват себе си. В обикновеното съзнание ние не разполагаме с нашия действителен Аз. Как впрочем е поставен Азът в това обикновено съзнание?
към текста >>
Само когато напредваме в имагинативното съзнание, този Аз действително се явява пред нас, и тогава виждаме, че той е во
лев
о-обагрен, че той е от во
лев
о естество.
Обаче точно както чувствуваме една наша вътрешна активност в процеса на спомнянето, така и собствено ние усещаме нашия Аз извън цялостния ни организъм. Ние чувствуваме този Аз приблизително както въз приемаме и тъмните полета в процеса на спомнянето. Ние не възприемаме Азът директно от обикновеното съзнание, а го възприемаме, както възприемаме състоянията на сън.
Само когато напредваме в имагинативното съзнание, този Аз действително се явява пред нас, и тогава виждаме, че той е волево-обагрен, че той е от волево естество.
И ние забелязваме: това което в нас е едно чувство, то се ограничава с това да по казва симпатия или антипатия към света; това което в нас е активно и израства до волята, то се разиграва в процеси, сходни на тези, които имаме в будното състояние на човека. Ние винаги можем да се убедим в духовната реалност на тези наблюдения, винаги щом развием онези качества, свързани с пробуждането и заспиването, за които вече говорих. Тогава забелязваме, че със заспиването нещо се излъчва от нас, някаква активност се излъчва от нашия чувствен свят навън във външния свят, и след това започваме да разбираме, как всеки път при едно истински волево усилие, човекът се потопява в едно състояние, близко до състоянието на съня. Потопява се в един вътрешен сън. Това което става при заспиването, когато Азът с астралното тяло напускат физическото и етерното тяло, всеки път то се извършва и вътрешно при волевия акт.
към текста >>
Тогава забелязваме, че със заспиването нещо се излъчва от нас, някаква активност се излъчва от нашия чувствен свят навън във външния свят, и след това започваме да разбираме, как всеки път при едно истински во
лев
о усилие, човекът се потопява в едно състояние, близко до състоянието на съня.
Ние чувствуваме този Аз приблизително както въз приемаме и тъмните полета в процеса на спомнянето. Ние не възприемаме Азът директно от обикновеното съзнание, а го възприемаме, както възприемаме състоянията на сън. Само когато напредваме в имагинативното съзнание, този Аз действително се явява пред нас, и тогава виждаме, че той е волево-обагрен, че той е от волево естество. И ние забелязваме: това което в нас е едно чувство, то се ограничава с това да по казва симпатия или антипатия към света; това което в нас е активно и израства до волята, то се разиграва в процеси, сходни на тези, които имаме в будното състояние на човека. Ние винаги можем да се убедим в духовната реалност на тези наблюдения, винаги щом развием онези качества, свързани с пробуждането и заспиването, за които вече говорих.
Тогава забелязваме, че със заспиването нещо се излъчва от нас, някаква активност се излъчва от нашия чувствен свят навън във външния свят, и след това започваме да разбираме, как всеки път при едно истински волево усилие, човекът се потопява в едно състояние, близко до състоянието на съня.
Потопява се в един вътрешен сън. Това което става при заспиването, когато Азът с астралното тяло напускат физическото и етерното тяло, всеки път то се извършва и вътрешно при волевия акт.
към текста >>
Това което става при заспиването, когато Азът с астралното тяло напускат физическото и етерното тяло, всеки път то се извършва и вътрешно при во
лев
ия акт.
Само когато напредваме в имагинативното съзнание, този Аз действително се явява пред нас, и тогава виждаме, че той е волево-обагрен, че той е от волево естество. И ние забелязваме: това което в нас е едно чувство, то се ограничава с това да по казва симпатия или антипатия към света; това което в нас е активно и израства до волята, то се разиграва в процеси, сходни на тези, които имаме в будното състояние на човека. Ние винаги можем да се убедим в духовната реалност на тези наблюдения, винаги щом развием онези качества, свързани с пробуждането и заспиването, за които вече говорих. Тогава забелязваме, че със заспиването нещо се излъчва от нас, някаква активност се излъчва от нашия чувствен свят навън във външния свят, и след това започваме да разбираме, как всеки път при едно истински волево усилие, човекът се потопява в едно състояние, близко до състоянието на съня. Потопява се в един вътрешен сън.
Това което става при заспиването, когато Азът с астралното тяло напускат физическото и етерното тяло, всеки път то се извършва и вътрешно при волевия акт.
към текста >>
Пребивавайки в духовния свят по времето между заспиване и пробуждане ние изнасяме в този духовен свят един пълен сбор от во
лев
и импулси.
Пребивавайки в духовния свят по времето между заспиване и пробуждане ние изнасяме в този духовен свят един пълен сбор от волеви импулси.
Волевите импулси, които преминават в нашата духовна екзистенция и които ние опазваме единствено за времето между заспиване и пробуждане: научим ли се да ги наблюдаваме с имагинативното познание, в тях ние откриваме субстанциалната същност на нашата действена активност, нещо от нашите действия, което остава и след смъртта, нещо което преминава отвъд смъртта.
към текста >>
Во
лев
ите импулси, които преминават в нашата духовна екзистенция и които ние опазваме единствено за времето между заспиване и пробуждане: научим ли се да ги наблюдаваме с имагинативното познание, в тях ние откриваме субстанциалната същност на нашата действена активност, нещо от нашите действия, което остава и след смъртта, нещо което преминава отвъд смъртта.
Пребивавайки в духовния свят по времето между заспиване и пробуждане ние изнасяме в този духовен свят един пълен сбор от волеви импулси.
Волевите импулси, които преминават в нашата духовна екзистенция и които ние опазваме единствено за времето между заспиване и пробуждане: научим ли се да ги наблюдаваме с имагинативното познание, в тях ние откриваме субстанциалната същност на нашата действена активност, нещо от нашите действия, което остава и след смъртта, нещо което преминава отвъд смъртта.
към текста >>
Тук, в долната част на рисунката (рис.8), ние отново възприемаме нашата бъдеща Карма: това става, когато успеем да се задържим в област та между волята и действието; когато с достатъчно строгост и самодисциплина развиваме вътрешна активност, както и особената нагласа да считаме тялото за истински помощник във во
лев
ите действия; когато с чувствата активираме себе си в Духа и когато с едно во
лев
о действие укрепваме Аза.
Между раждането и смъртта ние живеем в свобода. Но под тази сфера на свободната воля простираща се единствено между раждането и смъртта пулсира тя, Кармата, и ние долавяме нейните идващи от миналото въздействия, долавяме ги именно тогава, когато прониквайки към физическото тяло, успеем да се задържим с нашия Аз и нашето астрално тяло в областта на етерното тяло.
Тук, в долната част на рисунката (рис.8), ние отново възприемаме нашата бъдеща Карма: това става, когато успеем да се задържим в област та между волята и действието; когато с достатъчно строгост и самодисциплина развиваме вътрешна активност, както и особената нагласа да считаме тялото за истински помощник във волевите действия; когато с чувствата активираме себе си в Духа и когато с едно волево действие укрепваме Аза.
към текста >>
295.
4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Това, което идва от нашите чувства и нашите во
лев
и импулси, то се изразходва в живота.
Впрочем за обикновеното съзнание, това което живее тук в човека, е неуловимо, защото тъкмо сега съзнанието се оказва неподготвено. Обаче ние видяхме вече, как между раждането и смъртта на човека, Кармата се разгръща двупосочно: от едната страна, когато при събуждане човек навлиза в своето етерно тяло и докато пребивава в него, той е в състояние да обхваща реминисценциите на сънищата дори и с обикновеното си съзнание. После той, така да се каже, прекосява пространството между етерното и физическото тяло в своето физическо тяло човек попада едва когато има пълното сетивно възприятие и навлиза в областта на живите обективни мисли. Те са същите мисли, които изграждат неговия организъм и които той е донесъл с раждането си; същите мисли, които, с други думи, представляват неговата изтичаща, неговата готова Карма. При заспиване обаче, човек се натъква на нещо, което не може да се превърне в действие.
Това, което идва от нашите чувства и нашите волеви импулси, то се изразходва в живота.
Обаче винаги остава нещо, и тъкмо него човекът вмъква в съня. Онази част от душевния живот, която не се трансформира в действие, която така да се каже застива преди действието, тя е бъдещата Карма; тя се формира още сега, и ние я пренасяме след смъртта. Как действуват кармичните сили в човека, върху това аз говорих вчера.
към текста >>
След това стигаме до нашите во
лев
и импулси.
Виждате ли, като хора, живеещи между раждането и смъртта, чрез сетивните възприятия, ние постоянно черпим впечатления от външния свят. Така си изграждаме представи и обагряме тези представи с нашите чувства.
След това стигаме до нашите волеви импулси.
Ние проникваме във всичко това. Но то поражда у нас един вид абстрактен живот, а преди това един вид образен живот. И когато Вие, бих искал да кажа, се вглеждате навътре към това, което сетивните органи са изградили като душевен образ на външния свят, тогава Вие виждате съдържанието на Вашия душевен живот. Това е душевното съдържание на човека, което той постига в пълното будно съзнание между живота и смъртта и което приема дълбоко в своята същност. Нещата могат да се представят и схематично: ето тук (рис.
към текста >>
11, червено) възприемането на света е тласнато навътре и под въздействието на чувствата и во
лев
ите сили се превръща в един вътрешно протъкан свят, който е вмъкнат и нагнетен там, вътре в човешкия организъм.
Ние проникваме във всичко това. Но то поражда у нас един вид абстрактен живот, а преди това един вид образен живот. И когато Вие, бих искал да кажа, се вглеждате навътре към това, което сетивните органи са изградили като душевен образ на външния свят, тогава Вие виждате съдържанието на Вашия душевен живот. Това е душевното съдържание на човека, което той постига в пълното будно съзнание между живота и смъртта и което приема дълбоко в своята същност. Нещата могат да се представят и схематично: ето тук (рис.
11, червено) възприемането на света е тласнато навътре и под въздействието на чувствата и волевите сили се превръща в един вътрешно протъкан свят, който е вмъкнат и нагнетен там, вътре в човешкия организъм.
Наистина, в себе си ние носим един възглед за света, но това е възможно, само за щото отпечатъците и впечатленията от света са се вмъкнали и нагнетили вътре в нас. Но съдбата на това, което протича в нас като впечатления от света тази съдба ние не можем да проумеем, ако си служим с нашето обикновено съзнание. Това което се вмъква и живее в нас, то е в определени граници един символ на Космоса, и той е пронизан не само от чувствата и вътрешните волеви импулси, които имаме в обикновеното дневно съзнание, а и от всичко, което живее, вибрира и пулсира там, вътре в човека. Но така се стига и до една определена тенденция. В живота си до смъртта, ние сме прикрепени към тялото.
към текста >>
Това което се вмъква и живее в нас, то е в определени граници един символ на Космоса, и той е пронизан не само от чувствата и вътрешните во
лев
и импулси, които имаме в обикновеното дневно съзнание, а и от всичко, което живее, вибрира и пулсира там, вътре в човека.
Това е душевното съдържание на човека, което той постига в пълното будно съзнание между живота и смъртта и което приема дълбоко в своята същност. Нещата могат да се представят и схематично: ето тук (рис. 11, червено) възприемането на света е тласнато навътре и под въздействието на чувствата и волевите сили се превръща в един вътрешно протъкан свят, който е вмъкнат и нагнетен там, вътре в човешкия организъм. Наистина, в себе си ние носим един възглед за света, но това е възможно, само за щото отпечатъците и впечатленията от света са се вмъкнали и нагнетили вътре в нас. Но съдбата на това, което протича в нас като впечатления от света тази съдба ние не можем да проумеем, ако си служим с нашето обикновено съзнание.
Това което се вмъква и живее в нас, то е в определени граници един символ на Космоса, и той е пронизан не само от чувствата и вътрешните волеви импулси, които имаме в обикновеното дневно съзнание, а и от всичко, което живее, вибрира и пулсира там, вътре в човека.
Но така се стига и до една определена тенденция. В живота си до смъртта, ние сме прикрепени към тялото. При минаването през Портата на смъртта, с тялото се отнася нещо, което може да се нарече желание за продължаване на досегашното съществувание. След като пренесем нашия душевен живот през Портата на смъртта, от него израства желанието за нова инкарнация, за изграждането на ново човешко същество. И този копнеж за изграждане на ново човешко същество е особено силно заложен в подосновите на цялостния ни душевен живот, в подосновите на нашата воля.
към текста >>
Това, което е от во
лев
о естество,то иска да се превърне в човек; докато това, което е от мисловно естество и което трябва да се свърже именно с мислите, с тъй сродните на физическия живот мисли, с мислите, които фактически образуват нашата човешка тъкан и цялата ни човешка форма между раждането и смъртта то се изпълва с копнежа отново да се разпръсне, отново да се разпилее и да се превърне в свят.
С тези неща ние минаваме през смъртта. Всичко онова, което бушува като воля в дълбините на нашето същество, то пренася копнежа да се превърнем отново в човек. Това може да се наблюдава и с имагинативното съзнание, което вижда как спящият човек е извън волята и там Азът на свой ред е също извън волята. Тогава копнежът, щото при събуждането отново да се върнем в човешките форми на физическото тяло, се отпечатва здраво в сферите извън човека. Обаче този копнеж остава и след смъртта.
Това, което е от волево естество,то иска да се превърне в човек; докато това, което е от мисловно естество и което трябва да се свърже именно с мислите, с тъй сродните на физическия живот мисли, с мислите, които фактически образуват нашата човешка тъкан и цялата ни човешка форма между раждането и смъртта то се изпълва с копнежа отново да се разпръсне, отново да се разпилее и да се превърне в свят.
И всичко което описваме сега, продължава приблизително до средата на времето, което ние прекарваме в Космоса между смъртта и едно ново раждане. Веднага след това мисловната субстанция, копнееща да се превърне в свят, се приближава до своя край. Тя е включена вече вътре в целия Космос. Копнежът и да се развие и превърне в свят е постигнат и претърпява един нов обрат. В средата между смъртта и новото раждане, този копнеж на мислите за превръщане в свят, постепенно се преобразява в копнеж за изграждане на един нов човек, в копнеж за ново изтъкаване на това, което един ден ще стане нашето платно от мисли, каквото при събуждане ние откриваме в нашето тяло.
към текста >>
296.
5. Пета лекция, 2 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
От другата страна, в човека намираме това, което е от во
лев
о естество.
От другата страна, в човека намираме това, което е от волево естество.
То се развива между астралното тяло и Азът. Всъщност Азът както човек го има днес е изцяло от волево естество, той е волев Аз. Той възниква по такъв начин, както аз вече загатнах, че импулсите на волята преминават в определено човешко действие, обаче не изцяло; винаги нещо остава. И това, което е неосъществено от волята, което остава то преминава в бъдещата Карма. Ако разглеждаме човека в неговото физическо тяло, в мисловната тъкан ние стигаме до миналата, до изтичащата Карма; но ако разглеждаме човека според неговия Аз Азът е това, което всъщност живее в неговите действия, и ние твърдо трябва да разберем, че Азът се пробужда именно в човешките действия, че Азът укрепва едва там, в човешките действия ще видим, че това, което Азът, така да се каже, задържа в себе си, ще бъде пренесено после през Портата на смъртта, за да изгради бъдещата Карма, възникващата Карма.
към текста >>
Всъщност Азът както човек го има днес е изцяло от во
лев
о естество, той е во
лев
Аз.
От другата страна, в човека намираме това, което е от волево естество. То се развива между астралното тяло и Азът.
Всъщност Азът както човек го има днес е изцяло от волево естество, той е волев Аз.
Той възниква по такъв начин, както аз вече загатнах, че импулсите на волята преминават в определено човешко действие, обаче не изцяло; винаги нещо остава. И това, което е неосъществено от волята, което остава то преминава в бъдещата Карма. Ако разглеждаме човека в неговото физическо тяло, в мисловната тъкан ние стигаме до миналата, до изтичащата Карма; но ако разглеждаме човека според неговия Аз Азът е това, което всъщност живее в неговите действия, и ние твърдо трябва да разберем, че Азът се пробужда именно в човешките действия, че Азът укрепва едва там, в човешките действия ще видим, че това, което Азът, така да се каже, задържа в себе си, ще бъде пренесено после през Портата на смъртта, за да изгради бъдещата Карма, възникващата Карма.
към текста >>
Обаче во
лев
ият пълнеж на мислите, той навлиза навътре, обединява се с другия во
лев
и душевен пълнеж, за да премине в ставащата Карма, т.е.
Ето, ако прибегнем до същата рисунка (рис. 15), виждаме: от мисловната тъкан субективните мисли рефлектират в мисловното съдържание на съзнанието.
Обаче волевият пълнеж на мислите, той навлиза навътре, обединява се с другия волев и душевен пълнеж, за да премине в ставащата Карма, т.е.
превръща се в съставна част на бъдещата Карма (рис. 16, стрелката надолу).
към текста >>
Но от друга страна: Нашите во
лев
и импулси те са като в спящо състояние дори и по време на будния ни живот.
Но от друга страна: Нашите волеви импулси те са като в спящо състояние дори и по време на будния ни живот.
Ние изобщо не успяваме да проникнем надолу до същинските области на волята. Ние имаме само мисълта за волевия импулс. Едва после тя преминава по несъзнаван начин във волята, и едва след като волята се изяви навън, ние отново осмисляме това, което е станало чрез нас, това което сме изживели в нашето обикновено съзнание спрямо волята. С други думи: при действията ние изживяваме всичко в представи, в чувствата ние сънуваме, а по отношение на истинския волев живот ние спим.
към текста >>
Ние имаме само мисълта за во
лев
ия импулс.
Но от друга страна: Нашите волеви импулси те са като в спящо състояние дори и по време на будния ни живот. Ние изобщо не успяваме да проникнем надолу до същинските области на волята.
Ние имаме само мисълта за волевия импулс.
Едва после тя преминава по несъзнаван начин във волята, и едва след като волята се изяви навън, ние отново осмисляме това, което е станало чрез нас, това което сме изживели в нашето обикновено съзнание спрямо волята. С други думи: при действията ние изживяваме всичко в представи, в чувствата ние сънуваме, а по отношение на истинския волев живот ние спим.
към текста >>
С други думи: при действията ние изживяваме всичко в представи, в чувствата ние сънуваме, а по отношение на истинския во
лев
живот ние спим.
Но от друга страна: Нашите волеви импулси те са като в спящо състояние дори и по време на будния ни живот. Ние изобщо не успяваме да проникнем надолу до същинските области на волята. Ние имаме само мисълта за волевия импулс. Едва после тя преминава по несъзнаван начин във волята, и едва след като волята се изяви навън, ние отново осмисляме това, което е станало чрез нас, това което сме изживели в нашето обикновено съзнание спрямо волята.
С други думи: при действията ние изживяваме всичко в представи, в чувствата ние сънуваме, а по отношение на истинския волев живот ние спим.
към текста >>
Обаче съществуват и такива мисли, които ние вграждаме в този во
лев
живот.
Обаче съществуват и такива мисли, които ние вграждаме в този волев живот.
Но кога става това? Тогава, когато ние не се отдаваме на нашите инстинкти и нагони, на т.наречената долна човешка природа, която именно отдолу ни тласка към волята и действията; тогава, когато с нашата воля ние „захващаме“ и отстраняваме нашето субективно изживяване, т.е. когато я овладяваме с нашето чисто мислене, с нашите интуитивно доловени морални идеали. Тези интуитивно доловени морални идеали могат да спомогнат на мисленето по пътя му надолу към областта на волята. По този начин нашата воля се прониква от нашата моралност, и в дълбоката същност на човека постоянно бушува борбата между това, което човек сваля от своята морална интуиция долу в областта на волята и това, което там, долу, се вълнува и клокочи в неговия инстинктивен живот.
към текста >>
Во
лев
ото естество ни обгръща, така да се каже, в това, което ние имаме от предците, с други думи в онаследените качества и субстанции.
Вчера аз посочих, че след като мине през Портата на смъртта, човешкото същество развива в себе си две копнежни желания от страна на мислите и от страна на волята: как мисловният живот копнее да изгради един нов човешки индивид, и как това продължава до така наречения от мен „среднощен час на Битието“; как после настъпва един ритмичен обрат, една ритмична смяна: Как мислите закопняват за човешкото същество, и как волята закопнява да се разлее и инфилтрира в Космоса, така че после да заработи в наследствените качества на поколенията. Мисловното естество заживява в индивидуалното човешко устройство, което се включва в новия земен живот.
Волевото естество ни обгръща, така да се каже, в това, което ние имаме от предците, с други думи в онаследените качества и субстанции.
Мисловното естество е това, което навлиза в нас, и по време на живота, ние постоянно свързваме всичко, което изваждаме от дълбините на нашия душевен и волев свят. Първоначално мисловният живот не се включва в нас като нещо топло и живо, каквото изобщо е нашето земно съществувание. И ако бихме останали с този мисловен живот, така както сме били в момента на раждането, ние бихме се превърнали, така да се каже, в мисловни автомати, изпълнени с вътрешен студ. Обаче в мига на раждането става така, че от волевата и душевна сфера се задвижва една индивидуално-съкровена сила и тя пронизва с топлина и живот това, което е пренесено в космическия студ по пътя от смъртта до раждането; и именно чрез това човек има тази възможност да се проникне с индивидуална топлина, която трябва да го изгради от космическия студ на цялата Вселена.
към текста >>
Мисловното естество е това, което навлиза в нас, и по време на живота, ние постоянно свързваме всичко, което изваждаме от дълбините на нашия душевен и во
лев
свят.
Вчера аз посочих, че след като мине през Портата на смъртта, човешкото същество развива в себе си две копнежни желания от страна на мислите и от страна на волята: как мисловният живот копнее да изгради един нов човешки индивид, и как това продължава до така наречения от мен „среднощен час на Битието“; как после настъпва един ритмичен обрат, една ритмична смяна: Как мислите закопняват за човешкото същество, и как волята закопнява да се разлее и инфилтрира в Космоса, така че после да заработи в наследствените качества на поколенията. Мисловното естество заживява в индивидуалното човешко устройство, което се включва в новия земен живот. Волевото естество ни обгръща, така да се каже, в това, което ние имаме от предците, с други думи в онаследените качества и субстанции.
Мисловното естество е това, което навлиза в нас, и по време на живота, ние постоянно свързваме всичко, което изваждаме от дълбините на нашия душевен и волев свят.
Първоначално мисловният живот не се включва в нас като нещо топло и живо, каквото изобщо е нашето земно съществувание. И ако бихме останали с този мисловен живот, така както сме били в момента на раждането, ние бихме се превърнали, така да се каже, в мисловни автомати, изпълнени с вътрешен студ. Обаче в мига на раждането става така, че от волевата и душевна сфера се задвижва една индивидуално-съкровена сила и тя пронизва с топлина и живот това, което е пренесено в космическия студ по пътя от смъртта до раждането; и именно чрез това човек има тази възможност да се проникне с индивидуална топлина, която трябва да го изгради от космическия студ на цялата Вселена.
към текста >>
Обаче в мига на раждането става така, че от во
лев
ата и душевна сфера се задвижва една индивидуално-съкровена сила и тя пронизва с топлина и живот това, което е пренесено в космическия студ по пътя от смъртта до раждането; и именно чрез това човек има тази възможност да се проникне с индивидуална топлина, която трябва да го изгради от космическия студ на цялата Вселена.
Мисловното естество заживява в индивидуалното човешко устройство, което се включва в новия земен живот. Волевото естество ни обгръща, така да се каже, в това, което ние имаме от предците, с други думи в онаследените качества и субстанции. Мисловното естество е това, което навлиза в нас, и по време на живота, ние постоянно свързваме всичко, което изваждаме от дълбините на нашия душевен и волев свят. Първоначално мисловният живот не се включва в нас като нещо топло и живо, каквото изобщо е нашето земно съществувание. И ако бихме останали с този мисловен живот, така както сме били в момента на раждането, ние бихме се превърнали, така да се каже, в мисловни автомати, изпълнени с вътрешен студ.
Обаче в мига на раждането става така, че от волевата и душевна сфера се задвижва една индивидуално-съкровена сила и тя пронизва с топлина и живот това, което е пренесено в космическия студ по пътя от смъртта до раждането; и именно чрез това човек има тази възможност да се проникне с индивидуална топлина, която трябва да го изгради от космическия студ на цялата Вселена.
към текста >>
297.
6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Това, което се вмъква в минералното съзнание макар и да не му принадлежи това което го обагря, е моралното съзнание; то идва от онези процеси на съзнанието, които се присъединяват към нашите во
лев
и импулси, към нашите действия.
Обаче сега в този вид съзнание нахлува нещо друго!
Това, което се вмъква в минералното съзнание макар и да не му принадлежи това което го обагря, е моралното съзнание; то идва от онези процеси на съзнанието, които се присъединяват към нашите волеви импулси, към нашите действия.
И всичко което ние усещаме като задоволство или упрек, като ужилване от съвестта и т.н. всичко това обагря, така да се каже, нашето минерално съзнание, и то е нещо, което човек взема със себе си през Портата на смъртта. Или с други думи: човек минава през Портата на смъртта с едно минерално съзнание, което е оцветено с моралните изживявания; а с последиците от тях, той продължава да живее по-нататък в духовния свят.
към текста >>
298.
7. Седма лекция, 8 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Но по този начин постоянно напират и во
лев
ите импулси, и чувствата.
Но какво представлява този човек, който се спуска от планетарния свят? Непосредствено след смъртта, чрез мисловното, чрез приетото от него минерално-мисловно естество, той е като отлят в минералния външен свят.
Но по този начин постоянно напират и волевите импулси, и чувствата.
Всичко това го пронизва със съдържанието на растителното съзнание. Най-напред човекът стига до там, че работи в растителното царство на външния видим
към текста >>
299.
8. Осма лекция, 9 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И ако искаме да изучим во
лев
ия живот, ние трябва да се обърнем към силовите съотношения и взаимодействия между Азът и астралното тяло.
Не достигнем ли до Антропософията, тогава този единен недиференциран и неопределен човешки Дух се излъчва на вън в света и по този начин възниква неясния, безконтурен пантеизъм. Ако обаче поискаме да изучим този човешки Дух именно чрез Антропософията, тогава в света и в човека нахлуват висшите духовни Йерархии. Това което носим в нашия Дух, ще приложим конкретно в света, само ако го разпознаем като нещо конкретно и в света на висшите Йерархии. В нашия душевен живот постоянно наблюдаваме преливане на мисли, чувства и воля; този душевен живот ние можем да изучим, само ако разгледаме диференцираните душевни функции в съотношенията им с физическото, етерното, астралното тяло и Азът, т.е. ако разгледаме мисленето в пространството между физическото и етерното тяло, така да се каже, като съобщителна връзка между тези две тела; чувствата в пространството между етерното и астралното тяло.
И ако искаме да изучим волевия живот, ние трябва да се обърнем към силовите съотношения и взаимодействия между Азът и астралното тяло.
Ето такава е реалността на човека, такъв е неговия душевен живот.
към текста >>
300.
9. Девета лекция, 14 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И всичко, което човек смята за свои мисли, спомени, чувства и во
лев
и импулси той го има като отражение.
Тогава той ще може да изучи нещо, ще добие добър образователен ценз, и приемайки тези знания в себе си, ще може да се издигне дори като духовен наставник на човечеството в някоя от областите на знанието. Но един такъв човек който в смисъла на днешното образование вече е получил своя предварително формиран душевен живот какво възприема всъщност този човек в своята душа? Той възприема само това, което се отнася до неговия Аз. Той не възприема нищо друго, освен това, което се отнася до неговия Аз. Но той го получава като едно обратно отражение от онези съставни части на човешкото същество, в които Азът е наистина вложен, но които още не са готови за самостоятелна активност.
И всичко, което човек смята за свои мисли, спомени, чувства и волеви импулси той го има като отражение.
Всичко останало, което той изживява, е отслабено, парализирано. Неговият душевен живот протича изключително в сферата на Азът.
към текста >>
301.
10. Десета лекция, 15 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
За този во
лев
импулс, който предизвиква едно движение на рамото или крака, ние знаем толкова, колкото и за това, което се разиграва в нас между заспиването и пробуждането.
Но Вие знаете също и това, че волята, така както се изживява тя от нас, се изживява притъпено и смътно.
За този волев импулс, който предизвиква едно движение на рамото или крака, ние знаем толкова, колкото и за това, което се разиграва в нас между заспиването и пробуждането.
Да, така е, волята живее притъпено и смътно в нас. И все пак тя остава най-близо до нашия Аз. В нашето будно съзнание, ние възприемаме волята само чрез мислите-сенки, които прииждат от дълбините на нашето същество. Представите, които ние имаме в будно състояние, са само сенките на едно дълбоко душевно движение, те наистина са само сенки; а волята ние изживяваме непосредствено, макар и смътно. Едно будно съзнание за волята можем да имаме само чрез мислите-сенки.
към текста >>
Ние виждаме каква нищожна част от себе си осмисляме в нашето съзнание; ние възприемаме само един полъх от това, което се издига нагоре към този смътен, во
лев
Аз.
Да, така изглеждат нещата, когато разглеждаме и проникваме дълбоко навътре в човешкото същество.
Ние виждаме каква нищожна част от себе си осмисляме в нашето съзнание; ние възприемаме само един полъх от това, което се издига нагоре към този смътен, волев Аз.
към текста >>
302.
1. Първа лекция, Дорнах 21 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Аз често съм прибягвал до следния пример: Когато привеждаме нашата ръка в движение, целият во
лев
процес, всички енергетични и координационни процеси, практически се изплъзват от обсега на съзнанието.
И все пак, бихме могли да допълним: добре, ние самите подготвяме този външен свят чрез нашите действия, следователно той има своите източници именно там в нашата воля. Впрочем външният свят се отнася към нас също както се отнасят към нас и събитията по време на съня. С помощта на обикновеното съзнание ние вникваме толкова много в дълбините на нашата воля, колкото и в процесите на съня. И това, което се извършва в света на волята практически то остава извън обикновеното съзнание.
Аз често съм прибягвал до следния пример: Когато привеждаме нашата ръка в движение, целият волев процес, всички енергетични и координационни процеси, практически се изплъзват от обсега на съзнанието.
Обаче ние непосредствено виждаме ръката, която извършва движението. Ние виждаме промените, които настъпват в резултат на това движение. Дори и само да преместим даден предмет от едно място на друго, чрез нашите възприятия ние вече регистрираме съответната промяна във външния свят. Нека повторим: с помощта на нашите възприятия ние стигаме до познанието за проявленията на нашата воля. Нашата воля просто се влива в света на нашите възприятия.
към текста >>
Доколкото Азът се проявява във волята, и доколкото во
лев
ите импулси се реализират в действия независимо дали тези действия изглеждат като обикновени движения, или като целенасочен труд ние проникваме в тези неща чрез възприятията.
Нека разгледаме следния пример: нашият Аз ни заповядва да направим няколко крачки. В невидимите бездни на човешкия организъм започват стотици и хиляди процеси, волята действува, обаче истинската сила, която тласка нашите нозе напред, всъщност се изплъзва от обсега на съзнанието. Но в същото време докато сме извървели макар и само няколко метра нашето обкръжение се променя. Ситуацията е вече друга. И точно в тази нова ситуация с помощта на сетивните възприятия обикновеното съзнание се добира до една представа за това, което иначе остава потопено в дълбок сън.
Доколкото Азът се проявява във волята, и доколкото волевите импулси се реализират в действия независимо дали тези действия изглеждат като обикновени движения, или като целенасочен труд ние проникваме в тези неща чрез възприятията.
С нашата воля фактически ние принадлежим към най-външния пласт от нашите възприятия. Нека повторим: с нашата воля ние принадлежим към нашите възприятия.Доколкото развиваме това, което виждаме в проявленията на нашата воля, ние съвсем не навлизаме в дълбините на човешката същност. Макар и волята да блика от най-шеметните дълбини на човека, за нашето съзнание тя си остава един съвсем външен процес, или по-добре казано, един сбор от външни процеси.
към текста >>
303.
2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Между смъртта и новото раждане ние имаме такива опитности, които ни показват нашия Аз в неговите действия, в неговите во
лев
и импулси.
Вчера посочих колко различни са опитностите на човека преди и след неговата смърт.
Между смъртта и новото раждане ние имаме такива опитности, които ни показват нашия Аз в неговите действия, в неговите волеви импулси.
В духовния свят след смъртта, „нормално“ е точно това съзнание, което ни прави сигурни в нашия Аз; по същия начин и тук на Земята е „нормално“ именно будното, а не спящото съзнание. Тук на Земята ние сме изградени от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, а след смъртта от Азът, Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух макар и на първо време те да са само в своя зародишен вид. Впрочем между смъртта и новото раждане, Азът е най-долният член. Тук на Земята ние имаме нашия вътрешен Аз с помощта на будното съзнание. След смъртта ние имаме нашия Аз като една външна опитност, екстериоризирана в нашите действия, в нашите волеви импулси, които изживяваме по такъв начин, сякаш те ни озаряват от Земята.
към текста >>
След смъртта ние имаме нашия Аз като една външна опитност, екстериоризирана в нашите действия, в нашите во
лев
и импулси, които изживяваме по такъв начин, сякаш те ни озаряват от Земята.
Между смъртта и новото раждане ние имаме такива опитности, които ни показват нашия Аз в неговите действия, в неговите волеви импулси. В духовния свят след смъртта, „нормално“ е точно това съзнание, което ни прави сигурни в нашия Аз; по същия начин и тук на Земята е „нормално“ именно будното, а не спящото съзнание. Тук на Земята ние сме изградени от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, а след смъртта от Азът, Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух макар и на първо време те да са само в своя зародишен вид. Впрочем между смъртта и новото раждане, Азът е най-долният член. Тук на Земята ние имаме нашия вътрешен Аз с помощта на будното съзнание.
След смъртта ние имаме нашия Аз като една външна опитност, екстериоризирана в нашите действия, в нашите волеви импулси, които изживяваме по такъв начин, сякаш те ни озаряват от Земята.
към текста >>
Вече видяхме, как към тези външни сетивни впечатления се преплитат во
лев
ите импулси.
Между тях впрочем действува и едно важно свързващо звено. Тази посредническа мисия ако мога така да се изразя е поверена на Съществата от висшите Йерархии. В земния си живот ние сме изправени най-вече пред външните сетивни впечатления.
Вече видяхме, как към тези външни сетивни впечатления се преплитат волевите импулси.
Нека за миг спрем нашето внимание тъкмо на външните сетивни впечатления.
към текста >>
Сега обаче целият езиков свят, подвластен на Архангелои, се обособява в един свят, разположен „между“ чувствата и мислите: в света на представите; А би могло и да се допълни: в света на чувствените, емоционални представи (виж схемата), фантазията и сънищата се обособяват в света на чувствата чувствата и това, което живее в тях като воля; а бихме могли да употребим и друга дума: Во
лев
о оцветени чувства.
Ако обаче човек излиза вън от себе си не според описания начин, а в процесите на съня, и ако именно там той навлиза в зоната, където иначе възниква будната фантазия, тогава всички онези сили, които намират сдържан и благоразумен израз в нашата фантазия, ще се пренасочат изключително към подсъзнанието под формата на сънища. И точно както луциферическата фантазия може да се изроди в безогледна фантастика, така и сънищата могат да се изродят във всевъзможни абнормности, които човек вече под влиянието на Ариман започва да приема за неоспорими истини. Така или иначе в нашите сънища, в нашите невинни и чисто човешки сънища, практически пулсират същите онези сили, които наричаме Ангелос, същите онези Същества, които оживяват в нашата фантазия, ако се опитаме да излезем но в интровертен смисъл, вън от себе си.
Сега обаче целият езиков свят, подвластен на Архангелои, се обособява в един свят, разположен „между“ чувствата и мислите: в света на представите; А би могло и да се допълни: в света на чувствените, емоционални представи (виж схемата), фантазията и сънищата се обособяват в света на чувствата чувствата и това, което живее в тях като воля; а бихме могли да употребим и друга дума: Волево оцветени чувства.
към текста >>
Ние постигаме „излизането от себе си“ когато превръщаме во
лев
ите импулси във видими действия.
А щом продължим спускането си надолу, какво ще открием под Ангела? Да, тогава ние стигаме до самите себе си, тогава ние стигаме до човешкия Аз. И в името на човешкия Аз ние сме длъжни да осъществим „излизането от себе си“ много по-интензивно, отколкото се налагаше да правим това заради Ангела.
Ние постигаме „излизането от себе си“ когато превръщаме волевите импулси във видими действия.
към текста >>
Докато действуваме, разбира се, ние не сме във физически смисъл вън от себе си, но чрез во
лев
ите импулси привеждаме нашето физическо тяло в движение.
Докато сънуваме, ние сме извън себе си, но само в духовен смисъл.
Докато действуваме, разбира се, ние не сме във физически смисъл вън от себе си, но чрез волевите импулси привеждаме нашето физическо тяло в движение.
Азът обаче се опира тъкмо на волевите импулси. Така че нека обобщим: Във волевото действие живее именно волята, която е така да се каже вмъкната и „окопана“ в сетивния външен свят. Ние развиваме нашия самостоятелен Аз единствено в условията на физическия свят, единствено в осъществяването на едно или друго волево действие. А в сбора от нашите действия, в онова, което остава от тях след смъртта, в него продължава да живее нашият Аз. След смъртта ние сме вгледани в очертанията на този израстващ от нашите действия човешки Аз.
към текста >>
Азът обаче се опира тъкмо на во
лев
ите импулси.
Докато сънуваме, ние сме извън себе си, но само в духовен смисъл. Докато действуваме, разбира се, ние не сме във физически смисъл вън от себе си, но чрез волевите импулси привеждаме нашето физическо тяло в движение.
Азът обаче се опира тъкмо на волевите импулси.
Така че нека обобщим: Във волевото действие живее именно волята, която е така да се каже вмъкната и „окопана“ в сетивния външен свят. Ние развиваме нашия самостоятелен Аз единствено в условията на физическия свят, единствено в осъществяването на едно или друго волево действие. А в сбора от нашите действия, в онова, което остава от тях след смъртта, в него продължава да живее нашият Аз. След смъртта ние сме вгледани в очертанията на този израстващ от нашите действия човешки Аз. Обаче във всичко останало, в нашата фантазия и сънища, в езиковия и мисловен свят, в сетивата навсякъде напират такива духовни Същества, които ни пронизват от край до край.
към текста >>
Така че нека обобщим: Във во
лев
ото действие живее именно волята, която е така да се каже вмъкната и „окопана“ в сетивния външен свят.
Докато сънуваме, ние сме извън себе си, но само в духовен смисъл. Докато действуваме, разбира се, ние не сме във физически смисъл вън от себе си, но чрез волевите импулси привеждаме нашето физическо тяло в движение. Азът обаче се опира тъкмо на волевите импулси.
Така че нека обобщим: Във волевото действие живее именно волята, която е така да се каже вмъкната и „окопана“ в сетивния външен свят.
Ние развиваме нашия самостоятелен Аз единствено в условията на физическия свят, единствено в осъществяването на едно или друго волево действие. А в сбора от нашите действия, в онова, което остава от тях след смъртта, в него продължава да живее нашият Аз. След смъртта ние сме вгледани в очертанията на този израстващ от нашите действия човешки Аз. Обаче във всичко останало, в нашата фантазия и сънища, в езиковия и мисловен свят, в сетивата навсякъде напират такива духовни Същества, които ни пронизват от край до край.
към текста >>
Ние развиваме нашия самостоятелен Аз единствено в условията на физическия свят, единствено в осъществяването на едно или друго во
лев
о действие.
Докато сънуваме, ние сме извън себе си, но само в духовен смисъл. Докато действуваме, разбира се, ние не сме във физически смисъл вън от себе си, но чрез волевите импулси привеждаме нашето физическо тяло в движение. Азът обаче се опира тъкмо на волевите импулси. Така че нека обобщим: Във волевото действие живее именно волята, която е така да се каже вмъкната и „окопана“ в сетивния външен свят.
Ние развиваме нашия самостоятелен Аз единствено в условията на физическия свят, единствено в осъществяването на едно или друго волево действие.
А в сбора от нашите действия, в онова, което остава от тях след смъртта, в него продължава да живее нашият Аз. След смъртта ние сме вгледани в очертанията на този израстващ от нашите действия човешки Аз. Обаче във всичко останало, в нашата фантазия и сънища, в езиковия и мисловен свят, в сетивата навсякъде напират такива духовни Същества, които ни пронизват от край до край.
към текста >>
Обкръжаващият ни свят, който ние възприемаме единствено под формата на Майя, продължава да живее в абстрактните душевни изживявания, в мислите, чувствата, които на свой ред задвижват во
лев
ите импулси.
7), а тук човека (рис. 8, червено, светло). Обкръжаващият свят продължава да живее в човека, макар и в един душевен смисъл. Всичко онова, което Вие сте изживели заедно с обкръжаващия свят ето тук то продължава да живее у Вас като душевен свят. Нали разбирате, в известен смисъл това е едно твърде абстрактно изживяване.
Обкръжаващият ни свят, който ние възприемаме единствено под формата на Майя, продължава да живее в абстрактните душевни изживявания, в мислите, чувствата, които на свой ред задвижват волевите импулси.
Ако обаче искаме да сме пределно точни, трябва да заявим: Това, което аз нося в душата си, целият душевен облик на моята вътрешна организация, е последица на моите опитности между раждането и смъртта, респективно между раждането и настоящия миг.
към текста >>
304.
4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ако погледнете Близнаците, Вие ще видите под формата на лявата и дясната фигура един завършен човек, който все пак никога не може да бъде изобразен без братското сливане на двете фигури; дясната ръка на десния човек е уловила лявата ръка на
лев
ия човек.
Ако погледнете Близнаците, Вие ще видите под формата на лявата и дясната фигура един завършен човек, който все пак никога не може да бъде изобразен без братското сливане на двете фигури; дясната ръка на десния човек е уловила лявата ръка на левия човек.
И тук жестът решава всичко. В жеста е същественото: Себе-докосване, допир. Отделният човек е представен като „ляв“ и „десен“ именно защото индивидът е все още извън себе си, макар и вече да „опипва“ последиците от своите минали инкарнации.
към текста >>
305.
6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Сега обаче ние трябва да заявим: Во
лев
ият полюс или полюсът на волята при човека, представлява един незавършен органически процес, едно незавършено органическо образувание.
В този долен край на човешката фигура, нещата изглеждат обратно: Докато в „мисловния полюс“ душевният живот се проявява като образен живот, в „двигателния полюс“ грубо казано животът остава като една млада плът, животът остава млад, органически-материално млад. Той не остарява, не се вроговява, а ос тава млад. Поради обстоятелството, че остава млад, материята вече може да се разпадне; образът на „младостта“ минава през смъртта и стига до следващия земен живот. Да, тук долу е полюсът на волята.
Сега обаче ние трябва да заявим: Волевият полюс или полюсът на волята при човека, представлява един незавършен органически процес, едно незавършено органическо образувание.
И какво можем да си представим под един „незавършен органически процес“? Зародишът! Защото тъкмо зародишът
към текста >>
Единствено с помощта на антропософското познание ние разбираме как Азът, астралното тяло и етерното тяло участвуват във физическото тяло; едва сега ние забелязваме разликите между душевния мисловен, чувствен и во
лев
живот; едва сега ние откриваме, че душевният мисловен живот е такава част от умиращия организъм, която се формира от „горните“ съзвездия на животинския кръг и от външните планети на нашата система, и че там човекът разрушава своето космическо минало, разрушава и разпилява материята, за да постигне образа, за да постигне изживяването, наречено „образ“.
Вие разбирате, че по този начин ние стигаме до една съвършена зависимост между душевния и телесния живот.
Единствено с помощта на антропософското познание ние разбираме как Азът, астралното тяло и етерното тяло участвуват във физическото тяло; едва сега ние забелязваме разликите между душевния мисловен, чувствен и волев живот; едва сега ние откриваме, че душевният мисловен живот е такава част от умиращия организъм, която се формира от „горните“ съзвездия на животинския кръг и от външните планети на нашата система, и че там човекът разрушава своето космическо минало, разрушава и разпилява материята, за да постигне образа, за да постигне изживяването, наречено „образ“.
Ние откриваме, че там, в средната област, където е „ритмичният човек“, индивидът може да изживее миналото, както и в Макрокосмоса, доколкото той е свързан с миналото и произлиза от миналото; но наред с всичко това след като вече функционира един постоянен ритъм, било то свързването кислород-водород, или пък ритмичното функциониране на жлезите и техните „екскременти“ той, индивидът, се издига и до нещо друго, а именно, до способността да реагира! Отговорът на Микрокосмоса, или индивидуалната човешка реакция, се осъществява там, където са жлезите. Средният човек живее не само със своите вътрешни ритми, той живее в синхрон с целия свят, отваря се пред света и го приема в себе си. Човекът всмуква света в себе си, той е индивидуално същество само наполовина и непрекъснато се люшка между Макрокосмоса и Микрокосмоса. Това е типично за живота на чувствата.
към текста >>
Така е ако слагаме целия душевен живот под един общ знаменател и говорим за „подобия“ или „психоидни“ феномени, ако не доловим колко различни са съотношенията между тялото и душата отделно при мисловния, чувствен и во
лев
живот, ако не постигнем онази конкретизация на живота, която го разглежда с помощта на Азът, астралното и етерното тяло, ние никога няма да разберем душевната организация на човека.
Така е ако слагаме целия душевен живот под един общ знаменател и говорим за „подобия“ или „психоидни“ феномени, ако не доловим колко различни са съотношенията между тялото и душата отделно при мисловния, чувствен и волев живот, ако не постигнем онази конкретизация на живота, която го разглежда с помощта на Азът, астралното и етерното тяло, ние никога няма да разберем душевната организация на човека.
Днес всички ние сме изправени пред едно чудовищно отклонение от истината. Човек не мисли сериозно, той е изпаднал в положението на повърхностен регистратор: От една страна „Фехнеризъм“, от друга „психоидни феномени“. Все едно даден изследовател да избягва човека, „антропос“, и да предпочита приказките за някакъв „антропоид“. И, естествено, подобна наука е не антропософия, а антропоидософия, психоидология!
към текста >>
Ето, такива са плодовете от съвременната цивилизация, плодовете на съвременното образование, които просто не желаят да се докоснат до връзките на човека с Космоса, нито пък да вникнат в двете основни противоположности а именно, как от една страна човек развива в умиращата си глава образите и представите на своя душевен живот, и как от друга страна в своите зародишни сили той развива во
лев
ия елемент на душевния живот.
Ето, такива са плодовете от съвременната цивилизация, плодовете на съвременното образование, които просто не желаят да се докоснат до връзките на човека с Космоса, нито пък да вникнат в двете основни противоположности а именно, как от една страна човек развива в умиращата си глава образите и представите на своя душевен живот, и как от друга страна в своите зародишни сили той развива волевия елемент на душевния живот.
към текста >>
306.
7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Винаги, щом предприемем един во
лев
акт, зад нашата будност прозира дълбокият сън, или ако мога така да се изразя „будният сън“.
Както вече знаем, чувственият живот представлява един вид сънуване в условията на будното човешко съзнание. Така че и тук, така да се каже, човек се люшка между будността и съня.
Винаги, щом предприемем един волев акт, зад нашата будност прозира дълбокият сън, или ако мога така да се изразя „будният сън“.
Будни сме само дотолкова, доколкото можем да облечем в представи нашата собствена активност. Обаче истинският смисъл на волевата активност остава за нас в пълен мрак, както впрочем и състоянията по време на сън.
към текста >>
Обаче истинският смисъл на во
лев
ата активност остава за нас в пълен мрак, както впрочем и състоянията по време на сън.
Както вече знаем, чувственият живот представлява един вид сънуване в условията на будното човешко съзнание. Така че и тук, така да се каже, човек се люшка между будността и съня. Винаги, щом предприемем един волев акт, зад нашата будност прозира дълбокият сън, или ако мога така да се изразя „будният сън“. Будни сме само дотолкова, доколкото можем да облечем в представи нашата собствена активност.
Обаче истинският смисъл на волевата активност остава за нас в пълен мрак, както впрочем и състоянията по време на сън.
към текста >>
Това изискване идва от там, че ние имаме такова тяло, което за да предприеме един во
лев
акт ангажира цялата душа; тяло, което за да хармонизира силите, които израстват във волята смъква душата в мрака на съня, и то не с друга цел, а само за да развие съзнателния поглед на човека спрямо неговия несъзнателен Аз.
И каква е силата, която всяка нощ ни пренася в съня, силата, която потопява нашата воля и голяма част от нашите чувства в непрогледната нощ на безсъзнанието? На този въпрос ще отговорим само ако знаем, че в областта на волята, практически ние развиваме една органична дейност. Последния път видяхме, как човек вмъква във волята, дори и до мускулния живот, определени елементи от своя душевен живот. Душата, така да се каже, се „потопява“ в мускулния живот; там тя се изплъзва от обикновеното съзнание, става част от „несъзнателния“ живот, душата се изплъзва от обикновеното съзнание също и тогава, когато от заспиването до пробужда нето напуска тялото и пребивава в Космоса. Да съзнаваме нашия Аз в условията на обикновения живот, е едно изискване, което идва от страна на тялото.
Това изискване идва от там, че ние имаме такова тяло, което за да предприеме един волев акт ангажира цялата душа; тяло, което за да хармонизира силите, които израстват във волята смъква душата в мрака на съня, и то не с друга цел, а само за да развие съзнателния поглед на човека спрямо неговия несъзнателен Аз.
към текста >>
В хода на човешкия живот между раждането и смъртта, волята е чисто телесна и физическа дейност, защото в осъществяването на един во
лев
акт, Духът е ангажиран в мускулната система.
А най-долу стои волята.
В хода на човешкия живот между раждането и смъртта, волята е чисто телесна и физическа дейност, защото в осъществяването на един волев акт, Духът е ангажиран в мускулната система.
Да, тук имаме едно телесно изживяване обаче в дълбок сън защото съзнателно може да бъде изживян само Духът. В своята воля, както вече стана дума, човек спи. Но работата е там, че в областта на волята е стаена интуицията. Когато последния път описах как под формата на образи човек вмъква своята душевна дейност а наред с нея и Духа в своята мускулна дейност, така че става човек на действието, земеделец, търговец и т.н., тук Вие трябва да виждате отблясъците на една действителна интуиция. В своята воля човекът е под власт та на интуицията.
към текста >>
307.
9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
От друга страна по отношение на познанието ние непрекъснато трябва да изтъкваме, че истинската същност на во
лев
ия импулс е толкова далеч от обикновеното човешко съзнание, колкото и това, което човек изживява нощем в своя дълбок и безпаметен сън.
Ние знаем също, че тази воля е толкова загадъчна, понеже в нея пулсира един във висша степен неопределен елемент, един елемент, с който можем да се разпореждаме само отчасти; един елемент, който неудържимо ни тласка към върховете и пропастите на живота, и не ни позволява да живеем с убеждението, че съзнателно сме поели по един или друг път.
От друга страна по отношение на познанието ние непрекъснато трябва да изтъкваме, че истинската същност на волевия импулс е толкова далеч от обикновеното човешко съзнание, колкото и това, което човек изживява нощем в своя дълбок и безпаметен сън.
Така че и от тази страна, волята се явява като един неопределен и тайнствен елемент в структурата на нашия душевен живот.
към текста >>
Когато вървим по улицата, ние съвсем не знаем как се осъществява този во
лев
импулс.
Не трябва да съществува никакво съмнение: Духът работи в нас дори и тогава, когато спим. Но тъкмо по отношение на волята, тук трябва да различаваме две важни подробности. Нека първо да се спрем на онази воля, която непосредствено ръководи нашето поведение стига да не сме ужасно лениви хора от пробуждането сутрин до заспиването вечер. Разбира се, ние не можем да проникнем в самата същност на тази воля, обаче импулсираните от нея действия лесно се разграничават от нашето обикновено съзнание.
Когато вървим по улицата, ние съвсем не знаем как се осъществява този волев импулс.
Обаче ясно виждаме как вървим, как напредваме крачка по крачка. Или иначе казано, с помощта на нашето обикновено съзнание, ние регистрираме само види мата страна на волевия акт. Тази е едната страна на волята.
към текста >>
Или иначе казано, с помощта на нашето обикновено съзнание, ние регистрираме само види мата страна на во
лев
ия акт.
Но тъкмо по отношение на волята, тук трябва да различаваме две важни подробности. Нека първо да се спрем на онази воля, която непосредствено ръководи нашето поведение стига да не сме ужасно лениви хора от пробуждането сутрин до заспиването вечер. Разбира се, ние не можем да проникнем в самата същност на тази воля, обаче импулсираните от нея действия лесно се разграничават от нашето обикновено съзнание. Когато вървим по улицата, ние съвсем не знаем как се осъществява този волев импулс. Обаче ясно виждаме как вървим, как напредваме крачка по крачка.
Или иначе казано, с помощта на нашето обикновено съзнание, ние регистрираме само види мата страна на волевия акт.
Тази е едната страна на волята.
към текста >>
308.
10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
ако проследим човека в неговото будно състояние, ние ще установим, че Азът и астралното тяло като во
лев
и и чувствени импулси работят вътре във физическото и етерното тяло.
Ако проследим човешкия душевен живот от сутринта до вечерта, т.е.
ако проследим човека в неговото будно състояние, ние ще установим, че Азът и астралното тяло като волеви и чувствени импулси работят вътре във физическото и етерното тяло.
И ако обобщим всичките си душевни изживявания по време на бодърствуване, ще установим, че те се опират на свързаните със физическото тяло сетивни възприятия. Да, тогава стигаме до това, което е последица от нашите сетивни възприятия; стигаме до нашите мисли, до нашите представи. И ние добре знаем, че целият този представен свят докато сме будни е пронизан с елементи на волята и чувствата.
към текста >>
Ако първоначално спрем вниманието си върху Азът, ще видим, че той е от во
лев
о естество.
Ако първоначално спрем вниманието си върху Азът, ще видим, че той е от волево естество.
И този волев Аз, чиято конституция между пробуждането и заспиването се проявява в етерното и физическото тяло, този волев Аз в мига на заспиването се изправя пред Съществата на духовния свят. Когато се движим в нашия физически свят, ние възприемаме предметите чрез тактилните си усещания; възприемаме цветовете, изобщо влизаме в определени отношения с физическите сили на света. По същия начин и волево изграденият Аз или за в определени отношения с онези световни сили, всред които той попада между заспиването и пробуждането. Нека да си представим тези отношения според данните на свръхсетивното наблюдения разбира се тези неща могат да бъдат предадени само в една приблизителна и груба схема. Нека да очертаем тук физическия човек, какъвто е той след като заспи (рис.
към текста >>
И този во
лев
Аз, чиято конституция между пробуждането и заспиването се проявява в етерното и физическото тяло, този во
лев
Аз в мига на заспиването се изправя пред Съществата на духовния свят.
Ако първоначално спрем вниманието си върху Азът, ще видим, че той е от волево естество.
И този волев Аз, чиято конституция между пробуждането и заспиването се проявява в етерното и физическото тяло, този волев Аз в мига на заспиването се изправя пред Съществата на духовния свят.
Когато се движим в нашия физически свят, ние възприемаме предметите чрез тактилните си усещания; възприемаме цветовете, изобщо влизаме в определени отношения с физическите сили на света. По същия начин и волево изграденият Аз или за в определени отношения с онези световни сили, всред които той попада между заспиването и пробуждането. Нека да си представим тези отношения според данните на свръхсетивното наблюдения разбира се тези неща могат да бъдат предадени само в една приблизителна и груба схема. Нека да очертаем тук физическия човек, какъвто е той след като заспи (рис. 36, жълто), а вътре в него силите на етерното тяло.
към текста >>
По същия начин и во
лев
о изграденият Аз или за в определени отношения с онези световни сили, всред които той попада между заспиването и пробуждането.
Ако първоначално спрем вниманието си върху Азът, ще видим, че той е от волево естество. И този волев Аз, чиято конституция между пробуждането и заспиването се проявява в етерното и физическото тяло, този волев Аз в мига на заспиването се изправя пред Съществата на духовния свят. Когато се движим в нашия физически свят, ние възприемаме предметите чрез тактилните си усещания; възприемаме цветовете, изобщо влизаме в определени отношения с физическите сили на света.
По същия начин и волево изграденият Аз или за в определени отношения с онези световни сили, всред които той попада между заспиването и пробуждането.
Нека да си представим тези отношения според данните на свръхсетивното наблюдения разбира се тези неща могат да бъдат предадени само в една приблизителна и груба схема. Нека да очертаем тук физическия човек, какъвто е той след като заспи (рис. 36, жълто), а вътре в него силите на етерното тяло. Ако трябваше да изобразявам будния човек, аз щях да нарисувам тук също и Азът, и астралното тяло. Но след като искам да характеризирам именно спящия човек, Азът и астралното тяло не бива да са тук.
към текста >>
Во
лев
ите елементи на Азът, во
лев
о изграденият Аз попада всред Съществата на духовния свят.
Нека да си представим тези отношения според данните на свръхсетивното наблюдения разбира се тези неща могат да бъдат предадени само в една приблизителна и груба схема. Нека да очертаем тук физическия човек, какъвто е той след като заспи (рис. 36, жълто), а вътре в него силите на етерното тяло. Ако трябваше да изобразявам будния човек, аз щях да нарисувам тук също и Азът, и астралното тяло. Но след като искам да характеризирам именно спящия човек, Азът и астралното тяло не бива да са тук.
Волевите елементи на Азът, волево изграденият Аз попада всред Съществата на духовния свят.
към текста >>
Само че отношението на во
лев
ия Аз към духовните Същества е много по-реално запомнете това отколкото цялата Майя, която обгръща физическото тяло в нашия видим физически свят.
И там, както вече споменах, той влиза в определено отношение с тези духовни Същества, също както и нашето физическо тяло по време на бодърствуване влиза в определени отношения с физическите сили на света.
Само че отношението на волевия Аз към духовните Същества е много по-реално запомнете това отколкото цялата Майя, която обгръща физическото тяло в нашия видим физически свят.
И това космическо отношение се изразява преди всичко в следното: Всичко, което човекът пренася в духовен смисъл между заспиването и пробуждането като зло представете си това живо и обра-зно всичко това подлага волевия Аз, след като е влязъл в съприкосновение със силите на духовните Същества, на застой, на „атрофия“; докато доброто му позволява да се прояви без никакви ограничаващи спънки, да се разгърне напълно свободен.
към текста >>
И това космическо отношение се изразява преди всичко в следното: Всичко, което човекът пренася в духовен смисъл между заспиването и пробуждането като зло представете си това живо и обра-зно всичко това подлага во
лев
ия Аз, след като е влязъл в съприкосновение със силите на духовните Същества, на застой, на „атрофия“; докато доброто му позволява да се прояви без никакви ограничаващи спънки, да се разгърне напълно свободен.
И там, както вече споменах, той влиза в определено отношение с тези духовни Същества, също както и нашето физическо тяло по време на бодърствуване влиза в определени отношения с физическите сили на света. Само че отношението на волевия Аз към духовните Същества е много по-реално запомнете това отколкото цялата Майя, която обгръща физическото тяло в нашия видим физически свят.
И това космическо отношение се изразява преди всичко в следното: Всичко, което човекът пренася в духовен смисъл между заспиването и пробуждането като зло представете си това живо и обра-зно всичко това подлага волевия Аз, след като е влязъл в съприкосновение със силите на духовните Същества, на застой, на „атрофия“; докато доброто му позволява да се прояви без никакви ограничаващи спънки, да се разгърне напълно свободен.
към текста >>
Поискаме ли да представим тези неща графично отново Ви моля да погледнете на описанието само като на нагледна илюстрация ние ще стигнем до известна представа за това, което се излъчва и отделя от човека като една духовно-во
лев
а Азова конфигурация.
Поискаме ли да представим тези неща графично отново Ви моля да погледнете на описанието само като на нагледна илюстрация ние ще стигнем до известна представа за това, което се излъчва и отделя от човека като една духовно-волева Азова конфигурация.
Спрямо двигателно-веществообменния човек докато спим Азът действува много интензивно, Азът действува вътре в него. Нека отново погледнем рисунката.
към текста >>
Относно во
лев
о-изградения Аз, ние твърдим: той застава пред Съществата на духовния свят, а относно астралното тяло сме принудени да кажем, че при заспиването, то попада в областта на онзи душевен свят, който се намира вън от човека.
Обаче след заспиването, астралното тяло също попада в един духовен свят, намиращ се вън от човека.
Относно волево-изградения Аз, ние твърдим: той застава пред Съществата на духовния свят, а относно астралното тяло сме принудени да кажем, че при заспиването, то попада в областта на онзи душевен свят, който се намира вън от човека.
Да, чувствено изграденото астрално тяло попада в духовния свят вън от човека.
към текста >>
Нашите во
лев
и импулси, насочени към доброто или злото, също са проникнати от чувствени елементи, от чувствени сили.
Нашите волеви импулси, насочени към доброто или злото, също са проникнати от чувствени елементи, от чувствени сили.
Необходимо е само да си припомним колко различна е емоционалната ни нагласа в случай, че сме предприели едно добро дело, отколкото ако вършим едно престъпно и коварно дело. Да, необходимо е само да си представим от една страна дълбоката вътрешна удовлетвореност, и от друга мъчителните самообвинения, за да вникнем веднага в интимния чувствен елемент на нашата морална конституция. В мига на заспиването този чувствен елемент навлиза в духовния свят, лежащ вън от човека. Както по време на бодърствуване, ние с нашите представи влизаме в определени отношения с външния физически свят, в резултат на което формираме и на шия чувствен живот, така и по време на сън, нашето чувствено-изградено астрално тяло директно се намесва в онзи духовен свят, който лежи вън от човека. Там обаче за астралното тяло не се открива никакъв външен образ.
към текста >>
За Азът, за во
лев
ия Аз, както вече казах, съществува нещо като външен образ; и аз схематично го представих като един вид извивки.
Необходимо е само да си припомним колко различна е емоционалната ни нагласа в случай, че сме предприели едно добро дело, отколкото ако вършим едно престъпно и коварно дело. Да, необходимо е само да си представим от една страна дълбоката вътрешна удовлетвореност, и от друга мъчителните самообвинения, за да вникнем веднага в интимния чувствен елемент на нашата морална конституция. В мига на заспиването този чувствен елемент навлиза в духовния свят, лежащ вън от човека. Както по време на бодърствуване, ние с нашите представи влизаме в определени отношения с външния физически свят, в резултат на което формираме и на шия чувствен живот, така и по време на сън, нашето чувствено-изградено астрално тяло директно се намесва в онзи духовен свят, който лежи вън от човека. Там обаче за астралното тяло не се открива никакъв външен образ.
За Азът, за волевия Аз, както вече казах, съществува нещо като външен образ; и аз схематично го представих като един вид извивки.
А това, което възниква от взаимодействието между астралното тяло и душевното обкръжение, аз не мога да представя с никакви извивки или нещо подобно, аз мога да загатна за него само с помощта на една вътрешна оцветеност, на едно вътрешно нюансиране; и в зависимост от това дали душата е овладяна от самообвинения или от тиха вътрешна удовлетвореност, от чув-ство на антипатия или симпатия, аз бих могъл да нанеса и тези цветни щрихи (рис. 37, червено, синьо). Така че чрез Азът ние загатваме за по-висшия човек, който носим в себе си, а чрез една вътрешна оцветеност за нашия астрален човек.
към текста >>
Защото денем нашите физически и етерни органи трябва да са напълно подготвени за това, което во
лев
ият Аз и чувственото астрално тяло свалят от духовния свят в мига на пробуждането.
Голяма част от нещата, които описвам тук, проявяват своите действия не само в душевните настроения на човека, но и направо в неговите вътрешни органи. Ето защо много от причините на т.нар вътрешни болести следва да търсим в естеството на самия отговор, който сме получили от духовния свят, след като при заспиване сме отправили към него и нашия несъзнателен въпрос.
Защото денем нашите физически и етерни органи трябва да са напълно подготвени за това, което волевият Аз и чувственото астрално тяло свалят от духовния свят в мига на пробуждането.
към текста >>
Разбира се, естествените науки изобщо не подозират нищо за съществуванието на во
лев
ия Аз и чувственото астрално тяло, които нощем преминават от човека в свръхсетивния свят.
Разбира се, естествените науки изобщо не подозират нищо за съществуванието на волевия Аз и чувственото астрално тяло, които нощем преминават от човека в свръхсетивния свят.
Обаче, в светлината на днешната ни тема какво се крие зад това „нищо“?
към текста >>
309.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ако разгледаме физическото и етерното тяло на спящия човек от една страна, и неговите Аз и астрално тяло от друга, ние трябва да заявим: Во
лев
ият Аз се формира чрез съотношенията, в които той влиза със Съществата от духовния свят.
Вчера насочихме вниманието си главно към това, как се отнасят Азът и астралното тяло от заспиването до пробуждането. Днес бихме желали да изтъкнем още нещо по този въпрос.
Ако разгледаме физическото и етерното тяло на спящия човек от една страна, и неговите Аз и астрално тяло от друга, ние трябва да заявим: Волевият Аз се формира чрез съотношенията, в които той влиза със Съществата от духовния свят.
Нека да прибегнем до следната схематична рисунка (рис. 38). Ето тук аз отбелязвам конфигурацията на Азът. Вече казах: Ако разгледаме тези широки извивки на Азът (бяло) като един вид негатив, както е при фотографията впрочем, нека да се абстрахираме от мащабите тогава физическият строеж на човешкия мозък би трябвало да изглежда като съответния позитив.
към текста >>
Само там те успяват да напреднат в своето развитие, превръщайки двигателно-веществообменния човек в едно во
лев
о същество.
Тя не иска да приеме, че в сложно устроения човешки мозък се оглежда целият Космос. И това, което се явява там вътре като форми, извивки, гънки и т.н., е нещо, което не може да бъде проникнато от Азът и от астралното тяло. Както съм споменавал и преди, те Азът и астралното тяло живеят в човешката глава напълно свободно. По начало човек може да възприема своите Аз и астрално тяло, само защото те живеят в неговата глава напълно свободно. Както вчера видяхме, Азът и астралното тяло могат истински да се свържат само с двигателно-веществообменния човек.
Само там те успяват да напреднат в своето развитие, превръщайки двигателно-веществообменния човек в едно волево същество.
По този на чин обаче, двигателно-вещество-обменният човек се изпълва с такива сили, които след смъртта отново се връщат в духовния свят. Да, духовният свят поема човешкия Аз и човешкото астрално тяло и ги подготвя за следващите степени от тяхното съществувание, а в човешката глава остава всичко онова, което идва от предишната инкар-нация и от живота между смъртта и новото раждане. Човешката глава сочи назад, двигателно-веществообменният човек сочи напред. А ритмичният човек е по средата между миналото и бъдещето.
към текста >>
Но за разлика от студените и безжизнени математически понятия, понятията на Антропософията ни изпълват с топлината на истинските и живи усещания, с огъня на възпламенените во
лев
и импулси.
И не може да вървим напред по друг начин, скъпи мои приятели, освен винаги отново и отново да посочваме как антропософската Духовна Наука се стреми към съвършено ясни понятия, към такива ясни понятия, каквито иначе се използват само в математиката или геометрията.
Но за разлика от студените и безжизнени математически понятия, понятията на Антропософията ни изпълват с топлината на истинските и живи усещания, с огъня на възпламенените волеви импулси.
Тук ние стигаме до най-интимните връзки между ясното мислене, живите чувства и енергичната воля. И накрая разбираме, че можем да обхванем човешката природа само от тази гледна точка.
към текста >>
310.
10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
И когато имаме едно знание, което говори само за мисълта, тогава трябва да черпим от инстинктите си нашите во
лев
и импулси а това са най-значимите импулси в недрата на истинското християнство: ние не можем да ги изпитваме в света, в който те действително присъстват, в духовния свят.
Трябва човечеството да може отново да постигне разбирането на Мистерията на Голгота, чрез всички сили, които живеят в човешката душа; не само да я разбере както е възможно, изхождайки от днешната цивилизация, а по един такъв начин, че човешкото същество в своята цялостност да може да се свърже с Мистерията на Голгота. Но това би било възможно за човечеството само ако то може отново да се приближи до Мистерията на Голгота от гледна точка на едно познание духовното. Никакво интелектуално знание не е в действителност способно да предизвика осъзнаването в света на стойността на християнството в целия му импулс, защото цялото интелектуално знание обхваща само човешката мисъл.
И когато имаме едно знание, което говори само за мисълта, тогава трябва да черпим от инстинктите си нашите волеви импулси а това са най-значимите импулси в недрата на истинското християнство: ние не можем да ги изпитваме в света, в който те действително присъстват, в духовния свят.
В днешната епоха, не би било възможно да се направи друго, освен да се обърнем към големия въпрос на човечеството: в каква степен Мистерията на Голгота е смисълът на цялата еволюция на Земята?
към текста >>
311.
Съдържание
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Постигане на изцяло будното, во
лев
о празно съзнание.
За точността на душевното изследване. Интензивен живот в чисти мисли: изживяване на времевото тяло. Изживяване след смъртта на образния свят на етерното тяло.
Постигане на изцяло будното, волево празно съзнание.
Непрекъснатост на спомнянето в будност и сън. Живот с отраженията на планетите и звездните светове. Изживяване на бъдещото: живот след смъртта. Обучение на волята, водещо до по-висша степен на съзнанието: идеална магия за изграждането на духовния зародиш за новия земен живот. Непосредствено общуване след смъртта на душата със свързаните с нея души.
към текста >>
312.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Когато днес говорим за особената същност на човешките познания, трябва да посочим как като хора ние първо сме зависими от наблюдението на външния свят, експеримента и комбиниращия ум и посочваме, че намираме в собственото съзнание различни мисли, чувства, во
лев
и импулси и т.н.
Когато говорим днес за душевния живот, ще обобщим много неща в един определен израз, който, от една страна, признава, че по отношение на душевността трябва да се говори за сили и нещо подобно, които не навлизат в обикновеното съзнание. От друга страна, същевременно ще признаем безсилието да говорим за такива сили. Понятието, с което обобщаваме това, което отговаря на едно такова указание, е несъзнаваното; ние говорим за несъзнаваното.
Когато днес говорим за особената същност на човешките познания, трябва да посочим как като хора ние първо сме зависими от наблюдението на външния свят, експеримента и комбиниращия ум и посочваме, че намираме в собственото съзнание различни мисли, чувства, волеви импулси и т.н.
Осъзнаваме, че имаме пориви и хрумвания, които се появяват в душевния живот, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента, наблюдението и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния живот на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки самонаблюдение с обикновените сили на съзнанието. Затова говорим за несъзнателното и същевременно се отказваме да проникнем по някакъв начин в света на това несъзнателно. Това отказване е напълно основателно, когато искаме да се ограничим до всеобщо признатите днес средства на познанието. Защото по отношение на душевния живот действително никой няма да стигне твърде далеко с тези познавателни средства, освен до възгледа, че по време на будния живот от дълбочината на човешкото същество се издигат представи, чувства, волеви импулси, прояви на човешката същност, от които добре се вижда как те са свързани с външното тяло и човек не намира никакво неоспоримо средство, за да каже, че това, което първоначално ни изглежда така зависимо от телесните състояния, има самостоятелно съществуване извън тези телесни състояния.
към текста >>
Защото по отношение на душевния живот действително никой няма да стигне твърде далеко с тези познавателни средства, освен до възгледа, че по време на будния живот от дълбочината на човешкото същество се издигат представи, чувства, во
лев
и импулси, прояви на човешката същност, от които добре се вижда как те са свързани с външното тяло и човек не намира никакво неоспоримо средство, за да каже, че това, което първоначално ни изглежда така зависимо от телесните състояния, има самостоятелно съществуване извън тези телесни състояния.
Понятието, с което обобщаваме това, което отговаря на едно такова указание, е несъзнаваното; ние говорим за несъзнаваното. Когато днес говорим за особената същност на човешките познания, трябва да посочим как като хора ние първо сме зависими от наблюдението на външния свят, експеримента и комбиниращия ум и посочваме, че намираме в собственото съзнание различни мисли, чувства, волеви импулси и т.н. Осъзнаваме, че имаме пориви и хрумвания, които се появяват в душевния живот, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента, наблюдението и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния живот на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки самонаблюдение с обикновените сили на съзнанието. Затова говорим за несъзнателното и същевременно се отказваме да проникнем по някакъв начин в света на това несъзнателно. Това отказване е напълно основателно, когато искаме да се ограничим до всеобщо признатите днес средства на познанието.
Защото по отношение на душевния живот действително никой няма да стигне твърде далеко с тези познавателни средства, освен до възгледа, че по време на будния живот от дълбочината на човешкото същество се издигат представи, чувства, волеви импулси, прояви на човешката същност, от които добре се вижда как те са свързани с външното тяло и човек не намира никакво неоспоримо средство, за да каже, че това, което първоначално ни изглежда така зависимо от телесните състояния, има самостоятелно съществуване извън тези телесни състояния.
към текста >>
Обикновените познавателни средства установяват голямата зависимост от тялото на всяко мислене, чувстване и воля, както те се проявяват в обикновеното ежедневно съзнание, така че съвсем сигурно можем да кажем, че душевните изживявания изплуват от телесните състояния именно като от нещо подсъзнателно и по време на съня преобладава органичният живот, от който не произлизат представи, чувства и во
лев
и импулси; всъщност против това не може да се каже нищо друго.
Всички знаете, че нашето антропософско разглеждане изхожда именно от тази гледна точка, като сериозно приема, че с признатите днес средства на познанието не могат да се обосноват дълбините на душевността, че антропософското разглеждане приема, че за тези обикновени средства трябва да се посочи именно нещо несъзнателно. Всъщност не се нуждаем дори да разглеждаме - това ще го направим при следващата лекция[1] - двете гранични точки на физическия живот, раждането и смъртта. Достатъчно е да разгледаме обикновеното, появяващо се всеки ден състояние на сън и ще трябва да си кажем, че за действителното душевно познание е невъзможно това, което обикновените познавателни средства могат да кажат за душевните изживявания, да устои пред възражения като следното.
Обикновените познавателни средства установяват голямата зависимост от тялото на всяко мислене, чувстване и воля, както те се проявяват в обикновеното ежедневно съзнание, така че съвсем сигурно можем да кажем, че душевните изживявания изплуват от телесните състояния именно като от нещо подсъзнателно и по време на съня преобладава органичният живот, от който не произлизат представи, чувства и волеви импулси; всъщност против това не може да се каже нищо друго.
Най-многото можем да извадим заключения от сънищата, които се появяват така, като че ли изплуват от сънищния живот и ние можем да си ги спомним при събуждането, можем евентуално да заключим от изпълненото със сънища спане, че душевността някак си продължава да действа по време на съня, но това са несигурни неща. Всъщност никой сериозен непредубеден човек, изхождайки от обикновените познавателни средства, не може да говори за душата по друг начин, освен да каже, че тя показва явления, които изглеждат зависими от телесните състояния.
към текста >>
Когато сетивните възприятия постепенно съвсем изчезнат, когато во
лев
ите импулси престават да действат, първо настъпва едно недиференцирано състояние на душата.
Когато сетивните възприятия постепенно съвсем изчезнат, когато волевите импулси престават да действат, първо настъпва едно недиференцирано състояние на душата.
То е общо, неопределено изживяване, в което е налице ясно чувство за времето, но чувството за пространството е почти напълно угаснало. Така че това изживяване може да се сравни с един вид плуване, един вид движение в неопределена обща мирова субстанция. Първо трябва да създадем думи, с които да изразим това, което душата изживява там. На човек му се иска да каже, че душата се изживява като една вълна в голямото море, като вълна, която обаче се чувства организирана в себе си, оградена от всички страни от останалото море, чувстваща въздействията на това море така, както при дневното изживяване по определен диференциран начин чувства, възприема и мисли за впечатленията от цветовете, звуците или различните градуси топлина. Но както през деня човек се чувства като затворен в своята кожа отделен човек, чувства се стоящ на определено място, така в последващия заспиването момент човек се чувства - казвам, че човек се чувства, изживява това; описвам го като че ли е съзнателно; при съня фактите са налице, само че не се осъзнават - като вълна в едно общо море, чувства се тук, после там, както казах, определеното усещане на пространството всъщност престава.
към текста >>
313.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Само извиращото като воля от човека по такъв чудесен начин, така че той може да схване и своите во
лев
и импулси само в мисли, в представи и може само да каже: «Аз искам да повдигна ръката си», но не знае какво се случва между тези мисли и действителното повдигане на ръката, цялото това чудо, което се случва там, напрягането на мускула, всичко лежи за душата в несъзнателното, както събитията по време на съня.
Но какво излиза навън от физическото земно битие? Това, което тук във физическото земно битие изживяваме като мисли, също е свързано с физическия организъм.
Само извиращото като воля от човека по такъв чудесен начин, така че той може да схване и своите волеви импулси само в мисли, в представи и може само да каже: «Аз искам да повдигна ръката си», но не знае какво се случва между тези мисли и действителното повдигане на ръката, цялото това чудо, което се случва там, напрягането на мускула, всичко лежи за душата в несъзнателното, както събитията по време на съня.
Това, което се проявява като воля, остава до голяма част несъзнавано, то само се оглежда в мисловния живот. Който обаче поглежда навътре в този волев живот с инспирираното и интуитивното познание, той прави огромни открития. Тук, във физическото земно битие, което виждаме само външно, ние извършваме своите действия и материалистическото време би могло да вярва, че тези действия се изчерпват във физическото земно битие, че те нямат по-нататъшно значение.
към текста >>
Който обаче поглежда навътре в този во
лев
живот с инспирираното и интуитивното познание, той прави огромни открития.
Но какво излиза навън от физическото земно битие? Това, което тук във физическото земно битие изживяваме като мисли, също е свързано с физическия организъм. Само извиращото като воля от човека по такъв чудесен начин, така че той може да схване и своите волеви импулси само в мисли, в представи и може само да каже: «Аз искам да повдигна ръката си», но не знае какво се случва между тези мисли и действителното повдигане на ръката, цялото това чудо, което се случва там, напрягането на мускула, всичко лежи за душата в несъзнателното, както събитията по време на съня. Това, което се проявява като воля, остава до голяма част несъзнавано, то само се оглежда в мисловния живот.
Който обаче поглежда навътре в този волев живот с инспирираното и интуитивното познание, той прави огромни открития.
Тук, във физическото земно битие, което виждаме само външно, ние извършваме своите действия и материалистическото време би могло да вярва, че тези действия се изчерпват във физическото земно битие, че те нямат по-нататъшно значение.
към текста >>
Но този, който поглежда в истинската во
лев
а природа на човека, която не се осъзнава от обикновеното дневно съзнание, вижда как в същата степен, в която човекът напредва в земното битие, се образува нещо, но не изхождащо от мисленето, а от волята, състоящо се от оценката на неговите действия.
Но този, който поглежда в истинската волева природа на човека, която не се осъзнава от обикновеното дневно съзнание, вижда как в същата степен, в която човекът напредва в земното битие, се образува нещо, но не изхождащо от мисленето, а от волята, състоящо се от оценката на неговите действия.
Във физическото земно битие казваме, че едно действие е добро, друго зло, ние сме доволни или недоволни с някое дело. Можем, може би, да вярваме, че това, което прибавяме към делата, е само абстрактна преценка. Погледнем ли с нашата истински вярна инспирация и интуиция във волевата същност на човека, виждаме как от това, което тук е само мисъл, се поражда действителна същност, преценката «доволен съм с едно действие или не съм доволен» се превръща вътрешно волево в един факт, едно същество се поражда в дълбините на нашата човешка природа, едно същество, ако мога да се изразя така, което има лице, съответно на нашите дела тук, в земния живот. Направили ли сме нещо лошо, при което не можем да сме доволни при пълноценното човешко съзнание, вътре в нас се поражда едно същество с грозно лице; извършили ли сме добро дело, с което сме доволни, поражда се същество със симпатично лице. Действително оценката на нашите дела става вътрешна същност в нас и в същата степен, в която мислите ни стават все по-зависими от физическия организъм - при детето те още не са, там те работят върху физическата организация, а после се отделят, стават абстрактни, в същата степен, в която, бих казал, нашите мисли се превръщат в труп в нашия физически организъм, защото те не живеят повече, а стават мъртви мисли, в същата степен долу се раздвижва моралната същност на човека, която обаче той сам изгражда през своя живот.
към текста >>
Погледнем ли с нашата истински вярна инспирация и интуиция във во
лев
ата същност на човека, виждаме как от това, което тук е само мисъл, се поражда действителна същност, преценката «доволен съм с едно действие или не съм доволен» се превръща вътрешно во
лев
о в един факт, едно същество се поражда в дълбините на нашата човешка природа, едно същество, ако мога да се изразя така, което има лице, съответно на нашите дела тук, в земния живот.
Но този, който поглежда в истинската волева природа на човека, която не се осъзнава от обикновеното дневно съзнание, вижда как в същата степен, в която човекът напредва в земното битие, се образува нещо, но не изхождащо от мисленето, а от волята, състоящо се от оценката на неговите действия. Във физическото земно битие казваме, че едно действие е добро, друго зло, ние сме доволни или недоволни с някое дело. Можем, може би, да вярваме, че това, което прибавяме към делата, е само абстрактна преценка.
Погледнем ли с нашата истински вярна инспирация и интуиция във волевата същност на човека, виждаме как от това, което тук е само мисъл, се поражда действителна същност, преценката «доволен съм с едно действие или не съм доволен» се превръща вътрешно волево в един факт, едно същество се поражда в дълбините на нашата човешка природа, едно същество, ако мога да се изразя така, което има лице, съответно на нашите дела тук, в земния живот.
Направили ли сме нещо лошо, при което не можем да сме доволни при пълноценното човешко съзнание, вътре в нас се поражда едно същество с грозно лице; извършили ли сме добро дело, с което сме доволни, поражда се същество със симпатично лице. Действително оценката на нашите дела става вътрешна същност в нас и в същата степен, в която мислите ни стават все по-зависими от физическия организъм - при детето те още не са, там те работят върху физическата организация, а после се отделят, стават абстрактни, в същата степен, в която, бих казал, нашите мисли се превръщат в труп в нашия физически организъм, защото те не живеят повече, а стават мъртви мисли, в същата степен долу се раздвижва моралната същност на човека, която обаче той сам изгражда през своя живот. Тази морална същност е налице и се съединява с неговата азова същност, като той я носи със себе си през портата на смъртта в духовния свят. Премине ли човекът през портата на смъртта в духовния свят, той първо - можете да го намерите описано в книгата ми «Теософия» - напуска физическото тяло и остава в своето астрално тяло. Тогава той все още има съзнание за своите земни дела.
към текста >>
314.
ВТОРА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Ако искаме като хора истински, не като човешки автомати, да узнаем например нещата, които запазваме в паметта си, не следва да бъде така, че когато някой съобщава някому нещо, човек веднага да получи такава твърда вътрешна со
лев
а (минерална) форма, че да може непрестанно да грабва и задържа нещата.
Ако искаме като хора истински, не като човешки автомати, да узнаем например нещата, които запазваме в паметта си, не следва да бъде така, че когато някой съобщава някому нещо, човек веднага да получи такава твърда вътрешна солева (минерална) форма, че да може непрестанно да грабва и задържа нещата.
Има такива хора, но тогава човек става несамостоятелен; човек не е повече този, който си спомня нещата, а нещата ангажират човека, той става автомат. Ако искаме да сме самостоятелни хора, трябва да протече следният процес.
към текста >>
Най-напред това, което някой съобщава или го прочитаме, се намира в аза и в астралното тяло и иска сега да проникне през мозъчната организация, през организацията на главата първо в течностите и после да се консолидира, да се породи един вид минерална формация, со
лев
а формация.
Най-напред това, което някой съобщава или го прочитаме, се намира в аза и в астралното тяло и иска сега да проникне през мозъчната организация, през организацията на главата първо в течностите и после да се консолидира, да се породи един вид минерална формация, солева формация.
Добре е обаче, когато дойде вътрешният поток и първоначално я разтвори, така че впечатлението най-многото да проникне в течността - но то се размива там - и да не стигне до някаква твърда формация. Поради това, че първоначално не се стига до твърда формация, нещата остават само в астралното тяло. Човек спи през следващата нощ. Тогава излиза навън с астралното си тяло и с аза. По време на съня нещо се усилва (виж рис.
към текста >>
315.
ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Чрез това настъпва втората степен на познанието на надсетивните светове и ние първоначално можем да съзрем какво прекарваме като душа, когато нашето физическо тяло спокойно, като без душа, без възприятия и во
лев
и прояви остава, спейки в спокойствие.
Това обаче, което душата изживява всеки път между заспиването и събуждането, застава като по-интензивен спомен пред съзнанието, което е събудено така, че човекът може да живее с него извън своето тяло.
Чрез това настъпва втората степен на познанието на надсетивните светове и ние първоначално можем да съзрем какво прекарваме като душа, когато нашето физическо тяло спокойно, като без душа, без възприятия и волеви прояви остава, спейки в спокойствие.
Чрез това в обикновения дневен живот в известен смисъл можем да си спомним за изживяното извън тялото всеки път между заспиването и събуждането.
към текста >>
Физическото тяло е основата на во
лев
ия ни живот.
Който иска да пристъпи в надсетивния свят познавателно, с други думи, да постигне идеалната магия, трябва не само да направи мислите си толкова интензивни, че чрез това да опознае второто си собствено съществуване, както го описах, но също да освободи волята си от обвързаността и с физическото тяло. Ние можем да задвижим своята воля в обикновения живот само като си послужим с нашето физическо тяло, с нашите крака, ръце и говорни органи.
Физическото тяло е основата на волевия ни живот.
Но ние можем да направим следното и това прави напълно систематично този, който като духовен изследовател иска да достигне идеалната магия и да я постигне редом с екзактното ясновиждане. Той трябва например да развие толкова силна воля, че в определен момент от живота си да си каже: «Ти трябва да промениш определен навик и душата ти да придобие друг такъв.»
към текста >>
Този, който иска да стане посветен в съвременния смисъл, да стане иницииран, а не само в съня си да изживява това, което е изживял през деня, го постига чрез енергични во
лев
и упражнения, които съм описал в споменатите книги.
Този, който иска да стане посветен в съвременния смисъл, да стане иницииран, а не само в съня си да изживява това, което е изживял през деня, го постига чрез енергични волеви упражнения, които съм описал в споменатите книги.
Той достига до състояния, които не са сън, а се изживяват при пълно съзнание и те му предоставят възможността, докато спи, да бъде подвижен, да направи нещо, така че извън тялото си да не е само пасивен, както при обикновеното съзнание, не само пасивен в духовния свят, а да може да действа в него, да работи в духовния свят. Човекът не се развива иначе по време на съня. Този, който иска да стане съвременен посветен в този смисъл, внася способностите да бъде деен, да действа като човек в своето същество също и в живота си между заспиването и събуждането. И когато волята се внася така в човешкото същество в състоянието, в което това същество се намира извън тялото, тогава се стига дотам да се изгради съвсем друго съзнание - съзнанието, което наистина може да възприема какво изживява човекът във времето, което започва след описаните следсмъртни изживявания. И чрез това друго съзнание става възможно да се съзерцава в нашия следземен живот също както и в предземния ни живот.
към текста >>
316.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Тази сила може да навлезе в действията, във волята на човека, може да стане импулс за во
лев
и действия и така да се влее в социалния живот.
Древният гуру е казвал на своите ученици и на цялото човечество: «Когато преминете през портата на смъртта, ще намерите висшето Слънчево същество, което уравнява несъвършенството на Земята.» Съвременният учител казва: «Ако тук, на Земята, си създадете отношение към слезлия долу Христос, ако с цялото си вътрешно почитание, вътрешно преклонение, със задълбочен душевен живот си изработите своето отношение към Христос и Мистерията на Голгота, тогава във вашата душа ще се влее една сила, която няма да умре с вас, а ще я пренесете през портата на смъртта и тя ще извърши с вас това, което не можете да извършите тук, на Земята, докато носите физическото си тяло. Това, което висшето Слънчево същество е извършило с хората през древните времена, това ще го извърши с вас Христовата сила, ако тя остане във вашата собствена същност, която след смъртта е свободна от тялото. Христовата сила ще действа на Земята в това, което в човека още е несъвършено, и ще бъде дадена възможността хората на Земята да се сдружават в това признание на Христос в социалния живот.» Защото това, което тя прониква с вътрешна сила, като силата, изливаща се от Христос, ще може да бъде осветено чрез учението на антропософската наука за духа.
Тази сила може да навлезе в действията, във волята на човека, може да стане импулс за волеви действия и така да се влее в социалния живот.
Христовите сили могат да се влеят в социалния живот.
към текста >>
317.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
В момента, когато узнаете, че това, което е добро или зло и към което краката ви носят, след смъртта ви пресреща от божествените светове като хармония или дисхармония и прозвучават насреща ви оценките на вашите дела, в същия момент знанието за човека се придружава от чувството на отговорност, което придружава след това во
лев
ите действия.
Вторият член на човешкия душевен живот, който е в тясна връзка с това, какво представляваме като цял човек, бива ангажиран при това. С други думи това, което главата постига чрез такава наука, същевременно ангажира и сърцето. Чрез това антропософската наука за духа стига до сърцето на човека, тя не е само наука на главата, а е наука, която навлиза в сърцето; не изпълва само главата, а изпълва човека, който има кръвообращение и сърце. И ако приемете сериозно това, което казах, когато движим краката си, да, днес може да се изследва механизмът на движението на краката, но вземете един учебник по физиология и изучете механизма на движенията на краката. Едно със сигурност няма да бъде развълнувано при вас - чувството за отговорност.
В момента, когато узнаете, че това, което е добро или зло и към което краката ви носят, след смъртта ви пресреща от божествените светове като хармония или дисхармония и прозвучават насреща ви оценките на вашите дела, в същия момент знанието за човека се придружава от чувството на отговорност, което придружава след това волевите действия.
И не само нашите чувства, но и нашата воля се ангажират от това, което също така обективно учим първо за главата, както външната наука. Но то навлиза в чувстващия и във волевия човек. Оттам антропософската наука за духа говори на целия човек, докато сега ние все повече разглеждаме като знание това, което ангажира само главата. Но това, което говори само на главата, оставя душевността студена и изобщо не ангажира волята.
към текста >>
Но то навлиза в чувстващия и във во
лев
ия човек.
Чрез това антропософската наука за духа стига до сърцето на човека, тя не е само наука на главата, а е наука, която навлиза в сърцето; не изпълва само главата, а изпълва човека, който има кръвообращение и сърце. И ако приемете сериозно това, което казах, когато движим краката си, да, днес може да се изследва механизмът на движението на краката, но вземете един учебник по физиология и изучете механизма на движенията на краката. Едно със сигурност няма да бъде развълнувано при вас - чувството за отговорност. В момента, когато узнаете, че това, което е добро или зло и към което краката ви носят, след смъртта ви пресреща от божествените светове като хармония или дисхармония и прозвучават насреща ви оценките на вашите дела, в същия момент знанието за човека се придружава от чувството на отговорност, което придружава след това волевите действия. И не само нашите чувства, но и нашата воля се ангажират от това, което също така обективно учим първо за главата, както външната наука.
Но то навлиза в чувстващия и във волевия човек.
Оттам антропософската наука за духа говори на целия човек, докато сега ние все повече разглеждаме като знание това, което ангажира само главата. Но това, което говори само на главата, оставя душевността студена и изобщо не ангажира волята.
към текста >>
318.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Роден на 27 февруари в Кра
лев
ец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници.
1861 г.
Роден на 27 февруари в Кралевец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници.
Родителите му произхождат от Южна Австрия.
към текста >>
319.
Съдържание
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Човешкият во
лев
живот.
Човешкият сън зиме и лете. Денонощният цикъл на Слънцето и мисловният живот, годишният цикъл и чувственият живот.
Човешкият волев живот.
След смъртта ние се превръщаме в последиците от нашите морални действия на Земята.
към текста >>
320.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Обаче нашата воля, скъпи мои приятели, нашата во
лев
а природа, не може да бъде пренесена по този начин в Космоса.
Обаче нашата воля, скъпи мои приятели, нашата волева природа, не може да бъде пренесена по този начин в Космоса.
Защото нали разбирате: Денонощният ритъм е строго фиксиран. Той неизменно протича в рамките на 24 часа. Годишният кръг на Слънцето е също строго фиксиран. Строгото подреждане на денонощния ритъм намира своето отражение в строго логично подреждане на нашите мисли. Правилното и равномерно протичане на календарната година намира своето отражение в изблиците на нашите чувства, при което душата ни получава определени усещания за да окачествява човешкото поведение: ето, това е добро, а това зло.
към текста >>
И ето човекът прекрачва Портата на смъртта, натоварен с последиците от своите во
лев
и импулси.
И ето човекът прекрачва Портата на смъртта, натоварен с последиците от своите волеви импулси.
По време на земния си живот той е обкръжен доколкото ги различава на външната светлина от минерали, растения, животни, от света на нашите облаци, реки, скали, планини и т.н. Но след като отхвърли своето физическо и етерно тяло, т.е. след като мине през Портата на смъртта, човекът се вижда обграден от един друг свят. И той вижда около себе си точно този свят, в който всяка нощ са пребивавали неговите мисли, този свят в който през всеки годишен цикъл са пребивавали неговите чувства. „Ето, това си помислил ти самият, това си почувствал ти самият." Човек изживява този миг така, сякаш Съществата от висшите Йерархии изправят пред него собствените му мисли и чувства.
към текста >>
321.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Нека се обърнем и към другото състояние, когато човекът заглушава своето съзнание за съвместния си живот със Съществата от висшите Йерархии, когато подобно на земния сън впечатленията от света замлъкват, когато утихва и съвместният во
лев
живот, когато човекът между смъртта и новото раждане се приближава до себе си.
Нека се обърнем и към другото състояние, когато човекът заглушава своето съзнание за съвместния си живот със Съществата от висшите Йерархии, когато подобно на земния сън впечатленията от света замлъкват, когато утихва и съвместният волев живот, когато човекът между смъртта и новото раждане се приближава до себе си.
И нали се досещате? това състояние също има едно ехо, едно продължение тук в земния живот. А то не е нищо друго, освен силата на спомнянето, силата на паметта.
към текста >>
322.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
После бих желал да се спрем на чувствата, доколкото чрез тях човек изживява красотата, и накрая да кажем нещо за во
лев
ата природа на човека, доколкото чрез волята човек може да напредва в света на доброто.
Сега бих желал да насоча Вашето внимание към онези три категории, които впрочем обхващат всяка една от земните дейности на човека. Най-напред бих желал да насоча Вашето внимание към мислите, благодарение на които човек се чувствува привлечен от прекрасния свят на истината.
После бих желал да се спрем на чувствата, доколкото чрез тях човек изживява красотата, и накрая да кажем нещо за волевата природа на човека, доколкото чрез волята човек може да напредва в света на доброто.
към текста >>
323.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Не така, като че самите думи отново звучат по същия начин, както са звучали когато сме ги произнасяли с устата си през деня, а главно това, което е звучало в тези думи като заложени в тях чувства на душевен подем или спад, като вложените в тях во
лев
и импулси, като веселост или печал, радост или тъга, изразени в нашата реч и придали и съответната окраска.
Да, работата стои така: душевното съдържание, което влагаме в нашите думи, произнасяни от нас от сутрин до вечер, продължава да вибрира, неговия отзвук остава в душата и след заспиването чак до пробуждането. То остава неосъзнато, но все пак можем да кажем, че всичко казано през деня продължава да вибрира, наистина, в образен вид, по време на съня.
Не така, като че самите думи отново звучат по същия начин, както са звучали когато сме ги произнасяли с устата си през деня, а главно това, което е звучало в тези думи като заложени в тях чувства на душевен подем или спад, като вложените в тях волеви импулси, като веселост или печал, радост или тъга, изразени в нашата реч и придали и съответната окраска.
към текста >>
И много по-дълбоко се свързват тогава тези чувства, които детето преживява при слушане на речта на родителите, много по-дълбоко тези чувства, тези во
лев
и импулси и мисли се свързват със звуците.
При това трябва да обърнем внимание на следното: това, което звучи в душата на спящото дете на възраст до 7 години, за времето между неговото заспиване и пробуждане, се намира в голяма зависимост от заобикалящите го хора. Това, което се съдържа в думите на майката и бащата и другите заобикалящи го хора, в живота на техните чувства, воля и мисли, в тези думи, които детето чува, това продължава да звучи в душата на детето по време на съня му, от заспиването до пробуждането, и душата на детето се отдава напълно на това, което се влага от заобикалящите го като съдържание в техните думи от техните сърца, от техните души.
И много по-дълбоко се свързват тогава тези чувства, които детето преживява при слушане на речта на родителите, много по-дълбоко тези чувства, тези волеви импулси и мисли се свързват със звуците.
Детето се отдава тогава на всичко това, което то преживява в своето обкръжение.
към текста >>
324.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Ако бихме могли да се върнем малко по-назад във времето, щяхме да установим, че познанието за веществата също се опираше върху троичността: Върху това, което беше от со
лев
, живачен и фосфорен характер, щяхме да установим, че в троичността хората виждаха един сбор от прадревните мирови сили, че всичко, което се проявява като нещо отделно, трябва по някакъв начин да се свързва с прадревната сила на троичността.
Ако бихме могли да се върнем малко по-назад във времето, щяхме да установим, че познанието за веществата също се опираше върху троичността: Върху това, което беше от солев, живачен и фосфорен характер, щяхме да установим, че в троичността хората виждаха един сбор от прадревните мирови сили, че всичко, което се проявява като нещо отделно, трябва по някакъв начин да се свързва с прадревната сила на троичността.
А ако бихме се върнали още по-назад във времето, когато впрочем поради състоянието на културата хората живееха по-лесно, щяхме да се окажем в по-горещите климатични зони, където в рамките на източните култури до древното елементарно ясновидство се стигаше много по-бързо. Днес в подходящите климатични зони също е възможно да се стигне до тези неща с помощта на свободното, екзактно ясновидство. Обаче в случая ни интересуват именно древните култури! Тогава хората не различаваха пролет, лято, есен и зима. Да разграничаваш пролет, лято, есен, зима би било подвеждащо и изобщо да се подчинява годишния ход на числото четири – това за древно-индийската култура би било абсурдно, понеже в такъв случай не остава място за прамогъщите сили на троичността.
към текста >>
325.
Пета лекция, 8. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Той чувствуваше, че неговата во
лев
а природа, неговите инстинкти и влечения са пронизани от силата на тежестта, от силата на разрушението и от други сили, намиращи се в тялото на Земята.
Ето как годишният ход, а заедно с него и това, което човекът усещаше, че го свързва с годината, се приближаваше до зимния период. Ние вървим към дълбоката зима, към нашата Коледа. Както в разгара на лятото човекът усещаше, че излиза извън себе си в посока нагоре към божествено-духовния Космос, така и в дълбоката зима той чувствуваше, че излиза извън себе си, но в посока надолу. Той се чувствуваше, тъй да се каже, като обгърнат от силите на Земята, като увлечен от силите на Земята.
Той чувствуваше, че неговата волева природа, неговите инстинкти и влечения са пронизани от силата на тежестта, от силата на разрушението и от други сили, намиращи се в тялото на Земята.
Тогавашният човек не усещаше зимата, така, както я усещаме ние, когато просто ни става студено и, примерно, обуваме ботуши, за да избегнем студа; тогавашният човек усещаше това, което се надига от Земята като нещо, което сега, в този момент, иска да се съедини с неговата собствена същност. Той непосредствено усещаше как се надига мразовитият елемент като противоположност на горещия, светлинен елемент. Днес ние чувствуваме студа като нещо, което е свързано с нашата телесна повърхност, обаче древният човек душевно възприемаше студа като едно явление, съпровождащо тъмнината, мрака. Той непосредствено усещаше, където и да стъпва, как мракът излиза от Земята и иска – впрочем само до средната част на тялото му – да го всмуче в себе си. И тогава, нека отново да си послужа с по-нови думи, човекът си казваше: В разгара на лятото аз живеех в просветление и тогава небесния свят нахлуваше надолу в земния свят, но сега, сега земните сили се устремяват нагоре!
към текста >>
Сега обаче той чувствуваше, като че ли Земята има някакви претенции спрямо него, като че ли по отношение на неговата во
лев
а природа той е един вид похитен от силите на Земята.
Но част от Земните сили човекът беше опознал още с настъпването на есента. Тогава той беше усетил и изживял една част от Земната природа, която все още, бих казал, се намираше в съответствие с него, една част, която все още имаше нещо общо с него. Бихме могли да добавим и следното: През есента човекът чувствуваше природния свят в своето сърце, в своя душевен свят.
Сега обаче той чувствуваше, като че ли Земята има някакви претенции спрямо него, като че ли по отношение на неговата волева природа той е един вид похитен от силите на Земята.
Всичко това той усещаше като една противоположност на моралния миров ред. Наред с това, в лицето на този мрак, който го обгръщаше като облаковидна маса, той долавяше приближаването на онези сили, които бяха насочени срещу моралните качества. Той чувствуваше как мракът се издига на тласъци от Земята и го обгръща отвсякъде. Но в същото време той чувствуваше и нещо друго. Още през есента той беше доловил, как у него се пробужда нещо, което днес наричаме разум.
към текста >>
326.
Рудолф Щайнер биографични данни и творчество
GA_223 Годишният кръговрат
Роден на 27 февруари в Кра
лев
ец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници.
1861 г.
Роден на 27 февруари в Кралевец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници.
Родителите му произхождат от Южна Австрия.
към текста >>
327.
1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И когато човекът иска да намери своите во
лев
и импулси, които обитават предимно в неговата обмяна на веществата, той насочва поглед върху онова, което по плът е оформено в кравата.
Човешката глава търси това, което отговаря на нейната природа: тя трябва да насочи поглед към рода на птиците нагоре. Човешките гърди, биене то на сърцето, дишането, когато те искат да разберат себе си като тайна в тайните на природата, трябва да насочат поглед към нещо такова, каквото е лъвът. Човекът трябва да търси да разбере своя апарат на обмяната на веществата от състава, от организацията на говедото. Обаче човекът има в своята глава носителите на неговите мисли, в своите гърди носителите на неговите чувства, в своя апарат на обмяната на веществата носителите на неговата воля. Така щото също и душевно човекът е едно копие на протъкаващите света представи с рода на птиците, които се изразяват в перата на птиците; той е едно копие на обкръжаващия Земята свят на чувствата, които се намират във вътрешния хармонизиращ живот на биенето на сърцето и на дишането при Лъва, които са смекчени при човека, които обаче при човека представляват вътрешната смелост и храброст гръцкият език имаше думата смел за качествата на сърцето, за качествата на гърдите.
И когато човекът иска да намери своите волеви импулси, които обитават предимно в неговата обмяна на веществата, той насочва поглед върху онова, което по плът е оформено в кравата.
към текста >>
328.
2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Той ще развие в себе си онова, което може да му даде един безво
лев
живот.
А сега представете си, ако средата /средна Европа/ би била съблазнено чрез онова, което лъвът говори, тогава наистина не ще съществува опасността, която аз описах. Механизмите отново ще изчезнат постепенно от лицето на Земята. Цивилизацията не ще стане една механистична цивилизация, но човекът би бил отдаден в едностранчива сила на всичко това, което живее във вятъра и състоянието на времето, в течението на годината. Човекът би бил впрегнат в течението на годината и чрез това би живял особено в смяната на отношението на своя дихателен ритъм и на своя кръвообръщателен ритъм.
Той ще развие в себе си онова, което може да му даде един безволев живот.
Той би развил особено много своята гръдна природа. Чрез това обаче човекът би проявил такъв егоизъм в земната цивилизация, че всеки би искал да живее само себе си, че никой човек не би искал да знае за нещо друго, освен за това, да му бъде добре в настоящето. На това е изложена цивилизацията на средата, която би могла да създаде един такъв живот в земната цивилизация.
към текста >>
329.
5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
В такъв случай Вие не казвате: това е моето тяло, десният куфар,
лев
ият куфар и т.н.
Тя предава тази топлина своя въздух, който пресова тази топлина във всички нейни крайници. Там се ражда разликата в топлината по отношение на заобикалящия свят. Там орелът има своята вътрешна топлина, тук той има външната топлина. В това различно равнище между външната топлина на въздуха и топлината, която орелът предава на своя собствен въздух, в тази разлика на равнището, следователно в една разлика на равнището на топлината, на топлинния елемент живее в същност птицата. И ако бихте запитали птицата по съответния начин, какво е състоянието на нейното тяло, тогава ако бихте разбирали птичия език, бихте видели, че тя прави това тогава тя би Ви отговорила така, че бихте познали: тя говори за твърдите материални кости и за това, което иначе носи на себе си, някак си така, като че сте натоварени отляво и отдясно и на гърба и на главата буквално с куфари.
В такъв случай Вие не казвате: това е моето тяло, десният куфар, левият куфар и т.н.
Както не казвате за нещата, с които сте натоварени, че това е Вашето тяло, а те са нещо, което носите, така говори птицата, когато тя говори за себе си, така говори тя просто за затопления от нея въздух и за другите части на нейното тяло като за един багаж, който носи на себе си през време на земното съществувание. Тези кости, които обвиват това особено въздушно тяло на птицата: това е нейният багаж. Така че можем напълно да кажем: В същност птицата живее изцяло в елемента на топлината, а пеперудата живее в елемента на светлината. За пеперудата всичко, което е физическо вещество, което тя одухотворява, бихме могли да кажем, не е багаж, то е още по-малко багаж преди одухотворението, за пеперудата физическото вещество е къщно устройство. То стои още по-далече от нея.
към текста >>
330.
6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
През време на Лунната епоха обаче се образува, устроен още съвсем различно отколкото по-къ-но, храносмилателният апарат, устроен така, че този храносмилателен апарат на човека няма още нужда да приема всичко това, което служи на преработването, на свободното во
лев
о движение на крайниците.
Сега през време на Лунната епоха той си присъединява храносмилателния апарат, храносмилателната система. С това обаче човекът става едно същество състоящо се от глава, гърди и долно тяло. И понеже всичко в старата Луна е още течно вещество, човекът има чрез тази Лунна епоха израстъци, с които се движи плувайки през водата. За ръце и крака може да се говори едвам през време на Земната епоха, когато действува гравитационната сила и оформя онова, което се поставя преди всичко в посоките на притегателната сила, крайниците. Това принадлежи следователно едвам на Земната епоха.
През време на Лунната епоха обаче се образува, устроен още съвсем различно отколкото по-къ-но, храносмилателният апарат, устроен така, че този храносмилателен апарат на човека няма още нужда да приема всичко това, което служи на преработването, на свободното волево движение на крайниците.
Това е още един съществено различен храносмилателен апарат: по-късно той се метаморфозира в онзи храносмилателен апарат, който е земният храносмилателен апарат. Обаче човекът си присъединява храносмилателния апарат през време на Лунната епоха.
към текста >>
331.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Системата на обмяната на веществата, ако оставим настрана първо во
лев
ите движения, е предвидена в космическа връзка за храненето на човека.
Всичко това се подготвя още в системата на обмяната на веществата. Обаче системата на обмяната на веществата като човешка система е поставена в целия Космос така, че тя не може да съществува сама за себе си. Системата на обмяната на веществата не може да съществува сама за себе си. Ето защо тя е била образувана в човека като една трета система в нейната заложба. Първата заложба за нервно-сетивната система е била образувана през време на Сатурновата епоха, втората заложба за ритмичната система през време на старата Слънчева епоха и едвам след като тези други системи са съществували вече, можа да бъде произведена в човека системата на обмяната на веществата, защото тази система не може да съществува сама за себе си.
Системата на обмяната на веществата, ако оставим настрана първо волевите движения, е предвидена в космическа връзка за храненето на човека.
Обаче това хранене на може да съществува само за себе си. Човекът се нуждае от това хранене, но то не може да съществува за себе си. Защото ако проучим системата на обмяната на веществата при човека за себе си. Вие ще видите в следващите сказки, колко необходимо е това отново за човешкия организъм, тя е постоянно проникната от всевъзможни наклонности да направи човека болен. И произходът на вътрешните болести, които следователно не възникват чрез външни наранявания, ние трябва да търсим винаги този произход в системата на обмяната на веществата.
към текста >>
И чрез съвместното действие на всичко това бива създадено после на Земята това, което на тази Земя е намиращият се във во
лев
о движение човек.
И когато сега описваме човека минаващ, през Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, ние трябва да кажем: Човекът е първо дух роден от Космоса, който развива в себе си лечителя, който чрез това може да приеме после космическия пациент.
И чрез съвместното действие на всичко това бива създадено после на Земята това, което на тази Земя е намиращият се във волево движение човек.
към текста >>
332.
Съдържание
GA_232 Мистерийни центрове
Хтоническите и Е
лев
зинските мистерии.
Хтоническите и Елевзинските мистерии.
Преход от Платон към Аристотел.
към текста >>
333.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Главата пренася во
лев
ия хлад и ако во
лев
ият хлад не подейства потискащо, така че да настъпи чувство на мраз, тогава главата става топла чрез вътрешно противодействие и тогава тя развива мисли.
Когато волята се охлажда вътрешно, тогава всичките ни мисли са като заключени в главата ни, сякаш нищо от мислите ни не може да премине в нашите ръце, в нашите крака. Всичко става в главата.
Главата пренася волевия хлад и ако волевият хлад не подейства потискащо, така че да настъпи чувство на мраз, тогава главата става топла чрез вътрешно противодействие и тогава тя развива мисли.
към текста >>
334.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Когато ученикът придобиел такива светлинни видения, светлинни прозрения и ако това дълбоко се влеело в душата му, тогава например в истинските Мистерии на Е
лев
зин, както е било прието, той се водел при две статуи - така, както въобще е било прието в Мистериите.
Имало е естествознание, издигащо се чак до небесата, достигащо мировите простори.
Когато ученикът придобиел такива светлинни видения, светлинни прозрения и ако това дълбоко се влеело в душата му, тогава например в истинските Мистерии на Елевзин, както е било прието, той се водел при две статуи - така, както въобще е било прието в Мистериите.
Знаете го от описанията на други Мистерии, например на Хибернийските Мистерии. Едната статуя представяла бащиното божество, обкръжено от знаците на планетите и слънцето - тази бащина статуя, която му показвала например сияещия Сатурн, сияещ, но по такъв начин, че на ученика се напомняло: Да, това е оловното сияние на Космоса, - така, както при лунното излъчване му се напомняло: Да, това е сребърното сияние на Луната, - и така при всяка отделна планета. Така че в статуята, представляваща бащиния принцип, се явявали тайните, които сияели насреща от планетарното обкръжение на Земята, което било родствено на отделните метали на Земята, но което вътре в Земята станало вече непригодно за вътрешното същество на човека.
към текста >>
И в духа, като в реално видение, статуята от истинските Мистерии в Е
лев
зин ставала жива и протягала към стоящата редом женска фигура това, което са били тогава металите.
Но във вида, в който тя ги носи в себе си, металите са само спомени за това как е живяло някога в Земята среброто по време на лунното битие, златото - по време на слънчевото битие, оловото - по време на битието на Сатурн. И това, което днес виждаш в плътните метални маси на оловото, калая, желязото, златото, медта, живака и среброто (с изключение на познатото ти желязо, което не е вътрешно земно желязо, защото е марсианско), това, което днес виждаш в тези компактни, плътни метали, се е изляло някога от Космоса в Земята в съвършено различно състояние. Металите, каквито днес са ти познати на Земята, са трупове на предишните си същности. Оловото е труп на металната същност, която по времето на Сатурн, а също в различна степен и по време на Луната, в своята древна форма е действала върху Земята. Калаят заедно със златото са действали в съвсем друго състояние в течение на слънчевото време на Земята - при духовно виждане тази статуя, в това, което тя ти носи насреща в твоето днешно състояние, се превръща за теб наистина в бащина статуя.
И в духа, като в реално видение, статуята от истинските Мистерии в Елевзин ставала жива и протягала към стоящата редом женска фигура това, което са били тогава металите.
Във видението на ученика женската фигура вземала тази предишна форма на металите и я обкръжавала с това, което би могла да даде от себе си Земята, когато тя е станала Земя.
към текста >>
Благодарение на всичко това в ученика от Е
лев
зинските Мистерии вътрешно се предизвиквало някакво съпреживява-не с Космоса, някакво вътрешно сърдечно познание за това, какво представляват всъщност природните продукти и природните процеси на Земята.
Благодарение на всичко това в ученика от Елевзинските Мистерии вътрешно се предизвиквало някакво съпреживява-не с Космоса, някакво вътрешно сърдечно познание за това, какво представляват всъщност природните продукти и природните процеси на Земята.
към текста >>
На посвещавания в Е
лев
зин по спиритуален начин се представял Христос.
На посвещавания в Елевзин по спиритуален начин се представял Христос.
Обаче в онова време хората е трябвало отначало да познават Христос като идващ, който все още е бил Младенец, Младенецът на света, който още е трябвало да расте в Космоса. Посвещаваните са били наричани телеости - тези, които е трябвало да гледат към края, към целта на земното развитие. А после е настъпил великият прелом. Настъпил прелом, който с цялата си острота е изразен също и исторически в прехода от Платон към Аристотел.
към текста >>
Съществували са два вида аристоте
лев
и съчинения.
Но едно е в книгите по история, а другото, разказано ви от мен, е истината и съдържа импулс за нещо много по-значително.
Съществували са два вида аристотелеви съчинения.
Едните съдържали в себе си забележителното естествознание, естествознанието на Елевзин, преминало от Платон към Аристотел; а другите съчинения съдържали мисли, абстрактни мисли, които Аристотел е трябвало да предаде по задание от Платон, по заданието, поръчано на Платон от Елевзинските Мистерии.
към текста >>
Едните съдържали в себе си забележителното естествознание, естествознанието на Е
лев
зин, преминало от Платон към Аристотел; а другите съчинения съдържали мисли, абстрактни мисли, които Аристотел е трябвало да предаде по задание от Платон, по заданието, поръчано на Платон от Е
лев
зинските Мистерии.
Но едно е в книгите по история, а другото, разказано ви от мен, е истината и съдържа импулс за нещо много по-значително. Съществували са два вида аристотелеви съчинения.
Едните съдържали в себе си забележителното естествознание, естествознанието на Елевзин, преминало от Платон към Аристотел; а другите съчинения съдържали мисли, абстрактни мисли, които Аристотел е трябвало да предаде по задание от Платон, по заданието, поръчано на Платон от Елевзинските Мистерии.
към текста >>
Единият е бил пътят на така наречените логически съчинения, тези логически съчинения, които изнесли от древната е
лев
зинска мъдрост най-устойчивите мисли.
И това, което Аристотел е трябвало да даде, е приело двояк път.
Единият е бил пътят на така наречените логически съчинения, тези логически съчинения, които изнесли от древната елевзинска мъдрост най-устойчивите мисли.
Тези съчинения заедно с трошици от естествознанието е предал Аристотел на своя ученик Теофраст. И по заобиколен път чрез Теофраст и по други пътища те се разпространили в Гърция и Рим и образували в средновековието съдържанието на мъдростта за тези, които действали в цивилизацията като учители по философия в Средна Европа.
към текста >>
мъдростта на Е
лев
зинските Мистерии.
Станалото по такъв начин, както ви разказах миналия път, станало заради това, че е трябвало да се откажат от мъдростта на Мистериите в Хиберния и би могло да се присъединят само към традицията на сетивно разигралото се събитие в началото на летоброенето, но се съединили с това, което се отделило от наличната у Аристотел мъдрост на Платон, т. е.
мъдростта на Елевзинските Мистерии.
За това естествознание, което още е носело в себе си Духа на Хтоническите Мистерии, влели се по-късно в Елевзинските Мистерии, естествознание, достигащо до небето, простиращо се до космическите далнини, за да обясни земното, времето вече изтекло. И това, което още е можело да се спаси от това естествознание, е можело да се спаси само чрез факта, че Аристотел станал учител на Александър, предприел походи в Азия и изнесъл на Изток всичко, което е било възможно да се пренесе тук от аристотелевото естествознание; по-късно то преминало в еврейските и арабските школи, оттук през Африка в Испания и във филтриран вид въздействало върху това, което се разигравало в някои отделни хора от Хибернийските Мистерии в Средна Европа. Теофраст дал на учителите на църквата от Средновековието своя Аристотел, Александър Велики изнесъл в Азия другия Аристотел: елевзинската мъдрост в изключително отслабен вид дошла през Африка в Испания и избухнала в Средновековието, където, без оглед на всеобщата цивилизация, в някои манастири се занимавали с нея, например Базилиус Вален-тинус, достигнал до потомците, бих казал, в митична форма. Това е живеело вътре, това е живеело, бих казал, под повърхността тогава, когато на повърхността е живеела именно тази култура, за която ви разказах миналия път. Защото във всичко това, което е било всеобща цивилизация, във всичко това не е живеело нещото, което е можело да се научи все още във времето на Аристотел: Христос е трябвало действително да бъде разбран.
към текста >>
За това естествознание, което още е носело в себе си Духа на Хтоническите Мистерии, влели се по-късно в Е
лев
зинските Мистерии, естествознание, достигащо до небето, простиращо се до космическите далнини, за да обясни земното, времето вече изтекло.
Станалото по такъв начин, както ви разказах миналия път, станало заради това, че е трябвало да се откажат от мъдростта на Мистериите в Хиберния и би могло да се присъединят само към традицията на сетивно разигралото се събитие в началото на летоброенето, но се съединили с това, което се отделило от наличната у Аристотел мъдрост на Платон, т. е. мъдростта на Елевзинските Мистерии.
За това естествознание, което още е носело в себе си Духа на Хтоническите Мистерии, влели се по-късно в Елевзинските Мистерии, естествознание, достигащо до небето, простиращо се до космическите далнини, за да обясни земното, времето вече изтекло.
И това, което още е можело да се спаси от това естествознание, е можело да се спаси само чрез факта, че Аристотел станал учител на Александър, предприел походи в Азия и изнесъл на Изток всичко, което е било възможно да се пренесе тук от аристотелевото естествознание; по-късно то преминало в еврейските и арабските школи, оттук през Африка в Испания и във филтриран вид въздействало върху това, което се разигравало в някои отделни хора от Хибернийските Мистерии в Средна Европа. Теофраст дал на учителите на църквата от Средновековието своя Аристотел, Александър Велики изнесъл в Азия другия Аристотел: елевзинската мъдрост в изключително отслабен вид дошла през Африка в Испания и избухнала в Средновековието, където, без оглед на всеобщата цивилизация, в някои манастири се занимавали с нея, например Базилиус Вален-тинус, достигнал до потомците, бих казал, в митична форма. Това е живеело вътре, това е живеело, бих казал, под повърхността тогава, когато на повърхността е живеела именно тази култура, за която ви разказах миналия път. Защото във всичко това, което е било всеобща цивилизация, във всичко това не е живеело нещото, което е можело да се научи все още във времето на Аристотел: Христос е трябвало действително да бъде разбран.
към текста >>
И това, което още е можело да се спаси от това естествознание, е можело да се спаси само чрез факта, че Аристотел станал учител на Александър, предприел походи в Азия и изнесъл на Изток всичко, което е било възможно да се пренесе тук от аристоте
лев
ото естествознание; по-късно то преминало в еврейските и арабските школи, оттук през Африка в Испания и във филтриран вид въздействало върху това, което се разигравало в някои отделни хора от Хибернийските Мистерии в Средна Европа.
Станалото по такъв начин, както ви разказах миналия път, станало заради това, че е трябвало да се откажат от мъдростта на Мистериите в Хиберния и би могло да се присъединят само към традицията на сетивно разигралото се събитие в началото на летоброенето, но се съединили с това, което се отделило от наличната у Аристотел мъдрост на Платон, т. е. мъдростта на Елевзинските Мистерии. За това естествознание, което още е носело в себе си Духа на Хтоническите Мистерии, влели се по-късно в Елевзинските Мистерии, естествознание, достигащо до небето, простиращо се до космическите далнини, за да обясни земното, времето вече изтекло.
И това, което още е можело да се спаси от това естествознание, е можело да се спаси само чрез факта, че Аристотел станал учител на Александър, предприел походи в Азия и изнесъл на Изток всичко, което е било възможно да се пренесе тук от аристотелевото естествознание; по-късно то преминало в еврейските и арабските школи, оттук през Африка в Испания и във филтриран вид въздействало върху това, което се разигравало в някои отделни хора от Хибернийските Мистерии в Средна Европа.
Теофраст дал на учителите на църквата от Средновековието своя Аристотел, Александър Велики изнесъл в Азия другия Аристотел: елевзинската мъдрост в изключително отслабен вид дошла през Африка в Испания и избухнала в Средновековието, където, без оглед на всеобщата цивилизация, в някои манастири се занимавали с нея, например Базилиус Вален-тинус, достигнал до потомците, бих казал, в митична форма. Това е живеело вътре, това е живеело, бих казал, под повърхността тогава, когато на повърхността е живеела именно тази култура, за която ви разказах миналия път. Защото във всичко това, което е било всеобща цивилизация, във всичко това не е живеело нещото, което е можело да се научи все още във времето на Аристотел: Христос е трябвало действително да бъде разбран.
към текста >>
Теофраст дал на учителите на църквата от Средновековието своя Аристотел, Александър Велики изнесъл в Азия другия Аристотел: е
лев
зинската мъдрост в изключително отслабен вид дошла през Африка в Испания и избухнала в Средновековието, където, без оглед на всеобщата цивилизация, в някои манастири се занимавали с нея, например Базилиус Вален-тинус, достигнал до потомците, бих казал, в митична форма.
Станалото по такъв начин, както ви разказах миналия път, станало заради това, че е трябвало да се откажат от мъдростта на Мистериите в Хиберния и би могло да се присъединят само към традицията на сетивно разигралото се събитие в началото на летоброенето, но се съединили с това, което се отделило от наличната у Аристотел мъдрост на Платон, т. е. мъдростта на Елевзинските Мистерии. За това естествознание, което още е носело в себе си Духа на Хтоническите Мистерии, влели се по-късно в Елевзинските Мистерии, естествознание, достигащо до небето, простиращо се до космическите далнини, за да обясни земното, времето вече изтекло. И това, което още е можело да се спаси от това естествознание, е можело да се спаси само чрез факта, че Аристотел станал учител на Александър, предприел походи в Азия и изнесъл на Изток всичко, което е било възможно да се пренесе тук от аристотелевото естествознание; по-късно то преминало в еврейските и арабските школи, оттук през Африка в Испания и във филтриран вид въздействало върху това, което се разигравало в някои отделни хора от Хибернийските Мистерии в Средна Европа.
Теофраст дал на учителите на църквата от Средновековието своя Аристотел, Александър Велики изнесъл в Азия другия Аристотел: елевзинската мъдрост в изключително отслабен вид дошла през Африка в Испания и избухнала в Средновековието, където, без оглед на всеобщата цивилизация, в някои манастири се занимавали с нея, например Базилиус Вален-тинус, достигнал до потомците, бих казал, в митична форма.
Това е живеело вътре, това е живеело, бих казал, под повърхността тогава, когато на повърхността е живеела именно тази култура, за която ви разказах миналия път. Защото във всичко това, което е било всеобща цивилизация, във всичко това не е живеело нещото, което е можело да се научи все още във времето на Аристотел: Христос е трябвало действително да бъде разбран.
към текста >>
335.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И именно в аристоте
лев
ото време са стремели към такова преобразуване на човека, като давали на две полярно противоположни усещания да въздействат върху човешката душа.
И ако историците на отделните науки поискат днес да изложат историята на собственото си научно мислене, ще трябва да започнат от Коперник или Галилей; защото това, което те приобщават от по-ранните времена, няма абсолютно никакво отношение с него. Достигайки до гръцкото знание, тяхното изложение се превръща в чиста фантазия: това е своего рода продължаване на съвремието назад, в древното време, което не съответства на нищо реално. Защото във времената на Аристотел и при самия Аристотел всяко обучение се давало по такъв начин, че е било свързано с изменение на цялата човешка природа, с обръщане не само към човешкото мислене и наблюдение, а към целия човешки живот. Чрез познанието човек е трябвало да стане друго същество, различно от това, което е бил без познанието. Това е било същественото в Мистериите, че благодарение на познанието човек става съвсем различно същество от това, което е бил преди.
И именно в аристотелевото време са стремели към такова преобразуване на човека, като давали на две полярно противоположни усещания да въздействат върху човешката душа.
към текста >>
Тази тайна на металите, която в Е
лев
зинските Мистерии се давала в могъща карта на Земното кълбо, описана ви вчера във връзка с мъжката статуя, все още се вплитала в обучението в аристоте
лев
ските времена; и в тази тайна на металите се откривала тайната на планетите.
Тази тайна на металите, която в Елевзинските Мистерии се давала в могъща карта на Земното кълбо, описана ви вчера във връзка с мъжката статуя, все още се вплитала в обучението в аристотелевските времена; и в тази тайна на металите се откривала тайната на планетите.
Тогава усещанията са били не така груби, както днес; приближавайки се до метал, като оловото, човек усещал пред очите си не само оловно-сивия цвят, но и особено впечатление от това оловно-сиво, получавано от вътрешното око. В определен смисъл този оловно-сив цвят на прясното олово изтривал другите цветове и човек усещал странстването заедно с оловно-сивата металност. Достигал до някакво определено състояние на съзнанието и вътрешно преживявал нещо съвсем различно от всичко налично в съвременността. Действително се влизало в такова настроение, че пред човека се изправяло цялото минало на Земята, докато съвремието се затъмнявало от оловно-сивото. Разкривала се природата на Сатурн.
към текста >>
336.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Гледайки към източните мистерии, гледайки в Мистериите, които ви описах като предноазиатските Ефески Мистерии, гледайки към гръцките Мистерии (били те Хтонически или Е
лев
зински), гледайки към Мистериите, за които говорих вчера, Самотракийските Мистерии, или накрая, гледайки към Мистериите, които охарактеризирах като Хибернийски Мистерии - навсякъде виждаме как в сумрака на храма се разиграва Мистерията и след това тя изпраща импулсите си в света.
Гледайки към източните мистерии, гледайки в Мистериите, които ви описах като предноазиатските Ефески Мистерии, гледайки към гръцките Мистерии (били те Хтонически или Елевзински), гледайки към Мистериите, за които говорих вчера, Самотракийските Мистерии, или накрая, гледайки към Мистериите, които охарактеризирах като Хибернийски Мистерии - навсякъде виждаме как в сумрака на храма се разиграва Мистерията и след това тя изпраща импулсите си в света.
Който действително разбира Мистерията на Голгота - защото тя не се разбира чрез историческите сведения, запазили се за нея, - едновременно постига разбиране в нея и на предшествалите я Мистерии.
към текста >>
337.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_232 Мистерийни центрове
Роден на 27 февруари в Кра
лев
ец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници.
1861 г.
Роден на 27 февруари в Кралевец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници.
Родителите му произхождат от Южна Австрия.
към текста >>
338.
Съдържание
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Характерът на Аристоте
лев
ата логиката като духовно обучение.
Преминаване от тотална връзка с Божественото към принципа на личността. Трансформация в капацитета на паметта – от космическа памет към лична памет. Поява на историографията. Мистерията на Голгота и мистериите на Хиберния. Продължаване на експлоатацията на импулсите на Аристотел в проникването на естествознанието на Изток чрез Александър и логическите съчинения на Запад чрез Теофраст.
Характерът на Аристотелевата логиката като духовно обучение.
Оцеляването на Аристотелевия дух в народната мъдрост. Парацелз. Бьоме. Степени на обучение: гимнастик, оратор, доктор. Последните убежища на аристотелизма съществуват чак до 19-ти век. Огънят на Ефес и изгарянето на Гьотеанума.
към текста >>
Оцеляването на Аристоте
лев
ия дух в народната мъдрост.
Трансформация в капацитета на паметта – от космическа памет към лична памет. Поява на историографията. Мистерията на Голгота и мистериите на Хиберния. Продължаване на експлоатацията на импулсите на Аристотел в проникването на естествознанието на Изток чрез Александър и логическите съчинения на Запад чрез Теофраст. Характерът на Аристотелевата логиката като духовно обучение.
Оцеляването на Аристотелевия дух в народната мъдрост.
Парацелз. Бьоме. Степени на обучение: гимнастик, оратор, доктор. Последните убежища на аристотелизма съществуват чак до 19-ти век. Огънят на Ефес и изгарянето на Гьотеанума.
към текста >>
339.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
И затова всичко, което ни заобикаля в пространството като мъртъв свят, - така е протичало Аристоте
лев
ото назидание към Александър, - не е проникнато от етер.
Ерудитът може да прочете всичко това в книгите, написани за Аристотел. Но сам Аристотел постоянно е повтарял на своя ученик Александър: този етер, който се е отделил извън сферата на земната топлина, - светлинният етер, химическият етер и жизненият етер, - е бил някога съединен със Земята. Той е достигал Земята. А с отделянето на Луната на ранните стадии на еволюция етерът се отделил от Земята.
И затова всичко, което ни заобикаля в пространството като мъртъв свят, - така е протичало Аристотелевото назидание към Александър, - не е проникнато от етер.
Но с идването на пролетта растенията, животните и човешките същества се възраждат на Земята за нов живот; тогава елементарните духове отново свалят етера от сферата на Луната в тези новородени същества. Така, че Луната е формовчик и ваятел на съществата.
към текста >>
340.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
С един мощен удар Александър насадил аристоте
лев
ското разбиране за природата в Азия и даже в Индия.
Замисля план да доведе до равновесие, до хармония елинската и източната цивилизация. На всяка крачка основава академии. Академиите, основани в Александрия, в Северен Египет, са по-известни: те са имали огромно значение за по-късните времена. Но на първо място по важност е фактът, че по цяла Азия били учредени големи и малки академии, в които в последващите времена се съхранявали и изучавали трудовете на Аристотел. Започнатото по такъв начин от Александър продължавало да действа в Мала Азия векове, отново и отново повтаряйки се сякаш със затихващо ехо.
С един мощен удар Александър насадил аристотелевското разбиране за природата в Азия и даже в Индия.
Ранната смърт му попречила да достигне Арабия, макар това да е било основната му цел. Но той проникнал на Изток чак до Индия, а също в Египет. Навсякъде той посаждал духовното познание за природата, получено от Аристотел, правейки го плодоносно за хората. Защото навсякъде той давал на народа да почувства, че това е тяхно родно, а не чужд елемент, не натрапено им оръдие на елинизма. Такова нещо е могла да осъществи само огнената натура на Александър.
към текста >>
341.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
в "Градивните камъни за разбиране на Мистерията на Голгота" (GA, том 175)./ Юлиан Отстъпник е римски император, получил посвещение в IV век в степен, каквато е била тогава възможна, - чрез един от йерофантите на Е
лев
зинските мистерии.
Окончателен край на чистите и истинни импулси от мистериите на Изтока сложил престъпният пожар в Ефес. След това ние намираме само традиции на мистериите, традиции и призрачни образи, - така да се каже, останки от древна боговдъхновена цивилизация, които били разхвърляни по Европа и особено из Гърция. А четиристотин години след Мистерията на Голгота станало друго велико събитие, от което е видно това, което още е останало от отломките – защото така можем да ги наречем – от мистериите. Да се вгледаме в образа на Юлиан Отстъпник*./* Юлиан, наречен отстъпник, - римски император (361-363) - виж лекцията от 19 април 1917 г.
в "Градивните камъни за разбиране на Мистерията на Голгота" (GA, том 175)./ Юлиан Отстъпник е римски император, получил посвещение в IV век в степен, каквато е била тогава възможна, - чрез един от йерофантите на Елевзинските мистерии.
Това значи, че той е влязъл в преживяване на древните божествени тайни на Изтока, доколкото подобно преживяване е било още възможно в Елевзинските мистерии.
към текста >>
Това значи, че той е влязъл в преживяване на древните божествени тайни на Изтока, доколкото подобно преживяване е било още възможно в Е
лев
зинските мистерии.
Окончателен край на чистите и истинни импулси от мистериите на Изтока сложил престъпният пожар в Ефес. След това ние намираме само традиции на мистериите, традиции и призрачни образи, - така да се каже, останки от древна боговдъхновена цивилизация, които били разхвърляни по Европа и особено из Гърция. А четиристотин години след Мистерията на Голгота станало друго велико събитие, от което е видно това, което още е останало от отломките – защото така можем да ги наречем – от мистериите. Да се вгледаме в образа на Юлиан Отстъпник*./* Юлиан, наречен отстъпник, - римски император (361-363) - виж лекцията от 19 април 1917 г. в "Градивните камъни за разбиране на Мистерията на Голгота" (GA, том 175)./ Юлиан Отстъпник е римски император, получил посвещение в IV век в степен, каквато е била тогава възможна, - чрез един от йерофантите на Елевзинските мистерии.
Това значи, че той е влязъл в преживяване на древните божествени тайни на Изтока, доколкото подобно преживяване е било още възможно в Елевзинските мистерии.
към текста >>
Само такава личност, като Юлиан Отстъпник, изпитва нещо като непреодолимо привличане към Древния свят и проявява определена честност в търсенето на посвещение в Е
лев
зинските мистерии.
Херодот е описвал фактите от историята по външен начин и не се е докосвал до духовното, или го е докосвал във висша степен погрешно. И другите след него вървят по-нататък в това направление. Въпреки това, в Гърция ние винаги усещаме сякаш последния полъх на тези сянкоподобни образи, които трябва да напомнят на човека за духовния живот. От друга страна, с Рим започва период, към който съвременният човек все още чувства сродство, - период, който има съвсем нов начин на мислене и чувстване, различаващ се даже от този, който наблюдаваме още в Гърция.
Само такава личност, като Юлиан Отстъпник, изпитва нещо като непреодолимо привличане към Древния свят и проявява определена честност в търсенето на посвещение в Елевзинските мистерии.
Но това, което Юлиан е можел да получи в тези мистерии, не е притежавало вече силата на познанието. И още повече, той сам принадлежал към света, в който хората вече не могли да овладеят в своята душа мистерийните традиции на Изтока.
към текста >>
Представете си още един път човек, получил някои знания в Е
лев
зинските мистерии.
Представете си още един път човек, получил някои знания в Елевзинските мистерии.
Конституцията на душата му не е заимствана от тези мистерии: за нея той е задължен на простия факт, че живее в тази епоха. Когато съвременният човек си спомня, когато той, както се казва, дълбае в себе си, то какво би могъл да си припомни? Той може да си припомни нещо такова, което сам лично е преживял по време на сегашния си живот, може би, преживяно двадесет или тридесет години назад. Тази мислена ретроспекция, разбира се, не отива по-далеч от собствения му живот. А за човек, който е принадлежал, например, към Ефеската цивилизация, това е било различно.
към текста >>
И към времето на Юлиан Отстъпник вече напълно е било заложено ядрото на културата на личността; доказателство за това - тръгналото, всъщност, не в полза на Юлиан Отстъпник посвещение в Е
лев
зинските мистерии.
Но в последващите времена човечеството изгубило тази способност и възникнала необходимост да се записва станалото. Но в това време, докато при човека е залинявала древната сила на космическата памет и се е установявал недодялания начин да се записват великите събития на света, - през всичкото това време в неговото вътрешно същество се е развивало личното спомняне, личната памет. Защото всяка епоха има собствена мисия, всяка епоха има собствена задача. Тук имате обратното на това, което ви представих в първата лекция на този цикъл, когато описах възникването на “времевата памет”. Тази памет във времето или времева памет, люлката на която е в Гърция, се е развивала през римската култура в средновековието и в новите времена.
И към времето на Юлиан Отстъпник вече напълно е било заложено ядрото на културата на личността; доказателство за това - тръгналото, всъщност, не в полза на Юлиан Отстъпник посвещение в Елевзинските мистерии.
към текста >>
Но тази Аристоте
лев
а философия, която изучавали схоластиците и последващите учени, все пак донесла полза на Запада.
Под негово име около 1600 г. са били публикувани серия алхимически трудове. Виж лекцията на Рудолф Щайнер от 26 април 1924 г. в "Езотерично разглеждане на кармичните връзки", том 2 (GA том 236)./ В средновековните манастири живее алхимическата мъдрост: не тази алхимия, която демонстрира просто превръщане на материята, а алхимия, която демонстрира вътрешната природа на изменението на самото човешко същество във Вселената. В същото време признатите ученици са били заети с другия Аристотел, - зле разбрания, пригладения, "логичен" Аристотел.
Но тази Аристотелева философия, която изучавали схоластиците и последващите учени, все пак донесла полза на Запада.
Защото едва в XIX век, когато се отучили да разбират Аристотел и просто го изучавали, като че ли е книга, подобна на останалите, а не книга за упражнения в медитация, - едва в XIX век станало така, че хората повече нищо не получавали от Аристотел, защото той повече не живеел и не действал в тях, защото станал не книга за упражнения, а предмет за изучаване. До XIX век Аристотел бил книга за упражнения в медитация, но в XIX век всичко било насочено към превръщането на това, което някога е било упражнение, в работа, в активна сила, в абстрактно знание. /*"Гимнастик... Оратор... Доктор" – по подробно Рудолф Щайнер е говорил за това в "Съвременният духовен живот и възпитанието" (GA том 307), а също 24 юли 1924 г. в "Педагогически стойности на познанието за човека и културната стойност на педагогиката" (GA том 310)./
към текста >>
Така, че в миналите години е можело още да се срещнат тук или там, тъй да се каже последни издънки на Аристоте
лев
ата мъдрост, която Александър донесе в Азия, Африка и Испания.
Докато там още присъствал истинският Аристотел, е имало тренировка, дисциплина, упражнения, които човек получавал от изучаването на трудовете му. Двата потока протичали паралелно. И тези от нас, които не са съвсем млади и са се интересували от развитието на мислите през последните десетилетия на XIX век, им е добре известно (ако ни се е налагало да ходим при селския народ по примера на Парацелз), че последните остатъци на средновековното народно знание, от което черпили Якоб Бьоме и Парацелз, все още съществували в Европа даже в 60-те и 70-те години на миналия век. Още повече, също така е вярно и това, че вътре в някои ордени и в живота на определени затворени кръгове вътрешната дисциплина от Аристотел се култивирала чак до последните десетилетия на XIX век.
Така, че в миналите години е можело още да се срещнат тук или там, тъй да се каже последни издънки на Аристотелевата мъдрост, която Александър донесе в Азия, Африка и Испания.
Това е същата тази мъдрост, която добила нов живот в такива хора, като Базилиус Валентинус и тези, които дошли после и от които черпели Якоб Бьоме, Парацелз и много други. Тя пак се върнала в Европа, но по друг път - чрез кръстоносците. Аристотелевата мъдрост съществувала, разпръсната надълбоко и нашироко сред обикновения народ. Приятно е да се отбележи, че в последните десетилетия на XIX век последните отзвуци на древното природознание, привнесени в Азия от експедициите на Александър, все още са могли да бъдат дочути, макар и донякъде в изкривена и трудно разпознаваема форма. В старата алхимия, в старото знание за връзките между силите и субстанциите на природата, толкова поразително живеещо сред простия селски народ, отново можем да намерим неговия последен отглас.
към текста >>
Аристоте
лев
ата мъдрост съществувала, разпръсната надълбоко и нашироко сред обикновения народ.
И тези от нас, които не са съвсем млади и са се интересували от развитието на мислите през последните десетилетия на XIX век, им е добре известно (ако ни се е налагало да ходим при селския народ по примера на Парацелз), че последните остатъци на средновековното народно знание, от което черпили Якоб Бьоме и Парацелз, все още съществували в Европа даже в 60-те и 70-те години на миналия век. Още повече, също така е вярно и това, че вътре в някои ордени и в живота на определени затворени кръгове вътрешната дисциплина от Аристотел се култивирала чак до последните десетилетия на XIX век. Така, че в миналите години е можело още да се срещнат тук или там, тъй да се каже последни издънки на Аристотелевата мъдрост, която Александър донесе в Азия, Африка и Испания. Това е същата тази мъдрост, която добила нов живот в такива хора, като Базилиус Валентинус и тези, които дошли после и от които черпели Якоб Бьоме, Парацелз и много други. Тя пак се върнала в Европа, но по друг път - чрез кръстоносците.
Аристотелевата мъдрост съществувала, разпръсната надълбоко и нашироко сред обикновения народ.
Приятно е да се отбележи, че в последните десетилетия на XIX век последните отзвуци на древното природознание, привнесени в Азия от експедициите на Александър, все още са могли да бъдат дочути, макар и донякъде в изкривена и трудно разпознаваема форма. В старата алхимия, в старото знание за връзките между силите и субстанциите на природата, толкова поразително живеещо сред простия селски народ, отново можем да намерим неговия последен отглас. Сега той е отмрял; сега той е замлъкнал и повече не може да се дочуе.
към текста >>
По същия начин в онези години и било възможно все още да се намерят отделни личности, явяващи се свидетелство за Аристоте
лев
ите духовни наставления; сега и от тях няма.
По същия начин в онези години и било възможно все още да се намерят отделни личности, явяващи се свидетелство за Аристотелевите духовни наставления; сега и от тях няма.
Така се е съхранявало това, което някога било пренесено на Изток (далечната разработка на рисунката; червено отдясно наляво), и това, което по околни пътища, чрез ученика на Аристотел, Теофраст, е било пренесено на Запад (синьо - от центъра в ляво). Но това, което било пренесено на Изток, отново се върнало назад. В 70-те, 80-те години на XIX век новото, непосредствено духовно познание е могло да се доближи до това, което като последни издънки се е коренило в събитията, които ви описах.
към текста >>
342.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
И човекът се научава всъщност да се чувства все повече и повече у дома си в света, когато се научава по този начин да поставя своите усещания, своите мисли, своите чувства, своите во
лев
и импулси в правилно отношение със света.
И поради това минералното царство е най-младото царство. Обаче все пак то е онова, което е отделено, излъчено от боговете. И понеже е излъчено от боговете, човекът може да живее в него като в царството на своята свобода. Така са свързани нещата.
И човекът се научава всъщност да се чувства все повече и повече у дома си в света, когато се научава по този начин да поставя своите усещания, своите мисли, своите чувства, своите волеви импулси в правилно отношение със света.
Обаче само по този начин човек също вижда, как той е поставен съдбовно в света и в отношения с другите хора.
към текста >>
343.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
От нашите во
лев
и импулси ние нямаме нищо друго, освен това, което имаме от нашия дълбок сън.
За нашите чувства ние поне сънуваме.
От нашите волеви импулси ние нямаме нищо друго, освен това, което имаме от нашия дълбок сън.
Можете да кажете: - От съня аз нямам съвсем нищо. - Но сега аз не говоря от физическа гледна точка. От нея естествено предварително ще е безсмислие да се каже, че нямаме нищо от съня; но вие и душевно имате много от съня. Ако не бихте спали никога, вие никога не бихте стигнали до вашето азово съзнание.
към текста >>
Ние проспиваме това, което става в нас при во
лев
ия акт.
Ние проспиваме това, което става в нас при волевия акт.
Но именно там се намира нашият истински aз. Също както получаваме азовото съзнание чрез черното /виж рис.10/, така и в това, което спи в нас през време на волевия акт, се намира азът, обаче азът който е преминал през миналите земни съществувания.
към текста >>
Също както получаваме азовото съзнание чрез черното /виж рис.10/, така и в това, което спи в нас през време на во
лев
ия акт, се намира азът, обаче азът който е преминал през миналите земни съществувания.
Ние проспиваме това, което става в нас при волевия акт. Но именно там се намира нашият истински aз.
Също както получаваме азовото съзнание чрез черното /виж рис.10/, така и в това, което спи в нас през време на волевия акт, се намира азът, обаче азът който е преминал през миналите земни съществувания.
към текста >>
Състоянието, в което се намира волята, во
лев
ите импулси, е сънят, един сън също и през време на будността.
Следователно, когато си представим човека така, както той застава срещу нас в земния живот, тогава ние виждаме у него едно троично разчленение: главовата организация, ритмичната организация и организацията на движението. Това е схематично разделено; всеки член принадлежи на целия човек. С организацията на главата е свързано мисленето, с ритмичната организация е свързано чувстването, с организацията на движението е свързано искането, волята. Състоянието, в което се намират представите, е будността. Състоянието, в което се намират чувствата, е сънуването.
Състоянието, в което се намира волята, волевите импулси, е сънят, един сън също и през време на будността.
към текста >>
344.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Дюринг застъпва възгледа, че цялото бръщо
лев
ене за отрицателни числа, за минус числа е всъщност една безсмислица.
Дюринг застъпва възгледа, че цялото бръщолевене за отрицателни числа, за минус числа е всъщност една безсмислица.
Какво означава едно отрицателно, едно минус число? Той казва: - Ако имам пет и извадя едно, ще получа четири; ако имам пет и извадя две, ще получа три; ако имам пет и извадя три, ще получа две; ако имам пет и извадя четири, ще получа едно; ако имам пет и извадя пет, ще получа нула. А сега привържениците на отрицателните величини казват: ако имам пет и извадя шест, ще получа минус 1; ако имам пет и извадя седем, ще получа минус 2.
към текста >>
345.
ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Спомнете си израза от Дю Боа Реймонд, който вчера ви споменах, че Гъоте би направил по-добре, да накара Фауст нещо да изобрети, вместо да го остави да зак
лев
а духове, като земния дух и след това да тръгне с Мефистофел да изкушава момичета и да не се жени за тях.
Разтърсващо е да се види, как всъщност Фридрих Теодор Фишер никога не завършва изграждането на своята естетика, как нещо хаотично навлиза в целия му духовен живот. Аз ви разказах за филистерското отношение също и към Гъотевия Фауст. Всичко това идва оттам, че той се чувства несигурен и от друга страна иска да се присъедини отново към своите стари другари. Трябва да се обърне внимание, как в кармата силно работи несъзнателното, това несъзнателно, което естествено за една по-висока степен на виждането е нещо съзнателно. Но човек трябва да е наясно, как някои филистерски естествено научни изследователи мразеха Гъотевия «Фауст»!
Спомнете си израза от Дю Боа Реймонд, който вчера ви споменах, че Гъоте би направил по-добре, да накара Фауст нещо да изобрети, вместо да го остави да заклева духове, като земния дух и след това да тръгне с Мефистофел да изкушава момичета и да не се жени за тях.
Да, всичко това за Дю Боа Реймонд са глупости и той би искал Гъоте да опише един герой, който изобретява електрическата въздушна помпа! Наистина това би било истинско социално дело, въпросният можеше да стане и кмет на Магдебург. И преди всичко нямаше нужда да я има трагедията на Гретхен, а щеше да има една истинска солидна сватба, вместо сцената в затвора. Е, наистина от една гледна точка това има своето основание, но Гъоте сигурно съвсем не е имал това предвид.
към текста >>
346.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Това, което е от во
лев
о естество в главата на човека в следващото въплъщение действа особено в крайниците.
И сега е така, че онова, което у човека е надареност в главата, се изгубва относително скоро след смъртта. Напротив това, което като духовно-душевно естество принадлежи на долната организация в несъзнателната част на човека, то става особено важно между смъртта и едно ново раждане. Но докато общо взето е така, че при преминаването от един земен живот в друг земен живот организмът, който по своята форма се намира вън от главата, по своето духовно съдържание се превръща в глава през следващото въплъщение.
Това, което е от волево естество в главата на човека в следващото въплъщение действа особено в крайниците.
Който в едно въплъщение е бавен, инертен в своето мислене, той със сигурност не ще стане бързоходец в следващото въплъщение, а ленивостта в мисленето преминава в бавността на крайниците, както и обратно, бавността на крайниците в настоящето въплъщение се изразява в бавно мислене при следващото въплъщение.
към текста >>
347.
Рудолф Щайнер – Живот и произведения
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Роден на 27 февруари в Кра
лев
ец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници.
1861 г.
Роден на 27 февруари в Кралевец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници.
Родителите му произхождат от Южна Австрия.
към текста >>
348.
Съдържание
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Волтер, Елифас
Лев
и, Виктор Юго
Имагинативно и инспиративно познание на живота след смъртта. Области на Луната, Меркурий и Венера. Слънчево съществуване. Областта на Марс, Юпитер и Сатурн. Изработването на кармата с висшите същества.
Волтер, Елифас Леви, Виктор Юго
към текста >>
Чрез смъртта на млади хора при стихийните катастрофи се влива нещо земно определено в духовните светове; кармическото последствие е едно изостряне на интелектуалните качества при природните катастрофи, засилване на во
лев
ите качества при катастрофите на цивилизацията.
Социалните порядки в света са създадени чрез влиянието на материалистичните представи за планетите. Стихийните природни събития и цивилизаторски стихийни събития. В човешките форми на делата на боговете действат луциферическите и ариманическите същества. Различия в царуването на кармата при стихийните събития и катастрофи на цивилизациите. Намеса в природозакономерното развитие на Земята в останалите в Земята и използвани от ариманическите същества сили на старата лунна епоха.
Чрез смъртта на млади хора при стихийните катастрофи се влива нещо земно определено в духовните светове; кармическото последствие е едно изостряне на интелектуалните качества при природните катастрофи, засилване на волевите качества при катастрофите на цивилизацията.
При заблужденията на цивилизациите се внася луциферически елемент, който след смъртта действа като гъста тъмнина в духовния свят; там Ариман може да я използува за преобразуването на съществуващото още в Земята лунно развитие. В това преобразуване разрушителните импулси на културите се превръщат в изригвания на вулкани, земетресения и т. н.. В стремежа на добрите богове да насочат тези съдби в пътя на правдата, в течение на духовната борба човешката съдба се преплита със съдбата на боговете. Нещастието в света съществува, за да могат боговете да създадат от това щастие. Познаването на кармата е свещената духовна почва, върху която ние улавяме ръката на Бога
към текста >>
349.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Тук седеше Хауснер, а тук бяха всички негови противници от най-крайната
лев
ица.
Тук седеше Хауснер, а тук бяха всички негови противници от най-крайната левица.
Там бяха всички те и най-куриозното беше, че когато Хауснер понякога беше за Австрия, по въпроса относно окупирането на Босна той получаваше бурни аплодисменти от хората на левицата. Когато по-късно говореше за строежа на Албергската железница[12], той срещаше абсолютна съпротива от страна на същите тези хора от крайната левица. И това противоречие се проявяваше при всичко, което той по-късно казваше.
към текста >>
Там бяха всички те и най-куриозното беше, че когато Хауснер понякога беше за Австрия, по въпроса относно окупирането на Босна той получаваше бурни аплодисменти от хората на
лев
ицата.
Тук седеше Хауснер, а тук бяха всички негови противници от най-крайната левица.
Там бяха всички те и най-куриозното беше, че когато Хауснер понякога беше за Австрия, по въпроса относно окупирането на Босна той получаваше бурни аплодисменти от хората на левицата.
Когато по-късно говореше за строежа на Албергската железница[12], той срещаше абсолютна съпротива от страна на същите тези хора от крайната левица. И това противоречие се проявяваше при всичко, което той по-късно казваше.
към текста >>
Когато по-късно говореше за строежа на Албергската железница[12], той срещаше абсолютна съпротива от страна на същите тези хора от крайната
лев
ица.
Тук седеше Хауснер, а тук бяха всички негови противници от най-крайната левица. Там бяха всички те и най-куриозното беше, че когато Хауснер понякога беше за Австрия, по въпроса относно окупирането на Босна той получаваше бурни аплодисменти от хората на левицата.
Когато по-късно говореше за строежа на Албергската железница[12], той срещаше абсолютна съпротива от страна на същите тези хора от крайната левица.
И това противоречие се проявяваше при всичко, което той по-късно казваше.
към текста >>
Освен това той знаеше да подреди своята реч така, че всъщност никой не се сърдеше, освен една група от
лев
ицата, от либералните депутати, която страшно се дразнеше.
Той винаги даваше Швейцария за пример на Австрия. Понеже в Швейцария три народности се понасят добре помежду си и в това понасяне са един образец, той искаше също и тринадесетте австрийски народности да вземат за образец Швейцария, и тези тринадесет народности да се понасят и разбират помежду си по един федерален начин, както трите народности в Швейцария. Той постоянно повтаряше това; беше нещо твърде забележително. Речите на Хауснер съдържаха ирония, хумор, вътрешна логика; не винаги, но често пъти той постоянно се връщаше към хвалебствията по отношение на Швейцария. Винаги можеше да се види проява на чиста симпатия; това го бодеше, той искаше да го каже.
Освен това той знаеше да подреди своята реч така, че всъщност никой не се сърдеше, освен една група от левицата, от либералните депутати, която страшно се дразнеше.
Много интересно беше човек да види как, когато беше говорил някой от депутатите на лявата либерална партия, Ото Хауснер се надигаше да държи насрещна реч и как със своето око под монокъла нито за момент не отклоняваше погледа си от него, като обсипваше левицата с най-невероятни оскърбления. В тази левица имаше значителни личности, но той не се спираше пред никого. И общо взето неговите гледни точки бяха винаги велики; той беше един от най-образованите хора в австрийския парламент.
към текста >>
Много интересно беше човек да види как, когато беше говорил някой от депутатите на лявата либерална партия, Ото Хауснер се надигаше да държи насрещна реч и как със своето око под монокъла нито за момент не отклоняваше погледа си от него, като обсипваше
лев
ицата с най-невероятни оскърбления.
Понеже в Швейцария три народности се понасят добре помежду си и в това понасяне са един образец, той искаше също и тринадесетте австрийски народности да вземат за образец Швейцария, и тези тринадесет народности да се понасят и разбират помежду си по един федерален начин, както трите народности в Швейцария. Той постоянно повтаряше това; беше нещо твърде забележително. Речите на Хауснер съдържаха ирония, хумор, вътрешна логика; не винаги, но често пъти той постоянно се връщаше към хвалебствията по отношение на Швейцария. Винаги можеше да се види проява на чиста симпатия; това го бодеше, той искаше да го каже. Освен това той знаеше да подреди своята реч така, че всъщност никой не се сърдеше, освен една група от левицата, от либералните депутати, която страшно се дразнеше.
Много интересно беше човек да види как, когато беше говорил някой от депутатите на лявата либерална партия, Ото Хауснер се надигаше да държи насрещна реч и как със своето око под монокъла нито за момент не отклоняваше погледа си от него, като обсипваше левицата с най-невероятни оскърбления.
В тази левица имаше значителни личности, но той не се спираше пред никого. И общо взето неговите гледни точки бяха винаги велики; той беше един от най-образованите хора в австрийския парламент.
към текста >>
В тази
лев
ица имаше значителни личности, но той не се спираше пред никого.
Той постоянно повтаряше това; беше нещо твърде забележително. Речите на Хауснер съдържаха ирония, хумор, вътрешна логика; не винаги, но често пъти той постоянно се връщаше към хвалебствията по отношение на Швейцария. Винаги можеше да се види проява на чиста симпатия; това го бодеше, той искаше да го каже. Освен това той знаеше да подреди своята реч така, че всъщност никой не се сърдеше, освен една група от левицата, от либералните депутати, която страшно се дразнеше. Много интересно беше човек да види как, когато беше говорил някой от депутатите на лявата либерална партия, Ото Хауснер се надигаше да държи насрещна реч и как със своето око под монокъла нито за момент не отклоняваше погледа си от него, като обсипваше левицата с най-невероятни оскърбления.
В тази левица имаше значителни личности, но той не се спираше пред никого.
И общо взето неговите гледни точки бяха винаги велики; той беше един от най-образованите хора в австрийския парламент.
към текста >>
350.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Но всъщност враговете израснаха като п
лев
ели от 1918-та година насам.
И всичко случило се доведе дотам, точно от 1918 година насам да нарасне враждебността срещу Антропософското общество така, както можахме да констатираме, и както тя същестува и до днес. Защото в 1918-та година тази враждебност още не съществуваше. Разбира се, ние имахме отделни врагове, но не се смущавахме от тях и нямаше нужда да се смущаваме.
Но всъщност враговете израснаха като плевели от 1918-та година насам.
И това предизвика онова днешно състояние, под влиянието на което, например ми е невъзможно да изнасям публични лекции в Германия.
към текста >>
И най-после ще се разбере, че по отношение на противниците ще трябва да се касае само за отхвърляне на к
лев
етите, неистините и лъжите.
Следователно в цялото антропософско движение сега има една тенденция, която не насочва към нищо друго, освен оттук нататък най-сериозно да се спре спорът с противниците. Когато става въпрос за аргументи, и без това нищо не може да се направи.
И най-после ще се разбере, че по отношение на противниците ще трябва да се касае само за отхвърляне на клеветите, неистините и лъжите.
Не трябва да се подаваме на илюзията, че можем да спорим върху такива неща. Те трябва да се разпространяват чрез тяхната собствена сила и мощ. Те не могат да бъдат решавани чрез диалектика.
към текста >>
351.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Нещо юридически-к
лев
етническо и дребнаво, скалъпено по един груб начин се намира в това, което се разиграва някога при убийството на тази индивидуалност.
Индивидуалността, която след това живя като Конрад Фердинанд Майер в 19-то столетие, е била убита в миналото си въплъщение от един англосаксонски главатар, при обстоятелства, които са извънредно интересни.
Нещо юридически-клеветническо и дребнаво, скалъпено по един груб начин се намира в това, което се разиграва някога при убийството на тази индивидуалност.
към текста >>
352.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
да речем от а до в, между това, което става в нашата душа като во
лев
и импулси и онова, което виждаме да се осъществява във външния живот като наша съдба.
да речем от а до в, между това, което става в нашата душа като волеви импулси и онова, което виждаме да се осъществява във външния живот като наша съдба.
към текста >>
353.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах 29 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Индивидуалността, за която ви говоря, е същата, която по-късно се роди в по-новата цивилизация като Елифас
Лев
и[2].
Индивидуалността, за която ви говоря, е същата, която по-късно се роди в по-новата цивилизация като Елифас Леви[2].
Елифас Леви е прекарал своя минал земен живот сред мексиканската култура и след смъртта си е преминал през сферата на мъдростта на Юпитер. Там тази мексиканска упадъчна култура отново бе преработена и когато днес четете книгите на Елифас Леви, вие ще видите как върху нещо извънредно примитивно е излято нещо много мъдро. Онзи, който може да вникне в такива неща, тогава казва: Тук е целият Юпитер, но един малоценен Юпитер.
към текста >>
Елифас
Лев
и е прекарал своя минал земен живот сред мексиканската култура и след смъртта си е преминал през сферата на мъдростта на Юпитер.
Индивидуалността, за която ви говоря, е същата, която по-късно се роди в по-новата цивилизация като Елифас Леви[2].
Елифас Леви е прекарал своя минал земен живот сред мексиканската култура и след смъртта си е преминал през сферата на мъдростта на Юпитер.
Там тази мексиканска упадъчна култура отново бе преработена и когато днес четете книгите на Елифас Леви, вие ще видите как върху нещо извънредно примитивно е излято нещо много мъдро. Онзи, който може да вникне в такива неща, тогава казва: Тук е целият Юпитер, но един малоценен Юпитер.
към текста >>
Там тази мексиканска упадъчна култура отново бе преработена и когато днес четете книгите на Елифас
Лев
и, вие ще видите как върху нещо извънредно примитивно е излято нещо много мъдро.
Индивидуалността, за която ви говоря, е същата, която по-късно се роди в по-новата цивилизация като Елифас Леви[2]. Елифас Леви е прекарал своя минал земен живот сред мексиканската култура и след смъртта си е преминал през сферата на мъдростта на Юпитер.
Там тази мексиканска упадъчна култура отново бе преработена и когато днес четете книгите на Елифас Леви, вие ще видите как върху нещо извънредно примитивно е излято нещо много мъдро.
Онзи, който може да вникне в такива неща, тогава казва: Тук е целият Юпитер, но един малоценен Юпитер.
към текста >>
Защото как се изработва такава карма, каквато е тази на Волтер, Елифас
Лев
и, Виктор Юго, това е вече нещо, което по най-интересен и най-интензивен начин ни въвежда в познаване на взаимовръзките между собствената същност на хората и на макрокосмическата духовна същност при изработването на кармата между смъртта и едно ново раждане.
Това са малки разкази за начина, по който се поражда кармата, по който се образува кармата. Както казах, ние се научаваме най-добре да я познаваме, когато се запознаваме с нея чрез примери.
Защото как се изработва такава карма, каквато е тази на Волтер, Елифас Леви, Виктор Юго, това е вече нещо, което по най-интересен и най-интензивен начин ни въвежда в познаване на взаимовръзките между собствената същност на хората и на макрокосмическата духовна същност при изработването на кармата между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
[2] Елифас
Лев
и, 1810-1875.
[2] Елифас Леви, 1810-1875.
Псевдоним на абата Алфонс Луис Констанц; издател на «Dogme et Rituel de la Haute Magie», 1854-1856, «La clef des Grands Mysteres», 1861.
към текста >>
354.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Нека насочим погледа си само върху това, което в Източна Европа е направено от християнството, да насочим погледа си върху това, как до нас достигат дадени вести, които съвсем не са невероятни, че по нареждане например на настоящия режим на Съветска Русия книгите на
Лев
Толстой се претопяват за изработване на хартия, за да се заличи тяхното съществуване в бъдещето.
Първо е достатъчно да помислим само за всичко онова, което произлиза от определен начин на схващане за живота при голяма част от човечеството.
Нека насочим погледа си само върху това, което в Източна Европа е направено от християнството, да насочим погледа си върху това, как до нас достигат дадени вести, които съвсем не са невероятни, че по нареждане например на настоящия режим на Съветска Русия книгите на Лев Толстой се претопяват за изработване на хартия, за да се заличи тяхното съществуване в бъдещето.
Макар и такива неща да не стават непременно по начина, както се съобщава, все пак ние не трябва да се затваряме за сериозността на момента, на световноисторическия момент, в който живеем, и трябва да чуем едва ли не ежедневното предупреждение на науката на посвещението (инициационната наука): че днес вече е настъпило времето, когато най-различните дребни интереси, които занимават хората, трябва да замлъкнат за малко и колкото е възможно повече души да се обърнат към великите въпроси и интереси. Интересът към общочовешките въпроси е по-скоро на изчезване, отколкото в растеж.
към текста >>
355.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Когато днес човек насочи поглед върху самия себе си, се чувства като собственик на мислите, чувствата и во
лев
ите импулси, които след това се превръщат в дела.
Когато днес човек насочи поглед върху самия себе си, се чувства като собственик на мислите, чувствата и волевите импулси, които след това се превръщат в дела.
Преди всичко съвременникът си приписва това «аз мисля», «аз чувствам», «аз искам». При тези духове, при личностите, за които говоря сега, това «аз мисля», съвсем не беше съпровождано от такова чувство, с което днес ние казваме: «аз мисля», а само, «аз чувствам, аз искам». Тези хора приписваха на собствената си личност само своето чувстване и искане. Почивайки на основите на древните цивилизации, те живееха много повече в чувството «нещо мисли в мен», отколкото да си представят «аз мисля». Те действително мислеха «аз чувствам, аз искам», - но изобщо не мислеха в същата степен «аз мисля», а си казваха, и това е било съвършено реален възглед, който сега искам да ви съобщя: - Мислите се намират в сферата под Луната, там живеят мислите.
към текста >>
356.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Тогава човек изживява своите дела, своите во
лев
и импулси, насоките на своите мисли така, както те са действали в другите хора, на които той е сторил нещо добро или зло.
И когато етерното тяло се разтвори, т.е. когато мислите са вдишани от Ангели, Архангели и Архаи, тогава след няколко дни човек навлиза в онова ретроспективно изживяване, което ви описах.
Тогава човек изживява своите дела, своите волеви импулси, насоките на своите мисли така, както те са действали в другите хора, на които той е сторил нещо добро или зло.
Той напълно се вживява в душите на другите хора, а не в своята собствена душа. С ясното съзнание, че е този, който има нещо общо с тези неща, той изпитва върху себе си изживяванията, които са станали в глъбините на душите на другите хора, с които е влязъл в кармически връзки, на които е сторил нещо добро или зло. Тук отново се показва, как отсега нататък човек приема онова, което е изживял по този начин. Той го изживява в пълна действителност, в една действителност, която трябваше да опиша като по-действителна от сетивната действителност между раждането и смъртта. Човек изживява една действителност, в която, бих искал да кажа, ври и кипи повече отколкото тук в земния живот.
към текста >>
357.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
След известно време обаче стига дотам, не само да стане противник, но може би един противник, който злослови и к
лев
ети Антропософското общество - всъщност една твърде, твърде забележителна и странна карма.
Да приемем този краен случай. Някой влиза в Антропософското общество и се проявява като ревностен член.
След известно време обаче стига дотам, не само да стане противник, но може би един противник, който злослови и клевети Антропософското общество - всъщност една твърде, твърде забележителна и странна карма.
към текста >>
358.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Тази епоха на Михаил, която предхождаше основаването на християнството и Мистерията на Голгота, завърши в древността с делата на Александър Велики и с основаване на Аристоте
лев
ата философия.
Казвам, на «дадена епоха на Михаил», защото виждате ли, с това ръководство и направление, за които току-що говорих, едно от съществата в царството на Архангелите поема в течение на около три столетия духовното ръководство на онази област от човешкото развитие, където са главните цивилизационни импулси. Както казах, Гавраил пое ръководството в 16-то, 17-то, 18-то, 19-то столетие. Той е заместен сега от Михаил. Има седем такива Архангели, които ръководят човечеството като отделните периоди на тяхното ръководство се повтарят циклично. Живеейки днес в епохата на Михаил , ние имаме повод да си спомним за последната епоха на Михаил, през която той е ръководел човечеството.
Тази епоха на Михаил, която предхождаше основаването на християнството и Мистерията на Голгота, завърши в древността с делата на Александър Велики и с основаване на Аристотелевата философия.
към текста >>
359.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
- Това е нещо, което написано със златни букви би трябвало да стои пред душата на антропософа, че в неговата карма е вложена инициатива и че много от това, което го среща в живота, зависи от обстоятелството, доколко той во
лев
о може да осъзнае тази инициатива.
Това всъщност е написано в кармата на всеки един антропософ: - Стани човек с инициатива и виж, когато поради препятствия на твоето тяло или поради пречки, които иначе се изправят пред тебе, не можеш с инициативата да намериш центъра на твоето същество, как всъщност страданията и радостите при теб зависят всъщност от това намиране или не намиране на личната инициатива.
- Това е нещо, което написано със златни букви би трябвало да стои пред душата на антропософа, че в неговата карма е вложена инициатива и че много от това, което го среща в живота, зависи от обстоятелството, доколко той волево може да осъзнае тази инициатива.
към текста >>
360.
Съдържание
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Неговото свързване с Гьоте, Елифас
Лев
и и Сведенборг в сферата на Юпитер.
Подготвителни мисли за един бъдещ Михаилов празник на човечеството. Прераждането на Св. Илия в Лазар-Йоан. Рафаел и Новалис. Преминаването на Рафаел през сферите на Луната, Меркурий, Венера и Слънцето.
Неговото свързване с Гьоте, Елифас Леви и Сведенборг в сферата на Юпитер.
Биографията на Рафаел от Херман Грим. Отзвук на живота на Рафаел в магическия идеализъм на Новалис. Изява на силата на Михаил в душата, нейното оживяване в делата е необходимо, за да бъде постигната победата над демоните-змейове.
към текста >>
361.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Не е необходимо по-нататък да описвам това състояние на съзнанието, то е познато на всеки един като нещо, което той всъщност признава като необходимо за неговия познавателен и во
лев
живот на Земята.
В обикновеното съзнание, в будното съзнание, ние заставаме срещу външния свят така, че всичко, което можем да обхванем със сетивата, го приемаме за действителност и го оставяме да действа върху нас, схващаме го с нашия свързан с мозъка ум или най-малкото със свързания с човека ум, образуваме си представи, понятия, също и чувства за това, което сетивата възприемат. След това вътре в това будно съзнание ние обхващаме в определени граници нашия собствен вътрешен живот. И чрез всякакъв вид разсъждения, развитие на идеи ние стигаме дотам, да признаем нещо свръхсетивно, намиращо се над този сетивен свят.
Не е необходимо по-нататък да описвам това състояние на съзнанието, то е познато на всеки един като нещо, което той всъщност признава като необходимо за неговия познавателен и волев живот на Земята.
към текста >>
362.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И виждате ли, ние в някаква форма намираме определени души, които в много земни съществувания са били сред тези отряди, участвали са в тази свръхсетивна школа в 14-то, 15-то столетие; отряди души, които се стремят към течението на Михаил, души, които приемат в техните во
лев
и импулси онова, което можем да наречем воля за връзка с течението на Михаил.
Аз следователно показах, как съвместно действаха платоническото и аристотелското течение. След това аристотелиците отново минаха през вратата на смъртта. И в епохата на Съзнателната душа отначало на Земята все повече и повече се разви материализмът. Но тъкмо във времето, когато материализмът постави своето начало на Земята, в свръхсетивния свят - както казах, трябва да назоваваме нещата с тривиални изразир - в свръхсетивните светове бе основана един вид школа на Михаил, една обширна школа на Михаил, в която бяха обединени духове като Бернардус Силвестрис след неговата смърт, Аланус аб Инсулис, но също така Аристотел и Александър; в която бяха обединени човешки души, които тогава не бяха въплътени на Земята, заедно с духовни същества, които водят своя живот, без да бъдат въплътени на Земята, които обаче са свързани със земни души. В тази свръхсетивна школа беше учител самият Михаил, насочващ поглед в миналото върху онова, което са били великите учения на древните мистерии, правещ един чудесен обзор върху тайните на древните мистерии, но даващ същевременно една мощна перспектива за онова, което трябва да стане.
И виждате ли, ние в някаква форма намираме определени души, които в много земни съществувания са били сред тези отряди, участвали са в тази свръхсетивна школа в 14-то, 15-то столетие; отряди души, които се стремят към течението на Михаил, души, които приемат в техните волеви импулси онова, което можем да наречем воля за връзка с течението на Михаил.
към текста >>
363.
11. ПОСЛЕДНО СЛОВО, Дорнах, 28 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И ние виждаме след това, как изпълнен с мъдрост в сферата на Юпитер той прониква онова, което имаше в основата на своя живот; ние виждаме как той успява да го обхване в мъдрост заедно с такива духове като Гьоте, по-късния Гьоте, а също и с такива духове, които повече или по-малко се намираха на погрешни пътища, обаче все пак пренасяха в областта на магическото това, което е мирова същност, мирово мислене, как Рафаел поставя там основата на своя магически идеализъм в съизживяване на еволюцията на по-късния Елифас
Лев
и.
И ние виждаме след това, как изпълнен с мъдрост в сферата на Юпитер той прониква онова, което имаше в основата на своя живот; ние виждаме как той успява да го обхване в мъдрост заедно с такива духове като Гьоте, по-късния Гьоте, а също и с такива духове, които повече или по-малко се намираха на погрешни пътища, обаче все пак пренасяха в областта на магическото това, което е мирова същност, мирово мислене, как Рафаел поставя там основата на своя магически идеализъм в съизживяване на еволюцията на по-късния Елифас Леви.
Ние виждаме, как той взима участие във всичко това, което живееше там отвъд в Сведенборг.
към текста >>
364.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Роден на 27 февруари в Кра
лев
ец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници.
1861 г.
Роден на 27 февруари в Кралевец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници.
Родителите му произхождат от Южна Австрия.
към текста >>
365.
Съдържание
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Индивидуалното обагряне на кармата чрез тези сфери, изложено с три примера: Волтер Марс/, Виктор Юго /Сатурн/ и Елифас
Лев
и /Юпитер/.
Йерархията на слънчевата област. Действието на Христос в сферата на Слънцето. Изкачването на човешката душа в съществуването на Марс, Юпитер и Сатурн. Изграждането на кармата за новия земен живот при съзерцанието на най-висшите йерархии в тази област.
Индивидуалното обагряне на кармата чрез тези сфери, изложено с три примера: Волтер Марс/, Виктор Юго /Сатурн/ и Елифас Леви /Юпитер/.
към текста >>
Хайнрих Хайне, Волтер, Гьоте, Елифас
Лев
и.
Врастването на човешките души в духовните йерархии при възлизането в сферите на планетите. Човекът като носител на световноисторическото развитие. Юпитеровата сфера на мъдростта.
Хайнрих Хайне, Волтер, Гьоте, Елифас Леви.
към текста >>
366.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
В протичането на тези разглеждания аз споменах името на един мъж, който по един забележителен начин показва, как в една во
лев
а натура може да се прояви нещо визионерно.
В протичането на тези разглеждания аз споменах името на един мъж, който по един забележителен начин показва, как в една волева натура може да се прояви нещо визионерно.
Аз споменах името на италианския борец за свобода Гарибалди, показах също и някои характерни негови черти. Всичко онова, което виждаме в този Гарибалди е волева изява. Каква невероятна воля е необходима, един младеж на своя отговорност често да прекосява с кораб Адриатическо море в едно опасно време през второто и в началото на третото десетилетие на деветнадесети век, неведнъж да бъде пленяван и чрез собствената си смелост и сила отново да се освобождава. Каква невероятна воля е залегнала в това, след като вижда, че за него няма поле на дейност в Европа, да замине за Южна Америка, за да стане там един от най-смелите хора, борещ се за свобода. Аз ви обърнах вниманието също и към това, как по отношение на неговата женитба той се изплъзва от обикновените земни отношения и когато отново се завръща в Европа, той става онзи, на когото настояща Италия дължи всичко.
към текста >>
Всичко онова, което виждаме в този Гарибалди е во
лев
а изява.
В протичането на тези разглеждания аз споменах името на един мъж, който по един забележителен начин показва, как в една волева натура може да се прояви нещо визионерно. Аз споменах името на италианския борец за свобода Гарибалди, показах също и някои характерни негови черти.
Всичко онова, което виждаме в този Гарибалди е волева изява.
Каква невероятна воля е необходима, един младеж на своя отговорност често да прекосява с кораб Адриатическо море в едно опасно време през второто и в началото на третото десетилетие на деветнадесети век, неведнъж да бъде пленяван и чрез собствената си смелост и сила отново да се освобождава. Каква невероятна воля е залегнала в това, след като вижда, че за него няма поле на дейност в Европа, да замине за Южна Америка, за да стане там един от най-смелите хора, борещ се за свобода. Аз ви обърнах вниманието също и към това, как по отношение на неговата женитба той се изплъзва от обикновените земни отношения и когато отново се завръща в Европа, той става онзи, на когото настояща Италия дължи всичко.
към текста >>
367.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Ние виждаме тази личност, с нейните абстрактни, рационалистични, чисто външни понятия, в които се проявява онова, което е западналата мистерийна същност, преродена като Елифас
Лев
и[4].
Да погледнем един вид мистерии, но съвсем западнали мистериии - мистериите, които някога са играли голяма роля в Америка, но по-късно са западнали, така че представите, които се бяха създали за култа и изпълнението на самия култ са станали изцяло детски, в сравнение със значителното, което е съществувало преди. Малко преди откриването на Америка, следователно не много отдавна, дори в суеверието, в магическото, във фокусите на тези мистерии се вижда нещо от силата, от сугестивната сила на тези стари мистерии. Отново имаме една личност, за която искам да говоря, която всред тези мистерии не само можа да си създаде определени представи, но и можеше да възприема такива същности, които там бяха наричани Таотел, Квитцалкаотел, Тетцкватлипока - същества, които всъщност въздействат по един силен, но бих казал, нечист начин върху хората. В повечето случаи начинът на въздействие от западналите мистерии има негативно влияние върху етичността. Тази личност по-късно се ражда като мъж, силно проникнат в подсъзнанието си от онова, което може да произлезе от такива мистерии като сугестивна сила.
Ние виждаме тази личност, с нейните абстрактни, рационалистични, чисто външни понятия, в които се проявява онова, което е западналата мистерийна същност, преродена като Елифас Леви[4].
Веднага се хвърля светлина върху иначе едно загадъчно явление, където в произведенията на тази личност има нещо велико, но също и нещо от това, което прави човешката душата напълно разпокъсана, дори в известно отношение глупава и притъпена.
към текста >>
Стане ли познанието вътрешен во
лев
импулс, призоваващ да станем достойни за нашия душевен живот от преди слизането ни на Земята чрез раждането, тогава това, което се учи в антропософията, става непосредствен морален импулс.
Но бихте ли могли да си представите, мои мили приятели, че вие приемате истинските описания на онова, което лежи отвъд земния живот, без от тези описания да получите вътрешно раздвижване на вашата душевност, вътрешно затопляне и просветляване на душата ви? Не се ли показва човешкият живот от раждането до смъртта по друг начин, не се ли чувства различно, когато тези описания, почерпени от свръхсетивния живот, наистина въздействат върху душата с цялата си вътрешна сила? Там човек съзерцава и знае: - Ние сме слезли от един свят, който може да се опише, ние внасяме във физическия свят това, което е живяло всред боговете. - Да се разбере това само теоретично, не е важно. Но като човек да чувстваме, че сме слезли от една сфера, която може така да се опише, означава, че като човек в нашето сетивно-физическо тяло на Земята ние чувстваме, че трябва да станем достойни за това, което е слязло надолу с нас.
Стане ли познанието вътрешен волев импулс, призоваващ да станем достойни за нашия душевен живот от преди слизането ни на Земята чрез раждането, тогава това, което се учи в антропософията, става непосредствен морален импулс.
Това подсилване на моралните импулси, е съществен аспект на антропософията. Аз вярвам, че в тези три лекции този аспект е излязъл наяве в начина на описанието.
към текста >>
[4] Елифас
Лев
и, псевдоним на Alphonse Louis Constant, 1810-1875.
[4] Елифас Леви, псевдоним на Alphonse Louis Constant, 1810-1875.
Издател на многобройни произведения от областта на окултизма.
към текста >>
368.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Индивидуалността, която беше преминала през мексиканските мистерии, премина през юпитеровата сфера и отново беше родена като Елифас
Лев
и.
Другата индивидуалност също премина през сферата на Юпитер; в нея също се преобрази това, което тя е могла да научи в мексиканските мистерии. Но в сферата на Юпитер не е могло да се породи същото от един земен живот, изживян в Гърция както описах, и от един земен живот, преминал в Мексико така, както описах. И двамата са преминали през юпитеровата сфера на мъдростта, но от двата живота е станало това, което е могло да бъде оформено съответно на творческите сили от предишния живот.
Индивидуалността, която беше преминала през мексиканските мистерии, премина през юпитеровата сфера и отново беше родена като Елифас Леви.
Тук имате магически ритуални действия, магически култове, преобразени по един забележителен начин в мъдрост. Това е една малоценна юпитерова карма, но въпреки това извънредно умна и мъдра. Тук се вижда, как действат заедно това, което човекът е узнал в земния живот и това, което става между смъртта и едно ново раждане. Наистина по-късният живот се изгражда според предишния, но в същата сфера в кармата може да се преобрази по разнообразен начин това, което един човек е прекарал в даден земен живот. Едва когато така се разгледа изграждането на човешкия живот в кармически смисъл, този човешки живот истински се задълбочава.
към текста >>
369.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И точно характерното за това спомняне е, че от спомените все повече и повече се пресяват чувствата и во
лев
ите импулси.
- Щом това е нашата обхващаща нещата, разбираща душа, нашият дух, които стоят в живо общение с всичко, което вън от външния свят нахлува в нас, то зад този аз, ние изживяваме като една сянка в спомена всичко, което ни остава от това.
И точно характерното за това спомняне е, че от спомените все повече и повече се пресяват чувствата и волевите импулси.
Ние можем да сме изпитвали най-интензивни чувства при смъртта на една извънредно скъпа за нас личност, но картината на спомена, която остава, този спомен избледнява, все повече и повече избледнява в чувствата. А колко малко остава в нас от нашите волеви импулси, които сме имали под външните впечатления на това изживяване! Чувството и волята избледняват; по правило остава спокойната картина на спомена, една сянка на изживяването. И не може да бъде другояче на Земята, освен да ни остава тази сянка от изживяното. Ние заставаме в спомена по по-различен начин, отколкото стоим в настоящото изживяване.
към текста >>
А колко малко остава в нас от нашите во
лев
и импулси, които сме имали под външните впечатления на това изживяване!
- Щом това е нашата обхващаща нещата, разбираща душа, нашият дух, които стоят в живо общение с всичко, което вън от външния свят нахлува в нас, то зад този аз, ние изживяваме като една сянка в спомена всичко, което ни остава от това. И точно характерното за това спомняне е, че от спомените все повече и повече се пресяват чувствата и волевите импулси. Ние можем да сме изпитвали най-интензивни чувства при смъртта на една извънредно скъпа за нас личност, но картината на спомена, която остава, този спомен избледнява, все повече и повече избледнява в чувствата.
А колко малко остава в нас от нашите волеви импулси, които сме имали под външните впечатления на това изживяване!
Чувството и волята избледняват; по правило остава спокойната картина на спомена, една сянка на изживяването. И не може да бъде другояче на Земята, освен да ни остава тази сянка от изживяното. Ние заставаме в спомена по по-различен начин, отколкото стоим в настоящото изживяване.
към текста >>
370.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Тогава му се струва, че църковната камбана бавно зазвучава в живота му и на сутринта той има своите предчувствия за съдбата, за съдбовните събития, а не за свободните во
лев
и импулси.
Само че не го забелязваме. Простите хора, които по-рано живееха на село - това сега се случва все по-рядко, - знаеха за такива неща и затова не искаха веднага да бъдат изтръгвани от съня, защото, когато човек веднага бива събуден и без преход навлезе в будния дневен живот, той ще бъде изтръгван от такива интимни преживявания. Затова селянинът казва, че когато човек се събужда, никога не бива веднага да поглежда към прозореца, а по-добре да извърне поглед настрана, за да запази още малко тъмнината и да може да наблюдава, какво се появява там от съня. Селянинът не иска да погледне веднага прозореца и не обичаше да бъде стряскан при събуждането. Той обича да се събужда естествено от звъна на църковната камбана, която всеки ден го събужда по едно и също време, така че още през цялото време на спането може да се подготви за това.
Тогава му се струва, че църковната камбана бавно зазвучава в живота му и на сутринта той има своите предчувствия за съдбата, за съдбовните събития, а не за свободните волеви импулси.
Това му е приятно и той ще мрази да го събужда будилникът, защото съвсем сигурно, също като точността на смъртта той измъква човека от всичко духовно, много по-сигурно, отколкото прозорецът, който човек съзира при събуждането. Но в жизнените отношения нашето съвременно културно развитие изцяло е свързано с материализма и ще бъде и по-нататък свързано с тях. Има много неща в съвременния живот, които правят невъзможно за човека да наблюдава духовното, което тъче и твори в света. Колкото повече човекът наблюдава онова неопределено, може да се каже, полумистично, което може да се излъчи от спането и да навлезе в живота му, толкова повече той ще може да съзира своята карма.
към текста >>
371.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Най напред ние трябва да запазим като истина в душата си това, което е следствието от нашето морално-душевно мисловно настроение, от чувствата, от во
лев
ите импулси.
Най напред ние трябва да запазим като истина в душата си това, което е следствието от нашето морално-душевно мисловно настроение, от чувствата, от волевите импулси.
Ние трябва да го запазим и да чакаме, докато в живота между смъртта и новото раждане получим помощта на съществата от висшите йерархии. Тогава това, което ние носим в душата си, първо минава през духовния свят, появява се пак в един нов земен живот под формата, под която трябва да се прояви. Какво бихме били, ако в земния живот непосредствено можехме да осъществим това, което душевно-морално носим в нас? Ние не бихме били хората от земния живот! Представете си, че носите нещо морално-душевно във вас, за което с право можете да предполагате, че то би създало една щастлива световна ситуация и това се случи, вие сте могли да го осъществите.
към текста >>
372.
Забележки към текста.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
119. Елифас
Лев
и, псевдоним на Alphonse Louis Constant, 1810-1875.
119. Елифас Леви, псевдоним на Alphonse Louis Constant, 1810-1875.
Издател на многобройни произведения от областта на окултизма.
към текста >>
Елифас
Лев
и: Сравни заб.
Елифас Леви: Сравни заб.
към стр. 119.
към текста >>
373.
Съдържание
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Космически разглеждания но во
лев
ия живот на човека.
Трудности в изследването на Кармата. Байрон, Волтер, Сведенборг, Лоренс Олифант. Гений на Марс и гений на Меркурий.
Космически разглеждания но волевия живот на човека.
към текста >>
374.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Тогава ще разберем, как от минали цивилизации хората пренасят в по-късните земни епохи онова, което са приели в себе си в тези минали земни съществувания като мисли, като во
лев
и импулси.
От къде иде това? Докато казваме само: тук стои тази личност, тя действува като учен, получила е такова възпитание, израснала е, направила е тези или онези научни изследвания, докато казваме само: тук имаме един държавник, той е получил това или онова възпитание, имал е това или онова либерално или консервативно схващане и убеждение в неговите политически мероприятия ние не ще разберем, как през същата цивилизация на настоящето може да тече от една страна Христовия Импулс, а от друга страна нещо, което не иска да има нещо общо с християнството. От къде иде това? Ние ще разберем един такъв въпрос, когато насочим поглед върху повтарящите се земни съществувания на една такава меродавна личност.
Тогава ще разберем, как от минали цивилизации хората пренасят в по-късните земни епохи онова, което са приели в себе си в тези минали земни съществувания като мисли, като волеви импулси.
към текста >>
375.
8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Самата моя книга "Философия на свободата", която на английски е преведена под заглавието "Философия на духовната дейност", води в космически разглеждания на човешкия во
лев
живот.
Аз винаги съм бил близо до това.
Самата моя книга "Философия на свободата", която на английски е преведена под заглавието "Философия на духовната дейност", води в космически разглеждания на човешкия волев живот.
Такива неща са били винаги близки за мене. И въпросите, които сега стоят в областта на задачите на Антропософското Движение, водят до кармически изследвания, макар и да не се изчерпват в това, макар и това може да бъде само една част. И отново, винаги кармически изследвания водят до такива Същества, каквито е този дух на Марс, за който Ви говорих. Ние срещаме обаче такива духовни същества също и тогава, когато предприемаме такива изследвания, за които споменах, че те ще излязат в книгата, която е изработена от д-р Ита Вегман заедно с мене в областта на медицината, която сега е напечатана в нейната първа част. Когато търсим по този начин природопознанието на посвещението, ние стигаме по подобен начин до духове на Меркурий, които застават срещу нас поради това, че духовете на Меркурий играят една особена роля в Кармата на хората.
към текста >>
376.
Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания»
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Нека веднъж да видим, колко много представи, чувства и во
лев
и импулси, живеят в душата на човека, които той е възприел във връзка с положението си, професията, принадлежността към семейството или към даден народ, времето, в което живее и т.н.. Това съдържание на душата не бива да се схваща като нещо, което ако бъде заличено, би представлявало морална постъпка от полза за всички хора.
Нека веднъж да видим, колко много представи, чувства и волеви импулси, живеят в душата на човека, които той е възприел във връзка с положението си, професията, принадлежността към семейството или към даден народ, времето, в което живее и т.н.. Това съдържание на душата не бива да се схваща като нещо, което ако бъде заличено, би представлявало морална постъпка от полза за всички хора.
Не, защото човек получава своята устойчивост и сигурност в живота от това, че е част от определена народност, семейство, съвремие, възпитание и пр. Ако лекомислено би отхвърлил тези неща от себе си, човек скоро би останал без опора в живота. Не е желателно, особено за слаби натури, да отиват прекалено далеч в това отношение. Всеки езотеричен ученик трябва да е съвсем наясно, че паралелно със съблюдаването на това първо правило трябва да се придобие разбиране за всички постъпки, мисли и чувства и на другите хора. Не бива никога да се стига дотам, следването на това правило да води до невъздържаност или да доведе до там някой да си каже: Аз скъсвам с всички неща, в които съм роден и в които животът ме е поставил.
към текста >>
377.
Две общо дадени главни упражнения
GA_245 Указания за езотеричното обучение
«Ich will» - «Аз искам (аз действам во
лев
о)»
«Ich will» - «Аз искам (аз действам волево)»
към текста >>
378.
Обяснения към двете предходни главни упражнения
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Някога не е било възможно това «Аз съм» да бъде вътрешно осмислено, почувствано и во
лев
о назовано (волирано).
Фактически в това изречение се намира цялата тайна на съвременното човешко съществуване. Такова изречение може да се мисли, да се чувства и да се осъществява само от същество, което има такава фигура и такъв външен образ както днешния земен човек. При такова същество образът така е трябвало да се изгради, че всички действащи в тялото сили да се насочат към формата, която се превръща отпред в сводестото чело. Това сводесто, изпъкнало напред чело и «Аз съм» си принадлежат. В по-ранните времена на развитие човешката фигура е минала през една степен, при която този образ още не е бил насочен напред към оформянето на такова чело.
Някога не е било възможно това «Аз съм» да бъде вътрешно осмислено, почувствано и волево назовано (волирано).
Ще бъде обаче съвсем невярно, ако се вярва, че описаната форма на тялото (фигурата) е породила «Аз съм». Това «Аз съм» е съществувало и преди, само че още не е могло да се изрази в една съответстваща му форма. Както то се проявява сега в телесната фигура на човека, така по-рано се е изразявало в духовния свят. И тъкмо тази сила на «Аз съм», която в дадена епоха на далечното минало се съединява с онова човешко тяло, което още не е имало днешната форма на челото, точно тази сила на «Аз съм» довежда предишната фигура до образуването на съвременното чело. От там се получава, че чрез известно потопяване в «Аз съм» човек може да усети в себе си силата, която го е изградила в днешната му форма.
към текста >>
379.
Други мантри - медитации
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Чрез мъдрост и любов, чрез во
лев
ата сила,
Чрез мъдрост и любов, чрез волевата сила,
към текста >>
380.
Бележки от езотеричния час в Берлин на 14 Ноември. Събуждане на човека за самосъзнанието
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Едно такова течение навлиза през главата, продължава през десния крак до дясното стъпало, оттам в лявата ръка (до края на пръстите), после в дясната ръка (също до края на пръстите), след това в
лев
ия крак до лявото ходило и оттам обратно в главата.
Когато кръстоса ръцете си така, че дясната длан да легне върху горната страна на лявата длан и се концентрира върху така кръстосаните ръце във връзка с точно определена дума, при условие, че упражнението бъде правено достатъчно често с най-голяма енергия и издръжливост, човек скоро ще забележи, че ръцете се стремят да се отделят, че те сами се разгъват. Това е позата на средновековните светци. Също и това упражнение има своето определено значение. През човешкото тяло постоянно циркулират етерни течения от Космоса.
Едно такова течение навлиза през главата, продължава през десния крак до дясното стъпало, оттам в лявата ръка (до края на пръстите), после в дясната ръка (също до края на пръстите), след това в левия крак до лявото ходило и оттам обратно в главата.
Представим ли си човека застанал в описаното положение с разтворени встрани ръце, така етерното течение има формата на пентаграм. Лошо би било за човека, ако течението не би навлизало през главата, а през ходилата. През стъпалата в човешкото тяло навлизат всички лоши въздействия. Това се използва от черната магия, от черните магьосници.
към текста >>
381.
1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Ако с цел аналогия, фразите свързани със съвременните парламенти бъдат заимствани – въпреки че обикновено са неподходящи тук екзотериците могат да бъдат сравнени с
лев
ите партии, а езотериците с десните партии.
И така се стигна до това, че в средата на XIX век думите "езотерик" и "екзотерик", които бяха използвани от посветените помежду им, придобиха значение по-различно от онова, което е било по-рано. Окултистите се разделиха на екзотерици и езотерици.
Ако с цел аналогия, фразите свързани със съвременните парламенти бъдат заимствани – въпреки че обикновено са неподходящи тук екзотериците могат да бъдат сравнени с левите партии, а езотериците с десните партии.
Езотериците бяха онези, които искаха да продължат да се придържат твърдо към принципа да не разкриват нищо от свещеното, предаващо се от поколение на поколение знание, нищо, което можеше да позволи на мислещите хора да проникнат в същината на символния език, да не достига до широката публика. Езотериците бяха, така да се каже, консерваторите сред окултистите. Кои тогава можем да попитаме бяха екзотериците? Те бяха и са онези, които искат да направят обществено достояние част от езотеричното знание. Поначало, екзотериците не се различаваха от езотериците, освен с това, че първите бяха склонни да следват импулсите на своето чувство за отговорност, и да направят част от езотеричното знание публично.
към текста >>
382.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Посветените от крайната
лев
ица овладяха заседанията, провеждани по описания начин.
Как се стигна до такова положение на нещата? Каква бе развръзката на забележителния опит, направен като резултат от компромиса? Развръзката беше, че посветени от определена група изтръгнаха властта от ръцете на онези, които бяха направили компромиса.
Посветените от крайната левица овладяха заседанията, провеждани по описания начин.
Те придобиха огромно влияние, защото достиганото от медиумите изобщо не произлизаше от царството на мъртвите, а от царството на живите от посветени, които бяха в далечен или близък контакт с медиумите. Защото всичко беше причинено от тези посветени и медиуми, беше оцветено с теориите на онези, които искаха да поставят медиумите под свой контрол. Желанието на онези сред екзотериците и езотериците, които бяха направили компромиса, бе да накарат хората да разберат, че наистина има духовен свят. Това е което те искаха да внушат. Но когато онези, които се мислеха за способни да ръководят ги изпуснаха от контрол, окултистите от крайната левица влязоха във владение и се постараха чрез медиумите ако мога да използвам тази тафтология да съобщят своите теории и своите възгледи на света.
към текста >>
Но когато онези, които се мислеха за способни да ръководят ги изпуснаха от контрол, окултистите от крайната
лев
ица влязоха във владение и се постараха чрез медиумите ако мога да използвам тази тафтология да съобщят своите теории и своите възгледи на света.
Посветените от крайната левица овладяха заседанията, провеждани по описания начин. Те придобиха огромно влияние, защото достиганото от медиумите изобщо не произлизаше от царството на мъртвите, а от царството на живите от посветени, които бяха в далечен или близък контакт с медиумите. Защото всичко беше причинено от тези посветени и медиуми, беше оцветено с теориите на онези, които искаха да поставят медиумите под свой контрол. Желанието на онези сред екзотериците и езотериците, които бяха направили компромиса, бе да накарат хората да разберат, че наистина има духовен свят. Това е което те искаха да внушат.
Но когато онези, които се мислеха за способни да ръководят ги изпуснаха от контрол, окултистите от крайната левица влязоха във владение и се постараха чрез медиумите ако мога да използвам тази тафтология да съобщят своите теории и своите възгледи на света.
към текста >>
В окултизма един човек принадлежи към "
лев
ицата", когато се опитва да постигне някаква крайна цел с помощта на наученото от окултното учение.
Докато обсъждането още продължаваше в кръговете на почтените окултисти, ситуацията беше застрашителна. Защото колкото повече окултистите клоняха наляво, толкова по-малко те бяха загрижени да допринасят за онова, което единствено е оправдано, а именно всеобщо-човешкото.
В окултизма един човек принадлежи към "левицата", когато се опитва да постигне някаква крайна цел с помощта на наученото от окултното учение.
Друг човек принадлежи към "десницата" в окултизма, когато желае тази цел само заради самата цел. Средната партия беше за това, езотеричното знание да се направи екзотерично, което е нужно в нашето време, за да повиши интересите на човечеството във всеобщи. Но онези, принадлежащи към крайната левица са всъщност тези, които смесват определени лично техни цели с онова, което разпространяват като окултно учение. Човек е в такава степен "наляво", в каквато предследва особени цели, води хората към духовния свят, дава им всякакви видове доказателства за него, и насажда у тях по забранен начин подбуди, които просто спомагат за изпълняването на тези определени стремежи. Водещият кръг от съвременни посветени беше изправен пред тази ситуация.
към текста >>
Но онези, принадлежащи към крайната
лев
ица са всъщност тези, които смесват определени лично техни цели с онова, което разпространяват като окултно учение.
Докато обсъждането още продължаваше в кръговете на почтените окултисти, ситуацията беше застрашителна. Защото колкото повече окултистите клоняха наляво, толкова по-малко те бяха загрижени да допринасят за онова, което единствено е оправдано, а именно всеобщо-човешкото. В окултизма един човек принадлежи към "левицата", когато се опитва да постигне някаква крайна цел с помощта на наученото от окултното учение. Друг човек принадлежи към "десницата" в окултизма, когато желае тази цел само заради самата цел. Средната партия беше за това, езотеричното знание да се направи екзотерично, което е нужно в нашето време, за да повиши интересите на човечеството във всеобщи.
Но онези, принадлежащи към крайната левица са всъщност тези, които смесват определени лично техни цели с онова, което разпространяват като окултно учение.
Човек е в такава степен "наляво", в каквато предследва особени цели, води хората към духовния свят, дава им всякакви видове доказателства за него, и насажда у тях по забранен начин подбуди, които просто спомагат за изпълняването на тези определени стремежи. Водещият кръг от съвременни посветени беше изправен пред тази ситуация. Бе осъзнато, че властта е попаднала в ръцете на хора, преследващи свои собствени особени цели. Такова беше положението на нещата, пред които бяха изправени екзотериците и езотериците, направили споменатия компромис.
към текста >>
Но принадлежащите на
лев
ицата можеха също да кажат с увереност: Възможно е да постигнем нещо крайно ефективно в света с помощта на тази личност!
Бихме отишли твърде далеч, ако ви разкажа за всички междинни етапи, но определени важни неща трябва да се споменат. Беше дошъл действително решителен момент, който мога да посоча по следния начин, който макар и изказан донякъде символично, е в пълно съгласие с фактите: Окултистите от десницата, които заедно със средната група се бяха съгласили на компромиса, можеха да си кажат: Напълно е възможно нещо много забележително да произлезе от тази личност.
Но принадлежащите на левицата можеха също да кажат с увереност: Възможно е да постигнем нещо крайно ефективно в света с помощта на тази личност!
И така същинска битка се разрази около нея, от едната страна с почтената цел да се потвърди колкото се може повече от знанието на посветените; от другата страна в интерес на важни, специални цели. Често съм засягал ранните периоди в живота на Елена Блаватска и съм показвал, че преди всичко, бяха направени опити да се вземат големи знания от нея. Но в сравнително кратко време положението бързо се промени, вследствие на факта, че скоро тя влезе в групата на онези, които принадлежаха към левицата. И въпреки че Елена Блаватска знаеше много добре какво самата тя бе способна да вижда защото тя беше особено забележителна в това, че не бе просто пасивен медиум, а имаше колосална памет за всичко, разкриващо и се от висшите светове въпреки всичко тя немимуемо беше под влиянието на определени личности, когато искаше да предизвика прояви на духовния свят. И така тя винаги споменаваше онова, което беше желателно всъщност да бъде оставено настрана тя винаги се насочваше към "Махатмите".
към текста >>
Но в сравнително кратко време положението бързо се промени, вследствие на факта, че скоро тя влезе в групата на онези, които принадлежаха към
лев
ицата.
Бихме отишли твърде далеч, ако ви разкажа за всички междинни етапи, но определени важни неща трябва да се споменат. Беше дошъл действително решителен момент, който мога да посоча по следния начин, който макар и изказан донякъде символично, е в пълно съгласие с фактите: Окултистите от десницата, които заедно със средната група се бяха съгласили на компромиса, можеха да си кажат: Напълно е възможно нещо много забележително да произлезе от тази личност. Но принадлежащите на левицата можеха също да кажат с увереност: Възможно е да постигнем нещо крайно ефективно в света с помощта на тази личност! И така същинска битка се разрази около нея, от едната страна с почтената цел да се потвърди колкото се може повече от знанието на посветените; от другата страна в интерес на важни, специални цели. Често съм засягал ранните периоди в живота на Елена Блаватска и съм показвал, че преди всичко, бяха направени опити да се вземат големи знания от нея.
Но в сравнително кратко време положението бързо се промени, вследствие на факта, че скоро тя влезе в групата на онези, които принадлежаха към левицата.
И въпреки че Елена Блаватска знаеше много добре какво самата тя бе способна да вижда защото тя беше особено забележителна в това, че не бе просто пасивен медиум, а имаше колосална памет за всичко, разкриващо и се от висшите светове въпреки всичко тя немимуемо беше под влиянието на определени личности, когато искаше да предизвика прояви на духовния свят. И така тя винаги споменаваше онова, което беше желателно всъщност да бъде оставено настрана тя винаги се насочваше към "Махатмите". Те можеха да бъдат там на заден план, но това не е фактор, когато става въпрос за подкрепа на интересите на човечеството.
към текста >>
Един намек стигна до нея от източник от страната на
лев
ицата, че тя беше личност с ключово значение.
И не след дълго Елена Блаватска трябваше да вземе решение.
Един намек стигна до нея от източник от страната на левицата, че тя беше личност с ключово значение.
Тя знаеше много добре какво бе видяното от нея, но не съзнаваше колко забележителна беше като личност. Това най-напред и бе разкрито от левицата. Но тя бе принципно почтена по природа и след като това загатване и бе направено за нещо, което отначало тя трудно можеше да одобри поради своята почтенност, тя се опита от своя страна да достигне до нещо като компромис с едно окултно Братство в Европа. Нещо чудесно можеше да произлезе от това, защото чрез своята голяма дарба за медиумизъм тя щеше да бъде способна да даде потвърждения от изключителна важност във връзка с онова, което се знаеше от посветените чрез теориите и символизма. Но тя не само беше напълно почтена, тя беше също и онова, което в Германия наричат "Frechdachs" "безочливо същество".
към текста >>
Това най-напред и бе разкрито от
лев
ицата.
И не след дълго Елена Блаватска трябваше да вземе решение. Един намек стигна до нея от източник от страната на левицата, че тя беше личност с ключово значение. Тя знаеше много добре какво бе видяното от нея, но не съзнаваше колко забележителна беше като личност.
Това най-напред и бе разкрито от левицата.
Но тя бе принципно почтена по природа и след като това загатване и бе направено за нещо, което отначало тя трудно можеше да одобри поради своята почтенност, тя се опита от своя страна да достигне до нещо като компромис с едно окултно Братство в Европа. Нещо чудесно можеше да произлезе от това, защото чрез своята голяма дарба за медиумизъм тя щеше да бъде способна да даде потвърждения от изключителна важност във връзка с онова, което се знаеше от посветените чрез теориите и символизма. Но тя не само беше напълно почтена, тя беше също и онова, което в Германия наричат "Frechdachs" "безочливо същество". И тя безспорно беше! Тя имаше в своята природа определена характерна черта, която е особено разпространена сред предразположените към медиумизъм, а именно липсата на постоянство във външното поведение.
към текста >>
Това Американско Братство беше такова, че там мнозинството винаги се колебаеше между десницата и
лев
ицата, но във всички случаи имаше изгледи за откриване на неща от огромно значение относно духовния свят.
И тя безспорно беше! Тя имаше в своята природа определена характерна черта, която е особено разпространена сред предразположените към медиумизъм, а именно липсата на постоянство във външното поведение. И така, имаше моменти, когато тя можеше да бъде много нагла и в едно от тези настроения на безочливост наложи на окултното Братство, което се беше решило да направи опит с нея, изисквания които не можеха да бъдат задоволени. Но като знаеше, че наистина много би могло да бъде постигнато с нейното сътрудничество, тя реши да повдигне въпроса пред други Братства. И така тя стигна до едно Американско Братство.
Това Американско Братство беше такова, че там мнозинството винаги се колебаеше между десницата и левицата, но във всички случаи имаше изгледи за откриване на неща от огромно значение относно духовния свят.
към текста >>
Това беше периодът, когато силен интерес бе проявен към Елена Блаватска от други Братства от
лев
ицата.
Това беше периодът, когато силен интерес бе проявен към Елена Блаватска от други Братства от левицата.
По това време тези леви Братя вече имаха свои собствени особени интереси. В момента не възнамерявам да говоря за тези интереси. Ако е необходимо, бих могъл да го направя някой път. Засега е достатъчно да кажем, че това бяха Братя, които имаха свои определени интереси, най-вече от силно политически характер; те си представяха възможността за постигане на нещо от политическо естество в Америка посредством личности, които по-рано бяха преминали през окултна подготовка. Последствието беше, че в момента когато Елена Блаватска бе вече придобила несметно количество от окултно знание чрез работата си с Американската Ложа, тя трябваше да бъде изключена от там, защото се разкри, че има нещо политическо на заден план.
към текста >>
По това време тези
лев
и Братя вече имаха свои собствени особени интереси.
Това беше периодът, когато силен интерес бе проявен към Елена Блаватска от други Братства от левицата.
По това време тези леви Братя вече имаха свои собствени особени интереси.
В момента не възнамерявам да говоря за тези интереси. Ако е необходимо, бих могъл да го направя някой път. Засега е достатъчно да кажем, че това бяха Братя, които имаха свои определени интереси, най-вече от силно политически характер; те си представяха възможността за постигане на нещо от политическо естество в Америка посредством личности, които по-рано бяха преминали през окултна подготовка. Последствието беше, че в момента когато Елена Блаватска бе вече придобила несметно количество от окултно знание чрез работата си с Американската Ложа, тя трябваше да бъде изключена от там, защото се разкри, че има нещо политическо на заден план. Така нещата не можеха да продължават.
към текста >>
"Това", казва той, "е истински свободната философия; всеки, който не я желае, може да я отхвърли; аз оставям всекиго свободен; аз казвам само, че ако някой желае например да установи действителната посока на развитие на нещата, да има едно во
лев
о сътворение на света и т.н., той може да успее само следвайки пътя на философия като тази.
"Божественото сътворение на света и божественото устройство на света са подобни на механичните продукти на гениален техник или инженер и на ръководството на мъдър владетел. Господ Бог като Творец, Вседържител и Властелин на Космоса е представен тук съвсем като човек в Неговите мисли и действия." Шелинг имаше куража да изведе антропоморфизма до неговите най-крайни изводи. Той провъзгласи човека и цялото му жизнено съдържание за божествени; и тъй като не само разумното принадлежи към това жизнено съдържание, а също и неразумното, той можеше да обясни съществуването на неразумността в света. За тази цел той трябваше да разшири разумните възгледи на мислещото съзнание чрез добавяне на нещо друго, чиито произход не лежи в мисленето. Този според него по-висш възглед, той нарече "позитивна философия".
"Това", казва той, "е истински свободната философия; всеки, който не я желае, може да я отхвърли; аз оставям всекиго свободен; аз казвам само, че ако някой желае например да установи действителната посока на развитие на нещата, да има едно волево сътворение на света и т.н., той може да успее само следвайки пътя на философия като тази.
Ако рационалната философия го задоволява и той не желае нищо повече, нека си остане доволен с нея, но ще трябва да се откаже в опита си да намери в рационалната философия онова, което за съжаление тя не може да съдържа, а именно, истинския Бог и реалността, лежаща в основата на развитието на нещата, и едно свободно отношение на Бог към света." Негативната философия ще "остане в най-крайна степен философия за училищата, а Позитивната философия такава за живота. Само чрез двете заедно ще дойде посвещаването, което хората могат да очакват от философията. Добре е известно, че Елевзинските Посветени разграничаваха Малките от Големите Мистерии; Малките бяха подготовка за Големите.... Позитивната философия е необходимата последица от Негативната философия, когато това се разбира правилно. Следователно може да се каже: В Негативната философия се честват Малките Мистерии, а в Позитивната философия Големите."
към текста >>
Добре е известно, че Е
лев
зинските Посветени разграничаваха Малките от Големите Мистерии; Малките бяха подготовка за Големите.... Позитивната философия е необходимата последица от Негативната философия, когато това се разбира правилно.
За тази цел той трябваше да разшири разумните възгледи на мислещото съзнание чрез добавяне на нещо друго, чиито произход не лежи в мисленето. Този според него по-висш възглед, той нарече "позитивна философия". "Това", казва той, "е истински свободната философия; всеки, който не я желае, може да я отхвърли; аз оставям всекиго свободен; аз казвам само, че ако някой желае например да установи действителната посока на развитие на нещата, да има едно волево сътворение на света и т.н., той може да успее само следвайки пътя на философия като тази. Ако рационалната философия го задоволява и той не желае нищо повече, нека си остане доволен с нея, но ще трябва да се откаже в опита си да намери в рационалната философия онова, което за съжаление тя не може да съдържа, а именно, истинския Бог и реалността, лежаща в основата на развитието на нещата, и едно свободно отношение на Бог към света." Негативната философия ще "остане в най-крайна степен философия за училищата, а Позитивната философия такава за живота. Само чрез двете заедно ще дойде посвещаването, което хората могат да очакват от философията.
Добре е известно, че Елевзинските Посветени разграничаваха Малките от Големите Мистерии; Малките бяха подготовка за Големите.... Позитивната философия е необходимата последица от Негативната философия, когато това се разбира правилно.
Следователно може да се каже: В Негативната философия се честват Малките Мистерии, а в Позитивната философия Големите."
към текста >>
383.
4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Книгата бе написана по времето, когато Блаватска, след всички събития за които ви разказах, бе вече вкарана в едностранчивата сфера на влияние от онези индийски окултисти, които принадлежаха на
лев
ицата и имаха свои собствени специални цели.
И така я имаше "Езотеричен Будизъм" на Синет.
Книгата бе написана по времето, когато Блаватска, след всички събития за които ви разказах, бе вече вкарана в едностранчивата сфера на влияние от онези индийски окултисти, които принадлежаха на левицата и имаха свои собствени специални цели.
От това следва, че в "Езотеричен Будизъм" са дадени учения относно устройство на човека, и относно реинкарнация и Карма. Следователно тя е написана в противодействие на онези, които искаха да оставят знанието за прераждането да изчезне. Това ще ви покаже също колко силно се водеше конфликтът.
към текста >>
Блаватска коригира по начин, който всъщност засили пристрастието си към
лев
ите индийски окултисти.
Тя знаеше, че написаното от Синет е погрешно (Виж бележките след петата лекция бел. англ. пр.), но от друга страна тя бе в ръцете на онези, които желаеха лъжливото учение да бъде наложено на човечеството. Затова тя се опита както можете да прочетете в "Тайната Доктрина" тя се опита да поправи по определен начин тази концепция за Осмата Сфера и нещата свързани с нея. Но го направи по такъв начин, че предизвика объркване. Оттук има известно несъответствие между "Езотеричен Будизъм" на Синет и "Тайната Доктрина" на Блаватска.
Блаватска коригира по начин, който всъщност засили пристрастието си към левите индийски окултисти.
Тя се опита с много специфични средства, както след малко ще видим, да позволи повече от истината да излезе наяве, за да засенчи грешката. Следователно, тя беше длъжна в отговор да създаде противотежест, защото от позицията на индийските окултисти би било много опасно да се остави истината да бъде разкрита по този начин.
към текста >>
384.
5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Дори принадлежащите към
лев
ицата осъзнаха какво се случваше, и казаха: Ние ще направим нещо различно!
Този дяволски план защото тук наистина си имаме работа с дявола бе приведен в действие от Луцифер и Ариман, когато на окултистите им хрумна да се опитат да постигнат нещо чрез медиумизма. Луцифер и Ариман инспирираха медиумите, чрез които нагласиха цялата работа, за да може хората да бъдат водени към царството от което се твърдеше, че им говорят мъртвите. Луцифер и Ариман можеха тогава да дадат отражение върху техните души. Окултистите се разтревожиха, когато видяха по какъв курс поеха нещата, и се посъветваха помежду си как да се отклонят от него.
Дори принадлежащите към левицата осъзнаха какво се случваше, и казаха: Ние ще направим нещо различно!
Представяше се благоприятна възможност чрез появата на забележителна личност, а именно Елена Блаватска. И сега, след като планът бе прозрян и окултистите по Земята повече не му помагаха, Луцифер и Ариман се принудиха да преследват своята цел по друг начин.
към текста >>
Но тя каза това под влиянието на индийските окултисти, принадлежащи към
лев
ицата.
Блаватска, която дълбоко вникваше в тази фаза на Земната еволюция, предусети нещо от случващото се, след като прозря измамите на онази странна индивидуалност, за която говорих в миналата лекция, и си каза: Това не може да продължава така, както е; то трябва да се промени!
Но тя каза това под влиянието на индийските окултисти, принадлежащи към левицата.
Тя осъзна, че нещата трябва да се променят, но че трябва да се създаде нещо не лесно доловимо. За да създаде самата тя нещо, което да превъзхожда твърдението на Синет, тя се съгласи с плановете на инспириращите я индийски окултисти. Тези окултисти, последователи на левия път, нямаха друга цел освен поддържането на своите собствени специални интереси индийски интереси. Те възнамеряваха да установят навсякъде по Земята система от мъдрост от която Христос, и също Яхве, са изключени. Следователно трябваше да бъде прибавено нещо, посредством което Христос и Яхве да бъдат отстранени.
към текста >>
Тези окултисти, последователи на
лев
ия път, нямаха друга цел освен поддържането на своите собствени специални интереси индийски интереси.
Блаватска, която дълбоко вникваше в тази фаза на Земната еволюция, предусети нещо от случващото се, след като прозря измамите на онази странна индивидуалност, за която говорих в миналата лекция, и си каза: Това не може да продължава така, както е; то трябва да се промени! Но тя каза това под влиянието на индийските окултисти, принадлежащи към левицата. Тя осъзна, че нещата трябва да се променят, но че трябва да се създаде нещо не лесно доловимо. За да създаде самата тя нещо, което да превъзхожда твърдението на Синет, тя се съгласи с плановете на инспириращите я индийски окултисти.
Тези окултисти, последователи на левия път, нямаха друга цел освен поддържането на своите собствени специални интереси индийски интереси.
Те възнамеряваха да установят навсякъде по Земята система от мъдрост от която Христос, и също Яхве, са изключени. Следователно трябваше да бъде прибавено нещо, посредством което Христос и Яхве да бъдат отстранени.
към текста >>
385.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Просто защото действаха източни влияния, беше възможно отклонение в посока, която доведе до к
лев
ета за цялата природа на настоящата Луна, и от друга страна бе възможно отклонение, защото беше в интересите на определени личности да не се позволи истината за повтарящите се животи на Земята да излезе наяве.
Но това означава, че когато възприемаме духовно-научния възглед за света, може много лесно да се случи стабилната насока на живота, която познавахме по-рано, да започне да се колебае. Така че когато започнем да схващаме реалността на духовните светове, е въпрос на събиране силите на целия човек вътре в нас защото се нуждаем от "столицата на живота", вдъхната в нас по време на детството за да се доближим правилно до нещата, които сега ще ни бъдат разкрити от света зад отвъдната страна на Прага. И аз ви показах колко лесно е под влияния, които продължават естествено от различните потоци на времето, да се заблудиш в една или друга посока. Отклонение като срещаното в "Езотеричен Будизъм" на Синет се дължи на факта, че силният импулс на материализма може да окаже въздействие върху душите на хората казвам, може да окаже въздействие.
Просто защото действаха източни влияния, беше възможно отклонение в посока, която доведе до клевета за цялата природа на настоящата Луна, и от друга страна бе възможно отклонение, защото беше в интересите на определени личности да не се позволи истината за повтарящите се животи на Земята да излезе наяве.
Онзи, който имаше интерес в случая това не бе самият Синет, а онзи зад него да се помогне материализмът в човешкия живот да бъде, така да се каже, "ултраматериализиран", внедрен в една иначе вярна система, учещ на неща като онова относно Луната, и така давайки изкривяване в специфична посока.
към текста >>
То е опит да се хвърли к
лев
ета върху истината, която би излязла в света.
Истината за Осмата Сфера е помрачена, заличена. И по-късно Елена Блаватска поправи това чрез заявяването, че Яхве е създал само низшата сфера на човешкия живот, сферата на неговите сетива докато истината е, че Яхве е създал противодействаща на Осмата Сфера сила. Този метод следователно се състои в това да се разпръсква над някои въпроси мъгла, посредством представянето им в погрешна светлина. Ако разгледате тези неща внимателно ще видите, че случвалото се сред нас е в основата си същото, само че в по-малък мащаб.
То е опит да се хвърли клевета върху истината, която би излязла в света.
Някой се чувства неспособен да опровергае учението и затова отправя обвинения към онзи, който трябва да го представя. Това показва, разбира се, че такава личност е неспособна да проумее същината на учението.
към текста >>
386.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Цялостният човешки живот е насочен към това да се увеличава броят на хората, които се зак
лев
ат в несъществуването на коня.
Естествено, Ариман беше в дъното на това и действаше ефективно като обективна сила. Анекдотът е "от верен по-верен", тъй като същото нещо се случва сред нас постоянно.
Цялостният човешки живот е насочен към това да се увеличава броят на хората, които се заклеват в несъществуването на коня.
към текста >>
387.
4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Когато някой ме приеме в една синя стая и никак не ме оставя да кажа нещо, а непрекъснато ми бръщо
лев
и, аз ще чувствувам цялата обстановка като извънредно неприятна и ще си кажа, че този човек ме е излъгал още с цвета на своята стая.
Можем напълно да кажем: когато някой ме е поканил и мен позволява да вляза в една стая, която има червени стени, аз имам определено предположение, което при червените стени е свързано с някакво художествено чувство. Когато съм въведен в една стая с червени стени и срещу мене застава човекът, който ме е поканил, аз чувствувам като нещо естествено, че той ми съобщава всякакви неща, които са ценни за мене, които ме интересуват. И ако не такъв случаят, аз чувствувам цялата покана в стаята с червени стени като една лъжа на живота и ще си отида незадоволен от там.
Когато някой ме приеме в една синя стая и никак не ме оставя да кажа нещо, а непрекъснато ми бръщолеви, аз ще чувствувам цялата обстановка като извънредно неприятна и ще си кажа, че този човек ме е излъгал още с цвета на своята стая.
В живота можем да срещнем безброй такива неща. Една дама с червена дреха, която ме среща, аз ще я чувствувам като извънредно неистинна, ако тя се представя като много скромна. Ние ще чувствуваме една дама с къдрава коса като истинна само тогава, когато тя е малко закачлива, малко нахална. Когато тя не е закачлива и нахална, ние изпитваме едно разочарование. Самопонятно е, че в живота нещата не трябва да бъдат такива; животът има правото да ни изкара от такива илюзии, обаче съществуват все пак определени граници на настроението, сред които човек чувствува по този начин.
към текста >>
388.
5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Който наблюдава душевния живот на човека, ще открие първо независимо от наблюдението на външния свят че този душевен живот доколкото той се развива свободно в размишлението, във вътрешното чувствуване, има постоянно една тенденция, която не можем да назовем другояче освен така: това, което се вълнува и кипи там в душевния живот като усещане, като чувства, като сдържани во
лев
и импулси и други подобни, то иска да излезе горе и иска всъщност също и в здравия душевен живот да се оформи в това, което можем да наречем един вид видение.
Който наблюдава душевния живот на човека, ще открие първо независимо от наблюдението на външния свят че този душевен живот доколкото той се развива свободно в размишлението, във вътрешното чувствуване, има постоянно една тенденция, която не можем да назовем другояче освен така: това, което се вълнува и кипи там в душевния живот като усещане, като чувства, като сдържани волеви импулси и други подобни, то иска да излезе горе и иска всъщност също и в здравия душевен живот да се оформи в това, което можем да наречем един вид видение.
Всъщност в глъбините на нашата душа ние се стремим винаги към това, да оформим във видение вълнуващия и кипящ душевен живот. Обаче в здравия душевен живот видението никога не трябва да излезе наяве, то трябва да бъде заменено, заместено, трябва да бъде задържано в неговото раждане, иначе се явява един болестен душевен живот. Обаче във всяка душа се проявяват стремежи да се образуват видения и всъщност ние вървим през живота, като постоянно в подсъзнанието задържаме видения, като ги оставяме да избледнеят до мисъл. Тогава ни помага зрението, външният образ. Когато с нашия кипящ душевен живот стоим непосредствено срещу външния свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят затъпява това, което иска да стане видение, и прави видението да избледнее до здравата мисъл.
към текста >>
За художественото разглеждане, което застава срещу природата, отново възниква, бих могъл да кажа, цялостната форма на
лев
ия човек и на десния човек.
Аз вярвам, че това предизвиква ужас още в представата. Ние се опитахме в нашата сграда в Дорнах опити могат да се правят във всички области, никога не може да става дума да искаме да утесним изкуството чрез някакви догми -, опитахме се при една група, която трябва да бъде изваяна от дърво важно е, че тя трябва да бъде изваяна от дърво, тя не може да бъде изваяна от камък опитахме се първо да съединим в една средна фигура на една по-висока степен отново онова, което е съединено също при човека, обаче съединено е чрез природата, при което частите са отново убити чрез по-висшето. Всеки човек е асиметричен. Обаче това, което в лявата страна иска да бъде нещо съвършено друго отколкото в дясната страна, това ние можем да почувствуваме: тогава пред нас стоят двама човеци, единият ляв човек, в природата то е съединено в едно по-висше единство, като е унищожено своеволието на частите.
За художественото разглеждане, което застава срещу природата, отново възниква, бих могъл да кажа, цялостната форма на левия човек и на десния човек.
И двамата искат всъщност нещо различно и художникът трябва това може да остане напълно в подсъзнанието художникът трябва да изживее допълнително процеса, който природата извършва на една друга степен, като тя убива левия човек и десния човек и ги приравнява в цялостния човек. Когато сега създаваме художествено една форма, в която в самата форма е посочено, че човекът е едно асиметрично същество, тогава трябва да се прибави нещо друго. Когато сетивно-свръхсетивното е възприето, то поставя художника в необходимостта да прибави действително това, което е необходимо като други форми. Ето защо ние бяхме принудени да създадем други фигури. Бяхме принудени да изравним разделянето и съчетаването отново на левия и на десния човек чрез това, че отбелязахме двете други противоположности.
към текста >>
И двамата искат всъщност нещо различно и художникът трябва това може да остане напълно в подсъзнанието художникът трябва да изживее допълнително процеса, който природата извършва на една друга степен, като тя убива
лев
ия човек и десния човек и ги приравнява в цялостния човек.
Аз вярвам, че това предизвиква ужас още в представата. Ние се опитахме в нашата сграда в Дорнах опити могат да се правят във всички области, никога не може да става дума да искаме да утесним изкуството чрез някакви догми -, опитахме се при една група, която трябва да бъде изваяна от дърво важно е, че тя трябва да бъде изваяна от дърво, тя не може да бъде изваяна от камък опитахме се първо да съединим в една средна фигура на една по-висока степен отново онова, което е съединено също при човека, обаче съединено е чрез природата, при което частите са отново убити чрез по-висшето. Всеки човек е асиметричен. Обаче това, което в лявата страна иска да бъде нещо съвършено друго отколкото в дясната страна, това ние можем да почувствуваме: тогава пред нас стоят двама човеци, единият ляв човек, в природата то е съединено в едно по-висше единство, като е унищожено своеволието на частите. За художественото разглеждане, което застава срещу природата, отново възниква, бих могъл да кажа, цялостната форма на левия човек и на десния човек.
И двамата искат всъщност нещо различно и художникът трябва това може да остане напълно в подсъзнанието художникът трябва да изживее допълнително процеса, който природата извършва на една друга степен, като тя убива левия човек и десния човек и ги приравнява в цялостния човек.
Когато сега създаваме художествено една форма, в която в самата форма е посочено, че човекът е едно асиметрично същество, тогава трябва да се прибави нещо друго. Когато сетивно-свръхсетивното е възприето, то поставя художника в необходимостта да прибави действително това, което е необходимо като други форми. Ето защо ние бяхме принудени да създадем други фигури. Бяхме принудени да изравним разделянето и съчетаването отново на левия и на десния човек чрез това, че отбелязахме двете други противоположности. Какво живее в човека като едно видение, когато си представяме човек туловище допълнен визионерно до цялостния човек?
към текста >>
Бяхме принудени да изравним разделянето и съчетаването отново на
лев
ия и на десния човек чрез това, че отбелязахме двете други противоположности.
За художественото разглеждане, което застава срещу природата, отново възниква, бих могъл да кажа, цялостната форма на левия човек и на десния човек. И двамата искат всъщност нещо различно и художникът трябва това може да остане напълно в подсъзнанието художникът трябва да изживее допълнително процеса, който природата извършва на една друга степен, като тя убива левия човек и десния човек и ги приравнява в цялостния човек. Когато сега създаваме художествено една форма, в която в самата форма е посочено, че човекът е едно асиметрично същество, тогава трябва да се прибави нещо друго. Когато сетивно-свръхсетивното е възприето, то поставя художника в необходимостта да прибави действително това, което е необходимо като други форми. Ето защо ние бяхме принудени да създадем други фигури.
Бяхме принудени да изравним разделянето и съчетаването отново на левия и на десния човек чрез това, че отбелязахме двете други противоположности.
Какво живее в човека като едно видение, когато си представяме човек туловище допълнен визионерно до цялостния човек? Тук ние бихме имали живеещо във външната форма това, което възлиза като нагони, като инстинкти от туловището и отива в главата, което бихме могли да наречем луциферическото. Ние ще искаме да оформим луциферическото по начин различен от този, който природата прилага: ще превърнем например раменните лопатки в крила; след това ще бъде отново съблазнени да съберем, да свържем това, което природата стеснява, ограничава, тези крила, с формата на ухото и на главата. От тези сетивно-свръхсетивни части на човека ще се получи нещо различно от един обикновен естествен човек, обаче то ще представлява една определена страна на човека, която не бихме могли да представим отделно. Би било ужасно, ако някой би поставил за себе си нещо подобно като фигура, обаче заедно с човека и доведено в подходяща композиция към човека, то може отново да бъде изработено така, че да подражаваме композиционната сила на природата.
към текста >>
389.
6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Тук може да се почувствува, че един поет с тънък усет, какъвто беше Християн Моргенщерн, можа да стигне до там да забележи, че всъщност в посоката надолу е възприемаема една граница на говора, която е много разпространена, граница, която можем да наречем бъбренето, бръщо
лев
енето.
Който пристъпва към езика с ясновиждането и трябва да изрази възприеманото в духовния свят, той усвоява по отношение на езика първо едно чувство, което бихме могли да наречем смахнато: когато хората говорят така помежду си едни с други, а също когато водят обикновена наука, всичко, което те казват, е понижение достойнството на езика до равнището, на което трябва да стои езикът. Езикът само като средство за разбирателството е понижение на неговата стойност. Езикът живее всъщност в неговата собствена същност там, когато поезията протича през него, когато през езика /говора/ тече това, което прониква от вътрешността на човека. Там действува самият дух на езика. Едвам поетът открива всъщност, къде се намира равнището на езика, той чувствува обикновения говор като едно пренебрегване на по-високото равнище на говора.
Тук може да се почувствува, че един поет с тънък усет, какъвто беше Християн Моргенщерн, можа да стигне до там да забележи, че всъщност в посоката надолу е възприемаема една граница на говора, която е много разпространена, граница, която можем да наречем бъбренето, бръщолевенето.
Той намира, че бъбренето има своите основи в незнанието за смисъла и стойността на отделните думи, че бъбривият човек стига до там да изкара думата от нейните здрави очертания и да я доведе до неяснота. Моргенщерн чувствува, че тук се изразява една дълбока тайна на живота. Той казва, че говорът си отмъщава при неяснотата. Тъй като той беше в състояние да хвърли мостове между поезията и ясновиждането, това е също така разбираемо, като че той намира родството на говора с тона, образа, архитектурата и т.н.
към текста >>
390.
7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Ето защо на стремежа към свръхсетивно познание, когато този стремеж бива развит методически, не може да се възрази, че при во
лев
ото ясновидство имаме работа само с нещо от рода на възпоменанията, което се издига от подсъзнанието в съзнанието.
В това художествено творчество остава да съществува външното възприятие и това, което е свързано с него в способността за спомняне, в паметта. В подсъзнанието на художника продължава да действува всичко, което той е приел в живота, и колкото по-добре продължава да действува в душата това, което се е отложило в нея, колкото по-богато е то, толкова по-богато става художественото творчество като насочване на личността, към външните сетивни впечатления, към мислителната и възпоменателна способност, толкова по-богато ще живее художественото творчество в художествената фантазия. Но не е такъв случаят при това, което живее в ясновидството в онази личност, която прониква чрез свръхсетивното виждане в духовния свят. Същественото е, че човек прониква в духовния свят само тогава, когато той може да наложи мълчание както на външното сетивно виждане, така и на мисленето и на възпоменателната способност за външните сетивни впечатления трябва да замълчат напълно при свръхсетивното познание. Трудно е да обясним на нашите съвременници, че нещо подобно е възможно, че в нейната дремеща сили душата може действително да стигне до едно такова укрепване, че душевният живот още съществува в пълна оживеност, когато мислителната и възприемателната способност са подтиснати.
Ето защо на стремежа към свръхсетивно познание, когато този стремеж бива развит методически, не може да се възрази, че при волевото ясновидство имаме работа само с нещо от рода на възпоменанията, което се издига от подсъзнанието в съзнанието.
Същественото е това, че този, който като духовен изследовател иска да проникне в духовния свят, се научава да познава метода, който прави възможно да бъде изключено напълно възпоменанието, а именно до такава степен, че неговата душа да живее само в настоящи впечатления, в които не се примесва нищо от възпоменанията, които се надигат от подсъзнанието. Този метод позволява, щото с това, което мисли и изживява, душата да стои в един свят, който тя се опитва да проникне съзнателно, за да не остане нищо несъзнателно.
към текста >>
Во
лев
ите импулси се развиват обикновено в прояви навън; при ясновиждането не трябва да настъпят никакви проявления навън.
Мисленето и възприятието не съществуват, обаче съществуват чувствуването и волението, но по съвършено друг начин отколкото в обикновения живот. Не трябва да се смесва свръхсетивното познание с мъгливото, чувствено претопяване в духовния живот, което трябва да се нарече мистика. Трябва да бъдем наясно, че свръхсетивното познание, въпреки че израства от чувствуването и волението, е нещо различно от чувствуването и волението /волята/. Към това трябва да се вземе под внимание, че за ясновидското познание чувствуването и волението трябва да изпълнят душата така, че тази душа почива, и че въобще и целият останал човек се намира в пълен покой. Трябва да настъпи това, в което човек не се намира при чувствуването и волението: чувствуването и волението трябва да се развият насочени напълно към вътрешността.
Волевите импулси се развиват обикновено в прояви навън; при ясновиждането не трябва да настъпят никакви проявления навън.
Дервишеството и други подобни са противоположни на познанието на духовния свят.
към текста >>
Чрез побледняването ясновидецът разбира, какъв е човекът във вътрешността, в душата и интелекта, а чрез изчервяването се познава, какъв е човекът като во
лев
о импулсивно същество, какъв е той в отношение с външния свят.
Това забелязва ясновидецът, когато той се издига да най-трудния проблем на ясновидството: да възприема ясновиждащо инкарната. За обикновеното виждане инкарната има нещо спокойно, за ясновидецът вижда инкарната не като нещо завършено, той го възприема като едно средно състояние между други две. Когато ясновидецът се концентрира върху оцветението на човека, той възприема тогава едно непрестанно колебание на човека между побледняване и един вид изчервяване, което е едно по-висше изчервяване в сравнение с обикновеното изчервяване и което за ясновидеца преминава в един вид излъчване на топлина. Това са двете гранични състояния, между които се колебае оцветението на човека и в средата на които стои инкарнатът. За ясновидеца това се превръща в едно трептение насам и нататък.
Чрез побледняването ясновидецът разбира, какъв е човекът във вътрешността, в душата и интелекта, а чрез изчервяването се познава, какъв е човекът като волево импулсивно същество, какъв е той в отношение с външния свят.
Трепти това, което в по-висока степен се намери във вътрешния характер на човека.
към текста >>
Става ясно това, че човекът има от една страна своето вътрешно изживяване, своите мисли, чувства, во
лев
и импулси; той може да се потопи в този вътрешен живот, като нарича това мистика, философия, наука.
Искам да запитам: на какво се дължи, че творящия музикант произвежда от своята вътрешност онова, което живее в неговите тонове? Тук трябва да бъдем наясно, че това, което се нарича обикновено себепознание, е нещо още абстрактно. Даже това, което мистиците или мъгливите теософи си представят със себепознанието, е нещо много абстрактно. Когато някой вярва, че изживява божественото в своята душа, това е нещо съвсем неясно пред действителното, конкретното ясновиждане. То е нещо твърде мъгливо.
Става ясно това, че човекът има от една страна своето вътрешно изживяване, своите мисли, чувства, волеви импулси; той може да се потопи в този вътрешен живот, като нарича това мистика, философия, наука.
Когато човек се научи да познава това, което е живо, той знае: всичко това е твърде тънко, макар и да се опитаме да го сгъстим вътрешно. Даже с интензивната мистика човек витае над действителността, не стига до истинската действителност, изживява само вътрешни копия, изображения, изживява действия на действителността. Той не изживява действителност също и с обикновеното наблюдение на природата, което застава срещу материалните процеси.
към текста >>
391.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Можем да отнесем чистите образи на сънищния живот, но съновиденията, когато во
лев
ата природа на човека заспива, когато во
лев
ата природа на човека заспива, когато тази во
лев
а природа, която ни довежда в отношение с нещата на заобикалящия свят, заспива, можем да отнесем тези сънищни образи към външната, физическа действителност.
Аз вярвам, че ние се намираме в епохата, която ще признае като нещо самопонятно, че в човешката душа се намират дремещи сили и че тези дремещи сили могат да бъдат извлечени от душата по един систематично регулиран начин. Аз описах, как могат да бъдат извлечени тези дремещи в човешката душа сили, в моите различни книги, в "Как се добиват познания за висшите светове? ", в "Загадка на човека". Следователно под духовно познание аз разбирам нещо, което още съвсем не съществува, което е взето под внимание още от твърде малко хора, което не се състои от продължението на съществуващото познание, било това мистика или естествена наука, а в усвояването на особен вид човешко познание, което почива на това, че чрез методическо събуждане на определени дремещи в него душевни сили човекът произвежда едно състояние на съзнанието, което се отнася към обикновения буден живот както този буден живот се отнася към състоянието на сън или сънуване. Днес всъщност хората познават само тези две противоположни състояния на съзнанието: тъпото хаотично сънно съзнание, което е само привидно напълно празно, това е само едно дълбоко понижено съзнание, и дневното съзнание от събуждането до заспиването.
Можем да отнесем чистите образи на сънищния живот, но съновиденията, когато волевата природа на човека заспива, когато волевата природа на човека заспива, когато тази волева природа, която ни довежда в отношение с нещата на заобикалящия свят, заспива, можем да отнесем тези сънищни образи към външната, физическа действителност.
Също така, развивайки се по-нататък, човечеството ще стигне до там, да произведе в себе едно събуждане от дневното съзнание в това, което аз наричам ясновиждащо съзнание, при което човек няма пред себе си външните предмети и процеси, а има пред себе си един действителен духовен свят, който лежи на основата на нашия сетивен свят.
към текста >>
И ясновидецът намира особено много поетическото творчество, когато навлезе в областта на своето вътрешно изживяване, където чувствуващото воление /воля/ клони повече към во
лев
ата страна.
Чрез това, че проучваме тези неща по този начин, ние се научаваме да познаваме това, което дава повод на човека, щото художественото да бъде внесено това, което бива поверено на материята. Както в нашия дихателен организъм живее вътрешната музика, която след това става външна музика в изкуството, така живее също и поезията. Тук днешната физиология е съвсем, съвсем далеч назад. Защото ако искаме да стигнем тук до яснота, ние трябва да проучим не физиологията на сетивата, не физиологията на нервите на мозъка, а граничната област, където се допират мозъкът и нервната система. Там се намира, а именно точно на границата, онази, физиологична област, където, ако човек има заложби за това за художественото творчество, човек винаги трябва да има заложба -, се намира изворът на поетическото творчество.
И ясновидецът намира особено много поетическото творчество, когато навлезе в областта на своето вътрешно изживяване, където чувствуващото воление /воля/ клони повече към волевата страна.
Волята се изразява иначе в цялото физическо тяло; при това, което е фантазия, волята живее там, където мозъкът и нервите влизат в допир със сетивните органи: там биват създадени поетическите образи. Когато това бива произведено от тялото, чувствуващото воление е това, чрез което ясновидецът влиза в областта, от същия извор на която черпи поетът. Ето защо, когато развие душевното устройство, за да вкуси поетическото чрез своето душевно устройство, ясновидецът се чувствува чрез това свое чувствуващо, волящо сетиво по отношение на поетическото в едно особено положение. Той трябва да гледа това, което поетът произвежда, на което поетът дава форма. Това води до там, че в момента, в който поетът представя едно или друго нещо и не черпи от действителността, а представя нещо просто само измислено, само сглобено, нещо недействително, нехудожествено, в този момент ясновидецът гледа формиращо това, което е предоставено по този начин, когато драматургът представя една недействителна фигура, едно недействително лице.
към текста >>
392.
1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Цялото светоусещане, дори во
лев
ите импулси на хората, живели преди Гръцко-латинската епоха, са били, ако ми разрешите да си послужа с този израз, елементарно-космически.
Обаче с помощта на Духовната наука е напълно възможно да открием основните различия във всяка една от тези епохи. И тогава трябва да признаем следното: нашето днешно разбиране за човека ние сме получи ли именно от Четвъртата следатлантска епоха. От Четвъртата следатлантска епоха сме получили и общоприетия днес навик да разглеждаме човека като съставен от тяло, душа и Дух, както и да търсим вътрешните връзки между него и планетата Земя. Обаче животът стана такъв едва в хода на времето. Да, едва напоследък той се „приземи“ до такава степен, че човекът усеща единствено връзките си със Земята, но не и с Космоса, и гледа звездите и техните движения, а вече дори и облаците като нещо чуждо, което се намира извън неговия Земен дом и няма никакво съществено значение за него самия.
Цялото светоусещане, дори волевите импулси на хората, живели преди Гръцко-латинската епоха, са били, ако ми разрешите да си послужа с този израз, елементарно-космически.
Човекът не се нуждаеше от никаква философия, за да усети себе си като част от цялата Вселена, като част от цялата видима Вселена. За човека беше нещо естествено, нещо самопонятно, да усеща себе си не само гражданин на Земята, но и част от целия Космос.
към текста >>
За тях човешкото тяло представляваше нещо, което можеше да съхранява в себе си мисли те, чувствата и во
лев
ите импулси.
За древните гърци подобен въпрос би звучал по същия начин, както ако например днес бихме попитали: Какво правят мислите там в мозъка? Ние стигаме до този въпрос само защото сме престанали да разбираме как всъщност мислите могат да живеят отделно и независимо от нас. Обаче днес ние сме на път отново да отделим мислите от себе си, но все още не знаем какво точно да правим с тях, понеже все по-малко и по-малко разполагаме с физическото тяло, тъй като разширявайки етерното тяло ние всъщност вече напускаме очертанията на физическото тяло. Бих желал да си послужа и с още едно сравнение: ние имаме не само дрехи, но и джобове, където можем да скрием нещо, нали така? Същото беше при гърците.
За тях човешкото тяло представляваше нещо, което можеше да съхранява в себе си мисли те, чувствата и волевите импулси.
Днес ние просто не знаем как да се отнасяме с мислите, чувствата и волята. Положението е такова, сякаш имаме джобове, а всички наши вещи пропадат през тях; или сякаш носим всички вещи в ръцете си, понеже не съзнаваме, че имаме джобове. Така ние сме лишени от съзнанието за същинската природа на нашия организъм и не знаем как да си обясним несъмнената връзка между тялото и душевния живот, измисляме си куриозни идеи като тази за психопаралелизма и т.н. За гръцкото светоусещане всичко това би изглеждало така, сякаш пред него застава един слепец, който не вижда, че има джобове и не се досеща, че може да си послужи с тях. Казвам всичко това, само за да напомня основното: Постепенно ние ставаме все по-чужди за нашето физическо тяло.
към текста >>
393.
2.Втора лекция, 1 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Той ще държи сметка за изпъкналото или полегато чело, но няма да пропусне и брадичката: Дали тя, примерно, е во
лев
о издадена напред, или е нежно извита назад.
Във формата на своята челюст, изразяваща нежност или упорство, той е повлиян от настоящия живот. Той изобщо не би имал челюсти, ако предишният му организъм невключващ главата не се беше трансформирал в сегашния организъм на главата. Обаче във формата на устата и челюстите, настоящите Земни импулси са толкова силни, че са сгъстили миналото и са го изтласкали в настоящето. Ето защо никой, който притежава художествен усет за тези неща, няма да твърди, че своеобразието на човека идва, примерно, от неговото изпъкнало чело. Ако притежава художествен усет, той никога няма да изрече такива думи.
Той ще държи сметка за изпъкналото или полегато чело, но няма да пропусне и брадичката: Дали тя, примерно, е волево издадена напред, или е нежно извита назад.
Ето как, намирайки се още в началото, извличаме човешките форми от целия Космос, учим се да ги разбираме не само с оглед на целия сегашен Космос в него откриваме твърде малко а с оглед на еволюиращия Космос, като накрая се осмеляваме да черпим познание дори и от онзи Космос, който е извън времето.
към текста >>
394.
5. Пета лекция, 8 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Възприемайки Земните сили като отражение на космическите, човекът виждаше как силите на Юпитер, на Луната, на Венера, на Слънцето навлизат в Земята, в нейния твърд, течен и въздушен елемент и как тогава от този твърд, течен и въздушен елемент в човека се възпламеняват во
лев
ите импулси, също както от неподвижните звезди в човека се вливат мисловните импулси, а от планетарните движения в него се вливат чувствените импулси.
И той, примерно, не си казваше, че милиони кръвни телца циркулират в неговия организъм, а си казваше: Ето, сега пътищата на Меркурий и Марс се пресичат с пътищата на Слънцето и Луната. Да, тогавашният човек усещаше себе си като разлят из целия Космос. Но имаше и още нещо. Потъвайки в своите мисли, човекът усещаше, че пребивава по-скоро в пространството на неподвижните звезди, а потъвайки в своите чувства, той усещаше, че пребивава в сферата на подвижните планети. И само потъвайки в своята воля, той усещаше, че е здраво стъпил на Земята.
Възприемайки Земните сили като отражение на космическите, човекът виждаше как силите на Юпитер, на Луната, на Венера, на Слънцето навлизат в Земята, в нейния твърд, течен и въздушен елемент и как тогава от този твърд, течен и въздушен елемент в човека се възпламеняват волевите импулси, също както от неподвижните звезди в човека се вливат мисловните импулси, а от планетарните движения в него се вливат чувствените импулси.
към текста >>
395.
6. Шеста лекция, 9 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Добродетелен в истинския смисъл на думата е само цялостният човек, този, който осъществява духовните принципи в самия себе си и то чрез един или друг во
лев
и акт.
При добродетелността не става дума за това, че изобщо сме годни за нещо външно, а че сме годни, подготвени за общуване с духовния свят.
Добродетелен в истинския смисъл на думата е само цялостният човек, този, който осъществява духовните принципи в самия себе си и то чрез един или друг волеви акт.
Сега обаче ние навлизаме в една област от човешката природа, която е много близка до религиозното начало и е твърде далеч от художествената област, особено областта на красивото. Но всичко в света е изградено полярно, ето защо тъкмо по отношение на Тициановата картина, бихме могли да заявим следното: В нейната горна част ние се сблъскваме с непосредствената опасност да напуснем областта на красотата, която се простира над Божията майка. Но оттам нагоре започва и бездната на мъдростта. Обаче долу зейва друга бездна. Защото веднага щом изобразим добродетелността, или това, което човекът осъществява със свои собствени сили, но под ръководството на духовния свят, ние отново напускаме света на красотата.
към текста >>
396.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Например сърцето е един нево
лев
и мускул, а мислим, че физически то е движещото.
Представете си един съд с вода. Вие предизвиквате в него водовъртеж и ако бихте могли да го задържите за кратко време, ще получите едно образувание. От астралния организъм произлизат черният дроб и мозъкът. Тук откривате отново горе и долу. Привидно отдалечени, нещата са свързани по забележителен начин.
Например сърцето е един неволеви мускул, а мислим, че физически то е движещото.
Другите мускули, например тези на ръката, са подчинени на волята. Окултистът никога не е твърдял, че сърцето е движещият мотор на кръвта. Той вижда в движението на кръвта причината за движението на сърцето. Той разглежда сърцето като орган, който едва в бъдеще ще преживее своето усъвършенстване. В бъдеще движението на кръвта ще става все по-волево.
към текста >>
В бъдеще движението на кръвта ще става все по-во
лев
о.
Например сърцето е един неволеви мускул, а мислим, че физически то е движещото. Другите мускули, например тези на ръката, са подчинени на волята. Окултистът никога не е твърдял, че сърцето е движещият мотор на кръвта. Той вижда в движението на кръвта причината за движението на сърцето. Той разглежда сърцето като орган, който едва в бъдеще ще преживее своето усъвършенстване.
В бъдеще движението на кръвта ще става все по-волево.
Затова сърдечният мускул изглежда по този начин и структурата му съответства на структурата на волевите мускули. Едва по-късно човекът ще привежда волево сърцето си в действие подобно на някой мускул на ръката. Сърцето върви по един особен път на развитие, това Хегел някога вече го е отбелязал.
към текста >>
Затова сърдечният мускул изглежда по този начин и структурата му съответства на структурата на во
лев
ите мускули.
Другите мускули, например тези на ръката, са подчинени на волята. Окултистът никога не е твърдял, че сърцето е движещият мотор на кръвта. Той вижда в движението на кръвта причината за движението на сърцето. Той разглежда сърцето като орган, който едва в бъдеще ще преживее своето усъвършенстване. В бъдеще движението на кръвта ще става все по-волево.
Затова сърдечният мускул изглежда по този начин и структурата му съответства на структурата на волевите мускули.
Едва по-късно човекът ще привежда волево сърцето си в действие подобно на някой мускул на ръката. Сърцето върви по един особен път на развитие, това Хегел някога вече го е отбелязал.
към текста >>
Едва по-късно човекът ще привежда во
лев
о сърцето си в действие подобно на някой мускул на ръката.
Окултистът никога не е твърдял, че сърцето е движещият мотор на кръвта. Той вижда в движението на кръвта причината за движението на сърцето. Той разглежда сърцето като орган, който едва в бъдеще ще преживее своето усъвършенстване. В бъдеще движението на кръвта ще става все по-волево. Затова сърдечният мускул изглежда по този начин и структурата му съответства на структурата на волевите мускули.
Едва по-късно човекът ще привежда волево сърцето си в действие подобно на някой мускул на ръката.
Сърцето върви по един особен път на развитие, това Хегел някога вече го е отбелязал.
към текста >>
397.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Човек не може да си мисли, без това да бъде нещо абстрактно, че музикалното би могло да стане непосредствен во
лев
и импулс.
Музикалното има тази особеност: То нито може да се издигне до представите - защото нещо музикално, което се схваща от представата, от мозъка, веднага би престанало да бъде музикално, - нито може да се спусне напълно във волята.
Човек не може да си мисли, без това да бъде нещо абстрактно, че музикалното би могло да стане непосредствен волеви импулс.
Когато чуете камбаните на обяд, ставате и тръгвате, защото те известяват времето за обяд, но не разглеждате музикалното като импулс на волята. Това е нещо, което показва, че музикалното може да се издига до представите също толкова малко, колкото може да се спуска в същинската воля. То трябва да бъде възприето в двете посоки. Преживяването на музикалното трябва да протича вътре в областта, която е разположена между представите и волята. То трябва напълно да протича в тази част на човека, която изобщо не принадлежи на всекидневното съзнание, а която принадлежи на онова, което слиза от духовните светове, което се въплъщава и отново си отива чрез тона.
към текста >>
Сега, ако насочите вниманието си върху ритъма, можем да кажем, че ритмичният елемент е такъв, защото той е сроден с во
лев
ата природа и човекът трябва вътрешно да преобрази волята в дейност, ако желае да изживее музикално това, което музиката освобождава.
Сега, ако насочите вниманието си върху ритъма, можем да кажем, че ритмичният елемент е такъв, защото той е сроден с волевата природа и човекът трябва вътрешно да преобрази волята в дейност, ако желае да изживее музикално това, което музиката освобождава.
Ритмичният елемент пуска силата на музиката в действие. Всеки ритъм, независимо от отношението на човека, се основава на тайнствената взаимовръзка между пулс и дишане, на взаимовръзката, която съществува между дишането - осемнадесет вдишвания в минута - и пулс - средно седемдесет и два удара в минута, - на отношението едно към четири, което естествено, първо, може да се модифицира по най-разнообразен начин, и, второ, може да се индивидуализира. Затова всеки човек има свое собствено усещане за ритъм, но тъй като усещането е приблизително еднакво, хората се разбират по отношение на ритъма. И така, всяко ритмично изживяване се основава на тайнствената взаимовръзка между дишането и сърдечния пулс, между дишането и циркулацията на кръвта. Така може да се каже: Докато мелодията се носи от сърцето към главата чрез дихателната струя, следователно във външно забавяне и вътрешно създаване, ритъмът се носи върху вълните на кръвната циркулация от сърцето към крайниците и там той се улавя като воля.
към текста >>
398.
Рудолфщайнер-живот и творчество.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Роден на 27 февруари в Кра
лев
ец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници.
1861 г.
Роден на 27 февруари в Кралевец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници.
Родителите му произхождат от Южна Австрия.
към текста >>
399.
Общото човекознание като основа на педагогиката
GA_293 Общото човекознание
превод от немски: НЕСТОР ЧУК
ЛЕВ
превод от немски: НЕСТОР ЧУКЛЕВ
към текста >>
400.
Съдържание
GA_293 Общото човекознание
Во
лев
ият характер на 12-те човешки сетива.
Законът за съхранение на енергията като пречка за разбирането на човешката природа. Човекът като източник на нови сили и нови субстанции, без които Земята не може да съществува. Благодарение на разума обхващаме умиращата природа; благодарение на волята живата природа. Връзката между специфичното разположените очи при човека и усещането за.Аза.
Волевият характер на 12-те човешки сетива.
Връзката между нашето съзнание за умиращата природа и свободата.
към текста >>
Познавателният елемент прониква в нашата воля по кръвните пътища, а същинският во
лев
елемент прониква там по кръвоносните пътища.
Трите основни сили на човешката душа. За участието на волята в мисловния процес. Човешкото око и същността на зрителното възприятие.
Познавателният елемент прониква в нашата воля по кръвните пътища, а същинският волев елемент прониква там по кръвоносните пътища.
Симпатия воля; антипатия мислене. Гьотевото учение за цветовете. За връзката между антипатията и личното себесъзнание. Защо човек трябва да влее антипатия в своите инстинкти. За точността на антропософските понятия, Чувствата като непроявена воля.
към текста >>
Во
лев
ият характер на детските усещания.
За необходимостта от разбиране на свръхсетивните опитности. Един от основните проблеми при възпитанието: еманципирането на чувствата от волята. Мориц Бенедикт, и неспособността на днешните психолози да го разберат. За качествената разлика между усещанията в детска и в старческа възраст. Понятията следва да се извличат от фактите, а не от тълкуването на думите.
Волевият характер на детските усещания.
Локализиране на будното и спящо съзнание от духовна гледна точка. Тенденцията на нервната система да се минерализира. Нервната система е единствената, която има непосредствено отношение към духовно-душевния свят. Съвременните хора мислят само с помощта на думите. „Запомняне" и „забравяне" от антропософска гледна точка.
към текста >>
401.
2. Втора лекция, 22.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Антипатията, която поема в едната посока, непрекъснато тласка нашия душевен живот към представка и мисловна дейност; симпатията, която поема в друга посока, превръща нашите во
лев
и импулси в един вид зародиши, които след смъртта ще постигнат своята духовна реалност.
Ние не възприемаме съзнателно тези две сили, симпатията и антипатията, обаче те живеят в нас под формата на нашите чувства (рис 2), които бликат от непрекъснатия ритъм, от непрекъснатото взаимодействие между симпатията и антипатията. Ние изграждаме в себе си светът на чувствата като една непрекъсната смяна систола, диастола между симпатията и антипатията. Тяхното взаимодействие е постоянно в нас.
Антипатията, която поема в едната посока, непрекъснато тласка нашия душевен живот към представка и мисловна дейност; симпатията, която поема в друга посока, превръща нашите волеви импулси в един вид зародиши, които след смъртта ще постигнат своята духовна реалност.
Тук Вие се докосвате до истинското разбиране на духовно-душевния живот: ние създаваме зародиша на душевния живот като един ритъм на симпатия и антипатия.
към текста >>
402.
3. Трета лекция, 23.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Външната природа застава пред нас по такъв начин, че от една страна ние й противопоставяме нашия представен и мисловен живот, които имат образен характер, и които са един вид отражение на живота преди раждането; от друга страна насочваме към природата нашата во
лев
а същност, чиито зародишни сили са отправени към нашия живот след смъртта.
Външната природа застава пред нас по такъв начин, че от една страна ние й противопоставяме нашия представен и мисловен живот, които имат образен характер, и които са един вид отражение на живота преди раждането; от друга страна насочваме към природата нашата волева същност, чиито зародишни сили са отправени към нашия живот след смъртта.
По този начин, ние сме в непрекъсната връзка с природата. Първоначално тъкмо това двойнствено отнасяне на човека към природния свят е дало повод да се мисли, че и самият той е „двойнствено същество": Една пълна заблуда. На този въпрос ще се върнем по-късно.
към текста >>
Защото всичко, което ни свързва с външния свят чрез сетивата тук имам предвид всичките 12 сетива има не познавателен, а во
лев
характер*23.
Обаче сега, след като неволно сте възприели някои погрешни представи от съвременната наука, пред Вас ще възникнат значителни трудности.
Защото всичко, което ни свързва с външния свят чрез сетивата тук имам предвид всичките 12 сетива има не познавателен, а волев характер*23.
Ясно е, че за днешните хора подобно схващане звучи съвсем абсурдно. Ето защо те приемат за нещо детинско, когато Платон твърди, че всъщност при зрението се протягат един вид пипала от очите, за да се насочат към предметите*24. Разбира се, тези „пипала" остават незабелязани от сетивните органи; обаче за Платон те бяха факт, доказващ, че той е проникнал в свръхсетивния свят. Всъщност, когато обхващаме нещата с поглед, ние само осъществяваме макар и по деликатен начин един процес, сходен с този, при който докосваме предметите. Когато например хващате парче тебешир, тук е налице един физически процес, сходен с онзи духовен процес, който се разиграва докато Вие изпращате етерните сили от Вашите очи, за да изградите зрителен образ за съответния предмет.
към текста >>
Ако поначало не бихме били в състояние да събираме в едно цяло
лев
ите и десни свръхсетивни пипала, или ако съприкосновението им е твърде незначително, какъвто е случаят при животните, които ако ми позволите този израз никога не могат да вдигнат предните си лапи за молитва или за друг вид духовна дейност, тогава ние никога нямаше да стигнем до усещането за нашия Аз.
Представете си, че двете Ви ръце са така устроени, че е невъзможно да ги протегнете напред и да обгърнете раменете си. В този случай Вие би трябвало завинаги да останете евритмично при „А", без да стигнете до „О", просто защото една съпротивителна сила не Ви позволява да протегнете ръцете си напред и да ги приближите една до друга*25. По отношение на свръхсетивните пипала, излизащи от очите му, конят е в следното положение: с пипалата на лявото око той никога не може да докосне пипалата на дясното око. Обаче поради разположението на своите очи, човекът винаги може да докосне тези две свръхсетивни пипала. Точно на това се дължи и усещането за Азът, което също е от свръхсетивно естество.
Ако поначало не бихме били в състояние да събираме в едно цяло левите и десни свръхсетивни пипала, или ако съприкосновението им е твърде незначително, какъвто е случаят при животните, които ако ми позволите този израз никога не могат да вдигнат предните си лапи за молитва или за друг вид духовна дейност, тогава ние никога нямаше да стигнем до усещането за нашия Аз.
към текста >>
Изключително важна подробност за зрителните и слуховите усещания е, че те съвсем не са пасивни процеси; напротив, те са активни и во
лев
и процеси.
Изключително важна подробност за зрителните и слуховите усещания е, че те съвсем не са пасивни процеси; напротив, те са активни и волеви процеси.
Понякога съвременната философия се досеща за тези неща и започва да търси всевъзможни изразни средства, които по правило само показват, колко далече стои тя от истината. Така например във философските трактати на Лотце ясно се говори за волева активност на сетивния живот*26. Обаче нашият „долен човек" или „човекът-крайници", на когото са присъщи сетивни усещания като осезание, вкус, мирис и т.н., е несъмнено свързан с веществообмяната, която на свой ред има подчертано волев характер.
към текста >>
Така например във философските трактати на Лотце ясно се говори за во
лев
а активност на сетивния живот*26.
Изключително важна подробност за зрителните и слуховите усещания е, че те съвсем не са пасивни процеси; напротив, те са активни и волеви процеси. Понякога съвременната философия се досеща за тези неща и започва да търси всевъзможни изразни средства, които по правило само показват, колко далече стои тя от истината.
Така например във философските трактати на Лотце ясно се говори за волева активност на сетивния живот*26.
Обаче нашият „долен човек" или „човекът-крайници", на когото са присъщи сетивни усещания като осезание, вкус, мирис и т.н., е несъмнено свързан с веществообмяната, която на свой ред има подчертано волев характер.
към текста >>
Обаче нашият „долен човек" или „човекът-крайници", на когото са присъщи сетивни усещания като осезание, вкус, мирис и т.н., е несъмнено свързан с веществообмяната, която на свой ред има подчертано во
лев
характер.
Изключително важна подробност за зрителните и слуховите усещания е, че те съвсем не са пасивни процеси; напротив, те са активни и волеви процеси. Понякога съвременната философия се досеща за тези неща и започва да търси всевъзможни изразни средства, които по правило само показват, колко далече стои тя от истината. Така например във философските трактати на Лотце ясно се говори за волева активност на сетивния живот*26.
Обаче нашият „долен човек" или „човекът-крайници", на когото са присъщи сетивни усещания като осезание, вкус, мирис и т.н., е несъмнено свързан с веществообмяната, която на свой ред има подчертано волев характер.
към текста >>
А обстоятелството, че можем да вникнем в бъдещите метаморфози на природния свят, се дължи на факта, че се обръщаме към природата не само с нашите разум и мислене, а и с това, което у нас самите има подчертано во
лев
характер.
Замислете се, колко подвижен и жив става Вашият усет за природата, ако правилно вникнете в това, което току-що казах. И тогава Вие ще се съгласите: Когато изляза всред природата, тя ме посреща с изобилие от светлина и цветове; и доколкото въз приемам светлината и нейните цветове, аз се свързвам, с тази част от природата, която е устремена към бъдещето, а когато после се прибера в дома си, и размишлявайки върху природата стигам до нейните закони, тогава аз имам работа с онова, което непрекъснато умира в нея. В природата, разрушителните и градивни сили са взаимно свързани. Обстоятелството, че възприемаме разрушителните сили и изобщо умиращата природа, се дължи на това, че носим в себе си отражението от нашия пренатален живот, т.е. от живота ни преди раждането, явяващо се сега под формата на представен и мисловен свят, с чиято помощ ние вникваме в умиращата природа.
А обстоятелството, че можем да вникнем в бъдещите метаморфози на природния свят, се дължи на факта, че се обръщаме към природата не само с нашите разум и мислене, а и с това, което у нас самите има подчертано волев характер.
към текста >>
Ако обаче човекът се обърне към природата най-вече със своите во
лев
и импулси, той ще поддържа у себе си друго равнище на съзнанието, понеже, строго погледнато, в своята воля човекът е потънал в дълбок сън, в зародишните сили на нещо, което ще се прояви едва в бъдещето.
Ако човекът не би могъл да пренесе в земния живот плодовете от живота си преди раждането, ако не би могъл да спаси силата и устрема на всичко онова, което сега се проявява като представен и мисловен живот, той никога не би успял да стигне до свободата. Да, човекът е свързан с умиращата, с мъртвата природа и в мига, когато призовава към свобода тази част от себе си, която е сродна с мъртвата природа, той всъщност призовава към свобода нещо, което е мъртво. С други думи, това което свързва човека с умиращата природа, го води в същото време и към свободата.
Ако обаче човекът се обърне към природата най-вече със своите волеви импулси, той ще поддържа у себе си друго равнище на съзнанието, понеже, строго погледнато, в своята воля човекът е потънал в дълбок сън, в зародишните сили на нещо, което ще се прояви едва в бъдещето.
В този случай човекът би се превърнал в едно наивно, природно същество, но не и в една свободна личност.
към текста >>
Например: едва след като костно-нервната система е достатъчно застъпена в нашето око, но така че все пак да е на заден план и за сметка на нерва, едва тогава окото е в състояние да свърже во
лев
ата природа на това, което живее в мускулите и кръвта, с представката или познавателна дейност, която е характерна за костно-нервната система.
Другият полюс този на животворните сили е представен в мускулната и кръвоносната система, както и във всичко, което им принадлежи. Нервите не се превръщат в кости, само защото са интимно свързани с кръвоносната и мускулната система, така че действуващите там, в кръвта и мускулите, сили, просто не им разрешават да доведат докрай своето потенциално вкостяване. Ако обаче възникне една неправилна връзка между костите от една страна, и кръвта и мускулите от друга, тогава се появява рахитът. Той възниква поради това, че мускулите и кръвта смущават правилното умъртвяване на субстанциите в костната система. Ето защо е изключително важно да се постигне добро взаимодействие между мускулно-кръвоносната система от една страна и костно-нервната система от друга страна.
Например: едва след като костно-нервната система е достатъчно застъпена в нашето око, но така че все пак да е на заден план и за сметка на нерва, едва тогава окото е в състояние да свърже волевата природа на това, което живее в мускулите и кръвта, с представката или познавателна дейност, която е характерна за костно-нервната система.
Тук ние стигаме до една интересна подробност, която играеше съществена роля в естествените науки на миналите столетия, макар че за днешната наука, тя не е нещо повече от една смехотворна, детинска представа. Рано или късно, новата наука отново ще обърне внимание на тази забравена подробност, но ще стори това но съвсем различен начин.
към текста >>
403.
4. Четвърта лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Докато осъществява едно или друго во
лев
о решение, у човека винаги остава не що, което не се изчерпва през целия му земен живот; винаги е налице един остатък, който продължава да живее и след смъртта.
От досегашните ми лекции, Вие несъмнено сте разбрали, че всичко, което живее във волята, далеч не се проявява напълно през живота между раждането и смъртта.
Докато осъществява едно или друго волево решение, у човека винаги остава не що, което не се изчерпва през целия му земен живот; винаги е налице един остатък, който продължава да живее и след смъртта.
Този остатък трябва да бъде взет под внимание, особено в детската възраст.
към текста >>
Ето за що езикът не разполага и с точни думи за онези душевни сили, които са от во
лев
о естество инстинкта, нагона, страстите дори когато те са обхванати от Азът.
Между отделните душевни прояви на съвременния човек няма резки граници, защото така както се разиграват в областта на физическото тяло те често преливат една в друга. Днешните психолози са поставени на кръстопът: те не знаят, дали строго да разграничават отделните душевни прояви, или да ги разглеждат като едно цяло! И все пак у някои психолози се долавя старото разграничаване между воля, чувства и мисли; докато други, Например тези, които са повлияни от Хербарт, изместват нещата в посока на представите, а повлияните от Вунд в посока на волята. Впрочем хората нямат ясна представа, как точно да разгранича ват душевните сили. Това се дължи на факта, че практически Азът пронизва всички душевни способности, и че при съвременния човек, съществени различия между трите съставни части на душата не се забелязват.
Ето за що езикът не разполага и с точни думи за онези душевни сили, които са от волево естество инстинкта, нагона, страстите дори когато те са обхванати от Азът.
към текста >>
Общо взето, тази част от душевния живот, която Азът обхваща като човешки инстинкти, нагони и страсти, ние означаваме с думата лютив; така че когато говорим за во
лев
и импулси в областта на душевния живот, в „Азовата област", имаме предвид мотива и тогава знаем: Животното може да има желания и страсти, но не и мотиви.
Общо взето, тази част от душевния живот, която Азът обхваща като човешки инстинкти, нагони и страсти, ние означаваме с думата лютив; така че когато говорим за волеви импулси в областта на душевния живот, в „Азовата област", имаме предвид мотива и тогава знаем: Животното може да има желания и страсти, но не и мотиви.
Едва при човека страстите се издигат в душевния свят, за да бъдат осъзнати там като мотиви. Едва при човека, страстите се разгръщат като волеви мотиви. И когато заявяваме, че у човека все още живее нещо от животинския свят под формата на инстинкти, нагони и страсти макар и той да ги осъзнава като мотиви, ние имаме предвид, след като говорим за волята, нещо, което при съвременния човек се проявява съвсем ясно. И ако някой иска да се произнесе за волевата природа на човека, той ще обобщи: Ако зная мотивите на един човек, аз ще зная и всичко за самия него. Това е така, обаче само до определена степен!
към текста >>
Едва при човека, страстите се разгръщат като во
лев
и мотиви.
Общо взето, тази част от душевния живот, която Азът обхваща като човешки инстинкти, нагони и страсти, ние означаваме с думата лютив; така че когато говорим за волеви импулси в областта на душевния живот, в „Азовата област", имаме предвид мотива и тогава знаем: Животното може да има желания и страсти, но не и мотиви. Едва при човека страстите се издигат в душевния свят, за да бъдат осъзнати там като мотиви.
Едва при човека, страстите се разгръщат като волеви мотиви.
И когато заявяваме, че у човека все още живее нещо от животинския свят под формата на инстинкти, нагони и страсти макар и той да ги осъзнава като мотиви, ние имаме предвид, след като говорим за волята, нещо, което при съвременния човек се проявява съвсем ясно. И ако някой иска да се произнесе за волевата природа на човека, той ще обобщи: Ако зная мотивите на един човек, аз ще зная и всичко за самия него. Това е така, обаче само до определена степен! Защото докато следва мотивите си, дълбоко в човека се носи един тътен и този тътен трябва да бъде разгледан много внимателно.
към текста >>
И ако някой иска да се произнесе за во
лев
ата природа на човека, той ще обобщи: Ако зная мотивите на един човек, аз ще зная и всичко за самия него.
Общо взето, тази част от душевния живот, която Азът обхваща като човешки инстинкти, нагони и страсти, ние означаваме с думата лютив; така че когато говорим за волеви импулси в областта на душевния живот, в „Азовата област", имаме предвид мотива и тогава знаем: Животното може да има желания и страсти, но не и мотиви. Едва при човека страстите се издигат в душевния свят, за да бъдат осъзнати там като мотиви. Едва при човека, страстите се разгръщат като волеви мотиви. И когато заявяваме, че у човека все още живее нещо от животинския свят под формата на инстинкти, нагони и страсти макар и той да ги осъзнава като мотиви, ние имаме предвид, след като говорим за волята, нещо, което при съвременния човек се проявява съвсем ясно.
И ако някой иска да се произнесе за волевата природа на човека, той ще обобщи: Ако зная мотивите на един човек, аз ще зная и всичко за самия него.
Това е така, обаче само до определена степен! Защото докато следва мотивите си, дълбоко в човека се носи един тътен и този тътен трябва да бъде разгледан много внимателно.
към текста >>
Моля Ви да различавате съвсем точно този тътен, съпровождащ во
лев
ия импулс, от всичко онова, което има по-скоро представен характер.
Моля Ви да различавате съвсем точно този тътен, съпровождащ волевия импулс, от всичко онова, което има по-скоро представен характер.
В случаят аз нямам предвид представяйте елементи в самия волев импулс. Вие лесно стигате, например, до мисълта: „Това, което поисках и направих, беше добро", но лесно стигате и до друга мисъл.
към текста >>
В случаят аз нямам предвид представяйте елементи в самия во
лев
импулс.
Моля Ви да различавате съвсем точно този тътен, съпровождащ волевия импулс, от всичко онова, което има по-скоро представен характер.
В случаят аз нямам предвид представяйте елементи в самия волев импулс.
Вие лесно стигате, например, до мисълта: „Това, което поисках и направих, беше добро", но лесно стигате и до друга мисъл.
към текста >>
Обаче аз имам предвид съвсем друго: това, което има во
лев
характер и се носи като лек тътен в човешката душа.
Обаче аз имам предвид съвсем друго: това, което има волев характер и се носи като лек тътен в човешката душа.
Тук ние се доближаваме до нещо, което все още е в областта на волята, след като имаме мотиви, и то е не друго, а желанието. Тук аз нямам предвид силно изразените желания, от които се пораждат страстите, а онова леко ехо от желания, кои то съпровождат всички наши мотиви. Ние възприемаме тези желания особено отчетливо, когато осъществяваме определено действие под напора на конкретен волев мотив и после размишляваме в себе си, казвайки: Това, което ти извърши, можеше да бъде направено и по-добре. Но нима има нещо, което вършим в живота, без да сме обладани от съмнението, че бихме могли да го извършим още по-добре? Би било твърде тъжно, ако сме напълно до волни от нашите постижения, защото на света няма такова нещо, което да не би могло да се извърши по-добре.
към текста >>
Ние възприемаме тези желания особено отчетливо, когато осъществяваме определено действие под напора на конкретен во
лев
мотив и после размишляваме в себе си, казвайки: Това, което ти извърши, можеше да бъде направено и по-добре.
Обаче аз имам предвид съвсем друго: това, което има волев характер и се носи като лек тътен в човешката душа. Тук ние се доближаваме до нещо, което все още е в областта на волята, след като имаме мотиви, и то е не друго, а желанието. Тук аз нямам предвид силно изразените желания, от които се пораждат страстите, а онова леко ехо от желания, кои то съпровождат всички наши мотиви.
Ние възприемаме тези желания особено отчетливо, когато осъществяваме определено действие под напора на конкретен волев мотив и после размишляваме в себе си, казвайки: Това, което ти извърши, можеше да бъде направено и по-добре.
Но нима има нещо, което вършим в живота, без да сме обладани от съмнението, че бихме могли да го извършим още по-добре? Би било твърде тъжно, ако сме напълно до волни от нашите постижения, защото на света няма такова нещо, което да не би могло да се извърши по-добре. И тъкмо това различава по-високо стоящият в културно отношение човек от по-ниско стоящия, че последният е винаги доволен от себе си. Издигнатият човек никога не би могъл да бъде доволен от себе си, понеже едно смътно желание за по-добри постижения, или просто за друг род постижения, непрекъснато звучи в душата му като силен и настойчив импулс. В тази област обикновено се допускат много грешки.
към текста >>
Обаче аз отдавам значение не толкова на представата, колкото на чувствените и во
лев
и елементи, които придружават всеки мотив, изискващ от човека, в следващия подобен случай да постъпи още по-добре.
Сега желанието може да приеме още по-конкретни форми. В този случай то се доближава до намерението. И тогава човекът стига до един вид представа за това, как би осъществил още по-добре определено действие, ако би трябвало да го повтори.
Обаче аз отдавам значение не толкова на представата, колкото на чувствените и волеви елементи, които придружават всеки мотив, изискващ от човека, в следващия подобен случай да постъпи още по-добре.
Тук стигаме до огромното влияние на така нареченото подсъзнание. Когато днес осъществявате определено действие чрез Вашата воля, Вие изобщо не извличате от Вашето обикновено съзнание някаква ясна представа за начина, по който бихте могли да усъвършенствувате подобно действие следващия път. Обаче „вторият човек", който живее във Вас, бързо стига разбира се не чрез представите, а чрез волята до напълно ясна идея, как би трябвало да постъпи, ако се намери още веднъж в същото положение. Не подценявайте неговото познание! Изобщо не подценявайте този „втори човек".
към текста >>
Следователно, ако се обърнете към човека като към едно во
лев
о същество, Вие ще установите следните съставни части: Инстинкти, нагони, страсти и мотиви, а после леко отеква това, което вече живее в Духът-Себе, в Духът-Живот и в Човекът-Дух, съответно под формата на желание, намерение и решение.
Следователно, ако се обърнете към човека като към едно волево същество, Вие ще установите следните съставни части: Инстинкти, нагони, страсти и мотиви, а после леко отеква това, което вече живее в Духът-Себе, в Духът-Живот и в Човекът-Дух, съответно под формата на желание, намерение и решение.
към текста >>
Ето защо Хербарт е убеден, че още в представата за желанието е скрит подчертан во
лев
елемент.
Защото онова, което просветва така неуловимо, като нещо, принадлежащо сякаш към времето след смъртта, оживява за нас под формата на образи – именно между раждането и смъртта. Ето защо „желанието", „намерението" и „решението" имат подчертано изразен представен характер; впрочем ние ги изживяваме по нормален и човешки начин, само когато те се намират във взаимна хармония. В обикновения човешки живот между раждането и смъртта, изобщо не се проявява това, което всъщност са желанията, намеренията и решенията, погледнати от страна на по-дълбоката човешка природа. Намирайки се в обикновеното съзнание, Вие съвсем не знаете какво представлява „желанието". Вие имате само представа за желанието.
Ето защо Хербарт е убеден, че още в представата за желанието е скрит подчертан волев елемент.
Същото се отнася и за „намерението": Ние разполагаме само с представа за него.
към текста >>
И сега идва ред на въпросът: Как възпитанието може да се намеси във во
лев
ата природа на човека?
Защото, какво представлява например така наречената „социалистическа образователна програма"? Според нея децата трябва да се отнасят помежду си така, както и възрастните. Но това е най-погрешното, което може да се измисли в областта на възпитанието. Ние следва да сме наясно, че душевните и физическите сили на детето са в процес на развитие и като цяло се различават съществено от силите и отношенията, които са валидни при ежедневното общуване на възрастните. Накратко, преподаването и възпитанието трябва да се обърнат към по-дълбоката човешка природа, иначе те няма да постигнат нищо.
И сега идва ред на въпросът: Как възпитанието може да се намеси във волевата природа на човека?
Този въпрос е изключително сериозен.
към текста >>
А правилна насока на во
лев
ите импулси ще дадете не като заявявате кое е „добро", а като му позволите днес и утре, и в други ден да извърши определени действия.
Налага се да поставим и другия въпрос: Как да повлияем върху чувствената природа на детето? Това ще постигнем единствено чрез повторението на едни или други действия.
А правилна насока на волевите импулси ще дадете не като заявявате кое е „добро", а като му позволите днес и утре, и в други ден да извърши определени действия.
Правилният под ход ще се състои в това, не да предлагаме на детето нравствени правила, а да го насочим към определени постъпки, за които вярваме, че ще пробудят чувството му за справедливост. Колкото повече тези постъпки се превръщат в несъзнателни навици, толкова по-благотворно влияе това върху развитието на чувствата; а колкото повече детето е убедено в правотата на своите постъпки, толкова по-мощно израстват неговите волеви импулси.
към текста >>
Колкото повече тези постъпки се превръщат в несъзнателни навици, толкова по-благотворно влияе това върху развитието на чувствата; а колкото повече детето е убедено в правотата на своите постъпки, толкова по-мощно израстват неговите во
лев
и импулси.
Налага се да поставим и другия въпрос: Как да повлияем върху чувствената природа на детето? Това ще постигнем единствено чрез повторението на едни или други действия. А правилна насока на волевите импулси ще дадете не като заявявате кое е „добро", а като му позволите днес и утре, и в други ден да извърши определени действия. Правилният под ход ще се състои в това, не да предлагаме на детето нравствени правила, а да го насочим към определени постъпки, за които вярваме, че ще пробудят чувството му за справедливост.
Колкото повече тези постъпки се превръщат в несъзнателни навици, толкова по-благотворно влияе това върху развитието на чувствата; а колкото повече детето е убедено в правотата на своите постъпки, толкова по-мощно израстват неговите волеви импулси.
към текста >>
С други думи, трябва да правим ясната разлика между во
лев
ата и интелектуалната природа на детето.
Следователно, несъзнателно повтаряните постъпки култивират предимно чувствата; а съзнателно повтаряните постъпки укрепват волята, понеже те водят до засилване на решителността. Да, поради факта, че Вие насърчавате съзнателно повтаряните постъпки, решителността която иначе остава в областта на подсъзнанието излиза сега на преден план.
С други думи, трябва да правим ясната разлика между волевата и интелектуалната природа на детето.
Интелектуалната страна на възпитанието изисква от нас най-вече следното: да поднесем на детето даден факт и да гледаме то да го „схване" колкото може По-добре. Тук тежестта пада върху еднократното усилие; после нещата трябва само да се запомнят. Обаче еднократно поднесените факти изобщо не оказват влияние върху чувствата и волята; върху чувствата и волята оказват влияние многократно повтаряните постъпки и действия, особено когато детето е убедено в тяхната правота.
към текста >>
404.
5. Пета лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Вие сигурно забелязахте, че в досегашните лекции аз обърнах внимание предимно върху интелектуалната, познавателната страна на човешкото същество от една страна, и върху во
лев
ата му дейност от друга!
Вие сигурно забелязахте, че в досегашните лекции аз обърнах внимание предимно върху интелектуалната, познавателната страна на човешкото същество от една страна, и върху волевата му дейност от друга!
Аз подчертах също, че познавателната дейност е във връзка с нервната система на човека, докато волевата активност е във връзка с дейността на кръвта. Ако размислите върху тези неща, Ние неизбежно ще поставите и въпроса: А какво е положението с третата душевна сила, с чувствата? Вярно е, че досега не бяхме отделили достатъчно време за тях. Обаче след като днес ще се занимаем предимно с чувствата, ще имаме същевременно и възможност да проникнем още по-дълбоко както в познавателната, така и във волевата природа на човека.
към текста >>
Аз подчертах също, че познавателната дейност е във връзка с нервната система на човека, докато во
лев
ата активност е във връзка с дейността на кръвта.
Вие сигурно забелязахте, че в досегашните лекции аз обърнах внимание предимно върху интелектуалната, познавателната страна на човешкото същество от една страна, и върху волевата му дейност от друга!
Аз подчертах също, че познавателната дейност е във връзка с нервната система на човека, докато волевата активност е във връзка с дейността на кръвта.
Ако размислите върху тези неща, Ние неизбежно ще поставите и въпроса: А какво е положението с третата душевна сила, с чувствата? Вярно е, че досега не бяхме отделили достатъчно време за тях. Обаче след като днес ще се занимаем предимно с чувствата, ще имаме същевременно и възможност да проникнем още по-дълбоко както в познавателната, така и във волевата природа на човека.
към текста >>
Обаче след като днес ще се занимаем предимно с чувствата, ще имаме същевременно и възможност да проникнем още по-дълбоко както в познавателната, така и във во
лев
ата природа на човека.
Вие сигурно забелязахте, че в досегашните лекции аз обърнах внимание предимно върху интелектуалната, познавателната страна на човешкото същество от една страна, и върху волевата му дейност от друга! Аз подчертах също, че познавателната дейност е във връзка с нервната система на човека, докато волевата активност е във връзка с дейността на кръвта. Ако размислите върху тези неща, Ние неизбежно ще поставите и въпроса: А какво е положението с третата душевна сила, с чувствата? Вярно е, че досега не бяхме отделили достатъчно време за тях.
Обаче след като днес ще се занимаем предимно с чувствата, ще имаме същевременно и възможност да проникнем още по-дълбоко както в познавателната, така и във волевата природа на човека.
към текста >>
Вие веднага разбирате: За човека е невъзможно да осъществи какъвто и да е во
лев
акт, ако той не прибегне до помощта на представите, до помощта на своята познавателна дейност.
Тук ще се наложи да си припомним нещо, което по различни поводи аз многократно съм изтъквал. Душевните сили на мисленето, чувствата и волята далеч не са рязко отделени, а непрекъснато преливат една от друга. Нека за миг да се спрем на волята.
Вие веднага разбирате: За човека е невъзможно да осъществи какъвто и да е волев акт, ако той не прибегне до помощта на представите, до помощта на своята познавателна дейност.
Опитайте се, макар и за кратко, да се концентрирате върху Вашата воля.
към текста >>
Вие ще се съгласите, че во
лев
ият акт винаги е проникнат от едни или други представи.
Вие ще се съгласите, че волевият акт винаги е проникнат от едни или други представи.
Вие просто не бихте били човешко същество, ако волевият акт не беше проникнат от представи. Ако представите и мисленето не пулсираха във Вашата воля, Вие щяхте да вършите всичко по силата на слепите инстинкти. Но както представите и мислите винаги присъствуват в проявите на волята, така и волята винаги присъствува в мисленето. Дори най-повърхностното себенаблюдение показва, че докато мислим, ние винаги прилагаме и воля. Когато оформяте Вашите мисли, когато свързвате една мисъл с друга, за да стигнете до съждение и умозаключение, Вие осъществявате една дейност, която е проникната от един по-фин волев процес.
към текста >>
Вие просто не бихте били човешко същество, ако во
лев
ият акт не беше проникнат от представи.
Вие ще се съгласите, че волевият акт винаги е проникнат от едни или други представи.
Вие просто не бихте били човешко същество, ако волевият акт не беше проникнат от представи.
Ако представите и мисленето не пулсираха във Вашата воля, Вие щяхте да вършите всичко по силата на слепите инстинкти. Но както представите и мислите винаги присъствуват в проявите на волята, така и волята винаги присъствува в мисленето. Дори най-повърхностното себенаблюдение показва, че докато мислим, ние винаги прилагаме и воля. Когато оформяте Вашите мисли, когато свързвате една мисъл с друга, за да стигнете до съждение и умозаключение, Вие осъществявате една дейност, която е проникната от един по-фин волев процес. Ето защо бихме могли да обобщим: Волевата дейност е „предимно" волев процес, подплатен с мисли; мисловната дейност е „предимно" мисловен процес, подплатен с воля.
към текста >>
Когато оформяте Вашите мисли, когато свързвате една мисъл с друга, за да стигнете до съждение и умозаключение, Вие осъществявате една дейност, която е проникната от един по-фин во
лев
процес.
Вие ще се съгласите, че волевият акт винаги е проникнат от едни или други представи. Вие просто не бихте били човешко същество, ако волевият акт не беше проникнат от представи. Ако представите и мисленето не пулсираха във Вашата воля, Вие щяхте да вършите всичко по силата на слепите инстинкти. Но както представите и мислите винаги присъствуват в проявите на волята, така и волята винаги присъствува в мисленето. Дори най-повърхностното себенаблюдение показва, че докато мислим, ние винаги прилагаме и воля.
Когато оформяте Вашите мисли, когато свързвате една мисъл с друга, за да стигнете до съждение и умозаключение, Вие осъществявате една дейност, която е проникната от един по-фин волев процес.
Ето защо бихме могли да обобщим: Волевата дейност е „предимно" волев процес, подплатен с мисли; мисловната дейност е „предимно" мисловен процес, подплатен с воля. Следователно, тук педантичното разграничаване на отделните душевни способности е неприложимо, защото те непрекъснато преминават една в друга.
към текста >>
Ето защо бихме могли да обобщим: Во
лев
ата дейност е „предимно" во
лев
процес, подплатен с мисли; мисловната дейност е „предимно" мисловен процес, подплатен с воля.
Вие просто не бихте били човешко същество, ако волевият акт не беше проникнат от представи. Ако представите и мисленето не пулсираха във Вашата воля, Вие щяхте да вършите всичко по силата на слепите инстинкти. Но както представите и мислите винаги присъствуват в проявите на волята, така и волята винаги присъствува в мисленето. Дори най-повърхностното себенаблюдение показва, че докато мислим, ние винаги прилагаме и воля. Когато оформяте Вашите мисли, когато свързвате една мисъл с друга, за да стигнете до съждение и умозаключение, Вие осъществявате една дейност, която е проникната от един по-фин волев процес.
Ето защо бихме могли да обобщим: Волевата дейност е „предимно" волев процес, подплатен с мисли; мисловната дейност е „предимно" мисловен процес, подплатен с воля.
Следователно, тук педантичното разграничаване на отделните душевни способности е неприложимо, защото те непрекъснато преминават една в друга.
към текста >>
Поради факта, че нервните влакна продължават и в човешкото око, там, в окото, нахлува и мисловната дейност, познавателната дейност; поради факта, че кръвоносните пътища продължават и в окото, там нахлува и во
лев
ата дейност.
Същото установяваме и по отношение на човешкото тяло, в което се проявяват различните душевни способности. Вземете например човешкото око. Ако го разглеждаме в неговата цялост, ще установим, че то е, така да се каже, един вид продължение на нервните пътища; обаче окото е продължение също и на кръвоносните пътища.
Поради факта, че нервните влакна продължават и в човешкото око, там, в окото, нахлува и мисловната дейност, познавателната дейност; поради факта, че кръвоносните пътища продължават и в окото, там нахлува и волевата дейност.
Ето как волевата и познавателната природа на човека са взаимно свързани, включително и до периферията на неговото физическо тяло. И това се отнася както за всички сетива, така и за всички двигателни органи, подчинени на волята. С други думи: Познавателният елемент прониква в нашата воля по нервните пътища, а същинският волев елемент прониква там по кръвоносните пътища.
към текста >>
Ето как во
лев
ата и познавателната природа на човека са взаимно свързани, включително и до периферията на неговото физическо тяло.
Същото установяваме и по отношение на човешкото тяло, в което се проявяват различните душевни способности. Вземете например човешкото око. Ако го разглеждаме в неговата цялост, ще установим, че то е, така да се каже, един вид продължение на нервните пътища; обаче окото е продължение също и на кръвоносните пътища. Поради факта, че нервните влакна продължават и в човешкото око, там, в окото, нахлува и мисловната дейност, познавателната дейност; поради факта, че кръвоносните пътища продължават и в окото, там нахлува и волевата дейност.
Ето как волевата и познавателната природа на човека са взаимно свързани, включително и до периферията на неговото физическо тяло.
И това се отнася както за всички сетива, така и за всички двигателни органи, подчинени на волята. С други думи: Познавателният елемент прониква в нашата воля по нервните пътища, а същинският волев елемент прониква там по кръвоносните пътища.
към текста >>
С други думи: Познавателният елемент прониква в нашата воля по нервните пътища, а същинският во
лев
елемент прониква там по кръвоносните пътища.
Вземете например човешкото око. Ако го разглеждаме в неговата цялост, ще установим, че то е, така да се каже, един вид продължение на нервните пътища; обаче окото е продължение също и на кръвоносните пътища. Поради факта, че нервните влакна продължават и в човешкото око, там, в окото, нахлува и мисловната дейност, познавателната дейност; поради факта, че кръвоносните пътища продължават и в окото, там нахлува и волевата дейност. Ето как волевата и познавателната природа на човека са взаимно свързани, включително и до периферията на неговото физическо тяло. И това се отнася както за всички сетива, така и за всички двигателни органи, подчинени на волята.
С други думи: Познавателният елемент прониква в нашата воля по нервните пътища, а същинският волев елемент прониква там по кръвоносните пътища.
към текста >>
Единствено поради факта, че в окото нахлува и во
лев
ата дейност, на която е присъща симпатията, и поради това, че силите на кръвта проникват във Вашето око, усещането за антипатия в хода на сетивното наблюдение бива смекчено и тъкмо чрез активното уравновесяване между симпатия и антипатия, настъпва обективния, безпристрастен акт на зрителното възприятие.
И все пак, Вие развивате. Вие упражнявате антипатия. Наблюдавайки даден предмет, Вие неизбежно упражнявате антипатия. И ако във Вашето око би съществувала само нервната дейност, всеки предмет, всеки обект би пробуждал у Вас само отвращение, само антипатия.
Единствено поради факта, че в окото нахлува и волевата дейност, на която е присъща симпатията, и поради това, че силите на кръвта проникват във Вашето око, усещането за антипатия в хода на сетивното наблюдение бива смекчено и тъкмо чрез активното уравновесяване между симпатия и антипатия, настъпва обективния, безпристрастен акт на зрителното възприятие.
Този акт става възможен, само при взаимно уравновесяване между симпатия и антипатия нещо, което остава незабелязано за нашето съзнание.
към текста >>
В рамките на сетивната дейност, антипатичното начало е свързано със самия познавателен процес, с нервната система, а симпатичното начало е свързано с во
лев
ия процес, с кръвоносната система.
Ако се задълбочите в Гьотевото учение за цветовете*38, и по-специално в неговата философско-дидактическа част, Вие ще установите, че навлизайки в по-дълбоката природа на зрителното възприятие той стига именно до проявленията на симпатията и антипатията. Ако вникнете дори и съвсем повърхностно в дейността на един сетивен орган, веднага ще установите присъствието на двете противоположности.
В рамките на сетивната дейност, антипатичното начало е свързано със самия познавателен процес, с нервната система, а симпатичното начало е свързано с волевия процес, с кръвоносната система.
към текста >>
Но и при во
лев
ата дейност също имаме сливане на представката дейност със същинския во
лев
елемент.
С това ние загатваме и за нещо друго, което е от огромно значение за цялостното разбиране на човешкото същество. Вече споменахме, как в познавателната и представка дейност се преплитат „мислене" и „нерви" от една страна, и „воля" и „кръв" от друга страна.
Но и при волевата дейност също имаме сливане на представката дейност със същинския волев елемент.
Изпитвайки желание към нещо, ние сме изпълнени със симпатия към него. Но обектът на наше то желание винаги би останал в сферата на инстинктивната и сляпа воля, ако не бихме вмъкнали в симпатията също и жилото на антипатията, която единствено е в състояние да ни разграничи от обекта на желанието и да ни утвърди като личност. Сега все още преобладава симпатията, обаче ние я уравновесяваме като вмъкваме там и антипатията. Но по този начин намирайки се под прага на съзнанието в обекта на желанието преминава само част от симпатията. В не многобройните действия, които предприемаме не само под контрола на нашия разум, но и под напора на вдъхновението, отдавайки им се с любов и преданост, симпатията рязко и мощно се издига над прага на съзнанието и прониква във волята, докато обикновено волевият елемент ни свързва като нещо обективно с околния свят.
към текста >>
В не многобройните действия, които предприемаме не само под контрола на нашия разум, но и под напора на вдъхновението, отдавайки им се с любов и преданост, симпатията рязко и мощно се издига над прага на съзнанието и прониква във волята, докато обикновено во
лев
ият елемент ни свързва като нещо обективно с околния свят.
Но и при волевата дейност също имаме сливане на представката дейност със същинския волев елемент. Изпитвайки желание към нещо, ние сме изпълнени със симпатия към него. Но обектът на наше то желание винаги би останал в сферата на инстинктивната и сляпа воля, ако не бихме вмъкнали в симпатията също и жилото на антипатията, която единствено е в състояние да ни разграничи от обекта на желанието и да ни утвърди като личност. Сега все още преобладава симпатията, обаче ние я уравновесяваме като вмъкваме там и антипатията. Но по този начин намирайки се под прага на съзнанието в обекта на желанието преминава само част от симпатията.
В не многобройните действия, които предприемаме не само под контрола на нашия разум, но и под напора на вдъхновението, отдавайки им се с любов и преданост, симпатията рязко и мощно се издига над прага на съзнанието и прониква във волята, докато обикновено волевият елемент ни свързва като нещо обективно с околния свят.
Точно както нашата антипатия към околния свят бива осъзната само в изключителни случаи, например в акта на познанието, така и нашата непрекъсната симпатия към околния свят става факт на съзнанието само в редките случаи на вдъхновение, в случаите на силна и преданна любов. Ако това не беше така, щяхме да вършим всичко само по механичен и инстинктивен начин. Следователно, ние никога не бихме могли да се включим в това, което обективно се изисква от нас например в областта на социалния живот. Ето защо, за да се включим в социалните и космически процеси, ние трябва да обогатим нашата воля със силата на мисленето.
към текста >>
Както в човешката душа е невъзможно строгото разграничаване между мисловната и во
лев
ата дейност, още по-невъзможно е да разграничим в чувствата мисловният елемент от во
лев
ия елемент.
Но между мисленето и волята са затаени човешките чувства. Ако нагледно си представим нещата, нека тук да изобразим една средна линия (рис.6), като в едната посока напират симпатията, волята; а в другата посока напират антипатията, волята. Обаче симпатията на волята оказва влияние също и върху мисленето, както и антипатията на мисленето оказва влияние върху волята. Ето как човекът застава пред нас като едно цяло, понеже това, което се развива предимно от едната страна, оказва влияние и върху другата страна. По средата, между мисленето и волята, се намират чувствата, така че от една страна чувствата са сродни с мисленето, а от друга с волята.
Както в човешката душа е невъзможно строгото разграничаване между мисловната и волевата дейност, още по-невъзможно е да разграничим в чувствата мисловният елемент от волевия елемент.
В чувствата, тези два елемента са дълбоко и взаимно свързани.
към текста >>
След като сте наясно с емоционалния елемент в мисловния процес от една страна, и с неговото присъствие във во
лев
ия процес от друга страна, Вие стигате до убеждението: Чувствата са като една срединна душевна дейност между мисленето и волята, оказвайки на свой ред влияние върху двата процеса.
След като сте наясно с емоционалния елемент в мисловния процес от една страна, и с неговото присъствие във волевия процес от друга страна, Вие стигате до убеждението: Чувствата са като една срединна душевна дейност между мисленето и волята, оказвайки на свой ред влияние върху двата процеса.
към текста >>
405.
6. Шеста лекция, 27.08.1919
GA_293 Общото човекознание
От каквото и гледище да разглеждате човека, независимо от целта, която си поставяте, Вие винаги ще трябва да се съобразявате с трите основни сфери в човешкия душевен живот: мисловната, чувствената и во
лев
ата.
От каквото и гледище да разглеждате човека, независимо от целта, която си поставяте, Вие винаги ще трябва да се съобразявате с трите основни сфери в човешкия душевен живот: мисловната, чувствената и волевата.
Досега ние обсъждахме тези три сфери най-вече с оглед на симпатията и антипатията. Нека сега да вникнем във волята, чувствата и мисленето по друг начин: от гледна точка на духовното познание.
към текста >>
Вие добре знаете, че когато осъществявате дори една най-обикновена во
лев
а дейност, както например ходенето, сте напълно съзнателни единствено в представата за ходенето.
Обаче нещата с волята не стоят така.
Вие добре знаете, че когато осъществявате дори една най-обикновена волева дейност, както например ходенето, сте напълно съзнателни единствено в представата за ходенето.
Само че Вие не знаете абсолютно нищо за това, което се извършва във Вашето тяло и във Вашите мускули, докато крачите по пътя. Помислете само, какво би се получило, ако трябваше напълно съзнателно да проникнете във всички процеси, които по необходимост съпровождат волевия акт на ходенето! В такъв случай би следвало да знаете съвсем точно от какви хранителни вещества се нуждаят мускулите на тялото, как ще се усвоят от него и т.н. Обаче Вие никога не бихте могли да изчислите точното количество от хранителните вещества, необходимо за тази цел. Несъмнено, Вие знаете: Всичко това протича във Вашия организъм по един дълбоко несъзнателен начин.
към текста >>
Помислете само, какво би се получило, ако трябваше напълно съзнателно да проникнете във всички процеси, които по необходимост съпровождат во
лев
ия акт на ходенето!
Обаче нещата с волята не стоят така. Вие добре знаете, че когато осъществявате дори една най-обикновена волева дейност, както например ходенето, сте напълно съзнателни единствено в представата за ходенето. Само че Вие не знаете абсолютно нищо за това, което се извършва във Вашето тяло и във Вашите мускули, докато крачите по пътя.
Помислете само, какво би се получило, ако трябваше напълно съзнателно да проникнете във всички процеси, които по необходимост съпровождат волевия акт на ходенето!
В такъв случай би следвало да знаете съвсем точно от какви хранителни вещества се нуждаят мускулите на тялото, как ще се усвоят от него и т.н. Обаче Вие никога не бихте могли да изчислите точното количество от хранителните вещества, необходимо за тази цел. Несъмнено, Вие знаете: Всичко това протича във Вашия организъм по един дълбоко несъзнателен начин. Доколкото осъществяваме един или друг волев акт, ние не прекъснато вмъкваме в нашата дейност нещо дълбоко несъзнателно. И това не се отнася само до волевите прояви в нашия биологичен организъм.
към текста >>
Доколкото осъществяваме един или друг во
лев
акт, ние не прекъснато вмъкваме в нашата дейност нещо дълбоко несъзнателно.
Само че Вие не знаете абсолютно нищо за това, което се извършва във Вашето тяло и във Вашите мускули, докато крачите по пътя. Помислете само, какво би се получило, ако трябваше напълно съзнателно да проникнете във всички процеси, които по необходимост съпровождат волевия акт на ходенето! В такъв случай би следвало да знаете съвсем точно от какви хранителни вещества се нуждаят мускулите на тялото, как ще се усвоят от него и т.н. Обаче Вие никога не бихте могли да изчислите точното количество от хранителните вещества, необходимо за тази цел. Несъмнено, Вие знаете: Всичко това протича във Вашия организъм по един дълбоко несъзнателен начин.
Доколкото осъществяваме един или друг волев акт, ние не прекъснато вмъкваме в нашата дейност нещо дълбоко несъзнателно.
И това не се отнася само до волевите прояви в нашия биологичен организъм. Напротив, дори външните прояви на нашата воля във видимия физически свят, също остават необхванати от светлината на съзнанието.
към текста >>
И това не се отнася само до во
лев
ите прояви в нашия биологичен организъм.
Помислете само, какво би се получило, ако трябваше напълно съзнателно да проникнете във всички процеси, които по необходимост съпровождат волевия акт на ходенето! В такъв случай би следвало да знаете съвсем точно от какви хранителни вещества се нуждаят мускулите на тялото, как ще се усвоят от него и т.н. Обаче Вие никога не бихте могли да изчислите точното количество от хранителните вещества, необходимо за тази цел. Несъмнено, Вие знаете: Всичко това протича във Вашия организъм по един дълбоко несъзнателен начин. Доколкото осъществяваме един или друг волев акт, ние не прекъснато вмъкваме в нашата дейност нещо дълбоко несъзнателно.
И това не се отнася само до волевите прояви в нашия биологичен организъм.
Напротив, дори външните прояви на нашата воля във видимия физически свят, също остават необхванати от светлината на съзнанието.
към текста >>
НАГОРЕ