Търсене в текстове за 'Колебание'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 39 резултата от 37 текста с точна фраза : 'Колебание'.

1. 03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ . GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

МЕРК остана постоянно в колебание.
МЕРК остана постоянно в колебание. На 13 февруари 1785 година Гьоте му изпраща една изпъкнала горна челюст от човек и от Трихекус и му дава опорни точки, за да може да разбере нещата. От писмото на Гьоте от 8 април изглежда, че Мерк е бил някак си спечелен. Но скоро той отново променя своето мнение, защото на 11 ноември 1788 година пише на Зьомеринг*(*Писма на знаменити съвременници до Зьомеринг, стр. 293.): "Както чувам, даже вик Д,азюр е приел така нареченото Гьотево откритие в своя труд."
към текста >>

2. ЕПИЛОГ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Днес те без колебание се съгласили с онези, които търсят духа като факт не в корена на природата, а в нейния плод.
Това, което те още не можеха да сторят, а именно да осветят и фактите на природата със светлината, която беше изгряла за тях, това несъмнено би било техен копнеж, ако тази естествена наука би съществувала по тяхно време. Те не можаха да сторят това; защото никаква геология, никаква "естествена история на сътворението" не им разказва за процесите в природата. Само Библията им разказваше по свой начин за такива процеси. Ето защо, доколкото им е било възможно, те са търсили Духа там, където той единствено може да бъде намерен: Във вътрешността на човека. Днес те биха разполагали със съвършено други средства отколкото през тяхната епоха, за да покажат, че един съществуващ в достъпна за сетивната форма дух може да бъде намерен само в човека. Днес те без колебание се съгласили с онези, които търсят духа като факт не в корена на природата, а в нейния плод. Те биха допуснали, че духът в сетивно тяло е резултат на развитието, и че подобен дух не може и не трябва да се търси на по-ниските степени на развитието. Те биха разбрали, че при раждането на духа в организма не е царувала една "мисъл на сътворението", както такава една мисъл не е направила маймуната да произлезе от двуутробните животни.
към текста >>

3. ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО GA_9 Теософия

Ако някакво лично чувство се опита да внесе в мислите му объркване или нещо друго, той трябва де се намеси без колебание.
Сега вече не му е позволено случайното свързване на една мисъл с друга; връзката между тях трябва да съответствува на строгото съдържание в духовния свят. Преходът от една представа към друга също трябва да се ръководи според тези строги закони. Като мислещо същество, човекът сам трябва да бъде, така да се каже, едно постоянно отражение на тези мисловни закони. В своето мислене той не бива да допуща нищо, което не произтича от тези закони. Ако му хрумне някаква привлекателна идея, която смущава неговото закономерно и подредено мислене, той трябва да я отстрани веднага. Ако някакво лично чувство се опита да внесе в мислите му объркване или нещо друго, той трябва де се намеси без колебание.
към текста >>

4. 07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Да гледаш спокоен една опасност право в лицето да преодоляваш без колебание всевъзможни трудности и пречки: ето част от задълженията на окултния ученик.
Окултният ученик сам трябва да търси подходящи възможности за изграждането на тези добродетели. В окултните школи те са предмет на систематично обучение. Обаче тъкмо в това отношение самият живот е превъзходна окултна школа, може би най-добрата от всички. Да гледаш спокоен една опасност право в лицето да преодоляваш без колебание всевъзможни трудности и пречки: ето част от задълженията на окултния ученик.
към текста >>

5. 08. ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Всеки миг на колебание само би доказал неговата незрялост.
Човек или се проваля в първите две изпитания, или тържествува също и тук. Сега единствено необходимо е да се ориентира бързо в самия себе си. Защото сега той трябва да намери своя "висш Аз" в най-истинския смисъл на думата. Той трябва да решава бързо и да се вслушва във всяко от загатванията на Духа. Тук няма време за размишление, съмнение и т. н. Всеки миг на колебание само би доказал неговата незрялост. Смело трябва да преодолее той всичко, което му прегражда пътищата към Духа. Сега той трябва да утвърждава не друго, а присъствието на духа. Тъкмо това е качеството, към което ученикът е устремен в този период в неговото развитие. Всички повърхностни мотиви за действие и мислене, с което човек е свикнал от по-рано, сега отпадат. За да не изпадне в бедствие, той трябва да открие в самия себе си единствената и здрава опорна точка.
към текста >>

Ако човек се ориентира бързо, ако може да взема бързи, точни и спокойни решения дори и ако само секунди колебание биха улеснили вече връхлитащото нещастие, и ако тази способност за бързи решения е превърната в трайна черта от характера, той е несъзнавано узрял за третото "изпитание".
Нито един от читателите на тези редове не трябва да изпада в антипатия спрямо непрекъснатото връщане към самия себе си, без да е подробно запознат с по-нататъшния ход на нещата. Защото, ако устои в описаните изпитания, човек се издига до най-приказното щастие в живота си. И тук, както и в другите случаи, за мнозина обикновеният живот се превръща в истинско окултно обучение. За онези, които са стигнали дотам, че могат да вземат бързи решения и да се изправят съвършено спокойни пред внезапно възникващите трудности от всякакъв род, животът е вече е една разновидност на окултното обучение. Най-благодатните ситуации са онези, при които адекватното поведение е невъзможно без светкавичната бързина на решението. Ако човек се ориентира бързо, ако може да взема бързи, точни и спокойни решения дори и ако само секунди колебание биха улеснили вече връхлитащото нещастие, и ако тази способност за бързи решения е превърната в трайна черта от характера, той е несъзнавано узрял за третото "изпитание". Защото сега съществено е да изградим в себе си безусловно присъствие на духа.
към текста >>

6. 14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Тук не става дума за едно външно овладяване на неспокойствието, а да избегнем постоянните колебание в мислите, в намеренията и в телесното здраве.
И доколкото дълбокият сън е обхванат от просветление денем сетивният живот направляван от общовалидните космически закони действува уравновесяващо върху душата. Ето защо е така необходимо будният живот на окултният ученик да бъде нормален и здрав във всяко отношение. Колкото повече се стреми да отговори на вътрешните изисквания за здравословно поддържане на тяло, душа и Дух, толкова по-добре е за него Жалко ще бъде, ако всекидневният живот му се отразява възбуждащо или подтискащо, причинявайки колебания във вътрешния му душевен живот. Той е длъжен да издири всичко, което подпомага неговите сили и способности, осигурявайки му хармоничен и здрав живот в околната среда. Обратно, трябва да избягва всичко, което руши тази хармония, внасяйки в живота му неспокойствие и припряност. Тук не става дума за едно външно овладяване на неспокойствието, а да избегнем постоянните колебание в мислите, в намеренията и в телесното здраве. Всичко това е по-трудно постижимо за окултния ученик, отколкото за обикновения човек. Защото висшите изживявания, които изпълват живота му, променят и цялото му същество. И ако всред тях има нещо нередно, сътресенията ще го дебнат от всички страни и при първа възможност ще го изхвърлят от верният път. Ето защо окултният ученик не бива да пренебрегва нищо, което би му позволило да упражнява постоянен и пълен контрол над цялото си същество. Никога не трябва да губи присъствие на Духа, а да обхваща със спокоен и ясен поглед всички изненади в живота.
към текста >>

7. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

Причината е там, че всеки човек, чийто вътрешен живот по навик се определя от външните впечатления, веднага изпада в колебание и пълна несигурност, когато трябва да разгърне в себе си и душевен живот, при който е отхвърлена всякаква връзка с външния свят.
В началото за ученика никак не е лесно да разбере докрай как трябва да постъпва при този род упражнения. Причината е там, че всеки човек, чийто вътрешен живот по навик се определя от външните впечатления, веднага изпада в колебание и пълна несигурност, когато трябва да разгърне в себе си и душевен живот, при който е отхвърлена всякаква връзка с външния свят. Относно упражненията, водещи към Инспирация, ученикът трябва да е наясно, и то в много по-голяма степен отколкото при постигането на Имагинациите: той е длъжен да ги предприема, само когато наред с тях вземе и всички предварителни мерки за укрепването на разсъдъчната способност, чувствата и характера. Ако изпълни тези предварителни мерки, той получава двоен резултат. Първо, чрез упражненията, той няма да изгуби равновесието на своята личност в акта на свръхсетивното виждане; второ, наред с това той ще постигне способността действително да изпълнява изискванията на тези упражнения. Те ще ни се струват трудни само дотогава, докато постигнем точно определено състояние на душата, точно определени чувства и емоции. Разбиране и способност за упражненията, и то в скоро време, ще постигне този, който с търпение и постоянство развива в душата си подходящи качества за покълване на свръхсетивни познания.
към текста >>

8. Осма картина GA_14 Четири мистерийни драми

със колебание и с неохота
със колебание и с неохота
към текста >>

9. СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА GA_18_1 Загадки на философията

Докато хората още можеха да мислят, че в природата тече нещо от това, което бива изживявано непосредствено също и в човека, те можеха без колебание да се чувстват оправдани, да оставят мислите да говорят върху природните процеси.
Така човешката душа се поставя вън от природата, застава на самата себе си. Докато хората още можеха да мислят, че в природата тече нещо от това, което бива изживявано непосредствено също и в човека, те можеха без колебание да се чувстват оправдани, да оставят мислите да говорят върху природните процеси. Образът на природата, които хората си изграждат в по-ново време, принуждава човешкото себесъзнание да се чувства мисълта вън от природата и по този начин да и придаде една стойност, която тя добива чрез нейната собствена сила.
към текста >>

10. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

Неговите усърдни проучвания върху животинския свят го доведоха в 1795 година дотам, "да може без колебание да твърди, че всички съвършени органически същества, между които виждаме рибите, земноводните, птиците, бозайниците и на върха на тези последните човека, всички са образувани според един първообраз, който само в неговите постоянни части клони повече или по-малко насам и нататък и ежедневно се развива и преобразява чрез размножение".
Друг път той се изказва върху това първично растение: То "става най-чудното създание на света, за което самата природа трябва да ми завиди. С този модел и ключа за него можем тогава да измислим още растения до безкрайност, които трябва да бъдат логически, т.е., които, макар и да не съществуват, въпреки това биха могли да съществуват и не само нещо като художествени или поетически сенки и схеми, а имат една вътрешна истинност и необходимост". Извиква: "дайте ми материя; от нея аз ще ви изградя един свят", защото съзира закономерната връзка на този свят, така и Гьоте казва тук: - С помощта на първичното растение /прарастението/ можем да измислим способни да съществуват растения до безкрайност, защото сме разбрали закона на раждането и развитието на същите. Това, което Кант искаше да счита валидно само за неорганичната природа, че можем да разберем нейните явления според необходими закони, това Гьоте разпростря за своето откритие на прарастението, той прибавя: "Същият закон може да бъде приложен върху всичко останало живо". И Гьоте действително го приложи. Неговите усърдни проучвания върху животинския свят го доведоха в 1795 година дотам, "да може без колебание да твърди, че всички съвършени органически същества, между които виждаме рибите, земноводните, птиците, бозайниците и на върха на тези последните човека, всички са образувани според един първообраз, който само в неговите постоянни части клони повече или по-малко насам и нататък и ежедневно се развива и преобразява чрез размножение". Следователно и в схващането на природата Гьоте стои в пълна противоположност на Кант. Този последният нарече една рискована "авантюра на разума", ако този разум би искал да предприеме да обясни живите същества според тяхното раждане. Той счита човешката познавателна способност за негодна за една такова обяснение. "Разумът държи безкрайно много на това, да не остави да отпадне механизмът на природата в нейните произведения и в обясненията на тези произведения да не отмине незабелязано този механизъм; защото без него не може да бъде постигнато никакво схващане, никакво вникване в природата на нещата. Когато някой веднага ни признава: Че един най-висш Архитект е създал непосредствено формите на природата такива, каквито те са от край време, или който ги е предопределил да се образуват непрестанно според същия образец, с това нашето познание на природата ни най-малко не е подпомогнато; понеже ние никак не познаваме начина по който работи онова същество и неговите идеи, които трябва да съдържат принципите на възможността на природните същества, и не можем изхождайки отгоре от него да обясним природата".
към текста >>

11. БОРБАТА ЗА ДУХА GA_18_2 Загадки на философията

Едно общо верижно свързване: Не в проста линейна посока, а в преплетена като мрежа тъкан, след по-висше развитие или атрофиране на определени органи, след многостранна колебание в надмощието на частите, се представя постепенно на изследващото разбиране на природата... Изучаването на общото природознание събужда някакси органи в нас, които дълго време са дрямали.
Този човек, който стоеше на висотата на естествонаучното образование на своето време, говори за своето доверие в едно естественонаучно разглеждане на света: "Моята увереност се основава на блестящото състояние на самите естествени науки: Богатството на които не е вече пълнотата, а верижното свързване на наблюдаваното. Общите резултати, които вдъхват интерес на всеки образован ум, са се умножили по един чудесен начин от края на 18-то столетие насам. Фактите са вече налице по-малко изолирано; пропастите между съществата се запълват. Това, което в един по-тесен кръг, в нашата близост, оставаше дълго време необяснимо за изследователския дух, се запълва с наблюдения, които са били направени в изследването на най-отдалечените области. Растителни и животински форми, които дълго време се явяваха изолирани, се подреждат едни до други чрез новооткрити средни звена или чрез преходни форми. Едно общо верижно свързване: Не в проста линейна посока, а в преплетена като мрежа тъкан, след по-висше развитие или атрофиране на определени органи, след многостранна колебание в надмощието на частите, се представя постепенно на изследващото разбиране на природата... Изучаването на общото природознание събужда някакси органи в нас, които дълго време са дрямали. Ние влизаме в едно вътрешно общение с външния свят". Самият Хумболдт довежда в "Космос" описанието на природата само до вратата, която отваря достъпа до светогледа. Той не се стреми да свърже изобилието от явление чрез общи идеи за природата; той подрежда нещата и фактите едни до други по един естественосъобразен начин, както това "отговаря на изцяло обективната насока на неговия начин на мислене и чувстване".
към текста >>

12. ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Въобще всяко понятие изпада в колебание, ако трябва да приемем, че типовете, които от много хилядолетия насам съществуват на нашата планета, и особено нашият собствен човешки тип са още изменяеми за винаги.
На онези, които бяха свикнали с един идеалистичен начин на мислене не беше никак лесно да схванат това реформирано понятие за развитието. Произлезлият от школата на Хегел извънредно остроумен и тънък дух Фридрих Теодор Вишер пише след 1874 година в една статия: "Еволюцията е едно развиване от един зародиш, който напредва от опит на опит, докато формата, която е било заложена като възможност в зародиша, е станала действителна, след това обаче спирайки запазва намерената форма като трайна. Въобще всяко понятие изпада в колебание, ако трябва да приемем, че типовете, които от много хилядолетия насам съществуват на нашата планета, и особено нашият собствен човешки тип са още изменяеми за винаги. Тогава ние не можем да уповаваме в нашата душа на никаква опора за нашите мисли, за законите на нашето мислене, за нашите чувства, за нашите идеални образи на фантазията, които все пак не са нищо друго освен пречистващи копия на формите на позната нам природа; не можем да намерим здрава опора за нашата душа по отношение на нищо от гореизброеното. Всичко е поставено под въпрос". А на друго място в същата статия четем: "Ще ми бъде например още винаги малко трудно да вярвам, че ние получаваме очите от виждането, ушите от чуването. Необикновената тежест, която се придава на подбора, аз също не мога да разбера".
към текста >>

13. 34. 3. Продължение на второто съзерцание: Пречки и съдействие за силите на Михаел при изгрева на епохата на съзнателната душа GA_26 Мистерията на Михаил

В областта на култа, започвайки от Уйклиф в Англия /15-ия век/ в Бохемия в широки области на човешкото религиозно изживяване се получи едно колебание в едно такова централно учение, каквото е това за причастието.
В областта на култа, започвайки от Уйклиф в Англия /15-ия век/ в Бохемия в широки области на човешкото религиозно изживяване се получи едно колебание в едно такова централно учение, каквото е това за причастието. В причастието човек можеше да намери своята връзка с духовния свят, който му бе отворен от Христа, защото можеше да се съедини в своето същество с Христа така, че фактът на сетивното съединение беше едновременно духовен факт.
към текста >>

14. XXXV. За книги, лекции и публичното им въздействие GA_28 Моят жизнен път

Оттам стана възможно, когато упреците в тази насока станаха твърде настойчиви, без колебание да се откажем от указанията да разпространяваме тези издания само сред кръга на членовете.
В тях никога не е казвано нещо, което да не е най-чист резултат от развиващата се антропософия. И дума не може да става за някаква отстъпка в полза на предубеждения или предчувствия на членовете на Обществото. Който чете тези частни издания, може в най-пълен смисъл да ги приеме за това, което има да каже антропософията. Оттам стана възможно, когато упреците в тази насока станаха твърде настойчиви, без колебание да се откажем от указанията да разпространяваме тези издания само сред кръга на членовете. Трябва само да се има предвид, че в непрегледаните от мен записки е възможно да има грешки.
към текста >>

15. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Така бе възможно без никакво колебание – когато оплакванията в това направление станаха настоятелни – да се отклоним от обичая си да раздаваме този материал само на членове.
Обаче нищо никога не бе казано, което да не е единствено резултат на моя пряк опит, в изграждането на антропософията. Не може и да става дума за съгласуване с предубежденията и предпочитанията на членовете. Всеки, който чете тези частно отпечатани лекции, може да ги възприема като представляващи антропософията в пълен смисъл. Така бе възможно без никакво колебание – когато оплакванията в това направление станаха настоятелни – да се отклоним от обичая си да раздаваме този материал само на членове. Но трябва да се има предвид, че понякога се появяват погрешни пасажи в тези лекторски доклади, непрегледани от мен.
към текста >>

16. Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Оттам стана възможно, когато упреците в тази насока станаха твърде настойчиви, без колебание да се откажем от указанията да разпространяваме тези издания само сред кръга на членовете.
В тях никога не е казвано нещо, което да не е най-чист резултат от развиващата се антропософия. И дума не може да става за някаква отстъпка в полза предубеждения или предчувствия на членовете на Обществото. Който чете тези частни издания, може в най-пълен смисъл да ги приеме за това, което има да каже антропософията. Оттам стана възможно, когато упреците в тази насока станаха твърде настойчиви, без колебание да се откажем от указанията да разпространяваме тези издания само сред кръга на членовете. Трябва само да се има предвид, че в непрегледаните от мен записки е възможно да има грешки.
към текста >>

17. 12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Ако дори и само за миг ние сме убедени, че можем да назовем Съществото, действуващо в Христос, с някакво друго име, бихме го сторили без колебание; за нас е важна истината, а не нашите предпочитания, защото ние непрекъснато се прераждаме в рамките на един или друг народ, в една или друга географска област.
Обаче ние искаме да разберем Христос по такъв начин, че да съединим нашето разбиране как то с досегашната, така и с бъдещата еволюция на човечеството. За нас е напълно ясно: Ние стигаме до познание за Христос не чрез текстове и документи, които отричат Христос, а само чрез онези източници, които съзнателно носят в себе си живото присъствие на самия Христос. Ние сме сигурни и в друго: когато в наш, точен и християнски смисъл говорим на другите народи, които отричат Христос, за Вишва Карман или за Аура Маздао, те ни разбират, дори и без да им натрапваме някакви имена, така че те се издигат до разбирането за Христос сами и без ничия помощ. Ние съвсем не искаме да им натрапваме името Христос. Като окултисти, а не само като антропософи, ние знаем, че когато става дума за свръхсетивни Същества, имената не са толкова важни. Ако дори и само за миг ние сме убедени, че можем да назовем Съществото, действуващо в Христос, с някакво друго име, бихме го сторили без колебание; за нас е важна истината, а не нашите предпочитания, защото ние непрекъснато се прераждаме в рамките на един или друг народ, в една или друга географска област. Обаче и никому не бихме позволили да ни убеждава, че Христос може да бъде разбран с неподходящи средства, които сами са се лишили от Христовото присъствие; подобни опити са обречени. Христос може да бъде намерен и в другите народи, обаче той трябва да бъде търсен с онези средства, които произтичат от самия него.
към текста >>

18. Шеста лекция, 20 Септември GA_139 Евангелието на Марко

И Христос трябва да отхвърли от душата си всяко колебание, произтичащо от спазването на човешките закони.
Нека за миг да си представим този световноисторически размисъл, обхванал Христовата душа: Ето, сега аз обхващам с поглед цялата еволюция на човечеството. Обаче нейните закони ми забраняват да говоря за смъртта и Възкресението, за свещената Мистерия на посвещението. Не! Боговете ме изпратиха на Земята, за да разкрия тази Мистерия. Аз не бива да се ръководя от това, което казват хората; аз трябва да се ръководя от това, което казват Боговете. -Ето, тъкмо в този момент у Христос възниква решението да разбули Мистериите. И Христос трябва да отхвърли от душата си всяко колебание, произтичащо от спазването на човешките закони. Далеч от мен, нерешителност! Нека в мен да прозвучи решението: Да изнеса пред очите на цялото човечество всичко онова, което досега се разиграваше в дълбините на Мистериите! И Христос се обръща към собствената си нерешителност, към собствените си колебания и казва: „Далеч от мен! “ и започва да изпълнява онова, заради което неговият Бог го беше изпратил на Земята.
към текста >>

19. Съдържание GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Ето защо можем да изходим без колебание... от разпореждането, тези издания да бъдат разпространявани само между членовете на Антропософското Общество.
Върху характера на тези частни печатни издания Рудолф Щайнер се изказва в своята автобиография "Пътят на моя живот" по следния начин: "Съдържанието на тези печатни издания бяха замислени като съобщения непредназначени за печатане…. Никъде не е казано ни най-малко нещо, което да е най-чист резултат на изграждащата се Антропософия... Който чете тези частни печатни издания, може да ги счита в най-пълния смисъл като това, което Антропософията има да каже. Ето защо можем да изходим без колебание... от разпореждането, тези издания да бъдат разпространявани само между членовете на Антропософското Общество. Трябва само да се има предвид, че в непрегледаните от мене издания могат да се намерят някои грешки.
към текста >>

20. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Не че състоянията преминават от само себе си като бодърстването в сън, а след като човек повече или по-малко дълго време е живял в метаморфозирането, той усеща в себе си потребността отново да изживее себе си, като че ли да разгърне обратното колебание на махалото на елементарния живот.
Но би било неправилна представа да се мисли, че редуването на способността за превръщане и укрепеното чувство за Аз в елементарния свят става по такъв начин, сякаш регулирано от природните закони, като бодърстването и съня във физическо-сетивния свят. За ясновиждащото съзнание – а само за него това е възприемаемо – всичко тук е своеволно. Не че състоянията преминават от само себе си като бодърстването в сън, а след като човек повече или по-малко дълго време е живял в метаморфозирането, той усеща в себе си потребността отново да изживее себе си, като че ли да разгърне обратното колебание на махалото на елементарния живот. Така по един много по-произволен начин от бодърстването и съня във физическо-сетивния свят се редуват способността за превръщане и животът в себе си с укрепнало самочувствие в елементарния свят. Да, съзнанието може да стигне до това, че сякаш благодарение на еластичността на това съзнание при определени предпоставки двете състояния да са налични едновременно, така че човек, от една страна, в известна степен да метаморфозира и все пак да удържа известни части от душата си и да почива в себе си. В елементарния свят, което в сетивно-физическия свят не би било от полза за душевния живот, може по едно и също време да се бодърства, и да се спи. Така виждаме, че и в този елементарен свят е необходимо колебанието на махалото на душевния живот, както във физическия свят са нужни бодърстването и сънят.
към текста >>

21. 4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Тези човешки стремежи подлежат на една осцилация, на едно колебание; и нищо не е по-вредно за човечеството, отколкото вярата в абсолютни идеали, защото то е в противоречие с реалния ход на космическата еволюция.
Ако се устремите към каквато и да е справедливост това е прекрасно; в хода навремето обаче, тя ще се превърне в неправда. На този свят няма нищо абсолютно. Тази е истината: На този свят абсолютни стойности не съществуват! Ето един човек, устремен към доброто; обаче в еволюцията на света, то се превръща в зло. Затова и стремежите трябва да бъдат постоянно обновявани. Тези човешки стремежи подлежат на една осцилация, на едно колебание; и нищо не е по-вредно за човечеството, отколкото вярата в абсолютни идеали, защото то е в противоречие с реалния ход на космическата еволюция.
към текста >>

22. Десета лекция, 4 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Именно в нашето отношение към хората ние живеем в постоянно колебание между изконните ни сили и луциферическата сила.
Те напълно се оправдават в общото стопанство на Духа, ако ми бъде позволено да употребя този филистерски израз. Тази луциферическа сила трябва да присъства в нас, защото ако се намирахме само в прогресиращия поток и развивахме съответна с природата и духа склонност към познание на всеки човек, бихме били опиянени от това познание за хората. Ние бихме се опили и не бихме могли по правилен начин да се върнем в себе си. Това е свързано с много тайни на битието, че в живота, собствено, няма нищо, което би водило до злото, до нещастието, ако се проследи до края. Това, което правомерно ни влече към другите хора, което ни стимулира да намираме другите хора в нас самите, би действало така, че ние бихме се опили в нашето познание за хората, ако постоянно го нямаше луциферическото жило, което отново и отново не ни дава да потънем, което отново и отново ни издига на повърхността и ни довежда до нас самите, и пробужда в нас интерес към самите себе си. Именно в нашето отношение към хората ние живеем в постоянно колебание между изконните ни сили и луциферическата сила. И този, който би казал, че би било по-разумно, ако човек би следвал само своята изконна сила и няма работа с луциферическата, той би трябвало да се съгласи и с това, че ако имаме везна с две блюда, той би се съгласил да отстрани едното и да тегли на везна с едно блюдо. Животът протича също в равновесни състояния, а не в абсолютно определени отношения. Това е то, което преди всичко може да се каже по отношение на вмешателството на луциферическото в човешкия живот: то завладява съзнанието, но така, че свръхсъзнателното се смесва със съзнанието.
към текста >>

23. Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Христос сам е трябвало да свърже своята мирова съдба с човечеството, за да не кривне то от предписания му път при това постоянно колебание на везната между Ариман и Луцифер.
Това още го е чувствал Юлиан Отстъпник и е вярвал, че може да бъде запазено от човека. Това е било негова заблуда, а също и негова велика трагедия. Развиващото се човечество вече не е можело да усеща своята личност в лъчите на физическото слънце. Това познание за личността човек е трябвало да добива сега по духовен път. Това, което външното слънце в пространството не е можело повече да дава, което вече не е можело да идва при човека отвън, е трябвало да се издигне от вътрешните дълбини на човека. Христос сам е трябвало да свърже своята мирова съдба с човечеството, за да не кривне то от предписания му път при това постоянно колебание на везната между Ариман и Луцифер. С пълна и дълбока сериозност трябва да се възприеме това, че Христос е слязъл от духовните висини при хората и е свързал своята съдба с тях. Какво означава това? Това означава следното: когато преди Мистерията на Голгота човек се е вглеждал в сетивния свят, в същото време той е виждал духовното. Вече съм изяснявал това с примера за слънчевия мироглед. Това било изгубено от хората.
към текста >>

24. Съдържание GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Ето защо можа също да се изходи без колебание от нареждането тези печатни издания да се разпространяват само между членовете на Антропософското Общество.
Никъде не е казано ни най-малко нещо, което да не е чист резултат на изграждащата се Антропософия. Който чете тези частни печатни издания, може да ги вземе в пълния смисъл като нещо, което Антропософията има да каже. Ето защо можа също да се изходи без колебание от нареждането тези печатни издания да се разпространяват само между членовете на Антропософското Общество. Ще трябва само да се приеме, че в непрегледаните от мене записи се намират грешки.
към текста >>

25. Съдържание GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Ето защо стана възможно без никакво колебание отпечатаните лекции само за разпространение всред членовете (на Антропософското Общество) да се четат и от други читатели, обаче, трябва да се примирим с факта, че може и грешки да има включени в тези бележки взети от записки, които аз допълнително не съм прегледал.
Никога нищо не е казано, което да не е до най-висока степен най-чист резултат на развиващата се Антропософия... Който чете тази частно издадена материя трябва да може да я възприеме в пълна смисъл съдържаща онова, което Антропософията има да каже. Ето защо стана възможно без никакво колебание отпечатаните лекции само за разпространение всред членовете (на Антропософското Общество) да се четат и от други читатели, обаче, трябва да се примирим с факта, че може и грешки да има включени в тези бележки взети от записки, които аз допълнително не съм прегледал.
към текста >>

26. 10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Обстоятелството, че по време на сън човек „губи“ своето съзнание, може да породи у нас известно колебание относно външните изразни форми на физическото и етерното тяло.
Това, което наричаме „астрално тяло“, се проявява най-общо казано в богатия диапазон на човешките чувства. По време на сън, както знаем, астралното тяло също е вън от физическия човек. Да, по време на сън, чувствата също потъват в плътния мрак на безсъзнанието. Обстоятелството, че по време на сън човек „губи“ своето съзнание, може да породи у нас известно колебание относно външните изразни форми на физическото и етерното тяло. Нека засега да не отговаряме на този въпрос. Ние имаме представа за човека най-вече благодарение на неговото физическо тяло. Етерното тяло, както се убеждаваме вече толкова години наред, може да се окаже недостъпно за хората, които по една или друга причина, пропускат да развият онази степен на свръхсетивното познание, която наричаме имагинация. Нека засега да оставим настрана физическото и етерното тяло. Нас ни интересува Азът, като изграден от елементите на волята, и астралното тяло, като изградено от елементите на чувствата.
към текста >>

27. Съдържание GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Ето защо без колебание можахме да изходим от решението... тези издания да бъдат разпространявани само между членовете на Антропософското Общество.
Никъде не е казано ни най-малко нещо, което да не е чист, най-чист резултат на изграждащата се Антропософия.... Който чете тези частни издания, може да ги счита в най-пълния смисъл като това, което Антропософията има да каже. Ето защо без колебание можахме да изходим от решението... тези издания да бъдат разпространявани само между членовете на Антропософското Общество. Трябва да се има обаче предвид, че в непрегледаните от мене издания се намират грешки.
към текста >>

28. 2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Начинът, по който например се строят машините, е твърде различен, според естеството на отделните машини; обаче всичко проявява тенденцията, несъвършените, промивните още машини да се превърнат постепенно в такива, които почиват на трептения: там, където нещо трепти, и където чрез трептения, чрез колебание, чрез периодично протичащи движения се постига ефектът на машината.
Начинът, по който например се строят машините, е твърде различен, според естеството на отделните машини; обаче всичко проявява тенденцията, несъвършените, промивните още машини да се превърнат постепенно в такива, които почиват на трептения: там, където нещо трепти, и където чрез трептения, чрез колебание, чрез периодично протичащи движения се постига ефектът на машината. Всичко се стреми към построяването на такива машини. Обаче когато някога тези машини ще бъдат построени в тяхното съвместно действие така, както хората могат да научат това от разпределението на хранителните средства в организма на кравата, тогава трептенията, които ще бъдат създадени върху земното кълбо чрез машините, тези малки трептения на Земята ще протичат така, че с това, което става на Земята, ще съзвучи, ще сътрепти онова, което се намира над Земята; тогава нашата планетна система ще сътрепти в нейните движения с нашата земна система, както една съответно настроена струна съзвучи, когато е поставена в трептение една друга струна намираща се в същото помещение.
към текста >>

29. Съдържание GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Ето защо без колебание... можахме първоначално да приемем една такава форма, тези печатни издания да се разпространяват само в кръга на членовете на Антропософското Общество.
Никъде в тях не е казано и до най-малка степен нещо, което да не е чист резултат на изграждащата се Антропософия... Който чете тези частни печатни издания, може да ги взема в пълния смисъл като това, което има да каже Антропософията. Ето защо без колебание... можахме първоначално да приемем една такава форма, тези печатни издания да се разпространяват само в кръга на членовете на Антропософското Общество. Трябва само да се има предвид, че в непрегледаните от мене издания могат да се намерят някои грешки.
към текста >>

30. 7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Когато ясновидецът се концентрира върху оцветението на човека, той възприема тогава едно непрестанно колебание на човека между побледняване и един вид изчервяване, което е едно по-висше изчервяване в сравнение с обикновеното изчервяване и което за ясновидеца преминава в един вид излъчване на топлина.
Тук става едно действително излизане на душата, едно преминаване към другия. Това е едно ясновиждане, което съществува винаги и навсякъде в живота. Този вид ясновиждане е свързано вътрешно с тайната на инкарната. Това забелязва ясновидецът, когато той се издига да най-трудния проблем на ясновидството: да възприема ясновиждащо инкарната. За обикновеното виждане инкарната има нещо спокойно, за ясновидецът вижда инкарната не като нещо завършено, той го възприема като едно средно състояние между други две. Когато ясновидецът се концентрира върху оцветението на човека, той възприема тогава едно непрестанно колебание на човека между побледняване и един вид изчервяване, което е едно по-висше изчервяване в сравнение с обикновеното изчервяване и което за ясновидеца преминава в един вид излъчване на топлина. Това са двете гранични състояния, между които се колебае оцветението на човека и в средата на които стои инкарнатът. За ясновидеца това се превръща в едно трептение насам и нататък. Чрез побледняването ясновидецът разбира, какъв е човекът във вътрешността, в душата и интелекта, а чрез изчервяването се познава, какъв е човекът като волево импулсивно същество, какъв е той в отношение с външния свят. Трепти това, което в по-висока степен се намери във вътрешния характер на човека.
към текста >>

31. 2. ВТОРИ СЕМИНАР. Щутгарт, 22.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Р.Щ.: Искам да обърна внимание на факта, че трудно да се справиш с меланхоличния темперамент, ако не се има предвид нещо, което почти винаги е налице: Меланхоликът е в едно видимо колебание; той смята, че собствените му преживявания засягат само него.
Р.Щ.: Искам да обърна внимание на факта, че трудно да се справиш с меланхоличния темперамент, ако не се има предвид нещо, което почти винаги е налице: Меланхоликът е в едно видимо колебание; той смята, че собствените му преживявания засягат само него. В момента, в който разбере, че и други хора имат същите или подобни преживявания в него става прелом, тъй като забелязва, че не само той е такава интересна индивидуалност, както си е мислил. Оставете го ясно да разбере: "Ти не си толкова необикновен, има много такива екземпляри, които преживяват едно или друго." По този начин силно се ограничават импулсите, които водят до меланхолия. Затова е добре да го занимавате преди всичко с биографии на велики личности. Той по-малко се интересува от външната природа, отколкото от отделната личност. Тези биографии трябва да се използват особено, за да се извади той от своята меланхолия.
към текста >>

32. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Но всички тези процеси, които трябва да настъпят, могат да преминат една определена граница, в известна степен да излязат извън средната зона на колебание.
прев.) и със склерозата. Склерозата, а също така и вкостеняването всъщност предизвикват процеси, имащи своето противоположни процеси още преди зачатието. Като органични формообразуващи процеси, по съвсем нормален начин, те противодействуват на това, което преди зачатието действува в човека под формата на процеси на разпрашаване, процеси на разширение. Изключително важно е да разберем това. Процесът на склероза не би могъл да бъде овладян, ако не бъде свързан по този начин с извънтелурическото, а също и доколкото той възниква в човека още със самото раждане или дори със зачатието, и ако не бъде отнесен към един извън човешки и извънземен процес, разположен преди зачатието. Но всички тези процеси, които трябва да настъпят, могат да преминат една определена граница, в известна степен да излязат извън средната зона на колебание. Процеси, като склерозирането и осификацията представляват в известна степен отклонение от средното положение, защото те могат да излязат извън границите, могат да станат твърде силни. тогава те се появяват под съвсем друга форма. Отначало те се проявяват под формата на диспозиция(предразположение бел. прев.). Всъщност в диспозицията трябва да търсим много съществени неща от същността на човека. Когато това, което в лицето осификацията и склерозата е нормално, и което се проявява абнормно в своята собствена област едва в хода на живота, когато то отскочи в противоположната страна, при което този процес протича вече не в неговата си област, а в други системи от органи, тогава възниква нещо, което е огледален болестен образ на явление от преди зачатието и което виждаме пред себе си под различните форми на карциномните (ракови бел.
към текста >>

33. Рудолф Щайнер за публикуването на записи на лекциите GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Затова стана възможно без колебание да се откажем от указанията да разпространяваме тези издания само сред кръга на членовете, когато упреците в тази насока станаха твърде настойчиви.
В тях няма нищо, което да не е най-чист резултат от развиващата се антропософия. И дума не може да става за някакви отстъпки в полза на предубеждения или предчувствия на членовете на Обществото. Читателят на частните издания може напълно да ги приеме за това, което има да каже антропософията. Затова стана възможно без колебание да се откажем от указанията да разпространяваме тези издания само сред кръга на членовете, когато упреците в тази насока станаха твърде настойчиви. Трябва само да се има предвид, че в непрегледаните от мен записки е възможно да има грешки.
към текста >>

34. 5. СКАЗКА ТРЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Помислете например за числото "две", чийто звук и смисъл намирате в "двойно", "деул", "дуализъм", даже и в "раздвоение" /колебание, съмнение/, които още изразяват ясно една действителност.
Помислете например за числото "две", чийто звук и смисъл намирате в "двойно", "деул", "дуализъм", даже и в "раздвоение" /колебание, съмнение/, които още изразяват ясно една действителност. Числото е получило своята говорна форма не чрез външно подражание, а чрез фиксирането, кристализирането на едно действително изживяно чувство, станало схема, както пространството с трите измерения, под неговата съвременна форма, е отвлечената схема на една вътрешна действителност Живото духовно дихание, което още одушевяваше душите през времето на първите християнско столетия, се проявява например във факта, че в очите на тогавашните хора математиката и мистиката съставляваха едно. Мистика, Матезис, Математика, са съединени. За един мистик от първите столетия на нашата ера мистиката беше един път на познание, който минаваше през душата; математиката поемаше външния път, този на тялото. Например, геометрията се е родила от чувството на ориентира не в пространството от дясно наляво, отпред назад, отгоре надолу.
към текста >>

35. 7. СКАЗКА ПЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Той говори даже за един вид ритмично колебание на научната мисъл между непреривност и атомизъм; винаги ще бъде така, защото, казва той, човешкият дух, изпитва винаги нужда да създава за света на явленията теории, които му изглеждат по-удобни.
И, прибавя Анри Поанкаре, винаги ще бъде така: според посоката, към която ще наклоняват резултатите от опитите, науката ще минава през "непреривни" ери и през "атомистични" ери. Той говори даже за един вид ритмично колебание на научната мисъл между непреривност и атомизъм; винаги ще бъде така, защото, казва той, човешкият дух, изпитва винаги нужда да създава за света на явленията теории, които му изглеждат по-удобни. Когато една теория на непреривността е царувала известно време, /ако това не са неговите собствени думи, те добре предават неговата мисъл/, човек се изморява; опитите, които прави, несъзнателно го довеждат до други констатации и, той неусетно се насочва към атомизма. Тук има един ритъм, който може да се сравни с този на дишането. Постоянното колебание между непреривността и атомизма произхожда от самата нужда на човешкия дух. Но, всъщност, едната или другата теория не отговарят с нищо на истинската действително ст. Същността на нещата ни избягват и теориите, които създаваме, са само прости опити, направени от човешкия дух, за да се приспособи към материалния свят, който го заобикаля.
към текста >>

Постоянното колебание между непреривността и атомизма произхожда от самата нужда на човешкия дух.
И, прибавя Анри Поанкаре, винаги ще бъде така: според посоката, към която ще наклоняват резултатите от опитите, науката ще минава през "непреривни" ери и през "атомистични" ери. Той говори даже за един вид ритмично колебание на научната мисъл между непреривност и атомизъм; винаги ще бъде така, защото, казва той, човешкият дух, изпитва винаги нужда да създава за света на явленията теории, които му изглеждат по-удобни. Когато една теория на непреривността е царувала известно време, /ако това не са неговите собствени думи, те добре предават неговата мисъл/, човек се изморява; опитите, които прави, несъзнателно го довеждат до други констатации и, той неусетно се насочва към атомизма. Тук има един ритъм, който може да се сравни с този на дишането. Постоянното колебание между непреривността и атомизма произхожда от самата нужда на човешкия дух. Но, всъщност, едната или другата теория не отговарят с нищо на истинската действително ст. Същността на нещата ни избягват и теориите, които създаваме, са само прости опити, направени от човешкия дух, за да се приспособи към материалния свят, който го заобикаля.
към текста >>

36. 11. Въпроси и отговори, 14 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Позволено ли е чрез тези методи веднага и без колебание да се унищожи растителния и животинския живот на големи площи?
Въпрос: Може ли посоченият за нематодата метод да се приложи за други насекоми? Имам предвид паразити от всякакъв вид. Позволено ли е чрез тези методи веднага и без колебание да се унищожи растителния и животинския живот на големи площи?
към текста >>

37. 6. Лекция: Индивидуализиране мероприятията в земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

В онези дълбочини на почвата, в които е измерим температурният годишен ритъм (колебанието през годината е 1 до 2 градуса по Целзий), януари е най-топлото време (в скалите при 20м дълбочина, при влажния пясък на 14м, в сухия пясък на 4 до 5м дълбочина).[14], [15] В почвения пласт, където няма годишно колебание на температурата, тя е еднаква за даденото местонахождение през цялата година.
По времето, когато вследствие намаляване на слънчевото облъчване се променя температурата на почвата, когато горният слой става по-студен от дълбокия пласт на почвата, тогава постепенно се преобръща също и съотношението на действието на силите. Това време предизвиква есенно оцветяване листата на дърветата. През зимата под замръзналия слой е по-топло, отколкото на повърхността. В онези дълбочини на почвата, в които е измерим температурният годишен ритъм (колебанието през годината е 1 до 2 градуса по Целзий), януари е най-топлото време (в скалите при 20м дълбочина, при влажния пясък на 14м, в сухия пясък на 4 до 5м дълбочина).[14], [15] В почвения пласт, където няма годишно колебание на температурата, тя е еднаква за даденото местонахождение през цялата година. Оттам още по-надолу постепенно става по-топло. Описанието тук важи най-вече за северния умерен климат, където е проведен Селскостопанският курс. В други климатични области трябва да се изпробва и обсъди.
към текста >>

0.74711203575134