Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
16
резултата от
8
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Капитализъм
'.
1.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_23 Същност на социалния въпрос
III.
Капитализъм
и социални идеи
2. Предговор 3. Въведение 4.Относно целта на тази книга I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
III. Капитализъм и социални идеи
IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи V. Обръщение към немския народ и към културния свят
към текста >>
2.
02. 2. Предговор
GA_23 Същност на социалния въпрос
Тук става дума за съотношенията между „извършена работа" и „доход", между „капитал" и „собственост", за противоречията между „
капитализъм
" и „социализъм".
На нейно място, според Рудолф Щайнер, занапред ще се обособят напълно независимите от държавата области икономически живот и духовен живот. Третата област, или правовият живот, ще се свежда единствено до регулиране на правните отношения. Всяка от трите самостоятелни сфери ще има своя собствена структура и свое собствено ръководство. Те не трябва да бъдат механично събрани в някакъв „абстрактен, изкуствен парламент", а „всеки човек, като такъв, ще бъде живото свързващо звено" между трите области на социалния организъм. В третата глава на книгата са разгледани икономическите проблеми.
Тук става дума за съотношенията между „извършена работа" и „доход", между „капитал" и „собственост", за противоречията между „капитализъм" и „социализъм".
Днес възгледите на Рудолф Щайнер са още по-актуални, защото както и преди сме изправени пред едно анахронично, безнадеждно остаряло понятие за собственост, пред едно остаряло разбиране за връзките между „работа" и „доходи", пред една нуждаеща се от основно преразглеждане правова система. И все пак самоцелното вникване в социалните идеи би представлявало една голяма недооценка на това, което Рудолф Щайнер искаше. Във въведението на книгата той напомня: „Нещата не се свеждат до това да знаем или да ни се струва, че знаем нещо за духовния свят, а до това, че той може да се прояви също и в практическото разрешаване на конкретни жизнени проблеми". Валтер Куглер
към текста >>
3.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
За развитието на модерните технологии и модерния
капитализъм
днес се говори твърде много.
Така че оправдано е да поставим въпроса: Към какво всъщност се стреми съвременното пролетарско движение? Съответствува ли този стремеж на всичко онова, което обикновено пролетарските и непролетарски среди имат предвид при разглеждането на този проблем? И нима в становищата на всички, които се произнасят върху „социалните въпроси" може да се открие истинският облик на тези „въпроси"? Или тук требва едно съвършено различно мислене? Към тези въпроси не може да се пристъпи, ако съдбата не би тласнала един или друг човек към едно интимно участие в душевния живот на съвременния пролетариат; и то тъкмо към онази част на пролетариата, която най-активно моделира облика на съвременното социално движение.
За развитието на модерните технологии и модерния капитализъм днес се говори твърде много.
Но как възникна съвременният пролетариат в хода на това развитие, как стигна той до своите изисквания чрез установяването на новите стопански и икономически структури? Огромна част от мотивите, които се излагат пред обществото са разбираеми и ясни. И все пак в тях има нещо съществено, което остава скрито, но не и за този, които успее да се предпази от хипнотизиращата формула, че външните условия предопределят начина на човешкия живот. Ясно е, че тук може да проникне само непредубеденият поглед в дълбините на човешката същност и в бликащите от нея душевни импулси. Наистина пролетарските изисквания се очертаха в епохата на съвременните технологии, в епохата на съвременния капитализъм; обаче обяснението на всички тези факти не хвърля никаква светлина върху чисто човешките импулси, които са в основата на тази проблематика.
към текста >>
Наистина пролетарските изисквания се очертаха в епохата на съвременните технологии, в епохата на съвременния
капитализъм
; обаче обяснението на всички тези факти не хвърля никаква светлина върху чисто човешките импулси, които са в основата на тази проблематика.
За развитието на модерните технологии и модерния капитализъм днес се говори твърде много. Но как възникна съвременният пролетариат в хода на това развитие, как стигна той до своите изисквания чрез установяването на новите стопански и икономически структури? Огромна част от мотивите, които се излагат пред обществото са разбираеми и ясни. И все пак в тях има нещо съществено, което остава скрито, но не и за този, които успее да се предпази от хипнотизиращата формула, че външните условия предопределят начина на човешкия живот. Ясно е, че тук може да проникне само непредубеденият поглед в дълбините на човешката същност и в бликащите от нея душевни импулси.
Наистина пролетарските изисквания се очертаха в епохата на съвременните технологии, в епохата на съвременния капитализъм; обаче обяснението на всички тези факти не хвърля никаква светлина върху чисто човешките импулси, които са в основата на тази проблематика.
И докато не проникнем в живата същност на тези импулси, ние едва ли ще стигнем и до истинския облик на „социалните въпроси". Има една формула, която често се повтаря в пролетарските среди и може да направи извънредно впечатление върху онзи, който иска да вникне в дълбоките инстинктивни сили на човешката воля. Тази формула е съставена от думите „класово съзнание". Съвременният пролетарски работник е достигнал „класовото съзнание" и не следва вече сляпо и несъзнателно импулсите, идващи от другите „класи"; той възприема себе си като принадлежащ към една особена класа и е в състояние да противопостави и наложи по съответен начин интересите на своята класа над тези на другите класи. Всеки, който има усет за скритите душевни подтици на човека, ще съумее да разширява тази формула и чрез нея да надникне в сърцевината на най-съществените факти от социалния живот на днешната „работническа класа", която е дълбоко свързана с модерната техника и модерния капитализъм.
към текста >>
Всеки, който има усет за скритите душевни подтици на човека, ще съумее да разширява тази формула и чрез нея да надникне в сърцевината на най-съществените факти от социалния живот на днешната „работническа класа", която е дълбоко свързана с модерната техника и модерния
капитализъм
.
Наистина пролетарските изисквания се очертаха в епохата на съвременните технологии, в епохата на съвременния капитализъм; обаче обяснението на всички тези факти не хвърля никаква светлина върху чисто човешките импулси, които са в основата на тази проблематика. И докато не проникнем в живата същност на тези импулси, ние едва ли ще стигнем и до истинския облик на „социалните въпроси". Има една формула, която често се повтаря в пролетарските среди и може да направи извънредно впечатление върху онзи, който иска да вникне в дълбоките инстинктивни сили на човешката воля. Тази формула е съставена от думите „класово съзнание". Съвременният пролетарски работник е достигнал „класовото съзнание" и не следва вече сляпо и несъзнателно импулсите, идващи от другите „класи"; той възприема себе си като принадлежащ към една особена класа и е в състояние да противопостави и наложи по съответен начин интересите на своята класа над тези на другите класи.
Всеки, който има усет за скритите душевни подтици на човека, ще съумее да разширява тази формула и чрез нея да надникне в сърцевината на най-съществените факти от социалния живот на днешната „работническа класа", която е дълбоко свързана с модерната техника и модерния капитализъм.
Преди всичко подобен опит изисква подчертано внимание върху това, колко стихийно нахлуха в пролетарската душевност научните концепции за икономическия живот и неговото отражение върху човешките съдби. Тук ще докоснем един факт, върху които мнозина изследователи имаха съвсем неясна, а с оглед на сериозните му последици направо вредна представа. Тези изследователи можеха само да се произнесат върху пролетариата, но не и да мислят като него. Тезата, че „необразованият" пролетарии бил подведен от марксизма и неговите последователи, както и всички възможни твърдения, които могат да се чуят в тази връзка, ни най-малко не ни приближават до необходимото разбиране на този важен исторически момент. Ако някой защитава подобна теза, става ясно, че просто му липсва волята да насочи своя поглед върху истинските причини на съвременното социално движение.
към текста >>
Казва се, че от своите предишни форми съвременният икономически живот породи днешния
капитализъм
.
То е заложено само в материалните факти. Господстващите класи предоставиха на пролетарското население такива форми на духовен живот, които не влагат своите сили в съзнанието на това население. Когато става дума за силите, които биха могли да решат социалните въпроси, се налага да имаме друг подход към нещата. Ако обсъжданите факти продължат да действуват и занапред, духовният живот на човечеството би изпаднал в пълна безпомощност пред сегашните и бъдещите социални проблеми. Практически огромна част от съвременния пролетариат е дълбоко убедена в тази безпомощност и тя намира израз в марксизма и другите сходни теории.
Казва се, че от своите предишни форми съвременният икономически живот породи днешния капитализъм.
Неговото развитие постави пролетариата в едно непоносимо положение спрямо капитала. Развитието несъмнено ще продължава и занапред; и чрез действуващите в самия капитализъм сили то ще умъртви капитализма, а след смъртта на капитализма ще настъпи и освобождаването на пролетариата. Разбира се, по-новите теоретици на социализма смекчиха фаталистичния характер на това убеждение. За голяма част от марксистите обаче то остава валидно и днес. Последиците от този факт се проявяват например в следното: тогава, когато даден изследовател реши да разсъждава действително социалистически, той никога няма да достигне до идеята, че все пак някъде душевният живот на човека, повлиян от импулсите на епохата и бликащ от духовния свят ще породи силата, която може да тласне социалното движение в правилната посока.
към текста >>
Развитието несъмнено ще продължава и занапред; и чрез действуващите в самия
капитализъм
сили то ще умъртви капитализма, а след смъртта на капитализма ще настъпи и освобождаването на пролетариата.
Когато става дума за силите, които биха могли да решат социалните въпроси, се налага да имаме друг подход към нещата. Ако обсъжданите факти продължат да действуват и занапред, духовният живот на човечеството би изпаднал в пълна безпомощност пред сегашните и бъдещите социални проблеми. Практически огромна част от съвременния пролетариат е дълбоко убедена в тази безпомощност и тя намира израз в марксизма и другите сходни теории. Казва се, че от своите предишни форми съвременният икономически живот породи днешния капитализъм. Неговото развитие постави пролетариата в едно непоносимо положение спрямо капитала.
Развитието несъмнено ще продължава и занапред; и чрез действуващите в самия капитализъм сили то ще умъртви капитализма, а след смъртта на капитализма ще настъпи и освобождаването на пролетариата.
Разбира се, по-новите теоретици на социализма смекчиха фаталистичния характер на това убеждение. За голяма част от марксистите обаче то остава валидно и днес. Последиците от този факт се проявяват например в следното: тогава, когато даден изследовател реши да разсъждава действително социалистически, той никога няма да достигне до идеята, че все пак някъде душевният живот на човека, повлиян от импулсите на епохата и бликащ от духовния свят ще породи силата, която може да тласне социалното движение в правилната посока. Основната душевна нагласа на работника се определя от обстоятелството, че бидейки принуден да възприеме пролетарския стил на живот, той не може да отправи подобно очакване към духовния живот на своята епоха. Той се нуждае от такъв духовен живот, който да му гарантира истинско човешко достойнство.
към текста >>
4.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
Стопанският живот и целият модерен
капитализъм
, формирани от напредващите технологии, упражняват по един естествен и самостоятелен начин такова въздействие, което внася известен вътрешен ред в съвременното общество.
II. ОТНОСНО ПРОИЗТИЧАЩИТЕ ОТ ЖИВОТА ОПИТИ ЗА РАЗРЕШЕНИЕ НА СОЦИАЛНИТЕ ВЪПРОСИ Характерните особености, които пораждат специфичния облик на социалния въпрос в съвременната епоха, можем да формулираме по следния начин.
Стопанският живот и целият модерен капитализъм, формирани от напредващите технологии, упражняват по един естествен и самостоятелен начин такова въздействие, което внася известен вътрешен ред в съвременното общество.
От една страна човешкото внимание се ангажира с проблемите, които пряко възникват от технологиите и от същността на капиталистическата система, а от друга страна, то се отклонява към съвсем други области на социалния организъм. Към тях човешкото съзнание също е необходимо да насочи своята истинска активност, ако социалният организъм трябва да бъде здрав. За да охарактеризирам това, което се явява тук именно като движещи импулси за едно всеобхватно и всестранно наблюдение върху социалния въпрос, може би ще трябва да си послужа с едно сравнение. Нека обаче не се забравя, че то си остава само сравнение. И все пак, то може да подпомогне човешкото разбиране и да го насочи в необходимата посока, за да си изгради определени представи върху оздравяването на социалния организъм.
към текста >>
Ще започнем обсъждането от него, защото съвсем очевидно той е склонен чрез модерните технологии да обсеби останалите сфери на живота и да вгради съвременния
капитализъм
в човешкото общество.
Постепенно ще трябва да изработим и чувството, колко нездравословно и антисоциално е да отхвърляме тези усещания при опита си да внесем ред в обществото. За „социализиране" днес се говори така, сякаш това е изискване на епохата. Но ако в човешките сърца, в човешките души не проникне поне инстинктивното познание за необходимостта от троично устройство на социалния организъм, това „социализиране" ще се превърне не в един могъщ оздравителен процес, а в чисто шарлатанство, дори може би и направо в един разрушителен процес. За да бъде здрав, социалният организъм закономерно трябва да обособи в себе си три отделни звена. Едно от тези звена е стопанският живот.
Ще започнем обсъждането от него, защото съвсем очевидно той е склонен чрез модерните технологии да обсеби останалите сфери на живота и да вгради съвременния капитализъм в човешкото общество.
Стопанският живот трябва да съществува като самостоятелно звено вътре в социалния организъм, и то с такава относителна самостоятелност, каквато има нервно-сетивната система в човешкия организъм. Стопанският живот е свързан с всичко, което засяга стокопроизводството, стокооборота и потреблението. Като второ звено в състава на социалния организъм, следва да посочим обществения правов ред, „гражданското право" или същинския политически живот. В смисъла на класическата правова държава, тук ще отнесем самия държавен живот. Докато стопанският живот е свързан с онази зависимост, в която човек се намира по отношение на природата и производствения процес, включващ стоките, стокооборота и потреблението, второто звено от социалния организъм има общо само с това, което се поражда от чисто човешки фактори и засяга най-вече междучовешките отношения.
към текста >>
Както модерните технологии и съвременният
капитализъм
дадоха своя отпечатък върху нашата епоха, така е належащо от друга страна и раните, които по необходимост бяха нанесени на човешкото общество да бъдат излекувани чрез правилното интегриране на човека и на човешкия обществен живот в трите звена на социалния организъм.
Като трето самостоятелно звено в рамките на социалния организъм, наред с другите две, следва па посочим всичко онова, което се отнася до духовния живот. За още по-голяма точност понеже определението „духовна култура", както и всичко, отнасящо се до духовния живот, е не съвсем прецизно бихме могли па допълним: всичко онова, което почива върху естествените дарби на отделния човешки индивид и трябва да проникне в социалния организъм по линията на тези природни дарби, независимо дали те са от духовно или физическо естество. Първата, стопанската система, е свързана с всичко онова, което трябва да съществува, за да регламентираме материалните си отношения с външния свят. Втората система е необходима поради междучовешките отношения в социалния организъм. Третата система има общо с това, което трябва да бликне от човешкия индивид и да се включи в социалния организъм.
Както модерните технологии и съвременният капитализъм дадоха своя отпечатък върху нашата епоха, така е належащо от друга страна и раните, които по необходимост бяха нанесени на човешкото общество да бъдат излекувани чрез правилното интегриране на човека и на човешкия обществен живот в трите звена на социалния организъм.
В днешно време чрез своите собствени закономерности стопанският живот прие строго определени форми. Благодарение на една едностранчива активност той зае особено важни позиции в човешкия живот. Другите две звена на социалния живот засега не са стигнали дотам да се включат по правилен начин в социалния организъм според собствените си закони. За тази цел е необходимо изхождайки от споменатите вече нови усещания човек сериозно да се заеме с идеята за троичното устройство на социалния организъм; всеки, с оглед на мястото, в което е поставен от живота. Защото в смисъла на опитите, целящи разрешение на социалните въпроси, които обсъждаме тук, всеки отделен човек има своите задачи, както днес, така и в близкото бъдеще.
към текста >>
5.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
III.
КАПИТАЛИЗЪМ
И СОЦИАЛНИ ИДЕИ
III. КАПИТАЛИЗЪМ И СОЦИАЛНИ ИДЕИ
(Капиталът и човешкият труд) Без усилието да вникнем в същинските сили на социалния организъм, изобщо не можем да разберем самите факти в социалната област и техните последици. В замисъла на тази книга е вложен тъкмо опитът да се вникне в реалните движещи сили на социалния организъм. С обяснения, които са извлечени от ограничени и непълни наблюдения днес не може да се постигне нещо плодотворно. Фактите, които изникват в резултат на социалното движение разкриват дефекти в самите основи на социалния организъм, а не само нарушения в неговия видим повърхностен пласт.
към текста >>
Когато днес се говори за капитал и
капитализъм
, се подразбира, че в тях пролетарските среди търсят причините за своето подтисничество.
(Капиталът и човешкият труд) Без усилието да вникнем в същинските сили на социалния организъм, изобщо не можем да разберем самите факти в социалната област и техните последици. В замисъла на тази книга е вложен тъкмо опитът да се вникне в реалните движещи сили на социалния организъм. С обяснения, които са извлечени от ограничени и непълни наблюдения днес не може да се постигне нещо плодотворно. Фактите, които изникват в резултат на социалното движение разкриват дефекти в самите основи на социалния организъм, а не само нарушения в неговия видим повърхностен пласт.
Когато днес се говори за капитал и капитализъм, се подразбира, че в тях пролетарските среди търсят причините за своето подтисничество.
Обаче до правилна преценка относно стимулиращия или спъващ начин, по който капиталът действува върху живия ритъм на социалния организъм, ще стигнем само ако вникнем в начина, по който индивидуалните човешки способности, законодателството и силите на стопанския живот пораждат капитала и си служат с него. Говорим ли за човешки труд, нещата опират до създаването на стопански стойности от страна на капитала и природните условия, и до това, което работникът осъзнава от своето социално положение. Но точна преценка за начина, по който човешкият труд трябва да се вложи в социалния организъм, без тези, които го упражняват да бъдат засегнати в своето човешко достойнство, е възможно само ако не изпускаме предвид отношението, което има човешкият труд към разгръщането на индивидуалните способности от една страна и към правното съзнание от друга. Днес с основание възниква въпросът, какво трябва да се направи най-напред, за да се справим с нарастващата тежест на социалните въпроси. И неотложните действия са неосъществими, ако не знаем какво отношение трябва да има това, което трябва да се извърши, спрямо основните принципи на здравия социален организъм.
към текста >>
Един от основните въпроси, които съвременната критика поставя, е следният: по какъв начин може да се премахне социалното подтисничество, на което са подложени пролетарските маси от частния
капитализъм
.
Развитието на тези импулси стимулирани от мислите в човешките души израства като една красноречива критика относно това, което се формира в социалния организъм през последните столетия. И въпрос на добра воля е настойчиво и енергично да се обърнем към мисловните първообрази, без да забравяме колко вредно е днес да ги прогонваме от живота като нещо неясно и „непрактично". В живота и изискванията на пролетарските среди диша фактологическата критика срещу това, което съвременната епоха успя да направи от социалния организъм. Задачата на нашето време е да обори едностранчивата критика и да стигне до убеждението, че от мисловните първообрази са изведими такива линии на поведение, при които фактите могат и трябва да бъдат насочвани напълно съзнателно. Отдавна е изтекло времето, когато за човечеството беше достатъчно да бъда обект на едно инстинктивно ръководство.
Един от основните въпроси, които съвременната критика поставя, е следният: по какъв начин може да се премахне социалното подтисничество, на което са подложени пролетарските маси от частния капитализъм.
Собственикът на капитал или лицето, което го управлява, може да подчини физическия труд на други хора в служба на това, което е решил да произвежда. В социалните отношения, които се пораждат при взаимодействието между капитала и човешката работна сила, трябва да различаваме три отделни звена: Предприемаческата дейност, която следва да се опира на индивидуалните способности на дадена личност или на група хора; отношението на предприемача към работника, което трябва да остане в областта на правото; производството на даден вид стока, която получава съответната цена в рамките на стопанския живот. Предприемаческата дейност в социалния организъм може да израсне по нормален и здрав начин, само ако в него са налице сили, които по възможно най-добрия начин способстват за проявата на индивидуалните качества и способности. А това е възможно само ако в социалния организъм съществува сфера, която гарантира свободната инициатива на всеки способен индивид, както и правото му да се възползва от своите способности; от друга страна същата сфера определя и стойността на тези способности, благодарение на едно свободно вникване в качествата на другия човек. Ясно е: Продиктуваната от капитала социална дейност на даден човек принадлежи към онази област на социалния организъм, в която законодателството и цялото ръководство се определят от духовния живот.
към текста >>
6.
14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Колко учудващо е, че през 1910 никой изрече следното забележително изречение: Ето как международният
капитализъм
успя да превърне демокрацията в най-действения и гъвкав инструмент за експлоатация на цялото човечество.
Обаче в този случай им се набива в главите, че живеят демократично, те просто не забелязват, че теглят колата, но юздите са в други ръце. И тези няколко души държат юздите толкова по-здраво, колкото повече останалите си въобразяват, че държат юздите в собствените си ръце. Ето как хората биват приспивани с помощта на абстрактни понятия и започват да вярват в обратното на това, което е действителният свят. А тъмните сили чакат само това! И когато някой никога се пробуди, светът не му обръща никакво внимание.
Колко учудващо е, че през 1910 никой изрече следното забележително изречение: Ето как международният капитализъм успя да превърне демокрацията в най-действения и гъвкав инструмент за експлоатация на цялото човечество.
Обикновено хората си представят, че банкерите са противници на демокрацията така пише въпросният автор и това е една основна грешка. Напротив, те са нейни вдъхновители, те съзнателно и помагат. Защото тъкмо тя, демокрация а, представлява паравана, зад който те скриват експлоататорските си методи; в нейно лице те виждат най-доброто защитно средство срещу евентуални брожения на широките народни маси. Но ето че човек се пробужда и установява: важното е не да се прокламира демокрацията, а да не бъдем подведени от нейните лозунги, да виждаме истинския облик на нещата. Днес това е крайно належащо, понеже тогава хората биха видели колко малко на брой са центровете, които насочват събитията и упражня ват над цялото човечество своята ужасна, кървава власт.
към текста >>
7.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
А най-самотни от всички са онези, които бяха изтръгнати от връзката с техния живот и попаднаха между чука и наковалнята: от едната страна е фабриката, от другата — бездушният
капитализъм
.
По същия начин, ако някой живее сам, не може да придобие социално мислене; той няма да има никакви социални възприятия и социални инстинкти. Само в правилно устроено общество е възможно да се изгради социален живот, съобразен с нашата епоха. Но има сериозни препятствия за всичко това. Заради възхода на материализма през последните векове, хората се отдалечиха от истинската реалност. Те се отчуждиха от нея и станаха самотни във вътрешния си живот.
А най-самотни от всички са онези, които бяха изтръгнати от връзката с техния живот и попаднаха между чука и наковалнята: от едната страна е фабриката, от другата — бездушният капитализъм.
Човешката душа действително се превърна в пустиня. Но в тази пустиня се мъчи да оцелее всичко онова, което може да произлезе от дадения човек. А то включва вътрешни мисли, вътрешни откровения от свръхсетивния свят, а също и видения, които хвърлят светлина във външната природа. Само когато сме съвсем сами, когато сме оставени изцяло сами на себе си, сме най-добре разположени душевно към цялото познание, което отделният индивид може да придобие за връзките му със света на природата и онзи на духа. Противоположно на това имаме всичко, което трябва да произтича от социалното мислене.
към текста >>
8.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Обикновено на работниците се говори по всевъзможни икономически теми, говори се за
капитализъм
, социализъм, буржоазия, комунизъм и т.н.
Обаче днес, след като природата, осигуряваща даровете Божии, до голяма степен е превърната в средства за производство, които човекът по един абстрактен начин е превърнал в един вид втора природа, днес ние се нуждаем от чистото поле на Духа именно заради средствата за производство, тъй като истинският смисъл, истинското съдържание за нас идва от Духа. И тъкмо с това вътрешно съдържание ние се приближаваме към онези хора, с които искаме да градим асоциации. Виждате ли, аз натрупах нови впечатления тъкмо в Дорнах, където формирахме една малка работническа общност. Тези работници искаха не само да се трудят, те искаха да се докоснат до самата същност на човека. И се стигна дотам, че ние трябваше да ги доближим до тази човешка същност.
Обикновено на работниците се говори по всевъзможни икономически теми, говори се за капитализъм, социализъм, буржоазия, комунизъм и т.н.
В началото лекторите вярват, че всичко това увлича работниците. И работническите лидери си въобразяват, че на хората трябва да се говори само по тези теми. Когато се наложи да поема нещата в Дорнах в свои ръце, първоначално аз също предпочитах да говоря по теми, свързани с икономиката. Самата тема на лекцията не беше избирана от мен. Но веднъж един от работниците стана, извади от джоба си нашето списание “Die Drei” и поиска да узнае как са изглеждали нещата, когато Земята се е намирала в предишното си планетарно състояние, наричано от нас “Старата Луна”.
към текста >>
НАГОРЕ