Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
911
резултата от
254
текста с корен от думите : '
Кост
'.
1.
00. УВОД
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Вярно е, че Гьоте е направил редица големи отделни открития, както например това на междучелюстната
кост
и на прешленната теория на черепа в остеологията, на тъждествеността на всички растителни органи със стебления лист в ботаниката и т.н.
Тези думи се крие гледната точка, от която трябва да разглеждаме научните трудове на Гьоте. При него не се касае за откриването на нови факти, а за една нова гледна точка, за един определен начин да се разглежда природата.
Вярно е, че Гьоте е направил редица големи отделни открития, както например това на междучелюстната кост и на прешленната теория на черепа в остеологията, на тъждествеността на всички растителни органи със стебления лист в ботаниката и т.н.
Обаче като душа оживяваща всички тези подробности ние трябва да разгледаме величествения възглед за природата, който носи тези открития, трябва да обгърнем с поглед в учението за организмите преди всичко едно велико откритие, поставящо в сянка всички открития: Откритието на същността на самия организъм. Онзи принцип, чрез който един организъм е това, като което той се представя, причините, чиито следствия ни се явяват проявите на живота, с една дума всичко, за което трябва да питаме принципно в това отношение, бе изложено и обяснено от Гьоте.*(* Който заявява, че такава една цел е предварително непостижимо, той никога не ще стигне до едно разбиране на Гьотевите възгледи върху природата; напротив онзи, който, оставяйки този въпрос открит, пристъпва без предразсъдък към неговото проучване, той, завършвайки своето изследване, сигурно ще даде един положителен отговор. Някои забележки, които самия Гьоте е направил, могат да събудят известни съмнения.Такава забележка е например следната "Без да проявяваме дързостта, че искаме да открием първите двигателни пружини на природните действия ние бихме насочили нашето внимание върху проявата на силите, чрез които растението постепенно превръща в орган”. Обаче такива изказвания на Гьоте не са насочени против принципната възможност да познаем същността на нещата, а в него Гьоте проявява достатъчна предпазливост, като не иска да отсъжда прибързано върху физико-механическите условия, които стоят на основата на организма, тъй като знаеше добре, че такива въпроси могат да бъдат разрешени само в течение на времето.
към текста >>
Такъв беше случаят при междучелюстната
кост
.
Естествено такава една грешка не може да се забележи при подробностите. Ние виждаме тази грешка едва тогава, когато разбираме организма, тъй като подробностите, разглеждани отделно, не съдържат в себе си принципа на тяхното обяснение. Те могат да бъдат обяснени само чрез природата на цялото, защото цялото е това, което им придава същност и значение. Именно едва след като Гьоте откри тази природа на цялото, за него станаха видими онези погрешни тълкувания; те не можеха да бъдат съединени с неговата теория за живите същества, противоречаха на тази теория. Ако искаше да върви по-нататък в своя път, той трябваше да отстрани подобни грешки и предразсъдъци.
Такъв беше случаят при междучелюстната кост.
към текста >>
Факти, които представляваха интерес и стойност само тогава, когато човек притежава гореспоменатата теория, а именно прешленната природа на черепните
кост
и, бяха непознати на по-старата естествена наука.
Факти, които представляваха интерес и стойност само тогава, когато човек притежава гореспоменатата теория, а именно прешленната природа на черепните кости, бяха непознати на по-старата естествена наука.
Всички тези пречки трябваше да бъдат отстранени от пътя чрез отделни опитности. Ето защо тези опитности не бяха никога за Гьоте самоцел; те трябваше да бъдат направени, за да потвърдят онова централно откритие. Не може да се отрече, че съвременниците на Гьоте рано или късно стигнаха до същите наблюдения и че може би днес всички те бяха били познати и без Гьоте. Биха били познати стремежи; но още по-малко може да се отриче, че неговото велико, обгръщащо цялата органическа природа откритие не е било изказано до днес по такъв сполучлив начин от някой естественик независимо от Гьоте.*(* С това съвсем не искаме да кажем, че в това отношение Гьоте въобще не е бил разбран. Напротив: В настоящето издание многократно ще използваме случая да обърнем вниманието върху редица мъже, които се явяват за нас като продължители и преработватели на идеите на Гьоте.
към текста >>
Обаче всички те са градили своите системи върху основата на изложените в Гьотевите съчинения възгледи и именно за тях не можем да кажем, че те биха стигнали до техните понятия и без Гьоте,а напротив негови съвременници например Йозефи в Гьотенген е стигнал самостоятелно до междучелюстната
кост
, или Окен до теорията на прешлените./, даже можем да кажем че и до днес то ни най-малко не е било задоволително оценено.
Биха били познати стремежи; но още по-малко може да се отриче, че неговото велико, обгръщащо цялата органическа природа откритие не е било изказано до днес по такъв сполучлив начин от някой естественик независимо от Гьоте.*(* С това съвсем не искаме да кажем, че в това отношение Гьоте въобще не е бил разбран. Напротив: В настоящето издание многократно ще използваме случая да обърнем вниманието върху редица мъже, които се явяват за нас като продължители и преработватели на идеите на Гьоте. Имена като тези на Фойгт, Неес фон Езенбек, д, Алтон /старшият и младият/, Шелвер, К. Г. Карус, Мерциус и др. принадлежат към тази поредица.
Обаче всички те са градили своите системи върху основата на изложените в Гьотевите съчинения възгледи и именно за тях не можем да кажем, че те биха стигнали до техните понятия и без Гьоте,а напротив негови съвременници например Йозефи в Гьотенген е стигнал самостоятелно до междучелюстната кост, или Окен до теорията на прешлените./, даже можем да кажем че и до днес то ни най-малко не е било задоволително оценено.
Изобщо явява се безразлично, дали Гьоте първи е открил един факт или го е преоткрил; но този факт добива своето истинско значение едва чрез начина, по който той го включва в своя възглед за природата.
към текста >>
2.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Естествено при това трябва да помислим, че в 1784 година Гьоте беше открил вече междучелюстната
кост
, за което подробно ще говорим по-нататък, и че с това той беше значително приближил до тайната, как постъпва природата при образуването на едно органическо същество.
Изучаването на ботаниката се приближаваше бързо до определената цел.
Естествено при това трябва да помислим, че в 1784 година Гьоте беше открил вече междучелюстната кост, за което подробно ще говорим по-нататък, и че с това той беше значително приближил до тайната, как постъпва природата при образуването на едно органическо същество.
По-нататък трябва да помислим също, че първата част от книгата на Хердер "Идеи към философията на историята" беше завършена в 1784 година и че тогава е имало много чести разговори между Гьоте и Хердер върху предмети на природата. Така госпожа фон Щайн съобщава на Кнебел на 1 май 1784 година: "Новата съчинение на Хердер изтъква като вероятно, че ние сме били първо растения и животни... Гьоте се рови сега с мисълта в тези неща и всичко, което е минало през неговата представа е извънредно интересно”. От това ние виждаме от какво естество е бил Гьотевият интерес към великите въпроси на науката по онова време. Ето защо за нас трябва да бъде съвсем обяснимо онова размишление върху природата на растението и комбинациите, които той прави върху това през пролетта на 1785 година. Към средата на април през тази година той отива в Белведере, явно за да разреши своите съмнения и въпроси, и на 15 май съобщава на госпожа фон Щайн следното: "Не мога да ти изкажа, колко четлива става за мене природата, моето продължително буквуване ми помогна, сега то изведнъж действа и моята тиха радост е неизразима”.
към текста >>
3.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Той позна, че
кост
ите са здрави основи на формирането, една мисъл която той запази по-късно, като при своите работи върху анатомията изходи напълно от учението за
кост
ите.
В същата година (1776) намираме обаче също, че Гьоте добива яснота върху това, от което трябва да се изходи, когато искаме да разгледаме формата на животинския организъм.
Той позна, че костите са здрави основи на формирането, една мисъл която той запази по-късно, като при своите работи върху анатомията изходи напълно от учението за костите.
През тази година той написа важното в това отношение изречение*(* Естествени Науки II,стр.69.): “Подвижните части се образуват според тях /костите/, казано всъщност с тях, и вършат своята работа само дотолкова, доколкото твърдите части позволяват това”. И още едно друго указание във физиогномиката на Лаватер: “Някой може вече да е забелязъл, че аз считам костната система като основна схема на човека – черепа като основа на костната система и цялата месеста част като колорит на тази рисунка”.*/*Фрагменти на Лаватер II,143.); това изречение е написано може би по подбуди на Гьоте, който е разговарял с Лаватер върху тези въпроси. Те са тъждествени със схващането на Гьоте.
към текста >>
През тази година той написа важното в това отношение изречение*(* Естествени Науки II,стр.69.): “Подвижните части се образуват според тях /
кост
ите/, казано всъщност с тях, и вършат своята работа само дотолкова, доколкото твърдите части позволяват това”.
В същата година (1776) намираме обаче също, че Гьоте добива яснота върху това, от което трябва да се изходи, когато искаме да разгледаме формата на животинския организъм. Той позна, че костите са здрави основи на формирането, една мисъл която той запази по-късно, като при своите работи върху анатомията изходи напълно от учението за костите.
През тази година той написа важното в това отношение изречение*(* Естествени Науки II,стр.69.): “Подвижните части се образуват според тях /костите/, казано всъщност с тях, и вършат своята работа само дотолкова, доколкото твърдите части позволяват това”.
И още едно друго указание във физиогномиката на Лаватер: “Някой може вече да е забелязъл, че аз считам костната система като основна схема на човека – черепа като основа на костната система и цялата месеста част като колорит на тази рисунка”.*/*Фрагменти на Лаватер II,143.); това изречение е написано може би по подбуди на Гьоте, който е разговарял с Лаватер върху тези въпроси. Те са тъждествени със схващането на Гьоте.
към текста >>
И още едно друго указание във физиогномиката на Лаватер: “Някой може вече да е забелязъл, че аз считам
кост
ната система като основна схема на човека – черепа като основа на
кост
ната система и цялата месеста част като колорит на тази рисунка”.*/*Фрагменти на Лаватер II,143.); това изречение е написано може би по подбуди на Гьоте, който е разговарял с Лаватер върху тези въпроси.
В същата година (1776) намираме обаче също, че Гьоте добива яснота върху това, от което трябва да се изходи, когато искаме да разгледаме формата на животинския организъм. Той позна, че костите са здрави основи на формирането, една мисъл която той запази по-късно, като при своите работи върху анатомията изходи напълно от учението за костите. През тази година той написа важното в това отношение изречение*(* Естествени Науки II,стр.69.): “Подвижните части се образуват според тях /костите/, казано всъщност с тях, и вършат своята работа само дотолкова, доколкото твърдите части позволяват това”.
И още едно друго указание във физиогномиката на Лаватер: “Някой може вече да е забелязъл, че аз считам костната система като основна схема на човека – черепа като основа на костната система и цялата месеста част като колорит на тази рисунка”.*/*Фрагменти на Лаватер II,143.); това изречение е написано може би по подбуди на Гьоте, който е разговарял с Лаватер върху тези въпроси.
Те са тъждествени със схващането на Гьоте.
към текста >>
Но сега Гьоте добавя една по-нататъшна бележка, за която трябва особено да държим сметка: “Тази забележка /че при
кост
ите, а именно при черепа можем най-силно да видим, как
кост
ите са основите на образуването, които тук при животните/ не могат да се отрекат, ще срещне голяма съпротива при прилагането върху съпротива при прилагането върху различието на човешките черепи”.
Но сега Гьоте добавя една по-нататъшна бележка, за която трябва особено да държим сметка: “Тази забележка /че при костите, а именно при черепа можем най-силно да видим, как костите са основите на образуването, които тук при животните/ не могат да се отрекат, ще срещне голяма съпротива при прилагането върху съпротива при прилагането върху различието на човешките черепи”.
към текста >>
Лодер ми обяснява всички
кост
и и мускули и за по-малко дни аз ще схвана много неща”.
Същият го въвежда по-нататък анатомията, както той пише на 29 октомври 1781 г.на госпожа фон Щайн*/*”Една тежка служба от любов, която поех, ме довежда по-близо до моята любима тема.
Лодер ми обяснява всички кости и мускули и за по-малко дни аз ще схвана много неща”.
/и на 4 ноември на Карл Август*/*”Той /Лодер/ ми демострира остелогия и миология в осем дни, естествено тези дни бяха използвани доколкото аз можех да издържа буден”./ В последното писмо той пише сега също, че има намерението “Да обясни на младежите на художествената академия скелета и да ги доведе до познаването на човешкото тяло”. Той прибавя: “Аз правя това едновременно заради себе си и заради тях; методът, който съм избрал, ще ги запознае предостатъчно с основните стълбове на тялото”. Рисунките в дневника на Гьоте показват, че той действително е държал тези лекции и ги е завършил на 16 януари. Същевременно той трябва да е разговарял твърде много с Лодер върху строежа на човешкото тяло.
към текста >>
Така на 14 ноември 1781 година той пише на Лаватер и Марк, че се отнася с “
Кост
ите като с един текст, на който може да се окачи целия живот и всичко човешко”.
Под датата 6 януари дневникът отбелязва: "Демострация на сърцето от Лодер." След като видяхме, че още в 1776 година Гьоте е хранел далече простиращи се мисли върху устройството на животинския организъм, ние нито за миг не можем да се съмняваме, че неговите сегашни подробни занимания с анатомията са се издигнали далече високо над подробностите до по-висши гледища.
Така на 14 ноември 1781 година той пише на Лаватер и Марк, че се отнася с “Костите като с един текст, на който може да се окачи целия живот и всичко човешко”.
При разглеждането на един текст в нашия дух се образуват образи и идеи, които се явяват като предизвикани, като родени от този текст. Като с един такъв текст се отнася Гьоте с костите, т.е. когато ги разглеждаше, в него възникваха мисли върху целия живот и върху цялото човешко естество.
към текста >>
Като с един такъв текст се отнася Гьоте с
кост
ите, т.е.
Под датата 6 януари дневникът отбелязва: "Демострация на сърцето от Лодер." След като видяхме, че още в 1776 година Гьоте е хранел далече простиращи се мисли върху устройството на животинския организъм, ние нито за миг не можем да се съмняваме, че неговите сегашни подробни занимания с анатомията са се издигнали далече високо над подробностите до по-висши гледища. Така на 14 ноември 1781 година той пише на Лаватер и Марк, че се отнася с “Костите като с един текст, на който може да се окачи целия живот и всичко човешко”. При разглеждането на един текст в нашия дух се образуват образи и идеи, които се явяват като предизвикани, като родени от този текст.
Като с един такъв текст се отнася Гьоте с костите, т.е.
когато ги разглеждаше, в него възникваха мисли върху целия живот и върху цялото човешко естество.
към текста >>
Например при определен вид животно една
кост
може да бъде развита особено много, може да изпъква на преден план, обаче при всички други видове същата
кост
трябва да бъде най-малко в зачатъчна форма и тя не трябва да липсва у човека.
Обаче един такъв основен възглед води до заключението, че всяка част на едно животно може да бъде отново намерена в човека, само че развита до границите наложени от хармонията на цялото.
Например при определен вид животно една кост може да бъде развита особено много, може да изпъква на преден план, обаче при всички други видове същата кост трябва да бъде най-малко в зачатъчна форма и тя не трябва да липсва у човека.
Ако в първия случай тя приеме една форма отговаряща на нейните собствени закони, във втория случай /при човека/ тя трябва да се подчини на едно цяло, да приспособи законите на нейната форма към целия организъм. Но тази кост не може да липсва, ако не искаме да се получи едно разкъсване в природата, чрез което би се нарушило последователно развитие на един тип.
към текста >>
Но тази
кост
не може да липсва, ако не искаме да се получи едно разкъсване в природата, чрез което би се нарушило последователно развитие на един тип.
Обаче един такъв основен възглед води до заключението, че всяка част на едно животно може да бъде отново намерена в човека, само че развита до границите наложени от хармонията на цялото. Например при определен вид животно една кост може да бъде развита особено много, може да изпъква на преден план, обаче при всички други видове същата кост трябва да бъде най-малко в зачатъчна форма и тя не трябва да липсва у човека. Ако в първия случай тя приеме една форма отговаряща на нейните собствени закони, във втория случай /при човека/ тя трябва да се подчини на едно цяло, да приспособи законите на нейната форма към целия организъм.
Но тази кост не може да липсва, ако не искаме да се получи едно разкъсване в природата, чрез което би се нарушило последователно развитие на един тип.
към текста >>
Те считаха, разликата на животните от човека трябва да се състои в това, че животните имат между двете симетрични половини на горната челюст една междинна
кост
, върху която са наредени горните резци, а у човека тази междинна
кост
трябва да липсва.
Такива бяха възгледите на Гьоте, когато той се запозна с едно мнение, което абсолютно противоречеше на тези велики мисли. Учените от онова време се занимаваха главно с това, да намерят признаци, които отличават един животински вид от друг такъв.
Те считаха, разликата на животните от човека трябва да се състои в това, че животните имат между двете симетрични половини на горната челюст една междинна кост, върху която са наредени горните резци, а у човека тази междинна кост трябва да липсва.
Когато в 1782 година Мерк започна силно да се интересува за остеологията и се обърна за помощ към някои от най-известните учени на онова време, той получи от един от тях, знаменития анатом Зьомеринг, на 8 октомври 1782 година следното обяснение относно разликата между животното и човека: “Бих желал да се справите също и с Блуменбах относно междучелюстната кост, която е единствената кост притежавана от всички животни започвайки от маймуната, включително и орангутана, а напротив не се намира у човека; ако приспаднете тази кост, тогава не ще ви липсва нищо, което да не можете да пренесе от човека върху животните. Ето защо изпращам ви една глава от сърна, за да се убедите, че тази ос интермаксиларис /както я нарича Блуменбах/ или ос инцисивум /както я нарича Кампер/ съществува даже у животните, които нямат никакви резци върху горната челюст”. Въпреки че Блуменбах беше намерил у неродените или у малките деца следи, почти зачатъци на ос интермаксиларис, даже веднъж беше намерил в един такъв череп една отделна малка костна ядка като истинска междинна кост, той не допускаше съществуването на такава кост у човека. По този въпрос той казва: “Разликата с една истинска ос интермаксиларис е далечна колкото небето”. Кампер най-знаменития анатом на времето, беше на същото мнение.
към текста >>
Когато в 1782 година Мерк започна силно да се интересува за остеологията и се обърна за помощ към някои от най-известните учени на онова време, той получи от един от тях, знаменития анатом Зьомеринг, на 8 октомври 1782 година следното обяснение относно разликата между животното и човека: “Бих желал да се справите също и с Блуменбах относно междучелюстната
кост
, която е единствената
кост
притежавана от всички животни започвайки от маймуната, включително и орангутана, а напротив не се намира у човека; ако приспаднете тази
кост
, тогава не ще ви липсва нищо, което да не можете да пренесе от човека върху животните.
Такива бяха възгледите на Гьоте, когато той се запозна с едно мнение, което абсолютно противоречеше на тези велики мисли. Учените от онова време се занимаваха главно с това, да намерят признаци, които отличават един животински вид от друг такъв. Те считаха, разликата на животните от човека трябва да се състои в това, че животните имат между двете симетрични половини на горната челюст една междинна кост, върху която са наредени горните резци, а у човека тази междинна кост трябва да липсва.
Когато в 1782 година Мерк започна силно да се интересува за остеологията и се обърна за помощ към някои от най-известните учени на онова време, той получи от един от тях, знаменития анатом Зьомеринг, на 8 октомври 1782 година следното обяснение относно разликата между животното и човека: “Бих желал да се справите също и с Блуменбах относно междучелюстната кост, която е единствената кост притежавана от всички животни започвайки от маймуната, включително и орангутана, а напротив не се намира у човека; ако приспаднете тази кост, тогава не ще ви липсва нищо, което да не можете да пренесе от човека върху животните.
Ето защо изпращам ви една глава от сърна, за да се убедите, че тази ос интермаксиларис /както я нарича Блуменбах/ или ос инцисивум /както я нарича Кампер/ съществува даже у животните, които нямат никакви резци върху горната челюст”. Въпреки че Блуменбах беше намерил у неродените или у малките деца следи, почти зачатъци на ос интермаксиларис, даже веднъж беше намерил в един такъв череп една отделна малка костна ядка като истинска междинна кост, той не допускаше съществуването на такава кост у човека. По този въпрос той казва: “Разликата с една истинска ос интермаксиларис е далечна колкото небето”. Кампер най-знаменития анатом на времето, беше на същото мнение. Той казва например за междинната кост: “Тя никога не е била открита у човека, даже и у негрите”.
към текста >>
Въпреки че Блуменбах беше намерил у неродените или у малките деца следи, почти зачатъци на ос интермаксиларис, даже веднъж беше намерил в един такъв череп една отделна малка
кост
на ядка като истинска междинна
кост
, той не допускаше съществуването на такава
кост
у човека.
Такива бяха възгледите на Гьоте, когато той се запозна с едно мнение, което абсолютно противоречеше на тези велики мисли. Учените от онова време се занимаваха главно с това, да намерят признаци, които отличават един животински вид от друг такъв. Те считаха, разликата на животните от човека трябва да се състои в това, че животните имат между двете симетрични половини на горната челюст една междинна кост, върху която са наредени горните резци, а у човека тази междинна кост трябва да липсва. Когато в 1782 година Мерк започна силно да се интересува за остеологията и се обърна за помощ към някои от най-известните учени на онова време, той получи от един от тях, знаменития анатом Зьомеринг, на 8 октомври 1782 година следното обяснение относно разликата между животното и човека: “Бих желал да се справите също и с Блуменбах относно междучелюстната кост, която е единствената кост притежавана от всички животни започвайки от маймуната, включително и орангутана, а напротив не се намира у човека; ако приспаднете тази кост, тогава не ще ви липсва нищо, което да не можете да пренесе от човека върху животните. Ето защо изпращам ви една глава от сърна, за да се убедите, че тази ос интермаксиларис /както я нарича Блуменбах/ или ос инцисивум /както я нарича Кампер/ съществува даже у животните, които нямат никакви резци върху горната челюст”.
Въпреки че Блуменбах беше намерил у неродените или у малките деца следи, почти зачатъци на ос интермаксиларис, даже веднъж беше намерил в един такъв череп една отделна малка костна ядка като истинска междинна кост, той не допускаше съществуването на такава кост у човека.
По този въпрос той казва: “Разликата с една истинска ос интермаксиларис е далечна колкото небето”. Кампер най-знаменития анатом на времето, беше на същото мнение. Той казва например за междинната кост: “Тя никога не е била открита у човека, даже и у негрите”. Марк проявяваше особено голямо уважение към Кампер и се занимаваше с неговите съчинения.
към текста >>
Той казва например за междинната
кост
: “Тя никога не е била открита у човека, даже и у негрите”.
Когато в 1782 година Мерк започна силно да се интересува за остеологията и се обърна за помощ към някои от най-известните учени на онова време, той получи от един от тях, знаменития анатом Зьомеринг, на 8 октомври 1782 година следното обяснение относно разликата между животното и човека: “Бих желал да се справите също и с Блуменбах относно междучелюстната кост, която е единствената кост притежавана от всички животни започвайки от маймуната, включително и орангутана, а напротив не се намира у човека; ако приспаднете тази кост, тогава не ще ви липсва нищо, което да не можете да пренесе от човека върху животните. Ето защо изпращам ви една глава от сърна, за да се убедите, че тази ос интермаксиларис /както я нарича Блуменбах/ или ос инцисивум /както я нарича Кампер/ съществува даже у животните, които нямат никакви резци върху горната челюст”. Въпреки че Блуменбах беше намерил у неродените или у малките деца следи, почти зачатъци на ос интермаксиларис, даже веднъж беше намерил в един такъв череп една отделна малка костна ядка като истинска междинна кост, той не допускаше съществуването на такава кост у човека. По този въпрос той казва: “Разликата с една истинска ос интермаксиларис е далечна колкото небето”. Кампер най-знаменития анатом на времето, беше на същото мнение.
Той казва например за междинната кост: “Тя никога не е била открита у човека, даже и у негрите”.
Марк проявяваше особено голямо уважение към Кампер и се занимаваше с неговите съчинения.
към текста >>
Кореспонденцията с първия ни показва, че Гьоте е вземал най-горещо участие в техните изследвания на
кост
ните системи и е обменял своите мисли с тях върху тези въпроси.
Не само Мерк, но и Блуменбах и Зьомеринг подържаха връзка с Гьоте.
Кореспонденцията с първия ни показва, че Гьоте е вземал най-горещо участие в техните изследвания на костните системи и е обменял своите мисли с тях върху тези въпроси.
На 27 октомври 1782 година той поиска от Мерк да му пише нещо за инкогнитото на Кампер и да му изпрати неговите писма. По-нататък трябва да отбележим едно посещение на Блуменбах във Ваймар през април 1783 година. През септември същата година Гьоте отива в Гьотинген, за да посети там Блуменбах и всички професори. На 28 септември той пише на госпожа фон Щайн: “Предприех да посетя всички професори и можеш да си представиш, колко много тичане изисква това, за да се справя за наколко дни”. След това той отива в Касел, където се среща с Форстер и Зьомеринг.
към текста >>
В тези си отношения Гьоте се е натъкнал на царуващите мнения върху междинната
кост
.
В тези си отношения Гьоте се е натъкнал на царуващите мнения върху междинната кост.
При неговите възгледи тези мнения трябваше веднага да му се явят като една грешка. Типичната основна форма, според която трябва да се изградени всички организми, би била унищожена с това. У Гьоте не можеше да има никакво съмнение, че тази част, която може да се намери повече или по-малко развита у всички животни, трябва да участва също и в устройството на човешката форма, само че тук отстъпва на заден план,защото органите за приемането на храна отстъпват пред тези, които служат на духовните функции. Съобразно цялото свое духовно направление Гьоте не можеше да мисли другояче, освен че и у човека съществува една междучелюстна кост. Касаеше се само за емпиричното доказателство на същата, само за това, каква форма приема тя у човека, доколко се приобщава към целостта на организма.
към текста >>
Съобразно цялото свое духовно направление Гьоте не можеше да мисли другояче, освен че и у човека съществува една междучелюстна
кост
.
В тези си отношения Гьоте се е натъкнал на царуващите мнения върху междинната кост. При неговите възгледи тези мнения трябваше веднага да му се явят като една грешка. Типичната основна форма, според която трябва да се изградени всички организми, би била унищожена с това. У Гьоте не можеше да има никакво съмнение, че тази част, която може да се намери повече или по-малко развита у всички животни, трябва да участва също и в устройството на човешката форма, само че тук отстъпва на заден план,защото органите за приемането на храна отстъпват пред тези, които служат на духовните функции.
Съобразно цялото свое духовно направление Гьоте не можеше да мисли другояче, освен че и у човека съществува една междучелюстна кост.
Касаеше се само за емпиричното доказателство на същата, само за това, каква форма приема тя у човека, доколко се приобщава към целостта на организма. Той успя да достави това доказателство през пролетта на 1784 година в съдружие с Лодер, с когото сравни човешки и животински черепи в Йена. Гьоте съобщи това на 27 март както на госпожа фон Щаин*/* “На мене ми достави едно прекрасно удоволствие, аз направих едно анатомическо откритие, което е важно и хубаво” така и на Хердер*/* “Аз намерих – нито злато, нито сребро, а нещо, което ми доставя неизмерима радост, ос интермаксиларис у човека”./
към текста >>
Твърдението: Животните имат една междучелюстна
кост
, а човекът няма такава, не можеше да има никакъв смисъл за Гьоте.
Твърдението: Животните имат една междучелюстна кост, а човекът няма такава, не можеше да има никакъв смисъл за Гьоте.
Ако в силите, които образуват един организъм, има заложбата, според която между двете кости на горната челюст у животните да бъде вмъкната една междинна кост, същите тези сили трябва да се намират в действие и у човека на същото място, по същество действащи еднакво, само че външно се проявяват различно.
към текста >>
Ако в силите, които образуват един организъм, има заложбата, според която между двете
кост
и на горната челюст у животните да бъде вмъкната една междинна
кост
, същите тези сили трябва да се намират в действие и у човека на същото място, по същество действащи еднакво, само че външно се проявяват различно.
Твърдението: Животните имат една междучелюстна кост, а човекът няма такава, не можеше да има никакъв смисъл за Гьоте.
Ако в силите, които образуват един организъм, има заложбата, според която между двете кости на горната челюст у животните да бъде вмъкната една междинна кост, същите тези сили трябва да се намират в действие и у човека на същото място, по същество действащи еднакво, само че външно се проявяват различно.
към текста >>
Съвсем не можеше да става дума, дали междинната
кост
съществува, а как е устроена тя, каква форма приема.
Понеже Гьоте винаги си представяше организма не като едно мъртво, неподвижно съчетание, а винаги произхождащ от неговите вътрешни формиращи сили, той трябваше да си зададе въпроса: Какво правят тези сили в горната челюст на човека?
Съвсем не можеше да става дума, дали междинната кост съществува, а как е устроена тя, каква форма приема.
И тази форма трябваше да бъде намерена емпирически.
към текста >>
Защото самият Гьоте признава тук, че те са отбелязани още в "идеите" на Хердер; обаче редовете, в които става това, са били написани преди откритието на междинната
кост
.
Тук важното преди всичко е това, че Гьоте казва, той се е въздържал да отбележи още сега основната мисъл; следователно той иска да стори това по-късно, в една по-голяма връзка. По-нататък това място ни показва, че основните мисли, които ни интересуват преди всичко у Гьоте: Великите идеи върху животинския тип, са съществували отдавна преди въпросното откритие.
Защото самият Гьоте признава тук, че те са отбелязани още в "идеите" на Хердер; обаче редовете, в които става това, са били написани преди откритието на междинната кост.
към текста >>
Следователно откритието на междинната
кост
е само едно последствие на онези велики възгледи.
Следователно откритието на междинната кост е само едно последствие на онези велики възгледи.
То трябваше да остане неразбираемо за онези, които нямаха тези възгледи. На тях им бе отнет единственият природо-исторически признак, чрез който те различаваха човека от животните. Те имаха слабо предчувствие за онези мисли, които владееха Гьоте и които ние посочихме по-рано, че разпръснатите при животните елементи се съединяват в хармония в единната човешка форма и по този начин въпреки подобието на всички отделни части основават една разлика в цялото, която отрежда на човека едно високо стъпало в поредицата от същества.
към текста >>
Тяхното разглеждане на нещата не беше идейно, а едно външно сравнение; а за това последното междинната
кост
не съществуваше у човека.
Тяхното разглеждане на нещата не беше идейно, а едно външно сравнение; а за това последното междинната кост не съществуваше у човека.
Това, което Гьоте изискваше: да виждаме с очите на духа, за това имаха малко разбиране. Това създаде после и разликата между тяхното съждение и това на Гьоте. Докато Блуменбах, който все пак виждаше нещата съвсем ясно, стигна до заключението: “Разликата между това, което си открил и междучелюстната кост е колкото от Земята до Небето”, Гьоте разсъждаваше: как може да се обясни една такава голяма външна разлика при необходимата вътрешна тъждественост.
към текста >>
Докато Блуменбах, който все пак виждаше нещата съвсем ясно, стигна до заключението: “Разликата между това, което си открил и междучелюстната
кост
е колкото от Земята до Небето”, Гьоте разсъждаваше: как може да се обясни една такава голяма външна разлика при необходимата вътрешна тъждественост.
Тяхното разглеждане на нещата не беше идейно, а едно външно сравнение; а за това последното междинната кост не съществуваше у човека. Това, което Гьоте изискваше: да виждаме с очите на духа, за това имаха малко разбиране. Това създаде после и разликата между тяхното съждение и това на Гьоте.
Докато Блуменбах, който все пак виждаше нещата съвсем ясно, стигна до заключението: “Разликата между това, което си открил и междучелюстната кост е колкото от Земята до Небето”, Гьоте разсъждаваше: как може да се обясни една такава голяма външна разлика при необходимата вътрешна тъждественост.
към текста >>
Като едно предварително упражнение, в 1784 година трябваше да бъде разработена студията върху между челюстната
кост
.
Като едно предварително упражнение, в 1784 година трябваше да бъде разработена студията върху между челюстната кост.
Тя не можеше още да бъде публикувана, защото на 6 март 1785 година Гьоте пише върху това на Зьомеринг: “Тъй като моята малка студия не претендира за никакво публикуване и може да се счита просто като една скица, на мене би ми било много приятно всичко, което вие бихте искали да ми съобщите върху този въпрос”. Въпреки това тя бе написана много грижливо и вземайки на помощ всички необходими отделни изследвания. В помощ бяха повикани млади хора, които трябваше да направят остеологични рисунки по метода на Кампер и под ръководството на Гьоте. Ето защо на 23 април 1784 година той моли Мерк да му даде сведения върху този метод и поисква от Зьомеринг да му изпрати Камперовите рисунки. Зьомеринг и други познати са помолени да му изпратят скелети и кости от всякакъв вид.
към текста >>
Зьомеринг и други познати са помолени да му изпратят скелети и
кост
и от всякакъв вид.
Като едно предварително упражнение, в 1784 година трябваше да бъде разработена студията върху между челюстната кост. Тя не можеше още да бъде публикувана, защото на 6 март 1785 година Гьоте пише върху това на Зьомеринг: “Тъй като моята малка студия не претендира за никакво публикуване и може да се счита просто като една скица, на мене би ми било много приятно всичко, което вие бихте искали да ми съобщите върху този въпрос”. Въпреки това тя бе написана много грижливо и вземайки на помощ всички необходими отделни изследвания. В помощ бяха повикани млади хора, които трябваше да направят остеологични рисунки по метода на Кампер и под ръководството на Гьоте. Ето защо на 23 април 1784 година той моли Мерк да му даде сведения върху този метод и поисква от Зьомеринг да му изпрати Камперовите рисунки.
Зьомеринг и други познати са помолени да му изпратят скелети и кости от всякакъв вид.
На 25 април той пише на Мерк, че следните скелети биха му доставили голямо удоволствие: Мирмекофага, брадипус, лъвове, тигри или други подобни. На 14 май моли Зьомеринг за черепа на един слонов скелет и черепа на един хипопотам, на 16 септември за черепите на следните животни: Котки, лъвове, млада мечка, инколнитум, мравояд, камила, едногърда камила, тюлен. Той моли приятелите си и за отделни сведения; така иска от Мерк описанието на устното небце на носорог и особено за обяснение върху него: "Как всъщност рогът на носорога стои на носовата кост."
към текста >>
Той моли приятелите си и за отделни сведения; така иска от Мерк описанието на устното небце на носорог и особено за обяснение върху него: "Как всъщност рогът на носорога стои на носовата
кост
."
В помощ бяха повикани млади хора, които трябваше да направят остеологични рисунки по метода на Кампер и под ръководството на Гьоте. Ето защо на 23 април 1784 година той моли Мерк да му даде сведения върху този метод и поисква от Зьомеринг да му изпрати Камперовите рисунки. Зьомеринг и други познати са помолени да му изпратят скелети и кости от всякакъв вид. На 25 април той пише на Мерк, че следните скелети биха му доставили голямо удоволствие: Мирмекофага, брадипус, лъвове, тигри или други подобни. На 14 май моли Зьомеринг за черепа на един слонов скелет и черепа на един хипопотам, на 16 септември за черепите на следните животни: Котки, лъвове, млада мечка, инколнитум, мравояд, камила, едногърда камила, тюлен.
Той моли приятелите си и за отделни сведения; така иска от Мерк описанието на устното небце на носорог и особено за обяснение върху него: "Как всъщност рогът на носорога стои на носовата кост."
към текста >>
Дотогава се е приемало че при всички животни резците са просто вмъкнати в междучелюстната
кост
, докато кучешките зъби принадлежат на
кост
та на горната челюст; само слонът правел изключение от това.
В това време Гьоте е изцяло вглъбен в тези изследвания. Споменатият слонов череп е нарисуван от Вайз от много страни по метода на Кампер, като Гьоте го сравнява с един притежаван от него голям череп повече от спойките не са били сраснати. На този череп той прави още една важна забележка.
Дотогава се е приемало че при всички животни резците са просто вмъкнати в междучелюстната кост, докато кучешките зъби принадлежат на костта на горната челюст; само слонът правел изключение от това.
Че това не е така, му показва също и онзи череп, както той пише в едно писмо на Хердер. В едно пътуване до Айзенах и Брауншвайг, което Гьоте предприема през това лято, той продължава да се занимава с остеологични проучвания. При това пътуване той иска да погледне в Брауншвайг в устата на един "нероден слон" и води един смел разговор с Цимерман. Той пише по-нататък на Мерк върху този фетус: "Аз исках да имаме фетусса, който те имат в брауншвайг, в нашия кабинет, за да бъдат дисециран, скиелетиран и препариран. Не зная, за какво би служило едно такова чудовище в спирт, ако то не бъде дисецирано и обяснено в неговото устройство." От тези проучвания излезе след това онази студия, която е съобщена в първия том на съчиненията върху естествените науки*/* "както на човека така и на животните трябва да се припише една междинна кост на горната челюст.
към текста >>
Не зная, за какво би служило едно такова чудовище в спирт, ако то не бъде дисецирано и обяснено в неговото устройство." От тези проучвания излезе след това онази студия, която е съобщена в първия том на съчиненията върху естествените науки*/* "както на човека така и на животните трябва да се припише една междинна
кост
на горната челюст.
Дотогава се е приемало че при всички животни резците са просто вмъкнати в междучелюстната кост, докато кучешките зъби принадлежат на костта на горната челюст; само слонът правел изключение от това. Че това не е така, му показва също и онзи череп, както той пише в едно писмо на Хердер. В едно пътуване до Айзенах и Брауншвайг, което Гьоте предприема през това лято, той продължава да се занимава с остеологични проучвания. При това пътуване той иска да погледне в Брауншвайг в устата на един "нероден слон" и води един смел разговор с Цимерман. Той пише по-нататък на Мерк върху този фетус: "Аз исках да имаме фетусса, който те имат в брауншвайг, в нашия кабинет, за да бъдат дисециран, скиелетиран и препариран.
Не зная, за какво би служило едно такова чудовище в спирт, ако то не бъде дисецирано и обяснено в неговото устройство." От тези проучвания излезе след това онази студия, която е съобщена в първия том на съчиненията върху естествените науки*/* "както на човека така и на животните трябва да се припише една междинна кост на горната челюст.
"Естествени науки, стр.277 и следв./ При нейното разработване Гьоте получава голяма помощ от Лодер. С негово съдействие бе създадена един латински превод. През ноември 1784 година Гьоте изпрати студията на Кнебел и още на 19 декември на Мерк, въпреки, че малко преди това /2 декември/ той вярва, че преди края на годината не ще се получи много нещо от това. Студията беше снабдена с необходимите рисунки. Поради Кампер бе прибавен и споменатия латински превод.
към текста >>
А да се обяснява въпросът чрез напора на
кост
ите една към друга?
Оттам то стигна до Кампер. Ако сега хвърлим един поглед върху начина, по който е била приета студията на Гьоте, ние се натъкваме на една твърде неутешителна картина. Отначало никой не притежава необходимия орган да го разбере, освен Лодер, с когото Гьоте беше работил заедно, и Хердер. Мерк се радва на студията, обаче не е убеден в истинността на твърдението. Съобщавайки за получаването на студията, Зьомеринг пише в своето писмо до Мерк: "Още Блуменбах е имал главната идея." В параграфа, който започва: "Не ще има никакво съмнение" той казва "тъй като останалите (граници) се срастват", жалко само, че тези граници никога не са съществували: Аз имам пред себе си само челюсти от тримесечни зародиши до възрастни и върху никоя от тях не може да се види отпред някаква граница.
А да се обяснява въпросът чрез напора на костите една към друга?
Да, ако природата работеше като един столар с клин и чук! " На 13 февруари 1785 година Гьоте пише на Мерк: "От Зьомеринг аз имам едно много леко писмо. Той иска даже да ме разубеди. Охо! "
към текста >>
И Зьомеринг пише на 11 май 1785 година на Мерк: "Както виждам от неговото вчерашно писмо, Гьоте не иска още да се откаже от своята идея относно междучелюстната
кост
."а сега Кампер*(*До сега се приемаше, че Кампер е получил студията анонимно.
И Зьомеринг пише на 11 май 1785 година на Мерк: "Както виждам от неговото вчерашно писмо, Гьоте не иска още да се откаже от своята идея относно междучелюстната кост."а сега Кампер*(*До сега се приемаше, че Кампер е получил студията анонимно.
към текста >>
Три дни по-късно той пише, че е направил известен брой наблюдения върху междучелюстната
кост
, но че трябва да продължава да твърди, че човекът не притежава никаква такава
кост
.
На 28 април 1785 година Мерк изказва надеждата, че Кампер е получава предмета, при което отново се споменава "Гьоте". Следователно няма никакво съмнение,че Кампер е познавал автора.) На 16 септември 1785 година той съобщава на Мерк, че приложените картини не са рисувани според неговия метод. Той ги намира даже достойни за упрек. Хвали се външността на хубавия ръкопис, латинския превод се укорява, даже на автора се дава съвет, да се образова в това отношение.
Три дни по-късно той пише, че е направил известен брой наблюдения върху междучелюстната кост, но че трябва да продължава да твърди, че човекът не притежава никаква такава кост.
Той допуска всички наблюдения на Гьоте, само не това по отношение на човека. На 21 март 1786 година той пише още веднъж, че от голям брой наблюдения е стигнал до заключението: Междучелюстната кост не съществува у човека. Писмата на Кампер показват, че той е имал най-добрата воля да вникне в нещата, но че не е бил в състояние да разбере ни най-малко Гьоте.
към текста >>
На 21 март 1786 година той пише още веднъж, че от голям брой наблюдения е стигнал до заключението: Междучелюстната
кост
не съществува у човека.
Следователно няма никакво съмнение,че Кампер е познавал автора.) На 16 септември 1785 година той съобщава на Мерк, че приложените картини не са рисувани според неговия метод. Той ги намира даже достойни за упрек. Хвали се външността на хубавия ръкопис, латинския превод се укорява, даже на автора се дава съвет, да се образова в това отношение. Три дни по-късно той пише, че е направил известен брой наблюдения върху междучелюстната кост, но че трябва да продължава да твърди, че човекът не притежава никаква такава кост. Той допуска всички наблюдения на Гьоте, само не това по отношение на човека.
На 21 март 1786 година той пише още веднъж, че от голям брой наблюдения е стигнал до заключението: Междучелюстната кост не съществува у човека.
Писмата на Кампер показват, че той е имал най-добрата воля да вникне в нещата, но че не е бил в състояние да разбере ни най-малко Гьоте.
към текста >>
Хердер пише върху това на Кнебел: "Гьоте ни представя своята студия за
кост
та, която е много проста и хубава; човекът върви по истинския път на природата и щастието върви на среща му"*(*От литературното наследство на Кнебел, ІІ, 236/ Хердер беше именно в състояние да разглежда нещата с "духовното око", с което Гьоте ги разглеждаше.
Хердер пише върху това на Кнебел: "Гьоте ни представя своята студия за костта, която е много проста и хубава; човекът върви по истинския път на природата и щастието върви на среща му"*(*От литературното наследство на Кнебел, ІІ, 236/ Хердер беше именно в състояние да разглежда нещата с "духовното око", с което Гьоте ги разглеждаше.
Без това човек не можеше да захване нищо.
към текста >>
Вилхелм Йозефи (Частен доцент при Университета в Гьотинген) пише в своята "Анатомия на бозайниците" в 1787 година: "Счита се, че междучелюстната
кост
е главният признак различаващ маймуните от човека; според моите наблюдения и човекът има такава междучелюстна
кост
поне през първите месеци на неговото съществуване, но която обикновено още отрано, а именно в тялото на майката се сраства външно с действителните горночелюстни
кост
и, така че често не остава даже никаква забележима следа."
Това може най-добре да се види от следното.
Вилхелм Йозефи (Частен доцент при Университета в Гьотинген) пише в своята "Анатомия на бозайниците" в 1787 година: "Счита се, че междучелюстната кост е главният признак различаващ маймуните от човека; според моите наблюдения и човекът има такава междучелюстна кост поне през първите месеци на неговото съществуване, но която обикновено още отрано, а именно в тялото на майката се сраства външно с действителните горночелюстни кости, така че често не остава даже никаква забележима следа."
към текста >>
В своя труд: "За устройството на човешкото тяло" той казва (стр.160): "Проницателният опит на Гьоте от сравнителната остеология, че междинната челюстна
кост
на горната челюст е обща на човека и на останалите животни, които той подкрепи с много сполучливи рисунки, заслужава да бъде официално признат."
Зьомеринг постепенно отстъпи от своята съпротива.
В своя труд: "За устройството на човешкото тяло" той казва (стр.160): "Проницателният опит на Гьоте от сравнителната остеология, че междинната челюстна кост на горната челюст е обща на човека и на останалите животни, които той подкрепи с много сполучливи рисунки, заслужава да бъде официално признат."
към текста >>
В своето "Ръководство по сравнителна анатомия", 1805 година, той още изказваше убеждението: човекът не притежава никаква междучелюстна
кост
*(*също, стр.22) В своята написана в 1830-32 година студия: "принципи на зоологическата философия" Гьоте можа да получи признание и от Блуменбах.*(* Естествени науки, стр.
По-трудно беше да бъде спечелен Блуменбах.
В своето "Ръководство по сравнителна анатомия", 1805 година, той още изказваше убеждението: човекът не притежава никаква междучелюстна кост*(*също, стр.22) В своята написана в 1830-32 година студия: "принципи на зоологическата философия" Гьоте можа да получи признание и от Блуменбах.*(* Естествени науки, стр.
585 и следв.). Сред лични отношения той застана на страната на Гьоте*/*Разговори с Екерманн, 2, VІІІ, 1850/ Даже на 15 декември 1825 година той достави на Гьоте един хубав пример за потвърждение на неговото откритие. Един атлет от Хеската област потърсил при Лангенбек, колега на Блуменбах, помощ поради неговата животински изпъкваща междучелюстна кост*/*Кореспонденцията на Гьоте върху естествената наука, І, стр.51/. Ние още ще говорим за по-късните привърженици на Гьотевите идеи. Тук ще споменем още че М.Й.Вебер успял да отдели срасналата с горната челюст междинна кост чрез разредена сярна киселина.
към текста >>
Един атлет от Хеската област потърсил при Лангенбек, колега на Блуменбах, помощ поради неговата животински изпъкваща междучелюстна
кост
*/*Кореспонденцията на Гьоте върху естествената наука, І, стр.51/.
По-трудно беше да бъде спечелен Блуменбах. В своето "Ръководство по сравнителна анатомия", 1805 година, той още изказваше убеждението: човекът не притежава никаква междучелюстна кост*(*също, стр.22) В своята написана в 1830-32 година студия: "принципи на зоологическата философия" Гьоте можа да получи признание и от Блуменбах.*(* Естествени науки, стр. 585 и следв.). Сред лични отношения той застана на страната на Гьоте*/*Разговори с Екерманн, 2, VІІІ, 1850/ Даже на 15 декември 1825 година той достави на Гьоте един хубав пример за потвърждение на неговото откритие.
Един атлет от Хеската област потърсил при Лангенбек, колега на Блуменбах, помощ поради неговата животински изпъкваща междучелюстна кост*/*Кореспонденцията на Гьоте върху естествената наука, І, стр.51/.
Ние още ще говорим за по-късните привърженици на Гьотевите идеи. Тук ще споменем още че М.Й.Вебер успял да отдели срасналата с горната челюст междинна кост чрез разредена сярна киселина.
към текста >>
Тук ще споменем още че М.Й.Вебер успял да отдели срасналата с горната челюст междинна
кост
чрез разредена сярна киселина.
В своето "Ръководство по сравнителна анатомия", 1805 година, той още изказваше убеждението: човекът не притежава никаква междучелюстна кост*(*също, стр.22) В своята написана в 1830-32 година студия: "принципи на зоологическата философия" Гьоте можа да получи признание и от Блуменбах.*(* Естествени науки, стр. 585 и следв.). Сред лични отношения той застана на страната на Гьоте*/*Разговори с Екерманн, 2, VІІІ, 1850/ Даже на 15 декември 1825 година той достави на Гьоте един хубав пример за потвърждение на неговото откритие. Един атлет от Хеската област потърсил при Лангенбек, колега на Блуменбах, помощ поради неговата животински изпъкваща междучелюстна кост*/*Кореспонденцията на Гьоте върху естествената наука, І, стр.51/. Ние още ще говорим за по-късните привърженици на Гьотевите идеи.
Тук ще споменем още че М.Й.Вебер успял да отдели срасналата с горната челюст междинна кост чрез разредена сярна киселина.
към текста >>
Това, което той е знаел до тогава, е било, че всички
кост
и, които образуват задната част на главата, представляват изменени три прешлена на гръбначния стълб.
Тук при Гьоте се касаеше преди всичко за това, да бъдат познати законите, според които природата образува органическите и предимно човешките форми, тенденцията, която тя преследва при формирането на същите. Както в редицата от безброй растителни форми той търси прарастенията, чрез което могат да се измислят растения до безкрайност, които трябва да бъдат логически, т.е., които са напълно съобразни с тенденцията на природата и които биха съществували, ако биха били налице подходящите условия; така и по отношение на животните и на човека Гьоте залагаше на това, "да открие идеални характерни черти", които са напълно съобразени със законите на природата. Скоро след неговото завръщане от Италия ние научаваме, че Гьоте се занимава "усърдно с анатомия", и в 1789 година той пише на Хердер: "Имам да говоря за една новооткрита хармония на природата". Това, което е било открито тук като нещо ново, би трябвало да бъде една част от прешленната теория за черепа* (*виж Естествени Науки, забележки към стр.316, 318, 344 и следв.). Завършването на това откритие се пада обаче в 1790 година.
Това, което той е знаел до тогава, е било, че всички кости, които образуват задната част на главата, представляват изменени три прешлена на гръбначния стълб.
Гьоте си представяше нещата по следния начин: Мозъкът представлява само една маса от гръбначен мозък, доведен до най–висока степен.
към текста >>
Изглежда обаче до най-висока степен вероятно, че щом главният мозък е един развит до най-висока степен гръбначен мозък, то и обвиващите го
кост
и са развити на по-висока степен прешлени на гръбначния стълб.
Изглежда обаче до най-висока степен вероятно, че щом главният мозък е един развит до най-висока степен гръбначен мозък, то и обвиващите го кости са развити на по-висока степен прешлени на гръбначния стълб.
По този начин цялата глава се явява като предварително оформена в по-ниско стоящите органи на тялото. И тук са в действие онези сили, които вече работят на по-ниска степен, само че в главата те са развили до най-висока степен намиращите се в тях заложби. Отново за Гьоте се касаеше само да се докаже, как всъщност се представят нещата според сетивната действителност? За костта на задната глава, за предната и задната клиновидна кост, Гьоте казва, че той скоро е съзрял тези отношения; но че също и костта на небцето, горната челюст и междучелюстната кост са изменени прешлени, това той позна при своето пътуване в северна Италия, когато върху дюните на Лидо намери един разпукан череп на овца. Този череп беше така сполучливо разпаднат, че в отделните парчета можаха да се разпознаят отделните прешлени.
към текста >>
За
кост
та на задната глава, за предната и задната клиновидна
кост
, Гьоте казва, че той скоро е съзрял тези отношения; но че също и
кост
та на небцето, горната челюст и междучелюстната
кост
са изменени прешлени, това той позна при своето пътуване в северна Италия, когато върху дюните на Лидо намери един разпукан череп на овца.
Изглежда обаче до най-висока степен вероятно, че щом главният мозък е един развит до най-висока степен гръбначен мозък, то и обвиващите го кости са развити на по-висока степен прешлени на гръбначния стълб. По този начин цялата глава се явява като предварително оформена в по-ниско стоящите органи на тялото. И тук са в действие онези сили, които вече работят на по-ниска степен, само че в главата те са развили до най-висока степен намиращите се в тях заложби. Отново за Гьоте се касаеше само да се докаже, как всъщност се представят нещата според сетивната действителност?
За костта на задната глава, за предната и задната клиновидна кост, Гьоте казва, че той скоро е съзрял тези отношения; но че също и костта на небцето, горната челюст и междучелюстната кост са изменени прешлени, това той позна при своето пътуване в северна Италия, когато върху дюните на Лидо намери един разпукан череп на овца.
Този череп беше така сполучливо разпаднат, че в отделните парчета можаха да се разпознаят отделните прешлени. Гьоте показа това откритие на 30 април 1790 година на госпожа фон Калб с думите: "Кажете на Хердер, че съм се приближил съвсем много до разбирането на животинската форма и някои нейни преобразования и това чрез един странен случай".
към текста >>
4.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
При онези организмени системи на животното, при които се касае повече за външността на стоежа, например при
кост
ите, там отново изпъква онзи наблюдаван у растенията закон, както при образуването на черепните
кост
и.
При онези организмени системи на животното, при които се касае повече за външността на стоежа, например при костите, там отново изпъква онзи наблюдаван у растенията закон, както при образуването на черепните кости.
Дарбата на Гьоте да познава в чисто външните форми вътрешната закономерност, изпъква тук особено силно.
към текста >>
Защото при скелета изолираните
кост
и остават вечно същите, обаче в ботаниката метаморфозата застрашава да преобърне цялата терминология и следователно определението на видовете, и слабите се страхуват следователно, защото не знаят, до къде може да доведе нещо подобно." Тук е налице съзнанието, че един нов вид виждаме на индивидуалното трябва да настъпи; и от този нов възглед трябва да произлезе новата систематика, разглеждането на особеното.
Младшият д, Алтон пише на 6 юли 1827 година на Гьоте: "бих считал за най-голяма награда, ако ваше превъзходителство, на когото естествената наука дължи не само едно пълно преобразоване с величествени обзори и нови възгледи на ботаниката, но и множество обогатявания на остеологията, бихте познали в предстоящите листове едно достойно за одобрение усърдие"* (*Естественонаучна кореспонденция I,28.). Неес фон Евенбек пише на 24 юни 1820 година*(*Също II,19.): "във вашия труд, който нарекохте "опит за обяснение на метаморфозата на растенията", растението говори първо между нас за самото себе си, заплете и мене хубаво очовечаване, когато бях още млад. Най-после Фойгт* (*също II, 360) пише на 6 юни 1831 година: "С живо участие и покорна благодарност аз започнах да чета малката книга за метаморфозата, която ме завладя като съучастник на това учение и ме свърза здраво исторически с него. Странно е, че учените са се отнесли по-тривиално спрямо метаморфозата на животните /разбирам не старата метаморфоза на насекомите, а тази изходяща от гръбначния стълб/ отколкото към тази на растенията. Независимо от плагиатите и злоупотребите, тихото признание би имало своето основание в това, че при нея те вярваха, че ще има да рискуват по-малко.
Защото при скелета изолираните кости остават вечно същите, обаче в ботаниката метаморфозата застрашава да преобърне цялата терминология и следователно определението на видовете, и слабите се страхуват следователно, защото не знаят, до къде може да доведе нещо подобно." Тук е налице съзнанието, че един нов вид виждаме на индивидуалното трябва да настъпи; и от този нов възглед трябва да произлезе новата систематика, разглеждането на особеното.
към текста >>
5.
16_5. ГЬОТЕ, НЮТОН И ФИЗИЦИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Още чрез откритието на междинната челюстна
кост
в него възникнал възгледът за единството на всяко природно съществуване.
Трябва да си припомним състоянието на Гьотевия светоглед през това време. Тогава той вече беше замислил своята велика мисъл за метаморфозата на органическите същества.
Още чрез откритието на междинната челюстна кост в него възникнал възгледът за единството на всяко природно съществуване.
Отделните същества му се явиха като особено изменение на идейния принцип, който царува в цялостта на природата. Още в своите писма от Италия той беше изказал, че едно растение е растение само чрез това, че то носи в себе си "идеята на растението". Тази идея той считаше за нещо конкретно, за едно изпълнено с духовно съдържание единство във всички отделни растения. Тя не можеше да бъде обхваната с очите на тялото, но можеше да бъде обхваната с очите на духа. Който може да я види, той я вижда във всяко растение.
към текста >>
6.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
И понеже етерното тяло е животът на физическото тяло, то Сетивната Душа зависи и от него по един
кост
вен начин.
Сетивната Душа зависи от етерното тяло, що се отнася до нейното действие. Защото тя извлича от него елементите на това, което трябва да се прояви като усещане.
И понеже етерното тяло е животът на физическото тяло, то Сетивната Душа зависи и от него по един коствен начин.
Само при едно добре устроено и правилно функциониращо око са възможни адекватните възприятия на цветовете. Така тялото влияе на Сетивната Душа като определя и ограничава нейната дейност. Тази дейност живее вътре в душата посредством границите, поставени от тялото. Тялото, следователно, е изградено от минерални вещества, оживено е от етерното тяло, като самото то ограничава Сетивната Душа. Който притежава гореспоменатия орган за "съзерцаване" на Сетивната Душа, той ще я види като ограничена от тялото.
към текста >>
7.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Случва се например, някой да не понася даден цвят; обаче той съвсем не си дава сметка, че причината е в неговия училищен възпитател който го е измъчвал преди много години, облечен в
кост
юм със същия цвят.
Обаче той изобщо не забелязва, че през прозореца е зърнал нечие лице, имащо голяма прилика с някого, който е взел участие в споменатото събитие. До неговото съзнание стига не гледката от прозореца, а нейното последствие. Ето защо смята, че всичко му е "хрумнало от само себе си". И колко подобни случаи има в живота. Колко много фактори се намесват в него, за които само сме чели или слушали, без да са обхванати от нашето съзнание.
Случва се например, някой да не понася даден цвят; обаче той съвсем не си дава сметка, че причината е в неговия училищен възпитател който го е измъчвал преди много години, облечен в костюм със същия цвят.
Безброй илюзии в нашия живот се основават на такива несъзнателни асоциации. Много неща се отпечатват върху душата, без тя да ги фиксира в съзнанието.
към текста >>
8.
КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Остатъци от първобитни култури, които се изравят от Земята, както и
кост
и на допотопни животни и отпечатъците на загинали растителни светове: Всичко това трябваше да служи като свидетелство за факта, че при своето първо явяване върху Земното кълбо човекът се е различавал от по-висшите животни само по степента на развитието си, но че духовно-душевно той се е издигнал до неговата сегашна висота, започвайки развитието си от чисто животинското естество.
И в помощ на тези, които градяха върху основите на новата естествена наука, дойдоха историците на културата. Бяха проучени нравите и възгледите на дивите племена.
Остатъци от първобитни култури, които се изравят от Земята, както и кости на допотопни животни и отпечатъците на загинали растителни светове: Всичко това трябваше да служи като свидетелство за факта, че при своето първо явяване върху Земното кълбо човекът се е различавал от по-висшите животни само по степента на развитието си, но че духовно-душевно той се е издигнал до неговата сегашна висота, започвайки развитието си от чисто животинското естество.
Настъпил беше моментът, когато всичко изглеждаше да се съгласува в тази материалистическа постройка. И намирайки се под известна принуда, която представите на времето упражняваха върху тях, хората мислеха така, както пише един вярващ материалист: “Усърдното проучване на науката ме доведе дотам да приема всичко спокойно, да нося търпеливо неизменящото се и за останалото да се грижа и помагам, за да бъдат смекчени бедствията на човечеството. Аз мога толкова по-лесно да се откажа от фантастичните утешения, които едно вярващо сърце търси в чудотворни формули, колкото моята фантазия намира най-хубавите импулси чрез литературата и изкуството. Когато следя развитието на една велика драма или с помощта на учените участвувам в едно пътуване до други звезди, или предприемам екскурзия до съществуващи преди човечеството пейзажи, когато се възхищавам от величието на природата, изкачил планинските върхове или почитам изкуството на хората в тонове и багри, не е ли достатъчно всичко това, което ме възвисява? Имам ли тогава нужда от още нещо, което противоречи на моя разум?
към текста >>
9.
ЖИВОТЪТ НА ЛУНАТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Лунният човек-животно няма още твърди
кост
и.
Лунният човек-животно няма още твърди кости.
Неговият скелет е още хрущяловиден. Цялата му природа е мека в сравнение със сегашната. Съобразно с това неговата подвижност е също така различна. Неговото движение напред не е ходещо движение, а поскоро скачащо движение, даже плаващо. Това можеше да бъде така, защото тогавашната Луна нямаше тънка, въздухообразна атмосфера, както днешната Земя, а нейната обвивка беше значително по-гъста, даже по-гъста отколкото сегашната вода.
към текста >>
10.
ЧЕТИРИЧЛЕННИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК
GA_11 Из Хрониката Акаша
Да разгледаме например някаква част на човешкото физическо тяло, примерно най-горната част на
кост
та на бедрото.
Вярно е, че в бъдеще астралното и етерното тяло ще достигнат едно високо съвършенство, обаче сега физическото тяло в неговото естество е по-съвършено отколкото астралното и етерното. Гореспоменатото заблуждение може да се роди само поради това, че физическото тяло на човека има общо с най-низшето Земно царство, с минералното царство. Етерното тяло на човека има общо с по-висшето растително царство, а астралното тяло с животинското царство. – Истина е, че човешкото физическо тяло се състои от същите вещества и сили, които се намират в обширното минерално царство; обаче начинът, по който тези вещества и сили действуват съвместно в човешкото тяло, е израз на мъдрост и съвършенство на неговия строеж. Ако някой се заеме да изучава този строеж не само със студения разум, а с цялата си чувствуваща душа, той скоро ще се убеди, че това е така.
Да разгледаме например някаква част на човешкото физическо тяло, примерно най-горната част на костта на бедрото.
Тази част съвсем не е просто масивно сглобяване на вещества, а е изградена по най-изкусен начин на гредички, които са подредени в различни посоки. Никакво съвременно инженерно изкуство не би могло да сглоби един мост или нещо подобно с такава мъдрост. Строежът на горната част на костта на бедрото надминава днес всяко съвършенство на човешката мъдрост. Тази кост е така мъдро изградена, за да може с най-малкото количество вещество чрез подреждането на гредичките да бъде постигната необходимата носеща сила за опора на горната част на човешкото тяло. За целта е използвано най-малкото количество вещества за да се понесе възможно най-голямото силово въздействие.
към текста >>
Строежът на горната част на
кост
та на бедрото надминава днес всяко съвършенство на човешката мъдрост.
– Истина е, че човешкото физическо тяло се състои от същите вещества и сили, които се намират в обширното минерално царство; обаче начинът, по който тези вещества и сили действуват съвместно в човешкото тяло, е израз на мъдрост и съвършенство на неговия строеж. Ако някой се заеме да изучава този строеж не само със студения разум, а с цялата си чувствуваща душа, той скоро ще се убеди, че това е така. Да разгледаме например някаква част на човешкото физическо тяло, примерно най-горната част на костта на бедрото. Тази част съвсем не е просто масивно сглобяване на вещества, а е изградена по най-изкусен начин на гредички, които са подредени в различни посоки. Никакво съвременно инженерно изкуство не би могло да сглоби един мост или нещо подобно с такава мъдрост.
Строежът на горната част на костта на бедрото надминава днес всяко съвършенство на човешката мъдрост.
Тази кост е така мъдро изградена, за да може с най-малкото количество вещество чрез подреждането на гредичките да бъде постигната необходимата носеща сила за опора на горната част на човешкото тяло. За целта е използвано най-малкото количество вещества за да се понесе възможно най-голямото силово въздействие. В такъв един “шедьовър” можем да се задълбочим само с удивление. И с не по-малко удивление можем да застанем пред строежа на човешкия мозък или на човешкото сърце, да, пред цялото устройство на човешкото физическо тяло. Нека сравним с това степента на съвършенството, която астралното тяло е достигнало на съвременната степен на развитието.
към текста >>
Тази
кост
е така мъдро изградена, за да може с най-малкото количество вещество чрез подреждането на гредичките да бъде постигната необходимата носеща сила за опора на горната част на човешкото тяло.
Ако някой се заеме да изучава този строеж не само със студения разум, а с цялата си чувствуваща душа, той скоро ще се убеди, че това е така. Да разгледаме например някаква част на човешкото физическо тяло, примерно най-горната част на костта на бедрото. Тази част съвсем не е просто масивно сглобяване на вещества, а е изградена по най-изкусен начин на гредички, които са подредени в различни посоки. Никакво съвременно инженерно изкуство не би могло да сглоби един мост или нещо подобно с такава мъдрост. Строежът на горната част на костта на бедрото надминава днес всяко съвършенство на човешката мъдрост.
Тази кост е така мъдро изградена, за да може с най-малкото количество вещество чрез подреждането на гредичките да бъде постигната необходимата носеща сила за опора на горната част на човешкото тяло.
За целта е използвано най-малкото количество вещества за да се понесе възможно най-голямото силово въздействие. В такъв един “шедьовър” можем да се задълбочим само с удивление. И с не по-малко удивление можем да застанем пред строежа на човешкия мозък или на човешкото сърце, да, пред цялото устройство на човешкото физическо тяло. Нека сравним с това степента на съвършенството, която астралното тяло е достигнало на съвременната степен на развитието. То е носител на удоволствието и неудоволствието, на страстите, инстинктите, желанията и т.н.. Но какви нападения извършва това астрално тяло срещу мъдрото устройство на физическото тяло?
към текста >>
11.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Нека помислим само колко мъдро са устроени сърцето, мозъкът и т.н., дори отделните части на
кост
ната система, например горният край на бедрената
кост
.
Ако се изправяме пред човека с непредубеден и обективен поглед, не възникват никакви трудности в това, да си представим точно неговите четири съставни части в различните им степени на съвършенство. Достатъчно е например да сравним физическото и астралното тяло. Разбира се, като душевен компонент, астралното тяло стои на по-високо равнище от физическото тяло. И когато в бъдеще ще се усъвършенствува още повече, то ще има много по-голямо значение за човека, отколкото днешното физическо тяло. В своята същност, физическото тяло е напреднало до една висока степен на съвършенство.
Нека помислим само колко мъдро са устроени сърцето, мозъкът и т.н., дори отделните части на костната система, например горният край на бедрената кост.
Там откриваме една закономерно изградена конструкция, съставена от фини костни фрагменти. Като цяло, тя е така замислена, че с употребата на минимум материал да се получи оптимална функция, например триенето е така целесъобразно разпределено, че да се постигнат правилни движения в необходимите посоки. Във всички свои части физическото тяло е изградено с мъдрост. Ако човек обхване цялата хармония във взаимодействието на частите и цялото, ще намери за съвсем вярно, когато се говори за съвършенство на човешкото физическо тяло. Естествено, не трябва да изтъкваме, че тук или там във физическото тяло настъпват отклонения или тежки нарушения в строежа и в неговите функции.
към текста >>
Там откриваме една закономерно изградена конструкция, съставена от фини
кост
ни фрагменти.
Достатъчно е например да сравним физическото и астралното тяло. Разбира се, като душевен компонент, астралното тяло стои на по-високо равнище от физическото тяло. И когато в бъдеще ще се усъвършенствува още повече, то ще има много по-голямо значение за човека, отколкото днешното физическо тяло. В своята същност, физическото тяло е напреднало до една висока степен на съвършенство. Нека помислим само колко мъдро са устроени сърцето, мозъкът и т.н., дори отделните части на костната система, например горният край на бедрената кост.
Там откриваме една закономерно изградена конструкция, съставена от фини костни фрагменти.
Като цяло, тя е така замислена, че с употребата на минимум материал да се получи оптимална функция, например триенето е така целесъобразно разпределено, че да се постигнат правилни движения в необходимите посоки. Във всички свои части физическото тяло е изградено с мъдрост. Ако човек обхване цялата хармония във взаимодействието на частите и цялото, ще намери за съвсем вярно, когато се говори за съвършенство на човешкото физическо тяло. Естествено, не трябва да изтъкваме, че тук или там във физическото тяло настъпват отклонения или тежки нарушения в строежа и в неговите функции. Нека знаем, че подобни смущения възникват само като необходимите сенки на пълната с мъдрост светлина, която се разлива над целия физически организъм.
към текста >>
Какво учудване може да пробуди у нас мъдростта на всеки лист от растителния свят, мъдростта във всяка животинска и човешка
кост
, в чудното устройство на мозъка и сърцето.
Какво учудване може да пробуди у нас мъдростта на всеки лист от растителния свят, мъдростта във всяка животинска и човешка кост, в чудното устройство на мозъка и сърцето.
Когато човек се нуждае от мъдрост, за да проумее нещата, оказва се, че тя е вложена в самите тях. Защото колкото и да би се старал човек да проумее нещата със своите мъдри представи, той не би могъл да извлече от тях никаква мъдрост, ако тя не беше предварително вложена в нещата. Който иска да обхване нещата с мъдрост, а си въобразява, че тя не е вече в тях, е все едно да си мисли, че би могъл да черпи вода от един съд без тя да е предварително налята в него. Както ще видим по-нататък в тази книга, Земята не е нищо друго, освен преродената „Стара Луна". И тя се явява като една преизпълнена с мъдрост планета, защото през описаната епоха беше проникната от „Духовете на Мъдростта" и от техните сили.
към текста >>
12.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
До мозъка на
кост
ите си съм разтърсен.
До мозъка на костите си съм разтърсен.
към текста >>
13.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Ако зоолозите се замисляха над този факт, те нямаше да подчертават толкова често Колко еднакви са
кост
ите и мускулите при животните и човека.
Първо, той трябва да научи как да ориентира своето тяло в пространството, нещо, което днес човек прави без да забелязва. С това е загатната една от най-съществените разлики между човека и животното. Животното е предопределено да развие равновесното си положение В пространството по съответен начин: едни животни се катерят, други плуват и т.н. до най-близките на човека бозайниците.
Ако зоолозите се замисляха над този факт, те нямаше да подчертават толкова често Колко еднакви са костите и мускулите при животните и човека.
А това е много по-маловажно от факта, че човек не разполага предврително със своите равновесни способности, а трябва сам да ги изгради, черпейки сили от цялото си същество. От особена важност е, че той трябва сам да работи върху себе си, за да създаде от едно същество, Което не може да върви, такова, което може да върви изправено. Човек сам постига своето вертикално положение, своето равновесно положение В пространството; сам постига и определено отношение спрямо земната гравитация. За едно схващане, което не прониква дълбоко в нещата, няма да е трудно да оспори това, и то с привидно основание. Някои биха казали, че ние сме така организирани в нашия изправен вървеж, както например животното катерач е създадено, за да се катери.
към текста >>
14.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Той смята, че най-бързия бегач /Ахил/ не може да постигне
кост
енурката, защото колкото и бавно да се влачи тя, когато Ахил ще е достигнал мястото, на което тя е била вече, тя вече е отишла по-далеч.
Парменид вижда във външната природа, която сетивата наблюдават, неистинното, измамното; Истината е само в единството, непреходното, което мисълта може да обхване. Зено се опитва да се обясни с изживяването на мисълта по такъв начин, че обръща внимание на противоречията, които се получават за едно разглеждане на света, което вижда една истина и промяната на нещата, в ставането, в множеството, което външният свят показва. Ще приведем само едно от противоречията, на които той обръща внимание.
Той смята, че най-бързия бегач /Ахил/ не може да постигне костенурката, защото колкото и бавно да се влачи тя, когато Ахил ще е достигнал мястото, на което тя е била вече, тя вече е отишла по-далеч.
Чрез такива противоречия Зено показва, как едно мислене, което се придържа към външния свят, не може да се справи със себе си; той посочва трудността, която мисълта среща, когато се опитва да намери истината. Ние ще познаем значението на този светоглед, който се нарича Елеатоки /Парменид и Зено са от Елея/, когато насочим поглед върху това, че неговите носители са толкова напреднали с развитието на изживяването на мисълта, че са превърнали това изживяване в едно особено изкуство, в така наречената диалектика. В това "изкуство на мисълта" душата се научава да се чувства в своята самостоятелност и вътрешна сплотеност. С това действителността на душата се чувства като нещо, което тя е чрез своята собствена същност. Тя се чувства така благодарение на това, че не живее вече, както в минали времена, заедно с общото мирово изживяване, а развива в себе си един живот изживяването на мислите който се корени в нея и чрез който може да се чувства посадена в една чисто духовна първооснова.
към текста >>
15.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
В състоянието на природонаучните познания прониква в течение на 19-тото столетие все повече основният възглед, от който Гьоте естествено по свой начин беше проникнат и поради който той се залови с цялата енергия да поправи мнението на своите съвременници, които считаха, че човекът не притежава в горната челюст така наречената междинна
кост
.
В състоянието на природонаучните познания прониква в течение на 19-тото столетие все повече основният възглед, от който Гьоте естествено по свой начин беше проникнат и поради който той се залови с цялата енергия да поправи мнението на своите съвременници, които считаха, че човекът не притежава в горната челюст така наречената междинна кост.
Считаше се, че всички животни трябва да имат тази кост, само човекът не. В това те виждаха доказателството, че човекът се различава анатомически от животните, че по неговия строителен план той е замислен различно. Гьотевият природосъобразен начин на мислене изискваше от него, че за да отстрани тази грешка, той трябва да направи усърдни анатомически проучвания. И когато постигна целта си, той с пълно чувство писа за това на Хардер, че е извършил нещо, което е до най-висока степен полезно за познанието на природата: "Аз сравних... човешки и животински черепи, долових следата и ето, тя е налице! Сега моля те не разнасяй слух за това; защото то трябва да бъде третирано в тайна.
към текста >>
Считаше се, че всички животни трябва да имат тази
кост
, само човекът не.
В състоянието на природонаучните познания прониква в течение на 19-тото столетие все повече основният възглед, от който Гьоте естествено по свой начин беше проникнат и поради който той се залови с цялата енергия да поправи мнението на своите съвременници, които считаха, че човекът не притежава в горната челюст така наречената междинна кост.
Считаше се, че всички животни трябва да имат тази кост, само човекът не.
В това те виждаха доказателството, че човекът се различава анатомически от животните, че по неговия строителен план той е замислен различно. Гьотевият природосъобразен начин на мислене изискваше от него, че за да отстрани тази грешка, той трябва да направи усърдни анатомически проучвания. И когато постигна целта си, той с пълно чувство писа за това на Хардер, че е извършил нещо, което е до най-висока степен полезно за познанието на природата: "Аз сравних... човешки и животински черепи, долових следата и ето, тя е налице! Сега моля те не разнасяй слух за това; защото то трябва да бъде третирано в тайна. То ще зарадва много и твоето сърце; защото то е като ключов камък на човека, не липсва, съществува също и при него!
към текста >>
"Ембрионите на млекопитаещите, птиците, гущерите и змиите, вероятно и тези на
кост
енурките в техните ранни стадии са извънредно подобни в тяхната цялост както и в развитието на отделните части; те са толкова подобни, защото често пъти можем да различим ембрионите само по тяхната големина.
Противоположно на Окен, Карл Ернст фон Баер се придържаше колкото е възможно към фактическото, когато в 1828 година в своята "История на развитието на животните" той говори за това, което беше довело Окен до неговата идея.
"Ембрионите на млекопитаещите, птиците, гущерите и змиите, вероятно и тези на костенурките в техните ранни стадии са извънредно подобни в тяхната цялост както и в развитието на отделните части; те са толкова подобни, защото често пъти можем да различим ембрионите само по тяхната големина.
Аз притежавам два малки ембриона във винен спирт, за които съм пропуснал да отбележа имената; и сега не съм никак в състояние да определя класата, на която те принадлежат. Това може да са гущери, малки птици или съвсем млади млекопитаещи, толкова много си съвпадат образуването на главата и на туловището при тези животни. Обаче на тези ембриони липсват крайниците, те не са още развити. Ако и те бяха били налице на първата степен на тяхното развитие, те не биха помогнали нищо да направим разликата, тъй като краката на гущерите и млекопитаещите, крилата и краката на птиците както и ръцете и краката на човеците се развиват от същата основна форма".
към текста >>
Едно такова звено във веригата от доказателства съставляват
кост
ените остатъци, които Оюжен Дюбоа намери в 1894 година в Ява.
Едно такова звено във веригата от доказателства съставляват костените остатъци, които Оюжен Дюбоа намери в 1894 година в Ява.
Те се състоят от един черепен покрив, едно бедро и няколко зъба. Върху тази находка се разгърна едно интересно разискване на Конгреса на зоолозите в Йена. От 12 зоолози трима бяха на мнение, че костните остатъци произхождат от маймуна, трима, че те произхождат от един човек; обаче шестима застъпиха мнението, че имат работа с една преходна форма между човека и маймуната. Дюбоа блестящо показа, в какво отношение се намират намерените от него остатъци, от една страна към съвременните маймуни, от друга страна към съвременния човек. Естественонаучната еволюционна теория трябва да взема такива междинни форми по един особен начин под внимание за себе си.
към текста >>
От 12 зоолози трима бяха на мнение, че
кост
ните остатъци произхождат от маймуна, трима, че те произхождат от един човек; обаче шестима застъпиха мнението, че имат работа с една преходна форма между човека и маймуната.
Едно такова звено във веригата от доказателства съставляват костените остатъци, които Оюжен Дюбоа намери в 1894 година в Ява. Те се състоят от един черепен покрив, едно бедро и няколко зъба. Върху тази находка се разгърна едно интересно разискване на Конгреса на зоолозите в Йена.
От 12 зоолози трима бяха на мнение, че костните остатъци произхождат от маймуна, трима, че те произхождат от един човек; обаче шестима застъпиха мнението, че имат работа с една преходна форма между човека и маймуната.
Дюбоа блестящо показа, в какво отношение се намират намерените от него остатъци, от една страна към съвременните маймуни, от друга страна към съвременния човек. Естественонаучната еволюционна теория трябва да взема такива междинни форми по един особен начин под внимание за себе си. Те запълват праз нотите, които съществуват между множеството форми на организмите. Всяка една такава междинна форма доставя доказателство за сродството на всяко живо. Вихров се противопостави на схващането, че костните останки произхождат от една междинна форма.
към текста >>
Вихров се противопостави на схващането, че
кост
ните останки произхождат от една междинна форма.
От 12 зоолози трима бяха на мнение, че костните остатъци произхождат от маймуна, трима, че те произхождат от един човек; обаче шестима застъпиха мнението, че имат работа с една преходна форма между човека и маймуната. Дюбоа блестящо показа, в какво отношение се намират намерените от него остатъци, от една страна към съвременните маймуни, от друга страна към съвременния човек. Естественонаучната еволюционна теория трябва да взема такива междинни форми по един особен начин под внимание за себе си. Те запълват праз нотите, които съществуват между множеството форми на организмите. Всяка една такава междинна форма доставя доказателство за сродството на всяко живо.
Вихров се противопостави на схващането, че костните останки произхождат от една междинна форма.
Първо той обяви, че черепът произхожда от една маймуна, а бедрото от човек. Обаче сведущи по въпроса палеонтолози, след съвестното проучване на останките, се изказаха решително за това, че останките принадлежат на едно и също същество. Вихров се опита да под крепи своето мнение, че бедрото принадлежи на човек, с твърдението, какво че един израстък върху същото доказва, че то е страдало от някаква болест, която е искала да бъде изцелена само със грижата на човек. Против това се изказа палеонтологът Марш, че такива костни израстъци се срещат и при дивите маймуни. На едно по-нататъшно твърдение на Вихров, че дълбокото стеснение между горния ръб на очните кухини и долния черепен покрив на предполагаемото междинно същество говори за неговата маймунска природа, се противопостави една забележка на природоизследователя Неринг, че същото образуване се намира на един човешки череп от Сантос в Бразилия.
към текста >>
Против това се изказа палеонтологът Марш, че такива
кост
ни израстъци се срещат и при дивите маймуни.
Всяка една такава междинна форма доставя доказателство за сродството на всяко живо. Вихров се противопостави на схващането, че костните останки произхождат от една междинна форма. Първо той обяви, че черепът произхожда от една маймуна, а бедрото от човек. Обаче сведущи по въпроса палеонтолози, след съвестното проучване на останките, се изказаха решително за това, че останките принадлежат на едно и също същество. Вихров се опита да под крепи своето мнение, че бедрото принадлежи на човек, с твърдението, какво че един израстък върху същото доказва, че то е страдало от някаква болест, която е искала да бъде изцелена само със грижата на човек.
Против това се изказа палеонтологът Марш, че такива костни израстъци се срещат и при дивите маймуни.
На едно по-нататъшно твърдение на Вихров, че дълбокото стеснение между горния ръб на очните кухини и долния черепен покрив на предполагаемото междинно същество говори за неговата маймунска природа, се противопостави една забележка на природоизследователя Неринг, че същото образуване се намира на един човешки череп от Сантос в Бразилия. Тези възражения Вихров идваха от същото настроение, от същото убеждение, които го накараха да вижда в знаменитите черепи от Неандертал, от Спай и т.н. болестни, анормални образования, докато привържениците на Хекел ги считаха за междинни форми между маймуната и човека.
към текста >>
16.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
След него се появи второ, което взе сгъваемия стол, изработен от слонова
кост
, върху който беше седнала Красавицата, сгъна го, а после прибра и сребърната възглавница.
Тогава тя се изправи и от храстите се появи едно очарователно момиче, което пое арфата от ръцете и.
След него се появи второ, което взе сгъваемия стол, изработен от слонова кост, върху който беше седнала Красавицата, сгъна го, а после прибра и сребърната възглавница.
Сега дойде ред на едно трето момиче с голям слънчобран, украсен с перли, което изчака да разбере, дали Лилия ще има нужда от услугите и, ако реши да се разходи. И трите девойки бяха неизказано красиви и очарователни, и сякаш подсилваха красотата на Лилия; но все пак всеки трябваше да признае, че тяхната прелест не може да се сравнява с нейната.
към текста >>
Не след дълго се появи една от красивите прислужници на Лилия, донесе столчето и от слонова
кост
и с любезни жестове я прикани да седне; към нея веднага се присъедини и втората, която носеше в ръце един огненочервен воал, който по-скоро щеше да я разкраси, отколкото да покрие главата и; третата и подаде арфата и тя едва беше докоснала вълшебния инструмент, от чиито струни отекнаха няколко тона, когато първата от девойките се върна с едно светло, кръгло огледало; постави го пред Красивата Лилия и погледът й веднага се прикова върху отразения образ най-прекрасната гледка, която някога можеше да се срещне в природата.
Не след дълго се появи една от красивите прислужници на Лилия, донесе столчето и от слонова кост и с любезни жестове я прикани да седне; към нея веднага се присъедини и втората, която носеше в ръце един огненочервен воал, който по-скоро щеше да я разкраси, отколкото да покрие главата и; третата и подаде арфата и тя едва беше докоснала вълшебния инструмент, от чиито струни отекнаха няколко тона, когато първата от девойките се върна с едно светло, кръгло огледало; постави го пред Красивата Лилия и погледът й веднага се прикова върху отразения образ най-прекрасната гледка, която някога можеше да се срещне в природата.
Болката сякаш и придаваше още по-голяма красота, воалът още по-голямо очарование, а арфата още по-мека прелест и колкото нарастваше надеждата да се промени тъжното й състояние, толкова повече на човек му се искаше този неин образ да остане завинаги такъв.
към текста >>
По арфата, слънчобрана и стола от слонова
кост
стана ясно, че това са компаньонките на Лилия, но четвъртата, още по-красива от останалите три, беше напълно непозната; шегувайки се сестрински с тях, тя бързо прекоси храма и се за изкачва по сребърните стълби.
Тъкмо всички се канеха да го попитат за ключа на тази вълшебна тайна, когато пред портите на храма се появиха четири красиви девойки.
По арфата, слънчобрана и стола от слонова кост стана ясно, че това са компаньонките на Лилия, но четвъртата, още по-красива от останалите три, беше напълно непозната; шегувайки се сестрински с тях, тя бързо прекоси храма и се за изкачва по сребърните стълби.
към текста >>
17.
6. Кръв и нерви
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
През време на епохата на изграждането на човека тук се намира изходната точка за образуване на
кост
ите и за всичко друго, което служи за опора на човешкото тяло.
През време на образуването на ембриона (зародиша) тази област, която е още слаба, е подържана от обвиващия майчин организъм с оживяващите и формиращи влияния. След това имаме една средна област, в която нервни органи, които са под влиянието на астралния организъм, действуват съвместно с кръвните процеси, които също са зависими в тяхната горна част от етерния организъм, а в останалата част от астралния организъм. Тук през време на периода на изграждането на човека се намира изходната точка за раждането на органите, които опосредствуват външната и вътрешната двигателност, например за всяко образуване на мускули, но също и за органи, които не са същински мускули и които въпреки това предизвикват двигателност. Една горна област е тази, където нервите намиращи се намират под влиянието на вътрешно организиращия Аз действуват съвместно с кръвните процеси, които имат силна склонност да преминат в неживо то, в минералното състояние.
През време на епохата на изграждането на човека тук се намира изходната точка за образуване на костите и за всичко друго, което служи за опора на човешкото тяло.
към текста >>
Ние ще разберем човешкия мозък само тогава, когато можем да видим в него тенденцията за образуване на
кост
ите, която тенденция е прекъсната още в най-началното възникване.
Ние ще разберем човешкия мозък само тогава, когато можем да видим в него тенденцията за образуване на костите, която тенденция е прекъсната още в най-началното възникване.
И разбираме образуването на костите само тогава, когато познаем в него едно стигнало напълно до своя край импулсно действие на мозъка, което отвън е проникнато от импулсите на средния организъм, където действуват съвместно астрално обусловени нервни органи с етерното обусловеното кръвно вещество.
към текста >>
И разбираме образуването на
кост
ите само тогава, когато познаем в него едно стигнало напълно до своя край импулсно действие на мозъка, което отвън е проникнато от импулсите на средния организъм, където действуват съвместно астрално обусловени нервни органи с етерното обусловеното кръвно вещество.
Ние ще разберем човешкия мозък само тогава, когато можем да видим в него тенденцията за образуване на костите, която тенденция е прекъсната още в най-началното възникване.
И разбираме образуването на костите само тогава, когато познаем в него едно стигнало напълно до своя край импулсно действие на мозъка, което отвън е проникнато от импулсите на средния организъм, където действуват съвместно астрално обусловени нервни органи с етерното обусловеното кръвно вещество.
към текста >>
В
кост
ната пепел, която остава с нейната собствена форма, с формата, която й е присъща, когато изгаряме
кост
ите, съществуват резултатите на най-горната област на човешкия организъм.
В костната пепел, която остава с нейната собствена форма, с формата, която й е присъща, когато изгаряме костите, съществуват резултатите на най-горната област на човешкия организъм.
В хрущялното вещество, което остава, когато подлагаме костите на действието на разредена солна киселина, имаме резултатите на импулсите на средната област.
към текста >>
В хрущялното вещество, което остава, когато подлагаме
кост
ите на действието на разредена солна киселина, имаме резултатите на импулсите на средната област.
В костната пепел, която остава с нейната собствена форма, с формата, която й е присъща, когато изгаряме костите, съществуват резултатите на най-горната област на човешкия организъм.
В хрущялното вещество, което остава, когато подлагаме костите на действието на разредена солна киселина, имаме резултатите на импулсите на средната област.
към текста >>
Стремящото се към неживо-минералното човешко органическо вещество е подчинено в раждането на
кост
ите напълно на азовия организъм.
Скелетът е физическия образ на азовия организъм.
Стремящото се към неживо-минералното човешко органическо вещество е подчинено в раждането на костите напълно на азовия организъм.
В мозъка Азът е деен като духовна същност. Обаче неговата образуваща форма действуваща във физическото сила е надделяна там напълно от етерното организиране, даже от собствените сили на физическото. Азът действува само леко като организираща сила в мозъка; тази организираща сила на Аза потъва в живото действие на етерното тяло и в собствените сили на физическото.
към текста >>
Напротив
кост
ния скелет е наистина съвършеният физически образ на азовия организъм; обаче там този организъм се изчерпва във физическото организиране, така че от него не остава вече нищо като духовна дейност.
Именно тази е причината, поради която мозъкът е носител на духовното действие на Аза, че в мозъка азовият организъм не е ангажиран в органическата физическа дейност, вследствие на което този азов организъм може да прояви своята дейност като такъв напълно свободно.
Напротив костния скелет е наистина съвършеният физически образ на азовия организъм; обаче там този организъм се изчерпва във физическото организиране, така че от него не остава вече нищо като духовна дейност.
Ето защо процесите в костите са най-несъзнателните. Въглеродният двуокис, който е изхвърлян навън с дихателния процес, е още живо вещество в организма; той е обхванат от закотвената в средната нервна система астрална дейност и е изхвърлян навън. Онази част от въглеродния двуокис, която отива с обмяната на веществата в главата, се свързва там с калция и чрез това добива склонност да влезе в действията на азовия организъм. Чрез това възникналият по този начин калциев карбонат, под влиянието на вътрешно импулсираните от азовия организъм нерви на главата е насочен в пътя към образуването на костите.
към текста >>
Ето защо процесите в
кост
ите са най-несъзнателните.
Именно тази е причината, поради която мозъкът е носител на духовното действие на Аза, че в мозъка азовият организъм не е ангажиран в органическата физическа дейност, вследствие на което този азов организъм може да прояви своята дейност като такъв напълно свободно. Напротив костния скелет е наистина съвършеният физически образ на азовия организъм; обаче там този организъм се изчерпва във физическото организиране, така че от него не остава вече нищо като духовна дейност.
Ето защо процесите в костите са най-несъзнателните.
Въглеродният двуокис, който е изхвърлян навън с дихателния процес, е още живо вещество в организма; той е обхванат от закотвената в средната нервна система астрална дейност и е изхвърлян навън. Онази част от въглеродния двуокис, която отива с обмяната на веществата в главата, се свързва там с калция и чрез това добива склонност да влезе в действията на азовия организъм. Чрез това възникналият по този начин калциев карбонат, под влиянието на вътрешно импулсираните от азовия организъм нерви на главата е насочен в пътя към образуването на костите.
към текста >>
Чрез това възникналият по този начин калциев карбонат, под влиянието на вътрешно импулсираните от азовия организъм нерви на главата е насочен в пътя към образуването на
кост
ите.
Именно тази е причината, поради която мозъкът е носител на духовното действие на Аза, че в мозъка азовият организъм не е ангажиран в органическата физическа дейност, вследствие на което този азов организъм може да прояви своята дейност като такъв напълно свободно. Напротив костния скелет е наистина съвършеният физически образ на азовия организъм; обаче там този организъм се изчерпва във физическото организиране, така че от него не остава вече нищо като духовна дейност. Ето защо процесите в костите са най-несъзнателните. Въглеродният двуокис, който е изхвърлян навън с дихателния процес, е още живо вещество в организма; той е обхванат от закотвената в средната нервна система астрална дейност и е изхвърлян навън. Онази част от въглеродния двуокис, която отива с обмяната на веществата в главата, се свързва там с калция и чрез това добива склонност да влезе в действията на азовия организъм.
Чрез това възникналият по този начин калциев карбонат, под влиянието на вътрешно импулсираните от азовия организъм нерви на главата е насочен в пътя към образуването на костите.
към текста >>
18.
7. Същността на лечебните действия
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Душевното и духовното могат да имат за основа човешкия организъм само благодарение на това, че в нервното и
кост
ното вещество и в процесите, в които са включени тези вещества, човешкият организъм непрестанно се разпада или се насочва по пътя към неживата, минералната дейност.
Човешкият цялостен организъм не е една затворена в себе си система на действуващи едни и други процеси. Ако той би бил това, тогава не би могъл да бъде носител на душевното и духовното.
Душевното и духовното могат да имат за основа човешкия организъм само благодарение на това, че в нервното и костното вещество и в процесите, в които са включени тези вещества, човешкият организъм непрестанно се разпада или се насочва по пътя към неживата, минералната дейност.
към текста >>
19.
10. Ролята на мазнината в човешкия организъм и измамните локални симптомни комплекси
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
В здравия организъм животинските (астралните) сили ще развият или ще приемат толкова мазнина, колко то може да бъде превърната в топлинни процеси от азовия организъм, и към това още онези количества, които са необходими, за да поддържа механиката на мускулите и
кост
ите в ред.
В здравия организъм животинските (астралните) сили ще развият или ще приемат толкова мазнина, колко то може да бъде превърната в топлинни процеси от азовия организъм, и към това още онези количества, които са необходими, за да поддържа механиката на мускулите и костите в ред.
В този случай ще бъде произведена необходимата на тялото топлина. Ако животинските сили донасят малко мазнина, тогава за азовия организъм настъпва топлинен глад. Азовият организъм трябва да отнеме тогава необходимата топлина от дейностите на органите. Чрез това тези органи стават някакси чупливи в себе си, вдървени, техните необходими процеси протичат лениво. Тогава ще видим да се явяват тук или там болестни процеси, при които ще се касае за това, да познаем, дали те имат тяхната причина в един общ недостатък на мазнина.
към текста >>
20.
12. Строеж на човешкото тяло и процесът на отделянето
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Нека разгледаме първо една твърда съставна част, например една
кост
на форма.
Нека разгледаме първо една твърда съставна част, например една костна форма.
Тя е отделена от полутечното състояние. В това отделяне проявява своята дейност азовият организъм. Всеки може да се убеди в това, ако проследи образуването на костната система. Тази костна система се развива дотолкова през време на зародишното развитие и на детството човекът получава своята форма, която е израз на азовия организъм. Превръщането на белтъка, което стои тук на основата, отделя първо (астралните и етерните) чужди сили от белтъчното вещество; белтъкът преминава през състоянието на неорганичното; при това той трябва да стане течен.
към текста >>
Всеки може да се убеди в това, ако проследи образуването на
кост
ната система.
Нека разгледаме първо една твърда съставна част, например една костна форма. Тя е отделена от полутечното състояние. В това отделяне проявява своята дейност азовият организъм.
Всеки може да се убеди в това, ако проследи образуването на костната система.
Тази костна система се развива дотолкова през време на зародишното развитие и на детството човекът получава своята форма, която е израз на азовия организъм. Превръщането на белтъка, което стои тук на основата, отделя първо (астралните и етерните) чужди сили от белтъчното вещество; белтъкът преминава през състоянието на неорганичното; при това той трябва да стане течен.
към текста >>
Тази
кост
на система се развива дотолкова през време на зародишното развитие и на детството човекът получава своята форма, която е израз на азовия организъм.
Нека разгледаме първо една твърда съставна част, например една костна форма. Тя е отделена от полутечното състояние. В това отделяне проявява своята дейност азовият организъм. Всеки може да се убеди в това, ако проследи образуването на костната система.
Тази костна система се развива дотолкова през време на зародишното развитие и на детството човекът получава своята форма, която е израз на азовия организъм.
Превръщането на белтъка, което стои тук на основата, отделя първо (астралните и етерните) чужди сили от белтъчното вещество; белтъкът преминава през състоянието на неорганичното; при това той трябва да стане течен.
към текста >>
До превръщането в
кост
но вещество той има още един далечен път.
В това състояние той е обхванат от азовия организъм, който действува в топлината, и пренесен на собственото човешко етерно тяло. Той става човешки белтък.
До превръщането в костно вещество той има още един далечен път.
След това превръщане в човешки белтък е необходимо той да стане зрял за приемането и превръщането на калциевия карбонат и на калциевия фосфат и т.н. За целта той трябва да мине през едно междинно състояние. Той трябва да дойде под влиянието на приемането на въздухообразното. Това въздухообразно вещество внася продуктите получени от превръщането на въглехидратите в белтъка. Чрез това възникват вещества, които могат да дадат основата за образуване на отделните органи.
към текста >>
Тук имаме работа не с готови вещества на органите, не с чернодробно или
кост
но вещество, например, а с едно по-общо вещество, от което могат да бъдат образувани всички отделни органи на тялото.
След това превръщане в човешки белтък е необходимо той да стане зрял за приемането и превръщането на калциевия карбонат и на калциевия фосфат и т.н. За целта той трябва да мине през едно междинно състояние. Той трябва да дойде под влиянието на приемането на въздухообразното. Това въздухообразно вещество внася продуктите получени от превръщането на въглехидратите в белтъка. Чрез това възникват вещества, които могат да дадат основата за образуване на отделните органи.
Тук имаме работа не с готови вещества на органите, не с чернодробно или костно вещество, например, а с едно по-общо вещество, от което могат да бъдат образувани всички отделни органи на тялото.
В образуването на завършените форми на органите действува азовият организъм. В горепосоченото, не диференцирано още вещество на органите действува астралното тяло. При животното това астрално тяло поема върху себе си също завършването формата на органите. При човека дейността на астралното тяло и с това животинската природа остава да съществува само като основа, като обща основа на азовия организъм. Развитието на животинската форма не стига до край при човека; то е прекъснато в неговия път и му се предава човешката форма чрез азовия организъм.
към текста >>
Ако намалява топлинното състояние на един приготвящ се орган, тогава във веществото на този орган постъпват неорганични вещества в един втвърдяващ се процес и е дадена основата за образуване на
кост
ите.
Ако намалява топлинното състояние на един приготвящ се орган, тогава във веществото на този орган постъпват неорганични вещества в един втвърдяващ се процес и е дадена основата за образуване на костите.
Приемат се солни вещества. Ако увеличава топлинното състояние на един подготвящ се орган, тогава се образуват органи, чиято дейност се състои в едно разтваряне на органическото естество, в едно привеждане в течно или въздухообразно състояние.
към текста >>
Те получават като болестна онази склонност, която в
кост
ите представлява една нормална здрава склонност.
Да предположим сега, че азовият организъм не намира в човешкия организъм развита толкова топлина, за да може да стане повишението на топлинното състояние за органите, от които той се нуждае. Чрез това органи, чиято дейност трябва да се извършва в посоката на разтварянето, навлизат в една дейност на втвърдяване.
Те получават като болестна онази склонност, която в костите представлява една нормална здрава склонност.
Но костта, когато тя е формирана от азовия организъм, е един орган, който азовият организъм из оставя вън от своята област. Той стига в едно състояние, в което не е вече вътрешно обхванат от азовия организъм, а само външно. Той е изведен вън от областта на растежа и организирането и служи вече механически на азовия организъм при изпълнение движението на тялото. Само един остатък от вътрешна дейност на азовия организъм го прониква през време на целия живот, защото все пак трябва да остане също организационно звено сред организма и не трябва да изпадне вън от живота. Органите, които поради горе посочената причина могат да преминат в една подобна на костите дейност на ането, са кръвоносните съдове.
към текста >>
Но
кост
та, когато тя е формирана от азовия организъм, е един орган, който азовият организъм из оставя вън от своята област.
Да предположим сега, че азовият организъм не намира в човешкия организъм развита толкова топлина, за да може да стане повишението на топлинното състояние за органите, от които той се нуждае. Чрез това органи, чиято дейност трябва да се извършва в посоката на разтварянето, навлизат в една дейност на втвърдяване. Те получават като болестна онази склонност, която в костите представлява една нормална здрава склонност.
Но костта, когато тя е формирана от азовия организъм, е един орган, който азовият организъм из оставя вън от своята област.
Той стига в едно състояние, в което не е вече вътрешно обхванат от азовия организъм, а само външно. Той е изведен вън от областта на растежа и организирането и служи вече механически на азовия организъм при изпълнение движението на тялото. Само един остатък от вътрешна дейност на азовия организъм го прониква през време на целия живот, защото все пак трябва да остане също организационно звено сред организма и не трябва да изпадне вън от живота. Органите, които поради горе посочената причина могат да преминат в една подобна на костите дейност на ането, са кръвоносните съдове. При тях настъпва тогава така нареченото калциране (склерозис).
към текста >>
Органите, които поради горе посочената причина могат да преминат в една подобна на
кост
ите дейност на ането, са кръвоносните съдове.
Те получават като болестна онази склонност, която в костите представлява една нормална здрава склонност. Но костта, когато тя е формирана от азовия организъм, е един орган, който азовият организъм из оставя вън от своята област. Той стига в едно състояние, в което не е вече вътрешно обхванат от азовия организъм, а само външно. Той е изведен вън от областта на растежа и организирането и служи вече механически на азовия организъм при изпълнение движението на тялото. Само един остатък от вътрешна дейност на азовия организъм го прониква през време на целия живот, защото все пак трябва да остане също организационно звено сред организма и не трябва да изпадне вън от живота.
Органите, които поради горе посочената причина могат да преминат в една подобна на костите дейност на ането, са кръвоносните съдове.
При тях настъпва тогава така нареченото калциране (склерозис). Азовият организъм е така да се каже изтласкан от тези органични системи.
към текста >>
Противоположният случай настъпва, когато азовият организъм не успява да произведе необходимото намаление на топлинното състояние за
кост
ната област.
Противоположният случай настъпва, когато азовият организъм не успява да произведе необходимото намаление на топлинното състояние за костната област.
Тогава костите стават подобни на органите, които разви ват една разтваряща дейност. Тогава поради липсващото втвърдяване те не могат да дадат необходимата основа за присъединяването на солите. Следователно не става последното развитие на костната форма, която принадлежи на областта на азовия организъм. Астралната дейност не е спряна на подходящата точка на нейния път. Тогава трябва да се явят склонности към образуване на неправилни форми; защото здравото образуване на формите може да стане само в областта на азовия организъм.
към текста >>
Тогава
кост
ите стават подобни на органите, които разви ват една разтваряща дейност.
Противоположният случай настъпва, когато азовият организъм не успява да произведе необходимото намаление на топлинното състояние за костната област.
Тогава костите стават подобни на органите, които разви ват една разтваряща дейност.
Тогава поради липсващото втвърдяване те не могат да дадат необходимата основа за присъединяването на солите. Следователно не става последното развитие на костната форма, която принадлежи на областта на азовия организъм. Астралната дейност не е спряна на подходящата точка на нейния път. Тогава трябва да се явят склонности към образуване на неправилни форми; защото здравото образуване на формите може да стане само в областта на азовия организъм.
към текста >>
Следователно не става последното развитие на
кост
ната форма, която принадлежи на областта на азовия организъм.
Противоположният случай настъпва, когато азовият организъм не успява да произведе необходимото намаление на топлинното състояние за костната област. Тогава костите стават подобни на органите, които разви ват една разтваряща дейност. Тогава поради липсващото втвърдяване те не могат да дадат необходимата основа за присъединяването на солите.
Следователно не става последното развитие на костната форма, която принадлежи на областта на азовия организъм.
Астралната дейност не е спряна на подходящата точка на нейния път. Тогава трябва да се явят склонности към образуване на неправилни форми; защото здравото образуване на формите може да стане само в областта на азовия организъм.
към текста >>
Кост
ите се раждат в областта на азовия организъм.
Имаме работа с рахитичните заболявания. От всичко това се вижда, как човешките органи са свързани с техните дейности.
Костите се раждат в областта на азовия организъм.
Ако тяхното образуване е стигнало до край, те служат на този азов организъм, който от сега нататък не работи формиращо за тях, а служат за изпълнение на волевите движения. Същото е положението и с това, което се ражда в областта на астралния организъм. Там се образуват не диференцирани вещества и сили.
към текста >>
21.
13. За същността на боледуването и на лечението
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Той се намира в човешкия организъм като фосфорна киселина или като соли на фосфорната киселина в белтъка, влакнестото вещество, в мозъка, в
кост
ите.
Различно стои работата при фосфора.
Той се намира в човешкия организъм като фосфорна киселина или като соли на фосфорната киселина в белтъка, влакнестото вещество, в мозъка, в костите.
Той се стреми към неорганичните вещества, които имат тяхното значение в областта на азовия организъм. Той възбужда съзнателната дейност на човека. С това обуславя по начина противоположен на сярата съня, а именно след възбуждането на съзнателната дейност; напротив сярата обуславя съня чрез повишение на несъзнателната физическа и етерна дейност. Фосфорът се намира в калциевия фосфат на костите, следователно в онези органи, които са подчинени на азовия организъм, когато този последният си служи с тях са външната механика за движението на тялото, а не когато той действува от вътре, в растежа, в регулирането на обмяната на веществата. Ето защо фосфорът ще действува като лечебно средство, когато болното състояние се състои в прекомерното нарастване на астралната област над азовия организъм и този последният трябва да бъде подсилен, за да бъде подтисната астралната дейност.
към текста >>
Фосфорът се намира в калциевия фосфат на
кост
ите, следователно в онези органи, които са подчинени на азовия организъм, когато този последният си служи с тях са външната механика за движението на тялото, а не когато той действува от вътре, в растежа, в регулирането на обмяната на веществата.
Различно стои работата при фосфора. Той се намира в човешкия организъм като фосфорна киселина или като соли на фосфорната киселина в белтъка, влакнестото вещество, в мозъка, в костите. Той се стреми към неорганичните вещества, които имат тяхното значение в областта на азовия организъм. Той възбужда съзнателната дейност на човека. С това обуславя по начина противоположен на сярата съня, а именно след възбуждането на съзнателната дейност; напротив сярата обуславя съня чрез повишение на несъзнателната физическа и етерна дейност.
Фосфорът се намира в калциевия фосфат на костите, следователно в онези органи, които са подчинени на азовия организъм, когато този последният си служи с тях са външната механика за движението на тялото, а не когато той действува от вътре, в растежа, в регулирането на обмяната на веществата.
Ето защо фосфорът ще действува като лечебно средство, когато болното състояние се състои в прекомерното нарастване на астралната област над азовия организъм и този последният трябва да бъде подсилен, за да бъде подтисната астралната дейност.
към текста >>
22.
14. За начина на мислене в терапията
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Тя се намира в кръвта, чрез която формиращите сили трябва да получат своя път; и силициевата киселина се явява в косите, следователно там, където формирането намира своя завършек към външната страна; намираме я в
кост
ите, където формирането намира своя завършек към външната страна на организма.
Силициевата киселина отнася своите действия чрез пътищата на обмяната на веществата чак до онези части на човешкия организъм, в който живата материя става нежива.
Тя се намира в кръвта, чрез която формиращите сили трябва да получат своя път; и силициевата киселина се явява в косите, следователно там, където формирането намира своя завършек към външната страна; намираме я в костите, където формирането намира своя завършек към външната страна на организма.
Тя се явява в урината като продукт на отделянето (екскрецията). Силициевата киселина образува физическата основа на азовия организъм. Този азов организъм се нуждае от процеса на силициевата киселина чак до онези части на организма, където формирането граничи с външния и вътрешния (несъзнателен) свят. В периферията на организма, където косите носят силициевата киселина, човешкият организъм се свързва с несъзнателния външен свят. В костите този организъм се свързва с несъзнателния вътрешен свят, в който действува волята.
към текста >>
В
кост
ите този организъм се свързва с несъзнателния вътрешен свят, в който действува волята.
Тя се намира в кръвта, чрез която формиращите сили трябва да получат своя път; и силициевата киселина се явява в косите, следователно там, където формирането намира своя завършек към външната страна; намираме я в костите, където формирането намира своя завършек към външната страна на организма. Тя се явява в урината като продукт на отделянето (екскрецията). Силициевата киселина образува физическата основа на азовия организъм. Този азов организъм се нуждае от процеса на силициевата киселина чак до онези части на организма, където формирането граничи с външния и вътрешния (несъзнателен) свят. В периферията на организма, където косите носят силициевата киселина, човешкият организъм се свързва с несъзнателния външен свят.
В костите този организъм се свързва с несъзнателния вътрешен свят, в който действува волята.
Между двете полета на действието на силициевата киселина в здравия човешки организъм трябва да се развие физическата основа на съзнанието. Силициевата киселина има една двойна задача. Тя поставя във вътрешността една граница на процесите на растеж, хранене и пр. А навън тя изолира чистите природни действия от вътрешността на организма, така че този организъм не трябва да продължава вътре в своята област действията на природата, а трябва да развие своите собствени действия.
към текста >>
23.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Менструациите са настъпили на 14 години; слабият азов организъм не доставя никакво достатъчно разгръщане на сили, за да спре отново започналия менструален процес Работата на Аза при това спиране стига до съзнанието чрез онези нерви, които се вливат в гръбначния стълб в областта на кръстната
кост
.
Ето защо те не остават в спомена и не са силно възбуждащи, защото дразнещата сила е понижена. Безсилието на Аза се проявява във вътрешните органи първо в белите дробове. Катарите на върховете на белите дробове са винаги израз на слабия азов организъм. Неизвършената напълно от Аза обмяна на веществата се изявява в ревматизъм. Субективно всичко това се изразява в общата умореност.
Менструациите са настъпили на 14 години; слабият азов организъм не доставя никакво достатъчно разгръщане на сили, за да спре отново започналия менструален процес Работата на Аза при това спиране стига до съзнанието чрез онези нерви, които се вливат в гръбначния стълб в областта на кръстната кост.
Нерви, през които не преминават достатъчно течения на азовия организъм и на астралното тяло имат болки. Пациентката се оплаква от болки в кръста при менструациите.
към текста >>
24.
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
GA_28 Моят жизнен път
Един от тези белези при животното те виждат в междучелюстната
кост
, в която са разположени горните резци.
В отношението на животинско-човешкото начало Гьоте изхожда от прозрението в едно заблуждение, което забелязва у своите съвременници. Те искат да припишат на органичната основа на човека специално място в природата, търсейки отделни отличителни белези между човека и животното.
Един от тези белези при животното те виждат в междучелюстната кост, в която са разположени горните резци.
При човека, казват те, липсва такава междинна кост в горната челюст. Неговата горна челюст се състои от една цяла част.
към текста >>
При човека, казват те, липсва такава междинна
кост
в горната челюст.
В отношението на животинско-човешкото начало Гьоте изхожда от прозрението в едно заблуждение, което забелязва у своите съвременници. Те искат да припишат на органичната основа на човека специално място в природата, търсейки отделни отличителни белези между човека и животното. Един от тези белези при животното те виждат в междучелюстната кост, в която са разположени горните резци.
При човека, казват те, липсва такава междинна кост в горната челюст.
Неговата горна челюст се състои от една цяла част.
към текста >>
25.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
Беше паднал от стълбата, на която се беше покатерил, за да стигне до книгата, и си беше счупил тазобедрената
кост
.
Той никога не позволи на някого другиго да донесе книгите, от които имаше нужда, от рафтовете, на които почиваха, до читалнята на библиотеката, където работехме. Веднъж отидох там и помолих за една книга, която Гьоте беше използвал при ботаническите си проучвания, за да я прегледам. Райнхолд Кьолер отиде да донесе вехтата книга, която сигурно от столетия стоеше складирана неизползвана някъде най-отгоре. Дълго време не се върна. Потърсиха го къде е.
Беше паднал от стълбата, на която се беше покатерил, за да стигне до книгата, и си беше счупил тазобедрената кост.
към текста >>
26.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Дори в стройната фигура, в строежа на
кост
ите прозира вътрешната подвижност на астралното тяло в цялостния човек.
То ще работи върху другите звена в своя подвижен в себе си живот. То ще направи и външния образ на човека толкова подвижен, колкото е възможно. Да, ние можем да познаем цялата външна физиономия, трайния облик, както и жестовете като израз на подвижното, пъргаво и плавно астрално тяло. Астралното тяло притежава склонността да образува, да оформя. Вътрешното избива навън; затова сангвиничният човек е строен и гъвкав.
Дори в стройната фигура, в строежа на костите прозира вътрешната подвижност на астралното тяло в цялостния човек.
Тя се изразява например в стройните, гъвкави мускули. Тя може да се види още във външния вид на човека. Дори и лишеният от ясновидски способности може да разбере, виждайки човека в гръб, дали той е сангвиник или холерик. За това не е нужно човек да е антропософ. Когато видите холерика да ходи, може да наблюдавате как той поставя всеки път крак така, сякаш при всяка стъпка иска не просто да докосне земята, а като че ли крака му трябва да потъне още навътре в нея.
към текста >>
27.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Лесно можем да си дадем сметка, какво казва едно такова изказване в устата на Гьоте, когато размислим, че Гьоте е направил в 1784 година едно откритие, което само би било достатъчно да увековечи неговото име за дълги времена, даже ако по-нататък не би направил нищо друго: откритието на така наречената междучелюстна
кост
в горната челюст на човека.
Лесно можем да си дадем сметка, какво казва едно такова изказване в устата на Гьоте, когато размислим, че Гьоте е направил в 1784 година едно откритие, което само би било достатъчно да увековечи неговото име за дълги времена, даже ако по-нататък не би направил нищо друго: откритието на така наречената междучелюстна кост в горната челюст на човека.
И в човешката горна челюст има една междинна кост, както у животните. Но това се отричаше тогава, когато Гьоте се залови до работи в естествената наука. Когато се касаеше са разлика между човека и животното, тогавашните естественици търсеха външни различаващи признаци и считаха, че животните имат в горната челюст една междинна кост, а при човека тази междинна кост не съществува. В това те намираха разликата между човешкия и животинския организъм. Гьоте не искаше да допусне, не можеше да вярва, че разликата между човека и животното се състои в това второстепенно устройство, и с всички средства се залови да покаже, че това, което се нарича междинна кост, у човека се сраства още скоро след раждането, но в своя зачатък то съществува и не липсва у човека.
към текста >>
И в човешката горна челюст има една междинна
кост
, както у животните.
Лесно можем да си дадем сметка, какво казва едно такова изказване в устата на Гьоте, когато размислим, че Гьоте е направил в 1784 година едно откритие, което само би било достатъчно да увековечи неговото име за дълги времена, даже ако по-нататък не би направил нищо друго: откритието на така наречената междучелюстна кост в горната челюст на човека.
И в човешката горна челюст има една междинна кост, както у животните.
Но това се отричаше тогава, когато Гьоте се залови до работи в естествената наука. Когато се касаеше са разлика между човека и животното, тогавашните естественици търсеха външни различаващи признаци и считаха, че животните имат в горната челюст една междинна кост, а при човека тази междинна кост не съществува. В това те намираха разликата между човешкия и животинския организъм. Гьоте не искаше да допусне, не можеше да вярва, че разликата между човека и животното се състои в това второстепенно устройство, и с всички средства се залови да покаже, че това, което се нарича междинна кост, у човека се сраства още скоро след раждането, но в своя зачатък то съществува и не липсва у човека. И той успя действително да докаже, че разликата между човека и животното не се състои в подобно външно нещо.
към текста >>
Когато се касаеше са разлика между човека и животното, тогавашните естественици търсеха външни различаващи признаци и считаха, че животните имат в горната челюст една междинна
кост
, а при човека тази междинна
кост
не съществува.
Лесно можем да си дадем сметка, какво казва едно такова изказване в устата на Гьоте, когато размислим, че Гьоте е направил в 1784 година едно откритие, което само би било достатъчно да увековечи неговото име за дълги времена, даже ако по-нататък не би направил нищо друго: откритието на така наречената междучелюстна кост в горната челюст на човека. И в човешката горна челюст има една междинна кост, както у животните. Но това се отричаше тогава, когато Гьоте се залови до работи в естествената наука.
Когато се касаеше са разлика между човека и животното, тогавашните естественици търсеха външни различаващи признаци и считаха, че животните имат в горната челюст една междинна кост, а при човека тази междинна кост не съществува.
В това те намираха разликата между човешкия и животинския организъм. Гьоте не искаше да допусне, не можеше да вярва, че разликата между човека и животното се състои в това второстепенно устройство, и с всички средства се залови да покаже, че това, което се нарича междинна кост, у човека се сраства още скоро след раждането, но в своя зачатък то съществува и не липсва у човека. И той успя действително да докаже, че разликата между човека и животното не се състои в подобно външно нещо.
към текста >>
Гьоте не искаше да допусне, не можеше да вярва, че разликата между човека и животното се състои в това второстепенно устройство, и с всички средства се залови да покаже, че това, което се нарича междинна
кост
, у човека се сраства още скоро след раждането, но в своя зачатък то съществува и не липсва у човека.
Лесно можем да си дадем сметка, какво казва едно такова изказване в устата на Гьоте, когато размислим, че Гьоте е направил в 1784 година едно откритие, което само би било достатъчно да увековечи неговото име за дълги времена, даже ако по-нататък не би направил нищо друго: откритието на така наречената междучелюстна кост в горната челюст на човека. И в човешката горна челюст има една междинна кост, както у животните. Но това се отричаше тогава, когато Гьоте се залови до работи в естествената наука. Когато се касаеше са разлика между човека и животното, тогавашните естественици търсеха външни различаващи признаци и считаха, че животните имат в горната челюст една междинна кост, а при човека тази междинна кост не съществува. В това те намираха разликата между човешкия и животинския организъм.
Гьоте не искаше да допусне, не можеше да вярва, че разликата между човека и животното се състои в това второстепенно устройство, и с всички средства се залови да покаже, че това, което се нарича междинна кост, у човека се сраства още скоро след раждането, но в своя зачатък то съществува и не липсва у човека.
И той успя действително да докаже, че разликата между човека и животното не се състои в подобно външно нещо.
към текста >>
28.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Те мислеха, че разликата се показва в това: в своята горна челюст животните още имат една междинна
кост
, а при човека тази
кост
липсва.
Ако въпросът би се касаел само за материалното, тогава би трябвало да бъде съвършено безразлично, дали едно колело се използува като играчка за деца или се използува за устройството на един часовник. Но същественото зависи винаги от това, как един член или орган се използува в целостта на едно същество или на един предмет. Същественото не е в това, как се отнася човешката кръв към кръвта на маймуната и тем подобни, а как съответните органи са поставени в служба на цялостния организъм. Как тук това, което е истина, се докосва с изследването на официалната наука, ни показва най-добре отношението на Гьоте към естествената наука. В епохата на Гьоте по отношение на природните неща беше вече във възход един корав материализъм и точно най-изпъкващите естествоизпитатели, които искаха, да установят разликата между човека и животното, се позоваваха при това на нещо чисто материално.
Те мислеха, че разликата се показва в това: в своята горна челюст животните още имат една междинна кост, а при човека тази кост липсва.
Те казваха един вид: Тази е пропастта между човека и животното, че животното още притежава една междинна кост за приемането на горните резци, а човекът няма тази кост. За Гьоте това беше нещо непоносимо. За него важното беше, да се намери разликата между човека и животното не в отделните строителни части на организма, а в начина, по който духът си служи с органите в човека и в животното. Между другото искам да обърна вниманието ви на това, че Гьотевото учение за метаморфозите може да се приложи върху всички отделни човешки органи. Така от самото начало и никога Гьоте не можеше да приеме мисълта, че превъзходството на човека над животното трябва да се търси в една материална подробност.
към текста >>
Те казваха един вид: Тази е пропастта между човека и животното, че животното още притежава една междинна
кост
за приемането на горните резци, а човекът няма тази
кост
.
Но същественото зависи винаги от това, как един член или орган се използува в целостта на едно същество или на един предмет. Същественото не е в това, как се отнася човешката кръв към кръвта на маймуната и тем подобни, а как съответните органи са поставени в служба на цялостния организъм. Как тук това, което е истина, се докосва с изследването на официалната наука, ни показва най-добре отношението на Гьоте към естествената наука. В епохата на Гьоте по отношение на природните неща беше вече във възход един корав материализъм и точно най-изпъкващите естествоизпитатели, които искаха, да установят разликата между човека и животното, се позоваваха при това на нещо чисто материално. Те мислеха, че разликата се показва в това: в своята горна челюст животните още имат една междинна кост, а при човека тази кост липсва.
Те казваха един вид: Тази е пропастта между човека и животното, че животното още притежава една междинна кост за приемането на горните резци, а човекът няма тази кост.
За Гьоте това беше нещо непоносимо. За него важното беше, да се намери разликата между човека и животното не в отделните строителни части на организма, а в начина, по който духът си служи с органите в човека и в животното. Между другото искам да обърна вниманието ви на това, че Гьотевото учение за метаморфозите може да се приложи върху всички отделни човешки органи. Така от самото начало и никога Гьоте не можеше да приеме мисълта, че превъзходството на човека над животното трябва да се търси в една материална подробност. Ето защо той искаше първо да докаже, че такова твърдение на учените от неговото време не е отговарящо на истината и че тази пропаст не е там, като се залови да докаже, че междинната горночелюстна кост се намира и у човека.
към текста >>
Ето защо той искаше първо да докаже, че такова твърдение на учените от неговото време не е отговарящо на истината и че тази пропаст не е там, като се залови да докаже, че междинната горночелюстна
кост
се намира и у човека.
Те казваха един вид: Тази е пропастта между човека и животното, че животното още притежава една междинна кост за приемането на горните резци, а човекът няма тази кост. За Гьоте това беше нещо непоносимо. За него важното беше, да се намери разликата между човека и животното не в отделните строителни части на организма, а в начина, по който духът си служи с органите в човека и в животното. Между другото искам да обърна вниманието ви на това, че Гьотевото учение за метаморфозите може да се приложи върху всички отделни човешки органи. Така от самото начало и никога Гьоте не можеше да приеме мисълта, че превъзходството на човека над животното трябва да се търси в една материална подробност.
Ето защо той искаше първо да докаже, че такова твърдение на учените от неговото време не е отговарящо на истината и че тази пропаст не е там, като се залови да докаже, че междинната горночелюстна кост се намира и у човека.
Ако Гьоте не би извършил по-нататък нищо друго освен това единствено дело, ако не би открил нищо друго, освен че действително и човекът има междинната горночелюстна кост, само че тя е срасната и не може да се различи, и само с това той би бил един мощен гений в човешкото развитие. Гьоте си казваше аз го разказвам, не защото Гьоте си го е казал, а защото то проличава в неговото чувство : Заедно с Хердер и с други, които се стараят да разберат човека от духа, аз насочих моето внимание върху това, че човекът стои над животните именно затова, защото животните са свързани със своя организъм. Обаче човекът се еманципира от своя организъм и влиза в непосредствено общение с духа. Чрез това той отново може да въздействува върху своите органи, което, както вече посочих, Гьоте изразява с думите: "Животните са поучавани от техните органи, казваха древните. Аз прибавям: човеците също; обаче те имат предимството, че могат отново да поучават своите органи." Гьоте не можеше другояче, освен да допусне: органите са същите; само че те са изградени от една друга страна.
към текста >>
Ако Гьоте не би извършил по-нататък нищо друго освен това единствено дело, ако не би открил нищо друго, освен че действително и човекът има междинната горночелюстна
кост
, само че тя е срасната и не може да се различи, и само с това той би бил един мощен гений в човешкото развитие.
За Гьоте това беше нещо непоносимо. За него важното беше, да се намери разликата между човека и животното не в отделните строителни части на организма, а в начина, по който духът си служи с органите в човека и в животното. Между другото искам да обърна вниманието ви на това, че Гьотевото учение за метаморфозите може да се приложи върху всички отделни човешки органи. Така от самото начало и никога Гьоте не можеше да приеме мисълта, че превъзходството на човека над животното трябва да се търси в една материална подробност. Ето защо той искаше първо да докаже, че такова твърдение на учените от неговото време не е отговарящо на истината и че тази пропаст не е там, като се залови да докаже, че междинната горночелюстна кост се намира и у човека.
Ако Гьоте не би извършил по-нататък нищо друго освен това единствено дело, ако не би открил нищо друго, освен че действително и човекът има междинната горночелюстна кост, само че тя е срасната и не може да се различи, и само с това той би бил един мощен гений в човешкото развитие.
Гьоте си казваше аз го разказвам, не защото Гьоте си го е казал, а защото то проличава в неговото чувство : Заедно с Хердер и с други, които се стараят да разберат човека от духа, аз насочих моето внимание върху това, че човекът стои над животните именно затова, защото животните са свързани със своя организъм. Обаче човекът се еманципира от своя организъм и влиза в непосредствено общение с духа. Чрез това той отново може да въздействува върху своите органи, което, както вече посочих, Гьоте изразява с думите: "Животните са поучавани от техните органи, казваха древните. Аз прибавям: човеците също; обаче те имат предимството, че могат отново да поучават своите органи." Гьоте не можеше другояче, освен да допусне: органите са същите; само че те са изградени от една друга страна. От тук и голямата радост на Гьоте, когато най-после успя да открие съществуването на междинната кост у човека.
към текста >>
От тук и голямата радост на Гьоте, когато най-после успя да открие съществуването на междинната
кост
у човека.
Ако Гьоте не би извършил по-нататък нищо друго освен това единствено дело, ако не би открил нищо друго, освен че действително и човекът има междинната горночелюстна кост, само че тя е срасната и не може да се различи, и само с това той би бил един мощен гений в човешкото развитие. Гьоте си казваше аз го разказвам, не защото Гьоте си го е казал, а защото то проличава в неговото чувство : Заедно с Хердер и с други, които се стараят да разберат човека от духа, аз насочих моето внимание върху това, че човекът стои над животните именно затова, защото животните са свързани със своя организъм. Обаче човекът се еманципира от своя организъм и влиза в непосредствено общение с духа. Чрез това той отново може да въздействува върху своите органи, което, както вече посочих, Гьоте изразява с думите: "Животните са поучавани от техните органи, казваха древните. Аз прибавям: човеците също; обаче те имат предимството, че могат отново да поучават своите органи." Гьоте не можеше другояче, освен да допусне: органите са същите; само че те са изградени от една друга страна.
От тук и голямата радост на Гьоте, когато най-после успя да открие съществуването на междинната кост у човека.
Тогава той писа на Хердер: " . . . Аз намерих, не злато, нито сребро, а нещо, което ми доставя безкрайна радост междучелюстната кост у човека! Заедно с Лодерн аз сравних човешки и животински черепи, хванах следата и ето, костта е налице. Сега моля те, не издавай това, защото то трябва да се държи в тайна.
към текста >>
Аз намерих, не злато, нито сребро, а нещо, което ми доставя безкрайна радост междучелюстната
кост
у човека!
Чрез това той отново може да въздействува върху своите органи, което, както вече посочих, Гьоте изразява с думите: "Животните са поучавани от техните органи, казваха древните. Аз прибавям: човеците също; обаче те имат предимството, че могат отново да поучават своите органи." Гьоте не можеше другояче, освен да допусне: органите са същите; само че те са изградени от една друга страна. От тук и голямата радост на Гьоте, когато най-после успя да открие съществуването на междинната кост у човека. Тогава той писа на Хердер: " . . .
Аз намерих, не злато, нито сребро, а нещо, което ми доставя безкрайна радост междучелюстната кост у човека!
Заедно с Лодерн аз сравних човешки и животински черепи, хванах следата и ето, костта е налице. Сега моля те, не издавай това, защото то трябва да се държи в тайна. Това трябва да радва твърде много и тебе, защото то е като ключов камък на човека, не липсва, а е налице! Но как! Аз си го представих и във връзка с твоето тяло, колко красиво ще бъде то там .
към текста >>
Заедно с Лодерн аз сравних човешки и животински черепи, хванах следата и ето,
кост
та е налице.
Аз прибавям: човеците също; обаче те имат предимството, че могат отново да поучават своите органи." Гьоте не можеше другояче, освен да допусне: органите са същите; само че те са изградени от една друга страна. От тук и голямата радост на Гьоте, когато най-после успя да открие съществуването на междинната кост у човека. Тогава той писа на Хердер: " . . . Аз намерих, не злато, нито сребро, а нещо, което ми доставя безкрайна радост междучелюстната кост у човека!
Заедно с Лодерн аз сравних човешки и животински черепи, хванах следата и ето, костта е налице.
Сега моля те, не издавай това, защото то трябва да се държи в тайна. Това трябва да радва твърде много и тебе, защото то е като ключов камък на човека, не липсва, а е налице! Но как! Аз си го представих и във връзка с твоето тяло, колко красиво ще бъде то там . . ."
към текста >>
29.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ако тази част вещество е парче
кост
от една човешка ръка, ако съответният разглежда само това парче
кост
и иска да го обясни от самото него, той не ще сполучи.
Иначе той винаги ще се обърка, винаги ще навлезе в един лабиринт, в който навлезе и Фехнер, въпреки че той положи големи усилия да проучи с тънък усет символизма, физиономията на отделните растителни форми и прояви. Това, което е важно тук, бих искал първо да ви го представя отново чрез едно сравнение. Предположете, че някой намери по един или друг път някаква част от едно вещество. Когато проучи тази част от вещество в определени случаи, може да се случи, щото той никога да не сполучи. Защо не?
Ако тази част вещество е парче кост от една човешка ръка, ако съответният разглежда само това парче кост и иска да го обясни от самото него, той не ще сполучи.
Защото никъде в целия свят не би било възможно тази част вещество да възникне без предполагането на една човешка ръка. Ние съвсем не можем да говорим върху нея, ако не я схващаме като принадлежаща на един цял човешки организъм. Така за нас е невъзможно да говорим за такава една формация, която срещаме, освен във връзка с едно цяло същество. Едно друго сравнение би могло да бъде следното. Намираме някъде една формация, която е човешки косъм.
към текста >>
Растителният свят не може да бъде разглеждан за самия него поради причината, че за погледа на духовния изследовател той се оказва като нещо принадлежащо на цялата планета Земя и образува заедно с нея едно цяло, както пръстът или едно парче
кост
образува едно цяло с нашия организъм.
Това е нещо, което духовният изследовател трябва да съблюдава за целия обхват на нашите наблюдения, на нашите обяснения. Той трябва да държи сметка за всяко нещо, което среща, дали то може да бъде разгледано за себе си или дали остава необяснимо за самото себе си, дали не принадлежи на нещо друго или по-добре казано, дали може да бъде разгледано като една индивидуалност. За духовния изследовател се явява като нещо забележително, че въобще е невъзможно да бъде разгледан растителният свят, тази чудесна покривка на Земята, като нещо съществуващо за себе си. По отношение на растителната покривка духовният наблюдател се чувствува така, както се чувствува по отношение на един пръст, който той може да разглежда само като принадлежащ на целия човешки организъм.
Растителният свят не може да бъде разглеждан за самия него поради причината, че за погледа на духовния изследовател той се оказва като нещо принадлежащо на цялата планета Земя и образува заедно с нея едно цяло, както пръстът или едно парче кост образува едно цяло с нашия организъм.
И който разглежда растенията за самите тях, като нещо самостоятелно, той върши същото нещо, както онзи, който би искал да обясни една ръка или едно парче човешка кост отделно за самите тях. Целият растителен свят не може да бъде разглеждан по друг начин освен като един член на цялата планета Земя. Тук ние стигаме до един въпрос, който за мнозина днес може да бъде нещо неприятно, който обаче има значение за погледа на духовния изследовател. Ние стигаме до там, да разглеждаме цялата наша планета Земя различно от това, както върши това обикновено днешната наука. Защото нашата днешна наука било Астрономията, Геологията или Минералогоията говори всъщност за "Земята само в смисъла, че това земно кълбо е съставено от скали, от минерални вещества, от нежива материя.
към текста >>
И който разглежда растенията за самите тях, като нещо самостоятелно, той върши същото нещо, както онзи, който би искал да обясни една ръка или едно парче човешка
кост
отделно за самите тях.
Това е нещо, което духовният изследовател трябва да съблюдава за целия обхват на нашите наблюдения, на нашите обяснения. Той трябва да държи сметка за всяко нещо, което среща, дали то може да бъде разгледано за себе си или дали остава необяснимо за самото себе си, дали не принадлежи на нещо друго или по-добре казано, дали може да бъде разгледано като една индивидуалност. За духовния изследовател се явява като нещо забележително, че въобще е невъзможно да бъде разгледан растителният свят, тази чудесна покривка на Земята, като нещо съществуващо за себе си. По отношение на растителната покривка духовният наблюдател се чувствува така, както се чувствува по отношение на един пръст, който той може да разглежда само като принадлежащ на целия човешки организъм. Растителният свят не може да бъде разглеждан за самия него поради причината, че за погледа на духовния изследовател той се оказва като нещо принадлежащо на цялата планета Земя и образува заедно с нея едно цяло, както пръстът или едно парче кост образува едно цяло с нашия организъм.
И който разглежда растенията за самите тях, като нещо самостоятелно, той върши същото нещо, както онзи, който би искал да обясни една ръка или едно парче човешка кост отделно за самите тях.
Целият растителен свят не може да бъде разглеждан по друг начин освен като един член на цялата планета Земя. Тук ние стигаме до един въпрос, който за мнозина днес може да бъде нещо неприятно, който обаче има значение за погледа на духовния изследовател. Ние стигаме до там, да разглеждаме цялата наша планета Земя различно от това, както върши това обикновено днешната наука. Защото нашата днешна наука било Астрономията, Геологията или Минералогоията говори всъщност за "Земята само в смисъла, че това земно кълбо е съставено от скали, от минерални вещества, от нежива материя. Духовната наука не може да говори така.
към текста >>
30.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато при разравянето на
кост
ите на Шилер Гьоте намери неговия череп и видя, как в него са изразени, отпечатани формите, как човешката индивидуалност е работили върху тези форми, когато видя: В тази форма трябваше да се извая течният дух на Шилер, за да може да стане това, което е станал Гьоте можа да изрази това с мислите:
Всичко това ни дава насока към едно настроение.
Когато при разравянето на костите на Шилер Гьоте намери неговия череп и видя, как в него са изразени, отпечатани формите, как човешката индивидуалност е работили върху тези форми, когато видя: В тази форма трябваше да се извая течният дух на Шилер, за да може да стане това, което е станал Гьоте можа да изрази това с мислите:
към текста >>
31.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това беше една съвършено материалистична мисъл, когато естествоизпитателите на 18-то столетие казваха, че човекът не притежава онази малка
кост
, която животните имат в горната челюст, междучелюстната
кост
, и която съдържа горните зъби-резци.
Обаче ние не трябва да отидем само няколко столетия напред, когато идваме от Галилей и Джордано Бруно и искаме да накараме Гьоте да говори, а трябва също да признаем, че онова, което при Джордано Бруно е бликнало като от първото ентусиазирано настроение, от философското настроение към природата, събужда у Гьоте онова настроение, което с пълна отдайност преминава от едно нещо към друго и внася отново в природните неща Бога, когото човекът е научил само да чувствува в природата. При Гьоте настроението на Джордано Бруно е станало именно настроение, то се е родило така да се каже с него. То съществуваше, когато седемгодишното момче взема масата на баща си, слага върху нея минерали от сбирката на баща си, за да има едно произведение на природата, слага също растения от хербариума на баща си, а отгоре забожда димящи свещици и взема една лупа, с която хваща лъчите на изгряващото Слънце и запалва свещиците, за да принесе по този начин една димна жертва на Бога, който живее в минералите и в растенията, жертва запалена от самите сили на природата. Така Джордано Бруно живее в Гьоте на поврата на 18-то, 19-то столетие но той живее така, че това, което живее като най-вътрешно разположение на душата, Гьоте го внася във всички отделни неща на природата. Именно от такова едно разположение на духа Гьоте не можеше да разбере, защо естествениците от неговото време можаха да припишат на човека по такъв повърхностен начин един признак, който да го различава от животните.
Това беше една съвършено материалистична мисъл, когато естествоизпитателите на 18-то столетие казваха, че човекът не притежава онази малка кост, която животните имат в горната челюст, междучелюстната кост, и която съдържа горните зъби-резци.
Тези естествоизпитатели казваха: животните имат тази междучелюстна кост и това ги различава от човека. Действително, би трябвало да не съществува никакъв Бог, който би бил вътрешен, движещ принцип на природата, а един Бог, който си тласкал от вън, за който Джордано Бруно казва "сircumrotans et circumducens", който първо е направил животните и след това е поставил до тях човека и един вид за да му залепи един признак, един отличителен знак, който да показва, че хората са и нещо друго още би определил: Животните имат междучелюстната кост, човекът няма тази кост! Ето защо Гьоте става великият изследовател на природата, който се старае да покаже, как това, което живее в природата съобразно формата, може да изпита едно повишение. Така щото разликата между човека и животното не трябва да се търси в подобно външно нещо, каквото е междучелюстната кост, а Гьоте се старае да покаже, че в човека живее нещо, което със същите кости и мускули, каквито и животните имат, съставлява по-висшия дух на човека. Ето защо при Гьоте се получава така чудесно, че той не само открива междучелюстната кост и показва, как тази кост при човека е срасната, защото тя е само една второстепенна кост, а, изказва и увереността, че костите на гръбначния стълб, на прешлените на гръбначния стълб могат да се издуят, когато духът, който иска да бъде деятелен в един мозък, се нуждае от това.
към текста >>
Тези естествоизпитатели казваха: животните имат тази междучелюстна
кост
и това ги различава от човека.
При Гьоте настроението на Джордано Бруно е станало именно настроение, то се е родило така да се каже с него. То съществуваше, когато седемгодишното момче взема масата на баща си, слага върху нея минерали от сбирката на баща си, за да има едно произведение на природата, слага също растения от хербариума на баща си, а отгоре забожда димящи свещици и взема една лупа, с която хваща лъчите на изгряващото Слънце и запалва свещиците, за да принесе по този начин една димна жертва на Бога, който живее в минералите и в растенията, жертва запалена от самите сили на природата. Така Джордано Бруно живее в Гьоте на поврата на 18-то, 19-то столетие но той живее така, че това, което живее като най-вътрешно разположение на душата, Гьоте го внася във всички отделни неща на природата. Именно от такова едно разположение на духа Гьоте не можеше да разбере, защо естествениците от неговото време можаха да припишат на човека по такъв повърхностен начин един признак, който да го различава от животните. Това беше една съвършено материалистична мисъл, когато естествоизпитателите на 18-то столетие казваха, че човекът не притежава онази малка кост, която животните имат в горната челюст, междучелюстната кост, и която съдържа горните зъби-резци.
Тези естествоизпитатели казваха: животните имат тази междучелюстна кост и това ги различава от човека.
Действително, би трябвало да не съществува никакъв Бог, който би бил вътрешен, движещ принцип на природата, а един Бог, който си тласкал от вън, за който Джордано Бруно казва "сircumrotans et circumducens", който първо е направил животните и след това е поставил до тях човека и един вид за да му залепи един признак, един отличителен знак, който да показва, че хората са и нещо друго още би определил: Животните имат междучелюстната кост, човекът няма тази кост! Ето защо Гьоте става великият изследовател на природата, който се старае да покаже, как това, което живее в природата съобразно формата, може да изпита едно повишение. Така щото разликата между човека и животното не трябва да се търси в подобно външно нещо, каквото е междучелюстната кост, а Гьоте се старае да покаже, че в човека живее нещо, което със същите кости и мускули, каквито и животните имат, съставлява по-висшия дух на човека. Ето защо при Гьоте се получава така чудесно, че той не само открива междучелюстната кост и показва, как тази кост при човека е срасната, защото тя е само една второстепенна кост, а, изказва и увереността, че костите на гръбначния стълб, на прешлените на гръбначния стълб могат да се издуят, когато духът, който иска да бъде деятелен в един мозък, се нуждае от това.
към текста >>
Действително, би трябвало да не съществува никакъв Бог, който би бил вътрешен, движещ принцип на природата, а един Бог, който си тласкал от вън, за който Джордано Бруно казва "сircumrotans et circumducens", който първо е направил животните и след това е поставил до тях човека и един вид за да му залепи един признак, един отличителен знак, който да показва, че хората са и нещо друго още би определил: Животните имат междучелюстната
кост
, човекът няма тази
кост
!
То съществуваше, когато седемгодишното момче взема масата на баща си, слага върху нея минерали от сбирката на баща си, за да има едно произведение на природата, слага също растения от хербариума на баща си, а отгоре забожда димящи свещици и взема една лупа, с която хваща лъчите на изгряващото Слънце и запалва свещиците, за да принесе по този начин една димна жертва на Бога, който живее в минералите и в растенията, жертва запалена от самите сили на природата. Така Джордано Бруно живее в Гьоте на поврата на 18-то, 19-то столетие но той живее така, че това, което живее като най-вътрешно разположение на душата, Гьоте го внася във всички отделни неща на природата. Именно от такова едно разположение на духа Гьоте не можеше да разбере, защо естествениците от неговото време можаха да припишат на човека по такъв повърхностен начин един признак, който да го различава от животните. Това беше една съвършено материалистична мисъл, когато естествоизпитателите на 18-то столетие казваха, че човекът не притежава онази малка кост, която животните имат в горната челюст, междучелюстната кост, и която съдържа горните зъби-резци. Тези естествоизпитатели казваха: животните имат тази междучелюстна кост и това ги различава от човека.
Действително, би трябвало да не съществува никакъв Бог, който би бил вътрешен, движещ принцип на природата, а един Бог, който си тласкал от вън, за който Джордано Бруно казва "сircumrotans et circumducens", който първо е направил животните и след това е поставил до тях човека и един вид за да му залепи един признак, един отличителен знак, който да показва, че хората са и нещо друго още би определил: Животните имат междучелюстната кост, човекът няма тази кост!
Ето защо Гьоте става великият изследовател на природата, който се старае да покаже, как това, което живее в природата съобразно формата, може да изпита едно повишение. Така щото разликата между човека и животното не трябва да се търси в подобно външно нещо, каквото е междучелюстната кост, а Гьоте се старае да покаже, че в човека живее нещо, което със същите кости и мускули, каквито и животните имат, съставлява по-висшия дух на човека. Ето защо при Гьоте се получава така чудесно, че той не само открива междучелюстната кост и показва, как тази кост при човека е срасната, защото тя е само една второстепенна кост, а, изказва и увереността, че костите на гръбначния стълб, на прешлените на гръбначния стълб могат да се издуят, когато духът, който иска да бъде деятелен в един мозък, се нуждае от това.
към текста >>
Така щото разликата между човека и животното не трябва да се търси в подобно външно нещо, каквото е междучелюстната
кост
, а Гьоте се старае да покаже, че в човека живее нещо, което със същите
кост
и и мускули, каквито и животните имат, съставлява по-висшия дух на човека.
Именно от такова едно разположение на духа Гьоте не можеше да разбере, защо естествениците от неговото време можаха да припишат на човека по такъв повърхностен начин един признак, който да го различава от животните. Това беше една съвършено материалистична мисъл, когато естествоизпитателите на 18-то столетие казваха, че човекът не притежава онази малка кост, която животните имат в горната челюст, междучелюстната кост, и която съдържа горните зъби-резци. Тези естествоизпитатели казваха: животните имат тази междучелюстна кост и това ги различава от човека. Действително, би трябвало да не съществува никакъв Бог, който би бил вътрешен, движещ принцип на природата, а един Бог, който си тласкал от вън, за който Джордано Бруно казва "сircumrotans et circumducens", който първо е направил животните и след това е поставил до тях човека и един вид за да му залепи един признак, един отличителен знак, който да показва, че хората са и нещо друго още би определил: Животните имат междучелюстната кост, човекът няма тази кост! Ето защо Гьоте става великият изследовател на природата, който се старае да покаже, как това, което живее в природата съобразно формата, може да изпита едно повишение.
Така щото разликата между човека и животното не трябва да се търси в подобно външно нещо, каквото е междучелюстната кост, а Гьоте се старае да покаже, че в човека живее нещо, което със същите кости и мускули, каквито и животните имат, съставлява по-висшия дух на човека.
Ето защо при Гьоте се получава така чудесно, че той не само открива междучелюстната кост и показва, как тази кост при човека е срасната, защото тя е само една второстепенна кост, а, изказва и увереността, че костите на гръбначния стълб, на прешлените на гръбначния стълб могат да се издуят, когато духът, който иска да бъде деятелен в един мозък, се нуждае от това.
към текста >>
Ето защо при Гьоте се получава така чудесно, че той не само открива междучелюстната
кост
и показва, как тази
кост
при човека е срасната, защото тя е само една второстепенна
кост
, а, изказва и увереността, че
кост
ите на гръбначния стълб, на прешлените на гръбначния стълб могат да се издуят, когато духът, който иска да бъде деятелен в един мозък, се нуждае от това.
Това беше една съвършено материалистична мисъл, когато естествоизпитателите на 18-то столетие казваха, че човекът не притежава онази малка кост, която животните имат в горната челюст, междучелюстната кост, и която съдържа горните зъби-резци. Тези естествоизпитатели казваха: животните имат тази междучелюстна кост и това ги различава от човека. Действително, би трябвало да не съществува никакъв Бог, който би бил вътрешен, движещ принцип на природата, а един Бог, който си тласкал от вън, за който Джордано Бруно казва "сircumrotans et circumducens", който първо е направил животните и след това е поставил до тях човека и един вид за да му залепи един признак, един отличителен знак, който да показва, че хората са и нещо друго още би определил: Животните имат междучелюстната кост, човекът няма тази кост! Ето защо Гьоте става великият изследовател на природата, който се старае да покаже, как това, което живее в природата съобразно формата, може да изпита едно повишение. Така щото разликата между човека и животното не трябва да се търси в подобно външно нещо, каквото е междучелюстната кост, а Гьоте се старае да покаже, че в човека живее нещо, което със същите кости и мускули, каквито и животните имат, съставлява по-висшия дух на човека.
Ето защо при Гьоте се получава така чудесно, че той не само открива междучелюстната кост и показва, как тази кост при човека е срасната, защото тя е само една второстепенна кост, а, изказва и увереността, че костите на гръбначния стълб, на прешлените на гръбначния стълб могат да се издуят, когато духът, който иска да бъде деятелен в един мозък, се нуждае от това.
към текста >>
Наистина: за мене беше нещо твърде чудесно, когато дълго време бях работил с естественонаучните съчинения на Гьоте и се постарах да проникна в един такъв принцип, какъвто е този, когато Гьоте си представя
кост
ите на човешкия череп просто като метаморфозирани прешлени
кост
и представя си, че
кост
ите на прешлените на гръбначния стълб са се разширили и са се превърнали в
кост
и на черепа.
Наистина: за мене беше нещо твърде чудесно, когато дълго време бях работил с естественонаучните съчинения на Гьоте и се постарах да проникна в един такъв принцип, какъвто е този, когато Гьоте си представя костите на човешкия череп просто като метаморфозирани прешлени кости представя си, че костите на прешлените на гръбначния стълб са се разширили и са се превърнали в кости на черепа.
Тогава ми дойде една мисъл, една идея, която не можех да си представя по друг начин, освен този: Гьоте е имал също и идеята, че самият мозък е един метаморфоризиран чрез духа гръбначен мозък, така щото не само обвивката, а и самият мозък издигнат на една по-висока степен е това, което съществува на една по-ниска степен в костите на прешлените на гръбначния стълб и в гръбначния мозък. И за мене беше един чудесен момент, когато върху една малка бележка, написана от Гьоте с молив, намерих през 19-те години това, което после бе съобщено от професор Барделебен във Ваймарския Годишник в една статия "Гьоте като анатомист": Всъщност мозъкът е една преобразена част на гръбначния мозък.
към текста >>
Тогава ми дойде една мисъл, една идея, която не можех да си представя по друг начин, освен този: Гьоте е имал също и идеята, че самият мозък е един метаморфоризиран чрез духа гръбначен мозък, така щото не само обвивката, а и самият мозък издигнат на една по-висока степен е това, което съществува на една по-ниска степен в
кост
ите на прешлените на гръбначния стълб и в гръбначния мозък.
Наистина: за мене беше нещо твърде чудесно, когато дълго време бях работил с естественонаучните съчинения на Гьоте и се постарах да проникна в един такъв принцип, какъвто е този, когато Гьоте си представя костите на човешкия череп просто като метаморфозирани прешлени кости представя си, че костите на прешлените на гръбначния стълб са се разширили и са се превърнали в кости на черепа.
Тогава ми дойде една мисъл, една идея, която не можех да си представя по друг начин, освен този: Гьоте е имал също и идеята, че самият мозък е един метаморфоризиран чрез духа гръбначен мозък, така щото не само обвивката, а и самият мозък издигнат на една по-висока степен е това, което съществува на една по-ниска степен в костите на прешлените на гръбначния стълб и в гръбначния мозък.
И за мене беше един чудесен момент, когато върху една малка бележка, написана от Гьоте с молив, намерих през 19-те години това, което после бе съобщено от професор Барделебен във Ваймарския Годишник в една статия "Гьоте като анатомист": Всъщност мозъкът е една преобразена част на гръбначния мозък.
към текста >>
Така Гьоте проследяваше Бога, който не тласка отвън, а движи всичко вътре, проследяваше божествения Дух, който тъче и живее във всичко съвсем конкретно от растение на растение, но също и от лист на лист от цвят на цвят, също така и от животно на животно, а също и от
кост
на
кост
, от една животинска форма в друга.
Така Гьоте проследяваше Бога, който не тласка отвън, а движи всичко вътре, проследяваше божествения Дух, който тъче и живее във всичко съвсем конкретно от растение на растение, но също и от лист на лист от цвят на цвят, също така и от животно на животно, а също и от кост на кост, от една животинска форма в друга.
И интересно е, че Гьоте е бил малко разбран от неговото време, че неговите съвременници както и самият Шилер не знаеха това, което всъщност Гьоте искаше. Но постепенно Гьотевият дух ще се вживее и в мисленето върху природата. Тогава хората ще познаят, че също Гьотевият Дух е бил с една степен над Джордано Бруно, че Джордано Бруно е говорил за Бога, който е пантеистично навсякъде, който може да бъде намерен навсякъде, в камъните и растенията и в животните, но че наистина и Гьоте търсеше Бога, който не тласка нещата отвън, но си казваше по-нататък: Ние не трябва да насочваме нашия поглед само върху всеобщото, а трябва да преминем към отделните явления и да търсим Духа в отделните неща. Защото по друг начин живее духът в растението, по друг начин в камъка, по друг начин в тази, по друг начин в онази кост. Духът е вечно движещото се, което формира отделните части на материята.
към текста >>
Защото по друг начин живее духът в растението, по друг начин в камъка, по друг начин в тази, по друг начин в онази
кост
.
Така Гьоте проследяваше Бога, който не тласка отвън, а движи всичко вътре, проследяваше божествения Дух, който тъче и живее във всичко съвсем конкретно от растение на растение, но също и от лист на лист от цвят на цвят, също така и от животно на животно, а също и от кост на кост, от една животинска форма в друга. И интересно е, че Гьоте е бил малко разбран от неговото време, че неговите съвременници както и самият Шилер не знаеха това, което всъщност Гьоте искаше. Но постепенно Гьотевият дух ще се вживее и в мисленето върху природата. Тогава хората ще познаят, че също Гьотевият Дух е бил с една степен над Джордано Бруно, че Джордано Бруно е говорил за Бога, който е пантеистично навсякъде, който може да бъде намерен навсякъде, в камъните и растенията и в животните, но че наистина и Гьоте търсеше Бога, който не тласка нещата отвън, но си казваше по-нататък: Ние не трябва да насочваме нашия поглед само върху всеобщото, а трябва да преминем към отделните явления и да търсим Духа в отделните неща.
Защото по друг начин живее духът в растението, по друг начин в камъка, по друг начин в тази, по друг начин в онази кост.
Духът е вечно движещото се, което формира отделните части на материята. Материята се подчинява на движещия Дух. Това може да бъде изказано от едно настроение на духа, както Джордано Бруно прави това; но човек може да го търси с отдайност и във всички подробности, както прави това Гьоте. Тогава човек постепенно стига до там, да пристъпи действително към това, което разпростреният килим на природата съдържа като Дух, така щото в този килим постепенно му се разкрива Духът.
към текста >>
По този случай можем да си спомним за положението, което самият Гьоте описва, когато много години след смъртта на Шилер при разравянето на неговите
кост
и и пренасянето им в гробницата на принцовете, Гьоте стои при гроба и разглежда черепа на Шилер четейки по неговите форми Шилеровия гений.
Тези трима духове, които образуват една чудесно настроена тройка в изходната точка на нашето по-ново време, като Галилей и Джордано Бруно стоят в тази изходна точка подобно на една зора, а след това тя изгрява като Слънце, ние можем да ги охарактеризираме най-добре, когато помислим върху думите на самия Гьоте, които ни показват, как той е чувствувал от духа на по-новото време, че даже и най-малкият атом материя не може да съществува без стоящия зад него дух, която го довежда при друг атом.
По този случай можем да си спомним за положението, което самият Гьоте описва, когато много години след смъртта на Шилер при разравянето на неговите кости и пренасянето им в гробницата на принцовете, Гьоте стои при гроба и разглежда черепа на Шилер четейки по неговите форми Шилеровия гений.
Той смяташе, че е познал Шилеровия череп именно по неговите определени форми и този череп бива пренесен после в гробницата на принцовете. И на него твърде добре му стана ясно това, което ние видяхме при Галилей: че човек трябва да намери в смирение и математически Духа. И днес още съществува църковната лампа в църквата от Пиза, която се е люляла насам и нататък за безброй души. Но когато веднъж Галилей стоеше пред нея, той измери по собствения си пулс равномерността на колебанията на лампата и по това откри толкова важния днес закон на колебанията на махалото, което за него беше една мисъл на Бога. И така много неща.
към текста >>
32.
1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато отиваме така назад в миналото, стигаме до едно такова състояние на Земята, което бихме могли до сравним с положението, както днес бихме могли да стоим като съвсем малки същества в един човешки организъм, като че бихме стояли върху твърдата почва на една
кост
и бихме могли да гледаме навън и бихме виждали вън кръвоносната система, нервната система и т.н.
Но когато отиваме в много далечното минало, тя съвсем не се представя такава. Голям брой вещества, които днес се намират в дълбините на Земята, в далечните минали времена са се намирали още в околността на Земята и само постепенно са се утаили. Това трябва да допусне и геологията. Но колкото по-далече отиваме, толкова повече намираме, че като планета нашата Земя е имала съвършено друга форма, тя става нещо съвършено различно от днес, че така да се каже това, което днес е атмосфера, ни показва, все повече и повече, колкото по-далече в миналото отиваме, характера на едно живо същество. В окръжността на нашата Земя ние намираме не само такъв минерален въздух и такива минерални облачни образувания, каквито имаме днес, но сред това, което принадлежи на нашата Земя, в най-древни времена намираме нещо като живи членове, като живи органи на едно голямо живо същество.
Когато отиваме така назад в миналото, стигаме до едно такова състояние на Земята, което бихме могли до сравним с положението, както днес бихме могли да стоим като съвсем малки същества в един човешки организъм, като че бихме стояли върху твърдата почва на една кост и бихме могли да гледаме навън и бихме виждали вън кръвоносната система, нервната система и т.н.
като един заобикалящ ни свят. Така някой, който в много далечното минало време би стоял върху Земята и гледал навън, не би видял тъкането на минералните вещества и процеси, не би видял минералния въздух, а жив, пулсиращ живот. Колкото по-далече в миналото бихме отишли, толкова повече положението би било такова. Така щото бихме могли да стигнем до онази епоха, която бихме нарекли епоха на образуването на гранита. И бихме могли да си кажем: Тук всъщност земята е едно мощно живо същество, има в себе си един многообразен живот, не е още изпълнена с живи същества, които днес ходят върху нея или живеят във водата и т.
към текста >>
Там долу чрез огнения процес, чрез процеса на високото нагряване с прието първо онова, което живата част на нашата Земя отделя от себе си така, както нашият жив организъм отделя твърдите части,
кост
ите, както той отделя тези твърди съставни части,
кост
ите, от меките съставни части.
Така щото бихме могли да стигнем до онази епоха, която бихме нарекли епоха на образуването на гранита. И бихме могли да си кажем: Тук всъщност земята е едно мощно живо същество, има в себе си един многообразен живот, не е още изпълнена с живи същества, които днес ходят върху нея или живеят във водата и т. н., а живеят вътре един вид като паразити на целия жив организъм на земята, плуват в нейната кръв, както днес облачните маси на въздуха и тем подобни. След това стигаме до една епоха, за която трябва да кажем: Върху земната почва царува несъмнено такава висока температура, че на нея не може да се развие живот, обаче в окръжността се развива живот, живот, който иска да слезе долу, но не може да слезе долу. Защо не може да слезе долу?
Там долу чрез огнения процес, чрез процеса на високото нагряване с прието първо онова, което живата част на нашата Земя отделя от себе си така, както нашият жив организъм отделя твърдите части, костите, както той отделя тези твърди съставни части, костите, от меките съставни части.
И сега ние насочваме поглед към образуването на гранита и казваме: Материалът, който гранитът съдържа: кварц, фелдшпат и слюда първоначално е бил разтворен в голямото живо същество: Земята. Тази Земя, за да се развива по-нататък, има нужда да се освободи от тези вещества, отделя ги от себе си, оставя ги да паднат надолу, да се утаят. Това, което е долу, приема тези отделени части, образува основния масив, един скелет в живото същество Земя. И когато отидем още по-далече в миналото, ние трябва да потърсим причините поради които цялата жива Земя е отделила от себе си веществата, които днес като химически вещества образуват нашата Земя и не са същевременно онези, които се намират в животинския, растителния или човешкия организъм. Тези вещества са били тогава отделени постепенно по подобен начин чрез действие на огъня или на водата и след това са били превърнати в скелет на нашата Земя.
към текста >>
Мъртвият минерал е един продукт на отделяне, както нашите
кост
и са едно отделяне на нашия организъм.
Има един въпрос, който днес се поставя съвсем погрешно и който в смисъла на Духовната наука трябва да бъде именно обърнат. Никаква наука когато тя приема, че нашата Земя е била едно мъртво кълбо, в което са станали само химически и физически процеси никаква такава наука не ще бъде в състояние да може да обясни, как от това мъртво кълбо е могъл да възникне животът. Това е един голям спорен въпрос, но обикновено той се поставя погрешно. Защото обикновено се пита: Как от неживата материя е могъл да се развие живот? Но нещата не стоят така: не неживата материя предхожда живата, а обратно, живото предхожда неживото.
Мъртвият минерал е един продукт на отделяне, както нашите кости са едно отделяне на нашия организъм.
Така всички скали са един продукт на отделяне на нашия земен организъм и духовно-душевни процеси макар те да са били първо разрушителни процеси са произвели това, че нашият земен организъм е стигнал до такива отделения. Ако бихме отишли по-далече в миналото, ние бихме видели, че този ход би довел още по-далече. От това, което става в нашето минерално естество, ние сме доведени до Земята като до един организъм, да, ние виждаме вече сега, когато отиваме още по-далече в миналото, че сега не стигаме вече до един организъм, а до една форма на нашата планета, която е проникната и изпълнена от духовно-душевни действия. Ние не само не казваме, че животът произхожда от неживата материя, а казваме, че неживата материя е възникнала от живота чрез процеси на отделяне и считаме живота като нещо произхождащо от духовно-душевното. Колкото по-далече отиваме в миналото, толкова повече се приближаваме до това, от което действително са произлезли минералите, растенията и т.н.: Ние се приближаваме до духовното и оставяме Духовната наука да ни каже, че това, което днес намираме пред нас в разнообразието на земните явления, не само че не произхожда от една нежива, огнена първична мъглявина, но че всичко се е образувало от духовното, че първоначално нашата земя е била само дух.
към текста >>
33.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
И както човекът стои тук, си казваше древният египтянин, както веществата, които живеят в неговата кръв или образуват неговите
кост
и, не са били винаги в неговата кръв и в неговите
кост
и, а са били разпръснати вън в мировото пространство, както цялото това физическо тяло е едно съчетание на вещества, които могат да бъдат проследени физически, които преминават в човешката форма, докато по-рано са били разпръснати вън във вселената, така е и с мисловната сила, с мисловната способност: тя е в нас сила, способност, която образува представи.
Първо трябва да е било налице активното, дейното мислене, за да образуваме мисълта за един триъгълник. След като сме били дейни в душата, можем да се обърнем пасивно към резултата на нашето мислене, към нашите мисли и представи. Ние виждаме накрая образа на нашето активно мислене. Както мисленето се отнася към мислите, както дейността за образуването на представите се отнася към самите представи, както дейното се отнася към това, което се получава от дейното и накрая стои преди нас, така се отнася Озирис към Изис. Бихме могли също да кажеш: Дейното ни се явява като един бащин, като един мъжки принцип: принципът на Озирис, принципът на борбата, воюващият принцип, който след това изпълва нашата душа, изпълва я с мисли и чувства.
И както човекът стои тук, си казваше древният египтянин, както веществата, които живеят в неговата кръв или образуват неговите кости, не са били винаги в неговата кръв и в неговите кости, а са били разпръснати вън в мировото пространство, както цялото това физическо тяло е едно съчетание на вещества, които могат да бъдат проследени физически, които преминават в човешката форма, докато по-рано са били разпръснати вън във вселената, така е и с мисловната сила, с мисловната способност: тя е в нас сила, способност, която образува представи.
Както веществата от нашата кръв веднъж са вътре в човешката форма и друг път са разпръснати вън, така и силата на Озирис като мисловна способност е дейна в нас и разпръсната в духовната вселена като Озирис, като сила на Озирис оживяваща и протъкаваща цялата вселена, която влиза в човека също както веществата, които след това съставляват кръвта и костите в тялото на човека. А в мислите и представите и понятията се вливат тъчащите и живеещите около вселената сили на Изис. Така трябва да си представим първо, че древният египтянин е виждал в своята душа Озирис и Изис.
към текста >>
Както веществата от нашата кръв веднъж са вътре в човешката форма и друг път са разпръснати вън, така и силата на Озирис като мисловна способност е дейна в нас и разпръсната в духовната вселена като Озирис, като сила на Озирис оживяваща и протъкаваща цялата вселена, която влиза в човека също както веществата, които след това съставляват кръвта и
кост
ите в тялото на човека.
След като сме били дейни в душата, можем да се обърнем пасивно към резултата на нашето мислене, към нашите мисли и представи. Ние виждаме накрая образа на нашето активно мислене. Както мисленето се отнася към мислите, както дейността за образуването на представите се отнася към самите представи, както дейното се отнася към това, което се получава от дейното и накрая стои преди нас, така се отнася Озирис към Изис. Бихме могли също да кажеш: Дейното ни се явява като един бащин, като един мъжки принцип: принципът на Озирис, принципът на борбата, воюващият принцип, който след това изпълва нашата душа, изпълва я с мисли и чувства. И както човекът стои тук, си казваше древният египтянин, както веществата, които живеят в неговата кръв или образуват неговите кости, не са били винаги в неговата кръв и в неговите кости, а са били разпръснати вън в мировото пространство, както цялото това физическо тяло е едно съчетание на вещества, които могат да бъдат проследени физически, които преминават в човешката форма, докато по-рано са били разпръснати вън във вселената, така е и с мисловната сила, с мисловната способност: тя е в нас сила, способност, която образува представи.
Както веществата от нашата кръв веднъж са вътре в човешката форма и друг път са разпръснати вън, така и силата на Озирис като мисловна способност е дейна в нас и разпръсната в духовната вселена като Озирис, като сила на Озирис оживяваща и протъкаваща цялата вселена, която влиза в човека също както веществата, които след това съставляват кръвта и костите в тялото на човека.
А в мислите и представите и понятията се вливат тъчащите и живеещите около вселената сили на Изис. Така трябва да си представим първо, че древният египтянин е виждал в своята душа Озирис и Изис.
към текста >>
34.
ІV. Инволюция и Еволюция
GA_92 Езотерична космология
Помислете за удивителната структура на бедрото, за
кост
та, която носи цялото тяло.
Помислете за удивителната структура на бедрото, за костта, която носи цялото тяло.
Нейната конструкция е такава, че се поражда максимум сила с минимално количество субстанция. Никой инженер не може да създаде такава чудесна сруктура. В сравнение с физическото тяло астралното тяло - седалище на страсти и желания - е грубо и недоразвито.
към текста >>
35.
VІІІ. Християнската Мистерия
GA_92 Езотерична космология
След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна
кост
.
Когато е станал безстрашен, той вижда, насън, сцената на Бичуването. В друго видение той вижда самия себе си в Христос, Който е бичуван. Определени признаци във физическия живот съпътстват това събитие. Има усилване на живота на чувствата, едно по-всеобхватно чувство на живот и на любов. В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността.
След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост.
До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека. Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му. По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване. Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло. Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно?
към текста >>
До неговото време науката отричаше съществуването на тази
кост
в горната челюст на човека.
В друго видение той вижда самия себе си в Христос, Който е бичуван. Определени признаци във физическия живот съпътстват това събитие. Има усилване на живота на чувствата, едно по-всеобхватно чувство на живот и на любов. В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността. След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост.
До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека.
Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му. По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване. Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло. Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно? От една страна това бе възвишената му интелигентност, но също и неговата силна симпатия към всички живи същества и към цялата Природа.
към текста >>
Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната
кост
в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му.
Определени признаци във физическия живот съпътстват това събитие. Има усилване на живота на чувствата, едно по-всеобхватно чувство на живот и на любов. В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността. След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост. До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека.
Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му.
По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване. Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло. Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно? От една страна това бе възвишената му интелигентност, но също и неговата силна симпатия към всички живи същества и към цялата Природа. Такава чувствителност е усъвършенстване и разширяване на силите на живота и на любовта.
към текста >>
Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния
кост
ен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло.
В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността. След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост. До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека. Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му. По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване.
Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло.
Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно? От една страна това бе възвишената му интелигентност, но също и неговата силна симпатия към всички живи същества и към цялата Природа. Такава чувствителност е усъвършенстване и разширяване на силите на живота и на любовта. Това съответства на втората степен на Християнското посвещение и е възнаграждение за изпитанията на Бичуването. Човек придобива чувство на любов към всички същества и това му дава чувство за живот в сърцето на самата Природа.
към текста >>
36.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята
GA_92 Езотерична космология
На Старатa Луна тази материя оставаше в по-течно състояние, но на Земята тя изискваше защитната сила на
кост
та - черепа.
Нейната повърхност не бе твърда като минералната - всъщност тя наподобяваше торф. Тя пораждаше същества по природа полу-растения, полу-мекотели, и бе населявана от трето царство същества със степен на съществуване по средата между човешките същества и животните. Тези същества бяха надарени със съноподобно, имагинативно съзнание. Ние можем да си представим вида материя, от която бяха съставени техните "тела", като помислим за нервната субстанция на рака. Тази материя се сгъсти за да стане субстанцията, от която сега е съставен мозъкът.
На Старатa Луна тази материя оставаше в по-течно състояние, но на Земята тя изискваше защитната сила на костта - черепа.
В този смисъл всички субстанции, от които сме съставени, са "екстракти" на Макрокосмоса. Цялата тази подготвителна дейност във Вселената бе необходима за да може Азът да се спусне в човека.
към текста >>
37.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Вземете една отделна
кост
.
Физическото тяло бе взето като модел за основната структура. Това не е толкова неразумно. Днес хората са склонни да третират физическото тяло като нещо по-низше. Те гледат малко с презрение на физическото. Това обаче не е оправдано, тъй като нашето физическо тяло е най-съвършеното в нас.
Вземете една отделна кост.
Погледнете например внимателно горната част на бедрената кост и вие ще видите как чудесно е конструирана тя. Най-добрият инженер, най-добрият техник, не би могъл да създаде такова съвършено нещо, ако му се зададе задачата да постигне възможно най-голямата опорна сила, използвайки най-малкото количество материал. И така цялото човешко тяло е конструирано по най-съвършен начин. Това физическо тяло наистина е най-съвършеното, което човек може да си представи. Един анатом винаги ще говори с най-голямо възхищение за човешкото сърце, което функционира по чуден начин, макар че човек не прави нищо друго през целия си живот, освен да му поднася отрови.
към текста >>
Погледнете например внимателно горната част на бедрената
кост
и вие ще видите как чудесно е конструирана тя.
Това не е толкова неразумно. Днес хората са склонни да третират физическото тяло като нещо по-низше. Те гледат малко с презрение на физическото. Това обаче не е оправдано, тъй като нашето физическо тяло е най-съвършеното в нас. Вземете една отделна кост.
Погледнете например внимателно горната част на бедрената кост и вие ще видите как чудесно е конструирана тя.
Най-добрият инженер, най-добрият техник, не би могъл да създаде такова съвършено нещо, ако му се зададе задачата да постигне възможно най-голямата опорна сила, използвайки най-малкото количество материал. И така цялото човешко тяло е конструирано по най-съвършен начин. Това физическо тяло наистина е най-съвършеното, което човек може да си представи. Един анатом винаги ще говори с най-голямо възхищение за човешкото сърце, което функционира по чуден начин, макар че човек не прави нищо друго през целия си живот, освен да му поднася отрови. Алкохол, чай, кафе и т.н.
към текста >>
Когато Савската царица го срещнала, й се сторило, че вижда образ от злато и слонова
кост
.
Цар Соломон беше потомък от линията на Авел. Той не можеше сам да изгради храма, липсваше му изкуството. Затова той назначи архитекта Хирам-Абиф, потомъкa на Каин. Соломон е бил божествено красив.
Когато Савската царица го срещнала, й се сторило, че вижда образ от злато и слонова кост.
Тя дошла, за да се сгоди с него. Йехова се нарича също Богът на формата/*6/, който е създал живото като жива сила, в контраст с другия Елохим, който създава живот от безжизненото. На кое от двете принадлежи бъдещето? Това е великият въпрос на Храмовата легенда. Ако човечеството се развиваше според религията на Йехова, целият живот би замръзнал във формата.
към текста >>
38.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Тя заварила Соломон да седи на трон от позлатено кедрово дърво, облечен в тъкани от злато, така че първоначално й се сторило, че вижда статуя от злато, с ръце от слонова
кост
.
Хирам издигнал една прекрасна сграда, храма на Соломон. Въздигнал златния храм на Соломон, най-прекрасно изработен и изградил много други прочути сгради. Ала той живял сам, меланхоличен със своето величие, разбиран и обичан от малцина, мразен от мнозина, между другото и от Соломон, завиждащ му на неговия гений и слава. И тъй славата за мъдростта на Соломон се разпространила до най-далечните краища на Земята и Балкис, Савската Царица, дошла в Йерусалим да поздрави великия цар и да види чудесата на неговото управление.
Тя заварила Соломон да седи на трон от позлатено кедрово дърво, облечен в тъкани от злато, така че първоначално й се сторило, че вижда статуя от злато, с ръце от слонова кост.
Соломон я посрещнал и приел с всевъзможни празнични подготовки; развел я да види неговия палат и строежа на храма, а царицата онемяла от възторг. Царят бил привлечен от нейната красота и скоро и предложил ръката си, която царицата, радостна, че победила това гордо сърце, приела. Но след като отново посетила храма, тя няколко пъти поискала да види архитекта, който съградил такива чудесни неща. Колкото е било възможно, Соломон забавял да представи Хирам Абиф на царицата, но в края на краищата бил принуден да го направи. Тайнственият строител й бил представен и погледнал царицата с поглед, който проникнал в самото и сърце.
към текста >>
" "/Плътта е отпаднала от
кост
ите/" и тази случайно произнесена дума станала свещената дума за майсторската степен.
Преди своята смърт обаче, той имал време да хвърли в един дълбок кладенец златния триъгълник, който висял на врата му и върху който била гравирана майсторската дума. Те завили тялото му, занесли го до една самотна могила и го погребали, като над гроба засадили пръчка от акация. След като седем дни Хирам не се появил, Соломон въпреки своето желание, за да задоволи настояването на народа си, бил принуден да нареди да го търсят. Тялото било открито от трима майстори и те, подозирайки че е бил убит от тримата занаятчии, защото им бе отказал майсторската дума, решили за по-голяма сигурност да променят думата. При повдигането на тялото, кожата се отлепила и един от майсторите възкликнал: "Магбенах!
" "/Плътта е отпаднала от костите/" и тази случайно произнесена дума станала свещената дума за майсторската степен.
Тримата занаятчии били издирени, но вместо да попаднат в ръцете на своите преследвачи, те се самоубили и техните глави били донесени на Соломон. Тъй като триъгълникът не бил намерен на врата на Хирам, те го търсили и накрая го открили в кладенеца, в който архитектът го беше хвърлил. Царят наредил той да бъде поставен в един триъгълен олтар, издигнат в един таен свод, построен в най-отдалечената част на храма. Освен това, триъгълникът бил скрит и под един кубически камък, върху който бил записан свещения закон. Сводът, съществуването на който е било известно само на 27 избранници, след това е бил зазидан".
към текста >>
39.
ІV. Инволюция и Еволюция.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Помислете за удивителната структура на бедрото, за
кост
та, която носи цялото тяло.
Помислете за удивителната структура на бедрото, за костта, която носи цялото тяло.
Нейната конструкция е такава, че се поражда максимум сила с минимално количество субстанция. Никой инженер не може да създаде такава чудесна структура. В сравнение с физическото тяло астралното тяло седалище на страсти и желания е грубо и недоразвито.
към текста >>
40.
VІІІ Християнската Мистерия.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна
кост
.
Когато е станал безстрашен, той вижда, насън, сцената на Бичуването. В друго видение той вижда самия себе си в Христос, Който е бичуван. Определени признаци във физическия живот съпътстват това събитие. Има усилване на живота на чувствата, едно по-всеобхватно чувство на живот и на любов. В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността.
След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост.
До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека. Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му. По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване. Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло. Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно?
към текста >>
До неговото време науката отричаше съществуването на тази
кост
в горната челюст на човека.
В друго видение той вижда самия себе си в Христос, Който е бичуван. Определени признаци във физическия живот съпътстват това събитие. Има усилване на живота на чувствата, едно по-всеобхватно чувство на живот и на любов. В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността. След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост.
До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека.
Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му. По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване. Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло. Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно? От една страна това бе възвишената му интелигентност, но също и неговата силна симпатия към всички живи същества и към цялата Природа.
към текста >>
Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната
кост
в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му.
Определени признаци във физическия живот съпътстват това събитие. Има усилване на живота на чувствата, едно по-всеобхватно чувство на живот и на любов. В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността. След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост. До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека.
Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му.
По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване. Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло. Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно? От една страна това бе възвишената му интелигентност, но също и неговата силна симпатия към всички живи същества и към цялата Природа. Такава чувствителност е усъвършенстване и разширяване на силите на живота и на любовта.
към текста >>
Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния
кост
ен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло.
В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността. След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост. До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека. Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му. По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване.
Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло.
Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно? От една страна това бе възвишената му интелигентност, но също и неговата силна симпатия към всички живи същества и към цялата Природа. Такава чувствителност е усъвършенстване и разширяване на силите на живота и на любовта. Това съответства на втората степен на Християнското посвещение и е възнаграждение за изпитанията на Бичуването. Човек придобива чувство на любов към всички същества и това му дава чувство за живот в сърцето на самата Природа.
към текста >>
41.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
На Старатa Луна тази материя оставаше в по-течно състояние, но на Земята тя изискваше защитната сила на
кост
та черепа.
Нейната повърхност не бе твърда като минералната всъщност тя наподобяваше торф. Тя пораждаше същества по природа полу-растения, полу-мекотели, и бе населявана от трето царство същества със степен на съществуване по средата между човешките същества и животните. Тези същества бяха надарени със съноподобно, имагинативно съзнание. Ние можем да си представим вида материя, от която бяха съставени техните “тела”, като помислим за нервната субстанция на рака. Тази материя се сгъсти за да стане субстанцията, от която сега е съставен мозъкът.
На Старатa Луна тази материя оставаше в по-течно състояние, но на Земята тя изискваше защитната сила на костта черепа.
В този смисъл всички субстанции, от които сме съставени, са “екстракти” на Макрокосмоса. Цялата тази подготвителна дейност във Вселената бе необходима за да може Азът да се спусне в човека.
към текста >>
42.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Във външната природа вкаменяването е подобен процес както пораждането на
кост
ната система у нас.
Ако видите дъното на морето, ще откриете калциеви образувания. Когато наблюдавате морски животни, можете да видите, че тези животни непрекъснато отделят калций. Калциевата обвивка е това, което остава като твърд материал. Тук отново имате мъртвото като продукт на живото. Ако бихте развили свръхсетивните възприемателни органи, за да погледнете достатъчно далеч назад в земното развитие, бихте открили, че всичко мъртво произлиза от живото, че също планинският кристал и диамантът, изобщо всичко мъртво произлиза от живото.
Във външната природа вкаменяването е подобен процес както пораждането на костната система у нас.
Знаете, че има риби, които още нямат костна система. При човека откривате, че в предишни състояния също е нямал костна система. Всяка костна система е един вид пораждане на безжизненото в човека. Това е същият процес на сгъстяването.
към текста >>
Знаете, че има риби, които още нямат
кост
на система.
Когато наблюдавате морски животни, можете да видите, че тези животни непрекъснато отделят калций. Калциевата обвивка е това, което остава като твърд материал. Тук отново имате мъртвото като продукт на живото. Ако бихте развили свръхсетивните възприемателни органи, за да погледнете достатъчно далеч назад в земното развитие, бихте открили, че всичко мъртво произлиза от живото, че също планинският кристал и диамантът, изобщо всичко мъртво произлиза от живото. Във външната природа вкаменяването е подобен процес както пораждането на костната система у нас.
Знаете, че има риби, които още нямат костна система.
При човека откривате, че в предишни състояния също е нямал костна система. Всяка костна система е един вид пораждане на безжизненото в човека. Това е същият процес на сгъстяването.
към текста >>
При човека откривате, че в предишни състояния също е нямал
кост
на система.
Калциевата обвивка е това, което остава като твърд материал. Тук отново имате мъртвото като продукт на живото. Ако бихте развили свръхсетивните възприемателни органи, за да погледнете достатъчно далеч назад в земното развитие, бихте открили, че всичко мъртво произлиза от живото, че също планинският кристал и диамантът, изобщо всичко мъртво произлиза от живото. Във външната природа вкаменяването е подобен процес както пораждането на костната система у нас. Знаете, че има риби, които още нямат костна система.
При човека откривате, че в предишни състояния също е нямал костна система.
Всяка костна система е един вид пораждане на безжизненото в човека. Това е същият процес на сгъстяването.
към текста >>
Всяка
кост
на система е един вид пораждане на безжизненото в човека.
Тук отново имате мъртвото като продукт на живото. Ако бихте развили свръхсетивните възприемателни органи, за да погледнете достатъчно далеч назад в земното развитие, бихте открили, че всичко мъртво произлиза от живото, че също планинският кристал и диамантът, изобщо всичко мъртво произлиза от живото. Във външната природа вкаменяването е подобен процес както пораждането на костната система у нас. Знаете, че има риби, които още нямат костна система. При човека откривате, че в предишни състояния също е нямал костна система.
Всяка костна система е един вид пораждане на безжизненото в човека.
Това е същият процес на сгъстяването.
към текста >>
43.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Знаем, че мускули и нерви,
кост
и и кръв са само част от това същество.
Тук често сме говорили как нещата зависят едно от друго. Знаем, че това, което можем да наблюдаваме при човека с физическите сетива, именно физическото тяло, е само част от човешката същност.
Знаем, че мускули и нерви, кости и кръв са само част от това същество.
Каквото наричаме съставни части, елементи на физическото тяло, принадлежи към физическия свят. Но човешките чувства и мисли принадлежат също и към друг свят, именно астралния свят.
към текста >>
44.
Отношението на човешките сетива към външния свят
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако изследвате човешкото сърце с функциите и задачите му като чисто физически апарат или вземете само парче
кост
с всичките чудесни пластинки, ще намерите потвърждение на казаното.
По своя вид физическото тяло е най-съвършеното, то е най-старото, което човекът има. Разгледайте това физическо тяло във всичките му части, изучете го със средствата на науката за духа! Достатъчно е задълбочено да помислите над него и ще трябва да си кажете: Това физическо тяло, с всичките си части, е чудесно, мъдро построено, най-мъдрото, което изобщо е познато в света. Няма нищо на този свят, доколкото може да се изследва с физически средства, което да е по-съвършено от физическото тяло на човека. Дали наблюдавате цял звезден космос, или се задълбочите в най-изкусно направеното човешко механично произведение, няма да откриете по-съвършено нещо от физическото тяло.
Ако изследвате човешкото сърце с функциите и задачите му като чисто физически апарат или вземете само парче кост с всичките чудесни пластинки, ще намерите потвърждение на казаното.
към текста >>
Вземете само
кост
та на бедрото.
Вземете само костта на бедрото.
То има пластинки, които са разположени така, че и най-способният инженер не би могъл да направи съоръжение, което да носи човешкото туловище и да е така съвършено, както изграденото от космоса. Така е с човешкия мозък и с останалите органи, принадлежащи на физическото човешко тяло. Дори да изследвате цялата природа, няма да намерите нещо, което да е подобно по съвършенство на физическото тяло.
към текста >>
45.
Биографията на човека във връзка с планетната еволюция
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Според нея целият свят е създаден от един прачовек, от великана Имир: от мозъчната му обвивка – небесният свод, от кръвта му – реките, от
кост
ите му – планините и т. н.
Това е взаимовръзката на човека с целия космос. Ако си представите човека такъв, какъвто е с всичките си органи, разгърнат в космоса, ще получите представата, която е съхранила една древна средноевропейска легенда.
Според нея целият свят е създаден от един прачовек, от великана Имир: от мозъчната му обвивка – небесният свод, от кръвта му – реките, от костите му – планините и т. н.
Подобно разказват митовете за Озирис и Дионисий. Когато се говори за разпръснатия прачовек, не се има предвид нищо друго освен че в човека може да се открие целият космос и пристъпи ли човекът в космоса, открива увеличено в него собственото си битие. Трябва да разширим собственото познание до мирово познание, а не да мътим вътре в душата си. Както се възприемаме в тялото си, където са концентрирани душата и духът ни, така трябва да приемем голямото тяло, божественото тяло като образ на мировия дух, което е обширното съответствие на собственото ни тяло, и тогава в самопознанието ще имаме мирово познание, божествено познание.
към текста >>
46.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Единна обвивка е обкръжавала цялата Земя, чиято
кост
на система е твърдата Земя.
Ако помислите, че всичко, което живее в духа-себе, всичко, което означаваме като манас, слиза като многообразие и всичко, което означаваме като будхи, се излива като духовно единство върху човечеството, тук имате противоположността. И ще разберете, че човечеството е трябвало първо да бъде подготвено чрез изливането на Светия дух за изливането на Христос или будхи, живота-дух. До момента, в който Христос Исус се е появил на Земята, всичко, което има от Христовия дух, е единство.
Единна обвивка е обкръжавала цялата Земя, чиято костна система е твърдата Земя.
Ако вземете твърдата Земя с всичко, което съдържа, и прибавите топлината, обкръжаваща Земята, имате приблизително това, което наричаме тялото на Христовия дух. Оттам хубавите думи в Евангелието на Йоан, където Христос Исус сам се означава като дух на Земята: «Който яде хляба ми, ме тъпче с краката.»103 Какво яде човекът? Хляб. Той яде хляба, който е тялото на Христос. И когато върви по Земята, човекът го тъпче с краката. Това трябва да се приеме напълно буквално.
към текста >>
47.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Би
кост
вало много време, ако трябва да прочета цялата притча.
Познавате притчата за изгубения син, която също причинява затруднения.
Би коствало много време, ако трябва да прочета цялата притча.
Знаете за какво става въпрос. Един баща имал двама сина. Единият поискал наследството си, за да тръгне по света, другият останал в къщи, бил прилежен, добър и водил стопанството заедно с баща си. Този, който тръгнал по света, изгубил състоянието си, обеднял и изпаднал в горчива нужда и мизерия. Когато се завръща, е приет от бащата с голяма любов.
към текста >>
48.
За така наречените опасности на окултното развитие
GA_98 Природни и духовни същества
Всички форми на мозъка и
кост
ната система са изградени до седмата година.
То е описано в моята книга «Възпитанието на детето от гледната точка на науката за духа»3. В нея са всички правила, които трябва да се имат предвид в това отношение. Учител, който владее тези методи, би бил адепт в областта на възпитанието. Адепството е практическо действие, изхождащо от духовните светове. До седмата година в човека става един вид втвърдяване на формите.
Всички форми на мозъка и костната система са изградени до седмата година.
След това те растат, но това, което не е налице до седмата година, е невъзвратимо. Така могат да се направят големи пропуски във възпитанието. Оттам нататък етерното тяло е свободно. Сега виждате как зъбите, които човекът получава, са израз за това, дали втвърдяването и изграждането на етерното тяло, което току-що е родено, се намират в правилното съотношение. Двата процеса – израстването на постоянните зъби и изграждането на етерното тяло се намират във взаимна връзка.
към текста >>
49.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Съществува една древна легенда, която гласи, че
кост
ите на тези трима свещени царе, след като станали кардинали и починали, били донесени за известно време тук, в Кьолн.
Който тази нощ беше в Кьолнската катедрала, можеше да види светещите три букви КМБ. Както знаете, те означават имената на така наречените трима свещени царе, според традицията на християнската църква наречени Каспар, Мелхиор и Балтазар. За Кьолн тези имена събуждат особени спомени.
Съществува една древна легенда, която гласи, че костите на тези трима свещени царе, след като станали кардинали и починали, били донесени за известно време тук, в Кьолн.
Във връзка с това има друга легенда, която разказва, че един датски цар дошъл веднъж тук, в Кьолн, и донесъл три корони за светите трима царе. Когато той отново тръгнал към къщи, сънувал един сън. В съня му се появили тримата царе и му поднесли три съда. Първият съдържал злато, вторият – тамян, а третият – миро. Когато датският цар се събудил, тримата царе били изчезнали, но съдовете останали, те стояли пред него – трите дара, които задържал от този сън.
към текста >>
50.
Елементарното царство, неговите видове и действия
GA_98 Природни и духовни същества
Разгледаме ли
кост
ите и мускулите, става още по-сложно.
Те изцяло следват закономерностите като минералите. Очите и ушите принадлежат към минералните образувания, също и в мозъка има такива части. Виждате колко понякога е изкушаващо човек да стане материалист, защото нещо, което е минерално, пронизва цялото тяло. Когато материалистът каже, че мозъкът е минерален, отчасти има право, ако разглежда само едната част. Такива са собено определени части на предния мозък, макар проникнати и от други лъчения, но в тях действат само минерални сили.
Разгледаме ли костите и мускулите, става още по-сложно.
към текста >>
Когато азът навлиза в човека, той започва да изработва сетивната, разсъдъчно-чувстващата и съзнателната душа, а също
кост
ите и мускулите.
Когато азът навлиза в човека, той започва да изработва сетивната, разсъдъчно-чувстващата и съзнателната душа, а също костите и мускулите.
към текста >>
51.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
Нека слезем от палатите на управляващите в императорския Рим в коридорите на катакомбите, където първите християни, именно малката шепа хора са обитавали, където над
кост
ите на своите мъртви са изградили първите си олтари и са разгръщали своя култ невидимо за управляващите в императорския Рим, невидими като днешните привърженици на едно ново духовно познание, които се събират невидимо, духовно невидимо за официалната, определяща насоката култура!
Когато се представи пред душата ни нещо подобно, нека да изплува една друга картина, една картина за душевно и сърдечно усилване, картина, която можем да си изградим, ако погледнем към първите християнски времена, когато видим какво е било меродавно като култура във времето на стария императорски Рим. Нека си припомним какво този императорски Рим е означавал за живота, как определящите епохата кръгове са се издигали степен по степен, а същевременно шепа хора живее долу в катакомбите; как е трябвало да горят тамян, за да не се забележи миризмата от разлагащите се тела на преследваните и умъртвените от редиците на тази шепа хора. Да проследим как се втурват от клетките диви животни, разкъсвайки тези, които в редовете на шепата хора са им били хвърлени.
Нека слезем от палатите на управляващите в императорския Рим в коридорите на катакомбите, където първите християни, именно малката шепа хора са обитавали, където над костите на своите мъртви са изградили първите си олтари и са разгръщали своя култ невидимо за управляващите в императорския Рим, невидими като днешните привърженици на едно ново духовно познание, които се събират невидимо, духовно невидимо за официалната, определяща насоката култура!
Да проследим там долу онези, които дори не е бивало да се покажат на дневна светлина, как хиляди са били погребани там, скрити са били тези, които са посадили в човечеството една нова духовна култура под земната повърхност, как горе е действал императорският Рим, както е познато, и да разгледаме след това обстоятелствата няколко столетия по-късно! Каквото определящият тогава императорски Рим е създал, е като издухано, като изметено. Останало е това, което невидимо за погледите на господставащите е трябвало да преживява в мизерия долу, в катакомбите. Това е останало. Така културите се пораждат в тъмнината на потайността, така те се изграждат и тогава излизат от мрака навън.
към текста >>
52.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Да вземем за пример част от бедрената
кост
това не е монолитна твърда
кост
, а изкусно построена част на тялото, състояща се като че ли от покръстен глезен.
В началото ще се запознаем с един важен факт. Днес ние ще си изясним, че това, което ние виждаме с физически поглед в човека, неговото външно тяло, се изгражда от висшите начала на човешката природа, че неговият "Аз", неговото астрално и етерно тяло и т.н. чак до висшето начало Атма,работят над нашето тяло. Частите на това тяло, във вида, в който сега те се намират в човека, са равностойни, те имат различна стойност в човешката природа. Трябва да се направи само едно тривиално наблюдение, за да се разбере, че нашето физическо тяло има, всъщност, най-пълноценната част на нашата природа.
Да вземем за пример част от бедрената кост това не е монолитна твърда кост, а изкусно построена част на тялото, състояща се като че ли от покръстен глезен.
Който разглежда тази част не само с ума, но и с усет, ще бъде поразен от мъдростта, с която е създадена тази част, която е използвала материал не повече, отколкото е необходимо за това, че на принципа на най-малко използване на сили да носи горната част на тялото. Никакво инженерно изкуство, използвано при строене на мостове, не може да се сравни с тази мъдрост, която създава подобни неща в природата.
към текста >>
53.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
От този човек, не са останали никакви вкаменелости, които биха мигли да открият геолозите, понеже човешкото тяло било съвсем меко, в него още не са били включени
кост
ите.
Ако вие бихте могли да наблюдавате човека, който е бил още в процеса на преход от хриле към бели дробове, който правил първите си крачки за придобиване на червена кръв, вие бихте открили, че той съвсем не прилича на нашия сегашен облик. Той бил толкова различен, че в крайна сметка е срамно да се захващаме с неговото описание, понеже на сегашния материалистично мислещ това би му се сторило уродство. Този човек се намирал примерно на стадий на развитие на амфибия, влечуго, които започвали да дишат с дробове. Той постепенно се учил да се опира на земята, преминавайки към това реещи, плуващи движения. Когато казват, че през лемурийската епоха човекът притежавал такъв начин на предвижване, че подскачал ту на единия крак, ту на другия, едва можещ да ходи, и отново се издигал във въздуха, то нещо подобно можем да открием само при древните гущери.
От този човек, не са останали никакви вкаменелости, които биха мигли да открият геолозите, понеже човешкото тяло било съвсем меко, в него още не са били включени костите.
към текста >>
От меката маса започнала постепенно да се образува по-твърда, която в началото образувала хрущял, а след това
кост
и, и едва с появата на
кост
ната тъкан започнало предвижването на човека с крака, с ходене.
Може да се каже, че общата кръв, която по-рано, през лунната епоха, се спускала надолу от народната душа, била причина за общността, и за изживяваното от предците да се помни не така смътно, а напълно отчетливо. Хората се чувствали част от веригата на предците, с която ги свързвала общата кръв, подобно на това, както вие чувствате ръката като част от своя организъм. Това чувство за общност било свързано с развитието до толкова, доколкото при прехода, който разгледахме и който станал по време на отделяне на Слънцето и отделяне на Луната, вървял друг важен процес. Този процес е свързан с процеса на втвърдяване, който ставал на Земята. Възникнало минералното царство и едновременно с това също такъв процес на втвърдяване започнал да става в недрата на човешката природа.
От меката маса започнала постепенно да се образува по-твърда, която в началото образувала хрущял, а след това кости, и едва с появата на костната тъкан започнало предвижването на човека с крака, с ходене.
към текста >>
Паралелно с процеса на формиране на
кост
ите вървял друг процес.
Паралелно с процеса на формиране на костите вървял друг процес.
Човекът се развивал по-нататък благодарение на това, че лунната маса се отделила от Земята и останало само, което е способно да се развива. В резултат, в съществата, които населявали Земята, се образували два вида сили. Сега Слънцето и Луната били отвън, а слънчевите и лунните сили започнали да действат отвън. От това смесване на силите на Слънцето и Луната, които по-рано били на Земята, а сега я осветявали нея отвън, възникнало това, което ние наричаме придвижване към половете съществуване. Тъй като всички сили, които намират своя израз в половата форма на живот, се намират под влиянието на слънчевите и лунни сили.
към текста >>
Едва на Земята, изтръгвайки от себе си Луната, така че от тогава Слънцето осветявало сега съвършенно различно тяло,едва тук старото и недиференцирано женско начало можело да се раздели на мъжко и женско естество, тъй като с процеса на втвърдяване и образуване на
кост
ите станал и преход към битие от полов ред.
Всичко, което в тези далечни времена, когато Слънцето, Луната и Земята били още заедно, действало по такъв начин, че може да се нарече женско начало,това се оплодотворявало от силите на самото Слънце. Слънцето усещало себе си като мъжки принцип, а Луната женски. Сега Луната получила самостоятелност, и силите на двете тела се смесили. Ние изобщо можем да наречем съществата, които възникнали до изхвърлянето на Луната, един вид женски същества, понеже всички оплодяващи сили идват от вън, от Слънчевите сили.
Едва на Земята, изтръгвайки от себе си Луната, така че от тогава Слънцето осветявало сега съвършенно различно тяло,едва тук старото и недиференцирано женско начало можело да се раздели на мъжко и женско естество, тъй като с процеса на втвърдяване и образуване на костите станал и преход към битие от полов ред.
По този начин била дадена и възможност правилно да се изгради "Аза".
към текста >>
54.
2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Кост
ната обвивка беше все още много мека.
Нашият мозък е предхождан от един такъв воднист мозък, който постепенно се е желирал. Най-напред тази водниста маса беше проникната във всички посоки от астрални течения, като по продължение на тези течения материята се желира и втвърди, и така възникнаха нервите. Там където днес протичат нерви, първоначално протичаха астрални течения, след това етерни течения, и най-накрая самите физически нерви. Представете си как човекът постепенно се втвърдява. Масата едва се беше превърнала в хрущял, когато се появи първия зачатък на гръбначен стълб.
Костната обвивка беше все още много мека.
Отляво и отдясно се вливаха астралните течения, които по-късно се превърнаха в нервните окончания от двете страни на гръбначния стълб. Така ние се обръщаме към една древна епоха, в която 28-те Изарди започнаха постепенно да изпращат в човека своите най-напред астрални течения.
към текста >>
55.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Съзнанието се придобива, то се доближава повече до себе съзнанието едва, когато меките, органични телесни маси се протъкат вътрешно с твърди,
кост
еливи части.
Ако то не правеше това, то не би съществувало съзнание, тъй като съзнанието е невъзможно без постепенното умиране на тялото. Извънредно важно е да се има предвид това. Тази духовна дейност живота в етерния свят, прекрасното разгръщане на живота в етерния свят, което се осъществява в най-прекрасни движения и ритми, и постоянното притъпяване на етерното тяло от астралното от това се ражда съзнанието, дори и най-опростеното животинско съзнание. Тези духовни процеси се изразяват така във физическия свят, че в момента, когато в чистия живот нахлуе съзнанието, във физическото тяло настъпва вкостеняване, втвърдяване. Разбира си съществуват и преходни етапи, мекотели и т.н., те също имат своеобразно съзнание.
Съзнанието се придобива, то се доближава повече до себе съзнанието едва, когато меките, органични телесни маси се протъкат вътрешно с твърди, костеливи части.
По този начин астралното тяло с въздействието си върху етерното, се явява това, което както при мекотелите, охлювите, мидите и т.н., измества навън твърдите черупки, за да предизвика в съществата притъпеното съзнание, присъщо на животните. При висшите животни, при които самосъзнанието се засилва, една от задачите на астралното тяло, наред с образуването на нервна система, е и тази, да отдели всичко костноподобно, всичко втвърдено. В същата степен на засилва не на самосъзнанието, от меката, желеподобна маса се отделят твърдите кости и хрущяли. При най-висшите животни този процес е почти към края си, в тях астралното тяло вече е образувало скелетна система, която е почти завършена.
към текста >>
При висшите животни, при които самосъзнанието се засилва, една от задачите на астралното тяло, наред с образуването на нервна система, е и тази, да отдели всичко
кост
ноподобно, всичко втвърдено.
Тази духовна дейност живота в етерния свят, прекрасното разгръщане на живота в етерния свят, което се осъществява в най-прекрасни движения и ритми, и постоянното притъпяване на етерното тяло от астралното от това се ражда съзнанието, дори и най-опростеното животинско съзнание. Тези духовни процеси се изразяват така във физическия свят, че в момента, когато в чистия живот нахлуе съзнанието, във физическото тяло настъпва вкостеняване, втвърдяване. Разбира си съществуват и преходни етапи, мекотели и т.н., те също имат своеобразно съзнание. Съзнанието се придобива, то се доближава повече до себе съзнанието едва, когато меките, органични телесни маси се протъкат вътрешно с твърди, костеливи части. По този начин астралното тяло с въздействието си върху етерното, се явява това, което както при мекотелите, охлювите, мидите и т.н., измества навън твърдите черупки, за да предизвика в съществата притъпеното съзнание, присъщо на животните.
При висшите животни, при които самосъзнанието се засилва, една от задачите на астралното тяло, наред с образуването на нервна система, е и тази, да отдели всичко костноподобно, всичко втвърдено.
В същата степен на засилва не на самосъзнанието, от меката, желеподобна маса се отделят твърдите кости и хрущяли. При най-висшите животни този процес е почти към края си, в тях астралното тяло вече е образувало скелетна система, която е почти завършена.
към текста >>
В същата степен на засилва не на самосъзнанието, от меката, желеподобна маса се отделят твърдите
кост
и и хрущяли.
Тези духовни процеси се изразяват така във физическия свят, че в момента, когато в чистия живот нахлуе съзнанието, във физическото тяло настъпва вкостеняване, втвърдяване. Разбира си съществуват и преходни етапи, мекотели и т.н., те също имат своеобразно съзнание. Съзнанието се придобива, то се доближава повече до себе съзнанието едва, когато меките, органични телесни маси се протъкат вътрешно с твърди, костеливи части. По този начин астралното тяло с въздействието си върху етерното, се явява това, което както при мекотелите, охлювите, мидите и т.н., измества навън твърдите черупки, за да предизвика в съществата притъпеното съзнание, присъщо на животните. При висшите животни, при които самосъзнанието се засилва, една от задачите на астралното тяло, наред с образуването на нервна система, е и тази, да отдели всичко костноподобно, всичко втвърдено.
В същата степен на засилва не на самосъзнанието, от меката, желеподобна маса се отделят твърдите кости и хрущяли.
При най-висшите животни този процес е почти към края си, в тях астралното тяло вече е образувало скелетна система, която е почти завършена.
към текста >>
да завърши развитието на
кост
ната система, астралното тяло на човека запази една сила, една тенденция към омекотяване, така че отново да е възможен напредък в развитието.
Как се изразява външно това? По един много странен начин. Докато преди тенденцията в астралното тяло вървеше в посока на втвърдяване на съществото, т.е.
да завърши развитието на костната система, астралното тяло на човека запази една сила, една тенденция към омекотяване, така че отново да е възможен напредък в развитието.
Ако това не съществуваше, то всичко, което може да се втвърди би се включило в човешката костна система, така че нямаше да съществува култура, нямаше да има напредък. Както животинският вид не познава никакъв напредък расата на лъвовете, на тигрите са готови с развитието си, за тях то е приключило така щеше да бъде и при човечеството. Но благодарение на отделената от астралното тяло част, човекът е в състояние да си възвърне това, което вече е втвърдено. Наред с тенденцията към втвърдяване и образуване на кости, човешкото тяло винаги присъства и тенденцията да се задели нещо, така че да могат да бъдат образувани нови органи, които да са меки. Тази тенденция отсъствува у животните.
към текста >>
Ако това не съществуваше, то всичко, което може да се втвърди би се включило в човешката
кост
на система, така че нямаше да съществува култура, нямаше да има напредък.
Как се изразява външно това? По един много странен начин. Докато преди тенденцията в астралното тяло вървеше в посока на втвърдяване на съществото, т.е. да завърши развитието на костната система, астралното тяло на човека запази една сила, една тенденция към омекотяване, така че отново да е възможен напредък в развитието.
Ако това не съществуваше, то всичко, което може да се втвърди би се включило в човешката костна система, така че нямаше да съществува култура, нямаше да има напредък.
Както животинският вид не познава никакъв напредък расата на лъвовете, на тигрите са готови с развитието си, за тях то е приключило така щеше да бъде и при човечеството. Но благодарение на отделената от астралното тяло част, човекът е в състояние да си възвърне това, което вече е втвърдено. Наред с тенденцията към втвърдяване и образуване на кости, човешкото тяло винаги присъства и тенденцията да се задели нещо, така че да могат да бъдат образувани нови органи, които да са меки. Тази тенденция отсъствува у животните.
към текста >>
Наред с тенденцията към втвърдяване и образуване на
кост
и, човешкото тяло винаги присъства и тенденцията да се задели нещо, така че да могат да бъдат образувани нови органи, които да са меки.
Докато преди тенденцията в астралното тяло вървеше в посока на втвърдяване на съществото, т.е. да завърши развитието на костната система, астралното тяло на човека запази една сила, една тенденция към омекотяване, така че отново да е възможен напредък в развитието. Ако това не съществуваше, то всичко, което може да се втвърди би се включило в човешката костна система, така че нямаше да съществува култура, нямаше да има напредък. Както животинският вид не познава никакъв напредък расата на лъвовете, на тигрите са готови с развитието си, за тях то е приключило така щеше да бъде и при човечеството. Но благодарение на отделената от астралното тяло част, човекът е в състояние да си възвърне това, което вече е втвърдено.
Наред с тенденцията към втвърдяване и образуване на кости, човешкото тяло винаги присъства и тенденцията да се задели нещо, така че да могат да бъдат образувани нови органи, които да са меки.
Тази тенденция отсъствува у животните.
към текста >>
Тенденцията за образуване на
кост
и, за втвърдяване, на мира своя израз в зъбите, които поникват на седемгодишния човек.
Нека сега разгледаме един човек в средата на живота, как той е поставен между двете тенденции за втвърдяване и за заделяне на нещо. Ние виждаме тези две тенденции да се пресичат на мястото, когато поникват вторите на човека около седмата му година.
Тенденцията за образуване на кости, за втвърдяване, на мира своя израз в зъбите, които поникват на седемгодишния човек.
Отделената част от астралното тяло прави така, че за разлика от животните човекът запазва определени живителни сили, така че може да продължи растежа си. До седмата година на човека се проявяваше единствено предопределеното от вида, от рода, сега настъпва моментът, когато той ще бъде в състояние да се впише в културния напредък на епохата ни. Започват училищните години. Тези две събития са свързани по същността си: от една страна тенденцията към втвърдяване, която се изразява в поникването на зъбите, и от друга тенденцията към омекотяване, която трябва да задели нещо, от което етерното тяло, което се освобождава през седмата година, се нуждае за развитието си. Тези две тенденции са тясно свързани една с друга, и това ясно проличава в живота.
към текста >>
Те не са участвували в процеса, който се изразява в образуването на определени части от
кост
ната система, на
кост
ния мозък, на вътрешното съдържание на
кост
ите.
Когато Азът на човека слезе от лоното на божеството на земята, то той трябваше да извоюва тази тенденция към втвърдяване. Но има други същества, които много по-рано са завършили процеса на своето развитие. Това са птиците. Те също имат Аз, но той живее много повече във външния свят. Затова те не взеха участие в нещо много съществено за всяко по-висше развитие на човечеството, за окултното развитие на човека.
Те не са участвували в процеса, който се изразява в образуването на определени части от костната система, на костния мозък, на вътрешното съдържание на костите.
Костите на птиците са много по-кухи от тези на хората или на които и да било други животни. Птиците са консервирали едно много по-древно състояние. Човекът е преминал през това състояние, прекрачил го е, по-висшите животни също. Човекът изпраща азовите си сили до самата вътрешност на костите, и една голяма част от окултното обучение се състои в това, чрез упражнения да се постигне това, човек да оживи това пасивно, недейно отношение към костния мозък, да го превърне в съзнателно. Днес той може да упражни въздействие единствено върху съдържанието на черепа си върху мозъка си.
към текста >>
Кост
ите на птиците са много по-кухи от тези на хората или на които и да било други животни.
Но има други същества, които много по-рано са завършили процеса на своето развитие. Това са птиците. Те също имат Аз, но той живее много повече във външния свят. Затова те не взеха участие в нещо много съществено за всяко по-висше развитие на човечеството, за окултното развитие на човека. Те не са участвували в процеса, който се изразява в образуването на определени части от костната система, на костния мозък, на вътрешното съдържание на костите.
Костите на птиците са много по-кухи от тези на хората или на които и да било други животни.
Птиците са консервирали едно много по-древно състояние. Човекът е преминал през това състояние, прекрачил го е, по-висшите животни също. Човекът изпраща азовите си сили до самата вътрешност на костите, и една голяма част от окултното обучение се състои в това, чрез упражнения да се постигне това, човек да оживи това пасивно, недейно отношение към костния мозък, да го превърне в съзнателно. Днес той може да упражни въздействие единствено върху съдържанието на черепа си върху мозъка си. Но бъдещото състояние на човечеството ще се подготви в това, той да придобие сила да управлява този полутечен елемент, който преминава през костната му система.
към текста >>
Човекът изпраща азовите си сили до самата вътрешност на
кост
ите, и една голяма част от окултното обучение се състои в това, чрез упражнения да се постигне това, човек да оживи това пасивно, недейно отношение към
кост
ния мозък, да го превърне в съзнателно.
Затова те не взеха участие в нещо много съществено за всяко по-висше развитие на човечеството, за окултното развитие на човека. Те не са участвували в процеса, който се изразява в образуването на определени части от костната система, на костния мозък, на вътрешното съдържание на костите. Костите на птиците са много по-кухи от тези на хората или на които и да било други животни. Птиците са консервирали едно много по-древно състояние. Човекът е преминал през това състояние, прекрачил го е, по-висшите животни също.
Човекът изпраща азовите си сили до самата вътрешност на костите, и една голяма част от окултното обучение се състои в това, чрез упражнения да се постигне това, човек да оживи това пасивно, недейно отношение към костния мозък, да го превърне в съзнателно.
Днес той може да упражни въздействие единствено върху съдържанието на черепа си върху мозъка си. Но бъдещото състояние на човечеството ще се подготви в това, той да придобие сила да управлява този полутечен елемент, който преминава през костната му система. Конструкцията на костите е дала земна форма на хората, както и на животните. Образуване то на костната система по този начин даде на човека възможността за сегашното му развитие. В бъдеще човекът трябва да извоюва сили да оживи отново костите си, да им отнеме тенденцията за втвърдяване и да я преобрази.
към текста >>
Но бъдещото състояние на човечеството ще се подготви в това, той да придобие сила да управлява този полутечен елемент, който преминава през
кост
ната му система.
Костите на птиците са много по-кухи от тези на хората или на които и да било други животни. Птиците са консервирали едно много по-древно състояние. Човекът е преминал през това състояние, прекрачил го е, по-висшите животни също. Човекът изпраща азовите си сили до самата вътрешност на костите, и една голяма част от окултното обучение се състои в това, чрез упражнения да се постигне това, човек да оживи това пасивно, недейно отношение към костния мозък, да го превърне в съзнателно. Днес той може да упражни въздействие единствено върху съдържанието на черепа си върху мозъка си.
Но бъдещото състояние на човечеството ще се подготви в това, той да придобие сила да управлява този полутечен елемент, който преминава през костната му система.
Конструкцията на костите е дала земна форма на хората, както и на животните. Образуване то на костната система по този начин даде на човека възможността за сегашното му развитие. В бъдеще човекът трябва да извоюва сили да оживи отново костите си, да им отнеме тенденцията за втвърдяване и да я преобрази. Той ще извоюва господството над своята кръв, така че азовата сила ще се съдържа в още по-голяма степен вътре, и кръвта ще се превърне в инструмент, с който човекът ще може да осъществи преобразуването на костната субстанция. Какво друго освен една минерализация е това образуване на костите?
към текста >>
Конструкцията на
кост
ите е дала земна форма на хората, както и на животните.
Птиците са консервирали едно много по-древно състояние. Човекът е преминал през това състояние, прекрачил го е, по-висшите животни също. Човекът изпраща азовите си сили до самата вътрешност на костите, и една голяма част от окултното обучение се състои в това, чрез упражнения да се постигне това, човек да оживи това пасивно, недейно отношение към костния мозък, да го превърне в съзнателно. Днес той може да упражни въздействие единствено върху съдържанието на черепа си върху мозъка си. Но бъдещото състояние на човечеството ще се подготви в това, той да придобие сила да управлява този полутечен елемент, който преминава през костната му система.
Конструкцията на костите е дала земна форма на хората, както и на животните.
Образуване то на костната система по този начин даде на човека възможността за сегашното му развитие. В бъдеще човекът трябва да извоюва сили да оживи отново костите си, да им отнеме тенденцията за втвърдяване и да я преобрази. Той ще извоюва господството над своята кръв, така че азовата сила ще се съдържа в още по-голяма степен вътре, и кръвта ще се превърне в инструмент, с който човекът ще може да осъществи преобразуването на костната субстанция. Какво друго освен една минерализация е това образуване на костите? Ако човек овладее омекотяващата тенденция, която днес се изразява в рахит, ако овладее кръвта до степен да може да влияе на образуването на костите, то той би надраснал тенденцията за минерализация.
към текста >>
Образуване то на
кост
ната система по този начин даде на човека възможността за сегашното му развитие.
Човекът е преминал през това състояние, прекрачил го е, по-висшите животни също. Човекът изпраща азовите си сили до самата вътрешност на костите, и една голяма част от окултното обучение се състои в това, чрез упражнения да се постигне това, човек да оживи това пасивно, недейно отношение към костния мозък, да го превърне в съзнателно. Днес той може да упражни въздействие единствено върху съдържанието на черепа си върху мозъка си. Но бъдещото състояние на човечеството ще се подготви в това, той да придобие сила да управлява този полутечен елемент, който преминава през костната му система. Конструкцията на костите е дала земна форма на хората, както и на животните.
Образуване то на костната система по този начин даде на човека възможността за сегашното му развитие.
В бъдеще човекът трябва да извоюва сили да оживи отново костите си, да им отнеме тенденцията за втвърдяване и да я преобрази. Той ще извоюва господството над своята кръв, така че азовата сила ще се съдържа в още по-голяма степен вътре, и кръвта ще се превърне в инструмент, с който човекът ще може да осъществи преобразуването на костната субстанция. Какво друго освен една минерализация е това образуване на костите? Ако човек овладее омекотяващата тенденция, която днес се изразява в рахит, ако овладее кръвта до степен да може да влияе на образуването на костите, то той би надраснал тенденцията за минерализация. Той сам ще си даде образ, ще преобразува физическото си тяло да това, което ние наричаме Атма или Човека-Дух.
към текста >>
В бъдеще човекът трябва да извоюва сили да оживи отново
кост
ите си, да им отнеме тенденцията за втвърдяване и да я преобрази.
Човекът изпраща азовите си сили до самата вътрешност на костите, и една голяма част от окултното обучение се състои в това, чрез упражнения да се постигне това, човек да оживи това пасивно, недейно отношение към костния мозък, да го превърне в съзнателно. Днес той може да упражни въздействие единствено върху съдържанието на черепа си върху мозъка си. Но бъдещото състояние на човечеството ще се подготви в това, той да придобие сила да управлява този полутечен елемент, който преминава през костната му система. Конструкцията на костите е дала земна форма на хората, както и на животните. Образуване то на костната система по този начин даде на човека възможността за сегашното му развитие.
В бъдеще човекът трябва да извоюва сили да оживи отново костите си, да им отнеме тенденцията за втвърдяване и да я преобрази.
Той ще извоюва господството над своята кръв, така че азовата сила ще се съдържа в още по-голяма степен вътре, и кръвта ще се превърне в инструмент, с който човекът ще може да осъществи преобразуването на костната субстанция. Какво друго освен една минерализация е това образуване на костите? Ако човек овладее омекотяващата тенденция, която днес се изразява в рахит, ако овладее кръвта до степен да може да влияе на образуването на костите, то той би надраснал тенденцията за минерализация. Той сам ще си даде образ, ще преобразува физическото си тяло да това, което ние наричаме Атма или Човека-Дух. Така човекът ще победи втвърдяващия принцип, този силен принцип, който го отвежда до смъртта, чиято действителна физиономия е отпечатана в човешкия скелет.
към текста >>
Той ще извоюва господството над своята кръв, така че азовата сила ще се съдържа в още по-голяма степен вътре, и кръвта ще се превърне в инструмент, с който човекът ще може да осъществи преобразуването на
кост
ната субстанция.
Днес той може да упражни въздействие единствено върху съдържанието на черепа си върху мозъка си. Но бъдещото състояние на човечеството ще се подготви в това, той да придобие сила да управлява този полутечен елемент, който преминава през костната му система. Конструкцията на костите е дала земна форма на хората, както и на животните. Образуване то на костната система по този начин даде на човека възможността за сегашното му развитие. В бъдеще човекът трябва да извоюва сили да оживи отново костите си, да им отнеме тенденцията за втвърдяване и да я преобрази.
Той ще извоюва господството над своята кръв, така че азовата сила ще се съдържа в още по-голяма степен вътре, и кръвта ще се превърне в инструмент, с който човекът ще може да осъществи преобразуването на костната субстанция.
Какво друго освен една минерализация е това образуване на костите? Ако човек овладее омекотяващата тенденция, която днес се изразява в рахит, ако овладее кръвта до степен да може да влияе на образуването на костите, то той би надраснал тенденцията за минерализация. Той сам ще си даде образ, ще преобразува физическото си тяло да това, което ние наричаме Атма или Човека-Дух. Така човекът ще победи втвърдяващия принцип, този силен принцип, който го отвежда до смъртта, чиято действителна физиономия е отпечатана в човешкия скелет. Проява на правилна интуиция е, когато смъртта се изобразява под формата на скелет.
към текста >>
Какво друго освен една минерализация е това образуване на
кост
ите?
Но бъдещото състояние на човечеството ще се подготви в това, той да придобие сила да управлява този полутечен елемент, който преминава през костната му система. Конструкцията на костите е дала земна форма на хората, както и на животните. Образуване то на костната система по този начин даде на човека възможността за сегашното му развитие. В бъдеще човекът трябва да извоюва сили да оживи отново костите си, да им отнеме тенденцията за втвърдяване и да я преобрази. Той ще извоюва господството над своята кръв, така че азовата сила ще се съдържа в още по-голяма степен вътре, и кръвта ще се превърне в инструмент, с който човекът ще може да осъществи преобразуването на костната субстанция.
Какво друго освен една минерализация е това образуване на костите?
Ако човек овладее омекотяващата тенденция, която днес се изразява в рахит, ако овладее кръвта до степен да може да влияе на образуването на костите, то той би надраснал тенденцията за минерализация. Той сам ще си даде образ, ще преобразува физическото си тяло да това, което ние наричаме Атма или Човека-Дух. Така човекът ще победи втвърдяващия принцип, този силен принцип, който го отвежда до смъртта, чиято действителна физиономия е отпечатана в човешкия скелет. Проява на правилна интуиция е, когато смъртта се изобразява под формата на скелет. Човекът ще успее да подчини тази физиономия на смъртта.
към текста >>
Ако човек овладее омекотяващата тенденция, която днес се изразява в рахит, ако овладее кръвта до степен да може да влияе на образуването на
кост
ите, то той би надраснал тенденцията за минерализация.
Конструкцията на костите е дала земна форма на хората, както и на животните. Образуване то на костната система по този начин даде на човека възможността за сегашното му развитие. В бъдеще човекът трябва да извоюва сили да оживи отново костите си, да им отнеме тенденцията за втвърдяване и да я преобрази. Той ще извоюва господството над своята кръв, така че азовата сила ще се съдържа в още по-голяма степен вътре, и кръвта ще се превърне в инструмент, с който човекът ще може да осъществи преобразуването на костната субстанция. Какво друго освен една минерализация е това образуване на костите?
Ако човек овладее омекотяващата тенденция, която днес се изразява в рахит, ако овладее кръвта до степен да може да влияе на образуването на костите, то той би надраснал тенденцията за минерализация.
Той сам ще си даде образ, ще преобразува физическото си тяло да това, което ние наричаме Атма или Човека-Дух. Така човекът ще победи втвърдяващия принцип, този силен принцип, който го отвежда до смъртта, чиято действителна физиономия е отпечатана в човешкия скелет. Проява на правилна интуиция е, когато смъртта се изобразява под формата на скелет. Човекът ще успее да подчини тази физиономия на смъртта. Това ще стане, когато той успее да овладее така, както владее тялото си външно посредством мускулните си сили, и вътрешно посредством силата на духа и когато бъде в състояние да си придава сам форма.
към текста >>
Днес човек може да изпрати мислите си в
кост
ите, ако след време успее да изпрати и чувствата си , а още по-късно и съзнателната воля, тогава той ще е преодолял физиономията на смъртта.
Той сам ще си даде образ, ще преобразува физическото си тяло да това, което ние наричаме Атма или Човека-Дух. Така човекът ще победи втвърдяващия принцип, този силен принцип, който го отвежда до смъртта, чиято действителна физиономия е отпечатана в човешкия скелет. Проява на правилна интуиция е, когато смъртта се изобразява под формата на скелет. Човекът ще успее да подчини тази физиономия на смъртта. Това ще стане, когато той успее да овладее така, както владее тялото си външно посредством мускулните си сили, и вътрешно посредством силата на духа и когато бъде в състояние да си придава сам форма.
Днес човек може да изпрати мислите си в костите, ако след време успее да изпрати и чувствата си , а още по-късно и съзнателната воля, тогава той ще е преодолял физиономията на смъртта.
към текста >>
56.
13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако например вземете от него само една малка част от бедрената
кост
, то ще се уверите, че тя не е масивна маса, а е налице един мъдър строеж, вълшебно съставен от малки греди.
Само не бива да смесваме "най-разработеното и най-пълно развита" с "от по-висше естество". Със сигурност етерното и астралното тяло са от по-висше естество от физическото, но те ще достигнат съвършенство в развитието си едва в бъдеще. По своята природа физическото тяло е най-съвършения член на човека. Този, който изследва физическото тяло не само анатомично и физикално, а прониквайки в същността и сърцето му, той изумен ще се изправи пред необозримата мъдрост, която се съдържа в него. Нашето физическо тяло ни показва съвършено мъдро строителство във всеки най-малък свой орган.
Ако например вземете от него само една малка част от бедрената кост, то ще се уверите, че тя не е масивна маса, а е налице един мъдър строеж, вълшебно съставен от малки греди.
Ако изследвате как са свързани помежду си тези фини греди, вие ще откриете, че всичко е построено така, че са най-малък разход на вещество да се постигне най-голяма сила, за да могат тези две колони на бедрената кост да носят горната част на тялото. Дори и най-съвършеното инженерно изкуство днес не би било в състояние да построи с такава мъдрост един мост или някакво скеле, където с толкова минимален разход на материал да се постигне такава издръжливост на натиск. Човешката мъдрост куцука далеч, далеч след мъдростта, с която е изградено физическото тяло на човека. Така е с всички части на физическото тяло. Вземете мозъка и нервната система, то те са с вълшебен строеж.
към текста >>
Ако изследвате как са свързани помежду си тези фини греди, вие ще откриете, че всичко е построено така, че са най-малък разход на вещество да се постигне най-голяма сила, за да могат тези две колони на бедрената
кост
да носят горната част на тялото.
Със сигурност етерното и астралното тяло са от по-висше естество от физическото, но те ще достигнат съвършенство в развитието си едва в бъдеще. По своята природа физическото тяло е най-съвършения член на човека. Този, който изследва физическото тяло не само анатомично и физикално, а прониквайки в същността и сърцето му, той изумен ще се изправи пред необозримата мъдрост, която се съдържа в него. Нашето физическо тяло ни показва съвършено мъдро строителство във всеки най-малък свой орган. Ако например вземете от него само една малка част от бедрената кост, то ще се уверите, че тя не е масивна маса, а е налице един мъдър строеж, вълшебно съставен от малки греди.
Ако изследвате как са свързани помежду си тези фини греди, вие ще откриете, че всичко е построено така, че са най-малък разход на вещество да се постигне най-голяма сила, за да могат тези две колони на бедрената кост да носят горната част на тялото.
Дори и най-съвършеното инженерно изкуство днес не би било в състояние да построи с такава мъдрост един мост или някакво скеле, където с толкова минимален разход на материал да се постигне такава издръжливост на натиск. Човешката мъдрост куцука далеч, далеч след мъдростта, с която е изградено физическото тяло на човека. Така е с всички части на физическото тяло. Вземете мозъка и нервната система, то те са с вълшебен строеж. Вземете сърцето, което се намира едва на пътя към съвършенството, което ще постигне много, много по-висока степен на съвършенство то е нещо чудно!
към текста >>
Както днес се възхищаваме на мъдростта в парчето
кост
от физическото тяло, така и ако можем да говорим по подобен начин юпитеровите хора ще се възхищават на етерното тяло, тъй като то ще е така проникнато от любов, както днес физическото е оформено от мъдрост.
Това, което днес физическото тяло носи като свои характерни свойства се дължи на Старата Луна. В окултизма Старата Луна се нарича космос на мъдростта. На нея постепенно се подготви това, което сега откриваме във физическото тяло на човека. И така както то беше втъкано с мъдрост на Старата Луна, така и космосът на любовта ще подготви това, което ще открием на бъдещия Юпитер: изцяло проникнатото от елемента на любовта етерно тяло.
Както днес се възхищаваме на мъдростта в парчето кост от физическото тяло, така и ако можем да говорим по подобен начин юпитеровите хора ще се възхищават на етерното тяло, тъй като то ще е така проникнато от любов, както днес физическото е оформено от мъдрост.
към текста >>
Ако наблюдавате къде физическото тяло изразява себе си най-силно, то вие ще го откриете в потъващата червена раса, при индианците, в особената структура на
кост
ната им система.
Сега трябва да сме наясно, че тези четири израза не са еднакви при всички хора. Един от тях преобладава в един човек, а в друг преобладава друг символ. Във всеки случай ние трябва да разглеждаме цялото човечество в неговото развитие.
Ако наблюдавате къде физическото тяло изразява себе си най-силно, то вие ще го откриете в потъващата червена раса, при индианците, в особената структура на костната им система.
Ако искате да откриете къде етерното тяло се изразява най-отчетливо физически, трябва да потърсите това у друга раса: при черната раса, в образуването на жлезите. В отделянето на въглерода вие ще открие те израз на растителната природа. [Записките имат празнини на това място.] Хора, чиято нервна система се изразява много силно на физическо равнище и с това и сензитива, ще откриете в малайската раса, а расата, при която особено силно е отразена кръвната система е монголската. Тази част от хората, която е започнала да развива принципа на Манас ще откриете в кавказката раса. Така получаваме разпределение то на човешките раси извлечено от окултните истини.
към текста >>
57.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Съдовете проводящи лимфата са разпрострени по цялото човешко тяло: до известна степен те проникват дори в
кост
ния мозък, и тяхното съдържание приема в себе си също хранителната кашица хилус.
По-нататък, вие може би знаете, че освен този хилус, който се образува благодарение на това, че в човешкото тяло постъпва храна, вътре в човешкото тяло има още други съдове, пренасящи течност, която в известно отношение е подобна на бялата субстанция на нашата кръв. Тази течност също се разпространява по целия човешки организъм в определени съдове, които многократно се преплитат с тези кръвоносни съдове, които наричаме вени, понеже те съдържат в себе си синьо-червената кръв. Тези съдове приемат също така и хилус. Течността, която съдържат в себе си е лимфата. Този сок, който в сравнение с общия хранителен сок хилуса, се явява, така да се каже по-одухотворен.
Съдовете проводящи лимфата са разпрострени по цялото човешко тяло: до известна степен те проникват дори в костния мозък, и тяхното съдържание приема в себе си също хранителната кашица хилус.
Цялата лимфа, която се разпространява в лявата половина на тялото и в долните крайници – започвайки от лявата част на главата, лявата страна на корпуса се обединява и провежда лимфата в дясната подключечна вена. Така тези лимфни съдове стават израз на значителен факт.
към текста >>
58.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Който описва онова, което е възникнало тогава само като някакъв вид физическа първична мъглявина и нищо повече, постъпва подобно на онзи който иска да опише човека, казвайки: човек се състои от мускули,
кост
и и кръв – т.е., описва само физическото.
Когато нашата Земя е излезнала от чисто духовното, деваканното състояние, когато тя за първи път е получила външно възприемане на битието, тя не е била такава каквато е сега; била е такава, че за външното съзерцание било действително възможно да се възприеме като великата “първична мъглявина”, която се описва от външната физична наука. И ние трябва да си мислим, че тази “първична мъглявина” е била огромна, нейните размери били много по-големи от днешната Земя и излизали далече зад пределите на най-крайните планети, принадлежащи сега към нашата слънчева система, далече зад пределите на Уран. Духовнонаучно ние си представяме, че това образувание, излизащо от чисто духовно състояние, е било не само някакъв вид физична първична мъглявина.
Който описва онова, което е възникнало тогава само като някакъв вид физическа първична мъглявина и нищо повече, постъпва подобно на онзи който иска да опише човека, казвайки: човек се състои от мускули, кости и кръв – т.е., описва само физическото.
Но в първичната мъглявина се съдържат множество духовни сили и духовни същества, които влизат в нейния състав; и това, което се случва в тази мъглявина е последствие от деянието на духовните същества. Всичко, което описва физикът, е тази картина, която би могла да се види, ако се постави в мировото пространство стол и от него се наблюдава случващото се. Той наистина описва като някакъв наблюдател, който отрича гнева и страстта и вижда една движеща се ръка. В крайна сметка, това, което става там – отделянето на мировите тела, на мировите кълба – е действие на духовните същества, така че в първичната мъглявина ние виждаме облеклото, външното откровение на духовните същества.
към текста >>
59.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Без съмнение, тогава физическото тяло не се е състояло от
кост
и, плът и кръв, както сега, а е било още съвсем меко образувание, нямащо дори хрущял и е било пронизано като че ли от магнитни потоци.
Без съмнение, тогава физическото тяло не се е състояло от кости, плът и кръв, както сега, а е било още съвсем меко образувание, нямащо дори хрущял и е било пронизано като че ли от магнитни потоци.
Такова е било тогава физическото тяло, след това етерното тяло и астралното тяло, които се оплодотворяват със силите на Аза. Това оплодотворяване трябва да си го представим така, че в астралното тяло се е образувало нещо като отвор, вдлъбнатина. Това наистина е било така, че отгоре в астралното тяло се е образувало нещо като отвор през който е влязъл Аза – отвор, стигащ до етерното тяло. Това е имало голямо значение и голямо влияние, вследствие на което е настъпило първото сумрачно възприятие на физическия външен свят. В предишните състояния човек не е възприемал нищо друго, освен онова, което е живеело в неговата вътрешност, той като че ли е бил херметрически затворен от външното.
към текста >>
Между над веждните
кост
и има точка – за това не веднъж съм ви говорил,-където е бил възприет Аза.
Във физическото тяло се образува вдлъбнатина и около нея имаме етерно и астрално тяло. Да си представим сега това схематично, в следващите лекции ще научим съответните подробности. И така, образувала се е един вид вдлъбнатина. Физическото тяло приело в себе си Аза.
Между над веждните кости има точка – за това не веднъж съм ви говорил,-където е бил възприет Аза.
С този отвор, който възниква благодарение на това, че физическото тяло се пронизва от силите на Аза, трябва да мислим за особеното му свързване с разкриването на физическите органи на чувствата. Азът пронизва очите, ушите; но това не е само един отвор, а цяла област от отвори. Всичко това става в последната трета на Атлантската епоха; и само благодарение на това, физическото тяло се видоизменя по такъв начин, каквото е сага.
към текста >>
Погледнете – аз не веднъж съм споменавал за това – на пищялната
кост
, чиито удивителен строеж ни заставя да кажем: с велика мъдрост е постигната с най-малка загуба на материя и най-голяма степен на сила!
В този процес се намираме сега в настоящето време. Но благодарение на Духовете на Формата, отдали и излели в човека своя Аз, ние се оказваме от всички страни обкръжени от тези Духове на Формата, като същества чиито нисш член на който се явява Манас или Дух-Себе. И когато искаме да открием в своето обкръжение тези Духове на Формата, техният нисш член, то ние го откриваме в това, което ние сами развиваме в себе си като наш пети член. Това, което развиваме, като човешка мъдрост, благодарение на което ние ставаме все по-мъдри, ние би трябвало да открием проявеният в нашето обкръжение като нисш член на Духовете на Формата. Да разгледаме, какво са извършили около нас висшите същества; в което ние още нямаме никакво участие.
Погледнете – аз не веднъж съм споменавал за това – на пищялната кост, чиито удивителен строеж ни заставя да кажем: с велика мъдрост е постигната с най-малка загуба на материя и най-голяма степен на сила!
Ние откриваме, че тук вече е вложено онова, което човек постепенно ще достигне в своята мъдрост. Човек постепенно ще научи – това, което сега все още не умее – да се издига в своето инженерно изкуство, например, такива мостове, които ще бъдат построени така мъдро, като пищялните кости, служащи за опора на горната част на човешкото тяло. Също толкова мъдро е построено човешкото тяло израз и откровение на мъдростта; и когато отиваме към природата, то пред нас отвсякъде се показва тази мъдрост. Да видим например, съоръжението, което са си устроили за себе си бобрите. В определено време на годината, когато водата достига най-голяма височина, бобрите се събират заедно и изграждат във водата под определен ъгъл заграждение, което удържа водата и образува нови повърхности, технически са толкова съвършени, като че ли са ползвали математика и подобни науки.
към текста >>
Човек постепенно ще научи – това, което сега все още не умее – да се издига в своето инженерно изкуство, например, такива мостове, които ще бъдат построени така мъдро, като пищялните
кост
и, служащи за опора на горната част на човешкото тяло.
И когато искаме да открием в своето обкръжение тези Духове на Формата, техният нисш член, то ние го откриваме в това, което ние сами развиваме в себе си като наш пети член. Това, което развиваме, като човешка мъдрост, благодарение на което ние ставаме все по-мъдри, ние би трябвало да открием проявеният в нашето обкръжение като нисш член на Духовете на Формата. Да разгледаме, какво са извършили около нас висшите същества; в което ние още нямаме никакво участие. Погледнете – аз не веднъж съм споменавал за това – на пищялната кост, чиито удивителен строеж ни заставя да кажем: с велика мъдрост е постигната с най-малка загуба на материя и най-голяма степен на сила! Ние откриваме, че тук вече е вложено онова, което човек постепенно ще достигне в своята мъдрост.
Човек постепенно ще научи – това, което сега все още не умее – да се издига в своето инженерно изкуство, например, такива мостове, които ще бъдат построени така мъдро, като пищялните кости, служащи за опора на горната част на човешкото тяло.
Също толкова мъдро е построено човешкото тяло израз и откровение на мъдростта; и когато отиваме към природата, то пред нас отвсякъде се показва тази мъдрост. Да видим например, съоръжението, което са си устроили за себе си бобрите. В определено време на годината, когато водата достига най-голяма височина, бобрите се събират заедно и изграждат във водата под определен ъгъл заграждение, което удържа водата и образува нови повърхности, технически са толкова съвършени, като че ли са ползвали математика и подобни науки. Така във всичко, което ни обкръжава откриваме въплътена мъдрост – това, което ще бъде въплътено в нас самите, когато напълно развием в себе си Манас. Мъдростта, която откриваме във всичко обкръжаващо ни в природата е член на Духовете на Формата.
към текста >>
60.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Твърда
кост
на маса!
Пепелта се е включила в земното образувание, когато Земята останала само с Луната. Ние вече видяхме, как под въздействието на мировия звук, който се излял и предизвикал танца на веществата са се образували маси протоплазма. Виждаме, как съществата разполагат по силовите линии отначало тънки маси протоплазма, образувайки нещо подобно на състава на съвременния белтък. След това виждаме по-плътни маси които служат като защита, образувайки леплива обвивка около дадено вещество. Какво не достига на тези същества?
Твърда костна маса!
Говорейки на популярен език, аз бих могъл да кажа: това било, главно, леплива маса, и минералното, като такова в нея напълно е отсъствало чак до периода, който ви описах. И вие трябва да си представите, колко различни били тези същества. В днешно време няма нещо във вашето физично тяло, което да не е проникнато от минерална субстанция. По този начин, човешкото тяло, каквото се явява сега, възникнало сравнително по-късно. Съвременното човешко тяло не се състои само от кости, но и от мускули и кръв, и всичко това е пронизано от минерална маса.
към текста >>
Съвременното човешко тяло не се състои само от
кост
и, но и от мускули и кръв, и всичко това е пронизано от минерална маса.
Твърда костна маса! Говорейки на популярен език, аз бих могъл да кажа: това било, главно, леплива маса, и минералното, като такова в нея напълно е отсъствало чак до периода, който ви описах. И вие трябва да си представите, колко различни били тези същества. В днешно време няма нещо във вашето физично тяло, което да не е проникнато от минерална субстанция. По този начин, човешкото тяло, каквото се явява сега, възникнало сравнително по-късно.
Съвременното човешко тяло не се състои само от кости, но и от мускули и кръв, и всичко това е пронизано от минерална маса.
Опитайте се мислено да отстраните цялата минерална маса и си представете Земята и нейните същества без тази минерална маса; а след това си представете, как в резултат на процеса изгаряне към всички се присъединява минералната пепел, пепелта от различни минерални субстанции. По този начин, в човешките същества, които по това време са достигнали само до лепкаво вещество, се е включила във всички направления частици пепел. И сега съществата приемат в себе си пепелта, както преди са приели, в себе си белтъка, и я разпределят, въвеждат тази минерална субстанция в себе си започвайки от твърдите кости до течната кръв. Вие лесно може да си представите какво е влязло в човека тогава: всичко това, което остава от него като пепел, когато тялото се изгаря. И това, което остава като пепел, било наистина последно образувано.
към текста >>
И сега съществата приемат в себе си пепелта, както преди са приели, в себе си белтъка, и я разпределят, въвеждат тази минерална субстанция в себе си започвайки от твърдите
кост
и до течната кръв.
В днешно време няма нещо във вашето физично тяло, което да не е проникнато от минерална субстанция. По този начин, човешкото тяло, каквото се явява сега, възникнало сравнително по-късно. Съвременното човешко тяло не се състои само от кости, но и от мускули и кръв, и всичко това е пронизано от минерална маса. Опитайте се мислено да отстраните цялата минерална маса и си представете Земята и нейните същества без тази минерална маса; а след това си представете, как в резултат на процеса изгаряне към всички се присъединява минералната пепел, пепелта от различни минерални субстанции. По този начин, в човешките същества, които по това време са достигнали само до лепкаво вещество, се е включила във всички направления частици пепел.
И сега съществата приемат в себе си пепелта, както преди са приели, в себе си белтъка, и я разпределят, въвеждат тази минерална субстанция в себе си започвайки от твърдите кости до течната кръв.
Вие лесно може да си представите какво е влязло в човека тогава: всичко това, което остава от него като пепел, когато тялото се изгаря. И това, което остава като пепел, било наистина последно образувано. Всичко, което не остава във вид на пепел е възникнало преди, и само след това вече е включило в себе си тази пепел. Човек, който с виждащ поглед гледа на тази пепел, трябва да си каже: в мен е тази минерална субстанция, която най-късно се е присъединила към това, което се е образувало по-рано. И така, в хода на земното развитие, минералното се появило най-късно от всичко и прочие царства са го включили в себе си след като те вече са състояли от други субстанции.
към текста >>
Смисъл, значение на словото внася в тази жива субстанция пепелта, образуваща се при процеса на изгаряне, и според това до колко
кост
ната система постепенно се е втвърдила към края на Атлантската епоха, човекът все повече и повече се пронизвал от мисли, от самоосъзнаване.
Видяхме, че в началото е бил огънят; от него се е образувал зачатъка на белите дробове; след това се присъединила светлината и се е образувал зачатъкът на нервите; по-нататък се появил звукът и предизвикал танца на веществата, образувал живата субстанция. Коя била причината за присъединяването на пепелта, на минералното? Това, което внася пепелта в човешкото тяло, сега било мисълта, от която звукът, тонът прави словото. Още в Атлантската епоха, когато всичко наоколо е било потопено в маси от пара и мъгла, членоразделният език, на който говорил човек не е било единственото, което той можел да разбира; а още той можел да разбира езика на шумящите дървета, на жужащите източници. Всичко, което сега съставя членоразделителната реч, и това, което се изразява в нея, създавало танц; звукът на езика, музикалното в него е съставяло веществата в живата субстанция.
Смисъл, значение на словото внася в тази жива субстанция пепелта, образуваща се при процеса на изгаряне, и според това до колко костната система постепенно се е втвърдила към края на Атлантската епоха, човекът все повече и повече се пронизвал от мисли, от самоосъзнаване.
В него възникнал интелекта, и той ставал все по-осъзнато за себе си същество.
към текста >>
След това се присъединява
кост
ната система, твърдите вещества, които са проникнати от пепелта, и човек става осъзнаващо себе си същество.
Отвън навътре ставало създаване на онова, което имаме в себе си: първо нашия физически зачатък, който намира своя завършек във висшия орган сърце, след това нашата нервна система със зачатък органите на дишане, след това тези органи, които се образуват в живия организъм както системата от жлези.
След това се присъединява костната система, твърдите вещества, които са проникнати от пепелта, и човек става осъзнаващо себе си същество.
Такъв е хода на развитието в границите на нашето земно въплъщение. Заедно с това ние почти сме достигнали края на Атлантската епоха.
към текста >>
61.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И когато сме поразени от това, че всяка
кост
, че сърцето и мозъка; че всеки лист от растението са пронизани и проникнати от тази мъдрост, то ние знаем, че тази мъдрост е била излята от груповите души, които са се намирали в атмосферата на Старата Луна – както облаците сега изливат дъжд върху Земята; и че тя е проникнала във всички същества, които я възприели за своя основа и я проявяват в себе си, когато след Пралайя те са се явили, отново на Земята.
И когато сме поразени от това, че всяка кост, че сърцето и мозъка; че всеки лист от растението са пронизани и проникнати от тази мъдрост, то ние знаем, че тази мъдрост е била излята от груповите души, които са се намирали в атмосферата на Старата Луна – както облаците сега изливат дъжд върху Земята; и че тя е проникнала във всички същества, които я възприели за своя основа и я проявяват в себе си, когато след Пралайя те са се явили, отново на Земята.
И така, мъдри и велики групови души са пребивавали на Старата Луна.
към текста >>
62.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Земният човек разглежда пищялната
кост
на крака и вижда че строежът и е пронизан от мъдрост, той разглежда нейното удивително устройство и е принуден да признае, че днес със цялото си инженерно изкуство не може да достигне това, което е отпечатано в тази пищялна
кост
.
Да си спомним това, което преди вече съм казвал: с какво се различава Юпитер от нашата Земя. Ние описахме всъщност Земята като планета на любовта, за разлика от Луната, която се явява планета на мъдростта. Както любовта се развила на Земята, така на Луната се развила мъдростта, която ние откриваме в това, което ни обкръжава. Любовта в своята нисша форма се разкрила в древната лемурийска епоха и се изменила, преминавайки към все по-висока степен до висшата духовна форма. През време на юпитеровото битие, обитателите на Юпитер ще се взират в любовта, както земните хора се взират в мъдростта.
Земният човек разглежда пищялната кост на крака и вижда че строежът и е пронизан от мъдрост, той разглежда нейното удивително устройство и е принуден да признае, че днес със цялото си инженерно изкуство не може да достигне това, което е отпечатано в тази пищялна кост.
До известна степен цялата земна планета е кристализирала мъдрост, която постепенно се е развивала на Луната. И така, постепенно се е развивала любовта на нашата Земя. И както ние се удивяваме на мъдростта във всичко, което ни обкръжава, така бъдещият обитател на Юпитер ще чувства благоухаещата любов във всички същества. Тази любов ще се излива и ще говори от всички същества, както сега ни говори мъдростта, която е вложена в Земята през древното битие на Луната.
към текста >>
63.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Тъй като имаме в етерното тяло на главата и във физическото тяло на главата приблизително между надвеждните
кост
и централна точка.
Сега да си спомним нещо друго, за което сме говорили. Ние посочихме, че при хората от последната трета на атлантската епоха, при хората до атлантическия потоп отношението на човешкото етерно тяло към физическото тяло било съвсем друго, отколкото в предшестващите времена. В днешно време в областта на човешката глава това отношение е такова, че етерната част и физическата част на главата, се покриват. В древната Атлантида не е било така. Тогава етерната част на главата, и именно в областта на челото, излизала далече извън физическата част.
Тъй като имаме в етерното тяло на главата и във физическото тяло на главата приблизително между надвеждните кости централна точка.
Двете точки съвпаднали в последната третина на атлантската епоха и сега една друга се покриват. Благодарение на това човекът получил способността да казва на себе си “Аз” и да чувства себе си самостоятелен човек. По този начин етерното тяло на главата и физическото тяло на главата са слели заедно. Това е станало, за да може човекът да стане чувствено същество, каквото той се явява в нашия физически свят, за да може да обогатява своя вътрешен живот с това, което той възприема чрез впечатленията на физическите сетива, чрез обонянието, вкуса, зрението и т.н. Всичко това навлиза в неговото вътрешно същество, за да има това в себе си и да може да го употреби за по-нататъшното развитие на Космоса.
към текста >>
64.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Вземете например част от човешката бедрена
кост
и ще установите: Тя не е някаква груба маса, а е една фина и чудно замислена структура, изградена от подходящо разположени
кост
ни гредички.
Вгледайте се в живите същества на природата около Вас. Погледнете ги не с обикновения разум, а с Вашите сърдечни и душевни сили, и тогава навсякъде ще откриете Мъдрост; навсякъде в природата е вложена Мъдрост. Тази Мъдрост, за която говорим, е вложена като един вид духовна субстанция в основата на целия видим свят. Погледнете където искате в природата.
Вземете например част от човешката бедрена кост и ще установите: Тя не е някаква груба маса, а е една фина и чудно замислена структура, изградена от подходящо разположени костни гредички.
Ако човек проучи по какви закони е построена бедрената кост, той ще открие, че тук е съблюдаван закона, според който с минимум материал се постига максимум здравина, позволяваща на бедрените кости да носят тежестта на цялото тяло. Нашето инженерно изкуство е твърде далеч от възможността да изгради подобен художествен шедьовър, какъвто е постигнала всепроникващата Мъдрост. С такава Мъдрост човекът ще разполага много по-късно. Цялата природа е проникната от божествена Мъдрост; към нея постепенно се прибавя и човешката мъдрост. В хода на времето , човешката мъдрост ще постигне по вътрешен начин това, което божествената Мъдрост вече е вложила в Земята.
към текста >>
Ако човек проучи по какви закони е построена бедрената
кост
, той ще открие, че тук е съблюдаван закона, според който с минимум материал се постига максимум здравина, позволяваща на бедрените
кост
и да носят тежестта на цялото тяло.
Вгледайте се в живите същества на природата около Вас. Погледнете ги не с обикновения разум, а с Вашите сърдечни и душевни сили, и тогава навсякъде ще откриете Мъдрост; навсякъде в природата е вложена Мъдрост. Тази Мъдрост, за която говорим, е вложена като един вид духовна субстанция в основата на целия видим свят. Погледнете където искате в природата. Вземете например част от човешката бедрена кост и ще установите: Тя не е някаква груба маса, а е една фина и чудно замислена структура, изградена от подходящо разположени костни гредички.
Ако човек проучи по какви закони е построена бедрената кост, той ще открие, че тук е съблюдаван закона, според който с минимум материал се постига максимум здравина, позволяваща на бедрените кости да носят тежестта на цялото тяло.
Нашето инженерно изкуство е твърде далеч от възможността да изгради подобен художествен шедьовър, какъвто е постигнала всепроникващата Мъдрост. С такава Мъдрост човекът ще разполага много по-късно. Цялата природа е проникната от божествена Мъдрост; към нея постепенно се прибавя и човешката мъдрост. В хода на времето , човешката мъдрост ще постигне по вътрешен начин това, което божествената Мъдрост вече е вложила в Земята.
към текста >>
65.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Едва към средата на Атлантската епоха човекът е сгъстен до такава степен, че има вече плът и
кост
и, докато по-рано на тяхно място имаше само хрущялна тъкан.
Когато денем той влизаше в своето течно физическо тяло, за него настъпваше нощ; а когато отново напускаше физическото тяло, беше озаряван от ослепителната астрална светлина. Когато сутрин се потопяваше във физическото тяло, всичко наоколо ставаше смътно и мрачно, настъпваше един вид безсъзнание. Обаче в това физическо тяло напредваше развитието на днешните физически органи. Така човекът все повече и повече можеше да възприема и вижда физическия свят. Дневното съзнание ставаше все по-ясно и все повече откъсваше човека от лоното на Боговете.
Едва към средата на Атлантската епоха човекът е сгъстен до такава степен, че има вече плът и кости, докато по-рано на тяхно място имаше само хрущялна тъкан.
И така, навън Земята става все по-твърда и човекът стъпва върху твърдата земна почва. Успоредно с това обаче, все повече изчезва съзнанието за божествено-духовните светове; човекът все повече се превръща в наблюдател на външния свят, подготвяйки се да стане истински жител на Земята. През последната третина на Атлантската епоха човешката форма все повече заприличва на днешната.
към текста >>
66.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Първоначално в човешкото тяло, даже и когато човекът беше вече слязъл на твърдата земя, нямаше още никакви
кост
и.
Първоначално в човешкото тяло, даже и когато човекът беше вече слязъл на твърдата земя, нямаше още никакви кости.
Костите са се развили от меки, хрущяло образни части, които са минавали през човешкото тяло като снопове. Но и тези хрущялообразни части са се развили от меки вещества, които на свой ред са се развили от течни, тези последните от въздухообразни, въздухообразните от етерни и етерните от астрални, които пък се бяха сгъстили от духовно вещество. В крайна сметка всичко материално е произлязло от духовното. Едвам през времето, което назовахме като Атлантска епоха, човекът стига до там, да може да образува своята костна система, която беше заложена много по-рано.
към текста >>
Кост
ите са се развили от меки, хрущяло образни части, които са минавали през човешкото тяло като снопове.
Първоначално в човешкото тяло, даже и когато човекът беше вече слязъл на твърдата земя, нямаше още никакви кости.
Костите са се развили от меки, хрущяло образни части, които са минавали през човешкото тяло като снопове.
Но и тези хрущялообразни части са се развили от меки вещества, които на свой ред са се развили от течни, тези последните от въздухообразни, въздухообразните от етерни и етерните от астрални, които пък се бяха сгъстили от духовно вещество. В крайна сметка всичко материално е произлязло от духовното. Едвам през времето, което назовахме като Атлантска епоха, човекът стига до там, да може да образува своята костна система, която беше заложена много по-рано.
към текста >>
Едвам през времето, което назовахме като Атлантска епоха, човекът стига до там, да може да образува своята
кост
на система, която беше заложена много по-рано.
Първоначално в човешкото тяло, даже и когато човекът беше вече слязъл на твърдата земя, нямаше още никакви кости. Костите са се развили от меки, хрущяло образни части, които са минавали през човешкото тяло като снопове. Но и тези хрущялообразни части са се развили от меки вещества, които на свой ред са се развили от течни, тези последните от въздухообразни, въздухообразните от етерни и етерните от астрални, които пък се бяха сгъстили от духовно вещество. В крайна сметка всичко материално е произлязло от духовното.
Едвам през времето, което назовахме като Атлантска епоха, човекът стига до там, да може да образува своята костна система, която беше заложена много по-рано.
към текста >>
67.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Аз често съм обръщал вниманието върху това: когато вземете част от
кост
та на човешкото бедро, вие ще откриете в нея едно чудесно устройство; тя не се състои от една компактна маса, а от множество тънки скелетни нишки, които са така чудесно наредени, че при употребата на най-малко вещество да се постигне най-висока устойчивост, издръжливост на тежест, каквато никой инженер днес не би бил в състояние да постигне.
Нашето развитие е насочено към това, да сближи хората в любов. Когато в бъдеще Земята ще намери своя край, след като е прозвучала 7-та тръба, когато тя ще изгуби своето физическо вещество и ще се превърне в астрално небесно тяло, тогава Любовта ще бъде вдъхната на целия човешки род на всичко земно. Защото мисията на Земното развитие е да бъде вдъхната тази сила на Любовта на човечеството, също както вие сега виждате навсякъде около вас силата на Мъдростта.
Аз често съм обръщал вниманието върху това: когато вземете част от костта на човешкото бедро, вие ще откриете в нея едно чудесно устройство; тя не се състои от една компактна маса, а от множество тънки скелетни нишки, които са така чудесно наредени, че при употребата на най-малко вещество да се постигне най-висока устойчивост, издръжливост на тежест, каквато никой инженер днес не би бил в състояние да постигне.
И ако бихте разгледали всичко, ще открием, че това, което човекът добива като своя мъдрост в течение на своето земно развитие, с него Земята е била проникната още от по-рано. Изучавайки историята ние постоянно виждаме, как човекът напредва все повече и повече, как той става все по-мъдър и по-мъдър. Вие си спомняте, какви бяха показани отделните етапи на умъдряването, какво бе показано, например, че в началото на новото време изнамери барута, хартията и т.н.
към текста >>
68.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Някога тя не притежаваше твърдата минерална основа, както днес; минералното царство не изглеждаше такова, каквото е днес; върху него не съществуваха такива растения и животни, каквито са днешните; хората също не притежаваха днешните тела от плът и кръв; човекът все още не разполагаше с никаква
кост
на система.
Ако искаме да вникнем още по-точно в културните епохи, ние трябва да стигнем до един цялостен обзор относно развитието на Земята, какъвто има онзи ясновидец, който може да насочи своя духовен поглед в събитията от пра-далечното минало. Ако се вгледаме назад в миналото на нашата Земя, ние ще установим, че тя не винаги е изглеждала така, както изглежда днес.
Някога тя не притежаваше твърдата минерална основа, както днес; минералното царство не изглеждаше такова, каквото е днес; върху него не съществуваха такива растения и животни, каквито са днешните; хората също не притежаваха днешните тела от плът и кръв; човекът все още не разполагаше с никаква костна система.
Всичко това се разви много по-късно.
към текста >>
Едва по-късно, много бавно, се разви
кост
ната система.
Тогава от водните маси се издигнаха първите наченки на сушата. Това се случи дълго време след отделянето на Луната. Обаче Земята можа да се развие по един благоприятен начин, тъкмо поради това отделяне на Луната. В условията на Атлантида човекът изглеждаше съвсем различно от днешния човек - ние ще се спрем на това по-късно - но, така или иначе, през Атлантската епоха той беше дотолкова напреднал, че можеше да се придвижва като една мека, плуваща, бих казал висяща маса, която насочваше своите жизнени сили нагоре към въздушната обвивка на Земята.
Едва по-късно, много бавно, се разви костната система.
А към средата на Атлантската епоха човекът беше стигнал толкова далеч в своето развитие, че изглеждаше до голяма степен подобен на днешния човек. Обаче на Атлантида човекът имаше ясновидско съзнание и днешното предметно съзнание се ражда едва по-късно. Искаме ли да разберем тогавашния човек, не бива да забравяме този факт: атлантците притежаваха така нареченото сумрачно ясновидство.
към текста >>
69.
Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Физическото тяло беше много по-меко от днешното; в него нямаше още никакви
кост
и.
Ако бихме попаднали в онези времена, ние все още не бихме намерили човека в неговата сегашна форма. Тогава той беше устроен по съвсем друг начин. Нека впрочем да се пренесем в първата половина на Атлантската епоха. Тогавашният човек също беше изграден от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, обаче физическото тяло изглеждаше съвсем различно. Физическото тяло беше такова, че бихме могли да го сравним приблизително с телата на някои морски животни: ние бихме могли да го докоснем, но не и да го видим; то беше пронизано от определени насочващи линии, които проблясваха в него.
Физическото тяло беше много по-меко от днешното; в него нямаше още никакви кости.
Макар и да съществуваха някои хрущялни зачатъци на скелета, все пак тогавашното физическо тяло коренно се различаваше от днешното. Напротив, етерното тяло беше много по-важната съставна част на човешкото същество. Физическото тяло на човека беше малко или много еднакво с днешното, обаче етерното тяло беше огромно. За отделните хора това етерно тяло беше различно и ние бихме могли да опишем четири различни типа. Тези четири основни форми бяха застъпени малко или много у всеки един атлантец.
към текста >>
Ако чрез подобно усилие някой би могъл, примерно, да промени формата на челото си, следователно да упражни някакво действие върху
кост
ите, това би представлявало днес едно изключително постижение.
Макар и днешният човек да движи своите ръце и крака, да натиска педалите на велосипеда, макар и да владее своята физиономия, накратко, макар и да има известна власт над тялото, всичко това е само един последен, нищожен остатък от онази власт над физическото тяло, която съществуваше в древна Атлантида. Тогава мисълта, чувството имаше едно много по-голямо въздействие върху физическото тяло. Това, което човекът мисли, тогава упражняваше едно много по-голямо влияние върху физическото тяло. Ако днес някому се даде една мисъл за седмици, месеци или години, той само в изключителни случаи ще може да упражни някакво влияние по-далеч от етерното тяло. Много рядко пъти например медитацията би могла да окаже някакво влияние върху физическото тяло.
Ако чрез подобно усилие някой би могъл, примерно, да промени формата на челото си, следователно да упражни някакво действие върху костите, това би представлявало днес едно изключително постижение.
Днес това може да се случи много, много рядко. Днес трябва да бъде изразходвана изключително голяма енергия, ако искаме мисълта да окаже някакво въздействие върху физическото тяло. Относително по-лесно е да се въздействува върху кръвообращението или дишането, но и това е доста трудно. Днес мисълта вече може да действува върху етерното тяло и в резултат на това през следващата инкарнация етерното тяло ще може да пренася тези действия върху физическото тяло, променяйки неговите външни очертания. Днес човекът трябва да постъпва така, че да знае: аз работя не само за една инкарнация, а за много бъдещи инкарнации.
към текста >>
70.
Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон.
GA_106 Египетски митове и мистерии
По-рано човекът беше потопен във водата, като само с горната си част се издигаше над мъглата; сега, поради сгъстяването на Земята, този „воден човек” постепенно получи възможността да сгъстява своята форма; така се стигна до неговата твърда
кост
на система.
Да, нашата Земя навлезе в такъв етап от своето развитие, който ние искаме да опишем още по-точно.
По-рано човекът беше потопен във водата, като само с горната си част се издигаше над мъглата; сега, поради сгъстяването на Земята, този „воден човек” постепенно получи възможността да сгъстява своята форма; така се стигна до неговата твърда костна система.
Човекът постигна една вътрешна твърдост. По този начин горната част на човека се преобрази така, че той стана годен за настъпилите нови условия. А новото условие, което по-рано беше невъзможно, това беше дишането на въздуха. Сега ние откриваме първата заложба на белите дробове. По-рано в горната част се намираше това, което приемаше светлината, но тя не можеше да прониква по-нататък.
към текста >>
71.
Шеста лекция: Действието на Озирис и на Изис. Хорус - създателят на бъдещия Земен човек.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Тогава то не разполагаше с
кост
и, нито с някаква твърда човешка форма.
Нека да си припомним казаното в предишната лекция: ние видяхме, как низшата природа на човека се коренеше във водата, как половината от него беше потопена в тъмната водна Земя.
Тогава то не разполагаше с кости, нито с някаква твърда човешка форма.
Тогава то представляваше една метаморфозираща растителна форма, наподобяваща цвете; и тази форма непрекъснато се променяше. И човекът би останал на тази степен, ако съответните сили не бяха поели в онази посока на развитие, каквато те получиха на Луната. Ако Земята би останала единствено под въздействието на Слънцето, тогава подвижността на човешкото същество би нарастнала неимоверно; Земята би се развила в едно непоносимо за човека темпо; в този случай човекът изобщо не би могъл да възникне в неговата сегашна форма. Напротив, ако биха действували само Лунните сили, човекът веднага би се втвърдил, би се вкаменил; неговата форма би се втвърдила още в мига на раждането му; той би се превърнал в мумия и би останал в тази форма вечно. Днешният човек се развива в полето между тези две крайности: между неограничената подвижност и втвърдената форма.
към текста >>
72.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
В най-древните времена човекът нямаше такова плътно тяло, каквото е днешното; тогава не можеше да става и дума за една
кост
на система; атлантското физическо тяло на човека можеше да бъде виждано с физически очи само до определена степен.
Още в Атлантида ние откриваме такива Същества, които се намират около човека, както днес неговите себеподобни са около него, но той ги виждаше и разпознаваше през времето, когато беше, тъй да се каже, изнесен извън тялото си горе в духовния свят. Ние вече казахме как там той се научаваше да разпознава Тор, Зевс, Вотан, Балдур като свои действителни спътници в духовния свят. Денем той живееше във физическия свят, обаче в другото си съзнание той срещаше такива духовни Същества, които не бяха минали през неговия път на развитие.
В най-древните времена човекът нямаше такова плътно тяло, каквото е днешното; тогава не можеше да става и дума за една костна система; атлантското физическо тяло на човека можеше да бъде виждано с физически очи само до определена степен.
Обаче имаше Същества, които се инкарнираха само до степента на етерното тяло. После имаше и такива Същества, които тогава, когато въздухът все още не беше пропит с водни пари, продължаваха да се въплъщават. Тогава, когато човекът живееше във водно-мъгливата атмосфера, въплъщенията на тези Същества бяха все още възможни. Едно такова Същество беше например Вотан. Той си казваше: „Ако човекът се въплъщава в тази светлинно-течна материя, тогава същото мога и аз”.
към текста >>
Развивайки все повече и повече своята самостоятелност, човекът все повече и повече втвърдяваше своята
кост
на система.
В хода на общочовешката еволюция постепенно органите се развиваха все повече и повече. Ние посочихме, че когато в своето развитие органите бяха стигнали до хълбочната област, в човека се появиха определени структури и функции.
Развивайки все повече и повече своята самостоятелност, човекът все повече и повече втвърдяваше своята костна система.
Колкото по-самостоятелен ставаше човекът, толкова повече се втвърдяваше неговата костна система, но толкова повече нарастваше и силата на смъртта! Ето на кое сега трябва да обърнем внимание, ако искаме правилно да разберем следващото изложение. Как изобщо да си обясним това, че човекът трябва да умре, че тялото му неизбежно трябва да се разложи? Това се обяснява с факта, че нещо в човешкото тяло трябва да бъде изгорено, включително до костите. Огънят има власт дори върху субстанцията на човешките кости.
към текста >>
Колкото по-самостоятелен ставаше човекът, толкова повече се втвърдяваше неговата
кост
на система, но толкова повече нарастваше и силата на смъртта!
В хода на общочовешката еволюция постепенно органите се развиваха все повече и повече. Ние посочихме, че когато в своето развитие органите бяха стигнали до хълбочната област, в човека се появиха определени структури и функции. Развивайки все повече и повече своята самостоятелност, човекът все повече и повече втвърдяваше своята костна система.
Колкото по-самостоятелен ставаше човекът, толкова повече се втвърдяваше неговата костна система, но толкова повече нарастваше и силата на смъртта!
Ето на кое сега трябва да обърнем внимание, ако искаме правилно да разберем следващото изложение. Как изобщо да си обясним това, че човекът трябва да умре, че тялото му неизбежно трябва да се разложи? Това се обяснява с факта, че нещо в човешкото тяло трябва да бъде изгорено, включително до костите. Огънят има власт дори върху субстанцията на човешките кости. Човекът няма никаква власт, поне никаква съзнателна власт върху своите кости.
към текста >>
Това се обяснява с факта, че нещо в човешкото тяло трябва да бъде изгорено, включително до
кост
ите.
Ние посочихме, че когато в своето развитие органите бяха стигнали до хълбочната област, в човека се появиха определени структури и функции. Развивайки все повече и повече своята самостоятелност, човекът все повече и повече втвърдяваше своята костна система. Колкото по-самостоятелен ставаше човекът, толкова повече се втвърдяваше неговата костна система, но толкова повече нарастваше и силата на смъртта! Ето на кое сега трябва да обърнем внимание, ако искаме правилно да разберем следващото изложение. Как изобщо да си обясним това, че човекът трябва да умре, че тялото му неизбежно трябва да се разложи?
Това се обяснява с факта, че нещо в човешкото тяло трябва да бъде изгорено, включително до костите.
Огънят има власт дори върху субстанцията на човешките кости. Човекът няма никаква власт, поне никаква съзнателна власт върху своите кости. Тази власт все още е извън възможностите на човека. В мига, когато стана
към текста >>
Огънят има власт дори върху субстанцията на човешките
кост
и.
Развивайки все повече и повече своята самостоятелност, човекът все повече и повече втвърдяваше своята костна система. Колкото по-самостоятелен ставаше човекът, толкова повече се втвърдяваше неговата костна система, но толкова повече нарастваше и силата на смъртта! Ето на кое сега трябва да обърнем внимание, ако искаме правилно да разберем следващото изложение. Как изобщо да си обясним това, че човекът трябва да умре, че тялото му неизбежно трябва да се разложи? Това се обяснява с факта, че нещо в човешкото тяло трябва да бъде изгорено, включително до костите.
Огънят има власт дори върху субстанцията на човешките кости.
Човекът няма никаква власт, поне никаква съзнателна власт върху своите кости. Тази власт все още е извън възможностите на човека. В мига, когато стана
към текста >>
Човекът няма никаква власт, поне никаква съзнателна власт върху своите
кост
и.
Колкото по-самостоятелен ставаше човекът, толкова повече се втвърдяваше неговата костна система, но толкова повече нарастваше и силата на смъртта! Ето на кое сега трябва да обърнем внимание, ако искаме правилно да разберем следващото изложение. Как изобщо да си обясним това, че човекът трябва да умре, че тялото му неизбежно трябва да се разложи? Това се обяснява с факта, че нещо в човешкото тяло трябва да бъде изгорено, включително до костите. Огънят има власт дори върху субстанцията на човешките кости.
Човекът няма никаква власт, поне никаква съзнателна власт върху своите кости.
Тази власт все още е извън възможностите на човека. В мига, когато стана
към текста >>
Кръщението в реката Йордан и Христос навлезе в телата на Исус от Назарет,
кост
ната система на това Същество стана нещо съвсем различно от
кост
ната система на другите хора.
Кръщението в реката Йордан и Христос навлезе в телата на Исус от Назарет, костната система на това Същество стана нещо съвсем различно от костната система на другите хора.
Тук ние сме изправени пред един случай, какъвто никога не е бил наблюдаван нито в миналото, нито до наши дни. Заедно с Христовото Същество, в Исус от Назарет навлезе нещо, което имаше власт върху силите, които изгарят костите. Днес човекът все още не притежава тази власт да изгражда костите според своята воля. Обаче сега тази сила се разпростря чак до вътрешността на костите. Съзнателната сила на Христовото Същество проникна чак до костите; този факт е свързан с дълбокия смисъл на Кръщението, извършено от Йоан.
към текста >>
Заедно с Христовото Същество, в Исус от Назарет навлезе нещо, което имаше власт върху силите, които изгарят
кост
ите.
Кръщението в реката Йордан и Христос навлезе в телата на Исус от Назарет, костната система на това Същество стана нещо съвсем различно от костната система на другите хора. Тук ние сме изправени пред един случай, какъвто никога не е бил наблюдаван нито в миналото, нито до наши дни.
Заедно с Христовото Същество, в Исус от Назарет навлезе нещо, което имаше власт върху силите, които изгарят костите.
Днес човекът все още не притежава тази власт да изгражда костите според своята воля. Обаче сега тази сила се разпростря чак до вътрешността на костите. Съзнателната сила на Христовото Същество проникна чак до костите; този факт е свързан с дълбокия смисъл на Кръщението, извършено от Йоан. По този начин в Земята беше посадено нещо, което можем да наречем „надмощие над смъртта”, защото смъртта се появи в света едва с възникването на костите. Ето защо поради факта, че властта над костите навлезе в човешкото тяло, в света се възцари и победата на смъртта.
към текста >>
Днес човекът все още не притежава тази власт да изгражда
кост
ите според своята воля.
Кръщението в реката Йордан и Христос навлезе в телата на Исус от Назарет, костната система на това Същество стана нещо съвсем различно от костната система на другите хора. Тук ние сме изправени пред един случай, какъвто никога не е бил наблюдаван нито в миналото, нито до наши дни. Заедно с Христовото Същество, в Исус от Назарет навлезе нещо, което имаше власт върху силите, които изгарят костите.
Днес човекът все още не притежава тази власт да изгражда костите според своята воля.
Обаче сега тази сила се разпростря чак до вътрешността на костите. Съзнателната сила на Христовото Същество проникна чак до костите; този факт е свързан с дълбокия смисъл на Кръщението, извършено от Йоан. По този начин в Земята беше посадено нещо, което можем да наречем „надмощие над смъртта”, защото смъртта се появи в света едва с възникването на костите. Ето защо поради факта, че властта над костите навлезе в човешкото тяло, в света се възцари и победата на смъртта. С тези думи се оповестява една много дълбока тайна, а именно че чрез Христос в костната система на Исус от Назарет проникна нещо във висша степен свещено.
към текста >>
Обаче сега тази сила се разпростря чак до вътрешността на
кост
ите.
Кръщението в реката Йордан и Христос навлезе в телата на Исус от Назарет, костната система на това Същество стана нещо съвсем различно от костната система на другите хора. Тук ние сме изправени пред един случай, какъвто никога не е бил наблюдаван нито в миналото, нито до наши дни. Заедно с Христовото Същество, в Исус от Назарет навлезе нещо, което имаше власт върху силите, които изгарят костите. Днес човекът все още не притежава тази власт да изгражда костите според своята воля.
Обаче сега тази сила се разпростря чак до вътрешността на костите.
Съзнателната сила на Христовото Същество проникна чак до костите; този факт е свързан с дълбокия смисъл на Кръщението, извършено от Йоан. По този начин в Земята беше посадено нещо, което можем да наречем „надмощие над смъртта”, защото смъртта се появи в света едва с възникването на костите. Ето защо поради факта, че властта над костите навлезе в човешкото тяло, в света се възцари и победата на смъртта. С тези думи се оповестява една много дълбока тайна, а именно че чрез Христос в костната система на Исус от Назарет проникна нещо във висша степен свещено. Ето защо тази костна система не биваше да бъде докосвана!
към текста >>
Съзнателната сила на Христовото Същество проникна чак до
кост
ите; този факт е свързан с дълбокия смисъл на Кръщението, извършено от Йоан.
Кръщението в реката Йордан и Христос навлезе в телата на Исус от Назарет, костната система на това Същество стана нещо съвсем различно от костната система на другите хора. Тук ние сме изправени пред един случай, какъвто никога не е бил наблюдаван нито в миналото, нито до наши дни. Заедно с Христовото Същество, в Исус от Назарет навлезе нещо, което имаше власт върху силите, които изгарят костите. Днес човекът все още не притежава тази власт да изгражда костите според своята воля. Обаче сега тази сила се разпростря чак до вътрешността на костите.
Съзнателната сила на Христовото Същество проникна чак до костите; този факт е свързан с дълбокия смисъл на Кръщението, извършено от Йоан.
По този начин в Земята беше посадено нещо, което можем да наречем „надмощие над смъртта”, защото смъртта се появи в света едва с възникването на костите. Ето защо поради факта, че властта над костите навлезе в човешкото тяло, в света се възцари и победата на смъртта. С тези думи се оповестява една много дълбока тайна, а именно че чрез Христос в костната система на Исус от Назарет проникна нещо във висша степен свещено. Ето защо тази костна система не биваше да бъде докосвана! Ето защо трябваше да се изпълнят и пророческите думи от Стария Завет: И нито една Негова кост да не строшите!
към текста >>
По този начин в Земята беше посадено нещо, което можем да наречем „надмощие над смъртта”, защото смъртта се появи в света едва с възникването на
кост
ите.
Тук ние сме изправени пред един случай, какъвто никога не е бил наблюдаван нито в миналото, нито до наши дни. Заедно с Христовото Същество, в Исус от Назарет навлезе нещо, което имаше власт върху силите, които изгарят костите. Днес човекът все още не притежава тази власт да изгражда костите според своята воля. Обаче сега тази сила се разпростря чак до вътрешността на костите. Съзнателната сила на Христовото Същество проникна чак до костите; този факт е свързан с дълбокия смисъл на Кръщението, извършено от Йоан.
По този начин в Земята беше посадено нещо, което можем да наречем „надмощие над смъртта”, защото смъртта се появи в света едва с възникването на костите.
Ето защо поради факта, че властта над костите навлезе в човешкото тяло, в света се възцари и победата на смъртта. С тези думи се оповестява една много дълбока тайна, а именно че чрез Христос в костната система на Исус от Назарет проникна нещо във висша степен свещено. Ето защо тази костна система не биваше да бъде докосвана! Ето защо трябваше да се изпълнят и пророческите думи от Стария Завет: И нито една Негова кост да не строшите! Защото така в Божиите сили биха се промъкнали човешки сили.
към текста >>
Ето защо поради факта, че властта над
кост
ите навлезе в човешкото тяло, в света се възцари и победата на смъртта.
Заедно с Христовото Същество, в Исус от Назарет навлезе нещо, което имаше власт върху силите, които изгарят костите. Днес човекът все още не притежава тази власт да изгражда костите според своята воля. Обаче сега тази сила се разпростря чак до вътрешността на костите. Съзнателната сила на Христовото Същество проникна чак до костите; този факт е свързан с дълбокия смисъл на Кръщението, извършено от Йоан. По този начин в Земята беше посадено нещо, което можем да наречем „надмощие над смъртта”, защото смъртта се появи в света едва с възникването на костите.
Ето защо поради факта, че властта над костите навлезе в човешкото тяло, в света се възцари и победата на смъртта.
С тези думи се оповестява една много дълбока тайна, а именно че чрез Христос в костната система на Исус от Назарет проникна нещо във висша степен свещено. Ето защо тази костна система не биваше да бъде докосвана! Ето защо трябваше да се изпълнят и пророческите думи от Стария Завет: И нито една Негова кост да не строшите! Защото така в Божиите сили биха се промъкнали човешки сили. Тук ние сме изправени пред една от най-дълбоките Мистерии на общочовешката еволюция.
към текста >>
С тези думи се оповестява една много дълбока тайна, а именно че чрез Христос в
кост
ната система на Исус от Назарет проникна нещо във висша степен свещено.
Днес човекът все още не притежава тази власт да изгражда костите според своята воля. Обаче сега тази сила се разпростря чак до вътрешността на костите. Съзнателната сила на Христовото Същество проникна чак до костите; този факт е свързан с дълбокия смисъл на Кръщението, извършено от Йоан. По този начин в Земята беше посадено нещо, което можем да наречем „надмощие над смъртта”, защото смъртта се появи в света едва с възникването на костите. Ето защо поради факта, че властта над костите навлезе в човешкото тяло, в света се възцари и победата на смъртта.
С тези думи се оповестява една много дълбока тайна, а именно че чрез Христос в костната система на Исус от Назарет проникна нещо във висша степен свещено.
Ето защо тази костна система не биваше да бъде докосвана! Ето защо трябваше да се изпълнят и пророческите думи от Стария Завет: И нито една Негова кост да не строшите! Защото така в Божиите сили биха се промъкнали човешки сили. Тук ние сме изправени пред една от най-дълбоките Мистерии на общочовешката еволюция.
към текста >>
Ето защо тази
кост
на система не биваше да бъде докосвана!
Обаче сега тази сила се разпростря чак до вътрешността на костите. Съзнателната сила на Христовото Същество проникна чак до костите; този факт е свързан с дълбокия смисъл на Кръщението, извършено от Йоан. По този начин в Земята беше посадено нещо, което можем да наречем „надмощие над смъртта”, защото смъртта се появи в света едва с възникването на костите. Ето защо поради факта, че властта над костите навлезе в човешкото тяло, в света се възцари и победата на смъртта. С тези думи се оповестява една много дълбока тайна, а именно че чрез Христос в костната система на Исус от Назарет проникна нещо във висша степен свещено.
Ето защо тази костна система не биваше да бъде докосвана!
Ето защо трябваше да се изпълнят и пророческите думи от Стария Завет: И нито една Негова кост да не строшите! Защото така в Божиите сили биха се промъкнали човешки сили. Тук ние сме изправени пред една от най-дълбоките Мистерии на общочовешката еволюция.
към текста >>
Ето защо трябваше да се изпълнят и пророческите думи от Стария Завет: И нито една Негова
кост
да не строшите!
Съзнателната сила на Христовото Същество проникна чак до костите; този факт е свързан с дълбокия смисъл на Кръщението, извършено от Йоан. По този начин в Земята беше посадено нещо, което можем да наречем „надмощие над смъртта”, защото смъртта се появи в света едва с възникването на костите. Ето защо поради факта, че властта над костите навлезе в човешкото тяло, в света се възцари и победата на смъртта. С тези думи се оповестява една много дълбока тайна, а именно че чрез Христос в костната система на Исус от Назарет проникна нещо във висша степен свещено. Ето защо тази костна система не биваше да бъде докосвана!
Ето защо трябваше да се изпълнят и пророческите думи от Стария Завет: И нито една Негова кост да не строшите!
Защото така в Божиите сили биха се промъкнали човешки сили. Тук ние сме изправени пред една от най-дълбоките Мистерии на общочовешката еволюция.
към текста >>
73.
Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение.
GA_106 Египетски митове и мистерии
И когато после човекът започна да изгражда своите
кост
и, той отхвърли от себе си минералния свят.
Тогавашният човек все още живееше в лоното на Боговете; там той, тъй да се каже, все още понасяше всичко. После той трябваше да отхвърли от себе си онова, което се отдели като животинско царство. Ако човекът би го взел със себе си, той изобщо не би могъл да се развива по-нататък. Той трябваше да отхвърли от себе си животинското царство, а по-късно и растенията. Това, което виждаме навън в животните и растенията, не е нищо друго, освен темпераменти, страсти, определени качества на човека, които той трябваше да отхвърли от себе си.
И когато после човекът започна да изгражда своите кости, той отхвърли от себе си минералния свят.
След известно време човекът можеше да се обърне към своето обкръжение и да каже: По-рано аз можех да ви понасям;, по-рано вие свободно влизахте и излизахте от мен, както сега прави това въздухът. Докато живеех в течната Земя, там аз можех да ви понасям, можех да ви преработвам. Но сега сте навън, аз не мога повече да ви понасям, не мога повече да ви преработвам. И когато кожата обгърна човека отвсякъде, когато той се обособи като определено същество, в същата степен той вече различаваше и природните царства около себе си.
към текста >>
74.
3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
В своето тяло, в своята
кост
на и кръвна система днешният човек може да възприеме твърдия, течния и въздушния елемент.
Да, естествено! Защото Земята е само едно превъплъщение на Стария Сатурн и всичко на Земята е родено от огъня на Стария Сатурн. Хераклит беше запознат с тази истина в Мистериите. Като потвърждение на този факт може да послужи и обстоятелството, че Хераклит посвещава книгата, в която описва тази истина, на богинята от Ефес, и я полага върху нейния олтар.*16 Това означава само едно: Хераклит напълно е съзнавал, че дължи тази истина на Ефеските Мистерии, където учението за Сатурн, или първичния огън, все още е било проповядвано в неговия чист вид. Вие се досещате, че тези Същества, които наричаме Архаи или Духове на Личността, са постигнали своята "човешка" степен при съвсем други условия, отколкото са тези на сегашната Земя.
В своето тяло, в своята костна и кръвна система днешният човек може да възприеме твърдия, течния и въздушния елемент.
Сатурновите "човеци", или Духовете на Личността, трябваше да изграждат телата си само от топлина, от огън. И те правеха точно това: На Стария Сатурн Духовете на Личността имаха огнени тела. Техните тела се състояха само от топлина.
към текста >>
75.
Съдържание
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Властта на Христа над
кост
ната система и неговото тържествуване над смъртта.
Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
Властта на Христа над костната система и неговото тържествуване над смъртта.
към текста >>
76.
1. ПРЕДГОВОР от МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Земята, която прие в себе си веществото на
кост
ите и кръвта на Христа, Земята стана тяло на Христа и център на едно ново лъчезарене; от този център, който е събитието на Христа, се ражда една аура от духовни лъчи, едно ново слънце: Святият Дух.
Следователно тези сказки свидетелствуват, че се е държало сметка за равнището на разбиране, което съществуваше; те дават чрез Духовната Наука една основа, която ни помага да разберем наистина, що е Христос. Те ни водят до тайната на Бога, от който сме родени, и ни учат, що е смъртта. Ние схващаме смисъла на тази победа над смъртта, която е смъртта в Христа, и се научаваме да разбираме живота. Всемирният кръст възникващ от водите на света приема на нашата Земя един физически смисъл и, напоен с кръвта на Христа, проникнат от слънцето, той става величественият символ на възкресението.
Земята, която прие в себе си веществото на костите и кръвта на Христа, Земята стана тяло на Христа и център на едно ново лъчезарене; от този център, който е събитието на Христа, се ражда една аура от духовни лъчи, едно ново слънце: Святият Дух.
към текста >>
77.
12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Властта на Христа над
кост
ната система и неговото тържествуване над смъртта.
Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
Властта на Христа над костната система и неговото тържествуване над смъртта.
към текста >>
Това бяха колкото и чудно да изглежда то твърде тънките процеси, които стоят на основата на
кост
ната система.
Ако те не виждаха в него нищо забележително, причината е, че физическото тяло, такова каквото го виждат физическите очи, е само израз на духовното; преобразуванията ставаха в духовната част, която стои зад физическата. Следователно, чрез различните видове посвещения, които бяха получили древните посветени, те добиваха до известна степен власт над тяхното физическо тяло. Но имаше нещо в тялото, над което никакво посвещение не можеше да даде власт. Тук ние засягаме една велика тайна. В човешкия организъм имаше нещо, което оставаше недостъпно за посветения от преди-християнските времена.
Това бяха колкото и чудно да изглежда то твърде тънките процеси, които стоят на основата на костната система.
До кръщението на Христа Исуса от Йоана никога, в цялото течение на развитието, не е имало, нито между посветените нито между другите хора, едно човешко същество, което би могло да действува върху физико-химическите процеси на костите. Чрез слизането на Христа в тялото на Исуса от Назарет, Христовият Аз става господар на цялото тяло, включително и на, костната система. Последствието от това беше, че на Земята е живяло едно тяло способно да въплъти в развитието на Земята формата на костната система, духовната природа на тази форма. От целия човешки живот не би останало нищо в земното развитие, ако човек не би успял да въплъти по този пачки благородната форма на своята костна система в това развитие, ако той не би добил постепенно власт над законите, които царуват над костната система. Твърде често старите предания потвърждават това, което окултизмът казва; така смъртта е рисувана под формата на скелет.
към текста >>
До кръщението на Христа Исуса от Йоана никога, в цялото течение на развитието, не е имало, нито между посветените нито между другите хора, едно човешко същество, което би могло да действува върху физико-химическите процеси на
кост
ите.
Следователно, чрез различните видове посвещения, които бяха получили древните посветени, те добиваха до известна степен власт над тяхното физическо тяло. Но имаше нещо в тялото, над което никакво посвещение не можеше да даде власт. Тук ние засягаме една велика тайна. В човешкия организъм имаше нещо, което оставаше недостъпно за посветения от преди-християнските времена. Това бяха колкото и чудно да изглежда то твърде тънките процеси, които стоят на основата на костната система.
До кръщението на Христа Исуса от Йоана никога, в цялото течение на развитието, не е имало, нито между посветените нито между другите хора, едно човешко същество, което би могло да действува върху физико-химическите процеси на костите.
Чрез слизането на Христа в тялото на Исуса от Назарет, Христовият Аз става господар на цялото тяло, включително и на, костната система. Последствието от това беше, че на Земята е живяло едно тяло способно да въплъти в развитието на Земята формата на костната система, духовната природа на тази форма. От целия човешки живот не би останало нищо в земното развитие, ако човек не би успял да въплъти по този пачки благородната форма на своята костна система в това развитие, ако той не би добил постепенно власт над законите, които царуват над костната система. Твърде често старите предания потвърждават това, което окултизмът казва; така смъртта е рисувана под формата на скелет. Това изразява идеята, че в началото на развитието всички закони, които царуват над организма, с изключение на костите, имат такова естество, че те имат възможност в края на това развитие да продължават да съществуват под една по-висша форма.
към текста >>
Чрез слизането на Христа в тялото на Исуса от Назарет, Христовият Аз става господар на цялото тяло, включително и на,
кост
ната система.
Но имаше нещо в тялото, над което никакво посвещение не можеше да даде власт. Тук ние засягаме една велика тайна. В човешкия организъм имаше нещо, което оставаше недостъпно за посветения от преди-християнските времена. Това бяха колкото и чудно да изглежда то твърде тънките процеси, които стоят на основата на костната система. До кръщението на Христа Исуса от Йоана никога, в цялото течение на развитието, не е имало, нито между посветените нито между другите хора, едно човешко същество, което би могло да действува върху физико-химическите процеси на костите.
Чрез слизането на Христа в тялото на Исуса от Назарет, Христовият Аз става господар на цялото тяло, включително и на, костната система.
Последствието от това беше, че на Земята е живяло едно тяло способно да въплъти в развитието на Земята формата на костната система, духовната природа на тази форма. От целия човешки живот не би останало нищо в земното развитие, ако човек не би успял да въплъти по този пачки благородната форма на своята костна система в това развитие, ако той не би добил постепенно власт над законите, които царуват над костната система. Твърде често старите предания потвърждават това, което окултизмът казва; така смъртта е рисувана под формата на скелет. Това изразява идеята, че в началото на развитието всички закони, които царуват над организма, с изключение на костите, имат такова естество, че те имат възможност в края на това развитие да продължават да съществуват под една по-висша форма. Но нищо от това, което е собствено, земно, не би могло да продължава да живее, ако би загинала костната система.
към текста >>
Последствието от това беше, че на Земята е живяло едно тяло способно да въплъти в развитието на Земята формата на
кост
ната система, духовната природа на тази форма.
Тук ние засягаме една велика тайна. В човешкия организъм имаше нещо, което оставаше недостъпно за посветения от преди-християнските времена. Това бяха колкото и чудно да изглежда то твърде тънките процеси, които стоят на основата на костната система. До кръщението на Христа Исуса от Йоана никога, в цялото течение на развитието, не е имало, нито между посветените нито между другите хора, едно човешко същество, което би могло да действува върху физико-химическите процеси на костите. Чрез слизането на Христа в тялото на Исуса от Назарет, Христовият Аз става господар на цялото тяло, включително и на, костната система.
Последствието от това беше, че на Земята е живяло едно тяло способно да въплъти в развитието на Земята формата на костната система, духовната природа на тази форма.
От целия човешки живот не би останало нищо в земното развитие, ако човек не би успял да въплъти по този пачки благородната форма на своята костна система в това развитие, ако той не би добил постепенно власт над законите, които царуват над костната система. Твърде често старите предания потвърждават това, което окултизмът казва; така смъртта е рисувана под формата на скелет. Това изразява идеята, че в началото на развитието всички закони, които царуват над организма, с изключение на костите, имат такова естество, че те имат възможност в края на това развитие да продължават да съществуват под една по-висша форма. Но нищо от това, което е собствено, земно, не би могло да продължава да живее, ако би загинала костната система. Тази костна система трябва да възтържествува над смъртта във физически смисъл.
към текста >>
От целия човешки живот не би останало нищо в земното развитие, ако човек не би успял да въплъти по този пачки благородната форма на своята
кост
на система в това развитие, ако той не би добил постепенно власт над законите, които царуват над
кост
ната система.
В човешкия организъм имаше нещо, което оставаше недостъпно за посветения от преди-християнските времена. Това бяха колкото и чудно да изглежда то твърде тънките процеси, които стоят на основата на костната система. До кръщението на Христа Исуса от Йоана никога, в цялото течение на развитието, не е имало, нито между посветените нито между другите хора, едно човешко същество, което би могло да действува върху физико-химическите процеси на костите. Чрез слизането на Христа в тялото на Исуса от Назарет, Христовият Аз става господар на цялото тяло, включително и на, костната система. Последствието от това беше, че на Земята е живяло едно тяло способно да въплъти в развитието на Земята формата на костната система, духовната природа на тази форма.
От целия човешки живот не би останало нищо в земното развитие, ако човек не би успял да въплъти по този пачки благородната форма на своята костна система в това развитие, ако той не би добил постепенно власт над законите, които царуват над костната система.
Твърде често старите предания потвърждават това, което окултизмът казва; така смъртта е рисувана под формата на скелет. Това изразява идеята, че в началото на развитието всички закони, които царуват над организма, с изключение на костите, имат такова естество, че те имат възможност в края на това развитие да продължават да съществуват под една по-висша форма. Но нищо от това, което е собствено, земно, не би могло да продължава да живее, ако би загинала костната система. Тази костна система трябва да възтържествува над смъртта във физически смисъл. Ето защо този, който трябваше да победи смъртта на Земята, трябваше да стане господар на костната система, по същия начин, както Ви обясних, както беше господар на определени духовни способности.
към текста >>
Това изразява идеята, че в началото на развитието всички закони, които царуват над организма, с изключение на
кост
ите, имат такова естество, че те имат възможност в края на това развитие да продължават да съществуват под една по-висша форма.
До кръщението на Христа Исуса от Йоана никога, в цялото течение на развитието, не е имало, нито между посветените нито между другите хора, едно човешко същество, което би могло да действува върху физико-химическите процеси на костите. Чрез слизането на Христа в тялото на Исуса от Назарет, Христовият Аз става господар на цялото тяло, включително и на, костната система. Последствието от това беше, че на Земята е живяло едно тяло способно да въплъти в развитието на Земята формата на костната система, духовната природа на тази форма. От целия човешки живот не би останало нищо в земното развитие, ако човек не би успял да въплъти по този пачки благородната форма на своята костна система в това развитие, ако той не би добил постепенно власт над законите, които царуват над костната система. Твърде често старите предания потвърждават това, което окултизмът казва; така смъртта е рисувана под формата на скелет.
Това изразява идеята, че в началото на развитието всички закони, които царуват над организма, с изключение на костите, имат такова естество, че те имат възможност в края на това развитие да продължават да съществуват под една по-висша форма.
Но нищо от това, което е собствено, земно, не би могло да продължава да живее, ако би загинала костната система. Тази костна система трябва да възтържествува над смъртта във физически смисъл. Ето защо този, който трябваше да победи смъртта на Земята, трябваше да стане господар на костната система, по същия начин, както Ви обясних, както беше господар на определени духовни способности. Ние имаме власт над нашата кръвоносна система само по един относителен начин. Например, чувството на срам изгонва кръвта от сърцето към лицето; чрез това душата действува върху кръвообращението; страхът предизвиква прибледняване, прави да нахлуе кръвта в сърцето.
към текста >>
Но нищо от това, което е собствено, земно, не би могло да продължава да живее, ако би загинала
кост
ната система.
Чрез слизането на Христа в тялото на Исуса от Назарет, Христовият Аз става господар на цялото тяло, включително и на, костната система. Последствието от това беше, че на Земята е живяло едно тяло способно да въплъти в развитието на Земята формата на костната система, духовната природа на тази форма. От целия човешки живот не би останало нищо в земното развитие, ако човек не би успял да въплъти по този пачки благородната форма на своята костна система в това развитие, ако той не би добил постепенно власт над законите, които царуват над костната система. Твърде често старите предания потвърждават това, което окултизмът казва; така смъртта е рисувана под формата на скелет. Това изразява идеята, че в началото на развитието всички закони, които царуват над организма, с изключение на костите, имат такова естество, че те имат възможност в края на това развитие да продължават да съществуват под една по-висша форма.
Но нищо от това, което е собствено, земно, не би могло да продължава да живее, ако би загинала костната система.
Тази костна система трябва да възтържествува над смъртта във физически смисъл. Ето защо този, който трябваше да победи смъртта на Земята, трябваше да стане господар на костната система, по същия начин, както Ви обясних, както беше господар на определени духовни способности. Ние имаме власт над нашата кръвоносна система само по един относителен начин. Например, чувството на срам изгонва кръвта от сърцето към лицето; чрез това душата действува върху кръвообращението; страхът предизвиква прибледняване, прави да нахлуе кръвта в сърцето. Когато сме тъжни, сълзите бликат от очите.
към текста >>
Тази
кост
на система трябва да възтържествува над смъртта във физически смисъл.
Последствието от това беше, че на Земята е живяло едно тяло способно да въплъти в развитието на Земята формата на костната система, духовната природа на тази форма. От целия човешки живот не би останало нищо в земното развитие, ако човек не би успял да въплъти по този пачки благородната форма на своята костна система в това развитие, ако той не би добил постепенно власт над законите, които царуват над костната система. Твърде често старите предания потвърждават това, което окултизмът казва; така смъртта е рисувана под формата на скелет. Това изразява идеята, че в началото на развитието всички закони, които царуват над организма, с изключение на костите, имат такова естество, че те имат възможност в края на това развитие да продължават да съществуват под една по-висша форма. Но нищо от това, което е собствено, земно, не би могло да продължава да живее, ако би загинала костната система.
Тази костна система трябва да възтържествува над смъртта във физически смисъл.
Ето защо този, който трябваше да победи смъртта на Земята, трябваше да стане господар на костната система, по същия начин, както Ви обясних, както беше господар на определени духовни способности. Ние имаме власт над нашата кръвоносна система само по един относителен начин. Например, чувството на срам изгонва кръвта от сърцето към лицето; чрез това душата действува върху кръвообращението; страхът предизвиква прибледняване, прави да нахлуе кръвта в сърцето. Когато сме тъжни, сълзите бликат от очите. Това са все действия, които показват властта на душата над тялото.
към текста >>
Ето защо този, който трябваше да победи смъртта на Земята, трябваше да стане господар на
кост
ната система, по същия начин, както Ви обясних, както беше господар на определени духовни способности.
От целия човешки живот не би останало нищо в земното развитие, ако човек не би успял да въплъти по този пачки благородната форма на своята костна система в това развитие, ако той не би добил постепенно власт над законите, които царуват над костната система. Твърде често старите предания потвърждават това, което окултизмът казва; така смъртта е рисувана под формата на скелет. Това изразява идеята, че в началото на развитието всички закони, които царуват над организма, с изключение на костите, имат такова естество, че те имат възможност в края на това развитие да продължават да съществуват под една по-висша форма. Но нищо от това, което е собствено, земно, не би могло да продължава да живее, ако би загинала костната система. Тази костна система трябва да възтържествува над смъртта във физически смисъл.
Ето защо този, който трябваше да победи смъртта на Земята, трябваше да стане господар на костната система, по същия начин, както Ви обясних, както беше господар на определени духовни способности.
Ние имаме власт над нашата кръвоносна система само по един относителен начин. Например, чувството на срам изгонва кръвта от сърцето към лицето; чрез това душата действува върху кръвообращението; страхът предизвиква прибледняване, прави да нахлуе кръвта в сърцето. Когато сме тъжни, сълзите бликат от очите. Това са все действия, които показват властта на душата над тялото. Онзи, който е минал през известно посвещение, има още по-дълбока власт над своето тяло: той има възможността да упражнява напълно определено действие върху движенията на различните части на своя мозък, и т.н.
към текста >>
Христовата свободна воля слезе чак до
кост
ната система, проникна в нея и за първи път в развитието на Земята можа да действува вътре в тази система.
И така, човешката природа, която съставляваше тялото на Исуса от Назарет, беше под властта на Христа.
Христовата свободна воля слезе чак до костната система, проникна в нея и за първи път в развитието на Земята можа да действува вътре в тази система.
Нека подчертаем значението на този факт: човекът е добил на Земята формата, която той има днес в своята костна система, тази форма не е получена от миналите въплъщения на нашата планета. Но той би я изгубил, ако в нея не би проникнала духовната сила, духовното същество, което наричаме Христос така една огромна си ла слезе чак до сърцевината на троичното тяло на Исуса от Назарет.
към текста >>
Нека подчертаем значението на този факт: човекът е добил на Земята формата, която той има днес в своята
кост
на система, тази форма не е получена от миналите въплъщения на нашата планета.
И така, човешката природа, която съставляваше тялото на Исуса от Назарет, беше под властта на Христа. Христовата свободна воля слезе чак до костната система, проникна в нея и за първи път в развитието на Земята можа да действува вътре в тази система.
Нека подчертаем значението на този факт: човекът е добил на Земята формата, която той има днес в своята костна система, тази форма не е получена от миналите въплъщения на нашата планета.
Но той би я изгубил, ако в нея не би проникнала духовната сила, духовното същество, което наричаме Христос така една огромна си ла слезе чак до сърцевината на троичното тяло на Исуса от Назарет.
към текста >>
Когато се казва, че даден човек "вижда един друг", това не е все едно да каже: "другият беше пред него в тяло от плът и
кост
и, заемайки място в пространството и беше видим за неговите физически очи." Когато изобщо се говори, че "Евангелието трябва да се разбира буквално", тези които говорят така показват, че те много малко разбират "буквата".
Това, което е описано тук, има същото значение както когато апостолите са търсили Исуса. Не се казва, че обикновените очи го виждаха, но че онези, които го търсеха, го намериха чрез едно нарастване на тяхна та вътрешна сила.
Когато се казва, че даден човек "вижда един друг", това не е все едно да каже: "другият беше пред него в тяло от плът и кости, заемайки място в пространството и беше видим за неговите физически очи." Когато изобщо се говори, че "Евангелието трябва да се разбира буквално", тези които говорят така показват, че те много малко разбират "буквата".
Ако забележите, че цитираните места от Евангелието има една прогресия, Вие ще разберете извършеното по-рано и което подготовка за следващото. Вие ще разберете особено това, което е каза за нарастващата Христова сила вътре в троичната обвивка на Исуса от Назарет. Когато Христос върши изцеления, това значи, че неговата сила има власт да се влее в една друга душа. И ако той може това, значи, че той продължава да действува в смисъла, който сам показва, когато казва на Самаритянката край кладенеца: "Аз Съм живата вода! " На сватбата от Кана Галилейска той действува като един посветен от Пета степен, като такъв, който има власт над елементите.
към текста >>
Това обяснява и думите, написани за разпънатия на кръста: "не трябва да му се строши нито една
кост
!
Тук е и изходната точка на Евангелието Йоана. Това огромно събитие не можеше да бъде описано за първи път освен от ученика, когото сам Христос: беше посветил, възкръсналият Лазар, този, който от тогава се нарича само: ученикът, който Исус любеше. Само той можеше да направи да бъде разбрано това събитие, което после апостол Павел схвана чрез своето особено посвещение, а именно: че в този момент в земното развитие бе внесена силата, която щеше да победи смъртта.
Това обяснява и думите, написани за разпънатия на кръста: "не трябва да му се строши нито една кост!
" Защо? Защото не биваше да бъде засегната формата, която беше под властта на Христа. Ако бяха му строшили костите, една по-нисша човешка сила би се примесила към Христовата сила, която той трябваше да упражнява чак до костите на Исуса от Назарет. Тази форма трябваше да бъде запазена, защото тя трябваше да остане напълно под властта на Христа.
към текста >>
Ако бяха му строшили
кост
ите, една по-нисша човешка сила би се примесила към Христовата сила, която той трябваше да упражнява чак до
кост
ите на Исуса от Назарет.
Това огромно събитие не можеше да бъде описано за първи път освен от ученика, когото сам Христос: беше посветил, възкръсналият Лазар, този, който от тогава се нарича само: ученикът, който Исус любеше. Само той можеше да направи да бъде разбрано това събитие, което после апостол Павел схвана чрез своето особено посвещение, а именно: че в този момент в земното развитие бе внесена силата, която щеше да победи смъртта. Това обяснява и думите, написани за разпънатия на кръста: "не трябва да му се строши нито една кост! " Защо? Защото не биваше да бъде засегната формата, която беше под властта на Христа.
Ако бяха му строшили костите, една по-нисша човешка сила би се примесила към Христовата сила, която той трябваше да упражнява чак до костите на Исуса от Назарет.
Тази форма трябваше да бъде запазена, защото тя трябваше да остане напълно под властта на Христа.
към текста >>
78.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Тези органи се сгъстиха, втвърдиха се и постепенно се образува
кост
ната система.
Но в тази материя се намираха изостаналите същества и човекът не можеше да не се срещне с тях в телесната обвивка, която той облече. Имаше духовни същества, които още през атлантско време бяха съпътници на човека; впрочем материята на неговото тяло беше много по-гъвкава в сравнение с днешната. Въздухът беше изпълнен с водни пари и самият човек беше съставен от тънка материя, подобна на материята на пихтиеобразните днешни животни, които живеят в морските води и които трудно могат да бъдат различени от тяхната среда. Зародишите на всички органи съществуваха вече.
Тези органи се сгъстиха, втвърдиха се и постепенно се образува костната система.
В началото на Атлантската епоха имаше още духовни същества които съпътствуваха живота на човека; неговото ясновидство му позволяваше да вижда както тях, така и тези, които обитаваха на Слънцето и лъчезареха към него в слънчевите лъчи. Защото към човека не слиза само физическа светлина; слънчевата светлина е изпълнена със същества, които тогавашният човек виждаше. И когато се намираше в едно състояние, което може да се сравни с това на днешния сън, той се чувствуваше вън от своето тяло, в сферата, където се движеха тези слънчеви същества. През последната третина на Атлантската епоха, физическата материя все повече се сгъсти и човекът получи първите зачатъци на едно лично съзнание. Тогава той започна да не вижда вече духовни същества около себе си.
към текста >>
79.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Но когато от първия до последния
кост
юм трябва да се получи едно цяло, трябва да се получи нещо, което не само така да се каже изразява отделно това, което се проявява чрез отделния изпълнител, но което дава една обща картина, тогава е необходимо и тази част на работата да бъде одушевена от една обща идея.
Трябва да кажа тези думи не толкова за да говоря върху този пример на духовната работа, а да говоря именно върху него като пример за това, което може да бъде принцип, ръководна нишка и идея на едно духовно съжителство. За нас стана явно, че е възможно да развържем онези сили в човешката душа, които могат да бъдат развързани, когато през сърцата, през душата преминава една духовна идея и когато душите са достатъчно узрели, щото всеки един от участвуващите в работата да се чувствува на своето място. С най-дълбоко задоволство трябва да кажем, че онези членове на нашето движение, които съдействуваха за да осъществим това представление, работиха за нашето дело не само с преданост казвам това с пълно съзнание но преди всичко с най-вътрешно разбиране за това дело. И благодарение на това ние успяхме да включим в едно цяло не само изпълнителите на отделните образи на драмата, цяло, което вчера бе показано пред Вас, но бяхме също в състояние да създадем едно цяло и чрез работата на нашите членове живописци, работа също изпълнена не само с преданост, но и с разбиране. Би било невъзможно да Ви изтъкна в подробности всичко, което беше необходимо като работа от страна на този или онзи член.
Но когато от първия до последния костюм трябва да се получи едно цяло, трябва да се получи нещо, което не само така да се каже изразява отделно това, което се проявява чрез отделния изпълнител, но което дава една обща картина, тогава е необходимо и тази част на работата да бъде одушевена от една обща идея.
И със задоволство трябва да кажа, че този наш уважаем член, който се нагърби с неимоверно тежката работа да изработи нашите костюми в смисъла на цялостното представление, че този наш член свърши своята работа с най-дълбоко разбиране. С пълно съзнание казвам, че бе проявена, извънредна гениалност в начина, как отделните неща бяха съчетани в цялото. Така щото, ако ми позволите да изразя едно лично чувство, вчера аз действително изпитах в дълбочината на душата си голяма благодарност към онези, към всички онези, които съдействуваха с такова пълно разбиране и работа, всеки един на своето място, благодарност, която бих искал и днес да изкажа към всеки един от тях, благодарност, която има и една друга страна, онази страна, която прави чувството на благодарност да бъде отправено отново към всеобщия извор на нашия духовен живот, от който произхожда всичко, което ние хората въобще можем да направим. И само защото този духовен живот беше деен, ние можахме да направим този слаб опит да представим на сцената такова едно произведение на изкуството. Но при това ние можахме да съберем опитности и изживявания.
към текста >>
И със задоволство трябва да кажа, че този наш уважаем член, който се нагърби с неимоверно тежката работа да изработи нашите
кост
юми в смисъла на цялостното представление, че този наш член свърши своята работа с най-дълбоко разбиране.
За нас стана явно, че е възможно да развържем онези сили в човешката душа, които могат да бъдат развързани, когато през сърцата, през душата преминава една духовна идея и когато душите са достатъчно узрели, щото всеки един от участвуващите в работата да се чувствува на своето място. С най-дълбоко задоволство трябва да кажем, че онези членове на нашето движение, които съдействуваха за да осъществим това представление, работиха за нашето дело не само с преданост казвам това с пълно съзнание но преди всичко с най-вътрешно разбиране за това дело. И благодарение на това ние успяхме да включим в едно цяло не само изпълнителите на отделните образи на драмата, цяло, което вчера бе показано пред Вас, но бяхме също в състояние да създадем едно цяло и чрез работата на нашите членове живописци, работа също изпълнена не само с преданост, но и с разбиране. Би било невъзможно да Ви изтъкна в подробности всичко, което беше необходимо като работа от страна на този или онзи член. Но когато от първия до последния костюм трябва да се получи едно цяло, трябва да се получи нещо, което не само така да се каже изразява отделно това, което се проявява чрез отделния изпълнител, но което дава една обща картина, тогава е необходимо и тази част на работата да бъде одушевена от една обща идея.
И със задоволство трябва да кажа, че този наш уважаем член, който се нагърби с неимоверно тежката работа да изработи нашите костюми в смисъла на цялостното представление, че този наш член свърши своята работа с най-дълбоко разбиране.
С пълно съзнание казвам, че бе проявена, извънредна гениалност в начина, как отделните неща бяха съчетани в цялото. Така щото, ако ми позволите да изразя едно лично чувство, вчера аз действително изпитах в дълбочината на душата си голяма благодарност към онези, към всички онези, които съдействуваха с такова пълно разбиране и работа, всеки един на своето място, благодарност, която бих искал и днес да изкажа към всеки един от тях, благодарност, която има и една друга страна, онази страна, която прави чувството на благодарност да бъде отправено отново към всеобщия извор на нашия духовен живот, от който произхожда всичко, което ние хората въобще можем да направим. И само защото този духовен живот беше деен, ние можахме да направим този слаб опит да представим на сцената такова едно произведение на изкуството. Но при това ние можахме да съберем опитности и изживявания. Онзи, който даде своя принос в определен сектор на нашата работа, можа да изпита радост, че духовният живот е в известно отношение една побеждаваща сила.
към текста >>
80.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Човек може да преброи
кост
ите на човека и
кост
ите на висшите бозайници и също мускулите на човека и тези на бозайниците и връзката, която може да се види от това е довела в съвременността до един световен мироглед, който поставя човека в близост до висшите бозайници.
Тук имаме един пример, който същевременно показва колко безкрайно важно е да не сме едностранчиви в нашите проучвания.
Човек може да преброи костите на човека и костите на висшите бозайници и също мускулите на човека и тези на бозайниците и връзката, която може да се види от това е довела в съвременността до един световен мироглед, който поставя човека в близост до висшите бозайници.
Че това може да се случи произтича просто от факта, че хората все още не са се научили, а ще се научат чрез Духовната Наука, колко важно е не само да имат истини, но и да прибавят нещо към тях. Осъзнайте, мои мили приятели, че в този момент се казва нещо много важно, нещо, което антропософът би трябвало да впише в паметта и сърцето си: много неща са верни, но да се знае само, че едно нещо е вярно не е достатъчно! Например онова, което съвременната естествената история казва за родството на човека с маймуните е безсъмнено вярно. При една истина обаче важното не е само да я притежаваш като истина, но да знаеш нейната важност при обяснението на съществуването като цяло. Една твърде обикновена ежедневна истина може и да не бъде приета като решителна само защото нейната важност не е осъзната.
към текста >>
81.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Ако знаете само това, това би било да знаете толкова, че ако влезете в тази стая и чрез някои специални подреждания на вашата способност за зрение, не бихте могли да видите нищо от тази прекрасна компания, а само
кост
и, само скелетните система.
То винаги трябва да се сбогува с човека, преди той да влезе в духовния свят след смъртта си. В някои случаи това е много трудно за това същество и произлизат всевъзможни усложнения. Ето какво е положението: това същество, което държи властта напълно в подсъзнателното, е крайно зависимо от земята като цялостен организъм. Земята не е никак съществото, описано от геолозите, минералозите и палеонтолозите; Нашата земя е едно напълно живо същество. Човекът вижда само неговия скелет, защото геологът, минералогът и палеонтологът описват само неговата минерална природа, а това е земният скелет.
Ако знаете само това, това би било да знаете толкова, че ако влезете в тази стая и чрез някои специални подреждания на вашата способност за зрение, не бихте могли да видите нищо от тази прекрасна компания, а само кости, само скелетните система.
Представете си че някои влиза през вратата и на тези столове седят само скелети /това не значи, че вие ще имате само кокали, това не очаквам от вас но ще предположим, че човекът има способността да вижда само кости той ще е снабден с някакъв вид рентгенов апарат/. Това е точно онова, което геолозите виждат от земята. Те виждат само скелета. Тази земя обаче не се състои само от скелет, а е жив организъм и тази земя изпраща от своя център към всяка точка на повърхността си, към всяка територия специални енергии. Представете си повърхността на земята /вж рисунката/:
към текста >>
Представете си че някои влиза през вратата и на тези столове седят само скелети /това не значи, че вие ще имате само кокали, това не очаквам от вас но ще предположим, че човекът има способността да вижда само
кост
и той ще е снабден с някакъв вид рентгенов апарат/.
В някои случаи това е много трудно за това същество и произлизат всевъзможни усложнения. Ето какво е положението: това същество, което държи властта напълно в подсъзнателното, е крайно зависимо от земята като цялостен организъм. Земята не е никак съществото, описано от геолозите, минералозите и палеонтолозите; Нашата земя е едно напълно живо същество. Човекът вижда само неговия скелет, защото геологът, минералогът и палеонтологът описват само неговата минерална природа, а това е земният скелет. Ако знаете само това, това би било да знаете толкова, че ако влезете в тази стая и чрез някои специални подреждания на вашата способност за зрение, не бихте могли да видите нищо от тази прекрасна компания, а само кости, само скелетните система.
Представете си че някои влиза през вратата и на тези столове седят само скелети /това не значи, че вие ще имате само кокали, това не очаквам от вас но ще предположим, че човекът има способността да вижда само кости той ще е снабден с някакъв вид рентгенов апарат/.
Това е точно онова, което геолозите виждат от земята. Те виждат само скелета. Тази земя обаче не се състои само от скелет, а е жив организъм и тази земя изпраща от своя център към всяка точка на повърхността си, към всяка територия специални енергии. Представете си повърхността на земята /вж рисунката/:
към текста >>
82.
3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Вземайки една отделна
кост
, например бедрената
кост
, която съчетава най-голям носещ капацитет с най-малък разход на усилие, или чрез съзерцаване на удивителното устройство на сърцето или на мозъка, е възможно да имаме слабо понятие за онова, което би изживял някой, ако видеше мъдростта, от която е било породено това устройство, и ако после сравнеше с него това, което е човекът като душевно същество по отношение на страстите и желанията!
Защо би го имало този ефект? Защото в същия момент човекът би станал съзнателен за съвършенството на своето физическо и етерно тяло, сравнени с онова, което е той като душевно същество. Възможно е също да формираме идея за това чрез обикновено разсъждение. Всеки, който с помощта на физическата наука направи чисто външно изследване на удивителната структура на човешкото сърце или мозък, или на всяка отделна част на човешкия скелет, ще може да почувства колко безкрайно мъдри и съвършени са подредбата и устройството на физическото тяло.
Вземайки една отделна кост, например бедрената кост, която съчетава най-голям носещ капацитет с най-малък разход на усилие, или чрез съзерцаване на удивителното устройство на сърцето или на мозъка, е възможно да имаме слабо понятие за онова, което би изживял някой, ако видеше мъдростта, от която е било породено това устройство, и ако после сравнеше с него това, което е човекът като душевно същество по отношение на страстите и желанията!
През целия си живот той е зает със съсипване на този чудесен физически организъм, поддавайки се на своите желания, подтици, страсти и различни форми на наслада. Навсякъде в живота може да се наблюдава дейност, разрушителна за чудесната структура на човешкото сърце или мозък. Всичко това би дошло живо пред душата на човека, ако той се спуснеше съзнателно във физическото и етерното си тяло. А несъвършенството на душата, сравнено с перфектната структура на обвивките, би имало непреодолимо парализиращ ефект върху него, ако той можеше да сравни онова, което е в душата му, с онова, което мъдрото ръководство на Вселената е направило от неговото физическо и етерно тяло. Следователно той е защитен от спускане в тях съзнателно и е отклонен, при събуждане, към гоблена на сетивния свят разгърнат около него; той не може да погледне в своето най-вътрешно същество.
към текста >>
83.
10. Десета лекция. Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи. Четене в хрониката Акаша.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
То се изследва посредством изучаването на свидетелства, запазени в предания, в каменни плочки, във вкаменени
кост
и или черупки или камъни, чиито форми показват преобразуванията, които са се случили в предишните етапи на еволюцията.
Той не мислеше като днешния човек, защото мисленето в идеи и понятия е способност, придобита много по-късно; той имаше само логиката на сърцето, неосветена от интелектуално разбиране или научно мислене в съвременния смисъл. Но с тази логика на сърцето беше свързано нещо като пространствена памет: времето ставаше пространство. В наши дни, ако човек иска да погледне назад в миналото, той трябва да напрегне своята памет, докъдето стига тя. Ако тя не достига достатъчно назад, той е длъжен да се обърне към документи и записи. Вие знаете как се изследва миналото днес.
То се изследва посредством изучаването на свидетелства, запазени в предания, в каменни плочки, във вкаменени кости или черупки или камъни, чиито форми показват преобразуванията, които са се случили в предишните етапи на еволюцията.
Всички тези неща се изследват с цел по този начин да може да имаме картина на миналото.
към текста >>
84.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство.
GA_120 Откровенията на Кармата
А за да научи нещо, за да овладее каквото и да е, това
кост
ва на човека и време, и усилия.
Тези принципни различия между животното и човека могат да бъдат ясно разбрани единствено от този, който не се задоволява само с безпристрастната оценка на външните сетивни факти, а ги обхваща и със своето аналитично мислене. Тогава ние се изправяме пред едно явление, което е забелязано но не и обяснено също и от съвременните естествоизпитатели, а именно: Фактически човекът е принуден да учи и най-простите неща; в хода на своята история той трябва да усвои употребата и на найелементарните сечива и инструменти; днес нашите деца трябва да учат всичко, абсолютно всичко.
А за да научи нещо, за да овладее каквото и да е, това коства на човека и време, и усилия.
към текста >>
85.
6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин. Петте основни раси на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
В лицето на една такава раса намери видим израз всичко онова, което съществуваше в Сатурновото развитие; после обаче то се прибра в себе си и остави човека сам да се справя със своята твърда
кост
на система, довеждайки го фактически до края, до умирането.
И как изглежда действието върху системата на жлезите, това ние виждаме в лицето на индианската раса. Тъкмо тук се коренят причините за нейното отмиране, за нейното изчезване. След като е засегнало всички други системи, накрая Сатурновото влияние достига и до системата на жлезите. Тя отстранява най-твърдите части на човека, и бихме могли да кажем, че въпросното умиране се състои в един вид вкостеняване, както това се проявява дори и външно. Вгледайте се в лицата на старите индианци и Вие просто с ръцете си ще напипате процеса, за който става дума и който доведе до залеза на тази раса.
В лицето на една такава раса намери видим израз всичко онова, което съществуваше в Сатурновото развитие; после обаче то се прибра в себе си и остави човека сам да се справя със своята твърда костна система, довеждайки го фактически до края, до умирането.
Впрочем ние бихме могли да усетим нещо от тази действително окултна истина, когато още в 19 век чуваме как един от представителите на тези стари индианци говори за това, че предишните велики и могъщи сили са все още живи в неговото сърце, макар и те вече да не могат да участвуват в по-нататъшната еволюция. Описана е една трогателна сцена, при която вождът на загиващите индианци е изправен пред европейския завоевател. Представете си нагледно, как тези двама души застават един срещу друг, как сърцата им трепват, защото единият е току-що пристигнал от Европа, а другият е представител на онези ранни народи, които са потеглили на запад още когато расите е трябвало да бъдат разпръснати по лицето на Земята. И тогава индианците пренесоха на запад всичко онова, което е имало стойност за Атлантската културна епоха. И кое беше за индианеца най-важното, най-забележителното?
към текста >>
Неговата реч е запазена; тя е забележителна, понеже има връзка с всичко, което обсъждаме тези дни и гласи приблизително следното: „Тук в земята, по която стъпват завоевателите на нашата страна, са заровени
кост
ите на моите братя.
А тези постижения бяха в основата на онзи разцвет, до който стигнаха всички култури в Европа през средата на 19 век. Всичко това, той,синът на кафявата раса, не взе със себе си. Той остана прикрепен към великия Дух на прадалечното минало. Сега пред него застанаха тези, които в прадалечното минало също бяха приели великия Дух, само че те поднесоха пред очите му един лист хартия с множество малки знаци, буквите, от които той не разбираше нищо. Всичко това му беше чуждо, но в душата си той все пак носеше великия Дух.
Неговата реч е запазена; тя е забележителна, понеже има връзка с всичко, което обсъждаме тези дни и гласи приблизително следното: „Тук в земята, по която стъпват завоевателите на нашата страна, са заровени костите на моите братя.
Защо нозете на нашите победители трябва да стъпват върху гробовете на моите братя?
към текста >>
86.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
И през тази година трябва да осмислим за работата, която едва ли би могла да бъде лесно обгърната, но която заангажира седмаци наред един човек с цялата му душа и сърце, за работата, която трябваше да осигури подходящо изработване на изискваните
кост
юми.
И подобни неща са възможни само тогава, както вече казах от самото начало когато всеки един работи свободно и всеотдайно от сърце.
И през тази година трябва да осмислим за работата, която едва ли би могла да бъде лесно обгърната, но която заангажира седмаци наред един човек с цялата му душа и сърце, за работата, която трябваше да осигури подходящо изработване на изискваните костюми.
И както миналата година така и тази този товар пое върху себе си нашата любима госпожица фон Екардтщайн, тя се посвети на тази работа и това направи не само с отдайност, но, което е важно, също и с високо разбиране за всички подробности и за цялото, което никога не бива да се изпуска изпредвид в такива случаи.
към текста >>
87.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
Тя седнала в каруца и по даден знак настървените хора се нахвърлили върху нея, смъкнали от нея дрехите, повлекли я в църквата и буквално одрали месото от
кост
ите й.
С това ние засягаме събитие, което е действало символично и е било важно за много от това, което се извършва в историческите времена. Ние засягаме едно от тези събития, които само външно се проявяват като мъченическа смърт; те представляват символ, в който се изразяват духовни сили и значения. Яростта на тези, които обкръжавали архиепископа на Александрия, се стоварила върху Хипатия в мартенските дни на 415 година. Решили да се избавят от нейната власт, от нейната духовна власт. Най-невежите, диви орди от околностите на Александрия, били надъхани и чрез лъжа заловили тази мъдра девойка.
Тя седнала в каруца и по даден знак настървените хора се нахвърлили върху нея, смъкнали от нея дрехите, повлекли я в църквата и буквално одрали месото от костите й.
Те я разкъсали и съвършено лишената от човешки облик кръвожадна тълпа помъкнала през града части от тялото й. Такава е съдбата на великия философ Хипатия.
към текста >>
88.
Съдържание
GA_128 Окултна физиология
Главния и гръбначния мозък по отношение на
кост
ната система: Теория на прешлените на Оукен и Гьоте.
За опознаването на човешкото същество е необходимо страхопочитание пред човешката природа като откровение на Световния Дух. Изложението е направено от страна на духовния изследовател. Двойственост та на човека неговата форма и образ.
Главния и гръбначния мозък по отношение на костната система: Теория на прешлените на Оукен и Гьоте.
Преобразования в областта на главния и на гръбначния мозък; главният мозък представлява преобразен гръбначен мозък, по-стар от него. Главен мозък: будно, разсъждаващо мислене; Гръбначен мозък: сънообразен, функциониращ без размисъл. Скрития в главния мозък гръбначен мозък. Аурата на главния и на гръбначния мозък.
към текста >>
Кост
ната система, най-стария вид хранителен процес в еволюцията: непроменяемостта на
кост
ната система; кръвната система като нейна противоположност:
кост
ната система, действуваща в смисъла на Аза, но неподлежаща на промени чрез него; кръвната система, възприемаща по подвижен начин азовите процеси.
Кръвната система като носител на Аза в цялостното устройство. Разлика между жизнения процес и процеса на преместване на веществата. Себе-осъзнаване на организма чрез отделянето на вещества във вътрешността на организма. Организиращи сили на човешкото тяло като закони за формиране на кръвообращението; поместването на органите в него. Кръвната система като тази система сред органите която най-силно бива определяна от азовите изживявания.
Костната система, най-стария вид хранителен процес в еволюцията: непроменяемостта на костната система; кръвната система като нейна противоположност: костната система, действуваща в смисъла на Аза, но неподлежаща на промени чрез него; кръвната система, възприемаща по подвижен начин азовите процеси.
По въпроса за Френологията.
към текста >>
Кост
ната система, човешката форма за азовия живот; независимост на вътрешността от външния свят, постоянство и независимост на температурата на кръвта.
Кръвта като инструмент на Аза, главно-гръбначномозъчна нервна система: съзнателен живот, симпатикова нервна система: предпазване на съзнанието от живота на вътрешната планетарна система.
Костната система, човешката форма за азовия живот; независимост на вътрешността от външния свят, постоянство и независимост на температурата на кръвта.
Материални процеси на душевния живот: мисловен процес, процес на чувствуване, волеви процес. Съзнателно и несъзнателно азово устройство: костна система и Аз; вътрешна планетарна система и астралното тяло. Двата основни процеса на мисленето. Костната система и отлагането на соли. Процеси на чувствуване и процеси на набъбване.
към текста >>
Съзнателно и несъзнателно азово устройство:
кост
на система и Аз; вътрешна планетарна система и астралното тяло.
Кръвта като инструмент на Аза, главно-гръбначномозъчна нервна система: съзнателен живот, симпатикова нервна система: предпазване на съзнанието от живота на вътрешната планетарна система. Костната система, човешката форма за азовия живот; независимост на вътрешността от външния свят, постоянство и независимост на температурата на кръвта. Материални процеси на душевния живот: мисловен процес, процес на чувствуване, волеви процес.
Съзнателно и несъзнателно азово устройство: костна система и Аз; вътрешна планетарна система и астралното тяло.
Двата основни процеса на мисленето. Костната система и отлагането на соли. Процеси на чувствуване и процеси на набъбване. Волеви процеси и процеси на затопляне. Кръвта като най-независима органна система и като пазител на другите системи.
към текста >>
Кост
ната система и отлагането на соли.
Кръвта като инструмент на Аза, главно-гръбначномозъчна нервна система: съзнателен живот, симпатикова нервна система: предпазване на съзнанието от живота на вътрешната планетарна система. Костната система, човешката форма за азовия живот; независимост на вътрешността от външния свят, постоянство и независимост на температурата на кръвта. Материални процеси на душевния живот: мисловен процес, процес на чувствуване, волеви процес. Съзнателно и несъзнателно азово устройство: костна система и Аз; вътрешна планетарна система и астралното тяло. Двата основни процеса на мисленето.
Костната система и отлагането на соли.
Процеси на чувствуване и процеси на набъбване. Волеви процеси и процеси на затопляне. Кръвта като най-независима органна система и като пазител на другите системи. Червените кръвни телца. Своеобразност на кръвта.
към текста >>
89.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Всичко, което в това отношение принадлежи на човешката природа, което се числи към главния и към гръбначния мозък, е здраво оградено от надеждни, осигуряващи сигурна защита,
кост
ни образования.
Едната част, ясно различима в човека, ни се представя затворена в образувания, осигуряващи възможно най-добрата защита срещу външния свят. И по-точно всичко, което можем да причислим към областта на главния гръбначния мозък.
Всичко, което в това отношение принадлежи на човешката природа, което се числи към главния и към гръбначния мозък, е здраво оградено от надеждни, осигуряващи сигурна защита, костни образования.
Отстрани погледнато, можем да онагледим нещата, принадлежащи на тези две области, по следния начин: ако "А" (виж рисунка 1) представлява схематично сумата от подредени един върху друг гръбначни прешлени, разположени около гръбначния мозък, и "В" представлява черепния покрив на човешките кости, то в канала, образуван от наредените един над друг прешлени и от костите на черепа, е разположено всичко онова, което принадлежи на сферата на главния и на гръбначния мозък. Ние можем да разгледаме човека без да съзнаваме, че всичко, което принадлежи на тази област, в основата си представлява едно затворено в себе си цяло, и че всичко останало в човека, което по най-различен начин, физиологически, бихме могли да прибавим шия, туловище, крайници, е свързано с образованията на главния и гръбначния мозък, чрез образно изразено, по-малко или повече нишковидни или панделковидни образования. Същите трябва първо да пробият защитната обвивка, за да бъде установена връзката между частта, заключена в костното образование и елементите на външната човешка природа, присъединяващи се към нея. Така можем да кажем: дори за повърхностното наблюдение човекът се разкрива като нещо двойствено; едната част поместена в кухината на описаната костна система, в кухината на здравата и надеждна защитна обвивка, другата част – разположена вън от нея.
към текста >>
Отстрани погледнато, можем да онагледим нещата, принадлежащи на тези две области, по следния начин: ако "А" (виж рисунка 1) представлява схематично сумата от подредени един върху друг гръбначни прешлени, разположени около гръбначния мозък, и "В" представлява черепния покрив на човешките
кост
и, то в канала, образуван от наредените един над друг прешлени и от
кост
ите на черепа, е разположено всичко онова, което принадлежи на сферата на главния и на гръбначния мозък.
Едната част, ясно различима в човека, ни се представя затворена в образувания, осигуряващи възможно най-добрата защита срещу външния свят. И по-точно всичко, което можем да причислим към областта на главния гръбначния мозък. Всичко, което в това отношение принадлежи на човешката природа, което се числи към главния и към гръбначния мозък, е здраво оградено от надеждни, осигуряващи сигурна защита, костни образования.
Отстрани погледнато, можем да онагледим нещата, принадлежащи на тези две области, по следния начин: ако "А" (виж рисунка 1) представлява схематично сумата от подредени един върху друг гръбначни прешлени, разположени около гръбначния мозък, и "В" представлява черепния покрив на човешките кости, то в канала, образуван от наредените един над друг прешлени и от костите на черепа, е разположено всичко онова, което принадлежи на сферата на главния и на гръбначния мозък.
Ние можем да разгледаме човека без да съзнаваме, че всичко, което принадлежи на тази област, в основата си представлява едно затворено в себе си цяло, и че всичко останало в човека, което по най-различен начин, физиологически, бихме могли да прибавим шия, туловище, крайници, е свързано с образованията на главния и гръбначния мозък, чрез образно изразено, по-малко или повече нишковидни или панделковидни образования. Същите трябва първо да пробият защитната обвивка, за да бъде установена връзката между частта, заключена в костното образование и елементите на външната човешка природа, присъединяващи се към нея. Така можем да кажем: дори за повърхностното наблюдение човекът се разкрива като нещо двойствено; едната част поместена в кухината на описаната костна система, в кухината на здравата и надеждна защитна обвивка, другата част – разположена вън от нея.
към текста >>
Същите трябва първо да пробият защитната обвивка, за да бъде установена връзката между частта, заключена в
кост
ното образование и елементите на външната човешка природа, присъединяващи се към нея.
Едната част, ясно различима в човека, ни се представя затворена в образувания, осигуряващи възможно най-добрата защита срещу външния свят. И по-точно всичко, което можем да причислим към областта на главния гръбначния мозък. Всичко, което в това отношение принадлежи на човешката природа, което се числи към главния и към гръбначния мозък, е здраво оградено от надеждни, осигуряващи сигурна защита, костни образования. Отстрани погледнато, можем да онагледим нещата, принадлежащи на тези две области, по следния начин: ако "А" (виж рисунка 1) представлява схематично сумата от подредени един върху друг гръбначни прешлени, разположени около гръбначния мозък, и "В" представлява черепния покрив на човешките кости, то в канала, образуван от наредените един над друг прешлени и от костите на черепа, е разположено всичко онова, което принадлежи на сферата на главния и на гръбначния мозък. Ние можем да разгледаме човека без да съзнаваме, че всичко, което принадлежи на тази област, в основата си представлява едно затворено в себе си цяло, и че всичко останало в човека, което по най-различен начин, физиологически, бихме могли да прибавим шия, туловище, крайници, е свързано с образованията на главния и гръбначния мозък, чрез образно изразено, по-малко или повече нишковидни или панделковидни образования.
Същите трябва първо да пробият защитната обвивка, за да бъде установена връзката между частта, заключена в костното образование и елементите на външната човешка природа, присъединяващи се към нея.
Така можем да кажем: дори за повърхностното наблюдение човекът се разкрива като нещо двойствено; едната част поместена в кухината на описаната костна система, в кухината на здравата и надеждна защитна обвивка, другата част – разположена вън от нея.
към текста >>
Така можем да кажем: дори за повърхностното наблюдение човекът се разкрива като нещо двойствено; едната част поместена в кухината на описаната
кост
на система, в кухината на здравата и надеждна защитна обвивка, другата част – разположена вън от нея.
И по-точно всичко, което можем да причислим към областта на главния гръбначния мозък. Всичко, което в това отношение принадлежи на човешката природа, което се числи към главния и към гръбначния мозък, е здраво оградено от надеждни, осигуряващи сигурна защита, костни образования. Отстрани погледнато, можем да онагледим нещата, принадлежащи на тези две области, по следния начин: ако "А" (виж рисунка 1) представлява схематично сумата от подредени един върху друг гръбначни прешлени, разположени около гръбначния мозък, и "В" представлява черепния покрив на човешките кости, то в канала, образуван от наредените един над друг прешлени и от костите на черепа, е разположено всичко онова, което принадлежи на сферата на главния и на гръбначния мозък. Ние можем да разгледаме човека без да съзнаваме, че всичко, което принадлежи на тази област, в основата си представлява едно затворено в себе си цяло, и че всичко останало в човека, което по най-различен начин, физиологически, бихме могли да прибавим шия, туловище, крайници, е свързано с образованията на главния и гръбначния мозък, чрез образно изразено, по-малко или повече нишковидни или панделковидни образования. Същите трябва първо да пробият защитната обвивка, за да бъде установена връзката между частта, заключена в костното образование и елементите на външната човешка природа, присъединяващи се към нея.
Така можем да кажем: дори за повърхностното наблюдение човекът се разкрива като нещо двойствено; едната част поместена в кухината на описаната костна система, в кухината на здравата и надеждна защитна обвивка, другата част – разположена вън от нея.
към текста >>
Сега трябва да хвърлим съвсем бегъл поглед върху съдържанието на това
кост
но образование.
Сега трябва да хвърлим съвсем бегъл поглед върху съдържанието на това костно образование.
И отново лесно можем да разграничим голямата маса, разположена в черепните кости и качеството на главния мозък , от друга една част, прикачена към него като опашка или придатък и в органическата връзка с него вдадени в гръбначномозъчния канал като нишковиден израстък на главния мозък. Ако разграничим тези две образования едно от друго, то трябва да отбележим и още нещо, на което официалната наука не счита за необходимо да обръща внимание, на което окултната наука, прониквайки в дълбоката същност на човека, трябва да обърне особено внимание. Нужно е да отбележим, че всичко, казано по традиция за човека, на базата на дадено наблюдение, засега се отнася само за човека. Защото в момента, в който проникваме в дълбоките основи на отделните органи, осъзнаваме, в хода на лекциите ще се убедим действително в това, че със своето дълбоко значение даден орган може да играе при човека роля, съвсем различна от тази на подобен орган в животинския свят. Или по-точно казано: който разглежда нещата през погледа на обичайната, официална наука, би казал: това, което ни казваш сега, би могло да се каже и по отношение на животните.
към текста >>
И отново лесно можем да разграничим голямата маса, разположена в черепните
кост
и и качеството на главния мозък , от друга една част, прикачена към него като опашка или придатък и в органическата връзка с него вдадени в гръбначномозъчния канал като нишковиден израстък на главния мозък.
Сега трябва да хвърлим съвсем бегъл поглед върху съдържанието на това костно образование.
И отново лесно можем да разграничим голямата маса, разположена в черепните кости и качеството на главния мозък , от друга една част, прикачена към него като опашка или придатък и в органическата връзка с него вдадени в гръбначномозъчния канал като нишковиден израстък на главния мозък.
Ако разграничим тези две образования едно от друго, то трябва да отбележим и още нещо, на което официалната наука не счита за необходимо да обръща внимание, на което окултната наука, прониквайки в дълбоката същност на човека, трябва да обърне особено внимание. Нужно е да отбележим, че всичко, казано по традиция за човека, на базата на дадено наблюдение, засега се отнася само за човека. Защото в момента, в който проникваме в дълбоките основи на отделните органи, осъзнаваме, в хода на лекциите ще се убедим действително в това, че със своето дълбоко значение даден орган може да играе при човека роля, съвсем различна от тази на подобен орган в животинския свят. Или по-точно казано: който разглежда нещата през погледа на обичайната, официална наука, би казал: това, което ни казваш сега, би могло да се каже и по отношение на животните. Но ако проникнем по-дълбоко в нещата, това, което казваме за значение то и същността на органите при човека, не може да се каже по същия начин и за животните; окултното наблюдение има за цел да разглежда животните сами за себе си, да провери, дали това, което сме в състояние да кажем за човека по отношение на главния и гръбначния мозък, се отнася и за животните.
към текста >>
Това става още по-разбираемо, ако си припомним, че Гьоте, Оукен и други мислещи изследователи са обърнали внимание на факта, че във формата си
кост
ите на черепа показват известно сходство с прешлените на гръбначния стълб.
Ако разгледаме гръбначния мозък от една страна и главния от друга, то лесно ще открием една истина, на която мислещи природоизследователи са обърнали внимание преди повече от 100 години. Има известна истина, ако кажем: разгледаме ли главния мозък, то същият започва да прилича на преобразен гръбначен мозък.
Това става още по-разбираемо, ако си припомним, че Гьоте, Оукен и други мислещи изследователи са обърнали внимание на факта, че във формата си костите на черепа показват известно сходство с прешлените на гръбначния стълб.
Гьоте например, изучавайки сходството във формата на органите, в своите наблюдения рано забелязал, че ако си представим преобразувани отделните прешлени сплескани и сферично оформени, то чрез подобно преустройство на прешлените можем да получим костите на черепа и ако по този начин вземем един прешлен и го раздуем на всички страни, той ще добие кон тури, ще стане плосък в разширението си и постепенно от прешлена бихме могли да изведем формата на черепните кости. Така в известно отношение черепните кости бихме могли да наречем преобразувани прешлени. Както можем да разглеждаме черепните кости, обхващащи главния мозък, като преобразувани прешлени, като преобразувани кости, в първичната си форма обгръщащи гръбначния мозък, така можем да си представим и масата на гръбначния мозък, раздута по разнообразен начин, диференцирана и усложнени; и така, чрез преобразуване от гръбначен мозък получаваме главния, тъй като, по сходен начин, можем да си представим как от едно растение, имащо първоначално само листа, израства след това цветът. Така можем да си представим, че след преобразуване на гръбначния мозък, чрез издигането му на едно по-високо стъпало, може да се образува целият главен мозък. По-късно ще издигането му на едно по-високо стъпало, може да се образува целият главен мозък.
към текста >>
Гьоте например, изучавайки сходството във формата на органите, в своите наблюдения рано забелязал, че ако си представим преобразувани отделните прешлени сплескани и сферично оформени, то чрез подобно преустройство на прешлените можем да получим
кост
ите на черепа и ако по този начин вземем един прешлен и го раздуем на всички страни, той ще добие кон тури, ще стане плосък в разширението си и постепенно от прешлена бихме могли да изведем формата на черепните
кост
и.
Ако разгледаме гръбначния мозък от една страна и главния от друга, то лесно ще открием една истина, на която мислещи природоизследователи са обърнали внимание преди повече от 100 години. Има известна истина, ако кажем: разгледаме ли главния мозък, то същият започва да прилича на преобразен гръбначен мозък. Това става още по-разбираемо, ако си припомним, че Гьоте, Оукен и други мислещи изследователи са обърнали внимание на факта, че във формата си костите на черепа показват известно сходство с прешлените на гръбначния стълб.
Гьоте например, изучавайки сходството във формата на органите, в своите наблюдения рано забелязал, че ако си представим преобразувани отделните прешлени сплескани и сферично оформени, то чрез подобно преустройство на прешлените можем да получим костите на черепа и ако по този начин вземем един прешлен и го раздуем на всички страни, той ще добие кон тури, ще стане плосък в разширението си и постепенно от прешлена бихме могли да изведем формата на черепните кости.
Така в известно отношение черепните кости бихме могли да наречем преобразувани прешлени. Както можем да разглеждаме черепните кости, обхващащи главния мозък, като преобразувани прешлени, като преобразувани кости, в първичната си форма обгръщащи гръбначния мозък, така можем да си представим и масата на гръбначния мозък, раздута по разнообразен начин, диференцирана и усложнени; и така, чрез преобразуване от гръбначен мозък получаваме главния, тъй като, по сходен начин, можем да си представим как от едно растение, имащо първоначално само листа, израства след това цветът. Така можем да си представим, че след преобразуване на гръбначния мозък, чрез издигането му на едно по-високо стъпало, може да се образува целият главен мозък. По-късно ще издигането му на едно по-високо стъпало, може да се образува целият главен мозък. По-късно ще разберем как трябва да си представим нещата научно.
към текста >>
Така в известно отношение черепните
кост
и бихме могли да наречем преобразувани прешлени.
Ако разгледаме гръбначния мозък от една страна и главния от друга, то лесно ще открием една истина, на която мислещи природоизследователи са обърнали внимание преди повече от 100 години. Има известна истина, ако кажем: разгледаме ли главния мозък, то същият започва да прилича на преобразен гръбначен мозък. Това става още по-разбираемо, ако си припомним, че Гьоте, Оукен и други мислещи изследователи са обърнали внимание на факта, че във формата си костите на черепа показват известно сходство с прешлените на гръбначния стълб. Гьоте например, изучавайки сходството във формата на органите, в своите наблюдения рано забелязал, че ако си представим преобразувани отделните прешлени сплескани и сферично оформени, то чрез подобно преустройство на прешлените можем да получим костите на черепа и ако по този начин вземем един прешлен и го раздуем на всички страни, той ще добие кон тури, ще стане плосък в разширението си и постепенно от прешлена бихме могли да изведем формата на черепните кости.
Така в известно отношение черепните кости бихме могли да наречем преобразувани прешлени.
Както можем да разглеждаме черепните кости, обхващащи главния мозък, като преобразувани прешлени, като преобразувани кости, в първичната си форма обгръщащи гръбначния мозък, така можем да си представим и масата на гръбначния мозък, раздута по разнообразен начин, диференцирана и усложнени; и така, чрез преобразуване от гръбначен мозък получаваме главния, тъй като, по сходен начин, можем да си представим как от едно растение, имащо първоначално само листа, израства след това цветът. Така можем да си представим, че след преобразуване на гръбначния мозък, чрез издигането му на едно по-високо стъпало, може да се образува целият главен мозък. По-късно ще издигането му на едно по-високо стъпало, може да се образува целият главен мозък. По-късно ще разберем как трябва да си представим нещата научно. И така, можем да си представим главният мозък като диференциран гръбначен мозък.
към текста >>
Както можем да разглеждаме черепните
кост
и, обхващащи главния мозък, като преобразувани прешлени, като преобразувани
кост
и, в първичната си форма обгръщащи гръбначния мозък, така можем да си представим и масата на гръбначния мозък, раздута по разнообразен начин, диференцирана и усложнени; и така, чрез преобразуване от гръбначен мозък получаваме главния, тъй като, по сходен начин, можем да си представим как от едно растение, имащо първоначално само листа, израства след това цветът.
Ако разгледаме гръбначния мозък от една страна и главния от друга, то лесно ще открием една истина, на която мислещи природоизследователи са обърнали внимание преди повече от 100 години. Има известна истина, ако кажем: разгледаме ли главния мозък, то същият започва да прилича на преобразен гръбначен мозък. Това става още по-разбираемо, ако си припомним, че Гьоте, Оукен и други мислещи изследователи са обърнали внимание на факта, че във формата си костите на черепа показват известно сходство с прешлените на гръбначния стълб. Гьоте например, изучавайки сходството във формата на органите, в своите наблюдения рано забелязал, че ако си представим преобразувани отделните прешлени сплескани и сферично оформени, то чрез подобно преустройство на прешлените можем да получим костите на черепа и ако по този начин вземем един прешлен и го раздуем на всички страни, той ще добие кон тури, ще стане плосък в разширението си и постепенно от прешлена бихме могли да изведем формата на черепните кости. Така в известно отношение черепните кости бихме могли да наречем преобразувани прешлени.
Както можем да разглеждаме черепните кости, обхващащи главния мозък, като преобразувани прешлени, като преобразувани кости, в първичната си форма обгръщащи гръбначния мозък, така можем да си представим и масата на гръбначния мозък, раздута по разнообразен начин, диференцирана и усложнени; и така, чрез преобразуване от гръбначен мозък получаваме главния, тъй като, по сходен начин, можем да си представим как от едно растение, имащо първоначално само листа, израства след това цветът.
Така можем да си представим, че след преобразуване на гръбначния мозък, чрез издигането му на едно по-високо стъпало, може да се образува целият главен мозък. По-късно ще издигането му на едно по-високо стъпало, може да се образува целият главен мозък. По-късно ще разберем как трябва да си представим нещата научно. И така, можем да си представим главният мозък като диференциран гръбначен мозък.
към текста >>
По този начин разглеждаме съвсем точно онова, на което по необходимост трябваше да обърнем внимание, за да можем с вещина да проникнем в органната маса, заключена в границите на спомената защитна
кост
на обвивка.
Без съмнение не този орган, който представлява изведената форма, а този, който представлява изходната форма. Т.е. трябва да си представим, че гръбначният мозък стои на първото стъпало, той е по-младият, а главният мозък стои на второто стъпало; той е преминал през стъпалото на гръбначния мозък, представлява преобразен гръбначен мозък и следователно трябва да се разглежда като по-стар орган. С други думи, ако обхванем с поглед тази нова двойственост, представяща ни се в човека като главен и гръбначен мозък, то можем да кажем: всички сили, довели до образуването на главния мозък, би трябвало да представляват по-стари сили в човека, тъй като на едно по-ранно стъпало те са формирали първоначално предпоставката за гръбначния мозък и след това са продължили да действуват до преустройството на гръбначния мозък в главен. т.е., образувано е нещо подобно на втори придатък, при което съвременният гръбначен мозък не е бил все още така развит, че да достигне и второто стъпало, но е останал на степента на развитие на гръбначен мозък. Или ако искаме да изразим педантично точно в гръбначномозъчната нервна система имаме гръбначен мозък от първи порядък, а в главния мозък имаме гръбначен мозък от втори порядък, или един преобразуван, остарял гръбначен мозък; гръбначния мозък, който някога е бил такъв, но след това се е превърнал в главен мозък.
По този начин разглеждаме съвсем точно онова, на което по необходимост трябваше да обърнем внимание, за да можем с вещина да проникнем в органната маса, заключена в границите на спомената защитна костна обвивка.
Сега обаче в съображение идва и нещо друго, на което се натъкваме истински едва след навлизането в полетата на окултизма. Можем да поставим въпроса точно сега, разговаряйки по този начин за гръбначния и главния мозък, а именно как е станало това? един въпрос, възникнал по следния начин: след като се извършва преобразуване на една орган на предпоставка от първи порядък в органната предпоставка от втори порядък, тогава процесът на развитие би могъл да бъде както прогресивен, така и регресивен. Това означава, можем да имаме процес, който води органа до по-високо стъпало на съвършенството, но също така и процес, който довежда органа до деградация, до постепенното му отмиране, т.е. можем да кажем: разглеждаме ли орган като гръбначния мозък, такъв, какъвто е сега, то същият се явява относително млад орган, тъй като все още не е успял да се превърне в главен мозък.
към текста >>
Обобщавайки, можем да кажем: поместен в
кост
ното образувание на черепа, откриваме гръбначен мозък, който чрез прогресивно преобразоване се е превърнал в главен мозък и в своето развитие стои на второ стъпало; и същевременно в лицето на гръбначния мозък виждаме още един опит да се създаде такъв главен мозък, но само опит,и тук отново ще се осмелим да кажем опит, който ще претърпи неуспех, при което гръбначният мозък няма да може да прерасне в истински главен мозък.
Обобщавайки, можем да кажем: поместен в костното образувание на черепа, откриваме гръбначен мозък, който чрез прогресивно преобразоване се е превърнал в главен мозък и в своето развитие стои на второ стъпало; и същевременно в лицето на гръбначния мозък виждаме още един опит да се създаде такъв главен мозък, но само опит,и тук отново ще се осмелим да кажем опит, който ще претърпи неуспех, при което гръбначният мозък няма да може да прерасне в истински главен мозък.
към текста >>
По странен начин това ще обосновем в следващите лекции окултният ясновидски подход може да ни служи като основа за дълбокото проникване в същността на човешката природа, доколкото същата изразява себе си чрез затворените в
кост
ната маса на черепа и на гръбначния стълб органи.
Съществуването на сънищата ни навежда на мисълта, че главният мозък е преминал през стъпалото на гръбначния мозък и в последствие е развил функциите на будния дневен живот. Но когато будният дневен живот затихне, тогава старият орган проявява себе си чрез света на сънищата. По този начин разграничихме фактите, произтичащи от външното наблюдение на света, от което виждаме, че дори наблюдението над душевния живот прибавя нещо ново към данните, получени от наблюдението на външната форма, и че тъй да се каже, будният дневен живот се отнася към живота на сън, както оформеният главен мозък, на своето второ стъпало на развитие се отнася към стария, залегнал в основата му, гръбначен стълб, останал в своето развитие на първото стъпало.
По странен начин това ще обосновем в следващите лекции окултният ясновидски подход може да ни служи като основа за дълбокото проникване в същността на човешката природа, доколкото същата изразява себе си чрез затворените в костната маса на черепа и на гръбначния стълб органи.
От предишни духовнонаучни наблюдения вие знаете, че видимото тяло на човека представлява само една част от цялото човешко същество и че в мига, когато се отвори окото на ясновидеца, това физическо тяло се оказва затворено, положено в свръхсетивен организъм, в нещо, което, грубо казано, наричаме човешка аура. Засега това се посочва само като факт, по-късно ще се върнем отново към него, доколко то същото подлежи на обоснование. Човешката аура, в която физическия човек е разположен като ядро, се представя на ясновидското око в различни цветове. Не бива да си мислим, че можем да си създадем представа за аурата, защото цветовете и са в непрестанно движение, в смисъла на появяване и изчезване, и поради това всяко едно изображение с бои може да бъде само приблизително, тъй както не можем да нарисуваме светкавицата, защото при такъв опит просто ще изобразим някаква скована пръчка, някаква скована фигура. Тъй както никога не можем да нарисуваме светкавицата, така не можем да изобразим и аурата, тъй като именно цветовете на аурата са невероятно лабилни и подвижни; ето защо за тях не можем да говорим по друг начин, освен най-много като ги олицетворяваме.
към текста >>
90.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Тази двойственост на човешкото същество характеризирахме вчера само бегло, тъй като с това ще се занимаем подробно по-късно като нещо, затворено в защитната
кост
на обвивка на черепа и на гръбначния стълб, както вече видяхме.
Вчера още видяхме, как външното наблюдение, както от страна на лаика, а така също и научното наблюдение, трябва да ни наведат на мисълта да разглеждаме човека като двойственост.
Тази двойственост на човешкото същество характеризирахме вчера само бегло, тъй като с това ще се занимаем подробно по-късно като нещо, затворено в защитната костна обвивка на черепа и на гръбначния стълб, както вече видяхме.
При това, разглеждайки вътрешния образ, външната форма на тази част на човека, добихме известна предварителна представа за връзката на този живот, който ние нарекохме буден дневен живот, с другия отначало изпълнен разбира се с много съмнения живот, който нарекохме свят на сънищата. Видяхме, как в известна степен външните форми на този характеризиран от нас елемент на човешката природа представлява един вид отражение, един вид откровение: от една страна на сферата на сънищата, на този населен с хаотични образи свят, а от другата страна на будния дневен живот, изпълнен с ясните контури на възприятията. Днес ще трябва да хвърлим бегъл поглед върху другият елемент на човешката двойственост, който елемент в известна степен се намира извън областта, разгледана вчера. Дори най-повърхностният поглед върху втория елемент на човешкото същество може да ни убеди, че тази втора част в известно отношение представлява противоположност на първата. Разглеждайки главния и гръбначния мозък, видяхме костното образуване в ролята на обвивка, на нещо обгръщащо.
към текста >>
Разглеждайки главния и гръбначния мозък, видяхме
кост
ното образуване в ролята на обвивка, на нещо обгръщащо.
Тази двойственост на човешкото същество характеризирахме вчера само бегло, тъй като с това ще се занимаем подробно по-късно като нещо, затворено в защитната костна обвивка на черепа и на гръбначния стълб, както вече видяхме. При това, разглеждайки вътрешния образ, външната форма на тази част на човека, добихме известна предварителна представа за връзката на този живот, който ние нарекохме буден дневен живот, с другия отначало изпълнен разбира се с много съмнения живот, който нарекохме свят на сънищата. Видяхме, как в известна степен външните форми на този характеризиран от нас елемент на човешката природа представлява един вид отражение, един вид откровение: от една страна на сферата на сънищата, на този населен с хаотични образи свят, а от другата страна на будния дневен живот, изпълнен с ясните контури на възприятията. Днес ще трябва да хвърлим бегъл поглед върху другият елемент на човешката двойственост, който елемент в известна степен се намира извън областта, разгледана вчера. Дори най-повърхностният поглед върху втория елемент на човешкото същество може да ни убеди, че тази втора част в известно отношение представлява противоположност на първата.
Разглеждайки главния и гръбначния мозък, видяхме костното образуване в ролята на обвивка, на нещо обгръщащо.
Разгледаме ли обаче другата част на човешката природа, то решително трябва да кажем, че костното образуване тук е положително сред органите, но това разбира се е едно съвсем повърхностно наблюдение.
към текста >>
Разгледаме ли обаче другата част на човешката природа, то решително трябва да кажем, че
кост
ното образуване тук е положително сред органите, но това разбира се е едно съвсем повърхностно наблюдение.
При това, разглеждайки вътрешния образ, външната форма на тази част на човека, добихме известна предварителна представа за връзката на този живот, който ние нарекохме буден дневен живот, с другия отначало изпълнен разбира се с много съмнения живот, който нарекохме свят на сънищата. Видяхме, как в известна степен външните форми на този характеризиран от нас елемент на човешката природа представлява един вид отражение, един вид откровение: от една страна на сферата на сънищата, на този населен с хаотични образи свят, а от другата страна на будния дневен живот, изпълнен с ясните контури на възприятията. Днес ще трябва да хвърлим бегъл поглед върху другият елемент на човешката двойственост, който елемент в известна степен се намира извън областта, разгледана вчера. Дори най-повърхностният поглед върху втория елемент на човешкото същество може да ни убеди, че тази втора част в известно отношение представлява противоположност на първата. Разглеждайки главния и гръбначния мозък, видяхме костното образуване в ролята на обвивка, на нещо обгръщащо.
Разгледаме ли обаче другата част на човешката природа, то решително трябва да кажем, че костното образуване тук е положително сред органите, но това разбира се е едно съвсем повърхностно наблюдение.
към текста >>
91.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 24 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Представете си, че фронталната
кост
например, е поставена в положение спрямо цялостния организъм, различно от сегашното и си представете, че това различно положение на челната
кост
, тази промяна във формата ще предположи и съвсем други способности и сили в човека.
как в известно отношение, в тези граници, човекът упражнява влияние върху пластичното оформяне на своето тяло. Но само в слаба степен, и това всеки би признал; защото най-важното в пластичното оформяне на човека е не нашето своеволие, имащо своя произход в собственото ни съзнание. Въпреки това от друга страна трябва да кажем: цялата човешка фигура е пригодена към човешката същност. И който се занимае с тези неща, никога няма да може да си представи, че това, което наричаме пълен обхват на човешките способности, би могло да се развие в същество с образ, различен от образа на човек от физическия свят. Всички способности в човека са свързани с този човешки образ.
Представете си, че фронталната кост например, е поставена в положение спрямо цялостния организъм, различно от сегашното и си представете, че това различно положение на челната кост, тази промяна във формата ще предположи и съвсем други способности и сили в човека.
По този въпрос биха могли да се направят изследвания сред човечеството, при което ще стане ясно, че у хора с различно външно пластично оформяне на главата или на други органи са налице и различни способности. И така трябва да си създадем понятие за приспособеността на човешкия външен образ към цялостната вътрешна същност на човека. Заложеното в силите на подобно приспособяване няма нищо общо с това, което се простира до личната, определена от съзнанието, дейност на човека.
към текста >>
92.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
И няма да ни бъде трудно да разберем, че като такива преобразувани хранителни процеси трябва да разглеждаме онези хранителни процеси, които произтичат в хрущялите и в
кост
ите.
В това, което нарекохме кожа, действително са представени всички системи на човешкия организъм, така че можем да стигнем до най-ниско разположената система, до храносмилателната система и можем да кажем: в кожата се излива всичко, което в най-висш смисъл принадлежи към физическата система на човека като изхранваща система. По лесно можете да си помислите, че тази кожа въпреки че съдържа в себе си всички тези системи има и една голяма грешка. Такава, каквато е на човека, тя притежава формата на човешкия организъм, сама по себе си обаче тя не би имала тази форма, сама по себе си, въпреки че има всички органни системи в себе си, тя в се пак не би била в състояние да придаде на човека собствените му очертания. Ако човекът притежаваше само това, което е налице в кожата, то той би се срутил в самия себе си; по този начин човекът не може да запази изправения си стоеж. От това виждаме, че са необходими не само тези процеси на изхранване, които превръщат кожата във физическа система, но е необходимо да бъдат възможни и други многообразни хранителни процеси, които обуславят цялостната форма на човешкия организъм.
И няма да ни бъде трудно да разберем, че като такива преобразувани хранителни процеси трябва да разглеждаме онези хранителни процеси, които произтичат в хрущялите и в костите.
Какви са тези процеси?
към текста >>
Когато материалът от хранителните вещества бъде отнесен до даден хрущял или до дадена
кост
, то в основата си този материал също бива пренесен до там само като физически, и това, което накрая откриваме в хрущяла или в
кост
та не е нищо друго, освен преобразени хранителни вещества; но тук те са преобразени по начин, различен от този в кожата.
Когато материалът от хранителните вещества бъде отнесен до даден хрущял или до дадена кост, то в основата си този материал също бива пренесен до там само като физически, и това, което накрая откриваме в хрущяла или в костта не е нищо друго, освен преобразени хранителни вещества; но тук те са преобразени по начин, различен от този в кожата.
Ето защо можем да кажем: действително в кожата ние имаме преобразените хранителни вещества, които се отлагат съобразно формата в най-външните очертания на нашето тяло, за да ни превърнат тук във физически човек; но в начина, по който хранителния материал бива отложен в костите, трябва да виждаме храносмилателен процес, който се превръща в човешка форма, но който в сравнение с това, което намира израз в кожата, представлява преобразен храносмилателен процес.
към текста >>
Ето защо можем да кажем: действително в кожата ние имаме преобразените хранителни вещества, които се отлагат съобразно формата в най-външните очертания на нашето тяло, за да ни превърнат тук във физически човек; но в начина, по който хранителния материал бива отложен в
кост
ите, трябва да виждаме храносмилателен процес, който се превръща в човешка форма, но който в сравнение с това, което намира израз в кожата, представлява преобразен храносмилателен процес.
Когато материалът от хранителните вещества бъде отнесен до даден хрущял или до дадена кост, то в основата си този материал също бива пренесен до там само като физически, и това, което накрая откриваме в хрущяла или в костта не е нищо друго, освен преобразени хранителни вещества; но тук те са преобразени по начин, различен от този в кожата.
Ето защо можем да кажем: действително в кожата ние имаме преобразените хранителни вещества, които се отлагат съобразно формата в най-външните очертания на нашето тяло, за да ни превърнат тук във физически човек; но в начина, по който хранителния материал бива отложен в костите, трябва да виждаме храносмилателен процес, който се превръща в човешка форма, но който в сравнение с това, което намира израз в кожата, представлява преобразен храносмилателен процес.
към текста >>
Когато разглеждаме кожата, отделяща последна човека от външния свят и когато погледнем хранителните вещества, осъществяващи това външно отграничаване, което отграничаване само за себе си действително дава на човека телесната му повърхност, но което никога не би могло да даде човешката форма, то става ясно, че този начин, на изхранване на кожата, е най-младия в човешкия организъм и че в начина, по който би ват изхранвани
кост
ите, трябва да виждаме процес, който спрямо изхранването на кожата е в отношение, сходно на отношението в което поставихме процеса на формиране на главния мозък спрямо процеса на формиране на гръбначния мозък.
Когато разглеждаме кожата, отделяща последна човека от външния свят и когато погледнем хранителните вещества, осъществяващи това външно отграничаване, което отграничаване само за себе си действително дава на човека телесната му повърхност, но което никога не би могло да даде човешката форма, то става ясно, че този начин, на изхранване на кожата, е най-младия в човешкия организъм и че в начина, по който би ват изхранвани костите, трябва да виждаме процес, който спрямо изхранването на кожата е в отношение, сходно на отношението в което поставихме процеса на формиране на главния мозък спрямо процеса на формиране на гръбначния мозък.
Докато главният мозък ни се представи като по-стар орган, а гръбначният мозък като по-млад и главният мозък като преобразен гръбначен мозък -, ще имаме същото право да кажем, че: същото, което в крайна сметка виждаме външно в процеса на формиране на кожата, трябва да си го представим преобразено на едно по-късно стъпало на човешкото развитие. След това можем да го наблюдаваме в един по-плътен, уплътнен в себе си храносмилателен процес, тъй както се появява в образуването на хрущяла и във формирането на костите. Така подобно разглеждане на човешкия организъм ще ни насочи да си представим, че: това, което днес ни се представя като костна система, в която по един вътрешно плътен, като че ли земен начин се проявява този храносмилателен процес, това някога действително е протичало в една по-мека субстанция и едва по-късно се е втвърдило и се превърнало в здрава костна система. Това може да бъде потвърдено и от официалната наука, която ни казва, че определени образования, превръщащи се по-късно ясно в кости, в детската възраст ни се представят все още меки, с характер на хрущял. Т.е. това означава, че костите се формират от по-меката, хрущяло подобна маса чрез отлагането на хранителен материал, различен от този, който е налице в самата хрущялна маса.
към текста >>
След това можем да го наблюдаваме в един по-плътен, уплътнен в себе си храносмилателен процес, тъй както се появява в образуването на хрущяла и във формирането на
кост
ите.
Когато разглеждаме кожата, отделяща последна човека от външния свят и когато погледнем хранителните вещества, осъществяващи това външно отграничаване, което отграничаване само за себе си действително дава на човека телесната му повърхност, но което никога не би могло да даде човешката форма, то става ясно, че този начин, на изхранване на кожата, е най-младия в човешкия организъм и че в начина, по който би ват изхранвани костите, трябва да виждаме процес, който спрямо изхранването на кожата е в отношение, сходно на отношението в което поставихме процеса на формиране на главния мозък спрямо процеса на формиране на гръбначния мозък. Докато главният мозък ни се представи като по-стар орган, а гръбначният мозък като по-млад и главният мозък като преобразен гръбначен мозък -, ще имаме същото право да кажем, че: същото, което в крайна сметка виждаме външно в процеса на формиране на кожата, трябва да си го представим преобразено на едно по-късно стъпало на човешкото развитие.
След това можем да го наблюдаваме в един по-плътен, уплътнен в себе си храносмилателен процес, тъй както се появява в образуването на хрущяла и във формирането на костите.
Така подобно разглеждане на човешкия организъм ще ни насочи да си представим, че: това, което днес ни се представя като костна система, в която по един вътрешно плътен, като че ли земен начин се проявява този храносмилателен процес, това някога действително е протичало в една по-мека субстанция и едва по-късно се е втвърдило и се превърнало в здрава костна система. Това може да бъде потвърдено и от официалната наука, която ни казва, че определени образования, превръщащи се по-късно ясно в кости, в детската възраст ни се представят все още меки, с характер на хрущял. Т.е. това означава, че костите се формират от по-меката, хрущяло подобна маса чрез отлагането на хранителен материал, различен от този, който е налице в самата хрущялна маса. Тук вече наблюдаваме преминаване от една по мека към една по-плътна форма, тъй както това се извършва и днес в индивидуалния човешки живот. И така, след като в хрущяла виждаме предшественик на костта, то можем да кажем: на нас дори цялото отлагане на костната система в организма ни се представя като нещо, което тъй да се каже представлява краен резултат на онези процеси, които виждаме например в изхранването на кожата.
към текста >>
Така подобно разглеждане на човешкия организъм ще ни насочи да си представим, че: това, което днес ни се представя като
кост
на система, в която по един вътрешно плътен, като че ли земен начин се проявява този храносмилателен процес, това някога действително е протичало в една по-мека субстанция и едва по-късно се е втвърдило и се превърнало в здрава
кост
на система.
Когато разглеждаме кожата, отделяща последна човека от външния свят и когато погледнем хранителните вещества, осъществяващи това външно отграничаване, което отграничаване само за себе си действително дава на човека телесната му повърхност, но което никога не би могло да даде човешката форма, то става ясно, че този начин, на изхранване на кожата, е най-младия в човешкия организъм и че в начина, по който би ват изхранвани костите, трябва да виждаме процес, който спрямо изхранването на кожата е в отношение, сходно на отношението в което поставихме процеса на формиране на главния мозък спрямо процеса на формиране на гръбначния мозък. Докато главният мозък ни се представи като по-стар орган, а гръбначният мозък като по-млад и главният мозък като преобразен гръбначен мозък -, ще имаме същото право да кажем, че: същото, което в крайна сметка виждаме външно в процеса на формиране на кожата, трябва да си го представим преобразено на едно по-късно стъпало на човешкото развитие. След това можем да го наблюдаваме в един по-плътен, уплътнен в себе си храносмилателен процес, тъй както се появява в образуването на хрущяла и във формирането на костите.
Така подобно разглеждане на човешкия организъм ще ни насочи да си представим, че: това, което днес ни се представя като костна система, в която по един вътрешно плътен, като че ли земен начин се проявява този храносмилателен процес, това някога действително е протичало в една по-мека субстанция и едва по-късно се е втвърдило и се превърнало в здрава костна система.
Това може да бъде потвърдено и от официалната наука, която ни казва, че определени образования, превръщащи се по-късно ясно в кости, в детската възраст ни се представят все още меки, с характер на хрущял. Т.е. това означава, че костите се формират от по-меката, хрущяло подобна маса чрез отлагането на хранителен материал, различен от този, който е налице в самата хрущялна маса. Тук вече наблюдаваме преминаване от една по мека към една по-плътна форма, тъй както това се извършва и днес в индивидуалния човешки живот. И така, след като в хрущяла виждаме предшественик на костта, то можем да кажем: на нас дори цялото отлагане на костната система в организма ни се представя като нещо, което тъй да се каже представлява краен резултат на онези процеси, които виждаме например в изхранването на кожата. Първоначално всичко по най-опростен начин трябва да превърне веществата в най-мека субстанция и да ги изтласка до органите на тялото; и тогава, когато това е извършено, може да протече процеса на хранене, така че в крайна сметка да се получи цялостна форма на човешкия организъм, и при това определени части могат да се уплътнят до формирането на костния материал.
към текста >>
Това може да бъде потвърдено и от официалната наука, която ни казва, че определени образования, превръщащи се по-късно ясно в
кост
и, в детската възраст ни се представят все още меки, с характер на хрущял. Т.е.
Когато разглеждаме кожата, отделяща последна човека от външния свят и когато погледнем хранителните вещества, осъществяващи това външно отграничаване, което отграничаване само за себе си действително дава на човека телесната му повърхност, но което никога не би могло да даде човешката форма, то става ясно, че този начин, на изхранване на кожата, е най-младия в човешкия организъм и че в начина, по който би ват изхранвани костите, трябва да виждаме процес, който спрямо изхранването на кожата е в отношение, сходно на отношението в което поставихме процеса на формиране на главния мозък спрямо процеса на формиране на гръбначния мозък. Докато главният мозък ни се представи като по-стар орган, а гръбначният мозък като по-млад и главният мозък като преобразен гръбначен мозък -, ще имаме същото право да кажем, че: същото, което в крайна сметка виждаме външно в процеса на формиране на кожата, трябва да си го представим преобразено на едно по-късно стъпало на човешкото развитие. След това можем да го наблюдаваме в един по-плътен, уплътнен в себе си храносмилателен процес, тъй както се появява в образуването на хрущяла и във формирането на костите. Така подобно разглеждане на човешкия организъм ще ни насочи да си представим, че: това, което днес ни се представя като костна система, в която по един вътрешно плътен, като че ли земен начин се проявява този храносмилателен процес, това някога действително е протичало в една по-мека субстанция и едва по-късно се е втвърдило и се превърнало в здрава костна система.
Това може да бъде потвърдено и от официалната наука, която ни казва, че определени образования, превръщащи се по-късно ясно в кости, в детската възраст ни се представят все още меки, с характер на хрущял. Т.е.
това означава, че костите се формират от по-меката, хрущяло подобна маса чрез отлагането на хранителен материал, различен от този, който е налице в самата хрущялна маса. Тук вече наблюдаваме преминаване от една по мека към една по-плътна форма, тъй както това се извършва и днес в индивидуалния човешки живот. И така, след като в хрущяла виждаме предшественик на костта, то можем да кажем: на нас дори цялото отлагане на костната система в организма ни се представя като нещо, което тъй да се каже представлява краен резултат на онези процеси, които виждаме например в изхранването на кожата. Първоначално всичко по най-опростен начин трябва да превърне веществата в най-мека субстанция и да ги изтласка до органите на тялото; и тогава, когато това е извършено, може да протече процеса на хранене, така че в крайна сметка да се получи цялостна форма на човешкия организъм, и при това определени части могат да се уплътнят до формирането на костния материал. Начинът обаче, по който ни се представят костите, ни дава непосредствен повод да кажем: извън формирането на костите всъщност не наблюдаваме по-нататъшно развитие на процеса на хранене, доколкото вземаме предвид човека до съвременното му стъпало на развитие.
към текста >>
това означава, че
кост
ите се формират от по-меката, хрущяло подобна маса чрез отлагането на хранителен материал, различен от този, който е налице в самата хрущялна маса.
Когато разглеждаме кожата, отделяща последна човека от външния свят и когато погледнем хранителните вещества, осъществяващи това външно отграничаване, което отграничаване само за себе си действително дава на човека телесната му повърхност, но което никога не би могло да даде човешката форма, то става ясно, че този начин, на изхранване на кожата, е най-младия в човешкия организъм и че в начина, по който би ват изхранвани костите, трябва да виждаме процес, който спрямо изхранването на кожата е в отношение, сходно на отношението в което поставихме процеса на формиране на главния мозък спрямо процеса на формиране на гръбначния мозък. Докато главният мозък ни се представи като по-стар орган, а гръбначният мозък като по-млад и главният мозък като преобразен гръбначен мозък -, ще имаме същото право да кажем, че: същото, което в крайна сметка виждаме външно в процеса на формиране на кожата, трябва да си го представим преобразено на едно по-късно стъпало на човешкото развитие. След това можем да го наблюдаваме в един по-плътен, уплътнен в себе си храносмилателен процес, тъй както се появява в образуването на хрущяла и във формирането на костите. Така подобно разглеждане на човешкия организъм ще ни насочи да си представим, че: това, което днес ни се представя като костна система, в която по един вътрешно плътен, като че ли земен начин се проявява този храносмилателен процес, това някога действително е протичало в една по-мека субстанция и едва по-късно се е втвърдило и се превърнало в здрава костна система. Това може да бъде потвърдено и от официалната наука, която ни казва, че определени образования, превръщащи се по-късно ясно в кости, в детската възраст ни се представят все още меки, с характер на хрущял. Т.е.
това означава, че костите се формират от по-меката, хрущяло подобна маса чрез отлагането на хранителен материал, различен от този, който е налице в самата хрущялна маса.
Тук вече наблюдаваме преминаване от една по мека към една по-плътна форма, тъй както това се извършва и днес в индивидуалния човешки живот. И така, след като в хрущяла виждаме предшественик на костта, то можем да кажем: на нас дори цялото отлагане на костната система в организма ни се представя като нещо, което тъй да се каже представлява краен резултат на онези процеси, които виждаме например в изхранването на кожата. Първоначално всичко по най-опростен начин трябва да превърне веществата в най-мека субстанция и да ги изтласка до органите на тялото; и тогава, когато това е извършено, може да протече процеса на хранене, така че в крайна сметка да се получи цялостна форма на човешкия организъм, и при това определени части могат да се уплътнят до формирането на костния материал. Начинът обаче, по който ни се представят костите, ни дава непосредствен повод да кажем: извън формирането на костите всъщност не наблюдаваме по-нататъшно развитие на процеса на хранене, доколкото вземаме предвид човека до съвременното му стъпало на развитие. Докато от една страна в кръвната субстанция имаме това в човека, което най-много подлежи на определяне, в костната субстанция в това, което ни се представя чрез формата на костта виждаме онова, което не подлежи на определяне, което се е втвърдило до дадена степен, зад която не съществува вече нищо, и което в дадена точка е постигнало възможно най-плътната форма.
към текста >>
И така, след като в хрущяла виждаме предшественик на
кост
та, то можем да кажем: на нас дори цялото отлагане на
кост
ната система в организма ни се представя като нещо, което тъй да се каже представлява краен резултат на онези процеси, които виждаме например в изхранването на кожата.
След това можем да го наблюдаваме в един по-плътен, уплътнен в себе си храносмилателен процес, тъй както се появява в образуването на хрущяла и във формирането на костите. Така подобно разглеждане на човешкия организъм ще ни насочи да си представим, че: това, което днес ни се представя като костна система, в която по един вътрешно плътен, като че ли земен начин се проявява този храносмилателен процес, това някога действително е протичало в една по-мека субстанция и едва по-късно се е втвърдило и се превърнало в здрава костна система. Това може да бъде потвърдено и от официалната наука, която ни казва, че определени образования, превръщащи се по-късно ясно в кости, в детската възраст ни се представят все още меки, с характер на хрущял. Т.е. това означава, че костите се формират от по-меката, хрущяло подобна маса чрез отлагането на хранителен материал, различен от този, който е налице в самата хрущялна маса. Тук вече наблюдаваме преминаване от една по мека към една по-плътна форма, тъй както това се извършва и днес в индивидуалния човешки живот.
И така, след като в хрущяла виждаме предшественик на костта, то можем да кажем: на нас дори цялото отлагане на костната система в организма ни се представя като нещо, което тъй да се каже представлява краен резултат на онези процеси, които виждаме например в изхранването на кожата.
Първоначално всичко по най-опростен начин трябва да превърне веществата в най-мека субстанция и да ги изтласка до органите на тялото; и тогава, когато това е извършено, може да протече процеса на хранене, така че в крайна сметка да се получи цялостна форма на човешкия организъм, и при това определени части могат да се уплътнят до формирането на костния материал. Начинът обаче, по който ни се представят костите, ни дава непосредствен повод да кажем: извън формирането на костите всъщност не наблюдаваме по-нататъшно развитие на процеса на хранене, доколкото вземаме предвид човека до съвременното му стъпало на развитие. Докато от една страна в кръвната субстанция имаме това в човека, което най-много подлежи на определяне, в костната субстанция в това, което ни се представя чрез формата на костта виждаме онова, което не подлежи на определяне, което се е втвърдило до дадена степен, зад която не съществува вече нищо, и което в дадена точка е постигнало възможно най-плътната форма. Да, ако продължим предишните си разсъждения, а именно, че кръвта представлява най-пластичния инструмент на човека, а нервите са в по-слаба степен такива, тогава трябва да кажем: в костната система, залегнала в основата на цялото човешко устройство, имаме нещо, което е достигнало крайната точка в своята еволюция, доколкото имаме предвид съвременния човек, нещо, което представлява краен продукт на преобразование. По тази причина всичко, участвуващо във формирането на костната система, протича по начин макар че това трябва да става така, че да бъде изцяло съобразено с Аза та последни костите да бъдат носители и опора на такъв един организъм, в който кръвните пътища да протичат по правилен начин, и човешкият Аз да има в тяхно лице свой инструмент.
към текста >>
Първоначално всичко по най-опростен начин трябва да превърне веществата в най-мека субстанция и да ги изтласка до органите на тялото; и тогава, когато това е извършено, може да протече процеса на хранене, така че в крайна сметка да се получи цялостна форма на човешкия организъм, и при това определени части могат да се уплътнят до формирането на
кост
ния материал.
Така подобно разглеждане на човешкия организъм ще ни насочи да си представим, че: това, което днес ни се представя като костна система, в която по един вътрешно плътен, като че ли земен начин се проявява този храносмилателен процес, това някога действително е протичало в една по-мека субстанция и едва по-късно се е втвърдило и се превърнало в здрава костна система. Това може да бъде потвърдено и от официалната наука, която ни казва, че определени образования, превръщащи се по-късно ясно в кости, в детската възраст ни се представят все още меки, с характер на хрущял. Т.е. това означава, че костите се формират от по-меката, хрущяло подобна маса чрез отлагането на хранителен материал, различен от този, който е налице в самата хрущялна маса. Тук вече наблюдаваме преминаване от една по мека към една по-плътна форма, тъй както това се извършва и днес в индивидуалния човешки живот. И така, след като в хрущяла виждаме предшественик на костта, то можем да кажем: на нас дори цялото отлагане на костната система в организма ни се представя като нещо, което тъй да се каже представлява краен резултат на онези процеси, които виждаме например в изхранването на кожата.
Първоначално всичко по най-опростен начин трябва да превърне веществата в най-мека субстанция и да ги изтласка до органите на тялото; и тогава, когато това е извършено, може да протече процеса на хранене, така че в крайна сметка да се получи цялостна форма на човешкия организъм, и при това определени части могат да се уплътнят до формирането на костния материал.
Начинът обаче, по който ни се представят костите, ни дава непосредствен повод да кажем: извън формирането на костите всъщност не наблюдаваме по-нататъшно развитие на процеса на хранене, доколкото вземаме предвид човека до съвременното му стъпало на развитие. Докато от една страна в кръвната субстанция имаме това в човека, което най-много подлежи на определяне, в костната субстанция в това, което ни се представя чрез формата на костта виждаме онова, което не подлежи на определяне, което се е втвърдило до дадена степен, зад която не съществува вече нищо, и което в дадена точка е постигнало възможно най-плътната форма. Да, ако продължим предишните си разсъждения, а именно, че кръвта представлява най-пластичния инструмент на човека, а нервите са в по-слаба степен такива, тогава трябва да кажем: в костната система, залегнала в основата на цялото човешко устройство, имаме нещо, което е достигнало крайната точка в своята еволюция, доколкото имаме предвид съвременния човек, нещо, което представлява краен продукт на преобразование. По тази причина всичко, участвуващо във формирането на костната система, протича по начин макар че това трябва да става така, че да бъде изцяло съобразено с Аза та последни костите да бъдат носители и опора на такъв един организъм, в който кръвните пътища да протичат по правилен начин, и човешкият Аз да има в тяхно лице свой инструмент. Бих желал да зная кой не би надникнал в човешкия организъм с най-голямо удивление и не би казал: пред мен се възправя това, което е преминало през най-много преобразования, през най-много стъпала, което трябва да е започнало от най-долното стъпало на храносмилателния процес, и през много, много епохи накрая се е възкачило до костната система; и в крайна сметка така се е формирало, че да може да бъде стабилен носител, стабилна опора на Аза.
към текста >>
Начинът обаче, по който ни се представят
кост
ите, ни дава непосредствен повод да кажем: извън формирането на
кост
ите всъщност не наблюдаваме по-нататъшно развитие на процеса на хранене, доколкото вземаме предвид човека до съвременното му стъпало на развитие.
Това може да бъде потвърдено и от официалната наука, която ни казва, че определени образования, превръщащи се по-късно ясно в кости, в детската възраст ни се представят все още меки, с характер на хрущял. Т.е. това означава, че костите се формират от по-меката, хрущяло подобна маса чрез отлагането на хранителен материал, различен от този, който е налице в самата хрущялна маса. Тук вече наблюдаваме преминаване от една по мека към една по-плътна форма, тъй както това се извършва и днес в индивидуалния човешки живот. И така, след като в хрущяла виждаме предшественик на костта, то можем да кажем: на нас дори цялото отлагане на костната система в организма ни се представя като нещо, което тъй да се каже представлява краен резултат на онези процеси, които виждаме например в изхранването на кожата. Първоначално всичко по най-опростен начин трябва да превърне веществата в най-мека субстанция и да ги изтласка до органите на тялото; и тогава, когато това е извършено, може да протече процеса на хранене, така че в крайна сметка да се получи цялостна форма на човешкия организъм, и при това определени части могат да се уплътнят до формирането на костния материал.
Начинът обаче, по който ни се представят костите, ни дава непосредствен повод да кажем: извън формирането на костите всъщност не наблюдаваме по-нататъшно развитие на процеса на хранене, доколкото вземаме предвид човека до съвременното му стъпало на развитие.
Докато от една страна в кръвната субстанция имаме това в човека, което най-много подлежи на определяне, в костната субстанция в това, което ни се представя чрез формата на костта виждаме онова, което не подлежи на определяне, което се е втвърдило до дадена степен, зад която не съществува вече нищо, и което в дадена точка е постигнало възможно най-плътната форма. Да, ако продължим предишните си разсъждения, а именно, че кръвта представлява най-пластичния инструмент на човека, а нервите са в по-слаба степен такива, тогава трябва да кажем: в костната система, залегнала в основата на цялото човешко устройство, имаме нещо, което е достигнало крайната точка в своята еволюция, доколкото имаме предвид съвременния човек, нещо, което представлява краен продукт на преобразование. По тази причина всичко, участвуващо във формирането на костната система, протича по начин макар че това трябва да става така, че да бъде изцяло съобразено с Аза та последни костите да бъдат носители и опора на такъв един организъм, в който кръвните пътища да протичат по правилен начин, и човешкият Аз да има в тяхно лице свой инструмент. Бих желал да зная кой не би надникнал в човешкия организъм с най-голямо удивление и не би казал: пред мен се възправя това, което е преминало през най-много преобразования, през най-много стъпала, което трябва да е започнало от най-долното стъпало на храносмилателния процес, и през много, много епохи накрая се е възкачило до костната система; и в крайна сметка така се е формирало, че да може да бъде стабилен носител, стабилна опора на Аза. Когато човек осъзнае как тенденцията на Аза се проявява дори във формирането на отделните кости, така че накрая човекът да може да стане носител на Аза, тогава кой няма да бъде изпълнен с възхищение пред този строеж на човешкия организъм, така, че да може да каже: разгледаме ли този човек, то пред себе си имаме като че ли двата полюса на физическото битие, дадени ни в лицето на кръвната система, която в най-силна степен се подава на детерминиране, и в лицето на костната система, която е най-подчертано вътрешно здрава, най не се подава на промени, която най-силно е навлязла в състояние на неопределяемост.
към текста >>
Докато от една страна в кръвната субстанция имаме това в човека, което най-много подлежи на определяне, в
кост
ната субстанция в това, което ни се представя чрез формата на
кост
та виждаме онова, което не подлежи на определяне, което се е втвърдило до дадена степен, зад която не съществува вече нищо, и което в дадена точка е постигнало възможно най-плътната форма.
това означава, че костите се формират от по-меката, хрущяло подобна маса чрез отлагането на хранителен материал, различен от този, който е налице в самата хрущялна маса. Тук вече наблюдаваме преминаване от една по мека към една по-плътна форма, тъй както това се извършва и днес в индивидуалния човешки живот. И така, след като в хрущяла виждаме предшественик на костта, то можем да кажем: на нас дори цялото отлагане на костната система в организма ни се представя като нещо, което тъй да се каже представлява краен резултат на онези процеси, които виждаме например в изхранването на кожата. Първоначално всичко по най-опростен начин трябва да превърне веществата в най-мека субстанция и да ги изтласка до органите на тялото; и тогава, когато това е извършено, може да протече процеса на хранене, така че в крайна сметка да се получи цялостна форма на човешкия организъм, и при това определени части могат да се уплътнят до формирането на костния материал. Начинът обаче, по който ни се представят костите, ни дава непосредствен повод да кажем: извън формирането на костите всъщност не наблюдаваме по-нататъшно развитие на процеса на хранене, доколкото вземаме предвид човека до съвременното му стъпало на развитие.
Докато от една страна в кръвната субстанция имаме това в човека, което най-много подлежи на определяне, в костната субстанция в това, което ни се представя чрез формата на костта виждаме онова, което не подлежи на определяне, което се е втвърдило до дадена степен, зад която не съществува вече нищо, и което в дадена точка е постигнало възможно най-плътната форма.
Да, ако продължим предишните си разсъждения, а именно, че кръвта представлява най-пластичния инструмент на човека, а нервите са в по-слаба степен такива, тогава трябва да кажем: в костната система, залегнала в основата на цялото човешко устройство, имаме нещо, което е достигнало крайната точка в своята еволюция, доколкото имаме предвид съвременния човек, нещо, което представлява краен продукт на преобразование. По тази причина всичко, участвуващо във формирането на костната система, протича по начин макар че това трябва да става така, че да бъде изцяло съобразено с Аза та последни костите да бъдат носители и опора на такъв един организъм, в който кръвните пътища да протичат по правилен начин, и човешкият Аз да има в тяхно лице свой инструмент. Бих желал да зная кой не би надникнал в човешкия организъм с най-голямо удивление и не би казал: пред мен се възправя това, което е преминало през най-много преобразования, през най-много стъпала, което трябва да е започнало от най-долното стъпало на храносмилателния процес, и през много, много епохи накрая се е възкачило до костната система; и в крайна сметка така се е формирало, че да може да бъде стабилен носител, стабилна опора на Аза. Когато човек осъзнае как тенденцията на Аза се проявява дори във формирането на отделните кости, така че накрая човекът да може да стане носител на Аза, тогава кой няма да бъде изпълнен с възхищение пред този строеж на човешкия организъм, така, че да може да каже: разгледаме ли този човек, то пред себе си имаме като че ли двата полюса на физическото битие, дадени ни в лицето на кръвната система, която в най-силна степен се подава на детерминиране, и в лицето на костната система, която е най-подчертано вътрешно здрава, най не се подава на промени, която най-силно е навлязла в състояние на неопределяемост. В тази костна система на човека физическото устройство намира своя засега последен израз своето крайно заключение, докато в кръвната система физическото устройство на човека в известен смисъл поема едно ново начало на днешното стъпало на своето съществувание.
към текста >>
Да, ако продължим предишните си разсъждения, а именно, че кръвта представлява най-пластичния инструмент на човека, а нервите са в по-слаба степен такива, тогава трябва да кажем: в
кост
ната система, залегнала в основата на цялото човешко устройство, имаме нещо, което е достигнало крайната точка в своята еволюция, доколкото имаме предвид съвременния човек, нещо, което представлява краен продукт на преобразование.
Тук вече наблюдаваме преминаване от една по мека към една по-плътна форма, тъй както това се извършва и днес в индивидуалния човешки живот. И така, след като в хрущяла виждаме предшественик на костта, то можем да кажем: на нас дори цялото отлагане на костната система в организма ни се представя като нещо, което тъй да се каже представлява краен резултат на онези процеси, които виждаме например в изхранването на кожата. Първоначално всичко по най-опростен начин трябва да превърне веществата в най-мека субстанция и да ги изтласка до органите на тялото; и тогава, когато това е извършено, може да протече процеса на хранене, така че в крайна сметка да се получи цялостна форма на човешкия организъм, и при това определени части могат да се уплътнят до формирането на костния материал. Начинът обаче, по който ни се представят костите, ни дава непосредствен повод да кажем: извън формирането на костите всъщност не наблюдаваме по-нататъшно развитие на процеса на хранене, доколкото вземаме предвид човека до съвременното му стъпало на развитие. Докато от една страна в кръвната субстанция имаме това в човека, което най-много подлежи на определяне, в костната субстанция в това, което ни се представя чрез формата на костта виждаме онова, което не подлежи на определяне, което се е втвърдило до дадена степен, зад която не съществува вече нищо, и което в дадена точка е постигнало възможно най-плътната форма.
Да, ако продължим предишните си разсъждения, а именно, че кръвта представлява най-пластичния инструмент на човека, а нервите са в по-слаба степен такива, тогава трябва да кажем: в костната система, залегнала в основата на цялото човешко устройство, имаме нещо, което е достигнало крайната точка в своята еволюция, доколкото имаме предвид съвременния човек, нещо, което представлява краен продукт на преобразование.
По тази причина всичко, участвуващо във формирането на костната система, протича по начин макар че това трябва да става така, че да бъде изцяло съобразено с Аза та последни костите да бъдат носители и опора на такъв един организъм, в който кръвните пътища да протичат по правилен начин, и човешкият Аз да има в тяхно лице свой инструмент. Бих желал да зная кой не би надникнал в човешкия организъм с най-голямо удивление и не би казал: пред мен се възправя това, което е преминало през най-много преобразования, през най-много стъпала, което трябва да е започнало от най-долното стъпало на храносмилателния процес, и през много, много епохи накрая се е възкачило до костната система; и в крайна сметка така се е формирало, че да може да бъде стабилен носител, стабилна опора на Аза. Когато човек осъзнае как тенденцията на Аза се проявява дори във формирането на отделните кости, така че накрая човекът да може да стане носител на Аза, тогава кой няма да бъде изпълнен с възхищение пред този строеж на човешкия организъм, така, че да може да каже: разгледаме ли този човек, то пред себе си имаме като че ли двата полюса на физическото битие, дадени ни в лицето на кръвната система, която в най-силна степен се подава на детерминиране, и в лицето на костната система, която е най-подчертано вътрешно здрава, най не се подава на промени, която най-силно е навлязла в състояние на неопределяемост. В тази костна система на човека физическото устройство намира своя засега последен израз своето крайно заключение, докато в кръвната система физическото устройство на човека в известен смисъл поема едно ново начало на днешното стъпало на своето съществувание. Погледнем ли нашата костна система, можем да кажем: в лицето на тази костна система отдаваме почит на последното стъпало на човешкото физическо устройство.
към текста >>
По тази причина всичко, участвуващо във формирането на
кост
ната система, протича по начин макар че това трябва да става така, че да бъде изцяло съобразено с Аза та последни
кост
ите да бъдат носители и опора на такъв един организъм, в който кръвните пътища да протичат по правилен начин, и човешкият Аз да има в тяхно лице свой инструмент.
И така, след като в хрущяла виждаме предшественик на костта, то можем да кажем: на нас дори цялото отлагане на костната система в организма ни се представя като нещо, което тъй да се каже представлява краен резултат на онези процеси, които виждаме например в изхранването на кожата. Първоначално всичко по най-опростен начин трябва да превърне веществата в най-мека субстанция и да ги изтласка до органите на тялото; и тогава, когато това е извършено, може да протече процеса на хранене, така че в крайна сметка да се получи цялостна форма на човешкия организъм, и при това определени части могат да се уплътнят до формирането на костния материал. Начинът обаче, по който ни се представят костите, ни дава непосредствен повод да кажем: извън формирането на костите всъщност не наблюдаваме по-нататъшно развитие на процеса на хранене, доколкото вземаме предвид човека до съвременното му стъпало на развитие. Докато от една страна в кръвната субстанция имаме това в човека, което най-много подлежи на определяне, в костната субстанция в това, което ни се представя чрез формата на костта виждаме онова, което не подлежи на определяне, което се е втвърдило до дадена степен, зад която не съществува вече нищо, и което в дадена точка е постигнало възможно най-плътната форма. Да, ако продължим предишните си разсъждения, а именно, че кръвта представлява най-пластичния инструмент на човека, а нервите са в по-слаба степен такива, тогава трябва да кажем: в костната система, залегнала в основата на цялото човешко устройство, имаме нещо, което е достигнало крайната точка в своята еволюция, доколкото имаме предвид съвременния човек, нещо, което представлява краен продукт на преобразование.
По тази причина всичко, участвуващо във формирането на костната система, протича по начин макар че това трябва да става така, че да бъде изцяло съобразено с Аза та последни костите да бъдат носители и опора на такъв един организъм, в който кръвните пътища да протичат по правилен начин, и човешкият Аз да има в тяхно лице свой инструмент.
Бих желал да зная кой не би надникнал в човешкия организъм с най-голямо удивление и не би казал: пред мен се възправя това, което е преминало през най-много преобразования, през най-много стъпала, което трябва да е започнало от най-долното стъпало на храносмилателния процес, и през много, много епохи накрая се е възкачило до костната система; и в крайна сметка така се е формирало, че да може да бъде стабилен носител, стабилна опора на Аза. Когато човек осъзнае как тенденцията на Аза се проявява дори във формирането на отделните кости, така че накрая човекът да може да стане носител на Аза, тогава кой няма да бъде изпълнен с възхищение пред този строеж на човешкия организъм, така, че да може да каже: разгледаме ли този човек, то пред себе си имаме като че ли двата полюса на физическото битие, дадени ни в лицето на кръвната система, която в най-силна степен се подава на детерминиране, и в лицето на костната система, която е най-подчертано вътрешно здрава, най не се подава на промени, която най-силно е навлязла в състояние на неопределяемост. В тази костна система на човека физическото устройство намира своя засега последен израз своето крайно заключение, докато в кръвната система физическото устройство на човека в известен смисъл поема едно ново начало на днешното стъпало на своето съществувание. Погледнем ли нашата костна система, можем да кажем: в лицето на тази костна система отдаваме почит на последното стъпало на човешкото физическо устройство. А погледнем ли кръвната система, то можем да кажем: в нея виждаме началото на нещо, което е могло да започне, едва след като всички останали системи на това човешко устройство са били предварително налице.
към текста >>
Бих желал да зная кой не би надникнал в човешкия организъм с най-голямо удивление и не би казал: пред мен се възправя това, което е преминало през най-много преобразования, през най-много стъпала, което трябва да е започнало от най-долното стъпало на храносмилателния процес, и през много, много епохи накрая се е възкачило до
кост
ната система; и в крайна сметка така се е формирало, че да може да бъде стабилен носител, стабилна опора на Аза.
Първоначално всичко по най-опростен начин трябва да превърне веществата в най-мека субстанция и да ги изтласка до органите на тялото; и тогава, когато това е извършено, може да протече процеса на хранене, така че в крайна сметка да се получи цялостна форма на човешкия организъм, и при това определени части могат да се уплътнят до формирането на костния материал. Начинът обаче, по който ни се представят костите, ни дава непосредствен повод да кажем: извън формирането на костите всъщност не наблюдаваме по-нататъшно развитие на процеса на хранене, доколкото вземаме предвид човека до съвременното му стъпало на развитие. Докато от една страна в кръвната субстанция имаме това в човека, което най-много подлежи на определяне, в костната субстанция в това, което ни се представя чрез формата на костта виждаме онова, което не подлежи на определяне, което се е втвърдило до дадена степен, зад която не съществува вече нищо, и което в дадена точка е постигнало възможно най-плътната форма. Да, ако продължим предишните си разсъждения, а именно, че кръвта представлява най-пластичния инструмент на човека, а нервите са в по-слаба степен такива, тогава трябва да кажем: в костната система, залегнала в основата на цялото човешко устройство, имаме нещо, което е достигнало крайната точка в своята еволюция, доколкото имаме предвид съвременния човек, нещо, което представлява краен продукт на преобразование. По тази причина всичко, участвуващо във формирането на костната система, протича по начин макар че това трябва да става така, че да бъде изцяло съобразено с Аза та последни костите да бъдат носители и опора на такъв един организъм, в който кръвните пътища да протичат по правилен начин, и човешкият Аз да има в тяхно лице свой инструмент.
Бих желал да зная кой не би надникнал в човешкия организъм с най-голямо удивление и не би казал: пред мен се възправя това, което е преминало през най-много преобразования, през най-много стъпала, което трябва да е започнало от най-долното стъпало на храносмилателния процес, и през много, много епохи накрая се е възкачило до костната система; и в крайна сметка така се е формирало, че да може да бъде стабилен носител, стабилна опора на Аза.
Когато човек осъзнае как тенденцията на Аза се проявява дори във формирането на отделните кости, така че накрая човекът да може да стане носител на Аза, тогава кой няма да бъде изпълнен с възхищение пред този строеж на човешкия организъм, така, че да може да каже: разгледаме ли този човек, то пред себе си имаме като че ли двата полюса на физическото битие, дадени ни в лицето на кръвната система, която в най-силна степен се подава на детерминиране, и в лицето на костната система, която е най-подчертано вътрешно здрава, най не се подава на промени, която най-силно е навлязла в състояние на неопределяемост. В тази костна система на човека физическото устройство намира своя засега последен израз своето крайно заключение, докато в кръвната система физическото устройство на човека в известен смисъл поема едно ново начало на днешното стъпало на своето съществувание. Погледнем ли нашата костна система, можем да кажем: в лицето на тази костна система отдаваме почит на последното стъпало на човешкото физическо устройство. А погледнем ли кръвната система, то можем да кажем: в нея виждаме началото на нещо, което е могло да започне, едва след като всички останали системи на това човешко устройство са били предварително налице. За костната система можем да кажем: първата нейна предпоставка под формата на една мека основа трябва да е била налице, преди да могат да се вгнездят жлезите, защото чрез костните сили жлезите трябва да бъдат поставени на съответните им места, а така също да бъдат поставени нервните и кръвоносните пътища.
към текста >>
Когато човек осъзнае как тенденцията на Аза се проявява дори във формирането на отделните
кост
и, така че накрая човекът да може да стане носител на Аза, тогава кой няма да бъде изпълнен с възхищение пред този строеж на човешкия организъм, така, че да може да каже: разгледаме ли този човек, то пред себе си имаме като че ли двата полюса на физическото битие, дадени ни в лицето на кръвната система, която в най-силна степен се подава на детерминиране, и в лицето на
кост
ната система, която е най-подчертано вътрешно здрава, най не се подава на промени, която най-силно е навлязла в състояние на неопределяемост.
Начинът обаче, по който ни се представят костите, ни дава непосредствен повод да кажем: извън формирането на костите всъщност не наблюдаваме по-нататъшно развитие на процеса на хранене, доколкото вземаме предвид човека до съвременното му стъпало на развитие. Докато от една страна в кръвната субстанция имаме това в човека, което най-много подлежи на определяне, в костната субстанция в това, което ни се представя чрез формата на костта виждаме онова, което не подлежи на определяне, което се е втвърдило до дадена степен, зад която не съществува вече нищо, и което в дадена точка е постигнало възможно най-плътната форма. Да, ако продължим предишните си разсъждения, а именно, че кръвта представлява най-пластичния инструмент на човека, а нервите са в по-слаба степен такива, тогава трябва да кажем: в костната система, залегнала в основата на цялото човешко устройство, имаме нещо, което е достигнало крайната точка в своята еволюция, доколкото имаме предвид съвременния човек, нещо, което представлява краен продукт на преобразование. По тази причина всичко, участвуващо във формирането на костната система, протича по начин макар че това трябва да става така, че да бъде изцяло съобразено с Аза та последни костите да бъдат носители и опора на такъв един организъм, в който кръвните пътища да протичат по правилен начин, и човешкият Аз да има в тяхно лице свой инструмент. Бих желал да зная кой не би надникнал в човешкия организъм с най-голямо удивление и не би казал: пред мен се възправя това, което е преминало през най-много преобразования, през най-много стъпала, което трябва да е започнало от най-долното стъпало на храносмилателния процес, и през много, много епохи накрая се е възкачило до костната система; и в крайна сметка така се е формирало, че да може да бъде стабилен носител, стабилна опора на Аза.
Когато човек осъзнае как тенденцията на Аза се проявява дори във формирането на отделните кости, така че накрая човекът да може да стане носител на Аза, тогава кой няма да бъде изпълнен с възхищение пред този строеж на човешкия организъм, така, че да може да каже: разгледаме ли този човек, то пред себе си имаме като че ли двата полюса на физическото битие, дадени ни в лицето на кръвната система, която в най-силна степен се подава на детерминиране, и в лицето на костната система, която е най-подчертано вътрешно здрава, най не се подава на промени, която най-силно е навлязла в състояние на неопределяемост.
В тази костна система на човека физическото устройство намира своя засега последен израз своето крайно заключение, докато в кръвната система физическото устройство на човека в известен смисъл поема едно ново начало на днешното стъпало на своето съществувание. Погледнем ли нашата костна система, можем да кажем: в лицето на тази костна система отдаваме почит на последното стъпало на човешкото физическо устройство. А погледнем ли кръвната система, то можем да кажем: в нея виждаме началото на нещо, което е могло да започне, едва след като всички останали системи на това човешко устройство са били предварително налице. За костната система можем да кажем: първата нейна предпоставка под формата на една мека основа трябва да е била налице, преди да могат да се вгнездят жлезите, защото чрез костните сили жлезите трябва да бъдат поставени на съответните им места, а така също да бъдат поставени нервните и кръвоносните пътища. Най-старата силова система в човешкия организъм имаме в лицето на костната система, и поради това тази костна система лежи в основата на цялото ни устройство.
към текста >>
В тази
кост
на система на човека физическото устройство намира своя засега последен израз своето крайно заключение, докато в кръвната система физическото устройство на човека в известен смисъл поема едно ново начало на днешното стъпало на своето съществувание.
Докато от една страна в кръвната субстанция имаме това в човека, което най-много подлежи на определяне, в костната субстанция в това, което ни се представя чрез формата на костта виждаме онова, което не подлежи на определяне, което се е втвърдило до дадена степен, зад която не съществува вече нищо, и което в дадена точка е постигнало възможно най-плътната форма. Да, ако продължим предишните си разсъждения, а именно, че кръвта представлява най-пластичния инструмент на човека, а нервите са в по-слаба степен такива, тогава трябва да кажем: в костната система, залегнала в основата на цялото човешко устройство, имаме нещо, което е достигнало крайната точка в своята еволюция, доколкото имаме предвид съвременния човек, нещо, което представлява краен продукт на преобразование. По тази причина всичко, участвуващо във формирането на костната система, протича по начин макар че това трябва да става така, че да бъде изцяло съобразено с Аза та последни костите да бъдат носители и опора на такъв един организъм, в който кръвните пътища да протичат по правилен начин, и човешкият Аз да има в тяхно лице свой инструмент. Бих желал да зная кой не би надникнал в човешкия организъм с най-голямо удивление и не би казал: пред мен се възправя това, което е преминало през най-много преобразования, през най-много стъпала, което трябва да е започнало от най-долното стъпало на храносмилателния процес, и през много, много епохи накрая се е възкачило до костната система; и в крайна сметка така се е формирало, че да може да бъде стабилен носител, стабилна опора на Аза. Когато човек осъзнае как тенденцията на Аза се проявява дори във формирането на отделните кости, така че накрая човекът да може да стане носител на Аза, тогава кой няма да бъде изпълнен с възхищение пред този строеж на човешкия организъм, така, че да може да каже: разгледаме ли този човек, то пред себе си имаме като че ли двата полюса на физическото битие, дадени ни в лицето на кръвната система, която в най-силна степен се подава на детерминиране, и в лицето на костната система, която е най-подчертано вътрешно здрава, най не се подава на промени, която най-силно е навлязла в състояние на неопределяемост.
В тази костна система на човека физическото устройство намира своя засега последен израз своето крайно заключение, докато в кръвната система физическото устройство на човека в известен смисъл поема едно ново начало на днешното стъпало на своето съществувание.
Погледнем ли нашата костна система, можем да кажем: в лицето на тази костна система отдаваме почит на последното стъпало на човешкото физическо устройство. А погледнем ли кръвната система, то можем да кажем: в нея виждаме началото на нещо, което е могло да започне, едва след като всички останали системи на това човешко устройство са били предварително налице. За костната система можем да кажем: първата нейна предпоставка под формата на една мека основа трябва да е била налице, преди да могат да се вгнездят жлезите, защото чрез костните сили жлезите трябва да бъдат поставени на съответните им места, а така също да бъдат поставени нервните и кръвоносните пътища. Най-старата силова система в човешкия организъм имаме в лицето на костната система, и поради това тази костна система лежи в основата на цялото ни устройство.
към текста >>
Погледнем ли нашата
кост
на система, можем да кажем: в лицето на тази
кост
на система отдаваме почит на последното стъпало на човешкото физическо устройство.
Да, ако продължим предишните си разсъждения, а именно, че кръвта представлява най-пластичния инструмент на човека, а нервите са в по-слаба степен такива, тогава трябва да кажем: в костната система, залегнала в основата на цялото човешко устройство, имаме нещо, което е достигнало крайната точка в своята еволюция, доколкото имаме предвид съвременния човек, нещо, което представлява краен продукт на преобразование. По тази причина всичко, участвуващо във формирането на костната система, протича по начин макар че това трябва да става така, че да бъде изцяло съобразено с Аза та последни костите да бъдат носители и опора на такъв един организъм, в който кръвните пътища да протичат по правилен начин, и човешкият Аз да има в тяхно лице свой инструмент. Бих желал да зная кой не би надникнал в човешкия организъм с най-голямо удивление и не би казал: пред мен се възправя това, което е преминало през най-много преобразования, през най-много стъпала, което трябва да е започнало от най-долното стъпало на храносмилателния процес, и през много, много епохи накрая се е възкачило до костната система; и в крайна сметка така се е формирало, че да може да бъде стабилен носител, стабилна опора на Аза. Когато човек осъзнае как тенденцията на Аза се проявява дори във формирането на отделните кости, така че накрая човекът да може да стане носител на Аза, тогава кой няма да бъде изпълнен с възхищение пред този строеж на човешкия организъм, така, че да може да каже: разгледаме ли този човек, то пред себе си имаме като че ли двата полюса на физическото битие, дадени ни в лицето на кръвната система, която в най-силна степен се подава на детерминиране, и в лицето на костната система, която е най-подчертано вътрешно здрава, най не се подава на промени, която най-силно е навлязла в състояние на неопределяемост. В тази костна система на човека физическото устройство намира своя засега последен израз своето крайно заключение, докато в кръвната система физическото устройство на човека в известен смисъл поема едно ново начало на днешното стъпало на своето съществувание.
Погледнем ли нашата костна система, можем да кажем: в лицето на тази костна система отдаваме почит на последното стъпало на човешкото физическо устройство.
А погледнем ли кръвната система, то можем да кажем: в нея виждаме началото на нещо, което е могло да започне, едва след като всички останали системи на това човешко устройство са били предварително налице. За костната система можем да кажем: първата нейна предпоставка под формата на една мека основа трябва да е била налице, преди да могат да се вгнездят жлезите, защото чрез костните сили жлезите трябва да бъдат поставени на съответните им места, а така също да бъдат поставени нервните и кръвоносните пътища. Най-старата силова система в човешкия организъм имаме в лицето на костната система, и поради това тази костна система лежи в основата на цялото ни устройство.
към текста >>
За
кост
ната система можем да кажем: първата нейна предпоставка под формата на една мека основа трябва да е била налице, преди да могат да се вгнездят жлезите, защото чрез
кост
ните сили жлезите трябва да бъдат поставени на съответните им места, а така също да бъдат поставени нервните и кръвоносните пътища.
Бих желал да зная кой не би надникнал в човешкия организъм с най-голямо удивление и не би казал: пред мен се възправя това, което е преминало през най-много преобразования, през най-много стъпала, което трябва да е започнало от най-долното стъпало на храносмилателния процес, и през много, много епохи накрая се е възкачило до костната система; и в крайна сметка така се е формирало, че да може да бъде стабилен носител, стабилна опора на Аза. Когато човек осъзнае как тенденцията на Аза се проявява дори във формирането на отделните кости, така че накрая човекът да може да стане носител на Аза, тогава кой няма да бъде изпълнен с възхищение пред този строеж на човешкия организъм, така, че да може да каже: разгледаме ли този човек, то пред себе си имаме като че ли двата полюса на физическото битие, дадени ни в лицето на кръвната система, която в най-силна степен се подава на детерминиране, и в лицето на костната система, която е най-подчертано вътрешно здрава, най не се подава на промени, която най-силно е навлязла в състояние на неопределяемост. В тази костна система на човека физическото устройство намира своя засега последен израз своето крайно заключение, докато в кръвната система физическото устройство на човека в известен смисъл поема едно ново начало на днешното стъпало на своето съществувание. Погледнем ли нашата костна система, можем да кажем: в лицето на тази костна система отдаваме почит на последното стъпало на човешкото физическо устройство. А погледнем ли кръвната система, то можем да кажем: в нея виждаме началото на нещо, което е могло да започне, едва след като всички останали системи на това човешко устройство са били предварително налице.
За костната система можем да кажем: първата нейна предпоставка под формата на една мека основа трябва да е била налице, преди да могат да се вгнездят жлезите, защото чрез костните сили жлезите трябва да бъдат поставени на съответните им места, а така също да бъдат поставени нервните и кръвоносните пътища.
Най-старата силова система в човешкия организъм имаме в лицето на костната система, и поради това тази костна система лежи в основата на цялото ни устройство.
към текста >>
Най-старата силова система в човешкия организъм имаме в лицето на
кост
ната система, и поради това тази
кост
на система лежи в основата на цялото ни устройство.
Когато човек осъзнае как тенденцията на Аза се проявява дори във формирането на отделните кости, така че накрая човекът да може да стане носител на Аза, тогава кой няма да бъде изпълнен с възхищение пред този строеж на човешкия организъм, така, че да може да каже: разгледаме ли този човек, то пред себе си имаме като че ли двата полюса на физическото битие, дадени ни в лицето на кръвната система, която в най-силна степен се подава на детерминиране, и в лицето на костната система, която е най-подчертано вътрешно здрава, най не се подава на промени, която най-силно е навлязла в състояние на неопределяемост. В тази костна система на човека физическото устройство намира своя засега последен израз своето крайно заключение, докато в кръвната система физическото устройство на човека в известен смисъл поема едно ново начало на днешното стъпало на своето съществувание. Погледнем ли нашата костна система, можем да кажем: в лицето на тази костна система отдаваме почит на последното стъпало на човешкото физическо устройство. А погледнем ли кръвната система, то можем да кажем: в нея виждаме началото на нещо, което е могло да започне, едва след като всички останали системи на това човешко устройство са били предварително налице. За костната система можем да кажем: първата нейна предпоставка под формата на една мека основа трябва да е била налице, преди да могат да се вгнездят жлезите, защото чрез костните сили жлезите трябва да бъдат поставени на съответните им места, а така също да бъдат поставени нервните и кръвоносните пътища.
Най-старата силова система в човешкия организъм имаме в лицето на костната система, и поради това тази костна система лежи в основата на цялото ни устройство.
към текста >>
А в лицето на
кост
ната система имаме нещо, изплъзнало се почти изцяло от това, върху което нашият Аз все още има влияние, където вече не можем да достигнем с нашия Аз; и въпреки това във формата на
кост
ната система е залегнало цялото устройство на Аза.
И така, ако разгледаме тези два крайни полюса в човешкото устройство, то в лицето на кръвната система имаме най-подвижния елемент пред себе си, който е тъй пластичен, че в определена степен следва всяко вътрешно движение на Аза.
А в лицето на костната система имаме нещо, изплъзнало се почти изцяло от това, върху което нашият Аз все още има влияние, където вече не можем да достигнем с нашия Аз; и въпреки това във формата на костната система е залегнало цялото устройство на Аза.
По този начин досега само външно погледнато кръвната и костната система в човека са противопоставени една на друга, тъй както началото се противопоставя на края. И като разгледаме така себе си, с нашата кръвна система, следваща непрекъснато всички движения на Аза, то можем да си кажем: в подвижната кръв човешкият живот намира своя истински израз. А погледнем ли костната система, то можем да си кажем: тя е твърде изолирана, тя е нещото, което се е оттеглило от човешкия живот и му служи единствено за опора. Или с други думи: нашата пулсираща кръв е нашия живот; нашата костна система е това, което бидейки вече един тъй възрастен господин се е оттеглило от непосредствения живот, изключило се е и желае да служи единствено за опора, желае да определя единствено формата. Докато в кръвта си ние живеем, чрез костната си система в основата си ние вече сме мъртви.
към текста >>
По този начин досега само външно погледнато кръвната и
кост
ната система в човека са противопоставени една на друга, тъй както началото се противопоставя на края.
И така, ако разгледаме тези два крайни полюса в човешкото устройство, то в лицето на кръвната система имаме най-подвижния елемент пред себе си, който е тъй пластичен, че в определена степен следва всяко вътрешно движение на Аза. А в лицето на костната система имаме нещо, изплъзнало се почти изцяло от това, върху което нашият Аз все още има влияние, където вече не можем да достигнем с нашия Аз; и въпреки това във формата на костната система е залегнало цялото устройство на Аза.
По този начин досега само външно погледнато кръвната и костната система в човека са противопоставени една на друга, тъй както началото се противопоставя на края.
И като разгледаме така себе си, с нашата кръвна система, следваща непрекъснато всички движения на Аза, то можем да си кажем: в подвижната кръв човешкият живот намира своя истински израз. А погледнем ли костната система, то можем да си кажем: тя е твърде изолирана, тя е нещото, което се е оттеглило от човешкия живот и му служи единствено за опора. Или с други думи: нашата пулсираща кръв е нашия живот; нашата костна система е това, което бидейки вече един тъй възрастен господин се е оттеглило от непосредствения живот, изключило се е и желае да служи единствено за опора, желае да определя единствено формата. Докато в кръвта си ние живеем, чрез костната си система в основата си ние вече сме мъртви. И аз ви моля да вземете този израз като ръководна нишка за следващите ни лекции; защото от това ще произлязат важни физиологични факти: докато в кръвта си ние живеем, чрез костната си система ние всъщност вече сме мъртви!
към текста >>
А погледнем ли
кост
ната система, то можем да си кажем: тя е твърде изолирана, тя е нещото, което се е оттеглило от човешкия живот и му служи единствено за опора.
И така, ако разгледаме тези два крайни полюса в човешкото устройство, то в лицето на кръвната система имаме най-подвижния елемент пред себе си, който е тъй пластичен, че в определена степен следва всяко вътрешно движение на Аза. А в лицето на костната система имаме нещо, изплъзнало се почти изцяло от това, върху което нашият Аз все още има влияние, където вече не можем да достигнем с нашия Аз; и въпреки това във формата на костната система е залегнало цялото устройство на Аза. По този начин досега само външно погледнато кръвната и костната система в човека са противопоставени една на друга, тъй както началото се противопоставя на края. И като разгледаме така себе си, с нашата кръвна система, следваща непрекъснато всички движения на Аза, то можем да си кажем: в подвижната кръв човешкият живот намира своя истински израз.
А погледнем ли костната система, то можем да си кажем: тя е твърде изолирана, тя е нещото, което се е оттеглило от човешкия живот и му служи единствено за опора.
Или с други думи: нашата пулсираща кръв е нашия живот; нашата костна система е това, което бидейки вече един тъй възрастен господин се е оттеглило от непосредствения живот, изключило се е и желае да служи единствено за опора, желае да определя единствено формата. Докато в кръвта си ние живеем, чрез костната си система в основата си ние вече сме мъртви. И аз ви моля да вземете този израз като ръководна нишка за следващите ни лекции; защото от това ще произлязат важни физиологични факти: докато в кръвта си ние живеем, чрез костната си система ние всъщност вече сме мъртви! Нашата костна система е подобна на скеле, най-малко живия, даващ ни само опора скелет в нас. Още в началото ние видяхме в човека една двойственост.
към текста >>
Или с други думи: нашата пулсираща кръв е нашия живот; нашата
кост
на система е това, което бидейки вече един тъй възрастен господин се е оттеглило от непосредствения живот, изключило се е и желае да служи единствено за опора, желае да определя единствено формата.
И така, ако разгледаме тези два крайни полюса в човешкото устройство, то в лицето на кръвната система имаме най-подвижния елемент пред себе си, който е тъй пластичен, че в определена степен следва всяко вътрешно движение на Аза. А в лицето на костната система имаме нещо, изплъзнало се почти изцяло от това, върху което нашият Аз все още има влияние, където вече не можем да достигнем с нашия Аз; и въпреки това във формата на костната система е залегнало цялото устройство на Аза. По този начин досега само външно погледнато кръвната и костната система в човека са противопоставени една на друга, тъй както началото се противопоставя на края. И като разгледаме така себе си, с нашата кръвна система, следваща непрекъснато всички движения на Аза, то можем да си кажем: в подвижната кръв човешкият живот намира своя истински израз. А погледнем ли костната система, то можем да си кажем: тя е твърде изолирана, тя е нещото, което се е оттеглило от човешкия живот и му служи единствено за опора.
Или с други думи: нашата пулсираща кръв е нашия живот; нашата костна система е това, което бидейки вече един тъй възрастен господин се е оттеглило от непосредствения живот, изключило се е и желае да служи единствено за опора, желае да определя единствено формата.
Докато в кръвта си ние живеем, чрез костната си система в основата си ние вече сме мъртви. И аз ви моля да вземете този израз като ръководна нишка за следващите ни лекции; защото от това ще произлязат важни физиологични факти: докато в кръвта си ние живеем, чрез костната си система ние всъщност вече сме мъртви! Нашата костна система е подобна на скеле, най-малко живия, даващ ни само опора скелет в нас. Още в началото ние видяхме в човека една двойственост. Сега тази двойственост по един нов начин отново изпъква пред нас: от една страна в лицето на кръвта си ние имаме най-подвижното човешко, най-живото; и нещо, което сякаш се оттегля от нашата човешка подвижност, нещо, което всъщност вече носи в себе си смъртта, имаме в лицето на нашата костна система.
към текста >>
Докато в кръвта си ние живеем, чрез
кост
ната си система в основата си ние вече сме мъртви.
А в лицето на костната система имаме нещо, изплъзнало се почти изцяло от това, върху което нашият Аз все още има влияние, където вече не можем да достигнем с нашия Аз; и въпреки това във формата на костната система е залегнало цялото устройство на Аза. По този начин досега само външно погледнато кръвната и костната система в човека са противопоставени една на друга, тъй както началото се противопоставя на края. И като разгледаме така себе си, с нашата кръвна система, следваща непрекъснато всички движения на Аза, то можем да си кажем: в подвижната кръв човешкият живот намира своя истински израз. А погледнем ли костната система, то можем да си кажем: тя е твърде изолирана, тя е нещото, което се е оттеглило от човешкия живот и му служи единствено за опора. Или с други думи: нашата пулсираща кръв е нашия живот; нашата костна система е това, което бидейки вече един тъй възрастен господин се е оттеглило от непосредствения живот, изключило се е и желае да служи единствено за опора, желае да определя единствено формата.
Докато в кръвта си ние живеем, чрез костната си система в основата си ние вече сме мъртви.
И аз ви моля да вземете този израз като ръководна нишка за следващите ни лекции; защото от това ще произлязат важни физиологични факти: докато в кръвта си ние живеем, чрез костната си система ние всъщност вече сме мъртви! Нашата костна система е подобна на скеле, най-малко живия, даващ ни само опора скелет в нас. Още в началото ние видяхме в човека една двойственост. Сега тази двойственост по един нов начин отново изпъква пред нас: от една страна в лицето на кръвта си ние имаме най-подвижното човешко, най-живото; и нещо, което сякаш се оттегля от нашата човешка подвижност, нещо, което всъщност вече носи в себе си смъртта, имаме в лицето на нашата костна система. Нашата костна система е и това, което по определен начин чрез своята форма най-малко се подава на азовия ни живот.
към текста >>
И аз ви моля да вземете този израз като ръководна нишка за следващите ни лекции; защото от това ще произлязат важни физиологични факти: докато в кръвта си ние живеем, чрез
кост
ната си система ние всъщност вече сме мъртви!
По този начин досега само външно погледнато кръвната и костната система в човека са противопоставени една на друга, тъй както началото се противопоставя на края. И като разгледаме така себе си, с нашата кръвна система, следваща непрекъснато всички движения на Аза, то можем да си кажем: в подвижната кръв човешкият живот намира своя истински израз. А погледнем ли костната система, то можем да си кажем: тя е твърде изолирана, тя е нещото, което се е оттеглило от човешкия живот и му служи единствено за опора. Или с други думи: нашата пулсираща кръв е нашия живот; нашата костна система е това, което бидейки вече един тъй възрастен господин се е оттеглило от непосредствения живот, изключило се е и желае да служи единствено за опора, желае да определя единствено формата. Докато в кръвта си ние живеем, чрез костната си система в основата си ние вече сме мъртви.
И аз ви моля да вземете този израз като ръководна нишка за следващите ни лекции; защото от това ще произлязат важни физиологични факти: докато в кръвта си ние живеем, чрез костната си система ние всъщност вече сме мъртви!
Нашата костна система е подобна на скеле, най-малко живия, даващ ни само опора скелет в нас. Още в началото ние видяхме в човека една двойственост. Сега тази двойственост по един нов начин отново изпъква пред нас: от една страна в лицето на кръвта си ние имаме най-подвижното човешко, най-живото; и нещо, което сякаш се оттегля от нашата човешка подвижност, нещо, което всъщност вече носи в себе си смъртта, имаме в лицето на нашата костна система. Нашата костна система е и това, което по определен начин чрез своята форма най-малко се подава на азовия ни живот. Ето защо тази костна система чрез своята форма получава предварително известен завършек, макар че след това продължава да нараства до онзи момент в живота на човека, от който момент в същност азовите изживявания тепърва започват да добиват изразена вътрешна подвижност.
към текста >>
Нашата
кост
на система е подобна на скеле, най-малко живия, даващ ни само опора скелет в нас.
И като разгледаме така себе си, с нашата кръвна система, следваща непрекъснато всички движения на Аза, то можем да си кажем: в подвижната кръв човешкият живот намира своя истински израз. А погледнем ли костната система, то можем да си кажем: тя е твърде изолирана, тя е нещото, което се е оттеглило от човешкия живот и му служи единствено за опора. Или с други думи: нашата пулсираща кръв е нашия живот; нашата костна система е това, което бидейки вече един тъй възрастен господин се е оттеглило от непосредствения живот, изключило се е и желае да служи единствено за опора, желае да определя единствено формата. Докато в кръвта си ние живеем, чрез костната си система в основата си ние вече сме мъртви. И аз ви моля да вземете този израз като ръководна нишка за следващите ни лекции; защото от това ще произлязат важни физиологични факти: докато в кръвта си ние живеем, чрез костната си система ние всъщност вече сме мъртви!
Нашата костна система е подобна на скеле, най-малко живия, даващ ни само опора скелет в нас.
Още в началото ние видяхме в човека една двойственост. Сега тази двойственост по един нов начин отново изпъква пред нас: от една страна в лицето на кръвта си ние имаме най-подвижното човешко, най-живото; и нещо, което сякаш се оттегля от нашата човешка подвижност, нещо, което всъщност вече носи в себе си смъртта, имаме в лицето на нашата костна система. Нашата костна система е и това, което по определен начин чрез своята форма най-малко се подава на азовия ни живот. Ето защо тази костна система чрез своята форма получава предварително известен завършек, макар че след това продължава да нараства до онзи момент в живота на човека, от който момент в същност азовите изживявания тепърва започват да добиват изразена вътрешна подвижност. Със смяната на млечните зъби костната система в значителна степен завършва своето формиране; след това тя само нараства в рамките на формите, които вече е получила.
към текста >>
Сега тази двойственост по един нов начин отново изпъква пред нас: от една страна в лицето на кръвта си ние имаме най-подвижното човешко, най-живото; и нещо, което сякаш се оттегля от нашата човешка подвижност, нещо, което всъщност вече носи в себе си смъртта, имаме в лицето на нашата
кост
на система.
Или с други думи: нашата пулсираща кръв е нашия живот; нашата костна система е това, което бидейки вече един тъй възрастен господин се е оттеглило от непосредствения живот, изключило се е и желае да служи единствено за опора, желае да определя единствено формата. Докато в кръвта си ние живеем, чрез костната си система в основата си ние вече сме мъртви. И аз ви моля да вземете този израз като ръководна нишка за следващите ни лекции; защото от това ще произлязат важни физиологични факти: докато в кръвта си ние живеем, чрез костната си система ние всъщност вече сме мъртви! Нашата костна система е подобна на скеле, най-малко живия, даващ ни само опора скелет в нас. Още в началото ние видяхме в човека една двойственост.
Сега тази двойственост по един нов начин отново изпъква пред нас: от една страна в лицето на кръвта си ние имаме най-подвижното човешко, най-живото; и нещо, което сякаш се оттегля от нашата човешка подвижност, нещо, което всъщност вече носи в себе си смъртта, имаме в лицето на нашата костна система.
Нашата костна система е и това, което по определен начин чрез своята форма най-малко се подава на азовия ни живот. Ето защо тази костна система чрез своята форма получава предварително известен завършек, макар че след това продължава да нараства до онзи момент в живота на човека, от който момент в същност азовите изживявания тепърва започват да добиват изразена вътрешна подвижност. Със смяната на млечните зъби костната система в значителна степен завършва своето формиране; след това тя само нараства в рамките на формите, които вече е получила.
към текста >>
Нашата
кост
на система е и това, което по определен начин чрез своята форма най-малко се подава на азовия ни живот.
Докато в кръвта си ние живеем, чрез костната си система в основата си ние вече сме мъртви. И аз ви моля да вземете този израз като ръководна нишка за следващите ни лекции; защото от това ще произлязат важни физиологични факти: докато в кръвта си ние живеем, чрез костната си система ние всъщност вече сме мъртви! Нашата костна система е подобна на скеле, най-малко живия, даващ ни само опора скелет в нас. Още в началото ние видяхме в човека една двойственост. Сега тази двойственост по един нов начин отново изпъква пред нас: от една страна в лицето на кръвта си ние имаме най-подвижното човешко, най-живото; и нещо, което сякаш се оттегля от нашата човешка подвижност, нещо, което всъщност вече носи в себе си смъртта, имаме в лицето на нашата костна система.
Нашата костна система е и това, което по определен начин чрез своята форма най-малко се подава на азовия ни живот.
Ето защо тази костна система чрез своята форма получава предварително известен завършек, макар че след това продължава да нараства до онзи момент в живота на човека, от който момент в същност азовите изживявания тепърва започват да добиват изразена вътрешна подвижност. Със смяната на млечните зъби костната система в значителна степен завършва своето формиране; след това тя само нараства в рамките на формите, които вече е получила.
към текста >>
Ето защо тази
кост
на система чрез своята форма получава предварително известен завършек, макар че след това продължава да нараства до онзи момент в живота на човека, от който момент в същност азовите изживявания тепърва започват да добиват изразена вътрешна подвижност.
И аз ви моля да вземете този израз като ръководна нишка за следващите ни лекции; защото от това ще произлязат важни физиологични факти: докато в кръвта си ние живеем, чрез костната си система ние всъщност вече сме мъртви! Нашата костна система е подобна на скеле, най-малко живия, даващ ни само опора скелет в нас. Още в началото ние видяхме в човека една двойственост. Сега тази двойственост по един нов начин отново изпъква пред нас: от една страна в лицето на кръвта си ние имаме най-подвижното човешко, най-живото; и нещо, което сякаш се оттегля от нашата човешка подвижност, нещо, което всъщност вече носи в себе си смъртта, имаме в лицето на нашата костна система. Нашата костна система е и това, което по определен начин чрез своята форма най-малко се подава на азовия ни живот.
Ето защо тази костна система чрез своята форма получава предварително известен завършек, макар че след това продължава да нараства до онзи момент в живота на човека, от който момент в същност азовите изживявания тепърва започват да добиват изразена вътрешна подвижност.
Със смяната на млечните зъби костната система в значителна степен завършва своето формиране; след това тя само нараства в рамките на формите, които вече е получила.
към текста >>
Със смяната на млечните зъби
кост
ната система в значителна степен завършва своето формиране; след това тя само нараства в рамките на формите, които вече е получила.
Нашата костна система е подобна на скеле, най-малко живия, даващ ни само опора скелет в нас. Още в началото ние видяхме в човека една двойственост. Сега тази двойственост по един нов начин отново изпъква пред нас: от една страна в лицето на кръвта си ние имаме най-подвижното човешко, най-живото; и нещо, което сякаш се оттегля от нашата човешка подвижност, нещо, което всъщност вече носи в себе си смъртта, имаме в лицето на нашата костна система. Нашата костна система е и това, което по определен начин чрез своята форма най-малко се подава на азовия ни живот. Ето защо тази костна система чрез своята форма получава предварително известен завършек, макар че след това продължава да нараства до онзи момент в живота на човека, от който момент в същност азовите изживявания тепърва започват да добиват изразена вътрешна подвижност.
Със смяната на млечните зъби костната система в значителна степен завършва своето формиране; след това тя само нараства в рамките на формите, които вече е получила.
към текста >>
Формирането на трайните зъби около 7-та година е последното, което възниква в
кост
ната система.
Формирането на трайните зъби около 7-та година е последното, което възниква в костната система.
Израз на този факт вие виждате и в това, че в своето оформяне костната система достига своя завършек по време, когато азовите изживявания едва започват да стават подвижни. В периода на смяната на зъбите, това най-здраво и последно костно образувание, около 7-та година, на костния скелет е придадено вече най-същественото от неговата форма. След това костната система в същност само нараства и от този момент е в силна степен оттеглена от подвижността на Аза. Тук могат да бъдат направени най-много грешки по отношение на храненето, по времето, когато се изгражда костната система, изхождаща от тъмните подземия и сили на нашия организъм. Тук, чрез храненето могат да се извършат грешки спрямо костната система.
към текста >>
Израз на този факт вие виждате и в това, че в своето оформяне
кост
ната система достига своя завършек по време, когато азовите изживявания едва започват да стават подвижни.
Формирането на трайните зъби около 7-та година е последното, което възниква в костната система.
Израз на този факт вие виждате и в това, че в своето оформяне костната система достига своя завършек по време, когато азовите изживявания едва започват да стават подвижни.
В периода на смяната на зъбите, това най-здраво и последно костно образувание, около 7-та година, на костния скелет е придадено вече най-същественото от неговата форма. След това костната система в същност само нараства и от този момент е в силна степен оттеглена от подвижността на Аза. Тук могат да бъдат направени най-много грешки по отношение на храненето, по времето, когато се изгражда костната система, изхождаща от тъмните подземия и сили на нашия организъм. Тук, чрез храненето могат да се извършат грешки спрямо костната система. По тази причина в тези години биват подготвяни онези заболявания на костите, като рахит и др.
към текста >>
В периода на смяната на зъбите, това най-здраво и последно
кост
но образувание, около 7-та година, на
кост
ния скелет е придадено вече най-същественото от неговата форма.
Формирането на трайните зъби около 7-та година е последното, което възниква в костната система. Израз на този факт вие виждате и в това, че в своето оформяне костната система достига своя завършек по време, когато азовите изживявания едва започват да стават подвижни.
В периода на смяната на зъбите, това най-здраво и последно костно образувание, около 7-та година, на костния скелет е придадено вече най-същественото от неговата форма.
След това костната система в същност само нараства и от този момент е в силна степен оттеглена от подвижността на Аза. Тук могат да бъдат направени най-много грешки по отношение на храненето, по времето, когато се изгражда костната система, изхождаща от тъмните подземия и сили на нашия организъм. Тук, чрез храненето могат да се извършат грешки спрямо костната система. По тази причина в тези години биват подготвяни онези заболявания на костите, като рахит и др. подобни, които се коренят в това, че процесите на хранене в тази година не са били направлявани по правилен начин.
към текста >>
След това
кост
ната система в същност само нараства и от този момент е в силна степен оттеглена от подвижността на Аза.
Формирането на трайните зъби около 7-та година е последното, което възниква в костната система. Израз на този факт вие виждате и в това, че в своето оформяне костната система достига своя завършек по време, когато азовите изживявания едва започват да стават подвижни. В периода на смяната на зъбите, това най-здраво и последно костно образувание, около 7-та година, на костния скелет е придадено вече най-същественото от неговата форма.
След това костната система в същност само нараства и от този момент е в силна степен оттеглена от подвижността на Аза.
Тук могат да бъдат направени най-много грешки по отношение на храненето, по времето, когато се изгражда костната система, изхождаща от тъмните подземия и сили на нашия организъм. Тук, чрез храненето могат да се извършат грешки спрямо костната система. По тази причина в тези години биват подготвяни онези заболявания на костите, като рахит и др. подобни, които се коренят в това, че процесите на хранене в тази година не са били направлявани по правилен начин. Ето така в нашата костна система виждаме да действува това, което е оттеглено от Аза.
към текста >>
Тук могат да бъдат направени най-много грешки по отношение на храненето, по времето, когато се изгражда
кост
ната система, изхождаща от тъмните подземия и сили на нашия организъм.
Формирането на трайните зъби около 7-та година е последното, което възниква в костната система. Израз на този факт вие виждате и в това, че в своето оформяне костната система достига своя завършек по време, когато азовите изживявания едва започват да стават подвижни. В периода на смяната на зъбите, това най-здраво и последно костно образувание, около 7-та година, на костния скелет е придадено вече най-същественото от неговата форма. След това костната система в същност само нараства и от този момент е в силна степен оттеглена от подвижността на Аза.
Тук могат да бъдат направени най-много грешки по отношение на храненето, по времето, когато се изгражда костната система, изхождаща от тъмните подземия и сили на нашия организъм.
Тук, чрез храненето могат да се извършат грешки спрямо костната система. По тази причина в тези години биват подготвяни онези заболявания на костите, като рахит и др. подобни, които се коренят в това, че процесите на хранене в тази година не са били направлявани по правилен начин. Ето така в нашата костна система виждаме да действува това, което е оттеглено от Аза.
към текста >>
Тук, чрез храненето могат да се извършат грешки спрямо
кост
ната система.
Формирането на трайните зъби около 7-та година е последното, което възниква в костната система. Израз на този факт вие виждате и в това, че в своето оформяне костната система достига своя завършек по време, когато азовите изживявания едва започват да стават подвижни. В периода на смяната на зъбите, това най-здраво и последно костно образувание, около 7-та година, на костния скелет е придадено вече най-същественото от неговата форма. След това костната система в същност само нараства и от този момент е в силна степен оттеглена от подвижността на Аза. Тук могат да бъдат направени най-много грешки по отношение на храненето, по времето, когато се изгражда костната система, изхождаща от тъмните подземия и сили на нашия организъм.
Тук, чрез храненето могат да се извършат грешки спрямо костната система.
По тази причина в тези години биват подготвяни онези заболявания на костите, като рахит и др. подобни, които се коренят в това, че процесите на хранене в тази година не са били направлявани по правилен начин. Ето така в нашата костна система виждаме да действува това, което е оттеглено от Аза.
към текста >>
По тази причина в тези години биват подготвяни онези заболявания на
кост
ите, като рахит и др.
Израз на този факт вие виждате и в това, че в своето оформяне костната система достига своя завършек по време, когато азовите изживявания едва започват да стават подвижни. В периода на смяната на зъбите, това най-здраво и последно костно образувание, около 7-та година, на костния скелет е придадено вече най-същественото от неговата форма. След това костната система в същност само нараства и от този момент е в силна степен оттеглена от подвижността на Аза. Тук могат да бъдат направени най-много грешки по отношение на храненето, по времето, когато се изгражда костната система, изхождаща от тъмните подземия и сили на нашия организъм. Тук, чрез храненето могат да се извършат грешки спрямо костната система.
По тази причина в тези години биват подготвяни онези заболявания на костите, като рахит и др.
подобни, които се коренят в това, че процесите на хранене в тази година не са били направлявани по правилен начин. Ето така в нашата костна система виждаме да действува това, което е оттеглено от Аза.
към текста >>
Ето така в нашата
кост
на система виждаме да действува това, което е оттеглено от Аза.
След това костната система в същност само нараства и от този момент е в силна степен оттеглена от подвижността на Аза. Тук могат да бъдат направени най-много грешки по отношение на храненето, по времето, когато се изгражда костната система, изхождаща от тъмните подземия и сили на нашия организъм. Тук, чрез храненето могат да се извършат грешки спрямо костната система. По тази причина в тези години биват подготвяни онези заболявания на костите, като рахит и др. подобни, които се коренят в това, че процесите на хранене в тази година не са били направлявани по правилен начин.
Ето така в нашата костна система виждаме да действува това, което е оттеглено от Аза.
към текста >>
Така
кост
ната система в най-силна степен се оттегля от процесите на Аза, а нашата кръвна система най-тясно се свързва с процесите на Аза.
Така костната система в най-силна степен се оттегля от процесите на Аза, а нашата кръвна система най-тясно се свързва с процесите на Аза.
Да, тази костна система е устроена, бихме казали, съвсем независимо от човешкия Аз и все пак в смисъла на човешкия Аз с изключение на една единствена част в костната система, която част обаче, бидейки изключение от общата неподчененост на Аза, дава повод за различни нелепости. Знаете за съществуванието на френологията, на изследването на черепа. Това изследване на черепа, въпреки че се разглежда от някои материалистични среди като суеверие, а дори и там, където хората грижливо пазят тази традиция, по законите на общата мода на нашето време, постепенно доби материалистичен оттенък. Ако искаме грубо да характеризираме нещата, трябва да кажем: в общи линии хората се занимават така с френология, че във формите на нашия череп търсят израз на вътрешното устройство на нашия Аз, като при това биват установени общи правила: тази издатина означава това, другата това, и т.н.
към текста >>
Да, тази
кост
на система е устроена, бихме казали, съвсем независимо от човешкия Аз и все пак в смисъла на човешкия Аз с изключение на една единствена част в
кост
ната система, която част обаче, бидейки изключение от общата неподчененост на Аза, дава повод за различни нелепости.
Така костната система в най-силна степен се оттегля от процесите на Аза, а нашата кръвна система най-тясно се свързва с процесите на Аза.
Да, тази костна система е устроена, бихме казали, съвсем независимо от човешкия Аз и все пак в смисъла на човешкия Аз с изключение на една единствена част в костната система, която част обаче, бидейки изключение от общата неподчененост на Аза, дава повод за различни нелепости.
Знаете за съществуванието на френологията, на изследването на черепа. Това изследване на черепа, въпреки че се разглежда от някои материалистични среди като суеверие, а дори и там, където хората грижливо пазят тази традиция, по законите на общата мода на нашето време, постепенно доби материалистичен оттенък. Ако искаме грубо да характеризираме нещата, трябва да кажем: в общи линии хората се занимават така с френология, че във формите на нашия череп търсят израз на вътрешното устройство на нашия Аз, като при това биват установени общи правила: тази издатина означава това, другата това, и т.н.
към текста >>
По този начин хората искат да открият човешките качества в различните издатини, намиращи се по нашия череп, така че в
кост
ната система на черепа френологията търси един вид пластичен израз на нашия Аз.
По този начин хората искат да открият човешките качества в различните издатини, намиращи се по нашия череп, така че в костната система на черепа френологията търси един вид пластичен израз на нашия Аз.
Това обаче, по начина, по който хората се занимават с него, и въпреки, че на пръв поглед в него, в строежа на отделните кости се търси духовен израз, това все пак е глупост. Защото който действително е внимателен наблюдател, той знае, че няма нито един човешки череп, който да е подобен на друг, и че никога не можем да кажем общо, еди кои си възвишения или хлътвания означават това или онова, но че всеки един череп се отличава така силно от останалите, че всеки човешки череп представлява различна форма.
към текста >>
Това обаче, по начина, по който хората се занимават с него, и въпреки, че на пръв поглед в него, в строежа на отделните
кост
и се търси духовен израз, това все пак е глупост.
По този начин хората искат да открият човешките качества в различните издатини, намиращи се по нашия череп, така че в костната система на черепа френологията търси един вид пластичен израз на нашия Аз.
Това обаче, по начина, по който хората се занимават с него, и въпреки, че на пръв поглед в него, в строежа на отделните кости се търси духовен израз, това все пак е глупост.
Защото който действително е внимателен наблюдател, той знае, че няма нито един човешки череп, който да е подобен на друг, и че никога не можем да кажем общо, еди кои си възвишения или хлътвания означават това или онова, но че всеки един череп се отличава така силно от останалите, че всеки човешки череп представлява различна форма.
към текста >>
И така, казахме, че
кост
ния строеж са оттегли от Аза, на чиято подвижност кръвта е най-силно подчинена.
И така, казахме, че костния строеж са оттегли от Аза, на чиято подвижност кръвта е най-силно подчинена.
И въпреки това на нас ни се струва, че докато общо костите са подредени по типичен начин, костите на черепа и също така и лицевите кости по определен начин съответствуват на човешкия Аз. Но който е разглеждал устройството на черепа, той знае, въпреки че самият човек е индивидуален, а също така индивидуално е и черепното устройство, че тази чудна конфигурация на черепа е заложена още от самото начало, съответно на отделната човешка индивидуалност, и трябва да се развива така, както и другите кости, само че при всеки човек различно. На каква основа лежи това? Това лежи на същата основа, на която изобщо се развиват индивидуалните качества на човека. Защото цялостният индивидуален човешки живот протича не само между раждането и смъртта, но и в хода на много инкарнации.
към текста >>
И въпреки това на нас ни се струва, че докато общо
кост
ите са подредени по типичен начин,
кост
ите на черепа и също така и лицевите
кост
и по определен начин съответствуват на човешкия Аз.
И така, казахме, че костния строеж са оттегли от Аза, на чиято подвижност кръвта е най-силно подчинена.
И въпреки това на нас ни се струва, че докато общо костите са подредени по типичен начин, костите на черепа и също така и лицевите кости по определен начин съответствуват на човешкия Аз.
Но който е разглеждал устройството на черепа, той знае, въпреки че самият човек е индивидуален, а също така индивидуално е и черепното устройство, че тази чудна конфигурация на черепа е заложена още от самото начало, съответно на отделната човешка индивидуалност, и трябва да се развива така, както и другите кости, само че при всеки човек различно. На каква основа лежи това? Това лежи на същата основа, на която изобщо се развиват индивидуалните качества на човека. Защото цялостният индивидуален човешки живот протича не само между раждането и смъртта, но и в хода на много инкарнации. И така, докато нашият Аз в настоящето прераждане няма влияние върху черепното устройство, в зависимост от изживяванията през предходното си прераждане, в междинното време между смъртта и следващото раждане, Азът развива силите, определящи черепното устройство, и тези са силите, придаващи формата на черепа в настоящето прераждане.
към текста >>
Но който е разглеждал устройството на черепа, той знае, въпреки че самият човек е индивидуален, а също така индивидуално е и черепното устройство, че тази чудна конфигурация на черепа е заложена още от самото начало, съответно на отделната човешка индивидуалност, и трябва да се развива така, както и другите
кост
и, само че при всеки човек различно.
И така, казахме, че костния строеж са оттегли от Аза, на чиято подвижност кръвта е най-силно подчинена. И въпреки това на нас ни се струва, че докато общо костите са подредени по типичен начин, костите на черепа и също така и лицевите кости по определен начин съответствуват на човешкия Аз.
Но който е разглеждал устройството на черепа, той знае, въпреки че самият човек е индивидуален, а също така индивидуално е и черепното устройство, че тази чудна конфигурация на черепа е заложена още от самото начало, съответно на отделната човешка индивидуалност, и трябва да се развива така, както и другите кости, само че при всеки човек различно.
На каква основа лежи това? Това лежи на същата основа, на която изобщо се развиват индивидуалните качества на човека. Защото цялостният индивидуален човешки живот протича не само между раждането и смъртта, но и в хода на много инкарнации. И така, докато нашият Аз в настоящето прераждане няма влияние върху черепното устройство, в зависимост от изживяванията през предходното си прераждане, в междинното време между смъртта и следващото раждане, Азът развива силите, определящи черепното устройство, и тези са силите, придаващи формата на черепа в настоящето прераждане. Това, какъв е бил Азът през предходното прераждане, определя формата на черепа през настоящето прераждане, така че в строежа на нашия череп виждаме външния пластичен израз на начина, по който ние, всеки поотделно и пак строго индивидуално сме живели и работили през предходното прераждане.
към текста >>
Докато всички останали
кост
и в нас изразяват нещо общочовешко, чрез своята външна форма черепът изразява това, което сме били в дадено по-ранно прераждане.
На каква основа лежи това? Това лежи на същата основа, на която изобщо се развиват индивидуалните качества на човека. Защото цялостният индивидуален човешки живот протича не само между раждането и смъртта, но и в хода на много инкарнации. И така, докато нашият Аз в настоящето прераждане няма влияние върху черепното устройство, в зависимост от изживяванията през предходното си прераждане, в междинното време между смъртта и следващото раждане, Азът развива силите, определящи черепното устройство, и тези са силите, придаващи формата на черепа в настоящето прераждане. Това, какъв е бил Азът през предходното прераждане, определя формата на черепа през настоящето прераждане, така че в строежа на нашия череп виждаме външния пластичен израз на начина, по който ние, всеки поотделно и пак строго индивидуално сме живели и работили през предходното прераждане.
Докато всички останали кости в нас изразяват нещо общочовешко, чрез своята външна форма черепът изразява това, което сме били в дадено по-ранно прераждане.
В настоящето прераждане крайно подвижният елемент на кръвта може да бъде определен от Аза. Костите ни обаче в настоящето прераждане са се оттеглили изцяло от влиянието на Аза, с изключение на последните, на черепните кости, които обаче също така не следват Аза в настоящето прераждане, но следват Аза в неговото развитие, от едно прераждане в друго, при кое то той така формира изграждащите сили в себе си, че успява именно чрез черепните кости да даде израз на това, което сме били в предходното прераждане. Обща френология не съществува, но ние трябва, накратко казано, да преценяваме всеки един човек сам за себе си, а нашия череп да разглеждаме като произведение на изкуството. Във всеки случай в устройството на черепа трябва да виждаме нещо индивидуално, но индивидуално, което да е израз на Аза от предходното прераждане. Така виждаме, че дори формата, до каква степен се е оттеглила от Аза, че същият сега вече няма влияние върху нея, но само при преминаването от смъртта към едно ново раждане, когато след смъртта Азът поема в себе си по-мощни сили, за да преодолее сили те, оттеглили се вече изцяло от човешката подвижност и да се приспособи към тях.
към текста >>
Кост
ите ни обаче в настоящето прераждане са се оттеглили изцяло от влиянието на Аза, с изключение на последните, на черепните
кост
и, които обаче също така не следват Аза в настоящето прераждане, но следват Аза в неговото развитие, от едно прераждане в друго, при кое то той така формира изграждащите сили в себе си, че успява именно чрез черепните
кост
и да даде израз на това, което сме били в предходното прераждане.
Защото цялостният индивидуален човешки живот протича не само между раждането и смъртта, но и в хода на много инкарнации. И така, докато нашият Аз в настоящето прераждане няма влияние върху черепното устройство, в зависимост от изживяванията през предходното си прераждане, в междинното време между смъртта и следващото раждане, Азът развива силите, определящи черепното устройство, и тези са силите, придаващи формата на черепа в настоящето прераждане. Това, какъв е бил Азът през предходното прераждане, определя формата на черепа през настоящето прераждане, така че в строежа на нашия череп виждаме външния пластичен израз на начина, по който ние, всеки поотделно и пак строго индивидуално сме живели и работили през предходното прераждане. Докато всички останали кости в нас изразяват нещо общочовешко, чрез своята външна форма черепът изразява това, което сме били в дадено по-ранно прераждане. В настоящето прераждане крайно подвижният елемент на кръвта може да бъде определен от Аза.
Костите ни обаче в настоящето прераждане са се оттеглили изцяло от влиянието на Аза, с изключение на последните, на черепните кости, които обаче също така не следват Аза в настоящето прераждане, но следват Аза в неговото развитие, от едно прераждане в друго, при кое то той така формира изграждащите сили в себе си, че успява именно чрез черепните кости да даде израз на това, което сме били в предходното прераждане.
Обща френология не съществува, но ние трябва, накратко казано, да преценяваме всеки един човек сам за себе си, а нашия череп да разглеждаме като произведение на изкуството. Във всеки случай в устройството на черепа трябва да виждаме нещо индивидуално, но индивидуално, което да е израз на Аза от предходното прераждане. Така виждаме, че дори формата, до каква степен се е оттеглила от Аза, че същият сега вече няма влияние върху нея, но само при преминаването от смъртта към едно ново раждане, когато след смъртта Азът поема в себе си по-мощни сили, за да преодолее сили те, оттеглили се вече изцяло от човешката подвижност и да се приспособи към тях. Ето защо когато става дума за идеята за преражданията, и когато се казва: това е нещо, което в общи линии се изплъзва от нашата преценка, от нашия разум тогава в известен смисъл можем да отговорим на това така: можете с ръка да пипнете и да се убедите, че човешкият Аз е бил тук в едно предходно прераждане: когато докоснете човешката главата вие имате пред себе си осезателно доказателство за прераждане! И който не признава това, който вижда нещо парадоксално в това, че по начина, по който е оформено нещо външно, начина, по който изглежда нещо външно в своите форми, може да се направи заключение за нещо живо, което, изхождайки от вътрешния живот е придало форма на външното, той не би имал право, по друг някакъв начин да заключава за нещо живо, когато друга де някъде пред него се възправи някаква пластична фигура.
към текста >>
93.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Освен това вчера се опитахме, поне малко приближавайки се, да разберем, че от този съзнателен живот на човека в най-силна степен се оттегля това, което е изградено в здравия
кост
ен скелет; но все пак трябваше да подчертаем, че дори и в този здрав
кост
ен скелет на човека трябва да действува нещо съществено, което в крайна сметка да дава възможност на човека да развие органа на своя съзнателен азов живот, кръвообращението.
В хода на тези лекции ние можахме да получим впечатлението, че различните органни системи и части на човека по най-различен начин вземат участие в цялостния процес на неговия организъм. В това отношение ние успяхме да посочим различни неща и дори в хода на досегашните лекции бяхме принудени да отнесем дейностите, извършващи се в различните системи от органи към по-висши, свръхсетивни елементи на човешкото устройство. Така например трябваше да кажем, че в тясна връзка с това, което наричаме човешки Аз, стои човешкото кръвообращение, така че кръвта трябваше да я определим като инструмент на човешкия Аз; по-нататък трябваше да отнесем към нервната система това, което нахлува в Аза под формата на съзнателен живот. Но ние също така показахме, че една особена част от нервната система симпатиковата нервна система има в известен смисъл задача, противоположна на задачата на другата част на нервната система, задача, която се състои в това, да задържа всичко онова, което се разиграва в дълбините на човешкото устройство, и което бива предизвикано от дейността на елементите на онези вътрешни планетарни системи, така че всичко това да не нахлува в нормалното съзнание до хоризонта на Аза.
Освен това вчера се опитахме, поне малко приближавайки се, да разберем, че от този съзнателен живот на човека в най-силна степен се оттегля това, което е изградено в здравия костен скелет; но все пак трябваше да подчертаем, че дори и в този здрав костен скелет на човека трябва да действува нещо съществено, което в крайна сметка да дава възможност на човека да развие органа на своя съзнателен азов живот, кръвообращението.
Така, изхождайки и от вчерашните разисквания, можем да кажем: изграждането на човешката костна система означава за цялостния организъм на човека, че той изобщо може да получи своя човешки образ, и че всичко, което намира своя израз в процесите, разиграващи се в самата здрава кост на система, бива задържано под нивото на съзнанието. В човешкия организъм винаги имаме работа с нещо подобно, а именно с това по този въпрос трябва да постигнем особено ясно разбиране че винаги нещо в това човешко устройство бива като че ли предизвикано от влиянията, нахлуващи от големия свят около нас. Така например ние казахме, че 7-те елемента на вътрешната планетарна система особено поради принадлежащия към тях духовен елемент, слезката сякаш задържат външните закони на това, което ние приемаме под формата на хранителни вещества и така въвеждат тези хранителни вещества в човешкия организъм, че същите се явяват филтрирани и навлизат в човешкия организъм във вид, в който могат да се разпореждат в него чрез собствената си закономерност и подвижност. Това предпазване на вътрешните процеси, това преобразяване и вграждане на външната материя е дадено по най-нагледния и най-грубия начин за човека, а даже и за по-висшите животни, в лицето на топлината на кръвта. Тази топлина на кръвта, разположена в тесни температурни граници, бива регулирана от вътрешна закономерност и в своята вътрешна закономерност в нормалния живот е независима от това, което се разиграва в топлинните процеси на макрокосмоса, в големия свят около нас.
към текста >>
Така, изхождайки и от вчерашните разисквания, можем да кажем: изграждането на човешката
кост
на система означава за цялостния организъм на човека, че той изобщо може да получи своя човешки образ, и че всичко, което намира своя израз в процесите, разиграващи се в самата здрава
кост
на система, бива задържано под нивото на съзнанието.
В хода на тези лекции ние можахме да получим впечатлението, че различните органни системи и части на човека по най-различен начин вземат участие в цялостния процес на неговия организъм. В това отношение ние успяхме да посочим различни неща и дори в хода на досегашните лекции бяхме принудени да отнесем дейностите, извършващи се в различните системи от органи към по-висши, свръхсетивни елементи на човешкото устройство. Така например трябваше да кажем, че в тясна връзка с това, което наричаме човешки Аз, стои човешкото кръвообращение, така че кръвта трябваше да я определим като инструмент на човешкия Аз; по-нататък трябваше да отнесем към нервната система това, което нахлува в Аза под формата на съзнателен живот. Но ние също така показахме, че една особена част от нервната система симпатиковата нервна система има в известен смисъл задача, противоположна на задачата на другата част на нервната система, задача, която се състои в това, да задържа всичко онова, което се разиграва в дълбините на човешкото устройство, и което бива предизвикано от дейността на елементите на онези вътрешни планетарни системи, така че всичко това да не нахлува в нормалното съзнание до хоризонта на Аза. Освен това вчера се опитахме, поне малко приближавайки се, да разберем, че от този съзнателен живот на човека в най-силна степен се оттегля това, което е изградено в здравия костен скелет; но все пак трябваше да подчертаем, че дори и в този здрав костен скелет на човека трябва да действува нещо съществено, което в крайна сметка да дава възможност на човека да развие органа на своя съзнателен азов живот, кръвообращението.
Така, изхождайки и от вчерашните разисквания, можем да кажем: изграждането на човешката костна система означава за цялостния организъм на човека, че той изобщо може да получи своя човешки образ, и че всичко, което намира своя израз в процесите, разиграващи се в самата здрава кост на система, бива задържано под нивото на съзнанието.
В човешкия организъм винаги имаме работа с нещо подобно, а именно с това по този въпрос трябва да постигнем особено ясно разбиране че винаги нещо в това човешко устройство бива като че ли предизвикано от влиянията, нахлуващи от големия свят около нас. Така например ние казахме, че 7-те елемента на вътрешната планетарна система особено поради принадлежащия към тях духовен елемент, слезката сякаш задържат външните закони на това, което ние приемаме под формата на хранителни вещества и така въвеждат тези хранителни вещества в човешкия организъм, че същите се явяват филтрирани и навлизат в човешкия организъм във вид, в който могат да се разпореждат в него чрез собствената си закономерност и подвижност. Това предпазване на вътрешните процеси, това преобразяване и вграждане на външната материя е дадено по най-нагледния и най-грубия начин за човека, а даже и за по-висшите животни, в лицето на топлината на кръвта. Тази топлина на кръвта, разположена в тесни температурни граници, бива регулирана от вътрешна закономерност и в своята вътрешна закономерност в нормалния живот е независима от това, което се разиграва в топлинните процеси на макрокосмоса, в големия свят около нас. Тук пред себе си имате един твърде нагледен феномен на постоянство на топлината на кръвта.
към текста >>
За безсъзнателното, за
кост
ната система, ние казахме, че същата е предварително така организирана, че именно тя може да даде азовата основа за инструмента на съзнателния Аз.
Освен това ние обърнахме внимание на следното, а именно че това, което ние приемаме за съзнателна дейност на Аза, в основата си представлява само част от човешкото същество и че под прага на това, което по този начин се появява на хоризонта на нашето съзнание, се разиграват процеси, намиращи се под съзнанието и които като че ли биват държани настрана от съзнанието чрез симпатиковата нервна система. Разглеждайки нещата от различни страни , ние обърнахме внимание на това, че тези процеси, протичащи под съзнанието, също така се намират в известна взаимовръзка с нашия Аз.
За безсъзнателното, за костната система, ние казахме, че същата е предварително така организирана, че именно тя може да даде азовата основа за инструмента на съзнателния Аз.
Така азовото устройство израства от без съзнателното насреща на съзнателното азово устройство. За нас човекът като че ли се разделя на две части: от една страна върху устройството въздействува съзнателното азово устройство, а от другата страна в човека нахлува несъзнателното азово устройство (виж рис. № 24).
към текста >>
Видяхме, че в това отношение кръвната система и
кост
ната система всъщност образуват известна противоположност, отнасят се една към друга като противоположни полюси.
Видяхме, че в това отношение кръвната система и костната система всъщност образуват известна противоположност, отнасят се една към друга като противоположни полюси.
В своята вътрешна подвижност кръвта, като инструмент, следва азовата дейност. Това обаче, което е създадено, за да се противопостави на Аза, за да може Азът да изразява себе си чрез кръвта а именно, костната система като противоположен полюс -, това по такъв начин се отдръпва от подвижността на Аза, че същият няма съзнание за нищо, протичащо в костната система, т.е. процесите в костната система протичат под повърхността на действителния съзнателен азов живот. Или това са процеси, съответни на нашата азова дейност, които обаче са мъртви, така, както са живи кръвните ни процеси, и с това те всъщност представляват само част от процесите, оставащи неосъзнати от Аза, които стъпало образно, все повече и повече, изплуват от подсъзнанието към съзнанието.
към текста >>
Това обаче, което е създадено, за да се противопостави на Аза, за да може Азът да изразява себе си чрез кръвта а именно,
кост
ната система като противоположен полюс -, това по такъв начин се отдръпва от подвижността на Аза, че същият няма съзнание за нищо, протичащо в
кост
ната система, т.е.
Видяхме, че в това отношение кръвната система и костната система всъщност образуват известна противоположност, отнасят се една към друга като противоположни полюси. В своята вътрешна подвижност кръвта, като инструмент, следва азовата дейност.
Това обаче, което е създадено, за да се противопостави на Аза, за да може Азът да изразява себе си чрез кръвта а именно, костната система като противоположен полюс -, това по такъв начин се отдръпва от подвижността на Аза, че същият няма съзнание за нищо, протичащо в костната система, т.е.
процесите в костната система протичат под повърхността на действителния съзнателен азов живот. Или това са процеси, съответни на нашата азова дейност, които обаче са мъртви, така, както са живи кръвните ни процеси, и с това те всъщност представляват само част от процесите, оставащи неосъзнати от Аза, които стъпало образно, все повече и повече, изплуват от подсъзнанието към съзнанието.
към текста >>
процесите в
кост
ната система протичат под повърхността на действителния съзнателен азов живот.
Видяхме, че в това отношение кръвната система и костната система всъщност образуват известна противоположност, отнасят се една към друга като противоположни полюси. В своята вътрешна подвижност кръвта, като инструмент, следва азовата дейност. Това обаче, което е създадено, за да се противопостави на Аза, за да може Азът да изразява себе си чрез кръвта а именно, костната система като противоположен полюс -, това по такъв начин се отдръпва от подвижността на Аза, че същият няма съзнание за нищо, протичащо в костната система, т.е.
процесите в костната система протичат под повърхността на действителния съзнателен азов живот.
Или това са процеси, съответни на нашата азова дейност, които обаче са мъртви, така, както са живи кръвните ни процеси, и с това те всъщност представляват само част от процесите, оставащи неосъзнати от Аза, които стъпало образно, все повече и повече, изплуват от подсъзнанието към съзнанието.
към текста >>
Ако разумно разгледаме
кост
ната система с цялостната функция в човешкия организъм, то навсякъде би трябвало да ни направи впечатление, че същата тя се оттегля от всякакъв съзнателен живот, в сравнение с всички други органни системи тя най-силно се оттегля от съзнателен живот.
Ако разумно разгледаме костната система с цялостната функция в човешкия организъм, то навсякъде би трябвало да ни направи впечатление, че същата тя се оттегля от всякакъв съзнателен живот, в сравнение с всички други органни системи тя най-силно се оттегля от съзнателен живот.
Ако обаче от костната система преминем към другите органни системи, например към вътрешната планетарна система в човека, към системата черен дроб слезка, системата бял дроб сърце и т.н., то ще трябва да кажем: процесите в рамките на тези системи са също в силна степен оттеглени от съзнателния живот, но не така пълно, както процесите в костната система. Изхождайки от нашето съзнание, на нас ни се налага да мислим и да обръщаме много по-малко внимание, на нашата костна система, отколкото на органите, които току що назовахме. При определени хора някои от органите, споменати преди малко, в своята функция декларират себе си доста ясно като нещо, стоящо над нивото на съзнанието. Тъй както съществата, обитаващи морската вода, образуват вълни към повърхността, така и някои неща от това, което протича в сърцето или в органите, принадлежащи към тези системи, нахлуват в съзнателния живот. И ние знаем, как хипохондричните натури а тяхна беда, разбира се усещат нещо в себе си, но не по начин, по който това действително протича.
към текста >>
Ако обаче от
кост
ната система преминем към другите органни системи, например към вътрешната планетарна система в човека, към системата черен дроб слезка, системата бял дроб сърце и т.н., то ще трябва да кажем: процесите в рамките на тези системи са също в силна степен оттеглени от съзнателния живот, но не така пълно, както процесите в
кост
ната система.
Ако разумно разгледаме костната система с цялостната функция в човешкия организъм, то навсякъде би трябвало да ни направи впечатление, че същата тя се оттегля от всякакъв съзнателен живот, в сравнение с всички други органни системи тя най-силно се оттегля от съзнателен живот.
Ако обаче от костната система преминем към другите органни системи, например към вътрешната планетарна система в човека, към системата черен дроб слезка, системата бял дроб сърце и т.н., то ще трябва да кажем: процесите в рамките на тези системи са също в силна степен оттеглени от съзнателния живот, но не така пълно, както процесите в костната система.
Изхождайки от нашето съзнание, на нас ни се налага да мислим и да обръщаме много по-малко внимание, на нашата костна система, отколкото на органите, които току що назовахме. При определени хора някои от органите, споменати преди малко, в своята функция декларират себе си доста ясно като нещо, стоящо над нивото на съзнанието. Тъй както съществата, обитаващи морската вода, образуват вълни към повърхността, така и някои неща от това, което протича в сърцето или в органите, принадлежащи към тези системи, нахлуват в съзнателния живот. И ние знаем, как хипохондричните натури а тяхна беда, разбира се усещат нещо в себе си, но не по начин, по който това действително протича. Сега съвсем не говоря за това, че в известна степен в органите настъпват и заболявания в този случай осъзнаването настъпва по съвсем различен път -, но говоря за това, че дълго време не е било необходимо да бъде поставяна онази граница, която, бихме могли да кажем, един здрав човек може да нарече граница на болестта.
към текста >>
Изхождайки от нашето съзнание, на нас ни се налага да мислим и да обръщаме много по-малко внимание, на нашата
кост
на система, отколкото на органите, които току що назовахме.
Ако разумно разгледаме костната система с цялостната функция в човешкия организъм, то навсякъде би трябвало да ни направи впечатление, че същата тя се оттегля от всякакъв съзнателен живот, в сравнение с всички други органни системи тя най-силно се оттегля от съзнателен живот. Ако обаче от костната система преминем към другите органни системи, например към вътрешната планетарна система в човека, към системата черен дроб слезка, системата бял дроб сърце и т.н., то ще трябва да кажем: процесите в рамките на тези системи са също в силна степен оттеглени от съзнателния живот, но не така пълно, както процесите в костната система.
Изхождайки от нашето съзнание, на нас ни се налага да мислим и да обръщаме много по-малко внимание, на нашата костна система, отколкото на органите, които току що назовахме.
При определени хора някои от органите, споменати преди малко, в своята функция декларират себе си доста ясно като нещо, стоящо над нивото на съзнанието. Тъй както съществата, обитаващи морската вода, образуват вълни към повърхността, така и някои неща от това, което протича в сърцето или в органите, принадлежащи към тези системи, нахлуват в съзнателния живот. И ние знаем, как хипохондричните натури а тяхна беда, разбира се усещат нещо в себе си, но не по начин, по който това действително протича. Сега съвсем не говоря за това, че в известна степен в органите настъпват и заболявания в този случай осъзнаването настъпва по съвсем различен път -, но говоря за това, че дълго време не е било необходимо да бъде поставяна онази граница, която, бихме могли да кажем, един здрав човек може да нарече граница на болестта. За съжаление днес тази граница е изместена значително във вреда на човека.
към текста >>
Ако в
кост
ната система виждаме нещо, което изгражда човека в неговата форма и образ така, че кръвната система да може по съответен начин да бъде инструмент за своя Аз, то в съгласие с това, което току що казахме, трябва да ни стане ясно, че другите органи, например принадлежащите към вътрешната планетарна система органи, също по определен начин се противопоставят на съзнателния живот на човека, който живот в крайна сметка трябва да разгърне себе си като цвят на човешкото устройство, и трябва да си изясним, че всички тези органи, макар че не са проникнати от напълно съзнателен живот, съдържат нещо, което се противопоставя на душевния ни живот, тъй както видяхме, че
кост
ната система се противопоставя на азовия живот.
Тъй както съществата, обитаващи морската вода, образуват вълни към повърхността, така и някои неща от това, което протича в сърцето или в органите, принадлежащи към тези системи, нахлуват в съзнателния живот. И ние знаем, как хипохондричните натури а тяхна беда, разбира се усещат нещо в себе си, но не по начин, по който това действително протича. Сега съвсем не говоря за това, че в известна степен в органите настъпват и заболявания в този случай осъзнаването настъпва по съвсем различен път -, но говоря за това, че дълго време не е било необходимо да бъде поставяна онази граница, която, бихме могли да кажем, един здрав човек може да нарече граница на болестта. За съжаление днес тази граница е изместена значително във вреда на човека. Ние знаем, че сме предпазени от осъзнаването на това, което се разиграва долу, чрез противопоставящата се на вътрешните процеси симпатикова нервна система.
Ако в костната система виждаме нещо, което изгражда човека в неговата форма и образ така, че кръвната система да може по съответен начин да бъде инструмент за своя Аз, то в съгласие с това, което току що казахме, трябва да ни стане ясно, че другите органи, например принадлежащите към вътрешната планетарна система органи, също по определен начин се противопоставят на съзнателния живот на човека, който живот в крайна сметка трябва да разгърне себе си като цвят на човешкото устройство, и трябва да си изясним, че всички тези органи, макар че не са проникнати от напълно съзнателен живот, съдържат нещо, което се противопоставя на душевния ни живот, тъй както видяхме, че костната система се противопоставя на азовия живот.
към текста >>
Ако от една страна си изясним, че в лицето на
кост
ната система имаме най-здравата опора за това, което тъй да се каже дава на кръвната система нейната нагласа, за да може същата да се разгърне като инструмент на нашия Аз и да могат отделните части на тази кръвна система да са разположени на правилно място, то тогава ще трябва да кажем: в известна степен тази
кост
на система действува по такъв начин в дълбоките основи на нашето устройство, че подкрепя, спомага за правилното положение на онези органи, които ние определихме като вътрешна планетарна система.
Сега обаче трябва да се поставим въпроса: в каква степен тази вътрешна система, която ние определихме като вътрешна планетарна система, се противопоставя на съзнателния душевен живот на човека?
Ако от една страна си изясним, че в лицето на костната система имаме най-здравата опора за това, което тъй да се каже дава на кръвната система нейната нагласа, за да може същата да се разгърне като инструмент на нашия Аз и да могат отделните части на тази кръвна система да са разположени на правилно място, то тогава ще трябва да кажем: в известна степен тази костна система действува по такъв начин в дълбоките основи на нашето устройство, че подкрепя, спомага за правилното положение на онези органи, които ние определихме като вътрешна планетарна система.
Защото така, както костната система в това отношение благоприятствува кръвната система, така тя благоприятствува и тези органи. И особено, когато разглеждаме тези органи съвсем външно, на нас ще ни направи впечатление следното: в тези органи, в тяхното подреждане например, но също така и в тяхната форма ние не можем да открием нищо, което при човека да е така тясно свързано с външните очертания на формата му, както костната система. В човека има нещо, за което можете да кажете: костната система е основата, и това, което се наслагва около костната система придава основната форма на човека. И когато в кожата виждаме външните очертания на човека, трябва да кажем: това, което представлява външно очертание на кожата, е във висока степен определено от цялостното изграждане на костната ни система, което е дало основание за един много красив, не само естетически красив, но чудно красив научен израз, като израза на Гьоте: "в кожата няма нещо, което да не се намира в костта." Това означава: във външното оформяне на кожата, в което се изразява същността на формата на човека, намира израз това, което вече има своя примерен образ в костната система. Не бихме могли да кажем същото за нашата вътрешна планетарна система.
към текста >>
Защото така, както
кост
ната система в това отношение благоприятствува кръвната система, така тя благоприятствува и тези органи.
Сега обаче трябва да се поставим въпроса: в каква степен тази вътрешна система, която ние определихме като вътрешна планетарна система, се противопоставя на съзнателния душевен живот на човека? Ако от една страна си изясним, че в лицето на костната система имаме най-здравата опора за това, което тъй да се каже дава на кръвната система нейната нагласа, за да може същата да се разгърне като инструмент на нашия Аз и да могат отделните части на тази кръвна система да са разположени на правилно място, то тогава ще трябва да кажем: в известна степен тази костна система действува по такъв начин в дълбоките основи на нашето устройство, че подкрепя, спомага за правилното положение на онези органи, които ние определихме като вътрешна планетарна система.
Защото така, както костната система в това отношение благоприятствува кръвната система, така тя благоприятствува и тези органи.
И особено, когато разглеждаме тези органи съвсем външно, на нас ще ни направи впечатление следното: в тези органи, в тяхното подреждане например, но също така и в тяхната форма ние не можем да открием нищо, което при човека да е така тясно свързано с външните очертания на формата му, както костната система. В човека има нещо, за което можете да кажете: костната система е основата, и това, което се наслагва около костната система придава основната форма на човека. И когато в кожата виждаме външните очертания на човека, трябва да кажем: това, което представлява външно очертание на кожата, е във висока степен определено от цялостното изграждане на костната ни система, което е дало основание за един много красив, не само естетически красив, но чудно красив научен израз, като израза на Гьоте: "в кожата няма нещо, което да не се намира в костта." Това означава: във външното оформяне на кожата, в което се изразява същността на формата на човека, намира израз това, което вече има своя примерен образ в костната система. Не бихме могли да кажем същото за нашата вътрешна планетарна система. От друга страна обаче именно нахлуването на въздействията от вътрешната планетарна система в сферата на ниските степени на съзнание, сочи, че тази вътрешна планетарна система има нещо общо с нашето астрално тяло; защото астралното тяло е носителя на съзнанието.
към текста >>
И особено, когато разглеждаме тези органи съвсем външно, на нас ще ни направи впечатление следното: в тези органи, в тяхното подреждане например, но също така и в тяхната форма ние не можем да открием нищо, което при човека да е така тясно свързано с външните очертания на формата му, както
кост
ната система.
Сега обаче трябва да се поставим въпроса: в каква степен тази вътрешна система, която ние определихме като вътрешна планетарна система, се противопоставя на съзнателния душевен живот на човека? Ако от една страна си изясним, че в лицето на костната система имаме най-здравата опора за това, което тъй да се каже дава на кръвната система нейната нагласа, за да може същата да се разгърне като инструмент на нашия Аз и да могат отделните части на тази кръвна система да са разположени на правилно място, то тогава ще трябва да кажем: в известна степен тази костна система действува по такъв начин в дълбоките основи на нашето устройство, че подкрепя, спомага за правилното положение на онези органи, които ние определихме като вътрешна планетарна система. Защото така, както костната система в това отношение благоприятствува кръвната система, така тя благоприятствува и тези органи.
И особено, когато разглеждаме тези органи съвсем външно, на нас ще ни направи впечатление следното: в тези органи, в тяхното подреждане например, но също така и в тяхната форма ние не можем да открием нищо, което при човека да е така тясно свързано с външните очертания на формата му, както костната система.
В човека има нещо, за което можете да кажете: костната система е основата, и това, което се наслагва около костната система придава основната форма на човека. И когато в кожата виждаме външните очертания на човека, трябва да кажем: това, което представлява външно очертание на кожата, е във висока степен определено от цялостното изграждане на костната ни система, което е дало основание за един много красив, не само естетически красив, но чудно красив научен израз, като израза на Гьоте: "в кожата няма нещо, което да не се намира в костта." Това означава: във външното оформяне на кожата, в което се изразява същността на формата на човека, намира израз това, което вече има своя примерен образ в костната система. Не бихме могли да кажем същото за нашата вътрешна планетарна система. От друга страна обаче именно нахлуването на въздействията от вътрешната планетарна система в сферата на ниските степени на съзнание, сочи, че тази вътрешна планетарна система има нещо общо с нашето астрално тяло; защото астралното тяло е носителя на съзнанието. А за това, че астралното тяло като носител на съзнанието не изживява съзнателно това, което става в тази вътрешна планетарна система, причината за това е в симпатиковата нервна система, която го задържа.
към текста >>
В човека има нещо, за което можете да кажете:
кост
ната система е основата, и това, което се наслагва около
кост
ната система придава основната форма на човека.
Сега обаче трябва да се поставим въпроса: в каква степен тази вътрешна система, която ние определихме като вътрешна планетарна система, се противопоставя на съзнателния душевен живот на човека? Ако от една страна си изясним, че в лицето на костната система имаме най-здравата опора за това, което тъй да се каже дава на кръвната система нейната нагласа, за да може същата да се разгърне като инструмент на нашия Аз и да могат отделните части на тази кръвна система да са разположени на правилно място, то тогава ще трябва да кажем: в известна степен тази костна система действува по такъв начин в дълбоките основи на нашето устройство, че подкрепя, спомага за правилното положение на онези органи, които ние определихме като вътрешна планетарна система. Защото така, както костната система в това отношение благоприятствува кръвната система, така тя благоприятствува и тези органи. И особено, когато разглеждаме тези органи съвсем външно, на нас ще ни направи впечатление следното: в тези органи, в тяхното подреждане например, но също така и в тяхната форма ние не можем да открием нищо, което при човека да е така тясно свързано с външните очертания на формата му, както костната система.
В човека има нещо, за което можете да кажете: костната система е основата, и това, което се наслагва около костната система придава основната форма на човека.
И когато в кожата виждаме външните очертания на човека, трябва да кажем: това, което представлява външно очертание на кожата, е във висока степен определено от цялостното изграждане на костната ни система, което е дало основание за един много красив, не само естетически красив, но чудно красив научен израз, като израза на Гьоте: "в кожата няма нещо, което да не се намира в костта." Това означава: във външното оформяне на кожата, в което се изразява същността на формата на човека, намира израз това, което вече има своя примерен образ в костната система. Не бихме могли да кажем същото за нашата вътрешна планетарна система. От друга страна обаче именно нахлуването на въздействията от вътрешната планетарна система в сферата на ниските степени на съзнание, сочи, че тази вътрешна планетарна система има нещо общо с нашето астрално тяло; защото астралното тяло е носителя на съзнанието. А за това, че астралното тяло като носител на съзнанието не изживява съзнателно това, което става в тази вътрешна планетарна система, причината за това е в симпатиковата нервна система, която го задържа. Това ние вече разгледахме.
към текста >>
И когато в кожата виждаме външните очертания на човека, трябва да кажем: това, което представлява външно очертание на кожата, е във висока степен определено от цялостното изграждане на
кост
ната ни система, което е дало основание за един много красив, не само естетически красив, но чудно красив научен израз, като израза на Гьоте: "в кожата няма нещо, което да не се намира в
кост
та." Това означава: във външното оформяне на кожата, в което се изразява същността на формата на човека, намира израз това, което вече има своя примерен образ в
кост
ната система.
Сега обаче трябва да се поставим въпроса: в каква степен тази вътрешна система, която ние определихме като вътрешна планетарна система, се противопоставя на съзнателния душевен живот на човека? Ако от една страна си изясним, че в лицето на костната система имаме най-здравата опора за това, което тъй да се каже дава на кръвната система нейната нагласа, за да може същата да се разгърне като инструмент на нашия Аз и да могат отделните части на тази кръвна система да са разположени на правилно място, то тогава ще трябва да кажем: в известна степен тази костна система действува по такъв начин в дълбоките основи на нашето устройство, че подкрепя, спомага за правилното положение на онези органи, които ние определихме като вътрешна планетарна система. Защото така, както костната система в това отношение благоприятствува кръвната система, така тя благоприятствува и тези органи. И особено, когато разглеждаме тези органи съвсем външно, на нас ще ни направи впечатление следното: в тези органи, в тяхното подреждане например, но също така и в тяхната форма ние не можем да открием нищо, което при човека да е така тясно свързано с външните очертания на формата му, както костната система. В човека има нещо, за което можете да кажете: костната система е основата, и това, което се наслагва около костната система придава основната форма на човека.
И когато в кожата виждаме външните очертания на човека, трябва да кажем: това, което представлява външно очертание на кожата, е във висока степен определено от цялостното изграждане на костната ни система, което е дало основание за един много красив, не само естетически красив, но чудно красив научен израз, като израза на Гьоте: "в кожата няма нещо, което да не се намира в костта." Това означава: във външното оформяне на кожата, в което се изразява същността на формата на човека, намира израз това, което вече има своя примерен образ в костната система.
Не бихме могли да кажем същото за нашата вътрешна планетарна система. От друга страна обаче именно нахлуването на въздействията от вътрешната планетарна система в сферата на ниските степени на съзнание, сочи, че тази вътрешна планетарна система има нещо общо с нашето астрално тяло; защото астралното тяло е носителя на съзнанието. А за това, че астралното тяло като носител на съзнанието не изживява съзнателно това, което става в тази вътрешна планетарна система, причината за това е в симпатиковата нервна система, която го задържа. Това ние вече разгледахме. Ето защо трябва да кажем, че действително тази вътрешна планетарна система не може да ни се представи като израз на подсъзнателния Аз, на разположения в дълбоките основи, предварително формиран Аз, не може да ни се представи като нещо, което чрез целия световен процес е така вградено, и има подобно отношение към нашето астрално тяло, както човешката форма, намерила израз в костната система, придава основната форма на най-всеобхватната човешка форма на Аза.
към текста >>
Ето защо трябва да кажем, че действително тази вътрешна планетарна система не може да ни се представи като израз на подсъзнателния Аз, на разположения в дълбоките основи, предварително формиран Аз, не може да ни се представи като нещо, което чрез целия световен процес е така вградено, и има подобно отношение към нашето астрално тяло, както човешката форма, намерила израз в
кост
ната система, придава основната форма на най-всеобхватната човешка форма на Аза.
И когато в кожата виждаме външните очертания на човека, трябва да кажем: това, което представлява външно очертание на кожата, е във висока степен определено от цялостното изграждане на костната ни система, което е дало основание за един много красив, не само естетически красив, но чудно красив научен израз, като израза на Гьоте: "в кожата няма нещо, което да не се намира в костта." Това означава: във външното оформяне на кожата, в което се изразява същността на формата на човека, намира израз това, което вече има своя примерен образ в костната система. Не бихме могли да кажем същото за нашата вътрешна планетарна система. От друга страна обаче именно нахлуването на въздействията от вътрешната планетарна система в сферата на ниските степени на съзнание, сочи, че тази вътрешна планетарна система има нещо общо с нашето астрално тяло; защото астралното тяло е носителя на съзнанието. А за това, че астралното тяло като носител на съзнанието не изживява съзнателно това, което става в тази вътрешна планетарна система, причината за това е в симпатиковата нервна система, която го задържа. Това ние вече разгледахме.
Ето защо трябва да кажем, че действително тази вътрешна планетарна система не може да ни се представи като израз на подсъзнателния Аз, на разположения в дълбоките основи, предварително формиран Аз, не може да ни се представи като нещо, което чрез целия световен процес е така вградено, и има подобно отношение към нашето астрално тяло, както човешката форма, намерила израз в костната система, придава основната форма на най-всеобхватната човешка форма на Аза.
Ето защо можем да кажем: в костната система, дълбоко долу в областта на безсъзнателното, се намира предварително оформен и вече силно развит, човешкият Аз. А в това, което наричаме своя вътрешна планетарна система, имаме предварително оформено онова, което назовахме свое астрално тяло. Да обхванем засега с поглед това разпределение: костната система създава предварителен образ на това, което наричаме свой Аз, разбира се от гледна точка, за която говорихме сега. Вътрешната планетарна система създава предварителен образ на това, което наричаме свое астрално тяло.
към текста >>
Ето защо можем да кажем: в
кост
ната система, дълбоко долу в областта на безсъзнателното, се намира предварително оформен и вече силно развит, човешкият Аз.
Не бихме могли да кажем същото за нашата вътрешна планетарна система. От друга страна обаче именно нахлуването на въздействията от вътрешната планетарна система в сферата на ниските степени на съзнание, сочи, че тази вътрешна планетарна система има нещо общо с нашето астрално тяло; защото астралното тяло е носителя на съзнанието. А за това, че астралното тяло като носител на съзнанието не изживява съзнателно това, което става в тази вътрешна планетарна система, причината за това е в симпатиковата нервна система, която го задържа. Това ние вече разгледахме. Ето защо трябва да кажем, че действително тази вътрешна планетарна система не може да ни се представи като израз на подсъзнателния Аз, на разположения в дълбоките основи, предварително формиран Аз, не може да ни се представи като нещо, което чрез целия световен процес е така вградено, и има подобно отношение към нашето астрално тяло, както човешката форма, намерила израз в костната система, придава основната форма на най-всеобхватната човешка форма на Аза.
Ето защо можем да кажем: в костната система, дълбоко долу в областта на безсъзнателното, се намира предварително оформен и вече силно развит, човешкият Аз.
А в това, което наричаме своя вътрешна планетарна система, имаме предварително оформено онова, което назовахме свое астрално тяло. Да обхванем засега с поглед това разпределение: костната система създава предварителен образ на това, което наричаме свой Аз, разбира се от гледна точка, за която говорихме сега. Вътрешната планетарна система създава предварителен образ на това, което наричаме свое астрално тяло.
към текста >>
Да обхванем засега с поглед това разпределение:
кост
ната система създава предварителен образ на това, което наричаме свой Аз, разбира се от гледна точка, за която говорихме сега.
А за това, че астралното тяло като носител на съзнанието не изживява съзнателно това, което става в тази вътрешна планетарна система, причината за това е в симпатиковата нервна система, която го задържа. Това ние вече разгледахме. Ето защо трябва да кажем, че действително тази вътрешна планетарна система не може да ни се представи като израз на подсъзнателния Аз, на разположения в дълбоките основи, предварително формиран Аз, не може да ни се представи като нещо, което чрез целия световен процес е така вградено, и има подобно отношение към нашето астрално тяло, както човешката форма, намерила израз в костната система, придава основната форма на най-всеобхватната човешка форма на Аза. Ето защо можем да кажем: в костната система, дълбоко долу в областта на безсъзнателното, се намира предварително оформен и вече силно развит, човешкият Аз. А в това, което наричаме своя вътрешна планетарна система, имаме предварително оформено онова, което назовахме свое астрално тяло.
Да обхванем засега с поглед това разпределение: костната система създава предварителен образ на това, което наричаме свой Аз, разбира се от гледна точка, за която говорихме сега.
Вътрешната планетарна система създава предварителен образ на това, което наричаме свое астрално тяло.
към текста >>
А в лицето на
кост
ната ни система в нашия организъм е включено това от заобикалящата ни среда, което е могъл да ни даде световният процес.
А в лицето на костната ни система в нашия организъм е включено това от заобикалящата ни среда, което е могъл да ни даде световният процес.
И тъй като това се намира в зависимост от цялостната форма на физическото ни устройство, трябва да кажем: тази костна система дотолкова представлява основа за физическото ни тяло, доколкото то външно изпъква пред нас с физическите очертания на своята форма. В костната система е вложена една микрокосмическа или просто една космическа система, която по този начин е направила от нас физически изграден човек. Във вътрешната ни планетарна система е вложена една макрокосмическа астрална световна система. Азът, доколкото се проявява като съзнателен Аз, има за свой инструмент кръвната система; доколкото е предварително даден като форма, като образ, в основата му е залегнала космическа силова система, която тласка към азовото устройство, към здраво изграждане на Аза, и която система намира своя най-дълбок израз в костната система.
към текста >>
И тъй като това се намира в зависимост от цялостната форма на физическото ни устройство, трябва да кажем: тази
кост
на система дотолкова представлява основа за физическото ни тяло, доколкото то външно изпъква пред нас с физическите очертания на своята форма.
А в лицето на костната ни система в нашия организъм е включено това от заобикалящата ни среда, което е могъл да ни даде световният процес.
И тъй като това се намира в зависимост от цялостната форма на физическото ни устройство, трябва да кажем: тази костна система дотолкова представлява основа за физическото ни тяло, доколкото то външно изпъква пред нас с физическите очертания на своята форма.
В костната система е вложена една микрокосмическа или просто една космическа система, която по този начин е направила от нас физически изграден човек. Във вътрешната ни планетарна система е вложена една макрокосмическа астрална световна система. Азът, доколкото се проявява като съзнателен Аз, има за свой инструмент кръвната система; доколкото е предварително даден като форма, като образ, в основата му е залегнала космическа силова система, която тласка към азовото устройство, към здраво изграждане на Аза, и която система намира своя най-дълбок израз в костната система.
към текста >>
В
кост
ната система е вложена една микрокосмическа или просто една космическа система, която по този начин е направила от нас физически изграден човек.
А в лицето на костната ни система в нашия организъм е включено това от заобикалящата ни среда, което е могъл да ни даде световният процес. И тъй като това се намира в зависимост от цялостната форма на физическото ни устройство, трябва да кажем: тази костна система дотолкова представлява основа за физическото ни тяло, доколкото то външно изпъква пред нас с физическите очертания на своята форма.
В костната система е вложена една микрокосмическа или просто една космическа система, която по този начин е направила от нас физически изграден човек.
Във вътрешната ни планетарна система е вложена една макрокосмическа астрална световна система. Азът, доколкото се проявява като съзнателен Аз, има за свой инструмент кръвната система; доколкото е предварително даден като форма, като образ, в основата му е залегнала космическа силова система, която тласка към азовото устройство, към здраво изграждане на Аза, и която система намира своя най-дълбок израз в костната система.
към текста >>
Азът, доколкото се проявява като съзнателен Аз, има за свой инструмент кръвната система; доколкото е предварително даден като форма, като образ, в основата му е залегнала космическа силова система, която тласка към азовото устройство, към здраво изграждане на Аза, и която система намира своя най-дълбок израз в
кост
ната система.
А в лицето на костната ни система в нашия организъм е включено това от заобикалящата ни среда, което е могъл да ни даде световният процес. И тъй като това се намира в зависимост от цялостната форма на физическото ни устройство, трябва да кажем: тази костна система дотолкова представлява основа за физическото ни тяло, доколкото то външно изпъква пред нас с физическите очертания на своята форма. В костната система е вложена една микрокосмическа или просто една космическа система, която по този начин е направила от нас физически изграден човек. Във вътрешната ни планетарна система е вложена една макрокосмическа астрална световна система.
Азът, доколкото се проявява като съзнателен Аз, има за свой инструмент кръвната система; доколкото е предварително даден като форма, като образ, в основата му е залегнала космическа силова система, която тласка към азовото устройство, към здраво изграждане на Аза, и която система намира своя най-дълбок израз в костната система.
към текста >>
И така, след като нашия Аз бива предварително изваян от космическото в лицето на
кост
ната система като негова най-здрава опора, така че организмът да ползува тази основа, то бихме могли да очакваме, че и тук, за нас хората, като мислещи същества, трябва да е предварително дадено явлението на отлагане на сол, и то чрез физическия процес на отлагане на сол. Т.е.
Сега да разгледаме нещата от една друга гледна точка. Знаем, че всичко, което характеризирахме като мисловно в Аза, проявява себе си чрез един вид отлагане на сол, ако мога да си послужа с този израз. Защото вие разбирате, че подходящи изрази надали биха могли да бъдат намерени за всички тези неща, непознати за обикновеното човешко съзнание, представляващи се обаче на ясновидското съзнание като вид най-фини процеси на отлагане на сол.
И така, след като нашия Аз бива предварително изваян от космическото в лицето на костната система като негова най-здрава опора, така че организмът да ползува тази основа, то бихме могли да очакваме, че и тук, за нас хората, като мислещи същества, трябва да е предварително дадено явлението на отлагане на сол, и то чрез физическия процес на отлагане на сол. Т.е.
бихме могли да търсим отлагане на соли в костната система. И ние действително откриваме, че костта се състои от калциев фосфат и от калциев карбонат, т.е. от отложени соли. Така и тук имаме двата противоположни полюса. Чрез това, че човекът е мислещо същество, тъй като мисловните процеси са тези, които вътрешно ни изграждат като плътни същества защото в известен смисъл нашата мисловна система представлява нашата вътрешна костна система, човекът има определени, ясно отграничени мисли, и докато чувствата му са малко или повече неопределени, колебливи, при всеки човек различно, то мисловните системи представляват твърди острови в системата от чувства, но докато тези твърди отломъци в живота на съзнанието изразяват себе си чрез един вид пластичен, подвижен процес на отлагане на соли, то това, което ги формира в костната система и което им дава истинска опора, изразява себе си чрез това, че макрокосмосът, чрез своите съзидателни процеси по такъв начин изгражда костната но система, че същата в една своя съществена част се състои от отложени соли.
към текста >>
бихме могли да търсим отлагане на соли в
кост
ната система.
Сега да разгледаме нещата от една друга гледна точка. Знаем, че всичко, което характеризирахме като мисловно в Аза, проявява себе си чрез един вид отлагане на сол, ако мога да си послужа с този израз. Защото вие разбирате, че подходящи изрази надали биха могли да бъдат намерени за всички тези неща, непознати за обикновеното човешко съзнание, представляващи се обаче на ясновидското съзнание като вид най-фини процеси на отлагане на сол. И така, след като нашия Аз бива предварително изваян от космическото в лицето на костната система като негова най-здрава опора, така че организмът да ползува тази основа, то бихме могли да очакваме, че и тук, за нас хората, като мислещи същества, трябва да е предварително дадено явлението на отлагане на сол, и то чрез физическия процес на отлагане на сол. Т.е.
бихме могли да търсим отлагане на соли в костната система.
И ние действително откриваме, че костта се състои от калциев фосфат и от калциев карбонат, т.е. от отложени соли. Така и тук имаме двата противоположни полюса. Чрез това, че човекът е мислещо същество, тъй като мисловните процеси са тези, които вътрешно ни изграждат като плътни същества защото в известен смисъл нашата мисловна система представлява нашата вътрешна костна система, човекът има определени, ясно отграничени мисли, и докато чувствата му са малко или повече неопределени, колебливи, при всеки човек различно, то мисловните системи представляват твърди острови в системата от чувства, но докато тези твърди отломъци в живота на съзнанието изразяват себе си чрез един вид пластичен, подвижен процес на отлагане на соли, то това, което ги формира в костната система и което им дава истинска опора, изразява себе си чрез това, че макрокосмосът, чрез своите съзидателни процеси по такъв начин изгражда костната но система, че същата в една своя съществена част се състои от отложени соли. Тези отложени соли представляват почиващия елемент в нас, другия полюс, противоположния полюс на онази вътрешна подвижност, която наблюдаваме в процесите на отлагане на соли, съответствуващи на мисловния принцип.
към текста >>
И ние действително откриваме, че
кост
та се състои от калциев фосфат и от калциев карбонат, т.е.
Сега да разгледаме нещата от една друга гледна точка. Знаем, че всичко, което характеризирахме като мисловно в Аза, проявява себе си чрез един вид отлагане на сол, ако мога да си послужа с този израз. Защото вие разбирате, че подходящи изрази надали биха могли да бъдат намерени за всички тези неща, непознати за обикновеното човешко съзнание, представляващи се обаче на ясновидското съзнание като вид най-фини процеси на отлагане на сол. И така, след като нашия Аз бива предварително изваян от космическото в лицето на костната система като негова най-здрава опора, така че организмът да ползува тази основа, то бихме могли да очакваме, че и тук, за нас хората, като мислещи същества, трябва да е предварително дадено явлението на отлагане на сол, и то чрез физическия процес на отлагане на сол. Т.е. бихме могли да търсим отлагане на соли в костната система.
И ние действително откриваме, че костта се състои от калциев фосфат и от калциев карбонат, т.е.
от отложени соли. Така и тук имаме двата противоположни полюса. Чрез това, че човекът е мислещо същество, тъй като мисловните процеси са тези, които вътрешно ни изграждат като плътни същества защото в известен смисъл нашата мисловна система представлява нашата вътрешна костна система, човекът има определени, ясно отграничени мисли, и докато чувствата му са малко или повече неопределени, колебливи, при всеки човек различно, то мисловните системи представляват твърди острови в системата от чувства, но докато тези твърди отломъци в живота на съзнанието изразяват себе си чрез един вид пластичен, подвижен процес на отлагане на соли, то това, което ги формира в костната система и което им дава истинска опора, изразява себе си чрез това, че макрокосмосът, чрез своите съзидателни процеси по такъв начин изгражда костната но система, че същата в една своя съществена част се състои от отложени соли. Тези отложени соли представляват почиващия елемент в нас, другия полюс, противоположния полюс на онази вътрешна подвижност, която наблюдаваме в процесите на отлагане на соли, съответствуващи на мисловния принцип. Ето така по две линии в организма си ние се превръщаме в мислещи същества: от една страна несъзнателно, чрез това, че в нас бива изградена костната система, от другата страна съзнателно, като по образеца на съзидателните процеси в собствените ни кости ние извършваме съзнателни процеси, които проявяват себе си като такива в организма и за които можем да кажем, че са вътрешно подвижни.
към текста >>
Чрез това, че човекът е мислещо същество, тъй като мисловните процеси са тези, които вътрешно ни изграждат като плътни същества защото в известен смисъл нашата мисловна система представлява нашата вътрешна
кост
на система, човекът има определени, ясно отграничени мисли, и докато чувствата му са малко или повече неопределени, колебливи, при всеки човек различно, то мисловните системи представляват твърди острови в системата от чувства, но докато тези твърди отломъци в живота на съзнанието изразяват себе си чрез един вид пластичен, подвижен процес на отлагане на соли, то това, което ги формира в
кост
ната система и което им дава истинска опора, изразява себе си чрез това, че макрокосмосът, чрез своите съзидателни процеси по такъв начин изгражда
кост
ната но система, че същата в една своя съществена част се състои от отложени соли.
И така, след като нашия Аз бива предварително изваян от космическото в лицето на костната система като негова най-здрава опора, така че организмът да ползува тази основа, то бихме могли да очакваме, че и тук, за нас хората, като мислещи същества, трябва да е предварително дадено явлението на отлагане на сол, и то чрез физическия процес на отлагане на сол. Т.е. бихме могли да търсим отлагане на соли в костната система. И ние действително откриваме, че костта се състои от калциев фосфат и от калциев карбонат, т.е. от отложени соли. Така и тук имаме двата противоположни полюса.
Чрез това, че човекът е мислещо същество, тъй като мисловните процеси са тези, които вътрешно ни изграждат като плътни същества защото в известен смисъл нашата мисловна система представлява нашата вътрешна костна система, човекът има определени, ясно отграничени мисли, и докато чувствата му са малко или повече неопределени, колебливи, при всеки човек различно, то мисловните системи представляват твърди острови в системата от чувства, но докато тези твърди отломъци в живота на съзнанието изразяват себе си чрез един вид пластичен, подвижен процес на отлагане на соли, то това, което ги формира в костната система и което им дава истинска опора, изразява себе си чрез това, че макрокосмосът, чрез своите съзидателни процеси по такъв начин изгражда костната но система, че същата в една своя съществена част се състои от отложени соли.
Тези отложени соли представляват почиващия елемент в нас, другия полюс, противоположния полюс на онази вътрешна подвижност, която наблюдаваме в процесите на отлагане на соли, съответствуващи на мисловния принцип. Ето така по две линии в организма си ние се превръщаме в мислещи същества: от една страна несъзнателно, чрез това, че в нас бива изградена костната система, от другата страна съзнателно, като по образеца на съзидателните процеси в собствените ни кости ние извършваме съзнателни процеси, които проявяват себе си като такива в организма и за които можем да кажем, че са вътрешно подвижни. Защото веднага след това чрез съня образуваните соли трябва да бъдат разтворени, трябва да изчезнат, иначе те биха предизвикали процеси на разложение, процеси на разпад. И така, имаме процеси, започващи с отлагането на соли, и след това имаме други, разрушителни процеси, представляващи вид процеси на обратно развитие. Чрез обратното разтваряне на отложените соли благотворният сън упражнява върху нас онова въздействие, което ни е необходимо, за да можем през настоящата епоха да развием съзнателно мислене в рамките на будния дневен живот.
към текста >>
Ето така по две линии в организма си ние се превръщаме в мислещи същества: от една страна несъзнателно, чрез това, че в нас бива изградена
кост
ната система, от другата страна съзнателно, като по образеца на съзидателните процеси в собствените ни
кост
и ние извършваме съзнателни процеси, които проявяват себе си като такива в организма и за които можем да кажем, че са вътрешно подвижни.
И ние действително откриваме, че костта се състои от калциев фосфат и от калциев карбонат, т.е. от отложени соли. Така и тук имаме двата противоположни полюса. Чрез това, че човекът е мислещо същество, тъй като мисловните процеси са тези, които вътрешно ни изграждат като плътни същества защото в известен смисъл нашата мисловна система представлява нашата вътрешна костна система, човекът има определени, ясно отграничени мисли, и докато чувствата му са малко или повече неопределени, колебливи, при всеки човек различно, то мисловните системи представляват твърди острови в системата от чувства, но докато тези твърди отломъци в живота на съзнанието изразяват себе си чрез един вид пластичен, подвижен процес на отлагане на соли, то това, което ги формира в костната система и което им дава истинска опора, изразява себе си чрез това, че макрокосмосът, чрез своите съзидателни процеси по такъв начин изгражда костната но система, че същата в една своя съществена част се състои от отложени соли. Тези отложени соли представляват почиващия елемент в нас, другия полюс, противоположния полюс на онази вътрешна подвижност, която наблюдаваме в процесите на отлагане на соли, съответствуващи на мисловния принцип.
Ето така по две линии в организма си ние се превръщаме в мислещи същества: от една страна несъзнателно, чрез това, че в нас бива изградена костната система, от другата страна съзнателно, като по образеца на съзидателните процеси в собствените ни кости ние извършваме съзнателни процеси, които проявяват себе си като такива в организма и за които можем да кажем, че са вътрешно подвижни.
Защото веднага след това чрез съня образуваните соли трябва да бъдат разтворени, трябва да изчезнат, иначе те биха предизвикали процеси на разложение, процеси на разпад. И така, имаме процеси, започващи с отлагането на соли, и след това имаме други, разрушителни процеси, представляващи вид процеси на обратно развитие. Чрез обратното разтваряне на отложените соли благотворният сън упражнява върху нас онова въздействие, което ни е необходимо, за да можем през настоящата епоха да развием съзнателно мислене в рамките на будния дневен живот. Ако продължим по-нататък, то можем да си представим, че всички процеси, разгръщащи се вътре в човешкия организъм, са принудени да протичат между тези два външни полюса, подобно на образуването на соли. Тук имаме работа с процес на образуване на соли в духовен смисъл, но процес, който трябва да бъде възприет по начина, който изложих днес аз.
към текста >>
Защото ако наблюдаваме образуването на сол в хода на един подвижен мисловен процес, имащ своята противоположност в процесите на солеобразуване в
кост
ната ни система, и който процес е достигнал до определена степен на покой, то бихме могли също така да кажем, че в лицето на всички други органи имаме полюс, противоположен на това, което определихме като вътрешен процес на набъбване, като вътрешна коагулация, като процес на флокулация, нещо като белтъчни или подобни включвания.
Ако продължим по-нататък, то можем да си представим, че всички процеси, разгръщащи се вътре в човешкия организъм, са принудени да протичат между тези два външни полюса, подобно на образуването на соли. Тук имаме работа с процес на образуване на соли в духовен смисъл, но процес, който трябва да бъде възприет по начина, който изложих днес аз. И не може просто да се каже: мисленето е процес на образуване на соли при това хората ще си представят нещата така, както популярно се представя процеса на образуване на соли. И разбира се, някой може да каже, че духовната наука твърди най-безумните, най-глупавите неща! Между тези процеси, които могат да бъдат възприети единствено в този смисъл, са разположени всички други процеси, за които вече споменахме.
Защото ако наблюдаваме образуването на сол в хода на един подвижен мисловен процес, имащ своята противоположност в процесите на солеобразуване в костната ни система, и който процес е достигнал до определена степен на покой, то бихме могли също така да кажем, че в лицето на всички други органи имаме полюс, противоположен на това, което определихме като вътрешен процес на набъбване, като вътрешна коагулация, като процес на флокулация, нещо като белтъчни или подобни включвания.
И отново няма да открием това само там , където то протича под влиянието на нашия, разиграващ се все по-дълбоко в душата ни чувствен живот, но ще го открием и от другата страна. Тогава ще трябва да кажем: всичко, което представлява в по-силна степен вътрешни процеси, които в душата са разположени по към центъра на нашия организъм, отколкото процеса на костообразуване, всичко това участвува в едно несъзнателно набъбване, в едно уплътнение на субстанциите, които субстанции се образуват и се отлагат по този начин. Следващото вече е това, в което участвува процеса на костообразуване, тези процеси на набъбване участвуват в това, което е примесено към костните соли под формата на тъй нар. костна спонгиоза. В него вече участвува другият полюс на костната ни система, който и се противопоставя чрез това, което с физически корелат на чувствените ни процеси.
към текста >>
Тогава ще трябва да кажем: всичко, което представлява в по-силна степен вътрешни процеси, които в душата са разположени по към центъра на нашия организъм, отколкото процеса на
кост
ообразуване, всичко това участвува в едно несъзнателно набъбване, в едно уплътнение на субстанциите, които субстанции се образуват и се отлагат по този начин.
И не може просто да се каже: мисленето е процес на образуване на соли при това хората ще си представят нещата така, както популярно се представя процеса на образуване на соли. И разбира се, някой може да каже, че духовната наука твърди най-безумните, най-глупавите неща! Между тези процеси, които могат да бъдат възприети единствено в този смисъл, са разположени всички други процеси, за които вече споменахме. Защото ако наблюдаваме образуването на сол в хода на един подвижен мисловен процес, имащ своята противоположност в процесите на солеобразуване в костната ни система, и който процес е достигнал до определена степен на покой, то бихме могли също така да кажем, че в лицето на всички други органи имаме полюс, противоположен на това, което определихме като вътрешен процес на набъбване, като вътрешна коагулация, като процес на флокулация, нещо като белтъчни или подобни включвания. И отново няма да открием това само там , където то протича под влиянието на нашия, разиграващ се все по-дълбоко в душата ни чувствен живот, но ще го открием и от другата страна.
Тогава ще трябва да кажем: всичко, което представлява в по-силна степен вътрешни процеси, които в душата са разположени по към центъра на нашия организъм, отколкото процеса на костообразуване, всичко това участвува в едно несъзнателно набъбване, в едно уплътнение на субстанциите, които субстанции се образуват и се отлагат по този начин.
Следващото вече е това, в което участвува процеса на костообразуване, тези процеси на набъбване участвуват в това, което е примесено към костните соли под формата на тъй нар. костна спонгиоза. В него вече участвува другият полюс на костната ни система, който и се противопоставя чрез това, което с физически корелат на чувствените ни процеси. А процеса на волевия импулс се изразява чрез топлообразуване, тъй да се каже чрез вътрешни процеси на затопляне. Процесите на изгаряне, връзки, които се образуват и които ние определяме като вътрешни оксидационни процеси, могат да бъдат открити в целия организъм.
към текста >>
Следващото вече е това, в което участвува процеса на
кост
ообразуване, тези процеси на набъбване участвуват в това, което е примесено към
кост
ните соли под формата на тъй нар.
И разбира се, някой може да каже, че духовната наука твърди най-безумните, най-глупавите неща! Между тези процеси, които могат да бъдат възприети единствено в този смисъл, са разположени всички други процеси, за които вече споменахме. Защото ако наблюдаваме образуването на сол в хода на един подвижен мисловен процес, имащ своята противоположност в процесите на солеобразуване в костната ни система, и който процес е достигнал до определена степен на покой, то бихме могли също така да кажем, че в лицето на всички други органи имаме полюс, противоположен на това, което определихме като вътрешен процес на набъбване, като вътрешна коагулация, като процес на флокулация, нещо като белтъчни или подобни включвания. И отново няма да открием това само там , където то протича под влиянието на нашия, разиграващ се все по-дълбоко в душата ни чувствен живот, но ще го открием и от другата страна. Тогава ще трябва да кажем: всичко, което представлява в по-силна степен вътрешни процеси, които в душата са разположени по към центъра на нашия организъм, отколкото процеса на костообразуване, всичко това участвува в едно несъзнателно набъбване, в едно уплътнение на субстанциите, които субстанции се образуват и се отлагат по този начин.
Следващото вече е това, в което участвува процеса на костообразуване, тези процеси на набъбване участвуват в това, което е примесено към костните соли под формата на тъй нар.
костна спонгиоза. В него вече участвува другият полюс на костната ни система, който и се противопоставя чрез това, което с физически корелат на чувствените ни процеси. А процеса на волевия импулс се изразява чрез топлообразуване, тъй да се каже чрез вътрешни процеси на затопляне. Процесите на изгаряне, връзки, които се образуват и които ние определяме като вътрешни оксидационни процеси, могат да бъдат открити в целия организъм. И доколкото те протичат под прага на съзнанието и нямат нищо общо със съзнателния живот, с волевите импулси и други подобни, те спадат към другата страна на нашето устройство, която е отделена чрез съответните органи и която може да бъде повлияна от подсъзнателния живот.
към текста >>
кост
на спонгиоза.
Между тези процеси, които могат да бъдат възприети единствено в този смисъл, са разположени всички други процеси, за които вече споменахме. Защото ако наблюдаваме образуването на сол в хода на един подвижен мисловен процес, имащ своята противоположност в процесите на солеобразуване в костната ни система, и който процес е достигнал до определена степен на покой, то бихме могли също така да кажем, че в лицето на всички други органи имаме полюс, противоположен на това, което определихме като вътрешен процес на набъбване, като вътрешна коагулация, като процес на флокулация, нещо като белтъчни или подобни включвания. И отново няма да открием това само там , където то протича под влиянието на нашия, разиграващ се все по-дълбоко в душата ни чувствен живот, но ще го открием и от другата страна. Тогава ще трябва да кажем: всичко, което представлява в по-силна степен вътрешни процеси, които в душата са разположени по към центъра на нашия организъм, отколкото процеса на костообразуване, всичко това участвува в едно несъзнателно набъбване, в едно уплътнение на субстанциите, които субстанции се образуват и се отлагат по този начин. Следващото вече е това, в което участвува процеса на костообразуване, тези процеси на набъбване участвуват в това, което е примесено към костните соли под формата на тъй нар.
костна спонгиоза.
В него вече участвува другият полюс на костната ни система, който и се противопоставя чрез това, което с физически корелат на чувствените ни процеси. А процеса на волевия импулс се изразява чрез топлообразуване, тъй да се каже чрез вътрешни процеси на затопляне. Процесите на изгаряне, връзки, които се образуват и които ние определяме като вътрешни оксидационни процеси, могат да бъдат открити в целия организъм. И доколкото те протичат под прага на съзнанието и нямат нищо общо със съзнателния живот, с волевите импулси и други подобни, те спадат към другата страна на нашето устройство, която е отделена чрез съответните органи и която може да бъде повлияна от подсъзнателния живот. Така човек от една страна е вътрешно защитен чрез част от своя организъм, в която част процесите протичат така, както протичат външно в макрокосмоса, и от друга страна той е защитен така, че тези процеси следват неговите душевни процеси и протичат на едно по-фино ниво, както вече описахме.
към текста >>
В него вече участвува другият полюс на
кост
ната ни система, който и се противопоставя чрез това, което с физически корелат на чувствените ни процеси.
Защото ако наблюдаваме образуването на сол в хода на един подвижен мисловен процес, имащ своята противоположност в процесите на солеобразуване в костната ни система, и който процес е достигнал до определена степен на покой, то бихме могли също така да кажем, че в лицето на всички други органи имаме полюс, противоположен на това, което определихме като вътрешен процес на набъбване, като вътрешна коагулация, като процес на флокулация, нещо като белтъчни или подобни включвания. И отново няма да открием това само там , където то протича под влиянието на нашия, разиграващ се все по-дълбоко в душата ни чувствен живот, но ще го открием и от другата страна. Тогава ще трябва да кажем: всичко, което представлява в по-силна степен вътрешни процеси, които в душата са разположени по към центъра на нашия организъм, отколкото процеса на костообразуване, всичко това участвува в едно несъзнателно набъбване, в едно уплътнение на субстанциите, които субстанции се образуват и се отлагат по този начин. Следващото вече е това, в което участвува процеса на костообразуване, тези процеси на набъбване участвуват в това, което е примесено към костните соли под формата на тъй нар. костна спонгиоза.
В него вече участвува другият полюс на костната ни система, който и се противопоставя чрез това, което с физически корелат на чувствените ни процеси.
А процеса на волевия импулс се изразява чрез топлообразуване, тъй да се каже чрез вътрешни процеси на затопляне. Процесите на изгаряне, връзки, които се образуват и които ние определяме като вътрешни оксидационни процеси, могат да бъдат открити в целия организъм. И доколкото те протичат под прага на съзнанието и нямат нищо общо със съзнателния живот, с волевите импулси и други подобни, те спадат към другата страна на нашето устройство, която е отделена чрез съответните органи и която може да бъде повлияна от подсъзнателния живот. Така човек от една страна е вътрешно защитен чрез част от своя организъм, в която част процесите протичат така, както протичат външно в макрокосмоса, и от друга страна той е защитен така, че тези процеси следват неговите душевни процеси и протичат на едно по-фино ниво, както вече описахме. И така, в нашия организъм протичат такива физиологични процеси, като процеси на топлообразуване, които процеси следват съзнателния ни живот, а също така има и процеси, които протичат извън нашия съзнателен живот по такъв начин, че образуват основа за това, което се подготвя в човешкия организъм, за да могат да протекат процесите, принадлежащи на съзнанието.
към текста >>
В кръвта трябва да нахлуят не само несъзнателните процеси на Аза, въздействуващи от
кост
ната система нагоре, но от страна на другия Аз в кръвта трябва да нахлуе и нашата съзнателна душевна дейност.
Това е кръвта от едната страна. Но ние вече отбелязахме: тази кръв е като табло, което се обръща както е едната, така и с другата страна, табло, което е изложено на въздействия от две посоки. От една страна то е обърнато към подсъзнателните процеси в дълбоките области на човешкия организъм, откъдето нахлуват хранителните вещества, където те биват филтрирана чрез различните процеси и достигат до кръвта. Всичко, което протича тук, бива отслабено от симпатиковата нервна система, така че да не достига до съзнанието. След това кръвта трябва да обърне другата страна на таблото по посока на изживяванията на съзнателния душевен живот.
В кръвта трябва да нахлуят не само несъзнателните процеси на Аза, въздействуващи от костната система нагоре, но от страна на другия Аз в кръвта трябва да нахлуе и нашата съзнателна душевна дейност.
Преди да достигне кръвта тази душевна дейност трябва да е в състояние да преобрази се бе си, за да може в рамките на кръвта да стане изразител на това, което като физически-сетивен свят ни огражда в околната среда, защото дори етерното тяло, което растенията притежават, е вече невидимо за нормалното съзнание. Нас ни огражда физическия свят. Ето така ние противопоставяме другата страна на кръвното табло на физически-сетивния свят, който става съдържание на нашето съзнание. Целият душевен живот, възбуждан за мисли от впечатленията на физически-сетивния свят, разпалван за чувства, подтикван за волеви импулси, трябва да намери в лицето на кръвната система своя инструмент, доколкото този душевен живот представлява съзнателен живот на Аза. Всичко това трябва да може да пулсира в кръвта.
към текста >>
Кръвта застанала тъй да се каже на другия край на
кост
ната система, изразяваща противоположния на
кост
ната система полюс трябва преди всичко да бъде защитена, за да може да работи в нашите мисли като инструмент на мислите, доколкото това са азово осъзнати мисли, да може да провежда процеса, който ние определихме като отлагане на соли.
И по отношение на този кръвен организъм трябва да бъдем наясно, че в него се осъществява, тъй да се каже, третото стъпало по пътя на превръщането на хранителните вещества в по-фини субстанции. Ако кръвният организъм предизвикващ под влияние на външните впечатления онези фини процеси на солеобразуване, на набъбване и топлообразуване във физико-химичните си преобразования бива опре делен от самите душевни процеси, то от другата страна ние бихме могли за запитаме: чрез какво този процес бива определен като кръвен процес от вътрешната му страна? Нужно е да различим, каква е задачата на кръвта като такава, но при това трябва да ни е ясно, че тя трябва да бъде изхранва на така, както всеки друг орган, че трябва да я разглеждаме като всеки друг орган, който трябва да бъде изхранван. Но от друга страна в нея трябва да виждаме органа, застанал на най-високо стъпало на органичната дейност. За тази дейност влиза в съображение предимно това, което описахме като вътрешна опора на човешкия живот.
Кръвта застанала тъй да се каже на другия край на костната система, изразяваща противоположния на костната система полюс трябва преди всичко да бъде защитена, за да може да работи в нашите мисли като инструмент на мислите, доколкото това са азово осъзнати мисли, да може да провежда процеса, който ние определихме като отлагане на соли.
Тази защита трябва да изхожда от самата кръв; т.е. преди всичко тази кръв трябва да бъде в състояние, като че ли по посока на духовната страна, да предизвика появата на една духовна костна система, трябва да е в състояние да провежда процеса на отлагане на соли. Това е една задача, на която кръвта така трябва да се подчини, така трябва да разграничи себе си от другите органи, че за тази своя работа да получи от други те органи на човешкия организъм най-малко подкрепа. В този процес на образуване на соли от страна на кръвта подвижността на другите органи играе най-малка роля, така че кръвта по отношение на този процес на образуване на соли във връзка с мисленето в най-силна степен насочва организма навътре към себе си. И как бихме могли да не прозрем това та нали нашите мисли са най-вътрешното, което притежаваме, онова, чрез което, за нормалното съзнание, ние най-силно се затваряме в себе си, докато със своите чувства, дори за нормалното съзнание, ние заставаме на границата между вън и вътре, а със своите волеви импулси ние така силно се противопоставяме на външния свят, че при обикновени обстоятелства човек не може да познае сам себе си в своите волеви импулси!
към текста >>
преди всичко тази кръв трябва да бъде в състояние, като че ли по посока на духовната страна, да предизвика появата на една духовна
кост
на система, трябва да е в състояние да провежда процеса на отлагане на соли.
Нужно е да различим, каква е задачата на кръвта като такава, но при това трябва да ни е ясно, че тя трябва да бъде изхранва на така, както всеки друг орган, че трябва да я разглеждаме като всеки друг орган, който трябва да бъде изхранван. Но от друга страна в нея трябва да виждаме органа, застанал на най-високо стъпало на органичната дейност. За тази дейност влиза в съображение предимно това, което описахме като вътрешна опора на човешкия живот. Кръвта застанала тъй да се каже на другия край на костната система, изразяваща противоположния на костната система полюс трябва преди всичко да бъде защитена, за да може да работи в нашите мисли като инструмент на мислите, доколкото това са азово осъзнати мисли, да може да провежда процеса, който ние определихме като отлагане на соли. Тази защита трябва да изхожда от самата кръв; т.е.
преди всичко тази кръв трябва да бъде в състояние, като че ли по посока на духовната страна, да предизвика появата на една духовна костна система, трябва да е в състояние да провежда процеса на отлагане на соли.
Това е една задача, на която кръвта така трябва да се подчини, така трябва да разграничи себе си от другите органи, че за тази своя работа да получи от други те органи на човешкия организъм най-малко подкрепа. В този процес на образуване на соли от страна на кръвта подвижността на другите органи играе най-малка роля, така че кръвта по отношение на този процес на образуване на соли във връзка с мисленето в най-силна степен насочва организма навътре към себе си. И как бихме могли да не прозрем това та нали нашите мисли са най-вътрешното, което притежаваме, онова, чрез което, за нормалното съзнание, ние най-силно се затваряме в себе си, докато със своите чувства, дори за нормалното съзнание, ние заставаме на границата между вън и вътре, а със своите волеви импулси ние така силно се противопоставяме на външния свят, че при обикновени обстоятелства човек не може да познае сам себе си в своите волеви импулси! В мислите си човек винаги може да познае себе си, но не и в своите волеви импулси. Това вие можете да видите и от факта, че на света за нищо друго не се е спорело така много, както по отношение на свободата и несвободата, и по отношение на другите качества на човешката воля.
към текста >>
94.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
освен това някои особени видове тъкан така се променят, че се втвърдяват и при това се отлагат
кост
ни клетки, натрупващи в себе си съответните субстанции; така че в отделните, изпълващи цялостната форма на човешкия организъм, трябва да си представим нещо общо, залегнало в основата им и то така, че тялото бива пронизано от тъкани, действуващи във всички направления и раждащи от себе си отделни органи.
Трябва да се установи връзка между тези, построени отвън навътре органни системи и това, което се намира по-нататък във вътрешността на човешкия организъм. Тази връзка се осъществява чрез това, че в действителност чрез всичко, което предлага храносмилателния процес като цяло, цялостната форма на човешкия организъм бива пронизана от това, което ние наричаме тъкан в най-широк смисъл на думата. Тъкан, определен вид най-проста организация, това пронизва всички отделни части на човешкото същество. И чрез тъкан от своя страна се формират най-различни органи. Определени видове тъкан например така се преобразяват, че впоследствие, след като отложат в себе си особен вид клетки, се превръщат в мускули напр.
освен това някои особени видове тъкан така се променят, че се втвърдяват и при това се отлагат костни клетки, натрупващи в себе си съответните субстанции; така че в отделните, изпълващи цялостната форма на човешкия организъм, трябва да си представим нещо общо, залегнало в основата им и то така, че тялото бива пронизано от тъкани, действуващи във всички направления и раждащи от себе си отделни органи.
Тази тъкан обаче, до ри така да нараства, дори така да излъчва от себе си отделните органи, все пак не би представлявала в осно вата си нищо друго, освен нещо с растителен характер; защото тъкмо това е същественото в растителния свят, че растителните същества, образуват от себе си органи и други подобни. След като обаче при човека напускаме пределите на растението, то би трябвало да срещнем един съвсем нов елемент, чрез който човекът да е в състояние да прибави към растителния живот онова, което именно го издига над растителния живот: човекът трябва да прибави съзнание първоначално най-простата форма на съзнание, притъпеното съзнание да възприемаш собствения си вътрешен живот, докато не бъде в състояние да отрази себе си вътрешно, за да съприживее този свой собствен вътрешен живот, до тогава не можем да кажем, че то се е издигнало над растителния свят. Едно същество издига себе си над растителния свят едва чрез това, че носи в себе си не само живот, но отразява и съпреживява този живот. Първоначално това е едно вътрешно изживяване, изживяване на вътрешни процеси.
към текста >>
И така, това, което води до последната предпоставка на
кост
ната система, което дава на човека здравината му и което съдействува за съвременност разтваряне по посока на кожно-сетивната система, това не би могло да бъде дадено от женската част.
А какво ни казва окултизмът за взаимодействието между мъжкия и женския зачатък? Той ни показва, че при днешните условия женският организъм е в състояние да произведе един човешки зачатък, който ако би се развил напълно самостоятелно, не би могъл да развие това, което ние в най-широк смисъл наричаме принцип на формата.
И така, това, което води до последната предпоставка на костната система, което дава на човека здравината му и което съдействува за съвременност разтваряне по посока на кожно-сетивната система, това не би могло да бъде дадено от женската част.
Женското участие е такова, че бихме могли да кажем: това, което би се появило в този случай, е твърде добро за земния свят, такъв, какъвто е той днес; защото във външния свят не са налице всички процеси, които биха могли да служат на такъв един организъм, ако той се развиеше така, както е заложен в тенденцията на женската част от цялостния човешки организъм. Женския човешки организъм нямаше да има нужда да навлезе до такава степен в земните условия, такива, каквито съществуват в плътно формираната костна система, и нямаше да бъде принуден да извърши това разтваряне, което да му позволи чрез сетивата да погледне навън към днешния физически свят; но той трябваше да има своята вътрешна опора в лицето на един по-мек материал, по-мек от нашия здрав костен скелет; и освен това той трябваше да има възможността да не отваря очите си така широко за околния свят, а също така и другите свои сетива да не разтваря в същата степен, както става това днес, но той щеше да остане много повече затворен във процеса на възприемане на собствения си вътрешен живот. Това представлява женското участие в цялостния организъм на човека: зародишева предпоставка, която излиза извън пределите на целта, възможна за днешното ни земно битие, просто защото при днешните физически земни обстоятелства не са дадени условията, нужни на такъв един изнежен организъм, който е така слабо предразположен към навлизане в земното, както в случая с костната система, и така слабо склонен да разтвори себе си за външното. При естествените условия такъв един организъм е предварително обречен на смърт. Това означава, че поради това, което женският организъм не може да даде на човешкия зародиш, този човешки зародиш е предварително осъден на смърт.
към текста >>
Женския човешки организъм нямаше да има нужда да навлезе до такава степен в земните условия, такива, каквито съществуват в плътно формираната
кост
на система, и нямаше да бъде принуден да извърши това разтваряне, което да му позволи чрез сетивата да погледне навън към днешния физически свят; но той трябваше да има своята вътрешна опора в лицето на един по-мек материал, по-мек от нашия здрав
кост
ен скелет; и освен това той трябваше да има възможността да не отваря очите си така широко за околния свят, а също така и другите свои сетива да не разтваря в същата степен, както става това днес, но той щеше да остане много повече затворен във процеса на възприемане на собствения си вътрешен живот.
А какво ни казва окултизмът за взаимодействието между мъжкия и женския зачатък? Той ни показва, че при днешните условия женският организъм е в състояние да произведе един човешки зачатък, който ако би се развил напълно самостоятелно, не би могъл да развие това, което ние в най-широк смисъл наричаме принцип на формата. И така, това, което води до последната предпоставка на костната система, което дава на човека здравината му и което съдействува за съвременност разтваряне по посока на кожно-сетивната система, това не би могло да бъде дадено от женската част. Женското участие е такова, че бихме могли да кажем: това, което би се появило в този случай, е твърде добро за земния свят, такъв, какъвто е той днес; защото във външния свят не са налице всички процеси, които биха могли да служат на такъв един организъм, ако той се развиеше така, както е заложен в тенденцията на женската част от цялостния човешки организъм.
Женския човешки организъм нямаше да има нужда да навлезе до такава степен в земните условия, такива, каквито съществуват в плътно формираната костна система, и нямаше да бъде принуден да извърши това разтваряне, което да му позволи чрез сетивата да погледне навън към днешния физически свят; но той трябваше да има своята вътрешна опора в лицето на един по-мек материал, по-мек от нашия здрав костен скелет; и освен това той трябваше да има възможността да не отваря очите си така широко за околния свят, а също така и другите свои сетива да не разтваря в същата степен, както става това днес, но той щеше да остане много повече затворен във процеса на възприемане на собствения си вътрешен живот.
Това представлява женското участие в цялостния организъм на човека: зародишева предпоставка, която излиза извън пределите на целта, възможна за днешното ни земно битие, просто защото при днешните физически земни обстоятелства не са дадени условията, нужни на такъв един изнежен организъм, който е така слабо предразположен към навлизане в земното, както в случая с костната система, и така слабо склонен да разтвори себе си за външното. При естествените условия такъв един организъм е предварително обречен на смърт. Това означава, че поради това, което женският организъм не може да даде на човешкия зародиш, този човешки зародиш е предварително осъден на смърт.
към текста >>
Това представлява женското участие в цялостния организъм на човека: зародишева предпоставка, която излиза извън пределите на целта, възможна за днешното ни земно битие, просто защото при днешните физически земни обстоятелства не са дадени условията, нужни на такъв един изнежен организъм, който е така слабо предразположен към навлизане в земното, както в случая с
кост
ната система, и така слабо склонен да разтвори себе си за външното.
А какво ни казва окултизмът за взаимодействието между мъжкия и женския зачатък? Той ни показва, че при днешните условия женският организъм е в състояние да произведе един човешки зачатък, който ако би се развил напълно самостоятелно, не би могъл да развие това, което ние в най-широк смисъл наричаме принцип на формата. И така, това, което води до последната предпоставка на костната система, което дава на човека здравината му и което съдействува за съвременност разтваряне по посока на кожно-сетивната система, това не би могло да бъде дадено от женската част. Женското участие е такова, че бихме могли да кажем: това, което би се появило в този случай, е твърде добро за земния свят, такъв, какъвто е той днес; защото във външния свят не са налице всички процеси, които биха могли да служат на такъв един организъм, ако той се развиеше така, както е заложен в тенденцията на женската част от цялостния човешки организъм. Женския човешки организъм нямаше да има нужда да навлезе до такава степен в земните условия, такива, каквито съществуват в плътно формираната костна система, и нямаше да бъде принуден да извърши това разтваряне, което да му позволи чрез сетивата да погледне навън към днешния физически свят; но той трябваше да има своята вътрешна опора в лицето на един по-мек материал, по-мек от нашия здрав костен скелет; и освен това той трябваше да има възможността да не отваря очите си така широко за околния свят, а също така и другите свои сетива да не разтваря в същата степен, както става това днес, но той щеше да остане много повече затворен във процеса на възприемане на собствения си вътрешен живот.
Това представлява женското участие в цялостния организъм на човека: зародишева предпоставка, която излиза извън пределите на целта, възможна за днешното ни земно битие, просто защото при днешните физически земни обстоятелства не са дадени условията, нужни на такъв един изнежен организъм, който е така слабо предразположен към навлизане в земното, както в случая с костната система, и така слабо склонен да разтвори себе си за външното.
При естествените условия такъв един организъм е предварително обречен на смърт. Това означава, че поради това, което женският организъм не може да даде на човешкия зародиш, този човешки зародиш е предварително осъден на смърт.
към текста >>
Ако мъжката предпоставка трябваше са ма да формира човека, то развитието на това устройство, което изживява себе си в процеса на себе разтваряне навън, и което устройство е дадено в лицето на кожно-сетивната система, а също така и мощното разгръщане на процеса на втвърдяване на
кост
ната система, би надхвърлило целта в обратна посока.
Другата част, която се присъединява към зародиша, е мъжката част.
Ако мъжката предпоставка трябваше са ма да формира човека, то развитието на това устройство, което изживява себе си в процеса на себе разтваряне навън, и което устройство е дадено в лицето на кожно-сетивната система, а също така и мощното разгръщане на процеса на втвърдяване на костната система, би надхвърлило целта в обратна посока.
Мъжкото устройство би създало един също така нежизнеспособен зародиш, т.е. и той би създал един мъртъв зародиш, тъй както и женското устройство, защото това, което мъжкото устройство би могло да създаде, което би могло да даде на зародиша, би било така устроено, че ако развиеше за себе си своите сили, при тези условия, които съществуват днес на Земята, зародишът би трябвало да изчезне, защото за тези условия той би развил такава сили, които просто биха били твърде мощни, за да съществуват като органични в рамките на този свят. Това означава, мъжкият зародиш изобщо не би могъл да се появи; той би могъл да действува само в съчетание с женския зародиш. Това, което женската част, така да се каже, твърде силно стимулира и извежда над границите на възможното върху Земята, това мъжката част го сваля надолу под границите на възможното за земните условия. Това, което женския зародиш е осъдено на смърт поради надделяването на онези сили, които, ако изобщо можеха да се приближат до сетивното, в крайна сметка биха довели до разбиването, до изоставането спрямо външния свят, това бива уравновесено от мъжкия зародиш чрез процеса на оплождане.
към текста >>
Това, което под формата на сили е концентрирано в мъжката част на зародиша, ако някога би израснало само за себе си, би повлякло всичко дълбоко под границата на земното, то би довело човешкото устройство до едно твърде силно уплътняване на
кост
ната система и до съвсем друг вид разтваряне на сетивата и възприемане на външния свят в сравнение с това, което е днес.
Мъжкото устройство би създало един също така нежизнеспособен зародиш, т.е. и той би създал един мъртъв зародиш, тъй както и женското устройство, защото това, което мъжкото устройство би могло да създаде, което би могло да даде на зародиша, би било така устроено, че ако развиеше за себе си своите сили, при тези условия, които съществуват днес на Земята, зародишът би трябвало да изчезне, защото за тези условия той би развил такава сили, които просто биха били твърде мощни, за да съществуват като органични в рамките на този свят. Това означава, мъжкият зародиш изобщо не би могъл да се появи; той би могъл да действува само в съчетание с женския зародиш. Това, което женската част, така да се каже, твърде силно стимулира и извежда над границите на възможното върху Земята, това мъжката част го сваля надолу под границите на възможното за земните условия. Това, което женския зародиш е осъдено на смърт поради надделяването на онези сили, които, ако изобщо можеха да се приближат до сетивното, в крайна сметка биха довели до разбиването, до изоставането спрямо външния свят, това бива уравновесено от мъжкия зародиш чрез процеса на оплождане.
Това, което под формата на сили е концентрирано в мъжката част на зародиша, ако някога би израснало само за себе си, би повлякло всичко дълбоко под границата на земното, то би довело човешкото устройство до едно твърде силно уплътняване на костната система и до съвсем друг вид разтваряне на сетивата и възприемане на външния свят в сравнение с това, което е днес.
Още в самото си възникване тези две органни предпоставки би трябвало да се съединят и да се следват; защото поотделно в земните условия те от самото начало са осъдени на смърт, и само живото взаимодействие на това, което в двете посоки препятствува преливането, създава единствено възможния за земния живот човешки зародиш. Така виждаме макар засега само схематично -, че сме в състояние да разберем нещата до там, където човекът създава подобния на себе си. Бихме могли да осветлим много други подробности и от развитието на зародиша. И колкото по-дълбоко бихме навлезли, толкова повече бихме видели, че всичко, от най-дребните до най-великите факти, чак до това, което казахме за свръхсетивните силови системи в зародишевите предпоставки, се потвърждава във външния израз на предпоставките на силовите системи, в това, което човекът развива, за да живее родът му на Земята, докато Земята провежда този свой процес. Но също така видяхме, че под формата на най-плътен процес на потъване в земното Земята ни дава нещо, което ние нарекохме предпоставка за костната система, и ни дава най-подвижния процес в лицето на това, което нарекохме кръвна система на човека.
към текста >>
Но също така видяхме, че под формата на най-плътен процес на потъване в земното Земята ни дава нещо, което ние нарекохме предпоставка за
кост
ната система, и ни дава най-подвижния процес в лицето на това, което нарекохме кръвна система на човека.
Това, което под формата на сили е концентрирано в мъжката част на зародиша, ако някога би израснало само за себе си, би повлякло всичко дълбоко под границата на земното, то би довело човешкото устройство до едно твърде силно уплътняване на костната система и до съвсем друг вид разтваряне на сетивата и възприемане на външния свят в сравнение с това, което е днес. Още в самото си възникване тези две органни предпоставки би трябвало да се съединят и да се следват; защото поотделно в земните условия те от самото начало са осъдени на смърт, и само живото взаимодействие на това, което в двете посоки препятствува преливането, създава единствено възможния за земния живот човешки зародиш. Така виждаме макар засега само схематично -, че сме в състояние да разберем нещата до там, където човекът създава подобния на себе си. Бихме могли да осветлим много други подробности и от развитието на зародиша. И колкото по-дълбоко бихме навлезли, толкова повече бихме видели, че всичко, от най-дребните до най-великите факти, чак до това, което казахме за свръхсетивните силови системи в зародишевите предпоставки, се потвърждава във външния израз на предпоставките на силовите системи, в това, което човекът развива, за да живее родът му на Земята, докато Земята провежда този свой процес.
Но също така видяхме, че под формата на най-плътен процес на потъване в земното Земята ни дава нещо, което ние нарекохме предпоставка за костната система, и ни дава най-подвижния процес в лицето на това, което нарекохме кръвна система на човека.
И трябва само накратко да добавим, че всичко, което на Земята протича във външния физически човешки организъм, доколкото същият е видим, се насочва нагоре към процесите, протичащи в кръвта. Тези процеси обаче са процеси на затопляне. Ето защо в процесите на затопляне имаме непосредствен израз на кръвната дейност като инструмент на Аза, на най-високо ниво, под което се намира физическия човешки организъм. Отдолу са разположени другите процеси, най-отгоре е процесът на затопляне и в него непосредствено се намесва нашата азова душевна дейност. Ето защо при толкова много душевни процес и ние изпитваме нещо, което бихме могли да наречем: превръщане на душевната ни дейност във вътрешно затопляне което може да разгърне себе си до физическо затопляне в рамките на кръвния процес. Т.е.
към текста >>
Това, което се възправя пред нас като унаследяване на
кост
ната система отдолу нагоре, само дотук ли се простира?
Чрез много други факти от външния свят бихме могли да покажем, как в процеса на затопляне духовно-душевното се докосва до физиологичното, до това, което се крие зад него. Т.е. в процеса на затопляне имаме превръщания в дейностите на органните системи. В сложния апарат на духов но-душевното в човека виждаме най-многообразните преобразования. Но този физически организъм на човека се простира нагоре до процеса на затопляне. Спира се тук превръщането?
Това, което се възправя пред нас като унаследяване на костната система отдолу нагоре, само дотук ли се простира?
Или унаследяването продължава? Навсякъде зад процеса на затопляне се крие преобразяване; преобразяването се простира отдолу на горе чак до процеса на затопляне. Това което следва може да бъде само загатнато и ще трябва да бъде предоставено на по-нататъшния размисъл и чувствуване на слушателите.
към текста >>
95.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Човечеството проявява вече тенденция да ражда умиращи, изсъхващи тела, тела, които в бъдеще биха станали все по-рахитични, даже и по отношение на
кост
ната система.
Ако тази Духовна наука като едно ново откровение би била отхвърлена от хората на настоящото време, хората естествено биха се явили на Земята и в своите следващи инкарнации. Защото животът не престава поради това, че хората не знаят нищо за законите на живота. Хората биха се въплъщавали и занапред, обаче в тези човешки прераждания би настъпило нещо твърде странно. Да, в тези прераждания би настъпило следното: Постепенно в своите тела хората биха се превърнали в един деградирал, увяхващ род, в един род, който накрая би разполагал с толкова осакатени тела, че хората не биха могли да вършат нищо. Накратко, ако съзнанието не подържа онази силна надежда, която се влива в нас чрез сигурното познание, което черпим от закона на Кармата и от закона за повтарящите се земни животи, тогава човечеството би било сполетяно от едно изчерпване, от едно пресъхване в бъдещите инкарнации.
Човечеството проявява вече тенденция да ражда умиращи, изсъхващи тела, тела, които в бъдеще биха станали все по-рахитични, даже и по отношение на костната система.
Новото откровение, което ще се прояви не само като теория, а като живителни сили, преди всичко като живителни сили на надеждата, ще внесе мозък в костите, жизнена сила в нервите.
към текста >>
Новото откровение, което ще се прояви не само като теория, а като живителни сили, преди всичко като живителни сили на надеждата, ще внесе мозък в
кост
ите, жизнена сила в нервите.
Защото животът не престава поради това, че хората не знаят нищо за законите на живота. Хората биха се въплъщавали и занапред, обаче в тези човешки прераждания би настъпило нещо твърде странно. Да, в тези прераждания би настъпило следното: Постепенно в своите тела хората биха се превърнали в един деградирал, увяхващ род, в един род, който накрая би разполагал с толкова осакатени тела, че хората не биха могли да вършат нищо. Накратко, ако съзнанието не подържа онази силна надежда, която се влива в нас чрез сигурното познание, което черпим от закона на Кармата и от закона за повтарящите се земни животи, тогава човечеството би било сполетяно от едно изчерпване, от едно пресъхване в бъдещите инкарнации. Човечеството проявява вече тенденция да ражда умиращи, изсъхващи тела, тела, които в бъдеще биха станали все по-рахитични, даже и по отношение на костната система.
Новото откровение, което ще се прояви не само като теория, а като живителни сили, преди всичко като живителни сили на надеждата, ще внесе мозък в костите, жизнена сила в нервите.
към текста >>
96.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Трябваше да си кажат: Да, ние не намираме непосредствено едно физическо тяло от плът и
кост
и, защото такива тела съществуват за човеците, които искат да развият техния Аз.
Само това, което на Земята искаше да развие като същество своята четвърта основна част като Аз, само то можеше да постигне едно физическо тяло. Другите Същества, които искаха да развият една шеста и седма основна част на тяхната природа, не можеха да постигнат никакво физическо тяло. Защото на Земята не съществуваше никаква възможност за тези Същества, които бяха влезли в това Земно развитие толкова неподготвени за него, нямаше никаква възможност те да постигнат едно физическо тяло. Какво трябваше да направят тези Същества? Те трябваше да направят следното.
Трябваше да си кажат: Да, ние не намираме непосредствено едно физическо тяло от плът и кости, защото такива тела съществуват за човеците, които искат да развият техния Аз.
Следователно, трябва да прибегнем до един вид сурогат на физическо тяло, трябва да потърсим хора, които принадлежат към най-развитите, които следователно са развили тяхната четвърта основна част. Именно в тях трябва да се промъкнем ние и в тях да развием нашето Същество, да работим така, че да развием нашата шеста или седма основна част.
към текста >>
97.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
„Как радостно ще потънат изгнилите ми
кост
и
„Как радостно ще потънат изгнилите ми кости
към текста >>
98.
5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Аз зная, че някога отново ще бъда облечен в моите
кост
и, в моята кожа, и ще съзерцавам Бога, с когото съм заедно!
Нека да си представим как всичко това се стоварва с цялата си сила върху една човешка душа и как сега от тази душа бликват покъртващите думи, които знаем от преданието за Йов: „Аз зная, че моят Спасител е жив!
Аз зная, че някога отново ще бъда облечен в моите кости, в моята кожа, и ще съзерцавам Бога, с когото съм заедно!
“*39 Тъкмо това съзнание за неразрушимостта на човешката индивидуалност бликва от душата на Йов въпреки всички страдания и болки. Ето колко силно е Азовото съзнание у древните евреи. Но сега пред нас застава нещо крайно забележително: „Аз зная, че моят Спасител е жив! “ казва Йов Аз зная, че някога отново ще бъда обвит в моята кожа и с моите очи ще видя славата на моя Бог! “ Йов свързва външното тяло с мисълта за Спасителя; да, той свързва костите, кожата и физическите очи с мисълта за Спасителя!
към текста >>
“ Йов свързва външното тяло с мисълта за Спасителя; да, той свързва
кост
ите, кожата и физическите очи с мисълта за Спасителя!
Аз зная, че някога отново ще бъда облечен в моите кости, в моята кожа, и ще съзерцавам Бога, с когото съм заедно! “*39 Тъкмо това съзнание за неразрушимостта на човешката индивидуалност бликва от душата на Йов въпреки всички страдания и болки. Ето колко силно е Азовото съзнание у древните евреи. Но сега пред нас застава нещо крайно забележително: „Аз зная, че моят Спасител е жив! “ казва Йов Аз зная, че някога отново ще бъда обвит в моята кожа и с моите очи ще видя славата на моя Бог!
“ Йов свързва външното тяло с мисълта за Спасителя; да, той свързва костите, кожата и физическите очи с мисълта за Спасителя!
Този момент е наистина изключителен: в лицето на древното еврейство, намиращо се по средата между будизма и елинството, пред нас внезапно грейва едно могъщо съзнание за значението на физическото тяло, на външната физическа форма и нейната връзка с мисълта за Спасителя, от която по-късно възникна и мисълта за Христос! И ако си припомним думите, които изрича жената на Йов, той застава пред нас в още по-ярка светлина. „Отречи се от твоя Бог и умри! “, което означава: Който не се отрича от своя Бог, той не умира. Ето какво се съдържа в тези думи!
към текста >>
Напротив, съществува реална възможност то да бъде спасено, защото моят Спасител е жив, и аз не мога да изразя това по друг начин освен с думите: Някога аз отново ще възродя моята кожа, моите
кост
и и с моите очи ще видя славата на моя Бог; аз отново ще стигна до закономерностите на моето физическо тяло; обаче за тази цел аз трябва да имам съзнанието, че моят Спасител е жив!
Според сетивната илюзия, според Майя, след смъртта физическото тяло преминава в елементите на Земята и така да се каже, изчезва. Следователно, жената на Йов иска да каже: Направи това, което е необходимо, за да изчезнеш, за да изчезне твоето физическо тяло. Друг смисъл в нейните думи ние не можем да търсим; в противен случай отговорът на Йов остава за нас напълно неразбираем. Ние можем да разберем защо Бог ни е изпратил в света, само ако разберем значението на физическо тяло. Защо после самият Йов казва и точно този е смисълът на неговите думи: О, аз зная много добре, че няма нужда да върша това, което би допринесло за изчезването на моето физическо тяло, както изглеждат нещата според Майя.
Напротив, съществува реална възможност то да бъде спасено, защото моят Спасител е жив, и аз не мога да изразя това по друг начин освен с думите: Някога аз отново ще възродя моята кожа, моите кости и с моите очи ще видя славата на моя Бог; аз отново ще стигна до закономерностите на моето физическо тяло; обаче за тази цел аз трябва да имам съзнанието, че моят Спасител е жив!
към текста >>
Тук ние за пръв път се изправяме пред евентуалната възможност за спасение на всичко онова, което цялото войнство от Богове успя да изтъче започвайки от Стария Сатурн и продължавайки през епохите на Старото Слънце, Старата Луна и Земята достигайки накрая до днешната форма на физическото тяло; но за да съхраним този краен резултат, представен в
кост
ите, кожата и сетивните органи, ние трябва да прибавим също и думите: Аз зная, че моят Спасител е жив!
Ето как в преданието за Йов, ние, бих казал, за пръв път се натъкваме на връзката между физическата форма на тялото която будистът би искал да отхвърли час по-скоро от себе си, и която в очите на гърка се разпада и го изпълва с дълбока тъга и Азовото съзнание.
Тук ние за пръв път се изправяме пред евентуалната възможност за спасение на всичко онова, което цялото войнство от Богове успя да изтъче започвайки от Стария Сатурн и продължавайки през епохите на Старото Слънце, Старата Луна и Земята достигайки накрая до днешната форма на физическото тяло; но за да съхраним този краен резултат, представен в костите, кожата и сетивните органи, ние трябва да прибавим също и думите: Аз зная, че моят Спасител е жив!
към текста >>
99.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Научаваме се да познаваме, когато срещаме един отделен минерал, че той не се различава особено много от нашите подобни на минерал
кост
и, които обаче въпреки това са свързани с нашия живот.
При минерала имаме във физическия свят това лесно може да се разбере само физическото тяло. Чрез това минералът се явява за нас като нещо неорганично, неживо; напротив, в света, в който са намират груповите азове на животните и астралните тела на растенията, имаме при минерала неговото етерно тяло. Но там не намираме още нищо от това, което да показва, че минералът проявява нещо като усещание. Въпреки това минералът също се оказва като нещо живо. Ние се научаваме да познаваме продължителния живот на минералите, растежа, развитието да речем на рудите или тем подобни, научаваме се да познаваме много образния минерален живот на нашата планета на астралното поле.
Научаваме се да познаваме, когато срещаме един отделен минерал, че той не се различава особено много от нашите подобни на минерал кости, които обаче въпреки това са свързани с нашия живот.
Така също всичко минерално е свързано с нещо живо; само че това живо нещо може да бъде намерено едвам на астралното поле. Така етерното тяло на минералния свят може да бъде намерено на астралното поле. Когато се пренесем така да се каже окултно в същия свят, в който се намират груповите азове на растенията, ние забелязваме, че минералният свят също е свързан с нещо, на което е възможно усещанието, с нещо астрално. Когато в една канара, в една кариера се чукат камъни, тогава на астралното поле не забелязваме, че съществува нещо от някакво усещание, обаче на полето на Девакана веднага виждаме, че когато се разтрошават камъни, когато отхвръкват парчета от тях тогава фактически се явява нещо като едно усещание на приятност, като един вид наслаждение. Това също е едно усещание; то е обаче противоположно на усещанието, което животните и човекът имат в такива случаи.
към текста >>
100.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Помислете само, колко трудно би било да се ходи, ако ходилата бяха устроени по друг начин, или пък ако краката бяха съставени от една единствена
кост
.
На пето място идват коленете. Спрямо бедрата, те не са нищо друго освен едно механично постигнато състояние на покой. Тъй като човекът трябва да приведе целия "среден човек" в синхрон с "долния човек", с ходилата и подбедриците, налага се това да стане именно тук, в областта на коленете.
Помислете само, колко трудно би било да се ходи, ако ходилата бяха устроени по друг начин, или пък ако краката бяха съставени от една единствена кост.
Ако ние не се нуждаехме от това, да ходим, тогава целия "среден човек" изобщо не би ни интересувал. Но тъй като се нуждаем от ходене, свързващото звено на коленете се явява крайно необходимо за нас. Определяме ги като "Козирог" със знака.
към текста >>
101.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Трябва да разглеждаме като вид вътрешна карма на нашето движение, че сме в състояние да имаме една такава личност, която да се грижи за всичко, което изискват сценичните образи, да кажем, по отношение на обвивки и облекло, по отношение на
кост
юмите на изпълнителите, ако пожелая да използвам тази тривиална, отвратително звучаща дума от общоприетия сценичен език, по начин, който отговаря не само на намеренията, които има в сърцето си, но и водена от истинска духовност.
Но със сигурност трябва да кажа нещо: че всички ние, които седим тук, трябва да изпитваме топло чувство на благодарност към тези, които в продължение на седмици с всеотдайност – защото това е необходимо, макар и често да не изглежда така, – с всеотдайност посветиха всичките си сили на изучаването и проникването в образите, които представиха. И във всички онези, които сами виждате на сцената, живее съзнанието, че са служители на духовния свят, че в наше време съществува необходимостта в общата човешка култура да бъдат въведени духовни ценности и че трябва по всякакъв начин да се направи опит тези духовни ценности да бъдат въведени в общата човешка култура. Почитането на духовните неща позволява на участниците да понесат с радост онова, което изисква подготовката за представлението. Това трябва да бъде казано поради факта, че е във връзка с всичко, което правим и тъй като усилията наистина са твърде големи, не бива да смятаме, че от сцената може да се наблюдава нещо като честолюбие или суета, което да е подтикнало отделните хора да направят от себе си изпълнители на съответните образи. С особена благодарност обаче трябва да си спомним за онези, които, така да се каже, зад кулисите, но може би затова и много по-видими от отделните изпълнители, с години принасят по жертвоготовен, всеотдаен начин уменията и стремежите си – и особено уменията си, които са нещо повече от стремежите – тъкмо в служба на тези неща.
Трябва да разглеждаме като вид вътрешна карма на нашето движение, че сме в състояние да имаме една такава личност, която да се грижи за всичко, което изискват сценичните образи, да кажем, по отношение на обвивки и облекло, по отношение на костюмите на изпълнителите, ако пожелая да използвам тази тривиална, отвратително звучаща дума от общоприетия сценичен език, по начин, който отговаря не само на намеренията, които има в сърцето си, но и водена от истинска духовност.
Трябва да разглеждаме като благоприятна карма на нашето движение в Централна Европа факта, че имаме една такава личност между нас. А че тази карма има по-дълбока основа, се показва също и в това, че същата личност можа да съдейства по такъв отличен начин във всичко, което можа да се осъществи през последните месеци от нашия „календар“, който, както всичките ни начинания, трябва да служи на голямата цел; така че на първо място при тези, които съдействат по отличен начин не само като актьори, но и като цяло, трябва да бъде споменато името на госпожица фон Екартщайн. След това с най-съкровено благодарствено чувство трябва да спомена и бих искал да пробудя това благодарствено чувство и във вашите сърца също и за всеотдайните ни художници Фолкерт, Линде, Хас, а тази година също и Щеглих от Копенхаген. Искам да го пробудя в сърцата ви, защото наистина никак не е малко това да се стремиш към нещо от духовните дълбини, което стои пред душата, а трябва да се превърне във външно за окото. Мнозина трябва да останат неназовани, тъй като действително са твърде много.
към текста >>
102.
Бележки
GA_138 За инициацията
фон Екхартщайн създава под ръководството на Мари Щайнер всички
кост
юми за четирите мистерийни драми на Рудолф Щайнер също и за Дорнахските постановки.
21 Фреин Имме фон Екхартщайн, Люневил, 1871 г. – Дорнах, 1930 г. И.
фон Екхартщайн създава под ръководството на Мари Щайнер всички костюми за четирите мистерийни драми на Рудолф Щайнер също и за Дорнахските постановки.
към текста >>
103.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
Ето един пасаж, за който бихме казали, че е
кост
елив орех за тълкувателите на Евангелието!
Ето един пасаж, за който бихме казали, че е костелив орех за тълкувателите на Евангелието!
Какво всъщност е казано тук? Ако не си послужим с духовно-научното изследване, целият този пасаж остава напълно неразбираем. Христос пита учениците: „Какво казват за Мен хората, кой съм аз? “ И те отговарят: „Едни казват, че Ти си Йоан Кръстител.“ Обаче Йоан Кръстител е обезглавен от Ирод малко преди това, а Христос беше започнал своите проповеди още докато Йоан Кръстител беше жив. Нима хората говорят безсмислици, когато смятат Христос за Йоан Кръстител и твърдят, че Йоан е още жив?
към текста >>
104.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Дюселдорф, 27. 4. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Дали имаме големи, силни, или слаби, тънки
кост
и, това завеси по-малко от силите, които получаваме от подготвящите Същества, отколкото от наследството.
За всеки човек формата на черепа е нещо индивидуално. Накрая се изгравира това което е формата на мозъка. И това, което след това ни е дадено на Земята като наследство е всъщност това което е в състояние, да се съедини със своето вещество с това, което ние донасяме със себе си от свръхсетивния свят. Представете си, че това което идва от свръхсетивния свят е една чаша водата, която изпълва тази чаша е даде на чрез наследственото вещество. Чрез чистото наследство е дадено само това, което е така да се каже собственост на нашата телесна система не зависеща повече от нервната, или кръвната система.
Дали имаме големи, силни, или слаби, тънки кости, това завеси по-малко от силите, които получаваме от подготвящите Същества, отколкото от наследството.
Индивидуалността, която трябва да се роди на това място по това време за проявление на нейната Карма, се ражда от хората със силни кости, или от хората с руса коса е т.н. възможността за това дава наследствената линия. Ако физическите теории за наследствеността биха били правилни, тогава биха се родили хора с атрофирана нервна система и само със заложби за ръце и крака.
към текста >>
Индивидуалността, която трябва да се роди на това място по това време за проявление на нейната Карма, се ражда от хората със силни
кост
и, или от хората с руса коса е т.н.
Накрая се изгравира това което е формата на мозъка. И това, което след това ни е дадено на Земята като наследство е всъщност това което е в състояние, да се съедини със своето вещество с това, което ние донасяме със себе си от свръхсетивния свят. Представете си, че това което идва от свръхсетивния свят е една чаша водата, която изпълва тази чаша е даде на чрез наследственото вещество. Чрез чистото наследство е дадено само това, което е така да се каже собственост на нашата телесна система не зависеща повече от нервната, или кръвната система. Дали имаме големи, силни, или слаби, тънки кости, това завеси по-малко от силите, които получаваме от подготвящите Същества, отколкото от наследството.
Индивидуалността, която трябва да се роди на това място по това време за проявление на нейната Карма, се ражда от хората със силни кости, или от хората с руса коса е т.н.
възможността за това дава наследствената линия. Ако физическите теории за наследствеността биха били правилни, тогава биха се родили хора с атрофирана нервна система и само със заложби за ръце и крака.
към текста >>
105.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
49. Имме фон Екардстайн (1871-1930), от 1905 член на теософското, след това на Антропософското общество, от 1909 приготовлява
кост
юмите за мистерийните драми в Мюнхен в които участва и като артист по-късно отговорен за това и в Дорнах; рисува Зодиакалните картини за календара от 1912/13.
49. Имме фон Екардстайн (1871-1930), от 1905 член на теософското, след това на Антропософското общество, от 1909 приготовлява костюмите за мистерийните драми в Мюнхен в които участва и като артист по-късно отговорен за това и в Дорнах; рисува Зодиакалните картини за календара от 1912/13.
към текста >>
106.
Съдържание
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Възприятието на етерното същество чрез едно сънищноподобно съзнание на мускулната система (като една марионетка), на
кост
ната система като една сянка (скелет), на отделните сетивни органи като особени светове, които проникват в човека.
Възприятието на етерното същество чрез едно сънищноподобно съзнание на мускулната система (като една марионетка), на костната система като една сянка (скелет), на отделните сетивни органи като особени светове, които проникват в човека.
Човека възприема топлинния етер като проникващ с неговите лъчи пространството и като проникващ го самия него, а светлинния етер като един вдълбан в него етерен организъм, химическия етер /вкусовото сетиво/, жизнения етер (обонятелното сетиво). Днешният слухов орган събужда спомена за нещо космическо, събужда космическия спомен. Това важи до още по-голяма степен за сетивото на говора отколкото за сетивото на звука. (На старата Луна сетивото на говора диктуваше движенията, които тогавашните човешки същества правеха, за да обикалят Луната). Превръщането на паметта в едно виждане на образи, които стоят във времево разстояние.
към текста >>
107.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
По-малко приятно, но все пак съществуващо е чувствителността по отношение на
кост
ната система.
По-малко приятно, но все пак съществуващо е чувствителността по отношение на костната система.
Тази чувствителност е затова по-неприятна, защото, когато започваме да имаме възприятие за тази костна система, ние чувствуваме всъщност най-много, най-изпъкващо нашето постепенно остаряване. Ето защо не е така приятно да обръщаме внимание на чувствителността, която настъпва по отношение на костната система, нещо, което в нормалния живот човек въобще никак не чувствува; но той започва да чувствува в своята костна система нещо като една сянка в себе си, когато се развива етерно. И тогава човек добива едно понятие за това, че когато древните хора са представяли скелета като символичен израз на смъртта, това е отговаряло на една стара ясновидска способност. Древните хора са знаели, че в своя скелет човек се научава да чувствува постепенно приближаването на смъртта.
към текста >>
Тази чувствителност е затова по-неприятна, защото, когато започваме да имаме възприятие за тази
кост
на система, ние чувствуваме всъщност най-много, най-изпъкващо нашето постепенно остаряване.
По-малко приятно, но все пак съществуващо е чувствителността по отношение на костната система.
Тази чувствителност е затова по-неприятна, защото, когато започваме да имаме възприятие за тази костна система, ние чувствуваме всъщност най-много, най-изпъкващо нашето постепенно остаряване.
Ето защо не е така приятно да обръщаме внимание на чувствителността, която настъпва по отношение на костната система, нещо, което в нормалния живот човек въобще никак не чувствува; но той започва да чувствува в своята костна система нещо като една сянка в себе си, когато се развива етерно. И тогава човек добива едно понятие за това, че когато древните хора са представяли скелета като символичен израз на смъртта, това е отговаряло на една стара ясновидска способност. Древните хора са знаели, че в своя скелет човек се научава да чувствува постепенно приближаването на смъртта.
към текста >>
Ето защо не е така приятно да обръщаме внимание на чувствителността, която настъпва по отношение на
кост
ната система, нещо, което в нормалния живот човек въобще никак не чувствува; но той започва да чувствува в своята
кост
на система нещо като една сянка в себе си, когато се развива етерно.
По-малко приятно, но все пак съществуващо е чувствителността по отношение на костната система. Тази чувствителност е затова по-неприятна, защото, когато започваме да имаме възприятие за тази костна система, ние чувствуваме всъщност най-много, най-изпъкващо нашето постепенно остаряване.
Ето защо не е така приятно да обръщаме внимание на чувствителността, която настъпва по отношение на костната система, нещо, което в нормалния живот човек въобще никак не чувствува; но той започва да чувствува в своята костна система нещо като една сянка в себе си, когато се развива етерно.
И тогава човек добива едно понятие за това, че когато древните хора са представяли скелета като символичен израз на смъртта, това е отговаряло на една стара ясновидска способност. Древните хора са знаели, че в своя скелет човек се научава да чувствува постепенно приближаването на смъртта.
към текста >>
108.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Всичко вече беше приготвено до такава степен, че например всички декорации са напълно готови, а също и всички
кост
юми.
За отлагането на това представление решаващо значение имаше обстоятелството, което, от друга страна, е истински радващо, че имаше толкова много желаещи да присъстват на нашите представления, така че ако искахме да изпълним първоначалната си програма, щеше да се наложи да лишим мнозина от нашите приятели от възможността да присъстват на драмите „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“, както днес е заглавието на последната ни драма. Ако не съществуваше това обстоятелство, може би все пак щяхме да успеем да проведем първоначалната програма.
Всичко вече беше приготвено до такава степен, че например всички декорации са напълно готови, а също и всички костюми.
И ако, както вече казах, не съществуваше гореспоменатото обстоятелство, можехме да мислим за поставяне и на тази трета драма. Само че тогава щяхме да сме принудени да изключим една част от нашите приятели от участие в празненствата тази година. И, разбира се, по-справедливо е постановката на една от драмите да бъде отложена, отколкото да се отнеме възможността на наши приятели да присъстват на представленията, в които желаят да участват.
към текста >>
Приятелите, които, както вече беше казано, трябваше да започнат своите работи отчасти много рано, споменатите художници, както и г-ца фон Екхартщайн, която ръководи изработката на
кост
юмите, трябваше да се посветят изцяло на работата още от юни.
Нашите уважавани художници г-н Линде, г-н Хас и г-н Фолкерт отново трябваше да се посветят на продължителен труд, и, както казах, тези работи са изцяло завършени. А заедно с тях се трудеше и цяла група хора, които, така да се каже, зад кулисите или даже чак до завършването на кулисите се бяха отдали на тази работа в пълна тишина. Наистина е прекрасен и винаги ще бъде прекрасен начинът, по който се проявява жертвоготовността в тази област. Само за пример ще изтъкна, че един от нашите приятели, на когото бяха възложени две големи роли, една от които в „Пазачът на прага“ и в „Пробуждането на душите“, а другата – в пиесата на Шуре, просто не знаеше дали ще е в състояние да издържи толкова много репетиции, необходими за трите драми, и все пак с готовност се нагърби с тези задължения. Всичко това са неща, които свидетелстват доколко много способността за себеотдаване и жертвоготовността постепенно нараснаха сред широк кръг хора в рамките на нашето Антропософско общество.
Приятелите, които, както вече беше казано, трябваше да започнат своите работи отчасти много рано, споменатите художници, както и г-ца фон Екхартщайн, която ръководи изработката на костюмите, трябваше да се посветят изцяло на работата още от юни.
Участващите в представленията са заети по цял ден, така че едва ли биха могли да се занимават с нещо друго в течение на целия ден. Те са познати на нашите приятели от Антропософското общество и приятелите, посветили се на тази работа, ще ми позволят да не назовавам отделни имена, тъй като иначе ще се наложи да изреждам един дълъг, дълъг списък. Те няма да ми се разсърдят, ако изкажа само най-общо как и тази година – нещо, което лесно можете да повярвате – сърцето ми прелива от благодарност към всички участвали в работата, а навярно и към сърцата на всички, които по някакъв начин са имали възможност да се насладят на приготвеното от нашите приятели за тези мюнхенски празненства.
към текста >>
109.
Бележки
GA_147 Тайните на прага
Рудолф Щайнер ѝ предава ръководството на изработката на
кост
юмите; заета е също и като актриса: Луцифер (1913 г.) и Дионисий в „Свещената драма от Елевзин“.
15) Имме, баронеса фон Екхартщайн, 1871-1930. От 1909 г.
Рудолф Щайнер ѝ предава ръководството на изработката на костюмите; заета е също и като актриса: Луцифер (1913 г.) и Дионисий в „Свещената драма от Елевзин“.
В Дорнах, където я извиква г-жа Мария Щайнер след смъртта на Рудолф Щайнер, тя сътворява всички костюми за Мистерийните драми и умира през 1930 г., след като е изработила костюмите за първото публично представление на Картините от египетското посвещение.
към текста >>
В Дорнах, където я извиква г-жа Мария Щайнер след смъртта на Рудолф Щайнер, тя сътворява всички
кост
юми за Мистерийните драми и умира през 1930 г., след като е изработила
кост
юмите за първото публично представление на Картините от египетското посвещение.
15) Имме, баронеса фон Екхартщайн, 1871-1930. От 1909 г. Рудолф Щайнер ѝ предава ръководството на изработката на костюмите; заета е също и като актриса: Луцифер (1913 г.) и Дионисий в „Свещената драма от Елевзин“.
В Дорнах, където я извиква г-жа Мария Щайнер след смъртта на Рудолф Щайнер, тя сътворява всички костюми за Мистерийните драми и умира през 1930 г., след като е изработила костюмите за първото публично представление на Картините от египетското посвещение.
към текста >>
110.
2.Кристияния (Осло), Втора лекция, 2 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Да говоря тъкмо върху тази тема ми
кост
ва доста усилия, но въпреки това, надделя задължението спрямо всичко онова, което трябва да се подготви в нашето съвремие.
Ще настъпи време, когато върху всички тези неща ще може да се говори по съвсем различен начин, отколкото позволява нашата съвременна епоха. Защото всички ние сме деца на епохата. В близкото бъдеще ще може да се говори по-точно и по-прецизно и може би част от нещата, за които днес само загатваме, ще бъдат проучени много, много по-точно в духовната хроника на мирозданието. Такива времена ще дойдат, въпреки че за днешното човечество това изглежда невероятно. Именно тази е една от причините да изпълня моето окултно задължение и да говоря, макар и само въвеждащо, за всички тези неща.
Да говоря тъкмо върху тази тема ми коства доста усилия, но въпреки това, надделя задължението спрямо всичко онова, което трябва да се подготви в нашето съвремие.
Ето как се стигна дотам, да говоря за пръв път върху тази тема пред Вас.
към текста >>
111.
5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Кост
антин от своя страна имаше един друг сън.
Това беше едно от тези оракулни изказвания на сибилите! Максенциус последва този съвет, излезе вън от вратите на Рим. Както някога едно друго оракулно изказване на сибилите беше водило Крьозуса, така и това оракулно изказване поведе Максенциус. Той унищожи врага на Рим, т.е. самия себе си, чрез своето предприятие.
Костантин от своя страна имаше един друг сън.
На него сънят му казал: Върви напред пред своята войска /тя не беше така голяма, а беше четири пъти по-малка от тази на Мексенциус/ и носи пред нея монограмата на Христос! И той накара да носят тази монограма пред войската и спечели победата. Ето едно важно решение за конфигурацията на Европа, дадено чрез сънища и изказвания на сибилите! Тук проблясва това, което става в подосновите на душевния живот на европейските хора. Наистина като една река, която е изчезнала в планинските пещери, така че тя не се вижда вече на повърхността и на повърхността могат да се предположат най-странните неща, така тече напред реката на Христовия Импулс в подосновите на душите на европейските хора и действува действува първо като окултен факт.
към текста >>
112.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Например никой не се чувства зависим от авторитета, ако той поръчва своя
кост
юм при шивача или своите обувки при обущаря.
Аз не съм сигурен дали хората са убедени, че във всички други области на живота те не спазват този принцип.
Например никой не се чувства зависим от авторитета, ако той поръчва своя костюм при шивача или своите обувки при обущаря.
Той съвсем не казва: - Под човешкото достойнство е да се поръчват някои неща на хора, за които знаем, че те умеят да ги правят. Дори той допуска, че тези умения би трябвало да бъдат изучавани. Но по отношение на мисленето, в практическия живот изобщо не се допуска, че са необходими мирогледи и че мисленето също би трябвало да бъде изучавано. Днес този факт се признава в изключително редки случаи.
към текста >>
113.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Защото той знае: Всъщност това раждане и умиране е свързано с
кост
ната система на човека.
Щом този волев импулс, този волев живот се появи вътрешно обаче когато човек се намира вън от тялото тогава човек се чувствува не само като в една звездна системи, а чувствува като че се намира в слънцето на тази звездна система, той се чувствува едно със слънцето на своята планетна система. Бихме могли да кажем: Когато човек изживява вътрешно своето астрално тяло, той се чувствува едно с планетите на своята планетна система; когато изживява себе си със своя Аз вън от тялото, той се чувствува едно със слънцето на своята слънчева система, към което всичко е насочено, към което всичко се стреми. И когато сега той поглежда обратно към това, което сега не е вътре, а вън, /защото това, което е вън, докато човек се намира в своето физическо тяло, то е вътре, когато той се намира вън от това физическо тяло/, когато следователно той поглежда сега към самия себе си, пред него застава нещо друго, тогава по отношение на него пред него застава необходимостта, която му показва: това, което се намира там вън като негово собствено тяло е подчинено на раждане и умиране, пред него застава раждането и умирането на физическото тяло. Той забелязва, че има духовни Сили и Същества, които направляват и ръководят раждането на това физическо тяло, и че има други Сили и Същества, които го разрушават, които разлагат това физическо тяло. И човек осъзнава тогава, в какво всъщност отново кристализира това раждане и умиране във физическия свят.
Защото той знае: Всъщност това раждане и умиране е свързано с костната система на човека.
С вграждането на костната система в човешкото физическо тяло е произнесена присъдата за формата, в която човек изживява раждане и смърт във физическия свят. Как е кристализирана костната система в човека, формата на това кристализиране определя, как човекът се ражда и умира като същество. Той знае: Ти не би могъл да бъдеш във физическото съществуване онова същество, което си, ако целият свят не би съдействувал да втвърди в твоето физическо съществуване твоята физическа природа така, че тя да застане пред тебе като костна система. И колкото и странно да звучи това човек се научава да почита в костната система царуващите универсални мирови сили, които намират своя духовен израз във всички онези същества, концентрирани в слънчевия живот. Той познава, че в мировия ред е била записана като основен план за човека тази негова костна система и как останалото, което съставлява неговите физически органи, е било един вид окачено върху този основен план.
към текста >>
С вграждането на
кост
ната система в човешкото физическо тяло е произнесена присъдата за формата, в която човек изживява раждане и смърт във физическия свят.
Бихме могли да кажем: Когато човек изживява вътрешно своето астрално тяло, той се чувствува едно с планетите на своята планетна система; когато изживява себе си със своя Аз вън от тялото, той се чувствува едно със слънцето на своята слънчева система, към което всичко е насочено, към което всичко се стреми. И когато сега той поглежда обратно към това, което сега не е вътре, а вън, /защото това, което е вън, докато човек се намира в своето физическо тяло, то е вътре, когато той се намира вън от това физическо тяло/, когато следователно той поглежда сега към самия себе си, пред него застава нещо друго, тогава по отношение на него пред него застава необходимостта, която му показва: това, което се намира там вън като негово собствено тяло е подчинено на раждане и умиране, пред него застава раждането и умирането на физическото тяло. Той забелязва, че има духовни Сили и Същества, които направляват и ръководят раждането на това физическо тяло, и че има други Сили и Същества, които го разрушават, които разлагат това физическо тяло. И човек осъзнава тогава, в какво всъщност отново кристализира това раждане и умиране във физическия свят. Защото той знае: Всъщност това раждане и умиране е свързано с костната система на човека.
С вграждането на костната система в човешкото физическо тяло е произнесена присъдата за формата, в която човек изживява раждане и смърт във физическия свят.
Как е кристализирана костната система в човека, формата на това кристализиране определя, как човекът се ражда и умира като същество. Той знае: Ти не би могъл да бъдеш във физическото съществуване онова същество, което си, ако целият свят не би съдействувал да втвърди в твоето физическо съществуване твоята физическа природа така, че тя да застане пред тебе като костна система. И колкото и странно да звучи това човек се научава да почита в костната система царуващите универсални мирови сили, които намират своя духовен израз във всички онези същества, концентрирани в слънчевия живот. Той познава, че в мировия ред е била записана като основен план за човека тази негова костна система и как останалото, което съставлява неговите физически органи, е било един вид окачено върху този основен план. Така ясновидското разглеждане на това, което сега става външен свят, завършва със съзерцаването на символа на смъртта бихме могли да кажем със съзерцаването от вън на човека от кости, на човека-скелет.
към текста >>
Как е кристализирана
кост
ната система в човека, формата на това кристализиране определя, как човекът се ражда и умира като същество.
И когато сега той поглежда обратно към това, което сега не е вътре, а вън, /защото това, което е вън, докато човек се намира в своето физическо тяло, то е вътре, когато той се намира вън от това физическо тяло/, когато следователно той поглежда сега към самия себе си, пред него застава нещо друго, тогава по отношение на него пред него застава необходимостта, която му показва: това, което се намира там вън като негово собствено тяло е подчинено на раждане и умиране, пред него застава раждането и умирането на физическото тяло. Той забелязва, че има духовни Сили и Същества, които направляват и ръководят раждането на това физическо тяло, и че има други Сили и Същества, които го разрушават, които разлагат това физическо тяло. И човек осъзнава тогава, в какво всъщност отново кристализира това раждане и умиране във физическия свят. Защото той знае: Всъщност това раждане и умиране е свързано с костната система на човека. С вграждането на костната система в човешкото физическо тяло е произнесена присъдата за формата, в която човек изживява раждане и смърт във физическия свят.
Как е кристализирана костната система в човека, формата на това кристализиране определя, как човекът се ражда и умира като същество.
Той знае: Ти не би могъл да бъдеш във физическото съществуване онова същество, което си, ако целият свят не би съдействувал да втвърди в твоето физическо съществуване твоята физическа природа така, че тя да застане пред тебе като костна система. И колкото и странно да звучи това човек се научава да почита в костната система царуващите универсални мирови сили, които намират своя духовен израз във всички онези същества, концентрирани в слънчевия живот. Той познава, че в мировия ред е била записана като основен план за човека тази негова костна система и как останалото, което съставлява неговите физически органи, е било един вид окачено върху този основен план. Така ясновидското разглеждане на това, което сега става външен свят, завършва със съзерцаването на символа на смъртта бихме могли да кажем със съзерцаването от вън на човека от кости, на човека-скелет. Защото чрез тези ясновидски процеси човек стига най-после до познанието, как духовните светове са си създали така да се каже един външен символ тези духовни светове, на които той действително принадлежи със своята вътрешност и в които е навлязъл, като е излязъл вън от своето тяло.
към текста >>
Той знае: Ти не би могъл да бъдеш във физическото съществуване онова същество, което си, ако целият свят не би съдействувал да втвърди в твоето физическо съществуване твоята физическа природа така, че тя да застане пред тебе като
кост
на система.
Той забелязва, че има духовни Сили и Същества, които направляват и ръководят раждането на това физическо тяло, и че има други Сили и Същества, които го разрушават, които разлагат това физическо тяло. И човек осъзнава тогава, в какво всъщност отново кристализира това раждане и умиране във физическия свят. Защото той знае: Всъщност това раждане и умиране е свързано с костната система на човека. С вграждането на костната система в човешкото физическо тяло е произнесена присъдата за формата, в която човек изживява раждане и смърт във физическия свят. Как е кристализирана костната система в човека, формата на това кристализиране определя, как човекът се ражда и умира като същество.
Той знае: Ти не би могъл да бъдеш във физическото съществуване онова същество, което си, ако целият свят не би съдействувал да втвърди в твоето физическо съществуване твоята физическа природа така, че тя да застане пред тебе като костна система.
И колкото и странно да звучи това човек се научава да почита в костната система царуващите универсални мирови сили, които намират своя духовен израз във всички онези същества, концентрирани в слънчевия живот. Той познава, че в мировия ред е била записана като основен план за човека тази негова костна система и как останалото, което съставлява неговите физически органи, е било един вид окачено върху този основен план. Така ясновидското разглеждане на това, което сега става външен свят, завършва със съзерцаването на символа на смъртта бихме могли да кажем със съзерцаването от вън на човека от кости, на човека-скелет. Защото чрез тези ясновидски процеси човек стига най-после до познанието, как духовните светове са си създали така да се каже един външен символ тези духовни светове, на които той действително принадлежи със своята вътрешност и в които е навлязъл, като е излязъл вън от своето тяло. Той се научава да се познава със своето същество вън от своето тяло.
към текста >>
И колкото и странно да звучи това човек се научава да почита в
кост
ната система царуващите универсални мирови сили, които намират своя духовен израз във всички онези същества, концентрирани в слънчевия живот.
И човек осъзнава тогава, в какво всъщност отново кристализира това раждане и умиране във физическия свят. Защото той знае: Всъщност това раждане и умиране е свързано с костната система на човека. С вграждането на костната система в човешкото физическо тяло е произнесена присъдата за формата, в която човек изживява раждане и смърт във физическия свят. Как е кристализирана костната система в човека, формата на това кристализиране определя, как човекът се ражда и умира като същество. Той знае: Ти не би могъл да бъдеш във физическото съществуване онова същество, което си, ако целият свят не би съдействувал да втвърди в твоето физическо съществуване твоята физическа природа така, че тя да застане пред тебе като костна система.
И колкото и странно да звучи това човек се научава да почита в костната система царуващите универсални мирови сили, които намират своя духовен израз във всички онези същества, концентрирани в слънчевия живот.
Той познава, че в мировия ред е била записана като основен план за човека тази негова костна система и как останалото, което съставлява неговите физически органи, е било един вид окачено върху този основен план. Така ясновидското разглеждане на това, което сега става външен свят, завършва със съзерцаването на символа на смъртта бихме могли да кажем със съзерцаването от вън на човека от кости, на човека-скелет. Защото чрез тези ясновидски процеси човек стига най-после до познанието, как духовните светове са си създали така да се каже един външен символ тези духовни светове, на които той действително принадлежи със своята вътрешност и в които е навлязъл, като е излязъл вън от своето тяло. Той се научава да се познава със своето същество вън от своето тяло. И сега при този четвърти стадий човек познава: Когато извършваме нашите дела в света, когато разгръщаме нашата воля, тогава това е онази сила в нас, която действува несъзнателно на физическото поле, това е онази сила, която всъщност едва сега познаваме, когато просто вървим напред и при това движение напред си служим с механиката на нашата костна система, в този процес на ходенето действуват универсални, космически сили, сили, в които ние се намираме действително едва тогава, когато изживяваме себе си вън от нашето тяло на четвъртата степен.
към текста >>
Той познава, че в мировия ред е била записана като основен план за човека тази негова
кост
на система и как останалото, което съставлява неговите физически органи, е било един вид окачено върху този основен план.
Защото той знае: Всъщност това раждане и умиране е свързано с костната система на човека. С вграждането на костната система в човешкото физическо тяло е произнесена присъдата за формата, в която човек изживява раждане и смърт във физическия свят. Как е кристализирана костната система в човека, формата на това кристализиране определя, как човекът се ражда и умира като същество. Той знае: Ти не би могъл да бъдеш във физическото съществуване онова същество, което си, ако целият свят не би съдействувал да втвърди в твоето физическо съществуване твоята физическа природа така, че тя да застане пред тебе като костна система. И колкото и странно да звучи това човек се научава да почита в костната система царуващите универсални мирови сили, които намират своя духовен израз във всички онези същества, концентрирани в слънчевия живот.
Той познава, че в мировия ред е била записана като основен план за човека тази негова костна система и как останалото, което съставлява неговите физически органи, е било един вид окачено върху този основен план.
Така ясновидското разглеждане на това, което сега става външен свят, завършва със съзерцаването на символа на смъртта бихме могли да кажем със съзерцаването от вън на човека от кости, на човека-скелет. Защото чрез тези ясновидски процеси човек стига най-после до познанието, как духовните светове са си създали така да се каже един външен символ тези духовни светове, на които той действително принадлежи със своята вътрешност и в които е навлязъл, като е излязъл вън от своето тяло. Той се научава да се познава със своето същество вън от своето тяло. И сега при този четвърти стадий човек познава: Когато извършваме нашите дела в света, когато разгръщаме нашата воля, тогава това е онази сила в нас, която действува несъзнателно на физическото поле, това е онази сила, която всъщност едва сега познаваме, когато просто вървим напред и при това движение напред си служим с механиката на нашата костна система, в този процес на ходенето действуват универсални, космически сили, сили, в които ние се намираме действително едва тогава, когато изживяваме себе си вън от нашето тяло на четвъртата степен. Помислете само, обични мои антропософски приятели: Човекът прави една разходка и движи своите крайници напред с помощта на скелетната механика; той мисли, че върши това за свое удоволствие.
към текста >>
Така ясновидското разглеждане на това, което сега става външен свят, завършва със съзерцаването на символа на смъртта бихме могли да кажем със съзерцаването от вън на човека от
кост
и, на човека-скелет.
С вграждането на костната система в човешкото физическо тяло е произнесена присъдата за формата, в която човек изживява раждане и смърт във физическия свят. Как е кристализирана костната система в човека, формата на това кристализиране определя, как човекът се ражда и умира като същество. Той знае: Ти не би могъл да бъдеш във физическото съществуване онова същество, което си, ако целият свят не би съдействувал да втвърди в твоето физическо съществуване твоята физическа природа така, че тя да застане пред тебе като костна система. И колкото и странно да звучи това човек се научава да почита в костната система царуващите универсални мирови сили, които намират своя духовен израз във всички онези същества, концентрирани в слънчевия живот. Той познава, че в мировия ред е била записана като основен план за човека тази негова костна система и как останалото, което съставлява неговите физически органи, е било един вид окачено върху този основен план.
Така ясновидското разглеждане на това, което сега става външен свят, завършва със съзерцаването на символа на смъртта бихме могли да кажем със съзерцаването от вън на човека от кости, на човека-скелет.
Защото чрез тези ясновидски процеси човек стига най-после до познанието, как духовните светове са си създали така да се каже един външен символ тези духовни светове, на които той действително принадлежи със своята вътрешност и в които е навлязъл, като е излязъл вън от своето тяло. Той се научава да се познава със своето същество вън от своето тяло. И сега при този четвърти стадий човек познава: Когато извършваме нашите дела в света, когато разгръщаме нашата воля, тогава това е онази сила в нас, която действува несъзнателно на физическото поле, това е онази сила, която всъщност едва сега познаваме, когато просто вървим напред и при това движение напред си служим с механиката на нашата костна система, в този процес на ходенето действуват универсални, космически сили, сили, в които ние се намираме действително едва тогава, когато изживяваме себе си вън от нашето тяло на четвъртата степен. Помислете само, обични мои антропософски приятели: Човекът прави една разходка и движи своите крайници напред с помощта на скелетната механика; той мисли, че върши това за свое удоволствие. Но за да стане това, за да има сили, чрез които можем да се движим напред с механиката на нашия скелет, за целта трябваше да съществува целият свят и целият свят да бъде изпълнен с вълни от сили, от божествено-духовни сили, за които добиваме едно познание едва тогава, когато се намираме на тази четвърта степен.
към текста >>
И сега при този четвърти стадий човек познава: Когато извършваме нашите дела в света, когато разгръщаме нашата воля, тогава това е онази сила в нас, която действува несъзнателно на физическото поле, това е онази сила, която всъщност едва сега познаваме, когато просто вървим напред и при това движение напред си служим с механиката на нашата
кост
на система, в този процес на ходенето действуват универсални, космически сили, сили, в които ние се намираме действително едва тогава, когато изживяваме себе си вън от нашето тяло на четвъртата степен.
И колкото и странно да звучи това човек се научава да почита в костната система царуващите универсални мирови сили, които намират своя духовен израз във всички онези същества, концентрирани в слънчевия живот. Той познава, че в мировия ред е била записана като основен план за човека тази негова костна система и как останалото, което съставлява неговите физически органи, е било един вид окачено върху този основен план. Така ясновидското разглеждане на това, което сега става външен свят, завършва със съзерцаването на символа на смъртта бихме могли да кажем със съзерцаването от вън на човека от кости, на човека-скелет. Защото чрез тези ясновидски процеси човек стига най-после до познанието, как духовните светове са си създали така да се каже един външен символ тези духовни светове, на които той действително принадлежи със своята вътрешност и в които е навлязъл, като е излязъл вън от своето тяло. Той се научава да се познава със своето същество вън от своето тяло.
И сега при този четвърти стадий човек познава: Когато извършваме нашите дела в света, когато разгръщаме нашата воля, тогава това е онази сила в нас, която действува несъзнателно на физическото поле, това е онази сила, която всъщност едва сега познаваме, когато просто вървим напред и при това движение напред си служим с механиката на нашата костна система, в този процес на ходенето действуват универсални, космически сили, сили, в които ние се намираме действително едва тогава, когато изживяваме себе си вън от нашето тяло на четвъртата степен.
Помислете само, обични мои антропософски приятели: Човекът прави една разходка и движи своите крайници напред с помощта на скелетната механика; той мисли, че върши това за свое удоволствие. Но за да стане това, за да има сили, чрез които можем да се движим напред с механиката на нашия скелет, за целта трябваше да съществува целият свят и целият свят да бъде изпълнен с вълни от сили, от божествено-духовни сили, за които добиваме едно познание едва тогава, когато се намираме на тази четвърта степен. Във всяка наша крачка съживее божествено-духовният Космос и докато вярваме, че ние сме тези, които движим нашите крака пристъпвайки напред, ние не бихме могли да сторим това, ако не бихме живели в духовния Космос, в божествения свят. Докато се намираме във физическото тяло ние насочваме нашия поглед около нас; тогава виждаме съществата на минералното, растителното и животинското царство, виждаме планини, реки, морета, облаци, виждаме звезди, слънцето, луната; това, което виждаме така външно, има една вътрешна страна и в тази вътрешност навлизаме ние самите, когато живеем по посочения начин вън от нашето тяло. Когато живеем в тази вътрешност на света, ние знаем: това, което е духовно във външните неща, което се крие зад лъчезарещото слънце, зад блестящите звезди, зад планините, реките, моретата, езерата, облаците, то живее в механиката на нашия скелет, когато го движим и за целта всичко това трябва да съществува, да бъде налице.
към текста >>
В нашата мускулна система живее цялата планетарна система, както целият космос живее в механиката на нашата
кост
на система.
Когато живеем в тази вътрешност на света, ние знаем: това, което е духовно във външните неща, което се крие зад лъчезарещото слънце, зад блестящите звезди, зад планините, реките, моретата, езерата, облаците, то живее в механиката на нашия скелет, когато го движим и за целта всичко това трябва да съществува, да бъде налице. Тогава ние добиваме повече разбиране за това, което разгледахме по-рано. Както нашата воля стои във вътрешна връзка с механиката на нашия скелет, така и нашите чувства стоят във вътрешна връзка с нашата мускулна система. Тази мускулна система е един символичен израз за системата на нашите чувства. Както са изградени нашите мускули, както те позволяват да ги свиваме и удължаваме, за да предизвикаме чрез това механиката на скелета, за целта е необходима нашата планетна система, с която се запознаваме, когато се намираме в нашето астрално тяло.
В нашата мускулна система живее цялата планетарна система, както целият космос живее в механиката на нашата костна система.
Това, което можем да кажем по съответен начин върху мислите и сетивните усещания, ще разгледаме в следващите сказки.
към текста >>
Когато го съзерцаваме, как неговото чувствуване се влива в дейността на неговите мускули как нещо божествено-духовно, нещо космическо се влива в неговата
кост
на система, как целият свят живее в движението на неговия скелет, как цялата планетна система живее в свиването и разтягането на мускулите и в тяхното отпускане когато проникнем това с нашата мисъл и с нашето чувство, тогава с пълно разбиране казваме: да, от божественото е роден този човек: Ex deo nascimur.
Когато го съзерцаваме, как неговото чувствуване се влива в дейността на неговите мускули как нещо божествено-духовно, нещо космическо се влива в неговата костна система, как целият свят живее в движението на неговия скелет, как цялата планетна система живее в свиването и разтягането на мускулите и в тяхното отпускане когато проникнем това с нашата мисъл и с нашето чувство, тогава с пълно разбиране казваме: да, от божественото е роден този човек: Ex deo nascimur.
към текста >>
114.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
както е било някога случаят, когато имаше шивачи в селото, които само тогава ушиваха един
кост
юм, когато той биваше поръчан.
По отношение на духовното съществуване подлежи на същите закони, било че проследяваме това духовно в реда на природата или в случая, който можахме да изнесем като наш собствен. Но да предположим сега, че бихме искали да пренесем тези неща и върху външния материален живот и бихме искали да кажем: И във външния живот се върши същото. Да, обични приятели, това е именно, че се върши това, което сега ще опиша, че ние отиваме към едно бъдеще, където то ще се прояви все повече! Безразборно се произвежда все повече и повече, създават се фабрики и хората не се запитват. Колко ще се използува?
както е било някога случаят, когато имаше шивачи в селото, които само тогава ушиваха един костюм, когато той биваше поръчан.
Тогава консуматорът беше този, който определя ше, колко да се произвежда; сега се произвежда за пазара, стоките се трупат, колкото много е възможно. Производството работи изцяло по принципа, по който природата създава. Природата бива продължена в социалния ред: това ще взема все по-голямо надмощие. Обаче тук ние навлизаме в полето на материалното. Духовният закон няма никакво приложение във външния живот, понеже той важи именно за духовния свят, той няма никакво приложение и се получава нещо твърде забележително.
към текста >>
115.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Да, дори ако след стотици години и последните материални останки преминат в топлина, дори ако това, което представлява
кост
на система, да речем, след хилядолетия премине в топлина, накрая все пак всичко се трансформира в топлина.
Действително наличната в земята топлина е в тясна връзка с това, което човекът връща от себе си. Във въздух, във вода и т.н. човек не се преобразува. Това са само преходни състояния, през които преминава. Това, което остава от него във въздуха и във водата, е топлина.
Да, дори ако след стотици години и последните материални останки преминат в топлина, дори ако това, което представлява костна система, да речем, след хилядолетия премине в топлина, накрая все пак всичко се трансформира в топлина.
Ако отидете в музеите, ще намерите древни скелети на хора, живели в отдавна отминали времена. Ще дойде времето обаче, когато всичко, което днес съществува като скелети, ще съществува само като топлина в тялото на земята. Фактът, че нашето тяло се обединява със земята, има огромно значение за този, който е преминал през портата на смъртта. Той преминава в духовния свят. Той връща своето тяло на земята.
към текста >>
116.
За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Човек би могъл да види колко силно е това – простете тривиалния израз, но той ще Ви даде това, което имам предвид, – ако например в даден момент той се чувства пращящ от здраве, като здраво буйно дете, и после, веднага след това, за сравнение, така, както човек се чувства, когато
кост
ите му станат чупливи на осемдесет-осемдесет и пет годишна възраст.
Помислете само: колкото повече се уморяваме, толкова повече ни застигат недъзите на живота, например на старостта. Животът ни се състои в това, че постепенно се учим да усещаме нашето физическо тяло. Докато то, бих казал, се втвърдява, ние се учим да го усещаме. За нас – защото нараства постепенно – това е незначително усещане.
Човек би могъл да види колко силно е това – простете тривиалния израз, но той ще Ви даде това, което имам предвид, – ако например в даден момент той се чувства пращящ от здраве, като здраво буйно дете, и после, веднага след това, за сравнение, така, както човек се чувства, когато костите му станат чупливи на осемдесет-осемдесет и пет годишна възраст.
Тогава той вече би усещал това в по-голяма степен. Само защото състоянието настъпва толкова бавно, едва забележимо, не се обръща внимание как се развива усещането за физическото, за умората. Това натрупване на умора е действителен процес, който първоначално не се забелязва, защото детето прелива от жизненост. Но постепенно жизнените сили отслабват благодарение на натрупването на умора; умората постепенно се увеличава. Ние се уморяваме.
към текста >>
117.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Уважението ми пред поета, пред всеки поет все пак е твърде голямо, за да повярвам, че изричайки тъкмо последната си дума някой би трябвало да се
кост
юмира.
"Гьоте най-ненадейно се правел на католик само заради художественото въздействие.
Уважението ми пред поета, пред всеки поет все пак е твърде голямо, за да повярвам, че изричайки тъкмо последната си дума някой би трябвало да се костюмира.
Но в природонаучните съчинения всяка страница издава какъв католик е бил Гьоте," нека му простим на каноника
към текста >>
118.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Защото в свещените писания се съдържат величави и необикновени неща не тривиалностите, за които днес нерядко се говори при религиозните прояви, а онези пронизващи до мозъка на
кост
ите, просмукващи сърцата свещени истини, съпътстващи цялото развитие на човечеството.
Дълг на съвременността е все повече да вниква в тези неща и по такъв начин действително конкретно да схване смисъла на развитието на земното човечество.
Защото в свещените писания се съдържат величави и необикновени неща не тривиалностите, за които днес нерядко се говори при религиозните прояви, а онези пронизващи до мозъка на костите, просмукващи сърцата свещени истини, съпътстващи цялото развитие на човечеството.
Това вибрира във всичко, което се съдържа в Евангелията. И тези Евангелия ще станат близки и скъпи на човечеството едва тогава, когато Духовната Наука разбули техния скрит, окултен смисъл. И един ден човечеството ще знае защо в Евангелието от Лука се казва:
към текста >>
119.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Науката за минералите или геологията познава само толкова от Земята, колкото би се знаело от човека, ако се познава само
кост
ната му система.
За да се разбере напълно, че този двойник всъщност е причинителят на всички болести, имащи органична основа, а не са само функционални, да се разбере това напълно, трябва още много да се знае. Трябва например да се знае, че цялата Земя не е мъртъв продукт, както мисли днес науката за минералите или геологията, а е живо същество.
Науката за минералите или геологията познава само толкова от Земята, колкото би се знаело от човека, ако се познава само костната му система.
Представете си, че не сте способни да виждате хората чрез някакви сетива, а имате само рентгенови снимки и от всеки, когото познавате, възприемате само костната система. Тогава бихте знаели за човека толкова, колкото геологията и изобщо науката знае за Земята. Представете си, че идвате тук и от всички присъстващи господа виждате само костите. Тогава ще знаете толкова за всички присъстващи тук, колкото науката днес знае за Земята. Земята, която познаваме само като костна система, е жив организъм и като жив организъм въздейства върху съществата, които се движат по нея, а именно върху самите хора.
към текста >>
Представете си, че не сте способни да виждате хората чрез някакви сетива, а имате само рентгенови снимки и от всеки, когото познавате, възприемате само
кост
ната система.
За да се разбере напълно, че този двойник всъщност е причинителят на всички болести, имащи органична основа, а не са само функционални, да се разбере това напълно, трябва още много да се знае. Трябва например да се знае, че цялата Земя не е мъртъв продукт, както мисли днес науката за минералите или геологията, а е живо същество. Науката за минералите или геологията познава само толкова от Земята, колкото би се знаело от човека, ако се познава само костната му система.
Представете си, че не сте способни да виждате хората чрез някакви сетива, а имате само рентгенови снимки и от всеки, когото познавате, възприемате само костната система.
Тогава бихте знаели за човека толкова, колкото геологията и изобщо науката знае за Земята. Представете си, че идвате тук и от всички присъстващи господа виждате само костите. Тогава ще знаете толкова за всички присъстващи тук, колкото науката днес знае за Земята. Земята, която познаваме само като костна система, е жив организъм и като жив организъм въздейства върху съществата, които се движат по нея, а именно върху самите хора. И както човекът е диференциран по отношение на разпределението на органите в тялото му, така и животът на Земята е диференциран и влияе на хората, които се движат по нея.
към текста >>
Представете си, че идвате тук и от всички присъстващи господа виждате само
кост
ите.
За да се разбере напълно, че този двойник всъщност е причинителят на всички болести, имащи органична основа, а не са само функционални, да се разбере това напълно, трябва още много да се знае. Трябва например да се знае, че цялата Земя не е мъртъв продукт, както мисли днес науката за минералите или геологията, а е живо същество. Науката за минералите или геологията познава само толкова от Земята, колкото би се знаело от човека, ако се познава само костната му система. Представете си, че не сте способни да виждате хората чрез някакви сетива, а имате само рентгенови снимки и от всеки, когото познавате, възприемате само костната система. Тогава бихте знаели за човека толкова, колкото геологията и изобщо науката знае за Земята.
Представете си, че идвате тук и от всички присъстващи господа виждате само костите.
Тогава ще знаете толкова за всички присъстващи тук, колкото науката днес знае за Земята. Земята, която познаваме само като костна система, е жив организъм и като жив организъм въздейства върху съществата, които се движат по нея, а именно върху самите хора. И както човекът е диференциран по отношение на разпределението на органите в тялото му, така и животът на Земята е диференциран и влияе на хората, които се движат по нея.
към текста >>
Земята, която познаваме само като
кост
на система, е жив организъм и като жив организъм въздейства върху съществата, които се движат по нея, а именно върху самите хора.
Науката за минералите или геологията познава само толкова от Земята, колкото би се знаело от човека, ако се познава само костната му система. Представете си, че не сте способни да виждате хората чрез някакви сетива, а имате само рентгенови снимки и от всеки, когото познавате, възприемате само костната система. Тогава бихте знаели за човека толкова, колкото геологията и изобщо науката знае за Земята. Представете си, че идвате тук и от всички присъстващи господа виждате само костите. Тогава ще знаете толкова за всички присъстващи тук, колкото науката днес знае за Земята.
Земята, която познаваме само като костна система, е жив организъм и като жив организъм въздейства върху съществата, които се движат по нея, а именно върху самите хора.
И както човекът е диференциран по отношение на разпределението на органите в тялото му, така и животът на Земята е диференциран и влияе на хората, които се движат по нея.
към текста >>
120.
Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Човекът вижда от него само
кост
ната система, защото геологът и палеонтологът разглеждат само минералното, което е само
кост
ният скелет.
Земята в никакъв случай не е същество, каквото геолозите или палеонтолозите си представят. Земята е изцяло живо същество.
Човекът вижда от него само костната система, защото геологът и палеонтологът разглеждат само минералното, което е само костният скелет.
Щом знаят само това, те приблизително знаят толкова, колкото ако вие бихте влезли тук и от всички уважаеми слушатели бихте видели само костите, само костната система. Представете си, че влизате през вратата и върху тези столове виждате да седят само скелети, не че нямате нищо друго освен кости, но да приемем, че човекът има способността да вижда само костите, както се виждат с рентгенов апарат. Толкова и геологията вижда от Земята, тя вижда само костния скелет. Земята има не само скелет, а е жив организъм и от центъра си излъчва особени сили към всяка точка, всяка територия на повърхността си.
към текста >>
Щом знаят само това, те приблизително знаят толкова, колкото ако вие бихте влезли тук и от всички уважаеми слушатели бихте видели само
кост
ите, само
кост
ната система.
Земята в никакъв случай не е същество, каквото геолозите или палеонтолозите си представят. Земята е изцяло живо същество. Човекът вижда от него само костната система, защото геологът и палеонтологът разглеждат само минералното, което е само костният скелет.
Щом знаят само това, те приблизително знаят толкова, колкото ако вие бихте влезли тук и от всички уважаеми слушатели бихте видели само костите, само костната система.
Представете си, че влизате през вратата и върху тези столове виждате да седят само скелети, не че нямате нищо друго освен кости, но да приемем, че човекът има способността да вижда само костите, както се виждат с рентгенов апарат. Толкова и геологията вижда от Земята, тя вижда само костния скелет. Земята има не само скелет, а е жив организъм и от центъра си излъчва особени сили към всяка точка, всяка територия на повърхността си.
към текста >>
Представете си, че влизате през вратата и върху тези столове виждате да седят само скелети, не че нямате нищо друго освен
кост
и, но да приемем, че човекът има способността да вижда само
кост
ите, както се виждат с рентгенов апарат.
Земята в никакъв случай не е същество, каквото геолозите или палеонтолозите си представят. Земята е изцяло живо същество. Човекът вижда от него само костната система, защото геологът и палеонтологът разглеждат само минералното, което е само костният скелет. Щом знаят само това, те приблизително знаят толкова, колкото ако вие бихте влезли тук и от всички уважаеми слушатели бихте видели само костите, само костната система.
Представете си, че влизате през вратата и върху тези столове виждате да седят само скелети, не че нямате нищо друго освен кости, но да приемем, че човекът има способността да вижда само костите, както се виждат с рентгенов апарат.
Толкова и геологията вижда от Земята, тя вижда само костния скелет. Земята има не само скелет, а е жив организъм и от центъра си излъчва особени сили към всяка точка, всяка територия на повърхността си.
към текста >>
Толкова и геологията вижда от Земята, тя вижда само
кост
ния скелет.
Земята в никакъв случай не е същество, каквото геолозите или палеонтолозите си представят. Земята е изцяло живо същество. Човекът вижда от него само костната система, защото геологът и палеонтологът разглеждат само минералното, което е само костният скелет. Щом знаят само това, те приблизително знаят толкова, колкото ако вие бихте влезли тук и от всички уважаеми слушатели бихте видели само костите, само костната система. Представете си, че влизате през вратата и върху тези столове виждате да седят само скелети, не че нямате нищо друго освен кости, но да приемем, че човекът има способността да вижда само костите, както се виждат с рентгенов апарат.
Толкова и геологията вижда от Земята, тя вижда само костния скелет.
Земята има не само скелет, а е жив организъм и от центъра си излъчва особени сили към всяка точка, всяка територия на повърхността си.
към текста >>
121.
Смъртта като преобразуване на живота
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
От това никой не разбра, че би трябвало да преобърнем
кост
та на ръката като ръкавица, за да получим от това
кост
на главата.
За да се разбере добре физическият свят, който всъщност навсякъде е проникнат от духовността, е необходимо например също и тук да си имаме понятие за едно пълно обръщане. И понеже днешната наука и обикновеното съзнание изобщо нямат такова разбиране, и физическият свят не се разбира духовно. Това се научава именно когато хората правят големи усилия да разберат света. Такива неща понякога трябва да бъдат прозрени. Преди години на Общото събрание в Берлин, свързвайки го с някои Гьотеви представи, пред голям брой наши приятели говорих за външния човешки физически организъм и се опитах да изясня, че главата в нейната физическа форма може да бъде разбрана само ако се разбира като пълно обръщане на останалия организъм.
От това никой не разбра, че би трябвало да преобърнем костта на ръката като ръкавица, за да получим от това кост на главата.
Това е трудно, но не може да се учи анатомия, без да се изграждат тези представи.
към текста >>
122.
Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
И който вярва, че човекът е просто съчетание от
кост
и, кръв, мускули и т.н., какъвто ни го представят официалната естествена наука, физиологията, биологията или анатомията, изобщо не разбира човека.
Изучавайки описанието на тези тела в моята книга „Въведение в тайната наука“, вие ще установите по колко сложен начин се е стигнало до това, което представлява днешният човек, изграден от споменатите четири съставни части. Нима от фактите, които ни разкрива „Въведение в тайната наука“, не виждаме, че в изграждането на трите обвивки, проникващи физическото тяло, са участвали духове от всички възможни йерархии? Нима не виждаме, че онова, което ни обгръща като физическо, етерно и астрално тяло, е от неимоверно сложно естество? Но тези йерархии не само са участвали в изграждането на нашите обвивки, а продължават да работят вътре в тях.
И който вярва, че човекът е просто съчетание от кости, кръв, мускули и т.н., какъвто ни го представят официалната естествена наука, физиологията, биологията или анатомията, изобщо не разбира човека.
към текста >>
123.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
– както това беше някога, когато селският шивач шиеше
кост
юм само тогава, когато му го поръчат.
Но да си представим сега, че искаме да пренесем това към външния материален живот и искаме да кажем: във външния живот работата стои така. Да, скъпи мои приятели, става това, което описах, и ние се вживяваме в бъдещето, където това все повече и повече ще се проявява! Производството непрекъснато се увеличава, откриват се фабрики без да се пита: колко е необходимо?
– както това беше някога, когато селският шивач шиеше костюм само тогава, когато му го поръчат.
Имаше го потребителят, който определяше, колко трябва да се произведе, сега се произвежда за пазара, произвеждат се стоки колкото се може повече. Производството изцяло работи на принципа, по който твори природата. Природата сякаш намира продължение в социалния ред. И тук все повече се наблюдава свръхпроизводство. Но тук навлизаме в областта на материалното.
към текста >>
124.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И ако различията между човека и животното се разглеждат по чисто външни признаци, трябва да се гледат не нещата, на които обикновено се обръща внимание, на броя на
кост
ите или мускулите и т.н., които обикновено съвпадат при човека и животното, а трябва да се обръща внимание на силата на изправения стоеж, която дава на човека неговата форма в процеса на формиране.
Тези духовни сили, както знаете, при нормалния човек не действат непосредствено в неговия аз, с изключение на Духовете на Формата (в християнската терминология „Власти“). Освен Духовете на Формата, тези сили, които дават на човека неговата изконна форма, другите духовни сили не действат в съвременното съзнание на човека. Ще получим макар и доста оскъдно, но все пак до известна степен удовлетворително понятие за Духовете на Формата, ако обърнем погледа си към формирането на човека, – това е само част, само член от общото му формиране, – на което той е подложен още по време на физическия си живот. Всички ние сме родени, като повече или по-малко пълзящи същества и не е в наша власт да заемем вертикално положение. Обаче с изправения стоеж на човека, – не с математическата вертикала, а със силата, осигуряваща изправения стоеж, – е свързано изключително много в съществото на човека.
И ако различията между човека и животното се разглеждат по чисто външни признаци, трябва да се гледат не нещата, на които обикновено се обръща внимание, на броя на костите или мускулите и т.н., които обикновено съвпадат при човека и животното, а трябва да се обръща внимание на силата на изправения стоеж, която дава на човека неговата форма в процеса на формиране.
Това е само част от подлежащото на разглеждане, но важна част. Тази сила, която тук се постига като сила на изправения стоеж в нашето физическо формиране, има същата природа, както и всички сили, които дават формата на нас, земните хора. И само сили от такъв род проникват в нашия аз.
към текста >>
125.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Просто в хода на своето развитие човек е стигнал до това, да смята за самостоятелно само по себе си съчетанието от плът, кръв и
кост
и, вътре в което се намира.
Но без Мистерията на Голгота в земната съдба на човека би станало това, че именно за най-важните неща той би трябвало да съди, изхождайки от упадъчен мироглед; защото това не зависи от човешката воля и тук няма никаква вина на човека, а това зависи изключително от човешкото развитие.
Просто в хода на своето развитие човек е стигнал до това, да смята за самостоятелно само по себе си съчетанието от плът, кръв и кости, вътре в което се намира.
На древния египтянин от най-добрите времена на египетската цивилизация би му се сторило много комично, ако някой би започнал да твърди, че това, което ходи на два крака, състои се от кръв, плът и кости, е човекът. Но тези неща не зависят от теоретически разсъждения, те не са могли да бъдат резултат от някакво мъдруване; постепенно за човека станало разбиращо се от самосебе си това, че образуванието от плът, кръв и кости, което всъщност е отражение на дейността на всички йерархии, започнало да се разглежда като самостоятелно само по себе си. Заблудата по отношение на тези неща толкова се разпространила, че колкото и да е странно, някои, които са видели тези заблуда, сами изпаднали в още по-голяма заблуда.
към текста >>
На древния египтянин от най-добрите времена на египетската цивилизация би му се сторило много комично, ако някой би започнал да твърди, че това, което ходи на два крака, състои се от кръв, плът и
кост
и, е човекът.
Но без Мистерията на Голгота в земната съдба на човека би станало това, че именно за най-важните неща той би трябвало да съди, изхождайки от упадъчен мироглед; защото това не зависи от човешката воля и тук няма никаква вина на човека, а това зависи изключително от човешкото развитие. Просто в хода на своето развитие човек е стигнал до това, да смята за самостоятелно само по себе си съчетанието от плът, кръв и кости, вътре в което се намира.
На древния египтянин от най-добрите времена на египетската цивилизация би му се сторило много комично, ако някой би започнал да твърди, че това, което ходи на два крака, състои се от кръв, плът и кости, е човекът.
Но тези неща не зависят от теоретически разсъждения, те не са могли да бъдат резултат от някакво мъдруване; постепенно за човека станало разбиращо се от самосебе си това, че образуванието от плът, кръв и кости, което всъщност е отражение на дейността на всички йерархии, започнало да се разглежда като самостоятелно само по себе си. Заблудата по отношение на тези неща толкова се разпространила, че колкото и да е странно, някои, които са видели тези заблуда, сами изпаднали в още по-голяма заблуда.
към текста >>
Но тези неща не зависят от теоретически разсъждения, те не са могли да бъдат резултат от някакво мъдруване; постепенно за човека станало разбиращо се от самосебе си това, че образуванието от плът, кръв и
кост
и, което всъщност е отражение на дейността на всички йерархии, започнало да се разглежда като самостоятелно само по себе си.
Но без Мистерията на Голгота в земната съдба на човека би станало това, че именно за най-важните неща той би трябвало да съди, изхождайки от упадъчен мироглед; защото това не зависи от човешката воля и тук няма никаква вина на човека, а това зависи изключително от човешкото развитие. Просто в хода на своето развитие човек е стигнал до това, да смята за самостоятелно само по себе си съчетанието от плът, кръв и кости, вътре в което се намира. На древния египтянин от най-добрите времена на египетската цивилизация би му се сторило много комично, ако някой би започнал да твърди, че това, което ходи на два крака, състои се от кръв, плът и кости, е човекът.
Но тези неща не зависят от теоретически разсъждения, те не са могли да бъдат резултат от някакво мъдруване; постепенно за човека станало разбиращо се от самосебе си това, че образуванието от плът, кръв и кости, което всъщност е отражение на дейността на всички йерархии, започнало да се разглежда като самостоятелно само по себе си.
Заблудата по отношение на тези неща толкова се разпространила, че колкото и да е странно, някои, които са видели тези заблуда, сами изпаднали в още по-голяма заблуда.
към текста >>
Разбира се, някои стигнали до възгледа, – но те стигнали до него по луциферическо-ариманически път, – че човек не е това, което се състои от плът, кръв и
кост
и.
Разбира се, някои стигнали до възгледа, – но те стигнали до него по луциферическо-ариманически път, – че човек не е това, което се състои от плът, кръв и кости.
Те казали: ако ние сме нещо по-добро, от това образувание от плът, кръв и кости, нека отхвърлим плътта, нека разглеждаме човека като нещо по-висше, нека отхвърлим сетивния човек! Този образ от плът, кръв и кости заедно с етерното и астралното тяло, както го вижда човек, е илюзия. В действителност той е чисто подобие на божеството. Идентификацията със сетивната природа не е заблуда поради това, че трябва да виждаме дявола в света, а защото трябва да виждаме Бога вътре в нас, в нашия собствен свят. Грешка ще бъде да се каже: да, аз съм много издигнато същество, много, много издигнато същество, много възвисена душа, и тук (рис.11) се намира малоценната, отвратителна обкръжаваща среда.
към текста >>
Те казали: ако ние сме нещо по-добро, от това образувание от плът, кръв и
кост
и, нека отхвърлим плътта, нека разглеждаме човека като нещо по-висше, нека отхвърлим сетивния човек!
Разбира се, някои стигнали до възгледа, – но те стигнали до него по луциферическо-ариманически път, – че човек не е това, което се състои от плът, кръв и кости.
Те казали: ако ние сме нещо по-добро, от това образувание от плът, кръв и кости, нека отхвърлим плътта, нека разглеждаме човека като нещо по-висше, нека отхвърлим сетивния човек!
Този образ от плът, кръв и кости заедно с етерното и астралното тяло, както го вижда човек, е илюзия. В действителност той е чисто подобие на божеството. Идентификацията със сетивната природа не е заблуда поради това, че трябва да виждаме дявола в света, а защото трябва да виждаме Бога вътре в нас, в нашия собствен свят. Грешка ще бъде да се каже: да, аз съм много издигнато същество, много, много издигнато същество, много възвисена душа, и тук (рис.11) се намира малоценната, отвратителна обкръжаваща среда.
към текста >>
Този образ от плът, кръв и
кост
и заедно с етерното и астралното тяло, както го вижда човек, е илюзия.
Разбира се, някои стигнали до възгледа, – но те стигнали до него по луциферическо-ариманически път, – че човек не е това, което се състои от плът, кръв и кости. Те казали: ако ние сме нещо по-добро, от това образувание от плът, кръв и кости, нека отхвърлим плътта, нека разглеждаме човека като нещо по-висше, нека отхвърлим сетивния човек!
Този образ от плът, кръв и кости заедно с етерното и астралното тяло, както го вижда човек, е илюзия.
В действителност той е чисто подобие на божеството. Идентификацията със сетивната природа не е заблуда поради това, че трябва да виждаме дявола в света, а защото трябва да виждаме Бога вътре в нас, в нашия собствен свят. Грешка ще бъде да се каже: да, аз съм много издигнато същество, много, много издигнато същество, много възвисена душа, и тук (рис.11) се намира малоценната, отвратителна обкръжаваща среда.
към текста >>
126.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Вследствие на това, че всичко това се случва във външната майя, в илюзията, ние не виждаме този поток на постоянно разтваряне и възстановяване, който наистина съществува по отношение на външния сетивен живот, а виждаме това, което трябва да бъде родено, парче месо с
кост
и и кръв, което расте и когато напълно израсте, остава постоянно до самата смърт.
Вследствие на това, че всичко това се случва във външната майя, в илюзията, ние не виждаме този поток на постоянно разтваряне и възстановяване, който наистина съществува по отношение на външния сетивен живот, а виждаме това, което трябва да бъде родено, парче месо с кости и кръв, което расте и когато напълно израсте, остава постоянно до самата смърт.
Това си го представят примерно така, както ако отец Рейн си го представим как участък с вода, което, естествено, не може да бъде, – спокойно стоящ в своето русло между Швейцарските планини и Северно море; примерно така си представяме човешката телесност. Макар тя да се намира в непрекъснато течение, ние си мислим, че тя представлява нещо застинало, – веднага не може да се подбере правилната дума, – между раждането и смъртта. Ако се виждахме правилно, то бихме се виждали намиращи се в постоянен поток и не би ни дошла в главата идеята, че този непрекъснат поток има нещо общо с нашето истинско същество. И ако виждахме това, което стои в основата на силите на разтваряне и обновяване, бихме получили същата тази медицинска наука, духовната медицинска наука, която би била съвсем друга, от нашата днешна медицинска наука. Няма да получите правилна представа за тази медицинска наука, ако кажете: да, посредством тази медицинска наука могат да се лекуват болести!
към текста >>
127.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Обаче когато разглеждате живота на Вашата глава, как този живот е подържан от процеса на дишането и на кръвообращението, тогава виждате, как кръвта блика нагоре от останалия организъм в главата и можете да кажете, че тук нямате никаква непосредствена връзка на Вашата глава със заобикалящия свят, а една
кост
вена връзка.
Трябва да различавате точно две неща. Едното е, че главата стои в непосредствена връзка с външния свят. Когато виждате нещо, Вие възприемате това нещо чрез Вашите очи. Тук съществува една непосредствена връзка между външния свят и Вашата глава.
Обаче когато разглеждате живота на Вашата глава, как този живот е подържан от процеса на дишането и на кръвообращението, тогава виждате, как кръвта блика нагоре от останалия организъм в главата и можете да кажете, че тук нямате никаква непосредствена връзка на Вашата глава със заобикалящия свят, а една коствена връзка.
към текста >>
Можем да кажем: човекът се намира винаги в едно средоточно положение между това, което неговата кръв иска с него, и това, което неговите
кост
и искат с него.
Всичко, което сега току що казах в днешната форма, можем да го изразим също повече телесно.
Можем да кажем: човекът се намира винаги в едно средоточно положение между това, което неговата кръв иска с него, и това, което неговите кости искат с него.
Костите постоянно искат да ни доведат в едно състояние на втвърдяване, до едно вцепеняване, с други думи костите искат да ни направят също и телесно ариманически, да ни втвърдят. Патологично казано: кръвта може да стане трескава, тогава човекът е вкаран също и органически във фантастичността; костите могат да разширят тяхната същност над останалия организъм, тогава човекът се вкостенява, става склеротичен, какъвто почти всеки човек става в определена степен на стари години. Тогава той носи в себе си убиващия елемент в своя организъм. Това е ариманическото. Можем да кажем: всичко онова, което се намира в кръвта, има склонност към луциферическото; всичко онова, което се намира в костите, има склонност към ариманическото и човекът се намира в състояние на равновесие в душевно отношение между мечтателство и сухото еснафство.
към текста >>
Кост
ите постоянно искат да ни доведат в едно състояние на втвърдяване, до едно вцепеняване, с други думи
кост
ите искат да ни направят също и телесно ариманически, да ни втвърдят.
Всичко, което сега току що казах в днешната форма, можем да го изразим също повече телесно. Можем да кажем: човекът се намира винаги в едно средоточно положение между това, което неговата кръв иска с него, и това, което неговите кости искат с него.
Костите постоянно искат да ни доведат в едно състояние на втвърдяване, до едно вцепеняване, с други думи костите искат да ни направят също и телесно ариманически, да ни втвърдят.
Патологично казано: кръвта може да стане трескава, тогава човекът е вкаран също и органически във фантастичността; костите могат да разширят тяхната същност над останалия организъм, тогава човекът се вкостенява, става склеротичен, какъвто почти всеки човек става в определена степен на стари години. Тогава той носи в себе си убиващия елемент в своя организъм. Това е ариманическото. Можем да кажем: всичко онова, което се намира в кръвта, има склонност към луциферическото; всичко онова, което се намира в костите, има склонност към ариманическото и човекът се намира в състояние на равновесие в душевно отношение между мечтателство и сухото еснафство.
към текста >>
Патологично казано: кръвта може да стане трескава, тогава човекът е вкаран също и органически във фантастичността;
кост
ите могат да разширят тяхната същност над останалия организъм, тогава човекът се в
кост
енява, става склеротичен, какъвто почти всеки човек става в определена степен на стари години.
Всичко, което сега току що казах в днешната форма, можем да го изразим също повече телесно. Можем да кажем: човекът се намира винаги в едно средоточно положение между това, което неговата кръв иска с него, и това, което неговите кости искат с него. Костите постоянно искат да ни доведат в едно състояние на втвърдяване, до едно вцепеняване, с други думи костите искат да ни направят също и телесно ариманически, да ни втвърдят.
Патологично казано: кръвта може да стане трескава, тогава човекът е вкаран също и органически във фантастичността; костите могат да разширят тяхната същност над останалия организъм, тогава човекът се вкостенява, става склеротичен, какъвто почти всеки човек става в определена степен на стари години.
Тогава той носи в себе си убиващия елемент в своя организъм. Това е ариманическото. Можем да кажем: всичко онова, което се намира в кръвта, има склонност към луциферическото; всичко онова, което се намира в костите, има склонност към ариманическото и човекът се намира в състояние на равновесие в душевно отношение между мечтателство и сухото еснафство.
към текста >>
Можем да кажем: всичко онова, което се намира в кръвта, има склонност към луциферическото; всичко онова, което се намира в
кост
ите, има склонност към ариманическото и човекът се намира в състояние на равновесие в душевно отношение между мечтателство и сухото еснафство.
Можем да кажем: човекът се намира винаги в едно средоточно положение между това, което неговата кръв иска с него, и това, което неговите кости искат с него. Костите постоянно искат да ни доведат в едно състояние на втвърдяване, до едно вцепеняване, с други думи костите искат да ни направят също и телесно ариманически, да ни втвърдят. Патологично казано: кръвта може да стане трескава, тогава човекът е вкаран също и органически във фантастичността; костите могат да разширят тяхната същност над останалия организъм, тогава човекът се вкостенява, става склеротичен, какъвто почти всеки човек става в определена степен на стари години. Тогава той носи в себе си убиващия елемент в своя организъм. Това е ариманическото.
Можем да кажем: всичко онова, което се намира в кръвта, има склонност към луциферическото; всичко онова, което се намира в костите, има склонност към ариманическото и човекът се намира в състояние на равновесие в душевно отношение между мечтателство и сухото еснафство.
към текста >>
128.
12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Една лешова
кост
, около която обикаля едно гладно куче, е по-апетитно парче отколкото тази фантастични представи за развитието на света.
Някога ще съществуват наистина две неща, които бъдещата история на културата трудно ще разбере. Едното аз Ви охарактеризирах често пъти с думите на Херман Грим: това е кант-лапласовата теория, в която някои хора още вярват. В своята книга "Гьоте" Херман Грим казва много хубаво: никога онази болест, която хората наричат днес наука, а именно която се проявява в кант-лапласовата теория, ще бъде трудно разбрана. Според тази теория от една обща небесна мъглявина се е получило чрез свиване във формата на кълбо това, което днес имаме около нас. И това трябва да отиде така далече, докато всичко отново падне обратно в слънцето!
Една лешова кост, около която обикаля едно гладно куче, е по-апетитно парче отколкото тази фантастични представи за развитието на света.
Така мисли Херман Грим. Естествено някога ще съществуват големи трудности да бъде обяснена тази Квант-Лапласова теория от научната побърканост на 19-то и 20-то столетие.
към текста >>
129.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Вторите са ариманическите сили, които обитават във всичко, което е сухо, тежко, (говорейки физиологично) в
кост
ната система.
В тези поеми духовните сили са описани сякаш е бил изгубен един рай, сякаш човекът е бил изгонен от него. Произведенията и на двамата поети са основани на идеята за двойнственост във Вселената, на противопоставянето на добро и зло, на Божественото и дяволското. Голямата грешка на съвременните времена е, че световната еволюция се представя като двойнственост, докато би трябвало тя да се представя като троичност. Едната група сили са устремените нагоре луциферически сили, които приближават човека в мистицизма, в сантименталността, във фантазията в онова във фантазията, което е изродено, гротескно. Тези сили обитават в човешката кръв.
Вторите са ариманическите сили, които обитават във всичко, което е сухо, тежко, (говорейки физиологично) в костната система.
Христос стои в средата между тези две. Той е третата група сили. Луцифер е първата, Ариман втората и по средата между тях е Христовата Сила.
към текста >>
130.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
И ако днешните палеонтолози откриват в една или друга област на Европа човекоподобни скелети, крайници или
кост
и, те просто я заявяват: Това са древни скелети на хора с малък череп, полегато чело, изпъкнали надочни дъги и т.н.
Човекът стои по средата между царството на Ангелои и царството на животните. В предишните исторически епохи, неговата външна физическа форма беше твърде близка до животинските форми, но тогава тя се намираше под въздействията на онези духовни сили, които разглеждаме именно в сегашния лекционен цикъл. Днешните геолози и палеонтолози се ровят в своите разкопки и търсят човешки черепи и крайници, като вярват, че ще открият свързващите звена между животното и човека. Но всички те нямат дори предчувствие за истинското положение на нещата в тази област. Що се отнася само до външната форма, този подход може и да е донякъде оправдан, но трябва да знаем, че колкото по-назад във времето проследяваме тези животински форми, толкова по-облъхнати се оказват те от древната мъдрост.
И ако днешните палеонтолози откриват в една или друга област на Европа човекоподобни скелети, крайници или кости, те просто я заявяват: Това са древни скелети на хора с малък череп, полегато чело, изпъкнали надочни дъги и т.н.
Ако обаче са наясно с палеонтологията, те биха казали: този човек, който според официалната палеонтология представлява една напреднала в своето развитие маймуна, беше непрекъснато облъхван от древната мъдрост и той участвуваше в нея така да се каже само до определена степен.
към текста >>
131.
6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ако проучвате мускулите, ако проучвате
кост
ите, които принадлежат към двигателно-веществообменната система, Вие ще установите, че при тях най-вече при
кост
ите материята е здраво и строго уловена от етерното тяло на човека.
Впрочем мускулите принадлежат към двигателно-веществообменния човек. Връзката между етерното тяло и жлезите е такава, че когато етерното тяло ангажира или „захване“ жлезите, те започват да отделят материя. И все пак тук не става дума за едно съвършено сливане на етерния и материалния живот. Тук става дума за прехода между тях. От една страна етерното тяло „захваща“ материята, но от друга материята осъществява своята „самозащита“: Жлезите секретират, продуцират, произвеждат материя.
Ако проучвате мускулите, ако проучвате костите, които принадлежат към двигателно-веществообменната система, Вие ще установите, че при тях най-вече при костите материята е здраво и строго уловена от етерното тяло на човека.
Тук нищо не се разрушава, тук всичко остава младенчески свежо. Тук материята е непосредствено „захваната“ от етерното тяло на човека. В главата не е така; за да развива своята глава, човек трябва да разпилява, да разрушава материята, да я превръща образно казано в прах. Свободните етерни движения и пулсации се проявяват като мисловен живот. Доколкото етерното тяло „захваща“ жлезите, то се свързва с тях, обаче те не го понасят; обратно мускулите например го понасят добре.
към текста >>
132.
7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Сега той излиза навън от своя Азов живот, оставя Азът да се потопи в една съвършено друга област, а именно в своята
кост
но-мускулна система.
Да, тук имаме едно телесно изживяване обаче в дълбок сън защото съзнателно може да бъде изживян само Духът. В своята воля, както вече стана дума, човек спи. Но работата е там, че в областта на волята е стаена интуицията. Когато последния път описах как под формата на образи човек вмъква своята душевна дейност а наред с нея и Духа в своята мускулна дейност, така че става човек на действието, земеделец, търговец и т.н., тук Вие трябва да виждате отблясъците на една действителна интуиция. В своята воля човекът е под власт та на интуицията.
Сега той излиза навън от своя Азов живот, оставя Азът да се потопи в една съвършено друга област, а именно в своята костно-мускулна система.
Така че можем да заявим: Интуицията прониква и навлиза в двигателно-веществообменния човек. Обаче Духът живее едновременно в имагинацията, инспирацията, интуицията.
към текста >>
Обаче в сферата на
кост
ите и мускулите, душевните сили са изцяло свързани с тялото.
Видяхме още, как в областта на жлезите, душевните сили, макар и в ограничен вид, ангажират твърде много човешкото тяло; става така, че жлезите отделят определени материални субстанции.
Обаче в сферата на костите и мускулите, душевните сили са изцяло свързани с тялото.
Наскоро аз казах достатъчно ясно: Ние, антропософите, съвсем не блуждаем в някакви абстрактни съотношения между тяло, душа и Дух, ние не говорим за някакви „психоидни феномени“, а разглеждаме душата внимателно и точно, описваме как душевните сили пронизват физическото тяло и т.н. Нещо повече: когато се наложи, ние сме в състояние да вникнем и в Духа макар да стигаме до него само чрез образите, както и в неговите въздействия върху физическото тяло.
към текста >>
А сега бих искал да Ви запозная с нещо, което на мнозина от Вас вероятно ще се стори прекалено абстрактно и чуждо, но аз Ви моля да се отнесете към него като към шепа
кост
еливи орехи, които трябва да счупите.
А сега бих искал да Ви запозная с нещо, което на мнозина от Вас вероятно ще се стори прекалено абстрактно и чуждо, но аз Ви моля да се отнесете към него като към шепа костеливи орехи, които трябва да счупите.
Защо то това, което имам да изнеса през този четвърт час, може да се окаже твърде важно.
към текста >>
133.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Вземете например
кост
ните леговища на очните ябълки два сака, които проникват навътре.
Сферата се изпълва с торбовидни, сакообразни вдлъбнатости, сочещи навътре.
Вземете например костните леговища на очните ябълки два сака, които проникват навътре.
Вземете ноздрите отново два сака. Вземете целия храносмилателен апарат от устата до стомаха един модифициран сак в посока надолу. Навсякъде, къде то сферичната форма се усложнява със сакообразна форма, има и преход от растителния към животинския свят (рис. 28).
към текста >>
134.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Те са, разбира се, твърде слаби и в действителност имат само, да речем кожа от понятия върху
кост
ите от интелектуално усилие; но това са, все пак, внушителни царици, които отвеждат в духовния свят този Капела, най-древния писател, говорил за седемте свободни изкуства.
Ако потърсим из представените неща в древните времена, никъде няма да открием сухи дефиниции. Интересно е, че Капела не описва, например, граматиката както по-късно, Ренесанса; не, граматиката при не го е още едно истинско същество и риториката, втората степен, е също едно същество. През Ренесанса, идват вече сухите алегории, преди това, бяха духовните виждания, които не се задоволяват да поучават нещо както при Капела, например, който поучаваше, напротив, това бяха творчески същности и достъпът до духа беше усещан като достъп до творчески същности. Сега, те бяха станали алегории, но все пак, това бяха още алегории. Което значи, че даже и да не са вече твърде богати, даже и да са станали вече доста слаби, все пак, са царици, тази граматика, тази реторика, тази диалектика.
Те са, разбира се, твърде слаби и в действителност имат само, да речем кожа от понятия върху костите от интелектуално усилие; но това са, все пак, внушителни царици, които отвеждат в духовния свят този Капела, най-древния писател, говорил за седемте свободни изкуства.
Той се запознава, така да се каже, малко по малко с тези седем царици най-напред с царица Граматика, после с царица Риторика, с царица Геометрия, с царица Музика и накрая с Небесната царица Астрология, която доминира над всички. Защото това абсолютно са царици. Както казахме, те са 7 на брой. Женската седемкратност ни влече към висините, така би могъл да заключи Капела, когато описва своя път към мъдростта. Но помислете какво е останало от това!
към текста >>
135.
ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
То не е изтъкано от физически
кост
и и физическа кръв, a e духовно-душевно.
Нека още веднъж да разгледаме това, което като астрално тяло и азова организация се намира извън физическото тяло между заспиването и събуждането.
То не е изтъкано от физически кости и физическа кръв, a e духовно-душевно.
В него е вплетена нашата морална стойност. Както когато сме будни, се състоим от кости, кръв и нерви, така това, което излиза от нас при заспиването и се връща при събуждането, се състои от реалните преценки на нашите собствени морални действия.
към текста >>
Както когато сме будни, се състоим от
кост
и, кръв и нерви, така това, което излиза от нас при заспиването и се връща при събуждането, се състои от реалните преценки на нашите собствени морални действия.
Нека още веднъж да разгледаме това, което като астрално тяло и азова организация се намира извън физическото тяло между заспиването и събуждането. То не е изтъкано от физически кости и физическа кръв, a e духовно-душевно. В него е вплетена нашата морална стойност.
Както когато сме будни, се състоим от кости, кръв и нерви, така това, което излиза от нас при заспиването и се връща при събуждането, се състои от реалните преценки на нашите собствени морални действия.
към текста >>
Както тук имаме кожа, нерви, кръв,
кост
и, така пред собственото си съзерцание имаме това, което е било морално или неморално.
Този резултат, включен в нашата вечна същност, не е единственото, което имаме в духовно-душевното, което през нощта излиза извън нас. Но точно след смъртта, когато първо сме в етерното тяло и след това в астралното, почти не виждаме нещо друго в самите нас, освен тази морална същност на човека. Дали някой е бил добър или зъл, това се вижда, това е човекът.
Както тук имаме кожа, нерви, кръв, кости, така пред собственото си съзерцание имаме това, което е било морално или неморално.
към текста >>
136.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Зад това тъпанче се намират малки, микроскопично малки
кост
ици.
Нека да разгледаме това нещо в неговите детайли. Когато наблюдавате човешкото ухо в неговото вътрешно формиране, след като сте преминали през ушния канал, първо виждате така нареченото тъпанче.
Зад това тъпанче се намират малки, микроскопично малки костици.
Външната наука говори за чукче, наковалня и стреме. По-нататък след тези костици стигаме до вътрешното ухо. Не искам изчерпателно да говоря за конфигурацията на вътрешното ухо. Но още дадените от външната наука означения, които имат тези мънички костици зад тъпанчето, показват, че външната наука няма никакво понятие от това, което всъщност става там. Когато се прозрат нещата с антропософската наука за духа, тогава това, което повече се намира във вътрешната част на вътрешното ухо - сега искам да започна разглеждането от вътре навън - и което науката нарича стреме, изглежда като преобразено, метаморфозирало човешко бедро с неговото прикачване към ханша.
към текста >>
По-нататък след тези
кост
ици стигаме до вътрешното ухо.
Нека да разгледаме това нещо в неговите детайли. Когато наблюдавате човешкото ухо в неговото вътрешно формиране, след като сте преминали през ушния канал, първо виждате така нареченото тъпанче. Зад това тъпанче се намират малки, микроскопично малки костици. Външната наука говори за чукче, наковалня и стреме.
По-нататък след тези костици стигаме до вътрешното ухо.
Не искам изчерпателно да говоря за конфигурацията на вътрешното ухо. Но още дадените от външната наука означения, които имат тези мънички костици зад тъпанчето, показват, че външната наука няма никакво понятие от това, което всъщност става там. Когато се прозрат нещата с антропософската наука за духа, тогава това, което повече се намира във вътрешната част на вътрешното ухо - сега искам да започна разглеждането от вътре навън - и което науката нарича стреме, изглежда като преобразено, метаморфозирало човешко бедро с неговото прикачване към ханша. А това, което науката нарича наковалня, тази малка костица изглежда като преобразена капачка на коляното, и това от тази наковалня, което е насочено към тъпанчето, изглежда като преобразена подбедрица със стъпалото. А стъпалото при ухото не се опира в този случай на земята, а на тъпанчето.
към текста >>
Но още дадените от външната наука означения, които имат тези мънички
кост
ици зад тъпанчето, показват, че външната наука няма никакво понятие от това, което всъщност става там.
Когато наблюдавате човешкото ухо в неговото вътрешно формиране, след като сте преминали през ушния канал, първо виждате така нареченото тъпанче. Зад това тъпанче се намират малки, микроскопично малки костици. Външната наука говори за чукче, наковалня и стреме. По-нататък след тези костици стигаме до вътрешното ухо. Не искам изчерпателно да говоря за конфигурацията на вътрешното ухо.
Но още дадените от външната наука означения, които имат тези мънички костици зад тъпанчето, показват, че външната наука няма никакво понятие от това, което всъщност става там.
Когато се прозрат нещата с антропософската наука за духа, тогава това, което повече се намира във вътрешната част на вътрешното ухо - сега искам да започна разглеждането от вътре навън - и което науката нарича стреме, изглежда като преобразено, метаморфозирало човешко бедро с неговото прикачване към ханша. А това, което науката нарича наковалня, тази малка костица изглежда като преобразена капачка на коляното, и това от тази наковалня, което е насочено към тъпанчето, изглежда като преобразена подбедрица със стъпалото. А стъпалото при ухото не се опира в този случай на земята, а на тъпанчето. Действително имате един човешки член във вътрешността на ухото, който е преобразен крайник. Можете да кажете надлакътница, само че при ръцете капачката на коляното не е оформена, липсва наковалнята.
към текста >>
А това, което науката нарича наковалня, тази малка
кост
ица изглежда като преобразена капачка на коляното, и това от тази наковалня, което е насочено към тъпанчето, изглежда като преобразена подбедрица със стъпалото.
Външната наука говори за чукче, наковалня и стреме. По-нататък след тези костици стигаме до вътрешното ухо. Не искам изчерпателно да говоря за конфигурацията на вътрешното ухо. Но още дадените от външната наука означения, които имат тези мънички костици зад тъпанчето, показват, че външната наука няма никакво понятие от това, което всъщност става там. Когато се прозрат нещата с антропософската наука за духа, тогава това, което повече се намира във вътрешната част на вътрешното ухо - сега искам да започна разглеждането от вътре навън - и което науката нарича стреме, изглежда като преобразено, метаморфозирало човешко бедро с неговото прикачване към ханша.
А това, което науката нарича наковалня, тази малка костица изглежда като преобразена капачка на коляното, и това от тази наковалня, което е насочено към тъпанчето, изглежда като преобразена подбедрица със стъпалото.
А стъпалото при ухото не се опира в този случай на земята, а на тъпанчето. Действително имате един човешки член във вътрешността на ухото, който е преобразен крайник. Можете да кажете надлакътница, само че при ръцете капачката на коляното не е оформена, липсва наковалнята. Можете да кажете, подла кътницата - друга малка ушна костица, която се опира на тъпанчето. И както с двата си крака усещате земята, така с крачето на малката ушна костица докосвате и чувствате тъпанчето.
към текста >>
Можете да кажете, подла кътницата - друга малка ушна
кост
ица, която се опира на тъпанчето.
Когато се прозрат нещата с антропософската наука за духа, тогава това, което повече се намира във вътрешната част на вътрешното ухо - сега искам да започна разглеждането от вътре навън - и което науката нарича стреме, изглежда като преобразено, метаморфозирало човешко бедро с неговото прикачване към ханша. А това, което науката нарича наковалня, тази малка костица изглежда като преобразена капачка на коляното, и това от тази наковалня, което е насочено към тъпанчето, изглежда като преобразена подбедрица със стъпалото. А стъпалото при ухото не се опира в този случай на земята, а на тъпанчето. Действително имате един човешки член във вътрешността на ухото, който е преобразен крайник. Можете да кажете надлакътница, само че при ръцете капачката на коляното не е оформена, липсва наковалнята.
Можете да кажете, подла кътницата - друга малка ушна костица, която се опира на тъпанчето.
И както с двата си крака усещате земята, така с крачето на малката ушна костица докосвате и чувствате тъпанчето. Само че вашият земен крак, с който вървите, е грубо формиран. Там грубо чувствате земята със стъпалото, докато с тази ръка или с този крак, който имате в ухото, непрекъснато докосвате финото трептене на тъпанчето. Продължите ли навътре, откривате така наречения ушен охлюв. Този ушен охлюв е изпълнен с течност.
към текста >>
И както с двата си крака усещате земята, така с крачето на малката ушна
кост
ица докосвате и чувствате тъпанчето.
А това, което науката нарича наковалня, тази малка костица изглежда като преобразена капачка на коляното, и това от тази наковалня, което е насочено към тъпанчето, изглежда като преобразена подбедрица със стъпалото. А стъпалото при ухото не се опира в този случай на земята, а на тъпанчето. Действително имате един човешки член във вътрешността на ухото, който е преобразен крайник. Можете да кажете надлакътница, само че при ръцете капачката на коляното не е оформена, липсва наковалнята. Можете да кажете, подла кътницата - друга малка ушна костица, която се опира на тъпанчето.
И както с двата си крака усещате земята, така с крачето на малката ушна костица докосвате и чувствате тъпанчето.
Само че вашият земен крак, с който вървите, е грубо формиран. Там грубо чувствате земята със стъпалото, докато с тази ръка или с този крак, който имате в ухото, непрекъснато докосвате финото трептене на тъпанчето. Продължите ли навътре, откривате така наречения ушен охлюв. Този ушен охлюв е изпълнен с течност. Всичко това е необходимо за чуването.
към текста >>
Защо ухото не прави от своите ушни
кост
ици хубавички крака отляво и отдясно?
Човекът би могъл да стане ухо и надолу. Защо той не става ухо надолу? Защото в определен стадий още на зародишното му развитие той изпада под влиянието на гравитацията. Гравитацията, която оставя камъка да пада на земята, която означава тежестта, тази гравитация тежи върху това, което иска да стане ухо, преобразува го и от това се формира целият долен човек. Под въздействието на земната гравитационна сила ухото, което иска да порасне надолу, става долния човек.
Защо ухото не прави от своите ушни костици хубавички крака отляво и отдясно?
Защото поради положението на човешкия зродиш в майчиното тяло ухото е предпазено да изпадне в областта на гравитационната сила така, както кочанчетата на крачетата. То не попада в областта на гравитационната сила.
към текста >>
Ако бихме били така ориентирани, може би на Земята щяхме да спим, защото в края на краищата ушните
кост
ици, които представляват крака, лежат хоризонтално.
Той има заложбата да се постави в гравитационната сила, получил я е още преди раждането, като гравитационната сила го е завладяла извън главата. Ушите и очите са се изплъзнали от гравитацията. Ориентирането ни в пространството се отразява в изправянето и стоенето. Ние ги учим, след като сме вече родени. От духовния свят още не сме поставени така, че напълно да се ориентираме в пространството.
Ако бихме били така ориентирани, може би на Земята щяхме да спим, защото в края на краищата ушните костици, които представляват крака, лежат хоризонтално.
Ние бихме могли само да спим, но не да вървим. Подобно би трябвало да кажем и за очите. Следователно това, което трябва да научим докрай тук, на Земята, е нагаждането на полученото в духовния свят в предземното ни съществуване към гравитационната сила на Земята. Второто, когато учим говора и пеенето, е нагласата към обкръжението около Земята. И след това се учим и да мислим.
към текста >>
Той би станал ухо надолу и би трябвало, ако остане в тази ситуация, не да върви, а да има някакъв друг вид на движение, щеше да се движи по вълните на мировите хармонии, както в малкото копие на ушните
кост
ици се движи по вълните на тъпанчето.
В целият човек виждаме преобразената духовна същност, която отново се връща назад. Със смъртта вие предавате физическите си сетивни органи на Земята. Но това, което живее във физическите сетивни органи, свети между смъртта и новото раждане и става вашето взаимно съществуване с духовните същества на висшите йерархии. И сега разбирате, доколко земният звучащ свят е физическият отблясък на небесните хармонии на сферите и как човекът не е резултат на тези земни сили, а е резултат на небесните сили и се поставя сред тези земни сили. Ние виждаме как той е поставен.
Той би станал ухо надолу и би трябвало, ако остане в тази ситуация, не да върви, а да има някакъв друг вид на движение, щеше да се движи по вълните на мировите хармонии, както в малкото копие на ушните костици се движи по вълните на тъпанчето.
С ушите се учим да чуваме, с ларинкса и органите в гърлото до устата се учим да говорим и пеем.
към текста >>
137.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Ние трябва да поставим две неща пред своята душа: първо, ние разглеждаме отделния човек, но ние го разглеждаме не така, както го разглежда съвременната наука, която ни показва: ето тук той има такива мускули, а там такива, там се намират такива
кост
и, а там такъв нерв и т.н.
Ние трябва да поставим две неща пред своята душа: първо, ние разглеждаме отделния човек, но ние го разглеждаме не така, както го разглежда съвременната наука, която ни показва: ето тук той има такива мускули, а там такива, там се намират такива кости, а там такъв нерв и т.н.
Но ние разглеждаме целият човек, целият му физически облик като отражение на свръхсетивното и ние знаем, че физическият човек, в този вид, в който се намира на Земята, се изгражда както е замислен по време на пребиваването му между смъртта и новото раждане от самият човек съвместно с Духовете от Висшите Йерархии. Така, че ние разглеждаме отделният човек като отражение на някаква свръхсетивна форма на човека, заложена първично в духовния свят. И второ, ние разглеждаме, какво става в историята на човечеството като отражение на тези процеси, които стават зад кулисите на историята, тези процеси, които се разиграват в свръхсетивния свят, в този свят, където, може да се каже, цели войнства свръхсетивни същества се стремят да установят помежду си, тук употребявам земен израз, се стремят да установят помежду си съответстващи социални взаимоотношения, както и хората на Земята, но така, че при това действията на тези надземни социални същества са такива, че излизащите от тях импулси слизат на Земята и намират своя израз в действията на хората.
към текста >>
138.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И през онези времена да се говори за физическата Слънчева светлина така, както говорят днес физиците, би било същото, ако примерно искаме да опознаем един човек, но говорим само за неговите мускули, за неговите
кост
и, за неговата кръв и така нататък, без да вземем предвид душевно-духовните сили, които властват в него.
Нека да си представим как изглежда едно такова място: там имаме едно затворено пространство, което отгоре е покрито. Когато наблюдавате Слънчевата светлина, на пръв поглед Вие имате физическата Слънчева светлина. Обаче тази физическа Слънчева светлина отвсякъде е проникната от духовните въздействия на Слънцето.
И през онези времена да се говори за физическата Слънчева светлина така, както говорят днес физиците, би било същото, ако примерно искаме да опознаем един човек, но говорим само за неговите мускули, за неговите кости, за неговата кръв и така нататък, без да вземем предвид душевно-духовните сили, които властват в него.
Светлината не е просто “phos”. Светлината е Phosphor, носител на светлина; тя има един активен, един душевен елемент. Но днес във видимия сетивен свят човекът е изгубил този душевен елемент. Когато жрецът на друидите влизаше в това място – а в повечето случаи долмените, както и много други култови места, бяха свързани с погребалните процедури – той заемаше такова положение, че оставаше непроницаем за физическите лъчи на Слънцето. Обаче духовните въздействия на Слънцето минаваха през него и той беше специално обучен за да ги възприема.
към текста >>
139.
1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И видите ли, тогава на нас ни се натрапва чудесното, че си казваме, когато сега прозрем това: Това, което птицата е там горе астрално, това, което тя има астрално от нейното астрално тяло, което работи там, както казах, за изграждане формата на нейните пера, това кравата го има в нейното месо, в мускулите, в
кост
ите, тя го е пренесла там.
И видите ли, тогава на нас ни се натрапва чудесното, че си казваме, когато сега прозрем това: Това, което птицата е там горе астрално, това, което тя има астрално от нейното астрално тяло, което работи там, както казах, за изграждане формата на нейните пера, това кравата го има в нейното месо, в мускулите, в костите, тя го е пренесла там.
При кравата е станало физическо онова, което е астрално при птицата. В астралното това изглежда различно, но то е така.
към текста >>
140.
5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Разгледайте
кост
ите на млекопитаещите животни,
кост
ите на човека: те са изпълнени с
кост
ен мозък.
Пеперудата също лети във въздуха, но тя е всъщност изцяло едно създание на светлината. И тъй като въздухът е проникнат от светлината, пеперудата избира в това битие светлина-въздух небитието на въздуха, а битието на светлината; въздухът е за нея само носител. Въздухът представлява само вълните, върху които тя плува така да се каже, но нейният елемент е светлината. Птицата лети във въздуха обаче нейният елемент е всъщност топлината, различните степени на топлината във въздуха, и тя побеждава в определена степен въздуха.
Разгледайте костите на млекопитаещите животни, костите на човека: те са изпълнени с костен мозък.
Ние ще има още да говорим за това, защо те са изпълнени с костен мозък. Костите на птиците са кухи и пълни само с въздух. Следователно, доколкото става дума за това, което се намира вътре в костите, ние се състоим от костен мозък, а птицата се състои от въздух, и нейното мозъчно естество на костите е чист въздух. Ако вземете белите дробове на птицата, ще намерите в тях множество торбички, които изхождат от белите дробове; това са въздушни торбички. Когато птицата вдишва, тя диша не само в белите дробове, а вдишва въздуха и в тези въздушни торбички, а от въздушните торбички въздухът отива в кухините на костите.
към текста >>
Ние ще има още да говорим за това, защо те са изпълнени с
кост
ен мозък.
Пеперудата също лети във въздуха, но тя е всъщност изцяло едно създание на светлината. И тъй като въздухът е проникнат от светлината, пеперудата избира в това битие светлина-въздух небитието на въздуха, а битието на светлината; въздухът е за нея само носител. Въздухът представлява само вълните, върху които тя плува така да се каже, но нейният елемент е светлината. Птицата лети във въздуха обаче нейният елемент е всъщност топлината, различните степени на топлината във въздуха, и тя побеждава в определена степен въздуха. Разгледайте костите на млекопитаещите животни, костите на човека: те са изпълнени с костен мозък.
Ние ще има още да говорим за това, защо те са изпълнени с костен мозък.
Костите на птиците са кухи и пълни само с въздух. Следователно, доколкото става дума за това, което се намира вътре в костите, ние се състоим от костен мозък, а птицата се състои от въздух, и нейното мозъчно естество на костите е чист въздух. Ако вземете белите дробове на птицата, ще намерите в тях множество торбички, които изхождат от белите дробове; това са въздушни торбички. Когато птицата вдишва, тя диша не само в белите дробове, а вдишва въздуха и в тези въздушни торбички, а от въздушните торбички въздухът отива в кухините на костите. Следователно, ако бихме могли да отделим от птицата всичкото месо и всичката перушина и бихме премахнали също и самите кости, тогава бихме получили едно животно състоящо се само от въздух, което би имало формата на вътрешния пълнеж на белите дробове и също на вътрешния пълнеж на всички кости.
към текста >>
Кост
ите на птиците са кухи и пълни само с въздух.
И тъй като въздухът е проникнат от светлината, пеперудата избира в това битие светлина-въздух небитието на въздуха, а битието на светлината; въздухът е за нея само носител. Въздухът представлява само вълните, върху които тя плува така да се каже, но нейният елемент е светлината. Птицата лети във въздуха обаче нейният елемент е всъщност топлината, различните степени на топлината във въздуха, и тя побеждава в определена степен въздуха. Разгледайте костите на млекопитаещите животни, костите на човека: те са изпълнени с костен мозък. Ние ще има още да говорим за това, защо те са изпълнени с костен мозък.
Костите на птиците са кухи и пълни само с въздух.
Следователно, доколкото става дума за това, което се намира вътре в костите, ние се състоим от костен мозък, а птицата се състои от въздух, и нейното мозъчно естество на костите е чист въздух. Ако вземете белите дробове на птицата, ще намерите в тях множество торбички, които изхождат от белите дробове; това са въздушни торбички. Когато птицата вдишва, тя диша не само в белите дробове, а вдишва въздуха и в тези въздушни торбички, а от въздушните торбички въздухът отива в кухините на костите. Следователно, ако бихме могли да отделим от птицата всичкото месо и всичката перушина и бихме премахнали също и самите кости, тогава бихме получили едно животно състоящо се само от въздух, което би имало формата на вътрешния пълнеж на белите дробове и също на вътрешния пълнеж на всички кости. Ако си я представим като форма, бихме имали напълно формата на птица.
към текста >>
Следователно, доколкото става дума за това, което се намира вътре в
кост
ите, ние се състоим от
кост
ен мозък, а птицата се състои от въздух, и нейното мозъчно естество на
кост
ите е чист въздух.
Въздухът представлява само вълните, върху които тя плува така да се каже, но нейният елемент е светлината. Птицата лети във въздуха обаче нейният елемент е всъщност топлината, различните степени на топлината във въздуха, и тя побеждава в определена степен въздуха. Разгледайте костите на млекопитаещите животни, костите на човека: те са изпълнени с костен мозък. Ние ще има още да говорим за това, защо те са изпълнени с костен мозък. Костите на птиците са кухи и пълни само с въздух.
Следователно, доколкото става дума за това, което се намира вътре в костите, ние се състоим от костен мозък, а птицата се състои от въздух, и нейното мозъчно естество на костите е чист въздух.
Ако вземете белите дробове на птицата, ще намерите в тях множество торбички, които изхождат от белите дробове; това са въздушни торбички. Когато птицата вдишва, тя диша не само в белите дробове, а вдишва въздуха и в тези въздушни торбички, а от въздушните торбички въздухът отива в кухините на костите. Следователно, ако бихме могли да отделим от птицата всичкото месо и всичката перушина и бихме премахнали също и самите кости, тогава бихме получили едно животно състоящо се само от въздух, което би имало формата на вътрешния пълнеж на белите дробове и също на вътрешния пълнеж на всички кости. Ако си я представим като форма, бихме имали напълно формата на птица. Вътре в орела състоящ се от месо и кости седи един орел от въздух.
към текста >>
Когато птицата вдишва, тя диша не само в белите дробове, а вдишва въздуха и в тези въздушни торбички, а от въздушните торбички въздухът отива в кухините на
кост
ите.
Разгледайте костите на млекопитаещите животни, костите на човека: те са изпълнени с костен мозък. Ние ще има още да говорим за това, защо те са изпълнени с костен мозък. Костите на птиците са кухи и пълни само с въздух. Следователно, доколкото става дума за това, което се намира вътре в костите, ние се състоим от костен мозък, а птицата се състои от въздух, и нейното мозъчно естество на костите е чист въздух. Ако вземете белите дробове на птицата, ще намерите в тях множество торбички, които изхождат от белите дробове; това са въздушни торбички.
Когато птицата вдишва, тя диша не само в белите дробове, а вдишва въздуха и в тези въздушни торбички, а от въздушните торбички въздухът отива в кухините на костите.
Следователно, ако бихме могли да отделим от птицата всичкото месо и всичката перушина и бихме премахнали също и самите кости, тогава бихме получили едно животно състоящо се само от въздух, което би имало формата на вътрешния пълнеж на белите дробове и също на вътрешния пълнеж на всички кости. Ако си я представим като форма, бихме имали напълно формата на птица. Вътре в орела състоящ се от месо и кости седи един орел от въздух. Това е така не само поради факта, че там вътре се намира също един орел от въздух, но сега птицата диша. Чрез дишането тя създава топлина.
към текста >>
Следователно, ако бихме могли да отделим от птицата всичкото месо и всичката перушина и бихме премахнали също и самите
кост
и, тогава бихме получили едно животно състоящо се само от въздух, което би имало формата на вътрешния пълнеж на белите дробове и също на вътрешния пълнеж на всички
кост
и.
Ние ще има още да говорим за това, защо те са изпълнени с костен мозък. Костите на птиците са кухи и пълни само с въздух. Следователно, доколкото става дума за това, което се намира вътре в костите, ние се състоим от костен мозък, а птицата се състои от въздух, и нейното мозъчно естество на костите е чист въздух. Ако вземете белите дробове на птицата, ще намерите в тях множество торбички, които изхождат от белите дробове; това са въздушни торбички. Когато птицата вдишва, тя диша не само в белите дробове, а вдишва въздуха и в тези въздушни торбички, а от въздушните торбички въздухът отива в кухините на костите.
Следователно, ако бихме могли да отделим от птицата всичкото месо и всичката перушина и бихме премахнали също и самите кости, тогава бихме получили едно животно състоящо се само от въздух, което би имало формата на вътрешния пълнеж на белите дробове и също на вътрешния пълнеж на всички кости.
Ако си я представим като форма, бихме имали напълно формата на птица. Вътре в орела състоящ се от месо и кости седи един орел от въздух. Това е така не само поради факта, че там вътре се намира също един орел от въздух, но сега птицата диша. Чрез дишането тя създава топлина. Тя предава тази топлина своя въздух, който пресова тази топлина във всички нейни крайници.
към текста >>
Вътре в орела състоящ се от месо и
кост
и седи един орел от въздух.
Следователно, доколкото става дума за това, което се намира вътре в костите, ние се състоим от костен мозък, а птицата се състои от въздух, и нейното мозъчно естество на костите е чист въздух. Ако вземете белите дробове на птицата, ще намерите в тях множество торбички, които изхождат от белите дробове; това са въздушни торбички. Когато птицата вдишва, тя диша не само в белите дробове, а вдишва въздуха и в тези въздушни торбички, а от въздушните торбички въздухът отива в кухините на костите. Следователно, ако бихме могли да отделим от птицата всичкото месо и всичката перушина и бихме премахнали също и самите кости, тогава бихме получили едно животно състоящо се само от въздух, което би имало формата на вътрешния пълнеж на белите дробове и също на вътрешния пълнеж на всички кости. Ако си я представим като форма, бихме имали напълно формата на птица.
Вътре в орела състоящ се от месо и кости седи един орел от въздух.
Това е така не само поради факта, че там вътре се намира също един орел от въздух, но сега птицата диша. Чрез дишането тя създава топлина. Тя предава тази топлина своя въздух, който пресова тази топлина във всички нейни крайници. Там се ражда разликата в топлината по отношение на заобикалящия свят. Там орелът има своята вътрешна топлина, тук той има външната топлина.
към текста >>
И ако бихте запитали птицата по съответния начин, какво е състоянието на нейното тяло, тогава ако бихте разбирали птичия език, бихте видели, че тя прави това тогава тя би Ви отговорила така, че бихте познали: тя говори за твърдите материални
кост
и и за това, което иначе носи на себе си, някак си така, като че сте натоварени отляво и отдясно и на гърба и на главата буквално с куфари.
Чрез дишането тя създава топлина. Тя предава тази топлина своя въздух, който пресова тази топлина във всички нейни крайници. Там се ражда разликата в топлината по отношение на заобикалящия свят. Там орелът има своята вътрешна топлина, тук той има външната топлина. В това различно равнище между външната топлина на въздуха и топлината, която орелът предава на своя собствен въздух, в тази разлика на равнището, следователно в една разлика на равнището на топлината, на топлинния елемент живее в същност птицата.
И ако бихте запитали птицата по съответния начин, какво е състоянието на нейното тяло, тогава ако бихте разбирали птичия език, бихте видели, че тя прави това тогава тя би Ви отговорила така, че бихте познали: тя говори за твърдите материални кости и за това, което иначе носи на себе си, някак си така, като че сте натоварени отляво и отдясно и на гърба и на главата буквално с куфари.
В такъв случай Вие не казвате: това е моето тяло, десният куфар, левият куфар и т.н. Както не казвате за нещата, с които сте натоварени, че това е Вашето тяло, а те са нещо, което носите, така говори птицата, когато тя говори за себе си, така говори тя просто за затопления от нея въздух и за другите части на нейното тяло като за един багаж, който носи на себе си през време на земното съществувание. Тези кости, които обвиват това особено въздушно тяло на птицата: това е нейният багаж. Така че можем напълно да кажем: В същност птицата живее изцяло в елемента на топлината, а пеперудата живее в елемента на светлината. За пеперудата всичко, което е физическо вещество, което тя одухотворява, бихме могли да кажем, не е багаж, то е още по-малко багаж преди одухотворението, за пеперудата физическото вещество е къщно устройство.
към текста >>
Тези
кост
и, които обвиват това особено въздушно тяло на птицата: това е нейният багаж.
Там орелът има своята вътрешна топлина, тук той има външната топлина. В това различно равнище между външната топлина на въздуха и топлината, която орелът предава на своя собствен въздух, в тази разлика на равнището, следователно в една разлика на равнището на топлината, на топлинния елемент живее в същност птицата. И ако бихте запитали птицата по съответния начин, какво е състоянието на нейното тяло, тогава ако бихте разбирали птичия език, бихте видели, че тя прави това тогава тя би Ви отговорила така, че бихте познали: тя говори за твърдите материални кости и за това, което иначе носи на себе си, някак си така, като че сте натоварени отляво и отдясно и на гърба и на главата буквално с куфари. В такъв случай Вие не казвате: това е моето тяло, десният куфар, левият куфар и т.н. Както не казвате за нещата, с които сте натоварени, че това е Вашето тяло, а те са нещо, което носите, така говори птицата, когато тя говори за себе си, така говори тя просто за затопления от нея въздух и за другите части на нейното тяло като за един багаж, който носи на себе си през време на земното съществувание.
Тези кости, които обвиват това особено въздушно тяло на птицата: това е нейният багаж.
Така че можем напълно да кажем: В същност птицата живее изцяло в елемента на топлината, а пеперудата живее в елемента на светлината. За пеперудата всичко, което е физическо вещество, което тя одухотворява, бихме могли да кажем, не е багаж, то е още по-малко багаж преди одухотворението, за пеперудата физическото вещество е къщно устройство. То стои още по-далече от нея.
към текста >>
Птицата разпространява въздуха до нейните кухи
кост
и.
При нас хората и при така наречените по-висши животни въздухът достига само като въздух в белите дробове; при пеперудата външният въздух с нейното съдържание на светлина се разпространява в цялото вътрешно тяло.
Птицата разпространява въздуха до нейните кухи кости.
Пеперудата не е само по нейната външност животно на светлината, а тя разпространява светлината, която е носена от въздуха, навсякъде в нейното тяло, така че тя е светлина също и вътрешно. Ако можах да Ви опиша, че птицата е всъщност вътрешно затоплен въздух, то всъщност пеперудата е изцяло светлина. Нейното тяло също се състои от светлина и топлината е за пеперудата всъщност товар, багаж. Тя пърха изцяло в светлината и изгражда в същност нейното тяло от светлината. И когато виждаме пеперудата да пърха във въздуха, ние би трябвало да вижда ме всъщност да пърхат само същества от светлина, същества от светлина радващи се на своите багри, на играта на тези багри.
към текста >>
Онези животни, който според техния произход трябва всъщност още да живеят във въздуха, но не могат да победят тежестта на Земята, понеже нямат кухи
кост
и, а
кост
и изпълнени с
кост
ен мозък, понеже също нямат такива въздушни торбички както птиците, тези животни са прилепите.
Онези животни, който според техния произход трябва всъщност още да живеят във въздуха, но не могат да победят тежестта на Земята, понеже нямат кухи кости, а кости изпълнени с костен мозък, понеже също нямат такива въздушни торбички както птиците, тези животни са прилепите.
към текста >>
Те не са светлинно леки както пеперудите, не са топлинно леки както птиците, а под лежат вече на тежестта на Земята и се чувствуват вече също в тяхното месо и в техните
кост
и.
Прилепите са един твърде особен род животни. Те никак не побеждават тежестта на Земята чрез вътрешността на тяхното тяло.
Те не са светлинно леки както пеперудите, не са топлинно леки както птиците, а под лежат вече на тежестта на Земята и се чувствуват вече също в тяхното месо и в техните кости.
Ето защо на прилепите е неприятен например онзи елемент, в който пеперудите живеят изцяло, този елемент на светлината. Те трябва да използуват въздуха, но обичат най-много този въздух, когато той не носи светлината. Те се отдават на сумрака. И прилепите могат да се държат във въздуха само благодарение на това, че имат, бих могъл да кажа, карикатурни крила, които съвсем не са действителни крила, а изпънати кожи, кожи изпънати между удължените пръсти, парашути. Благодарение на това те могат да се задържат във въздуха.
към текста >>
141.
6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
След това тя прие въздухообразна форма през време на Слънчева та епоха, получи течна форма през време на Лунната епоха, следователно беше една течна течаща същност, и прие нейната твърда форма от
кост
и през време на Земната епоха.
Сега искаме да разгледаме човека в неговата днешна форма и да се запитаме: Коя е при човека най-старата част от гледна точка на историята на развитието? Това е човешката глава? Тази човешка глава получила нейната първа заложба във времето, когато Земята се намираше още в нейната Сатурнова метаморфоза. Без съмнение, Сатурновата метаморфоза се състоеше само от топлинно вещество и човешката глава беше вълнуваща се, тъчаща, люлееща се топлина.
След това тя прие въздухообразна форма през време на Слънчева та епоха, получи течна форма през време на Лунната епоха, следователно беше една течна течаща същност, и прие нейната твърда форма от кости през време на Земната епоха.
Така щото следователно трябва да кажем: Едно същество, за което без съмнение днес трудно може да се добие една представа с помощта на външните познания, съществуваше в старата Сатурнова епоха, едно същество, потомък на което е човешката глава.
към текста >>
И през време на Земната епоха, когато човекът развива своите крайници, притеглянето и земния магнетизъм, тогава също
кост
енурките, нека вземем тях като представители издават тяхната глава от черупката си вече като един орган на крайниците отколкото като глава.
И през време на Земната епоха, когато човекът развива своите крайници, притеглянето и земния магнетизъм, тогава също костенурките, нека вземем тях като представители издават тяхната глава от черупката си вече като един орган на крайниците отколкото като глава.
И така ние можем също да разберем, как при земноводните животни и при влечугите тази глава е устроена недодялано. Тя е всъщност действително така устроена, че имаме напълно чувството както е също правилно тук от устата се влиза веднага направо в стомаха. Тук няма много посредничество.
към текста >>
142.
8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Този нисш животински свят няма никакъв
кост
ен скелет, никаква
кост
на опора; тези Гноми свързват, бих могъл да кажа, всичко, което съществува като гравитация, и си образуват от летливата, невидима гравитация тяхното тяло, кое то иначе е навсякъде застрашено от опасността да се разпадне, да изгуби своето вещество.
Както Ви описах, тези Гноми са извънредно умни същества, интелигентни същества. Заедно с възприятието те имат дадено същевременно разбирането, интелигентността; те са действително във всичко една противоположност на нисшия животински свят. И имайки значението за растежа на растенията, което аз Ви охарактеризирах вчера, те образуват действително за нисшия животински свят едно допълнение. Те създават така да се каже допълнително към нисшия животински свят това, което този нисш животински свят няма. Този нисш животински свят има едно тъпо съзнание; те, Гномите, имат едно ясно съзнание.
Този нисш животински свят няма никакъв костен скелет, никаква костна опора; тези Гноми свързват, бих могъл да кажа, всичко, което съществува като гравитация, и си образуват от летливата, невидима гравитация тяхното тяло, кое то иначе е навсякъде застрашено от опасността да се разпадне, да изгуби своето вещество.
Гномите трябва така да се каже постоянно и постоянно да образуват своето тяло от гравитацията, от тегловността, защото постоянно се намират в опасност да изгубят своето вещество. Чрез това, за да спасят своето собствено същество, тези Гноми постоянно имат своето внимание насочено върху това, което става около тях. За земното наблюдение не съществуват никакви по-внимателни същества както един Гном. Той насочва вниманието си върху всичко, защото трябва да познава всичко, да обхване всичко, за да спаси своя живот. Той трябва постоянно да бодърствува; ако би изпаднал в сънливост, както хората често правят това, той веднага би загинат от своята сънливост.
към текста >>
143.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И когато хорът на Гномите прави да прозвучат думите "Стреми се да се събудиш", това е предадено само на езика на Гномите, предадено е това, което действува като сила, за да произведе човешката
кост
на система, въобще двигателната система.
И когато хорът на Гномите прави да прозвучат думите "Стреми се да се събудиш", това е предадено само на езика на Гномите, предадено е това, което действува като сила, за да произведе човешката костна система, въобще двигателната система.
към текста >>
144.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Обгърнете с поглед първо кръвта съвсем отделно от останалия човешки организъм, как тя тече през артериите, обгърнете с поглед формата, да речем следователно, системата на артериите и това, което се присъединява към нея като система на мускулите, като
кост
на система и така нататък, следователно това, което е твърдо образуване, и това, което тече като течно вещество през него.
Обгърнете с поглед първо кръвта съвсем отделно от останалия човешки организъм, как тя тече през артериите, обгърнете с поглед формата, да речем следователно, системата на артериите и това, което се присъединява към нея като система на мускулите, като костна система и така нататък, следователно това, което е твърдо образуване, и това, което тече като течно вещество през него.
Останете при течното състояние, при кръвта; в човешкия организъм съществуват също и други течности, но останете при кръвта. В тази течаща течност, какви процеси стават непрестанно в нея? В нея непрестанно стават процеси. Същите процеси, които стават в течната кръв, могат да обхванат към някои страни това, което е преграда или скеле или втвърдено в човека, тогава това, което принадлежи на кръвта, се намира в стените на кръвоносните или на други съдове или в мускулите или някъде в костите или в някой обвиващ орган. В какво се превръща то там?
към текста >>
Същите процеси, които стават в течната кръв, могат да обхванат към някои страни това, което е преграда или скеле или втвърдено в човека, тогава това, което принадлежи на кръвта, се намира в стените на кръвоносните или на други съдове или в мускулите или някъде в
кост
ите или в някой обвиващ орган.
Обгърнете с поглед първо кръвта съвсем отделно от останалия човешки организъм, как тя тече през артериите, обгърнете с поглед формата, да речем следователно, системата на артериите и това, което се присъединява към нея като система на мускулите, като костна система и така нататък, следователно това, което е твърдо образуване, и това, което тече като течно вещество през него. Останете при течното състояние, при кръвта; в човешкия организъм съществуват също и други течности, но останете при кръвта. В тази течаща течност, какви процеси стават непрестанно в нея? В нея непрестанно стават процеси.
Същите процеси, които стават в течната кръв, могат да обхванат към някои страни това, което е преграда или скеле или втвърдено в човека, тогава това, което принадлежи на кръвта, се намира в стените на кръвоносните или на други съдове или в мускулите или някъде в костите или в някой обвиващ орган.
В какво се превръща то там? То се превръща в импулс на възпалителните явления. Това, което намираме тук или там като импулси на възпалителните явления, ние го намираме постоянно като нормални про-цеси в течната кръв. Това, което се явява като възпаление, това са процеси проникнали на неподходящи места, т.е. на втвърдените места, процеси, които трябва постоянно да стават в течащата кръв.
към текста >>
145.
11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Когато следователно имаме някакъв минерал вън от човешкия организъм, и си представяме, че този минерал, внесен в човешкия организъм, просто се движи там и образува някоя част на неговите
кост
и, на негови те зъби, и т.н., това е чисто безсмислие; напротив, това, което се явява отново там в човешката форма, трябва да е преминало първо в напълно летливата форма на топлинния етер и след това да бъде обратно превърнато в онова, като каквото се явява след това в живата форма на човешкия организъм.
Когато следователно имаме някакъв минерал вън от човешкия организъм, и си представяме, че този минерал, внесен в човешкия организъм, просто се движи там и образува някоя част на неговите кости, на негови те зъби, и т.н., това е чисто безсмислие; напротив, това, което се явява отново там в човешката форма, трябва да е преминало първо в напълно летливата форма на топлинния етер и след това да бъде обратно превърнато в онова, като каквото се явява след това в живата форма на човешкия организъм.
към текста >>
Вземете следователно от една
кост
някаква част калциев фосфат, това не е в същност калциевият фосфат, който намират навън в природата или който произвеждат в лабораторията, а това е калциевият фосфат, който се е родил от това, което е било прието отвън и преобразено до формата на топлинния етер; този топлинен етер е приел в себе си космическите духовни сили и едвам след това е бил отново превърнат в земна материя, която вече е използувана в човешкия организъм.
Вземете следователно от една кост някаква част калциев фосфат, това не е в същност калциевият фосфат, който намират навън в природата или който произвеждат в лабораторията, а това е калциевият фосфат, който се е родил от това, което е било прието отвън и преобразено до формата на топлинния етер; този топлинен етер е приел в себе си космическите духовни сили и едвам след това е бил отново превърнат в земна материя, която вече е използувана в човешкия организъм.
към текста >>
146.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Първо ние не ще намерим връзката на
кост
ната система, на мускулната система, които си представяме като твърди тела, например в моралния ред на света.
Първо ние не ще намерим връзката на костната система, на мускулната система, които си представяме като твърди тела, например в моралния ред на света.
Ние ще кажем: едното е именно природа, другото е нещо, което е коренно различно от природата. Обаче когато сме наясно върху факта, че в човека съществуват всички видове вещества и че всичко трябва да мине също и през по-летливи видове вещества, отколкото са мускулите и костите, тогава ще открием, че във всеки случай онова, което е по-летливо, по-етерно, може да установи една връзка с това, което са импулсите на моралния ред на света.
към текста >>
Обаче когато сме наясно върху факта, че в човека съществуват всички видове вещества и че всичко трябва да мине също и през по-летливи видове вещества, отколкото са мускулите и
кост
ите, тогава ще открием, че във всеки случай онова, което е по-летливо, по-етерно, може да установи една връзка с това, което са импулсите на моралния ред на света.
Първо ние не ще намерим връзката на костната система, на мускулната система, които си представяме като твърди тела, например в моралния ред на света. Ние ще кажем: едното е именно природа, другото е нещо, което е коренно различно от природата.
Обаче когато сме наясно върху факта, че в човека съществуват всички видове вещества и че всичко трябва да мине също и през по-летливи видове вещества, отколкото са мускулите и костите, тогава ще открием, че във всеки случай онова, което е по-летливо, по-етерно, може да установи една връзка с това, което са импулсите на моралния ред на света.
към текста >>
Да, но сега днешната общоприета наука ни отговарящо е физическо-телесното естество на човека: кръв, нерви, мускули,
кост
и.
Да, но сега днешната общоприета наука ни отговарящо е физическо-телесното естество на човека: кръв, нерви, мускули, кости.
Можем да разглеждаме колкото искаме една кост, когато гледаме само с очите на днешната естествена наука, ние не ще можем да кажем: Тази кост е един съблазнител на човека за омразата. Или можем да изследваме колкото искаме кръвта според принципите, според които днес се изследват не щата, ние не ще можем да установим по този начин: Кръвта е съблазнителят на човека за човешко неразбиране.
към текста >>
Можем да разглеждаме колкото искаме една
кост
, когато гледаме само с очите на днешната естествена наука, ние не ще можем да кажем: Тази
кост
е един съблазнител на човека за омразата.
Да, но сега днешната общоприета наука ни отговарящо е физическо-телесното естество на човека: кръв, нерви, мускули, кости.
Можем да разглеждаме колкото искаме една кост, когато гледаме само с очите на днешната естествена наука, ние не ще можем да кажем: Тази кост е един съблазнител на човека за омразата.
Или можем да изследваме колкото искаме кръвта според принципите, според които днес се изследват не щата, ние не ще можем да установим по този начин: Кръвта е съблазнителят на човека за човешко неразбиране.
към текста >>
Чрез това, че духовното беше виждано в нещо живо, също физическото,
кост
та, кръвта можеха да бъдат виждани в духовността.
Когато днес човекът говори за духовното, той говори най-вече за абстрактни мисли; те са духовното за него. И ако тези мисли са твърде тънки, редки, за него остават още само думите и той написва една "Критика на говора, на езика", както е сторил това Фритц Маутнер. Чрез една такава критика на езика човек стига до възможността да направи да се изпари напълно в само абстрактните мисли духът, който и без това вече е достатъчно изтънял. Проникнатата от инстинктивното ясновиждане наука на посвещението виждаше духовното не в абстрактните мисли. Тя виждаше духовното във форми, в това, което е образно, което само можеше да говори, да звучи.
Чрез това, че духовното беше виждано в нещо живо, също физическото, костта, кръвта можеха да бъдат виждани в духовността.
В науката на посвещението не съществуваха тези мисли, тази представа за скелета, които днес хората имат. Днес този скелет е нещо, който се разглежда като нещо изградено от един изчисляващ архитект за анатома или за физиолога. Но скелетът не е нещо подобно. Както видяхте, скелетът е изграден чрез това, че минералните вещества биват доведени до състоянието на топлинния етер, че в топлинния етер действуват силите на духовните йерархии и след това от него се образуват формите на костите.
към текста >>
Както видяхте, скелетът е изграден чрез това, че минералните вещества биват доведени до състоянието на топлинния етер, че в топлинния етер действуват силите на духовните йерархии и след това от него се образуват формите на
кост
ите.
Тя виждаше духовното във форми, в това, което е образно, което само можеше да говори, да звучи. Чрез това, че духовното беше виждано в нещо живо, също физическото, костта, кръвта можеха да бъдат виждани в духовността. В науката на посвещението не съществуваха тези мисли, тази представа за скелета, които днес хората имат. Днес този скелет е нещо, който се разглежда като нещо изградено от един изчисляващ архитект за анатома или за физиолога. Но скелетът не е нещо подобно.
Както видяхте, скелетът е изграден чрез това, че минералните вещества биват доведени до състоянието на топлинния етер, че в топлинния етер действуват силите на духовните йерархии и след това от него се образуват формите на костите.
към текста >>
Така описва днешният анатом, днешният природоизследовател
кост
ите, като че те никак не сочат към нещо; те сочат обаче към техния произход от духовното.
Следователно който може да гледа правилно скелета, на него той разкрива своя духовен произход. И положението е действително такова, че онзи, който гледа скелета в неговата днешна форма, искам да кажа във формата, в която го гледа днешната наука, прилича на човек, който казва: Тук аз имам една напечатана страница, върху нея се намират буквени форми. Той описва тези форми на буквите, но не чете, защото не може да чете. Той не свързва това, което се изразява в буквите, с това, което стои на тяхната основа; той описва само формите на буквите.
Така описва днешният анатом, днешният природоизследовател костите, като че те никак не сочат към нещо; те сочат обаче към техния произход от духовното.
към текста >>
Защото човек трябва да може да гледа това, което при човека се превръща от духа в нещо физическо по посочения начин, и той трябва да може да понася това, че в
кост
ите живее студенина, морална студенина във физическото копие, че в кръвта живее във физическото копие морална омраза.
Когато човек иска да има такива виждания, той трябва всъщност да си усвои един друг начин на усещането и на чувствуването, различен от този, от който той се нуждае за физическия свят.
Защото човек трябва да може да гледа това, което при човека се превръща от духа в нещо физическо по посочения начин, и той трябва да може да понася това, че в костите живее студенина, морална студенина във физическото копие, че в кръвта живее във физическото копие морална омраза.
Човек трябва да се научи така да се каже отново да гледа тези неща напълно обективно.
към текста >>
Кост
та може да бъде
кост
само чрез това, че тя мрази калциевия карбонат и калциевия фосфат, когато те се явяват минерални, оттегля се от тях, свива се в самата себе си и става нещо различно от калциевия карбонат и калциевия фосфат, които се намират навън в природата.
Спомнете си все пак за факта, който аз споменах, че в цветовете на растенията виждаме нещо като една разделена на много части съвест на човека. Това, което се намира там навън, е един вид образ на нашето душевно естество. Това, което имаме първо в нашата вътрешност, това са сили, които само не изглеждат да са сродни на външната природа.
Костта може да бъде кост само чрез това, че тя мрази калциевия карбонат и калциевия фосфат, когато те се явяват минерални, оттегля се от тях, свива се в самата себе си и става нещо различно от калциевия карбонат и калциевия фосфат, които се намират навън в природата.
И човек трябва да може да се издигне до възгледа, че, за да може човекът да има една физическа форма, че именно в неговото физическо естество трябва да има омраза и студенина.
към текста >>
Ако нашите
кост
и имат определена твърдост, това е добре за тях, те имат тази твърдост като едно физическо копие на духовната студенина.
Видите ли, тук нашите думи добиват, бих могъл да кажа, едно вътрешно значение.
Ако нашите кости имат определена твърдост, това е добре за тях, те имат тази твърдост като едно физическо копие на духовната студенина.
Ако нашата душа има определена твърдост, това не е добре за социалния живот. Физическото естество трябва да бъде именно различно от неговото душевно естество. В това се крие именно възможността, човекът да бъде човек, че неговото физическо естество е различно от неговото душевно-духовно естество. Това физическо естество на човека е също така различно от заобикалящата физическа природа. На това почива необходимостта на преобразуването, за което аз говорих.
към текста >>
147.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И от това впоследствие постепенно възникват животните с
кост
и, съдържащи варовик.
Образува се варовикова мъгла и от друга страна, варовиков дъжд. В развитието на Земята е имало период, когато това, което днес е просто изпарение на вода и дъжд, се е състояло от варовикова субстанция, издигала се е и отново е падала надолу, издигала се е и се е спускала. И тук възниква нещо своеобразно: варовикът проявява особена притегателна сила по отношение на тази желеобразна, на тази хрущялоподобна маса, той я пронизва, пропива я със себе си. И чрез земните сили, заключени в него - казах ви, че в него са затворени земни сили, - той разтваря цялата желеобразна маса, която се е образувала под формата на коагулирал белтък. Варовикът взима от небето това, което небето е образувало в белтъчната атмосфера, и го пренася близо до Земята.
И от това впоследствие постепенно възникват животните с кости, съдържащи варовик.
Това е нещо, което се развива в късното лемурийско време.
към текста >>
Ако тази твърдост на сегашния дъб сравните с тези, бих казал, в благоухание възникващи, в благоухание изчезващи, оживяващи в атмосферата подобно на сенки, уплътняващи се, отново изчезващи растителни образувания, или ако сравните (да вземем очебийните случаи) днешния хипопотам или слон, с тяхната дебела кожа, или други живеещи в телесност същества, със съществата от тогавашните времена, излизащи от общия белтък в качеството на коагулирал белтък, които после включват варовика и в малко по-уплътнен вид се стягат във вид на намек за
кост
и в животинското на Земята - трябва да употребя повече прилагателното: в «животинското» на Земята, - когато погледнете всичко това, обръщайки внимание на тази сегашна плътност, бих могъл да кажа, слоновост на Земята в сравнение с това, което е било някога, тогава няма да се съмнявате повече в това, че връщайки се още далеч назад, се стига до нещо все по-мимолетно.
И ако сега си представите, че се връщате към още по-ранни времена, тогава всичко става още по-мимолетно, неясно. Да разгледаме това грандиозно, величествено зрелище, което ви описах: тези неопределени, подобни на восък кремъчно-киселинни образувания, в които се показват образци от растителния свят, всмукващи мекото белтъчно вещество с мека белтъчна субстанция, образуващи по такъв начин в земното обкръжение раззеленяващото се и увяхващо - него наблюдаваме отдолу нагоре. Помислете за тези неща и ще си кажете: в сравнение с днешните растения, израстващи от твърди корени с твърди листа от Земята, или в сравнение с днешните дървета с техните силни стволове, това са мимолетни образувания. Колко мимолетно е това в сравнение с днешния дъб, който наистина сам не се гордее със своята твърдост, но с която обикновено се гордеят околните жители, сравняващи себе си в своята честа слабост с твърдостта на дъба!
Ако тази твърдост на сегашния дъб сравните с тези, бих казал, в благоухание възникващи, в благоухание изчезващи, оживяващи в атмосферата подобно на сенки, уплътняващи се, отново изчезващи растителни образувания, или ако сравните (да вземем очебийните случаи) днешния хипопотам или слон, с тяхната дебела кожа, или други живеещи в телесност същества, със съществата от тогавашните времена, излизащи от общия белтък в качеството на коагулирал белтък, които после включват варовика и в малко по-уплътнен вид се стягат във вид на намек за кости в животинското на Земята - трябва да употребя повече прилагателното: в «животинското» на Земята, - когато погледнете всичко това, обръщайки внимание на тази сегашна плътност, бих могъл да кажа, слоновост на Земята в сравнение с това, което е било някога, тогава няма да се съмнявате повече в това, че връщайки се още далеч назад, се стига до нещо все по-мимолетно.
към текста >>
148.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Варовиците се издигат нагоре, пронизват това, което се е сгъстило в течния белтък, изпълват го по такъв начин, че то получава
кост
ното в качеството на съдържание и ние имаме формиране на животинското царство в хода на земното развитие.
Знаем, че в Земята вече е налице, като съществено за този етап от земното формиране, всичко, което намираме във варовиците, срещащи се в Юра. Във варовиковите планини, във варовиковите слоеве на Земята имаме това, което искаме да разгледаме тук. А Земята я обкръжава това, което вчера нарекохме течен белтък. И ние знаем, че космическите сили действат в този течен белтък по такъв начин, че той се сгъстява в определени форми. Слушали сме, че на този етап от земното формиране това е имало място в усилена степен и то е същото, което имаме днес, когато се издигат изпаренията след дъжд и после падат долу във вид на вода.
Варовиците се издигат нагоре, пронизват това, което се е сгъстило в течния белтък, изпълват го по такъв начин, че то получава костното в качеството на съдържание и ние имаме формиране на животинското царство в хода на земното развитие.
Това животинско царство до някаква степен, благодарение на духовното, което живее във варовиците, се сваля долу от още белтъкообразната атмосфера.
към текста >>
Това образуване, което разглеждаме тук, когато варовикът изпълва сгъстения белтък, прави го
кост
ен и хрущялен, това, което тук се образува, се възприема сякаш в ушите, чуваемо.
Но как ги чувства в себе си? Виждате ли, описаното като издигане на варовиковото, съединяването на варовиковото със сгъстения белтък и отново слизането, свалянето на животинските същества на Земята, всичко това човек го преживява по такъв начин, че той го чува. Човек вътрешно го преживява. Трябва само да си представите: човек го преживява вътрешно. Той го чува.
Това образуване, което разглеждаме тук, когато варовикът изпълва сгъстения белтък, прави го костен и хрущялен, това, което тук се образува, се възприема сякаш в ушите, чуваемо.
Мировата тайна става чуваема. В този спомен, в това металическо пораждане на спомените действително се възприема миналото на Земята така, че описаното се чува, възприема се като звук. И вътре в звученето тъкат и живеят мировите събития.
към текста >>
Това е ужасно - да се разглежда просто като форма това, което стои пред нас като наш гръбначен стълб с чудесно образувани, наложени един върху друг прешлени, с ребра, излизащи от гръбнака, извиващи се и завиващи напред, с чудесно изразен преход на гръбначните прешлени в черепните
кост
и, с по-сложно възприемаемото съчленение на ребрата, обхващащи гърдите с еднообразно оформени дъги, а след това рязко разчленявайки се, преобразуващи се в
кост
ите на ръцете и краката.
Какво си казват, когато гледат този скелет, имайки вътрешна връзка с природната и духовна същност на този скелет. Тогава си казват: не просто гледай това.
Това е ужасно - да се разглежда просто като форма това, което стои пред нас като наш гръбначен стълб с чудесно образувани, наложени един върху друг прешлени, с ребра, излизащи от гръбнака, извиващи се и завиващи напред, с чудесно изразен преход на гръбначните прешлени в черепните кости, с по-сложно възприемаемото съчленение на ребрата, обхващащи гърдите с еднообразно оформени дъги, а след това рязко разчленявайки се, преобразуващи се в костите на ръцете и краката.
По отношение на тази тайна на скелета не можем да не си кажем съвсем определено и действително си казваме: Чуй всичко това; не просто гледай, а го чуй, чуй, как една кост се превръща в друга. Защото всичко това - говори.
към текста >>
По отношение на тази тайна на скелета не можем да не си кажем съвсем определено и действително си казваме: Чуй всичко това; не просто гледай, а го чуй, чуй, как една
кост
се превръща в друга.
Какво си казват, когато гледат този скелет, имайки вътрешна връзка с природната и духовна същност на този скелет. Тогава си казват: не просто гледай това. Това е ужасно - да се разглежда просто като форма това, което стои пред нас като наш гръбначен стълб с чудесно образувани, наложени един върху друг прешлени, с ребра, излизащи от гръбнака, извиващи се и завиващи напред, с чудесно изразен преход на гръбначните прешлени в черепните кости, с по-сложно възприемаемото съчленение на ребрата, обхващащи гърдите с еднообразно оформени дъги, а след това рязко разчленявайки се, преобразуващи се в костите на ръцете и краката.
По отношение на тази тайна на скелета не можем да не си кажем съвсем определено и действително си казваме: Чуй всичко това; не просто гледай, а го чуй, чуй, как една кост се превръща в друга.
Защото всичко това - говори.
към текста >>
Тук именно се чувства връзката между тази живееща във варовика
кост
на система, като скелет, и това, което е звучало някога на човека от тъчащата Вселена, звучало е като мирова тайна и едновременно като негова собствена тайна.
Ще си позволя тук една лична забележка. Нещо съвършено чудесно се представя пред човек, който, имайки усет за такива неща, влиза в кабинет или музей по естествена история. Защото това е някаква чудна сбирка от инструменти за грандиозен оркестър, която симфонично звучи по най-прекрасен начин, когато влезете в подобен музей. Веднъж усетих това особено дълбоко, когато посетих музей в Триест и там, в резултат на особеното разположение на скелетите на животните, направено инстинктивно, действително една след друга звучаха на единия край на животните лунните тайни, а на другия край на животните - слънчевите тайни. И всичко като цяло беше пронизано от звучащо Слънце и звучащи планети.
Тук именно се чувства връзката между тази живееща във варовика костна система, като скелет, и това, което е звучало някога на човека от тъчащата Вселена, звучало е като мирова тайна и едновременно като негова собствена тайна.
към текста >>
149.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Впрочем не по различно е и с
кост
ите; но те са минерални.
И всичко това се изправяло пред съзнанието на хибернийския ученик. Той получавал тогава също и впечатление, че това желеобразно течно е само временно състояние на организацията на Луната, каквото е било в определени епохи в тази древна организация на Луната, където вътре в желеобразното се показвало нещо, биващо физически значително по-твърдо, отколкото днешните твърди предмети. И все пак това не е било минерално в смисъла, в който са такива днешните смарагди, корундът или елмазът, но това е било нещо твърдо, рогово. Минералното в днешния смисъл на думата, кристалообразно и т.н. тогава не е съществувало; а това, което е било минералоподобно, твърдо, рогообразно, е имало форми, показващи, че то е било отделено от органичната дейност, както днес говорят не за кристализиране на рогата на кравата, а се знае, че те са израснали от нейния организъм, или пък рогата на елена или други подобни.
Впрочем не по различно е и с костите; но те са минерални.
Следователно тогава е съществувало минералоподобното, образувало се от органичното.
към текста >>
Там не са се усещали като плът и кръв, като
кост
и и нерви; усещали са се като някакъв организъм от топлина, но топлина в друга топлина, планетарна сатурническа топлина.
След това, когато ученика са го довеждали до състояние, да се усеща само във външните си сетива, той преживявал сякаш отхвърляне на целия свой организъм, така че живеел само в своите очи, в своя слухов апарат, в цялото свое осезание, тогава той възприемал това, което описах в моята книга «Въведение в тайната наука» като живот на Сатурн, като битие, когато е плувал и се е реел в топлинния елемент, в диференцирания в себе си топлинен елемент.
Там не са се усещали като плът и кръв, като кости и нерви; усещали са се като някакъв организъм от топлина, но топлина в друга топлина, планетарна сатурническа топлина.
Топлината са възприемали, когато външната топлина е имала друга степен от вътрешната. Реене в топлината, живот, благодарение на топлината, отделяне на топлина в топлината - това е било сатурновото битие.
към текста >>
150.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
В областта, където главата не е затворена от
кост
и, а се отваря надолу, по направление към сърцето, към гърдите, преживявали отражение на това, което от Земята се издига в атмосферата.
Обаче изразът: към Луната, към сребърното сияние на лунната светлина, в което иска да се изкъпе Фауст, този израз с още по-голяма дълбочина са произнасяли някои изследователи в периода между десетото и петнадесетото столетие, когато духовете на природата са разказвали някои неща за тайната на въглерода-сребро, интимно свързана с човека. Защото какво е било това, което са узнавали едновременно с такива тайни в тези древни времена? Тогава са узнавали не само как златото е свързано със Слънцето, но и как действа златото в човека, как действат в човека среброто и въглеродът, и как другите, родствени с планетите метали, действат в човека. Но в тези древни времена това се е преживявало в циркулацията на кръвта; съзнателно са преживявали течението, струенето на кръвта през главата, усещайки в образ цялата Земя, когато действително са усещали течението на кръвта през главата.
В областта, където главата не е затворена от кости, а се отваря надолу, по направление към сърцето, към гърдите, преживявали отражение на това, което от Земята се издига в атмосферата.
По такъв начин в узнаваното от Космоса преживявали вътрешно преобразяващото се в човека. И при това преминаване през всички органи следвали планетите. Тук се установявало това, което по такъв проникновен начин се казва при Гьоте в редовете за Мефистофел: Кръвта е съвсем особен сок. Защото кръвта в своята метаморфоза отразява тези великолепни метаморфози от въглерод в сребро. Всичко това живее също в човешката кръв.
към текста >>
151.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
В сегашно време главата е оградена с твърдите
кост
и на черепа, закрита е отгоре, от двете страни и отзад.
Цялата Земя се е преживявала от човека през тези древни времена като нещо живеещо в главата му.
В сегашно време главата е оградена с твърдите кости на черепа, закрита е отгоре, от двете страни и отзад.
Но тя има някои изходи; има свободно отвърстие долу по направление на гърдите (виж рис. на стр. 4 в дясно). И особено важно за човека от древните времена е било да усеща, как главата му се отваря относително безпрепятствено по направление към гърдите. Този човек е усещал вътрешната конфигурация на главата като отражение на Земята.
към текста >>
152.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Той изучавал, как в
кост
ите на човешкото същество живее земният елемент и как в циркулацията на кръвта и във всичките му течности и сокове живее водният елемент.
Но всичко това, което ви описах, е било не повече от отправна точка за учението, което Аристотел предал на Александър. Това учение изцяло се отнасяло до вътрешното преживяване. Бих могъл накратко да го опиша примерно така: Александър се учел от Аристотел да разбира това, как земният, водният, въздушният и огнен елемент, живеещи извън човека в заобикалящия свят, живеят също вътре в самото човешко същество, във връзка с което, то се явява микрокосмос.
Той изучавал, как в костите на човешкото същество живее земният елемент и как в циркулацията на кръвта и във всичките му течности и сокове живее водният елемент.
Въздушният елемент се проявява във всичко, което се отнася до дишането и динамиката на дишането - речта, а огненият елемент живее в мислите на човека. Александър притежавал още и съзнателно виждане на живота в елементите. И ръка за ръка с това преживяване на живота в елементите вървяло също и преживяването на близко и интимно отношение към Земята. В наши дни, пътешествайки на изток, запад, север и юг, ние не забелязваме какво при това се устремява в нашето същество (защото забелязваме само това, което възприемат нашите сетивни органи). Така, ние виждаме само това, което възприемат наличните в нас твърди (земни) субстанции, а не това, което възприемат другите стихии, присъстващи в нашия организъм.
към текста >>
153.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Твърдите
кост
и, течащата кръв, въздушното дихание - нито в едно от тях аз не внасям своята душевна природа, а само в елемента топлина".
По-нататък, учениците, които идвали в тези скромни обители, където живеели такива розенкройцерски учители, отрано се подготвяли по такъв начин, който им се струвал често съвсем неуместен и в очите им изглеждал много чудноват. На тях им намеквали по един или друг начин – често уж случайно: вие трябва да търсите, къде вашата собствена духовна природа се свързва с духовния Космос. И ако ученикът е можел да побере указанията, за които ви говорих, той казвал на учителя: "Аз отнасям със себе си най-голямата утеха на Земята. Защото във вашата демонстрация на това, че земният човек има в топлината своята собствена стихия, вие ми показахте възможността да обединя моята физическа природа с душата и духа.
Твърдите кости, течащата кръв, въздушното дихание - нито в едно от тях аз не внасям своята душевна природа, а само в елемента топлина".
към текста >>
154.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
А сега трябва да помислите: Ако това, което е изобразено схематично, е главата на човека, а това останалата част на организма, то в първите седем години от живота всичко, което е в останалия организъм, мускули,
кост
и и т.
А сега трябва да помислите: Ако това, което е изобразено схематично, е главата на човека, а това останалата част на организма, то в първите седем години от живота всичко, което е в останалия организъм, мускули, кости и т.
н., се е образувало от импулсите на главата. Главата изпраща тези сили в организма. Всяка кост е така образувана, както тя трябва да бъде образувана от главата. Ако поради начина на земния живот, както описах, главата сега има тенденцията да развие силно сродство със силите на Земята, какво става тогава? Тогава, още през ембрионалния живот чрез благоволението на главата ще бъдат протежирани земните сили; предимно те ще бъдат изпращани в изграждането на човека също и по-късно, до смяната на зъбите.
към текста >>
Всяка
кост
е така образувана, както тя трябва да бъде образувана от главата.
А сега трябва да помислите: Ако това, което е изобразено схематично, е главата на човека, а това останалата част на организма, то в първите седем години от живота всичко, което е в останалия организъм, мускули, кости и т. н., се е образувало от импулсите на главата. Главата изпраща тези сили в организма.
Всяка кост е така образувана, както тя трябва да бъде образувана от главата.
Ако поради начина на земния живот, както описах, главата сега има тенденцията да развие силно сродство със силите на Земята, какво става тогава? Тогава, още през ембрионалния живот чрез благоволението на главата ще бъдат протежирани земните сили; предимно те ще бъдат изпращани в изграждането на човека също и по-късно, до смяната на зъбите. Силите на Земята ще бъдат твърде много предпочитани и резултатът ще бъде,
към текста >>
Това означава, че той получава големи здрави
кост
и, получава например много широки плещи, ребрата са добре развити.
че един такъв човек особено силно ще развие това, което зависи от земните сили.
Това означава, че той получава големи здрави кости, получава например много широки плещи, ребрата са добре развити.
Всичко носи характера на нещо добре развито. Обаче от всичко това виждате, как вниманието от предния земен живот е пренесено в настоящия земен живот, как се изгражда организмът. Всичко това пространствено изхожда от главата, но всъщност от душата и духа. Защото във всички тези изграждащи сили участват душата и духът, и поради това ние винаги можем да насочим погледа си към душевно-духовното. Оттам при такива хора виждаме, че главата е станала сродна със Земята чрез обстоятелствата от предишния земен живот, каквито ви описах.
към текста >>
Следователно при човека, който се развива така, ние виждаме, че
кост
ите му са силни и здрави.
Следователно при човека, който се развива така, ние виждаме, че костите му са силни и здрави.
И особеното е, че когато от предходния земен живот в настоящия действат такива сродни със Земята сили, тогава косата израства много бързо. Така че при деца, чиято коса израства много бързо, трябва винаги да свързваме това с техния изпълнен с внимание живот от миналото земно съществуване. Човекът оформя своето тяло в следващия земен живот чрез едно морално-духовно поведение от предишния си земен живот.
към текста >>
При един човек, чиято карма е такава, каквато описах, - че от една особено силна склонност внимателно да се наблюдава живота, в следващия земен живот той получава силно развити
кост
и, добре развити мускули, - при такъв човек ние ще видим, как той смело крачи в живота.
Ние винаги ще намерим потвърждение за това, как духовно-душевното участва в образуването на човека.
При един човек, чиято карма е такава, каквато описах, - че от една особено силна склонност внимателно да се наблюдава живота, в следващия земен живот той получава силно развити кости, добре развити мускули, - при такъв човек ние ще видим, как той смело крачи в живота.
Чрез това той същевременно е усвоил естествената сила за един изпълнен със смелост живот.
към текста >>
Кост
ите остават неразвити, косите растат бавно, човек често пъти има крака, изкривени във формата на О или на Х.
Както виждате, разглеждането на кармата има също определено значение за това, как човек застава в живота си по отношение на бъдещето. В крайна сметка, когато свързваме настоящия земен живот с минали земни съществувания това е задоволяване на жаждата за знание, но не само на жаждата за знание. Защото, когато погледнем с известно познание нашия настоящ земен живот, ние можем да се подготвим за следващия земен живот. Ако преминаваме така бързо и повърхностно през живота, ако не ни интересува нищо, тогава можем да бъдем сигурни, че в следващия земен живот ще бъдем страхливци. Но това се получава отново поради факта, че когато незаинтересуваната същност на един лишен от внимание човек се свързва слабо със заобикалящата го среда, в следващия земен живот организацията на главата не добива никакво сродство със земните сили.
Костите остават неразвити, косите растат бавно, човек често пъти има крака, изкривени във формата на О или на Х.
към текста >>
По отношение на това, което можем да видим, когато повдигнем една част от
кост
ния строеж на главата и погледнем там кръвообращението, виждаме, че то съвсем не се отнася към главата, а главата трябва да бъде разглеждана като почиващ орган, където едното лежи до другото.
Тази ритмична система в човека не се изразява в едно спокойно състояние, а в постоянна и непрекъсната подвижност и тази разлика трябва точно да се има предвид. Ние най-добре разглеждаме главата на човека като една завършена, затворена, спокойна форма, ние разглеждаме също и нейната вътрешност, например отделните части в мозъка, как те стоят спокойно една до друга. Ние не научаваме нищо за главата, когато например чрез анатомията или физиологията се запознаваме с кръвообращението в главата, защото това, което кръвообращението извършва в главата, съвсем не се отнася към главата, то се отнася само към това, което главата използва като ритъм. В това отношение главата е точно такава, каквото е кръвообращението.
По отношение на това, което можем да видим, когато повдигнем една част от костния строеж на главата и погледнем там кръвообращението, виждаме, че то съвсем не се отнася към главата, а главата трябва да бъде разглеждана като почиващ орган, където едното лежи до другото.
към текста >>
155.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Това е устроено по следния начин: Етерното тяло на човека навсякъде е свързано с физическото чрез мускули,
кост
и, нерви.
Да вземем обикновеното дневно състояние в живота на човека. Да приемем, че това е физическото тяло /рис.4 а отвън светло/, че това е етерното тяло /щриховка лилаво/, и че това е духовно-душевното естество /змиеобразна вътрешна щриховка, жълто/.
Това е устроено по следния начин: Етерното тяло на човека навсякъде е свързано с физическото чрез мускули, кости, нерви.
Навсякъде са налице тези връзки от етерното тяло към физическото тяло. За да имате едно сравнение, представете си, че имате един шуплест глинен съд и наливате в него течност. Течността изпълва шуплите на този шуплест съд от глина. Следователно течността е преминала в шуплестия глинен съд.
към текста >>
Така при имагинативното познание човекът се намира вътре в своето физическо тяло, но етерното тяло не преминава в мускулите, в
кост
ите и т.
Но може да бъде и така, че вие нямате един шуплест глинен съд, а един такъв, който не приема в себе си нищо от течността; тогава течността ще бъде само вътре в съда и не ще има никаква връзка със стените, с вътрешността на стените на глинения съд.
Така при имагинативното познание човекът се намира вътре в своето физическо тяло, но етерното тяло не преминава в мускулите, в костите и т.
н.. Така че тогава мога да нарисувам това така: Физическото тяло /виж рис.4 в/, сега обаче етерното тяло остава само за себе си и вътре се намира духовно-душевното естество на човека. Етерното тяло е вътре във физическото, но то е отделено от него. Последствието от това отделяне трябва естествено да бъде достигането до възприятие, когато човек отново се връща в старото състояние. Ето защо е естествено, че когато действително се старае да се освободи от физическото тяло и въпреки това остава вътре в него, какъвто е случаят при имагинативното познание, човек се чувствува не само изморен, но той се чувствува тежък, той силно усеща своето физическо тяло, защото отново трябва да проникне в него.
към текста >>
156.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
ския орден в цивилни
кост
юми, са извънредно надарени хора.
ския орден в цивилни костюми, са извънредно надарени хора.
И понеже през онова време в края на училищната година аз се занимавах много повече да чета програмните статии на учителите, отколкото училищните книги през училищната година, с голямо усърдие прочитах онова, което тези цистерциенски учители пишеха като тяхна собствена мъдрост в училищната програма на тази гимназия от Винер-Нойщадт. Накратко казано, цистерциенският орден ми беше близък. И без съмнение, ако бих отишъл да уча в гимназията на цистерциенския орден - това са естествено предположения, които човек може да направи само за изясняване на нещата - аз самопонятно бих станал цистерциенцер.
към текста >>
157.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Така че същественото върху нашата Земя не е онова, което се намира в царствата на природата, не е онова, което носим в
кост
ите и в мускулите, защото те са съставени от това, което е било отделено и което ние отново сме приели в нашите тела; а същественото са нашите души.
После това се разви по-нататък. От топлината бе отложен въздухът, отложена, отделена бе водата, отложена бе твърдата материя; всичко това, което е отложено по този начин, са само остатъци, които са били отделени, изхвърляни от човеците, за да постигнат те тяхното развитие. Всичко, което е твърдо минерално, принадлежи към нас, то е само изостанал остатък, също и течната материя, също и въздухът.
Така че същественото върху нашата Земя не е онова, което се намира в царствата на природата, не е онова, което носим в костите и в мускулите, защото те са съставени от това, което е било отделено и което ние отново сме приели в нашите тела; а същественото са нашите души.
И всичко друго е всъщност повече или по-малко привидност или остатъчен продукт и нещо подобно.
към текста >>
158.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Понеже то е само образ, може да се изпълни с по-гъста материя, с
кост
ен материал.
През втората половина от пребиваването ни в слънчевата сфера, се преоформя една част от онова, което е станало човешка реалност чрез работата през слънчевия ни живот, така че в известна степен неговият характер става картинен, образен. Човекът най-напред се формира така, че в своя организъм би трябвало да бъде само добро същество. Тогава обаче, една част от това, което се формира в човека, през втората половина на слънчевото съществуване не се формира като една реалност, а само като картинен образ, така че ние продължаваме пътя си през слънчевата сфера частично като духовна реалност, частично като образ. От това, което е реалност произлиза основата на нашето тяло в бъдещето земно съществуване. В това, което е само образ, само картина, се създава основата за нашата глава.
Понеже то е само образ, може да се изпълни с по-гъста материя, с костен материал.
Но същевременно се прибавя част, която е образ, която не е духовна реалност, а образ. Присъединява се това, което тук на Земята ние изживяваме като отзвук от този образ. Това, което иска да бъде нашият стомах, нашият черен дроб и т. н., това ние изживяваме като природна необходимост. Това, което се намира в нас като морален импулс, тук на Земята ние го изживяваме духовно, това което изживяваме духовно, което прозвучава от нашата съвест като морален импулс, според своето устройство то се изгражда като картина, като образ в слънчевите зародишни заложби в човека.
към текста >>
159.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Тук се касае за констатирането на обективни факти и въпреки, че
кост
ва усилия, всъщност човек с голяма вероятност за истинност може да прозре личностите, които лично някак си не му са близки и симпатични.
Вие виждате, че особено сатурновата карма въздейства много надълбоко. Тук искам да насоча погледа към една индивидуалност, която в предишна инкарнация наистина беше един посветен. В този случай говоря напълно обективно, понеже употребих много усилия да разкрия истината, която искам да изнеса, понеже индивидуалността, в нейното ново въплъщение изобщо не ми беше симпатична, до днес не ми е симпатична.
Тук се касае за констатирането на обективни факти и въпреки, че коства усилия, всъщност човек с голяма вероятност за истинност може да прозре личностите, които лично някак си не му са близки и симпатични.
Искам да насоча погледа ви към една индивидуалност, която в един минал земен живот наистина беше един посветен и то посветен в мистерии, които са нещо велико и мощно в историята на развитието на човечеството, един посветен в ирландските мистерии, в мистериите на Хиберния, за които загатнах в моята мистерийна драма. В тези мистерии трябваше да се изживеят много неща, преди някой да достигне до онази степен на познанието, която трябваше да се достигне точно в тези ирландски мистерии. Там този, който искаше да бъде посветен, първо от една страна трябваше да изживее всичко това, което може да се таи в душата като съмнение към великите истини. Ученикът беше възпитаван точно за това, да може да се съмнява във всичко, в което е било възможно да се съмнява, да може да се съмнява точно във великите истини. И чак когато в душата си той е изживял всичко възможно като болки, вътрешна трагика, подтиснатост, бих искал да кажа, вътрешна премазаност, - всичко, което може да се преживее като съмнение във върховните истини, тогава той е бил довеждан, първоначално картинно имагинативно, а после в духовна реалност до действителното схващане на истината.
към текста >>
160.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Тази представа тогава потъва надолу в неопределеното и с обикновеното съзнание аз не знам нищо как в моите нерви, в моите мускули, дори в моите
кост
и навлиза това, което се съдържа в това «аз искам».
А пък нашата воля още повече! Да, какво знаем в нашето съзнание за нещо, за което казваме: - Сега аз искам това! - Когато искам да докосна нещо, първо имам представата, че искам да го взема.
Тази представа тогава потъва надолу в неопределеното и с обикновеното съзнание аз не знам нищо как в моите нерви, в моите мускули, дори в моите кости навлиза това, което се съдържа в това «аз искам».
Когато си представя, че искам да взема часовника, какво знам аз в обикновеното си съзнание как това достига до моята ръка и моята ръка тогава го хваща? Аз го виждам едва като сетивно възприятие от движението и чрез една представа разбирам какво се случва. Какво лежи между тези две впечатления проспивам с обикновеното си съзнание, точно както проспивам през нощта каквото изживявам в духовния свят. До съзнанието ми не достига нито едното, нито другото. Така че ние можем да кажем: - През будния ни живот ние имаме всъщност три съвсем различни състояния на съзнанието.
към текста >>
161.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Но нека да приемем, че това, което тежи кармически над един човек, е нещо много силно, че то не може да чака до тази възраст, когато астралното тяло отслабва, понеже в старостта мускулите и
кост
ите вече стават чупливи.
Вижте, човек може да е направил или мислил нещо в един земен живот, което е от голямо значение. Нека предположим, че някой човек, който днес живее на Земята е направил през предишен земен живот нещо много важно. Това, което е кармически резултат, то не живее в тялото, което човек е получил от родителите, не и в етерното тяло, което получава първо от тях, а живее в астралното тяло и в аза; то живее в това, което излиза навън от физическото и етерното тяло.
Но нека да приемем, че това, което тежи кармически над един човек, е нещо много силно, че то не може да чака до тази възраст, когато астралното тяло отслабва, понеже в старостта мускулите и костите вече стават чупливи.
Да приемем, че нормалният живот на човека трае седемдесет години. В тези седемдесет години, през които човекът обикновено може да живее на Земята, също и астралното тяло и азът преминават през едно развитие. Астралното тяло при детето е такова, че то въздейства силно, може мощно да въздейства върху целия физически и етерен организъм; в известна степен при детето то може да работи в мускулите и костите. В старостта то не може да го прави, тогава астралното тяло относително отслабва. Азът става по-силен, но той се отдръпва в по-слабото астрално тяло и така той също действа по-слабо.
към текста >>
Астралното тяло при детето е такова, че то въздейства силно, може мощно да въздейства върху целия физически и етерен организъм; в известна степен при детето то може да работи в мускулите и
кост
ите.
Нека предположим, че някой човек, който днес живее на Земята е направил през предишен земен живот нещо много важно. Това, което е кармически резултат, то не живее в тялото, което човек е получил от родителите, не и в етерното тяло, което получава първо от тях, а живее в астралното тяло и в аза; то живее в това, което излиза навън от физическото и етерното тяло. Но нека да приемем, че това, което тежи кармически над един човек, е нещо много силно, че то не може да чака до тази възраст, когато астралното тяло отслабва, понеже в старостта мускулите и костите вече стават чупливи. Да приемем, че нормалният живот на човека трае седемдесет години. В тези седемдесет години, през които човекът обикновено може да живее на Земята, също и астралното тяло и азът преминават през едно развитие.
Астралното тяло при детето е такова, че то въздейства силно, може мощно да въздейства върху целия физически и етерен организъм; в известна степен при детето то може да работи в мускулите и костите.
В старостта то не може да го прави, тогава астралното тяло относително отслабва. Азът става по-силен, но той се отдръпва в по-слабото астрално тяло и така той също действа по-слабо. Но именно на астралното тяло се дължи, че през старостта не може повече истински да се работи в мускулите и в костите. Представете си, че някой, който живее сега през двадесетото столетие, преди е живял в четиринадесето, или в единадесето столетие. Но когато е живял през единадесето столетие, той е направил нещо много тежко, нещо, което е оставило много силни отпечатъци в астралното тяло.
към текста >>
Но именно на астралното тяло се дължи, че през старостта не може повече истински да се работи в мускулите и в
кост
ите.
Да приемем, че нормалният живот на човека трае седемдесет години. В тези седемдесет години, през които човекът обикновено може да живее на Земята, също и астралното тяло и азът преминават през едно развитие. Астралното тяло при детето е такова, че то въздейства силно, може мощно да въздейства върху целия физически и етерен организъм; в известна степен при детето то може да работи в мускулите и костите. В старостта то не може да го прави, тогава астралното тяло относително отслабва. Азът става по-силен, но той се отдръпва в по-слабото астрално тяло и така той също действа по-слабо.
Но именно на астралното тяло се дължи, че през старостта не може повече истински да се работи в мускулите и в костите.
Представете си, че някой, който живее сега през двадесетото столетие, преди е живял в четиринадесето, или в единадесето столетие. Но когато е живял през единадесето столетие, той е направил нещо много тежко, нещо, което е оставило много силни отпечатъци в астралното тяло. Сега това е останало като резултат вътре в астралното тяло. Когато човекът отново дойде в двадесето столетие, той иска да го изживее, иска от астралното тяло да си даде импулсите да изживее това. Когато това, което идва от изживяното през единадесето столетие е така многозначително, че не се задоволява с едно слабо, остаряло астрално тяло, което едва движи краката напред, за да върши големи дела, тогава то трябва да използва едно астрално тяло в по-ранна възраст.
към текста >>
162.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
По отношение на тези две животни, на агнето и на вълка, номиналистите бяха казали: агнето не е нищо друго освен мускули,
кост
и, материя, вълкът също не е нищо друго освен мускули,
кост
и, материя.
Когато човек има разбиране за това, той си спомня за такива неща понякога по един твърде странен, чуден начин. През моите последни години във Виена аз се запознах между другото с един орденски свещеник, Винценц Кнауер, който е написал философското съчинение, което аз често пъти препоръчвам на антропософите да прочетат: "Главни проблеми на философията". В 19-то столетие той още се намираше в този спор между номиналисти и реалисти: той се стараеше да покаже на хората, да обясни на хората, че е глупост да се говори за номинализъм, и за целта беше избрал един много добър пример този пример се намира също в неговите книги но аз с дълбоко задоволство си спомням, как веднъж вървях с него из Виена през вътрешната улица Берингер ние говорихме върху номинализма и реализма как с целия си разсъдлив ентусиазъм, който имаше в себе си нещо забележително бих могъл да кажа: нещо от честната философия, докато другите философи бяха станали повече или по-малко нечестни спомням си, как той каза: аз винаги обяснявам на моите ученици, че онова, което живее като идея в нещата, има действителност, и обръщам вниманието върху едно агне и един вълк.
По отношение на тези две животни, на агнето и на вълка, номиналистите бяха казали: агнето не е нищо друго освен мускули, кости, материя, вълкът също не е нищо друго освен мускули, кости, материя.
Това, което е осъществено в агнето като форма, като идея на агнето в агнешкото месо: то е само едно име. "Агне" е само едно име, като идея то не е нещо действително. Същото е положението и при вълка: като идея той също не е нещо действително, а само едно име. Обаче ние лесно можем да оборим номиналистите, каза добрият Кнауер, защото достатъчно е само да им обясним: лишете вълка за известно време от всякаква друга храна и му давайте да яде само агнешко месо: щом "идеята" агне няма никаква действителност, щом тя е само едно нищо, само едно име, и щом материята в агнето е всичко, тогава вълкът би трябвало постепенно да се превърне в агне. Обаче той не се превръща в агне.
към текста >>
163.
7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Астралното виждане се е понижило до нашето еснафско-прозаично съзнание, което имаме в нормалния живот между събуждането и заспиването, когато виждаме само незначителната част от човека например, която е затворена в кожата като плът,
кост
и и кръвоносни съдове, което така, както днешното дневно съзнание може да го вижда, е една незначителна част от човека.
След това постепенно настъпи времето, което намери днес в развитието на човечеството своята връхна точка, което всъщност е днес свойствено на човечеството.
Астралното виждане се е понижило до нашето еснафско-прозаично съзнание, което имаме в нормалния живот между събуждането и заспиването, когато виждаме само незначителната част от човека например, която е затворена в кожата като плът, кости и кръвоносни съдове, което така, както днешното дневно съзнание може да го вижда, е една незначителна част от човека.
Съвсем понятно е, че въпреки това у мнозина се ражда стремежът да покрият тази незначителна част от човека с всякакви така наречени външни дрехи, за да представлява все пак нещо, докато в глъбините на подсъзнанието живее чувството, че все пак то е нещо незначително и принадлежи на светещото и сгряващо облекло на аурата, на астралната дреха, на съществото на Аза.
към текста >>
164.
5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
За този, който има чувство за формата, се установява сега не чрез някакво анатомическо разглеждане, а чрез едно чувствено разглеждане на скелета на главата и на скелета на тялото -, че единият е една метаморфоза на другия, че това, което са
кост
ите на главата можем да си го представим по форма така, щото винаги там, където се намира един хълм, този хълм също може да израсне, от друга страна там, където се намира един израстък, този израстък може да намалее, да изчезне, чрез просто преобразуване, чрез едно просто изменение ние можем фактически чрез изменение на формата да направим скелетът на главата да произлезе от останалия скелет на тялото и, до определена висока степен, останалият скелет да произлезе от този на главата.
Естествено това може да отиде по-далече и тогава стигаме до това, което днес изглежда на някои хора направо безсмислено, ужасно. Ние можем да разберем това; обаче ужасно е изглеждало на хората винаги това, което след това става за тях нещо самопонятно, след като известно време са свикнали с него. Когато разглеждате един човек достатъчно е само да го разглеждате по форма на неговия скелет -, Вие ще можете да добиете още чрез един съвсем повърхностен начин на разглеждане възгледа, че скелетът се състои от две силно диференцирани части днес не искаме да вземем под внимание друго: от скелета на главата, който е така да се каже само сложен отгоре, и от останалия скелет.
За този, който има чувство за формата, се установява сега не чрез някакво анатомическо разглеждане, а чрез едно чувствено разглеждане на скелета на главата и на скелета на тялото -, че единият е една метаморфоза на другия, че това, което са костите на главата можем да си го представим по форма така, щото винаги там, където се намира един хълм, този хълм също може да израсне, от друга страна там, където се намира един израстък, този израстък може да намалее, да изчезне, чрез просто преобразуване, чрез едно просто изменение ние можем фактически чрез изменение на формата да направим скелетът на главата да произлезе от останалия скелет на тялото и, до определена висока степен, останалият скелет да произлезе от този на главата.
Така щото можем да кажем: в главата е омагьосан целият човек. Даже когато пред нас имаме един скелет без глава, ние ще бъдем съблазнени, ако не искаме да спрем при сетивното гледане, да допълним при този скелет сетивно-свръхсетивно скелета на главата; ние ще бъдем съблазнени да направим щото видението на главата да произлезе от скелета. Има хора, които не могат да си представят това. Обаче невъзможно е в природата да се роди по някакъв начин скелетът на туловището без скелета на главата. За този, който не застава срещу природата със своето мислене само като абстрактен човек, а застава така, че носи в собственото си усещание същността на природата и не може да чувствува обекта на природата по друг начин, освен както това трябва да бъде, е самопонятно, че от скелета на тялото му се явява като едно видение също скелетът на главата.
към текста >>
165.
10. Дорнах, 9 април 1921 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Пътят трябва да бъде един нежен, един вътрешен път и той не трябва да бъде проскелетиран чрез абстрактни философски форми, нито от такива, които в хербартски смисъл са взети от мисленето на ума, нито от такива, които в смисъла на Густав Фехнер, са една
кост
на външното наблюдение на природата.
Така, мисля аз, ние се вживяваме от действителността в психологията на изкуствата.
Пътят трябва да бъде един нежен, един вътрешен път и той не трябва да бъде проскелетиран чрез абстрактни философски форми, нито от такива, които в хербартски смисъл са взети от мисленето на ума, нито от такива, които в смисъла на Густав Фехнер, са една кост на външното наблюдение на природата.
към текста >>
166.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 26 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Например
кост
ите, мускулите и т. н.
Но ако човек иска да разбере напълно тези думи, трябва да е наясно с различните видове състояния на материята, които съществуват на земята. Първо имаме твърдост. Тя се нарича окултно Земя. Но според окултиста това не е орна почва, а състояние на твърдостта. Всички твърди налични части на физическото тяло се наричат също Земя.
Например костите, мускулите и т. н.
После идва течността, която се нарича окултно Вода. Всичко, което е течно, се нарича Вода. Например кръвта. На трето място имаме газообразно състояние, наречено окултно Въздух.
към текста >>
167.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Здравото етерно тяло изглежда така, като че тези пет течения са неговата
кост
на структура, скелета му.
У всеки човек са скрити тези пет течения.
Здравото етерно тяло изглежда така, като че тези пет течения са неговата костна структура, скелета му.
Вие не трябва да предполагате обаче, че всичко отнасящо се за етерното тяло е вътре, защото, когато един човек се движи, например, теченията фактически минават през въздуха. Там Пентаграма е толкова подвижна, колкото е скелетът на човешкото физическо тяло. Така, когато окултно се говори за Пентаграма, като за фигура на човека, това не е нещо измислено, но всъщност окултистът в този случай говори, както анатомът говори за скелета. Тези фигури действително ги има в етерното тяло. Това е факт.
към текста >>
168.
Съдържание
GA_293 Общото човекознание
За родството между
кост
и и нерви. Рахитът.
Потокът на разрушението и потокът на съзиданието в природния свят. Как би изглеждала природата без човека. Човекът като предусловие за възникване на животинското царство. Човешките трупове като активен фактор в планетарната еволюция на Земята. „Без човешките трупове, Земята отдавна би била мъртва".
За родството между кости и нерви. Рахитът.
Геометрията като отражение на космическите движения. Възгледите на Едуард фон Хартман за самоунищожението на човешкия род. Човекът като арена, а не като зрител на космическите процеси и събития. За необходимостта от преобразяване на човешкото познание.
към текста >>
„душевна
кост
на система", формиране на говора.
За духовната организация на човека и жертвата, която тя непрекъснато изисква от него. Отново за „трите системи" в устройството на човешкото същество и невидимите връзки между тях. Окултната връзка между човешкия говор и главата. За т.н.
„душевна костна система", формиране на говора.
Съзнателното отношение към граматическите закономерности. За връзката между човешките крайници и сексуалността. Един не известен начин за обяснение на Питагоровата теорема. За необходимостта от непрекъснато обновяване на фантазията. Педантизмът и неговите последици в хода на обучението.
към текста >>
169.
3. Трета лекция, 23.08.1919
GA_293 Общото човекознание
С тяхна помощ човек поддържа онези процеси, които протичат по линията от
кост
ната система към нервната система.
Сега идва ред на въпросът: Как се отразяват тези мъртви сили върху човешката природа? Защото смъртоносните сили, намиращи се във външния свят, несъмнено засягат и човека; да, ако човекът не вливаше животворни сили във външната природа, тя отдавна щеше да загине. Но как точно действуват тези смъртоносни сили в човешкия организъм?
С тяхна помощ човек поддържа онези процеси, които протичат по линията от костната система към нервната система.
Това, което изгражда костите и всичко свързано с тях, е коренно различно от градивните елементи на другите системи. В нас непрекъснато пулсират смъртоносните сили и чрез тях ние имаме нашите кости. Обаче нещата не спират до тук: Ние непрекъснато преодоляваме тези смъртоносни сили, омаломощаваме ги, в резултат на което имаме нашите нерви.
към текста >>
Това, което изгражда
кост
ите и всичко свързано с тях, е коренно различно от градивните елементи на другите системи.
Сега идва ред на въпросът: Как се отразяват тези мъртви сили върху човешката природа? Защото смъртоносните сили, намиращи се във външния свят, несъмнено засягат и човека; да, ако човекът не вливаше животворни сили във външната природа, тя отдавна щеше да загине. Но как точно действуват тези смъртоносни сили в човешкия организъм? С тяхна помощ човек поддържа онези процеси, които протичат по линията от костната система към нервната система.
Това, което изгражда костите и всичко свързано с тях, е коренно различно от градивните елементи на другите системи.
В нас непрекъснато пулсират смъртоносните сили и чрез тях ние имаме нашите кости. Обаче нещата не спират до тук: Ние непрекъснато преодоляваме тези смъртоносни сили, омаломощаваме ги, в резултат на което имаме нашите нерви.
към текста >>
В нас непрекъснато пулсират смъртоносните сили и чрез тях ние имаме нашите
кост
и.
Сега идва ред на въпросът: Как се отразяват тези мъртви сили върху човешката природа? Защото смъртоносните сили, намиращи се във външния свят, несъмнено засягат и човека; да, ако човекът не вливаше животворни сили във външната природа, тя отдавна щеше да загине. Но как точно действуват тези смъртоносни сили в човешкия организъм? С тяхна помощ човек поддържа онези процеси, които протичат по линията от костната система към нервната система. Това, което изгражда костите и всичко свързано с тях, е коренно различно от градивните елементи на другите системи.
В нас непрекъснато пулсират смъртоносните сили и чрез тях ние имаме нашите кости.
Обаче нещата не спират до тук: Ние непрекъснато преодоляваме тези смъртоносни сили, омаломощаваме ги, в резултат на което имаме нашите нерви.
към текста >>
*29 Нервите, или но добре казано, нервът, е нещо, което непрекъснато се стреми да се превърне в
кост
, обаче не успява да го стори, само защото е свързан и с такива елементи от човешкия организъм, които нямат нищо общо с
кост
ите и нервите.
Какво впрочем представляват нервите?
*29 Нервите, или но добре казано, нервът, е нещо, което непрекъснато се стреми да се превърне в кост, обаче не успява да го стори, само защото е свързан и с такива елементи от човешкия организъм, които нямат нищо общо с костите и нервите.
Нервът има непрекъснатия стремеж да се вкостени, да „втвърди" и умъртви себе си, да се превърне в мъртва материя, каквато са до голяма степен и човешките кости. (Животинските кости са сравнително „по-живи" от човешките.) И така, нека да обобщим едната страна на човешката природа: Разрушителните, смъртоносните сили действуват в костната и нервната система. Това е единия полюс.
към текста >>
Нервът има непрекъснатия стремеж да се в
кост
ени, да „втвърди" и умъртви себе си, да се превърне в мъртва материя, каквато са до голяма степен и човешките
кост
и.
Какво впрочем представляват нервите? *29 Нервите, или но добре казано, нервът, е нещо, което непрекъснато се стреми да се превърне в кост, обаче не успява да го стори, само защото е свързан и с такива елементи от човешкия организъм, които нямат нищо общо с костите и нервите.
Нервът има непрекъснатия стремеж да се вкостени, да „втвърди" и умъртви себе си, да се превърне в мъртва материя, каквато са до голяма степен и човешките кости.
(Животинските кости са сравнително „по-живи" от човешките.) И така, нека да обобщим едната страна на човешката природа: Разрушителните, смъртоносните сили действуват в костната и нервната система. Това е единия полюс.
към текста >>
(Животинските
кост
и са сравнително „по-живи" от човешките.) И така, нека да обобщим едната страна на човешката природа: Разрушителните, смъртоносните сили действуват в
кост
ната и нервната система.
Какво впрочем представляват нервите? *29 Нервите, или но добре казано, нервът, е нещо, което непрекъснато се стреми да се превърне в кост, обаче не успява да го стори, само защото е свързан и с такива елементи от човешкия организъм, които нямат нищо общо с костите и нервите. Нервът има непрекъснатия стремеж да се вкостени, да „втвърди" и умъртви себе си, да се превърне в мъртва материя, каквато са до голяма степен и човешките кости.
(Животинските кости са сравнително „по-живи" от човешките.) И така, нека да обобщим едната страна на човешката природа: Разрушителните, смъртоносните сили действуват в костната и нервната система.
Това е единия полюс.
към текста >>
Нервите не се превръщат в
кост
и, само защото са интимно свързани с кръвоносната и мускулната система, така че действуващите там, в кръвта и мускулите, сили, просто не им разрешават да доведат докрай своето потенциално в
кост
яване.
Другият полюс този на животворните сили е представен в мускулната и кръвоносната система, както и във всичко, което им принадлежи.
Нервите не се превръщат в кости, само защото са интимно свързани с кръвоносната и мускулната система, така че действуващите там, в кръвта и мускулите, сили, просто не им разрешават да доведат докрай своето потенциално вкостяване.
Ако обаче възникне една неправилна връзка между костите от една страна, и кръвта и мускулите от друга, тогава се появява рахитът. Той възниква поради това, че мускулите и кръвта смущават правилното умъртвяване на субстанциите в костната система. Ето защо е изключително важно да се постигне добро взаимодействие между мускулно-кръвоносната система от една страна и костно-нервната система от друга страна. Например: едва след като костно-нервната система е достатъчно застъпена в нашето око, но така че все пак да е на заден план и за сметка на нерва, едва тогава окото е в състояние да свърже волевата природа на това, което живее в мускулите и кръвта, с представката или познавателна дейност, която е характерна за костно-нервната система. Тук ние стигаме до една интересна подробност, която играеше съществена роля в естествените науки на миналите столетия, макар че за днешната наука, тя не е нещо повече от една смехотворна, детинска представа.
към текста >>
Ако обаче възникне една неправилна връзка между
кост
ите от една страна, и кръвта и мускулите от друга, тогава се появява рахитът.
Другият полюс този на животворните сили е представен в мускулната и кръвоносната система, както и във всичко, което им принадлежи. Нервите не се превръщат в кости, само защото са интимно свързани с кръвоносната и мускулната система, така че действуващите там, в кръвта и мускулите, сили, просто не им разрешават да доведат докрай своето потенциално вкостяване.
Ако обаче възникне една неправилна връзка между костите от една страна, и кръвта и мускулите от друга, тогава се появява рахитът.
Той възниква поради това, че мускулите и кръвта смущават правилното умъртвяване на субстанциите в костната система. Ето защо е изключително важно да се постигне добро взаимодействие между мускулно-кръвоносната система от една страна и костно-нервната система от друга страна. Например: едва след като костно-нервната система е достатъчно застъпена в нашето око, но така че все пак да е на заден план и за сметка на нерва, едва тогава окото е в състояние да свърже волевата природа на това, което живее в мускулите и кръвта, с представката или познавателна дейност, която е характерна за костно-нервната система. Тук ние стигаме до една интересна подробност, която играеше съществена роля в естествените науки на миналите столетия, макар че за днешната наука, тя не е нещо повече от една смехотворна, детинска представа. Рано или късно, новата наука отново ще обърне внимание на тази забравена подробност, но ще стори това но съвсем различен начин.
към текста >>
Той възниква поради това, че мускулите и кръвта смущават правилното умъртвяване на субстанциите в
кост
ната система.
Другият полюс този на животворните сили е представен в мускулната и кръвоносната система, както и във всичко, което им принадлежи. Нервите не се превръщат в кости, само защото са интимно свързани с кръвоносната и мускулната система, така че действуващите там, в кръвта и мускулите, сили, просто не им разрешават да доведат докрай своето потенциално вкостяване. Ако обаче възникне една неправилна връзка между костите от една страна, и кръвта и мускулите от друга, тогава се появява рахитът.
Той възниква поради това, че мускулите и кръвта смущават правилното умъртвяване на субстанциите в костната система.
Ето защо е изключително важно да се постигне добро взаимодействие между мускулно-кръвоносната система от една страна и костно-нервната система от друга страна. Например: едва след като костно-нервната система е достатъчно застъпена в нашето око, но така че все пак да е на заден план и за сметка на нерва, едва тогава окото е в състояние да свърже волевата природа на това, което живее в мускулите и кръвта, с представката или познавателна дейност, която е характерна за костно-нервната система. Тук ние стигаме до една интересна подробност, която играеше съществена роля в естествените науки на миналите столетия, макар че за днешната наука, тя не е нещо повече от една смехотворна, детинска представа. Рано или късно, новата наука отново ще обърне внимание на тази забравена подробност, но ще стори това но съвсем различен начин.
към текста >>
Ето защо е изключително важно да се постигне добро взаимодействие между мускулно-кръвоносната система от една страна и
кост
но-нервната система от друга страна.
Другият полюс този на животворните сили е представен в мускулната и кръвоносната система, както и във всичко, което им принадлежи. Нервите не се превръщат в кости, само защото са интимно свързани с кръвоносната и мускулната система, така че действуващите там, в кръвта и мускулите, сили, просто не им разрешават да доведат докрай своето потенциално вкостяване. Ако обаче възникне една неправилна връзка между костите от една страна, и кръвта и мускулите от друга, тогава се появява рахитът. Той възниква поради това, че мускулите и кръвта смущават правилното умъртвяване на субстанциите в костната система.
Ето защо е изключително важно да се постигне добро взаимодействие между мускулно-кръвоносната система от една страна и костно-нервната система от друга страна.
Например: едва след като костно-нервната система е достатъчно застъпена в нашето око, но така че все пак да е на заден план и за сметка на нерва, едва тогава окото е в състояние да свърже волевата природа на това, което живее в мускулите и кръвта, с представката или познавателна дейност, която е характерна за костно-нервната система. Тук ние стигаме до една интересна подробност, която играеше съществена роля в естествените науки на миналите столетия, макар че за днешната наука, тя не е нещо повече от една смехотворна, детинска представа. Рано или късно, новата наука отново ще обърне внимание на тази забравена подробност, но ще стори това но съвсем различен начин.
към текста >>
Например: едва след като
кост
но-нервната система е достатъчно застъпена в нашето око, но така че все пак да е на заден план и за сметка на нерва, едва тогава окото е в състояние да свърже волевата природа на това, което живее в мускулите и кръвта, с представката или познавателна дейност, която е характерна за
кост
но-нервната система.
Другият полюс този на животворните сили е представен в мускулната и кръвоносната система, както и във всичко, което им принадлежи. Нервите не се превръщат в кости, само защото са интимно свързани с кръвоносната и мускулната система, така че действуващите там, в кръвта и мускулите, сили, просто не им разрешават да доведат докрай своето потенциално вкостяване. Ако обаче възникне една неправилна връзка между костите от една страна, и кръвта и мускулите от друга, тогава се появява рахитът. Той възниква поради това, че мускулите и кръвта смущават правилното умъртвяване на субстанциите в костната система. Ето защо е изключително важно да се постигне добро взаимодействие между мускулно-кръвоносната система от една страна и костно-нервната система от друга страна.
Например: едва след като костно-нервната система е достатъчно застъпена в нашето око, но така че все пак да е на заден план и за сметка на нерва, едва тогава окото е в състояние да свърже волевата природа на това, което живее в мускулите и кръвта, с представката или познавателна дейност, която е характерна за костно-нервната система.
Тук ние стигаме до една интересна подробност, която играеше съществена роля в естествените науки на миналите столетия, макар че за днешната наука, тя не е нещо повече от една смехотворна, детинска представа. Рано или късно, новата наука отново ще обърне внимание на тази забравена подробност, но ще стори това но съвсем различен начин.
към текста >>
Древните учени винаги са усещали дълбокото родство между нервната и
кост
ната субстанция; те просто поддържаха мнението, че човек мисли както с нервната субстанция, така и с
кост
ната субстанция.
Древните учени винаги са усещали дълбокото родство между нервната и костната субстанция; те просто поддържаха мнението, че човек мисли както с нервната субстанция, така и с костната субстанция.
И това е самата истина. Всичко онова, което наричаме абстрактни науки, ние дължим на способностите, залегнали в нашата костна система. За що например човекът е могъл да създаде геометрията? Висшите животни не притежават геометрия: Това се вижда от самия им начин на живот. Пълна безсмислица е да се твърди, че висшите животни може би имат представа за геометричните форми и фигури, само че ние не забелязваме това.
към текста >>
Всичко онова, което наричаме абстрактни науки, ние дължим на способностите, залегнали в нашата
кост
на система.
Древните учени винаги са усещали дълбокото родство между нервната и костната субстанция; те просто поддържаха мнението, че човек мисли както с нервната субстанция, така и с костната субстанция. И това е самата истина.
Всичко онова, което наричаме абстрактни науки, ние дължим на способностите, залегнали в нашата костна система.
За що например човекът е могъл да създаде геометрията? Висшите животни не притежават геометрия: Това се вижда от самия им начин на живот. Пълна безсмислица е да се твърди, че висшите животни може би имат представа за геометричните форми и фигури, само че ние не забелязваме това.
към текста >>
Тези тела не са измислени, те са една неосъзната действителност; всъщност те, а и много други геометрични тела са забележителни отражения на едно дълбоко и неосъзнато знание, което е скрито в човешкото същество, и по-точно: В, неговата
кост
на система.
Тези движения, които фиксирате в геометрията, когато чертаете определена геометрична фигура, Вие извършва те заедно със Земята. На Земята е присъщо не само движението, описано от Коперник; тя извършва и съвсем други, художествени движения, както и още по-сложни движения, намиращи израз в линиите на геометричните тела: куба, октоедъра, додекаедъра и т.н.
Тези тела не са измислени, те са една неосъзната действителност; всъщност те, а и много други геометрични тела са забележителни отражения на едно дълбоко и неосъзнато знание, което е скрито в човешкото същество, и по-точно: В, неговата костна система.
Обаче с Вашето обикновено съзнание, Вие не можете да проникнете в костната система; тук съзнанието угасва и то само отразява под формата на геометрични тела и фигури образите, които всъщност се пораждат от костната система. Човекът е включен в Космоса: Създавайки геометрията, той възпроизвежда това, което сам извършва в Космоса.
към текста >>
Обаче с Вашето обикновено съзнание, Вие не можете да проникнете в
кост
ната система; тук съзнанието угасва и то само отразява под формата на геометрични тела и фигури образите, които всъщност се пораждат от
кост
ната система.
Тези движения, които фиксирате в геометрията, когато чертаете определена геометрична фигура, Вие извършва те заедно със Земята. На Земята е присъщо не само движението, описано от Коперник; тя извършва и съвсем други, художествени движения, както и още по-сложни движения, намиращи израз в линиите на геометричните тела: куба, октоедъра, додекаедъра и т.н. Тези тела не са измислени, те са една неосъзната действителност; всъщност те, а и много други геометрични тела са забележителни отражения на едно дълбоко и неосъзнато знание, което е скрито в човешкото същество, и по-точно: В, неговата костна система.
Обаче с Вашето обикновено съзнание, Вие не можете да проникнете в костната система; тук съзнанието угасва и то само отразява под формата на геометрични тела и фигури образите, които всъщност се пораждат от костната система.
Човекът е включен в Космоса: Създавайки геометрията, той възпроизвежда това, което сам извършва в Космоса.
към текста >>
От една страна имаме
кост
но-нервната система, от друга: кръвно-мускулната система.
Какво всъщност наблюдаваме при човека?
От една страна имаме костно-нервната система, от друга: кръвно-мускулната система.
Чрез тяхното взаимодействие, непрекъснато се създават нови субстанции и сили. И Земята е предпазена от смъртта, само поради факта, че в самия човек непрекъснато се създават нови субстанции и сили. Сега вече Вие лесно ще свържете двете твърдения: това че в съприкосновението си с нервите, кръвта създава нови субстанции и сили, и това, което казах в предишната лекция а именно, че кръвта непрекъснато се стреми към одухотворяване и непрекъснато среща препятствия по своя път. Да, нека свържем основните мисли от последните две лекции, за да продължим нататък. Обаче Вие вече се убедихте, колко погрешно е тълкуван днес законът за съхранението на енергията: той просто е в противоречие с това, което се извършва в дълбините на човешката природа и, следователно, се превръща в едно препятствие за разбирането на човешкото същество.
към текста >>
170.
7. Седма лекция, 28.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ако у един жив човек Вие бихте могли да отделите неговата нервна система от мускулната, кръвотворна и
кост
на система но не забравяйте, че
кост
ната система е извънредно близка до нервната, от живия човек би останал само един труп.
Обаче нервната система се намира в твърде особени отношения към Духа. Тази органна система е подложена на не прекъснатата тенденция да се разпада, да се минерализира.
Ако у един жив човек Вие бихте могли да отделите неговата нервна система от мускулната, кръвотворна и костна система но не забравяйте, че костната система е извънредно близка до нервната, от живия човек би останал само един труп.
В своята нервна система човекът непрекъснато умира. Нервната система е единствената, която няма непосредствено отношение към духовно-душевния свят. Кръвта, мускулите и т.н., всички те имат непосредствено отношение към духовния свят, обаче нервната система прави изключение; нейното отношение към духовно-душевния свят се свежда до това, че тя непрекъснато се стреми да се откъсне от човешкия организъм, сякаш не му принадлежи. Докато другите системи „живеят" и имат непосредствена връзка с духовно-душевния свят, нервната система непрекъснато умира; тя сякаш постоянно се обръща към човека с думите: „Ти можеш да се развиваш, понеже не ти правя никакви спънки; понеже чисто и просто аз не живея тук! "
към текста >>
171.
10. Десета лекция, 01.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Ако внимателно разгледате един череп, Вие ще установите, че
кост
ите на горната и долна челюст изпълняват ролята на негови крайници.
Обаче нещата не могат да бъдат разглеждани само схематично; характерно за нещата от живота е, че те винаги се вплетени едно в друго. Ние казваме: „Човекът-крайници" се състои от крайници. Обаче, колкото и странно да звучи, главата също има своите крайници.
Ако внимателно разгледате един череп, Вие ще установите, че костите на горната и долна челюст изпълняват ролята на негови крайници.
Само че тук те са останали недоразвити. При „останалия" човек те са развити правилно, докато тук са един вид задържани в своето развитие и фактически са само костни образувания, а не „крайници". Има и друга важна разлика: Ако разглеждате горната и долна челюст, Вие ще забележите, че в случая цялата работа се върши от костите. Но ако разгледате „нормалните" човешки крайници, Вие ще установите, че тук същественото се крие в мускулната тъкан и в кръвоносните съдове. До голяма степен, костите на ръцете, краката и ходилата са само допълнение на мускулната и кръвоносна система.
към текста >>
При „останалия" човек те са развити правилно, докато тук са един вид задържани в своето развитие и фактически са само
кост
ни образувания, а не „крайници".
Обаче нещата не могат да бъдат разглеждани само схематично; характерно за нещата от живота е, че те винаги се вплетени едно в друго. Ние казваме: „Човекът-крайници" се състои от крайници. Обаче, колкото и странно да звучи, главата също има своите крайници. Ако внимателно разгледате един череп, Вие ще установите, че костите на горната и долна челюст изпълняват ролята на негови крайници. Само че тук те са останали недоразвити.
При „останалия" човек те са развити правилно, докато тук са един вид задържани в своето развитие и фактически са само костни образувания, а не „крайници".
Има и друга важна разлика: Ако разглеждате горната и долна челюст, Вие ще забележите, че в случая цялата работа се върши от костите. Но ако разгледате „нормалните" човешки крайници, Вие ще установите, че тук същественото се крие в мускулната тъкан и в кръвоносните съдове. До голяма степен, костите на ръцете, краката и ходилата са само допълнение на мускулната и кръвоносна система. И в този смисъл, мускулите и кръвоносните съдове на горната и долна челюст разглеждани като „крайници" на главата са съвсем атрофирани. Какво означава това?
към текста >>
Има и друга важна разлика: Ако разглеждате горната и долна челюст, Вие ще забележите, че в случая цялата работа се върши от
кост
ите.
Ние казваме: „Човекът-крайници" се състои от крайници. Обаче, колкото и странно да звучи, главата също има своите крайници. Ако внимателно разгледате един череп, Вие ще установите, че костите на горната и долна челюст изпълняват ролята на негови крайници. Само че тук те са останали недоразвити. При „останалия" човек те са развити правилно, докато тук са един вид задържани в своето развитие и фактически са само костни образувания, а не „крайници".
Има и друга важна разлика: Ако разглеждате горната и долна челюст, Вие ще забележите, че в случая цялата работа се върши от костите.
Но ако разгледате „нормалните" човешки крайници, Вие ще установите, че тук същественото се крие в мускулната тъкан и в кръвоносните съдове. До голяма степен, костите на ръцете, краката и ходилата са само допълнение на мускулната и кръвоносна система. И в този смисъл, мускулите и кръвоносните съдове на горната и долна челюст разглеждани като „крайници" на главата са съвсем атрофирани. Какво означава това?
към текста >>
До голяма степен,
кост
ите на ръцете, краката и ходилата са само допълнение на мускулната и кръвоносна система.
Ако внимателно разгледате един череп, Вие ще установите, че костите на горната и долна челюст изпълняват ролята на негови крайници. Само че тук те са останали недоразвити. При „останалия" човек те са развити правилно, докато тук са един вид задържани в своето развитие и фактически са само костни образувания, а не „крайници". Има и друга важна разлика: Ако разглеждате горната и долна челюст, Вие ще забележите, че в случая цялата работа се върши от костите. Но ако разгледате „нормалните" човешки крайници, Вие ще установите, че тук същественото се крие в мускулната тъкан и в кръвоносните съдове.
До голяма степен, костите на ръцете, краката и ходилата са само допълнение на мускулната и кръвоносна система.
И в този смисъл, мускулите и кръвоносните съдове на горната и долна челюст разглеждани като „крайници" на главата са съвсем атрофирани. Какво означава това?
към текста >>
Аз често съм забелязвал, че повечето хора трудно проумяват връзката между тръбните
кост
и на ръцете и краката от една страна и плоските
кост
и на черепа от друга страна.
Аз често съм забелязвал, че повечето хора трудно проумяват връзката между тръбните кости на ръцете и краката от една страна и плоските кости на черепа от друга страна.
А за учителя е много добре, ако успее да си изгради вярно понятие за тези отношения, които са твърде далеч от обикновения живот. И тук ние идваме до едно много трудно място, до най-трудно достъпната точка в хода на досегашните педагогически лекции.
към текста >>
Както знаем, гръбначният стълб е разположен от
кост
ни прешлени, лежащи един върху друг.
Вие знаете, че Гьоте насочи своето внимание най-напред към т.н. „прешленна" теория за произхода на черепа. Какво имаше предвид той? Той просто приложи идеята за метаморфозата по отношение на човешкото тяло.
Както знаем, гръбначният стълб е разположен от костни прешлени, лежащи един върху друг.
Намирайки се във Венеция, Гьоте разглежда черепа на един овен и открива, че черепните кости не са нищо друго, освен метаморфоза на гръбначните прешлени. С други думи, ако човек си представи някакъв орган обърнат навътре и изостанал в своето развитие, би могъл да разбере и строежа на гръбначните прешлени. Този факт направил поразително впечатление върху Гьоте, защото той веднага стигна до заключение то а то се оказа решаващо за по-нататъшния му живот, че черепът е преформиран и напреднал в развитието си гръбначен стълб.
към текста >>
Намирайки се във Венеция, Гьоте разглежда черепа на един овен и открива, че черепните
кост
и не са нищо друго, освен метаморфоза на гръбначните прешлени.
Вие знаете, че Гьоте насочи своето внимание най-напред към т.н. „прешленна" теория за произхода на черепа. Какво имаше предвид той? Той просто приложи идеята за метаморфозата по отношение на човешкото тяло. Както знаем, гръбначният стълб е разположен от костни прешлени, лежащи един върху друг.
Намирайки се във Венеция, Гьоте разглежда черепа на един овен и открива, че черепните кости не са нищо друго, освен метаморфоза на гръбначните прешлени.
С други думи, ако човек си представи някакъв орган обърнат навътре и изостанал в своето развитие, би могъл да разбере и строежа на гръбначните прешлени. Този факт направил поразително впечатление върху Гьоте, защото той веднага стигна до заключение то а то се оказа решаващо за по-нататъшния му живот, че черепът е преформиран и напреднал в развитието си гръбначен стълб.
към текста >>
Впрочем, сравнително лесно е да се установи, че
кост
ите на черепа произлизат от метаморфозиралите прешлени на гръбначния стълб.
Впрочем, сравнително лесно е да се установи, че костите на черепа произлизат от метаморфозиралите прешлени на гръбначния стълб.
Много по-трудно е да възприемем кухите тръбни кости на крайниците, респективно „крайниците на главата", т.е. горната и долна челюст като метаморфоза на гръбначните прешлени; нещо, което Гьоте се опита да направи, но по един повърхностен и външен начин. Защо това е така?
към текста >>
Много по-трудно е да възприемем кухите тръбни
кост
и на крайниците, респективно „крайниците на главата", т.е.
Впрочем, сравнително лесно е да се установи, че костите на черепа произлизат от метаморфозиралите прешлени на гръбначния стълб.
Много по-трудно е да възприемем кухите тръбни кости на крайниците, респективно „крайниците на главата", т.е.
горната и долна челюст като метаморфоза на гръбначните прешлени; нещо, което Гьоте се опита да направи, но по един повърхностен и външен начин. Защо това е така?
към текста >>
Виждате ли, това се дължи на обстоятелството, че всяка куха, тръбна
кост
където и да се намира тя е метаморфоза, макар и по твърде особен начин, на черепните
кост
и, на черепа.
Виждате ли, това се дължи на обстоятелството, че всяка куха, тръбна кост където и да се намира тя е метаморфоза, макар и по твърде особен начин, на черепните кости, на черепа.
Вие можете сравнително лесно да си представите гръбначния стълб превърнат в черепни кости, ако уголемите и съответно намалите някои от неговите части. Обратно, много е трудно да си представите как от кухите тръбни кости на ръцете или краката могат да се получат плоските черепни кости. Ако искате да имате ясна представа за тези неща, необходимо е да предприемете, така да се каже, една процедура. На гледно казано, с кухите кости на ръцете и краката Вие трябва да предприемете същата процедура, която вършите при обучаването на чорапи или ръкавици, обръщайки първоначално вътрешната им част навън. Сравнително лесно е да си представим, как изглежда един чорап или ръкавица, когато са обърнати навътре.
към текста >>
Вие можете сравнително лесно да си представите гръбначния стълб превърнат в черепни
кост
и, ако уголемите и съответно намалите някои от неговите части.
Виждате ли, това се дължи на обстоятелството, че всяка куха, тръбна кост където и да се намира тя е метаморфоза, макар и по твърде особен начин, на черепните кости, на черепа.
Вие можете сравнително лесно да си представите гръбначния стълб превърнат в черепни кости, ако уголемите и съответно намалите някои от неговите части.
Обратно, много е трудно да си представите как от кухите тръбни кости на ръцете или краката могат да се получат плоските черепни кости. Ако искате да имате ясна представа за тези неща, необходимо е да предприемете, така да се каже, една процедура. На гледно казано, с кухите кости на ръцете и краката Вие трябва да предприемете същата процедура, която вършите при обучаването на чорапи или ръкавици, обръщайки първоначално вътрешната им част навън. Сравнително лесно е да си представим, как изглежда един чорап или ръкавица, когато са обърнати навътре. Обаче кухите кости не са изградени симетрично.
към текста >>
Обратно, много е трудно да си представите как от кухите тръбни
кост
и на ръцете или краката могат да се получат плоските черепни
кост
и.
Виждате ли, това се дължи на обстоятелството, че всяка куха, тръбна кост където и да се намира тя е метаморфоза, макар и по твърде особен начин, на черепните кости, на черепа. Вие можете сравнително лесно да си представите гръбначния стълб превърнат в черепни кости, ако уголемите и съответно намалите някои от неговите части.
Обратно, много е трудно да си представите как от кухите тръбни кости на ръцете или краката могат да се получат плоските черепни кости.
Ако искате да имате ясна представа за тези неща, необходимо е да предприемете, така да се каже, една процедура. На гледно казано, с кухите кости на ръцете и краката Вие трябва да предприемете същата процедура, която вършите при обучаването на чорапи или ръкавици, обръщайки първоначално вътрешната им част навън. Сравнително лесно е да си представим, как изглежда един чорап или ръкавица, когато са обърнати навътре. Обаче кухите кости не са изградени симетрично. Те не са така тънки, нито са еднакво изградени от външна и от вътрешна страна.
към текста >>
На гледно казано, с кухите
кост
и на ръцете и краката Вие трябва да предприемете същата процедура, която вършите при обучаването на чорапи или ръкавици, обръщайки първоначално вътрешната им част навън.
Виждате ли, това се дължи на обстоятелството, че всяка куха, тръбна кост където и да се намира тя е метаморфоза, макар и по твърде особен начин, на черепните кости, на черепа. Вие можете сравнително лесно да си представите гръбначния стълб превърнат в черепни кости, ако уголемите и съответно намалите някои от неговите части. Обратно, много е трудно да си представите как от кухите тръбни кости на ръцете или краката могат да се получат плоските черепни кости. Ако искате да имате ясна представа за тези неща, необходимо е да предприемете, така да се каже, една процедура.
На гледно казано, с кухите кости на ръцете и краката Вие трябва да предприемете същата процедура, която вършите при обучаването на чорапи или ръкавици, обръщайки първоначално вътрешната им част навън.
Сравнително лесно е да си представим, как изглежда един чорап или ръкавица, когато са обърнати навътре. Обаче кухите кости не са изградени симетрично. Те не са така тънки, нито са еднакво изградени от външна и от вътрешна страна. Ако си представите вашите чорапи еластични, с една художествена форма и всевъзможни издатъци и вдлъбнатини, и в този им вид ги обърнете наопаки, тогава Вие няма да получите същата форма. Така стоят нещата и с кухите тръбни кости.
към текста >>
Обаче кухите
кост
и не са изградени симетрично.
Вие можете сравнително лесно да си представите гръбначния стълб превърнат в черепни кости, ако уголемите и съответно намалите някои от неговите части. Обратно, много е трудно да си представите как от кухите тръбни кости на ръцете или краката могат да се получат плоските черепни кости. Ако искате да имате ясна представа за тези неща, необходимо е да предприемете, така да се каже, една процедура. На гледно казано, с кухите кости на ръцете и краката Вие трябва да предприемете същата процедура, която вършите при обучаването на чорапи или ръкавици, обръщайки първоначално вътрешната им част навън. Сравнително лесно е да си представим, как изглежда един чорап или ръкавица, когато са обърнати навътре.
Обаче кухите кости не са изградени симетрично.
Те не са така тънки, нито са еднакво изградени от външна и от вътрешна страна. Ако си представите вашите чорапи еластични, с една художествена форма и всевъзможни издатъци и вдлъбнатини, и в този им вид ги обърнете наопаки, тогава Вие няма да получите същата форма. Така стоят нещата и с кухите тръбни кости. При тях, за да получите формата на черепа, трябва да обърнете вътрешността навън и външността навътре. Човешките крайници са не само видоизменени, но и преобърнати черепни кости.
към текста >>
Така стоят нещата и с кухите тръбни
кост
и.
На гледно казано, с кухите кости на ръцете и краката Вие трябва да предприемете същата процедура, която вършите при обучаването на чорапи или ръкавици, обръщайки първоначално вътрешната им част навън. Сравнително лесно е да си представим, как изглежда един чорап или ръкавица, когато са обърнати навътре. Обаче кухите кости не са изградени симетрично. Те не са така тънки, нито са еднакво изградени от външна и от вътрешна страна. Ако си представите вашите чорапи еластични, с една художествена форма и всевъзможни издатъци и вдлъбнатини, и в този им вид ги обърнете наопаки, тогава Вие няма да получите същата форма.
Така стоят нещата и с кухите тръбни кости.
При тях, за да получите формата на черепа, трябва да обърнете вътрешността навън и външността навътре. Човешките крайници са не само видоизменени, но и преобърнати черепни кости. От къде произтича всичко това? От факта, че центърът на главата се намира в нейната вътрешност. Гърдите също имат своят център, макар и да се е точно в средата на глобуса.
към текста >>
Човешките крайници са не само видоизменени, но и преобърнати черепни
кост
и.
Обаче кухите кости не са изградени симетрично. Те не са така тънки, нито са еднакво изградени от външна и от вътрешна страна. Ако си представите вашите чорапи еластични, с една художествена форма и всевъзможни издатъци и вдлъбнатини, и в този им вид ги обърнете наопаки, тогава Вие няма да получите същата форма. Така стоят нещата и с кухите тръбни кости. При тях, за да получите формата на черепа, трябва да обърнете вътрешността навън и външността навътре.
Човешките крайници са не само видоизменени, но и преобърнати черепни кости.
От къде произтича всичко това? От факта, че центърът на главата се намира в нейната вътрешност. Гърдите също имат своят център, макар и да се е точно в средата на глобуса. Разбира се, рисунката е схематична, в противен случай би заела много място.
към текста >>
172.
12. Дванадесета лекция, 03.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Доколкото човекът представлява един физически организъм, най-напред ние забелязваме неговата
кост
на система и неговите му скули.
Доколкото човекът представлява един физически организъм, най-напред ние забелязваме неговата костна система и неговите му скули.
После стигаме до кръвообръщението и органите, които отговарят за него. После идва ред на дишането, на храносмилателната система, мозъка, нервите, сетивните органи; а сега се изправяме пред задачата да си обясним единството между всички тези органи и външния свят.
към текста >>
Има и друг важен въпрос: В каква връзка се намира
кост
ите и мускулите с останалите жизнени процеси, когато разглежда ме отношението на човешкото физическо тяло към външния свят?
Има и друг важен въпрос: В каква връзка се намира костите и мускулите с останалите жизнени процеси, когато разглежда ме отношението на човешкото физическо тяло към външния свят?
към текста >>
Вашите крайници,
кост
и и мускули имат непрекъснатата тенденция да противодействуват на минерализацията, с други думи да разтварят минералите.
Какво обаче правите после с тези минерални вещества? Виждате ли, Вашата глава, изобщо „човекът-глава" не може да предприеме с тях почти нищо. „Човекът-гърди" също. Обаче „човекът-крайници" има следната задача: Той пречи на минералните вещества в стремежа им да образуват в човешкото тяло своите специфични кристални форми. Ако не разполагахте със системата на крайниците, веднага след поемането на сол, Вие бихте се превърнали в кристали от сол.
Вашите крайници, кости и мускули имат непрекъснатата тенденция да противодействуват на минерализацията, с други думи да разтварят минералите.
Силите, които разтварят минералите в човешкото тяло, идват от системата на крайниците.
към текста >>
173.
14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Има само един възможен отговор: Там, където Вашата раменна
кост
се свързва с тялото; там, където Вашата бедрена
кост
се свързва с тялото.
Има само един възможен отговор: Там, където Вашата раменна кост се свързва с тялото; там, където Вашата бедрена кост се свързва с тялото.
Ако си представите, че тук (рис. 15) е скицирана част от човешкото тяло, бихте могли да допуснете, че там, някъде встрани е всъщност самата глава, която, както горе, така и долу, отваря своята уста. С една дума, Вие установявате забележителната тенденция на тази невидима глава да отваря своите челюсти в областта на гърдите и в областта на стомаха.
към текста >>
с настъпването на седмата година и протичащата тогава смяна на млечните зъби, се дава и благоприятната възможност за изграждането на един вид
кост
на система в невидимата душевна глава, която се отделя от ларинкса.
И сега Вие няма да се изненадате, че в мига, когато физическата глава е вече готова, т.е.
с настъпването на седмата година и протичащата тогава смяна на млечните зъби, се дава и благоприятната възможност за изграждането на един вид костна система в невидимата душевна глава, която се отделя от ларинкса.
Да, налага се да съществува и един вид душевна костна система. И ние постигаме това, когато развиваме говора не просто чрез механично подражание, а с усет и разбиране за граматическите закони. Нека да не забравяме, скъпи мои приятели, че възпитавайки децата през първите училищни години, ние трябва да положим такива душевни усилия, които са близки до усилията на физическия организъм, съпровождащи смяната на млечните зъби! Ето как ние укрепваме, разбира се само в душевен смисъл, формирането на говора, а именно когато съзнателно внасяме граматическите закономерности: Изобщо всичко онова, което идва от говоримия език, за да породи на свой ред писа нето и четенето. Ние обгръщаме човешкия говор с истинска душевна светлина и топлина само тогава, когато знаем, че думите, които човек произнася, фактически носят в себе си копнежа да се превърнат в „глава".
към текста >>
Да, налага се да съществува и един вид душевна
кост
на система.
И сега Вие няма да се изненадате, че в мига, когато физическата глава е вече готова, т.е. с настъпването на седмата година и протичащата тогава смяна на млечните зъби, се дава и благоприятната възможност за изграждането на един вид костна система в невидимата душевна глава, която се отделя от ларинкса.
Да, налага се да съществува и един вид душевна костна система.
И ние постигаме това, когато развиваме говора не просто чрез механично подражание, а с усет и разбиране за граматическите закони. Нека да не забравяме, скъпи мои приятели, че възпитавайки децата през първите училищни години, ние трябва да положим такива душевни усилия, които са близки до усилията на физическия организъм, съпровождащи смяната на млечните зъби! Ето как ние укрепваме, разбира се само в душевен смисъл, формирането на говора, а именно когато съзнателно внасяме граматическите закономерности: Изобщо всичко онова, което идва от говоримия език, за да породи на свой ред писа нето и четенето. Ние обгръщаме човешкия говор с истинска душевна светлина и топлина само тогава, когато знаем, че думите, които човек произнася, фактически носят в себе си копнежа да се превърнат в „глава".
към текста >>
174.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Когато наближи 11-та, 12-та година, тогава онова, което е в ритмичната система и в мускулната система се насочва към
кост
ната система, насочва се по посока на целия скелет.
Между 11-та и 12-та година вътрешно в човека се извършва едно голямо преобразование. Между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост властвуваща, доминираща е ритмичната система, дихателната система и системата на кръвообращението. Когато детето наближи 10-та година, тогава се развива онова което властвува вътре в дихателната система и в кръвообращението: тактът, ритъмът, който е вътре, те се развиват по посока на мускулната система. Мускулите се снабдяват от кръвта и навътре в мускулите кръвта вибрира по начин, съответствуващ на това, което човекът е вътрешно. Така между 10-та и 11-та година човекът развива своята мускулна система в съответствие с вътрешния си ритъм.
Когато наближи 11-та, 12-та година, тогава онова, което е в ритмичната система и в мускулната система се насочва към костната система, насочва се по посока на целия скелет.
До 11-та година скелетът е изцяло включен в мускулната система. Той следва мускулната система. Между 11-та и 12-та година скелетът се променя така, че се приспособява към външния свят. В скелета навлиза механиката и динамиката, които са независими от човека. Ние трябва да свикнем да разглеждаме скелета така, сякаш той е нещо обективно, сякаш изобщо не е в човека.
към текста >>
Това означава, че между 11-та и 12-та година духовно-душевният елемент се разширява чак до
кост
ната система.
Наблюдавайки деца под 11-та годишна възраст, Вие ще видите, че всички движения все още произлизат от вътрешността на детето. Когато наблюдаваме деца след 12-та годишна възраст, Вие ще видите, че те стъпват с ходилата си, така, че непрекъснато се стремят да намерят равновесието, че те вътрешно усещат равновесието на лоста, усещат механично-скелетната система.
Това означава, че между 11-та и 12-та година духовно-душевният елемент се разширява чак до костната система.
Преди това духовно-душевното е с много по-вътрешен характер. Едва след това човекът придобива своето пълно приспособяване към външния свят, обхващайки и онова, което до този момент в най-слаба степен е изживял като нещо човешко, а именно – костната система.
към текста >>
Едва след това човекът придобива своето пълно приспособяване към външния свят, обхващайки и онова, което до този момент в най-слаба степен е изживял като нещо човешко, а именно –
кост
ната система.
Наблюдавайки деца под 11-та годишна възраст, Вие ще видите, че всички движения все още произлизат от вътрешността на детето. Когато наблюдаваме деца след 12-та годишна възраст, Вие ще видите, че те стъпват с ходилата си, така, че непрекъснато се стремят да намерят равновесието, че те вътрешно усещат равновесието на лоста, усещат механично-скелетната система. Това означава, че между 11-та и 12-та година духовно-душевният елемент се разширява чак до костната система. Преди това духовно-душевното е с много по-вътрешен характер.
Едва след това човекът придобива своето пълно приспособяване към външния свят, обхващайки и онова, което до този момент в най-слаба степен е изживял като нещо човешко, а именно – костната система.
към текста >>
Но той няма разбиране, защото той владее
кост
ната си система, изхождайки от мускулната система.
Едва сега той трябва да се съобразява с механиката, с динамиката на света. Едва сега той вътрешно изживява това, което в живота се нарича причинност. В действителност преди 11-та година човекът няма никакво разбиране за причина и следствие. Той чува думите. Ние вярваме, че човекът има разбиране.
Но той няма разбиране, защото той владее костната си система, изхождайки от мускулната система.
Покъсно след 12-та година костната система, намерила вече място във външния свят, овладява мускулната система и оттам – Духа и душата. И последицата от това е, че сега човекът получава едно вътрешно изживяване – разбиране за причина и следствие, за силата и за това, което бива чувствувано като нещо вертикално и за това, което бива чувствувано като нещо хоризонтално и т.н.
към текста >>
Покъсно след 12-та година
кост
ната система, намерила вече място във външния свят, овладява мускулната система и оттам – Духа и душата.
Едва сега той вътрешно изживява това, което в живота се нарича причинност. В действителност преди 11-та година човекът няма никакво разбиране за причина и следствие. Той чува думите. Ние вярваме, че човекът има разбиране. Но той няма разбиране, защото той владее костната си система, изхождайки от мускулната система.
Покъсно след 12-та година костната система, намерила вече място във външния свят, овладява мускулната система и оттам – Духа и душата.
И последицата от това е, че сега човекът получава едно вътрешно изживяване – разбиране за причина и следствие, за силата и за това, което бива чувствувано като нещо вертикално и за това, което бива чувствувано като нещо хоризонтално и т.н.
към текста >>
Виждате ли, всичко това осветлява начина, по който трябва да се отнасяме към детето преди
кост
ната система да се е пробудила душевно.
Виждате ли, всичко това осветлява начина, по който трябва да се отнасяме към детето преди костната система да се е пробудила душевно.
Докато детето все още живее в своята мускулна система, изхождайки от кръвната система, то е в състояние да изживее вътрешно една биография, може да изживее вътрешно една поднесена му историческа картина, която да му хареса, към която може да се отнесе със симпатия, или с антипатия – ако например му поднесем образа на Земята, както описах това вчера. Всичко, което е растителен свят, то може да възприеме като един образ, тъй като мускулната система е пластична, тя е вътрешно подвижна; когато му поднесем това, което казах за животинския свят, как този свят живее в човека, това продължава да звучи в чувствата на детето, защото мускулната система е мека. Ако преди 11-та година поднесем на детето принципа на лоста, принципа на парната машина, тогава то не може да изживее нищо от това, защото динамиката, механиката все още не са навлезли в неговото тяло. Когато навреме, към 11 – 12-та година започнем с физиката, с механиката, с динамиката, тогава в сферата на мисленето ние поставяме пред детето нещо, което от едната страна навлиза в неговата глава, а от вътрешността на човека насреща му идва това, което детето изживява изхождайки от костната система. И това, което ние казваме на детето, се свързва с това, което се стреми да напусне, да излезе вън от тялото на детето.
към текста >>
Когато навреме, към 11 – 12-та година започнем с физиката, с механиката, с динамиката, тогава в сферата на мисленето ние поставяме пред детето нещо, което от едната страна навлиза в неговата глава, а от вътрешността на човека насреща му идва това, което детето изживява изхождайки от
кост
ната система.
Виждате ли, всичко това осветлява начина, по който трябва да се отнасяме към детето преди костната система да се е пробудила душевно. Докато детето все още живее в своята мускулна система, изхождайки от кръвната система, то е в състояние да изживее вътрешно една биография, може да изживее вътрешно една поднесена му историческа картина, която да му хареса, към която може да се отнесе със симпатия, или с антипатия – ако например му поднесем образа на Земята, както описах това вчера. Всичко, което е растителен свят, то може да възприеме като един образ, тъй като мускулната система е пластична, тя е вътрешно подвижна; когато му поднесем това, което казах за животинския свят, как този свят живее в човека, това продължава да звучи в чувствата на детето, защото мускулната система е мека. Ако преди 11-та година поднесем на детето принципа на лоста, принципа на парната машина, тогава то не може да изживее нищо от това, защото динамиката, механиката все още не са навлезли в неговото тяло.
Когато навреме, към 11 – 12-та година започнем с физиката, с механиката, с динамиката, тогава в сферата на мисленето ние поставяме пред детето нещо, което от едната страна навлиза в неговата глава, а от вътрешността на човека насреща му идва това, което детето изживява изхождайки от костната система.
И това, което ние казваме на детето, се свързва с това, което се стреми да напусне, да излезе вън от тялото на детето. Така възниква не едно абстрактно-интелектуалистично, а възниква едно живо душевно разбиране. Това е, към което трябва да се стремим.
към текста >>
Помислете само, ако от анатомията и от физиологията учителят знае следното: Там на онова място има един мускул, а там – една
кост
: нервните клетки изглеждат ето така – всичко това е много хубаво, но то е интелектуалистично; всичко това прави детето сякаш непрозрачно за нас самите.
Но какъв трябва да бъде учителят, ако желае да се стреми към подобно нещо?
Помислете само, ако от анатомията и от физиологията учителят знае следното: Там на онова място има един мускул, а там – една кост: нервните клетки изглеждат ето така – всичко това е много хубаво, но то е интелектуалистично; всичко това прави детето сякаш непрозрачно за нас самите.
То, детето, е като черен въглен, то е сякаш непрозрачно. Ние знаем какви мускули, какви нерви има вътре в нас. Всичко това ние го знаем. Обаче ние не знаем как кръвообращението нахлува в мускулната система, в костната система. За да разберем това, нашата представа трябва да бъде художествена.
към текста >>
Обаче ние не знаем как кръвообращението нахлува в мускулната система, в
кост
ната система.
Но какъв трябва да бъде учителят, ако желае да се стреми към подобно нещо? Помислете само, ако от анатомията и от физиологията учителят знае следното: Там на онова място има един мускул, а там – една кост: нервните клетки изглеждат ето така – всичко това е много хубаво, но то е интелектуалистично; всичко това прави детето сякаш непрозрачно за нас самите. То, детето, е като черен въглен, то е сякаш непрозрачно. Ние знаем какви мускули, какви нерви има вътре в нас. Всичко това ние го знаем.
Обаче ние не знаем как кръвообращението нахлува в мускулната система, в костната система.
За да разберем това, нашата представа трябва да бъде художествена.
към текста >>
И дори ако можем да се доближим до човека, така че той да стане прозрачен за нас чак до активността на мускулната система преди 11-та година, на
кост
ната система след 12-та година, все пак остава нещо, което е изключително необходимо за едно художествено възпитание и за едно художествено преподаване – индивидуалността на човека.
Дотук аз описах как най-общо трябва да бъде възприеман човекът от преподавателя и възпитателя. Но човек не е само нещо общо.
И дори ако можем да се доближим до човека, така че той да стане прозрачен за нас чак до активността на мускулната система преди 11-та година, на костната система след 12-та година, все пак остава нещо, което е изключително необходимо за едно художествено възпитание и за едно художествено преподаване – индивидуалността на човека.
Всяко дете е едно различно същество и ако постъпваме по начина, който описах тук сега, това е само една най-първа крачка по пътя към едно художествено познавателно възприемане на детето.
към текста >>
175.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Обяснили сме на децата формата на
кост
ната система, обяснили сме също и външната страна на тялото, начина на живот в човешкия организъм.
Вземете например следното: В определен период от време в класа сме се занимавали с човешката анатомия, така както е било необходимо за този клас в училището.
Обяснили сме на децата формата на костната система, обяснили сме също и външната страна на тялото, начина на живот в човешкия организъм.
Когато урокът е така артистично изграден, както представих това през последните дни, тогава децата по един жив начин поемат в себе си преподаваното знание. То е навлязло в тяхната воля, а не само в мислите им, в главата. И когато децата започнат да изработват даден предмет, тогава човек вижда, че преподаването продължава да живее в ръцете им. Предметите придобиват различни форми, в зависимост от това с какво сме се занимавали през часа. Детето изживява преподаденото в изработените форми.
към текста >>
176.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Но в конкретния живот това не може да се приложи, тъй както е немислимо да кажем: Остави шивача да скрои твоя
кост
юм по такъв начин, че той да пасне на всеки човек.
Уважаеми дами и господа, този категоричен императив гласи: Действувай така, че максимите на твоите действия да са валидни за всеки човек.
Но в конкретния живот това не може да се приложи, тъй както е немислимо да кажем: Остави шивача да скрои твоя костюм по такъв начин, че той да пасне на всеки човек.
Точно по тази логическа формула е построено юридическо-държавническото мислене. И то намира връхната си точка именно в марксистко-социалното мислене.
към текста >>
177.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Технически погледнато, в рамките на днешното социално устройство, никой не може да направи нищо за себе си, дори и един
кост
юм.
В действителност за самите нас нашият труд има само една привидна стойност. Стойност има само онова, което другите правят за нас; докато това, което ние правим, то трябва да има стойност за другите. Това е нещо, което техниката вече е постигнала. Само че ние, с нашия морал, все още не сме го постигнали.
Технически погледнато, в рамките на днешното социално устройство, никой не може да направи нищо за себе си, дори и един костюм.
Дори и да ушием един костюм за себе си, той ще има такава цена, каквато би имал, ако в рамките на цялата социална общност той би бил ушит от някой друг. Или с други думи: Това, което представлява костюма в икономическата област, е нещо универсално и се определя от гледната точка на общността. Едно заблуждение е да си мислим, че ако шивачът ушие костюм за самия себе си, този костюм ще е по-евтин. Ако го изчислим в цифри, може и да изглежда, че струва по-евтино. Ако обаче го включим в общия баланс, ние ще видим: Не можем да изключим икономическите отношения, не можем да ушием за самите себе си една дреха, както и не можем да излезем от своята кожа.
към текста >>
Дори и да ушием един
кост
юм за себе си, той ще има такава цена, каквато би имал, ако в рамките на цялата социална общност той би бил ушит от някой друг.
В действителност за самите нас нашият труд има само една привидна стойност. Стойност има само онова, което другите правят за нас; докато това, което ние правим, то трябва да има стойност за другите. Това е нещо, което техниката вече е постигнала. Само че ние, с нашия морал, все още не сме го постигнали. Технически погледнато, в рамките на днешното социално устройство, никой не може да направи нищо за себе си, дори и един костюм.
Дори и да ушием един костюм за себе си, той ще има такава цена, каквато би имал, ако в рамките на цялата социална общност той би бил ушит от някой друг.
Или с други думи: Това, което представлява костюма в икономическата област, е нещо универсално и се определя от гледната точка на общността. Едно заблуждение е да си мислим, че ако шивачът ушие костюм за самия себе си, този костюм ще е по-евтин. Ако го изчислим в цифри, може и да изглежда, че струва по-евтино. Ако обаче го включим в общия баланс, ние ще видим: Не можем да изключим икономическите отношения, не можем да ушием за самите себе си една дреха, както и не можем да излезем от своята кожа. Дори и дрехата, която ушиваме за себе си трябва да бъде заплатена общо.
към текста >>
Или с други думи: Това, което представлява
кост
юма в икономическата област, е нещо универсално и се определя от гледната точка на общността.
Стойност има само онова, което другите правят за нас; докато това, което ние правим, то трябва да има стойност за другите. Това е нещо, което техниката вече е постигнала. Само че ние, с нашия морал, все още не сме го постигнали. Технически погледнато, в рамките на днешното социално устройство, никой не може да направи нищо за себе си, дори и един костюм. Дори и да ушием един костюм за себе си, той ще има такава цена, каквато би имал, ако в рамките на цялата социална общност той би бил ушит от някой друг.
Или с други думи: Това, което представлява костюма в икономическата област, е нещо универсално и се определя от гледната точка на общността.
Едно заблуждение е да си мислим, че ако шивачът ушие костюм за самия себе си, този костюм ще е по-евтин. Ако го изчислим в цифри, може и да изглежда, че струва по-евтино. Ако обаче го включим в общия баланс, ние ще видим: Не можем да изключим икономическите отношения, не можем да ушием за самите себе си една дреха, както и не можем да излезем от своята кожа. Дори и дрехата, която ушиваме за себе си трябва да бъде заплатена общо. Трудът е нещо, което човек упражнява заради другите и те не могат да бъдат степенувани според това, от какво работно време във фабриката се нуждае той.
към текста >>
Едно заблуждение е да си мислим, че ако шивачът ушие
кост
юм за самия себе си, този
кост
юм ще е по-евтин.
Това е нещо, което техниката вече е постигнала. Само че ние, с нашия морал, все още не сме го постигнали. Технически погледнато, в рамките на днешното социално устройство, никой не може да направи нищо за себе си, дори и един костюм. Дори и да ушием един костюм за себе си, той ще има такава цена, каквато би имал, ако в рамките на цялата социална общност той би бил ушит от някой друг. Или с други думи: Това, което представлява костюма в икономическата област, е нещо универсално и се определя от гледната точка на общността.
Едно заблуждение е да си мислим, че ако шивачът ушие костюм за самия себе си, този костюм ще е по-евтин.
Ако го изчислим в цифри, може и да изглежда, че струва по-евтино. Ако обаче го включим в общия баланс, ние ще видим: Не можем да изключим икономическите отношения, не можем да ушием за самите себе си една дреха, както и не можем да излезем от своята кожа. Дори и дрехата, която ушиваме за себе си трябва да бъде заплатена общо. Трудът е нещо, което човек упражнява заради другите и те не могат да бъдат степенувани според това, от какво работно време във фабриката се нуждае той. Остойностяването на труда ни отвежда – и то в най-дълбокия смисъл – направо в областта на правото, в областта на държавата и юриспруденцията.
към текста >>
178.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Крайно своеобразно обаче е това, че днес ние обикновено се ограничаваме в това, да сравняваме
кост
ите или мускулите на по-висшите животни с
кост
ите и мускулите на човека, при това, обаче не наблягаме достатъчно на това преобразяване на формата.
Крайно своеобразно обаче е това, че днес ние обикновено се ограничаваме в това, да сравняваме костите или мускулите на по-висшите животни с костите и мускулите на човека, при това, обаче не наблягаме достатъчно на това преобразяване на формата.
Във възгледа за това преобразяване на формата трябва да търсим нещо съществено и важно. Защото виждате ли, тези сили, които се противопоставят на силите, формиращи при горилата нейния образ, тези сили трябва да са налице. Те трябва да са налице. Тези сили трябва да действуват. Когато започнем да търсим тези сили, отново ще открием това, което е било изоставено, когато старата медицина е била филтрирана от хипократовата система.
към текста >>
Има разлика, дали една маймуна, ходеща изправена, въпреки това има сили, които да противодействуват масивно, или човекът вече по такъв начин формира своята
кост
на система, че това формиране да действува по посока на сили, които не са от земен произход.
Тези сили трябва да действуват. Когато започнем да търсим тези сили, отново ще открием това, което е било изоставено, когато старата медицина е била филтрирана от хипократовата система. И отново ще открием, че тези сили в силовата паралелограма имат земна природа, а онези сили, които се обединяват със земните в силовата паралелограма, така че да се получи една резултатна, трябва да ги търсим извън земното. И тази резултатна дължи произхода си не на земни, но на извънземни, на извънтерестични сили. Трябва да търсим силите на изтегляне, довели човека до изправеното му положение, но не само до онова изправено положение, което временно е налице при по-висшите животни, но такова изправено положение, при което силите, съдействуващи за изправянето, са същевременно и сили на формообразуване.
Има разлика, дали една маймуна, ходеща изправена, въпреки това има сили, които да противодействуват масивно, или човекът вече по такъв начин формира своята костна система, че това формиране да действува по посока на сили, които не са от земен произход.
Когато правилно разглеждаме формата на човешкия скелет, не можем да се ограничим до това, да описваме отделната кост и да я сравняваме с животинската кост, но когато проследяваме динамичното в строежа на човешкия скелет, тогава можем да кажем: това не можем да го открием в другите царства на Земята. Тук пред вас се изправят сили, които трябва да обединим с останалите до образуването на силовата паралелограма. Получават се резултатни, които не можем да открием, ако взимаме предвид само силите, съществуващи вън от човека. И така става дума за това, най-после правилно да проследим този скок от животното към човека. Тогава можем да открием произхода на болестта не само при човека, но и при животното.
към текста >>
Когато правилно разглеждаме формата на човешкия скелет, не можем да се ограничим до това, да описваме отделната
кост
и да я сравняваме с животинската
кост
, но когато проследяваме динамичното в строежа на човешкия скелет, тогава можем да кажем: това не можем да го открием в другите царства на Земята.
Когато започнем да търсим тези сили, отново ще открием това, което е било изоставено, когато старата медицина е била филтрирана от хипократовата система. И отново ще открием, че тези сили в силовата паралелограма имат земна природа, а онези сили, които се обединяват със земните в силовата паралелограма, така че да се получи една резултатна, трябва да ги търсим извън земното. И тази резултатна дължи произхода си не на земни, но на извънземни, на извънтерестични сили. Трябва да търсим силите на изтегляне, довели човека до изправеното му положение, но не само до онова изправено положение, което временно е налице при по-висшите животни, но такова изправено положение, при което силите, съдействуващи за изправянето, са същевременно и сили на формообразуване. Има разлика, дали една маймуна, ходеща изправена, въпреки това има сили, които да противодействуват масивно, или човекът вече по такъв начин формира своята костна система, че това формиране да действува по посока на сили, които не са от земен произход.
Когато правилно разглеждаме формата на човешкия скелет, не можем да се ограничим до това, да описваме отделната кост и да я сравняваме с животинската кост, но когато проследяваме динамичното в строежа на човешкия скелет, тогава можем да кажем: това не можем да го открием в другите царства на Земята.
Тук пред вас се изправят сили, които трябва да обединим с останалите до образуването на силовата паралелограма. Получават се резултатни, които не можем да открием, ако взимаме предвид само силите, съществуващи вън от човека. И така става дума за това, най-после правилно да проследим този скок от животното към човека. Тогава можем да открием произхода на болестта не само при човека, но и при животното. Мога само постепенно да ви покажа тези елементи, но изхождайки от тях, ще можем да открием много неща.
към текста >>
Ако приемем от
кост
ната система към мускулната система, то ще открием тази многозначителна разлика в същността на мускула, а именно, че мускулът в покой реагира алкално, ако имаме предвид неговото обикновено химическо действие; но при това можем да кажем само: подобно на алкално, защото при мускула в покой алкалната реакция не е така абсолютно ясно изразена, както са обикновено алкалните реакции.
А сега във връзка с това, което току що Ви изложих, бих желал да Ви спомена следното.
Ако приемем от костната система към мускулната система, то ще открием тази многозначителна разлика в същността на мускула, а именно, че мускулът в покой реагира алкално, ако имаме предвид неговото обикновено химическо действие; но при това можем да кажем само: подобно на алкално, защото при мускула в покой алкалната реакция не е така абсолютно ясно изразена, както са обикновено алкалните реакции.
Точно така при мускула в движение се появява една не съвсем ясна кисела реакция. А сега помислете, че разбира се, по отношение на вещество обмяната мускулът е съставен от това, което човекът приема, т.е. че мускулът в известен смисъл е резултат от силите, съществуващи в земните вещества. Но когато човекът преминава във фаза на действие, ясно бива преодоляно това, което мускулът съдържа в себе си само поради факта, че е подвластен на обикновената веществообмяна. В мускула настъпват промени, които в крайна сметка, по отношение на обикновените вещество обменни промени, не могат да бъдат сравнени с нищо друго, освен със силите, формиращи костната система при човека.
към текста >>
В мускула настъпват промени, които в крайна сметка, по отношение на обикновените вещество обменни промени, не могат да бъдат сравнени с нищо друго, освен със силите, формиращи
кост
ната система при човека.
Ако приемем от костната система към мускулната система, то ще открием тази многозначителна разлика в същността на мускула, а именно, че мускулът в покой реагира алкално, ако имаме предвид неговото обикновено химическо действие; но при това можем да кажем само: подобно на алкално, защото при мускула в покой алкалната реакция не е така абсолютно ясно изразена, както са обикновено алкалните реакции. Точно така при мускула в движение се появява една не съвсем ясна кисела реакция. А сега помислете, че разбира се, по отношение на вещество обмяната мускулът е съставен от това, което човекът приема, т.е. че мускулът в известен смисъл е резултат от силите, съществуващи в земните вещества. Но когато човекът преминава във фаза на действие, ясно бива преодоляно това, което мускулът съдържа в себе си само поради факта, че е подвластен на обикновената веществообмяна.
В мускула настъпват промени, които в крайна сметка, по отношение на обикновените вещество обменни промени, не могат да бъдат сравнени с нищо друго, освен със силите, формиращи костната система при човека.
Тъй като при човека тези сили излизат извън онова, което той получава отвън, така както те се проникват от терестичния елемент и се обединява с него до една обикновена резултатна, така и в това, което по един действен начин се проявява във вещество обмяната, трябва да виждаме нещо, което и по химически път се намесва в земната химия. Бихме могли да кажем, че тук в земната механика и динамика нахлува нещо, което не можем да открием в земното. В лицето на веществообмяната виждаме, как в земната химия нахлува нещо, което не е земна химия, от което произлизат действия, различни от това, което би могло да се появи единствено под влияние на земната химия от тези наблюдения, които от една страна са наблюдения върху формата, а от друга страна са качествени наблюдения, ще трябва да изходим, когато искаме да открием това, което в действителност е залегнало в същността на човека. Така ще можем да си открием обратен път към онова, което е било изгубено, и от което явно се нуждаем, ако не искаме да останем при една гола, формална дефиниция за същността на болестта, с която дефиниция всъщност, на практика, много не можем да постигнем. Защото, помислете си, явява се един много важен въпрос.
към текста >>
179.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Ако при изследването на човешката
кост
на система и на човешката мускулна система проследим по-нататък тези две мисли, и защото извикваме на помощ всичко, което днес опитът може да ни го даде, то вероятно от учението за
кост
ите и за мускулите скоро ще можем да изградим нещо по-значително за медицината, отколкото е правено това досега.
Ще вървим по-нататък, тръгвайки от подобни изходни точки, като избраната вчера и постепенно ще проникваме в същността на човека, като обръщаме внимание на известните полярности, властвуващи в него. Още вчера трябва да сте забелязали, че сме принудени да свържем в паралелограма силите, все още властвуващи при животното, с другите сили, насочени в известна степен вертикално, и че съответно на това открива аналогия в мускулната реакция.
Ако при изследването на човешката костна система и на човешката мускулна система проследим по-нататък тези две мисли, и защото извикваме на помощ всичко, което днес опитът може да ни го даде, то вероятно от учението за костите и за мускулите скоро ще можем да изградим нещо по-значително за медицината, отколкото е правено това досега.
Но особено трудна е връзката между познанието за човека и това, от което се нуждае медицината днес, ако трябва да изходим от учението за сърцето. Бих желал да кажа: това, което при учението за костите и за мускулите се проявява в своя зародиш, изпъква основно във възгледа, формирал се в учението за сърцето. Защото какъв е традиционният възглед за човешкото сърце днес за сега ще се ограничим до това?
към текста >>
Бих желал да кажа: това, което при учението за
кост
ите и за мускулите се проявява в своя зародиш, изпъква основно във възгледа, формирал се в учението за сърцето.
Ще вървим по-нататък, тръгвайки от подобни изходни точки, като избраната вчера и постепенно ще проникваме в същността на човека, като обръщаме внимание на известните полярности, властвуващи в него. Още вчера трябва да сте забелязали, че сме принудени да свържем в паралелограма силите, все още властвуващи при животното, с другите сили, насочени в известна степен вертикално, и че съответно на това открива аналогия в мускулната реакция. Ако при изследването на човешката костна система и на човешката мускулна система проследим по-нататък тези две мисли, и защото извикваме на помощ всичко, което днес опитът може да ни го даде, то вероятно от учението за костите и за мускулите скоро ще можем да изградим нещо по-значително за медицината, отколкото е правено това досега. Но особено трудна е връзката между познанието за човека и това, от което се нуждае медицината днес, ако трябва да изходим от учението за сърцето.
Бих желал да кажа: това, което при учението за костите и за мускулите се проявява в своя зародиш, изпъква основно във възгледа, формирал се в учението за сърцето.
Защото какъв е традиционният възглед за човешкото сърце днес за сега ще се ограничим до това?
към текста >>
180.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Видяхте, че направих опит, за целта на първото разглеждане, да изходя от формата и вътрешната дейност на
кост
ната и на мускулната система и че от вчера достигнахме най-малко до примерното разглеждане на болестния процес и на нуждите на лечебния подход.
В хода на лекциите ще отговоря на всички отправени към мен желания. Тъй като при това естество някои неща ще се повтарят, е необходимо, поне в по-голямата си част всички желания да бъдат събрани; и не е без значение, дали нещата, за които питате, или които ще бъдат набелязани, ще бъдат обсъдени преди да е изградена определена основа или след това. Затова по възможност още днес, имайки в предвид вашите желания, ще се опитам да създам основа за всички следващи наблюдения.
Видяхте, че направих опит, за целта на първото разглеждане, да изходя от формата и вътрешната дейност на костната и на мускулната система и че от вчера достигнахме най-малко до примерното разглеждане на болестния процес и на нуждите на лечебния подход.
А вчера, за да можем да свържем съответното разглеждане с някакъв пример, се позовахме на циркулацията на сърдечната система. Днес, под формата на въведе ние, бих желал да изложа нещо също така принципно, за да доближим до възгледа, който можем да получим при едно по-задълбочено разглеждане на човека възгледа за възможностите и същността на лечението изобщо. Подробностите ще бъдат засегнати при следващите разглеждания, но предварително бих желал да проведа тези принципни разисквания.
към текста >>
При съвременните условия е изключително трудно да се върви по този път, защото е много странно, че тъкмо материалистичната насока на 19 век довежда до това, да не се преценяват функциите на следващата система, която трябва да причислим към
кост
ната, мускулната и сърдечната система, а именно на нервната система.
Днес, макар и в слаба степен, ще се опитаме да се приближим до отговора на този въпрос: отговор, който ще ни се удаде напълно едва в хода на лекциите. Но при това веднага можем да кажем, че природонаучното обосноваване на медицината, характерно за днешното време, всъщност прегражда пътя, който Ви очертах.
При съвременните условия е изключително трудно да се върви по този път, защото е много странно, че тъкмо материалистичната насока на 19 век довежда до това, да не се преценяват функциите на следващата система, която трябва да причислим към костната, мускулната и сърдечната система, а именно на нервната система.
Постепенно става нещо обичайно, на нервната система да се приписват цялата душевна дейност, и всичко душевно-духовно, осъществяващо се в човека, да бъде обяснено с паралелни процеси, протичащи в нервната система. Вие знаете, че в книгата си "Върху загадките на душата" трябваше да възразя срещу подобен вид наблюдение над природата. Много неща от опита, способни да до принесат за затвърждаване на тези истини, ще бъдат разгледани именно в следващите лекции. При това се опитах да покажа, че с нервната система са свързани само същинските процеси за формиране на представите, докато не по индиректен, а по директен начин всички емоционални процеси са свързани с ритмичните процеси в организма. Обикновено съвременният учен всъщност се представя, че емоционалните процеси непосредствено нямат нищо общо с ритмичната система; но тъй като тези ритмични процеси се пренасят върху нервната система, то ученият мисли, че емоционалният живот също изживява себе си чрез нервната система.
към текста >>
181.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това намира израз във факта като например за мнозина загадъчното отношение да кажем на краниотабеса (craniotabes размекване на тилната
кост
, най-ранният сигурен признак за рахит у кърмачетата бел.
Как в съчетанието на тези сили протича човешкия живот в състояние на здраве и болест, може лесно да се види, когато, бих желал да кажа почти с отчаяние застанем пред един много важен факт, а именно, че човешкият организъм трябва да бъде лекуван по различен начин в зависимост от това, дали става дума за горе разположените части на тялото или за частите, разположени в известен смисъл под сърцето. Тук дори е необходимо човекът да бъде разглеждан според съвсем различни принципи.
Това намира израз във факта като например за мнозина загадъчното отношение да кажем на краниотабеса (craniotabes размекване на тилната кост, най-ранният сигурен признак за рахит у кърмачетата бел.
прев.) спрямо обикновения рахит, две явления, разположени тъй близо едно до друго за този, който разглежда човека като единство, докато именно поради това, че водят началото си от различни области на човека, те са полярно противопоставени и трябва да бъдат разглеждани според съвършено различни принципи. Това има значение и за лечебния процес. По тази причина лекари, които при рахит по някакъв начин постигат успех чрез лечението с фосфор, при лечението на краниотабеса вероятно няма да отбележат никакъв успех, но тук трябва да бъде проведено противоположното лечение може би чрез някакъв карбонатен варовик или нещо подобно. Това обаче, бих желал да кажа е израз само на един много общ факт, който е неудобно да бъде цитиран, но който е изцяло верен. И това е факта, че там, където става дума за лечение на човек, т.е.
към текста >>
182.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Докато чрез зрителния процес се изкачваме повече по посока на външния свят, окото е поставено само в
кост
ната ямка и оттук ние попадаме навън, окото представлява един крайно външен орган зрителният процес е устроен повече по посока навън, сега в противоположна посока трябва да си представим метаморфозата на вкусовия процес надолу в тялото.
Или в известен смисъл процесът трябва да метаморфозира по посока нагоре. Зрителният процес представлява вид метаморфоза на вкусовия процес. Но метаморфоза на вкусовия процес трябва да съществува в тялото по посока надолу.
Докато чрез зрителния процес се изкачваме повече по посока на външния свят, окото е поставено само в костната ямка и оттук ние попадаме навън, окото представлява един крайно външен орган зрителният процес е устроен повече по посока навън, сега в противоположна посока трябва да си представим метаморфозата на вкусовия процес надолу в тялото.
Така в известен мисъл достигаме до другия полюс на зрението, до това, което в организма съдействува на зрението, до нещо, което ще хвърли изключително много светлина върху следващите разглеждания. Защото, какво намираме, когато проследим метаморфозата на вкусовия процес по посока надолу? Тук лежи храносмилането и можете да достигнете до едно действително вътрешно разбиране на храносмилането само, ако от една страна успеете да си го представите като метаморфозирало продължение на вкуса, а от друга страна си го представите като пълна полярна противоположност на насоченото навън зрение, защото външното зрение ще Ви доведе до това, да разберете, кое от външния свят съответствува на това храносмилане, на кое храносмилането представлява органически вложен във вътрешността процес. От друга страна ще осъзнаете, как можем да си представим родството на храносмилателния процес с процеса на вкусване. Вие изобщо не бихте могли да разберете интимните дейности в човешкия организъм, разположени в храносмилателния процес, ако не си представите цялостния храносмилателен процес по начина, според който доброто храносмилане почива на способността, в известен смисъл да умее да вкусваме с целия храносмилателен тракт, и че лошото храносмилане в известен смисъл се дължи на неспособността да усещаме вкуса с целия храносмилателен апарат.
към текста >>
183.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Железният елемент има повече общо с формообразуващия елемент на белия дроб, калаеният елемент повече с формообразуващия принцип на главата въобще, а оловният елемент има много общо с формообразуващия елемент, локализиран в
кост
ите.
Ако от една страна говорим за един, в определена степен, кварцов елемент, като за нещо, което изгражда човека, и за въгленокиселинния елемент, който отново разглежда човека, то в тази непрестанна склонност към изграждане и разрушение е заложен жизнения процес. Ако от една страна погледнем това, което изгражда човека кварцовия елемент то не бива да забравяме, че тези области от човешкото устройство, които са подобни на кварцовия елемент, поради причини, които аз отчасти вече изложих в изминалите дни, показват родство с всички метални елементи, притежаващи характера на олово, на калай и на желязо. И така можем да кажем: ако разгледаме областта над сърцето, то ще разгледаме нещо, което действува в човека от тази страна с характера на кварцовия елемент, и което от друга страна на човека действува с характера на олово, на калай и на желязо.
Железният елемент има повече общо с формообразуващия елемент на белия дроб, калаеният елемент повече с формообразуващия принцип на главата въобще, а оловният елемент има много общо с формообразуващия елемент, локализиран в костите.
Защото изграждането и растежът на костите в съществената си част изхождат от горната част на човека, а не от долната му част.
към текста >>
Защото изграждането и растежът на
кост
ите в съществената си част изхождат от горната част на човека, а не от долната му част.
Ако от една страна говорим за един, в определена степен, кварцов елемент, като за нещо, което изгражда човека, и за въгленокиселинния елемент, който отново разглежда човека, то в тази непрестанна склонност към изграждане и разрушение е заложен жизнения процес. Ако от една страна погледнем това, което изгражда човека кварцовия елемент то не бива да забравяме, че тези области от човешкото устройство, които са подобни на кварцовия елемент, поради причини, които аз отчасти вече изложих в изминалите дни, показват родство с всички метални елементи, притежаващи характера на олово, на калай и на желязо. И така можем да кажем: ако разгледаме областта над сърцето, то ще разгледаме нещо, което действува в човека от тази страна с характера на кварцовия елемент, и което от друга страна на човека действува с характера на олово, на калай и на желязо. Железният елемент има повече общо с формообразуващия елемент на белия дроб, калаеният елемент повече с формообразуващия принцип на главата въобще, а оловният елемент има много общо с формообразуващия елемент, локализиран в костите.
Защото изграждането и растежът на костите в съществената си част изхождат от горната част на човека, а не от долната му част.
към текста >>
184.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Нали трябва да сме наясно, че веществата от външния свят първоначално попадат в областите до стомаха в слабо преработен вид, че след това те биват преработени от червата, в кръвта се появяват съществено променени, и най-силно преработени те се появяват в периферията, в
кост
ната система, в нервната система, в мускулната система.
Именно защото cichorium intybus показва тъй силни въздействия върху всички възможни части на човека, затова е така интересно да бъде изследвано това растение. В известна степен тези въздействия виждаме да се разпространяват групирано. И се питаме: на какво почива активността срещу храносмилателната слабост? И откриваме, че тя почива на наличното в синята жлъчка горчиво екстратно вещество, изразяващо себе си чрез силното въздействуващия вкус. Тези горчиви екстратни вещества, притежаващи все още силно изразен растителен субстанциален характер, те притежават силно родство с това в човека, което в него все още не е обработено, което в известна степен все още има вид, подобен на този във външния свят.
Нали трябва да сме наясно, че веществата от външния свят първоначално попадат в областите до стомаха в слабо преработен вид, че след това те биват преработени от червата, в кръвта се появяват съществено променени, и най-силно преработени те се появяват в периферията, в костната система, в нервната система, в мускулната система.
А екстрактните вещества притежават силно родство с все още непреработените външни субстанции.
към текста >>
Силициевата киселина, чрез кръвта въздействува върху периферните органи, чак до
кост
ната система, и чрез нервната система, чрез мускулната система до
кост
ната система.
Cichorium intybus съдържа обаче и алкални соли, калай. И именно в него трябва да търсим това, което въздействува върху кръвта; така в cichorium intybus виждаме, как силите се разделят. Силите, съдържащи се в екстрактивните вещества, поради своето родство, се отдръпват към храносмилателните органи. Силите, заложени в алкалните соли, поради своето родство, се оттеглят към близките до кръвта органи или към самата кръв. След това в съществена степен се съдържа и силициева киселина.
Силициевата киселина, чрез кръвта въздействува върху периферните органи, чак до костната система, и чрез нервната система, чрез мускулната система до костната система.
Така cichorium intybus представлява нещо, което в действителност ни показва: аз съм тук и се разделям на три, така че въздействувам върху всичките три части на човешкия организъм. Това са експериментите, които провежда пред нас самата природа и те във всеки случай са с по-голямо значение, отколкото експериментите, които ние провеждаме сами, защото в своите намерения природата е много по-богата, отколкото ние самите бихме могли да бъдем, когато чрез нашите експерименти, задаваме въпроси на природата. Твърде интересен в това отношение е и eouisetum arvensee (полския хвощ бел. прев.). Тук отново е налице силно въздействие при слабост в храносмилането, но има също така и силни периферни влияния. Необходимо е само да запитаме: на какво се дължат тези силни периферни въздействия при eouisetum arvensee?
към текста >>
185.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
прев.), трябва да бъдат приложени, за да бъде извикано астралното тяло, което от своя страна
кост
вено подпомага Аза.
Представете си само, че на някакво място настъпи инсулт отвън така че това взаимодействие на Аза с човешката формообразуваща сила бива разчупено отвън, тогава ще бъде необходимо, на това място да бъде предизвикано нещо, което да изхожда от астралното устройство, разположено една степен по-ниско от азовото устройство, така да проникне човешкото устройство, че на Азът да му стане по-лесно да разгърне своите лечебни сили на мястото, където е възникнал външния инсулт. Ако искате да кажете на астралното тяло, на това астрално тяло, което, както вече го описах, е разположено по-навътре това личи от неговия фантом: ей ти, я ела тук, има работа за теб, трябва да помогнеш; тогава вие можете да постигнете това, ако приложите сега вече не баня, но ако приложите арника върху вълнена лапа, ако наложите един истински компрес с арника. С налагането на подобен компрес с арника върху нещо изкълчено или друго подобно, което именно представлява външния инсулт, отслабващ Аза в неговата сила на въздействие, с това налагане Вие ще извикате астралното тяло от вътрешността: я ела тук, помогни на Аза. И тук Вие имате нещо пред себе си, което действува уравновесяващо на повърхността, в периферията на човека. Това обаче в действителност създава основа за сравняване на този външен свят в неговите раз лични субстанции, доколкото този свят може да помогне периферията със своите субстанции, склонни лес но да разширяват себе си; и тези субстанции, склонни към разширяване, трябва да бъдат прилагани под формата на бани, да окажат подкрепа на Аза, и доколкото други субстанции, към които принадлежи най-вече арниката (acnica montana бел.
прев.), трябва да бъдат приложени, за да бъде извикано астралното тяло, което от своя страна коствено подпомага Аза.
До въздействието на подобни субстанции не можем да достигнем по друг начин, освен ако не си послужим с Аза и с астралното тяло. Виждате ли, това е нещо, което може да послужи за основа на една теория за външното и вътрешното лечение на болестта.
към текста >>
186.
16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това, че те притежават двойствената природа, това става ясно от обстоятелството, че ако ги разгледаме само химически, те проявяват себе си като нещо, което е сродно на
кост
ната система.
Този възглед се е изгубил особено силно в една област, която ние ще обсъдим тук областта на възгледите за зъбите. Материалистично погледнато, зъбите биват разглеждани по-малко или повече като прости дъвкателни инструменти. Но това те не са.
Това, че те притежават двойствената природа, това става ясно от обстоятелството, че ако ги разгледаме само химически, те проявяват себе си като нещо, което е сродно на костната система.
Но еволюционно-историческите произлизат от кожната система. Именно зъбите притежават двойствената природа; само че втората природа на зъбите е скрита изключително дълбоко. Я сравнете някой път едно животинско съзъбие с едно човешко съзъбие. Тогава ще видите, че това, което казах тук в най-първия час, именно при животинското съзъбие се проявява много силно тази тежест надолу, това, което исках да Ви представя с помощта на целия маймунски скелет. В човешкото съзъбие, бих желал да кажа, по един определен начин в самото съзъбие виждаме влиянието на вертикалната линия.
към текста >>
187.
18. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
прев.), трябва да бъдат приложени, за да бъде извикано астралното тяло, което от своя страна
кост
вено подпомага Аза.
Представете си само, че на някакво място настъпи инсулт отвън така че това взаимодействие на Аза с човешката формообразуваща сила бива разчупено отвън, тогава ще бъде необходимо, на това място да бъде предизвикано нещо, което да изхожда от астралното устройство, разположено една степен по-ниско от азовото устройство, така да проникне човешкото устройство, че на Азът да му стане по-лесно да разгърне своите лечебни сили на мястото, където е възникнал външния инсулт. Ако искате да кажете на астралното тяло, на това астрално тяло, което, както вече го описах, е разположено по-навътре това личи от неговия фантом: Ей ти, я ела тук, има работа за теб, трябва да помогнеш; тогава вие можете да постигнете това, ако приложите сега вече не баня, но ако приложите арника върху вълнена лапа, ако наложи те един истински компрес с арника. С налагането на подобен компрес с арника върху нещо изкълчено или друго подобно, което именно представлява външния инсулт, отслабващ Аза в неговата сила на въздействие, с това налагане Вие ще извикате астралното тяло от вътрешността: я ела тук, помогни на Аза. И тук Вие имате нещо пред себе си, което действува уравновесяващо на повърхността, в периферията на човека. Това обаче в действителност създава основа за сравняване на този външен свят в неговите различни субстанции, доколкото този свят може да помогне периферията със своите субстанции, склонни лесно да разширяват себе си; и тези субстанции, склонни към разширяване, трябва да бъдат прилагани под формата на бани, да окажат подкрепа на Аза, и доколкото други субстанции, към които принадлежи най-вече арниката (acnica montana бел.
прев.), трябва да бъдат приложени, за да бъде извикано астралното тяло, което от своя страна коствено подпомага Аза.
До въздействието на подобни субстанции не можем да достигнем по друг начин, освен ако не си послужим с Аза и с астралното тяло. Виждате ли, това е нещо, което може да послужи за основа на една теория за външното и вътрешното лечение на болестта.
към текста >>
188.
Съдържание
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Връзка между мускули и
кост
и.
Металният процес. Лъчевото въздействие на металите. Олово, магнезий, калай, желязо, мед, злато, живак, сребро. Отговори на въпроси: за лечението на астмата. За парентералната белтъчна терапия. Простуда.
Връзка между мускули и кости.
За изследването на вкуса. Вещество и процес в организма. Базедова болест.
към текста >>
189.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Ще го отбележа, като схематично посоча в рисунката
кост
ния тил на главата, ако приблизително тук биха лежали очите.
Само физическото тяло, което получаваме едва тук, на физическата Земя, е, така да се каже, първодействащо, то не е отпечатък, а оригинално действащо, така че мога да кажа, като го представя схематично, че човешкото изграждане на главата е отпечатък на аза (виж рис.1)[2]. Това се организира там вътре по определен начин - по-късно често ще говорим за тази организация. Първоначално организирането става главно чрез това, че топлинните съотношения в главата се диференцират. Вътре се диференцира и астралното тяло, като работи организиращо предимно в проникващите в главата газообразни, въздухообразни процеси (виж рис.1). После се отпечатва етерното тяло, а това, което е физическо тяло за главата, е физически процес, действителен физически процес (виж рис.1, защрихованото).
Ще го отбележа, като схематично посоча в рисунката костния тил на главата, ако приблизително тук биха лежали очите.
Но концентрираните тук физически сили се простират от своя страна в цялата глава. Тук, в тази физическа част на изграждането на човешката глава, действа един истински оригинален физически процес. Не отпечатък на нещо друго, а тук е това, което извършва своя собствен процес. В този физически процес на главата обаче всъщност имаме нещо двойствено, взаимодействието на два процеса. Случващото се там е взаимодействието на два процеса, които могат да се прозрат, ако се разгледат духовно-изследователски заедно с някои други процеси, протичащи вън в Космоса.
към текста >>
190.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Когато избухна кавгата между йенските и берлинските учени относно питекантропа, Pithecanthropus erectus, тогава Вихров[3] възрази на Хекел,[4] че питекантропът, намерен чрез Дюбоа,[5] има ясни заздравявания, заздравели
кост
ни наранявания, при които съвременният лекар може да тълкува, че е проведено изкуствено лечение.
Веднъж, преди не много време, дилетантското тършуване в тези неща можа да предизвика извънредно голяма сензация при някои господа, които в други области бяха извънредно учени специалисти.
Когато избухна кавгата между йенските и берлинските учени относно питекантропа, Pithecanthropus erectus, тогава Вихров[3] възрази на Хекел,[4] че питекантропът, намерен чрез Дюбоа,[5] има ясни заздравявания, заздравели костни наранявания, при които съвременният лекар може да тълкува, че е проведено изкуствено лечение.
Това беше едно от главните възражения на Вихров и оттам той констатира, че този питекантропус еректус е бил излекуван от някой лекар, следователно тогава вече е трябвало да има лекари като Вихров в Университета, нали, които да приложат външното лечение, и затова питекантропът не може да е междинно звено, понеже човекът го е нямало още тогава, а трябва да е именно човек. Възможно е и един истински лекар да е могъл да излекува една маймуна, но това не се е предположило. От друга страна, когато всъщност също така дилетански се рови в нещата, понеже се изразява само едно всеобщо чувство, се казва, че при животните стават и природни спонтанни излекувания, без да се намесва някой човек, които изглеждат също както заздравяването при питекантропа.
към текста >>
191.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Да, чак до
кост
ите може да стигне този разрушителен процес в тялото, когато фосфорните въздействия не са в ред.
Под такова неправилно взаимодействие именно във физическото може много да се разруши: разпадане на епитела, израждане на мазнините и до мускулните влакна, особено при напречните мускулни влакна, понеже те са тези, върху които азът особено влияе, разпадане на кръвните телца и т.н.
Да, чак до костите може да стигне този разрушителен процес в тялото, когато фосфорните въздействия не са в ред.
към текста >>
192.
ОСМА ЛЕКИЦЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Запитан бях как се отнасят силите в мускулите към силите на
кост
ите.
Запитан бях как се отнасят силите в мускулите към силите на костите.
Относно това, за което бях запитан във връзка с хомеопатията, искам да вярвам, че вече изложеното ще доведе до отговора на поставения въпрос. Има и други въпроси, на които искам да отговоря. Мускулните и костните сили се проявяват така, че това може да се характеризира, като се каже: Дейността в мускулните сили се разгръща изцяло в движението, а костните сили стигат до спокойствие и умиране, понеже костите са - сега не генетично, а идеално - всъщност преобразени мускули, не генетично, но идеално те са изцяло преобразени мускули. Да се търси генетична връзка между костите и мускулите, дори между хрущялите и костите няма смисъл и с право някои хора посочват трудностите, които се появяват, ако някой иска да намери генетична връзка. Например Бунге[9] показва трудностите, които се появяват, ако се търси връзката между хрущяли и кости, но той естествено не посочва откъде идва тази връзка, тази трудност.
към текста >>
Мускулните и
кост
ните сили се проявяват така, че това може да се характеризира, като се каже: Дейността в мускулните сили се разгръща изцяло в движението, а
кост
ните сили стигат до спокойствие и умиране, понеже
кост
ите са - сега не генетично, а идеално - всъщност преобразени мускули, не генетично, но идеално те са изцяло преобразени мускули.
Запитан бях как се отнасят силите в мускулите към силите на костите. Относно това, за което бях запитан във връзка с хомеопатията, искам да вярвам, че вече изложеното ще доведе до отговора на поставения въпрос. Има и други въпроси, на които искам да отговоря.
Мускулните и костните сили се проявяват така, че това може да се характеризира, като се каже: Дейността в мускулните сили се разгръща изцяло в движението, а костните сили стигат до спокойствие и умиране, понеже костите са - сега не генетично, а идеално - всъщност преобразени мускули, не генетично, но идеално те са изцяло преобразени мускули.
Да се търси генетична връзка между костите и мускулите, дори между хрущялите и костите няма смисъл и с право някои хора посочват трудностите, които се появяват, ако някой иска да намери генетична връзка. Например Бунге[9] показва трудностите, които се появяват, ако се търси връзката между хрущяли и кости, но той естествено не посочва откъде идва тази връзка, тази трудност. Тя идва оттам, че съществува една метаморфоза. Помислете обаче, че ако през времето, когато цялото мускуло-образуване още не е преминало в органично видимото (виж рис.22, червено) - и всъщност е така, само че е много слабо и при образуването на хрущяла, където образуването на костите е още недиференцирано (светло), - когато в това състояние на недиференциране, този процес същевременно се обхване при диференцирането от полярността, естествено тогава трудно констатирате метаморфозата.
към текста >>
Да се търси генетична връзка между
кост
ите и мускулите, дори между хрущялите и
кост
ите няма смисъл и с право някои хора посочват трудностите, които се появяват, ако някой иска да намери генетична връзка.
Запитан бях как се отнасят силите в мускулите към силите на костите. Относно това, за което бях запитан във връзка с хомеопатията, искам да вярвам, че вече изложеното ще доведе до отговора на поставения въпрос. Има и други въпроси, на които искам да отговоря. Мускулните и костните сили се проявяват така, че това може да се характеризира, като се каже: Дейността в мускулните сили се разгръща изцяло в движението, а костните сили стигат до спокойствие и умиране, понеже костите са - сега не генетично, а идеално - всъщност преобразени мускули, не генетично, но идеално те са изцяло преобразени мускули.
Да се търси генетична връзка между костите и мускулите, дори между хрущялите и костите няма смисъл и с право някои хора посочват трудностите, които се появяват, ако някой иска да намери генетична връзка.
Например Бунге[9] показва трудностите, които се появяват, ако се търси връзката между хрущяли и кости, но той естествено не посочва откъде идва тази връзка, тази трудност. Тя идва оттам, че съществува една метаморфоза. Помислете обаче, че ако през времето, когато цялото мускуло-образуване още не е преминало в органично видимото (виж рис.22, червено) - и всъщност е така, само че е много слабо и при образуването на хрущяла, където образуването на костите е още недиференцирано (светло), - когато в това състояние на недиференциране, този процес същевременно се обхване при диференцирането от полярността, естествено тогава трудно констатирате метаморфозата.
към текста >>
Например Бунге[9] показва трудностите, които се появяват, ако се търси връзката между хрущяли и
кост
и, но той естествено не посочва откъде идва тази връзка, тази трудност.
Запитан бях как се отнасят силите в мускулите към силите на костите. Относно това, за което бях запитан във връзка с хомеопатията, искам да вярвам, че вече изложеното ще доведе до отговора на поставения въпрос. Има и други въпроси, на които искам да отговоря. Мускулните и костните сили се проявяват така, че това може да се характеризира, като се каже: Дейността в мускулните сили се разгръща изцяло в движението, а костните сили стигат до спокойствие и умиране, понеже костите са - сега не генетично, а идеално - всъщност преобразени мускули, не генетично, но идеално те са изцяло преобразени мускули. Да се търси генетична връзка между костите и мускулите, дори между хрущялите и костите няма смисъл и с право някои хора посочват трудностите, които се появяват, ако някой иска да намери генетична връзка.
Например Бунге[9] показва трудностите, които се появяват, ако се търси връзката между хрущяли и кости, но той естествено не посочва откъде идва тази връзка, тази трудност.
Тя идва оттам, че съществува една метаморфоза. Помислете обаче, че ако през времето, когато цялото мускуло-образуване още не е преминало в органично видимото (виж рис.22, червено) - и всъщност е така, само че е много слабо и при образуването на хрущяла, където образуването на костите е още недиференцирано (светло), - когато в това състояние на недиференциране, този процес същевременно се обхване при диференцирането от полярността, естествено тогава трудно констатирате метаморфозата.
към текста >>
Помислете обаче, че ако през времето, когато цялото мускуло-образуване още не е преминало в органично видимото (виж рис.22, червено) - и всъщност е така, само че е много слабо и при образуването на хрущяла, където образуването на
кост
ите е още недиференцирано (светло), - когато в това състояние на недиференциране, този процес същевременно се обхване при диференцирането от полярността, естествено тогава трудно констатирате метаморфозата.
Има и други въпроси, на които искам да отговоря. Мускулните и костните сили се проявяват така, че това може да се характеризира, като се каже: Дейността в мускулните сили се разгръща изцяло в движението, а костните сили стигат до спокойствие и умиране, понеже костите са - сега не генетично, а идеално - всъщност преобразени мускули, не генетично, но идеално те са изцяло преобразени мускули. Да се търси генетична връзка между костите и мускулите, дори между хрущялите и костите няма смисъл и с право някои хора посочват трудностите, които се появяват, ако някой иска да намери генетична връзка. Например Бунге[9] показва трудностите, които се появяват, ако се търси връзката между хрущяли и кости, но той естествено не посочва откъде идва тази връзка, тази трудност. Тя идва оттам, че съществува една метаморфоза.
Помислете обаче, че ако през времето, когато цялото мускуло-образуване още не е преминало в органично видимото (виж рис.22, червено) - и всъщност е така, само че е много слабо и при образуването на хрущяла, където образуването на костите е още недиференцирано (светло), - когато в това състояние на недиференциране, този процес същевременно се обхване при диференцирането от полярността, естествено тогава трудно констатирате метаморфозата.
към текста >>
193.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Последиците биха били тези, че тъкмо под влиянието на фосфорните сили, кръвната дейност би превишила своята активност, и то най-вече в посока на
кост
ите, където би настъпила един вид хиперемия.
И какви биха били последиците?
Последиците биха били тези, че тъкмо под влиянието на фосфорните сили, кръвната дейност би превишила своята активност, и то най-вече в посока на костите, където би настъпила един вид хиперемия.
И по този начин, чрез тази хиперемия би се разраснал онзи процес на повишената кръвно-съдова активност, който е близък на костно-хрущялното естество, така че би се получило едно противодействие спрямо осификацията на костите.
към текста >>
И по този начин, чрез тази хиперемия би се разраснал онзи процес на повишената кръвно-съдова активност, който е близък на
кост
но-хрущялното естество, така че би се получило едно противодействие спрямо осификацията на
кост
ите.
И какви биха били последиците? Последиците биха били тези, че тъкмо под влиянието на фосфорните сили, кръвната дейност би превишила своята активност, и то най-вече в посока на костите, където би настъпила един вид хиперемия.
И по този начин, чрез тази хиперемия би се разраснал онзи процес на повишената кръвно-съдова активност, който е близък на костно-хрущялното естество, така че би се получило едно противодействие спрямо осификацията на костите.
към текста >>
И нашата мозъчна дейност се основава на това, че
кост
ите постоянно искат да растат, но след като черепната обвивка е вече изградена около човешкия мозък, настъпва една постоянна пречка пред това
кост
но разрастване.
При това в нервно-сетивната система на човека ние винаги опираме до определени функции, които зависят от фосфора, обаче именно от микроскопичните количества фосфор, намиращи се в човешкия мозък. От друга страна ние можем да проследим тази фосфорна дейност според начина, по който тя задържа нормалното разграждане в процесите на осификацията. Но тези фосфорни процеси, те неизбежно трябва да съществуват в мозъка, в мозъка където непрекъснато се осъществяват процесите на разпад. Или с други думи: тъй като в мозъка е налице фосфорния процес, там в мозъка ние постоянно имаме едно състояние на постоянно възникващ рахит.
И нашата мозъчна дейност се основава на това, че костите постоянно искат да растат, но след като черепната обвивка е вече изградена около човешкия мозък, настъпва една постоянна пречка пред това костно разрастване.
В човешкия мозък ние имаме един постоянен стремеж към образуване на кости. Обаче този костен процес е ограничен и определен възрастов диапазон. После изграждането на кости спира. И така тук ние наистина се изправяме пред един болестотворен процес, който от друга страна се уравновесява от постоянния стремеж на организма към възникването на рахита. Но забележителното сега е, че на този ритъм у човека, се противопоставя един подобен ритъм, пулсиращ постоянно навън в света.
към текста >>
В човешкия мозък ние имаме един постоянен стремеж към образуване на
кост
и.
При това в нервно-сетивната система на човека ние винаги опираме до определени функции, които зависят от фосфора, обаче именно от микроскопичните количества фосфор, намиращи се в човешкия мозък. От друга страна ние можем да проследим тази фосфорна дейност според начина, по който тя задържа нормалното разграждане в процесите на осификацията. Но тези фосфорни процеси, те неизбежно трябва да съществуват в мозъка, в мозъка където непрекъснато се осъществяват процесите на разпад. Или с други думи: тъй като в мозъка е налице фосфорния процес, там в мозъка ние постоянно имаме едно състояние на постоянно възникващ рахит. И нашата мозъчна дейност се основава на това, че костите постоянно искат да растат, но след като черепната обвивка е вече изградена около човешкия мозък, настъпва една постоянна пречка пред това костно разрастване.
В човешкия мозък ние имаме един постоянен стремеж към образуване на кости.
Обаче този костен процес е ограничен и определен възрастов диапазон. После изграждането на кости спира. И така тук ние наистина се изправяме пред един болестотворен процес, който от друга страна се уравновесява от постоянния стремеж на организма към възникването на рахита. Но забележителното сега е, че на този ритъм у човека, се противопоставя един подобен ритъм, пулсиращ постоянно навън в света. И ако ние разберем извънредно голямото значение на фосфора за човешкия мозък, трябва да признаем: След като фосфора бъде приет, той се преработва горе в главата.
към текста >>
Обаче този
кост
ен процес е ограничен и определен възрастов диапазон.
От друга страна ние можем да проследим тази фосфорна дейност според начина, по който тя задържа нормалното разграждане в процесите на осификацията. Но тези фосфорни процеси, те неизбежно трябва да съществуват в мозъка, в мозъка където непрекъснато се осъществяват процесите на разпад. Или с други думи: тъй като в мозъка е налице фосфорния процес, там в мозъка ние постоянно имаме едно състояние на постоянно възникващ рахит. И нашата мозъчна дейност се основава на това, че костите постоянно искат да растат, но след като черепната обвивка е вече изградена около човешкия мозък, настъпва една постоянна пречка пред това костно разрастване. В човешкия мозък ние имаме един постоянен стремеж към образуване на кости.
Обаче този костен процес е ограничен и определен възрастов диапазон.
После изграждането на кости спира. И така тук ние наистина се изправяме пред един болестотворен процес, който от друга страна се уравновесява от постоянния стремеж на организма към възникването на рахита. Но забележителното сега е, че на този ритъм у човека, се противопоставя един подобен ритъм, пулсиращ постоянно навън в света. И ако ние разберем извънредно голямото значение на фосфора за човешкия мозък, трябва да признаем: След като фосфора бъде приет, той се преработва горе в главата. После самият той предизвиква известни промени в човешкия организъм.
към текста >>
После изграждането на
кост
и спира.
Но тези фосфорни процеси, те неизбежно трябва да съществуват в мозъка, в мозъка където непрекъснато се осъществяват процесите на разпад. Или с други думи: тъй като в мозъка е налице фосфорния процес, там в мозъка ние постоянно имаме едно състояние на постоянно възникващ рахит. И нашата мозъчна дейност се основава на това, че костите постоянно искат да растат, но след като черепната обвивка е вече изградена около човешкия мозък, настъпва една постоянна пречка пред това костно разрастване. В човешкия мозък ние имаме един постоянен стремеж към образуване на кости. Обаче този костен процес е ограничен и определен възрастов диапазон.
После изграждането на кости спира.
И така тук ние наистина се изправяме пред един болестотворен процес, който от друга страна се уравновесява от постоянния стремеж на организма към възникването на рахита. Но забележителното сега е, че на този ритъм у човека, се противопоставя един подобен ритъм, пулсиращ постоянно навън в света. И ако ние разберем извънредно голямото значение на фосфора за човешкия мозък, трябва да признаем: След като фосфора бъде приет, той се преработва горе в главата. После самият той предизвиква известни промени в човешкия организъм. Той следва онази посока, която съвпада с растежната посока на човека.
към текста >>
194.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 30. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Напротив, двигателно-веществообменната система, е устроена така, че външно навсякъде в топлинните и осезателни възприятия на организма, навсякъде вибрира Азът, и после – започвайки от Аза – в посока навътре започва да вибрира астралното тяло, следвано от етерното тяло и накрая виждаме физическото тяло, представено в
кост
ите.
Напротив, двигателно-веществообменната система, е устроена така, че външно навсякъде в топлинните и осезателни възприятия на организма, навсякъде вибрира Азът, и после – започвайки от Аза – в посока навътре започва да вибрира астралното тяло, следвано от етерното тяло и накрая виждаме физическото тяло, представено в костите.
към текста >>
195.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Има тънки
кост
и.
Майката разказва, че бащата също е изоставал в своето развитие и смяната на зъбите при него също е закъсняла. Когато детето постъпи при нас, беше слабо, тежеше 24 кг.
Има тънки кости.
В сравнение с тялото, ръцете и краката му са доста големи. Детето е много несръчно. След постъпването наблюдавахме нарастващо безпокойство и ретардация. Държи се малко невъзпитано. Телесните функции са наред.
към текста >>
Тук на това място, където черепните
кост
и са стеснени поради външния инсулт, е вече трудно да постигнем уголемяване на главата.
Става това, което е можело да се очаква, а именно: то стига относително късно до овладяването на долната система от страна на горната система, т.е. до умението да говори и да ходи. Естествено, през първите години правилното възпитание би изисквало, например, следното: още в ранното детство, когато детето още не можело да ходи, някой би могъл да започне с това, просто да движи неговите крайници, следвайки евритмичните жестове, с една дума, да се приложи лечебната евритмия. Ако би се започнало по този начин, тогава това, което се осъществява в крайниците, щеше да намери израз в нервно-сетивния организъм и докато всичко е все още податливо, то би се разширило чак до формата на главата. Чрез тези евритмични движения, които прилагаме още в ранна възраст, ние бихме постигнали твърде много за формирането на главата и би трябвало да изпитаме голяма радост, ако имаме успех в това отношение.
Тук на това място, където черепните кости са стеснени поради външния инсулт, е вече трудно да постигнем уголемяване на главата.
към текста >>
Нашата духовна природа работи главно в
кост
ната система, но не и в мускулната система.
Според мен, простете ми тази сурова преценка, днес повечето хора са във висша степен несръчни. Хората не могат да станат сръчни. Трудно им е да станат сръчни. Когато гледам 80-те деца, посещаващи нашето Валдорфско училище, не бих казал, че по-голямата част от тях се отличават с някаква сръчност. Вие навсякъде ще забележите, че това вливане на астралното тяло и Азовата организация във физическата организация при повечето хора липсва, понеже ние живеем в разцвета на интелектуалната епоха.
Нашата духовна природа работи главно в костната система, но не и в мускулната система.
Ако някой иска да използва само своите кости, става несръчен. Интелектуалният елемент е склонен да се намесва само в костната система и нейните движения, обаче това се постига с помощта на мускулите. Астралното тяло и Азовата организация не могат да се промъкнат в мускулната система. Това е свързано с факта, че нашата епоха не е дълбоко религиозна, че тя няма благочестиво-религиозен характер. Вероизповеданията не пораждат истинска религиозност.
към текста >>
Ако някой иска да използва само своите
кост
и, става несръчен.
Хората не могат да станат сръчни. Трудно им е да станат сръчни. Когато гледам 80-те деца, посещаващи нашето Валдорфско училище, не бих казал, че по-голямата част от тях се отличават с някаква сръчност. Вие навсякъде ще забележите, че това вливане на астралното тяло и Азовата организация във физическата организация при повечето хора липсва, понеже ние живеем в разцвета на интелектуалната епоха. Нашата духовна природа работи главно в костната система, но не и в мускулната система.
Ако някой иска да използва само своите кости, става несръчен.
Интелектуалният елемент е склонен да се намесва само в костната система и нейните движения, обаче това се постига с помощта на мускулите. Астралното тяло и Азовата организация не могат да се промъкнат в мускулната система. Това е свързано с факта, че нашата епоха не е дълбоко религиозна, че тя няма благочестиво-религиозен характер. Вероизповеданията не пораждат истинска религиозност. Наслагването на мускули върху костите е свързано с това, че на света съществуват всякакви първообрази.
към текста >>
Интелектуалният елемент е склонен да се намесва само в
кост
ната система и нейните движения, обаче това се постига с помощта на мускулите.
Трудно им е да станат сръчни. Когато гледам 80-те деца, посещаващи нашето Валдорфско училище, не бих казал, че по-голямата част от тях се отличават с някаква сръчност. Вие навсякъде ще забележите, че това вливане на астралното тяло и Азовата организация във физическата организация при повечето хора липсва, понеже ние живеем в разцвета на интелектуалната епоха. Нашата духовна природа работи главно в костната система, но не и в мускулната система. Ако някой иска да използва само своите кости, става несръчен.
Интелектуалният елемент е склонен да се намесва само в костната система и нейните движения, обаче това се постига с помощта на мускулите.
Астралното тяло и Азовата организация не могат да се промъкнат в мускулната система. Това е свързано с факта, че нашата епоха не е дълбоко религиозна, че тя няма благочестиво-религиозен характер. Вероизповеданията не пораждат истинска религиозност. Наслагването на мускули върху костите е свързано с това, че на света съществуват всякакви първообрази. Ако човек дори само мислено се взира в първообразите, възниква едно взаимодействие между мускулната и костната система.
към текста >>
Наслагването на мускули върху
кост
ите е свързано с това, че на света съществуват всякакви първообрази.
Ако някой иска да използва само своите кости, става несръчен. Интелектуалният елемент е склонен да се намесва само в костната система и нейните движения, обаче това се постига с помощта на мускулите. Астралното тяло и Азовата организация не могат да се промъкнат в мускулната система. Това е свързано с факта, че нашата епоха не е дълбоко религиозна, че тя няма благочестиво-религиозен характер. Вероизповеданията не пораждат истинска религиозност.
Наслагването на мускули върху костите е свързано с това, че на света съществуват всякакви първообрази.
Ако човек дори само мислено се взира в първообразите, възниква едно взаимодействие между мускулната и костната система. И така, отсъствието на интерес при това дете е съществувало от самото начало.
към текста >>
Ако човек дори само мислено се взира в първообразите, възниква едно взаимодействие между мускулната и
кост
ната система.
Интелектуалният елемент е склонен да се намесва само в костната система и нейните движения, обаче това се постига с помощта на мускулите. Астралното тяло и Азовата организация не могат да се промъкнат в мускулната система. Това е свързано с факта, че нашата епоха не е дълбоко религиозна, че тя няма благочестиво-религиозен характер. Вероизповеданията не пораждат истинска религиозност. Наслагването на мускули върху костите е свързано с това, че на света съществуват всякакви първообрази.
Ако човек дори само мислено се взира в първообразите, възниква едно взаимодействие между мускулната и костната система.
И така, отсъствието на интерес при това дете е съществувало от самото начало.
към текста >>
196.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Ако се вгледате в челюстните
кост
и, Вие ще откриете атрофираните образувания, присъщи за пръстите на краката, атрофираните образувания на ръцете и краката.
Защото това е схематичната фигура на главата, а това е схематичната фигура на тялото. Но ако точката се утвърждава вътре в тялото, тя се превръща в гръбначен мозък; ако точката се утвърждава тук, тя се превръща в това, което трябва да бъде в главовата организация, превръща се в наченки на гръбначен мозък (Рис. 18). Ето как пред Вас се очертава вътрешната динамика на морфологията. Ако Вие, изхождайки от нея, медитирате, ще стигнете до анатомията, до физиологията. Тогава се приближавате до вътрешната интуиция, досещайки се, че горната челюст и долната челюст се явяват крайници, а главата – един цялостен организъм, разположен в горната част на тялото – чиито крайници впрочем са атрофирали – като същевременно се видоизменят в челюсти, и накрая Вие се досещате, че зъбите и пръстите на краката се намират в пълна противоположност.
Ако се вгледате в челюстните кости, Вие ще откриете атрофираните образувания, присъщи за пръстите на краката, атрофираните образувания на ръцете и краката.
към текста >>
197.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Та нали като нещо, което навсякъде има своите потвърждения, то е една пълна абстракция, която обяснява как листото живее в цветчето, как венчелистникът се превръща в тичинка, тоест разглежда съвсем елементарни метаморфози, една от които при животното и човека е метаморфозата на прешлените в черепни
кост
и.
Вземете Гьотевото учение за метаморфозата и се замислете, как то е могло да бъде създадено от Гьоте, който е бил един умен човек.
Та нали като нещо, което навсякъде има своите потвърждения, то е една пълна абстракция, която обяснява как листото живее в цветчето, как венчелистникът се превръща в тичинка, тоест разглежда съвсем елементарни метаморфози, една от които при животното и човека е метаморфозата на прешлените в черепни кости.
Това учение не излиза извън рамките на най-елементарните неща. Самият аз бях поразен и си казвах: Нима Гьоте не е тръгнал от там – самият аз бях болен на тази тема през осемдесетте години – че целият мозък е едно преобразувание на един-единствен мозъчен ганглион? В духовен смисъл аз можах да видя, че той е схванал тази връзка. И тогава бях впечатлен от неговата сдържаност в коментарите относно това, което му се беше открило. Когато пристигнах във Ваймар, аз намерих в един от бележниците му следната направена с молив бележка: Мозъкът е един трансформиран ганглион.
към текста >>
198.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Можем да си я представим само ако например в
кост
ната система видим това, в което са се влели онези формообразуващи сили, които действуват в дишането и в кръвообращението, но като музикални формиращи сили.
По-нататък този физически човек представлява отражение на това, което живее в дишането и в кръвообращението. Цялата динамика, струяща активно в кръвообращението и в дишането, цялата тя се ориентира музикално, тя може да бъде разбрана само ако си я представим в музикални форми.
Можем да си я представим само ако например в костната система видим това, в което са се влели онези формообразуващи сили, които действуват в дишането и в кръвообращението, но като музикални формиращи сили.
Ние непосредствено можем да усетим как октавата изхожда отзад от лопатките и тръгва по хода на костите, и че ръцете със своето костно оформяне не могат да бъдат разбрани, изхождайки от една механична динамика, но само ако подходим към тях с едно музикално разбиране. Примата откриваме от лопатките до израстъка на мишничната кост, секундата откриваме в мишничната кост, терцата, от лакътя до китката. Тук откриваме две кости, защото съществуват две терци, една голяма и една малка и т.н. Накратко, когато онова, което в дишането и в кръвообращението се владее от астралното тяло, го потърсим отново като отражение във физическото тяло, тогава ние трябва да подходим с музикално разбиране.
към текста >>
Ние непосредствено можем да усетим как октавата изхожда отзад от лопатките и тръгва по хода на
кост
ите, и че ръцете със своето
кост
но оформяне не могат да бъдат разбрани, изхождайки от една механична динамика, но само ако подходим към тях с едно музикално разбиране.
По-нататък този физически човек представлява отражение на това, което живее в дишането и в кръвообращението. Цялата динамика, струяща активно в кръвообращението и в дишането, цялата тя се ориентира музикално, тя може да бъде разбрана само ако си я представим в музикални форми. Можем да си я представим само ако например в костната система видим това, в което са се влели онези формообразуващи сили, които действуват в дишането и в кръвообращението, но като музикални формиращи сили.
Ние непосредствено можем да усетим как октавата изхожда отзад от лопатките и тръгва по хода на костите, и че ръцете със своето костно оформяне не могат да бъдат разбрани, изхождайки от една механична динамика, но само ако подходим към тях с едно музикално разбиране.
Примата откриваме от лопатките до израстъка на мишничната кост, секундата откриваме в мишничната кост, терцата, от лакътя до китката. Тук откриваме две кости, защото съществуват две терци, една голяма и една малка и т.н. Накратко, когато онова, което в дишането и в кръвообращението се владее от астралното тяло, го потърсим отново като отражение във физическото тяло, тогава ние трябва да подходим с музикално разбиране.
към текста >>
Примата откриваме от лопатките до израстъка на мишничната
кост
, секундата откриваме в мишничната
кост
, терцата, от лакътя до китката.
По-нататък този физически човек представлява отражение на това, което живее в дишането и в кръвообращението. Цялата динамика, струяща активно в кръвообращението и в дишането, цялата тя се ориентира музикално, тя може да бъде разбрана само ако си я представим в музикални форми. Можем да си я представим само ако например в костната система видим това, в което са се влели онези формообразуващи сили, които действуват в дишането и в кръвообращението, но като музикални формиращи сили. Ние непосредствено можем да усетим как октавата изхожда отзад от лопатките и тръгва по хода на костите, и че ръцете със своето костно оформяне не могат да бъдат разбрани, изхождайки от една механична динамика, но само ако подходим към тях с едно музикално разбиране.
Примата откриваме от лопатките до израстъка на мишничната кост, секундата откриваме в мишничната кост, терцата, от лакътя до китката.
Тук откриваме две кости, защото съществуват две терци, една голяма и една малка и т.н. Накратко, когато онова, което в дишането и в кръвообращението се владее от астралното тяло, го потърсим отново като отражение във физическото тяло, тогава ние трябва да подходим с музикално разбиране.
към текста >>
Тук откриваме две
кост
и, защото съществуват две терци, една голяма и една малка и т.н.
По-нататък този физически човек представлява отражение на това, което живее в дишането и в кръвообращението. Цялата динамика, струяща активно в кръвообращението и в дишането, цялата тя се ориентира музикално, тя може да бъде разбрана само ако си я представим в музикални форми. Можем да си я представим само ако например в костната система видим това, в което са се влели онези формообразуващи сили, които действуват в дишането и в кръвообращението, но като музикални формиращи сили. Ние непосредствено можем да усетим как октавата изхожда отзад от лопатките и тръгва по хода на костите, и че ръцете със своето костно оформяне не могат да бъдат разбрани, изхождайки от една механична динамика, но само ако подходим към тях с едно музикално разбиране. Примата откриваме от лопатките до израстъка на мишничната кост, секундата откриваме в мишничната кост, терцата, от лакътя до китката.
Тук откриваме две кости, защото съществуват две терци, една голяма и една малка и т.н.
Накратко, когато онова, което в дишането и в кръвообращението се владее от астралното тяло, го потърсим отново като отражение във физическото тяло, тогава ние трябва да подходим с музикално разбиране.
към текста >>
199.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Колкото по-стар става човек, толкова по-малко материя от
кост
ите бива отстранявана и подновявана.
Сега, след половото съзряване до началото на 20-та година човекът стига до там, да формира своето трето собствено тяло, погледнато външно, своето четвърто тяло. В по-късните години периодите на времето не са така строго разграничени, както са периодите на смяната на зъбите и на половата зрялост. Все повече субстанция изостава, втвърдява се в човека, превръща се в траен скелет. Наистина, постепенно все повече неща в човека се превръщат в траен скелет.
Колкото по-стар става човек, толкова по-малко материя от костите бива отстранявана и подновявана.
И в останалия организъм определени части имат нужда от повече време за своето изхвърляне, отколкото други; и е ясно от това, че за зъбите просто важи: след като вече сме ги получили за втори път, то по отношение на това, дали ще ги имаме и в по-късна възраст, ние зависим от това, колко време ще издържи нещо, което вече е готово, тъй както за един нож, който притежаваме ние зависим от това, колко време ще издържи ножа. Ножът не може да подновява своята материя. В съществената си част зъбите също не могат да правят това. Наистина, всичко е движение, съществува обновяване, но всичко вече се насочва към стадия на необновяването, и така в зъбите ние имаме нещо, в което жизненият процес се осъществява съществено по-бавно, отколкото в останалия човек, много по-бавно по отношение на интензитета, и по тази причина в обратното съотношение, що се отнася до качеството на трайността, те по-бързо се развалят, преди да се развалят другите части на човешката природа, които непрекъснато могат да подновяват себе си. Но ако зъбите бяха подчинени на същите закономерности, както много други части на човешката природа, тогава не би имало зъболекари.
към текста >>
Това ние забелязваме чрез някои патологични явления у детето: чупливост на
кост
ите, но също така и мастни натрупвания у детето; но тази е връзката, която стои отзад.
В живота често, още в ранното детство, бих желал да кажа съществуват преждевременни въздействия, изхождащи от собственото тяло.
Това ние забелязваме чрез някои патологични явления у детето: чупливост на костите, но също така и мастни натрупвания у детето; но тази е връзката, която стои отзад.
Във всеки миг от своя живот човек или се стреми към тази точка или той бяга от нея. Вие лесно ще видите, че това е един вид нулева точка, един вид хопомохлион, един вид нулева точка, чрез която във времето ние сме застанали между себе си и света. В своята вътрешна динамика ние имаме непрекъснато един стремеж натам или стремеж да се отдалечим от там, Това, което се извършва в човека, когато той се стреми към тази нулева точка или се стреми да се отдалечи от нея, това всъщност е стремеж да се приближим към една нула или стремеж да се отдалечим от една нула. Това е нещо, което ние извършваме по посока на нищото. Ние се стремим към точка, където светът вече не действува и където човекът все още не е започнал да действува.
към текста >>
200.
Съдържание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Обръщането на тръбната
кост
до черепната
кост
.
Математико-механичен начин за наблюдение в астрономията от времето на Коперник и Галилей. Той не е абсолютен, но е възникнал от потребността за развитие на човечеството. Съвременното човечество се стреми към лесно разбираеми и завладяващи представи. Кант, Дюбоа-Раймонд, Нютон. Взаимното неразбиране между математици и медици.
Обръщането на тръбната кост до черепната кост.
Гьоте, Окен, Гегенбар. Съвременната математика не е насочена към действителността. Отсъствието на основа за обществената наука. Необходимост от прехвърляне на мост между астрономия и ембриология. Същност на клетката като отражение на космоса.
към текста >>
Гьоте, Окен, Гегенбар и опитът за метаморфоза на прешлените в черепни
кост
и.
Примерът с магнитната стрелка и приложението му към човешката организация.
Гьоте, Окен, Гегенбар и опитът за метаморфоза на прешлените в черепни кости.
Преобразуването на тръбната кост в черепната кост като истински принцип на метаморфоза. Важен контраст между радиус и сфера. В душевния живот той се проявява като противоположност между вътрешното чувство и разширението на съзнанието при възприемането на външния свят, на еднообразния свят на волята и обширния свят на представите; в организма – като противоположност на системата на обмяна на веществата и главовата система, която в ритмичната система е обединена в една резултираща. Същата противоположност в ембрионалния живот. Човешката познавателна възможност днес е приспособена само към минералния свят.
към текста >>
Преобразуването на тръбната
кост
в черепната
кост
като истински принцип на метаморфоза.
Примерът с магнитната стрелка и приложението му към човешката организация. Гьоте, Окен, Гегенбар и опитът за метаморфоза на прешлените в черепни кости.
Преобразуването на тръбната кост в черепната кост като истински принцип на метаморфоза.
Важен контраст между радиус и сфера. В душевния живот той се проявява като противоположност между вътрешното чувство и разширението на съзнанието при възприемането на външния свят, на еднообразния свят на волята и обширния свят на представите; в организма – като противоположност на системата на обмяна на веществата и главовата система, която в ритмичната система е обединена в една резултираща. Същата противоположност в ембрионалния живот. Човешката познавателна възможност днес е приспособена само към минералния свят. Въздействието на тази познавателна способност днес – това е първоначалната организация на самата Земя от космическото.
към текста >>
Метаморфоза на формата на лемнискатата в строежа на човешките
кост
и.
Три формиращи принципа в човека: сфера, радиус, контур.
Метаморфоза на формата на лемнискатата в строежа на човешките кости.
Противоположност на глава и крайници в тяхното съответствие на над- и подслънчевите планети в положение на опозиция или в положение на съвпад. Радиално-вертикалното в човешката форма и връзката ѝ с орбитата на Слънцето. Линията на гръбнака на човека и животното във връзка с орбитите на Слънцето и Луната. Следване на Земята относно Слънцето и съвпадане на орбитите им. Уговорка относно приказката, че тук се извършва революция в астрономията.
към текста >>
Пример за преобразуване на тръбните
кост
и в черепни
кост
и.
Несъизмеримите числа сочат трудността от разбиране на небесните явления като обозримо единство. Метаморфозата на членовете на човешката организация.
Пример за преобразуване на тръбните кости в черепни кости.
Радиус и сфера. Необходимост при това за излизане от пространството. Кривата на Касини с две отклонения, кръг на делене, изменчивост от втори порядък. Конструкция на антипространството. Системата Млечен път и зодиакът като примери.
към текста >>
201.
Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година.
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Вие знаете, че в съвременната биология голяма роля играе въпросът за формата на черепните
кост
и на човека.
Бих искал с един пример да ви покажа, колко трудно е днес наистина продуктивно да се говори с хората за определени неща.
Вие знаете, че в съвременната биология голяма роля играе въпросът за формата на черепните кости на човека.
Често съм говорил за тези неща във връзка с нашите антропософски лекции. Формата на черепните кости на човека – по отношение на този предмет Гьоте[8] и Окен[9] са направили грандиозни предположения. По-късно в това направление са били проведени класически изследвания в училището на Гегенбар[10]. Но нещо, което би могло да задоволи потребността от по-задълбочено познание в това направление, днес никъде няма да намерите. Спори се, прав ли е бил в известна степен Гьоте или не, когато е твърдял, че черепните кости са трансформирани гръбначни прешлени, кости на гръбначния стълб, обаче към някакъв решителен извод по този въпрос, по определени причини днес така и не се е стигнало, доколкото в кръговете, където се говори за тези неща, те едва ли могат да бъдат разбрани, а там, където е възможно да бъдат разбрани, не се говори за тези неща, защото не се интересуват от тях.
към текста >>
Формата на черепните
кост
и на човека – по отношение на този предмет Гьоте[8] и Окен[9] са направили грандиозни предположения.
Бих искал с един пример да ви покажа, колко трудно е днес наистина продуктивно да се говори с хората за определени неща. Вие знаете, че в съвременната биология голяма роля играе въпросът за формата на черепните кости на човека. Често съм говорил за тези неща във връзка с нашите антропософски лекции.
Формата на черепните кости на човека – по отношение на този предмет Гьоте[8] и Окен[9] са направили грандиозни предположения.
По-късно в това направление са били проведени класически изследвания в училището на Гегенбар[10]. Но нещо, което би могло да задоволи потребността от по-задълбочено познание в това направление, днес никъде няма да намерите. Спори се, прав ли е бил в известна степен Гьоте или не, когато е твърдял, че черепните кости са трансформирани гръбначни прешлени, кости на гръбначния стълб, обаче към някакъв решителен извод по този въпрос, по определени причини днес така и не се е стигнало, доколкото в кръговете, където се говори за тези неща, те едва ли могат да бъдат разбрани, а там, където е възможно да бъдат разбрани, не се говори за тези неща, защото не се интересуват от тях. Виждате ли, днес е почти невъзможно да се събере колегия, която би се състояла от истински днешен медик, истински днешен математик, владеещ висшата математика, и трети, който достатъчно добре би разбирал и двамата. Такива трима човека днес едва ли могат да се разберат.
към текста >>
Спори се, прав ли е бил в известна степен Гьоте или не, когато е твърдял, че черепните
кост
и са трансформирани гръбначни прешлени,
кост
и на гръбначния стълб, обаче към някакъв решителен извод по този въпрос, по определени причини днес така и не се е стигнало, доколкото в кръговете, където се говори за тези неща, те едва ли могат да бъдат разбрани, а там, където е възможно да бъдат разбрани, не се говори за тези неща, защото не се интересуват от тях.
Вие знаете, че в съвременната биология голяма роля играе въпросът за формата на черепните кости на човека. Често съм говорил за тези неща във връзка с нашите антропософски лекции. Формата на черепните кости на човека – по отношение на този предмет Гьоте[8] и Окен[9] са направили грандиозни предположения. По-късно в това направление са били проведени класически изследвания в училището на Гегенбар[10]. Но нещо, което би могло да задоволи потребността от по-задълбочено познание в това направление, днес никъде няма да намерите.
Спори се, прав ли е бил в известна степен Гьоте или не, когато е твърдял, че черепните кости са трансформирани гръбначни прешлени, кости на гръбначния стълб, обаче към някакъв решителен извод по този въпрос, по определени причини днес така и не се е стигнало, доколкото в кръговете, където се говори за тези неща, те едва ли могат да бъдат разбрани, а там, където е възможно да бъдат разбрани, не се говори за тези неща, защото не се интересуват от тях.
Виждате ли, днес е почти невъзможно да се събере колегия, която би се състояла от истински днешен медик, истински днешен математик, владеещ висшата математика, и трети, който достатъчно добре би разбирал и двамата. Такива трима човека днес едва ли могат да се разберат. Този, който се намира по средата, малко разбира другите двама; в краен случай той може да говори както с математика, така и с медика. Но математикът и медикът няма да стигнат до взаимно разбиране по важните проблеми, доколкото това, което медикът може да каже, не интересува математика, а това, което може да каже математикът – или би могъл, ако изобщо би започнал да говори на тази тема, е непонятно за медика, доколкото той няма необходимата математическа подготовка за това. Това нагледно се проявява в посочения от мен проблем.
към текста >>
Днес хората си представят: ако черепните
кост
и са трансформирани прешлени, би трябвало да можем чрез някаква пространствено представима метаморфоза, директно да се придвижим от гръбнака към черепната
кост
.
Днес хората си представят: ако черепните кости са трансформирани прешлени, би трябвало да можем чрез някаква пространствено представима метаморфоза, директно да се придвижим от гръбнака към черепната кост.
Да се разшири тази представа и към тръбните кости не става, по силата на вече приведените доводи. Математикът може да създаде днес посредством своите математически изследвания представа за това, какво, собствено, означава, когато обръщам ръкавица, ако вътрешната страна я изкарвам навън. Трябва да се представи определена математическа обработка на факта, така че това, което е било обърнато навън, да се обърне навътре, и това, което е било обърнато навътре, да се обърне навън. Схематично ще го изобразя така (рис. 1): някакво образувание, което отначало е обърнато навън с бялото, а отвътре е червеното.
към текста >>
Да се разшири тази представа и към тръбните
кост
и не става, по силата на вече приведените доводи.
Днес хората си представят: ако черепните кости са трансформирани прешлени, би трябвало да можем чрез някаква пространствено представима метаморфоза, директно да се придвижим от гръбнака към черепната кост.
Да се разшири тази представа и към тръбните кости не става, по силата на вече приведените доводи.
Математикът може да създаде днес посредством своите математически изследвания представа за това, какво, собствено, означава, когато обръщам ръкавица, ако вътрешната страна я изкарвам навън. Трябва да се представи определена математическа обработка на факта, така че това, което е било обърнато навън, да се обърне навътре, и това, което е било обърнато навътре, да се обърне навън. Схематично ще го изобразя така (рис. 1): някакво образувание, което отначало е обърнато навън с бялото, а отвътре е червеното. С това образувание ще се отнесем както при обръщането наопаки на ръкавица, така, че сега то да стане червено отвън, а вътре бяло (рис. 2).
към текста >>
Защото в момента, когато се учим да отнасяме това към действителността, стигаме дотам, че в тръбните
кост
и, тоест в
кост
ите на рамото, в
кост
ите на бедрото и пищяла да се вижда образувание, което при обръщане наопаки става черепна
кост
!
Напълно естествено е да си представим, че такова нещо може да бъде подложено на математическа обработка. Обаче днес хората съвсем не са склонни да прилагат към действителността това, което може да се получи по такъв начин.
Защото в момента, когато се учим да отнасяме това към действителността, стигаме дотам, че в тръбните кости, тоест в костите на рамото, в костите на бедрото и пищяла да се вижда образувание, което при обръщане наопаки става черепна кост!
Нека тук вътрешното, чак до костния мозък, да го характеризираме като червено, а това, което е обърнато навън, да го характеризираме като бяло (рис. 4). Навътре са обърнати структурата и силовите отношения, които можем да изследваме; навън е обърнато това, което виждаме, когато свалим мускула от тръбната кост. Представете си тази тръбна кост, обърната наопаки на същия принцип, който ви представих, и встъпващ в други отношения на напрегнатост, и тогава ще получите това (рис. 5). Сега бялото ще бъде вътре, а
към текста >>
Нека тук вътрешното, чак до
кост
ния мозък, да го характеризираме като червено, а това, което е обърнато навън, да го характеризираме като бяло (рис. 4).
Напълно естествено е да си представим, че такова нещо може да бъде подложено на математическа обработка. Обаче днес хората съвсем не са склонни да прилагат към действителността това, което може да се получи по такъв начин. Защото в момента, когато се учим да отнасяме това към действителността, стигаме дотам, че в тръбните кости, тоест в костите на рамото, в костите на бедрото и пищяла да се вижда образувание, което при обръщане наопаки става черепна кост!
Нека тук вътрешното, чак до костния мозък, да го характеризираме като червено, а това, което е обърнато навън, да го характеризираме като бяло (рис. 4).
Навътре са обърнати структурата и силовите отношения, които можем да изследваме; навън е обърнато това, което виждаме, когато свалим мускула от тръбната кост. Представете си тази тръбна кост, обърната наопаки на същия принцип, който ви представих, и встъпващ в други отношения на напрегнатост, и тогава ще получите това (рис. 5). Сега бялото ще бъде вътре, а
към текста >>
Навътре са обърнати структурата и силовите отношения, които можем да изследваме; навън е обърнато това, което виждаме, когато свалим мускула от тръбната
кост
.
Напълно естествено е да си представим, че такова нещо може да бъде подложено на математическа обработка. Обаче днес хората съвсем не са склонни да прилагат към действителността това, което може да се получи по такъв начин. Защото в момента, когато се учим да отнасяме това към действителността, стигаме дотам, че в тръбните кости, тоест в костите на рамото, в костите на бедрото и пищяла да се вижда образувание, което при обръщане наопаки става черепна кост! Нека тук вътрешното, чак до костния мозък, да го характеризираме като червено, а това, което е обърнато навън, да го характеризираме като бяло (рис. 4).
Навътре са обърнати структурата и силовите отношения, които можем да изследваме; навън е обърнато това, което виждаме, когато свалим мускула от тръбната кост.
Представете си тази тръбна кост, обърната наопаки на същия принцип, който ви представих, и встъпващ в други отношения на напрегнатост, и тогава ще получите това (рис. 5). Сега бялото ще бъде вътре, а
към текста >>
Представете си тази тръбна
кост
, обърната наопаки на същия принцип, който ви представих, и встъпващ в други отношения на напрегнатост, и тогава ще получите това (рис. 5).
Напълно естествено е да си представим, че такова нещо може да бъде подложено на математическа обработка. Обаче днес хората съвсем не са склонни да прилагат към действителността това, което може да се получи по такъв начин. Защото в момента, когато се учим да отнасяме това към действителността, стигаме дотам, че в тръбните кости, тоест в костите на рамото, в костите на бедрото и пищяла да се вижда образувание, което при обръщане наопаки става черепна кост! Нека тук вътрешното, чак до костния мозък, да го характеризираме като червено, а това, което е обърнато навън, да го характеризираме като бяло (рис. 4). Навътре са обърнати структурата и силовите отношения, които можем да изследваме; навън е обърнато това, което виждаме, когато свалим мускула от тръбната кост.
Представете си тази тръбна кост, обърната наопаки на същия принцип, който ви представих, и встъпващ в други отношения на напрегнатост, и тогава ще получите това (рис. 5).
Сега бялото ще бъде вътре, а
към текста >>
Такова всъщност е отношението на черепната
кост
към тръбната
кост
.
отвън това, което характеризирах като червено, ще се прояви така.
Такова всъщност е отношението на черепната кост към тръбната кост.
По средата между тях се намират, собствено, костите на гърба или прешлените на гръбначния стълб. Тръбната кост трябва да се обърне наопаки като ръкавица относно действащите в нея сили, и тогава ще получите черепната кост. Превръщането на тръбната кост в черепна кост може да се разбере, само подразбирайки такова обръщане. Ще получите пълното значение на това, ако си представите, че това, което в тръбната кост е обърнато навън, при черепната кост е обърнато навътре, че черепната кост е обърната към света, който е затворен вътре в черепа. Тук се намира цял свят.
към текста >>
По средата между тях се намират, собствено,
кост
ите на гърба или прешлените на гръбначния стълб.
отвън това, което характеризирах като червено, ще се прояви така. Такова всъщност е отношението на черепната кост към тръбната кост.
По средата между тях се намират, собствено, костите на гърба или прешлените на гръбначния стълб.
Тръбната кост трябва да се обърне наопаки като ръкавица относно действащите в нея сили, и тогава ще получите черепната кост. Превръщането на тръбната кост в черепна кост може да се разбере, само подразбирайки такова обръщане. Ще получите пълното значение на това, ако си представите, че това, което в тръбната кост е обърнато навън, при черепната кост е обърнато навътре, че черепната кост е обърната към света, който е затворен вътре в черепа. Тук се намира цял свят. Черепната кост е ориентирана в отношение към него, докато тръбната кост е ориентирана навън – към външния свят.
към текста >>
Тръбната
кост
трябва да се обърне наопаки като ръкавица относно действащите в нея сили, и тогава ще получите черепната
кост
.
отвън това, което характеризирах като червено, ще се прояви така. Такова всъщност е отношението на черепната кост към тръбната кост. По средата между тях се намират, собствено, костите на гърба или прешлените на гръбначния стълб.
Тръбната кост трябва да се обърне наопаки като ръкавица относно действащите в нея сили, и тогава ще получите черепната кост.
Превръщането на тръбната кост в черепна кост може да се разбере, само подразбирайки такова обръщане. Ще получите пълното значение на това, ако си представите, че това, което в тръбната кост е обърнато навън, при черепната кост е обърнато навътре, че черепната кост е обърната към света, който е затворен вътре в черепа. Тук се намира цял свят. Черепната кост е ориентирана в отношение към него, докато тръбната кост е ориентирана навън – към външния свят. Това е особено лесно да се наблюдава при разглеждане на костната система.
към текста >>
Превръщането на тръбната
кост
в черепна
кост
може да се разбере, само подразбирайки такова обръщане.
отвън това, което характеризирах като червено, ще се прояви така. Такова всъщност е отношението на черепната кост към тръбната кост. По средата между тях се намират, собствено, костите на гърба или прешлените на гръбначния стълб. Тръбната кост трябва да се обърне наопаки като ръкавица относно действащите в нея сили, и тогава ще получите черепната кост.
Превръщането на тръбната кост в черепна кост може да се разбере, само подразбирайки такова обръщане.
Ще получите пълното значение на това, ако си представите, че това, което в тръбната кост е обърнато навън, при черепната кост е обърнато навътре, че черепната кост е обърната към света, който е затворен вътре в черепа. Тук се намира цял свят. Черепната кост е ориентирана в отношение към него, докато тръбната кост е ориентирана навън – към външния свят. Това е особено лесно да се наблюдава при разглеждане на костната система. Но така е ориентиран и целият човешки организъм – преди всичко да има ориентирана навътре черепна организация и, от друга страна, ориентирана навън организация на крайниците.
към текста >>
Ще получите пълното значение на това, ако си представите, че това, което в тръбната
кост
е обърнато навън, при черепната
кост
е обърнато навътре, че черепната
кост
е обърната към света, който е затворен вътре в черепа.
отвън това, което характеризирах като червено, ще се прояви така. Такова всъщност е отношението на черепната кост към тръбната кост. По средата между тях се намират, собствено, костите на гърба или прешлените на гръбначния стълб. Тръбната кост трябва да се обърне наопаки като ръкавица относно действащите в нея сили, и тогава ще получите черепната кост. Превръщането на тръбната кост в черепна кост може да се разбере, само подразбирайки такова обръщане.
Ще получите пълното значение на това, ако си представите, че това, което в тръбната кост е обърнато навън, при черепната кост е обърнато навътре, че черепната кост е обърната към света, който е затворен вътре в черепа.
Тук се намира цял свят. Черепната кост е ориентирана в отношение към него, докато тръбната кост е ориентирана навън – към външния свят. Това е особено лесно да се наблюдава при разглеждане на костната система. Но така е ориентиран и целият човешки организъм – преди всичко да има ориентирана навътре черепна организация и, от друга страна, ориентирана навън организация на крайниците. Черепът обхваща света вътре, а човекът на крайниците разбира външния свят, и между двете е затворена сякаш изглаждащата система, това, което служи на ритъма.
към текста >>
Черепната
кост
е ориентирана в отношение към него, докато тръбната
кост
е ориентирана навън – към външния свят.
По средата между тях се намират, собствено, костите на гърба или прешлените на гръбначния стълб. Тръбната кост трябва да се обърне наопаки като ръкавица относно действащите в нея сили, и тогава ще получите черепната кост. Превръщането на тръбната кост в черепна кост може да се разбере, само подразбирайки такова обръщане. Ще получите пълното значение на това, ако си представите, че това, което в тръбната кост е обърнато навън, при черепната кост е обърнато навътре, че черепната кост е обърната към света, който е затворен вътре в черепа. Тук се намира цял свят.
Черепната кост е ориентирана в отношение към него, докато тръбната кост е ориентирана навън – към външния свят.
Това е особено лесно да се наблюдава при разглеждане на костната система. Но така е ориентиран и целият човешки организъм – преди всичко да има ориентирана навътре черепна организация и, от друга страна, ориентирана навън организация на крайниците. Черепът обхваща света вътре, а човекът на крайниците разбира външния свят, и между двете е затворена сякаш изглаждащата система, това, което служи на ритъма.
към текста >>
Това е особено лесно да се наблюдава при разглеждане на
кост
ната система.
Тръбната кост трябва да се обърне наопаки като ръкавица относно действащите в нея сили, и тогава ще получите черепната кост. Превръщането на тръбната кост в черепна кост може да се разбере, само подразбирайки такова обръщане. Ще получите пълното значение на това, ако си представите, че това, което в тръбната кост е обърнато навън, при черепната кост е обърнато навътре, че черепната кост е обърната към света, който е затворен вътре в черепа. Тук се намира цял свят. Черепната кост е ориентирана в отношение към него, докато тръбната кост е ориентирана навън – към външния свят.
Това е особено лесно да се наблюдава при разглеждане на костната система.
Но така е ориентиран и целият човешки организъм – преди всичко да има ориентирана навътре черепна организация и, от друга страна, ориентирана навън организация на крайниците. Черепът обхваща света вътре, а човекът на крайниците разбира външния свят, и между двете е затворена сякаш изглаждащата система, това, което служи на ритъма.
към текста >>
202.
Пета лекция, 5 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Разбира се, до определена степен той може да бъде проследен по отношение на морфологията, обаче и тук вече стана ясно, че съвременната морфология не може да постигне никаква цел по причината, че, например, строежът на формата на тръбната
кост
не може да се разгледа по правилен начин в сравнение с черепната
кост
.
Тези неща изискват днес да проведем до известна степен общо разглеждане. Вече обърнах внимание, че естественонаучното разглеждане днес, по същество, се стреми към такъв идеал: разглеждане на външната природа, по възможност, независимо от човека; по някакъв начин да се фиксират в обективността отделните явления, изключвайки при това човека. Ще видим, че такъв начин на разглеждане, изключващ човека, прави невъзможно, както можахме да забележим, да се прекрачи през съществуващите от двете страни бариери. Това е свързано с факта, че принципът на метаморфозата, който широко, но отначало елементарно, е представил Гьоте, всъщност все още доста малко е проучен.
Разбира се, до определена степен той може да бъде проследен по отношение на морфологията, обаче и тук вече стана ясно, че съвременната морфология не може да постигне никаква цел по причината, че, например, строежът на формата на тръбната кост не може да се разгледа по правилен начин в сравнение с черепната кост.
За това, обаче, е необходимо да се придвижим до разглеждане, което ни води до там, първо да разглеждаме вътре, например вътрешната повърхност на тръбната кост, а след това тази вътрешна повърхност да се съпостави именно с външната повърхност на черепната кост: така че тук имаме работа с преобръщане, подобно на обръщането наопаки на ръкавицата, и в същото време с изменение на формата, тоест с изменение на повърхностното напрежение при преобръщането, при обръщането на вътрешното навън. Само ако се проследи метаморфозата по такъв, сложен за мнозина начин, подобно разглеждане може да постегне целта.
към текста >>
За това, обаче, е необходимо да се придвижим до разглеждане, което ни води до там, първо да разглеждаме вътре, например вътрешната повърхност на тръбната
кост
, а след това тази вътрешна повърхност да се съпостави именно с външната повърхност на черепната
кост
: така че тук имаме работа с преобръщане, подобно на обръщането наопаки на ръкавицата, и в същото време с изменение на формата, тоест с изменение на повърхностното напрежение при преобръщането, при обръщането на вътрешното навън.
Тези неща изискват днес да проведем до известна степен общо разглеждане. Вече обърнах внимание, че естественонаучното разглеждане днес, по същество, се стреми към такъв идеал: разглеждане на външната природа, по възможност, независимо от човека; по някакъв начин да се фиксират в обективността отделните явления, изключвайки при това човека. Ще видим, че такъв начин на разглеждане, изключващ човека, прави невъзможно, както можахме да забележим, да се прекрачи през съществуващите от двете страни бариери. Това е свързано с факта, че принципът на метаморфозата, който широко, но отначало елементарно, е представил Гьоте, всъщност все още доста малко е проучен. Разбира се, до определена степен той може да бъде проследен по отношение на морфологията, обаче и тук вече стана ясно, че съвременната морфология не може да постигне никаква цел по причината, че, например, строежът на формата на тръбната кост не може да се разгледа по правилен начин в сравнение с черепната кост.
За това, обаче, е необходимо да се придвижим до разглеждане, което ни води до там, първо да разглеждаме вътре, например вътрешната повърхност на тръбната кост, а след това тази вътрешна повърхност да се съпостави именно с външната повърхност на черепната кост: така че тук имаме работа с преобръщане, подобно на обръщането наопаки на ръкавицата, и в същото време с изменение на формата, тоест с изменение на повърхностното напрежение при преобръщането, при обръщането на вътрешното навън.
Само ако се проследи метаморфозата по такъв, сложен за мнозина начин, подобно разглеждане може да постегне целта.
към текста >>
203.
Седма лекция, 7 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Можеше да се види, как последователите на Хекел просто брояха, колко
кост
и има човек, колко мускули и така нататък, и колко ги има при еволюиралото животно.
Така се стигна даже до там, изследвайки човека относно неговата морфология, физиология и така нататък, просто да се постави той в края на развитието на животинската верига. Обаче въпросът е, възможно ли чрез такова изследване действително да се обхване съвкупността на човешкия организъм. Следва да се поразмишлява за това, че при такова изследване просто се изпуска нещо, което чисто емпирично се изправя като нещо доста съществено.
Можеше да се види, как последователите на Хекел просто брояха, колко кости има човек, колко мускули и така нататък, и колко ги има при еволюиралото животно.
Ако се брои по такъв начин, е трудно да се постъпи другояче, освен да се постави човекът в края на животинската верига. Но работата стои малко по-различно, ако е съвсем очевидно, че линията на гръбнака на човека е разположена вертикално, докато при животното тя е разположена в общи линии хоризонтално. Това е изразено приблизително, но доста ясно. Там, където при отделни животни има някакво отклонение, именно това отклонение, ако в частност емпирично се изследва, показва, че благодарение на обрата към вертикалност на линията на гръбнака, в животното също се предизвикват изменения, имащи определена важност. Всъщност трябва да се отбележи тази характерна разлика на човека от животното, която се състои в това, че при човека линията на гръбнака е вертикална и е ориентирана по посока на земния радиус, докато при животното линията на гръбнака е паралелна на повърхността на Земята.
към текста >>
204.
Десета лекция, 10 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Беше направен опит – това по гениален начин се опита да направи Гьоте – образуването на черепните
кост
и да се обясни с образуването на гръбначните
кост
и, нали така?
Да си спомним още един път за какво ви говорих в самото начало на тези разглеждания. Обърнах вниманието ви на това, че принципът на метаморфозата трябва, собствено, да бъде видоизменен, когато става дума за това, тази метаморфоза, както е проявена при Гьоте и Окен, наистина по разбираем начин да се приложи към човека.
Беше направен опит – това по гениален начин се опита да направи Гьоте – образуването на черепните кости да се обясни с образуването на гръбначните кости, нали така?
След това тези изследвания бяха продължени от други в един от методите на XIX век, и целия по-нататъшен ход – не искам тук да разсъждавам това прогрес ли беше или не, – може да се види в метода на изследванията, ако се сравни, как проблема за преобразуването на кости чрез метаморфоза се е разглеждал, от една страна, от Гьоте и Окен, а от друга страна, например, от анатома Гегенбар. Тези неща могат да се приведат само тогава към правилната база, ако се знае – в хода на тези лекции вече споменах за това, но нека сега да го свържем с дадения момент, – как, собствено, са свързани две кости в човешкия скелет, които стоят най-далеч една от друга по своята морфология, – не в скелета на животното, а именно в човешкия скелет. Най-далеч стоят една от друга тръбните кости, например бедрената или раменната кост, и костите на черепа. Ако се сравнят чисто външно, без да се задълбочаваме навътре и без да привличаме към разглеждането всеобщата сфера на явлението, не можем да стигнем до морфологичната връзка между двете полярно противоположни една на друга кости, полярно противоположни една на друга по отношение на тяхната форма. До това може да се стигне, само ако се сравнят вътрешната повърхност на тръбната кост с външната повърхност на черепната кост.
към текста >>
След това тези изследвания бяха продължени от други в един от методите на XIX век, и целия по-нататъшен ход – не искам тук да разсъждавам това прогрес ли беше или не, – може да се види в метода на изследванията, ако се сравни, как проблема за преобразуването на
кост
и чрез метаморфоза се е разглеждал, от една страна, от Гьоте и Окен, а от друга страна, например, от анатома Гегенбар.
Да си спомним още един път за какво ви говорих в самото начало на тези разглеждания. Обърнах вниманието ви на това, че принципът на метаморфозата трябва, собствено, да бъде видоизменен, когато става дума за това, тази метаморфоза, както е проявена при Гьоте и Окен, наистина по разбираем начин да се приложи към човека. Беше направен опит – това по гениален начин се опита да направи Гьоте – образуването на черепните кости да се обясни с образуването на гръбначните кости, нали така?
След това тези изследвания бяха продължени от други в един от методите на XIX век, и целия по-нататъшен ход – не искам тук да разсъждавам това прогрес ли беше или не, – може да се види в метода на изследванията, ако се сравни, как проблема за преобразуването на кости чрез метаморфоза се е разглеждал, от една страна, от Гьоте и Окен, а от друга страна, например, от анатома Гегенбар.
Тези неща могат да се приведат само тогава към правилната база, ако се знае – в хода на тези лекции вече споменах за това, но нека сега да го свържем с дадения момент, – как, собствено, са свързани две кости в човешкия скелет, които стоят най-далеч една от друга по своята морфология, – не в скелета на животното, а именно в човешкия скелет. Най-далеч стоят една от друга тръбните кости, например бедрената или раменната кост, и костите на черепа. Ако се сравнят чисто външно, без да се задълбочаваме навътре и без да привличаме към разглеждането всеобщата сфера на явлението, не можем да стигнем до морфологичната връзка между двете полярно противоположни една на друга кости, полярно противоположни една на друга по отношение на тяхната форма. До това може да се стигне, само ако се сравнят вътрешната повърхност на тръбната кост с външната повърхност на черепната кост. Защото тогава се получават съответстващите повърхности, за които става дума (рис.
към текста >>
Тези неща могат да се приведат само тогава към правилната база, ако се знае – в хода на тези лекции вече споменах за това, но нека сега да го свържем с дадения момент, – как, собствено, са свързани две
кост
и в човешкия скелет, които стоят най-далеч една от друга по своята морфология, – не в скелета на животното, а именно в човешкия скелет.
Да си спомним още един път за какво ви говорих в самото начало на тези разглеждания. Обърнах вниманието ви на това, че принципът на метаморфозата трябва, собствено, да бъде видоизменен, когато става дума за това, тази метаморфоза, както е проявена при Гьоте и Окен, наистина по разбираем начин да се приложи към човека. Беше направен опит – това по гениален начин се опита да направи Гьоте – образуването на черепните кости да се обясни с образуването на гръбначните кости, нали така? След това тези изследвания бяха продължени от други в един от методите на XIX век, и целия по-нататъшен ход – не искам тук да разсъждавам това прогрес ли беше или не, – може да се види в метода на изследванията, ако се сравни, как проблема за преобразуването на кости чрез метаморфоза се е разглеждал, от една страна, от Гьоте и Окен, а от друга страна, например, от анатома Гегенбар.
Тези неща могат да се приведат само тогава към правилната база, ако се знае – в хода на тези лекции вече споменах за това, но нека сега да го свържем с дадения момент, – как, собствено, са свързани две кости в човешкия скелет, които стоят най-далеч една от друга по своята морфология, – не в скелета на животното, а именно в човешкия скелет.
Най-далеч стоят една от друга тръбните кости, например бедрената или раменната кост, и костите на черепа. Ако се сравнят чисто външно, без да се задълбочаваме навътре и без да привличаме към разглеждането всеобщата сфера на явлението, не можем да стигнем до морфологичната връзка между двете полярно противоположни една на друга кости, полярно противоположни една на друга по отношение на тяхната форма. До това може да се стигне, само ако се сравнят вътрешната повърхност на тръбната кост с външната повърхност на черепната кост. Защото тогава се получават съответстващите повърхности, за които става дума (рис. 1), и които са нужни, за да се констатира морфологичната връзка.
към текста >>
Най-далеч стоят една от друга тръбните
кост
и, например бедрената или раменната
кост
, и
кост
ите на черепа.
Да си спомним още един път за какво ви говорих в самото начало на тези разглеждания. Обърнах вниманието ви на това, че принципът на метаморфозата трябва, собствено, да бъде видоизменен, когато става дума за това, тази метаморфоза, както е проявена при Гьоте и Окен, наистина по разбираем начин да се приложи към човека. Беше направен опит – това по гениален начин се опита да направи Гьоте – образуването на черепните кости да се обясни с образуването на гръбначните кости, нали така? След това тези изследвания бяха продължени от други в един от методите на XIX век, и целия по-нататъшен ход – не искам тук да разсъждавам това прогрес ли беше или не, – може да се види в метода на изследванията, ако се сравни, как проблема за преобразуването на кости чрез метаморфоза се е разглеждал, от една страна, от Гьоте и Окен, а от друга страна, например, от анатома Гегенбар. Тези неща могат да се приведат само тогава към правилната база, ако се знае – в хода на тези лекции вече споменах за това, но нека сега да го свържем с дадения момент, – как, собствено, са свързани две кости в човешкия скелет, които стоят най-далеч една от друга по своята морфология, – не в скелета на животното, а именно в човешкия скелет.
Най-далеч стоят една от друга тръбните кости, например бедрената или раменната кост, и костите на черепа.
Ако се сравнят чисто външно, без да се задълбочаваме навътре и без да привличаме към разглеждането всеобщата сфера на явлението, не можем да стигнем до морфологичната връзка между двете полярно противоположни една на друга кости, полярно противоположни една на друга по отношение на тяхната форма. До това може да се стигне, само ако се сравнят вътрешната повърхност на тръбната кост с външната повърхност на черепната кост. Защото тогава се получават съответстващите повърхности, за които става дума (рис. 1), и които са нужни, за да се констатира морфологичната връзка. Тогава стигаш до това, че в смисъла на морфологията вътрешната повърхност на тръбната кост съответства на външната повърхност на черепната кост, и че всичко е основано на това, че черепната кост може да се изведе от тръбната кост, ако си я представим обърната, на принципа на обърнатата наопаки ръкавица.
към текста >>
Ако се сравнят чисто външно, без да се задълбочаваме навътре и без да привличаме към разглеждането всеобщата сфера на явлението, не можем да стигнем до морфологичната връзка между двете полярно противоположни една на друга
кост
и, полярно противоположни една на друга по отношение на тяхната форма.
Обърнах вниманието ви на това, че принципът на метаморфозата трябва, собствено, да бъде видоизменен, когато става дума за това, тази метаморфоза, както е проявена при Гьоте и Окен, наистина по разбираем начин да се приложи към човека. Беше направен опит – това по гениален начин се опита да направи Гьоте – образуването на черепните кости да се обясни с образуването на гръбначните кости, нали така? След това тези изследвания бяха продължени от други в един от методите на XIX век, и целия по-нататъшен ход – не искам тук да разсъждавам това прогрес ли беше или не, – може да се види в метода на изследванията, ако се сравни, как проблема за преобразуването на кости чрез метаморфоза се е разглеждал, от една страна, от Гьоте и Окен, а от друга страна, например, от анатома Гегенбар. Тези неща могат да се приведат само тогава към правилната база, ако се знае – в хода на тези лекции вече споменах за това, но нека сега да го свържем с дадения момент, – как, собствено, са свързани две кости в човешкия скелет, които стоят най-далеч една от друга по своята морфология, – не в скелета на животното, а именно в човешкия скелет. Най-далеч стоят една от друга тръбните кости, например бедрената или раменната кост, и костите на черепа.
Ако се сравнят чисто външно, без да се задълбочаваме навътре и без да привличаме към разглеждането всеобщата сфера на явлението, не можем да стигнем до морфологичната връзка между двете полярно противоположни една на друга кости, полярно противоположни една на друга по отношение на тяхната форма.
До това може да се стигне, само ако се сравнят вътрешната повърхност на тръбната кост с външната повърхност на черепната кост. Защото тогава се получават съответстващите повърхности, за които става дума (рис. 1), и които са нужни, за да се констатира морфологичната връзка. Тогава стигаш до това, че в смисъла на морфологията вътрешната повърхност на тръбната кост съответства на външната повърхност на черепната кост, и че всичко е основано на това, че черепната кост може да се изведе от тръбната кост, ако си я представим обърната, на принципа на обърнатата наопаки ръкавица.
към текста >>
До това може да се стигне, само ако се сравнят вътрешната повърхност на тръбната
кост
с външната повърхност на черепната
кост
.
Беше направен опит – това по гениален начин се опита да направи Гьоте – образуването на черепните кости да се обясни с образуването на гръбначните кости, нали така? След това тези изследвания бяха продължени от други в един от методите на XIX век, и целия по-нататъшен ход – не искам тук да разсъждавам това прогрес ли беше или не, – може да се види в метода на изследванията, ако се сравни, как проблема за преобразуването на кости чрез метаморфоза се е разглеждал, от една страна, от Гьоте и Окен, а от друга страна, например, от анатома Гегенбар. Тези неща могат да се приведат само тогава към правилната база, ако се знае – в хода на тези лекции вече споменах за това, но нека сега да го свържем с дадения момент, – как, собствено, са свързани две кости в човешкия скелет, които стоят най-далеч една от друга по своята морфология, – не в скелета на животното, а именно в човешкия скелет. Най-далеч стоят една от друга тръбните кости, например бедрената или раменната кост, и костите на черепа. Ако се сравнят чисто външно, без да се задълбочаваме навътре и без да привличаме към разглеждането всеобщата сфера на явлението, не можем да стигнем до морфологичната връзка между двете полярно противоположни една на друга кости, полярно противоположни една на друга по отношение на тяхната форма.
До това може да се стигне, само ако се сравнят вътрешната повърхност на тръбната кост с външната повърхност на черепната кост.
Защото тогава се получават съответстващите повърхности, за които става дума (рис. 1), и които са нужни, за да се констатира морфологичната връзка. Тогава стигаш до това, че в смисъла на морфологията вътрешната повърхност на тръбната кост съответства на външната повърхност на черепната кост, и че всичко е основано на това, че черепната кост може да се изведе от тръбната кост, ако си я представим обърната, на принципа на обърнатата наопаки ръкавица.
към текста >>
Тогава стигаш до това, че в смисъла на морфологията вътрешната повърхност на тръбната
кост
съответства на външната повърхност на черепната
кост
, и че всичко е основано на това, че черепната
кост
може да се изведе от тръбната
кост
, ако си я представим обърната, на принципа на обърнатата наопаки ръкавица.
Най-далеч стоят една от друга тръбните кости, например бедрената или раменната кост, и костите на черепа. Ако се сравнят чисто външно, без да се задълбочаваме навътре и без да привличаме към разглеждането всеобщата сфера на явлението, не можем да стигнем до морфологичната връзка между двете полярно противоположни една на друга кости, полярно противоположни една на друга по отношение на тяхната форма. До това може да се стигне, само ако се сравнят вътрешната повърхност на тръбната кост с външната повърхност на черепната кост. Защото тогава се получават съответстващите повърхности, за които става дума (рис. 1), и които са нужни, за да се констатира морфологичната връзка.
Тогава стигаш до това, че в смисъла на морфологията вътрешната повърхност на тръбната кост съответства на външната повърхност на черепната кост, и че всичко е основано на това, че черепната кост може да се изведе от тръбната кост, ако си я представим обърната, на принципа на обърнатата наопаки ръкавица.
към текста >>
Но ако, освен това, в този момент се прояви и разлика в силите на напрежение, ако до определена степен в момента когато вътрешно направя тръбната
кост
външна, отношенията на напрегнатост така се изменят, че вследствие от това обърнатата навън вътрешна форма се разпредели по повърхността по друг начин, тогава чрез преобръщането на принципа на ръкавицата ще получа външната страна на черепната
кост
, изведена от вътрешната страна на тръбната
кост
.
Ако превърна външната повърхност на ръкавицата във вътрешна, а вътрешната повърхност – във външна, при ръкавицата ще получа, разбира се, подобна форма.
Но ако, освен това, в този момент се прояви и разлика в силите на напрежение, ако до определена степен в момента когато вътрешно направя тръбната кост външна, отношенията на напрегнатост така се изменят, че вследствие от това обърнатата навън вътрешна форма се разпредели по повърхността по друг начин, тогава чрез преобръщането на принципа на ръкавицата ще получа външната страна на черепната кост, изведена от вътрешната страна на тръбната кост.
Но от това следва, че вътрешното пространство на тръбната кост, това компресирано вътрешно пространство на тръбната кост, спрямо черепа на човека съответства на целия външен свят. Значи, трябва да разглеждате като въздействащи върху човека външния свят при формирането на външния вид на неговата глава, и това, което действа вътре, в известна степен имайки тенденция към вътрешната повърхност на тръбните кости. Това трябва да го разглеждате като едно цяло. Светът вътре в тръбната кост до известна степен трябва да го разглеждате като своего рода обратен на този, който ни заобикаля отвън.
към текста >>
Но от това следва, че вътрешното пространство на тръбната
кост
, това компресирано вътрешно пространство на тръбната
кост
, спрямо черепа на човека съответства на целия външен свят.
Ако превърна външната повърхност на ръкавицата във вътрешна, а вътрешната повърхност – във външна, при ръкавицата ще получа, разбира се, подобна форма. Но ако, освен това, в този момент се прояви и разлика в силите на напрежение, ако до определена степен в момента когато вътрешно направя тръбната кост външна, отношенията на напрегнатост така се изменят, че вследствие от това обърнатата навън вътрешна форма се разпредели по повърхността по друг начин, тогава чрез преобръщането на принципа на ръкавицата ще получа външната страна на черепната кост, изведена от вътрешната страна на тръбната кост.
Но от това следва, че вътрешното пространство на тръбната кост, това компресирано вътрешно пространство на тръбната кост, спрямо черепа на човека съответства на целия външен свят.
Значи, трябва да разглеждате като въздействащи върху човека външния свят при формирането на външния вид на неговата глава, и това, което действа вътре, в известна степен имайки тенденция към вътрешната повърхност на тръбните кости. Това трябва да го разглеждате като едно цяло. Светът вътре в тръбната кост до известна степен трябва да го разглеждате като своего рода обратен на този, който ни заобикаля отвън.
към текста >>
Значи, трябва да разглеждате като въздействащи върху човека външния свят при формирането на външния вид на неговата глава, и това, което действа вътре, в известна степен имайки тенденция към вътрешната повърхност на тръбните
кост
и.
Ако превърна външната повърхност на ръкавицата във вътрешна, а вътрешната повърхност – във външна, при ръкавицата ще получа, разбира се, подобна форма. Но ако, освен това, в този момент се прояви и разлика в силите на напрежение, ако до определена степен в момента когато вътрешно направя тръбната кост външна, отношенията на напрегнатост така се изменят, че вследствие от това обърнатата навън вътрешна форма се разпредели по повърхността по друг начин, тогава чрез преобръщането на принципа на ръкавицата ще получа външната страна на черепната кост, изведена от вътрешната страна на тръбната кост. Но от това следва, че вътрешното пространство на тръбната кост, това компресирано вътрешно пространство на тръбната кост, спрямо черепа на човека съответства на целия външен свят.
Значи, трябва да разглеждате като въздействащи върху човека външния свят при формирането на външния вид на неговата глава, и това, което действа вътре, в известна степен имайки тенденция към вътрешната повърхност на тръбните кости.
Това трябва да го разглеждате като едно цяло. Светът вътре в тръбната кост до известна степен трябва да го разглеждате като своего рода обратен на този, който ни заобикаля отвън.
към текста >>
Светът вътре в тръбната
кост
до известна степен трябва да го разглеждате като своего рода обратен на този, който ни заобикаля отвън.
Ако превърна външната повърхност на ръкавицата във вътрешна, а вътрешната повърхност – във външна, при ръкавицата ще получа, разбира се, подобна форма. Но ако, освен това, в този момент се прояви и разлика в силите на напрежение, ако до определена степен в момента когато вътрешно направя тръбната кост външна, отношенията на напрегнатост така се изменят, че вследствие от това обърнатата навън вътрешна форма се разпредели по повърхността по друг начин, тогава чрез преобръщането на принципа на ръкавицата ще получа външната страна на черепната кост, изведена от вътрешната страна на тръбната кост. Но от това следва, че вътрешното пространство на тръбната кост, това компресирано вътрешно пространство на тръбната кост, спрямо черепа на човека съответства на целия външен свят. Значи, трябва да разглеждате като въздействащи върху човека външния свят при формирането на външния вид на неговата глава, и това, което действа вътре, в известна степен имайки тенденция към вътрешната повърхност на тръбните кости. Това трябва да го разглеждате като едно цяло.
Светът вътре в тръбната кост до известна степен трябва да го разглеждате като своего рода обратен на този, който ни заобикаля отвън.
към текста >>
Тук за строежа на
кост
ите имате преди всичко истинския принцип на метаморфозата.
Тук за строежа на костите имате преди всичко истинския принцип на метаморфозата.
Защото останалите кости са, всъщност, междинни образувания, морфологични междинни образувания между полярни противоположности, които съответстват на пълното преобръщане с изменение на силите, обуславящи повърхността. Това е нужно да се разпространи върху целия човешки организъм. При костите това се проявява за нас в определен смисъл особено отчетливо. Така и по отношение на всички органи на човека трябва да се има предвид, че говорейки за организация, трябва да се различават две полярни противоположности: между това, което действа от неизвестното ни засега вътрешно, до определена степен навън, и това, което отвън действа навътре. Но на това, което действа отвън навътре, съответства, по същество, всичко, което заобикаля хората извън пределите на Земята.
към текста >>
Защото останалите
кост
и са, всъщност, междинни образувания, морфологични междинни образувания между полярни противоположности, които съответстват на пълното преобръщане с изменение на силите, обуславящи повърхността.
Тук за строежа на костите имате преди всичко истинския принцип на метаморфозата.
Защото останалите кости са, всъщност, междинни образувания, морфологични междинни образувания между полярни противоположности, които съответстват на пълното преобръщане с изменение на силите, обуславящи повърхността.
Това е нужно да се разпространи върху целия човешки организъм. При костите това се проявява за нас в определен смисъл особено отчетливо. Така и по отношение на всички органи на човека трябва да се има предвид, че говорейки за организация, трябва да се различават две полярни противоположности: между това, което действа от неизвестното ни засега вътрешно, до определена степен навън, и това, което отвън действа навътре. Но на това, което действа отвън навътре, съответства, по същество, всичко, което заобикаля хората извън пределите на Земята. Наистина получавате две изключителни противоположности, когато, да кажем, разглеждате тръбната кост и в нея си представяте тази линия (рис. 2).
към текста >>
При
кост
ите това се проявява за нас в определен смисъл особено отчетливо.
Тук за строежа на костите имате преди всичко истинския принцип на метаморфозата. Защото останалите кости са, всъщност, междинни образувания, морфологични междинни образувания между полярни противоположности, които съответстват на пълното преобръщане с изменение на силите, обуславящи повърхността. Това е нужно да се разпространи върху целия човешки организъм.
При костите това се проявява за нас в определен смисъл особено отчетливо.
Така и по отношение на всички органи на човека трябва да се има предвид, че говорейки за организация, трябва да се различават две полярни противоположности: между това, което действа от неизвестното ни засега вътрешно, до определена степен навън, и това, което отвън действа навътре. Но на това, което действа отвън навътре, съответства, по същество, всичко, което заобикаля хората извън пределите на Земята. Наистина получавате две изключителни противоположности, когато, да кажем, разглеждате тръбната кост и в нея си представяте тази линия (рис. 2). Получавате в определена степен линията, от която изхожда това, което действа тук перпендикулярно на съответстващите повърхности (рис. 3).
към текста >>
Наистина получавате две изключителни противоположности, когато, да кажем, разглеждате тръбната
кост
и в нея си представяте тази линия (рис. 2).
Защото останалите кости са, всъщност, междинни образувания, морфологични междинни образувания между полярни противоположности, които съответстват на пълното преобръщане с изменение на силите, обуславящи повърхността. Това е нужно да се разпространи върху целия човешки организъм. При костите това се проявява за нас в определен смисъл особено отчетливо. Така и по отношение на всички органи на човека трябва да се има предвид, че говорейки за организация, трябва да се различават две полярни противоположности: между това, което действа от неизвестното ни засега вътрешно, до определена степен навън, и това, което отвън действа навътре. Но на това, което действа отвън навътре, съответства, по същество, всичко, което заобикаля хората извън пределите на Земята.
Наистина получавате две изключителни противоположности, когато, да кажем, разглеждате тръбната кост и в нея си представяте тази линия (рис. 2).
Получавате в определена степен линията, от която изхожда това, което действа тук перпендикулярно на съответстващите повърхности (рис. 3).
към текста >>
Всички линии, които рисувате от правата по направление на повърхността на тръбната
кост
(рис.
Представяйки си човешкия череп, също ще получите това, което съответства на тази линия (рис. 2, пунктира). Но как трябва да нарисувате това, което съответства на тази линия? Трябва някъде да нарисувате това като окръжност, или даже сфера, разположена на неопределено разстояние (рис. 4).
Всички линии, които рисувате от правата по направление на повърхността на тръбната кост (рис.
3), спрямо черепната кост съответстват на всички линии, които по определен начин насочвате като срещащи се в центъра на Земята, изхождайки от някаква сфера (рис. 4). По такъв начин получавате някаква връзка – естествено, говоря само приблизително – между правата или системата от прави, които преминават през тръбната кост, и които всички се намират в определено отношение към вертикалната ос на организма, между това направление, което, собствено, съвпада с направлението на земния радиус и сфера, обкръжаваща Земята на някакво неопределено разстояние.
към текста >>
3), спрямо черепната
кост
съответстват на всички линии, които по определен начин насочвате като срещащи се в центъра на Земята, изхождайки от някаква сфера (рис. 4).
Представяйки си човешкия череп, също ще получите това, което съответства на тази линия (рис. 2, пунктира). Но как трябва да нарисувате това, което съответства на тази линия? Трябва някъде да нарисувате това като окръжност, или даже сфера, разположена на неопределено разстояние (рис. 4). Всички линии, които рисувате от правата по направление на повърхността на тръбната кост (рис.
3), спрямо черепната кост съответстват на всички линии, които по определен начин насочвате като срещащи се в центъра на Земята, изхождайки от някаква сфера (рис. 4).
По такъв начин получавате някаква връзка – естествено, говоря само приблизително – между правата или системата от прави, които преминават през тръбната кост, и които всички се намират в определено отношение към вертикалната ос на организма, между това направление, което, собствено, съвпада с направлението на земния радиус и сфера, обкръжаваща Земята на някакво неопределено разстояние.
към текста >>
По такъв начин получавате някаква връзка – естествено, говоря само приблизително – между правата или системата от прави, които преминават през тръбната
кост
, и които всички се намират в определено отношение към вертикалната ос на организма, между това направление, което, собствено, съвпада с направлението на земния радиус и сфера, обкръжаваща Земята на някакво неопределено разстояние.
2, пунктира). Но как трябва да нарисувате това, което съответства на тази линия? Трябва някъде да нарисувате това като окръжност, или даже сфера, разположена на неопределено разстояние (рис. 4). Всички линии, които рисувате от правата по направление на повърхността на тръбната кост (рис. 3), спрямо черепната кост съответстват на всички линии, които по определен начин насочвате като срещащи се в центъра на Земята, изхождайки от някаква сфера (рис. 4).
По такъв начин получавате някаква връзка – естествено, говоря само приблизително – между правата или системата от прави, които преминават през тръбната кост, и които всички се намират в определено отношение към вертикалната ос на организма, между това направление, което, собствено, съвпада с направлението на земния радиус и сфера, обкръжаваща Земята на някакво неопределено разстояние.
към текста >>
И така, виждате, че става дума за това, да разгледаме съществуващото в човека отношение между тръбните и черепните
кост
и, а също и между другите системи: мускулна система, нервна система и така нататък, – и че, разглеждайки тази противоположност, ще бъдем изведени в космическия живот.
Разбира се, при това могат да се появят много хипотези, които сега не искам да вземам предвид, а само искам да посоча, че нямаме никакво право да разглеждаме само ембриона и да обясняваме неговите процеси от самия него. Както процесите в магнитната стрелка нямаме право да ги обясняваме със самата нея, така и формирането на ембриона нямаме право да го обясняваме от самия него, а трябва да го обясняваме разглеждайки двете характеризирани противоположности. Както в случая на магнитната стрелка гледаме към земния магнетизъм, така и за да обясним формиращото се в ембриона, трябва внимателно да погледнем противоположността „сфера – радиално действие“, противоположност, която след раждането на ембриона отслабва в образното на съзнателния живот.
И така, виждате, че става дума за това, да разгледаме съществуващото в човека отношение между тръбните и черепните кости, а също и между другите системи: мускулна система, нервна система и така нататък, – и че, разглеждайки тази противоположност, ще бъдем изведени в космическия живот.
Ако разгледате в какви тесни отношения се намира това, което описах като стоящо под влиянието на радиалността, към това, което в книгата си „За загадките на душата“ обозначих като съдържание на системата на обмяна на веществата на човека, и в каква тясна връзка се намира това, което представлява главовата система, към това, което сега характеризирах като стоящо под влияние на сферата, ще можете да си кажете: трябва да различаваме в човека, какви са предпоставките за съществуването на сетивата му и какви са предпоставките за живота на обмяната на веществата му, – и те се съотнасят помежду си както небесната сфера и земния радиус.
към текста >>
205.
Единадесета лекция, 11 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Това нагледно ни е представено в строежа на видимите тръбни
кост
и и в строежа на сферообразните или сегментносферообразни
кост
и на черепа.
При това е лесно разбираемо, че трябва да се абстрахираме от животинската организация. Видяхме, че, желаейки да включим човека в космоса, трябва да причислим системата на обмяна на веществата към земното, тоест към това, което действа върху човека в радиално направление. По-нататък видяхме, че към главовото образувание трябва да отнесем всичко това, което съответства на сферата, което, следователно, насочва линиите на своето действие от сферата към центъра на Земята така, както радиусът от своя страна насочва в съответствие с обкръжението си линиите на въздействие, изхождащи от него (рис. 4 и 3, с. 78 и 77).
Това нагледно ни е представено в строежа на видимите тръбни кости и в строежа на сферообразните или сегментносферообразни кости на черепа.
към текста >>
Настъпва определен момент, когато сте принудени наистина да си представите като преобразувано това схождане тук на двете дъги (рис.11), което вече, разбира се, е подготвено при образуването на гръдната
кост
, но получавате метаморфозата, модификацията на това формирование на лемнискатата, когато се издигнете към главата.
Ако вземете предвид, че гръбнакът има съвсем друга вътрешна структура от ребрата, и ако вземете предвид значението на това, че при описанието на линията ребро-гръбнак-ребро вътрешните отношения на развитие се отчитат, разбира се, не само количествено но и качествено, посредством лемнискатата, посредством образуването на примка ще разберете морфологията на цялата тази система. Когато се издигате нагоре към главовата организация, трябва да направите голяма модификация на тази лемниската.
Настъпва определен момент, когато сте принудени наистина да си представите като преобразувано това схождане тук на двете дъги (рис.11), което вече, разбира се, е подготвено при образуването на гръдната кост, но получавате метаморфозата, модификацията на това формирование на лемнискатата, когато се издигнете към главата.
И ако изучавате цялата човешка фигура от гледна точка на противоположността на нервно-сетивната организация и организацията на обмяната на веществата, то долу ще получите лемниската с тенденция към отваряне, а горе – затворена лемниската. И, проследявайки пътя от центростремителните нерви през центъра до края на центробежните нерви, също ще получите лемнискати, само че много видоизменени лемнискати – едната им половина, преминаваща през примката, е изключително малка. Ако проследите това по съответния начин, навсякъде ще намерите тези лемнискати вписани по определен начин именно в природата на човека.
към текста >>
Говорих ви за морфологичната връзка на тръбната
кост
с
кост
та на черепа: „Опитайте се, доколкото можете, да нарисувате това морфологично отношение“.
Прибавете към това и нещо, което казах преди.
Говорих ви за морфологичната връзка на тръбната кост с костта на черепа: „Опитайте се, доколкото можете, да нарисувате това морфологично отношение“.
Трябва да го изобразите така, че тук благодарение на тръбната кост имате радиус, и след това, преминавайки към черепната кост, трябва да направите това обръщане (рис. 12). Ако във връзка с движението на Земята проектирате това обръщане навън, на небето, ще получите именно примката и
към текста >>
Трябва да го изобразите така, че тук благодарение на тръбната
кост
имате радиус, и след това, преминавайки към черепната
кост
, трябва да направите това обръщане (рис. 12).
Прибавете към това и нещо, което казах преди. Говорих ви за морфологичната връзка на тръбната кост с костта на черепа: „Опитайте се, доколкото можете, да нарисувате това морфологично отношение“.
Трябва да го изобразите така, че тук благодарение на тръбната кост имате радиус, и след това, преминавайки към черепната кост, трябва да направите това обръщане (рис. 12).
Ако във връзка с движението на Земята проектирате това обръщане навън, на небето, ще получите именно примката и
към текста >>
206.
Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Защото просто трябва да си представим, че пространственото разширяване в двойките ребра, а именно в ребрата, които се съединяват отпред в гръдната
кост
, следователно до определена степен чрез разреждане на материята, е компенсирано в гръбнака посредством уплътнение на материята.
двойки ребра, да е разчленена (рис. 2), но това не трябва да ни вкарва в заблуда.
Защото просто трябва да си представим, че пространственото разширяване в двойките ребра, а именно в ребрата, които се съединяват отпред в гръдната кост, следователно до определена степен чрез разреждане на материята, е компенсирано в гръбнака посредством уплътнение на материята.
към текста >>
207.
Петнадесета лекция, 15 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Но ако навлезеш в морфологията на човека толкова далеч, както ви показах, тогава по някакъв начин ще се справиш, ако наистина детайлно се осмисли представата за това, че във взаимоотношенията между тръбните
кост
и и
кост
ите на черепа имаме работа с пълно преобръщане на вътрешната повърхност на
кост
ите навън на принципа на обръщането на ръкавицата, и при това преобръщане едновременно имаме работа с изменение на силовите отношения.
И така, разберете ме правилно! Искаме да си създадем, макар в началото може би само образно, представа за това, как се отнасят един към друг тези три члена на човешката организация. При повърхностно разглеждане това, естествено, ще бъде трудно. Трудно е ясно да се разбере това, което се намира в органите на човешката глава като метаморфоза на органите, които стоят в основата на системата на обмяна на веществата.
Но ако навлезеш в морфологията на човека толкова далеч, както ви показах, тогава по някакъв начин ще се справиш, ако наистина детайлно се осмисли представата за това, че във взаимоотношенията между тръбните кости и костите на черепа имаме работа с пълно преобръщане на вътрешната повърхност на костите навън на принципа на обръщането на ръкавицата, и при това преобръщане едновременно имаме работа с изменение на силовите отношения.
Ако подобно на ръкавица обърна навън вътрешността на тръбната кост, естествено отново ще получа тръбна кост. Но ако предположа, че тръбната кост има такава конфигурация само защото вътре, както изобразих това, тя е разположена в радиално направление, така че тя е принудена да разполага своята материя в съответствие с радиалното, и тогава я преобърна така, че вътрешното попадне навън и по своето разположение тя следва вече не радиалното, а сфероидалното, по такъв начин вътрешността ѝ, която сега е обърната към сфероидалното, ще получи именно такава форма (рис. 1). Предишното външно сега е вътрешно и обратно. Ако внимателно погледнете този краен случай на превръщането на тръбните кости в черепни кости, ще кажете: външните краища на човешкото деление, системата на крайниците и черепната система, до определена степен представляват двата полюса на организацията, но така, че не трябва просто да си ги представяме като линейно противоположни, а трябва, ако искаме да преминем от единия
към текста >>
Ако подобно на ръкавица обърна навън вътрешността на тръбната
кост
, естествено отново ще получа тръбна
кост
.
И така, разберете ме правилно! Искаме да си създадем, макар в началото може би само образно, представа за това, как се отнасят един към друг тези три члена на човешката организация. При повърхностно разглеждане това, естествено, ще бъде трудно. Трудно е ясно да се разбере това, което се намира в органите на човешката глава като метаморфоза на органите, които стоят в основата на системата на обмяна на веществата. Но ако навлезеш в морфологията на човека толкова далеч, както ви показах, тогава по някакъв начин ще се справиш, ако наистина детайлно се осмисли представата за това, че във взаимоотношенията между тръбните кости и костите на черепа имаме работа с пълно преобръщане на вътрешната повърхност на костите навън на принципа на обръщането на ръкавицата, и при това преобръщане едновременно имаме работа с изменение на силовите отношения.
Ако подобно на ръкавица обърна навън вътрешността на тръбната кост, естествено отново ще получа тръбна кост.
Но ако предположа, че тръбната кост има такава конфигурация само защото вътре, както изобразих това, тя е разположена в радиално направление, така че тя е принудена да разполага своята материя в съответствие с радиалното, и тогава я преобърна така, че вътрешното попадне навън и по своето разположение тя следва вече не радиалното, а сфероидалното, по такъв начин вътрешността ѝ, която сега е обърната към сфероидалното, ще получи именно такава форма (рис. 1). Предишното външно сега е вътрешно и обратно. Ако внимателно погледнете този краен случай на превръщането на тръбните кости в черепни кости, ще кажете: външните краища на човешкото деление, системата на крайниците и черепната система, до определена степен представляват двата полюса на организацията, но така, че не трябва просто да си ги представяме като линейно противоположни, а трябва, ако искаме да преминем от единия
към текста >>
Но ако предположа, че тръбната
кост
има такава конфигурация само защото вътре, както изобразих това, тя е разположена в радиално направление, така че тя е принудена да разполага своята материя в съответствие с радиалното, и тогава я преобърна така, че вътрешното попадне навън и по своето разположение тя следва вече не радиалното, а сфероидалното, по такъв начин вътрешността ѝ, която сега е обърната към сфероидалното, ще получи именно такава форма (рис. 1).
Искаме да си създадем, макар в началото може би само образно, представа за това, как се отнасят един към друг тези три члена на човешката организация. При повърхностно разглеждане това, естествено, ще бъде трудно. Трудно е ясно да се разбере това, което се намира в органите на човешката глава като метаморфоза на органите, които стоят в основата на системата на обмяна на веществата. Но ако навлезеш в морфологията на човека толкова далеч, както ви показах, тогава по някакъв начин ще се справиш, ако наистина детайлно се осмисли представата за това, че във взаимоотношенията между тръбните кости и костите на черепа имаме работа с пълно преобръщане на вътрешната повърхност на костите навън на принципа на обръщането на ръкавицата, и при това преобръщане едновременно имаме работа с изменение на силовите отношения. Ако подобно на ръкавица обърна навън вътрешността на тръбната кост, естествено отново ще получа тръбна кост.
Но ако предположа, че тръбната кост има такава конфигурация само защото вътре, както изобразих това, тя е разположена в радиално направление, така че тя е принудена да разполага своята материя в съответствие с радиалното, и тогава я преобърна така, че вътрешното попадне навън и по своето разположение тя следва вече не радиалното, а сфероидалното, по такъв начин вътрешността ѝ, която сега е обърната към сфероидалното, ще получи именно такава форма (рис. 1).
Предишното външно сега е вътрешно и обратно. Ако внимателно погледнете този краен случай на превръщането на тръбните кости в черепни кости, ще кажете: външните краища на човешкото деление, системата на крайниците и черепната система, до определена степен представляват двата полюса на организацията, но така, че не трябва просто да си ги представяме като линейно противоположни, а трябва, ако искаме да преминем от единия
към текста >>
Ако внимателно погледнете този краен случай на превръщането на тръбните
кост
и в черепни
кост
и, ще кажете: външните краища на човешкото деление, системата на крайниците и черепната система, до определена степен представляват двата полюса на организацията, но така, че не трябва просто да си ги представяме като линейно противоположни, а трябва, ако искаме да преминем от единия
Трудно е ясно да се разбере това, което се намира в органите на човешката глава като метаморфоза на органите, които стоят в основата на системата на обмяна на веществата. Но ако навлезеш в морфологията на човека толкова далеч, както ви показах, тогава по някакъв начин ще се справиш, ако наистина детайлно се осмисли представата за това, че във взаимоотношенията между тръбните кости и костите на черепа имаме работа с пълно преобръщане на вътрешната повърхност на костите навън на принципа на обръщането на ръкавицата, и при това преобръщане едновременно имаме работа с изменение на силовите отношения. Ако подобно на ръкавица обърна навън вътрешността на тръбната кост, естествено отново ще получа тръбна кост. Но ако предположа, че тръбната кост има такава конфигурация само защото вътре, както изобразих това, тя е разположена в радиално направление, така че тя е принудена да разполага своята материя в съответствие с радиалното, и тогава я преобърна така, че вътрешното попадне навън и по своето разположение тя следва вече не радиалното, а сфероидалното, по такъв начин вътрешността ѝ, която сега е обърната към сфероидалното, ще получи именно такава форма (рис. 1). Предишното външно сега е вътрешно и обратно.
Ако внимателно погледнете този краен случай на превръщането на тръбните кости в черепни кости, ще кажете: външните краища на човешкото деление, системата на крайниците и черепната система, до определена степен представляват двата полюса на организацията, но така, че не трябва просто да си ги представяме като линейно противоположни, а трябва, ако искаме да преминем от единия
към текста >>
208.
Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
И с това пространствено изображение на лемнискатата имаме работа, ако се вземат предвид всички неща, за които говорих, когато се проследят по такъв начин
кост
ната и нервната система – може даже да се проследи кръвообращението.
В началото бих искал още един път да се върна към едно нещо, което може да предизвика недоразумение, ако някой от уважаемите слушатели някога поиска да помисли по-нататък по изложените тук неща[1]. Става дума, че трябва да си представите, че равнината, в която рисувам лемнискатата, едновременно се върти около оста на лемнискатата, около линията, съединяваща двата фокуса, или я наречете както искате. Тогава, естествено, трябва да изобразя лемнискатата в пространството. Това (рис. 1) представлява проекция.
И с това пространствено изображение на лемнискатата имаме работа, ако се вземат предвид всички неща, за които говорих, когато се проследят по такъв начин костната и нервната система – може даже да се проследи кръвообращението.
към текста >>
Важно е и това, че добивате някаква представа, как строежът на Слънцето се получава от строежа на Земята също чрез такова обръщане наопаки, както ви показах в отношението на организма на крайниците и обмяната на веществата с тръбната
кост
и нервно-сетивния организъм с черепната
кост
.
За този факт можете до известна степен субстанциално да получите представа благодарение на това, което изложих вчера. А именно, казах ви, че работата няма да потръгне, ако не си представим строежа на Слънцето – слънчево ядро, фотосфера, атмосфера, хромосфера и корона – така, че в същия смисъл, в който на Земята определени изходящи течения за образуването на кратери, даже за приливи и отливи, вървят отвътре навън, на Слънцето вървят отвън навътре, така че Слънцето изпраща своите изходящи потоци от периферията навътре към слънчевото ядро. Следователно виждаме нещата в околностите на Слънцето до определена степен така, както бихме виждали нещата на Земята, ако се намирахме в центъра на Земята и поглеждахме навън, като така бихме превърнали нещата от изпъкнали във вдлъбнати. Когато гледаме Слънцето, виждаме до известна степен земните процеси, но така, сякаш се намираме в центъра на Земята и вътрешната повърхност на Земята от вдлъбната е станала изпъкнала, така че вътрешността на Земята е станала външен облик на Слънцето. Ако положите в основата именно тази представа, ще успеете много добре да видите полярно противоположната природа на Земята и Слънцето.
Важно е и това, че добивате някаква представа, как строежът на Слънцето се получава от строежа на Земята също чрез такова обръщане наопаки, както ви показах в отношението на организма на крайниците и обмяната на веществата с тръбната кост и нервно-сетивния организъм с черепната кост.
Така още повече получавате връзката на човека с космоса. Полярността в човека има същия характер като полярността между Слънцето и Земята.
към текста >>
209.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Още веднъж, да се диференцира, значи да се умъртвява; да се интегрира, значи да се събират
кост
ите и прахът, за да се възстанови първичната форма; но в действителност се получава само един скелет, една схема без живот.
Под този аспект се явяват на Бъркли последствията, които щеше да донесе приложението на инфинитезималното изчисление. Ако би се изразил по-конкретно, по-живо, той би казал: вие започвате с това, че умъртвявяте света, като прилагате към него изчислението на безбройно малките величини, диференциалното изчисление; след това съединявате вашите диференциали в интеграли, но с това съвсем не сте възстановили един жив свят, вие получавате само един образ, една илюзия. В действителност една интеграла не е друго освен една привидност, и Бъркли много добре беше почувствувал това.
Още веднъж, да се диференцира, значи да се умъртвява; да се интегрира, значи да се събират костите и прахът, за да се възстанови първичната форма; но в действителност се получава само един скелет, една схема без живот.
към текста >>
210.
8. СКАЗКА ШЕСТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Един забележителен пример за това е въпросът за горната челюст, за тази
кост
, в която са хванати зъбите.
Един забележителен пример за това е въпросът за горната челюст, за тази кост, в която са хванати зъбите.
Твърдеше се, че у човека тя е съставена само от едно парче; напротив у животното предните зъби отговарят на една междинна кост, от двете страни на която се намира истинската кост на горната челюст. Следователно, според това схващане човекът няма междучелюстна кост.
към текста >>
Твърдеше се, че у човека тя е съставена само от едно парче; напротив у животното предните зъби отговарят на една междинна
кост
, от двете страни на която се намира истинската
кост
на горната челюст.
Един забележителен пример за това е въпросът за горната челюст, за тази кост, в която са хванати зъбите.
Твърдеше се, че у човека тя е съставена само от едно парче; напротив у животното предните зъби отговарят на една междинна кост, от двете страни на която се намира истинската кост на горната челюст.
Следователно, според това схващане човекът няма междучелюстна кост.
към текста >>
Следователно, според това схващане човекът няма междучелюстна
кост
.
Един забележителен пример за това е въпросът за горната челюст, за тази кост, в която са хванати зъбите. Твърдеше се, че у човека тя е съставена само от едно парче; напротив у животното предните зъби отговарят на една междинна кост, от двете страни на която се намира истинската кост на горната челюст.
Следователно, според това схващане човекът няма междучелюстна кост.
към текста >>
Не знаейки вече да намерят чрез вътрешното чувство, как човекът се различава от животното, хората виждаха разликата между тях само в такива външни, такива маловажни неща, каквото е тази междучелюстна
кост
.
Не знаейки вече да намерят чрез вътрешното чувство, как човекът се различава от животното, хората виждаха разликата между тях само в такива външни, такива маловажни неща, каквото е тази междучелюстна кост.
Без да има възможност да схване, да изрази ясно своите идеи по въпроса за първичните и вторичните качества на телата, Гьоте имаше едно правилно, вярно чувство за всички тези грешки. Той чувствуваше преди всичко по инстинкт, че тази разлика между човека и животното трябва да се търси не в подробностите, а в целостта на съществото. Ето защо той не прие идеята за липсата на междучелюстната кост у човека. Още млад той написа едно малко съчинение, забележително по своето естество, което напълно доказваше наличието на тази кост, изтъквайки, че тя съществува у човешкия зародиш, но че, още при малкото дете, се слива с останалата челюст, докато у животното тя остава отделена. Един сигурен инстинкт му беше показал, му беше нашепнал, че това, което различава човека от животното не трябва да се търси в подробности от този род, а по-скоро в цялостната форма, в неговата душа, в неговия дух.
към текста >>
Ето защо той не прие идеята за липсата на междучелюстната
кост
у човека.
Не знаейки вече да намерят чрез вътрешното чувство, как човекът се различава от животното, хората виждаха разликата между тях само в такива външни, такива маловажни неща, каквото е тази междучелюстна кост. Без да има възможност да схване, да изрази ясно своите идеи по въпроса за първичните и вторичните качества на телата, Гьоте имаше едно правилно, вярно чувство за всички тези грешки. Той чувствуваше преди всичко по инстинкт, че тази разлика между човека и животното трябва да се търси не в подробностите, а в целостта на съществото.
Ето защо той не прие идеята за липсата на междучелюстната кост у човека.
Още млад той написа едно малко съчинение, забележително по своето естество, което напълно доказваше наличието на тази кост, изтъквайки, че тя съществува у човешкия зародиш, но че, още при малкото дете, се слива с останалата челюст, докато у животното тя остава отделена. Един сигурен инстинкт му беше показал, му беше нашепнал, че това, което различава човека от животното не трябва да се търси в подробности от този род, а по-скоро в цялостната форма, в неговата душа, в неговия дух. Ако откривайки съществуването на междучелюстната кост у човека, Гьоте го приближи до животното по външната страна на неговото същество, той направи това за да изтъкне по-добре това, което го различава дълбоко, съществено от животното.
към текста >>
Още млад той написа едно малко съчинение, забележително по своето естество, което напълно доказваше наличието на тази
кост
, изтъквайки, че тя съществува у човешкия зародиш, но че, още при малкото дете, се слива с останалата челюст, докато у животното тя остава отделена.
Не знаейки вече да намерят чрез вътрешното чувство, как човекът се различава от животното, хората виждаха разликата между тях само в такива външни, такива маловажни неща, каквото е тази междучелюстна кост. Без да има възможност да схване, да изрази ясно своите идеи по въпроса за първичните и вторичните качества на телата, Гьоте имаше едно правилно, вярно чувство за всички тези грешки. Той чувствуваше преди всичко по инстинкт, че тази разлика между човека и животното трябва да се търси не в подробностите, а в целостта на съществото. Ето защо той не прие идеята за липсата на междучелюстната кост у човека.
Още млад той написа едно малко съчинение, забележително по своето естество, което напълно доказваше наличието на тази кост, изтъквайки, че тя съществува у човешкия зародиш, но че, още при малкото дете, се слива с останалата челюст, докато у животното тя остава отделена.
Един сигурен инстинкт му беше показал, му беше нашепнал, че това, което различава човека от животното не трябва да се търси в подробности от този род, а по-скоро в цялостната форма, в неговата душа, в неговия дух. Ако откривайки съществуването на междучелюстната кост у човека, Гьоте го приближи до животното по външната страна на неговото същество, той направи това за да изтъкне по-добре това, което го различава дълбоко, съществено от животното.
към текста >>
Ако откривайки съществуването на междучелюстната
кост
у човека, Гьоте го приближи до животното по външната страна на неговото същество, той направи това за да изтъкне по-добре това, което го различава дълбоко, съществено от животното.
Без да има възможност да схване, да изрази ясно своите идеи по въпроса за първичните и вторичните качества на телата, Гьоте имаше едно правилно, вярно чувство за всички тези грешки. Той чувствуваше преди всичко по инстинкт, че тази разлика между човека и животното трябва да се търси не в подробностите, а в целостта на съществото. Ето защо той не прие идеята за липсата на междучелюстната кост у човека. Още млад той написа едно малко съчинение, забележително по своето естество, което напълно доказваше наличието на тази кост, изтъквайки, че тя съществува у човешкия зародиш, но че, още при малкото дете, се слива с останалата челюст, докато у животното тя остава отделена. Един сигурен инстинкт му беше показал, му беше нашепнал, че това, което различава човека от животното не трябва да се търси в подробности от този род, а по-скоро в цялостната форма, в неговата душа, в неговия дух.
Ако откривайки съществуването на междучелюстната кост у човека, Гьоте го приближи до животното по външната страна на неговото същество, той направи това за да изтъкне по-добре това, което го различава дълбоко, съществено от животното.
към текста >>
Този стремеж се яви ясно в дарвинистичните схващания, които намериха бързо разпространение, докато идеите на Гьоте един преждевременен дарвинист, защото, например, неговото откритие на междучелюстната
кост
приближаваше човека до животното; те не можаха да видят, че това откритие напротив показва не изрично в думи, но то проличава от начина на мислене че това, което различава човека от животното, не трябва да се търси в подробности от този род.
Този начин на виждане нещата, който поставяше Гьоте в противоположност с официалните научни схващания на неговото време, които са останали схващания и на нашето време, не се разпространи в научните среди. Напротив, и като едно последствие от всичко, което беше донесъл 15-ия век, в 20-ия век се прояви стремежът за приближаване на човека към животното, не за да се търси подробните точки, които ги различават едно от друго, а за да се покаже тяхното дълбоко родства.
Този стремеж се яви ясно в дарвинистичните схващания, които намериха бързо разпространение, докато идеите на Гьоте един преждевременен дарвинист, защото, например, неговото откритие на междучелюстната кост приближаваше човека до животното; те не можаха да видят, че това откритие напротив показва не изрично в думи, но то проличава от начина на мислене че това, което различава човека от животното, не трябва да се търси в подробности от този род.
към текста >>
211.
10. СКАЗКА ОСМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Днес вече не си представят човека като нещо съставено от
кост
и, мускули и органи, каквито са черния дроб, стомахът, сърцето, и пр... Неволно, четейки съчинения с този стил, че човешкото същество не е действително нища друго, освен тази съвкупност от материални органи, с точни разграничения.
Тази школа още пази в своите схващания някои трошички от старата теория на органическите течности, основана на вътрешното познание. Но почти в същата епоха се намират други школи, които започват да си съставят за човека една идея близка до това, което намираме в съвременните ръководства по анатомия.
Днес вече не си представят човека като нещо съставено от кости, мускули и органи, каквито са черния дроб, стомахът, сърцето, и пр... Неволно, четейки съчинения с този стил, че човешкото същество не е действително нища друго, освен тази съвкупност от материални органи, с точни разграничения.
Без съмнение, тези органи действително съществуват. Обаче твърдото вещество, твърдата материя съставляват най-много една десета от човешкото тяло; всичко останало е течно. Човекът е една течна колона.
към текста >>
212.
12. ДОПЪЛНЕНИЕ
GA_326 Раждането на естествените науки
Това е животът, който се движи в него и към който се приспособени неговите
кост
и, неговите мускули и пр.
Но това е почти равносилно на факта да изучаваме човека по него вия мъртъв труп. Това, което можем да видим в един мъртъв труп, е, че всъщност той е престанал напълно да бъде човек. Това са само неговите смътни останки. И, ако размислим добре, можем даже да кажем, че това е отрицателният аспект на един човек. Кое прави, кое съставлява действителността на едно човешко същество?
Това е животът, който се движи в него и към който се приспособени неговите кости, неговите мускули и пр.
Това, което съставлява интимната истинност на едно живо същество, е че то притежава своята собствена костна, мускулна, нервна структура, притежава свое сърце, свои бели дробове и пр.. Напротив един мъртъв труп не отговаря вече действително на човека. Когато го гледам така, без живот, аз не виждам всъщност, за каква цел той би имал бели дробове, сърце и мускулна система. Неговите органи нямат вече смисъл; поради това именно те се разлагат. Те запазват за момент формата, която им е била наложена от живота; но всъщност един мъртъв труп не отговаря на тази истина; така както е той не може да съществува повече, той се разлага. Също така в земните пластове, където слиза геологът, не съществува една жива действителност, както не съществува такава и в мъртвия труп на човека.
към текста >>
Това, което съставлява интимната истинност на едно живо същество, е че то притежава своята собствена
кост
на, мускулна, нервна структура, притежава свое сърце, свои бели дробове и пр.. Напротив един мъртъв труп не отговаря вече действително на човека.
Това, което можем да видим в един мъртъв труп, е, че всъщност той е престанал напълно да бъде човек. Това са само неговите смътни останки. И, ако размислим добре, можем даже да кажем, че това е отрицателният аспект на един човек. Кое прави, кое съставлява действителността на едно човешко същество? Това е животът, който се движи в него и към който се приспособени неговите кости, неговите мускули и пр.
Това, което съставлява интимната истинност на едно живо същество, е че то притежава своята собствена костна, мускулна, нервна структура, притежава свое сърце, свои бели дробове и пр.. Напротив един мъртъв труп не отговаря вече действително на човека.
Когато го гледам така, без живот, аз не виждам всъщност, за каква цел той би имал бели дробове, сърце и мускулна система. Неговите органи нямат вече смисъл; поради това именно те се разлагат. Те запазват за момент формата, която им е била наложена от живота; но всъщност един мъртъв труп не отговаря на тази истина; така както е той не може да съществува повече, той се разлага. Също така в земните пластове, където слиза геологът, не съществува една жива действителност, както не съществува такава и в мъртвия труп на човека.
към текста >>
213.
2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Не е истина, че с поетите през стомаха хранителни вещества се изграждат
кост
ите, мускулите и другите тъкани, това важи изключително само за човешката глава.
Хората дори не знаят как се хранят човекът и животното, камо ли растението. Хората вярват, че храненето се състои в това, че човек просто яде субстанциите от своето обкръжение, поема ги в устата си, след което те преминават в стомаха и там една част се отлага, а друга се изхвърля навън. И отложената част се употребява и изразходва, след което поема същия път и се замества с друга. Човек си представя храненето по съвсем външен начин.
Не е истина, че с поетите през стомаха хранителни вещества се изграждат костите, мускулите и другите тъкани, това важи изключително само за човешката глава.
Всичко онова, което се разпространява по околните пътища на храносмилателните органи за по-нататъшна обработка, образува веществения материал за главата и за всичко, което се отлага в нервно-сетивната система и в това, което и принадлежи. А веществата например за крайниците или за самите органи на обмяната на веществата, както дори и веществата, които са нужни, да речем, за да се изградят тръбести кости за краката и ръцете, или да се оформят черва за обмяната на веществата и за храносмилането, съвсем не се изграждат от поетата през устата и стомаха храна, а се поемат от цялото обкръжение чрез дишането и даже през сетивните органи. В човека непрекъснато се осъществява такъв процес, че поетото през стомаха потича нагоре и се употребява в главата, докато обратно, това, което се поема в главата и в нервно-сетивната система от въздуха и околността, то потича надолу и от него се изграждат органите на храносмилателната и двигателната система.
към текста >>
А веществата например за крайниците или за самите органи на обмяната на веществата, както дори и веществата, които са нужни, да речем, за да се изградят тръбести
кост
и за краката и ръцете, или да се оформят черва за обмяната на веществата и за храносмилането, съвсем не се изграждат от поетата през устата и стомаха храна, а се поемат от цялото обкръжение чрез дишането и даже през сетивните органи.
Хората вярват, че храненето се състои в това, че човек просто яде субстанциите от своето обкръжение, поема ги в устата си, след което те преминават в стомаха и там една част се отлага, а друга се изхвърля навън. И отложената част се употребява и изразходва, след което поема същия път и се замества с друга. Човек си представя храненето по съвсем външен начин. Не е истина, че с поетите през стомаха хранителни вещества се изграждат костите, мускулите и другите тъкани, това важи изключително само за човешката глава. Всичко онова, което се разпространява по околните пътища на храносмилателните органи за по-нататъшна обработка, образува веществения материал за главата и за всичко, което се отлага в нервно-сетивната система и в това, което и принадлежи.
А веществата например за крайниците или за самите органи на обмяната на веществата, както дори и веществата, които са нужни, да речем, за да се изградят тръбести кости за краката и ръцете, или да се оформят черва за обмяната на веществата и за храносмилането, съвсем не се изграждат от поетата през устата и стомаха храна, а се поемат от цялото обкръжение чрез дишането и даже през сетивните органи.
В човека непрекъснато се осъществява такъв процес, че поетото през стомаха потича нагоре и се употребява в главата, докато обратно, това, което се поема в главата и в нервно-сетивната система от въздуха и околността, то потича надолу и от него се изграждат органите на храносмилателната и двигателната система.
към текста >>
214.
5. Трета лекция, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
За да може това, което живее във въглерода, да остане подвижно, в своя калциев
кост
ен скелет човекът си създава една твърда опора; животното също, поне висшето животно.
В по-рани епохи на нашето земно развитие въглеродът е бил самотен, нещо отделяно. Едва по-късно към него се прибавя това, което е например калцият, който човекът започва да използва, за да си създаде за опора също и нещо твърдо.
За да може това, което живее във въглерода, да остане подвижно, в своя калциев костен скелет човекът си създава една твърда опора; животното също, поне висшето животно.
Така в своя подвижен въглероден строеж човекът се издига и излиза от чисто минералния твърд калциев строеж, какъвто е строежът на Земята, който той впрочем включва себе си, за да има в себе си твърда земя. Чрез калция, в строежа на костите, човекът носи твърдата Земя в себе си.
към текста >>
Чрез калция, в строежа на
кост
ите, човекът носи твърдата Земя в себе си.
В по-рани епохи на нашето земно развитие въглеродът е бил самотен, нещо отделяно. Едва по-късно към него се прибавя това, което е например калцият, който човекът започва да използва, за да си създаде за опора също и нещо твърдо. За да може това, което живее във въглерода, да остане подвижно, в своя калциев костен скелет човекът си създава една твърда опора; животното също, поне висшето животно. Така в своя подвижен въглероден строеж човекът се издига и излиза от чисто минералния твърд калциев строеж, какъвто е строежът на Земята, който той впрочем включва себе си, за да има в себе си твърда земя.
Чрез калция, в строежа на костите, човекът носи твърдата Земя в себе си.
към текста >>
И сега, за да предложи този твърд образ, въглеродът трябва да се вгради в един дълбоко поставен скелет и този дълбоко положен скелет е нашият
кост
ен скелет, съдържащ калций, а така също и кварц.
Това, което действа вътре в човека като кислород и азот, прави това по точно определен ред. Там вътре живеят свойствата на кислорода и азота. С обикновената наука това не може да се констатира, защото е скрито във вътрешността на природата. Но съединенията, производни на въглерода и водорода не се държат така прилежно. Да вземем най-напред въглерода, когато в своето действие идва от растителното царство и преминава в животинското и човешкото царство, където въглеродът трябва да влезе в действие.
И сега, за да предложи този твърд образ, въглеродът трябва да се вгради в един дълбоко поставен скелет и този дълбоко положен скелет е нашият костен скелет, съдържащ калций, а така също и кварц.
Този скелет ние винаги носим в себе си, така че в човека и животното въглеродът маскира своята формираща сила. Той се увива около формиращата сила на калция и силиция. В самия човек, също и в животното, той не винаги се обявява за единствено меродавен, а се опира върху това, което формират калцият и кварцът.
към текста >>
Сега трябва да добием познание за онова, което въглеродът развива в процесите на храносмилането, дишането и в циркулационния процес по отношение на
кост
ното и кварцовото изграждане.
Варовикът и кварцът са основата също и за развитието на растението.
Сега трябва да добием познание за онова, което въглеродът развива в процесите на храносмилането, дишането и в циркулационния процес по отношение на костното и кварцовото изграждане.
Трябва да добием познание за това, което става вътре в организма, което до известна степен бихме видели, ако можехме да пропълзим дотам и от циркулационния процес би могло да ни бъде показано, как сияе формообразуването на въглерода във варовиковото и кварцовото вещество. Този поглед трябва да отправим, когато разглеждаме площ, покрита с растения, под която има варовик и кварц. В човека не може да се проникне, обаче там може да се получи това познание, там може да се види как кислородът се хваща от азота и бива пренесен във въглерода, но доколкото въглеродът се опира на варовика и кварца. Можем също да кажем: кислородът само преминава през въглерода. По този път в почвата трябва да бъде пренесено това, което живее наоколо, което е кислородът като жива същност.
към текста >>
215.
8. Пета лекция, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Надробяваме я на трохи, напълваме с тази раздробена маса черепа на някакво домашно животно, безразлично какво е то, затваряме черепа по възможност с някаква
кост
, заравяме го на плитко в земята, покриваме го с натрошен торф и насочваме към мястото улук, канавка, за да се излива там повече дъждовна вода.
Събираме дъбова кора, каквато можем да намерим. Нужно е не много, не повече от това, което можем да съберем.
Надробяваме я на трохи, напълваме с тази раздробена маса черепа на някакво домашно животно, безразлично какво е то, затваряме черепа по възможност с някаква кост, заравяме го на плитко в земята, покриваме го с натрошен торф и насочваме към мястото улук, канавка, за да се излива там повече дъждовна вода.
Може даже напълненият с дъбова кора череп да се сложи в каца, в буре, в което да може непрекъснато да се втича и да изтича дъждовна вода; там да се сложи растителна маса, която образува растителна тиня. В тази растителна тиня черепната кутия с раздробената дъбова кора да престои по възможност през есента и зимата снежната вода е също така добра както дъждовната.
към текста >>
216.
12. Седма лекция, 15 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Да, сега разглеждат животното по определен начин, сецират го, разрязват трупа му, при което се разкрива
кост
ният скелет, на чиито форми човек може да се радва, които може да изучава, както посочих.
Да, сега разглеждат животното по определен начин, сецират го, разрязват трупа му, при което се разкрива костният скелет, на чиито форми човек може да се радва, които може да изучава, както посочих.
Без съмнение изучава се мускулната и нервната система, обаче какво са в действителност животните вътре в стопанството на природата, такива сведения не могат да се получат по този начин. Такива данни се получават само когато се вникне в това, с което животното постига едно непосредствено вътрешно взаимодействие със заобикалящата го среда. Ето как става това в своята нервно-сетивна система и с част от своята дихателна система на първо място животното непосредствено преработва всичко това от своето обкръжение, което най-напред преминава през въздуха и топлината. Доколкото е обособено същество, чрез своята нервно-сетивна система животното се явява непосредствен преработвач на въздух и топлина.
към текста >>
Спрямо въздуха и топлината животното има непосредствено отношение и всъщност от топлината изкристализира и се формира неговата
кост
на система.
Така че ние означаваме животното схематично така (Рис.20). Всичко, което съставлява неговата периферия, неговата повърхност и обкръжение, неговата нервно-сетивна система и част от дихателната му система, с всичко това животното е обособено същество, което живее във въздух и топлина.
Спрямо въздуха и топлината животното има непосредствено отношение и всъщност от топлината изкристализира и се формира неговата костна система.
Топлината става посредник за действията на Луната и Слънцето От въздуха пък се формира неговата мускулна система, в която действат пак силите на Слънцето и Луната, но посредством въздуха.
към текста >>
217.
13. Осма лекция, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
И обратно, всичко веществено във веществообменно-двигателната система нашите черва, крайници, мускули,
кост
и и пр., идва не от земята, а произлиза от това, което се поема от въздуха и топлината над земята.
Субстанцията, която се намира в главата при човека е също така, но да останем при животното – субстанцията, която се намира в организма на главата е от земна материя. Материята в главата е земно вещество, земна материя. В организацията на главата още в ембрионалния период се отвежда земна материя. Организацията на зародиша трябва да е нагласена така, че главата да получи вещества от земята. Следователно в нея имаме земна материя, земно вещество.
И обратно, всичко веществено във веществообменно-двигателната система нашите черва, крайници, мускули, кости и пр., идва не от земята, а произлиза от това, което се поема от въздуха и топлината над земята.
Това е космическа субстанция. Важно е да не смятате, че копитата са образувани от физическата материя, която животното изяжда, че тя идва до тях и там се отлага. Това не е вярно, истината е, че от сетивата и дишането се поема космическа материя.
към текста >>
Ако дадена крава или даден вол се употребяват за работа, те трябва да бъдат хранени така, че да приемат в себе си колкото е възможно повече космическа субстанция, а храната, която преминава през стомаха, трябва да е подбрана така, че да развие много сили, за да бъде отведена тази космическа субстанция навсякъде в организма, във всички негови членове, в мускулите, в
кост
ите.
Храната на животното следва да се определя с оглед на това.
Ако дадена крава или даден вол се употребяват за работа, те трябва да бъдат хранени така, че да приемат в себе си колкото е възможно повече космическа субстанция, а храната, която преминава през стомаха, трябва да е подбрана така, че да развие много сили, за да бъде отведена тази космическа субстанция навсякъде в организма, във всички негови членове, в мускулите, в костите.
Трябва също така да се знае, че необходимата за главата субстанция трябва да се получи от храната, и че в главата трябва да постъпят преработените, прекараните през стомаха хранителни вещества. В това отношение на стомаха разчита именно главата, а не копитото, не пръстите на краката. Трябва да сме наясно, че главата може да преработи храната, която получава от тялото, само ако по съответен начин получава силите от Космоса. Затова животните да не бъдат затваряни в душните обори, където към тях не могат да текат космични сили, а да бъдат извеждани на пасищата и да им се предоставя благоприятната възможност изобщо да влизат в отношение с околния свят чрез своите сетива. Трябва да се има предвид следното:
към текста >>
218.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Чрез способните да носят тежест крайници с твърда
кост
те добиват способността да се движат извън подемната сила на водата.
Амфибии: За сметка на хрилете на рибите амфибиите образуват бели дробове, които имат възможност при преместеното във вътрешността дишане на сух въздух да предоставят влажна и годна да функционира дихателна слизеста ципа.
Чрез способните да носят тежест крайници с твърда кост те добиват способността да се движат извън подемната сила на водата.
С това се освобождават от зависимостта си от водата. По голямото, оставено на себе си количество на отделените яйца, както и ларвените стадии на амфибията все още трябва да преминават през фазите на живота на рибите. Налице е голямо количество снесени яйца с високи загуби по време на развитието.
към текста >>
Например морските
кост
енурки, които живеят в открития океан, отиват на земята само за размножаването.
Влечуги: Допълнително запазване на вътрешната влага чрез вроговената кожа и с това проникване на змиите и гущерите чак до екстремната сухота на пустините. Бъбрекът е в състояние да образува високо концентрирана урина и да я отделя с минимална загуба на вода. Яйцата с рогова черупка се снасят на земята. Това не пречи на съответните видове влечуги да се приспособят вторично към водата, тоест след като са постигнали възможността да живеят на земята.
Например морските костенурки, които живеят в открития океан, отиват на земята само за размножаването.
към текста >>
219.
3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота
GA_327 Биодинамично земеделие
И ние трябва да добием познание за онова, което въглеродът развива в процесите на храносмилането, дишането и в циркулационния процес по отношение на
кост
ното изграждане и кварцовото изграждане.
„Варовикът и кварцът обаче намираме също и като основа за развитието на растението.
И ние трябва да добием познание за онова, което въглеродът развива в процесите на храносмилането, дишането и в циркулационния процес по отношение на костното изграждане и кварцовото изграждане.
Трябва да добием познание за това, което става вътре в организма, което до известна степен бихме видели, ако можехме да се промъкнем, да пропълзим дотам, и от циркулационния процес би могло да ни бъде показано как формообразуването на въглерода се излъчва във варовиковото и кварцовото вещество. Този поглед трябва да отправим, когато разглеждаме площ, покрита с растения, под които има варовик и кварц.“ (3, 102)
към текста >>
220.
4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята
GA_327 Биодинамично земеделие
Рогът на елен е
кост
ен крайник.
Рогът на елен е костен крайник.
Като такъв той е една тръбовидна кост, обвита отвън с компактна бяла костна субстанция и отвътре с гъбеста структура. Празнините са изпълнени с богат на кръв костен мозък, чиито остатъци изглеждат черни при отхвърлените и отрязаните рога. За разлика от костните крайници той расте откъм външния край и то веднага с крайната дебелина. Затова ловците го наричат „топчест елен“. Но типично като е при костите на крайниците, той първо се образува е от хрущял, който по-късно се преобразува в костна субстанция - едно пълно преобразуване на микроскопичната структура.
към текста >>
Като такъв той е една тръбовидна
кост
, обвита отвън с компактна бяла
кост
на субстанция и отвътре с гъбеста структура.
Рогът на елен е костен крайник.
Като такъв той е една тръбовидна кост, обвита отвън с компактна бяла костна субстанция и отвътре с гъбеста структура.
Празнините са изпълнени с богат на кръв костен мозък, чиито остатъци изглеждат черни при отхвърлените и отрязаните рога. За разлика от костните крайници той расте откъм външния край и то веднага с крайната дебелина. Затова ловците го наричат „топчест елен“. Но типично като е при костите на крайниците, той първо се образува е от хрущял, който по-късно се преобразува в костна субстанция - едно пълно преобразуване на микроскопичната структура. Това непременно трябва да се спомене, защото рогата на елена израстват от челните кости, които както другите кости на черепа са „покривни кости“.
към текста >>
Празнините са изпълнени с богат на кръв
кост
ен мозък, чиито остатъци изглеждат черни при отхвърлените и отрязаните рога.
Рогът на елен е костен крайник. Като такъв той е една тръбовидна кост, обвита отвън с компактна бяла костна субстанция и отвътре с гъбеста структура.
Празнините са изпълнени с богат на кръв костен мозък, чиито остатъци изглеждат черни при отхвърлените и отрязаните рога.
За разлика от костните крайници той расте откъм външния край и то веднага с крайната дебелина. Затова ловците го наричат „топчест елен“. Но типично като е при костите на крайниците, той първо се образува е от хрущял, който по-късно се преобразува в костна субстанция - едно пълно преобразуване на микроскопичната структура. Това непременно трябва да се спомене, защото рогата на елена израстват от челните кости, които както другите кости на черепа са „покривни кости“. При тях костната субстанция се отлага непосредствено в съединителната тъкан без хрущялна подготовка.
към текста >>
За разлика от
кост
ните крайници той расте откъм външния край и то веднага с крайната дебелина.
Рогът на елен е костен крайник. Като такъв той е една тръбовидна кост, обвита отвън с компактна бяла костна субстанция и отвътре с гъбеста структура. Празнините са изпълнени с богат на кръв костен мозък, чиито остатъци изглеждат черни при отхвърлените и отрязаните рога.
За разлика от костните крайници той расте откъм външния край и то веднага с крайната дебелина.
Затова ловците го наричат „топчест елен“. Но типично като е при костите на крайниците, той първо се образува е от хрущял, който по-късно се преобразува в костна субстанция - едно пълно преобразуване на микроскопичната структура. Това непременно трябва да се спомене, защото рогата на елена израстват от челните кости, които както другите кости на черепа са „покривни кости“. При тях костната субстанция се отлага непосредствено в съединителната тъкан без хрущялна подготовка. По отношение произхода на костите това е голямо различие и оттук едно крайно поляризиране при изграждане на главата на рогачите.
към текста >>
Но типично като е при
кост
ите на крайниците, той първо се образува е от хрущял, който по-късно се преобразува в
кост
на субстанция - едно пълно преобразуване на микроскопичната структура.
Рогът на елен е костен крайник. Като такъв той е една тръбовидна кост, обвита отвън с компактна бяла костна субстанция и отвътре с гъбеста структура. Празнините са изпълнени с богат на кръв костен мозък, чиито остатъци изглеждат черни при отхвърлените и отрязаните рога. За разлика от костните крайници той расте откъм външния край и то веднага с крайната дебелина. Затова ловците го наричат „топчест елен“.
Но типично като е при костите на крайниците, той първо се образува е от хрущял, който по-късно се преобразува в костна субстанция - едно пълно преобразуване на микроскопичната структура.
Това непременно трябва да се спомене, защото рогата на елена израстват от челните кости, които както другите кости на черепа са „покривни кости“. При тях костната субстанция се отлага непосредствено в съединителната тъкан без хрущялна подготовка. По отношение произхода на костите това е голямо различие и оттук едно крайно поляризиране при изграждане на главата на рогачите. Тъй като това, което иначе е насочено към земята, израства от срещуположен орган. В животното живее голям излишък от сили, които изграждат крайниците.
към текста >>
Това непременно трябва да се спомене, защото рогата на елена израстват от челните
кост
и, които както другите
кост
и на черепа са „покривни
кост
и“.
Като такъв той е една тръбовидна кост, обвита отвън с компактна бяла костна субстанция и отвътре с гъбеста структура. Празнините са изпълнени с богат на кръв костен мозък, чиито остатъци изглеждат черни при отхвърлените и отрязаните рога. За разлика от костните крайници той расте откъм външния край и то веднага с крайната дебелина. Затова ловците го наричат „топчест елен“. Но типично като е при костите на крайниците, той първо се образува е от хрущял, който по-късно се преобразува в костна субстанция - едно пълно преобразуване на микроскопичната структура.
Това непременно трябва да се спомене, защото рогата на елена израстват от челните кости, които както другите кости на черепа са „покривни кости“.
При тях костната субстанция се отлага непосредствено в съединителната тъкан без хрущялна подготовка. По отношение произхода на костите това е голямо различие и оттук едно крайно поляризиране при изграждане на главата на рогачите. Тъй като това, което иначе е насочено към земята, израства от срещуположен орган. В животното живее голям излишък от сили, които изграждат крайниците.
към текста >>
При тях
кост
ната субстанция се отлага непосредствено в съединителната тъкан без хрущялна подготовка.
Празнините са изпълнени с богат на кръв костен мозък, чиито остатъци изглеждат черни при отхвърлените и отрязаните рога. За разлика от костните крайници той расте откъм външния край и то веднага с крайната дебелина. Затова ловците го наричат „топчест елен“. Но типично като е при костите на крайниците, той първо се образува е от хрущял, който по-късно се преобразува в костна субстанция - едно пълно преобразуване на микроскопичната структура. Това непременно трябва да се спомене, защото рогата на елена израстват от челните кости, които както другите кости на черепа са „покривни кости“.
При тях костната субстанция се отлага непосредствено в съединителната тъкан без хрущялна подготовка.
По отношение произхода на костите това е голямо различие и оттук едно крайно поляризиране при изграждане на главата на рогачите. Тъй като това, което иначе е насочено към земята, израства от срещуположен орган. В животното живее голям излишък от сили, които изграждат крайниците.
към текста >>
По отношение произхода на
кост
ите това е голямо различие и оттук едно крайно поляризиране при изграждане на главата на рогачите.
За разлика от костните крайници той расте откъм външния край и то веднага с крайната дебелина. Затова ловците го наричат „топчест елен“. Но типично като е при костите на крайниците, той първо се образува е от хрущял, който по-късно се преобразува в костна субстанция - едно пълно преобразуване на микроскопичната структура. Това непременно трябва да се спомене, защото рогата на елена израстват от челните кости, които както другите кости на черепа са „покривни кости“. При тях костната субстанция се отлага непосредствено в съединителната тъкан без хрущялна подготовка.
По отношение произхода на костите това е голямо различие и оттук едно крайно поляризиране при изграждане на главата на рогачите.
Тъй като това, което иначе е насочено към земята, израства от срещуположен орган. В животното живее голям излишък от сили, които изграждат крайниците.
към текста >>
В сравнение с истинските крайници липсва мускулатурата на меките части и ставите на
кост
ите.
Докато се появяват, рогата на елена са покрити с кожа, която е обрасла с фина козина. Мястото под кожата обилно е снабдено с кръв и е проникнато от нерви. На мястото на артериите по повърхността на рогата могат по-късно да се видят бразди.
В сравнение с истинските крайници липсва мускулатурата на меките части и ставите на костите.
Но със своите многобройни връхчета рогата на елена изглеждат като човешки ръце, които носят едно невидимо празно тяло. Когато са оформени напълно, всичко това умира, също и вътре в костта. Този вид елен остъргва ципата на рогата си на стъблото на младо дръвче. Това той прави много поривисто. Вероятно тя го сърби.
към текста >>
Когато са оформени напълно, всичко това умира, също и вътре в
кост
та.
Докато се появяват, рогата на елена са покрити с кожа, която е обрасла с фина козина. Мястото под кожата обилно е снабдено с кръв и е проникнато от нерви. На мястото на артериите по повърхността на рогата могат по-късно да се видят бразди. В сравнение с истинските крайници липсва мускулатурата на меките части и ставите на костите. Но със своите многобройни връхчета рогата на елена изглеждат като човешки ръце, които носят едно невидимо празно тяло.
Когато са оформени напълно, всичко това умира, също и вътре в костта.
Този вид елен остъргва ципата на рогата си на стъблото на младо дръвче. Това той прави много поривисто. Вероятно тя го сърби. Остатъците от кръв и дървесният сок дават кафяво оцветяване на повърхността. Във формираните умрели рога на елена най-вътрешното се обръща навън.
към текста >>
При рогата тъкмо кожата, която при рогата на елена отпада, се развива като найважната част на основата на рога, намираща се върху челните
кост
и.
При рогата тъкмо кожата, която при рогата на елена отпада, се развива като найважната част на основата на рога, намираща се върху челните кости.
Образуването започва с надебеляване на кожата под едно малко завихряне на космите. Това подбужда израстването на лежащата отдолу челна кост. Няма хрущялна подготовка, макар кожата и костите да израстват заедно като един крайник. При кравите изпълнената с въздух челна кухина се изтегля навън като костни израстъци. Затова костите на кравешкия рог не съдържат костен мозък, а въздух.
към текста >>
Това подбужда израстването на лежащата отдолу челна
кост
.
При рогата тъкмо кожата, която при рогата на елена отпада, се развива като найважната част на основата на рога, намираща се върху челните кости. Образуването започва с надебеляване на кожата под едно малко завихряне на космите.
Това подбужда израстването на лежащата отдолу челна кост.
Няма хрущялна подготовка, макар кожата и костите да израстват заедно като един крайник. При кравите изпълнената с въздух челна кухина се изтегля навън като костни израстъци. Затова костите на кравешкия рог не съдържат костен мозък, а въздух. При бика това е само загатнато. Техните подълги, източващи се напред до роговия връх костни израстъци, са компактни.
към текста >>
Няма хрущялна подготовка, макар кожата и
кост
ите да израстват заедно като един крайник.
При рогата тъкмо кожата, която при рогата на елена отпада, се развива като найважната част на основата на рога, намираща се върху челните кости. Образуването започва с надебеляване на кожата под едно малко завихряне на космите. Това подбужда израстването на лежащата отдолу челна кост.
Няма хрущялна подготовка, макар кожата и костите да израстват заедно като един крайник.
При кравите изпълнената с въздух челна кухина се изтегля навън като костни израстъци. Затова костите на кравешкия рог не съдържат костен мозък, а въздух. При бика това е само загатнато. Техните подълги, източващи се напред до роговия връх костни израстъци, са компактни. В рога на бика е подчертана костната част и по този начин има лека тенденция в посока на рога на елена.
към текста >>
При кравите изпълнената с въздух челна кухина се изтегля навън като
кост
ни израстъци.
При рогата тъкмо кожата, която при рогата на елена отпада, се развива като найважната част на основата на рога, намираща се върху челните кости. Образуването започва с надебеляване на кожата под едно малко завихряне на космите. Това подбужда израстването на лежащата отдолу челна кост. Няма хрущялна подготовка, макар кожата и костите да израстват заедно като един крайник.
При кравите изпълнената с въздух челна кухина се изтегля навън като костни израстъци.
Затова костите на кравешкия рог не съдържат костен мозък, а въздух. При бика това е само загатнато. Техните подълги, източващи се напред до роговия връх костни израстъци, са компактни. В рога на бика е подчертана костната част и по този начин има лека тенденция в посока на рога на елена. Еленови рога имат само мъжките животни (единствено изключение е при вида „рен“).
към текста >>
Затова
кост
ите на кравешкия рог не съдържат
кост
ен мозък, а въздух.
При рогата тъкмо кожата, която при рогата на елена отпада, се развива като найважната част на основата на рога, намираща се върху челните кости. Образуването започва с надебеляване на кожата под едно малко завихряне на космите. Това подбужда израстването на лежащата отдолу челна кост. Няма хрущялна подготовка, макар кожата и костите да израстват заедно като един крайник. При кравите изпълнената с въздух челна кухина се изтегля навън като костни израстъци.
Затова костите на кравешкия рог не съдържат костен мозък, а въздух.
При бика това е само загатнато. Техните подълги, източващи се напред до роговия връх костни израстъци, са компактни. В рога на бика е подчертана костната част и по този начин има лека тенденция в посока на рога на елена. Еленови рога имат само мъжките животни (единствено изключение е при вида „рен“).
към текста >>
Техните подълги, източващи се напред до роговия връх
кост
ни израстъци, са компактни.
Това подбужда израстването на лежащата отдолу челна кост. Няма хрущялна подготовка, макар кожата и костите да израстват заедно като един крайник. При кравите изпълнената с въздух челна кухина се изтегля навън като костни израстъци. Затова костите на кравешкия рог не съдържат костен мозък, а въздух. При бика това е само загатнато.
Техните подълги, източващи се напред до роговия връх костни израстъци, са компактни.
В рога на бика е подчертана костната част и по този начин има лека тенденция в посока на рога на елена. Еленови рога имат само мъжките животни (единствено изключение е при вида „рен“).
към текста >>
В рога на бика е подчертана
кост
ната част и по този начин има лека тенденция в посока на рога на елена.
Няма хрущялна подготовка, макар кожата и костите да израстват заедно като един крайник. При кравите изпълнената с въздух челна кухина се изтегля навън като костни израстъци. Затова костите на кравешкия рог не съдържат костен мозък, а въздух. При бика това е само загатнато. Техните подълги, източващи се напред до роговия връх костни израстъци, са компактни.
В рога на бика е подчертана костната част и по този начин има лека тенденция в посока на рога на елена.
Еленови рога имат само мъжките животни (единствено изключение е при вида „рен“).
към текста >>
221.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Подобно на това, както се образуват нашите
кост
и - защото в началото, в утробата на майката, ние нямаме
кост
и, - така по пътя на отделянето се гради тялото.
Безсмислено е да се смята, че животът е могъл да се появи благодарение на химическо съединяване на мъртви вещества. Животът идва от мировото пространство, което е запълнено с етер. Безсмислено е да се смята, че в резултат на смесване мъртвите вещества са могли да оживеят, да станат живи, което наричат «абиогенеза», първичното възникване на живота. Не, мъртвите вещества водят началото си от живото, явяват се отделяния на живото.
Подобно на това, както се образуват нашите кости - защото в началото, в утробата на майката, ние нямаме кости, - така по пътя на отделянето се гради тялото.
Живото е първично, а мъртвото вторично, то възниква после. Нас фактически ни обкръжава етер, при това етерът дърпа всичко нагоре, докато земната тежест тегли всичко надолу. Етерът дърпа нагоре, при това той не убива, за разлика от земното притегляне. Колкото повече тежест вдишвате, поемате в себе си, толкова повече е във вас предразположеността към подагра или диабет, или нещо подобно; толкова в по-голяма степен вие умирате. Колкото повече се активизират в нас силите, отиващи нагоре, толкова по-здрави ставаме.
към текста >>
222.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Тези минерални остатъци след това се отлагат в
кост
ите.
Виждате ли, това е свързано с цялото останало формиране на човека. Представете си черния човек. Той по особен начин развива сексуалността, живота на впечатленията, инстинктите и всичко това, което ври вътре. В резултат се появяват много минерални остатъци (варовик).
Тези минерални остатъци след това се отлагат в костите.
Вследствие на това този представител на черната раса формира своите кости в по-голяма степен, отколкото представителят на бялата раса. Последният изразходва вътрешните ресурси в по-голяма степен за кръв. Ето защо той формира по-тънки кости. И така, негърът има грубо формирани кости, а европеецът - по-фино формирани кости. Представителите на жълтата раса, азиатците, стоят в това отношение по средата.
към текста >>
Вследствие на това този представител на черната раса формира своите
кост
и в по-голяма степен, отколкото представителят на бялата раса.
Виждате ли, това е свързано с цялото останало формиране на човека. Представете си черния човек. Той по особен начин развива сексуалността, живота на впечатленията, инстинктите и всичко това, което ври вътре. В резултат се появяват много минерални остатъци (варовик). Тези минерални остатъци след това се отлагат в костите.
Вследствие на това този представител на черната раса формира своите кости в по-голяма степен, отколкото представителят на бялата раса.
Последният изразходва вътрешните ресурси в по-голяма степен за кръв. Ето защо той формира по-тънки кости. И така, негърът има грубо формирани кости, а европеецът - по-фино формирани кости. Представителите на жълтата раса, азиатците, стоят в това отношение по средата.
към текста >>
Ето защо той формира по-тънки
кост
и.
Той по особен начин развива сексуалността, живота на впечатленията, инстинктите и всичко това, което ври вътре. В резултат се появяват много минерални остатъци (варовик). Тези минерални остатъци след това се отлагат в костите. Вследствие на това този представител на черната раса формира своите кости в по-голяма степен, отколкото представителят на бялата раса. Последният изразходва вътрешните ресурси в по-голяма степен за кръв.
Ето защо той формира по-тънки кости.
И така, негърът има грубо формирани кости, а европеецът - по-фино формирани кости. Представителите на жълтата раса, азиатците, стоят в това отношение по средата.
към текста >>
И така, негърът има грубо формирани
кост
и, а европеецът - по-фино формирани
кост
и.
В резултат се появяват много минерални остатъци (варовик). Тези минерални остатъци след това се отлагат в костите. Вследствие на това този представител на черната раса формира своите кости в по-голяма степен, отколкото представителят на бялата раса. Последният изразходва вътрешните ресурси в по-голяма степен за кръв. Ето защо той формира по-тънки кости.
И така, негърът има грубо формирани кости, а европеецът - по-фино формирани кости.
Представителите на жълтата раса, азиатците, стоят в това отношение по средата.
към текста >>
Сега, разглеждайки японеца, по осанката и походката му може да се види: при образуването на
кост
ната система той заема междинна позиция между европееца и африканеца.
Сега, разглеждайки японеца, по осанката и походката му може да се види: при образуването на костната система той заема междинна позиция между европееца и африканеца.
При европееца доминира системата на кръвта. При японеца предимно е развито това, което е свързано с дишането и посредством дишането въздейства на кръвообращението.
към текста >>
Те не могат да регулират последната; в същото време при тях се формират здрави
кост
и.
Самата мед е такова тяло, което трябва малко да отразява, да отблъсква светлината и топлината. Тя не може да ги удържа. Затова те вече, като индианци на Запад, измират, станали са умираща раса. Те измират по естествена причина, в съответствие със своята собствена природа; получавайки твърде малко светлина и топлина, те умират от своето земно начало. Земното начало в тяхната природа съставлява тяхната сексуалност, животът на привличането.
Те не могат да регулират последната; в същото време при тях се формират здрави кости.
Доколкото в костите им постъпва излишък на минерални вещества, индианците повече не могат да издържат този излишък от минерални вещества. Костите стават страшно здрави, но става така, че поради своите кости човек като цяло върви към гибел.
към текста >>
Доколкото в
кост
ите им постъпва излишък на минерални вещества, индианците повече не могат да издържат този излишък от минерални вещества.
Тя не може да ги удържа. Затова те вече, като индианци на Запад, измират, станали са умираща раса. Те измират по естествена причина, в съответствие със своята собствена природа; получавайки твърде малко светлина и топлина, те умират от своето земно начало. Земното начало в тяхната природа съставлява тяхната сексуалност, животът на привличането. Те не могат да регулират последната; в същото време при тях се формират здрави кости.
Доколкото в костите им постъпва излишък на минерални вещества, индианците повече не могат да издържат този излишък от минерални вещества.
Костите стават страшно здрави, но става така, че поради своите кости човек като цяло върви към гибел.
към текста >>
Кост
ите стават страшно здрави, но става така, че поради своите
кост
и човек като цяло върви към гибел.
Затова те вече, като индианци на Запад, измират, станали са умираща раса. Те измират по естествена причина, в съответствие със своята собствена природа; получавайки твърде малко светлина и топлина, те умират от своето земно начало. Земното начало в тяхната природа съставлява тяхната сексуалност, животът на привличането. Те не могат да регулират последната; в същото време при тях се формират здрави кости. Доколкото в костите им постъпва излишък на минерални вещества, индианците повече не могат да издържат този излишък от минерални вещества.
Костите стават страшно здрави, но става така, че поради своите кости човек като цяло върви към гибел.
към текста >>
223.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Можете да си го представите, все едно Земята е
кост
илката на слива, намираща се в мека слива.
Ето какво си представял Данте. Ако Земята не е била включена вътре в сферата на лунните сили и на тази Земя по някакво чудо биха се появили хора, тези хора не биха могли да се размножават. Силите на размножението се намират тук, те се намират в областта, очертана (на рис.) с червен цвят. Те пронизват човека и му дават възможност да се размножава. И така, Данте си представял следното: Земята е малко твърдо тяло; Луната е фино - значително по-фино от въздуха, - но голямо тяло, вътре в което подобно на ядро се намира Земята.
Можете да си го представите, все едно Земята е костилката на слива, намираща се в мека слива.
А тук навън се намира твърда частичка, която се върти наоколо. Но самата (лунна сфера) (рис., Луна) винаги се намира на своето място, което обуславя способността за размножение както при човека, така и при животните.
към текста >>
224.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ако разгледате макар и само една
кост
- сега ще трябва да си спомните нещо, разказано от мен по-рано, - ако разгледате бедрената
кост
, ще откриете, че тя изглежда удивително.
С това човек вече е направен. Това вече е един малък човек. Това се наследява; тялото се наследява. Науката, твърдяща, че тялото се наследява, че човек наследява тялото, не струва колкото халосен изстрел. Работата обаче стои иначе.
Ако разгледате макар и само една кост - сега ще трябва да си спомните нещо, разказано от мен по-рано, - ако разгледате бедрената кост, ще откриете, че тя изглежда удивително.
Бедрената кост има цялостна конструкция. Конструкцията на бившия Гьотеанум е нищо в сравнение с прекрасната конструкция, която притежава цялата бедрена кост. С помощта на микроскоп може да се види тази удивителна конструкция, да се види как прекрасно тя е построена.
към текста >>
Бедрената
кост
има цялостна конструкция.
Това вече е един малък човек. Това се наследява; тялото се наследява. Науката, твърдяща, че тялото се наследява, че човек наследява тялото, не струва колкото халосен изстрел. Работата обаче стои иначе. Ако разгледате макар и само една кост - сега ще трябва да си спомните нещо, разказано от мен по-рано, - ако разгледате бедрената кост, ще откриете, че тя изглежда удивително.
Бедрената кост има цялостна конструкция.
Конструкцията на бившия Гьотеанум е нищо в сравнение с прекрасната конструкция, която притежава цялата бедрена кост. С помощта на микроскоп може да се види тази удивителна конструкция, да се види как прекрасно тя е построена.
към текста >>
Конструкцията на бившия Гьотеанум е нищо в сравнение с прекрасната конструкция, която притежава цялата бедрена
кост
.
Това се наследява; тялото се наследява. Науката, твърдяща, че тялото се наследява, че човек наследява тялото, не струва колкото халосен изстрел. Работата обаче стои иначе. Ако разгледате макар и само една кост - сега ще трябва да си спомните нещо, разказано от мен по-рано, - ако разгледате бедрената кост, ще откриете, че тя изглежда удивително. Бедрената кост има цялостна конструкция.
Конструкцията на бившия Гьотеанум е нищо в сравнение с прекрасната конструкция, която притежава цялата бедрена кост.
С помощта на микроскоп може да се види тази удивителна конструкция, да се види как прекрасно тя е построена.
към текста >>
Може да се каже:
кост
ите са прекрасни; всичко поотделно е прекрасно.
Може да се каже: костите са прекрасни; всичко поотделно е прекрасно.
Върхът на носа, макар и не толкова прекрасен като костите, също по своему е красив. Но яйцеклетката, от която впоследствие възниква човекът, съдържа само съвсем неподредено вещество, тъй като в него всичко е разкъсано. Там всичко е на атомно ниво, там отсъства строеж, отсъства организация. Защо?
към текста >>
Върхът на носа, макар и не толкова прекрасен като
кост
ите, също по своему е красив.
Може да се каже: костите са прекрасни; всичко поотделно е прекрасно.
Върхът на носа, макар и не толкова прекрасен като костите, също по своему е красив.
Но яйцеклетката, от която впоследствие възниква човекът, съдържа само съвсем неподредено вещество, тъй като в него всичко е разкъсано. Там всичко е на атомно ниво, там отсъства строеж, отсъства организация. Защо?
към текста >>
Нито една човешка душа не може непосредствено да се внедри в
кост
та.
Нито една човешка душа не може непосредствено да се внедри в костта.
Суеверните хора понякога вярват даже в това, че някъде в костите или в членовете на тялото седи малко дя-волче. Изобщо това понякога има място, макар и фигуративно. Във всеки случай човек не може да проникне, да се внедри в такива кости. Човек даже във върха на носа си не може да се внедри. (Има се предвид началният стадий на пронизване на веществото с духа на човека, което става в яйцеклетката поради нейната деструктурираност.
към текста >>
Суеверните хора понякога вярват даже в това, че някъде в
кост
ите или в членовете на тялото седи малко дя-волче.
Нито една човешка душа не може непосредствено да се внедри в костта.
Суеверните хора понякога вярват даже в това, че някъде в костите или в членовете на тялото седи малко дя-волче.
Изобщо това понякога има място, макар и фигуративно. Във всеки случай човек не може да проникне, да се внедри в такива кости. Човек даже във върха на носа си не може да се внедри. (Има се предвид началният стадий на пронизване на веществото с духа на човека, което става в яйцеклетката поради нейната деструктурираност. - Бел. пр.)
към текста >>
Във всеки случай човек не може да проникне, да се внедри в такива
кост
и.
Нито една човешка душа не може непосредствено да се внедри в костта. Суеверните хора понякога вярват даже в това, че някъде в костите или в членовете на тялото седи малко дя-волче. Изобщо това понякога има място, макар и фигуративно.
Във всеки случай човек не може да проникне, да се внедри в такива кости.
Човек даже във върха на носа си не може да се внедри. (Има се предвид началният стадий на пронизване на веществото с духа на човека, което става в яйцеклетката поради нейната деструктурираност. - Бел. пр.)
към текста >>
Това, което трябва да си кажем, се заключава в следното: в такива удачно построени
кост
и или даже в края на носа не може да проникне непосредствено ни човешкото същество, ни човешката душа, ни човешкият дух.
Познавах една дама, твърдяща, че в показалеца на лявата й ръка се намира малък дух и тя винаги го пита, ако й се иска нещо да научи. Тя го пита, когато трябва да отиде на разходка и така нататък. Но това, разбира се, са глупости, суеверие.
Това, което трябва да си кажем, се заключава в следното: в такива удачно построени кости или даже в края на носа не може да проникне непосредствено ни човешкото същество, ни човешката душа, ни човешкият дух.
Работа стои така: човешкото душевно-духовно начало, тоест «азът», може да влезе само в яйцеклетката, защото там веществото изцяло и напълно представлява само прах, пепел, мирова пепел. Встъпвайки тук, душата преработва сега тази мирова пепел посредством силите, които тя е донесла със себе си от духовния свят.
към текста >>
225.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Доста едра
кост
енурка.
Днес, господа, ми се иска за начало да ви разкажа една много интересна история, която се е разиграла пред свидетели, така че можете да не се съмнявате в научната й достоверност. Един рибар хвърлил въдицата и известно време се ядосвал, че изобщо не кълве, докато изведнъж почувствал силно дръпване. Клъвнало нещо доста едро. Той дръпнал въдицата, радвайки се, че най-накрая е хванал едра риба. Но какво изкарал?
Доста едра костенурка.
към текста >>
Обаче тази
кост
енурка не можел да я откачи, тъй като тя била глътнала кукичката.
Обаче тази костенурка не можел да я откачи, тъй като тя била глътнала кукичката.
Тя била вътре в стомаха и рибарят не можел да я изкара оттам. Освен това костенурката си скрила главата. Отначало той се опитал да уговори костенурката с добро, но тя не се поддавала и не пускала куката. Тогава не му останало нищо друго; той я закачил на един клон и й отрязал главата с остър нож, така че тя паднала долу.
към текста >>
Освен това
кост
енурката си скрила главата.
Обаче тази костенурка не можел да я откачи, тъй като тя била глътнала кукичката. Тя била вътре в стомаха и рибарят не можел да я изкара оттам.
Освен това костенурката си скрила главата.
Отначало той се опитал да уговори костенурката с добро, но тя не се поддавала и не пускала куката. Тогава не му останало нищо друго; той я закачил на един клон и й отрязал главата с остър нож, така че тя паднала долу.
към текста >>
Отначало той се опитал да уговори
кост
енурката с добро, но тя не се поддавала и не пускала куката.
Обаче тази костенурка не можел да я откачи, тъй като тя била глътнала кукичката. Тя била вътре в стомаха и рибарят не можел да я изкара оттам. Освен това костенурката си скрила главата.
Отначало той се опитал да уговори костенурката с добро, но тя не се поддавала и не пускала куката.
Тогава не му останало нищо друго; той я закачил на един клон и й отрязал главата с остър нож, така че тя паднала долу.
към текста >>
Но какво направила
кост
енурката?
Ще се съгласите, че ако това стане с човек, да кажем по време на френската революция или в друго време, когато едни са режели главите на други - човек би умрял, би се превърнал в труп.
Но какво направила костенурката?
Костенурката се надигнала, спокойно се добрала до водата и изчезнала. На нея съвсем не й повлияло, че й отрязали главата.
към текста >>
Кост
енурката се надигнала, спокойно се добрала до водата и изчезнала.
Ще се съгласите, че ако това стане с човек, да кажем по време на френската революция или в друго време, когато едни са режели главите на други - човек би умрял, би се превърнал в труп. Но какво направила костенурката?
Костенурката се надигнала, спокойно се добрала до водата и изчезнала.
На нея съвсем не й повлияло, че й отрязали главата.
към текста >>
И така, виждате, господа, че за поддържане на живота на
кост
енурката главата въобще не й трябва.
И така, виждате, господа, че за поддържане на живота на костенурката главата въобще не й трябва.
Колко дълго е живяла тази костенурка после, тогава, разбира се, не се е удало да се установи, но въпреки това виждате: за да бяга, на костенурката глава не й трябва. Тя може да бяга без глава.
към текста >>
Колко дълго е живяла тази
кост
енурка после, тогава, разбира се, не се е удало да се установи, но въпреки това виждате: за да бяга, на
кост
енурката глава не й трябва.
И така, виждате, господа, че за поддържане на живота на костенурката главата въобще не й трябва.
Колко дълго е живяла тази костенурка после, тогава, разбира се, не се е удало да се установи, но въпреки това виждате: за да бяга, на костенурката глава не й трябва.
Тя може да бяга без глава.
към текста >>
От тази история с
кост
енурката можете да заключите, че животните правят това без посредничеството на главата, защото на
кост
енурката са й от-рязали главата, но тя е продължила да изпълнява движенията напълно целенасочено.
Разказвал съм ви много истории за това, че животните извършват доста разумни постъпки.
От тази история с костенурката можете да заключите, че животните правят това без посредничеството на главата, защото на костенурката са й от-рязали главата, но тя е продължила да изпълнява движенията напълно целенасочено.
Костенурката е тръгнала не напосоки, а право към водата, където е можела да замине. Ако беше с глава, тя едва ли би направила всичко това по-различно, тя не би могла да направи всичко това по-добре.
към текста >>
Кост
енурката е тръгнала не напосоки, а право към водата, където е можела да замине.
Разказвал съм ви много истории за това, че животните извършват доста разумни постъпки. От тази история с костенурката можете да заключите, че животните правят това без посредничеството на главата, защото на костенурката са й от-рязали главата, но тя е продължила да изпълнява движенията напълно целенасочено.
Костенурката е тръгнала не напосоки, а право към водата, където е можела да замине.
Ако беше с глава, тя едва ли би направила всичко това по-различно, тя не би могла да направи всичко това по-добре.
към текста >>
Защото
кост
енурката или жабата бягат без глава.
Трябва обаче напълно да си изясним какво става тук. Защото фактите показват нещо. Те сочат, че не ни е нужна глава, ако, изпитвайки някъде болка, ние вдигаме ръка и потъркваме това място: нали жабата може да прави това въобще без глава. И така, главата не ни е нужна, за да се чешем; главата не ни е нужна, за да ходим и бягаме.
Защото костенурката или жабата бягат без глава.
И така, за ходене глава не ни е нужна. Ние обаче не можем да реализираме на практика сюжета на баснята за ленивата гъска, би трябвало да я знаете. Гъската я мързяло да ходи, но се хранила доста усърдно. Дали и съвет да ходи с помощта на клюна, а да яде с краката, за да промени вредния навик. Така, разбира се, не става, но въпреки това за ходене главата абсолютно не ни е нужна.
към текста >>
Разликата е в това, че човекът и висшите животни умират, ако нямат глава, а жабите,
кост
енурките и всички нисши животни остават живи.
Дали и съвет да ходи с помощта на клюна, а да яде с краката, за да промени вредния навик. Така, разбира се, не става, но въпреки това за ходене главата абсолютно не ни е нужна. За да се движат ръцете, нашата глава също не ни е нужна. Та за какво на човек и висшите животни е нужна главата? В какво е разликата - сега става дума за главата - между човека и висшите животни, от една страна, и нисшите животни, от друга страна?
Разликата е в това, че човекът и висшите животни умират, ако нямат глава, а жабите, костенурките и всички нисши животни остават живи.
Ако вземете нисши животни, например червеи, вие можете да ги разрежете наполовина и всяка половинка на животното започва да живее сама за себе си и се премества. И така, виждате, главата собствено съвсем не е нужна за това, което извършва тялото. Обаче, за съжаление, както на висшите животни, така и на човека главата е необходима за живот. Тя е необходима на човека за живот. И доколкото тя му е необходима за живота, той умира, ако вече я няма.
към текста >>
Човек, глътнал кука, след отрязване на главата му би се държал различно (от
кост
енурката).
Обаче, за съжаление, както на висшите животни, така и на човека главата е необходима за живот. Тя е необходима на човека за живот. И доколкото тя му е необходима за живота, той умира, ако вече я няма. Ако обезглавен човек се намаже с киселина, той няма да се почеше, но не защото няма глава, а защото той, нямайки глава, умира. Човек не избърсва от себе си киселината, ако няма глава.
Човек, глътнал кука, след отрязване на главата му би се държал различно (от костенурката).
С него би станало нещо съвсем различно от това с костенурката.
към текста >>
С него би станало нещо съвсем различно от това с
кост
енурката.
Тя е необходима на човека за живот. И доколкото тя му е необходима за живота, той умира, ако вече я няма. Ако обезглавен човек се намаже с киселина, той няма да се почеше, но не защото няма глава, а защото той, нямайки глава, умира. Човек не избърсва от себе си киселината, ако няма глава. Човек, глътнал кука, след отрязване на главата му би се държал различно (от костенурката).
С него би станало нещо съвсем различно от това с костенурката.
към текста >>
Виждате ли, тук имате работа със следната история, господа: астралното тяло се държи като жабата, като
кост
енурката.
Хайде да разгледаме астматика. В този случай работи именно астралното тяло. То постоянно вътрешно се драска, чеше се, както се чеше - само че външно - жабата, ако я оплискаме с киселина.
Виждате ли, тук имате работа със следната история, господа: астралното тяло се държи като жабата, като костенурката.
Именно с примера за нисшите животни ние можем да изучаваме поведението на нашето астрално тяло. Ако главата можеше да взема участие в тази дейност на астралното тяло, последната би протичала съвсем иначе. Но ние с нашата глава не можем да се заемем с тази дейност. Работата е в това, че ние - като астрално тяло - още не се явяваме човек. С нашето физическо тяло ние сме човек на Земята, но с нашето астрално тяло ние не се явяваме човек на Земята.
към текста >>
Ако отделите главата от астралното тяло, отделянето й би станало на това място, както при жабата и
кост
енурката.
Можете да кажете: но не действа ли главата тук посредством астралното тяло? Не, господа, ако това беше главата, то и токът би следвало да въздейства нагоре, в областта на главата. Но с това нищо не бихте постигнали; вие трябва да въздействате тук (показва го на рисунката).
Ако отделите главата от астралното тяло, отделянето й би станало на това място, както при жабата и костенурката.
Въздействието с електричество трябва да се прави там, където е разположен нервът, който го има и при жабата. Medulla oblongata, продълговат мозък - ето как се нарича това място. Тук трябва да въздействате с тока, а главата съвсем не е нужно да знае за всичко ставащо.
към текста >>
Те се изпълняват така, както при жабата или
кост
енурката.
Първо си представете: ако ви се налагаше да пускате биенето на сърцето от главата, това би била «прекрасна» история. Сърцето трябва да извършва седемдесет и два удара в минута, така че ще трябва седемдесет и два пъти в минута да мислите за това. Разбира се, че това не може да стане. А когато спите, сърцето ви би трябвало да спира. Така че тези движения, които се осъществяват вътре - във вътрешните органи на човека, - не могат да бъдат реализирани посредством главата.
Те се изпълняват така, както при жабата или костенурката.
към текста >>
226.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Това е
кост
елив орех за нас.
Автор на въпроса: Господин докторът беше толкова любезен и ни разказа за това, какво става, ако духът напусне тялото. Последната лекция беше разбираема за мен и моите колеги. Но в «Теософия» има едно изречение за това, че когато духът си взема довиждане с тялото, душата още запазва своите страсти.
Това е костелив орех за нас.
Имам още един въпрос от този вид.
към текста >>
227.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Вместо да си закачим
кост
юма в шкафа, ние ще започнем да го закачаме на печката или на кюнеца.
Всичко това трябва да се разглежда като цяло. Отчасти ние трябва да притежаваме и филистерски качества, иначе бихме се превърнали в някакви скокливи ветрогонци. Малко педантизъм също няма да попречи, иначе даже със своите вещи бихме почнали да се разпореждаме неправилно.
Вместо да си закачим костюма в шкафа, ние ще започнем да го закачаме на печката или на кюнеца.
Така че е добре да бъдем малко педанти и малко филистери, само да не прекаляваме. Освен това ние имаме в душата сили, способстващи фантазиите, страстните, мечтателни пориви, мистиката и теософията. Но ако тези сили се окажат прекомерни, ние ще станем фантазьори, страстни мечтатели. Не трябва да допускаме това. Но също не трябва и да пропъждаме въображението.
към текста >>
228.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Или друг пример във връзка с
кост
ите на свети Антоний.
Виждате ли, веднъж, доста отдавна аз поставих този въпрос в Берлинската асоциация «Джордано Бруно». Председател беше един учен. Той смяташе себе си за доста компетентен по дадения въпрос и заяви: Харнак не може да твърди нищо подобно, защото такова твърдение би било равносилно, че следва да се вярва не в това, което действително е станало, а само в това, в което хората вече са повярвали! Работа би стояла така, както със светия хитон от Трир, където хората също казват: неизвестно е, носил ли е този свят хитон от Трир самият Христос, но понеже мнозина вярват в това, и ние вярваме! Така се изказа протестантът за католическата вяра в светия хитон от Трир.
Или друг пример във връзка с костите на свети Антоний.
При точно изследване се откри, че това са кости на теленце. В този случай вярващите също не бяха обезпокоени от случилото се и казаха: няма значение какво има там в действителност, главното е в какво вярват хората.
към текста >>
При точно изследване се откри, че това са
кост
и на теленце.
Председател беше един учен. Той смяташе себе си за доста компетентен по дадения въпрос и заяви: Харнак не може да твърди нищо подобно, защото такова твърдение би било равносилно, че следва да се вярва не в това, което действително е станало, а само в това, в което хората вече са повярвали! Работа би стояла така, както със светия хитон от Трир, където хората също казват: неизвестно е, носил ли е този свят хитон от Трир самият Христос, но понеже мнозина вярват в това, и ние вярваме! Така се изказа протестантът за католическата вяра в светия хитон от Трир. Или друг пример във връзка с костите на свети Антоний.
При точно изследване се откри, че това са кости на теленце.
В този случай вярващите също не бяха обезпокоени от случилото се и казаха: няма значение какво има там в действителност, главното е в какво вярват хората.
към текста >>
229.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
А тъй като в
кост
ите има калций, синилната киселина може да се съедини с калция и тогава да се появят калциеви цианидни съединения, може да се образуват цианиди.
Но това винаги е опасна ситуация, ако въглерод и азот някъде се намират заедно, редом един до друг. Ако въглерод и азот се намират някъде редом един до друг, винаги съществува опасност, при съответни условия те да образуват синилна киселина, циановодородна киселина; защото синилната киселина се състои от това, което тук, на схемата, обозначих с червено и синьо. Така че, докато ходите насам-натам, винаги съществува опасност във вас да се образува синилна киселина. И така, навсякъде, където обозначих със синьо, постоянно съществува опасност, целият организъм на човека да образува проникващата всичко синилна киселина.
А тъй като в костите има калций, синилната киселина може да се съедини с калция и тогава да се появят калциеви цианидни съединения, може да се образуват цианиди.
Знаете, че с цианкалий можете да се отровите с пълна гаранция. Не съществува по-силно средство от цианкалия: той действа мигновено. Но за човека постоянно съществува опасност той да изработи синилна киселина и цианкалий. Така и трябва да бъде. Защото ако във вас нямаше предпоставки за образуване на цианкалий, вие нямаше да можете да ходите, вашите ръце нямаше да могат да се движат.
към текста >>
Именно в
кост
ите ни постоянно се намира нещо като огнище на цианкалий, нещо като извор на цианкалий.
Ако тук е Земята, а тук - Слънцето - трябваше да ги нарисувам по-големи, - от човека към Слънцето постоянно се издига такъв поток от цианкалий, а от Слънцето потокът отново се връща назад. От човека към Слънцето тече този фин, разсеян цианкалий, а от Слънцето приижда обратно това, което то прави от този разсеян цианкалий. Разстоянието е двадесет милиона мили - една миля е равна на седем и половина километра. Ако сега на Слънцето се запали светлина, ние бихме я видели доста по-късно, тъй като на светлината й трябва време, за да пристигне. Така че с едно небесно тяло, толкова отдалечено от нас, ние сме свързани благодарение на това, че от нас изтича сила, постоянно стремяща се към образуване на цианкалий.
Именно в костите ни постоянно се намира нещо като огнище на цианкалий, нещо като извор на цианкалий.
Ако го нямаше, тогава ние бихме били доста своеобразни хора на Земята. Ако нямахме тази връзка със Слънцето, ние, оставайки неподвижни и взирайки се в Слънцето, бихме казвали: това е небесно тяло, което няма отношение към нас. Ние бихме видели, че и растенията растат; но тези растения не биха могли да растат, ако цианкалият не се местеше насам-натам. Неподвижно щяхме да се взираме към Слънцето и нямаше да знаем какво отношение има то към човека. За това отношение, което току-що ви описах, хората, разбира се, също не знаят, но те чувстват, че принадлежат на Слънцето.
към текста >>
Но на свой ред, ако човек не е в състояние по-правилен начин да се бори с това, което като цианкалий иска да се появи в тялото му, в
кост
ите му се отлага твърде много варовик;
кост
ите стават чупливи, и малко по малко варовикът прониква в кръвоносните съдове; всичко в човека става чупливо, крехко.
Но на свой ред, ако човек не е в състояние по-правилен начин да се бори с това, което като цианкалий иска да се появи в тялото му, в костите му се отлага твърде много варовик; костите стават чупливи, и малко по малко варовикът прониква в кръвоносните съдове; всичко в човека става чупливо, крехко.
Човек не може повече да развива правилно отношение към Слънцето. Но него трябва да го има. Човек трябва с помощта на това, което живее в движенията му, при които костите вземат доста значително участие, да развива правилно отношение към Слънцето. И човек трябва, благодарение на това, което живее в неговата глава, да установи правилно отношение към Луната. Да, господа, работата е там, че ако човек не мисли, ако го мързи да мисли, тогава Луната малко по малко престава да се грижи за такъв човек!
към текста >>
Човек трябва с помощта на това, което живее в движенията му, при които
кост
ите вземат доста значително участие, да развива правилно отношение към Слънцето.
Но на свой ред, ако човек не е в състояние по-правилен начин да се бори с това, което като цианкалий иска да се появи в тялото му, в костите му се отлага твърде много варовик; костите стават чупливи, и малко по малко варовикът прониква в кръвоносните съдове; всичко в човека става чупливо, крехко. Човек не може повече да развива правилно отношение към Слънцето. Но него трябва да го има.
Човек трябва с помощта на това, което живее в движенията му, при които костите вземат доста значително участие, да развива правилно отношение към Слънцето.
И човек трябва, благодарение на това, което живее в неговата глава, да установи правилно отношение към Луната. Да, господа, работата е там, че ако човек не мисли, ако го мързи да мисли, тогава Луната малко по малко престава да се грижи за такъв човек! Тогава човек затъпява, става глупав. Ако човек съвсем не ходи и постоянно лежи в леглото, тогава Слънцето престава да се грижи за него. Тогава човек по отношение на телесните си членове и крайниците става безволев, муден и инертен.
към текста >>
230.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
А ако например почнете да разглеждате
кост
,
кост
на тъкан, там навсякъде ще намерите шестоъгълни клетки.
Работничките доставят в къщи това, което те са събрали от растенията, преработват го в своето собствено телце във восък и правят от него съвсем удивителните по строеж килийки. Господа, клетките на кръвта в главата на човека правят същото! Те се разхождат от главата по цялото тяло.
А ако например почнете да разглеждате кост, костна тъкан, там навсякъде ще намерите шестоъгълни клетки.
Кръвта, циркулираща по цялото тяло, изпълнява такава работа, която извършват пчелите в кошера. При другите клетки, при мускулните клетки също се запазва сходството - защото и мускулните клетки приличат на восъчните килийки на пчелите, само че те твърде бързо се отпускат, по-меки са и тук сходството е по-слабо забележимо. В костите това по-лесно се забелязва, когато ги изследваме. Така че кръвта също има силите, които има пчелата-работничка.
към текста >>
В
кост
ите това по-лесно се забелязва, когато ги изследваме.
Господа, клетките на кръвта в главата на човека правят същото! Те се разхождат от главата по цялото тяло. А ако например почнете да разглеждате кост, костна тъкан, там навсякъде ще намерите шестоъгълни клетки. Кръвта, циркулираща по цялото тяло, изпълнява такава работа, която извършват пчелите в кошера. При другите клетки, при мускулните клетки също се запазва сходството - защото и мускулните клетки приличат на восъчните килийки на пчелите, само че те твърде бързо се отпускат, по-меки са и тук сходството е по-слабо забележимо.
В костите това по-лесно се забелязва, когато ги изследваме.
Така че кръвта също има силите, които има пчелата-работничка.
към текста >>
Защото, имайки частичка пчелен восък, ние имаме продукт, намиращ се сякаш в междинно състояние между кръв, мускули и
кост
и.
Но при всичко това не би било лошо да се осъзнава, че ако вкарваме нещо механично, изкуствено, пречим на природата, където всички е устроено по толкова удивителен начин. Във всички времена пчеларството се е разглеждало като нещо достойно за почитание. В древността са почитали пчелата като свещено животно. Защо? Почитали са я като свещено животно, тъй като тя посредством цялата своя работа е позволявала да се узнае какво става в самия човек.
Защото, имайки частичка пчелен восък, ние имаме продукт, намиращ се сякаш в междинно състояние между кръв, мускули и кости.
Всичко това преминава вътре в човека през восъкоподобния стадий. При това восъкът не е втвърден, а остава течен, докато не се превърне в кръв, мускули или в костна тъкан. Така че в лицето на восъка пред нас се проявява това, което като сила се намира в нас самите. Когато едно време хората са правели свещи от пчелен восък и са ги палели, те са виждали в това чудно свещенодействие. Изгарящия при това восък са вземали от кошера.
към текста >>
При това восъкът не е втвърден, а остава течен, докато не се превърне в кръв, мускули или в
кост
на тъкан.
Във всички времена пчеларството се е разглеждало като нещо достойно за почитание. В древността са почитали пчелата като свещено животно. Защо? Почитали са я като свещено животно, тъй като тя посредством цялата своя работа е позволявала да се узнае какво става в самия човек. Защото, имайки частичка пчелен восък, ние имаме продукт, намиращ се сякаш в междинно състояние между кръв, мускули и кости. Всичко това преминава вътре в човека през восъкоподобния стадий.
При това восъкът не е втвърден, а остава течен, докато не се превърне в кръв, мускули или в костна тъкан.
Така че в лицето на восъка пред нас се проявява това, което като сила се намира в нас самите. Когато едно време хората са правели свещи от пчелен восък и са ги палели, те са виждали в това чудно свещенодействие. Изгарящия при това восък са вземали от кошера. Той се е втвърдявал. Когато огънят разтопява този восък, когато този восък се изпарява, той идва до същото състояние, в което се намира и в нашето собствено тяло.
към текста >>
231.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Употребата на мед, особено от майката, опосредствано действа на процеса на формиране на
кост
ите при детето.
Искам да добавя още няколко щриха, връщайки се към темата за същността на приготвянето на меда при пчелите. Защото е цяло чудо, че такива малки същества го дават, че са способни да извличат от цветовете и въобще от цветята, от растенията това, което те после превръщат в изключително здравословен мед, който би могъл да играе доста по-значителна роля в храненето на човека, отколкото това става днес, ако истински се оцени колко важна е употребата на мед. За целите на така наречената социална медицина бих искал да подчертая, че смятам за особено полезно, ако хората в своя брачен период, започвайки от годежа, почнат да ядат мед за целите на детската профилактика. Тогава не би имало рахитични деца, тъй като в меда се съдържа силата, която, бидейки след това преработена от човека, въздейства върху възпроизводствената сила, а именно придава правилните форми на детето.
Употребата на мед, особено от майката, опосредствано действа на процеса на формиране на костите при детето.
Такива неща ще станат видими, ако се занимаваме с изследване на дълбоките закономерности: вместо всевъзможните дреболии, с които са запълнени днес научните списания, някога, когато за тези неща стане поне нещо известно, ще бъде поставен въпросът: какво трябва да се яде в течение на даден период от живота? Какво трябва да се яде през друг период от живота? И т. н. Да, това би било много полезно за хората, тъй като от това състоянието на здравето им би се подобрило съществено и преди всичко би се повишила работоспособността им, както и физическите възможности на човека. Единственото, което тук можем да кажем, е, че хората се отнасят към всичките тези проблеми без всякакво уважение: защото този, който няма деца, болни от рахит, едва ли даже изпитва чувство на удоволствие от това, той въобще не мисли за това и го смята за разбиращо се от само себе си.
към текста >>
232.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Кост
вало е доста труд и странична помощ, за да се въведе ред.
Раздразнените оси запълзели по краката му, под дрехите и нагоре, така че той накрая също бил принуден да търси спасение от ужилванията във водата. Суматохата ставала все по-силна. Къртичините били населени от безчислени рояци, на които дотогава не обръщали внимание. Пасящите крави също били атакувани от диво възбудените оси. Цялото стадо се хвърлило във водата в резултат на тази битка.
Коствало е доста труд и странична помощ, за да се въведе ред.
Опитите да се унищожат гнездата и да се направи ливадата годна за пасище, не се увенчали с успех. Осите всяка година били все така многочислени и оставали господари на положението».
към текста >>
233.
Бележки.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Кост
вало е доста труд и странична помощ, за да се въведе ред.
Раздразнените оси запълзели по краката му, под дрехите и нагоре, така че той накрая също бил принуден да търси спасение от ужилванията във водата. Суматохата ставала все по-силна. Къртичините били населени от безчислени рояци, на които дотогава не обръщали внимание. Пасящите крави също били атакувани от диво възбудените оси. Цялото стадо се хвърлило във водата в резултат на тази битка.
Коствало е доста труд и странична помощ, за да се въведе ред.
Опитите да се унищожат гнездата и да се направи ливадата годна за пасище, не се увенчали с успех. Осите всяка година били все така многочислени и оставали господари на положението».
към текста >>
234.
Съдържание
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Самосъзнанието и здравият
кост
ен скелет.
Предчувствие за смъртта при животните. Човек купува свободата си с това, че способността за предчувствие при него е слаба; животното не притежава свобода, всичко в него е несвободно, но пък има способност да предчувства. За нрава на слона, който всичко забелязва, особено това, което става вътре в него. Образуване на обвивка и скелет при нисшите и при висшите животни. Как посредством кръвта външната обвивка се превръща във вътрешен скелет.
Самосъзнанието и здравият костен скелет.
Скелет и надкостница. В скелета се намира духът.
към текста >>
235.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Това, което се образува тук, вътре (звездообразното образувание), е начало на нервна маса, а това, което се образува тук, отвън, е начало на
кост
на маса.
Това, което се образува тук, вътре (звездообразното образувание), е начало на нервна маса, а това, което се образува тук, отвън, е начало на костна маса.
При нисшите животни виждаме: нервите се образуват под влияние на външното космическо обкръжение, на извънземното обкръжение. Всичко, което се отнася до костите, до черупката - нисшите животни имат само външна костна система, - всичко това се образува под въздействието на Земята.
към текста >>
Всичко, което се отнася до
кост
ите, до черупката - нисшите животни имат само външна
кост
на система, - всичко това се образува под въздействието на Земята.
Това, което се образува тук, вътре (звездообразното образувание), е начало на нервна маса, а това, което се образува тук, отвън, е начало на костна маса. При нисшите животни виждаме: нервите се образуват под влияние на външното космическо обкръжение, на извънземното обкръжение.
Всичко, което се отнася до костите, до черупката - нисшите животни имат само външна костна система, - всичко това се образува под въздействието на Земята.
към текста >>
Устройството на главата има съществени различия от организацията на останалата част от
кост
ната система на човека.
Колкото по-съвършени животни разглеждаме, толкова в по-голяма степен спира образуването на обвивки, на черупки, но (на преден план) изпъква образуването на скелет, най-съвършен вид от който притежава човекът. Да погледнем човешкия скелет. Ако разглеждате човешкия скелет, ще откриете, че главата бихме могли да сравним с нисшите животни, тъй като тя представлява своего рода черупка. Вътрешно тя е мека.
Устройството на главата има съществени различия от организацията на останалата част от костната система на човека.
Костите на краката си вие ги носите вътре в себе си, при това те са покрити с тъкани. Тук, отвън, е разположена меката (тъканна) маса. В дадения случай костния скелет човек поглъща в себе си (тоест строи го вътре в себе си - бел. пр.). Фактът, че организацията на скелета не остава външна - както при главата, - а потъва навътре, което виждаме в останалата част от човека, този факт по някакъв начин е свързан с кръвотворната функция както при висшите животни, така и при човека. Ако разгледате нисши животни, в тях всичко представлява бяла маса.
към текста >>
Кост
ите на краката си вие ги носите вътре в себе си, при това те са покрити с тъкани.
Колкото по-съвършени животни разглеждаме, толкова в по-голяма степен спира образуването на обвивки, на черупки, но (на преден план) изпъква образуването на скелет, най-съвършен вид от който притежава човекът. Да погледнем човешкия скелет. Ако разглеждате човешкия скелет, ще откриете, че главата бихме могли да сравним с нисшите животни, тъй като тя представлява своего рода черупка. Вътрешно тя е мека. Устройството на главата има съществени различия от организацията на останалата част от костната система на човека.
Костите на краката си вие ги носите вътре в себе си, при това те са покрити с тъкани.
Тук, отвън, е разположена меката (тъканна) маса. В дадения случай костния скелет човек поглъща в себе си (тоест строи го вътре в себе си - бел. пр.). Фактът, че организацията на скелета не остава външна - както при главата, - а потъва навътре, което виждаме в останалата част от човека, този факт по някакъв начин е свързан с кръвотворната функция както при висшите животни, така и при човека. Ако разгледате нисши животни, в тях всичко представлява бяла маса. Това, което струи в тях като кръв, само по себе си има бял цвят.
към текста >>
В дадения случай
кост
ния скелет човек поглъща в себе си (тоест строи го вътре в себе си - бел. пр.).
Ако разглеждате човешкия скелет, ще откриете, че главата бихме могли да сравним с нисшите животни, тъй като тя представлява своего рода черупка. Вътрешно тя е мека. Устройството на главата има съществени различия от организацията на останалата част от костната система на човека. Костите на краката си вие ги носите вътре в себе си, при това те са покрити с тъкани. Тук, отвън, е разположена меката (тъканна) маса.
В дадения случай костния скелет човек поглъща в себе си (тоест строи го вътре в себе си - бел. пр.).
Фактът, че организацията на скелета не остава външна - както при главата, - а потъва навътре, което виждаме в останалата част от човека, този факт по някакъв начин е свързан с кръвотворната функция както при висшите животни, така и при човека. Ако разгледате нисши животни, в тях всичко представлява бяла маса. Това, което струи в тях като кръв, само по себе си има бял цвят. Кръвта при тези нисши животни е бяла и не е топла. Колкото по-висше е животното, толкова тази организация се доближава до човешката, толкова в по-голяма степен то, както и човекът, се пронизва от кръвната маса, оставайки в останалото светло и прозрачно.
към текста >>
Можем да поставим следният въпрос: защо човек има вътрешно формирани
кост
и, такива като в ръцете и краката му?
Можем да поставим следният въпрос: защо човек има вътрешно формирани кости, такива като в ръцете и краката му?
Защото при него нервните маси са проникнати от кръвни маси. Така че може да се каже: на висшите животни и човека е необходимо да имат вътре кръв за това, за да са в състояние да вмъкнат, да погълнат в себе си външната обвивка. Разбирате ли това?
към текста >>
Вследствие от това, че те имат в себе си скелет,
кост
ен скелет; ето затова те знаят за себе си.
В тази връзка може да се каже и следното: нисшето животно не знае нищо за себе си. Но човекът и висшите животни знаят за себе си. Вследствие от какво те знаят за себе си?
Вследствие от това, че те имат в себе си скелет, костен скелет; ето затова те знаят за себе си.
към текста >>
- трябва да се насочим не към мускулите, не към меките тъкани, а към твърдия
кост
ен скелет.
И така, ако се зададе въпрос: откъде е в човека самосъзнанието, откъде той узнава за себе си?
- трябва да се насочим не към мускулите, не към меките тъкани, а към твърдия костен скелет.
Благодарение на твърдия костен скелет човек знае за себе си. Работата е там, че да се разглежда този костен скелет на човека е във висша степен интересно.
към текста >>
Благодарение на твърдия
кост
ен скелет човек знае за себе си.
И така, ако се зададе въпрос: откъде е в човека самосъзнанието, откъде той узнава за себе си? - трябва да се насочим не към мускулите, не към меките тъкани, а към твърдия костен скелет.
Благодарение на твърдия костен скелет човек знае за себе си.
Работата е там, че да се разглежда този костен скелет на човека е във висша степен интересно.
към текста >>
Работата е там, че да се разглежда този
кост
ен скелет на човека е във висша степен интересно.
И така, ако се зададе въпрос: откъде е в човека самосъзнанието, откъде той узнава за себе си? - трябва да се насочим не към мускулите, не към меките тъкани, а към твърдия костен скелет. Благодарение на твърдия костен скелет човек знае за себе си.
Работата е там, че да се разглежда този костен скелет на човека е във висша степен интересно.
към текста >>
Да допуснем, че тук имаме човек - доста грубо обозначавам тук неговата
кост
на система, (вж. рис.).
Да допуснем, че тук имаме човек - доста грубо обозначавам тук неговата костна система, (вж. рис.).
Извънредно интересно е следното: когато разглеждате скелета, трябва да си представите, че този скелет е бил вътре, в човека; но този скелет на човека сам по себе си е облечен от всички страни с кожа. Ако трябва да обознача тази кожа тук, трябва да я нарисувам по следния начин. Когато човек живее, костната му система се намира като в чохъл, който много добре й става - това е кожата, така наречената надкостница. И така, представете си, че това е става; тук се намира главата на бедрената кост, която се обгръща от ставната вдлъбнатина.
към текста >>
Когато човек живее,
кост
ната му система се намира като в чохъл, който много добре й става - това е кожата, така наречената над
кост
ница.
Да допуснем, че тук имаме човек - доста грубо обозначавам тук неговата костна система, (вж. рис.). Извънредно интересно е следното: когато разглеждате скелета, трябва да си представите, че този скелет е бил вътре, в човека; но този скелет на човека сам по себе си е облечен от всички страни с кожа. Ако трябва да обознача тази кожа тук, трябва да я нарисувам по следния начин.
Когато човек живее, костната му система се намира като в чохъл, който много добре й става - това е кожата, така наречената надкостница.
И така, представете си, че това е става; тук се намира главата на бедрената кост, която се обгръща от ставната вдлъбнатина.
към текста >>
И така, представете си, че това е става; тук се намира главата на бедрената
кост
, която се обгръща от ставната вдлъбнатина.
Да допуснем, че тук имаме човек - доста грубо обозначавам тук неговата костна система, (вж. рис.). Извънредно интересно е следното: когато разглеждате скелета, трябва да си представите, че този скелет е бил вътре, в човека; но този скелет на човека сам по себе си е облечен от всички страни с кожа. Ако трябва да обознача тази кожа тук, трябва да я нарисувам по следния начин. Когато човек живее, костната му система се намира като в чохъл, който много добре й става - това е кожата, така наречената надкостница.
И така, представете си, че това е става; тук се намира главата на бедрената кост, която се обгръща от ставната вдлъбнатина.
към текста >>
С над
кост
ницата работата стои така: ето над
кост
ницата; цялата външна част на
кост
ите е облечена с над
кост
ницата, тук тя се простира по-нататък ето така, тук тя върви както преди, минавайки отгоре на скелета.
С надкостницата работата стои така: ето надкостницата; цялата външна част на костите е облечена с надкостницата, тук тя се простира по-нататък ето така, тук тя върви както преди, минавайки отгоре на скелета.
Следователно, ако просто си представите намиращия се вътре в човека скелет, ще се окаже, че този скелет е съвършено обособен, изолиран в човека. Между всички останали части на човека и скелета е разположена подобно на чохъл надкостницата. Действително тук работата стои така, както ако вземайки скелет на жив човек, си представите, че обвивате целия този скелет и го обхващате така, че отвън този «чохъл» навсякъде покрива скелета. На вас, разбира се, няма да ви се наложи да правите това, тъй като за това се е погрижила природата; скелетът като цяло е разположен в «чохъл», тоест в надкостницата. Но най-интересното е ето какво: кръвоносните съдове стигат само до надкостницата, прониквайки в нея - тази кръв храни костите, доколкото те трябва да се хранят, но вътре в този «чохъл» костите изцяло представляват земни вещества, Земята: калциев карбонат, калциев фосфат, пепел, соли и така нататък и вие се сблъсквате с необикновен факт; вие се състоите от мускули, (органи, такива като) черен дроб и други подобни, имате кръвоносни съдове и кръвта формира във вас своего рода «чохъл».
към текста >>
Но най-интересното е ето какво: кръвоносните съдове стигат само до над
кост
ницата, прониквайки в нея - тази кръв храни
кост
ите, доколкото те трябва да се хранят, но вътре в този «чохъл»
кост
ите изцяло представляват земни вещества, Земята: калциев карбонат, калциев фосфат, пепел, соли и така нататък и вие се сблъсквате с необикновен факт; вие се състоите от мускули, (органи, такива като) черен дроб и други подобни, имате кръвоносни съдове и кръвта формира във вас своего рода «чохъл».
С надкостницата работата стои така: ето надкостницата; цялата външна част на костите е облечена с надкостницата, тук тя се простира по-нататък ето така, тук тя върви както преди, минавайки отгоре на скелета. Следователно, ако просто си представите намиращия се вътре в човека скелет, ще се окаже, че този скелет е съвършено обособен, изолиран в човека. Между всички останали части на човека и скелета е разположена подобно на чохъл надкостницата. Действително тук работата стои така, както ако вземайки скелет на жив човек, си представите, че обвивате целия този скелет и го обхващате така, че отвън този «чохъл» навсякъде покрива скелета. На вас, разбира се, няма да ви се наложи да правите това, тъй като за това се е погрижила природата; скелетът като цяло е разположен в «чохъл», тоест в надкостницата.
Но най-интересното е ето какво: кръвоносните съдове стигат само до надкостницата, прониквайки в нея - тази кръв храни костите, доколкото те трябва да се хранят, но вътре в този «чохъл» костите изцяло представляват земни вещества, Земята: калциев карбонат, калциев фосфат, пепел, соли и така нататък и вие се сблъсквате с необикновен факт; вие се състоите от мускули, (органи, такива като) черен дроб и други подобни, имате кръвоносни съдове и кръвта формира във вас своего рода «чохъл».
Този чохъл ви изолира вътрешно. Вътре в този чохъл има празно пространство, но именно в това празно пространство се помещава костният скелет. Нещата действително са така, че посредством този чохъл, посредством надкостницата вие се отделяте, изолирате се от костите, разположени във вас. Тези кости като цяло носят земен характер, вътрешно (по съдържание) те представляват от само себе си Земята. Вие не можете да ги усетите вътрешно.
към текста >>
Вътре в този чохъл има празно пространство, но именно в това празно пространство се помещава
кост
ният скелет.
Между всички останали части на човека и скелета е разположена подобно на чохъл надкостницата. Действително тук работата стои така, както ако вземайки скелет на жив човек, си представите, че обвивате целия този скелет и го обхващате така, че отвън този «чохъл» навсякъде покрива скелета. На вас, разбира се, няма да ви се наложи да правите това, тъй като за това се е погрижила природата; скелетът като цяло е разположен в «чохъл», тоест в надкостницата. Но най-интересното е ето какво: кръвоносните съдове стигат само до надкостницата, прониквайки в нея - тази кръв храни костите, доколкото те трябва да се хранят, но вътре в този «чохъл» костите изцяло представляват земни вещества, Земята: калциев карбонат, калциев фосфат, пепел, соли и така нататък и вие се сблъсквате с необикновен факт; вие се състоите от мускули, (органи, такива като) черен дроб и други подобни, имате кръвоносни съдове и кръвта формира във вас своего рода «чохъл». Този чохъл ви изолира вътрешно.
Вътре в този чохъл има празно пространство, но именно в това празно пространство се помещава костният скелет.
Нещата действително са така, че посредством този чохъл, посредством надкостницата вие се отделяте, изолирате се от костите, разположени във вас. Тези кости като цяло носят земен характер, вътрешно (по съдържание) те представляват от само себе си Земята. Вие не можете да ги усетите вътрешно. Чувствате своите кости именно като кости толкова малко, както чувствате парче тебешир, който сте взели в ръка.
към текста >>
Нещата действително са така, че посредством този чохъл, посредством над
кост
ницата вие се отделяте, изолирате се от
кост
ите, разположени във вас.
Действително тук работата стои така, както ако вземайки скелет на жив човек, си представите, че обвивате целия този скелет и го обхващате така, че отвън този «чохъл» навсякъде покрива скелета. На вас, разбира се, няма да ви се наложи да правите това, тъй като за това се е погрижила природата; скелетът като цяло е разположен в «чохъл», тоест в надкостницата. Но най-интересното е ето какво: кръвоносните съдове стигат само до надкостницата, прониквайки в нея - тази кръв храни костите, доколкото те трябва да се хранят, но вътре в този «чохъл» костите изцяло представляват земни вещества, Земята: калциев карбонат, калциев фосфат, пепел, соли и така нататък и вие се сблъсквате с необикновен факт; вие се състоите от мускули, (органи, такива като) черен дроб и други подобни, имате кръвоносни съдове и кръвта формира във вас своего рода «чохъл». Този чохъл ви изолира вътрешно. Вътре в този чохъл има празно пространство, но именно в това празно пространство се помещава костният скелет.
Нещата действително са така, че посредством този чохъл, посредством надкостницата вие се отделяте, изолирате се от костите, разположени във вас.
Тези кости като цяло носят земен характер, вътрешно (по съдържание) те представляват от само себе си Земята. Вие не можете да ги усетите вътрешно. Чувствате своите кости именно като кости толкова малко, както чувствате парче тебешир, който сте взели в ръка.
към текста >>
Тези
кост
и като цяло носят земен характер, вътрешно (по съдържание) те представляват от само себе си Земята.
На вас, разбира се, няма да ви се наложи да правите това, тъй като за това се е погрижила природата; скелетът като цяло е разположен в «чохъл», тоест в надкостницата. Но най-интересното е ето какво: кръвоносните съдове стигат само до надкостницата, прониквайки в нея - тази кръв храни костите, доколкото те трябва да се хранят, но вътре в този «чохъл» костите изцяло представляват земни вещества, Земята: калциев карбонат, калциев фосфат, пепел, соли и така нататък и вие се сблъсквате с необикновен факт; вие се състоите от мускули, (органи, такива като) черен дроб и други подобни, имате кръвоносни съдове и кръвта формира във вас своего рода «чохъл». Този чохъл ви изолира вътрешно. Вътре в този чохъл има празно пространство, но именно в това празно пространство се помещава костният скелет. Нещата действително са така, че посредством този чохъл, посредством надкостницата вие се отделяте, изолирате се от костите, разположени във вас.
Тези кости като цяло носят земен характер, вътрешно (по съдържание) те представляват от само себе си Земята.
Вие не можете да ги усетите вътрешно. Чувствате своите кости именно като кости толкова малко, както чувствате парче тебешир, който сте взели в ръка.
към текста >>
Чувствате своите
кост
и именно като
кост
и толкова малко, както чувствате парче тебешир, който сте взели в ръка.
Този чохъл ви изолира вътрешно. Вътре в този чохъл има празно пространство, но именно в това празно пространство се помещава костният скелет. Нещата действително са така, че посредством този чохъл, посредством надкостницата вие се отделяте, изолирате се от костите, разположени във вас. Тези кости като цяло носят земен характер, вътрешно (по съдържание) те представляват от само себе си Земята. Вие не можете да ги усетите вътрешно.
Чувствате своите кости именно като кости толкова малко, както чувствате парче тебешир, който сте взели в ръка.
към текста >>
Така и
кост
ите се намират вън от вас, вие сте отделени от тях от някакво покривало.
Ако вземете в ръка парче тебешир, вие не го чувствате, това е нещо външно за вас (нямат се предвид тактилните усещания - бел. пр.).
Така и костите се намират вън от вас, вие сте отделени от тях от някакво покривало.
Всичко носите в себе си - както скелета си, - нещо такова, което не сте вие самия, което представлява от само себе си само земята, формирана във вид на кости: калциев фосфат, соли, калциев карбонат; всичко това вие носите в себе си, обличайки го в някакъв чохъл, в надкостницата.
към текста >>
Всичко носите в себе си - както скелета си, - нещо такова, което не сте вие самия, което представлява от само себе си само земята, формирана във вид на
кост
и: калциев фосфат, соли, калциев карбонат; всичко това вие носите в себе си, обличайки го в някакъв чохъл, в над
кост
ницата.
Ако вземете в ръка парче тебешир, вие не го чувствате, това е нещо външно за вас (нямат се предвид тактилните усещания - бел. пр.). Така и костите се намират вън от вас, вие сте отделени от тях от някакво покривало.
Всичко носите в себе си - както скелета си, - нещо такова, което не сте вие самия, което представлява от само себе си само земята, формирана във вид на кости: калциев фосфат, соли, калциев карбонат; всичко това вие носите в себе си, обличайки го в някакъв чохъл, в надкостницата.
към текста >>
Обаче
кост
ите не предизвикват загнояване. Защо?
Виждате ли, господа, тук не е мястото за нещо лишено от дух, бездуховно; защото ако във вас попадне тресчица - също имаща земен характер, - тя ще предизвика възпаление, загнояване.
Обаче костите не предизвикват загнояване. Защо?
Защото мястото, в което вие сте мъртви, безжизнени, в което намиращите се вътре, в надкостницата, кости действат като нещо мъртво и безжизнено, това място изцяло и напълно е проникнато от духа. Виждате ли, по удивителен, инстинктивен начин обикновените хора, които често знаят повече от образованите хора, са си представяли смъртта под формата на скелет, тези хора са знаели, че в скелета има дух. Ето защо те са си представяли, че когато духът се изменя, излиза навън, той трябва да се явява във формата на скелет. Това е напълно правилна образна представа. Защото докато човек живее, посредством своите кости той създава място за духа.
към текста >>
Защото мястото, в което вие сте мъртви, безжизнени, в което намиращите се вътре, в над
кост
ницата,
кост
и действат като нещо мъртво и безжизнено, това място изцяло и напълно е проникнато от духа.
Виждате ли, господа, тук не е мястото за нещо лишено от дух, бездуховно; защото ако във вас попадне тресчица - също имаща земен характер, - тя ще предизвика възпаление, загнояване. Обаче костите не предизвикват загнояване. Защо?
Защото мястото, в което вие сте мъртви, безжизнени, в което намиращите се вътре, в надкостницата, кости действат като нещо мъртво и безжизнено, това място изцяло и напълно е проникнато от духа.
Виждате ли, по удивителен, инстинктивен начин обикновените хора, които често знаят повече от образованите хора, са си представяли смъртта под формата на скелет, тези хора са знаели, че в скелета има дух. Ето защо те са си представяли, че когато духът се изменя, излиза навън, той трябва да се явява във формата на скелет. Това е напълно правилна образна представа. Защото докато човек живее, посредством своите кости той създава място за духа.
към текста >>
Защото докато човек живее, посредством своите
кост
и той създава място за духа.
Обаче костите не предизвикват загнояване. Защо? Защото мястото, в което вие сте мъртви, безжизнени, в което намиращите се вътре, в надкостницата, кости действат като нещо мъртво и безжизнено, това място изцяло и напълно е проникнато от духа. Виждате ли, по удивителен, инстинктивен начин обикновените хора, които често знаят повече от образованите хора, са си представяли смъртта под формата на скелет, тези хора са знаели, че в скелета има дух. Ето защо те са си представяли, че когато духът се изменя, излиза навън, той трябва да се явява във формата на скелет. Това е напълно правилна образна представа.
Защото докато човек живее, посредством своите кости той създава място за духа.
към текста >>
Но оттук виждате също, че човек полага много усилия, за да съсредоточи духа в своите
кост
и.
Това е, което ми се иска в близко време да обсъдим по-нататък.
Но оттук виждате също, че човек полага много усилия, за да съсредоточи духа в своите кости.
Слонът предоставя място за духа още и в своята дебела кожа. Благодарение на това, че в своята дебела кожа слонът предоставя допълнително място за духа, този дух, който слонът чувства, може да възприема заплахата за разрушение от страна на външния свят. Човек не знае за своята смърт, защото кожата му е твърде тънка. Ако във физически смисъл беше дебелокож, тогава и той също би почнал да се оттегля, да се промъква в пещери и да умира в пещерата. И тогава щяха да почнат да говорят: къде пропадат тези хора?
към текста >>
236.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Обаче сега, когато вие всички сте пораснали, вместо меки
кост
и бихте имали изключително твърди
кост
и.
Ако внасям олово в човешкия организъм, какво става при това? Какво става с оловото, което човек сам произвежда? Само си представете; още като дете вие сте започнали да произвеждате олово в тялото си. Но оловото не може да се открие в тялото в достъпно за възприемане количество, защото то веднага се отделя с потта. Ако то не излизаше заедно с потта, тогава вие, бидейки дете, след няколко години бихте натрупали в себе си толкова олово, че то би станало откриваемо.
Обаче сега, когато вие всички сте пораснали, вместо меки кости бихте имали изключително твърди кости.
Би бил достатъчен само слаб удар и костите - доколкото те биха били чупливи и крехки - тутакси биха се разтрошавали, биха се разпадали. И така, оловото, съдържащо се в човека, е малко количество, постоянно изработвано и изхвърляно чрез потта. Но ако вкарам твърде много от него, няма да мога да го изкарам заедно с потта; то разрушава човека. И ето, приемам разбит във вода яйчен белтък. Той препятства вредното действие на оловото.
към текста >>
Би бил достатъчен само слаб удар и
кост
ите - доколкото те биха били чупливи и крехки - тутакси биха се разтрошавали, биха се разпадали.
Какво става с оловото, което човек сам произвежда? Само си представете; още като дете вие сте започнали да произвеждате олово в тялото си. Но оловото не може да се открие в тялото в достъпно за възприемане количество, защото то веднага се отделя с потта. Ако то не излизаше заедно с потта, тогава вие, бидейки дете, след няколко години бихте натрупали в себе си толкова олово, че то би станало откриваемо. Обаче сега, когато вие всички сте пораснали, вместо меки кости бихте имали изключително твърди кости.
Би бил достатъчен само слаб удар и костите - доколкото те биха били чупливи и крехки - тутакси биха се разтрошавали, биха се разпадали.
И така, оловото, съдържащо се в човека, е малко количество, постоянно изработвано и изхвърляно чрез потта. Но ако вкарам твърде много от него, няма да мога да го изкарам заедно с потта; то разрушава човека. И ето, приемам разбит във вода яйчен белтък. Той препятства вредното действие на оловото. Защо става това?
към текста >>
237.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Затова оттук можете да заключите: вътре във вас има нещо твърдо, вие знаете за това;
кост
ите са твърди.
Ще кажете: ако човек яде сол, захар или нещо подобно, те са твърди. Но пък веднага се разтварят! Именно за това имаме слюнка, отделяна от жлезите в устната кухина. Твърдото, което се създава от самото физическо тяло на човека, не прониква в човешкия организъм от страна на външния свят.
Затова оттук можете да заключите: вътре във вас има нещо твърдо, вие знаете за това; костите са твърди.
Но работата стои по следния начин: твърдите кости в човешкия организъм се образуват от течния елемент, от течностите. Нищо твърдо отвън не трябва да влиза в (състава) на човешкото тяло. Човешкото тяло трябва да образува всичко твърдо само от течностите. Затова можете да кажете: в нас има твърдо и то е образувано от нашето физическо тяло. Но самото физическо тяло изцяло и напълно е образувано от течност и в тази течност присъства етерното тяло - фино тяло, което не може да се види, но което въпреки това пронизва целия човек.
към текста >>
Но работата стои по следния начин: твърдите
кост
и в човешкия организъм се образуват от течния елемент, от течностите.
Ще кажете: ако човек яде сол, захар или нещо подобно, те са твърди. Но пък веднага се разтварят! Именно за това имаме слюнка, отделяна от жлезите в устната кухина. Твърдото, което се създава от самото физическо тяло на човека, не прониква в човешкия организъм от страна на външния свят. Затова оттук можете да заключите: вътре във вас има нещо твърдо, вие знаете за това; костите са твърди.
Но работата стои по следния начин: твърдите кости в човешкия организъм се образуват от течния елемент, от течностите.
Нищо твърдо отвън не трябва да влиза в (състава) на човешкото тяло. Човешкото тяло трябва да образува всичко твърдо само от течностите. Затова можете да кажете: в нас има твърдо и то е образувано от нашето физическо тяло. Но самото физическо тяло изцяло и напълно е образувано от течност и в тази течност присъства етерното тяло - фино тяло, което не може да се види, но което въпреки това пронизва целия човек. И белтъкът би трябвало да бъде напълно преработен от етерното тяло именно в долната част на тялото, в корема.
към текста >>
238.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Виждате ли, окото е разположено в очната кухина - съвсем твърдо
кост
но легло в главата.
Ако искаме да задълбаем в проблема, следва преди всичко да пристъпим към изследване устройството на очите. От време на време съм ви споменавал нещо за окото (вж. например Събр. съч. 348 - бел. пр.). Днес е възможно да се обърнете към това, което вече съм ви казвал.
Виждате ли, окото е разположено в очната кухина - съвсем твърдо костно легло в главата.
Костите на главата тук образуват окръглена сводеста форма (очна кухина) и в тази костна кухина, която тук, отзад, се отваря към главния мозък (вж. рис.), се намира окото. Външната граница на очите е от плътна кожа, която тук е непрозрачна. Така наречената очна ябълка е ограничена от роговица. Тук, отпред - там, където тя малко излиза навън, има изпъкналост, - тази роговица е прозрачна.
към текста >>
Кост
ите на главата тук образуват окръглена сводеста форма (очна кухина) и в тази
кост
на кухина, която тук, отзад, се отваря към главния мозък (вж.
От време на време съм ви споменавал нещо за окото (вж. например Събр. съч. 348 - бел. пр.). Днес е възможно да се обърнете към това, което вече съм ви казвал. Виждате ли, окото е разположено в очната кухина - съвсем твърдо костно легло в главата.
Костите на главата тук образуват окръглена сводеста форма (очна кухина) и в тази костна кухина, която тук, отзад, се отваря към главния мозък (вж.
рис.), се намира окото. Външната граница на очите е от плътна кожа, която тук е непрозрачна. Така наречената очна ябълка е ограничена от роговица. Тук, отпред - там, където тя малко излиза навън, има изпъкналост, - тази роговица е прозрачна. Ако роговицата не беше прозрачна, светлината нямаше да прониква вътре в очите.
към текста >>
Обаче достатъчно много
кост
и способстват за тази отделеност, за тази изолираност, а в мястото, където
кост
ите отсъстват, там, където окото се съединява с главния мозък, то нищо не вижда.
Ако чувството на осезание го създаваше нервната система, най-добре бихме осезавали с тези места, които се намират близо до главния мозък. Но най-доброто ни осезание не е близо до главния мозък, а на места, най-отдалечени от него; ние осезаваме с това, което се намира на самия край - крайчетата на пръстите, защото «азът» е разположен най-много, тъй да се каже, «седи» на външната повърхност на тялото. Това, което се намира вътре, в човека, като негов «аз», може да бъде най-добре познато на най-външната повърхност. Доколкото очите се намират - в голямата си част - на повърхността, доколкото те са фино устроени и отделени от главния мозък, ние можем най-добре тях да използваме за познание. Бихте могли да възразите: но очите се намират в черепа близо до главния мозък.
Обаче достатъчно много кости способстват за тази отделеност, за тази изолираност, а в мястото, където костите отсъстват, там, където окото се съединява с главния мозък, то нищо не вижда.
И така, в случая с краищата на палците за тяхната особена чувствителност роля играе чисто пространствената им отдалеченост; в случая с очите играе главна роля тяхната изолираност, тяхната защитеност от главния мозък. За целта служи и нещо друго, заслужаващо внимание. Ако разгледате нисше животно, образувало свой главен мозък, този мозък се формира така, че мозъкът оставя за очите незаети кухини, при това окото не израства от мозъка, а се разполага тук, встрани, и враства (изобразява го на рисунка). Отвън, а не от мозъка расте това око; окото враства в мозъка. Следователно то се формира отвън.
към текста >>
239.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Земята действа върху всички мускулни и
кост
ни тъкани.
Виждате, господа, че всичко тук напълно се съгласува. Може да се каже: там, където Земята е осолена, там тя действа със земните сили. Тя действа върху тези органи, които се формират благодарение на Земята. Нашите мускулни тъкани се формират благодарение на Земята, когато се движим в земното привличане. Силата на тежестта е земна сила.
Земята действа върху всички мускулни и костни тъкани.
Солта на Земята действа в нас и ние получаваме здрави кости и силни мускули. Обаче с помощта на тези соли на Земята ние не бихме могли да си изградим нито сетивни органи, нито органи за размножаване; те биха се оказали редуцирани, атрофирали. Те винаги трябва да се намират под въздействието на извънземните сили, на небесните, космическите сили. С примера за сьомгата виждаме каква е разликата за нея между солените и сладките води. Тя отива в солените води, за да се охрани, там набира земни сили; когато трябва да стане годна за размножаване, тя отива в сладки води и там набира космически, небесни сили.
към текста >>
Солта на Земята действа в нас и ние получаваме здрави
кост
и и силни мускули.
Може да се каже: там, където Земята е осолена, там тя действа със земните сили. Тя действа върху тези органи, които се формират благодарение на Земята. Нашите мускулни тъкани се формират благодарение на Земята, когато се движим в земното привличане. Силата на тежестта е земна сила. Земята действа върху всички мускулни и костни тъкани.
Солта на Земята действа в нас и ние получаваме здрави кости и силни мускули.
Обаче с помощта на тези соли на Земята ние не бихме могли да си изградим нито сетивни органи, нито органи за размножаване; те биха се оказали редуцирани, атрофирали. Те винаги трябва да се намират под въздействието на извънземните сили, на небесните, космическите сили. С примера за сьомгата виждаме каква е разликата за нея между солените и сладките води. Тя отива в солените води, за да се охрани, там набира земни сили; когато трябва да стане годна за размножаване, тя отива в сладки води и там набира космически, небесни сили.
към текста >>
Те протичат извън нашите мускули и
кост
и.
Всъщност човек също е своего рода риба, защото твърдият човек, съставляващ всичко на всичко десет процента, сякаш плува във вода. Всички ние всъщност сме риби, плуващи в своите собствени води. Даже външната наука е съгласна с това, че ние представляваме нещо като малко море. Подобно на морето и излъчващите се от него реки, нашето «море», течната съставка на нашето тяло, нашето течно тяло разпраща сокове, несъдържащи соли. В нас също има сладководни потоци.
Те протичат извън нашите мускули и кости.
И обратно, в мускулите и костите ние имаме тези солни отлагания, които ги има и в морето. Тук всъщност се намират нашите хранителни вещества, в мускулите и костите. Така че ние и на практика сме в някакъв смисъл малко земно кълбо; в нас има солено море.
към текста >>
И обратно, в мускулите и
кост
ите ние имаме тези солни отлагания, които ги има и в морето.
Всички ние всъщност сме риби, плуващи в своите собствени води. Даже външната наука е съгласна с това, че ние представляваме нещо като малко море. Подобно на морето и излъчващите се от него реки, нашето «море», течната съставка на нашето тяло, нашето течно тяло разпраща сокове, несъдържащи соли. В нас също има сладководни потоци. Те протичат извън нашите мускули и кости.
И обратно, в мускулите и костите ние имаме тези солни отлагания, които ги има и в морето.
Тук всъщност се намират нашите хранителни вещества, в мускулите и костите. Така че ние и на практика сме в някакъв смисъл малко земно кълбо; в нас има солено море.
към текста >>
Тук всъщност се намират нашите хранителни вещества, в мускулите и
кост
ите.
Даже външната наука е съгласна с това, че ние представляваме нещо като малко море. Подобно на морето и излъчващите се от него реки, нашето «море», течната съставка на нашето тяло, нашето течно тяло разпраща сокове, несъдържащи соли. В нас също има сладководни потоци. Те протичат извън нашите мускули и кости. И обратно, в мускулите и костите ние имаме тези солни отлагания, които ги има и в морето.
Тук всъщност се намират нашите хранителни вещества, в мускулите и костите.
Така че ние и на практика сме в някакъв смисъл малко земно кълбо; в нас има солено море.
към текста >>
Ако детето получава твърде много сол, тогава то става прекалено «морско», подобно на соленото море;
кост
ите му стават чупливи, мускулите - тромави и непохватни.
Ако нещата в човека станат така, че неговата течна съставка, неговите «сладки води» станат излишно силни - което лесно може да се случи в ранното детство, ако млякото е бедно на соли, - детето става рахитично, при него се появява тъй наречената «английска болест», рахит.
Ако детето получава твърде много сол, тогава то става прекалено «морско», подобно на соленото море; костите му стават чупливи, мускулите - тромави и непохватни.
При човек винаги трябва да има баланс между употребата на сол и това, което съдържат другите хранителни продукти.
към текста >>
За мускулите, за
кост
ите, за това, което в нас трябва да бъде солено, ние се нуждаем от соли, а също и от твърдите съставни части, съдържащи се в нашите хранителни продукти.
Фосфор означава следното: фос означава светлина, фор означава носител; фосфор означава носител на светлина; фосфорът е бил това, което е носило светлината в цвета. Фосфор наричат само минералния фосфор, тъй като е достатъчно само да го запалиш и се появява светлина. Но истински носител на светлина е цветът на растението. Цветът на растението - това е фосфор. Така че бихме могли да кажем: за органите от нашето човешко тяло, в които има потоци сладка вода, ни е необходима светлина, необходимо ни е това, което ни дава растението, когато се стреми към светлината.
За мускулите, за костите, за това, което в нас трябва да бъде солено, ние се нуждаем от соли, а също и от твърдите съставни части, съдържащи се в нашите хранителни продукти.
Между едното и другото трябва да бъде запазено равновесие. Трябва в правилни пропорции да приемаме и едното, и другото.
към текста >>
240.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Господин Бурле: Дали бих могъл да попитам господин доктора за облеклото на хората, за
кост
юмите, които хората носят?
Господин Бурле: Дали бих могъл да попитам господин доктора за облеклото на хората, за костюмите, които хората носят?
В някои страни носят само кожи, загръщайки се в тях; в други случаи използват закопчалки, копчета. При едни се използват ярки, преливащи се цветове, при други цветовете (на дрехите) са много скромни. Иска ми се също да попитам за националните костюми, които носят народите или отделните хора. Освен това какво означават развяващите се знамена - защото е възможно всичко това да е свързано, -защо те довеждат до екстаз?
към текста >>
Иска ми се също да попитам за националните
кост
юми, които носят народите или отделните хора.
Господин Бурле: Дали бих могъл да попитам господин доктора за облеклото на хората, за костюмите, които хората носят? В някои страни носят само кожи, загръщайки се в тях; в други случаи използват закопчалки, копчета. При едни се използват ярки, преливащи се цветове, при други цветовете (на дрехите) са много скромни.
Иска ми се също да попитам за националните костюми, които носят народите или отделните хора.
Освен това какво означават развяващите се знамена - защото е възможно всичко това да е свързано, -защо те довеждат до екстаз?
към текста >>
Недостатъчната функция на паращитовидните жлези води до нарушения в растежа и развитието на
кост
ната тъкан, скелета и зъбите.
Би могло като пример да посочим някои съвсем малки органи в човешкия организъм. Ако те не са в ред, целият човешки организъм ще загине. Така например тук, в щитовидната жлеза, от двете страни има малки органи - вече съм ви говорил за тях в друг контекст - с размер не по-голям от главата на топлийка. (Имат се предвид паращитовидните жлези, разположени на заднолатералната повърхност на щитовидната жлеза. Хормон от тези жлези е паратиреоидинът, възбуждащ функцията на остеокластите.
Недостатъчната функция на паращитовидните жлези води до нарушения в растежа и развитието на костната тъкан, скелета и зъбите.
Пълното отстраняване на паращитовидните жлези при животни се съпровожда с нарастващи тикове на скелетната мускулатура и последваща смърт от нарушения в дишането - бел. пр.) Може да се помисли, че тези жлези не са толкова важни. Но ако при операция на щитовидната жлеза, на гушата, хирургът по невнимание отстрани тези дребни, с размер на главичка на топлийка органи, настъпва общо заболяване на организма. Човек заболява от кретенизъм, постепенно се обезсилва и умира. Следователно тези нищожни на вид и размер органи имат за човешкия организъм толкова голямо значение, каквото само можете да си представите!
към текста >>
Трябва обаче съзнателно да се отнесем към това, че в днешно време
кост
юмите на мъжката половина от човечеството напомнят за лудница, особено ако те съответстват на установилите се норми.
Гъркът не би повярвал, че пред него стои човек, той би го взел за най-ужасно привидение! Просто трябва да го имате предвид. Появяват се и такива неща: от чисто абстрактния образ на редингота, който вече сам по себе си е грозен, се отрязват някои части и се получава фрак. С този пример най-добре се вижда колко безразсъдно е станало човечеството. Само защото нещо е станало обичайно, защото, както се казва, човека могат да го сметнат за полуумен, а може и за кръгъл идиот, ако не постъпва като всички, той постъпва като всички.
Трябва обаче съзнателно да се отнесем към това, че в днешно време костюмите на мъжката половина от човечеството напомнят за лудница, особено ако те съответстват на установилите се норми.
Това свидетелства, че човек малко по малко се еманципира от реалността.
към текста >>
Може да се каже: украшението - това е воля, насочена към изразяване на духовното начало в облеклото от това време, в украшенията се проявява воля, стремяща се да направи
кост
юм на това време, израз на духовното начало.
- трябва да виждаме във формите на първобитното им облекло. Господин Бурле каза съвсем правилно: едни харесват развяващо се облекло, други - прилепващо. Развяващото се, летящото облекло се е развило от опитите да се имитира оперението на някои птици, да се направи облеклото с криле; харесвало се е криловидното облекло, облеклото, подобно на криле. Това, че се носи развяващо се облекло, оказва влияние даже на умението и ловкостта на хората. При обръщанията те едновременно правели с ръце благоприятстващи движения, благодарение на което придобивали опитност, ловкост и др. под.
Може да се каже: украшението - това е воля, насочена към изразяване на духовното начало в облеклото от това време, в украшенията се проявява воля, стремяща се да направи костюм на това време, израз на духовното начало.
А чистата самозащита - срещу която, разбира се, не може нищо да се възрази - е само мярка за степента на филистерство в хората. В колкото по-голяма степен човек иска да устрои облеклото си само за защита, в толкова по-голяма степен той е филистер. В колкото по-голяма степен иска да се украси, толкова по-малко е филистер и толкова повече той иска да изрази в облеклото духовното начало, съставляващо основата на човешкото достойнство.
към текста >>
Съвременният мъжки
кост
юм е не нещо друго, а орязаната старинна тога, само че никой вече не знае за това.
Като подражание на това свръхсетивно тяло той носил своята тога; именно така се е появила тогата. Посредством тогата римлянинът е искал да имитира свръхсе-тивното тяло. Тогата, това е не нещо друго, а астралното тяло. В изкусно събраните гънки на тогата реално се отразявали силите на астралното тяло. И тъй като в ново време нищо повече не знаели за реалния духовен човек, не могли да измислят нищо по-добро от това да вземат елементи от древното облекло и да внесат в него нови неща: отделни парчета тъкан да се подрежат от всички страни - преди всичко това, което покривало краката, - да се окастрят, да се стеснят, колкото да могат да се пъхнат там; така, постепенно, трансформирайки се от тогата, се е появило мъжкото палто.
Съвременният мъжки костюм е не нещо друго, а орязаната старинна тога, само че никой вече не знае за това.
към текста >>
Тази част, която измерват при животното, при човек се простира само до тук (до опашната
кост
); така че можете да сравнявате с животинския свят само тази част на човека, от темето до опашната
кост
.
Така например често дължината на човека я сравняват с дължината на животното, за да се установи колко например храна трябва на животното и колко на човека. По въпроса се разсъждава така: ето животното и ето човека. Измерва се дължината на животното и после дължината на човека. Но могат ли да се сравняват помежду си тези две величини, господа? Това е глупост.
Тази част, която измерват при животното, при човек се простира само до тук (до опашната кост); така че можете да сравнявате с животинския свят само тази част на човека, от темето до опашната кост.
Ако искате да сравните този размер при човека (от главата до петите) с размера при животното, вие трябва да сравнявате човека с този размер на животното, в който влизат и двата задни крака. Действително понякога недомислието стига твърде далеч.
към текста >>
Макар и всичко това да е модернизирано и да е изгубило първоначалния си смисъл, унгарският език сочи към изначалния произход на
кост
юма; в езика има множество чисто ловджийски изрази!
Бихте могли например да откриете, че унгарската на-родна носия има своеобразни черти. Унгарците носят високи ботуши, плътно обхващащи краката с кончовете, плътно прилепващи по краката дрехи, затъкнати в кончовете, плътно прилепнало палто.
Макар и всичко това да е модернизирано и да е изгубило първоначалния си смисъл, унгарският език сочи към изначалния произход на костюма; в езика има множество чисто ловджийски изрази!
Последното е достойно за внимание: ако пристигнете в Будапеща и минете по улицата, ще срещнете табелка: Каве Хац. Това е не нещо друго, а кафене! Това, разбира се, не е унгарски или маджарски език, а леко модифициран немски. Каве Хац, така казват, без да забелязват, че това всъщност са немски думи. Но ако погледнем множеството думи, проникнали в унгарския от латинския или немския език, се оказва, че това са предимно ловджийски изрази; така стигаме до откритието, че маджарите първоначално са били народ от ловци.
към текста >>
241.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Днес връзката на човека с годината е известна, доколкото през зимата човек трябва да носи шуба, а през лятото - летен
кост
юм, че през лятото той се поти, а през зимата мръзне.
И ако тези неща се разглеждат именно така, празникът Пасха отново добива емоционално-смислово съдържание. Тогава хората, празнуващи Пасха, по време на Пасхата могат да си спомнят за това, което е свързано със самия човек. Тогава празникът Пасха добива сила, тогава се знае защо по време на този празник си спомняме и за себе си.
Днес връзката на човека с годината е известна, доколкото през зимата човек трябва да носи шуба, а през лятото - летен костюм, че през лятото той се поти, а през зимата мръзне.
Известно е само материалното. Обаче нищо не се знае за това, че при настъпването на пролетта проявяват активност тези духовни сили, които извличат всичко от Земята, докато през есента духовните сили унищожават всичко. Ако някога това бъде разбрано, хората ще намерят живот в цялата природа, ще осъзнаят, че цялата природа е оживена. В настоящето хората говорят за природата в по-голямата си част глупости. Ако видят растение, те го изравят от Земята и го изследват с помощта на ботаниката, защото съвсем нищо не знаят за тези неща.
към текста >>
242.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ако вие дойдете на гробището и след петдесет, шестдесет години видите какво е останало на мястото, където някога е бил погребан един от вашите предци, в краен случай ще намерите няколко остатъка от
кост
и, но и те по-късно ще се разложат.
Представете си, че в условията на нашето време човек го заравят в земята или го кремират. Ние знаем, че след някое време от този човек почти нищо не остава.
Ако вие дойдете на гробището и след петдесет, шестдесет години видите какво е останало на мястото, където някога е бил погребан един от вашите предци, в краен случай ще намерите няколко остатъка от кости, но и те по-късно ще се разложат.
И така, тук няма повече нищо от това, което би трябвало да бъде унищожено, защото цялото ни тяло би трябвало да бъде унищожено, ако се родим отново. Обаче ако външно вече нищо видимо не е останало от нашето тяло, въпреки това още много остава в наличие. Тези, който са способни да виждат фините субстанции, ще открият, че на мястото, където е погребан човек, даже ако той е бил кремиран, още дълго остава последействието на това, което едва се е запазило от човека. Преди всичко това трябва да бъде унищожено.
към текста >>
243.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
Да си представим, че тук се намира средата на човека; тук бедрените
кост
и се съединяват от двете страни на човека, тук те стигат до колената, тук биха били капачките (вж. рис.).
Да си представим, че тук се намира средата на човека; тук бедрените кости се съединяват от двете страни на човека, тук те стигат до колената, тук биха били капачките (вж. рис.).
Върху костите всички тези сили също действат; но фактът, че те са сякаш пробити със свредел, че са подобни на тръби, произхожда от внедряването на земните сили. И така, всичко, в което се внедряват земните сили, древните евреи обозначавали като «малкут», поле.
към текста >>
Върху
кост
ите всички тези сили също действат; но фактът, че те са сякаш пробити със свредел, че са подобни на тръби, произхожда от внедряването на земните сили.
Да си представим, че тук се намира средата на човека; тук бедрените кости се съединяват от двете страни на човека, тук те стигат до колената, тук биха били капачките (вж. рис.).
Върху костите всички тези сили също действат; но фактът, че те са сякаш пробити със свредел, че са подобни на тръби, произхожда от внедряването на земните сили.
И така, всичко, в което се внедряват земните сили, древните евреи обозначавали като «малкут», поле.
към текста >>
244.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ако солите хляба, тази сол след това влиза в
кост
ите, тя ще бъде преобразувана.
Когато готвим храната, когато наблюдаваме циркулацията на кръвта, върху всичко това звездите, небесните тела оказват някакво влияние. Те оказват влияние върху материалните процеси. Но въпреки това, ако си представите, че ядете къшей хляб, този къшей хляб постепенно се преобразува в кръвта. Нещо се превръща в съвсем друго. Възниква част от човека, възниква кръвта, когато в процеса на обмяна на веществата преобразувате хляба.
Ако солите хляба, тази сол след това влиза в костите, тя ще бъде преобразувана.
При това винаги възниква някаква част, защото материалното има отношение именно само към частите на човека. Всичко, което се намира на Земята, може да даде възможност да възникне само някаква част от човека. Това, което е възникнало, трябва после да се съдържа в човека. Обаче Луната оказва най-силното материално влияние. Затова тя оказва влияние върху размножението, защото при това възниква не просто част, а човек като цяло!
към текста >>
245.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Това вие бихте могли да видите дори в наличието при човека например на бедрени или раменни
кост
и, които в подобен вид ги имат и висшите животни.
Виждате ли, ако разгледате човека, как стои или ходи по Земята, ще се окаже, че той носи в себе си всъщност всички царства на природата. Преди всичко той носи в себе си животинското царство, в някакъв смисъл неговото устройство носи животински характер.
Това вие бихте могли да видите дори в наличието при човека например на бедрени или раменни кости, които в подобен вид ги имат и висшите животни.
Ако добре се запознаем с тези въпроси, и при животните, стоящи по-долу, се намират подобни или родствени образувания. Даже при рибите може, макар и с някаква приблизителност, да се види, че при тях една от костите съответства на една от костите на човека. Това, което може да бъде казано за костна-та система, по същия начин може да се каже и за мускулната система и даже за вътрешните органи. При човека имаме стомах - по съответен начин намираме стомах и при животните. Накратко, това, което го има в животинското царство, ние го откриваме също така и в човешкото тяло.
към текста >>
Даже при рибите може, макар и с някаква приблизителност, да се види, че при тях една от
кост
ите съответства на една от
кост
ите на човека.
Виждате ли, ако разгледате човека, как стои или ходи по Земята, ще се окаже, че той носи в себе си всъщност всички царства на природата. Преди всичко той носи в себе си животинското царство, в някакъв смисъл неговото устройство носи животински характер. Това вие бихте могли да видите дори в наличието при човека например на бедрени или раменни кости, които в подобен вид ги имат и висшите животни. Ако добре се запознаем с тези въпроси, и при животните, стоящи по-долу, се намират подобни или родствени образувания.
Даже при рибите може, макар и с някаква приблизителност, да се види, че при тях една от костите съответства на една от костите на човека.
Това, което може да бъде казано за костна-та система, по същия начин може да се каже и за мускулната система и даже за вътрешните органи. При човека имаме стомах - по съответен начин намираме стомах и при животните. Накратко, това, което го има в животинското царство, ние го откриваме също така и в човешкото тяло.
към текста >>
Това, което може да бъде казано за
кост
на-та система, по същия начин може да се каже и за мускулната система и даже за вътрешните органи.
Виждате ли, ако разгледате човека, как стои или ходи по Земята, ще се окаже, че той носи в себе си всъщност всички царства на природата. Преди всичко той носи в себе си животинското царство, в някакъв смисъл неговото устройство носи животински характер. Това вие бихте могли да видите дори в наличието при човека например на бедрени или раменни кости, които в подобен вид ги имат и висшите животни. Ако добре се запознаем с тези въпроси, и при животните, стоящи по-долу, се намират подобни или родствени образувания. Даже при рибите може, макар и с някаква приблизителност, да се види, че при тях една от костите съответства на една от костите на човека.
Това, което може да бъде казано за костна-та система, по същия начин може да се каже и за мускулната система и даже за вътрешните органи.
При човека имаме стомах - по съответен начин намираме стомах и при животните. Накратко, това, което го има в животинското царство, ние го откриваме също така и в човешкото тяло.
към текста >>
То се съдържа например в нашите
кост
и.
Минералното същество, господа, също го носим в нас.
То се съдържа например в нашите кости.
Макар и да са малко живи, те съдържат и безжизненото под формата на калциев карбонат. Ние носим в нас минералното царство. Даже в мозъка ни се намира мозъчен пясък. Той е минерал. Минералното също го носим в нас.
към текста >>
В древността на Земята е имало време, когато човек не е имал никакви твърди
кост
и, както сега.
В древността на Земята е имало време, когато човек не е имал никакви твърди кости, както сега.
Тогава хората са имали такива кости, както при болните от рахит деца, имащи меки кости, краката им са с Х- или О-образна форма и въобще са слаби. Фактът, че такива кости по принцип съществуват, вие можете да видите например при хрущялните риби, съществуващи и до днес. В този случай костите имат хрущялен характер. Такива кости някога са имали и хората, защото скелетът някога е бил мек. Ще кажете: но тогава всички хора биха ходили на Х- и О-образни крака, всички би трябвало да са криви, ако костите им са били меки!
към текста >>
Тогава хората са имали такива
кост
и, както при болните от рахит деца, имащи меки
кост
и, краката им са с Х- или О-образна форма и въобще са слаби.
В древността на Земята е имало време, когато човек не е имал никакви твърди кости, както сега.
Тогава хората са имали такива кости, както при болните от рахит деца, имащи меки кости, краката им са с Х- или О-образна форма и въобще са слаби.
Фактът, че такива кости по принцип съществуват, вие можете да видите например при хрущялните риби, съществуващи и до днес. В този случай костите имат хрущялен характер. Такива кости някога са имали и хората, защото скелетът някога е бил мек. Ще кажете: но тогава всички хора биха ходили на Х- и О-образни крака, всички би трябвало да са криви, ако костите им са били меки!
към текста >>
Фактът, че такива
кост
и по принцип съществуват, вие можете да видите например при хрущялните риби, съществуващи и до днес.
В древността на Земята е имало време, когато човек не е имал никакви твърди кости, както сега. Тогава хората са имали такива кости, както при болните от рахит деца, имащи меки кости, краката им са с Х- или О-образна форма и въобще са слаби.
Фактът, че такива кости по принцип съществуват, вие можете да видите например при хрущялните риби, съществуващи и до днес.
В този случай костите имат хрущялен характер. Такива кости някога са имали и хората, защото скелетът някога е бил мек. Ще кажете: но тогава всички хора биха ходили на Х- и О-образни крака, всички би трябвало да са криви, ако костите им са били меки!
към текста >>
В този случай
кост
ите имат хрущялен характер.
В древността на Земята е имало време, когато човек не е имал никакви твърди кости, както сега. Тогава хората са имали такива кости, както при болните от рахит деца, имащи меки кости, краката им са с Х- или О-образна форма и въобще са слаби. Фактът, че такива кости по принцип съществуват, вие можете да видите например при хрущялните риби, съществуващи и до днес.
В този случай костите имат хрущялен характер.
Такива кости някога са имали и хората, защото скелетът някога е бил мек. Ще кажете: но тогава всички хора биха ходили на Х- и О-образни крака, всички би трябвало да са криви, ако костите им са били меки!
към текста >>
Такива
кост
и някога са имали и хората, защото скелетът някога е бил мек.
В древността на Земята е имало време, когато човек не е имал никакви твърди кости, както сега. Тогава хората са имали такива кости, както при болните от рахит деца, имащи меки кости, краката им са с Х- или О-образна форма и въобще са слаби. Фактът, че такива кости по принцип съществуват, вие можете да видите например при хрущялните риби, съществуващи и до днес. В този случай костите имат хрущялен характер.
Такива кости някога са имали и хората, защото скелетът някога е бил мек.
Ще кажете: но тогава всички хора биха ходили на Х- и О-образни крака, всички би трябвало да са криви, ако костите им са били меки!
към текста >>
Ще кажете: но тогава всички хора биха ходили на Х- и О-образни крака, всички би трябвало да са криви, ако
кост
ите им са били меки!
В древността на Земята е имало време, когато човек не е имал никакви твърди кости, както сега. Тогава хората са имали такива кости, както при болните от рахит деца, имащи меки кости, краката им са с Х- или О-образна форма и въобще са слаби. Фактът, че такива кости по принцип съществуват, вие можете да видите например при хрущялните риби, съществуващи и до днес. В този случай костите имат хрущялен характер. Такива кости някога са имали и хората, защото скелетът някога е бил мек.
Ще кажете: но тогава всички хора биха ходили на Х- и О-образни крака, всички би трябвало да са криви, ако костите им са били меки!
към текста >>
Сега разбирате, че тогава хората с техните меки
кост
и също са можели да живеят.
В древните времена въздухът е бил много по-плътен. Сега е значително по-разреден. В древността въздухът е съдържал в себе си много повече вода от днес. Въздухът е съдържал също така много повече въглероден двуокис, въглена киселина. Целият въздух е бил по-плътен.
Сега разбирате, че тогава хората с техните меки кости също са можели да живеят.
Защото нашите сегашни кости ние ги имаме заради факта, че въздухът не може повече да ни носи. По-плътният въздух е носил хората. Ходенето в древни времена е приличало повече на плуване. Днес ходенето е станало страшно механично, машинообразно: поставяме крак - той трябва да се постави като опора, -после поставяме втория крак. В най-дълбока древност хората не са ходили така.
към текста >>
Защото нашите сегашни
кост
и ние ги имаме заради факта, че въздухът не може повече да ни носи.
Сега е значително по-разреден. В древността въздухът е съдържал в себе си много повече вода от днес. Въздухът е съдържал също така много повече въглероден двуокис, въглена киселина. Целият въздух е бил по-плътен. Сега разбирате, че тогава хората с техните меки кости също са можели да живеят.
Защото нашите сегашни кости ние ги имаме заради факта, че въздухът не може повече да ни носи.
По-плътният въздух е носил хората. Ходенето в древни времена е приличало повече на плуване. Днес ходенето е станало страшно механично, машинообразно: поставяме крак - той трябва да се постави като опора, -после поставяме втория крак. В най-дълбока древност хората не са ходили така. Те усещали, че наситеният с вода въздух им позволява да се носят като във вода.
към текста >>
И са можели да имат меки
кост
и.
По-плътният въздух е носил хората. Ходенето в древни времена е приличало повече на плуване. Днес ходенето е станало страшно механично, машинообразно: поставяме крак - той трябва да се постави като опора, -после поставяме втория крак. В най-дълбока древност хората не са ходили така. Те усещали, че наситеният с вода въздух им позволява да се носят като във вода.
И са можели да имат меки кости.
Когато въздухът станал по-разреден - за това може да се узнае с помощта на външната наука, че въздухът е станал по-разреден, по-фин, - тогава и твърдите кости станали необходими, едва тогава възникнали тези твърди кости. Разбира се, дотогава въглената киселина е била навън, тя се е съдържала във въздуха. Днес ние носим в себе си солите на въглената киселина. Именно благодарение на това обстоятелство нашите кости са се втвърдили. Така са свързани тези неща.
към текста >>
Когато въздухът станал по-разреден - за това може да се узнае с помощта на външната наука, че въздухът е станал по-разреден, по-фин, - тогава и твърдите
кост
и станали необходими, едва тогава възникнали тези твърди
кост
и.
Ходенето в древни времена е приличало повече на плуване. Днес ходенето е станало страшно механично, машинообразно: поставяме крак - той трябва да се постави като опора, -после поставяме втория крак. В най-дълбока древност хората не са ходили така. Те усещали, че наситеният с вода въздух им позволява да се носят като във вода. И са можели да имат меки кости.
Когато въздухът станал по-разреден - за това може да се узнае с помощта на външната наука, че въздухът е станал по-разреден, по-фин, - тогава и твърдите кости станали необходими, едва тогава възникнали тези твърди кости.
Разбира се, дотогава въглената киселина е била навън, тя се е съдържала във въздуха. Днес ние носим в себе си солите на въглената киселина. Именно благодарение на това обстоятелство нашите кости са се втвърдили. Така са свързани тези неща.
към текста >>
Именно благодарение на това обстоятелство нашите
кост
и са се втвърдили.
Те усещали, че наситеният с вода въздух им позволява да се носят като във вода. И са можели да имат меки кости. Когато въздухът станал по-разреден - за това може да се узнае с помощта на външната наука, че въздухът е станал по-разреден, по-фин, - тогава и твърдите кости станали необходими, едва тогава възникнали тези твърди кости. Разбира се, дотогава въглената киселина е била навън, тя се е съдържала във въздуха. Днес ние носим в себе си солите на въглената киселина.
Именно благодарение на това обстоятелство нашите кости са се втвърдили.
Така са свързани тези неща.
към текста >>
Но ако
кост
ите са станали твърди, в човека са станали твърди и други части, така че човек, имайки меки
кост
и, е имал значително по-мека мозъчна маса.
Но ако костите са станали твърди, в човека са станали твърди и други части, така че човек, имайки меки кости, е имал значително по-мека мозъчна маса.
Въобще в древността черепът и главата на човека също са били формирани съвсем различно. Виждате ли, те в по-голяма степен са били формирани така, както днес се формира главата при болните от воднянка. Наистина тогава това е изглеждало прекрасно, но днес съвсем не е така. Главата на човека се е поддържала в състояние като при съвсем малко дете, като при ембрион, в тялото на майката, тъй като човек е имал мека мозъчна маса и мекият мозък е бил изместен в предната част на черепа.
към текста >>
Ние действително можем да кажем: ако се роди дете, неговият череп с мек мозък и меки
кост
и още прилича -
кост
ите не така силно, но мозъкът много прилича - на това, което е било при древните хора.
Но тези древни хора са имали и нещо друго.
Ние действително можем да кажем: ако се роди дете, неговият череп с мек мозък и меки кости още прилича - костите не така силно, но мозъкът много прилича - на това, което е било при древните хора.
Но пробвайте да сложите да лежи или да седи такова малко дете. То не може да мръдне от мястото си, не е в състояние да се храни и други подобни. То нищо не може! Затова за него трябва да се грижат по-висши същества, както и за хората, имащи мек мозък. Оттук и следствието: тогава хората не са имали никаква свобода воля.
към текста >>
Така че
кост
ите и мозъкът е трябвало да се втвърдят.
То нищо не може! Затова за него трябва да се грижат по-висши същества, както и за хората, имащи мек мозък. Оттук и следствието: тогава хората не са имали никаква свобода воля. Тези хора са притежавали повече мъдрост, но те са нямали никаква свободна воля. Обаче при развитието на човека постепенно се е появила свободната воля.
Така че костите и мозъкът е трябвало да се втвърдят.
Но заедно с втвърдяването на древното съзнание му дошъл краят. Ние не бихме станали свободни хора, ако не бяхме станали «дебелоглави», твърдоглави, ако не бяхме получили череп с по-твърд мозък. Но за нашата свобода ние сме задължени именно на този процес. Ето така всъщност залезът на древните знания настъпил едновременно с появяването на свободата. Това е.
към текста >>
246.
Съдържание
GA_354 Сътворението на света и човека
С отделянето на Луната от Земята започва отлагането на минералите, пречистването на водата и въздуха, образуването на
кост
ен скелет и началото на външното оплождане.
Първоначално цялата наша Земя е била своего рода живо същество. Предишното състояние на Земята е представлявало уплътнена течност, в която в разтворен вид са се съдържали всички тези вещества, които днес са станали твърди. Въздухът е бил плътен и сулфатизиран и наситен с метали и сяра. Земята е била като мирово яйце.
С отделянето на Луната от Земята започва отлагането на минералите, пречистването на водата и въздуха, образуването на костен скелет и началото на външното оплождане.
Значението на силиция за човека.
към текста >>
Цялото тяло, с изключение на няколко неща, като например
кост
ната тъкан и т.н., се подновява през седем до осем години.
Всички звезди оказват някакво влияние върху духовния живот на човека. От Луната излизат силите за размножение на всички обитатели на Земята, от Слънцето идват силите на растежа, а от Сатурн пристигат мисловните сили. В индустриалната епоха истинското знание за звездите е заменено с изчисления. В течение на последните десетилетия всички продукти са станали по-лоши, а това засяга човечеството като цяло. Когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава.
Цялото тяло, с изключение на няколко неща, като например костната тъкан и т.н., се подновява през седем до осем години.
Тялото, което притежаваме в първите седем, осем години от живота, ние получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем, осем години получаваме ново тяло, което трябва да построим за себе си сами. Това, което се изгражда по-късно, получаваме от духовния свят. Ние живеем не само от това, което ядем, но и от фино съдържащите се хранителни вещества, които са във въздуха и които вдишваме. Храненето, което човек получава от приема на храна, се използва от него например за постоянно обновяване на главата, а храненето, от което се нуждае човек, за да растат ноктите, се получава от храната, която той поема в себе си от въздушното пространство. Човек добива телесното посредством храненето, той постоянно добива и душевното, живее с душевното посредством дишането.
към текста >>
247.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Ако бихме били не хора, а малки буболечки, пълзящи по разлагащия се труп, и ако можехме при това да мислим като хора, ние щяхме да смятаме
кост
ите на трупа за скали.
Каквото е навън в природата, изглежда прекрасно, но съвсем не изглеждат прекрасно съпътстващите разлагането растителни образувания, които виждаме върху трупа, макар това да произлиза от факта, че първият е чудовищно огромен, а вторите - малки.
Ако бихме били не хора, а малки буболечки, пълзящи по разлагащия се труп, и ако можехме при това да мислим като хора, ние щяхме да смятаме костите на трупа за скали.
В това, което се разлага, ние бихме намирали срутвания и скали. Ако бихме били малки буболечки, щяхме да виждаме големи гори в това, което тук израства, и щяхме да се възхищаваме на целия този свят, намирайки го не толкова отблъскващ, както го намираме сега.
към текста >>
Ако днес погледнем птица, тази птица има кухи
кост
и и вътре в тези кухи
кост
и навсякъде се намира именно въздух!
Тези животни са били своего рода въздушни облаци. Сега (лунното състояние) те включили в себе си и водата. И днес, господа, нека поне веднъж да погледнем птицата! В по-голямата си част днес тази птица изглежда необмислена. Ако трябва да си представим животните, които са съществували по време на слънчевото състояние, трябва да кажем: те са се състояли само от въздух, били са подвижни въздушни облаци.
Ако днес погледнем птица, тази птица има кухи кости и вътре в тези кухи кости навсякъде се намира именно въздух!
Това е много интересно - да разгледаме съвременната птица в този аспект (изобразява го на дъската). Вътре в тази птица, в костите, навсякъде се намира въздух. Мислено отстранете всичко, което не е въздух, и вие ще получите нещо само въздушно - тази птица. И ако този въздух го нямаше, тя въобще не би могла да лети. Птиците имат кухи кости и вътре в тях тя се явява въздушна птица.
към текста >>
Вътре в тази птица, в
кост
ите, навсякъде се намира въздух.
И днес, господа, нека поне веднъж да погледнем птицата! В по-голямата си част днес тази птица изглежда необмислена. Ако трябва да си представим животните, които са съществували по време на слънчевото състояние, трябва да кажем: те са се състояли само от въздух, били са подвижни въздушни облаци. Ако днес погледнем птица, тази птица има кухи кости и вътре в тези кухи кости навсякъде се намира именно въздух! Това е много интересно - да разгледаме съвременната птица в този аспект (изобразява го на дъската).
Вътре в тази птица, в костите, навсякъде се намира въздух.
Мислено отстранете всичко, което не е въздух, и вие ще получите нещо само въздушно - тази птица. И ако този въздух го нямаше, тя въобще не би могла да лети. Птиците имат кухи кости и вътре в тях тя се явява въздушна птица. Това напомня за състоянието, което е било преди. Останалото се е образувало вече в по-късните времена.
към текста >>
Птиците имат кухи
кост
и и вътре в тях тя се явява въздушна птица.
Ако днес погледнем птица, тази птица има кухи кости и вътре в тези кухи кости навсякъде се намира именно въздух! Това е много интересно - да разгледаме съвременната птица в този аспект (изобразява го на дъската). Вътре в тази птица, в костите, навсякъде се намира въздух. Мислено отстранете всичко, което не е въздух, и вие ще получите нещо само въздушно - тази птица. И ако този въздух го нямаше, тя въобще не би могла да лети.
Птиците имат кухи кости и вътре в тях тя се явява въздушна птица.
Това напомня за състоянието, което е било преди. Останалото се е образувало вече в по-късните времена. Птиците наистина наследяват това състояние.
към текста >>
Не е образувал кухи
кост
и, подобно на птицата, иначе той също би могъл да лети.
Погледнете съвременния човек: той може да живее във въздуха, но не може да лети, тъй като е твърде тежък за това.
Не е образувал кухи кости, подобно на птицата, иначе той също би могъл да лети.
И тогава при него биха могли да се открият не само лопатки. Тези лопатки биха прераснали в крила. Човекът има само зачатъци на крила, тук, горе, в тези лопатки. Ако те биха пораснали, човекът щеше да лети.
към текста >>
Ако днес направите дисекция на човека, ще намерите неговите
кост
и: вътре в тях ще откриете същите калциеви соли, каквито ще намерите тук, в Юра (планина в северна Швейцария - бел. пр.).
Ако днес направите дисекция на човека, ще намерите неговите кости: вътре в тях ще откриете същите калциеви соли, каквито ще намерите тук, в Юра (планина в северна Швейцария - бел. пр.).
Това, което се намира вътре, е минерал - него тогава, в миналото, още не го е имало, но и в ембриона именно в първите месеци също нищо минерално не се отлага, всичко още представлява течност, приела форма и малко уплътнила се. По времето на това състояние човек още не е имал кости, а в най-добрия случай нещо като хрущял. Така че тук имаме такъв човек, за който ни напомня само това, което днес е човешкият зародиш. Защо човешкият зародиш не може веднага да излезе навън от тялото на майката? Защото днес светът е станал различен.
към текста >>
По времето на това състояние човек още не е имал
кост
и, а в най-добрия случай нещо като хрущял.
Ако днес направите дисекция на човека, ще намерите неговите кости: вътре в тях ще откриете същите калциеви соли, каквито ще намерите тук, в Юра (планина в северна Швейцария - бел. пр.). Това, което се намира вътре, е минерал - него тогава, в миналото, още не го е имало, но и в ембриона именно в първите месеци също нищо минерално не се отлага, всичко още представлява течност, приела форма и малко уплътнила се.
По времето на това състояние човек още не е имал кости, а в най-добрия случай нещо като хрущял.
Така че тук имаме такъв човек, за който ни напомня само това, което днес е човешкият зародиш. Защо човешкият зародиш не може веднага да излезе навън от тялото на майката? Защото днес светът е станал различен. По времето на древната Луна - наричам я древна Луна, защото това не е днешната Луна, а състояние, в което е била Земята по-рано, - по време на древната Луна цялата Земя е била майчино тяло, вътрешно живо, истинско майчино тяло. Така че можем да кажем: нашата днешна Земя е възникнала от това гигантско майчино тяло.
към текста >>
Отлагането става в долната част на скелета, тук се образуват твърдите
кост
и.
Сега, в течение на това време (лунното състояние) тя е станала течна, уплътнено течна и подобно на студен облак се е реела там - само че този облак не е бил като нашите, а вече е носил в себе си облик. Това, което в наше време се явява безформено облачно образувание, е било по онова време оформено водно образувание. Това е била скелетна форма, но е била само водно образувание. А по-късно се появяват минералите. Сега в това, което отначало е било само течно образувание, се включват минералните образувания, карбонатите, фосфатите и т. н.
Отлагането става в долната част на скелета, тук се образуват твърдите кости.
Така че отначало ние имаме въздушната птица, после течната птица и накрая твърдата, земна птица.
към текста >>
Птицата има
кост
и, пълни с въздух, а ние имаме
кост
и, пълни с
кост
ен мозък.
Той трябва да възприеме от майчиното тяло нещо минерално. Ето защо в края на ембрионалното състояние ние вече имаме в себе си минерални образувания. Той трябва да всмуче от майчиното тяло нещо минерално. Обаче за това самото майчино тяло трябва да съдържа в себе си минералното, което би могло да се отделя. При човека минералното трябва да се включи по съвсем различен начин, отколкото при птиците.
Птицата има кости, пълни с въздух, а ние имаме кости, пълни с костен мозък.
Ние имаме костен мозък в костите - това съвсем не е така, както при птиците, костите не са запълнени с въздух, както при птиците. Благодарение на факта, че ние имаме такъв костен мозък, майката на човека има възможност по вътрешен начин да отдава минералното на своя плод. Но към времето, когато минералното се предава, човекът вече не може да живее повече в майчиното обкръжение, тук той трябва малко по малко да се ражда. Едва след като се роди, той трябва да получи достъп до минералното. При птиците ние имаме работа не с процес на раждане, а с излюпване от обвивката на яйцето, докато при човека процесът на раждане става без образуване на обвивка на яйцето. Защо?
към текста >>
Ние имаме
кост
ен мозък в
кост
ите - това съвсем не е така, както при птиците,
кост
ите не са запълнени с въздух, както при птиците.
Ето защо в края на ембрионалното състояние ние вече имаме в себе си минерални образувания. Той трябва да всмуче от майчиното тяло нещо минерално. Обаче за това самото майчино тяло трябва да съдържа в себе си минералното, което би могло да се отделя. При човека минералното трябва да се включи по съвсем различен начин, отколкото при птиците. Птицата има кости, пълни с въздух, а ние имаме кости, пълни с костен мозък.
Ние имаме костен мозък в костите - това съвсем не е така, както при птиците, костите не са запълнени с въздух, както при птиците.
Благодарение на факта, че ние имаме такъв костен мозък, майката на човека има възможност по вътрешен начин да отдава минералното на своя плод. Но към времето, когато минералното се предава, човекът вече не може да живее повече в майчиното обкръжение, тук той трябва малко по малко да се ражда. Едва след като се роди, той трябва да получи достъп до минералното. При птиците ние имаме работа не с процес на раждане, а с излюпване от обвивката на яйцето, докато при човека процесът на раждане става без образуване на обвивка на яйцето. Защо? Тъй като човекът е възникнал много по-рано, всичко в него може да става с помощта на топлината, а не с помощта на въздуха.
към текста >>
Благодарение на факта, че ние имаме такъв
кост
ен мозък, майката на човека има възможност по вътрешен начин да отдава минералното на своя плод.
Той трябва да всмуче от майчиното тяло нещо минерално. Обаче за това самото майчино тяло трябва да съдържа в себе си минералното, което би могло да се отделя. При човека минералното трябва да се включи по съвсем различен начин, отколкото при птиците. Птицата има кости, пълни с въздух, а ние имаме кости, пълни с костен мозък. Ние имаме костен мозък в костите - това съвсем не е така, както при птиците, костите не са запълнени с въздух, както при птиците.
Благодарение на факта, че ние имаме такъв костен мозък, майката на човека има възможност по вътрешен начин да отдава минералното на своя плод.
Но към времето, когато минералното се предава, човекът вече не може да живее повече в майчиното обкръжение, тук той трябва малко по малко да се ражда. Едва след като се роди, той трябва да получи достъп до минералното. При птиците ние имаме работа не с процес на раждане, а с излюпване от обвивката на яйцето, докато при човека процесът на раждане става без образуване на обвивка на яйцето. Защо? Тъй като човекът е възникнал много по-рано, всичко в него може да става с помощта на топлината, а не с помощта на въздуха.
към текста >>
248.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 3 юли 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Виждате ли, ако имате плавници - знаете как изглеждат плавниците, - те имат шиповидни, съвсем тънки
кост
и (изобразява го на дъската), и това, което се намира в междините между
кост
ите, е ципа, изсъхнала мускулна тъкан.
В миналото в това плътно море, в тази плътна течност, служеща за опаковка на Луната, е било разтворено всичко възможно. Съществата, които се намирали вътре в това море, не са можели да плуват, както плуват нашите съвременни риби, понеже водата е била много плътна. Но и да ходят те не са можели, тъй като може да се ходи само по твърда почва. Можете да си представите, че тези същества са притежавали такава организация, такива членове на тялото, които са се намирали между това, което е необходимо за плуване - плавници, и това, което е необходимо за ходене - крака. Образуването им е заемало междинно положение.
Виждате ли, ако имате плавници - знаете как изглеждат плавниците, - те имат шиповидни, съвсем тънки кости (изобразява го на дъската), и това, което се намира в междините между костите, е ципа, изсъхнала мускулна тъкан.
И така, ние виждаме плавника, в който почти няма мускулна тъкан, плавник с шиповидни кости. При крайниците, които служат за придвижване по твърда повърхност, служат за ходене или пълзене, костите отстъпват навътре, а тъканите ги покриват отвън. Така че при такива крайници ние наблюдаваме на първо място външното нарастване на мускулната тъкан, докато костите се разполагат вътре. Тук мускулната тъкан се явява най-важната. Това (показва го на дъската) има отношение към ходенето, а това се отнася към плуването.
към текста >>
И така, ние виждаме плавника, в който почти няма мускулна тъкан, плавник с шиповидни
кост
и.
Съществата, които се намирали вътре в това море, не са можели да плуват, както плуват нашите съвременни риби, понеже водата е била много плътна. Но и да ходят те не са можели, тъй като може да се ходи само по твърда почва. Можете да си представите, че тези същества са притежавали такава организация, такива членове на тялото, които са се намирали между това, което е необходимо за плуване - плавници, и това, което е необходимо за ходене - крака. Образуването им е заемало междинно положение. Виждате ли, ако имате плавници - знаете как изглеждат плавниците, - те имат шиповидни, съвсем тънки кости (изобразява го на дъската), и това, което се намира в междините между костите, е ципа, изсъхнала мускулна тъкан.
И така, ние виждаме плавника, в който почти няма мускулна тъкан, плавник с шиповидни кости.
При крайниците, които служат за придвижване по твърда повърхност, служат за ходене или пълзене, костите отстъпват навътре, а тъканите ги покриват отвън. Така че при такива крайници ние наблюдаваме на първо място външното нарастване на мускулната тъкан, докато костите се разполагат вътре. Тук мускулната тъкан се явява най-важната. Това (показва го на дъската) има отношение към ходенето, а това се отнася към плуването. Но тогава не е имало нито ходене, нито плуване, имало е нещо средно между тях.
към текста >>
При крайниците, които служат за придвижване по твърда повърхност, служат за ходене или пълзене,
кост
ите отстъпват навътре, а тъканите ги покриват отвън.
Но и да ходят те не са можели, тъй като може да се ходи само по твърда почва. Можете да си представите, че тези същества са притежавали такава организация, такива членове на тялото, които са се намирали между това, което е необходимо за плуване - плавници, и това, което е необходимо за ходене - крака. Образуването им е заемало междинно положение. Виждате ли, ако имате плавници - знаете как изглеждат плавниците, - те имат шиповидни, съвсем тънки кости (изобразява го на дъската), и това, което се намира в междините между костите, е ципа, изсъхнала мускулна тъкан. И така, ние виждаме плавника, в който почти няма мускулна тъкан, плавник с шиповидни кости.
При крайниците, които служат за придвижване по твърда повърхност, служат за ходене или пълзене, костите отстъпват навътре, а тъканите ги покриват отвън.
Така че при такива крайници ние наблюдаваме на първо място външното нарастване на мускулната тъкан, докато костите се разполагат вътре. Тук мускулната тъкан се явява най-важната. Това (показва го на дъската) има отношение към ходенето, а това се отнася към плуването. Но тогава не е имало нито ходене, нито плуване, имало е нещо средно между тях. Затова тогавашните животни са имали крайници, в които е имало нещо шиповидно, но това не било просто шип, а връзки, подобни на ставите.
към текста >>
Така че при такива крайници ние наблюдаваме на първо място външното нарастване на мускулната тъкан, докато
кост
ите се разполагат вътре.
Можете да си представите, че тези същества са притежавали такава организация, такива членове на тялото, които са се намирали между това, което е необходимо за плуване - плавници, и това, което е необходимо за ходене - крака. Образуването им е заемало междинно положение. Виждате ли, ако имате плавници - знаете как изглеждат плавниците, - те имат шиповидни, съвсем тънки кости (изобразява го на дъската), и това, което се намира в междините между костите, е ципа, изсъхнала мускулна тъкан. И така, ние виждаме плавника, в който почти няма мускулна тъкан, плавник с шиповидни кости. При крайниците, които служат за придвижване по твърда повърхност, служат за ходене или пълзене, костите отстъпват навътре, а тъканите ги покриват отвън.
Така че при такива крайници ние наблюдаваме на първо място външното нарастване на мускулната тъкан, докато костите се разполагат вътре.
Тук мускулната тъкан се явява най-важната. Това (показва го на дъската) има отношение към ходенето, а това се отнася към плуването. Но тогава не е имало нито ходене, нито плуване, имало е нещо средно между тях. Затова тогавашните животни са имали крайници, в които е имало нещо шиповидно, но това не било просто шип, а връзки, подобни на ставите. Имало е връзки, при това доста изкусни.
към текста >>
Ако днес разгледаме някои водоплаващи животни с плавателни ципи между
кост
ите, виждаме последния остатък от това, което някога е съществувало в широк мащаб.
Това (показва го на дъската) има отношение към ходенето, а това се отнася към плуването. Но тогава не е имало нито ходене, нито плуване, имало е нещо средно между тях. Затова тогавашните животни са имали крайници, в които е имало нещо шиповидно, но това не било просто шип, а връзки, подобни на ставите. Имало е връзки, при това доста изкусни. Между тях е нараствала мускулна тъкан, подобно на ципа.
Ако днес разгледаме някои водоплаващи животни с плавателни ципи между костите, виждаме последния остатък от това, което някога е съществувало в широк мащаб.
Тогава са съществували животни, които така са простирали своите крайници, че те заедно с нарасналата мускулна тъкан са можели да се удържат на повърхността на плътната течност. И те са имали стави на своите крайници - не като рибите днес, при които стави не се виждат. Благодарение на ставите те са можели да дирижират своите движения - наполовина ходене, наполовина плуване.
към текста >>
Имали са много малка глава, като при
кост
енурката.
Такъв е бил този вид животни. Ако поискаме да го опишем по-нататък, би следвало да кажем: тези животни са били предразположени към такова формиране на тялото, за да могат да възникнат такива чудовищни крайници. Всичко останало при тези животни е било слабо развито. Виждате това, което днес още съществува при жаби или животни, които плуват из блатата, тоест в плътно-течното. Ако ги вземете, в тях ще намерите слаби, угасващи, закърнели образувания от тези чудовищни животни, които са живеели някога и са били недодялани.
Имали са много малка глава, като при костенурката.
към текста >>
Виждате ли, в прадревно време тук, долу, са живеели ужасно недодялани водни животни - съвременната
кост
енурка би била истинска принцеса сред тях.
Виждате ли, в прадревно време тук, долу, са живеели ужасно недодялани водни животни - съвременната костенурка би била истинска принцеса сред тях.
Тези животни тук, долу, са се намирали във водната стихия. А тук, горе, са се намирали тези интересни животни. И докато днешните птици само понякога правят там, горе, нещо не съвсем прилично - и ние ги осъждаме даже за това, нали така, - тези птицеобразни животни постоянно са отделяли нещо от себе си. И тези отделяния, подобно на дъжд, са падали долу. Такъв дъждец особено силно е падал надолу в определено време.
към текста >>
Всичко това, което е било тук в разтворен вид, се отделяло, отлагайки твърдите минерални скални породи, в скалните маси, образувайки своего рода
кост
ен скелет.
Разказвам ви това, за да видите как някога на Земята всичко е изглеждало съвсем различно.
Всичко това, което е било тук в разтворен вид, се отделяло, отлагайки твърдите минерални скални породи, в скалните маси, образувайки своего рода костен скелет.
Но само благодарение на това за човека и за животните се създавала възможност да формират твърди кости. Защото когато навън се е образувал костният скелет на Земята, вътре в човека и висшите животни са се формирали костите. Всичко, което обозначих тук, още не го е имало; още не е имало такива твърди кости, каквито ние имаме днес, а всичко това е било гъвкаво, рогообразно, хрущялоподобно.
към текста >>
Но само благодарение на това за човека и за животните се създавала възможност да формират твърди
кост
и.
Разказвам ви това, за да видите как някога на Земята всичко е изглеждало съвсем различно. Всичко това, което е било тук в разтворен вид, се отделяло, отлагайки твърдите минерални скални породи, в скалните маси, образувайки своего рода костен скелет.
Но само благодарение на това за човека и за животните се създавала възможност да формират твърди кости.
Защото когато навън се е образувал костният скелет на Земята, вътре в човека и висшите животни са се формирали костите. Всичко, което обозначих тук, още не го е имало; още не е имало такива твърди кости, каквито ние имаме днес, а всичко това е било гъвкаво, рогообразно, хрущялоподобно.
към текста >>
Защото когато навън се е образувал
кост
ният скелет на Земята, вътре в човека и висшите животни са се формирали
кост
ите.
Разказвам ви това, за да видите как някога на Земята всичко е изглеждало съвсем различно. Всичко това, което е било тук в разтворен вид, се отделяло, отлагайки твърдите минерални скални породи, в скалните маси, образувайки своего рода костен скелет. Но само благодарение на това за човека и за животните се създавала възможност да формират твърди кости.
Защото когато навън се е образувал костният скелет на Земята, вътре в човека и висшите животни са се формирали костите.
Всичко, което обозначих тук, още не го е имало; още не е имало такива твърди кости, каквито ние имаме днес, а всичко това е било гъвкаво, рогообразно, хрущялоподобно.
към текста >>
Всичко, което обозначих тук, още не го е имало; още не е имало такива твърди
кост
и, каквито ние имаме днес, а всичко това е било гъвкаво, рогообразно, хрущялоподобно.
Разказвам ви това, за да видите как някога на Земята всичко е изглеждало съвсем различно. Всичко това, което е било тук в разтворен вид, се отделяло, отлагайки твърдите минерални скални породи, в скалните маси, образувайки своего рода костен скелет. Но само благодарение на това за човека и за животните се създавала възможност да формират твърди кости. Защото когато навън се е образувал костният скелет на Земята, вътре в човека и висшите животни са се формирали костите.
Всичко, което обозначих тук, още не го е имало; още не е имало такива твърди кости, каквито ние имаме днес, а всичко това е било гъвкаво, рогообразно, хрущялоподобно.
към текста >>
Едва тогава започнало отлагането на минералното в човека, образуването на минералната
кост
на система.
Видим облик са имали тогава само недодяланите животни, а също така и въздушните птицеподобни животни. Трябва да се различава в какъв смисъл се казва: човекът е бил тук. Той е бил тук най-първи, когато още не е имало въздух, но този човек се е намирал тук в невидимо състояние. Той е присъствал тогава, когато Земята е изглеждала така, но е присъствал в невидимо състояние. Първо Луната е трябвало да се отдели от Земята.
Едва тогава започнало отлагането на минералното в човека, образуването на минералната костна система.
Тогава в мускулите са можели да се отделят такива вещества, като миозин и т. н. Дотогава всичко това не го е имало. И ето че се появява човекът. Той и досега още пази в своята телесност наследство от тези ранни епохи.
към текста >>
249.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите
GA_354 Сътворението на света и човека
На това място няма да му се наложи да копае много; той ще покопае малко и ще намери - ако, да кажем, хора тук въобще не е имало, а пръв е бил този, който е започнал разкопките, - той ще намери остатъци от
кост
и на скелет, да кажем, от див кон.
Отначало животното оставало на повърхността. Но вие знаете, че по време на дъжд става размекване на Земята и след някое време може да се види - ако животното е умряло и започнало да се разлага, - че неговите още запазени останки се смесват със земята, размивана и разнасяна от дъжда. И след известно време цялото животно се оказва погълнато от Земята, размекваща се по време на дъжд; когато дъждовната вода се стича по склона, животното също се покрива със земя, но друга. И ето, някой може да се приближи и да каже: дявол да го вземе! Тук земята се завива на пръстен, трябва да копая!
На това място няма да му се наложи да копае много; той ще покопае малко и ще намери - ако, да кажем, хора тук въобще не е имало, а пръв е бил този, който е започнал разкопките, - той ще намери остатъци от кости на скелет, да кажем, от див кон.
Тогава той може да си каже: сега аз ходя по най-късния слой земя, но тук, долу, има слой, който се е образувал по времето, когато вече е имало такива диви коне. И ето по такъв начин той може да определи какъв слой се явява следващият, да определи, че времето, когато този човек е живял, е било предшествано от друго време, когато са живели тези диви коне.
към текста >>
250.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида
GA_354 Сътворението на света и човека
Била е само част от скелет, която би могло да се приеме за скелет на човек, а именно - бедрена
кост
, няколко зъба и част от череп.
Най-удобният възглед, който са си съставили днес хората, е, че някога е имало животни, подобни на маймуните, които все повече и повече са се усъвършенствали и накрая са станали хора. Такъв е възгледът, който в последното столетие представи науката. Днес науката вече не се придържа към тази гледна точка, но хората, които винаги изостават от науката, вярват на това и досега. Работата стои така: може ли въобще да си представим, че човек - като физически човек - се е образувал на Земята такъв, какъвто е днес? Голямо въодушевление настана, когато в края на XIX столетие крупният учен Дюбоа[1] откри в Източна Азия части от скелет в такъв слой на Земята, в който дотогава не се предполагаше да се открие човек.
Била е само част от скелет, която би могло да се приеме за скелет на човек, а именно - бедрена кост, няколко зъба и част от череп.
Дюбоа открил това в Азия - такива неща трябва да бъдат именувани - и тези останки от същество, признато за намиращо се между човека и маймуната, са били наречени Pithecanthropus erectus (изправен питекантроп).
към текста >>
В днешно време хората имат твърдо изградени
кост
и само защото и навън се намира твърда Земя, твърди минерали.
Но виждате ли, ако изследваме намиращото се тук, под Земята, във вкаменен вид, тоест като вкаменелости, на чиято основа би могло да се види какви ранни форми, ранни видове растения и животни е имало тук, би се открило следното: там всичко е било съвсем не така! Там земята, разположена между днешна Европа и Америка, е била все още доста по-мека, без твърди скални породи, като днес; а въздухът е бил още много по-плътен, винаги мъглив, съдържащ много вода и други вещества. Ако имаше такава местност днес на Земята, ние, попадайки там, не бихме преживели и седмица, бихме умрели там веднага. Но доколкото всичко това е било не съвсем отдавна, около десет-петнадесет хиляди години назад, там, разбира се, вече са живеели хора. Но те не е можело да бъдат като днешните хора.
В днешно време хората имат твърдо изградени кости само защото и навън се намира твърда Земя, твърди минерали.
Към нашите варовити кости навън имат отношение варовиковите планини; с тях ние постоянно обменяме варовик, пием го заедно с водата и т. н. Дотогава още не е имало никакъв костен скелет. Ние, хората, ако живеехме тогава, бихме могли да имаме само такива меки хрущяли, каквито днес имат акулите. И с помощта на дробове ние също не бихме могли да дишаме, както днес. Тогава е трябвало да имаме своеобразен плавателен мехур и специални хриле; следователно човек, живеещ там, по своя външен облик би бил наполовина човек и наполовина риба.
към текста >>
Към нашите варовити
кост
и навън имат отношение варовиковите планини; с тях ние постоянно обменяме варовик, пием го заедно с водата и т. н.
Там земята, разположена между днешна Европа и Америка, е била все още доста по-мека, без твърди скални породи, като днес; а въздухът е бил още много по-плътен, винаги мъглив, съдържащ много вода и други вещества. Ако имаше такава местност днес на Земята, ние, попадайки там, не бихме преживели и седмица, бихме умрели там веднага. Но доколкото всичко това е било не съвсем отдавна, около десет-петнадесет хиляди години назад, там, разбира се, вече са живеели хора. Но те не е можело да бъдат като днешните хора. В днешно време хората имат твърдо изградени кости само защото и навън се намира твърда Земя, твърди минерали.
Към нашите варовити кости навън имат отношение варовиковите планини; с тях ние постоянно обменяме варовик, пием го заедно с водата и т. н.
Дотогава още не е имало никакъв костен скелет. Ние, хората, ако живеехме тогава, бихме могли да имаме само такива меки хрущяли, каквито днес имат акулите. И с помощта на дробове ние също не бихме могли да дишаме, както днес. Тогава е трябвало да имаме своеобразен плавателен мехур и специални хриле; следователно човек, живеещ там, по своя външен облик би бил наполовина човек и наполовина риба. Основавайки се на външните неща, не трябва да стигаме до извода, че човек е изглеждал съвсем различно и е бил наполовина човек, наполовина риба.
към текста >>
Дотогава още не е имало никакъв
кост
ен скелет.
Ако имаше такава местност днес на Земята, ние, попадайки там, не бихме преживели и седмица, бихме умрели там веднага. Но доколкото всичко това е било не съвсем отдавна, около десет-петнадесет хиляди години назад, там, разбира се, вече са живеели хора. Но те не е можело да бъдат като днешните хора. В днешно време хората имат твърдо изградени кости само защото и навън се намира твърда Земя, твърди минерали. Към нашите варовити кости навън имат отношение варовиковите планини; с тях ние постоянно обменяме варовик, пием го заедно с водата и т. н.
Дотогава още не е имало никакъв костен скелет.
Ние, хората, ако живеехме тогава, бихме могли да имаме само такива меки хрущяли, каквито днес имат акулите. И с помощта на дробове ние също не бихме могли да дишаме, както днес. Тогава е трябвало да имаме своеобразен плавателен мехур и специални хриле; следователно човек, живеещ там, по своя външен облик би бил наполовина човек и наполовина риба. Основавайки се на външните неща, не трябва да стигаме до извода, че човек е изглеждал съвсем различно и е бил наполовина човек, наполовина риба. Особено ако се върнем към времето, което е било още по-рано.
към текста >>
Хората получават твърди
кост
и.
Ако днес разгледате главата на човек с болен от воднянка мозък, неговото чело няма да бъде скосено назад, а ще има именно високо, изпъкнало напред чело; главата на болен от воднянка много силно прилича на тази, която са имали атлантците! Само помислете, атлантците са имали такава глава, само че водниста, каквато днес наблюдаваме при ембриона. Вижте: да допуснем, че това е Земята (изобразява го на дъската); и сега на цялата Земята става така, че почвата под Атлантика потъва надолу, възниква Атлантическият океан, а Европа и Азия все повече изплават. Защото тук всичко се издига, в Америка също има издигане, а тук потъване. Земята се променя.
Хората получават твърди кости.
Защото тогава -ако се задълбочим в ранните епохи, докато тук (в областта на днешния Атлантически океан) е било още твърда суша - намиращите се вътре кости са били съвсем меки и хрущялни. Тук всичко още е изглеждало така (показва го на дъската); тук е имало вода. И тези хора са били в състояние да мислят с помощта на водата. Тук вие ще кажете: дявол да го вземе, сега той ни доказва, че тогава са можели да мислят не с помощта на твърд мозък, а с помощта на воднист мозък! А всички вие, господа, мислите не с помощта на твърдия мозък!
към текста >>
Защото тогава -ако се задълбочим в ранните епохи, докато тук (в областта на днешния Атлантически океан) е било още твърда суша - намиращите се вътре
кост
и са били съвсем меки и хрущялни.
Само помислете, атлантците са имали такава глава, само че водниста, каквато днес наблюдаваме при ембриона. Вижте: да допуснем, че това е Земята (изобразява го на дъската); и сега на цялата Земята става така, че почвата под Атлантика потъва надолу, възниква Атлантическият океан, а Европа и Азия все повече изплават. Защото тук всичко се издига, в Америка също има издигане, а тук потъване. Земята се променя. Хората получават твърди кости.
Защото тогава -ако се задълбочим в ранните епохи, докато тук (в областта на днешния Атлантически океан) е било още твърда суша - намиращите се вътре кости са били съвсем меки и хрущялни.
Тук всичко още е изглеждало така (показва го на дъската); тук е имало вода. И тези хора са били в състояние да мислят с помощта на водата. Тук вие ще кажете: дявол да го вземе, сега той ни доказва, че тогава са можели да мислят не с помощта на твърд мозък, а с помощта на воднист мозък! А всички вие, господа, мислите не с помощта на твърдия мозък! Вие всички мислите с помощта на обкръжаващата мозъка влага, в която той плува; предразсъдък е, че се мисли посредством твърдия мозък.
към текста >>
Хората вече не са можели да мислят,
кост
ите се отдръпнали назад и възникнал този нискочел череп.
Но ето че настанало време, когато този вид вода, тази слизеста форма на водата е изчезнала.
Хората вече не са можели да мислят, костите се отдръпнали назад и възникнал този нискочел череп.
И едва по-късно той отново е израснал - по цяла Европа и Америка - и възникнало високото чело. Така че трябва да кажем: тези атланти, тези древни атланти са имали водниста глава с много високо чело, а след това станало така, че то отстъпило назад, превръщайки се първо в ниско чело, което малко по малко отново израснало и станало високо чело. Това време било междинно; тогава хората били като неандерталския човек или като тези, които намират при разкопките в Южна Франция или в Югославия. Това е човекът на преходния период, човек, който е живял, когато в крайбрежните области почвата постепенно се е спускала. Тези хора, които разкопават днес в Южна Франция, не са били хора от ранната епоха, те са по-късни хора!
към текста >>
Така стигаме до факта, че някога хората са живеели на нивото на животните и после са се усъвършенствали до днешното състояние, но преди днешното поколение хора с неговите твърди
кост
и да се появи на Земята, е имало друго поколение хора, които имали преимуществено хрущяли и са имали някога висока култура и цивилизация.
Тези рисунки са едновременно и разумни, но в други отношения, и неловки. С какво може да се обясни това? Само с това, че първо са живели хората с високите, още воднисти чела, че те вече са имали особено изкуство и вероятно са можели даже да направят много повече, отколкото ние днес. После всичко това е угаснало. И това, което намират тук, в пещерите, са последните остатъци от умения на хората, които още не са стигнали до упадък.
Така стигаме до факта, че някога хората са живеели на нивото на животните и после са се усъвършенствали до днешното състояние, но преди днешното поколение хора с неговите твърди кости да се появи на Земята, е имало друго поколение хора, които имали преимуществено хрущяли и са имали някога висока култура и цивилизация.
Там, където днес се намира море, някога е имало високоразвита цивилизация.
към текста >>
Ето защо
кост
ите на птиците вътре са пълни с въздух.
Виждате ли, вече съм ви казвал, че птиците в древните епохи също са били по-различни, отколкото днес. Птиците са били такива, че някога те изцяло са се състояли от въздух, всичко останало се е формирало едва по-късно.
Ето защо костите на птиците вътре са пълни с въздух.
Тези птици са били някога животни, които са се състояли само от въздух, но този въздух е бил плътен. И днешните птици са образували своите пера и т. н. едва тогава, когато е възникнал нашият сегашен въздух. Представете си, че днешните птици - в действителност те нямат това, но ние можем да си го представим - биха имали училища, биха имали култура. Това би трябвало да изглежда съвсем иначе, отколкото при нас сега!
към текста >>
Трябва да си представите, че не им е било нужно всичко това, което се явява мускули и
кост
и.
На следващия ден става същото; но при това вашето тяло се подменя. То се подменя напълно в течение на седем години. Господа, на нас ни е необходимо това вече втвърдено тяло, за да можем отново и отново да пресъздаваме този нов човек. Но предишните хора не са притежавали такива твърди тела. Изхождайки от своята собствена душа, те са били способни така да подреждат това, което са поемали, че то е приемало този съществувал в миналото човекообразен вид.
Трябва да си представите, че не им е било нужно всичко това, което се явява мускули и кости.
Те са можели по душевен начин така да формират приетата храна, че тя приемала вид, подобен на човек. Може да се гарантира, че това е било именно така. Посредством своя дух човек е овладявал материята, веществото, и е изграждал своя облик, макар и значително по-фин. Той е представлявал някакъв човекоподобен реещ се облак. Последното присъства и днес, макар днес да са необходими също така кости и мускули.
към текста >>
Последното присъства и днес, макар днес да са необходими също така
кост
и и мускули.
Трябва да си представите, че не им е било нужно всичко това, което се явява мускули и кости. Те са можели по душевен начин така да формират приетата храна, че тя приемала вид, подобен на човек. Може да се гарантира, че това е било именно така. Посредством своя дух човек е овладявал материята, веществото, и е изграждал своя облик, макар и значително по-фин. Той е представлявал някакъв човекоподобен реещ се облак.
Последното присъства и днес, макар днес да са необходими също така кости и мускули.
В действителност днес ние, приемайки храната, продължаваме същото; човек някога е бил толкова фин, колкото фино днес е намиращото се в нас, когато ядем.
към текста >>
Следователно, ако кажа: някога човек е бил въздухоподобен, преди да се втвърди и кристализира благодарение на своите
кост
и, няма да кажа нищо, което не съществува и днес.
Човек вдишва въздух; първо той се намира навън, а веднага след това - вътре. Чрез кръвта въздухът се разпространява по целия организъм; и днес още възниква този въздушен човек, на което, както виждате, способства човекът като цяло! Възниква въздушният човек.
Следователно, ако кажа: някога човек е бил въздухоподобен, преди да се втвърди и кристализира благодарение на своите кости, няма да кажа нищо, което не съществува и днес.
Всеки път, когато вдишвате, създавате този въздушен човек. В предишните епохи е бил само този въздушен човек, а твърдите, плътни, земни съставни негови части едва са започвали да се изработват.
към текста >>
251.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство
GA_354 Сътворението на света и човека
Защото от главата изхождат силите, които например даряват човешкото тяло с
кост
и.
Не краката, а именно главата е родствена на Земята. Когато човек, бидейки в майчиното тяло, започва да става човек, той първо е почти само една глава. Той започва да се развива от главата. Главата се образува в съответствие с целия космос, но също така и в съответствие със Земята. И главата се нуждае главно от соли.
Защото от главата изхождат силите, които например даряват човешкото тяло с кости.
Всичко, което прави човека твърд, води началото си в образуването на главата. Докато самата глава е още мека, както в майчиното тяло, тя още не може да съдейства за нормалното образуване на кости. Едва когато самата глава става все по-твърда, тя отдава сили на тялото и ги отдава, за да могат човекът и животното да формират нещо твърдо, главно кости. Оттук вече виждате, че на човека му е нужен корен, имащ родство със Земята и съдържащ соли - защото за образуването на кости са необходими соли, костите се състоят от калциев карбонат и фосфати; те се състоят от соли, - оттук виждате, че коренът е нужен за обезпечаване на човешката глава.
към текста >>
Докато самата глава е още мека, както в майчиното тяло, тя още не може да съдейства за нормалното образуване на
кост
и.
Той започва да се развива от главата. Главата се образува в съответствие с целия космос, но също така и в съответствие със Земята. И главата се нуждае главно от соли. Защото от главата изхождат силите, които например даряват човешкото тяло с кости. Всичко, което прави човека твърд, води началото си в образуването на главата.
Докато самата глава е още мека, както в майчиното тяло, тя още не може да съдейства за нормалното образуване на кости.
Едва когато самата глава става все по-твърда, тя отдава сили на тялото и ги отдава, за да могат човекът и животното да формират нещо твърдо, главно кости. Оттук вече виждате, че на човека му е нужен корен, имащ родство със Земята и съдържащ соли - защото за образуването на кости са необходими соли, костите се състоят от калциев карбонат и фосфати; те се състоят от соли, - оттук виждате, че коренът е нужен за обезпечаване на човешката глава.
към текста >>
Едва когато самата глава става все по-твърда, тя отдава сили на тялото и ги отдава, за да могат човекът и животното да формират нещо твърдо, главно
кост
и.
Главата се образува в съответствие с целия космос, но също така и в съответствие със Земята. И главата се нуждае главно от соли. Защото от главата изхождат силите, които например даряват човешкото тяло с кости. Всичко, което прави човека твърд, води началото си в образуването на главата. Докато самата глава е още мека, както в майчиното тяло, тя още не може да съдейства за нормалното образуване на кости.
Едва когато самата глава става все по-твърда, тя отдава сили на тялото и ги отдава, за да могат човекът и животното да формират нещо твърдо, главно кости.
Оттук вече виждате, че на човека му е нужен корен, имащ родство със Земята и съдържащ соли - защото за образуването на кости са необходими соли, костите се състоят от калциев карбонат и фосфати; те се състоят от соли, - оттук виждате, че коренът е нужен за обезпечаване на човешката глава.
към текста >>
Оттук вече виждате, че на човека му е нужен корен, имащ родство със Земята и съдържащ соли - защото за образуването на
кост
и са необходими соли,
кост
ите се състоят от калциев карбонат и фосфати; те се състоят от соли, - оттук виждате, че коренът е нужен за обезпечаване на човешката глава.
И главата се нуждае главно от соли. Защото от главата изхождат силите, които например даряват човешкото тяло с кости. Всичко, което прави човека твърд, води началото си в образуването на главата. Докато самата глава е още мека, както в майчиното тяло, тя още не може да съдейства за нормалното образуване на кости. Едва когато самата глава става все по-твърда, тя отдава сили на тялото и ги отдава, за да могат човекът и животното да формират нещо твърдо, главно кости.
Оттук вече виждате, че на човека му е нужен корен, имащ родство със Земята и съдържащ соли - защото за образуването на кости са необходими соли, костите се състоят от калциев карбонат и фосфати; те се състоят от соли, - оттук виждате, че коренът е нужен за обезпечаване на човешката глава.
към текста >>
252.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето
GA_354 Сътворението на света и човека
Това, което получаваме със солите, постъпва в цялата глава и от него ние след това образуваме необходимото за нашите
кост
и.
Собственият си белтък ние сами изработваме; от чуждия белтък използваме само въглерода. Собствена мазнина ние също изработваме самостоятелно. Обаче за тази мазнина използваме - макар и съвсем малко - част от този азот, който приемаме при храненето. Следователно работата стои така, че и белтъка, и мазнината произвеждаме самостоятелно. Само това, което получаваме от картофите, бобовите и зърнените култури, се разпространява по тялото, но полученото от картофите и зърнените култури преминава не в цялото тяло, а можем да кажем, че достига едва до долната част на главата.
Това, което получаваме със солите, постъпва в цялата глава и от него ние след това образуваме необходимото за нашите кости.
към текста >>
Ние получаваме от растенията само това, което отива в
кост
ите на човека.
Виждате ли, за много дълъг период хората са осъзнали: нормален тор е това, което ние получаваме от кошарите, от оборите на кравите и т. н.; нормален тор е този, който се изработва в рамките на самото стопанство. Но в ново време, когато всичко стана материалистично, хората казаха: тези неща може да се направят така; да се види какви вещества се съдържат в тора, а след това да се вземат тези вещества от минералното царство и да се получи минерален тор. Виждате ли, господа, използването на минерални торове означава, че внасяме в почвата само соли. По такъв начин само корените стават по-силни.
Ние получаваме от растенията само това, което отива в костите на човека.
При това не извличаме от растенията истински белтък. Поради това растенията, всички наши зърнени култури от някое време страдат от недостиг на белтък! И този недостиг ще се задълбочава, ако хората не преминат отново към нормално торене.
към текста >>
253.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите
GA_354 Сътворението на света и човека
Но, господа, неотдавна ви описвах, че и Земята някога се е намирала в такова състояние, когато минералното, твърдото, едва е започвало да се образува, когато са живеели чудовищни животни, които обаче още не са имали твърди
кост
и.
Трябва да се замислите над това, че Марс съвсем не е като Земята. Вече ви казах: твърдото - в смисъла, в който то е на Земята - на Марс въобще го няма.
Но, господа, неотдавна ви описвах, че и Земята някога се е намирала в такова състояние, когато минералното, твърдото, едва е започвало да се образува, когато са живеели чудовищни животни, които обаче още не са имали твърди кости.
Ако вземем Марс днес, този
към текста >>
Следователно там има такива живи същества, такива животни, каквито някога е имало на Земята; и хората, които ги има на Марс, са също такива, каквито някога са били на Земята: още без
кост
и - както ви описвах това относно предходното състояние на Земята.
Марс се намира сега в състояние, приличащо на това, което е имала по-рано Земята.
Следователно там има такива живи същества, такива животни, каквито някога е имало на Земята; и хората, които ги има на Марс, са също такива, каквито някога са били на Земята: още без кости - както ви описвах това относно предходното състояние на Земята.
За това може да се узнае. Само че по начина, привичен за съвременната естествена наука, за това не може да се научи; но все пак такова знание е възможно. Така че можем да кажем: ако искаме да си представим какъв е Марс днес, да си представим каква е била Земята в ранната епоха, и ще получим външния вид на Марс.
към текста >>
254.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост
GA_354 Сътворението на света и човека
То е било отделено така, че цялото тяло с изключение на малка част, на
кост
ната тъкан и т.
След това се е използвало седем-осем години и сега го отделяте. А лющещите се люспички, които днес падат, също на свой ред се явяват това, което сте изяли преди седем-осем години. Но сега, господа, замислете се ето над какво. Когато гледате тялото, което имате сега, посредством което седите тук, ако бяхте седели тук преди седем или осем години, това би било съвсем друго тяло! Защото всичко, което тогава сте имали в себе си, се е отложило в кожните люспички, било е изрязано като нокти, подстригано с косата, отделено навън чрез потта.
То е било отделено така, че цялото тяло с изключение на малка част, на костната тъкан и т.
н., в течение на седем-осем години напълно се е обновило. Запитайте се, възниква ли мислене от това, че тялото постоянно се изгражда, или от това, че тялото се разрушава? Това е важно! Представете си, че имате в тялото си нещо, вследствие на което се осъществява твърде интензивен процес на изграждане, на съзидание; по-просто казано, ако сте изпили една излишна чашка или даже не една - повечето понасят това, - ако сте прехвърлили мярката, която можете да изпиете. Какво става тогава, господа?
към текста >>
НАГОРЕ