Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
4
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
Намерени са резултати от
369
текста в
4
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Каса
'.
На страница
4
:
114
резултата в
69
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ПЪРВО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 20 декември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
И така, трябва да кажем, че се
каса
е за това да се изучи дървото още от неговото възникване и да се изучи структурата на дървесния материал, който произлиза от водния елемент, влажния елемент, който всъщност е действителният носител на тона.
И в известен смисъл човек може да разбере още от външната конфигурация на някое дърво дали то е подходящо за по-нисък или за по-висок тон. Така винаги дървесният материал от дърво, което има по-назъбени листа, ще е по-подходящ за по-висок тон, отколкото материал от дърво с такива листа (виж рис.). Тъй като дървото е образувано от тона, самото то произвежда тонове. И оттук се извежда принципът, който още съм нямал повод да изведа, който обаче със сигурност ще разберете, ако можем да проследим по-нататък интересното изложение на д-р Томастик. Много от нещата, които бяха казани по един много одухотворен начин тук, могат да се установят също и в духовнонаучен смисъл.
И така, трябва да кажем, че се касае за това да се изучи дървото още от неговото възникване и да се изучи структурата на дървесния материал, който произлиза от водния елемент, влажния елемент, който всъщност е действителният носител на тона.
Например едно средство това да се направи по чисто външен начин, е да се проучи всмукателната способност за влага на съответния дървесен материал. Един вид материал всмуква повече вода, друг - по-малко. Дори само от това би могло да произлезе нещо, но това все още ще е много грубо. Бих искал да отбележа и друго. Извънредно интересно е как д-р Томастик разви една до известна степен идеална архитектура за музикалния слух.
към текста >>
2.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Септември 14, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Ето една обущарница, железарница,
каса
пница, след това кръчма и пр.
В дясно и ляво е имало жилищни фасади, които са били изградени въз основа на онова, което душата е чувствувала и мислила. Всеки ключ, всяка ключалка е носела отпечатъка на оня, който ги е направил. Опитайте се да осъзнаете каква радост е чувствувал отделният занаятчия, от всяко изработено парче, как е вработвал собствената си душа в него. Във всеки предмет е имало частичка душа и когато човек се е движел сред такива неща, душевните сили са протичали към него. Сравнете това с един днешен град.
Ето една обущарница, железарница, касапница, след това кръчма и пр.
Всичко това е чуждо на вътрешните душевни процеси: свързано е само с външния процес. Така се пораждат онези душевни сили, които клонят към материализъм. Тези влияния въздействуват много по-силно, отколкото догмите на материализма. Към това прибавете нашето ужасяващо /средство/ изкуство рекламата. Млади и стари се движат през море от такива отвратителни произведения, които събуждат най-злите сили на душата.
към текста >>
3.
2. ВТОРИ СЕМИНАР. Щутгарт, 22.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Аз, Ви моля когато се
каса
е за темперамента на детето, да се съблюдава следното: като учители не се чувствайте призвана за това да определите съответния темперамент предварително като "грешка" и да искате да се преборите с него.
Двама учители говорят за холеричния темперамент. Р.Щ.: рисува на дъската следните фигури: Какво е това? Това е също една характеристика на четирите темперамента. Меланхоличните деца по правило са стройни и слаби; сангвиниците са най-нормалните; тези, чиито рамене са по-изпъкнали, са флегматични деца; тези които са с набита фигура, така че главата да изглежда потънала в тялото, са холерични деца. При Микеланджело " и Бетовен имаме преплитане на меланхоличен и холеричен темперамент.
Аз, Ви моля когато се касае за темперамента на детето, да се съблюдава следното: като учители не се чувствайте призвана за това да определите съответния темперамент предварително като "грешка" и да искате да се преборите с него.
Ние трябва да опознаем темперамента и да си поставим въпроса: Как да го овладеем така, че да постигнем желаната жизнена цел, така че от темперамента да се постигне най-доброто и децата с негова помощ да достигнат своята жизнена цел. При холеричния темперамент би помогнало твърде малко, ако бързаме и искаме да поставим на нейно място нещо друго. В действителност, изхождайки от живота и страстта на холерика, особено в световната история, нещата биха се развили по съвсем друг начин, ако тази цел не беше поставена пред холериците. Но при детето трябва да се забележи, че то се довежда до съответната житейска цел въпреки своя темперамент. При холерика е възможно да се прилагат измислени, изкуствени ситуации, които водят до сферата на внимание на детето.
към текста >>
4.
3. ТРЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 23.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Трябва да си изясним, че използуваме учебната материя преди всичко за да използуваме волевите, душевните и мисловни способности на детето, че много по-малко се
каса
е за това какво запомня детето, отколкото до това как то използува своите душевни способности.
От него се е поискало нещо, което може да се поиска само от едно холерично дете. Искам в началото да развиете накратко тези неща. По този повод моля г-н М. да представи своя разказ също и за сангвиници и за меланхолици, но и двата пъти много кратко. Но нека да се откроят особеностите, които ще останат след това и ще послужат за създаване на напрежение у детето.
Трябва да си изясним, че използуваме учебната материя преди всичко за да използуваме волевите, душевните и мисловни способности на детето, че много по-малко се касае за това какво запомня детето, отколкото до това как то използува своите душевни способности.
О. обяснява как в часовете по смятане могат да се съблюдават четирите темперамента, но той не се е справил със своята задача. Р.Щ.: Това е нещо, което предвиждах, тъй като задачата е много трудна. Вие трябва съвсем основно да я премислете. Вземете следната нова задача: Представете си един клас с 8-9 годишни деца. Естествено по време на обучението са възможни много социални инстинкти, социални желания, социални интереси.
към текста >>
5.
4. ЧЕТВЪРТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 25.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Повечето се
каса
е до учителя по смятане.
ЧЕТВЪРТИ СЕМИНАР Щутгарт, 25.08.1919 г. Р.Щ.: Ще приключим с поставянето на задачи и ще преминем към това, което ни каза г-н Н. за часовете по смятане от гледна точка на темперамента на децата.
Повечето се касае до учителя по смятане.
Н. изяснява инцидента, когато той счупва парче тебешир. Р.Щ.: Бих искал най-напред да отбележа, че за пример не бих използувал тебешир, защото е жалко да се чупи тебешира. Бих потърсил по-малко ценен предмет. Достатъчно е едно парче дърво яли нещо такова, нали? Не е хубаво децата от малки да свикват да унищожават полезни предмети.
към текста >>
6.
5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Тук се
каса
е преди всичко за предизвикване на чувства, които съдействуват за излизане от ситуацията.
В повечето случаи има лидери. Учителят трябва да си намери 2-3 от тях и да си побеседват. Той трябва да им разясни, как такива неща правят обучението невъзможно и как те трябва да използуват влиянието си върху класа. Те имат толкова голямо влияние колкото и подбудителите и могат да разясняват тези неща на своите съученици. В такива случаи трябва да се използува взаимното влияние между децата.
Тук се касае преди всичко за предизвикване на чувства, които съдействуват за излизане от ситуацията.
Едно сурово наказание от страна на учителя ще предизвика само страх. То не предизвиква чувства, които водят към подобрение. Учителят трябва да се остави възможно по-дълго време и след това да прояви обективност. Това не означава, че той не трябва да се държи като авторитет. Той може да каже: "Вие нищо няма да научите, а без учене ще останете глупави." Учителят не трябва да се срамува да обсъди нещата с тримата ученика, които ще се застъпят за него.
към текста >>
Много добре е също, когато не се
каса
е за нещо много лошо, да го направите от своя страна същото; например когато учениците бърборят, учителят да каже: "Е, и аз мога да мърморя." и нещата да се представят хомеопатично.
Той може да каже: "Вие нищо няма да научите, а без учене ще останете глупави." Учителят не трябва да се срамува да обсъди нещата с тримата ученика, които ще се застъпят за него. Но наказанието трябва да излезе от съучениците, като те предизвикат чувството на вина у своите другари. По този начин ще се апелира не към разсъдъка, а към чувствата. Но ако целият клас е срещу учителя, то тогава той трябва да търси вината у себе си. Голяма част от немирствата се дължи на обстоятелството, че децата скучаят и нямат връзка с учителя.
Много добре е също, когато не се касае за нещо много лошо, да го направите от своя страна същото; например когато учениците бърборят, учителят да каже: "Е, и аз мога да мърморя." и нещата да се представят хомеопатично.
Извънредно добре за моралното възпитание е да бъдеш хомеопатичен. Добър метод е и да се отклони интересът към нещо друго. Никога обаче не трябва да се засяга честолюбието на учениците. Когато непослушанието на един клас се оправя от съучениците, тогава се въздействува върху чувствата, за да се издигне по този начин повредения авторитет. Когато друг ученик изтъкне благодарността, която се дължи на учителя отново се повишава авторитета.
към текста >>
7.
6. ШЕСТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 27.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Първото, което трябва да се направи, е да се опитате грижливо да установите дали се
каса
е за основателно отличаване на надарените ученици, които могат да постигнат повече.
Това ще им дойде твърде много. Може на един "натегач” да се възложат трудни задачи и да се остави да говорят делата, така че детето да види, че не може да изпълни възложеното и че трябва да го каже на учителя. По този начин става ясно, дали стремежът е неподправен. И други участници правят изложения по въпроса. Р.Щ. прави накрая следното обобщение: При тази дискусия излезе същността на нещата, за които става дума.
Първото, което трябва да се направи, е да се опитате грижливо да установите дали се касае за основателно отличаване на надарените ученици, които могат да постигнат повече.
При това трябва да се внимава да не премине голямата дарба в егоизъм. Трябва да се опита това, което те могат да направят в повече да бъде от полза за останалите. Един такъв отличник трябва да използува големите си умения, за да направи нещо, което ще бъде добро за другите, така че да работя не само за себе си, но и за другите. Може ли той да смята по-добре, нека да се остави да помага на другите и те да се "прилепят" към него. След това той ще научи от учителя последиците от своето мислене, което може да се изрази така: "Мюлер е добро момче.
към текста >>
8.
7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
При тези обстоятелства се
каса
е за опасна слабост на децата.
Много полезен за класа би бил един хумористичен разказ. Опасно става едва когато започнат да се, увличат групички. Тези неща е необходимо да се обмислят, защото те могат да играят определена роля в училищната практика. Увлечението не е най-лошото, но нездравото увлечение прави човека слаб. Под негово влияние децата ще станат уязвими и летаргични.
При тези обстоятелства се касае за опасна слабост на децата.
Случаят е много деликатен, тъй като при определени действия нещата могат да вземат обрат и да се превърнат в омраза. Много добре е да се каже: Ти си се разгорещил, излез за пет минути и т.н. Въобще става дума за това, че при подобни случай е необходим индивидуален подход не само към децата, но и в самото поведение. Трябва да се направи всичко възможно, което сме убедени, че ще е полезно. Трябва грижливо да се стремите към едно нещо, влюбените деца да не открият, че тяхното увлечение се забелязва.
към текста >>
9.
8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Вече става по-сложно когато се
каса
е за възприемането на цветовете или други качества на минерала.
То не може да запомни. Кажете му: "Представи си, че си едно съвсем мъничко джудже, което е влязло там. Ти стоиш там като в стая." Оставете го да възприеме отвътре онова, което не може да разбере отвън. То може това, Но тези неща трябва често да се повтарят с детето. При форми, подобни на минералите, това може да се постигне относително лесно.
Вече става по-сложно когато се касае за възприемането на цветовете или други качества на минерала.
Тогава накарайте детето да си представи малкото като нещо голямо. Т.е. то трябва често да си представя някакъв малък жълт кристал като огромно кристално тяло. Но когато става дума за музика въпросът става по-сложен. В случай, че нищо не се е получило чрез подобряването на пространственото възприемане на формите и искате да се възприеме карикатуризирано, може да постигнете нещо само тогава, когато много уголемите интервалите, оставите тоновете дълго да въздействуват чрез увеличаване на отношенията между тоновете във времето представите мелодията като едно голямо, силно въздействие. Така можете да постигнете нещо.
към текста >>
10.
12. ДВАНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 3. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Второ:
каса
е се за това: Как трябва да се даде пояснението?
сексуална просвета на децата. Тук е дадено всичко възможно "за" и "против". Очертават се три основни въпроса: Да се вземе под внимание; Кой трябва да извършва сексуална просвета? Който мисли сериозно, с цялата отговорност на възпитател: в училище, скоро ще забележи, че е изключително трудно да се поема тази задача. Мисля, че Вие не бихте давали с удоволствие сексуални обяснения на 12 14 годишни палавници.
Второ: касае се за това: Как трябва да се даде пояснението?
Това също не е толкова просто. Трето: Къде трябва да се даде то? Къде трябва да се вмъкне? В обучението по природознание ли? Ако обучението се организира на правилни педагого-дидактически основи, нещата ще са получат от само себе си.
към текста >>
11.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Относно всичко,
каса
ещо другите сетива, те са по-силно отдалечени един от друг.
И в това взаимодействие, съществуващо между двете сетива, между обонянието и вкуса, можем да видим, как човешкото устройство влиза в тясна взаимовръзка с това, което протича в природата извън човека. Ние извършваме тези изследвания, разкриващи връзката на човека с природата извън него по причина, че за духовната наука нещата се свеждат до това, да приближим едно до друго лечебните методи и процесите в човешкия организъм. Всъщност при лечението винаги става дума за следното, да разберем, какви фактори са залегнали в това, което внасяме в тялото, било по химически, физиологически или физически начин, и в това, което в известна степен организмът сам може да извърши в състояние на здраве и за което не е годен в състояние на болест. Трябва да си представим процеса, разиграващ се външно, заедно с процеса, протичащ в човешкия организъм. И тези два процеса се приближават най-плътно един до друг там, където става дума за обонянието и за вкуса.
Относно всичко, касаещо другите сетива, те са по-силно отдалечени един от друг.
Така например вече значително отдалечени са зрението и храносмилането, макар че сега под храносмилане, в тесния смисъл на думата, разбирам това, което се извършва между сдъвкването на храната в устата и нейното преработване от чревните жлези. Или тази област всъщност бих желал да причисля към областта на изпразването, било то изпразване в организма, чрез което веществата биват поети, било то изпразване навън, това, което бих желал да определя като отделяне; т.е. онова, което е разположено отвъд жлезите, вече бих желал да го определя като отделяне. Разглеждайки сега зрението, пред себе си имаме онези тела от външния свят, заключаващи в известна степен онова в себе си, което при обонятелния и вкусовия процес е разположено повече към повърхността. То е, което в обонятелния процес е изнесено повече извън природата на човека, за да можем ние, хората, да го възприемем.
към текста >>
Но във всички тези случаи ще се
каса
е за следното, да въведем в организма нещо, което в най-силна степен да разреди външните кварцови влияния.
прев.), тогава разбира се това, което е налице, може да доведе до всевъзможни други нарушения в организма. И тези нарушения в белия дроб въздействуват върху нарушенията на сърдечните съдове, защото в организма всичко е взаимно свързано. Тези нарушения, които от една страна могат да се проявят като склонност към възпалителни състояния на главния мозък, те могат и да не се проявят като такива възпалителни състояния, но могат да възникнат като възпалителни състояния на храносмилателните органи или в това, което е свързано с храносмилателните органи. И в такъв случай въпросът се свежда до това, да знаем, къде всъщност лежи изходната точка. Разбира се, по този въпрос може да се говори още.
Но във всички тези случаи ще се касае за следното, да въведем в организма нещо, което в най-силна степен да разреди външните кварцови влияния.
Ако успеете да вникнете добре точно в тази връзка, то това ще бъде едно изключително характер на връзка, една изключително важна връзка. Тя същевременно Ви показва, че когато съществува нещо директно, нещо, което да наблюдаваме в горните части на тялото, тогава е необходимо да преобразуваме тези, тъй важни в природата кварцови процеси чрез разбиране, раздробява не, стриване. Когато в долните части на тялото възникнат нарушения поради взаимодействие, както например в самото сърце, тогава при определени обстоятелства, този процес, който вече е бил започнат чрез онези растения, съдържащи в силна степен силициева киселина, този процес ще може да бъде използуван, та чрез преобразяване или чрез пряко използуване на такива растения да бъдат предизвикани лечебни процеси. При всички растения с характера на кварц би трябвало внимателно да изследваме, доколко могат да въздействуват върху човешкия организъм, върху всички процеси, протичащи под сърцето, които разбира се, въздействуват обратно върху останалия организъм. Съвършено противоположното на процеса на окварцяване са съдържа във всичко онова, което в природата извън човека ще наречем образуване на въглена киселина.
към текста >>
12.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Каса
е се за приготовлението, за това, което извършваме.
Но на едно място всичко това прозвуча чрез една странна дума, една дума, с което аз всъщност мога да кажа е трябвало да се занимавам в продължение на десетилетия, една дума, която често бива изговаряна, а именно че лекарите хомеопати изпитват известен страх от мистификацията т.е. боят се да усетят уханието на мистиката. Причината за факта, че се занимавам с всичко това, лежи в определени възгледи, основаващи се изцяло на реалности. Виждате ли, същественото, към което се стреми хомеопатичния лечебен процес, всъщност лежи много по-малко в субстанциите, отколкото в действията, извършвани за приготовлението на субстанциите и моля да не ме разберете погрешно, човек винаги трябва да говори в известна степен радикално, ако иска правилно да характеризира нещата. Или същественото е заложено в приготовлението на това, което ни се представя като силициева киселина, или което да кажем ни се представя като carbo vecetabilis.
Касае се за приготовлението, за това, което извършваме.
Занимавал съм се много с въпроса, какво всъщност се случва, когато се стремим да приготвим хемеопатични лечебни средства, към които средства, например в този случай, изцяло причислявам и приготовлението по метода на Ритер, което потвърждава и д-р Р., макар че самата г-ца Ритер не признава това. Възниква въпросът: какво всъщност се случва, когато се приготовляват хомеопатични средства? Всъщност нещата се свеждат до приготовлението. Това, което правим, се свежда до целия процес на приготовление. Приложете например силициева киселина, пригответе я във всички потенции какво всъщност извършвате при това?
към текста >>
13.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Дори да има прекалено добро храносмилане, няма непременно да се
каса
е до прехранване в смисъла, че храносмилателният процес е увреден и нещата не се преработват.
Това е постоянно взаимодействие, като, от една страна, от горе надолу и от периферията непрекъснато протичат светлинният и топлинният етер, а от друга страна, жизненият и химичният етер се насочват от долу нагоре, така да се каже, действат центробежно навън. Така се поражда образуването на етерния човек, което всъщност е преустройство на вихровото, спираловидното движение, което се образува от сблъсъка на тези два вида етер. Образът, който се поражда пред вас, трябва да бъде разбран от взаимодействието на двата вида етер. Важно е да се изградят представи за здравия и болния човек, именно изхождайки от още малко забелязваните процеси като недохранването и прехранването. При органичното прехранване обаче човек още не е прехранен, ако само си препълва стомаха.
Дори да има прекалено добро храносмилане, няма непременно да се касае до прехранване в смисъла, че храносмилателният процес е увреден и нещата не се преработват.
Трябва да се опитаме да изходим от това, което наблюдаваме при началните процеси, които са изцяло присъщи на нормалния човек. Трябва също да се каже: Ако не бихме могли да се разболяваме, не бихме могли изобщо да бъдем хора, защото болестта е само продължение на процесите, от които се нуждаем, които непременно трябва да имаме, но надхвърлящи мярката. Здравето всъщност е състояние на човека, в което разболяващите и лечебните процеси се намират в съответното равновесие. Човекът не е застрашен само когато се проявяват разболяващите процеси, а и когато лекуващите процеси надхвърлят целта си. Тогава също е застрашен.
към текста >>
Затова при въвеждането на оздравителния процес се
каса
е да не се действа прекалено интензивно, иначе се надхвърля целта, човек изгонва болестта, но там, където е стигнала до нулевата точка, тя прескача в обратната посока.
Трябва да се опитаме да изходим от това, което наблюдаваме при началните процеси, които са изцяло присъщи на нормалния човек. Трябва също да се каже: Ако не бихме могли да се разболяваме, не бихме могли изобщо да бъдем хора, защото болестта е само продължение на процесите, от които се нуждаем, които непременно трябва да имаме, но надхвърлящи мярката. Здравето всъщност е състояние на човека, в което разболяващите и лечебните процеси се намират в съответното равновесие. Човекът не е застрашен само когато се проявяват разболяващите процеси, а и когато лекуващите процеси надхвърлят целта си. Тогава също е застрашен.
Затова при въвеждането на оздравителния процес се касае да не се действа прекалено интензивно, иначе се надхвърля целта, човек изгонва болестта, но там, където е стигнала до нулевата точка, тя прескача в обратната посока.
Това особено силно се проявява в древните мирогледи, където е имало още инстинктивни терапевтични възгледи. Вярвам, че всеки, който се занимава с темата, ще признае, че в древните култури е имало прекрасни терапевтични възгледи, изхождащи от човешките инстинкти, които само не са могли да бъдат прозряни съзнателно, но са съществували дори там, където са изпаднали в упадък, както при сегашните диви народи все още могат да импонират. Веднъж, преди не много време, дилетантското тършуване в тези неща можа да предизвика извънредно голяма сензация при някои господа, които в други области бяха извънредно учени специалисти. Когато избухна кавгата между йенските и берлинските учени относно питекантропа, Pithecanthropus erectus, тогава Вихров[3] възрази на Хекел,[4] че питекантропът, намерен чрез Дюбоа,[5] има ясни заздравявания, заздравели костни наранявания, при които съвременният лекар може да тълкува, че е проведено изкуствено лечение. Това беше едно от главните възражения на Вихров и оттам той констатира, че този питекантропус еректус е бил излекуван от някой лекар, следователно тогава вече е трябвало да има лекари като Вихров в Университета, нали, които да приложат външното лечение, и затова питекантропът не може да е междинно звено, понеже човекът го е нямало още тогава, а трябва да е именно човек.
към текста >>
14.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
В този случай ние имаме пред себе си онези заболявания, при които се
каса
е например за новообразувания в организма.
Но към нещата, които разглеждаме днес, трябва да се прибави и друго: В днешната медицина с особена сила нахлуват последиците от нашия хаотичен социален ред и те образуват в самата медицинска наука не друго, а партии, и тези воюващи по между си партии едва ли изглеждат иначе, освен като познатите нам политически партии. Съвсем ясно е, че всичко това е крайно нежелателно за медицинската наука, и че спорът между алопати и хомеопати, между така наречените университетски възпитаници и народните лечители само ще внесе объркване там, където всъщност е необходимо разбиране и дълбоко доверие между медицинските среди и най-широките кръгове от населението. Виждате ли, аз трябваше да спомена всичко това, за да поставя на здрави основи нещата, за които ми предстои да говоря днес. Аз вече обърнах вниманието Ви, как от една страна духовно-душевните сили се намесват в процеса на човешката организация и, така да се каже, намират израз в соматичните болестни процеси, т.е. това става когато тези сили се обособяват по неправилен начин от физическия орган, което води до тяхното разрастване там, на физическото поле.
В този случай ние имаме пред себе си онези заболявания, при които се касае например за новообразувания в организма.
От другата страна ние заставаме пред онези заболявания, при които духовно-душевните сили проникват твърде слабо във физическия организъм. В резултат на това определени части и органи от физическия организъм, които не са обхванати в достатъчна степен от организиращите процеси, вместо да се уравновесяват и хармонизират от духовно-душевните сили започват да проявяват извънредно мощно своята физическа същност. Тогава духовно-душевните сили не успяват да се свържат по правилен начин с Азовото съзнание и, така да се каже, се изливат навън, при което възникват онези форми на заболявания, наричани от нас само в преносен и фигуративен смисъл душевни заболявания. Обаче в мига, когато преминаваме от една разумна и здрава физиология към една разумна и логична патология и терапия, тези възгледи трябва да се модифицират и да станат още по-точни. Те трябва да се обединят около един важен принцип за същността на човека.
към текста >>
Тук ако изобщо можем да сведем процесите на здравето до един естествен процес тук съвсем не се
каса
е за това, че ние проникваме в един природен процес, какъвто бихме могли да си представим по един или друг едностранчив, по един разсъдъчен начин; тук ние навлизаме в два противоположни процеса, от които единия действува болестотворно спрямо другия, и ние не бихме могли да живеем в нашия физически организъм, ако не сме постоянно ангажирани с това да възприемаме болестните причини на главата, устремена надолу към системата веществообмен-крайници, както и да възприемаме болестните причини на веществообмена, устремен нагоре към главата.
Но какво всъщност става при това взаимодействие? Разгледайте нещата още по-внимателно. Когато чрез ритъма разградния процес на нервносетивната организация се намесва и започне да действува в системата веществообмен-крайници, тогава възниква нещо и то започва да противодействува спрямо веществообмена, спрямо този веществообмен то е като една отрова. И обратно, когато градивните процеси естествено чрез ритмичната система се намесят в системата глава, там те започват да действуват като една отрова, като една интоксикация. И тъй като тези системи както вече загатнах са разположени в целия организъм, ние самите ставаме арена и свидетели на една непрекъсната интоксикация и дезинтоксикация, които обаче се превеждат в равновесие с помощта на ритмичните процеси.
Тук ако изобщо можем да сведем процесите на здравето до един естествен процес тук съвсем не се касае за това, че ние проникваме в един природен процес, какъвто бихме могли да си представим по един или друг едностранчив, по един разсъдъчен начин; тук ние навлизаме в два противоположни процеса, от които единия действува болестотворно спрямо другия, и ние не бихме могли да живеем в нашия физически организъм, ако не сме постоянно ангажирани с това да възприемаме болестните причини на главата, устремена надолу към системата веществообмен-крайници, както и да възприемаме болестните причини на веществообмена, устремен нагоре към главата.
И както неравномерно натоварените везни се накланят по чисто природни закони, така и самия живот доколкото той е в едно динамично, а не в едно статично равновесие може да се отклони в едната или другата посока. Така че лечението представлява не друго, а да разтоварим главата от прекалено силната интоксикация на веществообмена, да отнемем неговото интоксикиращо действие. Или обратно да смекчим разградните процеси на главата, ако те започнат да действуват прекалено интоксикиращо в системата на веществообмена. И все пак до едно съвършено вникване в тази област може да се стигне само ако човек разшири наблюдението си над цялата природа, т.е. ако е в състояние да обхване тази природа в духовнонаучен смисъл.
към текста >>
15.
3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Тъй като днес се налага да свържа изложението именно с личности, трябва за кажа, че в момента, когато се
каса
е да опишем резултатите на човешкото образуване на съждения в тяхната действителна връзка с живота, с пълното човешко съществуване, неизбежно е да посочим определени личности, от които е произлязло едно такова образуване на съждения.
СКАЗКА ВТОРА Дорнах, 28 септември 1920 г. Многоуважаеми присъствуващи! За всички онези, които искат, щото в един цикъл от сказки, носещ едно заглавие като това, да не бъде примесено нищо, което някак си би прекъснало обективно без личния ход на изложението, бих искал да направя следната забележка.
Тъй като днес се налага да свържа изложението именно с личности, трябва за кажа, че в момента, когато се касае да опишем резултатите на човешкото образуване на съждения в тяхната действителна връзка с живота, с пълното човешко съществуване, неизбежно е да посочим определени личности, от които е произлязло едно такова образуване на съждения.
Това налага също и в научното изложение да се придържаме въобще към онези области, където се ражда съждението, към областта на човешката борба, на човешкия стремеж към едно такова съждение *. /* Във връзка с това виж също Д-р Рудолф Щайнер “Раждането на естествената наука в мировата история и нейното развитие от тогава насам”; издадена от Секцията по Естествена Наука при Гьотеанума, Дорнах /Разширено германско издание 1948 г. Щутгарт/. И тук трябва преди всичко да отговорим на въпроса: Какво може да бъде почерпено от научното образуване на съжденията на по-новото време за социалното, за живото мислене, което иска да превърне резултатите на мисленето в импулси на живота? Тук трябва също да се размисли вече и върху това, че целият ход на разглеждането, което предприемаме, се откъсва от научния кабинет и от учебните зали и застава така да се каже сред живия ход на развитието на човечеството. Зад това, от което вчера аз изходих като модерен стремеж към един механистичен-математически светоглед и зад разрушаването на този светоглед, зад това, което после достига своя връх в знаменитата реч на физиолога Дю Боа Реймонд в 1872 година върху границите на природопознанието, зад всичко това стои обаче нещо още по-важно; нещо по-важно, което се натрапва на нашето наблюдение, когато искаме именно да говорим в живия смисъл върху границите на природопознанието.
към текста >>
16.
4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Следователно
каса
е се за това, от една страна да усвоим този подход, това настроение на естествената наука, за да продължи то да действува отвъд границите на природопознанието, когато искаме да преминем отвъд тези граници.
трябва да изходим от това, което е до висока степен дисциплиниращо в модерната естествена наука, трябва да се възпитаваме от него и това, което сме възпитавали у нас като строг метод, като научна дисциплина чрез научната дисциплина, чрез дисциплината на естествената наука на по-новото време, ние трябва да знаем да го изнесем, така да се каже, над самата естествена наука, да го използуваме в едно по-висша област, така че да се издигнем в по-висши области със същия начин на мислене, който имаме в естествената наука, обаче с разрешение на методите върху съвършено други области. Затова аз също не вярвам, и казвам това съвсем откровено, че до едно действително духовнонаучно познание може да стигне, който не е добил в строгия смисъл на думата една естественонаучна дисциплина, който не се е научил да изучава и да мисли в лабораториите и чрез методите на по-новата естествена наука. Духовната наука има най-малко повод да подценява тази по-нова естествена наука. Напротив, тя знае да я цени напълно. И на мене самия – ако ми е позволено да направя тази лична забележка – много хора ми се сърдят, че преди всъщност да съм публикувал нещо върху Духовната наука, първо съм написвал някои неща именно върху проблеми на естествената наука в онази светлина, която ми се струваше необходима.
Следователно касае се за това, от една страна да усвоим този подход, това настроение на естествената наука, за да продължи то да действува отвъд границите на природопознанието, когато искаме да преминем отвъд тези граници.
На второ място за нас качеството на това природопознание, съотв. резултатите на това природопознание трябва да станат нещо много сериозно. Ето виждате ли, когато вземем съвсем простото явление, това, че трием едно тяло с едно друго и се получава топлина, по отношение на едно такова частично явление ние не казваме в естествената наука: тази топлина се е родила от нещо или тази топлина просто съществува, а търсим условията, при които тази топлина се е намирала от по-рано в латентно състояние в тялото, чрез което тя така да се каже се е проявила. Тук ние преминаваме от едно явление към друго и взема ме сериозно развитието. Така също трябва да постъпим, когато искаме да внесем едно понятие в Духовната наука.
към текста >>
17.
5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Полюсът на съзнанието не можеше да бъде постигнат така просто изхождайки от Гьотеанизма, поради простата причина, че Гьоте не беше никакъв тривиален човек, той не беше тривиален и по отношение на чувствата, когато се
каса
еше да проникне до познанието, а винаги носеше в себе си онова благоговение, което е необходимо, когато човек иска да се приближи до действителните извори на познанието.
Тук имаме именно това, от което се нуждаем в една действителна духовна наука, а това е да притежаваме достатъчно разсъдливост и прецизност, за да не разтръбяваме като мистика всичко възможно, което възниква като възпоменание от подсъзнанието, да не го разтръбяваме като нещо, което има някаква обективна стойност Именно последователят на Духовната наука, когато иска да стигне в това направление до действително плодотворни резултати, се нуждае до най-висока степен от вътрешна яснота. Той се нуждае от такава вътрешна яснота именно тогава, когато става въпрос да слезе в глъбините на съзнанието, за да извлече от там възгледи върху това, което е всъщност това съзнание. Трябва вече да слезем в глъбините на това съзнание, като същевременно не сме никакви дилетанти в тази област, а имаме напълно обективно позна ние за всичко онова, което са произвели до днес психо-патологията, психологията и физиологията, за да можем да различаваме онова, което неоправдано претендира за духовно-научна констатация, от онова, което произтича от същата дисциплина, каквато е например математиката или аналитичната механика За тази цел аз се опитах още през миналото столетие да охарактеризирам по скромен начин другия полюс, полюса на съзнанието по отношение на полюса на материята. Полюсът на материята изискваше едно развитие на Гьотевия възглед за природата.
Полюсът на съзнанието не можеше да бъде постигнат така просто изхождайки от Гьотеанизма, поради простата причина, че Гьоте не беше никакъв тривиален човек, той не беше тривиален и по отношение на чувствата, когато се касаеше да проникне до познанието, а винаги носеше в себе си онова благоговение, което е необходимо, когато човек иска да се приближи до действителните извори на познанието.
И така Гьоте, който беше организиран повече към страната на външната природа, изпитваше известна боязън пред онова, което трябва да доведе в глъбините на съзнанието, пред едно мислене доведено до неговото най-висше, най-чисто развитие. Гьоте приписваше на своята добра съдба, че никога не беше мислил върху мисленето. Ние трябва да разберем това изказване, защото всъщност не можем в действителност да мислим върху мисленето. Всъщност ние можем да върху мисленето също така малко, колкото можем да железуваме желязото и да дървуваме дървото. Но, много уважаеми присъствуващи, ние можем да направим нещо друго.
към текста >>
Съвсем не става дума за това, да кажем външно изхождайки от някакво предпочитание, как трябва да изглежда познанието, за да бъде то истинско, а се
каса
е за това, да питаме действителността, чрез какво иска тя да ни се разкрие.
Сега някой, изхождайки от някаква философска теория на познанието, лесно може да каже: но когато човек иска да остане в ясна логика, той трябва именно да остане сред понятията; той трябва да остане сред онова, което може да бъде оправдано доказателно дискурсивно и доказуемо по обикновения начин. Хубаво. Това може дълго да се теоретизира по отношение на познанието. Но колкото и силна да бъде вярата в една такава теоретико-познавателна тъкан, колкото и логически правилна да е тя, действителността не ми се разкрива, действителността не живее в това, което ние изграждаме логически. Действителността живее именно в образи. И когато не се решаваме да уловим образи или имагинации, ние не улавяме именно действителността на човека.
Съвсем не става дума за това, да кажем външно изхождайки от някакво предпочитание, как трябва да изглежда познанието, за да бъде то истинско, а се касае за това, да питаме действителността, чрез какво иска тя да ни се разкрие.
Тук ние стигаме именно до имагинацията. Тогава онова, което живее в моралната фантазия, се оказва като една проекция вътре в обикновеното съзнание на един по-висш духовен свят, който обаче ние можем да обхванем в имагинации. И така, много уважаеми присъствуващи, аз Ви доведох или поне се опитах да Ви доведа до два полюса – този на инспирацията и този на имагинацията, с които през следващите дни искаме да се запознаем по-точно и по-отблизо също от гледна точка на Духовната наука. Аз трябваше така да се каже да Ви доведа първо до вратата, за да видите, че тази врата е добре основана в обикновения научен смисъл. Защото едва когато имаме основанието на тази врата, ние можем да стигнем също и до основанието на сградата, в която влизаме през тази врата, сградата на Духовната наука.
към текста >>
18.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Ще се
каса
е да разберем някои неща, които трябва да бъдат казани днес, а утре ще бъдат по-нататък обосновани, така да се каже чрез едно издигане до виждането на духовните неща.
СКАЗКА ПЕТА Дорнах, 1 октомври 1920 г. Много уважаеми присъствуващи! Днес не бъде необходимо да разясним различни неща, които всъщност могат да бъдат разбрани само тогава, когато преодолеем известни предразсъдъци, които и до днес са били силно всадени в човечеството чрез едно дълго възпитание.
Ще се касае да разберем някои неща, които трябва да бъдат казани днес, а утре ще бъдат по-нататък обосновани, така да се каже чрез едно издигане до виждането на духовните неща.
Трябва да помислите, че когато по отношение на казаното от Духовната наука се поставя изискването тя да до казва по същия начин, както се доказва в емпирическата естествена наука или в днешната юриспруденция, а също така и в днешната социална наука, която всъщност е негодна за публичния живот, с едно такова доказателство не може да се стигне много далече. Защото това доказателство, него трябва да носи вече в себе си духовният изследовател. Той трябва да се е възпитавал именно при строгите методи на днешната естествена наука, също и на математизиращата естествена наука. Той трябва да познава, как се доказва, и трябва да е приел този начин на доказване в целия ход на своя душевен живот и да го е развил там за една по-висока степен на познанието. Ето защо в повечето случаи е така, че когато по отношение на духовния изследовател се предявява искането той да доказва по обикновения начин, той всъщност по правило много добре познава това, което се пита и отдавна сам си е направил възраженията, които могат да му се направят.
към текста >>
При упътванията за духовното изследване се
каса
е в голяма част за това, духовният изследовател да не изгуби по този път вътрешния устой, вътрешното възпитание на Аза.
Този Аз е онова, което може да внесе в този свят един също такъв ред, както ние можем да внесем ред в света на сетивно-физическата заобикаляща ни среда. Духовният изследовател знае, че от заспиването до събуждането човекът живее в същата тази област, че всеки човек, който се връща от един спектакъл, е нападнат през нощта, когато заспива, от всички тези въпроси, нападнат е действително от тях, но чрез определена закономерност в нормалния живот върху тези заплетени въпроси се простира сънят и човек свършва с тези заплетени въпроси, когато отново се събужда. Важното е, при едно действително духовно изследване на тази област ние да внесем пълната способност да различаваме нещата, пълната разсъдливост и пълната сила, човешкия Аз. Тогава ние живеем вътре в нея не в един свръхскептицизъм, тогава ние живеем в нея също така разсъдливо, също така сигурно, както живеем сигурно във физически-сетивния свят. И всъщност всички онези упражнения, които са дадени от мене в книгата “Как се добиват познание за висшите светове”, имат до голяма степен за цел човек да може да навлезе в тази област по един пълносъзнателен начин, при пълното запазване на своя Аз в една строга дисциплина.
При упътванията за духовното изследване се касае в голяма част за това, духовният изследовател да не изгуби по този път вътрешния устой, вътрешното възпитание на Аза.
И, мои много уважаеми слушатели, най-блестящия пример на един човек, който в по-ново време навлезе не напълно подготвен в тази област, най-блестящият пример е Фридрих Ницше. Фридрих Ницше е една особена личност. Той съвсем не е един обикновен човек на науката. Но още израствайки в своята младост от половата зрялост той навлезе в научните изследвания и прие с една извънредно гениална надарено от онова, което една съвременна научност може да предложи. Че приемайки всичко това той не стана един учен в обикновения смисъл, това ни показва просто фактът, по който срещу него застана един образцов учен на днешното време още при първата негова младенческа публикация.
към текста >>
19.
9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Но не за това може да се
каса
е във всичко, което култивираме и развиваме от тук, а само за това, да намерим сили за живота, сили, които като духовни сили могат да влизат в нашия научен и социален живот.
Обаче на днешното човечество не му подобава да стане рахитично чрез една мъглива, несъвършена мистика. На днешното време му прилича единствено това, да проникне с мощна духовна сила в действителната вътрешност на човека, с онази сила, която сме постигнали много по-дисциплинира но за външния свят в естествената наука, и сме я постигнали не напразно. Ние я приемаме по нейната дисциплинирана, методическа страна. И именно когато човек е усвоил тази естествена наука, тогава той знае също от една страна да цени правилно онова, което идва от една мъглива мистика, но знае също, че тази мъглива мистика не е онова, което трябва да култивира днес едно духовно течение, а това духовно течение трябва да се стреми да добие едно ясно схващане на собственото човешко същество, за да се роди чрез това едно ясно духовно схваща не на външния свят. Аз зная, че ако не бих говорил така, както трябва да говоря съобразно с истината, биха ме последвали всички бръщолевещи, мъгливи мистици, които се стремят към мистиката, за да задоволят едно вътрешно духов но сладострастие.
Но не за това може да се касае във всичко, което култивираме и развиваме от тук, а само за това, да намерим сили за живота, сили, които като духовни сили могат да влизат в нашия научен и социален живот.
Когато сме проникнали така до това, което живее в сетивото на равновесието, в сетивото но живота, в сетивото на движението, ние сме стигнали тогава до това, което първо поради неговата прозрачност изживява ме като истинска вътрешна същност на човека. От устройството на самите неща ние знаем: сега не може вече да се проникне по-надълбоко. Но тогава ние имаме също в достатъчно изобилие това, от което се нуждаем. Защото онова, което мъгливите мистици сънуват, него ние не намираме. Но намираме една истинска органология и намираме преди всичко в нашата вътрешност истинската същност на онова, което е в равновесие, което е в движение, което е проникнато от живот.
към текста >>
20.
Четвърта лекция, 4 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Трябва да се добави, че споменатите по-рано трудности в планетната система
каса
ят, преди всичко, изчислимостта.
Laskar) от 1994 г., които дали повод за следните думи: „Какви са резултатите от тези изчисления и каква е присъдата за годността на KAM-теорията за тези проблеми? …И така, заключението на Ласкар за пригодността на “KAMTheorie” към слънчевата система е негативно. За много от планетите не е характерен квазипериодичният характер, описан в тази теория, а съществуват даже и нестабилности, които, разбира се, се разкриват като ограничени в определена област на фазовото пространство и не водят до разпад на системата. …И така …въпросът за стабилността на слънчевата система днес още остава открит! “. По такъв начин приложимостта на “KAMTheorie” към слънчевата система се отрича тук от самия автор на теорията.
Трябва да се добави, че споменатите по-рано трудности в планетната система касаят, преди всичко, изчислимостта.
Работата е там, че при съизмерими отношения редовете са неприложими за изчисления. Но доколкото всички измеряеми величини винаги са съизмерими – това стои в основата на понятието измерване, – за планетните движения редовете винаги са неприложими. Но това изказване се отнася за редовете, а не за планетната система. И ако при дадените числови отношения би могло да се докаже, че самата система се намира в опасно нестабилно състояние, то това би показало само, че слънчевата система не е само един нютонов проблем с n тела, защото тя се пронизва от комети, магнитни полета и светлина. Не е ли обезпокоително, че продължително време не действат постоянни числови отношения чак до n-тия десетичен знак?
към текста >>
21.
Пета лекция, 5 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
От друга страна, непременно се забелязва, че ако не можем да черпим от реалността на никое познание, в известен смисъл всичко се свежда само до разговори около факти,
каса
ещи или проследяването на основния биогенетичен закон, или механиката на развитие.
Астрономията, ако продължаваме да се занимаваме с нея както преди, никога няма да ни доведе до разбиране на реалността, а само до едни образи; ембриологията, макар и да ни води към разбиране на реалността, никога няма да даде възможност да се прониже реалността с някакви образни представи. На астрономическите мирови образи не им достига реалност; ембриологичните образи са бедни на представи, не можем да пронижем фактите с представи. Също и в теоретико-познавателно отношение трябва да се занимаваме с целия човек, а не само да фантазираме чрез някаква философско-психологическа теория на познанието около сетивните възприятия; необходимо е да се занимаваме с човека като цяло. И трябва да сме в състояние да включим целия този човек в света. От една страна е очевидно, как в астрономията се губи почва за познанието.
От друга страна, непременно се забелязва, че ако не можем да черпим от реалността на никое познание, в известен смисъл всичко се свежда само до разговори около факти, касаещи или проследяването на основния биогенетичен закон, или механиката на развитие.
Може съвсем ясно да се забележи, че и от двете страни имаме нещо нуждаещо се от разширение. Трябваше да ви представя това, за да можем по-добре да се разбираме по-нататък помежду си. Защото сега ще видите, че ако ви добавя към предишната картина на света още нещо ново, което и искат повече от всичко съвременниците ни, то това нищо не би ни дало. [1] Ернст Хайнрих Филип Август Хекел – 1834-1919, немски естественик, професор по зоология в Йена, привърженик на еволюционната теория на Дарвин [2] Оскар Хертвиг – 1849-1922, немски зоолог
към текста >>
22.
Шеста лекция, 6 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
И така, само на пръв поглед всичко това не
каса
е нашата тема.
Да, не бих искал да правя язвителна забележка, но до определена степен все пак се проникваш с благоговение пред дистанцията, която хората някога са чувствали между себе си и Духа на Макрокосмоса, когото са почитали. Защото някога човек си е представял примерно следното: той стои толкова по-долу от Духа на Макрокосмоса,колкото едно денонощие е по-малко от 25920 години. Духът, който тогава човек си е представял, е бил много велик Дух. И човекът наистина се е чувствал доста скромно по отношение на него. Не е безинтересно да се сравни с това вътрешно осъзнатата дистанция между съвременния човек и неговия Бог, и как често този съвременен човек си представя Бог като малко идеализиран човек.
И така, само на пръв поглед всичко това не касае нашата тема.
Защото ако искаме да стигнем до истински начин за познание в тази област, трябва да намерим изхода от сфери, в които само можем да изчисляваме, към съвсем други, доколкото само разглеждането на законите на Кеплер и връзките им ни показа, как при изчисленията стигаме до несъизмерими математически числови изрази, и изчисленията ни изпращат извън пределите на самите себе си. [1] „Загадките на философията“ – GA 18 [2] Въпросът за реализма и номинализма – виж „Загадки на философията“ или „Философия и антропософия“ GA35. [3] така нареченото онтологическо доказателство за битието на Бога – за него виж също в „Загадки на философията“ [4] Винсенц Кнауер – 1828-1894, католически теолог, преподавател в университета във Виена
към текста >>
23.
Рудолф Щайнер за публикуването на записи на лекциите
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Що се
каса
е до изданията, предназначени за частно ползване, в тях заедно с мен се бори и работи цялото Антропософско общество.
Към тях можех да се обръщам като към хора, напреднали в областта на антропософията. Начинът на водене на закритите лекции беше такъв, какъвто не можеше да бъде в книгите, предназначени за широк кръг читатели. В тесен кръг можех да говоря за някои неща по различен начин, отколкото трябваше да го правя, ако от самото начало те бяха предназначени за публично представяне. Тази двойственост, възникнала в резултат на съществуването на открити и закрити публикации, е произлязла от два различни фактора. Публичните съчинения се явяват резултат от това, което се бореше и работеше в самия мен.
Що се касае до изданията, предназначени за частно ползване, в тях заедно с мен се бори и работи цялото Антропософско общество.
Аз се вслушвам във вибрациите в душевния живот на членовете на Обществото и живото участие във всичко чуто, се отразява на начина на водене на лекциите. В тях няма нищо, което да не е най-чист резултат от развиващата се антропософия. И дума не може да става за някакви отстъпки в полза на предубеждения или предчувствия на членовете на Обществото. Читателят на частните издания може напълно да ги приеме за това, което има да каже антропософията. Затова стана възможно без колебание да се откажем от указанията да разпространяваме тези издания само сред кръга на членовете, когато упреците в тази насока станаха твърде настойчиви.
към текста >>
24.
3. СКАЗКА ПЪРВА
GA_326 Раждането на естествените науки
От една страна ние го виждаме да пребродва света като фанатичен защитник на абсолютното папство, на западното християнство, особено там, където се
каса
еше да се предотврати турската опасност.
Това, което той искаше, беше една твърда ръка, която трябваше да установи ред и да внесе организация. Без съмнение тази ръка трябваше да се ръководи от разума; но той искаше тя да бъде преди всичко енергична. Той самият прояви тази енергичност, когато впоследствие беше изпратен в Централна Европа, за да подържа там авторитета на папата. Той беше наистина предопределен да стане през тази епоха кардинал. Но ако, както е вероятно, Николай Кузански знаеше съвършено това, което искаше, този, който иска да го проучи, трудно може да го разбере.
От една страна ние го виждаме да пребродва света като фанатичен защитник на абсолютното папство, на западното християнство, особено там, където се касаеше да се предотврати турската опасност.
Той произнесе пламенни слова против неверниците, подбуждайки Европа да издигне фронт против турците, които идваха от Азия. И това беше през една епоха, когато вече беше без съмне ние кардинал, поне в тайно. От друга страна ние сме изненадани прочитайки книгата, която той написва в същото време, вероятно сред същата фанатична борба, която поддържаше против турците. От една страна той подбуждаше към кръстоносен поход против турския нашественик, призовавайки Европа да предпази своята цивилизация; от друга страна, седнал на своето бюро, той написва едно съчинение, за да докаже, че всъщност, ако бъде разбран както трябва, християни, евреи, мохамедани и езичници могат да бъдат възпитани и доведени до там, да познаят и да се кланят на един единствен бог, че в сърцето на всички има едно общо чувство, което е достатъчно да бъде намерено, за да се установи мир между хората. В тишината на кабинета той изпитва към всички религии и вероизповедания най-миролюбивите настроения; обаче в пламъка на своята официална роля проповядва борбата с най-фанатични думи.
към текста >>
Николай Кузански, който идва след него, установява със сигурност, че старите методи, основани на мисълта и на идеите, са фалирали и не струват вече нищо, когато се
каса
е да се тъпче почвата на духовното.
В Божеството, в Духа намирам аз своето Себе. Съдбата на човечеството изискваше, пътят, практикуван през време на миналите столетия, да бъде затворен по времето на Майстер Екхардт. Опитвайки същия път, както един Скотус Еригена или даже както Тома Аквински, Майстер Екхардт не се потопяваше в Бога, в Духа. Той намираше само нищото на Божеството и трябваше да търси своето Аз в нищото. С една дума, човекът беше изгубил виждането на Духа в своето вътрешно същество и само подбуждан от една дълбока нужда един Екхардт трябва да търси своето Аз в нищото.
Николай Кузански, който идва след него, установява със сигурност, че старите методи, основани на мисълта и на идеите, са фалирали и не струват вече нищо, когато се касае да се тъпче почвата на духовното.
Душата е изгубила всяка възможност да намери в самата себе си духовния свят. И Николай от Куза си казваше: всичко, което богословието ми дава, може само да ме потопи в нищо на човешката мисъл; следователно аз трябва да се съединя с духовната опитност. Но полученото по този начин духовно познание не може да бъде изразено, не може да бъде предадено. Стигнал там, човек може да остане само ням. Следователно Николай Кузански е почувствувал безплодието на средновековното богословие, което беше стигнало в упадък, и беше намерил един лек, едно прибежище в мъдрото невежество.
към текста >>
25.
5. СКАЗКА ТРЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Тук се
каса
е за една класификация по отношение на функциите, а не за едно разпределение на пространството.
Може би си спомняте за начина, по който се опитахме по един съчинение озаглавено "Загадки на душата", да намерим отново, по един съобразен със съвременната мисъл метод, принципите, които царуват при изграждането на човешкия организъм. Ние различихме във физическото тяло три системи от функции: сетивно-нервната система, ритмичната система и метаболичната система /системата на обмяна на веществата/, която обхваща двигателните и асимилаторните функции. Без да става нужда да настоявам повече, с това аз разбирам нещо различно от карикатурата, в която всичко това бе превърнато в университетите. Това не са изолирани системи, просто поставени една до друга; напротив те напълно се взаимнопроникват. Например, ако сетивно-нервната система е локализира на главно в главата, тя е също разпространена в цялото тяло; по същия начин главата участвува в ритмичната система, и пр., и пр.
Тук се касае за една класификация по отношение на функциите, а не за едно разпределение на пространството.
Тази класификация е необходима, ако искаме да се научим добре да познаваме човешкото същество. Нека следователно я възприемем и да разгледаме особено метаболичната система. Чрез своите сетива човек се приспособява към външната среда, към външния живот; например той поставя своето тяло, своите крайници в хармония със своите вътрешни сетива, за които току що говорих, сетивата на трите ориентации или посоки в пространството. Външните движения на тялото са зависими от вътрешната ориентация. Нашата подхода е подчинена на чувството, което имаме за ответната посока, нашите движения на ръцете на чувството за хоризонталната посока отдясно наляво; даже когато говорим, движенията на нашите органи са приспособени към чувството за посоката отпред назад.
към текста >>
26.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Математиките станаха една отвлечена наука, без жива връзка с човека; те овладяха природата и тази последната, на свой ред, се оттегли от човека; сега за нас се
каса
е да намерим отново тази жива природа.
Напротив, от самото начало Нютон постъпва като математик. Все пак това е мъчително за него и ето защо, отделяйки пространството от човека, той прави от него още едно "Sensorium Dei". Бъркли е решителен противник на новия начин на мислене на същевременно се противопоставя коренно на "инфинитезималния" стремеж. Обаче модерната наука завладява напълно тази област, която Джордано Бруно искаше да поетизира, в която самият Нютон не се чувствуваше напълно удобно и в която Бъркли отказа да проникне. Днес ние имаме нужда да си съставим една ясна идея за това, което е модерната мисъл; ето защо трябва да се върнем в миналото в нейната изходна точка.
Математиките станаха една отвлечена наука, без жива връзка с човека; те овладяха природата и тази последната, на свой ред, се оттегли от човека; сега за нас се касае да намерим отново тази жива природа.
Защото, докато не намерим духа в природата, ние не ще стигнем до едно задоволително схващане на духа. Човекът живеещ върху Земята е предназначен да умре; също така, развитието на човечеството изискваше, щото непосредствената опитност за живата природа да бъде последвана от едно интелектуално познание на неодушевеното. За да познаем някои неща, необходимо е да изучим мъртвия труп. Също така има някои космически тайни, които могат да се открият само на научната мисъл. За да завърша, позволете ми една малка лична забележка.
към текста >>
27.
8. СКАЗКА ШЕСТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Отвлечената схема на трите измерения става недостатъчна, когато се
каса
е да се изтъкне в органическата природа всичко, което не е математическо и механическо явление; например чувството на пространството у човека и у животното.
Когато човек стига до там, да почувствува тази вътрешна свобода на духовната същност, той може да предчувствува, как през време на съня душата и духът изпитват действително това, което са зеленият и жълтият цвят, звукът сол и до диез, усещането на топло и студено, киселият и сладкият вкус. Обаче векът на науката не искаше едно познание на човека основано на духовната действителност. Тази теория на първичните и на вторичните качества ни показва ясно, как човекът е стигнал до там, да изгуби всяко правилно чувство за отношенията, които го свързват вселената. Същото зло се изявява в други схващания; незнаейки, че човекът притежава в себе си вроденото чувство на трите измерения на пространството, живото чувство на математиките, хората не можаха да знаят също, че той е преди всичко едно духовно същество, именно за това, че има способността да живее вътрешно хоризонталната посока, посоката наляво и надясно, чрез симетрично движение на неговите ръце; също и чувството за посоката отпред назад и това за посоката нагоре. Хората бяха забелязали веднага това, което различава главно човека от животното; например животното не се изправя в посока нагоре, както човека, а е сведено да се държи в хоризонтално положение.
Отвлечената схема на трите измерения става недостатъчна, когато се касае да се изтъкне в органическата природа всичко, което не е математическо и механическо явление; например чувството на пространството у човека и у животното.
Следователно ерата на науката трябваше по необходимост да си състави неточни идеи върху отношението, което съществува между човека и животното, върху това, което различава едното от другото. Но понеже хората неясно чувствуваха, че между тях съществува една разлика, те я потърсиха във всякакъв вид подробности, които не са истински характерни. Един забележителен пример за това е въпросът за горната челюст, за тази кост, в която са хванати зъбите. Твърдеше се, че у човека тя е съставена само от едно парче; напротив у животното предните зъби отговарят на една междинна кост, от двете страни на която се намира истинската кост на горната челюст. Следователно, според това схващане човекът няма междучелюстна кост.
към текста >>
28.
9. СКАЗКА СЕДМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Във всеки случай, дали се
каса
е за ясно възприемани явления, каквито са тези на движение и посока, или за такива по-лесно чувствувани, каквито са тези на тежестта, тук имаме серия от усещания, съзнанието за които ни е доставено от нашето физическо тяло.
Разбира се, в никой момент на живота нашето тяло не изпада на пълно под този закон. Можем даже да кажем, че изразът "чувствувам тежестта на моето тяло" почти никога не се употребява освен в преносен смисъл. Едно по-дълбоко познание на нещата показва без съмнение, че това не е само един образ, че тук имаме една действителност. Но във всеки случай опитността за нашата телесна, материална тежест е свързана в нашето съзнание с едно намаление на онази вътрешна дейност, която ни носи през пространството. Следователно определени сили действуващи в човешкото същество са по необходимост неутрализирани от диаметрално противоположни дейности, както вече изложих в сказките, в които описах аналогията съществуваща между човешкото същества и животът на сезоните.
Във всеки случай, дали се касае за ясно възприемани явления, каквито са тези на движение и посока, или за такива по-лесно чувствувани, каквито са тези на тежестта, тук имаме серия от усещания, съзнанието за които ни е доставено от нашето физическо тяло.
Тези усещания, както много ясно видяхме това за чувството на пространството, бяха изолирани от човека, отнети на неговото вътрешно съзнание. Работата е по-малко ясна що се отнася за тежестта, например, защото днес ние нямаме съзнание за нея, какъвто беше случаят в миналото. Днес под влиянието на официалните научни идеи, хората вече не си представят никак, че вътрешните опитности на човешкото същество са могли да бъдат съвършено други в миналото. Без съмнение, и човекът от миналото не е имал съзнанието, че носи своята тежест през пространството. Но той е имал впечатлението, че тази тежест съществува и че тя беше компенсирана чрез някаква противоположна тежест.
към текста >>
За него не се
каса
е да измери скоростта на камъка, но да направи едно описание на това падане, което отговаря на едно вътрешно чувство на човека.
Следователно Галилей изоставя интимната опитност, личната опитност. Той чисто и просто измерва определено външно явление, което няма вече нищо общо със самия наблюдател, което става съвършено чуждо за него. Отрязването на наблюдаваното явление от съществото, което го наблюдава, става толкова абсолютно, че това последното забравя, че би могло само да има една вътрешна, интимна опитност за него. По този начин в началото на 15то столетие се проявява една опозиция срещу Аристотел, когото цялото Средновековие беше считало за върховен научен авторитет, опозиция която се явява у всички напреднали духове. Когато изучаваме с точност толкова лошо разбраните днес обяснения, които Аристотел е дал върху падането на телата, забелязваме, че те нямат друга цел освен да покажат това, което човекът може да почувствува, когато вижда да пада едно тяло.
За него не се касае да измери скоростта на камъка, но да направи едно описание на това падане, което отговаря на едно вътрешно чувство на човека.
Естествено, ако наблюдателят би си представил, че самият той е на мястото на падащия предмет, той би по чувствувал зад физическата необходимост едно лично чувство на скоростта, един жив тласък, не една фатална сила повличаща го в посоката на падането. Той би мислил много повече за вътрешното движение, което изпълнява, отколкото за факта, че е увлечен. Ето защо по времето на Аристотел силата привличаща тела та, гравитацията, беше нещо, което имаше за човешкото схващане едно действително значение. В зората на ерата на науката идеите, които човек си съставя върху природата се изменят коренно. Това, което стана за закон на падане на телата, стана също и за всички схващания на физиката.
към текста >>
Но когато се
каса
е да се прожектира във външния свят съзнанието за четирите елемента, хората изолират, забравят вътрешното същество, без да донесат в противовес това, което е положително в математиките.
ВЪЗДУХ ДИШАНЕ АСТРАЛНО ТЯЛО ВОДА СОКОВЕ И СЛЮЗИ ЕТЕРНО ТЯЛО ХИМИЯ ЗЕМЯ ЧЕРНА ЖЛЪЧКА ФИЗИЧЕСКО ТЯЛО ФИЗИКА Не беше лесно да се стигне изведнъж до пълна забрана на тази толкова интимна опитност и да намери човек в себе си новата сила, която би му позволила да се обърне отново към сетивния свят. Да се измери пада нето на телата, пространството изминато от едно падащо тяло в първата секунда, да се измисли законът на инерцията предполагайки съществуването на подвижни точки, чието движение е неизменно, това е нещо по-лесно.
Но когато се касае да се прожектира във външния свят съзнанието за четирите елемента, хората изолират, забравят вътрешното същество, без да донесат в противовес това, което е положително в математиките.
Следователно хората не са успели да направят обективна цялата етерна опитност, както това може да бъде осъществено по-късно за физическото чувство. И всъщност ние се намираме на това място и днес. Ако бихме успели да направим преминаване на обективното поле сборът на личните опитности идващи от етерното тяло, тогава би се родила една химическа наука, която чрез своята сигурност и точност би отговаряла напълно на нашата съвременно физика. Но химията е още твърде непрецизна и неясна в нейни те формули, които тя използува, за да изкаже своите собствени закони. Целта на химията е да осъществи с етерното тяло това, което физиката направи за физическото тяло.
към текста >>
29.
10. СКАЗКА ОСМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Щом направим проучвания от този род, ние намираме, че това древно знание, което хората са си предавали до 14-то столетие, се е основавало главно на вътрешната опитност, на интимното чувствуване на явленията, независимо от това, дали става дума за математики, за един механичен факт или се
каса
е да се почувствува вътрешния химизъм /както бихме казали днес/ в движението на органическите сокове проникнати от етерните сили.
Ние трябва да проследим неговия път само с помощта на Духовната наука, за да стигнем най-после, във 2-то и 3-то хилядолетие преди нашата ера, за да стигнем до една съвкупност от дълбоки възгледи, отдавна изгубени, но от които още намираме един отзвук у Йоханес Скотус Еригена и неговите съчинения върху разпределението на царствата в природата. В съчиненията на схоластиците още намираме, ако не се спираме при тяхната отблъскваща форма поради нейния догматизъм, много дълбоки идеи върху начина, по който човек може да си представи заобикалящия го свят; и ние виждаме, че тези идеи са почерпени от източника на едно познание същевременно сетивно и свръхсетивно. И когато проследим по този начин идеите предадени по традиция от Аристотел насам, който е кондензирал древното познание стигнало до нас в една логическа система, нелишена и тя от педантизъм, ние имаме същото впечатление; възгледи още дълбоки през Средновековието са били подемани от следващите столетия и са били все по-малко и по-малко разбирани. Тази характерна черта: идеи, които хората на древността са разбирали напълно, са повтаряни, преглеждани са непрестанно, но не са истински разбрани. В 12-то и 14-то столетие техният смисъл изчезна почти напълно; тогава именно се явява една нова форма на мислене, тази на Коперник и Галилей, за която говорихме в предидущите сказки.
Щом направим проучвания от този род, ние намираме, че това древно знание, което хората са си предавали до 14-то столетие, се е основавало главно на вътрешната опитност, на интимното чувствуване на явленията, независимо от това, дали става дума за математики, за един механичен факт или се касае да се почувствува вътрешния химизъм /както бихме казали днес/ в движението на органическите сокове проникнати от етерните сили.
Така схемата, която вчера Ви представих, може да бъде също така добре изследва на и от историческа гледна точка. Днес науката на посвещението отново ни учи, че човекът притежава едно физическо тяло, едно етерно тяло, едно астрално тяло и един Аз. Както вече видяхме, на основата на древното посвещение е имало едно вътрешно усещане на физическото тяло, на движението, на трите измерения на пространството, на физическите и химически промени на средата. Това можем да наречем опитност на съществуващите в човека физически явления. Само тази опитност позволява да имаме едно физическо знание, една физическа наука за човешкото същество.
към текста >>
30.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Тогава те ще разберат, че се
каса
е да се намери отново същността под привидността, също както трябва да намерим отново скоростта на движението.
Действително, ако субективната опитност беше нещо друго освен една привидност, ние никога не бихме могли да бъдем свободни. Само една действителност може да принуди, но не и една привидност. Вторият опит бе направен на Конгреса на философията в Болоня. Там аз направих една психологическа анализа на "вещта в себе си", за да покажа, че усещания и мисли са също обект на една външна опитност и че един метод на мислене приспособен към съвременния дух позволява много добре да се констатира това. Необходимо е хората да се отворят за тези истини.
Тогава те ще разберат, че се касае да се намери отново същността под привидността, също както трябва да намерим отново скоростта на движението.
Тогава хората ще познаят истинската природа на тази привидност: тя ще се разкрие на погледите като един начален стадий на всичко, което съществува. Човекът живее вътрешно тази привидност, той самият е привидност в нея; от тази привидност той изработва зародиша на бъдещите светове. От нашата етика, от нашия морал, родени те самите от физическия свят на привидностите, ще се родят бъдещи физически светове, както растението се ражда от своето семе. Тук се намира началния стадий на самата същност на нещата. Психологията и пневматологията трябва да се стремят да считат всички явления, които наблюдават, като начален стадий на нещата; така те ще добият яснотата, която е присъща на естествените науки.
към текста >>
Самопонятно е, че се
каса
е до външното начално състояние, това, което срещаме навсякъде в света: зеленият килим на растенията, цветовете, звуците и пр.. Какво са тези бегли творения, които съвременната физика, психология и физиология считат за нещо субективно?
Човекът живее вътрешно тази привидност, той самият е привидност в нея; от тази привидност той изработва зародиша на бъдещите светове. От нашата етика, от нашия морал, родени те самите от физическия свят на привидностите, ще се родят бъдещи физически светове, както растението се ражда от своето семе. Тук се намира началния стадий на самата същност на нещата. Психологията и пневматологията трябва да се стремят да считат всички явления, които наблюдават, като начален стадий на нещата; така те ще добият яснотата, която е присъща на естествените науки. Но какво представлява този начален стадий, за който говорим?
Самопонятно е, че се касае до външното начално състояние, това, което срещаме навсякъде в света: зеленият килим на растенията, цветовете, звуците и пр.. Какво са тези бегли творения, които съвременната физика, психология и физиология считат за нещо субективно?
Те са зародиша на бъдещите светове. Червеното не е някакво създание на нашето око или на нашия мозък; това е първоначалният зародиш, намиращ се още в състояние на привидност, на бъдещи светове. Когато хората ще разберат това, те ще могат да прозрат, кой ще бъде в бъдеще мъртвия свят, мъртвият труп, който ще отговаря на тези живи светове. Това не ще бъде този свят, който ни разкриха физиката и химията. За да си съставим една идея за него, трябва да го търсим във висшето човешко същество, в онази част на това същество, която е подчинена на астралното тяло и на Аза; нервната система и мозъкът, като представители на силите на смъртта а не като живи органи са в нас нещо много по-мъртво отколкото един мъртъв труп, ако можем да се изразим така, защото те превишават смъртта особено нервната система обаче колкото повече са обречени на смъртта, толкова по-добре могат те да служат за предаването на това, което наричаме в нас дух; в тях смъртта е крайното състояние, до което даже външната природа не е стигнала още; нервната система надминава вече това състояние.
към текста >>
31.
1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание
GA_327 Биодинамично земеделие
От всички негови произведения се вижда, че не се
каса
е за ново мисловно проникване на познатата действителност, както се среща при философите.Това не е нова философия, а описание на свръхсетивни изживявания, което за нашето време означава открити по нов начин духовни факти.
Те са на разположение на всеки, който се интересува. Към тези лекции принадлежат и осемте от Селскостопанския курс от Юни 1924. Отговаряйки на живите духовни потребности на своите слушатели и читатели от времето след Първата световна война, той разглежда много жизнени практически проблеми. Това са новите възгледи относно тристранното разделение на социалния живот. През 1919 с основаването на Валдорфските училища, възникна антропософската педагогика, а през 1920 се утвърдиха антропософската медицина и лечебната евритмия, а неговите импулси в областта на изкуството проличават още през 1913 с построяването на Първия Гьотеанум.
От всички негови произведения се вижда, че не се касае за ново мисловно проникване на познатата действителност, както се среща при философите.Това не е нова философия, а описание на свръхсетивни изживявания, което за нашето време означава открити по нов начин духовни факти.
Макар че неговата „Философия на свободата“ е написана като философско произведение, той дава мотото: „Душевни наблюдателни резултати въз основа на природонаучни методи“. Това значи, че на първо място не стои мисловното търсене на отговори, а въз основа на изискващи разрешение въпроси са по-търсени вътрешни опитности, които могат да доведат до отговори на тези въпроси. Тези вътрешни опитности при Р.Щайнер далеч надминават всичко познато досега. В първите две десетилетия от 20 век за слушателя и читателя е разработено едно извънредно многостранно и всеобхватно описание на духовни опитности, които още тогава са можели да бъдат обхванати по мисловен път. През 1920 Рудолф Щайнер е помолен да проведе курс за земеделци.
към текста >>
Така че не се
каса
е за едно алтернативно, а за едно ново, чрез нови познания разширено селско стопанство.
Те би трябвало да са прочели поне двете книги „Теософия“ и „Духовна наука“. Освен това по професия би трябвало да са земеделци, това ще рече, да са способни да изпробват и приложат препоръките на практика. Още от това е ясно, че при тези лекции не става дума за един алтернативен учебник по селско стопанство. Според неговите собствени изложения в седмичния вестник „Гьотеанум“, той е искал към това, което относно селското стопанство досега е било известно от практическите и природонаучните опитности, да прибави и важни факти, до които е достигнал от духовно-научните си изследвания. За да може да каже това, което според него е било важно, като предпоставка се оказва доброто познаване на антропософската литература.
Така че не се касае за едно алтернативно, а за едно ново, чрез нови познания разширено селско стопанство.
Разбира се, това разширение хвърля нова светлина върху познатото досега. Това е характерно за всички нови познания. То има значителни последствия за практиката. На безброй места в своите произведения Рудолф Щайнер описва, че живото е една свръхсетивно познаваема, самостоятелна реалност, която има своя извор на Слънцето извън неговите светлина и топлина. Той постоянно твърди, че не става въпрос за заключения и изводи вследствие на сетивни възприятия, не и за реминисценции от древна литература, а за негови непосредствени свръхсетивни наблюдения.
към текста >>
Тук се
каса
е за правни гаранции по отношение на консуматорите.
Abschlussbericht des Proektes „Fertilisation Systems in Organix Farm-ing Based on Long-Term Experiments“ (AIR 3-CT94-1940). Inst. f. Biologisch-Dynamische Forschung, Brandschneise 5, D-64295 Darmstadt./. За да могат селскостопанските продукти, произведени въз основа на новите възгледи и методи, да излязат на пазара под общо име и марката „Demeter“, в много страни се създадоха обвързващи насоки за производството и за преработването им, в Западна Германия за първи път през 1956 година. Те трябва да бъдат изпълнени, ако производителите държат да предлагат продуктите под тази марка.
Тук се касае за правни гаранции по отношение на консуматорите.
Затова и името е запазена марка, която осигурява автентичността на продуктите и пречи да се предлагат продукти с друг произход. По този начин се изгражда и доверието на потребителите. Също и тези насоки, редом с практическите опитности, се основават на това произведение на Рудолф Щайнер. В това ориентиране лежи и тяхната особена стойност. Поради големия износ на тези продукти в целия свят, от интернационален комитет са създадени интернационални Demeter-инструкции и правила, които постоянно се актуализират и на които трябва да отговарят районните, повече изпълнени с детайли правила.
към текста >>
32.
2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Естествено в такава практическа област на живота изцяло се
каса
е за възгледи, по които да се работи, а не за някакви теории.
Дорнах, 20 Юни 1924 Току що се връщам от пътуване до Бреслау-Кобервитц, което този път имаше определена цел. Тя беше свързана с общи антропософски въпроси. На първо място се отнася, както знаете, за това, че някои земеделци, които са в Антропософското общество, пожелаха за тях да бъде проведен курс от особени селско стопански аспекти за неща, отнасящи се до селското стопанство. Наистина от всички посоки бяха пристигнали земеделци от нашето общество, за да възприемат с най-голяма сериозност гледища за това, което е извлечено от антропософските изследвания и може да бъде дадено, да се приложи практически в тази област на човешката дейност.
Естествено в такава практическа област на живота изцяло се касае за възгледи, по които да се работи, а не за някакви теории.
Поради това се очакваха и напълно практически гледни точки. Събирането протече за всички извънредно задоволително, защото участниците в този селско стопански курс, включително членовете на Председателството на Гьотеанума, които можаха да присъстват госпожа Щайнер, госпожица Вреде и д-р Вахсмут бяха гости в замъка Кобервитц при нашия мил приятел граф Кайзерлинг. Със задоволство трябва да се отбележи, че това беше прием в изключително антропософски смисъл. Защото не беше дребна работа на място, до което от Бреслау (Вроцлав) се пътува три четвърти часа с кола, да се доведат толкова хора, като им се осигурят не само места за слушане на лекциите, но и богато да бъдат гощавани. Участниците бяха повече от сто и всеки ден те трябваше да бъдат гощавани.
към текста >>
Всъщност се
каса
е за една съвсем значителна тема.
Сега е така, че през епохата на прехода от Кали Юга към Светлата епоха[1] не само моралното развитие на съвременното човечеството е в състояние на дегенерация, но и това, което човекът е направил от земята и от съществуващото непосредствено над нея. То също се намира в процес на бързо дегенериране, което днес се установява статистически и се обсъжда например в селскостопанските съюзи, обаче срещу него хората са безсилни. Днес дори и материалистично настроеният земеделец, ако не живее съвсем безучастно, а разсъждава над това, което се случва всекидневно или поне ежегодно, може приблизително да изчисли след колко десетилетия продуктите дотолкова ще се изродят, че още в това столетие не ще могат да служат за храна на хората. Следователно става дума за въпрос, който, бих казал, в изключително дълбок смисъл е един космическо-земен въпрос. Тъкмо при селското стопанство се вижда, че от Духа трябва да бъдат поети си ли, които днес са съвсем непознати и които са от значение не само малко да бъде подобрено селското стопанство, но главно, да може да продължи изобщо и във физически смисъл животът на хората нали човек трябва да живее от това, което ражда Земята.
Всъщност се касае за една съвсем значителна тема.
Бяха изнесени принципи, които да покажат, при какви условия се развиват най-различните видове растения и животни, беше показано по кои принципи трябва да се наторява, да се отстраняват плевелите, да могат да се унищожават вредителите и паразитите, да се води борба с болестите по растенията всичко това днес са животрептящи въпроси на селското стопанство. След като тези принципи бяха обсъдени, премина се към това, какво трябва да се направи, за да може да се проведе една реформа в торенето, реформа в борбата с плевелите, с вредителите, паразитите, с болестите по растенията. И във връзка с курса и ежедневните разисквания в курса се създаде един кръг, както го нарече граф Кайзерлинг, кръг на събраните там земеделциантропософи, които искат да работят в тесни връзки с Природонаучната секция към Гьотеанума тук. Така че Природонаучната секция на първо място трябва да разработи основните принципи в съответните области, като вземе за основа геологичното устройство и останалите свойства на почвата, възможностите за храненето на животните, възможностите за наторяване, близост на гора, климатични условия и т.н. И след като от страна на специалистите земеделци са дадени сведенията по съответния начин, тук ще се изработят принципите, по които да се правят по-нататъшните опити, та това, което като практически указания беше дадено в курса или добавено в дискусиите, така да бъде изпробвано фактически, че макар и някои неща днес да изглеждат странни, всеки да може да каже: ние го проверихме, ние го изпробвахме, то става.
към текста >>
33.
3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
За какво се
каса
еше практически?
Тъкмо земеделието по най-сериозен начин е засегнато от мисленето на новото време. Вижте, цялото това мислене на новото време, особено по отношение на стопанския характер, възприе форми, за чието разрушително значение много хора все още едва се досещат. От нашето Антропософско движение поискаха да се създадат стопански предприятия с намерение да се противопоставят на това състояние на нещата. Тези стопански предприятия бяха създадени от икономисти и търговци, но те не успяха напълно да осъществят първоначалните си намерения главно поради това, че в нашето съвремие действат премного сили, които противоречат на правилното разбиране на една такава кауза. Отделният човек е безпомощен срещу тези сили и затова първо началната идея на тези опрени на Антропософското движение стремежи не достигна досега дори до разискване.
За какво се касаеше практически?
Искам да вземем за пример селското стопанство, за да говорим конкретно, а не общо. Днес например има най-различни тъй наречени националикономически книги и доклади, в които са включени също глави за селското стопанство от социаликономическа гледна точка. Там се разсъждава как върху социаликономически принципи трябва да се изгражда селското стопанство. Има книги за изграждане на селското стопанство въз основа на социаликономически идеи.
към текста >>
34.
4. Втора лекция, 10 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Каса
е се обаче за още нещо, а именно, да може да се проведе нагоре през растението това, което чрез силиция е свързано с корените на растението.
Колкото и невероятно да изглежда, предимно по заобиколен път през съдържащият кварц пясък, в почвата навлиза онова, което при обратното си излъчване навън въздействува като отразено и което можем да означим като жизнено-етерно и химическо действие на почвата. Доколко самата почва бива вътрешно оживена и как тя упражнява своя собствен химизъм, това изцяло зависи от пясъчния и състав. И това, което корените на растението изживяват в почвата, в немалка степен зависи от това, доколко космичният химизъм по заобиколен път през скалите и камънаците, независимо на каква дълбочина те се намират в земята, са обхванати и отразени от тях. За да изучим живота на едно растение, трябва да сме наясно от носно геологичната основа, на която то расте и в никакъв случай не бива да оставим без внимание обстоятелството, че при отглеждането на кореноплодни растения и изобщо на растения, при които корените са от особено значение, в почвата не трябва да липсва кварц, макар и той да се намира надълбоко. Може да се каже: слава Богу, че под формата на силициева киселина и други силициеви съединения кварцът е разпространен от 47 до 48% и човек може навсякъде да разчита на действието на силиция в количества, от които се нуждае.
Касае се обаче за още нещо, а именно, да може да се проведе нагоре през растението това, което чрез силиция е свързано с корените на растението.
То трябва да протече нагоре, трябва да има непрекъснато взаимодействие и обмяна между приетото от Космоса чрез силиция, и действащото горе извинете в „корема“, с което трябва да бъде снабдена „главата“ долу, тъй като главата трябва да се намира в истинско взаимодействие с процесите, които стават горе над земя та, в корема. Идващото от Космоса, хваното долу, трябва непрекъснато да тече нагоре. И за да може то да тече нагоре, в почвата се намира глина. Глината и транспортното средство за действието на космическите същности в земната почва отдолу нагоре. Когато преминем към практическата работа, това ще ни даде насока, как да се отнасяме спрямо глинестата или спрямо песъчливата почва, според това какъв вид растение искаме да засадим в съответната подходяща почва.
към текста >>
35.
6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Така че трябва да се каже:
каса
е се не толкова да се подреди и увеличи асимилацията в обмяната на веществата, а главно за това, с хранителните вещества по правилен начин да можем да поемем в себе си живите сили, които се съдържат в тях.
Вярваше се, че най-важното при храненето е това, което човек ежедневно яде не ми се сърдете, че казвам нещата така направо. Наистина е важно това, което човек яде всеки ден. Обаче най-голямата част от това, което човек ежедневно изяжда, съвсем не служи, за да се поемат в тялото субстанции, които да бъдат складирани. Най-голямата част от поетата храна е предназначена да отдаде на тялото силите, които тя съдържа в себе си, за да движи тялото, да го направи активно. И най-голямата част от веществата, поети по този начин, всъщност се отделя.
Така че трябва да се каже: касае се не толкова да се подреди и увеличи асимилацията в обмяната на веществата, а главно за това, с хранителните вещества по правилен начин да можем да поемем в себе си живите сили, които се съдържат в тях.
Защото тези живи сили ни трябват, когато например ходим или когато работим, или изобщо когато движим ръцете си. И обратно, това, от което тялото се нуждае, за да складира в себе си субстанции, тъй да се каже, да се обогати със субстанции онези субстанции, от които човек се освобождава, когато всеки седем до осем години обновява клетките на тялото си това в по-голямата част се поема през сетивните органи, през кожата, чрез дишането. Така че това, което тялото поема като субстанции, което трябва да напласти в себе си, това то поема постоянно в извънредно фина, извънредно разредена дозировка, и го сгъстява в организма. Поема го от въздуха, сгъстява го и го втвърдява по-нататък, за да бъде изрязано като нокти, коса и т.н.. Съвсем погрешна е формулата: поета храна, преминаване през тялото, лющене на кожата и други подобни. Трябва да се формулира: дишане, фино поемане през сетивните органи, даже през очите, преминаване през организма, изхвърляне, фактически това, което поемаме през стомаха е важно поради обстоятелството, че също като даден горивен материал има вътрешна подвижност и въвежда в тялото сили, които достигат до волята, която действа в него.
към текста >>
При еленовите рога се
каса
е не за това, теченията да бъдат отразени обратно в организма, а част от определени течения да бъде изведена навън.
Там има особено рязка граница спрямо външното. Изключена е не само комуникацията, която става през пропускливата кожа и косми, а там напълно са заключени портите за течения отвътре навън. Оттук следва, че образуването на рогата е свързано с цялата фигура на животното. Образуването на рогата и копитата е свързано с цялото формообразуване на животното. При разклонените рога на елените нещата стоят съвсем другояче.
При еленовите рога се касае не за това, теченията да бъдат отразени обратно в организма, а част от определени течения да бъде изведена навън.
Рогата на елена са вентили, през които се изпращат определени течения навън. Теченията не винаги са течни или въздушни, те могат да бъдат също и силови, локализирани в еленовите рога, откъдето биват разтоварвани навън. Еленът е красив затова, защото има силна комуникация с околната среда, като излъчва известни свои течения навън и така живее с околността, че поема всичко, което действа органично в неговите нерви и сетива. Той става един нервен елен. В известно отношение всички животни, които имат еленови рога, са проникнати от лека нервност, което може да се види и по очите им.
към текста >>
36.
8. Пета лекция, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Навсякъде се
каса
е за това, да се на сочи погледа към общите взаимовръзки при важните жизнени процеси в селското стопанство и относно тези малки същества да се прилага колкото е възможно по-малко атомистичният начин на разглеждане.
Стаята съвсем не е мръсна, защото има толкова много мухи, а мухите са там, понеже стаята е мръсна. И стаята няма да стане по-чиста, ако човек обмисли всевъзможни начини да намали мухите, или да ги увеличи, та те по-скоро да изядат мръсното, и пр. С такива методи не може да се постигне много, докато във всеки случай ще се постигне повече, ако се премахне мръсното. Когато се употребява тор от животни, тези малки животинки бактериите трябва да се разглеждат като резултат на процесите, които стават тук или там в тора. Те могат да бъдат само много полезен симптом за състоянието на тора и затова не бива да им се отдава толкова голямо значение, та да бъдат завъждани или отглеждани, а още по-малко да се води борба с тях.
Навсякъде се касае за това, да се на сочи погледа към общите взаимовръзки при важните жизнени процеси в селското стопанство и относно тези малки същества да се прилага колкото е възможно по-малко атомистичният начин на разглеждане.
Естествено такова твърдение не трябва да се прави, ако същевременно не се посочи средство и път, как практически да се постъпва правилно. Известно е, че това, което казах досега, е подчертавано от различни страни. Важното обаче е, не само да се знае правилното, тъй като много често не се знае какво да се прави с правилното. Трябва също да се знае, какви мерки трябва да се вземат, особено когато тези правилни идеи отричат нещо, за да могат тези правилни идеи позитивно да се осъществяват. В случай че не могат да се направят позитивни предложения, човек трябва да се въздържа да подчертава негативния аспект, защото това предизвиква само раздразнение.
към текста >>
Каса
е се точно за това.
То трябва да бъде поето от растението, което да формира своето тяло чрез въглерода, с помощта именно на това, което във фини дози идва от световните простори и което растението поема посредством почвата. Поради това ние трябва и по-нататък редовно да обработваме тора, не само както беше казано вчера. Не просто да прибавяме субстанции, които смятаме, че той трябва да съдържа, за да ги пренесе в растението, а да прибавим живи сили. Защото за растението са много по-важни и необходими живите сили, отколкото само субстанциалните сили, само субстанциите. Дори да бихме имали почва все по-богата на тези или онези субстанции, тя не би била от полза за растението, ако чрез торенето не предадем на растението способността да поема в своето тяло това, което действа в почвата.
Касае се точно за това.
Днес съвсем не се знае как минимални количества действат извънредно силно, точно когато се отнасят до живото. След изследванията на г-жа д-р Колиско[2] върху действията на най-малките същности, които изследвания по такъв блестящ начин поставиха изцяло на научна основа това, което дотогава пипнешком се опитваше в хомеопатията, мисля, че от този момент нататък ще се гледа съвсем научно на факта, че точно защото малките същности се прилагат по съответен начин в най-малки количества, точно затова лъчащите сили, от които се нуждае органичния свят, се освобождават от наличната си обвързаност и се въвличат в действие. При торенето никак няма да ни е трудно да прилагаме така минималните количества. Ние видяхме, как с препаратите от кравешките рога, употребени било преди торенето, било след него, ние прибавяме въздействия към тора,използван отделно от това хомеопатично торене, като регулираме и подпомагаме по правилен начин действието му. По разнообразни начини трябва да се опитва да се придаде на тора съответният живот, да му се даде консистентността, та той от само себе си да задържи необходимото му количество азот, както и другите вещества, от които се нуждае; да му се даде жизнената тенденция, която ще го направи способен да достави на земята съответната жизненост.
към текста >>
37.
10. Шеста лекция, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Каса
е се сега за това, да разберем какво всъщност причинява заболяването на растението.
Нормална е точно определен вид връзка. Когато астралното тяло е свързано по-интензивно с физическото тяло или с някой орган на физическото тяло, отколкото е необходимата нормална връзка, когато следователно етерното тяло не е достатъчен буфер между тях, а астралното тяло прониква по-силно във физическото тяло, тогава по тази причина произлиза най-голямата част от болестите. Растението няма свое собствено астрално тяло. Оттук следва, че при растенията нямаме този специфичен начин на заболяване, както е при животните и хората. Този факт трябва напълно да бъде осъзнат.
Касае се сега за това, да разберем какво всъщност причинява заболяването на растението.
От цялото мое изложение видяхте следното: намиращата се около растението почва има определен живот и заедно с този живот в почвата около растението се намират още, макар не с интензивност необходима за формирането на растението, но все пак с известна интензивност, всевъзможни сили на растежа, леко загатнати размножителни сили, а също така и всичко, което по този начин действа на Земята под влиянието на силите на пълната Луна, опосредени от водата. Виждате ли, тук имате много значителни взаимовръзки: имате земя, имате почва, напоена с вода. Имате Луната. Като я пронизва със своите лъчи, Луната оживотворява до известна степен почвата, събужда в нейната етерност вълни и известна раздвиженост. Постига го много лесно, когато почвата е мокра, когато почвата е проникната от вода, и много трудно, когато почвата е суха.
към текста >>
38.
11. Въпроси и отговори, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
За дивата лайка ли се
каса
е?
Това, което са ариманичните духове в сферата на Земята, е само затова вредно, понеже е в земната сфера. В друга, малко по-висша сфера, тяхното влияние е съвсем добро. Що се отнася до другите въпроси, Вие правилно смятате, че това, което беше посочено за не матодата, изцяло важи за света на насекомите изобщо. То важи за всички нисши животни, които се характеризират с това, че имат коремен мозък, а нямат гръбначен мозък. При висшите животни, които имат гръбначен мозък, трябва да се одере кожата, а животните с коремен мозък се изгарят целите.
За дивата лайка ли се касае?
Лайката, чиито листа са насочени надолу: Листата на цвета не са изправени нагоре, а са извити надолу. Растящата по пътищата Chamomilla officinalis. Освен листата, вземат ли се също и цветовете на копривата?
към текста >>
39.
13. Осма лекция, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Не се
каса
е за това хранителните вещества да бъдат поети отвън и след това, както си го представят, да бъдат подложени на най-разнообразни промени и в края на краищата да бъдат отложени в организма.
Положението не може и много да се подобри, въпреки че се дават толкова много указания в тази насока. Как трябва да се хранят животните? Според моето убеждение съществено подобрение ще има, когато селскостопанското обучение си постави за цел да раз вие разбиране, в какво се състои същността на храненето на животните. В тази насока бих желал днес да кажа някои неща. Споменах вече, че значението на храната за животните, а също и за човека, винаги се схваща напълно погрешно.
Не се касае за това хранителните вещества да бъдат поети отвън и след това, както си го представят, да бъдат подложени на най-разнообразни промени и в края на краищата да бъдат отложени в организма.
Грубо този процес си го представят така: Хранителните вещества се намират там навън, животното ги поема, складира, напластява в себе си това, което му е нужно, отделя това, от което няма нужда. И оттук се прави изводът, че човек трябва да бди за много неща, да внимава например животното да не се претоварва, да получава пълноценна храна, богата на различни хранителни вещества, за да може да използва по-голямата част от това, което се съдържа в храната. И в тази област е обичайно материалистично да се прави разлика между същински хранителни вещества и такива вещества, които поддържат горивните процеси в организма, както се казва, и на тази основа се създават най-различни теории, които се прилагат на практика, при което естествено се установява, че нещо потвърждава теорията, друго съвсем не я потвърждава, или след известно време я отрича, или пък я модифицира в една или друга насока. И как може да се очаква да бъде другояче!
към текста >>
Каса
е се обаче за това, да се дадат насоките, по които да се правят тези опити.
С това се пренебрегва фактът, че в стопанството действително имаме затворен кръговрат, че то трябва да се подържа от самото себе си. Би трябвало всичко така да се организира, че да може да се поддържа от само себе си. В стопанството трябва да има толкова и такива животни, че да се получи достатъчен и подходящ тор от тях. И обратно, трябва да се отглеждат такива растения, които отглежданите животни търсят според своя инстинкт и обичат да ги ядат. Опитите се усложняват от това, че те са индивидуални и варират при отделните случаи.
Касае се обаче за това, да се дадат насоките, по които да се правят тези опити.
Много неща ще трябва да бъдат изпробвани. В резултат ще последват приложни правила, но тези правила не трябва да се отклоня ват от принципите, че земеделското стопанство трябва да е затворено в себе си, да зависи само от себе си. Обаче не съвсем. Защо? Едно обективно разглеждане в духовно-научен смисъл никога не прави човека фанатик. При днешния икономически ред не може да се постигне напълно затворено в себе си земеделско стопанство.
към текста >>
40.
14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Каса
е се само за това, от което се нуждая, за да приготвя пепелта.
Когато един организъм в природата е достигнал завършения вид на риба, той е изминал определен път на развитие. Ако анулирате този път и се върнете назад, Вие докарвате нещо неподредено, намиращо се в безпорядък. Ако прекъсна процеса преждевременно, преди да се е достигнало до завършен организъм, тогава не извършвам същото като това, когато убивам един формиран организъм. Така аз свеждам поставения от Вас въпрос до следното: какво несправедливо върша като приготвям пепелта? Защото това, което унищожавам не влиза в сметката, то се намира в една друга зона.
Касае се само за това, от което се нуждая, за да приготвя пепелта.
Вижда се, че унищожавам много по-малко животни, отколкото ако трябва да събера тези видове животни и да ги убия по някакъв начин. Мисля, че ако вникнете във въпроса практически, а не абстрактно, тогава той няма да Ви се струва чудовищен. Могат ли да се използват човешките изпражнения и на каква предварителна подготовка трябва да бъдат приложени? Естествено, колкото е възможно по-малко.
към текста >>
Това принадлежи към областта на лечението, тъй като се
каса
е за истинска болест.
В това отношение абсолютното невежество доведе до ужасни увреждания в тази област. Как може да се води борба против червенката по свинете? Всъщност този въпрос е за ветеринарен лекар. Не съм си го поставял, тъй като още никой не ме е питал за съвет, но мисля, че това заболяване ще се повлияе добре, ако се предприеме намазване, натриване със сива антимонова бленда, с антимонов окис.
Това принадлежи към областта на лечението, тъй като се касае за истинска болест.
С този прах може ли да се води борба против дивата рапица, която е хибрид? Тези прахове, за които говорих, имат специфично действие само за видовете растения, от които са получени. Следователно растенията, добити чрез кръстоска с други видове, не биха могли да бъдат засегнати. Праховете не влияят на симбиозите.
към текста >>
41.
15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Че сега се
каса
е не толкова за развитието и разпространението на „централната Антропософия“, а се
каса
е за разпростирането и проникването на Антропософията в света.
Тези неща трябва да бъдат казани, за да се поставят на правилна основа. Онези, които съвсем доброжелателно искат да съчетаят с Антропософията една или друга област на живота, включително и области на науката, не си дават сметка за това, когато са започнали да работят в Антропософията, и затова те продължават да се ръководят от погрешното мнение, че човек трябва да работи така, както е работил дотогава в науката. Например някои от работещите при нас в медицинската област мили, наистина добри антропософи смятат, че медицинският работник трябва да прилага по неговия досегашен медицински начин това, което идва от антропософската медицина. В това отношение единствено г-жа д-р Вегман[1] прави изключение; тя видя специфичните изисквания в нашето общество. Какво ни показва досегашният опит?
Че сега се касае не толкова за развитието и разпространението на „централната Антропософия“, а се касае за разпростирането и проникването на Антропософията в света.
Чуваме хората да говорят: това ние също сме го правили досега, ние сме специалисти в тази работа, това ние го владеем с нашите методи и без съмнение можем да даваме преценка за него. Само че резултатът, до който те стигат, противоречи на това, което ние сме открили с приложението на нашите методи. Тогава те казват, че ние грешим; и ние от опит знаем, че когато искаме само да подражаваме на учените, тогава те ни казват, че могат същото да го приложат по-добре. В тези случаи съвсем не трябва да се отрича, че те могат по-добре да го приложат, даже и поради това, че в последните години в научната област методите погълнаха самата наука, методите изядоха самата наука. Науките се сведоха до методи, те вече имат само методи.
към текста >>
Ако човек иска да говори за практическите въпроси на основата на 60 сътрудници, тогава наистина се
каса
е за това, да се намерят практическите указания и практическите данни за тези конкретни земеделски стопани.
Те са наистина отделни индивидуалности. Тъкмо от антропософския възглед обобщенията, абстракциите нямат абсолютно никаква стойност и те имат най-малка стойност, когато се навлезе в практиката. Какъв смисъл има да говорим само общо по такъв практически въпрос, какъвто е въпросът за стопанствата. Общо взето човек трябва да обръща внимание на това, което е конкретно; от него се вижда какво трябва да се приложи. Както от тридесет и двете букви могат да се съставят най-различни комбинации, също така трябва да се постъпва с това, което ще бъде изнесено в тези лекции, понеже от всички тях постепенно ще се сглоби това, което се очаква.
Ако човек иска да говори за практическите въпроси на основата на 60 сътрудници, тогава наистина се касае за това, да се намерят практическите указания и практическите данни за тези конкретни земеделски стопани.
И първото нещо, което трябва да се направи, е да се събере всичко, което знаем в това направление. Едва след това ще се наложат първоначалните опитни серии и ще се касае наистина да се работи практически. Затова има нужда от най-активни членове. Това, от което се нуждаем са истинските практици в Антропософското Общество, които не пренебрегват принципа, че именно практиката изисква неща, които не могат да се постигнат от днес за утре. Когато тези, които нарекох централни антропософи, вярват, че един професор или земеделец, или пък лекар, след като в продължение на десетилетия е бил поставен в определена среда, може да възприеме антропософските убеждения от днес до утре, това е едно заблуждение.
към текста >>
Едва след това ще се наложат първоначалните опитни серии и ще се
каса
е наистина да се работи практически.
Какъв смисъл има да говорим само общо по такъв практически въпрос, какъвто е въпросът за стопанствата. Общо взето човек трябва да обръща внимание на това, което е конкретно; от него се вижда какво трябва да се приложи. Както от тридесет и двете букви могат да се съставят най-различни комбинации, също така трябва да се постъпва с това, което ще бъде изнесено в тези лекции, понеже от всички тях постепенно ще се сглоби това, което се очаква. Ако човек иска да говори за практическите въпроси на основата на 60 сътрудници, тогава наистина се касае за това, да се намерят практическите указания и практическите данни за тези конкретни земеделски стопани. И първото нещо, което трябва да се направи, е да се събере всичко, което знаем в това направление.
Едва след това ще се наложат първоначалните опитни серии и ще се касае наистина да се работи практически.
Затова има нужда от най-активни членове. Това, от което се нуждаем са истинските практици в Антропософското Общество, които не пренебрегват принципа, че именно практиката изисква неща, които не могат да се постигнат от днес за утре. Когато тези, които нарекох централни антропософи, вярват, че един професор или земеделец, или пък лекар, след като в продължение на десетилетия е бил поставен в определена среда, може да възприеме антропософските убеждения от днес до утре, това е едно заблуждение. Това ще се види съвсем ясно при земеделието. Земеделецът-антропософ, ако си постави такъв идеал, би могъл с преминаването от двадесет и деветата в тридесетата си година изцяло да премине в антропософския поток и по отношение на земеделието.
към текста >>
Каса
е се обаче тъкмо за това, да не се губи кураж, а да се знае, че се разчита не на мигновен успех, а на работа и отново на работа.
Това ще се види съвсем ясно при земеделието. Земеделецът-антропософ, ако си постави такъв идеал, би могъл с преминаването от двадесет и деветата в тридесетата си година изцяло да премине в антропософския поток и по отношение на земеделието. Обаче нивите, устройството на предприятието, уредбите, в които се осъществяват отношенията между него и консуматорите, всичко това ще последва ли това придвижване? Тях човек не може да направи веднага антропософи от една година до друга. И когато види, че това не върви, човек често загубва кураж.
Касае се обаче тъкмо за това, да не се губи кураж, а да се знае, че се разчита не на мигновен успех, а на работа и отново на работа.
Човек прави толкова, колкото е възможно. Един може повече, друг по-малко. Най-после, колкото и парадоксално да звучи, човек ще постигне повече, колкото по-ограничен размер земя обработва по нашия метод. При малка площ се разрушава не толкова много, колкото при голяма площ. И тогава подобрението вследствие на антропософските насоки проличава по-бързо, понеже не трябва да се променят толкова много неща.
към текста >>
В действителност се
каса
е за това, че земеделецът повече от всеки друг трябва да се отбранява и че много лесно му се натрапват неща, които единствено той самият може да разбира.
И полезното действие ще се прояви по-лесно, отколкото при голям имот. Обаче нещата би трябвало наистина да се съгласуват, особено в такава област като земеделието, ако това общество иска действително да има успех. Много се говори, но благовъзпитано и без ирония, за различните възгледи на граф Кайзерлинг и г-н Щегеман при първото събрание. Появиха се някои отделни нюанси и аз почти мислех дали в онази вечер не трябваше да се помоли Антропософското Председателство или някой друг да съгласува спорещите духове. Постепенно обаче се убедих в нещо съвсем друго: че това, което се проявява, всъщност е основа за развитие на една интимна толерантност между селските стопани, на едно интимно зачитане на колегите между земеделците, само че има известна груба външна страна.
В действителност се касае за това, че земеделецът повече от всеки друг трябва да се отбранява и че много лесно му се натрапват неща, които единствено той самият може да разбира.
Във всеки случай факт е, че в основата всъщност се открива определена толерантност. Всичко това трябва действително да се усети в това общество и тук аз правя тази бележка, само защото наистина мисля, че е необходимо да започнем правилно от самото начало. Смятам, че още веднъж трябва да изразя моето дълбоко за доволство от това, което става тук благодарение на Вас. Мисля, че взехме предвид житейския опит на Антропософското общество и че това, което беше започнато, ще бъде от голяма благодат, и че в Дорнах няма да пропуснат да работят с тези, които искат да бъдат активни сътрудници в това дело. Трябва вече да се радваме, че беше сложено началото на това, което става тук в Кобервитц.
към текста >>
42.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
Освен това
каса
е се за стенографирани свободно държани лекции, които след това не са прегледани от лектора.
ВЪВЕДЕНИЕ Чрез следващите редове се цели да се направи по-лек и по-достъпен за читателя лекционният курс, проведен от Рудолф Щайнер в 1924 година. Това се има предвид с означението «въведение». Както в един университетски курс достъп до семинар в по-горните семестри има само онзи, който е участвал в такива семинари в по-долните семестри, така Р. Щайнер изисква като условие от участниците, да имат основни антропософски познания.
Освен това касае се за стенографирани свободно държани лекции, които след това не са прегледани от лектора.
Тези две обстоятелства са причина, текстовете да не се разбират така лесно. Една принципна трудност лежи в наличието на най-различни потребности и предпоставки при читателите с оглед на житейския им опит. Аз се постарах да пиша така, че написаното да се смята също и за научно изложение. Повече читатели обаче очаквам измежду практикуващите. Представеното тук е резултат от дълго занимаване със съдържанието и в никакъв случай не е само една единствена духовна работа.
към текста >>
При четенето човек бързо забелязва, че не се
каса
е просто за това, да бъде подобрено това или онова в земеделието, а за осъзнаване на основни принципни въпроси за живота на Земята, за много важното разширяване на досегашния начин на разглеждане и за произтичащите от това последици за практиката.
Редовно са му били представяни пациенти от новооснованата клиника в съседното селище Арлесхайм, при които той е съдействал за поставяне на диагнозата и с оглед на нея е предлагал лечение. Той основно е бил запознат с въпросите за приготвяне на лекарствата, особено с потенцирането им. То беше въведено от доктор Ханеман в началото на 19 век. Щайнер категорично обяви този метод, за разлика от някои стари аптекари-практици, за метод на бъдещето.8 Това е времето, когато възниква антропософската медицина, от която по-късно произлизат фармацевтичните фирми Веледа и Вала. Какво занимава Рудолф Щайнер
При четенето човек бързо забелязва, че не се касае просто за това, да бъде подобрено това или онова в земеделието, а за осъзнаване на основни принципни въпроси за живота на Земята, за много важното разширяване на досегашния начин на разглеждане и за произтичащите от това последици за практиката.
След Курса самият той формулира този проблем във в. „Известия за членовете на Антропософското общество“: „Целта на това изложение беше да се стигне до такива практически гледни точки за земеделието, които да свържат придобитото до днес чрез практическо вникване и научно изследване с това, което може да бъде дадено от духовното разглеждане на съответните въпроси.“9 Следователно отнася се до разширяване на разглеждането на действителността откъм духовната страна и до произтичащите от него последици за практиката. Щайнер често е казвал кое е важно за него и това се вижда от цялото негово творческо дело.
към текста >>
За новия читател е от голямо значение да знае, че при описанията на Щайнер не се
каса
е за философска мисловна постройка, каквито и както са били изграждани от човечеството в продължение на повече от 2500 години.
Едва тогава трябва да се търси смисълът на въпросното понятие в друга връзка. Него човек трябва отделно много основно да проучва. Тази строгост и подвижност на нашето мислене е необходима. Тук трябва да бъдат дадени указания къде могат да се намерят допълнителни описания в трудовете на Рудолф Щайнер. Антропософия и философия
За новия читател е от голямо значение да знае, че при описанията на Щайнер не се касае за философска мисловна постройка, каквито и както са били изграждани от човечеството в продължение на повече от 2500 години.
Относно учението за слоевете вече беше посочено по-горе. Философиите почиват главно на мисловното проникване в сетивния свят с включване на човешкото съзнание така, както то е било за даденото време и при тогавашните философи. При Рудолф Щайнер се изживява нова опитност, която е от свръхсетивно естество и тя се описва. Това също е изложено в посочените и в други основни трудове на Рудолф Щайнер, включително и методът, по който може да се достигне тази опитност. Тогава става ясна съществената разлика от философите.
към текста >>
43.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Освен това има ръководни описания от Рудолф Щайнер, които водят до още по-други представи, при които двете пространствени представи се пресичат.[3] Както нерядко се случва, тук не се
каса
е за това една отделна система да се представя за правилна, а друга като погрешна, а да се опознае, че новите аспекти допринасят да се видят в нова светлина познатите до сега, в които обаче досегашното често не трябва да се игнорира напълно.
Също и след Коперник съществува основателна гледна точка пътищата на планетите да се описват геоцентрично. Това важи например когато се изучават отношенията на живота тук на Земята. В пространствен смисъл геоцентрично се представят например разстоянията на планетите от Земята, както и динамиката на приближаване и отдалечаване и промяната в тяхното местоположение. Това не само може да се изчисли геоцентрично, но също и да се изживее, докато по Коперник то може само да се изчисли. Ако, обратно на това, се представят движенията на масата и центробежната сила, както и отделните елиптични пътища, естествено това е нещо различно.
Освен това има ръководни описания от Рудолф Щайнер, които водят до още по-други представи, при които двете пространствени представи се пресичат.[3] Както нерядко се случва, тук не се касае за това една отделна система да се представя за правилна, а друга като погрешна, а да се опознае, че новите аспекти допринасят да се видят в нова светлина познатите до сега, в които обаче досегашното често не трябва да се игнорира напълно.
Старият възглед само се релативира (поставя се в други съотношения). Променя се неговото отношение към цялото, което се отваря към нови аспекти с нови страни. Като увод Рудолф Щайнер казва: „Едва ли има област на живота, която да не спада към земеделието. Погледнато от каквато и да било страна, откъм какъвто и да било ъгъл, се вижда, че всички интереси на човешкия живот са насочени и се събират в земеделието.“ Това прави земеделието така интересно и комплицирано. Оттук земеделецът-практик винаги на първо място трябва да бъде синтетик, следователно човек, който разглежда света и моментното му положение не от последните аналитични знания на една тясно ограничена специалност, а от обобщението на много гледни точки и оттук извежда своите заключения.
към текста >>
Следователно
каса
е се за съзнателно изучаване на новото съдържание, което напълно включва знанията на природната наука, доколкото се отнася до истински знания, а не за хипотези.
Погледнато от каквато и да било страна, откъм какъвто и да било ъгъл, се вижда, че всички интереси на човешкия живот са насочени и се събират в земеделието.“ Това прави земеделието така интересно и комплицирано. Оттук земеделецът-практик винаги на първо място трябва да бъде синтетик, следователно човек, който разглежда света и моментното му положение не от последните аналитични знания на една тясно ограничена специалност, а от обобщението на много гледни точки и оттук извежда своите заключения. Той винаги действа в комплексната, в цялостната действителност. „Когато се говори от антропософска гледна точка, тогава действително става дума не да се връщаме към древните инстинкти, а от едно дълбоко духовно вникване да намираме това, което станалите днес несигурни инстинкти все по-малко могат да ни дадат. Ето защо е необходимо да преминем към едно силно разширено разглеждане на живота на растението, на животните, но също и живота на самата Земя в посока към космичната страна“.
Следователно касае се за съзнателно изучаване на новото съдържание, което напълно включва знанията на природната наука, доколкото се отнася до истински знания, а не за хипотези.
Познанието обаче търси да ги надрасне, да стане достойно за това, което като свръхсетивна духовна реалност стои зад химико-физическите съставки и е от съвсем особено значение за растенията и животните. Относно еманципацията при животните и човека. Щайнер говори за еманципацията на животните от външния свят, която е толкова по-голяма, колкото даден вид животни стои по-близо до човека. Отнася се до едно нарастващо обособяване на организмите спрямо непосредственото въздействие на тяхното обкръжение. Наистина космичните ритми още могат да се забележат в жизнените процеси, обаче те вече са се обособили и отделили от непосредствените космични явления.
към текста >>
В поредицата на гръбначните животни се
каса
е за най-сбита форма на следните органично-вътрешни новообразувания, които са довели до съответните обособявания от връзката с околния свят:
Ритъмът може да е налице, но началото и краят му в човека и висшите животни не съвпадат с тези в Космоса. Въпросният жизнен процес и неговият носител са станали самостоятелни. При растенията не е така. „Животът на растенията изобщо не може да се разбере, ако не се вземе предвид как всичко, което се намира на Земята, е отблясък на това, което става в Космоса.“ Чрез нови органи човекът и висшите животните са развили собствени, самостоятелни способности и по този начин вече не се детерминират от съответните влияния на околния свят и от ставащите в момента космични ритми.
В поредицата на гръбначните животни се касае за най-сбита форма на следните органично-вътрешни новообразувания, които са довели до съответните обособявания от връзката с околния свят:
Амфибии: За сметка на хрилете на рибите амфибиите образуват бели дробове, които имат възможност при преместеното във вътрешността дишане на сух въздух да предоставят влажна и годна да функционира дихателна слизеста ципа. Чрез способните да носят тежест крайници с твърда кост те добиват способността да се движат извън подемната сила на водата. С това се освобождават от зависимостта си от водата. По голямото, оставено на себе си количество на отделените яйца, както и ларвените стадии на амфибията все още трябва да преминават през фазите на живота на рибите. Налице е голямо количество снесени яйца с високи загуби по време на развитието.
към текста >>
Но обикновено се
каса
е за основателни аспекти за света, които прекрачват границите на своето основание.
Колкото повече се изчерпват тези възможности, толкова по-добре разбираме разглежданата част на действителността. Тя ни се разкрива от все по-нови духовни страни, не само от пространствената страна. Може обаче да има също и неподходящи мисловни връзки, които наричаме грешка, заблуждение. Такива мисли могат да станат идеология, съмнителни мисловни постройки. Когато те нямат нищо общо с действителността, когато са чиста „идеологическа надстройка“[9], тогава това найчесто лесно може да се прозре.
Но обикновено се касае за основателни аспекти за света, които прекрачват границите на своето основание.
Често временни течения от този характер и моди в науката по никакъв начин не трябва да се изключват. Понеже в много области на природонаучно ориентираното следване мисловните системи и начините на мислене се научават от студентските випуски така несъзнателно, както децата се учат да ходят,[10] често между учените се развива закоравял колективен дух, като симптом на привързаност към изученото без да се рефлектира, без обмисляне и свързаното с това най-често успешно практикуване.[11] Че има също множество неуспешни усилия и че преди всичко с начина на постъпване се създават нови проблеми, обикновено не се отдава на парадигматичните основи, защото те съвсем не се дебатират. Обединят ли се хора в името на един ограничен аспект за света, който те приемат за общовалиден, тогава това се нарича секта. Колкото човек става по-съзнателен по отношение на вътрешната страна на познанието за света, толкова по-сигурно вниква в тези проблеми. Поляризиращият, диалектическият метод е начин на мислене, който е благотворно приложим във всяка мисловна система.
към текста >>
Каса
е се за душевно отдаване на всичко, което може да бъде преживяно в светлината на мислите.[19] В този смисъл Гьоте говори за „противоположност и извисяване“ („Polaritat und Steigerung“), Хегел за „диалектически метод („dialektischen Methode“) в смисъл на пътя на чистото мислене като за „систематично усъвършенстващ се противоречив дух“ („systematisch ausgebildeten Widerspruchsgeist“), който напредва от теза към антитеза и тогава между тях се създава синтеза.
На тях се подчинява мисловната воля. Тя трябва да се абстрахира от всякакво собствено съдържание, например от своите желания. Следователно ние трябва да търсим вътрешни духовно-душевни методи, съответстващи на поставения въпрос и неговия обект. Поляризиращият метод предпазва същевременно от едностранчиви ограничени представи и води от един предметен към един динамичен начин на разглеждане на действителността, тоест към едно разглеждане на реалните процеси и силите, които ги предизвикват. Сетивната действителност тогава трябва да се мисли от взаимодействието на противоположните сили и да се издигне в едно мисловно преживяване, в една мисловна опитност.
Касае се за душевно отдаване на всичко, което може да бъде преживяно в светлината на мислите.[19] В този смисъл Гьоте говори за „противоположност и извисяване“ („Polaritat und Steigerung“), Хегел за „диалектически метод („dialektischen Methode“) в смисъл на пътя на чистото мислене като за „систематично усъвършенстващ се противоречив дух“ („systematisch ausgebildeten Widerspruchsgeist“), който напредва от теза към антитеза и тогава между тях се създава синтеза.
В този смисъл методът може да ни води до това, да познаем действителността като създадена от синтезата на реални противоположни сили. Елементите на древните гърци и химическите елементи Когато човек разглежда света, без при това да го променя, това значи, без да прави опит и да се мъчи да обясни явленията с нещо, което стои в основата на всичко, той идва тогава до четирите елемента на древните гърци: огън (топлина), въздух (газ), вода (течност) и земя (твърдо). Според Щайнер този ред е същевременно ред на еволюцията, в който цялото Творение и последвалото изменение започва с появата на топлината.
към текста >>
44.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Разнообразните описания на Рудолф Щайнер ясно показват, че не се
каса
е за нещо измислено.
Следователно гените не могат да бъдат причината на жизнения процес. Трябва да разбираме генетиката само ако я схващаме като микроскопичен физически инструментариум на една духовна реалност, която с помощта на гените може да се осъществи в тялото, всъщност същинската реалност на цялото. Духовната реалност може да се открие само със съответни, тоест с духовни методи. Докато се ограничаваме в областта на сетивните явления, следователно докато сме методически детерминирани, не можем да надхвърлим хипотезите в тази насока. Те обаче не водят към познание или това става много мъчно, защото в сетивния свят може да се изпита само производното, но не е възможно доказателство за духовната реалност.
Разнообразните описания на Рудолф Щайнер ясно показват, че не се касае за нещо измислено.
При регенериращите се екосистеми поначало е ясно, че техните жизнени общности се състоят от извънредно голямо разнообразие от видове и индивиди и с това също, че са въоръжени със съответното изобилие на своите гени. Важна крачка напред, с която се излиза навън през това мисловно обяснение на това, което не е достатъчно за разбирането на живото същество, се прави, ако човек вземе под внимание собствения си човешки организъм. Защото като човеци имаме възможността да познаваме самите себе си вътрешно и да се определяме духовно, не просто да изживяваме своя организъм и да следваме потребностите, които от тялото изплуват в съзнанието. Ние сме в пълното значение човеци само доколкото сме дейни в посочения смисъл. Чак поради това сме отговорни същества.
към текста >>
Макар че животът на почвата не е изложен на разруха така бързо както мозъка, въпреки това се
каса
е за сравними зависимости и процеси на живота.
Те могат само да погиват. Обаче те се поддържат живи от органите на тялото. Никой друг орган не е така зависим от снабдяване с кислород и захар както мозъкът. Ако притокът на кръв или кислород се прекъсне за няколко минути (спиране на дишането), стига се до неизлечими увреждания. Обратно на това, един крайник може да бъде отделен от снабдяване с кръв за един до два часа.
Макар че животът на почвата не е изложен на разруха така бързо както мозъка, въпреки това се касае за сравними зависимости и процеси на живота.
Щайнер отново подхваща този въпрос, особено в осма лекция. Във връзка с тази лекция темата ще се обсъди по-нататък. Относно „прякото облъчване“[14] трябва да се мисли специално за асимилацията на зелените листа при светлината. Тя възниква чрез прякото действие на слънчевата светлина, което води до отделяне на една част на водата в живите зелени клетки, до приемане (вдишване) на въглероден двуокис и отделяне (издишване) на кислород, до образуване на нишесте и захар, които най-напред се натрупват в листата. Почвата и растението също се затоплят от слънчевото облъчване, а от тях и близкият до тях въздушен слой.
към текста >>
Каса
е се за това, да се видят възможно по-ясно сравнимите точки, да се предизвикат въпроси, а не да прекаляваме и да го използваме извън тези граници.
Коремните органи се изместват и освобождават место. Издишването става или пасивно чрез свиване на еластичните бели дробове, или поради натиска на коремната мускулатура, която притиска органите към диафрагмата. При почвата няма двигателна активност от такъв вид. Но колебанията на топлината съобразно дневния ритъм, колебанията на атмосферното налягане според времето, почти пълното изпразване от въздуха при насищането й с вода и доловимото за слуха отново навлизане на въздух при спадане на водните стълбове в грубите шупли на почвата - всичко това са подобни процеси. Диафрагмата и нейната функция е само един образ на това, което става на повърхността на земята, а не нейно отражение.
Касае се за това, да се видят възможно по-ясно сравнимите точки, да се предизвикат въпроси, а не да прекаляваме и да го използваме извън тези граници.
Може насреща да се възрази, че се касае за действително съответствие. Но тогава трябва да се вземе предвид, че в сравнение с обраслата с растения почва на дадената местност човекът стои две степени по-високо, защото при него в телесния организъм действат едно индивидуално астрално тяло и един индивидуален Аз, инкарниран на физически план. Не е така при растенията и това действително обуславя големи различия, не само обръщане на посоката. Затова Щайнер казва: „…това не е казано съвсем точно, но то трябва да направи нещата по-ясни и за тази цел е достатъчно…“[15] По-долу отново ще се върнем на този въпрос по повод описанието на етерното тяло на животните в края на втората лекция. Да вмъкнем тук, че във втората лекция Щайнер пак говори за развитието на растенията.[16] В шестата лекция отново говори за вертикалното разчленяване, но под друг аспект: как да бъде възпрепятствано покълването и израстването.
към текста >>
Може насреща да се възрази, че се
каса
е за действително съответствие.
Издишването става или пасивно чрез свиване на еластичните бели дробове, или поради натиска на коремната мускулатура, която притиска органите към диафрагмата. При почвата няма двигателна активност от такъв вид. Но колебанията на топлината съобразно дневния ритъм, колебанията на атмосферното налягане според времето, почти пълното изпразване от въздуха при насищането й с вода и доловимото за слуха отново навлизане на въздух при спадане на водните стълбове в грубите шупли на почвата - всичко това са подобни процеси. Диафрагмата и нейната функция е само един образ на това, което става на повърхността на земята, а не нейно отражение. Касае се за това, да се видят възможно по-ясно сравнимите точки, да се предизвикат въпроси, а не да прекаляваме и да го използваме извън тези граници.
Може насреща да се възрази, че се касае за действително съответствие.
Но тогава трябва да се вземе предвид, че в сравнение с обраслата с растения почва на дадената местност човекът стои две степени по-високо, защото при него в телесния организъм действат едно индивидуално астрално тяло и един индивидуален Аз, инкарниран на физически план. Не е така при растенията и това действително обуславя големи различия, не само обръщане на посоката. Затова Щайнер казва: „…това не е казано съвсем точно, но то трябва да направи нещата по-ясни и за тази цел е достатъчно…“[15] По-долу отново ще се върнем на този въпрос по повод описанието на етерното тяло на животните в края на втората лекция. Да вмъкнем тук, че във втората лекция Щайнер пак говори за развитието на растенията.[16] В шестата лекция отново говори за вертикалното разчленяване, но под друг аспект: как да бъде възпрепятствано покълването и израстването. Там споменава това подреждане на силите в обратна насока.[17] Протичането на годината и на стадиите в развитието на растението преобразуват отношението към Космоса.
към текста >>
Не могат и двете твърдения да бъдат правилни, освен ако се
каса
е за два различни вида слънчево въздействие.
Винаги има нещо общо с това, че философски формулирано, същност и явление биват тясно свързани, че духовните членове на съществото обхващат и влияят по-интензивно на физическото тяло. Целият курс наистина показва, че това така просто формулирано отношение представлява един сложен, един комплексен случай. В края на лекцията Щайнер описва планетното разчленяване на етерното тяло също и на висшето животно: Имаме действието на Слънцето в сърцето (2, 81). По-късно е казано, че действието на Слънцето отива до сърцето и остава пред сърцето (2, 83). От пръв поглед това е действително противоречие.
Не могат и двете твърдения да бъдат правилни, освен ако се касае за два различни вида слънчево въздействие.
Проверим ли тази възможност, тя се потвърждава по следния начин: В етерното тяло на висшите животни, например на бозайниците, трябва да мислим за хоризонтално разпределяне на планетните сили, останало на половината път на обратното обръщане от растението до човека. (При това трябва да мислим за извънредното видово разнообразие. Глобалните съждения са възможни само с ограничаване). Има обаче основна разлика между етерното тяло на растението от една страна, и на животното и човека от друга страна.
към текста >>
И тук също не се
каса
е за видимата светлина.[27] Това действие на Слънцето отвън остава пред сърцето (2, 83), в което са активни еманципираните, собствено самостоятелните слънчеви сили.
Животното получава своята форма чрез астралното тяло, което управлява етерното тяло. Слънчевото и лунното облъчване само модифицира изграждането на животинската форма. Разбира се, че тук нямаме предвид видимата светлина. Тя не достига ембриона. Малко преди това Щайнер е обяснил (2, 80), че иначе хората не биха знаели как светлината действа във вътрешността на Земята.
И тук също не се касае за видимата светлина.[27] Това действие на Слънцето отвън остава пред сърцето (2, 83), в което са активни еманципираните, собствено самостоятелните слънчеви сили.
Въпросното слънчево облъчване се поема от дейността на Марс, Юпитер, Сатурн в етерното тяло на животното, но не от същинската слънчева сила. Понеже Сатурн, Юпитер и Марс действат в предната част на етерното тяло, актуалното слънчево облъчване действа върху предната част на животното. От сърцето назад до опашката действат Венера, Меркурий и Луната. Вътре външното лунно облъчване се подпомага от Венера и Меркурий. Както самостоятелните слънчеви действия при сърцето, така и еманципираните собствените лунни действия не се назовават тук като подпомагащи лунното облъчване.
към текста >>
[27] Би могло да се предположи, че се
каса
е за светлинния етер.
[23] 2., 60 [24] например 3., 95. [25] Р. Щайнер 1925: „Основи за разширение на лечебното изкуство„, глава 34, Сс 27. [26] Виж забележка 46.
[27] Би могло да се предположи, че се касае за светлинния етер.
Има обаче изложения от Щайнер, в които той описва светлината като сетивния представител на четири вида етер и с етерността астралността, да духовните въздействия на слънцето. Изложено концентрирано в Сс 26 „Човекът в неговата макрокосмическа същност„. [28] Виж към това и писмото от „Антропософски ръководни принципи„ „Човекът в своята макрокосмическа същност„ Сс 26. [29] Под този аспект насочването към рис. Стр. 61 в 34 откъс не е особено сполучливо, защото там читателят погрешно се насочва към становището, че рисунката се отнася към първото описание.
към текста >>
45.
3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота
GA_327 Биодинамично земеделие
С този израз не казваме, че при самите вещества и без това обхващане (от същностните сили на даденото органично същество) вече се
каса
е за нещо душевно или за нещо живо.
Фигурата става съвсем нееластична. Ако се остави да падне издава металически звук. Азотът, кислородът, сярата и водородът са излетели във формата на газ, останал е почти само въглеродът и нелетливите минерални съставки. Всичко се превръща на пепел, когато образуваният въглен бъде изгорен. Каквото и растение да сме взели, неговата фигура се запазва, следователно не се получава еднообразна въглищна форма, а се запазва „черният юначага“, който служи като градивен материал за построяване на най-различните фигури.
С този израз не казваме, че при самите вещества и без това обхващане (от същностните сили на даденото органично същество) вече се касае за нещо душевно или за нещо живо.
Но когато представяме душевни опитности като образи (Черният юначага), се приближаваме до това, което действително съществува, и съдържанието става по-живо за нашето съзнание. Образът в смисъла тук е едно свободно избрано, познато и напълно зримо явление, което се привежда като сравнение и за което знаем, че не е самото същество, а само образ за определени негови качества. Фотографската снимка на един човек ние няма да вземем за самия човек. В образа често подобре се изразява това, което имаме предвид, отколкото с чисти мисли. При това става дума за форма на описание, а не за заключения по аналогия.
към текста >>
46.
4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята
GA_327 Биодинамично земеделие
Естествено трябва да се съобразяваме, че се
каса
е за свободно произнесено слово пред ограничен предварително определен кръг слушатели, а не предназначено за печат.
За да могат хората да дишат, да мислят съзнателно и да разсъждават, трябва въздухът да бъде мъртъв, трябва кислородът да бъде мъртъв, също и азотът. Азотът, който е в земята, който трябва да се достави на почвата с тора, който трябва да се образува под влиянието на цялото небе, този азот трябва да е жив азот…» (0., 20) В увод като посочения се отнася до помощ за разбиране на това така духовно претенциозно произведение. Тук на първо място винаги трябва да се поставя въпросът, какво има предвид Щайнер. Чак тогава може да се сравнява със съвременните природонаучни резултати.
Естествено трябва да се съобразяваме, че се касае за свободно произнесено слово пред ограничен предварително определен кръг слушатели, а не предназначено за печат.
Междувременно светът се е придвижил с огромни опитности в областта на торенето, наистина все изключително от веществен аспект, следователно не от гледните точки на Щайнер. Чрез култивиране растенията са силно подобрени с оглед на способността да използват азота и т.н. Въпреки това и тук остава да важи едно съществено изказване: „оживено“ означава, че веществото е обхванато от етерност, „одушевено“, - че то е обхванато от астралност. Това Щайнер наблюдава и изучава по отношение на неговите въздействия. На първа линия се касае за това.
към текста >>
На първа линия се
каса
е за това.
Естествено трябва да се съобразяваме, че се касае за свободно произнесено слово пред ограничен предварително определен кръг слушатели, а не предназначено за печат. Междувременно светът се е придвижил с огромни опитности в областта на торенето, наистина все изключително от веществен аспект, следователно не от гледните точки на Щайнер. Чрез култивиране растенията са силно подобрени с оглед на способността да използват азота и т.н. Въпреки това и тук остава да важи едно съществено изказване: „оживено“ означава, че веществото е обхванато от етерност, „одушевено“, - че то е обхванато от астралност. Това Щайнер наблюдава и изучава по отношение на неговите въздействия.
На първа линия се касае за това.
От примера с въглерода видяхме какво значи това.[1] Четвъртата лекция дава отговор на въпроса как чрез торенето почвата и растенията могат да се снабдят и проникнат по-обилно със сили на живота. Един обобщен отговор може да гласи: субстанции (тор, кварц, растителни отпадъци), които силно са свързани с определени етерни и астрални сили, се опаковат за дълго време в животински обвивки, които привличат тези сили. Когато тези обвивки със съдържанието се поставят през определени годишни времена на места, които тогава са проникнати особено силно от свойствените им жизнени сили за даденото годишно време, се стига до обогатяване на субстанциите в обвивките с желаните сили. Винаги се касае за слънчеви сили.
към текста >>
Винаги се
каса
е за слънчеви сили.
На първа линия се касае за това. От примера с въглерода видяхме какво значи това.[1] Четвъртата лекция дава отговор на въпроса как чрез торенето почвата и растенията могат да се снабдят и проникнат по-обилно със сили на живота. Един обобщен отговор може да гласи: субстанции (тор, кварц, растителни отпадъци), които силно са свързани с определени етерни и астрални сили, се опаковат за дълго време в животински обвивки, които привличат тези сили. Когато тези обвивки със съдържанието се поставят през определени годишни времена на места, които тогава са проникнати особено силно от свойствените им жизнени сили за даденото годишно време, се стига до обогатяване на субстанциите в обвивките с желаните сили.
Винаги се касае за слънчеви сили.
Тези сили стават действащи, когато така обогатените субстанции се приложат в растениевъдството. В лекцията това се развива придружено със следната мисъл и опитност: Духовната наука е принудена да се съобразява не толкова с все по-дребното, а с големите връзки на живота. Ако се направи могила от земя над равнището на почвата, тя се прониква не само от влага, въздух и топлина, но и с живот, така че се стига до оживяване не само на водата, но и на твърдата част на земята. «Ако минерално-органична субстанция се увие в подходяща обвивка, при угниването тя не се лишава от жизнените сили, а те продължават да действат в субстанцията, остават свързани с нея. Например стъблото на едно дърво със своята кора, или един куп от компост или от тор под съответна покривка или животински организъм в своята кожа.
към текста >>
Каса
е се за това да изградим и обучим чувството, за да стане то по-добър, по-сигурен обективен инструмент на преценката.
Всяка година е различна от изтеклата. Много от това, което става, остава в тъмнина. Но човек е принуден да действа. Откъде взема преценките, които довеждат до решението какво е правилно в дадения момент? За разлика от природонаучните принципи, които се стремят да изключат чувството, понеже е субективно, действащият често е принуден да се довери на своето чувство, също и ученият в областта на природната наука.
Касае се за това да изградим и обучим чувството, за да стане то по-добър, по-сигурен обективен инструмент на преценката.
Това изисква Щайнер. По-късно той казва: правилно да прозрем означава правилно да разберем. Следователно чувството трябва да се усъвършенства въз основа на опит и познание.[15] Рудолф Щайнер приключва четвъртата лекция с една основна методична бележка: «Но вие виждате, че в това, което се казва въз основа на Духовната наука, лежи цялото домакинство на природата.
към текста >>
47.
5. Лекция: Правилното субстанцииране на тора
GA_327 Биодинамично земеделие
Можем да предположим, че в тази връзка се
каса
е за въздействия, които можем да разберем най-добре в сравнение с хомеопатичните лекарства.
В своите бележки към Селскостопанския курс той си записва: «Силициевата киселина активизира тора, оловото съдейства растението да усвои тора добре, живакът и арсенът възбуждат неговата жизненост.» Това трябва да го разбираме като резултат от неговото духовно-научно изследване, в никакъв случай като препоръка за приложение.
Можем да предположим, че в тази връзка се касае за въздействия, които можем да разберем най-добре в сравнение с хомеопатичните лекарства.
Въздействията не стоят в пряко отношение с аналитично установените количества от тези вещества. Определено количество кварц е отровно вещество, но потенцирано е добре познато и много прилагано хомеопатично лечебно средство. По времето на Щайнер още не е имало понятието микроелементи. Живите сили са много по-важни от просто субстанциалните. Човек трябва да подпомогне способността на растението да поеме в собственото си тяло това, което действа в почвата.
към текста >>
48.
8. Лекция: Същността на храненето на животните
GA_327 Биодинамично земеделие
Каса
е се при веществата за нещо, което в неговата същност по принцип може да бъде възприето, и съвременната техника направи възможно регистрирането му в области, които според тяхната характеристика лежат далече под прага на сетивата.
Той го характеризира като възприемаем само свръх сетивно. През 1924 не е могло да се разчита на изотопната техника, която по-късно прави възможни такива природонаучни изследвания. Сетивно не могат да се възприемат нито радиоактивността, нито количествата вещества, за които говорим тук. Това е възможно само с помощта на съвременната техника. Но това, както го характеризира Щайнер, спада към областта на под сетивното.
Касае се при веществата за нещо, което в неговата същност по принцип може да бъде възприето, и съвременната техника направи възможно регистрирането му в области, които според тяхната характеристика лежат далече под прага на сетивата.
Впрочем радиоактивността се установява само чрез инструменти. В никакъв случай това не трябва да се смесва със свръхсетивното, което не може да се възприема чрез апарати, а с човешките способности, които надхвърлят мисленето. Макар че от 1924 природонаучното познание значително се разшири, ние трябва да се съобразяваме с това, че още важи, което Щайнер каза в Дорнах: «И нищо - нито поне средствата и пътя, необходими да се разбере нещо такова, нищо не е дадено в днешната наука.» Открит въпрос е дали космичните или духовните вещества на домашните животни имат някакво значение за селското стопанство. На 20 и 21 октомври 1923 Щайнер посочва това значение за земята, но всъщност чак след смъртта на животното.[10] Щайнер говори за духовна субстанция само във връзка с човека и висшите животни, не и при растенията.
към текста >>
49.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Художникът казва: Боже мой, нас съвсем не ни интересува физиката; това, което те говорят,
каса
е само тяхната собствена проблематика.
Но художниците, които се замислят над проблема, как да получат боята, как да си я приготвят сами, казват: Гьотевото учение за цветовете може да се използва на практика. То дава нещо. Докато Нютоновото учение за цветовете, учението на физиците, художникът не може да използва на практика. - И така, публиката, ценителите на живописта не свеждат заедно живописта и физическата теория за цветовете, но на художника му се налага да прави това! И художникът отдава предпочитание на теорията за цветовете на Гьоте.
Художникът казва: Боже мой, нас съвсем не ни интересува физиката; това, което те говорят, касае само тяхната собствена проблематика.
Нека да правят каквото искат. Ние се придържаме към древната теория за цветовете, на нас ни подхожда теорията за цветовете на Гьоте. Художниците смятат себе си за служители на изкуството, те предполагат, че да посягат на физическите теории не им влиза в компетенцията. Освен другото, това е неприятно и неудобно. Можеш да си навлечеш врагове и други подобни.
към текста >>
50.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Смисълът тук е бил, че в този случай - доколкото човек все още се е уповавал в живота след смъртта - властта над всичко,
каса
ещо смъртта, е придобила църквата.
Не можем обаче да се запознаем с живота след смъртта, ако човек не знае за живота преди зачатието. Едното без другото е невъзможно. Какво е станало в резултат на установяването на догмата за това, че хората не трябва да надничат в живота преди земния живот, че те не трябва да вярват в живота преди земния живот? С това на хората се отрязала перспективата, надеждата в свръхсетивното. Какъв смисъл е имало това, че именно църквата е отрязала надеждата в свръхсетивното?
Смисълът тук е бил, че в този случай - доколкото човек все още се е уповавал в живота след смъртта - властта над всичко, касаещо смъртта, е придобила църквата.
Защото хората нищо не са знаели за това, което става след смъртта и се облягали на всичко, което им каже църквата. Във връзка с това у хората възникнало страстно желание да вярват, преди всичко на църквата. Така че на църквата установяването на догмата, че човек живее след земния живот, е донесло немалка полза. Защото така църквата е взела под свое управление всички въпроси, касаещи смъртта. Веднъж беседвах с един знаменит астроном[4].
към текста >>
Защото така църквата е взела под свое управление всички въпроси,
каса
ещи смъртта.
Какъв смисъл е имало това, че именно църквата е отрязала надеждата в свръхсетивното? Смисълът тук е бил, че в този случай - доколкото човек все още се е уповавал в живота след смъртта - властта над всичко, касаещо смъртта, е придобила църквата. Защото хората нищо не са знаели за това, което става след смъртта и се облягали на всичко, което им каже църквата. Във връзка с това у хората възникнало страстно желание да вярват, преди всичко на църквата. Така че на църквата установяването на догмата, че човек живее след земния живот, е донесло немалка полза.
Защото така църквата е взела под свое управление всички въпроси, касаещи смъртта.
Веднъж беседвах с един знаменит астроном[4]. Той не вярваше в нищо от това, което антропософията съобщаваше. Но астрономите с голяма лекота разбират, че не трябва да се ограничаваме с разглеждане само на физическото. Ние говорихме за църквата и държавата. Той се отнасяше към тях така: държавата му харесваше повече, докато църквата - по-малко, тъй като тя ориентира хората предимно към вярата, а не към познанието.
към текста >>
Духовната наука, антропософията иска да предостави на хората такива познания, които биха им позволили сами да «завеждат» въпросите,
каса
ещи смъртта.
Но астрономите с голяма лекота разбират, че не трябва да се ограничаваме с разглеждане само на физическото. Ние говорихме за църквата и държавата. Той се отнасяше към тях така: държавата му харесваше повече, докато църквата - по-малко, тъй като тя ориентира хората предимно към вярата, а не към познанието. Този астроном прекрасно се изрази по темата: при църквата работите стоят добре, доста по-добре, отколкото при държавата, защото държавата трябва да завежда само живота, докато църквата «завежда» смъртта. И доколкото църквата завежда смъртта, тя получава с едното и много друго и поради това действа с голям успех.
Духовната наука, антропософията иска да предостави на хората такива познания, които биха им позволили сами да «завеждат» въпросите, касаещи смъртта.
Така стои работата. Виждате ли, господа, това е истинският прогрес. Хората не искат да се чувстват в постоянна зависимост, те искат да вземат живота си в своите собствени ръце. Ето в това е работата. Днес хората вече забелязват, че нещата не вървят така, както преди.
към текста >>
51.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Днес човек не е способен в това отношение на нищо повече от това, високомерно да вири нос и да казва: аз вече всичко знам, а което не знам, не ме
каса
е.
Ако бях тригодишно дете и почнех да говоря: не искам повече да се уча, та нали вече говоря: тате, мама, настъргана ябълка и няколко други неща - това стига, напълно е достатъчно. Това би била детската гледна точка. Обаче ако човек вече е придобил обичайния човешки разсъдък, развитието би могло да бъде продължено и по-нататък. Продължавайки развитието на обикновените познавателни сили, човек може да извърши скок, подобен на този, който се извършва при прехода от малкото дете към възрастния човек. Разбира се, всичко това е свързано с внедряването на получените знания в процеса на възпитание на човека.
Днес човек не е способен в това отношение на нищо повече от това, високомерно да вири нос и да казва: аз вече всичко знам, а което не знам, не ме касае.
Днес човек не е способен да каже нищо друго, защото от средното училище го възпитават така, че той прекомерно се обляга на своя ум, а за всичко друго казва: е, да, в това може да се вярва, но не може да се разбере. Виждате ли, трябва да бъде съвсем ясно поне едно, че пробуждането от ежедневния живот към истинското знание действително съществува, както съществува пробуждането от съня и сънуването към ежедневния живот. Трябва да приемете за сведение, че може да се научи нещо за света, но само в случай, че от по-висока гледна точка се гледа към това, което се разиграва в него, подобно на това, както сънищата трябва да ги разглеждаме от гледна точка на будното съзнание. Пробуждайки се, човек разбира, че сънят не е действителност, че сънят зависи от будния живот. Последния път ви казах: ако човек никога не се пробуждаше, щеше да смята за единствено реално това, което сънува.
към текста >>
Всичко, което
каса
е нашето тяло, отношението към нашето тяло и връзките с него, ние трябва да усвоим в другия свят.
Между два земни живота ние трябва да се научим на това, което не може човек, виждащ сънища. Виждате ли, има врагове и противници на антропософията, които казват: е, това са само хора, които искат да виждат сънища; всевъзможните фантазии те изкарват като истини за света. Обаче антропософията твърди, че не следва да се доверяваме на сънища, доколкото тези сънища откриват следното: ние не можем да правим това, което сме можели да правим, встъпвайки в земния живот, встъпвайки в него със смътно, безсъзнателно знание, бидейки малки деца. В антропософията ние изясняваме, че такава способност сме усвоили в света, който не е земният свят, защото в земния свят - по отношение на нашия собствен «аз» - можем да строим само едни фантазии. Колкото и прекрасен да е този свят, в него можем да строим само фантазии относно нашия собствен «аз».
Всичко, което касае нашето тяло, отношението към нашето тяло и връзките с него, ние трябва да усвоим в другия свят.
Сега искам да ви кажа, че ако някой съзерцава този процес като цяло, а също вижда как трансформацията в магаре отива все по-далеч и по-далеч, той знае: това знание (как се строи тялото - бел. пр.) се забравя много лесно. Това става почти по същия начин, както при вземането на изпит. Готвейки се за изпит, на човек понякога му се налага да се бъхти година-две. Но материалът се забравя много бързо, изключително бързо.
към текста >>
52.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Само изследвайки духовното, могат да се видят по правилен начин такива,
каса
ещи практическия живот неща.
Аз даже съм убеден в това, че ако тук, в Гьотеанума, ни се удаде да предприемем нови опити в областта на въздухоплаването, ние няма да се облягаме на принципите, изградени от резултатите на материалистичната наука. При тези опити за основа се взема птичият полет, полетът на водното конче и т. н. Но на никого не му идва на ум да вземе за основа полета на пеперудата. Въздухоплаването би добило правилни форми само в случай, че в по-голяма степен се предприемат експерименти на основата на полета на пеперудата. Обаче днес хората не се занимават с такива неща поради това, че те не могат да видят правилното направление, нали така?
Само изследвайки духовното, могат да се видят по правилен начин такива, касаещи практическия живот неща.
Днес искам да ви съобщя за пеперудите нещо такова, което няма непосредствено отношение към въздухоплаването, но може да внесе яснота в областта, касаеща летателните апарати. Виждате ли, пеперудата не се появява веднага, тя, както ви е известно, преминава сложен път на развитие. Преди всичко ще отбележим, че с приближаването на есента пеперудата, достигнала зрялост, снася яйце. От това яйце не се появява веднага пеперуда. Например пеперудата, наричана махаон[2], която изглежда ето така (вж.
към текста >>
Днес искам да ви съобщя за пеперудите нещо такова, което няма непосредствено отношение към въздухоплаването, но може да внесе яснота в областта,
каса
еща летателните апарати.
При тези опити за основа се взема птичият полет, полетът на водното конче и т. н. Но на никого не му идва на ум да вземе за основа полета на пеперудата. Въздухоплаването би добило правилни форми само в случай, че в по-голяма степен се предприемат експерименти на основата на полета на пеперудата. Обаче днес хората не се занимават с такива неща поради това, че те не могат да видят правилното направление, нали така? Само изследвайки духовното, могат да се видят по правилен начин такива, касаещи практическия живот неща.
Днес искам да ви съобщя за пеперудите нещо такова, което няма непосредствено отношение към въздухоплаването, но може да внесе яснота в областта, касаеща летателните апарати.
Виждате ли, пеперудата не се появява веднага, тя, както ви е известно, преминава сложен път на развитие. Преди всичко ще отбележим, че с приближаването на есента пеперудата, достигнала зрялост, снася яйце. От това яйце не се появява веднага пеперуда. Например пеперудата, наричана махаон[2], която изглежда ето така (вж. рис.), не се излюпва от яйце: от яйцето изпълзява това, което народът нарича червей, изпълзява гъсеница.
към текста >>
53.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Ето защо днес аз искам да ви дам някои основополагащи сведения,
каса
ещи Земята, като ще ви покажа как, изхождайки от Земята, можем да разберем Слънцето, можем да разберем Луната.
Може ли да чуем нещо повече за това? Доктор Щайнер: Днес искам да ви кажа, че ще направим възможно по-точно разглеждане на въпроса за небесните тела на следващото занятие. Разбира се, следва първо да се вгледаме към това, какво представляват тези космически обекти, как те са свързани със Земята; от друга страна, е необходимо да разберем, че в тези звездни обекти навсякъде присъства някакво духовно начало. Големината, разположението и т. н. не означават толкова много.
Ето защо днес аз искам да ви дам някои основополагащи сведения, касаещи Земята, като ще ви покажа как, изхождайки от Земята, можем да разберем Слънцето, можем да разберем Луната.
Разбира се, работата стои така, че Слънцето е много по-голямо от Земята, а Луната е по-малка от Земята. Луната, разбира се, е по-голяма, отколкото му се струва на човек, когато я гледа, но е по-малка от Земята. И Слънцето в този вид, както то реално е разположено навън, е по-голямо от Земята. Но преди всичко трябва да разберем от какви съставни части се състоят тези небесни тела, какво всъщност представляват. Би трябвало да се запитаме с какво би могъл да се сблъска този, който с помощта на летателен апарат се издигне там.
към текста >>
54.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Неотдавна с мен стана удивителен случай,
каса
ещ ценообразуването, и бих искал да ви разкажа за него, тъй като това е интересно.
При пчелите то се губи в дълбоката древност. Тук цената се образува по-различно, отколкото в тежката или дървообработващата промишленост, които имат предистория от няколко десетилетия. Само здравите социални отношения ще покажат как трябва да се формира цената на меда, как, изхождайки от съвсем други отношения, ще се формира тази цена. Днес още съвсем не може да се добие представа колко трудно е да се говори за ценообразуване. За да се говори за ценообразуване, трябва да се притежават много дълбоки познания за реалните условия.
Неотдавна с мен стана удивителен случай, касаещ ценообразуването, и бих искал да ви разкажа за него, тъй като това е интересно.
Един университетски професор, когото познавам, написа книга за националната икономика. Той ми даде тази книга, когато пътувах за лекции. Тогава дълго време оставах там и имах възможност да поговорим; казах му, че ще прегледам книгата, макар и да не успея да я прочета цялата веднага, тъй като се намирам на едно място само за два-три дена. И така, аз прегледах книгата и му казах следното: забелязах в края на книгата съдържание - това не винаги ми импонира, но при вас беше всъщност доста подробно - и в това съдържание са изброени темите, които сте разгледали. Направих справка в съдържанието, търсейки думата «цена», но там я нямаше!
към текста >>
55.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Що се
каса
е за пчелните заболявания, те се появяват не поради експлоатацията, а просто по-рано вниманието не се заостряше върху тях, нямаше толкова много немощни пчелни семейства и за това не се безпокояха.
Има хора, които заедно с меда ядат и питите и по-рано в селските домове тях понякога са ги сервирали на масата. Той би искал да знае, не е ли вредно да се ядат питите. Относно болестите при пчелите той смята, че по-рано те не са били така силни, като сега, когато експлоатацията се е увеличила. Господин Мюлер казва, че яденето на пити е индивидуална работа. Става дума, разбира се, за естествени, а не за изкуствени пити, за пити, изградени по естествен начин.
Що се касае за пчелните заболявания, те се появяват не поради експлоатацията, а просто по-рано вниманието не се заостряше върху тях, нямаше толкова много немощни пчелни семейства и за това не се безпокояха.
От Англия в Швейцария проникнаха такива болести по пчелите, каквито тук по-рано никога не ги е имало. Господин Ербсмел смята, че може би до това е довело изкуственото торене. Защото цветята боледуват от това. Доктор Щайнер: По повод на двата въпроса трябва да се каже следното. Съвсем вярно е, че да се употребява за храна пчелна пита с мед е своего рода страст и се прави от любители.
към текста >>
56.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Трябва да се знае всичко, което
каса
е състоянието на здравето му.
В него аз добавям отрова от пчела или оса - такива препарати ние вече имаме, - смесвам това с някакви свързващи вещества от типа на желатина или друго подобно вещество от растителен произход, разфасовам го в ампули и след това го използвам за инжекции; защото ужилването от пчела е своего рода инжекция. Само дето реакцията при ужилване от пчела е доста по-силна. Може да се произвежда този препарат и може да се казва: това е лекарство срещу ревматизъм. Но, господа, това не е единственият проблем, има и друг проблем: Позволява ли общото състояние на болния да понесе това средство? Такива средства винаги дълбоко проникват в организма и те следва да се назначават само тогава, когато общото състояние на здравето на пациента е било всестранно обследвано.
Трябва да се знае всичко, което касае състоянието на здравето му.
Ако ви попадне средство, рекламирано като панацея, което само помага и е съвсем безвредно - такива средства постъпват в търговската мрежа, - в случая трябва да се съгласим, че в действителност все пак ще има някои неприятни последствия. Лечението винаги има и неблагоприятни последствия. На болния се налага да преодолява последствията от лечението, ако го лекуват от някаква определена болест. Днес много хора се лекуват, макар в действителност те да не са болни. А преди войната такива случаи бяха доста повече.
към текста >>
57.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Доктор Щайнер: Сред всичко, което
каса
е слоновете, това е много интересен проблем!
Как мислите, това правилно ли е? (Съгласие.) Някой има ли въпроси? Господин Долингер: В последно време възникваха много въпроси. Във всички вестници се говореше за това, че никой не знае къде остават умрелите слонове, тъй като никой не намира останките им. Бих искал да попитам господин доктора, би ли било интересно да поговорим за това?
Доктор Щайнер: Сред всичко, което касае слоновете, това е много интересен проблем!
Работата е там, че останки от праисторическите слонове, слоновете на древния свят, на древните времена, се намират понякога в отлично състояние. Обстоятелствата и условията, при които намират тези слонове от древния свят, доказват, че именно тези животни, които в естествената история наричат дебелокожи, винаги би трябвало да умират и съответно да се запазват по такива места - където и ги намират, - в които те веднага са се оказвали опаковани от обкръжаващото ги земно царство. Имам предвид ето какво: тези дебелокожи са могли да се запазят толкова добре само благодарение на това, че водата, земята и мръсотията не са ги покривали постепенно; тези дебелокожи би трябвало да са се вмъквали в някакви кухини, в пещери, където свлачище веднага ги е затрупвало със земна маса. Ето защо е станало така, че когато земното царство е разрушавало, разтваряло месото, тъканите разположени около скелета, твърдите части на този скелет много добре са се запазвали. В музеите навсякъде ще намерите прекрасно запазени екземпляри от тези могъщи животни на древния свят.
към текста >>
58.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Но много по-малко очевиден става социалният въпрос,
каса
ещ вдишвания от нас въздух.
С помощта на стомаха и корема си ние поглъщаме храна. Това е очевидно, това е съвсем очевидно. Но при дишането работата става не толкова очевидна. По отношение на очевидното явление (храненето) се повдига социален въпрос: при един то е по-добро, при другиго по-лошо. Хората искат всички да се хранят добре; така възниква социалният въпрос по отношение на очевидния проблем.
Но много по-малко очевиден става социалният въпрос, касаещ вдишвания от нас въздух.
Тук работата не върви така добре; един не отнема въздуха от друг; работата върви, но не така добре. Ние много се отличаваме от Земята, ако имаме предвид живота си. Но ние приличаме на Земята, ако имаме предвид дишането си, което протича по-незабелязано. Нашият слух ни позволява да улавяме не само това, което чуваме, но и желязото; ние поемаме желязото в много фин вид. Чрез очите ние всмукваме не само светлина, но и други вещества.
към текста >>
59.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Виждате ли, обстоятелствата,
каса
ещи знамето, са следните: на знамето първоначално се е изобразявало тъй нареченото хералдическо животно - в това качество не е било задължително да бъде именно животно, а нещо, което е представяло това хералдическо животно, животното, изобразявано на герба.
Всъщност може да се каже, че цялото съвременно военно облекло носи остарял характер, него вече не можеш да го разбереш. Виждате ли, съвременното цивилно палто може да се разбере, тъй като то е възникнало от римската тога. Военният мундир може да се разбере само в случай, че не се обяснява, изхождайки от римската тога и от нейните производни, осакатени до карикатурен вид; не, мундирът следва да се обясни с примера за средновековното рицарство, когато цялото облекло е било своего рода броня. Той е трансформирана броня. (Сред зададените въпроси) се спомена също знамето.
Виждате ли, обстоятелствата, касаещи знамето, са следните: на знамето първоначално се е изобразявало тъй нареченото хералдическо животно - в това качество не е било задължително да бъде именно животно, а нещо, което е представяло това хералдическо животно, животното, изобразявано на герба.
И какво е било това? Това е била тази групова душа, тази душа, която обединявала хората заедно. Тези хора, бидейки съединени в група, искали да имат изображение на груповата си душа. Ето защо те правели това знаме, този флаг. Знамето е демонстрация на общите мисли, средоточие на които става то.
към текста >>
60.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Сега преминавам към съвсем друга тема, нека това да послужи като малко обобщение; в заключение искам да ви дам някои сведения,
каса
ещи въпроса на господин Бурле за облеклото.
Господа, именно етерът действа тук непосредствено, този етер, който действа и в нашето собствено етерно тяло! Етерът действа в слънчевите лъчи. И както в нас самите етерът пробужда астралното тяло, така той прави това и във външната природа. Лозата сама по себе си има етерно тяло; но вследствие на съприкосновението със слънчевата топлина, в лозата се появява астралност, образува се нещо извънземно; то действа като алкохол. И така, до разбирането на такива явления ние стигаме само благодарение на това, че вземаме предвид всичко, отнасящо се до човека, както вътре в него, така и във външната природа.
Сега преминавам към съвсем друга тема, нека това да послужи като малко обобщение; в заключение искам да ви дам някои сведения, касаещи въпроса на господин Бурле за облеклото.
Виждате ли, говорих ви за облеклото най-различни неща; най-интересно е това, че благодарение на инстинкта на човека, облеклото се е създавало в съответствие с цялото същество на човека, в съответствие с цялата му природа. Даже като физически човек, човекът има три (основни) члена. Той има глава, гръдни органи, свързани главно с дишането и кръвообращението, и освен това той, благодарение на своите крайници, притежава способност да се движи. Следователно човек в съответствие (с устройството на физическото си тяло) се състои от три части: от глава, от системата на гърдите - аз винаги я наричам ритмична система, тъй като цялата тя извършва ритмични движения - и от външните двигателни органи, от външната двигателна организация. Виждате ли, в главата особена активност проявява етерното тяло, в гърдите, в кръвообращението и дишането - астралното тяло, а в произволните движения - «Азът».
към текста >>
Постепенно от престилката е възниквало всичко, по някакъв начин
каса
ещо крайниците ни, например панталоните; впрочем те толкова са модифицирани, че по-скоро пречат, отколкото помагат при ходенето.
Силата на краката, двигателната организация е трябвало да бъде изразена с престилката. Интересно е, че такива традиции продължават да живеят и до днес; масоните на своите събрания използват кожена престилка като особен отличителен знак. Това е наследство от древен Египет. Но тези хора знаят толкова малко за това, защо те се пременяват в престилка, колкото малко знаят и за това, защо се кичат с ордени. Престилката се надява като знак за това, че човек трябва особено интензивно да действа със своите крайници.
Постепенно от престилката е възниквало всичко, по някакъв начин касаещо крайниците ни, например панталоните; впрочем те толкова са модифицирани, че по-скоро пречат, отколкото помагат при ходенето.
Това има отношение към крайниците. Египтяните са правели кожената престилка с особено изкуство, за да приляга тя както трябва към крайниците; хората провирали в нея ръцете си и така се появила престилка, преминаваща нагоре в нагръдник с ръкави; по-такъв начин и горните крайници също се обличат. На второ място, господа, човек изразява в облеклото гръдната система. Тази система на гърдите той основно я изразява с някакво подобие на риза, която се облича през главата; това е било особено разработено при древните асирийци. Там е бил разработен подобен на риза елемент от облеклото, който се надявал отгоре и след това плавно се спускал надолу.
към текста >>
61.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Каса
е се за следното: ако изначално християнството е имало едно Божество в три облика, по-късно то се разпаднало на три вероизповедания.
Евангелското християнство взима за основа Бог-Дух. В евангелското християнство особено се дискутират въпросите: «Как да се освободи човек от греха? Как човек ще бъде изцелен от греха? Как човек се оправдава пред Бог? » и т. н.
Касае се за следното: ако изначално християнството е имало едно Божество в три облика, по-късно то се разпаднало на три вероизповедания.
Всяко вероизповедание притежава една част, една правомерна част от християнството. Обаче вследствие на абстрактно обединение на трите части, изначалното християнство не може да се възстанови. То може да бъде намерено отново само благодарение на самите истински човешки сили, както започнах да ви показвам в току-що приведения от мен пример (евангелските изцеления - бел. пр.). Но с това исках в същото време да ви покажа колко трудно е в настоящото време да се стигне до изначалното християнство. Ако попитате източното християнство какво е истинското християнство, ще ви кажат всичко, отнасящо се до Отец и ще нарекат Отец Христос.
към текста >>
62.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време
GA_353 История на човечеството и културните народи
Днес ще добавим още нещо по въпроса,
каса
ещ християнството.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 26 март 1924 г. Добро утро, господа.
Днес ще добавим още нещо по въпроса, касаещ християнството.
За съжаление, не ми се удаде да говоря последната събота, тъй като трябваше да замина за Листал. Ние се опитвахме да говорим за това, което може да се смята за специфична същност на християнството и за това, което е било възприето от християнството в хода на развитие на човечеството. После говорихме за борбата, възникнала във връзка с разпространението на християнството в Европа, борба, както казах, дълго време основаваща се на факта, че едната партия подчертавала повече принципа на Бог Отец - източното християнство, - докато другата партия подчертавала повече принципа на Сина - Римокатолическата Църква, - а третата партия - Евангелистката Църква - подчертавала повече принципа на Духа. Днес е трудно да се говори за такива неща, доколкото мнозинството от хората мисли така: а може ли въобще да се започват спорове за тези неща по мирски начин? Защото днес светът е зает с други проблеми, заради които има противопоставяне.
към текста >>
63.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Но именно тогава хората вече не разбирали повече нищо,
каса
ещо духовния свят, те съвсем нищо повече не разбирали, искали да виждат само природата, естеството.
Този празник на Адонис - в различните места този Адонис са го именували най-различно - се празнувал навсякъде, където са съществували древните религии. Защото с него всички древни религии са говорили на човека за безсмъртието на душата. В първите християнски столетия празникът Пасха също се е извършвал по-различно, отколкото сега. Едва постепенно през III, IV в. възникнала сегашната форма.
Но именно тогава хората вече не разбирали повече нищо, касаещо духовния свят, те съвсем нищо повече не разбирали, искали да виждат само природата, естеството.
Само природа вече ги е занимавала. При това те разсъждавали така: как можем ние да празнуваме възкресението през есента? Та нали по това време нищо не възкръсва! За това, че човек възкръсва, те вече нищо не знаели, така че казвали: през есента нищо не възкръсва, всичко се покрива със сняг, а през пролетта всичко възкръсва. Така празника Пасха го направили пролетен.
към текста >>
64.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите
GA_353 История на човечеството и културните народи
Доктор Щайнер: Отначало за това, което
каса
е заздравяването на раните.
Иска ми се да попитам, възможно ли е всичко това при нормални условия? Промъквайки се към главната гробница, те, според съобщението от вестниците, в течение на осемдесет дни са разбивали централния камък. Но той е бил подобен на срутила се скала, така че гробната плоча е била затрупана от големи камъни. Изглеждало е така, сякаш всичко е било разрушено в резултат на взрив, макар и все пак да им се е удало трудно да проникнат в гробницата. Как това се е оказало възможно?
Доктор Щайнер: Отначало за това, което касае заздравяването на раните.
Ще разгледаме въпросите един след друг - за порезните рани и операционните разрези. Тези порезни рани се излекуват по-малко или повече добре. Може да се наблюдава, че понякога заздравяването на порезни рани става толкова добре, че по-късно се налага внимателно да се вгледаш в мястото, където е била раната, ако искаш да откриеш белега. От друга страна, има и други порезни рани - става дума не само за операционни разрези, но и за прости порязвания, нали така? - зарастващи необичайно лошо.
към текста >>
Обаче необходимата в случая компенсация може да бъде достигната не по друг начин, а благодарение на познанието,
каса
ещо това, което оказва реално въздействие.
Сега се преминава към пишещи машини. Несъмнено движенията, които се налага да се изпълняват, а именно ударите по клавишите - сега даже има пишещи машини, които не изискват силни удари, но все още само в най-новите конструкции, - тези движения далеч не са най-лошото. Най-лошото е боклукът, който се използва при производството на типографската боя. Той напълно, тотално разрушава човешкото етерно тяло, довежда до това, че хората в резултат на работата си на пишеща машина получават болести на сърцето, доколкото сърцето се стимулира за деятелност преимуществено от страна на етерното тяло. Културата успешно се движи напред.
Обаче необходимата в случая компенсация може да бъде достигната не по друг начин, а благодарение на познанието, касаещо това, което оказва реално въздействие.
Защото е истина, че съвременността се противи на прогреса. Това, разбира се, не трябва да е така, но в основата на такова явление стои известен инстинкт. Той се състои в това, че човек, даже не знаейки всичко в подробности, забелязва: в бъдеще прогресът неизбежно е съпътстван с производството на все повече и все по-вредни неща. Едното е свързано с другото. И това, за съжаление, е така.
към текста >>
Ако това
каса
е външните, извънземни условия, тогава лесно се разбира.
Само че в течение на това време ние не се намираме на Земята. По времето, когато се намираме на Земята, нашите сили въздействат по направление от Земята. Ако ние не се намираме на Земята, те оказват своето въздействие от небесното пространство. И в този случай те се явяват като унищожителни сили, разрушителни сили. Те унищожават условията, обстоятелствата, в които ние сме били преди.
Ако това касае външните, извънземни условия, тогава лесно се разбира.
Но това отива по-далеч, прониквайки оттук в природата, господа! Това е проникване оттук чак до природата! Представете си, че в условията на нашето време човек го заравят в земята или го кремират. Ние знаем, че след някое време от този човек почти нищо не остава. Ако вие дойдете на гробището и след петдесет, шестдесет години видите какво е останало на мястото, където някога е бил погребан един от вашите предци, в краен случай ще намерите няколко остатъка от кости, но и те по-късно ще се разложат.
към текста >>
65.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
В същото време книгата съдържа много,
каса
ещо тази древна мъдрост.
Тези неща са били в древността общоизвестни. Работата е там, че в началния период на разпространение на християнството, науката, занимаваща се с тези неща, е била известна във всички южни региони на Европа. Например има книга за природата, отнасяща се към първите християнски столетия - тя съдържа много от това. Но днес всичко това трябва отново да се изучи, в противен случай би било невъзможно да се ориентираме в обърканите съобщения. Те носят противоречив, объркан характер.
В същото време книгата съдържа много, касаещо тази древна мъдрост.
Но после дошло време, когато християнството започнало да се ограничава само с разсъдъка, а всичко останало започнало да се възприема в качеството му на догми. Било е такова време, когато въобще всичко, касаещо тази древна наука, в Европа е подлежало на изкореняване. Между V и XI, XII в. сл. Р. Хр. било направено много за целите на ликвидацията в Европа на тази древна наука.
към текста >>
Било е такова време, когато въобще всичко,
каса
ещо тази древна наука, в Европа е подлежало на изкореняване.
Например има книга за природата, отнасяща се към първите християнски столетия - тя съдържа много от това. Но днес всичко това трябва отново да се изучи, в противен случай би било невъзможно да се ориентираме в обърканите съобщения. Те носят противоречив, объркан характер. В същото време книгата съдържа много, касаещо тази древна мъдрост. Но после дошло време, когато християнството започнало да се ограничава само с разсъдъка, а всичко останало започнало да се възприема в качеството му на догми.
Било е такова време, когато въобще всичко, касаещо тази древна наука, в Европа е подлежало на изкореняване.
Между V и XI, XII в. сл. Р. Хр. било направено много за целите на ликвидацията в Европа на тази древна наука. И в твърде висока степен това е било достигнато. Защото, виждате ли, работата стояла така: хората, които още се занимавали с тази древна наука в Древна Гърция, в Рим, в Испания, тоест в южните области, били в същото време хора в телесен и душевен смисъл порочни, развалени.
към текста >>
66.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан
GA_353 История на човечеството и културните народи
То вече съвсем не е свързано с това, което е било при масоните в качеството му на култ, знак, докосване и думи, това е
каса
ело двустранни отношения.
Възникнала е необходимост от нещо такова, което би могло да се влее в масонството. Вследствие на това масоните в по-голяма или по-малка степен се политизирали или започнали в по-голяма или по-малка степен да се занимават с разпространение на религиозно-просветителски учения. Клерикалните римски учения се направлявали от Рим. Тези учения, които противостояли на Рим, се разпространявали от масонството. Затова Рим, римският култ и масонството се явяват най-големи противници.
То вече съвсем не е свързано с това, което е било при масоните в качеството му на култ, знак, докосване и думи, това е касаело двустранни отношения.
Във Франция съюзът се е наричал не съюз, а «Orient de France», «Изтокът на Франция», доколкото всичко там се е вземало от Изтока, «Великият Изток на Франция» («Grand Orient de France»), това е голям френски масонски съюз. Знакът, докосването и думата служат само за да държат хората заедно, това е, благодарение на което те се познават един друг. Срещите, на които те се събират, особено по празничен повод, се явяват обществен култ. Подобно на това, както другите се събират в църква, така масоните се събират на церемонии, които водят към древните мистерии. Това сплотява хората.
към текста >>
67.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури
GA_354 Сътворението на света и човека
Следователно китайците са имали висока култура,
каса
еща външните неща.
Но китайците са правели барут преди хиляди години! В училище също така ни учеха: Гутенберг[3] е изобретил книгопечатането. Макар отчасти това и да се е преподавало правилно, въпреки всичко се е създавало впечатление, сякаш по-рано никакво книгопечатане не е имало. Но китайците са го имали преди хиляди години. Също така китайците са владеели изкуството на дърворезбата и са можели да изрязват от дърво чудни неща.
Следователно китайците са имали висока култура, касаеща външните неща.
И тази култура на свой ред е била само последен отглас от културата, която по-рано е стояла доста по-високо; тъй като при разглеждането на китайското изкуство се открива, че то води към нещо още по-висше. Обаче китайците са имали една особеност. Те съвсем не умеели да мислят в понятия, а само в образи; затова пък при това те прониквали в същността на предмета. Те са можели също така да правят всички предмети, които са могли да бъдат направени благодарение на външните открития, макар и да не са стигнали до парната машина или нещо подобно. Днес китайците, можем да кажем, са лишени от самобитност и собствена култура, но те станали такива едва след като в продължение на столетия са били третирани от европейците.
към текста >>
68.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството
GA_354 Сътворението на света и човека
Вие например видяхте от това, което ви съобщих за храненето, как духовната наука трябва да помогне отново да се овладеят тези най-простички неща,
каса
ещи храненето.
Така че не може и дума да става за това, че развиваната в Гьотеанума духовна наука встъпва в противоречие с естествената наука, доколкото тя просто приема естественонаучните истини. От друга страна, господа, необходимо е да констатираме, че във времето, което отстои от нас, може да се каже, на три-четири хиляди години, са възникнали възгледи, от които днес можем не само много да научим, но на които трябва да се възхищаваме. Ако с днешните, конкретни познания започнем истински да изучаваме и разбираме писмените източници, които са възникнали в Индия, Азия, Египет и даже в Гърция, ще открием, че хората тогава далеч са ни изпреварвали. Само че своите знания те са овладявали по съвсем различен начин, отколкото това се прави в днешно време. Виждате ли, днес за много неща се знае съвсем малко.
Вие например видяхте от това, което ви съобщих за храненето, как духовната наука трябва да помогне отново да се овладеят тези най-простички неща, касаещи храненето.
Само физическата наука няма да успее да го направи. Но ако препрочетем древните медици и правилно разберем думите им, ще стигнем до извода, че хората, живели например в Гърция още до Хипократ[1], са знаели всъщност много повече, отколкото знаят съвременните медици-материалисти. И можем да почувстваме дълбоко уважение към това, което е съществувало някога в качеството му на знание. Само че, виждате ли, господа, работата е стояла така, че тогава са обличали знанието в по-различна форма, отколкото днес. Днес знанието е облечено под формата на понятия, изразява се в понятия.
към текста >>
69.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него
GA_354 Сътворението на света и човека
Всички тези неща,
каса
ещи климата, е невъзможно да се впишат в календара, подобно на пролетта, лятото и т. н.
Докато го въртите бавно, още напълно можете да различите всички цветове, да допуснем, че там има четири цвята: червен, жълт, зелен и син. Можете да ускорите въртенето: тогава, макар и трудно, вие все пак сте в състояние да различите цветовете. Ако завъртите диска много бързо, тогава всички цветове се сливат, вие нищо повече не можете да различите. Нещо подобно става и тук, така че можем да кажем: при голямомащабни явления, такива като пролетта, лятото, есента и зимата, още може да се види, от какво зависи това. Но съществуват толкова много фактори, от които зависи състоянието на времето, че вече не ни се удава да ги обхванем мислено.
Всички тези неща, касаещи климата, е невъзможно да се впишат в календара, подобно на пролетта, лятото и т. н.
Работата става по-сложна и леко се обърква. По въпроса обаче съществуват старинни народни възгледи. Те не следва априори да се отричат, защото са основани на много по-големия интерес на хората към тези неща, когато условията на живот са били по-прости. Днес, когато се интересуваме от някой предмет, в най-добрия случай е за двадесет и четири часа, защото след двадесет и четири часа идват новите вестници и нашият интерес се насочва към нещо ново - днес бързо забравяме за това, което става. Наистина е така!
към текста >>
В днешно време нещата в метеорологията стоят така, че ако вземете в ръце книга,
каса
еща метеорологията, ще кажете: дявол да го вземе!
Трябва също така да се знае какво влияние ще оказват електромагнитните явления върху пасатите. На всички тези въпроси е необходимо да се отговори при желание да се установи закономерност в състоянието на времето. Да, господа, това е нещо такова, където ние встъпваме в безкрайността! Ето защо човек не е в състояние да каже нещо точно и определено за това, какво ще бъде времето. Колкото редовно протичат всички явления, с които работи астрономията, тоест учените, занимаващи се с изследване положението на небесните тела и звезди, толкова неопределена се явява науката, която изследва многостранните условия, под влияние на които се формира състоянието на времето - така наречената метеорология.
В днешно време нещата в метеорологията стоят така, че ако вземете в ръце книга, касаеща метеорологията, ще кажете: дявол да го вземе!
Какво има тук да се уча: един казва едно, друг - съвсем друго. В астрономията нещата стоят съвсем различно. Затова аз направих общ обзор на това, в какъв смисъл може да се говори за закономерности, ако става дума за вятър, за време и т. н. Към това също така има отношение и изключително силното влияние, което оказват на времето силите, възникващи в самата атмосфера. Помислете само за лятото, за това горещо лято, когато от облаците падат мълнии и звучат гръмотевици.
към текста >>
НАГОРЕ