Търсене в текстове за 'Княз'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 46 резултата от 21 текста с която и да е от думите за : 'Княз'.

1. Трета картина GA_14 Четири мистерийни драми

на пъкъла самия княз.
на пъкъла самия княз.
към текста >>

2. ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Дарвин го беше нарекъл "Княз на наблюдателите".
В 1867 година трябваше да напусне и тази служба. Човекът на новия светоглед трябваше да отстъпи пред реакцията, която беше завладяла неговата учебна институция под влиянието на йезуитите. Ернст Хекел описа в "Йенско списание за естествена наука"/ том ХХХІ, N. F. ХХІV. 1897 г./ живота и дейността на Фриц Мюлер. Дарвин го беше нарекъл "Княз на наблюдателите". И от едно изобилие от наблюдения се роди малкото, но пълно със значение съчинение "За Дарвин". То третираше само една отделна група органически форми, раците, в духа, за който Фриц Мюлер вярваше, че той трябва да произтича от Дарвиновия възглед. Той показа, че различните в тяхното зряло състояние ракови форми са напълно прилични през времето, когато се излюпват от яйцето. Ако предположим, че в смисъла на Дарвиновата теория за произхода раковите форми са произлезли от една първична ракова форма, и ако предположим, че приликата в младите състояния на тези животни са наследство от тяхната обща прадедна форма, тогава ние сме съединили идеите на Дарвин с тези на Окен за повторението на онтогенезата /история на зародиша/ на класите животни в развитието на отделната животинска форма. Това съединение извършва също и Фриц Мюлер.
към текста >>

3. 11. МИСИЯТА НА АРХАНГЕЛ МИХАЕЛ. І. Настъпване на епохата на Михаел GA_26 Мистерията на Михаил

Можем да кажем: реалистите можеха да останат верни на Михаела; даже и когато мисли те бяха попаднали от неговата област в тази на човеците, като мислители те искаха да служат на Михаела, който беше княз на интелигентността на космоса.
Можем да кажем: реалистите можеха да останат верни на Михаела; даже и когато мисли те бяха попаднали от неговата област в тази на човеците, като мислители те искаха да служат на Михаела, който беше княз на интелигентността на космоса. -Номиналистите се откъснаха от Михаела в несъзнателната част на тяхната душа. Те считаха като собственик на мислите не Михаела, а човека.
към текста >>

Мисли, които днес се стремят да обхванат духовното, трябва да извират от сърце, които туптят за Михаела огненият Княз на мислите във вселената.
По-рано човекът можеше само да чувствува, как от неговото същество се образуват мислите; започвайки от горепосочения период той може да се издигне над своето същество; той може да насочи своето чувство и разбиране в духовния свят; там срещу него застава Михаела и му показва като родственик от миналото с всяка мисловна дейност. Той освобождава мислите от областта на главата и им прокарва път към сърцето; той събужда одушевление в сърцето, така щото човек може да живее в душевна отдаденост към всичко, което може да бъде изпитано в светлината на мислите. Епохата на Михаела е настъпила. Сърцата започват да имат мисли; одушевлението се разлива вече не само от мистичната мъгливост, а от основаната върху мислите яснота на душата. Да разбере човек това, това значи той да приеме Михаела в своето сърце. Мисли, които днес се стремят да обхванат духовното, трябва да извират от сърце, които туптят за Михаела огненият Княз на мислите във вселената.
към текста >>

4. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

И към тези Архаи, които всъщност се явяват противозаконни, принадлежат – разбира се, само за тези, които разглеждат тези неща от гледна точка на Духовната наука – на това същество, което справедливо наричат “сатана”, противозаконния княз на този свят.
И вие лесно можете да си представите, че има същества, които, така да се каже, би трябвало по време на лунното развитие да се издигнат до степента Власти или Откровения и които са достигнали само до Архаите. Тези Начала се отличават от тези, които в правилния ход на развитие са се издигнали до степента Архаи. Така има Архаи, които се явяват на Земята, всъщност, са замаскирани Власти. Сега ще научим в друг аспект нещо от това, което вече сме слушали. И така, сред Архаите има такива, че зад тях се крият тези, които биха могли, всъщност, да бъдат вече Власти. И към тези Архаи, които всъщност се явяват противозаконни, принадлежат – разбира се, само за тези, които разглеждат тези неща от гледна точка на Духовната наука – на това същество, което справедливо наричат “сатана”, противозаконния княз на този свят. Законният владетел е “Властта”: Яхве или Йехова; противозаконният принадлежи към степента на Началата. Той се проявява в това, че води хората към постоянна съпротива на епохалния дух. Такава е истинската същност на този дух, когото назовават също “дух на тъмнината” или противозаконния княз на тази наша Земя, който претендира всъщност за това, да ръководи и управлява хората. И сега вече ще разберете, какъв дълбок смисъл има този факт, че на Земята се явил Христос, за да пролее Своята Светлина върху цялата последваща еволюция и че Той трябвало да преодолее всичко в тази борба с противозаконния княз на света. Но това се основава дълбоката мъдрост, която е изразена в тази удивителна част на Евангелието.
към текста >>

Такава е истинската същност на този дух, когото назовават също “дух на тъмнината” или противозаконния княз на тази наша Земя, който претендира всъщност за това, да ръководи и управлява хората.
Сега ще научим в друг аспект нещо от това, което вече сме слушали. И така, сред Архаите има такива, че зад тях се крият тези, които биха могли, всъщност, да бъдат вече Власти. И към тези Архаи, които всъщност се явяват противозаконни, принадлежат – разбира се, само за тези, които разглеждат тези неща от гледна точка на Духовната наука – на това същество, което справедливо наричат “сатана”, противозаконния княз на този свят. Законният владетел е “Властта”: Яхве или Йехова; противозаконният принадлежи към степента на Началата. Той се проявява в това, че води хората към постоянна съпротива на епохалния дух. Такава е истинската същност на този дух, когото назовават също “дух на тъмнината” или противозаконния княз на тази наша Земя, който претендира всъщност за това, да ръководи и управлява хората. И сега вече ще разберете, какъв дълбок смисъл има този факт, че на Земята се явил Христос, за да пролее Своята Светлина върху цялата последваща еволюция и че Той трябвало да преодолее всичко в тази борба с противозаконния княз на света. Но това се основава дълбоката мъдрост, която е изразена в тази удивителна част на Евангелието.
към текста >>

И сега вече ще разберете, какъв дълбок смисъл има този факт, че на Земята се явил Христос, за да пролее Своята Светлина върху цялата последваща еволюция и че Той трябвало да преодолее всичко в тази борба с противозаконния княз на света.
И така, сред Архаите има такива, че зад тях се крият тези, които биха могли, всъщност, да бъдат вече Власти. И към тези Архаи, които всъщност се явяват противозаконни, принадлежат – разбира се, само за тези, които разглеждат тези неща от гледна точка на Духовната наука – на това същество, което справедливо наричат “сатана”, противозаконния княз на този свят. Законният владетел е “Властта”: Яхве или Йехова; противозаконният принадлежи към степента на Началата. Той се проявява в това, че води хората към постоянна съпротива на епохалния дух. Такава е истинската същност на този дух, когото назовават също “дух на тъмнината” или противозаконния княз на тази наша Земя, който претендира всъщност за това, да ръководи и управлява хората. И сега вече ще разберете, какъв дълбок смисъл има този факт, че на Земята се явил Христос, за да пролее Своята Светлина върху цялата последваща еволюция и че Той трябвало да преодолее всичко в тази борба с противозаконния княз на света. Но това се основава дълбоката мъдрост, която е изразена в тази удивителна част на Евангелието.
към текста >>

5. Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

След това събрал излезлите от народа стихотворения, сам написал поетично предисловие към тях, а бъдещият велик херцог Карл Александър, който по това време бил тригодишно момченце, трябвало да предаде под коледната елха книжката на княз Карл Август.
В 1821 г. той имал за това особен повод. Хората от княжеството, на което Гьоте посветил толкова от своите сили, обединили усилия за да направят висше училище за градското население. Това било като подарък за княза на Ваймар. Гьоте решил, че най-добре ще се отпразнува този малък импулс на духовен прогрес, като призове известен брой хора в навечерието на Рождество и отбележи този духовен прогрес със стихове, които те могат да напишат съобразно възможностите си. След това събрал излезлите от народа стихотворения, сам написал поетично предисловие към тях, а бъдещият велик херцог Карл Александър, който по това време бил тригодишно момченце, трябвало да предаде под коледната елха книжката на княз Карл Август. Коледната елха била вече установил се символ в 1821 г..
към текста >>

6. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Известните мъже имат нещо общо с Княз Пирибинкер и с безсмъртния Далай Лама, чиито екскременти поднасят на масата като сладкиш и като реликви.
„Колкото повече размишлявам върху тези дълги и монотонни безсмислици, толкова повече ми става ясно, че мога да се обзаложа: Когато един прочут човек си позволява да ни предложи такова плитко и скучно безсмислие, винаги се намира цял легион от глупави литератори и лекомислени читатели, които ще намерят в този плиткоумен брътвеж най-дълбока мъдрост и най-висша красота, като при това ще съумеят и да ги изтълкуват в този смисъл. Известните мъже имат нещо общо с Княз Пирибинкер и с безсмъртния Далай Лама, чиито екскременти поднасят на масата като сладкиш и като реликви. Ако това е било намерението на г-н Гьоте, тогава той е спечелил състезанието.
към текста >>

7. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

След като руснаците предварително поискали разрешение да минат през Румъния, което не им било дадено, във войната настъпил момент, в който великият княз Николай*12, играл още тогава важна роля, написал следното послание към Румъния: "Елате ни на помощ, прекосете Дунав както искате и при каквито условия искате.
Без да целя формулирането на преценка, бих желал просто да разкажа нещо и по този начин да посоча как неща, подобни на разказаните от мен сега, би трябвало да бъдат поставени редом с други, които се случват. Общоизвестно е каква значителна роля е изиграла румънската армия в Руско-турската война. След като руснаците предварително поискали разрешение да минат през Румъния, което не им било дадено, във войната настъпил момент, в който великият княз Николай*12, играл още тогава важна роля, написал следното послание към Румъния: "Елате ни на помощ, прекосете Дунав както искате и при каквито условия искате. Но елате бързо, защото турците ни претрепват." Сетне, както е известно, чрез намесата на румънската армия се постига благоприятен за Русия изход.
към текста >>

После княз Лихновск*21, посланик на Германия в Лондон, запитва дали Англия ще се съгласи да остане неутрална, ако германците не нарушат неутралитета на Белгия.
Германската дипломация прави всичко, което е по силите и, за да съхрани в последния момент неутралитета на Англия. Тя внимателно опипва почвата. Германският канцлер предлага на сър Едуард Гоушън застъпничеството си за ненакърняване на френската държавна територия, ако на Германия й е отредено да надвие Франция и Русия. Сър Едуард Грей се отнася отрицателно, понеже Германия не иска да разпростре гаранцията си и върху френските колонии. После княз Лихновск*21, посланик на Германия в Лондон, запитва дали Англия ще се съгласи да остане неутрална, ако германците не нарушат неутралитета на Белгия. Такава гаранция сър Едуард Грей не желае да даде, той иска да си запази свобода на действие. (1 did not think, we could give а promise of neutrality on that condition alone.) Дали би дал съгласието си, ако Германия гарантира целостта както на Франция, така и на колониите и? Не, не желаел да се обвързва. А ще посочи ли тогава сам условията, при които би бил склонен да обещае неутралитета? Също така не.
към текста >>

Когато впоследствие сър Едуард Грей твърди, че при тези предложения княз Лихновски положително ще да е превишил своите пълномощия, това е тъкмо защото британският външен министър е и остава убеден, че по онова време Германия изпитва непреодолимо желание да се бие едновременно с Русия, Франция, Англия и Белгия."
Когато впоследствие сър Едуард Грей твърди, че при тези предложения княз Лихновски положително ще да е превишил своите пълномощия, това е тъкмо защото британският външен министър е и остава убеден, че по онова време Германия изпитва непреодолимо желание да се бие едновременно с Русия, Франция, Англия и Белгия."
към текста >>

Слушат дори когато избрани за президенти адвокати*27, които безспорно са били съвсем ловки адвокати за воденето на румънски процеси, се появяват в тогата на мюсюлманския княз... само че това не се забелязва, тъй като в случая се говори за "република" Какво може да се добави, когато хората още слушат лекциите на подобни лица, изнасяни на художествени и литературни теми, за връзките между легенди и митове и между литературните сюжети на Западна и Централна Европа, да не говорим за факти като споменатия неотдавна от мен, а именно как при бурни аплодисменти онзи Метерлинк нарекъл "посредствени духове" Гьоте, Шилер, Лесинг и други.*28 Аз обаче не искам ни най-малко да влияя на Вашата оценка; обръщам само внимание, че при оценяването са необходими перспективи и че ако оценката трябва да бъде истинна, това изисква съвсем други неща в сравнение с широко използваните днес.
Людете, които днес говорят за въдворяване на мир, имат предвид, че избиването щяло да престане едва когато съществуват изгледи за настъпването на вечен мир. Всъщност човек не може да си представи нещо по-безумно от схващането, че избиването щяло да трае дотогава, докато в резултат на него се стигнело до прекратяване на войната. При това днес едва ли вече е нужно да си окултист, за да знаеш, че след свършването на тази война в Европа ще минат немного години и още по-свирепа, още по-опустошителна война извън Европа ще разтърси света. Ала кой го е грижа днес за нещата, които присъстват в реалността? Хората предпочитат да слушат, когато държавниците декламират, че за свободата и за правото на малките нации също трябвало да се извърши едно или друго. Слушат дори когато избрани за президенти адвокати*27, които безспорно са били съвсем ловки адвокати за воденето на румънски процеси, се появяват в тогата на мюсюлманския княз... само че това не се забелязва, тъй като в случая се говори за "република" Какво може да се добави, когато хората още слушат лекциите на подобни лица, изнасяни на художествени и литературни теми, за връзките между легенди и митове и между литературните сюжети на Западна и Централна Европа, да не говорим за факти като споменатия неотдавна от мен, а именно как при бурни аплодисменти онзи Метерлинк нарекъл "посредствени духове" Гьоте, Шилер, Лесинг и други.*28 Аз обаче не искам ни най-малко да влияя на Вашата оценка; обръщам само внимание, че при оценяването са необходими перспективи и че ако оценката трябва да бъде истинна, това изисква съвсем други неща в сравнение с широко използваните днес.
към текста >>

8. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

В тази статия, написана от княз Кочубей и публикувана в парижкия "Kopecпондан" от 26 Юни 1914 г.
В една написана от руснак статия се поставя въпросът, каква полза може да има Русия все още от Франция, и се разсъждава, че в действителност за същинските си планове Русия вече съвсем не може да има някаква по-особена полза от Франция, че Русия ще трябва да стане жертва на Франция, ако нещата не се променят. В тази статия, написана от княз Кочубей и публикувана в парижкия "Kopecпондан" от 26 Юни 1914 г. (не вземам произволно някоя статия, а такава, написана от известен мъж, който познава изоснови битуващото в средата), авторът поставя също така въпроса, дали за Русия не ще да е по-добре да не залага повече на пакта с Франция, ами отново да се прикачи към Германия. Такава възможност се разисква от княз Кочубей.Това обаче, казва той, се оказва неизпълнимо поради френско-руския пакт, който превръща Русия в постоянен противник на своята могъща съседка на запад Германия. Следователно в този ум не щата се отразяват в такъв вид: Под натиска на френския пакт Русия се превръща в противник на Германия, откъдето за Русия възниква алтернативата или да се откаже от съюза си с Франция в полза на евентуално сближаване с Германия, или да изостави плана си за разпростиране на изток, към Азия. И той продължава:
към текста >>

Такава възможност се разисква от княз Кочубей.Това обаче, казва той, се оказва неизпълнимо поради френско-руския пакт, който превръща Русия в постоянен противник на своята могъща съседка на запад Германия.
В една написана от руснак статия се поставя въпросът, каква полза може да има Русия все още от Франция, и се разсъждава, че в действителност за същинските си планове Русия вече съвсем не може да има някаква по-особена полза от Франция, че Русия ще трябва да стане жертва на Франция, ако нещата не се променят. В тази статия, написана от княз Кочубей и публикувана в парижкия "Kopecпондан" от 26 Юни 1914 г. (не вземам произволно някоя статия, а такава, написана от известен мъж, който познава изоснови битуващото в средата), авторът поставя също така въпроса, дали за Русия не ще да е по-добре да не залага повече на пакта с Франция, ами отново да се прикачи към Германия. Такава възможност се разисква от княз Кочубей.Това обаче, казва той, се оказва неизпълнимо поради френско-руския пакт, който превръща Русия в постоянен противник на своята могъща съседка на запад Германия. Следователно в този ум не щата се отразяват в такъв вид: Под натиска на френския пакт Русия се превръща в противник на Германия, откъдето за Русия възниква алтернативата или да се откаже от съюза си с Франция в полза на евентуално сближаване с Германия, или да изостави плана си за разпростиране на изток, към Азия. И той продължава:
към текста >>

Така се разглежда от този княз Тройното съглашение, което лека-полека се бе оформило; защото но негово мнение сам по себе си френският пакт вече не стигал.
Юни 1914! Така се разглежда от този княз Тройното съглашение, което лека-полека се бе оформило; защото но негово мнение сам по себе си френският пакт вече не стигал. Французите несъмнено би трябвало да бъдат доста силни, но това още не било достатъчно Англия трябвало да въведе всеобща военна повинност!
към текста >>

9. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

"Неотдавна Хенри VIII, непобедимият крал на Англия, един княз с рядък и непоколебим дух, имал известна свада със светлейшия Карлос, принц на Кастилия.
"Неотдавна Хенри VIII, непобедимият крал на Англия, един княз с рядък и непоколебим дух, имал известна свада със светлейшия Карлос, принц на Кастилия. Тогава аз бях изпратен като посланик във Фландрия с поръчението да подхвана тази работа и по възможност да я уредя."
към текста >>

При това пътуване, когато бил изпратен във Фландрия като посланик по поръчение на Хенри VIII когото нарича просветлен и велик крал, той се запознал с един мъж, смятан от него за изключително умен, за духовно извънредно забележителен, така че го запитал: Щом като знаете толкова много и умеете да преценявате нещата така вярно, защо не поставите прозренията си в услуга на някой княз?
При това пътуване, когато бил изпратен във Фландрия като посланик по поръчение на Хенри VIII когото нарича просветлен и велик крал, той се запознал с един мъж, смятан от него за изключително умен, за духовно извънредно забележителен, така че го запитал: Щом като знаете толкова много и умеете да преценявате нещата така вярно, защо не поставите прозренията си в услуга на някой княз? Всъщност Мор е на мнение, че лицата, служещи при князе, обикновено не са много просветлени и че на света би могло да има много доброта и благополучие, ако такива просветлени люде се поставят в услуга на князете. Другият от върнал: От това не би имало никаква полза, защото ако изложа в някоя висша служба вижданията си, не аз ще направя другите по-умни, ами те ще ме изхвърлят в най-скоро време. И за да подкрепи в известна степен, че този мъж, комуто от свое гледище уж не дава право, действително е живял, Томас Мор добавя: Срещнах този мъж в компанията на най-различни хора и тогава той ми разказа как веднъж в някаква друга компания се бил опитал да изложи вижданията си.
към текста >>

Работата обаче взема друго развитие, бих казал нещо подобно макар може би със съвсем друга отсянка -, каквото установихме при благородния сръбски княз Михаил Обренович, когато той принася предишните си идеалистически възгледи в жертва на изискванията на държавната необходимост нещо подобно намираме във факта, че величавата душа на Камило Кавур се прекланя пред кармическата необходимост и извършва преход от идеала към привидния реализъм.
Случилото се по-късно се дължи на факта, че в лицето на Какило Кавур*112 Италия наистина намира един величав държавник, в чиято душа покълва идеята от тази изходна точка Италия да бъде превърната в нещо, което да доведе до своеобразно съживяване на старата римска слава. Работата обаче взема друго развитие, бих казал нещо подобно макар може би със съвсем друга отсянка -, каквото установихме при благородния сръбски княз Михаил Обренович, когато той принася предишните си идеалистически възгледи в жертва на изискванията на държавната необходимост нещо подобно намираме във факта, че величавата душа на Камило Кавур се прекланя пред кармическата необходимост и извършва преход от идеала към привидния реализъм.
към текста >>

10. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Измежду старейшините пък се избира княз, а в свиквано от време на време събрание пратениците обсъждат обществени дела в духа, в който това им е възложено от отделните членове на народа.
На първо място специално се подчертава, че имуществото е общо, че никой няма своя собственост и че държавата се подразделя на някакви родове, които избират нека ги наречем така старейшини. Измежду старейшините пък се избира княз, а в свиквано от време на време събрание пратениците обсъждат обществени дела в духа, в който това им е възложено от отделните членове на народа. Тук веднага се натъкваме на една крайно необичайна уредба обществени дела е разрешено да се обсъждат само по предписания начин. Ако някой жител на Утопия разговаря за обществени дела с други лица, грози го смъртно наказание. По-нататък откриваме една съвсем разумна уредба: Когато в общественото събрание се направи предложение, то никога не се разисква начаса хората първо трябва да си идат у дома и да поразмислят, а въпросът се разглежда при друга възможност. Онзи, който разказва това, обяснява, че но такъв начин хората могат да разсъдят, а не да бъдат принуждавани да дадат прибързана оценка, та отпосле естествено да имат твърдоглавието и егоизма да се придържат към тази оценка. Защото те се придържат към нея не защото са извършили проверка и са намерили решението за правилно, ами защото веднъж вече са се ангажирали със своята оценка.
към текста >>

11. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Но упоменатите от мен жените и кралската дъщеря от Норвегия, дванайсетте благородни младежи от Англия, дванайсетте благородни старци, другите жени, участвали с Вилхелм в отвеждането на кралската дъщеря, претърпели корабокрушение и попаднали във властта на този езически княз.
Сетне Герхард, търговецът от Кьолн, узнал, че сред жените имало една, чиято особена стойност се състояла в това, че била дъщеря на норвежкия крал, която ведно с придружвачките си само няколко от онези там, останалите били от другаде претърпяла корабокрушение и била взета в плен от езичниците. Останалите били от Англия. Жените били англичанки, а младежите и старците англичани, поели на път с английския принц Уилям, който отивал да доведе норвежката си годеница. Но когато той взел годеницата си от Норвегия, в морето ги сполетяла беда и цялата компания била отнесена навътре. Принц Вилхелм бил напълно откъснат от другите, те не знаели къде е по-паднал и го смятали за изчезнал. Но упоменатите от мен жените и кралската дъщеря от Норвегия, дванайсетте благородни младежи от Англия, дванайсетте благородни старци, другите жени, участвали с Вилхелм в отвеждането на кралската дъщеря, претърпели корабокрушение и попаднали във властта на този езически княз. Тях значи искал да му продаде езическият вожд за неговата ориенталска стока. Много сълзи изплакал Герхард, ала не заради стоката,а напротив защото в замяна на стоката си щял да получи такава драгоценност и с чиста съвест приел сделката. Езическият вожд бил много развълнуван и си помислил: Християните наистина не са чак такива мерзавци. Даже му приготвил един кораб с всички нужни провизии, тъй че можел да превози през морето своите младежи и старци, кралската щерка и девиците и се сбогувал силно развълнуван, казвайки му: Отсега нататък в твоя чест ще се отнасям много добронамерено към всички задържани от мен християни.
към текста >>

12. Бележки GA_173 Карма на неистината

*12. Николай Николаевич (1856-1929), велик княз, вуйчо на последния цар, до 1915 г.
*12. Николай Николаевич (1856-1929), велик княз, вуйчо на последния цар, до 1915 г. главнокомандващ руската армия. Цитирано по S. Rado, пос. съч., стр. 20.
към текста >>

*13. Александър Михайлович Горчаков (1798-1883), княз, от 1856 външен министър, 1862-1882 министър-председател.
*13. Александър Михайлович Горчаков (1798-1883), княз, от 1856 външен министър, 1862-1882 министър-председател. Руско-турската война трае от Април 1877 до Март 1878 г. (Санстефански мирен договор). Писмото на Александър II до крал Карол е цитирано по S. Rado, пос. съч. стр. 22.
към текста >>

Никола (Никита) 1 (1841-1921), княз, по-късно крал на Черна гора, управлявал през 1860-1918 г.
*36. Милан Обренович (1854-1901), управлявал през 1868-1889 г., от 1882 г. като крал на Сърбия. Никола (Никита) 1 (1841-1921), княз, по-късно крал на Черна гора, управлявал през 1860-1918 г.
към текста >>

*37. Княз Александър Горчаков, срв.
*37. Княз Александър Горчаков, срв. бел 13.
към текста >>

*38. Александър 1 Батенберг (1857-1893), български княз, управлявал през 1878-1886 г., абдикирал на 7 Септември 1886 г.
*38. Александър 1 Батенберг (1857-1893), български княз, управлявал през 1878-1886 г., абдикирал на 7 Септември 1886 г.
към текста >>

Митрофанов и княз Кочубей), Берлин, 1915.
*43. По-нататък ораторът се позовава на Hans Delbriick, "Die Motivе und Ziele der russischen Politik nach zwei Russen" (Мотивите и целите на руската политика според двама руснаци проф. Митрофанов и княз Кочубей), Берлин, 1915. Тук писмото на Митрофанов е с дата 12 Април 1914 г., а не от средата на Май, както се казва в лекцията.
към текста >>

*76. Михаил Обренович (1823-1868), от 1839 княз на Сърбия, през 1842 прокуден в изгнание, през 1860 отново се възкачва на трона, убит през 1868.
*76. Михаил Обренович (1823-1868), от 1839 княз на Сърбия, през 1842 прокуден в изгнание, през 1860 отново се възкачва на трона, убит през 1868.
към текста >>

*78. Александър Карагеоргевич (1806-1885), през периода 1842-1858 княз на Сърбия.
*78. Александър Карагеоргевич (1806-1885), през периода 1842-1858 княз на Сърбия.
към текста >>

В мемоарите си княз Бюлов (Bernhard von Bulow, "Denkwurdigkeiten") посочва, че за Бухлауските преговори е получил съобщение както от Изволски, така и от Ерентал.
*95. Преговорите между руския външен министър Изволски и австрийския министър на външните работи барон Ерентал в Бухлау. Paul Herre, "Weltpolitik und Weltkatastrophe" (Световна политика и световна ката строфа), Берлин, 1916, твърди, че Изволски бил получил съгласие за отваряне на Дарданелите (стр. 9). В мемоарите си княз Бюлов (Bernhard von Bulow, "Denkwurdigkeiten") посочва, че за Бухлауските преговори е получил съобщение както от Изволски, така и от Ерентал. Изволски се чувствал надхитрен от Ерентал, откъдето водела началото си омразата му към него. Любопитно е, че в една реч, която държал няколко дни преди смъртта си, Жорес казал следното: "Господин фон Ерентал направил знак, схванат от Изволски като "Да", и той разрешил на Австрия да анексира Босна и Херцеговина. А когато Русия понечила да поиска от Австрия насрещната услуга съгласие за отваряне на Дарданелите, Ерентал отвърнал: Откъде Ви хрумна това, та аз нищо не съм казвал! " (срв. "Дьомен", Женева, 1916, бр. 1).
към текста >>

Посланик бил княз Бюлов.
*189. Сградата на германското посолство. Посланик бил княз Бюлов.
към текста >>

*207. Една от сестрите на кралица Елена била омъжена като черногорска принцеса за един руски велик княз.
*207. Една от сестрите на кралица Елена била омъжена като черногорска принцеса за един руски велик княз.
към текста >>

13. Бележки GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Никита или Николай, княз и крал на Черна гора, 1860-1918 г.
Никита или Николай, княз и крал на Черна гора, 1860-1918 г.
към текста >>

14. Втора лекция, 7 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Споменът за теократичния ред още се е запазил в наименованието „княз“ (Furst – първия), доколкото един трябва да бъде първи, доколкото в божествената йерархия един е първи.
Всъщност това била епохата на реалната метафизика на Средновековието. Римското съзнание, всъщност, дало елементите за този метафизичен ред, който се разпространил повсеместно. Споменът за теократичния ред още се е запазил в наименованието „княз“ (Furst – първия), доколкото един трябва да бъде първи, доколкото в божествената йерархия един е първи. Спомен за голия метафизичен ред, за чиновническия ред на управление, се е запазил в думата „граф“, свързана с думата grapho, пиша. Всичко е нужно да се регистрира, за да се поддържа редът, да се пишат заповеди, да се съставят договори – това е да се поддържа метафизичният ред.
към текста >>

15. Историческа симптоматoлогия, лекция 9 GA_185 лекция 9

И след това възникна стремежът, който продължаваше да действа и в древно-саксонската евангелска поема „Хелианд“: да изтълкуват Христос като един цар-пълководец, като един кралски предводител, като княз, който има своите приближени мъже.Като неразбиране на това, което дойде от Ориента, и от жаждата за почитане на краля, като световен крал по същото време, се появи това тълкувание на Христос като крал-пълководец.
Тези две неща – не мога да ги разглеждам в детайли, но поначало – най-напред се появиха в Европа заедно и се сблъскаха с едно трето нещо. Те така се сблъскаха, че отначало проникна арианството, но тъй като то беше отзвук на връзката на човека с природата, то не беше разбирано от онези народи, които както германските и франкските народи се намираха под чисто келтския импулс, те не го разбираха, те разбираха само това, което беше залегнало в тяхното кралско образувание. И след това възникна стремежът, който продължаваше да действа и в древно-саксонската евангелска поема „Хелианд“: да изтълкуват Христос като един цар-пълководец, като един кралски предводител, като княз, който има своите приближени мъже.Като неразбиране на това, което дойде от Ориента, и от жаждата за почитане на краля, като световен крал по същото време, се появи това тълкувание на Христос като крал-пълководец.
към текста >>

Един княз влиза в синода, става епископ и т.н.
Или помислете как се е развило лютеранството? Със сигурност Лутер е тръгнал от един импулс – това веднъж ви го представих – и той наистина е един дух, който с едното лице е обърнат към четвъртата, а с другото лице – към петата епоха, и в този смисъл неговият импулс е бил в съгласие с времето си. Той се появява, но какво става после? Тогава това, което Лутер е искал в областта на религията, се е свързало с интересите на някои немски князе. Един княз влиза в синода, става епископ и т.н. Тоест и там имаме обвързване на това, което не трябва да се свързва.Или пропиването на държавническото начало на външната държавническа организация с католическото религиозно начало, както беше в Австрия. В това именно пропиване лежи и цялото сегашно нещастие на Австрия. Под друга егида, а именно под егидата на гьотеанството, би било възможно да се въведе много добре ред в Австрия.
към текста >>

Вътрешно той се явява борец срещу противозаконния княз на този свят, тъй като противозаконният княз на този свят се явява тогава, когато човек организира външно Христовия импулс или духовното съгласно държавнически начала, когато човек не се задоволява с едно чисто социално братство.
Разбира се, то принадлежи на физическото поле дотолкова, доколкото хората се намират във физическия свят и живее в душите, но не принадлежи на физическия свят чрез това, че на физическото поле се организират хората. На физическото поле например религиите трябва да бъдат само душевни общности, да не са външно организирани, училищата като такива трябва да са съвсем иначе организирани, преди всичко не може да има държавни училища и т.н. Това всичко трябва да изходи от свободата на мисълта, от индивидуалността на човешкото същество. Поради това, че в действителност нещата се преплитат, може да се случи нещо такова, като например това, че днес социализмът многократно е противоположното на това, което днес ви изложих като негово начало. Той е тираничен, жаден за власт, той с охота би искал да вземе всичко в ръцете си. Вътрешно той се явява борец срещу противозаконния княз на този свят, тъй като противозаконният княз на този свят се явява тогава, когато човек организира външно Христовия импулс или духовното съгласно държавнически начала, когато човек не се задоволява с едно чисто социално братство.
към текста >>

16. Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

„Навсякъде, където се прави опит за смесване на духовното и свръхсетивното със земното и политическото, там си имаме работа с тираничния Княз на този свят.“
„Навсякъде, където се прави опит за смесване на духовното и свръхсетивното със земното и политическото, там си имаме работа с тираничния Княз на този свят.“
към текста >>

Какво се разбира под „тираничния Княз на този свят“?
Какво се разбира под „тираничния Княз на този свят“? Може би знаете, скъпи приятели, че хората доста са размишлявали по този въпрос, без да стигнат доникъде. Значението може да се намери само с помощта на духовно изследване. Тираничният [или неправомерният] Княз на този свят царува навсякъде, където властниците, които би трябвало да се занимават само с реда в земните отношения, претендират за власт и в духовната област — а освен това, както ще видим по-нататък, опитват да асимилират и икономическия живот. Законният [или справедливият] Княз на този свят е този, който включва в царството си единствено онези неща, които принадлежат само на живота между раждането и смъртта.
към текста >>

Тираничният [или неправомерният] Княз на този свят царува навсякъде, където властниците, които би трябвало да се занимават само с реда в земните отношения, претендират за власт и в духовната област — а освен това, както ще видим по-нататък, опитват да асимилират и икономическия живот.
Какво се разбира под „тираничния Княз на този свят“? Може би знаете, скъпи приятели, че хората доста са размишлявали по този въпрос, без да стигнат доникъде. Значението може да се намери само с помощта на духовно изследване. Тираничният [или неправомерният] Княз на този свят царува навсякъде, където властниците, които би трябвало да се занимават само с реда в земните отношения, претендират за власт и в духовната област — а освен това, както ще видим по-нататък, опитват да асимилират и икономическия живот. Законният [или справедливият] Княз на този свят е този, който включва в царството си единствено онези неща, които принадлежат само на живота между раждането и смъртта.
към текста >>

Законният [или справедливият] Княз на този свят е този, който включва в царството си единствено онези неща, които принадлежат само на живота между раждането и смъртта.
Какво се разбира под „тираничния Княз на този свят“? Може би знаете, скъпи приятели, че хората доста са размишлявали по този въпрос, без да стигнат доникъде. Значението може да се намери само с помощта на духовно изследване. Тираничният [или неправомерният] Княз на този свят царува навсякъде, където властниците, които би трябвало да се занимават само с реда в земните отношения, претендират за власт и в духовната област — а освен това, както ще видим по-нататък, опитват да асимилират и икономическия живот. Законният [или справедливият] Княз на този свят е този, който включва в царството си единствено онези неща, които принадлежат само на живота между раждането и смъртта.
към текста >>

17. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Самият Харун ал Рашид, който беше живял като блестящ княз, избра пътя, който аз ви показах, стигайки до Англия, за да действа като Бейкън от Верулам по отношение на науката.
Сега бихме могли да кажем: - Харун ал Рашид и неговият велик съветник, онази изключителна личност, която в минали времена е била висш посветен, сега се разделят; те се разделят, обаче остават свързани в една задружна, обща дейност, след като бяха минали през вратата на смъртта. Самият Харун ал Рашид, който беше живял като блестящ княз, избра пътя, който аз ви показах, стигайки до Англия, за да действа като Бейкън от Верулам по отношение на науката. Другата душа, душата на съветника, избра пътя насам /виж рис. зелената стрелка/, за да се срещне в Средна Европа с това, което изхождаше от Бейкън. Макар и епохите да не си съвпадат напълно, за онова, за което самото време е без значение, това не играе никаква роля, защото някои неща, които са отдалечени едно от друго със столетия, действат заедно в по-късна цивилизация.
към текста >>

18. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Този Плиний Младши естествено минава през вратата на смъртта, минава през живота между смъртта и едно ново раждане и се преражда отново в 11-то следхристиянско столетие като княгиня от семейството Тусчия в Италия, която се омъжва за един княз от Средна Европа, земите на когото са били заграбени от Хайнрих Черния от франкско-салската царска фамилия и който иска отново да намери здрава почва в Италия.
А сега да разгледаме първо този Плиний Младши. Този Плиний Младши естествено минава през вратата на смъртта, минава през живота между смъртта и едно ново раждане и се преражда отново в 11-то следхристиянско столетие като княгиня от семейството Тусчия в Италия, която се омъжва за един княз от Средна Европа, земите на когото са били заграбени от Хайнрих Черния от франкско-салската царска фамилия и който иска отново да намери здрава почва в Италия. Тази Беатриче[7] притежава замъка Каноса, където после Хайнрих ІV, приемникът на Хайнрих ІІІ, Черния, трябваше да понесе своето знаменито покаяние по отношение на папа Григорий.
към текста >>

19. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Но тя ме разтърси толкова много, защото бе произнесена при особени обстоятелства, които ме впечатлиха, понеже два дни преди това при тогавашния германски посланик във Виена княз Ройс, имаше прием.
Аз не отидох там поради това събитие, но просто бях на път към Шрьоер. Той беше най-близкият човек, с когото аз говорих, така да се каже, върху този въпрос. Той каза съвсем немотивирано: - Нерон - така че аз трябваше всъщност да се запитам: - Защо този човек мисли сега точно за Нерон? - Той започна веднага разговор с думата «Нерон». Тогава тази дума «Нерон» ме разтърси. Но тя ме разтърси толкова много, защото бе произнесена при особени обстоятелства, които ме впечатлиха, понеже два дни преди това при тогавашния германски посланик във Виена княз Ройс, имаше прием. Там присъстваше също и австрийският престолонаследник Рудолф и Шрьоер беше видял как странно се беше държал престолонаследникът два дни преди катастрофата. И това странно поведение два дни преди катастрофата при онзи прием, което Шрьоер описа много драматично и после последвалото самоубийство два дни след това във връзка с произнасянето на думата «Нерон», това беше нещо, което подейства така, че аз можах да си кажа: - Сега има повод да бъдат проследени нещата. - Но защо аз въобще проследявах много неща, които идваха от устата на Шрьоер? Естествено Шрьоер не можеше да знае нищо за такива неща и причината, за да проследя казаното от него, не беше, че аз приемах това като предзнаменование. Обаче някои неща, точно онези, които идваха привидно немотивирано, бяха важни за мен, важни чрез нещо, което веднъж по странен начин излезе наяве.
към текста >>

20. 3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Когато един Архангел не е иначе управляващ княз на земните работи, той прави въпреки това неговите импулси да се вливат в това, което другите вършат.
Михаел се намира сега в едно особено положение. Когато един Архангел не е иначе управляващ княз на земните работи, той прави въпреки това неговите импулси да се вливат в това, което другите вършат. Защо то от редуващите се едно друго господства на Архангелите, от всичките 7 господства на Архангелите постоянно се вливат импулси: само един е винаги главният. Когато например в минали епохи Габриел е бил ръководният дух в развитието на човечеството, от него се вливаше главно това, което той трябваше да управлява, в земното развитие; обаче другите Архангели съдействуваха. Но сега, когато Габриел упражняваше своето господство, Михаел се намираше в едно особено положение, в положени ето именно, да не може да съдействува от Слънцето при земните работи. Това е едно твърде особено положение за един ръководещ Архангел: да вижда, че неговата дейност, която е била упражнявана през дълги периоди, е престанала така да се каже. И така стана, че Михаел каза на своите: необходимо е, щото за времето, в което не можем да изпращаме импулси на Земята за времето, което ще завърши към 1879 година да си търсим една особена задача, да си търсим една задача сред слънчевата област.
към текста >>

21. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време GA_353 История на човечеството и културните народи

Разбира се, тук са разказани събитията, описани в Евангелията, но са разказани така, както ако Христос би бил немски херцог, немски княз.
Другата поема възникнала обаче в друга местност, която днес е Саксония, и се наричала «Хелианд»[4], «Хайланд». Ако четете «Хелианд», ще ви се набие в очи едно. Вие ще си кажете: този монах - защото персонаж в «Хелианд» се явява монах от селски произход - описва Исус Христос, но по съвсем особен начин. Той го описва примерно така, както би следвало да се опише германски херцог, който, сражавайки се начело на германската войска, удържа победа над своите врагове. Когато четете «Хелианд», се чувствате не в Палестина, а в Германия. Разбира се, тук са разказани събитията, описани в Евангелията, но са разказани така, както ако Христос би бил немски херцог, немски княз. Така е разказано и за деянията на Исус.
към текста >>

НАГОРЕ

1.6871900558472