Търсене в текстове за 'Крайници'

26. 44. 8. Първа част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в миналите съществувания между смъртта и едно ново раждане GA_26 Мистерията на Михаил

Имаше такива пра-човеци, които бяха организирани повече по отношение на тяхната система на крайници те, други повече по отношение на гръдната система, а други по отношение на системата на главата.
Това, което бе създадено по-рано, един вид пра-човек, на Сатурн, Слънцето и Луната, нямаше единна форма. Имаше такива пра-човеци, които бяха организирани повече по отношение на тяхната система на крайници те, други повече по отношение на гръдната система, а други по отношение на системата на главата. Това бяха все пак действителни човеци; тук ние ги наричаме прачовеци, за да ги различим от по-късния стадий, когато уравновесеното сливане на всички системи се явява в човешката форма. Диференцирането на тези пра-човеци отива още по-далече. Можем да говорим за човеци на сърце то, за човеци на белите дробове и т.н.
към текста >>

27. 61. 2. Памет и Съвест GA_26 Мистерията на Михаил

Образуването на паметта става в сетивно-нервния организъм; образуването на съвестта протича като един чисто душевно-духовен процес, обаче в организма на обмяната на веществата и на крайниците.
Образуването на паметта става в сетивно-нервния организъм; образуването на съвестта протича като един чисто душевно-духовен процес, обаче в организма на обмяната на веществата и на крайниците.
към текста >>

Това, което е вече по-далече от дишането на белите дробове и се подкрепя от мислителния организъм, това е образуването на представите, мисленето; и това, което вече граничи с ритъма на кръвообращението, което е вече вътрешно дишане, което се свързва с организма на обмяната на веществата и на крайниците, това се изявява в дейността на фантазията.
Между двете се намира ритмичният организъм. Този ритмичен организъм е изграден в неговата дейност полярно в две направления. Като ритъм на дишането той се намира във вътрешна връзка със сетивното възприятие и с мисленето. В дишането на белите дробове процесът е най-груб; той се изтънчва и става изтънчено дишане в сетивното възприятие и в мисленето. Това, което стои още близо до дишането, но е едно дишане чрез органите на сетивата, а не чрез белите дробове, това е сетивното възприемане. Това, което е вече по-далече от дишането на белите дробове и се подкрепя от мислителния организъм, това е образуването на представите, мисленето; и това, което вече граничи с ритъма на кръвообращението, което е вече вътрешно дишане, което се свързва с организма на обмяната на веществата и на крайниците, това се изявява в дейността на фантазията.
към текста >>

Тази дейност на фантазията стига после в сферата на волята, както ритъмът на кръвообращението стига в организма на обмяната на веществата и на крайниците.
Тази дейност на фантазията стига после в сферата на волята, както ритъмът на кръвообращението стига в организма на обмяната на веществата и на крайниците.
към текста >>

В неговия мислителен организъм живее редът на звездите, в неговия организъм на обмяната на веществата и на крайниците живее земният хаос.
Човекът е едно копие на това битие на звездите и на Земята. В неговия мислителен организъм живее редът на звездите, в неговия организъм на обмяната на веществата и на крайниците живее земният хаос. В ритмичния организъм човек изживява в едно свободно уравновесяване своето земно човешко същество.
към текста >>

28. 2. Защо се разболява човек? GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Едно движение на крайниците, което в здраво състояние се извършва като нещо самопонятно, не може да бъде извършено, защото болката или неприятността се противопоставят възпрепятствуващо.
Нека разгледаме напротив, как се изостря духовния живот, когато единорган се разболява. Настъпва болка или най-малко неприятност и неразположение. Животът на чувствата получава едно съдържание, което той иначе няма. И волевият живот е възпрепятствуван. Едно движение на крайниците, което в здраво състояние се извършва като нещо самопонятно, не може да бъде извършено, защото болката или неприятността се противопоставят възпрепятствуващо. Нека обърнем внимание на приемането на едно придружено с болка движение на един крайник към неговото парализиране. В придруженото с болка движение се крие начало то на парализирания крайник. Активно духовното се намесва в организма. В здравото състояние това се изявява в живота на образуване представите и на мисленето. Човек активизира една представа и следва едно движение на крайник.
към текста >>

29. 11. Изграждането на човешкото тяло и подаграта GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

За организма на обмяната на веществата и крайниците тази дейност трябва да бъде подтисната; астралната дейност трябва да може да се разгърне в изобилното отделяне на пикочната киселина.
Азовият организъм не може да овладее големи количества пикочна киселина; те трябва да попаднат в дейността на астралното тяло; малките количества пикочна киселина преминават в азовия организъм и образуват тогава основата за формирането на неорганичното в смисъла на този организъм. В здравия организъм трябва да царува правилната икономия в разпределението на пикочна киселина за отделните области. За всичко, което е нервно-сетивен организъм, трябва да бъде доставено само такова количество пикочна киселина, колкото може да бъде използувано от дейността на Аза. За организма на обмяната на веществата и крайниците тази дейност трябва да бъде подтисната; астралната дейност трябва да може да се разгърне в изобилното отделяне на пикочната киселина. Тъй като астралното тяло е прокарващо пътя за дейността на Аза в органите, правилно разпределеното отлагане на пикочната киселина трябва да се счита като едно важно звено на човешкото здраве. Защото в него се изразява, дали съществува правилното отношение между азовия организъм и астрално то тяло в някой орган или система от органи.
към текста >>

30. 20. Типични лечебни средства GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Тя взема участие в ритмичната система на организма, в която действуват астралното тяло и етерното тяло, и взема също участие, обаче в много слаб размер, в системата на обмяната на веществата и на крайниците, в която действуват физическото и етерното тяло.
Тя съдържа една сетивна дейност обхващаща останалите сетива, в която действуват Азът и астралното тяло. Тя взема участие в ритмичната система на организма, в която действуват астралното тяло и етерното тяло, и взема също участие, обаче в много слаб размер, в системата на обмяната на веществата и на крайниците, в която действуват физическото и етерното тяло. Тази част на мозъка се различава от обгръщащата я външна част на мозъка, която в нейната физическа организация съдържа много повече от системата на обмяната на веществата и на крайниците, нещо повече от ритмичната система, обаче най-малко от нервно-сетивната система.
към текста >>

Тази част на мозъка се различава от обгръщащата я външна част на мозъка, която в нейната физическа организация съдържа много повече от системата на обмяната на веществата и на крайниците, нещо повече от ритмичната система, обаче най-малко от нервно-сетивната система.
Тя съдържа една сетивна дейност обхващаща останалите сетива, в която действуват Азът и астралното тяло. Тя взема участие в ритмичната система на организма, в която действуват астралното тяло и етерното тяло, и взема също участие, обаче в много слаб размер, в системата на обмяната на веществата и на крайниците, в която действуват физическото и етерното тяло. Тази част на мозъка се различава от обгръщащата я външна част на мозъка, която в нейната физическа организация съдържа много повече от системата на обмяната на веществата и на крайниците, нещо повече от ритмичната система, обаче най-малко от нервно-сетивната система.
към текста >>

31. IV. Младежки приятелства GA_28 Моят жизнен път

Крайниците ми натежаваха като олово, докато него „изразната музика“ го възпламеняваше до екстаз.
Беше изцяло увлечен по вагнерианството. Музика, която живее в самата себе си, която иска да съществува само в тонове, за него беше ненужен свят на ужасни филистери. Разкриващото се от тоновете като чрез един вид език за него беше нещото, което им придава ценност. С него посетихме заедно няколко концерта и някои опери. Винаги бяхме на различно мнение. Крайниците ми натежаваха като олово, докато него „изразната музика“ го възпламеняваше до екстаз. Той ужасно се отегчаваше, когато звучеше музика, която не претендира да бъде нищо друго освен музика.
към текста >>

32. V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика) GA_28 Моят жизнен път

Организацията на крайниците затова пък трябваше да разглеждам като тази, в която сетивно-свръхсетивното е най-скрито, така че в нея, оформяйки човешкото тяло, се проявяват силите, действащи в природата, външна за човека.
Анатомията и физиологията стъпка по стъпка си пробиваха път към тази сетивно-свръхсетивна форма. И в това пробиване на път най-напред по един все още много несъвършен начин погледът ми се спря на тричленността на човешкото същество, за която – след като я бях изследвал в тишина в продължение на тридесет години – започнах да говоря открито едва в книгата си „Върху загадките на душата“. Първо ми стана ясно, че в частта от човешката организация, в която формирането е ориентирано главно към нервите и сетивните органи, сетивно-свръхсетивната форма също се изразява най-силно в сетивно възприемаемото. Организацията на главата ми се стори тази, в която сетивно-свръхсетивното също става най-силно видимо в сетивната форма. Организацията на крайниците затова пък трябваше да разглеждам като тази, в която сетивно-свръхсетивното е най-скрито, така че в нея, оформяйки човешкото тяло, се проявяват силите, действащи в природата, външна за човека. Между тези полюси на човешката организация ми се струваше, че стои всичко, което се изразява ритмически: дихателната система, кръвообращението и т.н.
към текста >>

33. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

Организаторът на подобни упражнения трябва да може да усеща в самия себе си как определено положение на крайниците или тяхно движение поражда радостното чувство за сила, и как в други случаи се стига до един вид „загуба на сили".
Както през първите години на детството обкръжението на детето трябва да бъде пропито от любов и радост, така и нарастващото етерно тяло трябва да има в себе си чрез физически упражнения живото усещане за своя растеж и непосредственото изживяване за своите нарастващи сили. Тези упражнения трябва да бъдат така организирани, че при всяко движение, при всяка крачка младият човек да усеща: „Ето, сега аз усещам в себе си растящата сила". И това чувство трябва да се поддържа като една трайна вътрешна радост, като един вътрешен комфорт. За да бъдат проведени такива физически упражнения е необходимо повече от едно рационално знание за анатомичния и физически строеж на човешкото тяло. Тук е нужно и вътрешно, интуитивно и чувствено познание за взаимодействието между този вътрешен комфорт от една страна и движенията на човешкото тяло от друга. Организаторът на подобни упражнения трябва да може да усеща в самия себе си как определено положение на крайниците или тяхно движение поражда радостното чувство за сила, и как в други случаи се стига до един вид „загуба на сили". Предпоставка за развитието на спорта и физическите упражнения в тази насока, е възпитанието на самия възпитател в духа на Антропософията. Не е нужно „виждане" в духовните светове, а само усетът, да се приложи в живота това, което произлиза от Антропософията. Особено, ако в практически области като възпитанието бъдат приложени знанията на Духовната Наука, скоро биха престанали абсолютно ненужните поучения, че тези знания тепърва трябва да се доказват. Ако ги приложим по правилен начин, те сами ще се докажат в живота и ще го направят здрав и силен. Тъкмо чрез това, че се прилагат практически, в хода на времето ще се докаже, че са верни и по-добри от всички „логически" и т. нар.
към текста >>

34. 1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г. в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924 GA_39 Писма до членовете

Ти живееш в крайниците,
Ти живееш в крайниците,
към текста >>

35. 14. До всички членове * XIII 18 май 1924 Относно природата на човека като картина GA_39 Писма до членовете

За да възприеме системата веществообмен-крайници той трябва да развие възприятие, което има малка връзка със сетивата, такава каквато голото платно и неизползваните бои имат с това, което по-късно ще стане картината на художника.
Но това отново е различно при наблюдаването на веществообмена в човешкия организъм и на двигателната система. В този случай човек сякаш е изправен пред голо платно и бои, и художник, който още не е за почнал да рисува. За да възприеме системата веществообмен-крайници той трябва да развие възприятие, което има малка връзка със сетивата, такава каквато голото платно и неизползваните бои имат с това, което по-късно ще стане картината на художника. При дейността, развита от душата в чиста духовност чрез системата веществообмен-крайници, човек, гледайки художника, голото платно и неизползваните бои, преживява по-късно нарисуваната картина. За да разбере тази система, душата трябва да упражнява силата на "Интуицията".
към текста >>

При дейността, развита от душата в чиста духовност чрез системата веществообмен-крайници, човек, гледайки художника, голото платно и неизползваните бои, преживява по-късно нарисуваната картина.
Но това отново е различно при наблюдаването на веществообмена в човешкия организъм и на двигателната система. В този случай човек сякаш е изправен пред голо платно и бои, и художник, който още не е за почнал да рисува. За да възприеме системата веществообмен-крайници той трябва да развие възприятие, което има малка връзка със сетивата, такава каквато голото платно и неизползваните бои имат с това, което по-късно ще стане картината на художника. При дейността, развита от душата в чиста духовност чрез системата веществообмен-крайници, човек, гледайки художника, голото платно и неизползваните бои, преживява по-късно нарисуваната картина. За да разбере тази система, душата трябва да упражнява силата на "Интуицията".
към текста >>

36. Основополагащият камък GA_40 Стихове и медитации

Живееш в крайниците ти,
Живееш в крайниците ти,
към текста >>

37. 2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Така щото, начинът на мислене, особеният начин, по който човек трябва да се отдаде на тези мисли, е такъв, че той поставя в движение усещанията и чувствата на душата нещо както при упражняване на гимнастика ако ми е позволено това сравнение той поставя в движение крайниците.
Позволете ми да изразя това с един пример. Преди много години аз написах една книга: "Философия на Свободата". Сега тя не може да се достави, защото е изчерпана преди години, но се надяваме че скоро ще излезе във второ издание. Тази "Философия на Свободата" е така замислена, че тя се различава изцяло от другите философски книги на нашето съвремие, които повече или по-малко имат за цел да дадат чрез това, което се намира в тях, нещо показващо, как светът изглежда или трябва да изглежда според представите на автора. Това не е най-близката цел на тази книга, а нейната съществена цел е, че тя трябва да даде на този, който се задълбочи в съдържащите се в нея мисли, един вид трениране на мислите. Така щото, начинът на мислене, особеният начин, по който човек трябва да се отдаде на тези мисли, е такъв, че той поставя в движение усещанията и чувствата на душата нещо както при упражняване на гимнастика ако ми е позволено това сравнение той поставя в движение крайниците. Това, което иначе е само средство за познание, в тази книга то е същевременно духовно-душевно средство за самовъзпитание. Това е извънредно важно. Ето защо при тази книга важното не е това, дали човек може да спори върху това или онова, дали нещо може да бъде схванато така или иначе, а важното е това, че действително мислите, които в нея са свързани в един организъм, могат да обучат нашата душа, да и дадат възможност да напредне до известна степен.
към текста >>

38. 3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Не просто подражанието в сръчността, а чувството и обичта към нещата ни показва, как образното, нагледното мислене потрепва в крайниците ни, прави крайниците ни по-гъвкави и по-подвижни.
Мориц Бенедикт се оплаква например, че често пъти много гимназисти са твърде несръчни в по-късна възраст. От къде иде това? То иде от там, че цялото възпитание е така ненагледно, че то е изградено твърде малко върху нагледното и хората се придържат само към отвлечените понятия, даже и при изучаването на езиците. Напротив ние можем да почувствуваме даже в ръката си образното, което срещаме, понеже самите предмети застават срещу нас в образи. Тогава бихме могли да кажем: Когато искаш да си представиш един предмет, трябва да се движиш така, че да чувствуваш с ръката в кръг или в елипса сливането с предмета в образи. Не просто подражанието в сръчността, а чувството и обичта към нещата ни показва, как образното, нагледното мислене потрепва в крайниците ни, прави крайниците ни по-гъвкави и по-подвижни. Днес можем да намерим много хора, които, когато им се скъса някое копче, не могат да си зашият на мястото му ново. Това е голям недостатък. Важното е, с всичко, което имаме, да може да действуваме във външния свят. Естествено ние не можем да научим всичко. Но можем да научим това, как духовно-душевното слиза от духовната област в телесно-сетивното и прави нашите крайници гъвкави.
към текста >>

Но можем да научим това, как духовно-душевното слиза от духовната област в телесно-сетивното и прави нашите крайници гъвкави.
Не просто подражанието в сръчността, а чувството и обичта към нещата ни показва, как образното, нагледното мислене потрепва в крайниците ни, прави крайниците ни по-гъвкави и по-подвижни. Днес можем да намерим много хора, които, когато им се скъса някое копче, не могат да си зашият на мястото му ново. Това е голям недостатък. Важното е, с всичко, което имаме, да може да действуваме във външния свят. Естествено ние не можем да научим всичко. Но можем да научим това, как духовно-душевното слиза от духовната област в телесно-сетивното и прави нашите крайници гъвкави. И никой, когото в младостта сме насочили да чувствува това, което е вън от него, не ще бъде по-късно в живота един несръчен човек. Защото това, което лежи вече под прага на нашето съзнание, може най-съществено да работи върху нашия организъм. Това важи също и по отношение на езика, на говора. Един език се научава най-добре в периода, когато човекът още съвсем не е в състояние да разбира граматически този език, защото тогава той изучава с онази част на своята душевна същност, която принадлежи на по-дълбоките слоеве.
към текста >>

39. 6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Това ви е показано и днес ясно по това, че то не може да изправи лицето си към слънцето, че предните му крайници не са свободни инструменти, с които да реализира намеренията и идеите на духа.
В тези думи е отразена една невероятно дълбока мъдрост, която отговаря напълно на истината. На Старата Луна все още наоколо не бродеха отделни човешки фигури като тук на земята, това все още не съществуваше. Телата-предшественици на хората на Старата Луна, състоящи се от физическо, етерно, астрално тяло имаха само едно уширение към планетата, а не към небесата. Те наподобяваха животни и в тях все още не можеше да живее Аз. Животното е изостанало на това стъпало на развитие. Това ви е показано и днес ясно по това, че то не може да изправи лицето си към слънцето, че предните му крайници не са свободни инструменти, с които да реализира намеренията и идеите на духа. Животното е като една арка на четири колони. Човекът е довел тази арка от хоризонтално във вертикално положение.
към текста >>

40. ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Но както се промени главата на човека, така се измениха и крайниците му.
В последните стадии на атлантския период човекът имаше например едно дълбоко вдлъбнато физическо чело, от което като една огромна топка се показваше етерното тяло. Точката на челото, между двете очи и лежаща малко назад, още не съвпадаше във физическото и етерното тяло. Тогава физическото и етерното тяло се свиха в едно, и съвпадането на тези две точки в етерното и физическото тяло беше един важен момент в развитието на човечеството. Днес етерната глава почти съвпада с физическата. При конете все още е различно. Но както се промени главата на човека, така се измениха и крайниците му. Постепенно се оформи днешното му телосложение. Представете си живо края на атлантската епоха. Какво беше всъщност положението тогава? Човекът възприемаше душевните състояния в околната среда чрез един вид ясновидство. Представете си за кратко тази мъглива атмосфера, пропития с плътни водни маси въздух.
към текста >>

41. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Цялата лимфа, която се разпространява в лявата половина на тялото и в долните крайници – започвайки от лявата част на главата, лявата страна на корпуса се обединява и провежда лимфата в дясната подключечна вена.
Тази течност също се разпространява по целия човешки организъм в определени съдове, които многократно се преплитат с тези кръвоносни съдове, които наричаме вени, понеже те съдържат в себе си синьо-червената кръв. Тези съдове приемат също така и хилус. Течността, която съдържат в себе си е лимфата. Този сок, който в сравнение с общия хранителен сок хилуса, се явява, така да се каже по-одухотворен. Съдовете проводящи лимфата са разпрострени по цялото човешко тяло: до известна степен те проникват дори в костния мозък, и тяхното съдържание приема в себе си също хранителната кашица хилус. Цялата лимфа, която се разпространява в лявата половина на тялото и в долните крайници – започвайки от лявата част на главата, лявата страна на корпуса се обединява и провежда лимфата в дясната подключечна вена. Така тези лимфни съдове стават израз на значителен факт.
към текста >>

42. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Защо е преобразувал предните си крайници в оръдие за работа?
И факта, че човекът има по-развит, много по-съвършен в сравнение с животните, главен мозък, се обяснява с това, че този мозък се явява откровение на преобразеното от силите на Аза астрално тяло. Но астралното тяло също се изразява и в нервната система. И вие лесно ще разберете, всеки път, когато някой член от вашия организъм се издигне по-нагоре в своето развитие, става необходимо изменение на целия останал организъм. Целият организъм трябва да се промени. Защо човекът не може да ходи на четири крака. Защо е преобразувал предните си крайници в оръдие за работа? Защото той е работил над астралното си тяло, и това е предизвикало преобразуване на неговите предните крайници в органи на труда; и развитието на формата на главния мозък на човешкото тяло е следствие на тази вътрешна работа. Външното е винаги действително откровение на вътрешното. Всичко, което виждаме във физическото тяло в нашата съвременна фаза на развитие, е резултат, именно специфичния резултат на духовната еволюция.
към текста >>

Защото той е работил над астралното си тяло, и това е предизвикало преобразуване на неговите предните крайници в органи на труда; и развитието на формата на главния мозък на човешкото тяло е следствие на тази вътрешна работа.
Но астралното тяло също се изразява и в нервната система. И вие лесно ще разберете, всеки път, когато някой член от вашия организъм се издигне по-нагоре в своето развитие, става необходимо изменение на целия останал организъм. Целият организъм трябва да се промени. Защо човекът не може да ходи на четири крака. Защо е преобразувал предните си крайници в оръдие за работа? Защото той е работил над астралното си тяло, и това е предизвикало преобразуване на неговите предните крайници в органи на труда; и развитието на формата на главния мозък на човешкото тяло е следствие на тази вътрешна работа. Външното е винаги действително откровение на вътрешното. Всичко, което виждаме във физическото тяло в нашата съвременна фаза на развитие, е резултат, именно специфичния резултат на духовната еволюция.
към текста >>

43. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

По-надолу етерното или жизнено тяло става все по-мъгливо и неясно, и колкото повече се доближаваме до крайниците на човека, толкова по-малко показва то формата на физическото тяло в строгия смисъл на думата.
През време на деня това физическо тяло е проникнато от етерното тяло, което отначало изпъква съвсем малко, само около главата, над физическото, като светъл ореол, но което прониква напълно главата. По-надолу етерното или жизнено тяло става все по-мъгливо и неясно, и колкото повече се доближаваме до крайниците на човека, толкова по-малко показва то формата на физическото тяло в строгия смисъл на думата.
към текста >>

44. 11. Бележки GA_110 Духовните йерархии

3. Системата "веществообмен-крайници" носител на волята.
3. Системата "веществообмен-крайници" носител на волята.
към текста >>

45. 16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

За духовния поглед човешкото тяло е съставено от дванадесет части, на които могат да се дадат следните на именования: Овен-за главата; Телец-за гръкляна; Близнаци-за горните крайници; Рак-за гръдния кош; Лъв-за областта на сърцето; Дева-за туловището; Везни-за кръста: Скорпион-за половите органи; Стрелец-за бедрата; Козирог-за коленете; Водолей-за пищялите: и Риби-за краката.
За духовния поглед човешкото тяло е съставено от дванадесет части, на които могат да се дадат следните на именования: Овен-за главата; Телец-за гръкляна; Близнаци-за горните крайници; Рак-за гръдния кош; Лъв-за областта на сърцето; Дева-за туловището; Везни-за кръста: Скорпион-за половите органи; Стрелец-за бедрата; Козирог-за коленете; Водолей-за пищялите: и Риби-за краката.
към текста >>

46. 8. Осма лекция, 24 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Всъщност тук трябва да се говори за „изцелението на парализирания", защото в гръцкия текст на това място стои думата „paralelymenos", означаваща човек с парализирани крайници.
Обикновено хората не забелязват фините подробности, скрити зад нещата; същото важи и за болестта, за онзи болен, който в Евангелието на Лука е наречен „разслабен" (Лука 5,17-26). Всъщност тук трябва да се говори за „изцелението на парализирания", защото в гръцкия текст на това място стои думата „paralelymenos", означаваща човек с парализирани крайници. На времето, за тези болестни форми се знаеше, че те са свързани с качествата на етерното тяло. И когато Лука описва как Христос Исус лекува дори парализираните, ние трябва да се досетим, че силите, вложени в Христос Исус, достигат не само до астралните тела, но и до равнището на етерните тела, така че хората с увредени етерни тела също могат да изпитат лечебните въздействия. Когато Христос говори за „по-тежките" грехове, ангажиращи етерното тяло, той си служи с един особен израз. И ние разбираме: Първо трябва да бъдат отстранени духовните болестотворни причини; защото той не казва на парализирания веднага: „Стани и ходи! ", а се обръща към причината, която е засегнала етерното тяло и казва: „Прощават ти се греховете!
към текста >>

47. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Вие лесно може да разберете, че що се касае до неговите крайници човек е бил напълно по-различно същество през еволюцията на древната Луна.
Вие лесно може да разберете, че що се касае до неговите крайници човек е бил напълно по-различно същество през еволюцията на древната Луна. Земята го е направила изправено същество, такова, което използува ръце и крака, както това той прави днес; също така само на земята неговата глава става в състояние да гледа свободно в космичното пространство, защото силите на слънцето го изправят, докато през еволюцията на древната Луна неговият гръбнак е бил паралелен с повърхността на Луната. Може да се каже, че земята е отговорна за това, че човекът е в състояние да използува своите крака, както той прави това днес. Слънцето работейки върху земята отвън и образувайки контраст на земята е отговорно за факта, че човешката глава, с нежната физиономия, в известен смисъл се е откъснала от подчинението на земята и е способна свободно да гледа в пространството. Онова, което в планетната система, е контрастът между слънце и земя, се появява в човешкото същество като контрастът между глава и крайници. Откриваме този контраст на глава и крайници във всяко човешко същество независимо дали е мъж или жена и също тока откриваме, че тук мъжете и жените са еднакви, така че можем да кажем, че контрастът, съответствуващ на този между слънце и земя, се изразява по същия начин и у мъжете и у жените.
към текста >>

Онова, което в планетната система, е контрастът между слънце и земя, се появява в човешкото същество като контрастът между глава и крайници.
Вие лесно може да разберете, че що се касае до неговите крайници човек е бил напълно по-различно същество през еволюцията на древната Луна. Земята го е направила изправено същество, такова, което използува ръце и крака, както това той прави днес; също така само на земята неговата глава става в състояние да гледа свободно в космичното пространство, защото силите на слънцето го изправят, докато през еволюцията на древната Луна неговият гръбнак е бил паралелен с повърхността на Луната. Може да се каже, че земята е отговорна за това, че човекът е в състояние да използува своите крака, както той прави това днес. Слънцето работейки върху земята отвън и образувайки контраст на земята е отговорно за факта, че човешката глава, с нежната физиономия, в известен смисъл се е откъснала от подчинението на земята и е способна свободно да гледа в пространството. Онова, което в планетната система, е контрастът между слънце и земя, се появява в човешкото същество като контрастът между глава и крайници. Откриваме този контраст на глава и крайници във всяко човешко същество независимо дали е мъж или жена и също тока откриваме, че тук мъжете и жените са еднакви, така че можем да кажем, че контрастът, съответствуващ на този между слънце и земя, се изразява по същия начин и у мъжете и у жените. Земята въздействува по същия начин върху жената, както и върху мъжа; жената е свързана към земята по същия начин, както мъжът. А слънцето освобождава главата на жената и на мъжа еднакво от подчинението и на земята.
към текста >>

Откриваме този контраст на глава и крайници във всяко човешко същество независимо дали е мъж или жена и също тока откриваме, че тук мъжете и жените са еднакви, така че можем да кажем, че контрастът, съответствуващ на този между слънце и земя, се изразява по същия начин и у мъжете и у жените.
Вие лесно може да разберете, че що се касае до неговите крайници човек е бил напълно по-различно същество през еволюцията на древната Луна. Земята го е направила изправено същество, такова, което използува ръце и крака, както това той прави днес; също така само на земята неговата глава става в състояние да гледа свободно в космичното пространство, защото силите на слънцето го изправят, докато през еволюцията на древната Луна неговият гръбнак е бил паралелен с повърхността на Луната. Може да се каже, че земята е отговорна за това, че човекът е в състояние да използува своите крака, както той прави това днес. Слънцето работейки върху земята отвън и образувайки контраст на земята е отговорно за факта, че човешката глава, с нежната физиономия, в известен смисъл се е откъснала от подчинението на земята и е способна свободно да гледа в пространството. Онова, което в планетната система, е контрастът между слънце и земя, се появява в човешкото същество като контрастът между глава и крайници. Откриваме този контраст на глава и крайници във всяко човешко същество независимо дали е мъж или жена и също тока откриваме, че тук мъжете и жените са еднакви, така че можем да кажем, че контрастът, съответствуващ на този между слънце и земя, се изразява по същия начин и у мъжете и у жените. Земята въздействува по същия начин върху жената, както и върху мъжа; жената е свързана към земята по същия начин, както мъжът. А слънцето освобождава главата на жената и на мъжа еднакво от подчинението и на земята.
към текста >>

По тази причина ние не можем да говорим за млекопитаещите като за микрокосмос, а можем да наречем човешкото същество един микрокосмос и в контраста между глава, и крайници имаме доказателство за микрокосмичната природа на човека.
Ще сме в състояние да измерим дълбочината на този контраст, ако си спомним, че онези същества например, които паднаха в твърда материя твърде рано, така да се каже, млекопитаещите не можаха да достигнат свободен поглед в космичното пространство: тяхната физиономия е обвързана към земното съществуване. За млекопитаещите контрастът между слънце и земя не стана, в същия смисъл, един контраст и в тяхното собствено същество. По тази причина ние не можем да говорим за млекопитаещите като за микрокосмос, а можем да наречем човешкото същество един микрокосмос и в контраста между глава, и крайници имаме доказателство за микрокосмичната природа на човека.
към текста >>

Така както контрастът на слънце-земя се отразява в нашите глава и крайници, така в женско и мъжко се отразява контрастът комета луна.
Така както контрастът на слънце-земя се отразява в нашите глава и крайници, така в женско и мъжко се отразява контрастът комета луна.
към текста >>

Във физическото тяло на човека главата е, и в известен друг смисъл крайниците, които съответствуват най-тясно във външна форма на техните основни вътрешни духовни енергии.
Това ни довежда до някои дълбоки космични мистерии. Колкото и странна да ви звучи истина е, че различните членове на човешката природа във физическото тяло са в различни степени израз на духовното, което лежи зад тях. Във физическото тяло на човека главата е, и в известен друг смисъл крайниците, които съответствуват най-тясно във външна форма на техните основни вътрешни духовни енергии. Нека да си изясним това: всичко, което застава пред нас външно във физическия свят, е образ на духовното, духовното го е сформирало. Ако духовното сформира нещо физическо, то може да го формира по такъв начин, че при известна степен на еволюцията тази физическа форма е или по-подобна или по-малко подобна на него, на духовното, или е повече или по-малко несходна на него. Само главата и крайниците са подобни, като външни структури на техните духовни двойници. Останалата част от човешкото тяло никак не е подобна на духовната картина. Външната структура на човека, с изключение на глава и крайници, е в най-дълбок смисъл един мираж и онези, чието ясновидско зрение е развито, винаги виждат човешкото същество по такъв начин, че истинско впечатление се получава само от главата и крайниците.
към текста >>

Само главата и крайниците са подобни, като външни структури на техните духовни двойници.
Това ни довежда до някои дълбоки космични мистерии. Колкото и странна да ви звучи истина е, че различните членове на човешката природа във физическото тяло са в различни степени израз на духовното, което лежи зад тях. Във физическото тяло на човека главата е, и в известен друг смисъл крайниците, които съответствуват най-тясно във външна форма на техните основни вътрешни духовни енергии. Нека да си изясним това: всичко, което застава пред нас външно във физическия свят, е образ на духовното, духовното го е сформирало. Ако духовното сформира нещо физическо, то може да го формира по такъв начин, че при известна степен на еволюцията тази физическа форма е или по-подобна или по-малко подобна на него, на духовното, или е повече или по-малко несходна на него. Само главата и крайниците са подобни, като външни структури на техните духовни двойници. Останалата част от човешкото тяло никак не е подобна на духовната картина. Външната структура на човека, с изключение на глава и крайници, е в най-дълбок смисъл един мираж и онези, чието ясновидско зрение е развито, винаги виждат човешкото същество по такъв начин, че истинско впечатление се получава само от главата и крайниците. Главата и крайниците пораждат в ясновидеца чувството, че те са истински, те не мамят. По отношение на останалата част от човешкото тяло обаче ясновидското съзнание има чувството, че това е една неистинска форма, ще рече нещо, което е изродено, че никак не е подобно на духовното зад него. Освен това всичко, което е женско, за ясновидското съзнание се явява като че ли не е напреднало отвъд известна степен на еволюцията, а е изостанало.
към текста >>

Външната структура на човека, с изключение на глава и крайници, е в най-дълбок смисъл един мираж и онези, чието ясновидско зрение е развито, винаги виждат човешкото същество по такъв начин, че истинско впечатление се получава само от главата и крайниците.
Във физическото тяло на човека главата е, и в известен друг смисъл крайниците, които съответствуват най-тясно във външна форма на техните основни вътрешни духовни енергии. Нека да си изясним това: всичко, което застава пред нас външно във физическия свят, е образ на духовното, духовното го е сформирало. Ако духовното сформира нещо физическо, то може да го формира по такъв начин, че при известна степен на еволюцията тази физическа форма е или по-подобна или по-малко подобна на него, на духовното, или е повече или по-малко несходна на него. Само главата и крайниците са подобни, като външни структури на техните духовни двойници. Останалата част от човешкото тяло никак не е подобна на духовната картина. Външната структура на човека, с изключение на глава и крайници, е в най-дълбок смисъл един мираж и онези, чието ясновидско зрение е развито, винаги виждат човешкото същество по такъв начин, че истинско впечатление се получава само от главата и крайниците. Главата и крайниците пораждат в ясновидеца чувството, че те са истински, те не мамят. По отношение на останалата част от човешкото тяло обаче ясновидското съзнание има чувството, че това е една неистинска форма, ще рече нещо, което е изродено, че никак не е подобно на духовното зад него. Освен това всичко, което е женско, за ясновидското съзнание се явява като че ли не е напреднало отвъд известна степен на еволюцията, а е изостанало.
към текста >>

Главата и крайниците пораждат в ясновидеца чувството, че те са истински, те не мамят.
Нека да си изясним това: всичко, което застава пред нас външно във физическия свят, е образ на духовното, духовното го е сформирало. Ако духовното сформира нещо физическо, то може да го формира по такъв начин, че при известна степен на еволюцията тази физическа форма е или по-подобна или по-малко подобна на него, на духовното, или е повече или по-малко несходна на него. Само главата и крайниците са подобни, като външни структури на техните духовни двойници. Останалата част от човешкото тяло никак не е подобна на духовната картина. Външната структура на човека, с изключение на глава и крайници, е в най-дълбок смисъл един мираж и онези, чието ясновидско зрение е развито, винаги виждат човешкото същество по такъв начин, че истинско впечатление се получава само от главата и крайниците. Главата и крайниците пораждат в ясновидеца чувството, че те са истински, те не мамят. По отношение на останалата част от човешкото тяло обаче ясновидското съзнание има чувството, че това е една неистинска форма, ще рече нещо, което е изродено, че никак не е подобно на духовното зад него. Освен това всичко, което е женско, за ясновидското съзнание се явява като че ли не е напреднало отвъд известна степен на еволюцията, а е изостанало.
към текста >>

Ако С е нещо като нормалното развитие, то тогава ние бихме били в точката С, що се касае до човешката глава и крайници.
Бихме могли също да кажем, че еволюцията е напреднала от точка А до В. Ако С е нещо като нормалното развитие, то тогава ние бихме били в точката С, що се касае до човешката глава и крайници. Онова, което се появява във формата на женското тяло, е останало като че е в D, не е напреднало до точка на развитие. Ако не би се криво разбрало, бихме могли да кажем, че женското тяло, каквото е днес, е изостанало до една по-духовна степен; в своята форма то не е слязло така дълбоко в материя, за да бъде в унисон с обикновената степен на еволюцията. Мъжкото тяло обаче е напреднало отвъд обикновената степен с изключение на главата и крайниците. Мъжът е надминал обикновената си степен и е достигнал до точки Е. Едно мъжко тяло следователно е изродено, защото то е по-материално от своя духовен прототип, защото е слязло по-дълбоко в материя, отколкото това е било необходимо в съвремието за обикновената степен на еволюция.
към текста >>

Мъжкото тяло обаче е напреднало отвъд обикновената степен с изключение на главата и крайниците.
Бихме могли също да кажем, че еволюцията е напреднала от точка А до В. Ако С е нещо като нормалното развитие, то тогава ние бихме били в точката С, що се касае до човешката глава и крайници. Онова, което се появява във формата на женското тяло, е останало като че е в D, не е напреднало до точка на развитие. Ако не би се криво разбрало, бихме могли да кажем, че женското тяло, каквото е днес, е изостанало до една по-духовна степен; в своята форма то не е слязло така дълбоко в материя, за да бъде в унисон с обикновената степен на еволюцията. Мъжкото тяло обаче е напреднало отвъд обикновената степен с изключение на главата и крайниците. Мъжът е надминал обикновената си степен и е достигнал до точки Е. Едно мъжко тяло следователно е изродено, защото то е по-материално от своя духовен прототип, защото е слязло по-дълбоко в материя, отколкото това е било необходимо в съвремието за обикновената степен на еволюция. Така в женското тяло имаме нещо, което е изостанало от нормалната еволюция, а в мъжкото тяло нещо, което е слязло по-дълбоко в материалното, отколкото са главата и крайниците.
към текста >>

Така в женското тяло имаме нещо, което е изостанало от нормалната еволюция, а в мъжкото тяло нещо, което е слязло по-дълбоко в материалното, отколкото са главата и крайниците.
Онова, което се появява във формата на женското тяло, е останало като че е в D, не е напреднало до точка на развитие. Ако не би се криво разбрало, бихме могли да кажем, че женското тяло, каквото е днес, е изостанало до една по-духовна степен; в своята форма то не е слязло така дълбоко в материя, за да бъде в унисон с обикновената степен на еволюцията. Мъжкото тяло обаче е напреднало отвъд обикновената степен с изключение на главата и крайниците. Мъжът е надминал обикновената си степен и е достигнал до точки Е. Едно мъжко тяло следователно е изродено, защото то е по-материално от своя духовен прототип, защото е слязло по-дълбоко в материя, отколкото това е било необходимо в съвремието за обикновената степен на еволюция. Така в женското тяло имаме нещо, което е изостанало от нормалната еволюция, а в мъжкото тяло нещо, което е слязло по-дълбоко в материалното, отколкото са главата и крайниците.
към текста >>

Видяхме, че главата и крайниците и женското и мъжкото имат полярни контрасти в космоса.
И сега можем да попита: има ли нещо в космоса, което да съответствува на изкачването към духовен живот, за който току-що се каза? Видяхме, че главата и крайниците и женското и мъжкото имат полярни контрасти в космоса. Има ли нещо в космоса, което да съответствува на това издигане към духовното, на това напредване на човека отвъд себе си, от нисшия към по-висшия Аз?
към текста >>

48. 2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Човек трябва само да бъде внимателен за онова, което му се случва когато си ляга да спи, и ще забележи как вътрешната активност, чрез която през деня движи своите крайници и привежда тялото си в движение с помощта на своята душа, започва да отслабва.
Чрез разглеждане на определени близки изживявания и факти сега ще изследваме различните влияния, упражнявани върху спящото човешко същество. Човек трябва само да бъде внимателен за онова, което му се случва когато си ляга да спи, и ще забележи как вътрешната активност, чрез която през деня движи своите крайници и привежда тялото си в движение с помощта на своята душа, започва да отслабва. Всеки, който упражни малко самонаблюдение когато се готви да заспи ще забележи, че не може повече да упражнява същия контрол върху своето тяло. Започва да го надвива един вид летаргия. Най-напред той се чувства неспособен да насочва движенията на крайниците си според волята; после бива загубен контролът на речта. След това той чувства, че възможността за влизане във връзка с външния свят се изплъзва от него, и всички впечатления на деня постепенно изчезват. Онова, което изчезва първо, е способността да се използват крайниците и особено говорния апарат, после способностите за усещане на вкус и ухание, и накрая слухът.
към текста >>

Най-напред той се чувства неспособен да насочва движенията на крайниците си според волята; после бива загубен контролът на речта.
Чрез разглеждане на определени близки изживявания и факти сега ще изследваме различните влияния, упражнявани върху спящото човешко същество. Човек трябва само да бъде внимателен за онова, което му се случва когато си ляга да спи, и ще забележи как вътрешната активност, чрез която през деня движи своите крайници и привежда тялото си в движение с помощта на своята душа, започва да отслабва. Всеки, който упражни малко самонаблюдение когато се готви да заспи ще забележи, че не може повече да упражнява същия контрол върху своето тяло. Започва да го надвива един вид летаргия. Най-напред той се чувства неспособен да насочва движенията на крайниците си според волята; после бива загубен контролът на речта. След това той чувства, че възможността за влизане във връзка с външния свят се изплъзва от него, и всички впечатления на деня постепенно изчезват. Онова, което изчезва първо, е способността да се използват крайниците и особено говорния апарат, после способностите за усещане на вкус и ухание, и накрая слухът. В това постепенно прекратяване на вътрешната активност на душата човек изживява излизането от своите телесни обвивки.
към текста >>

Онова, което изчезва първо, е способността да се използват крайниците и особено говорния апарат, после способностите за усещане на вкус и ухание, и накрая слухът.
Човек трябва само да бъде внимателен за онова, което му се случва когато си ляга да спи, и ще забележи как вътрешната активност, чрез която през деня движи своите крайници и привежда тялото си в движение с помощта на своята душа, започва да отслабва. Всеки, който упражни малко самонаблюдение когато се готви да заспи ще забележи, че не може повече да упражнява същия контрол върху своето тяло. Започва да го надвива един вид летаргия. Най-напред той се чувства неспособен да насочва движенията на крайниците си според волята; после бива загубен контролът на речта. След това той чувства, че възможността за влизане във връзка с външния свят се изплъзва от него, и всички впечатления на деня постепенно изчезват. Онова, което изчезва първо, е способността да се използват крайниците и особено говорния апарат, после способностите за усещане на вкус и ухание, и накрая слухът. В това постепенно прекратяване на вътрешната активност на душата човек изживява излизането от своите телесни обвивки.
към текста >>

49. 4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Ние забелязваме, че онова, което познаваме в душите си като воля, е само неясно отражение на Космическата Воля, която носим със себе си; ние знаем, че тя, като се влее в нас, се преобразува в силата, която ни позволява да се движим, да имаме подвижни крайници.
Ние забелязваме, че онова, което познаваме в душите си като воля, е само неясно отражение на Космическата Воля, която носим със себе си; ние знаем, че тя, като се влее в нас, се преобразува в силата, която ни позволява да се движим, да имаме подвижни крайници. В нас се влива способността, която може да се наблюдава във външно проявление, когато виждаме някой да извършва своята всекидневна работа. Онова, което изтегляме в себе си от Космическата Воля, става видимо в движението на нашите крайници, в нашата подвижност. То се разкрива като вътрешна сила, струяща в нас. Сега ние знаем, че в действителност Космическата Воля тече през Вселената и през нас, че ние ставаме подвижни същества и имаме независимост, защото тази Воля се е вливала в нас през съня. След това през целия ден ние изразходваме тази Космическа Воля.
към текста >>

Онова, което изтегляме в себе си от Космическата Воля, става видимо в движението на нашите крайници, в нашата подвижност.
Ние забелязваме, че онова, което познаваме в душите си като воля, е само неясно отражение на Космическата Воля, която носим със себе си; ние знаем, че тя, като се влее в нас, се преобразува в силата, която ни позволява да се движим, да имаме подвижни крайници. В нас се влива способността, която може да се наблюдава във външно проявление, когато виждаме някой да извършва своята всекидневна работа. Онова, което изтегляме в себе си от Космическата Воля, става видимо в движението на нашите крайници, в нашата подвижност. То се разкрива като вътрешна сила, струяща в нас. Сега ние знаем, че в действителност Космическата Воля тече през Вселената и през нас, че ние ставаме подвижни същества и имаме независимост, защото тази Воля се е вливала в нас през съня. След това през целия ден ние изразходваме тази Космическа Воля. В обикновения живот ние не чувстваме това вливаме на макрокосмическата Воля, но когато сме преминали Пазача на Прага, ние я усещаме работеща вътре в нас, усещаме, че сме станали едно с Космическата Воля, че сме причислени към Волята на Космическите Светове.
към текста >>

50. 3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси. GA_121 Отделните души на народите

При човека младостта дава усещането за бодрост, усещането, че крайниците са леки и че непрекъснато се развиват.
Нека сега отново да отправим поглед към вътрешния живот на един такъв Архангел. От моето изложение Вие вече сте разбрали, че това, което човекът получава отвън, Архангелът го получава отвътре; ето защо когато представителите на съответния народ се появят като един вид опорни центрове в архангелското съзнание, Архангелът има усещането, че това, което изниква в неговото собствено съзнание, е все пак нещо чуждо. То напомня на внезапните хрумвания, които ние често имаме в рамките на нашето човешко съзнание. Това, което идва при човека като младост и старост, се проявява и при Архангела, само че по обратен начин. При човека младостта дава усещането за бодрост, усещането, че крайниците са леки и че непрекъснато се развиват. На стари години крайниците са от пуснати и отказват да ни служат. Наистина Архангелът усеща, че всичко възниква там, в неговата вътрешна душевна сфера, обаче все пак възходът и упадъкът на народа му изглеждат като нещо чуждо, като нещо, за което той има чувството, че то не зависи от него и с което, следователно, той няма пряка връзка, макар че то му дава достатъчен повод, за да се въплъти през определена епоха в този или онзи народ. Когато е налице възможността за въплъщаване, когато един народ се намира във възходящата част на своя живот, в разцвета на силите си, тогава Архангелът слиза,също както слиза и човекът, след като е приключил с периода между смъртта и новото раждане. Да, Архангелът също слиза, за да се въплъти този или онзи народ. Но има още нещо: Архангелът предусеща и своята смърт, необходимостта да се оттегли от съответния народ, когато отделните възприятия или онези опорни центрове, за които споменах, започнат да стават все по-слаби и непродуктивни, а съдържанието им все по-бедно.
към текста >>

На стари години крайниците са от пуснати и отказват да ни служат.
Нека сега отново да отправим поглед към вътрешния живот на един такъв Архангел. От моето изложение Вие вече сте разбрали, че това, което човекът получава отвън, Архангелът го получава отвътре; ето защо когато представителите на съответния народ се появят като един вид опорни центрове в архангелското съзнание, Архангелът има усещането, че това, което изниква в неговото собствено съзнание, е все пак нещо чуждо. То напомня на внезапните хрумвания, които ние често имаме в рамките на нашето човешко съзнание. Това, което идва при човека като младост и старост, се проявява и при Архангела, само че по обратен начин. При човека младостта дава усещането за бодрост, усещането, че крайниците са леки и че непрекъснато се развиват. На стари години крайниците са от пуснати и отказват да ни служат. Наистина Архангелът усеща, че всичко възниква там, в неговата вътрешна душевна сфера, обаче все пак възходът и упадъкът на народа му изглеждат като нещо чуждо, като нещо, за което той има чувството, че то не зависи от него и с което, следователно, той няма пряка връзка, макар че то му дава достатъчен повод, за да се въплъти през определена епоха в този или онзи народ. Когато е налице възможността за въплъщаване, когато един народ се намира във възходящата част на своя живот, в разцвета на силите си, тогава Архангелът слиза,също както слиза и човекът, след като е приключил с периода между смъртта и новото раждане. Да, Архангелът също слиза, за да се въплъти този или онзи народ. Но има още нещо: Архангелът предусеща и своята смърт, необходимостта да се оттегли от съответния народ, когато отделните възприятия или онези опорни центрове, за които споменах, започнат да стават все по-слаби и непродуктивни, а съдържанието им все по-бедно. И тогава идва времето, когато той напуска народностната общност; тогава Архангелът навлиза в своя Девакан, в своя живот между смъртта и новото раждане, за да потърси след определен период друга народностна общност и да се свърже с нея по нов начин.
към текста >>

51. 12. Бележки GA_121 Отделните души на народите

3. Системата „веществообмен-крайници „носител на волята.
3. Системата „веществообмен-крайници „носител на волята.
към текста >>

52. 3. СКАЗКА ТРЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Ако си представите в ха-шамаим така да се каже главата на Елохимите и в елементарните състояния, които са останали след отделянето на ха-шамаим, тялото и крайниците, и сега чрез силата на главата е организирана туловището и крайниците, елементарното, тогава ще имате фактическия процес тогава ще имате един вид човекът увеличен до размерите на Космоса; и в това Космоса той действува организиращо от органите на духа, които се намират в ха-шамаим.
Нашата форма е организирана от най-висшите духовни сили, които се излъчват от нашето духовно естество. Винаги по-нисшито е организирано от по-висшето. Така ха-арец бе организирана като тяло на Елохимите за нисшето от по-висшата телесна част, от ха-шамаим и от действуващото в него душевно естество на Елохимите. Следователно най-висшето духовно естество на Елохимите завладява това, което се беше отделило, и го организира, както е изразено в думите: "Светлината изявяваща се чрез космическото Слово се влива в тъмнината". Така тоху-ва-боху е организирана, изведена е от безредието на елементите. Ако си представите в ха-шамаим така да се каже главата на Елохимите и в елементарните състояния, които са останали след отделянето на ха-шамаим, тялото и крайниците, и сега чрез силата на главата е организирана туловището и крайниците, елементарното, тогава ще имате фактическия процес тогава ще имате един вид човекът увеличен до размерите на Космоса; и в това Космоса той действува организиращо от органите на духа, които се намират в ха-шамаим. Една организиращ себе си макрокосмически човек, това трябва да си обрисуваме като картина пред душата, когато се представим всички онези излъчвания на сили, които се разливат надолу от ха-шамаим към ха-арец.
към текста >>

53. 13. Бележки GA_123 Евангелието на Матей

3. система „веществообмен-крайници" носител на волята.
3. система „веществообмен-крайници" носител на волята.
към текста >>

54. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Ние можем да разгледаме човека без да съзнаваме, че всичко, което принадлежи на тази област, в основата си представлява едно затворено в себе си цяло, и че всичко останало в човека, което по най-различен начин, физиологически, бихме могли да прибавим шия, туловище, крайници, е свързано с образованията на главния и гръбначния мозък, чрез образно изразено, по-малко или повече нишковидни или панделковидни образования.
Едната част, ясно различима в човека, ни се представя затворена в образувания, осигуряващи възможно най-добрата защита срещу външния свят. И по-точно всичко, което можем да причислим към областта на главния гръбначния мозък. Всичко, което в това отношение принадлежи на човешката природа, което се числи към главния и към гръбначния мозък, е здраво оградено от надеждни, осигуряващи сигурна защита, костни образования. Отстрани погледнато, можем да онагледим нещата, принадлежащи на тези две области, по следния начин: ако "А" (виж рисунка 1) представлява схематично сумата от подредени един върху друг гръбначни прешлени, разположени около гръбначния мозък, и "В" представлява черепния покрив на човешките кости, то в канала, образуван от наредените един над друг прешлени и от костите на черепа, е разположено всичко онова, което принадлежи на сферата на главния и на гръбначния мозък. Ние можем да разгледаме човека без да съзнаваме, че всичко, което принадлежи на тази област, в основата си представлява едно затворено в себе си цяло, и че всичко останало в човека, което по най-различен начин, физиологически, бихме могли да прибавим шия, туловище, крайници, е свързано с образованията на главния и гръбначния мозък, чрез образно изразено, по-малко или повече нишковидни или панделковидни образования. Същите трябва първо да пробият защитната обвивка, за да бъде установена връзката между частта, заключена в костното образование и елементите на външната човешка природа, присъединяващи се към нея. Така можем да кажем: дори за повърхностното наблюдение човекът се разкрива като нещо двойствено; едната част поместена в кухината на описаната костна система, в кухината на здравата и надеждна защитна обвивка, другата част – разположена вън от нея.
към текста >>

След това трябва да направим опит да разгледаме и другата част на човешкото същество, присъединяваща се към разгледаната днес част под формата на шия, туловище, крайници и т.н., като втори елемент на човешката двойственост, та после да можем да преминем към това, което ни се представя като взаимодействие на тази човешка двойственост.
И макар да е трудно да се опише, какво точно има там, че горе, от раздутия гръбначен мозък започва виолетово синьото и стигайки до края на гръбначния стълб, срещаме един по-ясно зеленикав цвят. Това излагам като факт, заедно с разказаното днес върху чисто вътрешно наблюдение над образа и поведението на човека. След това трябва да направим опит да разгледаме и другата част на човешкото същество, присъединяваща се към разгледаната днес част под формата на шия, туловище, крайници и т.н., като втори елемент на човешката двойственост, та после да можем да преминем към това, което ни се представя като взаимодействие на тази човешка двойственост.
към текста >>

55. 11. БЕЛЕЖКИ GA_131 От Исус към Христос

3.Системата „веществообмен-крайници“ носител на волята
3.Системата „веществообмен-крайници“ носител на волята
към текста >>

*5. В общ и тясно медицински смисъл хипнозата може да бъде обяснена в рамките на поляритета, който съществува между троичното устройство на човека (нервно-сетивна система, ритмична система и система „веществообмен-крайници“, респективно „човекът-глава“, „човекът-гърди“ и „човекът крайници“) и неговите четири съставни части (физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз).
*5. В общ и тясно медицински смисъл хипнозата може да бъде обяснена в рамките на поляритета, който съществува между троичното устройство на човека (нервно-сетивна система, ритмична система и система „веществообмен-крайници“, респективно „човекът-глава“, „човекът-гърди“ и „човекът крайници“) и неговите четири съставни части (физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз). В резултат на хипнотични (сугестивни) въздействия от страна на хипнотизатора, в областта на главата на хипнотизирания човек настъпва известно „освобождаване“ на астралното тяло и етерното тяло, поради което се прекъсва тяхната връзка със сетивата. Настъпва помрачаване или загуба на съзнание. Хипнотизираният изпада в непосредствен етерно-астрален контакт с хипнотизатора, който сега функционира като „заместител“ на неговия Аз. При личности, които често биват подлагани на хипноза, настъпва трайна дислокация на етерното тяло, която ги прави все по-лабилни и по-достъпни за хипнотизиране; последиците от това се изразяват в тежки психически и телесни разстройства. Колкото по-силен е Азът, толкова повече той може и трябва да се съпротивлява срещу всякакъв род хипнотични въздействия.
към текста >>

56. 6. БЕЛЕЖКИ GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

3.Система "веществообмен-крайници" -носител на волята.
3.Система "веществообмен-крайници" -носител на волята.
към текста >>

57. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Вие разбирате, че ако човекът трябва да ходи по един съответствуващ нему начин, за него е наложително да свива долните си крайници под определен ъгъл.
Вие разбирате, че ако човекът трябва да ходи по един съответствуващ нему начин, за него е наложително да свива долните си крайници под определен ъгъл. Това води до там, че приспособявайки се към Земните отношения, човек прибавя към своите бедра и коленете.
към текста >>

58. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

И тогава следвайки посоката от главата надолу ние можем да кажем: Към тази глава сега се присъединяват такива крайници Вие ще го потвърдите дори без да се замисляте особено които са в истинска духовна връзка с целия мисловен свят на главата.
А сега да вземем названието, което употребихме вчера за краката и ходилата, и го приложим съответно за раменете и ръцете. И тогава следвайки посоката от главата надолу ние можем да кажем: Към тази глава сега се присъединяват такива крайници Вие ще го потвърдите дори без да се замисляте особено които са в истинска духовна връзка с целия мисловен свят на главата. Да, присъединяват се раменете и ръцете. И Вие съвсем няма да намерите това за абсурдно, ако в този момент употребим вчерашните означения за крака и ходила по адрес на свързаните с главата рамене и ръце, нито пък ако твърдим, че това, което симетрично израства като 4 мишници, е едно продължение на главата; и ние го означаваме така, както и горната част на краката с израза "Стрелец". Разбира се, ние вземаме под внимание, че има съществена разлика между лакътя и коляното при лакътя липсва т.н. капачка но за нас е важна именно приликата. И така, ние означаваме лактите, с израза на коляното, т.е. "Козирог".
към текста >>

Или ги сравнете с предните крайници на птиците, с крилете.
Говорим ли за изкуството на природата, което по такъв вълшебен начин тържествува в устройството на човека, в този храм Божи, ние сме безсилни да си представим по-вълнуващ образец на това изкуство, от чудния строеж на човешките ръце. Вземете напр. съответствуващите им органи у животните, които са близки до човека. Или ги сравнете с предните крайници на птиците, с крилете. Птицата не може да лети без крилете. За нея те са изключително полезни и практични органи. Но в този смисъл човешките ръце изобщо не са полезни. Наистина те могат да се усъвършенствуват като полезни и практични органи, но сами по себе си те не са такива. С тях не можем да летим, не можем да плуваме; те са непригодни дори за катерене, ако ги сравним с предните крайници на маймуните.
към текста >>

С тях не можем да летим, не можем да плуваме; те са непригодни дори за катерене, ако ги сравним с предните крайници на маймуните.
Или ги сравнете с предните крайници на птиците, с крилете. Птицата не може да лети без крилете. За нея те са изключително полезни и практични органи. Но в този смисъл човешките ръце изобщо не са полезни. Наистина те могат да се усъвършенствуват като полезни и практични органи, но сами по себе си те не са такива. С тях не можем да летим, не можем да плуваме; те са непригодни дори за катерене, ако ги сравним с предните крайници на маймуните. Ние твърдо можем да заявим, че от практична гледна точка, човешките ръце са нецелесъобразни; по отношение на външния свят те са във висша степен нецелесъобразни. И ако обхванем всичко, което човекът е трябвало да направи със своите ръце в хода на Земното развитие, ние трябва да кажем: Човешките ръце се оказват нещо скъпо и незаменимо, само защото е трябвало да извоюват от материята един истински и подобаващ външен израз на Духа.
към текста >>

Но човек не обръща внимание на това, че първоначално движенията на неговите крака са нецелесъобразни, за разлика от животното, което пристъпва със своите крайници така, че още от първия си ден постига една съвършена организация на движенията.
Когато ръката прави един жест, нима тя не изразява нещо, нима не се превръща в един фин орган? И нима в нея не се проявява най-дълбоката същност на човешкия характер? И замисляйки се върху човешката култура, представете си, че ръцете на човека биха били формирани с чисто практически цели, за катерене, плуване, изобщо за придвижване. Представете си още, че света би бил формиран така, сякаш ни освобождава от задължението да се научим да ходим. /В основата си, ние първоначално трябва да изучим съвсем нецелесъобразни движения, състоящи се в едно махаловидно придвижване на двата крака. Но човек не обръща внимание на това, че първоначално движенията на неговите крака са нецелесъобразни, за разлика от животното, което пристъпва със своите крайници така, че още от първия си ден постига една съвършена организация на движенията. Това впрочем важи и за нашите ръце./ Замислете се също, че в определени случаи за човека би било много по-лесно да използва ръцете си не за друго, а за придвижване. Но ако всичко това би било така, Вие просто трябва да премахнете цялата човешка култура. Ако ръцете биха се развили само като полезни и практични органи, нямаше да съществува и човешкото изкуство, с други думи Вие трябва да премахнете и цялото човешко изкуство.
към текста >>

59. Трета лекция, 17 Септември, 1912 GA_139 Евангелието на Марко

От един тогавашен лекар те биха очаквали примерно, да каже следното: Силите, проникващи в теб и в твоите парализирани крайници, ще ти позволят да ги раздвижиш.
Какво би казал един лекар от тогавашната епоха? Какво са очаквали фарисеите и книжниците от едно изцеление? От един тогавашен лекар те биха очаквали примерно, да каже следното: Силите, проникващи в теб и в твоите парализирани крайници, ще ти позволят да ги раздвижиш. Но какво казва Христос Исус? „Прощават ти се греховете“, или с други думи, нещата веднага се пренасят в моралната страна, където участвува Азът. И това е един език, който фарисеите изобщо не разбират. Те не могат да го разберат. Да се говори по този начин, за тях е истинско богохулство. Защо?
към текста >>

60. 5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Ако човек би си представил, че долните крайници на човешкото същество са по-малко дейни и най-деен е Азът, тогава това би дала фигурата на "Деня".
Обаче когато човек проучи всеки жест и всеки член и след това постави следния въпрос: Как художникът би трябвало да представи човешката фигура, ако би искал да изрази в тази фигура възможно най-голямата дейност на етерното тяло, каквато дейност би могла да бъде проявена именно през време на съня, следователно да даде едно положение и състав на фигурата, която да отговаря най-добре на момента, когато етерното тяло работи най-активно, тогава той би трябвало да направи това точно така, както го е направил Микеланджело от своите художествени инстинкти. Той е вложил в тази фигура на "Нощта" жестовете, които отговарят на етерното тяло. Аз не твърдя, чу Микеланджело е знаел това, обаче нещата стоят именно така. А след това, нека раз гледаме фигурата на "Деня"! това не е никаква сламена алегория. Ако човек би си представил, че долните крайници на човешкото същество са по-малко дейни и най-деен е Азът, тогава това би дала фигурата на "Деня". И ако един художник би искал да изрази, как при изключване на другите членове на човешкото същество астралното тяло действува най-свободно, както то се изразява в живота, тогава бихме имали това при така наречената алегория на "Утринния здрач". И ако бихме искали да изразим, като че физическото тяло не бе паднало веднага, тогава това е изразено чудесно в жеста на "Вечерния здрач". Тук имаме пред нас живите оформления на четирите члена на човешкото същество. Можем да си представим много добре, как е могло да се роди една такава легенда, която се е разпростирала относно фигурата на "Нощта", за която се е казвало, че когато Микеланджело е бил сам с нея, тя можела да оживее, да стане и да ходи, когато знаем, че тя е съответният жест на етерното или жизнено тяло и че етерното или жизнено тяло, може да бъде напълно дейно при този жест. И когато човек почувствува това, той вижда тази фигура да става и тогава той знае тя може да ходи.
към текста >>

61. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Не биваше да се допускат повече такива моменти, при които човекът да усеща себе си като един вид продължение на Змията чрез своите долни крайници.
И какво трябваше да се случи, за да настъпи новото време, за да се утвърди новото познание? Не биваше да се допускат повече такива моменти, при които човекът да усеща себе си като един вид продължение на Змията чрез своите долни крайници. Освен това съответното чувство трябваше да угасне и от етерното тяло да премине във физическата глава. Представете си нагледно това чувство, съпровождащо прехода от старото познание към новото познание, и Вие ще се убедите колко сполучлив е изразът, с който древните хора обозначаваха този преход: Човекът е ранен в нозете, обаче със своето собствено тяло, той сам стъпква главата на Змията; или с други думи: змийската глава вече престава да бъде орган на мисленето! Физическото тяло, и по-точно физическият мозък умъртвява Змията, която обаче си отмъщава, като отнема от човека усещането му за свързаност със Земята: тя го ухапва за петата!
към текста >>

62. 7. БЕЛЕЖКИ GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

3. Системата „веществообмен-крайници" носител на волята.
3. Системата „веществообмен-крайници" носител на волята.
към текста >>

63. Човешките душевни дейности в течение на времето GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Също и във физическото тяло настъпва промяна: Човек не може повече да движи крайниците си.
Хората, които го правят, имат следните наблюдения. И така, наближава моментът на заспиването. Докато досега очите са виждали ясно, сега очертанията на предметите започват да се раз-мазват. Нещо подобно на мъгла ги обгръща. Човек като че ли се усеща отделен от всичко наоколо. Също и във физическото тяло настъпва промяна: Човек не може повече да движи крайниците си. Те вече не го слушат. Той започва да чувства как, като че ли дадени неща, които могат да се означат като волеви импулси, сами се изправят пред душата му. Като едно единство пристъпват пред него нещата, които той е направил, които така е направил, че не е нужно да се упреква. И той изпитва невероятно блаженство от всичко, което правилно е направил. Така чрез добрите духове хората са предпазени да пристъпи пред душата им лошото.
към текста >>

64. Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Крайниците стават тежки.
Искаме ли да знаем какво е това, трябва да внимаваме за един факт в живота, който може да се установи, без да е развито Ясновидството. Трябва да обърнем внимание върху момента на заспиването. Това може да се учи без някакво ясновиждане и което може да се изживее при това, може да се изпита от всеки човек. Когато вече заспиваме, нещата около нас първо загубват своите отчетливи контури, цветовете избледняват, тоновете не само стават по-слаби, но и като че ли съвсем се отдалечават, като че ли идват отдалеч, това затихване може да се обясни като отдалечаване. Цялото загубване на яснотата на сетивния свят е едно преобразуване, също както когато се спусне мъгла. Крайниците стават тежки. В тях чувстваме нещо, което в будно състояние не сме забелязвали, сякаш те придобиват един вид тежест. През дневното будно състояние, когато се замислим за това, би трябвало да имаме усещането, че когато кракът се движи, или когато ръката се вдига, за самите нас те нямат тегло. Бихме могли да кажем: Когато вървя така и вдигна ръката си, моята ръка няма тегло. Защо ръката няма тегло? Понеже частта принадлежи към моето тяло.
към текста >>

Когато при заспиване човек започне да усеща крайниците си като тежест, това е знак, че той се измъква от своето тяло, излиза от своето физическо тяло.
Ръката ми принадлежи, затова аз не чувствам нейната тежест, но килограмите са извън мен и понеже не принадлежат към мен, затова усещам теглото им. Нека да си представим, че едно същество от Марс слезе на Земята, без да е запознато с нещата на Земята и първото, което това марсово същество види, е един човек, който държи във всяка ръка по една тежест. Марсовото същество най-напред ще трябва да помисли, че тежестите принадлежат към човека така, като че ли са част от неговите ръце, част от целия човек. Ако по-късно трябва да приеме представата, че човек усеща разлика между тежестта и ръката си, то би трябвало да се изненада. Наистина е така, че ние усещаме само това като тежест, което е извън нас. Когато при заспиване човек започне да усеща крайниците си като тежест, това е знак, че той се измъква от своето тяло, излиза от своето физическо тяло.
към текста >>

Нещата тук опират до едно фино наблюдение в момента, когато крайниците започват да стават тежки.
Нещата тук опират до едно фино наблюдение в момента, когато крайниците започват да стават тежки. Появява се едно много особено усещане. То се състои в това, че ни говори: Това си направил, това си пропуснал. Като жива съвест пристъпват към нас делата ни от изминалия ден. И ако между тях има нещо, което не одобряваме, тогава се въртим в леглото и не можем да заспим. Но ако можем да сме доволни от нашите действия, при заспиването настъпва един блажен момент, в който човек си казва: О, да може винаги така да остане!
към текста >>

65. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. 25 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Тогава Съществата, които са изтласкали тук (виж рисунката № 4) първо човека, са си послужили с Ариман и неговите духове, дейността на които те са превърнали в добро, и са поставили крайниците, ръцете и краката, и тук лицето, което се оформили, като са дали възможност на човекът да си служи чрез ръцете и краката и чрез това, което прониква във вътрешността чрез неговите сетива, със спарушения рай.
Само че човекът е бил изгонен навън той не живее в своята вътрешност. Той може да се научи да познава тази вътрешност само чрез ясновидство, както вече казахме това. Човекът знае за нещата намиращи се вън от него, той знае за това, което стои пред неговите очи, около неговите уши; иначе той би знаел, какво се намира вътре в него, обаче тази вътрешност е била нещо велико, било е раят. Опитайте се сега да добиете една представа за това, как фактически чрез това, че човекът е едно същество, което разпростира своето съзнание върху сетивния свят, превърнал го е в увехналия, спарушения продукт на своето вътрешно тяло. Тогава Съществата, които са изтласкали тук (виж рисунката № 4) първо човека, са си послужили с Ариман и неговите духове, дейността на които те са превърнали в добро, и са поставили крайниците, ръцете и краката, и тук лицето, което се оформили, като са дали възможност на човекът да си служи чрез ръцете и краката и чрез това, което прониква във вътрешността чрез неговите сетива, със спарушения рай.
към текста >>

66. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Помислете само, обични мои антропософски приятели: Човекът прави една разходка и движи своите крайници напред с помощта на скелетната механика; той мисли, че върши това за свое удоволствие.
Той познава, че в мировия ред е била записана като основен план за човека тази негова костна система и как останалото, което съставлява неговите физически органи, е било един вид окачено върху този основен план. Така ясновидското разглеждане на това, което сега става външен свят, завършва със съзерцаването на символа на смъртта бихме могли да кажем със съзерцаването от вън на човека от кости, на човека-скелет. Защото чрез тези ясновидски процеси човек стига най-после до познанието, как духовните светове са си създали така да се каже един външен символ тези духовни светове, на които той действително принадлежи със своята вътрешност и в които е навлязъл, като е излязъл вън от своето тяло. Той се научава да се познава със своето същество вън от своето тяло. И сега при този четвърти стадий човек познава: Когато извършваме нашите дела в света, когато разгръщаме нашата воля, тогава това е онази сила в нас, която действува несъзнателно на физическото поле, това е онази сила, която всъщност едва сега познаваме, когато просто вървим напред и при това движение напред си служим с механиката на нашата костна система, в този процес на ходенето действуват универсални, космически сили, сили, в които ние се намираме действително едва тогава, когато изживяваме себе си вън от нашето тяло на четвъртата степен. Помислете само, обични мои антропософски приятели: Човекът прави една разходка и движи своите крайници напред с помощта на скелетната механика; той мисли, че върши това за свое удоволствие. Но за да стане това, за да има сили, чрез които можем да се движим напред с механиката на нашия скелет, за целта трябваше да съществува целият свят и целият свят да бъде изпълнен с вълни от сили, от божествено-духовни сили, за които добиваме едно познание едва тогава, когато се намираме на тази четвърта степен. Във всяка наша крачка съживее божествено-духовният Космос и докато вярваме, че ние сме тези, които движим нашите крака пристъпвайки напред, ние не бихме могли да сторим това, ако не бихме живели в духовния Космос, в божествения свят. Докато се намираме във физическото тяло ние насочваме нашия поглед около нас; тогава виждаме съществата на минералното, растителното и животинското царство, виждаме планини, реки, морета, облаци, виждаме звезди, слънцето, луната; това, което виждаме така външно, има една вътрешна страна и в тази вътрешност навлизаме ние самите, когато живеем по посочения начин вън от нашето тяло. Когато живеем в тази вътрешност на света, ние знаем: това, което е духовно във външните неща, което се крие зад лъчезарещото слънце, зад блестящите звезди, зад планините, реките, моретата, езерата, облаците, то живее в механиката на нашия скелет, когато го движим и за целта всичко това трябва да съществува, да бъде налице. Тогава ние добиваме повече разбиране за това, което разгледахме по-рано.
към текста >>

67. 6. Бележки GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

3. Системата „веществообмен-крайници“ носител на волята.
3. Системата „веществообмен-крайници“ носител на волята.
към текста >>

68. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Друг е въпросът, дали поменатата глава си го е представяла така близо; но тя естествено ведно с тялото и крайниците си гостувала на своя учител в Берлин.
Април 1914! Тогава се извършва немалко, което ясно показва, че в тази глава като в сън живее нещо, предстоящо да се случи в скоро време. Друг е въпросът, дали поменатата глава си го е представяла така близо; но тя естествено ведно с тялото и крайниците си гостувала на своя учител в Берлин. Там те разговаря ли за едно-друго и на мен ми се иска да приведа част от онова, което са обсъждали. Професорът по история казал:
към текста >>

69. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Защото малко ли са войниците, загубили в битката при Корнуолис или в по хода срещу Франция един или повече крайници в служба на краля и отечеството?
"За покритите с рани възвръщенци от вътрешни и външни войни няма дори да говоря, макар че споменаването им не би било излишно. Защото малко ли са войниците, загубили в битката при Корнуолис или в по хода срещу Франция един или повече крайници в служба на краля и отечеството? Тези несретници бяха прекалено обезсилени, за да се върнат към стария си занаят, и твърде стари, за да усвояват нов. Но да оставим това ние не живеем непрекъснато във военно време. Да обърнем поглед към онова, което става всекидневно около нас.
към текста >>

70. Бележки GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

3. Системата "веществообмен-крайници" носител на волята.
3. Системата "веществообмен-крайници" носител на волята.
към текста >>

71. Човек и свят GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Тогава тя ще премине в крайниците му, те ще станат подвижни и човекът ще стане годен за живота.
За мнозина също и духовната наука остава само теория. Тя остава само нещо, което се мисли, но това не е нейната същност. Когато те само мислят духовната наука, е все едно дали четат духовнонаучна или готварска книга. В такъв случай една готварска книга би била по-полезна. Духовната наука трябва да се възприеме така сериозно, че наистина да обхване целия човек в цялата му душа. Тогава тя ще премине в крайниците му, те ще станат подвижни и човекът ще стане годен за живота. Тук се касае за това, да се спечели вътрешно убеждение в същността на нещата; човек да не се задоволява с външното убеждение, а да придобие вътрешно убеждение.
към текста >>

72. Четвърта лекция, 13 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Тогава главата на човека ще се представи на наблюдателя като образувание, в което се отразява далечното минало; тогава на наблюдателя ще се представи системата на крайниците като нещо, сочещо в далечното бъдеще.
Но така, както днешните научни направления се опитват да обяснят природния ред, те не отчитат това, което е разделено във времето, те поставят тези неща едно до друго и така стигат до абстракции. Особено голяма е съблазънта просто да се съпоставя едното с другото: причина – следствие, причина – следствие, причина – следствие – абстрактно илюзорно причинно-следствено подреждане! Знаем от обясненията, които ви дадох миналата година, а също и през тази година, че не може така да се разглежда природата, че природата може само тогава да се обясни, ако на първо място, в нея се вижда отражение на духа. Тогава ще стигнем до истинското учение за метаморфозата, до истинския гьотеанизъм. Тогава главата на човека ще се представи на наблюдателя като образувание, в което се отразява далечното минало; тогава на наблюдателя ще се представи системата на крайниците като нещо, сочещо в далечното бъдеще. Но това, което тук е представено във вид на отделни явления, не само е свързано помежду си като причина и следствие, но представлява имагинация, израз на това, което стои зад него. Ние никога няма да разберем човешката глава, ако я виждаме само като израстваща от целия останал организъм, докато, всъщност, тя се е образувала от целия Космос и се е образувала от Космоса по различен начин, отколкото, например, крайниците. Физикът би се изсмял, ако някой започне да твърди, че магнитната стрелка затова показва север, защото вътре в себе си тя има силата да показва на север; обяснението е, че Космосът, тоест земният магнетизъм, дава направлението на магнитната стрелка. Обаче в човека или изобщо в организма всичко трябва да израства направо от него самия!
към текста >>

Ние никога няма да разберем човешката глава, ако я виждаме само като израстваща от целия останал организъм, докато, всъщност, тя се е образувала от целия Космос и се е образувала от Космоса по различен начин, отколкото, например, крайниците.
Особено голяма е съблазънта просто да се съпоставя едното с другото: причина – следствие, причина – следствие, причина – следствие – абстрактно илюзорно причинно-следствено подреждане! Знаем от обясненията, които ви дадох миналата година, а също и през тази година, че не може така да се разглежда природата, че природата може само тогава да се обясни, ако на първо място, в нея се вижда отражение на духа. Тогава ще стигнем до истинското учение за метаморфозата, до истинския гьотеанизъм. Тогава главата на човека ще се представи на наблюдателя като образувание, в което се отразява далечното минало; тогава на наблюдателя ще се представи системата на крайниците като нещо, сочещо в далечното бъдеще. Но това, което тук е представено във вид на отделни явления, не само е свързано помежду си като причина и следствие, но представлява имагинация, израз на това, което стои зад него. Ние никога няма да разберем човешката глава, ако я виждаме само като израстваща от целия останал организъм, докато, всъщност, тя се е образувала от целия Космос и се е образувала от Космоса по различен начин, отколкото, например, крайниците. Физикът би се изсмял, ако някой започне да твърди, че магнитната стрелка затова показва север, защото вътре в себе си тя има силата да показва на север; обяснението е, че Космосът, тоест земният магнетизъм, дава направлението на магнитната стрелка. Обаче в човека или изобщо в организма всичко трябва да израства направо от него самия!
към текста >>

Както магнитната стрелка поради космически причини показва с едната страна север, а с другата страна юг, по същия начин, – но сега поради космическо-времеви причини, – човек със своята глава сочи към далечното минало, когато самата Земя е претърпяла метаморфоза, а със своята система на крайниците сочи към далечното бъдеще.
Както магнитната стрелка поради космически причини показва с едната страна север, а с другата страна юг, по същия начин, – но сега поради космическо-времеви причини, – човек със своята глава сочи към далечното минало, когато самата Земя е претърпяла метаморфоза, а със своята система на крайниците сочи към далечното бъдеще. Той е космически ориентиран във времето. И това би било създаване на учението за метаморфозата, това е истинският гьотеанизъм: издигането от голия илюзорен каузален ред към разбирането на природата посредством имагинацията. Когато това, което се намира пред нас, го разбираме като образ на нещо друго, тогава се издигаме над голата илюзия.
към текста >>

73. Пета лекция, 14 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

От това, което говорихме вчера, знаете, че човек е така ориентиран в живота спрямо Космоса – вчера ви припомних образа на магнитната стрелка, – че, например, формата на главата му сочи към далечното минало, а формата на крайниците му сочи към далечното бъдеще, както единият полюс на магнитната стрелка сочи север, а другият полюс сочи на юг.
Във всеки от тези периоди в човешкия живот става нещо важно. От това, което говорихме вчера, знаете, че човек е така ориентиран в живота спрямо Космоса – вчера ви припомних образа на магнитната стрелка, – че, например, формата на главата му сочи към далечното минало, а формата на крайниците му сочи към далечното бъдеще, както единият полюс на магнитната стрелка сочи север, а другият полюс сочи на юг.
към текста >>

74. Шеста лекция, 15 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Но той е ориентиран също и така, че първо се установява главната ориентировка, така че това, което се отнася до природата на главата му, ако тази ориентировка стои в основата на Зодиака, е ориентирана нагоре, докато това, което се отнася до крайниците, е ориентирано надолу.
Той живее така, че в известно отношение ще имаме предвид неговата ориентировка, ако кажем: той е така ориентиран космически, че последователно се ориентира по знаците на Зодиака. Той последователно се ориентира към Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. Но той е ориентиран също и така, че първо се установява главната ориентировка, така че това, което се отнася до природата на главата му, ако тази ориентировка стои в основата на Зодиака, е ориентирана нагоре, докато това, което се отнася до крайниците, е ориентирано надолу. Затова може да се каже: в тази ориентировка сякаш се съдържа линията на равновесие, която разделя горно и долно. И каква ще бъде космическата ориентировка на човека, – ако го видим в такова състояние, в каквото не бих искал да ви виждам, – когато го заварим в състояние, когато той не мисли, не действа, а просто се отдава на течението на вътрешните чувства, наполовина спи, наполовина е буден, когато нито е пасивен, нито активен, когато така е приспан от живота, – естествено, в него стават много неща, но той нищо от това не забелязва. Ако искаме да характеризираме това състояние, – не бих желал, сега да се намирате в такова състояние, – ще кажем: равновесната линия стои хоризонтално (виж рис.4).
към текста >>

75. Осма лекция, 21 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Но ако разгледаме друг човек, не човека на главата, а човека на крайниците в широкия смисъл на думата, ще получим следната представа: ако това, което действа в останалия човек, действаше в целия човек, той би бил образуван така, както е показан в скулптурната група Луцифер.
Но ако разгледаме друг човек, не човека на главата, а човека на крайниците в широкия смисъл на думата, ще получим следната представа: ако това, което действа в останалия човек, действаше в целия човек, той би бил образуван така, както е показан в скулптурната група Луцифер. И навсякъде, каквото и да наблюдаваме, живота на природата или социалния живот, притежавайки науката за инициацията навсякъде можем да виждаме или ариманическото, или луциферическото. Ние трябва да възприемаме само това – ариманическо и луциферическо. И образуването на такива усещания е необходимост за по-нататъшното развитие на човечеството. Човек трябва да се научи да чувства: луциферическото същество господства в света. Това луциферическо същество господства също в съвместния живот на хората.
към текста >>

76. 1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Ние делим останалото развитие отново на две части: развитие на гърдите и развитие на крайниците.
Искаме да си кажем: ние човеците като такива се намираме в една сфера, която е достигнала една четвърта степен на развитието. Но когато се абстрахираме първо от всичко останало, ние се намираме освен това в царството, което Духовете на Формата трябва да считат като тяхна около нас и през нас. Ние често пъти сме разчленявали развитието на този човек, разглеждали сме го в неговите съставни части. Ние сме различавали развитието на главата от останалото развитие на човека. Ние делим останалото развитие отново на две части: развитие на гърдите и развитие на крайниците. Сега искаме да се абстрахираме от това. Искаме само да застанем на гледната точка, която ни показва, че в човека имаме всичко онова, което принадлежи на развитието на главата, и всичко онова, което е причислено към останалия човек.
към текста >>

77. 2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Обаче когато прибавим към това всичко останало, което принадлежи към човека, ние не трябва да отиваме в миналото чак до Сатурновото развитие, а трябва да кажем: онова, което човекът носи на себе си вън от своята глава, можем да го проследим в миналото, доколкото то представлява развитието на гърдите, до планетарната Лунна епоха, а това, което са крайниците, се е прибавило едвам през време на образуването на Земята.
То се е развило минавайки през Сатурновото развитие, през Слънчевото развитие, през развитието на старата Луна и след това се развило по-нататък през Земната епоха. Но не е така с останалата част на човешкото тяло. Би било напълно погрешно да се търси една единна история на развитието на човека, на целия човек. Можем да кажем: развитието на главата ти сочи в миналото към предшествуващите планетарни степени на развитието на нашата Земя: към Лунното развитие, Слънчевото развитие, Сатурновото развитие. Онова, което накрая е намерило своя непосредствен завършек в човешката глава, е свързано с едно далечно минало развитие. Обаче когато прибавим към това всичко останало, което принадлежи към човека, ние не трябва да отиваме в миналото чак до Сатурновото развитие, а трябва да кажем: онова, което човекът носи на себе си вън от своята глава, можем да го проследим в миналото, доколкото то представлява развитието на гърдите, до планетарната Лунна епоха, а това, което са крайниците, се е прибавило едвам през време на образуването на Земята. Ние разглеждаме правилно човека само тогава, когато кажем сравнително приблизително следното. Но моля Ви, схващайте само като сравнение.
към текста >>

Можете много лесно да си представите хипотетично: чрез някакви органически отношения в Космоса, чрез някакви отношения на напрежение, свързани с отношения на растеж, с вътрешни отношения на растеж, човекът би си прибавил някакви нови крайници.
Можете много лесно да си представите хипотетично: чрез някакви органически отношения в Космоса, чрез някакви отношения на напрежение, свързани с отношения на растеж, с вътрешни отношения на растеж, човекът би си прибавил някакви нови крайници. Тогава не бихме могли да проследите в миналото цялата човешка форма до предишното развитие, а бихте казали: човекът, доколкото той се е развил, трябва да бъде проследен в миналото; обаче в определен момент, само в определен момент се прибавил този или онзи член на неговото същество. Фактът, че сме заставени да не мислим така относно главата и останалия човек, се дължи на това, че чисто по отношение на външната пространствена големина останалият човек е по-голям отколкото главата. Истината е обаче тази, че развитието е започнало най-далече в миналото и останалата част на неговото тяло се е прибавила едвам по-късно. Ако говорим въобще за една връзка на човека с животинския свят относно развитието, ние можем само да кажем: онова, което се намира в човешката глава, е свързано с едно минало развитие на животните. Човешката глава е една преобразена животинска форма, много силно преобразено животинска форма.
към текста >>

78. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Така както стои първо човекът в света, той е държал по отношение на неговата глава от Луцифер, а по отношение на неговата мъдрост на обмяната на веществата, на мъдростта на крайниците той е държан от Ариман.
Как ще дойде мъдрост в тази средна част на човешкото същество? Така както стои първо човекът в света, той е държал по отношение на неговата глава от Луцифер, а по отношение на неговата мъдрост на обмяната на веществата, на мъдростта на крайниците той е държан от Ариман. Но по отношение на сърцето защото онова, което е описано като средна състояние на съзнанието, то е зависимо от организма на нашето сърце, свързано чрез организма на нашето сърце с човешкия ритъм също така, както нашата интелектуалност е свързана с главата /прочетете върху този въпрос написаното в моята книга "Загадки на душата/ в тази сфера на нашето съществуване трябва да дойде постепенно един също така голям ред, какъв то е дошъл в мъдростта на главата чрез логиката на главата, такъв идва във всичко онова, което знаем по ариманически начин, чрез математиката, геометрията, въобще чрез това вътрешно рационално наблюдение на природата. Чрез какво в тази средна част на човешкото същество ще дойде вътрешната логика, вътрешната мъдрост, способността за ориентиране? Чрез Христовия Импулс, чрез онова, което е преминало в земната култура чрез Тайната на Голгота.
към текста >>

79. 7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Относително самостоятелно са организирани в човешкото същество главата, естествено грубо казано, гръдните органи и органите на крайниците.
Вие чухте в различните разглеждания, как за едно действително познание на човешкото същество е необходимо, да бъде действително проследено делението на това човешко същество на три члена, на три части. Относително самостоятелно са организирани в човешкото същество главата, естествено грубо казано, гръдните органи и органите на крайниците. При което обаче трябва да си представим, че към органите на крайниците принадлежи една част от онова, което се намира вътре в туловището. Вие можете да видите също от сказките и от моето изложение в книгата "Загадки на душата", как с човешката глава е свързан животът на мислите и представите, как с всички това, което при човешкото същество е ритмическа дейност, системата на гърдите, е свързано както казах говорейки грубо всичко онова, което е сфера на чувствата, и как сферата на волята, която обаче при човека представлява всъщност истинското духовно естество на човека, е свързана със системата на крайниците, с организма на крайниците. Тези три системи на човешкия организъм са относително самостоятелни. Относително самостоятелно действуват също животът на представите, на мислите, животът на чувствата и животът на волята. Но Вие знаете, че от гледна точка на духовното най-добре може да се разбере, в какво се различават тези три системи една от друга, когато кажем: в обикновения буден живот човекът е напълно буден всъщност само в системата на главата, той е напълно буден чрез всичко онова, което, психически говорейки, е свърза но с живота на представите и на мислите.
към текста >>

При което обаче трябва да си представим, че към органите на крайниците принадлежи една част от онова, което се намира вътре в туловището.
Вие чухте в различните разглеждания, как за едно действително познание на човешкото същество е необходимо, да бъде действително проследено делението на това човешко същество на три члена, на три части. Относително самостоятелно са организирани в човешкото същество главата, естествено грубо казано, гръдните органи и органите на крайниците. При което обаче трябва да си представим, че към органите на крайниците принадлежи една част от онова, което се намира вътре в туловището. Вие можете да видите също от сказките и от моето изложение в книгата "Загадки на душата", как с човешката глава е свързан животът на мислите и представите, как с всички това, което при човешкото същество е ритмическа дейност, системата на гърдите, е свързано както казах говорейки грубо всичко онова, което е сфера на чувствата, и как сферата на волята, която обаче при човека представлява всъщност истинското духовно естество на човека, е свързана със системата на крайниците, с организма на крайниците. Тези три системи на човешкия организъм са относително самостоятелни. Относително самостоятелно действуват също животът на представите, на мислите, животът на чувствата и животът на волята. Но Вие знаете, че от гледна точка на духовното най-добре може да се разбере, в какво се различават тези три системи една от друга, когато кажем: в обикновения буден живот човекът е напълно буден всъщност само в системата на главата, той е напълно буден чрез всичко онова, което, психически говорейки, е свърза но с живота на представите и на мислите. Напротив всичко онова, което е свързано с живота на чувствата, следователно със същинската ритмическа система, телесно говорейки, е всъщност и през време на будния живот едни сънищен живот проникващ този буден живот.
към текста >>

Вие можете да видите също от сказките и от моето изложение в книгата "Загадки на душата", как с човешката глава е свързан животът на мислите и представите, как с всички това, което при човешкото същество е ритмическа дейност, системата на гърдите, е свързано както казах говорейки грубо всичко онова, което е сфера на чувствата, и как сферата на волята, която обаче при човека представлява всъщност истинското духовно естество на човека, е свързана със системата на крайниците, с организма на крайниците.
Вие чухте в различните разглеждания, как за едно действително познание на човешкото същество е необходимо, да бъде действително проследено делението на това човешко същество на три члена, на три части. Относително самостоятелно са организирани в човешкото същество главата, естествено грубо казано, гръдните органи и органите на крайниците. При което обаче трябва да си представим, че към органите на крайниците принадлежи една част от онова, което се намира вътре в туловището. Вие можете да видите също от сказките и от моето изложение в книгата "Загадки на душата", как с човешката глава е свързан животът на мислите и представите, как с всички това, което при човешкото същество е ритмическа дейност, системата на гърдите, е свързано както казах говорейки грубо всичко онова, което е сфера на чувствата, и как сферата на волята, която обаче при човека представлява всъщност истинското духовно естество на човека, е свързана със системата на крайниците, с организма на крайниците. Тези три системи на човешкия организъм са относително самостоятелни. Относително самостоятелно действуват също животът на представите, на мислите, животът на чувствата и животът на волята. Но Вие знаете, че от гледна точка на духовното най-добре може да се разбере, в какво се различават тези три системи една от друга, когато кажем: в обикновения буден живот човекът е напълно буден всъщност само в системата на главата, той е напълно буден чрез всичко онова, което, психически говорейки, е свърза но с живота на представите и на мислите. Напротив всичко онова, което е свързано с живота на чувствата, следователно със същинската ритмическа система, телесно говорейки, е всъщност и през време на будния живот едни сънищен живот проникващ този буден живот. Това, което става в сферата на нашите чувства, ние го знаем посредством нашите будни представи, обаче не го знаем никога непосредствено чрез самите чувства.
към текста >>

Тук Вие виждате връщането на събитията, съдбовното връщане отново на събитията още в обикновения живот чрез онова, което става за нашата ритмична система и за нашата система на крайниците.
Тук Вие виждате връщането на събитията, съдбовното връщане отново на събитията още в обикновения живот чрез онова, което става за нашата ритмична система и за нашата система на крайниците. Това има взаимодействия също със заобикалящия свят, обаче по-сложни, много, много по-сложни, и те също се връщат като трептения обратно, само че тяхната амплитуда на трептението е по-широка. Те се връщат обратно едвам в следващия земен живот или в един от следващите земни живота. /Става въпрос за това, което се случва с нашата система на крайниците и обмяната на веществата. Бележка на преводача/. Така щото можем да кажем: онова, което наричаме наша съдба, наша карма, не е нужно да бъде нещо толкова много загадъчно, когато виждаме, както е само увеличение на онова, което можем да проучим в самия човешки живот в действителността на такива събития.
към текста >>

/Става въпрос за това, което се случва с нашата система на крайниците и обмяната на веществата.
Тук Вие виждате връщането на събитията, съдбовното връщане отново на събитията още в обикновения живот чрез онова, което става за нашата ритмична система и за нашата система на крайниците. Това има взаимодействия също със заобикалящия свят, обаче по-сложни, много, много по-сложни, и те също се връщат като трептения обратно, само че тяхната амплитуда на трептението е по-широка. Те се връщат обратно едвам в следващия земен живот или в един от следващите земни живота. /Става въпрос за това, което се случва с нашата система на крайниците и обмяната на веществата. Бележка на преводача/. Така щото можем да кажем: онова, което наричаме наша съдба, наша карма, не е нужно да бъде нещо толкова много загадъчно, когато виждаме, както е само увеличение на онова, което можем да проучим в самия човешки живот в действителността на такива събития. Те не се връщат при нас неизменени, тези събития, те се връщат много силно изменени.
към текста >>

80. 8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Нашият собствен етер се сблъсква с мировия етер и стават обяснения между нас и мировия етер Другата част на човека е тази, която има така да се каже като свой краен орган крайниците, всичко, което е крайници.
Обаче важното е, че всеки цялостен път на нервите произлиза от окръжността на човека и води отново към окръжността, но някъде бива прекъснат, както една електрическа жица, когато тя пуска една искра. Това е един вид прескачане, едно течение от така наречения сетивен нерв към така наречения двигателен нерв. И на местата такива места съществуват много, например в нашия гръбначен мозък и в други части на нашето тяло се намират също пространствени места, където човекът не принадлежи само на себе си, където той принадлежи на Вселената. Ако съедините едни с други всички тези места, като прибавите и ганглионите на симпатичната нервна система, ще получите тази граница. Така щото можете да кажете: вие приспособявате така да се каже човека това е повече от половината, но да предположим, че приспособяваме човека и го разглеждате като един голям сетивен орган, като разглеждате приемането чрез сетивата общо взето като сетивна възприемчивост, преработването на образите на спомена като копия, които са обаче трайни за живота между раждането и смъртта, понеже при образуването на спомена става едно сблъскване с мировия етер. Нашият собствен етер се сблъсква с мировия етер и стават обяснения между нас и мировия етер Другата част на човека е тази, която има така да се каже като свой краен орган крайниците, всичко, което е крайници. Така както тази едната част има като свой краен орган сферата на сетивата, другата част на човека има прикрепените към тялото крайници: краката прирастват към тялото, ръцете също прирастват към тялото. Това е нарисувано естествено грубо и схематично.
към текста >>

Така както тази едната част има като свой краен орган сферата на сетивата, другата част на човека има прикрепените към тялото крайници: краката прирастват към тялото, ръцете също прирастват към тялото.
Това е един вид прескачане, едно течение от така наречения сетивен нерв към така наречения двигателен нерв. И на местата такива места съществуват много, например в нашия гръбначен мозък и в други части на нашето тяло се намират също пространствени места, където човекът не принадлежи само на себе си, където той принадлежи на Вселената. Ако съедините едни с други всички тези места, като прибавите и ганглионите на симпатичната нервна система, ще получите тази граница. Така щото можете да кажете: вие приспособявате така да се каже човека това е повече от половината, но да предположим, че приспособяваме човека и го разглеждате като един голям сетивен орган, като разглеждате приемането чрез сетивата общо взето като сетивна възприемчивост, преработването на образите на спомена като копия, които са обаче трайни за живота между раждането и смъртта, понеже при образуването на спомена става едно сблъскване с мировия етер. Нашият собствен етер се сблъсква с мировия етер и стават обяснения между нас и мировия етер Другата част на човека е тази, която има така да се каже като свой краен орган крайниците, всичко, което е крайници. Така както тази едната част има като свой краен орган сферата на сетивата, другата част на човека има прикрепените към тялото крайници: краката прирастват към тялото, ръцете също прирастват към тялото. Това е нарисувано естествено грубо и схематично.
към текста >>

81. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Но както Ариман-Тифон нарязва Озирис на парчета, така Луцифер зацапва и измива цветовете от цялата тяхна ясност и точност, смесва и съчетава в едно единствено цяло частите, така красиво разпределени по небесата, крайниците на новата Изис, които образуват великата твърд на небесата.
Трябва да се приближим към Луциферичната наука и там да потърсим ковчега на Изис; с други думи в онова, което ни дава естествената наука трябва да потърсим нещо, което ни подтиква вътрешно към Творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция. Това ни донася помощта на Христос вътре в нас Христос, Който остава скрит в тъмнината,ако ние не Го осветим с божествена мъдрост. Въоръжени с тази енергия на Христос, с новия Озирис, трябва да започнем да търсим Изис, новата Изис. Луцифер не нарязва Изис на парчета, както Ариман-Тифон направи това с Озирис; напротив Изис е разпростряна в истинската си форма в красотата на цялата Вселена. Изис свети навън от космоса в аура с много светещи цветове. Но както Ариман-Тифон нарязва Озирис на парчета, така Луцифер зацапва и измива цветовете от цялата тяхна ясност и точност, смесва и съчетава в едно единствено цяло частите, така красиво разпределени по небесата, крайниците на новата Изис, които образуват великата твърд на небесата. Както Тифон нарязва Озирис на парчета, така Луцифер съчетава множеството цветове, които текат надолу към нас от цялата аура на Космоса в една образна бяла светлина, която тече през вселената. С тази светлина Гьоте се бори в своята „Теория на цветовете“, отхвърляйки изказаната истина, че тя съдържа всички цветове, които в действителност са разстлани над чудните, разнообразни и тайни дела по целия Космос.
към текста >>

82. Съдържание GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Човешката форма и нейните връзки с Космоса Троичното устройство на човека: Човекът-глава като израз на предходната инкарнация, човекът-гърди като израз на сегашната инкарнация и човекът-крайници като израз на следващата инкарнация За съотношенията между Зодиакалния кръг и човешкия ембрион.
Човешката форма и нейните връзки с Космоса Троичното устройство на човека: Човекът-глава като израз на предходната инкарнация, човекът-гърди като израз на сегашната инкарнация и човекът-крайници като израз на следващата инкарнация За съотношенията между Зодиакалния кръг и човешкия ембрион.
към текста >>

83. 3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Днешните геолози и палеонтолози се ровят в своите разкопки и търсят човешки черепи и крайници, като вярват, че ще открият свързващите звена между животното и човека.
Човекът стои по средата между царството на Ангелои и царството на животните. В предишните исторически епохи, неговата външна физическа форма беше твърде близка до животинските форми, но тогава тя се намираше под въздействията на онези духовни сили, които разглеждаме именно в сегашния лекционен цикъл. Днешните геолози и палеонтолози се ровят в своите разкопки и търсят човешки черепи и крайници, като вярват, че ще открият свързващите звена между животното и човека. Но всички те нямат дори предчувствие за истинското положение на нещата в тази област. Що се отнася само до външната форма, този подход може и да е донякъде оправдан, но трябва да знаем, че колкото по-назад във времето проследяваме тези животински форми, толкова по-облъхнати се оказват те от древната мъдрост. И ако днешните палеонтолози откриват в една или друга област на Европа човекоподобни скелети, крайници или кости, те просто я заявяват: Това са древни скелети на хора с малък череп, полегато чело, изпъкнали надочни дъги и т.н. Ако обаче са наясно с палеонтологията, те биха казали: този човек, който според официалната палеонтология представлява една напреднала в своето развитие маймуна, беше непрекъснато облъхван от древната мъдрост и той участвуваше в нея така да се каже само до определена степен.
към текста >>

И ако днешните палеонтолози откриват в една или друга област на Европа човекоподобни скелети, крайници или кости, те просто я заявяват: Това са древни скелети на хора с малък череп, полегато чело, изпъкнали надочни дъги и т.н.
Човекът стои по средата между царството на Ангелои и царството на животните. В предишните исторически епохи, неговата външна физическа форма беше твърде близка до животинските форми, но тогава тя се намираше под въздействията на онези духовни сили, които разглеждаме именно в сегашния лекционен цикъл. Днешните геолози и палеонтолози се ровят в своите разкопки и търсят човешки черепи и крайници, като вярват, че ще открият свързващите звена между животното и човека. Но всички те нямат дори предчувствие за истинското положение на нещата в тази област. Що се отнася само до външната форма, този подход може и да е донякъде оправдан, но трябва да знаем, че колкото по-назад във времето проследяваме тези животински форми, толкова по-облъхнати се оказват те от древната мъдрост. И ако днешните палеонтолози откриват в една или друга област на Европа човекоподобни скелети, крайници или кости, те просто я заявяват: Това са древни скелети на хора с малък череп, полегато чело, изпъкнали надочни дъги и т.н. Ако обаче са наясно с палеонтологията, те биха казали: този човек, който според официалната палеонтология представлява една напреднала в своето развитие маймуна, беше непрекъснато облъхван от древната мъдрост и той участвуваше в нея така да се каже само до определена степен.
към текста >>

84. 4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Човекът-крайници
Човекът-крайници
към текста >>

И сега Вие отново получавате потвърждение за троичното устройство на човека: човекът-глава се изгражда от Космоса; човекът-гърди се изгражда с посредничеството на външния свят, а двигателно-веществообменният човек (или човекът-крайници): чрез неговата собствена деятелност във физическия Земен свят.
И сега Вие отново получавате потвърждение за троичното устройство на човека: човекът-глава се изгражда от Космоса; човекът-гърди се изгражда с посредничеството на външния свят, а двигателно-веществообменният човек (или човекът-крайници): чрез неговата собствена деятелност във физическия Земен свят.
към текста >>

Човекът-крайници (или двигателно-веществообменният човек) на свой ред също е цялостен „човек“, но сега рудиментарни са гърдите и главата.
Троичната същност проличава и в едно друго отношение. Помислете: Когато човекът се ражда, първите четири звена от формообразуващата система са вече в силата си, докато останалите осем звена се намират в рудиментарно състояние. Вие разбирате, че става дума за човека-глава. Главата впрочем доколкото останалите звена са в рудиментарно състояние също е един цялостен „човек“. Човекът-гърди също е един цялостен „човек“, само че в случая рудиментарни са първите четири и последните четири звена. Човекът-крайници (или двигателно-веществообменният човек) на свой ред също е цялостен „човек“, но сега рудиментарни са гърдите и главата. По този начин става ясно, че всеки индивид носи в себе си трима „човеци“. Първият от тях, човекът-глава, е така да се каже, „модел“ или „реконструкция“ на предходната инкарнация. Човекът-гърди е олицетворение на сегашната инкарнация. А това, което човек осъществява като активно поведение, като активни действия във външния свят, намира израз в неговите веществообмен и крайници; него човек ще пренесе в следващата си инкарнация. Ето как и от една друга гледна точка се оказва, че човекът е троично същество, формата на човешкото тяло може да се изследва задълбочено и прецизно само по този начин.
към текста >>

А това, което човек осъществява като активно поведение, като активни действия във външния свят, намира израз в неговите веществообмен и крайници; него човек ще пренесе в следващата си инкарнация.
Човекът-гърди също е един цялостен „човек“, само че в случая рудиментарни са първите четири и последните четири звена. Човекът-крайници (или двигателно-веществообменният човек) на свой ред също е цялостен „човек“, но сега рудиментарни са гърдите и главата. По този начин става ясно, че всеки индивид носи в себе си трима „човеци“. Първият от тях, човекът-глава, е така да се каже, „модел“ или „реконструкция“ на предходната инкарнация. Човекът-гърди е олицетворение на сегашната инкарнация. А това, което човек осъществява като активно поведение, като активни действия във външния свят, намира израз в неговите веществообмен и крайници; него човек ще пренесе в следващата си инкарнация. Ето как и от една друга гледна точка се оказва, че човекът е троично същество, формата на човешкото тяло може да се изследва задълбочено и прецизно само по този начин.
към текста >>

„Човекът-крайници“ (или двигателно-веществообменният човек) също е завършен и цялостен човек.
На свой ред „човекът-гърди“ също е един завършен и цялостен човек: Ръцете са така да се каже външните представители на етерните очи. „Човекът-крайници“ (или двигателно-веществообменният човек) също е завършен и цялостен човек. При него представители на етерните очи са бъбреците. Ето как по отношение на формата, ние стигнахме до трима различни и взаимно свързани „човеци“. Горе, в сферичната форма на главата е изнесен онзи човек, който идва от предходната инкарнация; в „човека-гърди“ живее сегашния човек, а това, което пулсира в „двигателно-веществообменния човек“ ще се прояви едва в следващата инкарнация.
към текста >>

85. 6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

главата е обърната към миналото, докато „човекът-крайници“ е устремен към бъдещето.
Но онова, което ние носим в себе си, по същество е резултат от досегашното развитие. Замислете се само върху индивидуалните качества на човека, и Вие ще си припомните нещо, което многократно съм повтарял а именно, че човешката глава е една метаморфоза на останалия човек, която обхваща досегашния жизнен път, т.е. главата е обърната към миналото, докато „човекът-крайници“ е устремен към бъдещето.
към текста >>

Видяхме как той напредва в своята външна активност именно като „двигателно-веществообменен човек“, като „двигателен човек“ или „човек-крайници“.
Нека да продължим нататък. Завчера показахме как човек развива и своя друг полюс. Видяхме как той напредва в своята външна активност именно като „двигателно-веществообменен човек“, като „двигателен човек“ или „човек-крайници“. Аз посочих и за тази цел трябваше да си припомним подробности от най-древните епохи как човек напредва в своята външна активност като ловец, като скотовъд, като земеделец и като един кръстосващ по морета и океани търговец. Да, човекът упорствува в тези свои „професии“ и набира сили, защото постепенно се освобождава от влиянията на зодиакалните съзвездия. Животното остава под въздействията на Стрелеца, Козирога, Водолея, Рибите. По тази причина животните изграждат своята форма, такава каквато е: Замислена и осъществена според земния физически план. Ако сериозно проучваме животинския кръг, ние трябва да си отговорим на въпроса, защо животните изграждат своята двигателно-веществообменна система точно по този начин.
към текста >>

И само благодарение на това могат да възникнат онези форми, описани от мен завчера „крайниците“, които в известен смисъл са противоположни на „главата“.
От друга страна обаче, той „отказва“ да приема образи. И само благодарение на това могат да възникнат онези форми, описани от мен завчера „крайниците“, които в известен смисъл са противоположни на „главата“. Да, развивайки своята външна деятелност, човекът се освобождава от макрокосмическите въздействия.
към текста >>

За „полюса-крайници“ важи обратното.
Ние казахме, че в „полюса-глава“ човек унищожава своето минало. За „полюса-крайници“ важи обратното. Ако човекът би застанал на една прозрачна Земя, така че върху него биха действували животинският кръг и планетарните движения откъм другата страна на Земята, тогава той не би бил в състояние да разгърне каквато и да е самостоятелна инициатива. Той би останал под категоричните и принуждаващи въздействия на планетите и съзвездията. Той стига до свободното разгръщане на своята инициатива само поради факта, че Земята покрива тези планетарни и зодиакални въздействия. Но освен това, ако би бил напълно изложен на тези въздействия, в хода на повтарящите се земни животи особено в своята двигателно-веществообменна система той би развил един прекалено ригиден, прекалено втвърден живот. Той не би могъл да разгражда, да разпилява материята; органичната материя би се вроговила.
към текста >>

Човекът би имал съвсем друг вид крайници, наподобяващи конско копито.
Ако човекът би застанал на една прозрачна Земя, така че върху него биха действували животинският кръг и планетарните движения откъм другата страна на Земята, тогава той не би бил в състояние да разгърне каквато и да е самостоятелна инициатива. Той би останал под категоричните и принуждаващи въздействия на планетите и съзвездията. Той стига до свободното разгръщане на своята инициатива само поради факта, че Земята покрива тези планетарни и зодиакални въздействия. Но освен това, ако би бил напълно изложен на тези въздействия, в хода на повтарящите се земни животи особено в своята двигателно-веществообменна система той би развил един прекалено ригиден, прекалено втвърден живот. Той не би могъл да разгражда, да разпилява материята; органичната материя би се вроговила. Човекът би имал съвсем друг вид крайници, наподобяващи конско копито. И човекът е избавен от това вроговяване само поради факта, че той не остава в животинския кръг, а изправя главата си и непрекъснато се стреми към отвесната човешка ос.
към текста >>

В другия полюс, наречен от нас „веществообмен-крайници“ или „двигателно-веществообменен полюс“, човек се развива по такъв начин, че не позволява на материята да стигне до пълна космическа зрелост.
Но какво става с противоположния полюс? В горния край на човешката фигура, където е „полюсът-глава“, човек унищожава своето минало и раздробява материята, превръща я в прах. В другия полюс, наречен от нас „веществообмен-крайници“ или „двигателно-веществообменен полюс“, човек се развива по такъв начин, че не позволява на материята да стигне до пълна космическа зрелост. Тя изостава, защото човек я задържа. И ние притежаваме пръсти, палци и т.н., само защото не сме позволили на нашите крайници да израснат според техните собствени намерения. Ако бихме ги оставили да израснат свободно, те не само биха завършвали с нокти; те целите биха се превърнали в огромни и вроговени остриета. Ние, така да се каже, ги задържаме на една по-ранна степен. И само поради обстоятелството, че задържаме нашите крайници, можем да развием в тях онази воля, която после ще се прояви като една от най-важните заложби за следващите земни животи.
към текста >>

И ние притежаваме пръсти, палци и т.н., само защото не сме позволили на нашите крайници да израснат според техните собствени намерения.
Но какво става с противоположния полюс? В горния край на човешката фигура, където е „полюсът-глава“, човек унищожава своето минало и раздробява материята, превръща я в прах. В другия полюс, наречен от нас „веществообмен-крайници“ или „двигателно-веществообменен полюс“, човек се развива по такъв начин, че не позволява на материята да стигне до пълна космическа зрелост. Тя изостава, защото човек я задържа. И ние притежаваме пръсти, палци и т.н., само защото не сме позволили на нашите крайници да израснат според техните собствени намерения. Ако бихме ги оставили да израснат свободно, те не само биха завършвали с нокти; те целите биха се превърнали в огромни и вроговени остриета. Ние, така да се каже, ги задържаме на една по-ранна степен. И само поради обстоятелството, че задържаме нашите крайници, можем да развием в тях онази воля, която после ще се прояви като една от най-важните заложби за следващите земни животи. Ако ние бихме позволили самостоятелното развитие на двигателно-веществообменния човек, тогава животът щеше да приключи в рамките на една единствена наша инкарнация. Ние съхраняваме онова, което ще пренесем в бъдещето не по друг начин, а като не позволяваме на двигателно-веществообменния човек да се развие според неговите собствени намерения.
към текста >>

И само поради обстоятелството, че задържаме нашите крайници, можем да развием в тях онази воля, която после ще се прояви като една от най-важните заложби за следващите земни животи.
В другия полюс, наречен от нас „веществообмен-крайници“ или „двигателно-веществообменен полюс“, човек се развива по такъв начин, че не позволява на материята да стигне до пълна космическа зрелост. Тя изостава, защото човек я задържа. И ние притежаваме пръсти, палци и т.н., само защото не сме позволили на нашите крайници да израснат според техните собствени намерения. Ако бихме ги оставили да израснат свободно, те не само биха завършвали с нокти; те целите биха се превърнали в огромни и вроговени остриета. Ние, така да се каже, ги задържаме на една по-ранна степен. И само поради обстоятелството, че задържаме нашите крайници, можем да развием в тях онази воля, която после ще се прояви като една от най-важните заложби за следващите земни животи. Ако ние бихме позволили самостоятелното развитие на двигателно-веществообменния човек, тогава животът щеше да приключи в рамките на една единствена наша инкарнация. Ние съхраняваме онова, което ще пренесем в бъдещето не по друг начин, а като не позволяваме на двигателно-веществообменния човек да се развие според неговите собствени намерения.
към текста >>

Докато в горния край на човешката фигура, където е „полюсът-глава“, ние имаме нещо като черупка на стрида, нещо, което се обособява като материя и е чиста материя, то долу при „полюса-крайници“ имаме един вид зародиш.
може да продължи своето развитие. Докато в горния край на човешката фигура, където е „полюсът-глава“, ние имаме нещо като черупка на стрида, нещо, което се обособява като материя и е чиста материя, то долу при „полюса-крайници“ имаме един вид зародиш. Тук (горе) ние можем да кажем: Ние душевно изживяваме чисто етерния свят, образа. Тук (долу) ние изживяваме не образа, а зараждащия се живот. Тук ние изживяваме нашата здрава свързаност с материята. Ние сме в състояние да движим нашите крайници, защото сме свързани с материята. Доколкото в главата човек превръща своите сетива в крайници и доколкото по отношение на главата сам става двигателно-веществообменен човек, там, в главата, той не може да движи нищо.
към текста >>

Ние сме в състояние да движим нашите крайници, защото сме свързани с материята.
може да продължи своето развитие. Докато в горния край на човешката фигура, където е „полюсът-глава“, ние имаме нещо като черупка на стрида, нещо, което се обособява като материя и е чиста материя, то долу при „полюса-крайници“ имаме един вид зародиш. Тук (горе) ние можем да кажем: Ние душевно изживяваме чисто етерния свят, образа. Тук (долу) ние изживяваме не образа, а зараждащия се живот. Тук ние изживяваме нашата здрава свързаност с материята. Ние сме в състояние да движим нашите крайници, защото сме свързани с материята. Доколкото в главата човек превръща своите сетива в крайници и доколкото по отношение на главата сам става двигателно-веществообменен човек, там, в главата, той не може да движи нищо. Всяка отделна част на човека пронизва всички други части; в известен смисъл очите са ръце, доколкото те могат да се движат и опипват предметите; обаче в главата далеч не всичко е подвижно, главата е най-вече неподвижна, и мозъчните гънки например са лишени от всякакви произволни движения. Това е естестствено. Обаче главата е слабо подвижна дори и в своята външна повърхност, едно странно изключение е например човек да движи ушите си.
към текста >>

Доколкото в главата човек превръща своите сетива в крайници и доколкото по отношение на главата сам става двигателно-веществообменен човек, там, в главата, той не може да движи нищо.
Докато в горния край на човешката фигура, където е „полюсът-глава“, ние имаме нещо като черупка на стрида, нещо, което се обособява като материя и е чиста материя, то долу при „полюса-крайници“ имаме един вид зародиш. Тук (горе) ние можем да кажем: Ние душевно изживяваме чисто етерния свят, образа. Тук (долу) ние изживяваме не образа, а зараждащия се живот. Тук ние изживяваме нашата здрава свързаност с материята. Ние сме в състояние да движим нашите крайници, защото сме свързани с материята. Доколкото в главата човек превръща своите сетива в крайници и доколкото по отношение на главата сам става двигателно-веществообменен човек, там, в главата, той не може да движи нищо. Всяка отделна част на човека пронизва всички други части; в известен смисъл очите са ръце, доколкото те могат да се движат и опипват предметите; обаче в главата далеч не всичко е подвижно, главата е най-вече неподвижна, и мозъчните гънки например са лишени от всякакви произволни движения. Това е естестствено. Обаче главата е слабо подвижна дори и в своята външна повърхност, едно странно изключение е например човек да движи ушите си.
към текста >>

86. 7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

От там идват импулсите, които формират главата, гърдите, крайниците и т.н.
Виждате ли, когато разглеждаме формите на човешкото тяло и техните взаимни връзки, ние трябва да се от правим далеч навън към небето на неподвижните звезди. От там идват импулсите, които формират главата, гърдите, крайниците и т.н. Ние ясно виждаме как тези форми израстват във външния свят. Ако погледнем човека още по-отблизо, ще открием и въздействията на планетарната система. Знаем, че планетарните сфери образуват степените на човешкия живот: сетивен, нервен, дихателен и т.н. По-нататък стигаме до душевните качества на човека, до неговия душевен живот. След това идва ред на периодичните смени между будност и сън, между образ и действителност.
към текста >>

87. 8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Ето неговият гръбнак, ето неговите крайници (рис. 32).
Спрямо животното, Земята упражнява своето непосредствено действие върху всяка негова част, която се стреми към сферичната форма. При човека това не е така. В противен случай той би останал животно и неговият стремеж към сферата би бил точно като този на животното. В известен смисъл животното непрекъснато се стреми към сферичната форма. Ето неговият гръбнак, ето неговите крайници (рис. 32). Но сякаш непрекъснато нещо му пречи да стигне до съвършената кълбовидна форма. Животинският гръбнак е само част от тази сфера. Човекът обаче се издига над Земята, както се издига и над животинския кръг. Човекът изгражда своята сферична форма, преодолявайки планетарните сили. Той се превръща в едно изправено същество.
към текста >>

88. 9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Ние просто не сме в състояние да разберем как нашите крайници, как целият ни организъм е проникнат от тази вътрешна и спяща воля.
Да, ако антипатиите нараснат прекомерно, тогава човек се препълва с ненавист към целия свят, става враг на целия свят. Тази мирова ненавист може да се разширява до ужасяващи размери. И цялата педагогика, всичките социални въздействия трябва да си поставят за цел недопускането на подобна ненавист! Но помислете си сами, че от една страна всичко онова, което напира така стихийно от тайнствените дълбини на човешкия характер, прераства в един клокочещ егоизъм, от който изникват всички разновидности на налудността за преследване; но от друга страна в този клокочещ егоизъм действува и спящата съзидателна воля, която сънят скрива от нас! Ние просто не сме в състояние да разберем как нашите крайници, как целият ни организъм е проникнат от тази вътрешна и спяща воля. Само някои отделни и странни сънища могат да насочат човешкото съзнание към онази воля, която пулсира в нашия организъм по време на съня. За обикновеното съзнание както помните от другите лекции тя лежи зад прага на духовния свят. И този, който успее да вникне в това, той може вече да разбира и всичко, което тласка човека към подлостта и злото. Една от дълбоките тайни на живота е вложена тъкмо в това, че ние постигаме уравновесяването на нашите биологични процеси с помощта на онези сили, които ако биха били овладени от съзнанието щяха да превърнат човека в злодей, в инструмент на зло то.
към текста >>

89. 9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Развиваме я от факта, че можем да поставим дясната ръка върху лявата, по-специално, когато поставяме един върху друг симетричните крайници.
Хелен Келер има един различен чувствен свят, един различен представен свят от този на другите хора; тя можеше да разбира, само защото имаше ясно познание за езика. Без него, ние не бихме развили представата за Аза. Развиваме я от факта, че можем да поставим дясната ръка върху лявата, по-специално, когато поставяме един върху друг симетричните крайници. Така, ние развиваме също една фина представа за Аза, защото кръстосваме очните оси на двете очи, когато визираме един обект. Така както кръстосваме ръцете, така кръстосваме и двете очни оси. Когато гледаме нещо, винаги кръстосваме очите.
към текста >>

90. 11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Но следващата сфера е много по-сложна; тя е възприемана от частта на астралното тяло, която е вместена през деня, по време на будното състояние, в слънчевия сплит на човека, вместена също най-вече в цялостността на устройството на крайниците на човека, частта от астралното тяло, която пропива слънчевия сплит на човека, пропива ръцете и краката, възприема през нощта това, което е в следващата сфера.
После, когато човешкото същество направи тази опитност, то влиза в следващата сфера. При това, то не губи първата, тя продължава да живее за неговото възприятие на сърцето. Но следващата сфера е много по-сложна; тя е възприемана от частта на астралното тяло, която е вместена през деня, по време на будното състояние, в слънчевия сплит на човека, вместена също най-вече в цялостността на устройството на крайниците на човека, частта от астралното тяло, която пропива слънчевия сплит на човека, пропива ръцете и краката, възприема през нощта това, което е в следващата сфера.
към текста >>

Значи, човешкото същество възприема чрез това, което предпочитам да нарека сега своето слънчево възприятие, защото става въпрос за частта от астралното тяло способна да възприема, която е свързана със слънчевия сплит и с крайниците: предпочитам да го нарека неговото слънчево око.
Значи, човешкото същество възприема чрез това, което предпочитам да нарека сега своето слънчево възприятие, защото става въпрос за частта от астралното тяло способна да възприема, която е свързана със слънчевия сплит и с крайниците: предпочитам да го нарека неговото слънчево око. Но чрез него то възприема цялата си връзка със Зодиака и с движението на планетите. Значи, образът се уголемява. Човекът се уголемява повече до по-дълбокото му влизане в образа на космоса.
към текста >>

Гледайте го: краката му са кръстосани един върху друг, като той е седнал върху кръстосаните си един върху друг крака; всъщност, той иска да бъде подвижна в него само горната част на тялото и това, което е във връзка с висшите констелации, а не това, кое то действа също през него чрез слънчевото око, това, което действа през крайниците.
Гледайте, значи, човек в състоянието на Буда или най-общо, състоянието на източен мъдрец, който се стреми чрез упражнения да стигне до духовната мъдрост. Гледайте го: краката му са кръстосани един върху друг, като той е седнал върху кръстосаните си един върху друг крака; всъщност, той иска да бъде подвижна в него само горната част на тялото и това, което е във връзка с висшите констелации, а не това, кое то действа също през него чрез слънчевото око, това, което действа през крайниците. Той иска, така да се каже, да сложи вън от кръгообразното обходно движение силите на крайниците. Можете също да видите в положението на всички, които се стремят към мъдростта върху източния свят, че те искат да развият връзки само с това, което е над Земята. Те искат да развият познавателни връзки само с това, което е от природата на душата.
към текста >>

Той иска, така да се каже, да сложи вън от кръгообразното обходно движение силите на крайниците.
Гледайте, значи, човек в състоянието на Буда или най-общо, състоянието на източен мъдрец, който се стреми чрез упражнения да стигне до духовната мъдрост. Гледайте го: краката му са кръстосани един върху друг, като той е седнал върху кръстосаните си един върху друг крака; всъщност, той иска да бъде подвижна в него само горната част на тялото и това, което е във връзка с висшите констелации, а не това, кое то действа също през него чрез слънчевото око, това, което действа през крайниците. Той иска, така да се каже, да сложи вън от кръгообразното обходно движение силите на крайниците. Можете също да видите в положението на всички, които се стремят към мъдростта върху източния свят, че те искат да развият връзки само с това, което е над Земята. Те искат да развият познавателни връзки само с това, което е от природата на душата.
към текста >>

91. Съдържание GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Крайниците в ембриона като заложби на ушите, които са подчинени на тежестта.
Разглеждане на образуването на ухото: метаморфоза на целия човек. Крайниците в ембриона като заложби на ушите, които са подчинени на тежестта. Движенията на краката след смъртта като звуков свят: слушане на моралното качество на делата. Пораждане на паметта и способността да се обича. Образуване на езика. Образуване на сетивните органи от духа. Тристранният процес на слушането.
към текста >>

92. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Както тук, в земния си живот, когато стоим пред някой човек, виждаме с външните си сетива само формата на лицето, блясъка на очите, движенията на крайниците му, но в тези форми на лицето, в блясъка на очите, в инкарната на кожата, в движенията на крайниците осъзнаваме, че се проявява нещо духовно-душевно, поради това, че самите ние сме духовно-душевни същества, така този, който може да съзерцава света духовно-душевно, осъзнава, че не е истина, когато се твърди, че Слънцето, Луната, неподвижните звезди и планетите със своите движения са само това, което ни описва днешната физическа астрономия.
Не бива да ви заблуждава мисълта, че за земните хора, които имат различни тела, външният свят е единственото. Точно това е значимото, че ние имаме един общ свят, когато сме в извънземното съществуване, че светът, който има единият човек, е същият, който има и другият човек, и че хората, които тук, в земното съществуване, са разделени пространствено, защото всеки е затворен в своята кожа, там се отделят един от друг чрез вътрешната сила на душата си. В извънземното съществуване всеки е една индивидуалност, но не е разделен от другия чрез пространството, а чрез вътрешната сила на душата си, чрез обединяващите сили в душата си. Но в тези обединяващи сили се влива това, което духовно отговаря на Космоса, което за нас се проявява във физическото отражение на Слънцето, Луната, планетите и неподвижните звезди. Както тук, в земния си живот, когато стоим пред някой човек, виждаме с външните си сетива само формата на лицето, блясъка на очите, движенията на крайниците му, но в тези форми на лицето, в блясъка на очите, в инкарната на кожата, в движенията на крайниците осъзнаваме, че се проявява нещо духовно-душевно, поради това, че самите ние сме духовно-душевни същества, така този, който може да съзерцава света духовно-душевно, осъзнава, че не е истина, когато се твърди, че Слънцето, Луната, неподвижните звезди и планетите със своите движения са само това, което ни описва днешната физическа астрономия. Това описание всъщност е подобно на описанието на някого, който би взел под внимание само външната локална промяна на мускулите на лицето ни, или само движенията на клепачите, а не би видял в тях израза на духовно-душевното ни същество. Който може да съзерцава света духовно-душевно, вижда в явленията на Луната и Слънцето също така физиогномичния израз на нещо космически духовно-душевно, както в човешкото лице ние виждаме израз на нещо духовно-душевно. В движенията на планетите той вижда проявления на духовно-душевни събития, както в движенията на крайниците на човека вижда откровения на духовно-душевни импулси. И в тези духовно-душевни основи на това, което свети към нас във физическия образ на външното физическо Слънце, на външната физическа Луна, на звездите и техните движения, в тази духовно-душевна същност, която в Космоса е адекватна на духовно-душевната същност на отделните хора, живее човекът като надсетивно същество, преди да слезе в земното битие. И както като земен човек аз мога да кажа, че в мен живеят белите дробове и сърцето, така като надземен човек, преди да съм слязъл в сетивно-физическото битие, за да конституирам моето физическо тяло, казвам, че в мен живеят Луната и Слънцето, като при това трябва да съзнавам, че нямам предвид сетивния земен отблясък на Слънцето и Луната, а лежащото в основата им като духовно-душевна същност.
към текста >>

В движенията на планетите той вижда проявления на духовно-душевни събития, както в движенията на крайниците на човека вижда откровения на духовно-душевни импулси.
В извънземното съществуване всеки е една индивидуалност, но не е разделен от другия чрез пространството, а чрез вътрешната сила на душата си, чрез обединяващите сили в душата си. Но в тези обединяващи сили се влива това, което духовно отговаря на Космоса, което за нас се проявява във физическото отражение на Слънцето, Луната, планетите и неподвижните звезди. Както тук, в земния си живот, когато стоим пред някой човек, виждаме с външните си сетива само формата на лицето, блясъка на очите, движенията на крайниците му, но в тези форми на лицето, в блясъка на очите, в инкарната на кожата, в движенията на крайниците осъзнаваме, че се проявява нещо духовно-душевно, поради това, че самите ние сме духовно-душевни същества, така този, който може да съзерцава света духовно-душевно, осъзнава, че не е истина, когато се твърди, че Слънцето, Луната, неподвижните звезди и планетите със своите движения са само това, което ни описва днешната физическа астрономия. Това описание всъщност е подобно на описанието на някого, който би взел под внимание само външната локална промяна на мускулите на лицето ни, или само движенията на клепачите, а не би видял в тях израза на духовно-душевното ни същество. Който може да съзерцава света духовно-душевно, вижда в явленията на Луната и Слънцето също така физиогномичния израз на нещо космически духовно-душевно, както в човешкото лице ние виждаме израз на нещо духовно-душевно. В движенията на планетите той вижда проявления на духовно-душевни събития, както в движенията на крайниците на човека вижда откровения на духовно-душевни импулси. И в тези духовно-душевни основи на това, което свети към нас във физическия образ на външното физическо Слънце, на външната физическа Луна, на звездите и техните движения, в тази духовно-душевна същност, която в Космоса е адекватна на духовно-душевната същност на отделните хора, живее човекът като надсетивно същество, преди да слезе в земното битие. И както като земен човек аз мога да кажа, че в мен живеят белите дробове и сърцето, така като надземен човек, преди да съм слязъл в сетивно-физическото битие, за да конституирам моето физическо тяло, казвам, че в мен живеят Луната и Слънцето, като при това трябва да съзнавам, че нямам предвид сетивния земен отблясък на Слънцето и Луната, а лежащото в основата им като духовно-душевна същност. Целият божествено-духовен свят ме протъкава и пронизва с живот, когато съм в надсетивното човешко съществуване. Прозрем ли това, получаваме дълбоко страхопочитание пред цялото истинско мирово битие, в което е вплетен човекът. Защото от сега нататък прозираме прекрасните взаимовръзки между човека и Всемира.
към текста >>

93. ВТОРА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Представете си, че астралният организъм и азът, които отначало вибрират във веществообмяната с крайниците, вибрират прекалено бързо.
Да вземем за пример обикновените детски спазми. Те се дължат на това, че при детето астралният организъм и азът не потъват по правилен начин във физическия и етерния организъм. Там първо трябва да се установи правилното съотношение. Представете си, че астралният организъм и азът, които отначало вибрират във веществообмяната с крайниците, вибрират прекалено бързо. Другият човек (другата система) не може веднага да го обхване. Ако правилно вибрира, тогава е така, че когато имате например част от физическия и етерния човек, който следва да бъде проникнат от астралния човек и аза, това става бавно. Бих казал, че всяко течение на астралността винаги правилно обхваща една капчица от жизнената течност, проникната от етерното. Те се нагласят една към друга, ако всичко протича в правилното темпо. Но ако то вибрира много бързо (виж рис.
към текста >>

94. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Можете да видите, че човешките крайници не са поставени така, както са подходящи за земните условия, а в положение да не са подходящи за земните условия, така че още чрез стойката си, чрез положението на крайниците си човекът да бъде напълно изтръгнат от земното и със своите извършващи се в духа действия да бъде насочен към божественото.
Така чрез мислите, които са ставали прозрачни за него, ученикът е следвало да съзре божественото. При рецитирането чрез мантричните стихове е следвало той не да чуе тяхното съдържание, а нахлуващата чрез тях божествена сила е трябвало да доведе до действия чрез това, което е лежало в жертвата. Чрез лежащото в жертвата (чрез смисъла на жертвата) е трябвало той да насочи към божественото волята си, цялата си личност. Жертвените действия са били свързани с това. И днес можете да ги видите в позата на Буда. Можете да видите, че човешките крайници не са поставени така, както са подходящи за земните условия, а в положение да не са подходящи за земните условия, така че още чрез стойката си, чрез положението на крайниците си човекът да бъде напълно изтръгнат от земното и със своите извършващи се в духа действия да бъде насочен към божественото.
към текста >>

95. ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Въпросът е да предадем на детето вътрешно подвижни понятия, които растат като нашите крайници, така че това, което развиваме пред детето, да може да се преобрази в нещо съвсем друго през следващите десетилетия от неговия живот.
Едва когато мога да повярвам в моите образи по този начин, едва тогава се проявява тази своеобразна невидима надсетивна връзка между мен и детето. И изградя ли моето собствено схващане с такова душевно задълбочаване и го представя на детето, тогава този образ остава за цял живот в детето и се развива и по-нататък. Това, което постигаме, ако между смяната на зъбите и половата зрялост преподаваме по образен начин, е, че на детето не се дават готови понятия, към които то да се придържа и които да са възможно точни. Дадем ли на детето готови понятия, е подобно да стегнем ръцете му с един уред, така че да не може да се развива свободно. Въпросът е да предадем на детето вътрешно подвижни понятия, които растат като нашите крайници, така че това, което развиваме пред детето, да може да се преобрази в нещо съвсем друго през следващите десетилетия от неговия живот.
към текста >>

96. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Както главата и крайниците са свързани в пространствения организъм, така е свързана младостта със старостта, а още по-добре казано: старостта с младостта.
Спомнете си онези лекции върху педагогиката, където например казах: ако в детската си възраст един човек се научи да почита и боготвори, да се прекланя пред своя възпитател, в по-късната възраст тази сила на преклонение ще се преобрази в една благословяща нежност към другите хора, докато ако в детството си един човек е лишен от възможността да боготвори някого, в по-късната си възраст той не може да бъде истински нежен, нито пък да благославя другите хора. Както главата и крайниците са свързани в пространствения организъм, така е свързана младостта със старостта, а още по-добре казано: старостта с младостта. От гледна точка на външното, физическо наблюдение, светът протича в посока от миналото към бъдещето; от по-висша гледна точка обаче, съществува и обратната посока от бъдещето към миналото. След нашата смърт, ние тръгваме точно в този обратна посока. И тогава нещата се оказват свързани именно според законите на „времевия организъм", според законите на етерното тяло.
към текста >>

97. 12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Ние разграничаваме в човека три системи: нервно-сетивна, ритмична, и система веществообмен-крайници.
Вземете приложението на моята книга „Върху загадките на душата". Ако някой правилно осмисли всичко, което разкривам там за троичното устройство*10 на човека днес това рядко може да се срещне той ще стигне до твърде интересни изводи. Ние разграничаваме в човека три системи: нервно-сетивна, ритмична, и система веществообмен-крайници. Тези три системи си взаимодействуват непрекъснато. Свикнали сме да казваме: нервно-сетивната система действува предимно в главата. Обаче в известен смисъл погледнато функционално целият човек се стреми да стане „глава". Същото важи и за другите системи, за ритмичната система, за системата веществообмен-крайници.
към текста >>

Същото важи и за другите системи, за ритмичната система, за системата веществообмен-крайници.
Ако някой правилно осмисли всичко, което разкривам там за троичното устройство*10 на човека днес това рядко може да се срещне той ще стигне до твърде интересни изводи. Ние разграничаваме в човека три системи: нервно-сетивна, ритмична, и система веществообмен-крайници. Тези три системи си взаимодействуват непрекъснато. Свикнали сме да казваме: нервно-сетивната система действува предимно в главата. Обаче в известен смисъл погледнато функционално целият човек се стреми да стане „глава". Същото важи и за другите системи, за ритмичната система, за системата веществообмен-крайници.
към текста >>

Ако например се разхождаме по улицата, с нашата двигателна система (или системата веществообмен-крайници) ние извършваме едно движение в пространството.
Ако например се разхождаме по улицата, с нашата двигателна система (или системата веществообмен-крайници) ние извършваме едно движение в пространството. В нашата нервно-сетивна система, на това движение съответствува, приблизително в същата степен, едно състояние на покой. Моля Ви да направите усилие и да разберете тези неща. Аз казах: „Едно състояние на покой". Обикновено думата „покой" се употребява като едно абсолютно понятие. Ако някой седи на стола, той просто седи; изобщо не се мисли, дали в този момент човекът не е изпълнен с безпокойство, напрежение, страх.
към текста >>

98. 13. БЕЛЕЖКИ GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

3. Системата „веществообмен-крайници" носител на волята.
3. Системата „веществообмен-крайници" носител на волята.
към текста >>

99. Четвърта лекция, 7. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Своеобразното при тези древни форми на човешкото съзнание – колкото и парадоксално да изглежда за днешните хора – беше следното: С наближаването на Октомври, в човешките крайници се появяваше нещо, което изпитваше стремеж към каквато и да е деятелност.
Своеобразното при тези древни форми на човешкото съзнание – колкото и парадоксално да изглежда за днешните хора – беше следното: С наближаването на Октомври, в човешките крайници се появяваше нещо, което изпитваше стремеж към каквато и да е деятелност. През лятото човекът използваше движенията на своите крайници за това, което изискаха нивите; той трябваше да вземе плуга в ръцете си, да върши това или онова. Той трябваше да се нагоди към външния свят. Когато есента беше отминала и крайниците се успокояваха, у хората се пробуждаше стремеж към друг вид деятелност и тогава крайниците започваха да копнеят за това, да моделират, да месят глина. Както през дните на Йоановия празник възникваше интензивният порив да се танцува, да се музицира, така и с настъпването на зимното Слънцестоене възникваше интензивният порив да се моделира, да се пластицира, като за тази цел бяха използвани всякакъв вид меки материи, каквито имаше в природата. Хората например имаха едно фино усещане за начина, по който водата започва да замръзва.
към текста >>

През лятото човекът използваше движенията на своите крайници за това, което изискаха нивите; той трябваше да вземе плуга в ръцете си, да върши това или онова.
Своеобразното при тези древни форми на човешкото съзнание – колкото и парадоксално да изглежда за днешните хора – беше следното: С наближаването на Октомври, в човешките крайници се появяваше нещо, което изпитваше стремеж към каквато и да е деятелност. През лятото човекът използваше движенията на своите крайници за това, което изискаха нивите; той трябваше да вземе плуга в ръцете си, да върши това или онова. Той трябваше да се нагоди към външния свят. Когато есента беше отминала и крайниците се успокояваха, у хората се пробуждаше стремеж към друг вид деятелност и тогава крайниците започваха да копнеят за това, да моделират, да месят глина. Както през дните на Йоановия празник възникваше интензивният порив да се танцува, да се музицира, така и с настъпването на зимното Слънцестоене възникваше интензивният порив да се моделира, да се пластицира, като за тази цел бяха използвани всякакъв вид меки материи, каквито имаше в природата. Хората например имаха едно фино усещане за начина, по който водата започва да замръзва. Намирайки се близо до водни маси, те протягаха ръцете си под водата в една или друга посока, при което върху тях възникваха различни форми от лед; ръцете им, покрити с лед, се втвърдяваха от студ, а когато хората ги изваждаха от водата, дълго се взираха в причудливите художествени форми на ледените кристали, преди те отново да се разтопят.
към текста >>

Когато есента беше отминала и крайниците се успокояваха, у хората се пробуждаше стремеж към друг вид деятелност и тогава крайниците започваха да копнеят за това, да моделират, да месят глина.
Своеобразното при тези древни форми на човешкото съзнание – колкото и парадоксално да изглежда за днешните хора – беше следното: С наближаването на Октомври, в човешките крайници се появяваше нещо, което изпитваше стремеж към каквато и да е деятелност. През лятото човекът използваше движенията на своите крайници за това, което изискаха нивите; той трябваше да вземе плуга в ръцете си, да върши това или онова. Той трябваше да се нагоди към външния свят. Когато есента беше отминала и крайниците се успокояваха, у хората се пробуждаше стремеж към друг вид деятелност и тогава крайниците започваха да копнеят за това, да моделират, да месят глина. Както през дните на Йоановия празник възникваше интензивният порив да се танцува, да се музицира, така и с настъпването на зимното Слънцестоене възникваше интензивният порив да се моделира, да се пластицира, като за тази цел бяха използвани всякакъв вид меки материи, каквито имаше в природата. Хората например имаха едно фино усещане за начина, по който водата започва да замръзва. Намирайки се близо до водни маси, те протягаха ръцете си под водата в една или друга посока, при което върху тях възникваха различни форми от лед; ръцете им, покрити с лед, се втвърдяваха от студ, а когато хората ги изваждаха от водата, дълго се взираха в причудливите художествени форми на ледените кристали, преди те отново да се разтопят.
към текста >>

100. Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

И тогава в тази човешка глава би била видима, отправяйки въздействията си надолу към сърцето, силата на Михаил, смазваща Дракона, тъй че сега неговата кръв се отправя от сърцето към крайниците на човека.
Един такъв човек, който би могъл да прониква навътре в духовния живот на 18. столетие, вероятно щеше да стигне до следното художествено изображение. Външно погледнато неговата рисунка би показала човешката фигура там в долната анималистична част на Дракона, като увита около себе си. Обаче зад човека – тъй като човекът вижда в духовния свят с тилната част на главата си – би се извисявал космическият образ на Михаил, сияен и могъщ, но сдържащ своето космическо величие, отразяващ своята космическа същност във вътрешния свят на по-висшата човешка природа, тъй че в своето собствено етерно тяло човекът би предлагал едно етерно отражение на космическия образ на Михаил. И тогава в тази човешка глава би била видима, отправяйки въздействията си надолу към сърцето, силата на Михаил, смазваща Дракона, тъй че сега неговата кръв се отправя от сърцето към крайниците на човека. Ето какъв беше образът, който все още много хора на 18. столетие носеха в себе си и който показваше вътрешната човешка битка на Михаил с Дракона. Да, за онази епоха този образ напомняше на хората как с помощта на горните сили могат да бъдат сразени долните сили, и как човекът се нуждае от Михаиловата сила за да поддържа своя собствен живот.
към текста >>

101. Трета лекция, 30. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Горният човек, “човекът-глава” трябваше да се издигне до едно по-фино усещане за процесите, разиграващи се в “човека-гърди” и “човека-крайници”.
Както чрез очите ние възприемаме външните процеси в сетивния свят, така и човешкото сърце фактически е сетивния орган по отношение на споменатите функции. Чрез сърцето главата – и по-точно малкият мозък – подсъзнателно възприема как кръвта се подхранва от преработените хранителни средства, как функционират бъбреците, черният дроб и така нататък. За “горния човек” сърцето е един сетивен орган. И да издигне това сърце – като един вид сетивен орган – до определена степен на съзнание: до това се свеждаше обучението на онзи, който работеше за култа на Митра. Той трябваше да стигне до едно по-фино, съзнателно усещане за онова, което се разиграваше в човешкия организъм, в черния дроб, бъбреците, слезката и така нататък. Горният човек, “човекът-глава” трябваше да се издигне до едно по-фино усещане за процесите, разиграващи се в “човека-гърди” и “човека-крайници”. През древните епохи едно такова обучение засягаше не толкова разсъдъчните способности на човека, както е прието да се мисли днес, а целия човек и най-вече неговите чувства. И когато ученикът постигаше необходимата зрялост, той можеше да каже: Както с помощта на сетивните възприятия, идващи от физическите очи аз виждам дъждовните облаци или синьото небе, така и сега аз мога да потвърдя: Ето, в този случай в моя организъм се извършва един вид преработвателен процес, а в този случай – друг вид преработвателен процес.
към текста >>

102. 1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

И когато насочим поглед върху рода на птиците, ние естествено се намираме принудени според общите, обикновени човешки възгледи, да говорим също и при птиците за глава и крайници и тем подобни.
Не може да не ни направи впечатление, че птиците, които обитават във въздуха, които черпят условията на тяхното съществуване от въздуха са устроени като животни различно от онези животни, които обитават не посредствено върху земната почва или някои от тях под земната почва. И когато насочим поглед върху рода на птиците, ние естествено се намираме принудени според общите, обикновени човешки възгледи, да говорим също и при птиците за глава и крайници и тем подобни. Но това е всъщност един твърде нехудожествен начин на разглеждане. И аз вече често пъти съм обръщал вниманието върху това, че, ако искаме да се научим да познаваме действително света, ние ще трябва да оставаме при интелектуалистичното разбиране, че интелектуалистичното постепенно трябва да премине в художественото схващане на света. Сега Вие естествено не ще схващате така наречената птича глава, която в сравнение с главата на другите животни е извънредно осакатена, като една действителна глава. Без съмнение, погледнато външно интелектуалистично, човек може да каже: птицата има глава, има туловище, птицата има също крайници. Но помислете, колко атрофирани са птиците крака в сравнение например с тези на една камила или на един слон, и колко атрофирана е птичата глава, ако щете в сравнение с главата на един лъв, на едно куче.
към текста >>

Без съмнение, погледнато външно интелектуалистично, човек може да каже: птицата има глава, има туловище, птицата има също крайници.
Не може да не ни направи впечатление, че птиците, които обитават във въздуха, които черпят условията на тяхното съществуване от въздуха са устроени като животни различно от онези животни, които обитават не посредствено върху земната почва или някои от тях под земната почва. И когато насочим поглед върху рода на птиците, ние естествено се намираме принудени според общите, обикновени човешки възгледи, да говорим също и при птиците за глава и крайници и тем подобни. Но това е всъщност един твърде нехудожествен начин на разглеждане. И аз вече често пъти съм обръщал вниманието върху това, че, ако искаме да се научим да познаваме действително света, ние ще трябва да оставаме при интелектуалистичното разбиране, че интелектуалистичното постепенно трябва да премине в художественото схващане на света. Сега Вие естествено не ще схващате така наречената птича глава, която в сравнение с главата на другите животни е извънредно осакатена, като една действителна глава. Без съмнение, погледнато външно интелектуалистично, човек може да каже: птицата има глава, има туловище, птицата има също крайници. Но помислете, колко атрофирани са птиците крака в сравнение например с тези на една камила или на един слон, и колко атрофирана е птичата глава, ако щете в сравнение с главата на един лъв, на едно куче. В една такава птича глава няма почти нищо порядъчно, изискано; в една такава птича глава едва ли се намира всъщност нещо повече от това, което при кучето, при лъва или при котката представлява предната част на муцуната. Бих могъл да кажа: една по-малко сложна част на устата на едно млекопитаещо животно, това е птичата глава. И това, което при едно млекопитаещо животно са крайниците, е напълно атрофирано при птицата. Без съмнение, един нехудожествен начин на разглеждане нещата говори просто за това, че предните крайници са се превърнали при птицата в крила.
към текста >>

И това, което при едно млекопитаещо животно са крайниците, е напълно атрофирано при птицата.
Сега Вие естествено не ще схващате така наречената птича глава, която в сравнение с главата на другите животни е извънредно осакатена, като една действителна глава. Без съмнение, погледнато външно интелектуалистично, човек може да каже: птицата има глава, има туловище, птицата има също крайници. Но помислете, колко атрофирани са птиците крака в сравнение например с тези на една камила или на един слон, и колко атрофирана е птичата глава, ако щете в сравнение с главата на един лъв, на едно куче. В една такава птича глава няма почти нищо порядъчно, изискано; в една такава птича глава едва ли се намира всъщност нещо повече от това, което при кучето, при лъва или при котката представлява предната част на муцуната. Бих могъл да кажа: една по-малко сложна част на устата на едно млекопитаещо животно, това е птичата глава. И това, което при едно млекопитаещо животно са крайниците, е напълно атрофирано при птицата. Без съмнение, един нехудожествен начин на разглеждане нещата говори просто за това, че предните крайници са се превърнали при птицата в крила. Обаче всичко това е именно един изцяло нехудожествен възглед, един неимагинативен възглед. Ако искаме действително да разберем природата, ако искаме действително да проникнем в Космоса, ние трябва да разглеждаме нещата вече по-дълбоко, да ги разглеждаме преди всичко в техните формиращи и строителни сили. Възледът, че просто птицата също има глава, туловище и крайници, не води например никога до там, да можем да разберем действително изгледа на етерното тяло на птицата. Защото когато с помощта на имагинативното виждане преминем от гледането на това, което при птицата е физическо, към това, което при нея е етерно, ние имаме именно в етерната птица само една глава.
към текста >>

Без съмнение, един нехудожествен начин на разглеждане нещата говори просто за това, че предните крайници са се превърнали при птицата в крила.
Без съмнение, погледнато външно интелектуалистично, човек може да каже: птицата има глава, има туловище, птицата има също крайници. Но помислете, колко атрофирани са птиците крака в сравнение например с тези на една камила или на един слон, и колко атрофирана е птичата глава, ако щете в сравнение с главата на един лъв, на едно куче. В една такава птича глава няма почти нищо порядъчно, изискано; в една такава птича глава едва ли се намира всъщност нещо повече от това, което при кучето, при лъва или при котката представлява предната част на муцуната. Бих могъл да кажа: една по-малко сложна част на устата на едно млекопитаещо животно, това е птичата глава. И това, което при едно млекопитаещо животно са крайниците, е напълно атрофирано при птицата. Без съмнение, един нехудожествен начин на разглеждане нещата говори просто за това, че предните крайници са се превърнали при птицата в крила. Обаче всичко това е именно един изцяло нехудожествен възглед, един неимагинативен възглед. Ако искаме действително да разберем природата, ако искаме действително да проникнем в Космоса, ние трябва да разглеждаме нещата вече по-дълбоко, да ги разглеждаме преди всичко в техните формиращи и строителни сили. Възледът, че просто птицата също има глава, туловище и крайници, не води например никога до там, да можем да разберем действително изгледа на етерното тяло на птицата. Защото когато с помощта на имагинативното виждане преминем от гледането на това, което при птицата е физическо, към това, което при нея е етерно, ние имаме именно в етерната птица само една глава. От етерната птица птицата е само глава, от етерната птица ние разбираме веднага, че птицата не може да бъде сравнена с глава, туловище и крайници на други животни, а тя трябва да се схваща само като една глава, която е именно преобразена, която е преобразена като глава.
към текста >>

Възледът, че просто птицата също има глава, туловище и крайници, не води например никога до там, да можем да разберем действително изгледа на етерното тяло на птицата.
Бих могъл да кажа: една по-малко сложна част на устата на едно млекопитаещо животно, това е птичата глава. И това, което при едно млекопитаещо животно са крайниците, е напълно атрофирано при птицата. Без съмнение, един нехудожествен начин на разглеждане нещата говори просто за това, че предните крайници са се превърнали при птицата в крила. Обаче всичко това е именно един изцяло нехудожествен възглед, един неимагинативен възглед. Ако искаме действително да разберем природата, ако искаме действително да проникнем в Космоса, ние трябва да разглеждаме нещата вече по-дълбоко, да ги разглеждаме преди всичко в техните формиращи и строителни сили. Възледът, че просто птицата също има глава, туловище и крайници, не води например никога до там, да можем да разберем действително изгледа на етерното тяло на птицата. Защото когато с помощта на имагинативното виждане преминем от гледането на това, което при птицата е физическо, към това, което при нея е етерно, ние имаме именно в етерната птица само една глава. От етерната птица птицата е само глава, от етерната птица ние разбираме веднага, че птицата не може да бъде сравнена с глава, туловище и крайници на други животни, а тя трябва да се схваща само като една глава, която е именно преобразена, която е преобразена като глава. Така щото главата на птицата представлява само небце и предните части, устните части, и онова, което отива по-нататък назад, трябва да се счита наистина като метаморфозирана, като преобразена глава, но все пак като глава. Цялата птица е всъщност глава. Това иде от там, че в действителност, ако искаме да разберем една птица, ние трябва да отидем много, много далече в миналото на развитието на Земята, в планетарното развитие на Земята.
към текста >>

От етерната птица птицата е само глава, от етерната птица ние разбираме веднага, че птицата не може да бъде сравнена с глава, туловище и крайници на други животни, а тя трябва да се схваща само като една глава, която е именно преобразена, която е преобразена като глава.
Без съмнение, един нехудожествен начин на разглеждане нещата говори просто за това, че предните крайници са се превърнали при птицата в крила. Обаче всичко това е именно един изцяло нехудожествен възглед, един неимагинативен възглед. Ако искаме действително да разберем природата, ако искаме действително да проникнем в Космоса, ние трябва да разглеждаме нещата вече по-дълбоко, да ги разглеждаме преди всичко в техните формиращи и строителни сили. Възледът, че просто птицата също има глава, туловище и крайници, не води например никога до там, да можем да разберем действително изгледа на етерното тяло на птицата. Защото когато с помощта на имагинативното виждане преминем от гледането на това, което при птицата е физическо, към това, което при нея е етерно, ние имаме именно в етерната птица само една глава. От етерната птица птицата е само глава, от етерната птица ние разбираме веднага, че птицата не може да бъде сравнена с глава, туловище и крайници на други животни, а тя трябва да се схваща само като една глава, която е именно преобразена, която е преобразена като глава. Така щото главата на птицата представлява само небце и предните части, устните части, и онова, което отива по-нататък назад, трябва да се счита наистина като метаморфозирана, като преобразена глава, но все пак като глава. Цялата птица е всъщност глава. Това иде от там, че в действителност, ако искаме да разберем една птица, ние трябва да отидем много, много далече в миналото на развитието на Земята, в планетарното развитие на Земята.
към текста >>

И когато искаме да разгледаме подобното при човека, ние отново имаме съответствието между това, което кравата развива едностранно, довеждането до физическа плът на нещо определено астрално, тук при човека в неговите храносмилателни органи имаме нещо хармонично съчетано с нещо друго, имаме го също и в продължението на неговите храносмилателни органи, в крайниците.
Лъвът не стига до тази духовност; не стига до там също и птицата. При птицата работата на храносмилането е нещо почти напълно физическо. Ние намираме естествено етерното тяло в храносмилателния апарат на птицата, но намираме много малко, даже почти нищо от астралността в храносмилателните процеси на птицата. Напротив в храносмилателните процеси при кравата има нещо, което гледано астрално е извънредно величествено, то е цял един свят. И когато искаме да разгледаме подобното при човека, ние отново имаме съответствието между това, което кравата развива едностранно, довеждането до физическа плът на нещо определено астрално, тук при човека в неговите храносмилателни органи имаме нещо хармонично съчетано с нещо друго, имаме го също и в продължението на неговите храносмилателни органи, в крайниците. Така щото действително това, което виждам високо горе във въздуха при орела, което виждам там, където животното изпитва радост непосредствено при въздуха както при лъва, което виждам след това, когато животното е свързано с подземните земни сили, които действуват по-нататък в неговите храносмилателни органи, когато следователно вместо във височините гледам долу в дълбочините и от там прониквам с пълно разбиране същността на кравата, тогава имам трите форми, които в човека са съединени в една хармония и чрез това се уравновесяват: метаморфозата на птицата в човешката глава, метаморфозата на лъва в човешките гърди и метаморфозата на кравата в храносмилателния апарат и в апарата на крайниците на човека, естествено в апарата на крайниците отново огромно метаморфозирано, огромно преобразено.
към текста >>

Така щото действително това, което виждам високо горе във въздуха при орела, което виждам там, където животното изпитва радост непосредствено при въздуха както при лъва, което виждам след това, когато животното е свързано с подземните земни сили, които действуват по-нататък в неговите храносмилателни органи, когато следователно вместо във височините гледам долу в дълбочините и от там прониквам с пълно разбиране същността на кравата, тогава имам трите форми, които в човека са съединени в една хармония и чрез това се уравновесяват: метаморфозата на птицата в човешката глава, метаморфозата на лъва в човешките гърди и метаморфозата на кравата в храносмилателния апарат и в апарата на крайниците на човека, естествено в апарата на крайниците отново огромно метаморфозирано, огромно преобразено.
Лъвът не стига до тази духовност; не стига до там също и птицата. При птицата работата на храносмилането е нещо почти напълно физическо. Ние намираме естествено етерното тяло в храносмилателния апарат на птицата, но намираме много малко, даже почти нищо от астралността в храносмилателните процеси на птицата. Напротив в храносмилателните процеси при кравата има нещо, което гледано астрално е извънредно величествено, то е цял един свят. И когато искаме да разгледаме подобното при човека, ние отново имаме съответствието между това, което кравата развива едностранно, довеждането до физическа плът на нещо определено астрално, тук при човека в неговите храносмилателни органи имаме нещо хармонично съчетано с нещо друго, имаме го също и в продължението на неговите храносмилателни органи, в крайниците. Така щото действително това, което виждам високо горе във въздуха при орела, което виждам там, където животното изпитва радост непосредствено при въздуха както при лъва, което виждам след това, когато животното е свързано с подземните земни сили, които действуват по-нататък в неговите храносмилателни органи, когато следователно вместо във височините гледам долу в дълбочините и от там прониквам с пълно разбиране същността на кравата, тогава имам трите форми, които в човека са съединени в една хармония и чрез това се уравновесяват: метаморфозата на птицата в човешката глава, метаморфозата на лъва в човешките гърди и метаморфозата на кравата в храносмилателния апарат и в апарата на крайниците на човека, естествено в апарата на крайниците отново огромно метаморфозирано, огромно преобразено.
към текста >>

103. 3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Ако разгледаме при човека именно онова, което привежда човека в движение, което съставлява следователно крайниците при човека, и което след това се продължава от крайниците навътре като дейност на обмяната на веществата, ще бъде неправилно да говорим тук главно за физическо вещество.
Днес хората познават малко нещо върху духовното вещество и поради това те говорят също за онова земно същество, което принадлежи едновременно на физическия и на духовния свят, говорят за човека така, като че той би имал само физическо вещество. Но това не е така. Човекът носи в себе си несъмнено духовно и физическо вещество и той носи в себе си това духовно и физическо вещество по един такъв особен начин, че този начин трябва да бъде първо изненадващ за онези, които не са свикнали да обръщат внимание то си върху такива неща. Ако разгледаме при човека именно онова, което привежда човека в движение, което съставлява следователно крайниците при човека, и което след това се продължава от крайниците навътре като дейност на обмяната на веществата, ще бъде неправилно да говорим тук главно за физическо вещество. Вие ще разберете по-точно това по-после. Ние говорим само тогава правилно за човека, когато именно разглеждаме неговата така наречена нисша природа така, че на нейната основа стои всъщност едно духовно вещество. Така че, ако искаме да нарисуваме схематично човека, трябва да сторим това по следния начин.
към текста >>

Докато за крайниците и обмяната на веществата веществото е духовно, силите в тях, например за краката теглото, притеглянето, са физически.
Но при силите положението е точно обратно. Докато за крайниците и обмяната на веществата веществото е духовно, силите в тях, например за краката теглото, притеглянето, са физически. И докато веществото на главата е физическо, силите, които действуват в нея, са духовни. Духовни сили действуват в главата, физически сили действуват в духовното вещество на човешките крайници и на човешката обмяна на веществата. Човекът може да бъде разбран напълно само благодарение на това, че в него правим разлика между неговата горна област, неговата глава и също областта на неговите гърди, които са всъщност физическо вещество, обработено от духовни сили; бих могъл да кажа: най-нисшите духовни сили работят в дишането, а долния човек трябва да разглеждаме като една форма съставено от духовно вещество, в което работят физически сили. Естествено трябва да бъдем наясно върху това, какво е всъщност положението при човека при тези неща. Човекът простира всъщност природата на своята глава в целия негов организъм, така че всъщност главата е също без съмнение онова, което тя е чрез това, че е физическо вещество обработено чрез духовни сили, че тя простира цялото това нейно същество също в долния човек.
към текста >>

Духовни сили действуват в главата, физически сили действуват в духовното вещество на човешките крайници и на човешката обмяна на веществата.
Но при силите положението е точно обратно. Докато за крайниците и обмяната на веществата веществото е духовно, силите в тях, например за краката теглото, притеглянето, са физически. И докато веществото на главата е физическо, силите, които действуват в нея, са духовни. Духовни сили действуват в главата, физически сили действуват в духовното вещество на човешките крайници и на човешката обмяна на веществата. Човекът може да бъде разбран напълно само благодарение на това, че в него правим разлика между неговата горна област, неговата глава и също областта на неговите гърди, които са всъщност физическо вещество, обработено от духовни сили; бих могъл да кажа: най-нисшите духовни сили работят в дишането, а долния човек трябва да разглеждаме като една форма съставено от духовно вещество, в което работят физически сили. Естествено трябва да бъдем наясно върху това, какво е всъщност положението при човека при тези неща. Човекът простира всъщност природата на своята глава в целия негов организъм, така че всъщност главата е също без съмнение онова, което тя е чрез това, че е физическо вещество обработено чрез духовни сили, че тя простира цялото това нейно същество също в долния човек. И това, което човекът е чрез своите крайници, чрез своето духовно вещество, в което работят физически сили, се простира също в горния човек. Това, което работи по този начин в човека, се прониква взаимно.
към текста >>

И това, което човекът е чрез своите крайници, чрез своето духовно вещество, в което работят физически сили, се простира също в горния човек.
И докато веществото на главата е физическо, силите, които действуват в нея, са духовни. Духовни сили действуват в главата, физически сили действуват в духовното вещество на човешките крайници и на човешката обмяна на веществата. Човекът може да бъде разбран напълно само благодарение на това, че в него правим разлика между неговата горна област, неговата глава и също областта на неговите гърди, които са всъщност физическо вещество, обработено от духовни сили; бих могъл да кажа: най-нисшите духовни сили работят в дишането, а долния човек трябва да разглеждаме като една форма съставено от духовно вещество, в което работят физически сили. Естествено трябва да бъдем наясно върху това, какво е всъщност положението при човека при тези неща. Човекът простира всъщност природата на своята глава в целия негов организъм, така че всъщност главата е също без съмнение онова, което тя е чрез това, че е физическо вещество обработено чрез духовни сили, че тя простира цялото това нейно същество също в долния човек. И това, което човекът е чрез своите крайници, чрез своето духовно вещество, в което работят физически сили, се простира също в горния човек. Това, което работи по този начин в човека, се прониква взаимно. Обаче все пак ние можем да разберем човека само тогава, когато го разглеждаме като физическо-духовна вещественост и динамичност, т. е. като силово същество.
към текста >>

Обаче до пълното съзнание може да го доведе само духовното виждане и аз мога да Ви опиша това духовно виждане само така: Онзи, който познава тази тайна за човека от днешната наука на посвещението, а именно, че всъщност най-главният, най-същественият орган, който се нуждае от физическо вещество, е главата, за да обработи това физическо вещество с духовните сили, и който знае по-нататък, че в човешката система на крайниците и на обмяната на веществата същественото е духовното вещество, което се нуждае от физическите сили, от силите на тежестта, на притеглянето, от силите на равновесието и от другите физически сили, за да съществува, онзи, който прозира по този начин духовно тайната на човека и след това насочи поглед обратно върху човешкото земно съществувание, той чувствува самия себе си бидейки човек като извънредно голям длъжник по отношение на Земята.
Който насочва поглед върху здравия и болния човек, ще може много скоро да разбере това различаване, ако въобще иска да има работа с истината, а не с външното явление. Това, което действува тук, поради кое то човекът се чувствува благодарение на факта, че той е едно така устроено същество, както аз го представих, то остава първо именно в подсъзнанието при обикновеното днешно съзнание. То съществува вече там. Там то се явява като един вид настроение, като жизнено настроение на човека. Обаче до пълното съзнание може да го доведе само духовното виждане и аз мога да Ви опиша това духовно виждане само така: Онзи, който познава тази тайна за човека от днешната наука на посвещението, а именно, че всъщност най-главният, най-същественият орган, който се нуждае от физическо вещество, е главата, за да обработи това физическо вещество с духовните сили, и който знае по-нататък, че в човешката система на крайниците и на обмяната на веществата същественото е духовното вещество, което се нуждае от физическите сили, от силите на тежестта, на притеглянето, от силите на равновесието и от другите физически сили, за да съществува, онзи, който прозира по този начин духовно тайната на човека и след това насочи поглед обратно върху човешкото земно съществувание, той чувствува самия себе си бидейки човек като извънредно голям длъжник по отношение на Земята. Защото от една страна той трябва да си каже: за да мога да поддържам моето човешко същество, аз се нуждая от определени условия, обаче чрез тези условия аз ставам всъщност длъжник на Земята. Аз непрестанно извличам нещо от Земята. Човек стига именно до там, да си каже: Това, което нося в себе си като духовно вещество през време на земното съществувание, от него се нуждае всъщност Земята. Когато мина през смъртта, аз би трябвало да го оставя на Земята, защото за нейното възобновяване Земята непрестанно се нуждае от духовно вещество. Но човекът не може да стори това, защото през времето след смъртта не би могъл да измине своя човешки път.
към текста >>

Само чрез това може той да мине през онези изменения, през които трябва да мине, че пренася в духовния свят това духовно вещество на своята система на крайниците и на обмяната на веществата през вратата на смъртта.И така човекът не би могъл да подлежи на бъдещи въплъщения, ако би дал на Земята това, което и дължи, а именно това духовно вещество.
Само чрез това може той да мине през онези изменения, през които трябва да мине, че пренася в духовния свят това духовно вещество на своята система на крайниците и на обмяната на веществата през вратата на смъртта.И така човекът не би могъл да подлежи на бъдещи въплъщения, ако би дал на Земята това, което и дължи, а именно това духовно вещество. Той не може да стори това. Така той остава длъжник. И това е нещо, което от начало не може да бъде подобрено чрез нищо, докато Земята се намира в нейното средно състояние. В края на земното съществувание ще бъде различно.
към текста >>

Защото човекът би трябвало всъщност да си каже, когато прозре тези неща: Орелът ми поема задачите, които аз не мога да изпълня сам чрез моята глава; кравата поема моите задачи, които аз не мога да изпълня сам чрез моята система на обмяната на веществата и на крайниците; лъвът поема онези мои задачи, които аз не мога сам да изпълня чрез моята ритмична система.
Вие виждате, истините за трите животни орел, лъв и бик или крава са били създадени от едно чудесно инстинктивно познание. Чувствува се тяхното родство с човека. Защото човекът би трябвало всъщност да си каже, когато прозре тези неща: Орелът ми поема задачите, които аз не мога да изпълня сам чрез моята глава; кравата поема моите задачи, които аз не мога да изпълня сам чрез моята система на обмяната на веществата и на крайниците; лъвът поема онези мои задачи, които аз не мога сам да изпълня чрез моята ритмична система. И така от мене и от трите животни се получава едно цяло в космическото отношение.
към текста >>

104. 5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Ние имаме работа с чисто материалните вещества на Земята и имаме работа с духовните вещества, и аз Ви казах, че забележителното се състои в това, че при човека на основата на неговия организъм на обмяната на веществата и на крайниците имаме духовното вещество, докато в неговата глава на основата стои физическото вещество.
И така ние виждаме да действува непосредствено в земното съществувание, в околността на земното съществувание силата на Сатурн в най-разнообразните цветове на пеперудите. Но нека си спомним, че веществата, които имат значение за съществуването на света, са от два вида. Ние имаме работа с чисто материалните вещества на Земята и имаме работа с духовните вещества, и аз Ви казах, че забележителното се състои в това, че при човека на основата на неговия организъм на обмяната на веществата и на крайниците имаме духовното вещество, докато в неговата глава на основата стои физическото вещество. В долната природа на човека духовното вещество е проникнато от действието на физическите сили, от действието на тежестта, от други земни силови действия. В главата земното вещество, което е създадено чрез цялата обмяна на веществата, на кръвообращението и нервната дейност и така не проникнато от свръхсетивните духовни сили, които се отразяват в нашето мислене, в нашето образуване на представите. Така че следователно в главата имаме одухотворена физическа материя, а в системата на обмяна на веществата и крайниците имаме ако мога да се изразя така оземнено духовно вещество.
към текста >>

Така че следователно в главата имаме одухотворена физическа материя, а в системата на обмяна на веществата и крайниците имаме ако мога да се изразя така оземнено духовно вещество.
И така ние виждаме да действува непосредствено в земното съществувание, в околността на земното съществувание силата на Сатурн в най-разнообразните цветове на пеперудите. Но нека си спомним, че веществата, които имат значение за съществуването на света, са от два вида. Ние имаме работа с чисто материалните вещества на Земята и имаме работа с духовните вещества, и аз Ви казах, че забележителното се състои в това, че при човека на основата на неговия организъм на обмяната на веществата и на крайниците имаме духовното вещество, докато в неговата глава на основата стои физическото вещество. В долната природа на човека духовното вещество е проникнато от действието на физическите сили, от действието на тежестта, от други земни силови действия. В главата земното вещество, което е създадено чрез цялата обмяна на веществата, на кръвообращението и нервната дейност и така не проникнато от свръхсетивните духовни сили, които се отразяват в нашето мислене, в нашето образуване на представите. Така че следователно в главата имаме одухотворена физическа материя, а в системата на обмяна на веществата и крайниците имаме ако мога да се изразя така оземнено духовно вещество.
към текста >>

Тя предава тази топлина своя въздух, който пресова тази топлина във всички нейни крайници.
Следователно, ако бихме могли да отделим от птицата всичкото месо и всичката перушина и бихме премахнали също и самите кости, тогава бихме получили едно животно състоящо се само от въздух, което би имало формата на вътрешния пълнеж на белите дробове и също на вътрешния пълнеж на всички кости. Ако си я представим като форма, бихме имали напълно формата на птица. Вътре в орела състоящ се от месо и кости седи един орел от въздух. Това е така не само поради факта, че там вътре се намира също един орел от въздух, но сега птицата диша. Чрез дишането тя създава топлина. Тя предава тази топлина своя въздух, който пресова тази топлина във всички нейни крайници. Там се ражда разликата в топлината по отношение на заобикалящия свят. Там орелът има своята вътрешна топлина, тук той има външната топлина. В това различно равнище между външната топлина на въздуха и топлината, която орелът предава на своя собствен въздух, в тази разлика на равнището, следователно в една разлика на равнището на топлината, на топлинния елемент живее в същност птицата. И ако бихте запитали птицата по съответния начин, какво е състоянието на нейното тяло, тогава ако бихте разбирали птичия език, бихте видели, че тя прави това тогава тя би Ви отговорила така, че бихте познали: тя говори за твърдите материални кости и за това, което иначе носи на себе си, някак си така, като че сте натоварени отляво и отдясно и на гърба и на главата буквално с куфари. В такъв случай Вие не казвате: това е моето тяло, десният куфар, левият куфар и т.н.
към текста >>

105. 6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

За ръце и крака може да се говори едвам през време на Земната епоха, когато действува гравитационната сила и оформя онова, което се поставя преди всичко в посоките на притегателната сила, крайниците.
Образува се заложбата на храносмилателната система. През време на старата Слънчева епоха имаме въздухообразно състояние на материята, провълнувано и просветлено от светлината, човекът се нуждае също за своето хранене само от един дихателен апарат, който е затворен надолу; човекът се състои от орган на главата и орган на гърдите. Сега през време на Лунната епоха той си присъединява храносмилателния апарат, храносмилателната система. С това обаче човекът става едно същество състоящо се от глава, гърди и долно тяло. И понеже всичко в старата Луна е още течно вещество, човекът има чрез тази Лунна епоха израстъци, с които се движи плувайки през водата. За ръце и крака може да се говори едвам през време на Земната епоха, когато действува гравитационната сила и оформя онова, което се поставя преди всичко в посоките на притегателната сила, крайниците. Това принадлежи следователно едвам на Земната епоха. През време на Лунната епоха обаче се образува, устроен още съвсем различно отколкото по-къ-но, храносмилателният апарат, устроен така, че този храносмилателен апарат на човека няма още нужда да приема всичко това, което служи на преработването, на свободното волево движение на крайниците. Това е още един съществено различен храносмилателен апарат: по-късно той се метаморфозира в онзи храносмилателен апарат, който е земният храносмилателен апарат. Обаче човекът си присъединява храносмилателния апарат през време на Лунната епоха.
към текста >>

През време на Лунната епоха обаче се образува, устроен още съвсем различно отколкото по-къ-но, храносмилателният апарат, устроен така, че този храносмилателен апарат на човека няма още нужда да приема всичко това, което служи на преработването, на свободното волево движение на крайниците.
Сега през време на Лунната епоха той си присъединява храносмилателния апарат, храносмилателната система. С това обаче човекът става едно същество състоящо се от глава, гърди и долно тяло. И понеже всичко в старата Луна е още течно вещество, човекът има чрез тази Лунна епоха израстъци, с които се движи плувайки през водата. За ръце и крака може да се говори едвам през време на Земната епоха, когато действува гравитационната сила и оформя онова, което се поставя преди всичко в посоките на притегателната сила, крайниците. Това принадлежи следователно едвам на Земната епоха. През време на Лунната епоха обаче се образува, устроен още съвсем различно отколкото по-къ-но, храносмилателният апарат, устроен така, че този храносмилателен апарат на човека няма още нужда да приема всичко това, което служи на преработването, на свободното волево движение на крайниците. Това е още един съществено различен храносмилателен апарат: по-късно той се метаморфозира в онзи храносмилателен апарат, който е земният храносмилателен апарат. Обаче човекът си присъединява храносмилателния апарат през време на Лунната епоха.
към текста >>

И през време на Земната епоха, когато човекът развива своите крайници, притеглянето и земния магнетизъм, тогава също костенурките, нека вземем тях като представители издават тяхната глава от черупката си вече като един орган на крайниците отколкото като глава.
И през време на Земната епоха, когато човекът развива своите крайници, притеглянето и земния магнетизъм, тогава също костенурките, нека вземем тях като представители издават тяхната глава от черупката си вече като един орган на крайниците отколкото като глава. И така ние можем също да разберем, как при земноводните животни и при влечугите тази глава е устроена недодялано. Тя е всъщност действително така устроена, че имаме напълно чувството както е също правилно тук от устата се влиза веднага направо в стомаха. Тук няма много посредничество.
към текста >>

Така ние можем да проследим правилно, как човекът започвайки от главата расте надолу, как Земята прави да му израснат крайниците и ги поставя в нейна служба, че тези крайници се поставят в земното равновесие на притеглянето и на магнетичните сили.
Така ние можем да проследим правилно, как човекът започвайки от главата расте надолу, как Земята прави да му израснат крайниците и ги поставя в нейна служба, че тези крайници се поставят в земното равновесие на притеглянето и на магнетичните сили. И същевременно с това израстване надолу се развиват различните животински класи.
към текста >>

Можем да проучим този човек от главата до крайниците, когато проучим това, което съществува във външния свят.
От всичко това Вие виждате, как външността на природата отговаря навсякъде на вътрешното. Който казва: "Във вътрешността на природата не може да проникне никой създаден дух", той не знае, че навсякъде във външния свят съществува тази вътрешност на природата. Можем да проучим целия човек относно неговото вътрешно същество, когато разбираме това, което тъче и живее навън в Космоса. Можем да проучим този човек от главата до крайниците, когато проучим това, което съществува във външния свят. Светът и човекът си принадлежат именно напълно един на друг. И ние можем вече да кажем: Бихме могли да създадем една схема и тази схема би изглеждала така /нарисувано е на дъската/: Имаме голямата окръжност /околност/; голямата окръжност концентрира своите сили в една точка. Голямата окръжност си създава във вътрешността една по-малка; точката излъчва същото нещо. По-малката окръжност образува по-нататък също една по-малка окръжност; това, което е във вътрешността излъчва същото. Тази окръжност образува отново една такава окръжност; това, което е при човека, излъчва по-нататък навън: и външността на човека се докосва с вътрешността на Космоса.
към текста >>

106. 8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Следователно те са допълнението на птичия род за онази област на организма, която при човека е системата на обмяната на веществата и на крайниците.
Различно е положението за Силфите. За Силфите положението е такова, че и те също образуват по определен начин едно допълнение за определени животни, но сега към другата страна. Бихме могли да кажем: Гномите и Ундините прибавят главестото естество към онези животни, които са лишени от глава. Както Ви описах, птиците са всъщност чиста глава, те са напълно главест организъм. Силфите прибавят към птиците по духовен начин това, което им липсва като телесно допълнение към организма на главата. Следователно те са допълнението на птичия род за онази област на организма, която при човека е системата на обмяната на веществата и на крайниците. Ако птиците летят с атрофирани крака из въздуха, Силфите имат толкова по-силно развити крайници и те представляват, бих могъл да кажа, по духовен начин във въздуха това, което кравата представлява във физическата материя. Ето защо вчера аз можах да кажа, че Силфите имат техния Аз при птичия род, това, което ги свързва със Земята. Човекът получава своя Аз на Земята. Това, което свързва Силфите със Земята, това е птичият род. На птичия род дължат те своя Аз, поне съзнанието за своя Аз.
към текста >>

Ако птиците летят с атрофирани крака из въздуха, Силфите имат толкова по-силно развити крайници и те представляват, бих могъл да кажа, по духовен начин във въздуха това, което кравата представлява във физическата материя.
За Силфите положението е такова, че и те също образуват по определен начин едно допълнение за определени животни, но сега към другата страна. Бихме могли да кажем: Гномите и Ундините прибавят главестото естество към онези животни, които са лишени от глава. Както Ви описах, птиците са всъщност чиста глава, те са напълно главест организъм. Силфите прибавят към птиците по духовен начин това, което им липсва като телесно допълнение към организма на главата. Следователно те са допълнението на птичия род за онази област на организма, която при човека е системата на обмяната на веществата и на крайниците. Ако птиците летят с атрофирани крака из въздуха, Силфите имат толкова по-силно развити крайници и те представляват, бих могъл да кажа, по духовен начин във въздуха това, което кравата представлява във физическата материя. Ето защо вчера аз можах да кажа, че Силфите имат техния Аз при птичия род, това, което ги свързва със Земята. Човекът получава своя Аз на Земята. Това, което свързва Силфите със Земята, това е птичият род. На птичия род дължат те своя Аз, поне съзнанието за своя Аз.
към текста >>

Той би чувствувал това неприятно също поради факта, че крайниците на тези Силфи един вид го уплитат, обвиват го с тъкан.
Те биха се представили така, като че Слънцето би искало да изпрати нещо, но би искало да изпрати нещо, което всъщност действува трудно върху човека, което по определен начин приспива духовно човека. Ние скоро след това ще чуем, защо случаят е такъв. Въпреки това, ако човекът би възприемал немаскираното съновидение на събуждането, той би видял в него нещо като пърхане, като живо пърхане на светлината. Той би чувствувал това неприятно също поради факта, че крайниците на тези Силфи един вид го уплитат, обвиват го с тъкан. Той чувствува така, като че светлината би го обграждала, би го обхващала от всички страни, като че светлината би била нещо, което го напада, против което той е извънредно чувствителен. Може би човекът би чувствувал тук и там това като едно галене на светлината. Но във всички тези неща аз искам само да Ви намекна, как тази носеща, напипваща светлина идва всъщност към човека във формата на Силфите.
към текста >>

Ако си представите човека като човек на обмяната на веществата и на крайниците, като гръден, следователно като ритмичен човек и след това като човек-глава, следовател но като човек на сетивата и на нервната система, трябва да бъдете съвсем наясно, че тук долу стават процеси нека оставим настрана ритмичния човек ; тук горе стават отново процеси.
Искам да Ви скицирам това схематично. Ако си представите човека като човек на обмяната на веществата и на крайниците, като гръден, следователно като ритмичен човек и след това като човек-глава, следовател но като човек на сетивата и на нервната система, трябва да бъдете съвсем наясно, че тук долу стават процеси нека оставим настрана ритмичния човек ; тук горе стават отново процеси. Ако вземете заедно процесите, които стават там долу, там съществува главно един резултат, който в обикновения живот бива презиран: това са отделителните процеси отделения чрез червото, отделения чрез бъбреците и т.н., всички отделителни процеси, които се изливат надолу. Тези отделителни процеси се разглеждат най-много именно като отделителни процеси. Обаче това е едно безсмислие. Не става отделяне само затова, за да бъде нещо отделено от организма, а в същия размер, в който се явяват продуктите на отделянето, в долния човек се явява нещо духовно подобно както горе е физически мозъкът. Това, което става в долния човек, е един процес, който спира на половината път по отношение на неговото физическо развитие.
към текста >>

107. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Обаче мислите са също съпроводници на нашите гърди, мислите са съпроводници именно на нашите крайници.
Тук човекът е втъкан в една дейност, в която участвуват не само Съществата на по-нисшите йерархии, а и тези на най-висшата йерархия Серафими, Херувими и Престоли. Какво става тук? Тук става всъщност най-чудното нещо, което въобще човек може да си представи. Защото тук онова, което в земния живот е долна част на неговото тяло /разбира се духовните сили, които стоят на основата на тази долна част на тялото/, преминава в образуването на главата. Когато ходим тук долу на Земята, ние имаме нашата бедна глава като орган на мисленето, като орган, който носи мислите. Обаче мислите са също съпроводници на нашите гърди, мислите са съпроводници именно на нашите крайници. Обаче в момента, в който ние мислим не само с главата, а започваме да мислим например с крайниците, в този момент за нас изниква цялата действителност на Кармата. Ние не знаем нищо за нашата Карма, защото винаги мислим само с този всъщност повърхностен орган, с мозъка.
към текста >>

Обаче в момента, в който ние мислим не само с главата, а започваме да мислим например с крайниците, в този момент за нас изниква цялата действителност на Кармата.
Какво става тук? Тук става всъщност най-чудното нещо, което въобще човек може да си представи. Защото тук онова, което в земния живот е долна част на неговото тяло /разбира се духовните сили, които стоят на основата на тази долна част на тялото/, преминава в образуването на главата. Когато ходим тук долу на Земята, ние имаме нашата бедна глава като орган на мисленето, като орган, който носи мислите. Обаче мислите са също съпроводници на нашите гърди, мислите са съпроводници именно на нашите крайници. Обаче в момента, в който ние мислим не само с главата, а започваме да мислим например с крайниците, в този момент за нас изниква цялата действителност на Кармата. Ние не знаем нищо за нашата Карма, защото винаги мислим само с този всъщност повърхностен орган, с мозъка.
към текста >>

И за долните части, за нашите крайници въобще ние имаме пред нас Кармата.
Когато с ръката не само хващаме, а мислим, тогава мислейки с ръката ние следваме нашата Карма. Особено когато с краката не само ходим, а с краката мислим, ние проследяваме с особена яснота нашата Карма. Фактът, че на Земята човекът е така ограничен /тъп/ простете, не ми идва на ума никаква друга дума, това иде от там, че той затваря цялото свое мислене в областта на главата. Но ние можем да мислим с целия човек. И когато мислим с целия човек, тогава тук за средната част съществува цяла една Космология, тогава ние сме в притежание на една чудесна мирова мъдрост. И за долните части, за нашите крайници въобще ние имаме пред нас Кармата.
към текста >>

И сега в тази преобразена духовна форма трябва да бъде вложено това защото тази духовна форма е само заложбата за бъдещата глава, влага се това, което става органи на гърдите, което става органи на крайниците, органи на обмяната на веществата.
Обаче там горе в духовния свят, там краката се превръщат в челюсти на главата. Там мишниците и ръцете се превръщат в скулите на главата. Тогава целият долен човек се превръща в това, което е сега духовна заложба за по-късната глава. Това е, казвам, най-чудесното нещо, което човек може да изживее от света със своето познание, как става тази метаморфоза, как така да се каже първо се създава едно копие на цялата Вселена и как това бива диференцирано във формата, с която е свързано всичко морално след като обаче е било отнето всичко това, за което аз говорих, как това, което е съществувало, се превръща в това, което ще бъде. И тогава ние виждаме човека пътуващ по-нататък като духовна форма, как той отново се връща в областта на втората йерархия, в областта на първата йерархия. И сега в тази преобразена духовна форма трябва да бъде вложено това защото тази духовна форма е само заложбата за бъдещата глава, влага се това, което става органи на гърдите, което става органи на крайниците, органи на обмяната на веществата. Това трябва да бъде вложено в духовната форма. От къде идват духовните импулси за това влагане?
към текста >>

Те са ги отнели от неговото морално естество и сега отново ги снемат долу и образуват от тях заложбата за ритмичния човек и за човека на обмяната на веществата и на крайниците.
Да, тези духовни импулси са били събрани от Съществата на втората и на третата йерархия, когато човекът се намираше в първата половина на своя път в духовните светове. Те са ги отнели от неговото морално естество и сега отново ги снемат долу и образуват от тях заложбата за ритмичния човек и за човека на обмяната на веществата и на крайниците. Тогава в това по-късно време на съществуването между смъртта и едно ново раждане човекът получава съставните части, духовните съставни части за физическия организъм. Тази духовна форма влиза в зародиша и внася в него това, което се превръща сега във физически сили, етерни сили, които обаче са физическото копие на това, което занасяме със себе си в духовния свят от миналия земен живот като човешко неразбиране и като човешка омраза, от което са образувани духовно нашите крайници.
към текста >>

Тази духовна форма влиза в зародиша и внася в него това, което се превръща сега във физически сили, етерни сили, които обаче са физическото копие на това, което занасяме със себе си в духовния свят от миналия земен живот като човешко неразбиране и като човешка омраза, от което са образувани духовно нашите крайници.
Да, тези духовни импулси са били събрани от Съществата на втората и на третата йерархия, когато човекът се намираше в първата половина на своя път в духовните светове. Те са ги отнели от неговото морално естество и сега отново ги снемат долу и образуват от тях заложбата за ритмичния човек и за човека на обмяната на веществата и на крайниците. Тогава в това по-късно време на съществуването между смъртта и едно ново раждане човекът получава съставните части, духовните съставни части за физическия организъм. Тази духовна форма влиза в зародиша и внася в него това, което се превръща сега във физически сили, етерни сили, които обаче са физическото копие на това, което занасяме със себе си в духовния свят от миналия земен живот като човешко неразбиране и като човешка омраза, от което са образувани духовно нашите крайници.
към текста >>

108. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Крайниците им ту се удължавали, ту се прибирали; накратко, всичко при тях било като при охлюва, който може да протяга и прибира пипалцата си.
Крайниците им ту се удължавали, ту се прибирали; накратко, всичко при тях било като при охлюва, който може да протяга и прибира пипалцата си.
към текста >>

Наред с тях са съществували и други животни, имащи не такъв вид крайници, а крайници, които са били сформирани повече от силите на самата Земя, напомнящи вече крайниците на днешните нисши бозайници и т.н.
След това се появяват животни, които схематично можем да обрисуваме така: те са имали много голям подобен на око орган с някакъв вид аура, след това - нещо, подобно на муцуна, удължена напред; после - гущероподобно тяло, но с могъщи плавници. Всичко това възникнало като образувание, имащо вече повече твърдост в себе си. След това намираме животни, имащи нещо, което едновременно мога да нарека крила и плавници. Защото тези животни не са били морски животни; морета тогава още и не са съществували; имало е мека земна маса и още - мекия елемент на обкръжението, от който донякъде е била отделена само сярата. А вътре е плувало или летяло - това действие е било нещо средно между плуване и летене - такова животно. Наред с тях са съществували и други животни, имащи не такъв вид крайници, а крайници, които са били сформирани повече от силите на самата Земя, напомнящи вече крайниците на днешните нисши бозайници и т.н.
към текста >>

А там вътре се движели други животни, имащи вече по-големи крайници и напомнящи на сегашните нисши бозайници, които обаче са били толкова разширени надолу, че са имали отдолу такива могъщи неща (рисува ги) - разбира се, много по-големи, отколкото при патиците.
Нещо изкушаващо, от една страна, и необичайно привлекателно, от друга, предлагала тази тиня на меката Земя. А там вътре се движели други животни, имащи вече по-големи крайници и напомнящи на сегашните нисши бозайници, които обаче са били толкова разширени надолу, че са имали отдолу такива могъщи неща (рисува ги) - разбира се, много по-големи, отколкото при патиците.
към текста >>

109. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

От този момент ученикът знаел как Меркурий живее в неговите крайници, Слънцето - в сърцето му, а Марс - в речта му.
В същото време, докато посвещаващият отец водил ученика към жертвения олтар и той постепенно научавал как може да се усеща чрез речта, колкото повече се придвижвал напред и привиквал към това усещане чрез думите, накрая стигал до стадий на вътрешното преживяване, в което той преди всичко имал ясно съзнание за това, как е образуван Меркурий-Хермес, как е образуван Аполон, как е образуван Арес-Марс. Ставало така, сякаш цялото съзнание на човека било изнесено от неговото тяло, сякаш това, което по-рано е било съдържание на главата, се намирало над главата, сякаш сърцето е било разположено на ново място, прониквайки от гърдите в главата. Тогава в този действително излязъл от себе си човек възниквало нещо, което вътрешно се оформило в думите: «Такъв те искат Кабирите, великите Богове». От този момент ученикът знаел как Меркурий живее в неговите крайници, Слънцето - в сърцето му, а Марс - в речта му.
към текста >>

110. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924 GA_233a Великденският празник

Впрочем хората нямаха никакво съзнание за начина, по който в рамките на един дълъг период от време, духовните сили проникваха във физическата материя, в нервно-сетивната система, в ритмичната система, в системата веществообмен крайници[1].
Днес никой не може да изисква от човека, щото в определен момент от своя живот, той да не се счита за човешко същество. Обаче на времето нещата изглеждаха така, че това беше главното условие, за да може някой да заяви: Наистина, преди да сляза долу в едно земно тяло, аз също бях човек; преди моето въплъщение аз бях един духовно-душевен човек. После духовно-душевните сили бяха вкарани във физическото тяло, което получих от моята майка, от моите родители. Да, те проникнаха в това физическо тяло. Впрочем хората нямаха никакво съзнание за начина, по който в рамките на един дълъг период от време, духовните сили проникваха във физическата материя, в нервно-сетивната система, в ритмичната система, в системата веществообмен крайници[1]. Хората не знаеха това. Разбира се, те съзнаваха, че вън от своите сетива възприемат именно околния физически свят... Обаче, дори ако човек стига до там, че със своите духовни сили прониква дълбоко навътре в своето физическо тяло, имайки се за един напълно развит, напълно зрял човек... какво може той тогава? Той може само да гледа навън с очите си, да слуша навън с ушите си, да усеща навън с кожата си топлина или студ, грапавия или гладък предмет: С една дума, той може да възприема само в посока навън, а не в посока навътре. С очите си той не може да вникне вътре в себе си, в най-добрия случай може да сецира физическия труп и да вярва, че гледа навътре в себе си. Обаче в действителност това съвсем не е така.
към текста >>

3. системата „веществообмен-крайници" носител на волята.
3. системата „веществообмен-крайници" носител на волята.
към текста >>

111. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924 GA_233a Великденският празник

Така че ние можем да обобщим: в онези далечни епохи от планетарното развитие на Земята, силите на Луната действуваха преди всичко върху крайниците, върху ходилата и нозете; те проникваха в човешкия организъм отдолу нагоре.
Така че ние можем да обобщим: в онези далечни епохи от планетарното развитие на Земята, силите на Луната действуваха преди всичко върху крайниците, върху ходилата и нозете; те проникваха в човешкия организъм отдолу нагоре. На този етап обаче, Лунните сили имаха съвсем друга задача по отношение на човека.
към текста >>

112. Съдържание GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Днешните представи за мисъл, чувство и воля и техните еквиваленти в праисторическите ориенталски народи: вместо умствени образи – преживяване на главата като отражение на цялата Земя; вместо емоционални преживявания – преживяване на гърдите и собственото сърце като образ на земното обкръжение и Слънцето; вместо индивидуална воля – осъзнаване на собствената човешка същност в движенията на крайниците и възприемане чрез това на връзката със звездния свят.
Духовната история на човечеството във връзка с развитието на паметта. Днешните представи за мисъл, чувство и воля и техните еквиваленти в праисторическите ориенталски народи: вместо умствени образи – преживяване на главата като отражение на цялата Земя; вместо емоционални преживявания – преживяване на гърдите и собственото сърце като образ на земното обкръжение и Слънцето; вместо индивидуална воля – осъзнаване на собствената човешка същност в движенията на крайниците и възприемане чрез това на връзката със звездния свят. Развитие на паметта: локализирана памет, свързана с външни знаци; произход на паметниците. Ритмическата памет като източник на метричната поезия. Времевата памет започва от времето на колонизацията на Гърция.
към текста >>

113. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Ние знаем, че нашата воля живее в крайниците.
Отново, например, ние сега казваме: "Искам да отида". Ние знаем, че нашата воля живее в крайниците. Древните хора от Изтока са имали съвсем друго преживяване. Това, което наричаме воля, за тях било съвсем неизвестно. Силно се заблуждаваме, ако вярваме, че това, което наричаме мислене, чувстване и воление е съществувало сред древните източни народи. Това при тях съвсем го е нямало. Те са имали преживяване на главата, което е било преживяване на Земята.
към текста >>

И в тази разпростряност на вътрешното същество в крайниците те са възприемали директна картина на своята връзка със звездния свят (виж рис.
На тях е било свойствено преживяването на гърдите или сърцето, което се е явявало преживяване на земното обкръжение чак до Слънцето. Слънцето е съответствало на преживяване на сърцето. Те са имали още такива преживявания, като чувство на разширение и разпростряност вътре в тялото си. Те са идвали до постигане и осъзнаване на собствената си човешка същност в движенията на ръцете и краката си. Те самите са се намирали вътре в движението. И в тази разпростряност на вътрешното същество в крайниците те са възприемали директна картина на своята връзка със звездния свят (виж рис. на стр. 4): "Моята глава – това е образ на Земята. В мястото, където главата ми безпрепятствено се отваря надолу към гърдите и стига до сърцето, аз имам образ на това, което живее в земното обкръжение. В това, което преживявам като сила на моите ръце и крака, аз имам нещо такова, което отразява отношението на земната твърд към звездите, които живеят далеч в космическото пространство".
към текста >>

В своята глава той се е намирал в Земята, с гърдите и сърцето той е бил в обкръжението на Земята, а в крайниците си е бил навън в звездния Космос.
Даже когато недодялан човек е давал насока на друг с удар или ритник, това действие са описвали, казвайки: "Меркурий е действал в този човек". Сядането е било дейност на Юпитер, а лягането – без значение, за почивка или от мързел – изразявали с думите: "Отдавам се на импулсите на Сатурн". По такъв начин човек е възприемал в своите членове обширните пространства на Космоса. Той е знаел, че при отделяне от Земята в космическото пространство, влиза в обкръжението на Земята, а след това и в сферата на звездите. Ако е слизал надолу от главата, той е преминавал през същото преживяване, само че този път вътре в собственото си същество. В своята глава той се е намирал в Земята, с гърдите и сърцето той е бил в обкръжението на Земята, а в крайниците си е бил навън в звездния Космос.
към текста >>

Ако в това време, за което говоря, можеше да се посетят области, населени с хора, които още са притежавали съзнание за собствената си глава, гърди, сърце и крайници, то на всяка крачка биха могли да се срещнат малки стълбчета, набити в земята и изпъстрени със знаци, или някаква стена със знаци.
Ние образуваме мислени картини на преживяното в качеството им на абстрактни спомени в главата. Хората от древността не са можели да правят това, тъй като са нямали мисли, но са възприемали своята глава. Те не са могли да образуват картини на спомените. И затова в тези области на най-древния Изток, където хората още са притежавали съзнание за собствената глава, но не и мисли и, следователно, не и спомени, повсеместно намираме развито нещо такова, от което съвременните хора отново започват да изпитват потребност. Дълго време не е имало необходимост от него, но сега тази необходимост се е върнала; отнасям това към нещо, което мога да нарека само немарливост на душата. Ако в това време, за което говоря, можеше да се посетят области, населени с хора, които още са притежавали съзнание за собствената си глава, гърди, сърце и крайници, то на всяка крачка биха могли да се срещнат малки стълбчета, набити в земята и изпъстрени със знаци, или някаква стена със знаци. Ако нещо се е случвало, човек е оставял някакъв знак, защото той не е разполагал още с понятийна памет и при връщане към това място той е преживявал събитието по знака, който е оставил. Човек се е сраствал чрез своята глава със Земята. Сега той просто прави бележка в своята глава за кое да е събитие. И както вече съм казвал, започваме все повече да чувстваме потребност да правим бележки не само в главата си, но също и в бележник. Това се предизвиква от, както казах, немарливост на душата, но въпреки това, ние се нуждаем от това все повече и повече.
към текста >>

114. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

В определен момент от епохата на азиатското развитие, приблизително в средата и, - по-късно ще уточним датите, - състоянието на съзнанието на посветените е било такова, че те преминавали по Земята с възприемане на царствата на Земята, много близко до това, което притежава съвременният човек; те са го усещали, обаче, в своите крайници.
В определен момент от епохата на азиатското развитие, приблизително в средата и, - по-късно ще уточним датите, - състоянието на съзнанието на посветените е било такова, че те преминавали по Земята с възприемане на царствата на Земята, много близко до това, което притежава съвременният човек; те са го усещали, обаче, в своите крайници. Те усещали своите крайници свободни от боговете в оставената от боговете земна субстанция. Но в замяна на това те са срещали в тази оставена от боговете страна висшите богове - Серафими, Херувими, Престоли. Като посветени, те се учили да познават вече не сиво-зелени духовни същества, които са били образ на гората, образи на дърветата: те са се учили в качеството си на посветени да изучават гората, лишена от дух. Но като компенсация за тях е оставала възможността да срещнат в гората съществата от първата йерархия, те са могли да срещнат някои същества от царствата на Серафимите, Херувимите и Престолите.
към текста >>

Те усещали своите крайници свободни от боговете в оставената от боговете земна субстанция.
В определен момент от епохата на азиатското развитие, приблизително в средата и, - по-късно ще уточним датите, - състоянието на съзнанието на посветените е било такова, че те преминавали по Земята с възприемане на царствата на Земята, много близко до това, което притежава съвременният човек; те са го усещали, обаче, в своите крайници. Те усещали своите крайници свободни от боговете в оставената от боговете земна субстанция. Но в замяна на това те са срещали в тази оставена от боговете страна висшите богове - Серафими, Херувими, Престоли. Като посветени, те се учили да познават вече не сиво-зелени духовни същества, които са били образ на гората, образи на дърветата: те са се учили в качеството си на посветени да изучават гората, лишена от дух. Но като компенсация за тях е оставала възможността да срещнат в гората съществата от първата йерархия, те са могли да срещнат някои същества от царствата на Серафимите, Херувимите и Престолите.
към текста >>

115. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Гимнастикът има работа с цялото човешко същество, ораторът изключва крайниците и има работа само с част от човешкото същество и с това, което се изпраща от тази част в главата и там се превръща в разбиране.
Какви движения има в цялото ни същество, когато говорим? Ние говорим с нашето сърце и дробове, ние говорим, използвайки областта на нашата диафрагма и по-надолу. Не можем да кажем, че речта живее също така интензивно в цялото човешко същество, както движенията на гимнастика, но тя живее в по-голямата част от него. Що се отнася до мислите, те, разбира се, са не повече от екстракт от това, което живее в речта. Ораторът заема мястото на гимнастика. Гимнастикът има работа с цялото човешко същество, ораторът изключва крайниците и има работа само с част от човешкото същество и с това, което се изпраща от тази част в главата и там се превръща в разбиране. Третата степен се появява едва в новите времена, и това е степента на доктора, който само налива в главите на своите ученици и се грижи само за мислите. Професори по красноречие се назначават в някои университети даже в XIX век, но те вече не са необходими на тези университети, защото е изчезнал обичая високо да се цени изкуството на речта, запазило се е само едното мислене. Ораторите измрели. Докторите и професорите, наблюдаващи най-малката част от човешкото същество, а именно главата, станали водещи във възпитанието.
към текста >>

116. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Ти живееш в крайниците,
Ти живееш в крайниците,
към текста >>

117. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Ако при това човекът би имал и едно етерно тяло, той би бил може би наистина едно красиво растение, но все пак само едно растение; ако човекът би имал още и едно астрално тяло, той би ходил на четирите си крайници, би имал може би рога и др.
И след това ние пристъпваме от минералното към растителното, през животинското царство и стигаме нагоре до същинското човешко царство. Вие ще кажете: - С това ние винаги се съобразявахме. -Да, но не напълно. Ние първо взехме под внимание човешкото царство, доколкото човекът има физическо тяло, след това доколкото той има етерно тяло, после доколкото той има астрално тяло. Но виждате ли, ако човекът би имал само своето физическо тяло, той би бил кристал, един сложен кристал, но въпреки това един кристал. Ако при това човекът би имал и едно етерно тяло, той би бил може би наистина едно красиво растение, но все пак само едно растение; ако човекът би имал още и едно астрално тяло, той би ходил на четирите си крайници, би имал може би рога и др. п., но той би бил именно едно животно. Всичко това човекът не е. Фигурата, която той има като ходещо изправено същество, тази фигура той има благодарение на това, че освен физическия, етерния и астралния организъм, той притежава още и азовия организъм. И едва за това същество, което притежава още и азова организация, ние можем да говорим като за човек, като за човешкото царство.
към текста >>

118. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Обвинението, че това се прави в антропософията, беше само дело на онзи професор, който упреква антропософията, че тя дели човека на глава, гръдни органи и крайници.
Ще кажете, че не би трябвало да делим човека така, че да го обезглавяваме, да му отрязваме главата. Обвинението, че това се прави в антропософията, беше само дело на онзи професор, който упреква антропософията, че тя дели човека на глава, гръдни органи и крайници. Но това не е вярно, съвсем не е така; а в това, което външно е формата на главата, ние имаме само главния израз на формата на главата. Човекът изцяло остава глава през целия си живот. Най-важните сетивните органи, - очи, уши, обонятелни органи, вкусови органи са в главата; но например сетивото за топлина, сетивото за натиск, осезателното сетиво, са разпрострени върху целия организъм. Това ни показва, че не трябва пространствено да различаваме един от друг трите члена, а само да разберем, че устройството на главата външно се явява главно във формата на главата, но то прониква всъщност целия човек. Така е също и при другите членове.
към текста >>

И третото е това, което съставлява организма на крайниците на човека.
И третото е това, което съставлява организма на крайниците на човека. Крайниците завършват в организма на гърдите. В ембрионалния стадий те се явяват като добавъчни органи. Те се развиват най-късно. Но те са онези органи, които са най-свързани с обмяната на веществата. Благодарение на това, че тези органи се поставят в движение, благодарение на това, че предимно тези органи извършват работата при човека, обмяната на веществата получава най-силния импулс.
към текста >>

Крайниците завършват в организма на гърдите.
И третото е това, което съставлява организма на крайниците на човека. Крайниците завършват в организма на гърдите. В ембрионалния стадий те се явяват като добавъчни органи. Те се развиват най-късно. Но те са онези органи, които са най-свързани с обмяната на веществата. Благодарение на това, че тези органи се поставят в движение, благодарение на това, че предимно тези органи извършват работата при човека, обмяната на веществата получава най-силния импулс. Ето така ние различаваме трите члена, охарактеризирахме трите члена, които се явяват в човешката форма.
към текста >>

Това искане е свързано с организма на веществообмяна-крайници, с организма на движението.
И напълно потопено в съня е искането, волята. Това искане е свързано с организма на веществообмяна-крайници, с организма на движението. От това искане, от тази воля ние познаваме само мислите. Аз си образувам представата: «Аз ще взема този часовник.» Опитайте се поне веднъж честно да си признаете, че първо си образувате представата «аз ще взема този часовник», а след това го хващате. Това, което тук от вашата представа отива надолу към мускулите и накрая отново довежда да се появи една представа, - хващането на часовника, която продължава първата представа; онова, което лежи между представата на намерението и представата на осъществяването, което става във вашия организъм, то остава така несъзнателно, както е несъзнателен животът в най-дълбокия сън, в сън без сънуване.
към текста >>

В нашите крайници циркулират преобразените хранителни вещества, които ядем; минават там през един процес, който е един жив процес на горенето.
В нашите крайници циркулират преобразените хранителни вещества, които ядем; минават там през един процес, който е един жив процес на горенето. Защото когато направим и една крачка, в нас се поражда едно живо горене. Онова, което е навън, също е и в нас. Ние се намираме във връзка с него. Като човек се намираме във връзка с най-нисшето чрез нашия организъм на крайниците и обмяната на веществата. Чрез нашия организъм на крайниците ние сме свързани с най-висшето.
към текста >>

Като човек се намираме във връзка с най-нисшето чрез нашия организъм на крайниците и обмяната на веществата.
В нашите крайници циркулират преобразените хранителни вещества, които ядем; минават там през един процес, който е един жив процес на горенето. Защото когато направим и една крачка, в нас се поражда едно живо горене. Онова, което е навън, също е и в нас. Ние се намираме във връзка с него. Като човек се намираме във връзка с най-нисшето чрез нашия организъм на крайниците и обмяната на веществата. Чрез нашия организъм на крайниците ние сме свързани с най-висшето. Чрез онова, което ни прониква духовно, ние сме свързани с първата йерархия, със Серафими, Херувими, Престоли.
към текста >>

Чрез нашия организъм на крайниците ние сме свързани с най-висшето.
В нашите крайници циркулират преобразените хранителни вещества, които ядем; минават там през един процес, който е един жив процес на горенето. Защото когато направим и една крачка, в нас се поражда едно живо горене. Онова, което е навън, също е и в нас. Ние се намираме във връзка с него. Като човек се намираме във връзка с най-нисшето чрез нашия организъм на крайниците и обмяната на веществата. Чрез нашия организъм на крайниците ние сме свързани с най-висшето. Чрез онова, което ни прониква духовно, ние сме свързани с първата йерархия, със Серафими, Херувими, Престоли.
към текста >>

119. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Най-после той има двигателен организъм, организма на крайниците, който е свързан с обмяната на веществата, свързан е с изразходването на веществата, със заместването на веществата и т.н.. Човекът е едно тричленно същество.
Но каква е тази връзка? Виждате ли, човекът, както той се представя в земния живот още като физическо същество, е всъщност едно тричленно същество. Аз многократно съм обръщал вниманието ви върху това. Той има своята нервно-сетивна организация, която е концентрирана главно в главата, но която се простира в целия останал организъм. Той има своята ритмична организация, която се проявява особено ясно като ритми на дишането и на кръвообращението, която обаче също така се простира в целия организъм на човека и се изразява във всичко. Най-после той има двигателен организъм, организма на крайниците, който е свързан с обмяната на веществата, свързан е с изразходването на веществата, със заместването на веществата и т.н.. Човекът е едно тричленно същество.
към текста >>

Обратното е в други членове на своя организъм, в ритмичния организъм и в организма на крайниците и на обмяната на веществата, той е по-духовен.
И тогава по отношение на цялостния живот ние забелязваме, че това, което считаме за най-важното в земния живот - главата, при преминаването през раждания и смърт то има относително малко значение скоро след смъртта. Главата, която във физическия свят е най-човешкото у човека, много силно изчерпва своята същност във физическия живот; в замяна на това останалият организъм на човека, който е по-малко ценен във физическия живот, е нещо по-висше именно в духовния живот. В главата човекът е най-много физически човек и най-малко духовен човек. Обратното е в други членове на своя организъм, в ритмичния организъм и в организма на крайниците и на обмяната на веществата, той е по-духовен. Човекът е най-духовен в своя двигателен организъм, в дейността на крайниците.
към текста >>

Човекът е най-духовен в своя двигателен организъм, в дейността на крайниците.
И тогава по отношение на цялостния живот ние забелязваме, че това, което считаме за най-важното в земния живот - главата, при преминаването през раждания и смърт то има относително малко значение скоро след смъртта. Главата, която във физическия свят е най-човешкото у човека, много силно изчерпва своята същност във физическия живот; в замяна на това останалият организъм на човека, който е по-малко ценен във физическия живот, е нещо по-висше именно в духовния живот. В главата човекът е най-много физически човек и най-малко духовен човек. Обратното е в други членове на своя организъм, в ритмичния организъм и в организма на крайниците и на обмяната на веществата, той е по-духовен. Човекът е най-духовен в своя двигателен организъм, в дейността на крайниците.
към текста >>

Това, което е от волево естество в главата на човека в следващото въплъщение действа особено в крайниците.
И сега е така, че онова, което у човека е надареност в главата, се изгубва относително скоро след смъртта. Напротив това, което като духовно-душевно естество принадлежи на долната организация в несъзнателната част на човека, то става особено важно между смъртта и едно ново раждане. Но докато общо взето е така, че при преминаването от един земен живот в друг земен живот организмът, който по своята форма се намира вън от главата, по своето духовно съдържание се превръща в глава през следващото въплъщение. Това, което е от волево естество в главата на човека в следващото въплъщение действа особено в крайниците. Който в едно въплъщение е бавен, инертен в своето мислене, той със сигурност не ще стане бързоходец в следващото въплъщение, а ленивостта в мисленето преминава в бавността на крайниците, както и обратно, бавността на крайниците в настоящето въплъщение се изразява в бавно мислене при следващото въплъщение.
към текста >>

Който в едно въплъщение е бавен, инертен в своето мислене, той със сигурност не ще стане бързоходец в следващото въплъщение, а ленивостта в мисленето преминава в бавността на крайниците, както и обратно, бавността на крайниците в настоящето въплъщение се изразява в бавно мислене при следващото въплъщение.
И сега е така, че онова, което у човека е надареност в главата, се изгубва относително скоро след смъртта. Напротив това, което като духовно-душевно естество принадлежи на долната организация в несъзнателната част на човека, то става особено важно между смъртта и едно ново раждане. Но докато общо взето е така, че при преминаването от един земен живот в друг земен живот организмът, който по своята форма се намира вън от главата, по своето духовно съдържание се превръща в глава през следващото въплъщение. Това, което е от волево естество в главата на човека в следващото въплъщение действа особено в крайниците. Който в едно въплъщение е бавен, инертен в своето мислене, той със сигурност не ще стане бързоходец в следващото въплъщение, а ленивостта в мисленето преминава в бавността на крайниците, както и обратно, бавността на крайниците в настоящето въплъщение се изразява в бавно мислене при следващото въплъщение.
към текста >>

В следващия земен живот това се проявява в парализа на един от крайниците.
Това, което ви казвам тук, не ви го казвам като една теория, а ви го казвам като резултат от наблюдението на фактите в живота. Виждате ли, когато веднъж се роди, бих искал да кажа, това намерение да обърна вниманието си върху заболяването на коляното на Едуард фон Хартман, аз бях насочен към едно от неговите минали въплъщения, когато в определен момент от своя живот той получава слънчев удар. Този слънчев удар става кармическа причина за следващия земен живот, превръща се в хилавост, в болнавост на коляното, за да изрази едно заболяване на главата от миналия живот. Един ден той не може вече да мисли; получава един вид парализа на мозъка. В следващия земен живот това се проявява в парализа на един от крайниците. За да се създаде тази кармическа връзка, за да се стигне първо до парализ на мозъка, причина за това е следното: Тази индивидуалност беше една от онези, които през време на кръстоносните походи тръгнаха на Изток в Азия срещу турците, за да се бият срещу турците и азиатците, но същевременно се научиха извънредно много да се възхищават на азиатците. След като тази индивидуалност прие с възхищение това, което кръстоносците намериха като велика духовност на Изток, след като тази индивидуалност беше приела в себе си всичко това, тя срещна един човек, за който инстинктивно чувстваше, че е имала работа с него в един свой минал земен живот. И това, което трябваше да се уреди сега между това и миналото въплъщение, беше нещо морално. Въздействието на слънчевия удар от един земен живот върху заболяването на коляното в следващия земен живот е на първо време нещо чисто физическо, обаче когато се касае за въпроси на съдбата, то винаги е свързано с нещо морално. Тъй като от един по-предишен земен живот тази индивидуалност носеше със себе си силен импулс за яростна борба срещу един човек, когото тя среща, тя започва да преследва този противник при силна слънчева горещина.
към текста >>

120. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

И онзи, който има един такъв крак, като моя учител по геометрия, той има добрата възможност да насочва вниманието си така, че да предава отново в своята глава геометрическото устройство на двигателния организъм, на организма на крайниците.
И това, което прониква като лъч в единия и в другия, то парализира именно техните глави в онова време и при единия от тях, при Лорд Байрон, това се проявява така, че той, така да се каже, както Ахил, който беше уязвим в петата, получава повреден крак, но в замяна на това има гениална глава, която просто е била компенсация за парализирането в предишния земен живот; а другият също, поради парализираната глава в миналото земно съществуване, сега има болен крак. Но виждате ли, обикновено хората не знаят, че геометрията, математиката не произхожда от главата на човека. Ако вие не бихте начертавали ъгъла с вашите крака, главата ви не би го възприемала. Вие не бихте имали нищо от геометрията, ако не бихте могли с геометрията да вървите и да хващате. Всичко това пробива до главата и се явява в представите. И онзи, който има един такъв крак, като моя учител по геометрия, той има добрата възможност да насочва вниманието си така, че да предава отново в своята глава геометрическото устройство на двигателния организъм, на организма на крайниците.
към текста >>

121. Съдържание GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Разглеждане на главата, на ритмичната система и на системата на обмяната на веществата и на крайниците в кармическия поток на развитието
Кармическа връзка по отношение на физическото външно устройство, физиономията, мимиката на човека. Материята е външното откровение на душевно-духовното; формата на човека и нейните възможности за движение са отражение на духовния свят. Разглеждане на главата, на ритмичната система и на системата на обмяната на веществата и на крайниците в кармическия поток на развитието
към текста >>

122. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Но той пренася през живота между смъртта и едно ново раждане съотношението на силите, което има в своя организъм извън главата и това съотношение се превръща в глава в следващия земен живот, докато главата от настоящия земен живот се е образувала от системата на крайниците и от останалия организъм в предходния земен живот.
Нека първо разгледаме тези два типа хора, за които говорих. Достатъчно е само да си припомните какво често съм казвал за преминаването на човека от един земен живот в друг. Често пъти е така, че в един земен живот човекът има глава, после останалата форма и това, което е останалата форма без главата, именно тази форма притежава определено съотношение на силите. Физическото тяло на човека се предава на елементите. Човекът естествено не пренася със себе си физическото вещество от един земен живот в друг земен живот. Но той пренася през живота между смъртта и едно ново раждане съотношението на силите, което има в своя организъм извън главата и това съотношение се превръща в глава в следващия земен живот, докато главата от настоящия земен живот се е образувала от системата на крайниците и от останалия организъм в предходния земен живот. Така човешкият организъм без главата в един земен живот се превръща винаги, ако мога да употребя този израз, в глава в следващия земен живот. Главата в настоящия земен живот винаги е резултат от миналия земен живот на организма, но без главата от този минал живот, която пък тогава е била резултат от предишния земен живот на организма. Това важи за цялото съотношение на силите в устройството на човешкото същество.
към текста >>

Когато някой преминава през живота с голямо внимание и ако не води един предимно заседнал живот - такива хора не е имало в миналите времена, затова днес рядко може да бъде наблюдавано кармически, как предимно застоялият начин на живот ще се отрази на хората в следващия земен живот; ние първо трябва да изчакаме, защото такива земни съществувания, при които човек само седи, съществуват всъщност само в наше време, - и така, ако един човек е обръщал внимание на нещата около себе си, той винаги е трябвало да отива при тях, трябвало е да задвижи, да задейства крайниците си.
Когато някой преминава през живота с голямо внимание и ако не води един предимно заседнал живот - такива хора не е имало в миналите времена, затова днес рядко може да бъде наблюдавано кармически, как предимно застоялият начин на живот ще се отрази на хората в следващия земен живот; ние първо трябва да изчакаме, защото такива земни съществувания, при които човек само седи, съществуват всъщност само в наше време, - и така, ако един човек е обръщал внимание на нещата около себе си, той винаги е трябвало да отива при тях, трябвало е да задвижи, да задейства крайниците си. Цялото тяло е било привеждано в дейност; не само сетивата, които принадлежат към системата на главата, а цялото тяло е било поставяно в движение. Това, което цялото тяло върши, когато човекът проявява внимание, преминава в образуването на главата за следващия земен живот и има съвсем определено въздействие. То след това става главата на човека в следващия земен живот и този човек изпитва много силен стремеж да изпраща в останалия организъм, присъединяващ се към главата в следващия земен живот, такива сили, които предизвикват много силно въздействие върху него от страна на силите на Земята.
към текста >>

А кръвообращението от своя страна отново преминава в онова, което са импулсите в движението на крайниците /синьо-зелено/.
Когато отидете по-нататък, стигате дотам да видите в човека нещо, което всъщност е много по-трудно за разглеждане - само че обикновено хората считат това за лесно, - това е да добием едно схващане за това, как човек приема своето дишане, как той поставя в движение своята ритмична система, как след това той пренася дишането в кръвообращението. Тази извънредно жива игра, която прониква цялото тяло, е даже много по-сложна, отколкото хората си представят, защото първо човек поема своя дъх /виж рис. жълто/, дъхът се поема в кръвообращението, /червено/ но от другата страна дъхът преминава отново в главата и се намира в определено отношение с цялата дейност на мозъка /зелено/. Мисленето е просто едно префинено дишане. А кръвообращението от своя страна отново преминава в онова, което са импулсите в движението на крайниците /синьо-зелено/.
към текста >>

И когато преминем към системата веществообмяна и крайници - виждате ли, в това, което анатомията и физиологията днес разглеждат в тази система, ние нямаме нейните сили, а само онова, което отпада, което се изхвърля.
И когато преминем към системата веществообмяна и крайници - виждате ли, в това, което анатомията и физиологията днес разглеждат в тази система, ние нямаме нейните сили, а само онова, което отпада, което се изхвърля. Всичко, което в системата на веществообмяната и крайниците е съдържание на днешното научно разглеждане, съвсем не принадлежи към изграждането и към организацията на човека, а се изхвърля, - съдържанието на червата е само крайният пример за този процес, - всичко останало, което е физически възприемаемо в тази система, не принадлежи на човека, а е отделено от него, само че едно остава да стои по-дълго време, а друго по-кратко. Съдържанието на червата остава за кратко време в организма; това, което се отделя в мускулите, нервите и т. н., остава по-дълго време. Но към човека не принадлежи само това, което може физически-сетивно да бъде установено в системата на веществообмяната и крайниците, а това физически-сетивно е само излъчване и отлагане. Напротив всичко, което принадлежи към системата на обмяна на веществата и крайниците, е от свръхсетивно естество.
към текста >>

Всичко, което в системата на веществообмяната и крайниците е съдържание на днешното научно разглеждане, съвсем не принадлежи към изграждането и към организацията на човека, а се изхвърля, - съдържанието на червата е само крайният пример за този процес, - всичко останало, което е физически възприемаемо в тази система, не принадлежи на човека, а е отделено от него, само че едно остава да стои по-дълго време, а друго по-кратко.
И когато преминем към системата веществообмяна и крайници - виждате ли, в това, което анатомията и физиологията днес разглеждат в тази система, ние нямаме нейните сили, а само онова, което отпада, което се изхвърля. Всичко, което в системата на веществообмяната и крайниците е съдържание на днешното научно разглеждане, съвсем не принадлежи към изграждането и към организацията на човека, а се изхвърля, - съдържанието на червата е само крайният пример за този процес, - всичко останало, което е физически възприемаемо в тази система, не принадлежи на човека, а е отделено от него, само че едно остава да стои по-дълго време, а друго по-кратко. Съдържанието на червата остава за кратко време в организма; това, което се отделя в мускулите, нервите и т. н., остава по-дълго време. Но към човека не принадлежи само това, което може физически-сетивно да бъде установено в системата на веществообмяната и крайниците, а това физически-сетивно е само излъчване и отлагане. Напротив всичко, което принадлежи към системата на обмяна на веществата и крайниците, е от свръхсетивно естество. Така че, когато разглеждаме именно тази система в човека, ние трябва да преминем към това, което живее чисто свръхсетивно в сетивното и физическото.
към текста >>

Но към човека не принадлежи само това, което може физически-сетивно да бъде установено в системата на веществообмяната и крайниците, а това физически-сетивно е само излъчване и отлагане.
И когато преминем към системата веществообмяна и крайници - виждате ли, в това, което анатомията и физиологията днес разглеждат в тази система, ние нямаме нейните сили, а само онова, което отпада, което се изхвърля. Всичко, което в системата на веществообмяната и крайниците е съдържание на днешното научно разглеждане, съвсем не принадлежи към изграждането и към организацията на човека, а се изхвърля, - съдържанието на червата е само крайният пример за този процес, - всичко останало, което е физически възприемаемо в тази система, не принадлежи на човека, а е отделено от него, само че едно остава да стои по-дълго време, а друго по-кратко. Съдържанието на червата остава за кратко време в организма; това, което се отделя в мускулите, нервите и т. н., остава по-дълго време. Но към човека не принадлежи само това, което може физически-сетивно да бъде установено в системата на веществообмяната и крайниците, а това физически-сетивно е само излъчване и отлагане. Напротив всичко, което принадлежи към системата на обмяна на веществата и крайниците, е от свръхсетивно естество. Така че, когато разглеждаме именно тази система в човека, ние трябва да преминем към това, което живее чисто свръхсетивно в сетивното и физическото.
към текста >>

Напротив всичко, което принадлежи към системата на обмяна на веществата и крайниците, е от свръхсетивно естество.
И когато преминем към системата веществообмяна и крайници - виждате ли, в това, което анатомията и физиологията днес разглеждат в тази система, ние нямаме нейните сили, а само онова, което отпада, което се изхвърля. Всичко, което в системата на веществообмяната и крайниците е съдържание на днешното научно разглеждане, съвсем не принадлежи към изграждането и към организацията на човека, а се изхвърля, - съдържанието на червата е само крайният пример за този процес, - всичко останало, което е физически възприемаемо в тази система, не принадлежи на човека, а е отделено от него, само че едно остава да стои по-дълго време, а друго по-кратко. Съдържанието на червата остава за кратко време в организма; това, което се отделя в мускулите, нервите и т. н., остава по-дълго време. Но към човека не принадлежи само това, което може физически-сетивно да бъде установено в системата на веществообмяната и крайниците, а това физически-сетивно е само излъчване и отлагане. Напротив всичко, което принадлежи към системата на обмяна на веществата и крайниците, е от свръхсетивно естество. Така че, когато разглеждаме именно тази система в човека, ние трябва да преминем към това, което живее чисто свръхсетивно в сетивното и физическото.
към текста >>

Следователно трябва да си представим системата на веществообмяната и крайниците при човека така: Физическите ръце и т. н.
Следователно трябва да си представим системата на веществообмяната и крайниците при човека така: Физическите ръце и т. н. са всъщност нещо духовно и в това духовно се развива азът. Когато движа моите ръце и моите крака, постоянно става отделяне на вещества и ние виждаме това отделяне. Обаче то не е същественото. Когато искате да обясните процеса на хващането с ръка, вие не можете да се позовете на физическото, а трябва да се позовете на духовното; за това, което е духовно в движението на ръката, за него се касае при човека. Това, което виждате с очите, е само отделена материя по отношение на системата на обмяна на веществата и крайниците /виж рис.
към текста >>

Това, което виждате с очите, е само отделена материя по отношение на системата на обмяна на веществата и крайниците /виж рис.
Следователно трябва да си представим системата на веществообмяната и крайниците при човека така: Физическите ръце и т. н. са всъщност нещо духовно и в това духовно се развива азът. Когато движа моите ръце и моите крака, постоянно става отделяне на вещества и ние виждаме това отделяне. Обаче то не е същественото. Когато искате да обясните процеса на хващането с ръка, вие не можете да се позовете на физическото, а трябва да се позовете на духовното; за това, което е духовно в движението на ръката, за него се касае при човека. Това, което виждате с очите, е само отделена материя по отношение на системата на обмяна на веществата и крайниците /виж рис. тъмна щриховка - видимото; светла щриховка - духовното/.
към текста >>

Как въобще може да се предприеме едно кармично разглеждане, когато се вярва, че това, което се вижда в системата на веществообмяна и крайници, е човекът?
Как въобще може да се предприеме едно кармично разглеждане, когато се вярва, че това, което се вижда в системата на веществообмяна и крайници, е човекът? Той съвсем не е само това. Ние можем да предприемем едно кармическо разглеждане едва тогава, когато знаем, що е човекът. И онова, което трябва да имаме предвид, това без съмнение е намиращото се сега в сетивния свят едно свръхсетивно подобие на интуицията.
към текста >>

Разглеждането на системата веществообмяна и крайници трябва да бъде интуитивно, свръхсетивно в сетивния свят.
Така че, мои мили приятели, вие можете да си кажете: Разглеждането на главата всъщност е имагинативно проектирано в сетивния свят. Разглеждането на ритмичната система в човека трябва да бъде инспирирано, действено вътре в сетивното наблюдение, действено в сетивния свят. Разглеждането на системата веществообмяна и крайници трябва да бъде интуитивно, свръхсетивно в сетивния свят.
към текста >>

И при едно правилно разглеждане на обмяната на веществата и крайниците на човека ние можем да научим, що е всъщност интуицията в свръхсетивното.
Това е много интересно, защото в разглеждането на човека ние имаме образи за интуицията, инспирацията и имагинацията. И при едно правилно разглеждане на обмяната на веществата и крайниците на човека ние можем да научим, що е всъщност интуицията в свръхсетивното. При едно правилно разглеждане на ритмичната система на човека можем да научим, що е инспирацията в свръхсетивното. При едно правилно разглеждане на главата можем да научим, що е имагинация, що е имагинативно разглеждане в свръхсетивното.
към текста >>

Разглеждане на обмяната на веществата и крайниците на човека - интуитивно, свръхсетивно във физическия свят.
Разглеждане на обмяната на веществата и крайниците на човека - интуитивно, свръхсетивно във физическия свят.
към текста >>

123. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

В поредица години трябваше да говоря за тричленността на човешкото същество, разделяйки го на нервно-сетивен човек, ритмичен човек и човек на обмяната на веществата и крайниците.
В поредица години трябваше да говоря за тричленността на човешкото същество, разделяйки го на нервно-сетивен човек, ритмичен човек и човек на обмяната на веществата и крайниците. От това един професор - какво ли не правят професорите! - направи извода[1], че съм разделил човека на три: система на главата, система на гърдите и коремна система, защото той поставя нещата схематично едно до друго. Постоянно съм подчертавал, че нервно-сетивната система е наистина концентрирана главно в главата, но тя прониква също и в целия човек. Същото е и с ритмичната система. Нещата не трябва да се поставят пространствено едно до друго.
към текста >>

Когато се стигна до силите, които са свързани не с нервно-сетивната система, а към края на живота са свързани със системата веществообмяна и крайниците, тогава нисшата природа на системата веществообмяна и крайниците подтисна онова, което преди това много хубаво се беше проявило в нервно-сетивната система.
стр 193/, т. е. до началото на 30-те години, аз мога да кажа, че остротата на неговия ум вече се е проявила. Той беше един от много умните хора, даже от извънредно умните хора на съвремието. Но в момента, в който той навлезе в тази област, неговият остър ум вече не му помагаше; тогава онова, което се случваше с моралните му импулси стана съмнително. Той остана при чистата интелектуалност, която след това бе подкопана. Когато се стигна до силите, които са свързани не с нервно-сетивната система, а към края на живота са свързани със системата веществообмяна и крайниците, тогава нисшата природа на системата веществообмяна и крайниците подтисна онова, което преди това много хубаво се беше проявило в нервно-сетивната система.
към текста >>

Но когато мина 30-те, 35-те години и сетивно-нервната система не действаше вече така силно, а в края на живота действаше системата на веществообмяната и крайниците, тази личност, която по-рано беше считана за много умна, сега стана тривиална, банална, навлезе в един банален, партиен живот.
Когато разгледаме и тази личност до към 30-та година, тя също имаше силно влияние върху своите себеподобни чрез нейната интелигентност. Но когато мина 30-те, 35-те години и сетивно-нервната система не действаше вече така силно, а в края на живота действаше системата на веществообмяната и крайниците, тази личност, която по-рано беше считана за много умна, сега стана тривиална, банална, навлезе в един банален, партиен живот. Аз проследих биографията на тази личност. Трябва да кажа, че за мен беше твърде странно, понеже познавах тази личност в нейната младост, че по-късно беше открита от мен между хора, които водеха един съвсем тривиален партиен живот. Пътят от кармическите изисквания към кармическите изпълнения са оказва такъв, че интелигентните сили при съвременните хора, които са били подготвени в един минал земен живот през първите християнски столетия до 8-то, 9-то столетие, не бяха достатъчно издръжливи сега във времето, когато душата става по-слаба, когато тялото упражнява най-силната съпротива, за да се издигнат до първата йерархия.
към текста >>

Но когато се стига до 28-а година, когато човек трябва да влезе в отношения с по-висшата йерархия, с първата йерархия, това трябва да стане чрез цялото негово човешко същество чак до системата на веществообмяната и крайниците.
Но когато се стига до 28-а година, когато човек трябва да влезе в отношения с по-висшата йерархия, с първата йерархия, това трябва да стане чрез цялото негово човешко същество чак до системата на веществообмяната и крайниците. Тогава той се нуждае от по-устойчиви вътрешни сили в духовната област. Тогава вече не е достатъчно онова, което се е развило в човека като зародиш от минали земни съществувания в онази епоха, в която не се е мислело повече за предземния живот.
към текста >>

124. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Когато разглеждаме събуждащия се човек, ние откриваме, че астралното тяло се връща в него първо през крайниците, а именно първо през пръстите на ръцете и краката, през върховете на пръстите и през крайниците то постепенно се разпространява в човека.
Но сега да разгледаме събуждащия се човек. Когато разглеждаме събуждащия се човек, ние откриваме, че астралното тяло се връща в него първо през крайниците, а именно първо през пръстите на ръцете и краката, през върховете на пръстите и през крайниците то постепенно се разпространява в човека. Следователно астралното тяло се връща във физическото и етерното тяло през другата, противоположната страна. Също и азът идва обратно през другата страна, само че сега не обгръща така /синьо/ астралното тяло, а когато се връща той е повече обгърнат от астралното тяло.
към текста >>

Когато астралното тяло започне да прониква от крайниците навътре, тогава именно в утринните часове нездравите явления се излъчват и произвеждат един особен вид възприятие.
Когато астралното тяло започне да прониква от крайниците навътре, тогава именно в утринните часове нездравите явления се излъчват и произвеждат един особен вид възприятие. Ето защо при преценката на болестите е извънредно важно да се проучат чувствата на пациента при събуждането, когато астралното тяло изтласква нагоре това, което е нездраво в него.
към текста >>

125. Съдържание GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Бъдеща карма в системата на обмяната на веществата и на крайниците. Песталоци.
Действия на нашето морално-душевно поведение в тяхното преобразуване чрез свързването с йерархиите в живота между смъртта и едно ново раждане. Действие на кармата на миналото в изграждането на главата. Бъдеща карма в системата на обмяната на веществата и на крайниците. Песталоци. Културно-историческата задача на антропософията.
към текста >>

126. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Ние можем да кажем: - В слънчевото битие Луната, Меркурий и Венера стават наши крайници; самото Слънце е цялата наша ритмична система - нашето сърце и нашите бели дробове; животът на Слънцето е самата слънчева сфера с всички нейни същества.
И така, както тук в земния живот ние правим разлика между нашето тяло и нашата глава и сме наясно, че когато работи, главата се отделя от останалото тяло като орган на знанието, също така знаем, че главата трябва да е различно устроена от останалото тяло. В слънчевата сфера ние знаем, че имаме световният организъм, който принадлежи към нас, с неговите лунни същества, меркуриеви същества, венерини същества, слънчеви същества. Но към нас принадлежи и нещо особено, също както тук в земния живот имаме главата. Това, което е особеното при нас, са Марс, Юпитер, Сатурн. Това в известна степен е нашата глава в слънчевото съществуване. Ние можем да кажем: - В слънчевото битие Луната, Меркурий и Венера стават наши крайници; самото Слънце е цялата наша ритмична система - нашето сърце и нашите бели дробове; животът на Слънцето е самата слънчева сфера с всички нейни същества. А това, което тук е органът на разбирането - разумът, главата, това в слънчевата сфера е онова, което ние намираме като Марс, Юпитер и Сатурн. Така, както ние можем да говорим тук с главата, с нейната най-долна част - устата, така ние живеем чрез мировото слово поради това, че носим Марс в нас, в нашето мирово тяло. То звучи през цялото пространство. И така, както ние носим мислите в нашата глава, тези малки, земно-дребни мисли, така в нас носим мировата мъдрост чрез Юпитер. И както в паметта си имаме спомени, така през слънчевото съществуване носим в нас сатурновото битие, което ни дава мирово спомняне.
към текста >>

127. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Главата само наблюдава, как ръката или краката правят ъгъла и т.н.. В геометрията ние действително изживяваме творческа воля чрез нашите крайници.
И точно сега от този сакат крак произлезе светлина, която се разпростря над целия духовен капацитет на този човек. Обикновено хората вярват, че да оформят линии в геометрични фигури, това произлиза от главата. Но това съвсем не идва от главата, съвсем не е вярно, че човекът изживява геометрията в главата си. Вие не бихте разбрали един ъгъл, ако не бихте го извървявали. Това, че изживявате ъгъла в краката си, това прави да знаете нещо за ъгъла. Главата само наблюдава, как ръката или краката правят ъгъла и т.н.. В геометрията ние действително изживяваме творческа воля чрез нашите крайници. Нашите крайници ни преподават геометрия. Само понеже ние сме станали такива абстрактлинги, не го знаем, а вярваме, че извличаме геометрията от главата си. Главата наблюдава, когато ние извървяваме геометрията, танцуваме я и т.н. и тогава тя, главата изгражда формите, които се намират в геометрията. Тя само наблюдава.
към текста >>

Нашите крайници ни преподават геометрия.
Обикновено хората вярват, че да оформят линии в геометрични фигури, това произлиза от главата. Но това съвсем не идва от главата, съвсем не е вярно, че човекът изживява геометрията в главата си. Вие не бихте разбрали един ъгъл, ако не бихте го извървявали. Това, че изживявате ъгъла в краката си, това прави да знаете нещо за ъгъла. Главата само наблюдава, как ръката или краката правят ъгъла и т.н.. В геометрията ние действително изживяваме творческа воля чрез нашите крайници. Нашите крайници ни преподават геометрия. Само понеже ние сме станали такива абстрактлинги, не го знаем, а вярваме, че извличаме геометрията от главата си. Главата наблюдава, когато ние извървяваме геометрията, танцуваме я и т.н. и тогава тя, главата изгражда формите, които се намират в геометрията. Тя само наблюдава. И всички тези връзки, този специфичен начин да се подчертае геометрията ми стана ясен, когато проникнах в душевността точно на този човек, който трябваше да върви с един сакат крак и поради това, че той особено силно чувстваше този крак, всъщност бе станал едностранно такъв отличен геометрик.
към текста >>

128. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Когато в своята душевност човек изобщо има сетиво за такова човешко наблюдение и остави това сетиво да узрява, виждайки това чудесно явление, каквото е разгръщането на физиономията на детето от месец на месец, от година на година, именно когато той има поглед за това, което се разкрива в жестовете на детето, как от не овладяните движения произлизат чудесните одухотворени движения на крайниците, - когато следователно се развие едно фино наблюдение за всичко това, тогава е възможно това съзерцание да се задълбочи и в душата си човек получава един фин душевен сетивен организъм.
И когато от смяната на зъбите животът продължава по-нататък до половата зрялост, тогава това, което работи върху човека, повече или по-малко се скрива. Все още се работи, както казах, работи се до началото на двадесет и първата година върху отпечатването и изграждането, върху извайването на организма, но от седемте години нататък по-малко се работи от преди върху тялото на човека, а от половата зрялост до началото на двадесет и първата година се работи още по-малко. Затова обаче може да настъпи нещо друго. Когато в своята душевност човек изобщо има сетиво за такова човешко наблюдение и остави това сетиво да узрява, виждайки това чудесно явление, каквото е разгръщането на физиономията на детето от месец на месец, от година на година, именно когато той има поглед за това, което се разкрива в жестовете на детето, как от не овладяните движения произлизат чудесните одухотворени движения на крайниците, - когато следователно се развие едно фино наблюдение за всичко това, тогава е възможно това съзерцание да се задълбочи и в душата си човек получава един фин душевен сетивен организъм. Човек тогава има възможност, Тогава при едно дете, което се развива между седмата и четиринадесетата година, между смяната на зъбите и половата зрялост, което не развива повече по един рязък начин своята физиономия и своите жестове, а показва това развитие още в една по-забулена форма, - когато застане срещу детето, човек има тогава възможност чрез едно вътрешно чувство, което е така сигурно, както едно душевно око, да види как по един тайнствен начин то изгражда по-нататък своето тяло. И въз основа на наблюдението на това изграждане на тялото между седмата и четиринадесетата година може да се развие сетивото за съзерцанието на преживяното преди земното съществуване, на живота, който човек е прекарал между смъртта и едно ново раждане, преди да е слязъл в това земно битие.
към текста >>

129. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

И на сутринта при събуждане, азът и астралното тяло, когато влизат отново във физическото тяло, наистина преминават през крайниците, през пръстите на ръцете и краката.
Това излизане на аза и на астралното тяло от физическото и от етерното тяло схематично можем да покажем по следния начин (чертае се). Да предположим, че това е човекът. Когато това е физическото тяло, а това е етерното тяло, то вечер при заспиване азът и астралното тяло така излизат навън, че се насочват към главата. И ние съвсем схематично начертаваме, как те стават все по-големи и по-големи, но описват един вид полукръг. И на сутринта при събуждане, азът и астралното тяло, когато влизат отново във физическото тяло, наистина преминават през крайниците, през пръстите на ръцете и краката. Те всъщност описват един кръг и това, че се описва един кръг, трябва да се вземе по-буквално, отколкото се мисли. Защото в действителност, когато като нормален човек се събудим сутринта, пред ясновидското съзнание не изплува веднага картината, че цялото астрално тяло и целият аз са вътре във физическото и в етерното тяло, а че от сутринта до обяд и до следобед те бавно се придвижват навътре; азът и астралното тяло бавно се придвижват навътре във физическото тяло. Вие ще кажете: - Тогава би трябвало нещата да изглеждат много своеобразни; тогава би трябвало постепенно да чувстваме, как азът и астралното тяло се движат от върха на пръстите на ръцете и краката към главата. - За един напълно точен ясновидски поглед е точно така, но човекът вътрешно не го усеща. Защото начинът на действие на тези висши същности на човека е просто различен от този, при физическите неща.
към текста >>

130. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Обмяната на веществата и двигателната система с крайниците са взаимно свързани, Когато движим нашите крайници ние засилваме обмяната на веществата, тя трябва да действа сама, трябва да се изразходват сили в човека.
Вие бихте били магьосник, не един човек на земния живот! Защото, ако едно такова душевно-духовно непосредствено се осъществи, то в основата си ще е магическо действие. В отделния земен живот между раждането и смъртта през нашия настоящ миров цикъл човекът не е магьосник, но той е магьосник заедно със съществата на висшите йерархии, като действа между смъртта и едно ново раждане и продължава това действие, когато от този живот между смъртта и едно ново раждане той отново слезе в земния живот. Кармическото развитие на човека през тези два така съвсем различни начина на съществуване - земния и този между смъртта и едно ново раждане, - е действително областта, където човекът действа магически. Когато ние разглеждаме физическия човек, както той стои пред нас във външния живот, за нас той се разделя - това аз описах в края на моята книга «За загадките на душата» - в нервно-сетивна система, ритмична система и веществообменно-двигателна система. Обмяната на веществата и двигателната система с крайниците са взаимно свързани, Когато движим нашите крайници ние засилваме обмяната на веществата, тя трябва да действа сама, трябва да се изразходват сили в човека. Обмяната на веществата трябва сама да работи. Във вътрешното изживяване също трябва да става обмяна на веществата. Двете са сродни. Когато първо разгледаме обмяната на веществата в човека, как работи във физическото тяло, ние се изкушаваме да я смятаме за най-низшата система в човешката земна същност. Има хора, които се наричат идеалисти, понеже са свикнали да гледат с известно презрение към веществообменно-двигателната система.
към текста >>

Това, което живее в нас като нравствени импулси, като душевни импулси, не идва от главата, а идва от същата област, където се намира обмяната на веществата и двигателната система, но не от физическата част на веществообмяната-крайници, а от духовно-душевното на системата веществообмяна-крайници, където живеят Престоли, Херувими и Серафими.
Пълна заблуда е да се вярва, че морално-душевното идва от главата. Разглеждано от една висша гледна точка, главата съвсем не е така ужасно важен орган в човека. Главата повече или по-малко всъщност е огледало на външния свят и ако имахме само главата, не бихме знаели нищо друго, освен нещо за външния свят. В главата просто се оглежда външният свят. Изживяванията на главата са само отражения на външния свят. Това, което живее в нас като нравствени импулси, като душевни импулси, не идва от главата, а идва от същата област, където се намира обмяната на веществата и двигателната система, но не от физическата част на веществообмяната-крайници, а от духовно-душевното на системата веществообмяна-крайници, където живеят Престоли, Херувими и Серафими.
към текста >>

Този трети член на човешката същност, системата - веществообмяна-крайници, първоначално изглежда да е несъвършен, да, иска ни се да кажем, че човекът не е достатъчно издигнат относно своята физическа и етерна организация.
И така, ние трябва да си представим следното, за да получим в тази област съответната представа за човека (чертае се). Този трети член на човешката същност, системата - веществообмяна-крайници, първоначално изглежда да е несъвършен, да, иска ни се да кажем, че човекът не е достатъчно издигнат относно своята физическа и етерна организация. Но там вътре има нещо друго, или по-добре казано, тази система стои в нещо друго. Там вътре живеят Престолите - аз, разбира се, показвам това само схематично - вътре творят Херувимите, вътре пламтят Серафимите. Когато човекът мине през портата на смъртта, от него отпада всичко онова, което лежи в основата на физическата система на веществоовмяната-крайници и той остава със своята азова същност в областта на това, в което той беше още през време на живота си - в областта на Престоли, Херувими и Серафими. След това той продължава да живее в лоното на Престоли, Херувими и Серафими. После той се отделя от тях.
към текста >>

Когато човекът мине през портата на смъртта, от него отпада всичко онова, което лежи в основата на физическата система на веществоовмяната-крайници и той остава със своята азова същност в областта на това, в което той беше още през време на живота си - в областта на Престоли, Херувими и Серафими.
И така, ние трябва да си представим следното, за да получим в тази област съответната представа за човека (чертае се). Този трети член на човешката същност, системата - веществообмяна-крайници, първоначално изглежда да е несъвършен, да, иска ни се да кажем, че човекът не е достатъчно издигнат относно своята физическа и етерна организация. Но там вътре има нещо друго, или по-добре казано, тази система стои в нещо друго. Там вътре живеят Престолите - аз, разбира се, показвам това само схематично - вътре творят Херувимите, вътре пламтят Серафимите. Когато човекът мине през портата на смъртта, от него отпада всичко онова, което лежи в основата на физическата система на веществоовмяната-крайници и той остава със своята азова същност в областта на това, в което той беше още през време на живота си - в областта на Престоли, Херувими и Серафими. След това той продължава да живее в лоното на Престоли, Херувими и Серафими. После той се отделя от тях. По-нататък обаче те изграждат - също и към това насочих през тези дни - това, което е било заложено в душевно-нравственото. Тук на Земята човекът поглежда нагоре към небето, за да почувства какво е за него висшето, духовно свръхсетивното. Това човекът прави, докато се намира на Земята.
към текста >>

Нека сега, след като сме разгледали системата веществообмяна-крайници, да се обърнем към полярно противоположната система, към нервно-сетивната система, която се намира също в целия човек, но предимно е разположена в главата, нека разгледаме главата на човека.
Нека сега, след като сме разгледали системата веществообмяна-крайници, да се обърнем към полярно противоположната система, към нервно-сетивната система, която се намира също в целия човек, но предимно е разположена в главата, нека разгледаме главата на човека. Чрез своята глава човекът наистина изживява отражението на настоящия външен свят. Неговите мисли, неговите представи, в които той единствено е буден, всъщност в главата са само отражения от вън. Но когато човек се издигне до инициационната наука, първо до имагинативното познание, тогава, както ви е познато, чрез имагинативното познание, чрез неговото преобразяване се стига до инспиративното познание и след това чрез интуитивното познание се достига назад до предишните земни животи. Тогава се разглеждат предишните земни животи, но те се разглеждат в тяхната духовна форма. В духовния свят също и познанието е нещо изцяло реално.
към текста >>

И в това, че в системата веществообмяна-крайници се намира магическият принцип на човека, който отново действа в кармата, тя пренася главата на човека от един живот в друг.
Да, откъде идва, че това, което човек е можел да бъде според предишния си земен живот не е станало? От къде идва това? Вижте, ако като човек имаме само една глава и преминаваме от един земен живот в друг, ние бихме били така съвършени през другия си живот, както описах. Но ние нямаме само главата, а също и другите системи. И в това, че в системата веществообмяна-крайници се намира магическият принцип на човека, който отново действа в кармата, тя пренася главата на човека от един живот в друг. Следователно кармата действа съвсем непосредствено във формирането на вашата глава. И когато в тази област се започне първо да се развива едно непредубедено наблюдение върху човека, тогава от главата и физиономията на човека ще научим да четем много от неговата карма. И ако разгледаме тази глава на човека, както се разглежда с обикновеното съзнание, изглежда, като че ли взимаме Гьотевия Фауст и започнем: «H-a-b-e n-u-n a-c-h», понеже можем само да четем буквите, но не думите. Повече не може да се каже «Habe nun, ach». Но когато се научим да четем, ще разберем какво се крие зад тези интересни букви.
към текста >>

В системата веществообмяна-крайници се проявява бъдещата карма, която е духовно скрита, невидима.
Също така можем да се научим да четем и в това, което ни заобикаля. И от разпознаването на знаците на човешката форма на главата да се издигнем до четенето в нея, само това ще ни доведе до тайните на кармата на въпросния човек. Така че ние можем да си кажем при това, което е видимо, наистина външно видимо във формата на главата: - Всеки човек има своята собствена глава, никой не прилича на някой друг според изграждането на главата си. - Макар че хората често си приличат, те не си приличат в тяхната карма. В изграждането на главата пред физическо-сетивното наблюдение се показва кармата на човешкото минало. В системата веществообмяна-крайници се проявява бъдещата карма, която е духовно скрита, невидима. Така че, когато духовно говорим за човека, ние можем да кажем, че от една страна в човека видимо се проявява неговата минала карма, а от друга страна той носи невидима в себе си своята бъдеща карма. Така ние можем да се издигнем до едно вътрешно духовно разглеждане на човека. Когато разглеждаме системата веществообмяна-крайници, вътре само физическото и етерното са по-низши, в нея живеят най-висшите духовни йерархии. Преминем ли към главата, виждаме, че главата всъщност е най-съвършеното във физическо-сетивния свят, понеже по един външен, видим начин тя носи в себе си това, което духовно действа в нея от предишни земни животи - хората обикновено най-много я ценят, - но тя не е такава в духовно отношение. Защото докато в системата веществообмяна-крайници живеят Престоли, Херувими и Серафими, в системата глава живеят Ангели, Архангели и Архаи.
към текста >>

Когато разглеждаме системата веществообмяна-крайници, вътре само физическото и етерното са по-низши, в нея живеят най-висшите духовни йерархии.
- Макар че хората често си приличат, те не си приличат в тяхната карма. В изграждането на главата пред физическо-сетивното наблюдение се показва кармата на човешкото минало. В системата веществообмяна-крайници се проявява бъдещата карма, която е духовно скрита, невидима. Така че, когато духовно говорим за човека, ние можем да кажем, че от една страна в човека видимо се проявява неговата минала карма, а от друга страна той носи невидима в себе си своята бъдеща карма. Така ние можем да се издигнем до едно вътрешно духовно разглеждане на човека. Когато разглеждаме системата веществообмяна-крайници, вътре само физическото и етерното са по-низши, в нея живеят най-висшите духовни йерархии. Преминем ли към главата, виждаме, че главата всъщност е най-съвършеното във физическо-сетивния свят, понеже по един външен, видим начин тя носи в себе си това, което духовно действа в нея от предишни земни животи - хората обикновено най-много я ценят, - но тя не е такава в духовно отношение. Защото докато в системата веществообмяна-крайници живеят Престоли, Херувими и Серафими, в системата глава живеят Ангели, Архангели и Архаи. Те са, които всъщност стоят зад всичко това, което ние изживяваме с нашата глава в сетивно-физическия свят. Те живеят в нас, в нашата главова система. Те действат зад нашето съзнание, те срещат въздействията на само физическо-сетивния свят и го отразяват обратно, а ние осъзнаваме отраженията.
към текста >>

Защото докато в системата веществообмяна-крайници живеят Престоли, Херувими и Серафими, в системата глава живеят Ангели, Архангели и Архаи.
В системата веществообмяна-крайници се проявява бъдещата карма, която е духовно скрита, невидима. Така че, когато духовно говорим за човека, ние можем да кажем, че от една страна в човека видимо се проявява неговата минала карма, а от друга страна той носи невидима в себе си своята бъдеща карма. Така ние можем да се издигнем до едно вътрешно духовно разглеждане на човека. Когато разглеждаме системата веществообмяна-крайници, вътре само физическото и етерното са по-низши, в нея живеят най-висшите духовни йерархии. Преминем ли към главата, виждаме, че главата всъщност е най-съвършеното във физическо-сетивния свят, понеже по един външен, видим начин тя носи в себе си това, което духовно действа в нея от предишни земни животи - хората обикновено най-много я ценят, - но тя не е такава в духовно отношение. Защото докато в системата веществообмяна-крайници живеят Престоли, Херувими и Серафими, в системата глава живеят Ангели, Архангели и Архаи. Те са, които всъщност стоят зад всичко това, което ние изживяваме с нашата глава в сетивно-физическия свят. Те живеят в нас, в нашата главова система. Те действат зад нашето съзнание, те срещат въздействията на само физическо-сетивния свят и го отразяват обратно, а ние осъзнаваме отраженията. Това, което ние осъзнаваме с главовата система, е само отражение на делата на Архаи, Архангели и Ангели в нас (чертае се). Ако би трябвало да продължа схемата, трябва да кажа: - В главовата система на човека, на другия полюс действат Архаи, Архангели и Ангели.
към текста >>

Между нервно-сетивната система, която предимно е свързана с главата и системата веществообмяна-крайници, човекът има и своята ритмична система.
Между нервно-сетивната система, която предимно е свързана с главата и системата веществообмяна-крайници, човекът има и своята ритмична система. В тази ритмична система се намира това, което става между белите дробове и сърцето. В нея живее йерархията на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Също и при това приключване с разглеждането на кармата достигаме до заключението, че отпред човекът, така да се каже, е свързан с трите царства на природата, които се намират тук на Земята, че назад е свързан със стоящите едно над друго царства на йерархиите. И както тук на Земята неговото физическо тяло го приема и го затруднява да осъществи по магически начин своя духовно-нравствен живот, така след смъртта го приема светът на йерархиите и го оставя да изживее по магически начин за следващия му живот това, което той не може магически да осъществи в един земен живот. Когато човекът преминава от единия земен живот в другия, при всички обстоятелства, когато се развива по правилен начин, със системата на главата от предишния си живот той би достигнал до ясновидство; Ангели, Архангели и Архаи биха го въвели в ясновидството.
към текста >>

131. 8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Когато помислим, че при преминаването от един земен живот в другия онова, което в предишния живот е било организъм на главата, се превръща в организъм на краката, а това, което по-рано е било организъм на краката, организъм на крайниците, се превръща в организъм на главата Вие знаете това от моите минали сказки тогава ще разберем вече, че такава една външна проява в тялото може да има определено значение в живота на човека, тъй като този живот обхваща повтарящи се земни съществувания.
Когато помислим, че при преминаването от един земен живот в другия онова, което в предишния живот е било организъм на главата, се превръща в организъм на краката, а това, което по-рано е било организъм на краката, организъм на крайниците, се превръща в организъм на главата Вие знаете това от моите минали сказки тогава ще разберем вече, че такава една външна проява в тялото може да има определено значение в живота на човека, тъй като този живот обхваща повтарящи се земни съществувания. От този изкривен крак аз можах да проследя в миналото личността на този учител. И въпреки че тя стои бих могъл да кажа в този живот като една незнаменита личност обаче като една личност, която в кръга, в който действуваше, можа да направи много силно впечатление върху мене и върху други имаше извънредно силно влияние също и върху живота на много хора аз можах да проследя, как разглеждането на тази личност доведе в същата област на историческото развитие, където трябва да търсим и лорд Байрон.
към текста >>

132. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Онова, което лунните Същества записват в човешкото същество в последната фаза на неговото слизане от Вселената на Земята, то ако щете вярвайте или недейте вярва това то е записано в онази част на нашето човешко същество, което наричаме духовната страна на нашата система на обмяната на веществата и на крайниците.
Преди да слезем на Земята, това наше минало се отпечатва в нашето астрално тяло. В нашето астрално тяло, което донасяме долу в земното съществуване, ние намираме записките на тези лунни Същества. При обикновените условия това не преминава в нашата глава. За повечето неща през време на нейното земно съществуване главата въобще не е един толкова извънредно важен орган. Тя има голямо значение за външните материални понятия и идеи. Онова, което лунните Същества записват в човешкото същество в последната фаза на неговото слизане от Вселената на Земята, то ако щете вярвайте или недейте вярва това то е записано в онази част на нашето човешко същество, което наричаме духовната страна на нашата система на обмяната на веществата и на крайниците. Ето защо то почива изцяло в подсъзнанието, но то е там, преминава в растежа, преминава в здравето и преминава именно в онова, което бих могъл да нарека излечимост на един човек, когато той се разболява на Земята. Естествено това е една важна работа да познаем, коя е същността на болестта, обаче още по-важна работа е да познаем, как можем да се излекуваме. Свръхсетивното познание е вече едно съществено помощно средство при познаване същността на болестта; обаче това е познанието на онова, което е записано по този начин в растежа, в силите на храненето, в силите на дишането от акашовите записи на лунните същества. То е онова, което прави, щото човек да противопоставя по-голяма или по-малка устойчивост на едно излечение. Един човек се излекува по-лесно, друг някой по-трудно.
към текста >>

133. Бележки от езотеричния час в Берлин на 14 Ноември. Събуждане на човека за самосъзнанието GA_245 Указания за езотеричното обучение

Чак сега човекът може да оформи предните си крайници, ръцете и дланите, каквито са те днес, тоест да ги пригоди за работа в същинския смисъл на думата.
След известно време настъпва друго значително събитие. Човекът се изправя и с това дава определена насока на своя стремеж и на своето поведение. Преди това тялото на човека имало посока като при днешните животни. Чак сега човекът може да оформи предните си крайници, ръцете и дланите, каквито са те днес, тоест да ги пригоди за работа в същинския смисъл на думата. Чак сега човекът започва да работи самостоятелно и да развива индивидуална карма. Никое животно не може това. Само същество с изправена походка твори собствена карма. Това е предизвикано от едно второ специално етерно течение.
към текста >>

134. 3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Едната от жените, която стои там, притиска крайниците о тялото си; тя се свива и изказва думите: "Студено ми е!
Едната от жените, която стои там, притиска крайниците о тялото си; тя се свива и изказва думите: "Студено ми е! " Другата от жените насочва погледа си над покритото със сняг поле, над замръзналата вода, върху дърветата покрити с ледени шушулки, и от нейната уста се изтръгват думите, в пълна самозабрава на това, което чувства, в пълна самозабрава на това, което може да чувствува като замръзване чрез външния физически ландшафт: "колко чудно красив е ландшафтът около нас! " Ние чувствуваме, че в сърцето и се влива топлина, защото тя забравя всичко, което би могло да чувствува чрез физическия мраз и чрез физическото влияние. Тя е изцяло завладяна в нейната вътрешност от извънредно голямата красота на този замръзнал ландшафт.
към текста >>

" продължава да звучи и стопля нейните крайници, като продължава да ги подържа още свежи в съня.
И Слънцето слиза все надолу, а вечерната заря се обезцветява и двете жени заспиват в един дълбок сън. Едната потъва в един сън, който би могъл да се превърне за нея направо в смърт, а именно тази, която преди това беше почувствувала така силно студа в нейното собствено тяло; и в сън потъва другата, от който се вижда, че последствието на чувството, което беше изразено с думите: "Ах, колко е красиво! " продължава да звучи и стопля нейните крайници, като продължава да ги подържа още свежи в съня. И тази последна женска фигура чу от младежа, който се беше родил от блясъка на вечерната заря, тя чу от него думите: "Ти си изкуството! " И тя заспа. И тази жена занесе със себе си в съня всички резултати на впечатленията, които беше имала чрез описания ландшафт.
към текста >>

Обаче хората ми изтръгнаха тук моята последна рожба, отнеха ми я; и там на Земята те я затвориха в тяхната собствена физическа сетивна форма, като я наричат там едно от техните сетива като "сетиво на собственото движение", като това, което живее в тях, когато движат своите собствени крайници, частите на своя организъм".
И тази фигура каза: "О, аз произхождам от по-висши области. Аз слязох до областта, която при вас се нарича област на Духа, а тук е наречена област на Архангелите. Аз слязох до тази степен. И слязох до тях затова, за да дойда в допир с физическото сетивно царство на Земята. Обаче хората ми изтръгнаха тук моята последна рожба, отнеха ми я; и там на Земята те я затвориха в тяхната собствена физическа сетивна форма, като я наричат там едно от техните сетива като "сетиво на собственото движение", като това, което живее в тях, когато движат своите собствени крайници, частите на своя организъм".
към текста >>

135. 4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Но чрез това, че окото се развива едностранно, ние имаме, ако можем да чувствуваме нещо подобно, имаме постоянно стремежа да изживеем онова, което се проявява в окото като чувствува що сетиво, като самочувствие, като сетиво на движението, което се развива, когато вървим през пространството и чувствуваме, как се движат нашите крайници и което е подтиснато.
Особеното е, че онзи, който може да наблюдава правилно човека, може да направи откритието, че едно сетиво винаги е използувано от нас по много едностранчив начин. Когато виждаме с очите цветове, форми, светлинни ефекти, ние развиваме окото по един едностранчив начин. В окото винаги има нещо като едно тайнствено сетиво на осезанието; винаги когато гледа, окото също чувствува. Обаче в обикновения живот това е подтиснато. Но чрез това, че окото се развива едностранно, ние имаме, ако можем да чувствуваме нещо подобно, имаме постоянно стремежа да изживеем онова, което се проявява в окото като чувствува що сетиво, като самочувствие, като сетиво на движението, което се развива, когато вървим през пространството и чувствуваме, как се движат нашите крайници и което е подтиснато. Онова, което се проявява в окото от другите сетива и което е подтиснато в него, него чувствуваме ние възбудено, въпреки че остава спокойно, в другия човек, когато гледаме. И това, което е възбудено по този начин във виждането, което обаче е подтиснато чрез едностранчивостта на окото, това преобразява скулпторът, дава му друга форма.
към текста >>

136. 8. Виена, 1 юни 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

С изключение на главата и крайниците, целият човешки организъм се изразява в този ритъм.
На вдишването отговаря отново обратния процес: мозъчната вода бива изтласкана към мозъка. Съществува едно непрестанно вълнуване надолу и нагоре на мозъчната вода. Ако това не би било така, мозъкът не би изгубил толкова много от своето тегло, колкото е необходимо, за да не бъдат премазани намиращите се от долната страна кръвни артерии; ако мозъкът не би изгубил толкова много от своето тегло, тези кръвни артерии биха били премазани. Тази мозъчна вода се вълнува нагоре и надолу в арахноидното пространство, в разширения, които са еластични и по-малко еластични, така щото при изкачването и при слизането мозъчната вода тече през по-малко еластични разширения. Това дава един чудесен вид действие, което протича в един ритъм. С изключение на главата и крайниците, целият човешки организъм се изразява в този ритъм. С изключение на главата и крайниците, целият човешки организъм се изразява в този ритъм. Това, което се влива като тон през ухото, което живее в нас като тонова представа, се превръща в музика, когато се среща с външната музика, която се изпълнява чрез това, че целият организъм е един чудесен музикален инструмент, както аз току що описах това.
към текста >>

С изключение на главата и крайниците, целият човешки организъм се изразява в този ритъм.
Съществува едно непрестанно вълнуване надолу и нагоре на мозъчната вода. Ако това не би било така, мозъкът не би изгубил толкова много от своето тегло, колкото е необходимо, за да не бъдат премазани намиращите се от долната страна кръвни артерии; ако мозъкът не би изгубил толкова много от своето тегло, тези кръвни артерии биха били премазани. Тази мозъчна вода се вълнува нагоре и надолу в арахноидното пространство, в разширения, които са еластични и по-малко еластични, така щото при изкачването и при слизането мозъчната вода тече през по-малко еластични разширения. Това дава един чудесен вид действие, което протича в един ритъм. С изключение на главата и крайниците, целият човешки организъм се изразява в този ритъм. С изключение на главата и крайниците, целият човешки организъм се изразява в този ритъм. Това, което се влива като тон през ухото, което живее в нас като тонова представа, се превръща в музика, когато се среща с външната музика, която се изпълнява чрез това, че целият организъм е един чудесен музикален инструмент, както аз току що описах това.
към текста >>

137. 9. Дорнах, 12 септември 1920 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Ние поставяме в движение човешкия организъм така, че неговите членове /крайници/ се движат Крайниците са предимно онова, което се пренася със своя живот след смъртта.
А сега да разгледаме евритмията. Ние поставяме в движение самото човешко тяло. Какво поставяме ние в движение? Ние поставяме в движение човешкия организъм така, че неговите членове /крайници/ се движат Крайниците са предимно онова, което се пренася със своя живот след смъртта. Но каква форма даваме ние на онова, което произвеждаме като движение на крайниците в евритмията? Ние проучваме сетивно-свръхсетивно, как от главата чрез интелектуалните заложби и чрез чувствените заложби на гърдите гръклянът, ларинксът и всичките органи на говора са образувани от миналия живот. Ние свързваме направо живота преди раждането и живота след смъртта. Ние вземаме така да се каже от земния живот само онова, което е сега физическият материал: самия човек, който е инструментът, инструментът за евритмията. Обаче ние правим да се яви на човека това, което проучваме вътрешно, което е предварително образувано в него от миналия земен живот, и пренасяме това върху неговите крайници, т.е.
към текста >>

Но каква форма даваме ние на онова, което произвеждаме като движение на крайниците в евритмията?
А сега да разгледаме евритмията. Ние поставяме в движение самото човешко тяло. Какво поставяме ние в движение? Ние поставяме в движение човешкия организъм така, че неговите членове /крайници/ се движат Крайниците са предимно онова, което се пренася със своя живот след смъртта. Но каква форма даваме ние на онова, което произвеждаме като движение на крайниците в евритмията? Ние проучваме сетивно-свръхсетивно, как от главата чрез интелектуалните заложби и чрез чувствените заложби на гърдите гръклянът, ларинксът и всичките органи на говора са образувани от миналия живот. Ние свързваме направо живота преди раждането и живота след смъртта. Ние вземаме така да се каже от земния живот само онова, което е сега физическият материал: самия човек, който е инструментът, инструментът за евритмията. Обаче ние правим да се яви на човека това, което проучваме вътрешно, което е предварително образувано в него от миналия земен живот, и пренасяме това върху неговите крайници, т.е. върху онова, в което предварително се образува животът след смъртта.
към текста >>

Обаче ние правим да се яви на човека това, което проучваме вътрешно, което е предварително образувано в него от миналия земен живот, и пренасяме това върху неговите крайници, т.е.
Ние поставяме в движение човешкия организъм така, че неговите членове /крайници/ се движат Крайниците са предимно онова, което се пренася със своя живот след смъртта. Но каква форма даваме ние на онова, което произвеждаме като движение на крайниците в евритмията? Ние проучваме сетивно-свръхсетивно, как от главата чрез интелектуалните заложби и чрез чувствените заложби на гърдите гръклянът, ларинксът и всичките органи на говора са образувани от миналия живот. Ние свързваме направо живота преди раждането и живота след смъртта. Ние вземаме така да се каже от земния живот само онова, което е сега физическият материал: самия човек, който е инструментът, инструментът за евритмията. Обаче ние правим да се яви на човека това, което проучваме вътрешно, което е предварително образувано в него от миналия земен живот, и пренасяме това върху неговите крайници, т.е. върху онова, в което предварително се образува животът след смъртта. Ние доставяме в Евритмията една такава форма и движение на човешкия организъм, които са непосредствено едно доказателство, едно външно доказателство за съживеенето на човека в свръхсетивния свят. По този пряк начин свързваме ние човека със свръхсетивния свят, като го караме да евритмизира.
към текста >>

138. 2.Втора лекция, 1 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Силовите съотношения, които днес намират израз в нашия физически организъм, в крайниците и т.н., вертикалната или хоризонтална посока на тези сили, тяхното привличане или отблъскване, всичко това ще формира нашата глава през следващата инкарнация.
Силовите съотношения, които днес намират израз в нашия физически организъм, в крайниците и т.н., вертикалната или хоризонтална посока на тези сили, тяхното привличане или отблъскване, всичко това ще формира нашата глава през следващата инкарнация. За тази цел обаче ни се притичват на помощ всички висши Йерархии*12 Да, в метаморфозата, чийто краен резултат ще бъде нашата глава през следващата инкарнация, вземат участие всички небесни Духове. И нищо чудно, че главата получава онази сферична форма, която всеки момент ни напомня за небесната сфера над нас; следващата част на главата се явява като отражение на атмосферата, която е разположена над Земята, респективно на атмосферните сили. Бихме могли да кажем, че в горната си част главата е едно точно отражение на Небето, в средната си част тя загатва за връзките си с гърдите, т.е. всичко онова, което кръжи около Земята. В нашите гърди ние се нуждаем от въздуха, който обгръща Земята, нуждаем се от светлината, която струи около Земята и така нататък.
към текста >>

139. 5. Пета лекция, 8 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Най-напред участниците неимоверно сериозно обсъждаха крайниците на майския бръмбар и неговите хромозоми, а после, между отделните ястия на банкета, те сами съчиниха римуваните подигравки по адрес на собствените си научни изследвания.
Някои от лицата са като отражение на самия пулт, но така или иначе те остават крайно сериозни. Но ето че в края на конференцията, за която говоря, някой не зная точно кой, вероятно административният секретар се обърна към някои от участниците, които явно имаха и поетични увлечения. Сега те трябваше да си послужат със своето поетично изкуство, да съчинят своите стихове, които после естествено, между другото да прозвучат по време на заключителната вечеря. И ето че сега господата, а може би имаше и дами заедно с тях, изведнъж отхвърлиха от себе си всякаква научна сериозност и, съвсем между другото, набързо съчиниха подигравателни рими по адрес на отделните науки! Ето в какво се състои злополучното съотношение между наука и изкуство. Най-напред участниците неимоверно сериозно обсъждаха крайниците на майския бръмбар и неговите хромозоми, а после, между отделните ястия на банкета, те сами съчиниха римуваните подигравки по адрес на собствените си научни изследвания. Да, те започнаха с неимоверна сериозност, а завършиха с присмех и подигравки. Естествено, тук не можем да говорим за каквато и да е връзка между наука и изкуство. Разбира се, Вие бихте могли да възразите, че аз не би следвало да си служа с подобна крайност. И все пак аз си го позволявам, понеже случаят е много характерен за нашето време. Тук на преден план изпъкват истинските съотношения между наука и изкуство, тоест пълната липса на такива съотношения.
към текста >>

140. 7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство GA_276 Изкуството и неговата мисия

И всъщност евритмистът казва: Подвижният първообраз на човека съвсем не се изчерпва с обичайните движения на човешките крайници.
Сега човекът усеща: Да, ти си слязъл на Земята, обаче твоят първообраз е горе на Небето. И в този момент у теб възниква копнежът да превърнеш Земния свят в едно художествено изображение на небесния първо образ. Виждате ли, един ден човекът ще се превърне в инструмент за проявление на човешко-космическите връзки. Един ден човекът ще се превърне в евритмист. И всъщност евритмистът казва: Подвижният първообраз на човека съвсем не се изчерпва с обичайните движения на човешките крайници. Аз трябва да стигна до идеалния първообраз на човека, обаче за тази цел е необходимо да овладея съвсем друг вид движения. В евритмията намират израз онези движения, които са в съответствие с движенията на моя небесен първообраз. Ето защо евритмията, не е някакво изкуство на жестовете, нито пък се приближава до обикновения танц. Тя се намира по средата, като от едната й страна стои танцът, а от другата изкуството на жестовете или мимическото изкуство. Мимическото изкуство служи само за подсилване на изговореното слово.
към текста >>

141. 9. Бележки GA_276 Изкуството и неговата мисия

3. Системата „веществообмен-крайници“ -носител на волята.
3. Системата „веществообмен-крайници“ -носител на волята.
към текста >>

142. ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ. ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

От друга страна, ритмичната система граничи с цялата система на крайниците и веществообменната система.
Но не трябва да забравяме, че дишането е процес, който се осъществява в ритмичната система. Тази средна система от човешкото устройство граничи, от една страна, с нервно-сетивната система, с мозъчната система. Между ритмичната и нервно-сетивната система се осъществява взаимодействие. От друга страна, ритмичната система граничи с цялата система на крайниците и веществообменната система. И тази взаимна връзка се отразява и върху физическите процеси. Само помислете: Когато вдишваме, притискаме диафрагмата си надолу и изтласкваме мозъчната вода към главата, така че с процеса на дишане имаме непрестанно движение на мозъчната вода нагоре и надолу. Това е също и едно непрекъснато съдействие на ритмично-то движение на мозъчната вода с онова, което се нарича органи на представните възможности. От друга страна имаме непрестанно взаимоизтласкване на слизащата надолу мозъчна вода с всичко, което циркулира в кръвта, във веществообменната система. Това вътрешно изживяване, мислено органично, се намира в много по-голяма взаимна връзка с музикалното, отколкото човек би си помислил.
към текста >>

Музикалното се проявява в степента, до която дишането се приближава към главата и в която нервно-сетивният живот се приближава към гореспоменатото съдействие, а същинският ритмичен елемент се проявява в същата степен, в която ритмичната система се приближава към системата на крайниците.
Само помислете: Когато вдишваме, притискаме диафрагмата си надолу и изтласкваме мозъчната вода към главата, така че с процеса на дишане имаме непрестанно движение на мозъчната вода нагоре и надолу. Това е също и едно непрекъснато съдействие на ритмично-то движение на мозъчната вода с онова, което се нарича органи на представните възможности. От друга страна имаме непрестанно взаимоизтласкване на слизащата надолу мозъчна вода с всичко, което циркулира в кръвта, във веществообменната система. Това вътрешно изживяване, мислено органично, се намира в много по-голяма взаимна връзка с музикалното, отколкото човек би си помислил. И тази връзка се осъществява по следния начин. Музикалното се проявява в степента, до която дишането се приближава към главата и в която нервно-сетивният живот се приближава към гореспоменатото съдействие, а същинският ритмичен елемент се проявява в същата степен, в която ритмичната система се приближава към системата на крайниците.
към текста >>

143. ПЪРВО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 20 декември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Контрабасистът се поти ужасно, мъчи се и човек трябва да гледа всичко това, да вижда различното кривене на крайници и т. н.
Г-н Томастик изложи нещо извънредно важно, а именно че човек усеща като нещо смущаващо, когато седи в концертната зала и оркестърът се намира пред него. Контрабасистът се поти ужасно, мъчи се и човек трябва да гледа всичко това, да вижда различното кривене на крайници и т. н. Това, което стои пред него визуално, му действа като огромна пречка да се отдаде на тона, а също така му действат архитектурните пропорции и т. н.
към текста >>

144. ТОНОВОТО ИЗЖИВЯВАНЕ В ЧОВЕКА. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 7 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

От друга страна, ако продължим, от значение за музикалното изживяване става онова, което е във връзка с крайниците на човека, за да може музикалното да премине в танцувалното.
От друга страна, ако продължим, от значение за музикалното изживяване става онова, което е във връзка с крайниците на човека, за да може музикалното да премине в танцувалното. Но когато говорим за музикалното, веществообменният човек не се разглежда по същия начин, както при останалия свят, а вече имаме разместване на човешките съставни части.
към текста >>

За музикалното изживяване трябва да кажем: Човек-нерви, ритмичен човек, човек-крайници.
За музикалното изживяване трябва да кажем: Човек-нерви, ритмичен човек, човек-крайници. Сетивните възприятия не играят роля на придружаващи явления. Те са тук, защото човекът е сетивно същество и неговото ухо като сетивен орган също има значение, но то няма това значение, което му приписваме по отношение на света. Обмяната на веществата не е налице по същия начин, тя е съпровождащо явление. Има веществообменни явления, но те нямат никакво значение. Напротив, има значение всичко онова, което живее в крайниците като възможност за движение.
към текста >>

Напротив, има значение всичко онова, което живее в крайниците като възможност за движение.
За музикалното изживяване трябва да кажем: Човек-нерви, ритмичен човек, човек-крайници. Сетивните възприятия не играят роля на придружаващи явления. Те са тук, защото човекът е сетивно същество и неговото ухо като сетивен орган също има значение, но то няма това значение, което му приписваме по отношение на света. Обмяната на веществата не е налице по същия начин, тя е съпровождащо явление. Има веществообменни явления, но те нямат никакво значение. Напротив, има значение всичко онова, което живее в крайниците като възможност за движение. Това има огромно значение за музикалното преживяване, защото с музикалното преживяване свързваме танцовите движения. И едно добро музикално изживяване се дължи на това, че човек трябва да се овладее, да удържи движенията си. Това показва само, че музикалното преживяване е всъщност преживяване на целия човек.
към текста >>

Само в движенията на нашите крайници, когато ги движим, имаме същата дейност на природата или на света в нас, която имаме в нас, когато сме ембриони.
Първо изнасяме астралното и етерното отвътре навън. Така че можем да кажем: Азът живее по един двойнствен начин в нас. Най-напред той живее в нас, докато сме на земята като човеци. Азът е слязъл във физическия свят и така ни е изградил от физическото, както и от етерното и астралното. Тогава азът живее в нас, възрастните хора, като придобива влияние върху нас чрез сетивата или като завладява астралното, и придобива влияние над нашето дишане с изключение на същинската азова сфера, на главата, където физическото тяло става орган на аза. Само в движенията на нашите крайници, когато ги движим, имаме същата дейност на природата или на света в нас, която имаме в нас, когато сме ембриони. Другото е насложено. Когато вървите или когато танцувате, във вас все още се осъществява същата дейност, която се е осъществявала, когато сте били ембриони. Всички други дейности, особено дейността на главата, са дошли по-късно, когато са били спрени слизащите надолу духовни течения.
към текста >>

145. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Така може да се каже: Докато мелодията се носи от сърцето към главата чрез дихателната струя, следователно във външно забавяне и вътрешно създаване, ритъмът се носи върху вълните на кръвната циркулация от сърцето към крайниците и там той се улавя като воля.
Сега, ако насочите вниманието си върху ритъма, можем да кажем, че ритмичният елемент е такъв, защото той е сроден с волевата природа и човекът трябва вътрешно да преобрази волята в дейност, ако желае да изживее музикално това, което музиката освобождава. Ритмичният елемент пуска силата на музиката в действие. Всеки ритъм, независимо от отношението на човека, се основава на тайнствената взаимовръзка между пулс и дишане, на взаимовръзката, която съществува между дишането - осемнадесет вдишвания в минута - и пулс - средно седемдесет и два удара в минута, - на отношението едно към четири, което естествено, първо, може да се модифицира по най-разнообразен начин, и, второ, може да се индивидуализира. Затова всеки човек има свое собствено усещане за ритъм, но тъй като усещането е приблизително еднакво, хората се разбират по отношение на ритъма. И така, всяко ритмично изживяване се основава на тайнствената взаимовръзка между дишането и сърдечния пулс, между дишането и циркулацията на кръвта. Така може да се каже: Докато мелодията се носи от сърцето към главата чрез дихателната струя, следователно във външно забавяне и вътрешно създаване, ритъмът се носи върху вълните на кръвната циркулация от сърцето към крайниците и там той се улавя като воля. Така виждате как музикалното изпълва целия човек.
към текста >>

Представете си целия човек, изживяващ музикалното, като човешки дух: изживявайки мелодичното, имате главата на този дух; изживявайки хармоничното, имате гърдите, средния орган на духа; изживявайки ритмичното, имате крайниците на духа.
Представете си целия човек, изживяващ музикалното, като човешки дух: изживявайки мелодичното, имате главата на този дух; изживявайки хармоничното, имате гърдите, средния орган на духа; изживявайки ритмичното, имате крайниците на духа.
към текста >>

Само трябва да кажем вместо глава мелодия, вместо ритмичен човек хармония и вместо човек-крайници - обмяна на веществата не трябва да казваме - ритъм.
Какво обаче описах с това? Описах етерното тяло на човека. Просто трябва да опишете музикалното изживяване. При истинско музикално изживяване имате човешкото етерно тяло пред себе си. Само трябва да кажем вместо глава мелодия, вместо ритмичен човек хармония и вместо човек-крайници - обмяна на веществата не трябва да казваме - ритъм. Така имаме целия човек етерно пред нас. И в квартовото изживяване човек се изживява като етерно тяло, само че в него става сумиране. Квартовото изживяване е една калкулирана мелодия, една калкулирана хармония, един калкулиран ритъм, но всичко е така преплетено, че повече не може да се различи. Целият човек се изживява в квартата духовно на границата - в квартата се изживява етерният човек.
към текста >>

И отново в системата крайници - за това човек не би трябвало да изразходва прекалено много думи, то е очевидно - имаме онова, което се явява ритмично в музикалното.
Те стоят до музикалното. При изживяването на музикалното нещата не са по-различни. Ако музикалното би оживяло напълно в хората, тогава те ще почувстват: В мелодичното е моята етерна глава, а физическото е отпаднало; там е едната част на човешката организация. В хармоничното е моята етерна средна система, физическото е отпаднало. Тогава това се премества отново с една октава. И отново в системата крайници - за това човек не би трябвало да изразходва прекалено много думи, то е очевидно - имаме онова, което се явява ритмично в музикалното.
към текста >>

За това, че музикалното се изживява посредством третата съставна част, човекът-крайници, за това свидетелстват ударните инструменти или преходът от лъковите инструменти към ударните инструменти.
Музикалните инструменти са в същността си един ясен отпечатък на това, че музикалното се изживява чрез целия човек. Духовите инструменти са доказателство за това, че музикалното се изживява посредством главата на човека. За изживяваното посредством гърдите, за това, което се изразява най-силно в ръцете, за него са живи свидетели струнните инструменти. За това, че музикалното се изживява посредством третата съставна част, човекът-крайници, за това свидетелстват ударните инструменти или преходът от лъковите инструменти към ударните инструменти. Но всичко свързано с духането има едно много по-интимно отношение към мелодичното, отколкото онова, което е свързано със струнните инструменти, а то има отношение към хармоничното. А онова, което е свързано с удрянето, има повече вътрешен ритъм, е сродно с ритмичното. Така пред нас е целият човек. И един оркестър е един човек. В оркестъра просто не трябва да има пиано.
към текста >>

146. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Като древен грък той виждаше тези същества на формата и как от техните крайници излизат сияещи мисловни сили, които после се вливат в световните процеси, и как по-нататък те действат като творчески световни сили на интелигентността.
Когато един древен грък, изхождайки от науката на своите мистерии, искаше да си даде сметка откъде идват всъщност неговите мисли, той трябваше да го направи по такъв начин, че да си каже: Аз обръщам моя духовен поглед към онези същества, които ми се откриват чрез мистерий-ната наука като Духове на формата, като сили на формата. Това са носителите на космическата интелигентност, това са носителите на космическите мисли. Те оставят мислите да струят през световните събития, те предават тези човешки мисли на душата, която си ги представя, като ги изживява. Който чрез една определена инициация е преминал в свръхсетивния свят в онези времена на гръцкия живот и е стигнал до изживяването на тези Духове на формата, той ги е виждал и за да си изгради правилен образ за тях, е трябвало да им прибави като атрибут струящите през света сияещи мисли. Като древен грък той виждаше тези същества на формата и как от техните крайници излизат сияещи мисловни сили, които после се вливат в световните процеси, и как по-нататък те действат като творчески световни сили на интелигентността. Той казваше приблизително следното: Силите на формата, Властите, имат във вселената, в космоса професията да изливат мисли през световните събития. И както сетивната наука описва делото на хората, докато те вършат едно или друго, заедно или поотделно, така би трябвало една свръхсетивна наука, виждайки дейността на силите на формата през характерната епоха, да описва как тези свръхсетивни същества оставят да струят мисловни сили, как ги приемат едни от други, и как в това струене и в това приемане са включени онези мирови процеси, които се представят на човека отвън като природни явления.
към текста >>

147. Съдържание GA_293 Общото човекознание

Главата има своя център в себе си, а крайниците имат своя център всред целия видим свят.
Троичното устройство на човека и неговата връзка с Макрокосмоса. Главата има своя център в себе си, а крайниците имат своя център всред целия видим свят. Гьоте и неговата идея за метаморфозата. Античното изкуство като пример за връзката между човека и Макрокосмоса. За произхода на танца от планетарните движения. Същност на музикалното изкуство. По отношение на своята глава човекът произлиза от животинското царство.
към текста >>

Системите „глава", „гърди" и „крайници" в тяхното телесно, душевно и духовно развитие.
Системите „глава", „гърди" и „крайници" в тяхното телесно, душевно и духовно развитие. Основната задача на възпитателя: да формира „човекът-гьрди" и „човекът-крайници", с чиято помощ да пробуди „човекът-глава". За сънуващата душа и спящият Дух в човешката глава. Първото възпитателно средство: Майчиното мляко. Защо възпитателят трябва да стане-приятел на природата. Връзката между душевните и растежни процеси у детето.
към текста >>

Основната задача на възпитателя: да формира „човекът-гьрди" и „човекът-крайници", с чиято помощ да пробуди „човекът-глава".
Системите „глава", „гърди" и „крайници" в тяхното телесно, душевно и духовно развитие. Основната задача на възпитателя: да формира „човекът-гьрди" и „човекът-крайници", с чиято помощ да пробуди „човекът-глава". За сънуващата душа и спящият Дух в човешката глава. Първото възпитателно средство: Майчиното мляко. Защо възпитателят трябва да стане-приятел на природата. Връзката между душевните и растежни процеси у детето. За съотношението между фантазия и памет ката фактор на растежа.
към текста >>

Окултната връзка между глава и крайници.
Проявленията на духовно-душевния свят в човека. Окултната връзка между глава и крайници. Човекът като един вид препятствие пред духовно-душевните сили. Натрупването на мазнини при недостатъчни физически усилия. Хранейки детето с мазнини, ние проваляме намеренията на Космоса. Живият органически свят е непроницаем за Духа и обратно: мъртвият физически свят проницаем за Духа. Разликата между духовната и физическата работа: Докато работим физически, Духът н обгръща отвсякъде; докато работим духовно, материята в нас става подвижна и целеустремена.
към текста >>

За връзката между човешките крайници и сексуалността.
Отново за „трите системи" в устройството на човешкото същество и невидимите връзки между тях. Окултната връзка между човешкия говор и главата. За т.н. „душевна костна система", формиране на говора. Съзнателното отношение към граматическите закономерности. За връзката между човешките крайници и сексуалността. Един не известен начин за обяснение на Питагоровата теорема. За необходимостта от непрекъснато обновяване на фантазията. Педантизмът и неговите последици в хода на обучението. Педагогическият морал. Трите основни сили във Валдорфската педагогика.
към текста >>

148. 1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919 GA_293 Общото човекознание

То си служи със своите крайници, яде, пие, диша и т.н.
Детето има всевъзможни изживявания на физическия план. То си служи със своите крайници, яде, пие, диша и т.н. Но вършейки всичко това в очертанията на физическия свят и преминавайки от сън в будност, и обратно то съвсем не може да пренесе в духовния свят и да преработи там своите сетивни изживявания, т.е. това, което очите виждат, ръцете докосват и краката ритат, така че да върне резултата от тази работа обратно във физическия свят. Неговият сън е друг, то далеч не спи както възрастните. Докато възрастните спят, те преработват предимно това, което са изпитали в периода между сутрешното пробуждане и вечерното засипване. Детето обаче не може да вмъкне в своя сън това, което изпитва между пробуждането и засипването; в съня си то все още живее в общия духовен порядък на Космоса и не може да пренася там своите сетивни изживявания от физическия свят.
към текста >>

149. 2. Втора лекция, 22.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Защото има много случаи, когато поради засягане на определени нервни пътища, например тези, които водят долните крайници, човек иска да ходи, но не може.
В следващите лекции ще проследим внимателно тези основни принципи и ще установим, че с тяхна помощ бихме могли да внесем в преподаването нещо наистина ново, така че да насочим детето към душевно и телесно здраве, а не към духовно и физическо израждане. Повечето грешки в областта на възпитанието се дължат на незнание. В твърдението на физиолозите, че нервите се делят на „сетивни" и „моторни" има само една игра на думи. Защо се говори за „моторни" нерви? Защото има много случаи, когато поради засягане на определени нервни пътища, например тези, които водят долните крайници, човек иска да ходи, но не може. Обикновено се казва, че човек не може да се движи понеже нервните центрове и пътища са „парализирани", в случая тези „моторни" нерви, които привеждат краката в движение. В действителност обаче, нещата тук се свеждат до следното: чисто и просто човек не може да възприема своите крака. По силата на една историческа необходимост, епохата в която живеем, е длъжна да потъне в море от заблуждения, за да се превърнем освобождавайки се от тях в самостоятелни и свободни личности.
към текста >>

Но сега възниква въпросът: защо е налице тази противоположност между „системата-глава" (нека за сега да оставим встрани „системата-гърди") и „системата-крайници", заедно с цялата област на „долният човек"?
Но сега възниква въпросът: защо е налице тази противоположност между „системата-глава" (нека за сега да оставим встрани „системата-гърди") и „системата-крайници", заедно с цялата област на „долният човек"? Тази противоположност се дължи на обстоятелството, че в определен момент „системата-глава" бива „издишана" от Космоса. Човек изгражда своята глава чрез антипатията на Космоса. Ако това, което човек носи в себе си, не будеше, така да се каже, толкова силно „отвращение" в Космоса, че последният непрекъснато да го отблъсква, у нас не би възникнала и самата глава, която фактически е отражение или копие на Космоса. Да, сферично оформената човешка глава е копие на Космоса. Чрез своята антипатия, Космосът създава едно копие на самия себе си, но извън своите собствени предели: Това е нашата глава.
към текста >>

Не разбираме вярно главата, ако смятаме, че тя е така интензивно включена в Космоса, какъвто е случаят със „системата-крайници" и принадлежащата и сексуална сфера.
Човек изгражда своята глава чрез антипатията на Космоса. Ако това, което човек носи в себе си, не будеше, така да се каже, толкова силно „отвращение" в Космоса, че последният непрекъснато да го отблъсква, у нас не би възникнала и самата глава, която фактически е отражение или копие на Космоса. Да, сферично оформената човешка глава е копие на Космоса. Чрез своята антипатия, Космосът създава едно копие на самия себе си, но извън своите собствени предели: Това е нашата глава. Главата е инструмент за постигане на човешката свобода, само защото Космосът изхвърля тази глава вън от себе си. Не разбираме вярно главата, ако смятаме, че тя е така интензивно включена в Космоса, какъвто е случаят със „системата-крайници" и принадлежащата и сексуална сфера. Нашата „система-крайници" е наистина включена в Космоса и Космосът непрекъснато я тегли към себе си, залива я със симпатия, докато към главата непрекъснато запраща потоци от антипатия. В главата, нашата антипатия среща антипатията на Космоса; там те се сблъскват. И там, в яростния сблъсък между човешките антипатии и тези на Космоса, възникват нашите възприятия. Останалата част от нашия интимен, вътрешен живот, разиграваща се в „другата страна" на човешкото същество, възниква в протъканата от обич, дълбока симпатия, с която Космосът привлича нашият „долен човек", респективно,"нашата система-крайници".
към текста >>

Нашата „система-крайници" е наистина включена в Космоса и Космосът непрекъснато я тегли към себе си, залива я със симпатия, докато към главата непрекъснато запраща потоци от антипатия.
Ако това, което човек носи в себе си, не будеше, така да се каже, толкова силно „отвращение" в Космоса, че последният непрекъснато да го отблъсква, у нас не би възникнала и самата глава, която фактически е отражение или копие на Космоса. Да, сферично оформената човешка глава е копие на Космоса. Чрез своята антипатия, Космосът създава едно копие на самия себе си, но извън своите собствени предели: Това е нашата глава. Главата е инструмент за постигане на човешката свобода, само защото Космосът изхвърля тази глава вън от себе си. Не разбираме вярно главата, ако смятаме, че тя е така интензивно включена в Космоса, какъвто е случаят със „системата-крайници" и принадлежащата и сексуална сфера. Нашата „система-крайници" е наистина включена в Космоса и Космосът непрекъснато я тегли към себе си, залива я със симпатия, докато към главата непрекъснато запраща потоци от антипатия. В главата, нашата антипатия среща антипатията на Космоса; там те се сблъскват. И там, в яростния сблъсък между човешките антипатии и тези на Космоса, възникват нашите възприятия. Останалата част от нашия интимен, вътрешен живот, разиграваща се в „другата страна" на човешкото същество, възниква в протъканата от обич, дълбока симпатия, с която Космосът привлича нашият „долен човек", респективно,"нашата система-крайници".
към текста >>

Останалата част от нашия интимен, вътрешен живот, разиграваща се в „другата страна" на човешкото същество, възниква в протъканата от обич, дълбока симпатия, с която Космосът привлича нашият „долен човек", респективно,"нашата система-крайници".
Главата е инструмент за постигане на човешката свобода, само защото Космосът изхвърля тази глава вън от себе си. Не разбираме вярно главата, ако смятаме, че тя е така интензивно включена в Космоса, какъвто е случаят със „системата-крайници" и принадлежащата и сексуална сфера. Нашата „система-крайници" е наистина включена в Космоса и Космосът непрекъснато я тегли към себе си, залива я със симпатия, докато към главата непрекъснато запраща потоци от антипатия. В главата, нашата антипатия среща антипатията на Космоса; там те се сблъскват. И там, в яростния сблъсък между човешките антипатии и тези на Космоса, възникват нашите възприятия. Останалата част от нашия интимен, вътрешен живот, разиграваща се в „другата страна" на човешкото същество, възниква в протъканата от обич, дълбока симпатия, с която Космосът привлича нашият „долен човек", респективно,"нашата система-крайници".
към текста >>

150. 3. Трета лекция, 23.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Обаче нашият „долен човек" или „човекът-крайници", на когото са присъщи сетивни усещания като осезание, вкус, мирис и т.н., е несъмнено свързан с веществообмяната, която на свой ред има подчертано волев характер.
Изключително важна подробност за зрителните и слуховите усещания е, че те съвсем не са пасивни процеси; напротив, те са активни и волеви процеси. Понякога съвременната философия се досеща за тези неща и започва да търси всевъзможни изразни средства, които по правило само показват, колко далече стои тя от истината. Така например във философските трактати на Лотце ясно се говори за волева активност на сетивния живот*26. Обаче нашият „долен човек" или „човекът-крайници", на когото са присъщи сетивни усещания като осезание, вкус, мирис и т.н., е несъмнено свързан с веществообмяната, която на свой ред има подчертано волев характер.
към текста >>

151. 8. Осма лекция, 29.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Също и „човекът-крайници" (Gliedmassenmensch) е такъв предимно в областта на крайниците и веществообмяната, макар че тази част от неговата природа се проявява както в „главата", така и в „гърдите".
В една от предишните лекции аз загатнах, че човекът е предимно „глава" в горната част на своето тяло, макар и в известен смисъл целият той може да бъде окачествен като „глава". Той е предимно „гърди" в гръдната част, макар и да имаме основания да говорим за „гръден човек", или за „човекът-гърди" (Brustmensch). Също и „човекът-крайници" (Gliedmassenmensch) е такъв предимно в областта на крайниците и веществообмяната, макар че тази част от неговата природа се проявява както в „главата", така и в „гърдите".
към текста >>

Вчера споменах за връзката между главата и сферичната форма, за връзката между гърдите и формата на Луната и за връзката между крайниците и линеарната форма*48.
Физическото тяло може да бъде възприето най-вече чрез неговите форми. Вчера споменах за връзката между главата и сферичната форма, за връзката между гърдите и формата на Луната и за връзката между крайниците и линеарната форма*48. За истинската морфология на човешкото тяло ще говорим по-късно.
към текста >>

152. 10. Десета лекция, 01.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Освен „човекът-глава" и „човекът-гърди", на трето място имаме „човекът-крайници".
Освен „човекът-глава" и „човекът-гърди", на трето място имаме „човекът-крайници". Ние можем да разберем „човекът-крайници", само ако си представим такива „форми", които за разлика от лунната форма на гръдната област съдържат още по-нищожна част от глобуса. При гръдната област все пак е запазена част от периферията на глобуса. При крайниците е запазена част от вътрешната същност на глобуса, а именно неговите радиуси.
към текста >>

Ние можем да разберем „човекът-крайници", само ако си представим такива „форми", които за разлика от лунната форма на гръдната област съдържат още по-нищожна част от глобуса.
Освен „човекът-глава" и „човекът-гърди", на трето място имаме „човекът-крайници". Ние можем да разберем „човекът-крайници", само ако си представим такива „форми", които за разлика от лунната форма на гръдната област съдържат още по-нищожна част от глобуса. При гръдната област все пак е запазена част от периферията на глобуса. При крайниците е запазена част от вътрешната същност на глобуса, а именно неговите радиуси.
към текста >>

При крайниците е запазена част от вътрешната същност на глобуса, а именно неговите радиуси.
Освен „човекът-глава" и „човекът-гърди", на трето място имаме „човекът-крайници". Ние можем да разберем „човекът-крайници", само ако си представим такива „форми", които за разлика от лунната форма на гръдната област съдържат още по-нищожна част от глобуса. При гръдната област все пак е запазена част от периферията на глобуса. При крайниците е запазена част от вътрешната същност на глобуса, а именно неговите радиуси.
към текста >>

Ние казваме: „Човекът-крайници" се състои от крайници.
Обаче нещата не могат да бъдат разглеждани само схематично; характерно за нещата от живота е, че те винаги се вплетени едно в друго. Ние казваме: „Човекът-крайници" се състои от крайници. Обаче, колкото и странно да звучи, главата също има своите крайници. Ако внимателно разгледате един череп, Вие ще установите, че костите на горната и долна челюст изпълняват ролята на негови крайници. Само че тук те са останали недоразвити. При „останалия" човек те са развити правилно, докато тук са един вид задържани в своето развитие и фактически са само костни образувания, а не „крайници". Има и друга важна разлика: Ако разглеждате горната и долна челюст, Вие ще забележите, че в случая цялата работа се върши от костите.
към текста >>

Обаче, колкото и странно да звучи, главата също има своите крайници.
Обаче нещата не могат да бъдат разглеждани само схематично; характерно за нещата от живота е, че те винаги се вплетени едно в друго. Ние казваме: „Човекът-крайници" се състои от крайници. Обаче, колкото и странно да звучи, главата също има своите крайници. Ако внимателно разгледате един череп, Вие ще установите, че костите на горната и долна челюст изпълняват ролята на негови крайници. Само че тук те са останали недоразвити. При „останалия" човек те са развити правилно, докато тук са един вид задържани в своето развитие и фактически са само костни образувания, а не „крайници". Има и друга важна разлика: Ако разглеждате горната и долна челюст, Вие ще забележите, че в случая цялата работа се върши от костите. Но ако разгледате „нормалните" човешки крайници, Вие ще установите, че тук същественото се крие в мускулната тъкан и в кръвоносните съдове.
към текста >>

Ако внимателно разгледате един череп, Вие ще установите, че костите на горната и долна челюст изпълняват ролята на негови крайници.
Обаче нещата не могат да бъдат разглеждани само схематично; характерно за нещата от живота е, че те винаги се вплетени едно в друго. Ние казваме: „Човекът-крайници" се състои от крайници. Обаче, колкото и странно да звучи, главата също има своите крайници. Ако внимателно разгледате един череп, Вие ще установите, че костите на горната и долна челюст изпълняват ролята на негови крайници. Само че тук те са останали недоразвити. При „останалия" човек те са развити правилно, докато тук са един вид задържани в своето развитие и фактически са само костни образувания, а не „крайници". Има и друга важна разлика: Ако разглеждате горната и долна челюст, Вие ще забележите, че в случая цялата работа се върши от костите. Но ако разгледате „нормалните" човешки крайници, Вие ще установите, че тук същественото се крие в мускулната тъкан и в кръвоносните съдове. До голяма степен, костите на ръцете, краката и ходилата са само допълнение на мускулната и кръвоносна система.
към текста >>

При „останалия" човек те са развити правилно, докато тук са един вид задържани в своето развитие и фактически са само костни образувания, а не „крайници".
Обаче нещата не могат да бъдат разглеждани само схематично; характерно за нещата от живота е, че те винаги се вплетени едно в друго. Ние казваме: „Човекът-крайници" се състои от крайници. Обаче, колкото и странно да звучи, главата също има своите крайници. Ако внимателно разгледате един череп, Вие ще установите, че костите на горната и долна челюст изпълняват ролята на негови крайници. Само че тук те са останали недоразвити. При „останалия" човек те са развити правилно, докато тук са един вид задържани в своето развитие и фактически са само костни образувания, а не „крайници". Има и друга важна разлика: Ако разглеждате горната и долна челюст, Вие ще забележите, че в случая цялата работа се върши от костите. Но ако разгледате „нормалните" човешки крайници, Вие ще установите, че тук същественото се крие в мускулната тъкан и в кръвоносните съдове. До голяма степен, костите на ръцете, краката и ходилата са само допълнение на мускулната и кръвоносна система. И в този смисъл, мускулите и кръвоносните съдове на горната и долна челюст разглеждани като „крайници" на главата са съвсем атрофирани. Какво означава това?
към текста >>

Но ако разгледате „нормалните" човешки крайници, Вие ще установите, че тук същественото се крие в мускулната тъкан и в кръвоносните съдове.
Обаче, колкото и странно да звучи, главата също има своите крайници. Ако внимателно разгледате един череп, Вие ще установите, че костите на горната и долна челюст изпълняват ролята на негови крайници. Само че тук те са останали недоразвити. При „останалия" човек те са развити правилно, докато тук са един вид задържани в своето развитие и фактически са само костни образувания, а не „крайници". Има и друга важна разлика: Ако разглеждате горната и долна челюст, Вие ще забележите, че в случая цялата работа се върши от костите. Но ако разгледате „нормалните" човешки крайници, Вие ще установите, че тук същественото се крие в мускулната тъкан и в кръвоносните съдове. До голяма степен, костите на ръцете, краката и ходилата са само допълнение на мускулната и кръвоносна система. И в този смисъл, мускулите и кръвоносните съдове на горната и долна челюст разглеждани като „крайници" на главата са съвсем атрофирани. Какво означава това?
към текста >>

И в този смисъл, мускулите и кръвоносните съдове на горната и долна челюст разглеждани като „крайници" на главата са съвсем атрофирани.
Само че тук те са останали недоразвити. При „останалия" човек те са развити правилно, докато тук са един вид задържани в своето развитие и фактически са само костни образувания, а не „крайници". Има и друга важна разлика: Ако разглеждате горната и долна челюст, Вие ще забележите, че в случая цялата работа се върши от костите. Но ако разгледате „нормалните" човешки крайници, Вие ще установите, че тук същественото се крие в мускулната тъкан и в кръвоносните съдове. До голяма степен, костите на ръцете, краката и ходилата са само допълнение на мускулната и кръвоносна система. И в този смисъл, мускулите и кръвоносните съдове на горната и долна челюст разглеждани като „крайници" на главата са съвсем атрофирани. Какво означава това?
към текста >>

Но това, което служи предимно на волята кръвта и мускулите е, така да се каже, отнето от „крайниците на главата", понеже тук е трябвало да бъде развито всичко онова, което има връзка с интелекта, с мисленето.
Както често съм споменавал, мускулите и кръвта представляват органите на човешката воля. Раменете, ръцете, крака та и ходилата са предназначени да служат най-вече на волята. Но това, което служи предимно на волята кръвта и мускулите е, така да се каже, отнето от „крайниците на главата", понеже тук е трябвало да бъде развито всичко онова, което има връзка с интелекта, с мисленето. Поискате ли да изследвате проявленията на волята във външните телесни форми, обърнете се към раменете, ръцете, краката и ходилата. Поискате ли да изследвате физическите проявления на интелигентността, обърнете се към черепа и прикрепените към него горна и долна челюст. Външните форми на вътрешните откровения са навсякъде около нас и могат да бъдат разбрани само ако погледнем на тях именно като на „откровения".
към текста >>

Много по-трудно е да възприемем кухите тръбни кости на крайниците, респективно „крайниците на главата", т.е.
Впрочем, сравнително лесно е да се установи, че костите на черепа произлизат от метаморфозиралите прешлени на гръбначния стълб. Много по-трудно е да възприемем кухите тръбни кости на крайниците, респективно „крайниците на главата", т.е. горната и долна челюст като метаморфоза на гръбначните прешлени; нещо, което Гьоте се опита да направи, но по един повърхностен и външен начин. Защо това е така?
към текста >>

Човешките крайници са не само видоизменени, но и преобърнати черепни кости.
Обаче кухите кости не са изградени симетрично. Те не са така тънки, нито са еднакво изградени от външна и от вътрешна страна. Ако си представите вашите чорапи еластични, с една художествена форма и всевъзможни издатъци и вдлъбнатини, и в този им вид ги обърнете наопаки, тогава Вие няма да получите същата форма. Така стоят нещата и с кухите тръбни кости. При тях, за да получите формата на черепа, трябва да обърнете вътрешността навън и външността навътре. Човешките крайници са не само видоизменени, но и преобърнати черепни кости. От къде произтича всичко това? От факта, че центърът на главата се намира в нейната вътрешност. Гърдите също имат своят център, макар и да се е точно в средата на глобуса. Разбира се, рисунката е схематична, в противен случай би заела много място.
към текста >>

Но къде се намира центърът на системата от крайници?
Но къде се намира центърът на системата от крайници? Сега идваме до втората трудност. Системата от крайници има своя център навсякъде в пространството. Поначало центърът на тази система е едно кълбо, един глобус, следователно, той е пълната противоположност на „точката". Центърът е навсякъде; накъдето и да се обърнете, ще установите, как радиусите поемат по всички посоки.
към текста >>

Системата от крайници има своя център навсякъде в пространството.
Но къде се намира центърът на системата от крайници? Сега идваме до втората трудност. Системата от крайници има своя център навсякъде в пространството. Поначало центърът на тази система е едно кълбо, един глобус, следователно, той е пълната противоположност на „точката". Центърът е навсякъде; накъдето и да се обърнете, ще установите, как радиусите поемат по всички посоки.
към текста >>

Това, което се намира в главата, води началото си от самата нея; това, което минава през крайниците, се съединява в човека.
Това, което се намира в главата, води началото си от самата нея; това, което минава през крайниците, се съединява в човека. Ето защо и в много от предишните си лекции аз настоявах: Крайниците са един вид прибавка към тялото. Ние представляваме един цял свят, но се сгъстява и става видимо само това, което нахлува в нас от вън. Една нищожна част от това, което сме ние, става видима в нашите крайници; крайниците са просто един атом от силата, вложена в тях: Духът! В човешките крайници са представени и Духът, и душата, и тялото. Там, в крайниците, тялото е само загатнато; там също е и душата, и Духът, който обгръща целия "Космос.
към текста >>

Ето защо и в много от предишните си лекции аз настоявах: Крайниците са един вид прибавка към тялото.
Това, което се намира в главата, води началото си от самата нея; това, което минава през крайниците, се съединява в човека. Ето защо и в много от предишните си лекции аз настоявах: Крайниците са един вид прибавка към тялото. Ние представляваме един цял свят, но се сгъстява и става видимо само това, което нахлува в нас от вън. Една нищожна част от това, което сме ние, става видима в нашите крайници; крайниците са просто един атом от силата, вложена в тях: Духът! В човешките крайници са представени и Духът, и душата, и тялото. Там, в крайниците, тялото е само загатнато; там също е и душата, и Духът, който обгръща целия "Космос.
към текста >>

Една нищожна част от това, което сме ние, става видима в нашите крайници; крайниците са просто един атом от силата, вложена в тях: Духът!
Това, което се намира в главата, води началото си от самата нея; това, което минава през крайниците, се съединява в човека. Ето защо и в много от предишните си лекции аз настоявах: Крайниците са един вид прибавка към тялото. Ние представляваме един цял свят, но се сгъстява и става видимо само това, което нахлува в нас от вън. Една нищожна част от това, което сме ние, става видима в нашите крайници; крайниците са просто един атом от силата, вложена в тях: Духът! В човешките крайници са представени и Духът, и душата, и тялото. Там, в крайниците, тялото е само загатнато; там също е и душата, и Духът, който обгръща целия "Космос.
към текста >>

В човешките крайници са представени и Духът, и душата, и тялото.
Това, което се намира в главата, води началото си от самата нея; това, което минава през крайниците, се съединява в човека. Ето защо и в много от предишните си лекции аз настоявах: Крайниците са един вид прибавка към тялото. Ние представляваме един цял свят, но се сгъстява и става видимо само това, което нахлува в нас от вън. Една нищожна част от това, което сме ние, става видима в нашите крайници; крайниците са просто един атом от силата, вложена в тях: Духът! В човешките крайници са представени и Духът, и душата, и тялото. Там, в крайниците, тялото е само загатнато; там също е и душата, и Духът, който обгръща целия "Космос.
към текста >>

Там, в крайниците, тялото е само загатнато; там също е и душата, и Духът, който обгръща целия "Космос.
Това, което се намира в главата, води началото си от самата нея; това, което минава през крайниците, се съединява в човека. Ето защо и в много от предишните си лекции аз настоявах: Крайниците са един вид прибавка към тялото. Ние представляваме един цял свят, но се сгъстява и става видимо само това, което нахлува в нас от вън. Една нищожна част от това, което сме ние, става видима в нашите крайници; крайниците са просто един атом от силата, вложена в тях: Духът! В човешките крайници са представени и Духът, и душата, и тялото. Там, в крайниците, тялото е само загатнато; там също е и душата, и Духът, който обгръща целия "Космос.
към текста >>

В „системата-гьрди" ние имаме един вид сливане между „системата-глава" и „системата-крайници".
В „системата-гьрди" ние имаме един вид сливане между „системата-глава" и „системата-крайници". Ако разгледате гръбначния стълб с принадените към него ребра, ще видите, че тук има един опит, той да се затвори отпред.
към текста >>

Последните ребра дори не са заловени едно за друго, понеже те са под въздействието на онази сила, която идва отвън и пронизва крайниците.
Отзад той е затворен напълно, отпред имаме само опит, и то неуспешен. Колкото ребрата са разположени по-близо до главата, толкова по-лесно успяват те да се затворят и обратно: колкото по-надолу се намират, толкова по-трудно успяват да сторят това. Последните ребра дори не са заловени едно за друго, понеже те са под въздействието на онази сила, която идва отвън и пронизва крайниците.
към текста >>

Произведенията от античните епохи остават неразбираеми, ако не знаем, че древните вършеха точно това, което съответствува на техните убеждения, а именно: Главата е малката сфера, едно небесно тяло в умален вид; крайниците са отломки от голямата небесна сфера, чиито лъчи нахлуват в човешкото тяло от всички страни.
Тази връзка между човека и Макрокосмоса беше добре известна на древните гърци. Египтяните също имаха съзнание за нея, макар и по един абстрактен начин. Вглеждайки се в произведенията на египетското, а и изобщо в античното пластично изкуство, Вие ще доловите точно тази идея за Космоса. Произведенията от античните епохи остават неразбираеми, ако не знаем, че древните вършеха точно това, което съответствува на техните убеждения, а именно: Главата е малката сфера, едно небесно тяло в умален вид; крайниците са отломки от голямата небесна сфера, чиито лъчи нахлуват в човешкото тяло от всички страни. Гърците имаха една красива и хармонична представа за тези неща, която им позволяваше да бъдат добри пластици и скулптори, И днес никой не може да вникне в същността на пластичното изкуство, без да съзнава тази величествена връзка между човека и Космоса. В противен случай човек винаги ще имитира само готовите външни форми на природния свят.
към текста >>

Сега, скъпи мои приятели, надявам се, че разбирате: крайниците са в много по-голяма степен свързани със света; главата принадлежи по-скоро на отделния човек.
Сега, скъпи мои приятели, надявам се, че разбирате: крайниците са в много по-голяма степен свързани със света; главата принадлежи по-скоро на отделния човек. Следователно, накъде са устремени крайниците? Те са устремени към света, в който човекът се движи и непрекъснато променя своето местоположение. Помислете върху тези думи: крайниците са дълбоко свързани с движението!
към текста >>

Следователно, накъде са устремени крайниците?
Сега, скъпи мои приятели, надявам се, че разбирате: крайниците са в много по-голяма степен свързани със света; главата принадлежи по-скоро на отделния човек. Следователно, накъде са устремени крайниците? Те са устремени към света, в който човекът се движи и непрекъснато променя своето местоположение. Помислете върху тези думи: крайниците са дълбоко свързани с движението!
към текста >>

Помислете върху тези думи: крайниците са дълбоко свързани с движението!
Сега, скъпи мои приятели, надявам се, че разбирате: крайниците са в много по-голяма степен свързани със света; главата принадлежи по-скоро на отделния човек. Следователно, накъде са устремени крайниците? Те са устремени към света, в който човекът се движи и непрекъснато променя своето местоположение. Помислете върху тези думи: крайниците са дълбоко свързани с движението!
към текста >>

Доколкото се движим и действуваме в света ние сме онова, което нарекох „човекът-крайници".
Доколкото се движим и действуваме в света ние сме онова, което нарекох „човекът-крайници". А каква е впрочем задачата на главата, що се отнася до движението във физическия свят. Нейната задача е непрекъснато да превръща движението в покой. Ако мислено се пренесете в главата, бихте имали усещането, че се намирате в движещ се влак, докато в същото време Вие сте спокойно разположен на седалката. Ето как, образно казано, душата Ви е разположена в главата, която се оставя да бъде премествана в пространството, а самата тя непрекъснато превръща движението в покой. Пътувайки с влака, Вие имате усещането за покой, макар и в същото време примерно в спалния вагон да се носите с шеметна бързина.
към текста >>

По сходен начин главата успокоява всичко онова, което крайниците напират да извършат в света.
А каква е впрочем задачата на главата, що се отнася до движението във физическия свят. Нейната задача е непрекъснато да превръща движението в покой. Ако мислено се пренесете в главата, бихте имали усещането, че се намирате в движещ се влак, докато в същото време Вие сте спокойно разположен на седалката. Ето как, образно казано, душата Ви е разположена в главата, която се оставя да бъде премествана в пространството, а самата тя непрекъснато превръща движението в покой. Пътувайки с влака, Вие имате усещането за покой, макар и в същото време примерно в спалния вагон да се носите с шеметна бързина. По сходен начин главата успокоява всичко онова, което крайниците напират да извършат в света. А „човекът-гърди" е поставен между двете крайности. Той уравновесява двете противоположни тенденции на главата и крайниците.
към текста >>

Той уравновесява двете противоположни тенденции на главата и крайниците.
Ако мислено се пренесете в главата, бихте имали усещането, че се намирате в движещ се влак, докато в същото време Вие сте спокойно разположен на седалката. Ето как, образно казано, душата Ви е разположена в главата, която се оставя да бъде премествана в пространството, а самата тя непрекъснато превръща движението в покой. Пътувайки с влака, Вие имате усещането за покой, макар и в същото време примерно в спалния вагон да се носите с шеметна бързина. По сходен начин главата успокоява всичко онова, което крайниците напират да извършат в света. А „човекът-гърди" е поставен между двете крайности. Той уравновесява двете противоположни тенденции на главата и крайниците.
към текста >>

Представете си за миг, как един от нашите човешки стремежи е да подражаваме движението на света с помощта на нашите крайници.
Представете си за миг, как един от нашите човешки стремежи е да подражаваме движението на света с помощта на нашите крайници. И какво правим всъщност ние? Ние танцуваме! Да, Вие наистина танцувате; салонните танци са само фрагмент от общия танц на човека. Всички видове танци са произлезли от човешката склонност да подражава със своите крайници на онези движения, които се извършват от планетите, от другите небесни тела и от самата Земя.
към текста >>

Всички видове танци са произлезли от човешката склонност да подражава със своите крайници на онези движения, които се извършват от планетите, от другите небесни тела и от самата Земя.
Представете си за миг, как един от нашите човешки стремежи е да подражаваме движението на света с помощта на нашите крайници. И какво правим всъщност ние? Ние танцуваме! Да, Вие наистина танцувате; салонните танци са само фрагмент от общия танц на човека. Всички видове танци са произлезли от човешката склонност да подражава със своите крайници на онези движения, които се извършват от планетите, от другите небесни тела и от самата Земя.
към текста >>

Тя започва да отразява онова, което извършват танцуващите крайници.
Но какво става в главата и гърдите, докато ние танцувайки подражаваме на движенията от Космоса? Виждате ли, нещата стоят така, че главата и гърдите са една непреодолима преграда за космическите движения. Те не могат да преминат през тях и да намерят своето продължение в душевния свят. Душата може да вземе участие в движенията, но самата тя трябва да остане в покой. Какво впрочем прави тя? Тя започва да отразява онова, което извършват танцуващите крайници. Тя негодува, когато крайниците извършват неправилни движения; тя просто се задъхва при несъразмерните движения, а пее, когато крайниците следват хармоничните движения на Космоса. Ето как външният танц се проявява вътре в нас под формата на пеене и музика.
към текста >>

Тя негодува, когато крайниците извършват неправилни движения; тя просто се задъхва при несъразмерните движения, а пее, когато крайниците следват хармоничните движения на Космоса.
Виждате ли, нещата стоят така, че главата и гърдите са една непреодолима преграда за космическите движения. Те не могат да преминат през тях и да намерят своето продължение в душевния свят. Душата може да вземе участие в движенията, но самата тя трябва да остане в покой. Какво впрочем прави тя? Тя започва да отразява онова, което извършват танцуващите крайници. Тя негодува, когато крайниците извършват неправилни движения; тя просто се задъхва при несъразмерните движения, а пее, когато крайниците следват хармоничните движения на Космоса. Ето как външният танц се проявява вътре в нас под формата на пеене и музика.
към текста >>

По същия начин Вие позволявате на Вашето тяло с помощта на крайниците да подражава на външния Космос; Вие не забелязвате фините движения на крайниците, но за сметка на това възприемате вътре цветове и звуци.
Да, така е поставен човекът в Космоса. Вие усещате един цвят като движение, приведено в покой. А самото движение Вие не възприемате както и пътувайки във влака, имате само илюзията, че сте в покой. По същия начин Вие позволявате на Вашето тяло с помощта на крайниците да подражава на външния Космос; Вие не забелязвате фините движения на крайниците, но за сметка на това възприемате вътре цветове и звуци. Вие разполагате със сетивни възприятия, благодарение на обстоятелството, че поверявате Вашата глава на „човекът-крайници".
към текста >>

Вие разполагате със сетивни възприятия, благодарение на обстоятелството, че поверявате Вашата глава на „човекът-крайници".
Да, така е поставен човекът в Космоса. Вие усещате един цвят като движение, приведено в покой. А самото движение Вие не възприемате както и пътувайки във влака, имате само илюзията, че сте в покой. По същия начин Вие позволявате на Вашето тяло с помощта на крайниците да подражава на външния Космос; Вие не забелязвате фините движения на крайниците, но за сметка на това възприемате вътре цветове и звуци. Вие разполагате със сетивни възприятия, благодарение на обстоятелството, че поверявате Вашата глава на „човекът-крайници".
към текста >>

Нека отново да подчертая: Ако разгледаме „човекът-крайници", той ще ни се представи като изграден от Дух, душа и тяло.
Нека отново да подчертая: Ако разгледаме „човекът-крайници", той ще ни се представи като изграден от Дух, душа и тяло. Ако разгледаме „човекът-гърди", той ще ни се представи като изграден от душа и тяло. Голямата сфера (рис. 12) съдържа Дух, душа и тяло; по-малката сфера: душа и тяло; най-малката сфера само тяло. На Вселенския събор през 869 година епископите на католическата Църква забраниха на човечеството да се интересува за голямата сфера. Те из дигнаха догмата, че съществуват само средната и най-малката сфера, т.е.
към текста >>

А крайниците сме получили най-късно.
Гръдната област е прибавена към главата едва по-късно; тя не е толкова животинска, колкото главата. „Системата гърди" е образувана в по-късен период от време. А крайниците сме получили най-късно. Те не произлизат от животинския свят и са, така да се каже, „най-човешките" органи. Животинските органи са образувани самостоятелно от силите на Космоса, а човешките органи са прибавени към „системата-гьрди" много по-късно. Обаче католическата Църква забрани на човека да се интересува от своя космически произход, съответно от произхода на своите „крайници"; тя позволи отчасти да се говори за „гърдите" и „главата", за черепа. Ето защо материализмът стигна до заключението, че черепа произхожда от животните. А сега открито се говори, че целият човек произхожда от животинския свят, докато гръдните органи и крайниците са възникнали сравнително по-късно.
към текста >>

Обаче католическата Църква забрани на човека да се интересува от своя космически произход, съответно от произхода на своите „крайници"; тя позволи отчасти да се говори за „гърдите" и „главата", за черепа.
Гръдната област е прибавена към главата едва по-късно; тя не е толкова животинска, колкото главата. „Системата гърди" е образувана в по-късен период от време. А крайниците сме получили най-късно. Те не произлизат от животинския свят и са, така да се каже, „най-човешките" органи. Животинските органи са образувани самостоятелно от силите на Космоса, а човешките органи са прибавени към „системата-гьрди" много по-късно. Обаче католическата Църква забрани на човека да се интересува от своя космически произход, съответно от произхода на своите „крайници"; тя позволи отчасти да се говори за „гърдите" и „главата", за черепа. Ето защо материализмът стигна до заключението, че черепа произхожда от животните. А сега открито се говори, че целият човек произхожда от животинския свят, докато гръдните органи и крайниците са възникнали сравнително по-късно. Именно поради това, че католическата Църква премълча и скри от човека истината за неговите крайници и неговата връзка с Космоса, тя стана причина за упадъчните материалистически идеи, които могат да са от значение само за главата, но не и за целия човек. Да, тъкмо католическата Църква е създателка на материализма в тази област на еволюционното учение. Тези неща трябва да се знаят от днешните учители; те трябва да насочват своите интереси в съответствие с реалните процеси, разиграващи се в условията на физическия свят.
към текста >>

А сега открито се говори, че целият човек произхожда от животинския свят, докато гръдните органи и крайниците са възникнали сравнително по-късно.
А крайниците сме получили най-късно. Те не произлизат от животинския свят и са, така да се каже, „най-човешките" органи. Животинските органи са образувани самостоятелно от силите на Космоса, а човешките органи са прибавени към „системата-гьрди" много по-късно. Обаче католическата Църква забрани на човека да се интересува от своя космически произход, съответно от произхода на своите „крайници"; тя позволи отчасти да се говори за „гърдите" и „главата", за черепа. Ето защо материализмът стигна до заключението, че черепа произхожда от животните. А сега открито се говори, че целият човек произхожда от животинския свят, докато гръдните органи и крайниците са възникнали сравнително по-късно. Именно поради това, че католическата Църква премълча и скри от човека истината за неговите крайници и неговата връзка с Космоса, тя стана причина за упадъчните материалистически идеи, които могат да са от значение само за главата, но не и за целия човек. Да, тъкмо католическата Църква е създателка на материализма в тази област на еволюционното учение. Тези неща трябва да се знаят от днешните учители; те трябва да насочват своите интереси в съответствие с реалните процеси, разиграващи се в условията на физическия свят.
към текста >>

Именно поради това, че католическата Църква премълча и скри от човека истината за неговите крайници и неговата връзка с Космоса, тя стана причина за упадъчните материалистически идеи, които могат да са от значение само за главата, но не и за целия човек.
Те не произлизат от животинския свят и са, така да се каже, „най-човешките" органи. Животинските органи са образувани самостоятелно от силите на Космоса, а човешките органи са прибавени към „системата-гьрди" много по-късно. Обаче католическата Църква забрани на човека да се интересува от своя космически произход, съответно от произхода на своите „крайници"; тя позволи отчасти да се говори за „гърдите" и „главата", за черепа. Ето защо материализмът стигна до заключението, че черепа произхожда от животните. А сега открито се говори, че целият човек произхожда от животинския свят, докато гръдните органи и крайниците са възникнали сравнително по-късно. Именно поради това, че католическата Църква премълча и скри от човека истината за неговите крайници и неговата връзка с Космоса, тя стана причина за упадъчните материалистически идеи, които могат да са от значение само за главата, но не и за целия човек. Да, тъкмо католическата Църква е създателка на материализма в тази област на еволюционното учение. Тези неща трябва да се знаят от днешните учители; те трябва да насочват своите интереси в съответствие с реалните процеси, разиграващи се в условията на физическия свят.
към текста >>

Днес ние се опитахме да посочим причината, поради която нашата епоха стана толкова материалистическа, тръгвайки от нещо, наглед твърде странично: От сферичната форма на главата, лунната форма на гърдите и радиалната форма на крайниците.
Днес ние се опитахме да посочим причината, поради която нашата епоха стана толкова материалистическа, тръгвайки от нещо, наглед твърде странично: От сферичната форма на главата, лунната форма на гърдите и радиалната форма на крайниците. С други думи, за да обясним един голям културноисторически факт, ние тръгнахме от една привидно не подходяща гледна точка. Обаче за учителя е необходимо да вижда културноисторическите факти в тяхната истинска светлина. В този случай той поема в себе си нещо, което ще бъде от полза за подсъзнателните му връзки с детето.
към текста >>

153. 11. Единадесета лекция, 02.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Вчера чухте, че човекът е съставен от три части: „Човекът-глава", „човекът-гърди" и „човекът-крайници".
Вчера чухте, че човекът е съставен от три части: „Човекът-глава", „човекът-гърди" и „човекът-крайници". Видяхте също колко различни са отношенията им към душевния и духовния свят.
към текста >>

На „човекът-гърди" при писахме телесен и душевен характер, а на „човекът-крайници" телесен, душевен и духовен характер.
Нека още веднъж да се спрем на човешката глава. Вчера казах: Главата има предимно телесен характер. На „човекът-гърди" при писахме телесен и душевен характер, а на „човекът-крайници" телесен, душевен и духовен характер. Разбира се, същността на главата далеч не се изчерпва с констатацията, че тя е предимно „тяло". В действителност нещата не са така рязко разграничени едно от друго и по друг повод бихме могли да кажем с не по-малко основание, че главата също е душевна и духовна, както гърдите и крайниците. Веднага след раждането, човешката глава е предимно „тяло", т.е. силите, довели до нейното изграждане, са представени в самата форма на физическата глава.
към текста >>

В действителност нещата не са така рязко разграничени едно от друго и по друг повод бихме могли да кажем с не по-малко основание, че главата също е душевна и духовна, както гърдите и крайниците.
Нека още веднъж да се спрем на човешката глава. Вчера казах: Главата има предимно телесен характер. На „човекът-гърди" при писахме телесен и душевен характер, а на „човекът-крайници" телесен, душевен и духовен характер. Разбира се, същността на главата далеч не се изчерпва с констатацията, че тя е предимно „тяло". В действителност нещата не са така рязко разграничени едно от друго и по друг повод бихме могли да кажем с не по-малко основание, че главата също е душевна и духовна, както гърдите и крайниците. Веднага след раждането, човешката глава е предимно „тяло", т.е. силите, довели до нейното изграждане, са представени в самата форма на физическата глава.
към текста >>

При крайниците нещата са още по-различни.
При крайниците нещата са още по-различни. Там още от първия миг на раждането, Духът, душата и тялото влизат в извънредно дълбоки и сложни връзки. Там детето е напълно будно още в своята най-ранна възраст. Този факт не убягва от вниманието на възпитатели, които имат да се справят с изнервени и неспокойни деца. Там, в крайниците, всичко е будно, само че недоразвито. Изобщо, това е една от тайните на човека: Духът, обитаващ главата, е много добре раз вит, обаче той спи.
към текста >>

Там, в крайниците, всичко е будно, само че недоразвито.
При крайниците нещата са още по-различни. Там още от първия миг на раждането, Духът, душата и тялото влизат в извънредно дълбоки и сложни връзки. Там детето е напълно будно още в своята най-ранна възраст. Този факт не убягва от вниманието на възпитатели, които имат да се справят с изнервени и неспокойни деца. Там, в крайниците, всичко е будно, само че недоразвито. Изобщо, това е една от тайните на човека: Духът, обитаващ главата, е много добре раз вит, обаче той спи. Душата, обитаваща човешката глава е добре развита, обаче тя сънува. А „човекът-крайници" е напълно буден, но все още недооформен, недоразвит.
към текста >>

А „човекът-крайници" е напълно буден, но все още недооформен, недоразвит.
Там детето е напълно будно още в своята най-ранна възраст. Този факт не убягва от вниманието на възпитатели, които имат да се справят с изнервени и неспокойни деца. Там, в крайниците, всичко е будно, само че недоразвито. Изобщо, това е една от тайните на човека: Духът, обитаващ главата, е много добре раз вит, обаче той спи. Душата, обитаваща човешката глава е добре развита, обаче тя сънува. А „човекът-крайници" е напълно буден, но все още недооформен, недоразвит.
към текста >>

Строго погледнато като възпитатели ние имаме задачата да формираме само „човекът-крайници" и част от "човекът-гърди".
Строго погледнато като възпитатели ние имаме задачата да формираме само „човекът-крайници" и част от "човекът-гърди". Тук ние се доближаваме до истинската същност на педагогическото изкуство. Вие подпомагате „човекът-крайници" и част от „човекът-гърди", а те на свой ред пробуждат „човекът-глава". Защото тъкмо тези „човеци" могат по-късно да пробудят „човекът-глава". И сега Вие усещате, че детето носи в себе си нещо забележително. То Ви поднася всичко, което сваля от духовния свят още в мига на раждането: своят съвършен Дух и своята относително съвършена душа.
към текста >>

Вие подпомагате „човекът-крайници" и част от „човекът-гърди", а те на свой ред пробуждат „човекът-глава".
Строго погледнато като възпитатели ние имаме задачата да формираме само „човекът-крайници" и част от "човекът-гърди". Тук ние се доближаваме до истинската същност на педагогическото изкуство. Вие подпомагате „човекът-крайници" и част от „човекът-гърди", а те на свой ред пробуждат „човекът-глава". Защото тъкмо тези „човеци" могат по-късно да пробудят „човекът-глава". И сега Вие усещате, че детето носи в себе си нещо забележително. То Ви поднася всичко, което сваля от духовния свят още в мига на раждането: своят съвършен Дух и своята относително съвършена душа. И Вие имате само да оформите това, което у детето се явява като несъвършен Дух и като още по-несъвършена душа.
към текста >>

чрез крайниците и чрез сърцето, т.е.
В този случай Вие бързо щяхте да се откажете от всяко възпитание, защото бихте се изправи ли пред задачата да възпитавате много по-умни и по-способни човешки същества от Вас самите. Естествено, учителят всеки ден се изправя пред по-умни и по-способни деца, пред деца, които го превъзхождат, но въпреки всичко той изпълнява ролята на възпитател. А това е възможно само защото в процеса на възпитанието ние имаме работа само с една част от човека; с онази част от него, която все пак можем да възпитаваме, макар и да не сме толкова умни и способни, а може би не и толкова добри, колкото него. Онова, което подлежи на възпитание в най-добрия смисъл на тази дума е волята и част от „сърцето". Защото всичко онова, което възпитаваме чрез волята т.е. чрез крайниците и чрез сърцето, т.е. чрез част от „човекът-гърди", можем да издигнем до онази степен на съвършенство, която сме постигнали самите ние. И както не само камериерът, но и всеки будилник може да бъде „нагласен" така, че да събуди много по-умни хора от самия камериер, така и един не толкова способен и дори не толкова добър човек е в състояние да възпитава друг, който носи в себе си гениални заложби. Следва да сме наясно: няма нужда да сме постигнали интелектуалното равнище на детето, но понеже става дума за развитие на волята както видяхме преди малко налага се да проявим доброто в неговата най-висша форма. Нашият възпитаник може да стане по-добър от нас, но това е малко вероятно, ако към нашите усилия не се прибави и житейския опит на други хора.
към текста >>

Ние не можем да заставим детето с неговите неукрепнали крайници да играе гимнастика или евритмия.
Обаче геният на езика се проявява не само там, но и в целия заобикалящ ни свят. Припомнете си миналата лекция: по отношение на своята глава, човекът се инкарнира със спящ Дух и сънуваща душа; така че още от мига на раждането ние трябва да възпитаваме чрез волята, понеже в противен случай изобщо не бихме могли да се доберем до спящия в главата Дух. Обаче бихме допуснали огромен пропуск в израстването на детето, ако пренебрегнем този момент. Ние не можем да заставим детето с неговите неукрепнали крайници да играе гимнастика или евритмия. Това е невъзможно. В тази ранна възраст с неговите неукрепнали крайници и немлъкваща уста то не подлежи също и на музикално обучение. Следователно, с помощта на изкуството ние не можем да постигнем нищо. По този начин ние изобщо не можем да прехвърлим мост от волята към спящия Дух на детето. Можем да сторим това едва по-късно, когато започнем да го учим на първите думи.
към текста >>

В тази ранна възраст с неговите неукрепнали крайници и немлъкваща уста то не подлежи също и на музикално обучение.
Обаче геният на езика се проявява не само там, но и в целия заобикалящ ни свят. Припомнете си миналата лекция: по отношение на своята глава, човекът се инкарнира със спящ Дух и сънуваща душа; така че още от мига на раждането ние трябва да възпитаваме чрез волята, понеже в противен случай изобщо не бихме могли да се доберем до спящия в главата Дух. Обаче бихме допуснали огромен пропуск в израстването на детето, ако пренебрегнем този момент. Ние не можем да заставим детето с неговите неукрепнали крайници да играе гимнастика или евритмия. Това е невъзможно. В тази ранна възраст с неговите неукрепнали крайници и немлъкваща уста то не подлежи също и на музикално обучение. Следователно, с помощта на изкуството ние не можем да постигнем нищо. По този начин ние изобщо не можем да прехвърлим мост от волята към спящия Дух на детето. Можем да сторим това едва по-късно, когато започнем да го учим на първите думи. Първите думи, произнесени от говорния апарат са вече проява на волята и тази воля обхваща спящия Дух в детската глава, за да го пробуди. Обаче първоначално ние не разполагаме с никакъв мост.
към текста >>

Няма никаква връзка между крайниците и спящия Дух на детето, в която да се проявява волята.
Следователно, с помощта на изкуството ние не можем да постигнем нищо. По този начин ние изобщо не можем да прехвърлим мост от волята към спящия Дух на детето. Можем да сторим това едва по-късно, когато започнем да го учим на първите думи. Първите думи, произнесени от говорния апарат са вече проява на волята и тази воля обхваща спящия Дух в детската глава, за да го пробуди. Обаче първоначално ние не разполагаме с никакъв мост. Няма никаква връзка между крайниците и спящия Дух на детето, в която да се проявява волята. Сега възниква нуждата от друг посредник. А като възпитатели поне в първите години ние не сме в състояние да предложим кой знае какви средства за тази цел.
към текста >>

Това става с помощта на онази субстанция, която природата произвежда в „човекът-крайници" и която наистина съдържа в себе си нещо от най-важната характеристика на крайниците, а именно млякото.
Но ето че на помощ идва нещо, което е един вид „гений", работещ независимо от нас. Наистина, езикът има своя гений, обаче в най-ранните детски години, ние не можем да апелираме към него. Но работата е там, че самата природа има своя гений, своя Дух. И ако той не съществуваше, в нашето детско развитие щяха да зейнат празнини, които никой не би могъл да отстрани. Ето защо геният на природата създава нещо, което запълва тези празнини. Това става с помощта на онази субстанция, която природата произвежда в „човекът-крайници" и която наистина съдържа в себе си нещо от най-важната характеристика на крайниците, а именно млякото.
към текста >>

Майчиното мляко е в тясна връзка с горните крайници.
Майчиното мляко е в тясна връзка с горните крайници. Органите, произвеждащи мляко, са един вид продължение на ръцете, но в посока навътре. В животинското и човешкото царство, млякото е единствената субстанция, която има вътрешно сродство с крайниците и, така да се каже, възниква от самите тях и носи в себе си част от тяхната сила. В детския организъм млякото е единствената субстанция, която действува пробуждащо върху спящия в главата Дух. А това, скъпи мои приятели, е Духът, който пронизва цялата материя, за да се изяви там, където трябва! Да, млякото носи своя Дух в себе си, и този Дух има задачата да пробуди спящия в детето Дух.
към текста >>

В животинското и човешкото царство, млякото е единствената субстанция, която има вътрешно сродство с крайниците и, така да се каже, възниква от самите тях и носи в себе си част от тяхната сила.
Майчиното мляко е в тясна връзка с горните крайници. Органите, произвеждащи мляко, са един вид продължение на ръцете, но в посока навътре. В животинското и човешкото царство, млякото е единствената субстанция, която има вътрешно сродство с крайниците и, така да се каже, възниква от самите тях и носи в себе си част от тяхната сила. В детския организъм млякото е единствената субстанция, която действува пробуждащо върху спящия в главата Дух. А това, скъпи мои приятели, е Духът, който пронизва цялата материя, за да се изяви там, където трябва! Да, млякото носи своя Дух в себе си, и този Дух има задачата да пробуди спящия в детето Дух. Не просто алегория, а необорим естественонаучен факт е, че властвуващият в природата Дух, с чиито сили млякото бликва от тайнствените дълбини на природата, пробужда спящия в детето човешки Дух. Тези тайнствени връзки трябва да бъдат ясно осъзнати.
към текста >>

И ние постигаме нещо полезно не когато внасяме тази културна конвенция чрез главата, а когато поднасяме на детето това четене и писане именно по страничния път на гърдите и крайниците.
С други думи: Детето изобщо не носи със себе си никакви конвенционални средства за четене и писане. Духовете не се занимават нито с писане, нито с четене. Чиста измислица на спиритистите е, че духовните Същества говорят човешки езици или дори пишат. Това, което се съдържа в говора и писането, е нещо условно; то е така да се каже една културна конвенция. То съществува само тук на Земята. И ние постигаме нещо полезно не когато внасяме тази културна конвенция чрез главата, а когато поднасяме на детето това четене и писане именно по страничния път на гърдите и крайниците.
към текста >>

Четенето и писането следва да бъдат предхождани от рисуване и музициране, понеже те оказват директно влияние върху „човекът-крайници" и „човекът-гърди", без да се намесват пряко във функциите на главата.
Четенето и писането следва да бъдат предхождани от рисуване и музициране, понеже те оказват директно влияние върху „човекът-крайници" и „човекът-гърди", без да се намесват пряко във функциите на главата. Само така ще пробудим онова, което е заложено в „човекът-глава". И сега ние изобщо няма да малтретираме човешката глава с традиционното интелектуалистично преподаване на четенето и писането. Ако оставим детето най-напред да рисува и чак тогава му позволим да извлече графичните очертания на буквите от самите рисунки, ние постъпваме правилно. Да предположим, че показваме на дете то готовата буква „ф". Следователно, най-напред то я наблюдава, после я прекопирва.
към текста >>

154. 12. Дванадесета лекция, 03.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Трябва да сме наясно, какво точно става, когато човешката глава влиза във взаимодействие със „системата-гърди" и „системата-крайници".
Вчера споменах до каква степен нашата глава взема участие в индивидуалното човешко развитие и до каква степен формирането на човешкото тяло се ръководи от силите, вложени в главата. Ясно посочих, че седмата година слага край на това влияние от страна на главата. Трябва да сме наясно, какво точно става, когато човешката глава влиза във взаимодействие със „системата-гърди" и „системата-крайници". Човешката глава непрекъснато упражнява своето формиращо влияние. Строго погледнато, нашият живот се състои в това, че през първите седем години главата формира дори физическите форми на тялото, а след тази възраст тя продължава да крепи човешкото тяло, но по-скоро в душевен и духовен смисъл.
към текста >>

Ако се вгледате в животинското царство, Вие ще се уверите: „Аз съществувам най-вече благодарение на моята гръдна система и на моите крайници, докато непрекъснато изникващия от главата „образ на вълка", аз трябва да превръщам в човешка форма".
Отговорът е: Не! Налага се да приемете, че главата непрекъснато и тайно иска да прави нещо съвсем различно от Вашите лични на мерения. Има моменти, когато главата би искала да формира Вашето тяло така, че да изглеждате като вълк. В други моменти главата би искала да заприличате на агне, на червей, на дракон. Всички телесни и физиономични признаци, които главата би желала да Ви даде, са налице във външната природа под формата на различните животински видове. Ако се вгледате в животинското царство, Вие ще се уверите: „Аз съществувам най-вече благодарение на моята гръдна система и на моите крайници, докато непрекъснато изникващия от главата „образ на вълка", аз трябва да превръщам в човешка форма". Да, Вие не прекъснато трябва да превъзмогвате анималистичното в себе си! И Вие го овладявате по такъв начин, че не му позволявате да се прояви, а го подлагате на преобразяваме, на метаморфозиране. Следователно, чрез своята глава човекът влиза в отношение с околния животински свят, но по такъв начин, че непрекъснато го преодолява в себе си, непрекъснато се издига над него. И какво всъщност остава у Вас самите? Представете си едно човешко същество.
към текста >>

А там всъщност се надига един вълк, но без да се превръща в истински вълк, защото гърдите и крайниците веднага го унищожават.
И Вие го овладявате по такъв начин, че не му позволявате да се прояви, а го подлагате на преобразяваме, на метаморфозиране. Следователно, чрез своята глава човекът влиза в отношение с околния животински свят, но по такъв начин, че непрекъснато го преодолява в себе си, непрекъснато се издига над него. И какво всъщност остава у Вас самите? Представете си едно човешко същество. Интересно би се получило, ако добавите: Ето, тук е човекът; горе е главата му. А там всъщност се надига един вълк, но без да се превръща в истински вълк, защото гърдите и крайниците веднага го унищожават. Същото става и ако от главата се опита да израсне едно агне.
към текста >>

Но тъкмо чрез Вашите гърди и крайници, Вие не допускате това!
Мислите на човека са свръхсетивния корелат на това, което остава невидимо за сетивата. Тази непрекъсната метаморфоза на животинската същност, спускаща се от главата надолу, намира своя свръхсетивен израз в човешкото същество, под формата на неговия мисловен процес. Този реален свръхсетивен процес е един неоспорим факт. Вашата глава е не само един безделник, излегнат над раменете, а нещо, което на всяка цена се стреми да Ви задържи в животинския свят. Тя Ви налага формите на цялото животинско царство и с удоволствие би насърчавала самообновяването на животинския свят в рамките на човешкото тяло. Но тъкмо чрез Вашите гърди и крайници, Вие не допускате това! Вие активно превръщате животинското царство в човешки мисли. Ето как изглежда нашата връзка с животинския свят. В свръхсетивен смисъл, ние позволяваме на животинското царство да възникне у нас, но не и да се прояви във физически измерения; ние просто го задържаме в свръхсетивния свят. Гърдите и крайниците не допускат материализация на тези животни в своята област. А когато главата показва явна тенденция към пораждане на животински форми, целият останал организъм настръхва и отказва да ги приеме; и тогава главата за да ги премахне изпитва нужда от това, което наричаме мигрена.
към текста >>

Гърдите и крайниците не допускат материализация на тези животни в своята област.
Тя Ви налага формите на цялото животинско царство и с удоволствие би насърчавала самообновяването на животинския свят в рамките на човешкото тяло. Но тъкмо чрез Вашите гърди и крайници, Вие не допускате това! Вие активно превръщате животинското царство в човешки мисли. Ето как изглежда нашата връзка с животинския свят. В свръхсетивен смисъл, ние позволяваме на животинското царство да възникне у нас, но не и да се прояви във физически измерения; ние просто го задържаме в свръхсетивния свят. Гърдите и крайниците не допускат материализация на тези животни в своята област. А когато главата показва явна тенденция към пораждане на животински форми, целият останал организъм настръхва и отказва да ги приеме; и тогава главата за да ги премахне изпитва нужда от това, което наричаме мигрена.
към текста >>

Обаче главата и крайниците не позволяват!
Вие изведнъж бихте се превърнали в прототип на растителния свят. Да, Вие щяхте просто да изчезнете, а на Ваше място би възникнал растителния свят. Човекът притежава тази способност, непрекъснато да поражда в себе си растителния свят. Но тази способност остава потенциална. „Системата-гърди" има непрекъснатата тенденция да възпроизвежда растителния свят. Обаче главата и крайниците не позволяват! Те непрекъснато се бранят от тази опасност. Ето как човекът изхвърля въглеродния двуокис и не допуска растителният свят да възникне в неговия организъм. Той позволява на растенията да възникнат от въглеродния двуокис там, във външния природен свят.
към текста >>

И какво се получава, когато растителното царство в човека започне да се държи зле, да се разраства, така че главата и крайниците не успяват да го задържат и да го отпратят навън?
И какво се получава, когато растителното царство в човека започне да се държи зле, да се разраства, така че главата и крайниците не успяват да го задържат и да го отпратят навън? Човекът се разболява! Общо взето, вътрешните болести в областта на гърдите възникват тогава, когато човек се окаже прекалено слаб, за да попречи на вегетацията, на растителната същност в самия себе си. В същия миг, когато у нас се появи макар и нищожна част от нещо, което е устремено към растителното царство, без да сме в състояние да го отпратим навън, в природния свят, в този миг ние се разболяваме.
към текста >>

Обаче „човекът-крайници" има следната задача: Той пречи на минералните вещества в стремежа им да образуват в човешкото тяло своите специфични кристални форми.
Дори когато не посолявате супата впрочем солта е вече вътре в нея, Вие също приемате минерални вещества. Вие просто имате нужда от тях. Какво обаче правите после с тези минерални вещества? Виждате ли, Вашата глава, изобщо „човекът-глава" не може да предприеме с тях почти нищо. „Човекът-гърди" също. Обаче „човекът-крайници" има следната задача: Той пречи на минералните вещества в стремежа им да образуват в човешкото тяло своите специфични кристални форми. Ако не разполагахте със системата на крайниците, веднага след поемането на сол, Вие бихте се превърнали в кристали от сол. Вашите крайници, кости и мускули имат непрекъснатата тенденция да противодействуват на минерализацията, с други думи да разтварят минералите. Силите, които разтварят минералите в човешкото тяло, идват от системата на крайниците.
към текста >>

Ако не разполагахте със системата на крайниците, веднага след поемането на сол, Вие бихте се превърнали в кристали от сол.
Вие просто имате нужда от тях. Какво обаче правите после с тези минерални вещества? Виждате ли, Вашата глава, изобщо „човекът-глава" не може да предприеме с тях почти нищо. „Човекът-гърди" също. Обаче „човекът-крайници" има следната задача: Той пречи на минералните вещества в стремежа им да образуват в човешкото тяло своите специфични кристални форми. Ако не разполагахте със системата на крайниците, веднага след поемането на сол, Вие бихте се превърнали в кристали от сол. Вашите крайници, кости и мускули имат непрекъснатата тенденция да противодействуват на минерализацията, с други думи да разтварят минералите. Силите, които разтварят минералите в човешкото тяло, идват от системата на крайниците.
към текста >>

Вашите крайници, кости и мускули имат непрекъснатата тенденция да противодействуват на минерализацията, с други думи да разтварят минералите.
Какво обаче правите после с тези минерални вещества? Виждате ли, Вашата глава, изобщо „човекът-глава" не може да предприеме с тях почти нищо. „Човекът-гърди" също. Обаче „човекът-крайници" има следната задача: Той пречи на минералните вещества в стремежа им да образуват в човешкото тяло своите специфични кристални форми. Ако не разполагахте със системата на крайниците, веднага след поемането на сол, Вие бихте се превърнали в кристали от сол. Вашите крайници, кости и мускули имат непрекъснатата тенденция да противодействуват на минерализацията, с други думи да разтварят минералите. Силите, които разтварят минералите в човешкото тяло, идват от системата на крайниците.
към текста >>

Силите, които разтварят минералите в човешкото тяло, идват от системата на крайниците.
Виждате ли, Вашата глава, изобщо „човекът-глава" не може да предприеме с тях почти нищо. „Човекът-гърди" също. Обаче „човекът-крайници" има следната задача: Той пречи на минералните вещества в стремежа им да образуват в човешкото тяло своите специфични кристални форми. Ако не разполагахте със системата на крайниците, веднага след поемането на сол, Вие бихте се превърнали в кристали от сол. Вашите крайници, кости и мускули имат непрекъснатата тенденция да противодействуват на минерализацията, с други думи да разтварят минералите. Силите, които разтварят минералите в човешкото тяло, идват от системата на крайниците.
към текста >>

При нея човешкото тяло не е в състояние действително да „разтвори" минералните субстанции с онези сили, които то черпи от външния свят чрез своите крайници.
Когато болестният процес покаже тенденцията, според която човешкият организъм допуска в себе си не само „експанзията" на растителното царство, но и на кристализационния процес, характерен за минералното царство, тогава на преден план изпъква една много по-неблагоприятна и по-разрушителна болестна симптоматика, каквато е тази на захарната болест. При нея човешкото тяло не е в състояние действително да „разтвори" минералните субстанции с онези сили, които то черпи от външния свят чрез своите крайници. И ако днес хората не могат да се преборят с болестите, произтичащи от прекомерна минерализация в човешкото тяло, това до голяма степен се дължи на факта, че ние не разполагаме с достатъчно защитни средства, които би трябвало да извличаме по духовно-научен път от вътрешните зависимости между сетивните органи, мозъка, нервните разклонения и други. Ние би трябвало да прибягваме до тези псевдовещества имам известни основания за да ги наричам така, които се намират в сетивните органи, мозъка и нервите, до тази разпадаща се материя, до която следва да прибягваме, ако искаме да се преборим с болести като диабет, подагра и други подобни на тях*51. Действителна помощ на човечеството може да бъде оказана в тази област, само ако проникнем в тайнствените връзки между човека и природата, и то според гледната точка, която застъпвам в моите антропософски лекции.
към текста >>

155. 13. Тринадесета лекция, 04.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Замислете се върху факта, че човек има двойно отношение към външния свят поради коренно противоположната същност на „човекът-глава" и „човекът-крайници".
Както вече споменах, ние можем да обхванем човешкото същество и неговите връзки с външния свят а това се отнася и до детето само ако се ръководим от възгледите, застъпени в хода на тези лекция. Разбира се, най-важното е да ги приложим както трябва в живота. Замислете се върху факта, че човек има двойно отношение към външния свят поради коренно противоположната същност на „човекът-глава" и „човекът-крайници".
към текста >>

За да разберем системата на крайниците, налага се да си представим нещо доста сложно: А именно, че формите на главата са обърнати наопаки, както това е възможно да стане с една ръкавица.
За да разберем системата на крайниците, налага се да си представим нещо доста сложно: А именно, че формите на главата са обърнати наопаки, както това е възможно да стане с една ръкавица. И това, което се проявява сега, е от огромно значение за целия живот на човека. Погледнете тази схематична рисунка: Конфигурацията на главата подсказва, как тя е, така да се каже, преобърната отвътре навън. Ако обаче си представим човешките крайници, ще забележим, че те са формирани отвън навътре и имат известно отношение към Вашето чело: Нещо твърде важно за всички нас. Представете си още, как нещо от Вашата вътрешна природа се стреми към Вашето чело. Сега разгледайте дланите на ръцете си и повърхността на ходилата: върху тези две повърхности се упражнява непрекъснат натиск, подобен на вътрешния натиск върху Вашето чело, само че в обратна посока.
към текста >>

Ако обаче си представим човешките крайници, ще забележим, че те са формирани отвън навътре и имат известно отношение към Вашето чело: Нещо твърде важно за всички нас.
За да разберем системата на крайниците, налага се да си представим нещо доста сложно: А именно, че формите на главата са обърнати наопаки, както това е възможно да стане с една ръкавица. И това, което се проявява сега, е от огромно значение за целия живот на човека. Погледнете тази схематична рисунка: Конфигурацията на главата подсказва, как тя е, така да се каже, преобърната отвътре навън. Ако обаче си представим човешките крайници, ще забележим, че те са формирани отвън навътре и имат известно отношение към Вашето чело: Нещо твърде важно за всички нас. Представете си още, как нещо от Вашата вътрешна природа се стреми към Вашето чело. Сега разгледайте дланите на ръцете си и повърхността на ходилата: върху тези две повърхности се упражнява непрекъснат натиск, подобен на вътрешния натиск върху Вашето чело, само че в обратна посока. Следователно, когато насочвате дланите към външния свят и когато стъпвате с ходилата, през тези участъци отвън нахлува същата сила, която напира отвътре в посока към челото. Този факт е изключително важен, понеже нагледно показва как стоят нещата с духовно-душевната същност на човека. Тя е като един вид поток, преминаващ през целия организъм.
към текста >>

Но сега Вие забелязвате още нещо: Човешките крайници, които образно казано израстват от гръдно-коремната област, са от най-духовен порядък, понеже тук процесите, пораждащи материята, са най-слабо застъпени.
Но сега Вие забелязвате още нещо: Човешките крайници, които образно казано израстват от гръдно-коремната област, са от най-духовен порядък, понеже тук процесите, пораждащи материята, са най-слабо застъпени. Нашите крайници са материални, само защото гръдно-коремната система насочва към тях определени веществообмени процеси. Нашите крайници са подчертано духовни; те са тази част от тялото, която в своята подвижност се храни от него и просто го разяжда. А предназначението на тялото е да осигури необходимите условия за човешкия живот след момента на раждането. Ако крайниците се движат недостатъчно или нецелесъобразно, тогава те не черпят достатъчно сили от тялото. В този случай гръдно-коремната система се оказва в удобното за нея положение да не бъде изразходвана от страна на крайниците.
към текста >>

Нашите крайници са материални, само защото гръдно-коремната система насочва към тях определени веществообмени процеси.
Но сега Вие забелязвате още нещо: Човешките крайници, които образно казано израстват от гръдно-коремната област, са от най-духовен порядък, понеже тук процесите, пораждащи материята, са най-слабо застъпени. Нашите крайници са материални, само защото гръдно-коремната система насочва към тях определени веществообмени процеси. Нашите крайници са подчертано духовни; те са тази част от тялото, която в своята подвижност се храни от него и просто го разяжда. А предназначението на тялото е да осигури необходимите условия за човешкия живот след момента на раждането. Ако крайниците се движат недостатъчно или нецелесъобразно, тогава те не черпят достатъчно сили от тялото. В този случай гръдно-коремната система се оказва в удобното за нея положение да не бъде изразходвана от страна на крайниците. Така в нея остава един вид излишна, неизразходвана материя.
към текста >>

Нашите крайници са подчертано духовни; те са тази част от тялото, която в своята подвижност се храни от него и просто го разяжда.
Но сега Вие забелязвате още нещо: Човешките крайници, които образно казано израстват от гръдно-коремната област, са от най-духовен порядък, понеже тук процесите, пораждащи материята, са най-слабо застъпени. Нашите крайници са материални, само защото гръдно-коремната система насочва към тях определени веществообмени процеси. Нашите крайници са подчертано духовни; те са тази част от тялото, която в своята подвижност се храни от него и просто го разяжда. А предназначението на тялото е да осигури необходимите условия за човешкия живот след момента на раждането. Ако крайниците се движат недостатъчно или нецелесъобразно, тогава те не черпят достатъчно сили от тялото. В този случай гръдно-коремната система се оказва в удобното за нея положение да не бъде изразходвана от страна на крайниците. Така в нея остава един вид излишна, неизразходвана материя. Тази неизразходвана материя импрегнира тялото с нещо, което в строгия смисъл на думата не е от духовно-душевно естество; да, импрегнира го все повече и повече с мазнина.
към текста >>

Ако крайниците се движат недостатъчно или нецелесъобразно, тогава те не черпят достатъчно сили от тялото.
Но сега Вие забелязвате още нещо: Човешките крайници, които образно казано израстват от гръдно-коремната област, са от най-духовен порядък, понеже тук процесите, пораждащи материята, са най-слабо застъпени. Нашите крайници са материални, само защото гръдно-коремната система насочва към тях определени веществообмени процеси. Нашите крайници са подчертано духовни; те са тази част от тялото, която в своята подвижност се храни от него и просто го разяжда. А предназначението на тялото е да осигури необходимите условия за човешкия живот след момента на раждането. Ако крайниците се движат недостатъчно или нецелесъобразно, тогава те не черпят достатъчно сили от тялото. В този случай гръдно-коремната система се оказва в удобното за нея положение да не бъде изразходвана от страна на крайниците. Така в нея остава един вид излишна, неизразходвана материя. Тази неизразходвана материя импрегнира тялото с нещо, което в строгия смисъл на думата не е от духовно-душевно естество; да, импрегнира го все повече и повече с мазнина. И когато тази мазнина се натрупва в човека по абнормен начин, тогава тя се явява като препятствие за духовно-душевния процес, който вече описахме като един всмукващ, разрушителен процес; тогава тя прегражда пътя на този процес към системата на главата.
към текста >>

В този случай гръдно-коремната система се оказва в удобното за нея положение да не бъде изразходвана от страна на крайниците.
Но сега Вие забелязвате още нещо: Човешките крайници, които образно казано израстват от гръдно-коремната област, са от най-духовен порядък, понеже тук процесите, пораждащи материята, са най-слабо застъпени. Нашите крайници са материални, само защото гръдно-коремната система насочва към тях определени веществообмени процеси. Нашите крайници са подчертано духовни; те са тази част от тялото, която в своята подвижност се храни от него и просто го разяжда. А предназначението на тялото е да осигури необходимите условия за човешкия живот след момента на раждането. Ако крайниците се движат недостатъчно или нецелесъобразно, тогава те не черпят достатъчно сили от тялото. В този случай гръдно-коремната система се оказва в удобното за нея положение да не бъде изразходвана от страна на крайниците. Така в нея остава един вид излишна, неизразходвана материя. Тази неизразходвана материя импрегнира тялото с нещо, което в строгия смисъл на думата не е от духовно-душевно естество; да, импрегнира го все повече и повече с мазнина. И когато тази мазнина се натрупва в човека по абнормен начин, тогава тя се явява като препятствие за духовно-душевния процес, който вече описахме като един всмукващ, разрушителен процес; тогава тя прегражда пътя на този процес към системата на главата.
към текста >>

Ако например е ангажиран с физически труд или полага физически усилия, той движи своите крайници, а това означава, че той просто плува в самия духовен свят.
Оттук нататък можем да стигнем до най-различни изводи относно човека. Ако например е ангажиран с физически труд или полага физически усилия, той движи своите крайници, а това означава, че той просто плува в самия духовен свят. Само че това е не Духът, който работи вътре в човека, а Духът, който е вън. Независимо дали сечете дърва или ходите, независимо дали Вашите физически усилия са полезни или безсмислени, Вие просто плувате в Духа, Вие сте в непрекъсната връзка с Духа. Този факт е много съществен. Обаче не по-малко важно е да поставим въпроса: А какво става, когато работим в духовен смисъл, когато мислим, четем и т.н.?
към текста >>

И тогава, естествено, ние не размахваме нашите крайници, ние не плуваме в Духа; тогава духовно-душевният свят е този, който работи в нас и непрекъснато си служи с нашето тяло, проявявайки се под формата на различни физиологични процеси.
Да, в този случай ние имаме работа с онзи духовно-душевен свят, който е вътре в нас. И тогава, естествено, ние не размахваме нашите крайници, ние не плуваме в Духа; тогава духовно-душевният свят е този, който работи в нас и непрекъснато си служи с нашето тяло, проявявайки се под формата на различни физиологични процеси. При всяка духовна работа, в трескаво напрежение изпада нашето тяло, при всяка физическа работа, в трескава дейност изпада нашия Дух. Ние не можем да извършваме никаква духовно-душевна работа, без непрекъснатото вътрешно съдействие от страна на нашето тяло. Когато работим физически, участие взема както вътрешния, така и външния духовно-душевен свят. Ние непрекъснато работим всред мировия Дух. Работейки физически, ние непрекъснато се свързваме с мировия Дух.
към текста >>

Представете си, скъпи мои приятели, че един човек е отдаден на тежка физическа работа и че крайниците му са в непрекъснато движение.
Тези подробности са наистина важни, когато размишляваме за човешкия труд, бил той духовен или физически, както и за умората, за необходимостта от почивка: Всички те не биха могли да бъдат разбрани без помощта на основните положения от антропософската Наука за Духа. Представете си, скъпи мои приятели, че един човек е отдаден на тежка физическа работа и че крайниците му са в непрекъснато движение. Какви са последиците от това? Тези, че у него се поражда едно твърде голямо родство с Духа. Докато работим физически, Духът, който е вън, ни обгръща отвсякъде, и оказва огромно влияние върху нас. Прекомерните физически усилия ни правят прекомерно духовни. А най-важната последица от това е, че трябва да се предоставим на Духа за продължително време, с една дума ние трябва да спим.
към текста >>

156. 14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Ние ясно различаваме всичко онова, което е свързано с организацията и формата на главата, от условията, всред които са форми рани системата на гърдите и системата на крайниците, като в същото време имаме предвид, че формирането на крайниците е нещо много по-сложно, отколкото обикновено си мислим, защото това, което е заложено в крайниците, фактически е създадено в посока отвън навътре и, така да се каже, продължава във вътрешната природа на човека; ето защо в случая ние трябва да различаваме това, което е изградено в посока навътре, от това, което е изградено в посока навън.
Ако разглеждаме човека според принципите, застъпвани в хода на тези лекции, представляващи въведение в истинското педагогическо изкуство, пред нас ще изпъкне наред с всичко друго и външната троична система на физическото тяло. Ние ясно различаваме всичко онова, което е свързано с организацията и формата на главата, от условията, всред които са форми рани системата на гърдите и системата на крайниците, като в същото време имаме предвид, че формирането на крайниците е нещо много по-сложно, отколкото обикновено си мислим, защото това, което е заложено в крайниците, фактически е създадено в посока отвън навътре и, така да се каже, продължава във вътрешната природа на човека; ето защо в случая ние трябва да различаваме това, което е изградено в посока навътре, от това, което е изградено в посока навън.
към текста >>

Накрая, в главата ние имаме и онази част от „крайниците", която продължава в телесната кухина: С други думи, това е устата.
Моля да бъда правилно разбран: В главата ние имаме представена същинската глава. Обаче там, в главата, ние имаме и „гърдите", представени от всичко онова, което принадлежи към носа. Накрая, в главата ние имаме и онази част от „крайниците", която продължава в телесната кухина: С други думи, това е устата.
към текста >>

Да, не може да се отрече връзката между устата от една страна и веществообмяната и храненето от друга, които се зараждат в системата на крайниците и неусетно намират своето продължение „вътре" в човека.
Да, не може да се отрече връзката между устата от една страна и веществообмяната и храненето от друга, които се зараждат в системата на крайниците и неусетно намират своето продължение „вътре" в човека. И така, човешката глава е един цялостен и самостоятелен човек, само че елементите, които не са характерни за главата, отстъпват на заден план. Гърдите и крайниците също присъствуват в главата, но там те са в умален, атрофиран вид.
към текста >>

Гърдите и крайниците също присъствуват в главата, но там те са в умален, атрофиран вид.
Да, не може да се отрече връзката между устата от една страна и веществообмяната и храненето от друга, които се зараждат в системата на крайниците и неусетно намират своето продължение „вътре" в човека. И така, човешката глава е един цялостен и самостоятелен човек, само че елементите, които не са характерни за главата, отстъпват на заден план. Гърдите и крайниците също присъствуват в главата, но там те са в умален, атрофиран вид.
към текста >>

Обратно, ако насочим вниманието си към човешките крайници, ще установим, че те също имат своето външно представителство в главата, под формата на горната и долна челюст.
Обратно, ако насочим вниманието си към човешките крайници, ще установим, че те също имат своето външно представителство в главата, под формата на горната и долна челюст. Това, което движи Вашата уста само че в умален и атрофиран вид е същото, което по същество представляват Вашите крака и ръце. Да, нещата трябва да бъдат назовавани с техните точни имена. Всеки може да възрази: Добре, аз мога да си представя, че моите ръце имат някакъв аналог в лицето на горната челюст, а краката ми съответно в лицето на долната челюст. Обаче къде точно се проявяват тези челюсти в моето тяло? Къде става захапването?
към текста >>

Докато истинската човешка глава представлява една материална формация, главата принадлежаща към системата на крайниците, е от духовно естество.
А какво всъщност върши тази невидима глава? Тя непрекъснато Ви яде; нейната отворена уста непрекъснато Ви поглъща! И тук Вие стигате до външните очертания на един чуден образ от действителния свят. Докато истинската човешка глава представлява една материална формация, главата принадлежаща към системата на крайниците, е от духовно естество. Обаче последната има все пак и нищожно количество материална субстанция, за да може непрекъснато да разлага човека. И при смъртта, когато човекът умира, тя го поглъща напълно. Един чуден процес се разиграва непрекъснато в нашите крайници, които буквално ни
към текста >>

Един чуден процес се разиграва непрекъснато в нашите крайници, които буквално ни
Тя непрекъснато Ви яде; нейната отворена уста непрекъснато Ви поглъща! И тук Вие стигате до външните очертания на един чуден образ от действителния свят. Докато истинската човешка глава представлява една материална формация, главата принадлежаща към системата на крайниците, е от духовно естество. Обаче последната има все пак и нищожно количество материална субстанция, за да може непрекъснато да разлага човека. И при смъртта, когато човекът умира, тя го поглъща напълно. Един чуден процес се разиграва непрекъснато в нашите крайници, които буквално ни
към текста >>

Ние изобщо не можем да разберем човешкото тяло, без да сме проумели тази жертва в името на Духа, която е скрита в отношението на човешките крайници към останалата част от човешкото тяло.
изяждат. С нашия организъм ние непрекъснато потъваме в разтворената уста на нашата духовна организация. Да, нашата духовна организация изисква от нас едно непрекъснато отдаване, една непрекъсната жертва, която проличава дори и в строежа на човешкото тяло. Ние изобщо не можем да разберем човешкото тяло, без да сме проумели тази жертва в името на Духа, която е скрита в отношението на човешките крайници към останалата част от човешкото тяло. Накратко: Природата на главата е противоположна спрямо природата на крайниците, а гърдите, които се намират по средата, поддържат равновесието между двете крайности.
към текста >>

Накратко: Природата на главата е противоположна спрямо природата на крайниците, а гърдите, които се намират по средата, поддържат равновесието между двете крайности.
изяждат. С нашия организъм ние непрекъснато потъваме в разтворената уста на нашата духовна организация. Да, нашата духовна организация изисква от нас едно непрекъснато отдаване, една непрекъсната жертва, която проличава дори и в строежа на човешкото тяло. Ние изобщо не можем да разберем човешкото тяло, без да сме проумели тази жертва в името на Духа, която е скрита в отношението на човешките крайници към останалата част от човешкото тяло. Накратко: Природата на главата е противоположна спрямо природата на крайниците, а гърдите, които се намират по средата, поддържат равновесието между двете крайности.
към текста >>

Фактически, в „системата-гьрди" са представени както главата, така и крайниците.
Фактически, в „системата-гьрди" са представени както главата, така и крайниците. Тяхната природа е тясно вплетена в природата на гърдите. В посока нагоре, гърдите имат непрекъснатата тенденция да се превръщат в „глава", докато в посока надолу, те имат противоположната тенденция, изразяваща се в готовност за приспособяване към външния свят, с една дума, тенденцията да се превръщат в „крайници". Следователно, горната част на човешкия торс непрекъснато иска да стане „глава", само че не успява. На този стремеж се противопоставя същинската глава. Ето защо тя непрекъснато поражда едно отражение на главата или нещо, от което бихме могли да кажем започва формообразуването на главата.
към текста >>

В посока нагоре, гърдите имат непрекъснатата тенденция да се превръщат в „глава", докато в посока надолу, те имат противоположната тенденция, изразяваща се в готовност за приспособяване към външния свят, с една дума, тенденцията да се превръщат в „крайници".
Фактически, в „системата-гьрди" са представени както главата, така и крайниците. Тяхната природа е тясно вплетена в природата на гърдите. В посока нагоре, гърдите имат непрекъснатата тенденция да се превръщат в „глава", докато в посока надолу, те имат противоположната тенденция, изразяваща се в готовност за приспособяване към външния свят, с една дума, тенденцията да се превръщат в „крайници". Следователно, горната част на човешкия торс непрекъснато иска да стане „глава", само че не успява. На този стремеж се противопоставя същинската глава. Ето защо тя непрекъснато поражда едно отражение на главата или нещо, от което бихме могли да кажем започва формообразуването на главата. Ни ма не се забелязва ясно, как в горната част на гръдния кош е загатнато едно образуваше, което наподобява главата. Да, това е ларинксът, който простонародният език нарича направо адамова ябълка*53.
към текста >>

Вече споменах: В горната си част човешкият торс има тенденцията да се превърне в „глава", докато в долната си част има тенденцията да се превърне в „крайници".
Вече споменах: В горната си част човешкият торс има тенденцията да се превърне в „глава", докато в долната си част има тенденцията да се превърне в „крайници". И както говорът, идващ от ларинкса, е една невидима глава, останала във въздухообразно състояние, така и всичко онова, което блика от долната част на торса и се насочва към периферията на тялото, е по същество „крайници". Външният свят, ако мога така да се изразя, непрекъснато вкарва в нас нещо от грубата, сгъстена природа на „крайниците". Едва когато естествените науки обяснят скрития факт, че човешките крайници са нещо, което външният свят вкарва или вдава в човешкото тяло, те ще разкрият и загадката на човешката сексуалност. Да, когато говорим за тези неща, най-напред трябва да налучкаме верния тон. Ето защо не бива да се учудваме, че днес всички опити за разясняване на сексуалния въпрос са напълно лишени от смисъл.
към текста >>

И както говорът, идващ от ларинкса, е една невидима глава, останала във въздухообразно състояние, така и всичко онова, което блика от долната част на торса и се насочва към периферията на тялото, е по същество „крайници".
Вече споменах: В горната си част човешкият торс има тенденцията да се превърне в „глава", докато в долната си част има тенденцията да се превърне в „крайници". И както говорът, идващ от ларинкса, е една невидима глава, останала във въздухообразно състояние, така и всичко онова, което блика от долната част на торса и се насочва към периферията на тялото, е по същество „крайници". Външният свят, ако мога така да се изразя, непрекъснато вкарва в нас нещо от грубата, сгъстена природа на „крайниците". Едва когато естествените науки обяснят скрития факт, че човешките крайници са нещо, което външният свят вкарва или вдава в човешкото тяло, те ще разкрият и загадката на човешката сексуалност. Да, когато говорим за тези неща, най-напред трябва да налучкаме верния тон. Ето защо не бива да се учудваме, че днес всички опити за разясняване на сексуалния въпрос са напълно лишени от смисъл. Защото човек не може да разясни нещо, което сам той не разбира.
към текста >>

Външният свят, ако мога така да се изразя, непрекъснато вкарва в нас нещо от грубата, сгъстена природа на „крайниците".
Вече споменах: В горната си част човешкият торс има тенденцията да се превърне в „глава", докато в долната си част има тенденцията да се превърне в „крайници". И както говорът, идващ от ларинкса, е една невидима глава, останала във въздухообразно състояние, така и всичко онова, което блика от долната част на торса и се насочва към периферията на тялото, е по същество „крайници". Външният свят, ако мога така да се изразя, непрекъснато вкарва в нас нещо от грубата, сгъстена природа на „крайниците". Едва когато естествените науки обяснят скрития факт, че човешките крайници са нещо, което външният свят вкарва или вдава в човешкото тяло, те ще разкрият и загадката на човешката сексуалност. Да, когато говорим за тези неща, най-напред трябва да налучкаме верния тон. Ето защо не бива да се учудваме, че днес всички опити за разясняване на сексуалния въпрос са напълно лишени от смисъл. Защото човек не може да разясни нещо, което сам той не разбира. А това, което съвременната наука изобщо не предполага, е именно тайнствена та връзка между „човекът-крайници" и „човекът-гърди", за която само бегло загатнах пред Вас.
към текста >>

Едва когато естествените науки обяснят скрития факт, че човешките крайници са нещо, което външният свят вкарва или вдава в човешкото тяло, те ще разкрият и загадката на човешката сексуалност.
Вече споменах: В горната си част човешкият торс има тенденцията да се превърне в „глава", докато в долната си част има тенденцията да се превърне в „крайници". И както говорът, идващ от ларинкса, е една невидима глава, останала във въздухообразно състояние, така и всичко онова, което блика от долната част на торса и се насочва към периферията на тялото, е по същество „крайници". Външният свят, ако мога така да се изразя, непрекъснато вкарва в нас нещо от грубата, сгъстена природа на „крайниците". Едва когато естествените науки обяснят скрития факт, че човешките крайници са нещо, което външният свят вкарва или вдава в човешкото тяло, те ще разкрият и загадката на човешката сексуалност. Да, когато говорим за тези неща, най-напред трябва да налучкаме верния тон. Ето защо не бива да се учудваме, че днес всички опити за разясняване на сексуалния въпрос са напълно лишени от смисъл. Защото човек не може да разясни нещо, което сам той не разбира. А това, което съвременната наука изобщо не предполага, е именно тайнствена та връзка между „човекът-крайници" и „човекът-гърди", за която само бегло загатнах пред Вас. Трябва да знаем: как то през първите училищни години в детската душа вмъкваме онова, което е присъщо на зъбите преди седмата го дина, така и през последните години на основното образование, в детската душа вмъкваме онези сили, които произхождат от природата на „крайниците" и намират своя израз едва след настъпването на половата зрялост.
към текста >>

А това, което съвременната наука изобщо не предполага, е именно тайнствена та връзка между „човекът-крайници" и „човекът-гърди", за която само бегло загатнах пред Вас.
Външният свят, ако мога така да се изразя, непрекъснато вкарва в нас нещо от грубата, сгъстена природа на „крайниците". Едва когато естествените науки обяснят скрития факт, че човешките крайници са нещо, което външният свят вкарва или вдава в човешкото тяло, те ще разкрият и загадката на човешката сексуалност. Да, когато говорим за тези неща, най-напред трябва да налучкаме верния тон. Ето защо не бива да се учудваме, че днес всички опити за разясняване на сексуалния въпрос са напълно лишени от смисъл. Защото човек не може да разясни нещо, което сам той не разбира. А това, което съвременната наука изобщо не предполага, е именно тайнствена та връзка между „човекът-крайници" и „човекът-гърди", за която само бегло загатнах пред Вас. Трябва да знаем: как то през първите училищни години в детската душа вмъкваме онова, което е присъщо на зъбите преди седмата го дина, така и през последните години на основното образование, в детската душа вмъкваме онези сили, които произхождат от природата на „крайниците" и намират своя израз едва след настъпването на половата зрялост.
към текста >>

Трябва да знаем: как то през първите училищни години в детската душа вмъкваме онова, което е присъщо на зъбите преди седмата го дина, така и през последните години на основното образование, в детската душа вмъкваме онези сили, които произхождат от природата на „крайниците" и намират своя израз едва след настъпването на половата зрялост.
Едва когато естествените науки обяснят скрития факт, че човешките крайници са нещо, което външният свят вкарва или вдава в човешкото тяло, те ще разкрият и загадката на човешката сексуалност. Да, когато говорим за тези неща, най-напред трябва да налучкаме верния тон. Ето защо не бива да се учудваме, че днес всички опити за разясняване на сексуалния въпрос са напълно лишени от смисъл. Защото човек не може да разясни нещо, което сам той не разбира. А това, което съвременната наука изобщо не предполага, е именно тайнствена та връзка между „човекът-крайници" и „човекът-гърди", за която само бегло загатнах пред Вас. Трябва да знаем: как то през първите училищни години в детската душа вмъкваме онова, което е присъщо на зъбите преди седмата го дина, така и през последните години на основното образование, в детската душа вмъкваме онези сили, които произхождат от природата на „крайниците" и намират своя израз едва след настъпването на половата зрялост.
към текста >>

Едва ли ще се изпълните с истински ентусиазъм за постигането на този педагогически морал, ако пропуснете фундаменталния извод: самата глава е вече един цялостен човек, чиито „крайници" и „гърди" са значително атрофирани; на свой ред „човекът-крайници" също разполага с една напълно атрофирана глава, докато най-после при „човекът-гърди" се постига истинското равновесие от страна на „главата" и „крайниците".
Едва ли ще се изпълните с истински ентусиазъм за постигането на този педагогически морал, ако пропуснете фундаменталния извод: самата глава е вече един цялостен човек, чиито „крайници" и „гърди" са значително атрофирани; на свой ред „човекът-крайници" също разполага с една напълно атрофирана глава, докато най-после при „човекът-гърди" се постига истинското равновесие от страна на „главата" и „крайниците". Ако вникнете в този фундаментален извод, Вие неизбежно ще усетите прилив на такива вътрешни сили, от които ще се разгори необходимия ентусиазъм за Вашия педагогически морал.
към текста >>

157. 2. ВТОРИ СЕМИНАР. Щутгарт, 22.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

В действителност всичко е свързано, така че в момента, в който се каже, че човек се състои от глава, тяло и крайници, трябва да се изясни, че всичко е свързано помежду си.
Това осветлява до известна степен въпроса, свързан с темперамента, защото Вие откривате нещо, което е особено необходимо да съблюдаваме в наше време. Днес ние обичаме да даваме твърди дефиниции на понятията. В действителност всичко е свързано, така че в момента, в който се каже, че човек се състои от глава, тяло и крайници, трябва да се изясни, че всичко е свързано помежду си. Така че едно холерично дете носи само главното на холеричното, едно сангвинично дете носи само главното на сангвиничното и т.н. Възможност да си напълно холерик има едва в юношеството. Някои остават през целия си живот юноши, Нерон и Наполеон изобщо не излизат от юношеството.
към текста >>

158. 9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 30.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Р.Щ.: описва как могат да се сравняват растението и човека, например дървото и човека: Трупа = стебло; крайници = клони; глава = корен.
Р.Щ.: описва как могат да се сравняват растението и човека, например дървото и човека: Трупа = стебло; крайници = клони; глава = корен. Когато ние се храним, храната при човека преминава отгоре надолу; при дървото отдолу нагоре. Различия: човекът и животното могат да се движат свободно, могат да изпитват радост и страдание, растението не може. Всеки растителен вид съответствува външно на някое качество от човешкия характер, дъб = гордост и т.н., мъховете и лишеите са скромни.
към текста >>

159. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Тези представи, тези импулси за усещания, които даваме на детето, трябва да живеят така, както живеят нашите крайници.
Тъй както е изключително важно, когато лекарят наблюдава дадено детско заболяване да знае: това, което става в организма са процеси на развитие, имащи значение не само за детето – ако те не протекат по правилен начин в детето, човек не го усеща дори и като старец – така и ние трябва да знаем: това, което предизвикваме в детето като представи, като усещания, като волеви импулси, това не бива да става под формата на сковани понятия, които детето да трябва да запомня, да заучава. Тези представи, тези импулси за усещания, които даваме на детето, трябва да живеят така, както живеят нашите крайници. Дланта на детето е малка. Тя трябва да се развие самостоятелно: ние нямаме право да я ограничаваме. Представите на детето, душевното развитие на детето, са малки, нежни. Не бива да ги натикваме в ясни контури, за които може би ще предполагаме, че като възрастен индивид след 30 години детето ще има все още същите представи, каквито е имало като малко. Трябва така да формираме представите, които даваме на детето, че същите да могат да растат.
към текста >>

160. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Тези представи, тези импулси за усещания, които даваме на детето, трябва да живеят така, както живеят нашите крайници.
Тъй както е изключително важно, когато лекарят наблюдава дадено детско заболяване да знае: това, което става в организма са процеси на развитие, имащи значение не само за детето – ако те не протекат по правилен начин в детето, човек не го усеща дори и като старец – така и ние трябва да знаем: това, което предизвикваме в детето като представи, като усещания, като волеви импулси, това не бива да става под формата на сковани понятия, които детето да трябва да запомня, да заучава. Тези представи, тези импулси за усещания, които даваме на детето, трябва да живеят така, както живеят нашите крайници. Дланта на детето е малка. Тя трябва да се развие самостоятелно: ние нямаме право да я ограничаваме. Представите на детето, душевното развитие на детето, са малки, нежни. Не бива да ги натикваме в ясни контури, за които може би ще предполагаме, че като възрастен индивид след 30 години детето ще има все още същите представи, каквито е имало като малко. Трябва така да формираме представите, които даваме на детето, че същите да могат да растат.
към текста >>

161. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Ето така ние се научаваме да наблюдаваме малкото дете, научаваме се да наблюдаваме и по-голямото дете, когато знаем, че едно дете се изчервява по-лесно при един или друг повод, друго побледнява при един или друг повод, едно дете лесно изпада в състояние на възбуда, лесно движи своите крайници; едно дете се проявява ярко, друго се спотайва срамежливо и т.н.
Ето така ние се научаваме да наблюдаваме малкото дете, научаваме се да наблюдаваме и по-голямото дете, когато знаем, че едно дете се изчервява по-лесно при един или друг повод, друго побледнява при един или друг повод, едно дете лесно изпада в състояние на възбуда, лесно движи своите крайници; едно дете се проявява ярко, друго се спотайва срамежливо и т.н. Когато имаме тези основни линии, които ни позволяват да знаем къде са залегнали отделните проявления, било то във веществообменната система, когато нещо се проявява душевно под формата на воля, било то в ритмичната система, когато душевно се проявява като чувство или в нервната система, когато душевно се проявява като мислене, тогава ние ще се научим да наблюдаваме детето, едва тогава ще знаем накъде да насочваме своя поглед.
към текста >>

162. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Това изглежда странно, но вземете следния случай: Едно 8 – 9-годишно дете, като нормален човек, движи по определен начин крайниците си, бързо или бавно, в зависимост от външните впечатления.
Но по съвсем различен начин трябва да се отнасяме спрямо холеричното дете. Холеричното дете носи в себе си тази своеобразност, че то постоянно изостава от нормалното човешко развитие. Това изглежда странно, но вземете следния случай: Едно 8 – 9-годишно дете, като нормален човек, движи по определен начин крайниците си, бързо или бавно, в зависимост от външните впечатления. Сравнете 8 – 9-годишното дете с 3 – 4-годишното дете. 3 – 4-годишното дете танцува по земята, то в много по-слаба степен владее своите движения – то мърда, движи се, все още не е развило душевен елемент. Но ако кърмачетата биха развили силно душевния елемент, тогава те все пак не биха Ви се сторили всички холерични. Но кърмачетата с тяхното ритане – а те ритат много, тъкмо когато са здрави – всички те са холерични.
към текста >>

163. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Моят възглед се опираше на действителността, а не на някакви теории, както например някой би умувал как човекът може да се “раздели” на глава, гърди и крайници.
В предишната лекция аз посочих как в хода на историческото развитие на човечеството, от един първоначален поток, от теократическия поток възникнаха трите ясно разграничени потоци, които текат успоредно в днешния социален организъм: духовният живот, юридическо-държавническият живот и стопанският живот. Аз специално подчертах, че не става дума за някакво теоретично разделяне на социалния организъм, включващо тези три съставни части. Моят възглед се опираше на действителността, а не на някакви теории, както например някой би умувал как човекът може да се “раздели” на глава, гърди и крайници. Разделянето на социалния организъм е исторически факт и този факт днес е просто тук; днес не става дума за това да се размишлява как социалният организъм може да се раздели на три съставни части, а как да бъдат намерени свързващите нишки между тях, след като тези три съставни части са вече тук.
към текста >>

164. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Но в сравнение с човешкия скелет същия този фактор тежест откривате и когато разглеждате скелета на горните крайници с висящите на тях длани.
Но в сравнение с човешкия скелет същия този фактор тежест откривате и когато разглеждате скелета на горните крайници с висящите на тях длани. Те създават впечатление за тежест и всичко при горилата е масивно; докато при човека всичко е разчленено, фино и нежно. Тук масата отстъпва. Именно в тази част в долната челюст и в горните крайници с пръстите, при човека масивността отстъпва назад, докато при горилата тъкмо тя изпъква на преден план. Който е изострил погледа си за тези отношения той ще може да открие същото, и в скелета на долните крайници и на ходилото. И тук в известен смисъл е налице тежест, упражняваща натиск в определена посока.
към текста >>

Именно в тази част в долната челюст и в горните крайници с пръстите, при човека масивността отстъпва назад, докато при горилата тъкмо тя изпъква на преден план.
Но в сравнение с човешкия скелет същия този фактор тежест откривате и когато разглеждате скелета на горните крайници с висящите на тях длани. Те създават впечатление за тежест и всичко при горилата е масивно; докато при човека всичко е разчленено, фино и нежно. Тук масата отстъпва. Именно в тази част в долната челюст и в горните крайници с пръстите, при човека масивността отстъпва назад, докато при горилата тъкмо тя изпъква на преден план. Който е изострил погледа си за тези отношения той ще може да открие същото, и в скелета на долните крайници и на ходилото. И тук в известен смисъл е налице тежест, упражняваща натиск в определена посока. Бих желал схематично, чрез тази линия, да начертая силата, която може да бъде видяна тя може да бъде видяна в долната челюст, в ръцете, в краката и в ходилата (виж рис.3). Ако разберете това, долната челюст,
към текста >>

Който е изострил погледа си за тези отношения той ще може да открие същото, и в скелета на долните крайници и на ходилото.
Но в сравнение с човешкия скелет същия този фактор тежест откривате и когато разглеждате скелета на горните крайници с висящите на тях длани. Те създават впечатление за тежест и всичко при горилата е масивно; докато при човека всичко е разчленено, фино и нежно. Тук масата отстъпва. Именно в тази част в долната челюст и в горните крайници с пръстите, при човека масивността отстъпва назад, докато при горилата тъкмо тя изпъква на преден план. Който е изострил погледа си за тези отношения той ще може да открие същото, и в скелета на долните крайници и на ходилото. И тук в известен смисъл е налице тежест, упражняваща натиск в определена посока. Бих желал схематично, чрез тази линия, да начертая силата, която може да бъде видяна тя може да бъде видяна в долната челюст, в ръцете, в краката и в ходилата (виж рис.3). Ако разберете това, долната челюст,
към текста >>

165. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Тогава може би ще забележим, че този човек кашля, ще видим, че има болки в гърлото, в гърдите, може би и в крайниците.
Да вземем най-обичайното явление в даден човек, който е потенциално туберкулозно болен, т.е. при когото туберкулозата е все още въпрос на бъдеще, все още е в процес на подготовка. Тогава може би ще забележим, че този човек кашля, ще видим, че има болки в гърлото, в гърдите, може би и в крайниците. Ще забележим състояние на известна умора при него и ще забележим нощни изпотявания. Какво е всичко това? Ако разгледаме тези явления, какво всъщност представляват те? Всичко изложено досега, е нещо което се явява като последица от описаните вътрешни дисхармонични взаимовръзки. Но това същевременно е и борба, която организмът започва срещу залегналото като по-дълбока предпоставка.
към текста >>

Болните в гърлото, болките в крайниците, те просто показват, че организмът не и позволява да протичат ония процеси, които, бидейки долни процеси, не могат да бъдат надмогнати от горното.
Когато долното устройство на човека е така изградено, че не може да бъде преодоляно от горното устройство, тогава това, което се явява като кашличен рефлекс, представлява една здрава реакция на човешкия организъм, та на известни неща, които иначе биха нахлули, да не им се позволи да нахлуят. Безусловно и директно да бъде потискана кашлицата, това при определени условия може да бъде вредно, защото тогава тялото приема в себе си вредности. То кашля по причина, че при това временно предразположение не може да понесе тези вредности и желае да ги отстрани. Кашличният рефлекс е именно показател за това, че нещо става в организма, така че съществува необходимостта на съответните натрапници, които иначе съвсем свободно биха нахлули в организма, да не им се позволи да нахлуят. Но в другите явления, които Ви описах, също представляват отбрана, борба на организма срещу онова, което се надига в лицето на предразположението към туберкулоза. Болните в гърлото, болките в крайниците, те просто показват, че организмът не и позволява да протичат ония процеси, които, бидейки долни процеси, не могат да бъдат надмогнати от горното. От друга страна, ако предразположението към туберкулоза бъде забелязано навреме, е добре, ако например организмът бъде подкрепен чрез това, по масивен начин да бъде възбуден кашличния рефлекс, и особено в следващите лекции ще видим, как може да бъде направено това да бъдат предизвикани последиците, дори чрез определена диета това е възможно, както ще видим да бъдат предизвикани даже явленията на умора. Дори да настъпи на пример отслабване на тегло и това е само отбранително средство. Защото процесът, който се извършва, ако човек не отслабне на тегло, е може би тъкмо онова нещо в долното, което не може да бъде овладяно от горното, така че в случая организмът се отбранява чрез това, че отслабва на тегло, за да може да отсъствува временно това, което не може да бъде овладяно. И така изключително важно е да бъдат изследвани в детайли подобни неща, а не, ако някой отслабва на тегло, безогледно да бъде подложен на усилващи диета, защото това отслабване може да има своя много добър смисъл именно в това, което временно намира израз в организма. При този, който все още не е заболял от туберкулоза, но при когото туберкулозата е вероятна, са особено показателни нощните изпотявания.
към текста >>

166. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Това, което наричаме моторни нерви, не е нищо друго, освен сензитивни нерви, възприемащи движението на собствените крайници, т.е.
Всичко, което твърдя, може изцяло да бъде подкрепяно със съответните факти от биологията, докато противоположният възглед за единствената принадлежност на нервната система към душевния живот никак не може да бъде потвърден. Бих желал да видя, как, разсъждавайки разумно, фактът, че ако прережем тъй нар. моторен нерви ако прережем и един сезитивен нерв и ги оставим да сраснат, при което отново се изгражда единен нерв, как този факт може да бъде свързан с друго едно допускане, а именно, че съществуват сензитивни и моторни нерви. Защото такива не съществуват. Това, което наричаме моторни нерви, не е нищо друго, освен сензитивни нерви, възприемащи движението на собствените крайници, т.е. това, което се извършва във вещество обмяната на крайниците ни, когато прилагаме воля. И така, в действителност и в лицето на моторните нерви имаме сензитивни нерви, но които нерви възприемат в самите нас, докато същинските сензитивни нерви възприемат външния свят.
към текста >>

това, което се извършва във вещество обмяната на крайниците ни, когато прилагаме воля.
Всичко, което твърдя, може изцяло да бъде подкрепяно със съответните факти от биологията, докато противоположният възглед за единствената принадлежност на нервната система към душевния живот никак не може да бъде потвърден. Бих желал да видя, как, разсъждавайки разумно, фактът, че ако прережем тъй нар. моторен нерви ако прережем и един сезитивен нерв и ги оставим да сраснат, при което отново се изгражда единен нерв, как този факт може да бъде свързан с друго едно допускане, а именно, че съществуват сензитивни и моторни нерви. Защото такива не съществуват. Това, което наричаме моторни нерви, не е нищо друго, освен сензитивни нерви, възприемащи движението на собствените крайници, т.е. това, което се извършва във вещество обмяната на крайниците ни, когато прилагаме воля. И така, в действителност и в лицето на моторните нерви имаме сензитивни нерви, но които нерви възприемат в самите нас, докато същинските сензитивни нерви възприемат външния свят.
към текста >>

167. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Тази минерализация, обаче, има голямо значение за цялото устройство на човека; защото виждате ли, това е мястото, на което непрекъснато трябва да обръщаме внимание правил съм това дори на публични лекции а именно, че когато разделяме човека на три части: човек-глава, човек-тяло и човек-крайници, не бива действително да си мислим, че тези три части са поставени просто така една до друга и че имат външни пространствени граници.
Та нали той има много по-голямо значение за цялостния живот на човека, отколкото обикновено се предполага. Поради това, че науката е превърната в такава абстракция, човек всъщност изобщо няма възможност, по съответен начин да вземе в предвид, че този нервно-сетивен човек чрез когото всъщност нахлува светлината, например и свързаната с нея топлина, че този човек е във връзка с вътрешния живот, тъй като невеществените елементи, нахлуващи със светлината трябва да бъдат метаморфоризирани в органите, и тези невеществени елементи имат също така органообразуващи функции, както и това, което съществува в царството на веществото. Хората изобщо не са взели предвид, че нервно-сетивният човек има особено значение за устройството на човека. Но докато слизайки надолу, в долния човек, ние тръгваме от силата, формираща чревната флора и слизаме надолу към силата, формираща чревната фауна, то изкачвайки се нагоре в човека ние преминаваме през областта, където тази вътрешна флора бива преодоляна и достигаме областта, където непрекъснато трябва да бъде преодоляван процеса на минерализация на човека, бих желал да кажа склеротичния процес в човека. Тук Вие бих желал да кажа дори само външно по вида на вкостеняването на черепа, можете да проследите, как човекът, развивайки се по посока нагоре, поради своето устройство, започва да клони към процеса на минерализация. Тази минерализация, обаче, има голямо значение за цялото устройство на човека; защото виждате ли, това е мястото, на което непрекъснато трябва да обръщаме внимание правил съм това дори на публични лекции а именно, че когато разделяме човека на три части: човек-глава, човек-тяло и човек-крайници, не бива действително да си мислим, че тези три части са поставени просто така една до друга и че имат външни пространствени граници. Качествено разделен, човекът разбира се е изцяло човек-глава. Това, което е главата, от своя страна се разпростира върху целия човек, но в основаната си част е разположено в главата. Същото е и с другите части, с циркулацията, с крайниците и веществообяната, те винаги се разпростират върху целия човек. Така, че естествено за онова, което трябва да е налице, за човека-глава, предпоставката за него е налице в целия човек, и тази предпоставка за процеса на минерализация трябва да бъде преодоляна в целия човек. И тук именно се простира една област, в която, ако съвременния човек отгърне стари писания, основаващи се на атавистично ясновидство, човек нищо не може да разбере.
към текста >>

Същото е и с другите части, с циркулацията, с крайниците и веществообяната, те винаги се разпростират върху целия човек.
Но докато слизайки надолу, в долния човек, ние тръгваме от силата, формираща чревната флора и слизаме надолу към силата, формираща чревната фауна, то изкачвайки се нагоре в човека ние преминаваме през областта, където тази вътрешна флора бива преодоляна и достигаме областта, където непрекъснато трябва да бъде преодоляван процеса на минерализация на човека, бих желал да кажа склеротичния процес в човека. Тук Вие бих желал да кажа дори само външно по вида на вкостеняването на черепа, можете да проследите, как човекът, развивайки се по посока нагоре, поради своето устройство, започва да клони към процеса на минерализация. Тази минерализация, обаче, има голямо значение за цялото устройство на човека; защото виждате ли, това е мястото, на което непрекъснато трябва да обръщаме внимание правил съм това дори на публични лекции а именно, че когато разделяме човека на три части: човек-глава, човек-тяло и човек-крайници, не бива действително да си мислим, че тези три части са поставени просто така една до друга и че имат външни пространствени граници. Качествено разделен, човекът разбира се е изцяло човек-глава. Това, което е главата, от своя страна се разпростира върху целия човек, но в основаната си част е разположено в главата. Същото е и с другите части, с циркулацията, с крайниците и веществообяната, те винаги се разпростират върху целия човек. Така, че естествено за онова, което трябва да е налице, за човека-глава, предпоставката за него е налице в целия човек, и тази предпоставка за процеса на минерализация трябва да бъде преодоляна в целия човек. И тук именно се простира една област, в която, ако съвременния човек отгърне стари писания, основаващи се на атавистично ясновидство, човек нищо не може да разбере. Защото в крайна сметка малцина ще разберат нещо, когато прочетат например за солевия процес у Парацелзий. Но солевият процес е от областта, която аз току що характеризирах, тъй както серният процес е от областта, което характеризирах преди малко.
към текста >>

168. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Това е важно по причина, че такъв един болестен процес, който твърде рано е бил прекратен, твърде скоро довежда до преразположение към сърдечни заболявания и до всичко, свързано с тези заболявания и по-точно води до предразположение към полиартрит (polydrthritis възпаление на големи и малки стави на крайниците) и др.
Разбира се, та нали и възпитатели и родители имат желанието, тези прояви да отзвучат възможно най-бързо, но именно при такива състояния на човека всъщност е изключително важно, тези прояви бих желал да кажа да бъдат оставени на собствената им съдба и лекарят присъствува, за да отстрани известни неща, които биха могли да имат неблагоприятно въздействие, но болестният процес трябва да бъде оставен действително да протече. Ето защо при тези явления, както при нещо друго при други явления също е важно, но не както при тези явления в случай на заболяване на дете, което заболяване да е свързано с плеврит или с пневмония, е необходимо да бъде приложено вид физикално протичане, но не да се ускорява и да не се прекратява твърде рано. Това е важно по причина, че такъв един болестен процес, който твърде рано е бил прекратен, твърде скоро довежда до преразположение към сърдечни заболявания и до всичко, свързано с тези заболявания и по-точно води до предразположение към полиартрит (polydrthritis възпаление на големи и малки стави на крайниците) и др. И така, особено внимание трябва да се обърне на това, че в тази област, в известна степен, болестния процес не бива да бъде смущаван. При много хора би било премахнато предразположението към различните заболявания, което предразположение след това разтоварва себе си чрез различни смущения в сърцето, ако в известна степен не бихме нарушавали това, което искат да извършат плеврита и пневмонията.
към текста >>

169. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Най-близкото, което може да бъде постигнато, е вътрешния усет за лъчистото въздействие на желязото, за онова своеобразно въздействие, което доказва, че от горния човек изхожда едно лъчисто въздействие, разклоняващо се по посока на всички крайници.
Тези неща са били многократно извършвани. Ако те се извършват бих желал да кажа като жертва в полза на човечеството, тогава това е нещо друго; но когато се извършват от любопитство, тогава те из основи разрушават моралната същност на човешката душа. Един човек, експериментирал много със себе си в това отношение, и който всъщност именно по този път е открил много от онова, което Вие днес можете да прочетете в неговите трудове, е Ван Хелмонт. Докато при Парацелзий нещата са повече поставени, че човек добива чувството, като че ли познанията му изплуват в него някакси атавистично, от вътре, сякаш ги е пренесъл от извънземния свят в света; то при Ван Хелмонт нещата винаги стоят така, че той получава странни хрумвания, след като е въвел това или онова в себе си. Това проличава от начина, по който представя нещата, и на отделни места, както мисля аз той указва на това съвсем ясно. Най-близкото, което може да бъде постигнато, е вътрешния усет за лъчистото въздействие на желязото, за онова своеобразно въздействие, което доказва, че от горния човек изхожда едно лъчисто въздействие, разклоняващо се по посока на всички крайници. Човек добива именно ясния възглед казвам подчертано възглед, че може да разполага с желязото, т.е. с неговата функция, с неговите сили в себе си.
към текста >>

170. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Ето така аз мога да нарисувам тук още един скелет, който ще обознача със синьо и който е разположен по-навътре от жълтото, който действува по-слабо организиращо на крайниците, отколкото другият (скелет), и който бих желал да кажа ако бихме го извадили от човека, би имал не ръце и крака, а само обвивките на ръце и крака.
Можем по правилен начин да вникнем във факта, че човекът притежава ухо тъй както и животното, ако имаме в предвид, че това ухо, че това ушно образование е проникнато от азовото устройство. Ако след това изследваме образованието на ухото, ще разберем, че по подобен начин това образование е свързано с нещо, разположено по-навътре в човешкия организъм, тъй както очното образование на етерното тяло е свързано с нещо, разположено повече към периферията. Така успяваме в известна степен да ориентираме своите способности за наблюдение върху ушното образование, и стигаме до там, да кажем: Азът по същия начин има нещо общо и с процеса на формиране на окото. Азът също така вгражда в организма един вид скелет, който скелет е по-различен от характерния преди. Сродно с този вграден скелет е онова цяло в организма, което лежи в основата на ушните образования. Ето така аз мога да нарисувам тук още един скелет, който ще обознача със синьо и който е разположен по-навътре от жълтото, който действува по-слабо организиращо на крайниците, отколкото другият (скелет), и който бих желал да кажа ако бихме го извадили от човека, би имал не ръце и крака, а само обвивките на ръце и крака. Или това е един скелет бих желал да кажа останал в своето формиране на една детска степен на развитие. По посока на главата той също така е по-слабо диференциран, отколкото другият скелет. Но винаги откриваме, че на този скелет съответствуват силите, залегнали в основата на формиране на ухото в човека, в основата на целия слухов процес. Съответно на бялото ето тук, бих желал да го обознача чрез виолетовото (виж. рис.25). Този скелет също притежава известна своеобразност в човешкия организъм.
към текста >>

171. 15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

На тази вплетеност в подобни извънземни процеси се дължи цялото оформяне на крайниците на паяка, а също така и знака върху гърба на паяка-кръстоносец; по този начин ако мога така да кажа паякът-кръстоносец има в себе си много планетарен живот; в себе си паякът-кръстоносец носи извънземен планетарен живот.
Но другият процес е сроден с нещо, което вече е по-отдалечено от днешните хора. Този процес се състои в следното, че в едно определено праисторическо време хората са развили в себе си подобни оздравителни инстинкти, и в своите инстинктите са имали нещо от онова, което по-късно, в по-слаба или по-силна степен концентрирано, ни се представя в медицината на Хипократ. Би било интересно, имайки предвид вчерашната, тъй основателна забележка, някой път да изследваме мъдростта на коса или на други птици, които в много случаи извършват същото. Защото виждате ли, какво всъщност се случва, когато косът изяде някой паяк-кръстоносец? Със своето устройство паякът-кръстоносец е вплетен в определени космически взаимовръзки с извънземната природа. На тази вплетеност в подобни извънземни процеси се дължи цялото оформяне на крайниците на паяка, а също така и знака върху гърба на паяка-кръстоносец; по този начин ако мога така да кажа паякът-кръстоносец има в себе си много планетарен живот; в себе си паякът-кръстоносец носи извънземен планетарен живот. Птицата е изостанала от съпреживяването на планетарното изживяване; него тя е преместила повече към вътрешността на своя организъм. Когато птицата изяде паяка-кръстоносец, в нея се проявяват планетарни сили. Тогава тези планетарни сили, които все още имат в себе си тенденцията, да се въплъщават, се опитват да проникнат в птицата, и срещу това тя трябва да се бори. В мига, в който птицата изяде паяка-кръстоносец, със своята вътрешна воля тя се превръща в отражение на извънземния живот. И тогава птицата се отправя към съответното растение, което поради това, че се отделило от земята, и дори поради това, че бидейки под планетарното влияние, не е в състояние да разгради нещо докрай, но задържа това нещо под формата на отрова, по тази причина растението е станало подобно на противоположното на планетарната същност, а именно станало е подобно на земната същност.
към текста >>

172. 16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Съществува обратно отношение, колкото по-надолу слизаме при масажирането на трункуса (тялото без крайниците бел.
прев.) област, виждаме, какво сложно същество представлява всъщност този човешки организъм. Когато изследвате тази работа рационално, Вие ще откриете, че в действителност всеки участък от тялото притежава известно отношение спрямо другите участъци от тялото, и че тъкмо на това почива въздей-ствието на масажа, и по съответния начин Вие ще вникнете в това вътрешно обменно взаимодействие в организма. Масажирането на долната част на тялото ще притежава винаги благоприятни последици дори за дихателните дейност. Това е особено интересно, че масажирането на долната част на тялото има особено благоприятно влияние върху дихателната дейност. И колкото по-надолу слизаме; когато масажираме, да кажем, непосредствено под сърдечната дейност, дишането бива по-силно повлияно, ако масажираме малко по-надолу, биват повлияни повече шийните органи. Съществува обратно отношение, колкото по-надолу слизаме при масажирането на трункуса (тялото без крайниците бел. прев.) толкова повече биват повлияни органите, разположени в горната част. Обратно на това, масажът на ръцете например бива подсилен, когато заедно с това масажираме и най-горната част на трункуса. Това са неща, онагледяващи връзката между отделните части на човешкия организъм. Ние виждаме, че това взаимодействие на долния и на горния човек, изобщо на частите на човешкия организъм разположени понякога далеч една от друга, но принадлежащи си една към друга, това взаимодействие изпъква особено силно при такива неща, като например мигрената. В действителност мигрената не е нищо друго, освен преместване на храносмилателните функции към главата, които функции всъщност би трябвало да се намират в други части на организма.
към текста >>

173. 17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

При това биват отстранявани хипертрофиите на представите, така, както съществуват те в сънищата, и вместо това се стимулира здравото оформяне на волята в областта на крайниците.
Тези неща са много важни, тъй като тъкмо в материалистичната епоха най-много се прегрешава срещу тях, и тъй като, заразени от властвуващите днес възгледи, днес хората трябва да изживеят ужаса на навлизането на тенденциите на хипноза и сугестия дори в педагогиката. Внасянето на тези тенденции в педагогиката, това е нещо страшно, и хората ще погледнат ясно в тази насока едва след като си отговорят на въпроса: как въздействуват такива активности на човешкия организъм, които го довеждат до пробуждане вместо до заспиване? Тъй както човекът, когато е заспал, извършва движения в своите представи, които не биват последвани от активността на неговата воля, когато човекът в известна степен бива поставен в състояние на покой спрямо външния свят, докато в изживяванията на своето съзнание той е в състояние на движение, така точно обратното става обратното става по време на евритмията. При Евритмията се въздействува точно на обратното на заспиването: предизвиква се състояние на по-силна пробуденост спрямо обикновените състояния на съзнанието. При това биват отстранявани хипертрофиите на представите, така, както съществуват те в сънищата, и вместо това се стимулира здравото оформяне на волята в областта на крайниците. Волята със своето устройство бива вмъкната в крайниците. И ако тогава изследваме, как по различен начин въздействува върху долната и горната част на човека евритмизирането на съгласните върху горната и долна част на човека, тогава ще видим, че дори в евритмията можем да открием значителен терапевтичен елемент.
към текста >>

Волята със своето устройство бива вмъкната в крайниците.
Тези неща са много важни, тъй като тъкмо в материалистичната епоха най-много се прегрешава срещу тях, и тъй като, заразени от властвуващите днес възгледи, днес хората трябва да изживеят ужаса на навлизането на тенденциите на хипноза и сугестия дори в педагогиката. Внасянето на тези тенденции в педагогиката, това е нещо страшно, и хората ще погледнат ясно в тази насока едва след като си отговорят на въпроса: как въздействуват такива активности на човешкия организъм, които го довеждат до пробуждане вместо до заспиване? Тъй както човекът, когато е заспал, извършва движения в своите представи, които не биват последвани от активността на неговата воля, когато човекът в известна степен бива поставен в състояние на покой спрямо външния свят, докато в изживяванията на своето съзнание той е в състояние на движение, така точно обратното става обратното става по време на евритмията. При Евритмията се въздействува точно на обратното на заспиването: предизвиква се състояние на по-силна пробуденост спрямо обикновените състояния на съзнанието. При това биват отстранявани хипертрофиите на представите, така, както съществуват те в сънищата, и вместо това се стимулира здравото оформяне на волята в областта на крайниците. Волята със своето устройство бива вмъкната в крайниците. И ако тогава изследваме, как по различен начин въздействува върху долната и горната част на човека евритмизирането на съгласните върху горната и долна част на човека, тогава ще видим, че дори в евритмията можем да открием значителен терапевтичен елемент.
към текста >>

174. 18. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Ето така аз мога да нарисувам тук още един скелет, който ще обознача със синьо и който е разположен по-навътре от жълтото, който действува по-слабо организиращо на крайниците, отколкото другият (скелет), и който бих желал да кажа ако бихме го извадили от човека, би имал не ръце и крака, а само обвивките на ръце и крака.
Можем по правилен начин да вникнем във факта, че човекът притежава ухо тъй както и животното, ако имаме в предвид, че това ухо, че това ушно образование е проникнато от азовото устройство. Ако след това изследваме образованието на ухото, ще разберем, че по подобен начин това образование е свързано с нещо, разположено по-навътре в човешкия организъм, тъй както очното образование на етерното тяло е свързано с нещо, разположено повече към периферията. Така успяваме в известна степен да ориентираме своите способности за наблюдение върху ушното образование, и стигаме до там, да кажем: Азът по същия начин има нещо общо и с процеса на формиране на окото. Азът също така вгражда в организма един вид скелет, който скелет е по-различен от характерния преди. Сродно с този вграден скелет е онова цяло в организма, което лежи в основата на ушните образования. Ето така аз мога да нарисувам тук още един скелет, който ще обознача със синьо и който е разположен по-навътре от жълтото, който действува по-слабо организиращо на крайниците, отколкото другият (скелет), и който бих желал да кажа ако бихме го извадили от човека, би имал не ръце и крака, а само обвивките на ръце и крака. Или това е един скелет бих желал да кажа останал в своето формиране на една детска степен на развитие. По посока на главата той също така е по-слабо диференциран, отколкото другият скелет. Но винаги откриваме, че на този скелет съответствуват силите, залегнали в основата на формиране на ухото в човека, в основата на целия слухов процес. Съответно на бялото ето тук, бих желал да го обознача чрез виолетовото (виж. рис.27). Този скелет също притежава известна своеобразност в човешкия организъм.
към текста >>

175. 20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Ала регулирането на тази дейност има особено значение, и тя бива стимулирана чрез подчинената на ритмични закони дейност на крайниците, на които закони аз вече обърнах внимание: дейността на ръцете и на дланите и на краката и стъпалата, която може да бъде особено добре стимулирана чрез евритмичното регулиране на движенията, тъй като евритмичните движения одухотворяват движенията въобще.
Ала регулирането на тази дейност има особено значение, и тя бива стимулирана чрез подчинената на ритмични закони дейност на крайниците, на които закони аз вече обърнах внимание: дейността на ръцете и на дланите и на краката и стъпалата, която може да бъде особено добре стимулирана чрез евритмичното регулиране на движенията, тъй като евритмичните движения одухотворяват движенията въобще.
към текста >>

176. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Тук крайниците с всичко, което навлиза там като веществообмяна - с изключение на същинската циркулация, т.е.
В човешката глава само физическото тяло действа оригинално за себе си. Етерното тяло е също отпечатък. В ритмичната система на дишането обаче имаме оригинално взаимодействие между физическото и етерното тяло, а азът и астралното тяло имат своя отпечатък. Това е главно така и в организацията на циркулационната система, но по-слабо, понеже цялата веществообмяна навлиза в циркулационната система. Там обаче започва вече това, което важи и за двигателно-веществообменния човек. Тук крайниците с всичко, което навлиза там като веществообмяна - с изключение на същинската циркулация, т.е. съществуващото там движение, - е главно отпечатък на аза и взаимно действие на физическото, етерното и астралното тяло (виж рис.), така че можем да кажем: Ако разгледаме гръдния човек, в него имаме като отпечатък само това, което се отнася до аза и астралното тяло, а и оригинална организация, която не е само физическа, а оставя физическото да се прояви като проникнато и диференцирано от етерното. Това е по-силно изразено при дихателния ритъм, а при циркулационния организъм се намесва нещо от веществообмяната. Това го виждате като проявяващи се по различен начин взаимодействия в различните части на човека. Съставните същности на човека, които в науката за духа наричаме физическо, етерно, астрално тяло и аз взаимодействат по различен начин в тези различни физически области, които означаваме като главова, гръдна и двигателно-веществообменна система. Главата на човека, представена като процес, всъщност е главно физическо тяло, защото това, което не е физическо тяло, е отпечатък, отражение на аза, астрално-то и етерното тяло.
към текста >>

Ако наистина стигнете до разбирането как лежащото в образуващия кварца процес най-често идва насреща на аза като силово влияние, когато азът иска да действа през крайниците и веществообмяната, и освен това знаете, че вещественото действие в образуващия кварца процес е най-силно в човешката глава, можете да си кажете, че силовото действие трябва да дойде на помощ на аза с намалена интензивност в човешката глава и тогава имате възможност да прозрете как този аз действа степенувано в човека.
Това постепенно ни довежда да прозрем взаимодействието на човека с неговия външен свят. Ако наистина стигнете до разбирането как лежащото в образуващия кварца процес най-често идва насреща на аза като силово влияние, когато азът иска да действа през крайниците и веществообмяната, и освен това знаете, че вещественото действие в образуващия кварца процес е най-силно в човешката глава, можете да си кажете, че силовото действие трябва да дойде на помощ на аза с намалена интензивност в човешката глава и тогава имате възможност да прозрете как този аз действа степенувано в човека. В отношението на аза на човека към двигателно-веществообменната система всъщност е заложен зародишът на човешкия егоизъм. Към тази система на човешкия егоизъм принадлежи и сексуалната система. Азът пронизва най-силно човешкото същество с егоизма точно по пътя през сексуалната система.
към текста >>

177. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Това е очевидно, понеже можете да почувствате как процесът, който чрез отпечатъка на аза се извършва в детството от горе надолу, не среща това, което идва от страна на действащия аз, от аза, който трябва да се развие и да пренесе топлината до външната периферия на крайниците.
Предположете, че това не става правилно, че провеждането на вътрешните субстанциални сили на външните вещества в човешкия организъм е твърде слабо. Предположете, че то е твърде слабо, не се проявява с необходимата интензивност, азовите сили не доставят достатъчно топлина на останалия организъм. Низходящата крива на дейността на главата оставя тялото да изстине. Това се проявява първо в периферията. Моля да наблюдавате как хора, в които се проявява това понижено затопляне, произлизащо от всичко, което описах, имат студени ръце и крака. Това е очевидно, понеже можете да почувствате как процесът, който чрез отпечатъка на аза се извършва в детството от горе надолу, не среща това, което идва от страна на действащия аз, от аза, който трябва да се развие и да пренесе топлината до външната периферия на крайниците. Това е нещо, което ви показва как, ако картинно си представяме, ако образно имаме предвид как в човека взаимодействат различните сили отгоре и отдолу, как тогава действително имаме картинни образи и в това, което се проявява. В измръзването на ръцете и краката имаме образи за протичащото в целия човешки организъм. И тогава се научаваме да тълкуваме симптомите така, че от това да произлезе познанието за целия човек. Дълбоко показателно е, че когато човек има студени ръце и крака, азът не навлиза правилно в по-късна възраст. Когато се наблюдават такива неща, когато човек изобщо се занимае с това, което науката за духа може да каже от нейните изследвания, тогава се стига до опознаването на човешкия организъм.
към текста >>

178. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Обаче на това троично устройство в душевната сфера напълно съответствува и едно троично устройство в телесната сфера под формата на нервно-сетивна система (или системата – глава), ритмичната система и системата веществообмен крайници.
Обаче в мига, когато преминаваме от една разумна и здрава физиология към една разумна и логична патология и терапия, тези възгледи трябва да се модифицират и да станат още по-точни. Те трябва да се обединят около един важен принцип за същността на човека. Този принцип е застъпван многократно от нас тук, в Дорнах, но сега той трябва да бъде схванат в съвършено друга светлина. Става дума за троичното устройство на човешкия организъм. От една страна в душевната сфера ние имаме троичния принцип под формата на представи, чувства и волеви импулси. Обаче на това троично устройство в душевната сфера напълно съответствува и едно троично устройство в телесната сфера под формата на нервно-сетивна система (или системата – глава), ритмичната система и системата веществообмен крайници. Аз настойчиво моля да се отбележи, че тази подялба на човешкия организъм е не интелектуална, а по-скоро пластична, образна и жива. Защото ако под системата глава, един човек би подразбрал например това, което се простира до гърлото, под ритмичната система това, което е вложено в средната част на човешкия организъм; и под системата веществообмен крайници: съответните смилателни процеси, метаболизма и половата система, тогава от една такава външна подялба той не би извлякъл същественото. Защото тук става дума за това, че нервно-сетивната система е локализирана предимно в главата, обаче тя носи в себе си стремежа да се разшири в целия останал организъм. Така че ако тук ние говорим за нервно-сетивната система в антропософски смисъл, тогава трябва да я определим като онази система от функции в човешкия организъм защото ще дефинираме нещата не според техните пространствени съотношения, а според техните функции която е локализирана предимно в главата и която се стреми да разшири дейността на главата върху целия човек, така че в известен смисъл превръща целия човек отново в глава. Така стоят нещата и с останалите системи.
към текста >>

Защото ако под системата глава, един човек би подразбрал например това, което се простира до гърлото, под ритмичната система това, което е вложено в средната част на човешкия организъм; и под системата веществообмен крайници: съответните смилателни процеси, метаболизма и половата система, тогава от една такава външна подялба той не би извлякъл същественото.
Този принцип е застъпван многократно от нас тук, в Дорнах, но сега той трябва да бъде схванат в съвършено друга светлина. Става дума за троичното устройство на човешкия организъм. От една страна в душевната сфера ние имаме троичния принцип под формата на представи, чувства и волеви импулси. Обаче на това троично устройство в душевната сфера напълно съответствува и едно троично устройство в телесната сфера под формата на нервно-сетивна система (или системата – глава), ритмичната система и системата веществообмен крайници. Аз настойчиво моля да се отбележи, че тази подялба на човешкия организъм е не интелектуална, а по-скоро пластична, образна и жива. Защото ако под системата глава, един човек би подразбрал например това, което се простира до гърлото, под ритмичната система това, което е вложено в средната част на човешкия организъм; и под системата веществообмен крайници: съответните смилателни процеси, метаболизма и половата система, тогава от една такава външна подялба той не би извлякъл същественото. Защото тук става дума за това, че нервно-сетивната система е локализирана предимно в главата, обаче тя носи в себе си стремежа да се разшири в целия останал организъм. Така че ако тук ние говорим за нервно-сетивната система в антропософски смисъл, тогава трябва да я определим като онази система от функции в човешкия организъм защото ще дефинираме нещата не според техните пространствени съотношения, а според техните функции която е локализирана предимно в главата и която се стреми да разшири дейността на главата върху целия човек, така че в известен смисъл превръща целия човек отново в глава. Така стоят нещата и с останалите системи. И когато един лекомислен професор по медицина, който изобщо няма сериозното намерение да навлиза в тези неща, а само да ги оклеветява пред света, когато с т.н. "стомашна система" той иска да дискредитира това, което ние определяме като система на вещество обмена, тогава той постъпва съвсем нелепо.
към текста >>

нервно-сетивната система от една страна и системата вещество обмен крайници от друга, както и за функциите на средната система, ритмичната система, която е предназначена най-вече да осигурява равновесие между другите две системи.
Но ако вникнем правилно в тази подялба на човешкото същество за която бяха изнесени толкова лекции и описани толкова много подробности тогава ни е лесно ще си изградим нагледната и жива представа за разликите между системата на главата, т.е. нервно-сетивната система от една страна и системата вещество обмен крайници от друга, както и за функциите на средната система, ритмичната система, която е предназначена най-вече да осигурява равновесие между другите две системи. Ако искаме да обхванем цялостно човешкото същество, тогава ние имаме пред себе си следното: същинската представна и възприемаща дейност на човека има своите физически основи в това, което се разиграва физически именно там, в нервно-сетивната система. Нещата съвсем не са така устроени, както си мис лят психологията и физиологията: А именно, че в нервно-сетивната система се разиграват също и онези процеси, които са присъщи на чувствата и на волята. Не, при едно по-точно изследване нещата изглеждат съвсем иначе. И едно такова по-точно изследване поне в ръководните линии Вие ще откриете в моята книга "Върху загадките на душата"; и все пак, в тази насока ще трябва да се работи още много.
към текста >>

И тези системи са не само различни една от друга както вече казах, днес бих могъл само да скицирам тези нещатака че от една страна имаме нервно-сетивната система, а от друга функциите на веществообмена, на системата веществообмен крайници (рис.5).
Вие разбирате, че в човешкия организъм ние имаме три различни системи, които участвуват по различен на чин в душевния живот. И тези системи са не само различни една от друга както вече казах, днес бих могъл само да скицирам тези нещатака че от една страна имаме нервно-сетивната система, а от друга функциите на веществообмена, на системата веществообмен крайници (рис.5).
към текста >>

Сега вече идва момента, когато е наложително да си изградите представа за връзката между веществообмена и крайниците.
Сега вече идва момента, когато е наложително да си изградите представа за връзката между веществообмена и крайниците. Разбира се, това никак не е лесно. Засега се помъчете да вникнете в действието на подвижните крайници върху веществообмена. Това действие е много по-голямо, отколкото обикновеното съзнание допуска. Обаче тези две системи, нервно-сетивната система и системата веществообмен-крайници, са в известен смисъл коренно противоположни. И за целите на една разумна и логична патология, която естествено прелива и в терапия, тази коренна противоположност трябва да бъде разбрана основно; неизброимите детайли, които биха могли да се прибавят, трябва да се изучават основно и грижливо.
към текста >>

Засега се помъчете да вникнете в действието на подвижните крайници върху веществообмена.
Сега вече идва момента, когато е наложително да си изградите представа за връзката между веществообмена и крайниците. Разбира се, това никак не е лесно. Засега се помъчете да вникнете в действието на подвижните крайници върху веществообмена. Това действие е много по-голямо, отколкото обикновеното съзнание допуска. Обаче тези две системи, нервно-сетивната система и системата веществообмен-крайници, са в известен смисъл коренно противоположни. И за целите на една разумна и логична патология, която естествено прелива и в терапия, тази коренна противоположност трябва да бъде разбрана основно; неизброимите детайли, които биха могли да се прибавят, трябва да се изучават основно и грижливо. Защото когато се навлезе в детайлите, се установява следното. Установява се например това, което изтъкнах още вчера: Че в нервно-сетивната система се разиграват предимно разградни процеси, че цялата ни възприятно-представна дейност в будно състояние е свързана не с растежните и градивни процеси, а с разградните процеси, с процесите на отделяне.
към текста >>

Обаче тези две системи, нервно-сетивната система и системата веществообмен-крайници, са в известен смисъл коренно противоположни.
Сега вече идва момента, когато е наложително да си изградите представа за връзката между веществообмена и крайниците. Разбира се, това никак не е лесно. Засега се помъчете да вникнете в действието на подвижните крайници върху веществообмена. Това действие е много по-голямо, отколкото обикновеното съзнание допуска. Обаче тези две системи, нервно-сетивната система и системата веществообмен-крайници, са в известен смисъл коренно противоположни. И за целите на една разумна и логична патология, която естествено прелива и в терапия, тази коренна противоположност трябва да бъде разбрана основно; неизброимите детайли, които биха могли да се прибавят, трябва да се изучават основно и грижливо. Защото когато се навлезе в детайлите, се установява следното. Установява се например това, което изтъкнах още вчера: Че в нервно-сетивната система се разиграват предимно разградни процеси, че цялата ни възприятно-представна дейност в будно състояние е свързана не с растежните и градивни процеси, а с разградните процеси, с процесите на отделяне. Но този извод можем да стигнем и от това което предлага днешна емпирична физиология, стига да разсъждаваме здраво и логично. Общо взето, дори и днес съществуват достатъчно емпирични доказателства, или подобре казано емпирични потвърждения за същите истини, до които Антропософията се добира с помощта на своите специфични средства.
към текста >>

После идва нашето твърдение че при волевите импулси, при осъществяването на волевите решения, човек ангажира не друго, а системата веществообмен-крайници, т.е.
Установява се например това, което изтъкнах още вчера: Че в нервно-сетивната система се разиграват предимно разградни процеси, че цялата ни възприятно-представна дейност в будно състояние е свързана не с растежните и градивни процеси, а с разградните процеси, с процесите на отделяне. Но този извод можем да стигнем и от това което предлага днешна емпирична физиология, стига да разсъждаваме здраво и логично. Общо взето, дори и днес съществуват достатъчно емпирични доказателства, или подобре казано емпирични потвърждения за същите истини, до които Антропософията се добира с помощта на своите специфични средства. Вземете на пример това, което съобщават някои физиолози относно физическите процеси в нервната система, които се разиграват едновременно и успоредно с възприятно-представната дейност. Тогава Вие ще се убедите, че нашите твърдения за връзките между мисленето и разградните процеси, са всъщност много добре подкрепени. После идва нашето твърдение че при волевите импулси, при осъществяването на волевите решения, човек ангажира не друго, а системата веществообмен-крайници, т.е. градивните процеси в своя организъм. Но Вие добре знаете, че всички отделни функции в човешкия организъм са най-тясно вплетени една в друга, че те са в постоянно взаимодействие. И ако се ориентираме правилно в нещата, ние трябва да заявим: Градивните процеси действуват в разградните процеси отдолу нагоре, разградните процеси действуват в градивните отгоре надолу. Ако следваме логичния ход на нещата, ние неизбежно ще стигнем и до уравновесяващата система, до ритмичните процеси, които вмъкват
към текста >>

Когато чрез ритъма разградния процес на нервносетивната организация се намесва и започне да действува в системата веществообмен-крайници, тогава възниква нещо и то започва да противодействува спрямо веществообмена, спрямо този веществообмен то е като една отрова.
Но какво всъщност става при това взаимодействие? Разгледайте нещата още по-внимателно. Когато чрез ритъма разградния процес на нервносетивната организация се намесва и започне да действува в системата веществообмен-крайници, тогава възниква нещо и то започва да противодействува спрямо веществообмена, спрямо този веществообмен то е като една отрова. И обратно, когато градивните процеси естествено чрез ритмичната система се намесят в системата глава, там те започват да действуват като една отрова, като една интоксикация. И тъй като тези системи както вече загатнах са разположени в целия организъм, ние самите ставаме арена и свидетели на една непрекъсната интоксикация и дезинтоксикация, които обаче се превеждат в равновесие с помощта на ритмичните процеси. Тук ако изобщо можем да сведем процесите на здравето до един естествен процес тук съвсем не се касае за това, че ние проникваме в един природен процес, какъвто бихме могли да си представим по един или друг едностранчив, по един разсъдъчен начин; тук ние навлизаме в два противоположни процеса, от които единия действува болестотворно спрямо другия, и ние не бихме могли да живеем в нашия физически организъм, ако не сме постоянно ангажирани с това да възприемаме болестните причини на главата, устремена надолу към системата веществообмен-крайници, както и да възприемаме болестните причини на веществообмена, устремен нагоре към главата. И както неравномерно натоварените везни се накланят по чисто природни закони, така и самия живот доколкото той е в едно динамично, а не в едно статично равновесие може да се отклони в едната или другата посока. Така че лечението представлява не друго, а да разтоварим главата от прекалено силната интоксикация на веществообмена, да отнемем неговото интоксикиращо действие.
към текста >>

Тук ако изобщо можем да сведем процесите на здравето до един естествен процес тук съвсем не се касае за това, че ние проникваме в един природен процес, какъвто бихме могли да си представим по един или друг едностранчив, по един разсъдъчен начин; тук ние навлизаме в два противоположни процеса, от които единия действува болестотворно спрямо другия, и ние не бихме могли да живеем в нашия физически организъм, ако не сме постоянно ангажирани с това да възприемаме болестните причини на главата, устремена надолу към системата веществообмен-крайници, както и да възприемаме болестните причини на веществообмена, устремен нагоре към главата.
Но какво всъщност става при това взаимодействие? Разгледайте нещата още по-внимателно. Когато чрез ритъма разградния процес на нервносетивната организация се намесва и започне да действува в системата веществообмен-крайници, тогава възниква нещо и то започва да противодействува спрямо веществообмена, спрямо този веществообмен то е като една отрова. И обратно, когато градивните процеси естествено чрез ритмичната система се намесят в системата глава, там те започват да действуват като една отрова, като една интоксикация. И тъй като тези системи както вече загатнах са разположени в целия организъм, ние самите ставаме арена и свидетели на една непрекъсната интоксикация и дезинтоксикация, които обаче се превеждат в равновесие с помощта на ритмичните процеси. Тук ако изобщо можем да сведем процесите на здравето до един естествен процес тук съвсем не се касае за това, че ние проникваме в един природен процес, какъвто бихме могли да си представим по един или друг едностранчив, по един разсъдъчен начин; тук ние навлизаме в два противоположни процеса, от които единия действува болестотворно спрямо другия, и ние не бихме могли да живеем в нашия физически организъм, ако не сме постоянно ангажирани с това да възприемаме болестните причини на главата, устремена надолу към системата веществообмен-крайници, както и да възприемаме болестните причини на веществообмена, устремен нагоре към главата. И както неравномерно натоварените везни се накланят по чисто природни закони, така и самия живот доколкото той е в едно динамично, а не в едно статично равновесие може да се отклони в едната или другата посока. Така че лечението представлява не друго, а да разтоварим главата от прекалено силната интоксикация на веществообмена, да отнемем неговото интоксикиращо действие.
към текста >>

Ние потапяме поглед, така да се каже, в това което действува от нервно-сетивната система надолу към системата веществообмен-крайници, и установяваме че в него действува един обратно обърнат растителен свят, така че в действителност растежните и устремени нагоре сили на растителния свят, тук действуват надолу.
Тези последни сили влизат във взаимодействие с устремените нагоре сили, които са особено склонни към образуването на белтък, и които бих могъл да нарека албуминизиращи сили. Да, тук аз само загатвам за един определен начин да се навлезе в сложния растителен процес. И Вие виждате, че ние навлизаме в този процес по такъв начин, че си изграждаме една жива представа, за това как се натрупват калиевите соли в кората на Ватула алба, как после от насочените надолу сили нещо се освобождава примерно както определени соли кристализират в един наситен разтвор, и накрая стигаме до онзи процес, който сякаш освобождава разтвора от солите; да, когато живо обхващаме всички тези неща, ние стигаме до образуването на белтъка, до процеса, който аз бих нарекъл албуминизиращ процес. Така ние тръгваме по един определен път на познание, на живо и нагледно вникваме във външния свят, който обкръжава човека. И сега, ако отново обърнем поглед към човека, ние ще видим как общо взето, неговият действуващ в посока надолу разграден процес, носи в себе си формата на онези сили, които при растението действуват отдолу нагоре. Ние потапяме поглед, така да се каже, в това което действува от нервно-сетивната система надолу към системата веществообмен-крайници, и установяваме че в него действува един обратно обърнат растителен свят, така че в действителност растежните и устремени нагоре сили на растителния свят, тук действуват надолу. И ако човек задържи по един неправилен начин този действуващ вътре в него растителен процес, така че попречи на това, което действува на главата като астрална и Азова същност да проникне в целия физически организъм, тогава ние имаме пред себе си процеси, които е трябвало да се разиграват в целия човешки организъм, но които сега са задържани, така че пред нас застава едно патологично явление, каквото е например подаграта, или ревматичния пристъп. Ако изследваме по този начин онази част от градивния процес, която е малко или много задържана в своето развитие, ние ще установим, че в човешкия организъм тя ще причини процесите на ревматизма, на подаграта и т.н. Но ако сега отново преместим погледа си от вътрешността на организма към растителния процес според неговото развитие при Ветула алба, сега ние ще установим следното. От една страна ние вникваме в това, което се разиграва при образуването на соли, от друга в това, което се разиграва при образуването на белтък. И ако ние правилно разбираме този процес на белтъчното образуване, тогава в него ще открием противоположния процес на онзи, за който става дума, че е задържан в човешкия организъм.
към текста >>

179. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Тази сутрин аз обясних как всъщност протича живота в човешкия организъм, как нервно-сетивната система, или накратко главата действува по противоположен начин спрямо системата веществообмен-крайници, и как ритмичната система осигурява тяхното равновесие.
Тази сутрин аз обясних как всъщност протича живота в човешкия организъм, как нервно-сетивната система, или накратко главата действува по противоположен начин спрямо системата веществообмен-крайници, и как ритмичната система осигурява тяхното равновесие. Всичко онова, което за нервно-сетивната система са сложни и необходими разградни процеси, всичко то е в постоянно съзвучие и взаимодействие с градивните процеси на веществообмена. Вие спокойно можете да приемете и то може да се докаже че в човешкия организъм двете системи действуват в напълно противоположен смисъл, че например това което става в системата на веществообмена не трябва да накърнява поради своята интензивност и поради смущенията в ритмичната система процесите в нервно-сетивната система. Но ако човек вникне още по-навътре в тези отношения, той ще може да установи, че много често стават и така да се каже, посегателства от страна на една система върху друга система; или с други думи как понякога главата, или нервно-сетивната система, се оказва пренаситена и залята с такива обмени, с такива метаболитни процеси, които във функционално отношение на подобават процесите на системата веществообмен-крайници. Някой процеси от системата на веществообмена, изведнъж започват да проявяват прекалена интензивност и се оказва че са ангажирани в такава дейност, която има своето истинско място и значение не тук, а в главата. С други думи: Тъй като нервно-сетивната дейност е представена и в системата на веществообмена, често може да се получи едно доминиращо влияние на главата не другаде, а например в коремната област.
към текста >>

Но ако човек вникне още по-навътре в тези отношения, той ще може да установи, че много често стават и така да се каже, посегателства от страна на една система върху друга система; или с други думи как понякога главата, или нервно-сетивната система, се оказва пренаситена и залята с такива обмени, с такива метаболитни процеси, които във функционално отношение на подобават процесите на системата веществообмен-крайници.
Тази сутрин аз обясних как всъщност протича живота в човешкия организъм, как нервно-сетивната система, или накратко главата действува по противоположен начин спрямо системата веществообмен-крайници, и как ритмичната система осигурява тяхното равновесие. Всичко онова, което за нервно-сетивната система са сложни и необходими разградни процеси, всичко то е в постоянно съзвучие и взаимодействие с градивните процеси на веществообмена. Вие спокойно можете да приемете и то може да се докаже че в човешкия организъм двете системи действуват в напълно противоположен смисъл, че например това което става в системата на веществообмена не трябва да накърнява поради своята интензивност и поради смущенията в ритмичната система процесите в нервно-сетивната система. Но ако човек вникне още по-навътре в тези отношения, той ще може да установи, че много често стават и така да се каже, посегателства от страна на една система върху друга система; или с други думи как понякога главата, или нервно-сетивната система, се оказва пренаситена и залята с такива обмени, с такива метаболитни процеси, които във функционално отношение на подобават процесите на системата веществообмен-крайници. Някой процеси от системата на веществообмена, изведнъж започват да проявяват прекалена интензивност и се оказва че са ангажирани в такава дейност, която има своето истинско място и значение не тук, а в главата. С други думи: Тъй като нервно-сетивната дейност е представена и в системата на веществообмена, често може да се получи едно доминиращо влияние на главата не другаде, а например в коремната област. Тогава в органите на коремната област, започват да се разиграват разградни процеси, чието нормално протичане може да се осъществява единствено в нервно-сетивната система. Разбира се "долу" тези процеси биха приели една друга форма, но така или иначе, там те биха предизвикали ако ми позволите този израз едно безчинство. И сега, ако вникнем в човешката организация според това, което току що описах ние ще видим възникването на едно тежко човешко заболяване, а именно коремния тиф.
към текста >>

Тази сутрин аз посочих как от една страна действува системата веществообмен-крайници, от друга нервно-сетивната система и как между тях е поставена уравновесяващата ритмична система (рис.8).
Но да продължим нататък. Тази сутрин аз посочих как от една страна действува системата веществообмен-крайници, от друга нервно-сетивната система и как между тях е поставена уравновесяващата ритмична система (рис.8). Виждате ли, нещата са устроени така, че това, което в системата веществообмен-крайници действува смущаващо и болестотворно, в главата действува хармонизиращо и здравословно.
към текста >>

Виждате ли, нещата са устроени така, че това, което в системата веществообмен-крайници действува смущаващо и болестотворно, в главата действува хармонизиращо и здравословно.
Но да продължим нататък. Тази сутрин аз посочих как от една страна действува системата веществообмен-крайници, от друга нервно-сетивната система и как между тях е поставена уравновесяващата ритмична система (рис.8). Виждате ли, нещата са устроени така, че това, което в системата веществообмен-крайници действува смущаващо и болестотворно, в главата действува хармонизиращо и здравословно.
към текста >>

Обаче системата веществообмен-крайници далеч не е израз на съзнателния живот на човека.
Това, което аз изнасям сега пред Вас, позволява да бъде илюстрирано и от други примери. Ние можем да открием такива примери навсякъде, но нека вземем пример от една област, която може да ни открие цялата зависимост между духовно-душевните сили и физическия свят. Онова което нервно-сетивната система обхваща, е включено в съзнателния живот на човека между пробуждането и заспиването. Нервно-сетивната система е израз на съзнателния живот на човека. Обаче системата веществообмен-крайници далеч не е израз на съзнателния живот на човека. Вие, така да се каже, крачим през света със съзнателна глава, но с несъзнателни крайници.
към текста >>

Вие, така да се каже, крачим през света със съзнателна глава, но с несъзнателни крайници.
Това, което аз изнасям сега пред Вас, позволява да бъде илюстрирано и от други примери. Ние можем да открием такива примери навсякъде, но нека вземем пример от една област, която може да ни открие цялата зависимост между духовно-душевните сили и физическия свят. Онова което нервно-сетивната система обхваща, е включено в съзнателния живот на човека между пробуждането и заспиването. Нервно-сетивната система е израз на съзнателния живот на човека. Обаче системата веществообмен-крайници далеч не е израз на съзнателния живот на човека. Вие, така да се каже, крачим през света със съзнателна глава, но с несъзнателни крайници.
към текста >>

Тези крайници стават съзнателни само ако по някакъв начин пострадат от удар или нещо подобно.
Тези крайници стават съзнателни само ако по някакъв начин пострадат от удар или нещо подобно. Така че можем да заявим: за главата, за нервно-сетивната система, нормалното състояние е напълно будното съзнание; за веществообмена нормалното състояние при човека е безсъзнанието. Обаче по отношение на системата веществообмен-крайници, ние можем да породим един вид съзнание. И тогава ние можем да направим с помощта на масажа. В какво се състои масажът? Той се състои в това, че чрез външни средства ние довеждаме до съзнание нещо, което иначе остава неосъзнато.
към текста >>

Обаче по отношение на системата веществообмен-крайници, ние можем да породим един вид съзнание.
Тези крайници стават съзнателни само ако по някакъв начин пострадат от удар или нещо подобно. Така че можем да заявим: за главата, за нервно-сетивната система, нормалното състояние е напълно будното съзнание; за веществообмена нормалното състояние при човека е безсъзнанието. Обаче по отношение на системата веществообмен-крайници, ние можем да породим един вид съзнание. И тогава ние можем да направим с помощта на масажа. В какво се състои масажът? Той се състои в това, че чрез външни средства ние довеждаме до съзнание нещо, което иначе остава неосъзнато. Нещата се свеждат до това, че с помощта на масажа ние можем да подобрим една отслабена връзка между духовнодушевните сили и физическото тяло. Нека да приемем, че поради болестната си организация, човекът би бил склонен да включва духовно-душевните сили в своя веществообмен по един крайно недостатъчен начин.
към текста >>

И чак тогава ние можем да разберем как действува тази система веществообмен-крайници; как например това, което пулсира в ръцете и дланите, което духовно пулсира в ръцете и дланите, продължава навътре и се намесва във веществообмяната на човека; чак тогава ще знаем, какво точно означава да пробуди едно частично съзнание чрез масажа на ръцете и дланите.
Той се състои в това, че чрез външни средства ние довеждаме до съзнание нещо, което иначе остава неосъзнато. Нещата се свеждат до това, че с помощта на масажа ние можем да подобрим една отслабена връзка между духовнодушевните сили и физическото тяло. Нека да приемем, че поради болестната си организация, човекът би бил склонен да включва духовно-душевните сили в своя веществообмен по един крайно недостатъчен начин. И сега чрез масажа се постига една подкрепа, една помощ за физическата съставна част на вещество обмена, при което значителна част от духовните сили се издигат и стават достояние на човешкото съзнание. Да, така се постига едно активиране на тази система и тя се прониква много по-дълбоко от духовно-душевните сили. И чак тогава ние можем да разберем как действува тази система веществообмен-крайници; как например това, което пулсира в ръцете и дланите, което духовно пулсира в ръцете и дланите, продължава навътре и се намесва във веществообмяната на човека; чак тогава ще знаем, какво точно означава да пробуди едно частично съзнание чрез масажа на ръцете и дланите. По този начин се стига до едно насърчаване на духовно-душевните сили във системата на вещество обмена, но в онзи веществообмен, който действува градивно; веществообмена, ускоряващ смилателните процеси и т.н. С други думи: Тук ние откриваме, че човекът страда – вътрешно и органично от такива веществообменни нарушения, при които хранителните вещества се включват в тялото неправилно, или пък самото им преработване става неправилно, накратко при които не е в ред именно градивния веществообмен; но така или иначе в определени случаи естествено за да видим нещата по верния начин са необходими най-прецизни познания масажът на ръцете и дланите може да представлява една голяма помощ. Тази помощ идва най-вече от укрепването на духовно-душевните сили чрез повишената от масажа степен на съзнанието.
към текста >>

180. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 25. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Нека най-напред да разгледаме човека в неговата троичност: нервната система, ритмичната система и системата веществообмен-крайници.
Нека най-напред да разгледаме човека в неговата троичност: нервната система, ритмичната система и системата веществообмен-крайници. Виждате ли, нервно-сетивната система, както обикновено си я представяме, за тази нервно-сетивна система ние си мислим, че тя е локализирана най-вече в областта на главата; говорим ли за нервно-сетивна система, ние имаме предвид системата – глава; и това е още по-вярно, когато става дума за детето, защото при него градивната част на нервно-сетивната система излиза тъкмо от главата и после обхваща целия организъм. Тази система, тази нервно-сетивна система, е локализирана в главата. Тя представлява една синтетична система.
към текста >>

Друга част от това, което слиза от духовнодушевния свят, изгражда аналитично системата веществообмен-крайници, изгражда органите, които се обособяват и имат ясно разграничаващи се контури.
Друга част от това, което слиза от духовнодушевния свят, изгражда аналитично системата веществообмен-крайници, изгражда органите, които се обособяват и имат ясно разграничаващи се контури. Ако разглеждаме цялото тяло с неговите отчетливо разграничени контури, ние ще открием там черния дроб, белите дробове, бъбреците и така нататък, с които е свързана системата веществообмен-крайници; там не откриваме ритмичната система; всичко, което е изпълнено с физическа субстанция, принадлежи към системата веществообмен-крайници, също и това, което откриваме в мозъка, е веществообмяна. И така, това, което в лицето на аналитично изградените органи, лежи в основата на целия волеви живот на човека, както синтетичната дейност лежи в основата на мисленето. Следователно, всичко онова, което представляват органите, лежи в основата на волевия живот.
към текста >>

Ако разглеждаме цялото тяло с неговите отчетливо разграничени контури, ние ще открием там черния дроб, белите дробове, бъбреците и така нататък, с които е свързана системата веществообмен-крайници; там не откриваме ритмичната система; всичко, което е изпълнено с физическа субстанция, принадлежи към системата веществообмен-крайници, също и това, което откриваме в мозъка, е веществообмяна.
Друга част от това, което слиза от духовнодушевния свят, изгражда аналитично системата веществообмен-крайници, изгражда органите, които се обособяват и имат ясно разграничаващи се контури. Ако разглеждаме цялото тяло с неговите отчетливо разграничени контури, ние ще открием там черния дроб, белите дробове, бъбреците и така нататък, с които е свързана системата веществообмен-крайници; там не откриваме ритмичната система; всичко, което е изпълнено с физическа субстанция, принадлежи към системата веществообмен-крайници, също и това, което откриваме в мозъка, е веществообмяна. И така, това, което в лицето на аналитично изградените органи, лежи в основата на целия волеви живот на човека, както синтетичната дейност лежи в основата на мисленето. Следователно, всичко онова, което представляват органите, лежи в основата на волевия живот.
към текста >>

Черният дроб винаги е посредникът при осъществяването на замислената идея в конкретно действие и това става чрез системата веществообмен-крайници.
– има такива хора – обаче в последния момент не мога да се кача във вагона, нещо ме спира и аз не мога да стъпя на стъпалото! – Виждате ли, понякога засечките на волята се проявяват по много странен начин. Но когато те се проявят, следва да имаме предвид, че винаги е налице някакъв малък дефект в черния дроб. Черният дроб винаги е посредникът при осъществяването на замислената идея в конкретно действие и това става чрез системата веществообмен-крайници. И така, всеки орган изпълнява някаква посредническа функция.
към текста >>

181. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Ако например той, в съответствие със своята карма слиза по такъв начин, че не успява да навлезе както трябва в системата веществообмен-крайници, тогава тази система ще бъде недостатъчно обезпечена със силите на етерното тяло, и в резултат съответният човек ще изгради своето етерно тяло в областта на главата по правилен начин, докато в областта на крайниците и изобщо в областта на „долния” човек той ще изгради етерното тяло по неправилен начин.
Изобщо не е толкова невъзможно, слизайки на Земята, със своята карма човек да донесе и нещо, което да не се отличава много от този съд. Ако например той, в съответствие със своята карма слиза по такъв начин, че не успява да навлезе както трябва в системата веществообмен-крайници, тогава тази система ще бъде недостатъчно обезпечена със силите на етерното тяло, и в резултат съответният човек ще изгради своето етерно тяло в областта на главата по правилен начин, докато в областта на крайниците и изобщо в областта на „долния” човек той ще изгради етерното тяло по неправилен начин. На тези места то остава празно откъм формиращите мисли. Преди всичко, ние трябва да сме наясно, че повечето от душевно непълноценните деца разполагат с едно недостатъчно добре изградено етерно тяло. И сега ние следва да поставим въпроса: Какво точно действува върху етерното тяло на едно дете през годините на неговото развитие, изобщо какво действува върху едно етерно тяло?
към текста >>

182. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 30. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Но това, което забелязваме най-отчетливо в крайниците, можем да го забележим и във всяка една дейност; само при занимания, носещи по-скоро духовен характер, тези неща са по-неуловими, но за сметка на това, много типични.
Напротив, ако краката не искат да чакат никаква заповед, а винаги са готови да бягат, тогава детето носи в себе си предразположба към манийни състояния. Първоначално тя може да е едва забележима, обаче краката веднага я издават. Ето защо наблюдението трябва да се разпростира чак до пръстите на краката. Виждате ли, ако едно дете непрекъснато отпуска ръцете и краката си, то е предразположено към изоставане в своето развитие. Дете, което непрекъснато мърда пръстите на ръцете си, стреми се да улавя всеки предмет и рита всичко по пътя си, е предразположено към манийни състояния, евентуално и към буйство. Но това, което забелязваме най-отчетливо в крайниците, можем да го забележим и във всяка една дейност; само при занимания, носещи по-скоро духовен характер, тези неща са по-неуловими, но за сметка на това, много типични. Замислете се, колко силно се проявява при някои деца следното: Детето придобива навика да рисува човешки профили. То просто не спира, и навсякъде, където зърне хора, започва да рисува техните профили. Това става напълно механично и е едно много лошо качество на детето. И то по никакъв начин не може да бъде отклонено от този негов навик. Ако то е решило да нарисува нечий профил, аз мога да му говоря каквото си искам, да му предлагам лакомства и какво ли не, обаче в края на краищата профилът ще бъде нарисуван.
към текста >>

Всичко това ни показва, как ние – научавайки се да овладяваме крайниците по правилен начин – можем да се противопоставяме и в двете посоки, както при слабоумието, така и при манийните състояния.
Всичко това ни показва, как ние – научавайки се да овладяваме крайниците по правилен начин – можем да се противопоставяме и в двете посоки, както при слабоумието, така и при манийните състояния. И точно тук, при изоставащите деца, е възможен един непосредствен преход към лечебната евритмия. Ако имате пред себе си едно изоставащо дете, Вие трябва да активирате неговата двигателно-веществообменна система. Така Вие засилвате духовния елемент в детето. Накарайте го да прави евритмичните жестове на R, L, S, I и ще се убедите колко благотворно е тяхното въздействие. Ако имате работа с маниакално дете и вече знаете, че това е свързано с двигателно-веществообменната система, накарайте го да прави M, N, B, P, A, U и отново ще видите, как тези неща се отразяват върху неговия маниакален характер.
към текста >>

183. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Това, което се изгражда тук като челюстна система – защото и тя е част от системата-крайници – е изцяло включено в главовата система.
Представете си, че тук са съсредоточени силите на горния човек, на нервно-сетивния човек. Естествено, те упражняват своето действие върху целия човешки организъм. Защото в първия жизнен период тази част е най-силно развита и носи със себе си силите от ембрионалния период, а през ембрионалния период жизнените сили са развити в най-голяма степен. Всичко останало, така да се каже, зависи от тях. Докато долният човек се изгражда непосредствено от конституцията на майчиното тяло, всичко останало зависи косвено от онова, което се образува тук. Това, което се изгражда тук като челюстна система – защото и тя е част от системата-крайници – е изцяло включено в главовата система. Тук главовата система не е достатъчно силна, за да включи изцяло в себе си системата-крайници и поради тази причина външните сили оказват прекалено силно въздействие върху системата-крайници. При един правилно развит човек с хармонично изградена долна част на главата, Вие трябва да си представите, че в случая нервната система владее във възможно най-силна степен двигателно-веществообменната система. Тогава външните сили не упражняват толкова силни въздействия. Ако главата е неспособна да овладее цялата останала система, тогава външните сили ще упражняват прекалено силни въздействия върху целия организъм. Вие ще го забележите особено по това, че ръцете и краката са несъразмерно големи, сякаш са допълнително прибавени към тялото от прекалено интензивното въздействие на външните сили.
към текста >>

Тук главовата система не е достатъчно силна, за да включи изцяло в себе си системата-крайници и поради тази причина външните сили оказват прекалено силно въздействие върху системата-крайници.
Естествено, те упражняват своето действие върху целия човешки организъм. Защото в първия жизнен период тази част е най-силно развита и носи със себе си силите от ембрионалния период, а през ембрионалния период жизнените сили са развити в най-голяма степен. Всичко останало, така да се каже, зависи от тях. Докато долният човек се изгражда непосредствено от конституцията на майчиното тяло, всичко останало зависи косвено от онова, което се образува тук. Това, което се изгражда тук като челюстна система – защото и тя е част от системата-крайници – е изцяло включено в главовата система. Тук главовата система не е достатъчно силна, за да включи изцяло в себе си системата-крайници и поради тази причина външните сили оказват прекалено силно въздействие върху системата-крайници. При един правилно развит човек с хармонично изградена долна част на главата, Вие трябва да си представите, че в случая нервната система владее във възможно най-силна степен двигателно-веществообменната система. Тогава външните сили не упражняват толкова силни въздействия. Ако главата е неспособна да овладее цялата останала система, тогава външните сили ще упражняват прекалено силни въздействия върху целия организъм. Вие ще го забележите особено по това, че ръцете и краката са несъразмерно големи, сякаш са допълнително прибавени към тялото от прекалено интензивното въздействие на външните сили. Детето го приема с хумор.
към текста >>

Слабото овладяване, което се упражнява върху цялата система-крайници, се разпространява върху цялата дихателна система.
Слабото овладяване, което се упражнява върху цялата система-крайници, се разпространява върху цялата дихателна система. То показва тенденцията да се раздува. Всички тези неща са свързани с цялостното изграждане на долната челюст. Образно казано, тя натрупва в себе си много въздух, твърде много въздух. Но поради факта, че е натрупан твърде много въздух, тук, а също и в крайниците, се натрупва твърде много субстанция. Така че, при едно такова дете, преди всичко вдишването не е в правилно съотношения спрямо издишването.
към текста >>

Но поради факта, че е натрупан твърде много въздух, тук, а също и в крайниците, се натрупва твърде много субстанция.
Слабото овладяване, което се упражнява върху цялата система-крайници, се разпространява върху цялата дихателна система. То показва тенденцията да се раздува. Всички тези неща са свързани с цялостното изграждане на долната челюст. Образно казано, тя натрупва в себе си много въздух, твърде много въздух. Но поради факта, че е натрупан твърде много въздух, тук, а също и в крайниците, се натрупва твърде много субстанция. Така че, при едно такова дете, преди всичко вдишването не е в правилно съотношения спрямо издишването. То вдишва твърде силно, а издишва сравнително слабо. По този начин то остава бедно на въглероден двуокис.
към текста >>

Обаче в същото време Вие виждате, че при един беден на въглероден двуокис човек, системата-крайници е твърде силно развита.
Обаче в същото време Вие виждате, че при един беден на въглероден двуокис човек, системата-крайници е твърде силно развита. По такъв начин всичко, което е заложено в моторната система, е взаимно свързано. Постепенно в хода на живота моторната система трябва да се превърне в служител на това, което лежи в интелектуалната система.
към текста >>

Естествено, през първите години правилното възпитание би изисквало, например, следното: още в ранното детство, когато детето още не можело да ходи, някой би могъл да започне с това, просто да движи неговите крайници, следвайки евритмичните жестове, с една дума, да се приложи лечебната евритмия.
Последиците са, че първоначално, след раждането, двигателно-веществообменната система още не е завършена и то може добре да я владее. Никой не забелязва, че нещо не е в ред. И тази абнормност се проявява едва в хода на времето, когато детето е пораснало. Става това, което е можело да се очаква, а именно: то стига относително късно до овладяването на долната система от страна на горната система, т.е. до умението да говори и да ходи. Естествено, през първите години правилното възпитание би изисквало, например, следното: още в ранното детство, когато детето още не можело да ходи, някой би могъл да започне с това, просто да движи неговите крайници, следвайки евритмичните жестове, с една дума, да се приложи лечебната евритмия. Ако би се започнало по този начин, тогава това, което се осъществява в крайниците, щеше да намери израз в нервно-сетивния организъм и докато всичко е все още податливо, то би се разширило чак до формата на главата. Чрез тези евритмични движения, които прилагаме още в ранна възраст, ние бихме постигнали твърде много за формирането на главата и би трябвало да изпитаме голяма радост, ако имаме успех в това отношение. Тук на това място, където черепните кости са стеснени поради външния инсулт, е вече трудно да постигнем уголемяване на главата.
към текста >>

Ако би се започнало по този начин, тогава това, което се осъществява в крайниците, щеше да намери израз в нервно-сетивния организъм и докато всичко е все още податливо, то би се разширило чак до формата на главата.
Никой не забелязва, че нещо не е в ред. И тази абнормност се проявява едва в хода на времето, когато детето е пораснало. Става това, което е можело да се очаква, а именно: то стига относително късно до овладяването на долната система от страна на горната система, т.е. до умението да говори и да ходи. Естествено, през първите години правилното възпитание би изисквало, например, следното: още в ранното детство, когато детето още не можело да ходи, някой би могъл да започне с това, просто да движи неговите крайници, следвайки евритмичните жестове, с една дума, да се приложи лечебната евритмия. Ако би се започнало по този начин, тогава това, което се осъществява в крайниците, щеше да намери израз в нервно-сетивния организъм и докато всичко е все още податливо, то би се разширило чак до формата на главата. Чрез тези евритмични движения, които прилагаме още в ранна възраст, ние бихме постигнали твърде много за формирането на главата и би трябвало да изпитаме голяма радост, ако имаме успех в това отношение. Тук на това място, където черепните кости са стеснени поради външния инсулт, е вече трудно да постигнем уголемяване на главата.
към текста >>

Нещата напреднаха, понеже успяхме да овладеем движенията на крайниците, в резултат на което хидроцефалията изчезна.
Нещата бяха напреднали дотам, че малко преди завършването на 1. клас в основното училище, детето трябваше да бъде освободено от изпити. Всичко, което то можеше да върши беше, че с една голяма ученическа гума то можеше да издълбава дупки в тетрадките си. Освен това, то имаше неприятния навик да не приема никаква храна на масата, докато с голямо удоволствие поглъщаше картофените обелки от кофата с отпадъци. След година и половина то беше вече в състояние да посещава първи гимназиален клас. Нещата напреднаха, понеже успяхме да овладеем движенията на крайниците, в резултат на което хидроцефалията изчезна. Главата се смали и това беше признах, че сме постигнали успех.
към текста >>

Ако го породим евритмично, тогава на помощ идва цялата система на крайниците.
Помислете само какви формиращи сили се развиват в езика при произнасянето на L. Защото L е буквата, която означава прилепване към нещо, едно нещо се влива в друго нещо. Детето се нуждае от пластичността на организма, за да се пренесе в нещо, което различно от него. И сега, ако се замислите, че при едно такова дете процесът на вдишване, както казах, преобладава над процеса на издишване, Вие трябва да си кажете: Да, ние трябва да направим така, че процесът на издишване да бъде насърчен с възможно най-голямо участие от наша страна и това се случва в M. M е звукът на издишването. Ако го породим евритмично, тогава на помощ идва цялата система на крайниците. В звука N е вложено отстъплението към интелектуалния елемент. Така че трябва да правим RMLN.
към текста >>

Когато човек приема секрет от хипофиза – Вие знаете, че ние го произвеждаме – става така, че секретът се противопоставя на този поток и, тръгвайки от главата, действува хармонизиращо върху системата-крайници.
При хора, провеждащи лечебен курс с арсен, може да се види, как тяхното астрално тяло просто се вмъква във физическото тяло. И за да може при такова дете, каквото обсъждаме тук, да постигнем съзвучие между астралното, етерното и физическото тяло, най-подходящи са ваните с арсен. Ако определено количество вода „Левико”, с определено процентно съдържание, се долее във ваната, това оказва силно въздействие върху нервната система и укрепва астралното тяло. И понеже тук става дума за прекалено слаби въздействия от страна на системата-глава върху останалите тела, ние трябва да ù помогнем. Трябва да помогнем на този поток, който слиза от главата към долната организация и който е особено силен не само през първите години от живота, но и по-късно, между смяната на зъбите и половата зрелост, като в края на този период става дори по-мощен, отколкото през 7-та, 9-та и 11-та година; да, тъкмо на този поток трябва да помогнем при едно такова дете, за да се получи добро взаимодействие между веществообменната и нервната система, като за целта ще му препоръчаме да приема секрет от хипофиза. Когато човек приема секрет от хипофиза – Вие знаете, че ние го произвеждаме – става така, че секретът се противопоставя на този поток и, тръгвайки от главата, действува хармонизиращо върху системата-крайници. Така че лечението ще включва Hypophysis cerebri, вани с арсен и лечебна евритмия, за която вече стана дума. Ако тези неща бъдат приложени заедно, при детето може да се очаква още по-голям напредък.
към текста >>

184. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

След 14 дни, когато то вече е добре, се появява левостранна парализа на крайниците – един много характерен симптом, чието обяснение е много просто.
Вие знаете, че лявата половина на тялото е малко по-слаба от дясната. Ето защо в нашия случай астралното тяло, което иска да се освободи, след като гърчът е приключил, се отклонява към послабата част (Рис. 14), което се изразява в това, че очите се обръщат на ляво. Според лекари от Йена – преди около една година, през Януари? – детето се разболява от менингит; тогава то прави тежък пристъп, предшестван от стомашни болки и треска. След 14 дни, когато то вече е добре, се появява левостранна парализа на крайниците – един много характерен симптом, чието обяснение е много просто. Вече стана дума, че след като преодолява напрежението, детето иска да освободи астралното тяло и там, където това се случва, то усеща една вътрешна празнота; после се появяват конвулсиите и астралното тяло се отклонява вляво.
към текста >>

Остава една лека слабост на крайниците, която може да се наблюдава и сега.
Всичко, което постъпва в човешкия организъм отвън – тоест без да е възникнало вътре в организма – е всъщност отрова. Следователно, ако тук Вие имате един организъм (Рис. 15) и едно изместване на астралната организация от дясно на ляво, тогава то, ако протича бързо, може да обхване и етерната организация, увличайки и физическата организация, като накрая в лявата телесна половина възниква една лека инфилтрация на отрови. Външното проявление на една такава отровна инфилтрация – това е парализата. Детето е подложено на масажи и след 3 месеца парализата е подобрена. Остава една лека слабост на крайниците, която може да се наблюдава и сега.
към текста >>

Това е така, защото ако това астрално тяло не въздейства правилно върху потоците, течащи от главата към крайниците, тогава чревната и въобще храносмилателната организация остава слаба: Азовата организация не се включва в нея по правилния начин.
Защото детето не е напълно приключило с ембрионалния период. Органите биха били много по-завършени, ако детето би напълно приключило със своя ембрионен период. Но сега то не разполага с един съвързан модел. Ето защо, тъкмо в тази важна възраст, 3 години, когато органите са готови да приемат съответната форма, моделът излиза извън строя; и тогава възниква следната предразположба: Астралното тяло, което сега иска да премине през цялата организация, включително и през стените на органите, не успява да го стори, в резултат на което се проявяват всички онези симптоми, които ние обсъждаме. За Вас би трябвало да е разбираемо и защо в този случай закономерно се появява разстройство в стомашната и чревната организация. Това е така, защото ако това астрално тяло не въздейства правилно върху потоците, течащи от главата към крайниците, тогава чревната и въобще храносмилателната организация остава слаба: Азовата организация не се включва в нея по правилния начин.
към текста >>

Накарайте го да прави различни неща, така че да се ангажират крайниците му.
Неговата фантазия трябва да се насърчава от природата, а не от готови изделия. Нека стимулираме рисуването и най-вече изнамирането на различни форми, обработката на дърво и така нататък. Дайте му парче дърво и го накарайте да издялка от него една човешка фигура. Педагогическият смисъл е в това, което то самичко върши. Избягвайте да му давате готови предмети. Накарайте го да прави различни неща, така че да се ангажират крайниците му. Ние още не сме прилагали тези мерки, но като цяло, именно те са необходими в този случай.
към текста >>

Евритмичните упражнения при него трябва да се провеждат така, че да не се ограничаваме с отделните звуци, а да насърчаваме всичко, което привежда крайниците в движение, да подпомагаме усилията на крайниците, които формират астралното тяло.
После следва да започнат занятията според методиката в нашите Валдорфски училища, независимо колко бързо напредва детето; така или иначе преподаването трябва да продължи. Евритмичните упражнения при него трябва да се провеждат така, че да не се ограничаваме с отделните звуци, а да насърчаваме всичко, което привежда крайниците в движение, да подпомагаме усилията на крайниците, които формират астралното тяло. Дете като него, самò работи за своя напредък.
към текста >>

185. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 3. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Естествено, то не е протичало съвсем нормално, но тогава нарушеното съотношение между главата и крайниците все още е било незабележимо.
Цианозата винаги означава невъзможност за навлизане във физическото тяло. Когато е силно подчертана, тя приема особени форми. Причината не може да бъде друга, освен тази, че при раждането астралното тяло е било силно конфигурирано; такъв е бил случаят и с Гьоте, който се е родил съвсем син и едва по-късно е смогнал да приеме в себе си астралното тяло и Азовата организация. Гърчът възниква по-късно. През първата половин година развитието протича нормално. Естествено, то не е протичало съвсем нормално, но тогава нарушеното съотношение между главата и крайниците все още е било незабележимо. Детето е било кърмено. При раждането главата е била впечатляващо малка, което означава, че причината не следва да бъде търсена главно в някаква слабост на нервно-сетивната организация. От Септември започва едно бавно уголемяване на главата. Естествено, това е започнало по рано, но майката го е смятала за нещо нормално; до момента, когато за една седмица детето наддало с цели 380 грама. В средата на Декември обиколката на главата достигнала 49см.
към текста >>

Ако детето би останало по-дълго време в майчиното тяло – това е една абсурдна хипотеза – ако то би престояло там по-дълго от 10 лунарни месеца, тогава главата непрекъснато би нараствала, а крайниците биха останали недоразвити.
Ние имаме едно пространство, което е непосредствено свързано с Космоса и в което се разиграват космическите процеси. Впрочем, организацията на главата напредва в своето развитие. Когато човешките сили на майчиното тяло, доколкото те се приемат от детето, действуват върху детето, тогава двигателно-веществообменната система се ориентира в тези сили по такъв начин, че Вие виждате: космическите сили остават съхранени дори и в следембрионалния период. Те вземат надмощие над другите сили, които иначе детето ползва с оглед на земното си развитие, тоест за развитието на двигателно-веществообменната система. Последиците от това са напълно ясни. Ако детето би останало по-дълго време в майчиното тяло – това е една абсурдна хипотеза – ако то би престояло там по-дълго от 10 лунарни месеца, тогава главата непрекъснато би нараствала, а крайниците биха останали недоразвити. Там са осигурени условия за развитие на извънземните, космическите сили.
към текста >>

Замислете се само колко голяма зависимост има между сърдечните заболявания и човешките крайници, и как организацията на крайниците веднага отслабва под влиянието на определени сърдечни заболявания, как сърдечното заболяване влошава работата на крайниците и състоянието на ставните тъкани и ставната течност.
Да, скъпи мои приятели, отношенията в живота са твърде сложни и е много трудно да се обхванат в тяхната цялост, но все пак, при един такъв случай е възможно да стигнем до някакво обобщение. И така, не е изминала и година от раждането и бащата умира от сърдечен пристъп. Тези неща винаги са свързани, те не идват случайно. При бащата отдавна е съществувало сърдечно заболяване. Замислете се само колко голяма зависимост има между сърдечните заболявания и човешките крайници, и как организацията на крайниците веднага отслабва под влиянието на определени сърдечни заболявания, как сърдечното заболяване влошава работата на крайниците и състоянието на ставните тъкани и ставната течност. Ние не бива да забравяме и следното: в наследствено отношение двигателно-веществообменната система е най-вече под влияние на бащата, докато главовата система се определя най-вече от майката. Замислете се само, как при определени обстоятелства се оказва невъзможно силите на бащиния организъм да се пренесат в крайниците на детето, така че развитието на главовата система се определя главно от майката. Сега ние си обясняваме защо майката е толкова привързана към детето в своята утроба; това е така, понеже детето е получило твърде малко наследствени сили от бащата; главното идва от страна на майката.
към текста >>

Замислете се само, как при определени обстоятелства се оказва невъзможно силите на бащиния организъм да се пренесат в крайниците на детето, така че развитието на главовата система се определя главно от майката.
И така, не е изминала и година от раждането и бащата умира от сърдечен пристъп. Тези неща винаги са свързани, те не идват случайно. При бащата отдавна е съществувало сърдечно заболяване. Замислете се само колко голяма зависимост има между сърдечните заболявания и човешките крайници, и как организацията на крайниците веднага отслабва под влиянието на определени сърдечни заболявания, как сърдечното заболяване влошава работата на крайниците и състоянието на ставните тъкани и ставната течност. Ние не бива да забравяме и следното: в наследствено отношение двигателно-веществообменната система е най-вече под влияние на бащата, докато главовата система се определя най-вече от майката. Замислете се само, как при определени обстоятелства се оказва невъзможно силите на бащиния организъм да се пренесат в крайниците на детето, така че развитието на главовата система се определя главно от майката. Сега ние си обясняваме защо майката е толкова привързана към детето в своята утроба; това е така, понеже детето е получило твърде малко наследствени сили от бащата; главното идва от страна на майката.
към текста >>

Апетитът на детето е винаги слаб, но въпреки това то е стегнато, енергично, с добре развита система на крайниците.
Развитието протичало нормално, на година и половина детето престанало да се напикава в леглото; случвало се много рядко, само през деня. Вие виждате, че абнормното тук се състои в това, че в тази посока детето вече има една слаба организация, но тази слаба организация се проявява тогава, когато астралното тяло е включено в детския организъм, а не изключено от него. Преди година и половина, когато е било на три години и половина – моля Ви да запомните тази подробност, понеже този момент е точно половината от седемгодишния период и е от голямо значение, както и съответствуващия момент през втората епоха между 7-та и 14-та година – детето получава пристъп с висока температура и главоболие, последвани от дребна шарка; още тогава е налице предразположеност към боледуване. От тогава детето е много раздразнително; по същото време майката преболедувала от грип и също станала раздразнителна. Налице е един паралелизъм между майката и детето. Апетитът на детето е винаги слаб, но въпреки това то е стегнато, енергично, с добре развита система на крайниците. Както знаете, субстанциално системата на крайниците се изгражда не от хранителните вещества, а от Космоса по обиколния път чрез дишането и сетивната дейност. Този лош апетит, затрудняващ изхранването, се изживява в дейността на главата. Детето е много живо, с развихрена фантазия, непрекъснато мърда; същата подвижност откриваме и в мисленето; всичко това ad oculos потвърждава, че фантазията произлиза не от главата, а от крайниците. Фантазията произлиза от системата на крайниците, а не от слабо развитата нервно-сетивна система.
към текста >>

Както знаете, субстанциално системата на крайниците се изгражда не от хранителните вещества, а от Космоса по обиколния път чрез дишането и сетивната дейност.
Вие виждате, че абнормното тук се състои в това, че в тази посока детето вече има една слаба организация, но тази слаба организация се проявява тогава, когато астралното тяло е включено в детския организъм, а не изключено от него. Преди година и половина, когато е било на три години и половина – моля Ви да запомните тази подробност, понеже този момент е точно половината от седемгодишния период и е от голямо значение, както и съответствуващия момент през втората епоха между 7-та и 14-та година – детето получава пристъп с висока температура и главоболие, последвани от дребна шарка; още тогава е налице предразположеност към боледуване. От тогава детето е много раздразнително; по същото време майката преболедувала от грип и също станала раздразнителна. Налице е един паралелизъм между майката и детето. Апетитът на детето е винаги слаб, но въпреки това то е стегнато, енергично, с добре развита система на крайниците. Както знаете, субстанциално системата на крайниците се изгражда не от хранителните вещества, а от Космоса по обиколния път чрез дишането и сетивната дейност. Този лош апетит, затрудняващ изхранването, се изживява в дейността на главата. Детето е много живо, с развихрена фантазия, непрекъснато мърда; същата подвижност откриваме и в мисленето; всичко това ad oculos потвърждава, че фантазията произлиза не от главата, а от крайниците. Фантазията произлиза от системата на крайниците, а не от слабо развитата нервно-сетивна система.
към текста >>

Детето е много живо, с развихрена фантазия, непрекъснато мърда; същата подвижност откриваме и в мисленето; всичко това ad oculos потвърждава, че фантазията произлиза не от главата, а от крайниците.
От тогава детето е много раздразнително; по същото време майката преболедувала от грип и също станала раздразнителна. Налице е един паралелизъм между майката и детето. Апетитът на детето е винаги слаб, но въпреки това то е стегнато, енергично, с добре развита система на крайниците. Както знаете, субстанциално системата на крайниците се изгражда не от хранителните вещества, а от Космоса по обиколния път чрез дишането и сетивната дейност. Този лош апетит, затрудняващ изхранването, се изживява в дейността на главата. Детето е много живо, с развихрена фантазия, непрекъснато мърда; същата подвижност откриваме и в мисленето; всичко това ad oculos потвърждава, че фантазията произлиза не от главата, а от крайниците. Фантазията произлиза от системата на крайниците, а не от слабо развитата нервно-сетивна система.
към текста >>

Фантазията произлиза от системата на крайниците, а не от слабо развитата нервно-сетивна система.
Налице е един паралелизъм между майката и детето. Апетитът на детето е винаги слаб, но въпреки това то е стегнато, енергично, с добре развита система на крайниците. Както знаете, субстанциално системата на крайниците се изгражда не от хранителните вещества, а от Космоса по обиколния път чрез дишането и сетивната дейност. Този лош апетит, затрудняващ изхранването, се изживява в дейността на главата. Детето е много живо, с развихрена фантазия, непрекъснато мърда; същата подвижност откриваме и в мисленето; всичко това ad oculos потвърждава, че фантазията произлиза не от главата, а от крайниците. Фантазията произлиза от системата на крайниците, а не от слабо развитата нервно-сетивна система.
към текста >>

186. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Мускулатурата на долните крайници беше недоразвита, главата беше огромна.
И, нали така, тогава бихме имали едно шесткратно увеличение. Главата може би ще се е уголемила три и половина пъти, а останалото тяло шест пъти. Тогава бих имал пред себе си човека, когото съм познавал още като дете, бидейки на шест години. Ние общувахме с него, детето винаги идваше на походите. Той трябваше да се придвижва с патерици, защото тялото му не беше в състояние да носи главата. Мускулатурата на долните крайници беше недоразвита, главата беше огромна. Накратко, той си оставаше един тридесетгодишен ембрион. Той ми правеше силно впечатление с това, че беше невероятно умен. Аз с удоволствие беседвах с него. Разбира се, една такава деформация има голямо въздействие върху душата, особено когато си на седем или осем години. Обаче, както казах, той беше невероятно умен.
към текста >>

187. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Ако обаче нещо трябва да се пренесе в системата веществообмен-крайници, тогава неговото етерно и физическо тяло веднага оказват мощна съпротива.
Вие видяхте, че то дойде със своя малък „Кодак” и поиска да ни фотографира, което направи много старателно и с дълбок интерес. После се опитах да му кажа, че може да направи още една снимка. Но за тази цел то би трябвало да смени лентата, което би надхвърлило нещата, които непосредствено го интересуват. Ето защо момчето се възпротиви и не поиска да смени лентата. Ако нещо пробуди интереса му, то изцяло се насочва към него. Ако обаче нещо трябва да се пренесе в системата веществообмен-крайници, тогава неговото етерно и физическо тяло веднага оказват мощна съпротива. И тъкмо тук е необходима намесата – въпреки че в тази възраст това е по-трудно, отколкото в една по-ранна възраст – на педагогическата терапия, което изисква да се тръгне от нещата, към които изпитва определени интереси и впоследствие кръгът на тези интереси да се разширява във всички посоки. С това момче може да се постигне твърде много, ако се вземат предвид здравите инстинкти, които то въпреки всичко носи в себе си. Винаги може да се установи, че здравите инстинкти са налице дори и при абнормните деца. Ако вниманието на въпросното момче се насочи към такива неща, които изискват сръчност, кръгът на интересите му веднага се разширява.
към текста >>

Преди всичко, момчето има трудности с пътят, който трябва да бъде изминат от главовата организация до организацията веществообмен-крайници, и както вече чухте, тази част от пътя го затруднява, понеже му липсва способност да забелязва себе си.
Преди всичко, момчето има трудности с пътят, който трябва да бъде изминат от главовата организация до организацията веществообмен-крайници, и както вече чухте, тази част от пътя го затруднява, понеже му липсва способност да забелязва себе си. Отсъствува дори и някакво далечно подобие на това, което имаме при един нормален човек. Напротив, когато погледът му е обърнат към това, което има пред себе си, когато вижда ловкостта на своите крайнищи, това му доставя голяма радост. Следователно, трябва да го подтикваме да прави такива неща, при които то би могло да усети ловкостта на своите крайници. И това се постига най-добре, ако то изпълнява с ръцете и краката определени лечебно-евритмични упражнения, съпроводени с енергични движения на пръстите, както на ръцете, така и на краката, при което погледът му да бъде насочен към отделните движения на крайниците; следователно, ние трябва да му позволим да разглежда самия себе си.
към текста >>

Следователно, трябва да го подтикваме да прави такива неща, при които то би могло да усети ловкостта на своите крайници.
Преди всичко, момчето има трудности с пътят, който трябва да бъде изминат от главовата организация до организацията веществообмен-крайници, и както вече чухте, тази част от пътя го затруднява, понеже му липсва способност да забелязва себе си. Отсъствува дори и някакво далечно подобие на това, което имаме при един нормален човек. Напротив, когато погледът му е обърнат към това, което има пред себе си, когато вижда ловкостта на своите крайнищи, това му доставя голяма радост. Следователно, трябва да го подтикваме да прави такива неща, при които то би могло да усети ловкостта на своите крайници. И това се постига най-добре, ако то изпълнява с ръцете и краката определени лечебно-евритмични упражнения, съпроводени с енергични движения на пръстите, както на ръцете, така и на краката, при което погледът му да бъде насочен към отделните движения на крайниците; следователно, ние трябва да му позволим да разглежда самия себе си.
към текста >>

И това се постига най-добре, ако то изпълнява с ръцете и краката определени лечебно-евритмични упражнения, съпроводени с енергични движения на пръстите, както на ръцете, така и на краката, при което погледът му да бъде насочен към отделните движения на крайниците; следователно, ние трябва да му позволим да разглежда самия себе си.
Преди всичко, момчето има трудности с пътят, който трябва да бъде изминат от главовата организация до организацията веществообмен-крайници, и както вече чухте, тази част от пътя го затруднява, понеже му липсва способност да забелязва себе си. Отсъствува дори и някакво далечно подобие на това, което имаме при един нормален човек. Напротив, когато погледът му е обърнат към това, което има пред себе си, когато вижда ловкостта на своите крайнищи, това му доставя голяма радост. Следователно, трябва да го подтикваме да прави такива неща, при които то би могло да усети ловкостта на своите крайници. И това се постига най-добре, ако то изпълнява с ръцете и краката определени лечебно-евритмични упражнения, съпроводени с енергични движения на пръстите, както на ръцете, така и на краката, при което погледът му да бъде насочен към отделните движения на крайниците; следователно, ние трябва да му позволим да разглежда самия себе си.
към текста >>

Припомнете си рисунката, на която изобразих човека веществообмен-крайници и човека-глава.
Едва по този начин Вие се приближавате към човека. Припомнете си рисунката, на която изобразих човека веществообмен-крайници и човека-глава. Тази рисунка не означава нищо друго, освен израз на това, което сега ще Ви покажа с една проста медитативна фигура. При човека това е осъществено по такъв начин, че в човекакрайници Азовата точка на главата става кръг. И Вие ще се научите да разбирате целия човек, ако подходите към него, тръгвайки от вътрешната му същност. На първо време, Вие трябва да разберете, че двете фигури, двете представи са едно и също, че те просто не се различават една от друга. Те са различни само за външния поглед.
към текста >>

Тогава се приближавате до вътрешната интуиция, досещайки се, че горната челюст и долната челюст се явяват крайници, а главата – един цялостен организъм, разположен в горната част на тялото – чиито крайници впрочем са атрофирали – като същевременно се видоизменят в челюсти, и накрая Вие се досещате, че зъбите и пръстите на краката се намират в пълна противоположност.
Тук имаме един жълт кръг, но имаме същи и една синя точка. Защо? Защото това е схематичната фигура на главата, а това е схематичната фигура на тялото. Но ако точката се утвърждава вътре в тялото, тя се превръща в гръбначен мозък; ако точката се утвърждава тук, тя се превръща в това, което трябва да бъде в главовата организация, превръща се в наченки на гръбначен мозък (Рис. 18). Ето как пред Вас се очертава вътрешната динамика на морфологията. Ако Вие, изхождайки от нея, медитирате, ще стигнете до анатомията, до физиологията. Тогава се приближавате до вътрешната интуиция, досещайки се, че горната челюст и долната челюст се явяват крайници, а главата – един цялостен организъм, разположен в горната част на тялото – чиито крайници впрочем са атрофирали – като същевременно се видоизменят в челюсти, и накрая Вие се досещате, че зъбите и пръстите на краката се намират в пълна противоположност. Ако се вгледате в челюстните кости, Вие ще откриете атрофираните образувания, присъщи за пръстите на краката, атрофираните образувания на ръцете и краката.
към текста >>

188. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

До раждането на детето тази сила се проявява главно в онази област, която принадлежи към системата веществообмен-крайници, а след раждането тя се проявява главно в областта на ритмичната система.
Тъкмо при детето те са дълбоко и интимно свързани и не бива да смятаме – каквото е общоприетото мнение – че ако предпишем на детето някаква лечебна субстанция, тя ще окаже само физическо въздействие. При детето една субстанция има много по-силно духовно въздействие отколкото при възрастния. Въздействието на майчиното мляко се обяснява с факта, че в майчиното мляко живее това, което древните наричаха „добрата мумия”, за разлика от „лошата мумия”, която живее в другите продукти, свързани с отделянето. В майчиното мляко живее цялата майка. Тук ние имаме един вид жива сила, която само е променила своята локализация в човешкия организъм. До раждането на детето тази сила се проявява главно в онази област, която принадлежи към системата веществообмен-крайници, а след раждането тя се проявява главно в областта на ритмичната система. Следователно, тази сила се издига един етаж по-високо в човешкия организъм. Издигайки се един етаж повисоко, тя изгубва своето Азово съдържание, което действуваше главно през ембрионалния период, но запазва своето астрално съдържание. Когато същите сили, действуващи в майчиното мляко, се издигнат един етаж по-високо и достигнат главата, те изгубват също и астралното си съдържание, така че действието им се ограничава само в областта на физическата и етерната организация. С това се обяснява и вредното им въздействие върху майката, когато те се издигнат един етаж по-високо. Тогава виждаме и всички абнормни явления, които се проявяват при майката.
към текста >>

В горната част на растението имаме нещо, което съдържа в себе си една духовност, устремена към системата веществообмен-крайници и поради тази причина то има сродство с човешката система веществообмен-крайници.
Отношенията са такива, че навлизайки в мировите закономерности, корените пробиват надолу в земната почва. Да, скъпи мои приятели, корените се врастват в земната почва, също както и ние с нашите глави се врастваме в свободния въздух и в светлината, така че бихме могли да кажем: Тук долу, където са корените на растението, ние имаме възприемането, имаме нещо, което отговаря на главата, докато тук в горната част на растението ние имаме храносмилането, имаме нещо, което отговаря на изхранването (Рис. 25). В горната част на растението имаме нещо, което съдържа в себе си една духовност, устремена към системата веществообмен-крайници и поради тази причина то има сродство с човешката система веществообмен-крайници. И ако от една страна разглеждаме майчиното мляко, а от друга страна разглеждаме онова, което се носи над растението като една устремена към него астралност, тогава ясновидецът установява едно необичайно близко сродство – но не и пълна идентичност – между тази астралност, която идва от майката чрез майчиното мляко, и онази астралност, която струи от Космоса и се носи над разцъфналия растителен свят. Споменавам всичко това не с теоретична цел, а за да почувствуваме онова, което се намира в обкръжението на човека и което оттам навлиза в сферата на неговите действия. Ето как ние ще се погрижим детето постепенно да премине към растителна храна, като чрез съдържанието на плодовете и цветовете ще стимулираме неговата веществообмяна, а чрез фини примеси, взети от корените, ще стимулираме нервно-сетивната система. Всъщност тези неща, бих казал, трябва да се усвояват само в хода на теоретичната подготовка. После идва ред на практиката, където те трябва да се влеят по един духовен начин.
към текста >>

189. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Тъй като от една страна не може да се приспособи към непосредствените сетивни впечатления, но изхождайки от словесното си богатство, възпроизвежда всевъзможни неща така от друга страна той не може да се приспособи към вграждането на своята система воля-крайници във външните жизнени условия.
Най-много можем да постигнем да го задържим на първия, на втория ден, когато това ще го отклони от целта на пътешествието, която той си е поставил. След това този човек става неспокоен. Можем да видим, че той желае вкусната храна, защото знае, че ако продължи пътуването си, на следващото място по време на пътешествието ще му бъде дадено нещо отвратително за ядене, това той знае много добре. Паметовите му способности са грандиозно развити. Но той става неспокоен, желае да продължи, защото той не може да приспособява себе си, със своите волеви решения, към непосредствените външни условия. Тъй като от една страна не може да се приспособи към непосредствените сетивни впечатления, но изхождайки от словесното си богатство, възпроизвежда всевъзможни неща така от друга страна той не може да се приспособи към вграждането на своята система воля-крайници във външните жизнени условия. Той желае да следва единствено подтика на собствената си воля, който подтик го ръководи отвътре по един съвсем определен начин. Виждаме, че той е изгубил всичко, и в една слаба степен е налице само това, което зависи от Азовото устройство, налице е за да свърже човека с външния свят. Сетивата му биват притъпени, неговият волеви импулс не му позволява да вмести в себе си по правилен начин в света. Той желае да следва своя импулс, който именно е последица от това, че Азът е притеглен надолу в астралното тяло.
към текста >>

190. 4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Когато движим нашите крайници, ние знаем за това не само чрез факта, че гледаме себе си външно, а имаме едно вътрешно възприятие за движението на крайниците.
Второто нещо, на което трябва да обърнем внимание, когато гледаме така във вътрешността на човека, е онова, което бих могъл да нарека сетиво на движението. Трябва да си съставим една ясна представа за това сетиво на движението. Когато движим нашите крайници, ние знаем за това не само чрез факта, че гледаме себе си външно, а имаме едно вътрешно възприятие за движението на крайниците. Също и когато вървим, ние имаме съзнание за нашето ходене не само чрез това, че минаваме покрай предметите и за нас се изменя гледката на външния свят, а имаме едно вътрешно възприятие за нашето движение, за движението на нашите крайници, за измененията ставащи в нас, когато се движим. Само че обикновено не обръщаме внимание на това, защото поради силните впечатления от външния свят не забелязваме онова, което става вътрешно като успоредно изживяване, като вътрешно възприятие, както една по-силна светли на прави да угасне за нас една по-слаба светлина /примерът със звездите денем – бележка преводача/.
към текста >>

Също и когато вървим, ние имаме съзнание за нашето ходене не само чрез това, че минаваме покрай предметите и за нас се изменя гледката на външния свят, а имаме едно вътрешно възприятие за нашето движение, за движението на нашите крайници, за измененията ставащи в нас, когато се движим.
Второто нещо, на което трябва да обърнем внимание, когато гледаме така във вътрешността на човека, е онова, което бих могъл да нарека сетиво на движението. Трябва да си съставим една ясна представа за това сетиво на движението. Когато движим нашите крайници, ние знаем за това не само чрез факта, че гледаме себе си външно, а имаме едно вътрешно възприятие за движението на крайниците. Също и когато вървим, ние имаме съзнание за нашето ходене не само чрез това, че минаваме покрай предметите и за нас се изменя гледката на външния свят, а имаме едно вътрешно възприятие за нашето движение, за движението на нашите крайници, за измененията ставащи в нас, когато се движим. Само че обикновено не обръщаме внимание на това, защото поради силните впечатления от външния свят не забелязваме онова, което става вътрешно като успоредно изживяване, като вътрешно възприятие, както една по-силна светли на прави да угасне за нас една по-слаба светлина /примерът със звездите денем – бележка преводача/.
към текста >>

Помислете, как детето постепенно подхваща, как първо се научава да пълзи на четирите крайници, как отначало постепенно успява да ходи чрез сетивото на равновесието, първо да стои право, след това да ходи, как то стига до там да се движи в равновесие.
И това поставяне в хармония със силите на заобикалящия ни свят ние го възприемаме вътрешно. Така щото действително можем да кажем: ние носим в нас тези три сетива: сетивото на живота, сетивото на движението, сетивото на равновесието. Те действуват в твърде особен размер в детската възраст до смяната на зъбите. Тяхната дейност заглъхва към периода на смяната на зъбите. Обаче наблюдавайте – за да покажем само един пример – сетивото на равновесието, наблюдавайте, как детето, когато то започва своя живот, няма съвсем нищо, което би представлявало едно влизане в действие на положението на равновесие, от което детето се нуждае за живота. Помислете, как детето постепенно подхваща, как първо се научава да пълзи на четирите крайници, как отначало постепенно успява да ходи чрез сетивото на равновесието, първо да стои право, след това да ходи, как то стига до там да се движи в равновесие.
към текста >>

191. Съдържание GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Противоположност на глава и крайници в тяхното съответствие на над- и подслънчевите планети в положение на опозиция или в положение на съвпад.
Три формиращи принципа в човека: сфера, радиус, контур. Метаморфоза на формата на лемнискатата в строежа на човешките кости. Противоположност на глава и крайници в тяхното съответствие на над- и подслънчевите планети в положение на опозиция или в положение на съвпад. Радиално-вертикалното в човешката форма и връзката ѝ с орбитата на Слънцето. Линията на гръбнака на човека и животното във връзка с орбитите на Слънцето и Луната. Следване на Земята относно Слънцето и съвпадане на орбитите им. Уговорка относно приказката, че тук се извършва революция в астрономията. Става дума за включване на човешката форма в системата на движение на звездите.
към текста >>

Полярност между растение и човек, Земя и Слънце; крайници и глава на човека.
Лемниската в повърхнина и като ротационна лемниската. Промени в обмяната на веществата по време на сън и будност като реакция на движенията на Земята и Слънцето. Направление на растежа на растенията и човека като свързваща линия на Земята и Слънцето, но с противоположно значение. Полярност между растение и човек, Земя и Слънце; крайници и глава на човека. Взаимните движения на Слънцето и Земята по ротационна лемниската. Слънцето и Земята във връзка с другите планети. Те, собствено, сменят местата си. Гравитацията като принцип „влачи след себе си“. Движенията на вътрешните и външните планети по лемниската.
към текста >>

192. Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година. GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Но така е ориентиран и целият човешки организъм – преди всичко да има ориентирана навътре черепна организация и, от друга страна, ориентирана навън организация на крайниците.
Превръщането на тръбната кост в черепна кост може да се разбере, само подразбирайки такова обръщане. Ще получите пълното значение на това, ако си представите, че това, което в тръбната кост е обърнато навън, при черепната кост е обърнато навътре, че черепната кост е обърната към света, който е затворен вътре в черепа. Тук се намира цял свят. Черепната кост е ориентирана в отношение към него, докато тръбната кост е ориентирана навън – към външния свят. Това е особено лесно да се наблюдава при разглеждане на костната система. Но така е ориентиран и целият човешки организъм – преди всичко да има ориентирана навътре черепна организация и, от друга страна, ориентирана навън организация на крайниците. Черепът обхваща света вътре, а човекът на крайниците разбира външния свят, и между двете е затворена сякаш изглаждащата система, това, което служи на ритъма.
към текста >>

Черепът обхваща света вътре, а човекът на крайниците разбира външния свят, и между двете е затворена сякаш изглаждащата система, това, което служи на ритъма.
Ще получите пълното значение на това, ако си представите, че това, което в тръбната кост е обърнато навън, при черепната кост е обърнато навътре, че черепната кост е обърната към света, който е затворен вътре в черепа. Тук се намира цял свят. Черепната кост е ориентирана в отношение към него, докато тръбната кост е ориентирана навън – към външния свят. Това е особено лесно да се наблюдава при разглеждане на костната система. Но така е ориентиран и целият човешки организъм – преди всичко да има ориентирана навътре черепна организация и, от друга страна, ориентирана навън организация на крайниците. Черепът обхваща света вътре, а човекът на крайниците разбира външния свят, и между двете е затворена сякаш изглаждащата система, това, което служи на ритъма.
към текста >>

193. Втора лекция. 2 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

В тропическата зона на влиянието на земния живот е подложено това, което представлява системата на обмяна на веществата във връзка с крайниците.
Ако след това погледнем човека и разгледаме човешката форма, ще си кажем (моля да приемете в началото това само като парадокс, макар да вземам тук човешката форма в определен смисъл сериозно): човешката глава във външната си форма копира мировото пространство, сферата, сферичната форма на мировото пространство, и по време на живота в полярната зона тя преди всичко съществува и е подложена на влиянието на извънземното. В тропическата зона на влиянието на земния живот е подложено това, което представлява системата на обмяна на веществата във връзка с крайниците. Стигаме до особеното отношение на човешката глава към извънземния живот и на човешката система на обмяната на веществата заедно със системата на крайниците към земния живот. И така, виждаме, че човек е вписан във Вселената така, че главата му, нервно-сетивният му организъм повече е подчинен на извънземния обкръжаващ свят, а обмяната на веществата – повече на земния живот. В умерената зона трябва да търсим своего рода равновесие между главовата система и системата на обмяна на веществата. В умерената зона предимно ще постигаме формиране на ритмичната система в човека.
към текста >>

Стигаме до особеното отношение на човешката глава към извънземния живот и на човешката система на обмяната на веществата заедно със системата на крайниците към земния живот.
Ако след това погледнем човека и разгледаме човешката форма, ще си кажем (моля да приемете в началото това само като парадокс, макар да вземам тук човешката форма в определен смисъл сериозно): човешката глава във външната си форма копира мировото пространство, сферата, сферичната форма на мировото пространство, и по време на живота в полярната зона тя преди всичко съществува и е подложена на влиянието на извънземното. В тропическата зона на влиянието на земния живот е подложено това, което представлява системата на обмяна на веществата във връзка с крайниците. Стигаме до особеното отношение на човешката глава към извънземния живот и на човешката система на обмяната на веществата заедно със системата на крайниците към земния живот. И така, виждаме, че човек е вписан във Вселената така, че главата му, нервно-сетивният му организъм повече е подчинен на извънземния обкръжаващ свят, а обмяната на веществата – повече на земния живот. В умерената зона трябва да търсим своего рода равновесие между главовата система и системата на обмяна на веществата. В умерената зона предимно ще постигаме формиране на ритмичната система в човека.
към текста >>

194. Пета лекция, 5 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Ако напълно се изучи обмяната на веществата, може да се установи връзка между това, което представляват вътрешните процеси на обмяна на веществата, и това, което представляват функциите на човешките крайници.
И отново, – ако засега оставим настрана ритмичната система, дишането и кръвообращението, – когато разглеждаме системата на обмяната на веществата, тя ни води до нещо друго, което напълно определено е противоположно на водещия навътре процес на възникване на представите от сетивното възприятие. Ако напълно се изучи обмяната на веществата, може да се установи връзка между това, което представляват вътрешните процеси на обмяна на веществата, и това, което представляват функциите на човешките крайници. Функциите на крайниците са свързани с функциите на обмяната на веществата. И ако към тези неща изобщо се подходи по-разумно, отколкото това обикновено се прави, може да се открие връзка между по-вътрешните процеси на обмяната на веществата и процесите, на които се подчиняваме, съответно привеждайки в движение крайниците си. В основата на непосредствените органични функции на движението на крайниците, винаги стоят процесите на обмяна на веществата. Употребата на вещества, до която в края на краищата стигаме, е това, което в този процес ни се представя като истинското органично функциониране.
към текста >>

Функциите на крайниците са свързани с функциите на обмяната на веществата.
И отново, – ако засега оставим настрана ритмичната система, дишането и кръвообращението, – когато разглеждаме системата на обмяната на веществата, тя ни води до нещо друго, което напълно определено е противоположно на водещия навътре процес на възникване на представите от сетивното възприятие. Ако напълно се изучи обмяната на веществата, може да се установи връзка между това, което представляват вътрешните процеси на обмяна на веществата, и това, което представляват функциите на човешките крайници. Функциите на крайниците са свързани с функциите на обмяната на веществата. И ако към тези неща изобщо се подходи по-разумно, отколкото това обикновено се прави, може да се открие връзка между по-вътрешните процеси на обмяната на веществата и процесите, на които се подчиняваме, съответно привеждайки в движение крайниците си. В основата на непосредствените органични функции на движението на крайниците, винаги стоят процесите на обмяна на веществата. Употребата на вещества, до която в края на краищата стигаме, е това, което в този процес ни се представя като истинското органично функциониране.
към текста >>

И ако към тези неща изобщо се подходи по-разумно, отколкото това обикновено се прави, може да се открие връзка между по-вътрешните процеси на обмяната на веществата и процесите, на които се подчиняваме, съответно привеждайки в движение крайниците си.
И отново, – ако засега оставим настрана ритмичната система, дишането и кръвообращението, – когато разглеждаме системата на обмяната на веществата, тя ни води до нещо друго, което напълно определено е противоположно на водещия навътре процес на възникване на представите от сетивното възприятие. Ако напълно се изучи обмяната на веществата, може да се установи връзка между това, което представляват вътрешните процеси на обмяна на веществата, и това, което представляват функциите на човешките крайници. Функциите на крайниците са свързани с функциите на обмяната на веществата. И ако към тези неща изобщо се подходи по-разумно, отколкото това обикновено се прави, може да се открие връзка между по-вътрешните процеси на обмяната на веществата и процесите, на които се подчиняваме, съответно привеждайки в движение крайниците си. В основата на непосредствените органични функции на движението на крайниците, винаги стоят процесите на обмяна на веществата. Употребата на вещества, до която в края на краищата стигаме, е това, което в този процес ни се представя като истинското органично функциониране.
към текста >>

В основата на непосредствените органични функции на движението на крайниците, винаги стоят процесите на обмяна на веществата.
И отново, – ако засега оставим настрана ритмичната система, дишането и кръвообращението, – когато разглеждаме системата на обмяната на веществата, тя ни води до нещо друго, което напълно определено е противоположно на водещия навътре процес на възникване на представите от сетивното възприятие. Ако напълно се изучи обмяната на веществата, може да се установи връзка между това, което представляват вътрешните процеси на обмяна на веществата, и това, което представляват функциите на човешките крайници. Функциите на крайниците са свързани с функциите на обмяната на веществата. И ако към тези неща изобщо се подходи по-разумно, отколкото това обикновено се прави, може да се открие връзка между по-вътрешните процеси на обмяната на веществата и процесите, на които се подчиняваме, съответно привеждайки в движение крайниците си. В основата на непосредствените органични функции на движението на крайниците, винаги стоят процесите на обмяна на веществата. Употребата на вещества, до която в края на краищата стигаме, е това, което в този процес ни се представя като истинското органично функциониране.
към текста >>

195. Единадесета лекция, 11 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

В човешката природа характеризирахме важната, съществена противоположност между организацията на главата и организацията на системата на обмяната на веществата, към която трябва да се причисли и системата на крайниците.
Сега благодарение на предшестващите разглеждания ще бъдат създадени най-съществените предпоставки за разглеждане – естествено, от определена гледна точка – на някои небесни явления, а също и на някои физически явления. В човешката природа характеризирахме важната, съществена противоположност между организацията на главата и организацията на системата на обмяната на веществата, към която трябва да се причисли и системата на крайниците. При това е лесно разбираемо, че трябва да се абстрахираме от животинската организация. Видяхме, че, желаейки да включим човека в космоса, трябва да причислим системата на обмяна на веществата към земното, тоест към това, което действа върху човека в радиално направление. По-нататък видяхме, че към главовото образувание трябва да отнесем всичко това, което съответства на сферата, което, следователно, насочва линиите на своето действие от сферата към центъра на Земята така, както радиусът от своя страна насочва в съответствие с обкръжението си линиите на въздействие, изхождащи от него (рис. 4 и 3, с. 78 и 77).
към текста >>

По отношение на Земята можем да изобразим някак си това, което преминава през природата на крайниците, по някакъв начин се обръща, преминава през главата и отново се връща в Земята.
И така, представете си лемниската, която вследствие изменчивостта, вследствие вариациите на константите, от едната страна по определен начин е отворена. Тогава в тази крива, която е напълно възможна математически, ще получите нещо, което несъмнено може да се внесе в човешката форма, ако това се направи правилно. Представете си, че тук се намира повърхността на Земята (рис. 10). По отношение на Земята можем да изобразим някак си това, което преминава през природата на крайниците, по някакъв начин се обръща, преминава през главата и отново се връща в Земята.
към текста >>

196. Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

2) и разглеждаме, например, мястото на присъединяването на долните крайници към таза, намираме, че на това, което тук се разширява надолу, съответства израждане на другата част на лемнискатата.
Разглеждайки сега формата на човека от тази среда нагоре и надолу, ще намерим, че нагоре гръбнакът се разширява и по такъв начин преминава към някакво голямо разширение (рис. 3), а клоните на лемнискатата до определена степен изчезват за нас, по определен начин се скриват във вътрешното образувание и стават неопределени. Ако се придвижим тук надолу от средата (рис. 2) и разглеждаме, например, мястото на присъединяването на долните крайници към таза, намираме, че на това, което тук се разширява надолу, съответства израждане на другата част на лемнискатата. И така, трябва да очакваме подвижна в себе си лемниската, господстваща в средната част на човека, където в този случай можем да си представяме формиращите сили само така, че при разширение, именно до определена степен чрез разреждане на материалните сили, едната половина на лемнискатата се разширява, а другата се свива в себе си. И така, трябва да си представяме, че от средната част нагоре, частта от лемнискатата, която в началото е била свита в гръбнака, се разширява, а другата, отворената отдолу част от лемнискатата,
към текста >>

Сатурн, Юпитер и Марс, до известна степен без оглед на другите планети, оказват своите влияния върху това, което при човека е свързано с формирането на сфера, тоест на главата; напротив, доколкото наистина са полярно противоположни, движенията на примките на Венера и Меркурий се изразяват някак си в това, което в човека също е полярно противопоставено на главовото образувание, и, следователно, паралелът се прави не със сферичното образувание, а с радиалното образувание, тоест с това, което при израждането на едната част на лемнискатата враства до известна степен в развитието на крайниците, в радиалното развитие.
Ако обмислим това по-нататък и си изясним, че съществува противоположност между радиуса и сферата, трябва само да си спомним формата, която се проявява тук в тези движения, и ще трябва да си кажем: би трябвало Марс, Юпитер и Сатурн да са родствени, доколкото именно техните сфери си съответстват тогава, когато тези планети преминават към образуването на примки, следователно до известна степен тогава, когато сферичното образувание се измества навън. Сатурн, Юпитер и Марс, до известна степен без оглед на другите планети, оказват своите влияния върху това, което при човека е свързано с формирането на сфера, тоест на главата; напротив, доколкото наистина са полярно противоположни, движенията на примките на Венера и Меркурий се изразяват някак си в това, което в човека също е полярно противопоставено на главовото образувание, и, следователно, паралелът се прави не със сферичното образувание, а с радиалното образувание, тоест с това, което при израждането на едната част на лемнискатата враства до известна степен в развитието на крайниците, в радиалното развитие. Това трябва да съотнасяме към Венера и Меркурий. Но тогава сме принудени да си кажем: при горните планети, които развиват примката си в опозиция, това зависи от примката, от развитието на интензивността ѝ по време на формирането на примката; при долните планети Венера и Меркурий, същественото е, че те действат чрез това, което вече не е примка, което е противоположното на примката, тоест посредством останалата част на траекторията. Когато сега схематично изобразя примката на Венера (рис. 5), трябва да си я представите само така, и ще постъпите правилно, ако тази нейна част (пунктираната линия) си я представите като ставаща все по-малко действена, колкото по-надолу отива, тоест затварящото се в траекторията на Венера не се затваря в действието си, а преминава
към текста >>

в параболични действия, отговарящи на това, което става при образуването на човешките крайници, където става израждане на формата на гръбначните прешлени.
в параболични действия, отговарящи на това, което става при образуването на човешките крайници, където става израждане на формата на гръбначните прешлени. Това израждане съответства именно на примката в траекторията, която вследствие на това не се задържа напълно, която до известна степен дава само посоката и след това не може да удържи тази посока. Това, което по отношение траекторията на Венера се затваря, в човешкото образувание се разпада. Можем да обобщим, че във всичко, което стои в основата на човешкия принцип на формообразуване, който преобразува така, че метаморфозата се открива между главата и крайниците с присъединяване към тях на обмяната на веществата, имаме това, което във Вселената съответства на противоположността между планетите с техните примки в положение на съединение и тези, които развиват примките си в противостоене. Между едните и другите, освен това, се намира и Слънцето.
към текста >>

Можем да обобщим, че във всичко, което стои в основата на човешкия принцип на формообразуване, който преобразува така, че метаморфозата се открива между главата и крайниците с присъединяване към тях на обмяната на веществата, имаме това, което във Вселената съответства на противоположността между планетите с техните примки в положение на съединение и тези, които развиват примките си в противостоене.
в параболични действия, отговарящи на това, което става при образуването на човешките крайници, където става израждане на формата на гръбначните прешлени. Това израждане съответства именно на примката в траекторията, която вследствие на това не се задържа напълно, която до известна степен дава само посоката и след това не може да удържи тази посока. Това, което по отношение траекторията на Венера се затваря, в човешкото образувание се разпада. Можем да обобщим, че във всичко, което стои в основата на човешкия принцип на формообразуване, който преобразува така, че метаморфозата се открива между главата и крайниците с присъединяване към тях на обмяната на веществата, имаме това, което във Вселената съответства на противоположността между планетите с техните примки в положение на съединение и тези, които развиват примките си в противостоене. Между едните и другите, освен това, се намира и Слънцето.
към текста >>

197. Петнадесета лекция, 15 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Можем да кажем, че човешката главова организация с нейното центриране в нервно-сетивна система притежава сама по себе си определена самостоятелност; същото е за ритмичната система с всичко, което принадлежи към нея; и накрая, системата на обмяната на веществата с всичко това, което се отнася до нея в системата на организацията на крайниците, на свой ред притежава някакъв вид самостоятелност.
Ако още един път се върнем към различните опити, които вече съм ви посочвал, действително да разберем формообразуването на самия човек, ще стигнем до следното. Можем наистина сериозно, както и трябва да бъде, да се опитаме да вземем делението на човешкото същество, за което също често сме говорили в тези лекции. Можем да кажем, че човешката главова организация с нейното центриране в нервно-сетивна система притежава сама по себе си определена самостоятелност; същото е за ритмичната система с всичко, което принадлежи към нея; и накрая, системата на обмяната на веществата с всичко това, което се отнася до нея в системата на организацията на крайниците, на свой ред притежава някакъв вид самостоятелност. И така, в човешката организация можем да посочим три самостоятелни в себе си системи, и ако заедно с това разумно положим в основата принципът на метаморфозата, който безусловно трябва да стои в основата на органичната природа, ще успеем да формираме представа за това, как, съгласно принципа на метаморфозата се съотнасят помежду си тези три члена на човешката организация.
към текста >>

Ако внимателно погледнете този краен случай на превръщането на тръбните кости в черепни кости, ще кажете: външните краища на човешкото деление, системата на крайниците и черепната система, до определена степен представляват двата полюса на организацията, но така, че не трябва просто да си ги представяме като линейно противоположни, а трябва, ако искаме да преминем от единия
Трудно е ясно да се разбере това, което се намира в органите на човешката глава като метаморфоза на органите, които стоят в основата на системата на обмяна на веществата. Но ако навлезеш в морфологията на човека толкова далеч, както ви показах, тогава по някакъв начин ще се справиш, ако наистина детайлно се осмисли представата за това, че във взаимоотношенията между тръбните кости и костите на черепа имаме работа с пълно преобръщане на вътрешната повърхност на костите навън на принципа на обръщането на ръкавицата, и при това преобръщане едновременно имаме работа с изменение на силовите отношения. Ако подобно на ръкавица обърна навън вътрешността на тръбната кост, естествено отново ще получа тръбна кост. Но ако предположа, че тръбната кост има такава конфигурация само защото вътре, както изобразих това, тя е разположена в радиално направление, така че тя е принудена да разполага своята материя в съответствие с радиалното, и тогава я преобърна така, че вътрешното попадне навън и по своето разположение тя следва вече не радиалното, а сфероидалното, по такъв начин вътрешността ѝ, която сега е обърната към сфероидалното, ще получи именно такава форма (рис. 1). Предишното външно сега е вътрешно и обратно. Ако внимателно погледнете този краен случай на превръщането на тръбните кости в черепни кости, ще кажете: външните краища на човешкото деление, системата на крайниците и черепната система, до определена степен представляват двата полюса на организацията, но така, че не трябва просто да си ги представяме като линейно противоположни, а трябва, ако искаме да преминем от единия
към текста >>

198. Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Стигнахме до мнението, че тук е необходимо внимателно да се различава, доколкото искахме да обърнем внимание на разликата между формите на кривите, които се проявяват във формиращата сила на човека: за главовата организация – от една страна, за организацията на обмяната на веществата и крайниците – от друга, и че между тези две форми все пак съществува определена връзка, но такава, която може да бъде намерена само посредством преход извън пространството – не в твърдото евклидово пространство.
И така, досега получихме резултати, които ни показват, че ако искаме да изявим формите на кривите за небесните движения, трябва внимателно да различаваме такива неща, които ни се изявяват във видимото движение, например във формата на примката на орбитата на Венера, която се появява в съединение, и формата на примката на орбитата на Марс в противостоене. Стигнахме до мнението, че тук е необходимо внимателно да се различава, доколкото искахме да обърнем внимание на разликата между формите на кривите, които се проявяват във формиращата сила на човека: за главовата организация – от една страна, за организацията на обмяната на веществата и крайниците – от друга, и че между тези две форми все пак съществува определена връзка, но такава, която може да бъде намерена само посредством преход извън пространството – не в твърдото евклидово пространство.
към текста >>

199. Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

По такъв начин, това стои също в основата на изложеното от мен, когато казах: по определен начин формирането на организацията в нервно-сетивната система и в системата на крайниците и обмяната на веществата са подчинени една на друга на принципа на такава ротационна лемниската.
Всичко това трябва да си го представяме не в равнина, а в пространството. Затова, макар изображението на лемнискатата във вид на осморка да е напълно оправдано, вече посочих, че тук, собствено, имаме работа с тяло, получено чрез ротация[2]. По такъв начин, това стои също в основата на изложеното от мен, когато казах: по определен начин формирането на организацията в нервно-сетивната система и в системата на крайниците и обмяната на веществата са подчинени една на друга на принципа на такава ротационна лемниската.
към текста >>

Важно е и това, че добивате някаква представа, как строежът на Слънцето се получава от строежа на Земята също чрез такова обръщане наопаки, както ви показах в отношението на организма на крайниците и обмяната на веществата с тръбната кост и нервно-сетивния организъм с черепната кост.
За този факт можете до известна степен субстанциално да получите представа благодарение на това, което изложих вчера. А именно, казах ви, че работата няма да потръгне, ако не си представим строежа на Слънцето – слънчево ядро, фотосфера, атмосфера, хромосфера и корона – така, че в същия смисъл, в който на Земята определени изходящи течения за образуването на кратери, даже за приливи и отливи, вървят отвътре навън, на Слънцето вървят отвън навътре, така че Слънцето изпраща своите изходящи потоци от периферията навътре към слънчевото ядро. Следователно виждаме нещата в околностите на Слънцето до определена степен така, както бихме виждали нещата на Земята, ако се намирахме в центъра на Земята и поглеждахме навън, като така бихме превърнали нещата от изпъкнали във вдлъбнати. Когато гледаме Слънцето, виждаме до известна степен земните процеси, но така, сякаш се намираме в центъра на Земята и вътрешната повърхност на Земята от вдлъбната е станала изпъкнала, така че вътрешността на Земята е станала външен облик на Слънцето. Ако положите в основата именно тази представа, ще успеете много добре да видите полярно противоположната природа на Земята и Слънцето. Важно е и това, че добивате някаква представа, как строежът на Слънцето се получава от строежа на Земята също чрез такова обръщане наопаки, както ви показах в отношението на организма на крайниците и обмяната на веществата с тръбната кост и нервно-сетивния организъм с черепната кост. Така още повече получавате връзката на човека с космоса. Полярността в човека има същия характер като полярността между Слънцето и Земята.
към текста >>

200. Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

В тези разглеждания вече приведох следното сравнение[2]: ако поставим човека в света така, че разглеждаме главата, крайниците и така нататък, по такъв начин разглеждането ще прилича на разглеждането на магнитната стрелка, която сочи в определена посока и ние търсим причината за това в магнитната стрелка, вместо да я търсим в магнитния полюс на Земята.
Може да се каже, че ако нещата се разглеждат с ясен вътрешен душевен поглед, във всяко сетивно възприятие се усеща противоположността на Земята и Слънцето, в която сме включени. Всичко в човека се проследява по такъв начин, че в него може да се разпознае космичното. Вътре в човека навсякъде се разиграва космичното. Извънредно важно е наистина да се усвои този включващ човека начин на разглеждане, който остава само да бъде добавен към това, което, собствено, се разглежда без връзка с обкръжаващия свят. В тези разглеждания вече приведох следното сравнение[2]: ако поставим човека в света така, че разглеждаме главата, крайниците и така нататък, по такъв начин разглеждането ще прилича на разглеждането на магнитната стрелка, която сочи в определена посока и ние търсим причината за това в магнитната стрелка, вместо да я търсим в магнитния полюс на Земята. Ако искаме да разберем някакъв факт или нещо, трябва наистина да влезем в тази всеобщност, само изхождайки от която можем да разберем това нещо или този факт. Винаги в това е работата – да се търси в съответстващата всеобщност. На обикновения днешен начин на разглеждане е крайно чуждо именно търсенето на съответната определяща всеобщност, преди нещо да започне да се решава. Ако вземете в ръка кристал готварска сол, можете, разбира се, да го разглеждате също и само относително, но минимално относително такъв, какъвто е, като някаква всеобщност. Той представлява сякаш затворена в себе си същност.
към текста >>

201. 5. СКАЗКА ТРЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Чрез своите сетива човек се приспособява към външната среда, към външния живот; например той поставя своето тяло, своите крайници в хармония със своите вътрешни сетива, за които току що говорих, сетивата на трите ориентации или посоки в пространството.
Нека следователно я възприемем и да разгледаме особено метаболичната система. Чрез своите сетива човек се приспособява към външната среда, към външния живот; например той поставя своето тяло, своите крайници в хармония със своите вътрешни сетива, за които току що говорих, сетивата на трите ориентации или посоки в пространството. Външните движения на тялото са зависими от вътрешната ориентация. Нашата подхода е подчинена на чувството, което имаме за ответната посока, нашите движения на ръцете на чувството за хоризонталната посока отдясно наляво; даже когато говорим, движенията на нашите органи са приспособени към чувството за посоката отпред назад. Винаги, когато правим едно движение, ние проектираме във външния свят нашата вътрешна ориентация.
към текста >>

Това, което дава на човека впечатлението на действителността, когато той заема своето място в пространството, аз нямам действително това впечатление, освен ако си дам сметка, че моята сетивно-нервна система ми доставя само един илюзорен образ на това, което става в глъбините на подсъзнанието, там където вселената влиза в допир с крайниците, с човешкото тяло.
Да се анализира някое физическо явление и за бъде то отнесено към картезианската система на кординатите, това значи да се движим абсолютно в отвлеченото, в илюзията. Постъпвайки по този начин, ние свеждаме мисълта до една чисто сетивно-нервна дейност. За да установим наистина една връзка между човека и физическото явление, трябва да апелираме към целия организъм, особено към двигателната система, трябва да държим сметка за трите посоки, които човек носи в себе си. Когато вървя, аз зная, че чувството за вертикалното положение ме подържа прав върху моите крака, и че, освен това, ако мога да се придвижвам, това е защото имам чувството за посоката отпред назад; аз зная, например, че ако, плувайки, протягам ръцете, аз се ориентирам в посоката отдясно наляво. Нищо от всичко това не се намира в картезианската схема. Това, което дава на човека впечатлението на действителността, когато той заема своето място в пространството, аз нямам действително това впечатление, освен ако си дам сметка, че моята сетивно-нервна система ми доставя само един илюзорен образ на това, което става в глъбините на подсъзнанието, там където вселената влиза в допир с крайниците, с човешкото тяло. Там се намират изворите, от които сме почерпили цялата математика и по-специално геометрията.
към текста >>

202. 9. СКАЗКА СЕДМА GA_326 Раждането на естествените науки

Само че тази първа ампутация /отрязване на крайници/ е била поздравена с по-малко ентусиазъм отколкото втората.
Това последствие не изпъква, не се явява, когато оставаме в областта на самата физика. Но то става много по-очебийно, когато се запитаме, какво е станало с впечатленията, които човек е получил в своето етерно тяло, този по-тънък организъм, който за човека е източник на всякакъв вид опитности. Тези опитности са му били отдавна отнети и това по един много по-абсолютен начин отколкото тези на физическото тяло. Само че тази първа ампутация /отрязване на крайници/ е била поздравена с по-малко ентусиазъм отколкото втората. Да се върнем към първите столетия на нашата ера и да изучим един учен, какъвто е лекарят Галиен. Съобразно с духа на неговата епоха, той различава четири елемента /стихии/ в природата: земя, вода, въздух и огън, който ние бихме нарекли топлина. Ето какво са долавя ли хората от неговата епоха, когато са насочвали поглед към външния свят.
към текста >>

203. 2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

А веществата например за крайниците или за самите органи на обмяната на веществата, както дори и веществата, които са нужни, да речем, за да се изградят тръбести кости за краката и ръцете, или да се оформят черва за обмяната на веществата и за храносмилането, съвсем не се изграждат от поетата през устата и стомаха храна, а се поемат от цялото обкръжение чрез дишането и даже през сетивните органи.
Хората вярват, че храненето се състои в това, че човек просто яде субстанциите от своето обкръжение, поема ги в устата си, след което те преминават в стомаха и там една част се отлага, а друга се изхвърля навън. И отложената част се употребява и изразходва, след което поема същия път и се замества с друга. Човек си представя храненето по съвсем външен начин. Не е истина, че с поетите през стомаха хранителни вещества се изграждат костите, мускулите и другите тъкани, това важи изключително само за човешката глава. Всичко онова, което се разпространява по околните пътища на храносмилателните органи за по-нататъшна обработка, образува веществения материал за главата и за всичко, което се отлага в нервно-сетивната система и в това, което и принадлежи. А веществата например за крайниците или за самите органи на обмяната на веществата, както дори и веществата, които са нужни, да речем, за да се изградят тръбести кости за краката и ръцете, или да се оформят черва за обмяната на веществата и за храносмилането, съвсем не се изграждат от поетата през устата и стомаха храна, а се поемат от цялото обкръжение чрез дишането и даже през сетивните органи. В човека непрекъснато се осъществява такъв процес, че поетото през стомаха потича нагоре и се употребява в главата, докато обратно, това, което се поема в главата и в нервно-сетивната система от въздуха и околността, то потича надолу и от него се изграждат органите на храносмилателната и двигателната система.
към текста >>

204. 13. Осма лекция, 16 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Но за животното трябва да се говори за локализираната предимно в главата нервно-сетивна организация и за организираната в долната част на тялото и крайниците, но също проникваща целия организъм веществообменна организация.
При животното нямаме такова рязко тройно разчленяване на организма, както е при човека. При животното имаме ясно очертани нервно-сетивен организъм и веществообменен-двигателен организъм. Те са ясно отделени един от друг, но средната част, ритмичният организъм при различните животни не е ясно диференциран. В ритмичния организъм прониква нещо, което произлиза от сетивния организъм и нещо, което произлиза от веществообменния организъм, така че за животното би трябвало да се говори по-различно, отколкото за човека. При човека се говори съвсем определено за тричленност на организма. Но за животното трябва да се говори за локализираната предимно в главата нервно-сетивна организация и за организираната в долната част на тялото и крайниците, но също проникваща целия организъм веществообменна организация. И в средата при животното обмяната на веществата е по-ритмична, от колкото при човека, също и нервно-сетивната организация става по-ритмична, двете противоположности плуват една в друга, така че при животното нямаме самостоятелен ритмичен организъм. То е едно неясно взаимопроникване на двата крайни полюса /Рис.21/. При животното би трябвало да се говори за двучленен организъм, като двете системи се смесват в средата и така се формира неговият организъм.
към текста >>

И обратно, всичко веществено във веществообменно-двигателната система нашите черва, крайници, мускули, кости и пр., идва не от земята, а произлиза от това, което се поема от въздуха и топлината над земята.
Субстанцията, която се намира в главата при човека е също така, но да останем при животното – субстанцията, която се намира в организма на главата е от земна материя. Материята в главата е земно вещество, земна материя. В организацията на главата още в ембрионалния период се отвежда земна материя. Организацията на зародиша трябва да е нагласена така, че главата да получи вещества от земята. Следователно в нея имаме земна материя, земно вещество. И обратно, всичко веществено във веществообменно-двигателната система нашите черва, крайници, мускули, кости и пр., идва не от земята, а произлиза от това, което се поема от въздуха и топлината над земята. Това е космическа субстанция. Важно е да не смятате, че копитата са образувани от физическата материя, която животното изяжда, че тя идва до тях и там се отлага. Това не е вярно, истината е, че от сетивата и дишането се поема космическа материя.
към текста >>

Това, което животното яде, служи да се развият двигателни сили в него, които позволяват да бъде пренесена космическата субстанция във веществообменната система и крайниците чак до копитата, така че тук навсякъде се намира космическо вещество.
Това, което животното яде, служи да се развият двигателни сили в него, които позволяват да бъде пренесена космическата субстанция във веществообменната система и крайниците чак до копитата, така че тук навсякъде се намира космическо вещество. Със силите е точно обратното. В главата имаме работа с космически сили, защото предимно в нея са разположени сетивата, които получават свои те възприятия от космоса. Във веществообменната система и крайниците имаме работа със земни сили, следователно с космически вещества и земни сили помислете само за това, че когато ходи, човекът или животното постоянно се включват в земното притегляне и всичко, което се прави с крайниците, е свързано със земята.
към текста >>

Във веществообменната система и крайниците имаме работа със земни сили, следователно с космически вещества и земни сили помислете само за това, че когато ходи, човекът или животното постоянно се включват в земното притегляне и всичко, което се прави с крайниците, е свързано със земята.
Това, което животното яде, служи да се развият двигателни сили в него, които позволяват да бъде пренесена космическата субстанция във веществообменната система и крайниците чак до копитата, така че тук навсякъде се намира космическо вещество. Със силите е точно обратното. В главата имаме работа с космически сили, защото предимно в нея са разположени сетивата, които получават свои те възприятия от космоса. Във веществообменната система и крайниците имаме работа със земни сили, следователно с космически вещества и земни сили помислете само за това, че когато ходи, човекът или животното постоянно се включват в земното притегляне и всичко, което се прави с крайниците, е свързано със земята.
към текста >>

Определено количество земна материя, въз основа на процеса, който се извършва от поемането на храната през храносмилането и разпределянето във веществообменната система и крайниците, е способна да отведе земното хранително вещество в главата и мозъка.
Вземете органичния процес в неговата цялост. Всичко, което се извършва там, всичко, което се появява в мозъка като земно-материално, е просто отделено от органичните процеси, отделени продукти на тези процеси. Там бива отделена земна материя, за да служи като основа на Аза. Определено количество земна материя, въз основа на процеса, който се извършва от поемането на храната през храносмилането и разпределянето във веществообменната система и крайниците, е способна да отведе земното хранително вещество в главата и мозъка. Там се намира определено количество земно вещество, което минава по този път и се отделя, наслоява се в мозъка. Но тези вещества от храната се наслояват не само в мозъка, а отделянето започва още в началото на пътя в червата. Това, което не може повече да се преработи, се отделя в червата и тук откриваме едно сродство, което ще ви се стори парадоксално, но което не бива да се пренебрегва, ако искаме да разберем организацията на животното и на човека. Какво представлява мозъчната маса? Мозъчното вещество е чисто и просто доведена докрай, преработена чревна маса.
към текста >>

Ето защо веществообменната система и крайниците се нуждаят от земни сили и трябва да ги получат толкова, колкото са им необходими.
А този въпрос е важен. Защо хората си готвят храната? Те са пристъпили към готвене на храната, защото постепенно са открили, че процесите лежащи в готвенето играят определена роля във всичко, което действа плодообразуващо. А именно процесите на горене, на затопляне, на изсушаване, на изпаряване, всички тези процеси въздействат предимно върху елементите на цъфтене и образуване на семената, но също непряко и върху останалите части на растението, особено върху горните негови части, и ги докарват до състояние да развият по особено силен начин силите, които трябва да бъдат развити във веществообменната система на животното. Да вземем цветовете, да вземем семената, те действат върху веществообменната система, върху храносмилателната система на животното предимно чрез развитието на своите сили, а не чрез своите вещества. Ето защо веществообменната система и крайниците се нуждаят от земни сили и трябва да ги получат толкова, колкото са им необходими.
към текста >>

Планинските животни трябва да получават в себе си това, което в областта на крайниците развива импулси, породени от усилието на волята.
Да вземем животните, които пасат по планински пасища. Те живеят при по-трудни условия от животните в равнината, оставени са на открито и трябва да се движат по неравен терен. Има разлика дали се движат по равнина или по планински склонове. Планинските животни трябва да получават в себе си това, което в областта на крайниците развива импулси, породени от усилието на волята. Иначе те няма да бъдат добри нито за работа, нито за мляко, нито за угояване. Трябва да се погрижим те да получават в достатъчно количество храна от планински ароматни билки, които самата природа чрез слънчевия готварски процес е активизирала в областта на цветовете, в елементите на цъфтене и плододаване. В крайниците обаче може да се внесе сила и чрез изкуствено готвене, особено когато тази изкуствена преработка почива на печене, варене и пр. Най-добре е да се взема цъфтящата и плодовата част на растението, особено когато се обработват растения по начало склонни към цъфтене и плододаване, които развиват малко стъбла и листа, които малко залягат да развиват стъбла и листа, а буйно цъфтят и дават обилен плод.
към текста >>

В крайниците обаче може да се внесе сила и чрез изкуствено готвене, особено когато тази изкуствена преработка почива на печене, варене и пр.
Те живеят при по-трудни условия от животните в равнината, оставени са на открито и трябва да се движат по неравен терен. Има разлика дали се движат по равнина или по планински склонове. Планинските животни трябва да получават в себе си това, което в областта на крайниците развива импулси, породени от усилието на волята. Иначе те няма да бъдат добри нито за работа, нито за мляко, нито за угояване. Трябва да се погрижим те да получават в достатъчно количество храна от планински ароматни билки, които самата природа чрез слънчевия готварски процес е активизирала в областта на цветовете, в елементите на цъфтене и плододаване. В крайниците обаче може да се внесе сила и чрез изкуствено готвене, особено когато тази изкуствена преработка почива на печене, варене и пр. Най-добре е да се взема цъфтящата и плодовата част на растението, особено когато се обработват растения по начало склонни към цъфтене и плододаване, които развиват малко стъбла и листа, които малко залягат да развиват стъбла и листа, а буйно цъфтят и дават обилен плод.
към текста >>

205. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

Чрез способните да носят тежест крайници с твърда кост те добиват способността да се движат извън подемната сила на водата.
Амфибии: За сметка на хрилете на рибите амфибиите образуват бели дробове, които имат възможност при преместеното във вътрешността дишане на сух въздух да предоставят влажна и годна да функционира дихателна слизеста ципа. Чрез способните да носят тежест крайници с твърда кост те добиват способността да се движат извън подемната сила на водата. С това се освобождават от зависимостта си от водата. По голямото, оставено на себе си количество на отделените яйца, както и ларвените стадии на амфибията все още трябва да преминават през фазите на живота на рибите. Налице е голямо количество снесени яйца с високи загуби по време на развитието.
към текста >>

Предните крайници, ръцете, поемат дейността за хващане и получават възможността да променят околния свят.
Този път на телесно освобождаване на гръбначните животни човекът довежда до неговия очевиден край с изправянето си, чрез изправената стойка. На ретроспективния поглед той се явява като цел на развитието. Човекът застава изправен срещу света. Главата се освобождава от функцията да улавя и се носи в състояние на покой при всякакви движения. Организацията на челюстите получава възможност за произнасяне на комплицирани и многостранни звуци, тоест органически предпоставки за речта. Предните крайници, ръцете, поемат дейността за хващане и получават възможността да променят околния свят. Това е съзнателно поведение в сравнение с поведението при хоризонтално движение - инстинктивното, импулсивното поведение. Свободата при човека се реализира чрез познание за света, себепознание и насочване на волята с разбиране. За разлика от животните всеки отделен човек сам трябва да се учи да стои, да ходи, да говори и да мисли. Развитието на тялото дава само заложба за това. Всеки трябва сам да определя до къде да достигне в своето индивидуално развитие.
към текста >>

206. 4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята GA_327 Биодинамично земеделие

За разлика от костните крайници той расте откъм външния край и то веднага с крайната дебелина.
Рогът на елен е костен крайник. Като такъв той е една тръбовидна кост, обвита отвън с компактна бяла костна субстанция и отвътре с гъбеста структура. Празнините са изпълнени с богат на кръв костен мозък, чиито остатъци изглеждат черни при отхвърлените и отрязаните рога. За разлика от костните крайници той расте откъм външния край и то веднага с крайната дебелина. Затова ловците го наричат „топчест елен“. Но типично като е при костите на крайниците, той първо се образува е от хрущял, който по-късно се преобразува в костна субстанция - едно пълно преобразуване на микроскопичната структура. Това непременно трябва да се спомене, защото рогата на елена израстват от челните кости, които както другите кости на черепа са „покривни кости“. При тях костната субстанция се отлага непосредствено в съединителната тъкан без хрущялна подготовка. По отношение произхода на костите това е голямо различие и оттук едно крайно поляризиране при изграждане на главата на рогачите.
към текста >>

Но типично като е при костите на крайниците, той първо се образува е от хрущял, който по-късно се преобразува в костна субстанция - едно пълно преобразуване на микроскопичната структура.
Рогът на елен е костен крайник. Като такъв той е една тръбовидна кост, обвита отвън с компактна бяла костна субстанция и отвътре с гъбеста структура. Празнините са изпълнени с богат на кръв костен мозък, чиито остатъци изглеждат черни при отхвърлените и отрязаните рога. За разлика от костните крайници той расте откъм външния край и то веднага с крайната дебелина. Затова ловците го наричат „топчест елен“. Но типично като е при костите на крайниците, той първо се образува е от хрущял, който по-късно се преобразува в костна субстанция - едно пълно преобразуване на микроскопичната структура. Това непременно трябва да се спомене, защото рогата на елена израстват от челните кости, които както другите кости на черепа са „покривни кости“. При тях костната субстанция се отлага непосредствено в съединителната тъкан без хрущялна подготовка. По отношение произхода на костите това е голямо различие и оттук едно крайно поляризиране при изграждане на главата на рогачите. Тъй като това, което иначе е насочено към земята, израства от срещуположен орган. В животното живее голям излишък от сили, които изграждат крайниците.
към текста >>

В животното живее голям излишък от сили, които изграждат крайниците.
Но типично като е при костите на крайниците, той първо се образува е от хрущял, който по-късно се преобразува в костна субстанция - едно пълно преобразуване на микроскопичната структура. Това непременно трябва да се спомене, защото рогата на елена израстват от челните кости, които както другите кости на черепа са „покривни кости“. При тях костната субстанция се отлага непосредствено в съединителната тъкан без хрущялна подготовка. По отношение произхода на костите това е голямо различие и оттук едно крайно поляризиране при изграждане на главата на рогачите. Тъй като това, което иначе е насочено към земята, израства от срещуположен орган. В животното живее голям излишък от сили, които изграждат крайниците.
към текста >>

В сравнение с истинските крайници липсва мускулатурата на меките части и ставите на костите.
Докато се появяват, рогата на елена са покрити с кожа, която е обрасла с фина козина. Мястото под кожата обилно е снабдено с кръв и е проникнато от нерви. На мястото на артериите по повърхността на рогата могат по-късно да се видят бразди. В сравнение с истинските крайници липсва мускулатурата на меките части и ставите на костите. Но със своите многобройни връхчета рогата на елена изглеждат като човешки ръце, които носят едно невидимо празно тяло. Когато са оформени напълно, всичко това умира, също и вътре в костта. Този вид елен остъргва ципата на рогата си на стъблото на младо дръвче. Това той прави много поривисто. Вероятно тя го сърби.
към текста >>

То е като едно превишаване образуването на крайници и една противоположност на сетивните органи.
Това той прави много поривисто. Вероятно тя го сърби. Остатъците от кръв и дървесният сок дават кафяво оцветяване на повърхността. Във формираните умрели рога на елена най-вътрешното се обръща навън. Това е единствено по рода си в животинското царство. То е като едно превишаване образуването на крайници и една противоположност на сетивните органи. Тъй като сетивните органи са заливи на външния свят в организма. В тях външният свят се врязва в организма.[3]
към текста >>

Че чрез рогообразуването, което навън завършва с окончанията на крайниците, рога и копита, се получава една преграда за пропускането на етерни и астрални сили, може добре да се разбере от наблюдението на сетивното изграждане на формата.
При елена новообразуването и умирането са един строго ритмичен процес с оглед на годишните времена. При говедото растението на рога продължава при настъпване на млекодаването, но с по-малка дебелина при основата на рога. Така се получават така наречените телешки пръстени, които всъщност трябва да се наричат пръстени на лактацията; те изглеждат подобни на шнур, обвит около целия рог. Тъй като при всяко ново раждане имаме нов млекодаващ период, на рогата имаме отпечатък от плодовитостта на кравата. Разстоянието между тези изтънявания се дължи на времето между две отелвания. Че чрез рогообразуването, което навън завършва с окончанията на крайниците, рога и копита, се получава една преграда за пропускането на етерни и астрални сили, може добре да се разбере от наблюдението на сетивното изграждане на формата.
към текста >>

207. Съдържание GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Вследствие от това то се научава да привежда в движение своите крайници, а също привежда обмяната на веществата в съответствие с движението.
Формиране на мозъка в течение на първите седем години от живота. Етерното тяло дава на детето възможност да получи пълноценен главен мозък и благодарение на това да стане мислещ човек. Етерното тяло работи в мисленето. Астралното тяло служи на процеса на обучение на говорене; то действа предимно в гърдите, в дишането, което след това се трансформира в реч. «Азът» трябва да получи достъп до физическото тяло и да му осигури равновесие във външния свят. Вследствие от това то се научава да привежда в движение своите крайници, а също привежда обмяната на веществата в съответствие с движението. Науката на бъдещето трябва да съдейства за пробуждането на хората.
към текста >>

208. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Този човек вече не работи толкова интензивно в своите крайници, в своите телесни членове и обмяната на веществата.
Всичко се преработва основно в гърдите. Това е обусловено от не толкова силното развитие на задния мозък при жълтия човек и от развитието на средния мозък. Тук у него се намира това, което обслужва дишането и кръвообращението му. Представителите на жълтата раса, жителите на Азия, още в достатъчна степен живеят във вътрешното (в областта на туловището). Можете да забележите това даже по походката им; походката им е по-бавна, по-вяла. Този човек вече не работи толкова интензивно в своите крайници, в своите телесни членове и обмяната на веществата. Негърът в много по-голяма степен се проявява в подскоците, във външната подвижност, която се управлява от неговите инстинкти. Монголоидът, жълтият жител на Азия в по-голяма степен развива вътрешния съноподобен живот и оттук цялата азиатска цивилизация носи съноподобен характер. И така, монголоидът вече не живее изключително вътре в себе си, но вече възприема туй-онуй от Космоса. Ето защо в представителите на Азия има прекрасни поетически произведения за мирозданието, за Космоса като цяло. При негрите това го няма.
към текста >>

209. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Можете да възразите: но все пак има и такива животни, които използват предните си крайници подобно на човека, например маймуните или други животни.
Можете да възразите: но все пак има и такива животни, които използват предните си крайници подобно на човека, например маймуните или други животни. Тук трябва да си спомните за това, че в сравнение с цялата си организация, маймуната проявява някаква неловкост, използвайки своите предни крайници. Макар тя не винаги да се опира на земята със своите предни крайници, на нея като правило й е необходимо да се държи за нещо с тях, да се поддържа. Ако маймуната не се поддържа с тях, тогава проявява някаква неловкост. Тя не може да използва своите предни крайници по правилен начин. Но болшинството животни ходят на всичките си четири крайника, даже човек в началото (на живота) също ходи на четири крака.
към текста >>

Тук трябва да си спомните за това, че в сравнение с цялата си организация, маймуната проявява някаква неловкост, използвайки своите предни крайници.
Можете да възразите: но все пак има и такива животни, които използват предните си крайници подобно на човека, например маймуните или други животни. Тук трябва да си спомните за това, че в сравнение с цялата си организация, маймуната проявява някаква неловкост, използвайки своите предни крайници. Макар тя не винаги да се опира на земята със своите предни крайници, на нея като правило й е необходимо да се държи за нещо с тях, да се поддържа. Ако маймуната не се поддържа с тях, тогава проявява някаква неловкост. Тя не може да използва своите предни крайници по правилен начин. Но болшинството животни ходят на всичките си четири крайника, даже човек в началото (на живота) също ходи на четири крака. На него му се налага отначало, пазейки равновесие, да се учи да ходи.
към текста >>

Макар тя не винаги да се опира на земята със своите предни крайници, на нея като правило й е необходимо да се държи за нещо с тях, да се поддържа.
Можете да възразите: но все пак има и такива животни, които използват предните си крайници подобно на човека, например маймуните или други животни. Тук трябва да си спомните за това, че в сравнение с цялата си организация, маймуната проявява някаква неловкост, използвайки своите предни крайници. Макар тя не винаги да се опира на земята със своите предни крайници, на нея като правило й е необходимо да се държи за нещо с тях, да се поддържа. Ако маймуната не се поддържа с тях, тогава проявява някаква неловкост. Тя не може да използва своите предни крайници по правилен начин. Но болшинството животни ходят на всичките си четири крайника, даже човек в началото (на живота) също ходи на четири крака. На него му се налага отначало, пазейки равновесие, да се учи да ходи. Това е, на което на човека му се налага да се учи в живота: първо, той трябва да се учи да ходи.
към текста >>

Тя не може да използва своите предни крайници по правилен начин.
Можете да възразите: но все пак има и такива животни, които използват предните си крайници подобно на човека, например маймуните или други животни. Тук трябва да си спомните за това, че в сравнение с цялата си организация, маймуната проявява някаква неловкост, използвайки своите предни крайници. Макар тя не винаги да се опира на земята със своите предни крайници, на нея като правило й е необходимо да се държи за нещо с тях, да се поддържа. Ако маймуната не се поддържа с тях, тогава проявява някаква неловкост. Тя не може да използва своите предни крайници по правилен начин. Но болшинството животни ходят на всичките си четири крайника, даже човек в началото (на живота) също ходи на четири крака. На него му се налага отначало, пазейки равновесие, да се учи да ходи. Това е, на което на човека му се налага да се учи в живота: първо, той трябва да се учи да ходи.
към текста >>

210. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Учим се да използваме крайниците.
Да съпоставим всичко това пред своята душа. Детето се учи да ходи, което значи да пази равновесие и да се движи. На какво се учим в процеса на ходене? Учим се да използваме крайниците. Но не можем да се научим да използваме крайниците, ако не използваме в същото това време обмяната на веществата. При използване на членовете на тялото в нас винаги нещо изгаря. На изгаряне е подложено веществото. Ако просто помръднете с ръка, вътре изгаря вещество. Обмяната на веществата е свързана с телесните членове и крайниците.
към текста >>

Но не можем да се научим да използваме крайниците, ако не използваме в същото това време обмяната на веществата.
Да съпоставим всичко това пред своята душа. Детето се учи да ходи, което значи да пази равновесие и да се движи. На какво се учим в процеса на ходене? Учим се да използваме крайниците. Но не можем да се научим да използваме крайниците, ако не използваме в същото това време обмяната на веществата. При използване на членовете на тялото в нас винаги нещо изгаря. На изгаряне е подложено веществото. Ако просто помръднете с ръка, вътре изгаря вещество. Обмяната на веществата е свързана с телесните членове и крайниците. Ходенето, запазването на равновесие, движението - всичко това е свързано с обмяната на веществата и крайниците.
към текста >>

Обмяната на веществата е свързана с телесните членове и крайниците.
Учим се да използваме крайниците. Но не можем да се научим да използваме крайниците, ако не използваме в същото това време обмяната на веществата. При използване на членовете на тялото в нас винаги нещо изгаря. На изгаряне е подложено веществото. Ако просто помръднете с ръка, вътре изгаря вещество. Обмяната на веществата е свързана с телесните членове и крайниците. Ходенето, запазването на равновесие, движението - всичко това е свързано с обмяната на веществата и крайниците.
към текста >>

Ходенето, запазването на равновесие, движението - всичко това е свързано с обмяната на веществата и крайниците.
Но не можем да се научим да използваме крайниците, ако не използваме в същото това време обмяната на веществата. При използване на членовете на тялото в нас винаги нещо изгаря. На изгаряне е подложено веществото. Ако просто помръднете с ръка, вътре изгаря вещество. Обмяната на веществата е свързана с телесните членове и крайниците. Ходенето, запазването на равновесие, движението - всичко това е свързано с обмяната на веществата и крайниците.
към текста >>

И така: пазенето на равновесие е свързано с крайниците, речта - с гърдите, а мисленето - с главата, с нервите.
След това детето се учи да говори. С какво имаме работа тук? Произнасянето на думи е свързано с гръдните органи, с дишането. Детето диша още тогава, когато е съвсем малко. Но думите са свързани с изтласкване на дъх, детето се учи на това с помощта на гръдните органи. И така: пазенето на равновесие е свързано с крайниците, речта - с гърдите, а мисленето - с главата, с нервите.
към текста >>

Първо, това са крайниците и обмяната на веществата, второ, това са гърдите и трето, това е главата, мисленето.
Сега ние имаме работа с три (области) члена на тялото на човека. Обърнете им внимание. Първо, това са крайниците и обмяната на веществата, второ, това са гърдите и трето, това е главата, мисленето. Ние имаме три части на човека.
към текста >>

подвижност на крайниците
подвижност на крайниците
към текста >>

Този «аз» живее в крайниците и в обмяната на веществата.
Обаче всичко, което току-що ви описах, още не ме води дотам, че да мога да ходя. Защото, виждате ли, ако посредством насочено от главата действие на етерното тяло аз съзидавам моето (физическо) тяло, целият ми живот би могъл да протече подобно на скулптура (тоест в неподвижност - бел. пр.). При това аз бих могъл да построя тяло, бих могъл да рева като лъв; такова реване би могло да се произведе посредством астралното тяло. Но ако аз, бидейки дете, искам да ходя и да пазя при това равновесие, ако искам да използвам волята си за ходене, за хващане, за пазене на равновесие, за действията, за които казвам: аз ходя, аз хващам, аз намирам равновесие -в тези случаи в своите права трябва да встъпи «азът», тоест нещо друго, освен етерното тяло и астралното тяло. Този «аз» живее в крайниците и в обмяната на веществата. Ако привеждате в движение крайниците, тук се проявява «азът». Така че освен физическото тяло в човека има още три части: вие имате етерно тяло, астрално тяло и «аз» (схемата в рис.)
към текста >>

Ако привеждате в движение крайниците, тук се проявява «азът».
Обаче всичко, което току-що ви описах, още не ме води дотам, че да мога да ходя. Защото, виждате ли, ако посредством насочено от главата действие на етерното тяло аз съзидавам моето (физическо) тяло, целият ми живот би могъл да протече подобно на скулптура (тоест в неподвижност - бел. пр.). При това аз бих могъл да построя тяло, бих могъл да рева като лъв; такова реване би могло да се произведе посредством астралното тяло. Но ако аз, бидейки дете, искам да ходя и да пазя при това равновесие, ако искам да използвам волята си за ходене, за хващане, за пазене на равновесие, за действията, за които казвам: аз ходя, аз хващам, аз намирам равновесие -в тези случаи в своите права трябва да встъпи «азът», тоест нещо друго, освен етерното тяло и астралното тяло. Този «аз» живее в крайниците и в обмяната на веществата. Ако привеждате в движение крайниците, тук се проявява «азът». Така че освен физическото тяло в човека има още три части: вие имате етерно тяло, астрално тяло и «аз» (схемата в рис.)
към текста >>

Благодарение на това човек се учи да владее своите крайници, привеждайки ги в движение, а също да регулира обмяната на веществата в съответствие с движенията.
Тогава няма да се казва: човек е само физическо, материално тяло, не, тогава ще се казва така: човек се състои от физическо вещество, от етерно тяло, астрално тяло и «аз». За тях ще могат тогава да кажат следното: сега е известно, че може да се пробуди труп, да се пробуди, даже ако човек е умрял. Етерното тяло трябва отначало да се приближи към човека и действайки през главата, да гради неговото физическо тяло. Астралното тяло трябва отначало да се приближи, трябва отначало леко да се внедри в гърдите, когато човек се учи да говори. «Азът» също трябва отначало да се приближи към физическото тяло, да го приведе в равновесие във външния свят. Благодарение на това човек се учи да владее своите крайници, привеждайки ги в движение, а също да регулира обмяната на веществата в съответствие с движенията. И така, човек донася със себе си от духовния свят свое етерно тяло, астрално тяло и «аз». Това, което е донесъл със себе си, идвайки в този свят, той отново го отнася, преминавайки през смъртта. Вече ви обяснявах как става това. Работата е там, че ако тази висша наука за пробуждане бъде приета истински сериозно, за живота след смъртта и за живота преди земния живот ще се говори по същия начин, както се говори за този земен живот. Ще направим това следващия път.
към текста >>

211. Съдържание GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

За да можем да изградим нашите крайници, хлорът трябва да се съедини с водорода в солна киселина.
Желязото и натрият са разпространени навсякъде във Вселената, за да можем да притежаваме свободна воля; натрият е разпространен навсякъде във Вселената, за да можем въобще да имаме глава. За да можем да изградим нашите крайници, хлорът трябва да се съедини с водорода в солна киселина. Това, което постъпва в човека от хлора, трябва да се свърже по правилен начин с желязото. Марс е творецът на желязото в нашата планетна система, Меркурий е взаимосвързан с хлора. Слънчевата сила в човека съединява хлора с желязото. Терапия със злато. Хлороза при млади момичета и хрипливост на гласа при момчетата при мутирането на гласа.
към текста >>

212. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Ние не бихме могли да бъдем хора на Земята, ако Слънцето нямаше азот, посредством който то може да действа върху нашите телесни членове - крайници, храносмилателни органи и т. н.
Виждате ли, господа, за да може синилната киселина да се образува, тъй като тя съдържа в себе си азот, на човек му е необходим азотът в обкръжаващата среда. На Слънцето също му е необходим азот, за да може да ни въздейства по правилния начин. Ние не бихме могли да бъдем хора на Земята, ако Слънцето нямаше азот, посредством който то може да действа върху нашите телесни членове - крайници, храносмилателни органи и т. н. Но с главата работата стои различно, с човешката глава работата съвсем не стои така. Видяхте, че за белите дробове азотът е непригоден: той трябва да преминава през тях. За белите дробове е подходящ само кислородът. И когато кислородът преминава през белите дробове, тази негова част, която се насочва към главата, не проявява родственото отношение към азота. Кислородът, насочващ се към главата, много повече подхожда на въглерода.
към текста >>

Тогава човек по отношение на телесните си членове и крайниците става безволев, муден и инертен.
Човек трябва с помощта на това, което живее в движенията му, при които костите вземат доста значително участие, да развива правилно отношение към Слънцето. И човек трябва, благодарение на това, което живее в неговата глава, да установи правилно отношение към Луната. Да, господа, работата е там, че ако човек не мисли, ако го мързи да мисли, тогава Луната малко по малко престава да се грижи за такъв човек! Тогава човек затъпява, става глупав. Ако човек съвсем не ходи и постоянно лежи в леглото, тогава Слънцето престава да се грижи за него. Тогава човек по отношение на телесните си членове и крайниците става безволев, муден и инертен. Ако някой е ленив в движенията или ако някой е ленив в мисленето, това зависи от неговото отношение към Слънцето и Луната. Ако човек е в дружба със Слънцето и Луната, той охотно ходи навсякъде, охотно мисли и охотно работи. Ако човек лошо кореспондира със Слънцето и Луната, тогава той престава да мисли, разходките и работата не му доставят радост. Но човек по съвсем вътрешен, дълбок начин е свързан със Слънцето и Луната. Ако днес попитате един или друг, какво той е изучавал от всичко това, което днес може да се научи, един ще ви разкаже как е работил с микроскоп, друг ще ви разкаже как с помощта на телескоп гледа Слънцето и Луната, как се изчислява ъгловото разстояние между тях, ще разкаже, че на Слънцето има петна, че наоколо има корона, издигаща се като мъгла- ето какво ще ви разкаже.
към текста >>

213. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Но този цианид, или синилна киселина, трябва, така да се каже, постоянно да пътува по нашите крайници и членове на тялото.
Казвал съм ви също какво ни е нужно за волята. При ходене, при движение на ръцете и раменете - тук започва да се проявява волята - трябва постоянно да образуваме съединение на въглерода с азота и отново и отново да го разрушаваме. Но този цианид, или синилна киселина, трябва, така да се каже, постоянно да пътува по нашите крайници и членове на тялото. В членовете на тялото и крайниците той след това се съединява с калия. Появява се цианкалий, но той трябва тутакси да се разпадне. За да можем въобще да живеем, в нас постоянно трябва да има място процесът на отравяне и в същото време процесът на деактивация на отровата, на разрушаването й. Такава е тайната на човешкия живот: от една страна, въглената киселина, от друга - цианкалият, съединилият се с калия цианид. При всяко движение, макар и с палец, в нас се образува малко синилна киселина, но ние веднага я разрушаваме, когато правим това движение с палеца.
към текста >>

В членовете на тялото и крайниците той след това се съединява с калия.
Казвал съм ви също какво ни е нужно за волята. При ходене, при движение на ръцете и раменете - тук започва да се проявява волята - трябва постоянно да образуваме съединение на въглерода с азота и отново и отново да го разрушаваме. Но този цианид, или синилна киселина, трябва, така да се каже, постоянно да пътува по нашите крайници и членове на тялото. В членовете на тялото и крайниците той след това се съединява с калия. Появява се цианкалий, но той трябва тутакси да се разпадне. За да можем въобще да живеем, в нас постоянно трябва да има място процесът на отравяне и в същото време процесът на деактивация на отровата, на разрушаването й. Такава е тайната на човешкия живот: от една страна, въглената киселина, от друга - цианкалият, съединилият се с калия цианид. При всяко движение, макар и с палец, в нас се образува малко синилна киселина, но ние веднага я разрушаваме, когато правим това движение с палеца. И така, това трябва да присъства в човека.
към текста >>

А през есента трябва да го преместим в такава местност, където той ще е в състояние да възприеме нещо друго, това, което трябва да отиде в неговите телесни членове и крайници.
Трябва да си кажем: когато дойде пролетта, аз ще дам на такъв човек, при когото се е появила загуба на сили, сок от някои растения, например сок от трънки. Ако сокът от трънки се запази - вие знаете, това е едно тръпчиво, кисело растение - и се дава през устата на хора, които са обезсилени през пролетта, тогава е възможно да се поддържат в течение на цялата пролет и лято. Защо? Виждате ли, ако на човек се дава сок от трънки, този трънков сок образува всякакви соли. Те се насочват към главата и забират със себе си въглената киселина. Така ние правим главата на човека склонна към това, да поддържа този човек в течение на пролетта и лятото. А през есента трябва да го преместим в такава местност, където той ще е в състояние да възприеме нещо друго, това, което трябва да отиде в неговите телесни членове и крайници. Въглената киселина отива в главата: ние я добавяме в главата, приемайки сок от трънки. Ако ни се усмихне щастието да задържим такъв човек в течение на лятото, можем през есента да го насочим към такава местност - за не много дълъг срок, две-три седмици трябва да се намира той на такъв въздух, за който е известно, че е подложен на метеорни влияния, - тогава човекът там, благодарение на това, че сме го подкрепили през пролетта и лятото, отново може да добие истинска крепкост в своите телесни членове. Да, господа, тук имате работа с две съпътстващи въздействия. Тук имате въздействието на Земята, което се явява лунно въздействие, въздействието на Земята в сока от трънки, и след това имате космическото въздействие в това, което кометите, а в случай на липсата им, метеорните потоци, падащите звезди - са донесли на Земята; те също съдържат това, което действа от Вселената, макар и малко, но напълно достатъчно. Както в пеперудата с нейните метаморфози всъщност нямате нищо земно, а само светлина от Вселената, както в защитените яйца имате само вселенската топлина, идваща от Слънцето, така и в самите себе си също имате вътрешната човешка топлина, която трябва да се развива вътре във вашите субстанции и която възбужда свойства, противоположни на тези, които се възбуждат от външната топлина.
към текста >>

214. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Виждате ли, може да се наблюдава - само че това наблюдение трябва да се провежда по правилен начин и с помощта на вътрешното зрение - как от главата към телесните членове и крайниците на човека постоянно се устремява своего рода поток (вж. рис.).
Виждате ли, може да се наблюдава - само че това наблюдение трябва да се провежда по правилен начин и с помощта на вътрешното зрение - как от главата към телесните членове и крайниците на човека постоянно се устремява своего рода поток (вж. рис.). Това е много интересно: да допуснем, че тук е разположена главата на човека; надолу от тази глава постоянно струи същото, което струи от Земята, насочвайки се отвътре навън; там, горе, то се втвърдява и се отлага например като кварцови кристали. Този поток е насочен от Земята навън; при човека той е насочен от главата към цялото тяло. Това е потокът на кварца или кремъчната киселина. Обаче в човешкото тяло кварцът не достига до стадия на кристала. Колко красиво би било, ако отвътре бяхме пълни с чистите кристали на кварца.
към текста >>

215. Съдържание GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

В кожената престилка намира израз системата на крайниците на човека; в ризата - гръдната система, а в мантията, в плаща - системата на главата.
Виното се изработва чрез извънземното, слънчево начало. В образуването на каменни въглища са заложени всички древни слънчеви сили. На възрастните алкохолът действа върху астралното тяло и даже върху самия «аз». Особена вреда алкохолът нанася на децата. За златната рибка и успешното й развитие във вода, пронизана от слънце и топлина. В кожената престилка намира израз системата на крайниците на човека; в ризата - гръдната система, а в мантията, в плаща - системата на главата. Първоначално фракът и цилиндърът са били принадлежности към плаща.
към текста >>

216. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Нашите крайници биха станали меки.
Човешкият организъм произвежда в себе си малко олово, той произвежда малко мед, той произвежда фосфор. Човек продуцира всевъзможни вещества само в такова количество, в което те са необходими на тялото. Ако внеса олово в човешкото тяло, оловото се оказва твърде много. Сега следва да се зададе въпросът: какво прави оловото в човека, какви функции изпълнява то? Виждате ли, господа, ако ние в човешкото си тяло не изработвахме олово, всички бихме страдали от рахит! Нашите крайници биха станали меки. Рахитичното дете се отличава с това, че изработва твърде малко олово. Човешкото тяло не трябва да има повече или по-малко олово. Въобще човек така е организиран, че той произвежда веществата в достатъчно (за себе си) количество. Ако той не ги произвежда, тогава се заболява. Ако внасям олово в човешкия организъм, какво става при това?
към текста >>

217. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Той има глава, гръдни органи, свързани главно с дишането и кръвообращението, и освен това той, благодарение на своите крайници, притежава способност да се движи.
Сега преминавам към съвсем друга тема, нека това да послужи като малко обобщение; в заключение искам да ви дам някои сведения, касаещи въпроса на господин Бурле за облеклото. Виждате ли, говорих ви за облеклото най-различни неща; най-интересно е това, че благодарение на инстинкта на човека, облеклото се е създавало в съответствие с цялото същество на човека, в съответствие с цялата му природа. Даже като физически човек, човекът има три (основни) члена. Той има глава, гръдни органи, свързани главно с дишането и кръвообращението, и освен това той, благодарение на своите крайници, притежава способност да се движи. Следователно човек в съответствие (с устройството на физическото си тяло) се състои от три части: от глава, от системата на гърдите - аз винаги я наричам ритмична система, тъй като цялата тя извършва ритмични движения - и от външните двигателни органи, от външната двигателна организация.
към текста >>

За крайниците.
Виждате ли, в главата особена активност проявява етерното тяло, в гърдите, в кръвообращението и дишането - астралното тяло, а в произволните движения - «Азът». Ако разгледате цялото облекло, с изключение на най-примитивното облекло на дивите хора, винаги ще видите, че то - включително и труфилата - се състои основно от три части, от три предмета. Разбира се, че всичко това е модифицирано; трябва само да си спомните колко силно всичко това се е изменяло в хода на човешкото развитие, колко нелепи украшения са се добавили и всякакви безвкусици, но въпреки това всяко облекло се състои от три части. Първо е това, което първоначално е възникнало от кожената престилка; в древния Египет мъжете са носили основно тази кожена престилка. За какво служи тази (част) от облеклото при човека? За крайниците. Човек е изразявал с това, че той може да ходи с помощта на краката; той покривал своите крака. Силата на краката, двигателната организация е трябвало да бъде изразена с престилката.
към текста >>

Престилката се надява като знак за това, че човек трябва особено интензивно да действа със своите крайници.
Интересно е, че такива традиции продължават да живеят и до днес; масоните на своите събрания използват кожена престилка като особен отличителен знак. Това е наследство от древен Египет. Но тези хора знаят толкова малко за това, защо те се пременяват в престилка, колкото малко знаят и за това, защо се кичат с ордени. Престилката се надява като знак за това, че човек трябва особено интензивно да действа със своите крайници. Постепенно от престилката е възниквало всичко, по някакъв начин касаещо крайниците ни, например панталоните; впрочем те толкова са модифицирани, че по-скоро пречат, отколкото помагат при ходенето. Това има отношение към крайниците. Египтяните са правели кожената престилка с особено изкуство, за да приляга тя както трябва към крайниците; хората провирали в нея ръцете си и така се появила престилка, преминаваща нагоре в нагръдник с ръкави; по-такъв начин и горните крайници също се обличат.
към текста >>

Постепенно от престилката е възниквало всичко, по някакъв начин касаещо крайниците ни, например панталоните; впрочем те толкова са модифицирани, че по-скоро пречат, отколкото помагат при ходенето.
Интересно е, че такива традиции продължават да живеят и до днес; масоните на своите събрания използват кожена престилка като особен отличителен знак. Това е наследство от древен Египет. Но тези хора знаят толкова малко за това, защо те се пременяват в престилка, колкото малко знаят и за това, защо се кичат с ордени. Престилката се надява като знак за това, че човек трябва особено интензивно да действа със своите крайници. Постепенно от престилката е възниквало всичко, по някакъв начин касаещо крайниците ни, например панталоните; впрочем те толкова са модифицирани, че по-скоро пречат, отколкото помагат при ходенето. Това има отношение към крайниците. Египтяните са правели кожената престилка с особено изкуство, за да приляга тя както трябва към крайниците; хората провирали в нея ръцете си и така се появила престилка, преминаваща нагоре в нагръдник с ръкави; по-такъв начин и горните крайници също се обличат.
към текста >>

Това има отношение към крайниците.
Интересно е, че такива традиции продължават да живеят и до днес; масоните на своите събрания използват кожена престилка като особен отличителен знак. Това е наследство от древен Египет. Но тези хора знаят толкова малко за това, защо те се пременяват в престилка, колкото малко знаят и за това, защо се кичат с ордени. Престилката се надява като знак за това, че човек трябва особено интензивно да действа със своите крайници. Постепенно от престилката е възниквало всичко, по някакъв начин касаещо крайниците ни, например панталоните; впрочем те толкова са модифицирани, че по-скоро пречат, отколкото помагат при ходенето. Това има отношение към крайниците. Египтяните са правели кожената престилка с особено изкуство, за да приляга тя както трябва към крайниците; хората провирали в нея ръцете си и така се появила престилка, преминаваща нагоре в нагръдник с ръкави; по-такъв начин и горните крайници също се обличат.
към текста >>

Египтяните са правели кожената престилка с особено изкуство, за да приляга тя както трябва към крайниците; хората провирали в нея ръцете си и така се появила престилка, преминаваща нагоре в нагръдник с ръкави; по-такъв начин и горните крайници също се обличат.
Това е наследство от древен Египет. Но тези хора знаят толкова малко за това, защо те се пременяват в престилка, колкото малко знаят и за това, защо се кичат с ордени. Престилката се надява като знак за това, че човек трябва особено интензивно да действа със своите крайници. Постепенно от престилката е възниквало всичко, по някакъв начин касаещо крайниците ни, например панталоните; впрочем те толкова са модифицирани, че по-скоро пречат, отколкото помагат при ходенето. Това има отношение към крайниците. Египтяните са правели кожената престилка с особено изкуство, за да приляга тя както трябва към крайниците; хората провирали в нея ръцете си и така се появила престилка, преминаваща нагоре в нагръдник с ръкави; по-такъв начин и горните крайници също се обличат.
към текста >>

218. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот GA_353 История на човечеството и културните народи

След това три сили действат върху по-голямата част от крайниците на човека (стрелки 7, 8 и 9) и десетата сила действа върху човека, изхождайки от Земята (стрелка 10, долу).
Евреите са казвали: отначало три сили действат върху човешката глава - тук на рисунката ги обозначих със стрелки 1, 2, 3, - след това три сили действат върху средната част на човека, преимуществено върху гърдите, върху дишането и кръвообращението (стрелки 4, 5 и 6 на рисунката). След това три сили действат върху по-голямата част от крайниците на човека (стрелки 7, 8 и 9) и десетата сила действа върху човека, изхождайки от Земята (стрелка 10, долу). И така, десет сили - според представата на древните евреи - действат върху човека отвън. Преди всичко ние разгледаме тези три сили, които идват от далечните, най-отдалечените части на космоса и въздействат върху човешката глава, правят човешката глава кръгла, създават я според образа на съвсем кръглата Вселена. И така, тези три сили, 1, 2 и 3, се явяват най-благородните, те идват - ако използваме по-късния термин, гръцкия израз - от висшите небеса (според гръцката представа небесата са били седем - бел. пр.). Те формират човешката глава, създавайки я като сферично отражение на единния сферичен космос.
към текста >>

219. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата» GA_353 История на човечеството и културните народи