Търсене в текстове за 'Куче'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 203 резултата от 66 текста в изречения в които се съдържат търсените думи : 'Куче'.

1. 03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ . GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Дотогава се е приемало че при всички животни резците са просто вмъкнати в междучелюстната кост, докато кучешките зъби принадлежат на костта на горната челюст; само слонът правел изключение от това.
В това време Гьоте е изцяло вглъбен в тези изследвания. Споменатият слонов череп е нарисуван от Вайз от много страни по метода на Кампер, като Гьоте го сравнява с един притежаван от него голям череп повече от спойките не са били сраснати. На този череп той прави още една важна забележка. Дотогава се е приемало че при всички животни резците са просто вмъкнати в междучелюстната кост, докато кучешките зъби принадлежат на костта на горната челюст; само слонът правел изключение от това. Че това не е така, му показва също и онзи череп, както той пише в едно писмо на Хердер. В едно пътуване до Айзенах и Брауншвайг, което Гьоте предприема през това лято, той продължава да се занимава с остеологични проучвания. При това пътуване той иска да погледне в Брауншвайг в устата на един "нероден слон" и води един смел разговор с Цимерман. Той пише по-нататък на Мерк върху този фетус: "Аз исках да имаме фетусса, който те имат в брауншвайг, в нашия кабинет, за да бъдат дисециран, скиелетиран и препариран. Не зная, за какво би служило едно такова чудовище в спирт, ако то не бъде дисецирано и обяснено в неговото устройство." От тези проучвания излезе след това онази студия, която е съобщена в първия том на съчиненията върху естествените науки*/* "както на човека така и на животните трябва да се припише една междинна кост на горната челюст.
към текста >>

2. 06_а. НАУКАТА - А. МИСЛЕНЕ И ВЪЗПРИЯТИЕ GA_2 Светогледа Гьоте

Това определено животно, което имам пред мене е едно куче.
Това определено животно, което имам пред мене е едно куче. В едно такова съждение едно възприятие е включено на едно определено място в моята мислителна система. Нека наречем едно такова съждение едно възприемателно съждение. Чрез възприемателното съждение познаваме, че определен сетивен предмет съвпада по своето същество с определено понятие. Следователно ако искаме да разберем, какво възприемаме, тогава възприятието трябва да бъде предварително образувано в нас като определено понятие. Ние бихме минали покрай един предмет, при който това не би станало, без да сме го разбрали.
към текста >>

3. 1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Този, който мрази охтичавите кучета на сганта и всяка пропаднала сърдита пасмина: хвала на този дух на всички свободни духове, смееща се буря, която пръска прах в очите на всички черно-гледи!
Там, където би трябвало да има само логически представни асоциации, при него се явяват мисловни зависимости, които се основават просто върху външни, случайни белези, например на звукова прилика на думи, или върху метафорични връзки, които са безразлични на мястото, където се употребяват понятията. На едно място в „Тъй рече Заратустра“, където бъдещият човек е противопоставен на съвременния, откриваме следното развихряне на фантазията: „Действа като вятъра, когато фучи от планинските си пещери: той иска да танцува по собствената си свирка, моретата тръпнат и подскачат под неговите стъпки. Този, който дава криле на магаретата, дои лъвиците - хвала на този добър непокорен дух, който връхлита като бурен вятър всяко „днес“ и всред всяка паплач. Враждебен към цъфналите магарешки бодили и дребните буквояди, към всички повехнали листа и плевели. Хвала на този див, добър и свободен буреносен дух, който танцува върху мочурища и печали като по морава! Този, който мрази охтичавите кучета на сганта и всяка пропаднала сърдита пасмина: хвала на този дух на всички свободни духове, смееща се буря, която пръска прах в очите на всички черно-гледи! “ (Съчинения, Том VI, стр. 429) В „Антихрист“ стои следната мисъл, в която думата „истина“ в изцяло външен смисъл дава повод за идейна асоциация на едно важно място: „Трябва ли още да кажа, че в целия Нов Завет се появява просто една единствена фигура, която трябва да се почита? Пилат, римският управник. Да приеме сериозно едно юдейско деяние не е склонен. Един юдеин повече или по-малко - има ли значение?...
към текста >>

4. МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ GA_8 Християнството като мистичен факт

По поръчка на цар Евристей от Микена, той трябва да доведе кучето на ада, Цербер, от долния свят и отново да го върне там.
От тази гледна точка може да се намери една свързваща нишка, която преминава през различните гръцки митове. Дванадесетте задачи, които се възлагат на Херкулес, се явяват в една висша светлина, ако помислим, че преди да извърши последната, най-тежката, той бива посветен в елевзинските Мистерии. По поръчка на цар Евристей от Микена, той трябва да доведе кучето на ада, Цербер, от долния свят и отново да го върне там. За да предприеме пътешествието в ада, Херкулес трябва да бъде посветен. Следователно, Мистериите са превеждали човека през смъртта на преходното в долния свят и по този начин, чрез посвещението, са спасявали от загиване неговата вечна същност. Като мист той може да победи смъртта. Херкулес преодолява опасностите на ада като мист. Това ни дава право да тълкуваме и другите негови дела като вътрешни степени от развитието на душата.
към текста >>

5. ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА GA_9 Теософия

Който схваща биографията като външно описание на житейските събития, може да твърди, че би могъл да напише по еднакъв начин биографията както на едно куче, така и на един човек.
Който схваща биографията като външно описание на житейските събития, може да твърди, че би могъл да напише по еднакъв начин биографията както на едно куче, така и на един човек. Който, обаче, изобрази в една биография истинската самобитност на един човек, той разбира, че в нея има нещо, което съответствува на един цял животински вид. Тук естествено, не става дума за това, че е не възможно да се напише една животинска биография особено за едно умно животно а за това, че човешката биография съответствуване на животинската биография, а на описанието на животинския вид. Винаги ще се намерят хора, които ще се противопоставят на казаното тук, понеже, казват те, собственикът на една менажерия например, винаги може да различи отделните животни в рамките на един и същи вид. Но тези, които размишляват по такъв начин показват, че не са способни да различат индивидуалната особеност от това различие, което се прибавя само чрез индивидуалността.
към текста >>

6. 3. ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ GA_9 Теософия

Той не знае, че за ясновидеца духовните Същества са много по-близки и познати, отколкото неговото куче или котката, и че светът на първо образите е наситен с една неимоверна по-жива действителност, отколкото сетивно-физическия свят.
Естествено е, човек, който се доверява само на своите външни сетива, да отрича света на първообразите и да ги счита само за отвлечени идеи, които разумът си изгражда като сравнява сетивните предмети; този човек не притежава способността да възприема висшите светове, той не познава светът на мислите, освен в неговата абстрактна отвлеченост. Той не знае, че за ясновидеца духовните Същества са много по-близки и познати, отколкото неговото куче или котката, и че светът на първо образите е наситен с една неимоверна по-жива действителност, отколкото сетивно-физическия свят.
към текста >>

7. СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

А колко близка до ума е мисълта, че куче то разпознава своя господар дори и след като не го е виждало продължително време.
Човек лесно изпада в заблуждението да приписва на растенията определен вид съзнание, но още по-лесно може да сгреши ако започне да говори за спомен при животните. А колко близка до ума е мисълта, че куче то разпознава своя господар дори и след като не го е виждало продължително време. В действителност обаче, подобно разпознаване изобщо не е свързано със спомена, а с нещо много по-различно. Кучето изпитва опре делена привързаност към своя господар. Тя се определя от вътрешната същност на господаря; всъщност по следната доставя и удоволствието на животното, но в присъствието на господаря. И всеки път когато това присъствие е налице, то става и предпоставка за подновяване на удоволствието. Истински спомен обаче имаме едва тогава, когато едно същество не само усеща изживяванията си в момента, а когато то съхранява и тези от миналото.
към текста >>

Кучето изпитва опре делена привързаност към своя господар.
Човек лесно изпада в заблуждението да приписва на растенията определен вид съзнание, но още по-лесно може да сгреши ако започне да говори за спомен при животните. А колко близка до ума е мисълта, че куче то разпознава своя господар дори и след като не го е виждало продължително време. В действителност обаче, подобно разпознаване изобщо не е свързано със спомена, а с нещо много по-различно. Кучето изпитва опре делена привързаност към своя господар. Тя се определя от вътрешната същност на господаря; всъщност по следната доставя и удоволствието на животното, но в присъствието на господаря. И всеки път когато това присъствие е налице, то става и предпоставка за подновяване на удоволствието. Истински спомен обаче имаме едва тогава, когато едно същество не само усеща изживяванията си в момента, а когато то съхранява и тези от миналото. И все пак някой може да сметне, че кучето притежава спомени. Той си казва: кучето скърби, след като господарят му го е напуснал, следователно у него остава някакъв спомен за господаря.
към текста >>

И все пак някой може да сметне, че кучето притежава спомени.
В действителност обаче, подобно разпознаване изобщо не е свързано със спомена, а с нещо много по-различно. Кучето изпитва опре делена привързаност към своя господар. Тя се определя от вътрешната същност на господаря; всъщност по следната доставя и удоволствието на животното, но в присъствието на господаря. И всеки път когато това присъствие е налице, то става и предпоставка за подновяване на удоволствието. Истински спомен обаче имаме едва тогава, когато едно същество не само усеща изживяванията си в момента, а когато то съхранява и тези от миналото. И все пак някой може да сметне, че кучето притежава спомени. Той си казва: кучето скърби, след като господарят му го е напуснал, следователно у него остава някакъв спомен за господаря. Това съждение също е погрешно. При съжителството с господаря, присъствието на последния се превръща за кучето в една потребност и тогава то усеща отсъствието също както глада. Без подобни разграничения, никой не може да постигне яснота върху истинските отношения в живота.
към текста >>

Той си казва: кучето скърби, след като господарят му го е напуснал, следователно у него остава някакъв спомен за господаря.
Кучето изпитва опре делена привързаност към своя господар. Тя се определя от вътрешната същност на господаря; всъщност по следната доставя и удоволствието на животното, но в присъствието на господаря. И всеки път когато това присъствие е налице, то става и предпоставка за подновяване на удоволствието. Истински спомен обаче имаме едва тогава, когато едно същество не само усеща изживяванията си в момента, а когато то съхранява и тези от миналото. И все пак някой може да сметне, че кучето притежава спомени. Той си казва: кучето скърби, след като господарят му го е напуснал, следователно у него остава някакъв спомен за господаря. Това съждение също е погрешно. При съжителството с господаря, присъствието на последния се превръща за кучето в една потребност и тогава то усеща отсъствието също както глада. Без подобни разграничения, никой не може да постигне яснота върху истинските отношения в живота.
към текста >>

При съжителството с господаря, присъствието на последния се превръща за кучето в една потребност и тогава то усеща отсъствието също както глада.
И всеки път когато това присъствие е налице, то става и предпоставка за подновяване на удоволствието. Истински спомен обаче имаме едва тогава, когато едно същество не само усеща изживяванията си в момента, а когато то съхранява и тези от миналото. И все пак някой може да сметне, че кучето притежава спомени. Той си казва: кучето скърби, след като господарят му го е напуснал, следователно у него остава някакъв спомен за господаря. Това съждение също е погрешно. При съжителството с господаря, присъствието на последния се превръща за кучето в една потребност и тогава то усеща отсъствието също както глада. Без подобни разграничения, никой не може да постигне яснота върху истинските отношения в живота.
към текста >>

8. СЪНЯТ И СМЪРТТА GA_13 Въведение в Тайната наука

Някой сънува например, че прогонва едно връхлитащо срещу него куче.
Доколкото сънищата допускат някакво сетивно наблюдение, те представляват една пъстра и подвижна галерия от образи, която все пак крие в себе си известен ред и закономерност. На пръв поглед, този свят блика от възникващи и чезнещи образи, често пъти в объркана и абсурдна последователност. В своите сънища, в своя сънищен живот, човек е напълно свободен от законите на будното съзнание, което го свързва със сетивните възприятия и със законите на неговата разсъдъчна способност. Въпреки това, сънищата крият в себе си някакви тайнствени закони, които винаги са привличали и възбуждали човешкото въображение; тук се крият и дълбоките причини да се сравнява винаги изящната игра на фантазията, лежаща в основата на художествения усет, с „мечтания сън". Достатъчно е само да си припомним някои забележителни сънища, за да открием потвърждение на казаното. Някой сънува например, че прогонва едно връхлитащо срещу него куче. Той се пробужда и открива, че несъзнателно е отхвърлил завивката от себе си, понеже тя е стояла на необичайно място върху тялото му и затова го е смущавала. Какво постига тук сънуването от един сетивен факт? Това, което сетивата биха възприели в будно състояние, остава напълно неосъзнато, докато човек спи. В сънуването обаче остава нещо съществено, а именно фактът, че спящият човек иска да отхвърли нещо от себе си. Около този факт се разиграва един процес, изтъкан от образи.
към текста >>

Дарвин описва как някои кучета донасят хвърления предмет, без да са обучавани на това.
За човек с усет към всичко това, тези дискретни доводи имат по-голяма доказателствена сила дори от очевидния материален свят. Обстоятелството, че и животните могат да бъдат дресирани, т.е. чрез възпитание да заучават известни качества и способности, не представлява сериозно възражение за този, който е успял да вникне в същественото. Вярно е, че навсякъде по света има преходи, но все пак резултатите от една дресура в никакъв случай не могат да бъдат сравнявани с резултатите от обучението при човека. Твърди се още, че онези способности, които домашните животни придобиват при съвместния им живот с човека, се унаследяват, т.е., че веднага започват да се проявяват като нещо присъщо на вида, а не на индивида. Дарвин описва как някои кучета донасят хвърления предмет, без да са обучавани на това. Кой би могъл да твърди същото за човешкото възпитание?
към текста >>

9. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

Съществува една хубава легенда, която разказва как Христос Исус минал заедно с други лица покрай едно мъртво куче.
Едно по-нататъшно средство за развитие на мисленето и чувствата се състои в постигането на друго качество, което ще наречем позитивност, положителност. Съществува една хубава легенда, която разказва как Христос Исус минал заедно с други лица покрай едно мъртво куче. Всички обърнали глави, за да не виждат грозната гледка. Обаче Христос Исус заговорил с удивление за красивите зъби на животното. Човек трябва да се стреми към такова състояние на душата, каквото ни загатва тази легенда. Погрешното, лошото, грозното не трябва да пречат на душата в стремежа и към истинното, доброто и красивото. Тази положителност не бива да се смесва с липсата на критичност, с произволното затваряне на очите пред злото, фалша и непълноценното.
към текста >>

10. КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА GA_18_1 Загадки на философията

Хегел обясняваше чувството на зависимост, считано от Шлайермахер като творец на религиозността, за истински животинско; и той се изказа парадоксално: ако това чувство на зависимост трябваше да съставлява същността на християнството, тогава кучето би било най-добрият християнин.
Напротив в досегашното състояние положението е такова, че религията може без философия, но философията не може без религия, а напротив включва в себе си тази последната. Истинската религия, религията на духа, трябва да има нещо такова, едно съдържание; духът е по същество съзнание, следователно той е обективно съдържание; като чувство той е най-необективното съдържание в самия себе си и само най-висшата степен на съзнанието, даже в една форма на душата, която е общо на животните. Само мисленето превръща душата, с която и животните са надарени, в дух; и философията е само едно съзнание върху онова съдържание, върху духа и неговата истина, също и вън формата и вида на онази същност, която го различава от животното и го прави способен за религия". Цялата духовна физиономия на Георг Вилхелм Фридрих Хегел /1770-1831 г. / застана пред нашия дух, когато чуваме от него такива думи, чрез които той искаше да изрази ясно и рязко, че в мисленето, което има съзнание за себе си, той вижда най-висшата дейност на човека, онази, чрез която този последният единствено може да добие едно становище към най-висшите въпроси. Хегел обясняваше чувството на зависимост, считано от Шлайермахер като творец на религиозността, за истински животинско; и той се изказа парадоксално: ако това чувство на зависимост трябваше да съставлява същността на християнството, тогава кучето би било най-добрият християнин. Хегел е една личност, която живее изцяло в елемента на мисленето. "Понеже човекът е мислещо същество, както здравият човешки ум така и философията не ще се оставят да им се отнеме правото да се издигнат от емпирическия възглед за света до Бога. Това издигане няма на своята основа нищо друго, освен мислителното, а не просто сетивното, животинско съзерцаване на света". Това, което може да се добие чрез себесъзнателно мислене, него Хегел прави съдържание на светогледа. Защото това, което човек добива по един друг път, а не чрез себесъзнателно мислене, то не може да бъде нищо друго освен една предварителна степен към един светоглед.
към текста >>

11. ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Той направи опити за подбор с гълъби, кокошки, кучета, домашни зайци и растения.
Тогава аз често се запитвах, как са се родили тези особени животни и хора. Най-простият начин изглеждаше да е този, че различните жители на различните острови произхождат едни от други и в течение на техния произход са претърпели изменения и че всички жители на архипелага произхождат от тези на близката суша, а именно от Америка, от където са дошли и са колонизирали островите. Обаче дълго време за мене остана необяснен един проблем, как е искало да бъде постигната необходимата степен на изменението". В отговор на това "как" се крие природосъобразното схващане на развитието на живия свят. Както физикът довежда едно вещество в различни отношения, за да се запознае с неговите свойства, така след своето завръщане Дарвин наблюдаваше явленията, които се получават при живото същество, в различни условия. Той направи опити за подбор с гълъби, кокошки, кучета, домашни зайци и растения.
към текста >>

12. 02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Доброто ни куче, нашият мопс, излапа набързо няколко от тях и виж го сега лежи мъртъв до огнището.
Те изблизаха с пламъка си цялото злато по тях, при това със светкавична бързина, като ме уверяваха през цялото време, че това злато било много по-вкус но от обикновеното. Тогава те още повече се разлудуваха и за кратко време станаха още по-големи и по-блестящи. И отново започнаха да се шегуват и да ме ласкаят, наричаха ме царица, разтърсваха се кръшно, при което от тях се изсипаха цял куп жълтици. Можеш да ги видиш там под пейката. Но какво нещастие се случи тогава! Доброто ни куче, нашият мопс, излапа набързо няколко от тях и виж го сега лежи мъртъв до огнището. Бедното животинче! Аз го видях едва, когато те си бяха тръгнали. Иначе нямаше да обещавам да изплатя дълга им към Лодкаря." „И какво му дължат те? " попита Старецът „Три зелки, три артишока и три глави лук. Обещах им, че когато настъпи денят, ще ги занеса на реката."
към текста >>

Но ако искате да си разменим някои тайни, разкажете ми Вие първо за Вашата съдба и после аз ще Ви разкрия как стоят нещата с мен и с моя подарък." Скоро те стигнаха до разбирателство: Старицата му довери своята тайна и историята с кучето, дори му позволи да погледне вълшебния подарък.
Красивата Лилия, така ли? Но тогава ние имаме един и същи път. И какъв е този подарък, който й носите? " „Господине, след като отвръщахте на моите въпроси толкова пестеливо, не е редно сега така да ме разпитвате. Но ако искате да си разменим някои тайни, разкажете ми Вие първо за Вашата съдба и после аз ще Ви разкрия как стоят нещата с мен и с моя подарък." Скоро те стигнаха до разбирателство: Старицата му довери своята тайна и историята с кучето, дори му позволи да погледне вълшебния подарък. Той извади естествените дарове на природата от нейната кошница и взе мопса, който сякаш се беше укротил в неговите ръце. „Щастливо животинче! ", извика той като го видя. „Ти ще бъдеш докоснато от нейните ръце и те ще ти върнат отново живота. А живите същества трябва да се пазят от нея, за да не ги постигне жалката съдба... Каква жалка съдба!
към текста >>

Старата жена, с преобразеното на камък куче в кошницата, първо се приближи към градината и после се отправи да търси своята благодетелка.
Старата жена, с преобразеното на камък куче в кошницата, първо се приближи към градината и после се отправи да търси своята благодетелка. Откри я веднага, защото тя тъкмо започваше да пее, в съпровод на своята арфа; нежните звуци образуваха леки водни кръгове върху повърхността на притихналото езеро, а после раздвижиха като кадифен полъх тревата и клонките на храстите наоколо. На една закътана зелена поляна, в сянката на обграждащите я величествени дървета, седеше тя, Красивата Лилия и още с първия си поглед заплени очите, ушите и сърцето на старата жена, която с трепет се приближаваше към нея, обзета от възхищение и вече не се съмняваше, че Красавицата беше станала междувременно още по- хубава. Още отдалеч добрата жена отправи своя поздрав и изрази възторга си от прелестното създание. „Какво щастие е, че Ви виждам! Каква божествена благодат се носи около Вас!
към текста >>

Извади веднага вкамененото куче и го постави върху тревата, недалеч от Красавицата.
„Зелки и лук ще се намерят във всички случаи, но артишок ще търсиш тук напразно. Всички растения в моята толкова голяма градина не раждат нито цветове, нито дават плодове. Но всяка суха клонка, която откъсвам и посаждам върху гроба на любимо същество, веднага се раззеленява и израства високо. За съжаление всички тези храсти, тези горички са израснали все по този начин: короните на вечнозелените пинии, обелиските от кипариси, издигащите се като колоси дъбове и букове всички те бяха малки, сухи клонки, а сега се издигат като тъжни паметници, увековечаващи въздействието на моята ръка върху иначе неплодородната почва." Старицата почти не слушаше нейната изповед, само се беше втренчила в своята ръка, която в присъствието на Красивата Лилия ставаше все по-черна и от минута на минута все повече се смаляваше. Тя тъкмо беше решила да вземе кошницата и да продължи пътя си, когато почувствува, че е забравила най-важното. Извади веднага вкамененото куче и го постави върху тревата, недалеч от Красавицата.
към текста >>

Тя се наведе, докосна го и в същия миг кученцето скочи на краката си.
В същото време Красивата Лилия нежно се взираше в прекрасния мопс. Тя се наведе, докосна го и в същия миг кученцето скочи на краката си. То бодро се огледа наоколо, започна да тича насам натам, но побърза да се върне при своята благодетелка, за да я поздрави най- сърдечно. Тя го взе в ръцете си и го притисна до себе си. „Колко си студено", извика тя, „но макар и в теб да е останал само половин живот, бъди ми добре дошъл; аз нежно ще те обичам, ще си играя с теб, ще те милвам и винаги ще те притискам до себе си." После тя го пусна, гонеше го от себе си и отново го викаше, шегуваше се толкова мило, толкова весело и невинно си играеше с него на тревата, че човек просто се увличаше от нейната радост, също както по-рано страдаше, покъртен от нейната мъка.
към текста >>

13. 03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Я погледни нашето куче!
Човек би могъл да си помисли, че са някакви блуждаещи светлини. Впрочем не може да се каже, че те останаха в рамките на благоприличието. Добре, само че като се има предвид твоята възраст, съобразява Старецът, навярно те са проявили нужната учтивост. И сега тя подробно разказва как Блуждаещите Светлини се приближили до златото и така го облизали, че после можели отново да разтърсят телата си и то да се изсипе от тях под формата на златни монети. Но да беше само това! Я погледни нашето куче! Мопсът също опита жълтиците, превърна се в скъпоценен камък и умря! Да, нашият мопс е мъртъв! И възрастната жена продължи: Ако бих знаела какво ще се случи, аз никога нямаше да им обещая, че ще изплатя техния дълг към Лодкаря. А дългът се състои от три зелки, три глави лук и три артишока.
към текста >>

14. 2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Без съмнение някои ще кажат: Нима конят, нима едно куче или една котка нямат никаква индивидуалност?
Без съмнение някои ще кажат: Нима конят, нима едно куче или една котка нямат никаква индивидуалност? Такива хора вярват, че бихме могли също така добре да опишем индивидуалното на котката, на коня и т.н., може би даже в една биография, както можем да опишем индиви дуалното на един човек. Който иска, може да стори това. Но той не трябва да го приеме като нещо действително, а като нещо символично, когато например на учениците се дава темата да напишат биографията на техния писец, както аз и моите колеги можахме да направим това на младини. Тогава бихме могли да говорим и за биографията на един писец. Обаче по отношение на действителността не се касае за това, да се занимаваме с аналогии и сравнения, а със същността на нещата.
към текста >>

15. 4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Животното вижда вида, рода: кучето вижда кучето, слонът слона и т.н.
При това не трябва да взимаме думата сетиво само сравнителното нека се придържаме към фактите, а не към думите. Животното се показва до висока степен неспособно да прояви възприемчивост в областта на звука, на понятието и на това, което наричаме същност на аза, както човекът. Когато прекараме пред нашия поглед сетивата, животното отива нагоре до сетивото на звука. По отношение на външното възприятие това е един вид най-висшето, до което може да стигне животното. То стига със своята сетивна способност до звука, но след това от неговия общ организъм не се развързват възможностите то да има едно разбиране за звука, за понятието и за същността на аза, която се намира в едно същество. Животното вижда вида, рода: кучето вижда кучето, слонът слона и т.н. Но никой духовен изследовател не би приписал на кучето възприятие за една азова същност. Материалистичното изследване не ще успее да докаже нещо за възприятието на една азова същност в животинския организъм. Следователно природоизследването не трябва да се съмнява в това и духовното изследване също не ще съмнява. Така при човека ние имаме възможности на развитието отворени за възприятието на вътрешността на звука, за вътрешността на понятието и представата и за вътрешността на азовата същност. Ако човекът не би имал отворени възможности за развитие за тези три дейности, тогава другите сили, които посочих, не биха имали никаква храна разливаща се отвътре и не биха могли също да се изразят.
към текста >>

Но никой духовен изследовател не би приписал на кучето възприятие за една азова същност.
Животното се показва до висока степен неспособно да прояви възприемчивост в областта на звука, на понятието и на това, което наричаме същност на аза, както човекът. Когато прекараме пред нашия поглед сетивата, животното отива нагоре до сетивото на звука. По отношение на външното възприятие това е един вид най-висшето, до което може да стигне животното. То стига със своята сетивна способност до звука, но след това от неговия общ организъм не се развързват възможностите то да има едно разбиране за звука, за понятието и за същността на аза, която се намира в едно същество. Животното вижда вида, рода: кучето вижда кучето, слонът слона и т.н. Но никой духовен изследовател не би приписал на кучето възприятие за една азова същност. Материалистичното изследване не ще успее да докаже нещо за възприятието на една азова същност в животинския организъм. Следователно природоизследването не трябва да се съмнява в това и духовното изследване също не ще съмнява. Така при човека ние имаме възможности на развитието отворени за възприятието на вътрешността на звука, за вътрешността на понятието и представата и за вътрешността на азовата същност. Ако човекът не би имал отворени възможности за развитие за тези три дейности, тогава другите сили, които посочих, не биха имали никаква храна разливаща се отвътре и не биха могли също да се изразят.
към текста >>

16. 2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Един кокал от мърша, за който едно куче трябва да направи един обиколен път, би бил едно освежаващо апетитно парче в сравнение с този последен експеримент на творението, под формата на който накрая нашата Земята трябва отново да падне в Слънцето.
Не можем да си представим една перспектива за бъдещето по-безплодна от тази, която днес ни се натрапва като необходима от гледището на науката. Един кокал от мърша, за който едно куче трябва да направи един обиколен път, би бил едно освежаващо апетитно парче в сравнение с този последен експеримент на творението, под формата на който накрая нашата Земята трябва отново да падне в Слънцето. Любознателността, с която нашето поколение приема подобни неща и счита, че вярва в тях, е признак на една болна фантазия, за обяснението на която като явление на епохата учените от бъдещите времена ще употребят много остроумие.
към текста >>

17. 2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Когато Сириус, звездата на кучето, ставаше видим в знака на Рак, тогава те знаеха: сега скоро Слънцето ще дойде в онзи зодиакален знак, от който слизайки неговите лъчи ще предизвикат на почвата на Нил наводненията.
Даже нещо повече: Това, което се изявява в човешките дела, даже в целия всекидневен живот, това, което се проявява в изкуството на измерване на полетата, за което бяха необходими математическите науки, геометрията които след това Питагор научи от египтяните -, това древните египтяни са приписвали на Хермес, на мъдростта на Хермес, който във всички земно-пространствени отношения е виждал един вид копия на небесните отношения и е изобразил небесните отношения в звездната писменост. Хермес е пренесъл звездната писменост отгоре в математиката и геометрията, научил е египтяните да намират в звездите нещо, което става на Земята. Ние знаем, че целият египетски живот е свързан с наводненията на реката НИЛ, с това, което реката Нил донасяше от планинските области и го отлагаше, от онези планински области, които се намират на юг от Египет. От това обаче можем да преценим, колко е било необходимо да се знае предварително, кога могат да настъпят тези наводнения на Нил, когато през време на годината могат да се явят необходимите благоприятни условия за тези наводнения. Египтяните са взели изчислението на времето също от звездната писменост на небето. Когато Сириус, звездата на кучето, ставаше видим в знака на Рак, тогава те знаеха: сега скоро Слънцето ще дойде в онзи зодиакален знак, от който слизайки неговите лъчи ще предизвикат на почвата на Нил наводненията. Сириус е бдителят, той възвестява това, което трябва да очакваме. Това беше една част от техния звезден миров часовник. За да обработват по един правилен начин земята и да владеят това, което беше необходимо за външния живот, египтяните са поглеждали с благодарност нагоре към звездата на Кучето. И те са гледали по-нататък нагоре, когато в много древни времена им било дадено учението, че движението на звездите е израз на мировия часовник.
към текста >>

За да обработват по един правилен начин земята и да владеят това, което беше необходимо за външния живот, египтяните са поглеждали с благодарност нагоре към звездата на Кучето.
От това обаче можем да преценим, колко е било необходимо да се знае предварително, кога могат да настъпят тези наводнения на Нил, когато през време на годината могат да се явят необходимите благоприятни условия за тези наводнения. Египтяните са взели изчислението на времето също от звездната писменост на небето. Когато Сириус, звездата на кучето, ставаше видим в знака на Рак, тогава те знаеха: сега скоро Слънцето ще дойде в онзи зодиакален знак, от който слизайки неговите лъчи ще предизвикат на почвата на Нил наводненията. Сириус е бдителят, той възвестява това, което трябва да очакваме. Това беше една част от техния звезден миров часовник. За да обработват по един правилен начин земята и да владеят това, което беше необходимо за външния живот, египтяните са поглеждали с благодарност нагоре към звездата на Кучето. И те са гледали по-нататък нагоре, когато в много древни времена им било дадено учението, че движението на звездите е израз на мировия часовник.
към текста >>

18. VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение) GA_92 Езотерична космология

Една персийска легенда разказва, че веднъж Христос минал покрай труп на куче и Неговите ученици отвърнали глава с отвращение.
4. Оптимизъм - становището, което търси доброто във всичко. Дори в престъплението и в глупостта има елемент на добро. Една персийска легенда разказва, че веднъж Христос минал покрай труп на куче и Неговите ученици отвърнали глава с отвращение. А Христос казал: "О, зъбите му са прекрасни."
към текста >>

19. VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Една персийска легенда разказва, че веднъж Христос минал покрай труп на куче и Неговите ученици отвърнали глава с отвращение.
4. Оптимизъм становището, което търси доброто във всичко. Дори в престъплението и в глупостта има елемент на добро. Една персийска легенда разказва, че веднъж Христос минал покрай труп на куче и Неговите ученици отвърнали глава с отвращение. А Христос казал: “О, зъбите му са прекрасни.”
към текста >>

20. Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Така в Гьотевата «Приказка» мъртвото куче се превръща в оникс чрез лампата на стареца.
Едно от тях намерихме при окото и хризолита. Така има отношение между слуха и оникса. Той стои в особено отношение към азовия живот на човека. Окултистите винаги са ги свързвали. Той например представя живота, произхождащ от смъртта. Така в Гьотевата «Приказка» мъртвото куче се превръща в оникс чрез лампата на стареца.
към текста >>

21. Езотерично развитие и свръхсетивно познание GA_98 Природни и духовни същества

Когато апостолите веднъж странствали с Христос Исус из страната, видели да лежи на пътя полуразложеният труп на едно куче.
Тази легенда е от живота на Христос Исус. Тя не се намира в Библията, не са там и много други, тя е от Персия. Когато апостолите веднъж странствали с Христос Исус из страната, видели да лежи на пътя полуразложеният труп на едно куче. «Каква отвратителна мърша», казали някои от учениците и с отвращение се обърнали. Христос Исус обаче се застоял и след като известно време наблюдавал трупа, казал: «Какви прекрасни зъби е имало животното.» Той видял все още красивите зъби на разлагащия се труп. Това ни показва, че трябва да се научим да откриваме зрънцето красота във всичко грозно, да видим доброто в злото, истината – в заблудата. Това свойство на позитивност трябва да бъде упражнявано известно време. То създава вътрешна хармония и вътрешен ритъм.
към текста >>

22. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Там например съдържанието на страница 150 не може да се измести с 50 страници напред, както не можем да разменим задните крака на едно куче с предните.
Вече казахме, че за да се стигне до катарзис, могат да бъдат приложени най-различни методи. Човек може да напредне твърде далеч в този катарзис, ако например се вживее в съдържанието на моята книга “Философия на свободата”, така че да стигне до усещането: “Наистина, книгата беше за мен един стимул, обаче сега аз мога сам да възпроизвеждам намиращите се в нея мисли.” И ако някой се отнася към тази книга така - а тя е замислена и написана именно в този смисъл - както при изпълнението на дадена музикална творба един клавирен виртуоз се отнася към съответния композитор, сякаш той сам я поражда в себе си - разбира се, по съответен начин - тогава чрез строгата логична последователност на споменатата книга също може да се стигне до висока степен на катарзис. Защото при такива неща, какъвто е случаят и с тази книга, работата е там, че всички мисли са така построени, че направо предизвикват определен вид действие. Докато много други книги, общо взето, са така написани, че дори ако систематиката се промени, едни неща могат да се кажат по-рано, други - по-късно. При “Философия на свободата” това е невъзможно. Там например съдържанието на страница 150 не може да се измести с 50 страници напред, както не можем да разменим задните крака на едно куче с предните. Защото тази книга представлява един точно структуриран организъм и логичната последователност на нейните мисли носи характера на едно вътрешно обучение. И така, има различни методи, конто водят до катарзис. Но ако прочитайки тази книга, човек не стигне до катарзис, не трябва да смята за погрешни казаните от мен неща, а да приеме, че не е осмислил достатъчно ясно и енергично нейното съдържание.
към текста >>

23. 11. Бележки GA_110 Духовните йерархии

На други два релефа от Врачанско и Санданско, както и на две мозайки от римска вила край Ивайловград са изобразени от мита за ловеца Актеон, превърнат от Артемида в елен и разкъсан от собствените си кучета.
Богинята от Ефес е почитана и в днешните български земи. Нейно светилище (заедно с релеф) е разкрито край с. Обединение, Великотърновско. На други два релефа от Врачанско и Санданско, както и на две мозайки от римска вила край Ивайловград са изобразени от мита за ловеца Актеон, превърнат от Артемида в елен и разкъсан от собствените си кучета. Друго светилище на Артемида е разкрито в античния град Петра, развалини от който се намират в землището на с. Мулетарово, Благоевградско.
към текста >>

24. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Известно е, че кучета, извадени от общуване с човешки същества в място, където те не срещат никакво човешко същество, фактически забравят как да лаят.
Като разгледате тези факти, може да си представите, че ние днес можем да се научим да говорим и да мислим само, ако растем сред хора, защото тези качества могат да бъдат придобити само всред човешки същества. Ако едно дете би било оставено върху някой самотен остров и би израснало там, при липса на връзка с човешки същества не ще може да придобие способностите за мислене и говорене. Така ние виждаме, че начинът, по който всяко същество се развива зависи отчасти от вида същества, всред които то живее и узрява. Този факт действува върху еволюцията. Това може да наблюдавате и всред животните. Известно е, че кучета, извадени от общуване с човешки същества в място, където те не срещат никакво човешко същество, фактически забравят как да лаят. И като правило потомците на такива кучета изобщо не са в състояние, да лаят. Нещо зависи от това, дали едно същество израства и живее всред един вид същества или друг вид. Следователно може да си представите, че има разлика между това, дали вие живеете на физическото поле всред съвременни човешки същества или дали вие същите души сте живели по-рано всред духовни същества в един духовен свят, в който повече не може да се проникне днес чрез нормално виждане. По онова време душата по-различно се е развивала; човешкото същество е имало у себе си по-различни импулси, когато е живяло всред богове. Човешкото същество развива друг вид импулс всред хора и друг вид, когато живее с боговете.
към текста >>

И като правило потомците на такива кучета изобщо не са в състояние, да лаят.
Ако едно дете би било оставено върху някой самотен остров и би израснало там, при липса на връзка с човешки същества не ще може да придобие способностите за мислене и говорене. Така ние виждаме, че начинът, по който всяко същество се развива зависи отчасти от вида същества, всред които то живее и узрява. Този факт действува върху еволюцията. Това може да наблюдавате и всред животните. Известно е, че кучета, извадени от общуване с човешки същества в място, където те не срещат никакво човешко същество, фактически забравят как да лаят. И като правило потомците на такива кучета изобщо не са в състояние, да лаят. Нещо зависи от това, дали едно същество израства и живее всред един вид същества или друг вид. Следователно може да си представите, че има разлика между това, дали вие живеете на физическото поле всред съвременни човешки същества или дали вие същите души сте живели по-рано всред духовни същества в един духовен свят, в който повече не може да се проникне днес чрез нормално виждане. По онова време душата по-различно се е развивала; човешкото същество е имало у себе си по-различни импулси, когато е живяло всред богове. Човешкото същество развива друг вид импулс всред хора и друг вид, когато живее с боговете.
към текста >>

25. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Ако причиним грубо нараняване на един бозайник, ако да кажем, отрежем кракът на едно куче, ще видим, че етерното тяло на кучето съвсем няма да реагира с онази лечебна сила, с която реагира етерното тяло на едно растение, ако например, отсечем клона на едно дърво.
Нека сега продължим още по-нататък и се опитаме следвайки неотклонно ръководната нишка на ясновиждащо то познание да проникнем във видимите явления на външния свят. Нека да пристъпим от раните, които нанасяме на растенията, към раните, които причиняваме на животните, т.е. на съществата, разполагащи със свое астрално тяло. В общи линии, лесно ще установим, че колкото по-висш е един животински вид, толкова по-слабо е застъпено универсалното качество на растителния свят, а именно: Отговорът на етерното тяло спрямо увреждащите въздействия на външния свят. Ако причиним грубо нараняване на един бозайник, ако да кажем, отрежем кракът на едно куче, ще видим, че етерното тяло на кучето съвсем няма да реагира с онази лечебна сила, с която реагира етерното тяло на едно растение, ако например, отсечем клона на едно дърво.
към текста >>

26. 1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

И тогава ти можеш да направиш от вълка едно питомно куче, което ще ти служи.
Животното, което се намира във вълка, и което ти виждаш с физическите си очи, също е смъкнато долу, също е в упадък. По-рано то не е проявявало своите лоши качества. Обаче ти, след като пробудиш твоите добри качества и духовни сили, ти можеш да опитомиш животното; ти можеш да вложиш в него своите собствени качества. И тогава ти можеш да направиш от вълка едно питомно куче, което ще ти служи. Така в кучето и вълка ти имаш два вида същества, които символизират две отделни направления в света.
към текста >>

Така в кучето и вълка ти имаш два вида същества, които символизират две отделни направления в света.
Животното, което се намира във вълка, и което ти виждаш с физическите си очи, също е смъкнато долу, също е в упадък. По-рано то не е проявявало своите лоши качества. Обаче ти, след като пробудиш твоите добри качества и духовни сили, ти можеш да опитомиш животното; ти можеш да вложиш в него своите собствени качества. И тогава ти можеш да направиш от вълка едно питомно куче, което ще ти служи. Така в кучето и вълка ти имаш два вида същества, които символизират две отделни направления в света.
към текста >>

27. Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Както куче пази гроба господарски.
Както куче пази гроба господарски.
към текста >>

28. Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

Само трябва да се обърне внимание на това, че кучетата дават забележителни доказателства за памет, че коне, които забелязват, че им липсва едната подкова, сами се отправят към ковачницата, в която обикновено ги подковават; че дори животни, които са затворени в стая, натискат дръжката и си отварят вратата, и на други подобни удивителни неща.
Не може да се отрече, че наблюдението над някои душевни дейности на по-висшите животни подвежда да се приема един такъв подобен възглед. Само трябва да се обърне внимание на това, че кучетата дават забележителни доказателства за памет, че коне, които забелязват, че им липсва едната подкова, сами се отправят към ковачницата, в която обикновено ги подковават; че дори животни, които са затворени в стая, натискат дръжката и си отварят вратата, и на други подобни удивителни неща. Дори антропософът няма да пропусне да признае тези способности на животните. Но трябва ли поради това да се заличава разликата между нисшите душевни белези, които човекът притежава съвместно с животните, и по-висшите духовни качества, които са присъщи само на него? Това може да направи само онзи, който е напълно заслепен от догматичните предразсъдъци на „науката“, която желае да остане във връзка единствено със сетивното. Само чрез безупречно наблюдение човек приема факта, че животните, също и най-развитите, не могат да броят, от което следва, че не могат да се научат и да смятат. Още в древните школи на мъдростта се е приемал като означаващ много изразът, че човекът се различава от животните по това, че може да брои.
към текста >>

Наистина някои биха казали: Нима не може да се напише житейската история на една котка или на едно куче?
Виждайки една люлееща се църковна лампа, Галилей открива закона за движението на махалото. Преди това тази лампа са виждали безброй хора, без да забележат нищо. Става въпрос с нещата, които се виждат, да се свържат правилните мисли. Съществува един факт, който е общодостъпен, и който, наблюдаван правилно, хвърля ярка светлина върху характера на душевно-духовното. Това е простата истина, че всеки човек има биография, но не и животното. Наистина някои биха казали: Нима не може да се напише житейската история на една котка или на едно куче? Може да им се отвърне: без съмнение, но има и училищни задачи, в които от децата се изисква да разкажат премеждията на едно перо за писане. Ала става въпрос за това, че за отделния човек биографията има същото определящо значение, както описанието на вида за животното. Както при лъва ме интересува описанието на вида лъв, така ме занимава и биографията при отделния човек. Шилер, Гьоте и Хайне не са за мен в същия смисъл ясни, когато описвам техния човешки вид, както ми се изяснява отделния лъв, когато го разглеждам като екземпляр от неговия вид. Отделният човек е повече от един екземпляр от човешкия вид.
към текста >>

29. Въпроси и отговори GA_135 Прераждане и Карма

Може да се възрази, че и при животните може да се говори за нещо биографично; че също така и едно куче може да се различава от някое друго, както един човек от друг.
Може да се възрази, че и при животните може да се говори за нещо биографично; че също така и едно куче може да се различава от някое друго, както един човек от друг. Може да се каже: един притежател на куче би могъл да напише биографията на своето куче. И ако човек отрича индивидуалните различия при животните, това е поради причината, че не ги познава. Всичко това и без друго се допуска. Ала може ли, изхождайки от тази гледна точка, да напишем биографията на някой предмет? Спомняме ли си, когато в училище на децата се поставяше задачата да напишат „житейска история на една карфица“?
към текста >>

Може да се каже: един притежател на куче би могъл да напише биографията на своето куче.
Може да се възрази, че и при животните може да се говори за нещо биографично; че също така и едно куче може да се различава от някое друго, както един човек от друг. Може да се каже: един притежател на куче би могъл да напише биографията на своето куче. И ако човек отрича индивидуалните различия при животните, това е поради причината, че не ги познава. Всичко това и без друго се допуска. Ала може ли, изхождайки от тази гледна точка, да напишем биографията на някой предмет? Спомняме ли си, когато в училище на децата се поставяше задачата да напишат „житейска история на една карфица“? В природата навсякъде има преходи.
към текста >>

30. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Но както някой може да е гностик на реализма, в същия смисъл той може да е и гностик на материализма; обаче това главно са хора, които притежават само усещане и чувство за всичко веществено, за всичко материално, хора, които се стремят да опознават материалния свят чрез непосредствен контакт, също както кучето, което подушва даден предмет и веднага го „познава” интимно, така че по отношение на материалните неща то е един отличен гностик.
Има също и гностици в полето на материализма. Впрочем те са много страни гностици. Но както някой може да е гностик на реализма, в същия смисъл той може да е и гностик на материализма; обаче това главно са хора, които притежават само усещане и чувство за всичко веществено, за всичко материално, хора, които се стремят да опознават материалния свят чрез непосредствен контакт, също както кучето, което подушва даден предмет и веднага го „познава” интимно, така че по отношение на материалните неща то е един отличен гностик.
към текста >>

31. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

И както чрез нашата малка мисловна работа ние вписваме в нашия мозък така наречените малки гравюри, в резултат на което осъзнаваме понятията „лъв”, „куче”, „маса”, „роза”, „книга”, „горе”, „долу”, „ляво”, „дясно” като отражения на това, което предварително сме „препарирали” в мозъка – т.е.
Ние, като човешки същества, сме обект на космическите мисли. Космосът ни мисли. И както чрез нашата малка мисловна работа ние вписваме в нашия мозък така наречените малки гравюри, в резултат на което осъзнаваме понятията „лъв”, „куче”, „маса”, „роза”, „книга”, „горе”, „долу”, „ляво”, „дясно” като отражения на това, което предварително сме „препарирали” в мозъка – т.е. както чрез „обработването” на мозъка накрая стигаме до възприемането на лъва, кучето, масата, розата и т.н. – по същия начин действат и съществата на йерархиите, ръководейки великата мисловна дейност на Космоса и гравирайки в света най-важното, най-същественото. И тогава се проявява не само това, което възниква от малките незначителни гравюри, отразяващи впоследствие нашите отделни мисли, но и всичко онова, което представляваме самите ние в цялата ни същност, и то се проявява като мисли на съществата от висшите йерархии. Както нашите малки мозъчни процеси отразяват нашите малки човешки мисли, така и ние, като човешки същества отразяваме мислите на Космоса. Когато йерархиите на Космоса мислят, те мислят нас, хората.
към текста >>

както чрез „обработването” на мозъка накрая стигаме до възприемането на лъва, кучето, масата, розата и т.н.
Ние, като човешки същества, сме обект на космическите мисли. Космосът ни мисли. И както чрез нашата малка мисловна работа ние вписваме в нашия мозък така наречените малки гравюри, в резултат на което осъзнаваме понятията „лъв”, „куче”, „маса”, „роза”, „книга”, „горе”, „долу”, „ляво”, „дясно” като отражения на това, което предварително сме „препарирали” в мозъка – т.е. както чрез „обработването” на мозъка накрая стигаме до възприемането на лъва, кучето, масата, розата и т.н. – по същия начин действат и съществата на йерархиите, ръководейки великата мисловна дейност на Космоса и гравирайки в света най-важното, най-същественото. И тогава се проявява не само това, което възниква от малките незначителни гравюри, отразяващи впоследствие нашите отделни мисли, но и всичко онова, което представляваме самите ние в цялата ни същност, и то се проявява като мисли на съществата от висшите йерархии. Както нашите малки мозъчни процеси отразяват нашите малки човешки мисли, така и ние, като човешки същества отразяваме мислите на Космоса. Когато йерархиите на Космоса мислят, те мислят нас, хората. Както чрез нашите малки мозъчни извивки ние стигаме до нашите малки човешки мисли, така и от това, което йерархиите вършат и към което принадлежим и самите ние, те стигат до техните космически мисли.
към текста >>

32. 15. Лекция, 26.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Лъвът, срещащ куче, не повтаря в своето етерно тяло неговия образ, той вътрешно и външно си остава лъв.
Когато някой гледа лъв, ясновидски виждате в наблюдаващия човек отпечатан образа на лъва. Ако наблюдавате хиена, в свръхсетивното вие ставате подобен на хиената. Във физическия човек побеждават външните образувания, но в етерното тяло той наподобява това, което му се представя в обкръжението. Това е още нещо важно, което отличава човека от животното. Животното запазва своя образ. Лъвът, срещащ куче, не повтаря в своето етерно тяло неговия образ, той вътрешно и външно си остава лъв. Той, собствено, сякаш познава в действителност само друг лъв. Погледнете, колко различно противостои животно на себеподобно или на животно от друг вид. Човекът е подвижен, многостранен, в своето етерно тяло той е съзвучен на своето обкръжение. Но работата е там, правилно ли е това приспособяване или е неправилно, безсъзнателно или с пълно съзнание навлиза в живота това приспособяване. Това, че животните са организирани толкова многообразно, че в своя физически облик те закрепят нещо, което в човека постоянно се изменя, определя, че светът на животните съвсем не представлява това, което вижда в него съвременният зоолог, а че всеки животински вид носи в себе си свой особен смисъл, и съотношението между животните /видовете/ показва определен смисъл.
към текста >>

33. 6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Преди похода към Египет, Симон беше сънувал едно разярено куче.
Естествено, днес хората приемат тези неща, сякаш им се говори за някакво древно суеверие. Обаче когато от това древно суеверие изведнъж бликне нещо съществено и важно, тогава официалната наука се оказва безпомощна. Бих искал да посоча само един пример: известната историческа личност Симон имаше приятел на име Естофилос; а Естофилос разбираше от тълкувания на сънища. Преди похода към Египет, Симон беше сънувал едно разярено куче. Тогава Естофилос му предсказа: след като си сънувал разярено куче, това означава, че при този поход ти ще намериш смъртта си. Това разказва Хораций*27.
към текста >>

Тогава Естофилос му предсказа: след като си сънувал разярено куче, това означава, че при този поход ти ще намериш смъртта си.
Естествено, днес хората приемат тези неща, сякаш им се говори за някакво древно суеверие. Обаче когато от това древно суеверие изведнъж бликне нещо съществено и важно, тогава официалната наука се оказва безпомощна. Бих искал да посоча само един пример: известната историческа личност Симон имаше приятел на име Естофилос; а Естофилос разбираше от тълкувания на сънища. Преди похода към Египет, Симон беше сънувал едно разярено куче. Тогава Естофилос му предсказа: след като си сънувал разярено куче, това означава, че при този поход ти ще намериш смъртта си. Това разказва Хораций*27.
към текста >>

34. Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Ако излезете оттук и по пътя ви ухапе куче, и никога преди това не ви е хапало, не знам дали ще попитате: „Защо ме ухапа?
Това е, което хората наричат „разбиране“! Това, което наричат разбиране, често не значи много по отношение на истината, която се открива от свръхсетивния свят. По отношение на свръхсетивните области, ако те непосредствено не са голо учение, а трябва да се влеят във волята, да се влеят в света на действията, има нещо нездраво, когато се пита: „Защо, защо, защо е станало едно или друго? – Или: как следва да се разбира едно или друго? “. В това отношение трябва да се привикне определени неща от свръхсетивния свят да се разглеждат по аналогия – само като аналогия – с признатите факти от природата. Ако излезете оттук и по пътя ви ухапе куче, и никога преди това не ви е хапало, не знам дали ще попитате: „Защо ме ухапа? – Или: как да разбирам това? В каква мисловна връзка се намира всичко това? “ За това говорят самите факти. Точно така е нужно да се разказва за определени свръхсетивни неща. И има много такива неща, както можете да видите от това, което ви разказах днес.
към текста >>

35. 7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Мойте кон и куче да изпитам там. "
Мойте кон и куче да изпитам там. "
към текста >>

Свойте кон и куче да изпита там.
Свойте кон и куче да изпита там.
към текста >>

36. 12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Една лешова кост, около която обикаля едно гладно куче, е по-апетитно парче отколкото тази фантастични представи за развитието на света.
Някога ще съществуват наистина две неща, които бъдещата история на културата трудно ще разбере. Едното аз Ви охарактеризирах често пъти с думите на Херман Грим: това е кант-лапласовата теория, в която някои хора още вярват. В своята книга "Гьоте" Херман Грим казва много хубаво: никога онази болест, която хората наричат днес наука, а именно която се проявява в кант-лапласовата теория, ще бъде трудно разбрана. Според тази теория от една обща небесна мъглявина се е получило чрез свиване във формата на кълбо това, което днес имаме около нас. И това трябва да отиде така далече, докато всичко отново падне обратно в слънцето! Една лешова кост, около която обикаля едно гладно куче, е по-апетитно парче отколкото тази фантастични представи за развитието на света. Така мисли Херман Грим. Естествено някога ще съществуват големи трудности да бъде обяснена тази Квант-Лапласова теория от научната побърканост на 19-то и 20-то столетие.
към текста >>

37. 1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Но помислете, колко атрофирани са птиците крака в сравнение например с тези на една камила или на един слон, и колко атрофирана е птичата глава, ако щете в сравнение с главата на един лъв, на едно куче.
И когато насочим поглед върху рода на птиците, ние естествено се намираме принудени според общите, обикновени човешки възгледи, да говорим също и при птиците за глава и крайници и тем подобни. Но това е всъщност един твърде нехудожествен начин на разглеждане. И аз вече често пъти съм обръщал вниманието върху това, че, ако искаме да се научим да познаваме действително света, ние ще трябва да оставаме при интелектуалистичното разбиране, че интелектуалистичното постепенно трябва да премине в художественото схващане на света. Сега Вие естествено не ще схващате така наречената птича глава, която в сравнение с главата на другите животни е извънредно осакатена, като една действителна глава. Без съмнение, погледнато външно интелектуалистично, човек може да каже: птицата има глава, има туловище, птицата има също крайници. Но помислете, колко атрофирани са птиците крака в сравнение например с тези на една камила или на един слон, и колко атрофирана е птичата глава, ако щете в сравнение с главата на един лъв, на едно куче. В една такава птича глава няма почти нищо порядъчно, изискано; в една такава птича глава едва ли се намира всъщност нещо повече от това, което при кучето, при лъва или при котката представлява предната част на муцуната. Бих могъл да кажа: една по-малко сложна част на устата на едно млекопитаещо животно, това е птичата глава. И това, което при едно млекопитаещо животно са крайниците, е напълно атрофирано при птицата. Без съмнение, един нехудожествен начин на разглеждане нещата говори просто за това, че предните крайници са се превърнали при птицата в крила. Обаче всичко това е именно един изцяло нехудожествен възглед, един неимагинативен възглед.
към текста >>

В една такава птича глава няма почти нищо порядъчно, изискано; в една такава птича глава едва ли се намира всъщност нещо повече от това, което при кучето, при лъва или при котката представлява предната част на муцуната.
Но това е всъщност един твърде нехудожествен начин на разглеждане. И аз вече често пъти съм обръщал вниманието върху това, че, ако искаме да се научим да познаваме действително света, ние ще трябва да оставаме при интелектуалистичното разбиране, че интелектуалистичното постепенно трябва да премине в художественото схващане на света. Сега Вие естествено не ще схващате така наречената птича глава, която в сравнение с главата на другите животни е извънредно осакатена, като една действителна глава. Без съмнение, погледнато външно интелектуалистично, човек може да каже: птицата има глава, има туловище, птицата има също крайници. Но помислете, колко атрофирани са птиците крака в сравнение например с тези на една камила или на един слон, и колко атрофирана е птичата глава, ако щете в сравнение с главата на един лъв, на едно куче. В една такава птича глава няма почти нищо порядъчно, изискано; в една такава птича глава едва ли се намира всъщност нещо повече от това, което при кучето, при лъва или при котката представлява предната част на муцуната. Бих могъл да кажа: една по-малко сложна част на устата на едно млекопитаещо животно, това е птичата глава. И това, което при едно млекопитаещо животно са крайниците, е напълно атрофирано при птицата. Без съмнение, един нехудожествен начин на разглеждане нещата говори просто за това, че предните крайници са се превърнали при птицата в крила. Обаче всичко това е именно един изцяло нехудожествен възглед, един неимагинативен възглед. Ако искаме действително да разберем природата, ако искаме действително да проникнем в Космоса, ние трябва да разглеждаме нещата вече по-дълбоко, да ги разглеждаме преди всичко в техните формиращи и строителни сили.
към текста >>

38. 3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Теглото на кръвта при кравата е една дванадесета от теглото на нейното тяло, при магарето то е само една двадесет и трета, при кучето една десета.
Видите ли, хората на древността не непразно са нарекли Зодиака "Зодиак" /Кръг на животните/. Този Зодиак има дванадесет части, разделя така да се каже цялото свое битие на дванадесет части. Тези сили, които идват от Космоса, от Зодиака, приемат тяхната форма от животните. Но другите животни не се насочват точно според това. Кравата има в теглото на нейната кръв една дванадесетина от теглото на нейното цяло тяло. Теглото на кръвта при кравата е една дванадесета от теглото на нейното тяло, при магарето то е само една двадесет и трета, при кучето една десета. Всички други животни имат едно друго, различно отношение на теглото на кръвта към това на тялото. При човека теглото на кръвта е една тринадесетима от тегло то на тялото.
към текста >>

39. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

- И при него ще намерите чудесни интуиции, например тази: - Трябва да насочим поглед върху кучето с неговата странна физиономия[4].
Ние виждаме в нея, как понякога проблясва утопизмът на Кампанелла с прадревни възгледи, които се изявяват по един чудесен начин. Що е моралност? Вайнингер отговаря на този въпрос така, че казва: - Светещата в природата светлина е външната изява на моралността, на нравствеността. Който познава светлината, той познава нравствеността. Ето защо във фауната и флората от дълбочината на морето, които живеят без светлина, трябва да се търси източникът на безнравствеността на Земята. - И при него ще намерите чудесни интуиции, например тази: - Трябва да насочим поглед върху кучето с неговата странна физиономия[4]. Какво показва то? Че му липсва нещо, че то е изгубило нещо: Изгубило е свободата. -
към текста >>

[4] Сравни Вайнингер, «За последните неща» (Откъс «Кучето»), 4.
[4] Сравни Вайнингер, «За последните неща» (Откъс «Кучето»), 4. изд., Виена 1918, стр. 121-124.
към текста >>

40. Забележки към текста GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

147. и при него се намират чудесни интуиции, например тази: Трябва да се наблюдава кучето: Сравни Вайнингер, «За последните неща» (Откъс «Кучето»), 4.
147. и при него се намират чудесни интуиции, например тази: Трябва да се наблюдава кучето: Сравни Вайнингер, «За последните неща» (Откъс «Кучето»), 4. изд., Виена 1918, стр. 121-124.
към текста >>

41. Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие GA_245 Указания за езотеричното обучение

Това качество на душата най-добре е характеризирано в една персийска легенда за Христос Исус: Когато веднъж той вървял с Апостолите, видели край пътя да лежи умряло и разлагащо се куче; всички те се отвърнали от грозната гледка, само Христос Исус се спрял, разгледал замислен животното и казал: Какви чудно хубави зъби има това животно.
През четвъртия месец като ново упражнение да бъде подето придобиването на така наречената позитивност. Тя се състои в следното: При всички събития, същества и неща постоянно да се търси намиращото се в тях добро, превъзходно, хубаво, красиво и пр. Това качество на душата най-добре е характеризирано в една персийска легенда за Христос Исус: Когато веднъж той вървял с Апостолите, видели край пътя да лежи умряло и разлагащо се куче; всички те се отвърнали от грозната гледка, само Христос Исус се спрял, разгледал замислен животното и казал: Какви чудно хубави зъби има това животно. Там, където другите видели само грозното, Той потърсил хубавото. Езотеричният ученик трябва така да се стреми да търси положителната страна във всяко явление, във всяко същество, и тогава скоро ще забележи, че под обвивката на грозното е скрито нещо хубаво, че дори и в престъпника се крие нещо добро, че и в лудия, и в безумния по някакъв начин е скрита божествената душа. В известен смисъл упражнението е свързано с това, което се нарича въздържание от критика. Тези неща не трябва да се схващат така, като че ли трябва да се нарича черното бяло, а бялото - черно. Има обаче разлика между следните два подхода: от една страна съждението, което произлиза само от собствената личност, преценявайки симпатията и антипатията според тази собствена личност и от друга страна становището, което благосклонно се поставя на мястото на непознатото явление или на непознатото същество и навсякъде се запитва: Как е стигнало то до там да бъде такова или да постъпва така?
към текста >>

42. 9. Дорнах, 12 септември 1920 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Те стоят всъщност така, както кучето стои пред човешкия говор.
Всъщност, как стоят по-голяма част от хората пред изкуствата, които разкриват един духовен свят? Те стоят всъщност така, както кучето стои пред човешкия говор. Кучето чува човешкия говор, но вероятно го счита за лаене. То не чува това, което се крие като смисъл в звуците, ако не е "Манхаймският Ролф". Това беше едно учено куче, което преди известно време предизвика голяма сензация при хората, които се занимават с такива безполезни изкуства. Така стои човекът пред изкуствата, които всъщност говорят за свръхсетивния свят, в който човекът е живял преди своето раждане: той не вижда в тези изкуства това, което те действително разкриват.
към текста >>

Кучето чува човешкия говор, но вероятно го счита за лаене.
Всъщност, как стоят по-голяма част от хората пред изкуствата, които разкриват един духовен свят? Те стоят всъщност така, както кучето стои пред човешкия говор. Кучето чува човешкия говор, но вероятно го счита за лаене. То не чува това, което се крие като смисъл в звуците, ако не е "Манхаймският Ролф". Това беше едно учено куче, което преди известно време предизвика голяма сензация при хората, които се занимават с такива безполезни изкуства. Така стои човекът пред изкуствата, които всъщност говорят за свръхсетивния свят, в който човекът е живял преди своето раждане: той не вижда в тези изкуства това, което те действително разкриват.
към текста >>

Това беше едно учено куче, което преди известно време предизвика голяма сензация при хората, които се занимават с такива безполезни изкуства.
Всъщност, как стоят по-голяма част от хората пред изкуствата, които разкриват един духовен свят? Те стоят всъщност така, както кучето стои пред човешкия говор. Кучето чува човешкия говор, но вероятно го счита за лаене. То не чува това, което се крие като смисъл в звуците, ако не е "Манхаймският Ролф". Това беше едно учено куче, което преди известно време предизвика голяма сензация при хората, които се занимават с такива безполезни изкуства. Така стои човекът пред изкуствата, които всъщност говорят за свръхсетивния свят, в който човекът е живял преди своето раждане: той не вижда в тези изкуства това, което те действително разкриват.
към текста >>

43. 9. Девета лекция, 30.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Там, където се говори за овчарското и домашното куче, аз подчертах, че човешкият морал може да намери своето отражение и в животинското царство.
В текстовете, които разгледахме наскоро, обърнах внимание върху необходимата подготовка, така че да не се забравя тяхната морална цел*50. Там, където се говори за овчарското и домашното куче, аз подчертах, че човешкият морал може да намери своето отражение и в животинското царство. В стихотворението на Хофман фон Фалерслебен, „Теменугата", също се опитах без никакъв педантизъм да подчертая моралния елемент пред седемгодишни деца, и то с оглед на тяхното несъзнателно убеждение, че светът е морален. Величественото и красивото при децата е, че те представляват една самостоятелна „раса", която вярва в морала на света и за която е напълно естествено да му подражава.
към текста >>

44. 6. ШЕСТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 27.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Ще им кажа: Мили деца, определено вие вече сте виждали куче!
Аз бих предприел с участниците в класа следното. Ще им кажа: Мили деца, определено вие вече сте виждали куче! То се е скрило и зад вашата печка. Вие сте забелязали, че не всички кучета са еднакви. Те са много различни едно от друго. Има дребни кучета, съвсем мънички кучета, по-големи и съвсем големи кучета. Вие понякога сте се страхували от големите кучета.
към текста >>

Вие сте забелязали, че не всички кучета са еднакви.
Аз бих предприел с участниците в класа следното. Ще им кажа: Мили деца, определено вие вече сте виждали куче! То се е скрило и зад вашата печка. Вие сте забелязали, че не всички кучета са еднакви. Те са много различни едно от друго. Има дребни кучета, съвсем мънички кучета, по-големи и съвсем големи кучета. Вие понякога сте се страхували от големите кучета. От малките не се страхувате; или пък напротив, нали понякога те хапят по прасеца.
към текста >>

Има дребни кучета, съвсем мънички кучета, по-големи и съвсем големи кучета.
Аз бих предприел с участниците в класа следното. Ще им кажа: Мили деца, определено вие вече сте виждали куче! То се е скрило и зад вашата печка. Вие сте забелязали, че не всички кучета са еднакви. Те са много различни едно от друго. Има дребни кучета, съвсем мънички кучета, по-големи и съвсем големи кучета. Вие понякога сте се страхували от големите кучета. От малките не се страхувате; или пък напротив, нали понякога те хапят по прасеца.
към текста >>

Вие понякога сте се страхували от големите кучета.
Ще им кажа: Мили деца, определено вие вече сте виждали куче! То се е скрило и зад вашата печка. Вие сте забелязали, че не всички кучета са еднакви. Те са много различни едно от друго. Има дребни кучета, съвсем мънички кучета, по-големи и съвсем големи кучета. Вие понякога сте се страхували от големите кучета. От малките не се страхувате; или пък напротив, нали понякога те хапят по прасеца.
към текста >>

Днес искам да разгледаме няколко кучета.
Днес искам да разгледаме няколко кучета. Вие често сте виждали на улицата кола с месо, а пред нея кучето на месаря. Ако сте забелязали, то седи и пази някой да не открадне месото. Ако дойде някой, който няма право и вземе месото, кучето трябва да го ухапе или най-малкото да залае. Вие разбирате, че това не може да бъде едно малко животно. Не, това е голямо куче.
към текста >>

Вие често сте виждали на улицата кола с месо, а пред нея кучето на месаря.
Днес искам да разгледаме няколко кучета. Вие често сте виждали на улицата кола с месо, а пред нея кучето на месаря. Ако сте забелязали, то седи и пази някой да не открадне месото. Ако дойде някой, който няма право и вземе месото, кучето трябва да го ухапе или най-малкото да залае. Вие разбирате, че това не може да бъде едно малко животно. Не, това е голямо куче.
към текста >>

Ако дойде някой, който няма право и вземе месото, кучето трябва да го ухапе или най-малкото да залае.
Днес искам да разгледаме няколко кучета. Вие често сте виждали на улицата кола с месо, а пред нея кучето на месаря. Ако сте забелязали, то седи и пази някой да не открадне месото. Ако дойде някой, който няма право и вземе месото, кучето трябва да го ухапе или най-малкото да залае. Вие разбирате, че това не може да бъде едно малко животно. Не, това е голямо куче.
към текста >>

Не, това е голямо куче.
Днес искам да разгледаме няколко кучета. Вие често сте виждали на улицата кола с месо, а пред нея кучето на месаря. Ако сте забелязали, то седи и пази някой да не открадне месото. Ако дойде някой, който няма право и вземе месото, кучето трябва да го ухапе или най-малкото да залае. Вие разбирате, че това не може да бъде едно малко животно. Не, това е голямо куче.
към текста >>

Едно такова куче може да се сравни с човек, който внимава за нещо.
Едно такова куче може да се сравни с човек, който внимава за нещо. Животни често могат да се сравняват с хората. Това, което животните правят според инстинкта си, хората често трябва да извършат по задължение. Както животните, така и хората трябва да вършат сходни неща, затова и можем да ги сравняваме. Когато например човек трябва да внимава за нещо, както кучето пред масата за месо, то е необходимо той да се научи на нещо. Когато дойде някой и иска да вземе нещо, то той трябва да го хване за гребена, да, така се казва когато се обръща внимание на някого, че не трябва да върши нещо.
към текста >>

Когато например човек трябва да внимава за нещо, както кучето пред масата за месо, то е необходимо той да се научи на нещо.
Едно такова куче може да се сравни с човек, който внимава за нещо. Животни често могат да се сравняват с хората. Това, което животните правят според инстинкта си, хората често трябва да извършат по задължение. Както животните, така и хората трябва да вършат сходни неща, затова и можем да ги сравняваме. Когато например човек трябва да внимава за нещо, както кучето пред масата за месо, то е необходимо той да се научи на нещо. Когато дойде някой и иска да вземе нещо, то той трябва да го хване за гребена, да, така се казва когато се обръща внимание на някого, че не трябва да върши нещо. Казва се:"Хващаш за гребена", когато се спира въпросното лице. За човек е по-правилно да се каже коса, а не гребен. Хваща се за косите. От това го заболява и не може да се откъсне.
към текста >>

Затова можете да си представите, когато дойде например друго нахално животно и иска да ся вземе от магазинчето за месо парченце месо, кучето ще каже: "Ще те хвана за гребена!
От това го заболява и не може да се откъсне. И тези неща не се казват така направо, защото ако се каже: "Аз те хващам за косата", звучи малко смешно. Животът винаги трябва да се примесва с нещо шеговито и затова се казва: "Хващам за гребена." Човек има коса, той понякога е дързък. Петелът винаги е дързък, той има гребен. Затова се казва: "Хващам те за гребена". Затова можете да си представите, когато дойде например друго нахално животно и иска да ся вземе от магазинчето за месо парченце месо, кучето ще каже: "Ще те хвана за гребена! " Би могло да се направи много добро сравнение между човека и кучето.
към текста >>

" Би могло да се направи много добро сравнение между човека и кучето.
И тези неща не се казват така направо, защото ако се каже: "Аз те хващам за косата", звучи малко смешно. Животът винаги трябва да се примесва с нещо шеговито и затова се казва: "Хващам за гребена." Човек има коса, той понякога е дързък. Петелът винаги е дързък, той има гребен. Затова се казва: "Хващам те за гребена". Затова можете да си представите, когато дойде например друго нахално животно и иска да ся вземе от магазинчето за месо парченце месо, кучето ще каже: "Ще те хвана за гребена! " Би могло да се направи много добро сравнение между човека и кучето.
към текста >>

Но вие знаете деца, че има и други кучета, малки, те са повечето мързеливци, жалки мързеливци!
Но вие знаете деца, че има и други кучета, малки, те са повечето мързеливци, жалки мързеливци! Те лежат на възглавници или в скута на господарките. Накратко те са лентяи. Те не са толкова полезни колкото кучетата-пазачи. Кучето-пазач служи за нещо; домашните кученца са само за игра и по принцип не са полезни. Ако някой направя нещо нередно, кучето-пазач ще го хване, сграбчи и порядъчно ще го разтърси.
към текста >>

Те не са толкова полезни колкото кучетата-пазачи.
Но вие знаете деца, че има и други кучета, малки, те са повечето мързеливци, жалки мързеливци! Те лежат на възглавници или в скута на господарките. Накратко те са лентяи. Те не са толкова полезни колкото кучетата-пазачи. Кучето-пазач служи за нещо; домашните кученца са само за игра и по принцип не са полезни. Ако някой направя нещо нередно, кучето-пазач ще го хване, сграбчи и порядъчно ще го разтърси. Това ще бъде полезно, защото другото животно няма да може да открадне месото. Домашното кученце не прави такива полезни неща, то само джафка. То джафка по всеки, а когато идват други големи кучета, то бяга назад и джафка ли джафка.
към текста >>

Кучето-пазач служи за нещо; домашните кученца са само за игра и по принцип не са полезни.
Но вие знаете деца, че има и други кучета, малки, те са повечето мързеливци, жалки мързеливци! Те лежат на възглавници или в скута на господарките. Накратко те са лентяи. Те не са толкова полезни колкото кучетата-пазачи. Кучето-пазач служи за нещо; домашните кученца са само за игра и по принцип не са полезни. Ако някой направя нещо нередно, кучето-пазач ще го хване, сграбчи и порядъчно ще го разтърси. Това ще бъде полезно, защото другото животно няма да може да открадне месото. Домашното кученце не прави такива полезни неща, то само джафка. То джафка по всеки, а когато идват други големи кучета, то бяга назад и джафка ли джафка. Но кучетата, които лаят не хапят, така казва поговорката; така мислят и големите кучета, които минават оттам.
към текста >>

Ако някой направя нещо нередно, кучето-пазач ще го хване, сграбчи и порядъчно ще го разтърси.
Но вие знаете деца, че има и други кучета, малки, те са повечето мързеливци, жалки мързеливци! Те лежат на възглавници или в скута на господарките. Накратко те са лентяи. Те не са толкова полезни колкото кучетата-пазачи. Кучето-пазач служи за нещо; домашните кученца са само за игра и по принцип не са полезни. Ако някой направя нещо нередно, кучето-пазач ще го хване, сграбчи и порядъчно ще го разтърси. Това ще бъде полезно, защото другото животно няма да може да открадне месото. Домашното кученце не прави такива полезни неща, то само джафка. То джафка по всеки, а когато идват други големи кучета, то бяга назад и джафка ли джафка. Но кучетата, които лаят не хапят, така казва поговорката; така мислят и големите кучета, които минават оттам. Може да се види как големите кучета преминават съвсем спокойно, остават малките да джафкат и си мислят: Куче, което лае не хапе.
към текста >>

Домашното кученце не прави такива полезни неща, то само джафка.
Накратко те са лентяи. Те не са толкова полезни колкото кучетата-пазачи. Кучето-пазач служи за нещо; домашните кученца са само за игра и по принцип не са полезни. Ако някой направя нещо нередно, кучето-пазач ще го хване, сграбчи и порядъчно ще го разтърси. Това ще бъде полезно, защото другото животно няма да може да открадне месото. Домашното кученце не прави такива полезни неща, то само джафка. То джафка по всеки, а когато идват други големи кучета, то бяга назад и джафка ли джафка. Но кучетата, които лаят не хапят, така казва поговорката; така мислят и големите кучета, които минават оттам. Може да се види как големите кучета преминават съвсем спокойно, остават малките да джафкат и си мислят: Куче, което лае не хапе. То не е смело, а страхливо. Едно куче-пазач, трябва винаги да проявява смелост.
към текста >>

То джафка по всеки, а когато идват други големи кучета, то бяга назад и джафка ли джафка.
Те не са толкова полезни колкото кучетата-пазачи. Кучето-пазач служи за нещо; домашните кученца са само за игра и по принцип не са полезни. Ако някой направя нещо нередно, кучето-пазач ще го хване, сграбчи и порядъчно ще го разтърси. Това ще бъде полезно, защото другото животно няма да може да открадне месото. Домашното кученце не прави такива полезни неща, то само джафка. То джафка по всеки, а когато идват други големи кучета, то бяга назад и джафка ли джафка. Но кучетата, които лаят не хапят, така казва поговорката; така мислят и големите кучета, които минават оттам. Може да се види как големите кучета преминават съвсем спокойно, остават малките да джафкат и си мислят: Куче, което лае не хапе. То не е смело, а страхливо. Едно куче-пазач, трябва винаги да проявява смелост. Домашните кученца тичат след него и лаят, но когато той ги погледне, те веднага се отдръпват.
към текста >>

Но кучетата, които лаят не хапят, така казва поговорката; така мислят и големите кучета, които минават оттам.
Кучето-пазач служи за нещо; домашните кученца са само за игра и по принцип не са полезни. Ако някой направя нещо нередно, кучето-пазач ще го хване, сграбчи и порядъчно ще го разтърси. Това ще бъде полезно, защото другото животно няма да може да открадне месото. Домашното кученце не прави такива полезни неща, то само джафка. То джафка по всеки, а когато идват други големи кучета, то бяга назад и джафка ли джафка. Но кучетата, които лаят не хапят, така казва поговорката; така мислят и големите кучета, които минават оттам. Може да се види как големите кучета преминават съвсем спокойно, остават малките да джафкат и си мислят: Куче, което лае не хапе. То не е смело, а страхливо. Едно куче-пазач, трябва винаги да проявява смелост. Домашните кученца тичат след него и лаят, но когато той ги погледне, те веднага се отдръпват. Виждате ли, тези кученца са мързеливци, вършат на този свят само ненужни неща и не стават за нищо.
към текста >>

Може да се види как големите кучета преминават съвсем спокойно, остават малките да джафкат и си мислят: Куче, което лае не хапе.
Ако някой направя нещо нередно, кучето-пазач ще го хване, сграбчи и порядъчно ще го разтърси. Това ще бъде полезно, защото другото животно няма да може да открадне месото. Домашното кученце не прави такива полезни неща, то само джафка. То джафка по всеки, а когато идват други големи кучета, то бяга назад и джафка ли джафка. Но кучетата, които лаят не хапят, така казва поговорката; така мислят и големите кучета, които минават оттам. Може да се види как големите кучета преминават съвсем спокойно, остават малките да джафкат и си мислят: Куче, което лае не хапе. То не е смело, а страхливо. Едно куче-пазач, трябва винаги да проявява смелост. Домашните кученца тичат след него и лаят, но когато той ги погледне, те веднага се отдръпват. Виждате ли, тези кученца са мързеливци, вършат на този свят само ненужни неща и не стават за нищо. Те приличат на тези хора, на които не трябва да се обръча внимание, когато често джафкат за нещо.
към текста >>

Едно куче-пазач, трябва винаги да проявява смелост.
Домашното кученце не прави такива полезни неща, то само джафка. То джафка по всеки, а когато идват други големи кучета, то бяга назад и джафка ли джафка. Но кучетата, които лаят не хапят, така казва поговорката; така мислят и големите кучета, които минават оттам. Може да се види как големите кучета преминават съвсем спокойно, остават малките да джафкат и си мислят: Куче, което лае не хапе. То не е смело, а страхливо. Едно куче-пазач, трябва винаги да проявява смелост. Домашните кученца тичат след него и лаят, но когато той ги погледне, те веднага се отдръпват. Виждате ли, тези кученца са мързеливци, вършат на този свят само ненужни неща и не стават за нищо. Те приличат на тези хора, на които не трябва да се обръча внимание, когато често джафкат за нещо.
към текста >>

Домашните кученца тичат след него и лаят, но когато той ги погледне, те веднага се отдръпват.
То джафка по всеки, а когато идват други големи кучета, то бяга назад и джафка ли джафка. Но кучетата, които лаят не хапят, така казва поговорката; така мислят и големите кучета, които минават оттам. Може да се види как големите кучета преминават съвсем спокойно, остават малките да джафкат и си мислят: Куче, което лае не хапе. То не е смело, а страхливо. Едно куче-пазач, трябва винаги да проявява смелост. Домашните кученца тичат след него и лаят, но когато той ги погледне, те веднага се отдръпват. Виждате ли, тези кученца са мързеливци, вършат на този свят само ненужни неща и не стават за нищо. Те приличат на тези хора, на които не трябва да се обръча внимание, когато често джафкат за нещо.
към текста >>

Виждате ли, тези кученца са мързеливци, вършат на този свят само ненужни неща и не стават за нищо.
Но кучетата, които лаят не хапят, така казва поговорката; така мислят и големите кучета, които минават оттам. Може да се види как големите кучета преминават съвсем спокойно, остават малките да джафкат и си мислят: Куче, което лае не хапе. То не е смело, а страхливо. Едно куче-пазач, трябва винаги да проявява смелост. Домашните кученца тичат след него и лаят, но когато той ги погледне, те веднага се отдръпват. Виждате ли, тези кученца са мързеливци, вършат на този свят само ненужни неща и не стават за нищо. Те приличат на тези хора, на които не трябва да се обръча внимание, когато често джафкат за нещо.
към текста >>

Тези домашни кученца са съвсем малки, кучето пазач е голямо.
Тези домашни кученца са съвсем малки, кучето пазач е голямо. Но има също и средни от големите кучета. Такова едно куче не е голямо! Кучето-пазач, но е по-голямо от домашните кучета. Тази средна големина е овчарското куче. То трябва да пази добитъка.
към текста >>

Но има също и средни от големите кучета.
Тези домашни кученца са съвсем малки, кучето пазач е голямо. Но има също и средни от големите кучета. Такова едно куче не е голямо! Кучето-пазач, но е по-голямо от домашните кучета. Тази средна големина е овчарското куче. То трябва да пази добитъка. В някои области това е по-тежко, отколкото при нас.
към текста >>

Такова едно куче не е голямо!
Тези домашни кученца са съвсем малки, кучето пазач е голямо. Но има също и средни от големите кучета. Такова едно куче не е голямо! Кучето-пазач, но е по-голямо от домашните кучета. Тази средна големина е овчарското куче. То трябва да пази добитъка. В някои области това е по-тежко, отколкото при нас. Навсякъде, например в Русия идват вълци.
към текста >>

Кучето-пазач, но е по-голямо от домашните кучета.
Тези домашни кученца са съвсем малки, кучето пазач е голямо. Но има също и средни от големите кучета. Такова едно куче не е голямо! Кучето-пазач, но е по-голямо от домашните кучета. Тази средна големина е овчарското куче. То трябва да пази добитъка. В някои области това е по-тежко, отколкото при нас. Навсякъде, например в Русия идват вълци. И кучето трябва да внимава да не дойде вълк или друго животно; затова трябва да тича непрекъснато около стадото.
към текста >>

Тази средна големина е овчарското куче.
Тези домашни кученца са съвсем малки, кучето пазач е голямо. Но има също и средни от големите кучета. Такова едно куче не е голямо! Кучето-пазач, но е по-голямо от домашните кучета. Тази средна големина е овчарското куче. То трябва да пази добитъка. В някои области това е по-тежко, отколкото при нас. Навсякъде, например в Русия идват вълци. И кучето трябва да внимава да не дойде вълк или друго животно; затова трябва да тича непрекъснато около стадото. Така се създава навикът, кучето винаги да е около стадото.
към текста >>

И кучето трябва да внимава да не дойде вълк или друго животно; затова трябва да тича непрекъснато около стадото.
Кучето-пазач, но е по-голямо от домашните кучета. Тази средна големина е овчарското куче. То трябва да пази добитъка. В някои области това е по-тежко, отколкото при нас. Навсякъде, например в Русия идват вълци. И кучето трябва да внимава да не дойде вълк или друго животно; затова трябва да тича непрекъснато около стадото. Така се създава навикът, кучето винаги да е около стадото. И при нас е добре, кучето да тича около стадото, защото овчарят често спи и тогава може да се случи нещо лошо и да изчезне някое животно от стадото. Затова овчарското куче тича наоколо и го пази. Дори когато няма вълк е добре овчарското куче да е наоколо и да пази стадото, а понякога да пази дори овчаря и да го буди. Случва се да откраднат овчаря докато спи.
към текста >>

Така се създава навикът, кучето винаги да е около стадото.
Тази средна големина е овчарското куче. То трябва да пази добитъка. В някои области това е по-тежко, отколкото при нас. Навсякъде, например в Русия идват вълци. И кучето трябва да внимава да не дойде вълк или друго животно; затова трябва да тича непрекъснато около стадото. Така се създава навикът, кучето винаги да е около стадото. И при нас е добре, кучето да тича около стадото, защото овчарят често спи и тогава може да се случи нещо лошо и да изчезне някое животно от стадото. Затова овчарското куче тича наоколо и го пази. Дори когато няма вълк е добре овчарското куче да е наоколо и да пази стадото, а понякога да пази дори овчаря и да го буди. Случва се да откраднат овчаря докато спи.
към текста >>

И при нас е добре, кучето да тича около стадото, защото овчарят често спи и тогава може да се случи нещо лошо и да изчезне някое животно от стадото.
То трябва да пази добитъка. В някои области това е по-тежко, отколкото при нас. Навсякъде, например в Русия идват вълци. И кучето трябва да внимава да не дойде вълк или друго животно; затова трябва да тича непрекъснато около стадото. Така се създава навикът, кучето винаги да е около стадото. И при нас е добре, кучето да тича около стадото, защото овчарят често спи и тогава може да се случи нещо лошо и да изчезне някое животно от стадото. Затова овчарското куче тича наоколо и го пази. Дори когато няма вълк е добре овчарското куче да е наоколо и да пази стадото, а понякога да пази дори овчаря и да го буди. Случва се да откраднат овчаря докато спи.
към текста >>

Затова овчарското куче тича наоколо и го пази.
В някои области това е по-тежко, отколкото при нас. Навсякъде, например в Русия идват вълци. И кучето трябва да внимава да не дойде вълк или друго животно; затова трябва да тича непрекъснато около стадото. Така се създава навикът, кучето винаги да е около стадото. И при нас е добре, кучето да тича около стадото, защото овчарят често спи и тогава може да се случи нещо лошо и да изчезне някое животно от стадото. Затова овчарското куче тича наоколо и го пази. Дори когато няма вълк е добре овчарското куче да е наоколо и да пази стадото, а понякога да пази дори овчаря и да го буди. Случва се да откраднат овчаря докато спи.
към текста >>

Дори когато няма вълк е добре овчарското куче да е наоколо и да пази стадото, а понякога да пази дори овчаря и да го буди.
Навсякъде, например в Русия идват вълци. И кучето трябва да внимава да не дойде вълк или друго животно; затова трябва да тича непрекъснато около стадото. Така се създава навикът, кучето винаги да е около стадото. И при нас е добре, кучето да тича около стадото, защото овчарят често спи и тогава може да се случи нещо лошо и да изчезне някое животно от стадото. Затова овчарското куче тича наоколо и го пази. Дори когато няма вълк е добре овчарското куче да е наоколо и да пази стадото, а понякога да пази дори овчаря и да го буди. Случва се да откраднат овчаря докато спи.
към текста >>

Следователно овчарското куче е нещо полезно.
Следователно овчарското куче е нещо полезно. То може да се сравни с хора, които наистина помагат в живота и не са безполезни като мързеливците, като домашните кученца. Да, такива ги има и в живота на хората, има разлика между хора, които са като овчарското куче и тези, които са като кучето-пазач. И двата вида са полезни, дори когато тези, които са като кучето-пазач понякога са груби. Понякога те казват съвсем верни неща кратко и точно; създава се усещане, че трябва нещо да се запази, защити, да се отблъсне врага. Овчарското куче може да се сравни с хора, които уреждат тихо своите работи, но трябва да се изчака, докато в работата им възникнат трудности.
към текста >>

То може да се сравни с хора, които наистина помагат в живота и не са безполезни като мързеливците, като домашните кученца.
Следователно овчарското куче е нещо полезно. То може да се сравни с хора, които наистина помагат в живота и не са безполезни като мързеливците, като домашните кученца. Да, такива ги има и в живота на хората, има разлика между хора, които са като овчарското куче и тези, които са като кучето-пазач. И двата вида са полезни, дори когато тези, които са като кучето-пазач понякога са груби. Понякога те казват съвсем верни неща кратко и точно; създава се усещане, че трябва нещо да се запази, защити, да се отблъсне врага. Овчарското куче може да се сравни с хора, които уреждат тихо своите работи, но трябва да се изчака, докато в работата им възникнат трудности. Овчарското куче тича наоколо.
към текста >>

Да, такива ги има и в живота на хората, има разлика между хора, които са като овчарското куче и тези, които са като кучето-пазач.
Следователно овчарското куче е нещо полезно. То може да се сравни с хора, които наистина помагат в живота и не са безполезни като мързеливците, като домашните кученца. Да, такива ги има и в живота на хората, има разлика между хора, които са като овчарското куче и тези, които са като кучето-пазач. И двата вида са полезни, дори когато тези, които са като кучето-пазач понякога са груби. Понякога те казват съвсем верни неща кратко и точно; създава се усещане, че трябва нещо да се запази, защити, да се отблъсне врага. Овчарското куче може да се сравни с хора, които уреждат тихо своите работи, но трябва да се изчака, докато в работата им възникнат трудности. Овчарското куче тича наоколо. Дълго не е имало работа, но трябва да е готово да бъде силно, когато дойде вълкът или друг враг, за да го хване в подходящия момент.
към текста >>

И двата вида са полезни, дори когато тези, които са като кучето-пазач понякога са груби.
Следователно овчарското куче е нещо полезно. То може да се сравни с хора, които наистина помагат в живота и не са безполезни като мързеливците, като домашните кученца. Да, такива ги има и в живота на хората, има разлика между хора, които са като овчарското куче и тези, които са като кучето-пазач. И двата вида са полезни, дори когато тези, които са като кучето-пазач понякога са груби. Понякога те казват съвсем верни неща кратко и точно; създава се усещане, че трябва нещо да се запази, защити, да се отблъсне врага. Овчарското куче може да се сравни с хора, които уреждат тихо своите работи, но трябва да се изчака, докато в работата им възникнат трудности. Овчарското куче тича наоколо. Дълго не е имало работа, но трябва да е готово да бъде силно, когато дойде вълкът или друг враг, за да го хване в подходящия момент. Така и някои хора са длъжни да чакат и да бъдат готови, докато бъдат повикани и направят нещо истинско.
към текста >>

Овчарското куче може да се сравни с хора, които уреждат тихо своите работи, но трябва да се изчака, докато в работата им възникнат трудности.
Следователно овчарското куче е нещо полезно. То може да се сравни с хора, които наистина помагат в живота и не са безполезни като мързеливците, като домашните кученца. Да, такива ги има и в живота на хората, има разлика между хора, които са като овчарското куче и тези, които са като кучето-пазач. И двата вида са полезни, дори когато тези, които са като кучето-пазач понякога са груби. Понякога те казват съвсем верни неща кратко и точно; създава се усещане, че трябва нещо да се запази, защити, да се отблъсне врага. Овчарското куче може да се сравни с хора, които уреждат тихо своите работи, но трябва да се изчака, докато в работата им възникнат трудности. Овчарското куче тича наоколо. Дълго не е имало работа, но трябва да е готово да бъде силно, когато дойде вълкът или друг враг, за да го хване в подходящия момент. Така и някои хора са длъжни да чакат и да бъдат готови, докато бъдат повикани и направят нещо истинско.
към текста >>

Овчарското куче тича наоколо.
То може да се сравни с хора, които наистина помагат в живота и не са безполезни като мързеливците, като домашните кученца. Да, такива ги има и в живота на хората, има разлика между хора, които са като овчарското куче и тези, които са като кучето-пазач. И двата вида са полезни, дори когато тези, които са като кучето-пазач понякога са груби. Понякога те казват съвсем верни неща кратко и точно; създава се усещане, че трябва нещо да се запази, защити, да се отблъсне врага. Овчарското куче може да се сравни с хора, които уреждат тихо своите работи, но трябва да се изчака, докато в работата им възникнат трудности. Овчарското куче тича наоколо. Дълго не е имало работа, но трябва да е готово да бъде силно, когато дойде вълкът или друг враг, за да го хване в подходящия момент. Така и някои хора са длъжни да чакат и да бъдат готови, докато бъдат повикани и направят нещо истинско.
към текста >>

Овчарското куче
Овчарското куче
към текста >>

Едно старо овчарско куче, което вярно пазило добитъка на своя господар, се прибирало вечерта в къщи.
Едно старо овчарско куче, което вярно пазило добитъка на своя господар, се прибирало вечерта в къщи. Тогава на улицата домашните кученца започнали да джафкат по него. То си вървяло напред и не се оглеждало. Когато стигнало до магазина за месо, едно куче-пазач го попитало как може да понася лая и защо не се пребори някое от тях. "Не", казало овчарското куче, "никое не ме мъчи и не ме хапе, аз трябва да пазя зъбите си за вълците."
към текста >>

Тогава на улицата домашните кученца започнали да джафкат по него.
Едно старо овчарско куче, което вярно пазило добитъка на своя господар, се прибирало вечерта в къщи. Тогава на улицата домашните кученца започнали да джафкат по него. То си вървяло напред и не се оглеждало. Когато стигнало до магазина за месо, едно куче-пазач го попитало как може да понася лая и защо не се пребори някое от тях. "Не", казало овчарското куче, "никое не ме мъчи и не ме хапе, аз трябва да пазя зъбите си за вълците."
към текста >>

Когато стигнало до магазина за месо, едно куче-пазач го попитало как може да понася лая и защо не се пребори някое от тях.
Едно старо овчарско куче, което вярно пазило добитъка на своя господар, се прибирало вечерта в къщи. Тогава на улицата домашните кученца започнали да джафкат по него. То си вървяло напред и не се оглеждало. Когато стигнало до магазина за месо, едно куче-пазач го попитало как може да понася лая и защо не се пребори някое от тях. "Не", казало овчарското куче, "никое не ме мъчи и не ме хапе, аз трябва да пазя зъбите си за вълците."
към текста >>

"Не", казало овчарското куче, "никое не ме мъчи и не ме хапе, аз трябва да пазя зъбите си за вълците."
Едно старо овчарско куче, което вярно пазило добитъка на своя господар, се прибирало вечерта в къщи. Тогава на улицата домашните кученца започнали да джафкат по него. То си вървяло напред и не се оглеждало. Когато стигнало до магазина за месо, едно куче-пазач го попитало как може да понася лая и защо не се пребори някое от тях. "Не", казало овчарското куче, "никое не ме мъчи и не ме хапе, аз трябва да пазя зъбите си за вълците."
към текста >>

45. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

– А сега срещу кончето се задава едно малко куче.
Вие ще се убедите, че организмът е пластичен дори и когато детето е на 12., 13., 14. години. Ако следваме този път, бихме могли да се обърнем към детето с думите: „Виж, там има едно дърво; сега нарисувай дървото, което виждаш.” (Рис. 13). Ние сме изцяло потопени в нещата. „Сега погледни, там тича едно конче! ” – В този момент трябва да обърнем внимание на цветовете. – А сега срещу кончето се задава едно малко куче. Малкото куче започва да лае по кончето, а кончето прави ето така с краката си.” – Постарайте се да проследите всичко това с възможно най-голямо съучастие. Защото това живо съучастие, носещо в себе си духовния елемент, наистина се пренася върху децата. Ако искаме да въздействуваме върху децата по такъв начин, ние трябва да се запасим с голям ентусиазъм, както и с подходящия темперамент. Ако в преподаването сме равнодушни, ако през цялото време ни се иска да сме седнали и да не ставаме от стола, ако самите ние оставаме неподвижни, тогава възпитание няма. Нещата не се свеждат до някакви особени, изкуствени похвати, а до това, крачка по крачка да следваме процеса, за който става дума.
към текста >>

Малкото куче започва да лае по кончето, а кончето прави ето така с краката си.” – Постарайте се да проследите всичко това с възможно най-голямо съучастие.
Ако следваме този път, бихме могли да се обърнем към детето с думите: „Виж, там има едно дърво; сега нарисувай дървото, което виждаш.” (Рис. 13). Ние сме изцяло потопени в нещата. „Сега погледни, там тича едно конче! ” – В този момент трябва да обърнем внимание на цветовете. – А сега срещу кончето се задава едно малко куче. Малкото куче започва да лае по кончето, а кончето прави ето така с краката си.” – Постарайте се да проследите всичко това с възможно най-голямо съучастие. Защото това живо съучастие, носещо в себе си духовния елемент, наистина се пренася върху децата. Ако искаме да въздействуваме върху децата по такъв начин, ние трябва да се запасим с голям ентусиазъм, както и с подходящия темперамент. Ако в преподаването сме равнодушни, ако през цялото време ни се иска да сме седнали и да не ставаме от стола, ако самите ние оставаме неподвижни, тогава възпитание няма. Нещата не се свеждат до някакви особени, изкуствени похвати, а до това, крачка по крачка да следваме процеса, за който става дума.
към текста >>

46. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Той живял отново в наше време, в 19-ия век, в първата половина на 19-ия век В това прераждане, което в широк смисъл на думата принадлежи на нашето време, той се родил като един изключително страхлив човек, който в своята страхливост се чувствувал принуден да прикрепя към себе си животни, и по-точно да прикрепя към себе си кучета.
Както казахме, няма да се спираме на едно междинно прераждане, което би могло да влезе в съображение, то няма голямо значение за последния живот на този човек. Той живял отново в наше време, в 19-ия век, в първата половина на 19-ия век В това прераждане, което в широк смисъл на думата принадлежи на нашето време, той се родил като един изключително страхлив човек, който в своята страхливост се чувствувал принуден да прикрепя към себе си животни, и по-точно да прикрепя към себе си кучета. Наистина, бихме могли да кажем, че в тази не съвсем нормална слабост към животните действително има някаква патологична черта, който той сега развил. Всичко това добило белезите на нещо болестно поради обстоятелството, че той всъщност не развил особена любов към кучетата, но развил в себе си чувството, че трябва да ги има до себе си. Именно в начина, по който той се отнасял към кучетата, виждаме първо нещо фантастично, както веднага ще видим, и второ, нещо, в което ще видим една вътрешна кармична принуда от преди. При това в това си прераждане този човек е един изключително надарен човек, който от онази стара инкарнация е пренесъл всичко онова, което под формата на духовен живот, а също и на духовна религиозност е изживял сред ориенталското население. В него това се превръща не само в чувство и усещане, но в него това се превръща в жизнена практика.
към текста >>

Всичко това добило белезите на нещо болестно поради обстоятелството, че той всъщност не развил особена любов към кучетата, но развил в себе си чувството, че трябва да ги има до себе си.
Както казахме, няма да се спираме на едно междинно прераждане, което би могло да влезе в съображение, то няма голямо значение за последния живот на този човек. Той живял отново в наше време, в 19-ия век, в първата половина на 19-ия век В това прераждане, което в широк смисъл на думата принадлежи на нашето време, той се родил като един изключително страхлив човек, който в своята страхливост се чувствувал принуден да прикрепя към себе си животни, и по-точно да прикрепя към себе си кучета. Наистина, бихме могли да кажем, че в тази не съвсем нормална слабост към животните действително има някаква патологична черта, който той сега развил. Всичко това добило белезите на нещо болестно поради обстоятелството, че той всъщност не развил особена любов към кучетата, но развил в себе си чувството, че трябва да ги има до себе си. Именно в начина, по който той се отнасял към кучетата, виждаме първо нещо фантастично, както веднага ще видим, и второ, нещо, в което ще видим една вътрешна кармична принуда от преди. При това в това си прераждане този човек е един изключително надарен човек, който от онази стара инкарнация е пренесъл всичко онова, което под формата на духовен живот, а също и на духовна религиозност е изживял сред ориенталското население. В него това се превръща не само в чувство и усещане, но в него това се превръща в жизнена практика. В хода на своя живот той достига не само до фантастични представи за духовното, но той достига и до възможността, чрез истински ясновидски имагинации, които му се представят с една елементарна естественост, той достига до възможността, поетично да оформи това, което физически съществува в човешкия живот, и в което непрекъснато се отразяват духовните елементарни същества. Това е едното.
към текста >>

Именно в начина, по който той се отнасял към кучетата, виждаме първо нещо фантастично, както веднага ще видим, и второ, нещо, в което ще видим една вътрешна кармична принуда от преди.
Както казахме, няма да се спираме на едно междинно прераждане, което би могло да влезе в съображение, то няма голямо значение за последния живот на този човек. Той живял отново в наше време, в 19-ия век, в първата половина на 19-ия век В това прераждане, което в широк смисъл на думата принадлежи на нашето време, той се родил като един изключително страхлив човек, който в своята страхливост се чувствувал принуден да прикрепя към себе си животни, и по-точно да прикрепя към себе си кучета. Наистина, бихме могли да кажем, че в тази не съвсем нормална слабост към животните действително има някаква патологична черта, който той сега развил. Всичко това добило белезите на нещо болестно поради обстоятелството, че той всъщност не развил особена любов към кучетата, но развил в себе си чувството, че трябва да ги има до себе си. Именно в начина, по който той се отнасял към кучетата, виждаме първо нещо фантастично, както веднага ще видим, и второ, нещо, в което ще видим една вътрешна кармична принуда от преди. При това в това си прераждане този човек е един изключително надарен човек, който от онази стара инкарнация е пренесъл всичко онова, което под формата на духовен живот, а също и на духовна религиозност е изживял сред ориенталското население. В него това се превръща не само в чувство и усещане, но в него това се превръща в жизнена практика. В хода на своя живот той достига не само до фантастични представи за духовното, но той достига и до възможността, чрез истински ясновидски имагинации, които му се представят с една елементарна естественост, той достига до възможността, поетично да оформи това, което физически съществува в човешкия живот, и в което непрекъснато се отразяват духовните елементарни същества. Това е едното. Така, че виждаме, той е поет, отличен поет.
към текста >>

Раймунд има вътрешна нужда да гледа куче.
Човек директно може да разчете Кармата на Фердинанд Раймунд. Раймунд има вътрешна нужда да гледа куче. Той е фантазьор. Той прави това, което другите не правят. Човек може да разбере това, човек също така може да се отнесе със симпатия към него. Защото наистина можем да кажем, скъпи мои приятели, по би ми се понравило отколкото царската трапеза на някой търговски съветник, ако зная, че изхождайки от своите фантазьорски настроения Раймунд сяда редом със своето куче и взема от яденето на своето куче, за да се нахрани с него. Раймунд прави това.
към текста >>

Защото наистина можем да кажем, скъпи мои приятели, по би ми се понравило отколкото царската трапеза на някой търговски съветник, ако зная, че изхождайки от своите фантазьорски настроения Раймунд сяда редом със своето куче и взема от яденето на своето куче, за да се нахрани с него.
Човек директно може да разчете Кармата на Фердинанд Раймунд. Раймунд има вътрешна нужда да гледа куче. Той е фантазьор. Той прави това, което другите не правят. Човек може да разбере това, човек също така може да се отнесе със симпатия към него. Защото наистина можем да кажем, скъпи мои приятели, по би ми се понравило отколкото царската трапеза на някой търговски съветник, ако зная, че изхождайки от своите фантазьорски настроения Раймунд сяда редом със своето куче и взема от яденето на своето куче, за да се нахрани с него. Раймунд прави това. Погледнете как се вмесва тук Кармата на изтезанията над животните от предишното прераждане. Погледнете колко просто този факт, преобразен от разкаянието след смъртта и измъчването на животните от преди, как този факт се осъществява като едно фантастично възмездие, но това фантастично възмездие се осъществява по един още по-горчив начин. Веднага след това идват демони те на страха и съдействуват за изпълнението на Кармата. Фердинанд Раймунд бива обладан от идеята: кучето е бясно, аз ядох с него, аз съм заразен с кучешки бяс!
към текста >>

Фердинанд Раймунд бива обладан от идеята: кучето е бясно, аз ядох с него, аз съм заразен с кучешки бяс!
Защото наистина можем да кажем, скъпи мои приятели, по би ми се понравило отколкото царската трапеза на някой търговски съветник, ако зная, че изхождайки от своите фантазьорски настроения Раймунд сяда редом със своето куче и взема от яденето на своето куче, за да се нахрани с него. Раймунд прави това. Погледнете как се вмесва тук Кармата на изтезанията над животните от предишното прераждане. Погледнете колко просто този факт, преобразен от разкаянието след смъртта и измъчването на животните от преди, как този факт се осъществява като едно фантастично възмездие, но това фантастично възмездие се осъществява по един още по-горчив начин. Веднага след това идват демони те на страха и съдействуват за изпълнението на Кармата. Фердинанд Раймунд бива обладан от идеята: кучето е бясно, аз ядох с него, аз съм заразен с кучешки бяс! Погледнете как окончателно е сразен Раймунд. Докато при определени обстоятелства той извършва най-гениалното на сцената, в момента, в който той е напуснал живота, той бива обладан от натрапчиви идеи, налице е чувството, че е заразен от кучешки бяс.
към текста >>

Докато при определени обстоятелства той извършва най-гениалното на сцената, в момента, в който той е напуснал живота, той бива обладан от натрапчиви идеи, налице е чувството, че е заразен от кучешки бяс.
Погледнете как се вмесва тук Кармата на изтезанията над животните от предишното прераждане. Погледнете колко просто този факт, преобразен от разкаянието след смъртта и измъчването на животните от преди, как този факт се осъществява като едно фантастично възмездие, но това фантастично възмездие се осъществява по един още по-горчив начин. Веднага след това идват демони те на страха и съдействуват за изпълнението на Кармата. Фердинанд Раймунд бива обладан от идеята: кучето е бясно, аз ядох с него, аз съм заразен с кучешки бяс! Погледнете как окончателно е сразен Раймунд. Докато при определени обстоятелства той извършва най-гениалното на сцената, в момента, в който той е напуснал живота, той бива обладан от натрапчиви идеи, налице е чувството, че е заразен от кучешки бяс.
към текста >>

Те пътуват от Виена до Залцбург, и тогава Раймунд бива обладан от идеята, че е заразен от кучешки бяс и че трябва да се върне във Виена за да търси лечение.
След това например той предприема едно пътешествие с един свой приятел. Те пътуват от Виена до Залцбург, и тогава Раймунд бива обладан от идеята, че е заразен от кучешки бяс и че трябва да се върне във Виена за да търси лечение. Ако проследим пътуването ще видим че това е едно мъчително пътуване, за него и за неговия приятел. Навсякъде виждаме патологичното да върви по петите на гениалното. И така Фердинанд Раймунд се подлага на едно много добро лечение, тъй като хората изключително много го обичат. Постепенно той се отдалечава от тази идея. Наистина настъпва нещо като излекуване чрез живота, чрез радостта, чрез всичкото добро, което излива върху него от всички страни и което той не обича да приема, защото е, и си остава хипохондрик, защото демоните на страха ако не го измъчват с едно, те го измъчват с друго.
към текста >>

След 10 години той отново има куче, и виж ти!
Наистина настъпва нещо като излекуване чрез живота, чрез радостта, чрез всичкото добро, което излива върху него от всички страни и което той не обича да приема, защото е, и си остава хипохондрик, защото демоните на страха ако не го измъчват с едно, те го измъчват с друго. Така той непрекъснато се люшка между изпълнения с хумор Раймунд и хипохондрика Раймунд. Но поне от тази идея, че ще побеснее, от тази идея той се освобождава. Тази идея продължава години наред. Но той остава свързан с животните. След 10 години той отново има куче, и виж ти! , веднъж, играейки си с куче то, кучето наистина го ухапва. Отново тази идея излиза наяве, куриозното е, че наистина се установило, че кучето е болно от бясно това било незначително, Раймунд е тук, ухапан от кучето, болен от кучешки бяс! Раймунд заминава за Потенщайн, прострелва главата си с куршум, който достига до задната черепна ямка и засяда там отзад. Куршумът не може да бъде опериран; след около три дни Раймунд умира от изстрела. Виждате от първата тъй наречена "налудна идея" той се освобождава, ала Кармата продължава да действува.
към текста >>

, веднъж, играейки си с куче то, кучето наистина го ухапва.
Така той непрекъснато се люшка между изпълнения с хумор Раймунд и хипохондрика Раймунд. Но поне от тази идея, че ще побеснее, от тази идея той се освобождава. Тази идея продължава години наред. Но той остава свързан с животните. След 10 години той отново има куче, и виж ти! , веднъж, играейки си с куче то, кучето наистина го ухапва. Отново тази идея излиза наяве, куриозното е, че наистина се установило, че кучето е болно от бясно това било незначително, Раймунд е тук, ухапан от кучето, болен от кучешки бяс! Раймунд заминава за Потенщайн, прострелва главата си с куршум, който достига до задната черепна ямка и засяда там отзад. Куршумът не може да бъде опериран; след около три дни Раймунд умира от изстрела. Виждате от първата тъй наречена "налудна идея" той се освобождава, ала Кармата продължава да действува.
към текста >>

Отново тази идея излиза наяве, куриозното е, че наистина се установило, че кучето е болно от бясно това било незначително, Раймунд е тук, ухапан от кучето, болен от кучешки бяс!
Но поне от тази идея, че ще побеснее, от тази идея той се освобождава. Тази идея продължава години наред. Но той остава свързан с животните. След 10 години той отново има куче, и виж ти! , веднъж, играейки си с куче то, кучето наистина го ухапва. Отново тази идея излиза наяве, куриозното е, че наистина се установило, че кучето е болно от бясно това било незначително, Раймунд е тук, ухапан от кучето, болен от кучешки бяс! Раймунд заминава за Потенщайн, прострелва главата си с куршум, който достига до задната черепна ямка и засяда там отзад. Куршумът не може да бъде опериран; след около три дни Раймунд умира от изстрела. Виждате от първата тъй наречена "налудна идея" той се освобождава, ала Кармата продължава да действува.
към текста >>

47. 12. ДОПЪЛНЕНИЕ GA_326 Раждането на естествените науки

И хора, които биха успели да изтънчат тяхното обоняние както това на кучетата, биха могли да бъдат използувани за полицейски издирвания, както и за шпионски цели.
Вие ще видите може би това по-ясно като помислите върху следното: добре е човек да притежава едно нормално сетиво на обонянието, нали? Той може тогава да възприема миризмите около него, но когато усеща по ненормален начин една миризма от заобикалящата го среда, може да се случи, щото равновесието на неговия организъм да бъде увредено, ако се намира близо до този обект. Може да има например лица, които миризмата в едно помещение, където се намират ягоди, може положително да се разболее; достатъчно им е да почувствуват тази миризма. Това съвсем не е едно приятно състояние. Може да стане така, че в някои случаи хора, които имат интерес да намерят да открият откраднати ягоди, или каквото и да е друго вещество издаващо миризма, не ще се спрат пред това, да използуват за своите цели тази особена дарба. И хора, които биха успели да изтънчат тяхното обоняние както това на кучетата, биха могли да бъдат използувани за полицейски издирвания, както и за шпионски цели.
към текста >>

Да се формират хора за откриване на залежи от метали е всъщност равносилно на това, да се развие обонянието у човешките същество, както това се прави с полицейските кучета; единствената разлика е, че това е още по-тежка.
Именно това не трябва да става. Следователно, Вие ще ме разберете, когато казвам, че способността за възприемане на влиянията, които идват отгоре или отдолу, не трябва да бъде развита по един повече или по-малко болестен, анормален начин, защото от това може да се получи едно явно разрушително действие върху човешкия организъм. Да се формират хора за откриване на залежи от метали е всъщност равносилно на това, да се развие обонянието у човешките същество, както това се прави с полицейските кучета; единствената разлика е, че това е още по-тежка. Когато това състояние се явява спонтанно, то е резултат на едно болестно разположение.
към текста >>

48. 11. Въпроси и отговори, 14 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Може ли да се вземе кучешката лайка, която се среща на полето?
Може ли да се вземе кучешката лайка, която се среща на полето?
към текста >>

49. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Би могло да се чудим, защо кучето не говори, а само лае.
При животното виждаме, че то също ходи, извършва движения; само че на него не му се налага да се учи на това, то го прави инстинктивно. Наблюдавайки животните, ние виждаме, че те не могат да говорят. Но те имат органи на речта. Би могло да се чудим, защо кучето не говори, а само лае. То не може да използва своето астрално тяло за говор. То не може да се научи да говори. Ние, като хора, можем да се научим на движение, да се научим да ходим, да се научим да говорим. Животното не може да се учи поради своето етерно тяло, не може да се учи поради своето астрално тяло. Но ние, хората, можем да се учим.
към текста >>

50. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Докато детето боледува от коклюш, родителите купуват котка или куче.
Бихте могли обаче да кажете: предостави ни някакво доказателство за това, че тук действително взема участие астралното тяло, тоест нещо духовно. В това отношение искам да ви разкажа какво може да стане, ако детето е имало коклюш и в трахеята е имало чувствително място и на астралното му тяло постоянно се е искало да очисти това място, което е предизвикало магарешката кашлица при детето. Да допуснем, че докато детето е имало коклюш, родителите са купили котка или тя сама е дошла. Разказвам ви нещо, което често се случва. Докато детето боледува от коклюш, родителите купуват котка или куче. Поради това детето започва да проявява чувствителност към въздуха, издишван от котката или кучето. Това не би станало, ако то нямаше участък с повишена чувствителност, чувствително място. Но по време на коклюша детето има такава възприемчивост. Коклюшът се излекува, но остават някои видими остатъчни явления. Ако до заболяването детето не е привикнало към котката и котката се е появила в дома именно в периода на заболяването на детето от коклюш, като остатъчно явление в даденото дете - при това именно след оздравяването, не веднага, а по-късно - настъпва това, което се нарича астма, постоянно повтарящ се задух.
към текста >>

Поради това детето започва да проявява чувствителност към въздуха, издишван от котката или кучето.
Бихте могли обаче да кажете: предостави ни някакво доказателство за това, че тук действително взема участие астралното тяло, тоест нещо духовно. В това отношение искам да ви разкажа какво може да стане, ако детето е имало коклюш и в трахеята е имало чувствително място и на астралното му тяло постоянно се е искало да очисти това място, което е предизвикало магарешката кашлица при детето. Да допуснем, че докато детето е имало коклюш, родителите са купили котка или тя сама е дошла. Разказвам ви нещо, което често се случва. Докато детето боледува от коклюш, родителите купуват котка или куче. Поради това детето започва да проявява чувствителност към въздуха, издишван от котката или кучето. Това не би станало, ако то нямаше участък с повишена чувствителност, чувствително място. Но по време на коклюша детето има такава възприемчивост. Коклюшът се излекува, но остават някои видими остатъчни явления. Ако до заболяването детето не е привикнало към котката и котката се е появила в дома именно в периода на заболяването на детето от коклюш, като остатъчно явление в даденото дете - при това именно след оздравяването, не веднага, а по-късно - настъпва това, което се нарича астма, постоянно повтарящ се задух.
към текста >>

Тук можем да кажем така: за нормалния човек присъствието на котки, кучета или елда е нещо напълно от само себе си разбиращо се.
Тук можем да кажем така: за нормалния човек присъствието на котки, кучета или елда е нещо напълно от само себе си разбиращо се. Това му прави само душевно впечатление, при това съвсем безсъзнателно. Какво става с човек, страдащ от «котешка астма» или от «елдена астма»?
към текста >>

Като следствие астралното тяло става подобно на бито куче.
След това Тагор станал поет, много постигнал, така че събитията от миналото изгубили актуалност. Въпреки това, ако детето постоянно го бият - понеже при детето главата не проявява постоянна активност, - това действа не само на физическото тяло, но и на астралното тяло. Като следствие астралното тяло става подобно на бито куче. Можете напълно определено да различите бито куче от грижливо гледано куче. И при хората работата стои така. При хората също е така: ако човек в детството са го биели, макар и животът след това да може да му придаде някакъв кураж, астралното му тяло въпреки това остава като бито цял живот, защото то още стои на животинско равнище.
към текста >>

Можете напълно определено да различите бито куче от грижливо гледано куче.
След това Тагор станал поет, много постигнал, така че събитията от миналото изгубили актуалност. Въпреки това, ако детето постоянно го бият - понеже при детето главата не проявява постоянна активност, - това действа не само на физическото тяло, но и на астралното тяло. Като следствие астралното тяло става подобно на бито куче. Можете напълно определено да различите бито куче от грижливо гледано куче. И при хората работата стои така. При хората също е така: ако човек в детството са го биели, макар и животът след това да може да му придаде някакъв кураж, астралното му тяло въпреки това остава като бито цял живот, защото то още стои на животинско равнище.
към текста >>

Работата тук стои така: в детството някого са го били; по-късно астралното му тяло се оказва подобно на бито куче.
Виждате ли, господа, можете да бъдете уверени, че не само физическото телесно наказание се отразява на астрално-то тяло. Телесното наказание оставя най-много белези. Но не физическото въздействие оставя следи от побоища в астралното тяло, а моралното въздействие. В астралното тяло ние носим морални впечатления от целия земен живот. Работата тук стои така: в детството някого са го били; по-късно астралното му тяло се оказва подобно на бито куче. А друг сам е натупал своя възпитател - има и такива, - у него астралното тяло е като на лъв. Вътрешно човек изглежда така - можем да кажем, изглежда душевно, - но понеже думата «душевно» е станала прекалено абстрактна и вече не предизвиква в хората никакви мисли, да кажем: човек астрално изглежда така, че той получава един или друг облик в зависимост от моралните впечатления, получени в течение на живота.
към текста >>

Тогава астралното му тяло се свива, в него се появява нещо кучешко.
Но така става в течение на целия живот. Ако човек има робска натура, той възприема всичко по различен начин, отколкото човек със свободна, независима природа. Ако човек има робска натура, той е готов да понесе всичко. Тогава астралното му тяло се свива, в него се появява нещо кучешко. Ако човек е свободна натура, той няма търпеливо да понася всичко. И благодарение на това в астралното му тяло се появява нещо човекоподобно. По астралното тяло може да се види как са се отнасяли с човек в течение на земния му живот.
към текста >>

Да, господа, ако встъпвате в свят, въз основа на който строите следващия си живот и имате при това астрално тяло, формирало се под въздействието на изпитаните в живота побоища, бихте могли да се превърнете в куче.
Да, господа, ако встъпвате в свят, въз основа на който строите следващия си живот и имате при това астрално тяло, формирало се под въздействието на изпитаните в живота побоища, бихте могли да се превърнете в куче. Но човек не може да стане куче, такава е историята. Човек под въздействието на моралните впечатления получени в течение на живота преминава през смъртта така, че той би могъл да стане това, към което го предразполагат тези морални впечатления. Ако човек е храбър, той би могъл да стане лъв. Може би на някой човек би му било приятно да стане лъв в следващия живот. Но човек не може да стане лъв, защото светът като цяло, Космосът, не го предразполага към това.
към текста >>

Но човек не може да стане куче, такава е историята.
Да, господа, ако встъпвате в свят, въз основа на който строите следващия си живот и имате при това астрално тяло, формирало се под въздействието на изпитаните в живота побоища, бихте могли да се превърнете в куче. Но човек не може да стане куче, такава е историята. Човек под въздействието на моралните впечатления получени в течение на живота преминава през смъртта така, че той би могъл да стане това, към което го предразполагат тези морални впечатления. Ако човек е храбър, той би могъл да стане лъв. Може би на някой човек би му било приятно да стане лъв в следващия живот. Но човек не може да стане лъв, защото светът като цяло, Космосът, не го предразполага към това. Друг човек се чувства малко подобен на котка; на него би му се искало да стане котка.
към текста >>

51. СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Например казвала «папацо», и като казвала това, момичето подразбирала куче.
Искам да ви покажа с един пример това, че такъв обмен на личности може да се състои без знанието на други хора. Виждате ли - искам да ви разкажа един случай, макар такива случаи да има много, - имаше едно малко девойче, което имаше по-големи сестри; другите сестри се научили да говорят съвсем правилно, а това момиче не се научило да говори правилно; но малко по-късно, когато другите деца се научили да говорят, тя почнала да говори. Обаче говорила на език, който бил непонятен за възрастните. Тя сама си измислила език. Например казвала «папацо», и като казвала това, момичето подразбирала куче. По подобен начин тя измисляла собствени имена за всички животни. Това са естественонаучни факти. Тези имена не е можело никъде да бъдат намерени.
към текста >>

52. Съдържание GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Обонятелното сетиво на полицейското куче.
» Пчелите имат нещо средно между обонятелното и вкусовото сетиво. Възприятието на светлина и цвят при пчелите. Светенето на пчелата-майка. Пчелата възприема чрез светлината химически въздействия, които тя много силно усеща. Финото обонятелно сетиво на котката. Обонятелното сетиво на полицейското куче. Изкуственото подхранване на пчелите. Добавяне на чай от лайка в храната на пчелите.
към текста >>

53. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

И напротив, ако вземем крава или куче, до ембриона, намиращ се вътре в майчината утроба, в матката, светлината няма достъп, ембрионът е съвсем затворен от външния свят и се намира в тъмнина.
И напротив, ако вземем крава или куче, до ембриона, намиращ се вътре в майчината утроба, в матката, светлината няма достъп, ембрионът е съвсем затворен от външния свят и се намира в тъмнина. И така, той трябва да се развива вътре, в тъмнина.
към текста >>

Сега знаете разликата между това, което възниква в кучето или кравата, и това, което възниква в случая на пеперудата.
Не мислете, че само въглищата се държат така по отношение на Слънцето, както току-що ви описах! Така, както току-що ви описах, се държат по отношение на Слънцето и другите същества, а именно всички живи същества. Поглеждайки млекопитаещото, можете да кажете: всяко малко, всяко младо животно има майка, тя на свой ред също има майка и т. н. Те винаги са поемали слънчевата топлина; тя още се намира вътре в самото животно, предава се по наследство. И както ние извличаме от въглищата слънчевата топлина, малкото детенце взема в майчината утроба тази слънчева светлина, която е била складирана там: то сега я взема отвътре. Сега знаете разликата между това, което възниква в кучето или кравата, и това, което възниква в случая на пеперудата. Пеперудата със своето яйце веднага попада във външната слънчева светлина, дава възможност на яйцето напълно да се намира под влиянието на външната слънчева светлина, докато то не се превърне в пъстра пеперуда. Кучето или кравата отвътре също изглеждат пъстро, но това не се вижда. Както във въглищата не може да се възприеме слънчевата топлина - трябва първо да се извлече навън, - така и при висше съзерцание трябва първо да се извлече от кучето или кравата това, което е заключено в тях като уловена от тях светлина. Тук вътре се намира натрупана светлина! Пеперудата е пъстра благодарение на външното въздействие: слънчевата светлина е поработила външно.
към текста >>

Кучето или кравата отвътре също изглеждат пъстро, но това не се вижда.
Поглеждайки млекопитаещото, можете да кажете: всяко малко, всяко младо животно има майка, тя на свой ред също има майка и т. н. Те винаги са поемали слънчевата топлина; тя още се намира вътре в самото животно, предава се по наследство. И както ние извличаме от въглищата слънчевата топлина, малкото детенце взема в майчината утроба тази слънчева светлина, която е била складирана там: то сега я взема отвътре. Сега знаете разликата между това, което възниква в кучето или кравата, и това, което възниква в случая на пеперудата. Пеперудата със своето яйце веднага попада във външната слънчева светлина, дава възможност на яйцето напълно да се намира под влиянието на външната слънчева светлина, докато то не се превърне в пъстра пеперуда. Кучето или кравата отвътре също изглеждат пъстро, но това не се вижда. Както във въглищата не може да се възприеме слънчевата топлина - трябва първо да се извлече навън, - така и при висше съзерцание трябва първо да се извлече от кучето или кравата това, което е заключено в тях като уловена от тях светлина. Тук вътре се намира натрупана светлина! Пеперудата е пъстра благодарение на външното въздействие: слънчевата светлина е поработила външно. А вътре в кучето или кравата навсякъде се намира вътрешна, бих казал, невидима светлина. Това, което ви описах тук, хората биха могли, ако поискат, днес да установят с помощта на нашите съвършени прибори, провеждайки изследвания в лабораториите.
към текста >>

Както във въглищата не може да се възприеме слънчевата топлина - трябва първо да се извлече навън, - така и при висше съзерцание трябва първо да се извлече от кучето или кравата това, което е заключено в тях като уловена от тях светлина.
Те винаги са поемали слънчевата топлина; тя още се намира вътре в самото животно, предава се по наследство. И както ние извличаме от въглищата слънчевата топлина, малкото детенце взема в майчината утроба тази слънчева светлина, която е била складирана там: то сега я взема отвътре. Сега знаете разликата между това, което възниква в кучето или кравата, и това, което възниква в случая на пеперудата. Пеперудата със своето яйце веднага попада във външната слънчева светлина, дава възможност на яйцето напълно да се намира под влиянието на външната слънчева светлина, докато то не се превърне в пъстра пеперуда. Кучето или кравата отвътре също изглеждат пъстро, но това не се вижда. Както във въглищата не може да се възприеме слънчевата топлина - трябва първо да се извлече навън, - така и при висше съзерцание трябва първо да се извлече от кучето или кравата това, което е заключено в тях като уловена от тях светлина. Тук вътре се намира натрупана светлина! Пеперудата е пъстра благодарение на външното въздействие: слънчевата светлина е поработила външно. А вътре в кучето или кравата навсякъде се намира вътрешна, бих казал, невидима светлина. Това, което ви описах тук, хората биха могли, ако поискат, днес да установят с помощта на нашите съвършени прибори, провеждайки изследвания в лабораториите. Трябва само тотално да затъмнят лабораторията и след това биха могли да проведат сравнителен анализ на отложеното яйце и зародиша на крава или куче в неговото ранно състояние; тогава благодарение на затъмнението в помещението напълно би могла да се открие разликата, за която говоря.
към текста >>

А вътре в кучето или кравата навсякъде се намира вътрешна, бих казал, невидима светлина.
Пеперудата със своето яйце веднага попада във външната слънчева светлина, дава възможност на яйцето напълно да се намира под влиянието на външната слънчева светлина, докато то не се превърне в пъстра пеперуда. Кучето или кравата отвътре също изглеждат пъстро, но това не се вижда. Както във въглищата не може да се възприеме слънчевата топлина - трябва първо да се извлече навън, - така и при висше съзерцание трябва първо да се извлече от кучето или кравата това, което е заключено в тях като уловена от тях светлина. Тук вътре се намира натрупана светлина! Пеперудата е пъстра благодарение на външното въздействие: слънчевата светлина е поработила външно. А вътре в кучето или кравата навсякъде се намира вътрешна, бих казал, невидима светлина. Това, което ви описах тук, хората биха могли, ако поискат, днес да установят с помощта на нашите съвършени прибори, провеждайки изследвания в лабораториите. Трябва само тотално да затъмнят лабораторията и след това биха могли да проведат сравнителен анализ на отложеното яйце и зародиша на крава или куче в неговото ранно състояние; тогава благодарение на затъмнението в помещението напълно би могла да се открие разликата, за която говоря. И ако се фотографира това, което не може да се види с очи - те са недостатъчно чувствителни за това, - би могло да се докаже, че яйцето на пеперудата на снимката има жълт спектър, а зародишът на кучето или кравата - син. Това са неща, които могат да се съзерцават духовно - при това, ако се съзерцават духовно, външни устройства не са нужни - и наличието им може също да се докаже с помощта на съвършените инструменти.
към текста >>

Трябва само тотално да затъмнят лабораторията и след това биха могли да проведат сравнителен анализ на отложеното яйце и зародиша на крава или куче в неговото ранно състояние; тогава благодарение на затъмнението в помещението напълно би могла да се открие разликата, за която говоря.
Както във въглищата не може да се възприеме слънчевата топлина - трябва първо да се извлече навън, - така и при висше съзерцание трябва първо да се извлече от кучето или кравата това, което е заключено в тях като уловена от тях светлина. Тук вътре се намира натрупана светлина! Пеперудата е пъстра благодарение на външното въздействие: слънчевата светлина е поработила външно. А вътре в кучето или кравата навсякъде се намира вътрешна, бих казал, невидима светлина. Това, което ви описах тук, хората биха могли, ако поискат, днес да установят с помощта на нашите съвършени прибори, провеждайки изследвания в лабораториите. Трябва само тотално да затъмнят лабораторията и след това биха могли да проведат сравнителен анализ на отложеното яйце и зародиша на крава или куче в неговото ранно състояние; тогава благодарение на затъмнението в помещението напълно би могла да се открие разликата, за която говоря. И ако се фотографира това, което не може да се види с очи - те са недостатъчно чувствителни за това, - би могло да се докаже, че яйцето на пеперудата на снимката има жълт спектър, а зародишът на кучето или кравата - син. Това са неща, които могат да се съзерцават духовно - при това, ако се съзерцават духовно, външни устройства не са нужни - и наличието им може също да се докаже с помощта на съвършените инструменти.
към текста >>

И ако се фотографира това, което не може да се види с очи - те са недостатъчно чувствителни за това, - би могло да се докаже, че яйцето на пеперудата на снимката има жълт спектър, а зародишът на кучето или кравата - син.
Тук вътре се намира натрупана светлина! Пеперудата е пъстра благодарение на външното въздействие: слънчевата светлина е поработила външно. А вътре в кучето или кравата навсякъде се намира вътрешна, бих казал, невидима светлина. Това, което ви описах тук, хората биха могли, ако поискат, днес да установят с помощта на нашите съвършени прибори, провеждайки изследвания в лабораториите. Трябва само тотално да затъмнят лабораторията и след това биха могли да проведат сравнителен анализ на отложеното яйце и зародиша на крава или куче в неговото ранно състояние; тогава благодарение на затъмнението в помещението напълно би могла да се открие разликата, за която говоря. И ако се фотографира това, което не може да се види с очи - те са недостатъчно чувствителни за това, - би могло да се докаже, че яйцето на пеперудата на снимката има жълт спектър, а зародишът на кучето или кравата - син. Това са неща, които могат да се съзерцават духовно - при това, ако се съзерцават духовно, външни устройства не са нужни - и наличието им може също да се докаже с помощта на съвършените инструменти.
към текста >>

Следователно бихме могли да кажем: пеперудата е образувана във външната слънчева светлина, докато кравата или кучето са образувани в светлина, натрупана вътре.
Следователно бихме могли да кажем: пеперудата е образувана във външната слънчева светлина, докато кравата или кучето са образувани в светлина, натрупана вътре. Така се запознаваме с разликата между топлината, действаща отвън, която прави хората словоохотливи, светлината, действаща отвън и създаваща многоцветността на пеперудата, топлината, действаща вътре, която прави човека мълчалив и отмерен, и светлината, действаща вътре в съществото, което ражда живо потомство на този свят, потомство, което трябва да възприема светлината по вътрешен начин. Оттук бихме могли да преминем към това, което се явява предмет на нашия въпрос.
към текста >>

54. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Хората могат да се убедят, че обонянието действа доста надеждно с примера за полицейските кучета: без него тях просто нямаше да ги има.
Хората могат да се убедят, че обонянието действа доста надеждно с примера за полицейските кучета: без него тях просто нямаше да ги има. С помощта на очите на тях им се удава да постигнат много малко, но пък чрез обонянието те достигат много. В животинския свят надеждност трябва да се приписва не на очите, а на химическите въздействия, които най-силно се предизвикват от действието на ултравиолетовото облъчване. Ако искате да придадете на служебното куче безукорност, ще бъде добре, ако вървейки с него, през цялото време осветявате откъм него с ослепително ярък фенер, за да го държите постоянно в ултравиолетови лъчи. Тогава служебното куче ще търси по-уверено, тъй като в «подушващите» му косъмчета - кучето също има такива - химическото въздействие ще се проявява с по-голяма надеждност.
към текста >>

Ако искате да придадете на служебното куче безукорност, ще бъде добре, ако вървейки с него, през цялото време осветявате откъм него с ослепително ярък фенер, за да го държите постоянно в ултравиолетови лъчи.
Хората могат да се убедят, че обонянието действа доста надеждно с примера за полицейските кучета: без него тях просто нямаше да ги има. С помощта на очите на тях им се удава да постигнат много малко, но пък чрез обонянието те достигат много. В животинския свят надеждност трябва да се приписва не на очите, а на химическите въздействия, които най-силно се предизвикват от действието на ултравиолетовото облъчване. Ако искате да придадете на служебното куче безукорност, ще бъде добре, ако вървейки с него, през цялото време осветявате откъм него с ослепително ярък фенер, за да го държите постоянно в ултравиолетови лъчи. Тогава служебното куче ще търси по-уверено, тъй като в «подушващите» му косъмчета - кучето също има такива - химическото въздействие ще се проявява с по-голяма надеждност.
към текста >>

Тогава служебното куче ще търси по-уверено, тъй като в «подушващите» му косъмчета - кучето също има такива - химическото въздействие ще се проявява с по-голяма надеждност.
Хората могат да се убедят, че обонянието действа доста надеждно с примера за полицейските кучета: без него тях просто нямаше да ги има. С помощта на очите на тях им се удава да постигнат много малко, но пък чрез обонянието те достигат много. В животинския свят надеждност трябва да се приписва не на очите, а на химическите въздействия, които най-силно се предизвикват от действието на ултравиолетовото облъчване. Ако искате да придадете на служебното куче безукорност, ще бъде добре, ако вървейки с него, през цялото време осветявате откъм него с ослепително ярък фенер, за да го държите постоянно в ултравиолетови лъчи. Тогава служебното куче ще търси по-уверено, тъй като в «подушващите» му косъмчета - кучето също има такива - химическото въздействие ще се проявява с по-голяма надеждност.
към текста >>

55. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Помислете само за това, което ви е известно за кучетата: ако стопанинът умре - такива случаи са известни, - те идват на гроба и даже умират там, тъй като не могат да привикнат към новия стопанин.
Помислете само за това, което ви е известно за кучетата: ако стопанинът умре - такива случаи са известни, - те идват на гроба и даже умират там, тъй като не могат да привикнат към новия стопанин. Защо не можем да предположим, че пчелите, които също имат фино химическо сетивно възприятие и също възприемат всичко, че те дотолкова привикват към пчеларя, че не им се удава да привикнат към някой друг? Така че всичко това има под себе си сериозна основа.
към текста >>

Но вие можете да възразите: нима при кучетата и конете нещата са същите, както при тези малки, нищожни животни, при тези насекоми?
Но вие можете да възразите: нима при кучетата и конете нещата са същите, както при тези малки, нищожни животни, при тези насекоми? На вас, може би, не ви се е случвало да наблюдавате нещо подобно, но това е истина: има хора, които, както се казва, имат лека ръка при отглеждането на цветя. Всичко при тях цъфти: и цветята в саксиите, и другите растения, и т. н. Друг човек се грижи за тях по същия начин, но резултатите са малки. Работата тук е в изпаренията на човека, които при един действат благоприятно на цветята, а при друг - неблагоприятно. Някои въобще не могат да отглеждат цветя.
към текста >>

56. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

В малко изменен вид то с успех се използваше като лекарство срещу заболяване при кучетата под името «Distempo».
Именно през последната година проведохме много такива опити. Тези експерименти се провеждаха в големи стопанства, но също и в неголеми селски дворове, където от кравите се дои не толкова много, както в големите стопанства. Тук научихме немалко, докато проверявахме как действа средството срещу шап. Не докарахме работата докрай, тъй като официалните кръгове не искаха да се занимават с това, а сега са необходими всевъзможни концесии и т. н. Но лекарството се оказа добро и напълно приложимо. В малко изменен вид то с успех се използваше като лекарство срещу заболяване при кучетата под името «Distempo».
към текста >>

57. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Наоколо бягало кучето на пастира.
Работата е била така: млад пастир пасял стадо крави на ливада, на която имало заселени насекоми. Наоколо бягало кучето на пастира. Изведнъж кучето сякаш побесняло, започнало като лудо да търчи наоколо и пастирът не можел да разбере какво става с него. Колкото му държат краката, кучето хукнало към течащия наблизо поток, хвърлило се в него и почнало да се отърсва. Младият пастир бил зашеметен от това и побързал на помощ на кучето, оставайки на брега. Той не скочил в потока, а искал да му помогне от брега. За нещастие той настъпил с крак гнездо на оси, което било пред кучето, и него също го ужилили.
към текста >>

Изведнъж кучето сякаш побесняло, започнало като лудо да търчи наоколо и пастирът не можел да разбере какво става с него.
Работата е била така: млад пастир пасял стадо крави на ливада, на която имало заселени насекоми. Наоколо бягало кучето на пастира. Изведнъж кучето сякаш побесняло, започнало като лудо да търчи наоколо и пастирът не можел да разбере какво става с него. Колкото му държат краката, кучето хукнало към течащия наблизо поток, хвърлило се в него и почнало да се отърсва. Младият пастир бил зашеметен от това и побързал на помощ на кучето, оставайки на брега. Той не скочил в потока, а искал да му помогне от брега. За нещастие той настъпил с крак гнездо на оси, което било пред кучето, и него също го ужилили. Той също отначало започнал да се носи като безумен и накрая скочил в потока.
към текста >>

Колкото му държат краката, кучето хукнало към течащия наблизо поток, хвърлило се в него и почнало да се отърсва.
Работата е била така: млад пастир пасял стадо крави на ливада, на която имало заселени насекоми. Наоколо бягало кучето на пастира. Изведнъж кучето сякаш побесняло, започнало като лудо да търчи наоколо и пастирът не можел да разбере какво става с него. Колкото му държат краката, кучето хукнало към течащия наблизо поток, хвърлило се в него и почнало да се отърсва. Младият пастир бил зашеметен от това и побързал на помощ на кучето, оставайки на брега. Той не скочил в потока, а искал да му помогне от брега. За нещастие той настъпил с крак гнездо на оси, което било пред кучето, и него също го ужилили. Той също отначало започнал да се носи като безумен и накрая скочил в потока. Поради това, че изчезнали и пастирът, и кучето, стадото се обезпокоило.
към текста >>

Младият пастир бил зашеметен от това и побързал на помощ на кучето, оставайки на брега.
Работата е била така: млад пастир пасял стадо крави на ливада, на която имало заселени насекоми. Наоколо бягало кучето на пастира. Изведнъж кучето сякаш побесняло, започнало като лудо да търчи наоколо и пастирът не можел да разбере какво става с него. Колкото му държат краката, кучето хукнало към течащия наблизо поток, хвърлило се в него и почнало да се отърсва. Младият пастир бил зашеметен от това и побързал на помощ на кучето, оставайки на брега. Той не скочил в потока, а искал да му помогне от брега. За нещастие той настъпил с крак гнездо на оси, което било пред кучето, и него също го ужилили. Той също отначало започнал да се носи като безумен и накрая скочил в потока. Поради това, че изчезнали и пастирът, и кучето, стадото се обезпокоило. Кравите, настъпвайки гнезда на оси, също ги хапели и те сякаш побеснели.
към текста >>

За нещастие той настъпил с крак гнездо на оси, което било пред кучето, и него също го ужилили.
Наоколо бягало кучето на пастира. Изведнъж кучето сякаш побесняло, започнало като лудо да търчи наоколо и пастирът не можел да разбере какво става с него. Колкото му държат краката, кучето хукнало към течащия наблизо поток, хвърлило се в него и почнало да се отърсва. Младият пастир бил зашеметен от това и побързал на помощ на кучето, оставайки на брега. Той не скочил в потока, а искал да му помогне от брега. За нещастие той настъпил с крак гнездо на оси, което било пред кучето, и него също го ужилили. Той също отначало започнал да се носи като безумен и накрая скочил в потока. Поради това, че изчезнали и пастирът, и кучето, стадото се обезпокоило. Кравите, настъпвайки гнезда на оси, също ги хапели и те сякаш побеснели. Накрая цялото разбесняло се стадо също се оказало в потока!
към текста >>

Поради това, че изчезнали и пастирът, и кучето, стадото се обезпокоило.
Колкото му държат краката, кучето хукнало към течащия наблизо поток, хвърлило се в него и почнало да се отърсва. Младият пастир бил зашеметен от това и побързал на помощ на кучето, оставайки на брега. Той не скочил в потока, а искал да му помогне от брега. За нещастие той настъпил с крак гнездо на оси, което било пред кучето, и него също го ужилили. Той също отначало започнал да се носи като безумен и накрая скочил в потока. Поради това, че изчезнали и пастирът, и кучето, стадото се обезпокоило. Кравите, настъпвайки гнезда на оси, също ги хапели и те сякаш побеснели. Накрая цялото разбесняло се стадо също се оказало в потока!
към текста >>

Преди няколко години с кучето на един пастир и спътниците му станала следната история: на ливадата пасели крави.
Брем описва следната сцена: «С дързостта и необуздаността на осите може да се запознае всеки; даже ако не го атакува целият рой, той може да бъде безжалостно изпохапан, ако, без самият той да знае и да не желае да навреди, се окаже по своя път близо до тяхното гнездо. Преди няколко години с кучето на един пастир и спътниците му станала следната история: на ливадата пасели крави. На това място имало много къртичини. Край една от тях стояло кучето, верният страж на стадото. Изведнъж със страшен вой то отчаяно се хвърлило в течащия наблизо ручей. Пастирът първо не разбрал, какво е станало и побързал на помощ на верния си приятел, повикал кучето и видял, че в носа му са се впили оси. Заемайки се с отстраняването на усмирилите се след къпането във водата оси, той в усърдието си не забелязал, че сам стои на вулкан.
към текста >>

Край една от тях стояло кучето, верният страж на стадото.
Брем описва следната сцена: «С дързостта и необуздаността на осите може да се запознае всеки; даже ако не го атакува целият рой, той може да бъде безжалостно изпохапан, ако, без самият той да знае и да не желае да навреди, се окаже по своя път близо до тяхното гнездо. Преди няколко години с кучето на един пастир и спътниците му станала следната история: на ливадата пасели крави. На това място имало много къртичини. Край една от тях стояло кучето, верният страж на стадото. Изведнъж със страшен вой то отчаяно се хвърлило в течащия наблизо ручей. Пастирът първо не разбрал, какво е станало и побързал на помощ на верния си приятел, повикал кучето и видял, че в носа му са се впили оси. Заемайки се с отстраняването на усмирилите се след къпането във водата оси, той в усърдието си не забелязал, че сам стои на вулкан. Раздразнените оси запълзели по краката му, под дрехите и нагоре, така че той накрая също бил принуден да търси спасение от ужилванията във водата. Суматохата ставала все по-силна.
към текста >>

Пастирът първо не разбрал, какво е станало и побързал на помощ на верния си приятел, повикал кучето и видял, че в носа му са се впили оси.
Брем описва следната сцена: «С дързостта и необуздаността на осите може да се запознае всеки; даже ако не го атакува целият рой, той може да бъде безжалостно изпохапан, ако, без самият той да знае и да не желае да навреди, се окаже по своя път близо до тяхното гнездо. Преди няколко години с кучето на един пастир и спътниците му станала следната история: на ливадата пасели крави. На това място имало много къртичини. Край една от тях стояло кучето, верният страж на стадото. Изведнъж със страшен вой то отчаяно се хвърлило в течащия наблизо ручей. Пастирът първо не разбрал, какво е станало и побързал на помощ на верния си приятел, повикал кучето и видял, че в носа му са се впили оси. Заемайки се с отстраняването на усмирилите се след къпането във водата оси, той в усърдието си не забелязал, че сам стои на вулкан. Раздразнените оси запълзели по краката му, под дрехите и нагоре, така че той накрая също бил принуден да търси спасение от ужилванията във водата. Суматохата ставала все по-силна. Къртичините били населени от безчислени рояци, на които дотогава не обръщали внимание. Пасящите крави също били атакувани от диво възбудените оси.
към текста >>

58. Бележки. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Преди няколко години с кучето на един пастир и спътниците му станала следната история: на ливадата пасели крави.
Брем описва следната сцена: «С дързостта и необуздаността на осите може да се запознае всеки; даже ако не го атакува целият рой, той може да бъде безжалостно изпохапан, ако, без самият той да знае и да не желае да навреди, се окаже по своя път близо до тяхното гнездо. Преди няколко години с кучето на един пастир и спътниците му станала следната история: на ливадата пасели крави. На това място имало много къртичини. Край една от тях стояло кучето, верният страж на стадото. Изведнъж със страшен вой то отчаяно се хвърлило в течащия наблизо ручей. Пастирът първо не разбрал, какво е станало и побързал на помощ на верния си приятел, повикал кучето и видял, че в носа му са се впили оси. Заемайки се с отстраняването на усмирилите се след къпането във водата оси, той в усърдието си не забелязал, че сам стои на вулкан.
към текста >>

Край една от тях стояло кучето, верният страж на стадото.
Брем описва следната сцена: «С дързостта и необуздаността на осите може да се запознае всеки; даже ако не го атакува целият рой, той може да бъде безжалостно изпохапан, ако, без самият той да знае и да не желае да навреди, се окаже по своя път близо до тяхното гнездо. Преди няколко години с кучето на един пастир и спътниците му станала следната история: на ливадата пасели крави. На това място имало много къртичини. Край една от тях стояло кучето, верният страж на стадото. Изведнъж със страшен вой то отчаяно се хвърлило в течащия наблизо ручей. Пастирът първо не разбрал, какво е станало и побързал на помощ на верния си приятел, повикал кучето и видял, че в носа му са се впили оси. Заемайки се с отстраняването на усмирилите се след къпането във водата оси, той в усърдието си не забелязал, че сам стои на вулкан. Раздразнените оси запълзели по краката му, под дрехите и нагоре, така че той накрая също бил принуден да търси спасение от ужилванията във водата. Суматохата ставала все по-силна.
към текста >>

Пастирът първо не разбрал, какво е станало и побързал на помощ на верния си приятел, повикал кучето и видял, че в носа му са се впили оси.
Брем описва следната сцена: «С дързостта и необуздаността на осите може да се запознае всеки; даже ако не го атакува целият рой, той може да бъде безжалостно изпохапан, ако, без самият той да знае и да не желае да навреди, се окаже по своя път близо до тяхното гнездо. Преди няколко години с кучето на един пастир и спътниците му станала следната история: на ливадата пасели крави. На това място имало много къртичини. Край една от тях стояло кучето, верният страж на стадото. Изведнъж със страшен вой то отчаяно се хвърлило в течащия наблизо ручей. Пастирът първо не разбрал, какво е станало и побързал на помощ на верния си приятел, повикал кучето и видял, че в носа му са се впили оси. Заемайки се с отстраняването на усмирилите се след къпането във водата оси, той в усърдието си не забелязал, че сам стои на вулкан. Раздразнените оси запълзели по краката му, под дрехите и нагоре, така че той накрая също бил принуден да търси спасение от ужилванията във водата. Суматохата ставала все по-силна. Къртичините били населени от безчислени рояци, на които дотогава не обръщали внимание. Пасящите крави също били атакувани от диво възбудените оси.
към текста >>

59. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Сред отровите от животински произход особено страшна, особено ужасна е отровата на бесните кучета, отровата на бяса при кучетата.
Това са растителни отрови. Трети вид са отровите от животински произход, за които говорихме наскоро (вж. Събр. съч. 351 -бел. пр.) - днес трябва само да обобщя този материал, - това са отровите на насекомите, отровите на змиите. Сред отровите от животински произход особено страшна, особено ужасна е отровата на бесните кучета, отровата на бяса при кучетата.
към текста >>

Това е например змийската отрова, след това различните отрови на насекомите; освен това има отрови, подобни на отровата на бяса при кучетата.
Трети вид отрови са отровите от животински произход. Това е например змийската отрова, след това различните отрови на насекомите; освен това има отрови, подобни на отровата на бяса при кучетата. Тези отрови действат на кръвта. Най-добре това може да се види при змийската отрова. Когато ви ухапе змия, отровата влиза преди всичко в кръвта и нанася при това голяма вреда. Но ако сте направили обяд, добили сте змийска отрова и я изядете със сол и черен пипер, смесвайки я с храната, вашият стомах прекрасно би понесъл тази змийска отрова. Това впрочем няма смисъл да се прави, тъй като не е вкусно; имам предвид, че бихте направили това за развлечение.
към текста >>

Затова при известни обстоятелства тя може да предизвика вредно въздействие даже попадайки в стомаха; макар и далеч не толкова вредно, както в случай на ухапване от куче.
Но ако сте направили обяд, добили сте змийска отрова и я изядете със сол и черен пипер, смесвайки я с храната, вашият стомах прекрасно би понесъл тази змийска отрова. Това впрочем няма смисъл да се прави, тъй като не е вкусно; имам предвид, че бихте направили това за развлечение. В стомаха змийската отрова се оказва съвсем неотровна. По подобен начин действат и другите животински отрови, например отровите на насекомите. И само отровата на бяса е такава, че преди всичко попада в слюнката и от слюнката след това преминава в кръвта. Затова при известни обстоятелства тя може да предизвика вредно въздействие даже попадайки в стомаха; макар и далеч не толкова вредно, както в случай на ухапване от куче. Отровата на бяса преминава от слюнката в кръвта. И така, обобщавайки, може да се каже: отровите от животински произход действат всъщност само в кръвта, те не действат в храносмилателната система.
към текста >>

И така, ако в кръвта проникне отрова от бясно куче, или ако в кръвта проникне змийска отрова, трябва да се вземе някакво животно и посредством инжекция да му се вкара същата отрова.
Растителните отрови способстват за вмъкването на етерното тяло в астралното тяло. Животинските отрови способстват за вмъкването на астралното тяло в «аза». Затова в случай на отрова от животински произход не помага нищо друго, както самото извличане на отровата от кръвта, доколкото «азът» е най-висш. В този случай вече не може да се даде средство, чрез което да може да бъде изхвърлена отровата, а трябва да се изкара и неутрализира непосредствено. Да се неутрализира отровата в дадения случай може само посредством това, което се намира в самата кръв. И така, ако в кръвта проникне отрова от бясно куче, или ако в кръвта проникне змийска отрова, трябва да се вземе някакво животно и посредством инжекция да му се вкара същата отрова. Ако животното умре, значи отровата го е погубила; ако животното не умре, значи кръвта му е успяла да преодолее тази отрова. Ако сега се вземе от този кръвен серум и се вкара в заболяващия от бяс човек, в него ще се окаже кръв, която е успяла да победи дадената отрова и пациентът по такъв начин е възможно да бъде излекуван. И така, тази отрова може да бъде неутрализирана само с противоотрова, която възниква в кръвта.
към текста >>

60. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Например кучетата имат много сяра в съдържимото на червата и тази сяра излиза навън.
Така е стояла работата и когато са изследвали не само урина, но и фекалии, отходните продукти на червата. Те в древността се смятали за особено важни при определяне на заболяването. Представете си, че някой има работа с отделеното от червата. Там при един е можело да се намери много сяра, (при друг?) много желязо. В съответствие с това, което се е намирало вътре, сте можели да имате сярно съдържимо в червата. Например кучетата имат много сяра в съдържимото на червата и тази сяра излиза навън. Колкото повече сяра има вътре, толкова по-светло и плътно е съдържанието на червата. Колкото повече въглища, въглеродоподобни вещества има в червата, толкова по-меко и тъмно е съдържанието; такова е при котките. Така по съдържанието на червата, излизащо навън, по фекалиите могат да се направят изводи за болестта, при това даже по-добре, отколкото по урината.
към текста >>

61. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата» GA_353 История на човечеството и културните народи