Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
с която и да е дума
изречения в които се съдържат търсените думи
текстове, в които се съдържат търсените думи
с точна фраза
с корен от думите
с части от думите
в заглавията на текстовете
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
522
резултата от
147
текста с корен от думите : '
Кислород
'.
1.
09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО?
GA_4 Философия на свободата
Дю Боа-Реймон смята, че чрез положението и движението си, невъзприемаемите атоми на материята произвеждат усещане и чувство; и така стига до заключението, че ние никога не можем да се доберем до задоволително обяснение на това, как материята и движението произвеждат усещане и чувство, защото „напълно и завинаги непонятно е именно, че на известен брой въглеродни, водородни, азотни,
кислород
ни и т.н.
Съдържание за хипотетичния всемирен принцип е възможно да се получи само чрез заемането му от света на опита - и човек се заблуждава относно този факт. Иначе принципът остава едно понятие без съдържание - някакво непонятие, което има само формата на понятие. При това положение дуалистичният мислител обикновено твърди, че съдържанието на това понятие било недостъпно за нашето познание и че сме можели да знаем единствено за съществуването на такова съдържание, а не какво съществува. В двата случая преодоляването на дуализма е невъзможно. Дори в понятието „нещо само за себе си" да се внесат няколко абстрактни елемента от света на опита, пак няма да е възможно богатият конкретен живот на опита да бъде възведен към няколко свойства, които самите са заети изцяло от възприятието.
Дю Боа-Реймон смята, че чрез положението и движението си, невъзприемаемите атоми на материята произвеждат усещане и чувство; и така стига до заключението, че ние никога не можем да се доберем до задоволително обяснение на това, как материята и движението произвеждат усещане и чувство, защото „напълно и завинаги непонятно е именно, че на известен брой въглеродни, водородни, азотни, кислородни и т.н.
атоми няма да им бъде безразлично как са разположени и как се движат, как са били разположени и са се движили, как ще бъдат разположени и ще се движат. По никакъв начин не е възможно да се прозре как от тяхното взаимодействие би могло да възникне съзнание." Това заключение е характерно за цялото мисловно направление. От богатия свят на възприятията са отделени положението и движението. Те биват пренесени върху мнимия свят на атомите, след което настъпва учудването, че от този самодейно изработен и зает от света на възприятията принцип не може да се изведе конкретният живот.
към текста >>
2.
3 ДУХОВНАТА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_9 Теософия
Докато просто се говори за частици въглерод, азот, водород,
кислород
които се движат в тялото, душата още не се появява.
Така той принадлежи на един висш порядък, по-висш от този, на който принадлежи чрез своето тяло. Този порядък е духовният. Това е областта на духа. Колкото по-различен е телесният живот от душевния, толкова по-различен е душевният живот от духовния.
Докато просто се говори за частици въглерод, азот, водород, кислород които се движат в тялото, душата още не се появява.
Душевният живот започва едва тогава, когато вътре в едно такова молекулярно движение се появи усещането: вкусвам нещо сладко, изпитвам удоволствие. Ние съвсем не се издигаме до духа, докато разглеждаме само душевните изживявания, произтичащи от външния свят или от живота на тялото. Душевното е основата на духовното така, както телесното е основа на душевното.
към текста >>
3.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
Един планински кристал се образува от външните сили на силиция и
кислород
а които се съединяват в него.
Един планински кристал се образува от външните сили на силиция и кислорода които се съединяват в него.
Но силите, които образуват един дъб, трябва да потърсим по един обиколен път, чрез зародиша на бащиния и майчиния организъм. Формата на дъба се получава при размножаването от предците към потомците. Тук се намираме пред вродени, присъщи на живото същество условия.
към текста >>
4.
ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ
GA_9 Теософия
Химикът разлага водата на водород и
кислород
.
А истинската природа на душата изобщо не може да бъде разбрана без споменатото обособяване на нейните седем части. Чрез трите си части: физическо тяло, жизнено тяло и душевно тяло, душата принадлежи към преходния свят; с другите си четири части тя пуска своите корени във вечността. В "единната душа" преходното и вечното са неразделно свързани. Ако не вникнем в описаното делене на душата, не можем да обхванем и нейните връзки с Космоса. Нека да прибегнем до следното сравнение.
Химикът разлага водата на водород и кислород.
В "единната вода" тези два елемента не могат да бъдат наблюдавани, макар и всеки от тях да запазва своята собствена същност. Както водородът, така и кислородът образуват химически съединения с другите елементи. Така и при смъртта трите "низши части на душата" се съединяват с преходния свят, а четирите по-висши части влизат във връзка с вечността. Който отказва да приеме описаното делене на душата, прилича на един химик, който не иска да знае нищо за факта, че водата се състои от кислород и водород.
към текста >>
Както водородът, така и
кислород
ът образуват химически съединения с другите елементи.
В "единната душа" преходното и вечното са неразделно свързани. Ако не вникнем в описаното делене на душата, не можем да обхванем и нейните връзки с Космоса. Нека да прибегнем до следното сравнение. Химикът разлага водата на водород и кислород. В "единната вода" тези два елемента не могат да бъдат наблюдавани, макар и всеки от тях да запазва своята собствена същност.
Както водородът, така и кислородът образуват химически съединения с другите елементи.
Така и при смъртта трите "низши части на душата" се съединяват с преходния свят, а четирите по-висши части влизат във връзка с вечността. Който отказва да приеме описаното делене на душата, прилича на един химик, който не иска да знае нищо за факта, че водата се състои от кислород и водород.
към текста >>
Който отказва да приеме описаното делене на душата, прилича на един химик, който не иска да знае нищо за факта, че водата се състои от
кислород
и водород.
Нека да прибегнем до следното сравнение. Химикът разлага водата на водород и кислород. В "единната вода" тези два елемента не могат да бъдат наблюдавани, макар и всеки от тях да запазва своята собствена същност. Както водородът, така и кислородът образуват химически съединения с другите елементи. Така и при смъртта трите "низши части на душата" се съединяват с преходния свят, а четирите по-висши части влизат във връзка с вечността.
Който отказва да приеме описаното делене на душата, прилича на един химик, който не иска да знае нищо за факта, че водата се състои от кислород и водород.
към текста >>
5.
НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗАБЕЛЕЖКИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Когато сяра,
кислород
и водород се съединят в определени отношения, съгласно даден закон трябва да се получи сярна киселина.
Когато сяра, кислород и водород се съединят в определени отношения, съгласно даден закон трябва да се получи сярна киселина.
И който е учил химия, предвижда, какво ще се получи, когато гореизброените три вещества влязат във взаимодействие при съответните условия. Следователно един такъв учен химик е пророк в ограничената област на материалния свят. И неговото пророчество ще се окаже погрешно само тогава, когато природните закони внезапно биха се изменили. Окултният изследовател изследва духовните закони по същия начин, както физикът и химикът изследват материалните закони. Той върши това по начина и със строгостта, които са необходими в духовната област.
към текста >>
Също както в някакво бъдеще
кислород
ът, водородът и сярата не биха се съединили против природните закони, така и в духовния живот не може да стане нищо против духовните закони.
Следователно един такъв учен химик е пророк в ограничената област на материалния свят. И неговото пророчество ще се окаже погрешно само тогава, когато природните закони внезапно биха се изменили. Окултният изследовател изследва духовните закони по същия начин, както физикът и химикът изследват материалните закони. Той върши това по начина и със строгостта, които са необходими в духовната област. Точно от тези велики духовни закони обаче зависи развитието на човечеството.
Също както в някакво бъдеще кислородът, водородът и сярата не биха се съединили против природните закони, така и в духовния живот не може да стане нищо против духовните закони.
И който познава тези духовни закони, той може да вижда в закономерността на бъдещето.
към текста >>
Също както е определено, че във всеки случай
кислород
ът, водородът и сярата се съединяват само по един определен закон и дават сярна киселина, също така сигурно е, че от човешката воля може да зависи да бъдат създадени условията, при които този закон ще действа.
Тук нарочно използуваме именно това сравнение за пророческото предопределение на бъдещите съдбини на човечеството, понеже истинската окултна наука разбира това предопределение действително напълно в този смисъл. Защото за онзи, който си изяснява това действително мнение на окултизма, отпада също и възражението, дали чрез това, че в известен смисъл нещата са предопределени, всяка свобода на човека не става нещо невъзможно. Може да бъде предопределено това, което отговаря на един закон. Обаче волята не се определя от закона.
Също както е определено, че във всеки случай кислородът, водородът и сярата се съединяват само по един определен закон и дават сярна киселина, също така сигурно е, че от човешката воля може да зависи да бъдат създадени условията, при които този закон ще действа.
Така ще бъде също и с великите мирови събития и с човешките съдбини на бъдещето. Човек като окултен изследовател ги предвижда, макар че те трябва да се реализират само чрез човешката воля. Окултният изследовател предварително вижда това, което може да се реализира едва чрез човешката свобода. Че това е възможно, могат да ни дадат представа следващите съобщения. Само че трябва да изясним една съществена разлика между предопределението на фактите чрез физическата наука и онова чрез духовното познание.
към текста >>
6.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
От факта, че въглеродът, водородът,
кислород
ът и азотът се свързват в едно органическо съединение, не беше далече до твърдението на Бюхнер: "Думите душа, дух, мисъл, чувство, воля, живот не означават никакви същности, никакви действителни неща, а само свойства, способности, действия на живата материя или резултати от същности, които са основани в материалните форми на съществуване".
Вьолер успя да създаде едно вещество, което се образува в организма, по изкуствен начин вън от този организъм. С това изглеждаше, че дадено доказателство, че е неправилно съществуващото до тогава вярване, което приемаше, че определени съединения на веществата могат да се образуват само под влиянието на една особена жизнена сила, която съществува в организма. Щом такива съединения на веществата могат да бъдат изготвени вън от живото тяло и без жизнена сила, можа да бъде направен извода, че организмът също работи със сили, с които има работа и химията. За материалистите беше много близко до ума, да кажат, че щом живият организъм не се нуждае от никаква особена жизнена сила, за да произведе това, което по-рано се приписваше на една такава жизнена сила: Защо тогава би се нуждаел той от особени духовни сили, за да се родят в него процесите, с които са свързани духовно-душевните изживявания? Отсега нататък материята с нейните свойства стана за материалистите това, което създава от своето майчино лоно всички неща и процеси.
От факта, че въглеродът, водородът, кислородът и азотът се свързват в едно органическо съединение, не беше далече до твърдението на Бюхнер: "Думите душа, дух, мисъл, чувство, воля, живот не означават никакви същности, никакви действителни неща, а само свойства, способности, действия на живата материя или резултати от същности, които са основани в материалните форми на съществуване".
Отсега нататък Бюхнер нарече безсмъртно не едно божествено същество, не човешката душа, а материята с нейната сила. И Молешот облича същото убеждение в думите: "Силата не е никакъв творящ бог, никаква отделна от материалната основа същност на нещата, тя е неделимо свойство на материята, нейното присъщо от вечността свойство. Въглената киселина, водородът и кислородът са сили, които разлагат и най-твърдата скала и я превръщат в течност, чието течение създава живота. Смяна на материя и форма в отделните части, докато основната форма остава същата, тази е тайната на животинския живот".
към текста >>
Въглената киселина, водородът и
кислород
ът са сили, които разлагат и най-твърдата скала и я превръщат в течност, чието течение създава живота.
За материалистите беше много близко до ума, да кажат, че щом живият организъм не се нуждае от никаква особена жизнена сила, за да произведе това, което по-рано се приписваше на една такава жизнена сила: Защо тогава би се нуждаел той от особени духовни сили, за да се родят в него процесите, с които са свързани духовно-душевните изживявания? Отсега нататък материята с нейните свойства стана за материалистите това, което създава от своето майчино лоно всички неща и процеси. От факта, че въглеродът, водородът, кислородът и азотът се свързват в едно органическо съединение, не беше далече до твърдението на Бюхнер: "Думите душа, дух, мисъл, чувство, воля, живот не означават никакви същности, никакви действителни неща, а само свойства, способности, действия на живата материя или резултати от същности, които са основани в материалните форми на съществуване". Отсега нататък Бюхнер нарече безсмъртно не едно божествено същество, не човешката душа, а материята с нейната сила. И Молешот облича същото убеждение в думите: "Силата не е никакъв творящ бог, никаква отделна от материалната основа същност на нещата, тя е неделимо свойство на материята, нейното присъщо от вечността свойство.
Въглената киселина, водородът и кислородът са сили, които разлагат и най-твърдата скала и я превръщат в течност, чието течение създава живота.
Смяна на материя и форма в отделните части, докато основната форма остава същата, тази е тайната на животинския живот".
към текста >>
Нека помислим за откритието на
кислород
а от Лавоазие, и за онези в областта на електричеството от волта и за много други.
За познаване на импулсите, които действат във философското развитие на светогледите, не са от значение споменатите като примери прогреси на естествените науки /към които биха могли да се прибавят още и други/ като такива, а фактът, че прогреси от този род съвпадаха с раждането на Хегеловия образ на света. Изложението на хода на развитието на философията, направено в предидущите глави, показва, как от времето на Коперник, Галилей и т.н. насам по-новия образ на света стоеше под влиянието на естественонаучния начин на мислене. Обаче това влияние не можеше да бъде от такова голямо значение както онова от страна на постиженията на естествените науки в 19-тото столетие. На прехода от 18-тото към 19-тото столетие бяха направени също значителни прогреси в естествените науки.
Нека помислим за откритието на кислорода от Лавоазие, и за онези в областта на електричеството от волта и за много други.
Въпреки това, признавайки напълно тези прогреси, духове като Фихте, Шелинг, Гьоте можаха да стигнат до един образ на света, който изхождаше от духа. Естественонаучният начин на мислене не можеше още да действа с такава сила върху тях както върху материалистично настроените мислители от средата на 19-тото столетие. Все още беше възможно на едната страна на образа на светогледа да бъдат поставени представите на естествената наука, а за другата страна хората имаха представи, които съдържаха нещо повече от "чисти мисли". Една такава представа беше например тази за "жизнената сила" или тази за "целесъобразното устройство" на живите същества. Такива представи даваха възможност да се каже: В света действа нещо, което не попада под обикновената природна закономерност, което е от духовно естество.
към текста >>
7.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Когато водородът и
кислород
ът се съединява и образува вода, химикът не тълкува това в смисъла, че в двете вещества действа нещо, пред което стои целта за образуване на водата.
Ако мисълта за целесъобразността трябваше да изпита една реформа в смисъла на един природосъобразен светоглед, тогава целесъобразните форми на живата природа трябваше да бъдат обяснени по същия начин, както физикът, химикът обяснява неживите процеси. Когато една магнитна пръчка привлича към себе си железните стърготини, никой физик не мисли, че в пръчката действа една сила работеща с целта да привлича.
Когато водородът и кислородът се съединява и образува вода, химикът не тълкува това в смисъла, че в двете вещества действа нещо, пред което стои целта за образуване на водата.
Едно обяснение, в което царува един също такъв природосъобразен начин на разбиране, трябва да се каже: - Организмите стават целесъобразни, без природата нещо да е насочена към тази целесъобразност. Целесъобразността се ражда, без тя да е била заложена някъде като такава. Едно такова обяснение на целесъобразността е дал Чарлз Дарвин. Той застана на становището да признае, че нищо в природата не иска целесъобразност. За природата не е важно, дали това, което се ражда в нея, е целесъобразно или не.
към текста >>
Ако Вишер би бил запитан, дали във водорода и
кислород
а се намира един образ на водата в зародиш, за да може тази вода да се развие от тях, той без съмнение би отговорил: Не, нито във водорода, нито в
кислород
а се намира нещо от водата; условията за раждането на това вещество са налице едва в момента, в който водородът и
кислород
ът дойдат в допир при определени условия.
Ако Вишер би бил запитан, дали във водорода и кислорода се намира един образ на водата в зародиш, за да може тази вода да се развие от тях, той без съмнение би отговорил: Не, нито във водорода, нито в кислорода се намира нещо от водата; условията за раждането на това вещество са налице едва в момента, в който водородът и кислородът дойдат в допир при определени условия.
Нима е нужно да бъде другояче, когато от съвместното действие на двуутробните с външните условия на съществуването се ражда полумаймуните? Защо полумаймуните трябва да лежат скрити като образ в двуутробните, за да могат те да се развият отвътре? Това, което се ражда от развитието, то се ражда като нещо ново, без то да е съществувало преди това в някоя форма.
към текста >>
Ние не търсим водата като цел в
кислород
а; и ние не търсим също така човека като цел в сътворението.
С това от царството на организмите е отстранено всяко обяснение в смисъла на определени цели, всяка телеология в стария смисъл. Вече не се търси целта на един орган; търсят се причините, от които той се е развил; една форма не сочи към целта, към която тя се стреми, а към причината, от която тя е произлязла. Начинът на обяснение на органическото е станал еднакъв с този на неорганическото.
Ние не търсим водата като цел в кислорода; и ние не търсим също така човека като цел в сътворението.
Ние изследваме произхода, фактическите причини на съществата. Дуалистичното схващане, което обяснява, че органичното и не органичното трябва да се обясняват според два различни принципа, се превръща в един монистичен начин на мислене, в монизма, който има за цялата природа само един начин на обяснение.
към текста >>
8.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Абсолютно и завинаги е непонятно, защо за определен брой атоми на
кислород
, водород, азот, въглерод и т.н.
Наистина, при повърхностно разглежда не изглежда, какво чрез познанието на материалните процеси в мозъка на нас ни стават разбираеми определени процеси и заложби от духовно естество. Към тази категория аз причислявам паметта, течението и асоциацията на представите, последствията от упражнението, специфичните таланти и др. подобни. Обаче в най-малкото размишление ни учи, че това е една измама. Ние бихме били поучени само върху определени вътрешни условия на духовния живот, които имат еднакво значение с външните чрез сетивните впечатления, не обаче и върху възникването на духовния живот от тези условия. Каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атоми в моя мозък от една страна, а от друга страна в първичните, неопределими по-нататък за мене и неотрицаеми факти: Аз чувствам болка, чувствам радост, вкусвам сладко, мириша ухание на роза, чувам оргелов тон, виждам червено и между също така не посредствено произтичащата от това сигурност: Следователно аз съм?
Абсолютно и завинаги е непонятно, защо за определен брой атоми на кислород, водород, азот, въглерод и т.н.
не ще да е безразлично, как те стоят и се движат, как са стояли и са се движили, как ще стоят и ще се движат". За познанието не съществува никакъв мост от движението към усещането: Това е вероизповедание на Дю Боа Реймонд. От движението в материалния свят ние не можем да проникнем вътре в душевния свят на усещанията. Знаем, че чрез движещата се материя се ражда усещане; обаче ние не знаем, как това е възможно. Но и в света на движението ние не се издигаме над движението.
към текста >>
Наблюдавам, че при определени условия
кислород
ът и водородът се съединяват и образуват вода.
Към непознаваемостта на същността на нещата се придържа също и Херберт Спенсер. Той се запитва първо: Чрез какво стигам аз до това, което наричам истина върху света? Аз наблюдавам отделни неща при вещите и си образувам върху тях съждения.
Наблюдавам, че при определени условия кислородът и водородът се съединяват и образуват вода.
Аз си образувам едно съждение върху това. Това е една отделна истина, която се простира само върху малък кръг неща. След това наблюдавам отделните наблюдения и чрез това стигам до по-обхватни, по-общи истини върху това, как въобще веществата се съединяват химически. Всяко познание почива върху това, че човек преминава от отделни истини до все по-общи истини, за да завърши накрая до най-висшата истина, която той не може да припише на никоя друга; която следователно той трябва да приеме, без да може да я разбере по-нататък. Обаче в този път на познанието ние нямаме никакво средство да проникнем до абсолютната същност на света.
към текста >>
9.
Статия 16: Корените на социалния живот
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
В едно органично тяло поглъщаният въздух трябва постоянно да се преобразува в неизползваема субстанция,
кислород
ът трябва да стане въглероден двуокис.
В едно органично тяло поглъщаният въздух трябва постоянно да се преобразува в неизползваема субстанция, кислородът трябва да стане въглероден двуокис.
Съответно, трябва да има процеси, при които изменената и вече неизползваема субстанция се заменя с използваема. Всеки, който сега помисли относно знанието за човешкия организъм и го приложи разумно и без предразсъдъци към известното за социалния организъм, ще открие, че има една система в този социален организъм, а именно — икономическата система, която, ако функционира правилно, постоянно създава условия, на които трябва да се противодейства с други функции. Точно както в човешкото тяло не може да се очаква от системата, която е създадена да консумира приетия кислород, да прави кислорода отново използваем, така не трябва да се предполага, че самите икономически процеси могат да породят функциите, необходими да направят добро от това, което бизнесът в тази система преобразува от живот в ограничаващ живота продукт.
към текста >>
Точно както в човешкото тяло не може да се очаква от системата, която е създадена да консумира приетия
кислород
, да прави
кислород
а отново използваем, така не трябва да се предполага, че самите икономически процеси могат да породят функциите, необходими да направят добро от това, което бизнесът в тази система преобразува от живот в ограничаващ живота продукт.
В едно органично тяло поглъщаният въздух трябва постоянно да се преобразува в неизползваема субстанция, кислородът трябва да стане въглероден двуокис. Съответно, трябва да има процеси, при които изменената и вече неизползваема субстанция се заменя с използваема. Всеки, който сега помисли относно знанието за човешкия организъм и го приложи разумно и без предразсъдъци към известното за социалния организъм, ще открие, че има една система в този социален организъм, а именно — икономическата система, която, ако функционира правилно, постоянно създава условия, на които трябва да се противодейства с други функции.
Точно както в човешкото тяло не може да се очаква от системата, която е създадена да консумира приетия кислород, да прави кислорода отново използваем, така не трябва да се предполага, че самите икономически процеси могат да породят функциите, необходими да направят добро от това, което бизнесът в тази система преобразува от живот в ограничаващ живота продукт.
към текста >>
10.
03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Тогава можем да си кажем: - Това, което инспирацията прави да проникне в човека, това, което му позволява да се издигне до един живот на душата независим от тялото, може да се сравни с
кислород
а, който прониква материално в тялото чрез вдишването.
Това познание разкрива същевременно природата на духовния Космос. Сетивата и мисленето свързано с тези сетива имат възприятие за физическия Космос; инспиративното съзнание възприема духовния космос. Само, че това което във физическия и етерен човек е дело на този духовен Космос, се явява безкрайно по-действително отколкото сетивните впечатления, които се вливат в обикновеното съзнание.
Тогава можем да си кажем: - Това, което инспирацията прави да проникне в човека, това, което му позволява да се издигне до един живот на душата независим от тялото, може да се сравни с кислорода, който прониква материално в тялото чрез вдишването.
(На латински inspiratio значи "вдишване").
към текста >>
11.
3. Явленията на живота
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
В действителност обаче също както Дю Боа-Реймонд каза за явленията на съзнанието ние трябва да кажем за тези на живота: защо на определен брой атоми въглерод,
кислород
, азот, водород ще им хрумне, от начина, по който са били разположени, по кой то са разположени и по който ще бъдат разположени, да произведат явленията на живота?
Понеже това е така, мислеше Дю Боа-Реймонд, естествено научният начин на мислене не може никога да обясни будния, изпълнен с усещания човек, а само спящия. С този свой възглед той се подаде на една илюзия. Той вярваше, че от начина на действие на веществата не се получават наистина явленията на съзнанието, но се получават тези на живота.
В действителност обаче също както Дю Боа-Реймонд каза за явленията на съзнанието ние трябва да кажем за тези на живота: защо на определен брой атоми въглерод, кислород, азот, водород ще им хрумне, от начина, по който са били разположени, по кой то са разположени и по който ще бъдат разположени, да произведат явленията на живота?
Наблюдението показва все пак, че явленията на живота имат една ориентация съвършено различна от тази, която протича в неживата материя. За тези последните ще можем да кажем: те се показват господствувани от сили, които се излъчват от същността на материята, от относителния център към периферията. Явленията на живота показват материята господствувана от сили, които действуват от вън навътре, към относителния център. При преминаването в живота материята трябва да се освободи от излъчващите се сили и да се подчини на влъчващите се.
към текста >>
12.
5. Растение, животно и човек
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Едно вещество, което като
кислород
а се приема чрез дишането както в спящото така и в будното състояние, трябва да се различава поради това според тези две състояния.
При будното състояние човекът живее в една дейност, която го поставя във връзка с външния свят чрез неговото астрално тяло и чрез неговия азов организъм: в спящото състояние неговият физически и неговият етерен организъм живеят от това, което са станали веществено остатъците на тези два организма.
Едно вещество, което като кислорода се приема чрез дишането както в спящото така и в будното състояние, трябва да се различава поради това според тези две състояния.
към текста >>
Приетият от вън
кислород
действува чрез своята особеност приспиващо, а не събуждащо.
Приетият от вън кислород действува чрез своята особеност приспиващо, а не събуждащо.
Увеличеното приемане на кислород приспива по един а нормален начин. През време на будното състояние астралното тяло води постоянна борба срещу приспиващото действие предизвикано от приемането на кислорода. Ако астралното тяло преустанови своето действие върху физическото тяло, тогава кислородът развива своята особеност: той приспива.
към текста >>
Увеличеното приемане на
кислород
приспива по един а нормален начин.
Приетият от вън кислород действува чрез своята особеност приспиващо, а не събуждащо.
Увеличеното приемане на кислород приспива по един а нормален начин.
През време на будното състояние астралното тяло води постоянна борба срещу приспиващото действие предизвикано от приемането на кислорода. Ако астралното тяло преустанови своето действие върху физическото тяло, тогава кислородът развива своята особеност: той приспива.
към текста >>
През време на будното състояние астралното тяло води постоянна борба срещу приспиващото действие предизвикано от приемането на
кислород
а.
Приетият от вън кислород действува чрез своята особеност приспиващо, а не събуждащо. Увеличеното приемане на кислород приспива по един а нормален начин.
През време на будното състояние астралното тяло води постоянна борба срещу приспиващото действие предизвикано от приемането на кислорода.
Ако астралното тяло преустанови своето действие върху физическото тяло, тогава кислородът развива своята особеност: той приспива.
към текста >>
Ако астралното тяло преустанови своето действие върху физическото тяло, тогава
кислород
ът развива своята особеност: той приспива.
Приетият от вън кислород действува чрез своята особеност приспиващо, а не събуждащо. Увеличеното приемане на кислород приспива по един а нормален начин. През време на будното състояние астралното тяло води постоянна борба срещу приспиващото действие предизвикано от приемането на кислорода.
Ако астралното тяло преустанови своето действие върху физическото тяло, тогава кислородът развива своята особеност: той приспива.
към текста >>
13.
6. Кръв и нерви
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Това отива до там, докато кръвта се среща с въздуха с
кислород
а в процеса на дишането.
Дейностите на отделните човешки организми се намират в особено изразителна форма по отношение на общия организъм при образуването на кръвта и нервите. Доколкото образуването на кръвта се получава в по-нататъшното изграждане на приетите хранителни вещества, целият процес на образуването на кръвта стои под влиянието на азовия организъм. Азовият организъм действува от процесите, които стават като съпровод на съзнателно усещане в езика, небцето чак до несъзнателните и подсъзнателни процеси в действието на пепсина, на панкреаса, на жлъчката и т. н. След това действието на азовия организъм отстъпва и при по-нататъшното превръщане на хранителните вещества във вещество на кръвта действува предимно астралното тяло.
Това отива до там, докато кръвта се среща с въздуха с кислорода в процеса на дишането.
На това място етерното тяло изпълнява своята главна дейност. В съдържащия се в издишването въглероден двуокис, преди той да е напуснал тялото, имаме работа предимно само с живо не усещащо нито мъртво вещество. (Живо е всичко, което носи в себе си дейността на етерното тяло.)Главно то количество от този жив въглероден двуокис излиза от организма; обаче една малка част продължава още да действува в организма в процесите, които имат своя център в организма на главата. Тази част проявява една силна склонност да премине в неживо, в неорганично състояние, въпреки че не е напълно безжизнена. В нервната система става противоположното.
към текста >>
14.
9. Ролята на белтъка в човешкия организъм и албуминурията
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
От това виждаме, че в белтъка силите, които се получават от водорода,
кислород
а, азота и въглерода и от техните взаимни отношения, се разпадат в себе си.
Белтъкът е онова вещество на живото тяло, което може да бъде преобразено по най-разнообразен начин от неговите строителни сили, така че, това, което се получава от преобразеното белтъчно вещество, се явява във формите на органите и на целия организъм. За да може да бъде използуван по такъв начин, белтъкът трябва да има свойството, способността да изгубва всяка форма, която се получава от естеството на негови те материални части, да изгубва тази форма в момента, когато е призован в организма да служи за една изискана от него форма.
От това виждаме, че в белтъка силите, които се получават от водорода, кислорода, азота и въглерода и от техните взаимни отношения, се разпадат в себе си.
Неорганическите образувания на вещества престават и органическите строителни сили започват да действуват в разпадането на белтъка. Тези строителни сили са свързани с етерните сили. Белтъкът е винаги готов, или да бъде приет в дейността на етерното тяло, или да отпадне от него. Белтъкът, който е взет от организма, на който е принадлежал, взема с себе си склонността да стане едно сложно вещество, което се свързва с неорганическите сили на водорода, кислорода, азота и въглерода. Белтъкът, който остава една съставна част на живия организъм, подтиска в се бе си тази склонност и се подчинява на строителните сили на етерното тяло.
към текста >>
Белтъкът, който е взет от организма, на който е принадлежал, взема с себе си склонността да стане едно сложно вещество, което се свързва с неорганическите сили на водорода,
кислород
а, азота и въглерода.
За да може да бъде използуван по такъв начин, белтъкът трябва да има свойството, способността да изгубва всяка форма, която се получава от естеството на негови те материални части, да изгубва тази форма в момента, когато е призован в организма да служи за една изискана от него форма. От това виждаме, че в белтъка силите, които се получават от водорода, кислорода, азота и въглерода и от техните взаимни отношения, се разпадат в себе си. Неорганическите образувания на вещества престават и органическите строителни сили започват да действуват в разпадането на белтъка. Тези строителни сили са свързани с етерните сили. Белтъкът е винаги готов, или да бъде приет в дейността на етерното тяло, или да отпадне от него.
Белтъкът, който е взет от организма, на който е принадлежал, взема с себе си склонността да стане едно сложно вещество, което се свързва с неорганическите сили на водорода, кислорода, азота и въглерода.
Белтъкът, който остава една съставна част на живия организъм, подтиска в се бе си тази склонност и се подчинява на строителните сили на етерното тяло. Човекът приема в себе си белтъка с хранителните продукти. Приетият отвън белтък бива превърнат от пепсина в стомаха в пептони, които са отначало разтворими белтъчни вещества. Това превръщане се продължава от сока на панкреаса. Отначало, когато е приет като хранително вещество, белтъкът е едно тяло чуждо на човешкия организъм.
към текста >>
15.
12. Строеж на човешкото тяло и процесът на отделянето
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Най-важното от тези вещества е внасяният чрез дишането
кислород
.
Обаче за неговото образуване е постоянно необходимо внасянето на въздухообразни вещества.
Най-важното от тези вещества е внасяният чрез дишането кислород.
към текста >>
16.
20. Типични лечебни средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Силицият в съединение с
кислород
а съдържа онези процеси, които са подобни на тези на организма при преминаване от дишането към нервно-сетивната дейност.
Силицият в съединение с кислорода съдържа онези процеси, които са подобни на тези на организма при преминаване от дишането към нервно-сетивната дейност.
Второто се постига чрез сярата. Сярата съдържа онзи процес, чрез който склонният към храносмилателната система ритъм бива превърнат в такъв, който е склонен към дишането. И третото се постига чрез желязото, което непосредствено след процеса на храносмилането пренася този процес в ритъма на кръвта, чрез което са мият процес на обмяната на веществата бива подтиснат. Ето защо желязото, сярата и силициевата киселина съчетани по съответния начин трябва да дадат едно средство против мигрената. Това се потвърди за нас в безброй случаи.
към текста >>
17.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ако случаят би бил такъв, че монистичният принцип е незачетен чрез това, тогава веднага някой може да твърди, че монистичният принцип е нарушен и тогава, когато се приема, че водата се състои от водород и
кислород
.
И станало е почти нещо модно да се говори, предизвиквайки у мнозина антипатия от само себе си, че вижте ето Духовната наука отново идва и поставя срещу този благотворен монизъм в теоретико-познавателно отношение един дуализъм! С такива модни думи се греши несъмнено много. Нима принципът да се обяснява светът, вселената единно, е незачетен, когото се приема че във вселената съществуват две течения, които действуват задружно, като се срещат в душата, единият идвайки отвън, другият отвътре? Не трябва ли да се предположи, че това, което прониква в душата от две страни,а именно от една страна от сетивната опитност, а от друга страна от изследването на Духовната наука -, е основано на едно единно съществуване и се показва в две течения само отначало за човешкото схващане? Нима монизмът трябва да се вземе съвсем повърхностно?
Ако случаят би бил такъв, че монистичният принцип е незачетен чрез това, тогава веднага някой може да твърди, че монистичният принцип е нарушен и тогава, когато се приема, че водата се състои от водород и кислород.
Но въпреки това водородът и кислородът могат да имат единен произход, макар и да се съединяват в това, което наричаме вода. Също така сетивният и свръхсетивният свят могат да имат един единен произход, въпреки че чрез фактите на Естествената наука и на Духовната наука сме принудени да кажем: В душата на човека се съединяват две течения, от които едното иде от сетивната страна, другото от страната на духа. Вярно е, че тогава единството, мононът не може да бъде показано веднага, но това съвсем не противоречи на възгледа за един монистичен свят. Това, което се показва по този начин от две страни, то получава сила на пълната действителност едва тогава, когато го познаваме, че е съставено от двете течения. Когато насочим погледа към външния свят, ние виждаме чрез устройството на нашите сетива и на нашия ум един образ на света, който не ни показва това, от което израснал: духа.
към текста >>
Но въпреки това водородът и
кислород
ът могат да имат единен произход, макар и да се съединяват в това, което наричаме вода.
С такива модни думи се греши несъмнено много. Нима принципът да се обяснява светът, вселената единно, е незачетен, когото се приема че във вселената съществуват две течения, които действуват задружно, като се срещат в душата, единият идвайки отвън, другият отвътре? Не трябва ли да се предположи, че това, което прониква в душата от две страни,а именно от една страна от сетивната опитност, а от друга страна от изследването на Духовната наука -, е основано на едно единно съществуване и се показва в две течения само отначало за човешкото схващане? Нима монизмът трябва да се вземе съвсем повърхностно? Ако случаят би бил такъв, че монистичният принцип е незачетен чрез това, тогава веднага някой може да твърди, че монистичният принцип е нарушен и тогава, когато се приема, че водата се състои от водород и кислород.
Но въпреки това водородът и кислородът могат да имат единен произход, макар и да се съединяват в това, което наричаме вода.
Също така сетивният и свръхсетивният свят могат да имат един единен произход, въпреки че чрез фактите на Естествената наука и на Духовната наука сме принудени да кажем: В душата на човека се съединяват две течения, от които едното иде от сетивната страна, другото от страната на духа. Вярно е, че тогава единството, мононът не може да бъде показано веднага, но това съвсем не противоречи на възгледа за един монистичен свят. Това, което се показва по този начин от две страни, то получава сила на пълната действителност едва тогава, когато го познаваме, че е съставено от двете течения. Когато насочим погледа към външния свят, ние виждаме чрез устройството на нашите сетива и на нашия ум един образ на света, който не ни показва това, от което израснал: духа. Когато вървим по пътя на духовно-научното изследване и преживяваме в душата си подем, ние намираме духа.
към текста >>
18.
2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Така може да се изкаже някой, който в смисъла на дадените преди осем дена обяснения, се намира под внушителното действие на някои представи на епохата, които са добити на почвата на естествената наука, и който би изпитал желание да проследи след смъртта всички движения на отделните вещества съставляващи човешкото тяло, който преди всичко вярва, че има право да запита: Какво правят след смъртта на човека
кислород
ът, азотът, въглеродът и т.н., които са изграждали човешкото тяло?
Така може да се изкаже някой, който в смисъла на дадените преди осем дена обяснения, се намира под внушителното действие на някои представи на епохата, които са добити на почвата на естествената наука, и който би изпитал желание да проследи след смъртта всички движения на отделните вещества съставляващи човешкото тяло, който преди всичко вярва, че има право да запита: Какво правят след смъртта на човека кислородът, азотът, въглеродът и т.н., които са изграждали човешкото тяло?
Независимо от това, че днес има много хора, които се намират под влиянието на думите "вечност на материята", има обаче други, които изгубват напълно възможността да си представят в безкрайно празното пространство нещо друго освен материята с нейните действия. Но че при обяснения от този род винаги се касае за това, да бъдат спазени преди всичко по възможно най-точен начин понятията и идеите, подобно нещо може да се види у някои, които разглеждат същността на смъртта. Когато някой установява понятието за противоположност между смъртта и живота и при това, както постоянно се случва, преди всичко забравя, че смъртта и животът са една противоположност, която винаги зависи от съществото, за което тя се отнася, трябва да имаме предвид, че не можем да говорим при едно по-точно разглеждане на въпроса по същия начин върху смъртта на растението, на животното или на човека. Следващите обяснения ще държат сметка именно за това положение. Но колко малко са на ясно хората върху думите, които се употребяват в тази област, можем да видим например от факта, че във Физиологията на великия естествоизпитател Хъксли се намира следното.
към текста >>
И когато не проследяваме пътищата, по които вървят
кислород
ът, въглеродът, азотът, а вървим пътищата на живота, когато насочваме нашия поглед върху това, през което минава същинската ядка на човешкото същество, ние добиваме сигурността, благодарение на която на думите на Шекспир можем да противопоставим другите думи:
Все пак на основата на един такъв възглед стои това, което са пътища на умиращото. Но когато на основата на Духовната наука разглеждаме човека, ние се обръщаме към духовно-душевната ядка на неговото същество, която минава през живота и смъртта и през все нови и нови земни съществувания.
И когато не проследяваме пътищата, по които вървят кислородът, въглеродът, азотът, а вървим пътищата на живота, когато насочваме нашия поглед върху това, през което минава същинската ядка на човешкото същество, ние добиваме сигурността, благодарение на която на думите на Шекспир можем да противопоставим другите думи:
към текста >>
19.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
А това значи, той се научава да познава напълно природата на обвивките на своята Изидина същност; той се запознава с огъня, как този огън тече през неговото тяло в неговата кръв като инструмент и как той се превръща в течност, той се запознава по-нататък с това, как въздухът прониква като
кислород
.
Следващата степен на Изидиното посвещение се състоеше в това, което е изразено като се казва: Човекът е проведен през изпитанията на огъня, на въздуха и на водата.
А това значи, той се научава да познава напълно природата на обвивките на своята Изидина същност; той се запознава с огъня, как този огън тече през неговото тяло в неговата кръв като инструмент и как той се превръща в течност, той се запознава по-нататък с това, как въздухът прониква като кислород.
Огън, въздух и вода: топлина на диханието, течност на кръвта, с тях се запознава човек. И познавайки своята телесна природа, природата на своите обвивки: чрез елементите на огъня, на водата и на въздуха човек се пречиства. А когато е познал по този начин своите обвивки, той е стигнал до своята Изидина природа. Това е изразено отново технически, като се казва: Едва сега човекът се чувствува стигнал до себе си, сега той знае, че е едно духовно същество и знае, че не е вече ограничен в човечеството на външния свят, а проглежда в духовния свят. Защото закон е, че ние гледаме Слънцето само през деня, понеже нощем то ни е закрито от материята.
към текста >>
20.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато атомите стоят в отношения едни към други и се движат, това означава, че материята, която съдържа тези атоми, е например водородът или
кислород
ът.
Духовете на 19-тия век мислеха приблизително така: Ние поглеждаме вън в пространството, виждаме във взаимните отношения и движения на звездите, когато ги обхващаме в мисли, един образ с чудесна яснота. Сега нека се опитаме да се вгледаме в онзи малък свят, в който без съмнение може да се вгледа само спекулиращата мисъл, която учените в 19тия век все повече и повече изградиха хипотетично: в света на атомите и на молекулите. Учените от 19-тия век все повече и повече си представяха, че всяко вещество се състои от много малки частици, които никакъв микроскоп и никакво око не могат вече да видят, които обаче трябва да бъдат предположени хипотетично. Така бе предположено, че както в небесното пространство имаме много звезди, накъдето и да насочим поглед, атомите съществуват като един вид много малки звезди. От взаимното подреждане на атомите, как те са групирани заедно, се получава тогава разбира се само за хипотезата това, което в малък размер може да събуди образа: Тук ти имаш определен брой атоми, те се намират в определено взаимоотношение едни спрямо други и се движат едни около други.
Когато атомите стоят в отношения едни към други и се движат, това означава, че материята, която съдържа тези атоми, е например водородът или кислородът.
Всички вещества са сведени до много малки атоми, от които те се състоят. Тези малки атоми са също групирани, тогава определени групи образуват молекулите. Но ако бихме могли да виждаме в тези атоми и молекули, да проникнем с нашия поглед в тях, тогава бихме имали в извънредно малък мащаб едно копие на яснотата, която имаме вън, когато имаме небесното пространство изпълнено със звездите. Имаше нещо съблазнително за някои мислители на 19-тия век, когато можеха да си кажат: Всички явления, които виждаме вън, светлина, звук, еластичност, електричество и т.н. водят накрая до такива действия, които са обусловени от силите и движенията на атомите, които стават така, както силите и движенията в големия свят, когато гледаме в небесното пространство.
към текста >>
Напълно и завинаги остава неразбираемо, защо на определен брой атоми на въглерода, на водорода, на
кислород
а и т.н.
Обаче никой човек, подчерта Дю Боа-Реймонд, не би могъл да разбере, защо определен вид движения се превръща в нашия душевен живот именно в изживяването: виждам червено, чувам оргелов тон, изпитвам миризма на рози или тем подобни. Защото Дю Боа-Реймонд обърна вниманието върху нещо, което всъщност още Лайбниц беше подчертал и срещу което не може да се възрази нищо: Да си представим ако въпросът би се касаел само за движение да си представим човешкия мозък уголемен до огромни размери, така щото тогава бихме го имали пред нас така, че бихме могли да ходим из него като из една фабрика, където можем да наблюдаваме всички движения на колелетата и на ремъците и бихме могли да покажем: тук има определено движение него бихме могли тогава да нарисуваме и да го изчислим, както можем да изчислим движенията на планетите около Слънцето. Обаче никой човек не би знаел, ако не би го познавал от други неща: това движение, което аз наблюдавам, отговаря в душата на изживяването: аз виждам червенокоси не би могъл да извлече това, а само би могъл да открие закони на движението и да си каже: така и така протича движението, това и това става в пространството, но не би могъл да намери връзката между тези мислени по образеца на астрономията движения и същинското изживяване: виждам червено, чувам оргелов тон, помирисвам розово ухание. Ако не би знаел от някъде другаде, откъде идват тези изживявания той никога не би могъл до заключи за тях от движението на атомите. Даже Дю Боа-Реймонд каза твърде рязко: "Каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атоми в моя мозък от една страна, и първичния, неопределим по-нататък, неоспорим факт, от друга страна: чувствувам болка, изпитвам радост, вкусвам сладко, мириша розово ухание, чувам оргелов тон, виждам червено, и също така между непосредствено произтичащата от това сигурност: следователно аз съм?
Напълно и завинаги остава неразбираемо, защо на определен брой атоми на въглерода, на водорода, на кислорода и т.н.
не ще да е безразлично, как те стоят и се движат, как са стояли и са се движили, как ще стоят и ще се движат? "
към текста >>
21.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_92 Езотерична космология
Целият свят знае, че човекът вдишва
кислород
и издишва въглероден диоксид.
Целият свят знае, че човекът вдишва кислород и издишва въглероден диоксид.
При Йога това има едновременно физическо и духовно значение. Човекът не може да вдишва въглероден диоксид за целите на изхранването на съществото си. Той би умрял, докато въглеродният диоксид поддържа растенията живи. Растенията снабдяват човека с кислород, който му дава живот; те освежават въздуха и го правят годен за дишане. От друга страна, човекът и животните доставят на растенията въглероден диоксид чрез който те, на свой ред, се изхранват.
към текста >>
Растенията снабдяват човека с
кислород
, който му дава живот; те освежават въздуха и го правят годен за дишане.
Целият свят знае, че човекът вдишва кислород и издишва въглероден диоксид. При Йога това има едновременно физическо и духовно значение. Човекът не може да вдишва въглероден диоксид за целите на изхранването на съществото си. Той би умрял, докато въглеродният диоксид поддържа растенията живи.
Растенията снабдяват човека с кислород, който му дава живот; те освежават въздуха и го правят годен за дишане.
От друга страна, човекът и животните доставят на растенията въглероден диоксид чрез който те, на свой ред, се изхранват. Какво прави растението с въглеродния диоксид, който приема? То изгражда собственото си тяло. Знаем, че трупът на растението е въглен. Така въгленът е кристализирал въглероден диоксид.
към текста >>
Червената кръв на човека трябва да бъде освежена и обновена с
кислород
, понеже въглеродният диоксид не може да бъде използван за целите на изграждането на организма.
Червената кръв на човека трябва да бъде освежена и обновена с кислород, понеже въглеродният диоксид не може да бъде използван за целите на изграждането на организма.
Упражненията Йога са обучение, което позволява на човека да направи червената кръв строител на тялото. В този смисъл йогите работят върху телата си чрез своята кръв, също както растението работи с въглеродния диоксид.
към текста >>
Кислород
ът и въглеродният диоксид са вдишвани и издишвани от човека.
Има аналогия в отношенията, установени между света на човека и божествения свят и тези между човешкото царство и животинското царство.
Кислородът и въглеродният диоксид са вдишвани и издишвани от човека.
Растителното царство издишва кислород; човекът - след разделянето на половете - издишва любов. Боговете се изхранват от това излъчване на любов.
към текста >>
Растителното царство издишва
кислород
; човекът - след разделянето на половете - издишва любов.
Има аналогия в отношенията, установени между света на човека и божествения свят и тези между човешкото царство и животинското царство. Кислородът и въглеродният диоксид са вдишвани и издишвани от човека.
Растителното царство издишва кислород; човекът - след разделянето на половете - издишва любов.
Боговете се изхранват от това излъчване на любов.
към текста >>
22.
VІІІ. Християнската Мистерия
GA_92 Езотерична космология
И човекът би трябвало да каже на растението: Аз съм над теб, но на теб аз дължа
кислород
а, който дишам.
Измиването на нозете е подготвително упражнение с морален характер, свързан със сцената, където Христос измива краката на учениците преди празника Пасха (Йоан 13): "Истина, истина ви казвам, няма слуга по-горен от господаря си; нито пратеник по-горе от онзи, който го е пратил." Теологията дава чисто морална интерпретация на този акт и гледа на него просто като на пример за дълбока смиреност и себеотдаване на Учителя към Неговите ученици и Неговото дело. Розенкройцерите също поддържаха този възглед, но в един по-дълбок смисъл, свързвайки тази история с еволюцията на всички същества в Природата. Сцената наистина е едно загатване на закона, че висшето е продукт на низшето. Растението би могло да каже на минерала: Аз съм над теб доколкото имам живот, който ти нямаш; но без теб аз не бих могло да съществувам, защото субстанциите, които ме изхранват, се вземат от теб. Животното също може да каже на растението: Аз съм над теб, защото имам чувства, желания, способността за волно движение, която ти нямаш; но без храната която ти ми даваш, без твоите листа и плодове, аз не бих могло да живея.
И човекът би трябвало да каже на растението: Аз съм над теб, но на теб аз дължа кислорода, който дишам.
На животното той трябва да каже: Аз имам душа, а ти нямаш; но въпреки това ние сме братя и приятели, въвлечени във великия процес на еволюцията. Езотеричният смисъл на измиването на нозете е, че Исус Христос, Месията, Божият Син не би могъл да съществува без Апостолите.
към текста >>
23.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята
GA_92 Езотерична космология
Атмосферата на Старата Луна съдържаше азот, също както днес атмосферата на Земята съдържа
кислород
, и преобладаването на азот бе това, което причини края на периода на Старата Луна и началото на космическата нощ.
Атмосферата на Старата Луна съдържаше азот, също както днес атмосферата на Земята съдържа кислород, и преобладаването на азот бе това, което причини края на периода на Старата Луна и началото на космическата нощ.
Цианидите на Земята са остатъци от състоянията, същестували в последните етапи на еволюцията на Старата Луна. Ето защо на Земята те имат разрушителен ефект, тъй като Земята не е тяхната подходяща сфера. Те са отровните останки на живота в една друга епоха.
към текста >>
24.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Целият свят знае, че човекът вдишва
кислород
и издишва въглероден диоксид.
Целият свят знае, че човекът вдишва кислород и издишва въглероден диоксид.
При Йога това има едновременно физическо и духовно значение. Човекът не може да вдишва въглероден диоксид за целите на изхранването на съществото си. Той би умрял, докато въглеродният диоксид поддържа растенията живи. Растенията снабдяват човека с кислород, който му дава живот; те освежават въздуха и го правят годен за дишане. От друга страна, човекът и животните доставят на растенията въглероден диоксид чрез който те, на свой ред, се изхранват.
към текста >>
Растенията снабдяват човека с
кислород
, който му дава живот; те освежават въздуха и го правят годен за дишане.
Целият свят знае, че човекът вдишва кислород и издишва въглероден диоксид. При Йога това има едновременно физическо и духовно значение. Човекът не може да вдишва въглероден диоксид за целите на изхранването на съществото си. Той би умрял, докато въглеродният диоксид поддържа растенията живи.
Растенията снабдяват човека с кислород, който му дава живот; те освежават въздуха и го правят годен за дишане.
От друга страна, човекът и животните доставят на растенията въглероден диоксид чрез който те, на свой ред, се изхранват. Какво прави растението с въглеродния диоксид, който приема? То изгражда собственото си тяло. Знаем, че трупът на растението е въглен. Така въгленът е кристализирал въглероден диоксид.
към текста >>
Червената кръв на човека трябва да бъде освежена и обновена с
кислород
, понеже въглеродният диоксид не може да бъде използван за целите на изграждането на организма.
Червената кръв на човека трябва да бъде освежена и обновена с кислород, понеже въглеродният диоксид не може да бъде използван за целите на изграждането на организма.
Упражненията Йога са обучение, което позволява на човека да направи червената кръв строител на тялото. В този смисъл йогите работят върху телата си чрез своята кръв, също както растението работи с въглеродния диоксид.
към текста >>
Кислород
ът и въглеродният диоксид са вдишвани и издишвани от човека.
Има аналогия в отношенията, установени между света на човека и божествения свят и тези между човешкото царство и животинското царство.
Кислородът и въглеродният диоксид са вдишвани и издишвани от човека.
Растителното царство издишва кислород; човекът след разделянето на половете издишва любов. Боговете се изхранват от това излъчване на любов.
към текста >>
Растителното царство издишва
кислород
; човекът след разделянето на половете издишва любов.
Има аналогия в отношенията, установени между света на човека и божествения свят и тези между човешкото царство и животинското царство. Кислородът и въглеродният диоксид са вдишвани и издишвани от човека.
Растителното царство издишва кислород; човекът след разделянето на половете издишва любов.
Боговете се изхранват от това излъчване на любов.
към текста >>
25.
VІІІ Християнската Мистерия.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
И човекът би трябвало да каже на растението: - Аз съм над теб, но на теб аз дължа
кислород
а, който дишам.
Измиването на нозете е подготвително упражнение с морален характер, свързан със сцената, където Христос измива краката на учениците преди празника Пасха (Йоан 13): “Истина, истина ви казвам, няма слуга по-горен от господаря си; нито пратеник по-горе от онзи, който го е пратил.” Теологията дава чисто морална интерпретация на този акт и гледа на него просто като на пример за дълбока смиреност и себеотдаване на Учителя към Неговите ученици и Неговото дело. Розенкройцерите също поддържаха този възглед, но в един по-дълбок смисъл, свързвайки тази история с еволюцията на всички същества в Природата. Сцената наистина е едно загатване на закона, че висшето е продукт на низшето. Растението би могло да каже на минерала: Аз съм над теб доколкото имам живот, който ти нямаш; но без теб аз не бих могло да съществувам, защото субстанциите, които ме изхранват, се вземат от теб. Животното също може да каже на растението: - Аз съм над теб, защото имам чувства, желания, способността за волно движение, която ти нямаш; но без храната която ти ми даваш, без твоите листа и плодове, аз не бих могло да живея.
И човекът би трябвало да каже на растението: - Аз съм над теб, но на теб аз дължа кислорода, който дишам.
На животното той трябва да каже: - Аз имам душа, а ти нямаш; но въпреки това ние сме братя и приятели, въвлечени във великия процес на еволюцията. Езотеричният смисъл на измиването на нозете е, че Исус Христос, Месията, Божият Син не би могъл да съществува без Апостолите.
към текста >>
26.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Атмосферата на Старата Луна съдържаше азот, също както днес атмосферата на Земята съдържа
кислород
, и преобладаването на азот бе това, което причини края на периода на Старата Луна и началото на космическата нощ.
Атмосферата на Старата Луна съдържаше азот, също както днес атмосферата на Земята съдържа кислород, и преобладаването на азот бе това, което причини края на периода на Старата Луна и началото на космическата нощ.
Цианидите на Земята са остатъци от състоянията, същестували в последните етапи на еволюцията на Старата Луна. Ето защо на Земята те имат разрушителен ефект, тъй като Земята не е тяхната подходяща сфера. Те са отровните останки на живота в една друга епоха.
към текста >>
27.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Дихателната дейност предпоставя да се даде достатъчно
кислород
на кръвта и чрез това да се запазят органичните вещества.
Дихателната дейност в най-широк обхват се намира в зависимост с чувствения и сетивния живот. От тази гледна точка отново можете да си извлечете изводи за много неща, когато си изясните всичко свързано с дихателната дейност и как тя може да се повлияе чрез чувствения и сетивния живот.
Дихателната дейност предпоставя да се даде достатъчно кислород на кръвта и чрез това да се запазят органичните вещества.
към текста >>
28.
Съдържание
GA_98 Природни и духовни същества
Кислород
и азот.
Същността на растението. Разлика между астралното и етерното.
Кислород и азот.
За същността на планетите. Животът на Старото Слънце. Съществуването на Слънцето като постоянна звезда и развитието му до Зодиак. Предсатурновото битие. Излъчената субстанциална същност на престолите (Сатурн).
към текста >>
29.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Хората вдишват, нуждаят се от
кислород
, който се смесва с въглерод в човека и тогава се издишва въглероден двуокис, въглена киселина.
Нека тръгнем от човешкото дишане. Регулирането на дихателния процес съставлява важна част от окултното развитие.
Хората вдишват, нуждаят се от кислород, който се смесва с въглерод в човека и тогава се издишва въглероден двуокис, въглена киселина.
Ако това постоянно продължава, атмосферата на Земята постепенно ще се изпълни с въглена киселина и ще се стигне до загиването на човечеството. Човешкото съществуване предполага съществуването на растенията.
към текста >>
Растението приема въглеродния двуокис, задържа въглерода и освобождава отново
кислород
а.
Растението приема въглеродния двуокис, задържа въглерода и освобождава отново кислорода.
Така между хората и растенията протича обмен. Хора, животни и растения принадлежат едни към други и едните не могат да съществуват без другите.
към текста >>
30.
За груповите азове на животните, растенията и минералите. Франкфурт на Майн, 2 февруари 1908 г., предиобед.
GA_98 Природни и духовни същества
Хората с материалистическа нагласа вярват, че вървят вън само през въздух, вятър и мъгла,
кислород
и азот.
Тъжно е, когато призваните представители на същите изобщо не се стараят да проникнат в тях, изобщо нямат волята да ги разберат. Цялото високомерие на настоящето, което гласи: «Колко прекрасно далеч стигнахме», трябва да изчезне. Колко много хора вярват, че нашите предци не са знаели нищо! Хората идват, интерпретират както си искат писанията на апостол Павел, религиозните документи, но изпълнени с високомерие, с чувството, че знаят повече от своите предци. Как обаче действат върху нас думите: «всички твари стенат от болки, очаквайки осиновяване» тогава, когато оставим да ни въздейства познанието за чувстващата душа на камъните, как тя търпи в болки и очаква осиновяването?
Хората с материалистическа нагласа вярват, че вървят вън само през въздух, вятър и мъгла, кислород и азот.
Но човекът, който е постигнал духовното познание, знае, че навсякъде преминава през духовни същества, че с всяко вдишване поема в себе си духовни същества.
към текста >>
31.
Относно някои свръхсетивни факти и същества
GA_98 Природни и духовни същества
Физическото проявление при хората и животните го откривате, когато наблюдавате взаимодействието на две съдържащи се във въздуха субстанции –
кислород
и азот.
Всичко духовно има своето проявление във физическото, както и всяко физическо вещество за духовния наблюдател не е нищо друго освен същевременно въплъщението на духовното. Сега, духовно казано, видяхме взаимодействието на непрекъснато развиващата се етерна същност и астралността, която ограничава етерното, като при задържането се поражда съзнанието.
Физическото проявление при хората и животните го откривате, когато наблюдавате взаимодействието на две съдържащи се във въздуха субстанции – кислород и азот.
Кислородът в нашия въздух е въплъщението на етерното, на голямото жизнено тяло на Земята. Ако дишате само кислород, ще се изчерпате в буен, невъздържан живот, така да се каже, ще остареете веднага след раждането си. Съзнанието не би се развило така, както сега е при човека и животното. Затова избуяващият живот, принципът на кислорода трябва да се потисне. Той се потиска чрез намесата на азота, който регулира и ограничава въздействието на кислорода.
към текста >>
Кислород
ът в нашия въздух е въплъщението на етерното, на голямото жизнено тяло на Земята.
Всичко духовно има своето проявление във физическото, както и всяко физическо вещество за духовния наблюдател не е нищо друго освен същевременно въплъщението на духовното. Сега, духовно казано, видяхме взаимодействието на непрекъснато развиващата се етерна същност и астралността, която ограничава етерното, като при задържането се поражда съзнанието. Физическото проявление при хората и животните го откривате, когато наблюдавате взаимодействието на две съдържащи се във въздуха субстанции – кислород и азот.
Кислородът в нашия въздух е въплъщението на етерното, на голямото жизнено тяло на Земята.
Ако дишате само кислород, ще се изчерпате в буен, невъздържан живот, така да се каже, ще остареете веднага след раждането си. Съзнанието не би се развило така, както сега е при човека и животното. Затова избуяващият живот, принципът на кислорода трябва да се потисне. Той се потиска чрез намесата на азота, който регулира и ограничава въздействието на кислорода. Ако вдишвате само азот, веднага ще умрете.
към текста >>
Ако дишате само
кислород
, ще се изчерпате в буен, невъздържан живот, така да се каже, ще остареете веднага след раждането си.
Всичко духовно има своето проявление във физическото, както и всяко физическо вещество за духовния наблюдател не е нищо друго освен същевременно въплъщението на духовното. Сега, духовно казано, видяхме взаимодействието на непрекъснато развиващата се етерна същност и астралността, която ограничава етерното, като при задържането се поражда съзнанието. Физическото проявление при хората и животните го откривате, когато наблюдавате взаимодействието на две съдържащи се във въздуха субстанции – кислород и азот. Кислородът в нашия въздух е въплъщението на етерното, на голямото жизнено тяло на Земята.
Ако дишате само кислород, ще се изчерпате в буен, невъздържан живот, така да се каже, ще остареете веднага след раждането си.
Съзнанието не би се развило така, както сега е при човека и животното. Затова избуяващият живот, принципът на кислорода трябва да се потисне. Той се потиска чрез намесата на азота, който регулира и ограничава въздействието на кислорода. Ако вдишвате само азот, веднага ще умрете. Взаимодействието на двата елемента създава баланса, който потиска живота, за да може да се появи съзнанието.
към текста >>
Затова избуяващият живот, принципът на
кислород
а трябва да се потисне.
Сега, духовно казано, видяхме взаимодействието на непрекъснато развиващата се етерна същност и астралността, която ограничава етерното, като при задържането се поражда съзнанието. Физическото проявление при хората и животните го откривате, когато наблюдавате взаимодействието на две съдържащи се във въздуха субстанции – кислород и азот. Кислородът в нашия въздух е въплъщението на етерното, на голямото жизнено тяло на Земята. Ако дишате само кислород, ще се изчерпате в буен, невъздържан живот, така да се каже, ще остареете веднага след раждането си. Съзнанието не би се развило така, както сега е при човека и животното.
Затова избуяващият живот, принципът на кислорода трябва да се потисне.
Той се потиска чрез намесата на азота, който регулира и ограничава въздействието на кислорода. Ако вдишвате само азот, веднага ще умрете. Взаимодействието на двата елемента създава баланса, който потиска живота, за да може да се появи съзнанието. Физическото въплъщение на азота е силата, която се проявява във физическото вещество азот. Така се научавате да опознавате духовните причини на това, което непрекъснато приемате в себе си и го изхвърляте.
към текста >>
Той се потиска чрез намесата на азота, който регулира и ограничава въздействието на
кислород
а.
Физическото проявление при хората и животните го откривате, когато наблюдавате взаимодействието на две съдържащи се във въздуха субстанции – кислород и азот. Кислородът в нашия въздух е въплъщението на етерното, на голямото жизнено тяло на Земята. Ако дишате само кислород, ще се изчерпате в буен, невъздържан живот, така да се каже, ще остареете веднага след раждането си. Съзнанието не би се развило така, както сега е при човека и животното. Затова избуяващият живот, принципът на кислорода трябва да се потисне.
Той се потиска чрез намесата на азота, който регулира и ограничава въздействието на кислорода.
Ако вдишвате само азот, веднага ще умрете. Взаимодействието на двата елемента създава баланса, който потиска живота, за да може да се появи съзнанието. Физическото въплъщение на азота е силата, която се проявява във физическото вещество азот. Така се научавате да опознавате духовните причини на това, което непрекъснато приемате в себе си и го изхвърляте.
към текста >>
32.
Влияния от други светове върху Земята
GA_98 Природни и духовни същества
Третата течност е самата кръв, която тече в кръвоносните съдове и постоянно бива обновявана чрез дихателния процес, чрез притока на
кислород
и т.н.
Отчасти те са определени да приемат именно чревната лимфа (хлорозната течност) и да я разнасят така, че да се влее в кръвта. Именно белтъчините и мазнините се подготвят в лимфните съдове и се провеждат в кръвта. Директно в кръвта се приемат само захарта и образуващите захар субстанции. Те не преминават първо през лимфните съдове. Така че в тялото ни тече една течност, която е един вид междинна течност между чревната лимфа (хлорозната течност) и кръвта.
Третата течност е самата кръв, която тече в кръвоносните съдове и постоянно бива обновявана чрез дихателния процес, чрез притока на кислород и т.н.
Така в трите течности в човека имаме три степени – чревната лимфа е, така да се каже, най-суровата, по-фина е лимфата и най-фина от човешките течности е кръвта.
към текста >>
33.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Както е невъзможно да се види
кислород
а във водата, а е необходимо първо да се отдели от водорода, а след това да се разпознае, така и при вида на другия човек не виждаш физическия човек.
Ние ще се запознаем със седемчленната човешка природа, каквато я вижда метода на розенкройцерите. Ние ще се запознаем с тази природа, както тя се явява пред нас. Ние ще опознаем физическото тяло, което всеки мисли, че го знае, а всъщност изобщо не го познава.
Както е невъзможно да се види кислорода във водата, а е необходимо първо да се отдели от водорода, а след това да се разпознае, така и при вида на другия човек не виждаш физическия човек.
Човекът е също такава смесица от физическо, етерно, астрално тяло и други елементи на своята висша природа, както и водата се състои от кислород и водород. И ето съединенията на всички тези елементи вие виждате пред себе си. Ако вие желаете да съзрете само физическото тяло е необходимо да отстраните астралното това е възможно, когато човек спи без сънища. Сънят е един вид висше химическо отделяне на астралното тяло заедно с висшите принципи на човешката природа от етерното и физическо тяло. Но и н този случай, пред вас все още няма да бъде действителното физическо тяло.
към текста >>
Човекът е също такава смесица от физическо, етерно, астрално тяло и други елементи на своята висша природа, както и водата се състои от
кислород
и водород.
Ние ще се запознаем със седемчленната човешка природа, каквато я вижда метода на розенкройцерите. Ние ще се запознаем с тази природа, както тя се явява пред нас. Ние ще опознаем физическото тяло, което всеки мисли, че го знае, а всъщност изобщо не го познава. Както е невъзможно да се види кислорода във водата, а е необходимо първо да се отдели от водорода, а след това да се разпознае, така и при вида на другия човек не виждаш физическия човек.
Човекът е също такава смесица от физическо, етерно, астрално тяло и други елементи на своята висша природа, както и водата се състои от кислород и водород.
И ето съединенията на всички тези елементи вие виждате пред себе си. Ако вие желаете да съзрете само физическото тяло е необходимо да отстраните астралното това е възможно, когато човек спи без сънища. Сънят е един вид висше химическо отделяне на астралното тяло заедно с висшите принципи на човешката природа от етерното и физическо тяло. Но и н този случай, пред вас все още няма да бъде действителното физическо тяло. Едва след смъртта, която отнесе със себе си и етерното тяло, ще остане само физическото тяло.
към текста >>
34.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Той може определено да ви каже, че ако при известни условия смеси
кислород
, водород и сяра, то непременно ще се получи сярна киселина.
В началото да се заемем с първият въпрос. Може да ви се стори дързост да се говори за бъдещето, а може би, вие ще кажете, че изобщо е невъзможно да се научи каквото и да било за бъдещето на човека. Но ако вие помислите малко над това, ще разберете, че все пак не е така необосновано виждането, съгласно което може нещо да се научи за бъдещето. Необходимост е само да сравните това с онова, което може да се научи за бъдещето от обикновения изследовател, например, от естествоизследователя.
Той може определено да ви каже, че ако при известни условия смеси кислород, водород и сяра, то непременно ще се получи сярна киселина.
Може точно да се каже, какво ще стане, ако се уловят с огледало слънчевите лъчи. И по отношение на явленията на външния свят е възможно подобно, дори в много по-голяма степен: може да се предсказват лунните и слънчеви затъмнения за неопределено дълъг период от време напред.
към текста >>
Ако вие при определени условие съедините сяра, водород и
кислород
, то ще се получи сярна киселина това е обусловено от закономерността на съединяване на веществата.
Защото донякъде са известни законите на физическия живот. Ако някой разкрие духовните закони на живота, той по същия начин може, изхождайки от тези закони, да каже, какво ще се случи в бъдещето. Но човек се измъчва обикновено от един въпрос. Хората лесно се поддават на впечатлението, като че ли знанието за това, какво ще се случи в бъдеще, противоречи на свободата, на произволните човешки постъпки. Но това впечатление е невярно.
Ако вие при определени условие съедините сяра, водород и кислород, то ще се получи сярна киселина това е обусловено от закономерността на съединяване на веществата.
Но дали ще направите това, зависи от вашата воля. Така стоят нещата и с това, как протича духовното развитие на хората. Това, което ще се случи, човекът го извършва по своята свободна воля, и колкото в по-висока е степента на развитие на човека, толкова по-свободен става той. Не следва също да се мисли, че ако може да се предвиди бъдещето, то още от сега на човек му е предопределено, какво ще прави в бъдеще. Болшинството от хората, наистина, нямат правилно разбиране по този въпрос, и той всъщност се явява един от най-трудните.
към текста >>
35.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Ако не би имало растение, човек не би могъл да живее, понеже растението му дава
кислород
и усвоява въглерода, който човекът издишва.
Към четвъртата степен "изработване камък от мъдрите" -, човек достига, упражнявайки се в дихателния процес. Ако човек диша, както му предписва този естествен процес, то за да може да диша, на него е необходимо растение.
Ако не би имало растение, човек не би могъл да живее, понеже растението му дава кислород и усвоява въглерода, който човекът издишва.
От този въглерод растението изгражда своя организъм и отделя кислород, така че благодарение на растителния свят кислородът непрекъснато се възражда за хората. Човечеството не би успяло да съществува само по себе си изключете растителния свят и хората скоро ще умрат. Вие виждате какъв кръговрат има тук: вие дишате кислорода, който издишват растенията. Вие издишвате въглерод, който се вдишва от растението и от който то изгражда своето тяло. Така растението е приобщено към мен, то е инструмент за съхранение на моя живот.
към текста >>
От този въглерод растението изгражда своя организъм и отделя
кислород
, така че благодарение на растителния свят
кислород
ът непрекъснато се възражда за хората.
Към четвъртата степен "изработване камък от мъдрите" -, човек достига, упражнявайки се в дихателния процес. Ако човек диша, както му предписва този естествен процес, то за да може да диша, на него е необходимо растение. Ако не би имало растение, човек не би могъл да живее, понеже растението му дава кислород и усвоява въглерода, който човекът издишва.
От този въглерод растението изгражда своя организъм и отделя кислород, така че благодарение на растителния свят кислородът непрекъснато се възражда за хората.
Човечеството не би успяло да съществува само по себе си изключете растителния свят и хората скоро ще умрат. Вие виждате какъв кръговрат има тук: вие дишате кислорода, който издишват растенията. Вие издишвате въглерод, който се вдишва от растението и от който то изгражда своето тяло. Така растението е приобщено към мен, то е инструмент за съхранение на моя живот. Това, че растението изгражда своето тяло от въглерода, вие можете да видите в каменните въглища, понеже не са нещо друго от трупове на растения.
към текста >>
Вие виждате какъв кръговрат има тук: вие дишате
кислород
а, който издишват растенията.
Към четвъртата степен "изработване камък от мъдрите" -, човек достига, упражнявайки се в дихателния процес. Ако човек диша, както му предписва този естествен процес, то за да може да диша, на него е необходимо растение. Ако не би имало растение, човек не би могъл да живее, понеже растението му дава кислород и усвоява въглерода, който човекът издишва. От този въглерод растението изгражда своя организъм и отделя кислород, така че благодарение на растителния свят кислородът непрекъснато се възражда за хората. Човечеството не би успяло да съществува само по себе си изключете растителния свят и хората скоро ще умрат.
Вие виждате какъв кръговрат има тук: вие дишате кислорода, който издишват растенията.
Вие издишвате въглерод, който се вдишва от растението и от който то изгражда своето тяло. Така растението е приобщено към мен, то е инструмент за съхранение на моя живот. Това, че растението изгражда своето тяло от въглерода, вие можете да видите в каменните въглища, понеже не са нещо друго от трупове на растения.
към текста >>
Изминавайки пътя на розенкройцерското ученичество, човекът се учи по определен начин да хармонизира своя дихателен процес и посредством това да се създаде орган, способен да превръща въглерода в
кислород
вътре в самия човек.
Изминавайки пътя на розенкройцерското ученичество, човекът се учи по определен начин да хармонизира своя дихателен процес и посредством това да се създаде орган, способен да превръща въглерода в кислород вътре в самия човек.
Това, което сега извършва растението извън човека, в последствие ще се извършва от един бъдещ орган, който ученикът сега вече в самия себе си. Този орган се създава бавно. Но благодарение на правилния процес на дишане човекът ще има вътре в себе си истински инструмент за създаване на кислород. Сега човек по природа е минерален, по-късно той ще стане по същност еднакъв с растението. Задържайки в себе си въглерода, той на тази основа ще изгражда своето тяло.
към текста >>
Но благодарение на правилния процес на дишане човекът ще има вътре в себе си истински инструмент за създаване на
кислород
.
Изминавайки пътя на розенкройцерското ученичество, човекът се учи по определен начин да хармонизира своя дихателен процес и посредством това да се създаде орган, способен да превръща въглерода в кислород вътре в самия човек. Това, което сега извършва растението извън човека, в последствие ще се извършва от един бъдещ орган, който ученикът сега вече в самия себе си. Този орган се създава бавно.
Но благодарение на правилния процес на дишане човекът ще има вътре в себе си истински инструмент за създаване на кислород.
Сега човек по природа е минерален, по-късно той ще стане по същност еднакъв с растението. Задържайки в себе си въглерода, той на тази основа ще изгражда своето тяло. за това в последствие неговото тяло ще стане много приличащо на растение, тогава той ще може да се слее със свещеното копие на Любовта. Цялото човечество тогава ще притежава съзнанието, което сега се придобива от посветения, издигайки се във висшите светове. Това се нарича преобразяване на човешката субстанция в такава, за чиято основа ще служи самият въглерод.
към текста >>
36.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Тя се дели на червена, богата на
кислород
жизненоспособна кръв, която протича в артериите, и синьо-червена, богата на въглероден двуокис, която тече във вените.
Третата течност, за която често сме говорили е кръвта.
Тя се дели на червена, богата на кислород жизненоспособна кръв, която протича в артериите, и синьо-червена, богата на въглероден двуокис, която тече във вените.
Подобно на това, както нашата кръв е откровение, израз на нашия Аз, така лимфата, в известно направление е израз, откровение на човешкото астрално тяло. Тези неща се разкриват не просто в едно направление. Друго направление като израз на астралното тяло се явява нервната система. Направлението, към което днес ще се придържаме, е действието, изразяването, откровението на астралното тяло чрез лимфата. Както човек може да има две специалности, така и човешкото астрално тяло: от една страна, то е строител на нервната система, а от друга – строител, създател на лимфата.
към текста >>
Синьо-червената, богата на въглероден двуокис кръв постъпва и се съединява с
кислород
а, превръща се в червена, жизненоспособна кръв.
Когато човек получава на Земята право на все по-високо и по-високо духовно развитие, то той получава заедно с това, като външен физически израз тази способност, да преодолява силите на черния дроб. В известен смисъл противоположния орган на черния дроб се явяват белите дробове – орган, който за разлика от черния дроб не влагат егоистично всичко в човека – защото точно това прави черния дроб,а открива човека свободно навън, така че чрез вдишвания и издишван въздух той се намира в непрекъснато общуване с външния свят. В белите дробове се извършва процес на горене.
Синьо-червената, богата на въглероден двуокис кръв постъпва и се съединява с кислорода, превръща се в червена, жизненоспособна кръв.
Както в горящия огън веществата се съединяват с кислорода, така и белите дробове имат място в процеса на изгаряне. Дишането в известен смисъл е процес на изгаряне, и заедно с този процес на дишане и изгаряне, на човека му е дадено право на все по-високо развитие. Човекът е построен от тези сили, които са намерили своя последен завършек в черния дроб. От действието на тези сили, приковаващи човека към Земята, ще го освободят тези сили, които той, като огън от въздуха, възприема в себе си. Огънят, който човек възприема от въздуха, който се изразява в дишането му, е това, което ще поведе човек във все по-високи сфери.
към текста >>
Както в горящия огън веществата се съединяват с
кислород
а, така и белите дробове имат място в процеса на изгаряне.
Когато човек получава на Земята право на все по-високо и по-високо духовно развитие, то той получава заедно с това, като външен физически израз тази способност, да преодолява силите на черния дроб. В известен смисъл противоположния орган на черния дроб се явяват белите дробове – орган, който за разлика от черния дроб не влагат егоистично всичко в човека – защото точно това прави черния дроб,а открива човека свободно навън, така че чрез вдишвания и издишван въздух той се намира в непрекъснато общуване с външния свят. В белите дробове се извършва процес на горене. Синьо-червената, богата на въглероден двуокис кръв постъпва и се съединява с кислорода, превръща се в червена, жизненоспособна кръв.
Както в горящия огън веществата се съединяват с кислорода, така и белите дробове имат място в процеса на изгаряне.
Дишането в известен смисъл е процес на изгаряне, и заедно с този процес на дишане и изгаряне, на човека му е дадено право на все по-високо развитие. Човекът е построен от тези сили, които са намерили своя последен завършек в черния дроб. От действието на тези сили, приковаващи човека към Земята, ще го освободят тези сили, които той, като огън от въздуха, възприема в себе си. Огънят, който човек възприема от въздуха, който се изразява в дишането му, е това, което ще поведе човек във все по-високи сфери.
към текста >>
37.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И така, вие трябва мислено да отстраните всичко в себе си, например, като соковете, като твърдите съставни части, да отстраните също и това, което побирате в себе си като
кислород
от въздуха.
Ако вие сега можехте да отстраните от себе си всичко, освен топлината на кръвта, то бихте имали пред себе си първите зачатъци на човека. Но за нас това е невъзможно, защото сега така не може да се живее. С нашето минерално царство и т.н. не може да се живее така, както човек е живял на Стария Сатурн. Тогава е било възможно.
И така, вие трябва мислено да отстраните всичко в себе си, например, като соковете, като твърдите съставни части, да отстраните също и това, което побирате в себе си като кислород от въздуха.
Трябва да мислите за себе си така, че от вас да остане само топлината, която се съдържа в нашата кръв – разбира се, също в съвсем друг вид, физически човек който е съставен само от топлина!
към текста >>
38.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Оставете материалистите да размишляват над механичното съединяване на белтъка от
кислород
, азот, въглерод и т.н., колкото им се иска.
Това е било удивително време от нашето земна развитие. Това се е извършвало тогава в грандиозни размери, нещо подобно на онова, когато изсипвате ситен пясък на метална пластинка и прокарате по нея лък, тогава възникват трептящи звукови фигури. Вие, разбира се, знаете, какви правилни фигури възникват тогава. По същия начин под въздействието на музиката, звучаща в мировото пространство, възникнали всевъзможни образувания и форми; веществата, които били разтворени във водата, самите те били течащи, се подчинили на мировата музика и се подреждали съгласно нея. Най-важното образувание от този танц на веществата е белтъка, протоплазмата; това е основата на всички живи организми.
Оставете материалистите да размишляват над механичното съединяване на белтъка от кислород, азот, въглерод и т.н., колкото им се иска.
Първичната протоплазма, белтъчното вещество, се е образувало от мировото вещество, което се е създало под действието на хармонията на мировата музика. Така че в живия организъм веществата се обединяват съгласно музиката на сферите. Към предишните тънки образувания сега се присъединява и влиза в тях това белтъчно вещество, тази протоплазма, която пронизва всичко живо по линиите, които ви обрисувах като топлинни; водата, под въздействието на мировия звук преминава сгъстявайки се в белтъчно вещество и постепенно преминава в образуването на кръвта. Сгъстената до белтъчно образувание вода се включва в линиите на нервите. И преди всичко белтъчното вещество е образувало себе си като един вид обвивка, лепкава субстанция, за да бъде, така да се каже, защитено външно.
към текста >>
39.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Представете си още, че този въздух прониква навсякъде в тялото, и че всички течни и твърди части изчезват, а остава само формата: една човешка форма, съставена само от въздух; един човек в процес на вдишване, изпращащ
кислород
до най-периферните телесни части.
Но и останките от древният въздух също живеят във Вашия организъм. Когато вдишвате и издишвате, тогава Вашето, иначе твърдо тяло, се среща с въздуха. Представете си, че вдишвате дълбоко; въздухът навлиза във Вашата кръв и става топъл.
Представете си още, че този въздух прониква навсякъде в тялото, и че всички течни и твърди части изчезват, а остава само формата: една човешка форма, съставена само от въздух; един човек в процес на вдишване, изпращащ кислород до най-периферните телесни части.
Пред Вас застава един образ, твърде подобен на човека, но изграден от въздух. Въздухът, който влиза в човека, приема изцяло формите на тялото. Да, пред Вас застава едно сянкообразно тяло, изградено от въздух и пронизвано от огън. Самите Вие в миналото сте представлявали точно такъв вид човеци: физическото и етерното тяло бяха обгърнати от Азът и астралното тяло.
към текста >>
40.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Мнозина казват: "Вие антропософите бълнувате, че съществува някакво етерно тяло, нещо, което надвишава минералното; но вие не ще бълнувате вече така, когато ние ще успеем да изградим в лабораториите едно живо същество, също както днес получаваме сярна киселина от отделните вещества сяра,
кислород
и водород!
А когато разбере, как едно животно може да чувствува, да усеща сега той може да има за него само една външна представа -, тогава той ще бъде в животинското царство. А когато разбира не само своя собствен Аз, а и Аза на другите хора, когато се научи да разбира напълно вътрешно един човек, тогава той ще принадлежи на човешкото царство. Вие ще разберете най-добре, че днес човекът може да разбира едвам минералното царство, когато размислите следното. Помислете, че днес голям брой учени казват: "Да, растенията и животните не са нищо друго, освен сложен устроени минерали." И тези учени очакват да могат така да съчетаят минералните вещества, че да получат растения и животни. Така те се подават на илюзията, че растенията могат да бъдат разбрани като минерални същества, защото нямат никаква представа за това, че извън минералното царство има и нещо друго.
Мнозина казват: "Вие антропософите бълнувате, че съществува някакво етерно тяло, нещо, което надвишава минералното; но вие не ще бълнувате вече така, когато ние ще успеем да изградим в лабораториите едно живо същество, също както днес получаваме сярна киселина от отделните вещества сяра, кислород и водород!
"Тези учени мислят, че живото същество може да се изгради също така, както се добива например сярна киселина; те вярват, че чисто материалната наука ще може да направи това един ден. Те вярват, че антропософите са щурави, защото се съмняват, че един ден растенията ще могат да бъдат създадени в ретортите. Не, това време ще дойде! Но трябва да се знае, че онези, които стоят на почвата на Окултизма, винаги са казвали това; те знаят, че ще дойде време, когато човекът ще е приел растителността в своята природа така, както днес е приел минералното царство. И както от минералите прави сгради, както днес използува силите на минералното царство, така един ден, познавайки добре силите на растителното царство, без да прибягваме до семето, без да извиква на помощ природните сили в тяхната неразбрана форма, той ще може да създава в лабораторията растителни форми, а и нещо по-висше.
към текста >>
41.
2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
А всичко онова, което днес наричаме "въздухообразно" или "газообразно", независимо дали става дума за
кислород
, водород или някакъв друг газ, окултистите наричат "въздух".
Това, което днес ние наричаме "твърдо", окултизмът винаги е обозначавал като "земно". Следователно, окултизмът обозначава като "земно" всички твърди тела, независимо дали става дума започва, планински кристал, олово или злато. А под "вода" се разбира не само днешното агрегатно състояние вода, а всяко течно състояние на материята. Ако например Вие вземете парче желязо и го разтопите в пещта, тогава, според Духовната наука, то е вече "вода". Всички метали, когато преминат в течно състояние, са "вода".
А всичко онова, което днес наричаме "въздухообразно" или "газообразно", независимо дали става дума за кислород, водород или някакъв друг газ, окултистите наричат "въздух".
към текста >>
42.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Казах, че еволюцията на древната Луна която се прожектира в съвременното съществуване на комети, защото кометата е останала на тази степен и, доколкото позволяват съвременните условия, изразява онези стари отношения в своите закони казах, че тази еволюция на древната Луна се различава от тази на земята в това че азотът и някои азотни съставки цианиадий, синилна киселина са били необходимост за съществата на древната Луна, както
кислород
ът е необходимост за съществата на нашата съвременна земя.
Между другото бих желал да спомена тук едно забележително нещо, чрез което нашите духовно-научни начини на изучаване са спечелили един малък триумф. Онези, които са присъствували на 18-те лекции върху космогонията, които изнесох в Париж през 1908 г., ще си спомнят, че говорих по някои въпроси, които не са засегнати в моята книга "Очерк на окултната наука", /човек не трябва винаги да даде всичко; не трябва да пише една книга, а безкрайно книги, ако желае да развие всичко/. В Париж аз развих една точка, отнасяща се повече до материално-химичната страна на въпроса, така да се каже.
Казах, че еволюцията на древната Луна която се прожектира в съвременното съществуване на комети, защото кометата е останала на тази степен и, доколкото позволяват съвременните условия, изразява онези стари отношения в своите закони казах, че тази еволюция на древната Луна се различава от тази на земята в това че азотът и някои азотни съставки цианиадий, синилна киселина са били необходимост за съществата на древната Луна, както кислородът е необходимост за съществата на нашата съвременна земя.
Цианидът и подобни вещества са съставки, които са смъртоносни за живота на по-висшите същества, водещи до разрушение. Обаче съставките на въглерода и азота, съставките на синилната киселина и тем подобни са играли напълно подобна роля като тази на кислорода на земята. Тези въпроси развих по онова време в Париж и онези, които ги записаха в своята памет, е трябвало да кажат на себе си, че ако това е истина трябва да има някакво доказателство за нещо подобно, за съставките на въглерода и азота в съвременните комети. Може да си спомните /сведението ми бе донесено по време на лекторския курс върху Св.Йоан и другите три Евангелия в Стокхолм/, че вестниците писали какво съществуването на цианидните съставки е доказано в спектъра на кометата. Това е блестящо потвърждение на онова, което духовното изследване е казало по-рано, и най-после е било потвърдено от физическата наука.
към текста >>
Обаче съставките на въглерода и азота, съставките на синилната киселина и тем подобни са играли напълно подобна роля като тази на
кислород
а на земята.
Между другото бих желал да спомена тук едно забележително нещо, чрез което нашите духовно-научни начини на изучаване са спечелили един малък триумф. Онези, които са присъствували на 18-те лекции върху космогонията, които изнесох в Париж през 1908 г., ще си спомнят, че говорих по някои въпроси, които не са засегнати в моята книга "Очерк на окултната наука", /човек не трябва винаги да даде всичко; не трябва да пише една книга, а безкрайно книги, ако желае да развие всичко/. В Париж аз развих една точка, отнасяща се повече до материално-химичната страна на въпроса, така да се каже. Казах, че еволюцията на древната Луна която се прожектира в съвременното съществуване на комети, защото кометата е останала на тази степен и, доколкото позволяват съвременните условия, изразява онези стари отношения в своите закони казах, че тази еволюция на древната Луна се различава от тази на земята в това че азотът и някои азотни съставки цианиадий, синилна киселина са били необходимост за съществата на древната Луна, както кислородът е необходимост за съществата на нашата съвременна земя. Цианидът и подобни вещества са съставки, които са смъртоносни за живота на по-висшите същества, водещи до разрушение.
Обаче съставките на въглерода и азота, съставките на синилната киселина и тем подобни са играли напълно подобна роля като тази на кислорода на земята.
Тези въпроси развих по онова време в Париж и онези, които ги записаха в своята памет, е трябвало да кажат на себе си, че ако това е истина трябва да има някакво доказателство за нещо подобно, за съставките на въглерода и азота в съвременните комети. Може да си спомните /сведението ми бе донесено по време на лекторския курс върху Св.Йоан и другите три Евангелия в Стокхолм/, че вестниците писали какво съществуването на цианидните съставки е доказано в спектъра на кометата. Това е блестящо потвърждение на онова, което духовното изследване е казало по-рано, и най-после е било потвърдено от физическата наука. Тъй като такъв вид доказателства винаги се изискват от нас, аз го цитирам тук. Когато такъв учудващ случаи е на разположение, важно е на антропософите да го изтъкват и без гордост да си припомним този малък триумф на Духовната Наука.
към текста >>
43.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Хановер, 10. 5. 1910 г. Етерното виждане на бъдещето.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Така както
кислород
ни и въглеродни съединения са необходими За нас на земята, така цианиди са били необходими на древната Луна.
Само чувствените хора могат да образуват нудистки колонии, защото те не осъзнават по-висш израз на тялото, което виждат пред себе си. И така има едно лунно тяло, луната, което е отишло твърде далеч в своята еволюция, а също има и такива тела, които са останали на една по-раншна степен, на еволюция, именно кометите. Вие може да попитате какво всичко това има общо с мъжа и жената. Една комета носи със себе си законите на по-раншната Луна и следователно възобновява тези древни закони. Тя също носи със себе си и цианидовите съединения, както това напоследък е било установено и от външната наука, а е било известно от дълго време на окултната наука.
Така както кислородни и въглеродни съединения са необходими За нас на земята, така цианиди са били необходими на древната Луна.
В 1906 г. аз подробно говорих за това в Париж на годишното събрание на Теософското Общество в присъствието на полковник Олкът, председателят на Обществото по онова време и на много други.
към текста >>
44.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
През 1906 година в Париж, аз обърнах внимание върху факта, че по времето на Старата Луна известни химични съединения от въглерод и азот са играели роля, подобна на тази, която днес на Земята имат съединенията на
кислород
а и въглерода, например въглеродният двуокис.
Замислим ли се върху нашата Слънчева система, виждаме, че тя е съставена от небесни тела, извършващи закономерни кръгови движения, в резултат на които планетите заемат предишните си места в пространството. Обаче има и други небесни тела, които също се движат в определен ритъм, но малко или много нарушават обичайните закони на Слънчевата система: това са кометите. Но субстанциите на кометите съвсем не се подчиняват на законите, според които съществува нашата Слънчева система, а на закони близки до тези от епохата на Старата Луна. Практически в кометите царят закономерности от времето на Старата Луна. Аз често съм споменавал, че антропософската Наука за Духа установи тези закономерности, още преди те да бъдат потвърдени от естествените науки.
През 1906 година в Париж, аз обърнах внимание върху факта, че по времето на Старата Луна известни химични съединения от въглерод и азот са играели роля, подобна на тази, която днес на Земята имат съединенията на кислорода и въглерода, например въглеродният двуокис.
А тези съединения имат в себе си нещо умъртвяващо. Подобно действие на Старата Луна са имали циановите съединения, например циановодородната киселина. Тези факти бяха изнесени от антропософската Наука за Духа още през 1906 година.
към текста >>
45.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ако имаме пред себе си някаква „материя", например „вода", ние можем да я разложим на водород и
кислород
, но не и на по-прости съставни части: Така смяташе химията, която през 19 век различаваше около 70 такива елементи.
Общо взето, човекът съди за „материята" според впечатленията, които получава от външния сетивен свят, от съществата и нещата, които имат своя живот там, във външния сетивен свят. Постепенно той открива, че има различни видове материя; достатъчно е да споменем, че той различава отделните метали, златото, медта, оловото и т.н., или веществата, които не принадлежат към металите. Вие знаете също, че химията свежда всички материални тела до определен брой основни „елементи". До 19 век за тях се считаше, че не могат да бъдат разложени на по-прости съставни части.
Ако имаме пред себе си някаква „материя", например „вода", ние можем да я разложим на водород и кислород, но не и на по-прости съставни части: Така смяташе химията, която през 19 век различаваше около 70 такива елементи.
Но Вие знаете още, че благодарение на явленията, които бяха наблюдавани при някои особени елементи, например радият, както и благодарение на някои свойства от страна на електричеството, понятието „химически елементи" беше доста разклатено и се стигаше до убеждението, че тези 70 елемента са само преходната, подвижна граница на материята и че можем да я разложим на още по-прости субстанциални частици, чиято вътрешна комбинация веднъж може да се прояви външно като злато, друг път като калий, калций и т.н.
към текста >>
46.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Знаем, че тази преобразена, за живота вече неоползотворима кръв се отвежда от сърцето към белия дроб, че там тя влиза в съприкосновение с поетия отвън атмосферен
кислород
, че по този начин тя се обновява в белия дроб и бива върната обратно в сърцето, за да поеме отново своя път през целия човешки организъм.
Добре известно е също така, че прикрепена към същинския храносмилателен апарат, в тесния смисъл на думата за сега ще говоря само схематично е лимфната система, която поема доставените от него в преобразуван вид хранителни вещества. Така можем да кажем, че към храносмилателния апарат, доколкото той е прикачен като система към стомаха, се включва и друга органна система, а именно лимфната система, представляваща сбор от канали, които между другото преминават през цялото тяло, една система, която в известен смисъл приема това, което вече е обработено от останалия храносмилателен апарат, и го предава на кръвта. И след това имаме трето звено на тази система от органи самата кръвоносна система със своите по-широки и по-тесни тръбички, пронизващи целия човешки организъм, в чийто функционален център е разположено сърцето. Знаем също така, че, изхождайки от сърцето, тези кръвоносни съдове, препълнени с кръв, които ние наричаме артерии, отнасят кръвта до всички части на нашия организъм, че кръвта преминава през определени процеси в отделните звена на човешкия организъм, и след това се отвежда обратно към сърцето от други, подобни съдове, които обаче я връщат обратно към сърцето в едно преобразено състояние в сравнение с червеното състояние а именно под формата на тъй нар. синя кръв.
Знаем, че тази преобразена, за живота вече неоползотворима кръв се отвежда от сърцето към белия дроб, че там тя влиза в съприкосновение с поетия отвън атмосферен кислород, че по този начин тя се обновява в белия дроб и бива върната обратно в сърцето, за да поеме отново своя път през целия човешки организъм.
към текста >>
47.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Там кръвта бива опреснена от
кислород
а на външния въздух и това така я преобразява, че след това вече нищо не може да и се противопостави и да я отслаби, и по този начин
кислород
ът от въздуха действително така докосва инструмента на човешкия Аз, както това съответствува на най-интимната му природа и същина.
Чрез тях външната закономерност бива снета от тази страна. И ако човешкият организъм беше изложен само на тези органни системи, то той би се откъснал напълно от света, би представлявал като система от органи едно напълно изолирано в себе си същество. Ето защо е необходимо и нещо друго: тъй както от една страна човек се нуждае от такива органни системи, чрез които външният свят да бъде преобразен по начин, че да съответствува на вътрешния свят на човека, така човек трябва да бъде в състояние, чрез инструмента на своя аз непосредствено да се противопоставя на външния свят, непосредствено да поставя организма си, който иначе би представлявал едно затворено в себе си същество, в постоянен обмен с външния свят. Докато кръвта от една страна влиза в такова взаимоотношение с външния свят, че получава от този външен свят само онова, на което е отнета собствената закономерност, от друга страна тя влиза с външния свят във взаимоотношение, което и позволява в известен смисъл да влезе в съвсем непосредствен контакт с този външен свят. Това става когато кръвта протича през белия дроб и влиза в съприкосновение с външния въздух.
Там кръвта бива опреснена от кислорода на външния въздух и това така я преобразява, че след това вече нищо не може да и се противопостави и да я отслаби, и по този начин кислородът от въздуха действително така докосва инструмента на човешкия Аз, както това съответствува на най-интимната му природа и същина.
И сега виждаме странния факт пред себе си, че най-благородния инструмент, с който разполага човекът, кръвта, представляваща инструмент на неговия Аз, се възправя пред нас подобно на същество, което получава всичката си храна т.е. всичко, което живее във външния свят грижливо филтрирана чрез досега характеризираните органни системи. По този начин кръвта напълно придобива способността да стане израз на вътрешното устройство на човека, на неговия вътрешен ритъм. Влизайки обаче в непосредствен досег с външния свят, с онова вещество от външния свят, което може да бъде възприето от външната закономерност и подвижност на организма, без да трябва да бъде предварително разградено, по този начин човешкият организъм става нещо не затворено в себе си, а нещо, което същевременно влиза и в пълно съприкосновение с външния свят.
към текста >>
през душата си и чрез нервите поема този външен свят в себе си, така той влиза в непосредствен досег с външния свят и чрез инструмента на кръвта, чрез това, че с помощта на белия дроб кръвта поема
кислород
от въздуха.
Така и от тази гледна точка, в лицето на човешкото кръвно тяло виждаме нещо съвсем чудно. В това тяло виждаме действително, истинско изразено средство за човешкия Аз, който от една страна е обърнал лице към външния свят, от друга страна се е насочил към собствения си вътрешен живот. Тъй както видяхме, че чрез нервната си система човек се насочва към впечатленията от външния свят, т.е.
през душата си и чрез нервите поема този външен свят в себе си, така той влиза в непосредствен досег с външния свят и чрез инструмента на кръвта, чрез това, че с помощта на белия дроб кръвта поема кислород от въздуха.
Ето защо можем да кажем: от една страна в лицето на системата слезка черен дроб жлъчка, а от друга страна в лицето на белодробната система са ни дадени две противодействуващи си системи, като чрез кръвта в човешкия организъм сякаш непосредствено се докосват външния и вътрешния свят, при което от една страна кръвта влиза в съприкосновение с външния въздух, а от друга страна с хранителните вещества, на които е отнета собствената им природа. Т.е. можем да кажем, че подобно на положително и отрицателно електричество тук в човека се сблъскват два типа влияния от света. И лесно можем да си представим къде лежи тази органна система, която е предопределена да стане мястото на сблъсъка между тези две системи от всемирни влияния. Доколкото кръвта протича през сърцето, преобразените хранителни сокове действуват чак до самото сърце. До самото сърце, доколкото през него протича кръвта, стига и действието на въздуха, нахлуващ в кръвта ни непосредствено от външния свят, така че в лицето на сърцето имаме орган, в който си дават среща две системи, в които човекът е втъкан, за които е прикрепен в две посоки.
към текста >>
Бихме могли да си представим, че тези две системи така да се каже системата на големия свят, който, изпращайки ни
кислород
или въздуха изобщо, се стреми към нас и системата на собствения вътрешен свят, на малкия свят, който преобразява за нас хранителните вещества така че тези две системи постигат в кръвта, минаваща през сърцето, хармонично равновесие.
И лесно можем да си представим къде лежи тази органна система, която е предопределена да стане мястото на сблъсъка между тези две системи от всемирни влияния. Доколкото кръвта протича през сърцето, преобразените хранителни сокове действуват чак до самото сърце. До самото сърце, доколкото през него протича кръвта, стига и действието на въздуха, нахлуващ в кръвта ни непосредствено от външния свят, така че в лицето на сърцето имаме орган, в който си дават среща две системи, в които човекът е втъкан, за които е прикрепен в две посоки. Нещата с човешкото сърце стоят така, че можем да кажем: от едната му страна е прикачен целият вътрешен човешки организъм, чрез сърцето, е свързан с ритъма, с вътрешната подвижност на външния свят. Срещат ли се такива две системи, е възможно, от тяхното взаимодействие да произлезе непосредствена хармония.
Бихме могли да си представим, че тези две системи така да се каже системата на големия свят, който, изпращайки ни кислород или въздуха изобщо, се стреми към нас и системата на собствения вътрешен свят, на малкия свят, който преобразява за нас хранителните вещества така че тези две системи постигат в кръвта, минаваща през сърцето, хармонично равновесие.
Ако това беше така, то човекът би бил впрегнат в два свята, създаващи неговото вътрешно равновесие. В хода на лекциите ще видим че светът не стои в такова отношение спрямо човешкото същество, при което да ни оставя съвсем пасивни, светът не разпраща два вида сили, в чието насрещно действие човекът да е разпънат. Не е така. Все повече и повече ще опознаваме като същност на човека дадеността, за него същия винаги да остава поле за вътрешната му дейност, така че чак до вътрешността на неговите органи му се предоставя възможност сам да осъществи уравновесяването, сам да постигне вътрешно равновесие. Така в самия човешки организъм трябва да търсим уравновесяването на тези две планетарни системи, хармонизирането на двете органни системи.
към текста >>
48.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 24 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Представете си само, че приетото хранително вещество или
кислород
ният поток преминават през човешкия организъм като през тръба.
Такива съпротивления откриваме в рамките на цялостния организъм в най-различните органи. И благодарение на това, че в нашия организъм се извършва процес на отделяне, че имаме отделителни органи, е дадена и възможността, нашият организъм да бъде едно затворено в себе си, изживяващо вътре в себе си същество. Защото едно същество може да изживее себе си, само ако с живота си се натъкне на съпротивление. Така в лицето на отделителните процеси имаме важни процеси в човешкия живот, а именно такива процеси, чрез които живият организъм се затваря в самия себе си. Човекът не би бил затворено в себе си същество, ако не бяха налице такива отделителни процеси.
Представете си само, че приетото хранително вещество или кислородният поток преминават през човешкия организъм като през тръба.
към текста >>
Защото дали дадено хранително вещество или
кислород
ен поток ще преминат през човешкия организъм, навлизайки от едната страна и напускайки от другата, или ще рефлектират в себе си, това няма да допринесе нищо за вътрешното изживяване на човешкия организъм.
Защото дали дадено хранително вещество или кислороден поток ще преминат през човешкия организъм, навлизайки от едната страна и напускайки от другата, или ще рефлектират в себе си, това няма да допринесе нищо за вътрешното изживяване на човешкия организъм.
Че това е така, можете да разберете от следното: когато приведем нервната си система в състояние, в което представата се завръща към себе си, ние всъщност извеждаме нервната си система извън вътрешното изживяване на човешкия организъм. Т.е. няма разлика, дали поради пълно рефлектиране или поради директно преминаване човешкият организъм няма да бъде докоснат от теченията, навлизащи в него отвън. Това, което дава възможност на човешкия организъм да се изживее в себе си, това е отделянето. Ако разгледате този орган, който определихме като централен за човешкия организъм, кръвния орган, ако наблюдавате, как от една страна той непрекъснато опреснява кръвта чрез поемане на кислород, и ако видите в кръвния орган инструмента на човешкия Аз, то бихте могли да си кажете: ако кръвта преминаваше непроменена през човешкия организъм, то тя не би могла да бъде орган на човешкия Аз, който Аз в най-най-силна степен представлява това, което дава възможност на човека да изживява себе си вътрешно. Само благодарение на това, че кръвта претърпява промени в себе си и се завръща обратно като друга, т.е.
към текста >>
Ако разгледате този орган, който определихме като централен за човешкия организъм, кръвния орган, ако наблюдавате, как от една страна той непрекъснато опреснява кръвта чрез поемане на
кислород
, и ако видите в кръвния орган инструмента на човешкия Аз, то бихте могли да си кажете: ако кръвта преминаваше непроменена през човешкия организъм, то тя не би могла да бъде орган на човешкия Аз, който Аз в най-най-силна степен представлява това, което дава възможност на човека да изживява себе си вътрешно.
Защото дали дадено хранително вещество или кислороден поток ще преминат през човешкия организъм, навлизайки от едната страна и напускайки от другата, или ще рефлектират в себе си, това няма да допринесе нищо за вътрешното изживяване на човешкия организъм. Че това е така, можете да разберете от следното: когато приведем нервната си система в състояние, в което представата се завръща към себе си, ние всъщност извеждаме нервната си система извън вътрешното изживяване на човешкия организъм. Т.е. няма разлика, дали поради пълно рефлектиране или поради директно преминаване човешкият организъм няма да бъде докоснат от теченията, навлизащи в него отвън. Това, което дава възможност на човешкия организъм да се изживее в себе си, това е отделянето.
Ако разгледате този орган, който определихме като централен за човешкия организъм, кръвния орган, ако наблюдавате, как от една страна той непрекъснато опреснява кръвта чрез поемане на кислород, и ако видите в кръвния орган инструмента на човешкия Аз, то бихте могли да си кажете: ако кръвта преминаваше непроменена през човешкия организъм, то тя не би могла да бъде орган на човешкия Аз, който Аз в най-най-силна степен представлява това, което дава възможност на човека да изживява себе си вътрешно.
Само благодарение на това, че кръвта претърпява промени в себе си и се завръща обратно като друга, т.е. осъществява се отделяне на променената кръв, само поради това е възможно човекът не само да притежава свой Аз, но и да го изживява с помощта на сетивно-физическия инструмент. По този начин получихме представа за понятието отделяне. А сега трябва да се запитаме: как стоят нещата с онзи вид отделяне, който вид преди известно време определихме като принадлежащ на най-външните очертания на човешкия организъм? Няма да ни бъде трудно да си представим, че целият организъм на човека трябва така да действува, че това отделяне в периферията да се извършва именно по този начин.
към текста >>
49.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
След това имаме процеси, които външно протичат под формата на оксидационни или процеси на изгаряне, където нещо се свързва с
кислород
а на въздуха.
Ако си спомняте за това, което вчера изложих като физическо явление на вътрешните духовно-душевни процеси, то вие ще можете да си представите, че всичко, което се противопоставя на тези метално действуващи процеси, отлагащи се в системите под формата на малки, съвсем малки зрънца, представлява това, което вчера определих като физическо въздействие на чувствените процеси. Така смътните чувствени процеси, и по-висшите чувствени процеси са свързани от една страна с вътрешните процеси на възникване, когато се развива правилната вътрешна подвижност, което обаче от друга страна може да бъде възпрепятствувано чрез внасянето отвън, когато отвън бъдат отложени съответните вещества, притежаващи противоположните външни подвижности. Когато при наличието на прекомерно силна храносмилателна дейност, разгръщаща се там, където храносмилателния поток бива обхванат от етерното тяло, етерното тяло развие самостоятелна вътрешна подвижност, така че да влезе в противоречие с външното, когато този процес развие прекомерно собствената си вътрешна подвижност, то ние можем да му противодействуваме чрез подаване на соли, при което солите действуват като соли. При усилена вътрешна подвижност тъкмо на тези процеси, разиграващи се тук, където външните хранителни вещества биват обхванати от етерното тяло а такъв един процес означава именно едно твърде мощно поемане, едно твърде силно всмукване на солта -, на такъв един процес се противодействува чрез външната подвижност на солта.
След това имаме процеси, които външно протичат под формата на оксидационни или процеси на изгаряне, където нещо се свързва с кислорода на въздуха.
Когато такива вещества, свързващи се лесно с кислорода на въздуха, бъдат приети в организма, с вътрешната си подвижност те пронизват вътрешния организъм в най-силна степен.
към текста >>
Когато такива вещества, свързващи се лесно с
кислород
а на въздуха, бъдат приети в организма, с вътрешната си подвижност те пронизват вътрешния организъм в най-силна степен.
Ако си спомняте за това, което вчера изложих като физическо явление на вътрешните духовно-душевни процеси, то вие ще можете да си представите, че всичко, което се противопоставя на тези метално действуващи процеси, отлагащи се в системите под формата на малки, съвсем малки зрънца, представлява това, което вчера определих като физическо въздействие на чувствените процеси. Така смътните чувствени процеси, и по-висшите чувствени процеси са свързани от една страна с вътрешните процеси на възникване, когато се развива правилната вътрешна подвижност, което обаче от друга страна може да бъде възпрепятствувано чрез внасянето отвън, когато отвън бъдат отложени съответните вещества, притежаващи противоположните външни подвижности. Когато при наличието на прекомерно силна храносмилателна дейност, разгръщаща се там, където храносмилателния поток бива обхванат от етерното тяло, етерното тяло развие самостоятелна вътрешна подвижност, така че да влезе в противоречие с външното, когато този процес развие прекомерно собствената си вътрешна подвижност, то ние можем да му противодействуваме чрез подаване на соли, при което солите действуват като соли. При усилена вътрешна подвижност тъкмо на тези процеси, разиграващи се тук, където външните хранителни вещества биват обхванати от етерното тяло а такъв един процес означава именно едно твърде мощно поемане, едно твърде силно всмукване на солта -, на такъв един процес се противодействува чрез външната подвижност на солта. След това имаме процеси, които външно протичат под формата на оксидационни или процеси на изгаряне, където нещо се свързва с кислорода на въздуха.
Когато такива вещества, свързващи се лесно с кислорода на въздуха, бъдат приети в организма, с вътрешната си подвижност те пронизват вътрешния организъм в най-силна степен.
към текста >>
докато те навлязат във вътрешността само до една определена степен, докато с металите сме в състоя ние да въздействуваме чак до вътрешната планетарна система, то в лицето на външните подвижности на веществата, свързващи се лесно с атмосферния
кислород
, имаме нещо, което пронизва целия организъм, чак до кръвта, нещо, което е в състояние да премине през всички органни системи.
Докато солите действуват, само ако ги въведем в организма чрез храносмилането или директно в кръвта, т.е.
докато те навлязат във вътрешността само до една определена степен, докато с металите сме в състоя ние да въздействуваме чак до вътрешната планетарна система, то в лицето на външните подвижности на веществата, свързващи се лесно с атмосферния кислород, имаме нещо, което пронизва целия организъм, чак до кръвта, нещо, което е в състояние да премине през всички органни системи.
Така ни става понятно, че чрез такива процеси, които развиват твърде силна вътрешна подвижност, чрез образуване на топлина, представляваща външен израз на волевия импулс, ние усещаме възбуда в целия организъм. Не е такъв случаят, когато насочим вниманието си към онези процеси, които са органичен израз на мисловното. Тук ние усеща ме, че въздействията, които вчера свързахме със солите, могат да възникнат само в определени органи. От това виждате, какъв сложен апарат представлява човешкия организъм, но и колко сложно е взаимоотношението му с външния свят; и виждате, че едва сега на човешкия организъм с неговите вътрешни подвижности с минерална, неорганична, неодушевена природа можем да противопоставим това, което представляват солите, което е изпаряваща се метална природа, и което са лесно горимите вещества. Такова едно противоречие съществува и между човешкия организъм и подвижните сили на външния растителен свят.
към текста >>
50.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Това звучи наистина много странно, но въпреки това ще бъде така, че лабораторната маса ще бъде издигната в олтар, при който изпитът на един човек ще се състои в това, при разлагането на водата на водород и
кислород
да бъдат развити такива чувства, които да отговарят на това, което Боговете чувствуват, когато този процес се извършва в света.
Следващата епоха, която ще дойде след нашата, ще бъде вече по-духовна. Тогава при науката ще вземат участие също и чувствата. Ако тогава някой трябва да държи изпит и да бъде допуснат до науката, ще бъде необходимо той да може да чувствува светлината, която стои зад всички неща, да чувствува самия духовен свят, който е в началото на всичко. Тогава изпитната оценка на научната работа ще се състои в това да се провери дали при изпита човек може да развие достатъчно душевни вълнения, достатъчно чувства, иначе той ще пропадне на изпита. Той може да знае много, но ако няма правилните усещания и чувства, не ще може да вземе изпита.
Това звучи наистина много странно, но въпреки това ще бъде така, че лабораторната маса ще бъде издигната в олтар, при който изпитът на един човек ще се състои в това, при разлагането на водата на водород и кислород да бъдат развити такива чувства, които да отговарят на това, което Боговете чувствуват, когато този процес се извършва в света.
Тогава човекът ще получава своите импулси чрез една вътрешна връзка с нисшия Девакан.
към текста >>
51.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Както човекът е съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, така и водата е съставена от водород и
кислород
.
Питам Ви: Има ли такъв, който някога е видял човешкото физическо тяло, без да разполага с ясновидски способности? Какво виждат хората, когато гледат само с физическите си очи и размишляват с физическия си разум? Те виждат едно човешко същество, съставено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз! И когато пред нас стои един човек, ние имаме пред себе си едно органично цяло, изградено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. И не би имало никакъв смисъл да твърдим, че пред нас стои едно физическо тяло, както не би имало смисъл да казваме, когато държим пред някого чаша вода: Тук вътре има водород!
Както човекът е съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, така и водата е съставена от водород и кислород.
Това, което физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът изграждат заедно, може да се наблюдава във външния свят така, както водата в пълната чаша вода. Обаче ние не виждаме нито водорода, нито кислорода и много се заблуждава онзи, който смята, че би могъл да ги различи. По същия начин се заблуждава и онзи, който смята, че когато пред него застане един човек, той вижда физическото му тяло. Всеки наблюдател, който разполага само с физическите сетива, вижда не едно човешко физическо тяло, а едно същество, изградено от четири съставни части; и той вижда физическото тяло само дотолкова, доколкото то е пронизано от другите три съставни части. Но в случая външният му облик е толкова променен, колкото променен е водородът във водата, където той е съединен с кислорода.
към текста >>
Обаче ние не виждаме нито водорода, нито
кислород
а и много се заблуждава онзи, който смята, че би могъл да ги различи.
Те виждат едно човешко същество, съставено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз! И когато пред нас стои един човек, ние имаме пред себе си едно органично цяло, изградено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. И не би имало никакъв смисъл да твърдим, че пред нас стои едно физическо тяло, както не би имало смисъл да казваме, когато държим пред някого чаша вода: Тук вътре има водород! Както човекът е съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, така и водата е съставена от водород и кислород. Това, което физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът изграждат заедно, може да се наблюдава във външния свят така, както водата в пълната чаша вода.
Обаче ние не виждаме нито водорода, нито кислорода и много се заблуждава онзи, който смята, че би могъл да ги различи.
По същия начин се заблуждава и онзи, който смята, че когато пред него застане един човек, той вижда физическото му тяло. Всеки наблюдател, който разполага само с физическите сетива, вижда не едно човешко физическо тяло, а едно същество, изградено от четири съставни части; и той вижда физическото тяло само дотолкова, доколкото то е пронизано от другите три съставни части. Но в случая външният му облик е толкова променен, колкото променен е водородът във водата, където той е съединен с кислорода. Защото водородът е газ, кислородът също е газ, и съединени, те образуват течност, нали така? Следователно, защо би трябвало да е толкова трудно разбираемо, че човекът, който застава пред нас във физическия свят, е твърде различен от своите отделни части физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза, както и водата е нещо твърде различно от водорода?
към текста >>
Но в случая външният му облик е толкова променен, колкото променен е водородът във водата, където той е съединен с
кислород
а.
Както човекът е съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, така и водата е съставена от водород и кислород. Това, което физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът изграждат заедно, може да се наблюдава във външния свят така, както водата в пълната чаша вода. Обаче ние не виждаме нито водорода, нито кислорода и много се заблуждава онзи, който смята, че би могъл да ги различи. По същия начин се заблуждава и онзи, който смята, че когато пред него застане един човек, той вижда физическото му тяло. Всеки наблюдател, който разполага само с физическите сетива, вижда не едно човешко физическо тяло, а едно същество, изградено от четири съставни части; и той вижда физическото тяло само дотолкова, доколкото то е пронизано от другите три съставни части.
Но в случая външният му облик е толкова променен, колкото променен е водородът във водата, където той е съединен с кислорода.
Защото водородът е газ, кислородът също е газ, и съединени, те образуват течност, нали така? Следователно, защо би трябвало да е толкова трудно разбираемо, че човекът, който застава пред нас във физическия свят, е твърде различен от своите отделни части физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза, както и водата е нещо твърде различно от водорода? Ето защо отново трябва да заявим: Човекът не бива да се осланя на онази Майя, на онази илюзия, която създава у него човешкото физическо тяло. Ако действително искаме да се доближим до същността на човешкото физическо тяло, ние следва да мислим за него по съвсем друг начин.
към текста >>
Защото водородът е газ,
кислород
ът също е газ, и съединени, те образуват течност, нали така?
Това, което физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът изграждат заедно, може да се наблюдава във външния свят така, както водата в пълната чаша вода. Обаче ние не виждаме нито водорода, нито кислорода и много се заблуждава онзи, който смята, че би могъл да ги различи. По същия начин се заблуждава и онзи, който смята, че когато пред него застане един човек, той вижда физическото му тяло. Всеки наблюдател, който разполага само с физическите сетива, вижда не едно човешко физическо тяло, а едно същество, изградено от четири съставни части; и той вижда физическото тяло само дотолкова, доколкото то е пронизано от другите три съставни части. Но в случая външният му облик е толкова променен, колкото променен е водородът във водата, където той е съединен с кислорода.
Защото водородът е газ, кислородът също е газ, и съединени, те образуват течност, нали така?
Следователно, защо би трябвало да е толкова трудно разбираемо, че човекът, който застава пред нас във физическия свят, е твърде различен от своите отделни части физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза, както и водата е нещо твърде различно от водорода? Ето защо отново трябва да заявим: Човекът не бива да се осланя на онази Майя, на онази илюзия, която създава у него човешкото физическо тяло. Ако действително искаме да се доближим до същността на човешкото физическо тяло, ние следва да мислим за него по съвсем друг начин.
към текста >>
с отделянето на водорода и
кислород
а.
Защото нека да предположим, че в условията на външния свят, с човека се извършва същият експеримент, какъвто става, примерно, с разлагането на водата, т.е.
с отделянето на водорода и кислорода.
На пръв поглед, точно това става при смъртта. Там ние виждаме, как човекът отхвърля своето физическо тяло. Но дали е така в действителност? Всъщност въпросът изглежда дори смешен. Защото какво по-ясно от това, че при смъртта човекът отхвърля своето тяло?!
към текста >>
52.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
В края на книгата си той повтаря накратко как по-висшите животински форми според Хекел са се развили по различно време на земята: В началото на земния период, наречен от геолозите лаурентийски, при условия, които съществуват вероятно само в тази епоха, чрез случайна среща на няколко елемента – въглерод,
кислород
, водород и азот – се формират първите белтъчни образувания.
И сега трябва да пренесем нашата светлина в друг един ъгъл на „новата вяра“. В своята „Антропология“ д-р Пол Топинар е представил по един прекрасен начин резултатите на модерното учение за произхода на човека.
В края на книгата си той повтаря накратко как по-висшите животински форми според Хекел са се развили по различно време на земята: В началото на земния период, наречен от геолозите лаурентийски, при условия, които съществуват вероятно само в тази епоха, чрез случайна среща на няколко елемента – въглерод, кислород, водород и азот – се формират първите белтъчни образувания.
От тях чрез самозараждане произлизат най-малките, несъвършени живи същества. След това чрез деление и размножаване те се оформят, изграждат органи и накрая дават, според един ред на реконструкции, които Хекел разделя на девет, живот на няколко гръбначни животни от вида Amphioxus lanceolatus (ланцетник). Можем да изпуснем как са проследени останалите видове животни в същата посока и да добавим заключителните изречения на Топинар: „На двадесета степен (на конструкциите) е антропоидът (човекоподобната маймуна), приблизително през целия миоценов период, на двадесет и първа степен е маймуночовекът, който все още не притежава говора и съответстващия му мозък. На двадесет и втора степен най-накрая се появява и човекът, какъвто го познаваме днес, най-малкото в неговите не толкова съвършени форми. И сега, след като Топинар е изложил какви трябва да са „естественонаучните основи на новата вяра“, с няколко думи той прави едно важно признание.
към текста >>
53.
Пета лекция, 19 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Материалистично мислещият човек си въобразява, че когато вдишва и издишва въздух, той приема само
кислород
.
Какво е чистият Брахман?
Материалистично мислещият човек си въобразява, че когато вдишва и издишва въздух, той приема само кислород.
Обаче това е едно голямо заблуждение. При всяко дихателно движение ние вдишваме Дух, издишваме Дух. Духът, който живее във въздуха, прониква вътре в нас, после излиза навън. Наблюдавайки този процес, нашите ясновиждащи предшественици бяха твърде далеч от днешните хора, които си въобразяват, че вдишват кислород и, следователно, всичко е ясно. Тук ние сме изправени пред един типичен материалистически предразсъдък.
към текста >>
Наблюдавайки този процес, нашите ясновиждащи предшественици бяха твърде далеч от днешните хора, които си въобразяват, че вдишват
кислород
и, следователно, всичко е ясно.
Какво е чистият Брахман? Материалистично мислещият човек си въобразява, че когато вдишва и издишва въздух, той приема само кислород. Обаче това е едно голямо заблуждение. При всяко дихателно движение ние вдишваме Дух, издишваме Дух. Духът, който живее във въздуха, прониква вътре в нас, после излиза навън.
Наблюдавайки този процес, нашите ясновиждащи предшественици бяха твърде далеч от днешните хора, които си въобразяват, че вдишват кислород и, следователно, всичко е ясно.
Тук ние сме изправени пред един типичен материалистически предразсъдък. Древните ясновидци съзнаваха, че вдишват не друго, а етерния елемент на Духа, Брахман, който е източникът на живота. Както днешните хора вярват, че кислородът, съдържащ се във въздуха, е източник на живота, така и древните знаеха, че животът идва от Брахман; те са живи, защото приемат в себе си Брахман. Чистият Брахман е причината да сме живи.
към текста >>
Както днешните хора вярват, че
кислород
ът, съдържащ се във въздуха, е източник на живота, така и древните знаеха, че животът идва от Брахман; те са живи, защото приемат в себе си Брахман.
При всяко дихателно движение ние вдишваме Дух, издишваме Дух. Духът, който живее във въздуха, прониква вътре в нас, после излиза навън. Наблюдавайки този процес, нашите ясновиждащи предшественици бяха твърде далеч от днешните хора, които си въобразяват, че вдишват кислород и, следователно, всичко е ясно. Тук ние сме изправени пред един типичен материалистически предразсъдък. Древните ясновидци съзнаваха, че вдишват не друго, а етерния елемент на Духа, Брахман, който е източникът на живота.
Както днешните хора вярват, че кислородът, съдържащ се във въздуха, е източник на живота, така и древните знаеха, че животът идва от Брахман; те са живи, защото приемат в себе си Брахман.
Чистият Брахман е причината да сме живи.
към текста >>
54.
Осма лекция, 22 Септември 1922
GA_139 Евангелието на Марко
В планината, всред.разредения въздух, където съотношението между
кислород
а и азота е съвсем друго, ясновиждащото съзнание е по-скоро склонно към изживяване на инспирации, към прибавяне на нещо ново към наличните ясновиждащи сили.
В планината, всред.разредения въздух, където съотношението между кислорода и азота е съвсем друго, ясновиждащото съзнание е по-скоро склонно към изживяване на инспирации, към прибавяне на нещо ново към наличните ясновиждащи сили.
Ето защо изразът „да се изкачат в планината“ далеч не е символичен, а показва, че планинските условия позволяват на човека да изгражда в себе си нови окултни сили. Също и изразът „да отидеш до морето“ не е прост символ, а е подбран поради факта, че съприкосновението с водните маси пробужда имагинативното виждане, както и прилагането на точно определени окултни способности.
към текста >>
55.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Но често става така, както добре знаем, че такива материалистични монисти често пъти заявяват: „Вие сте непоправими дуалисти, понеже вярвате, че водата се състои от водород и
кислород
.
Вярно е, че за един материалистичен човек подобно твърдение може да прозвучи ужасено.
Но често става така, както добре знаем, че такива материалистични монисти често пъти заявяват: „Вие сте непоправими дуалисти, понеже вярвате, че водата се състои от водород и кислород.
Нещата трябва да са единни и цялостни! “ Въпреки това явно безсмислие ние следва да запазим спокойствие и да отговорим: Елементът „вода“ се състои от водород и кислород. Ние не бива да бъдем заблуждавани от подобен монизъм. Ето за какво става дума: всичко онова, което представляваме в живота, се стича към центъра от две различни страни и то наистина може да бъде сравнено с начина, по който се свързват водородът и кислородът. Защото онова, което представлява нашата външна, физическа същност, продължава и по-нататък в линията на наследствеността, и то не само във физически смисъл, а също и според начина, по който ние сме социално поставени в наследствената линия.
към текста >>
“ Въпреки това явно безсмислие ние следва да запазим спокойствие и да отговорим: Елементът „вода“ се състои от водород и
кислород
.
Вярно е, че за един материалистичен човек подобно твърдение може да прозвучи ужасено. Но често става така, както добре знаем, че такива материалистични монисти често пъти заявяват: „Вие сте непоправими дуалисти, понеже вярвате, че водата се състои от водород и кислород. Нещата трябва да са единни и цялостни!
“ Въпреки това явно безсмислие ние следва да запазим спокойствие и да отговорим: Елементът „вода“ се състои от водород и кислород.
Ние не бива да бъдем заблуждавани от подобен монизъм. Ето за какво става дума: всичко онова, което представляваме в живота, се стича към центъра от две различни страни и то наистина може да бъде сравнено с начина, по който се свързват водородът и кислородът. Защото онова, което представлява нашата външна, физическа същност, продължава и по-нататък в линията на наследствеността, и то не само във физически смисъл, а също и според начина, по който ние сме социално поставени в наследствената линия. Ние разполагаме не само с определена форма на главата, цвят на косите и така нататък поради обстоятелството, че някой от нашите родители е имал подобни физически качества, а сме преопределени в един или друг смисъл също и чрез външното, социално положение на нашите родите ли и прародители. Следователно това, което принадлежи към физическия свят не само формата на тялото, силата на мускулите и т.н., а и всичко останало, за което стана дума, всичко то продължава и по-нататък в наследствената линия, продължава да тече от едно поколение в друго.
към текста >>
Ето за какво става дума: всичко онова, което представляваме в живота, се стича към центъра от две различни страни и то наистина може да бъде сравнено с начина, по който се свързват водородът и
кислород
ът.
Вярно е, че за един материалистичен човек подобно твърдение може да прозвучи ужасено. Но често става така, както добре знаем, че такива материалистични монисти често пъти заявяват: „Вие сте непоправими дуалисти, понеже вярвате, че водата се състои от водород и кислород. Нещата трябва да са единни и цялостни! “ Въпреки това явно безсмислие ние следва да запазим спокойствие и да отговорим: Елементът „вода“ се състои от водород и кислород. Ние не бива да бъдем заблуждавани от подобен монизъм.
Ето за какво става дума: всичко онова, което представляваме в живота, се стича към центъра от две различни страни и то наистина може да бъде сравнено с начина, по който се свързват водородът и кислородът.
Защото онова, което представлява нашата външна, физическа същност, продължава и по-нататък в линията на наследствеността, и то не само във физически смисъл, а също и според начина, по който ние сме социално поставени в наследствената линия. Ние разполагаме не само с определена форма на главата, цвят на косите и така нататък поради обстоятелството, че някой от нашите родители е имал подобни физически качества, а сме преопределени в един или друг смисъл също и чрез външното, социално положение на нашите родите ли и прародители. Следователно това, което принадлежи към физическия свят не само формата на тялото, силата на мускулите и т.н., а и всичко останало, за което стана дума, всичко то продължава и по-нататък в наследствената линия, продължава да тече от едно поколение в друго. Към него обаче сега се прибавя, от друга страна, онова, което идва от духовния свят като наша индивидуална същност и което първоначално няма нищо общо с всички онези сили, които пулсират в наследствената линия и в редуването на поколенията. То идва направо от духовния свят и съединява, духовно свързва и съединява такива причинни фактори, към които ние сме предразположени от преди много столетия, с другите причини, които се намират в наследствената линия.
към текста >>
56.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Днес за човечеството е крайно необходимо, човек да не се съблазнява от слабоумното „самопознание“, което често се определя като нещо много ценно, а човек действително да се учи да се познава, за да се научи фактически да различава интелект и воля, както се учи да различава водород и
кислород
; иначе само ще му се струва, че преодолява описания дуализъм.
Днес за човечеството е крайно необходимо, човек да не се съблазнява от слабоумното „самопознание“, което често се определя като нещо много ценно, а човек действително да се учи да се познава, за да се научи фактически да различава интелект и воля, както се учи да различава водород и кислород; иначе само ще му се струва, че преодолява описания дуализъм.
към текста >>
57.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
В обичания живот не правим това, което прави, например, химикът, когато той разглежда водата не просто като течност, такава, каквато тя изглежда външно, а я разлага на водород и
кислород
.
Да разгледаме сега живота. Когато разглеждаме живота, виждаме не само силовия поток, който, собствено, ни принадлежи, но винаги виждаме нещо като сливане на три силови потока. Каквото и да разглеждаме, било сетивния свят, било човешкия исторически живот, протичащ между удоволствия и страдания, радост и болка, дейност и инертност, го виждаме така, че в него се сливат три потока.
В обичания живот не правим това, което прави, например, химикът, когато той разглежда водата не просто като течност, такава, каквато тя изглежда външно, а я разлага на водород и кислород.
Духовната наука трябва също да осъществи такова разлагане. Духовната наука трябва да се заеме с тази духовна химия, иначе ще бъде невъзможно да се разбере живота на човека.
към текста >>
От самосебе си се разбира, че това е така; но това възражение е все едно да се каже: ти ни обясняваш, че в течащата речна вода се съдържат водород и
кислород
, а аз не откривам нито едното, нито другото.
Естествено, някой може да каже: ти ни разказваш тук нещо, засягащо изконното човешко същество, което никъде не се среща.
От самосебе си се разбира, че това е така; но това възражение е все едно да се каже: ти ни обясняваш, че в течащата речна вода се съдържат водород и кислород, а аз не откривам нито едното, нито другото.
Необходимо е да се вникне в тези неща и преди всичко да си създадем правилно разбиране за това, какво представлява формата. Преди съм давал следното сравнение, което сега искам да повторя.
към текста >>
58.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
И ние можем да се стремим към него само тогава, когато осъзнаем една много по-тънко отношение на човека към външния свят, така щото по отношение на нашето етерно тяло става нещо, което трябва все повече и повече да дойде в нашето съзнание, подобно в нас пресния
кислород
и издишваме непотребния въглероден двуокис, така също съществува един подобен процес във всички наши сетивни възприятия.
Онова одушевяване на въздуха, което принадлежеше на човека, не съществува вече днес. И затова съществата, за които говорих вчера, бих могъл да ги нарека ариманически същества, могат да проникнат във въздуха и чрез въздуха в човека, и по този начин те достигат в човечеството, така както аз описах това вчера. И ние можем да ги прогоним само тогава, когато на мястото на упражненията Йога поставим това, което е правилно днес и което отговаря на днешното развитие на човека. На нас трябва да ни стане ясно, че към това правилно нещо трябва да се стремим.
И ние можем да се стремим към него само тогава, когато осъзнаем една много по-тънко отношение на човека към външния свят, така щото по отношение на нашето етерно тяло става нещо, което трябва все повече и повече да дойде в нашето съзнание, подобно в нас пресния кислород и издишваме непотребния въглероден двуокис, така също съществува един подобен процес във всички наши сетивни възприятия.
Да вземем един коренен случай. Да предположим, че виждате един пламък, че гледате един пламък. Тогава става нещо, което може да се сравни с вдишването, само че то е много по-тънко. След това затворете очите си. Във Вас остава едно копие, един последовен образ на пламъка, който даже постепенно се изменя, както Гьоте казва, отзвучава, замира.
към текста >>
59.
6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Човекът приема животворния
кислород
и го свързва със своя веществообмен и със своята двигателна активност.
Ето как главата стига до душевното изживяване на образа, до душевното изживяване на представата. Противоположните четири съзвездия за съвременната епоха не и за гръцката са Дева, Везни, Стрелец, Скорпион. И тогава за ритмичния човек ние бихме имали това, което остава в средата, както и но вече от друга страна в лицето на Марс и Меркурий имаме онези планети, които също са разположени по средата. И сега човекът застава пред нас като едно същество, което непрекъснато се колебае между „обра за“ и „зародиша“. Дихателно-циркулаторният човек е чудесен пример в подкрепа на горното твърдение.
Човекът приема животворния кислород и го свързва със своя веществообмен и със своята двигателна активност.
Той свързва кислорода с въглерода. Първоначално въглеродът действува стимулиращо върху нервно-сетивния живот, но веднага бива отхвърлен като „нокса“. Така, дори и материално, пред нас застава антагонизмът между живота и смъртта; изявеният живот в кислорода, изявената смърт във въглерода; умиране оживяване, умиране оживяване. Самият живот постоянно се люшка между умиране и оживяване.
към текста >>
Той свързва
кислород
а с въглерода.
Противоположните четири съзвездия за съвременната епоха не и за гръцката са Дева, Везни, Стрелец, Скорпион. И тогава за ритмичния човек ние бихме имали това, което остава в средата, както и но вече от друга страна в лицето на Марс и Меркурий имаме онези планети, които също са разположени по средата. И сега човекът застава пред нас като едно същество, което непрекъснато се колебае между „обра за“ и „зародиша“. Дихателно-циркулаторният човек е чудесен пример в подкрепа на горното твърдение. Човекът приема животворния кислород и го свързва със своя веществообмен и със своята двигателна активност.
Той свързва кислорода с въглерода.
Първоначално въглеродът действува стимулиращо върху нервно-сетивния живот, но веднага бива отхвърлен като „нокса“. Така, дори и материално, пред нас застава антагонизмът между живота и смъртта; изявеният живот в кислорода, изявената смърт във въглерода; умиране оживяване, умиране оживяване. Самият живот постоянно се люшка между умиране и оживяване.
към текста >>
Така, дори и материално, пред нас застава антагонизмът между живота и смъртта; изявеният живот в
кислород
а, изявената смърт във въглерода; умиране оживяване, умиране оживяване.
И сега човекът застава пред нас като едно същество, което непрекъснато се колебае между „обра за“ и „зародиша“. Дихателно-циркулаторният човек е чудесен пример в подкрепа на горното твърдение. Човекът приема животворния кислород и го свързва със своя веществообмен и със своята двигателна активност. Той свързва кислорода с въглерода. Първоначално въглеродът действува стимулиращо върху нервно-сетивния живот, но веднага бива отхвърлен като „нокса“.
Така, дори и материално, пред нас застава антагонизмът между живота и смъртта; изявеният живот в кислорода, изявената смърт във въглерода; умиране оживяване, умиране оживяване.
Самият живот постоянно се люшка между умиране и оживяване.
към текста >>
Ние откриваме, че там, в средната област, където е „ритмичният човек“, индивидът може да изживее миналото, както и в Макрокосмоса, доколкото той е свързан с миналото и произлиза от миналото; но наред с всичко това след като вече функционира един постоянен ритъм, било то свързването
кислород
-водород, или пък ритмичното функциониране на жлезите и техните „екскременти“ той, индивидът, се издига и до нещо друго, а именно, до способността да реагира!
Вие разбирате, че по този начин ние стигаме до една съвършена зависимост между душевния и телесния живот. Единствено с помощта на антропософското познание ние разбираме как Азът, астралното тяло и етерното тяло участвуват във физическото тяло; едва сега ние забелязваме разликите между душевния мисловен, чувствен и волев живот; едва сега ние откриваме, че душевният мисловен живот е такава част от умиращия организъм, която се формира от „горните“ съзвездия на животинския кръг и от външните планети на нашата система, и че там човекът разрушава своето космическо минало, разрушава и разпилява материята, за да постигне образа, за да постигне изживяването, наречено „образ“.
Ние откриваме, че там, в средната област, където е „ритмичният човек“, индивидът може да изживее миналото, както и в Макрокосмоса, доколкото той е свързан с миналото и произлиза от миналото; но наред с всичко това след като вече функционира един постоянен ритъм, било то свързването кислород-водород, или пък ритмичното функциониране на жлезите и техните „екскременти“ той, индивидът, се издига и до нещо друго, а именно, до способността да реагира!
Отговорът на Микрокосмоса, или индивидуалната човешка реакция, се осъществява там, където са жлезите. Средният човек живее не само със своите вътрешни ритми, той живее в синхрон с целия свят, отваря се пред света и го приема в себе си. Човекът всмуква света в себе си, той е индивидуално същество само наполовина и непрекъснато се люшка между Макрокосмоса и Микрокосмоса. Това е типично за живота на чувствата. И ние можем съвсем точно да установим, как си взаимодействуват материалния субстрат на организма и неговите душевно-духовни сили.
към текста >>
60.
Съдържание
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Новооживяване на хранителните вещества чрез човешкото етерно тяло и заземяването им чрез
кислород
а по пътя към сърцето.
Същност на външното храносмилане: умъртвяване на етерната и астралната същност в храната.
Новооживяване на хранителните вещества чрез човешкото етерно тяло и заземяването им чрез кислорода по пътя към сърцето.
Астрализиране чрез бъбреците и формиране на органите във взаимодействието с главовата (нервно-сетивната) система и азота. Обхващане на цялото от аза с помощта на системата на черния дроб и жлъчката. Далакът като орган на духа-себе във взаимовръзката със сярата. Културни и физиологични промени.
към текста >>
61.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Това, че съществуваме, се дължи на приемането на
кислород
а от въздуха.
Тогава бихме били същества, които до сърцето биха имали само уста и храносмилателен тракт и би трябвало да започнем да ставаме ангели, защото нашето етерно тяло би приело хранителните вещества и съвсем би ги разтворило. Ние не бихме могли да бъдем земни. Бихме били усти с прикачени хранопроводи, стомаси, черва и сърце и всичко това би било прието от нашето етерно тяло. Би трябвало да бъдем етерно тяло и в етерното тяло хранителните вещества биха се изпарили. Не бихме могли да бъдем земни хора.
Това, че съществуваме, се дължи на приемането на кислорода от въздуха.
В това, което като хранителни вещества е стигнало в етерното тяло, се приема кислородът от въздуха и чрез него за нас остава по-нататък възможността да сме земни хора от плът тук, на Земята, между раждането и смъртта (виж рис. 7, светло). Следователно кислородът отново превръща обработеното от етерното тяло, което иначе би изчезнало, в земно-живо. Кислородът е веществото, което премества в земното това, което иначе би се превърнало само в етерно. Сега стигнахме до връзката на сърцето с белите дробове.
към текста >>
В това, което като хранителни вещества е стигнало в етерното тяло, се приема
кислород
ът от въздуха и чрез него за нас остава по-нататък възможността да сме земни хора от плът тук, на Земята, между раждането и смъртта (виж рис.
Ние не бихме могли да бъдем земни. Бихме били усти с прикачени хранопроводи, стомаси, черва и сърце и всичко това би било прието от нашето етерно тяло. Би трябвало да бъдем етерно тяло и в етерното тяло хранителните вещества биха се изпарили. Не бихме могли да бъдем земни хора. Това, че съществуваме, се дължи на приемането на кислорода от въздуха.
В това, което като хранителни вещества е стигнало в етерното тяло, се приема кислородът от въздуха и чрез него за нас остава по-нататък възможността да сме земни хора от плът тук, на Земята, между раждането и смъртта (виж рис.
7, светло). Следователно кислородът отново превръща обработеното от етерното тяло, което иначе би изчезнало, в земно-живо. Кислородът е веществото, което премества в земното това, което иначе би се превърнало само в етерно. Сега стигнахме до връзката на сърцето с белите дробове. Сърцето никога не би ни направило земни хора, а само би ни довело дотам, да свържем нашето етерно тяло със сърцето и да летим около Земята като ангели, които може би биха имали не особено красиви принадлежности като уста, хранопровод, черва и кръвоносни съдове до сърцето.
към текста >>
Следователно
кислород
ът отново превръща обработеното от етерното тяло, което иначе би изчезнало, в земно-живо.
Би трябвало да бъдем етерно тяло и в етерното тяло хранителните вещества биха се изпарили. Не бихме могли да бъдем земни хора. Това, че съществуваме, се дължи на приемането на кислорода от въздуха. В това, което като хранителни вещества е стигнало в етерното тяло, се приема кислородът от въздуха и чрез него за нас остава по-нататък възможността да сме земни хора от плът тук, на Земята, между раждането и смъртта (виж рис. 7, светло).
Следователно кислородът отново превръща обработеното от етерното тяло, което иначе би изчезнало, в земно-живо.
Кислородът е веществото, което премества в земното това, което иначе би се превърнало само в етерно. Сега стигнахме до връзката на сърцето с белите дробове. Сърцето никога не би ни направило земни хора, а само би ни довело дотам, да свържем нашето етерно тяло със сърцето и да летим около Земята като ангели, които може би биха имали не особено красиви принадлежности като уста, хранопровод, черва и кръвоносни съдове до сърцето. Но чрез това, че сърцето е свързано с белите дробове и приемаме кислорода, приетата храна не само се етерезира, но се превръща и в земна.
към текста >>
Кислород
ът е веществото, което премества в земното това, което иначе би се превърнало само в етерно.
Не бихме могли да бъдем земни хора. Това, че съществуваме, се дължи на приемането на кислорода от въздуха. В това, което като хранителни вещества е стигнало в етерното тяло, се приема кислородът от въздуха и чрез него за нас остава по-нататък възможността да сме земни хора от плът тук, на Земята, между раждането и смъртта (виж рис. 7, светло). Следователно кислородът отново превръща обработеното от етерното тяло, което иначе би изчезнало, в земно-живо.
Кислородът е веществото, което премества в земното това, което иначе би се превърнало само в етерно.
Сега стигнахме до връзката на сърцето с белите дробове. Сърцето никога не би ни направило земни хора, а само би ни довело дотам, да свържем нашето етерно тяло със сърцето и да летим около Земята като ангели, които може би биха имали не особено красиви принадлежности като уста, хранопровод, черва и кръвоносни съдове до сърцето. Но чрез това, че сърцето е свързано с белите дробове и приемаме кислорода, приетата храна не само се етерезира, но се превръща и в земна.
към текста >>
Но чрез това, че сърцето е свързано с белите дробове и приемаме
кислород
а, приетата храна не само се етерезира, но се превръща и в земна.
7, светло). Следователно кислородът отново превръща обработеното от етерното тяло, което иначе би изчезнало, в земно-живо. Кислородът е веществото, което премества в земното това, което иначе би се превърнало само в етерно. Сега стигнахме до връзката на сърцето с белите дробове. Сърцето никога не би ни направило земни хора, а само би ни довело дотам, да свържем нашето етерно тяло със сърцето и да летим около Земята като ангели, които може би биха имали не особено красиви принадлежности като уста, хранопровод, черва и кръвоносни съдове до сърцето.
Но чрез това, че сърцето е свързано с белите дробове и приемаме кислорода, приетата храна не само се етерезира, но се превръща и в земна.
към текста >>
Сега става необходимо приетото от нашето етерно тяло, проникнато от
кислород
а така, че да можем да бъдем земни хора, да се прибави към астралното тяло.
Сега става необходимо приетото от нашето етерно тяло, проникнато от кислорода така, че да можем да бъдем земни хора, да се прибави към астралното тяло.
То още не е прието от астралното тяло, а първо от етерното тяло. Сега трябва да развием дейност, всичко преработено и от сърдечно-белодробната дейност, да бъде поето в целия организъм, но така, че и астралният организъм да вземе участие. Тази дейност бива извършвана от бъбречната система на човека, която отделя излишното от приетите вещества, а останалото го провежда в целия организъм по пътищата, които са налице, но днешната физиология изобщо не ги описва.
към текста >>
И сега, ако мога така да се изразя, цялата каша, която обаче вече остава оживена - била е изцяло умъртвена само в червата, след което е била отново оживена и проникната с
кислород
, се пренася чрез дейността на бъбречната система, простираща се в целия организъм, и се излъчва, прониква навсякъде в астралното тяло, така че сега то може да работи върху по-нататъшното оформяне на това, което се извършва в нас чрез хранителните вещества (виж рис.
И сега, ако мога така да се изразя, цялата каша, която обаче вече остава оживена - била е изцяло умъртвена само в червата, след което е била отново оживена и проникната с кислород, се пренася чрез дейността на бъбречната система, простираща се в целия организъм, и се излъчва, прониква навсякъде в астралното тяло, така че сега то може да работи върху по-нататъшното оформяне на това, което се извършва в нас чрез хранителните вещества (виж рис.
7, жълто).
към текста >>
Защото притежаваме въглерод, получаваме
кислород
, когато хранителните вещества се етерезират, получаваме азот, когато те се проникнат с бъбречната дейност, получаваме водород, когато чернодробната функция влиза във връзка със сетивната дейност, получаваме по този път също и сярата, или неподходящата, която днес най-много се обсъжда, или подходящата сяра.
Но да стане човек сънлив чрез антропософията, означава да се изпитва прекалено много респект към физическото качество на далака и да не се оползотворят висшите духовни свойства на далака. Това обаче посочва към нещо, от което съвременното човечество особено се нуждае. То се нуждае от огън, от ентусиазъм, от въодушевление за нещо. Докато не го можем, ще мислим само за самите нас и това означава да придаваме голямо значение също на това, което в нас се отделя като пикочна киселина, пикочни вещества, които всъщност са определени не да бъдат проведени в един кръг - клетки, белтъци, а в онзи колебаещ се белтък, какъвто всъщност сме изцяло. Ние сме нещо голямо клетъчно, намиращо се в непрекъснато живо движение.
Защото притежаваме въглерод, получаваме кислород, когато хранителните вещества се етерезират, получаваме азот, когато те се проникнат с бъбречната дейност, получаваме водород, когато чернодробната функция влиза във връзка със сетивната дейност, получаваме по този път също и сярата, или неподходящата, която днес най-много се обсъжда, или подходящата сяра.
Но ние наистина получаваме това, което е необходимо, за да сме живи същества, които се състоят от белтък, въглерод, кислород, азот и сяра, но както казах, трябва да бъде подходящата сяра. Днес все още е налице твърде много от другия вид, от вида, както си представят студентите за онзи професор по философия във Вюрцбург. Той станал толкова скучен, че накрая имал само двама студента; можел да чете лекциите си в обществото на трима, но сам бил третият. И накрая никой не останал. Тогава видял да пише на вратата му «серен кабинет».
към текста >>
Но ние наистина получаваме това, което е необходимо, за да сме живи същества, които се състоят от белтък, въглерод,
кислород
, азот и сяра, но както казах, трябва да бъде подходящата сяра.
Това обаче посочва към нещо, от което съвременното човечество особено се нуждае. То се нуждае от огън, от ентусиазъм, от въодушевление за нещо. Докато не го можем, ще мислим само за самите нас и това означава да придаваме голямо значение също на това, което в нас се отделя като пикочна киселина, пикочни вещества, които всъщност са определени не да бъдат проведени в един кръг - клетки, белтъци, а в онзи колебаещ се белтък, какъвто всъщност сме изцяло. Ние сме нещо голямо клетъчно, намиращо се в непрекъснато живо движение. Защото притежаваме въглерод, получаваме кислород, когато хранителните вещества се етерезират, получаваме азот, когато те се проникнат с бъбречната дейност, получаваме водород, когато чернодробната функция влиза във връзка със сетивната дейност, получаваме по този път също и сярата, или неподходящата, която днес най-много се обсъжда, или подходящата сяра.
Но ние наистина получаваме това, което е необходимо, за да сме живи същества, които се състоят от белтък, въглерод, кислород, азот и сяра, но както казах, трябва да бъде подходящата сяра.
Днес все още е налице твърде много от другия вид, от вида, както си представят студентите за онзи професор по философия във Вюрцбург. Той станал толкова скучен, че накрая имал само двама студента; можел да чете лекциите си в обществото на трима, но сам бил третият. И накрая никой не останал. Тогава видял да пише на вратата му «серен кабинет». Този вид нямам предвид; той днес е много разпространен.
към текста >>
62.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 12 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Трябва да стигнем отново дотам да се чувстваме като създания на звездния свят, както на Земята се чувстваме създания от водород,
кислород
, азот, въглерод, сяра и т.н.
Това са неща, които ви показват как целият живот на човека на Земята изцяло зависи от това как неговото отношение е формирано при слизането. Това е нещо, което трябва да се научим да разбираме.
Трябва да стигнем отново дотам да се чувстваме като създания на звездния свят, както на Земята се чувстваме създания от водород, кислород, азот, въглерод, сяра и т.н.
Ние не сме физически хора, съставени от белтък и някои други вещества, а сме хора, съставени от всички сили на Всемира, само че тези сили на Всемира ни въздействат при слизането. Тогава ги имаме в нас. И в съня ние имаме спомен за това.
към текста >>
63.
СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Както вдишваме
кислород
и издишваме въглероден двуокис, така в нас се свързва силата на спомена със силата на любовта, срещат се в говора и в тона.
Какво участие има любовта, също и физиологично в това, което в дишането се превръща в говорене и пеене, ясно свидетелства, че през втората жизнена епоха, когато любовта се проявява физиологично, при мъжкия пол дори най-напред се появява вътрешната пълнота на тона (тембъра); това идва отдолу. Тук имате двата елемента заедно. Отгоре имате това, което физиологично лежи в основата на спомена, а отдолу - това, което физиологично лежи в основата на любовта, те изграждат говорния и пеещия тон. Тук имате взаимната дейност. В известна степен това е едно дишане, протичащо през целия живот.
Както вдишваме кислород и издишваме въглероден двуокис, така в нас се свързва силата на спомена със силата на любовта, срещат се в говора и в тона.
И ние можем да кажем, че говоренето и пеенето при човека са взаимно проникване на силата на спомена със силата на любовта. В това лежи нещо извънредно важно за разкриването на същинската тайна на тоновете и звуците на говора. Има нещо вярно в това, което древните езици изразяват, като наричат Логос сумата от мировите сили и мировите мисли, защото отвъдното, надсетивното е това, което физически се изразява чрез говора.
към текста >>
64.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И ако върху нашата Земя не би имало снежни бури, ветрове, урагани, образуване на облаци и т.н., ако въздухът който ни осигурява естествените пропорции на
кислород
а и азота за нашето дишане би бил изтеглен от метеорологията, ние щяхме да гледаме навън в Космоса и да долавяме един видоизменен, един съвсем друг ритъм с други думи съвършено обратния му образ, пренасящ ни единствено в грандиозните и нечовешки измерения на Космоса.
Тук на Земята ние можем да съзерцаваме физическия свят. Там навън ние можем да съзерцаваме космическия ритъм. Тези две области, скъпи мои приятели, са дълбоко и хармонично свързани с помощта на редица закономерности. Какво лежи между тях двете? Между тях двете, скъпи мои приятели, е това, в което ако мога така да се изразя -, се разпилява космическия ритъм при своето приближаване до Земята; това, което при определени обстоятелства причинява безредие в човешкия дихателен ритъм; между тези две области са всички въздушни явления, които принадлежат към метеорологията.
И ако върху нашата Земя не би имало снежни бури, ветрове, урагани, образуване на облаци и т.н., ако въздухът който ни осигурява естествените пропорции на кислорода и азота за нашето дишане би бил изтеглен от метеорологията, ние щяхме да гледаме навън в Космоса и да долавяме един видоизменен, един съвсем друг ритъм с други думи съвършено обратния му образ, пренасящ ни единствено в грандиозните и нечовешки измерения на Космоса.
Да, хаотичните и стихийни метеорологични явления се простират между тези две мирови закономерности. Хаотичните и стихийни метеорологични явления отделят грандиозния космически ритъм от дихателния човешки ритъм.
към текста >>
65.
Втора лекция, 28. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Той не просто ще вдишва и издишва физическия
кислород
, а ще участвува в природните цикли, ще участвува в омагьосването и в освобождаването на елементарните Същества, населяващи природния свят.
Човекът ще може да съпреживява и самия ход на годината. За него пролетта ще бъде като един вид раждане на елементарните Същества, които от духовна гледна точка всъщност умират, а есента – като един вид освобождаване на същите елементарни Същества. През есента човекът ще се чувствува не просто като един космически отшелник в тази част на годината, а като едно същество, което е с половин година по-възрастно, отколкото и било през пролетта. Човекът ще напредва в живота редом със живата природа.
Той не просто ще вдишва и издишва физическия кислород, а ще участвува в природните цикли, ще участвува в омагьосването и в освобождаването на елементарните Същества, населяващи природния свят.
Човекът ще усеща не само своето остаряване; той ще усеща преобразяването на природния свят като своя лична съдба. Той ще израства заедно с всичко онова, което израства във външния свят, и доколкото индивидуалните му черти свободно и себепожертвувателно се изливат в Космоса, той ще става все по-значим в своята същност. Ето какъв ще бъде неговият принос в битката на Михаил с Дракона.
към текста >>
66.
5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
В белите дробове влиза
кислород
ът и се свързва с кръвта по околния път през сърцето.
Представено схематично: Представете си едно по-висше животно; То има белите дробове.
В белите дробове влиза кислородът и се свързва с кръвта по околния път през сърцето.
Кръвта трябва да се влива в сърце то и в белите дробове, за да дойде в допир с кислорода. Така е при тези по-обемисти животни и също при човека.
към текста >>
Кръвта трябва да се влива в сърце то и в белите дробове, за да дойде в допир с
кислород
а.
Представено схематично: Представете си едно по-висше животно; То има белите дробове. В белите дробове влиза кислородът и се свързва с кръвта по околния път през сърцето.
Кръвта трябва да се влива в сърце то и в белите дробове, за да дойде в допир с кислорода.
Така е при тези по-обемисти животни и също при човека.
към текста >>
И
кислород
ът влиза там навсякъде, разклонява се заедно с тръбичките; въздухът прониква навсякъде в тялото.
И кислородът влиза там навсякъде, разклонява се заедно с тръбичките; въздухът прониква навсякъде в тялото.
към текста >>
И когато знаем: въздухът се състои от
кислород
, азот и други съставни части, това не е всичко; той се състои също от духовните влияния на прилепите.
Тези са духовните образи, които виждаме, когато гледаме един прилеп да лети. Фактически той постоянно има за себе си като една комета, нещо като една опашка. Прилепът отделя духовна материя, обаче не я изпраща по-нататък, а я изтласква обратно във физическата земна материя. Той я изтласква обратно във въздуха. И също както с физическите очи виждаме да пърха прилепът, така също можем да видим, как пърха във въздуха това съответно духовно образуване, духовна форма на прилепите, които свистят през въздушното пространство.
И когато знаем: въздухът се състои от кислород, азот и други съставни части, това не е всичко; той се състои също от духовните влияния на прилепите.
към текста >>
Защото като хора ние не вдишваме заедно с въздуха само
кислород
и азот, ние вдишваме също тези остатъци на прилепите.
Те са се защищавали срещу това. И в някои мистерии съществуваха твърде особени формули, чрез които хората се затваряха вътрешно, за да няма никаква сила върху тях този остатък на прилепите.
Защото като хора ние не вдишваме заедно с въздуха само кислород и азот, ние вдишваме също тези остатъци на прилепите.
Но днешното човечества не е стигнало до там, да се остави да бъде защищавано против тези остатъци на прилепите, а докато при други обстоятелства е много чувствително; но, то е извънредно нечувствително към остатъците на прилепите. Днешните хора поглъщат тези остатъци, можем вече да кажем, без да чувствуват ни най-малко някакво гадене. Това е твърде странно. Хора, които иначе са много превзето чувствителни, поглъщат това, за което говоря тук. То също отива вътре в човека.
към текста >>
67.
6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Но водата не е само това, което за химика е едно съединение на водород и
кислород
, а водата е проникната от всички възможни космически сили.
Ако пеперудата с право изглежда като едно същество на светлината, птицата като едно топло въздухообразно същество, по-нисшите животни, земноводните, влечугите и рибите не могат това. Нека разгледаме първо рибите, каквито те са днес, както те се раждат навън, изоставени така да се каже на външното образуване, където върху тях действуват силите от вън навътре, тези сили, които в човека действуват отвътре навън. Рибата живее предимно във водния елемент.
Но водата не е само това, което за химика е едно съединение на водород и кислород, а водата е проникната от всички възможни космически сили.
Звездните сили също проникват във водата и във водата не би могла да живее нито една риба, ако тя би била само едно съединение на водород и кислород, но както пеперудата се чувствува като едно същество на светлината, както птицата се чувствува като едно топло въздухообразно същество, така рибата се чувствува всъщност като едно земно-водно същество. Същинската вода, която тя всмуква в себе си, тя не я чувствува като свое същество.
към текста >>
Звездните сили също проникват във водата и във водата не би могла да живее нито една риба, ако тя би била само едно съединение на водород и
кислород
, но както пеперудата се чувствува като едно същество на светлината, както птицата се чувствува като едно топло въздухообразно същество, така рибата се чувствува всъщност като едно земно-водно същество.
Ако пеперудата с право изглежда като едно същество на светлината, птицата като едно топло въздухообразно същество, по-нисшите животни, земноводните, влечугите и рибите не могат това. Нека разгледаме първо рибите, каквито те са днес, както те се раждат навън, изоставени така да се каже на външното образуване, където върху тях действуват силите от вън навътре, тези сили, които в човека действуват отвътре навън. Рибата живее предимно във водния елемент. Но водата не е само това, което за химика е едно съединение на водород и кислород, а водата е проникната от всички възможни космически сили.
Звездните сили също проникват във водата и във водата не би могла да живее нито една риба, ако тя би била само едно съединение на водород и кислород, но както пеперудата се чувствува като едно същество на светлината, както птицата се чувствува като едно топло въздухообразно същество, така рибата се чувствува всъщност като едно земно-водно същество.
Същинската вода, която тя всмуква в себе си, тя не я чувствува като свое същество.
към текста >>
68.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Той е търсен от
кислород
а, бива превърнат във въглеродна киселина и след това бива издишан от човека.
Ако проследим обмяната на веществата нагоре до дишането, констатираме, че човекът изгражда от себе си въглерода, който може да се намери навсякъде в човека.
Той е търсен от кислорода, бива превърнат във въглеродна киселина и след това бива издишан от човека.
Въглеродната киселина е едно съединение на въглерода с кислорода. Кислородът, който бива приет чрез дишането, среща въглерода и го приема в себе си; човекът издишва въглеродната киселина, съединението получено от действието на кислорода върху въглерода. Преди да стане издишването, въглеродът става така да се каже още един благодетел на човешката при рода. Защото този въглерод, който се съединява с кислорода, като свързва това, което кръвообращението произвежда, с това, което дишането прави след това от кръвообращението, този въглерод става благодетел на човешкия организъм; защото преди да напусне човешкия организъм, той разпространява в целия човешки организъм едно излъчване на етер.
към текста >>
Въглеродната киселина е едно съединение на въглерода с
кислород
а.
Ако проследим обмяната на веществата нагоре до дишането, констатираме, че човекът изгражда от себе си въглерода, който може да се намери навсякъде в човека. Той е търсен от кислорода, бива превърнат във въглеродна киселина и след това бива издишан от човека.
Въглеродната киселина е едно съединение на въглерода с кислорода.
Кислородът, който бива приет чрез дишането, среща въглерода и го приема в себе си; човекът издишва въглеродната киселина, съединението получено от действието на кислорода върху въглерода. Преди да стане издишването, въглеродът става така да се каже още един благодетел на човешката при рода. Защото този въглерод, който се съединява с кислорода, като свързва това, което кръвообращението произвежда, с това, което дишането прави след това от кръвообращението, този въглерод става благодетел на човешкия организъм; защото преди да напусне човешкия организъм, той разпространява в целия човешки организъм едно излъчване на етер.
към текста >>
Кислород
ът, който бива приет чрез дишането, среща въглерода и го приема в себе си; човекът издишва въглеродната киселина, съединението получено от действието на
кислород
а върху въглерода.
Ако проследим обмяната на веществата нагоре до дишането, констатираме, че човекът изгражда от себе си въглерода, който може да се намери навсякъде в човека. Той е търсен от кислорода, бива превърнат във въглеродна киселина и след това бива издишан от човека. Въглеродната киселина е едно съединение на въглерода с кислорода.
Кислородът, който бива приет чрез дишането, среща въглерода и го приема в себе си; човекът издишва въглеродната киселина, съединението получено от действието на кислорода върху въглерода.
Преди да стане издишването, въглеродът става така да се каже още един благодетел на човешката при рода. Защото този въглерод, който се съединява с кислорода, като свързва това, което кръвообращението произвежда, с това, което дишането прави след това от кръвообращението, този въглерод става благодетел на човешкия организъм; защото преди да напусне човешкия организъм, той разпространява в целия човешки организъм едно излъчване на етер.
към текста >>
Защото този въглерод, който се съединява с
кислород
а, като свързва това, което кръвообращението произвежда, с това, което дишането прави след това от кръвообращението, този въглерод става благодетел на човешкия организъм; защото преди да напусне човешкия организъм, той разпространява в целия човешки организъм едно излъчване на етер.
Ако проследим обмяната на веществата нагоре до дишането, констатираме, че човекът изгражда от себе си въглерода, който може да се намери навсякъде в човека. Той е търсен от кислорода, бива превърнат във въглеродна киселина и след това бива издишан от човека. Въглеродната киселина е едно съединение на въглерода с кислорода. Кислородът, който бива приет чрез дишането, среща въглерода и го приема в себе си; човекът издишва въглеродната киселина, съединението получено от действието на кислорода върху въглерода. Преди да стане издишването, въглеродът става така да се каже още един благодетел на човешката при рода.
Защото този въглерод, който се съединява с кислорода, като свързва това, което кръвообращението произвежда, с това, което дишането прави след това от кръвообращението, този въглерод става благодетел на човешкия организъм; защото преди да напусне човешкия организъм, той разпространява в целия човешки организъм едно излъчване на етер.
към текста >>
Човекът издишва въглеродната киселина, обаче въглеродът, който е съединен с
кислород
а, оставя в човешкия организъм етер.
Физическата наука казва само: въглеродът бива издишван с въглеродната киселина /въглеродния двуокис/. Обаче това е само едната страна на целия процес.
Човекът издишва въглеродната киселина, обаче въглеродът, който е съединен с кислорода, оставя в човешкия организъм етер.
Този етер прониква в етерното тяло на човека. И този етер, който бива постоянно произведен от въглерода, е онова, което прави сега човешкия организъм годен да се отвори за духовните влияния, да приеме астрално-етерните действия от Космоса. Този етер, който въглеродът оставя в човешкия организъм, привлича космическите импулси, онези космически импулси, които отново действуват формиращо върху човека, подготвят например неговата нервна система, за да може тя да стане носител на мислите. Този етер трябва постоянно да прониква нашите сетива, например нашите очи, за да могат очите да виждат, за да могат очите да приемат външния светлинен етер. Следователно ние дължим на въглерода това, че имаме в нас една етерна подготовка, която ни прави способни да се отворим за действията на духовните сили на света.
към текста >>
69.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Ние знаем, че живеем сами във въздушния океан на атмосферата, обкръжаваща Земята, че от този въздушен океан всмукваме в себе си
кислород
а, но че определена роля играе също и нашето отношение към азота.
Днес сме свикнали да гледаме на Земята като затворена в своята форма; такава се представя тя пред човека днес. Като хора, ние живеем на континенти и сме обкръжени от това, което Земята носи върху себе си във вид на растения, земни и въздушни животни и т. н.
Ние знаем, че живеем сами във въздушния океан на атмосферата, обкръжаваща Земята, че от този въздушен океан всмукваме в себе си кислорода, но че определена роля играе също и нашето отношение към азота.
Обаче ние си представяме, че ни обкръжава въздушен кръг, състоящ се от кислород и въглерод. После гледаме океана, морето и си съставяме картина за това - не си струва да изпадаме в още подробности - как си се представяме като планета, населявана от нас във вселената. Земята не винаги е била такава, каквато е днес; тя е преминала през изключително силни, мощни трансформации. Да се върнем към времената, за които току-що говорих, да тръгнем назад към лемурийския период и още малко по-далеч и там ще намерим съвсем различно състояние на Земята, съвсем различно от настоящото.
към текста >>
Обаче ние си представяме, че ни обкръжава въздушен кръг, състоящ се от
кислород
и въглерод.
Днес сме свикнали да гледаме на Земята като затворена в своята форма; такава се представя тя пред човека днес. Като хора, ние живеем на континенти и сме обкръжени от това, което Земята носи върху себе си във вид на растения, земни и въздушни животни и т. н. Ние знаем, че живеем сами във въздушния океан на атмосферата, обкръжаваща Земята, че от този въздушен океан всмукваме в себе си кислорода, но че определена роля играе също и нашето отношение към азота.
Обаче ние си представяме, че ни обкръжава въздушен кръг, състоящ се от кислород и въглерод.
После гледаме океана, морето и си съставяме картина за това - не си струва да изпадаме в още подробности - как си се представяме като планета, населявана от нас във вселената. Земята не винаги е била такава, каквато е днес; тя е преминала през изключително силни, мощни трансформации. Да се върнем към времената, за които току-що говорих, да тръгнем назад към лемурийския период и още малко по-далеч и там ще намерим съвсем различно състояние на Земята, съвсем различно от настоящото.
към текста >>
Във вдишвания от нас въздух значителна роля играят
кислород
ът и азотът; по-малка роля имат въглеродът и водородът; още по-малка - сярата или даже фосфорът.
Да започнем с въздушната сфера, в която живеем сега, която самите ние разглеждаме като нежива, лишена от живот. Дори и тази въздушна сфера ни се представя съвсем различна. И когато се връщаме по-нататък назад, в този най-древен период от земното развитие ние намираме нещо подобно на сегашното твърдо земно ядро, обкръжено от въздушна сфера. Такава подобна картина би се получила от нас вече и за тези най-древни периоди; но и дума не може да става за това, че в това далечно време, в тази голяма сфера, нарисувана от мен, е могло да съществува нещо, подобно на въздух, какъвто ние сега дишаме.
Във вдишвания от нас въздух значителна роля играят кислородът и азотът; по-малка роля имат въглеродът и водородът; още по-малка - сярата или даже фосфорът.
към текста >>
И съвсем невъзможно е да се говори в тези древни времена за
кислород
, азот, въглерод, сяра и т. н.
И съвсем невъзможно е да се говори в тези древни времена за кислород, азот, въглерод, сяра и т. н.
по простата причина, че в тези древни времена съвсем не е съществувало това, което днес химиците обозначават с тези имена.
към текста >>
Ако днешният химик би заговорил с някакво духовно същество от онези времена за
кислород
, въглерод, азот и т.
Ако днешният химик би заговорил с някакво духовно същество от онези времена за кислород, въглерод, азот и т.
н., той би казало: нищо такова не съществува. Защото колкото е истина фактът, че днес съществува възможност да се говори за тези неща, толкова и тогава не е съществувала възможност да се говори за тях. Кислородът, азотът, въглеродът в този вид, в който са ни познати днес, са възможни едва тогава, когато Земята достига определена плътност и има такива сили, каквито тя има днес. Кислородът, азотът, калият, натрият и други от тъй наречени леки метали, тогава не са съществували. Затова пък в това обкръжение на Земята - в тази окръжност, образувала се тогава на мястото, на което днес разполагаме въздушната сфера - е имало нещо извънредно фино и течно, нещо средно между сегашната вода и въздух; то е било много разредено, обаче в своята разреденост е било подобно на белтък.
към текста >>
Кислород
ът, азотът, въглеродът в този вид, в който са ни познати днес, са възможни едва тогава, когато Земята достига определена плътност и има такива сили, каквито тя има днес.
Ако днешният химик би заговорил с някакво духовно същество от онези времена за кислород, въглерод, азот и т. н., той би казало: нищо такова не съществува. Защото колкото е истина фактът, че днес съществува възможност да се говори за тези неща, толкова и тогава не е съществувала възможност да се говори за тях.
Кислородът, азотът, въглеродът в този вид, в който са ни познати днес, са възможни едва тогава, когато Земята достига определена плътност и има такива сили, каквито тя има днес.
Кислородът, азотът, калият, натрият и други от тъй наречени леки метали, тогава не са съществували. Затова пък в това обкръжение на Земята - в тази окръжност, образувала се тогава на мястото, на което днес разполагаме въздушната сфера - е имало нещо извънредно фино и течно, нещо средно между сегашната вода и въздух; то е било много разредено, обаче в своята разреденост е било подобно на белтък. Така че Земята тогава цялата е била обкръжена от белтъчна атмосфера. Белтъкът на днешните кокошки е значително по-груб, обаче все пак сравнението с него е допустимо.
към текста >>
Кислород
ът, азотът, калият, натрият и други от тъй наречени леки метали, тогава не са съществували.
Ако днешният химик би заговорил с някакво духовно същество от онези времена за кислород, въглерод, азот и т. н., той би казало: нищо такова не съществува. Защото колкото е истина фактът, че днес съществува възможност да се говори за тези неща, толкова и тогава не е съществувала възможност да се говори за тях. Кислородът, азотът, въглеродът в този вид, в който са ни познати днес, са възможни едва тогава, когато Земята достига определена плътност и има такива сили, каквито тя има днес.
Кислородът, азотът, калият, натрият и други от тъй наречени леки метали, тогава не са съществували.
Затова пък в това обкръжение на Земята - в тази окръжност, образувала се тогава на мястото, на което днес разполагаме въздушната сфера - е имало нещо извънредно фино и течно, нещо средно между сегашната вода и въздух; то е било много разредено, обаче в своята разреденост е било подобно на белтък. Така че Земята тогава цялата е била обкръжена от белтъчна атмосфера. Белтъкът на днешните кокошки е значително по-груб, обаче все пак сравнението с него е допустимо.
към текста >>
Това обкръжение на Земята се е образувало по такъв начин, че когато впоследствие Земята се е уплътнила, от нея се е обособило това, което днес обозначаваме като въглерод, водород,
кислород
, азот и т. н.
Това обкръжение на Земята се е образувало по такъв начин, че когато впоследствие Земята се е уплътнила, от нея се е обособило това, което днес обозначаваме като въглерод, водород, кислород, азот и т. н.
Но неправилно би било да кажем, че тогавашната белтъчна атмосфера се е състояла от тях, защото тя не е съдържала тези вещества в себе си в качеството на свои отделни части. Сега е прието да се мисли за всичко така: всичко е съставено от части; но това е безсмислица. Това, което познаваме в качеството му на определени по-високоорганизирани субстанции, не винаги е съставено от това, което виждаме при техния анализ; а работата е там, че нещата просто прекратяват съществуването си във висшите субстанции. Въглеродът там не е въглерод, и кислородът не е кислород, и т. н., а това просто е някаква по-високоорганизирана субстанция.
към текста >>
Въглеродът там не е въглерод, и
кислород
ът не е
кислород
, и т.
Това обкръжение на Земята се е образувало по такъв начин, че когато впоследствие Земята се е уплътнила, от нея се е обособило това, което днес обозначаваме като въглерод, водород, кислород, азот и т. н. Но неправилно би било да кажем, че тогавашната белтъчна атмосфера се е състояла от тях, защото тя не е съдържала тези вещества в себе си в качеството на свои отделни части. Сега е прието да се мисли за всичко така: всичко е съставено от части; но това е безсмислица. Това, което познаваме в качеството му на определени по-високоорганизирани субстанции, не винаги е съставено от това, което виждаме при техния анализ; а работата е там, че нещата просто прекратяват съществуването си във висшите субстанции.
Въглеродът там не е въглерод, и кислородът не е кислород, и т.
н., а това просто е някаква по-високоорганизирана субстанция. И както вече се каза, тя може да се обозначи като крайно разреден белтък. Обаче цялата тази обкръжаваща Земята субстанция е била пронизана от космическия етер, който я оживявал. Така че космическият етер трябва да си го представяме като пронизващ и оживяващ тази субстанция.
към текста >>
Кислород
ът постепенно започнал да преобладава над сярата, докато по-рано сярата е имала много голямо значение за земната атмосфера.
В същото време са станали и много други неща, всичко се изменило. Естествено, че когато след това се появила медта, отделяйки се в Земята, се изменила и цялата атмосфера. Тя станала друга - много по-малко серниста.
Кислородът постепенно започнал да преобладава над сярата, докато по-рано сярата е имала много голямо значение за земната атмосфера.
Цялата земна атмосфера станала друга.
към текста >>
Така малко по малко възниква това, което се явява въглерод,
кислород
, алкални, тежки метали и т.н.
Благодарение на отделеното - физическото излязло от него и волята му приема душевен характер. Точно така чрез второто отделяне чувствата приемат душевен характер. И едва в късния атлантски период, в средата на атлантския период възникват бозайниците и тези растения - растения и животни, подобни вече на нашите. И Земята се формира така, че става много прилична на сегашната. Така възникват химическите субстанции - субстанции, познати на днешния химик.
Така малко по малко възниква това, което се явява въглерод, кислород, алкални, тежки метали и т.н.
Заедно с това човек вече може да отдели и нещо трето от себе си - това, което днес той намира в своето обкръжение като растителен и животински свят. И в същото време, когато той отделя това, в същото време, когато около него възниква това обкръжаващо го творение, той се подготвя за своето земно съществуване в качеството му на мислещо същество.
към текста >>
70.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
След като е преминел тази подготовка, вниманието му се приковавало от това, че златото е невъзприемчиво към
кислород
а, нещо, което за организмите е жизненото дихание и към което много метали, болшинството други метали са много възприемчиви.
Когато се проникне с поглед в тези неща, тогава с истинска болка се преживява тривиалността, с която често днес в историческите трудове се представя причината, поради която едни или други древни мислители са съотнасяли златото към Слънцето, давали са на слънцето и златото еднакво обозначение. Именно днес вече не се знае, че знанието, до което някога са достигали, е било плод на дълги тренировки и подготовка. Бих могъл да кажа: потапянето на пронизания с душа поглед в приглушената слънчева светлина е подготвяло ученика за това, да разбира златото в Земята. Как го е разбирал той?
След като е преминел тази подготовка, вниманието му се приковавало от това, че златото е невъзприемчиво към кислорода, нещо, което за организмите е жизненото дихание и към което много метали, болшинството други метали са много възприемчиви.
Кислородът не въздейства и не променя златото. Тази невъзприемчивост, «дебелокожието» на златото по отношение на това, от което човек получава живот, е произвеждало дълбоко впечатление върху древния ученик в Мистериите. Той получавал от златото следното впечатление: златото, а също и Слънцето, не могат да се приближат непосредствено към живота. И това е добре, че до живота непосредствено не могат да проникнат нито златото, нито Слънцето. После водели ученика постепенно по-нататък и той стигал до разбирането, че златото, благодарение на факта, че няма никакво родство с огнения въздух, с кислорода, при въвеждането му в човешкия организъм в определени дози оказва съвсем особено въздействие.
към текста >>
Кислород
ът не въздейства и не променя златото.
Когато се проникне с поглед в тези неща, тогава с истинска болка се преживява тривиалността, с която често днес в историческите трудове се представя причината, поради която едни или други древни мислители са съотнасяли златото към Слънцето, давали са на слънцето и златото еднакво обозначение. Именно днес вече не се знае, че знанието, до което някога са достигали, е било плод на дълги тренировки и подготовка. Бих могъл да кажа: потапянето на пронизания с душа поглед в приглушената слънчева светлина е подготвяло ученика за това, да разбира златото в Земята. Как го е разбирал той? След като е преминел тази подготовка, вниманието му се приковавало от това, че златото е невъзприемчиво към кислорода, нещо, което за организмите е жизненото дихание и към което много метали, болшинството други метали са много възприемчиви.
Кислородът не въздейства и не променя златото.
Тази невъзприемчивост, «дебелокожието» на златото по отношение на това, от което човек получава живот, е произвеждало дълбоко впечатление върху древния ученик в Мистериите. Той получавал от златото следното впечатление: златото, а също и Слънцето, не могат да се приближат непосредствено към живота. И това е добре, че до живота непосредствено не могат да проникнат нито златото, нито Слънцето. После водели ученика постепенно по-нататък и той стигал до разбирането, че златото, благодарение на факта, че няма никакво родство с огнения въздух, с кислорода, при въвеждането му в човешкия организъм в определени дози оказва съвсем особено въздействие. То няма непосредствено отношение нито към етерното, нито към астралното тяло, а се отнася непосредствено към това, което стои в човешкото мислене.
към текста >>
После водели ученика постепенно по-нататък и той стигал до разбирането, че златото, благодарение на факта, че няма никакво родство с огнения въздух, с
кислород
а, при въвеждането му в човешкия организъм в определени дози оказва съвсем особено въздействие.
След като е преминел тази подготовка, вниманието му се приковавало от това, че златото е невъзприемчиво към кислорода, нещо, което за организмите е жизненото дихание и към което много метали, болшинството други метали са много възприемчиви. Кислородът не въздейства и не променя златото. Тази невъзприемчивост, «дебелокожието» на златото по отношение на това, от което човек получава живот, е произвеждало дълбоко впечатление върху древния ученик в Мистериите. Той получавал от златото следното впечатление: златото, а също и Слънцето, не могат да се приближат непосредствено към живота. И това е добре, че до живота непосредствено не могат да проникнат нито златото, нито Слънцето.
После водели ученика постепенно по-нататък и той стигал до разбирането, че златото, благодарение на факта, че няма никакво родство с огнения въздух, с кислорода, при въвеждането му в човешкия организъм в определени дози оказва съвсем особено въздействие.
То няма непосредствено отношение нито към етерното, нито към астралното тяло, а се отнася непосредствено към това, което стои в човешкото мислене.
към текста >>
Това въздействие виждаме, когато нещо в човека или нещо в природата е привлечено от жизнения въздух,
кислород
а.
Кой е противоположният полюс? Това е действието, което ние можем да предизвикаме в противоположна на тази стрелка посока!
Това въздействие виждаме, когато нещо в човека или нещо в природата е привлечено от жизнения въздух, кислорода.
И както златото противостои на кислорода, отблъсква го и затова отначало няма никакво въздействие върху етерното и астралното тяло, а действа само върху света на мислите и Аза, така и това, което в човека е въглерод, има непосредствено родство с кислорода. Ние издишаме въглена киселина, създаваме въглена киселина, съединявайки въглерода с кислорода. Растението се нуждае от въглената киселина за своя живот. Въглеродът има противоположно свойство по отношение на златото.
към текста >>
И както златото противостои на
кислород
а, отблъсква го и затова отначало няма никакво въздействие върху етерното и астралното тяло, а действа само върху света на мислите и Аза, така и това, което в човека е въглерод, има непосредствено родство с
кислород
а.
Кой е противоположният полюс? Това е действието, което ние можем да предизвикаме в противоположна на тази стрелка посока! Това въздействие виждаме, когато нещо в човека или нещо в природата е привлечено от жизнения въздух, кислорода.
И както златото противостои на кислорода, отблъсква го и затова отначало няма никакво въздействие върху етерното и астралното тяло, а действа само върху света на мислите и Аза, така и това, което в човека е въглерод, има непосредствено родство с кислорода.
Ние издишаме въглена киселина, създаваме въглена киселина, съединявайки въглерода с кислорода. Растението се нуждае от въглената киселина за своя живот. Въглеродът има противоположно свойство по отношение на златото.
към текста >>
Ние издишаме въглена киселина, създаваме въглена киселина, съединявайки въглерода с
кислород
а.
Кой е противоположният полюс? Това е действието, което ние можем да предизвикаме в противоположна на тази стрелка посока! Това въздействие виждаме, когато нещо в човека или нещо в природата е привлечено от жизнения въздух, кислорода. И както златото противостои на кислорода, отблъсква го и затова отначало няма никакво въздействие върху етерното и астралното тяло, а действа само върху света на мислите и Аза, така и това, което в човека е въглерод, има непосредствено родство с кислорода.
Ние издишаме въглена киселина, създаваме въглена киселина, съединявайки въглерода с кислорода.
Растението се нуждае от въглената киселина за своя живот. Въглеродът има противоположно свойство по отношение на златото.
към текста >>
71.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Да говори, както ние говорим за
кислород
а и азота, е било съвсем невъзможно за човека на Древния Изток.
Азия е означавала низшето духовно царство, в което са обитавали човешките същества. Трябва да помним, че съвременната представа за нещата, която ние притежаваме в нашето обичайно съзнание, е била неизвестна за човека от онези времена. Би било нелепо да се предположи, че той би могъл да си представи такова нещо, като материя, лишена от дух.
Да говори, както ние говорим за кислорода и азота, е било съвсем невъзможно за човека на Древния Изток.
За него кислорода е бил дух, духовно нещо, което действа стимулиращо и възбуждащо на всичко живо, ускорява жизнения процес в живия организъм. Азотът, за който ние сега мислим като за съдържащ се в атмосферата заедно с кислорода, е бил също духовен; той е бил това, което струи през Космоса, въздействайки на всичко живо и органично така, че да го подготви за възприемане на душевната природа. Такива примерно са били познанията на хората от Древния Изток относно кислорода и азота. И човек е познавал по такъв начин всички природни процеси в тяхната връзка с духа; разпространените в наши дни представи са му били неизвестни. Съществували са отделни индивидуалности, които са ги притежавали и именно те са били посветени.
към текста >>
За него
кислород
а е бил дух, духовно нещо, което действа стимулиращо и възбуждащо на всичко живо, ускорява жизнения процес в живия организъм.
Азия е означавала низшето духовно царство, в което са обитавали човешките същества. Трябва да помним, че съвременната представа за нещата, която ние притежаваме в нашето обичайно съзнание, е била неизвестна за човека от онези времена. Би било нелепо да се предположи, че той би могъл да си представи такова нещо, като материя, лишена от дух. Да говори, както ние говорим за кислорода и азота, е било съвсем невъзможно за човека на Древния Изток.
За него кислорода е бил дух, духовно нещо, което действа стимулиращо и възбуждащо на всичко живо, ускорява жизнения процес в живия организъм.
Азотът, за който ние сега мислим като за съдържащ се в атмосферата заедно с кислорода, е бил също духовен; той е бил това, което струи през Космоса, въздействайки на всичко живо и органично така, че да го подготви за възприемане на душевната природа. Такива примерно са били познанията на хората от Древния Изток относно кислорода и азота. И човек е познавал по такъв начин всички природни процеси в тяхната връзка с духа; разпространените в наши дни представи са му били неизвестни. Съществували са отделни индивидуалности, които са ги притежавали и именно те са били посветени. Останалото човечество в качеството на обичайно, ежедневно съзнание, е притежавало съзнание, много напомнящо сън наяве; това е било съноподобно ясновидство, което при нас се среща само при аномални преживявания.
към текста >>
Азотът, за който ние сега мислим като за съдържащ се в атмосферата заедно с
кислород
а, е бил също духовен; той е бил това, което струи през Космоса, въздействайки на всичко живо и органично така, че да го подготви за възприемане на душевната природа.
Азия е означавала низшето духовно царство, в което са обитавали човешките същества. Трябва да помним, че съвременната представа за нещата, която ние притежаваме в нашето обичайно съзнание, е била неизвестна за човека от онези времена. Би било нелепо да се предположи, че той би могъл да си представи такова нещо, като материя, лишена от дух. Да говори, както ние говорим за кислорода и азота, е било съвсем невъзможно за човека на Древния Изток. За него кислорода е бил дух, духовно нещо, което действа стимулиращо и възбуждащо на всичко живо, ускорява жизнения процес в живия организъм.
Азотът, за който ние сега мислим като за съдържащ се в атмосферата заедно с кислорода, е бил също духовен; той е бил това, което струи през Космоса, въздействайки на всичко живо и органично така, че да го подготви за възприемане на душевната природа.
Такива примерно са били познанията на хората от Древния Изток относно кислорода и азота. И човек е познавал по такъв начин всички природни процеси в тяхната връзка с духа; разпространените в наши дни представи са му били неизвестни. Съществували са отделни индивидуалности, които са ги притежавали и именно те са били посветени. Останалото човечество в качеството на обичайно, ежедневно съзнание, е притежавало съзнание, много напомнящо сън наяве; това е било съноподобно ясновидство, което при нас се среща само при аномални преживявания. Животът на древноизточния човек е преминавал в тези сънища.
към текста >>
Такива примерно са били познанията на хората от Древния Изток относно
кислород
а и азота.
Трябва да помним, че съвременната представа за нещата, която ние притежаваме в нашето обичайно съзнание, е била неизвестна за човека от онези времена. Би било нелепо да се предположи, че той би могъл да си представи такова нещо, като материя, лишена от дух. Да говори, както ние говорим за кислорода и азота, е било съвсем невъзможно за човека на Древния Изток. За него кислорода е бил дух, духовно нещо, което действа стимулиращо и възбуждащо на всичко живо, ускорява жизнения процес в живия организъм. Азотът, за който ние сега мислим като за съдържащ се в атмосферата заедно с кислорода, е бил също духовен; той е бил това, което струи през Космоса, въздействайки на всичко живо и органично така, че да го подготви за възприемане на душевната природа.
Такива примерно са били познанията на хората от Древния Изток относно кислорода и азота.
И човек е познавал по такъв начин всички природни процеси в тяхната връзка с духа; разпространените в наши дни представи са му били неизвестни. Съществували са отделни индивидуалности, които са ги притежавали и именно те са били посветени. Останалото човечество в качеството на обичайно, ежедневно съзнание, е притежавало съзнание, много напомнящо сън наяве; това е било съноподобно ясновидство, което при нас се среща само при аномални преживявания. Животът на древноизточния човек е преминавал в тези сънища. Той е гледал планините, реките и облаците и е виждал всички предмети такива, каквито могат да се видят и чуят в такова съновидение.
към текста >>
72.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Сега ние разглеждаме Земята като голяма каменна буца или скала, покрита в голямата си част на повърхността с вода и обкръжена с въздушна сфера, съдържаща
кислород
, азот и други вещества, - съдържаща фактически това, което е нужно на човешкото същество за дишане и т.н.
И при това пред тях възниквали ранните състояния на Земята и човешкия живот на Земята. Той започвал да вижда, какви са били тези ранни състояния.
Сега ние разглеждаме Земята като голяма каменна буца или скала, покрита в голямата си част на повърхността с вода и обкръжена с въздушна сфера, съдържаща кислород, азот и други вещества, - съдържаща фактически това, което е нужно на човешкото същество за дишане и т.н.
към текста >>
73.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Всяко знание от подобен род, свеждащо истинските субстанции до тези материалистични абстракции, - водород,
кислород
и т.н., - не дава никакво реално знание на човешкото същество.
Последният велик пробив в историческото развитие на човечеството станал в първата третина на XV век – за това често сме говорили; това е преходът от разсъдъчна към съзнателна душа: живеем в епоха, когато човечеството развива преимуществено съзнателната душа. И в тази епоха напълно е изгубено истинското проникване в самия дух на природата, изгубена е взаимовръзката на човешкото същество с по-дълбоките импулси и сили на природата. В наши дни, когато разглеждаме човека в смисъла на физическото му устройство, ние говорим, например, за химически вещества, наричайки ги, като химици, елементи. Но за човек е също тъй безполезно да знае, че храната съдържа въглерод и азот, както на часовникарят да знае, че часовникът в ръцете му се състои от стъкло и, да кажем, сребро и някакви други материали.
Всяко знание от подобен род, свеждащо истинските субстанции до тези материалистични абстракции, - водород, кислород и т.н., - не дава никакво реално знание на човешкото същество.
Механизмът на часовника става понятен при наблюдаване на свързаната система от сили в него; и аналогично, ако искаме да разберем природата и съществото на човека, ние трябва да достигнем до дейността на различните импулси, които се откриват във всички царства на природата, да разберем тяхното действие именно в човешкото същество, защото тук те се проявяват различно, отколкото в другите природни царства. Но в новите времена вече не остана никакво истинско разбиране за връзките на човека с Вселената. Чак до XIV и XV век, виждането и знанието за това още се е съхранявало; постепенно отивайки към упадък, то, въпреки това, продължавало в по-голяма или по-малка степен да съществува и надарените личности все още инстинктивно са се ползвали от него. Но по-късно истинското проникновение във връзката на човека с Вселената, достъпно още за малцина, като Парацелз, Якоб Бьоме и други, малко по малко съвсем се изгубило.
към текста >>
Казват, че той се състои от въглерод,
кислород
, водород, азот, сяра, а също примеси от фосфор, - всичко в сложно съчетание.
Вие помните, че най-важната субстанция, образуваща основата на всеки организъм, - било то растение, животно или човек, - се явява белтъкът. Белтъкът също така образува основата за зародиша на новото растение, животно или човешки организъм. От оплодената зародишна клетка възниква това, което се развива в организъм, и субстанция на зародиша се явява белтъкът. В наши дни вместо истинско изследване, започват да си фантазират и рисуват белтък, съставен от оплетена комбинация на химически вещества.
Казват, че той се състои от въглерод, кислород, водород, азот, сяра, а също примеси от фосфор, - всичко в сложно съчетание.
Така, че атомистът вижда в белтъка образ на химическа комбинация. Атомите и молекулите е прието да се представят устроени по най-сложен начин. И тази сложна молекула на белтъка, или както ви е угодно да я наречете, възниква в майчиния организъм на животното или растението; тя се развива по-нататък, от нея се ражда ново животно, което възниква изключително благодарение на наследствеността.
към текста >>
Докато сярата, въглеродът,
кислород
ът, водородът и азотът могат да бъдат разпознати в него по някакъв химичен способ, белтъкът фактически е подчинен на земните сили.
Можем да намерим в природата определени места, където физическите сили на Земята влизат направо в средоточието на етерните сили, които се устремяват там от всички страни. Можете да си представите белтък, който поначало се намира във физическата земя.
Докато сярата, въглеродът, кислородът, водородът и азотът могат да бъдат разпознати в него по някакъв химичен способ, белтъкът фактически е подчинен на земните сили.
Но от момента, в който той влиза в сферата на възпроизводствения процес, се изключва от физическите сили. Силите на Вселената започват да действат върху него в неговото дезорганизирано състояние. Възниква нов белтък като образ на цялата Вселена.
към текста >>
Разказах ви всичко това за да можете да разберете, колко необходимо е не просто да имате в предвид наличието на въглерод, азот,
кислород
и водород, подлагайки всичко на безпомощно-абстрактен анализ, а да наблюдавате и отбелязвате удивителните формообразуващи процеси, състоянието на вътрешно родство, присъстващи в природата и нейните процеси.
Разказах ви всичко това за да можете да разберете, колко необходимо е не просто да имате в предвид наличието на въглерод, азот, кислород и водород, подлагайки всичко на безпомощно-абстрактен анализ, а да наблюдавате и отбелязвате удивителните формообразуващи процеси, състоянието на вътрешно родство, присъстващи в природата и нейните процеси.
Някога в миналите времена науката инстинктивно се е градила на подобни наблюдения. Но всичко това е изгубено в хода на историческото развитие на човечеството, приблизително в XV век. Ние трябва да го върнем. Трябва отново да проникнем във вътрешните връзки на природата в нейното отношение към човека. Само когато съумеем отново да опознаем подобни връзки, ще можем отново да придобием истинско проникновение както в болното, така и в здравото човешко същество.
към текста >>
74.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
И както ние казваме, че във въздуха, който дишаме, има
кислород
, така тези хора са казвали - днес напълно е забравено, но това е било така: - В етера, който се простира нагоре до Луната, се намират мислите.
И както ние казваме, че във въздуха, който дишаме, има кислород, така тези хора са казвали - днес напълно е забравено, но това е било така: - В етера, който се простира нагоре до Луната, се намират мислите.
- И както ние казваме, че вдишваме кислорода от въздуха, тези хора не казваха, без съмнение, така: - ние вдишваме мислите, - а казваха - ние приемаме, възприемаме мислите. - И те напълно съзнаваха, че приемат мислите.
към текста >>
- И както ние казваме, че вдишваме
кислород
а от въздуха, тези хора не казваха, без съмнение, така: - ние вдишваме мислите, - а казваха - ние приемаме, възприемаме мислите.
И както ние казваме, че във въздуха, който дишаме, има кислород, така тези хора са казвали - днес напълно е забравено, но това е било така: - В етера, който се простира нагоре до Луната, се намират мислите.
- И както ние казваме, че вдишваме кислорода от въздуха, тези хора не казваха, без съмнение, така: - ние вдишваме мислите, - а казваха - ние приемаме, възприемаме мислите.
- И те напълно съзнаваха, че приемат мислите.
към текста >>
Когато се касае за практическия живот, той веднага си съставя една напълно странна представа, представата, че мислите се раждат в него, което би било равносилно на това да мисли, че
кислород
ът който приема, не се приема отвън, а се поражда в самия него.
Виждате ли, днес един човек може да усвои нещо, подобно на едно понятие. Той вероятно може да разбере нещо подобно от антропософията. Но той отново веднага го забравя, когато се касае за практическия живот.
Когато се касае за практическия живот, той веднага си съставя една напълно странна представа, представата, че мислите се раждат в него, което би било равносилно на това да мисли, че кислородът който приема, не се приема отвън, а се поражда в самия него.
За личностите, за които говоря, съществуваше едно дълбоко чувство, едно непосредствено изживяване: - Аз не съм собственик на моите мисли, не мога всъщност да кажа «аз мисля», а само «мислите съществуват» и «аз приемам тези мисли».
към текста >>
За
кислород
а във въздуха знаем, че за относително кратко време той извършва едно кръгообращение в нашия организъм.
За кислорода във въздуха знаем, че за относително кратко време той извършва едно кръгообращение в нашия организъм.
Такива кръгообращения броим според пулсиранията на сърцето. Това става бързо. Личностите, за които говоря, си представяха приемането на мислите като един вид дишане, но едно много бавно дишане, едно дишане, което се състои в това, че в началото на земния си живот човек става способен да приема мислите. Така както задържаме диханието си за известно време между вдишването и издишването, така също тези хора си представяха един процес, който се състои в това, че те задържат в себе си мислите, именно само така, както ние задържаме кислорода, който принадлежи на външния въздух. Те си представяха, че задържат мислите именно през време на техния земен живот и отново ги издишват в космичните ширини, когато минават през вратата на смъртта.
към текста >>
Така както задържаме диханието си за известно време между вдишването и издишването, така също тези хора си представяха един процес, който се състои в това, че те задържат в себе си мислите, именно само така, както ние задържаме
кислород
а, който принадлежи на външния въздух.
За кислорода във въздуха знаем, че за относително кратко време той извършва едно кръгообращение в нашия организъм. Такива кръгообращения броим според пулсиранията на сърцето. Това става бързо. Личностите, за които говоря, си представяха приемането на мислите като един вид дишане, но едно много бавно дишане, едно дишане, което се състои в това, че в началото на земния си живот човек става способен да приема мислите.
Така както задържаме диханието си за известно време между вдишването и издишването, така също тези хора си представяха един процес, който се състои в това, че те задържат в себе си мислите, именно само така, както ние задържаме кислорода, който принадлежи на външния въздух.
Те си представяха, че задържат мислите именно през време на техния земен живот и отново ги издишват в космичните ширини, когато минават през вратата на смъртта. Така че се има работа с едно вдишване - начало на живота; задържане на диханието колкото трае земният живот; издишване, т.е. изпращане на мислите в света. Хора, които вътрешно са изживявали нещата по този начин, са се чувствали в една обща атмосфера от мисли заедно с всички други, които са изпитвали същото нещо; в една атмосфера от мисли, която се е простирала нагоре не само няколко мили над Земята, а се е простирала до обкръжението на Луната.
към текста >>
75.
Бележки от езотеричния час в Берлин на 2 Октомври 1906. За изграждане на духовното тяло чрез медитация
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Както сега човекът вдишва
кислород
и издишва въглена киселина, така те са вдишвали огън и са издишвали студ.
Много е важно какво дава човек на своя Дух при издишването. Чрез тези мисли се изгражда неговият Дух. Чрез всяка мисъл, която той поверява на издишания дъх, която той излива навън, човек изгражда своя Дух. Човекът не е имал винаги такъв орган за вдишване на въздух. Ако се върнем на предходните планети, ще видим, че на Старата Луна са живели същества, които са вдишвали огън, а не въздух.
Както сега човекът вдишва кислород и издишва въглена киселина, така те са вдишвали огън и са издишвали студ.
към текста >>
76.
5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Това може да ни накара да виждаме във въздуха още нещо и друго освен онова съчетание на
кислород
и азот.
Генезисът /Библейският разказ за сътворението на света и човека/ казва, че човекът се е родил от диханието на Бога, че му е била вдъхната една човешка душа.
Това може да ни накара да виждаме във въздуха още нещо и друго освен онова съчетание на кислород и азот.
Бихме могли да бъдем съблазнени да виждаме във въздуха нещо от това, което събужда от него човешката душа, нещо душевно, можем да бъдем съблазнени да вярваме, че всъщност този въздух копнее да бъде вдишван от човека, да стане една душа. Бихме могли да виждаме във въздуха насрещния образ на човешкото душевно естество, следователно повече от нещо само неживо: един копнеж към човека. Но положението е такова, че при въздуха много трудно ще стигнем до едно такова чувство, до едно такова усещание, защото въздухът и огънят подбуждат малко за художественото оформление. Никой не ще иска да нарисува огъня, нито пък светкавицата, също така никой не ще иска да нарисува въздуха. Следователно непосредствено по отношение на въздуха ние не ще стигнем лесно до това усещание; обаче струва ми се, че едно действително художествено чувство може да стигне до това усещание по отношение на света на светлината и на цветовете.
към текста >>
77.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 26 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Силата, която действа така, че например
кислород
ът и водородът да могат да се свържат, е Химическият етер.
Окултистът го нарича Огън. Това е първото етерно състояние. Огънят е това, което се отнася към въздуха така, както водата към скалата. По-финото състояние от Огъня се нарича от окултиста Светлинен етер. Още по-нагоре отиваме към това, което в окултизма се нарича Химически етер.
Силата, която действа така, че например кислородът и водородът да могат да се свържат, е Химическият етер.
По-фин от Химическия етер е Жизненият етер.
към текста >>
78.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Виждате ли, има хора, които, тъй да се каже, са ненаситни за
кислород
.
Виждате ли, има хора, които, тъй да се каже, са ненаситни за кислород.
Те са така устроени, че усвояват кислорода с известна жажда, поглъщат кислорода в себе си. Това протича съвсем естествено повече или по-малко на подсъзнателно ниво, но за подсъзнателното изцяло можем да използваме изрази, заимствани от съзнателния живот. Такива хора, които поглъщат кислорода с известна жажда и които, ако ми позволите да се изразя по този начин, са лакоми за кислород, имат много жив, силно вибриращ астрален живот. Тяхното астрално тяло е вътрешно подвижно. И посредством това, че е вътрешно подвижно, то се запечатва също така с голямо желание във физическото им тяло.
към текста >>
Те са така устроени, че усвояват
кислород
а с известна жажда, поглъщат
кислород
а в себе си.
Виждате ли, има хора, които, тъй да се каже, са ненаситни за кислород.
Те са така устроени, че усвояват кислорода с известна жажда, поглъщат кислорода в себе си.
Това протича съвсем естествено повече или по-малко на подсъзнателно ниво, но за подсъзнателното изцяло можем да използваме изрази, заимствани от съзнателния живот. Такива хора, които поглъщат кислорода с известна жажда и които, ако ми позволите да се изразя по този начин, са лакоми за кислород, имат много жив, силно вибриращ астрален живот. Тяхното астрално тяло е вътрешно подвижно. И посредством това, че е вътрешно подвижно, то се запечатва също така с голямо желание във физическото им тяло.
към текста >>
Такива хора, които поглъщат
кислород
а с известна жажда и които, ако ми позволите да се изразя по този начин, са лакоми за
кислород
, имат много жив, силно вибриращ астрален живот.
Виждате ли, има хора, които, тъй да се каже, са ненаситни за кислород. Те са така устроени, че усвояват кислорода с известна жажда, поглъщат кислорода в себе си. Това протича съвсем естествено повече или по-малко на подсъзнателно ниво, но за подсъзнателното изцяло можем да използваме изрази, заимствани от съзнателния живот.
Такива хора, които поглъщат кислорода с известна жажда и които, ако ми позволите да се изразя по този начин, са лакоми за кислород, имат много жив, силно вибриращ астрален живот.
Тяхното астрално тяло е вътрешно подвижно. И посредством това, че е вътрешно подвижно, то се запечатва също така с голямо желание във физическото им тяло.
към текста >>
Други хора нямат тази жажда за
кислород
.
Други хора нямат тази жажда за кислород.
Но те усещат нещо, не толкова като наслада, а като един вид облекчение при отделянето, издишването на въглеродния двуокис. Те са така устроени, че отделят вдишания въздух от себе си и намират удоволствие в този процес, който им носи определено облекчение.
към текста >>
Така например понякога меланхоличният темперамент се дължи на това, че съответният човек е жаден за
кислород
.
И той отблъсква тези истини от себе си. И като претекст за това си намира логични причини. Със сигурност не е много лесно на някой виден учен, който поради нездрава злоба е противник на една или друга философска система, просто да каже на студентите: „Моята злоба не понася тази философска система! “ И тогава човек изнамира логически основания, често по един изключително хитър начин, и сам се утешава с тях. За онзи, който познава живота, който прозира по-дълбоко в тайните на битието, понякога логическите основания, които идват от една или друга страна, не са с толкова голяма стойност.
Така например понякога меланхоличният темперамент се дължи на това, че съответният човек е жаден за кислород.
А животът в по-голяма степен в сангвиничното, животът, насочен повече към външния свят, се дължи на известна любов към издишването, към отделянето на въглеродния двуокис.
към текста >>
И виждате ли, на този контраст между видовете хора се дължи възникването на мажорния и на минорния лад, като произходът на всичко, което може да бъде изживяно в минор, принадлежи или, за да се изразим по-добре, отговаря на онова човешко устройство, което се основава на жаждата за
кислород
, на това астралното тяло да чувства определена наслада, докато се удря о етерното тяло.
И виждате ли, на този контраст между видовете хора се дължи възникването на мажорния и на минорния лад, като произходът на всичко, което може да бъде изживяно в минор, принадлежи или, за да се изразим по-добре, отговаря на онова човешко устройство, което се основава на жаждата за кислород, на това астралното тяло да чувства определена наслада, докато се удря о етерното тяло.
И обратно - мажорните ладове се основават на това, че възниква приятно усещане при удрянето на етерното тяло о астралното или дори едно известно усещане за въздигане, чувство на облекчение, на полет.
към текста >>
Погледнато от друга страна, той не е по-дълбок човек, а е по-големият лакомник за
кислород
.
Интересно е, че във външния свят нещата често са отбелязани в противоположна посока. Твърди се, че меланхоликът е по-дълбокият човек.
Погледнато от друга страна, той не е по-дълбок човек, а е по-големият лакомник за кислород.
към текста >>
79.
2. Втора лекция, 22.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Обратно, ако поднасяте на детето преди всичко образи, ако му говорите с помощта на образи, тогава Вие насърчавате в него непрекъснатото образуване на
кислород
, или с други думи, един непрекъснат градивен процес, насочен към бъдещето, към живота след смъртта.
Обратно, ако поднасяте на детето преди всичко образи, ако му говорите с помощта на образи, тогава Вие насърчавате в него непрекъснатото образуване на кислород, или с други думи, един непрекъснат градивен процес, насочен към бъдещето, към живота след смъртта.
към текста >>
80.
12. Дванадесета лекция, 03.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Вие знаете, че той приема в себе си
кислород
а и свързвайки го с въглерода, получаваме въглеродния двуокис.
Нека да се спрем на дишането. Какво прави човек, когато диша?
Вие знаете, че той приема в себе си кислорода и свързвайки го с въглерода, получаваме въглеродния двуокис.
Въглеродът възниква в организма от преработените хранителни вещества. От свързването на въглерода с кислорода, произлиза въглеродния двуокис. И какво би се получило, ако човекът не може да отдели въглеродния двуокис, а го задържи в себе си; какво би станало, ако после той би отделил кислорода от водорода? Да, какво би се получило, ако след поемането на кислорода и образуването на въглеродния двуокис, човек вътрешно премахне и елиминира кислорода, а се заеме с преработката на водорода? Отговорът е само един: Растителният свят!
към текста >>
От свързването на въглерода с
кислород
а, произлиза въглеродния двуокис.
Нека да се спрем на дишането. Какво прави човек, когато диша? Вие знаете, че той приема в себе си кислорода и свързвайки го с въглерода, получаваме въглеродния двуокис. Въглеродът възниква в организма от преработените хранителни вещества.
От свързването на въглерода с кислорода, произлиза въглеродния двуокис.
И какво би се получило, ако човекът не може да отдели въглеродния двуокис, а го задържи в себе си; какво би станало, ако после той би отделил кислорода от водорода? Да, какво би се получило, ако след поемането на кислорода и образуването на въглеродния двуокис, човек вътрешно премахне и елиминира кислорода, а се заеме с преработката на водорода? Отговорът е само един: Растителният свят! В човешкия организъм веднага би започнала една могъща вегетация. Замислете се какво правят всъщност растенията?
към текста >>
И какво би се получило, ако човекът не може да отдели въглеродния двуокис, а го задържи в себе си; какво би станало, ако после той би отделил
кислород
а от водорода?
Нека да се спрем на дишането. Какво прави човек, когато диша? Вие знаете, че той приема в себе си кислорода и свързвайки го с въглерода, получаваме въглеродния двуокис. Въглеродът възниква в организма от преработените хранителни вещества. От свързването на въглерода с кислорода, произлиза въглеродния двуокис.
И какво би се получило, ако човекът не може да отдели въглеродния двуокис, а го задържи в себе си; какво би станало, ако после той би отделил кислорода от водорода?
Да, какво би се получило, ако след поемането на кислорода и образуването на въглеродния двуокис, човек вътрешно премахне и елиминира кислорода, а се заеме с преработката на водорода? Отговорът е само един: Растителният свят! В човешкия организъм веднага би започнала една могъща вегетация. Замислете се какво правят всъщност растенията? При тях липсва равномерното вдишване на кислорода, както е при човека; те асимилират въглеродния двуокис.
към текста >>
Да, какво би се получило, ако след поемането на
кислород
а и образуването на въглеродния двуокис, човек вътрешно премахне и елиминира
кислород
а, а се заеме с преработката на водорода?
Какво прави човек, когато диша? Вие знаете, че той приема в себе си кислорода и свързвайки го с въглерода, получаваме въглеродния двуокис. Въглеродът възниква в организма от преработените хранителни вещества. От свързването на въглерода с кислорода, произлиза въглеродния двуокис. И какво би се получило, ако човекът не може да отдели въглеродния двуокис, а го задържи в себе си; какво би станало, ако после той би отделил кислорода от водорода?
Да, какво би се получило, ако след поемането на кислорода и образуването на въглеродния двуокис, човек вътрешно премахне и елиминира кислорода, а се заеме с преработката на водорода?
Отговорът е само един: Растителният свят! В човешкия организъм веднага би започнала една могъща вегетация. Замислете се какво правят всъщност растенията? При тях липсва равномерното вдишване на кислорода, както е при човека; те асимилират въглеродния двуокис. През деня растението е жадно за въглероден двуокис, а отблъсква кислорода.
към текста >>
При тях липсва равномерното вдишване на
кислород
а, както е при човека; те асимилират въглеродния двуокис.
И какво би се получило, ако човекът не може да отдели въглеродния двуокис, а го задържи в себе си; какво би станало, ако после той би отделил кислорода от водорода? Да, какво би се получило, ако след поемането на кислорода и образуването на въглеродния двуокис, човек вътрешно премахне и елиминира кислорода, а се заеме с преработката на водорода? Отговорът е само един: Растителният свят! В човешкия организъм веднага би започнала една могъща вегетация. Замислете се какво правят всъщност растенията?
При тях липсва равномерното вдишване на кислорода, както е при човека; те асимилират въглеродния двуокис.
През деня растението е жадно за въглероден двуокис, а отблъсква кислорода. И би било зле, ако то постъпваше по друг начин; защото в този случай както ние, така и животните, щяхме да бъдем лишени от кислород. Обаче растението задържа въглеродния двуокис в себе си. По този начин то си осигурява захар, енергия и всичко, каквото му е необходимо; с една дума, то изгражда своя организъм. Растителният свят възниква от въглерода, който растенията чрез процесите на асимилация отделят от въглеродния двуокис.
към текста >>
През деня растението е жадно за въглероден двуокис, а отблъсква
кислород
а.
Да, какво би се получило, ако след поемането на кислорода и образуването на въглеродния двуокис, човек вътрешно премахне и елиминира кислорода, а се заеме с преработката на водорода? Отговорът е само един: Растителният свят! В човешкия организъм веднага би започнала една могъща вегетация. Замислете се какво правят всъщност растенията? При тях липсва равномерното вдишване на кислорода, както е при човека; те асимилират въглеродния двуокис.
През деня растението е жадно за въглероден двуокис, а отблъсква кислорода.
И би било зле, ако то постъпваше по друг начин; защото в този случай както ние, така и животните, щяхме да бъдем лишени от кислород. Обаче растението задържа въглеродния двуокис в себе си. По този начин то си осигурява захар, енергия и всичко, каквото му е необходимо; с една дума, то изгражда своя организъм. Растителният свят възниква от въглерода, който растенията чрез процесите на асимилация отделят от въглеродния двуокис. Растителният свят е метаморфоза на въглерода, който се отделя в хода на асимилацията, съответствуваща на човешкото дишане.
към текста >>
И би било зле, ако то постъпваше по друг начин; защото в този случай както ние, така и животните, щяхме да бъдем лишени от
кислород
.
Отговорът е само един: Растителният свят! В човешкия организъм веднага би започнала една могъща вегетация. Замислете се какво правят всъщност растенията? При тях липсва равномерното вдишване на кислорода, както е при човека; те асимилират въглеродния двуокис. През деня растението е жадно за въглероден двуокис, а отблъсква кислорода.
И би било зле, ако то постъпваше по друг начин; защото в този случай както ние, така и животните, щяхме да бъдем лишени от кислород.
Обаче растението задържа въглеродния двуокис в себе си. По този начин то си осигурява захар, енергия и всичко, каквото му е необходимо; с една дума, то изгражда своя организъм. Растителният свят възниква от въглерода, който растенията чрез процесите на асимилация отделят от въглеродния двуокис. Растителният свят е метаморфоза на въглерода, който се отделя в хода на асимилацията, съответствуваща на човешкото дишане. Растението също диша, само че по свой собствен начин.
към текста >>
Вие добре разбирате: Ако продължите в себе си процеса, чрез който възниква въглеродния двуокис, с други думи, ако ели минирате
кислород
а, превръщайки въглеродния двуокис във въглерод, както това става в природата -така или иначе Вие разполагате с тези вещества тогава Вие бихте отприщили в себе си цялата вегетация на света.
Вие добре разбирате: Ако продължите в себе си процеса, чрез който възниква въглеродния двуокис, с други думи, ако ели минирате кислорода, превръщайки въглеродния двуокис във въглерод, както това става в природата -така или иначе Вие разполагате с тези вещества тогава Вие бихте отприщили в себе си цялата вегетация на света.
Вие изведнъж бихте се превърнали в прототип на растителния свят. Да, Вие щяхте просто да изчезнете, а на Ваше място би възникнал растителния свят. Човекът притежава тази способност, непрекъснато да поражда в себе си растителния свят. Но тази способност остава потенциална. „Системата-гърди" има непрекъснатата тенденция да възпроизвежда растителния свят.
към текста >>
Той ги преработва именно с помощта на вдишалия
кислород
.
Да, скъпи мои приятели, храненето, както и дишането, поне в първите си фази, започват в гръдната област на човешкия организъм. Между двата процеса има нещо много общо. При храненето човекът също приема в себе си определени вещества от околния свят, обаче не ги оставя в първоначалния им вид, а ги преработва.
Той ги преработва именно с помощта на вдишалия кислород.
След като бъдат преработени, приетите с храната вещества се свързват с кислорода. Всичко изглежда като един процес на горене; впрочем естествената наука твърди същото. Обаче това не е вярно. В действителност тук нямаме един истински процес на горене; тук сме изправени пред такъв процес на горене забележете добре раз ликата, на когото липсват както началото, така и краят. Тук имаме само средната част на горивния процес; началото и краят липсват.
към текста >>
След като бъдат преработени, приетите с храната вещества се свързват с
кислород
а.
Да, скъпи мои приятели, храненето, както и дишането, поне в първите си фази, започват в гръдната област на човешкия организъм. Между двата процеса има нещо много общо. При храненето човекът също приема в себе си определени вещества от околния свят, обаче не ги оставя в първоначалния им вид, а ги преработва. Той ги преработва именно с помощта на вдишалия кислород.
След като бъдат преработени, приетите с храната вещества се свързват с кислорода.
Всичко изглежда като един процес на горене; впрочем естествената наука твърди същото. Обаче това не е вярно. В действителност тук нямаме един истински процес на горене; тук сме изправени пред такъв процес на горене забележете добре раз ликата, на когото липсват както началото, така и краят. Тук имаме само средната част на горивния процес; началото и краят липсват. В човешкото тяло никога не трябва да се стига до началото и края, а само до средната част на горивния процес.
към текста >>
81.
Съдържание
GA_312 Духовна наука и медицина
Кислород
ен процес.
Връзката на човека с извън човешкото. Лечебните средства на Ритер. Извеждане на терапията от патологията. Извън човешка и интестинална флора. Въглероден процес.
Кислороден процес.
Процес на мислите и на представите. Успоредност в развитието на чревните и на мозъчните форми. Теория за бацилите и предразположение за болест. Секреция и мисловни процеси. Метаморфоза на светлината в организма и туберкулоза.
към текста >>
Образуване на въглена и
кислород
ен процес.
Карбо вегетабилис. Химия и физиология. Същността на хомеопатията.
Образуване на въглена и кислороден процес.
Образуване на собствена светлина в горния процес. Бъбречна патология. Въздушна сфера, топлинна и светлинна зона, течна зона и човешката патология. Калиум карбоникум. Процес на формиране на черупката на стридата. Почвообразуване.
към текста >>
Кислород
и азот и отношението между азово-астрално и етерно-физическо тяло.
Водата Рончено и Левико.
Кислород и азот и отношението между азово-астрално и етерно-физическо тяло.
Белтъка и органните системи. Растителен белтък. Отношението на елементите кислород, азот, въглерод и водород към бъбрека, черния дроб, белия дроб, сърцето. Медитативен метод. Желязно лъчение, противодействие на белтъка.
към текста >>
Отношението на елементите
кислород
, азот, въглерод и водород към бъбрека, черния дроб, белия дроб, сърцето.
Водата Рончено и Левико. Кислород и азот и отношението между азово-астрално и етерно-физическо тяло. Белтъка и органните системи. Растителен белтък.
Отношението на елементите кислород, азот, въглерод и водород към бъбрека, черния дроб, белия дроб, сърцето.
Медитативен метод. Желязно лъчение, противодействие на белтъка. Растителен и животински въглерод. Флуор, магнезий. Кариес на зъбите и малокръвие. Силиций.
към текста >>
82.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
ние разрушаваме този процес, като на въглерода противопоставяме
кислород
а, превръщаме го във въглена киселина и по този начин изграждаме в себе си процес, противоположен на растителния.
Оставете да изплува следният факт пред думите Ви, че навън в природата, ако засега разглеждаме само растителния свят в рамките на тази природа, флората показва тенденции, в известна степен да концентрира въглерода, да превръща въглерода в основата на цялата флора. Бидейки обкръжени от растения, ние сме оградени от организми, от формообразувания, чиято същност почива на концентрирането на въглерода. Не забравяйте, че това, което лежи в основата на това образование, съществува и в човешкия организъм, но че в същността на човешкия организъм е да разтваря това образование, да го разрушава, и да поставя на негово място противоположното образова ние. Началото на този процес ние носим в себе си, в лицето на това, което тези дни аз нарекох долно устройство. Ние отлагаме въглерода, в известен смисъл, изхождайки от собствените сили, започваме растителния процес, при което поради същността на нашето горно устройство ние сме длъжни да се отбраняваме срещу този растителен процес.
ние разрушаваме този процес, като на въглерода противопоставяме кислорода, превръщаме го във въглена киселина и по този начин изграждаме в себе си процес, противоположен на растителния.
към текста >>
83.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това означава да го изпратите на въздух, който е по-богат на
кислород
, сред който той, несъзнателно ще трябва да положи повече усилия във връзка със своя дихателен процес.
Това обуславя, че във връзка с всичко, което повлиява пикочния мехур, човекът понася увреждания, ако няма достатъчно възможност, правилно да извършва вътрешните движения; т.е. Когато не полага правилни грижи дори за самото хранене, когато гълта, вместо да дъвчи и по този начин нарушава целия храносмилателен процес, когато не спазва правилното съотношение между почивка и движение по време на самия храносмилателен процес и т.н. Всичко, което вътрешно смущава вътрешната подвижност, то смущава и това, което можем да наречем съществувание на пикочния мехур. Нали човекът е така устроен, че във всички случаи можете да му препоръчате някакво одухотворено движение, когато предполагате при него смущения в сърцето; но човекът няма да приеме с удоволствие, ако поискате да регулирате вътрешното му движение. Вие обаче веднага ще се справите с положението, ако опитате, човек, който не е склонен да даде на тялото си нужната почивка, който бързо гълта или нарушава храносмилането си по друг начин, ако се опитате такъв човек да го лекувате метеорологически.
Това означава да го изпратите на въздух, който е по-богат на кислород, сред който той, несъзнателно ще трябва да положи повече усилия във връзка със своя дихателен процес.
Тогава това регулиране на дихателния процес преминава върху регулирането на останалия органичен процес и Вие ще откриете, че когато изкуствено, или по-добре естествено, изложите такъв човек, страдащ от неправилна функция на пикочния мехур на друг въздух, по-богат на кислород, тогава ще постигнете известно хармонизиране дори само чрез тази промяна в начина на живот.
към текста >>
Тогава това регулиране на дихателния процес преминава върху регулирането на останалия органичен процес и Вие ще откриете, че когато изкуствено, или по-добре естествено, изложите такъв човек, страдащ от неправилна функция на пикочния мехур на друг въздух, по-богат на
кислород
, тогава ще постигнете известно хармонизиране дори само чрез тази промяна в начина на живот.
Когато не полага правилни грижи дори за самото хранене, когато гълта, вместо да дъвчи и по този начин нарушава целия храносмилателен процес, когато не спазва правилното съотношение между почивка и движение по време на самия храносмилателен процес и т.н. Всичко, което вътрешно смущава вътрешната подвижност, то смущава и това, което можем да наречем съществувание на пикочния мехур. Нали човекът е така устроен, че във всички случаи можете да му препоръчате някакво одухотворено движение, когато предполагате при него смущения в сърцето; но човекът няма да приеме с удоволствие, ако поискате да регулирате вътрешното му движение. Вие обаче веднага ще се справите с положението, ако опитате, човек, който не е склонен да даде на тялото си нужната почивка, който бързо гълта или нарушава храносмилането си по друг начин, ако се опитате такъв човек да го лекувате метеорологически. Това означава да го изпратите на въздух, който е по-богат на кислород, сред който той, несъзнателно ще трябва да положи повече усилия във връзка със своя дихателен процес.
Тогава това регулиране на дихателния процес преминава върху регулирането на останалия органичен процес и Вие ще откриете, че когато изкуствено, или по-добре естествено, изложите такъв човек, страдащ от неправилна функция на пикочния мехур на друг въздух, по-богат на кислород, тогава ще постигнете известно хармонизиране дори само чрез тази промяна в начина на живот.
към текста >>
84.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И тогава човек открива, че чрез изразходването на
кислород
, въгленът взима съществено участие в целия земен процес.
И така, ако разгледаме веществото като carbo vegeтавilis този, който насочва погледа си към най-забележителното, той естествено най-напред ще каже: приет във високи дози предизвиква една съвсем определена болестна картина. Съществува една съвсем определена болестна картина, която, според мнението на лекаря-хомеопат, може да бъде овладяна чрез потенцирането на същата субстанция. Какво всъщност изпъква пред духовно-научния изследовател, когато разглежда carbo vegejdbilis? На първо място на духовно-научния изследовател съществува нещо, което го кара веднага да излезе в природата извън човека и да провери, какво отношение съществува с навлезлия по-дълбоко в процеса на минерализация обикновен въглен от външния свят, с обикновения земен въглен.
И тогава човек открива, че чрез изразходването на кислород, въгленът взима съществено участие в целия земен процес.
В земния процес нещата стоят така, че ъгленото съдържание на Земята представлява регулатор на кислородното съдържание на сферата около Земята. По този начин човек директно достига до възгледа, че Земята като такава, ако по необходимост бъде разгледана като организъм, извършва един дихателен процес, и че ъгленото съдържание на Земята е свързано с този дихателен процес на Земята. Такава химия, каквато бе пожелана вчера, може да възникне само, когато въгленото състояние, ако мога така да се изразя бъде разгледано във връзка с човешкия дихателен процес или с животинския дихателен процес. Защото виждате ли, в процеса, протичащ между овъгляването на Земята и кислородния процес е залегнало нещо, което пред духовно-научното разглеждане се разкрива като тенденция за превръщане в животно, действителна тенденция за превръщане в животно. Тази тенденция за превръщане в животно в основата си може да бъде характеризирана само по един твърде шокиращ начин.
към текста >>
В земния процес нещата стоят така, че ъгленото съдържание на Земята представлява регулатор на
кислород
ното съдържание на сферата около Земята.
И така, ако разгледаме веществото като carbo vegeтавilis този, който насочва погледа си към най-забележителното, той естествено най-напред ще каже: приет във високи дози предизвиква една съвсем определена болестна картина. Съществува една съвсем определена болестна картина, която, според мнението на лекаря-хомеопат, може да бъде овладяна чрез потенцирането на същата субстанция. Какво всъщност изпъква пред духовно-научния изследовател, когато разглежда carbo vegejdbilis? На първо място на духовно-научния изследовател съществува нещо, което го кара веднага да излезе в природата извън човека и да провери, какво отношение съществува с навлезлия по-дълбоко в процеса на минерализация обикновен въглен от външния свят, с обикновения земен въглен. И тогава човек открива, че чрез изразходването на кислород, въгленът взима съществено участие в целия земен процес.
В земния процес нещата стоят така, че ъгленото съдържание на Земята представлява регулатор на кислородното съдържание на сферата около Земята.
По този начин човек директно достига до възгледа, че Земята като такава, ако по необходимост бъде разгледана като организъм, извършва един дихателен процес, и че ъгленото съдържание на Земята е свързано с този дихателен процес на Земята. Такава химия, каквато бе пожелана вчера, може да възникне само, когато въгленото състояние, ако мога така да се изразя бъде разгледано във връзка с човешкия дихателен процес или с животинския дихателен процес. Защото виждате ли, в процеса, протичащ между овъгляването на Земята и кислородния процес е залегнало нещо, което пред духовно-научното разглеждане се разкрива като тенденция за превръщане в животно, действителна тенденция за превръщане в животно. Тази тенденция за превръщане в животно в основата си може да бъде характеризирана само по един твърде шокиращ начин. Защото човек трябва да си каже: в това, което е навън, в процеса, протичащ между процеса на овъгляване на Земята и процесите, протичащи във връзка с кислорода в сферата около Земята, е залегнало нещо от това, което предизвиква появата на същества, на истински същества, на етерни същества, които обаче, обратно на животинския елемент, непрекъснато се отдалечават от Земята, непрекъснато се отдръпват, непрекъснато се стремят да се отдалечат от Земята.
към текста >>
Защото виждате ли, в процеса, протичащ между овъгляването на Земята и
кислород
ния процес е залегнало нещо, което пред духовно-научното разглеждане се разкрива като тенденция за превръщане в животно, действителна тенденция за превръщане в животно.
На първо място на духовно-научния изследовател съществува нещо, което го кара веднага да излезе в природата извън човека и да провери, какво отношение съществува с навлезлия по-дълбоко в процеса на минерализация обикновен въглен от външния свят, с обикновения земен въглен. И тогава човек открива, че чрез изразходването на кислород, въгленът взима съществено участие в целия земен процес. В земния процес нещата стоят така, че ъгленото съдържание на Земята представлява регулатор на кислородното съдържание на сферата около Земята. По този начин човек директно достига до възгледа, че Земята като такава, ако по необходимост бъде разгледана като организъм, извършва един дихателен процес, и че ъгленото съдържание на Земята е свързано с този дихателен процес на Земята. Такава химия, каквато бе пожелана вчера, може да възникне само, когато въгленото състояние, ако мога така да се изразя бъде разгледано във връзка с човешкия дихателен процес или с животинския дихателен процес.
Защото виждате ли, в процеса, протичащ между овъгляването на Земята и кислородния процес е залегнало нещо, което пред духовно-научното разглеждане се разкрива като тенденция за превръщане в животно, действителна тенденция за превръщане в животно.
Тази тенденция за превръщане в животно в основата си може да бъде характеризирана само по един твърде шокиращ начин. Защото човек трябва да си каже: в това, което е навън, в процеса, протичащ между процеса на овъгляване на Земята и процесите, протичащи във връзка с кислорода в сферата около Земята, е залегнало нещо от това, което предизвиква появата на същества, на истински същества, на етерни същества, които обаче, обратно на животинския елемент, непрекъснато се отдалечават от Земята, непрекъснато се отдръпват, непрекъснато се стремят да се отдалечат от Земята.
към текста >>
Защото човек трябва да си каже: в това, което е навън, в процеса, протичащ между процеса на овъгляване на Земята и процесите, протичащи във връзка с
кислород
а в сферата около Земята, е залегнало нещо от това, което предизвиква появата на същества, на истински същества, на етерни същества, които обаче, обратно на животинския елемент, непрекъснато се отдалечават от Земята, непрекъснато се отдръпват, непрекъснато се стремят да се отдалечат от Земята.
В земния процес нещата стоят така, че ъгленото съдържание на Земята представлява регулатор на кислородното съдържание на сферата около Земята. По този начин човек директно достига до възгледа, че Земята като такава, ако по необходимост бъде разгледана като организъм, извършва един дихателен процес, и че ъгленото съдържание на Земята е свързано с този дихателен процес на Земята. Такава химия, каквато бе пожелана вчера, може да възникне само, когато въгленото състояние, ако мога така да се изразя бъде разгледано във връзка с човешкия дихателен процес или с животинския дихателен процес. Защото виждате ли, в процеса, протичащ между овъгляването на Земята и кислородния процес е залегнало нещо, което пред духовно-научното разглеждане се разкрива като тенденция за превръщане в животно, действителна тенденция за превръщане в животно. Тази тенденция за превръщане в животно в основата си може да бъде характеризирана само по един твърде шокиращ начин.
Защото човек трябва да си каже: в това, което е навън, в процеса, протичащ между процеса на овъгляване на Земята и процесите, протичащи във връзка с кислорода в сферата около Земята, е залегнало нещо от това, което предизвиква появата на същества, на истински същества, на етерни същества, които обаче, обратно на животинския елемент, непрекъснато се отдалечават от Земята, непрекъснато се отдръпват, непрекъснато се стремят да се отдалечат от Земята.
към текста >>
85.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Вие знаете, че
кислород
ът и азотът в околния въздух са свързани един с друг с една определена хлабава връзка, която всъщност изобщо не може да бъде истински дефинирани по физичен или химически път.
Всичко това се събира, образувайки куп от въпроси, които аз ще поставя в основата на лекциите през следващите дни. Но за да се сдобия с една плодотворна изходна точка, искам да насоча вниманието Ви към една друга странност, но която може да изпъкне с цялото си дълбоко значение единствено пред духовния изследовател.
Вие знаете, че кислородът и азотът в околния въздух са свързани един с друг с една определена хлабава връзка, която всъщност изобщо не може да бъде истински дефинирани по физичен или химически път.
Обаче ние, като хора, като земни хора, сме изцяло вплетени в дейността, изхождаща от кислорода и от азота, и по тези причини предварително още можем да предполагаме, че има значение, как в нашата атмосфера се отнася кислородът към азота, как се отнасят те един към друг принципно.
към текста >>
Обаче ние, като хора, като земни хора, сме изцяло вплетени в дейността, изхождаща от
кислород
а и от азота, и по тези причини предварително още можем да предполагаме, че има значение, как в нашата атмосфера се отнася
кислород
ът към азота, как се отнасят те един към друг принципно.
Всичко това се събира, образувайки куп от въпроси, които аз ще поставя в основата на лекциите през следващите дни. Но за да се сдобия с една плодотворна изходна точка, искам да насоча вниманието Ви към една друга странност, но която може да изпъкне с цялото си дълбоко значение единствено пред духовния изследовател. Вие знаете, че кислородът и азотът в околния въздух са свързани един с друг с една определена хлабава връзка, която всъщност изобщо не може да бъде истински дефинирани по физичен или химически път.
Обаче ние, като хора, като земни хора, сме изцяло вплетени в дейността, изхождаща от кислорода и от азота, и по тези причини предварително още можем да предполагаме, че има значение, как в нашата атмосфера се отнася кислородът към азота, как се отнасят те един към друг принципно.
към текста >>
Значителното тук е, че духовната наука ни показва, как с всяка една промяна на състава на въздуха, клоняща в посока да променя нормалното съотношение между
кислород
и азот в полза на едната или другата страна, как с тази промяна са свързани и нарушенията в съня на човека.
Значителното тук е, че духовната наука ни показва, как с всяка една промяна на състава на въздуха, клоняща в посока да променя нормалното съотношение между кислород и азот в полза на едната или другата страна, как с тази промяна са свързани и нарушенията в съня на човека.
Това ни позволява изобщо по-точно да изследваме отношението, криещо се зад този факт. Вие знаете, че в духовната наука сме принудени да кажем: човекът са състои от тези 4-ри части: от физическо тяло, от етерно тяло, астрално тяло и Аз. Вие знаете, че освен това сме принудени, изхождайки от фактите, да кажем, че в процеса на заспива не Азът и астралното тяло в известно отношение излизат навън, макар че това излизане трябва да се разбира повече в динамичен смисъл, а с пробуждането те отново се връщат обратно. Така че Вие трябва да кажете: по време на сън астралното тяло остава свързано с Аза, етерното тяло остава свързано с физическото тяло, и по този причина и в будно състояние, ние трябва да разглеждаме една по-хлабава връзка между астралното тяло и Аза от една страна и етерното тяло и физическото от друга страна, в сравнение с връзката между Аза и астралното тяло и между етерното и физическото тяло. Тази по-хлабава връзка между двете части, между горната част на човека Аза и астралното тяло това отношение във вътрешността на човека представлява вярно отражение на хлабавата връзка между кислорода и азота във външния въздух.
към текста >>
Тази по-хлабава връзка между двете части, между горната част на човека Аза и астралното тяло това отношение във вътрешността на човека представлява вярно отражение на хлабавата връзка между
кислород
а и азота във външния въздух.
Значителното тук е, че духовната наука ни показва, как с всяка една промяна на състава на въздуха, клоняща в посока да променя нормалното съотношение между кислород и азот в полза на едната или другата страна, как с тази промяна са свързани и нарушенията в съня на човека. Това ни позволява изобщо по-точно да изследваме отношението, криещо се зад този факт. Вие знаете, че в духовната наука сме принудени да кажем: човекът са състои от тези 4-ри части: от физическо тяло, от етерно тяло, астрално тяло и Аз. Вие знаете, че освен това сме принудени, изхождайки от фактите, да кажем, че в процеса на заспива не Азът и астралното тяло в известно отношение излизат навън, макар че това излизане трябва да се разбира повече в динамичен смисъл, а с пробуждането те отново се връщат обратно. Така че Вие трябва да кажете: по време на сън астралното тяло остава свързано с Аза, етерното тяло остава свързано с физическото тяло, и по този причина и в будно състояние, ние трябва да разглеждаме една по-хлабава връзка между астралното тяло и Аза от една страна и етерното тяло и физическото от друга страна, в сравнение с връзката между Аза и астралното тяло и между етерното и физическото тяло.
Тази по-хлабава връзка между двете части, между горната част на човека Аза и астралното тяло това отношение във вътрешността на човека представлява вярно отражение на хлабавата връзка между кислорода и азота във външния въздух.
Двете си съответствуват по един много странно-чуден начин. Съставът на външния въздух е така устроен, че представлява същевременно числово съотношение, отразяващо съотношение, отразяващо степента на свързаност между астралното и етерното тяло, респ. между свързаните с тях физическо тяло и Аз. Това, разбира се, ще насочи вниманието ни и към следното; как трябва да се отнасяме спрямо състава на въздуха, как трябва да внимаваме, дали сме в състояние да подаваме на хората въздух с правилно съотношение, и дали те имат нужда от него. Тук, обаче, вие можете да навлезете още по-дълбоко във физиологията и можете да усетите това съответствие.
към текста >>
Свободни сами за себе си в човешкия организъм срещаме само
кислород
а и азота.
между свързаните с тях физическо тяло и Аз. Това, разбира се, ще насочи вниманието ни и към следното; как трябва да се отнасяме спрямо състава на въздуха, как трябва да внимаваме, дали сме в състояние да подаваме на хората въздух с правилно съотношение, и дали те имат нужда от него. Тук, обаче, вие можете да навлезете още по-дълбоко във физиологията и можете да усетите това съответствие. Прегледайте всички вещества, познати днес на хората, които имат нещо общо с човешкия организъм, и Вие ще откриете, че всички тези вещества, имащи нещо общо с човешкия организъм са свързани с други вещества. По правило това са съединения и разтвори.
Свободни сами за себе си в човешкия организъм срещаме само кислорода и азота.
Така всичко, което съставя външния въздух, от своя страна играе съвсем особена роля в самия човешки организъм. Нещата стоят така, че в известен смисъл кислородът и азотът, в своето взаимодействие, за човешкия организъм представляват център на вещественото. Кислородът и азотът са свързани с функциите на човешкия организъм, и са свързани в качеството на единствените вещества, действуващи в свободни състояния, които не позволяват начинът им на действие да бъде модифициран от други фактори, свързани с тях в сферата, в която те действуват в човешкия организъм. От това виждате, че значение има не само това от извън човешката същност, което може да бъде проследено в човешкия организъм, но че трябва да проследим и как става това: дали активността остава свободна или активността е свързана и нещо друго. Защото своеобразното се състои в това, че в човешкия организъм веществата добиват особен афинитет помежду си и встъпват помежду си в особени родства.
към текста >>
Нещата стоят така, че в известен смисъл
кислород
ът и азотът, в своето взаимодействие, за човешкия организъм представляват център на вещественото.
Тук, обаче, вие можете да навлезете още по-дълбоко във физиологията и можете да усетите това съответствие. Прегледайте всички вещества, познати днес на хората, които имат нещо общо с човешкия организъм, и Вие ще откриете, че всички тези вещества, имащи нещо общо с човешкия организъм са свързани с други вещества. По правило това са съединения и разтвори. Свободни сами за себе си в човешкия организъм срещаме само кислорода и азота. Така всичко, което съставя външния въздух, от своя страна играе съвсем особена роля в самия човешки организъм.
Нещата стоят така, че в известен смисъл кислородът и азотът, в своето взаимодействие, за човешкия организъм представляват център на вещественото.
Кислородът и азотът са свързани с функциите на човешкия организъм, и са свързани в качеството на единствените вещества, действуващи в свободни състояния, които не позволяват начинът им на действие да бъде модифициран от други фактори, свързани с тях в сферата, в която те действуват в човешкия организъм. От това виждате, че значение има не само това от извън човешката същност, което може да бъде проследено в човешкия организъм, но че трябва да проследим и как става това: дали активността остава свободна или активността е свързана и нещо друго. Защото своеобразното се състои в това, че в човешкия организъм веществата добиват особен афинитет помежду си и встъпват помежду си в особени родства. И така ако въведем дадено вещество, а друго вещество вече е налице в човешкия организъм, тогава този афинитет, това родство може да се прояви. Ако проследите по-нататък тази мисъл, тя ще Ви отведе до една определена интуиция, на която духовната наука трябва да обърне внимание.
към текста >>
Кислород
ът и азотът са свързани с функциите на човешкия организъм, и са свързани в качеството на единствените вещества, действуващи в свободни състояния, които не позволяват начинът им на действие да бъде модифициран от други фактори, свързани с тях в сферата, в която те действуват в човешкия организъм.
Прегледайте всички вещества, познати днес на хората, които имат нещо общо с човешкия организъм, и Вие ще откриете, че всички тези вещества, имащи нещо общо с човешкия организъм са свързани с други вещества. По правило това са съединения и разтвори. Свободни сами за себе си в човешкия организъм срещаме само кислорода и азота. Така всичко, което съставя външния въздух, от своя страна играе съвсем особена роля в самия човешки организъм. Нещата стоят така, че в известен смисъл кислородът и азотът, в своето взаимодействие, за човешкия организъм представляват център на вещественото.
Кислородът и азотът са свързани с функциите на човешкия организъм, и са свързани в качеството на единствените вещества, действуващи в свободни състояния, които не позволяват начинът им на действие да бъде модифициран от други фактори, свързани с тях в сферата, в която те действуват в човешкия организъм.
От това виждате, че значение има не само това от извън човешката същност, което може да бъде проследено в човешкия организъм, но че трябва да проследим и как става това: дали активността остава свободна или активността е свързана и нещо друго. Защото своеобразното се състои в това, че в човешкия организъм веществата добиват особен афинитет помежду си и встъпват помежду си в особени родства. И така ако въведем дадено вещество, а друго вещество вече е налице в човешкия организъм, тогава този афинитет, това родство може да се прояви. Ако проследите по-нататък тази мисъл, тя ще Ви отведе до една определена интуиция, на която духовната наука трябва да обърне внимание. Вие знаете, че в основата на растителния свят, на животинския и на човешкия организъм са залегнали протеинните вещества, белтъците.
към текста >>
Вие знаете, че в смисъла на съвременната химия основните съставни части на белтъците представляват 4-те най-важни вещества в природата: въглерод,
кислород
, азот, водород; и че към тях се присъединяват сулфур или сяра, в ролята на фактор бих желал да кажа хомеопатизиращ това, което другите четири вещества изграждат.
От това виждате, че значение има не само това от извън човешката същност, което може да бъде проследено в човешкия организъм, но че трябва да проследим и как става това: дали активността остава свободна или активността е свързана и нещо друго. Защото своеобразното се състои в това, че в човешкия организъм веществата добиват особен афинитет помежду си и встъпват помежду си в особени родства. И така ако въведем дадено вещество, а друго вещество вече е налице в човешкия организъм, тогава този афинитет, това родство може да се прояви. Ако проследите по-нататък тази мисъл, тя ще Ви отведе до една определена интуиция, на която духовната наука трябва да обърне внимание. Вие знаете, че в основата на растителния свят, на животинския и на човешкия организъм са залегнали протеинните вещества, белтъците.
Вие знаете, че в смисъла на съвременната химия основните съставни части на белтъците представляват 4-те най-важни вещества в природата: въглерод, кислород, азот, водород; и че към тях се присъединяват сулфур или сяра, в ролята на фактор бих желал да кажа хомеопатизиращ това, което другите четири вещества изграждат.
към текста >>
Растителният белтък е под влиянието на
кислород
а, азота, водорода и на въглерода, и под влиянието на онова, което е винаги налице в цялостната външна метеорологична природа, под влиянието на сярата, на сулфура, опосредяващ функциите на другите 4-ри елемента.
Иначе стоят нещата при растителния белтък. Растителният белтък не е поставен под влиянието на такива 4-ри органни системи, най-малкото видимо не е поставен; но той е поставен под друго влияние.
Растителният белтък е под влиянието на кислорода, азота, водорода и на въглерода, и под влиянието на онова, което е винаги налице в цялостната външна метеорологична природа, под влиянието на сярата, на сулфура, опосредяващ функциите на другите 4-ри елемента.
И при растителния белтък разпръснатите в атмосферата 4-ри вещества повлияват същото, което в човека бива повлияно от сърцето, белия дроб, черния дроб и т.н. Формообразуващите сили, които тези 4-ри вещества притежават в природата извън човека, тези формообразуващи сили, индивидуализирани, се съдържат в 4-те органни системи на вътрешно човешката природа. Важно е да мислим за това, че когато изговаряме названията кислород, водород, то трябва да мислим не само за онова от вътрешните сили на тези тъй наречени вещества, за които говори днешната химия, но трябва да си представим тези вещества и притежаващи формообразуващи сили, сили на въздействие, които и помежду си са винаги в едно определено отношение, при което тези вещества допринасят със своите въздействия за съдържанието на земното. Когато разглеждаме поотделно и ако искаме да идентифицираме с вътрешните органи онова, което външно пребиваващо, действува като кислород, него ние вътрешно трябва да идентифицираме с бъбречно-пикочната система. Това, което, разгръщайки външно своите формообразуващи сили, действува като въглерод, него, вътрешно, трябва да идентифицираме с белодробната система; но белодробната система, възприета не като дихателна система, но белия дроб, доколкото той притежава своя собствени формообразуващи сили.
към текста >>
Важно е да мислим за това, че когато изговаряме названията
кислород
, водород, то трябва да мислим не само за онова от вътрешните сили на тези тъй наречени вещества, за които говори днешната химия, но трябва да си представим тези вещества и притежаващи формообразуващи сили, сили на въздействие, които и помежду си са винаги в едно определено отношение, при което тези вещества допринасят със своите въздействия за съдържанието на земното.
Иначе стоят нещата при растителния белтък. Растителният белтък не е поставен под влиянието на такива 4-ри органни системи, най-малкото видимо не е поставен; но той е поставен под друго влияние. Растителният белтък е под влиянието на кислорода, азота, водорода и на въглерода, и под влиянието на онова, което е винаги налице в цялостната външна метеорологична природа, под влиянието на сярата, на сулфура, опосредяващ функциите на другите 4-ри елемента. И при растителния белтък разпръснатите в атмосферата 4-ри вещества повлияват същото, което в човека бива повлияно от сърцето, белия дроб, черния дроб и т.н. Формообразуващите сили, които тези 4-ри вещества притежават в природата извън човека, тези формообразуващи сили, индивидуализирани, се съдържат в 4-те органни системи на вътрешно човешката природа.
Важно е да мислим за това, че когато изговаряме названията кислород, водород, то трябва да мислим не само за онова от вътрешните сили на тези тъй наречени вещества, за които говори днешната химия, но трябва да си представим тези вещества и притежаващи формообразуващи сили, сили на въздействие, които и помежду си са винаги в едно определено отношение, при което тези вещества допринасят със своите въздействия за съдържанието на земното.
Когато разглеждаме поотделно и ако искаме да идентифицираме с вътрешните органи онова, което външно пребиваващо, действува като кислород, него ние вътрешно трябва да идентифицираме с бъбречно-пикочната система. Това, което, разгръщайки външно своите формообразуващи сили, действува като въглерод, него, вътрешно, трябва да идентифицираме с белодробната система; но белодробната система, възприета не като дихателна система, но белия дроб, доколкото той притежава своя собствени формообразуващи сили. Азотът трябва да бъде идентифициран с чернодробната система, водородът със сърдечната система (вж. рис.22). Водородът навън е действително сърцето на външния свят; азотът представлява черния дроб на външния свят и т.н.
към текста >>
Когато разглеждаме поотделно и ако искаме да идентифицираме с вътрешните органи онова, което външно пребиваващо, действува като
кислород
, него ние вътрешно трябва да идентифицираме с бъбречно-пикочната система.
Растителният белтък не е поставен под влиянието на такива 4-ри органни системи, най-малкото видимо не е поставен; но той е поставен под друго влияние. Растителният белтък е под влиянието на кислорода, азота, водорода и на въглерода, и под влиянието на онова, което е винаги налице в цялостната външна метеорологична природа, под влиянието на сярата, на сулфура, опосредяващ функциите на другите 4-ри елемента. И при растителния белтък разпръснатите в атмосферата 4-ри вещества повлияват същото, което в човека бива повлияно от сърцето, белия дроб, черния дроб и т.н. Формообразуващите сили, които тези 4-ри вещества притежават в природата извън човека, тези формообразуващи сили, индивидуализирани, се съдържат в 4-те органни системи на вътрешно човешката природа. Важно е да мислим за това, че когато изговаряме названията кислород, водород, то трябва да мислим не само за онова от вътрешните сили на тези тъй наречени вещества, за които говори днешната химия, но трябва да си представим тези вещества и притежаващи формообразуващи сили, сили на въздействие, които и помежду си са винаги в едно определено отношение, при което тези вещества допринасят със своите въздействия за съдържанието на земното.
Когато разглеждаме поотделно и ако искаме да идентифицираме с вътрешните органи онова, което външно пребиваващо, действува като кислород, него ние вътрешно трябва да идентифицираме с бъбречно-пикочната система.
Това, което, разгръщайки външно своите формообразуващи сили, действува като въглерод, него, вътрешно, трябва да идентифицираме с белодробната система; но белодробната система, възприета не като дихателна система, но белия дроб, доколкото той притежава своя собствени формообразуващи сили. Азотът трябва да бъде идентифициран с чернодробната система, водородът със сърдечната система (вж. рис.22). Водородът навън е действително сърцето на външния свят; азотът представлява черния дроб на външния свят и т.н.
към текста >>
И така, това, което засега трябва особено да ни интересува, е, че всичко, което навън представляват въглерода, водорода,
кислород
а и азота в тяхното взаимодействие, опосредено от сярата, всичко това, индивидуализирано, поемат вътрешно за човека, 4-те органни системи.
Защото фактът, че оловото играе някаква роля в природата извън човека, ако го разглеждаме в неговите функции, това днешният човек не може вече да отрече, тъй като между продуктите на преобразование, дадени от рентгеновата наука, по обходния път през хелия действително бе открито олово. Тъй както бе открито оловото макар че посоченото днес тъй наречено атомно тяло не е съвсем вярно, но все пак то бива определяно като олово така ще бъде открит и калая, така и в лицето на онова, което е извън човека, но което единствено от природата извън човека се намесва в човешката природа, в негово лице ще бъде открито желязото. Мисля, че е необходимо, днес вече да не се придържаме сляпо към нещата, каквито ги представя рентгеновата наука, която всъщност ни дава един чуден указател за излизане в сферата на извънчовешкото и за достигането не просто до грубо масивните метали, дадени ни на Земята, но за достигането до металните сили, нахлуващи от сферата на извънземното. Това е нещо, което днес вече трябва да бъде казано. Защото тъкмо при появата на днешните нови заболявания човек може да забележи, че е принуден да вземе пред вид подобни неща.
И така, това, което засега трябва особено да ни интересува, е, че всичко, което навън представляват въглерода, водорода, кислорода и азота в тяхното взаимодействие, опосредено от сярата, всичко това, индивидуализирано, поемат вътрешно за човека, 4-те органни системи.
И ако Вие правилно разгледате такъв един факт, то Вие вече ще усетите, колко дълбоко можем да прогледнем в същинския човек, ако го разглеждаме по такъв начин. Защото тогава на човек няма да му се струва чудно, когато това, което е неволно у човека, което на пръв поглед като че ли не е пряко подчинено на духовните му функции, когато то бъде свързано с цялата природа извън човека. Защото отново вярно е следното: човекът е така устроен, че в известна степен притежава бъбречна система. Но всяка подобна система съдържа в себе си тенденцията, да се превърне цялата в човек. Всъщност всяка една от тези 4-ри системи се стреми към това, да стане цялата човек.
към текста >>
86.
Съдържание
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Въглерод и
кислород
.
Астралното тяло и гръдният организъм. Физическото и етерното тяло. Изграждането на растението. Ритмичният хармонизиращ процес между действието на лечебните и болестотворните сили. Дишане.
Въглерод и кислород.
Заспиване и събуждане. Значение на душевния живот за ритмичните процеси. Процеси в гръдния организъм, като резултати на процесите в горния и долния човек, и във външния свят. Същност на светлината и лечение високо в планината. За храненето.
към текста >>
87.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Особеното взаимодействие между
кислород
а и въглерода, което се появява там, е непрекъснато взаимодействие на астралното и етерното.
Процесът на дишането, протичащ между външния и вътрешния свят, всъщност е един процес, който изобщо не може да се разбере, ако не се стигне до разбирането на астралността.
Особеното взаимодействие между кислорода и въглерода, което се появява там, е непрекъснато взаимодействие на астралното и етерното.
Само ви моля да имате предвид, че човекът обикновено прекарва една трета от живота си, като с една голяма част от своето астрално тяло се намира извън етерното тяло, именно по време на съня. И тук виждате особената намеса на астралното в човешкото здраве, защото от само себе си се разбира, че астралността действа в човека и по време на съня. Но тя действа тогава не от главата, а от останалия организъм. По време на съня астралността разгръща дейност, която трябва да остане там по правилния начин, дори когато излизащото от главата астрално тяло се намира по време на съня извън човека.
към текста >>
Когато протича взаимодействието между
кислород
а и въглерода, главното астрално въздействие върху този тракт на човешкото същество лежи всъщност вън.
Най-забележителното и значимото е, че тази причинна област лежи всъщност извън човека.
Когато протича взаимодействието между кислорода и въглерода, главното астрално въздействие върху този тракт на човешкото същество лежи всъщност вън.
И там става въпрос да търсим съответните взаимовръзки на този тракт с външния свят. Духовнонаучното изследване констатира, че в Земята също има взаимодействие между това, което става под нейната повърхност - като трябва да прибавим и водните влияния върху земното - и това, което протича над нейната повърхност. За обикновената наука днес не е от значение протичащият между Земята и нейното обкръжение процес. Но този процес показва извънредно интересни страни. Той може особено добре да се изследва, когато се сравнят областите на Земята, където процесът на взаимодействие между извънземното и земното е много дълбок, където много от извънземното навлиза вътре в земното.
към текста >>
88.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Всичко друго в човека, физическото в човека - то най-вече, ще се върнем още на това, - етерното и астралното, което навън стои във връзка с непосредствено външното обкръжение на човека само чрез
кислород
а, са части на човешката същност, които много силно са свързани с човешката вътрешност.
Сега трябва да премислите следното. Заложеното в човека по отношение на неговия аз почти не се има предвид. Азът, като свойствен на човешкия организъм, върши нещо съвсем особено.
Всичко друго в човека, физическото в човека - то най-вече, ще се върнем още на това, - етерното и астралното, което навън стои във връзка с непосредствено външното обкръжение на човека само чрез кислорода, са части на човешката същност, които много силно са свързани с човешката вътрешност.
От човешкия организъм азът взима в съня почти само астралното тяло. То има много силен афинитет към физическото и особено към етерното тяло. Но при аза не е така. И тук, в отношението на аза, именно в неговото отношение към външния свят, се вижда истински дълбоката разлика между човека и животното. С храната ние поемаме вещества, които във външния свят са си просто вещества.
към текста >>
89.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Твърдо тяло с тъмносив цвят и с метален блясък, образувано чрез съединение на арсена с
кислород
а при загряване на въздуха.
[2] Арсеникът е минерал с химична формула As2O3 диарсенов триоксид (двуарсенов триокис).
Твърдо тяло с тъмносив цвят и с метален блясък, образувано чрез съединение на арсена с кислорода при загряване на въздуха.
Много е отровен, но се използва в медицината за приготвянето на различни лекарства. - Бел. ред.
към текста >>
90.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 16 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Вие поемате
кислород
и това поемане на
кислород
и отделяне на въглероден диоксид не важи само за белите дробове, а и за целия организъм, за всеки орган и в по-голямата си част то е дейност на астралното тяло, което я проявява като симпатия и антипатия.
Когато приемете тези основания, тогава няма да сте далеч от разбирането, че човешките органи, някои човешки органи са всъщност дихателни органи. Всички човешки органи, които имат изграждане като мозъка, белия и черния дроб, са същевременно дихателни органи. Но доколкото са дихателни органи, те имат стремежа да дишат. Те също отделят въглероден диоксид. Това отделяне на въглеродния диоксид е най-същественото при дишането.
Вие поемате кислород и това поемане на кислород и отделяне на въглероден диоксид не важи само за белите дробове, а и за целия организъм, за всеки орган и в по-голямата си част то е дейност на астралното тяло, което я проявява като симпатия и антипатия.
Симпатията е сила, отговаряща на вдишването, а антипатията съответства на силата на издишването на астралното тяло. И ако в моята «Теософия»[1] прочетете описанието на астралното тяло, ще видите, че то е описано като проникнато от силите на симпатията и антипатията. То работи в човека в общото дишане според антипатията и симпатията. Това е, което трябва да се разбере като вътрешна дейност на астралното тяло.
към текста >>
91.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Виждате ли, обикновено дори и антропософите вярват – не защото антропософията дава повод за това със своите прецизни формулировки, а защото хората се придържат към старите си мисловни навици – обикновено антропософите вярват: когато човекът се пробужда, неговото астрално тяло и Азовата организация навлизат във физическото и етерното тяло, свързват се с тях, както например водородът се свързва с
кислород
а.
Начинът, по който Азовата организация и астралното тяло се отнасят спрямо физическото тяло и етерното тяло по време на бодърствуване трябва да се познава много добре, ако изобщо искаме да си изградим реална представа за така наречените душевно болни. Ако изобщо искаме да мислим разумно върху така наречените душевни заболявания, наложително е да знаем как астралното тяло и Азът се включват във физическо-етерната организация на човека.
Виждате ли, обикновено дори и антропософите вярват – не защото антропософията дава повод за това със своите прецизни формулировки, а защото хората се придържат към старите си мисловни навици – обикновено антропософите вярват: когато човекът се пробужда, неговото астрално тяло и Азовата организация навлизат във физическото и етерното тяло, свързват се с тях, както например водородът се свързва с кислорода.
Но това не е така. Ако погледнем ясновидски на нещата, ние ще установим следното (Рис. 7): Ако тук се намира физическото тяло, а тук – етерното тяло, навътре в тях навлизат астралното тяло и Азовата организация. Ясновидецът непосредствено вижда този преход. Обаче този преход, състоящ се в това, че астралното тяло и Азовата организация „захващат” физическото и етерното тяло, не е всичко.
към текста >>
92.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Както твърди химията, макар и да не е съвсем вярно, съществуват определени съотношения – аз нямам предвид атомните тегла, понеже така вече навлизаме в теорията – но факт е, че водородът и
кислород
ът се съединяват в определено отношение.
И така, нали всички Вие знаете – за това можем да говорим само при наличие на подобни предпоставки – че има определени външни условия, при които неорганичните природни вещества се свързват едно с друго.
Както твърди химията, макар и да не е съвсем вярно, съществуват определени съотношения – аз нямам предвид атомните тегла, понеже така вече навлизаме в теорията – но факт е, че водородът и кислородът се съединяват в определено отношение.
Ако имаме сярната киселина, H2SO4 , там водород, сяра и кислород се намират в определено съотношение. Ако то се промени, полученото вещество може да е съвсем друго. Ако имаме друго съотношение между водород, сяра и кислород, ще получим серниста киселина H2SO3, макар че веществата са същите.
към текста >>
Ако имаме сярната киселина, H2SO4 , там водород, сяра и
кислород
се намират в определено съотношение.
И така, нали всички Вие знаете – за това можем да говорим само при наличие на подобни предпоставки – че има определени външни условия, при които неорганичните природни вещества се свързват едно с друго. Както твърди химията, макар и да не е съвсем вярно, съществуват определени съотношения – аз нямам предвид атомните тегла, понеже така вече навлизаме в теорията – но факт е, че водородът и кислородът се съединяват в определено отношение.
Ако имаме сярната киселина, H2SO4 , там водород, сяра и кислород се намират в определено съотношение.
Ако то се промени, полученото вещество може да е съвсем друго. Ако имаме друго съотношение между водород, сяра и кислород, ще получим серниста киселина H2SO3, макар че веществата са същите.
към текста >>
Ако имаме друго съотношение между водород, сяра и
кислород
, ще получим серниста киселина H2SO3, макар че веществата са същите.
И така, нали всички Вие знаете – за това можем да говорим само при наличие на подобни предпоставки – че има определени външни условия, при които неорганичните природни вещества се свързват едно с друго. Както твърди химията, макар и да не е съвсем вярно, съществуват определени съотношения – аз нямам предвид атомните тегла, понеже така вече навлизаме в теорията – но факт е, че водородът и кислородът се съединяват в определено отношение. Ако имаме сярната киселина, H2SO4 , там водород, сяра и кислород се намират в определено съотношение. Ако то се промени, полученото вещество може да е съвсем друго.
Ако имаме друго съотношение между водород, сяра и кислород, ще получим серниста киселина H2SO3, макар че веществата са същите.
към текста >>
93.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 30. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Тогава в белтъка имаме въглерод,
кислород
, азот, водород и в сравнение с тях прекалено много сяра.
Но може да се получи и обратното. Двигателно-веществообменната система може да изпитва прекалено силно привличане към сярата: тогава белтъкът се насища с прекалено големи количества сяра.
Тогава в белтъка имаме въглерод, кислород, азот, водород и в сравнение с тях прекалено много сяра.
В така организираната веществообменна система, функционираща според състава на субстанциите, се проявява тенденцията не да изтласква всичко нагоре, а напротив: Чрез излишъка от сяра впечатленията се абсорбират твърде силно, те просто се загнездват тук. И все пак това е нещо различно от „натрупването” или „застоя” в повърхността на органите, за които стана дума миналия път. Застоят предизвиква гърчови състояния. Обаче тук ние сме изправени не пред застой, а пред едно „всмукване” на впечатления. И последиците от това са тези, че впечатленията изчезват.
към текста >>
94.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
И това му дава повод да формира неща в себе си, които довеждат до един вид неправилност в дишането, до намалено поемане на
кислород
, до прекомерно силна насищане с въглероден двуокис, неправилности в дишането, които физически погледнати, сами по себе си предизвикват всички тези страхови състояния, но които също така могат да бъдат носители на елементарните духове на страха.
В ембриологията тази истина Ви е дадена по обичаен начин, включително и външно физическо-сетивно. При индивидуалността на Фердинанд Раймунд и по-точно в неговата дихателна система, в горната ритмична система, ние виждаме как въздействува цялото това разкаяние, горчивите прозрения, нахлули в него след напускането на това решаващо предходно земно съществуване и след преминаването през Портата на смъртта.
И това му дава повод да формира неща в себе си, които довеждат до един вид неправилност в дишането, до намалено поемане на кислород, до прекомерно силна насищане с въглероден двуокис, неправилности в дишането, които физически погледнати, сами по себе си предизвикват всички тези страхови състояния, но които също така могат да бъдат носители на елементарните духове на страха.
Всичко, което живее в неправилното дишане, което не позволява нахлуването на правилното количество кислород и въглероден двуокис в дихателния процес, всичко това привлича елементарните духове на страха. Това Вие можете добре да проследите в "Кралят на Алпите и врагът на хората". Във Фердинанд Раймунд особено добре е формирано, той е, така да се каже, "предразположен", ако трябва да използуваме този учен израз, предразположен да превръща дихателната система в носител на елементарните духове на страха.
към текста >>
Всичко, което живее в неправилното дишане, което не позволява нахлуването на правилното количество
кислород
и въглероден двуокис в дихателния процес, всичко това привлича елементарните духове на страха.
В ембриологията тази истина Ви е дадена по обичаен начин, включително и външно физическо-сетивно. При индивидуалността на Фердинанд Раймунд и по-точно в неговата дихателна система, в горната ритмична система, ние виждаме как въздействува цялото това разкаяние, горчивите прозрения, нахлули в него след напускането на това решаващо предходно земно съществуване и след преминаването през Портата на смъртта. И това му дава повод да формира неща в себе си, които довеждат до един вид неправилност в дишането, до намалено поемане на кислород, до прекомерно силна насищане с въглероден двуокис, неправилности в дишането, които физически погледнати, сами по себе си предизвикват всички тези страхови състояния, но които също така могат да бъдат носители на елементарните духове на страха.
Всичко, което живее в неправилното дишане, което не позволява нахлуването на правилното количество кислород и въглероден двуокис в дихателния процес, всичко това привлича елементарните духове на страха.
Това Вие можете добре да проследите в "Кралят на Алпите и врагът на хората". Във Фердинанд Раймунд особено добре е формирано, той е, така да се каже, "предразположен", ако трябва да използуваме този учен израз, предразположен да превръща дихателната система в носител на елементарните духове на страха.
към текста >>
95.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Навън горенето бива описано като свързване на някаква субстанция с
кислород
а, и когато става дума за някаква дейност вътре в човека, тези мисли, придобити по този външен начин, тези мисли просто биват продължени навътре в човека, и тогава по отношение на човешката вътрешност също започва да се говори за горене, при което би трябвало да се знае, че за това изобщо не съществуват съответните условия.
Ако само със средствата, които ни дава днешната наука, ако си послужим само с тези средства, тогава всъщност не можем да достигнем до едно разбиране на човека; макар по отношение на нейните собствени достижения, по отношение на достиженията на тази наука нищо не можем да възразим, защото доколкото може да прониква със своите методи, тя всъщност прониква по един отличен начин в това, в което може да се проникне по този път. Човек затова не може да достигне до това разбиране, защото в човешкия живот, такъв, какъвто е, са вплетени в едно в друго телесно-физическото и душевно-духовното. В телесно-физическото се простират земните процеси, всички тези съвременни земни процеси. И тук, чрез днешната, тъкмо по отношение на извънчовешкото сравнително добре работеща наука, ние проследяваме физикално-химическите процеси на външната, на природата извън човека, и тук ние лесно попадаме под властта на следната представа: тъй както протичат химическите процеси във физическия кабинет или при наблюдението на онази част от света, представляваща нашето непосредствено земно обкръжение, или в химическата лаборатория, така приблизително човек си представя, че протичат тези процеси и във вътрешността на човека.
Навън горенето бива описано като свързване на някаква субстанция с кислорода, и когато става дума за някаква дейност вътре в човека, тези мисли, придобити по този външен начин, тези мисли просто биват продължени навътре в човека, и тогава по отношение на човешката вътрешност също започва да се говори за горене, при което би трябвало да се знае, че за това изобщо не съществуват съответните условия.
Защото тъй както живото се отнася към мъртвото, така се отнася и процесът, който във вътрешността на човека може да бъде описан като подобен на горене, така той се отнася спрямо външното горене. Външното горене е неорганично, външното горене е безжизнено. Във вътрешността имаме работа с едно живо горене, с едно, превърнало се в живо, горене. Това има големи последици, важни последици и за останалата наука. Защото виждате ли, по отношение на субстанцията, която обхваща, външното горене е подчинено на съвсем определени, да кажем, топлинни отношения.
към текста >>
Външно дадената субстанция може да се свърже с
кислород
а при определени температурни градуси и тогава е налице горене.
Във вътрешността имаме работа с едно живо горене, с едно, превърнало се в живо, горене. Това има големи последици, важни последици и за останалата наука. Защото виждате ли, по отношение на субстанцията, която обхваща, външното горене е подчинено на съвсем определени, да кажем, топлинни отношения. Според нашата наука ние само можем да си представим, че в тези външни отношения възниква определена температура на възпламеняването, че е налице топлина на изгарянето. Но това съвсем не е нещо, което по същия начин продължава във вътрешността на човешкия организъм.
Външно дадената субстанция може да се свърже с кислорода при определени температурни градуси и тогава е налице горене.
Но не е нужна същата температура, за да се свърже всичко това във вътрешността, тук са на власт съвсем други закони. Казвам, че за външната наука това има опре делено значение, защото във външната наука се изграждат хипотези, които изглеждат доста правдоподобни. От отношенията, които съществуват сега на Земята се правят заключения за предишни, минали състояния. Известният йеменски физиолог Прайер направил нещо подобно. На него обичайната Кант-Лапласова теория му се сторила твърде глупава, и той се върнал назад към определени живи огнени процеси, от които би трябвало да е тръгнала еволюцията.
към текста >>
Но този външен въздухообразен елемент не е просто нещо пасивно, което бива поето от готова та човешка природа и след това вътре бива преработено по такъв начин, че процесите на поемане на
кислород
да се превръща в процес на образуване на въглероден двуокис, и просто така вдишването да преминава в издишването; но този процес на вдишване в действителност ни се представя като един непрекъснат ваятел на човешкото същество.
Защото виждате ли, ако погледнем засега на процесите на вдишване при човека: този процес на вдишване при човека се състои в това, че човекът приема в себе си външния въздухообразен елемент.
Но този външен въздухообразен елемент не е просто нещо пасивно, което бива поето от готова та човешка природа и след това вътре бива преработено по такъв начин, че процесите на поемане на кислород да се превръща в процес на образуване на въглероден двуокис, и просто така вдишването да преминава в издишването; но този процес на вдишване в действителност ни се представя като един непрекъснат ваятел на човешкото същество.
Той работи непрекъснато за изграждането на човешкото същество от вън. В процеса на вдишва не човекът непрекъснато бива изграждан от страна на света, и човек наистина не приема само аморфния кислород, но чрез кислорода, който той погрешно разглежда като аморфен, човек приема формообразуващи сили, съответствуващи на собственото му същество. Когато имаме въздух, тогава наистина в дихателните пътища е заседнало едно чуждо елементарно същество. Но това става в дихателния процес, изграден по един, отклоняващ се от нормата начин. В нормално изградения дихателен процес, скъпи мои приятели, седи непрекъснато един изграждащ се, един възникващ процес.
към текста >>
В процеса на вдишва не човекът непрекъснато бива изграждан от страна на света, и човек наистина не приема само аморфния
кислород
, но чрез
кислород
а, който той погрешно разглежда като аморфен, човек приема формообразуващи сили, съответствуващи на собственото му същество.
Защото виждате ли, ако погледнем засега на процесите на вдишване при човека: този процес на вдишване при човека се състои в това, че човекът приема в себе си външния въздухообразен елемент. Но този външен въздухообразен елемент не е просто нещо пасивно, което бива поето от готова та човешка природа и след това вътре бива преработено по такъв начин, че процесите на поемане на кислород да се превръща в процес на образуване на въглероден двуокис, и просто така вдишването да преминава в издишването; но този процес на вдишване в действителност ни се представя като един непрекъснат ваятел на човешкото същество. Той работи непрекъснато за изграждането на човешкото същество от вън.
В процеса на вдишва не човекът непрекъснато бива изграждан от страна на света, и човек наистина не приема само аморфния кислород, но чрез кислорода, който той погрешно разглежда като аморфен, човек приема формообразуващи сили, съответствуващи на собственото му същество.
Когато имаме въздух, тогава наистина в дихателните пътища е заседнало едно чуждо елементарно същество. Но това става в дихателния процес, изграден по един, отклоняващ се от нормата начин. В нормално изградения дихателен процес, скъпи мои приятели, седи непрекъснато един изграждащ се, един възникващ процес. От Макрокосмоса непрекъснато изхожда едно разгръщащо се човешко раждане, раждането на въздушния човек нахлува в човека. Целият процес, протичащ тук, е поставен под активността на астралното тяло, така че трябва да си представим нещата по следния начин /Виж рис.
към текста >>
96.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
С всяко дихателно движение ние вдишваме
кислород
но с всяка земна смърт ние издишваме етера, и с всеки земен живот ние вдишваме етера.
Аз често съм описвал това, как етерното тяло бива издишано по посока на Вселената, и както се разширява във Вселената. Когато отново се завръщаме, ние отново вдишваме в себе си едно етерно тяло. Това е едно гигантско дишане. Едно етерно вдишване и издишване. Всяка сутрин ние вдишваме астралния елемент.
С всяко дихателно движение ние вдишваме кислородно с всяка земна смърт ние издишваме етера, и с всеки земен живот ние вдишваме етера.
И така, тук имаме третото: живот и смърт. Ако приемем живота по такъв начин, че приемем живота като живот на Земята, а смъртта възприеме като живот между смъртта и едно ново раждане, тогава ние достигаме до платоническата космическа година, като към най-малкото дишане прибавим първо по-голямото дишане, а след това към по-голямото дишане прибавим най-голя мото дишане.
към текста >>
97.
Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година.
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ако в тези клетки се съдържа, например,
кислород
, азот или въглерод, този въглерод не действа на коя да е друга субстанция отвън така, както е обичайно – той е лишен от това непосредствено въздействие.
И така, какво, собствено, се има предвид, когато се казва: от подобни клетки се изгражда организмът? Има се предвид: това, което обикновено съществува в останалата природа в субстанциите, се възприема от тези клетки, и сега вече то не действа непосредствено, като е обичайно в природата.
Ако в тези клетки се съдържа, например, кислород, азот или въглерод, този въглерод не действа на коя да е друга субстанция отвън така, както е обичайно – той е лишен от това непосредствено въздействие.
Той е приет в организма на клетката и може да действа само така, както той може да действа именно в клетката, той действа не непосредствено, а действа клетката, и тя използва неговите особени свойства, присъединявайки го към себе си в определено количество. Това, което съдържа в себе си човек, например, като метал, като желязо, действа само по околен начин, чрез клетката. Клетката е градивния материал. И така, изучавайки организма, се стига до клетката. И ако в началото се разглежда само така наречената главна маса на клетката, освен ядрото и мембраната, в нея могат да се открият две различаващи се една от друга части.
към текста >>
98.
Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Тази полярна противоположност може просто да се схване в най-набиващата се на очи проява на противоположността между растението и животното в асимилационните процеси по отношение на въглерода и използването на
кислород
а.
Ако сравните, преди всичко, растителното същество с животното, ако съпоставите помежду им всички неща, които предлага наблюдението, ще откриете, че в животното няма изобщо нищо, което може да се разглежда като продължение на растителното образувание. Разглеждайки най-простото едногодишно растително образувание, можем да си представим продължението му в многогодишното растение. Обаче е невъзможно от органичните формиращи принципи да се извлече нещо, което би сочило към продължаване на растителното образувание в посока към животинското образувание. Напротив, напълно възможно е да се намери полярната противоположност между растителното образувание и животинското образувание.
Тази полярна противоположност може просто да се схване в най-набиващата се на очи проява на противоположността между растението и животното в асимилационните процеси по отношение на въглерода и използването на кислорода.
Трябва, разбира се, непременно да обърнете внимание тези неща да се разглеждат правилно. Недостатъчно е да се каже, че животното вдишва кислород, а растението сякаш издишва кислород, а вдишва въглероден двуокис. Тези неща не са толкова прости. Въпреки това, в цялото растително образувание относно органичния живот съществува полярна противоположност (спрямо животното) по отношение на кислорода и въглерода. Ставащото тук най-лесно може да се изрази така: това, което става при животното вследствие на свързването на кислорода с въглерода и отделянето на въглена киселина, е, собствено, процес на деформиране, процес на деформиране в смисъл, че това трябва да се отделя, ако животното иска да съществува.
към текста >>
Недостатъчно е да се каже, че животното вдишва
кислород
, а растението сякаш издишва
кислород
, а вдишва въглероден двуокис.
Разглеждайки най-простото едногодишно растително образувание, можем да си представим продължението му в многогодишното растение. Обаче е невъзможно от органичните формиращи принципи да се извлече нещо, което би сочило към продължаване на растителното образувание в посока към животинското образувание. Напротив, напълно възможно е да се намери полярната противоположност между растителното образувание и животинското образувание. Тази полярна противоположност може просто да се схване в най-набиващата се на очи проява на противоположността между растението и животното в асимилационните процеси по отношение на въглерода и използването на кислорода. Трябва, разбира се, непременно да обърнете внимание тези неща да се разглеждат правилно.
Недостатъчно е да се каже, че животното вдишва кислород, а растението сякаш издишва кислород, а вдишва въглероден двуокис.
Тези неща не са толкова прости. Въпреки това, в цялото растително образувание относно органичния живот съществува полярна противоположност (спрямо животното) по отношение на кислорода и въглерода. Ставащото тук най-лесно може да се изрази така: това, което става при животното вследствие на свързването на кислорода с въглерода и отделянето на въглена киселина, е, собствено, процес на деформиране, процес на деформиране в смисъл, че това трябва да се отделя, ако животното иска да съществува. С човека работата стои по същия начин. Но при растенията това трябва да служи на формирането.
към текста >>
Въпреки това, в цялото растително образувание относно органичния живот съществува полярна противоположност (спрямо животното) по отношение на
кислород
а и въглерода.
Напротив, напълно възможно е да се намери полярната противоположност между растителното образувание и животинското образувание. Тази полярна противоположност може просто да се схване в най-набиващата се на очи проява на противоположността между растението и животното в асимилационните процеси по отношение на въглерода и използването на кислорода. Трябва, разбира се, непременно да обърнете внимание тези неща да се разглеждат правилно. Недостатъчно е да се каже, че животното вдишва кислород, а растението сякаш издишва кислород, а вдишва въглероден двуокис. Тези неща не са толкова прости.
Въпреки това, в цялото растително образувание относно органичния живот съществува полярна противоположност (спрямо животното) по отношение на кислорода и въглерода.
Ставащото тук най-лесно може да се изрази така: това, което става при животното вследствие на свързването на кислорода с въглерода и отделянето на въглена киселина, е, собствено, процес на деформиране, процес на деформиране в смисъл, че това трябва да се отделя, ако животното иска да съществува. С човека работата стои по същия начин. Но при растенията това трябва да служи на формирането.
към текста >>
Ставащото тук най-лесно може да се изрази така: това, което става при животното вследствие на свързването на
кислород
а с въглерода и отделянето на въглена киселина, е, собствено, процес на деформиране, процес на деформиране в смисъл, че това трябва да се отделя, ако животното иска да съществува.
Тази полярна противоположност може просто да се схване в най-набиващата се на очи проява на противоположността между растението и животното в асимилационните процеси по отношение на въглерода и използването на кислорода. Трябва, разбира се, непременно да обърнете внимание тези неща да се разглеждат правилно. Недостатъчно е да се каже, че животното вдишва кислород, а растението сякаш издишва кислород, а вдишва въглероден двуокис. Тези неща не са толкова прости. Въпреки това, в цялото растително образувание относно органичния живот съществува полярна противоположност (спрямо животното) по отношение на кислорода и въглерода.
Ставащото тук най-лесно може да се изрази така: това, което става при животното вследствие на свързването на кислорода с въглерода и отделянето на въглена киселина, е, собствено, процес на деформиране, процес на деформиране в смисъл, че това трябва да се отделя, ако животното иска да съществува.
С човека работата стои по същия начин. Но при растенията това трябва да служи на формирането.
към текста >>
Както процесът на формиране на животното чрез въглената киселина отделя въглерода благодарение на
кислород
а, така, ако обърнете този процес, можете да си го представите като процес на образуване на растението.
Представете си, че това, което тук в определено отношение възниква като процес на отделяне, и което при животното трябва да бъде отделено, при растенията съставлява формиращия процес. Тук наистина е налице очевидна противоположност. Не можете да си представите процеса на формиране на растението продължен по права линия, така че от него да се получи процесът на образуването на животното. Но можете да си представите това, което трябва да бъде предотвратено в животинския процес на формиране, като обратен на процеса на формиране на растението.
Както процесът на формиране на животното чрез въглената киселина отделя въглерода благодарение на кислорода, така, ако обърнете този процес, можете да си го представите като процес на образуване на растението.
Така че няма да стигнете до някакво праволинейно продължение от растението към животното. Но без да изпадате в лъжлива символика, можете да си представите идеалната среда и от едната страна да виждате процес на образуване на растението, а от другата страна – процес на образуване на животното: процес на разклоняване[5] (рис. 7).
към текста >>
99.
8. СКАЗКА ШЕСТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Да пред положим, че искайки да си служим с водата, някой казва: тази вода не ми подхожда такава, каквато е тя; аз искам да отделя
кислород
а от водорода.
Това не трябва да се взема като една критика на научните теории; то е просто едно описание.
Да пред положим, че искайки да си служим с водата, някой казва: тази вода не ми подхожда такава, каквато е тя; аз искам да отделя кислорода от водорода.
Констатирайки, че той прави химически анализ на водата, аз ни най-малко не критикувам неговото поведение, не му казвам: това е погрешно, водата трябва да бъде оставена такава, каквато е. Водата не може да се състои само от водород. Също така, аз нямам намерение да критикувам, когато констатирам, че от 15-то столетие насам научната мисъл е отделила човека от живата вселена, както нашият химик отделя водорода от кислорода, задържайки само това, от което тя имаше нужда, за да създаде една наука на природата, от която липсва човекът. Да се говори така, това не значи да критикува, а просто да се характеризира. Модерният учен е изучил една природа, от която е изключен човекът, също както нашият химик искаше да си служи с една вода, от която би бил из влечен кислородът.
към текста >>
Също така, аз нямам намерение да критикувам, когато констатирам, че от 15-то столетие насам научната мисъл е отделила човека от живата вселена, както нашият химик отделя водорода от
кислород
а, задържайки само това, от което тя имаше нужда, за да създаде една наука на природата, от която липсва човекът.
Това не трябва да се взема като една критика на научните теории; то е просто едно описание. Да пред положим, че искайки да си служим с водата, някой казва: тази вода не ми подхожда такава, каквато е тя; аз искам да отделя кислорода от водорода. Констатирайки, че той прави химически анализ на водата, аз ни най-малко не критикувам неговото поведение, не му казвам: това е погрешно, водата трябва да бъде оставена такава, каквато е. Водата не може да се състои само от водород.
Също така, аз нямам намерение да критикувам, когато констатирам, че от 15-то столетие насам научната мисъл е отделила човека от живата вселена, както нашият химик отделя водорода от кислорода, задържайки само това, от което тя имаше нужда, за да създаде една наука на природата, от която липсва човекът.
Да се говори така, това не значи да критикува, а просто да се характеризира. Модерният учен е изучил една природа, от която е изключен човекът, също както нашият химик искаше да си служи с една вода, от която би бил из влечен кислородът. Това трябва да се разбере много добре, за да не изпаднем в грешката, да искаме да познаем човешкото същество служейки си със сетивните експериментални методи. Това би било невъзможно, както не би било възможно да изследваме кислорода в една вода, от която той е бил предварително отделен и в която е останал само водородът.
към текста >>
Модерният учен е изучил една природа, от която е изключен човекът, също както нашият химик искаше да си служи с една вода, от която би бил из влечен
кислород
ът.
Да пред положим, че искайки да си служим с водата, някой казва: тази вода не ми подхожда такава, каквато е тя; аз искам да отделя кислорода от водорода. Констатирайки, че той прави химически анализ на водата, аз ни най-малко не критикувам неговото поведение, не му казвам: това е погрешно, водата трябва да бъде оставена такава, каквато е. Водата не може да се състои само от водород. Също така, аз нямам намерение да критикувам, когато констатирам, че от 15-то столетие насам научната мисъл е отделила човека от живата вселена, както нашият химик отделя водорода от кислорода, задържайки само това, от което тя имаше нужда, за да създаде една наука на природата, от която липсва човекът. Да се говори така, това не значи да критикува, а просто да се характеризира.
Модерният учен е изучил една природа, от която е изключен човекът, също както нашият химик искаше да си служи с една вода, от която би бил из влечен кислородът.
Това трябва да се разбере много добре, за да не изпаднем в грешката, да искаме да познаем човешкото същество служейки си със сетивните експериментални методи. Това би било невъзможно, както не би било възможно да изследваме кислорода в една вода, от която той е бил предварително отделен и в която е останал само водородът.
към текста >>
Това би било невъзможно, както не би било възможно да изследваме
кислород
а в една вода, от която той е бил предварително отделен и в която е останал само водородът.
Водата не може да се състои само от водород. Също така, аз нямам намерение да критикувам, когато констатирам, че от 15-то столетие насам научната мисъл е отделила човека от живата вселена, както нашият химик отделя водорода от кислорода, задържайки само това, от което тя имаше нужда, за да създаде една наука на природата, от която липсва човекът. Да се говори така, това не значи да критикува, а просто да се характеризира. Модерният учен е изучил една природа, от която е изключен човекът, също както нашият химик искаше да си служи с една вода, от която би бил из влечен кислородът. Това трябва да се разбере много добре, за да не изпаднем в грешката, да искаме да познаем човешкото същество служейки си със сетивните експериментални методи.
Това би било невъзможно, както не би било възможно да изследваме кислорода в една вода, от която той е бил предварително отделен и в която е останал само водородът.
към текста >>
100.
9. СКАЗКА СЕДМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Водата е в действителност съставено от
кислород
и водород; химиците си представят тези две съставни части свързани една с друга по някакъв начин; но те нямат и най-малката идея, и най-малкото вътрешно чувство за начина, по който се осъществява това свързване.
Ако бихме успели да направим преминаване на обективното поле сборът на личните опитности идващи от етерното тяло, тогава би се родила една химическа наука, която чрез своята сигурност и точност би отговаряла напълно на нашата съвременно физика. Но химията е още твърде непрецизна и неясна в нейни те формули, които тя използува, за да изкаже своите собствени закони. Целта на химията е да осъществи с етерното тяло това, което физиката направи за физическото тяло. Тя казва: когато две тела се съединяват, за да образуват едно трето, което може да има свойства и състояния съвършено различни от тези на неговите съставни части, явно е, че става нещо. Но ако човек не остане при най-простите и най-удобни идеи, той трябва да признае, че наистина не знае нещо особено много върху това, което става в химическите комбинации.
Водата е в действителност съставено от кислород и водород; химиците си представят тези две съставни части свързани една с друга по някакъв начин; но те нямат и най-малката идея, и най-малкото вътрешно чувство за начина, по който се осъществява това свързване.
Прибягва се към съвършено външни схващания. Водородът, казва се, е съставен от молекули или, ако щете, от атоми; кислородът също; атоми или молекули се смесват, остават свързани, прикачени едни към други. И това е всичко. Забравена е била вътрешната опитност, но химикът е по-малко напреднал от физика, който поне може да измери нещо, да преброи, да претегли /защото в крайна сметка физиката винаги завършва с изчисления от този род/; химиците са принудени да се придържат към хипотези. И днес още случаят е такъв с химията.
към текста >>
Водородът, казва се, е съставен от молекули или, ако щете, от атоми;
кислород
ът също; атоми или молекули се смесват, остават свързани, прикачени едни към други.
Целта на химията е да осъществи с етерното тяло това, което физиката направи за физическото тяло. Тя казва: когато две тела се съединяват, за да образуват едно трето, което може да има свойства и състояния съвършено различни от тези на неговите съставни части, явно е, че става нещо. Но ако човек не остане при най-простите и най-удобни идеи, той трябва да признае, че наистина не знае нещо особено много върху това, което става в химическите комбинации. Водата е в действителност съставено от кислород и водород; химиците си представят тези две съставни части свързани една с друга по някакъв начин; но те нямат и най-малката идея, и най-малкото вътрешно чувство за начина, по който се осъществява това свързване. Прибягва се към съвършено външни схващания.
Водородът, казва се, е съставен от молекули или, ако щете, от атоми; кислородът също; атоми или молекули се смесват, остават свързани, прикачени едни към други.
И това е всичко. Забравена е била вътрешната опитност, но химикът е по-малко напреднал от физика, който поне може да измери нещо, да преброи, да претегли /защото в крайна сметка физиката винаги завършва с изчисления от този род/; химиците са принудени да се придържат към хипотези. И днес още случаят е такъв с химията. Стъкмените теории относно дълбоката природа на химическите явления и съединения не са всъщност нещо друго освен хипотези. /Виж рис.
към текста >>
101.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Организмът е съставен още отчасти от газове, като например
кислород
ът: в тези газове действува астралната природа.
Организмът е съставен още отчасти от газове, като например кислородът: в тези газове действува астралната природа.
Най-после, във всичко, което е топлина, се изразява Азът. Естествено ние не трябва да систематизираме, да вземаме нещата отвлечено. Всички органически течности са проникнати от етерния тласък, но те увличат в тяхното движение и твърдите части; целият организъм е слят във взаимна игра на силите, които го одушевяват. Човекът има за този организъм едно съзнание, което се е менило през епохите; това беше именно обект на изучаване в нашите сказки.
към текста >>
102.
12. ДОПЪЛНЕНИЕ
GA_326 Раждането на естествените науки
Каква полза ще има, ако окачим на водорода или на
кислород
а едно ново антропософско име или ако останем с обикновените наименования?
Бихме желали да чуем химиците, физиците, физиолозите, лекарите, да говорят на езика на Антропософията. Защото няколко специалисти, които бяха успели да накарат Антропософията да говори на езика на химия та, физиката или на физиологията, никак не ще придвижат нещата напред; те ще успеят само да събудят противници. За да напредваме истински, трябва да вземем Антропософията като една истинска наука, а не като един нов речник, чиито думи могат да се приложат чисто и просто към придобитите идеи.
Каква полза ще има, ако окачим на водорода или на кислорода едно ново антропософско име или ако останем с обикновените наименования?
Важното е да проникнем всецяло антропософските схващания; след това винаги ще можем да извлечем директиви във всички области на живота.
към текста >>
103.
Съдържание
GA_327 Биодинамично земеделие
Кислород
ът под и над земята.
Действието на азота във Вселената. Дейността на сярата. Сярата, носителят на Духа. Значението на въглерода във Вселената. – Въглеродът, носителят на всички формиращи процеси в природата.
Кислородът под и над земята.
Кислородът, носителят на живия етер. Азотът над и във земята Азотът, носителят на усещането. Водородът като носител в далечините на Вселената. Елементите на белтъка и хаосът в семето. Варта и кварцът като основа на растението.
към текста >>
Кислород
ът, носителят на живия етер.
Дейността на сярата. Сярата, носителят на Духа. Значението на въглерода във Вселената. – Въглеродът, носителят на всички формиращи процеси в природата. Кислородът под и над земята.
Кислородът, носителят на живия етер.
Азотът над и във земята Азотът, носителят на усещането. Водородът като носител в далечините на Вселената. Елементите на белтъка и хаосът в семето. Варта и кварцът като основа на растението. Пеперудоцветните растения – Глината.
към текста >>
104.
2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Това обаче не е безразлично, не е все едно откъде произлиза той, защото има голяма разлика между азот и азот, между азота, който е свързан във въздуха с
кислород
а и е мъртъв азот и другия азот.
Разбира се, то се извършва по инстинкт според традицията от стари времена. Но днес никой не разбира същността му. Изобщо никой човек освен тези, които могат да познават духовната страна на нещата не знае, какво всъщност означава торенето за нивата и как трябва да се прави, защо за определена местност то е наложително и необходимо. Никой човек например не знае, че всички видове минерални торове са тъкмо това, което допринася за дегенерацията, за която говорих, за израждането и влошаването на селскостопанските произведения. Днес всеки си мисли така: за развитието на растението е нужно определено количество азот и на хората им е безразлично по какъв начин се приготвя този азот, откъде той произлиза.
Това обаче не е безразлично, не е все едно откъде произлиза той, защото има голяма разлика между азот и азот, между азота, който е свързан във въздуха с кислорода и е мъртъв азот и другия азот.
Няма да отречете, мои мили приятели, че има разлика между един жив човек, който се движи насам-натам, и един труп, един човешки труп. Единият е мъртъв, другият е жив и одушевен.
към текста >>
Има мъртъв азот, такъв е азотът от нашето въздушно обкръжение, който е смесен с
кислород
а и който играе определена роля при целия ни дихателен процес и при процеса, при който се свързваме с въздуха.
Същото важи например за азота и за другите вещества.
Има мъртъв азот, такъв е азотът от нашето въздушно обкръжение, който е смесен с кислорода и който играе определена роля при целия ни дихателен процес и при процеса, при който се свързваме с въздуха.
Той не трябва да е жив, защото ако живеехме в жив въздух, щяхме да бъдем непрекъснато в несвяст. За да могат хората да дишат, да мислят съзнателно и да разсъждават, трябва въздухът да бъде мъртъв, трябва кислородът да бъде мъртъв, също и азотът.
към текста >>
За да могат хората да дишат, да мислят съзнателно и да разсъждават, трябва въздухът да бъде мъртъв, трябва
кислород
ът да бъде мъртъв, също и азотът.
Същото важи например за азота и за другите вещества. Има мъртъв азот, такъв е азотът от нашето въздушно обкръжение, който е смесен с кислорода и който играе определена роля при целия ни дихателен процес и при процеса, при който се свързваме с въздуха. Той не трябва да е жив, защото ако живеехме в жив въздух, щяхме да бъдем непрекъснато в несвяст.
За да могат хората да дишат, да мислят съзнателно и да разсъждават, трябва въздухът да бъде мъртъв, трябва кислородът да бъде мъртъв, също и азотът.
към текста >>
105.
3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Тази силициева субстанция, свързана с
кислород
а, се съдържа в нашите кварцови кристали.
Вижте, в небесното пространство Земята се заобикаля най-напред от Луната и след това от другите планети на нашата планетна система. В една стара инстинктивна наука, в която Слънцето се причислява към планетите, те имат следното подреждане: Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн. Сега бих желал да посоча връзката на този планетарен живот с живота на Земята, без да навлизам във всичките астрономически дискусии относно живота на планетите. Ако в едри щрихи разгледаме живота на Земята, трябва да вземем под внимание факта, как в този земен живот възможно най-голяма роля играе това, което бих желал да нарека живот на силициевата субстанция в света. Силициева субстанция намираме например в нашия красив кварц, заключен във формата на призмата или на пирамидата.
Тази силициева субстанция, свързана с кислорода, се съдържа в нашите кварцови кристали.
Ако се абстрахираме от кислорода в кварца, останалото е тъй нареченият силиций. Това е субстанцията, която днешната химия причислява към елементите кислород, азот, водород, сяра и т.н., така че ние смятаме силиция за химически елемент, който в кремъка е свързан с кислорода. Не трябва да забравяме обаче, че това, което като силиций живее в кварца, е разпространено върху повърхността на нашата Земя около 27-28%. Всички останали субстанции са в по-малък процент, само кислородът е към 47-48%. Налице е невероятно много силиций.
към текста >>
Ако се абстрахираме от
кислород
а в кварца, останалото е тъй нареченият силиций.
В една стара инстинктивна наука, в която Слънцето се причислява към планетите, те имат следното подреждане: Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн. Сега бих желал да посоча връзката на този планетарен живот с живота на Земята, без да навлизам във всичките астрономически дискусии относно живота на планетите. Ако в едри щрихи разгледаме живота на Земята, трябва да вземем под внимание факта, как в този земен живот възможно най-голяма роля играе това, което бих желал да нарека живот на силициевата субстанция в света. Силициева субстанция намираме например в нашия красив кварц, заключен във формата на призмата или на пирамидата. Тази силициева субстанция, свързана с кислорода, се съдържа в нашите кварцови кристали.
Ако се абстрахираме от кислорода в кварца, останалото е тъй нареченият силиций.
Това е субстанцията, която днешната химия причислява към елементите кислород, азот, водород, сяра и т.н., така че ние смятаме силиция за химически елемент, който в кремъка е свързан с кислорода. Не трябва да забравяме обаче, че това, което като силиций живее в кварца, е разпространено върху повърхността на нашата Земя около 27-28%. Всички останали субстанции са в по-малък процент, само кислородът е към 47-48%. Налице е невероятно много силиций.
към текста >>
Това е субстанцията, която днешната химия причислява към елементите
кислород
, азот, водород, сяра и т.н., така че ние смятаме силиция за химически елемент, който в кремъка е свързан с
кислород
а.
Сега бих желал да посоча връзката на този планетарен живот с живота на Земята, без да навлизам във всичките астрономически дискусии относно живота на планетите. Ако в едри щрихи разгледаме живота на Земята, трябва да вземем под внимание факта, как в този земен живот възможно най-голяма роля играе това, което бих желал да нарека живот на силициевата субстанция в света. Силициева субстанция намираме например в нашия красив кварц, заключен във формата на призмата или на пирамидата. Тази силициева субстанция, свързана с кислорода, се съдържа в нашите кварцови кристали. Ако се абстрахираме от кислорода в кварца, останалото е тъй нареченият силиций.
Това е субстанцията, която днешната химия причислява към елементите кислород, азот, водород, сяра и т.н., така че ние смятаме силиция за химически елемент, който в кремъка е свързан с кислорода.
Не трябва да забравяме обаче, че това, което като силиций живее в кварца, е разпространено върху повърхността на нашата Земя около 27-28%. Всички останали субстанции са в по-малък процент, само кислородът е към 47-48%. Налице е невероятно много силиций.
към текста >>
Всички останали субстанции са в по-малък процент, само
кислород
ът е към 47-48%.
Силициева субстанция намираме например в нашия красив кварц, заключен във формата на призмата или на пирамидата. Тази силициева субстанция, свързана с кислорода, се съдържа в нашите кварцови кристали. Ако се абстрахираме от кислорода в кварца, останалото е тъй нареченият силиций. Това е субстанцията, която днешната химия причислява към елементите кислород, азот, водород, сяра и т.н., така че ние смятаме силиция за химически елемент, който в кремъка е свързан с кислорода. Не трябва да забравяме обаче, че това, което като силиций живее в кварца, е разпространено върху повърхността на нашата Земя около 27-28%.
Всички останали субстанции са в по-малък процент, само кислородът е към 47-48%.
Налице е невероятно много силиций.
към текста >>
За него водата е абстрактно вещество, съставено от водород и
кислород
.
В течение на годината имаме дъждовни и недъждовни дни. В дъжда днешният физик вижда само това, че при дъждовно време на земята пада повече вода, отколкото когато не вали.
За него водата е абстрактно вещество, съставено от водород и кислород.
Когато се подложи на електролиза, водата се раз пада на две вещества, едното от които има едни, а другото други свойства. С това обаче не е казано всичко за водата. Водата крие много повече от това, което се явява химически като водород и кислород. Водата е напълно пригодена в областите на Земята да очертава пътя и да насочва силите, които идват например от Луната. Тя разпределя лунните сили в областта на Земята.
към текста >>
Водата крие много повече от това, което се явява химически като водород и
кислород
.
В течение на годината имаме дъждовни и недъждовни дни. В дъжда днешният физик вижда само това, че при дъждовно време на земята пада повече вода, отколкото когато не вали. За него водата е абстрактно вещество, съставено от водород и кислород. Когато се подложи на електролиза, водата се раз пада на две вещества, едното от които има едни, а другото други свойства. С това обаче не е казано всичко за водата.
Водата крие много повече от това, което се явява химически като водород и кислород.
Водата е напълно пригодена в областите на Земята да очертава пътя и да насочва силите, които идват например от Луната. Тя разпределя лунните сили в областта на Земята. Между Луната и водата на Земята съществува определено отношение. Да приемем, че тъкмо са преминали дъждовни дни и е настъпило пълнолуние. Да, със силите, които идват на Земята при пълнолуние, става нещо колосално.
към текста >>
106.
4. Втора лекция, 10 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Знае се, че въздухът под земята съдържа повече въглена киселина, а въздухът над земята повече
кислород
.
Тя е проникната от вътрешен жизнен принцип, тя е нещо живо. Ако същата тази топлина, която действа в земята, трябваше да се изживява от нас, хората, всички ние бихме били съвсем глупави, тъй като за да сме умни, достъп до нашите тела трябва да има само мъртвата топлина. В мига, в който чрез варовиковото съдържание на почвата топлината навлезе в земята, където се пое ма от други субстанции на земята, където външната топлина преминава във вътрешна, тя преминава в известно състояние на леко оживяване. Днес се знае, че съществува разлика между въздуха под земята. Не се взема под внимание обаче, че има разлика между топлината над земята и топлината под земята.
Знае се, че въздухът под земята съдържа повече въглена киселина, а въздухът над земята повече кислород.
Не се знае обаче причината за това. Причината е, че когато бъде всмукан и абсорбиран в земята, въздухът също бива проникнат от лек полъх на живот. Така стоят нещата с топлината и въздуха.
към текста >>
107.
5. Трета лекция, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Това са въглеродът,
кислород
ът, водородът и сярата.
В природата азотът работи заедно с четири свои роднини, чието действие също трябва да се познава, ако искаме да разберем неговите функции и тяхното значение в тъй нареченото домакинство на природата. Тези четири роднини са свързани с азота с растителния и в животинския белтък по един още не познат, тайнствен начин за днешната наука.
Това са въглеродът, кислородът, водородът и сярата.
към текста >>
Ако искаме да опознаем пълното значение на белтъка, между съществените съставки на белтъка трябва да изброим не само водорода,
кислород
а, азота и въглерода, но към тях трябва да прибавим също и веществото, дейно по многозначителен за белтъка начин, а именно сярата.
Ако искаме да опознаем пълното значение на белтъка, между съществените съставки на белтъка трябва да изброим не само водорода, кислорода, азота и въглерода, но към тях трябва да прибавим също и веществото, дейно по многозначителен за белтъка начин, а именно сярата.
Тъкмо сярата в белтъка играе ролята на посредник между градивната сила на присъстващата навсякъде в света духовност и физическия свят. И може да се каже:който наистина иска да проследи дирите, които Духът оставя във физическия свят, трябва да проследи действието на сярата. Макар тази дейност да не е така очевидна, както е при другите вещества, тя обаче е от най-голямо значение, тъй като по пътя на сярата Духът прониква и действа във физическата страна на природата, където тъкмо сярата е носителят на духовното. Старото име е „сулфур“, което е сродно с името „фосфор“. На сярата е дадено това име, защото в древността, в разпростиращата се навсякъде слънчева светлина, хората са виждали също и разпростиращият се навсякъде Дух.
към текста >>
Понеже дейността на сярата е много фина и мъчно доловима, най-добре ще е да огледаме първо другите четири роднини въглерод, водород,
кислород
, азот, и наистина ги разберем, за да ни стане ясно, какво всъщност представляват тези вещества в света изобщо.
Понеже дейността на сярата е много фина и мъчно доловима, най-добре ще е да огледаме първо другите четири роднини въглерод, водород, кислород, азот, и наистина ги разберем, за да ни стане ясно, какво всъщност представляват тези вещества в света изобщо.
Химикът днес не знае много за тези вещества.
към текста >>
Така че ако искаме да опознаем истинското значение на въглерода в природата, трябва да разгледаме, как духовната дейност на Вселената се оросява, така да се каже, със сярата, за да действа като скулптор, и как с помощта на въглерода този скулптор изгражда по-твърдите форми на растенията;как като процес на възникване и изчезване изгражда фигурата на човека, който тъкмо поради това е човек, а не растение, защото може веднага да унищожи току-що възникналата форма, като отделя въглерода свързан с
кислород
а във въглената киселина.
Въглеродът именно е носителят на всички формиращи, на всички градивни процеси в природата. Каквото трябва да бъде изградено дали сравнително краткотрайния образ на животинския организъм там навсякъде големият скулптор е въглерода. В себе си той носи не само черната субстанциалност, но когато е в пълна вътрешна деятелност, той навсякъде в себе си носи възникващите световни картини, великите световни имагинации, от които трябва да произлезе всичко онова, което се създава в природата. Един траен скулптор твори във въглерода и докато изгражда различните форми в природата, този траен скулптор си служи със сярата.
Така че ако искаме да опознаем истинското значение на въглерода в природата, трябва да разгледаме, как духовната дейност на Вселената се оросява, така да се каже, със сярата, за да действа като скулптор, и как с помощта на въглерода този скулптор изгражда по-твърдите форми на растенията;как като процес на възникване и изчезване изгражда фигурата на човека, който тъкмо поради това е човек, а не растение, защото може веднага да унищожи току-що възникналата форма, като отделя въглерода свързан с кислорода във въглената киселина.
Понеже въглерода в човешкото тяло прави човека твърде корав, прекалено втвърден, както прави твърда палмата, затова дишането веднага откъсва и отстранява този въглерод и свързан с кислорода го изхвърля навън. Така ние се оказваме в една подвижност, от която като хора се нуждаем.
към текста >>
Понеже въглерода в човешкото тяло прави човека твърде корав, прекалено втвърден, както прави твърда палмата, затова дишането веднага откъсва и отстранява този въглерод и свързан с
кислород
а го изхвърля навън.
Въглеродът именно е носителят на всички формиращи, на всички градивни процеси в природата. Каквото трябва да бъде изградено дали сравнително краткотрайния образ на животинския организъм там навсякъде големият скулптор е въглерода. В себе си той носи не само черната субстанциалност, но когато е в пълна вътрешна деятелност, той навсякъде в себе си носи възникващите световни картини, великите световни имагинации, от които трябва да произлезе всичко онова, което се създава в природата. Един траен скулптор твори във въглерода и докато изгражда различните форми в природата, този траен скулптор си служи със сярата. Така че ако искаме да опознаем истинското значение на въглерода в природата, трябва да разгледаме, как духовната дейност на Вселената се оросява, така да се каже, със сярата, за да действа като скулптор, и как с помощта на въглерода този скулптор изгражда по-твърдите форми на растенията;как като процес на възникване и изчезване изгражда фигурата на човека, който тъкмо поради това е човек, а не растение, защото може веднага да унищожи току-що възникналата форма, като отделя въглерода свързан с кислорода във въглената киселина.
Понеже въглерода в човешкото тяло прави човека твърде корав, прекалено втвърден, както прави твърда палмата, затова дишането веднага откъсва и отстранява този въглерод и свързан с кислорода го изхвърля навън.
Така ние се оказваме в една подвижност, от която като хора се нуждаем.
към текста >>
Физическият елемент, който с помощта на сярата довежда от етера жизнените въздействия, този физически елемент е
кислород
ът.
При всичко, което става на Земята, особеното е, че Духът винаги трябва да има физически носител. Материалистите взе мат само физическия носител и забравят Духа. Те винаги имат право, понеже най-близкото нещо, което срещаме в сетивния свят, е физическият носител. Но те оставят извън вниманието, че навсякъде Духът трябва да има своя физически носител. И този физически носител на Духа, който действа в етерното тук можем да кажем, че в етерното имаме най-нисшата духовност този физически носител, е проникнат от етерните сили и то така проникнат, че етерното в известна степен от своя страна се оросява със сярата и провежда във физическото тяло онова, което трябва да бъде доведено не до определена форма, не до градивен скелет, а до живост, до вечна подвижност.
Физическият елемент, който с помощта на сярата довежда от етера жизнените въздействия, този физически елемент е кислородът.
Така че това, което тук скицирах зелено, можете да си представите от физически аспект, че изобразява кислорода, който с помощта на сярата носи вибриращата, вълновата, тъчащата същност на етерното.
към текста >>
Така че това, което тук скицирах зелено, можете да си представите от физически аспект, че изобразява
кислород
а, който с помощта на сярата носи вибриращата, вълновата, тъчащата същност на етерното.
Материалистите взе мат само физическия носител и забравят Духа. Те винаги имат право, понеже най-близкото нещо, което срещаме в сетивния свят, е физическият носител. Но те оставят извън вниманието, че навсякъде Духът трябва да има своя физически носител. И този физически носител на Духа, който действа в етерното тук можем да кажем, че в етерното имаме най-нисшата духовност този физически носител, е проникнат от етерните сили и то така проникнат, че етерното в известна степен от своя страна се оросява със сярата и провежда във физическото тяло онова, което трябва да бъде доведено не до определена форма, не до градивен скелет, а до живост, до вечна подвижност. Физическият елемент, който с помощта на сярата довежда от етера жизнените въздействия, този физически елемент е кислородът.
Така че това, което тук скицирах зелено, можете да си представите от физически аспект, че изобразява кислорода, който с помощта на сярата носи вибриращата, вълновата, тъчащата същност на етерното.
към текста >>
Етерното се движи по пътя на
кислород
а с помощта на сярата.
Етерното се движи по пътя на кислорода с помощта на сярата.
Така дихателният процес добива своя смисъл. Чрез дишането ние поемаме кислород. Днешният материалист говори само за този кислород, който получава в ретортата чрез електролиза на водата. Навсякъде обаче в кислородът живее нисшият свръхсетивен свят, етерният свят, ако кислородът не е умъртвен, както трябва да бъде умъртвен във въздуха около нас. Във въздуха, който вдишваме, животът на кислорода е умъртвен, за да не изпадаме в безсъзнание от живия кислород.
към текста >>
Чрез дишането ние поемаме
кислород
.
Етерното се движи по пътя на кислорода с помощта на сярата. Така дихателният процес добива своя смисъл.
Чрез дишането ние поемаме кислород.
Днешният материалист говори само за този кислород, който получава в ретортата чрез електролиза на водата. Навсякъде обаче в кислородът живее нисшият свръхсетивен свят, етерният свят, ако кислородът не е умъртвен, както трябва да бъде умъртвен във въздуха около нас. Във въздуха, който вдишваме, животът на кислорода е умъртвен, за да не изпадаме в безсъзнание от живия кислород. Ние получаваме припадък, ако в нас проникне по-висш жизнен елемент. Вече една банална хипертрофия на растеж в организма, на място където не трябва да става това, ни прави немощни, загубваме съзнание и още по-лошо.
към текста >>
Днешният материалист говори само за този
кислород
, който получава в ретортата чрез електролиза на водата.
Етерното се движи по пътя на кислорода с помощта на сярата. Така дихателният процес добива своя смисъл. Чрез дишането ние поемаме кислород.
Днешният материалист говори само за този кислород, който получава в ретортата чрез електролиза на водата.
Навсякъде обаче в кислородът живее нисшият свръхсетивен свят, етерният свят, ако кислородът не е умъртвен, както трябва да бъде умъртвен във въздуха около нас. Във въздуха, който вдишваме, животът на кислорода е умъртвен, за да не изпадаме в безсъзнание от живия кислород. Ние получаваме припадък, ако в нас проникне по-висш жизнен елемент. Вече една банална хипертрофия на растеж в организма, на място където не трябва да става това, ни прави немощни, загубваме съзнание и още по-лошо. И ние щяхме да ходим замаяни, съвсем упоени, ако бяхме заобиколени от жив въздух, от въздух, в който има жив кислород.
към текста >>
Навсякъде обаче в
кислород
ът живее нисшият свръхсетивен свят, етерният свят, ако
кислород
ът не е умъртвен, както трябва да бъде умъртвен във въздуха около нас.
Етерното се движи по пътя на кислорода с помощта на сярата. Така дихателният процес добива своя смисъл. Чрез дишането ние поемаме кислород. Днешният материалист говори само за този кислород, който получава в ретортата чрез електролиза на водата.
Навсякъде обаче в кислородът живее нисшият свръхсетивен свят, етерният свят, ако кислородът не е умъртвен, както трябва да бъде умъртвен във въздуха около нас.
Във въздуха, който вдишваме, животът на кислорода е умъртвен, за да не изпадаме в безсъзнание от живия кислород. Ние получаваме припадък, ако в нас проникне по-висш жизнен елемент. Вече една банална хипертрофия на растеж в организма, на място където не трябва да става това, ни прави немощни, загубваме съзнание и още по-лошо. И ние щяхме да ходим замаяни, съвсем упоени, ако бяхме заобиколени от жив въздух, от въздух, в който има жив кислород. Кислородът около нас трябва да е мъртъв.
към текста >>
Във въздуха, който вдишваме, животът на
кислород
а е умъртвен, за да не изпадаме в безсъзнание от живия
кислород
.
Етерното се движи по пътя на кислорода с помощта на сярата. Така дихателният процес добива своя смисъл. Чрез дишането ние поемаме кислород. Днешният материалист говори само за този кислород, който получава в ретортата чрез електролиза на водата. Навсякъде обаче в кислородът живее нисшият свръхсетивен свят, етерният свят, ако кислородът не е умъртвен, както трябва да бъде умъртвен във въздуха около нас.
Във въздуха, който вдишваме, животът на кислорода е умъртвен, за да не изпадаме в безсъзнание от живия кислород.
Ние получаваме припадък, ако в нас проникне по-висш жизнен елемент. Вече една банална хипертрофия на растеж в организма, на място където не трябва да става това, ни прави немощни, загубваме съзнание и още по-лошо. И ние щяхме да ходим замаяни, съвсем упоени, ако бяхме заобиколени от жив въздух, от въздух, в който има жив кислород. Кислородът около нас трябва да е мъртъв. Но бих желал да кажа, че от момента на раждането той е носителят на живота, носителят на етерното.
към текста >>
И ние щяхме да ходим замаяни, съвсем упоени, ако бяхме заобиколени от жив въздух, от въздух, в който има жив
кислород
.
Днешният материалист говори само за този кислород, който получава в ретортата чрез електролиза на водата. Навсякъде обаче в кислородът живее нисшият свръхсетивен свят, етерният свят, ако кислородът не е умъртвен, както трябва да бъде умъртвен във въздуха около нас. Във въздуха, който вдишваме, животът на кислорода е умъртвен, за да не изпадаме в безсъзнание от живия кислород. Ние получаваме припадък, ако в нас проникне по-висш жизнен елемент. Вече една банална хипертрофия на растеж в организма, на място където не трябва да става това, ни прави немощни, загубваме съзнание и още по-лошо.
И ние щяхме да ходим замаяни, съвсем упоени, ако бяхме заобиколени от жив въздух, от въздух, в който има жив кислород.
Кислородът около нас трябва да е мъртъв. Но бих желал да кажа, че от момента на раждането той е носителят на живота, носителят на етерното. И тук той ще стане веднага носител на живота, ако напусне сферата, в която има задачата да обгръща нашите сетивни органи. Навлезе ли чрез дишането в нас, където може да е жив, той отново оживява. Кислородът, който циркулира вътре в нас не е същият, както навън около нас.
към текста >>
Кислород
ът около нас трябва да е мъртъв.
Навсякъде обаче в кислородът живее нисшият свръхсетивен свят, етерният свят, ако кислородът не е умъртвен, както трябва да бъде умъртвен във въздуха около нас. Във въздуха, който вдишваме, животът на кислорода е умъртвен, за да не изпадаме в безсъзнание от живия кислород. Ние получаваме припадък, ако в нас проникне по-висш жизнен елемент. Вече една банална хипертрофия на растеж в организма, на място където не трябва да става това, ни прави немощни, загубваме съзнание и още по-лошо. И ние щяхме да ходим замаяни, съвсем упоени, ако бяхме заобиколени от жив въздух, от въздух, в който има жив кислород.
Кислородът около нас трябва да е мъртъв.
Но бих желал да кажа, че от момента на раждането той е носителят на живота, носителят на етерното. И тук той ще стане веднага носител на живота, ако напусне сферата, в която има задачата да обгръща нашите сетивни органи. Навлезе ли чрез дишането в нас, където може да е жив, той отново оживява. Кислородът, който циркулира вътре в нас не е същият, както навън около нас. Вътре в нас той е жив кислород и веднага, когато от въздух проникне в почвата става жив кислород, макар там неговият живот да е по-слаб, отколкото когато е в хората и в животните.
към текста >>
Кислород
ът, който циркулира вътре в нас не е същият, както навън около нас.
И ние щяхме да ходим замаяни, съвсем упоени, ако бяхме заобиколени от жив въздух, от въздух, в който има жив кислород. Кислородът около нас трябва да е мъртъв. Но бих желал да кажа, че от момента на раждането той е носителят на живота, носителят на етерното. И тук той ще стане веднага носител на живота, ако напусне сферата, в която има задачата да обгръща нашите сетивни органи. Навлезе ли чрез дишането в нас, където може да е жив, той отново оживява.
Кислородът, който циркулира вътре в нас не е същият, както навън около нас.
Вътре в нас той е жив кислород и веднага, когато от въздух проникне в почвата става жив кислород, макар там неговият живот да е по-слаб, отколкото когато е в хората и в животните. Все пак там той става жив кислород. Кислородът под Земята не е същият като този над Земята.
към текста >>
Вътре в нас той е жив
кислород
и веднага, когато от въздух проникне в почвата става жив
кислород
, макар там неговият живот да е по-слаб, отколкото когато е в хората и в животните.
Кислородът около нас трябва да е мъртъв. Но бих желал да кажа, че от момента на раждането той е носителят на живота, носителят на етерното. И тук той ще стане веднага носител на живота, ако напусне сферата, в която има задачата да обгръща нашите сетивни органи. Навлезе ли чрез дишането в нас, където може да е жив, той отново оживява. Кислородът, който циркулира вътре в нас не е същият, както навън около нас.
Вътре в нас той е жив кислород и веднага, когато от въздух проникне в почвата става жив кислород, макар там неговият живот да е по-слаб, отколкото когато е в хората и в животните.
Все пак там той става жив кислород. Кислородът под Земята не е същият като този над Земята.
към текста >>
Все пак там той става жив
кислород
.
Но бих желал да кажа, че от момента на раждането той е носителят на живота, носителят на етерното. И тук той ще стане веднага носител на живота, ако напусне сферата, в която има задачата да обгръща нашите сетивни органи. Навлезе ли чрез дишането в нас, където може да е жив, той отново оживява. Кислородът, който циркулира вътре в нас не е същият, както навън около нас. Вътре в нас той е жив кислород и веднага, когато от въздух проникне в почвата става жив кислород, макар там неговият живот да е по-слаб, отколкото когато е в хората и в животните.
Все пак там той става жив кислород.
Кислородът под Земята не е същият като този над Земята.
към текста >>
Кислород
ът под Земята не е същият като този над Земята.
И тук той ще стане веднага носител на живота, ако напусне сферата, в която има задачата да обгръща нашите сетивни органи. Навлезе ли чрез дишането в нас, където може да е жив, той отново оживява. Кислородът, който циркулира вътре в нас не е същият, както навън около нас. Вътре в нас той е жив кислород и веднага, когато от въздух проникне в почвата става жив кислород, макар там неговият живот да е по-слаб, отколкото когато е в хората и в животните. Все пак там той става жив кислород.
Кислородът под Земята не е същият като този над Земята.
към текста >>
Трудно можем да се разберем с физиците и химиците по този въпрос, тъй като според прилаганите от тях методи
кислород
ът винаги трябва да е изваден от земята, затова те имат пред себе си само мъртъв
кислород
.
Трудно можем да се разберем с физиците и химиците по този въпрос, тъй като според прилаганите от тях методи кислородът винаги трябва да е изваден от земята, затова те имат пред себе си само мъртъв кислород.
Другояче не може и да бъде. Всяка наука, която се основава само на физическата страна, има този недостатък, че може да разбере само трупове. В действителност обаче кислородът е носителят на живия етер и този жив етер завладява кислорода и го владее, като действа посредством сярата.
към текста >>
В действителност обаче
кислород
ът е носителят на живия етер и този жив етер завладява
кислород
а и го владее, като действа посредством сярата.
Трудно можем да се разберем с физиците и химиците по този въпрос, тъй като според прилаганите от тях методи кислородът винаги трябва да е изваден от земята, затова те имат пред себе си само мъртъв кислород. Другояче не може и да бъде. Всяка наука, която се основава само на физическата страна, има този недостатък, че може да разбере само трупове.
В действителност обаче кислородът е носителят на живия етер и този жив етер завладява кислорода и го владее, като действа посредством сярата.
към текста >>
Сега, в известна степен един до друг, от една страна имаме въглеродния скелет, в който проявява своята дейност най-висшата, достъпна за нас на Земята духовност човешкият Аз, или действащият в растителния свят световен Дух и от друга страна, ако спрем вниманието си на човешкия дихателен процес, имаме навлезлия в човека жив
кислород
, който е носител на етерното.
Сега, в известна степен един до друг, от една страна имаме въглеродния скелет, в който проявява своята дейност най-висшата, достъпна за нас на Земята духовност човешкият Аз, или действащият в растителния свят световен Дух и от друга страна, ако спрем вниманието си на човешкия дихателен процес, имаме навлезлия в човека жив кислород, който е носител на етерното.
Въглеродният скелет, който при човека е подвижен, и живият кислород трябва да си взаимодействат. Кислородът трябва да може да се движи по предварително означените от скелета пътища и трябва да може да минава по която и да е линия, очертана от въглерода, по-точно от духа на въглерода. Навсякъде в природата кислородът, носещ етерното, трябва да може да достига одухотворения въглерод. Как става това? Кой е посредникът?
към текста >>
Въглеродният скелет, който при човека е подвижен, и живият
кислород
трябва да си взаимодействат.
Сега, в известна степен един до друг, от една страна имаме въглеродния скелет, в който проявява своята дейност най-висшата, достъпна за нас на Земята духовност човешкият Аз, или действащият в растителния свят световен Дух и от друга страна, ако спрем вниманието си на човешкия дихателен процес, имаме навлезлия в човека жив кислород, който е носител на етерното.
Въглеродният скелет, който при човека е подвижен, и живият кислород трябва да си взаимодействат.
Кислородът трябва да може да се движи по предварително означените от скелета пътища и трябва да може да минава по която и да е линия, очертана от въглерода, по-точно от духа на въглерода. Навсякъде в природата кислородът, носещ етерното, трябва да може да достига одухотворения въглерод. Как става това? Кой е посредникът?
към текста >>
Кислород
ът трябва да може да се движи по предварително означените от скелета пътища и трябва да може да минава по която и да е линия, очертана от въглерода, по-точно от духа на въглерода.
Сега, в известна степен един до друг, от една страна имаме въглеродния скелет, в който проявява своята дейност най-висшата, достъпна за нас на Земята духовност човешкият Аз, или действащият в растителния свят световен Дух и от друга страна, ако спрем вниманието си на човешкия дихателен процес, имаме навлезлия в човека жив кислород, който е носител на етерното. Въглеродният скелет, който при човека е подвижен, и живият кислород трябва да си взаимодействат.
Кислородът трябва да може да се движи по предварително означените от скелета пътища и трябва да може да минава по която и да е линия, очертана от въглерода, по-точно от духа на въглерода.
Навсякъде в природата кислородът, носещ етерното, трябва да може да достига одухотворения въглерод. Как става това? Кой е посредникът?
към текста >>
Навсякъде в природата
кислород
ът, носещ етерното, трябва да може да достига одухотворения въглерод.
Сега, в известна степен един до друг, от една страна имаме въглеродния скелет, в който проявява своята дейност най-висшата, достъпна за нас на Земята духовност човешкият Аз, или действащият в растителния свят световен Дух и от друга страна, ако спрем вниманието си на човешкия дихателен процес, имаме навлезлия в човека жив кислород, който е носител на етерното. Въглеродният скелет, който при човека е подвижен, и живият кислород трябва да си взаимодействат. Кислородът трябва да може да се движи по предварително означените от скелета пътища и трябва да може да минава по която и да е линия, очертана от въглерода, по-точно от духа на въглерода.
Навсякъде в природата кислородът, носещ етерното, трябва да може да достига одухотворения въглерод.
Как става това? Кой е посредникът?
към текста >>
Навсякъде в животинското и растителното царство, също вътре в земята, мостът между
кислород
а и въглерода се поставя от азота.
Посредникът е азотът. Азотът вкарва живота във формата, вплетена във въглерода. Навсякъде, където се появи азотът, той има за задача да свързва живота с духовността, която най-напред се формира във въглеродното.
Навсякъде в животинското и растителното царство, също вътре в земята, мостът между кислорода и въглерода се поставя от азота.
И онази духовност, която от своя страна с помощта на сярата действа там в азота, е същата, която ние означаваме като астрална същност. Астралната духовност се намира в човешкото астрално тяло, също и околовръст Земята, откъдето действа върху живота на растенията, в живота на животните и т.н.
към текста >>
И така, казано от духовен аспект, между
кислород
а и въглерода се настанява астралността, но тази астралност се нуждае от азот, за да може да се отпечата във физическата област и да действа на физическото поле.
И така, казано от духовен аспект, между кислорода и въглерода се настанява астралността, но тази астралност се нуждае от азот, за да може да се отпечата във физическата област и да действа на физическото поле.
Астралност се простира навсякъде, където има азот. Етерната жизненост би се разливала във всички посоки подобно на облаци, без да се съобразява с въглеродния скелет, ако азотът не упражняваше такова огромно притегляне към този въглероден скелет. Навсякъде по проправените във въглерода линии и пътища, азотът влачи кислорода, там астралността в азота довлича етерната жизненост /виж рисунката, жълтия цвят/. Голям преносвач на живота към Духа е този азот. Азотът в човека има съществено значение за душевността в човека, той е посредникът между живота и Духа.
към текста >>
Навсякъде по проправените във въглерода линии и пътища, азотът влачи
кислород
а, там астралността в азота довлича етерната жизненост /виж рисунката, жълтия цвят/.
И така, казано от духовен аспект, между кислорода и въглерода се настанява астралността, но тази астралност се нуждае от азот, за да може да се отпечата във физическата област и да действа на физическото поле. Астралност се простира навсякъде, където има азот. Етерната жизненост би се разливала във всички посоки подобно на облаци, без да се съобразява с въглеродния скелет, ако азотът не упражняваше такова огромно притегляне към този въглероден скелет.
Навсякъде по проправените във въглерода линии и пътища, азотът влачи кислорода, там астралността в азота довлича етерната жизненост /виж рисунката, жълтия цвят/.
Голям преносвач на живота към Духа е този азот. Азотът в човека има съществено значение за душевността в човека, той е посредникът между живота и Духа.
към текста >>
Чрез дишането човек поема в себе си
кислород
а, т.е.
Ако проследим неговия път в човешкия организъм, той се явява също като един цялостен човек. Има един такъв човек от азот. Ако можехме да го отделим в чист вид, той би бил възможно най-прекрасният призрак, понеже напълно подражава на всичко, което се намира в твърдия човешки скелет. От друга страна той се разлива също и в самия живот. Това го виждате в дихателния процес.
Чрез дишането човек поема в себе си кислорода, т.е.
етерния живот. Тогава се намесва вътрешният азот, който разнася кислорода навсякъде, където има въглерод, т.е. където са активните променящи форми. Там той донася кислорода, а взема въглерода и го изнася на вън. Азотът именно посредничи от кислорода да се получи въглена киселина и тя да бъде издишана.
към текста >>
Тогава се намесва вътрешният азот, който разнася
кислород
а навсякъде, където има въглерод, т.е.
Ако можехме да го отделим в чист вид, той би бил възможно най-прекрасният призрак, понеже напълно подражава на всичко, което се намира в твърдия човешки скелет. От друга страна той се разлива също и в самия живот. Това го виждате в дихателния процес. Чрез дишането човек поема в себе си кислорода, т.е. етерния живот.
Тогава се намесва вътрешният азот, който разнася кислорода навсякъде, където има въглерод, т.е.
където са активните променящи форми. Там той донася кислорода, а взема въглерода и го изнася на вън. Азотът именно посредничи от кислорода да се получи въглена киселина и тя да бъде издишана.
към текста >>
Там той донася
кислород
а, а взема въглерода и го изнася на вън.
Това го виждате в дихателния процес. Чрез дишането човек поема в себе си кислорода, т.е. етерния живот. Тогава се намесва вътрешният азот, който разнася кислорода навсякъде, където има въглерод, т.е. където са активните променящи форми.
Там той донася кислорода, а взема въглерода и го изнася на вън.
Азотът именно посредничи от кислорода да се получи въглена киселина и тя да бъде издишана.
към текста >>
Азотът именно посредничи от
кислород
а да се получи въглена киселина и тя да бъде издишана.
Чрез дишането човек поема в себе си кислорода, т.е. етерния живот. Тогава се намесва вътрешният азот, който разнася кислорода навсякъде, където има въглерод, т.е. където са активните променящи форми. Там той донася кислорода, а взема въглерода и го изнася на вън.
Азотът именно посредничи от кислорода да се получи въглена киселина и тя да бъде издишана.
към текста >>
Около нас има само незначителна част
кислород
, който е носител на живота, и голяма част азот, който е астралният носител на Духа.
Азотът ни обгръща отвсякъде.
Около нас има само незначителна част кислород, който е носител на живота, и голяма част азот, който е астралният носител на Духа.
Кислородът от въздуха около нас ни е без крайно необходим през деня, също и през нощта. Може би малко почитаме азота имам предвид азотът във въздуха, който дишаме защото смятаме, че по-малко се нуждаем от него. Азотът обаче има духовно отношение към нас. Бихме могли да направите следния експеримент.
към текста >>
Кислород
ът от въздуха около нас ни е без крайно необходим през деня, също и през нощта.
Азотът ни обгръща отвсякъде. Около нас има само незначителна част кислород, който е носител на живота, и голяма част азот, който е астралният носител на Духа.
Кислородът от въздуха около нас ни е без крайно необходим през деня, също и през нощта.
Може би малко почитаме азота имам предвид азотът във въздуха, който дишаме защото смятаме, че по-малко се нуждаем от него. Азотът обаче има духовно отношение към нас. Бихме могли да направите следния експеримент.
към текста >>
Както
кислород
ът оживява, така оживява и азотът.
Астралното е навсякъде и азотът, носителят на астралното, също е навсякъде. Азотът се носи във въздуха като труп, но щом дойде в земята, отново става жив.
Както кислородът оживява, така оживява и азотът.
В земята азотът не само оживява това трябва да се има предвид особено в областта на селското стопанство но той също така става чувствителен, става усещащ, нещо което днес изглежда така парадоксално за материалистично заплетения мозък. Азотът наистина става носител на една тайнствена чувствителност, която се разлива върху целия земен живот. Той усеща дали в дадена земна област има достатъчно количество вода. Той усеща това като нещо приятно. Когато водата е твърде малко, усеща нето му е неприятно.
към текста >>
Виждате, че има живо взаимодействие между онова, което идва от духовната област и приема форма на скелет във въглерода и това, което излиза от астралната област и чрез азота изпълва скелета с живот и го прави чувстващ, за да може животът да действа вътре в
кислород
а.
Виждате, че има живо взаимодействие между онова, което идва от духовната област и приема форма на скелет във въглерода и това, което излиза от астралната област и чрез азота изпълва скелета с живот и го прави чувстващ, за да може животът да действа вътре в кислорода.
към текста >>
И така имаме следното /Рис.7/: най-напред виждаме въглеродния скелет, начертан в синьо; зеленото е етерната
кислород
на същност; с жълто е означено астралното формирование, което тръгва навсякъде от
кислород
а и опосредено от азота осъществява прехода между въглеродообразното и
кислород
ообразното по сините линии онова, което е означено със зелените щрихи.
И така имаме следното /Рис.7/: най-напред виждаме въглеродния скелет, начертан в синьо; зеленото е етерната кислородна същност; с жълто е означено астралното формирование, което тръгва навсякъде от кислорода и опосредено от азота осъществява прехода между въглеродообразното и кислородообразното по сините линии онова, което е означено със зелените щрихи.
към текста >>
Изчезва не Духът, изчезва онова, което Духът е вградил във въглерода и за което привлича живота от
кислород
а.
Но всичко, което в живите същества е изградено във фини структури, трябва да може също отново да изчезне.
Изчезва не Духът, изчезва онова, което Духът е вградил във въглерода и за което привлича живота от кислорода.
Така изграденото трябва да може да изчезне не само в просторите на Земята, а и далеч в Космоса, далеч във Вселената. Това го прави едно вещество, което е възможно най-сродно с физическата същност и също така възможно най-сродно с духовното, това го върши водородът. Макар водородът да е най-финото от всички физически вещества, той напълно раздробява физическото и така раздробеното се разнася от сярата и се влива в недиференцираните области на Вселената.
към текста >>
Сяра, въглерод, водород,
кислород
, азот, всички те се намират във вътрешна връзка с една съвсем определена духовна същност и следователно са нещо съвсем различно от това, за което говорят химиците.
Тези са петте вещества, които действат в живите същества, както и в привидно мъртвите, които са само преходно мъртви.
Сяра, въглерод, водород, кислород, азот, всички те се намират във вътрешна връзка с една съвсем определена духовна същност и следователно са нещо съвсем различно от това, за което говорят химиците.
Нашите химици говорят само за труповете на веществата. Те не говорят за истинските вещества, които са и трябва да се познават като живи и чувстващи. Тъкмо водородът, който изглежда най-фин и с най-малко атомно тегло, от петте е най-малко духовен.
към текста >>
Всичките тези вещества сяра, въглерод,
кислород
, азот, водород са обединени в белтъка.
Всичките тези вещества сяра, въглерод, кислород, азот, водород са обединени в белтъка.
А сега ще разберем образуването на семето още по-точно, отколкото можахме да направим досега. Ако въглеродът, водородът, азотът по някакъв начин се явяват в листата, цвета, чашката, корена, те навсякъде са свързани в някаква форма с други вещества и са зависими от тези вещества; те не действат самостоятелно. Самостоятелни са само в две насоки: или когато водородът отнася всичко в просторите на Вселената, като отнема всяка определеност на нещата и като оставя всичко да се разтвори в общия хаос, или когато водородът насочва първичните съставни вещества на белтъчините в малкото семе и ги прави самостоятелни, така че те да станат чувствителни за въздействията на Космоса. В малкото семе е хаос, и далеч в обкръжението му също е хаос. Тогава хаосът в семето и хаосът в най-далечните обкръжения на света трябва един на друг взаимно да си въздействат.
към текста >>
Това, което действа вътре в човека като
кислород
и азот, прави това по точно определен ред.
Сега да разгледаме как в природата се осъществява действието на тези така наречени вещества, които всъщност са носители на Духа.
Това, което действа вътре в човека като кислород и азот, прави това по точно определен ред.
Там вътре живеят свойствата на кислорода и азота. С обикновената наука това не може да се констатира, защото е скрито във вътрешността на природата. Но съединенията, производни на въглерода и водорода не се държат така прилежно. Да вземем най-напред въглерода, когато в своето действие идва от растителното царство и преминава в животинското и човешкото царство, където въглеродът трябва да влезе в действие. И сега, за да предложи този твърд образ, въглеродът трябва да се вгради в един дълбоко поставен скелет и този дълбоко положен скелет е нашият костен скелет, съдържащ калций, а така също и кварц.
към текста >>
Там вътре живеят свойствата на
кислород
а и азота.
Сега да разгледаме как в природата се осъществява действието на тези така наречени вещества, които всъщност са носители на Духа. Това, което действа вътре в човека като кислород и азот, прави това по точно определен ред.
Там вътре живеят свойствата на кислорода и азота.
С обикновената наука това не може да се констатира, защото е скрито във вътрешността на природата. Но съединенията, производни на въглерода и водорода не се държат така прилежно. Да вземем най-напред въглерода, когато в своето действие идва от растителното царство и преминава в животинското и човешкото царство, където въглеродът трябва да влезе в действие. И сега, за да предложи този твърд образ, въглеродът трябва да се вгради в един дълбоко поставен скелет и този дълбоко положен скелет е нашият костен скелет, съдържащ калций, а така също и кварц. Този скелет ние винаги носим в себе си, така че в човека и животното въглеродът маскира своята формираща сила.
към текста >>
В човека не може да се проникне, обаче там може да се получи това познание, там може да се види как
кислород
ът се хваща от азота и бива пренесен във въглерода, но доколкото въглеродът се опира на варовика и кварца.
Варовикът и кварцът са основата също и за развитието на растението. Сега трябва да добием познание за онова, което въглеродът развива в процесите на храносмилането, дишането и в циркулационния процес по отношение на костното и кварцовото изграждане. Трябва да добием познание за това, което става вътре в организма, което до известна степен бихме видели, ако можехме да пропълзим дотам и от циркулационния процес би могло да ни бъде показано, как сияе формообразуването на въглерода във варовиковото и кварцовото вещество. Този поглед трябва да отправим, когато разглеждаме площ, покрита с растения, под която има варовик и кварц.
В човека не може да се проникне, обаче там може да се получи това познание, там може да се види как кислородът се хваща от азота и бива пренесен във въглерода, но доколкото въглеродът се опира на варовика и кварца.
Можем също да кажем: кислородът само преминава през въглерода. По този път в почвата трябва да бъде пренесено това, което живее наоколо, което е кислородът като жива същност. Той с помощта на азота трябва да бъде вкаран в дълбините на земята, където може да добие форма във варовика, като се опира на кварца.
към текста >>
Можем също да кажем:
кислород
ът само преминава през въглерода.
Варовикът и кварцът са основата също и за развитието на растението. Сега трябва да добием познание за онова, което въглеродът развива в процесите на храносмилането, дишането и в циркулационния процес по отношение на костното и кварцовото изграждане. Трябва да добием познание за това, което става вътре в организма, което до известна степен бихме видели, ако можехме да пропълзим дотам и от циркулационния процес би могло да ни бъде показано, как сияе формообразуването на въглерода във варовиковото и кварцовото вещество. Този поглед трябва да отправим, когато разглеждаме площ, покрита с растения, под която има варовик и кварц. В човека не може да се проникне, обаче там може да се получи това познание, там може да се види как кислородът се хваща от азота и бива пренесен във въглерода, но доколкото въглеродът се опира на варовика и кварца.
Можем също да кажем: кислородът само преминава през въглерода.
По този път в почвата трябва да бъде пренесено това, което живее наоколо, което е кислородът като жива същност. Той с помощта на азота трябва да бъде вкаран в дълбините на земята, където може да добие форма във варовика, като се опира на кварца.
към текста >>
По този път в почвата трябва да бъде пренесено това, което живее наоколо, което е
кислород
ът като жива същност.
Сега трябва да добием познание за онова, което въглеродът развива в процесите на храносмилането, дишането и в циркулационния процес по отношение на костното и кварцовото изграждане. Трябва да добием познание за това, което става вътре в организма, което до известна степен бихме видели, ако можехме да пропълзим дотам и от циркулационния процес би могло да ни бъде показано, как сияе формообразуването на въглерода във варовиковото и кварцовото вещество. Този поглед трябва да отправим, когато разглеждаме площ, покрита с растения, под която има варовик и кварц. В човека не може да се проникне, обаче там може да се получи това познание, там може да се види как кислородът се хваща от азота и бива пренесен във въглерода, но доколкото въглеродът се опира на варовика и кварца. Можем също да кажем: кислородът само преминава през въглерода.
По този път в почвата трябва да бъде пренесено това, което живее наоколо, което е кислородът като жива същност.
Той с помощта на азота трябва да бъде вкаран в дълбините на земята, където може да добие форма във варовика, като се опира на кварца.
към текста >>
Когато човек погледне тези растения, вече може да каже:наистина долу в земята има нещо, което се нуждае от азот така, както белите дробове се нуждаят от
кислород
.
Този процес по чудесен начин може да се наблюдава при пеперудоцветните растения, при бобовите култури, при всички растения, които в земеделието могат да се нарекат събирачи на азот. Те са предназначени да привличат азота, за да го предават на почвата под тях.
Когато човек погледне тези растения, вече може да каже:наистина долу в земята има нещо, което се нуждае от азот така, както белите дробове се нуждаят от кислород.
И това е варовикът. Долу под земята е варовикът, който е зависим от това, да вдишва азот, както човешките дробове са зависими от вдишването на кислород. И пеперудоцветните растения представляват нещо подобно на това, което става с нашите епителни клетки. Именно чрез вдишването азотът слиза долу. И това са единствените растения от такъв вид.
към текста >>
Долу под земята е варовикът, който е зависим от това, да вдишва азот, както човешките дробове са зависими от вдишването на
кислород
.
Този процес по чудесен начин може да се наблюдава при пеперудоцветните растения, при бобовите култури, при всички растения, които в земеделието могат да се нарекат събирачи на азот. Те са предназначени да привличат азота, за да го предават на почвата под тях. Когато човек погледне тези растения, вече може да каже:наистина долу в земята има нещо, което се нуждае от азот така, както белите дробове се нуждаят от кислород. И това е варовикът.
Долу под земята е варовикът, който е зависим от това, да вдишва азот, както човешките дробове са зависими от вдишването на кислород.
И пеперудоцветните растения представляват нещо подобно на това, което става с нашите епителни клетки. Именно чрез вдишването азотът слиза долу. И това са единствените растения от такъв вид. Всички оста нали растения не са свързани с вдишването, а с издишването. За нашето наблюдение, бих казал, че цялостният организъм на растителния свят, ако изходим от азотното дишане, се разделя на две части.
към текста >>
Варовикът, докато е още калций, няма спокойствие, навсякъде иска да се осъществи, да стане варовик, да се свърже с
кислород
а; но и тогава не е доволен, и има желание да поеме всяка възможна метална киселина.
Това са начините да може да се проникне в живота и развитието на това, което става в почвата и над нея. И когато се прибави, че варовикът има учудващо сродство с човешкия свят на желанията, тогава виждаме, как всичко органично става живо.
Варовикът, докато е още калций, няма спокойствие, навсякъде иска да се осъществи, да стане варовик, да се свърже с кислорода; но и тогава не е доволен, и има желание да поеме всяка възможна метална киселина.
Той иска всичко да привлече към себе си. В почвата той развива истински характер на силно желаещ. Който е по-внимателен, ще види разликата между него и другите вещества. Варовикът изсмуква всичко, което е различно от него. Човек има чувството, че всичко, което има характер на желание, е разпространено навсякъде, където има варовик и то привлича и растението.
към текста >>
108.
6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Без да се въздейства особено силно върху астралните сили, етерното съдържание се поема от варта,
кислород
ът също и на астралните сили се осигурява най-добро действие.
В природата се намира нещо, за чието предимство вече Ви говорих от различни гледни точки. Това е калцият, варовикът. Ако в компоста се внесе варовик във формата на негасена вар, тогава става нещо особено.
Без да се въздейства особено силно върху астралните сили, етерното съдържание се поема от варта, кислородът също и на астралните сили се осигурява най-добро действие.
С това се постига не що съвсем определено. С такъв компост на почвата се придава нещо, което силно я прониква с астрални сили без обиколния път през етерните сили.
към текста >>
В астралното тя е проникната от сили, разнасящи азот, в етерното от сили-носители на
кислород
.
От казаното може да се даде указание, как да се увеличи активността на силите, които са вложени в обикновения оборски тор. Обикновеният оборски тор представлява това, което от външната храна постъпва в животното, поема се от организма до определена степен, до определен пункт, където предизвиква динамично действие на сили в организма, но не на първо място за обогатяване със субстанции, а за да бъде отново отделено навън. Но тази отделена маса е била в организма и се е проникнала от етерни и астрални сили.
В астралното тя е проникната от сили, разнасящи азот, в етерното от сили-носители на кислород.
Тази маса вещества, която сега се явява като тор, е проникната от всичките тези сили.
към текста >>
109.
7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
[1] Образуване на киселина: Смислова промяна вместо „образуване на
кислород
а".
[1] Образуване на киселина: Смислова промяна вместо „образуване на кислорода".
към текста >>
110.
8. Пета лекция, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Между калция и водорода има взаимно качествено съотношение, аналогично на отношението между
кислород
а и азота във въздуха.
Знам много добре, че рутинираните в днешния начин на мислене ще кажат: но ти нищо не казваш как да се подобри азотното съдържание на тора. Аз непрекъснато говорих именно за това, особено когато говорих за белия равнец, лайката, копривата, защото в органическия процес действа една тайна алхимия, която например наистина превръща калия в азот, когато той работи вътре в тора по правилен начин. В живота на растението участват тези четири елемента, за които говорих. Наред със сярата се намира също и водород. Аз Ви посочих значението на водорода.
Между калция и водорода има взаимно качествено съотношение, аналогично на отношението между кислорода и азота във въздуха.
Вече и по чисто външен начин, както е при количествения химически анализ, би могло да се установи, че съществува сродство между връзката на кислорода и азота във въздуха и връзката на варта с водорода в органичните процеси. Под въздействието на водорода калцият и калият непрекъснато се превръщат в азотоподобна субстанция и в края на краищата в истински азот. И азотът, получен по този начин, е от огромна полза за развитието на растението, но той трябва да бъде произведен по тези методи, които описах.
към текста >>
Вече и по чисто външен начин, както е при количествения химически анализ, би могло да се установи, че съществува сродство между връзката на
кислород
а и азота във въздуха и връзката на варта с водорода в органичните процеси.
Аз непрекъснато говорих именно за това, особено когато говорих за белия равнец, лайката, копривата, защото в органическия процес действа една тайна алхимия, която например наистина превръща калия в азот, когато той работи вътре в тора по правилен начин. В живота на растението участват тези четири елемента, за които говорих. Наред със сярата се намира също и водород. Аз Ви посочих значението на водорода. Между калция и водорода има взаимно качествено съотношение, аналогично на отношението между кислорода и азота във въздуха.
Вече и по чисто външен начин, както е при количествения химически анализ, би могло да се установи, че съществува сродство между връзката на кислорода и азота във въздуха и връзката на варта с водорода в органичните процеси.
Под въздействието на водорода калцият и калият непрекъснато се превръщат в азотоподобна субстанция и в края на краищата в истински азот. И азотът, получен по този начин, е от огромна полза за развитието на растението, но той трябва да бъде произведен по тези методи, които описах.
към текста >>
111.
13. Осма лекция, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Естествено, в организма няма същински горивен процес, а свързването на някои вещества с
кислород
а в организма означава нещо съвсем различно от един горивен процес.
Говори се за горивни процеси в организма.
Естествено, в организма няма същински горивен процес, а свързването на някои вещества с кислорода в организма означава нещо съвсем различно от един горивен процес.
Горенето е процес в минералната нежива природа. Освен това, както един организъм е нещо различно от един кристал, така също това, което се означава като горивен процес в организма, не е мъртвият горивен процес, който протича навън, а е нещо живо, даже нещо от рода на усещанията.
към текста >>
112.
17. Послеслов
GA_327 Биодинамично земеделие
В тези процеси точно е посочена ролята на химическите елементи на
кислород
а, азота, въглерода, водорода, сярата.
В тези невидими явления няма никаква мистика всичко е научно установено. Дадени са физическите носители на духовните космически сили и субстанции, както и средствата, чрез които Духът се въплътява, свързва се с материята и се освобождава от нея.
В тези процеси точно е посочена ролята на химическите елементи на кислорода, азота, въглерода, водорода, сярата.
към текста >>
113.
18. Бележки
GA_327 Биодинамично земеделие
*12. Образуване на киселина: Смислова промяна вместо „образуване на
кислород
а“.
*12. Образуване на киселина: Смислова промяна вместо „образуване на кислорода“.
към текста >>
114.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
Сярата е посредник на всички духовни действия в сетивно-физическата област, въглеродът е ваятел,
кислород
ът оживотворител, азотът преносвач на
кислород
а и на усещанията, а водородът в края на краищата премахва и унищожава всички образувани структури.
3. Химически елементи на белтъка и тяхното отношение към различните сили, определящи живото същество. Как действат чрез земните вещества силите на Земята и Космоса?
Сярата е посредник на всички духовни действия в сетивно-физическата област, въглеродът е ваятел, кислородът оживотворител, азотът преносвач на кислорода и на усещанията, а водородът в края на краищата премахва и унищожава всички образувани структури.
към текста >>
115.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Високо използване на
кислород
а от въздуха чрез особена форма на белия дроб.
Птици: Самостоятелно, автономно производство и строга регулация на висока собствена топлина чрез пълно отделяне на дихателния цикъл от кръвообращението.
Високо използване на кислорода от въздуха чрез особена форма на белия дроб.
Изолираща въздушна възглавница от перушина и с това запазване на висока, постоянна телесна температура също при условията на ледовитите региони. Мътене на яйцата със собствено произведената топлина. Висока душевна активност и телесна подвижност. Също на тази степен се създават вторични водни животни като пингвините.
към текста >>
116.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Никой друг орган не е така зависим от снабдяване с
кислород
и захар както мозъкът.
Той постоянно се изразходва. В този смисъл той е не повече от един съхранен, достигнал своя край умиращ живот, намиращ се постоянно на път да стане минерал, и в това отношение той може да се сравни с човешката глава, казано по-добре с нервната система, особено с мозъка. Понеже мозъкът отдава своята етерна субстанция на съзнателната страна на астралното тяло, неговите клетки не могат да се делят. Те могат само да погиват. Обаче те се поддържат живи от органите на тялото.
Никой друг орган не е така зависим от снабдяване с кислород и захар както мозъкът.
Ако притокът на кръв или кислород се прекъсне за няколко минути (спиране на дишането), стига се до неизлечими увреждания. Обратно на това, един крайник може да бъде отделен от снабдяване с кръв за един до два часа. Макар че животът на почвата не е изложен на разруха така бързо както мозъка, въпреки това се касае за сравними зависимости и процеси на живота. Щайнер отново подхваща този въпрос, особено в осма лекция. Във връзка с тази лекция темата ще се обсъди по-нататък.
към текста >>
Ако притокът на кръв или
кислород
се прекъсне за няколко минути (спиране на дишането), стига се до неизлечими увреждания.
В този смисъл той е не повече от един съхранен, достигнал своя край умиращ живот, намиращ се постоянно на път да стане минерал, и в това отношение той може да се сравни с човешката глава, казано по-добре с нервната система, особено с мозъка. Понеже мозъкът отдава своята етерна субстанция на съзнателната страна на астралното тяло, неговите клетки не могат да се делят. Те могат само да погиват. Обаче те се поддържат живи от органите на тялото. Никой друг орган не е така зависим от снабдяване с кислород и захар както мозъкът.
Ако притокът на кръв или кислород се прекъсне за няколко минути (спиране на дишането), стига се до неизлечими увреждания.
Обратно на това, един крайник може да бъде отделен от снабдяване с кръв за един до два часа. Макар че животът на почвата не е изложен на разруха така бързо както мозъка, въпреки това се касае за сравними зависимости и процеси на живота. Щайнер отново подхваща този въпрос, особено в осма лекция. Във връзка с тази лекция темата ще се обсъди по-нататък.
към текста >>
Тя възниква чрез прякото действие на слънчевата светлина, което води до отделяне на една част на водата в живите зелени клетки, до приемане (вдишване) на въглероден двуокис и отделяне (издишване) на
кислород
, до образуване на нишесте и захар, които най-напред се натрупват в листата.
Относно „прякото облъчване“[14] трябва да се мисли специално за асимилацията на зелените листа при светлината.
Тя възниква чрез прякото действие на слънчевата светлина, което води до отделяне на една част на водата в живите зелени клетки, до приемане (вдишване) на въглероден двуокис и отделяне (издишване) на кислород, до образуване на нишесте и захар, които най-напред се натрупват в листата.
Почвата и растението също се затоплят от слънчевото облъчване, а от тях и близкият до тях въздушен слой. Водата от дълбочините на почвата, като се поглъща от растението, се изпарява от листата. В това образуване на пара се поглъща съществена част от слънчевата топлина, получена при слънчевото облъчване. Това води до уравновесяване и с това до съобразна за живота температура на земната повърхност. Отнася се до „едно съвсем живо взаимодействие между надземното и подземното“.
към текста >>
117.
3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота
GA_327 Биодинамично земеделие
Без тези работи сега нямаше да е възможно да говорим за азот,
кислород
, водород и т.н.
Третата лекция стои изцяло под знака на органичните вещества. Имат се предвид веществата, които се получават в живите организми. В тях химическите елементи стават носители на Духа. Така те от една страна са свързани с химията, която абстрахира и подреди химическите елементи в течение на миналите две столетия в дълга верига от аналитични работи на много химици.
Без тези работи сега нямаше да е възможно да говорим за азот, кислород, водород и т.н.
Рудолф Щайнер предпоставя природонаучните знания за тези вещества.
към текста >>
При представянето на
кислород
а Щайнер формулира основния проблем:
С това третата лекция се явява един вид поставяне основата на една спиритуална, на една духовна химия, в частност една духовна химия на живота. Също и тук мисленето има възможността да схване и разбере описаното от свръхсетивна опитност, ако мислещият положи съответно усилие за това.
При представянето на кислорода Щайнер формулира основния проблем:
към текста >>
Азотът,
кислород
ът, сярата и водородът са излетели във формата на газ, останал е почти само въглеродът и нелетливите минерални съставки.
Ако загреем някакъв организъм, едно растение или част от растение в херметически затворено въздушно пространство, то се овъглява, става черно. При това фигурата му се запазва по много фин начин. Теглото му намалява; също и когато преди това частта от растението е била силно изсушена, теглото остава найчесто малко повече от половината. Фигурата става съвсем нееластична. Ако се остави да падне издава металически звук.
Азотът, кислородът, сярата и водородът са излетели във формата на газ, останал е почти само въглеродът и нелетливите минерални съставки.
Всичко се превръща на пепел, когато образуваният въглен бъде изгорен. Каквото и растение да сме взели, неговата фигура се запазва, следователно не се получава еднообразна въглищна форма, а се запазва „черният юначага“, който служи като градивен материал за построяване на най-различните фигури.
към текста >>
Към въглерода, който поема духовните градивни сили на живия организъм, които са обхванали него самия, се присъединява
кислород
ът чрез етерното (жизнеността) като оживяващ, намиращ се в движение елемент.
Към въглерода, който поема духовните градивни сили на живия организъм, които са обхванали него самия, се присъединява кислородът чрез етерното (жизнеността) като оживяващ, намиращ се в движение елемент.
към текста >>
Той стои под въздействието на
кислород
а, азота, водорода, въглерода и под въздействието на това, което винаги се намира в общата външна метеорологична природа, под въздействието на сярата, която е посредник на функциите на тези четирима.
«Друго е положението при растителния белтък. Растителният белтък не се намира под въздействието на такива четири органни системи (пикочно-бъбречна система, чернодробна система, белодробна система и сърдечна система), поне привидно е така; но той се намира под едно друго въздействие.
Той стои под въздействието на кислорода, азота, водорода, въглерода и под въздействието на това, което винаги се намира в общата външна метеорологична природа, под въздействието на сярата, която е посредник на функциите на тези четирима.
Разпръснатите в атмосферата четири вещества причиняват при растителния белтък същото, което в човека правят сърцето, белите дробове, черният дроб и т.н. И в природата извън човека като изграждащи сили в тези четири вещества е налице това, което във вътрешната природа на човека индивидуализирано се съдържа в четирите органни системи. Много е важно, когато изричаме названията кислород, водород, да не мислим за това, което се намира в тези така наречени вещества само като за вътрешни сили, за което говори днешната химия, а трябва да си представим тези вещества със съзидателни сили, с въздействащи сили, които винаги имат отношение една към друга, с което тези вещества със своите действия допринасят към инвентара на земното.»[14] (курсива от Волфганг Шауман).
към текста >>
Много е важно, когато изричаме названията
кислород
, водород, да не мислим за това, което се намира в тези така наречени вещества само като за вътрешни сили, за което говори днешната химия, а трябва да си представим тези вещества със съзидателни сили, с въздействащи сили, които винаги имат отношение една към друга, с което тези вещества със своите действия допринасят към инвентара на земното.»[14] (курсива от Волфганг Шауман).
«Друго е положението при растителния белтък. Растителният белтък не се намира под въздействието на такива четири органни системи (пикочно-бъбречна система, чернодробна система, белодробна система и сърдечна система), поне привидно е така; но той се намира под едно друго въздействие. Той стои под въздействието на кислорода, азота, водорода, въглерода и под въздействието на това, което винаги се намира в общата външна метеорологична природа, под въздействието на сярата, която е посредник на функциите на тези четирима. Разпръснатите в атмосферата четири вещества причиняват при растителния белтък същото, което в човека правят сърцето, белите дробове, черният дроб и т.н. И в природата извън човека като изграждащи сили в тези четири вещества е налице това, което във вътрешната природа на човека индивидуализирано се съдържа в четирите органни системи.
Много е важно, когато изричаме названията кислород, водород, да не мислим за това, което се намира в тези така наречени вещества само като за вътрешни сили, за което говори днешната химия, а трябва да си представим тези вещества със съзидателни сили, с въздействащи сили, които винаги имат отношение една към друга, с което тези вещества със своите действия допринасят към инвентара на земното.»[14] (курсива от Волфганг Шауман).
към текста >>
Тук се мисли нещо друго, нещо изненадващо - че от веществата в атмосферата произлизат етерно-астрални въздействия, от
кислород
а, азота, водорода, въглерода, чиито функции се опосредяват в растенията от сярата.
Когато говорим за вещества, съвсем естествено мислим за тяхната наличност във веществена връзка като например в белтъка на едно семе или в устройството на семето, както сме учили по химия.
Тук се мисли нещо друго, нещо изненадващо - че от веществата в атмосферата произлизат етерно-астрални въздействия, от кислорода, азота, водорода, въглерода, чиито функции се опосредяват в растенията от сярата.
Следователно говори се за въздействия на веществата, без тези вещества да навлизат във физическото тяло на растението.
към текста >>
Цветните пъпки не могат повече да асимилират под въздействието на светлината, а трябва да дишат
кислород
като едно животно.
Впрочем това са само указания за това, което Щайнер е имал предвид, предполагаеми аналогии. Чрез тях ние възбуждаме своето мислене и се освобождаваме от привичките. Щайнер говори за условията, при които само свръхсетивно възприемаемите, тоест духовните сили в същинския тесен смисъл на думата действат върху физиката на растението. Астралните сили в светлината спират растежа на живия филиз и предизвикват превръщането на новите млади листа в цветове.
Цветните пъпки не могат повече да асимилират под въздействието на светлината, а трябва да дишат кислород като едно животно.
Това продължава до образуването на семе. За възникването на семето навлизат още по-висши сили. За тях се отнася при Щайнеровите изложения относно хаоса в семето.[16]
към текста >>
118.
4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята
GA_327 Биодинамично земеделие
Това обаче не е безразлично, не е все едно откъде произлиза той, защото има голяма разлика между азота, който е свързан във въздуха с
кислород
а и е мъртъв азот, и другия азот.
Разбира се, то се извършва по инстинкт според традицията от стари времена. Но днес никой не разбира същността му. Изобщо никой човек, - освен тези, които могат да познават духовната страна на нещата, - не се знае какво всъщност означава торенето за нивата, защо за определена местност то е наложително и необходимо и как трябва да се прави. Никой човек например не знае, че всички видове минерални торове са тъкмо това, което допринася за дегенерацията, за която говорих, за израждането и влошаването на селскостопанските произведения. Днес всеки си мисли така: за развитието на растението е нужно определено количество азот и на хората им е безразлично по какъв начин се приготвя този азот, откъде той произлиза.
Това обаче не е безразлично, не е все едно откъде произлиза той, защото има голяма разлика между азота, който е свързан във въздуха с кислорода и е мъртъв азот, и другия азот.
Няма да отречете, мои мили приятели, че има разлика между един жив човек, който се движи насам-натам, и един труп, един човешки труп. Единият е мъртъв, другият е жив и одушевен.
към текста >>
Има мъртъв азот, такъв е азотът от нашето въздушно обкръжение, който е смесен с
кислород
а и който играе определена роля при целия ни дихателен процес и при процеса, при който се свързваме с въздуха.
Същото важи например за азота и за другите вещества.
Има мъртъв азот, такъв е азотът от нашето въздушно обкръжение, който е смесен с кислорода и който играе определена роля при целия ни дихателен процес и при процеса, при който се свързваме с въздуха.
Той не трябва да е жив, защото ако живеехме в жив въздух, щяхме да бъдем непрекъснато в несвяст. За да могат хората да дишат, да мислят съзнателно и да разсъждават, трябва въздухът да бъде мъртъв, трябва кислородът да бъде мъртъв, също и азотът.
към текста >>
За да могат хората да дишат, да мислят съзнателно и да разсъждават, трябва въздухът да бъде мъртъв, трябва
кислород
ът да бъде мъртъв, също и азотът.
Същото важи например за азота и за другите вещества. Има мъртъв азот, такъв е азотът от нашето въздушно обкръжение, който е смесен с кислорода и който играе определена роля при целия ни дихателен процес и при процеса, при който се свързваме с въздуха. Той не трябва да е жив, защото ако живеехме в жив въздух, щяхме да бъдем непрекъснато в несвяст.
За да могат хората да дишат, да мислят съзнателно и да разсъждават, трябва въздухът да бъде мъртъв, трябва кислородът да бъде мъртъв, също и азотът.
към текста >>
В астралното тя е проникната от сили, носещи азот, в етерното от сили-носители на
кислород
.
«Ако минерално-органична субстанция се увие в подходяща обвивка, при угниването тя не се лишава от жизнените сили, а те продължават да действат в субстанцията, остават свързани с нея. Например стъблото на едно дърво със своята кора, или един куп от компост или от тор под съответна покривка или животински организъм в своята кожа. Това трябва да мирише навътре, а не навън. Обикновеният оборски тор представлява това, което от външната храна постъпва в животното, поема се от организма до определена степен, до определен пункт, където предизвиква динамично действие на сили в организма, но не на първо място за обогатяване на субстанции, а за да бъде отново отделено навън. Но тази отделена маса е била в организма и се е проникнала от етерни и астрални сили.
В астралното тя е проникната от сили, носещи азот, в етерното от сили-носители на кислород.
Тази маса вещества, която сега се явява като тор, е проникната от всичките тези сили.
към текста >>
119.
7. Лекция: Интимните природни взаимодействия: Съотношението между полевъдство, овощарство и животновъдство
GA_327 Биодинамично земеделие
При това въглената киселина на въздуха се всмуква в течните жизнени процеси на листата, а през процепите се отделя
кислород
.
Асимилацията на въглеродното вещество от въздуха с помощта на светлината, наречена още фотосинтеза, е решаващата способност на зелените растения.
При това въглената киселина на въздуха се всмуква в течните жизнени процеси на листата, а през процепите се отделя кислород.
Той произлиза от поетата от почвата вода и сега е естествено във въздушна форма, във форма на газ. Но растението изразходва в процеса на дишането отново част от образуваната захар и с това се сдобива с жизнена енергия особено за образуване на белтък и на веществата на вторичната веществообмяна.[7] При това отново се получава въгледвуокис, който се отделя; и се освобождава топлина, която растението също не може да складира. В цветовете има почти само тази разграждаща страна на веществообмяната. Там има само остатък от изграждане, от водни ароматни вещества, които изпълват околността с ухание. Така се приближаваме до разбиране на бележката на Щайнер в края на седмата лекция, че растението живее чрез отделянето на въздух и топлина.
към текста >>
120.
8. Лекция: Същността на храненето на животните
GA_327 Биодинамично земеделие
Природонаучно също е сигурно, че хората и животните поемат непосредствено в кръвта вещества чрез дишането, тоест без смилане и промяна, а не само
кислород
.
Природонаучно също е сигурно, че хората и животните поемат непосредствено в кръвта вещества чрез дишането, тоест без смилане и промяна, а не само кислород.
Например вещества от вдишания въздух могат да бъдат получени в млякото посредством кръвта. Добре познато е и обратното: Дъхът на този, който е ял чесън, дълги часове след това силно се усеща наоколо.
към текста >>
Поради това от страна на мозъка консумацията и изразходването на
кислород
и с него на веществата, главно захар, е много висока.
Главният мозък и нервната система се поддържат живи не от собствената им част на етерното тяло, а от другата страна, чрез обмяната на веществата. Тя обаче няма същински нервни функции, не служи на съзнанието, а възпрепятства органичното разлагане. Това физическо разпадане или разграждане е функция или предпоставка на съзнанието.
Поради това от страна на мозъка консумацията и изразходването на кислород и с него на веществата, главно захар, е много висока.
Прекъсване на снабдяването с кръв за няколко минути може да доведе до трайни увреждания на главния мозък. Другите органи са много по-издръжливи и по-малко чувствителни на това.
към текста >>
121.
Обобщение
GA_327 Биодинамично земеделие
Всичко духовно се нуждае от физически носител - въглерод,
кислород
, азот и водород.
3. Действащата на Земята духовност е подредена в четири йерархични области: физическо-минерална, жизнена (етерна), одушевена (астрална) и същински духовна (азова).
Всичко духовно се нуждае от физически носител - въглерод, кислород, азот и водород.
към текста >>
122.
Съдържание
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Получаване на бои за живописта: червена на основата на въглерода, синя на основата на
кислород
а, жълта на основата на цветовете на растението; синя на основата на корените на растението.
Въздействие на цветовете върху човешкия организъм. Въздействието, оказвано върху човешкото око от страна на кръвта, като орган на живота, и от страна на нервите, като орган на съзнанието. Възникване на утринната и вечерната заря (светлината, видима през тъмнината – червено); възникване на синевата на небето (тъмнината, видима през светлината – синьо). Процесите на разрушаване и оживяване в кръвта и нервите, протичащи при съзерцание на цвета.
Получаване на бои за живописта: червена на основата на въглерода, синя на основата на кислорода, жълта на основата на цветовете на растението; синя на основата на корените на растението.
Учението за цвета на Гьоте като отстояване на истината; то е насочено против учението за цвета на Нютон. Здраве и болест от гледна точка на учението за цвета. Как древните скотовъдни народи са създали науката за звездите.
към текста >>
Учението за флогистона – огнената субстанция – и възгледът на Лавоазие относно
кислород
а.
Данте е описвал невидимия свят, етерния свят, или света на сферите със Земята в центъра, докато Коперник е описвал физическия свят. До края на XVIII столетие хората все пак са знаели нещо за етерния свят.
Учението за флогистона – огнената субстанция – и възгледът на Лавоазие относно кислорода.
Как е възниквал материализмът. Първото преживяване след смъртта е преживяването на всеобхватно спомняне. Представите за ада според Данте.
към текста >>
123.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Защото ако ние гледаме червено и нашата кръв малко се разрушава, цялото тяло, от своя страна, действа така, че кръвта да може да се оправи и доставката на
кислород
в окото да се подобри.
Въпреки това такъв процес може да се окаже благоприятен, ако не за бика, поне за човека или за друго животно.
Защото ако ние гледаме червено и нашата кръв малко се разрушава, цялото тяло, от своя страна, действа така, че кръвта да може да се оправи и доставката на кислород в окото да се подобри.
към текста >>
Само помислете, какъв удивителен процес става тук: когато се гледа светлината през тъмна среда, тоест се гледа червено, което довежда до разрушаване на кръвта,
кислород
ът се изпомпва от тялото и окото посредством този
кислород
се оживява.
Само помислете, какъв удивителен процес става тук: когато се гледа светлината през тъмна среда, тоест се гледа червено, което довежда до разрушаване на кръвта, кислородът се изпомпва от тялото и окото посредством този кислород се оживява.
В този момент ние, изпитвайки състояние на оживеност в собственото око, узнаваме: навън се намира червено. Но за да можем да възприемем червеното, в окото ни първо трябва да започне разрушаване на кръвта и разрушаване на нерва. Налага ни се да изпращаме в окото живот, а това значи -да се изпраща кислород. Така по оживяването на окото, което ние сами правим, по тази активизация, по тази пробуденост на окото ние забелязваме: навън се намира червено.
към текста >>
Налага ни се да изпращаме в окото живот, а това значи -да се изпраща
кислород
.
Само помислете, какъв удивителен процес става тук: когато се гледа светлината през тъмна среда, тоест се гледа червено, което довежда до разрушаване на кръвта, кислородът се изпомпва от тялото и окото посредством този кислород се оживява. В този момент ние, изпитвайки състояние на оживеност в собственото око, узнаваме: навън се намира червено. Но за да можем да възприемем червеното, в окото ни първо трябва да започне разрушаване на кръвта и разрушаване на нерва.
Налага ни се да изпращаме в окото живот, а това значи -да се изпраща кислород.
Така по оживяването на окото, което ние сами правим, по тази активизация, по тази пробуденост на окото ние забелязваме: навън се намира червено.
към текста >>
Защото поеманият при това
кислород
оживява и цялото тяло, така че при човека се появява здрав цвят на лицето.
Виждате ли, от това, че човек по правилен начин възприема червената светлина, от това, че човек поема тази червена светлина, зависи здравето на този човек.
Защото поеманият при това кислород оживява и цялото тяло, така че при човека се появява здрав цвят на лицето.
Той по нормален начин оживява себе си.
към текста >>
Човек трябва да расте в светло помещение, оцветено в червени или жълти тонове; тогава намиращият се вътре в него
кислород
се усвоява правилно: това става благодарение на светлината.
Следователно много важно е обстоятелството, човек да расте не в мрачно помещение, където може да умре или да стане безропотен и угнетен.
Човек трябва да расте в светло помещение, оцветено в червени или жълти тонове; тогава намиращият се вътре в него кислород се усвоява правилно: това става благодарение на светлината.
Но оттук виждате, че всичко, свързано с червения цвят, е свързано в човека с развитието на кръвта. Нервите при възприемане на червено са подложени на разрушение.
към текста >>
Светлина през тъмнина (тъмна среда) = червено =
кислород
ът се всмуква от тялото и оживява очите
Светлина през тъмнина (тъмна среда) = червено = кислородът се всмуква от тялото и оживява очите
към текста >>
Ако искам да опитам както трябва да изготвя червено за живопис, червена боя, би трябвало да направя боя, която би съдържала вещества, подбуждащи човека да изработва вътре в себе си
кислород
.
Виждате ли, такива сведения могат да бъдат използвани при изготвянето на оцветяващи пигменти.
Ако искам да опитам както трябва да изготвя червено за живопис, червена боя, би трябвало да направя боя, която би съдържала вещества, подбуждащи човека да изработва вътре в себе си кислород.
При това постепенно се открива, че при получаването на червената боя за живопис се налага да се провежда количествен анализ на природните вещества за съдържание в тях на въглерод. По правилен начин използвайки въглерод в съчетание с други вещества, аз проявявам тайната на изготвяне на червения пигмент за моята боя. Ако за получаване на боята използвам растения[3], най-същественото е това, извършваните от мен операции по раздробяването, изпичането и така нататък да позволят да се осигури необходимото съдържание на въглерод в боята. Ако ми се е удало да обезпеча нормално съдържание на въглерод, ще получа боя от светлата гама, червеникава боя. Напротив, ако използвам вещества с високо съдържание на кислород - именно кислород, а не въглерод, - ако ми се удаде да вкарам в състава и кислорода като такъв, ще получа боя от тъмната гама със синкави оттенъци.
към текста >>
Напротив, ако използвам вещества с високо съдържание на
кислород
- именно
кислород
, а не въглерод, - ако ми се удаде да вкарам в състава и
кислород
а като такъв, ще получа боя от тъмната гама със синкави оттенъци.
Ако искам да опитам както трябва да изготвя червено за живопис, червена боя, би трябвало да направя боя, която би съдържала вещества, подбуждащи човека да изработва вътре в себе си кислород. При това постепенно се открива, че при получаването на червената боя за живопис се налага да се провежда количествен анализ на природните вещества за съдържание в тях на въглерод. По правилен начин използвайки въглерод в съчетание с други вещества, аз проявявам тайната на изготвяне на червения пигмент за моята боя. Ако за получаване на боята използвам растения[3], най-същественото е това, извършваните от мен операции по раздробяването, изпичането и така нататък да позволят да се осигури необходимото съдържание на въглерод в боята. Ако ми се е удало да обезпеча нормално съдържание на въглерод, ще получа боя от светлата гама, червеникава боя.
Напротив, ако използвам вещества с високо съдържание на кислород - именно кислород, а не въглерод, - ако ми се удаде да вкарам в състава и кислорода като такъв, ще получа боя от тъмната гама със синкави оттенъци.
към текста >>
Ако се разбира, че става разрушаване на кръвта, и в същото време нейното оживяване... (пропуск в текста) - /става дума за въздействието на червеното/, - ако светлината разрушава в мен кръвта, аз активизирам
кислород
а и така се оживявам, което способства за здравето на човека.
Ако се разбира, че става разрушаване на кръвта, и в същото време нейното оживяване... (пропуск в текста) - /става дума за въздействието на червеното/, - ако светлината разрушава в мен кръвта, аз активизирам кислорода и така се оживявам, което способства за здравето на човека.
Ако постоянно се намирам в тъмнина или ме обкръжават сини тонове, на мен постоянно ми се иска да се оживя. Аз изразходвам твърде много сили за това оживяване, от което ставам блед, тъй като изразходвам твърде много жизнени сили. В първия случай (тоест при добра осветеност, при червено-жълти тонове в жилището - бел. пр.) здравият, розов цвят на тялото на човека се обяснява с това, че въздействието на светлината върху човека способства за усвояването от него на кислорода. Бледността на свой ред се обяснява с постоянното усвояване на въглена киселина.
към текста >>
пр.) здравият, розов цвят на тялото на човека се обяснява с това, че въздействието на светлината върху човека способства за усвояването от него на
кислород
а.
Ако се разбира, че става разрушаване на кръвта, и в същото време нейното оживяване... (пропуск в текста) - /става дума за въздействието на червеното/, - ако светлината разрушава в мен кръвта, аз активизирам кислорода и така се оживявам, което способства за здравето на човека. Ако постоянно се намирам в тъмнина или ме обкръжават сини тонове, на мен постоянно ми се иска да се оживя. Аз изразходвам твърде много сили за това оживяване, от което ставам блед, тъй като изразходвам твърде много жизнени сили. В първия случай (тоест при добра осветеност, при червено-жълти тонове в жилището - бел.
пр.) здравият, розов цвят на тялото на човека се обяснява с това, че въздействието на светлината върху човека способства за усвояването от него на кислорода.
Бледността на свой ред се обяснява с постоянното усвояване на въглена киселина. Въглената киселина е противоположност на кислорода, тя се стреми да проникне в моята глава. Поради това аз ставам съвсем бледен.
към текста >>
Въглената киселина е противоположност на
кислород
а, тя се стреми да проникне в моята глава.
Ако постоянно се намирам в тъмнина или ме обкръжават сини тонове, на мен постоянно ми се иска да се оживя. Аз изразходвам твърде много сили за това оживяване, от което ставам блед, тъй като изразходвам твърде много жизнени сили. В първия случай (тоест при добра осветеност, при червено-жълти тонове в жилището - бел. пр.) здравият, розов цвят на тялото на човека се обяснява с това, че въздействието на светлината върху човека способства за усвояването от него на кислорода. Бледността на свой ред се обяснява с постоянното усвояване на въглена киселина.
Въглената киселина е противоположност на кислорода, тя се стреми да проникне в моята глава.
Поради това аз ставам съвсем бледен.
към текста >>
Ако човек изработва твърде много въглероден двуокис - въглеродният двуокис се състои от въглерод и
кислород
, -
Днес в Германия виждате съвсем бледни деца. Трябва да се разбере, че това е свързано с излишъка на въглена киселина, на въглероден двуокис.
Ако човек изработва твърде много въглероден двуокис - въглеродният двуокис се състои от въглерод и кислород, -
към текста >>
Доколкото въглеродният двуокис се състои от въглерод и
кислород
,
кислород
ът се издига в главата и оживява процесите, протичащи в главата, жизнените процеси.
Поради това детето е бледно. Какво трябва да се прави при това? Трябва да му се даде препарат, препятстващ непрекъснатото вътрешно образуване на въглероден двуокис и съдействащ за запазването на въглерода. Това може да се постигне, давайки на детето малко калциев карбонат. Благодарение на това, - както съм обяснявал вече това от друга гледна точка - се активизират функциите на организма, човек запазва необходимия му въглерод, а не го превръща постоянно във въглена киселина.
Доколкото въглеродният двуокис се състои от въглерод и кислород, кислородът се издига в главата и оживява процесите, протичащи в главата, жизнените процеси.
Ако кислородът се изразходва за прекомерна изработка на въглероден двуокис, жизнените функции се потискат.
към текста >>
Ако
кислород
ът се изразходва за прекомерна изработка на въглероден двуокис, жизнените функции се потискат.
Какво трябва да се прави при това? Трябва да му се даде препарат, препятстващ непрекъснатото вътрешно образуване на въглероден двуокис и съдействащ за запазването на въглерода. Това може да се постигне, давайки на детето малко калциев карбонат. Благодарение на това, - както съм обяснявал вече това от друга гледна точка - се активизират функциите на организма, човек запазва необходимия му въглерод, а не го превръща постоянно във въглена киселина. Доколкото въглеродният двуокис се състои от въглерод и кислород, кислородът се издига в главата и оживява процесите, протичащи в главата, жизнените процеси.
Ако кислородът се изразходва за прекомерна изработка на въглероден двуокис, жизнените функции се потискат.
към текста >>
Следователно когато отправим човека в такава местност, където има много светлина, при него става така, че той не изразходва постоянно своя въглерод за производството на въглероден двуокис, тъй като светлината всмуква
кислород
а в главата.
Следователно когато отправим човека в такава местност, където има много светлина, при него става така, че той не изразходва постоянно своя въглерод за производството на въглероден двуокис, тъй като светлината всмуква кислорода в главата.
И тогава при човека се появява здрав цвят на лицето. С помощта на калциевия карбонат по същия начин мога да възбудя горепосочения процес; при това запазвам кислорода и го предоставям на разпореждане на човека.
към текста >>
С помощта на калциевия карбонат по същия начин мога да възбудя горепосочения процес; при това запазвам
кислород
а и го предоставям на разпореждане на човека.
Следователно когато отправим човека в такава местност, където има много светлина, при него става така, че той не изразходва постоянно своя въглерод за производството на въглероден двуокис, тъй като светлината всмуква кислорода в главата. И тогава при човека се появява здрав цвят на лицето.
С помощта на калциевия карбонат по същия начин мога да възбудя горепосочения процес; при това запазвам кислорода и го предоставям на разпореждане на човека.
към текста >>
Натам от тялото се е насочвал
кислород
ен поток, «
кислород
ен лъч».
Тъмното небе е инициирало процес на успокоение на тези хора, на тяхното вътрешно благоприятно състояние в съня. Тъмнината пронизвала целия човек, така че той вътрешно се успокоявал. Сънят идвал от тъмнината. Но звездите светили върху човека. И в местата, където попадала светлината на звездните лъчи, човек вътрешно малко се е възбуждал.
Натам от тялото се е насочвал кислороден поток, «кислороден лъч».
Звездните лъчи са вървели срещу «кислородните лъчи», срещу кислородните потоци, така че човек вътрешно изцяло се е пронизвал с такива кислородни «лъчи». Вътрешно човек е ставал кислородно отражение на цялото звездно небе.
към текста >>
Звездните лъчи са вървели срещу «
кислород
ните лъчи», срещу
кислород
ните потоци, така че човек вътрешно изцяло се е пронизвал с такива
кислород
ни «лъчи».
Тъмнината пронизвала целия човек, така че той вътрешно се успокоявал. Сънят идвал от тъмнината. Но звездите светили върху човека. И в местата, където попадала светлината на звездните лъчи, човек вътрешно малко се е възбуждал. Натам от тялото се е насочвал кислороден поток, «кислороден лъч».
Звездните лъчи са вървели срещу «кислородните лъчи», срещу кислородните потоци, така че човек вътрешно изцяло се е пронизвал с такива кислородни «лъчи».
Вътрешно човек е ставал кислородно отражение на цялото звездно небе.
към текста >>
Вътрешно човек е ставал
кислород
но отражение на цялото звездно небе.
Сънят идвал от тъмнината. Но звездите светили върху човека. И в местата, където попадала светлината на звездните лъчи, човек вътрешно малко се е възбуждал. Натам от тялото се е насочвал кислороден поток, «кислороден лъч». Звездните лъчи са вървели срещу «кислородните лъчи», срещу кислородните потоци, така че човек вътрешно изцяло се е пронизвал с такива кислородни «лъчи».
Вътрешно човек е ставал кислородно отражение на цялото звездно небе.
към текста >>
Древните скотовъдни народи поемали в своето успокоено тяло цялото звездно небе, поемали го в образи, тези образи, които отпечатвали в тях потоците
кислород
.
Древните скотовъдни народи поемали в своето успокоено тяло цялото звездно небе, поемали го в образи, тези образи, които отпечатвали в тях потоците кислород.
След това те се събуждали. От тези образи те получавали сънища. На тази основа те след това ставали притежатели на астрологията, на науката за звездите. Те създавали удивителна астрология, удивителна наука за звездите. В сънищата им Овенът не е представлявал сбор от определено количество звезди, а те действително са виждали животното Овен, Телец и т.н.
към текста >>
Тази мъдрост може да се разбере, ако се знае: човек, насочващ срещу всеки лъч светлина, срещу всеки звезден лъч ответен
кислород
ен лъч, сам става цяло небе, вътрешно
кислород
но небе.
Поетичната мъдрост на тези древни скотовъдни народи, запазила се и досега, съдържа извънредно много неща, които и днес могат да се окажат поучителни.
Тази мъдрост може да се разбере, ако се знае: човек, насочващ срещу всеки лъч светлина, срещу всеки звезден лъч ответен кислороден лъч, сам става цяло небе, вътрешно кислородно небе.
към текста >>
Ние все още го развиваме, макар и по-зле, отколкото древните; лежейки в кревата, в съня, ние все още имаме ретроспективни спомени за това, как някога сме лежали в полето и сме поемали в себе си
кислород
а.
Вътрешният живот на човека е животът на неговото астрално тяло, защото по време на сън той преживява цялото небе. Би било лошо, ако не произлизахме от тези древни скотовъдни народи. Именно от древните скотовъдни пастирски народи произхождат всички хора. За да познаваме, ние все още имаме предаденото по наследство вътрешно звездно небе.
Ние все още го развиваме, макар и по-зле, отколкото древните; лежейки в кревата, в съня, ние все още имаме ретроспективни спомени за това, как някога сме лежали в полето и сме поемали в себе си кислорода.
Макар вече и да не сме пастири, въпреки това сме наследили нещо (от тях), ние още притежаваме нещо, макар и да не можем да го изразим както трябва; това качество вече е помръкнало и угаснало. Въпреки това то е свойствено на цялото човечество. Ако се иска да се узнае това, което и досега още носи в себе си човек, трябва да се обърнем към древните времена. Всички хора на Земята навсякъде са произлезли от скотовъдни, пастирски народи; в своето тяло хората на Земята са наследили това, което е могло да произлезе от тези пастирски народи.
към текста >>
124.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Това присъединило се е
кислород
ът, казал Лавоазие.
Човекът, направил този опит бил, Лавоазие[3]. От какво е било предизвикано това, че той добил съвсем друг поглед (върху горенето)? Било е предизвикано от това, че той за първи път приложил везни, той всичко претеглил. При това той казал: ако (продуктите на горенето) се оказват по-тежки, не може нищо да изчезва, флогистонът не трябва да изчезва, а обратно, той трябва нещо да присъединява към себе си.
Това присъединило се е кислородът, казал Лавоазие.
И така, ако по-рано смятали, че флогистонът излита, след това почнали да смятат, че при изгаряне на нещо там прониква кислород. Почнали да смятат, че горенето е не разсейване на флогистона, а привличане на кислород. Тази гледна точка се появила поради това, че Лавоазие извършил претегляне. По-рано не претегляли.
към текста >>
И така, ако по-рано смятали, че флогистонът излита, след това почнали да смятат, че при изгаряне на нещо там прониква
кислород
.
Човекът, направил този опит бил, Лавоазие[3]. От какво е било предизвикано това, че той добил съвсем друг поглед (върху горенето)? Било е предизвикано от това, че той за първи път приложил везни, той всичко претеглил. При това той казал: ако (продуктите на горенето) се оказват по-тежки, не може нищо да изчезва, флогистонът не трябва да изчезва, а обратно, той трябва нещо да присъединява към себе си. Това присъединило се е кислородът, казал Лавоазие.
И така, ако по-рано смятали, че флогистонът излита, след това почнали да смятат, че при изгаряне на нещо там прониква кислород.
Почнали да смятат, че горенето е не разсейване на флогистона, а привличане на кислород. Тази гледна точка се появила поради това, че Лавоазие извършил претегляне. По-рано не претегляли.
към текста >>
Почнали да смятат, че горенето е не разсейване на флогистона, а привличане на
кислород
.
От какво е било предизвикано това, че той добил съвсем друг поглед (върху горенето)? Било е предизвикано от това, че той за първи път приложил везни, той всичко претеглил. При това той казал: ако (продуктите на горенето) се оказват по-тежки, не може нищо да изчезва, флогистонът не трябва да изчезва, а обратно, той трябва нещо да присъединява към себе си. Това присъединило се е кислородът, казал Лавоазие. И така, ако по-рано смятали, че флогистонът излита, след това почнали да смятат, че при изгаряне на нещо там прониква кислород.
Почнали да смятат, че горенето е не разсейване на флогистона, а привличане на кислород.
Тази гледна точка се появила поради това, че Лавоазие извършил претегляне. По-рано не претегляли.
към текста >>
Докато
кислород
ът идва.
Виждате ли, господа, в дадения случай, както се казва, можете с «ръка да пипнете» това, което е станало. В края на XVIII столетие престанали да вярват в съществуването на това, което не може да се претегли. Разбира се, флогистонът е невъзможно да се претегли. Флогистонът веднага заминава навън.
Докато кислородът идва.
Но кислородът вече в свързан вид е можело да се претегли. Флогистонът не е можело да се улови. Защо? Всичко това, което Коперник е наблюдавал - Марс, Юпитер, - е имало тежест, ако са почнели да го теглят. Това, което Коперник е подразбирал под Марс, е наричал Марс, е можело да бъде турено на гигантски везни и да се претегли. Така е стояла работата и с това, което той е наричал Юпитер.
към текста >>
Но
кислород
ът вече в свързан вид е можело да се претегли.
Виждате ли, господа, в дадения случай, както се казва, можете с «ръка да пипнете» това, което е станало. В края на XVIII столетие престанали да вярват в съществуването на това, което не може да се претегли. Разбира се, флогистонът е невъзможно да се претегли. Флогистонът веднага заминава навън. Докато кислородът идва.
Но кислородът вече в свързан вид е можело да се претегли.
Флогистонът не е можело да се улови. Защо? Всичко това, което Коперник е наблюдавал - Марс, Юпитер, - е имало тежест, ако са почнели да го теглят. Това, което Коперник е подразбирал под Марс, е наричал Марс, е можело да бъде турено на гигантски везни и да се претегли. Така е стояла работата и с това, което той е наричал Юпитер. Коперник въобще е разглеждал само едни притежаващи тежест тела.
към текста >>
Флогистонът се отнася към обектите, които е наблюдавал Данте, а
кислород
ът - към обектите, които е наблюдавал Коперник.
Данте е разглеждал не само притежаващите тежест, тежки тела, но и това, което е противоположност на тежестта, това, което непрестанно се стреми да замине в мировото пространство.
Флогистонът се отнася към обектите, които е наблюдавал Данте, а кислородът - към обектите, които е наблюдавал Коперник.
Флогистонът - това е нещо невидимо, разсейващо се, това е етер. Кислородът - това е вещество, което може да бъде претеглено.
към текста >>
Кислород
ът - това е вещество, което може да бъде претеглено.
Данте е разглеждал не само притежаващите тежест, тежки тела, но и това, което е противоположност на тежестта, това, което непрестанно се стреми да замине в мировото пространство. Флогистонът се отнася към обектите, които е наблюдавал Данте, а кислородът - към обектите, които е наблюдавал Коперник. Флогистонът - това е нещо невидимо, разсейващо се, това е етер.
Кислородът - това е вещество, което може да бъде претеглено.
към текста >>
125.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Виждате ли, при дишането ние постоянно поемаме
кислород
,
кислород
ът се съединява с кръвта и се отделя въглероден двуокис.
Има голяма разлика между това, което вътрешно извършва човек, когато говори, и в случая, когато просто живее. Поддържането на живота се състои в осъществяване (на непрекъснат) процес на горене. Поддържането на речта се осъществява по желание. Но при речта ние също разрушаваме нещо в нас. По правомерен начин разрушаваме нещо в себе си.
Виждате ли, при дишането ние постоянно поемаме кислород, кислородът се съединява с кръвта и се отделя въглероден двуокис.
Ние не можем да използваме по подобен начин азота. Но когато говорим, винаги поемаме твърде много азот. Отличителната особеност на речта се състои в това, че поемаме излишък от азот. В някакво отношение така ние сами отравяме себе си. Да поемеш излишък от азот означава да станеш подобен на цианида.
към текста >>
Защото цианидът е съединение на въглерода с азота, подобно на това, както въглеродният двуокис е съединение на въглерода с
кислород
а.
Ние не можем да използваме по подобен начин азота. Но когато говорим, винаги поемаме твърде много азот. Отличителната особеност на речта се състои в това, че поемаме излишък от азот. В някакво отношение така ние сами отравяме себе си. Да поемеш излишък от азот означава да станеш подобен на цианида.
Защото цианидът е съединение на въглерода с азота, подобно на това, както въглеродният двуокис е съединение на въглерода с кислорода.
Човек постоянно се цианизира, когато говори. И той на свой ред трябва да компенсира тази цианизация. Привеждайки в движение своите органи на речта, в някакъв смисъл човек умъртвява себе си, както се умъртвява с изгарянето, съпътстващо движението, което пак трябва да бъде компенсирано. Тази компенсация прави астралното тяло. Не трябва да ви смущава думата «астрално» (звездно).
към текста >>
Както с помощта на естествознанието в химическата лаборатория се изучават съединенията на
кислород
а, по същия начин с помощта на духовната наука се изучава гореизложеното, поставяйки съответния експеримент върху самия себе си.
Представите, които сте си съставили за свръхсетивния свят - за етерното тяло - в течение на три дни излитат. Те излитат, ако първо не ги превърнем във физически представи. Защо? Защото това, което човек изкуствено прави като експеримент, е идентично на това, което става след смъртта. След смъртта етерните представи в човека също изчезват. Така изчезват те и в случай, че са предизвикани изкуствено.
Както с помощта на естествознанието в химическата лаборатория се изучават съединенията на кислорода, по същия начин с помощта на духовната наука се изучава гореизложеното, поставяйки съответния експеримент върху самия себе си.
Това значи да не се спираш дотам, докъдето е обикновената наука. Затова моята книга «Как се постигат познания за висшите светове? » е продължение на това, което обикновено изучават хората. Това продължение обаче описва факти, подобни на гореизложеното, че човек запазва преживяване на своето етерно тяло два или три дни; това може да бъде имитирано в опит. Така това продължение се превръща в наука.
към текста >>
Когато човек вижда вода, той обикновено не знае, че в нея се съдържат водород и
кислород
.
Виждате ли, така може да се преживее етерното тяло. Но може също да се преживява и астралното тяло.
Когато човек вижда вода, той обикновено не знае, че в нея се съдържат водород и кислород.
Той може да отдели тези две вещества едно от друго само с помощта на галваничен апарат, с помощта на електролиза. Тогава той може да получи кислород и водород отделно един от друг, в два съда. Така и астралното тяло трябва отначало да успеем да го отделим от физическото тяло, за да можем да го възприемем. Трябва да се развие истинска наука за тези неща. Трябва например да се обърне внимание на следното: в определено време от своя дневен живот ти си поел в себе си вода, напил си се с вода.
към текста >>
Тогава той може да получи
кислород
и водород отделно един от друг, в два съда.
Виждате ли, така може да се преживее етерното тяло. Но може също да се преживява и астралното тяло. Когато човек вижда вода, той обикновено не знае, че в нея се съдържат водород и кислород. Той може да отдели тези две вещества едно от друго само с помощта на галваничен апарат, с помощта на електролиза.
Тогава той може да получи кислород и водород отделно един от друг, в два съда.
Така и астралното тяло трябва отначало да успеем да го отделим от физическото тяло, за да можем да го възприемем. Трябва да се развие истинска наука за тези неща. Трябва например да се обърне внимание на следното: в определено време от своя дневен живот ти си поел в себе си вода, напил си се с вода. След това дълго време не си пил. Ти си жаден.
към текста >>
126.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Казвал съм ви, че човек има червена кръв вследствие от това, че вдишва
кислород
.
И така, може да се види: в дадения случай нещо става с дишането. Опияненият с малка доза опиум изпада в друго състояние, което ви описах: това е своего рода опиумен делириум, буйство. След това той бавно заспива. Но в дадения случай, когато бързо заспива от голяма доза опиум, при него започват хрипове, спазми; лицето почервенява, а устните посиняват.
Казвал съм ви, че човек има червена кръв вследствие от това, че вдишва кислород.
Когато кръвта се смесва с кислород, тя става червена; ако кръвта се смесва с въглерод, тя става синя. Когато се издишва, кръвта посинява. Следователно ако виждате, че лицето на човека е червено, а устните - сини, какво означава това? Под (повърхността) на лицето се намира твърде много въздух, постъпил при вдишване, твърде много червена кръв, появяваща се в резултат на вдишването. А какво означава, ако устните са сини?
към текста >>
Когато кръвта се смесва с
кислород
, тя става червена; ако кръвта се смесва с въглерод, тя става синя.
И така, може да се види: в дадения случай нещо става с дишането. Опияненият с малка доза опиум изпада в друго състояние, което ви описах: това е своего рода опиумен делириум, буйство. След това той бавно заспива. Но в дадения случай, когато бързо заспива от голяма доза опиум, при него започват хрипове, спазми; лицето почервенява, а устните посиняват. Казвал съм ви, че човек има червена кръв вследствие от това, че вдишва кислород.
Когато кръвта се смесва с кислород, тя става червена; ако кръвта се смесва с въглерод, тя става синя.
Когато се издишва, кръвта посинява. Следователно ако виждате, че лицето на човека е червено, а устните - сини, какво означава това? Под (повърхността) на лицето се намира твърде много въздух, постъпил при вдишване, твърде много червена кръв, появяваща се в резултат на вдишването. А какво означава, ако устните са сини? В такъв случай се оказва, че много кръв, която е трябвало да проникне навън, по-близо до повърхността, е заседнала вътре.
към текста >>
127.
Съдържание
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и
кислород
а
За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода
към текста >>
Азота имаме от Слънцето,
кислород
а - от Луната.
Растежът на растенията и пълнолунието. За мисленето се нуждаем от Луната, за вървенето се нуждаем от слънчевата сила. Слънцето, Земята и Луната някога са били в общо тяло.
Азота имаме от Слънцето, кислорода - от Луната.
Отравяне с цианкалий. Вътрешната връзка на човека със Слънцето и Луната.
към текста >>
128.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Външният въздух се състои от
кислород
и азот.
Но преди всичко трябва да разберем от какви съставни части се състоят тези небесни тела, какво всъщност представляват. Би трябвало да се запитаме с какво би могъл да се сблъска този, който с помощта на летателен апарат се издигне там. При всичко това трябва да се ориентираме към самия човек, да изхождаме от човека. Ние отново и отново говорим за това, че човек зависи от цялата обкръжаваща среда: вие вдишвате въздух, издишвате въздух. Когато вдишвате въздух, вкарвате в тялото си това, което се намира извън вас в обкръжаващата среда.
Външният въздух се състои от кислород и азот.
Самият той представлява газообразно тяло. Кислородът безусловно е необходим за нашия живот, ние употребяваме кислород. При това го употребяваме по такъв начин, че през нощта го вдишваме, когато е тъмен, а през деня го вдишваме, пронизан от светлинните лъчи. Ние употребяваме всичко това. Така че може да се каже: ние не бихме могли да живеем, ако във въздуха нямаше кислород.
към текста >>
Кислород
ът безусловно е необходим за нашия живот, ние употребяваме
кислород
.
При всичко това трябва да се ориентираме към самия човек, да изхождаме от човека. Ние отново и отново говорим за това, че човек зависи от цялата обкръжаваща среда: вие вдишвате въздух, издишвате въздух. Когато вдишвате въздух, вкарвате в тялото си това, което се намира извън вас в обкръжаващата среда. Външният въздух се състои от кислород и азот. Самият той представлява газообразно тяло.
Кислородът безусловно е необходим за нашия живот, ние употребяваме кислород.
При това го употребяваме по такъв начин, че през нощта го вдишваме, когато е тъмен, а през деня го вдишваме, пронизан от светлинните лъчи. Ние употребяваме всичко това. Така че може да се каже: ние не бихме могли да живеем, ако във въздуха нямаше кислород. Но този кислород във въздуха е смесен с друг газ, с азот. Бихте могли да кажете: а трябва ли ни този азот?
към текста >>
Така че може да се каже: ние не бихме могли да живеем, ако във въздуха нямаше
кислород
.
Външният въздух се състои от кислород и азот. Самият той представлява газообразно тяло. Кислородът безусловно е необходим за нашия живот, ние употребяваме кислород. При това го употребяваме по такъв начин, че през нощта го вдишваме, когато е тъмен, а през деня го вдишваме, пронизан от светлинните лъчи. Ние употребяваме всичко това.
Така че може да се каже: ние не бихме могли да живеем, ако във въздуха нямаше кислород.
Но този кислород във въздуха е смесен с друг газ, с азот. Бихте могли да кажете: а трябва ли ни този азот?
към текста >>
Но този
кислород
във въздуха е смесен с друг газ, с азот.
Самият той представлява газообразно тяло. Кислородът безусловно е необходим за нашия живот, ние употребяваме кислород. При това го употребяваме по такъв начин, че през нощта го вдишваме, когато е тъмен, а през деня го вдишваме, пронизан от светлинните лъчи. Ние употребяваме всичко това. Така че може да се каже: ние не бихме могли да живеем, ако във въздуха нямаше кислород.
Но този кислород във въздуха е смесен с друг газ, с азот.
Бихте могли да кажете: а трябва ли ни този азот?
към текста >>
Представете си, че вместо в стая, където са смесени
кислород
и азот, се намираме в стая, пълна само с азот: ще почнем да се задушаваме един след друг.
Ако тук присъстваше само азотът, човек би се задушил.
Представете си, че вместо в стая, където са смесени кислород и азот, се намираме в стая, пълна само с азот: ще почнем да се задушаваме един след друг.
Бихме могли да кажем: възможно е да ни е все едно, има ли тук азот, или не, трябва само да има кислород. Но тогава работата би стояла така: ако тук имаше само чист кислород, тогава най-младите от тези, които седят тук, биха останали живи - всички останали постепенно биха започнали да умират. Най-младите от нас ще продължат да са живи, но те биха имали дълга бяла брада, бели коси и бръчки, биха се превърнали в старци! И така, ако тук имаше чист кислород, всички ние бихме почнали да живеем твърде бързо. Само благодарение на факта, че кислородът е смесен с доста голямо количество азот - защото тук са само 21% кислород, а почти всичко останало представлява азот, - ние живеем толкова дълго, колкото обикновено живеят хората.
към текста >>
Бихме могли да кажем: възможно е да ни е все едно, има ли тук азот, или не, трябва само да има
кислород
.
Ако тук присъстваше само азотът, човек би се задушил. Представете си, че вместо в стая, където са смесени кислород и азот, се намираме в стая, пълна само с азот: ще почнем да се задушаваме един след друг.
Бихме могли да кажем: възможно е да ни е все едно, има ли тук азот, или не, трябва само да има кислород.
Но тогава работата би стояла така: ако тук имаше само чист кислород, тогава най-младите от тези, които седят тук, биха останали живи - всички останали постепенно биха започнали да умират. Най-младите от нас ще продължат да са живи, но те биха имали дълга бяла брада, бели коси и бръчки, биха се превърнали в старци! И така, ако тук имаше чист кислород, всички ние бихме почнали да живеем твърде бързо. Само благодарение на факта, че кислородът е смесен с доста голямо количество азот - защото тук са само 21% кислород, а почти всичко останало представлява азот, - ние живеем толкова дълго, колкото обикновено живеят хората. Ако нямаше азот, щяхме да почнем да живеем твърде бързо.
към текста >>
Но тогава работата би стояла така: ако тук имаше само чист
кислород
, тогава най-младите от тези, които седят тук, биха останали живи - всички останали постепенно биха започнали да умират.
Ако тук присъстваше само азотът, човек би се задушил. Представете си, че вместо в стая, където са смесени кислород и азот, се намираме в стая, пълна само с азот: ще почнем да се задушаваме един след друг. Бихме могли да кажем: възможно е да ни е все едно, има ли тук азот, или не, трябва само да има кислород.
Но тогава работата би стояла така: ако тук имаше само чист кислород, тогава най-младите от тези, които седят тук, биха останали живи - всички останали постепенно биха започнали да умират.
Най-младите от нас ще продължат да са живи, но те биха имали дълга бяла брада, бели коси и бръчки, биха се превърнали в старци! И така, ако тук имаше чист кислород, всички ние бихме почнали да живеем твърде бързо. Само благодарение на факта, че кислородът е смесен с доста голямо количество азот - защото тук са само 21% кислород, а почти всичко останало представлява азот, - ние живеем толкова дълго, колкото обикновено живеят хората. Ако нямаше азот, щяхме да почнем да живеем твърде бързо. Продължителността на живота ни би била около шестнадесет, седемнадесет, осемнадесет години и на тези години щяхме да сме вече побелели старци.
към текста >>
И така, ако тук имаше чист
кислород
, всички ние бихме почнали да живеем твърде бързо.
Ако тук присъстваше само азотът, човек би се задушил. Представете си, че вместо в стая, където са смесени кислород и азот, се намираме в стая, пълна само с азот: ще почнем да се задушаваме един след друг. Бихме могли да кажем: възможно е да ни е все едно, има ли тук азот, или не, трябва само да има кислород. Но тогава работата би стояла така: ако тук имаше само чист кислород, тогава най-младите от тези, които седят тук, биха останали живи - всички останали постепенно биха започнали да умират. Най-младите от нас ще продължат да са живи, но те биха имали дълга бяла брада, бели коси и бръчки, биха се превърнали в старци!
И така, ако тук имаше чист кислород, всички ние бихме почнали да живеем твърде бързо.
Само благодарение на факта, че кислородът е смесен с доста голямо количество азот - защото тук са само 21% кислород, а почти всичко останало представлява азот, - ние живеем толкова дълго, колкото обикновено живеят хората. Ако нямаше азот, щяхме да почнем да живеем твърде бързо. Продължителността на живота ни би била около шестнадесет, седемнадесет, осемнадесет години и на тези години щяхме да сме вече побелели старци.
към текста >>
Само благодарение на факта, че
кислород
ът е смесен с доста голямо количество азот - защото тук са само 21%
кислород
, а почти всичко останало представлява азот, - ние живеем толкова дълго, колкото обикновено живеят хората.
Представете си, че вместо в стая, където са смесени кислород и азот, се намираме в стая, пълна само с азот: ще почнем да се задушаваме един след друг. Бихме могли да кажем: възможно е да ни е все едно, има ли тук азот, или не, трябва само да има кислород. Но тогава работата би стояла така: ако тук имаше само чист кислород, тогава най-младите от тези, които седят тук, биха останали живи - всички останали постепенно биха започнали да умират. Най-младите от нас ще продължат да са живи, но те биха имали дълга бяла брада, бели коси и бръчки, биха се превърнали в старци! И така, ако тук имаше чист кислород, всички ние бихме почнали да живеем твърде бързо.
Само благодарение на факта, че кислородът е смесен с доста голямо количество азот - защото тук са само 21% кислород, а почти всичко останало представлява азот, - ние живеем толкова дълго, колкото обикновено живеят хората.
Ако нямаше азот, щяхме да почнем да живеем твърде бързо. Продължителността на живота ни би била около шестнадесет, седемнадесет, осемнадесет години и на тези години щяхме да сме вече побелели старци.
към текста >>
Това е много показателно: на човек му е необходима за правилно дишане не само смес от азот и
кислород
, но му е необходимо в обкръжаващата среда да има точно определено количество азот.
Бихте могли да кажете: какво би станало, ако азотът във въздуха е малко повече или по-малко? Да допуснем, че процентното съдържание на азот във въздуха се намали. Господа, ще стане доста куриозна ситуация: вие всички, във въздуха, който издишвате, ще започнете да издишате повече азот, отколкото обикновено издишвате, когато съдържанието на въздуха е такова, каквото е сега тук. И така, ако съдържанието на азот би се намалило, всички вие ще започнете да изпомпвате азота от собствените си тела и ще изпомпите толкова, колкото го има там сега. Ако се съдържа повече, отколкото се съдържа във въздуха сега, вие ще започнете да задържате вдишвания азот, а ще го издишвате по-малко, отколкото го издишвате сега, за да се намали съдържанието на азот във въздуха.
Това е много показателно: на човек му е необходима за правилно дишане не само смес от азот и кислород, но му е необходимо в обкръжаващата среда да има точно определено количество азот.
Него трябва да го има. Тук въпросът не е в това, в нас да има достатъчно кислород и азот, а в обкръжаващата ни среда те да се намират в правилно съотношение. И ако пропорцията е неудовлетворителна, ние самите я възстановяваме.
към текста >>
Тук въпросът не е в това, в нас да има достатъчно
кислород
и азот, а в обкръжаващата ни среда те да се намират в правилно съотношение.
Господа, ще стане доста куриозна ситуация: вие всички, във въздуха, който издишвате, ще започнете да издишате повече азот, отколкото обикновено издишвате, когато съдържанието на въздуха е такова, каквото е сега тук. И така, ако съдържанието на азот би се намалило, всички вие ще започнете да изпомпвате азота от собствените си тела и ще изпомпите толкова, колкото го има там сега. Ако се съдържа повече, отколкото се съдържа във въздуха сега, вие ще започнете да задържате вдишвания азот, а ще го издишвате по-малко, отколкото го издишвате сега, за да се намали съдържанието на азот във въздуха. Това е много показателно: на човек му е необходима за правилно дишане не само смес от азот и кислород, но му е необходимо в обкръжаващата среда да има точно определено количество азот. Него трябва да го има.
Тук въпросът не е в това, в нас да има достатъчно кислород и азот, а в обкръжаващата ни среда те да се намират в правилно съотношение.
И ако пропорцията е неудовлетворителна, ние самите я възстановяваме.
към текста >>
В белите дробове не трябва да се задържа азот, той трябва само да преминава през тях; в белите дробове имаме
кислород
.
Поради нашите дробове щяхме да се задушим от азота. Но бъбреците ни, храносмилателните ни органи, нашите ръце и крака се нуждаят от азот; кръвта го доставя там, където е необходим. Така че можем да кажем: ако човек се намира тук (вж. рис.), азотът постоянно постъпва - него искам да обознача с червено - в раменете и ръцете на човека, влиза в долната част на тялото му, в краката и стъпалата му. Тук вътре трябва да има азот.
В белите дробове не трябва да се задържа азот, той трябва само да преминава през тях; в белите дробове имаме кислород.
Белите дробове могат да живеят само тогава, когато в тях има кислород; азотът преминава по-нататък и отива в ръцете и раменете. Така че навсякъде тук, където оцветих с червено, трябва да прониква азот. Този азот трябва също и да се натрупва в сърцето. Така навсякъде вътре трябва да има азот.
към текста >>
Белите дробове могат да живеят само тогава, когато в тях има
кислород
; азотът преминава по-нататък и отива в ръцете и раменете.
Но бъбреците ни, храносмилателните ни органи, нашите ръце и крака се нуждаят от азот; кръвта го доставя там, където е необходим. Така че можем да кажем: ако човек се намира тук (вж. рис.), азотът постоянно постъпва - него искам да обознача с червено - в раменете и ръцете на човека, влиза в долната част на тялото му, в краката и стъпалата му. Тук вътре трябва да има азот. В белите дробове не трябва да се задържа азот, той трябва само да преминава през тях; в белите дробове имаме кислород.
Белите дробове могат да живеят само тогава, когато в тях има кислород; азотът преминава по-нататък и отива в ръцете и раменете.
Така че навсякъде тук, където оцветих с червено, трябва да прониква азот. Този азот трябва също и да се натрупва в сърцето. Така навсякъде вътре трябва да има азот.
към текста >>
За белите дробове е подходящ само
кислород
ът.
Виждате ли, господа, за да може синилната киселина да се образува, тъй като тя съдържа в себе си азот, на човек му е необходим азотът в обкръжаващата среда. На Слънцето също му е необходим азот, за да може да ни въздейства по правилния начин. Ние не бихме могли да бъдем хора на Земята, ако Слънцето нямаше азот, посредством който то може да действа върху нашите телесни членове - крайници, храносмилателни органи и т. н. Но с главата работата стои различно, с човешката глава работата съвсем не стои така. Видяхте, че за белите дробове азотът е непригоден: той трябва да преминава през тях.
За белите дробове е подходящ само кислородът.
И когато кислородът преминава през белите дробове, тази негова част, която се насочва към главата, не проявява родственото отношение към азота. Кислородът, насочващ се към главата, много повече подхожда на въглерода. И вместо да се образува синилна киселина в посока към стъпалата на краката, сега по направление към главата постоянно се образува въглена киселина, въглероден двуокис - него искам да обознача с виолетово. И така, по направление на краката човек образува синилна киселина, а по направление на главата - въглероден двуокис; в него ние също бихме се задушили, ако се наложеше да го дишаме, но за нашата глава той е нужен. Виждате ли, господа, това е много интересно нещо: главата ни се нуждае от въглероден двуокис.
към текста >>
И когато
кислород
ът преминава през белите дробове, тази негова част, която се насочва към главата, не проявява родственото отношение към азота.
На Слънцето също му е необходим азот, за да може да ни въздейства по правилния начин. Ние не бихме могли да бъдем хора на Земята, ако Слънцето нямаше азот, посредством който то може да действа върху нашите телесни членове - крайници, храносмилателни органи и т. н. Но с главата работата стои различно, с човешката глава работата съвсем не стои така. Видяхте, че за белите дробове азотът е непригоден: той трябва да преминава през тях. За белите дробове е подходящ само кислородът.
И когато кислородът преминава през белите дробове, тази негова част, която се насочва към главата, не проявява родственото отношение към азота.
Кислородът, насочващ се към главата, много повече подхожда на въглерода. И вместо да се образува синилна киселина в посока към стъпалата на краката, сега по направление към главата постоянно се образува въглена киселина, въглероден двуокис - него искам да обознача с виолетово. И така, по направление на краката човек образува синилна киселина, а по направление на главата - въглероден двуокис; в него ние също бихме се задушили, ако се наложеше да го дишаме, но за нашата глава той е нужен. Виждате ли, господа, това е много интересно нещо: главата ни се нуждае от въглероден двуокис.
към текста >>
Кислород
ът, насочващ се към главата, много повече подхожда на въглерода.
Ние не бихме могли да бъдем хора на Земята, ако Слънцето нямаше азот, посредством който то може да действа върху нашите телесни членове - крайници, храносмилателни органи и т. н. Но с главата работата стои различно, с човешката глава работата съвсем не стои така. Видяхте, че за белите дробове азотът е непригоден: той трябва да преминава през тях. За белите дробове е подходящ само кислородът. И когато кислородът преминава през белите дробове, тази негова част, която се насочва към главата, не проявява родственото отношение към азота.
Кислородът, насочващ се към главата, много повече подхожда на въглерода.
И вместо да се образува синилна киселина в посока към стъпалата на краката, сега по направление към главата постоянно се образува въглена киселина, въглероден двуокис - него искам да обознача с виолетово. И така, по направление на краката човек образува синилна киселина, а по направление на главата - въглероден двуокис; в него ние също бихме се задушили, ако се наложеше да го дишаме, но за нашата глава той е нужен. Виждате ли, господа, това е много интересно нещо: главата ни се нуждае от въглероден двуокис.
към текста >>
Знаете, че днес химиците говорят само за това: да, ние можем да съединим заедно желязо, въглерод и
кислород
и да получим карбонизирано желязо.
Във всеки случай трябва постоянно да го изработваме в нашата глава. Но също така трябва веднага да потиснем този процес, при това в същия този момент, когато той иска да възникне, тъй като ние трябва да потискаме синилната киселина. На карбонизираното желязо можем да позволим само да почне да се образува.
Знаете, че днес химиците говорят само за това: да, ние можем да съединим заедно желязо, въглерод и кислород и да получим карбонизирано желязо.
То трябва да се появи, това карбонизирано желязо. Но в живота не става така. Точно както има разлика между камъка и парче от вашия черен дроб, я има и между това, което химикът произвежда в своята лаборатория като карбонизирано желязо, и това, което присъства като желязо, като карбонизирано желязо във вашата глава. То живее! В това се и състои разликата, че то живее.
към текста >>
Растенията, намиращи се на Земята, вдишват не
кислород
, а въглероден двуокис.
Днес не се знае за тях. Трябва да помислите над това, че растенията, намиращи се на Земята, постоянно употребяват въглероден двуокис. Въглеродният двуокис се намира тук. Ние, хората, а също и животните, издишваме въглероден двуокис. Въглеродният двуокис се намира тук!
Растенията, намиращи се на Земята, вдишват не кислород, а въглероден двуокис.
Те отделят кислород, а въглеродния двуокис задържат в себе си. Затова растенията са изградени на основата на въглеродния двуокис. Но целият този процес протича в растенията така, че най-добре растението може да се развива от въглеродния двуокис в периода на пълнолуние, тъй като това е свързано със силите на Луната. Напротив, в новолуние развитието се забавя. Основно условие за растението е то да се осветява от пълната Луна.
към текста >>
Те отделят
кислород
, а въглеродния двуокис задържат в себе си.
Трябва да помислите над това, че растенията, намиращи се на Земята, постоянно употребяват въглероден двуокис. Въглеродният двуокис се намира тук. Ние, хората, а също и животните, издишваме въглероден двуокис. Въглеродният двуокис се намира тук! Растенията, намиращи се на Земята, вдишват не кислород, а въглероден двуокис.
Те отделят кислород, а въглеродния двуокис задържат в себе си.
Затова растенията са изградени на основата на въглеродния двуокис. Но целият този процес протича в растенията така, че най-добре растението може да се развива от въглеродния двуокис в периода на пълнолуние, тъй като това е свързано със силите на Луната. Напротив, в новолуние развитието се забавя. Основно условие за растението е то да се осветява от пълната Луна. Растежът заспива при новолуние, а при пълна Луна той протича особено силно.
към текста >>
Тук ще кажете: но там не е имало истински
кислород
, а в синилна киселина и въглероден двуокис човек не може да живее!
Следователно, ако тръгнем назад по пътя на еволюцията, ще стигнем до такава точка във времето, когато работата е стояла така: ако вие, господа, бяхте изключително могъщи, ако всички ние бяхме толкова могъщи, че да можем тук, както сме събрани, да опаковаме цялата Земя и да я натоварим в някакъв миров вагон, бързо да я придвижим към Луната - към Луната, която бихме поставили в Земята, в Тихия океан, и след това със Земята и Луната, опакована от нас в Тихия океан, да се отправим нагоре и да влетим в Слънцето: ето тогава ние бихме се върнали в това състояние, което е съществувало някога. Само че всички вещества на Земята и всички вещества на Луната биха приели различна форма от тази, която имат сега. Но някога е било така! Тогава на Земята не е имало такъв въздух, като сега, тогава на Земята е имало синилна киселина. Навсякъде вътре в Слънцето е имало синилна киселина и въглероден двуокис.
Тук ще кажете: но там не е имало истински кислород, а в синилна киселина и въглероден двуокис човек не може да живее!
Да, господа, човек, какъвто е днес, не би могъл да живее при тези условия; но тогава човекът още не е имал физическо тяло. Той е живеел там като душа, живеел е в това творение, на това небесно тяло, представляващо Слънцето, Земята и Луната накуп. И ако съзерцаваме тези неща правилно, просто връщайки се назад, откриваме, че навремето всички свойства на мировите тела са били различни; че когато още сме живеели на Слънцето, ние, разбира се, не сме живеели благодарение на кислорода, а благодарение на синилната киселина и въглеродния двуокис. Слънцето, вътре в което сме живеели, ни е давало синилна киселина; въглеродния двуокис ни го е давала Луната, намираща се вътре в Земята.
към текста >>
И ако съзерцаваме тези неща правилно, просто връщайки се назад, откриваме, че навремето всички свойства на мировите тела са били различни; че когато още сме живеели на Слънцето, ние, разбира се, не сме живеели благодарение на
кислород
а, а благодарение на синилната киселина и въглеродния двуокис.
Тогава на Земята не е имало такъв въздух, като сега, тогава на Земята е имало синилна киселина. Навсякъде вътре в Слънцето е имало синилна киселина и въглероден двуокис. Тук ще кажете: но там не е имало истински кислород, а в синилна киселина и въглероден двуокис човек не може да живее! Да, господа, човек, какъвто е днес, не би могъл да живее при тези условия; но тогава човекът още не е имал физическо тяло. Той е живеел там като душа, живеел е в това творение, на това небесно тяло, представляващо Слънцето, Земята и Луната накуп.
И ако съзерцаваме тези неща правилно, просто връщайки се назад, откриваме, че навремето всички свойства на мировите тела са били различни; че когато още сме живеели на Слънцето, ние, разбира се, не сме живеели благодарение на кислорода, а благодарение на синилната киселина и въглеродния двуокис.
Слънцето, вътре в което сме живеели, ни е давало синилна киселина; въглеродния двуокис ни го е давала Луната, намираща се вътре в Земята.
към текста >>
А
кислород
ът е останал от въглеродния двуокис, след като е излязла Луната.
Днес от всичко това е останал само азотът във въздуха, при който също не можем да живеем. Той е останал от синилната киселина. Азотът ни е останал от исполинската въздушна атмосфера на Слънцето, състояща се от синилна киселина; това е станало при разделянето на Слънцето и Земята. И така, азотът е останал от синилната киселина.
А кислородът е останал от въглеродния двуокис, след като е излязла Луната.
Така че можем да кажем: нашият въздух, нашият обикновен въздух, който се състои от кислород и азот, не винаги е бил в това състояние; той съществува само от времето, когато Слънцето и Земята са се разделили; тогава се е появил азотът. Когато Луната се е отделила от Земята, се е появил кислородът.
към текста >>
Така че можем да кажем: нашият въздух, нашият обикновен въздух, който се състои от
кислород
и азот, не винаги е бил в това състояние; той съществува само от времето, когато Слънцето и Земята са се разделили; тогава се е появил азотът.
Днес от всичко това е останал само азотът във въздуха, при който също не можем да живеем. Той е останал от синилната киселина. Азотът ни е останал от исполинската въздушна атмосфера на Слънцето, състояща се от синилна киселина; това е станало при разделянето на Слънцето и Земята. И така, азотът е останал от синилната киселина. А кислородът е останал от въглеродния двуокис, след като е излязла Луната.
Така че можем да кажем: нашият въздух, нашият обикновен въздух, който се състои от кислород и азот, не винаги е бил в това състояние; той съществува само от времето, когато Слънцето и Земята са се разделили; тогава се е появил азотът.
Когато Луната се е отделила от Земята, се е появил кислородът.
към текста >>
Когато Луната се е отделила от Земята, се е появил
кислород
ът.
Той е останал от синилната киселина. Азотът ни е останал от исполинската въздушна атмосфера на Слънцето, състояща се от синилна киселина; това е станало при разделянето на Слънцето и Земята. И така, азотът е останал от синилната киселина. А кислородът е останал от въглеродния двуокис, след като е излязла Луната. Така че можем да кажем: нашият въздух, нашият обикновен въздух, който се състои от кислород и азот, не винаги е бил в това състояние; той съществува само от времето, когато Слънцето и Земята са се разделили; тогава се е появил азотът.
Когато Луната се е отделила от Земята, се е появил кислородът.
към текста >>
Казвал съм ви, че
кислород
ът във въздуха не е много, само 21%, и много повече е азотът, около 78%.
Но процесът продължил и по-нататък!
Казвал съм ви, че кислородът във въздуха не е много, само 21%, и много повече е азотът, около 78%.
Но съм ви казвал също, че Слънцето е по-голямо, а Луната - малка; кислорода имаме от Луната, затова във въздуха той е по-малко; азота имаме от Слънцето, затова и той е повече във въздуха: защото Слънцето е много по-голямо от Луната. Даже в процентното съдържание на азота във въздуха се отразява това, че Слънцето е по-голямо от Луната, тъй като азота имаме от Слънцето, а кислорода - от Луната.
към текста >>
Но съм ви казвал също, че Слънцето е по-голямо, а Луната - малка;
кислород
а имаме от Луната, затова във въздуха той е по-малко; азота имаме от Слънцето, затова и той е повече във въздуха: защото Слънцето е много по-голямо от Луната.
Но процесът продължил и по-нататък! Казвал съм ви, че кислородът във въздуха не е много, само 21%, и много повече е азотът, около 78%.
Но съм ви казвал също, че Слънцето е по-голямо, а Луната - малка; кислорода имаме от Луната, затова във въздуха той е по-малко; азота имаме от Слънцето, затова и той е повече във въздуха: защото Слънцето е много по-голямо от Луната.
Даже в процентното съдържание на азота във въздуха се отразява това, че Слънцето е по-голямо от Луната, тъй като азота имаме от Слънцето, а кислорода - от Луната.
към текста >>
Даже в процентното съдържание на азота във въздуха се отразява това, че Слънцето е по-голямо от Луната, тъй като азота имаме от Слънцето, а
кислород
а - от Луната.
Но процесът продължил и по-нататък! Казвал съм ви, че кислородът във въздуха не е много, само 21%, и много повече е азотът, около 78%. Но съм ви казвал също, че Слънцето е по-голямо, а Луната - малка; кислорода имаме от Луната, затова във въздуха той е по-малко; азота имаме от Слънцето, затова и той е повече във въздуха: защото Слънцето е много по-голямо от Луната.
Даже в процентното съдържание на азота във въздуха се отразява това, че Слънцето е по-голямо от Луната, тъй като азота имаме от Слънцето, а кислорода - от Луната.
към текста >>
Казвал съм ви и друго: въглеродният двуокис се състои от
кислород
и въглерод.
Казвал съм ви и друго: въглеродният двуокис се състои от кислород и въглерод.
Въглеродът, който се съдържа в каменните въглища, се намира тук, а кислородът се намира във въздуха. Казвал съм ви, че когато Луната е излизала, когато се е отделяла от Земята, се е появил кислородът. Но тогава от въглеродния двуокис се е появил и въглеродът, който е останал в Земята; това са каменните въглища, намиращи се в Земята. Сега помислете: ние изкопаваме днес каменните въглища от Земята. Какво трябва да кажем, ако не просто дупчим Земята като дъждовни червеи, а сме осведомени за това, как са се появили каменните въглища?
към текста >>
Въглеродът, който се съдържа в каменните въглища, се намира тук, а
кислород
ът се намира във въздуха.
Казвал съм ви и друго: въглеродният двуокис се състои от кислород и въглерод.
Въглеродът, който се съдържа в каменните въглища, се намира тук, а кислородът се намира във въздуха.
Казвал съм ви, че когато Луната е излизала, когато се е отделяла от Земята, се е появил кислородът. Но тогава от въглеродния двуокис се е появил и въглеродът, който е останал в Земята; това са каменните въглища, намиращи се в Земята. Сега помислете: ние изкопаваме днес каменните въглища от Земята. Какво трябва да кажем, ако не просто дупчим Земята като дъждовни червеи, а сме осведомени за това, как са се появили каменните въглища? Някога Луната е излязла, отделяйки се от Земята, и е дарила въздуха с кислород, а земната почва - с въглища.
към текста >>
Казвал съм ви, че когато Луната е излизала, когато се е отделяла от Земята, се е появил
кислород
ът.
Казвал съм ви и друго: въглеродният двуокис се състои от кислород и въглерод. Въглеродът, който се съдържа в каменните въглища, се намира тук, а кислородът се намира във въздуха.
Казвал съм ви, че когато Луната е излизала, когато се е отделяла от Земята, се е появил кислородът.
Но тогава от въглеродния двуокис се е появил и въглеродът, който е останал в Земята; това са каменните въглища, намиращи се в Земята. Сега помислете: ние изкопаваме днес каменните въглища от Земята. Какво трябва да кажем, ако не просто дупчим Земята като дъждовни червеи, а сме осведомени за това, как са се появили каменните въглища? Някога Луната е излязла, отделяйки се от Земята, и е дарила въздуха с кислород, а земната почва - с въглища. Би следвало да кажем: о, ти, Луна, ти богато ни дари, когато напускаше Земята, ти не просто се отдели, напускайки Земята, а ни остави във въздуха кислород, а в земята - въглища!
към текста >>
Някога Луната е излязла, отделяйки се от Земята, и е дарила въздуха с
кислород
, а земната почва - с въглища.
Въглеродът, който се съдържа в каменните въглища, се намира тук, а кислородът се намира във въздуха. Казвал съм ви, че когато Луната е излизала, когато се е отделяла от Земята, се е появил кислородът. Но тогава от въглеродния двуокис се е появил и въглеродът, който е останал в Земята; това са каменните въглища, намиращи се в Земята. Сега помислете: ние изкопаваме днес каменните въглища от Земята. Какво трябва да кажем, ако не просто дупчим Земята като дъждовни червеи, а сме осведомени за това, как са се появили каменните въглища?
Някога Луната е излязла, отделяйки се от Земята, и е дарила въздуха с кислород, а земната почва - с въглища.
Би следвало да кажем: о, ти, Луна, ти богато ни дари, когато напускаше Земята, ти не просто се отдели, напускайки Земята, а ни остави във въздуха кислород, а в земята - въглища! И така, Луната е наша твърде фина космическа дружка: защото, когато още е била с нас, е поддържала нашите души с това, че винаги е изработвала въглена киселина и нея тя ни е оставила. Тя ни е оставила навън въглерода, каменните въглища на Земята. Тя не се е отделила като крадец, който нищо не оставя и всичко прибира със себе си, а е създала възможности за съществуването на физическия човек. Дотогава не е имало никакви физически хора, а е имало само духовни хора на Слънцето, обединено с Луната и Земята.
към текста >>
Би следвало да кажем: о, ти, Луна, ти богато ни дари, когато напускаше Земята, ти не просто се отдели, напускайки Земята, а ни остави във въздуха
кислород
, а в земята - въглища!
Казвал съм ви, че когато Луната е излизала, когато се е отделяла от Земята, се е появил кислородът. Но тогава от въглеродния двуокис се е появил и въглеродът, който е останал в Земята; това са каменните въглища, намиращи се в Земята. Сега помислете: ние изкопаваме днес каменните въглища от Земята. Какво трябва да кажем, ако не просто дупчим Земята като дъждовни червеи, а сме осведомени за това, как са се появили каменните въглища? Някога Луната е излязла, отделяйки се от Земята, и е дарила въздуха с кислород, а земната почва - с въглища.
Би следвало да кажем: о, ти, Луна, ти богато ни дари, когато напускаше Земята, ти не просто се отдели, напускайки Земята, а ни остави във въздуха кислород, а в земята - въглища!
И така, Луната е наша твърде фина космическа дружка: защото, когато още е била с нас, е поддържала нашите души с това, че винаги е изработвала въглена киселина и нея тя ни е оставила. Тя ни е оставила навън въглерода, каменните въглища на Земята. Тя не се е отделила като крадец, който нищо не оставя и всичко прибира със себе си, а е създала възможности за съществуването на физическия човек. Дотогава не е имало никакви физически хора, а е имало само духовни хора на Слънцето, обединено с Луната и Земята.
към текста >>
Луната ни е оставила във въздуха
кислород
, а Слънцето ни е оставило във въздуха азот.
Калият - това е такова вещество, което много фино блести, подобно на сребро. Така че Слънцето ни е оставило във въздуха азот, а също и въглерод, но не този, който се е превърнал в каменни въглища, а този, който живее в растенията, този въглерод. То е създало калциевите отлагания и от това са се появили варовиковите планини, такива като Юра и т. н. Наличието на твърда земна почва е поради това, че Слънцето някога е било с нас и се е отделило в мировото пространство, оставяйки ни варовика. Луната ни е оставила каменните въглища, а Слънцето ни е оставило варовиците, намиращи се в Земята.
Луната ни е оставила във въздуха кислород, а Слънцето ни е оставило във въздуха азот.
към текста >>
Да, господа, тогава човек е бил способен, без значение на нищо, да живее като душевно-духовно същество, да живее, без значение, че никога не би могъл да придобие физическо тяло, тъй като не е имало ни
кислород
, ни азот, нито нищо друго.
Така е била образувана Земята от Слънцето и Луната. След като са се формирали навън, ние можем да погледнем нагоре и да видим Слънце и Луна. Но когато всичко това още е било заедно, когато Слънцето, Луната и Земята са се намирали едно в друго, човек е можел да живее само като душевно-духовно същество, по друг начин е било невъзможно да се живее.
Да, господа, тогава човек е бил способен, без значение на нищо, да живее като душевно-духовно същество, да живее, без значение, че никога не би могъл да придобие физическо тяло, тъй като не е имало ни кислород, ни азот, нито нищо друго.
Обаче ако днес, намирайки се на Земята, приемем цианкалий вътрешно, той ще унищожи в тялото ни всички наши движения и сили за живот. Ако някой се трови с цианкалий, най-лошата опасност при това е, че цианкалият може да подкопае, да заграби със себе си душата, и човек, вместо да има възможност да продължи да живее в душата, въобще да се разпадне на частици по целия свят, да се разпространи в слънчевата светлина.
към текста >>
Хората съвсем забравят за това; те съвсем не знаят, че азотът, намиращ се в обкръжаващата ги среда, е създаден от Слънцето;
кислород
ът, намиращ се в обкръжаващата ги среда, е създаден от Луната.
Това е нещо, което предизвиква не само изкуствено създадено религиозно настроение, а истинско религиозно настроение; човек знае: аз принадлежа на Вселената и това, което правя, постоянно влияе върху Вселената.
Хората съвсем забравят за това; те съвсем не знаят, че азотът, намиращ се в обкръжаващата ги среда, е създаден от Слънцето; кислородът, намиращ се в обкръжаващата ги среда, е създаден от Луната.
Ето защо днес всъщност истинска наука вече няма. Няма вече никаква истинска наука! Истинската наука взема за помощници другите небесни тела. А иначе човек гледа нагоре към звездите през своя телескоп, само изчислява, но не знае, че например между всяка частичка желязо, милиони от които циркулират, плуват в нашата кръв, между всяка частичка желязо в нашата кръв и всичко това, което става на Луната, съществува вътрешна връзка. Така например анемичната млада девойка не може да установи правилно отношение към Луната и поради това съвсем отпада от мировата връзка.
към текста >>
Ако отидете в съвременен университет, там на младия медик му разказват, че ако някакво вещество се съединява с
кислород
а, то изгаря.
Ако попитате мен, каква е връзката между небесните тела, и аз мога да ви разкажа същото, защото също съм изучавал това, което са учили другите. Но ако от това трябва да се появи нова наука, аз трябва да ви разкажа, че в крайна сметка човешкото ходене и стоене са свързани със Слънцето: ето това е живата наука, другата наука е мъртва; жива наука и мъртва наука! Именно тази жива наука и мъртвата наука представляват разликата между Гьотеанума и, да кажем, съвременния университет.
Ако отидете в съвременен университет, там на младия медик му разказват, че ако някакво вещество се съединява с кислорода, то изгаря.
Да допуснем, че имаме свещ: тук се намират всякакви горящи вещества, например мазнини, а тук - пламък, тук тези вещества се съединяват с кислорода от въздуха. Това е горене, взаимодействие на веществата с кислорода от въздуха. И след това професорът преминава към това, че заявява: вътре в човека също протича процес на изгаряне, защото там вътре има въглерод, кислородът се вдишва и се свързва с въглерода. Така че вътре в човека става изгаряне. Така господин професорът ви разказва за изгарянето в човека.
към текста >>
Да допуснем, че имаме свещ: тук се намират всякакви горящи вещества, например мазнини, а тук - пламък, тук тези вещества се съединяват с
кислород
а от въздуха.
Ако попитате мен, каква е връзката между небесните тела, и аз мога да ви разкажа същото, защото също съм изучавал това, което са учили другите. Но ако от това трябва да се появи нова наука, аз трябва да ви разкажа, че в крайна сметка човешкото ходене и стоене са свързани със Слънцето: ето това е живата наука, другата наука е мъртва; жива наука и мъртва наука! Именно тази жива наука и мъртвата наука представляват разликата между Гьотеанума и, да кажем, съвременния университет. Ако отидете в съвременен университет, там на младия медик му разказват, че ако някакво вещество се съединява с кислорода, то изгаря.
Да допуснем, че имаме свещ: тук се намират всякакви горящи вещества, например мазнини, а тук - пламък, тук тези вещества се съединяват с кислорода от въздуха.
Това е горене, взаимодействие на веществата с кислорода от въздуха. И след това професорът преминава към това, че заявява: вътре в човека също протича процес на изгаряне, защото там вътре има въглерод, кислородът се вдишва и се свързва с въглерода. Така че вътре в човека става изгаряне. Така господин професорът ви разказва за изгарянето в човека. Но това е такава безсмислица, все едно някой да каже: човече, твоят черен дроб вече не го бива, аз ще ти направя дървен и ще го поставя на мястото му.
към текста >>
Това е горене, взаимодействие на веществата с
кислород
а от въздуха.
Ако попитате мен, каква е връзката между небесните тела, и аз мога да ви разкажа същото, защото също съм изучавал това, което са учили другите. Но ако от това трябва да се появи нова наука, аз трябва да ви разкажа, че в крайна сметка човешкото ходене и стоене са свързани със Слънцето: ето това е живата наука, другата наука е мъртва; жива наука и мъртва наука! Именно тази жива наука и мъртвата наука представляват разликата между Гьотеанума и, да кажем, съвременния университет. Ако отидете в съвременен университет, там на младия медик му разказват, че ако някакво вещество се съединява с кислорода, то изгаря. Да допуснем, че имаме свещ: тук се намират всякакви горящи вещества, например мазнини, а тук - пламък, тук тези вещества се съединяват с кислорода от въздуха.
Това е горене, взаимодействие на веществата с кислорода от въздуха.
И след това професорът преминава към това, че заявява: вътре в човека също протича процес на изгаряне, защото там вътре има въглерод, кислородът се вдишва и се свързва с въглерода. Така че вътре в човека става изгаряне. Така господин професорът ви разказва за изгарянето в човека. Но това е такава безсмислица, все едно някой да каже: човече, твоят черен дроб вече не го бива, аз ще ти направя дървен и ще го поставя на мястото му. Да, но този дроб е мъртъв!
към текста >>
И след това професорът преминава към това, че заявява: вътре в човека също протича процес на изгаряне, защото там вътре има въглерод,
кислород
ът се вдишва и се свързва с въглерода.
Но ако от това трябва да се появи нова наука, аз трябва да ви разкажа, че в крайна сметка човешкото ходене и стоене са свързани със Слънцето: ето това е живата наука, другата наука е мъртва; жива наука и мъртва наука! Именно тази жива наука и мъртвата наука представляват разликата между Гьотеанума и, да кажем, съвременния университет. Ако отидете в съвременен университет, там на младия медик му разказват, че ако някакво вещество се съединява с кислорода, то изгаря. Да допуснем, че имаме свещ: тук се намират всякакви горящи вещества, например мазнини, а тук - пламък, тук тези вещества се съединяват с кислорода от въздуха. Това е горене, взаимодействие на веществата с кислорода от въздуха.
И след това професорът преминава към това, че заявява: вътре в човека също протича процес на изгаряне, защото там вътре има въглерод, кислородът се вдишва и се свързва с въглерода.
Така че вътре в човека става изгаряне. Така господин професорът ви разказва за изгарянето в човека. Но това е такава безсмислица, все едно някой да каже: човече, твоят черен дроб вече не го бива, аз ще ти направя дървен и ще го поставя на мястото му. Да, но този дроб е мъртъв! А на човек му трябва жив дроб.
към текста >>
129.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Но това, че белите дробове вкарват вътре
кислород
, дишат, е само част от дейността им.
Сега да преминем към белите дробове. Това често сме го обсъждали и вие го знаете: белите дробове дишат.
Но това, че белите дробове вкарват вътре кислород, дишат, е само част от дейността им.
Белите дробове трябва да правят и нещо друго. Също както черният дроб отделя жлъчка, така и белите дробове отделят това, което се нарича слуз. Белите дробове отделят слуз, но също както и черният дроб, не могат да задържат в себе си това, което се намира в тях. Черният дроб не може изцяло да се напълни с жлъчка, той трябва да я отдаде на тялото. А белите дробове трябва постоянно да отделят слуз, да отделят слуз отново и отново.
към текста >>
Хората, които действително са глупави - не знам, има ли такива, - имат твърде малко сили, за да съединят
кислород
а с въглерода и не изпращат към главата въглероден двуокис; те свързват въглерода със съвсем друг газ.
Защото всички ние сме много разумни хора, нали така? Знаете, че ако пием газирана вода, тя гъделичка и това много силно се чувства. Но самият човек винаги изработва въглероден двуокис съвсем слабо. Него той изпраща нагоре към главата. И това гъделичкане възбужда главата: благодарение на това тя става разумна, а не глупава.
Хората, които действително са глупави - не знам, има ли такива, - имат твърде малко сили, за да съединят кислорода с въглерода и не изпращат към главата въглероден двуокис; те свързват въглерода със съвсем друг газ.
И така, човек, който е разумен, свързва въглерода с кислород, при което възниква гъделичкаща въглена киселина - въглероден двуокис. Но, както се казва, хората, които са истински глупави, свързват въглерода не с кислород, а с водород. Те свързват въглерода с водород и се появява друг газ, който в мините понякога го наричат минен газ - блатен газ, метан. Всички ние също изпращаме по малко от този блатен газ, метана; това ни е нужно, защото иначе бихме станали твърде умни. За да можем винаги да си оставаме малко глупави, за да не бъдем винаги умни, ние изработваме метан.
към текста >>
И така, човек, който е разумен, свързва въглерода с
кислород
, при което възниква гъделичкаща въглена киселина - въглероден двуокис.
Знаете, че ако пием газирана вода, тя гъделичка и това много силно се чувства. Но самият човек винаги изработва въглероден двуокис съвсем слабо. Него той изпраща нагоре към главата. И това гъделичкане възбужда главата: благодарение на това тя става разумна, а не глупава. Хората, които действително са глупави - не знам, има ли такива, - имат твърде малко сили, за да съединят кислорода с въглерода и не изпращат към главата въглероден двуокис; те свързват въглерода със съвсем друг газ.
И така, човек, който е разумен, свързва въглерода с кислород, при което възниква гъделичкаща въглена киселина - въглероден двуокис.
Но, както се казва, хората, които са истински глупави, свързват въглерода не с кислород, а с водород. Те свързват въглерода с водород и се появява друг газ, който в мините понякога го наричат минен газ - блатен газ, метан. Всички ние също изпращаме по малко от този блатен газ, метана; това ни е нужно, защото иначе бихме станали твърде умни. За да можем винаги да си оставаме малко глупави, за да не бъдем винаги умни, ние изработваме метан. Но тези, които стават действително глупави, изработват прекалено много метан.
към текста >>
Но, както се казва, хората, които са истински глупави, свързват въглерода не с
кислород
, а с водород.
Но самият човек винаги изработва въглероден двуокис съвсем слабо. Него той изпраща нагоре към главата. И това гъделичкане възбужда главата: благодарение на това тя става разумна, а не глупава. Хората, които действително са глупави - не знам, има ли такива, - имат твърде малко сили, за да съединят кислорода с въглерода и не изпращат към главата въглероден двуокис; те свързват въглерода със съвсем друг газ. И така, човек, който е разумен, свързва въглерода с кислород, при което възниква гъделичкаща въглена киселина - въглероден двуокис.
Но, както се казва, хората, които са истински глупави, свързват въглерода не с кислород, а с водород.
Те свързват въглерода с водород и се появява друг газ, който в мините понякога го наричат минен газ - блатен газ, метан. Всички ние също изпращаме по малко от този блатен газ, метана; това ни е нужно, защото иначе бихме станали твърде умни. За да можем винаги да си оставаме малко глупави, за да не бъдем винаги умни, ние изработваме метан. Но тези, които стават действително глупави, изработват прекалено много метан. При не много умните хора въглената киселина постъпва в главата и там тя предизвиква гъделичкане.
към текста >>
130.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Предлага се въпрос: Чухме само за
кислород
а и азота.
Предлага се въпрос: Чухме само за кислорода и азота.
Но има и водород. Може би бихме могли да чуем и за него?
към текста >>
изработва на основата главно на пет вещества: въглерод, азот, водород,
кислород
и сяра.
изработва на основата главно на пет вещества: въглерод, азот, водород, кислород и сяра.
Тези вещества вие ги имате покрай другите, които присъстват в тялото в различен вид и то ги съдържа доста много. Гореизброените вещества се намират още в първоначалния белтък, от който се образува човекът.
към текста >>
Ние вдишваме
кислород
, а също и азот.
Казвал съм ви: въглеродът постоянно действа в нас: във въглерод се превръща храната, която ядем.
Ние вдишваме кислород, а също и азот.
Въглеродът се свързва с кислорода и се получава въглена киселина, въглероден двуокис. Той, както съм ви казвал, се намира в подобните на перлички мехурчета в газираната вода и в природните киселинни води. Въглената киселина я има също и в нас, при това е важно тя чрез дишането да прониква в главата. Ако в главата си нямаме въглероден двуокис, вече няма да сме такива светли умове, каквито всички ние, разбира се, сме. Ще престанем да бъдем такива, ако в нашата глава престане да постъпва въглена киселина; разбира се, не в такова количество, както например в газираните води, а в крайно незначително количество ние трябва постоянно да ободряваме, да освежаваме нашата глава с въглена киселина.
към текста >>
Въглеродът се свързва с
кислород
а и се получава въглена киселина, въглероден двуокис.
Казвал съм ви: въглеродът постоянно действа в нас: във въглерод се превръща храната, която ядем. Ние вдишваме кислород, а също и азот.
Въглеродът се свързва с кислорода и се получава въглена киселина, въглероден двуокис.
Той, както съм ви казвал, се намира в подобните на перлички мехурчета в газираната вода и в природните киселинни води. Въглената киселина я има също и в нас, при това е важно тя чрез дишането да прониква в главата. Ако в главата си нямаме въглероден двуокис, вече няма да сме такива светли умове, каквито всички ние, разбира се, сме. Ще престанем да бъдем такива, ако в нашата глава престане да постъпва въглена киселина; разбира се, не в такова количество, както например в газираните води, а в крайно незначително количество ние трябва постоянно да ободряваме, да освежаваме нашата глава с въглена киселина. Но аз ви казах и друго: ако сме глупави, работата е в това, че въглеродът не пренася достатъчно кислород в нашата глава, тук постъпва недостатъчно кислород и въглеродът се съединява с водорода.
към текста >>
Но аз ви казах и друго: ако сме глупави, работата е в това, че въглеродът не пренася достатъчно
кислород
в нашата глава, тук постъпва недостатъчно
кислород
и въглеродът се съединява с водорода.
Въглеродът се свързва с кислорода и се получава въглена киселина, въглероден двуокис. Той, както съм ви казвал, се намира в подобните на перлички мехурчета в газираната вода и в природните киселинни води. Въглената киселина я има също и в нас, при това е важно тя чрез дишането да прониква в главата. Ако в главата си нямаме въглероден двуокис, вече няма да сме такива светли умове, каквито всички ние, разбира се, сме. Ще престанем да бъдем такива, ако в нашата глава престане да постъпва въглена киселина; разбира се, не в такова количество, както например в газираните води, а в крайно незначително количество ние трябва постоянно да ободряваме, да освежаваме нашата глава с въглена киселина.
Но аз ви казах и друго: ако сме глупави, работата е в това, че въглеродът не пренася достатъчно кислород в нашата глава, тук постъпва недостатъчно кислород и въглеродът се съединява с водорода.
Въглената киселина носи в себе си нещо ободряващо, но ако въглеродът се съедини с водорода, тогава, господа, се образува метан, блатен газ, газ, който се намира в пещери, мазета и т. н., където нещо се разлага - там се образува метан. Този газ не ободрява, този газ убива, парализира. И ако в нашето тяло възниква такъв безпорядък, че въглеродът реагира с водорода, се появява метан, който постъпва в главата. Ако нашата глава наподоби мухлясало мазе, ние ставаме глупави.
към текста >>
Водата съдържа главно водород; тя съдържа и
кислород
, но главна роля играе водородът, тъй като водата се състои от водород и
кислород
.
Виждате ли, това е доста впечатляваща история; какво собствено става тук? Отнели сме водата на змията.
Водата съдържа главно водород; тя съдържа и кислород, но главна роля играе водородът, тъй като водата се състои от водород и кислород.
Да, господа, отнемайки водата на змията, ние едновременно я лишаваме от възможността да се размножава поради това, че й отнемаме възможността да си образува нова кожа, и възможността да формира вътре в себе си черупка за яйцата. Животното не е в състояние повече да създаде в себе си нещо твърдо, ако няма водород. То не може да създаде в себе си нещо здраво, не може да формира вътре в себе си обвивката на яйцето, а отвън не може да образува кожа. Вследствие на това змийчетата трябва да се раждат без обвивка. Змията трябва да използва своята собствена топлина, за да изкара тези малки змийчета.
към текста >>
Защото сега ви е известно: колкото вредно е, ако живото същество, от една страна, се окаже лишено от
кислород
, толкова вредно за възпроизводството е, ако животното се лиши от водород.
Много е важно да се знае за този вид змии.
Защото сега ви е известно: колкото вредно е, ако живото същество, от една страна, се окаже лишено от кислород, толкова вредно за възпроизводството е, ако животното се лиши от водород.
Сега виждаме защо в целия свят, навсякъде, където и да погледнем - можем да гледаме във всяко направление, - съществува водород. Защо в целия свят има водород? Господа, водородът съществува в света навсякъде по причина, че светът би се оказал тозчас унищожен, ако го нямаше водорода. Навсякъде, където има размножаване, трябва да действа водородът. Защото светът постоянно се разрушава.
към текста >>
Разбира се, ако някой попита как се съединяват помежду си въглеродът,
кислород
ът, водородът и азотът, за да възникне живо същество, той не трябва да подхожда към този въпрос от гледна точка на днешната химия, тъй като тя няма да му покаже, че ако, от една страна, действа фосфорът, а от друга страна - содата, въглената киселина с натрий, ще се образува такова изпълнено с живот живо същество.
И така, виждате, че известни неща e необходимо само да се проследят до края и тогава се разкриват някои мирови загадки, които иначе не могат да се разгадаят.
Разбира се, ако някой попита как се съединяват помежду си въглеродът, кислородът, водородът и азотът, за да възникне живо същество, той не трябва да подхожда към този въпрос от гледна точка на днешната химия, тъй като тя няма да му покаже, че ако, от една страна, действа фосфорът, а от друга страна - содата, въглената киселина с натрий, ще се образува такова изпълнено с живот живо същество.
Тук става дума за толкова фини неща, че в тях не може да се проникне с помощта на грубите инструменти, с които са оборудвани нашите лаборатории. Необходимо е по правилен начин да се наблюдават такива явления. И така, ако имате змия, която просто отлага яйца и само от яйцата се появяват живи змийчета, тогава тук още действа макроприродата, действат содата и фосфорът, постъпващи от тази велика макроприрода. Ако змията се еманципира от тази макроприрода, ако я поставят в среда, където не й достига вода, за да си смени кожата и да формира вътре в себе си черупка за яйцето, тогава змията действа като микроприрода, като малка природа, като това, което тя е заимствала от макроприродата и го носи в себе си като наследство, тогава тя действа в някакво отношение като висше същество.
към текста >>
131.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Това става благодарение на
кислород
а.
Всъщност може да се каже: човек, доколкото е твърдо тяло, е изграден от въглерод. И така, човек постоянно отделя от себе си въглерод. Този въглерод би могъл в края на краищата да се прояви в нас така, че ние да станем нещо като черни колони. Бихме станали черни стълбове, ако този въглерод се задържаше. Той ни е нужен за живота, но ние постоянно трябва отново и отново да го преобразуваме, за да се превръща в нещо друго.
Това става благодарение на кислорода.
Като резултат издишваме кислород с въглерод, тоест въглена киселина. Но тази въглена киселина ни е нужна. Откриваме я например в газираната вода, вътре в която, в мехурчетата се съдържа въглена киселина. Тази въглена киселина, която не е била издишана, постоянно се издига нагоре в главата на човека, ние се нуждаем от нея, за да не изглупеем, нуждаем се, за да можем да мислим. В противен случай в човешката глава ще се издига метан, блатният газ, състоящ се от въглерод и водород.
към текста >>
Като резултат издишваме
кислород
с въглерод, тоест въглена киселина.
И така, човек постоянно отделя от себе си въглерод. Този въглерод би могъл в края на краищата да се прояви в нас така, че ние да станем нещо като черни колони. Бихме станали черни стълбове, ако този въглерод се задържаше. Той ни е нужен за живота, но ние постоянно трябва отново и отново да го преобразуваме, за да се превръща в нещо друго. Това става благодарение на кислорода.
Като резултат издишваме кислород с въглерод, тоест въглена киселина.
Но тази въглена киселина ни е нужна. Откриваме я например в газираната вода, вътре в която, в мехурчетата се съдържа въглена киселина. Тази въглена киселина, която не е била издишана, постоянно се издига нагоре в главата на човека, ние се нуждаем от нея, за да не изглупеем, нуждаем се, за да можем да мислим. В противен случай в човешката глава ще се издига метан, блатният газ, състоящ се от въглерод и водород. За мисленето ни е необходима въглената киселина.
към текста >>
132.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Но вие видяхте, че ако в нас трябва да има нещо подобно на сода, на нас ни е нужно да поемаме в себе си
кислород
а от въздуха.
Но вие видяхте, че ако в нас трябва да има нещо подобно на сода, на нас ни е нужно да поемаме в себе си кислорода от въздуха.
Кислорода от въздуха поемаме в себе си при дишането, защото въздухът се състои от кислород и азот; той се състои още от много други вещества, но те не играят толкова голяма роля. Кислорода поемаме при дишането. Въглеродът се образува в нас. Ние го произвеждаме в нас посредством хранителните продукти. Кислородът в нас се свързва с въглеродния двуокис и натрия и тогава се получава натриев бикарбонат или сода.
към текста >>
Кислород
а от въздуха поемаме в себе си при дишането, защото въздухът се състои от
кислород
и азот; той се състои още от много други вещества, но те не играят толкова голяма роля.
Но вие видяхте, че ако в нас трябва да има нещо подобно на сода, на нас ни е нужно да поемаме в себе си кислорода от въздуха.
Кислорода от въздуха поемаме в себе си при дишането, защото въздухът се състои от кислород и азот; той се състои още от много други вещества, но те не играят толкова голяма роля.
Кислорода поемаме при дишането. Въглеродът се образува в нас. Ние го произвеждаме в нас посредством хранителните продукти. Кислородът в нас се свързва с въглеродния двуокис и натрия и тогава се получава натриев бикарбонат или сода. Содата играе голяма роля непосредствено в нашата глава.
към текста >>
Кислород
а поемаме при дишането.
Но вие видяхте, че ако в нас трябва да има нещо подобно на сода, на нас ни е нужно да поемаме в себе си кислорода от въздуха. Кислорода от въздуха поемаме в себе си при дишането, защото въздухът се състои от кислород и азот; той се състои още от много други вещества, но те не играят толкова голяма роля.
Кислорода поемаме при дишането.
Въглеродът се образува в нас. Ние го произвеждаме в нас посредством хранителните продукти. Кислородът в нас се свързва с въглеродния двуокис и натрия и тогава се получава натриев бикарбонат или сода. Содата играе голяма роля непосредствено в нашата глава. Натриевият бикарбонат, тоест содата, която имаме в себе си, постоянно иска да се издига нагоре, в нашата глава.
към текста >>
Кислород
ът в нас се свързва с въглеродния двуокис и натрия и тогава се получава натриев бикарбонат или сода.
Но вие видяхте, че ако в нас трябва да има нещо подобно на сода, на нас ни е нужно да поемаме в себе си кислорода от въздуха. Кислорода от въздуха поемаме в себе си при дишането, защото въздухът се състои от кислород и азот; той се състои още от много други вещества, но те не играят толкова голяма роля. Кислорода поемаме при дишането. Въглеродът се образува в нас. Ние го произвеждаме в нас посредством хранителните продукти.
Кислородът в нас се свързва с въглеродния двуокис и натрия и тогава се получава натриев бикарбонат или сода.
Содата играе голяма роля непосредствено в нашата глава. Натриевият бикарбонат, тоест содата, която имаме в себе си, постоянно иска да се издига нагоре, в нашата глава. Само в случая, когато трябва да се активизира репродуктивната функция, содата трябва да играе във възпроизводството своята роля - за това също ви говорих. Така че содата играе в нас голяма роля.
към текста >>
Трябва да има въглена киселина, тоест въглерод и
кислород
, и трябва да има натрий.
- отговорът трябва да бъде такъв: за да може да възникне този натриев бикарбонат, тази сода. Той е разпространен навсякъде, за да може да се появи човешката глава. Желязото, господа, е разпространено навсякъде във Вселената, за да можем да притежаваме свободна воля; натрият е разпространен във Вселената навсякъде, за да можем въобще да имаме глава. Ако не съществуваше натрият, тогава не бихме били в състояние да я имаме. Така че какво трябва да има, че ние, хората, да можем да имаме глава?
Трябва да има въглена киселина, тоест въглерод и кислород, и трябва да има натрий.
Казах ви, че натрий съществува в космоса навсякъде. Въглерод имаме ние самите. Той постоянно се изработва в нас благодарение на хранителните продукти. Само че той веднага се отделя, тъй като ни е необходимо да имаме не мъртъв въглероден човек, а жив човек, който всичко разрушава и отново създава. А въглерод ние създаваме повсеместно.
към текста >>
И така, въглерод ние самите имаме,
кислород
вземаме от въздуха, натрий - от Вселената.
Казах ви, че натрий съществува в космоса навсякъде. Въглерод имаме ние самите. Той постоянно се изработва в нас благодарение на хранителните продукти. Само че той веднага се отделя, тъй като ни е необходимо да имаме не мъртъв въглероден човек, а жив човек, който всичко разрушава и отново създава. А въглерод ние създаваме повсеместно.
И така, въглерод ние самите имаме, кислород вземаме от въздуха, натрий - от Вселената.
Него трябва да го има, за да можем да имаме глава.
към текста >>
Ние вдишваме
кислород
и издишваме въглена киселина.
Сега, по този начин, виждате: тъй като във Вселената съществува това, за което току-що говорих, ние можем да имаме глава и можем да имаме свободна воля. Но за какво би ни била на нас, земните хора, тази свободна воля, ако нямахме ръце и крака, за да прилагаме тази свободна воля? Виждате ли, именно за това трябва да имаме възможност да се храним! За да можем да бъдем изградени от веществата на Земята, трябва да имаме възможност да се храним. Това е така, защото в долната част на нашето тяло имаме нещо подобно на това, което имаме в нашето дишане.
Ние вдишваме кислород и издишваме въглена киселина.
Ако не издишвахме въглена киселина, растенията нямаше да имат въглерода, който вземат от въглеродния двуокис на човека и животните. Растенията градят себе си от това, което издишват хората и животните. Това е именно така. Нашият въглерод ни се отнема при посредничеството на кислорода. Последният се свързва с нашия въглерод.
към текста >>
Нашият въглерод ни се отнема при посредничеството на
кислород
а.
Това е така, защото в долната част на нашето тяло имаме нещо подобно на това, което имаме в нашето дишане. Ние вдишваме кислород и издишваме въглена киселина. Ако не издишвахме въглена киселина, растенията нямаше да имат въглерода, който вземат от въглеродния двуокис на човека и животните. Растенията градят себе си от това, което издишват хората и животните. Това е именно така.
Нашият въглерод ни се отнема при посредничеството на кислорода.
Последният се свързва с нашия въглерод. Но първо трябва да се произведе този въглерод, първо трябва да го имаме. А за това трябва да се храним. Кислородът се държи по отношение на въглерода ужасно ненаситно. Ако не поискаме да отдаваме въглерода на кислорода, в нас веднага ще се появи пристъп на задушаване, при което въглената киселина няма да може да излиза навън.
към текста >>
Кислород
ът се държи по отношение на въглерода ужасно ненаситно.
Това е именно така. Нашият въглерод ни се отнема при посредничеството на кислорода. Последният се свързва с нашия въглерод. Но първо трябва да се произведе този въглерод, първо трябва да го имаме. А за това трябва да се храним.
Кислородът се държи по отношение на въглерода ужасно ненаситно.
Ако не поискаме да отдаваме въглерода на кислорода, в нас веднага ще се появи пристъп на задушаване, при което въглената киселина няма да може да излиза навън. Веднага ще получим пристъп на задушаване! Това ще стане вследствие на ненаситността на кислорода. А стомахът ни трябва да получава храна. Тъй като въглеродът се поглъща от кислорода и се образува въглена киселина, стомахът ни трябва действително жадно да приема въглерод.
към текста >>
Ако не поискаме да отдаваме въглерода на
кислород
а, в нас веднага ще се появи пристъп на задушаване, при което въглената киселина няма да може да излиза навън.
Нашият въглерод ни се отнема при посредничеството на кислорода. Последният се свързва с нашия въглерод. Но първо трябва да се произведе този въглерод, първо трябва да го имаме. А за това трябва да се храним. Кислородът се държи по отношение на въглерода ужасно ненаситно.
Ако не поискаме да отдаваме въглерода на кислорода, в нас веднага ще се появи пристъп на задушаване, при което въглената киселина няма да може да излиза навън.
Веднага ще получим пристъп на задушаване! Това ще стане вследствие на ненаситността на кислорода. А стомахът ни трябва да получава храна. Тъй като въглеродът се поглъща от кислорода и се образува въглена киселина, стомахът ни трябва действително жадно да приема въглерод. Нашият стомах - това е един много алчен господин, той именно жадува за храна.
към текста >>
Това ще стане вследствие на ненаситността на
кислород
а.
Но първо трябва да се произведе този въглерод, първо трябва да го имаме. А за това трябва да се храним. Кислородът се държи по отношение на въглерода ужасно ненаситно. Ако не поискаме да отдаваме въглерода на кислорода, в нас веднага ще се появи пристъп на задушаване, при което въглената киселина няма да може да излиза навън. Веднага ще получим пристъп на задушаване!
Това ще стане вследствие на ненаситността на кислорода.
А стомахът ни трябва да получава храна. Тъй като въглеродът се поглъща от кислорода и се образува въглена киселина, стомахът ни трябва действително жадно да приема въглерод. Нашият стомах - това е един много алчен господин, той именно жадува за храна.
към текста >>
Тъй като въглеродът се поглъща от
кислород
а и се образува въглена киселина, стомахът ни трябва действително жадно да приема въглерод.
Кислородът се държи по отношение на въглерода ужасно ненаситно. Ако не поискаме да отдаваме въглерода на кислорода, в нас веднага ще се появи пристъп на задушаване, при което въглената киселина няма да може да излиза навън. Веднага ще получим пристъп на задушаване! Това ще стане вследствие на ненаситността на кислорода. А стомахът ни трябва да получава храна.
Тъй като въглеродът се поглъща от кислорода и се образува въглена киселина, стомахът ни трябва действително жадно да приема въглерод.
Нашият стомах - това е един много алчен господин, той именно жадува за храна.
към текста >>
Можем да си съставим следната представа: ако в нашия стомах имаше
кислород
, тогава това, което се образува, би могло да излиза навън през носа и устата.
Можем да си съставим следната представа: ако в нашия стомах имаше кислород, тогава това, което се образува, би могло да излиза навън през носа и устата.
Тук (в белите дробове и кръвта - бел. пр.) има кислород и той поглъща въглерода. В стомаха също трябва да има нещо, необходимо за поглъщането на храната. Така и става вътре: в стомаха се намира вещество, много приличащо на кислорода, и то постоянно се отделя от стомаха. Това е хлорът.
към текста >>
пр.) има
кислород
и той поглъща въглерода.
Можем да си съставим следната представа: ако в нашия стомах имаше кислород, тогава това, което се образува, би могло да излиза навън през носа и устата. Тук (в белите дробове и кръвта - бел.
пр.) има кислород и той поглъща въглерода.
В стомаха също трябва да има нещо, необходимо за поглъщането на храната. Така и става вътре: в стомаха се намира вещество, много приличащо на кислорода, и то постоянно се отделя от стомаха. Това е хлорът. За содата вече ви казах; содата се използва за избелване на прането и изобщо се използва при прането. Но и хлорът също може да се използва за избелване, той се съдържа в избелващата синка.
към текста >>
Така и става вътре: в стомаха се намира вещество, много приличащо на
кислород
а, и то постоянно се отделя от стомаха.
Можем да си съставим следната представа: ако в нашия стомах имаше кислород, тогава това, което се образува, би могло да излиза навън през носа и устата. Тук (в белите дробове и кръвта - бел. пр.) има кислород и той поглъща въглерода. В стомаха също трябва да има нещо, необходимо за поглъщането на храната.
Така и става вътре: в стомаха се намира вещество, много приличащо на кислорода, и то постоянно се отделя от стомаха.
Това е хлорът. За содата вече ви казах; содата се използва за избелване на прането и изобщо се използва при прането. Но и хлорът също може да се използва за избелване, той се съдържа в избелващата синка. Това е вещество, в което има светлина, което носи светлина. Хлорът много прилича на кислорода, той е окислител.
към текста >>
Хлорът много прилича на
кислород
а, той е окислител.
Така и става вътре: в стомаха се намира вещество, много приличащо на кислорода, и то постоянно се отделя от стомаха. Това е хлорът. За содата вече ви казах; содата се използва за избелване на прането и изобщо се използва при прането. Но и хлорът също може да се използва за избелване, той се съдържа в избелващата синка. Това е вещество, в което има светлина, което носи светлина.
Хлорът много прилича на кислорода, той е окислител.
към текста >>
При разглеждане на дихателните органи се открива, че
кислород
ът от въздуха постоянно извлича въглерода от нашето тяло.
При разглеждане на дихателните органи се открива, че кислородът от въздуха постоянно извлича въглерода от нашето тяло.
В стомаха се намира хлор и този хлор, тъй като проявява ненаситна активност, проявява страшна ненаситност, тутакси привлича всичкия водород. Хлорът, съединявайки се с водорода, образува солна киселина, хлороводородна киселина. Тази солна киселина се стича и работи вътре в нашия стомах, тя проявява ненаситност по отношение на храната.
към текста >>
133.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Доктор Щайнер: Що се отнася до въпроса за растенията в стаята, тук, виждате ли, работата стои така: за природата в цялото й величие е абсолютно благоприятно това, че растенията отдават
кислород
, който вдишва след това и човекът; благоприятно е и това, че самият човек отделя въглена киселина.
Доктор Щайнер: Що се отнася до въпроса за растенията в стаята, тук, виждате ли, работата стои така: за природата в цялото й величие е абсолютно благоприятно това, че растенията отдават кислород, който вдишва след това и човекът; благоприятно е и това, че самият човек отделя въглена киселина.
По такъв начин това, което е нужно на растението, го издишва човекът; това, което е нужно на човека, го отделя растението. Като цяло това е вярно. Ако растението се намира в стаята, трябва да имаме предвид следното: ако растението се намира в стаята през деня, тогава се извършва процесът, който ви описах. Ако растението се намира в стаята през нощта, тогава растението, поне през нощта, също употребява известно количество кислород. През нощта растението се държи по-различно; то не се нуждае от такова количество кислород, като човека, но кислород все пак му е нужен.
към текста >>
Ако растението се намира в стаята през нощта, тогава растението, поне през нощта, също употребява известно количество
кислород
.
Доктор Щайнер: Що се отнася до въпроса за растенията в стаята, тук, виждате ли, работата стои така: за природата в цялото й величие е абсолютно благоприятно това, че растенията отдават кислород, който вдишва след това и човекът; благоприятно е и това, че самият човек отделя въглена киселина. По такъв начин това, което е нужно на растението, го издишва човекът; това, което е нужно на човека, го отделя растението. Като цяло това е вярно. Ако растението се намира в стаята, трябва да имаме предвид следното: ако растението се намира в стаята през деня, тогава се извършва процесът, който ви описах.
Ако растението се намира в стаята през нощта, тогава растението, поне през нощта, също употребява известно количество кислород.
През нощта растението се държи по-различно; то не се нуждае от такова количество кислород, като човека, но кислород все пак му е нужен. И така, при настъпване на тъмнината в растението настъпва привличане към това, което то в противен случай отдава на човека. Разбира се, работата не стига дотам, че човек напълно да се лиши от кислород, но той го получава недостатъчно и това действа подобно на отравяне. Тези неща имат значение за битието на природата като цяло. Тук също става така: във всяко същество съществува потребност от нещо, което е необходимо на други същества.
към текста >>
През нощта растението се държи по-различно; то не се нуждае от такова количество
кислород
, като човека, но
кислород
все пак му е нужен.
Доктор Щайнер: Що се отнася до въпроса за растенията в стаята, тук, виждате ли, работата стои така: за природата в цялото й величие е абсолютно благоприятно това, че растенията отдават кислород, който вдишва след това и човекът; благоприятно е и това, че самият човек отделя въглена киселина. По такъв начин това, което е нужно на растението, го издишва човекът; това, което е нужно на човека, го отделя растението. Като цяло това е вярно. Ако растението се намира в стаята, трябва да имаме предвид следното: ако растението се намира в стаята през деня, тогава се извършва процесът, който ви описах. Ако растението се намира в стаята през нощта, тогава растението, поне през нощта, също употребява известно количество кислород.
През нощта растението се държи по-различно; то не се нуждае от такова количество кислород, като човека, но кислород все пак му е нужен.
И така, при настъпване на тъмнината в растението настъпва привличане към това, което то в противен случай отдава на човека. Разбира се, работата не стига дотам, че човек напълно да се лиши от кислород, но той го получава недостатъчно и това действа подобно на отравяне. Тези неща имат значение за битието на природата като цяло. Тук също става така: във всяко същество съществува потребност от нещо, което е необходимо на други същества. Така стои работата и с растенията, ако ги наблюдаваме внимателно.
към текста >>
Разбира се, работата не стига дотам, че човек напълно да се лиши от
кислород
, но той го получава недостатъчно и това действа подобно на отравяне.
Като цяло това е вярно. Ако растението се намира в стаята, трябва да имаме предвид следното: ако растението се намира в стаята през деня, тогава се извършва процесът, който ви описах. Ако растението се намира в стаята през нощта, тогава растението, поне през нощта, също употребява известно количество кислород. През нощта растението се държи по-различно; то не се нуждае от такова количество кислород, като човека, но кислород все пак му е нужен. И така, при настъпване на тъмнината в растението настъпва привличане към това, което то в противен случай отдава на човека.
Разбира се, работата не стига дотам, че човек напълно да се лиши от кислород, но той го получава недостатъчно и това действа подобно на отравяне.
Тези неща имат значение за битието на природата като цяло. Тук също става така: във всяко същество съществува потребност от нещо, което е необходимо на други същества. Така стои работата и с растенията, ако ги наблюдаваме внимателно. Ако намиращите се в стаята растения се изваждат от стаята през нощта, докато там някой спи, такова отравяне не става. Това е по отношение на този въпрос.
към текста >>
134.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Тук кръвта удря и привежда в движение сърцето.* Кръвта трябва само да направи първия тласък;
кислород
ът при това ще се съедини с въглената киселина и кръвта ще се оттласне обратно: вследствие тя ще се устремява ту напред, ту назад.
Ако някой твърди, че сърцето е това, което движи кръвта, тогава той би трябвало също да твърди по повод на монтираната някъде турбина, че тя движи водата. Всеки знае, че водата движи турбината. Такова налягане има и при човека.
Тук кръвта удря и привежда в движение сърцето.* Кръвта трябва само да направи първия тласък; кислородът при това ще се съедини с въглената киселина и кръвта ще се оттласне обратно: вследствие тя ще се устремява ту напред, ту назад.
От това възниква биенето на сърцето. Работата е там, че в циркулацията на кръвта непосредствено е задействан „Азът“ на човека.
към текста >>
135.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Виждате ли, господа, по-рано вече съм ви казвал: навсякъде около нас присъстват не само
кислород
и азот, но в цялата природа присъства разум, истински разум.
Виждате ли, господа, по-рано вече съм ви казвал: навсякъде около нас присъстват не само кислород и азот, но в цялата природа присъства разум, истински разум.
Никой няма да се учуди, ако му кажат: ние вдишваме въздух - защото въздух има навсякъде, и така наречената наука днес толкова силно се е внедрила в школските учебници, че всички хора казват: навсякъде има въздух и ние вдишваме въздух. Но съм бил познат и с хора, живеещи на село, които смятаха това за фантастика; те просто не знаеха, че навсякъде има въздух; също както хората днес не знаят, че навсякъде има разум. Те смятат за фантасмагория, ако им се каже: също както вдишваме с дробовете въздух, така ние вдишваме, например с носа или ухото, разум. По-рано вече съм ви привеждал достатъчно примери, с които да се убедите, че разум има навсякъде. В последно време ние обсъждахме особено интересната глава от естествената наука за пчелите, осите и мравките.
към текста >>
Ако въздухът се изследва от материалист, той казва: във въздуха има азот и
кислород
.
Ако въздухът се изследва от материалист, той казва: във въздуха има азот и кислород.
Но, господа, благодарение на това, че във въздуха кръжат насекоми, там в много малко количество винаги присъства мравчена киселина. От една страна, ние, както се казва, имаме човека, представляващ микрокосмос, умален свят; той изработва в себе си мравчена киселина и постоянно пронизва дъха си с мравчена киселина. А там, навън, в макрокосмоса, в големия свят, аналогично на процеса на дишане, ставащ в човека, действа армия от насекоми. И тази армия постоянно пронизва обкръжаващия Земята въздух с мравчена киселина, изработвана от насекомите от оксаловата киселина в растенията. Ето как стои работата.
към текста >>
В природата също от оксаловата киселина постепенно се образува мравчена киселина, така че Земята постоянно има възможност да бъде обкръжена не само от
кислород
и азот, но и от мравчена киселина.
Тук ние имаме, от една страна, човека, а от друга - природата.
В природата също от оксаловата киселина постепенно се образува мравчена киселина, така че Земята постоянно има възможност да бъде обкръжена не само от кислород и азот, но и от мравчена киселина.
към текста >>
И сега семената на растенията прорастват не само срещу
кислород
а, азота и въглеродния двуокис, но и срещу мравчената киселина.
В това се състои възраждането на живота. През зимата всеки път става така, че самият Дух на Земята всъщност се стреми да напусне. През пролетта Духът на Земята отново оживява. Духът на Земята прави Земята застинала през зимата: през пролетта той я оживява отново. Това става, защото към семената, очакващи под земята, постъпва мравчена киселина, която в предшестващата година се е появила в резултат на общуването на света на растенията със света на насекомите.
И сега семената на растенията прорастват не само срещу кислорода, азота и въглеродния двуокис, но и срещу мравчената киселина.
Тази мравчена киселина ги насърчава към образуването на оксалова киселина, от която през следващата година може да се образува мравчена киселина. Но също както в човека мравчената киселина може да стане материална основа за душата и духа, така и мравчената киселина, разпространена във Вселената, се явява основа за духовното и душевно начало на Земята. Така че ние можем да кажем: в случая със Земята мравчената киселина също представлява материалната основа за Душата на Земята и Духа на Земята (изобразява го на рисунка).
към текста >>
136.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Дишането представлява процес на съединяване на въглерода, намиращ се в човека, с
кислород
.
Оттук следва, че човек в гръдната си област на първо място се нуждае от мазнини, защото в тази област става дишането. Какво означава дишането?
Дишането представлява процес на съединяване на въглерода, намиращ се в човека, с кислород.
Въглеродът се съединява с кислорода, а на човека му е необходима топлина. Когато мазнините се съединяват с кислорода, се образува топлина. И така, мазнините особено силно съдействат за това, от което се нуждае човек за своята гръдна област.
към текста >>
Въглеродът се съединява с
кислород
а, а на човека му е необходима топлина.
Оттук следва, че човек в гръдната си област на първо място се нуждае от мазнини, защото в тази област става дишането. Какво означава дишането? Дишането представлява процес на съединяване на въглерода, намиращ се в човека, с кислород.
Въглеродът се съединява с кислорода, а на човека му е необходима топлина.
Когато мазнините се съединяват с кислорода, се образува топлина. И така, мазнините особено силно съдействат за това, от което се нуждае човек за своята гръдна област.
към текста >>
Когато мазнините се съединяват с
кислород
а, се образува топлина.
Оттук следва, че човек в гръдната си област на първо място се нуждае от мазнини, защото в тази област става дишането. Какво означава дишането? Дишането представлява процес на съединяване на въглерода, намиращ се в човека, с кислород. Въглеродът се съединява с кислорода, а на човека му е необходима топлина.
Когато мазнините се съединяват с кислорода, се образува топлина.
И така, мазнините особено силно съдействат за това, от което се нуждае човек за своята гръдна област.
към текста >>
137.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Тя по-малко се забелязва; веществата, съдържащи се във водата - освен
кислород
а и водорода - не притежават толкова висока концентрация, както например желязото в кръвта.
Виждате ли, при кръвта се набива в очи следното: тя е червена и съдържа всевъзможни вещества. Ето защо се казва: кръвта, това е нещо особено. А за водата се казва: какво толкова, вода!
Тя по-малко се забелязва; веществата, съдържащи се във водата - освен кислорода и водорода - не притежават толкова висока концентрация, както например желязото в кръвта.
Ето защо на водата не се обръща внимание. Но въпреки това истината е, че кръговратът на водата в природата има огромно значение за целия живот на Земята. И както човешкият организъм не би могъл да живее без кръвообращение, без кръговрата на кръвта, така и Земята не би могла да живее без кръговрата на водата.
към текста >>
Обаче, виждате ли, ако някой следи само грубите прояви на човека, може да не забележи, че човек постоянно поема
кислород
.
Но Земята получава по-фина храна от Космоса. На нея не й се налага да сяда на масата. Защото само ние, хората, бидейки еманципирани от Земята, сме принудени първо да добиваме от нея хранителните си продукти. Земята сама храни себе си с тези фини вещества, които винаги присъстват в мировото пространство. Тя яде постоянно, само че това не се забелязва, тъй като трапезата й носи фин характер.
Обаче, виждате ли, ако някой следи само грубите прояви на човека, може да не забележи, че човек постоянно поема кислород.
Така и в случая със Земята не се забелязва, че тя постоянно поема от Космоса своята храна.
към текста >>
138.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Така че вие имате въглища под формата на въглена киселина, която носите в себе си,
кислород
, който постъпва от въздуха, а също и от хранителните продукти.
Но вие ядете растения, господа. Вкарвате в себе си растения. Вашият собствен организъм действа по-бързо от Земята; тук надарените с живот въглища от растенията много бързо се преобразуват и вие във вашето собствено тяло получавате съдържащата въглерод въглена киселина. Въглената киселина в нас не се превръща във въглища, подобно на каменните въглища в Земята, тя си остава във вид на въглена киселина.
Така че вие имате въглища под формата на въглена киселина, която носите в себе си, кислород, който постъпва от въздуха, а също и от хранителните продукти.
Това се нарича въглерод и кислород. Освен това в човешкия организъм има също и водород, защото например пиете вода. Този водород встъпва в съединение с въглерода и кислорода. Трябва също да помислите и за това вещество, което присъства в човешкото тяло и при известни условия започва да мирише лошо. Достатъчно е да си спомните за това, което се съдържа в животинското тяло, за яйцето - неотдавна говорихме за това, - то може да мирише.
към текста >>
Това се нарича въглерод и
кислород
.
Но вие ядете растения, господа. Вкарвате в себе си растения. Вашият собствен организъм действа по-бързо от Земята; тук надарените с живот въглища от растенията много бързо се преобразуват и вие във вашето собствено тяло получавате съдържащата въглерод въглена киселина. Въглената киселина в нас не се превръща във въглища, подобно на каменните въглища в Земята, тя си остава във вид на въглена киселина. Така че вие имате въглища под формата на въглена киселина, която носите в себе си, кислород, който постъпва от въздуха, а също и от хранителните продукти.
Това се нарича въглерод и кислород.
Освен това в човешкия организъм има също и водород, защото например пиете вода. Този водород встъпва в съединение с въглерода и кислорода. Трябва също да помислите и за това вещество, което присъства в човешкото тяло и при известни условия започва да мирише лошо. Достатъчно е да си спомните за това, което се съдържа в животинското тяло, за яйцето - неотдавна говорихме за това, - то може да мирише. Това е азотът.
към текста >>
Този водород встъпва в съединение с въглерода и
кислород
а.
Вашият собствен организъм действа по-бързо от Земята; тук надарените с живот въглища от растенията много бързо се преобразуват и вие във вашето собствено тяло получавате съдържащата въглерод въглена киселина. Въглената киселина в нас не се превръща във въглища, подобно на каменните въглища в Земята, тя си остава във вид на въглена киселина. Така че вие имате въглища под формата на въглена киселина, която носите в себе си, кислород, който постъпва от въздуха, а също и от хранителните продукти. Това се нарича въглерод и кислород. Освен това в човешкия организъм има също и водород, защото например пиете вода.
Този водород встъпва в съединение с въглерода и кислорода.
Трябва също да помислите и за това вещество, което присъства в човешкото тяло и при известни условия започва да мирише лошо. Достатъчно е да си спомните за това, което се съдържа в животинското тяло, за яйцето - неотдавна говорихме за това, - то може да мирише. Това е азотът. Обаче във въздуха той няма лоша миризма, тъй като не е свързан по съответния начин с другите вещества.
към текста >>
Виждате ли, господа, вие съществувате, движите се, нуждаете се за вашия живот от
кислород
, въглерод, азот и вътре в своя организъм изработвате алкохол.
Виждате ли, господа, вие съществувате, движите се, нуждаете се за вашия живот от кислород, въглерод, азот и вътре в своя организъм изработвате алкохол.
Алкохолът се образува в човешкия организъм, за да се избегне вътрешният разпад (на тъканите). Тялото би започнало да се разпада, както се разпада трупът, ако не се изработваха алкохол и подобни на алкохола вещества. Това, разбира се, е така. Но би следвало да запитате: на кое от телата действа алкохолът? Виждате ли, върху физическото тяло алкохолът действа изключително добре, ако е изпито нормално количество, защото в този случай - тъй като то и само си изработва алкохол - може да го използва като добавъчно хранително средство; така че на физическото тяло алкохолът всъщност съвсем не вреди.
към текста >>
139.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите
GA_353 История на човечеството и културните народи
На този, който живее на село, му се налага винаги да изпитва редуването на въздух, наситен с
кислород
, и въздух, наситен с въглероден двуокис.
Има даже известна поговорка, нали така? «Защо на село въздухът е толкова хубав? Защото селяните не си отварят прозорците! Ако селяните биха си разтворили прозорците, въздухът не би бил толкова хубав! » Но това между другото.
На този, който живее на село, му се налага винаги да изпитва редуването на въздух, наситен с кислород, и въздух, наситен с въглероден двуокис.
Благодарение на това неговият живот протича в съвсем различни, по-здравословни условия. Това откриваме не само при образуването на белези в случай на рани, но и в други случаи. Идете на село. Там хората през лятото, както знаете, ходят боси, без обувки. Във всеки момент всеки от тях може да настъпи ръждив пирон.
към текста >>
140.
Съдържание
GA_354 Сътворението на света и човека
Земята има твърда сърцевина, съдържаща от седемдесет до осемдесет вещества, а около нея - въздушна обвивка, състояща се предимно от
кислород
и азот и малки количества въглероден двуокис, водород и сяра.
Земята има твърда сърцевина, съдържаща от седемдесет до осемдесет вещества, а около нея - въздушна обвивка, състояща се предимно от кислород и азот и малки количества въглероден двуокис, водород и сяра.
Геологията съди за земните пластове по вкаменелостите вътре. В Алпите всичко, което е разположено на пластове, е било по-късно размесено едно с друго. Образуване на вкаменелостите. Съвременният облик на Земята ни показва, че докато още не са живеели нито хора, нито висши животни, тя самата е била жива. Човешкото същество се пробужда към съзнание едва когато Земята е започнала постепенно да умира.
към текста >>
Хлорофилът удържа въглерода в растението и освобождава
кислород
.
Хранителните продукти, безусловно необходими на човека, са: белтъчини, мазнини, въглехидрати и соли. Дишането при растенията, животните и хората като взаимно допълващ се процес.
Хлорофилът удържа въглерода в растението и освобождава кислород.
Коренът съдържа в себе си особено много соли и действа върху главата. Ряпата и морковите укрепват най-високо разположените части на главата. За действието на картофите и зърнените култури. Значението на готвенето на храната за правилното й усвояване. Суровоядството като изтезание за тялото.
към текста >>
141.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Днес нашият външен въздух съдържа
кислород
и азот, а също така съдържа относително немного въглерод и водород и много малко сяра.
Можем да кажем: това, което в сегашното състояние на Земята човек получава чрез майчиното тяло, в по-ранното състояние той е получавал чрез въздуха и чрез обкръжаващата среда. Просто тогава човек в течение на целия си живот е имал около себе си нещо като млечна среда.
Днес нашият външен въздух съдържа кислород и азот, а също така съдържа относително немного въглерод и водород и много малко сяра.
Тя е изчезнала. Когато e било по-ранното състояние (лунното състояние), работата е била по-различна. Тогава в обкръжаващата среда е имало не само въздух, състоящ се от кислород и азот, но е имало също водород, въглерод и сяра. Около Луната, около тази древна Луна се е намирала своего рода млечна кашица, доста разредена млечна кашица, в която се е налагало да живее. Но в нещо като разредена млечна кашица човек живее и днес, докато не се роди!
към текста >>
Тогава в обкръжаващата среда е имало не само въздух, състоящ се от
кислород
и азот, но е имало също водород, въглерод и сяра.
Можем да кажем: това, което в сегашното състояние на Земята човек получава чрез майчиното тяло, в по-ранното състояние той е получавал чрез въздуха и чрез обкръжаващата среда. Просто тогава човек в течение на целия си живот е имал около себе си нещо като млечна среда. Днес нашият външен въздух съдържа кислород и азот, а също така съдържа относително немного въглерод и водород и много малко сяра. Тя е изчезнала. Когато e било по-ранното състояние (лунното състояние), работата е била по-различна.
Тогава в обкръжаващата среда е имало не само въздух, състоящ се от кислород и азот, но е имало също водород, въглерод и сяра.
Около Луната, около тази древна Луна се е намирала своего рода млечна кашица, доста разредена млечна кашица, в която се е налагало да живее. Но в нещо като разредена млечна кашица човек живее и днес, докато не се роди! Защото едва след като човек се роди, млякото започва да тече от гърдите. Дотогава то се отделя в женското тяло в тази негова част, където се намира зародишът на човека. Особеността е в това, че процесите, протичащи преди раждането в женския организъм в матката, след раждането преминават нагоре и протичат в гърдите.
към текста >>
142.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 3 юли 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Съвършено чистата вода, която преимуществено се състои от водород и
кислород
, се е отделила значително по-късно.
Съвършено чистата вода, която преимуществено се състои от водород и кислород, се е отделила значително по-късно.
Самата тя е възникнала за първи път едва в течение на земното време. Така че в началното състояние Земята е представлявала уплътнена течност. А наоколо е имало нещо като въздух, но въздух като сегашния не е имало. Водата не е изглеждала така, както изглежда днес, също така и въздухът не е бил такъв, какъвто е днес. Сегашният въздух съдържа предимно кислород и азот.
към текста >>
Сегашният въздух съдържа предимно
кислород
и азот.
Съвършено чистата вода, която преимуществено се състои от водород и кислород, се е отделила значително по-късно. Самата тя е възникнала за първи път едва в течение на земното време. Така че в началното състояние Земята е представлявала уплътнена течност. А наоколо е имало нещо като въздух, но въздух като сегашния не е имало. Водата не е изглеждала така, както изглежда днес, също така и въздухът не е бил такъв, какъвто е днес.
Сегашният въздух съдържа предимно кислород и азот.
Другите вещества, съдържащи се във въздуха, се намират там в крайно незначителни количества. Във въздуха има даже метали, но в изключително малки количества. Виждате ли, например има метал, наречен натрий. В много количество той се съдържа навсякъде във въздуха; където и да сме, навсякъде го има метала натрий. Помислете само какво означава, че натрия го има навсякъде.
към текста >>
При това особено е действало едно вещество, което се състои от силиций и
кислород
, което се нарича кремъчна киселина, двуокис на силиция.
Вижте сега: започвайки оттогава, когато Луната е излязла, от тогавашната уплътнена течност, все повече и повече започнало да се образува минералното.
При това особено е действало едно вещество, което се състои от силиций и кислород, което се нарича кремъчна киселина, двуокис на силиция.
Виждате ли, според вашите представи киселината трябва -доколкото използваните днес киселини са именно такива - да бъде течност. Но киселината, която имам предвид, истинска киселина, представлява нещо съвсем твърдо. Имам предвид кварца, който вие можете да намерите високо в планините. Кварцът е кремъчна киселина. Ако той е бял и стъкловиден, това е чиста кремъчна киселина, а ако съдържа някакви други вещества, имате виолетов кварц и т. н.
към текста >>
Бихте могли, разбира се, да кажете: тук трябва да има много
кислород
, който ние използваме за дишане, много
кислород
трябва да има на Земята.
Но този кварц, който днес е така твърд, че и със стоманен нож не можеш да го одраскаш и ще получиш порядъчна дупка, ако те ударят с него по главата, този кварц е бил в древните времена много добре разтворим, той е бил разтворен или в уплътнената течност, или в тази, наполовина по-фина част на обкръжението - в уплътнения въздух. И можем да кажем: покрай сярата огромно количество от такъв разтворен кварц се е съдържало в уплътнения въздух, който го е имало на тогавашната Земя. Бихте могли да получите представа, доколко силно е било това влияние на разтворената кремъчна киселина, ако днес разгледате от какво се състои Земята, на която живеем.
Бихте могли, разбира се, да кажете: тук трябва да има много кислород, който ние използваме за дишане, много кислород трябва да има на Земята.
Кислородът на Земята действително е много, от двадесет и осем до двадесет и девет процента от общата земна маса, която имаме. При това трябва да вземете предвид всичко. Във въздуха има кислород. В много вещества, намиращи се в Земята в твърд вид, също се съдържа кислород. Кислород има в растенията, в животните.
към текста >>
Кислород
ът на Земята действително е много, от двадесет и осем до двадесет и девет процента от общата земна маса, която имаме.
Но този кварц, който днес е така твърд, че и със стоманен нож не можеш да го одраскаш и ще получиш порядъчна дупка, ако те ударят с него по главата, този кварц е бил в древните времена много добре разтворим, той е бил разтворен или в уплътнената течност, или в тази, наполовина по-фина част на обкръжението - в уплътнения въздух. И можем да кажем: покрай сярата огромно количество от такъв разтворен кварц се е съдържало в уплътнения въздух, който го е имало на тогавашната Земя. Бихте могли да получите представа, доколко силно е било това влияние на разтворената кремъчна киселина, ако днес разгледате от какво се състои Земята, на която живеем. Бихте могли, разбира се, да кажете: тук трябва да има много кислород, който ние използваме за дишане, много кислород трябва да има на Земята.
Кислородът на Земята действително е много, от двадесет и осем до двадесет и девет процента от общата земна маса, която имаме.
При това трябва да вземете предвид всичко. Във въздуха има кислород. В много вещества, намиращи се в Земята в твърд вид, също се съдържа кислород. Кислород има в растенията, в животните. Ако се сумира всичко, се получават 28%.
към текста >>
Във въздуха има
кислород
.
И можем да кажем: покрай сярата огромно количество от такъв разтворен кварц се е съдържало в уплътнения въздух, който го е имало на тогавашната Земя. Бихте могли да получите представа, доколко силно е било това влияние на разтворената кремъчна киселина, ако днес разгледате от какво се състои Земята, на която живеем. Бихте могли, разбира се, да кажете: тук трябва да има много кислород, който ние използваме за дишане, много кислород трябва да има на Земята. Кислородът на Земята действително е много, от двадесет и осем до двадесет и девет процента от общата земна маса, която имаме. При това трябва да вземете предвид всичко.
Във въздуха има кислород.
В много вещества, намиращи се в Земята в твърд вид, също се съдържа кислород. Кислород има в растенията, в животните. Ако се сумира всичко, се получават 28%. Обаче силицият, който, бидейки свързан с кислорода, образува кремъчна киселина, силицият се съдържа в количество от 48 до 49%! Помислете какво значи това: половината от всичко, което ни обкръжава, което ни е необходимо, почти половината се състои от силиций!
към текста >>
В много вещества, намиращи се в Земята в твърд вид, също се съдържа
кислород
.
Бихте могли да получите представа, доколко силно е било това влияние на разтворената кремъчна киселина, ако днес разгледате от какво се състои Земята, на която живеем. Бихте могли, разбира се, да кажете: тук трябва да има много кислород, който ние използваме за дишане, много кислород трябва да има на Земята. Кислородът на Земята действително е много, от двадесет и осем до двадесет и девет процента от общата земна маса, която имаме. При това трябва да вземете предвид всичко. Във въздуха има кислород.
В много вещества, намиращи се в Земята в твърд вид, също се съдържа кислород.
Кислород има в растенията, в животните. Ако се сумира всичко, се получават 28%. Обаче силицият, който, бидейки свързан с кислорода, образува кремъчна киселина, силицият се съдържа в количество от 48 до 49%! Помислете какво значи това: половината от всичко, което ни обкръжава, което ни е необходимо, почти половината се състои от силиций! Разбира се, когато всичко е било течно, когато даже въздухът е бил почти течен поради уплътняването, този силиций е играел огромна роля; той е значел извънредно много в това първоначално състояние.
към текста >>
Кислород
има в растенията, в животните.
Бихте могли, разбира се, да кажете: тук трябва да има много кислород, който ние използваме за дишане, много кислород трябва да има на Земята. Кислородът на Земята действително е много, от двадесет и осем до двадесет и девет процента от общата земна маса, която имаме. При това трябва да вземете предвид всичко. Във въздуха има кислород. В много вещества, намиращи се в Земята в твърд вид, също се съдържа кислород.
Кислород има в растенията, в животните.
Ако се сумира всичко, се получават 28%. Обаче силицият, който, бидейки свързан с кислорода, образува кремъчна киселина, силицият се съдържа в количество от 48 до 49%! Помислете какво значи това: половината от всичко, което ни обкръжава, което ни е необходимо, почти половината се състои от силиций! Разбира се, когато всичко е било течно, когато даже въздухът е бил почти течен поради уплътняването, този силиций е играел огромна роля; той е значел извънредно много в това първоначално състояние.
към текста >>
Обаче силицият, който, бидейки свързан с
кислород
а, образува кремъчна киселина, силицият се съдържа в количество от 48 до 49%!
При това трябва да вземете предвид всичко. Във въздуха има кислород. В много вещества, намиращи се в Земята в твърд вид, също се съдържа кислород. Кислород има в растенията, в животните. Ако се сумира всичко, се получават 28%.
Обаче силицият, който, бидейки свързан с кислорода, образува кремъчна киселина, силицият се съдържа в количество от 48 до 49%!
Помислете какво значи това: половината от всичко, което ни обкръжава, което ни е необходимо, почти половината се състои от силиций! Разбира се, когато всичко е било течно, когато даже въздухът е бил почти течен поради уплътняването, този силиций е играел огромна роля; той е значел извънредно много в това първоначално състояние.
към текста >>
Днес си представят човека грубо и примитивно: ние вдишваме
кислород
, той образува в нас въглероден двуокис, който издишваме. Прекрасно.
Тези неща се поднасят в несистематизиран вид, доколкото днес още няма правилна представа за човека, особено там, където човек е организиран по-фино.
Днес си представят човека грубо и примитивно: ние вдишваме кислород, той образува в нас въглероден двуокис, който издишваме. Прекрасно.
Разбира се, ние вдишваме кислород и издишваме въглероден двуокис. Не бихме могли да живеем, ако го нямаше това дишане. Но във въздуха, който вдишваме днес, винаги се съдържа силиций, истински силиций, и ние винаги вдишваме неголямо количество силиций. От него има достатъчно, тъй като в обкръжаващата ни среда се съдържа около четиридесет и осем, четиридесет и девет процента силиций. Докато ние дишаме, в системата за обмяна на веществата надолу отива кислородът и се съединява с въглерода; но кислородът същевременно се издига и нагоре към сетивните органи и към мозъка, към нервната система, той се разпространява навсякъде.
към текста >>
Разбира се, ние вдишваме
кислород
и издишваме въглероден двуокис.
Тези неща се поднасят в несистематизиран вид, доколкото днес още няма правилна представа за човека, особено там, където човек е организиран по-фино. Днес си представят човека грубо и примитивно: ние вдишваме кислород, той образува в нас въглероден двуокис, който издишваме. Прекрасно.
Разбира се, ние вдишваме кислород и издишваме въглероден двуокис.
Не бихме могли да живеем, ако го нямаше това дишане. Но във въздуха, който вдишваме днес, винаги се съдържа силиций, истински силиций, и ние винаги вдишваме неголямо количество силиций. От него има достатъчно, тъй като в обкръжаващата ни среда се съдържа около четиридесет и осем, четиридесет и девет процента силиций. Докато ние дишаме, в системата за обмяна на веществата надолу отива кислородът и се съединява с въглерода; но кислородът същевременно се издига и нагоре към сетивните органи и към мозъка, към нервната система, той се разпространява навсякъде. И там той се съединява със силиция и образува в нас кремъчна киселина.
към текста >>
Докато ние дишаме, в системата за обмяна на веществата надолу отива
кислород
ът и се съединява с въглерода; но
кислород
ът същевременно се издига и нагоре към сетивните органи и към мозъка, към нервната система, той се разпространява навсякъде.
Днес си представят човека грубо и примитивно: ние вдишваме кислород, той образува в нас въглероден двуокис, който издишваме. Прекрасно. Разбира се, ние вдишваме кислород и издишваме въглероден двуокис. Не бихме могли да живеем, ако го нямаше това дишане. Но във въздуха, който вдишваме днес, винаги се съдържа силиций, истински силиций, и ние винаги вдишваме неголямо количество силиций. От него има достатъчно, тъй като в обкръжаващата ни среда се съдържа около четиридесет и осем, четиридесет и девет процента силиций.
Докато ние дишаме, в системата за обмяна на веществата надолу отива кислородът и се съединява с въглерода; но кислородът същевременно се издига и нагоре към сетивните органи и към мозъка, към нервната система, той се разпространява навсякъде.
И там той се съединява със силиция и образува в нас кремъчна киселина. Така че можем да кажем: ако тук имаме човек (изобразява го на дъската) и той вдишва въздух, тук той има кислород. Той влиза в него.
към текста >>
Така че можем да кажем: ако тук имаме човек (изобразява го на дъската) и той вдишва въздух, тук той има
кислород
.
Не бихме могли да живеем, ако го нямаше това дишане. Но във въздуха, който вдишваме днес, винаги се съдържа силиций, истински силиций, и ние винаги вдишваме неголямо количество силиций. От него има достатъчно, тъй като в обкръжаващата ни среда се съдържа около четиридесет и осем, четиридесет и девет процента силиций. Докато ние дишаме, в системата за обмяна на веществата надолу отива кислородът и се съединява с въглерода; но кислородът същевременно се издига и нагоре към сетивните органи и към мозъка, към нервната система, той се разпространява навсякъде. И там той се съединява със силиция и образува в нас кремъчна киселина.
Така че можем да кажем: ако тук имаме човек (изобразява го на дъската) и той вдишва въздух, тук той има кислород.
Той влиза в него.
към текста >>
И по направление надолу
кислород
ът се свързва с въглерода и образува въглена киселина, въглероден двуокис, който човекът след това издишва.
И по направление надолу кислородът се свързва с въглерода и образува въглена киселина, въглероден двуокис, който човекът след това издишва.
Но горе силицият се съединява в нас с кислорода и тук, в нашата глава, се издига кремъчната киселина, която обаче не става в главата ни така твърда, като кварца. Това би била, разбира се, лоша работа, ако вътре в нас биха се образували кварцови кристали: тогава вместо коса на нас биха ни израствали кварцови кристали - това би било доста красиво и забавно! Но виждате ли, без него нямаше да можем да минем, тъй като косата, която ни расте, съдържа в себе си много кремъчна киселина. Само че тя там се намира не в кристална форма, а в течно състояние. Косата съдържа много кремъчна киселина.
към текста >>
Но горе силицият се съединява в нас с
кислород
а и тук, в нашата глава, се издига кремъчната киселина, която обаче не става в главата ни така твърда, като кварца.
И по направление надолу кислородът се свързва с въглерода и образува въглена киселина, въглероден двуокис, който човекът след това издишва.
Но горе силицият се съединява в нас с кислорода и тук, в нашата глава, се издига кремъчната киселина, която обаче не става в главата ни така твърда, като кварца.
Това би била, разбира се, лоша работа, ако вътре в нас биха се образували кварцови кристали: тогава вместо коса на нас биха ни израствали кварцови кристали - това би било доста красиво и забавно! Но виждате ли, без него нямаше да можем да минем, тъй като косата, която ни расте, съдържа в себе си много кремъчна киселина. Само че тя там се намира не в кристална форма, а в течно състояние. Косата съдържа много кремъчна киселина. Въобще всичко, което се намира в нервите, което се намира в органите на сетивното възприятие, съдържа кремъчна киселина.
към текста >>
143.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите
GA_354 Сътворението на света и човека
пр.); около него е разположен въздух, а във въздуха имаме две вещества, които ни засягат преди всичко, тъй като без тях не можем да живеем: това са
кислород
ът и азотът.
Господа, от казаното досега вие виждате, че нашата Земя представлява някакво състояние, което е последен остатък от много други неща, от това, което всъщност е изглеждало различно. И ако днес искаме да сравним предишното състояние на Земята с нещо, ние бихме могли да го сравним, както видяхте, само с това, което се явява зародишното яйце. Днес в Земята имаме твърдо ядро от всевъзможни минерали и метали (има се предвид твърдата обвивка на Земята - бел.
пр.); около него е разположен въздух, а във въздуха имаме две вещества, които ни засягат преди всичко, тъй като без тях не можем да живеем: това са кислородът и азотът.
Така че можем да кажем: нашата Земя има твърда земна сърцевина с всевъзможни вещества - от седемдесет до осемдесет вещества, - а около нея - въздушна обвивка, състояща се преимуществено от кислород и азот (изобразява го на дъската).
към текста >>
Така че можем да кажем: нашата Земя има твърда земна сърцевина с всевъзможни вещества - от седемдесет до осемдесет вещества, - а около нея - въздушна обвивка, състояща се преимуществено от
кислород
и азот (изобразява го на дъската).
Господа, от казаното досега вие виждате, че нашата Земя представлява някакво състояние, което е последен остатък от много други неща, от това, което всъщност е изглеждало различно. И ако днес искаме да сравним предишното състояние на Земята с нещо, ние бихме могли да го сравним, както видяхте, само с това, което се явява зародишното яйце. Днес в Земята имаме твърдо ядро от всевъзможни минерали и метали (има се предвид твърдата обвивка на Земята - бел. пр.); около него е разположен въздух, а във въздуха имаме две вещества, които ни засягат преди всичко, тъй като без тях не можем да живеем: това са кислородът и азотът.
Така че можем да кажем: нашата Земя има твърда земна сърцевина с всевъзможни вещества - от седемдесет до осемдесет вещества, - а около нея - въздушна обвивка, състояща се преимуществено от кислород и азот (изобразява го на дъската).
към текста >>
Азотът и
кислород
ът се намират там в най-голямо количество; във въздуха винаги се съдържат също така и други вещества, само че количествено те са доста по-малко; сред другите присъстват въглероден двуокис, водород, сяра.
Азотът и кислородът се намират там в най-голямо количество; във въздуха винаги се съдържат също така и други вещества, само че количествено те са доста по-малко; сред другите присъстват въглероден двуокис, водород, сяра.
Но веществата, съдържащи се например в белтъка на яйцето, в белтъка на кокошето яйце - това са същите кислород, азот, водород, въглерод и сяра! Те се съдържат в белтъка на кокошето яйце. Разликата е само в това, че в белтъка на кокошето яйце сярата, водородът и въглеродът, бих казал, по-тясно прилягат към кислорода и азота, докато във външния въздух те присъстват в по-свободно състояние. Следователно във въздуха присъства същото, което се съдържа вътре в кокошето яйце. В много незначително количество същите вещества присъстват и в яйчния жълтък, така че можем да кажем, че всичко това, втвърдявайки се и уплътнявайки се, би се превърнало в съдържание на Земята.
към текста >>
Но веществата, съдържащи се например в белтъка на яйцето, в белтъка на кокошето яйце - това са същите
кислород
, азот, водород, въглерод и сяра!
Азотът и кислородът се намират там в най-голямо количество; във въздуха винаги се съдържат също така и други вещества, само че количествено те са доста по-малко; сред другите присъстват въглероден двуокис, водород, сяра.
Но веществата, съдържащи се например в белтъка на яйцето, в белтъка на кокошето яйце - това са същите кислород, азот, водород, въглерод и сяра!
Те се съдържат в белтъка на кокошето яйце. Разликата е само в това, че в белтъка на кокошето яйце сярата, водородът и въглеродът, бих казал, по-тясно прилягат към кислорода и азота, докато във външния въздух те присъстват в по-свободно състояние. Следователно във въздуха присъства същото, което се съдържа вътре в кокошето яйце. В много незначително количество същите вещества присъстват и в яйчния жълтък, така че можем да кажем, че всичко това, втвърдявайки се и уплътнявайки се, би се превърнало в съдържание на Земята. И така, виждате, че следва да разглеждаме такива неща, ако искаме да узнаем как те са изглеждали в света някога.
към текста >>
Разликата е само в това, че в белтъка на кокошето яйце сярата, водородът и въглеродът, бих казал, по-тясно прилягат към
кислород
а и азота, докато във външния въздух те присъстват в по-свободно състояние.
Азотът и кислородът се намират там в най-голямо количество; във въздуха винаги се съдържат също така и други вещества, само че количествено те са доста по-малко; сред другите присъстват въглероден двуокис, водород, сяра. Но веществата, съдържащи се например в белтъка на яйцето, в белтъка на кокошето яйце - това са същите кислород, азот, водород, въглерод и сяра! Те се съдържат в белтъка на кокошето яйце.
Разликата е само в това, че в белтъка на кокошето яйце сярата, водородът и въглеродът, бих казал, по-тясно прилягат към кислорода и азота, докато във външния въздух те присъстват в по-свободно състояние.
Следователно във въздуха присъства същото, което се съдържа вътре в кокошето яйце. В много незначително количество същите вещества присъстват и в яйчния жълтък, така че можем да кажем, че всичко това, втвърдявайки се и уплътнявайки се, би се превърнало в съдържание на Земята. И така, виждате, че следва да разглеждаме такива неща, ако искаме да узнаем как те са изглеждали в света някога. Днес обаче всичко се прави по съвсем различен начин, и за да не си съставите грешна представа за казаното от мен поради общоприетите мнения, бих искал да ви кажа няколко думи за общопризнатото, което, въпреки всичко, напълно се съгласува с казаното от мен. Трябва само правилно да разглеждаме нещата.
към текста >>
Помислете само, че ако във въздуха не бяха се отделили
кислород
ът и азотът, ако водородът, въглеродът и сярата не бяха доведени до стадий на относително бездействие, тогава би ни се наложило да дишаме нещо приличащо на белтъка в кокошето яйце, защото именно той е обкръжавал тогава Земята.
Съвременният облик на Земята ни показва именно това, че докато още не са живеели нито хора, нито висши животни, тя самата е била жива! Така че, изхождайки от тези явления, ние трябва да кажем: отначало живата Земя се е превърнала в сегашната мъртва Земя. Но само на тази мъртва Земя са можели да живеят животни!
Помислете само, че ако във въздуха не бяха се отделили кислородът и азотът, ако водородът, въглеродът и сярата не бяха доведени до стадий на относително бездействие, тогава би ни се наложило да дишаме нещо приличащо на белтъка в кокошето яйце, защото именно той е обкръжавал тогава Земята.
към текста >>
Именно благодарение на факта, че сярата, водородът и въглеродът са отделени от него,
кислород
ът и азотът са станали мъртви.
В човека не е заложено изначално, той да бъде телесно само такъв, какъвто е днес. Помислете само, господа: ние гледаме - ако гледаме във въздуха днес, - гледаме в мъртъв въздух. Той е отмрял. По-рано белтъкът е бил жив. Въздухът е мъртъв.
Именно благодарение на факта, че сярата, водородът и въглеродът са отделени от него, кислородът и азотът са станали мъртви.
Ние се вглеждаме в изпълнения със светлина въздух, който е мъртъв. Благодарение на това нашите очи също са придобили физически характер, те също са физически. Ако всичко в обкръжението ни би било живо, тогава и очите ни щяха да са живи. А ако те биха били живи, ние нищо нямаше да виждаме и постоянно щяхме да сме безсилни, точно както ставаме обезсилени, ако в нашата глава нещо започва да живее твърде силно, ако в нашата глава, вместо тя да е нормално организиран орган, имаме различни оттоци. Тогава първо ставате от време на време обезсилени, а по-късно вие лежите като мъртви.
към текста >>
Виждате ли, казвал съм ви вече: днес във въздуха се намират азот,
кислород
и много малко количество въглерод, водород и сяра.
Казвал съм ви: човекът винаги е бил тук, само че не като физическо същество, а повече като духовно същество. И това пак ни води до разбирането на същностната причина, поради която човек не е можел да се развива като физическо същество от по-рано.
Виждате ли, казвал съм ви вече: днес във въздуха се намират азот, кислород и много малко количество въглерод, водород и сяра.
Днес ние самите в процеса на дишане събираме заедно въглерода, намиращ се в нас, с кислорода и отново изтласкваме съединилите се един с друг въглерод и кислород, това, което наричаме въглероден двуокис. Следователно ние, хората, живеем така, че при дишането поглъщаме кислород и изтласкваме въглероден двуокис. На това е основан нашият живот. Ако не ставаше нищо друго, ние, хората, отдавна щяхме да сме препълнили Земята, въздуха на Земята с въглероден двуокис. Но съществуват растенията; те изпитват същия глад по отношение на въглерода, който ние изпитваме по отношение на кислорода.
към текста >>
Днес ние самите в процеса на дишане събираме заедно въглерода, намиращ се в нас, с
кислород
а и отново изтласкваме съединилите се един с друг въглерод и
кислород
, това, което наричаме въглероден двуокис.
Казвал съм ви: човекът винаги е бил тук, само че не като физическо същество, а повече като духовно същество. И това пак ни води до разбирането на същностната причина, поради която човек не е можел да се развива като физическо същество от по-рано. Виждате ли, казвал съм ви вече: днес във въздуха се намират азот, кислород и много малко количество въглерод, водород и сяра.
Днес ние самите в процеса на дишане събираме заедно въглерода, намиращ се в нас, с кислорода и отново изтласкваме съединилите се един с друг въглерод и кислород, това, което наричаме въглероден двуокис.
Следователно ние, хората, живеем така, че при дишането поглъщаме кислород и изтласкваме въглероден двуокис. На това е основан нашият живот. Ако не ставаше нищо друго, ние, хората, отдавна щяхме да сме препълнили Земята, въздуха на Земята с въглероден двуокис. Но съществуват растенията; те изпитват същия глад по отношение на въглерода, който ние изпитваме по отношение на кислорода. Тези растения също така жадно абсорбират въглеродния двуокис, задържат въглерода и отделят кислород.
към текста >>
Следователно ние, хората, живеем така, че при дишането поглъщаме
кислород
и изтласкваме въглероден двуокис.
Казвал съм ви: човекът винаги е бил тук, само че не като физическо същество, а повече като духовно същество. И това пак ни води до разбирането на същностната причина, поради която човек не е можел да се развива като физическо същество от по-рано. Виждате ли, казвал съм ви вече: днес във въздуха се намират азот, кислород и много малко количество въглерод, водород и сяра. Днес ние самите в процеса на дишане събираме заедно въглерода, намиращ се в нас, с кислорода и отново изтласкваме съединилите се един с друг въглерод и кислород, това, което наричаме въглероден двуокис.
Следователно ние, хората, живеем така, че при дишането поглъщаме кислород и изтласкваме въглероден двуокис.
На това е основан нашият живот. Ако не ставаше нищо друго, ние, хората, отдавна щяхме да сме препълнили Земята, въздуха на Земята с въглероден двуокис. Но съществуват растенията; те изпитват същия глад по отношение на въглерода, който ние изпитваме по отношение на кислорода. Тези растения също така жадно абсорбират въглеродния двуокис, задържат въглерода и отделят кислород.
към текста >>
Но съществуват растенията; те изпитват същия глад по отношение на въглерода, който ние изпитваме по отношение на
кислород
а.
Виждате ли, казвал съм ви вече: днес във въздуха се намират азот, кислород и много малко количество въглерод, водород и сяра. Днес ние самите в процеса на дишане събираме заедно въглерода, намиращ се в нас, с кислорода и отново изтласкваме съединилите се един с друг въглерод и кислород, това, което наричаме въглероден двуокис. Следователно ние, хората, живеем така, че при дишането поглъщаме кислород и изтласкваме въглероден двуокис. На това е основан нашият живот. Ако не ставаше нищо друго, ние, хората, отдавна щяхме да сме препълнили Земята, въздуха на Земята с въглероден двуокис.
Но съществуват растенията; те изпитват същия глад по отношение на въглерода, който ние изпитваме по отношение на кислорода.
Тези растения също така жадно абсорбират въглеродния двуокис, задържат въглерода и отделят кислород.
към текста >>
Тези растения също така жадно абсорбират въглеродния двуокис, задържат въглерода и отделят
кислород
.
Днес ние самите в процеса на дишане събираме заедно въглерода, намиращ се в нас, с кислорода и отново изтласкваме съединилите се един с друг въглерод и кислород, това, което наричаме въглероден двуокис. Следователно ние, хората, живеем така, че при дишането поглъщаме кислород и изтласкваме въглероден двуокис. На това е основан нашият живот. Ако не ставаше нищо друго, ние, хората, отдавна щяхме да сме препълнили Земята, въздуха на Земята с въглероден двуокис. Но съществуват растенията; те изпитват същия глад по отношение на въглерода, който ние изпитваме по отношение на кислорода.
Тези растения също така жадно абсорбират въглеродния двуокис, задържат въглерода и отделят кислород.
към текста >>
Ние, хората, се нуждаем от
кислород
а във въздуха, който вдишваме.
Виждате, господа, колко удивително е всичко това като цяло. Всичко е чудно устроено.
Ние, хората, се нуждаем от кислорода във въздуха, който вдишваме.
Отдаваме на въздуха въглерода, намиращ се в нас, издишваме съединените заедно въглерод и кислород, тоест въглероден двуокис. Растенията го вдишват и издишат кислород. Така че кислородът винаги присъства във въздуха. Да, днес това става така. Но в течение на развитието на човечеството на Земята не винаги е било така.
към текста >>
Отдаваме на въздуха въглерода, намиращ се в нас, издишваме съединените заедно въглерод и
кислород
, тоест въглероден двуокис.
Виждате, господа, колко удивително е всичко това като цяло. Всичко е чудно устроено. Ние, хората, се нуждаем от кислорода във въздуха, който вдишваме.
Отдаваме на въздуха въглерода, намиращ се в нас, издишваме съединените заедно въглерод и кислород, тоест въглероден двуокис.
Растенията го вдишват и издишат кислород. Така че кислородът винаги присъства във въздуха. Да, днес това става така. Но в течение на развитието на човечеството на Земята не винаги е било така. Ако бихме открили древните същества, които са живеели тогава и които още можем да намерим вътре във вкаменените пластове, тогава бихме казали: да, те не биха могли да бъдат такива, каквито са нашите днешни животни и растения, особено като растенията днес, но всички тези същества, които са били тук като растения, би трябвало много повече да приличат на нашите гъби и водорасли.
към текста >>
Растенията го вдишват и издишат
кислород
.
Виждате, господа, колко удивително е всичко това като цяло. Всичко е чудно устроено. Ние, хората, се нуждаем от кислорода във въздуха, който вдишваме. Отдаваме на въздуха въглерода, намиращ се в нас, издишваме съединените заедно въглерод и кислород, тоест въглероден двуокис.
Растенията го вдишват и издишат кислород.
Така че кислородът винаги присъства във въздуха. Да, днес това става така. Но в течение на развитието на човечеството на Земята не винаги е било така. Ако бихме открили древните същества, които са живеели тогава и които още можем да намерим вътре във вкаменените пластове, тогава бихме казали: да, те не биха могли да бъдат такива, каквито са нашите днешни животни и растения, особено като растенията днес, но всички тези същества, които са били тук като растения, би трябвало много повече да приличат на нашите гъби и водорасли. Но има едно нещо, което ги е отличавало от нашите гъби и растения.
към текста >>
Така че
кислород
ът винаги присъства във въздуха.
Виждате, господа, колко удивително е всичко това като цяло. Всичко е чудно устроено. Ние, хората, се нуждаем от кислорода във въздуха, който вдишваме. Отдаваме на въздуха въглерода, намиращ се в нас, издишваме съединените заедно въглерод и кислород, тоест въглероден двуокис. Растенията го вдишват и издишат кислород.
Така че кислородът винаги присъства във въздуха.
Да, днес това става така. Но в течение на развитието на човечеството на Земята не винаги е било така. Ако бихме открили древните същества, които са живеели тогава и които още можем да намерим вътре във вкаменените пластове, тогава бихме казали: да, те не биха могли да бъдат такива, каквито са нашите днешни животни и растения, особено като растенията днес, но всички тези същества, които са били тук като растения, би трябвало много повече да приличат на нашите гъби и водорасли. Но има едно нещо, което ги е отличавало от нашите гъби и растения. Разликата е била ето в какво: нашите днешни растения поглъщат въглерода и градят от него цялото си тяло.
към текста >>
Днес ние издишваме съединение на
кислород
а и въглерода, но по-рано се е издишвало съединение на въглерода с азота.
Господа, всичко, което можем да изследваме по отношение на това, какви растения е имало първоначално, ни показва: днешните растения, а също така и растенията, които някога са ни осигурили въглищата, които днес добиваме от Земята, всички те са се изграждали от въглерод. Но много по-ранните растения са се изграждали не от въглерод, а от азот. Точно както нашите растения се изграждат от въглерод, онези растения са се изграждали от азот. Защо това е било възможно? Виждате ли, това е било възможно, защото точно така, както днес животните и хората издишат въглероден двуокис, в най-древните епохи са издишвали съединение на въглерода и азота.
Днес ние издишваме съединение на кислорода и въглерода, но по-рано се е издишвало съединение на въглерода с азота.
Това е била синилна киселина, циановодородна киселина, която е страшно отровна за всичко живо днес! Това е тази отровна синилна киселина, която се е издишвала някога и която е препятствала възникването на живеещото сега. Тази синилна киселина е съединение на азота и въглерода. Тогава тези гъбовидни растения още не са поемали в себе си въглерод, а са поемали азот. Тези древни растения са се изграждали от азот.
към текста >>
н., и там във връзка с всичко това трябваше да кажа: може ли днес някъде да се открие нещо, показващо ни, че някога въглеродът и
кислород
ът на Земята не са играели тази роля, която играят днес, а че такава роля е имал азотът, че тук се е намирала атмосфера от синилна киселина, от циановодородна киселина?
Това е, за което веднъж говорих, изхождайки от антропософията: този случай съм го разказвал на господата, които са тук от по-отдавна. През 1906 година изнасях в Париж лекция[1] за развитието на Земята, произхода на човека и т.
н., и там във връзка с всичко това трябваше да кажа: може ли днес някъде да се открие нещо, показващо ни, че някога въглеродът и кислородът на Земята не са играели тази роля, която играят днес, а че такава роля е имал азотът, че тук се е намирала атмосфера от синилна киселина, от циановодородна киселина?
към текста >>
144.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство
GA_354 Сътворението на света и човека
Дишането - това също е своего рода хранене: човекът усвоява от въздуха
кислород
а, той вдишва
кислород
.
Това зелено нещо в растителния сок се нарича хлорофил. И така, в зеления лист се съдържа хлорофил. А освен това, важна е кръвта. Това е нещо във висша степен своеобразно. Разглеждайки човека, виждате, че преди всичко той диша.
Дишането - това също е своего рода хранене: човекът усвоява от въздуха кислорода, той вдишва кислород.
Но в цялото му тяло навсякъде е отложен въглерод. Ако задълбаете в Земята там, където има залежи от въглища, ще намерите черни въглища; ако наострите молив, ще откриете графит. Въглища и графит - това е въглерод. Всички вие, цялото ви тяло се състои от въглерод, без да броим, разбира се, другите вещества; той се образува в човешкото тяло.
към текста >>
Но когато чрез кръвта
кислород
ът встъпва в съединение с въглерода, се образува двуокис на въглерода, въглероден двуокис.
Ако така повече ви харесва, бихте могли да кажете, имайки предвид въглерода: вие се състоите от чисти диаманти. Тъмният въглерод, графитът в молива и диамантът са едно и също вещество. Ако въглищата, които извличаме от Земята, с помощта на някакво изкуство бихме могли да направим прозрачни, те биха били диаманти. Следователно вътре в нас имаме отлагания на диаманти. Ние сме истински въглищен склад.
Но когато чрез кръвта кислородът встъпва в съединение с въглерода, се образува двуокис на въглерода, въглероден двуокис.
Въглеродният двуокис също ви е много добре известен: вие употребявате газирана вода, там вътре има перлички, мехурчета - и това е въглероден двуокис, двуокис на въглерода в газообразно състояние. Така че вие можете да си представите: въздухът дава възможност на човека да вдишва кислород; чрез кръвта кислородът се разпространява, в кръвта той се съединява с въглерода и човек издишва въглероден двуокис. Вие вдишвате кислород и издишвате въглероден двуокис.
към текста >>
Така че вие можете да си представите: въздухът дава възможност на човека да вдишва
кислород
; чрез кръвта
кислород
ът се разпространява, в кръвта той се съединява с въглерода и човек издишва въглероден двуокис.
Ако въглищата, които извличаме от Земята, с помощта на някакво изкуство бихме могли да направим прозрачни, те биха били диаманти. Следователно вътре в нас имаме отлагания на диаманти. Ние сме истински въглищен склад. Но когато чрез кръвта кислородът встъпва в съединение с въглерода, се образува двуокис на въглерода, въглероден двуокис. Въглеродният двуокис също ви е много добре известен: вие употребявате газирана вода, там вътре има перлички, мехурчета - и това е въглероден двуокис, двуокис на въглерода в газообразно състояние.
Така че вие можете да си представите: въздухът дава възможност на човека да вдишва кислород; чрез кръвта кислородът се разпространява, в кръвта той се съединява с въглерода и човек издишва въглероден двуокис.
Вие вдишвате кислород и издишвате въглероден двуокис.
към текста >>
Вие вдишвате
кислород
и издишвате въглероден двуокис.
Следователно вътре в нас имаме отлагания на диаманти. Ние сме истински въглищен склад. Но когато чрез кръвта кислородът встъпва в съединение с въглерода, се образува двуокис на въглерода, въглероден двуокис. Въглеродният двуокис също ви е много добре известен: вие употребявате газирана вода, там вътре има перлички, мехурчета - и това е въглероден двуокис, двуокис на въглерода в газообразно състояние. Така че вие можете да си представите: въздухът дава възможност на човека да вдишва кислород; чрез кръвта кислородът се разпространява, в кръвта той се съединява с въглерода и човек издишва въглероден двуокис.
Вие вдишвате кислород и издишвате въглероден двуокис.
към текста >>
И както виждате, на Земята отдавна не би трябвало да има останали живи нито животни, нито хора, ако растенията не притежаваха противоположното свойство: растенията поглъщат не
кислород
, а именно въглена киселина, този въглероден двуокис, който издишват човекът и животното.
Господа, поради описания от мен процес в хода на еволюцията на Земята всичко отдавна би трябвало да бъде отровено от този въглероден двуокис, който издишват хората и животните. Защото еволюцията на Земята протича в течение на много дълго време.
И както виждате, на Земята отдавна не би трябвало да има останали живи нито животни, нито хора, ако растенията не притежаваха противоположното свойство: растенията поглъщат не кислород, а именно въглена киселина, този въглероден двуокис, който издишват човекът и животното.
Растенията проявяват същата жадност към въглеродния двуокис, както човекът към кислорода.
към текста >>
Растенията проявяват същата жадност към въглеродния двуокис, както човекът към
кислород
а.
Господа, поради описания от мен процес в хода на еволюцията на Земята всичко отдавна би трябвало да бъде отровено от този въглероден двуокис, който издишват хората и животните. Защото еволюцията на Земята протича в течение на много дълго време. И както виждате, на Земята отдавна не би трябвало да има останали живи нито животни, нито хора, ако растенията не притежаваха противоположното свойство: растенията поглъщат не кислород, а именно въглена киселина, този въглероден двуокис, който издишват човекът и животното.
Растенията проявяват същата жадност към въглеродния двуокис, както човекът към кислорода.
към текста >>
След това въглеродът, намиращ се в състава на въглеродния двуокис, се отлага в растенията, а
кислород
ът отново се издишва от тях.
След това въглеродът, намиращ се в състава на въглеродния двуокис, се отлага в растенията, а кислородът отново се издишва от тях.
Така човекът и животното го получават отново. Човекът отдава въглеродния двуокис навън и убива всичко; растението задържа въглерода, освобождава кислорода и така оживява всичко. Но растението не би могло нищо да направи с въглеродния двуокис, ако го нямаше зеления растителен сок, ако го нямаше хлорофила. Този зелен растителен сок, господа, е вълшебникът, който удържа въглерода в растението и освобождава кислород; зеленият сок на растенията отнема въглерода от въглеродния двуокис и освобождава кислорода.
към текста >>
Човекът отдава въглеродния двуокис навън и убива всичко; растението задържа въглерода, освобождава
кислород
а и така оживява всичко.
След това въглеродът, намиращ се в състава на въглеродния двуокис, се отлага в растенията, а кислородът отново се издишва от тях. Така човекът и животното го получават отново.
Човекът отдава въглеродния двуокис навън и убива всичко; растението задържа въглерода, освобождава кислорода и така оживява всичко.
Но растението не би могло нищо да направи с въглеродния двуокис, ако го нямаше зеления растителен сок, ако го нямаше хлорофила. Този зелен растителен сок, господа, е вълшебникът, който удържа въглерода в растението и освобождава кислород; зеленият сок на растенията отнема въглерода от въглеродния двуокис и освобождава кислорода.
към текста >>
Този зелен растителен сок, господа, е вълшебникът, който удържа въглерода в растението и освобождава
кислород
; зеленият сок на растенията отнема въглерода от въглеродния двуокис и освобождава
кислород
а.
След това въглеродът, намиращ се в състава на въглеродния двуокис, се отлага в растенията, а кислородът отново се издишва от тях. Така човекът и животното го получават отново. Човекът отдава въглеродния двуокис навън и убива всичко; растението задържа въглерода, освобождава кислорода и така оживява всичко. Но растението не би могло нищо да направи с въглеродния двуокис, ако го нямаше зеления растителен сок, ако го нямаше хлорофила.
Този зелен растителен сок, господа, е вълшебникът, който удържа въглерода в растението и освобождава кислород; зеленият сок на растенията отнема въглерода от въглеродния двуокис и освобождава кислорода.
към текста >>
Но е необходимо да кажем следното: виждате ли, на човек му е нужно от растението не само това, че то му дава
кислород
, на него му е нужно растението като цяло; с изключение на отровните растения и такива растения, които съдържат твърде малко вещества, на човека са му нужни всички растения, при това той ги получава не в процеса на дишане, а при храненето.
Но е необходимо да кажем следното: виждате ли, на човек му е нужно от растението не само това, че то му дава кислород, на него му е нужно растението като цяло; с изключение на отровните растения и такива растения, които съдържат твърде малко вещества, на човека са му нужни всички растения, при това той ги получава не в процеса на дишане, а при храненето.
И тук пак има забележителна връзка. Както виждате, растението се състои от корен, ако това е едногодишно растение - дърветата засега няма да ги разглеждаме, - от корен, от стъбло и от цвят с плод. Да разгледаме корена. Коренът се намира в Земята, той съдържа в себе си особено много соли, доколкото солите се намират в Земята. И коренът със своите тънки израстъци и коренчета зависи от тази земя; тук той постоянно извлича от земята соли.
към текста >>
145.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето
GA_354 Сътворението на света и човека
Белтъкът се състои от въглерод, азот,
кислород
, водород и сяра, това са най-важните съставни части на белтъка.
Но вие никога не сте виждали нищо повече от това, как изглежда часовникът отвън. В този случай няма да ви се отдаде веднага да направите часовник. Но ако рискувате напълно да разглобите този часовник, да го разложите на съставните му части и да отбелязвате при това, как цялото това нещо е устроено, така, разглобявайки часовника, ще се научите как следва да го сглобите отново. Същото прави човешкият организъм, нашето тяло, с белтъка. То трябва да получи белтъка, да го погълне в себе си и съвсем да го разложи.
Белтъкът се състои от въглерод, азот, кислород, водород и сяра, това са най-важните съставни части на белтъка.
Белтъкът се оказва напълно разпаднат, така че човек има в себе си вече не белтък, а - ако процесът става в червата - въглерод, азот, кислород, водород и сяра. Виждате ли, сега човекът е разложил белтъка, подобно на човек, разглобил часовник. Вие ще кажете: но ако човек е разглобил часовник един път, при това придобива достатъчен опит, за да прави часовници и по-нататък; подобно на това на човек би му било достатъчно един път да се нахрани с белтък, за да може след това да създава белтък отново и отново. Но това все пак не е така; защото човек има памет именно като цялостен човек, а тялото като такова не притежава такава памет, която би позволила да се придобие такъв вид опит; тялото похарчва тези възможности в процеса на построяване. Следователно ние трябва отново и отново да ядем нов белтък, за да можем да произведем белтък.
към текста >>
Белтъкът се оказва напълно разпаднат, така че човек има в себе си вече не белтък, а - ако процесът става в червата - въглерод, азот,
кислород
, водород и сяра.
В този случай няма да ви се отдаде веднага да направите часовник. Но ако рискувате напълно да разглобите този часовник, да го разложите на съставните му части и да отбелязвате при това, как цялото това нещо е устроено, така, разглобявайки часовника, ще се научите как следва да го сглобите отново. Същото прави човешкият организъм, нашето тяло, с белтъка. То трябва да получи белтъка, да го погълне в себе си и съвсем да го разложи. Белтъкът се състои от въглерод, азот, кислород, водород и сяра, това са най-важните съставни части на белтъка.
Белтъкът се оказва напълно разпаднат, така че човек има в себе си вече не белтък, а - ако процесът става в червата - въглерод, азот, кислород, водород и сяра.
Виждате ли, сега човекът е разложил белтъка, подобно на човек, разглобил часовник. Вие ще кажете: но ако човек е разглобил часовник един път, при това придобива достатъчен опит, за да прави часовници и по-нататък; подобно на това на човек би му било достатъчно един път да се нахрани с белтък, за да може след това да създава белтък отново и отново. Но това все пак не е така; защото човек има памет именно като цялостен човек, а тялото като такова не притежава такава памет, която би позволила да се придобие такъв вид опит; тялото похарчва тези възможности в процеса на построяване. Следователно ние трябва отново и отново да ядем нов белтък, за да можем да произведем белтък.
към текста >>
Вие знаете, че
кислород
също така поемаме в себе си от въздуха.
Работата стои така, че човек изпълнява нещо крайно сложно, когато той сам произвежда за себе си свой белтък. А именно: отначало разлага белтъка, който е изял; благодарение на това в цялото си тяло получава въглерод.
Вие знаете, че кислород също така поемаме в себе си от въздуха.
Той се съединява с въглерода, който имаме в себе си. Този въглерод ние имаме благодарение на белтъка и другите хранителни продукти. Въглеродът преди всичко издишваме под формата на въглена киселина, въглероден двуокис. Но част от него задържаме. Сега имаме в нашето тяло въглерод заедно с кислород; по такъв начин ние не задържаме кислорода, който сме приели заедно с храната в състава на белтъка, а съединяваме с въглерода този кислород, който сме вдишали.
към текста >>
Сега имаме в нашето тяло въглерод заедно с
кислород
; по такъв начин ние не задържаме
кислород
а, който сме приели заедно с храната в състава на белтъка, а съединяваме с въглерода този
кислород
, който сме вдишали.
Вие знаете, че кислород също така поемаме в себе си от въздуха. Той се съединява с въглерода, който имаме в себе си. Този въглерод ние имаме благодарение на белтъка и другите хранителни продукти. Въглеродът преди всичко издишваме под формата на въглена киселина, въглероден двуокис. Но част от него задържаме.
Сега имаме в нашето тяло въглерод заедно с кислород; по такъв начин ние не задържаме кислорода, който сме приели заедно с храната в състава на белтъка, а съединяваме с въглерода този кислород, който сме вдишали.
Следователно ние строим вътре в организма си нашия белтък не така, както това си представят материалистите, че ако често ядем кокоши яйца, това съдържание се разпределя после в цялото ни тяло и след като сме изяли кокоше яйце, то се е разпространило по цялото тяло. Това е неправилно. Самата организация на нашето тяло ни предпазва от това, наяждайки се с кокоши яйца, да станем глупави кокошки. Ние не се превръщаме във все по-глупави кокошки, доколкото още в червата унищожаваме този белтък, нали така? Вместо кислорода, съдържащ се в него, ние вземаме кислорода от въздуха.
към текста >>
Вместо
кислород
а, съдържащ се в него, ние вземаме
кислород
а от въздуха.
Сега имаме в нашето тяло въглерод заедно с кислород; по такъв начин ние не задържаме кислорода, който сме приели заедно с храната в състава на белтъка, а съединяваме с въглерода този кислород, който сме вдишали. Следователно ние строим вътре в организма си нашия белтък не така, както това си представят материалистите, че ако често ядем кокоши яйца, това съдържание се разпределя после в цялото ни тяло и след като сме изяли кокоше яйце, то се е разпространило по цялото тяло. Това е неправилно. Самата организация на нашето тяло ни предпазва от това, наяждайки се с кокоши яйца, да станем глупави кокошки. Ние не се превръщаме във все по-глупави кокошки, доколкото още в червата унищожаваме този белтък, нали така?
Вместо кислорода, съдържащ се в него, ние вземаме кислорода от въздуха.
Засега него там още го има. Виждате ли, с кислорода ние вдишваме и азот, доколкото във въздуха винаги има азот. И също така не използваме азота, който се съдържа в изяденото от нас кокоше яйце, а пак само този азот, който сме вдишали от въздуха. И водорода, който сме изяли заедно с кокошето яйце, също съвсем не използваме. Ние правим нашия собствен белтък само от този водород, който прониква в нас през носа и даже през ушите, през сетивните органи.
към текста >>
Виждате ли, с
кислород
а ние вдишваме и азот, доколкото във въздуха винаги има азот.
Това е неправилно. Самата организация на нашето тяло ни предпазва от това, наяждайки се с кокоши яйца, да станем глупави кокошки. Ние не се превръщаме във все по-глупави кокошки, доколкото още в червата унищожаваме този белтък, нали така? Вместо кислорода, съдържащ се в него, ние вземаме кислорода от въздуха. Засега него там още го има.
Виждате ли, с кислорода ние вдишваме и азот, доколкото във въздуха винаги има азот.
И също така не използваме азота, който се съдържа в изяденото от нас кокоше яйце, а пак само този азот, който сме вдишали от въздуха. И водорода, който сме изяли заедно с кокошето яйце, също съвсем не използваме. Ние правим нашия собствен белтък само от този водород, който прониква в нас през носа и даже през ушите, през сетивните органи. А сярата постоянно получаваме от въздуха. И така, и водорода, и сярата ние също получаваме от въздуха.
към текста >>
146.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела
GA_354 Сътворението на света и човека
Там се откриват въглехидрати, които се състоят от въглерод,
кислород
и водород, образуващи определена подредена структура.
Ако днес на някого му се наложи да говори за това - а за това трябва да говорят естествоизпитател или медик, - как всъщност действа картофът, когато се изяде, какво прави такъв човек? Защото знаете, че картофите са станали хранителен продукт и е било доста трудно в някои области да се отучат хората от привичката да се хранят почти изключително с картофи. Така че какво прави съвременният естествоизпитател, ако иска да провери каква е хранителната стойност на картофите? Той изследва какви вещества се съдържат в картофите. В лабораторията е възможно, разбира се, да се изследва, що за вещества се съдържат в картофите.
Там се откриват въглехидрати, които се състоят от въглерод, кислород и водород, образуващи определена подредена структура.
После се открива и това, че в човешкия организъм това вещество се преобразува, че в края на краищата то става един от видовете захари, но с това изследването приключва. По-нататък не може да се отиде. Виждате ли, ако ние, желаейки да изхранваме кое да е животно с мляко, му даваме това мляко в непроменен вид, животното се развива много добре. Но ако разложим млякото на съставните му части, изследваме от какво се състои то и вместо мляко започнем да даваме на животното тези химически съставни части, животното ще измършавее и няма да може да се храни с това. Защо е така?
към текста >>
147.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост
GA_354 Сътворението на света и човека
Обикновено това се описва просто, като се каже: човек вдишва
кислород
и издишва въглероден двуокис.
Той яде и соли. Всичко впрочем се явява съединение на тези вещества: човек яде това, приема го като храна в себе си. Каквото приемаме през устата, напълно зависи от Земята. Но вещества поемаме в себе си не само през устата, защото също и дишаме. В процеса на дишане приемаме вещества от въздуха.
Обикновено това се описва просто, като се каже: човек вдишва кислород и издишва въглероден двуокис.
Излиза, че човек прави само това: вдишва и издишва, вдишва и издишва! Но това не е така. В това, което вдишваме, се съдържат в много фино състояние хранителни вещества, намиращи се във въздуха. Ако само ядяхме, тялото ни би било принудено да се сменя много често. Защото това, което ядем, много бързо се преобразува в тялото.
към текста >>
НАГОРЕ
