Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са резултати от
161
текста в
2
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Интуиция
'.
На страница
1
:
302
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Единият фактор се явява на възприемането, другият на
интуиция
та.
Щутгарт 1955 г./ Там той се старае да даде философските основи за един възглед, за който се споменава в гореспомената книга както следва: "Не в самите неща се крие причината, че те ни са дадени първо без съответните понятия, а в нашата духовна организация”. Нашето цялостно същество функционира така, че при всяка вещ на действителността елементите се вливат в нея от две страни, тези елементи, които имат значение за вещта: от страна на възприемането и от тази на мисленето..... Да схвана нещата така, както аз съм организиран, това няма нищо общо с тяхната природа. Разрезът между възприемане и мислене съществува едва в момента, когато аз, наблюдаващият, заставам срещу нещата....." А на стр. 255 и следващите: "Възприятието е онази част на действителността, която е даде на обективно, понятието онази част, която е дадена субективно /чрез интуиции/. Нашата духовна организация разкъсва действителността на тези два фактора.
Единият фактор се явява на възприемането, другият на интуицията.
Едва връзката на двата фактора, включващото се закономерно във вселената възприятие, е пълната действителност. Ако разглеждаме само възприятието за себе си, ние нямаме никаква действителност, а един хаос лишен от свръзка; ако разглеждаме закономерността на възприятията за себе си, тогава имаме работа само с абстрактни понятия. Не абстрактното понятие съдържа действителността, а мислителното наблюдение, което не разглежда едностранчиво за себе си понятията, нито възприятието, а връзката и на двете." Който може да приеме посочените тук гледища като свои, той добива възможността да си представя плодотворната действителност свързана с неговия душевен живот в неговия себесъзнателен Аз. Този е възгледът, към който се стреми философското развитие от Гръцката епоха насам и който е показал своите първи ясно доловими следи в светогледа на Гьоте.
към текста >>
2.
07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Интуиция
та се явява много пъти като научен принцип.
Тук в мисленето към веществото трябва да намерим само формата. Обаче в типа съдържание и форма са тясно свързани едно с друго. Ето защо типът не определя съдържанието чисто формално, както законът прави това, а той прониква живо това съдържание отвътре, като нещо собствено негово. На нашия дух се поставя задачата, едновременно с формалното да вземе продуктивно участие в създаване на съдържанието. Един начин на мислене, на който съдържанието се явява в непосредствена връзка с формалното, се е наричало винаги интуитивно мислене.
Интуицията се явява много пъти като научен принцип.
Английският философ Рейд нарича интуиция способността, с която от възприятието навъншните явления (сетивни впечатления) черпим същевременно убеждението за битието. Якоби считаше, че в нашето чувство за Бога ни е дадено не само това чувство, но същевременно и гаранцията, че Бог е. Това съждение също се нарича интуитивно. Когато виждаме, винаги характерното е, че в съдържанието постоянно ни е дадено нещо повече от самото това съдържание, че знаем за едно мислително определение, без доказателство, просто чрез непосредствено убеждение. Счита се, че не е нужно да се доказват мислителните определения "битие" и т.н.
към текста >>
Английският философ Рейд нарича
интуиция
способността, с която от възприятието навъншните явления (сетивни впечатления) черпим същевременно убеждението за битието.
Обаче в типа съдържание и форма са тясно свързани едно с друго. Ето защо типът не определя съдържанието чисто формално, както законът прави това, а той прониква живо това съдържание отвътре, като нещо собствено негово. На нашия дух се поставя задачата, едновременно с формалното да вземе продуктивно участие в създаване на съдържанието. Един начин на мислене, на който съдържанието се явява в непосредствена връзка с формалното, се е наричало винаги интуитивно мислене. Интуицията се явява много пъти като научен принцип.
Английският философ Рейд нарича интуиция способността, с която от възприятието навъншните явления (сетивни впечатления) черпим същевременно убеждението за битието.
Якоби считаше, че в нашето чувство за Бога ни е дадено не само това чувство, но същевременно и гаранцията, че Бог е. Това съждение също се нарича интуитивно. Когато виждаме, винаги характерното е, че в съдържанието постоянно ни е дадено нещо повече от самото това съдържание, че знаем за едно мислително определение, без доказателство, просто чрез непосредствено убеждение. Счита се, че не е нужно да се доказват мислителните определения "битие" и т.н. изхождайки от материала на възприятието, но човек ги има в неразделно единство със съдържанието.
към текста >>
Ако типът представлява в органичната природа това, което в неорганичната е природен закон (първичното явление), то
интуиция
та (съзерцателна разсъдъчна способност) представлява доказателствена (размислителна) разсъдъчна способност.
Той трябва да поеме върху себе си една дейност, за която наричаме съзерцание (гледане, наблюдаване). Следователно на тази по-висока степен самият дух трябва да бъде съзерцаващ. Нашата разсъдъчна способност трябва да съзерцава мислено и да мисли съзерцаващо. Както Гьоте за първи път обясни, тук ние имаме работа с една съзерцаваща разсъдъчна способност. По този повод Гьоте е доказал, че в човешкия дух съществува като необходима форма на схващането това, за което Кант смяташе да е доказал, че то не е присъщо на човека въз основа на цялата негова заложба.
Ако типът представлява в органичната природа това, което в неорганичната е природен закон (първичното явление), то интуицията (съзерцателна разсъдъчна способност) представлява доказателствена (размислителна) разсъдъчна способност.
Както учените са мислили, че могат да приложат към органичната природа същите закони, които са меродавни за една по-ниска степен на познанието, така те са считали също, че същият метод важи тук както и там. И двете са една грешка. Твърде често интуицията се е подценявала в науката. Учените са считали като един недостатък на Гьотевия дух, че той е искал да постигне с интуицията научни истини. Това, което се постига по интуитивен път, мнозина го считат за много важно, когато се касае за едно научно откритие.
към текста >>
Твърде често
интуиция
та се е подценявала в науката.
Както Гьоте за първи път обясни, тук ние имаме работа с една съзерцаваща разсъдъчна способност. По този повод Гьоте е доказал, че в човешкия дух съществува като необходима форма на схващането това, за което Кант смяташе да е доказал, че то не е присъщо на човека въз основа на цялата негова заложба. Ако типът представлява в органичната природа това, което в неорганичната е природен закон (първичното явление), то интуицията (съзерцателна разсъдъчна способност) представлява доказателствена (размислителна) разсъдъчна способност. Както учените са мислили, че могат да приложат към органичната природа същите закони, които са меродавни за една по-ниска степен на познанието, така те са считали също, че същият метод важи тук както и там. И двете са една грешка.
Твърде често интуицията се е подценявала в науката.
Учените са считали като един недостатък на Гьотевия дух, че той е искал да постигне с интуицията научни истини. Това, което се постига по интуитивен път, мнозина го считат за много важно, когато се касае за едно научно откритие. Тогава се казва, че често пъти едно хрумване води по-далече от методичното школуваното мислене. Защото често пъти се нарича интуиция, когато някой случайно е налучкал нещо правилно, вярно, за чиято истинност изследователят се убеждава само по околен път. Но често се отрича, че самата интуиция може да бъде един принцип на науката.
към текста >>
Учените са считали като един недостатък на Гьотевия дух, че той е искал да постигне с
интуиция
та научни истини.
По този повод Гьоте е доказал, че в човешкия дух съществува като необходима форма на схващането това, за което Кант смяташе да е доказал, че то не е присъщо на човека въз основа на цялата негова заложба. Ако типът представлява в органичната природа това, което в неорганичната е природен закон (първичното явление), то интуицията (съзерцателна разсъдъчна способност) представлява доказателствена (размислителна) разсъдъчна способност. Както учените са мислили, че могат да приложат към органичната природа същите закони, които са меродавни за една по-ниска степен на познанието, така те са считали също, че същият метод важи тук както и там. И двете са една грешка. Твърде често интуицията се е подценявала в науката.
Учените са считали като един недостатък на Гьотевия дух, че той е искал да постигне с интуицията научни истини.
Това, което се постига по интуитивен път, мнозина го считат за много важно, когато се касае за едно научно откритие. Тогава се казва, че често пъти едно хрумване води по-далече от методичното школуваното мислене. Защото често пъти се нарича интуиция, когато някой случайно е налучкал нещо правилно, вярно, за чиято истинност изследователят се убеждава само по околен път. Но често се отрича, че самата интуиция може да бъде един принцип на науката. Това, което се разкривало на интуицията, трябва първо да бъде доказано допълнително така се мисли ако то трябва да има научна стойност.
към текста >>
Защото често пъти се нарича
интуиция
, когато някой случайно е налучкал нещо правилно, вярно, за чиято истинност изследователят се убеждава само по околен път.
И двете са една грешка. Твърде често интуицията се е подценявала в науката. Учените са считали като един недостатък на Гьотевия дух, че той е искал да постигне с интуицията научни истини. Това, което се постига по интуитивен път, мнозина го считат за много важно, когато се касае за едно научно откритие. Тогава се казва, че често пъти едно хрумване води по-далече от методичното школуваното мислене.
Защото често пъти се нарича интуиция, когато някой случайно е налучкал нещо правилно, вярно, за чиято истинност изследователят се убеждава само по околен път.
Но често се отрича, че самата интуиция може да бъде един принцип на науката. Това, което се разкривало на интуицията, трябва първо да бъде доказано допълнително така се мисли ако то трябва да има научна стойност. По този начин също учени те са считали научните постижения на Гьоте като остроумни хрумвания, които са получили своето потвърждение допълнително чрез строгата наука. Обаче за науката на организмите интуицията е правилният метод. Считаме от нашите изложения да следва ясно, че Гьотевият дух е намерил правилния път в науката на организмите именно затова, защото е бил надарен с интуиция.
към текста >>
Но често се отрича, че самата
интуиция
може да бъде един принцип на науката.
Твърде често интуицията се е подценявала в науката. Учените са считали като един недостатък на Гьотевия дух, че той е искал да постигне с интуицията научни истини. Това, което се постига по интуитивен път, мнозина го считат за много важно, когато се касае за едно научно откритие. Тогава се казва, че често пъти едно хрумване води по-далече от методичното школуваното мислене. Защото често пъти се нарича интуиция, когато някой случайно е налучкал нещо правилно, вярно, за чиято истинност изследователят се убеждава само по околен път.
Но често се отрича, че самата интуиция може да бъде един принцип на науката.
Това, което се разкривало на интуицията, трябва първо да бъде доказано допълнително така се мисли ако то трябва да има научна стойност. По този начин също учени те са считали научните постижения на Гьоте като остроумни хрумвания, които са получили своето потвърждение допълнително чрез строгата наука. Обаче за науката на организмите интуицията е правилният метод. Считаме от нашите изложения да следва ясно, че Гьотевият дух е намерил правилния път в науката на организмите именно затова, защото е бил надарен с интуиция. Методът присъщ на науката на организмите съвпадаше с устройството на неговия дух.
към текста >>
Това, което се разкривало на
интуиция
та, трябва първо да бъде доказано допълнително така се мисли ако то трябва да има научна стойност.
Учените са считали като един недостатък на Гьотевия дух, че той е искал да постигне с интуицията научни истини. Това, което се постига по интуитивен път, мнозина го считат за много важно, когато се касае за едно научно откритие. Тогава се казва, че често пъти едно хрумване води по-далече от методичното школуваното мислене. Защото често пъти се нарича интуиция, когато някой случайно е налучкал нещо правилно, вярно, за чиято истинност изследователят се убеждава само по околен път. Но често се отрича, че самата интуиция може да бъде един принцип на науката.
Това, което се разкривало на интуицията, трябва първо да бъде доказано допълнително така се мисли ако то трябва да има научна стойност.
По този начин също учени те са считали научните постижения на Гьоте като остроумни хрумвания, които са получили своето потвърждение допълнително чрез строгата наука. Обаче за науката на организмите интуицията е правилният метод. Считаме от нашите изложения да следва ясно, че Гьотевият дух е намерил правилния път в науката на организмите именно затова, защото е бил надарен с интуиция. Методът присъщ на науката на организмите съвпадаше с устройството на неговия дух. Ето защо за него стана толкова по-ясно, до каква степен тази наука на организмите се различава от неорганичната естествена наука.
към текста >>
Обаче за науката на организмите
интуиция
та е правилният метод.
Тогава се казва, че често пъти едно хрумване води по-далече от методичното школуваното мислене. Защото често пъти се нарича интуиция, когато някой случайно е налучкал нещо правилно, вярно, за чиято истинност изследователят се убеждава само по околен път. Но често се отрича, че самата интуиция може да бъде един принцип на науката. Това, което се разкривало на интуицията, трябва първо да бъде доказано допълнително така се мисли ако то трябва да има научна стойност. По този начин също учени те са считали научните постижения на Гьоте като остроумни хрумвания, които са получили своето потвърждение допълнително чрез строгата наука.
Обаче за науката на организмите интуицията е правилният метод.
Считаме от нашите изложения да следва ясно, че Гьотевият дух е намерил правилния път в науката на организмите именно затова, защото е бил надарен с интуиция. Методът присъщ на науката на организмите съвпадаше с устройството на неговия дух. Ето защо за него стана толкова по-ясно, до каква степен тази наука на организмите се различава от неорганичната естествена наука. Едното му стана ясно чрез другото. Поради това той очертаваше също с ярки черти същността на неорганичното.
към текста >>
Считаме от нашите изложения да следва ясно, че Гьотевият дух е намерил правилния път в науката на организмите именно затова, защото е бил надарен с
интуиция
.
Защото често пъти се нарича интуиция, когато някой случайно е налучкал нещо правилно, вярно, за чиято истинност изследователят се убеждава само по околен път. Но често се отрича, че самата интуиция може да бъде един принцип на науката. Това, което се разкривало на интуицията, трябва първо да бъде доказано допълнително така се мисли ако то трябва да има научна стойност. По този начин също учени те са считали научните постижения на Гьоте като остроумни хрумвания, които са получили своето потвърждение допълнително чрез строгата наука. Обаче за науката на организмите интуицията е правилният метод.
Считаме от нашите изложения да следва ясно, че Гьотевият дух е намерил правилния път в науката на организмите именно затова, защото е бил надарен с интуиция.
Методът присъщ на науката на организмите съвпадаше с устройството на неговия дух. Ето защо за него стана толкова по-ясно, до каква степен тази наука на организмите се различава от неорганичната естествена наука. Едното му стана ясно чрез другото. Поради това той очертаваше също с ярки черти същността на неорганичното. За подценяване на работата с интуицията допринася не малко фактът, че на нейните постижения не се отдава онова доверие, онази степен на доверие, както на доказателните науки.
към текста >>
За подценяване на работата с
интуиция
та допринася не малко фактът, че на нейните постижения не се отдава онова доверие, онази степен на доверие, както на доказателните науки.
Считаме от нашите изложения да следва ясно, че Гьотевият дух е намерил правилния път в науката на организмите именно затова, защото е бил надарен с интуиция. Методът присъщ на науката на организмите съвпадаше с устройството на неговия дух. Ето защо за него стана толкова по-ясно, до каква степен тази наука на организмите се различава от неорганичната естествена наука. Едното му стана ясно чрез другото. Поради това той очертаваше също с ярки черти същността на неорганичното.
За подценяване на работата с интуицията допринася не малко фактът, че на нейните постижения не се отдава онова доверие, онази степен на доверие, както на доказателните науки.
Често пъти наука се нарича само това, което е било доказано, а останалото вяра. Трябва да се помисли, че интуицията означава нещо съвършено различно в нашето научно направление, което е убедено, че в мисленето ние схващаме действително ядката на света, а не както в онова научно направление, което поставя тази ядка на света в една неизследваема отвъдна област. Който не вижда в стоящия пред нас свят, доколкото ние го изпитваме със сетивата или го проникваме с нашето мислене, нищо повече освен един отблясък, един образ на нещо отвъдно, непознато, действуващо, което остава скрито не само за първия поглед, но и въпреки всяко научно изследване, той може да вижда без съмнение само в доказателствения метод един заместител за липсващото проникване в същността на нещата. Тъй като не се издига до възгледа, че една мислителна връзка се ражда непосредствено чрез даденото в мисълта действително съдържание, е следователно чрез самата вещ, той счита, че може да подкрепи тази мислителна връзка само благодарение на това, че тя е в съзвучие с някои основни убеждения (аксиоми), които са толкова прости, че нито са способни за едно доказателство, нито се нуждаят от такова. Ако тогава му се даде едно научно твърдение, което по цялото си естество изключва доказателния метод, то му се струва натрапено отвън; пред него застава една истина, без той да познае, какви са основанията на нейната валидност.
към текста >>
Трябва да се помисли, че
интуиция
та означава нещо съвършено различно в нашето научно направление, което е убедено, че в мисленето ние схващаме действително ядката на света, а не както в онова научно направление, което поставя тази ядка на света в една неизследваема отвъдна област.
Ето защо за него стана толкова по-ясно, до каква степен тази наука на организмите се различава от неорганичната естествена наука. Едното му стана ясно чрез другото. Поради това той очертаваше също с ярки черти същността на неорганичното. За подценяване на работата с интуицията допринася не малко фактът, че на нейните постижения не се отдава онова доверие, онази степен на доверие, както на доказателните науки. Често пъти наука се нарича само това, което е било доказано, а останалото вяра.
Трябва да се помисли, че интуицията означава нещо съвършено различно в нашето научно направление, което е убедено, че в мисленето ние схващаме действително ядката на света, а не както в онова научно направление, което поставя тази ядка на света в една неизследваема отвъдна област.
Който не вижда в стоящия пред нас свят, доколкото ние го изпитваме със сетивата или го проникваме с нашето мислене, нищо повече освен един отблясък, един образ на нещо отвъдно, непознато, действуващо, което остава скрито не само за първия поглед, но и въпреки всяко научно изследване, той може да вижда без съмнение само в доказателствения метод един заместител за липсващото проникване в същността на нещата. Тъй като не се издига до възгледа, че една мислителна връзка се ражда непосредствено чрез даденото в мисълта действително съдържание, е следователно чрез самата вещ, той счита, че може да подкрепи тази мислителна връзка само благодарение на това, че тя е в съзвучие с някои основни убеждения (аксиоми), които са толкова прости, че нито са способни за едно доказателство, нито се нуждаят от такова. Ако тогава му се даде едно научно твърдение, което по цялото си естество изключва доказателния метод, то му се струва натрапено отвън; пред него застава една истина, без той да познае, какви са основанията на нейната валидност. Той вярва, че няма едно знание, едно разбиране в нещата, а вярва, че може да се отдаде само на една вяра, че съществуват някакви основания за нейната валидност вън от неговата мислителна способност. Нашият възглед за света не е изложен на опитността, границите на доказателния метод да се считат същевременно като граници на научното убеждение.
към текста >>
С
интуиция
та на нас не ни се натрапва една истина отвън, защото за нашето становище не съществува едно такова външно и вътрешно по начина, по който го приема току-що споменатото от нас и противоположно на нашето научно направление.
Тъй като не се издига до възгледа, че една мислителна връзка се ражда непосредствено чрез даденото в мисълта действително съдържание, е следователно чрез самата вещ, той счита, че може да подкрепи тази мислителна връзка само благодарение на това, че тя е в съзвучие с някои основни убеждения (аксиоми), които са толкова прости, че нито са способни за едно доказателство, нито се нуждаят от такова. Ако тогава му се даде едно научно твърдение, което по цялото си естество изключва доказателния метод, то му се струва натрапено отвън; пред него застава една истина, без той да познае, какви са основанията на нейната валидност. Той вярва, че няма едно знание, едно разбиране в нещата, а вярва, че може да се отдаде само на една вяра, че съществуват някакви основания за нейната валидност вън от неговата мислителна способност. Нашият възглед за света не е изложен на опитността, границите на доказателния метод да се считат същевременно като граници на научното убеждение. Той ни доведе до разбирането, че ядката на света се влива в нашето мислене, че ние не само мислим върху същността на света, а мисленето е едно сливане със същността на действителността.
С интуицията на нас не ни се натрапва една истина отвън, защото за нашето становище не съществува едно такова външно и вътрешно по начина, по който го приема току-що споменатото от нас и противоположно на нашето научно направление.
За нас интуицията е едно непосредствено разбиране, едно проникване в истината, което ни дава всичко отнасящо за нея. Тя преминава напълно в това, което ни е дадено на нашето интуитивно разсъждение. Характерното, което е важно при вярата, а именно, че ни е дадена само готовата истина и не основанията, и че ние не можем да вникнем във въпросната вещ, тук липсват напълно. Разбирането получено по пътя на интуицията е също така научно както и доказаното. Всеки отделен организъм е развитието от типа на една особена форма.
към текста >>
За нас
интуиция
та е едно непосредствено разбиране, едно проникване в истината, което ни дава всичко отнасящо за нея.
Ако тогава му се даде едно научно твърдение, което по цялото си естество изключва доказателния метод, то му се струва натрапено отвън; пред него застава една истина, без той да познае, какви са основанията на нейната валидност. Той вярва, че няма едно знание, едно разбиране в нещата, а вярва, че може да се отдаде само на една вяра, че съществуват някакви основания за нейната валидност вън от неговата мислителна способност. Нашият възглед за света не е изложен на опитността, границите на доказателния метод да се считат същевременно като граници на научното убеждение. Той ни доведе до разбирането, че ядката на света се влива в нашето мислене, че ние не само мислим върху същността на света, а мисленето е едно сливане със същността на действителността. С интуицията на нас не ни се натрапва една истина отвън, защото за нашето становище не съществува едно такова външно и вътрешно по начина, по който го приема току-що споменатото от нас и противоположно на нашето научно направление.
За нас интуицията е едно непосредствено разбиране, едно проникване в истината, което ни дава всичко отнасящо за нея.
Тя преминава напълно в това, което ни е дадено на нашето интуитивно разсъждение. Характерното, което е важно при вярата, а именно, че ни е дадена само готовата истина и не основанията, и че ние не можем да вникнем във въпросната вещ, тук липсват напълно. Разбирането получено по пътя на интуицията е също така научно както и доказаното. Всеки отделен организъм е развитието от типа на една особена форма. Той е една индивидуалност, която сама се регулира и определя от един център.
към текста >>
Разбирането получено по пътя на
интуиция
та е също така научно както и доказаното.
Той ни доведе до разбирането, че ядката на света се влива в нашето мислене, че ние не само мислим върху същността на света, а мисленето е едно сливане със същността на действителността. С интуицията на нас не ни се натрапва една истина отвън, защото за нашето становище не съществува едно такова външно и вътрешно по начина, по който го приема току-що споменатото от нас и противоположно на нашето научно направление. За нас интуицията е едно непосредствено разбиране, едно проникване в истината, което ни дава всичко отнасящо за нея. Тя преминава напълно в това, което ни е дадено на нашето интуитивно разсъждение. Характерното, което е важно при вярата, а именно, че ни е дадена само готовата истина и не основанията, и че ние не можем да вникнем във въпросната вещ, тук липсват напълно.
Разбирането получено по пътя на интуицията е също така научно както и доказаното.
Всеки отделен организъм е развитието от типа на една особена форма. Той е една индивидуалност, която сама се регулира и определя от един център. Той е една завършена в себе си цялост, нещо, което в неорганичната природа е само Космосът. Идеалът на неорганичната наука е: Да схване целостта на всички явления в една единна система, за да може да застанем пред всяко отделно явление със съзнанието: Ние го познаваме като член на Космоса. Напротив в органичната наука идеалът трябва да бъде, да имаме в типа и във формите на неговите явления в най-възможното съвършенство онова, което виждаме да се развива в редицата от отделните същества.
към текста >>
3.
08_б. ПСИХОЛОГИЧЕСКО ПОЗНАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Това, което иначе е
интуиция
, тук става себе-разглеждане, себе-наблюдение.
Трябва да го подслушваме, как той въобще действа, а не как е действал в този или онзи случай. При типа трябва да освободим общата форма от отделните форми чрез сравнения; в психологията трябва просто да освободим отделната форма от окръжаващата среда. Тук вече не е така както в науката за организмите, да виждаме в отделното, особено същество развитието, оформянето на общото, на първичната форма, а възприятието на особеното, на частното като самата тази първична форма. Човешкото духовно същество не е едно развитие, едно оформяне на първичната форма, а развитието, оформянето на същата. Когато Якоби вярва, че същевременно с възприятието на нашата вътрешност добиваме убеждението, че на основата на тази вътрешност лежи едно единно същество (интуитивно себе-схващане), тази мисъл е погрешна поради това, защото ние възприемаме самото това единно същество.
Това, което иначе е интуиция, тук става себе-разглеждане, себе-наблюдение.
Това е също необходимо фактически при най-висшата форма на съществуването. Това, което духът може да прочете от явленията, е най-висшата форма на съдържанието, която той въобще може да добие. Когато след това размисли върху себе си, той трябва да се познае като непосредствена проява на тази по-висша форма, като самият неин носител. Това, което духът намира като единство в много формената действителност, той трябва да го намери в неговата отделеност като непосредствено съществено същество. Това, което той срещу поставя на отделното, на особеното като общо, той трябва да го присъди на своя индивид като негова същност.
към текста >>
4.
07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Формата, в която то се появява първоначално, ще означим като
интуиция
.
Това е съдържателната дейност на мисленето. Защото само чрез едно съвсем определено конкретно съдържание аз мога да зная защо охлювът се намира на по-низша степен на организация в сравнение с лъва. Простото съзиране, възприятието, не ми дава никакво съдържание, което би могло да ме осведоми за съвършенството на организацията. Това съдържание, извлечено от понятийния и идейния свят на човека, мисленето предоставя на възприятието. В противовес на даденото ни отвън възприятийно съдържание, мисловното съдържание възниква вътрешно.
Формата, в която то се появява първоначално, ще означим като интуиция.
Нейната роля за мисленето е същата като тази на наблюдението за възприятието. Интуицията и наблюдението са изворите на нашето познание. Едно наблюдавано от нас нещо от света продължава да ни е чуждо, докато вътре в себе си нямаме съответната интуиция, която допълва липсващия ни във възприятието къс от действителността. Който не притежава способността да намира съответстващите на нещата интуиции, за него цялата действителност остава недостъпна. Както далтонистът забелязва различия в яркостта, но не и в качеството на цветовете, така лишеният от интуиции може да наблюдава само несвързани помежду си фрагменти от възприятия.
към текста >>
Интуиция
та и наблюдението са изворите на нашето познание.
Простото съзиране, възприятието, не ми дава никакво съдържание, което би могло да ме осведоми за съвършенството на организацията. Това съдържание, извлечено от понятийния и идейния свят на човека, мисленето предоставя на възприятието. В противовес на даденото ни отвън възприятийно съдържание, мисловното съдържание възниква вътрешно. Формата, в която то се появява първоначално, ще означим като интуиция. Нейната роля за мисленето е същата като тази на наблюдението за възприятието.
Интуицията и наблюдението са изворите на нашето познание.
Едно наблюдавано от нас нещо от света продължава да ни е чуждо, докато вътре в себе си нямаме съответната интуиция, която допълва липсващия ни във възприятието къс от действителността. Който не притежава способността да намира съответстващите на нещата интуиции, за него цялата действителност остава недостъпна. Както далтонистът забелязва различия в яркостта, но не и в качеството на цветовете, така лишеният от интуиции може да наблюдава само несвързани помежду си фрагменти от възприятия. Да се обясни, да се направи понятно едно нещо не означава нищо друго, освен то да бъде вмъкнато във взаимовръзката, от която е било извадено поради описаното по-горе устройство на нашия организъм. Няма нещо, което да съществува отделено от световната цялост.
към текста >>
Едно наблюдавано от нас нещо от света продължава да ни е чуждо, докато вътре в себе си нямаме съответната
интуиция
, която допълва липсващия ни във възприятието къс от действителността.
Това съдържание, извлечено от понятийния и идейния свят на човека, мисленето предоставя на възприятието. В противовес на даденото ни отвън възприятийно съдържание, мисловното съдържание възниква вътрешно. Формата, в която то се появява първоначално, ще означим като интуиция. Нейната роля за мисленето е същата като тази на наблюдението за възприятието. Интуицията и наблюдението са изворите на нашето познание.
Едно наблюдавано от нас нещо от света продължава да ни е чуждо, докато вътре в себе си нямаме съответната интуиция, която допълва липсващия ни във възприятието къс от действителността.
Който не притежава способността да намира съответстващите на нещата интуиции, за него цялата действителност остава недостъпна. Както далтонистът забелязва различия в яркостта, но не и в качеството на цветовете, така лишеният от интуиции може да наблюдава само несвързани помежду си фрагменти от възприятия. Да се обясни, да се направи понятно едно нещо не означава нищо друго, освен то да бъде вмъкнато във взаимовръзката, от която е било извадено поради описаното по-горе устройство на нашия организъм. Няма нещо, което да съществува отделено от световната цялост. Всяко обособяване има само субективна валидност за нашето устройство.
към текста >>
Следователно във връзка с едно възприятие, въпросът „какво е то" може да бъде насочен само към понятийната
интуиция
, която му съответства.
И така какво представлява възприятието? Поставен най-общо, този въпрос е абсурден. Възприятието винаги се явява като съвсем определено, като конкретно съдържание. Това съдържание е дадено непосредствено и се изчерпва с даденото. Но по отношение на даденото може да се запита какво представлява то извън възприятието, сиреч какво представлява то за мисленето.
Следователно във връзка с едно възприятие, въпросът „какво е то" може да бъде насочен само към понятийната интуиция, която му съответства.
С оглед на това въпросът за субективността на възприятието в смисъла на критическия идеализъм изобщо не може да се поставя. Като субективно е редно да се означава само онова, което се възприема като принадлежащо към субекта. Създаването на връзка между субективното и обективното не се полага на никой реален в наивния смисъл процес, тоест на никой възприемаем процес, а единствено на мисленето. Следователно за нас обективно е онова, което по отношение на възприятието се явява като намиращо се извън субекта на възприемането. За мен моят субект на възприемането остава възприемаем, когато стоящата пред мен маса ще бъде изчезнала от кръга на моето наблюдение.
към текста >>
5.
08. ЧОВЕШКАТА ИНДИВИДУАЛНОСТ
GA_4 Философия на свободата
Едно звено в мисловната ми система, една определена
интуиция
, едно понятие се свързва с възприятието.
Необходимо е само да гледам през един отвор, и то така, че в съответните интервали от време да виждам последователните положения на коня. Аз не виждам дванайсет изображения на кон, а образа на препускащ кон. И така, споменатият физиологичен акт не може да хвърли светлина върху връзката между възприятие и представа. Налага се да си помогнем по друг начин. Веднага щом в полето на моето наблюдение се появи възприятие, чрез мен бива задействано и мисленето.
Едно звено в мисловната ми система, една определена интуиция, едно понятие се свързва с възприятието.
Какво остава, след като възприятието изчезне от моето полезрение? Остава моята интуиция ведно с отношението към въпросното възприятие, което се е формирало в момента на възприемането. С каква адекватност аз мога впоследствие да си припомня това отношение зависи от начина, по който функционира моето духовно и телесно устройство. Представата не е нищо друго освен отнесена към определено възприятие интуиция, едно понятие, което някога е било свързано с дадено възприятие и е запазило връзката с това възприятие. Понятието ми за лъв не е формирано от мои възприятия за лъвовете.
към текста >>
Остава моята
интуиция
ведно с отношението към въпросното възприятие, което се е формирало в момента на възприемането.
И така, споменатият физиологичен акт не може да хвърли светлина върху връзката между възприятие и представа. Налага се да си помогнем по друг начин. Веднага щом в полето на моето наблюдение се появи възприятие, чрез мен бива задействано и мисленето. Едно звено в мисловната ми система, една определена интуиция, едно понятие се свързва с възприятието. Какво остава, след като възприятието изчезне от моето полезрение?
Остава моята интуиция ведно с отношението към въпросното възприятие, което се е формирало в момента на възприемането.
С каква адекватност аз мога впоследствие да си припомня това отношение зависи от начина, по който функционира моето духовно и телесно устройство. Представата не е нищо друго освен отнесена към определено възприятие интуиция, едно понятие, което някога е било свързано с дадено възприятие и е запазило връзката с това възприятие. Понятието ми за лъв не е формирано от мои възприятия за лъвовете. Но представата ми за лъвовете явно е формирана чрез възприятието. Понятието за един лъв мога да втълпя някому, който никога не е виждал лъв, но жива представа не ще ми се удаде да му втълпя без наличието на негово собствено възприемане.
към текста >>
Представата не е нищо друго освен отнесена към определено възприятие
интуиция
, едно понятие, което някога е било свързано с дадено възприятие и е запазило връзката с това възприятие.
Веднага щом в полето на моето наблюдение се появи възприятие, чрез мен бива задействано и мисленето. Едно звено в мисловната ми система, една определена интуиция, едно понятие се свързва с възприятието. Какво остава, след като възприятието изчезне от моето полезрение? Остава моята интуиция ведно с отношението към въпросното възприятие, което се е формирало в момента на възприемането. С каква адекватност аз мога впоследствие да си припомня това отношение зависи от начина, по който функционира моето духовно и телесно устройство.
Представата не е нищо друго освен отнесена към определено възприятие интуиция, едно понятие, което някога е било свързано с дадено възприятие и е запазило връзката с това възприятие.
Понятието ми за лъв не е формирано от мои възприятия за лъвовете. Но представата ми за лъвовете явно е формирана чрез възприятието. Понятието за един лъв мога да втълпя някому, който никога не е виждал лъв, но жива представа не ще ми се удаде да му втълпя без наличието на негово собствено възприемане. Следователно представата е индивидуализирано понятие. И сега ни става понятно, че за нас нещата от действителността могат да бъдат застъпени чрез представи.
към текста >>
6.
09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО?
GA_4 Философия на свободата
Задълбочаването на познанието зависи от изявяващите се в мисленето сили на
интуиция
та (срв.
Но едно такова схващане би почивало на самоизмама. От значение е най-вече, че всичко изработено във физиката, доколкото не представлява неоправдани хипотези, които би трябвало да бъдат игнорирани, е получено чрез възприятие и понятие. Въз основа на верния познавателен инстинкт на физика онова, което привидно представлява неосезаемо съдържание, при всяко положение се пренася в областта, в която се намират възприятията и се мисли чрез понятия, с които се борави в тази област. По същество напреженията в електрическото и магнитното поле и така нататък, не се откриват посредством някакъв друг процес на познанието извън този, който протича между възприятие и понятие. Увеличаването на броя или видоизменянето на човешките сетива би довело до друг образ на възприятието, до обогатяване или видоизменяне на човешкия опит; но едно истинско познание спрямо този опит също би трябвало да се постигне чрез взаимодействието на понятие и възприятие.
Задълбочаването на познанието зависи от изявяващите се в мисленето сили на интуицията (срв.
стр. 89). С изживяването, което се оформя при мисленето, тази интуиция може да се гмурне в по-големи или по-малки подоснови на действителността. Чрез разширяване образа на възприятието, това гмурване може да получи импулси и по такъв начин косвено да бъде стимулирано. Само че гмурването в дълбините като достигане до действителността никога не бива да се смесва с противостоенето на по-широк или по-тесен образ на възприятието, в който винаги е налице само една половинчатост на действителността, обусловена от познаващото органично устройство. Който не се лута в абстракции, той ще разбере как за опознаване на човешката същност значение придобива и фактът, че за целите на физиката в областта на възприятията трябва да бъдат разкривани елементи, за които липсва едно непосредствено сетиво, както за цвета или звука.
към текста >>
С изживяването, което се оформя при мисленето, тази
интуиция
може да се гмурне в по-големи или по-малки подоснови на действителността.
Въз основа на верния познавателен инстинкт на физика онова, което привидно представлява неосезаемо съдържание, при всяко положение се пренася в областта, в която се намират възприятията и се мисли чрез понятия, с които се борави в тази област. По същество напреженията в електрическото и магнитното поле и така нататък, не се откриват посредством някакъв друг процес на познанието извън този, който протича между възприятие и понятие. Увеличаването на броя или видоизменянето на човешките сетива би довело до друг образ на възприятието, до обогатяване или видоизменяне на човешкия опит; но едно истинско познание спрямо този опит също би трябвало да се постигне чрез взаимодействието на понятие и възприятие. Задълбочаването на познанието зависи от изявяващите се в мисленето сили на интуицията (срв. стр. 89).
С изживяването, което се оформя при мисленето, тази интуиция може да се гмурне в по-големи или по-малки подоснови на действителността.
Чрез разширяване образа на възприятието, това гмурване може да получи импулси и по такъв начин косвено да бъде стимулирано. Само че гмурването в дълбините като достигане до действителността никога не бива да се смесва с противостоенето на по-широк или по-тесен образ на възприятието, в който винаги е налице само една половинчатост на действителността, обусловена от познаващото органично устройство. Който не се лута в абстракции, той ще разбере как за опознаване на човешката същност значение придобива и фактът, че за целите на физиката в областта на възприятията трябва да бъдат разкривани елементи, за които липсва едно непосредствено сетиво, както за цвета или звука. Конкретната същност на човека се определя не само от онова, което той чрез своето органично устройство си противопоставя като пряко възприятие, но и от обстоятелството, че от това пряко възприятие изключва други неща. Както животът, редом със съзнателното будно състояние се нуждае от несъзнателното състояние на съня, така себеизживяването на човека редом със сферата на неговото сетивно възприятие се нуждае от една – дори далеч по-голяма - сфера на възприемаеми не по сетивен път елементи в областта, от която произхождат сетивните възприятие.
към текста >>
7.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
За нея той може да каже, че в съзнанието му тя се явява чрез
интуиция
.
Който не го проумява, той ще вижда в понятията, създавани въз основа на възприятия, само смътни копия на тези възприятия, а възприятията ще му припомнят истинската действителност. По образец на възприемания свят той ще си изгради и един метафизически свят и в зависимост от своите представи ще го нарече атомен свят, света на волята, неосъзнат свят на духа и т.н. И няма да забележи, че с всичко това хипотетично си е изградил един просто метафизически свят, по образец на света на своите възприятия. А който прозре как стоят нещата с мисленето, той ще разбере, че във възприятието се съдържа само една част от действителността и че другата спадаща към нея част, която в крайна сметка я представя като цялостна действителност, се изживява в мисловното проникване на възприятието. В онова, което в съзнанието му се явява като мислене, той няма да вижда смътно копие на някаква действителност, а една основаваща се на себе си духовна реалност.
За нея той може да каже, че в съзнанието му тя се явява чрез интуиция.
Интуицията е протичащото в чисто духовната сфера съзнателно изживяване на едно чисто духовно съдържание. Същината на мисленето може да бъде схваната само чрез интуиция. Едва след като сме се добрали до постигнатото чрез непредубедено наблюдение признаване на тази истина за интуитивната същност на мисленето, става възможно да се открие пътят за разглеждане на телесно- душевната организация на човека: Установява се, че тази организация с нищо не влияе върху същността на мисленето. Първоначално на това като че ли противоречи съвсем явната фактология. От гледище на обикновения опит човешкото мислене се проявява само във и чрез тази организация.
към текста >>
Интуиция
та е протичащото в чисто духовната сфера съзнателно изживяване на едно чисто духовно съдържание.
По образец на възприемания свят той ще си изгради и един метафизически свят и в зависимост от своите представи ще го нарече атомен свят, света на волята, неосъзнат свят на духа и т.н. И няма да забележи, че с всичко това хипотетично си е изградил един просто метафизически свят, по образец на света на своите възприятия. А който прозре как стоят нещата с мисленето, той ще разбере, че във възприятието се съдържа само една част от действителността и че другата спадаща към нея част, която в крайна сметка я представя като цялостна действителност, се изживява в мисловното проникване на възприятието. В онова, което в съзнанието му се явява като мислене, той няма да вижда смътно копие на някаква действителност, а една основаваща се на себе си духовна реалност. За нея той може да каже, че в съзнанието му тя се явява чрез интуиция.
Интуицията е протичащото в чисто духовната сфера съзнателно изживяване на едно чисто духовно съдържание.
Същината на мисленето може да бъде схваната само чрез интуиция. Едва след като сме се добрали до постигнатото чрез непредубедено наблюдение признаване на тази истина за интуитивната същност на мисленето, става възможно да се открие пътят за разглеждане на телесно- душевната организация на човека: Установява се, че тази организация с нищо не влияе върху същността на мисленето. Първоначално на това като че ли противоречи съвсем явната фактология. От гледище на обикновения опит човешкото мислене се проявява само във и чрез тази организация. Това проявление се налага толкова силно, че в истинското му значение то може да бъде прозряно само от онзи, който е съзнал, че в реалността на мисленето не се включва нищо от този организъм.
към текста >>
Същината на мисленето може да бъде схваната само чрез
интуиция
.
И няма да забележи, че с всичко това хипотетично си е изградил един просто метафизически свят, по образец на света на своите възприятия. А който прозре как стоят нещата с мисленето, той ще разбере, че във възприятието се съдържа само една част от действителността и че другата спадаща към нея част, която в крайна сметка я представя като цялостна действителност, се изживява в мисловното проникване на възприятието. В онова, което в съзнанието му се явява като мислене, той няма да вижда смътно копие на някаква действителност, а една основаваща се на себе си духовна реалност. За нея той може да каже, че в съзнанието му тя се явява чрез интуиция. Интуицията е протичащото в чисто духовната сфера съзнателно изживяване на едно чисто духовно съдържание.
Същината на мисленето може да бъде схваната само чрез интуиция.
Едва след като сме се добрали до постигнатото чрез непредубедено наблюдение признаване на тази истина за интуитивната същност на мисленето, става възможно да се открие пътят за разглеждане на телесно- душевната организация на човека: Установява се, че тази организация с нищо не влияе върху същността на мисленето. Първоначално на това като че ли противоречи съвсем явната фактология. От гледище на обикновения опит човешкото мислене се проявява само във и чрез тази организация. Това проявление се налага толкова силно, че в истинското му значение то може да бъде прозряно само от онзи, който е съзнал, че в реалността на мисленето не се включва нищо от този организъм. В такъв случай обаче той не може да не забележи колко своеобразно е отношението на човешкия организъм към мисленето.
към текста >>
Съдържанието на дадено понятие ние определяме чрез чиста
интуиция
от идейната сфера.
На тях тези представи им се явяват като определящи образци при всички по-късни решения, те стават съставки на тяхното характерологично начало. Означената по този начин движеща сила на волята можем да наречем практически опит. Постепенно практическият опит преминава в чисто тактични действия. Това става тогава, когато в съзнанието ни определени типични образи на действия са се свързали с представи за някои положения в живота така тясно, че в дадения случай ние - прескачайки всяко основаващо се на опита размишление - след възприятието преминаваме направо към волята. Висша степен на индивидуалния живот е понятийното мислене без оглед на определено възприятийно съдържание.
Съдържанието на дадено понятие ние определяме чрез чиста интуиция от идейната сфера.
Първоначално едно такова понятие не съдържа отношение към определени възприятия. Ако към волевият акт пристъпваме под влияние на едно опиращо се на възприятие понятие, тоест на една представа, тогава именно това възприятие ни мотивира по околен път чрез понятийното мислене. Ако действаме под влияние на интуиции, тогава движеща сила на нашето действие е чистото мислене. Тъй като във философията е обичайно чистата мисловна способност да се означава като разум, оправдано би било очертаната на тази степен морална движеща сила да се нарича практически разум. Най-ясно тази движеща сила на волята е разисквана от Крайенбюл („филозофише монатсхефте", т.
към текста >>
Крайенбюл означава въпросната движеща сила като практическо априори, тоест произтичащ непосредствено от моята
интуиция
, подтик към действие.
Ако действаме под влияние на интуиции, тогава движеща сила на нашето действие е чистото мислене. Тъй като във философията е обичайно чистата мисловна способност да се означава като разум, оправдано би било очертаната на тази степен морална движеща сила да се нарича практически разум. Най-ясно тази движеща сила на волята е разисквана от Крайенбюл („филозофише монатсхефте", т. XVIII, бр. 3). Аз причислявам статията му по този въпрос към най-значителните произведения на съвременната философия и по-точно на етиката.
Крайенбюл означава въпросната движеща сила като практическо априори, тоест произтичащ непосредствено от моята интуиция, подтик към действие.
Ясно е, че един такъв подтик вече не може да спада към областта на характерологичното начало в тесния смисъл на думата. Защото действащото тук като движеща сила вече не е само нещо индивидуално в мен, а представлява идейното, и оттук общото съдържание на моята интуиция. Щом приема това съдържание да бъде основна и изходна точка за едно действие, аз встъпвам в акта на волята, независимо дали понятието още преди това е било у мен или постъпва в съзнанието ми непосредствено преди моето действие, тоест независимо дали то вече е било у мен като начало или не. До реален волев акт се стига само тогава, когато под формата на понятие или представа, един моментен подтик към действие окаже въздействие върху характерологичното начало. Тогава един такъв подтик се превръща в мотив на волята.
към текста >>
Защото действащото тук като движеща сила вече не е само нещо индивидуално в мен, а представлява идейното, и оттук общото съдържание на моята
интуиция
.
Най-ясно тази движеща сила на волята е разисквана от Крайенбюл („филозофише монатсхефте", т. XVIII, бр. 3). Аз причислявам статията му по този въпрос към най-значителните произведения на съвременната философия и по-точно на етиката. Крайенбюл означава въпросната движеща сила като практическо априори, тоест произтичащ непосредствено от моята интуиция, подтик към действие. Ясно е, че един такъв подтик вече не може да спада към областта на характерологичното начало в тесния смисъл на думата.
Защото действащото тук като движеща сила вече не е само нещо индивидуално в мен, а представлява идейното, и оттук общото съдържание на моята интуиция.
Щом приема това съдържание да бъде основна и изходна точка за едно действие, аз встъпвам в акта на волята, независимо дали понятието още преди това е било у мен или постъпва в съзнанието ми непосредствено преди моето действие, тоест независимо дали то вече е било у мен като начало или не. До реален волев акт се стига само тогава, когато под формата на понятие или представа, един моментен подтик към действие окаже въздействие върху характерологичното начало. Тогава един такъв подтик се превръща в мотив на волята. Мотивите на нравствеността са представи и понятия. Има етици, които и в чувството виждат мотив за нравствеността; те твърдят например, че цел на нравствените действия било постигането на максимално количество удоволствие в действащия индивид.
към текста >>
Но висшият мислим нравствен принцип е този, който не съдържа по начало такава връзка, а произтича от извора на чистата
интуиция
и едва подир туй търси връзката с възприятието (с живота).
За онзи, който свързва културните ценности с чувството на удоволствие, културният напредък се оказва частен случай на предходния морален принцип. Той ще трябва само да се примири със загиването и разрушаването на някои неща, които също допринасят за благото на човечеството. Но възможно е също така в културния напредък - отделно от свързаното с него чувство на удоволствие - някой да съзира нравствена необходимост. В такъв случай за него културният напредък е самостоятелен морален принцип редом с предходния. Както максимата за всеобщото благо, така и тази за културния напредък се основават на представата, тоест на връзката, която се придава на съдържанието на нравствените идеи за определени изживявания (възприятия).
Но висшият мислим нравствен принцип е този, който не съдържа по начало такава връзка, а произтича от извора на чистата интуиция и едва подир туй търси връзката с възприятието (с живота).
Тук определянето на това, какво да се желае, изхожда от по-друга инстанция в сравнение с предходните случаи. Който се придържа към нравствения принцип за всеобщото благо, той при всички свои действия първо ще се запита какво допринасят идеалите му за това всеобщо благо. Точно така ще постъпи и привърженикът на нравствения принцип за културния напредък. Има обаче един по-висш принцип, който в отделния случай не изхожда от определена единична нравствена цел, а отдава определено значение на всички нравствени максими и винаги пита дали в съответния случай по-важен е единият или другият морален принцип. Възможно е някой при дадени условия да счете за редно да превърне в мотив за своите действия насърчаването на културния напредък, при други условия - подобряването на всеобщото благо, в трети случай - подобряването на собственото си благо.
към текста >>
Но едва след като на заден план минат всички други мотивационни основания, може да се говори преди всичко за самата понятийна
интуиция
.
Тук определянето на това, какво да се желае, изхожда от по-друга инстанция в сравнение с предходните случаи. Който се придържа към нравствения принцип за всеобщото благо, той при всички свои действия първо ще се запита какво допринасят идеалите му за това всеобщо благо. Точно така ще постъпи и привърженикът на нравствения принцип за културния напредък. Има обаче един по-висш принцип, който в отделния случай не изхожда от определена единична нравствена цел, а отдава определено значение на всички нравствени максими и винаги пита дали в съответния случай по-важен е единият или другият морален принцип. Възможно е някой при дадени условия да счете за редно да превърне в мотив за своите действия насърчаването на културния напредък, при други условия - подобряването на всеобщото благо, в трети случай - подобряването на собственото си благо.
Но едва след като на заден план минат всички други мотивационни основания, може да се говори преди всичко за самата понятийна интуиция.
По този начин другите мотиви се оттеглят от водещата позиция и като мотив за действието функционира само неговото идейно съдържание. Като висша сред степените на характерологичното начало ние означихме онази, която действа като чисто мислене, като практически разум. Сега като висш сред мотивите означихме понятийната интуиция. При по-обстойно размишление веднага се установява, че при тази степен на нравствеността, движеща сила и мотив съвпадат, което ще рече, че на действията ни не влияе нито някакво предварително определено характерологично начало, нито някакъв външен нормативно приет нравствен принцип. Следователно това не е шаблонно действие, изпълнявано по някакви правила, нито такова, което човекът по външна подбуда извършва автоматично, а действие, определяно чисто и просто от своето идейно съдържание.
към текста >>
Сега като висш сред мотивите означихме понятийната
интуиция
.
Има обаче един по-висш принцип, който в отделния случай не изхожда от определена единична нравствена цел, а отдава определено значение на всички нравствени максими и винаги пита дали в съответния случай по-важен е единият или другият морален принцип. Възможно е някой при дадени условия да счете за редно да превърне в мотив за своите действия насърчаването на културния напредък, при други условия - подобряването на всеобщото благо, в трети случай - подобряването на собственото си благо. Но едва след като на заден план минат всички други мотивационни основания, може да се говори преди всичко за самата понятийна интуиция. По този начин другите мотиви се оттеглят от водещата позиция и като мотив за действието функционира само неговото идейно съдържание. Като висша сред степените на характерологичното начало ние означихме онази, която действа като чисто мислене, като практически разум.
Сега като висш сред мотивите означихме понятийната интуиция.
При по-обстойно размишление веднага се установява, че при тази степен на нравствеността, движеща сила и мотив съвпадат, което ще рече, че на действията ни не влияе нито някакво предварително определено характерологично начало, нито някакъв външен нормативно приет нравствен принцип. Следователно това не е шаблонно действие, изпълнявано по някакви правила, нито такова, което човекът по външна подбуда извършва автоматично, а действие, определяно чисто и просто от своето идейно съдържание. Предпоставка за едно такова действие е способността да имаме морални интуиции. Който не е способен да изживее специфичната за отделния случай нравствена максима, той никога не ще постигне истински индивидуалната воля. Напълно противоположен на този нравствен принцип е Кантовият: постъпвай така, че принципите на твоите постъпки да могат да бъдат валидни за всички хора.
към текста >>
При повърхностна оценка на изложеното може би ще се възрази: - Как е възможно по отношение на частния случай и частната ситуация действието да носи индивидуален отпечатък и в същото време да се определя чисто идейно въз основа на
интуиция
та?
Предпоставка за едно такова действие е способността да имаме морални интуиции. Който не е способен да изживее специфичната за отделния случай нравствена максима, той никога не ще постигне истински индивидуалната воля. Напълно противоположен на този нравствен принцип е Кантовият: постъпвай така, че принципите на твоите постъпки да могат да бъдат валидни за всички хора. Тази теза е смърт за всеки индивидуален подтик към действие. За мен меродавно е не това, как биха постъпили всички хора, а какво трябва да извърша аз в отделния случай.
При повърхностна оценка на изложеното може би ще се възрази: - Как е възможно по отношение на частния случай и частната ситуация действието да носи индивидуален отпечатък и в същото време да се определя чисто идейно въз основа на интуицията?
Това възражение е резултат от смесването на нравствен мотив и възприемаемото съдържание на действието. Съдържанието може да бъде и е мотив например при културния напредък, при действията от егоизъм и т.н., но при действията въз основа на чисто нравствената интуиция, то не е мотив. Моят Аз естествено насочва поглед към това възприятийно съдържание, но не може да се определя от него. Това съдържание се използва само за да си съставя едно познавателно понятие, но съответното морално понятие Азът не извежда от обекта. Познавателното понятие от определена ситуация, пред която съм изправен, е същевременно морално понятие само тогава, когато застъпвам определен морален принцип.
към текста >>
Съдържанието може да бъде и е мотив например при културния напредък, при действията от егоизъм и т.н., но при действията въз основа на чисто нравствената
интуиция
, то не е мотив.
Напълно противоположен на този нравствен принцип е Кантовият: постъпвай така, че принципите на твоите постъпки да могат да бъдат валидни за всички хора. Тази теза е смърт за всеки индивидуален подтик към действие. За мен меродавно е не това, как биха постъпили всички хора, а какво трябва да извърша аз в отделния случай. При повърхностна оценка на изложеното може би ще се възрази: - Как е възможно по отношение на частния случай и частната ситуация действието да носи индивидуален отпечатък и в същото време да се определя чисто идейно въз основа на интуицията? Това възражение е резултат от смесването на нравствен мотив и възприемаемото съдържание на действието.
Съдържанието може да бъде и е мотив например при културния напредък, при действията от егоизъм и т.н., но при действията въз основа на чисто нравствената интуиция, то не е мотив.
Моят Аз естествено насочва поглед към това възприятийно съдържание, но не може да се определя от него. Това съдържание се използва само за да си съставя едно познавателно понятие, но съответното морално понятие Азът не извежда от обекта. Познавателното понятие от определена ситуация, пред която съм изправен, е същевременно морално понятие само тогава, когато застъпвам определен морален принцип. Ако река да се придържам единствено към всеобщия морал на културното развитие, аз щях да се движа по света според точно предписан маршрут. От всяко събитие, което възприемам и което може да ме занимава, произтича и един нравствен дълг, а именно да дам своята лепта за поставяне на въпросното събитие в услуга на културното развитие.
към текста >>
Меродавно за едно интуитивно определено действие в конкретен случай е намирането на съответстващата, напълно индивидуална
интуиция
.
Следователно действията на един човек зависят от начина, по който интуитивната му способност реагира при определена ситуация. Сборът на действащите у нас идеи и реалното съдържание на нашите интуиции отразяват онова, което независимо от общия свят на идеите е индивидуално оформено у всеки човек. Доколкото това интуитивно съдържание е насочено към действията, то представлява нравственото съдържание на индивида. Възможността за изживяване на това съдържание е висша морална движеща сила и в същото време висш мотив за онзи, който съзнава, че в крайна сметка всички други морални принципи се сливат в това съдържание. Тази гледна точка можем да наречем етичен индивидуализъм.
Меродавно за едно интуитивно определено действие в конкретен случай е намирането на съответстващата, напълно индивидуална интуиция.
При тази степен на нравствеността за всеобщи нравствени понятия (норми, закони) може да се говори само дотолкова, доколкото те следват от обобщаването на индивидуалните подтици. Всеобщите норми винаги предполагат конкретни факти, от които те могат да бъдат изведени. Фактите обаче се създават едва чрез човешката дейност. Ако издирим закономерното (понятийното) в действията на индивидите, народите и епохите, ние получаваме една етика, но не като наука за нравствените форми, а като природознание на нравствеността. Едва установените по този път закони се отнасят към човешките действия така, както природните закони към едно частно явление.
към текста >>
То ще бъде „добро", ако потопената ми в обич
интуиция
е разположена правилно във взаимовръзката на света, която трябва да изживея интуитивно; и ще бъде „лошо", ако това не е така.
Подхвърлите ли на съзнанието му повод за действие, механизмът на моралните му принципи незабавно се включва и се движи закономерно, докато той извърши някое християнско, хуманно, според него самоотвержено действие, или пък действие за културноисторическия напредък. Само ако следвам обичта си към обекта, аз съм този, който действува лично. При тази степен на нравствеността аз не действувам поради признаването на някакъв господар над мен, нито на външен авторитет, или на някакъв така наречен вътрешен глас. Аз не признавам никакъв външен принцип на моето действие, защото в себе си съм намерил основанието за действието - обичта към действието. Аз не проверявам разсъдъчно дали действието ми е добро или лошо; извършвам го, защото го обичам.
То ще бъде „добро", ако потопената ми в обич интуиция е разположена правилно във взаимовръзката на света, която трябва да изживея интуитивно; и ще бъде „лошо", ако това не е така.
Не се питам също как някой друг би постъпил на мое място, а действам така, както аз, тази специфична индивидуалност, се виждам подтикнат да искам. Мен пряко ме ръководи не общоприетото, не всеобщият морал, не някоя общочовешка максима, не някоя нравствена норма, а обичта ми към деянието. Аз не чувствам никаква принуда - нито принудата на природата, която ме ръководи при моите нагони, нито принудата на нравствените повели, а просто искам да извърша това, което се намира у мен. По отношение на тези разсъждения защитниците на всеобщите нравствени норми биха могли да кажат: Щом всеки човек се стреми само към лично изживяване и извършване на онова, което му е угодно, тогава между добра постъпка и злодеяние няма разлика; всяка низост, която се таи у мен, има еднаква претенция да се изяви, както и намерението ми да служа на всеобщото благо. За мен, като нравствен човек, меродавно може да бъде не обстоятелството, че по идея съм насочил вниманието си към някакво действие, а проверката дали то е добро или лошо.
към текста >>
А индивидуално наистина може да бъде само едно произтичащо от
интуиция
та волево действие.
Такива цели човекът постига дотолкова, доколкото притежава способността въобще да се извиси до интуитивното идейно съдържание на света. В отделния волеви акт с тези цели често ще се смесва и нещо друго като движеща сила или мотив. Но интуитивното все пак може да бъде определящо или съопределящо във волевия човешки акт. Върши се, каквото е редно, човекът представлява арената, на която редното бива извършвано; собствено е онова действие, което той оставя да произтече от себе си. Тук подтикът може да бъде само съвсем индивидуален.
А индивидуално наистина може да бъде само едно произтичащо от интуицията волево действие.
Това, че деянието на престъпника, че злото бива наричано изявяване на индивидуалността в същия смисъл, както въплъщаването на чистата интуиция, е възможно само ако слепите нагони биват причислявани към човешката индивидуалност. Но слепият нагон, тласкащ към престъпление, няма интуитивен произход и не спада към индивидуалното у човека, а към най-общото у него - към онова, което в еднаква степен е валидно за всички индивиди и от което човекът се изтръгва чрез своята индивидуалност. Индивидуалното у мен не е моят организъм, с неговите нагони и чувства, а единният свят на идеите, който свети в този организъм. Моите нагони, инстинкти, страсти не доказват у мен нищо друго, освен че принадлежа към общия род човек; обстоятелството че в тези нагони, страсти и чувства по особен начин се изявява една идейност, доказва моята индивидуалност. Чрез моите инстинкти, нагони аз съм човек, и дванадесет като мен правят дузина; чрез особената форма на идеята, заради която сред дузината се означавам като Аз, аз съм индивид.
към текста >>
Това, че деянието на престъпника, че злото бива наричано изявяване на индивидуалността в същия смисъл, както въплъщаването на чистата
интуиция
, е възможно само ако слепите нагони биват причислявани към човешката индивидуалност.
В отделния волеви акт с тези цели често ще се смесва и нещо друго като движеща сила или мотив. Но интуитивното все пак може да бъде определящо или съопределящо във волевия човешки акт. Върши се, каквото е редно, човекът представлява арената, на която редното бива извършвано; собствено е онова действие, което той оставя да произтече от себе си. Тук подтикът може да бъде само съвсем индивидуален. А индивидуално наистина може да бъде само едно произтичащо от интуицията волево действие.
Това, че деянието на престъпника, че злото бива наричано изявяване на индивидуалността в същия смисъл, както въплъщаването на чистата интуиция, е възможно само ако слепите нагони биват причислявани към човешката индивидуалност.
Но слепият нагон, тласкащ към престъпление, няма интуитивен произход и не спада към индивидуалното у човека, а към най-общото у него - към онова, което в еднаква степен е валидно за всички индивиди и от което човекът се изтръгва чрез своята индивидуалност. Индивидуалното у мен не е моят организъм, с неговите нагони и чувства, а единният свят на идеите, който свети в този организъм. Моите нагони, инстинкти, страсти не доказват у мен нищо друго, освен че принадлежа към общия род човек; обстоятелството че в тези нагони, страсти и чувства по особен начин се изявява една идейност, доказва моята индивидуалност. Чрез моите инстинкти, нагони аз съм човек, и дванадесет като мен правят дузина; чрез особената форма на идеята, заради която сред дузината се означавам като Аз, аз съм индивид. По различията на животинската ми природа само едно чуждо за мен същество може да ме различава от останалите; чрез моето мислене, тоест чрез активното обхващане на онова, което в моя организъм се изявява като идейно, аз различавам себе си от останалите.
към текста >>
8.
12. ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА И МОНИЗЪМ
GA_4 Философия на свободата
Който не е способен да произвежда нравствените идеи чрез
интуиция
, той трябва да ги приема от други хора.
Както материалистическият дуалист превръща човека в автомат, чиято дейност е само резултат от чисто механична законосъобразност, така спиритуалистическият дуалист (сиреч онзи, който вижда абсолютното, съществото само за себе си, в нещо духовно, в което човекът не участва със своето съзнателно изживяване) го превръща в роб на волята на абсолютното. За свободата няма място в рамките на материализма, както и на едностранчивия спиритуализъм, и изобщо в рамките на метафизическия реализъм, който вади заключение за извънчовешкото като за истинска реалност, без да я изживява. Както наивният реализъм, така и този метафизически реализъм неминуемо трябва по една и съща причина да отричат свободата, понеже в човека те виждат само изпълнителя или осъществителя на наложени му по необходимост принципи. Наивният реализъм умъртвява свободата чрез подчиняване под авторитета на някаква възприемаема, или мислима по аналогия на възприятията същност, или пък от абстрактния вътрешен глас, който той тълкува като „съвест"; метафизикът, разкриващ само извънчовешкото, не може да признае свободата, тъй като според него човекът механично или морално бива определян от някакво „Същество само за себе си". Монизмът ще трябва да признае частичната правота на наивния реализъм, защото той признава правотата на света на възприятията.
Който не е способен да произвежда нравствените идеи чрез интуиция, той трябва да ги приема от други хора.
Доколкото човекът приема нравствените си принципи отвън, той действително е несвободен. Но монизмът придава на идеята и на възприятието еднакво значение. А идеята може да се появи в човешкия индивид. Доколкото човекът следва подтиците си от тази страна, той се чувства свободен. Монизмът обаче отрича всяка правота на просто умозаключаващата метафизика, сиреч и на подтиците за действие, произтичащи от така нареченото „Същество само за себе си".
към текста >>
За възгледа, който представя своите понятия единствено като извлечени (абстрахирани) от сетивния свят, и не позволява на
интуиция
та да влезе в правата си, приетата тук за реалност мисъл си остава „чисто противоречие".
За привърженика на монизма нравствеността представлява специфично човешко качество, а свободата е човешката форма да бъдеш нравствен. Първа добавка към новото издание (1918 г.). Известно затруднение при преценката на изложеното в двата предходни раздела може да възникне поради това, че човек като че ли се вижда изправен пред някакво противоречие. От една страна, става дума за изживяване на мисленето, чието значение се схваща като всеобщо и еднакво валидно за всяко човешко съзнание; от друга страна, тук се посочва, че идеите, които се осъществяват в нравствения живот и са еднакви по вид с мисловно добиваните идеи, се изявяват по индивидуален начин във всяко човешко съзнание. Ако при това съпоставяне някой неизбежно се чувства изправен пред някакво „противоречие" и ако не проумява, че тъкмо живото съзерцание на тази действително съществуваща противоположност разкрива частица от същността на човека, той няма да може да схване в правилна светлина нито идеята за познанието, нито идеята за свободата.
За възгледа, който представя своите понятия единствено като извлечени (абстрахирани) от сетивния свят, и не позволява на интуицията да влезе в правата си, приетата тук за реалност мисъл си остава „чисто противоречие".
За един възглед, който прозира как идеите интуитивно биват изживявани като една основаваща се на себе си реалност, става ясно, че в рамките на света на идеите човекът при познанието се вживява в нещо единно за всички хора, а когато заема от този свят на идеите интуициите за своите волеви актове, той индивидуализира една брънка от този идеен свят чрез същата дейност, която в духовно-идейния процес при познанието той разгръща като общочовешка. Изглеждащото като логическо противоречие, а именно общият характер на познавателните идеи и индивидуалният характер на нравствените идеи, се превръща - погледнато е неговата реалност - направо в живо понятие. Един отличителен белег на човешката същност е заложен в това, че в човека подлежащото на интуитивно схващане се движи като живо махало от една крайна точка до друга между общовалидното познание, и индивидуалното преживяване на това общовалидно. Който не може да види едната крайна точка на махалото в нейната реалност, за него мисленето си остава само една субективна човешка дейност; който не може да вникне в другата крайна точка, на него му се струва, че в мисловната дейност на човека се загубва всеки индивидуален живот. За мислителя от първия тип непроницаем факт е познанието, а за мислителя от втория тип - нравственият живот.
към текста >>
9.
14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ)
GA_4 Философия на свободата
За несвободния дух причината, поради която той отделя определена
интуиция
от своя свят на идеите, за да я положи в основата на едно действие, се намира в дадения му възприятиен свят, тоест в досегашните му преживявания.
НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ) /* Бележка на редактора: В оригиналния текст на заглавието на XIIглава - Нравствено въображение - отговаря буквално преведено„Моралната фантазия". Моралната фантазия е термин въведен от Рудолф Щайнер, има специфична окраска и не се среща често в обичайната философска литература. Читателят следва да се съобразява с горното, тъй като терминът „морална фантазия" се среща и в следващите страници, преведен с „нравствено въображение"./ Свободният дух действа по свои импулси, а именно интуиции, мисловно подбрани от целостта на неговия свят на идеите.
За несвободния дух причината, поради която той отделя определена интуиция от своя свят на идеите, за да я положи в основата на едно действие, се намира в дадения му възприятиен свят, тоест в досегашните му преживявания.
Преди да стигне до някакво решение, той си спомня как някой е постъпил или е смятал за правилно да постъпи в аналогичен на неговия случай, или пък какво Бог е заповядал относно този случай и така нататък, и действа в зависимост от това. За свободния дух тези предварителни условия не са единствените подтици към действие. Той взема едно направо първично решение, без да се интересува как други са постъпвали в подобен случай и каква заповед съществува за това. Той има чисто идейни причини, които го подбуждат да излъчи измежду множеството свои понятия едно точно определено и да го претвори в дело. Неговото действие обаче ще бъде част от възприемаемата действителност.
към текста >>
Когато човекът открие, че дадено действие е отражение на една такава идейна
интуиция
, той го чувства като свободно.
А по този начин ние се добрахме до нашата характеристика за действията. - Б. а./ От едно естествознание с ясна представа за себе си етичният индивидуализъм няма защо да се бои: като отличителен белег на съвършената форма на човешките действия наблюдението установява свободата. Тази свобода трябва да бъде призната на човешката воля, доколкото тя осъществява чисто идейни интуиции. Защото те не идват в резултат на някаква действаща им отвън необходимост, а са нещо опиращо се на самото себе си.
Когато човекът открие, че дадено действие е отражение на една такава идейна интуиция, той го чувства като свободно.
В този отличителен белег на едно действие се крие свободата. А какво е - от тази гледна точка - положението със споменатата още на стр. 25 разлика между двете тези: „Да бъдеш свободен означава да вършиш, каквото искаш" и другата - „да можеш по свое усмотрение да искаш и да не искаш е истинският смисъл на догмата за свободната воля"? На тази разлика Хамерлинг основава именно своя възглед за свободната воля, като обявява първата теза за вярна, а втората нарича абсурдна тавтология. Той казва:
към текста >>
От особено значение е, че правото за означаване на едно желаене като свободно се постига посредством изживяването: във волята се осъществява една идейна
интуиция
.
Ето защо църквата се обявява не само срещу делата, но и изрично срещу нечистите помисли, тоест срещу мотивите на моите действия. Тя ме прави несвободен, щом всички непосочени от нея мотиви й се струват нечисти. Една църква или някоя друга общност произвежда несвобода тогава; когато нейните свещеници или наставници превръщат себе си в повелители на съвестта, тоест когато вярващите трябва да се сдобиват с мотивите на своите действия от тях (от изповедалнята). Добавка към новото издание (1918 г.). В тези разсъждения относно човешката воля е изложено какво може да изживее човекът при своите действия, та чрез това изживяване да стигне до съзнанието: Моята воля е свободна.
От особено значение е, че правото за означаване на едно желаене като свободно се постига посредством изживяването: във волята се осъществява една идейна интуиция.
Това може да бъде и е само резултат от наблюдение, но в смисъла, в които човешката воля се наблюдава в един развой, чиято цел се състои в постигането на такава възможност за волята, опираща се на чисто идейната интуиция. Тя може да бъде постигната, понеже в идейната интуиция не действа нищо друго освен собствената й същност, основана на себе си. Щом една такава интуиция присъства в човешкото съзнание, тя не се е развила от процесите в организма (срв. стр.130 и сл.), а напротив - органичната дейност се е оттеглила, за да отстъпи място на идейната. Когато наблюдавам един волев акт, който е отражение на интуицията, тогава органично необходимата дейност е оттеглена и от него.
към текста >>
Това може да бъде и е само резултат от наблюдение, но в смисъла, в които човешката воля се наблюдава в един развой, чиято цел се състои в постигането на такава възможност за волята, опираща се на чисто идейната
интуиция
.
Тя ме прави несвободен, щом всички непосочени от нея мотиви й се струват нечисти. Една църква или някоя друга общност произвежда несвобода тогава; когато нейните свещеници или наставници превръщат себе си в повелители на съвестта, тоест когато вярващите трябва да се сдобиват с мотивите на своите действия от тях (от изповедалнята). Добавка към новото издание (1918 г.). В тези разсъждения относно човешката воля е изложено какво може да изживее човекът при своите действия, та чрез това изживяване да стигне до съзнанието: Моята воля е свободна. От особено значение е, че правото за означаване на едно желаене като свободно се постига посредством изживяването: във волята се осъществява една идейна интуиция.
Това може да бъде и е само резултат от наблюдение, но в смисъла, в които човешката воля се наблюдава в един развой, чиято цел се състои в постигането на такава възможност за волята, опираща се на чисто идейната интуиция.
Тя може да бъде постигната, понеже в идейната интуиция не действа нищо друго освен собствената й същност, основана на себе си. Щом една такава интуиция присъства в човешкото съзнание, тя не се е развила от процесите в организма (срв. стр.130 и сл.), а напротив - органичната дейност се е оттеглила, за да отстъпи място на идейната. Когато наблюдавам един волев акт, който е отражение на интуицията, тогава органично необходимата дейност е оттеглена и от него. Волята е свободна.
към текста >>
Тя може да бъде постигната, понеже в идейната
интуиция
не действа нищо друго освен собствената й същност, основана на себе си.
Една църква или някоя друга общност произвежда несвобода тогава; когато нейните свещеници или наставници превръщат себе си в повелители на съвестта, тоест когато вярващите трябва да се сдобиват с мотивите на своите действия от тях (от изповедалнята). Добавка към новото издание (1918 г.). В тези разсъждения относно човешката воля е изложено какво може да изживее човекът при своите действия, та чрез това изживяване да стигне до съзнанието: Моята воля е свободна. От особено значение е, че правото за означаване на едно желаене като свободно се постига посредством изживяването: във волята се осъществява една идейна интуиция. Това може да бъде и е само резултат от наблюдение, но в смисъла, в които човешката воля се наблюдава в един развой, чиято цел се състои в постигането на такава възможност за волята, опираща се на чисто идейната интуиция.
Тя може да бъде постигната, понеже в идейната интуиция не действа нищо друго освен собствената й същност, основана на себе си.
Щом една такава интуиция присъства в човешкото съзнание, тя не се е развила от процесите в организма (срв. стр.130 и сл.), а напротив - органичната дейност се е оттеглила, за да отстъпи място на идейната. Когато наблюдавам един волев акт, който е отражение на интуицията, тогава органично необходимата дейност е оттеглена и от него. Волята е свободна. Тази свобода на волята не ще може да бъде наблюдавана от онзи, който не съумява да види как свободното желаене се състои в това, че едва чрез интуитивния елемент необходимото функциониране на човешкия организъм бива парализирано и изтласкано и на негово място бива поставена духовната дейност на изпълнената с идея воля.
към текста >>
Щом една такава
интуиция
присъства в човешкото съзнание, тя не се е развила от процесите в организма (срв.
Добавка към новото издание (1918 г.). В тези разсъждения относно човешката воля е изложено какво може да изживее човекът при своите действия, та чрез това изживяване да стигне до съзнанието: Моята воля е свободна. От особено значение е, че правото за означаване на едно желаене като свободно се постига посредством изживяването: във волята се осъществява една идейна интуиция. Това може да бъде и е само резултат от наблюдение, но в смисъла, в които човешката воля се наблюдава в един развой, чиято цел се състои в постигането на такава възможност за волята, опираща се на чисто идейната интуиция. Тя може да бъде постигната, понеже в идейната интуиция не действа нищо друго освен собствената й същност, основана на себе си.
Щом една такава интуиция присъства в човешкото съзнание, тя не се е развила от процесите в организма (срв.
стр.130 и сл.), а напротив - органичната дейност се е оттеглила, за да отстъпи място на идейната. Когато наблюдавам един волев акт, който е отражение на интуицията, тогава органично необходимата дейност е оттеглена и от него. Волята е свободна. Тази свобода на волята не ще може да бъде наблюдавана от онзи, който не съумява да види как свободното желаене се състои в това, че едва чрез интуитивния елемент необходимото функциониране на човешкия организъм бива парализирано и изтласкано и на негово място бива поставена духовната дейност на изпълнената с идея воля. В несвободата на всяка воля вярва само онзи, който не може да направи това наблюдение за двусъставността на един свободен волев акт.
към текста >>
Когато наблюдавам един волев акт, който е отражение на
интуиция
та, тогава органично необходимата дейност е оттеглена и от него.
От особено значение е, че правото за означаване на едно желаене като свободно се постига посредством изживяването: във волята се осъществява една идейна интуиция. Това може да бъде и е само резултат от наблюдение, но в смисъла, в които човешката воля се наблюдава в един развой, чиято цел се състои в постигането на такава възможност за волята, опираща се на чисто идейната интуиция. Тя може да бъде постигната, понеже в идейната интуиция не действа нищо друго освен собствената й същност, основана на себе си. Щом една такава интуиция присъства в човешкото съзнание, тя не се е развила от процесите в организма (срв. стр.130 и сл.), а напротив - органичната дейност се е оттеглила, за да отстъпи място на идейната.
Когато наблюдавам един волев акт, който е отражение на интуицията, тогава органично необходимата дейност е оттеглена и от него.
Волята е свободна. Тази свобода на волята не ще може да бъде наблюдавана от онзи, който не съумява да види как свободното желаене се състои в това, че едва чрез интуитивния елемент необходимото функциониране на човешкия организъм бива парализирано и изтласкано и на негово място бива поставена духовната дейност на изпълнената с идея воля. В несвободата на всяка воля вярва само онзи, който не може да направи това наблюдение за двусъставността на един свободен волев акт. Който може да го направи, той се добира да прозрението, че човекът е несвободен, доколкото не може да доведе докрай процеса на обуздаване на органичната дейност, но че тази несвобода се стреми към свободата и тази свобода съвсем не е някакъв абстрактен идеал, а насочваща сила, заложена в човешката същност. Човекът е свободен дотолкова, доколкото в своята воля може да осъществи същото душевно настроение, което живее в него, когато осъзнава оформянето на чисто идейни (духовни) интуиции.
към текста >>
10.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Етиката не почива върху изкореняването на всякакъв стремеж към удоволствие, за да могат да се възцарят анемични абстрактни идеи там, където не им противостои силен копнеж към наслада от живота, а върху силната, опираща се на идейна
интуиция
воля, която постига целта си, дори пътят към нея да е трънлив.
Човекът се стреми към задоволяване на онова, което желае неговото същество, и си представя конкретните обекти на този стремеж, а не някакво абстрактно „щастие"; изпълнението пък му доставя удоволствие. С постулата си да не се стремим към удоволствие, а към постигане на онова, което схващаме като наша житейска задача, песимистичната етика улучва онова, което човекът по своята същност иска. На човека не му е нужно тепърва да бъде преправян от философията, не му е нужно тепърва да се отрича от природата си, за да бъде нравствен. Нравствеността се крие в стремежа към дадена цел, схващана като оправдана; преследването и е заложено в същността на човека, докато някое съпътстващо неудоволствие не парализира желанието за постигането й. Това именно е същността на всяка действителна воля.
Етиката не почива върху изкореняването на всякакъв стремеж към удоволствие, за да могат да се възцарят анемични абстрактни идеи там, където не им противостои силен копнеж към наслада от живота, а върху силната, опираща се на идейна интуиция воля, която постига целта си, дори пътят към нея да е трънлив.
Нравствените идеали се пораждат от нравственото въображение на човека. Тяхното осъществяване зависи от това да бъдат желани от човека достатъчно силно, за да надвият мъките и страданията. Те са неговите интуиции - движещите сили, впрягани от неговия Дух; той ги желае, защото осъществяването им е негово върховно удоволствие. На него не му е нужно етиката първо да му забранява да се стреми към удоволствие, а после да му повелява към какво трябва да се стреми. Той ще се стреми към нравствени идеали, ако нравственото му въображение е достатъчно дейно, за да му внушава интуиции, придаващи на неговата воля силата да надмогне заложените в организма му съпротивления, включително възникващото по необходимост неудоволствие.
към текста >>
Но тъкмо отправящият такова възражение не вижда главното: За да се осъществи свободата, носител на волята у човека трябва да бъде интуитивното мислене; в същото време обаче се оказва, че една воля може да се определя и от нещо друго освен от
интуиция
та, а нравственото и неговата стойност се проявяват само в произтичащото от човешкото същество свободно осъществяване на
интуиция
та.
То не приема нито някаква непризнавана от индивида стойност на живота, нито някаква непроизлязла от него цел в живота. Във всестранно опознатия реален индивид то вижда неговия собствен господар и неговия собствен ценител. ДОБАВКА КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ (1918 г.). Разискваното в този раздел може да остане неразбрано, ако някой се е вкопчил в привидното възражение: човешката воля като такава е просто неразумна и тази неразумност следва да се докаже на човека, за да проумее, че целта на етичния стремеж трябвало да се крие в окончателно освобождаване от волята. Такова псевдовъзражение впрочем ми бе отправено от компетентна страна, като ми бе казано, че тъкмо на философа се полагало да извърши онова, което безмисловността на животните и на повечето хора пропускала, а именно да направи реална равносметка на живота.
Но тъкмо отправящият такова възражение не вижда главното: За да се осъществи свободата, носител на волята у човека трябва да бъде интуитивното мислене; в същото време обаче се оказва, че една воля може да се определя и от нещо друго освен от интуицията, а нравственото и неговата стойност се проявяват само в произтичащото от човешкото същество свободно осъществяване на интуицията.
Етичният индивидуализъм е подходящ за представяне на нравствеността, с цялото и достойнство, защото той смята за истински нравствено не онова, което по външен начин довежда до съгласуването на една воля с някоя норма, а онова, което човекът поражда, разгръщайки у себе си нравствената воля като брънка на цялостното си същество, така че вършенето на нещо неморално да му се струва обезобразяване, осакатяване на неговото същество.
към текста >>
11.
16. ИНДИВИДУАЛНОСТ И РОД
GA_4 Философия на свободата
С понятията си индивидът трябва да се сдобие чрез собствена
интуиция
.
Само хората, които биха искали да живеят единствено като представители на рода, биха могли да се покриват с една обща картина, създавана от такова научно разглеждане. Но всички тези науки не могат да проникнат до особеното съдържание на отделния индивид. Определянето на индивида по закони на рода спира там, където започва сферата на свободата (на мислене и действие). Никой не може веднъж завинаги да фиксира и в готов вид да завещае на човечеството понятийното съдържание, което човекът мисловно трябва да свърже с възприятието, за да се добере до пълната реалност (срв. стр.83 сл.).
С понятията си индивидът трябва да се сдобие чрез собствена интуиция.
Начинът на индивидуалното мислене не може да се изведе от някакво родово понятие. Меродавен за него е единствено индивидът. Неуместно е също така въз основа на общочовешките характеристики да се определя какви конкретни цели индивидът да поставя на своята воля. Който иска да разбере отделния индивид, той трябва да вникне в специфичната му същност, а не да остава при типичните своеобразности. В този смисъл всеки отделен човек представлява един проблем.
към текста >>
При всички други обекти наблюдателят трябва да получава понятията чрез своята
интуиция
; при разбирането на една свободна индивидуалност единствената цел са нейните понятия, по които тя определя самата себе си, да се възприемат в нашия дух в чист вид (без внасяне на наше понятийно съдържание).
Който иска да разбере отделния индивид, той трябва да вникне в специфичната му същност, а не да остава при типичните своеобразности. В този смисъл всеки отделен човек представлява един проблем. А всяка наука, занимаваща се с абстрактни мисли и родови понятия, е само подготовка за онова познание, което придобиваме, когато една човешка индивидуалност ни споделя своето виждане за света, както и подготовка за познанието, което получаваме от съдържанието на нейната воля. Щом усетим, че някъде имаме работа с онова у човека, което е свободно от типичния начин на мислене и от характерната за рода воля, ние трябва да престанем да прибягваме до помощта на каквито и да било понятия от нашия дух, ако искаме да разберем неговата същност. Познанието се състои в свързване на понятието с възприятието посредством мислене.
При всички други обекти наблюдателят трябва да получава понятията чрез своята интуиция; при разбирането на една свободна индивидуалност единствената цел са нейните понятия, по които тя определя самата себе си, да се възприемат в нашия дух в чист вид (без внасяне на наше понятийно съдържание).
Хора, които при всяка преценка на друг човек незабавно внасят свои понятия, не могат никога да стигнат до разбирането на една индивидуалност. Както свободната индивидуалност се освобождава от особеностите на рода, така и познанието трябва да се освободи от начина, по който бива разбирано характерното за рода. Човекът може да се смята за свободен дух в рамките на една човешка общност само дотолкова, доколкото той се е освободил от характернородовото по посочения начин. Никой човек не застъпва напълно даден род, както и никой не представлява изцяло индивидуалност. Всеки човек обаче постепенно отлъчва по-голяма или по-малка сфера на своето същество както от характерно-родовото на животинския живот, така и от властващите над него повели на човешките авторитети.
към текста >>
12.
17. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ОБОБЩЕНИЕ НА МОНИЗМА
GA_4 Философия на свободата
Възприятието е тази част от действителността, която ни се дава обективно, а понятието онази, която ни се дава субективно (чрез
интуиция
, срв.
Който не може да си представи, че понятието е нещо действително, той мисли единствено за абстрактната форма, в която го задържа в Духа си. Но в такава изолация то, както и възприятието, е налице само поради устройството на нашия организъм. Дървото, което възприемаме, също така не съществува изолирано за себе си. То представлява звено в огромния механизъм на природата и е възможно само в реална взаимовръзка с нея. Едно абстрактно понятие не съществува само за себе си, както и едно възприятие не съществува само за себе си.
Възприятието е тази част от действителността, която ни се дава обективно, а понятието онази, която ни се дава субективно (чрез интуиция, срв.
стр.89 и сл.). Нашето духовно устройство разединява действителността на тези два фактора. Единият от тях е присъщ на възприемането, другият - на интуицията. Едва взаимовръзката между двата, закономерно вграждащото се във Вселената възприятие представя пълната действителност. Разглеждаме ли чистото възприятие само за себе си, ние нямаме пред себе си действителност, а хаос без взаимовръзка; разглеждаме ли закономерността на възприятията сама за себе си, ние имаме работа само с абстрактни понятия.
към текста >>
Единият от тях е присъщ на възприемането, другият - на
интуиция
та.
То представлява звено в огромния механизъм на природата и е възможно само в реална взаимовръзка с нея. Едно абстрактно понятие не съществува само за себе си, както и едно възприятие не съществува само за себе си. Възприятието е тази част от действителността, която ни се дава обективно, а понятието онази, която ни се дава субективно (чрез интуиция, срв. стр.89 и сл.). Нашето духовно устройство разединява действителността на тези два фактора.
Единият от тях е присъщ на възприемането, другият - на интуицията.
Едва взаимовръзката между двата, закономерно вграждащото се във Вселената възприятие представя пълната действителност. Разглеждаме ли чистото възприятие само за себе си, ние нямаме пред себе си действителност, а хаос без взаимовръзка; разглеждаме ли закономерността на възприятията сама за себе си, ние имаме работа само с абстрактни понятия. Действителността не се съдържа в абстрактното понятие, а по-скоро в мисловното наблюдение, което не разглежда едностранно нито понятието, нито възприятието само за себе си, а тяхната взаимовръзка. Дори най-ортодоксалният субективен идеалист няма да отрече, че ние живеем (с нашето реално съществуване сме вкоренени) в действителността. Но ще оспори, че с нашето познание ние идейно достигаме и до онова, което реално преживяваме.
към текста >>
Доколкото са от мисловен порядък, те трябва да произхождат от човешката
интуиция
.
Монизмът смята за половинчата една наука, която се ограничава в описанието на възприятията, без да се добира до идейните им допълнения. Но също така като половинчати той разглежда и всички абстрактни понятия, които не намират своето допълнение във възприятието и никъде не се вграждат в понятийната мрежа, обгръщаща наблюдаемия свят. Затова монизмът не познава идеи, които да насочват към нещо обективно, разположено отвъд нашия опит, и които да образуват съдържанието на една чисто хипотетична метафизика. За него всички произведени от човечеството идеи от този род са абстракции, взети от опита, чието заимстване от опита просто бива игнорирано от техните създатели. Според монистичния принцип целите на нашите действия също не могат да бъдат получени от някакъв отвъден свят, намиращ се извън човека.
Доколкото са от мисловен порядък, те трябва да произхождат от човешката интуиция.
Човекът не превръща целите на някакво обективно (отвъдно) Прасъщество в свои индивидуални цели, а преследва собствените си цели, дадени му от неговото нравствено въображение. Човекът отделя осъществяващата се в неговото действие идея от единния свят на идеите и я поставя в основата на своята воля. Следователно в неговите действия не се изявяват повели, внушавани от отвъдното, а повелите на принадлежащите към този свят човешки интуиции. Монизмът не познава такъв мирови ръководител, който извън самите нас да поставя цел и насока на нашите действия. Човекът не намира такава отвъдна първопричина на Битието, чиито решения би могъл да изследва, за да узнае от нея целите, към които трябва да насочва своите действия.
към текста >>
13.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Не съществува съответстваща степен на разсъждения, която да помогне на
интуиция
та му.
3) Не става въпрос за истината в тази книга, а за откриване на мисли, в които един болен дух може да има лечебно средство за себе си, разведряващо средство. Дух, който иска чрез мислите си да разбере света и човешкото развитие, се нуждае освен от дарбата на фантазията, която го води към тези мисли, също и от самодисциплина, от самокритичност, чрез които мислите придобиват значение, важност и взаимовръзка. Тази самодисциплина при Ницше не е налична в голяма степен. Идеите при него се вихрят, без да бъдат овладявани чрез самокритичност. Между продуктивността и логиката при него няма взаимовръзка.
Не съществува съответстваща степен на разсъждения, която да помогне на интуицията му.
Колкото основателно е да се посочва психопатичният произход на известни религиозни представи и секти, толкова основателно е също така да се провери такъв произход на човешката личност, който не може да се обясни от разглежданите в психологията закони. ----------- * Авторът на статията се смята за компетентен да разглежда Ницшевите възгледи от тази гледна точка, защото преди известно време в своята книга „Фридрих Ницше, борец срещу своето време“ той представи картина на тези възгледи, която се стремеше да изобрази обективно неговата природа и в която той стоеше настрана от едно психопатологично обяснение. Авторът не иска да се разграничи от своите изказани по-рано убеждения, а само да обхване проблема от една друга страна. - Бел. авт.
към текста >>
14.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
В същия смисъл, в който откровенията на физическия свят наричаме усещания, откровението на Духа ще наречем
интуиция
.
Разликата между "Духът-Себе" и Съзнаващата Душа може да се изясни по следния начин: Съзнаващата душа се докосва до независимата от всяка симпатия и антипатия чиста истина, съществуваща чрез самата себе си; Духът-Себе носи в себе си тази истина, но възприета и обхваната от Аза; с това тя се индивидуализира и преминава в самостоятелна човешка същност. Поради факта, че вечната истина става самостоятелна и се свързва с "Азът" в едно същество, "Азът" постига вечността. "Духът-Себе" в едно откровение на духовния свят вътре в "Азът", както от друга страна, сетивното усещане е откровение на физическия свят също в "Аза". В това, което е червено, зелено, светло, тъмно, твърдо, меко, топло, студено, се познават откровенията на физическия свят. Духовният свят ни се разкрива в това, което е истина и добро.
В същия смисъл, в който откровенията на физическия свят наричаме усещания, откровението на Духа ще наречем интуиция.
Най-обикновената мисъл съдържа вече интуицията, защото тя не може да се пипне с ръка, нито да се види с око: Нейното откровение трябва да се долови от духа чрез Азът. Когато един примитивен и един развит човек разглеждат едно растение, в Азът на първия оживява нещо съвсем различно, от това, което оживява в Азът на втория. Усещанията на двамата са предизвикани от един и същи предмет. Разликата се състои в това, че единият може да изгради много по-съвършени мисли за този предмет, отколкото другия. Ако проявлението на физическия свят се изчерпваше само с усещания, не би имало духовно развитие.
към текста >>
Най-обикновената мисъл съдържа вече
интуиция
та, защото тя не може да се пипне с ръка, нито да се види с око: Нейното откровение трябва да се долови от духа чрез Азът.
Поради факта, че вечната истина става самостоятелна и се свързва с "Азът" в едно същество, "Азът" постига вечността. "Духът-Себе" в едно откровение на духовния свят вътре в "Азът", както от друга страна, сетивното усещане е откровение на физическия свят също в "Аза". В това, което е червено, зелено, светло, тъмно, твърдо, меко, топло, студено, се познават откровенията на физическия свят. Духовният свят ни се разкрива в това, което е истина и добро. В същия смисъл, в който откровенията на физическия свят наричаме усещания, откровението на Духа ще наречем интуиция.
Най-обикновената мисъл съдържа вече интуицията, защото тя не може да се пипне с ръка, нито да се види с око: Нейното откровение трябва да се долови от духа чрез Азът.
Когато един примитивен и един развит човек разглеждат едно растение, в Азът на първия оживява нещо съвсем различно, от това, което оживява в Азът на втория. Усещанията на двамата са предизвикани от един и същи предмет. Разликата се състои в това, че единият може да изгради много по-съвършени мисли за този предмет, отколкото другия. Ако проявлението на физическия свят се изчерпваше само с усещания, не би имало духовно развитие. Туземецът също усеща природата; но природните закони се разкриват едва от оплодените чрез интуицията мисли на по-високо развития човек.
към текста >>
Туземецът също усеща природата; но природните закони се разкриват едва от оплодените чрез
интуиция
та мисли на по-високо развития човек.
Най-обикновената мисъл съдържа вече интуицията, защото тя не може да се пипне с ръка, нито да се види с око: Нейното откровение трябва да се долови от духа чрез Азът. Когато един примитивен и един развит човек разглеждат едно растение, в Азът на първия оживява нещо съвсем различно, от това, което оживява в Азът на втория. Усещанията на двамата са предизвикани от един и същи предмет. Разликата се състои в това, че единият може да изгради много по-съвършени мисли за този предмет, отколкото другия. Ако проявлението на физическия свят се изчерпваше само с усещания, не би имало духовно развитие.
Туземецът също усеща природата; но природните закони се разкриват едва от оплодените чрез интуицията мисли на по-високо развития човек.
Детето усеща дразненията на външния свят като подтици за волята, но повелята на морално доброто, му се разкрива едва в хода на неговото развитие, когато заживява в Духа и се научава да разбира неговите откровения. Както без око не могат да се усетят цветовете, така и без висшето мислене на "Духът-Себе" не може да има интуиция. Колкото малко усещанията създават растенията, толкова малко интуицията създава Духа; тя по-скоро известява за него. Чрез интуициите Азът на човека, който се пробужда в душата, стига до посланията отгоре, от света на Духа, както стига чрез усещанията до посланията от физическия свят. Така духовния свят създава собствения си живот на своята душа, точно по същия начин, както душата обгръща физическия свят посредством сетивата.
към текста >>
Както без око не могат да се усетят цветовете, така и без висшето мислене на "Духът-Себе" не може да има
интуиция
.
Усещанията на двамата са предизвикани от един и същи предмет. Разликата се състои в това, че единият може да изгради много по-съвършени мисли за този предмет, отколкото другия. Ако проявлението на физическия свят се изчерпваше само с усещания, не би имало духовно развитие. Туземецът също усеща природата; но природните закони се разкриват едва от оплодените чрез интуицията мисли на по-високо развития човек. Детето усеща дразненията на външния свят като подтици за волята, но повелята на морално доброто, му се разкрива едва в хода на неговото развитие, когато заживява в Духа и се научава да разбира неговите откровения.
Както без око не могат да се усетят цветовете, така и без висшето мислене на "Духът-Себе" не може да има интуиция.
Колкото малко усещанията създават растенията, толкова малко интуицията създава Духа; тя по-скоро известява за него. Чрез интуициите Азът на човека, който се пробужда в душата, стига до посланията отгоре, от света на Духа, както стига чрез усещанията до посланията от физическия свят. Така духовния свят създава собствения си живот на своята душа, точно по същия начин, както душата обгръща физическия свят посредством сетивата. Душата или по-скоро пробуждащият се в нея "Аз" отваря вратите си от две страни: От страната на тялото и от страната на духа. Както физическия свят може да извести себе си на един Аз, като изгражда едно тяло от собствените си вещества и сили, в което може да живее Съзнаващата Душа, и в което съществуват онези органи, които възприемат физическата страна на външния свят, по същия начин духовния свят изгражда от своите духовни вещества и духовни сили едно духовно тяло, в което живее Азът, и което може да възприема Духа чрез Интуициите.
към текста >>
Колкото малко усещанията създават растенията, толкова малко
интуиция
та създава Духа; тя по-скоро известява за него.
Разликата се състои в това, че единият може да изгради много по-съвършени мисли за този предмет, отколкото другия. Ако проявлението на физическия свят се изчерпваше само с усещания, не би имало духовно развитие. Туземецът също усеща природата; но природните закони се разкриват едва от оплодените чрез интуицията мисли на по-високо развития човек. Детето усеща дразненията на външния свят като подтици за волята, но повелята на морално доброто, му се разкрива едва в хода на неговото развитие, когато заживява в Духа и се научава да разбира неговите откровения. Както без око не могат да се усетят цветовете, така и без висшето мислене на "Духът-Себе" не може да има интуиция.
Колкото малко усещанията създават растенията, толкова малко интуицията създава Духа; тя по-скоро известява за него.
Чрез интуициите Азът на човека, който се пробужда в душата, стига до посланията отгоре, от света на Духа, както стига чрез усещанията до посланията от физическия свят. Така духовния свят създава собствения си живот на своята душа, точно по същия начин, както душата обгръща физическия свят посредством сетивата. Душата или по-скоро пробуждащият се в нея "Аз" отваря вратите си от две страни: От страната на тялото и от страната на духа. Както физическия свят може да извести себе си на един Аз, като изгражда едно тяло от собствените си вещества и сили, в което може да живее Съзнаващата Душа, и в което съществуват онези органи, които възприемат физическата страна на външния свят, по същия начин духовния свят изгражда от своите духовни вещества и духовни сили едно духовно тяло, в което живее Азът, и което може да възприема Духа чрез Интуициите. Ясно е, че изразите духовно вещество, духовно тяло съдържат противоречие.
към текста >>
Това тя дължи на духовния свят, който изгражда в нея органа на
Интуиция
та, както физическия свят и дава сетивните органи.
То прониква Сетивната Душа и образува с нея едно цяло. Сетивната Душа не само получава усещания от външния свят; тя има свой собствен живот, който се оплодява по същия начин, както от усещането, така и от мисленето. Тогава тя става Разсъдъчна Душа. Чрез Интуициите тя може да се отваря нагоре, към духовния свят, както чрез усещанията се отваря надолу, към физическия свят. Тя е вече Съзнаваща Душа.
Това тя дължи на духовния свят, който изгражда в нея органа на Интуицията, както физическия свят и дава сетивните органи.
Както сетивата предават усещанията чрез "душевното тяло", така и Духа и предава Интуициите чрез органа на интуицията. Така Човекът-Дух е свързан със Съзнаващата Душа в едно единство, както физическото тяло е свързано със Сетивната Душа в "душевно тяло". Съзнаващата Душа и Духът-Себе изграждат едно единство. В това единство, Човекът-Дух живее като Дух на Живота, също както етерното тяло изгражда жизнената телесна основа за "душевното тяло". И както физическото тяло се граничава във физическата кожа, така и Човекът-Дух се ограничава от духовната обвивка.
към текста >>
Както сетивата предават усещанията чрез "душевното тяло", така и Духа и предава Интуициите чрез органа на
интуиция
та.
Сетивната Душа не само получава усещания от външния свят; тя има свой собствен живот, който се оплодява по същия начин, както от усещането, така и от мисленето. Тогава тя става Разсъдъчна Душа. Чрез Интуициите тя може да се отваря нагоре, към духовния свят, както чрез усещанията се отваря надолу, към физическия свят. Тя е вече Съзнаваща Душа. Това тя дължи на духовния свят, който изгражда в нея органа на Интуицията, както физическия свят и дава сетивните органи.
Както сетивата предават усещанията чрез "душевното тяло", така и Духа и предава Интуициите чрез органа на интуицията.
Така Човекът-Дух е свързан със Съзнаващата Душа в едно единство, както физическото тяло е свързано със Сетивната Душа в "душевно тяло". Съзнаващата Душа и Духът-Себе изграждат едно единство. В това единство, Човекът-Дух живее като Дух на Живота, също както етерното тяло изгражда жизнената телесна основа за "душевното тяло". И както физическото тяло се граничава във физическата кожа, така и Човекът-Дух се ограничава от духовната обвивка. Цялостният човек е съставен, следователно, от следните части:
към текста >>
15.
ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ
GA_9 Теософия
17-19 Истинската същност на "
интуиция
та" е описана в моите книги "Как се постигат познания за висшите светове?
КЪМ СТР. 14 Когато малките деца казват за себе си, че "Карл е умен" или "Мария иска това", трябва ясно да посочим: тук важна е не ранната или късна употреба на думата "Аз", а важен е онзи момент, когато те съзнателно свързват думата "Аз" с характерната за нея представа. Ако децата само чуват тази дума от устата на възрастните, те също могат да я произнасят, но без да има каквато и да е идея за "Азът". Все пак, в повечето случаи, дори късната употреба на тази дума, говори за един важен момент от развитието, а именно, постепенното преминаване на смътното Азово усещане в правилна идея за Аза. КЪМ СТР.
17-19 Истинската същност на "интуицията" е описана в моите книги "Как се постигат познания за висшите светове?
" и "Въведение в Тайната наука". При недобро внимание, лесно би могло да се намери известно противоречие в употребата на този израз на определени места в посочените две книги, за разлика от смисъла, който влагам тук. Това противоречие напълно изчезва, ако си припомним, че за свръхсетивното познание, реалността на духовния свят, постигана чрез интуицията, се проявява пред Духът-Себе в своята най-низша степен, както и външното битие се проявява в света на усещанията. КЪМ СТР. 20 Относно "превъплъщението на духа и съдбата".
към текста >>
Това противоречие напълно изчезва, ако си припомним, че за свръхсетивното познание, реалността на духовния свят, постигана чрез
интуиция
та, се проявява пред Духът-Себе в своята най-низша степен, както и външното битие се проявява в света на усещанията.
Все пак, в повечето случаи, дори късната употреба на тази дума, говори за един важен момент от развитието, а именно, постепенното преминаване на смътното Азово усещане в правилна идея за Аза. КЪМ СТР. 17-19 Истинската същност на "интуицията" е описана в моите книги "Как се постигат познания за висшите светове? " и "Въведение в Тайната наука". При недобро внимание, лесно би могло да се намери известно противоречие в употребата на този израз на определени места в посочените две книги, за разлика от смисъла, който влагам тук.
Това противоречие напълно изчезва, ако си припомним, че за свръхсетивното познание, реалността на духовния свят, постигана чрез интуицията, се проявява пред Духът-Себе в своята най-низша степен, както и външното битие се проявява в света на усещанията.
КЪМ СТР. 20 Относно "превъплъщението на духа и съдбата". Нека да се има предвид, че в тази глава аз се опитах да изградя представи, позволяващи да разглеждаме до каква степен човешкия живот и човешката съдба свидетелствуват за прераждането, като при това прибягнах не до определени духовнонаучни факти, а до едно чисто мисловно обхващане на самия човешки живот. Естествено, тези представи ще изглеждат твърде съмнителни за онзи, който е свикнал само с общоприетите, "здраво подплатени" представи, отнасящи се до еднократния живот на човек. които ръководят нашата съдба.
към текста >>
16.
07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Доколкото може да се говори за Посвещението (
Интуиция
та), ще сторим това в следващата глава.
Той трябва да изгради онази вътрешна способност, която ще му позволи да застане пред бъдещето и в този негов устрем опита от миналото няма да му попречи ни най-малко. И ако човек изгради в себе си описаните качества, макар и само до известна степен, той вече е узрял, за да узнае истинските имена на нещата, които са и ключовете за висшето познание. Защото Посвещението се състои в следното: Човек се научава да нарича нещата с онези имена, чиито праизточник е в духовния свят. Тайните на нещата са вложени в техните имена. Ето защо Посветените говорят на друг език, различен от този на непосветените; в първия случай хората назоват имената, чрез които са създадени самите неща.
Доколкото може да се говори за Посвещението (Интуицията), ще сторим това в следващата глава.
към текста >>
17.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Съществува един вид
интуиция
, изградена върху обикновения усет за истината и върху ясния и здрав разум, която ни позволява да вникваме в тези учения дори и без да имаме свръхсетивни опитности.
Да, той трябва да постигне това, ако иска неговият Аз да се появи в нормален и добре развит вид. Погрешно би било някой да казва: "Аз не мога да приема антропософската наука за духа, преди сам да съм прогледнал в духовния свят". Защото без задълбочаване в духовните изследване, никой не може да се издигне до свръхсетивното познание. В противен случай той би приличал на едно дете в майчината утроба, което отказва да приеме силите, идващи към него от майчиния организъм, с намерението да си ги достави самостоятелно. Както човешкият зародиш несъзнателно приема хранителни вещества, така и човек все още невиждащ в духовния свят може да приеме истините на антропософската Наука за Духа.
Съществува един вид интуиция, изградена върху обикновения усет за истината и върху ясния и здрав разум, която ни позволява да вникваме в тези учения дори и без да имаме свръхсетивни опитности.
Човек първо трябва да овладее мистичното познание и едва после да напредва към ясновидството. И ако той промени тази последователност, би заприличал на едно новородено дете, което разполага с уши и очи, но не и с мозък. Дори пред него да се простират светове от багри и звуци, той не би знаел как да пристъпи в тях. Следователно, това което усетът към истината и здравият разум осветляват по пътя на окултното обучение, за ученика се превръща в лична опитност. Сега той има вече непосредствено знание за своя висш Аз и се убеждава, че този висш Аз е във връзка с духовни Същества от още по-висок ранг, изграждайки с тях една общност.
към текста >>
18.
РАЗДЕЛЯНЕ НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Съвременният човек ще стигне до такава
интуиция
едва на една по-късна степен от неговото развитие, когато
интуиция
та ще му даде възможност да дойде в допир с духа без посредничеството на сетивата.
Тя би останала на степента на сънищното съзнание. Не беше така с гореспоменатите свръхчовешки същества. Тяхната душа беше развила в предишни епохи душевни органи, които не се нуждаеха от нещо физическо, за да влязат във връзка с духа. Тяхното познание и тяхната мъдрост бяха добити по свръхсетивен път. Едно такова познание се нарича интуитивно.
Съвременният човек ще стигне до такава интуиция едва на една по-късна степен от неговото развитие, когато интуицията ще му даде възможност да дойде в допир с духа без посредничеството на сетивата.
Той трябва да мине по околния път през сетивната материя. Този околен път се нарича слизане на човешката душа в материята, или казано популярно – “грехопадение”. Благодарение на едно различно устроено предишно развитие свръхчовешките същества нямаха нужда да минават през това слизане. Понеже тяхната душа беше достигнала една повисока степен, тяхното съзнание не беше сънищно, а вътрешно ясно. И обхващането на познанието и на мъдростта от тях беше едно ясновиждане, което не се нуждаеше от никакви физически сетива; мъдростта, според която е изграден светът, непосредствено лъчезареше в тяхната душа.
към текста >>
19.
ПРЕДГОВОР КЪМ ШЕСТНАДЕСЕТОТО ИЗДАНИЕ 1925
GA_13 Въведение в Тайната наука
(Относно естеството на Имагинацията, Инспирацията и
Интуиция
та, необходимите подробности се намират в самата „Тайна Наука", както и в моята книга „Как се постигат познания за по-висшите светове?
От предговора към първото издание е видно до каква степен се чувствувах отговорен пред естествената наука за всичко, което тогава написах върху духовното познание. Обаче това, което се открива пред духовния поглед като свят на Духа, не може да бъде описано само в такива мисли. Тези откровения не могат да бъдат превърнати в предмет на обикновено мислене. Който познава това откровение като лична опитност, знае, че мислите на обикновеното съзнание са пригодени да изразяват само сетивно възприемаемите процеси, но не и това, което виждаме по духовен път. Съдържанието на духовните опитности може да бъде предадено само в образи (Имагинации), чрез които говорят Инспирации, произлизащи от интуитивно изживяната духовна същност на всички неща.
(Относно естеството на Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, необходимите подробности се намират в самата „Тайна Наука", както и в моята книга „Как се постигат познания за по-висшите светове?
") Обаче лицето, което описва Имагинациите от духовния свят, днес не е в състояние да ги изобрази в нагледен вид. Те принадлежат към едно друго равнище на съзнанието, което съществува успоредно с обикновеното предметно съзнание, но няма нищо общо с него. Човекът, заемащ се с тази задача, трябва да изпълни обикновеното съзнание с такива неща, които са достъпни и познаваеми само за „другото" съзнание, защото то може да вижда в духовния свят. И тогава съдържание на неговите описания става самият духовен свят; но това съдържание заема формата на онези мисли, в които той може да се потопи.
към текста >>
20.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
(С думата „
Интуиция
" в обикновения живот често се злоупотребява.
Тъкмо това разглеждане дава ключа за разбирането на човешкия живот. Ето защо в смисъла на Духовната Наука, наблюденията върху Сатурновия, Слънчев и Лунен период са в същото време и наблюдение върху човека. С помощта на Инспирацията започваме да разбираме отношенията между Съществата от по-висшия свят. А чрез следващата степен от познанието става възможно проникването в самата вътрешна природа на тези Същества. Тази степен означаваме като интуитивно познание.
(С думата „Интуиция" в обикновения живот често се злоупотребява.
До нея се прибягва в случаите, когато става дума за неясен и неопределен поглед в нещо, за един вид хрумване, което понякога съвпада в истината, но чиито аргументи по начало са недоказуеми. Естествено, тук не говорим за този вид „Интуиция". Според нас Интуицията е познание, притежаващо най-висша и пълна яснота; познание, чиито основания и аргументи са достъпни до човешкото съзнание.) Да опознаем едно сетивно същество означава да стоим вън от него и да съдим за него според външни впечатления. Да познаем едно духовно Същество чрез Интуиция, означава да станем едно цяло с него и да се съединим с неговата вътрешна природа.
към текста >>
Естествено, тук не говорим за този вид „
Интуиция
".
С помощта на Инспирацията започваме да разбираме отношенията между Съществата от по-висшия свят. А чрез следващата степен от познанието става възможно проникването в самата вътрешна природа на тези Същества. Тази степен означаваме като интуитивно познание. (С думата „Интуиция" в обикновения живот често се злоупотребява. До нея се прибягва в случаите, когато става дума за неясен и неопределен поглед в нещо, за един вид хрумване, което понякога съвпада в истината, но чиито аргументи по начало са недоказуеми.
Естествено, тук не говорим за този вид „Интуиция".
Според нас Интуицията е познание, притежаващо най-висша и пълна яснота; познание, чиито основания и аргументи са достъпни до човешкото съзнание.) Да опознаем едно сетивно същество означава да стоим вън от него и да съдим за него според външни впечатления. Да познаем едно духовно Същество чрез Интуиция, означава да станем едно цяло с него и да се съединим с неговата вътрешна природа. До това познание ученикът се издига стъпка по стъпка. Имагинацията го довежда до там, че той съди за Съществата не според външните им качества, а според душевно- духовните им въздействия.
към текста >>
Според нас
Интуиция
та е познание, притежаващо най-висша и пълна яснота; познание, чиито основания и аргументи са достъпни до човешкото съзнание.)
А чрез следващата степен от познанието става възможно проникването в самата вътрешна природа на тези Същества. Тази степен означаваме като интуитивно познание. (С думата „Интуиция" в обикновения живот често се злоупотребява. До нея се прибягва в случаите, когато става дума за неясен и неопределен поглед в нещо, за един вид хрумване, което понякога съвпада в истината, но чиито аргументи по начало са недоказуеми. Естествено, тук не говорим за този вид „Интуиция".
Според нас Интуицията е познание, притежаващо най-висша и пълна яснота; познание, чиито основания и аргументи са достъпни до човешкото съзнание.)
Да опознаем едно сетивно същество означава да стоим вън от него и да съдим за него според външни впечатления. Да познаем едно духовно Същество чрез Интуиция, означава да станем едно цяло с него и да се съединим с неговата вътрешна природа. До това познание ученикът се издига стъпка по стъпка. Имагинацията го довежда до там, че той съди за Съществата не според външните им качества, а според душевно- духовните им въздействия. Инспирацията го води още по-навътре: той започва да разбира какво представляват тези Същества едно за друго.
към текста >>
Да познаем едно духовно Същество чрез
Интуиция
, означава да станем едно цяло с него и да се съединим с неговата вътрешна природа.
(С думата „Интуиция" в обикновения живот често се злоупотребява. До нея се прибягва в случаите, когато става дума за неясен и неопределен поглед в нещо, за един вид хрумване, което понякога съвпада в истината, но чиито аргументи по начало са недоказуеми. Естествено, тук не говорим за този вид „Интуиция". Според нас Интуицията е познание, притежаващо най-висша и пълна яснота; познание, чиито основания и аргументи са достъпни до човешкото съзнание.) Да опознаем едно сетивно същество означава да стоим вън от него и да съдим за него според външни впечатления.
Да познаем едно духовно Същество чрез Интуиция, означава да станем едно цяло с него и да се съединим с неговата вътрешна природа.
До това познание ученикът се издига стъпка по стъпка. Имагинацията го довежда до там, че той съди за Съществата не според външните им качества, а според душевно- духовните им въздействия. Инспирацията го води още по-навътре: той започва да разбира какво представляват тези Същества едно за друго. Чрез Интуицията той прониква в самите Същества. Тук отново ще стане дума за значението на Интуицията.
към текста >>
Чрез
Интуиция
та той прониква в самите Същества.
Да опознаем едно сетивно същество означава да стоим вън от него и да съдим за него според външни впечатления. Да познаем едно духовно Същество чрез Интуиция, означава да станем едно цяло с него и да се съединим с неговата вътрешна природа. До това познание ученикът се издига стъпка по стъпка. Имагинацията го довежда до там, че той съди за Съществата не според външните им качества, а според душевно- духовните им въздействия. Инспирацията го води още по-навътре: той започва да разбира какво представляват тези Същества едно за друго.
Чрез Интуицията той прониква в самите Същества.
Тук отново ще стане дума за значението на Интуицията. В предишните глави говорихме не само за еволюцията в планетарните въплъщения на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и т.н., но споменахме, че в тази еволюция участвуват и Същества от най-различен вид. Посочихме редица от тях – Престолите или Духовете на Волята, Духовете на Мъдростта, Духовете на Движението и т.н. Докато обсъждахме същинската Земна епоха, стана дума за Духовете на Луцифер, на Ариман. Стана ясно, че космогонията е дело на Съществата.
към текста >>
Тук отново ще стане дума за значението на
Интуиция
та.
Да познаем едно духовно Същество чрез Интуиция, означава да станем едно цяло с него и да се съединим с неговата вътрешна природа. До това познание ученикът се издига стъпка по стъпка. Имагинацията го довежда до там, че той съди за Съществата не според външните им качества, а според душевно- духовните им въздействия. Инспирацията го води още по-навътре: той започва да разбира какво представляват тези Същества едно за друго. Чрез Интуицията той прониква в самите Същества.
Тук отново ще стане дума за значението на Интуицията.
В предишните глави говорихме не само за еволюцията в планетарните въплъщения на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и т.н., но споменахме, че в тази еволюция участвуват и Същества от най-различен вид. Посочихме редица от тях – Престолите или Духовете на Волята, Духовете на Мъдростта, Духовете на Движението и т.н. Докато обсъждахме същинската Земна епоха, стана дума за Духовете на Луцифер, на Ариман. Стана ясно, че космогонията е дело на Съществата. А познанието за тези Същества може да ни даде само Интуицията.
към текста >>
А познанието за тези Същества може да ни даде само
Интуиция
та.
Тук отново ще стане дума за значението на Интуицията. В предишните глави говорихме не само за еволюцията в планетарните въплъщения на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и т.н., но споменахме, че в тази еволюция участвуват и Същества от най-различен вид. Посочихме редица от тях – Престолите или Духовете на Волята, Духовете на Мъдростта, Духовете на Движението и т.н. Докато обсъждахме същинската Земна епоха, стана дума за Духовете на Луцифер, на Ариман. Стана ясно, че космогонията е дело на Съществата.
А познанието за тези Същества може да ни даде само Интуицията.
Тя е необходима дори и за да вникнем в хода на човешкия живот. Това, което след смъртта се отделя от физическото тяло на човека, минава по-нататък през различни състояния. Тези от тях, които настъпват не посредствено след смъртта, могат все пак да бъдат описани чрез имагинативното познание. Но това, което следва после, когато човек попада в областта между смъртта и едно ново раждане, би трябвало да остане напълно неразбираемо за Имагинацията, ако не се прибави Инспирацията. Само Инспирацията може да изследва и да се произнесе върху това, което става с човешкия живот след пречистването в „страната на Духовете".
към текста >>
Съществува период от човешкото развитие между смъртта и новото раждане, когато достъп до човека има само
Интуиция
та.
Това, което след смъртта се отделя от физическото тяло на човека, минава по-нататък през различни състояния. Тези от тях, които настъпват не посредствено след смъртта, могат все пак да бъдат описани чрез имагинативното познание. Но това, което следва после, когато човек попада в областта между смъртта и едно ново раждане, би трябвало да остане напълно неразбираемо за Имагинацията, ако не се прибави Инспирацията. Само Инспирацията може да изследва и да се произнесе върху това, което става с човешкия живот след пречистването в „страната на Духовете". Тогава обаче настъпва нещо, за което Инспирацията вече не е достатъчна; тук тя просто губи нишката на разбирането.
Съществува период от човешкото развитие между смъртта и новото раждане, когато достъп до човека има само Интуицията.
Но тази част от човешкото същество винаги съществува в човека; и ако искаме да я разберем според нейната вътрешна същност, ние трябва да я проследим и през времето между раждането и смъртта с помощта на Интуицията. Ако някой би искал да разглежда човека само със средствата на Имагинацията и Инспирацията, той ще пропусне тъкмо онези процеси от неговата най-дълбока същност, които се разиграват от едно въплъщение в друго. Ето защо само Интуицията прави възможно обективното изследване на човешките прераждания и на Кармата. Всяка истина относно тези процеси, която може да бъде споделена с други хора, възниква от изследването чрез интуитивно познание. И ако човек иска да познае себе си в своята дълбока вътрешна същност, той може да стори това само чрез Интуицията.
към текста >>
Но тази част от човешкото същество винаги съществува в човека; и ако искаме да я разберем според нейната вътрешна същност, ние трябва да я проследим и през времето между раждането и смъртта с помощта на
Интуиция
та.
Тези от тях, които настъпват не посредствено след смъртта, могат все пак да бъдат описани чрез имагинативното познание. Но това, което следва после, когато човек попада в областта между смъртта и едно ново раждане, би трябвало да остане напълно неразбираемо за Имагинацията, ако не се прибави Инспирацията. Само Инспирацията може да изследва и да се произнесе върху това, което става с човешкия живот след пречистването в „страната на Духовете". Тогава обаче настъпва нещо, за което Инспирацията вече не е достатъчна; тук тя просто губи нишката на разбирането. Съществува период от човешкото развитие между смъртта и новото раждане, когато достъп до човека има само Интуицията.
Но тази част от човешкото същество винаги съществува в човека; и ако искаме да я разберем според нейната вътрешна същност, ние трябва да я проследим и през времето между раждането и смъртта с помощта на Интуицията.
Ако някой би искал да разглежда човека само със средствата на Имагинацията и Инспирацията, той ще пропусне тъкмо онези процеси от неговата най-дълбока същност, които се разиграват от едно въплъщение в друго. Ето защо само Интуицията прави възможно обективното изследване на човешките прераждания и на Кармата. Всяка истина относно тези процеси, която може да бъде споделена с други хора, възниква от изследването чрез интуитивно познание. И ако човек иска да познае себе си в своята дълбока вътрешна същност, той може да стори това само чрез Интуицията. С нейна помощ той възприема онази част от себе си, която крачи напред от един земен живот в друг.
към текста >>
Ето защо само
Интуиция
та прави възможно обективното изследване на човешките прераждания и на Кармата.
Само Инспирацията може да изследва и да се произнесе върху това, което става с човешкия живот след пречистването в „страната на Духовете". Тогава обаче настъпва нещо, за което Инспирацията вече не е достатъчна; тук тя просто губи нишката на разбирането. Съществува период от човешкото развитие между смъртта и новото раждане, когато достъп до човека има само Интуицията. Но тази част от човешкото същество винаги съществува в човека; и ако искаме да я разберем според нейната вътрешна същност, ние трябва да я проследим и през времето между раждането и смъртта с помощта на Интуицията. Ако някой би искал да разглежда човека само със средствата на Имагинацията и Инспирацията, той ще пропусне тъкмо онези процеси от неговата най-дълбока същност, които се разиграват от едно въплъщение в друго.
Ето защо само Интуицията прави възможно обективното изследване на човешките прераждания и на Кармата.
Всяка истина относно тези процеси, която може да бъде споделена с други хора, възниква от изследването чрез интуитивно познание. И ако човек иска да познае себе си в своята дълбока вътрешна същност, той може да стори това само чрез Интуицията. С нейна помощ той възприема онази част от себе си, която крачи напред от един земен живот в друг. * * * * * Човек може да постигне инспиративното и интуитивното познание също само чрез душевно-духовни упражнения.
към текста >>
И ако човек иска да познае себе си в своята дълбока вътрешна същност, той може да стори това само чрез
Интуиция
та.
Съществува период от човешкото развитие между смъртта и новото раждане, когато достъп до човека има само Интуицията. Но тази част от човешкото същество винаги съществува в човека; и ако искаме да я разберем според нейната вътрешна същност, ние трябва да я проследим и през времето между раждането и смъртта с помощта на Интуицията. Ако някой би искал да разглежда човека само със средствата на Имагинацията и Инспирацията, той ще пропусне тъкмо онези процеси от неговата най-дълбока същност, които се разиграват от едно въплъщение в друго. Ето защо само Интуицията прави възможно обективното изследване на човешките прераждания и на Кармата. Всяка истина относно тези процеси, която може да бъде споделена с други хора, възниква от изследването чрез интуитивно познание.
И ако човек иска да познае себе си в своята дълбока вътрешна същност, той може да стори това само чрез Интуицията.
С нейна помощ той възприема онази част от себе си, която крачи напред от един земен живот в друг. * * * * * Човек може да постигне инспиративното и интуитивното познание също само чрез душевно-духовни упражнения. Те са подобни на онези медитативни упражнения, които вече бяха описани като средство за постигане на имагинативно познание. Обаче докато при упражненията, водещи към Имагинация, има все пак връзка с впечатленията от сетивно- физическия свят, при упражненията за Инспирация тази връзка трябва да отпадне.
към текста >>
И ако след отстраняването на външните и вътрешни изживявания съзнанието му продължава да е празно, т.е., ако то изобщо изчезне и той потъне в безсъзнание, по това би могъл да разбере, че все още не е достатъчно зрял, за да предприеме упражненията за
Интуиция
та, и че трябва да продължи с упражненията за Имагинация и Инспирация.
Можем да посочим още много душевни качества, чието култивиране и развитие са благотворни за окултния ученик, който иска да постигне Инспирация чрез съответните упражнения. Преди всичко трябва да изтъкнем, че най-важните душевни качества са съразмерността и равновесието. Те подготвят осмислянето на упражненията и способността на ученика да ги практикува с оглед постигането на Инспирация. Тези упражнения изискват от ученика да премахне от своето съзнание не само образите, които е създавал при постигане на Имагинацията, но и живота в своята собствена душевна дейност, в която се е вглъбявал по пътя към Инспирацията. Следователно, в този случай той не трябва да има в душата си буквално нищо от предварително известните му външни и вътрешни изживявания.
И ако след отстраняването на външните и вътрешни изживявания съзнанието му продължава да е празно, т.е., ако то изобщо изчезне и той потъне в безсъзнание, по това би могъл да разбере, че все още не е достатъчно зрял, за да предприеме упражненията за Интуицията, и че трябва да продължи с упражненията за Имагинация и Инспирация.
Но рано или късно идва време, когато след отстраняването на външните и вътрешни изживявания, съзнанието не остава празно, а в него откриваме нещо, спрямо което човек също може да медитира. Обаче това „нещо" е от съвсем особено естество. В сравнение с всички предишни опитности, то е действително нещо ново. Сега човек знае: Това е нещо напълно непознато за мен. То е като действителния тон, който ухото чува; само че то може да проникне в моето съзнание единствено чрез Интуицията, както тонът може да проникне там само чрез ухото.
към текста >>
То е като действителния тон, който ухото чува; само че то може да проникне в моето съзнание единствено чрез
Интуиция
та, както тонът може да проникне там само чрез ухото.
И ако след отстраняването на външните и вътрешни изживявания съзнанието му продължава да е празно, т.е., ако то изобщо изчезне и той потъне в безсъзнание, по това би могъл да разбере, че все още не е достатъчно зрял, за да предприеме упражненията за Интуицията, и че трябва да продължи с упражненията за Имагинация и Инспирация. Но рано или късно идва време, когато след отстраняването на външните и вътрешни изживявания, съзнанието не остава празно, а в него откриваме нещо, спрямо което човек също може да медитира. Обаче това „нещо" е от съвсем особено естество. В сравнение с всички предишни опитности, то е действително нещо ново. Сега човек знае: Това е нещо напълно непознато за мен.
То е като действителния тон, който ухото чува; само че то може да проникне в моето съзнание единствено чрез Интуицията, както тонът може да проникне там само чрез ухото.
С Интуицията се премахва и последният остатък от сетивните впечатления на човека. Духовният свят се отваря пред познанието по един начин, който няма нищо общо с физическите свойства на сетивния свят. * * * * * Имагинативното познание се постига чрез изграждането на лотосовите цветове в астралното тяло. Благодарение на упражненията за добиване на Инспирация и Интуиция, в човешкото етерно или жизнено тяло настъпват особени движения, потоци и конфигурации, които по-рано не са съществували там.
към текста >>
С
Интуиция
та се премахва и последният остатък от сетивните впечатления на човека.
Но рано или късно идва време, когато след отстраняването на външните и вътрешни изживявания, съзнанието не остава празно, а в него откриваме нещо, спрямо което човек също може да медитира. Обаче това „нещо" е от съвсем особено естество. В сравнение с всички предишни опитности, то е действително нещо ново. Сега човек знае: Това е нещо напълно непознато за мен. То е като действителния тон, който ухото чува; само че то може да проникне в моето съзнание единствено чрез Интуицията, както тонът може да проникне там само чрез ухото.
С Интуицията се премахва и последният остатък от сетивните впечатления на човека.
Духовният свят се отваря пред познанието по един начин, който няма нищо общо с физическите свойства на сетивния свят. * * * * * Имагинативното познание се постига чрез изграждането на лотосовите цветове в астралното тяло. Благодарение на упражненията за добиване на Инспирация и Интуиция, в човешкото етерно или жизнено тяло настъпват особени движения, потоци и конфигурации, които по-рано не са съществували там. Те са именно органите, чрез които човек овладява способността да „разчита скритата писменост".
към текста >>
Благодарение на упражненията за добиване на Инспирация и
Интуиция
, в човешкото етерно или жизнено тяло настъпват особени движения, потоци и конфигурации, които по-рано не са съществували там.
То е като действителния тон, който ухото чува; само че то може да проникне в моето съзнание единствено чрез Интуицията, както тонът може да проникне там само чрез ухото. С Интуицията се премахва и последният остатък от сетивните впечатления на човека. Духовният свят се отваря пред познанието по един начин, който няма нищо общо с физическите свойства на сетивния свят. * * * * * Имагинативното познание се постига чрез изграждането на лотосовите цветове в астралното тяло.
Благодарение на упражненията за добиване на Инспирация и Интуиция, в човешкото етерно или жизнено тяло настъпват особени движения, потоци и конфигурации, които по-рано не са съществували там.
Те са именно органите, чрез които човек овладява способността да „разчита скритата писменост". Измененията в етерното тяло на човек, стигнал до Инспирация и Интуиция, изглеждат за свръхсетивното познание по следния начин. Ученикът осъзнава, че приблизително в областта до физическото сърце, той има нов център в своето етерно тяло, който постепенно се оформя като един етерен орган. От него поемат всевъзможни потоци и движения към различните части на човешкото тяло. Най-важните потоци се насочват към лотосовите цветове, проникват през отделните им листа и излизат навън като се разливат в околното пространство като лъчи.
към текста >>
Измененията в етерното тяло на човек, стигнал до Инспирация и
Интуиция
, изглеждат за свръхсетивното познание по следния начин.
Духовният свят се отваря пред познанието по един начин, който няма нищо общо с физическите свойства на сетивния свят. * * * * * Имагинативното познание се постига чрез изграждането на лотосовите цветове в астралното тяло. Благодарение на упражненията за добиване на Инспирация и Интуиция, в човешкото етерно или жизнено тяло настъпват особени движения, потоци и конфигурации, които по-рано не са съществували там. Те са именно органите, чрез които човек овладява способността да „разчита скритата писменост".
Измененията в етерното тяло на човек, стигнал до Инспирация и Интуиция, изглеждат за свръхсетивното познание по следния начин.
Ученикът осъзнава, че приблизително в областта до физическото сърце, той има нов център в своето етерно тяло, който постепенно се оформя като един етерен орган. От него поемат всевъзможни потоци и движения към различните части на човешкото тяло. Най-важните потоци се насочват към лотосовите цветове, проникват през отделните им листа и излизат навън като се разливат в околното пространство като лъчи. Колкото по-развит е даден човек, толкова по-голям е ореолът около него, в който тези потоци могат да бъдат възприемани. Дори при правилно обучение, центърът в областта на сърцето не се изгражда веднага.
към текста >>
Когато се практикуват упражненията за
Интуиция
, те действуват не само върху етерното тяло, но и върху свръхсетивните сили на физическото тяло.
В последния случай от сетивата човек получава възприятия и после върху тях изгражда представи и понятия. При инспиративното познание нещата не стоят така. Обектът на познанието тук идва непосредствено с възприятието, актът е един; след възприятието няма размисъл. Това, което за сетивно-физическото познание се постига едва по-късно в понятието, при Инспирацията идва едновременно с възприятието. Ето защо, ако не сме създали гореописаната мрежа в етерното тяло, бихме се слели в едно цяло с душевно-духовния свят, без да сме в състояние да се разграничим от него.
Когато се практикуват упражненията за Интуиция, те действуват не само върху етерното тяло, но и върху свръхсетивните сили на физическото тяло.
Впрочем не трябва да си представяме, че в случая става дума за действия във физическото тяло, които са достъпни за обикновеното сетивно наблюдение. Те могат да бъдат преценени само от свръхсетивното познание. С външното познание те нямат нищо общо. Те възникват като резултат от зрелостта на съзнанието, когато в Интуицията то се добира до опитности, дори и когато от него са отстранени всички познати от по-рано външни и вътрешни изживявания. Интуитивните опитности са нежни, интимни и фини; в сегашната степен от развитието си, човешкото физическо тяло е твърде грубо за тях.
към текста >>
Те възникват като резултат от зрелостта на съзнанието, когато в
Интуиция
та то се добира до опитности, дори и когато от него са отстранени всички познати от по-рано външни и вътрешни изживявания.
Ето защо, ако не сме създали гореописаната мрежа в етерното тяло, бихме се слели в едно цяло с душевно-духовния свят, без да сме в състояние да се разграничим от него. Когато се практикуват упражненията за Интуиция, те действуват не само върху етерното тяло, но и върху свръхсетивните сили на физическото тяло. Впрочем не трябва да си представяме, че в случая става дума за действия във физическото тяло, които са достъпни за обикновеното сетивно наблюдение. Те могат да бъдат преценени само от свръхсетивното познание. С външното познание те нямат нищо общо.
Те възникват като резултат от зрелостта на съзнанието, когато в Интуицията то се добира до опитности, дори и когато от него са отстранени всички познати от по-рано външни и вътрешни изживявания.
Интуитивните опитности са нежни, интимни и фини; в сегашната степен от развитието си, човешкото физическо тяло е твърде грубо за тях. Ето защото представлява трудно преодолимо препятствие за упражненията, стремящи се към резултати в Интуицията. Но ако се практикуват с енергия, постоянство и с необходимото вътрешно спокойствие, накрая те сломяват силните препятствия на физическото тяло. Ученикът забеляза това от факта, че постепенно добива власт над определени прояви на физическото тяло, които до тогава са се изплъзвали от неговото съзнание. Той забелязва това и от обстоятелството, че за кратко време усеща стремежа да приведе на пример дишането (или други подобни функции) в един вид съзвучие или хармония с това, което душата постига по време на медитациите.
към текста >>
Ето защото представлява трудно преодолимо препятствие за упражненията, стремящи се към резултати в
Интуиция
та.
Впрочем не трябва да си представяме, че в случая става дума за действия във физическото тяло, които са достъпни за обикновеното сетивно наблюдение. Те могат да бъдат преценени само от свръхсетивното познание. С външното познание те нямат нищо общо. Те възникват като резултат от зрелостта на съзнанието, когато в Интуицията то се добира до опитности, дори и когато от него са отстранени всички познати от по-рано външни и вътрешни изживявания. Интуитивните опитности са нежни, интимни и фини; в сегашната степен от развитието си, човешкото физическо тяло е твърде грубо за тях.
Ето защото представлява трудно преодолимо препятствие за упражненията, стремящи се към резултати в Интуицията.
Но ако се практикуват с енергия, постоянство и с необходимото вътрешно спокойствие, накрая те сломяват силните препятствия на физическото тяло. Ученикът забеляза това от факта, че постепенно добива власт над определени прояви на физическото тяло, които до тогава са се изплъзвали от неговото съзнание. Той забелязва това и от обстоятелството, че за кратко време усеща стремежа да приведе на пример дишането (или други подобни функции) в един вид съзвучие или хармония с това, което душата постига по време на медитациите. Идеалът на развитието е чрез физическото тяло да не се правят никакви дори и дихателни упражнения, а всичко, което става с него, да идва само като една последица от чистите интуитивни упражнения. * * * * *
към текста >>
Следователно, в своята
Интуиция
ученикът притежава нещо, което му показва как е изградена цялата действителност на духовно-душевния свят.
Човек формира своята душевна дейност чрез фактори като възпитание, образование и т. н. Той не може да знае всичко за нейния произход. Ето че ученикът отстранява от съзнанието и тази своя душевна дейност. Ако сега остава нещо, то не съдържа в себе си нищо, което да не може да бъде обхванато с поглед. В него не може да се прибави нищо, което относно цялото си съдържание може да избегне едно внимателно обсъждане.
Следователно, в своята Интуиция ученикът притежава нещо, което му показва как е изградена цялата действителност на духовно-душевния свят.
И ако приложи познатите критерии от духовно-душевната действителност върху всичко, което застава пред неговото наблюдение, той ще може да различава илюзията от действителността. И може да е сигурен, че прилагайки този закон, ще бъде предпазен от измама в свръхсетивния свят, също както в сетивно-физическия свят не може да смеси едно въображаемо парче нагорещено желязо с истинско горещо желязо, което действително изгаря. Естествено, човек ще се отнася по този начин само към онези познания, на които гледа като на свои собствени изживявания в свръхсетивния свят, но не и към онези, които получава като сведения от други хора и в които вниква със своя физически мозък и със здравия си усет за истината. Ученикът ще се постарае да тегли точна разграничителна линия между това, което научава по единия и по другия начин. От една страна той с готовност ще се вслуша в едни или други сведения за висшите светове и ще се стреми да ги обяснява със своя разум.
към текста >>
Но когато става дума за яйчна опитност, за лично наблюдение, той вече ще е проверил дали то притежава онези признаци, с които той е запознат при срещите си с непогрешимата
Интуиция
.
И ако приложи познатите критерии от духовно-душевната действителност върху всичко, което застава пред неговото наблюдение, той ще може да различава илюзията от действителността. И може да е сигурен, че прилагайки този закон, ще бъде предпазен от измама в свръхсетивния свят, също както в сетивно-физическия свят не може да смеси едно въображаемо парче нагорещено желязо с истинско горещо желязо, което действително изгаря. Естествено, човек ще се отнася по този начин само към онези познания, на които гледа като на свои собствени изживявания в свръхсетивния свят, но не и към онези, които получава като сведения от други хора и в които вниква със своя физически мозък и със здравия си усет за истината. Ученикът ще се постарае да тегли точна разграничителна линия между това, което научава по единия и по другия начин. От една страна той с готовност ще се вслуша в едни или други сведения за висшите светове и ще се стреми да ги обяснява със своя разум.
Но когато става дума за яйчна опитност, за лично наблюдение, той вече ще е проверил дали то притежава онези признаци, с които той е запознат при срещите си с непогрешимата Интуиция.
След като ученикът е оставил зад себе си срещата с „Пазача на прага", в неговото издигане към свръхсетивните светове му предстоят и други изживявания. Най-напред той ще забележи, че има вътрешно родство между „Пазача на прага" и онази душевна сила, която по-горе описахме като седма по ред и която оприличихме с едно самостоятелно същество. Да, в известно отношение тази седма същност е не друго, а самият двойник, самият „Пазач на прага". Пред ученика тя поставя една особена задача. Той трябва да насочва и ръководи чрез новороденото „Себе" това, което се намира в неговото „обикновено себе" и което му се явява като образ.
към текста >>
4. Вживяване в духовното обкръжение (отговаря на
Интуиция
та).
Подобна преценка би била израз на мнение, произтичащо от недостатъчно обучена разсъдъчна способност. Отделните степени на висшето познание, в смисъла на описания тук процес на Посвещение, могат да бъдат назовани в следния ред: 1. Изучаване на Духовната Наука, при което човек първоначално си служи с онази разсъдъчна способност, която е постигнал във физическия сетивен свят. 2. Добиване на Имагинативно познание. 3. Разчитане на скритата писменост (отговаря на Инспирацията).
4. Вживяване в духовното обкръжение (отговаря на Интуицията).
5. Познание върху отношенията между Микрокосмоса и Макрокосмоса. 6. Единение с Макрокосмоса. 7. Цялостно изживяване на миналите опитности като основно настроение на душата. Не трябва да си мислим, че тези степени настъпват строго последователно. В много случаи обучението може да протече така, че според индивидуалността на окултния ученик една предходна степен да бъде измината само отчасти и той да започне упражнения, отговарящи на следващата степен.
към текста >>
И все пак за предпочитане е първо да се постигнат Имагинации, и то по сигурен начин, а в същото време да се запознае с упражнения, водещи до Инспирация,
Интуиция
или до познанието върху отношенията между Микрокосмоса и Макрокосмоса.
5. Познание върху отношенията между Микрокосмоса и Макрокосмоса. 6. Единение с Макрокосмоса. 7. Цялостно изживяване на миналите опитности като основно настроение на душата. Не трябва да си мислим, че тези степени настъпват строго последователно. В много случаи обучението може да протече така, че според индивидуалността на окултния ученик една предходна степен да бъде измината само отчасти и той да започне упражнения, отговарящи на следващата степен.
И все пак за предпочитане е първо да се постигнат Имагинации, и то по сигурен начин, а в същото време да се запознае с упражнения, водещи до Инспирация, Интуиция или до познанието върху отношенията между Микрокосмоса и Макрокосмоса.
* * * * * След като ученикът си е създал едно изживяване за Интуицията, той не само различава образите на душевно-духовния свят, не само вижда техните връзки в „скритата писменост": той стига до познанието за самите Същества, чрез чиито задружни действия е възникнал светът, комуто принадлежи човекът. Така той се научава да познава себе си в онази форма, която приема като духовно същество в душевно- духовния свят. Той се добира до възприятието на своя по-висш Аз и вече знае как трябва да работи по-нататък, за да овладее своя двойник „Пазачът на прага".
към текста >>
След като ученикът си е създал едно изживяване за
Интуиция
та, той не само различава образите на душевно-духовния свят, не само вижда техните връзки в „скритата писменост": той стига до познанието за самите Същества, чрез чиито задружни действия е възникнал светът, комуто принадлежи човекът.
7. Цялостно изживяване на миналите опитности като основно настроение на душата. Не трябва да си мислим, че тези степени настъпват строго последователно. В много случаи обучението може да протече така, че според индивидуалността на окултния ученик една предходна степен да бъде измината само отчасти и той да започне упражнения, отговарящи на следващата степен. И все пак за предпочитане е първо да се постигнат Имагинации, и то по сигурен начин, а в същото време да се запознае с упражнения, водещи до Инспирация, Интуиция или до познанието върху отношенията между Микрокосмоса и Макрокосмоса. * * * * *
След като ученикът си е създал едно изживяване за Интуицията, той не само различава образите на душевно-духовния свят, не само вижда техните връзки в „скритата писменост": той стига до познанието за самите Същества, чрез чиито задружни действия е възникнал светът, комуто принадлежи човекът.
Така той се научава да познава себе си в онази форма, която приема като духовно същество в душевно- духовния свят. Той се добира до възприятието на своя по-висш Аз и вече знае как трябва да работи по-нататък, за да овладее своя двойник „Пазачът на прага". Но ученикът е преживял вече и срещата с „Големия Пазач на прага", чието непрекъснато подканваше го кара да работи по-нататък. И сега „Големият Пазач на прага" се превръща в негов образец, към който ученикът трябва де се стреми.
към текста >>
След като ученикът по този начин чрез
Интуиция
та е познал Христос в духовния свят, му става ясно и това, което се разигра исторически на Земята през четвъртия следатлантски период на нашата планета, а именно в гръко-римската епоха.
И сега „Големият Пазач на прага" се превръща в негов образец, към който ученикът трябва де се стреми. След като в ученика се пробуди това усещане, той вече може да се досети, кой всъщност стои пред него като „Големият Пазач на прага". Точно сега във възприятието на ученика, този Пазач се превръща в образа на Христос, за чието Същество и намеса в Земното развитие вече говорихме в предходните глави. Ето как ученикът стига до посвещението в самата тайна, свързана с името на Христос. Сега Христос му се явява като „великия човешки образец на Земята".
След като ученикът по този начин чрез Интуицията е познал Христос в духовния свят, му става ясно и това, което се разигра исторически на Земята през четвъртия следатлантски период на нашата планета, а именно в гръко-римската епоха.
Ученикът се добира до лично изживяно познание относно това, как в хода на тази епоха висшето Слънчево Същество, Христовото Същество се е намесило в Земното развитие и както продължава да действува там. Следователно чрез Интуицията ученикът стига до смисъла и значението на Земното развитие. Описаният тук път към познание на свръхсетивните светове е от такова естество, че по него може да тръгне всеки, независимо от мястото, което заема в съвременните условия на живота. Когато става дума за подобен път, трябва да се замислим, че през всички епохи на Земята, целта на познанието е една и съща, но изходните точки на човека през всяка от тях са различни. Ако днес човек иска да поеме по пътя към свръхсетивните области, той не може да стори това, например от изходната точка на древно-египетския Посветен.
към текста >>
Следователно чрез
Интуиция
та ученикът стига до смисъла и значението на Земното развитие.
Точно сега във възприятието на ученика, този Пазач се превръща в образа на Христос, за чието Същество и намеса в Земното развитие вече говорихме в предходните глави. Ето как ученикът стига до посвещението в самата тайна, свързана с името на Христос. Сега Христос му се явява като „великия човешки образец на Земята". След като ученикът по този начин чрез Интуицията е познал Христос в духовния свят, му става ясно и това, което се разигра исторически на Земята през четвъртия следатлантски период на нашата планета, а именно в гръко-римската епоха. Ученикът се добира до лично изживяно познание относно това, как в хода на тази епоха висшето Слънчево Същество, Христовото Същество се е намесило в Земното развитие и както продължава да действува там.
Следователно чрез Интуицията ученикът стига до смисъла и значението на Земното развитие.
Описаният тук път към познание на свръхсетивните светове е от такова естество, че по него може да тръгне всеки, независимо от мястото, което заема в съвременните условия на живота. Когато става дума за подобен път, трябва да се замислим, че през всички епохи на Земята, целта на познанието е една и съща, но изходните точки на човека през всяка от тях са различни. Ако днес човек иска да поеме по пътя към свръхсетивните области, той не може да стори това, например от изходната точка на древно-египетския Посветен. Ето защо упражненията на окултните ученици в древен Египет не могат да бъдат препоръчани на съвременния човек. От онова време насам човешките души са минали през различни прераждания и това напредване от едно прераждане в друго има дълбок смисъл и значение.
към текста >>
21.
НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
GA_13 Въведение в Тайната наука
Хората, които се стремяха да се издигнат в свръхсетивните светове по този начин, можеха чрез собствена Имагинация, Инспирация,
Интуиция
да узнаят нещо от по-висшите области на съществуванието.
Но имаше и такива хора, които наред с постигнатите душевни качества, започнаха напълно съзнателно да развиват и други, по-висши способности, чрез които за тях отново стана възможно да проникват в духовния свят. Но те трябваше да правят това по начин, различен от този на древните Посветени. Техните последователи не се съобразяваха с душевните способности, развити през Четвъртата следатлантска епоха. А точно тогава започна и онази съвременна форма на духовно обучение, която е описана в тази книга. Разбира се, тогава тя правеше своите първи стъпки; нейният разцвет можа да настъпи едва през Петата културна епоха, започвайки от 12-тия, 13-тия и особено от 15-тия век.
Хората, които се стремяха да се издигнат в свръхсетивните светове по този начин, можеха чрез собствена Имагинация, Инспирация, Интуиция да узнаят нещо от по-висшите области на съществуванието.
Тези, които се задоволяваха със съвременните умствени и чувствени способности, можеха да узнаят нещо от съкровищата на древното ясновидство, единствено от устните или писмени предания, минаващи от едно поколение в друго. Дори и за истинската същност на Христовото събитие, по-късните поколения можеха да научат нещо само от такива предания, освен в случаите, когато отделни личности сами проникваха в свръхсетивните светове. Впрочем имаше и такива Посветени, които все още притежаваха естествените възприемателни способности за свръхсетивния свят и които в своето развитие се издигаха до него, без да пробягват до новите умствени и чувствени способности. Чрез тях беше създаден един преход от старата форма на Посвещение към новата. Подобни личности имаше и през следващите епохи.
към текста >>
Почти винаги имаше хора (като изключим кратък период от време през 13-ти век), които чрез Имагинация, Инспирация,
Интуиция
можеха да се издигнат до висшите светове.
Те имаха задачата да изследват по свръхсетивен начин явленията в духовния свят и преди всичко тайната на Христовото събитие. От тях в душите на другите хора се изливаше всичко, което те можеха да разберат за Христос. Съобразно дълбокия смисъл на Земното развитие, първоначалното разпространение на християнството трябваше да стане точно в епохата, когато в преобладаваща част на човечеството вече липсваха свръхсетивните познавателни способности. Затова през онези времена силата на преданието беше толкова голяма. Необходима беше наистина огромна сила, за да се пробуди в хората вяра в свръхсетивния свят, особено у такива, които сами не можеха да прогледнат в него.
Почти винаги имаше хора (като изключим кратък период от време през 13-ти век), които чрез Имагинация, Инспирация, Интуиция можеха да се издигнат до висшите светове.
Тези хора са следхристиянските последователи на древните Посветени. Те имаха задачата отново да познаят чрез своите собствени способности онова, което беше достояние на древните Мистерии; но към него те трябваше да прибавят и познанието за същността на Христовото събитие. Така при тези нови Посветени възникна едно познание, което обхващаше всичко, което беше предмет на древното Посвещение; обаче в центъра на това познание светеше висшето знание за тайната на Христовото събитие. По време на Четвъртата следатлантска епоха, когато хората бяха длъжни да укрепват своите разум и чувства, подобно познание не можеше да проникне дълбоко в живота на човечеството. Ето защо тогава то съществуваше като „скрито знание".
към текста >>
Познанията за висшите светове, които са свързани с Христовата Тайна и до които човек ще достига чрез Имагинация, Инспирация и
Интуиция
, ще проникват все по-мощно в мисловния, чувствен и волев живот на човека.
Но след като са вече изследвани, те могат да бъдат разбрани именно чрез развитите в хода на Петата следатлантска епоха душевни сили. Да, днес живеем в една епоха, когато свръхсетивните познания трябва да бъдат приемани в обикновеното съзнание на хората много по-интензивно, отколкото преди. И съдържанието на тази книга би искало да помогне точно от тази гледна точка. Колкото по-дълбоко приеме човечеството познанията на Граал, толкова по-силен ще се окаже импулсът, вложен в нашата планета чрез Христовото събитие. Към външната страна на християнството, все повече ще се прибавя и вътрешната.
Познанията за висшите светове, които са свързани с Христовата Тайна и до които човек ще достига чрез Имагинация, Инспирация и Интуиция, ще проникват все по-мощно в мисловния, чувствен и волев живот на човека.
„Скритото знание за Граал" ще стане явно и ще се намесва все по-активно в човешките действия като една вътрешна сила. И така, през Петата епоха познанията за свръхсетивните светове ще започнат да се вливат в човешкото съзнание. А с настъпването на Шестата епоха, човечеството отново ще постигне но на една по-висша степен това, което притежаваше в миналото като смътно или сумрачно ясновидство. Обаче новото ясновидство ще бъде съвсем различно от старото. Това, което древната душа знаеше за висшите светове, не беше проникнато от силите на разума и чувствата.
към текста >>
22.
ВИСШИТЕ ОБЛАСТИ НА ДУХОВНИЯ СВЯТ
GA_13 Въведение в Тайната наука
Постепенно Имагинацията, Инспирацията и
Интуиция
та издигат свръхсетивното познание до онези области на духовния свят, където за него стават достъпни Съществата, участвуващи в развитието на света и човечеството.
ВИСШИТЕ ОБЛАСТИ НА ДУХОВНИЯ СВЯТ
Постепенно Имагинацията, Инспирацията и Интуицията издигат свръхсетивното познание до онези области на духовния свят, където за него стават достъпни Съществата, участвуващи в развитието на света и човечеството.
Благодарение на това то има възможност да проследи по един разбираем начин развитието на човека между смъртта и новото раждане. Има и още по-висши области на съществуванието, за което тук ще споменем накратко. След като свръхсетивното познание се издигне до Интуицията, то попада в един свят на духовни Същества. Те също подлежат на развитие. Задачата на съвременното човечество се простира, така да се каже, до света на Интуицията.
към текста >>
След като свръхсетивното познание се издигне до
Интуиция
та, то попада в един свят на духовни Същества.
ВИСШИТЕ ОБЛАСТИ НА ДУХОВНИЯ СВЯТ Постепенно Имагинацията, Инспирацията и Интуицията издигат свръхсетивното познание до онези области на духовния свят, където за него стават достъпни Съществата, участвуващи в развитието на света и човечеството. Благодарение на това то има възможност да проследи по един разбираем начин развитието на човека между смъртта и новото раждане. Има и още по-висши области на съществуванието, за което тук ще споменем накратко.
След като свръхсетивното познание се издигне до Интуицията, то попада в един свят на духовни Същества.
Те също подлежат на развитие. Задачата на съвременното човечество се простира, така да се каже, до света на Интуицията. Впрочем между смъртта и новото раждане човек поема влиянията на още по-висши светове, но не директно, а по-скоро духовните Същества са тези, които ги приближават до него. И ако спрем погледа си върху тях, ще разберем всичко, което става с човека Мисията на тези Същества, онова, от което се нуждаят, за да ръководят човешкото развитие, всичко това може да обхване само едно познание, което надхвърля Интуицията. Тези светове за тях само загатваме можем да си представим така, че духовните дела, които на Земята са от най-висш порядък, там попадат на по-заден план.
към текста >>
Задачата на съвременното човечество се простира, така да се каже, до света на
Интуиция
та.
Постепенно Имагинацията, Инспирацията и Интуицията издигат свръхсетивното познание до онези области на духовния свят, където за него стават достъпни Съществата, участвуващи в развитието на света и човечеството. Благодарение на това то има възможност да проследи по един разбираем начин развитието на човека между смъртта и новото раждане. Има и още по-висши области на съществуванието, за което тук ще споменем накратко. След като свръхсетивното познание се издигне до Интуицията, то попада в един свят на духовни Същества. Те също подлежат на развитие.
Задачата на съвременното човечество се простира, така да се каже, до света на Интуицията.
Впрочем между смъртта и новото раждане човек поема влиянията на още по-висши светове, но не директно, а по-скоро духовните Същества са тези, които ги приближават до него. И ако спрем погледа си върху тях, ще разберем всичко, което става с човека Мисията на тези Същества, онова, от което се нуждаят, за да ръководят човешкото развитие, всичко това може да обхване само едно познание, което надхвърля Интуицията. Тези светове за тях само загатваме можем да си представим така, че духовните дела, които на Земята са от най-висш порядък, там попадат на по-заден план. При нашите земни условия например, разумните решения са най-висши; процесите в минералното царство най-низши. В онези висши светове разумните решения изглеждат приблизително така, както минералните процеси на Земята.
към текста >>
И ако спрем погледа си върху тях, ще разберем всичко, което става с човека Мисията на тези Същества, онова, от което се нуждаят, за да ръководят човешкото развитие, всичко това може да обхване само едно познание, което надхвърля
Интуиция
та.
Има и още по-висши области на съществуванието, за което тук ще споменем накратко. След като свръхсетивното познание се издигне до Интуицията, то попада в един свят на духовни Същества. Те също подлежат на развитие. Задачата на съвременното човечество се простира, така да се каже, до света на Интуицията. Впрочем между смъртта и новото раждане човек поема влиянията на още по-висши светове, но не директно, а по-скоро духовните Същества са тези, които ги приближават до него.
И ако спрем погледа си върху тях, ще разберем всичко, което става с човека Мисията на тези Същества, онова, от което се нуждаят, за да ръководят човешкото развитие, всичко това може да обхване само едно познание, което надхвърля Интуицията.
Тези светове за тях само загатваме можем да си представим така, че духовните дела, които на Земята са от най-висш порядък, там попадат на по-заден план. При нашите земни условия например, разумните решения са най-висши; процесите в минералното царство най-низши. В онези висши светове разумните решения изглеждат приблизително така, както минералните процеси на Земята. Над Интуицията е онази област, където от духовните причини се подготвя планът на Битието.
към текста >>
Над
Интуиция
та е онази област, където от духовните причини се подготвя планът на Битието.
Впрочем между смъртта и новото раждане човек поема влиянията на още по-висши светове, но не директно, а по-скоро духовните Същества са тези, които ги приближават до него. И ако спрем погледа си върху тях, ще разберем всичко, което става с човека Мисията на тези Същества, онова, от което се нуждаят, за да ръководят човешкото развитие, всичко това може да обхване само едно познание, което надхвърля Интуицията. Тези светове за тях само загатваме можем да си представим така, че духовните дела, които на Земята са от най-висш порядък, там попадат на по-заден план. При нашите земни условия например, разумните решения са най-висши; процесите в минералното царство най-низши. В онези висши светове разумните решения изглеждат приблизително така, както минералните процеси на Земята.
Над Интуицията е онази област, където от духовните причини се подготвя планът на Битието.
към текста >>
23.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Във вашата правилна
интуиция
се намира всичко и далече по-пълно това, което анализът търси с усилия, и само защото то се намира във вас като едно цяло, на вас ви е скрито вашето собствено богатство; защото за съжаление ние знаем само това, което разделяме.
"Нека не търсим зад явленията; те самите са учението, теорията". В своята Антропология психологът Хайнрот нарече мисленето, чрез което Гьоте стигна до своите разбирания и прозрения в естественото образуване на растенията и животните, "конкретно, обективно мислене". С това той разбираше, че това мислене не се отделя от предметите, от обектите; че предметите, възприятията стоят във вътрешното проникване с мисленето, че Гьотевото мислене е същевременно едно виждане, неговото виждане същевременно едно мислене. Шилер е един такъв наблюдател на този духовен способ. Той пише върху него в едно писмо до Гьоте: "Вашият наблюдателен поглед, който така спокойно и чисто почива върху нещата, не ви поставя никога в опасност да навлезете в погрешния път, в който се заблуждават така лесно както спекулацията така и произволната и подчиняваща се само на себе си способност на въображението.
Във вашата правилна интуиция се намира всичко и далече по-пълно това, което анализът търси с усилия, и само защото то се намира във вас като едно цяло, на вас ви е скрито вашето собствено богатство; защото за съжаление ние знаем само това, което разделяме.
Ето защо духове от вашия род рядко знаят, колко далече са проникнали и колко малко имат те причина да заемат от философията, която може само да учи от тях". За светогледа на Гьоте и този на Шилер истината не съществува само сред науката, но също и сред изкуството. Мнението на Гьоте е това: "Мисля, че науката би могло да се нарече познанието на общото, отвлеченото знание; напротив изкуството би било науката приложена на дело; науката би била разум, а изкуството нейният механизъм, поради което то би могло да бъде наречено също практическа наука. И така в крайна сметка науката би била теоремата, изкуството проблемата". Гьоте описва взаимодействието на научното познание и на художественото оформяне на познанието: "Явно е, че един човек на изкуството трябва да стане достатъчно велик и решителен, който наред със своя талант е още и един обучен ботаник, който коренно познава влиянието на различните части върху виреенето и растежа на растението, неговото определение и взаимните действия, когато разбира последователното развитие на листата, цветовете, оплождането, плода и на новия зародиш и ги премисля.
към текста >>
24.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Няма съмнение, че в наше време съществува една борба между ума и фантазията, между размишлението и
интуиция
та.
Колко погрешно е да се вярва, че чрез разумното проникване в царуването на природата, чрез изследването на нейните закони се разрушава чувството за красотата на природата, това се вижда съвсем нагледно в действието на Ернст Хекел. На обяснението на природата с разума се отричаше способността да задоволи нуждите на душата. Трябва да подчертаем, че там, където винаги един човек се чувства спънат в своя чувствен свят от познанието на природата, това не се дължи на самото познание, а на човека, чиито чувства се движат в една погрешна посока. Който проследи безпристрастно изследователските пътища на един наблюдател на природата, какъвто е Ернст Хекел, той на всяка крачка в познанието на природата ще по чувства как неговото сърце тупти още по-възвишено. Анатомическото разрязване, микроскопическото изследване не ще разруши за него никаква красота на природата, а ще му открие безброй други красоти.
Няма съмнение, че в наше време съществува една борба между ума и фантазията, между размишлението и интуицията.
Елен Кей, духовната есеистка, е безусловно права, когато вижда в тази борба едно от най-важните явления на нашето съвремие. /виж Елен Кей: Есета, Берлин, издателство С. Фишер, 1899 г./. Който, както Ернст Хекел, копае дълбоко в ямата на фактите и смело се издига с мислите, които се получават за нас от тези факти, към върховете на човешкото познание, той може да намери само в обяснението на природата помиряващата сила "между двата еднакво силни бегачи, размишлението и интуицията, които взаимно се повалят на колене"/Елен Кей, също/. Едновременно с публикуването на своята книга "Мирови загадки", в която тя излага с безрезервна откровеност своя произтичащ от познанието на природата светогледи, /1899 г./, Хекел започна да издава своите брошури "Художествени форми на природата", в които той дава изображения на неизчерпаеми изобилие от чудесни форми, които природата създава в своето лоно и които превъзхождат по красота и разнообразие "всички създадени от човека форми на изкуството".
към текста >>
Който, както Ернст Хекел, копае дълбоко в ямата на фактите и смело се издига с мислите, които се получават за нас от тези факти, към върховете на човешкото познание, той може да намери само в обяснението на природата помиряващата сила "между двата еднакво силни бегачи, размишлението и
интуиция
та, които взаимно се повалят на колене"/Елен Кей, също/.
Анатомическото разрязване, микроскопическото изследване не ще разруши за него никаква красота на природата, а ще му открие безброй други красоти. Няма съмнение, че в наше време съществува една борба между ума и фантазията, между размишлението и интуицията. Елен Кей, духовната есеистка, е безусловно права, когато вижда в тази борба едно от най-важните явления на нашето съвремие. /виж Елен Кей: Есета, Берлин, издателство С. Фишер, 1899 г./.
Който, както Ернст Хекел, копае дълбоко в ямата на фактите и смело се издига с мислите, които се получават за нас от тези факти, към върховете на човешкото познание, той може да намери само в обяснението на природата помиряващата сила "между двата еднакво силни бегачи, размишлението и интуицията, които взаимно се повалят на колене"/Елен Кей, също/.
Едновременно с публикуването на своята книга "Мирови загадки", в която тя излага с безрезервна откровеност своя произтичащ от познанието на природата светогледи, /1899 г./, Хекел започна да издава своите брошури "Художествени форми на природата", в които той дава изображения на неизчерпаеми изобилие от чудесни форми, които природата създава в своето лоно и които превъзхождат по красота и разнообразие "всички създадени от човека форми на изкуството". Същият човек, който довежда нашия ум в закономерността на природата, насочва нашата фантазия към красотата на природата. Нуждата великите светогледни въпроси да бъдат доведени в непосредствен допир с отделните научни изследвания доведе Хекел до един от онези факти, за които Гьоте казва, че те означават съдържателни точки, при които природата дава доброволно основните идеи за нейното обяснение и ни ги поднася насреща. Този факт се предложи на Хекел благодарение на това, че той изследваше, доколкото старата мисъл на Окен, която Фриц Мюлер приложи към раковите животни, може да бъде направена плодотворна за цялото животинско царство. При всички животни, с изключение на простите, които през време на своя живот се състоят от една клетка, от яйцеклетката, с която съществото започва своето зародишно развитие, се образува едно чашкообразно или гърнеобразно тяло, така нареченият чашков зародиш или гаструла.
към текста >>
25.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Защото в Аза съществува един извън мисловен път, а именно пътят на непосредственото изживяване, на
интуиция
та.
Бергсон говори за мисленето така: "Ние разбираме, че чрез нашето мислене могат да бъдат извлечени неподвижни понятия от подвижната действителност; обаче абсолютно невъзможно е, с неподвижността на понятията да построим отново подвижността на действителното..." /Цитирано от книгата "Въведение в метафизиката". Германско издание, 1900 г. стр. 42/. Изхождайки от такива мисли, Бергсон намира, че всички опити да се проникне в действителността изхождайки от мисленето, трябваше да пропаднат, защото те са предприели нещо, за което мисленето така както то царува в живота и в науката е безсилно, а именно да проникне в истинската действителност. Щом Бергсон счита, че познава по този начин безсилието на мисленето, това не е никакво основание за него, да стигне чрез правилно изживяване в себесъзнателния Аз до истинската действителност.
Защото в Аза съществува един извън мисловен път, а именно пътят на непосредственото изживяване, на интуицията.
"Философстването се състои в това, да бъде обърната обикновената посока на мислителната работа". "Относително е символичното познание чрез съществуващите по-рано понятия, което отива от неподвижното към подвижното, обаче в никой случай интуитивното познание, което се пренася в това, което се движи и си усвоява самия живот на нещата". /Въведение в метафизиката, стр. 46/. Бергсон счита, че е възможно едно преобразуване на обикновеното мислене, така щото чрез това преобразуване душата да изживява себе си в една дейност в едно интуитивно възприемане -, което е едно с едно съществуване зад онова, което е възприемано чрез обикновеното познание. В такова интуитивно възприемане душата изживява себе си като една същност, която не е обусловена чрез процесите на тялото.
към текста >>
26.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
236: Възприятието е онази част от действителността, която е обективно дадена, понятието онази част, която е дадена субективно /чрез
интуиция
/.
Следователно, субективна е не онази форма на света, която теорията му дава, а напротив онази, която е дадена първоначално на Аза". Едно по-нататъшно развитие на това гледище е следващият философски опит на автора "Философия на свободата" /1894 г., 2-ро издание 1918 г./. Там той се стреми да даде философските основи за един възглед, който в горепосочената книга е изразен по следния начин: "Причината, че нещата ни са дадени първо без съответните понятия, не се крие в самите тях, а в нашата духовна организация. Нашето цялостно същество функционира по такъв начин, че при всяка вещ на действителността в нея се вливат от две страни елементите, които са свързани с тази вещ: От страна на възприемането и от тази на мисленето... Няма нищо общо с природата на нещата, как аз съм организиран, за да ги схвана. Откъснатостта между възприемане и мислене съществува едва в момента, когато аз наблюдаващият стои срещу нещата... "А на стр.
236: Възприятието е онази част от действителността, която е обективно дадена, понятието онази част, която е дадена субективно /чрез интуиция/.
Нашата духовна организация разкъсва действителността на тези два фактора. Единият фактор се явява на възприемането, другият на интуицията. Само свързването на двата тези фактора, закономерно включващото се във вселената възприятие, е пълната действителност. Когато разглеждаме чистото възприятие за самото него, ние нямаме никаква действителност, а един несвързан хаос; когато разглеждаме закономерността на възприятията на самите тях, ние имаме работа само с отвлечени понятия. Не отвлеченото понятие съдържа действителността, а мислителното наблюдение, което не разглежда едностранчиво нито понятието, нито възприятието на самите тях, а връзката и на двете".
към текста >>
Единият фактор се явява на възприемането, другият на
интуиция
та.
Там той се стреми да даде философските основи за един възглед, който в горепосочената книга е изразен по следния начин: "Причината, че нещата ни са дадени първо без съответните понятия, не се крие в самите тях, а в нашата духовна организация. Нашето цялостно същество функционира по такъв начин, че при всяка вещ на действителността в нея се вливат от две страни елементите, които са свързани с тази вещ: От страна на възприемането и от тази на мисленето... Няма нищо общо с природата на нещата, как аз съм организиран, за да ги схвана. Откъснатостта между възприемане и мислене съществува едва в момента, когато аз наблюдаващият стои срещу нещата... "А на стр. 236: Възприятието е онази част от действителността, която е обективно дадена, понятието онази част, която е дадена субективно /чрез интуиция/. Нашата духовна организация разкъсва действителността на тези два фактора.
Единият фактор се явява на възприемането, другият на интуицията.
Само свързването на двата тези фактора, закономерно включващото се във вселената възприятие, е пълната действителност. Когато разглеждаме чистото възприятие за самото него, ние нямаме никаква действителност, а един несвързан хаос; когато разглеждаме закономерността на възприятията на самите тях, ние имаме работа само с отвлечени понятия. Не отвлеченото понятие съдържа действителността, а мислителното наблюдение, което не разглежда едностранчиво нито понятието, нито възприятието на самите тях, а връзката и на двете". Който може да усвои посочените тук гледища, той добива възможността да мисли плодотворната действителност свързана с неговия душевен живот в себесъзнателния Аз. Този е възгледът, към който се стреми философското развитие на древната гръцка епоха насам и който е показал своите първи ясно доловими следи в светогледа на Гьоте.
към текста >>
27.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Фактът, че тя е третирана по толкова недостоен начин от Блуждаещите Светлини, е израз на високомерието, с което често пъти абстрактните Духове се отнасят към онези хора, които се справят и с най-сложните ситуации благодарение на своя непосредствен инстинкт, или на своята
интуиция
./*26/
Ето защо тук Великанът е представен като един вид часовник. Старецът с лампата е женен за Старицата. В образа на тази възрастна жена ние следва да виждаме не друго, а здравия разум на човека, онази душевна сила, която не се стреми към висшите области на духовните абстракции, а държи всичко здраво в ръцете си. Именно тя може да занесе възнаграждението на Лодкаря: три зелки, три глави лук и три артишока. Тази еволюционна степен от човешкото развитие все още не е изживяла времето си.
Фактът, че тя е третирана по толкова недостоен начин от Блуждаещите Светлини, е израз на високомерието, с което често пъти абстрактните Духове се отнасят към онези хора, които се справят и с най-сложните ситуации благодарение на своя непосредствен инстинкт, или на своята интуиция./*26/
Всеки жест, всяка подробност от Гьотевата Приказка е от огромно значение, и когато искаме да я разберем в нейния дълбок, езотеричен смисъл, ние винаги установяваме, че това, което всъщност можем да предложим, се свежда само до метода на обяснението. И когато сами се задълбочите в Приказката, тогава Вие откривате, че тя съдържа в себе си един цял свят, който е много по-богат отколкото можахме да посочим в тези две лекции. Бих искал да посоча още два примера, за да покажа до каква голяма степен духовният светоглед на Гьоте пронизва целия му живот и как духовното му познание в късна възраст е в пълно съзвучие с неговото младежко творчество. Когато пише своя „Фауст", Гьоте възприема определена представа, свързана с един символ на един по-дълбок еволюционен път, по който се движи природата. Когато Фауст говори за своя баща, който е бил алхимик и е вярвал в древните учения, макар и да не ги е разбирал докрай, той казва, че баща му, наред с всичко друго „... един червен лъв, един смел жених съчетавал е той в прохладната баня на Лилия."
към текста >>
28.
01 ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Имагинация, Инспирация,
Интуиция
продължават състоянията на съзнанието, които съвременното човечество притежава като нормални. Р.
Тази синтеза може да изглежда чиста отвлеченост дотогава, докато виждаме човешката природа само в обикновените днешни сетивни граници. Несъмнено е, че за да разберем значението, което тя може да има, трябва да схващаме духа на човека като една действителност. Рудолф Щайнер силно чувства това; защото в своите сказки той полага най-големи грижи да настоява върху способностите за духовно възприемане, което трябва да развием, за да може познанието да се издигне до областите, които до сега не е изследвало. Чрез последователно разширяване на три-те способности на душата: мислене, чувстване и воля, то трябва да стигне до трите състояния на съзнанието: имагинативно, инспиративно и интуитивно. Когато четем резултатите, които постига тогава това засилване на съзнанието, например когато става дума за опитностите, които имаме през време на сън или след смъртта, ние сме принудени да признаем, че изчезва всякакъв изглед на отвлеченост.
Имагинация, Инспирация, Интуиция продължават състоянията на съзнанието, които съвременното човечество притежава като нормални. Р.
Щайнер посочва, как могат да бъдат засилени тези настоящи състояния. Той описва по този начин цяла една прогресия, която позволява да се премине чрез последователни преходи от света на телата в света на духа, започвайки от организма, който служи като сетивен инструмент на душевните способности и стигайки до способностите които се преобразяват, засилват се, започват да се освобождават от тялото и даже да не функционират напълно освен тогава, когато са вън от този организъм на тялото. Тогава те предават опитности, самото описание на които доказва, че те се намират далече над обикновените състояния на съзнанието. Тази свръхсетивна природа скрита в настоящия състав на човешкото същество, модерният човек не знае нито да я възприема, нито да я назове с име, защото тя е недостъпна за неговите сетива, както и душата беше недостъпна за хирургическото нож че на д-р Трусо. Но те се намират в пътя на бъдещето.
към текста >>
29.
03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Така се достига третата степен на свръхсетивното познание, истинската
интуиция
.
Например, човек има един почерк с определени характеристики и може да си постави за цел да свикне да пише по съвършено различен начин, да получи един почерк съвършено различен от този, който практикува от своето детство. Когато години наред е упражнявала своята воля по този начин, душата развива достатъчно сила, за да живее в духовния свят, вън от физическия и етерен организъм, в общение с духовните същества и с човешките души, които са преминал и вратата на смъртта и обитават в духовния свят, преди да се върнат отново на Земята. Или също с духовните същества, които не напускат духовния свят и нямат нужда, както човешките същества, да обличат един етерен и физически организъм. Тогава човек се издига с душа и дух в света, в който той може съзнателно да има религиозната опитност. Със същата яснота, която днес имат математикът и ученият, той прониква в божествения свят, за който древните учители говореха на хората и ги поучаваха в един вид съновидно състояние.
Така се достига третата степен на свръхсетивното познание, истинската интуиция.
Интуицията ни позволява да имаме духовните опитности, които ще образуват съдържанието на религиозното съзнание. И отново човек добива познанието на един съществен елемент на човешката природа: Той знае как човекът със своя Аз и своя астрален организъм може да живее в един чисто духовен свят. Сега той знае това, какво представлява човекът, който е буден, и какво представлява човекът, който спи. Той разбира как при будното състояние Азът и астралният организъм обличат дихателни и кръвообращателни процеси, органични ритми и как Азът, налагайки своя отпечатък на физическия организъм, обмените които стават в кръвообращението, се намират на свой ред включени в тази дейност. Това, което човек нарича обикновено свой Аз, е само едно слабо изображение на истинския Аз, който е закотвен в духовния свят.
към текста >>
Интуиция
та ни позволява да имаме духовните опитности, които ще образуват съдържанието на религиозното съзнание.
Когато години наред е упражнявала своята воля по този начин, душата развива достатъчно сила, за да живее в духовния свят, вън от физическия и етерен организъм, в общение с духовните същества и с човешките души, които са преминал и вратата на смъртта и обитават в духовния свят, преди да се върнат отново на Земята. Или също с духовните същества, които не напускат духовния свят и нямат нужда, както човешките същества, да обличат един етерен и физически организъм. Тогава човек се издига с душа и дух в света, в който той може съзнателно да има религиозната опитност. Със същата яснота, която днес имат математикът и ученият, той прониква в божествения свят, за който древните учители говореха на хората и ги поучаваха в един вид съновидно състояние. Така се достига третата степен на свръхсетивното познание, истинската интуиция.
Интуицията ни позволява да имаме духовните опитности, които ще образуват съдържанието на религиозното съзнание.
И отново човек добива познанието на един съществен елемент на човешката природа: Той знае как човекът със своя Аз и своя астрален организъм може да живее в един чисто духовен свят. Сега той знае това, какво представлява човекът, който е буден, и какво представлява човекът, който спи. Той разбира как при будното състояние Азът и астралният организъм обличат дихателни и кръвообращателни процеси, органични ритми и как Азът, налагайки своя отпечатък на физическия организъм, обмените които стават в кръвообращението, се намират на свой ред включени в тази дейност. Това, което човек нарича обикновено свой Аз, е само едно слабо изображение на истинския Аз, който е закотвен в духовния свят. Този обикновен Аз се възприема от съзнанието чрез обменните явления, които стават в кръвообращението.
към текста >>
Истинската
интуиция
ни позволява да възприемаме тези сменящи се състояния, благодарение на които физическият организъм, чрез дишането и кръвообращението може да възстанови своите сили.
Приливът и отливът на тези обмени е предчувстван от човека и именно в неговите движения обикновеното съзнание долавя Аза. Но то не намира тук освен един тънък образ на истинския Аз. В действителност този истински Аз живее ефективно в тези течащи обмени на ритмичната система, обаче обикновеното съзнание долавя от това само едно отражение. Когато физическият и етерен организъм използува напълно силите на тази система от ритми каквито е случаят през време на съня, истинският Аз и астралното тяло живеят тогава в духовния свят. Дишането и кръвообращението, с техните обмени хранят физическото и етерното тяло, а Азът и астралното тяло водят своето съществуване вън от физическото тяло в духовния свят.
Истинската интуиция ни позволява да възприемаме тези сменящи се състояния, благодарение на които физическият организъм, чрез дишането и кръвообращението може да възстанови своите сили.
После, когато това възстановяване е завършено, астралното тяло и Азът се връщат отново, потопяват се отново в метаболизма, който стои на основата на дишането и кръвообращението и спящият се събужда. Така човек добива познанието на този свят на духа, който древните религии наричаха божествен свят и който е истинското отечество на човека, неговият истински Аз. Всичко, което се долавя така чрез Интуицията се отразява като в едно огледало, във физическото тяло и в етерното тяло и тогава отново можем да изразим с помощта на думите, в образи и понятия всичко, което се изживява в чисто духовния свят, вън от телесната форма. Така то става достъпно за нормалната интелигентност, за нормалния ум чувствително за сърцето, изживяно в душата: То образува съдържанието на религиозното съзнание, което получава по този начин познанията върху които се изгражда. Не е необходимо всички хора да се издигнат чрез Интуицията в този духовно-божествен свят.
към текста >>
Всичко, което се долавя така чрез
Интуиция
та се отразява като в едно огледало, във физическото тяло и в етерното тяло и тогава отново можем да изразим с помощта на думите, в образи и понятия всичко, което се изживява в чисто духовния свят, вън от телесната форма.
Когато физическият и етерен организъм използува напълно силите на тази система от ритми каквито е случаят през време на съня, истинският Аз и астралното тяло живеят тогава в духовния свят. Дишането и кръвообращението, с техните обмени хранят физическото и етерното тяло, а Азът и астралното тяло водят своето съществуване вън от физическото тяло в духовния свят. Истинската интуиция ни позволява да възприемаме тези сменящи се състояния, благодарение на които физическият организъм, чрез дишането и кръвообращението може да възстанови своите сили. После, когато това възстановяване е завършено, астралното тяло и Азът се връщат отново, потопяват се отново в метаболизма, който стои на основата на дишането и кръвообращението и спящият се събужда. Така човек добива познанието на този свят на духа, който древните религии наричаха божествен свят и който е истинското отечество на човека, неговият истински Аз.
Всичко, което се долавя така чрез Интуицията се отразява като в едно огледало, във физическото тяло и в етерното тяло и тогава отново можем да изразим с помощта на думите, в образи и понятия всичко, което се изживява в чисто духовния свят, вън от телесната форма.
Така то става достъпно за нормалната интелигентност, за нормалния ум чувствително за сърцето, изживяно в душата: То образува съдържанието на религиозното съзнание, което получава по този начин познанията върху които се изгражда. Не е необходимо всички хора да се издигнат чрез Интуицията в този духовно-божествен свят. Това е задача на духовния изследовател. И когато този последният изразява с думи това, което е добил в духовния свят, чрез това, което той казва обикновеното съзнание възприема нещо, което не се отнася за земния свят, но чиято дълбока действителност може да живее и да разцъфти в душата. Чрез тази сила действа върху съзнанието на всичко онова, което духовното изследване черпи чрез Интуицията в божествения свят.
към текста >>
Не е необходимо всички хора да се издигнат чрез
Интуиция
та в този духовно-божествен свят.
Истинската интуиция ни позволява да възприемаме тези сменящи се състояния, благодарение на които физическият организъм, чрез дишането и кръвообращението може да възстанови своите сили. После, когато това възстановяване е завършено, астралното тяло и Азът се връщат отново, потопяват се отново в метаболизма, който стои на основата на дишането и кръвообращението и спящият се събужда. Така човек добива познанието на този свят на духа, който древните религии наричаха божествен свят и който е истинското отечество на човека, неговият истински Аз. Всичко, което се долавя така чрез Интуицията се отразява като в едно огледало, във физическото тяло и в етерното тяло и тогава отново можем да изразим с помощта на думите, в образи и понятия всичко, което се изживява в чисто духовния свят, вън от телесната форма. Така то става достъпно за нормалната интелигентност, за нормалния ум чувствително за сърцето, изживяно в душата: То образува съдържанието на религиозното съзнание, което получава по този начин познанията върху които се изгражда.
Не е необходимо всички хора да се издигнат чрез Интуицията в този духовно-божествен свят.
Това е задача на духовния изследовател. И когато този последният изразява с думи това, което е добил в духовния свят, чрез това, което той казва обикновеното съзнание възприема нещо, което не се отнася за земния свят, но чиято дълбока действителност може да живее и да разцъфти в душата. Чрез тази сила действа върху съзнанието на всичко онова, което духовното изследване черпи чрез Интуицията в божествения свят. За да намери отново един истински религиозен живот, основан на познанието, човечеството трябва да приеме тези откровения предадени от духовния изследовател. Тогава религията отново ще стане това, което е била в миналото т.е.
към текста >>
Чрез тази сила действа върху съзнанието на всичко онова, което духовното изследване черпи чрез
Интуиция
та в божествения свят.
Всичко, което се долавя така чрез Интуицията се отразява като в едно огледало, във физическото тяло и в етерното тяло и тогава отново можем да изразим с помощта на думите, в образи и понятия всичко, което се изживява в чисто духовния свят, вън от телесната форма. Така то става достъпно за нормалната интелигентност, за нормалния ум чувствително за сърцето, изживяно в душата: То образува съдържанието на религиозното съзнание, което получава по този начин познанията върху които се изгражда. Не е необходимо всички хора да се издигнат чрез Интуицията в този духовно-божествен свят. Това е задача на духовния изследовател. И когато този последният изразява с думи това, което е добил в духовния свят, чрез това, което той казва обикновеното съзнание възприема нещо, което не се отнася за земния свят, но чиято дълбока действителност може да живее и да разцъфти в душата.
Чрез тази сила действа върху съзнанието на всичко онова, което духовното изследване черпи чрез Интуицията в божествения свят.
За да намери отново един истински религиозен живот, основан на познанието, човечеството трябва да приеме тези откровения предадени от духовния изследовател. Тогава религията отново ще стане това, което е била в миналото т.е. едно проявление на божествения свят, едно откровение на опитностите добити в допир със съществата, които първо са се разкрили на имагинативното познание, после на инспиративното, но които срещаме истински само в интуицията. * * * Мисълта, която се движи в областта на отвлеченостите тази мисъл, която съставлява основата на нашите наблюдения и научни опити, се е развила само бавно в течение на еволюцията.
към текста >>
едно проявление на божествения свят, едно откровение на опитностите добити в допир със съществата, които първо са се разкрили на имагинативното познание, после на инспиративното, но които срещаме истински само в
интуиция
та.
Това е задача на духовния изследовател. И когато този последният изразява с думи това, което е добил в духовния свят, чрез това, което той казва обикновеното съзнание възприема нещо, което не се отнася за земния свят, но чиято дълбока действителност може да живее и да разцъфти в душата. Чрез тази сила действа върху съзнанието на всичко онова, което духовното изследване черпи чрез Интуицията в божествения свят. За да намери отново един истински религиозен живот, основан на познанието, човечеството трябва да приеме тези откровения предадени от духовния изследовател. Тогава религията отново ще стане това, което е била в миналото т.е.
едно проявление на божествения свят, едно откровение на опитностите добити в допир със съществата, които първо са се разкрили на имагинативното познание, после на инспиративното, но които срещаме истински само в интуицията.
* * * Мисълта, която се движи в областта на отвлеченостите тази мисъл, която съставлява основата на нашите наблюдения и научни опити, се е развила само бавно в течение на еволюцията. Тя беше непозната на онези философи и учители, които основаха в древността философията, космологията и религиозния живот и от които преданието е наследило много неща. Те познаваха само полу-съзнателнителни опитности, изживени като в съновидение имагинативни, инспиративни и интуитивни опитности. В тях те черпеха познанията, които в миналото хората са имали във всички области, а ние развиваме отвлечената мисъл само откакто се е родила естествената наука.
към текста >>
Мислите му идваха от откровенията, които му донасяха Имагинацията, Инспирацията и
Интуиция
та.
Но тя не беше позната също и от хората на 8-я, 9-я век след Р. Хр. През тази епоха бяха разпространени единствено познанията добити чрез някогашните три състояния на съзнанието. А пълната яснота и будност, която трябва да бъде считана днес като истински израз на човешкото условие, може да бъде добита само благодарение на тази отвлечена мисъл, която днес е скъпоценността на науката. С други думи: В древните времена тази мисъл, която използва като инструмент физическия организъм не съществуваше. Човекът мислеше само с помощта на своя етерен организъм, на своето астрално тяло и на своя Аз.
Мислите му идваха от откровенията, които му донасяха Имагинацията, Инспирацията и Интуицията.
Това става и днес за съществата, които при обстоятелства, за които ще говорим по-нататък, са запазили един вид ясновидство, което не е модерното методично виждане на нашата епоха, а едно наследство от миналото. Те още притежават вътрешни възприятия, също както такива са имали и нашите прадеди, но никога не могат да ги контролират. Понякога ние сме изненадани, колко строги мисли им се съобщават, чрез една логическа връзка по-блестяща от тази на един философ. Това са самите мисли на духовния свят, а в миналото хората не са познавали други. Отвлеченото мислене, което единствено се практикува днес, се изработва с помощта на инструмента на физическото тяло.
към текста >>
Моралните подтици, родени от Имагинацията, Инспирацията и
Интуиция
та, получени в един вид смътно съзнание, предадени чрез сънищата, инстинктите и вътрешните движения на организма и тласкащи човека към действие винаги упражняват върху нас един натиск.
Именно поради това, че мисълта има само едно привидно, недействително съществуване, тя може да отразява външния свят. Именно поради това, че е лишена от всякакво съдържание свързано с този, който я поражда, тя става представа навъншните явления. На полето на тази недействителна мисъл човечеството е завоювало обективното познание на природата. Едното и другото са се явили в същата епоха. Второто нещо, което човек дължи на завоюването на мисълта, е опитността на свободата.
Моралните подтици, родени от Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, получени в един вид смътно съзнание, предадени чрез сънищата, инстинктите и вътрешните движения на организма и тласкащи човека към действие винаги упражняват върху нас един натиск.
Пружините на действието, когато те имат своя произход в организма, водят човека по принуждение. Що се отнася за моралните подтици получени чрез Имагинацията в етерния свят, те също упражняват един натиск. Ние не можем да сторим друго, освен да ги следваме. Същото е положението и с Инспирацията и Интуицията. Докато при земното условие между раждането и смъртта човешкото същество, което получава тези морални подтици по канала на отвлечената мисъл, която не е нищо друго освен мислителната дейност упражнена чрез физическия организъм не получава от тях никакво принуждение.
към текста >>
Същото е положението и с Инспирацията и
Интуиция
та.
Второто нещо, което човек дължи на завоюването на мисълта, е опитността на свободата. Моралните подтици, родени от Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, получени в един вид смътно съзнание, предадени чрез сънищата, инстинктите и вътрешните движения на организма и тласкащи човека към действие винаги упражняват върху нас един натиск. Пружините на действието, когато те имат своя произход в организма, водят човека по принуждение. Що се отнася за моралните подтици получени чрез Имагинацията в етерния свят, те също упражняват един натиск. Ние не можем да сторим друго, освен да ги следваме.
Същото е положението и с Инспирацията и Интуицията.
Докато при земното условие между раждането и смъртта човешкото същество, което получава тези морални подтици по канала на отвлечената мисъл, която не е нищо друго освен мислителната дейност упражнена чрез физическия организъм не получава от тях никакво принуждение. Защото простото мислене не налага нищо. Както и образът на един предмет в едно огледало, то не може да ни задължи да правим каквото и да е. Това, което е действително, ми се налага; това, което има само едно привидно съществуване, не може да ме принуди и трябва аз самият да се задължа да се съобразя с него. От това следва: С това мислене без истинска действителност, ни е дадена възможността за свободата.
към текста >>
Днес е дошъл момента отново да поемем пътя, който води в свръхсетивния свят, като запазим напълно добитото съзнание; дошъл е моментът да живеем отново, но съзнателно, в имагинацията, инспирацията и
интуиция
та и да прибавим към вътрешната свобода, към обективното познание на природата, една нова философия, една нова космология и един нов религиозен живот основан на познанието на свръхсетивния свят.
Следователно, когато моралните подтици, родени от духовния свят слизат към човека и стават съдържание на това мислене без действително съществуване, те се превръщат в свободни подтици. В моите книги "Как се добиват познания за висшите светове", "Тайната наука" и "Теософия" аз описах, как е възможно човек да се издигне до духовните светове. Също в книгата "Философия на свободата" аз се опитах да покажа, на какво се основава завоюването на вътрешната свобода в съвременната епоха. Ще кажем, че в съвременната епоха, в която човекът е добил пълното съзнание използвайки за мислене физическия организъм, той е отхвърлил съновидното ясновидство, на което се основаваше в миналото философията, космология и религията. Но той е добил способността да изработи едно обективно познание на природата и освен това да развие в себе си свободата.
Днес е дошъл момента отново да поемем пътя, който води в свръхсетивния свят, като запазим напълно добитото съзнание; дошъл е моментът да живеем отново, но съзнателно, в имагинацията, инспирацията и интуицията и да прибавим към вътрешната свобода, към обективното познание на природата, една нова философия, една нова космология и един нов религиозен живот основан на познанието на свръхсетивния свят.
Те са откровение на духовния свят и същевременно отговарят на изискванията на модерния дух, както обективното познание на природата и вътрешната свобода отговарят на изискванията на един напълно ясен и буден дух спрямо сетивния свят. Тази двойна придобивка характеризира направлението, в което човечеството върви към бъдещето, по пътя предвиден от мировия ред, за да изпълни истинския напредък, който този свят изисква.
към текста >>
30.
04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО
GA_25 Философия, космология, религия
Това човечество е притежавало като в състояние на сънуване една спонтанна
интуиция
, една полусъзнателна
интуиция
.
Да възстановиш в себе си душевното състояние, в което в една междинна епоха на развитието се практикуваше йогата, и да сториш това при пълно съзнание, това означава днес да бъдеш космолог. Сега в последната част на тази лекция искам да изложа, какво трябва да бъде религиозното отношение, религиозното състояние. * * * Вчера аз описах как може да се постигне третата степен на свръхсетивното познание, благодарение на упражненията насочени към развитието на волята, каквито са тези, които ще намерите описани във вече цитираните книги и за които скоро ще говоря по-подробно. По този път човек се издига до едно състояние аналогично на това на сънуването, в което са живеели нормално първите хора, тези които са населявали нашата Земя в началото на развитието.
Това човечество е притежавало като в състояние на сънуване една спонтанна интуиция, една полусъзнателна интуиция.
Тази е интуицията, която трябва да добие отново полето на пълното съзнание този, който в днешната епоха иска да познае религиозния живот. Един отзвук от тази почти интуитивна интуиция на първобитното човечество продължава да съществува и днес у някои лица; те възприемат спонтанно, интуитивно, духовните сили, които ги заобикалят и постъпват според тях. Те правят да премине в изкуството и поезията един последен отзвук от интуициите долавяни в миналото от човечеството в състояние на сънуване. Този отзвук се намира даже и в идеите, които внезапно могат да възникнат в духа на учените; той упражнява върху въображението на съвременното човечество извънредно важно влияние. Съвършено съзнателната и истинска интуиция, за която говорим и която може да се добие чрез средствата изложени в предидущата сказка, е от съвършено друго естество.
към текста >>
Тази е
интуиция
та, която трябва да добие отново полето на пълното съзнание този, който в днешната епоха иска да познае религиозния живот.
Сега в последната част на тази лекция искам да изложа, какво трябва да бъде религиозното отношение, религиозното състояние. * * * Вчера аз описах как може да се постигне третата степен на свръхсетивното познание, благодарение на упражненията насочени към развитието на волята, каквито са тези, които ще намерите описани във вече цитираните книги и за които скоро ще говоря по-подробно. По този път човек се издига до едно състояние аналогично на това на сънуването, в което са живеели нормално първите хора, тези които са населявали нашата Земя в началото на развитието. Това човечество е притежавало като в състояние на сънуване една спонтанна интуиция, една полусъзнателна интуиция.
Тази е интуицията, която трябва да добие отново полето на пълното съзнание този, който в днешната епоха иска да познае религиозния живот.
Един отзвук от тази почти интуитивна интуиция на първобитното човечество продължава да съществува и днес у някои лица; те възприемат спонтанно, интуитивно, духовните сили, които ги заобикалят и постъпват според тях. Те правят да премине в изкуството и поезията един последен отзвук от интуициите долавяни в миналото от човечеството в състояние на сънуване. Този отзвук се намира даже и в идеите, които внезапно могат да възникнат в духа на учените; той упражнява върху въображението на съвременното човечество извънредно важно влияние. Съвършено съзнателната и истинска интуиция, за която говорим и която може да се добие чрез средствата изложени в предидущата сказка, е от съвършено друго естество. Защото първобитният човек е имал един психически живот напълно различен от този на съвременния човек.
към текста >>
Един отзвук от тази почти интуитивна
интуиция
на първобитното човечество продължава да съществува и днес у някои лица; те възприемат спонтанно, интуитивно, духовните сили, които ги заобикалят и постъпват според тях.
* * * Вчера аз описах как може да се постигне третата степен на свръхсетивното познание, благодарение на упражненията насочени към развитието на волята, каквито са тези, които ще намерите описани във вече цитираните книги и за които скоро ще говоря по-подробно. По този път човек се издига до едно състояние аналогично на това на сънуването, в което са живеели нормално първите хора, тези които са населявали нашата Земя в началото на развитието. Това човечество е притежавало като в състояние на сънуване една спонтанна интуиция, една полусъзнателна интуиция. Тази е интуицията, която трябва да добие отново полето на пълното съзнание този, който в днешната епоха иска да познае религиозния живот.
Един отзвук от тази почти интуитивна интуиция на първобитното човечество продължава да съществува и днес у някои лица; те възприемат спонтанно, интуитивно, духовните сили, които ги заобикалят и постъпват според тях.
Те правят да премине в изкуството и поезията един последен отзвук от интуициите долавяни в миналото от човечеството в състояние на сънуване. Този отзвук се намира даже и в идеите, които внезапно могат да възникнат в духа на учените; той упражнява върху въображението на съвременното човечество извънредно важно влияние. Съвършено съзнателната и истинска интуиция, за която говорим и която може да се добие чрез средствата изложени в предидущата сказка, е от съвършено друго естество. Защото първобитният човек е имал един психически живот напълно различен от този на съвременния човек. Той живееше някакси напълно вън от себе си, в облаците и мъглата, в звездите, слънцето и луната, в растенията и животните; той имаше за всички неща едно чувство почти толкова силно, както и за своето собствено тяло.
към текста >>
Съвършено съзнателната и истинска
интуиция
, за която говорим и която може да се добие чрез средствата изложени в предидущата сказка, е от съвършено друго естество.
Това човечество е притежавало като в състояние на сънуване една спонтанна интуиция, една полусъзнателна интуиция. Тази е интуицията, която трябва да добие отново полето на пълното съзнание този, който в днешната епоха иска да познае религиозния живот. Един отзвук от тази почти интуитивна интуиция на първобитното човечество продължава да съществува и днес у някои лица; те възприемат спонтанно, интуитивно, духовните сили, които ги заобикалят и постъпват според тях. Те правят да премине в изкуството и поезията един последен отзвук от интуициите долавяни в миналото от човечеството в състояние на сънуване. Този отзвук се намира даже и в идеите, които внезапно могат да възникнат в духа на учените; той упражнява върху въображението на съвременното човечество извънредно важно влияние.
Съвършено съзнателната и истинска интуиция, за която говорим и която може да се добие чрез средствата изложени в предидущата сказка, е от съвършено друго естество.
Защото първобитният човек е имал един психически живот напълно различен от този на съвременния човек. Той живееше някакси напълно вън от себе си, в облаците и мъглата, в звездите, слънцето и луната, в растенията и животните; той имаше за всички неща едно чувство почти толкова силно, както и за своето собствено тяло. Извънредно трудно е да направим разбираемо за съвременното съзнание това душевно състояние на първото човечество. И въпреки това, всички открития на историците потвърждават, че такава е била именно природата на първите човеци. Тя се основаваше на факта, че това, което ставаше в техния организъм, не беше несъзнателно за тях, какъвто е случаят днес за нас, съвременните хора.
към текста >>
31.
05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Това може да се постигне не вече чрез Инспирацията, а чрез
Интуиция
та, за която говорих вчера, за да кажа, как човек може да я развие чрез упражненията, които поставят волята в действие.
Тази мисъл не ни пренася направо в областта на предрожденното съществуване, но когато душата възприема един жив образ за нея, тогава човек знае, че тя не е от този свят, че тя е светлината дошла от едно предземно съществуване, за да осветли живота на Земята. От този образ ние познаваме, че той свидетелства за един живот на душата, който предхожда раждането. Ние ще видим какво значи това в перспективата на философското познание. * * * Както успяваме да установим истинската природа на мисълта, с помощта на свръхсетивното познание ние можем също да открием и истинската природа на волята.
Това може да се постигне не вече чрез Инспирацията, а чрез Интуицията, за която говорих вчера, за да кажа, как човек може да я развие чрез упражненията, които поставят волята в действие.
Тогава човек постига да излъчи своята собствена същност, душата и духа, от физическия и етерен организъм. По този начин той дава възможност на тази същност да проникне в духовния свят. От тоя момент той знае що е животът вън от физическия и етерен организъм. Той се научава да познава състоянието, в което се намира човешката душа, когато е изоставила вече своя физически и етерен организъм. А това не значи нищо друго, освен че той предварително се запознава с това, което става когато душата преминава границите на смъртта.
към текста >>
Това, което ни съобщава
Интуиция
та, е образната опитност на това, което ни очаква, когато минаваме през събитието на смъртта.
А това не значи нищо друго, освен че той предварително се запознава с това, което става когато душата преминава границите на смъртта. Чрез смъртта душата и духът напускат физическото тяло и етерното тяло. Те ги напускат, защото под формата която са добили на Земята, тези тела не могат вече да бъдат тяхна дреха. Чрез интуитивното познание човек предварително се запознава с това, което става с ядката на човешкото същество, с "Човек-дух", когато вместо да остане закотвен в своето физическо тяло, той живее в света на духовните същества. Защото той действително живее в тях, както на Земята живее вътре в своето тяло и в своя организъм.
Това, което ни съобщава Интуицията, е образната опитност на това, което ни очаква, когато минаваме през събитието на смъртта.
За нас това е единствената възможност да добием един действителен поглед за това, на какво отговаря идеята за безсмъртната душа. От една страна тази човешка душа съществува преди раждането което ни учи вече инсперативното познание и от друга страна, че тя е безсмъртна. Това ни учи Интуицията. По този път, чрез който познаваме вечната ядка на човешката личности нейното съществуване след смъртта, ние добиваме също и познанието на истинската природа на волята. Ние вече описахме природата на мисълта, която Инспирацията ни позволява да определим.
към текста >>
Това ни учи
Интуиция
та.
Чрез интуитивното познание човек предварително се запознава с това, което става с ядката на човешкото същество, с "Човек-дух", когато вместо да остане закотвен в своето физическо тяло, той живее в света на духовните същества. Защото той действително живее в тях, както на Земята живее вътре в своето тяло и в своя организъм. Това, което ни съобщава Интуицията, е образната опитност на това, което ни очаква, когато минаваме през събитието на смъртта. За нас това е единствената възможност да добием един действителен поглед за това, на какво отговаря идеята за безсмъртната душа. От една страна тази човешка душа съществува преди раждането което ни учи вече инсперативното познание и от друга страна, че тя е безсмъртна.
Това ни учи Интуицията.
По този път, чрез който познаваме вечната ядка на човешката личности нейното съществуване след смъртта, ние добиваме също и познанието на истинската природа на волята. Ние вече описахме природата на мисълта, която Инспирацията ни позволява да определим. Това, което се крие във волята, ние го познаваме, когато се издигаме до Интуицията чрез упражненията, които поставят в действие тази воля. Тогава волята ни се явява като отражение в обикновеното съзнание на нещо, което е съвършено различно от нея, което се крие в нея. Тогава тя се явява като най-младата способност на душата, като най-новата способност.
към текста >>
Това, което се крие във волята, ние го познаваме, когато се издигаме до
Интуиция
та чрез упражненията, които поставят в действие тази воля.
За нас това е единствената възможност да добием един действителен поглед за това, на какво отговаря идеята за безсмъртната душа. От една страна тази човешка душа съществува преди раждането което ни учи вече инсперативното познание и от друга страна, че тя е безсмъртна. Това ни учи Интуицията. По този път, чрез който познаваме вечната ядка на човешката личности нейното съществуване след смъртта, ние добиваме също и познанието на истинската природа на волята. Ние вече описахме природата на мисълта, която Инспирацията ни позволява да определим.
Това, което се крие във волята, ние го познаваме, когато се издигаме до Интуицията чрез упражненията, които поставят в действие тази воля.
Тогава волята ни се явява като отражение в обикновеното съзнание на нещо, което е съвършено различно от нея, което се крие в нея. Тогава тя се явява като най-младата способност на душата, като най-новата способност. Мисленето, способността да образуваме представи, е една агонизираща сила, краят на един живот, който е престанал да съществува, най-старата способност на нашата душа. Напротив, волята е нейният най-млад елемент. Между първата и втората отношението е същото както това на един старец към едно дете, с тази разлика, че в развитието на организма стадият на старостта следва детството; докато в живота на душата, детство и старост са едновременно присъстващи.
към текста >>
В присъствието на едно познание на душата, основано на Инспирацията и
Интуиция
та и съвършено конкретно, съвременната психология е извънредно отвлечена, абстрактна, защото тя само описва проявленията на мисълта и волята.
Тогава тя се явява като най-младата способност на душата, като най-новата способност. Мисленето, способността да образуваме представи, е една агонизираща сила, краят на един живот, който е престанал да съществува, най-старата способност на нашата душа. Напротив, волята е нейният най-млад елемент. Между първата и втората отношението е същото както това на един старец към едно дете, с тази разлика, че в развитието на организма стадият на старостта следва детството; докато в живота на душата, детство и старост са едновременно присъстващи. Душата постоянно носи в себе си старостта и младостта, своята смърт и своето раждане.
В присъствието на едно познание на душата, основано на Инспирацията и Интуицията и съвършено конкретно, съвременната психология е извънредно отвлечена, абстрактна, защото тя само описва проявленията на мисълта и волята.
Истинското познание на душата може да ни каже, че волята остарявайки се превръща в размисъл; а остарялата мисъл, мъртвата мисъл, се ражда от един волеви подтик. То ни учи същевременно, че мисълта, която ни се разкрива през на земното съществуване, е била воля в едно предидущо съществуване и че това, което понастоящем е нашата воля, тази млада способност на нашата душа, ще бъде мислене в едно следващо съществуване. Волята се разкрива на познанието като нещо, което води в нас един зародишен живот. Когато проникваме в духовния свят с това, което в нас е волева природа, ние имаме една млада душа, която чрез само себе си показва, че е дете. А ние не можем да си представим, че едно дете престава да расте и че един ден не ще стане старец; също така не можем да допуснем и интуицията действително ни учи на това, че тази млада душа ще изчезне след смъртта, защото тя се намира още в стадия на зародиш.
към текста >>
А ние не можем да си представим, че едно дете престава да расте и че един ден не ще стане старец; също така не можем да допуснем и
интуиция
та действително ни учи на това, че тази млада душа ще изчезне след смъртта, защото тя се намира още в стадия на зародиш.
В присъствието на едно познание на душата, основано на Инспирацията и Интуицията и съвършено конкретно, съвременната психология е извънредно отвлечена, абстрактна, защото тя само описва проявленията на мисълта и волята. Истинското познание на душата може да ни каже, че волята остарявайки се превръща в размисъл; а остарялата мисъл, мъртвата мисъл, се ражда от един волеви подтик. То ни учи същевременно, че мисълта, която ни се разкрива през на земното съществуване, е била воля в едно предидущо съществуване и че това, което понастоящем е нашата воля, тази млада способност на нашата душа, ще бъде мислене в едно следващо съществуване. Волята се разкрива на познанието като нещо, което води в нас един зародишен живот. Когато проникваме в духовния свят с това, което в нас е волева природа, ние имаме една млада душа, която чрез само себе си показва, че е дете.
А ние не можем да си представим, че едно дете престава да расте и че един ден не ще стане старец; също така не можем да допуснем и интуицията действително ни учи на това, че тази млада душа ще изчезне след смъртта, защото тя се намира още в стадия на зародиш.
Интуицията ни позволява да познаем, че в момента на смъртта тя прониква в духовния свят. От това ние схващаме, що е вечната ядка на човешкото същество, тази ядка надарена с "безсмъртие", която нито се ражда, нито умира. Пред тези действителности модерната философия само разбърква идеи заети от обикновеното съзнание. Но какво са тези мисли на текущия живот? Ние видяхме: Те са мъртви трупове в душата.
към текста >>
Интуиция
та ни позволява да познаем, че в момента на смъртта тя прониква в духовния свят.
Истинското познание на душата може да ни каже, че волята остарявайки се превръща в размисъл; а остарялата мисъл, мъртвата мисъл, се ражда от един волеви подтик. То ни учи същевременно, че мисълта, която ни се разкрива през на земното съществуване, е била воля в едно предидущо съществуване и че това, което понастоящем е нашата воля, тази млада способност на нашата душа, ще бъде мислене в едно следващо съществуване. Волята се разкрива на познанието като нещо, което води в нас един зародишен живот. Когато проникваме в духовния свят с това, което в нас е волева природа, ние имаме една млада душа, която чрез само себе си показва, че е дете. А ние не можем да си представим, че едно дете престава да расте и че един ден не ще стане старец; също така не можем да допуснем и интуицията действително ни учи на това, че тази млада душа ще изчезне след смъртта, защото тя се намира още в стадия на зародиш.
Интуицията ни позволява да познаем, че в момента на смъртта тя прониква в духовния свят.
От това ние схващаме, що е вечната ядка на човешкото същество, тази ядка надарена с "безсмъртие", която нито се ражда, нито умира. Пред тези действителности модерната философия само разбърква идеи заети от обикновеното съзнание. Но какво са тези мисли на текущия живот? Ние видяхме: Те са мъртви трупове в душата. За да може душата наистина да разбере, що е мислещата част на душата, ще и бъде необходимо, ако може да се освободи от всяка превзета идея, да проучи обективно в какво се състои мисленето и образуването на представите на обикновеното съзнание, достигне до този извод, че тази способност не може да се обясни чрез самата нея както мъртвият труп не може да се роди от мъртъв труп и че както него тя има своя произход другаде.
към текста >>
От всичко, което
Интуиция
та установява в тази област, философията би трябвало да направи този извод: Понеже обикновеното мислене или способността да образуваме представи има характерните черти на нещо, което умира аз мога да направя извода, че тя произхожда от нещо, което я е предхождало.
Пред тези действителности модерната философия само разбърква идеи заети от обикновеното съзнание. Но какво са тези мисли на текущия живот? Ние видяхме: Те са мъртви трупове в душата. За да може душата наистина да разбере, що е мислещата част на душата, ще и бъде необходимо, ако може да се освободи от всяка превзета идея, да проучи обективно в какво се състои мисленето и образуването на представите на обикновеното съзнание, достигне до този извод, че тази способност не може да се обясни чрез самата нея както мъртвият труп не може да се роди от мъртъв труп и че както него тя има своя произход другаде. Впрочем физиологията открива конкретно това.
От всичко, което Интуицията установява в тази област, философията би трябвало да направи този извод: Понеже обикновеното мислене или способността да образуваме представи има характерните черти на нещо, което умира аз мога да направя извода, че тя произхожда от нещо, което я е предхождало.
Това, което Интуицията разкрива чрез виждането, философията може да го установи чрез логически заключения, чрез диалектиката, т.е. по пътя на доказването, чрез косвено познание. Следователно, какво трябва да направи философията, когато тя отказва да надмине границите на обикновеното съзнание? Ако не искам да се издигна до свръхсетивното познание, трябва да каже тя, ще бъде поне да анализирам съдържанието на текущото съзнание. И ако стори това при пълна свобода, тя ще открие, че мисълта и представата са като мъртви трупове.
към текста >>
Това, което
Интуиция
та разкрива чрез виждането, философията може да го установи чрез логически заключения, чрез диалектиката, т.е.
Но какво са тези мисли на текущия живот? Ние видяхме: Те са мъртви трупове в душата. За да може душата наистина да разбере, що е мислещата част на душата, ще и бъде необходимо, ако може да се освободи от всяка превзета идея, да проучи обективно в какво се състои мисленето и образуването на представите на обикновеното съзнание, достигне до този извод, че тази способност не може да се обясни чрез самата нея както мъртвият труп не може да се роди от мъртъв труп и че както него тя има своя произход другаде. Впрочем физиологията открива конкретно това. От всичко, което Интуицията установява в тази област, философията би трябвало да направи този извод: Понеже обикновеното мислене или способността да образуваме представи има характерните черти на нещо, което умира аз мога да направя извода, че тя произхожда от нещо, което я е предхождало.
Това, което Интуицията разкрива чрез виждането, философията може да го установи чрез логически заключения, чрез диалектиката, т.е.
по пътя на доказването, чрез косвено познание. Следователно, какво трябва да направи философията, когато тя отказва да надмине границите на обикновеното съзнание? Ако не искам да се издигна до свръхсетивното познание, трябва да каже тя, ще бъде поне да анализирам съдържанието на текущото съзнание. И ако стори това при пълна свобода, тя ще открие, че мисълта и представата са като мъртви трупове. Следователно тя ще стигне до там да каже: - Понеже не могат да обяснят чрез само себе си това, което са аз трябва да направя извода, че те се коренят в една действителност, която ги е предхождала.
към текста >>
Това пряко виждане, което е осъществяване на философията: Възприемането на вечната същност, не може да се добие освен по пътя на имагинацията, инспирацията и
интуиция
та.
Все пак той е знаел да определи като "остаряла" употребявайки един друг израз наша мисъл, която схваща като едно мъртво було разпростряна върху възприятията. От друга страна Бергсон е почувствал добре и това проличава от начина, по който се изразява това, което волята има като зародишно в себе си; той чувства по един жив начин в нея нещо вечно. Въпреки това в описанието на тази вечна ядка на личността той не преминава границите на земното съществуване. Следователно можем да кажем, че даже ограничена в идеите основани на текущото съзнание философията, анализирайки обективно мисленето и волята, може да стигне, чрез едно косвено доказване, до това заключение, че душата е едно безсмъртно и "вродено" същество. Но тя не може да достави възприятието за това.
Това пряко виждане, което е осъществяване на философията: Възприемането на вечната същност, не може да се добие освен по пътя на имагинацията, инспирацията и интуицията.
Всичко, което философията може да изложи върху вечната душа, може да произхожда само от източниците на древното познание, добито в състояние на съновидение, даже когато самите философи нямат съзнание за това и вярват, че го извличат от тяхната собствена основа. Умението може да бъде установено чрез средствата, с които разполага диалектиката и логиката. Обаче за да може философската мисъл да бъде оживотворена и възобновена. Необходимо е духовният живот на нашата епоха да признае Имагинацията, Инспирацията и Интуицията и освен това да приложи резултатите, получени чрез тях, във философската работа. Сега ще се опитам да обясня, как нещата се представят за космологията и за религиозния живот.
към текста >>
Необходимо е духовният живот на нашата епоха да признае Имагинацията, Инспирацията и
Интуиция
та и освен това да приложи резултатите, получени чрез тях, във философската работа.
Но тя не може да достави възприятието за това. Това пряко виждане, което е осъществяване на философията: Възприемането на вечната същност, не може да се добие освен по пътя на имагинацията, инспирацията и интуицията. Всичко, което философията може да изложи върху вечната душа, може да произхожда само от източниците на древното познание, добито в състояние на съновидение, даже когато самите философи нямат съзнание за това и вярват, че го извличат от тяхната собствена основа. Умението може да бъде установено чрез средствата, с които разполага диалектиката и логиката. Обаче за да може философската мисъл да бъде оживотворена и възобновена.
Необходимо е духовният живот на нашата епоха да признае Имагинацията, Инспирацията и Интуицията и освен това да приложи резултатите, получени чрез тях, във философската работа.
Сега ще се опитам да обясня, как нещата се представят за космологията и за религиозния живот. * * * Човешкото същество не може да познае себе си и не може да познае в себе си дейностите, които имат своя източник в Космоса, освен чрез Инспирацията и Интуицията. Единствено в полето на това инспиративно и интуитивно познание може да бъде изградена една истинска Космология т.е. един образ на Космоса, който да съдържа в себе си човешкото същество в неговата пълнота.
към текста >>
Човешкото същество не може да познае себе си и не може да познае в себе си дейностите, които имат своя източник в Космоса, освен чрез Инспирацията и
Интуиция
та.
Умението може да бъде установено чрез средствата, с които разполага диалектиката и логиката. Обаче за да може философската мисъл да бъде оживотворена и възобновена. Необходимо е духовният живот на нашата епоха да признае Имагинацията, Инспирацията и Интуицията и освен това да приложи резултатите, получени чрез тях, във философската работа. Сега ще се опитам да обясня, как нещата се представят за космологията и за религиозния живот. * * *
Човешкото същество не може да познае себе си и не може да познае в себе си дейностите, които имат своя източник в Космоса, освен чрез Инспирацията и Интуицията.
Единствено в полето на това инспиративно и интуитивно познание може да бъде изградена една истинска Космология т.е. един образ на Космоса, който да съдържа в себе си човешкото същество в неговата пълнота. Същевременно и само благодарение на това човек познава силите, които през време на земното съществува не изработват неговото физическо тяло и неговия етерен организъм. Душата и духът не са само скрити зад това физическото тяло и зад това етерно тяло; те се превръщат, метаморфозират се с оглед на будния живот. Наблюдаването на физическото и етерно естество не може да достави един възглед за вечното духовно същество, както един корен не дава възможност да възстановим растението в неговата действителна форма.
към текста >>
Можем следователно да кажем, че положението в което се намира космологията, още повече отколкото днешната философия, ни разкрива колко много е необходимо да потърсим прибежище в Имагинацията, Инспирацията и
Интуиция
та.
Те можаха да формулират закони извлечени от наблюдението и опита, да констатират, че в природата всичко се развива по един установен ред и от това да извлекат една природна космология. Тази космология поне имаше едно съдържание, а именно това, което доставяха сетивните възприятия, външно виждане. Космологията основана на разума не можеше да се утвърди по един валиден начин пред нея и изгуби доверието на хората. Тя бе изоставена и днес не се говори вече за една рационална космология, основана върху разсъждението. Хората се задоволяват с една космология на природата, от която човекът е изключен.
Можем следователно да кажем, че положението в което се намира космологията, още повече отколкото днешната философия, ни разкрива колко много е необходимо да потърсим прибежище в Имагинацията, Инспирацията и Интуицията.
Философията поне е способна да наблюдава душата и ако тя върши това без превзети идеи, тя констатира, че функционирането на мисленето довежда дотам, човек да разбере, че зад това мислене се крие нещо друго, което не се корени в земните условия и с което може да бъде свързан животът на душата. Тя може също така да отвори за погледа границите на смъртта. Изводите, които прави от тази засилена дейност на мислите, чувствата, волевите подтици, й позволяват поне да обогати и да разнообрази своите отвлечености. За да може космология та да се одухотвори, трябва да и бъде дадено едно съдържание, което да има своя източник в едно виждане на духа. Тук човек не може да се придържа към изводи.
към текста >>
С други думи: Още повече отколкото за философията съвременният духовен живот е принуден да признае като валиден метода основан на Имагинацията, Инспирацията и
Интуиция
та упражнявани при пълно съзнание и след това да използува техните резултати за да изгради една конкретна космология.
Тя може също така да отвори за погледа границите на смъртта. Изводите, които прави от тази засилена дейност на мислите, чувствата, волевите подтици, й позволяват поне да обогати и да разнообрази своите отвлечености. За да може космология та да се одухотвори, трябва да и бъде дадено едно съдържание, което да има своя източник в едно виждане на духа. Тук човек не може да се придържа към изводи. За да се получи едно действително съдържание, трябва то или да бъде заето от традиционните схващания, или да бъде отново намерено чрез метода, който вече изложих.
С други думи: Още повече отколкото за философията съвременният духовен живот е принуден да признае като валиден метода основан на Имагинацията, Инспирацията и Интуицията упражнявани при пълно съзнание и след това да използува техните резултати за да изгради една конкретна космология.
Сега да видим това, което в тази перспектива засяга религиозното чувство. * * * За да основем религиозния живот върху познанието, трябва опитностите, които човешкото същество може да има между духовните същества, да могат да бъдат отнесени и описани със средствата, с които разполагаме на Земята. Обаче тези опитности нямат никаква обща точка с това, което познаваме тук долу. В тази област човешкото същество е абсолютно отделено от всеки земен елемент и не може да се движи в нея освен с помощта на сили съвършено независими от физическия и етерен организъм, сили които в никой случай не се намират в обикновеното съзнание.
към текста >>
Обаче опитностите на духовния свят, които
Интуиция
та отваря за човека (става въпрос за методическата
Интуиция
), не могат да бъдат добити изхождайки от текущото съзнание, какъвто е случаят за философията.
Обаче тези опитности нямат никаква обща точка с това, което познаваме тук долу. В тази област човешкото същество е абсолютно отделено от всеки земен елемент и не може да се движи в нея освен с помощта на сили съвършено независими от физическия и етерен организъм, сили които в никой случай не се намират в обикновеното съзнание. Само добиването на ясновидските способности позволява на съзнанието да се опита да опише това, което човешкото същество възприема в света на чистия дух. Поради тази причина едно "рационално богословие", което се опира само на данните на текущото съзнание, е още по-зле дошло, отколкото една "рационална космология". Наистина тази последната донася все пак някакви светлини: По един околен път тя още установява, че физическото и етерно тяло на човека дължат своята форма и своя живот на духовни същества.
Обаче опитностите на духовния свят, които Интуицията отваря за човека (става въпрос за методическата Интуиция), не могат да бъдат добити изхождайки от текущото съзнание, какъвто е случаят за философията.
Те даже не могат да бъдат предчувствани; днес, когато хората искат да извлекат всяко познание от обикновеното съзнание, те могат още по-строго отколкото за космологията да бъдат извлечени само от старите предания, датиращи от времената, когато хората се издигаха до духовните светове чрез едно неточно ясновидство. Би значило човек да сгреши напълно, ако той би вярвал, че може да предаде каквото и да е върху естеството на опитностите, които може да има в духовните светове, използвайки идеите, които доставя обикновеното съзнание. Ето защо богословието трябваше да се настани все повече и повече в областта на историята и да се ограничи, още повече отколкото космологията, в идеите добити в миналото чрез ясновидството по отношение на царството Божие. Тези идеи, свързани едни с други чрез средствата, с които разполага логиката и диалектиката, са представени тогава в системи. По този начин хората вярват, че предлагат оригинални истини, но в тях няма нищо друго освен едно построение, едно лично построение на авторите.
към текста >>
32.
06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Следователно аз искам да ви дам едно, макар и в очерк описание на тези опитности, така както Имагинацията, Инспирацията и
Интуиция
та могат да ги възприемат.
Обаче това, което дава форма на нашия вътрешен живот и го развива, това са подхранващите опитности на съня. Въпреки, че остават скрити за нас те са действителни и техните действия се продължават през време на будността, не само в общото разположение, което имаме през деня, но и в поведението на нашия физически и етерен организъм, които астралният и духовният организъм Азът пропиват. През време на будното състояние те също се намират под влиянието на това, което е било изживяно през време на съня. За обикновеното съзнание сънят донася едно затъмнение на сетивните възприятия, които изчезват, изчезват също така мислите, чувствата и волевите прояви с изключение на онези преходни състояния, през време на които му се явяват сънищата, човекът потъва в безсъзнанието. Въпреки това трябва да подчертаем, че душата продължава да живее, има действителни опитности; и ако тези опитности останат недостъпни за обикновеното съзнание, те могат да бъдат много добре осветлени от имагинативното, инспиративно и интуитивно съзнания.
Следователно аз искам да ви дам едно, макар и в очерк описание на тези опитности, така както Имагинацията, Инспирацията и Интуицията могат да ги възприемат.
Аз ще ги опиша следователно, като че те са изживени съзнателно, защото именно така ги възприема висшето съзнание. Душата не остава в безсъзнание цялата нощ, но даже и това, за което тя няма никакво съзнание Имагинацията, Инспирацията и Интуицията могат да ги възприемат. Когато човекът потъва в съня, сетивният свят престава да съществува за неговата душа. Той се потапя в една вътрешна дейност, първо начално недиференцирана, неопределена. Душата се чувства казвам тя се "чувства", което не е случаят, но ако имаше съзнание, тя би се чувствала разширена като в една разтягаща се мъгла.
към текста >>
Душата не остава в безсъзнание цялата нощ, но даже и това, за което тя няма никакво съзнание Имагинацията, Инспирацията и
Интуиция
та могат да ги възприемат.
През време на будното състояние те също се намират под влиянието на това, което е било изживяно през време на съня. За обикновеното съзнание сънят донася едно затъмнение на сетивните възприятия, които изчезват, изчезват също така мислите, чувствата и волевите прояви с изключение на онези преходни състояния, през време на които му се явяват сънищата, човекът потъва в безсъзнанието. Въпреки това трябва да подчертаем, че душата продължава да живее, има действителни опитности; и ако тези опитности останат недостъпни за обикновеното съзнание, те могат да бъдат много добре осветлени от имагинативното, инспиративно и интуитивно съзнания. Следователно аз искам да ви дам едно, макар и в очерк описание на тези опитности, така както Имагинацията, Инспирацията и Интуицията могат да ги възприемат. Аз ще ги опиша следователно, като че те са изживени съзнателно, защото именно така ги възприема висшето съзнание.
Душата не остава в безсъзнание цялата нощ, но даже и това, за което тя няма никакво съзнание Имагинацията, Инспирацията и Интуицията могат да ги възприемат.
Когато човекът потъва в съня, сетивният свят престава да съществува за неговата душа. Той се потапя в една вътрешна дейност, първо начално недиференцирана, неопределена. Душата се чувства казвам тя се "чувства", което не е случаят, но ако имаше съзнание, тя би се чувствала разширена като в една разтягаща се мъгла. В началото на тези нови впечатления, субект и обект не се различават много един от друг. Фактите и явленията между тях също така не са много отчетливи, душата се къпе в едно общо впечатление, в едно смътно чувство за възприеманите неща като през мъгла, и все пак това чувство е същевременно онова на нейното собствено съществуване.
към текста >>
Душата влиза в контакт със съществата, за които по-рано казахме, че те отговарят на тези звезди и могат да бъдат възприемани чрез
Интуиция
та.
Можете да си представите голямото значение на този нощен живот върху дневния живот. И можем да кажем, че що се отнася за поведението, опитностите изживени от душата между началото на съня и събуждането са най-важните, те имат по-голямо значение от това, което тя възприема през време на деня; защото органическите функции, физически и етерни, както и самото настроение, зависят от тези нощни опитности. * * * Третият етап на съня се характеризира с едно преминаване от планетарния Космос във вселената на неподвижните звезди. Отново в душата се раждат образи, които възпроизвеждат тези особени тела, но не техния външен вид, който възприемаме с нашите сетива при будното съзнание.
Душата влиза в контакт със съществата, за които по-рано казахме, че те отговарят на тези звезди и могат да бъдат възприемани чрез Интуицията.
Тук в сетивния свят материалните образи на звездите са пред нашето съзнание. Когато Интуицията прониква в духовния свят, тя познава в определени същества онези, за които Слънцето, неподвижните звезди предлагат на нашето сетивно възприятие само едно физическо възпроизвеждане. През време на третия етап на съня душата живее сред тези същества. Тя възприема в тях образи, които възпроизвеждат съзвездията, т.е. фактически дейностите на тези звездни същества.
към текста >>
Когато
Интуиция
та прониква в духовния свят, тя познава в определени същества онези, за които Слънцето, неподвижните звезди предлагат на нашето сетивно възприятие само едно физическо възпроизвеждане.
* * * Третият етап на съня се характеризира с едно преминаване от планетарния Космос във вселената на неподвижните звезди. Отново в душата се раждат образи, които възпроизвеждат тези особени тела, но не техния външен вид, който възприемаме с нашите сетива при будното съзнание. Душата влиза в контакт със съществата, за които по-рано казахме, че те отговарят на тези звезди и могат да бъдат възприемани чрез Интуицията. Тук в сетивния свят материалните образи на звездите са пред нашето съзнание.
Когато Интуицията прониква в духовния свят, тя познава в определени същества онези, за които Слънцето, неподвижните звезди предлагат на нашето сетивно възприятие само едно физическо възпроизвеждане.
През време на третия етап на съня душата живее сред тези същества. Тя възприема в тях образи, които възпроизвеждат съзвездията, т.е. фактически дейностите на тези звездни същества. Науката на миналите времена, родена в един вид съновиждане, често е описвала тази опитност за съзвездията и зодиака, която е съществуващият момент на съня. За да разберем, какво представляват тези духовни същества, за предпочитане е в сетивния свят да обгърнем с поглед едно съзвездие в неговата целокупност отколкото звездите поотделно.
към текста >>
Чрез една жива опитност за това, което е било първобитното човечество, опитност до бита при пълно съзнание поддържано от
Интуиция
та, опитност пропита от интуиции, човек може днес да основе религиозния живот върху познанието; това религиозно познание може да бъде добито, когато свръхсетивната
Интуиция
озарява и познава най-дълбоката фаза на съня.
Погрешно е да се мисли, че илюзията да бъде едно вечно същество, е достатъчна, за да го поддържа в идеята за безсмъртието. Ако човек вижда в раждането и смъртта нещо различно от материалните факти, това е защото, под формата на едно смътно чувство, в него проникват лъчите на опитностите, които той е имал през нощта: Образът на неговото слизане от висините на духовните светове към земното съществуване и на неговото възлизане към духовния свят. Религиозните стремежи, религиозното чувство, религиозното съзнание в течение на будния живот имат следователно своя произход в опитностите изживени от душата през нощта. Този етап отговаря на най-дълбокия етап на съня. От него човек извлича оцветението на своето религиозно поведение.
Чрез една жива опитност за това, което е било първобитното човечество, опитност до бита при пълно съзнание поддържано от Интуицията, опитност пропита от интуиции, човек може днес да основе религиозния живот върху познанието; това религиозно познание може да бъде добито, когато свръхсетивната Интуиция озарява и познава най-дълбоката фаза на съня.
Защото това, което се намира в човека в дълбините на съня, е самият извор, от който нашето познание за божественото черпи. Нашето дневно съзнание е само една последна издънка на възможностите разкриващи се на това познание; и религиозното чувство, което човек носи спонтанно в себе си, е също така едно отражение на това, което душата възприема в безсъзнание, но едно отражение изпълнено с величие и слава, когато тя минава през третата фаза на съня. Човекът потъва в съня не само, за да възстанови своите сили или за да черпи от него стимулантите, които внасят живот в неговото дишане и кръвообращение, но за да намери в духовния свят живите сили, от които се нуждае. Всичко, което в него е религиозно чувство, стига до неговото съзнание, на повърхността на душата, идвайки от глъбините, в които тя се движи през време на съня. Колкото и парадоксално да е това твърдение за едно модерно съзнание, можем да кажем, че през време на първата фаза на съня човешкото същество, както през време на първото детство, живее като философ; през време на втората фаза той живее като космолог и през време на третата неговият живот е изцяло божествен.
към текста >>
За да отговорим на този въпрос, трябва да продължим доста далече проучването на съня чрез
Интуиция
та.
Тази трета фаза трябва да напуснем ние за да се върнем отново към будното съзнание. * * * През време на последната фаза на съня, завръщането става през същите етапи, този път изминати в обратна посока. Но за да разберем напълно явлението на съня, през време на който човек напуска своя физически и етерен организъм, трябва да си поставим върху основата на интуитивното познание следния въпрос: Защо човешкото същество се намира отново доведено до този физически и етерен организъм? На какъв подтик се подчинява то?
За да отговорим на този въпрос, трябва да продължим доста далече проучването на съня чрез Интуицията.
Интуицията ни позволява да различаваме духовните същества, които отговарят на Слънцето и другите неподвижни съзвездия, и да познаем че подтикът, който отново довежда човека към Земята е този на съществата, чийто образ е Луната в нашия физически свят. Силите на Луната пропиват целия наш Космос. Когато чрез Интуицията се научаваме да познаваме съществата, които отговарят на физическата Луна, ние виждаме в тях силите, които когато сме достигнали фазата на най-дълбокия сън, ни връщат отново към нашето физическо и етерно тяло. Тези сили на Луната са наистина онези, които свързват нашето астрално тяло и нашия Аз с физическото и етерното тела. При всяко събуждане, когато душата, напускайки духовния свят иска отново да проникне във физическия и етерен организъм, тя трябва да се изостави на течението на лунните сили.
към текста >>
Интуиция
та ни позволява да различаваме духовните същества, които отговарят на Слънцето и другите неподвижни съзвездия, и да познаем че подтикът, който отново довежда човека към Земята е този на съществата, чийто образ е Луната в нашия физически свят.
* * * През време на последната фаза на съня, завръщането става през същите етапи, този път изминати в обратна посока. Но за да разберем напълно явлението на съня, през време на който човек напуска своя физически и етерен организъм, трябва да си поставим върху основата на интуитивното познание следния въпрос: Защо човешкото същество се намира отново доведено до този физически и етерен организъм? На какъв подтик се подчинява то? За да отговорим на този въпрос, трябва да продължим доста далече проучването на съня чрез Интуицията.
Интуицията ни позволява да различаваме духовните същества, които отговарят на Слънцето и другите неподвижни съзвездия, и да познаем че подтикът, който отново довежда човека към Земята е този на съществата, чийто образ е Луната в нашия физически свят.
Силите на Луната пропиват целия наш Космос. Когато чрез Интуицията се научаваме да познаваме съществата, които отговарят на физическата Луна, ние виждаме в тях силите, които когато сме достигнали фазата на най-дълбокия сън, ни връщат отново към нашето физическо и етерно тяло. Тези сили на Луната са наистина онези, които свързват нашето астрално тяло и нашия Аз с физическото и етерното тела. При всяко събуждане, когато душата, напускайки духовния свят иска отново да проникне във физическия и етерен организъм, тя трябва да се изостави на течението на лунните сили. Тук няма значение и вие лесно ще разберете това дали имаме новолуние или пълнолуние.
към текста >>
Когато чрез
Интуиция
та се научаваме да познаваме съществата, които отговарят на физическата Луна, ние виждаме в тях силите, които когато сме достигнали фазата на най-дълбокия сън, ни връщат отново към нашето физическо и етерно тяло.
Но за да разберем напълно явлението на съня, през време на който човек напуска своя физически и етерен организъм, трябва да си поставим върху основата на интуитивното познание следния въпрос: Защо човешкото същество се намира отново доведено до този физически и етерен организъм? На какъв подтик се подчинява то? За да отговорим на този въпрос, трябва да продължим доста далече проучването на съня чрез Интуицията. Интуицията ни позволява да различаваме духовните същества, които отговарят на Слънцето и другите неподвижни съзвездия, и да познаем че подтикът, който отново довежда човека към Земята е този на съществата, чийто образ е Луната в нашия физически свят. Силите на Луната пропиват целия наш Космос.
Когато чрез Интуицията се научаваме да познаваме съществата, които отговарят на физическата Луна, ние виждаме в тях силите, които когато сме достигнали фазата на най-дълбокия сън, ни връщат отново към нашето физическо и етерно тяло.
Тези сили на Луната са наистина онези, които свързват нашето астрално тяло и нашия Аз с физическото и етерното тела. При всяко събуждане, когато душата, напускайки духовния свят иска отново да проникне във физическия и етерен организъм, тя трябва да се изостави на течението на лунните сили. Тук няма значение и вие лесно ще разберете това дали имаме новолуние или пълнолуние. Защото в първия случай, въпреки че материално тя е невидима, нейните сили са в действие в Космоса, за да доведат отново душата към тялото (въпреки, че промените които Луната изпитва в нашите очи които я виждат ту пълна, ту във форма на рог отговарят действително на промени на психическото същество на Луната, промени на които са чувствителни душата и духът на човека във физическия организъм). Отношенията между тялото и духовната същност на човека се установяват наистина под влиянието на космическите сили, чийто материален израз ни се явява в различните форми, които Луната приема в течение на своя цикъл.
към текста >>
33.
07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ
GA_25 Философия, космология, религия
На това единение живяно през време на предземното съществуване ще дам името активна, действителна
интуиция
, живяна
интуиция
.
Този Космос не е друго освен това, което ще бъде неговото физическо тяло, разширено до размерите на вселената. Това, което по-късно ще бъде неговото висше същество, той го възприема като един външен Космос, но с който неговата душа се слива. Можем следователно да кажем, че този Космос бих пред почел да го нарека един човешки Космос, че този човешки Космос, който човешкото същество възприема като съставляващ част от самия него е неговото индивидуално съществуване. Но същевременно човек чувства присъствието на други духовни същества и на други човешки души, които не слизат към земното съществуване. Той свързва с тях своя вътрешен живот и има същевременно опитността за една вселена, която му принадлежи като собствена, и опитността за един вид единение, връзка с други същества.
На това единение живяно през време на предземното съществуване ще дам името активна, действителна интуиция, живяна интуиция.
Това, което в добитото интуитивно познание е съставено от образи, през време на предземното съществуване е жива опитност. През време на съня, човешкото същество има опитността за един вид пропиване на Космоса и от друга страна то притежава завършени, формира ни своите физически и етерен организъм. През време на земния живот нашата работа се състои в това, да изменим, да преобразим полезно нещата и същевременно да преобразим самите себе си. През време на предземното съществуване ние работим, за да приготвим нашия физически организъм. Ние го снабдяваме с всичко, което на Земята ще позволи една хармонична дейност на органите помежду им хармоничната дейност на органите с душата и на душата с духа.
към текста >>
Живяната, активна опитност на
Интуиция
та отстъпва място на една Инспирация, получено по канала на този космически образ на духовния свят.
За да изразя чрез един образ това силно чувство, бих искал да кажа, че в определен момент на предрожденното съществуване, човешкото същество започва да си казва: аз имам около себе си и същевременно вътре в самия мене други божествени, духовни същества. Сега ми се струва, че тези същества не ми се изживяват вече напълно. Струва ми се, че те обличат форми, които ги забулват; че стават подобни на тези звезди, за които имах съзнание в моето минало земно съществуване, под тяхната материална форма. Те не са още тези звезди, но струва ми се, че се намират вече в процес да станат духовни същества звезди. Чувство то, което човек изпитва тогава е това на един духовен свят, който постепенно се отдалечава от него, за да бъде заменен с един образ, който носи неговия отпечатък, чрез един космически израз на неговата действителност.
Живяната, активна опитност на Интуицията отстъпва място на една Инспирация, получено по канала на този космически образ на духовния свят.
Това видение е едно живяно чувство: Духовният свят в неговата първична и истинска субстанция изчезва и душата възприема от него само една проява, едно откровение. Това, което се събужда в нея в този момент, бих предпочел да го назова с една дума заета от земния език, а именно думата лишаване. Душата изпитва желанието да намери отново "това, което е на път да изгуби". Отначало то не е изгубено още, но тя чувства, че ще изгуби нещо, което притежаваше по-рано. Едновременно се ражда чувството, че тя е ограбена и желанието да намери отново, това което е на път да бъде изгубено.
към текста >>
Космосът отначало съединен с човека в цялата негова жива духовност отстъпва място на едно откровение; успоредно с това активната и жива
Интуиция
отстъпва място на активната и жива Инспирация и силите на Луната действат на човека по такъв начин, че правят да се събуди отново в него чувството на един вътрешен личен живот.
Едновременно се ражда чувството, че тя е ограбена и желанието да намери отново, това което е на път да бъде изгубено. В този стадий на предземното съществуване душата е чувствителна към силите на Луната. Тя се чувствува съблечена, ограбена, изпитва едно желание и тези чувства я подготвят да приеме влиянието на космическите лунни сили. До този момент тези сили не съществуваха за нея. Обаче в момента, когато духовният Космос започва да се заличава, става едно сливане между лунните сили, които изпълват вселената със своите трептения, и тези на желанието и на лишаването, които възникват в душата.
Космосът отначало съединен с човека в цялата негова жива духовност отстъпва място на едно откровение; успоредно с това активната и жива Интуиция отстъпва място на активната и жива Инспирация и силите на Луната действат на човека по такъв начин, че правят да се събуди отново в него чувството на един вътрешен личен живот.
Той не е вече напълно слят във вселената, без субект и обект да могат още да се различават един от друг. Сега той е станал една личност. По-рано неговият живот се сливаше с този на други същества; сега той отново намира съзнанието, че е един субект и вижда около себе си предмети, обекти. Той чувства, че живее в себе си, има за себе си едно лично чувство, което дължи на силите на Луната, и проявлението на Космоса става за него един външен свят. В тази сега вътрешна човешка душа се ражда една мисъл, която бих могъл да изразя по следния начин, използвайки изразните средства на земния език: Аз имам нужда да притежавам това физическо тяло, което беше целта на извършената работа, космическия духовен зародиш, за създаването на който аз сътрудничих.
към текста >>
34.
08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Това положение може да бъде изменено само чрез модерното посвещение, това посвещение, което аз определих в неговите главни черти в течение на миналите лекции и което води до Имагинацията, Инспирацията и
Интуиция
та под една нова форма.
И особено през 19-то столетие се разпространи все повече едно богословие, в погледа на което Христос изчезваше напълно зад Исуса. Вече не се говореше освен за Исуса от Назарет, който беше представен като едно човешко същество, може би най-съвършеното от всички онези, които бяха участвали в развитието на човечеството. След като през време на първите столетия на християнската ера хората бяха описали пътя, който водеше от Христа до Исуса, в който той се беше въплътил, сега те вземаха този Исус като изходна точка, за да се издигнат до Христа. Обаче съобразно природата на нещата, тук не можеха да сторят друго освен да признаят своето безсилие или пък да не го признаят да се издигнат до Христа, изхождайки от "простия" Исус, който беше живял в Палестина. По този начин богословието на една голяма част от човечеството изгуби Христа, като гледаше само Исуса.
Това положение може да бъде изменено само чрез модерното посвещение, това посвещение, което аз определих в неговите главни черти в течение на миналите лекции и което води до Имагинацията, Инспирацията и Интуицията под една нова форма.
То дава възможност да виждаме отвън Исуса, историческата личност, да стигнем до едно пряко виждане на предземното съществуване; от там да съзерцаваме Христа, който е едно духовно същество, и да разберем Исуса и Тайната на Голгота говорейки за Христа. Така ще може да бъде намерен отново пътят, от който съвременното богословие се е отдалечило, като не виждайки вече освен Исуса, то изгуби Христа. Така чрез духовното виждане хората ще могат да познаят Христа, да познаят Исуса, в когото той стана човек и да разберат в антропософската перспектива Тайната на Голгота. Сега ние ще видим какво значение има това за вътрешното развитие на човешкото същество. Ние вече споменахме, че с първите проблясъци на съзнанието на Аза пред душите се яви загадката на смъртта.
към текста >>
35.
09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ
GA_25 Философия, космология, религия
Всичко това отново оживява степен по степен чрез Имагинацията, Инспирацията и
Интуиция
та.
В следващите лекции ще изследваме проблемите за смъртта и безсмъртието на душата във връзка с Христа и развитието на християнството. За това е необходимо да изясним още веднъж от една нова гледна точка, това което аз вече изложих. Да разгледаме двете състояния, които се сменят едно друго в течение на живота, будността и съня. Това, което се представя най-първо на съзнанието е че през време на съня сетивните възприятия са заличени, а също и всичко онова, което душата изпитва, когато мисли, чувства и проявява воля. Всичко, което при будното състояние съставлява нашето "себе" е заличено в съня.
Всичко това отново оживява степен по степен чрез Имагинацията, Инспирацията и Интуицията.
Най-първо, за да създадем имагинативната мисъл, медитацията трябва да се опира върху обикновената мисъл. Аз вече описах как медитирайки ни е можем да използваме мислите, за да стигнем до имагинативното познание. Изследването относно проблемата на смъртта изисква още веднъж да бъде изложен по-ясно пътят изминат за постигане познанието на посвещението, защото успоредно можем да покажем конкретно, какви отношения установява човешкото същество умирайки със своето физическо тяло от една страна, със своята душа и със своя дух от друга страна. Когато използваме мисълта следвайки метода, който посочих, първо ние имаме опитността за едно излъчва не на душата вън от физическия организъм обаче ние сме неспособни да мислим в течение на известно време. Мисълта се изплъзва някакси.
към текста >>
Контрастът между свръхсетивните възприятия и живота на визионера позволява именно да изпъкне по-ясно това, което характеризира Имагинацията, Инспирацията и
Интуиция
та, способности на висшето съзнание.
Напротив, имагинативно мислещият възприема образи, които нямат нищо общо с неговите физически органи; той насочва по воля своя поглед върху една област на душата, която дотогава беше несъзнателна. Следователно, имагинативното съзнание не ни отдалечава от обикновеното съзнание, за да ни доведе както мнозина мислят, до някакво видение. Тренирането на упражненията, които то изисква са напротив един щит против визионерните прояви, които не могат да се контролират. Те развиват душата в посока противоположна на тази, която визионерът следва; те я освобождават от физическия организъм, правят я способна, наред с него да използва и етерния организъм, издигайки се до вътрешната опитност на действителности, на субстанции. Това, което в обикновения живот е субстанциално е физическото тяло, а това, което схващаме отвъд това тяло, са отраженията на мислите, които нямат никаква субстанция и не са от само себе си активни.
Контрастът между свръхсетивните възприятия и живота на визионера позволява именно да изпъкне по-ясно това, което характеризира Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, способности на висшето съзнание.
Тези форми на познанието позволяват да научим постепенно, как душата и духът са свързани с тялото. Опитностите, които има веднъж освободен от тялото, позволяват на човека да почувства и да живее предварително това, което ще настъпи, когато не ще има вече физическо тяло. За да можем през време на земното съществуване да разрешим загадката на смъртта, трябва да стигнем дотам, да живеем както когато не разполагаме вече с това тяло. Моля ви да разберете тук, за какво аз правя усилия с цялата предпазливост на мислителната дейност да покаже как може да се търси в тази посока разрешението на проблемата със смъртта. Това е една проблема, която днес твърде често хората разглеждат като дилетанти.
към текста >>
Тази част от живота на душата, която е заспала и от тъмните глъбини на която до съзнанието стигат само някои представи, ние я виждаме в момента когато се издигаме до
Интуиция
та.
Ето защо човек няма съзнание за силите, които одушевяват неговата воля, нито за това, което става в метаболизма, в органическата обмяна на веществата. Когато я наблюдаваме как тя се свързва с организма, за свръхсетивното познание тази част на душата е напълно подобна на Аза и на астралното тяло, на цялата душа, когато през време на съня те са излъчени от физическия организъм. Трябва да кажем, че човешкото същество е много по-сложно, отколкото се мисли. Някои описания на свръхсетивните факти ни казват просто: Когато човек е буден, неговата душа и неговият дух живеят в неговия организъм; когато спи, те са излъчени от него. Работата не е така проста и ние можем да я изразим по този начин най-много, когато говорим за главата, но не и за организма в неговата цялост.
Тази част от живота на душата, която е заспала и от тъмните глъбини на която до съзнанието стигат само някои представи, ние я виждаме в момента когато се издигаме до Интуицията.
Както вече изложих, Интуицията е плод на упражнения, които поставят в действие волята. Тези упражнения позволяват да възприемаме постепенно това, което обикновено остава скрито през време на будното състояние, а именно тайните на волята. Защото за будното съзнание волята е една тайна, която се изявява отчасти в Инспирацията, но се разкрива напълно в Интуицията. Колкото и парадоксално да изглежда това, можем да кажем, че когато човешкото същество се издига дотам, да разкрие природата на волята, то вижда да се явява пред неговите очи и божественият свят. Таза духовна субстанция е станала организъм в неговата глава; не е вече никак възможно тя да бъде доловена там.
към текста >>
Както вече изложих,
Интуиция
та е плод на упражнения, които поставят в действие волята.
Когато я наблюдаваме как тя се свързва с организма, за свръхсетивното познание тази част на душата е напълно подобна на Аза и на астралното тяло, на цялата душа, когато през време на съня те са излъчени от физическия организъм. Трябва да кажем, че човешкото същество е много по-сложно, отколкото се мисли. Някои описания на свръхсетивните факти ни казват просто: Когато човек е буден, неговата душа и неговият дух живеят в неговия организъм; когато спи, те са излъчени от него. Работата не е така проста и ние можем да я изразим по този начин най-много, когато говорим за главата, но не и за организма в неговата цялост. Тази част от живота на душата, която е заспала и от тъмните глъбини на която до съзнанието стигат само някои представи, ние я виждаме в момента когато се издигаме до Интуицията.
Както вече изложих, Интуицията е плод на упражнения, които поставят в действие волята.
Тези упражнения позволяват да възприемаме постепенно това, което обикновено остава скрито през време на будното състояние, а именно тайните на волята. Защото за будното съзнание волята е една тайна, която се изявява отчасти в Инспирацията, но се разкрива напълно в Интуицията. Колкото и парадоксално да изглежда това, можем да кажем, че когато човешкото същество се издига дотам, да разкрие природата на волята, то вижда да се явява пред неговите очи и божественият свят. Таза духовна субстанция е станала организъм в неговата глава; не е вече никак възможно тя да бъде доловена там. В човека главата е това, което е най-малко свръхсетивно.
към текста >>
Защото за будното съзнание волята е една тайна, която се изявява отчасти в Инспирацията, но се разкрива напълно в
Интуиция
та.
Някои описания на свръхсетивните факти ни казват просто: Когато човек е буден, неговата душа и неговият дух живеят в неговия организъм; когато спи, те са излъчени от него. Работата не е така проста и ние можем да я изразим по този начин най-много, когато говорим за главата, но не и за организма в неговата цялост. Тази част от живота на душата, която е заспала и от тъмните глъбини на която до съзнанието стигат само някои представи, ние я виждаме в момента когато се издигаме до Интуицията. Както вече изложих, Интуицията е плод на упражнения, които поставят в действие волята. Тези упражнения позволяват да възприемаме постепенно това, което обикновено остава скрито през време на будното състояние, а именно тайните на волята.
Защото за будното съзнание волята е една тайна, която се изявява отчасти в Инспирацията, но се разкрива напълно в Интуицията.
Колкото и парадоксално да изглежда това, можем да кажем, че когато човешкото същество се издига дотам, да разкрие природата на волята, то вижда да се явява пред неговите очи и божественият свят. Таза духовна субстанция е станала организъм в неговата глава; не е вече никак възможно тя да бъде доловена там. В човека главата е това, което е най-малко свръхсетивно. Обаче в останалата част от неговия организъм душата е там непроменена каквато е била по време на пред земното съществуване, лишена в този момент от своето физическо и своето етерно тяло. Във всичко, което живее в основата на волята, човешкото същество е още дух, даже и между раждането и смъртта и Интуицията позволява да можем да възприемем този дух.
към текста >>
Във всичко, което живее в основата на волята, човешкото същество е още дух, даже и между раждането и смъртта и
Интуиция
та позволява да можем да възприемем този дух.
Защото за будното съзнание волята е една тайна, която се изявява отчасти в Инспирацията, но се разкрива напълно в Интуицията. Колкото и парадоксално да изглежда това, можем да кажем, че когато човешкото същество се издига дотам, да разкрие природата на волята, то вижда да се явява пред неговите очи и божественият свят. Таза духовна субстанция е станала организъм в неговата глава; не е вече никак възможно тя да бъде доловена там. В човека главата е това, което е най-малко свръхсетивно. Обаче в останалата част от неговия организъм душата е там непроменена каквато е била по време на пред земното съществуване, лишена в този момент от своето физическо и своето етерно тяло.
Във всичко, което живее в основата на волята, човешкото същество е още дух, даже и между раждането и смъртта и Интуицията позволява да можем да възприемем този дух.
Когато се разкрива на интуицията, той се явява като колектор, в който се събират всички работи, всички импулси, всички морални и интелектуални стремежи, които одушевяват нашия земен живот. Както вече показах в една друга перспектива, тук се намира най-младата част на душата, тази, която на Земята живее като зародиш. Тя се намира в началото на своето развитие. В човешкото същество тя се явява като отиваща към смъртта като към едно раждане, както и самата душа в течение на предземното съществуване отива към зачатието и раждането, за да дойде на света. В глъбините на нашата воля на погледа се разкрива една душа в зародиш и може да се види, че чрез смъртта тя се издига до едно раждане за един нов духовен живот.
към текста >>
Когато се разкрива на
интуиция
та, той се явява като колектор, в който се събират всички работи, всички импулси, всички морални и интелектуални стремежи, които одушевяват нашия земен живот.
Колкото и парадоксално да изглежда това, можем да кажем, че когато човешкото същество се издига дотам, да разкрие природата на волята, то вижда да се явява пред неговите очи и божественият свят. Таза духовна субстанция е станала организъм в неговата глава; не е вече никак възможно тя да бъде доловена там. В човека главата е това, което е най-малко свръхсетивно. Обаче в останалата част от неговия организъм душата е там непроменена каквато е била по време на пред земното съществуване, лишена в този момент от своето физическо и своето етерно тяло. Във всичко, което живее в основата на волята, човешкото същество е още дух, даже и между раждането и смъртта и Интуицията позволява да можем да възприемем този дух.
Когато се разкрива на интуицията, той се явява като колектор, в който се събират всички работи, всички импулси, всички морални и интелектуални стремежи, които одушевяват нашия земен живот.
Както вече показах в една друга перспектива, тук се намира най-младата част на душата, тази, която на Земята живее като зародиш. Тя се намира в началото на своето развитие. В човешкото същество тя се явява като отиваща към смъртта като към едно раждане, както и самата душа в течение на предземното съществуване отива към зачатието и раждането, за да дойде на света. В глъбините на нашата воля на погледа се разкрива една душа в зародиш и може да се види, че чрез смъртта тя се издига до едно раждане за един нов духовен живот. За да разберем земното съществуване, трябва първо да определим в свръхсетивната област тази същност, върху която се основава нашата воля.
към текста >>
36.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
И когато чрез
Интуиция
та добиваме възможността да виждаме действителността, която се крие зад тази воля, ние можем да проучим онази част на човешкото същество, която остава духовна.
Тя не е свързана постоянно с организма, нито пък се свързва с него и се освобождава последователно. Чрез своите собствени сили тя се държи настрана от физическия и етерен човек. Тя води един независим живот. Така тя държи в полето на душата и духа, където би останала, ако не се намесваше нещо, което да и попречи да бъде в такова състояние. Ще кажем следователно, че волящата душа, волята, остава психическа и духовна, даже през време на земното съществуване.
И когато чрез Интуицията добиваме възможността да виждаме действителността, която се крие зад тази воля, ние можем да проучим онази част на човешкото същество, която остава духовна.
Въпреки това, волята също се свързва с физическия организъм, слива се с него. Но това не е едно постоянно сливане, както за мисълта, нито пък променливо сливане, какъвто е случаят с чувствата. Когато чрез главата нашето мислене зачева една идея, която представлява един мотив за действие, нещата стават различно от това, когато само размишляваме. Когато размишляваме за нещата на този свят, без да бъдем обзети от някакво намерение, това засяга само главата; и тази дейност е такава, която разрушава главата или най-малко я увлича към разлагане, към смъртта, както изложих това вчера. Но ако замисляме едно намерение: Искам да направя това или онова дейността на мислещата душа се разпростира от главата към обмяната на вещества и в крайниците.
към текста >>
Тогава
Интуиция
та възприема един подтик, една астрална дейност, която се простира в някаква област на обмяната на веществата или в крайниците; тази мисъл-намерение упражнява едно разрушаващо действие не само върху главата, но също и в органите на обмяната на веществата и в крайниците.
Въпреки това, волята също се свързва с физическия организъм, слива се с него. Но това не е едно постоянно сливане, както за мисълта, нито пък променливо сливане, какъвто е случаят с чувствата. Когато чрез главата нашето мислене зачева една идея, която представлява един мотив за действие, нещата стават различно от това, когато само размишляваме. Когато размишляваме за нещата на този свят, без да бъдем обзети от някакво намерение, това засяга само главата; и тази дейност е такава, която разрушава главата или най-малко я увлича към разлагане, към смъртта, както изложих това вчера. Но ако замисляме едно намерение: Искам да направя това или онова дейността на мислещата душа се разпростира от главата към обмяната на вещества и в крайниците.
Тогава Интуицията възприема един подтик, една астрална дейност, която се простира в някаква област на обмяната на веществата или в крайниците; тази мисъл-намерение упражнява едно разрушаващо действие не само върху главата, но също и в органите на обмяната на веществата и в крайниците.
Вследствие на тази разрушителна дейност, действителната сила, която е на основата на волята, се простира на свой ред в обмяната на веществата или в крайниците, и поправя, компенсира това, което мисълта е разрушила. Да вземем един образ: Идва ми идеята да вдигна ръката си. Тази идея се втурва от главата в ръката, предизвиква там една дисимилация, едно разрушение, което можем да окачествим като горене. В организма на ръката нещо е разрушено. Тогава веществото на астралния организъм което съответства на волята, приижда и поправя това, което е било разрушено.
към текста >>
Имагинацията, Инспирацията и
Интуиция
та позволяват да възприемаме връзката, вътрешната връзка, която сродява едно лечебно средство или един лечебен процес с болестта и да заменим емпиричното лечение, подчинено на експериментацията, чрез едно рационално лечение, основано на познанието на човешкото същество и на процеса на лечението.
По този начин той открива в определено растение възстановителни сили, които, приготвени по определен начин и внесени в организма, анихилират ненормалните процеси на дисимилация. За всичко, което в тази област е ненормално, в природата се намират лекарства и ние можем да видим връзката между болестта и лекарството само ако сме способни да схванем в организма живота, който току-що охарактеризирах. Каквото и да бъде действието предприето върху един болен организъм: Приемането на лекарства, лекуване специално приспособено към злото, от което един здрав човек няма нужда, лечебната евритмия и пр., всички тези мерки имат за цел да възстановят равновесието между извънмерните сили на асимилацията и на процесите на дисимилацията, които надхвърлят тяхното поле на нормално действие. Както виждате, медицината основана върху простото сетивно познание трябва да бъде допълнена и разширена с всичко онова, което може да предложи духовното виждане, познанието на организма на човека в неговата цялост. Физиологията и анатомията могат да познаят само външния аспект на този организъм; успоредно медицината не може да намери отношението между лекарство и болест освен чрез експериментиране.
Имагинацията, Инспирацията и Интуицията позволяват да възприемаме връзката, вътрешната връзка, която сродява едно лечебно средство или един лечебен процес с болестта и да заменим емпиричното лечение, подчинено на експериментацията, чрез едно рационално лечение, основано на познанието на човешкото същество и на процеса на лечението.
Тук аз мога да говоря само накратко върху тези неща, но вие виждате, че антропософското познание е източник на едно обогатяване на патологията и лечението в перспектива, която охарактеризирахме. В това отношение вече имаме практически приложения в нашето движение. Ние ценим напълно и използваме всичко, което модерната медицина е добила. Но ние осветляваме тези придобивки напълно чрез познанието на духа, чрез духовното виждане. Нашите медицински схващания бяха окачествени като "детински", и това е напълно обяснимо в устата на тези, които искат да познават само това, което сетивата предлагат.
към текста >>
Чрез една усилена работа духовното познание се издига до тази действителност, развивайки в душата
Интуиция
та чрез упражнения отнасящи се за волята.
Този е по същество новият аспект на опитността в лунните области, която човек има след смъртта: В течение на това космическо съществуване има един момент, когато човек чрез своето собствено движение завързва отново връзките на своето същество в развитие със своята съдба, със своята карма. земният образ на този акт, извършен в свръхземния свят, е човешката свобода, чувството на независимост в течение на земното съществуване. Правилното разбиране на идеята на съдбата, разбиране, което води до духовните светове, където има своята основа, съвсем няма като последствие детерминизма, а една истинска философия на свободата. Човекът, който след смъртта се е приспособил към различните духовни области, донася по този начин, включени в неговия организъм и свързани с неговата съдба, последствията от това свързване с духовните светове, което е живял в царството на духовете. Ако носи в себе си Христа, човекът на модерните времена има вътрешната опитност на свободата и свързано с нея чувство, че е проникнат от Бога, чувство, което на Земята може да се превърне в отзвук на това, което е почувствал връщайки се от света на звездите в сферата на Луната и пребивавайки в тази сфера.
Чрез една усилена работа духовното познание се издига до тази действителност, развивайки в душата Интуицията чрез упражнения отнасящи се за волята.
В древни времена, съгласно показанията на древните посветени, тази Интуиция се добиваше чрез аскетизъм, който унищожаваше тялото. Защото унищожавайки, парализирайки това физическо тяло, човек придава на независимата воля една толкова по-голяма сила; ако не във волята се изразява преди всичко едно желание да се съедини с физическия организъм. Аскетичните упражнения ограничават физическия организъм до такава степен, че за волята става много трудно да проникне в него. Тя е един вид отблъсната от него и колкото е по-трудно за нея да се потопи в него, толкова по-добре тя прониква в духовния свят и може да роди там интуиции. Такъв е резултатът получен чрез аскетизма.
към текста >>
В древни времена, съгласно показанията на древните посветени, тази
Интуиция
се добиваше чрез аскетизъм, който унищожаваше тялото.
земният образ на този акт, извършен в свръхземния свят, е човешката свобода, чувството на независимост в течение на земното съществуване. Правилното разбиране на идеята на съдбата, разбиране, което води до духовните светове, където има своята основа, съвсем няма като последствие детерминизма, а една истинска философия на свободата. Човекът, който след смъртта се е приспособил към различните духовни области, донася по този начин, включени в неговия организъм и свързани с неговата съдба, последствията от това свързване с духовните светове, което е живял в царството на духовете. Ако носи в себе си Христа, човекът на модерните времена има вътрешната опитност на свободата и свързано с нея чувство, че е проникнат от Бога, чувство, което на Земята може да се превърне в отзвук на това, което е почувствал връщайки се от света на звездите в сферата на Луната и пребивавайки в тази сфера. Чрез една усилена работа духовното познание се издига до тази действителност, развивайки в душата Интуицията чрез упражнения отнасящи се за волята.
В древни времена, съгласно показанията на древните посветени, тази Интуиция се добиваше чрез аскетизъм, който унищожаваше тялото.
Защото унищожавайки, парализирайки това физическо тяло, човек придава на независимата воля една толкова по-голяма сила; ако не във волята се изразява преди всичко едно желание да се съедини с физическия организъм. Аскетичните упражнения ограничават физическия организъм до такава степен, че за волята става много трудно да проникне в него. Тя е един вид отблъсната от него и колкото е по-трудно за нея да се потопи в него, толкова по-добре тя прониква в духовния свят и може да роди там интуиции. Такъв е резултатът получен чрез аскетизма. Но в нашата епоха не се препоръчва той да бъде практикуван.
към текста >>
Следователно с право можем да кажем, че антропософията задълбочава религиозното съзнание, както в течение на предидущите лекции можехме да кажем, че тя възобновява и оживява философията, разширява Космологията обогатявайки ги с всичко, което Инспирацията и
Интуиция
та донасят от духовните светове.
Това, което посветените са предавали на своите последователи относно опитностите, които човек има между смъртта и едно нова раждане, а също и относно упражненията предназначени да издигнат човека до свръхсетивното познание. Аскетът на миналите времена не можеше да добие царственото чувство на свобода, което модерният човек може да добие благодарение на своята настояща организация. Също така, между смъртта и едно ново раждане, той не можеше да се представи пред слънчевото същество, което трябваше да изпълни за него това, което човешкото същество, след извършването на Тайната на Голгота, може да намери от тогава насам в самия себе си: Силата да стори това след смъртта. С проникването на християнството в развитието, религиозното съзнание се е изменило, защото това религиозно съзнание е отзвук на Земята от онова чувство, което човекът има в духовния свят, че е пропит от Бога. По всички точки модерната наука на посвещението ни довежда до едно разбиране в най-дълбокия смисъл на Хистологията.
Следователно с право можем да кажем, че антропософията задълбочава религиозното съзнание, както в течение на предидущите лекции можехме да кажем, че тя възобновява и оживява философията, разширява Космологията обогатявайки ги с всичко, което Инспирацията и Интуицията донасят от духовните светове.
Цялото човечество може да намери в това задълбочаване чрез антропософията извънредно голяма полза, благодарение на което ще се възобнови религиозното съзнание. Антропософията иска да сътрудничи за бъдещето развитие на християнството, не основавайки една нова религия, а помагайки за разцъфтяването на тази християнска религия дошла в света чрез Тайната на Голгота. Защото тя има сила да се развие и антропософията желае да разбере тази сила и да помогне за това развитие. В тези лекции аз се опитах да ви покажа, как антропософията може да оплоди Философията, Космологията и Религиозното познание. Разбира се религиозното познание не е религия.
към текста >>
37.
02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37
GA_26 Мистерията на Михаил
В системата на крайниците и на обмяната на веществата, когато ги разглежда ме в пълното им действие, в разгръщането на необходимите или възможни действия, имаме сетивно-свръхсетивния образ на чисто свръхсетивната
Интуиция
.
Всичко, което принадлежи на системата на крайниците и на обмяната на веществата, е като един образ, като една картина, която още не е завършена, но върху която още се работи. Всичко, което принадлежи на ритмичния организъм на човека, се намира по отношение на връзката на душевно-духовното с телесното между тези противоположности. 36. Който разглежда човешката глава от тази духовна гледна точка, има в това разглеждане едно помощно средство за разбиране на духовните имагинации; защото във формите на главата имагинативни те форми са сгъстени някакси до физическата гъстота. 37. По същия начин в разглеждането на ритмичната част на човешкия организъм имаме едно помощно средство за разбиране на инспирациите. Физическият изглед на жизнените ритми носи в сетивния образ характера на Инспирацията.
В системата на крайниците и на обмяната на веществата, когато ги разглежда ме в пълното им действие, в разгръщането на необходимите или възможни действия, имаме сетивно-свръхсетивния образ на чисто свръхсетивната Интуиция.
към текста >>
38.
03. 4. Върху образната природа на човека
GA_26 Мистерията на Михаил
По отношение на обмяната на веществата и системата на крайниците в душата трябва да царува
интуиция
та, ако искаме да стигнем до едно разбиране.
Изживяването, което трябва да развием, за да обхванем една картина в процес на ставане, може да се нарече испирация. Още по-различно стоят нещата, когато разглеждаме системата на обмяна на веществата и двигателната система/системата на крайниците/. Тук положението е такова, като че стоим пред едно напълно празно плат но, до което се намират съдовете с бои и още не рисуващият художник. Ако искаме да стигнем до едно разбиране на системата на обмяна на веществата и тази на крайниците, трябва да развием едно възприема не, което има толкова малко общо с възприемането на това, което сетивата обхващат, колкото гледането на съдовете с бои, на празното платно и на нерисуващия още художник имат общо с вече завършената карти на, която застава пред нас. И дейността, в която душата изживява по чисто духовен начин човек изхождайки от обмяната на веществата и от неговите движения, е подобна на това, както от гледането на съдовете за бои, на празното и на художника бихме изживели нарисуваната по-късно картина.
По отношение на обмяната на веществата и системата на крайниците в душата трябва да царува интуицията, ако искаме да стигнем до едно разбиране.
Необходимо е действуващите членове на Антропософското Общество да обърнат внимание по този начин върху същността, която стои на основата на антропософското разглеждане на човешкото същество. Защото не трябва да се разбере само това, което може да се добие като познавателно съдържание чрез Антропософията, а също така, как може да се стигне до изживяването на това познавателно съдържание. От изложеното тук се разкрива пътят за разглеждане на следващите ръководни принципи.
към текста >>
39.
14. Принципи 85-87
GA_26 Мистерията на Михаил
85. В настоящата епоха на света човек изживява себе си в
Интуиция
, първо в будното дневно съзнание.
Принципи 85-87 ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
85. В настоящата епоха на света човек изживява себе си в Интуиция, първо в будното дневно съзнание.
Това изживяване му скрива факта, че в рамките на будността в неговото изживяване присъствува третата Йерархия. 86. В сън със сънища-/сънищно/ човек изживява по един хаотичен начин своето собствено същество, свързано нехармонично с духовната същност на света. Когато срещу съновидното съзнание застава Имагинативното съзнание като негов друг полюс, човек съзира, че в неговото изживяване н присъствува втората Йерархия. 87. В съзнанието, което има при съня без сънища, човек изживява без собствена съзнателност своето собствено същество /свързано/, съединено с духовната Същност на света. Когато срещу това сънно съзнание застава Инспиративното съзнание, като негов друг полюс, тогава човек съзира, че в неговото изживяване присъствува първата Йерархия.
към текста >>
40.
17. Принципи 88-105
GA_26 Мистерията на Михаил
96. Когато в Имагинацията проникне Инспирацията и
Интуиция
та, тогава в действие на волята биват въз приемани, освен импулсите на настоящето, резултатите от миналите съществувания.
Като същество, което изработва представи, човекът забравя един вид своята Карма. 95. В изявите на волята действува Кармата. Обаче нейното действие остава в безсъзнанието. Когато това, което действува несъзнателно във волята, е издигнато до Имагинацията, тогава Кармата бива обхваната. Тогава човек чувствува своята съдба в себе си.
96. Когато в Имагинацията проникне Инспирацията и Интуицията, тогава в действие на волята биват въз приемани, освен импулсите на настоящето, резултатите от миналите съществувания.
Тогава се оказва, че миналото съществуване действува в настоящето. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 97. Едно по-грубо описание може да каже: в душата на човека живеят мисленето, чувствуването и волята. Едно по-фино описание трябва да каже: мисленето винаги съдържа една вътрешна основа от чувствуването и воля, чувствуването една такава от мислене и воля една основа от мислене и чувствуване. В живота на мислите преобладава само мисленето, в живота чувствата чувствуването, в живота на волята волението по отношение на другите психически съдържания.
към текста >>
41.
1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Антропософия та говори тук за
интуиция
.
В този астрален свят човекът носи третия член на своето същество: астралното тяло. Земните вещества трябва да се вливат също и в това астрално тяло. С това те се отчуждават по-нататък от тяхната физическа същност. Както човекът има своето етерно тяло общо с растителния свят, така той има своето астрално тяло като нещо общо със животинския свят. Истинската човешка същина, която го издига над животинския свят, може да бъде позната чрез една още по-висша форма на познанието.
Антропософия та говори тук за интуиция.
В Инспирацията се изявява един свят на духовни Същества; в интуицията отношението на познаващия човек става по-близко до този свят. Той има пълно съзнание за това, което е чисто духовно, за което знае непосредствено в пълно съзнателно изживяване, че то няма нищо общо с изживяването чрез тялото. С това човек се пренася в един живот, в който се чувствува като човешки дух между други духовни същества. В Инспирацията се изявяват духовните Същества на света; чрез интуицията човек живее с тези същества. Чрез това човек стига до познанието на четвъртия член на човешкото същество, на същинския "Аз".
към текста >>
В Инспирацията се изявява един свят на духовни Същества; в
интуиция
та отношението на познаващия човек става по-близко до този свят.
Земните вещества трябва да се вливат също и в това астрално тяло. С това те се отчуждават по-нататък от тяхната физическа същност. Както човекът има своето етерно тяло общо с растителния свят, така той има своето астрално тяло като нещо общо със животинския свят. Истинската човешка същина, която го издига над животинския свят, може да бъде позната чрез една още по-висша форма на познанието. Антропософия та говори тук за интуиция.
В Инспирацията се изявява един свят на духовни Същества; в интуицията отношението на познаващия човек става по-близко до този свят.
Той има пълно съзнание за това, което е чисто духовно, за което знае непосредствено в пълно съзнателно изживяване, че то няма нищо общо с изживяването чрез тялото. С това човек се пренася в един живот, в който се чувствува като човешки дух между други духовни същества. В Инспирацията се изявяват духовните Същества на света; чрез интуицията човек живее с тези същества. Чрез това човек стига до познанието на четвъртия член на човешкото същество, на същинския "Аз". Отново човек съзира, как земните вещества, като се включват в тъкането и същността на "Аза", се отчуждават още по-нататък от тяхната физическа същност.
към текста >>
В Инспирацията се изявяват духовните Същества на света; чрез
интуиция
та човек живее с тези същества.
Истинската човешка същина, която го издига над животинския свят, може да бъде позната чрез една още по-висша форма на познанието. Антропософия та говори тук за интуиция. В Инспирацията се изявява един свят на духовни Същества; в интуицията отношението на познаващия човек става по-близко до този свят. Той има пълно съзнание за това, което е чисто духовно, за което знае непосредствено в пълно съзнателно изживяване, че то няма нищо общо с изживяването чрез тялото. С това човек се пренася в един живот, в който се чувствува като човешки дух между други духовни същества.
В Инспирацията се изявяват духовните Същества на света; чрез интуицията човек живее с тези същества.
Чрез това човек стига до познанието на четвъртия член на човешкото същество, на същинския "Аз". Отново човек съзира, как земните вещества, като се включват в тъкането и същността на "Аза", се отчуждават още по-нататък от тяхната физическа същност. Същността, която тези вещества приемат като "организъм на Аза", е първо формата на земната материя, в която тази последната се отчуждава най-много от своята земно-физическа форма. Това, с което човек се запознава по този начин като "астрално тяло" и "Аз", не е свързано с физическото тяло в човешкия организъм по същия начин както етерното тяло. Инспирацията и Интуицията показват, как през време на съня "астралното тяло" и "Азът" се отделят от физическото и етерно тяло и как само в будното състояние съществува едно пълно проникване на четирите члена на човешката природа, за да образуван едно единно човешко същество.
към текста >>
Инспирацията и
Интуиция
та показват, как през време на съня "астралното тяло" и "Азът" се отделят от физическото и етерно тяло и как само в будното състояние съществува едно пълно проникване на четирите члена на човешката природа, за да образуван едно единно човешко същество.
В Инспирацията се изявяват духовните Същества на света; чрез интуицията човек живее с тези същества. Чрез това човек стига до познанието на четвъртия член на човешкото същество, на същинския "Аз". Отново човек съзира, как земните вещества, като се включват в тъкането и същността на "Аза", се отчуждават още по-нататък от тяхната физическа същност. Същността, която тези вещества приемат като "организъм на Аза", е първо формата на земната материя, в която тази последната се отчуждава най-много от своята земно-физическа форма. Това, с което човек се запознава по този начин като "астрално тяло" и "Аз", не е свързано с физическото тяло в човешкия организъм по същия начин както етерното тяло.
Инспирацията и Интуицията показват, как през време на съня "астралното тяло" и "Азът" се отделят от физическото и етерно тяло и как само в будното състояние съществува едно пълно проникване на четирите члена на човешката природа, за да образуван едно единно човешко същество.
През време на съня физическото и етерното тяло остават във физическия и в етерния свят. Обаче там те не са в състоянието, в което се намират физическото и етерното тяло на едно растително същество. Те носят в себе си последствията на астралното и азовото същество. В момента, в който не биха носили в себе си тези последствия трябва да настъпи събуждане. Едно човешко физическо тяло, едно човешко етерно тяло не трябва да подлежи никога само на физическите и на етерните действия.
към текста >>
Но Инспирацията и
Интуиция
та показват сега и нещо друго.
Обаче там те не са в състоянието, в което се намират физическото и етерното тяло на едно растително същество. Те носят в себе си последствията на астралното и азовото същество. В момента, в който не биха носили в себе си тези последствия трябва да настъпи събуждане. Едно човешко физическо тяло, едно човешко етерно тяло не трябва да подлежи никога само на физическите и на етерните действия. Чрез това те биха се разложили.
Но Инспирацията и Интуицията показват сега и нещо друго.
Физическата материя изпитва едно по-нататъшно образуване на нейната същина, като преминава в тъкането и живота на етерното. И животът зависи от това, че органическото тяло е изтръгнато от същността на земното и е изградено от извънземната вселена. Обаче това изграждане води само до живот, но не и до съзнание и не и до себесъзнание. Астралното тяло трябва да изгради своята организация във физическото и етерното; нещо подобно трябва да направи и азът по отношение на азовата организация. Обаче в това изграждане не се получава никакво развитие на душевния живот.
към текста >>
42.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Чрез изживяване на неговата личност – жестове, поведение, както и чрез
интуиция
, Щайнер успява да разреши загадката на повтарящите се земни животи.
След 40 години в кармичните си лекции Щайнер ще се връща често към тези разходки и споменаването на Тома Аквински. Изпитвайки любов и уважение както към хората от кръга на деле Грацие, така и към своя учител и бащински приятел – Шрьоер, Щайнер в същото време се чувства емоционално разкъсан на две, поради техния антагонизъм. Това е и времето, когато в душата му се появяват първите мисли и зародиши на бъдещата „Философия на свободата“. Идеята за свободата ще премине през целия му живот. Влизайки и в кръга на младите австрийски поети, Щайнер среща един немлад немско-австрийски поет, особняк и странник, от когото е силно заинтригуван – Ферхер фон Щайнванд.
Чрез изживяване на неговата личност – жестове, поведение, както и чрез интуиция, Щайнер успява да разреши загадката на повтарящите се земни животи.
Една индивидуалност, живяла във времето на ранното християнство и гръцкото езичество, достигнала до познание за духовните светове и същества, се разкрива пред духовния му поглед. Щайнер няма да говори повече за това, но тази тема ще се превърне в негова личностна мисия след 37–38 години. А ние можем да се запитаме, четейки тези редове: колко от древногръцките философи и учени са били инкарнирани през 19 век и живеят във Виена и в съседните страни? Годината е 1888. Интересите и отговорностите пред 27годишния Щайнер нарастват.
към текста >>
43.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Той мислеше и говореше, изхождайки от известна
интуиция
.
В библиотеките се занимавах с „Метафизика“ на Хербарт и „Естетиката като наука за формите“ на Цимерман, която беше написана от хербартианска гледна точка. Към тях се прибави и обстойното изучаване на „Обща морфология“ на Ернст Хекел. Определено мога да кажа, че всичко, което тогава усещах да навлиза в мен от лекциите на Шрьоер и Цимерман, както и от прочита на гореспоменатите трудове, за мен се превръщаше в най-дълбоко душевно преживяване. Така у мен се формираха загадките на познанието и разбиранията ми за света. Шрьоер беше дух, който малко се интересуваше от систематика.
Той мислеше и говореше, изхождайки от известна интуиция.
При това изпитваше възможно най-голямо уважение към начина, по който изразява възгледите си с думи. Вероятно поради тази причина по време на лекциите си той никога не говореше свободно. Имаше нужда да пише на спокойствие, за да може да отдели необходимото внимание на обличането на своите мисли в подходящите думи. След това прочиташе написаното със силно вглъбен говор. Веднъж обаче той говорѝ свободно за Анастасиус Грюн и Ленау.
към текста >>
44.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
То се събужда по-скоро от привидно съпровождащите тези прояви, в действителност обаче безкрайно задълбочаващи ги и проникващи в
интуиция
та черти на индивидуалността.
Защото неговата личност въздействаше като тази на мъдрец, разкриващ мъдростта си в истинска поезия. Борех се със загадката на повтарящите се човешки животи. Много неща в тази насока ми се разкриха, когато се сближих с хора, в чието характерното поведение в живота, в отпечатъка на личността им без трудност се откриваха следи от същностно съдържание, което не следва да се търси в унаследеното или изпитаното от тях след момента на раждането. В мимиките, във всеки жест на Ферхер се проявяваше душевна същност, която е могла да се формира само в началото на християнското развитие, когато гръцкото езичество все още е продължавало да оказва влияние върху него. До такова виждане не се стига, когато се мисли само за онези прояви на дадена личност, които веднага се натрапват на вниманието.
То се събужда по-скоро от привидно съпровождащите тези прояви, в действителност обаче безкрайно задълбочаващи ги и проникващи в интуицията черти на индивидуалността.
То не се придобива също така, когато го търсим, докато сме заедно с личността, а едва тогава, когато силното впечатление продължава да действа и се превръща в оживен спомен, в който същественото във външния живот се заличава и иначе „несъщественото“ започва да говори на съвсем ясен език. Който „наблюдава“ хората, за да отгатне предишните им земни животи, съвсем определено няма да постигне тази цел. Такова наблюдение трябва да се възприема като оскърбление, нанасяно на наблюдавания. Можем да се надяваме да разкрием дългото минало на някой човек в настоящето само благодарение на идващото от външния духовен свят провидение на съдбата. Именно в описвания период от живота ми ми се удаде да достигна до определени виждания за повтарящите се земни животи на човека.
към текста >>
45.
X. Философия на свободата
GA_28 Моят жизнен път
Съдържанието на дадено понятие ние определяме чрез чиста
интуиция
от идейната сфера.
В тази област изхождах не толкова от желанието да представя чисто духовния свят, в който човекът преживява моралните си интуиции, колкото от това да подчертая духовния характер на самите тези интуиции. Ако за мен беше важно първото, щях да започна главата „Нравственото въображение“ във „Философия на свободата“ по следния начин: „Свободният дух действа по свои импулси. Това са интуиции, които се изживяват от него извън природното битие в чисто духовния свят, без той да съзнава този духовен свят с обикновеното си съзнание.“ Но за мен тогава беше важно единствено да охарактеризирам чисто духовния характер на моралните интуиции. Затова обърнах внимание върху битието на тези интуиции в целостта на човешкия свят на идеите и съответно казах: „Свободният дух действа по свои импулси, а именно интуиции, мисловно подбрани от целостта на неговия свят на идеите.“* Който не отправи поглед към чисто духовния свят и следователно не би могъл да напише дори и първото изречение, не може да се застъпи изцяло и за второто. Указания за първото положение могат да се намерят достатъчно във „Философия на свободата“, например: „Висша степен на индивидуалния живот е понятийното мислене без оглед на определено възприятийно съдържание.
Съдържанието на дадено понятие ние определяме чрез чиста интуиция от идейната сфера.
Първоначално едно такова понятие не съдържа отношение към определени възприятия.“** Тук се имат предвид „сетивните възприятия“. Ако по това време възнамерявах да пиша за духовния свят, а не просто за духовния характер на моралните интуиции, трябваше да взема предвид противоположността между сетивно и духовно възприятие. Но за мен беше важно само да подчертая несетивния характер на моралните интуиции. В такова направление се развиваше светът на моите идеи, когато на тридесет години, с встъпването ми във Ваймарския период, приключи първата фаза от моя живот. -----------------------------------
към текста >>
46.
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
GA_28 Моят жизнен път
Дюринг, крайният позитивист, който отхвърля всичко, което не е резултат от система на разсъждения, насочвана със студена и математическа точност, намира мисълта за „вечното възвръщане на същото“ за абсурдна, развива я единствено за да покаже нейната невъзможност, а Ницше я приема като разрешение на своята световна загадка, като
интуиция
, идваща от дълбините на собствената му душа.
Човек би стигнал до идеята за вечното повторение на еднакви състояния на вселената. Дюринг отхвърля тази мисъл като невъзможна. Ницше прочита това, у него се създава някакво впечатление, което продължава да работи в глъбините на душата му, и накрая у него то се преобразува в идеята за „възвръщане на същото“, което заедно с идеята за „свръхчовека“ доминира в последния му творчески период. Бях дълбоко разтърсен, дори потресен от впечатлението, което получих от проследяването на четивата на Ницше по този начин. Защото виждах какъв е контрастът между характера на Ницшевия дух и този на неговите съвременници.
Дюринг, крайният позитивист, който отхвърля всичко, което не е резултат от система на разсъждения, насочвана със студена и математическа точност, намира мисълта за „вечното възвръщане на същото“ за абсурдна, развива я единствено за да покаже нейната невъзможност, а Ницше я приема като разрешение на своята световна загадка, като интуиция, идваща от дълбините на собствената му душа.
Така Ницше се явява пълна противоположност на много от нещата, които го щурмуват под формата на съдържание на мислите и чувствата на неговата епоха. Той приема тези щурмове по такъв начин, че дълбоко страда от тях, и в страданието си, в неописуеми душевни болки твори съдържанието на собствената си душа. В това беше трагизмът на неговото творчество. Той достига до своята кулминация, когато Ницше скицира мислите си за последното си съчинение „Воля за власт, опит за преоценка на всички ценности“. Ницше е склонен да извлича по чисто духовен начин от глъбините на душата си всичко, което мисли и чувства.
към текста >>
47.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Опитах се да покажа как човекът, който осъзнава себе си като затворено в себе си духовно същество, защото живее в идеи, които вече не струят от духа, а идват като импулси от материалното битие, също може да развие от своята същност
интуиция
за нравственото.
На трето място, прилив на сили дойде благодарение на съпреживяването на духовните опитности на онези две души. У тях пред себе си виждах възхода, за който човекът трябва да благодари на естественонаучния светоглед. В тяхно лице обаче видях също така страха на благородни души от вживяването във волевия елемент на този светоглед. Тези души отстъпваха с боязън пред етичните последствия от един такъв светоглед. Във „Философия на свободата“ търсех силата, която води от етически неутралния естественонаучен идеен свят в света на нравствените импулси.
Опитах се да покажа как човекът, който осъзнава себе си като затворено в себе си духовно същество, защото живее в идеи, които вече не струят от духа, а идват като импулси от материалното битие, също може да развие от своята същност интуиция за нравственото.
Благодарение на това нравственото сияе в станалата свободна индивидуалност като индивидуален етически импулс, подобно на идеите от естественонаучните възгледи. Двете души не бяха проникнали до тази морална интуиция. Затова и отстъпваха в боязън (несъзнателно) пред живота, в който още не бяха получили широко разпространение естественонаучните идеи. Тогава говорих за „моралната фантазия“ като за източник на нравственото в отделните човешки индивидуалности. Бях далече от всякакво намерение да се обръщам към този източник като към нещо не напълно реално.
към текста >>
Двете души не бяха проникнали до тази морална
интуиция
.
В тяхно лице обаче видях също така страха на благородни души от вживяването във волевия елемент на този светоглед. Тези души отстъпваха с боязън пред етичните последствия от един такъв светоглед. Във „Философия на свободата“ търсех силата, която води от етически неутралния естественонаучен идеен свят в света на нравствените импулси. Опитах се да покажа как човекът, който осъзнава себе си като затворено в себе си духовно същество, защото живее в идеи, които вече не струят от духа, а идват като импулси от материалното битие, също може да развие от своята същност интуиция за нравственото. Благодарение на това нравственото сияе в станалата свободна индивидуалност като индивидуален етически импулс, подобно на идеите от естественонаучните възгледи.
Двете души не бяха проникнали до тази морална интуиция.
Затова и отстъпваха в боязън (несъзнателно) пред живота, в който още не бяха получили широко разпространение естественонаучните идеи. Тогава говорих за „моралната фантазия“ като за източник на нравственото в отделните човешки индивидуалности. Бях далече от всякакво намерение да се обръщам към този източник като към нещо не напълно реално. Напротив, с „фантазия“ исках да обознача силата, която способства за достигането на отделния човек до всички области на същинския духовен свят. Но ако трябва да се стигне до действително преживяване на духовното, следва да се проявят духовните познавателни сили: имагинация, инспирация, интуиция.
към текста >>
Но ако трябва да се стигне до действително преживяване на духовното, следва да се проявят духовните познавателни сили: имагинация, инспирация,
интуиция
.
Двете души не бяха проникнали до тази морална интуиция. Затова и отстъпваха в боязън (несъзнателно) пред живота, в който още не бяха получили широко разпространение естественонаучните идеи. Тогава говорих за „моралната фантазия“ като за източник на нравственото в отделните човешки индивидуалности. Бях далече от всякакво намерение да се обръщам към този източник като към нещо не напълно реално. Напротив, с „фантазия“ исках да обознача силата, която способства за достигането на отделния човек до всички области на същинския духовен свят.
Но ако трябва да се стигне до действително преживяване на духовното, следва да се проявят духовните познавателни сили: имагинация, инспирация, интуиция.
Първият лъч на духовното откровение на осъзнаващия се като индивидуалност човек обаче става чрез фантазията, която с начина, по кой то се отдалечава от всяка фантастика и се превръща в образ на духовната реалност, може да бъде наблюдавана тъкмо при Гьоте. В семейството, което бе напуснал ваймарският „непознат познат“, живях през най-голямата част от времето, прекарано във Ваймар. Имах на разположение една част от жилището. Г-жа Анна Ойнике, с която скоро най-сърдечно се сприятелих, се грижеше по най-жертвоготовен начин да ми осигури всичко, от което се нуждая. За нея беше от изключителна важност, че бях до нея в тежката ѝ задача по възпитанието на нейните деца.
към текста >>
48.
14. До всички членове * XIII 18 май 1924 Относно природата на човека като картина
GA_39 Писма до членовете
За да разбере тази система, душата трябва да упражнява силата на "
Интуиция
та".
От друга страна "Инспирация" е изживяването, което трябва да се разгърне, за да може да се схване една израстваща картина. Но това отново е различно при наблюдаването на веществообмена в човешкия организъм и на двигателната система. В този случай човек сякаш е изправен пред голо платно и бои, и художник, който още не е за почнал да рисува. За да възприеме системата веществообмен-крайници той трябва да развие възприятие, което има малка връзка със сетивата, такава каквато голото платно и неизползваните бои имат с това, което по-късно ще стане картината на художника. При дейността, развита от душата в чиста духовност чрез системата веществообмен-крайници, човек, гледайки художника, голото платно и неизползваните бои, преживява по-късно нарисуваната картина.
За да разбере тази система, душата трябва да упражнява силата на "Интуицията".
Необходимо е дейните членове на антропософското общество по същия начин да се насочват върху същността, която лежи в основата на антропософското наблюдение. Защото трябва да се разбере не само при добитото чрез Антропософията познание, но и да се достигне до изживяването на това познание.
към текста >>
49.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание
GA_92 Езотерична космология
Ние сме преминали от
интуиция
та към интелектуализма.
Наистина, средновековните градове бяха донякъде примитивни, но те бяха далеч по-верен ираз на човешкия вътрешен свят от днешните градове. Не само катедралите, а и къщите и верандите със своите символи напомняха на хората за вярата им, за вътрешните им чувства, за стремежите им, и за дома на душата им. Днес ние имаме познание за много, много неща и взаимоотношенията между човешките същества са се умножили безкрайно. Но ние живеем в градове, които са като оглушителни фабрики, живеем в ужасни шумове, без нищо, което да ни напомня за нашия вътрешен свят. Общуването ни с този вътрешен свят не става чрез съзерцание, а чрез книги.
Ние сме преминали от интуицията към интелектуализма.
За да намерим произхода на потока на интелектуализма, ние трябва да се върнем по-назад от Средните Векове. Епохата на раждането на човешкия интелект, периодът когато се състоя това преобразуване, лежи около хиляда години преди Християнската ера. В епохата на Талес, Питагор, Буда. Тогава за пръв път възникна философията и науката, т.е. истина, представена на разума под формата на логика.
към текста >>
Какво се е случило във вътрешното естество на човека, което да оправдае този преход на неговото съзнание от един план на друг, от плана на
интуиция
та към този на логиката?
В епохата на Талес, Питагор, Буда. Тогава за пръв път възникна философията и науката, т.е. истина, представена на разума под формата на логика. Преди тази епоха, истината се представяше под формата на религия, на откровение, получено от учителите и възприето от масите. В наше време истината, преминаваща в индивидуалната интелигентност и охотно доказвана с аргументи, сякаш иска сама да си отреже крилата.
Какво се е случило във вътрешното естество на човека, което да оправдае този преход на неговото съзнание от един план на друг, от плана на интуицията към този на логиката?
Тук ние се докосваме до един от основните закони на историята - закон вече неразпознаван от съвременната мисъл. Той е: Човечеството се развива по начин, който позволява на различните елементи и принципи на човешкото същество да се разгръщат и развиват в последователни степени. Кои са тези принципи? Първо, човекът има физическо тяло както минералното царство. Целият минерален свят може отново да бъде намерен в химията на тялото.
към текста >>
50.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Двете велики световни философии на петата коренна раса: Египетско-индийско-европейски мироглед, зависещ от
интуиция
та за Девите; персийско-германския световен мироглед, свързан с
интуиция
та за Асурите.
Забележки на издателя. І. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух. Света Троица и нейната връзка със световната еволюция, според ръкописа от Ватиканската библиотека и друг в притежание на Граф Сен Жермен.
Двете велики световни философии на петата коренна раса: Египетско-индийско-европейски мироглед, зависещ от интуицията за Девите; персийско-германския световен мироглед, свързан с интуицията за Асурите.
Контрастът между тези два потока. Началото на човешкото прераждане през Лемурия и събития, свързани с това. Грехопадението на човека като нещо необходимо за търсещото свобода човечество. Прометей като представител на човешкия стремеж за свобода. Указния относно Мистерията на Света Троица в Евангелието на Йоан.
към текста >>
51.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
На тях бе разкрита
интуиция
та за съществата от по-висш разряд, така наречените Деви/*11/.
Едното течение най-ясно и най-добре е представено от онова, което ние наричаме египетски, индуски и южно-европейски мироглед за живота. Всичко, принадлежащо по-късно на юдаизма и дори на християнството съдържа по нещо от него. От друга страна в нашата европейска култура то се смесва с другото течение, което живее в мирогледа на Древна Персия и – ако не обърнем внимание на онова, което казват антрополозите и етимолозите, а навлезем по-дълбоко във въпроса, – отново можем да го намерим, простряло се на Запад от Персия до областите на тевтонците. Искам да обясня, че тези две течения насочват към две велики духовни интуиции, които се намират в основата им. Едната най-добре бе разбрана от древните Риши.
На тях бе разкрита интуицията за съществата от по-висш разряд, така наречените Деви/*11/.
Онзи, който е преминал окултно обучение и може да провежда изследвания по тези въпроси, знае какво са Девите. Тези чисто духовни същества, живеещи в астралната и умствената сфера, имат двукратна вътрешна природа, докато човешката природа е трикратна. Тъй като човекът се състои от тяло, душа и дух, а природата на Девата – доколкото може да бъде изследвана – се състои само от душа и дух. Тя може да притежава и други устройства, ала ние не сме в състояние да ги открием дори чрез окултни средства[1]. Девата непосредствено притежава духа в своята вътрешна същност.
към текста >>
Тази
интуиция
е основна за мирогледа на народите от Южната зона.
Импулсите, чувствата, желанията, които живеят невидими в човека, биват виждани като светлинни ефекти от ясновидеца, който е развил своите духовни сетива; тези душевни сили, това душевно тяло, което съставлява човешкото вътрешно същество, подкрепяно от физическото тяло, е най-низшето тяло, което Девите притежават. Можем да го считаме за тяхно тяло. Интуитивната способност на индуса се е занимавала главно с обожаването на тези Деви. Човекът на Индия вижда тези Деви навсякъде наоколо. Той ги вижда като творчески сили, когато проникне зад воала на външните неща.
Тази интуиция е основна за мирогледа на народите от Южната зона.
В Египетския мироглед това е изразено по мощен, величествен начин. Другата интуиция е била основата, върху която е бил основан древният персийски мистицизъм и това е водело до благоговение пред съществата, които също са имали двойна натура Асурите. Те също притежавали онова, което ние наричаме душа, ала душевността им била включена вътре в едно физическо тяло, развито по величествен, титаноподобен начин. Индуският възглед за света, който се е придържал към обожаване на Девата, е считал Асурите за нещо по-низше; докато онези, които клонели към гледната точка на северните народи/*12/ се придържали към Асурите/*13/, към физическата природа. Така в Северната зона по-специално се развива импулсът за контролиране нещата на сетивния свят по материален начин, към едно подреждане на света на реалностите посредством най-висок технически напредък, чрез физически изкуства и т.н.
към текста >>
Другата
интуиция
е била основата, върху която е бил основан древният персийски мистицизъм и това е водело до благоговение пред съществата, които също са имали двойна натура Асурите.
Интуитивната способност на индуса се е занимавала главно с обожаването на тези Деви. Човекът на Индия вижда тези Деви навсякъде наоколо. Той ги вижда като творчески сили, когато проникне зад воала на външните неща. Тази интуиция е основна за мирогледа на народите от Южната зона. В Египетския мироглед това е изразено по мощен, величествен начин.
Другата интуиция е била основата, върху която е бил основан древният персийски мистицизъм и това е водело до благоговение пред съществата, които също са имали двойна натура Асурите.
Те също притежавали онова, което ние наричаме душа, ала душевността им била включена вътре в едно физическо тяло, развито по величествен, титаноподобен начин. Индуският възглед за света, който се е придържал към обожаване на Девата, е считал Асурите за нещо по-низше; докато онези, които клонели към гледната точка на северните народи/*12/ се придържали към Асурите/*13/, към физическата природа. Така в Северната зона по-специално се развива импулсът за контролиране нещата на сетивния свят по материален начин, към едно подреждане на света на реалностите посредством най-висок технически напредък, чрез физически изкуства и т.н. Днес никой повече не продължава обожаването на Асурите, ала мнозина сред нас все още имат нещо от тяхната природа вътре в себе си. Оттам идва склонността към материалистичната страна на живота и това е основната склонност на северните народи/*14/.
към текста >>
52.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Интуиция
та трябваше за известно време да заспи в света, а начинът по който въздейства Свободното масонство е изцяло интуитивен.
Нашият орден обаче я поставя в ръцете на всеки, който индивидуално чрез практически средства още в този живот може да се съедини съзнателно и по свободна воля със световното съзнание, с пра творческите сили на Сътворението.» Това следователно означава да се подпомогне проникновението и свързването с онзи свят, което обикновено е постижимо, само когато портите му се разтворят чрез смъртта. От всичко това вие може да си извадите заключение, че онова, което принадлежи към найдълбоките неща в света, някога се е съдържало в Свободното масонство, ала вече го няма там в празната обвивка, която то представлява днес. Вие трябва да се запитате защо? И тъй, значението на Легендата за храма, значението на дейното масонство като всяко интуитивно познание трябваше да бъде загубено за човечеството, защото 5-та културна епоха е фактически епоха на разбирането.
Интуицията трябваше за известно време да заспи в света, а начинът по който въздейства Свободното масонство е изцяло интуитивен.
Искам да обърна вниманието към Витрувиус/*18/ и към истинските символични ръководства за строежа. Само който има правилна интуиция, може да следва тези инструкции. Днес тези символични инструкции са заменени от интелектуални, рационални такива. Разумът трябваше да стане основен тон на човешкото развитие за известно време, защото всичко, което междувременно е дошло към нас чрез завладяването на природата, трябваше да бъде включено в целия организъм на човешката деятелност. Разберете какво означава това: Цялото минерално царство се включва в напредъка на света през настоящия кръг на еволюцията.
към текста >>
Само който има правилна
интуиция
, може да следва тези инструкции.
От всичко това вие може да си извадите заключение, че онова, което принадлежи към найдълбоките неща в света, някога се е съдържало в Свободното масонство, ала вече го няма там в празната обвивка, която то представлява днес. Вие трябва да се запитате защо? И тъй, значението на Легендата за храма, значението на дейното масонство като всяко интуитивно познание трябваше да бъде загубено за човечеството, защото 5-та културна епоха е фактически епоха на разбирането. Интуицията трябваше за известно време да заспи в света, а начинът по който въздейства Свободното масонство е изцяло интуитивен. Искам да обърна вниманието към Витрувиус/*18/ и към истинските символични ръководства за строежа.
Само който има правилна интуиция, може да следва тези инструкции.
Днес тези символични инструкции са заменени от интелектуални, рационални такива. Разумът трябваше да стане основен тон на човешкото развитие за известно време, защото всичко, което междувременно е дошло към нас чрез завладяването на природата, трябваше да бъде включено в целия организъм на човешката деятелност. Разберете какво означава това: Цялото минерално царство се включва в напредъка на света през настоящия кръг на еволюцията. То се включва по такъв начин, че човекът постепенно ще преобрази цялата природа чрез собствената си духовност. Това е значението на Бронзовото море, именно, че цялата минерална природа ще бъде действително преобразена.
към текста >>
53.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
То не е било естествено езеро, а е било създадено чрез
интуиция
та на мъдреците, така че да може да се събере водата, когато е текла с пълна сила и по време на суша да се разпрати по цялата страна.
Ала точно те винаги са били свободни масони, защото външният строеж е трябвало да стане точно копие на духовното, на храма на света, който трябва да бъде изграден от интуитивната мъдрост. Тази представа е лежала в основата на великите творения на архитектурата и е била следвана до всичките й детайли. Ще илюстрирам с един пример превъзходството на мъдростта над интелекта. Нека да вземем една древна готическа катедрала и да разгледаме чудната акустика, която не може да бъде достигната днес, тъй като това дълбоко знание е изгубено. Прочутото езеро Моерис /Moeris/ в Египет е точно такова чудесно творение на човешкия дух.
То не е било естествено езеро, а е било създадено чрез интуицията на мъдреците, така че да може да се събере водата, когато е текла с пълна сила и по време на суша да се разпрати по цялата страна.
Това е било чудото на канализацията. Когато човекът се научи да твори със същата мъдрост, с която божествените сили са сътворили природата и мъдро изградили физическите неща, тогава ще бъде съграден храмът на Земята. Не става въпрос колко отделни неща можем да сътворим от нашата собствена мъдрост; ние трябва да имаме становището, че само посредством мъдростта може да бъде сътворен храмът на човечеството. Когато днес вървим из градовете, тук има обущарница, там има аптека, по-нататък магазин за сирене или за бастуни. Ако точно сега нещо от това не ни трябва, това не ни засяга.
към текста >>
54.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
Но когато човекът вече не ще разчита само на интелекта, а също и на
интуиция
та и на духовните сили, тогава ще осъзнае, че се движи към едно бъдеще, в което насреща на нашето мъртво тяло работи нещо живо.
Науката се отнася към човешкото тяло главно като към мъртъв продукт, с който се работи, като вещество в химическа лаборатория. Други вещества се въвеждат в тялото по същия начин, по който вещества се изливат в една епруветка. Даже когато докторът, който понастоящем е възпитан напълно в смисъла на минералната наука, започне да работи върху човешкото тяло, е така, като че ли тялото е само една машина. Оттук следва, че ние боравим с човешкото тяло на степента на минералното царство по два начина: Според своето физическо тяло човекът се намира в минералното царство и със своя интелект той разбира само минералното царство. Това е една необходима преходна степен за човека.
Но когато човекът вече не ще разчита само на интелекта, а също и на интуицията и на духовните сили, тогава ще осъзнае, че се движи към едно бъдеще, в което насреща на нашето мъртво тяло работи нещо живо.
И нашата наука трябва да води, трябва до подготви пътя за онова, което трябва да се случи с телесната същност в бъдеще. В близкото бъдеще самата наука трябва да се развие в нещо, което има живот в себе си, тя трябва да осъзнае като нещо живо това, което живее на самата Земя. Тъй като в по-дълбок смисъл е вярно, че мислите на човека подготвят бъдещето. С право един древен индийски афоризъм казва: "Каквото мислиш днес, това ще бъдеш утре." Самото съществуване на света произтича от живи мисли, не от мъртвата материя.
към текста >>
55.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
В древна Индия имате висока
интуиция
и твърде малко външно изразяване на цивилизацията; сега в наше време е обратно.
Но има още нещо. За да може изобщо да настъпи такъв напредък, трябваше да се въздейства на разсъдъчните сили. Разумът трябваше да направи много повече усилия, отколкото досега и чрез вътрешна концентрация да може тогава, да бъде доведен до схващане на свръхсетивното. В последно време трябваше да се обучава много повече с понятия; много по-голяма тежест се даваше на развитието на разума и на способността за образуване на абстрактни представи. Сравнете промените в културата от древноиндийската епоха до нашата собствена.
В древна Индия имате висока интуиция и твърде малко външно изразяване на цивилизацията; сега в наше време е обратно.
Последствието е, че дори положението на окултизма постепенно е станало съвсем различно; последствието е, че много от онова, което преди е било държано в тайна, днес е общодостъпно знание. Много такова познание и понятия преди бяха пазени в окултните братства и човек стигаше до тях, само ако е трансформирал цялото си сърце. Това вече не е във възможностите на окултиста. Много от онова, което преди е било пазено за по-късните степени на обучението, сега трябва да се опознае като разкрито чрез културата на външния свят. Посветеният в мистериите трябва да има предвид това.
към текста >>
56.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/
GA_93 Легендата за храма
Расата се развива долу на физическото поле; а горе имаме работа с една активна
интуиция
, произхождаща от жените и едно пасивно познание, което носи решително мъжки характер.
Следователно ние имаме работа с мъжко оцветена мъдрост в жената и женско оцветена мъдрост в мъжа. Тази женско оцветена мъдрост е пасивна, подходяща да получава, да слуша, да наблюдава, да поема от заобикалящата обстановка. Мъжко оцветената мъдрост, активната мъдрост е подходяща да бъде продуктивна. Така ние имаме една двойствена мъдрост; женската мъдрост, която е деятелна и която естествено се прехвърля също и върху мъжете. Така че да има също и достатъчно мъже, които да поемат женската мъдрост.
Расата се развива долу на физическото поле; а горе имаме работа с една активна интуиция, произхождаща от жените и едно пасивно познание, което носи решително мъжки характер.
Това се намира в древните мистерийни учения като противоположността между синовете на Авел или синовете Божии и синовете на Каин или синовете човешки. Авел представлява женската активна интуиция. Затова той не е в състояние да възприеме нещо от външния свят, което има нужда да бъде обработено. Той поема божественото, което протича през него, което се влива в неговата интуитивност. "Животновъдът" символизира това.
към текста >>
Авел представлява женската активна
интуиция
.
Мъжко оцветената мъдрост, активната мъдрост е подходяща да бъде продуктивна. Така ние имаме една двойствена мъдрост; женската мъдрост, която е деятелна и която естествено се прехвърля също и върху мъжете. Така че да има също и достатъчно мъже, които да поемат женската мъдрост. Расата се развива долу на физическото поле; а горе имаме работа с една активна интуиция, произхождаща от жените и едно пасивно познание, което носи решително мъжки характер. Това се намира в древните мистерийни учения като противоположността между синовете на Авел или синовете Божии и синовете на Каин или синовете човешки.
Авел представлява женската активна интуиция.
Затова той не е в състояние да възприеме нещо от външния свят, което има нужда да бъде обработено. Той поема божественото, което протича през него, което се влива в неговата интуитивност. "Животновъдът" символизира това. Той се грижи и подхранва живота, както интуицията подхранва божествения живот на мъдростта. Каин има мъжката мъдрост, която поема външното.
към текста >>
Той се грижи и подхранва живота, както
интуиция
та подхранва божествения живот на мъдростта.
Това се намира в древните мистерийни учения като противоположността между синовете на Авел или синовете Божии и синовете на Каин или синовете човешки. Авел представлява женската активна интуиция. Затова той не е в състояние да възприеме нещо от външния свят, което има нужда да бъде обработено. Той поема божественото, което протича през него, което се влива в неговата интуитивност. "Животновъдът" символизира това.
Той се грижи и подхранва живота, както интуицията подхранва божествения живот на мъдростта.
Каин има мъжката мъдрост, която поема външното. Тази мъдрост започва да обработва Земята, материалът е извън него. Той е "земеделецът". Какво постига мъдростта на Каин? Тази мъдрост на Каин, която, бидейки една пасивна наука, само получава, – но какво постига тя?
към текста >>
Мъжката мъдрост не беше способна да достигне до
интуиция
та.
И тъй има една много интересна и важна легенда, в която тези истини за свободните масони са символично изразени. Това е Легендата за храма. И причината за нея е, както следва: Самата Библия, Старият завет, произтича от женската, интуитивна мъдрост и носи нейния основен характер. Старият завет е женската мъдрост.
Мъжката мъдрост не беше способна да достигне до интуицията.
Тя се ограничи до изграждане и работа. Тя взимаше камъни и издигаше сгради. Взимаше метала и правеше машини. Храмовата легенда го разказва така: Единият от Елохимите оплоди Ева и бе роден Каин.
към текста >>
Тя няма божествената
интуиция
.
Посредством мъжкото знание творческата сила, олицетворена в Авел, беше убита. И вече във враждебна противоположност застават един срещу друг потомците на Каин и онези, които бяха поставени на мястото на Авел, потомците на Сет. Потомците на Каин са онези, които изполват своята мъжка мъдрост, за да съграждат външния свят; пасивната мъдрост се прилага за изграждане на външния свят. Божествената мъдрост не протича надолу към нея. Освободена от божествеността, тази мъдрост трябва да гради в света.
Тя няма божествената интуиция.
Посредством изпробване, посредством опитност произхожда свързването на чисто минералните продукти на Земята. Така Тубал-Каин се ражда от рода на Каин и по-късно Хирам-Абиф или Адон-Хирам ще бъде роден от същото потекло. Аз съм резервирал...../пропуск в текста виж бележка *5/. Сред потомците на Авел най-силният представител е Соломон. По време на 3-та културна епоха всичките представители на Авеловото потекло бяха свещеници.
към текста >>
Ние сами трябва да внесем
интуиция
в мъжкото Каиново познание.
Такива закони не ще бъдат нужни, когато не ще има вече два пола. Те са този човешки ред, който произлезе под влиянието на двата пола. Така в Свободното масонство е запазен споменът за изгубеното слово, което трябва да бъде извоювано всред онези, които работят в Свободното масонство и което може да бъде извоювано, само когато пасивната мъжка мъдрост събуди в себе си деятелността. Затова Свободните масони казват: – Всичко, което не възниква от простиращото се върху света собствено знание, произхожда още от господството на свещеническата женска мъдрост от древните времена. Ние не искаме просто да я поемем, а да започнем една нова спирала на съществуването.
Ние сами трябва да внесем интуиция в мъжкото Каиново познание.
Това би станало невъзможно, ако отнемем силата от мъжа като поверим тайните на жената. В момента, когато би се разисквало пред жените, всичко това би загубило силата си на въздействие. И така е станало необходимо, целият женски пол да бъде изключен от Свободното масонство. Това се дължи на връзката между органа на говора и пола, сексуалността. Ето защо мъжът се променя, когато той достигне пуберитета.
към текста >>
57.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
Ние видяхме, че мъдростта на жената фактически има мъжки характер; това е творческото, продуктивното,
интуиция
та, онова, което е първоначално, което създава.
Жената тогава стана безплодна по отношение на духовната мъдрост, защото тя бе поискала физическо възприятие, познание. Тя даде на мъжа и той също яде; те станаха виновни и бяха изпъдени от рая, към чието създаване те не бяха допринесли нищо. Това е древната свещеническа традиция относно пораждането на половете; вътре лежи дълбоко знание за взаимовръзката в действителните събития. И какво се случва като резултат от това, че жената се отделя от мъжа? В кой от половете все още се е запазила сянката на продуктивната сила на мъдростта, в мъжът или в жената?
Ние видяхме, че мъдростта на жената фактически има мъжки характер; това е творческото, продуктивното, интуицията, онова, което е първоначално, което създава.
Същата божествена сила, която оплодяващо е действала някога в жената, за да произведе физическо човешко същество, работи като оплодяващ принцип върху познанието на божествената сърцевина в същността на човека. Религиите работят чрез думи и образи за да развият по-нататък този процес. Женското същество става физически безплодно, в смисъл, че жената не може да произвежда само от себе си потекло, както е правила преди. Мъжкият пасивен дух е този, който духовно е безплоден, ала мъжът е този, който може физически да оплоди. Духовно той се оставя да бъде оплоден от всичко, което се намира в света; Той става духовно оплодяван, за да може самият той да оплодява физически.
към текста >>
58.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Ние сме преминали от
интуиция
та към интелектуализма.
Наистина, средновековните градове бяха донякъде примитивни, но те бяха далеч по-верен ираз на човешкия вътрешен свят от днешните градове. Не само катедралите, а и къщите и верандите със своите символи напомняха на хората за вярата им, за вътрешните им чувства, за стремежите им, и за дома на душата им. Днес ние имаме познание за много, много неща и взаимоотношенията между човешките същества са се умножили безкрайно. Но ние живеем в градове, които са като оглушителни фабрики, живеем в ужасни шумове, без нищо, което да ни напомня за нашия вътрешен свят. Общуването ни с този вътрешен свят не става чрез съзерцание, а чрез книги.
Ние сме преминали от интуицията към интелектуализма.
За да намерим произхода на потока на интелектуализма, ние трябва да се върнем по-назад от Средните векове. Епохата на раждането на човешкия интелект, периодът когато се състоя това преобразуване, лежи около хиляда години преди християнската ера. В епохата на Талес, Питагор, Буда. Тогава за пръв път възникна философията и науката, т.е. истина, представена на разума под формата на логика.
към текста >>
Какво се е случило във вътрешното естество на човека, което да оправдае този преход на неговото съзнание от един план на друг, от плана на
интуиция
та към този на логиката?
В епохата на Талес, Питагор, Буда. Тогава за пръв път възникна философията и науката, т.е. истина, представена на разума под формата на логика. Преди тази епоха, истината се представяше под формата на религия, на откровение, получено от учителите и възприето от масите. В наше време истината, преминаваща в индивидуалната интелигентност и охотно доказвана с аргументи, сякаш иска сама да си отреже крилата.
Какво се е случило във вътрешното естество на човека, което да оправдае този преход на неговото съзнание от един план на друг, от плана на интуицията към този на логиката?
Тук ние се докосваме до един от основните закони на историята закон вече неразпознаван от съвременната мисъл. Той е: Човечеството се развива по начин, който позволява на различните елементи и принципи на човешкото същество да се разгръщат и развиват в последователни степени. Кои са тези принципи? Първо, човекът има физическо тяло както минералното царство. Целият минерален свят може отново да бъде намерен в химията на тялото.
към текста >>
59.
Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В тази
интуиция
на Гьоте е залегнал резултатът на окултно познание.
Така има отношение между слуха и оникса. Той стои в особено отношение към азовия живот на човека. Окултистите винаги са ги свързвали. Той например представя живота, произхождащ от смъртта. Така в Гьотевата «Приказка» мъртвото куче се превръща в оникс чрез лампата на стареца.
В тази интуиция на Гьоте е залегнал резултатът на окултно познание.
С това е във връзка и отношението между оникса и слуховия орган. Окултно отношение има между органа на вкуса и топаза, на обонянието и ясписа, на осезанието като топлоусещане към карнеола, продуктивната сила на мисловните представи и благородния гранат (карбункел). Той се употребява като символ за продуктивната мисловно-представна способност, която възниква в човека по същото време, както гранатът в природата. Окултните символи са изведени от дълбочината на действителната мъдрост. Където се навлиза в окултната символика, се открива истинското познание.
към текста >>
60.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г. Деветчленната същност на човека.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Розенкройцерството го нарича свят на истинската
интуиция
, при което под
интуиция
се подразбира нещо много по-висше, от това, което се разбира под тази дума в нейното тривиално използване,това е изхождане, проникване вътре в съществата, позволяващо да се познае съществата отвътре.
Той се нарича светът на Девакан, или по друг начин Рупадевакан. На езика на розенкройцерите той се нарича свят на хармония на сферите, или на мировото вдъхновение /инспирация/, доколкото последното се внушава със звука, когато сетивата вече са се отворели за това. В движението което достига до розенкройцерството, ще го наричат небесен свят. По този начин, термина "рупа /т.е.нисш/ девакан" света на Девакан, свят на вдъхновението и небесен свят означава отново едно и също. Накрая, има още по-висш свят, откриващ се чрез още по-висши чувства.
Розенкройцерството го нарича свят на истинската интуиция, при което под интуиция се подразбира нещо много по-висше, от това, което се разбира под тази дума в нейното тривиално използване,това е изхождане, проникване вътре в съществата, позволяващо да се познае съществата отвътре.
Този свят на интуицията е наречен движението, достигнало до розенкройцерството, свят на ума. Той е толкова възвишен над обикновения свят, че изпраща на света на хората само нещо като сянка. Понятията на разума са слаби сенки на това, което се явява реалност в този свят. По този начин, ако ние искаме да разберем истинското устройство на света, се налага да добавим към нашия физически свят още три други. Зад силите, които удържат физическия свят такъв, какъвто е, ние трябва да търсим силите действащи във висшия, интуитивен свят.
към текста >>
Този свят на
интуиция
та е наречен движението, достигнало до розенкройцерството, свят на ума.
На езика на розенкройцерите той се нарича свят на хармония на сферите, или на мировото вдъхновение /инспирация/, доколкото последното се внушава със звука, когато сетивата вече са се отворели за това. В движението което достига до розенкройцерството, ще го наричат небесен свят. По този начин, термина "рупа /т.е.нисш/ девакан" света на Девакан, свят на вдъхновението и небесен свят означава отново едно и също. Накрая, има още по-висш свят, откриващ се чрез още по-висши чувства. Розенкройцерството го нарича свят на истинската интуиция, при което под интуиция се подразбира нещо много по-висше, от това, което се разбира под тази дума в нейното тривиално използване,това е изхождане, проникване вътре в съществата, позволяващо да се познае съществата отвътре.
Този свят на интуицията е наречен движението, достигнало до розенкройцерството, свят на ума.
Той е толкова възвишен над обикновения свят, че изпраща на света на хората само нещо като сянка. Понятията на разума са слаби сенки на това, което се явява реалност в този свят. По този начин, ако ние искаме да разберем истинското устройство на света, се налага да добавим към нашия физически свят още три други. Зад силите, които удържат физическия свят такъв, какъвто е, ние трябва да търсим силите действащи във висшия, интуитивен свят. това, което физикът открива във физическия свят, изглежда като слабо отражение, в сравнение с това, което може да се открие там като съществено.
към текста >>
И само посветеният, който се издига до използване на
интуиция
та, получава власт над своето тяло, по неговите нерви не преминават без негово съгласие никакви нервни потоци.
общото на човешкото тяло с минералите е това, че на физическото тяло, доколкото то остава чисто физическо, му е присъщо съзнание във висшия духовен свят. в степента, в която човек притежава само чисто физическо съзнание /в незнание/, в когато притежава физическо тяло, имащо свое съзнание във висшия свят, физическото тяло на този човек се управлява от висшия свят. Това, което съставя това тяло, е неподвластно на вас. Подобно на това, както, ако вие разклащате китката на ръката, то в това действа вашия "Аз", и вашето физическо тяло се управлява от този висш свят, т.е. самосъзнанието на вашето физическо тяло управлява физическите процеси на тялото.
И само посветеният, който се издига до използване на интуицията, получава власт над своето тяло, по неговите нерви не преминават без негово съгласие никакви нервни потоци.
Благодарение на това той става съприятел с тези същества, които живеят в този висш свят и управляват неговото физическо тяло. Вторият принцип на човешката природа го има в човека наравно със света на растенията и на животните: това е етерното или жизненото тяло. То се явява на истинския ясновидец почти в същата форма, както физическата. Това е "тялото на силите". Ако вие бихте могли мислено да отстраните физическото тяло, то би останало етерното тяло като един вид тяло от сили, т.е.
към текста >>
61.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Проява на правилна
интуиция
е, когато смъртта се изобразява под формата на скелет.
Той ще извоюва господството над своята кръв, така че азовата сила ще се съдържа в още по-голяма степен вътре, и кръвта ще се превърне в инструмент, с който човекът ще може да осъществи преобразуването на костната субстанция. Какво друго освен една минерализация е това образуване на костите? Ако човек овладее омекотяващата тенденция, която днес се изразява в рахит, ако овладее кръвта до степен да може да влияе на образуването на костите, то той би надраснал тенденцията за минерализация. Той сам ще си даде образ, ще преобразува физическото си тяло да това, което ние наричаме Атма или Човека-Дух. Така човекът ще победи втвърдяващия принцип, този силен принцип, който го отвежда до смъртта, чиято действителна физиономия е отпечатана в човешкия скелет.
Проява на правилна интуиция е, когато смъртта се изобразява под формата на скелет.
Човекът ще успее да подчини тази физиономия на смъртта. Това ще стане, когато той успее да овладее така, както владее тялото си външно посредством мускулните си сили, и вътрешно посредством силата на духа и когато бъде в състояние да си придава сам форма. Днес човек може да изпрати мислите си в костите, ако след време успее да изпрати и чувствата си , а още по-късно и съзнателната воля, тогава той ще е преодолял физиономията на смъртта. Сега помислете, колко благодатни биха били за хората, които са призвани да ги репрезентират, науките, ако знаеха по какъв начин човешките органи са подчинени на този омекотяващ и втвърдяващ принцип. В този смисъл казах, че това, което казва Духовната наука е практически приложимо в живота, и ако погледнем истини като, тази, която се съдържа в монголската приказка от гледна точка на Духовната наука, то ние ще разберем по-ясно това, което сега ни се струва загадъчно и ще прозрем истината в него.
към текста >>
62.
9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Сега ще разберем с каква дълбока
интуиция
езотеричното християнство е схващало образа на рибата.
Външната форма обаче е нещо съвсем различно от душата. Така че, откъде щяха да почерпят сили съществата на Старата Луна за да се издигнат над змията? Тази сила им е дошла от съществата на Слънцето. А чистотата на онези висши същества на Слънцето се изразява материално в образа на рибата, тъй като той е най-висшия материален образ, който може да бъде достигнат от съществата на Старото Слънце. Христос, слънчевия герой, който пренесе на Земята цялата сила на Слънцето, се символизира от знака на рибата.
Сега ще разберем с каква дълбока интуиция езотеричното християнство е схващало образа на рибата.
За него тя е външният символ на слънчевата сила, на Христовата сила. Въпреки, че външно рибата е едно несъвършено същество, то още не се е спуснало толкова дълбоко в материята, само малко е засегнатото от азовата встрастеност. За окултиста змията е символ на земята, както тя се е развила от Старата Луна, а рибата е символ на духовните същества от Старото Слънце. Нашата земя с твърдите си субстанции е символизирала в змията най-дълбоката си същност, същността на земята. Това, което се е отделило като водна субстанция, се представя символизирано от рибата.
към текста >>
63.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Който веднъж е разбрал това, знае, че така трябва да бъде винаги; точно по същия начин, веднъж разбрал, той знае, че три по три е винаги девет; аз не мисля, че някой би поискал да търси това по пътя на
интуиция
та.
Ще излезе тази велика истина, този велик закон, че индивидуалните истини, необходими повече като вътрешен начин, ще се явят в същото време общоприемливи. Аз вече посочих веднъж: в настояще време всеобщо съгласие има само по отношение на материалните истини; понеже те в най-общ смисъл са общи. Но никой не може да каже, че той намира математическите истини по пътя на външния опит. Всички те се откриват по пътя на вътрешното разбиране. Когато искат да покажат, че сбора на трите ъгъла на триъгълника е 180º, те правят това по такъв начин, че прекарват през върха линия успоредна на основата и разполагат ъглите ветриловидно; тогава ъгъла a = d, b = c, с равен сам на себе си, по този начин трите ъгъла разгънати са равни на 180º.
Който веднъж е разбрал това, знае, че така трябва да бъде винаги; точно по същия начин, веднъж разбрал, той знае, че три по три е винаги девет; аз не мисля, че някой би поискал да търси това по пътя на интуицията.
Тези най-големите общи истини, аритметичните, геометричните, са били открити по вътрешен път, и всички хора не спорят за тях. Относно тях господства абсолютно съгласие, понеже човекът сега е достигнал възможността да разбира тези неща. Съгласието отсъства само дотогава, докато чистата истина е затъмнена от страсти, симпатии и антипатии. Ще дойде време, макар да е много далече от нас, когато човечеството все повече ще бъде обхванато от познанието за света за вътрешните истини. Тогава ще се въдвори съгласие, без значение цялата индивидуализация, без да се взема под внимание, че всеки ще намира истината в себе си.
към текста >>
64.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Интуиция
не е онова тривиално нещо, което обикновено днес се разбира под това име, когато някой мисли, че може да познае нещо чрез едно смътно чувство, това е просто една злоупотреба с тази дума.
Всичко, което посветеният може да види по този начин в човешкото астрално тяло, също както обикновените физически очи виждат физическото тяло с неговите ограничения, всичко това е образ на процесите, които стават в душата. В душата на един такъв посветен съществува едно съзнание, което можем да наречем Лунно съзнание + Земно съзнание. След това на бъдещата Венера ще дойде едно 6-то състояние на съзнанието, което можем да наречем инспиративно или вдъхновено съзнание, едно съзнание на вдъхновението; то е наречено съзнание на вдъхновението поради това, че на тази степен на съзнанието посветеният може да възприема не само това, което е свойствено на душата като чувства, инстинкти, страсти и т.н., но тогава той възприема целия вътрешен характер на душата в един единен тон. Той започва да възприема това, което прониква света на цветовете и формите като една музика на сферите, така щото всяко отделно същество се явява като една формация от тонове сред астралния образ. 7-та степен на съзнанието, която ще се развие на бъдещия Вулкан, можем да наречем интуитивно съзнание.
Интуиция не е онова тривиално нещо, което обикновено днес се разбира под това име, когато някой мисли, че може да познае нещо чрез едно смътно чувство, това е просто една злоупотреба с тази дума.
В школите на посветените думата интуиция се употребява за онази най-висша степен на съзнанието, която можем да си представим, при която душата става едно със съществата, отъждествява се със съществата, които познава, при която тя е във вътрешността на съществата. Въпреки че душата запазва своята индивидуалност напълно, тя се потопява и се слива с всички същества и неща намиращи се в нейното зрително поле. Така 7-те степени на цялото това развитие на Земята представляват 7 редуващи се състояния на съзнанието. Но от своя страна всяко състояние на съзнанието трябва да бъде постигнато в 7 степени. Тези 7 степени, които всеки път трябва да бъдат изминати, ние наричаме степени на живота; така че различаваме 7 степени на съзнанието, а във всяка една от тези степени на съзнанието 7 степени на живота.
към текста >>
В школите на посветените думата
интуиция
се употребява за онази най-висша степен на съзнанието, която можем да си представим, при която душата става едно със съществата, отъждествява се със съществата, които познава, при която тя е във вътрешността на съществата.
В душата на един такъв посветен съществува едно съзнание, което можем да наречем Лунно съзнание + Земно съзнание. След това на бъдещата Венера ще дойде едно 6-то състояние на съзнанието, което можем да наречем инспиративно или вдъхновено съзнание, едно съзнание на вдъхновението; то е наречено съзнание на вдъхновението поради това, че на тази степен на съзнанието посветеният може да възприема не само това, което е свойствено на душата като чувства, инстинкти, страсти и т.н., но тогава той възприема целия вътрешен характер на душата в един единен тон. Той започва да възприема това, което прониква света на цветовете и формите като една музика на сферите, така щото всяко отделно същество се явява като една формация от тонове сред астралния образ. 7-та степен на съзнанието, която ще се развие на бъдещия Вулкан, можем да наречем интуитивно съзнание. Интуиция не е онова тривиално нещо, което обикновено днес се разбира под това име, когато някой мисли, че може да познае нещо чрез едно смътно чувство, това е просто една злоупотреба с тази дума.
В школите на посветените думата интуиция се употребява за онази най-висша степен на съзнанието, която можем да си представим, при която душата става едно със съществата, отъждествява се със съществата, които познава, при която тя е във вътрешността на съществата.
Въпреки че душата запазва своята индивидуалност напълно, тя се потопява и се слива с всички същества и неща намиращи се в нейното зрително поле. Така 7-те степени на цялото това развитие на Земята представляват 7 редуващи се състояния на съзнанието. Но от своя страна всяко състояние на съзнанието трябва да бъде постигнато в 7 степени. Тези 7 степени, които всеки път трябва да бъдат изминати, ние наричаме степени на живота; така че различаваме 7 степени на съзнанието, а във всяка една от тези степени на съзнанието 7 степени на живота. Ако вземем предвид само нашата настояща Земя, можем да наречем степените на живота като говорим за 7-те царства; защото на земята 7-те степени на живота съвпадат със 7-те царства.
към текста >>
65.
1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Първата степен имаме под формата на така нареченото имагинативно познание, втората степен е тази на инспиративното познание и третата степен е тази на интуитивното познание, разбира се, когато схващаме думата „
интуиция
" в нейния истински духовно-научен смисъл.
В известен смисъл наистина съществува разлика между посветения и ясновидеца, макар и това да не противоречи на факта, че посветеният е същевременно ясновидец, а ясновидецът е същевременно и посветен. Ако искате да направите точната разлика между тези две категории хора между посветения и ясновидеца припомнете си описанията, които давам в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове"*2. Там Вие ще откриете, че по същество има три степени, благодарение на които можем да се издигнем над обикновените възгледи за света. Съзнанието, до което стигаме най-напред, възниква благодарение на обстоятелството, че наблюдаваме света чрез нашите сетива, след което прибягваме до помощта на нашия разум и останалите душевни способности. Обаче съществуват и други три степени на познание.
Първата степен имаме под формата на така нареченото имагинативно познание, втората степен е тази на инспиративното познание и третата степен е тази на интуитивното познание, разбира се, когато схващаме думата „интуиция" в нейния истински духовно-научен смисъл.
Кой притежава имагинативното познание? Притежава го онзи човек, пред чийто духовен поглед се простира това, което се намира зад сетивния свят и то под формата на образи, под формата на величествена панорама от образи, които нямат нищо общо с това, което в обикновения живот наричаме „образи". Независимо от обстоятелството, че зад имагинативните образи не съществува нищо от това, което наричаме триизмерни закони на пространството, съществуват и ред други особености на тези имагинативни образи, които не могат да бъдат сравнени с нищо от видимия сетивен свят. Имагинативният свят е приблизително така устроен, че ние добиваме представа за него примерно по следния начин. Нека да си представим, че пред нас стои едно растение и че ние сме в състояние да извлечем от него всичко, което нашите очи възприемат като цвят, като багри, но по такъв начин, че те сякаш свободно плуват във въздуха.
към текста >>
Една още по-висша степен на познание, това е
интуиция
та.
Този, който се запознава със Съществата на свръхсетивния свят като ясновидец чрез имагинативното познание, той се запознава така да се каже само с външната духовно-душевна страна. Обаче, когато се издигне от имагинативното познание до инспиративното познание, тогава той започва да чува тези Същества. Сега започва едно истинско общуване с тях. Сега те сами разкриват кои са и какво представляват. Ето защо инспирацията е една по-висша степен на познание, отколкото чистата имагинация и тя позволява на човека да научи много повече за свръхсетивните Същества, много повече от всичко онова, което може да бъде постигнато чрез имагинативното познание.
Една още по-висша степен на познание, това е интуицията.
Разбира се, стига думата „интуиция" да се употребява не в обикновения смисъл, когато под „интуиция" се разбира всичко неясно, което би могло да хрумне някому, а само, когато понятието „интуиция" се разбира в неговия действителен антропософски смисъл. Сега духовните послания на Съществата са от такова естество, че човек става едно цяло с тези Същества. Тук ние сме изправени пред една висша степен на духовното познание. Защото то изисква човек да е развил в себе си онази любов към всички същества, при която той вече не прави никаква разлика между себе си и останалите създания в обкръжаващия го духовен свят, а е разлял така да се каже своето същество в цялото духовно обкръжение, така че вече действително не е вън от съществата, които общуват с него, защото се намира вътре в самите тях. И понеже всичко това е възможно само в един духовно-божествен свят, изразът интуиция, който означава „намирам се, стоя в Бога", е напълно оправдан.
към текста >>
Разбира се, стига думата „
интуиция
" да се употребява не в обикновения смисъл, когато под „
интуиция
" се разбира всичко неясно, което би могло да хрумне някому, а само, когато понятието „
интуиция
" се разбира в неговия действителен антропософски смисъл.
Обаче, когато се издигне от имагинативното познание до инспиративното познание, тогава той започва да чува тези Същества. Сега започва едно истинско общуване с тях. Сега те сами разкриват кои са и какво представляват. Ето защо инспирацията е една по-висша степен на познание, отколкото чистата имагинация и тя позволява на човека да научи много повече за свръхсетивните Същества, много повече от всичко онова, което може да бъде постигнато чрез имагинативното познание. Една още по-висша степен на познание, това е интуицията.
Разбира се, стига думата „интуиция" да се употребява не в обикновения смисъл, когато под „интуиция" се разбира всичко неясно, което би могло да хрумне някому, а само, когато понятието „интуиция" се разбира в неговия действителен антропософски смисъл.
Сега духовните послания на Съществата са от такова естество, че човек става едно цяло с тези Същества. Тук ние сме изправени пред една висша степен на духовното познание. Защото то изисква човек да е развил в себе си онази любов към всички същества, при която той вече не прави никаква разлика между себе си и останалите създания в обкръжаващия го духовен свят, а е разлял така да се каже своето същество в цялото духовно обкръжение, така че вече действително не е вън от съществата, които общуват с него, защото се намира вътре в самите тях. И понеже всичко това е възможно само в един духовно-божествен свят, изразът интуиция, който означава „намирам се, стоя в Бога", е напълно оправдан. Ето как първоначално ни изглеждат тези три степени на свръхсетивното познание: имагинацията, инспирацията, интуицията.
към текста >>
И понеже всичко това е възможно само в един духовно-божествен свят, изразът
интуиция
, който означава „намирам се, стоя в Бога", е напълно оправдан.
Една още по-висша степен на познание, това е интуицията. Разбира се, стига думата „интуиция" да се употребява не в обикновения смисъл, когато под „интуиция" се разбира всичко неясно, което би могло да хрумне някому, а само, когато понятието „интуиция" се разбира в неговия действителен антропософски смисъл. Сега духовните послания на Съществата са от такова естество, че човек става едно цяло с тези Същества. Тук ние сме изправени пред една висша степен на духовното познание. Защото то изисква човек да е развил в себе си онази любов към всички същества, при която той вече не прави никаква разлика между себе си и останалите създания в обкръжаващия го духовен свят, а е разлял така да се каже своето същество в цялото духовно обкръжение, така че вече действително не е вън от съществата, които общуват с него, защото се намира вътре в самите тях.
И понеже всичко това е възможно само в един духовно-божествен свят, изразът интуиция, който означава „намирам се, стоя в Бога", е напълно оправдан.
Ето как първоначално ни изглеждат тези три степени на свръхсетивното познание: имагинацията, инспирацията, интуицията. Естествено, съществува възможност човек да усвои и трите степени на свръхсетивното познание. Но възможно е също, например, в една от своите инкарнации човек да достигне само до степента на имагинацията; тогава пред този ясновидец, който е стигнал само до степента на имагинацията, остават напълно скрити онези области от духовния свят, които могат да бъдат овладени единствено чрез инспирацията и интуицията. Тези хора определяме като „ясновидци". Разбира се, днес съвсем не е общоприето хората да бъдат направо довеждани до по-висшите степени на свръхсетивното познание, без преди това да са минали през степента на имагинацията, така че за нашите съвременници едва ли има възможност, така да се каже, имагинацията да бъде „прескочена" и те да попаднат направо в полето на инспирацията и интуицията.
към текста >>
Ето как първоначално ни изглеждат тези три степени на свръхсетивното познание: имагинацията, инспирацията,
интуиция
та.
Разбира се, стига думата „интуиция" да се употребява не в обикновения смисъл, когато под „интуиция" се разбира всичко неясно, което би могло да хрумне някому, а само, когато понятието „интуиция" се разбира в неговия действителен антропософски смисъл. Сега духовните послания на Съществата са от такова естество, че човек става едно цяло с тези Същества. Тук ние сме изправени пред една висша степен на духовното познание. Защото то изисква човек да е развил в себе си онази любов към всички същества, при която той вече не прави никаква разлика между себе си и останалите създания в обкръжаващия го духовен свят, а е разлял така да се каже своето същество в цялото духовно обкръжение, така че вече действително не е вън от съществата, които общуват с него, защото се намира вътре в самите тях. И понеже всичко това е възможно само в един духовно-божествен свят, изразът интуиция, който означава „намирам се, стоя в Бога", е напълно оправдан.
Ето как първоначално ни изглеждат тези три степени на свръхсетивното познание: имагинацията, инспирацията, интуицията.
Естествено, съществува възможност човек да усвои и трите степени на свръхсетивното познание. Но възможно е също, например, в една от своите инкарнации човек да достигне само до степента на имагинацията; тогава пред този ясновидец, който е стигнал само до степента на имагинацията, остават напълно скрити онези области от духовния свят, които могат да бъдат овладени единствено чрез инспирацията и интуицията. Тези хора определяме като „ясновидци". Разбира се, днес съвсем не е общоприето хората да бъдат направо довеждани до по-висшите степени на свръхсетивното познание, без преди това да са минали през степента на имагинацията, така че за нашите съвременници едва ли има възможност, така да се каже, имагинацията да бъде „прескочена" и те да попаднат направо в полето на инспирацията и интуицията. Обаче всичко, което днес би било неправилно, в определени исторически епохи, е представлявало нещо обичайно и нормално.
към текста >>
Но възможно е също, например, в една от своите инкарнации човек да достигне само до степента на имагинацията; тогава пред този ясновидец, който е стигнал само до степента на имагинацията, остават напълно скрити онези области от духовния свят, които могат да бъдат овладени единствено чрез инспирацията и
интуиция
та.
Тук ние сме изправени пред една висша степен на духовното познание. Защото то изисква човек да е развил в себе си онази любов към всички същества, при която той вече не прави никаква разлика между себе си и останалите създания в обкръжаващия го духовен свят, а е разлял така да се каже своето същество в цялото духовно обкръжение, така че вече действително не е вън от съществата, които общуват с него, защото се намира вътре в самите тях. И понеже всичко това е възможно само в един духовно-божествен свят, изразът интуиция, който означава „намирам се, стоя в Бога", е напълно оправдан. Ето как първоначално ни изглеждат тези три степени на свръхсетивното познание: имагинацията, инспирацията, интуицията. Естествено, съществува възможност човек да усвои и трите степени на свръхсетивното познание.
Но възможно е също, например, в една от своите инкарнации човек да достигне само до степента на имагинацията; тогава пред този ясновидец, който е стигнал само до степента на имагинацията, остават напълно скрити онези области от духовния свят, които могат да бъдат овладени единствено чрез инспирацията и интуицията.
Тези хора определяме като „ясновидци". Разбира се, днес съвсем не е общоприето хората да бъдат направо довеждани до по-висшите степени на свръхсетивното познание, без преди това да са минали през степента на имагинацията, така че за нашите съвременници едва ли има възможност, така да се каже, имагинацията да бъде „прескочена" и те да попаднат направо в полето на инспирацията и интуицията. Обаче всичко, което днес би било неправилно, в определени исторически епохи, е представлявало нещо обичайно и нормално. Да, през определени исторически епохи различните степени на свръхсетивното познание можели да бъдат „разпределяни" между едни или други индивидуалности, така че едни от тях да стигат само до имагинацията, други до инспирацията, трети до интуицията. В много от древните светилища, в много от мистерийните центрове на древността е имало хора с отворени духовни очи, чийто поглед прониквал единствено в областта на имагинацията, достигайки до символния свят на образите.
към текста >>
Разбира се, днес съвсем не е общоприето хората да бъдат направо довеждани до по-висшите степени на свръхсетивното познание, без преди това да са минали през степента на имагинацията, така че за нашите съвременници едва ли има възможност, така да се каже, имагинацията да бъде „прескочена" и те да попаднат направо в полето на инспирацията и
интуиция
та.
И понеже всичко това е възможно само в един духовно-божествен свят, изразът интуиция, който означава „намирам се, стоя в Бога", е напълно оправдан. Ето как първоначално ни изглеждат тези три степени на свръхсетивното познание: имагинацията, инспирацията, интуицията. Естествено, съществува възможност човек да усвои и трите степени на свръхсетивното познание. Но възможно е също, например, в една от своите инкарнации човек да достигне само до степента на имагинацията; тогава пред този ясновидец, който е стигнал само до степента на имагинацията, остават напълно скрити онези области от духовния свят, които могат да бъдат овладени единствено чрез инспирацията и интуицията. Тези хора определяме като „ясновидци".
Разбира се, днес съвсем не е общоприето хората да бъдат направо довеждани до по-висшите степени на свръхсетивното познание, без преди това да са минали през степента на имагинацията, така че за нашите съвременници едва ли има възможност, така да се каже, имагинацията да бъде „прескочена" и те да попаднат направо в полето на инспирацията и интуицията.
Обаче всичко, което днес би било неправилно, в определени исторически епохи, е представлявало нещо обичайно и нормално. Да, през определени исторически епохи различните степени на свръхсетивното познание можели да бъдат „разпределяни" между едни или други индивидуалности, така че едни от тях да стигат само до имагинацията, други до инспирацията, трети до интуицията. В много от древните светилища, в много от мистерийните центрове на древността е имало хора с отворени духовни очи, чийто поглед прониквал единствено в областта на имагинацията, достигайки до символния свят на образите. Благодарение на това обстоятелство те развиваха предимно своите имагинативни способности. Те бяха обучавани точно в този смисъл и в душите им живееше следното настроение: в рамките на тази инкарнация аз се отказвам от по-висшите степени на инспирацията и интуицията, но за сметка на това трябва да обуча себе си в областта на имагинацията.
към текста >>
Да, през определени исторически епохи различните степени на свръхсетивното познание можели да бъдат „разпределяни" между едни или други индивидуалности, така че едни от тях да стигат само до имагинацията, други до инспирацията, трети до
интуиция
та.
Естествено, съществува възможност човек да усвои и трите степени на свръхсетивното познание. Но възможно е също, например, в една от своите инкарнации човек да достигне само до степента на имагинацията; тогава пред този ясновидец, който е стигнал само до степента на имагинацията, остават напълно скрити онези области от духовния свят, които могат да бъдат овладени единствено чрез инспирацията и интуицията. Тези хора определяме като „ясновидци". Разбира се, днес съвсем не е общоприето хората да бъдат направо довеждани до по-висшите степени на свръхсетивното познание, без преди това да са минали през степента на имагинацията, така че за нашите съвременници едва ли има възможност, така да се каже, имагинацията да бъде „прескочена" и те да попаднат направо в полето на инспирацията и интуицията. Обаче всичко, което днес би било неправилно, в определени исторически епохи, е представлявало нещо обичайно и нормално.
Да, през определени исторически епохи различните степени на свръхсетивното познание можели да бъдат „разпределяни" между едни или други индивидуалности, така че едни от тях да стигат само до имагинацията, други до инспирацията, трети до интуицията.
В много от древните светилища, в много от мистерийните центрове на древността е имало хора с отворени духовни очи, чийто поглед прониквал единствено в областта на имагинацията, достигайки до символния свят на образите. Благодарение на това обстоятелство те развиваха предимно своите имагинативни способности. Те бяха обучавани точно в този смисъл и в душите им живееше следното настроение: в рамките на тази инкарнация аз се отказвам от по-висшите степени на инспирацията и интуицията, но за сметка на това трябва да обуча себе си в областта на имагинацията. Но тук беше наложително и още нещо. Всеки, който постига единствено имагинативното познание и се отказва от света на инспирацията и интуицията, живее в един свят на несигурност.
към текста >>
Те бяха обучавани точно в този смисъл и в душите им живееше следното настроение: в рамките на тази инкарнация аз се отказвам от по-висшите степени на инспирацията и
интуиция
та, но за сметка на това трябва да обуча себе си в областта на имагинацията.
Разбира се, днес съвсем не е общоприето хората да бъдат направо довеждани до по-висшите степени на свръхсетивното познание, без преди това да са минали през степента на имагинацията, така че за нашите съвременници едва ли има възможност, така да се каже, имагинацията да бъде „прескочена" и те да попаднат направо в полето на инспирацията и интуицията. Обаче всичко, което днес би било неправилно, в определени исторически епохи, е представлявало нещо обичайно и нормално. Да, през определени исторически епохи различните степени на свръхсетивното познание можели да бъдат „разпределяни" между едни или други индивидуалности, така че едни от тях да стигат само до имагинацията, други до инспирацията, трети до интуицията. В много от древните светилища, в много от мистерийните центрове на древността е имало хора с отворени духовни очи, чийто поглед прониквал единствено в областта на имагинацията, достигайки до символния свят на образите. Благодарение на това обстоятелство те развиваха предимно своите имагинативни способности.
Те бяха обучавани точно в този смисъл и в душите им живееше следното настроение: в рамките на тази инкарнация аз се отказвам от по-висшите степени на инспирацията и интуицията, но за сметка на това трябва да обуча себе си в областта на имагинацията.
Но тук беше наложително и още нещо. Всеки, който постига единствено имагинативното познание и се отказва от света на инспирацията и интуицията, живее в един свят на несигурност. Когато човек се потопи в безкрайния и подвижен свят на имагинацията, той плува в него насам и натам, без всъщност да е наясно с посоката и целта. Ето защо през епохите и всред народите, където определени хора се отказваха от по-висшите степени на свръх сетивното познание, се налагаше следната необходимост: Ясновидците, а такива бяха по-голяма част от хората ,трябваше да се обърнат с пълно доверие към онези, които разполагаха с инспиративното и интуитивното познание. Защото в духовния свят сигурност дават само инспирацията и интуицията.
към текста >>
Всеки, който постига единствено имагинативното познание и се отказва от света на инспирацията и
интуиция
та, живее в един свят на несигурност.
Да, през определени исторически епохи различните степени на свръхсетивното познание можели да бъдат „разпределяни" между едни или други индивидуалности, така че едни от тях да стигат само до имагинацията, други до инспирацията, трети до интуицията. В много от древните светилища, в много от мистерийните центрове на древността е имало хора с отворени духовни очи, чийто поглед прониквал единствено в областта на имагинацията, достигайки до символния свят на образите. Благодарение на това обстоятелство те развиваха предимно своите имагинативни способности. Те бяха обучавани точно в този смисъл и в душите им живееше следното настроение: в рамките на тази инкарнация аз се отказвам от по-висшите степени на инспирацията и интуицията, но за сметка на това трябва да обуча себе си в областта на имагинацията. Но тук беше наложително и още нещо.
Всеки, който постига единствено имагинативното познание и се отказва от света на инспирацията и интуицията, живее в един свят на несигурност.
Когато човек се потопи в безкрайния и подвижен свят на имагинацията, той плува в него насам и натам, без всъщност да е наясно с посоката и целта. Ето защо през епохите и всред народите, където определени хора се отказваха от по-висшите степени на свръх сетивното познание, се налагаше следната необходимост: Ясновидците, а такива бяха по-голяма част от хората ,трябваше да се обърнат с пълно доверие към онези, които разполагаха с инспиративното и интуитивното познание. Защото в духовния свят сигурност дават само инспирацията и интуицията. Само в този случай човек можеше да си каже: "Ето пътят! Ето целта!
към текста >>
Защото в духовния свят сигурност дават само инспирацията и
интуиция
та.
Те бяха обучавани точно в този смисъл и в душите им живееше следното настроение: в рамките на тази инкарнация аз се отказвам от по-висшите степени на инспирацията и интуицията, но за сметка на това трябва да обуча себе си в областта на имагинацията. Но тук беше наложително и още нещо. Всеки, който постига единствено имагинативното познание и се отказва от света на инспирацията и интуицията, живее в един свят на несигурност. Когато човек се потопи в безкрайния и подвижен свят на имагинацията, той плува в него насам и натам, без всъщност да е наясно с посоката и целта. Ето защо през епохите и всред народите, където определени хора се отказваха от по-висшите степени на свръх сетивното познание, се налагаше следната необходимост: Ясновидците, а такива бяха по-голяма част от хората ,трябваше да се обърнат с пълно доверие към онези, които разполагаха с инспиративното и интуитивното познание.
Защото в духовния свят сигурност дават само инспирацията и интуицията.
Само в този случай човек можеше да си каже: "Ето пътят! Ето целта! " Например, лишеният от инспиративно познание не можеше да си каже:"За да стигна моята цел, аз трябва да поема точно по този път! ". И ако човек не можеше да изрече тези думи в себе си, той трябваше да се обърне към опитното ръководство на друг човек.
към текста >>
И сега, когато изхождайки от тази гледна точка ние хвърлим поглед върху четирите Евангелия, трябва да кажем, че Евангелието на Йоан е написано от един посветен, който е проникнал в мировите тайни не само с имагинацията и инспирацията, но и с
интуиция
та; той ни описва Христовото Събитие; изхождайки от познанието на свръхсетивния свят, и то с помощта на най-висшата степен на познанието интуитивното.
Днес всеки човек иска да се убеди със собствените си очи. Това изискване е напълно оправдано за нашата епоха. Днес твърде малко хора биха се задоволили с едно частично развитие на имагинацията, както е било общоприето за определени времена от миналото. Ето защо за съвременния човек е необходимо да мине постепенно и през трите степени на висшето познание, без да пропусне нито една от тях. На всички степени от свръхсетивното познание ние се натъкваме на великите тайни свързани с онова събитие, което наричаме Христово Събитие; така че имагинативното познание, инспиративното познание и интуитивното познание имат да ни кажат безкрайно много върху така нареченото от нас Христово Събитие.
И сега, когато изхождайки от тази гледна точка ние хвърлим поглед върху четирите Евангелия, трябва да кажем, че Евангелието на Йоан е написано от един посветен, който е проникнал в мировите тайни не само с имагинацията и инспирацията, но и с интуицията; той ни описва Христовото Събитие; изхождайки от познанието на свръхсетивния свят, и то с помощта на най-висшата степен на познанието интуитивното.
Но този, който вниква ясно и точно в особеностите на Йоановото Евангелие, ще трябва да признае както ще се убедим именно в този лекционен цикъл -, че всичко онова, което изпъква за нас особено силно в Евангелието на Йоан, е казано от гледната точка на инспирацията, макар и да изглежда някак избледняло и неясно. И така, като оставим настрана всичко, което авторът на Йоановото Евангелие е възприел от имагинацията, ние трябва приемем евангелиста Йоан като вестител на всичко онова, относно Христовото Събитие, което се разкрива само пред онзи, който притежава вътрешното слово и се издига, нагоре чак до интуицията. Ето защо, по същество авторът на Йоановото Евангелие говори така, че той докосва тайните на Христовото царство като такива, които имат силата на вътрешното Слово или Логоса. Накратко: В основата на Йоановото Евангелие лежи инспиративно-интуитивното познание. Не така стои въпросът с другите три Евангелия.
към текста >>
И така, като оставим настрана всичко, което авторът на Йоановото Евангелие е възприел от имагинацията, ние трябва приемем евангелиста Йоан като вестител на всичко онова, относно Христовото Събитие, което се разкрива само пред онзи, който притежава вътрешното слово и се издига, нагоре чак до
интуиция
та.
Днес твърде малко хора биха се задоволили с едно частично развитие на имагинацията, както е било общоприето за определени времена от миналото. Ето защо за съвременния човек е необходимо да мине постепенно и през трите степени на висшето познание, без да пропусне нито една от тях. На всички степени от свръхсетивното познание ние се натъкваме на великите тайни свързани с онова събитие, което наричаме Христово Събитие; така че имагинативното познание, инспиративното познание и интуитивното познание имат да ни кажат безкрайно много върху така нареченото от нас Христово Събитие. И сега, когато изхождайки от тази гледна точка ние хвърлим поглед върху четирите Евангелия, трябва да кажем, че Евангелието на Йоан е написано от един посветен, който е проникнал в мировите тайни не само с имагинацията и инспирацията, но и с интуицията; той ни описва Христовото Събитие; изхождайки от познанието на свръхсетивния свят, и то с помощта на най-висшата степен на познанието интуитивното. Но този, който вниква ясно и точно в особеностите на Йоановото Евангелие, ще трябва да признае както ще се убедим именно в този лекционен цикъл -, че всичко онова, което изпъква за нас особено силно в Евангелието на Йоан, е казано от гледната точка на инспирацията, макар и да изглежда някак избледняло и неясно.
И така, като оставим настрана всичко, което авторът на Йоановото Евангелие е възприел от имагинацията, ние трябва приемем евангелиста Йоан като вестител на всичко онова, относно Христовото Събитие, което се разкрива само пред онзи, който притежава вътрешното слово и се издига, нагоре чак до интуицията.
Ето защо, по същество авторът на Йоановото Евангелие говори така, че той докосва тайните на Христовото царство като такива, които имат силата на вътрешното Слово или Логоса. Накратко: В основата на Йоановото Евангелие лежи инспиративно-интуитивното познание. Не така стои въпросът с другите три Евангелия. И никой от авторите на другите три Евангелия не е изразил така ясно това, което всъщност е имал да каже, както е сторил това авторът на Евангелието на Лука. Всички знаем, че Евангелието на Лука се предхожда от едно кратко встъпление.
към текста >>
Ето защо днес можем да назовем ясновидци онези хора, които имат поглед в имагинативния свят, а посветени можем да наречем тези, които могат да се издигат до степента на инспирацията и
интуиция
та.
Обаче сега както впрочем и винаги, когато предприемаме нашите антропософски проучвания ние трябва да припомним, че, строго погледнато, за Духовната Наука Евангелията далеч не са източници на познание. Фактът,че някои неща се намират в Евангелията, все още не означава, че са истини за онзи, който застава строго на почвата на Духовната Наука. Духовният изследовател не черпи от писмените документи; той черпи от онова, което му дава самото духовно изследване. Това, което в нашата епоха Съществата на духовния свят имат да кажат на посветения и на ясновидеца ето източниците на истинската Духовна Наука. И в нашата епоха тези източници в известен смисъл са същите, каквито бяха и през онези епохи, които току-що описах.
Ето защо днес можем да назовем ясновидци онези хора, които имат поглед в имагинативния свят, а посветени можем да наречем тези, които могат да се издигат до степента на инспирацията и интуицията.
Ето защо за онези епохи изразът „ясновидец" не съвпада с израза „посветен". Това, което срещаме в Евангелието на Йоан, можеше да произлезе само от изследванията на посветения, който можеше да се издига до инспиративното и интуитивното познание. Това, което срещаме в другите Евангелия, произлиза от съобщенията на ясновидците, на хората притежаващи имагинативното познание, но не и на посветените; следователно, то се опира на съобщенията от страна на онези хора, които сами не могат да се издигнат до инспиративния и интуитивния свят. И така, ако се придържаме към това строго разграничение, Евангелието на Йоан произлиза от посвещението, а другите три Евангелия от ясновидството, особено що се отнася до Евангелието на Лука, според думите на самия негов автор. И понеже то е свързано с ясновидството, понеже на помощ се призовава всичко, което обученият ясновидец може да различава, пред нас застава един точен образ на онова, което в Евангелието на Йоан е загатнато само в смътни и бегли образи.
към текста >>
Представете си нещо, което днес едва ли би могло да се случи а именно, че един човек би бил посветен по такъв начин, че за него светът на инспирацията и
интуиция
та да стоят открити, а в същото време той не е ясновиждащ и не прониква в имагинативния свят.
Това, което срещаме в Евангелието на Йоан, можеше да произлезе само от изследванията на посветения, който можеше да се издига до инспиративното и интуитивното познание. Това, което срещаме в другите Евангелия, произлиза от съобщенията на ясновидците, на хората притежаващи имагинативното познание, но не и на посветените; следователно, то се опира на съобщенията от страна на онези хора, които сами не могат да се издигнат до инспиративния и интуитивния свят. И така, ако се придържаме към това строго разграничение, Евангелието на Йоан произлиза от посвещението, а другите три Евангелия от ясновидството, особено що се отнася до Евангелието на Лука, според думите на самия негов автор. И понеже то е свързано с ясновидството, понеже на помощ се призовава всичко, което обученият ясновидец може да различава, пред нас застава един точен образ на онова, което в Евангелието на Йоан е загатнато само в смътни и бегли образи. За да изтъкна още по-точно разликата, бих искал да прибавя следното.
Представете си нещо, което днес едва ли би могло да се случи а именно, че един човек би бил посветен по такъв начин, че за него светът на инспирацията и интуицията да стоят открити, а в същото време той не е ясновиждащ и не прониква в имагинативния свят.
И ако такъв човек би срещнал друг човек, който може би съвсем не е посветен, но който при определени обстоятелства има достъп до имагинативния свят, така че може да вижда цялото поле на имагинацията: какво би се получило тогава? Един такъв човек от последния вид би могъл да съобщи на първия много от това, което вижда и което първият не различава; нещо, което може би първият е в състояние да обясни едва с помощта на своята инспирация, но което сам не може да възприеме, защото му липсва ясновидството. Ясновидци, макар и без да са посветени, днес има твърде много; но обратното едва ли може да се наблюдава. И въпреки това лесно може да се случи щото някой посветен наистина да има дарбата на ясновидството, но поради някакви причини в отделните случаи да не може да стигне до виждането на имагинациите; тогава един ясновидец може да му разкаже твърде много неща, които ще са непознати за него. Обстоятелството, че Антропософията, или Духовната Наука не почива на нещо друго освен на изворите на посвещението, винаги трябва да се подчертава строго; строго трябва да се подчертава, следователно, и това, че нито Евангелието на Йоан, нито другите Евангелия са източници на антропософското познание.
към текста >>
66.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Всички други божества, освен Яхве, заявявали себе си от вътрешността на човешката душа, и, за да се знае нещо за тях, следвало да се пробудят в душата имагинацията,
интуиция
та и така нататък.
По това време, както в египетската, така и в халдейско-вавилонската култура е имало още отзвуци от древното сумрачно ясновидство, обаче от халдейския народ бил подбран индивид, който не се базирал повече на него, а на наблюдението на явленията от външния свят. Така било положено началото на културата, чиито плодове и до ден днешен са включени в цялата наша западна култура и цивилизация. Всевъзможното комбинативно мислене и математическата логика са започнати от Авраам; в известен смисъл чак до средните векове той се разглежда като представител на аритметиката. Цялата предразположеност на мисленето му било именно такова – да разглежда света съгласно съотношенията на мерките и числата. Такъв род личност била приспособена да добива живо отношение към това божество, което е трябвало да се открива чрез посредничеството на външния свят.
Всички други божества, освен Яхве, заявявали себе си от вътрешността на човешката душа, и, за да се знае нещо за тях, следвало да се пробудят в душата имагинацията, интуицията и така нататък.
В древна Индия, съзерцавайки, виждали как изгрява Слънцето, виждали различните царства на Земята, процесите във въздушното обкръжение, моретата и така нататък, но всичко това се разглеждало като велика илюзия, майя, в която индиецът не би намерил нищо от божествеността, ако не я добиеше чрез вътрешна имагинация и не я приведеше след това към отношение с явленията от външния свят. Също и в случая на Заратустра следва да се мисли, че той не би могъл да посочи великото Слънчево Същество, ако в неговото вътрешно същество не беше влязло великото Същество Ахура Мазда. Но това особено го виждаме в египетските божества, които напълно са извлечени от вътрешните душевни преживявания, а по-късно са приведени в отношение с външните неща. Всичко, което било изявено в доеврейските божества, трябва да бъде разбрано от тази гледна точка. Яхве, обаче, е божеството, което се проявява отвън, то се приближава към човека отвън, откривайки се във вятъра и във времето.
към текста >>
67.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Мъдрецът в древна Индия получавал знанието си по пътя на вътрешната
интуиция
, когато напълно загърбвал с вътрешното външния свят, когато се вглъбявал в себе си или в своето висше битие.
Едва в по-късните времена от това ясновиждане постепенно е произлязло днешното дневно съзнание; и това развитие започнало от съвсем определен момент във времето, когато в човечеството навлязла способността за представата. Когато се вгледаме назад към древноиндийската култура, откриваме там някакъв вид ясновиждане. Днешният човек трябва да огледа заобикалящите го неща, ако иска да се запознае с тях. Древният индус не се е запознавал с тях по начина, както се разглеждат нещата днес. Тогава не е съществувала науката, на която днес ни обучават от детството.
Мъдрецът в древна Индия получавал знанието си по пътя на вътрешната интуиция, когато напълно загърбвал с вътрешното външния свят, когато се вглъбявал в себе си или в своето висше битие.
Той наричал това сливане с Брахма. Така получавал знание по пътя на вътрешната интуиция. Това било знание, напълно основаващо се на ясновидската интуиция. Външното знание, напротив, се смятало за майя, за илюзия. Но това ясновиждане все повече отстъпвало.
към текста >>
Така получавал знание по пътя на вътрешната
интуиция
.
Днешният човек трябва да огледа заобикалящите го неща, ако иска да се запознае с тях. Древният индус не се е запознавал с тях по начина, както се разглеждат нещата днес. Тогава не е съществувала науката, на която днес ни обучават от детството. Мъдрецът в древна Индия получавал знанието си по пътя на вътрешната интуиция, когато напълно загърбвал с вътрешното външния свят, когато се вглъбявал в себе си или в своето висше битие. Той наричал това сливане с Брахма.
Така получавал знание по пътя на вътрешната интуиция.
Това било знание, напълно основаващо се на ясновидската интуиция. Външното знание, напротив, се смятало за майя, за илюзия. Но това ясновиждане все повече отстъпвало. В праперсийската култура започнало вече използване на външното наблюдение, даже при още доста действащо вътрешно знание. Също и в третата културна епоха още съществувала вътрешната интуиция, когато хората вече се придвижили във възприемането на външните неща.
към текста >>
Това било знание, напълно основаващо се на ясновидската
интуиция
.
Древният индус не се е запознавал с тях по начина, както се разглеждат нещата днес. Тогава не е съществувала науката, на която днес ни обучават от детството. Мъдрецът в древна Индия получавал знанието си по пътя на вътрешната интуиция, когато напълно загърбвал с вътрешното външния свят, когато се вглъбявал в себе си или в своето висше битие. Той наричал това сливане с Брахма. Така получавал знание по пътя на вътрешната интуиция.
Това било знание, напълно основаващо се на ясновидската интуиция.
Външното знание, напротив, се смятало за майя, за илюзия. Но това ясновиждане все повече отстъпвало. В праперсийската култура започнало вече използване на външното наблюдение, даже при още доста действащо вътрешно знание. Също и в третата културна епоха още съществувала вътрешната интуиция, когато хората вече се придвижили във възприемането на външните неща. В древна Халдея съществувало това, което днес се нарича астрология; това било някакъв вид звездна наука.
към текста >>
Също и в третата културна епоха още съществувала вътрешната
интуиция
, когато хората вече се придвижили във възприемането на външните неща.
Така получавал знание по пътя на вътрешната интуиция. Това било знание, напълно основаващо се на ясновидската интуиция. Външното знание, напротив, се смятало за майя, за илюзия. Но това ясновиждане все повече отстъпвало. В праперсийската култура започнало вече използване на външното наблюдение, даже при още доста действащо вътрешно знание.
Също и в третата културна епоха още съществувала вътрешната интуиция, когато хората вече се придвижили във възприемането на външните неща.
В древна Халдея съществувало това, което днес се нарича астрология; това било някакъв вид звездна наука. Днес никой във външната наука не може да знае нищо за същността на астрологията. Днес, даже настойчиво изследвайки достоверните каменни документи, нищо не можете да научите за самата същност на астрологията. Никой днес не може да извика чувството за това, което е представлявала астрологията за древния халдеец. Тя съвсем не е била знание, родено по пътя на наблюдението на звездното небе.
към текста >>
За целта е трябвало да бъде избрана личност, притежаваща подходящ мозък, най-малко предразположен към ясновидска
интуиция
, но да може да използва мозъка си.
Мисията да се доведе човечеството до външното, комбинативно знание, била предназначена от духовните водачи на мировата еволюция за еврейския народ. Цялото познание на индуси, перси, халдейци, египтяни – което било толкова важно – съвсем не се нуждаело от физически мозък. Това знание е било в несвързаното с физическия мозък етерно тяло, което функционира свободно. Ако човек действа свободно в етерното тяло, възниква образ, който представлява знанието на тези древни народи; точно както и днес, всяко ясновидско знание възниква тогава, когато човек е в състояние да повдигне етерното си тяло от физическото тяло, без да се ползва от физическия си мозък. Човечеството е трябвало да достигне способността за възприемане посредством мозъка.
За целта е трябвало да бъде избрана личност, притежаваща подходящ мозък, най-малко предразположен към ясновидска интуиция, но да може да използва мозъка си.
Тук отново имаме едно от местата, когато четенето в Акаша хрониката потвърждава фактите от Библията. Това, което е в Библията, е буквално вярно. В действителност била избрана личност, която благодарение на физическата си организация имала мозък, подходящ в най-голяма степен да обезпечи това, което правило възможна духовната работа чрез мозъка. Тази личност бил Авраам. Той бил избран за изпълнение на тази мисия, която трябвало да доведе хората до възприемане на външния свят чрез физическия им мозък.
към текста >>
68.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Докато ясновидците са били свързани с целия духовен универсум повече с
интуиция
и инспирация, са съществували по-нисши човешки типове, хора, които са развивали тази древна връзка с обкръжаващия свят, бидейки в упадък.
Сега ще засегнем тема, чието описание днес наистина е трудно, доколкото тук се съдържа истина, която стои толкова далеч от днешното мислене, колкото можем да си представим; но все пак това е истина и можем да претендираме за правото на истини, които хората, които достатъчно дълго сътрудничат в нашите клонове, могат да изтърпят, истини, които толкова се различават от днешното мислене. Трябва да ни е ясно, че в древността и даже до неотдавана, в определени човешки класи са се запазвали древни способности, особено свързани с познанието. Ясновидските способности са били вкоренени в душата им. Човек е бил тясно свързан с духовни същности, които му се откривали вътре в неговото същество. Но при определени хора, в резултат на упадъка, това се изразявало по такъв начин, че връзката им с духовния външен свят се осъществявала в по-нисша форма.
Докато ясновидците са били свързани с целия духовен универсум повече с интуиция и инспирация, са съществували по-нисши човешки типове, хора, които са развивали тази древна връзка с обкръжаващия свят, бидейки в упадък.
Те са били несамостоятелни и нежелаещи да развиват своя аз, но са нямали вече и древните ясновидски способности на нужната висота. Такива хора винаги е имало и при тях се е проявявало родство на определени физически органи с древните органи за ясновиждане. Сега ще се докоснем до истина, която ще звучи малко странно. Това, което би могло да бъде наречено древно ясновиждане, това проблясване на мировите тайни вътре в душата на човека, е трябвало по някакъв начин да влиза в душата. Трябва да си представяме, че са ставали прониквания в човека.
към текста >>
69.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Това неявяване ще вземе формата на една естествена
интуиция
, точно както сега посветеният преживява това събитие по специален начин.
Поклонници се трупаха към него дори от Франция и Испания. По онова време такова едно фалшиво вярване не направи голяма пакост. Сега обаче, когато човек с по-напреднали способности би трябвало да е в състояние да осъзнае, че е грешка да се вярва във второ идване на Христос в плът и че е вярно, че Той ще се появи в етерно тяло сега вече е необходимо да се различават ясно такива неща. Едно объркване ще донесе сериозни последствия. Не трябва да се вярва в един претендент Христос, който ще се появи в плът, а само в един Христос, Който се явява в етерното тяло.
Това неявяване ще вземе формата на една естествена интуиция, точно както сега посветеният преживява това събитие по специален начин.
И така ние приближаваме към един век, през които човек ще се усеща заобиколен не само от един физически сетивен свят, а също, според мярката на неговото познание, и от едно духовно царство. Водачът в това ново царство на духа ще бъде етерният Христос. Няма значение на какво религиозно общество или вяра хората принадлежат, след като веднъж са преживели тези факти, те ще разберат и приемат Христовото събитие. Християните, които фактически са преживели етерният Христос са може би в едно по-трудно положение, отколкото привържениците на други религии, и все пак те би трябвало да се постараят да приемат това Христово събитие по точно такъв неутрален път, както другите. Фактически задачата на човека ще бъде да развие, особено чрез Християнството, едно разбиране за възможността да се навлезе в духовния свят независимо от никакви религии, а просто чрез силата на добрата воля.
към текста >>
70.
7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
След това ще преминем към описване световете на Инспирацията и
Интуиция
та и към показване как, в крак с нашата съвременна култура, човек може да израсне във висшите светове, как може да стане гражданин на онези светове, в които той е най-нисшето същество, точно както е най-висшето същество в царствата, заобикалящи го тук на физически план.
Ако ще се издигаме над тези светове, силите за извисяването трябва да бъдат извлечени от дори по-висши сфери. Сега нашата задача ще бъде да говорим за първия свят, разкриван на човека когато в него се пробуди ясновидското съзнание. Това е светът на Имагинацията. Ние ще покажем, че силите, които формират органите за имагинативно съзнание в човека, идват от Света на Първообразите, точно както силите от Света на Разума са онези, които позволяват на човека на физически план да бъде способен на интелигентна преценка. Нашата следваща задача ще бъде да обясним връзката между първата степен на висшето познание и духовния Свят на Първообразите.
След това ще преминем към описване световете на Инспирацията и Интуицията и към показване как, в крак с нашата съвременна култура, човек може да израсне във висшите светове, как може да стане гражданин на онези светове, в които той е най-нисшето същество, точно както е най-висшето същество в царствата, заобикалящи го тук на физически план.
Тук той гледа надолу към растенията, животните, минералите; в отвъдните светове той може да погледне нагоре към Съществата над него. Като следва своя път в Макрокосмоса с наново пробудени способности, в полезрението му непрекъснато навлизат нови Същества и реалности.
към текста >>
71.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Докато предишната степен на познание, когато бива възпирана активността, създаваща символите, е позната като Инспирация (Познание чрез Инспирация), тази по-далечна степен, когато премахваме също и собствената си активност, е наречена
Интуиция
.
Но това не е всичко. Една по-нататъшна стъпка се състои в придобиване на силата също да подтиснем и собствената си деятелност. Ако наистина се опитва, ученикът ще осъзнае колко е трудно това; то е дълъг процес, тъй като обикновено се случва, че тогава той заспива. Все пак ако изобщо му е останало някакво съзнание, той е напреднал до точката, където възпира не само Света на Разума, а също и Света на Духа. Сега той вижда Света на Духа от другата страна и духовните Реалности и Същества в този свят.
Докато предишната степен на познание, когато бива възпирана активността, създаваща символите, е позната като Инспирация (Познание чрез Инспирация), тази по-далечна степен, когато премахваме също и собствената си активност, е наречена Интуиция.
Чрез Интуицията ние хвърляме поглед върху истинските очертания на Света на Духа, които иначе виждаме само като сенчести образи, като закони на природата. Сега ставаме съзнателни за Съществата и техните дейности, които имат своя външен израз в реалностите и законите на природата. Ние описахме път на познание, различаващ се донякъде от онзи, който бива следван когато човек само става съзнателен за навлизането или излизането от Света на Духа, когато заспива или се събужда. Този метод първо създава органите, в които Светът на Първообразите бива възпиран и силите му използвани за създаването на онези органи, които са нужни на човека, и след това той бива отведен чрез Имагинативно и Инспиративно познание в Света на Духа, в който сега е способен да се взира. Но когато е достигнал степента на Интуитивно Познание, той може също да израсне в Елементарния Свят по такъв начин, че да не влиза в него неподготвен, а напълно подготвен, виждайки го пред себе си като заключителна опитност.
към текста >>
Чрез
Интуиция
та ние хвърляме поглед върху истинските очертания на Света на Духа, които иначе виждаме само като сенчести образи, като закони на природата.
Една по-нататъшна стъпка се състои в придобиване на силата също да подтиснем и собствената си деятелност. Ако наистина се опитва, ученикът ще осъзнае колко е трудно това; то е дълъг процес, тъй като обикновено се случва, че тогава той заспива. Все пак ако изобщо му е останало някакво съзнание, той е напреднал до точката, където възпира не само Света на Разума, а също и Света на Духа. Сега той вижда Света на Духа от другата страна и духовните Реалности и Същества в този свят. Докато предишната степен на познание, когато бива възпирана активността, създаваща символите, е позната като Инспирация (Познание чрез Инспирация), тази по-далечна степен, когато премахваме също и собствената си активност, е наречена Интуиция.
Чрез Интуицията ние хвърляме поглед върху истинските очертания на Света на Духа, които иначе виждаме само като сенчести образи, като закони на природата.
Сега ставаме съзнателни за Съществата и техните дейности, които имат своя външен израз в реалностите и законите на природата. Ние описахме път на познание, различаващ се донякъде от онзи, който бива следван когато човек само става съзнателен за навлизането или излизането от Света на Духа, когато заспива или се събужда. Този метод първо създава органите, в които Светът на Първообразите бива възпиран и силите му използвани за създаването на онези органи, които са нужни на човека, и след това той бива отведен чрез Имагинативно и Инспиративно познание в Света на Духа, в който сега е способен да се взира. Но когато е достигнал степента на Интуитивно Познание, той може също да израсне в Елементарния Свят по такъв начин, че да не влиза в него неподготвен, а напълно подготвен, виждайки го пред себе си като заключителна опитност. Определено, този път е труден за много хора, защото изисква много себеотрицание.
към текста >>
72.
2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика.
GA_121 Отделните души на народите
Това става с помощта на
интуиция
та и на пръв поглед изглежда така, сякаш някакво физическо събитие отваря очите на човека.
Тук ние наистина бихме могли да си послужим с думата „случайност“, само че при това положение ние никога няма да стигнем до закономерността на събитията. Тези физически отношения биват подреждани от Архаите. И огледалният образ на тяхната дейност е това, което съсредоточава в една точка на Земята всички онези сили, които иначе се проявяват по всевъзможни начини като Дух на Времето. Помислете само, колко много физически процеси не биха могли да настъпят, ако Архаите вече не бяха свършили своята работа във Вашите физически тела. Но ако тези Архаи действуват по този начин и направляват Духа на Времето, ние отново бихме могли да поставим въпроса: Добре, но как всъщност Духовете на Времето тласкат напред общочовешката еволюция?
Това става с помощта на интуицията и на пръв поглед изглежда така, сякаш някакво физическо събитие отваря очите на човека.
Припомнете си само катедралата в Пиза и нейния подвижен полилей, благодарение на който Галилей откри закона на махалото; припомнете си още откритията на Кеплер и Нютон. Има стотици и хиляди примери на непосредствена връзка между физически събития и човешко мислене, от които ясно би могло да се види как Архаите, или Пра-началата, стават причина за едни или други интуиции, за едни или други епохални идеи, предизвикващи на свой ред бурен напредък на цялото човечество. Да, в тази област също наблюдаваме едно съдружно действие между Съществата, които по нормален път са станали Духове на Личността в хода на нашето Земно съществувание и други Същества, които поради обстоятелството, че са изостанали на степента, отговаряща на Старата Луна сега са не Духове на Формата, или Власти, каквито би трябвало да бъдат на Земята, а действуват именно като Духове на Личността. Ето как онези Същества, които сами са отхвърлили своето развитие, и то не през епохата на Старото Слънце, а през епохата на Старата Луна, сега се проявяват като Духове на Личността, обаче не с естествените и нормални за тях качества, предизвикващи интуиции и епохални идеи всред хората, а именно като изостанали Духове на Формата. Те активират не външните сетивни впечатления, а спокойното наблюдение, чрез което човекът сам проследява процесите във физическия свят; те раздвижват вътрешната конфигурация на човешкия организъм, вътрешния порядък на мозъка и дават определена насока на мисленето.
към текста >>
73.
6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин. Петте основни раси на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
И онези народи, които са разположени на за пад, постигат всичко това напълно в духа на Юпитер, който още в самото начало сложи своя отпечатък върху тях именно в по-висшите степени на познанието, в имагинацията, инспирацията и
интуиция
та.
Според това, дали превес имат очите, ушите или другите сетива, отделните народи се ориентираха към различни посоки на развитие всред общите признаци на основната раса. Така пред тях възникнаха и строго определени задачи. Една от задачите, която стои специално пред кавказската раса, е следната: Понеже е изградена върху сетивата, тя трябва да извърви пътя от сетивния свят в духовния свят! Тук е загатната малка част от онова, което ни отвежда към по-дълбоките източници на окултизма и Вие ще установите, че при онези народи, чиито признаци лежат, бих казал, в характера на Венера, основната изход на точка също и в областта на окултното развитие следва да бъде търсена там, където дишането е превърнато в нещо изключително важно. Напротив, в това, което клони по-скоро към Запад, изходната точка трябва да бъде търсена в едно задълбочаване и одухотворяване на това, което се намира в сетивния свят.
И онези народи, които са разположени на за пад, постигат всичко това напълно в духа на Юпитер, който още в самото начало сложи своя отпечатък върху тях именно в по-висшите степени на познанието, в имагинацията, инспирацията и интуицията.
Ето защо в хода на общочовешката еволюция тези два центъра винаги са съществували: Единият център, който, така да се каже, се ръководеше главно от Духовете на Венера, и другият център, който се ръководеше главно от Духовете на Юпитер. Духовете на Юпитер бяха особено зачитани в онези Мистерии, в които на края успяха да се срещнат това е добре известно на онези слушатели, които можаха да присъствуват на минало годишния ми лекционен цикъл в Мюнхен трите големи индивидуалности, трите духовни Същества на Буда, на Заратустра или Заратес в неговата по-късна инкарнация и на онзи велик предводител на човечеството, когото наричаме Скитианос*16. Това е един вид колегиум, който под ръководството на една още по-висша индивидуалност си постави задачата да проучи тайнствените сили, които трябва да бъдат постигнати заради еволюцията на човечеството и чиято изходна точка следва да бъде търсена в онези места, които първоначално бяха свързани със силите на Юпитер. И накрая върху „системата жлези“ и то само по заобиколния път чрез всички други системи действува онова, което можем да наречем абнормни Духове на Формата, имащи за свой център Сатурн. Така във всичко, което наричаме Сатурнова раса, във всичко, което носи Сатурновия отпечатък, ние трябва да търсим онези качества, които включват в себе си това, което води до залеза на човечеството, това, което слага край на общочовешката еволюция и предизвиква истински завършек, умиране.
към текста >>
74.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
*9. Изразът идва от
интуиция
, респ.
91, тел. 02/24-62-91 Антропософско Дружество „Изис София“ София 1463 п.к.152 Асоциация за антропософска медицина София 1309 район „Илинден“, ж.к. „Св. Троица“, бл. 376-Д, ап. 101
*9. Изразът идва от интуиция, респ.
интуитивно познание,което в антропософията има строго определен смисъл. Първоначално Р. Щайнер различава четири степени на познание: 1. Материалното или предметно познание,което човек осъществява в нормалното си будно съзнание. 2. Имагинативното познание, свързано с възприемането на съзнателно пораждани вътрешни образи, които следва да бъдат различавани от сетивните измами (афектогенни илюзии, халюцианции, рецидиви на атавистичното ясновидство и др.)
към текста >>
75.
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Тъкмо поради тази причина човекът беше изведен нагоре до онези посвещения, които трябваше да го поставят над степента на имагинацията, инспирацията и
интуиция
та*8 обаче само дотолкова, че той да познае в себе си онова, което трябваше да бъде пробудено чрез елемента на Духа.
Нека да обобщим: Именно при описанието на Христовото Събитие, Евангелията изрично подчертават голямата разлика между същинското действие на Христос, упражнявано върху подсъзнателните пластове на душевния живот, поради което то трябваше да остане нещо лично, нещо интимно, и елементите на Духа, които са истинската предпоставка за изграждането на човешките общности. Точно този момент от християнското развитие искаха и то най-добросъвестно да спазват онези, които се бяха кръстили с името розенкройцери*7; да, те искаха да го спазват, доколкото това е възможно при човешкото несъвършенство. И тяхната добросъвестност ги задължаваше да го спазват по такъв начин, че дори и всред най-висшите области на Посвещението да не се допускат въздействия върху нищо друго, освен върху това, с което хората разполагат като с нещо общо: върху Духа! Посвещението на розенкройцерите беше едно посвещение на Духа. Ето защото никога не успя да се превърне в едно посвещение на Волята; защото човешката воля трябваше да бъде зачитана като нещо дълбоко интимно и свято.
Тъкмо поради тази причина човекът беше изведен нагоре до онези посвещения, които трябваше да го поставят над степента на имагинацията, инспирацията и интуицията*8 обаче само дотолкова, че той да познае в себе си онова, което трябваше да бъде пробудено чрез елемента на Духа.
Върху волевия елемент не биваше да се допускат никакви въздействия. Нека да не смятаме това за известно равнодушие спрямо волята. Ставаше дума за друго: Чрез изключване на непосредственото действие върху волята да се получи най-чистото духовно действие по околния път чрез Духа. Когато постигаме съгласие с другия човек относно познавателния път на Духа, от този път бликват светлина и топлина, които могат да възпламенят и волята: Но винаги по околния път чрез Духа, а не по друг начин. Ето защо в розенкройцерството този момент от християнската същност е съблюдаван в най-висша степен главно в две направления: От една страна в елемента на Сина, в действието на Христос, което прониква дълбоко в човешкото подсъзнание; и от друга страна, в действието на Духа, което се разпростира върху всичко, което попада в хоризонта на нашето съзнание.
към текста >>
76.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
И точно това усещане за една
интуиция
, в която са въплътени и представени чрез физически средства всички тези току-що описани космически процеси и събития, ние получаваме тогава, когато застанем, примерно, пред „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи: тук е цялото Слънце, заедно със силите на благочестието и светлината, отправени вече към онези избрани човешки същества, които ще ги пренесат в бъдещите епохи от планетарната еволюция на Земята, а за сегашната степен от планетарната еволюция на Земята има значение не само саможертвата на Христос, но и предателството на Юда.
Едва тогава ние разбираме онова дълбоко предчувствие на човешката душа, защото в себе си, тя знае: Всички тези процеси и събития в духовния свят, аз мога да ги породя отново, тук на Земята. Нека отново да си представим, как всички тези процеси и събития, разиграващи се на Слънцето, биха могли да се сгъстят, да.се концентрират, за да се проявят след време под формата на едно свръхсетивно Същество. И после как това Същество слиза на Земята, носейки в себе си всичко онова, което беше създадено в Космоса чрез космическата саможертва на Престолите, чрез огнените езици и димния стълб, издигащи се над жертвата, чрез отразената от Архангелои светлина, тогава в действията на това Същество ние откриваме не друго, а космическия екстракт на милостта и състраданието, който сега вече започва да се проявява като Христова светлина и Христово благочестие, извиращи от самото планетарно тяло на Земята. Нека да си представим, как всичко това е концентрирано само в една душа, и поемайки пътя към своята земна инкарнация, тази душа започва да разпръсква около себе си всичко онова, което тя е побрала в себе си, опазвайки го за следващите етапи от планетарната еволюция на Земята: Сега ние имаме пред погледа си една фигура, едно Същество, израстващо от самата космическа жертва, а около Него са разположени тези, които трябва да приемат жертвата; сега пред нас се намират както жертвата, така и всички, които по някакъв начин са свързани с нея, и то вече не в космически, а в земни измерения! Но от друга страна ние съзираме и обратната възможност за осуетяване, за унищожаване на жертвата, така че всичко онова, което се дава на човешките същества като благочестие и милост, да може да бъде не само прието от тях, но и отхвърлено!
И точно това усещане за една интуиция, в която са въплътени и представени чрез физически средства всички тези току-що описани космически процеси и събития, ние получаваме тогава, когато застанем, примерно, пред „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи: тук е цялото Слънце, заедно със силите на благочестието и светлината, отправени вече към онези избрани човешки същества, които ще ги пренесат в бъдещите епохи от планетарната еволюция на Земята, а за сегашната степен от планетарната еволюция на Земята има значение не само саможертвата на Христос, но и предателството на Юда.
Ето какъв душевен трепет се пробужда в човешката душа, когато тя успее да долови свръхсетивната природа на Слънцето, проявяваща се сега отново във физическите условия на Земята. И ако това бъде доловено не по външен, интелектуален, а по един действително художествен начин, тогава човекът се доближава до същинските продуктивни сили в едно такова величествено произведение на изкуството, което буквално носи в себе си екстракта на планетарната еволюция, екстракта на цялата Земя. Следващия път ние отново ще говорим за това, как Христос, един вид израства от Слънчевата сфера, как слиза на Земята и тогава за нас ще бъде много по-лесно да разберем нещо, което вече сме изтъквали по друг повод: Ако едно Същество от Марс би дошло на Земята и би разгледало абсолютно всичко, то не би доловило в нея никакъв смисъл, то не би могло да разбере нито една частица от Земята, но то веднага би проумяло същинската Мисия на Земята, ако би се оставило под въздействието на „Тайната вечеря" от Леонардо да Винчи. Да, в този случай Марсовият обитател би установил как Слънчевото битие по необходимост трябва да е тясно вплетено в Земното битие, и тогава той лесно би могъл да разбере космическото значение на нашата Земя. Едва сега той би могъл да разбере какво точно означава Земята и какви са нейните космически задачи.
към текста >>
77.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Ако искаме да характеризираме по един популярен начин, какво именно се постига чрез себепознанието с помощта на имагинацията,
интуиция
та и инспирацията, трябва да кажем: тогава човекът е в състояние да съзерцава такива неща, които иначе се изплъзват от обикновеното съзнание.
Там Вие ще намерите предпоставките за достигане до такова ясновиждащо познание. От това, което е казано там, става ясно, че обичайните познавателни сили и средства, обичайните сили на сетивата и мисленето, съвсем не са достатъчни за този, който се стреми към такова ясновиждащо познание. Вие разбирате, че те трябва да бъдат преодолени, и че човек трябва да се устреми към онези съвсем нови познавателни сили, вложени дълбоко и сигурно в неговата душа. Вие добре знаете, че за да се достигне до това ясновиждащо или окултно познание е необходимо да се разграничават три отделни степени. Първата степен е тази на имагинативното познание; втората на инспиративното, и третата тази на интуитивното познание.
Ако искаме да характеризираме по един популярен начин, какво именно се постига чрез себепознанието с помощта на имагинацията, интуицията и инспирацията, трябва да кажем: тогава човекът е в състояние да съзерцава такива неща, които иначе се изплъзват от обикновеното съзнание.
Необходимо е само да изтъкнем противоположността между будност и сън, за да онагледим съвсем достъпно, какво всъщност постига човек с помощта на окултното или ясновиждащо познание. По време на будност човек наблюдава сетивния свят, наблюдава го като свое непосредствено обкръжение и го преценява със своя разум, както и с другите си познавателни сили. Но с настъпването на съня, обикновеното съзнание потъва в мрак. Обаче с това, че заспива, човек съвсем не прекъсва своя жизнен континуум, по същия начин той съвсем не възниква отново, щом сутрин се пробуди от нощния сън. Да, човекът продължава да живее също и в онзи интервал от време между заспиването и пробуждането.
към текста >>
78.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Вие бихте могли да разберете един религиозен водач, или по-добре казано един основател на религия, само когато вникнете в неговото вдъхновение от свръхсетивния свят, в неговата инспирация, в неговата
интуиция
.
И ако аз трябва да Ви отговоря, тогава длъжен съм да Ви насоча към такива подробности и факти, до които Вие можете да достигнете ако не от окултизма, то поне чрез едно рационално вникване в Евангелията. Съществуват две неща, които напълно могат да ни разяснят защо Христовият Импулс се явява като единствената възможна помощ: първият отговор е скрит в апогея на днешния окултизъм, а втория имаме тъкмо под формата на рационалното вникване в Евангелията. Ако сравним техните първоизточници с тези на другите древни религии, ние ще установим, че Евангелията притежават във висша степен нещо странно и своеобразно. Те притежават нещо, което много често се изплъзва от вниманието ни. Аз Ви моля само да сравните това, което ни предлага официалната история на по-късните религии, със самите християнски първоизточници.
Вие бихте могли да разберете един религиозен водач, или по-добре казано един основател на религия, само когато вникнете в неговото вдъхновение от свръхсетивния свят, в неговата инспирация, в неговата интуиция.
Ако се обърнете към предхристиянските основатели на религии и към тяхната мъдрост, какъвто е напр. случаят с Буда, Вие ще разберете, че той започна да проповядва великото си учение, едва след като под дървото на Боди, получи знак и просветление от духовния свят. Да, ако искате да обхванете учението на Буда, Вие ще трябва да се съобразите и с неговото свръхсетивно просветление. А за следхристиянските епохи, това важи в още по-голяма степен. Вземете напр.
към текста >>
79.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Художникът не може да създаде най-висшето на което е способен според неговите заложби, ако не може да чака, ако не може да чака в пълно душевно спокойствие , докато дойде подходящият момент, докато дойде
интуиция
та.
Колкото и чудно да изглежда това, в духовния свят нещата се представят обратно. Там не можем да работим, да бъдем дейни, да произнесем нещо, чрез това, че отиваме на едно място на друго. Също така в духовния свят не можем да произведем нищо чрез това, че движим нещо, което би било аналогично на ръцете, а онова което е преди всичко необходимо, за да стане нещо с нас в духовния свят е абсолютния душевен покой. Колкото по-спокойни можем да бъдем, толкова повече чрез нас става нещо в духовния свят, не когато бързаме и тичаме насам и нататък, а чрез нас става нещо, когато можем в пълно душевно спокойствие да развием едно по-голямо любвеобилно съучастие в това, което трябва да стане и след това очакваме, как ще станат, как ще се развият нещата. Това духовно спокойствие, което е творящо в духовния свят, едва ли има нещо подобно на себе си в обикновения физически живот, то има обаче подобно на себе си в по-висшите области на физическото поле, в живота на познанието, в живота на изкуството.
Художникът не може да създаде най-висшето на което е способен според неговите заложби, ако не може да чака, ако не може да чака в пълно душевно спокойствие , докато дойде подходящият момент, докато дойде интуицията.
Който иска да твори по една предварително съставена програма, той може да създаде малоценни произведения. Който иска да създаде няколко произведения по-някакъв външен повод, било това и най-малкото нещо, не ще може да го създаде така добре, както когато може да чака в пълна любвеобилна отдаденост момента на вдъхновението, можем да кажем също момента на благодатта. Това е също в духовния свят. Там няма никакво бързане и припряност, там има само душевно спокойствие. Така трябва да бъде при разпространяването на нашето движение.
към текста >>
80.
Човешките душевни дейности в течение на времето
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Това се проявило като
интуиция
.
Той имал една лаборатория. Това обаче не била лаборатория, каквато имат химиците. Това било едно помещение, една стая със стъклен покрив, която се намирала до неговото жилище. Там наблюдавал движенията на звездите, оставял съзвездията да действат върху душата му. И там достигал до нещата, отнасящи се до бъдещето, които е могъл да разкаже.
Това се проявило като интуиция.
То произлизало от неговата душевност. Но за да му се явят такива неща, той трябвало да бъде свободен от мъка, грижи и душевни вълнения. Тук имаме пример, как при Ясновидството, също както при здравия сън, не бива да има душевни вълнения. Сега да продължим и да разгледаме връзката на човека с неговите волеви импулси, доколкото тези волеви импулси имат връзка с моралността. Нека отново да разгледаме момента на заспиването.
към текста >>
81.
Скрити сили на душевния живот
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Ние ще си изградим добра представа за всичко, което е включено в това подсъзнание, ако си спомним, че чрез духовното обучение човекът усвоява имагинация, инспирация и
интуиция
.
Към него принадлежат и всички наши чувства и волеви импулси, накратко всичко това, което обхваща нашето обикновено съзнание. Човек би казал, че към тази сфера, която е изобразена чрез двете паралелни линии, принадлежи всичко, за което нормалният душевен живот в ежедневието може да даде информация. Става въпрос съвсем точно да знаем, че този, така наречен нормален душевен живот разчита на инструментите на физическото тяло, той трябва да използва всички тези инструменти, които обхващат сетивата и нервната система. Ако на тези две паралелни линии противопоставим други две, можем да кажем: В нашия физически организъм сетивните органи и нервната система отговарят на онова, което можем да наречем инструменти на това съзнание, преди всичко сетивните органи, но също и до известна степен нервната система. Зад прага на обикновеното съзнание лежи всичко, което можем да определим като скритите страни на душевния живот или също като подсъзнание.
Ние ще си изградим добра представа за всичко, което е включено в това подсъзнание, ако си спомним, че чрез духовното обучение човекът усвоява имагинация, инспирация и интуиция.
Както в обикновеното съзнание включваме представите, чувствата и волевите импулси, така и в подсъзнанието можем да включим имагинацията, инспирацията и интуицията. Ние обаче също знаем, че подсъзнанието може да се прояви не само когато се е преминало през такова обучение, но понякога и като старо наследство от едно първично, примитивно човешко съзнание, като атавизъм. Тогава се появяват неща, които определяме като визии; а визиите при наивното съзнание, при примитивното съзнание, съответстват на изработените чрез обучение имагинации. Появяват се предчувствия; те биха били примитивни инспирации. С един известен пример веднага можем да поясним разликата между инспирация и предчувствие.
към текста >>
Както в обикновеното съзнание включваме представите, чувствата и волевите импулси, така и в подсъзнанието можем да включим имагинацията, инспирацията и
интуиция
та.
Човек би казал, че към тази сфера, която е изобразена чрез двете паралелни линии, принадлежи всичко, за което нормалният душевен живот в ежедневието може да даде информация. Става въпрос съвсем точно да знаем, че този, така наречен нормален душевен живот разчита на инструментите на физическото тяло, той трябва да използва всички тези инструменти, които обхващат сетивата и нервната система. Ако на тези две паралелни линии противопоставим други две, можем да кажем: В нашия физически организъм сетивните органи и нервната система отговарят на онова, което можем да наречем инструменти на това съзнание, преди всичко сетивните органи, но също и до известна степен нервната система. Зад прага на обикновеното съзнание лежи всичко, което можем да определим като скритите страни на душевния живот или също като подсъзнание. Ние ще си изградим добра представа за всичко, което е включено в това подсъзнание, ако си спомним, че чрез духовното обучение човекът усвоява имагинация, инспирация и интуиция.
Както в обикновеното съзнание включваме представите, чувствата и волевите импулси, така и в подсъзнанието можем да включим имагинацията, инспирацията и интуицията.
Ние обаче също знаем, че подсъзнанието може да се прояви не само когато се е преминало през такова обучение, но понякога и като старо наследство от едно първично, примитивно човешко съзнание, като атавизъм. Тогава се появяват неща, които определяме като визии; а визиите при наивното съзнание, при примитивното съзнание, съответстват на изработените чрез обучение имагинации. Появяват се предчувствия; те биха били примитивни инспирации. С един известен пример веднага можем да поясним разликата между инспирация и предчувствие. Достатъчно често сме изтъквали, че в течение на 20.
към текста >>
82.
9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Вие виждате, че тук стигаме до една
интуиция
от Хрониката Акаша относно онзи момент, който следва да считаме за безкрайно важен както за цялото развитие на Христос Исус, така и за планетарното развитие на Земята.
И сега идва ред на онова изкушение, което в другите Евангелия е представено с думите: Ако си Син Божий, хвърли се долу, и няма да ти се случи нищо! Това изкушение също беше отблъснато, защото силите на Луцифер и Ариман бяха противопоставени една на друга. Единствено третото изкушение, извършено само от Ариман, предизвикващ Христос Исус да превърне камъни те в хляб, единствено това изкушение не беше отблъснато докрай. И тъкмо този факт, че Ариман не беше напълно победен, се оказа решаващ за по-нататъшното протичане на събитията. Сега Ариман можеше да си послужи с Юда; тъкмо поради тази причина събитията протекоха според начина, който ще обсъдим по-нататък.
Вие виждате, че тук стигаме до една интуиция от Хрониката Акаша относно онзи момент, който следва да считаме за безкрайно важен както за цялото развитие на Христос Исус, така и за планетарното развитие на Земята.
Събитията, разиграли се между разговора на Исус от Назарет с мащехата и Йоановото Кръщение в реката Йордан, протекоха някак си така, че пред погледа на Исус от Назарет още веднъж трябваше да бъде потвърдена връзката между планетарното развитие на Земята от една страна, и луциферическия и ариманическия елемент от друга. Натановият Исус, в когото Азът на Заратустра действуваше в продължение на осемнадесет години, беше така подготвен чрез описаните процеси, че да приеме в себе си Христовото Същество. И сега ние се доближаваме до онзи миг, който е изключително важен за правилното разбиране на общочовешката еволюция. Ето защо аз се стремя да съпоставя различни факти според както те се откриват на окултния изследовател, които биха направили общочовешката еволюция разбираема тъкмо в този смисъл. Може би някога и тук ще имам възможност да говоря за онези неща, които наскоро засегнах пред аудиторията в Лайпциг*42, където се опитах да прокарам една свързваща линия между Христовото Събитие и история та на Парсифал.
към текста >>
83.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Обаче този човек приема за валидни само идеите, които той е срещнал, но не и такива идеи, до които би могъл да стигне по вътрешен път, например чрез
интуиция
или инспирация; той признава само тези, които произтичат от сетивно-реалните неща.
Можем да го наречем математизъм. Обаче този, който е поразмислил, и след като вече е бил математик, би искал да възрази: - Това, че синият цвят има такива и такива трептения, не може да бъде никакво суеверие. - Все пак, някога светът е бил математически замислен и подреден. - След като математическите идеи са осъществени в света, защо това да не е възможно и за други идеи? - Да, в света живеят и други идеи.
Обаче този човек приема за валидни само идеите, които той е срещнал, но не и такива идеи, до които би могъл да стигне по вътрешен път, например чрез интуиция или инспирация; той признава само тези, които произтичат от сетивно-реалните неща.
Такъв човек става рационалист, и ние обозначаваме неговия мироглед с името рационализъм – Ако освен идеите, произтичащи от сетивно-реалните неща, човек признае за валидни също и онези идеи, които идват от моралната, от интелектуалната област, той е вече идеалист. Така изглежда пътят от грубия материализъм към математизма и рационализма, до идеализма. Обаче идеализмът на свой ред може да бъде подсилен от човека. В наши дни има такива хора, които се опитват да подсилят идеализма. Така или иначе, те срещат различни идеи по света.
към текста >>
84.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
В момента, когато бихме виждали всичко, когато бихме възприемали всичко, което живее в светлината или в звука или в топлината, тогава зад това, което идва до нашето съзнание, ние бихме възприели творческата имагинация и изявяваща се в нея инспирация, а в тази последната
интуиция
та.
И духовният изследовател трябва да се запита: Но какво става тук? Коя е причината за това извънредно особено явление? Тогава ние трябва да разгледаме, как стои въпросът с това, което се разлива към нас като светлина. Тази светлина крие много неща зад себе си. Това, което светлина изявява, е някакси само предният пост на онова, което се струи бурно към нас; без съмнение зад светлината не стои онова вълново движение, за което официалната физика фантазира, а зад светлината, зад всички възприятия, зад всички впечатления стои първо това, което можем да обхванем само тогава, когато гледаме света духовно-научно чрез имагинация, чрез творчески образи.
В момента, когато бихме виждали всичко, когато бихме възприемали всичко, което живее в светлината или в звука или в топлината, тогава зад това, което идва до нашето съзнание, ние бихме възприели творческата имагинация и изявяваща се в нея инспирация, а в тази последната интуицията.
Онова, което идва до нашето съзнание като усещане на светлина и звук, е един вид най-горният слой, един вид само пяната на това, което се разнася трептящо към нас. Но ако бихме имали съзнание за него, ние бихме видели, че в тази пяна, в този повърхностен слой живее това, което би могло да бъде в нас Имагинация, Инспирация, Интуиция. Следователно в това, което се струи бурно към нас и се явява в нашето съзнание като възприятие, ние имаме само една четвърт в нашето усещане; другите три четвърти проникват в нас, без да стигнат до нашето съзнание. Следователно когато стоим така в света и имаме усещането на един цвят, през повърхността на усещането на света в нас проникват така да се каже творческата Имагинация, Инспирацията и Интуицията, потопяват се в нас. Когато ги проучим по-отблизо, тези последни три натрапници, откриваме, че ако тази Имагинация, Инспирация, Интуиция, такива, каквито те искат да проникнат в нашия организъм, ако те действително биха прониквали в нашия организъм, биха действували така, че още през времето на нашето земно съществуване между раждането и смъртта биха предизвикали в нас едно такова одухотворяване, каквото посочих вчера като един възможен резултат от изкушението на Луцифер.
към текста >>
Но ако бихме имали съзнание за него, ние бихме видели, че в тази пяна, в този повърхностен слой живее това, което би могло да бъде в нас Имагинация, Инспирация,
Интуиция
.
Тогава ние трябва да разгледаме, как стои въпросът с това, което се разлива към нас като светлина. Тази светлина крие много неща зад себе си. Това, което светлина изявява, е някакси само предният пост на онова, което се струи бурно към нас; без съмнение зад светлината не стои онова вълново движение, за което официалната физика фантазира, а зад светлината, зад всички възприятия, зад всички впечатления стои първо това, което можем да обхванем само тогава, когато гледаме света духовно-научно чрез имагинация, чрез творчески образи. В момента, когато бихме виждали всичко, когато бихме възприемали всичко, което живее в светлината или в звука или в топлината, тогава зад това, което идва до нашето съзнание, ние бихме възприели творческата имагинация и изявяваща се в нея инспирация, а в тази последната интуицията. Онова, което идва до нашето съзнание като усещане на светлина и звук, е един вид най-горният слой, един вид само пяната на това, което се разнася трептящо към нас.
Но ако бихме имали съзнание за него, ние бихме видели, че в тази пяна, в този повърхностен слой живее това, което би могло да бъде в нас Имагинация, Инспирация, Интуиция.
Следователно в това, което се струи бурно към нас и се явява в нашето съзнание като възприятие, ние имаме само една четвърт в нашето усещане; другите три четвърти проникват в нас, без да стигнат до нашето съзнание. Следователно когато стоим така в света и имаме усещането на един цвят, през повърхността на усещането на света в нас проникват така да се каже творческата Имагинация, Инспирацията и Интуицията, потопяват се в нас. Когато ги проучим по-отблизо, тези последни три натрапници, откриваме, че ако тази Имагинация, Инспирация, Интуиция, такива, каквито те искат да проникнат в нашия организъм, ако те действително биха прониквали в нашия организъм, биха действували така, че още през времето на нашето земно съществуване между раждането и смъртта биха предизвикали в нас едно такова одухотворяване, каквото посочих вчера като един възможен резултат от изкушението на Луцифер. Тези Имагинация, Инспирация, Интуиция биха действували така върху нас, че бихме получили стремежа да изоставим всичко, всичко, което още съществува в нас като заложби за далечното бъдеще с оглед на човешкия идеал и ние бихме искали да се одухотворим с всичко онова, което сме в момента; ние бихме искали да станем духовни същества на онази степен на съвършенство, която сме постигнали чрез нашия дотогавашен живот. Бихме си казали някакси: Да станем човеци, това изисква твърде големи усилия от нас, за целта ще трябва да изминем още един тежък път в бъдещето.
към текста >>
Следователно когато стоим така в света и имаме усещането на един цвят, през повърхността на усещането на света в нас проникват така да се каже творческата Имагинация, Инспирацията и
Интуиция
та, потопяват се в нас.
Това, което светлина изявява, е някакси само предният пост на онова, което се струи бурно към нас; без съмнение зад светлината не стои онова вълново движение, за което официалната физика фантазира, а зад светлината, зад всички възприятия, зад всички впечатления стои първо това, което можем да обхванем само тогава, когато гледаме света духовно-научно чрез имагинация, чрез творчески образи. В момента, когато бихме виждали всичко, когато бихме възприемали всичко, което живее в светлината или в звука или в топлината, тогава зад това, което идва до нашето съзнание, ние бихме възприели творческата имагинация и изявяваща се в нея инспирация, а в тази последната интуицията. Онова, което идва до нашето съзнание като усещане на светлина и звук, е един вид най-горният слой, един вид само пяната на това, което се разнася трептящо към нас. Но ако бихме имали съзнание за него, ние бихме видели, че в тази пяна, в този повърхностен слой живее това, което би могло да бъде в нас Имагинация, Инспирация, Интуиция. Следователно в това, което се струи бурно към нас и се явява в нашето съзнание като възприятие, ние имаме само една четвърт в нашето усещане; другите три четвърти проникват в нас, без да стигнат до нашето съзнание.
Следователно когато стоим така в света и имаме усещането на един цвят, през повърхността на усещането на света в нас проникват така да се каже творческата Имагинация, Инспирацията и Интуицията, потопяват се в нас.
Когато ги проучим по-отблизо, тези последни три натрапници, откриваме, че ако тази Имагинация, Инспирация, Интуиция, такива, каквито те искат да проникнат в нашия организъм, ако те действително биха прониквали в нашия организъм, биха действували така, че още през времето на нашето земно съществуване между раждането и смъртта биха предизвикали в нас едно такова одухотворяване, каквото посочих вчера като един възможен резултат от изкушението на Луцифер. Тези Имагинация, Инспирация, Интуиция биха действували така върху нас, че бихме получили стремежа да изоставим всичко, всичко, което още съществува в нас като заложби за далечното бъдеще с оглед на човешкия идеал и ние бихме искали да се одухотворим с всичко онова, което сме в момента; ние бихме искали да станем духовни същества на онази степен на съвършенство, която сме постигнали чрез нашия дотогавашен живот. Бихме си казали някакси: Да станем човеци, това изисква твърде големи усилия от нас, за целта ще трябва да изминем още един тежък път в бъдещето. Нека изоставим това, което още съществува в нас като възможности за осъществяване на идеалния човек, нека по-добре да станем ангели с всички несъвършенства, които носим в нас, защото така непосредствено отиваме в духовния свят, одухотворяваме нашето същество. Без съмнение ние бихме станали тогава по-несъвършени, отколкото бихме могли да станем в Космоса съобразно нашите заложби, но ще бъдем пак духовни, подобни на ангелите същества.
към текста >>
Когато ги проучим по-отблизо, тези последни три натрапници, откриваме, че ако тази Имагинация, Инспирация,
Интуиция
, такива, каквито те искат да проникнат в нашия организъм, ако те действително биха прониквали в нашия организъм, биха действували така, че още през времето на нашето земно съществуване между раждането и смъртта биха предизвикали в нас едно такова одухотворяване, каквото посочих вчера като един възможен резултат от изкушението на Луцифер.
В момента, когато бихме виждали всичко, когато бихме възприемали всичко, което живее в светлината или в звука или в топлината, тогава зад това, което идва до нашето съзнание, ние бихме възприели творческата имагинация и изявяваща се в нея инспирация, а в тази последната интуицията. Онова, което идва до нашето съзнание като усещане на светлина и звук, е един вид най-горният слой, един вид само пяната на това, което се разнася трептящо към нас. Но ако бихме имали съзнание за него, ние бихме видели, че в тази пяна, в този повърхностен слой живее това, което би могло да бъде в нас Имагинация, Инспирация, Интуиция. Следователно в това, което се струи бурно към нас и се явява в нашето съзнание като възприятие, ние имаме само една четвърт в нашето усещане; другите три четвърти проникват в нас, без да стигнат до нашето съзнание. Следователно когато стоим така в света и имаме усещането на един цвят, през повърхността на усещането на света в нас проникват така да се каже творческата Имагинация, Инспирацията и Интуицията, потопяват се в нас.
Когато ги проучим по-отблизо, тези последни три натрапници, откриваме, че ако тази Имагинация, Инспирация, Интуиция, такива, каквито те искат да проникнат в нашия организъм, ако те действително биха прониквали в нашия организъм, биха действували така, че още през времето на нашето земно съществуване между раждането и смъртта биха предизвикали в нас едно такова одухотворяване, каквото посочих вчера като един възможен резултат от изкушението на Луцифер.
Тези Имагинация, Инспирация, Интуиция биха действували така върху нас, че бихме получили стремежа да изоставим всичко, всичко, което още съществува в нас като заложби за далечното бъдеще с оглед на човешкия идеал и ние бихме искали да се одухотворим с всичко онова, което сме в момента; ние бихме искали да станем духовни същества на онази степен на съвършенство, която сме постигнали чрез нашия дотогавашен живот. Бихме си казали някакси: Да станем човеци, това изисква твърде големи усилия от нас, за целта ще трябва да изминем още един тежък път в бъдещето. Нека изоставим това, което още съществува в нас като възможности за осъществяване на идеалния човек, нека по-добре да станем ангели с всички несъвършенства, които носим в нас, защото така непосредствено отиваме в духовния свят, одухотворяваме нашето същество. Без съмнение ние бихме станали тогава по-несъвършени, отколкото бихме могли да станем в Космоса съобразно нашите заложби, но ще бъдем пак духовни, подобни на ангелите същества. Тук отново виждате с един пример, колко важно е това, което се нарича: прагът на духовния свят, и колко важно е съществото, което наричаме Пазачът на прага.
към текста >>
Тези Имагинация, Инспирация,
Интуиция
биха действували така върху нас, че бихме получили стремежа да изоставим всичко, всичко, което още съществува в нас като заложби за далечното бъдеще с оглед на човешкия идеал и ние бихме искали да се одухотворим с всичко онова, което сме в момента; ние бихме искали да станем духовни същества на онази степен на съвършенство, която сме постигнали чрез нашия дотогавашен живот.
Онова, което идва до нашето съзнание като усещане на светлина и звук, е един вид най-горният слой, един вид само пяната на това, което се разнася трептящо към нас. Но ако бихме имали съзнание за него, ние бихме видели, че в тази пяна, в този повърхностен слой живее това, което би могло да бъде в нас Имагинация, Инспирация, Интуиция. Следователно в това, което се струи бурно към нас и се явява в нашето съзнание като възприятие, ние имаме само една четвърт в нашето усещане; другите три четвърти проникват в нас, без да стигнат до нашето съзнание. Следователно когато стоим така в света и имаме усещането на един цвят, през повърхността на усещането на света в нас проникват така да се каже творческата Имагинация, Инспирацията и Интуицията, потопяват се в нас. Когато ги проучим по-отблизо, тези последни три натрапници, откриваме, че ако тази Имагинация, Инспирация, Интуиция, такива, каквито те искат да проникнат в нашия организъм, ако те действително биха прониквали в нашия организъм, биха действували така, че още през времето на нашето земно съществуване между раждането и смъртта биха предизвикали в нас едно такова одухотворяване, каквото посочих вчера като един възможен резултат от изкушението на Луцифер.
Тези Имагинация, Инспирация, Интуиция биха действували така върху нас, че бихме получили стремежа да изоставим всичко, всичко, което още съществува в нас като заложби за далечното бъдеще с оглед на човешкия идеал и ние бихме искали да се одухотворим с всичко онова, което сме в момента; ние бихме искали да станем духовни същества на онази степен на съвършенство, която сме постигнали чрез нашия дотогавашен живот.
Бихме си казали някакси: Да станем човеци, това изисква твърде големи усилия от нас, за целта ще трябва да изминем още един тежък път в бъдещето. Нека изоставим това, което още съществува в нас като възможности за осъществяване на идеалния човек, нека по-добре да станем ангели с всички несъвършенства, които носим в нас, защото така непосредствено отиваме в духовния свят, одухотворяваме нашето същество. Без съмнение ние бихме станали тогава по-несъвършени, отколкото бихме могли да станем в Космоса съобразно нашите заложби, но ще бъдем пак духовни, подобни на ангелите същества. Тук отново виждате с един пример, колко важно е това, което се нарича: прагът на духовния свят, и колко важно е съществото, което наричаме Пазачът на прага. Защото този Пазач стои именно в онази точка, за която току що говорих.
към текста >>
Той пропуска в нашето съзнание само самото усещане и не допуска да проникне в него онова, което би се явило в нашето съзнание като Имагинация, Инспирация и
Интуиция
, ако би могло да проникне така в нашето съзнание, то би произвело непосредствено един силен стремеж към одухотворение в нас, би ни накарало да се одухотворим непосредствено такива, каквито сме, като се откажем от всякакъв по-нататъшен човешки живот.
Бихме си казали някакси: Да станем човеци, това изисква твърде големи усилия от нас, за целта ще трябва да изминем още един тежък път в бъдещето. Нека изоставим това, което още съществува в нас като възможности за осъществяване на идеалния човек, нека по-добре да станем ангели с всички несъвършенства, които носим в нас, защото така непосредствено отиваме в духовния свят, одухотворяваме нашето същество. Без съмнение ние бихме станали тогава по-несъвършени, отколкото бихме могли да станем в Космоса съобразно нашите заложби, но ще бъдем пак духовни, подобни на ангелите същества. Тук отново виждате с един пример, колко важно е това, което се нарича: прагът на духовния свят, и колко важно е съществото, което наричаме Пазачът на прага. Защото този Пазач стои именно в онази точка, за която току що говорих.
Той пропуска в нашето съзнание само самото усещане и не допуска да проникне в него онова, което би се явило в нашето съзнание като Имагинация, Инспирация и Интуиция, ако би могло да проникне така в нашето съзнание, то би произвело непосредствено един силен стремеж към одухотворение в нас, би ни накарало да се одухотворим непосредствено такива, каквито сме, като се откажем от всякакъв по-нататъшен човешки живот.
Това трябва да бъде забулено пред нас, вратата на нашето съзнание трябва да бъде затворена пред него. Но все пак то прониква в нашето същество. И прониквайки в нашето съзнание, без да можем да го осветлим със светлината на нашето съзнание, оставяйки го да слезе в тъмните основи на нашето подсъзнание, тогава идват духовните Същества, чийто противник е Луцифер, проникват в нашето същество от другата страна и сега в нас се завързва една борба между Луцифер, който изпраща в нас своята Имагинация, Инспирация, Интуиция, и онези духовни Същества, чийто противник е Луцифер. Ние бихме виждали, бихме гледали тази борба при всяко усещане, при всяко възприятие, ако пред нашето възприемане не би бил поставен прагът на духовния свят, който обаче е прозрачен за ясновидския поглед. От това Вие виждате, какво се разиграва всъщност във вътрешността на човешката природа.
към текста >>
И прониквайки в нашето съзнание, без да можем да го осветлим със светлината на нашето съзнание, оставяйки го да слезе в тъмните основи на нашето подсъзнание, тогава идват духовните Същества, чийто противник е Луцифер, проникват в нашето същество от другата страна и сега в нас се завързва една борба между Луцифер, който изпраща в нас своята Имагинация, Инспирация,
Интуиция
, и онези духовни Същества, чийто противник е Луцифер.
Тук отново виждате с един пример, колко важно е това, което се нарича: прагът на духовния свят, и колко важно е съществото, което наричаме Пазачът на прага. Защото този Пазач стои именно в онази точка, за която току що говорих. Той пропуска в нашето съзнание само самото усещане и не допуска да проникне в него онова, което би се явило в нашето съзнание като Имагинация, Инспирация и Интуиция, ако би могло да проникне така в нашето съзнание, то би произвело непосредствено един силен стремеж към одухотворение в нас, би ни накарало да се одухотворим непосредствено такива, каквито сме, като се откажем от всякакъв по-нататъшен човешки живот. Това трябва да бъде забулено пред нас, вратата на нашето съзнание трябва да бъде затворена пред него. Но все пак то прониква в нашето същество.
И прониквайки в нашето съзнание, без да можем да го осветлим със светлината на нашето съзнание, оставяйки го да слезе в тъмните основи на нашето подсъзнание, тогава идват духовните Същества, чийто противник е Луцифер, проникват в нашето същество от другата страна и сега в нас се завързва една борба между Луцифер, който изпраща в нас своята Имагинация, Инспирация, Интуиция, и онези духовни Същества, чийто противник е Луцифер.
Ние бихме виждали, бихме гледали тази борба при всяко усещане, при всяко възприятие, ако пред нашето възприемане не би бил поставен прагът на духовния свят, който обаче е прозрачен за ясновидския поглед. От това Вие виждате, какво се разиграва всъщност във вътрешността на човешката природа. И резултатът от тази борба, която се разиграва, е това, което аз охарактеризирах като един вид труп, като един вид частичен труп в нас. Този труп е израз на това, което в нас трябва да стане напълно материално, като едно минерално включване, за да не дойдем в състояние да го одухотворим. Ако този труп не би се образувал чрез борбата на Луцифер и неговите противници, тогава вместо този труп ние бихме имали в себе си резултата на Имагинацията, Инспирацията и Интуицията и бихме възлезли непосредствено в духовния свят.
към текста >>
Ако този труп не би се образувал чрез борбата на Луцифер и неговите противници, тогава вместо този труп ние бихме имали в себе си резултата на Имагинацията, Инспирацията и
Интуиция
та и бихме възлезли непосредствено в духовния свят.
И прониквайки в нашето съзнание, без да можем да го осветлим със светлината на нашето съзнание, оставяйки го да слезе в тъмните основи на нашето подсъзнание, тогава идват духовните Същества, чийто противник е Луцифер, проникват в нашето същество от другата страна и сега в нас се завързва една борба между Луцифер, който изпраща в нас своята Имагинация, Инспирация, Интуиция, и онези духовни Същества, чийто противник е Луцифер. Ние бихме виждали, бихме гледали тази борба при всяко усещане, при всяко възприятие, ако пред нашето възприемане не би бил поставен прагът на духовния свят, който обаче е прозрачен за ясновидския поглед. От това Вие виждате, какво се разиграва всъщност във вътрешността на човешката природа. И резултатът от тази борба, която се разиграва, е това, което аз охарактеризирах като един вид труп, като един вид частичен труп в нас. Този труп е израз на това, което в нас трябва да стане напълно материално, като едно минерално включване, за да не дойдем в състояние да го одухотворим.
Ако този труп не би се образувал чрез борбата на Луцифер и неговите противници, тогава вместо този труп ние бихме имали в себе си резултата на Имагинацията, Инспирацията и Интуицията и бихме възлезли непосредствено в духовния свят.
Трупът образува тежестта, чрез която добрите духовни Същества, чийто противник е Луцифер, ни задържат първо във физическия свят; те ни задържат така, че в този свят ни се забулва това, което би трябвало да се роди като стремеж към одухотворение, за да ни се даде възможност чрез това забулване да се стремим към истинския идеал на човешката природа, към развитието на всички заложби, които могат да съществуват в нас. Благодарение на това, че в нас се образува това включване, този така да се каже труп-призрак, благодарение на това, че винаги, когато възприемаме външния свят ние сме проникнати от нещо, което е същевременно труп, през време на възприеманието ние убиваме този постоянно възникващ стремеж към одухотворение. И през време, когато се образува това включване, ражда се това, за което често съм загатвал и което е важно да прозрем в неговото цялостно значение: Когато гледате в едно огледало, Вие имате пред себе си едно парче стъкло; но Вашият поглед би проникнал през това стъкло и би виждал през него, ако не беше предвидено от едната страна с огледална настилка. Благодарение на това, че стъклото е покрито с огледална настилка, в него се отразява, се оглежда това, което се намира пред него.
към текста >>
Днес ние отново го познаваме, също и като намиращо се зад булото на сетивния свят като Имагинация, Инспирация и
Интуиция
.
Единствено онези пред стави, които отговарят на това, което няма външна действителност, които, когато ги приемем, ни правят благочестиви, чрез които виждаме в един духовен свят,те ни дават импулса, стремителната сила, от която се нуждаем след смъртта. Да има човек религиозни представи, това значи: да си представя това, което сега още не може да действува в него, но което след смъртта е една действена сила. С религиозните представи ние не приемаме в себе си само представи на познанието, но нещо, което може да стане действено след нашата смърт и което сега трябва да бъде именно така във физическото тяло, че онзи, който не иска да размисли върху такива действени сили, може да се смее над него и да го отхвърля в своя материализъм. Но такъв човек има само една парализирана сила, която не може да му помогне да доведе напред това, което е неродено в неговото чувствуване и в неговата воля, ако не се проникне с представите върху свръхсетивното. Ето защо ние така често трябва да повтаряме: това, което е минало, то бива осветлено от ясновидското съзнание.
Днес ние отново го познаваме, също и като намиращо се зад булото на сетивния свят като Имагинация, Инспирация и Интуиция.
По-рано то бе дадено на хората като религиозна вяра, за да не изгубят те всяка стремителна сила за времето след смъртта, за да имат в ядката на душата нещо, което може да я подържа жива и когато е напуснала физическото тяло. Сега е дошло времето, когато хората трябва да усвоят представи върху свръхсетивните светове изхождайки от разбирането, от разбирането на духовната наука. Ето защо постоянно трябва да повтаряме: Човек може да изследва тези неща в свръхсетивния свят само като духовен изследовател; но веднъж изследвани и съобщени, предадени на хората, в най-дълбоката част на нашата душа съществува нещо, което е един тайнствен език на тази душа, което може да разбере, да схване онова, което духовният изследовател е изследвал. Само когато дойдат предразсъдъците на ума и на сетивата, тогава това, което духовното изследване ни дава като свръхсетивни представи и което, прието в душата, ни дава стремителната сила за нейната ядка, за да може да намери своите пътища в Космоса през всички бъдещи времена, тогава то се счита като глупост, като лудост и като фантастичност. Съдържанието на духовния свят може да бъде изследван винаги само от онези, които са минали през едно езотерично развитие; да знаят това съдържание, да го преработят вътре в съзнанието, да го имат като идеи и понятия, да го притежават като една сигурност на битието на душата, на духовния свят, това е нещо, от което хората все повече и повече ще имат нужда като една необходима духовна храна.
към текста >>
85.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
За духовния изследовател и за този, който разбира Духовната наука, отново се ражда знанието; но това е едно активно знание, което от мисълта се издига до Имагинацията, Инспирацията и
Интуиция
та, което става вътрешно творящо знание, което в творчеството се издига в духовните светове и чрез това става подобно на онова, което ние трябва да развием, когато стигнем в духовния свят било чрез посвещението, било чрез смъртта.
Тогава са възможни само две неща или правим последния извод на вярата, или поставяме началото чрез изследването на Духовния свят с Духовната наука. Ние правим последния извод на вярата, когато казваме, както руския философ Соловиов. Той казва: Да, по отношение на всички философски истини, които човек добива върху света, като се оставя принуден от неговата логика, той не стои в никаква свободна истина. Тази е именно по-висшата истина, която не ни принуждава, която е наш свободен акт: най-високо издигнатата истина на вярата. Най-високото достойнство на Соловиов е завършено в това, че той казва: По-висшата истина, която признава Христа, това е истината, която твори като свободен акт, която не се оставя да бъде принудена.
За духовния изследовател и за този, който разбира Духовната наука, отново се ражда знанието; но това е едно активно знание, което от мисълта се издига до Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, което става вътрешно творящо знание, което в творчеството се издига в духовните светове и чрез това става подобно на онова, което ние трябва да развием, когато стигнем в духовния свят било чрез посвещението, било чрез смъртта.
Мъдростта, която на Земята ни се открива с принуждение, в духовния свят тя ни се представя в изобилие, както тук на физическото поле имаме природните явления. Това, за което се касае в духовния свят, е, че ние трябва да имаме импулса, силата, да направим от тази мъдрост нещо, да създадем от нея една действителност. Свободно творчество от мъдростта, духовно действие като акт, това е, което трябва да живее в нас като импулс. Това ние можем да имаме, когато намерим правилното отношение към Христа. Христос е онова Същество, което не може да се докаже чрез външната логика на ума, който е свързан с мозъка, но което се оказва, което се реализира в нас, когато добиваме духовно знание.
към текста >>
86.
Връзката между живите и мъртвите
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Все по-зряло – това, което продължава да се развива, става все по-зряло – става живеещото в нас, когато то вече няма нужда да бъде просто инспирация, а
интуиция
в смисъла, в който употребявам думата в „Как се постигат познания за висшите светове?
Това представлява ужас, несъзнателен ужас. И този несъзнателен ужас от познанието, как човек е свързан със света, как тайните взаимовръзки са налице не само между душите тук, в света, а между душите тук, както и в другия свят, този ужас отблъсква хората. Той е част от това, което инстинктивно ги държи настрана от духовната наука. Те се страхуват да опознаят реалността. Не са наясно как поради факта, че не желаят да опознаят действителността, те се включват смущаващо в целия световен ход и, разбира се, преди всичко навлизат смущаващо в живота, който по-късно се изживява между смъртта и ново раждане, когато трябва да се разглеждат тези отношения.
Все по-зряло – това, което продължава да се развива, става все по-зряло – става живеещото в нас, когато то вече няма нужда да бъде просто инспирация, а интуиция в смисъла, в който употребявам думата в „Как се постигат познания за висшите светове?
“ Но интуиция може да бъде само същество, което има само „духовно тяло“, ако употребим този парадоксален израз. Човекът може да въздейства интуитивно в този смисъл върху други същества, следователно и върху съществата, които все още са въплътени във физическия живот, когато е отхвърлил своето астрално тяло, когато изцяло принадлежи към духовния свят, следователно десетилетия след своята смърт. Тогава вече той може и чрез интуиция, не просто, както описах, чрез инспирация, да въздейства на другите хора. Едва тогава той действа по духовен начин като Аз, който сега се намира в духовния свят, вътре в Азовете. По-рано той действа инспириращо в астралното тяло или косвено чрез етерното тяло в етерното тяло на човека.
към текста >>
“ Но
интуиция
може да бъде само същество, което има само „духовно тяло“, ако употребим този парадоксален израз.
И този несъзнателен ужас от познанието, как човек е свързан със света, как тайните взаимовръзки са налице не само между душите тук, в света, а между душите тук, както и в другия свят, този ужас отблъсква хората. Той е част от това, което инстинктивно ги държи настрана от духовната наука. Те се страхуват да опознаят реалността. Не са наясно как поради факта, че не желаят да опознаят действителността, те се включват смущаващо в целия световен ход и, разбира се, преди всичко навлизат смущаващо в живота, който по-късно се изживява между смъртта и ново раждане, когато трябва да се разглеждат тези отношения. Все по-зряло – това, което продължава да се развива, става все по-зряло – става живеещото в нас, когато то вече няма нужда да бъде просто инспирация, а интуиция в смисъла, в който употребявам думата в „Как се постигат познания за висшите светове?
“ Но интуиция може да бъде само същество, което има само „духовно тяло“, ако употребим този парадоксален израз.
Човекът може да въздейства интуитивно в този смисъл върху други същества, следователно и върху съществата, които все още са въплътени във физическия живот, когато е отхвърлил своето астрално тяло, когато изцяло принадлежи към духовния свят, следователно десетилетия след своята смърт. Тогава вече той може и чрез интуиция, не просто, както описах, чрез инспирация, да въздейства на другите хора. Едва тогава той действа по духовен начин като Аз, който сега се намира в духовния свят, вътре в Азовете. По-рано той действа инспириращо в астралното тяло или косвено чрез етерното тяло в етерното тяло на човека. Като Аз може да действа умрелият преди десетилетия както непосредствено, така, разбира се, и чрез посредничеството на другите.
към текста >>
Тогава вече той може и чрез
интуиция
, не просто, както описах, чрез инспирация, да въздейства на другите хора.
Те се страхуват да опознаят реалността. Не са наясно как поради факта, че не желаят да опознаят действителността, те се включват смущаващо в целия световен ход и, разбира се, преди всичко навлизат смущаващо в живота, който по-късно се изживява между смъртта и ново раждане, когато трябва да се разглеждат тези отношения. Все по-зряло – това, което продължава да се развива, става все по-зряло – става живеещото в нас, когато то вече няма нужда да бъде просто инспирация, а интуиция в смисъла, в който употребявам думата в „Как се постигат познания за висшите светове? “ Но интуиция може да бъде само същество, което има само „духовно тяло“, ако употребим този парадоксален израз. Човекът може да въздейства интуитивно в този смисъл върху други същества, следователно и върху съществата, които все още са въплътени във физическия живот, когато е отхвърлил своето астрално тяло, когато изцяло принадлежи към духовния свят, следователно десетилетия след своята смърт.
Тогава вече той може и чрез интуиция, не просто, както описах, чрез инспирация, да въздейства на другите хора.
Едва тогава той действа по духовен начин като Аз, който сега се намира в духовния свят, вътре в Азовете. По-рано той действа инспириращо в астралното тяло или косвено чрез етерното тяло в етерното тяло на човека. Като Аз може да действа умрелият преди десетилетия както непосредствено, така, разбира се, и чрез посредничеството на другите. И така човешката индивидуалност е узряла не просто да живее в навиците на хората, но вече да действа и в техните възгледи! Може би за съвременното усещане, изпълнено с предразсъдъци, това представлява една неудобна, несимпатична истина, но все пак това е истина.
към текста >>
87.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Интуиция
та тук е само формата, в която се появява първо съдържанието на мисълта.»
съч. 55. 99. «Отвъд душата» (виж по-горе). 100. В «Загадките на душата» (виж по-горе). 101. «От другата страна на душата» (виж по-горе), бележка: «В дебюта на Щайнер, Философия на свободата (Берлин, 1894 г.), има само наченки на същинско учение. Там се казва, че човек е поел в себе си нещо от природата и оттам чрез познание на собствената си същност може да реши загадката на природата; че в мисленето се намира творческа дейност, предшестваща познанието, докато ние не сме включени в създаването на природата, а сме зависими от нейното по-късно опознаване.
Интуицията тук е само формата, в която се появява първо съдържанието на мисълта.»
102. Глава за Макс Десоар в «Отвъд душата» (виж по-горе). 103. Виж в «Отвъд душата» (виж горе). 104. Виж «Как се постигат познания за висшите светове» (1904/05 г.), Събр. съч. 10, глава «Пазачът на прага» и «Живот и смърт. Големият пазач на прага»; виж «за разделянето на мислене, чувстване и воля», но също и глава «Разцеплението на личността по време на духовното обучение».
към текста >>
88.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Никога няма да успеете чрез интелекта да разберете нещо в еволюционния свят, ако посредством имагинация, инспирация и
интуиция
не се потопите във волята; защото само в човешката воля, която в същото време гради целия човешки организъм, е заключен субектът, който както вие имате памет по отношение на обичайния си живот, има памет за космическото минало.
И както семето на растението днес не е нещо, което има значение за реалността на растителния свят, а в най-добрия случай ще се развие чак на следващата година, така и днешното мислене няма ценност за действителността. То се намира в такова отношение към имащото действителна ценност, както малкото дете по отношение на възрастния човек. Мисленето, собствено, изцяло е предназначено за бъдещето; и то в бъдеще ще добие реално значение, както от семето впоследствие се развива цялостно растение. Действителното съдържание, субстанцията на мисленето има днес ценност само като зародиш. Но ако използвайки методите на духовната наука се потопим във волята и се опитаме да разберем субекта на нашата собствена воля, – волята е само дейност, – тогава волята ще се окаже нещо, което носи в себе си съзнанието за далечното минало, космическото минало.
Никога няма да успеете чрез интелекта да разберете нещо в еволюционния свят, ако посредством имагинация, инспирация и интуиция не се потопите във волята; защото само в човешката воля, която в същото време гради целия човешки организъм, е заключен субектът, който както вие имате памет по отношение на обичайния си живот, има памет за космическото минало.
В това се състои разликата между човешкия интелект и човешката воля, че човешкият интелект развива памет само за персоналния, индивидуален живот, а волята, до която човек няма достъп посредством своя интелект, има памет за космическото минало. Човек носи в себе си паметта за космическото минало, но без духовнонаучното изследване интелектът няма достъп до това. И така, може да се каже: от едната страна стои човекът като волящо същество, носещо в себе си, ако можем да наречем това памет, – говорим само образно, – памет за космическото минало. И като интелектуално същество той носи в себе си само настоящето, доколкото интелектът е само зародиш на бъдещето, но още не е нещо настоящо. Както семето на растението – трябва да повторя това – още не носи в себе си нищо настояще, а нещо бъдещо, по същия начин интелектът така се отнася към волята, както малкото семенце на растението към цялото растение.
към текста >>
Както може да се каже, че разбирането на природата днес представлява още нещо доста сбъркано, и трябва да се стремим към степените на познание, които са описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове“ като имагинация, инспирация и
интуиция
, така може да се каже, че душевното на човека интелектуално се образува на три степени за действителна позиция в духа, за действително разбиране в духа.
Но не следва да оставаме при голата природа. Нужен е корелат, нужно е допълнение. Този, който така говори за природата, отново би бил фантазьор, ако просто така възприема природата, и ако, от друга страна, не се опитва да обясни: това, което новата философия противопоставя на природата като дух, е халюцинация, при нея също не трябва да се остава. Доколкото това, което живее днес, постепенно се е развивало, човечеството е преминало различни стадии, упражнявайки се последователно, да се придвижва към това, човешката душа да заеме определена позиция в разбирането на духа. И тук трябва да се различават три степени.
Както може да се каже, че разбирането на природата днес представлява още нещо доста сбъркано, и трябва да се стремим към степените на познание, които са описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове“ като имагинация, инспирация и интуиция, така може да се каже, че душевното на човека интелектуално се образува на три степени за действителна позиция в духа, за действително разбиране в духа.
Трите степени са: смътно предчувствие, преживяване на духа, което, естествено, има известен халюцинаторен характер, доколкото духът възприема в настоящето и не съзнава, че той е зародиш на бъдещето; това е мечтателно-предчувстващото преживяване на духа. Втората степен – това е пророческото видение, когато, например, в смисъла на древните юдейски пророци действително се види бъдещето, тоест когато се изпита нещо от това, което в духа носи зародиш за бъдещето. И третата степен, която е още по-малко разбираема, но която носи в себе си нещо по-дълбоко, това е апокалиптичното виждане на света. Но всички те представляват предварителни степени за духовнонаучното виждане, което, от друга страна, трябва да е свързано – доколкото иначе, образно казано, то би хвърчало във въздуха – с образното виждане на природата. Образното виждане на природата ни издига над илюзиите на естествознанието.
към текста >>
89.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
От възраженията, които заваляха от всички страни срещу изказването на кардинала – а той, следователно имаше
интуиция
та, че в света нахлува едно ново откровение – ясно проличава как човечеството наистина настръхва срещу едно ново откровение.
При ръкополагането му в Рим, известният кардинал Нюмън изрече нещо забележително. При ръкополагането му той каза, че за спасението на Църквата той не вижда друго средство, освен едно ново откровение. От тогава изминаха десетки години и по повод на тези забележителни думи, изречени от кардинала, се чуха най-различни мнения. Но ако добре се вслушаме в това, което беше казано от страна на Църквата и от страна на личности, свързани с нея, тогава ние навсякъде ще срещнем едно потвърждение, че тук става дума не за някакво ново откровение, а най-вече за старото откровение. Но това, което е необходимо, преди всичко се състои не в друго, а в по-доброто разбиране на старото откровение.
От възраженията, които заваляха от всички страни срещу изказването на кардинала – а той, следователно имаше интуицията, че в света нахлува едно ново откровение – ясно проличава как човечеството наистина настръхва срещу едно ново откровение.
И тук, както вече казах, ние трябва да разграничим две неща. Етествено, това, че хората отказват да приемат едно такова откровение, изобщо не премахва факта, че откровението е вече тук. Това откровение залива хората като една нова вълна от духовния свят и се проявява в различни събития, от които човекът не може да избяга. Човекът не е в състояние, така да се каже да отблъсне тази вълна от Земята. Така или иначе, тя се излива върху цялата Земя.
към текста >>
90.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Така както трябва отново да чуем в природата и в сърце то си пеенето на Ангелите, като че от външната природа, така трябва да сме в състояние чрез творческо Въображение, Вдъхновение и
Интуиция
да породим астрономия, която да е разрешението на световната загадка от вътрешната природа на човека.
И тогава растящото растение, бълбукащият поток, шептящият извор, светкавицата и гръмотевицата от облаците, не ще ни говорят само по равнодушен начин. Ще се говори нам и от цветята на полето, и от светкавицата и гръмотевицата от облаците, от святкащите звезди и блестящото слънце, така да се каже, ще потекат в нашите очи и в нашите сърца, в резултат на всички наши наблюдения на природата, думи, които обявяват не друго, а това: „Божественото се разкрива във висините небесни и мир ще бъде сред хората на земята, които са с добра воля.“ Трябва да дойде времето, когато нашето наблюдаване на природата ще се освободи от сухия, прозаичен, нечовешки метод, използуван в лабораториите и клиниките днес. Трябва да дойде времето, когото нашето наблюдение на природата ще бъде така озарено от живота, че животът, който по вече не може да съществува по начина, по който е съществувал за овчарите от Витлеем, все пак ще бъде в състояние да говори нам чрез гласовете на растенията и животните, чрез звездите и изворите, и реките. Защото цялата природа произнася онова, което бе произнесено от Ангела: „Божественото се разкрива в небесните висоти и ще има мир сред хората на земята, които са с добра воля.“ Онова, което Мъдреците притежаваха чрез външно наблюдение на звездите, необходимо е ние да придобием чрез събуждане на нашия вътрешен живот.
Така както трябва отново да чуем в природата и в сърце то си пеенето на Ангелите, като че от външната природа, така трябва да сме в състояние чрез творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция да породим астрономия, която да е разрешението на световната загадка от вътрешната природа на човека.
Това трябва да бъде духовността, Духовната Наука, създадена от вътрешното същество на човека. Трябва да основем онова, което е действително човешката истинска природа. И истинската природа на човека трябва да ни говори за световното „ставане“, създаване чрез мистериите на Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан. Би трябвало да почувстваме да възниква цял космос вътре в нас. Всичко това човекът може де преживее тъй като проникновението в най-дълбоките мистерии на света е преобърнато от Мистерията на Голгота насам.
към текста >>
91.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Трябва да се приближим към Луциферичната наука и там да потърсим ковчега на Изис; с други думи в онова, което ни дава естествената наука трябва да потърсим нещо, което ни подтиква вътрешно към Творческо Въображение, Вдъхновение и
Интуиция
.
Ала Изис-Съществото не бе потънало в земята, както Тифон накара Озирис да потъне в Нил; Луцифер отнесе Изис-Съществото, божествената мъдрост, която той бе убил вън в световните пространства; той я потопи в световния океан. Когато погледнем навън, в този океан и видим звездите да се движат само в математически линии, тогава виждаме гроба на световната духовна същност; защото божествената София, приемничката на Изис, е мъртва. Трябва да дадем форма на легендата, защото тя установява истината за нашите времена. Трябва да говорим за мъртвата и загубена Изис, божествената София, така, както древните египтяни са говорили за мъртвия и загубен Озирис. Трябва да започнем да търсим мъртвото тяло на новата Изис, мъртвото тяло на божествената София със сила, която, макар и все още да не можем правилно да разберем, е все пак в нас самите със силата на Христос, със силата на новия Озирис.
Трябва да се приближим към Луциферичната наука и там да потърсим ковчега на Изис; с други думи в онова, което ни дава естествената наука трябва да потърсим нещо, което ни подтиква вътрешно към Творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция.
Това ни донася помощта на Христос вътре в нас Христос, Който остава скрит в тъмнината,ако ние не Го осветим с божествена мъдрост. Въоръжени с тази енергия на Христос, с новия Озирис, трябва да започнем да търсим Изис, новата Изис. Луцифер не нарязва Изис на парчета, както Ариман-Тифон направи това с Озирис; напротив Изис е разпростряна в истинската си форма в красотата на цялата Вселена. Изис свети навън от космоса в аура с много светещи цветове. Но както Ариман-Тифон нарязва Озирис на парчета, така Луцифер зацапва и измива цветовете от цялата тяхна ясност и точност, смесва и съчетава в едно единствено цяло частите, така красиво разпределени по небесата, крайниците на новата Изис, които образуват великата твърд на небесата.
към текста >>
92.
Съдържание
GA_207 Антропософията като космософия 1
Сънищното съзнание на животинския душевен живот Растителното съзнание през лятото и зимата Минералното съзнание като съзнание за нашите действия Отношението на човека към Йерархиите в света на имагинацията, инспирацията,
интуиция
та Метаморфози на мисловния и волев свят в живота след смъртта Човекът, както е поставен между висшите Йерархии и природните царства.
2. Втора лекция, 24 Септември 1921 Изпълване на вътрешното „огнище на разрушение" в човека с морални идеали Юпитеровият стадий на Земята Обикновеното съзнание като област на Бог Отец Адолф Харнак като застъпник на Бог Отец Разграничаването на Бог Отец от Сина при Владимир Соловьов Вътрешното Слово – Отминаващият и идващият свят Дъга и инкарнат Християнството като религия на Възкресението Светът на Луната като свят на Отеца и светът на Слънцето като свят на Сина Християнизиране на човека. 3. Трета лекция, 30 Септември 1921 Основни принципи на една окултна психология от гледище на имагинативното познание Заспиване и пробуждане във висшето познание Светът на обективно съществуващите мисли и на субективните мисли Чувствата като дълбоко утаени сънища Волята като сънно изживяване, независимо от тялото Мислене, чувства и воля в междинните пространства на физическото, етерното, астралното тяло и Азът Минала и бъдеща Карма. 4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921
Сънищното съзнание на животинския душевен живот Растителното съзнание през лятото и зимата Минералното съзнание като съзнание за нашите действия Отношението на човека към Йерархиите в света на имагинацията, инспирацията, интуицията Метаморфози на мисловния и волев свят в живота след смъртта Човекът, както е поставен между висшите Йерархии и природните царства.
5. Пета лекция, 2 Октомври 1921 Мисловният свят в сферите на сетивната организация. Чувствата като субективна същност Душевното настроение на Гьоте през 1790 г. За срещата на миналото и бъдещето в духовното настроение на човека Волята като арена между моралните идеали и инстинктите на човека Подготовка на бъдещето чрез същността на волята Съвестта Космически студ и земна топлина в устройството на човека. 6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921
към текста >>
93.
3. Трета лекция, 30 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
“. Вие си спомняте, че изхождайки от нашето обикновено съзнание, ние различаваме четири степени на познание: тази, която е присъща като така нареченото предметно познание на днешния обикновен живот и на днешната официална наука, след което навлизаме в свръхсетивната област чрез степените на имагинацията, инспирацията,
интуиция
та.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 30 Септември 1921 Нека отново подемем това, което разгледахме тук миналите петък и събота. Днес аз бих искал да насоча Вашия поглед към душевния живот, според гледната точка на имагинативното познание, за което Вие сигурно знаете нещо от моята книга „Как се постигат познания за висшите светове?
“. Вие си спомняте, че изхождайки от нашето обикновено съзнание, ние различаваме четири степени на познание: тази, която е присъща като така нареченото предметно познание на днешния обикновен живот и на днешната официална наука, след което навлизаме в свръхсетивната област чрез степените на имагинацията, инспирацията, интуицията.
Да разглеждаме душевния свят в светлината на обикновеното предметно познание това е невъзможно. Този душевен свят трябва да бъде изживян, и изживявайки го, ние развиваме предметното познание. Но едно истинско познание можем да достигнем само когато обективно поставим предмета на това познание пред себе си. А обикновеното съзнание не може да се справи по този начин с душевния живот. Необходимо е казано по човешки да се отдръпнем поне с една крачка зад душевния живот, за да го видим изправен пред нас.
към текста >>
94.
4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Това е възможно именно при
интуиция
та, при интуитивното познание.
Обаче следващият по-висш свят пулсира в тези елементи, които ние узнаваме едва в инспирацията. Но за самия него, те са нещо като експирация, като разливане навън в света. Ние се вдъхновяваме и инспирираме от познанието. Обаче това, което този по-висш свят прави, то е, че той е в непрекъснат експириум, той излъчва навън това, което ние после всмукваме навътре в нашето инспиративно познание. И така, това, което изживяваме вътрешно в инспирацията, ние можем да го разгледаме и от обратната страна, откъм обективността на още по-висшите Същества.
Това е възможно именно при интуицията, при интуитивното познание.
Но аз още предварително казах: ако като хора ние биваме, така да се каже, извлечени и откъснати от мисловния кипеж на света, в този случай не бихме внесли наша душевност в този живот, която да е бликнала от живота между последната смърт и сегашното раждане; защото това, което се извлича така от тоталния мисловен щорм на света, то е получено наготово от Космоса. Едва после трябва да дойде и душевността. И тази душевност идва чрез един активен експириум, чрез една превърната в инспирация деятелност. Ние сме, ако мога да се изразя така, като експирирани навън от душевно-духовния Космос. И докато Космосът ни обвива с тъчащата буря, с кипежа на своите мисли, експириращият душевно-духовен свят ни пронизва с душевност.
към текста >>
Като трета степен във висшето познание ние имаме
интуиция
та.
И точно в мига, когато се извършва този обрат, нашата проникната от Азът душа открива възможностите да живее и в двете разклоняващи се направления, да живее космически в тях, докато следвайки импулса, устремен към бъдещия човек, не се инкарнира в даден човешки индивид. След смъртта, душата води един сложен, труден живот, и точно в среднощния час на Битието тя преминава над пропастта. Тя е, така да се каже, инспирирана от нашето минало, първоначално от онова минало, което лежи между нашата последна смърт и среднощния час на Битието. Ние минаваме през среднощния час на Битието благодарение на една активност, която спрямо инспирацията изживяна вътрешно, е сродна и, погледнато външно: направо идентична с експирацията, произлизаща на свой ред от предишни наши съществувания. Прекосили душата среднощния час на Битието, ние срещаме вече онези Същества, които стоят две степени над човека и които, както казах, живеят в експирация.
Като трета степен във висшето познание ние имаме интуицията.
Ако я изживеем вътрешно, ние я опознаваме, така да се каже, от едната страна, изживеем ли я външно, ние имаме вече една друга интуиция, едно себеотдаване, едно себежертване. Това себеотдаване, това любещо нахлуване във външния свят те са всъщност качествата на онази Йерархия, която е с три степени над човека, интуицията. Интуицията е една дейност, чрез която съдържанието на нашия предишен земен живот се влива отгоре в сегашния ни земен живот. Ние постоянно упражняваме тази дейност както по пътя до среднощния час на Битието, така и после. Тази дейност пронизва всичко останало, и чрез нея доколкото минаваме през повтарящите си земни животи ние ставаме участници в онзи свят, в който определени живи Същества имат истинската, реална интуиция.
към текста >>
Ако я изживеем вътрешно, ние я опознаваме, така да се каже, от едната страна, изживеем ли я външно, ние имаме вече една друга
интуиция
, едно себеотдаване, едно себежертване.
След смъртта, душата води един сложен, труден живот, и точно в среднощния час на Битието тя преминава над пропастта. Тя е, така да се каже, инспирирана от нашето минало, първоначално от онова минало, което лежи между нашата последна смърт и среднощния час на Битието. Ние минаваме през среднощния час на Битието благодарение на една активност, която спрямо инспирацията изживяна вътрешно, е сродна и, погледнато външно: направо идентична с експирацията, произлизаща на свой ред от предишни наши съществувания. Прекосили душата среднощния час на Битието, ние срещаме вече онези Същества, които стоят две степени над човека и които, както казах, живеят в експирация. Като трета степен във висшето познание ние имаме интуицията.
Ако я изживеем вътрешно, ние я опознаваме, така да се каже, от едната страна, изживеем ли я външно, ние имаме вече една друга интуиция, едно себеотдаване, едно себежертване.
Това себеотдаване, това любещо нахлуване във външния свят те са всъщност качествата на онази Йерархия, която е с три степени над човека, интуицията. Интуицията е една дейност, чрез която съдържанието на нашия предишен земен живот се влива отгоре в сегашния ни земен живот. Ние постоянно упражняваме тази дейност както по пътя до среднощния час на Битието, така и после. Тази дейност пронизва всичко останало, и чрез нея доколкото минаваме през повтарящите си земни животи ние ставаме участници в онзи свят, в който определени живи Същества имат истинската, реална интуиция. Така при всеки следващ земен живот, ние си връщаме резултатите от нашия предишен земен живот.
към текста >>
Това себеотдаване, това любещо нахлуване във външния свят те са всъщност качествата на онази Йерархия, която е с три степени над човека,
интуиция
та.
Тя е, така да се каже, инспирирана от нашето минало, първоначално от онова минало, което лежи между нашата последна смърт и среднощния час на Битието. Ние минаваме през среднощния час на Битието благодарение на една активност, която спрямо инспирацията изживяна вътрешно, е сродна и, погледнато външно: направо идентична с експирацията, произлизаща на свой ред от предишни наши съществувания. Прекосили душата среднощния час на Битието, ние срещаме вече онези Същества, които стоят две степени над човека и които, както казах, живеят в експирация. Като трета степен във висшето познание ние имаме интуицията. Ако я изживеем вътрешно, ние я опознаваме, така да се каже, от едната страна, изживеем ли я външно, ние имаме вече една друга интуиция, едно себеотдаване, едно себежертване.
Това себеотдаване, това любещо нахлуване във външния свят те са всъщност качествата на онази Йерархия, която е с три степени над човека, интуицията.
Интуицията е една дейност, чрез която съдържанието на нашия предишен земен живот се влива отгоре в сегашния ни земен живот. Ние постоянно упражняваме тази дейност както по пътя до среднощния час на Битието, така и после. Тази дейност пронизва всичко останало, и чрез нея доколкото минаваме през повтарящите си земни животи ние ставаме участници в онзи свят, в който определени живи Същества имат истинската, реална интуиция. Така при всеки следващ земен живот, ние си връщаме резултатите от нашия предишен земен живот. Ето как ние можем да си изградим представи за протичането на нашия живот между смъртта и едно ново раждане в обкръжението на тези три свята.
към текста >>
Интуиция
та е една дейност, чрез която съдържанието на нашия предишен земен живот се влива отгоре в сегашния ни земен живот.
Ние минаваме през среднощния час на Битието благодарение на една активност, която спрямо инспирацията изживяна вътрешно, е сродна и, погледнато външно: направо идентична с експирацията, произлизаща на свой ред от предишни наши съществувания. Прекосили душата среднощния час на Битието, ние срещаме вече онези Същества, които стоят две степени над човека и които, както казах, живеят в експирация. Като трета степен във висшето познание ние имаме интуицията. Ако я изживеем вътрешно, ние я опознаваме, така да се каже, от едната страна, изживеем ли я външно, ние имаме вече една друга интуиция, едно себеотдаване, едно себежертване. Това себеотдаване, това любещо нахлуване във външния свят те са всъщност качествата на онази Йерархия, която е с три степени над човека, интуицията.
Интуицията е една дейност, чрез която съдържанието на нашия предишен земен живот се влива отгоре в сегашния ни земен живот.
Ние постоянно упражняваме тази дейност както по пътя до среднощния час на Битието, така и после. Тази дейност пронизва всичко останало, и чрез нея доколкото минаваме през повтарящите си земни животи ние ставаме участници в онзи свят, в който определени живи Същества имат истинската, реална интуиция. Така при всеки следващ земен живот, ние си връщаме резултатите от нашия предишен земен живот. Ето как ние можем да си изградим представи за протичането на нашия живот между смъртта и едно ново раждане в обкръжението на тези три свята. Както тук между раждането и смъртта ние живеем всред обкръжението на животинското, растителното и минералното царство, така и между смъртта и новото раждане, ние живеем в друг свят, достъпен за имагинативното съзнание.
към текста >>
Тази дейност пронизва всичко останало, и чрез нея доколкото минаваме през повтарящите си земни животи ние ставаме участници в онзи свят, в който определени живи Същества имат истинската, реална
интуиция
.
Като трета степен във висшето познание ние имаме интуицията. Ако я изживеем вътрешно, ние я опознаваме, така да се каже, от едната страна, изживеем ли я външно, ние имаме вече една друга интуиция, едно себеотдаване, едно себежертване. Това себеотдаване, това любещо нахлуване във външния свят те са всъщност качествата на онази Йерархия, която е с три степени над човека, интуицията. Интуицията е една дейност, чрез която съдържанието на нашия предишен земен живот се влива отгоре в сегашния ни земен живот. Ние постоянно упражняваме тази дейност както по пътя до среднощния час на Битието, така и после.
Тази дейност пронизва всичко останало, и чрез нея доколкото минаваме през повтарящите си земни животи ние ставаме участници в онзи свят, в който определени живи Същества имат истинската, реална интуиция.
Така при всеки следващ земен живот, ние си връщаме резултатите от нашия предишен земен живот. Ето как ние можем да си изградим представи за протичането на нашия живот между смъртта и едно ново раждане в обкръжението на тези три свята. Както тук между раждането и смъртта ние живеем всред обкръжението на животинското, растителното и минералното царство, така и между смъртта и новото раждане, ние живеем в друг свят, достъпен за имагинативното съзнание. С имагинацията ние можем да обхванем всичко онова, което сме приели от духовния Космос в нашето телесно устройство. С инспирацията обаче, можем да обхванем и това, което сме пренесли през среднощния час на Битието, това което пулсира в нас като чувства, макар и приглушени, неясни.
към текста >>
И накрая, доколкото крачим от един земен живот в следващ живот, ние сме вплетени и свързани с онези Същества, които живеят в
интуиция
.
Зад това съзнание обаче остава истинската образна същност на мислите. И само поради това, че от тази тяхна образна същност можем да извличаме абстрактни мисли, ние, като хора между раждането и смъртта стигаме до свободата. Светът на необходимостта лежи под нас. Обаче там ние не сме вече сами, както тук. Там ние сме свързани със Съществата, които се изявяват в имагинация, както и после в нашите чувства, ние сме свързани със Съществата, които изявяват себе си в експирация.
И накрая, доколкото крачим от един земен живот в следващ живот, ние сме вплетени и свързани с онези Същества, които живеят в интуиция.
И така, нашият човешки живот се простира надолу в трите природни царства и нагоре в трите царства на божествено-духовните сфери. Това ни показва, че външният поглед върху човека е далеч непълен и повърхностен. В мига, в който ние се взрем навътре в човека, той израства нагоре към висшите светове и разкрива своите връзки с тях, връзки за които добиваме представи в имагинацията, инспирацията, интуицията. Ние вече хвърлихме поглед върху човешкото обкръжение. В същото време открихме и онзи свят на духовна необходимост, който съществува зад света на физическата необходимост, научавайки се все повече да ценим и уважаваме света, заемащ средното и уравновесяващо място светът на нашето обикновено дневно съзнание, каквото имаме между раждането и смъртта.
към текста >>
В мига, в който ние се взрем навътре в човека, той израства нагоре към висшите светове и разкрива своите връзки с тях, връзки за които добиваме представи в имагинацията, инспирацията,
интуиция
та.
Обаче там ние не сме вече сами, както тук. Там ние сме свързани със Съществата, които се изявяват в имагинация, както и после в нашите чувства, ние сме свързани със Съществата, които изявяват себе си в експирация. И накрая, доколкото крачим от един земен живот в следващ живот, ние сме вплетени и свързани с онези Същества, които живеят в интуиция. И така, нашият човешки живот се простира надолу в трите природни царства и нагоре в трите царства на божествено-духовните сфери. Това ни показва, че външният поглед върху човека е далеч непълен и повърхностен.
В мига, в който ние се взрем навътре в човека, той израства нагоре към висшите светове и разкрива своите връзки с тях, връзки за които добиваме представи в имагинацията, инспирацията, интуицията.
Ние вече хвърлихме поглед върху човешкото обкръжение. В същото време открихме и онзи свят на духовна необходимост, който съществува зад света на физическата необходимост, научавайки се все повече да ценим и уважаваме света, заемащ средното и уравновесяващо място светът на нашето обикновено дневно съзнание, каквото имаме между раждането и смъртта. Защото там към нашето истинско човешко същество, ние присъединяваме и това, което може да живее в свобода. Под нас и над нас няма свобода. Ние пренасяме свободата през Портата на смъртта благодарение на това, че вземаме най-важните съдържания от съзнанието, което развиваме между раждането и смъртта.
към текста >>
Искаме ли след това да познаем духовната същност на човека, ние трябва да се запитаме, по какъв начин се свързва той със Съществата, всяко от които на свой ред се разкрива в имагинацията, инспирацията,
интуиция
та.
Живот в свобода неговото извоюване човекът дължи именно на земното си съществувание. След това човекът вече не може да разполага с този живот в свобода, защото той е извоюван и изстрадан в живота между раждането и смъртта, и не може да бъде пренесен нататък в света на духовната необходимост. Този земен живот получава своя дълбок смисъл тъкмо чрез това, че ние успяваме да се вмъкнем между това което се простира под нас и над нас. И така ние се доближаваме до истинското духовно разбиране на човека. Искаме ли да познаем душевната същност на човека, ние трябва да погледнем в междинните пространства между физическото, етерно, астрално тяло и Азът; после трябва да погледнем в това, което се разиграва между отделните съставни части на нашето човешко същество.
Искаме ли след това да познаем духовната същност на човека, ние трябва да се запитаме, по какъв начин се свързва той със Съществата, всяко от които на свой ред се разкрива в имагинацията, инспирацията, интуицията.
Да, както когато изследваме душевния живот сме длъжни да проучим как си взаимодействуват физическото, етерното, астралното тяло и Азът, така и когато разглеждаме човека духовно, ние сме длъжни да проучим общуването му със Съществата от висшите Йерархии. Когато се вглеждаме надолу в природата и искаме напълно да проникнем в човека, той се открива пред духовния поглед в мига, щом установим: Човекът, какъвто е той днес, носи в себе си физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Едва по този начин ние можем да разберем как е поставен човека в природата. И чак сега ние забелязваме първоначално чрез вътрешните си субективни изживявания нашата душевна реалност. Не само я забелязваме; ние заставаме вътре в нея.
към текста >>
Тръгнем ли нагоре, ние първо попадаме в сферите на имагинацията; едно по-пълно пробуждане вече ни издига чрез
интуиция
та до Йерархията на по-висшите Същества; и едно най-пълно пробуждане ни извисява чрез
интуиция
та всред онези Същества, за които е характерно, че са жертвоготовни, че са отдадени на света.
Тогава вътрешното взаимодействие на тези свръхсетивни съставни части се разбулва пред духовния поглед като обективна панорама на душевния живот. След това обаче ние трябва да продължим и трябва да изследваме не само свръхсетивните съставни части на човека, но и да погледнем целия човек и взаимодействията му с неговото най-далечно обкръжение: под него и над него. Тогава ние откриваме как под него нещо спи, то не се издига над него, където е истинската духовност на човека като един съвместен живот със Съществата на висшите Йерархии -, а остава долу. Това, което се изживява горе като истинска духовност и това, което се изживява долу в природата: Всичко то се изживява като една смяна, като една ритмична смяна между будност и сън. Слезем ли надолу от човека, надолу от будното човешко съзнание, стигаме до животинското съзнание, което е едно образно, сънищно съзнание; слезем ли по-надолу до растителното царство, там намираме едно спящо съзнание, а още по-надолу имаме дълбоко-спящото минерално съзнание.
Тръгнем ли нагоре, ние първо попадаме в сферите на имагинацията; едно по-пълно пробуждане вече ни издига чрез интуицията до Йерархията на по-висшите Същества; и едно най-пълно пробуждане ни извисява чрез интуицията всред онези Същества, за които е характерно, че са жертвоготовни, че са отдадени на света.
А сега Ви моля да размислите върху нещо, за което тук, макар и само схематично да загатвам, е от най-голямо значение за разбиране на света и човека. Вземете тук тази централна точка за обикновеното човешко съзнание (рис. 12); слезем ли надолу ние намираме животинското съзнание; по-надолу намираме растителното спящо съзнание, и най-долу: Дълбокия първичен сън на минералното съзнание. Но ако човек се отправи нагоре, той намира първо онези Същества, които се откриват в имагинацията, продължи ли нагоре намира Съществата, които се откриват в инспирацията, собствено чрез една експирираща активност, и накрая намира Съществата, които се откриват в интуицията, които бликат и изливат себе си в световете. Но къде изливат те себе си?
към текста >>
Но ако човек се отправи нагоре, той намира първо онези Същества, които се откриват в имагинацията, продължи ли нагоре намира Съществата, които се откриват в инспирацията, собствено чрез една експирираща активност, и накрая намира Съществата, които се откриват в
интуиция
та, които бликат и изливат себе си в световете.
Слезем ли надолу от човека, надолу от будното човешко съзнание, стигаме до животинското съзнание, което е едно образно, сънищно съзнание; слезем ли по-надолу до растителното царство, там намираме едно спящо съзнание, а още по-надолу имаме дълбоко-спящото минерално съзнание. Тръгнем ли нагоре, ние първо попадаме в сферите на имагинацията; едно по-пълно пробуждане вече ни издига чрез интуицията до Йерархията на по-висшите Същества; и едно най-пълно пробуждане ни извисява чрез интуицията всред онези Същества, за които е характерно, че са жертвоготовни, че са отдадени на света. А сега Ви моля да размислите върху нещо, за което тук, макар и само схематично да загатвам, е от най-голямо значение за разбиране на света и човека. Вземете тук тази централна точка за обикновеното човешко съзнание (рис. 12); слезем ли надолу ние намираме животинското съзнание; по-надолу намираме растителното спящо съзнание, и най-долу: Дълбокия първичен сън на минералното съзнание.
Но ако човек се отправи нагоре, той намира първо онези Същества, които се откриват в имагинацията, продължи ли нагоре намира Съществата, които се откриват в инспирацията, собствено чрез една експирираща активност, и накрая намира Съществата, които се откриват в интуицията, които бликат и изливат себе си в световете.
Но къде изливат те себе си? Най-висшата степен на съзнанието излива себе си вътре в дълбоко-спящото съзнание на минералното царство. Минералното царство ни обгражда отвсякъде, но тук то ни открива само едната си страна. И ако Вие бихте поискали да се приближите до другата му страна, но не чрез раздробяване, не чрез навлизане в атомните структури, а чрез едно истинско вникване, тогава Вие бихте намерили сияйния образ на това, което интуицията влива в дълбоко-спящото съзнание на минералното царство. И този образ, този процес, който намираме там в пространството, като хора, ние го носим и изживяваме през времето на повтарящите се земни животи.
към текста >>
И ако Вие бихте поискали да се приближите до другата му страна, но не чрез раздробяване, не чрез навлизане в атомните структури, а чрез едно истинско вникване, тогава Вие бихте намерили сияйния образ на това, което
интуиция
та влива в дълбоко-спящото съзнание на минералното царство.
12); слезем ли надолу ние намираме животинското съзнание; по-надолу намираме растителното спящо съзнание, и най-долу: Дълбокия първичен сън на минералното съзнание. Но ако човек се отправи нагоре, той намира първо онези Същества, които се откриват в имагинацията, продължи ли нагоре намира Съществата, които се откриват в инспирацията, собствено чрез една експирираща активност, и накрая намира Съществата, които се откриват в интуицията, които бликат и изливат себе си в световете. Но къде изливат те себе си? Най-висшата степен на съзнанието излива себе си вътре в дълбоко-спящото съзнание на минералното царство. Минералното царство ни обгражда отвсякъде, но тук то ни открива само едната си страна.
И ако Вие бихте поискали да се приближите до другата му страна, но не чрез раздробяване, не чрез навлизане в атомните структури, а чрез едно истинско вникване, тогава Вие бихте намерили сияйния образ на това, което интуицията влива в дълбоко-спящото съзнание на минералното царство.
И този образ, този процес, който намираме там в пространството, като хора, ние го носим и изживяваме през времето на повтарящите се земни животи. Но, върху тези отношения, ние ще продължим да говорим утре.
към текста >>
95.
5. Пета лекция, 2 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
По този начин нашата воля се прониква от нашата моралност, и в дълбоката същност на човека постоянно бушува борбата между това, което човек сваля от своята морална
интуиция
долу в областта на волята и това, което там, долу, се вълнува и клокочи в неговия инстинктивен живот.
Обаче съществуват и такива мисли, които ние вграждаме в този волев живот. Но кога става това? Тогава, когато ние не се отдаваме на нашите инстинкти и нагони, на т.наречената долна човешка природа, която именно отдолу ни тласка към волята и действията; тогава, когато с нашата воля ние „захващаме“ и отстраняваме нашето субективно изживяване, т.е. когато я овладяваме с нашето чисто мислене, с нашите интуитивно доловени морални идеали. Тези интуитивно доловени морални идеали могат да спомогнат на мисленето по пътя му надолу към областта на волята.
По този начин нашата воля се прониква от нашата моралност, и в дълбоката същност на човека постоянно бушува борбата между това, което човек сваля от своята морална интуиция долу в областта на волята и това, което там, долу, се вълнува и клокочи в неговия инстинктивен живот.
Да, всичко това постоянно се извършва в човека. Обаче което се извършва там долу в човека, е в същото време това, което подготвя неговото човешко бъдеще след смъртта. То пробива и в чувствата, но фактически това бъдеще живее във волята. Това бъдеще нахлува в областта на чувствата и пулсира там като нагласа, като настроение, като нещо, което има значение за живота между раждането и смъртта. В обичайния диапазон на чувствата от острата депресия до крайната веселост се разиграва срещата на човешкото минало с човешкото бъдеще в този живот между раждането и смъртта.
към текста >>
96.
Съдържание
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Духовните опитности на човека Участието на имагинацията, инспирацията и
интуиция
та съответно в мисленето, чувствата и волята За несъстоятелността на Кант-Лапласовата теория Координатната система и вътрешната структура на Вселената Теорията на относителността.
Човешкият живот и неговите връзки с Космоса Седемте основни форми на живот Вътрешните органи и техните първообрази Същност на размножителния процес Древната космогония Етерната природа на сетивните органи Нервно-сетивната и двигателно-веществообменната система – Евритмията. 6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921 Душевният живот на човека и неговите връзки с Космоса. Човешката глава като огнище на един разрушителен процес В „полюса-глава“ човек унищожава своето минало Дванадесетте сетива Представи, чувства и воля от антропософска гледна точка „Психоидните“ феномени като пример за неразбиране на човешката природа Трите основни фактора за спасение на културата: космология, учение за свободата, етика. 7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
Духовните опитности на човека Участието на имагинацията, инспирацията и интуицията съответно в мисленето, чувствата и волята За несъстоятелността на Кант-Лапласовата теория Координатната система и вътрешната структура на Вселената Теорията на относителността.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921 Еволюцията на формите в минералното, растителното и човешкото царство Участието на Зодиакалния кръг и планетарните сфери в изграждането на вътрешните органи Медицинските трактати на Мориц Бенедикт. 9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921 Слънчевата тайна в историческото развитие на човечеството Двете страни на волята Симпатия и антипатия Налудните идеи за преследване – Вътрешната воля като огнище на злото, което възстановява човешките жизнени сили Възприемането на мрака и на светлината Слънцето в представите на древните перси, египтяни и гърци Паладиумът като исторически символ на Слънчевите тайни и неговото пренасяне от Троя в Рим и Константинопол Юлиян Апостат Задачите на Антропософията. 10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921
към текста >>
97.
2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Светът на
интуиция
та ние ще изживеем по-късно.
Обаче в мига, когато обикновеното съзнание пробуди своите имагиниращи сили, целият сетивен свят се изпълва, или по-добре казано, се преобразява в един нов свят от подвижни и живи образи. И сега, оказва се, че в този протъкан от образи свят е включен и светът на Ангелои, на Ангелите. А за да стигнем до инспирация, ние ще трябва да бъдем инспирирани от сфери, които са извън пределите на този образен свят. Настъпва време, когато той наистина се преобразява в свят на инспирацията. И в неговите инспирации се носят Съществата на Архангелои.
Светът на интуицията ние ще изживеем по-късно.
Тогава вместо да оставаме при сетивния свят, ние ще се издигнем в света на Архаи. Когато обаче сме напреднали до света на Архаи, за нас е дори възможно с помощта на Архаи отново да от правим поглед назад към всичко онова, което вече сме изживели всред висшите Йерархии по времето на един или друг предишен живот между смъртта и поредното ново раждане. И ние ще открием, че зад Архаите в този свръхсетивен свят лежат онези Същества, които Библията нарича Елохими, същите, които в моята „Тайна Наука“ ще откриете под името Духове на Формата. Сега имаме пълното право да обобщим: Доколкото чрез нашите сетива проникваме навън в света, всъщност ние проникваме в онзи свят, който принадлежи към Духовете на формата. След като обобщихме, че чрез сетивния свят се приближаваме до Духовете на Формата, сега можем да отправим поглед и към нашия вътрешен свят.
към текста >>
98.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ако обаче вложим в сетивното познание на външния свят не друго, а Христовия Импулс, ако вложим там един нов духовен живот, ако пробудим в себе си имагинацията, инспирацията,
интуиция
та, тогава ние ще спасим Ариман.
И ние бихме могли да кажем: Докато през Ренесанса действията на Луцифер бяха стигнали в един вид задънена улица, то действията на Ариман очакваха човечеството от другия край на тази задънена улица. Няма нищо чудно в това, че целият подем в епохата след Ренесанса както по отношение на техниката, така и по отношение на бездуховната наука е под знака на Ариман. Единствената сила, която можем да противопоставим срещу този ход на събитията след Ренесанса, е правилното разбиране на Христос. Ако материалистическата наука, индустрията и техниката на новото време които са от ариманическо естество завладеят света без правилното човешко разбиране на Христос, тогава човекът би останал прикован към Земята. Човекът не би могъл да стигне до Бъдещия Юпитер.
Ако обаче вложим в сетивното познание на външния свят не друго, а Христовия Импулс, ако вложим там един нов духовен живот, ако пробудим в себе си имагинацията, инспирацията, интуицията, тогава ние ще спасим Ариман.
Външният образ на това спасение ще откриете на много места в моите мистерийни драми. Ако Христовият Импулс в нас би действувал непълно и в смисъла на досегашната теология, това би означавало и едно непълно преодоляване на човека, едно преодоляване чрез Ариман. В този случай материалистическата наука, техниката и индустрията биха осъдили човека на планетарната смърт, която очаква нашата Земя, с други думи, те биха го превърнали в строителен елемент, в нещо като вкаменелост изобщо в материал за нуждите на Ариман. Другата възможност, както се досещате, е Христовият Импулс да проникне дълбоко в модерната материалистическа наука, в модерната техника и индустрия. Нека отново обобщим: Луцифер има пръст в цялата съвременна теология, в неестественото, церемониално и маниерно изкуство.
към текста >>
99.
7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Но работата е там, че в областта на волята е стаена
интуиция
та.
Ти чувствуваш; и тогава започват да се отделят инспирации и да се вливат навътре в дишането, в кръвната циркулация. А най-долу стои волята. В хода на човешкия живот между раждането и смъртта, волята е чисто телесна и физическа дейност, защото в осъществяването на един волев акт, Духът е ангажиран в мускулната система. Да, тук имаме едно телесно изживяване обаче в дълбок сън защото съзнателно може да бъде изживян само Духът. В своята воля, както вече стана дума, човек спи.
Но работата е там, че в областта на волята е стаена интуицията.
Когато последния път описах как под формата на образи човек вмъква своята душевна дейност а наред с нея и Духа в своята мускулна дейност, така че става човек на действието, земеделец, търговец и т.н., тук Вие трябва да виждате отблясъците на една действителна интуиция. В своята воля човекът е под власт та на интуицията. Сега той излиза навън от своя Азов живот, оставя Азът да се потопи в една съвършено друга област, а именно в своята костно-мускулна система. Така че можем да заявим: Интуицията прониква и навлиза в двигателно-веществообменния човек. Обаче Духът живее едновременно в имагинацията, инспирацията, интуицията.
към текста >>
Когато последния път описах как под формата на образи човек вмъква своята душевна дейност а наред с нея и Духа в своята мускулна дейност, така че става човек на действието, земеделец, търговец и т.н., тук Вие трябва да виждате отблясъците на една действителна
интуиция
.
А най-долу стои волята. В хода на човешкия живот между раждането и смъртта, волята е чисто телесна и физическа дейност, защото в осъществяването на един волев акт, Духът е ангажиран в мускулната система. Да, тук имаме едно телесно изживяване обаче в дълбок сън защото съзнателно може да бъде изживян само Духът. В своята воля, както вече стана дума, човек спи. Но работата е там, че в областта на волята е стаена интуицията.
Когато последния път описах как под формата на образи човек вмъква своята душевна дейност а наред с нея и Духа в своята мускулна дейност, така че става човек на действието, земеделец, търговец и т.н., тук Вие трябва да виждате отблясъците на една действителна интуиция.
В своята воля човекът е под власт та на интуицията. Сега той излиза навън от своя Азов живот, оставя Азът да се потопи в една съвършено друга област, а именно в своята костно-мускулна система. Така че можем да заявим: Интуицията прониква и навлиза в двигателно-веществообменния човек. Обаче Духът живее едновременно в имагинацията, инспирацията, интуицията. Сега вече Духът е навлязъл напълно в тялото.
към текста >>
В своята воля човекът е под власт та на
интуиция
та.
В хода на човешкия живот между раждането и смъртта, волята е чисто телесна и физическа дейност, защото в осъществяването на един волев акт, Духът е ангажиран в мускулната система. Да, тук имаме едно телесно изживяване обаче в дълбок сън защото съзнателно може да бъде изживян само Духът. В своята воля, както вече стана дума, човек спи. Но работата е там, че в областта на волята е стаена интуицията. Когато последния път описах как под формата на образи човек вмъква своята душевна дейност а наред с нея и Духа в своята мускулна дейност, така че става човек на действието, земеделец, търговец и т.н., тук Вие трябва да виждате отблясъците на една действителна интуиция.
В своята воля човекът е под власт та на интуицията.
Сега той излиза навън от своя Азов живот, оставя Азът да се потопи в една съвършено друга област, а именно в своята костно-мускулна система. Така че можем да заявим: Интуицията прониква и навлиза в двигателно-веществообменния човек. Обаче Духът живее едновременно в имагинацията, инспирацията, интуицията. Сега вече Духът е навлязъл напълно в тялото. Интуицията действува в двигателно-веществообменния човек, инспирацията в ритмичната дейност, имагинацията в общия жизнен тонус.
към текста >>
Така че можем да заявим:
Интуиция
та прониква и навлиза в двигателно-веществообменния човек.
В своята воля, както вече стана дума, човек спи. Но работата е там, че в областта на волята е стаена интуицията. Когато последния път описах как под формата на образи човек вмъква своята душевна дейност а наред с нея и Духа в своята мускулна дейност, така че става човек на действието, земеделец, търговец и т.н., тук Вие трябва да виждате отблясъците на една действителна интуиция. В своята воля човекът е под власт та на интуицията. Сега той излиза навън от своя Азов живот, оставя Азът да се потопи в една съвършено друга област, а именно в своята костно-мускулна система.
Така че можем да заявим: Интуицията прониква и навлиза в двигателно-веществообменния човек.
Обаче Духът живее едновременно в имагинацията, инспирацията, интуицията. Сега вече Духът е навлязъл напълно в тялото. Интуицията действува в двигателно-веществообменния човек, инспирацията в ритмичната дейност, имагинацията в общия жизнен тонус. Единствено „предметното“ познание, единственото ни се открива като непосредствена духовна дейност под формата на образи. И само защото са „образи“, те могат да се слеят с образите на външния свят.
към текста >>
Обаче Духът живее едновременно в имагинацията, инспирацията,
интуиция
та.
Но работата е там, че в областта на волята е стаена интуицията. Когато последния път описах как под формата на образи човек вмъква своята душевна дейност а наред с нея и Духа в своята мускулна дейност, така че става човек на действието, земеделец, търговец и т.н., тук Вие трябва да виждате отблясъците на една действителна интуиция. В своята воля човекът е под власт та на интуицията. Сега той излиза навън от своя Азов живот, оставя Азът да се потопи в една съвършено друга област, а именно в своята костно-мускулна система. Така че можем да заявим: Интуицията прониква и навлиза в двигателно-веществообменния човек.
Обаче Духът живее едновременно в имагинацията, инспирацията, интуицията.
Сега вече Духът е навлязъл напълно в тялото. Интуицията действува в двигателно-веществообменния човек, инспирацията в ритмичната дейност, имагинацията в общия жизнен тонус. Единствено „предметното“ познание, единственото ни се открива като непосредствена духовна дейност под формата на образи. И само защото са „образи“, те могат да се слеят с образите на външния свят. В последната ми лекция, аз се опитах да покажа връзката между душевните и телесните свойства на човека.
към текста >>
Интуиция
та действува в двигателно-веществообменния човек, инспирацията в ритмичната дейност, имагинацията в общия жизнен тонус.
В своята воля човекът е под власт та на интуицията. Сега той излиза навън от своя Азов живот, оставя Азът да се потопи в една съвършено друга област, а именно в своята костно-мускулна система. Така че можем да заявим: Интуицията прониква и навлиза в двигателно-веществообменния човек. Обаче Духът живее едновременно в имагинацията, инспирацията, интуицията. Сега вече Духът е навлязъл напълно в тялото.
Интуицията действува в двигателно-веществообменния човек, инспирацията в ритмичната дейност, имагинацията в общия жизнен тонус.
Единствено „предметното“ познание, единственото ни се открива като непосредствена духовна дейност под формата на образи. И само защото са „образи“, те могат да се слеят с образите на външния свят. В последната ми лекция, аз се опитах да покажа връзката между душевните и телесните свойства на човека. Ние видяхме, че в главата, т.е. в нервно-сетивната организация се осъществява едно постоянно умиране, една постоянна смърт.
към текста >>
Скъпи мои приятели, имагинацията, инспирацията и
интуиция
та не са нещо, което можем да обхванем както например облаците, вятъра и т.н., а те са нещо, което постоянно навлиза в нас от духовния свят.
в нервно-сетивната организация се осъществява едно постоянно умиране, една постоянна смърт. Видяхме още, как в областта на жлезите, душевните сили, макар и в ограничен вид, ангажират твърде много човешкото тяло; става така, че жлезите отделят определени материални субстанции. Обаче в сферата на костите и мускулите, душевните сили са изцяло свързани с тялото. Наскоро аз казах достатъчно ясно: Ние, антропософите, съвсем не блуждаем в някакви абстрактни съотношения между тяло, душа и Дух, ние не говорим за някакви „психоидни феномени“, а разглеждаме душата внимателно и точно, описваме как душевните сили пронизват физическото тяло и т.н. Нещо повече: когато се наложи, ние сме в състояние да вникнем и в Духа макар да стигаме до него само чрез образите, както и в неговите въздействия върху физическото тяло.
Скъпи мои приятели, имагинацията, инспирацията и интуицията не са нещо, което можем да обхванем както например облаците, вятъра и т.н., а те са нещо, което постоянно навлиза в нас от духовния свят.
И все пак ние можем да напредваме към Духа. Ние можем да напредваме към човека по отношение на неговата форма, степени на живот, душевност и духовни откровения. Формата на човешкото тяло е в зависимост от небето на неподвижните звезди и тя застава пред нас съвсем нагледно и ясно. Степените на човешкия живот сетивен, нервен, дихателен и т.н. са в зависимост от планетарната система.
към текста >>
Обаче откъм единия си полюс, душевният живот е проникнат от Духа по такъв начин, че може да извлича от него само образи, а навътре, в телесната сфера, навлизат именно имагинацията, инспирацията,
интуиция
та.
са в зависимост от планетарната система. С нашето обикновено съзнание ние не можем да ги видим. Те стават достъпни за наблюдение, само доколкото намират определен израз в съответните части на човешкото тяло. А душата тя е така дълбоко стаена във вътрешната организация на човека, че ние си пробиваме път към нея само когато обхващаме тайнствените и връзки с нервно-сетивната дейност, само когато се докосваме до отношенията на жлезите спрямо чувствата и спрямо всичко, което се основава на ритмичната дейност. После виждаме как душевният живот е свързан с веществообменно-двигателната система.
Обаче откъм единия си полюс, душевният живот е проникнат от Духа по такъв начин, че може да извлича от него само образи, а навътре, в телесната сфера, навлизат именно имагинацията, инспирацията, интуицията.
Там долу, Духът просто се излива в душата като най-интимната и свята тайна, каквато човек може да има. Откъм другия полюс нещата изглеждат по-различно. Тук човек не разполага с никакви сетивни възприятия, представи или чувства, за които бихме могли да кажем, че с тях той е потопен заедно с Духа в своето тяло. Тук ние стигаме до ясно разбиране на нещата, едва след като погледнем внимателно един човек, който е застанал пред нас в съвършено спокойствие. Когато изследваме неговата физиономия, когато изследваме това, което се излъчва от него докато Духът прониква в неговото тяло и „вкарва“ там инспирациите същият този Дух от ново се появява на повърхността, за да бликне навън в човешките жизнени сили и импулси.
към текста >>
Доколкото човекът се движи, доколкото е ангажиран в едно или друго действие, дори и то да е само примигване на очите, той представлява това, което под формата на
интуиция
той сваля от духовния свят долу в тялото; това е нещо, което ние непосредствено виждаме.
Тук ние стигаме до ясно разбиране на нещата, едва след като погледнем внимателно един човек, който е застанал пред нас в съвършено спокойствие. Когато изследваме неговата физиономия, когато изследваме това, което се излъчва от него докато Духът прониква в неговото тяло и „вкарва“ там инспирациите същият този Дух от ново се появява на повърхността, за да бликне навън в човешките жизнени сили и импулси. И тогава същият този Дух дава на човека инкарната, характерния цвят на плътта, дава му това, което той притежава като физиономия, дава му това, което ни гледа от благородно изваяното му чело, от извивката на неговия нос и устни. Да, същият този Дух вече като инспирация се явява пред нас тогава, щом се изправим пред един съвършено спокоен човек. В този миг Духът действува чрез степените на човешкия живот.
Доколкото човекът се движи, доколкото е ангажиран в едно или друго действие, дори и то да е само примигване на очите, той представлява това, което под формата на интуиция той сваля от духовния свят долу в тялото; това е нещо, което ние непосредствено виждаме.
Ние можем да проследим този човек в неговата походка, в неговите жестикулации и изобщо в интуитивните проявления на неговия Дух не като директно присъствие, а като топлинни процеси, като топлообразуване, като химически процеси на деструкция и разлагане. Когато обсъждаме телесната форма на човешкото тяло, ние трябва да посочим и онова, което светът предоставя на човека. И сега, в човешките действия, ние откриваме това, което човекът връща на света. Тук е налице един затворен кръг, нещо повече един съвършен кръговрат. Вие помните: Човекът е буден и в своята будност той изживява образи, а това означава, че се намесва и приобщава към Духа.
към текста >>
100.
Съдържание
GA_214 Тайната на троицата
Възприемането на растителните форми чрез инспирация, на човешкия Аз чрез
интуиция
та.
Седемте свободни изкуства. Модерната теология. Грегор Мандел. 2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г. Виждането на Гьоте за природните царства с подвижни понятия, изходна точка на имагинативен поглед, чрез опозицията на Линей.
Възприемането на растителните форми чрез инспирация, на човешкия Аз чрез интуицията.
Външното и вътрешно изразяване на различните съставни части на човека /физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, Аз/ в човешката форма. За човешките форми: сфинксът, Светият Дух под формата на гълъб, Христос, под формата на божествения Агнец, са имагинации, инспирации от атавистично то ясновидство. 3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г. Религиозните борби на Средновековието са основа за модерното духовно ориентиране. Жан Скотус Ериген и монахът Готшалк.
към текста >>
Дисциплината на мисловния живот.Природа и образуване на медитацията за постигане на Имагинация, Инспирация и
Интуиция
.
ЧАСТ ТРЕТА МИСИЯТА НА ДУХА 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г. Методът на духовното търсене. Обектът на познанието чрез посвещението: самият познаващ човек.
Дисциплината на мисловния живот.Природа и образуване на медитацията за постигане на Имагинация, Инспирация и Интуиция.
Упражнение за ретроспекция. Етерното тяло е едно тяло на времето. Трансформация на паметта. Безсмъртието и нераждаемостта. Обединение на физическата и моралната подредба на света.
към текста >>
НАГОРЕ