Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са резултати от
121
текста в
2
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Индивиди
'.
На страница
1
:
168
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
През време на тези проучвания на него му става все по-ясно, че все пак това е само една основна форма, която се явява в безкрайното множество на растителните
индивиди
, тази основна форма ми стана самата тя все по-нагледна, той позна по-нататък, че в тази основна форма притежава способността за неограниченото изменение, чрез което се създава многообразието от единството.
В Карлсбад често пъти разговорите върху ботаниката са били едно приятно занимание. Завърнал се у дома, Гьоте се посвещава с по-голяма енергия на изучаването на ботаниката; с помощта на философията на Лине той прави наблюдения върху гъби, мъхове, лишеи и водорасли, както виждаме това от неговите писма до г-жа Фон Щайн. Едва сега, когато той самият е наблюдавал и мислил много, Лине става по-полезен за него и намира при осветление върху много подробности, които му помагат да напредне в своите комбинации. На 9 ноември 1785 година той съобщава на госпожа фон Щайн: “Аз продължавам да чета Лине, трябва да свърша това, нямам у мене никаква друга книга, това е най-добрият начин да четеш съвестно една книга, който аз често трябва да практикувам, тъй като не лесно чета една книга. Това не е за четене, а за повторение и то ми направи много добри услуги, тъй като размислих върху най-многото неща”.
През време на тези проучвания на него му става все по-ясно, че все пак това е само една основна форма, която се явява в безкрайното множество на растителните индивиди, тази основна форма ми стана самата тя все по-нагледна, той позна по-нататък, че в тази основна форма притежава способността за неограниченото изменение, чрез което се създава многообразието от единството.
На 9 юли 1786 година той пише на госпожа фон Щайн: “Това е едно съглеждане на формата, с която природата един вид постоянно играе и играеки произвежда многообразния живот”. Сега преди всичко се касаеше за това, не променящо се, постоянното, онази първична форма с която природата един вид играе, да добие поотделно един пластичен образ. За целта беше необходим един случай, който да позволи отделянето на онова непроменливо, трайно в растителната форма от изменящото се, непостоянното. За наблюдения от този род Гьоте беше проучил дотогава само една малка област. Той трябваше да наблюдава едно и също растение при различни условия и влияния защото само по този начин изменящото се изпъква по-добре.
към текста >>
Това е един вид държава от живи същества, един индивид, който също се състои от самостоятелни
индивиди
, един индивид от по-висше естество/.
Докато при животното онзи по-висш принцип, който владее всяка отделна част, застава пред нас конкретно като онова нещо, което движи органите, употребява ги съобразно своите нужди и т.н., растението е още лишено от един такъв действителен жизнен принцип; при него този принцип се проявява само в по-неопределен начин, че всички органи са изградени според същия формиращ принцип, че даже във всички части се съдържа потенциално цялото растение и чрез благоприятни обстоятелства може да бъде произведено от тях. На Гьоте това му стана особено ясно, когато при една разходка в Рим съветникът Райфенщайн вървейки заедно с него и откъсвайки тук и там по някоя клонка, твърдеше, че посадена в почвата тя може да израсне и да се развие в цяло растение. Следователно растението е едно същество, което в редуващите се периоди от време развива определени органи, които всички помежду си както и всеки един с цялото са изградени според една и съща идея. Всяко едно растение е едно хармонично цяло от растения*/*В какъв смисъл тези отделни части се отнасят към цялото, това ще имаме случай да покажем на различни места. Ако бихме искали да извлечем едно понятие на днешната наука за едно такова съгласувано действие на оживени понятие на днешната наука за едно такова съгласувано действие на оживени частични същества към едно цяло, това би било понятието за един "кошер" в зоологията.
Това е един вид държава от живи същества, един индивид, който също се състои от самостоятелни индивиди, един индивид от по-висше естество/.
Когато това стоеше ясно пред погледа на Гьоте, за него става още въпрос само за отделни наблюдения, които биха дали възможност да бъдат изразени в отделни случаи различните стадии на развитието, които растението проявява от себе си. И за това беше станало вече необходимото. Видяхме, че още през пролетта на 1785 година Гьоте беше изследвал семена; от Италия той съобщава на Хердер на 17 май 1787 година, че е намерил съвсем ясно и недвусмислено точката, където се намира зародишът. Но също така и единството на строежа на всички листа се показа скоро достатъчно нагледно. Наред с други примери Гьоте откри в това отношение особено при пресния копър разликата между долните и горните листа,които обаче въпреки това бяха един и същ орган.
към текста >>
2.
06. ГЬОТЕВИЯТ СПОСОБ НА ПОЗНАНИЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Аз не искам да обсъждам
индивиди
те, които чувстват болезнено дълбокия трагизъм състоящ се в това, че ние зависим от условия, който действат парализиращо върху всичката наша работа и които напразно се стараем да изменим.
Нека запитаме един от песимистите на нашето време, какво всъщност иска той и какво се очакват да постигне? Той не знае това. Всички те са проблематични натури, които не са способни да се справят с никакво положение и които никое положение не задоволява. Нека не бъда криво разбран. Аз не искам да пея хвалебствия на плоския оптимизъм, който, доволен с тривиалните наслади на живота, не желае нищо по-възвишено и поради това никога не чувства да му липсва нещо.
Аз не искам да обсъждам индивидите, които чувстват болезнено дълбокия трагизъм състоящ се в това, че ние зависим от условия, който действат парализиращо върху всичката наша работа и които напразно се стараем да изменим.
Но нека само не забравяме, че страданието е обвивката на щастието. Нека помислим само за майката: как процъфтяването на нейните деца и доставя увеличена радост, когато някога е постигнала това с грижи, страдания и усилия. Всеки по-добре мислещ човек би трябвало да отхвърли едно щастие, което би му предложила някаква външна сила, защото той не може да чувства като щастие това, което му се дава като незаслужен подарък. Ако някакъв творец би се заловил да създаде човека с мисълта, заедно със своя образ подобие да му даде като наследство и щастието, той би направил по-добре да не го създаде. Достойнството на човека е повишено с това, че винаги бива жестоко унищожено това, което той създава; защото той винаги отново трябва да работи и да твори; а в работата се крие нашето щастие, в това което сами произвеждаме.
към текста >>
3.
10_3. СИСТЕМА НА НАУКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Връзката е само в духа, в природата има отделеност, духът се стреми към рода, а природата създава само
индивиди
.
А това става с рационалния емпиризъм, който се занимава с чистото явление, което е тъждествено с обективния природен закон. Обикновеният емпиризъм, непосредствената опитност ни предлагат само отделни, несвързани неща, един агрегат от явления. Това значи, той ни предлага това не като последен завършек на научното разглеждане, а като първа опитност. Обаче нашата научна потребност търси само нещо свързано, тя разбира отделното само като член на една връзка. Така потребността от разбиране и фактите на природата привидно се разделят.
Връзката е само в духа, в природата има отделеност, духът се стреми към рода, а природата създава само индивиди.
Решението на това противоречие се получава от обсъждането, от преценката, че от една страна съединяващата сила на духа е безсъдържателна, следователно само, чрез само себе си, не може да познае нищо положително, че от друга страна отделеността на природните обекти не е основана в тяхната същност, а в тяхното пространствено явление, че напротив при проникване същността на индивидуалното, на особеното, това последното само ни сочи към рода. Понеже в тяхното явление обектите на природата са отделени, нужна е обгръщащата сила на духа, за да покаже тяхното вътрешно единство. Понеже единството на ума е празно за себе си, той трябва да се изпълни с обектите на природата. Така на тази трета степен явление и духовна способност идва едно срещу другата и преминават в едно, и едва сега духът може да бъде задоволен. Една друга област на изследването е онази, където отделното нещо в своята форма на съществуване не се явява като следствие на нещо друго, съществуващо до него, където поради това ние не го разбираме като вземаме на помощ нещо друго, еднородно.
към текста >>
4.
10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Правните възгледи и моралните понятия идват и си отиват заедно с народите, даже с
индивиди
те.
Не съществуват никакви общи закони върху това, което човек трябва да върши или не. Не бива да считаме като такива отделните правни устави на различните народи. Те не са нищо друго освен излияния на индивидуални намерения. Това, което една или друга личност е почувствала като морален мотив, то се е предало на цял един народ, станало е "право на този народ". Едно общо природно право, което да е валидно за всички хора и за всички времена, е едно безсмислие.
Правните възгледи и моралните понятия идват и си отиват заедно с народите, даже с индивидите.
винаги меродавна е индивидуалността. Следователно непозволено е да се говори за една етика в гореспоменатия смисъл. Обаче има други въпроси, на които трябва да се отговори в тази наука, въпроси, които бяха накратко обяснени отчасти в тези обяснения. Ще спомена само: Установяване на разликата между човешката дейност и действието на природата, въпросът за същността на волята и на свободата. Всички тези отделни задачи могат да бъдат сумирани под задачата: Доколко човекът е едно морално същество?
към текста >>
В предговора към първи том на своята книга "Картини на германското минало" Густав Фрайтаг казва: "Всички велики творения на силата на народа, наследената религия, нрави, право, образуване на държава са за нас не вече резултати на отделни мъже, те са органически творения на един висш живот, който във всяка епоха се и заявява чрез индивида и във всяка епоха обгръща в едно мощно цяло духовното съдържание на
индивиди
те... Така, без да кажем нещо мистично, ние можем да говорим за една душа на народа..... Обаче животът на един народ не работи вече съзнателно, както волевата сила на един мъж.
В духовните науки човекът има работа със своите собствени произведения, с творенията на културата, на литературата,на изкуството и т.н. Духовното бива обхващано от духа. А целта на духовните науки не трябва да бъде никоя друга, освен човек да познае, къде го е поставила случайността; той трябва да познае това, което е вече създадено, какво предстои нему да прави. Чрез духовните науки той трябва да намери правилната точка, за да вземе участие със своята личност в движението на света. Човек трябва да познава света на духа и според това познание да определя своето участие в него.
В предговора към първи том на своята книга "Картини на германското минало" Густав Фрайтаг казва: "Всички велики творения на силата на народа, наследената религия, нрави, право, образуване на държава са за нас не вече резултати на отделни мъже, те са органически творения на един висш живот, който във всяка епоха се и заявява чрез индивида и във всяка епоха обгръща в едно мощно цяло духовното съдържание на индивидите... Така, без да кажем нещо мистично, ние можем да говорим за една душа на народа..... Обаче животът на един народ не работи вече съзнателно, както волевата сила на един мъж.
Свободното, разбираемото в историята е застъпено от мъжа, силата на народа действа непрестанно с тъмната принуда на една първична сила. Ако Фрайтаг би изследвал този живот на народа, той би открил, че той се разтваря в сбор от отделни индивиди, които побеждават онази тъмна принуда, повдигат несъзнателното в тяхното съзнание и би видял, как това, което той счита като душа на народа, като тъмна принуда, произтича от свободното действие на човека. Обаче по отношение на действието на човека сред своя народ има значение и нещо друго. Всяка личност представлява една духовна способност, една скрита духовна сила, сбор от сили, които търсят възможност да проявят своята дейност. Ето защо всеки трябва да намери мястото, където неговото действие може да се включи целесъобразно в организма на неговия народ.
към текста >>
Ако Фрайтаг би изследвал този живот на народа, той би открил, че той се разтваря в сбор от отделни
индивиди
, които побеждават онази тъмна принуда, повдигат несъзнателното в тяхното съзнание и би видял, как това, което той счита като душа на народа, като тъмна принуда, произтича от свободното действие на човека.
А целта на духовните науки не трябва да бъде никоя друга, освен човек да познае, къде го е поставила случайността; той трябва да познае това, което е вече създадено, какво предстои нему да прави. Чрез духовните науки той трябва да намери правилната точка, за да вземе участие със своята личност в движението на света. Човек трябва да познава света на духа и според това познание да определя своето участие в него. В предговора към първи том на своята книга "Картини на германското минало" Густав Фрайтаг казва: "Всички велики творения на силата на народа, наследената религия, нрави, право, образуване на държава са за нас не вече резултати на отделни мъже, те са органически творения на един висш живот, който във всяка епоха се и заявява чрез индивида и във всяка епоха обгръща в едно мощно цяло духовното съдържание на индивидите... Така, без да кажем нещо мистично, ние можем да говорим за една душа на народа..... Обаче животът на един народ не работи вече съзнателно, както волевата сила на един мъж. Свободното, разбираемото в историята е застъпено от мъжа, силата на народа действа непрестанно с тъмната принуда на една първична сила.
Ако Фрайтаг би изследвал този живот на народа, той би открил, че той се разтваря в сбор от отделни индивиди, които побеждават онази тъмна принуда, повдигат несъзнателното в тяхното съзнание и би видял, как това, което той счита като душа на народа, като тъмна принуда, произтича от свободното действие на човека.
Обаче по отношение на действието на човека сред своя народ има значение и нещо друго. Всяка личност представлява една духовна способност, една скрита духовна сила, сбор от сили, които търсят възможност да проявят своята дейност. Ето защо всеки трябва да намери мястото, където неговото действие може да се включи целесъобразно в организма на неговия народ. Не трябва да се оставя на случайността, дали той ще намери това място. Това схващане за държавата няма никаква друга цел, освен да се погрижи за това, всеки един да намери един подходящ кръг на действие.
към текста >>
5.
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Вечната загадка на света се изразява именно в отделни
индивиди
; ето защо можем да кажем: Днес висотата на възгледа на един човек може да се измери в отношението, в което възгледът се намира спрямо Гьотевия възглед.
Така за нас философията на Хартман е отново едно доказателство за това, как, изхождайки от различни изходни точки, човек стига до същата цел. Хартман изхожда от предпоставки различни от тези на Гьоте; обаче в хода на развитието на неговите мисли на всяка крачка ние срещаме пътя на идеите на Гьоте. Ние изнасяме това тук, защото за нас беше важно да покажем дълбоката, вътрешна солидност на Гьотевия възглед за света. Този възглед е така дълбоко обоснован в същината на света, че ние трябва да срещнем неговите основни черти навсякъде там, където енергичното мислене прониква до изворите на знанието. В този Гьоте всичко беше така много първично, така настрана от всеки моден възглед, че в противникът трябва да мисли в неговия смисъл.
Вечната загадка на света се изразява именно в отделни индивиди; ето защо можем да кажем: Днес висотата на възгледа на един човек може да се измери в отношението, в което възгледът се намира спрямо Гьотевия възглед.
Самопожертвувателното, изпълнено с любов отдаване на мировия процес за него не изглежда да е нещо последно, а само средство за освобождение от безпокойствието на съществуването и за добиване отново на изгубеното щастливо спокойствие.
към текста >>
6.
05_б.МИСЛЕНЕ И СЪЗНАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Нужно е просто да се откажем от обикновеното мнение, че съществуват толкова светове на мислите, колкото човешки
индивиди
.
Но вярваме, че всяко енергично мислене може да я преодолее. Трябва да си представим две неща: Че първо ние дейно произвеждаме като явление идейния свят и същевременно, че това, което дейно произвеждаме, на което дейно даваме съществуване, почива на своите собствени закони. Без съмнение ние сме свикнали да си представяме едно явление така, че е нужно да застанем срещу него само пасивно, наблюдателно. Но това съвсем не е едно безусловно изискване. Колкото и необикновено да ни изглежда представата, че сами произвеждаме дейно нещо обективно като явление, че с други думи не само възприемаме едно явление, а същевременно го произвеждаме: Все пак такава представа никак не е недопустима.
Нужно е просто да се откажем от обикновеното мнение, че съществуват толкова светове на мислите, колкото човешки индивиди.
Направо казано това мнение не е нищо друго освен един стар предразсъдък. То се предлага тихомълком навсякъде, без да се съзнава, че най-малко е възможно също така едно друго мнение, и че основанията за валидността на едното или другото трябва да бъдат първо преценени. Да си представим на мястото на това мнение поставено следното: Съществува въобще само едно единствено съдържание на мислите, а нашето индивидуално мислене не е нищо друго освен едно вработване на нашето себе, на нашата индивидуална личност в мисловния център на света. Дали този възглед е правилен или не, не е тук мястото да проучим това; а именно показахме, че все пак е напълно възможно да докажем, че обективното мислене се приема като нещо необходимо, може да бъде изтъкано като лишено от противоречие и по друг начин. По отношение на обективността работата на мислителя може много добре да бъде сравнена с тази на механика.
към текста >>
7.
06_б. УМ И РАЗУМ
GA_2 Светогледа Гьоте
Благодарение на Лине идеал на това природознание беше станало да търси точно разликите на отделните растителни
индивиди
, за да може по този начин да използва в най-малките признаци да установи нови видове и под видове.
В първият случай се касае за дейността, която различава нещата, във втория за съединяващата дейност. Тези две духовни тенденции не се радват на същите грижи в науките. Остроумието, което стига до най-малките подробности в своето различаване на нещата, е достояние на значително по-голям брой хора отколкото обгръщащата способност на мисленето, която прониква в глъбините на съществата. Дълго време задачата на науката е била търсена въобще в едно точно различаване на нещата. Достатъчно е само да помислим за онова състояние, в което Гьоте намери природознанието.
Благодарение на Лине идеал на това природознание беше станало да търси точно разликите на отделните растителни индивиди, за да може по този начин да използва в най-малките признаци да установи нови видове и под видове.
Два животински или растителни вида, които се различават само по извънредно малки признаци биват веднага поставяни в отделни видове. Когато при едно същество, което до сега е било поставено в някой вид, е било намирало някакво неочаквано отклонение от произволно установената характерна черта на вида, учените не се размисляли, как едно такова отклонение можело да се обясни изхождайки от самата тази характерна черта, а чисто и просто са установявали един нов вид. Това различаване е работа на ума. Той има задачата само да отделя и да запазва понятията в такова отделно състояние. Той е една предварителна степен на всяка по-висша научност.
към текста >>
8.
06_в. ПОЗНАНИЕТО
GA_2 Светогледа Гьоте
Следователно неопределено много надарени с дух
индивиди
могат да стоят срещу едно и също съдържание на мислите.
Върху този въпрос е създадена една особена теория, като че мислите, за които нямаме съзнание в момента, са запазени в нашия дух; само че те се намират под прага на съзнанието. Тези приключенски възгледи се разпадат в нищо веднага, когато помислим, че светът на идеите е един свят определен от самия него. Какво общо има това определено чрез самото себе си съдържание с множеството се определя така, защото винаги една част от съдържанието е независима от другата. Нещата са съвършено ясни. Съдържанието на мислите е такова, че за да се изяви му е необходим един духовен орган, но броят на надарените с този духовен орган същества е безразличен.
Следователно неопределено много надарени с дух индивиди могат да стоят срещу едно и също съдържание на мислите.
Следователно духът възприема мислителното съдържание на света, като един възприемателен орган. Съществува само едно мислително съдържание на света. Нашето съзнание не е способността да ражда и да съхранява мисли, както многократно се вярва, а да възприема мислите (идеите). Гьоте е изразил сполучливо това с думите: "Идеята е вечна и неделима; фактът, че употребяваме множественото число, съвсем не изменя това положение. Всичко, което виждаме и за което говорим, са прояви на идеята; ние изказваме понятия и в това отношение самата идея е едно понятие”.
към текста >>
9.
08_в. ЧОВЕШКАТА СВОБОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
"През всички времена само
индивиди
те са тези, които са действали за науката, не епохата”.
Нима тази човешка природа е така лоша, че трябва напълно да държи настрана своите собствени подтици, когато иска да бъде морална! Светогледа на Гьоте и на Шилер може да се присъедини само към дадения от нас възглед и да го признае. Изходната точка на действането на човека трябва да се търси само в самия човек. Ето защо и в историята, чийто обект е човекът, не трябва да се говори за външни влияния върху неговите постъпки, за идеи, които почиват във времето и т.н.; и най-малкото може да се говори за един план, който лежи на нейната основа. Историята не е нищо друго освен развитието на човешките действия, възгледи и т.н.
"През всички времена само индивидите са тези, които са действали за науката, не епохата”.
Епохата на Сократ беше тази, която погуби Сократа чрез отрова; епохата изгори на кладата и Хус; епохите са останали винаги подобни на себе си, казва Гьоте. Всяко априорно построение на планове, които трябва да стоят на основата на историята, е против историческия метод, както той се получава от същността на историята. Историята се стреми да открие, какво са допринесли хората за прогреса на техния род; да познае, какви цели си е поставила тази или онази личност, каква насока е дала тя на своето време. Историята трябва да бъде основана изцяло на човешката природа. Нашата наука на познанието изключва напълно положението, да се вмъкне в историята някаква цел, като тази например, хората да бъдат възпитани от една по-нисша степен на съвършенството до една по-висока степен и др. подобни.
към текста >>
10.
08. ЧОВЕШКАТА ИНДИВИДУАЛНОСТ
GA_4 Философия на свободата
Нашето мислене ни свързва със света; нашето чувстване ни връща в нас самите и тепърва ни прави
индивиди
: Ако бяхме само мислещи и възприемащи същества, целият ни живот би трябвало да отминава в еднообразно безразличие.
Ако нашата личност се проявяваше само като познаваща, тогава съвкупността от всичко обективно би била дадена във възприятието, понятието и представата. Ние обаче не се задоволяваме с това, посредством мисленето да отнасяме възприятието към понятието, ами го отнасяме и към нашата особена субективност, към нашия индивидуален Аз. Израз на това индивидуално отношение е чувството, изявяващо се като удоволствие или неудоволствие. Мисленето и чувстването съответстват на двойствената природа на нашата същност, за която вече споменахме. Мисленето е елементът, чрез който участваме в общият ход на Вселената, а чрез чувстването можем да се оттеглим в теснотата на нашето същество.
Нашето мислене ни свързва със света; нашето чувстване ни връща в нас самите и тепърва ни прави индивиди: Ако бяхме само мислещи и възприемащи същества, целият ни живот би трябвало да отминава в еднообразно безразличие.
Ако можехме да се опознаваме само като себе, щяхме да си бъдем напълно безразлични. Тъкмо поради това, че покрай самопознанието изпитваме самочувствие, а покрай възприемането на нещата усещаме удоволствие и болка, ние живеем като индивидуални същества, чието битие не се изчерпва с понятийната връзка, в която те се намират спрямо останалия свят, но имат и особена стойност за себе си. Би могло да се изпита изкушение в емоционалния живот да се вижда един елемент, който е по-наситен с действителност, отколкото мисловното съзерцание на света. На това трябва да се отговори, че този емоционален живот все пак има по-богато значение именно само за мен като индивид. За световното цяло моят емоционален живот може да придобие стойност само ако чувството - като възприятие на моето себе - встъпи във връзка с едно понятие и по този опосредствуван път се включи във Вселената.
към текста >>
11.
09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО?
GA_4 Философия на свободата
Метафизическият реализъм се вижда също така затруднен, ако рече да обясни сходството на образите на света у различните човешки
индивиди
.
Едно същество устроено по друг начин би имало познание от по-друг вид. Нашето е достатъчно, за да отговори на въпросите, поставяни от собственото ни същество. Метафизическият реализъм е длъжен да се запита: - От какво се дава това, което е дадено като възприятие; от какво се афектира субектът? За монизма възприятието се определя от субекта. Но в мисленето субектът същевременно намира средството за обезсилване на предизвиканата от самия него определеност.
Метафизическият реализъм се вижда също така затруднен, ако рече да обясни сходството на образите на света у различните човешки индивиди.
Той трябва да се запита: как се получава така, че образът на света, който изграждам от моето субективно определено възприятие и от моите понятия, съвпада с образа, който някой друг човешки индивид изгражда от същите два субективни фактора? Как въобще е възможно по моя субективен образ на света да съдя за образа на света у друг човек? Метафизическият реалист вярва, че може да изведе сходството при субективните образи на света от това, че хората на практика се споразумяват помежду си. От сходството на тези образи на света той по-нататък вади заключение за еднаквостта на индивидуалните духове, които лежат в основата на отделните човешки субекти на възприемането или на „Азовете сами в себе си", лежащи в основата на субектите. Следователно това заключение е извадено от известен брой следствия и се отнася до характера на лежащите в основата им причини.
към текста >>
12.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
една и съща представа въздейства различно на различните
индивиди
.
Мотивът е понятиен или отговарящ на представата фактор; движещата сила е обусловеният непосредствено от човешкия организъм фактор на волята. Понятийният фактор, или мотивът е моменталната определяща основа за волята, а движещата сила е трайната определяща основа за индивида. Мотив за волята може да бъде едно чисто понятие или едно понятие с определено отношение към възприемането, сиреч една представа. Общи и индивидуални понятия (представи) стават мотиви на волята поради това, че те въздействат върху човешкия индивид и го подбуждат към действия в някаква насока. Но едно и също понятие, респ.
една и съща представа въздейства различно на различните индивиди.
Те подбуждат различните хора към различни действия. Следователно волята е резултат не само от понятието или представата, но и от индивидуалната предразположеност на човека. Тази индивидуална предразположеност ще наречем - в това отношение Едуард фон Хартман може да бъде следван – характерологично начало. Начинът, по който понятието и представата въздействат на характерологичното начало на човека, придава на живота му определен морален или етичен облик. Характерологичното начало се формира от повече или по-малко трайното жизнено съдържание на нашия субект, тоест от нашето представно и емоционално съдържание.
към текста >>
Към постигането на това индивидуално благополучие човек се стреми било като се грижи по безогледен начин само за собственото си благо и се домогва до него дори за сметка на щастието на други
индивиди
(чист егоизъм), било като нарочно съдейства за чуждото благо, очаквайки, че от щастливите други
индивиди
впоследствие ще има косвена изгода за собствената си личност, или боейки се, че ако наврежда на други
индивиди
, застрашава и личния си интерес (морал на благоразумието).
Мотив обаче може да бъде не самото удоволствие, а само представата за удоволствие. На характерологичното ми начало може да въздейства представата за едно бъдещо чувство, а не самото чувство. Защото в момента на действието самото чувство още не е налице, то тепърва трябва да бъде предизвикано чрез действието. С право обаче представата за собственото или чуждото добро се схваща като мотив на волята. Принципът чрез собствените действия да се създаде максимален сбор от удоволствия за себе си, тоест да се постигне индивидуалното благополучие, се нарича егоизъм.
Към постигането на това индивидуално благополучие човек се стреми било като се грижи по безогледен начин само за собственото си благо и се домогва до него дори за сметка на щастието на други индивиди (чист егоизъм), било като нарочно съдейства за чуждото благо, очаквайки, че от щастливите други индивиди впоследствие ще има косвена изгода за собствената си личност, или боейки се, че ако наврежда на други индивиди, застрашава и личния си интерес (морал на благоразумието).
Особеното съдържание на егоистичните нравствени принципи ще зависи от това, каква представа човекът си създава за своето собствено или за чуждото благополучие. Според разбирането си за добро в живота (охолство, надежда за благополучие, избавяне от различни беди и т.н.) той ще определя съдържанието на егоистичните си стремежи. Като друг мотив по-нататък трябва да се разглежда чисто понятийното съдържание на едно действие. В отличие от представата за собственото удоволствие, това съдържание е свързано не само с отделното действие, но и с обосноваването на едно действие, посредством система от нравствени принципи. Под формата на абстрактни понятия тези морални принципи могат да регулират нравствения живот, без индивидът да се интересува за произхода на понятията.
към текста >>
Ако издирим закономерното (понятийното) в действията на
индивиди
те, народите и епохите, ние получаваме една етика, но не като наука за нравствените форми, а като природознание на нравствеността.
Тази гледна точка можем да наречем етичен индивидуализъм. Меродавно за едно интуитивно определено действие в конкретен случай е намирането на съответстващата, напълно индивидуална интуиция. При тази степен на нравствеността за всеобщи нравствени понятия (норми, закони) може да се говори само дотолкова, доколкото те следват от обобщаването на индивидуалните подтици. Всеобщите норми винаги предполагат конкретни факти, от които те могат да бъдат изведени. Фактите обаче се създават едва чрез човешката дейност.
Ако издирим закономерното (понятийното) в действията на индивидите, народите и епохите, ние получаваме една етика, но не като наука за нравствените форми, а като природознание на нравствеността.
Едва установените по този път закони се отнасят към човешките действия така, както природните закони към едно частно явление. Те обаче съвсем не са идентични с подтиците, които полагаме в основата на нашите действия. Ако искаме да разберем как едно действие на човека произтича от неговата нравствена воля, първо трябва да се вгледаме в отношението на тази воля към действието. Най-напред вниманието ни трябва да се насочи към действия, при които това отношение е определящо. Ако по-късно аз, или някой друг размисля над едно такова действие, може да проличи кои нравствени максими играят роля при него.
към текста >>
Но слепият нагон, тласкащ към престъпление, няма интуитивен произход и не спада към индивидуалното у човека, а към най-общото у него - към онова, което в еднаква степен е валидно за всички
индивиди
и от което човекът се изтръгва чрез своята индивидуалност.
Но интуитивното все пак може да бъде определящо или съопределящо във волевия човешки акт. Върши се, каквото е редно, човекът представлява арената, на която редното бива извършвано; собствено е онова действие, което той оставя да произтече от себе си. Тук подтикът може да бъде само съвсем индивидуален. А индивидуално наистина може да бъде само едно произтичащо от интуицията волево действие. Това, че деянието на престъпника, че злото бива наричано изявяване на индивидуалността в същия смисъл, както въплъщаването на чистата интуиция, е възможно само ако слепите нагони биват причислявани към човешката индивидуалност.
Но слепият нагон, тласкащ към престъпление, няма интуитивен произход и не спада към индивидуалното у човека, а към най-общото у него - към онова, което в еднаква степен е валидно за всички индивиди и от което човекът се изтръгва чрез своята индивидуалност.
Индивидуалното у мен не е моят организъм, с неговите нагони и чувства, а единният свят на идеите, който свети в този организъм. Моите нагони, инстинкти, страсти не доказват у мен нищо друго, освен че принадлежа към общия род човек; обстоятелството че в тези нагони, страсти и чувства по особен начин се изявява една идейност, доказва моята индивидуалност. Чрез моите инстинкти, нагони аз съм човек, и дванадесет като мен правят дузина; чрез особената форма на идеята, заради която сред дузината се означавам като Аз, аз съм индивид. По различията на животинската ми природа само едно чуждо за мен същество може да ме различава от останалите; чрез моето мислене, тоест чрез активното обхващане на онова, което в моя организъм се изявява като идейно, аз различавам себе си от останалите. Следователно за деянието на престъпника изобщо не може да се каже, че то произтича от идеята.
към текста >>
Само защото човешките
индивиди
са от един и същ дух, те могат да изживяват себе си и един до друг.
При нравствено свободни хора нравственото недоразумение и сблъсъкът са изключени. Само нравствено несвободният, който следва естествения нагон или някоя приета повеля за дълг, отблъсква своя ближен, щом той не следва същия инстинкт и същата повеля. Да се живее в обич към действието, и да не се пречи на другите да живеят с разбиране за чуждата воля е основната максима на свободните хора. Те не познават друго задължение освен онова, с което тяхната воля влиза в интуитивен унисон; как ще проявят своята воля в даден частен случай - това ще им подскаже тяхната идейна способност. Ако първоизточникът на съвместимостта не беше заложен в човешкото същество, тя не би могла да му се внуши чрез някакви външни закони!
Само защото човешките индивиди са от един и същ дух, те могат да изживяват себе си и един до друг.
Свободният живее с вярата, че другият свободен принадлежи ведно с него към същия духовен свят и че намеренията им ще се схождат. Свободният не изисква от ближния си хармония, но той я очаква, защото тя е заложена в човешката природа. С това не се визират необходимостите, съществуващи спрямо едни или други външни уредби, а настроението, душевното състояние, чрез което човекът в своето себеизживяване сред уважавани от него ближни най-справедливо оценява човешкото достойнство. Сякаш мнозина ще кажат: Понятието за свободния човек, което нахвърляш тук, е химера и никъде го няма осъществено. Ние обаче имаме работа с действителни хора, при които нравственост може да се очаква само ако се подчиняват на някоя нравствена заповед, ако нравствената си мисия схващат като дълг и не следват свободно своите влечения и своята обич.
към текста >>
Човешките
индивиди
със своите принадлежащи към съществото им нравствени идеи са предпоставка за нравствения ред на света.
По отношение на науката за човечеството твърдящият това би продължавал да стои на позициите, застъпвани от онова естествознание, което смяташе, че бикът имал рога, за да можел да боде. Естествоизпитателите успяха да се отърсят от едно такова понятие за целта. Етиката по-трудно може да се освободи от него. Но както рогата не съществуват заради боденето, а има бодене чрез рогата, така и човекът не съществува заради нравствеността, а има нравственост чрез човека. Свободният човек действа нравствено, защото притежава нравствена идея; той обаче не действа, за да се създаде нравственост.
Човешките индивиди със своите принадлежащи към съществото им нравствени идеи са предпоставка за нравствения ред на света.
Човешкият индивид е източник на всяка нравственост и средище на земния живот. Държавата, обществото, съществуват само защото произтичат като необходимо следствие от индивидуалния живот. Това, че държавата и обществото въздействат от своя страна обратно върху индивидуалния живот, е също така понятно, както и обстоятелството, че боденето, което съществува чрез рогата, въздейства от своя страна обратно върху по-нататъшното развитие на рогата на бика, които при по-продължителна неупотреба биха закърнели. Точно така би трябвало да закърнее и индивидът, ако водеше изолирано съществуване извън човешката общност. Затова именно се формира обществения ред, та в благоприятен смисъл да въздейства от своя страна обратно върху индивида.
към текста >>
13.
12. ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА И МОНИЗЪМ
GA_4 Философия на свободата
„Всемирният процес може да бъде доведен до своята цел само чрез изграждането на един нравствен ред в света от страна на разумни, самоуверени
индивиди
... Реалното битие е инкарнация на Божеството; всемирният процес е история на страданията на въплътения Бог и същевременно път към избавлението на разпънатия в плът; а нравствеността е съдействие за съкращаването на този път на страданието и избавлението" (Хартман, феноменология на нравственото съзнание, стр. 871).
Земната нравственост е проява на всемирния ред извън човека. В този нравствен ред от значение е не човекът, а Съществото само за себе си, извънчовешкото Същество. Човекът трябва да върши желаното от това Същество. Едуард фон Хартман, който представя Съществото само за себе си като Божество, чието собствено съществуване е страдание, вярва, че това божествено Същество било създало света, за да може чрез него да бъде избавено от неимоверното си страдание. Оттук този философ разглежда нравственото развитие на човечеството като процес, чиято цел е да избави Божеството.
„Всемирният процес може да бъде доведен до своята цел само чрез изграждането на един нравствен ред в света от страна на разумни, самоуверени индивиди... Реалното битие е инкарнация на Божеството; всемирният процес е история на страданията на въплътения Бог и същевременно път към избавлението на разпънатия в плът; а нравствеността е съдействие за съкращаването на този път на страданието и избавлението" (Хартман, феноменология на нравственото съзнание, стр. 871).
Тук човекът действа не защото желае, ами трябва да действа, защото Бог желае да бъде избавен. Както материалистическият дуалист превръща човека в автомат, чиято дейност е само резултат от чисто механична законосъобразност, така спиритуалистическият дуалист (сиреч онзи, който вижда абсолютното, съществото само за себе си, в нещо духовно, в което човекът не участва със своето съзнателно изживяване) го превръща в роб на волята на абсолютното. За свободата няма място в рамките на материализма, както и на едностранчивия спиритуализъм, и изобщо в рамките на метафизическия реализъм, който вади заключение за извънчовешкото като за истинска реалност, без да я изживява. Както наивният реализъм, така и този метафизически реализъм неминуемо трябва по една и съща причина да отричат свободата, понеже в човека те виждат само изпълнителя или осъществителя на наложени му по необходимост принципи. Наивният реализъм умъртвява свободата чрез подчиняване под авторитета на някаква възприемаема, или мислима по аналогия на възприятията същност, или пък от абстрактния вътрешен глас, който той тълкува като „съвест"; метафизикът, разкриващ само извънчовешкото, не може да признае свободата, тъй като според него човекът механично или морално бива определян от някакво „Същество само за себе си".
към текста >>
Защото светът на идеите се изявява не в една общност от хора, а само в човешки
индивиди
.
Той се оказва несвободен в света на възприятията, а в себе си осъществява свободния Дух. За привърженика на монизма нравствените заповеди, които просто умозаключавашият метафизик трябва да разглежда като еманации на една по-висша сила, представляват мисли на хората, за него нравствения ред в света не е копие нито на някакъв механичен ред в природата, нито на някакъв всемирен ред извън човека, а изцяло свободно човешко дело. Човекът няма за задача да налага в света волята на някакво намиращо се извън него същество, а трябва да прокарва своята собствена воля; той не осъществява решенията и намеренията на друго същество, а своите собствени. Зад действащите хора монизмът не вижда целите на някакво чуждо за него всемирно насочване, определящо хората по своя воля, а напротив: Доколкото хората осъществяват интуитивни идеи, те преследват само своите собствени, човешки цели. Действително всеки индивид преследва своите специфични цели.
Защото светът на идеите се изявява не в една общност от хора, а само в човешки индивиди.
Онова, което се установява като обща цел на една човешка съвкупност, е само последица от отделните волеви действия на индивидите, и то най-вече на неколцина отбрани, които останалите следват заради авторитета им. Всеки от нас е призван да стане свободен Дух, както всяко розово семе е призвано да стане роза. Следователно в областта на истински нравствените действия монизмът е философия на свободата. Като философия на действителността той в еднаква степен отхвърля метафизическите, нереални ограничения на свободния дух, както признава физическите и исторически (наивно- реални) ограничения на наивния човек. Тъй като той не разглежда човека като завършен продукт, който всеки миг от живота си разгръща цялостната си същност, за него изглежда безпредметен спорът дали човекът като такъв е свободен или не.
към текста >>
Онова, което се установява като обща цел на една човешка съвкупност, е само последица от отделните волеви действия на
индивиди
те, и то най-вече на неколцина отбрани, които останалите следват заради авторитета им.
За привърженика на монизма нравствените заповеди, които просто умозаключавашият метафизик трябва да разглежда като еманации на една по-висша сила, представляват мисли на хората, за него нравствения ред в света не е копие нито на някакъв механичен ред в природата, нито на някакъв всемирен ред извън човека, а изцяло свободно човешко дело. Човекът няма за задача да налага в света волята на някакво намиращо се извън него същество, а трябва да прокарва своята собствена воля; той не осъществява решенията и намеренията на друго същество, а своите собствени. Зад действащите хора монизмът не вижда целите на някакво чуждо за него всемирно насочване, определящо хората по своя воля, а напротив: Доколкото хората осъществяват интуитивни идеи, те преследват само своите собствени, човешки цели. Действително всеки индивид преследва своите специфични цели. Защото светът на идеите се изявява не в една общност от хора, а само в човешки индивиди.
Онова, което се установява като обща цел на една човешка съвкупност, е само последица от отделните волеви действия на индивидите, и то най-вече на неколцина отбрани, които останалите следват заради авторитета им.
Всеки от нас е призван да стане свободен Дух, както всяко розово семе е призвано да стане роза. Следователно в областта на истински нравствените действия монизмът е философия на свободата. Като философия на действителността той в еднаква степен отхвърля метафизическите, нереални ограничения на свободния дух, както признава физическите и исторически (наивно- реални) ограничения на наивния човек. Тъй като той не разглежда човека като завършен продукт, който всеки миг от живота си разгръща цялостната си същност, за него изглежда безпредметен спорът дали човекът като такъв е свободен или не. В човека той вижда едно развиващо се същество и поставя въпроса, дали по този път на развитие може да се постигне и равнището на свободния дух.
към текста >>
14.
16. ИНДИВИДУАЛНОСТ И РОД
GA_4 Философия на свободата
Който се бои от сътресение в нашата социална обстановка поради приемането на жените не като родови същества, а като
индивиди
, нему трябва да се отговори, че социална обстановка, при която половината от човечеството води недостойно за човека съществуване, се нуждае твърде много именно от подобряване.*/* Във връзка с гореизложеното още при появата на тази книга (1894 г.) ми бе възразено, че в рамките на родовото жената и сега можела да се изяви индивидуално така, както пожелае, и то далеч по-свободно от мъжа, който още в училище, а по-късно чрез война и професия бивал деиндивидуализиран.
Жената трябва да робува на характерно-родовото, на общото за всички жени. Така нареченият въпрос за жената не може да излезе от своя първоначален стадий дотогава, докато мъже разискват дали „с оглед на естествената си предразположеност" жената е подходяща за една или друга професия. Нека на жената бъде предоставено сама да прецени какво може да иска според естеството си. Ако е истина, че жените са годни само за призванието, което сега им се приписва, тогава те едва ли от само себе си ще постигнат някое друго. Редно е обаче те сами да могат да решават какво подхожда на природата им.
Който се бои от сътресение в нашата социална обстановка поради приемането на жените не като родови същества, а като индивиди, нему трябва да се отговори, че социална обстановка, при която половината от човечеството води недостойно за човека съществуване, се нуждае твърде много именно от подобряване.*/* Във връзка с гореизложеното още при появата на тази книга (1894 г.) ми бе възразено, че в рамките на родовото жената и сега можела да се изяви индивидуално така, както пожелае, и то далеч по-свободно от мъжа, който още в училище, а по-късно чрез война и професия бивал деиндивидуализиран.
Знам, че днес това възражение навярно ще бъде отправено с още по-голяма сила. При все това съм длъжен и тук да запазя написаното, като се надявам, че сред читателите има и такива, които разбират колко силно едно такова възражение накърнява изгражданото в тази книга понятие за свободата и които ще преценят горните изречения по друг признак вместо по деиндивидуализирането на мъжа чрез училището и професията. - Б. а./ Когато някой преценява хората по родови характеристики, той неминуемо стига да границата, над която те се явяват като същества, чиято дейност почива върху свободно самоопределяне. Намиращото се под тази граница може естествено да бъде предмет на научно разглеждане.
към текста >>
Може да се каже също, че нравственият живот на човечеството представлява съвкупност от продуктите на нравственото въображение на свободните човешки
индивиди
.
Но за онази част, за която човекът не може да извоюва такава свобода, той представлява един член от природния и духовния организъм. В това отношение той живее по начин, заимстван от другите или заповядан му от другите. Етична стойност в истинския смисъл има само делът от неговата дейност, който произтича от неговите интуиции. А наборът от морални инстинкти, притежавани от човека чрез онаследяване на социални инстинкти, се превръща в нещо етично вследствие на това, че той ги приема в своите интуиции. От индивидуалните етични интуиции и тяхното възприемане в човешките общности произтича цялата нравствена дейност на човечеството.
Може да се каже също, че нравственият живот на човечеството представлява съвкупност от продуктите на нравственото въображение на свободните човешки индивиди.
До този резултат стига монизмът.
към текста >>
15.
17. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ОБОБЩЕНИЕ НА МОНИЗМА
GA_4 Философия на свободата
Според монизма понятийното съдържание на света е еднакво за всички човешки
индивиди
(срв.
У човека обаче поражда убеждението, че той живее в света на действителността, и няма защо да търси някаква неподлежаща на изживяване по-висша действителност извън своя свят. Монизмът не позволява абсолютно-реалното да се търси другаде освен в опита, понеже го съзира в съдържанието на самия опит. И той се задоволява с тази действителност, защото знае, че мисленето притежава силата на нейното гарантиране. В самия свят на наблюдението той открива онова, което дуализмът търси едва зад него. Монизмът показва, че с нашето познание ние обхващаме действителността в истинския й вид, а не в някакъв субективен образ, който се вмъквал между хората и нея.
Според монизма понятийното съдържание на света е еднакво за всички човешки индивиди (срв.
стр.83 и сл.). Съгласно монистичните принципи всеки човешки индивид гледа на другия като на себеподобен, защото представлява същото мирово съдържание, каквото се изявява у него. В. единния понятиен свят няма примерно толкова понятия за лъв, колкото са индивидите, които мислят за лъва, а само едно. И понятието, което А прибавя към възприятието лъв, е същото като Б, само че схващано от друг субект на възприемането (срв. стр.84 и сл.).
към текста >>
единния понятиен свят няма примерно толкова понятия за лъв, колкото са
индивиди
те, които мислят за лъва, а само едно.
В самия свят на наблюдението той открива онова, което дуализмът търси едва зад него. Монизмът показва, че с нашето познание ние обхващаме действителността в истинския й вид, а не в някакъв субективен образ, който се вмъквал между хората и нея. Според монизма понятийното съдържание на света е еднакво за всички човешки индивиди (срв. стр.83 и сл.). Съгласно монистичните принципи всеки човешки индивид гледа на другия като на себеподобен, защото представлява същото мирово съдържание, каквото се изявява у него. В.
единния понятиен свят няма примерно толкова понятия за лъв, колкото са индивидите, които мислят за лъва, а само едно.
И понятието, което А прибавя към възприятието лъв, е същото като Б, само че схващано от друг субект на възприемането (срв. стр.84 и сл.). Мисленето довежда всички субекти на възприемането до общото идейно единство на цялото многообразие. В тях единният свят на идеите се изявява като в едно множество от индивиди. Докато човекът добива представа за себе си само чрез самовъзприемане, той се вижда като отделен човек; щом погледне проблясващия у него свят на идеите, който обгръща всичко отделно, той вижда в себе си оживяването на абсолютно реалното.
към текста >>
В тях единният свят на идеите се изявява като в едно множество от
индивиди
.
Съгласно монистичните принципи всеки човешки индивид гледа на другия като на себеподобен, защото представлява същото мирово съдържание, каквото се изявява у него. В. единния понятиен свят няма примерно толкова понятия за лъв, колкото са индивидите, които мислят за лъва, а само едно. И понятието, което А прибавя към възприятието лъв, е същото като Б, само че схващано от друг субект на възприемането (срв. стр.84 и сл.). Мисленето довежда всички субекти на възприемането до общото идейно единство на цялото многообразие.
В тях единният свят на идеите се изявява като в едно множество от индивиди.
Докато човекът добива представа за себе си само чрез самовъзприемане, той се вижда като отделен човек; щом погледне проблясващия у него свят на идеите, който обгръща всичко отделно, той вижда в себе си оживяването на абсолютно реалното. Дуализмът отъждествява божественото Прасъщество с онова нещо, което прониква всички хора и живее във всички тях. Монизмът открива този общ за всички божествен живот в самата действителност. Идейното съдържание на всеки друг човек е и мое, и аз го смятам за друго само дотолкова, доколкото възприемам, но не и тогава, когато мисля. Всеки човек обгръща с мисленето си само една част от цялостния свят на идеите и в този смисъл индивидите се различават също по фактическото съдържание на своето мислене.
към текста >>
Всеки човек обгръща с мисленето си само една част от цялостния свят на идеите и в този смисъл
индивиди
те се различават също по фактическото съдържание на своето мислене.
В тях единният свят на идеите се изявява като в едно множество от индивиди. Докато човекът добива представа за себе си само чрез самовъзприемане, той се вижда като отделен човек; щом погледне проблясващия у него свят на идеите, който обгръща всичко отделно, той вижда в себе си оживяването на абсолютно реалното. Дуализмът отъждествява божественото Прасъщество с онова нещо, което прониква всички хора и живее във всички тях. Монизмът открива този общ за всички божествен живот в самата действителност. Идейното съдържание на всеки друг човек е и мое, и аз го смятам за друго само дотолкова, доколкото възприемам, но не и тогава, когато мисля.
Всеки човек обгръща с мисленето си само една част от цялостния свят на идеите и в този смисъл индивидите се различават също по фактическото съдържание на своето мислене.
Но тези съдържания се намират в едно затворено цяло, обхващащо мисловните съдържания на всички хора. Така в своето мислене човекът долавя общото Прасъщество (Първичното Прасъщество), което прониква всички хора. Изпълненият с мисловно съдържание живот в действителността е същевременно живот в Бога. Постигнатото по чисто умозрителен път, неподлежащо на изживяване отвъдно, почива на едно недоразумение от страна на ония, които смятат, че земното не съдържа в себе си причината за своето съществуване. Те не прозират, че чрез мисленето откриват онова, което им трябва за обясняване на възприятието.
към текста >>
16.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Той ни разкрива своята собствена цялост във взаимната зависимост на отделните части; и той ни разкрива, как ние самите като
индивиди
сме свързани с него.
Във вътрешността свети една светлина, която не ограничава своята светеща сила само върху тази вътрешност. Това е едно слънце, което осветлява същевременно цялата действителност. В нас се явява нещо, което ни свързва с целия свят. Ние не сме вече само отделният случаен човек, не сме вече този или онзи индивид. В нас се изявява целият свят.
Той ни разкрива своята собствена цялост във взаимната зависимост на отделните части; и той ни разкрива, как ние самите като индивиди сме свързани с него.
От себепознанието се ражда познанието на света. И нашият ограничен индивид се поставя духовно във великата взаимовръзка на света, защото в него оживява нещо, което надхвърля този индивид, което обхваща в себе си заедно всичко онова, от което индивидът е един член. Едно мислене, което не си зазижда пътя към вътрешната опитност чрез логически предразсъдъци, достига в крайна сметка винаги до признаването на царуващата в нас същност, която ни свързва с целия свят, защото чрез нея ние надмогваме противоположността между вътрешното и външно по отношение на човека. Паул Асмус, преждевременно починалият остроумен философ, се изказва върху това състояние на нещата по следния начин /виж неговия труд "Азът и вещта в себе си", стр.14 и следв./: "искаме да си изясним по-добре това чрез един пример; да си представим една бучка захар; тя е кръгла, сладка, непроницаема и пр.; Това са само свойства, които ние разбираме; само едно нещо остава висящо пред нас като направо друго, което ние не разбираме, което е така различно от нас, че не можем да проникнем вътре в него, без да изгубим себе си, пред чиято повърхност само мисълта отстъпва изплашена. Това нещо е непознатият носител на всички споменати качества; вещта в себе си, която съставлява най-вътрешното себе на този предмет.
към текста >>
Ние сме разделени само като
индивиди
; всеобщото, което действа в нас, е едно и също.
Това напредване не е нищо друго, освен осветляването на нещата със светлината на вътрешната опитност. Спиноза описва във величествени багри живеенето в тази вътрешна опитност: "Най-висшата добродетел на душата е да познае бога, или да разбере нещата в третия най-висшия род познание. Тази добродетел става толкова по-голяма, колкото повече душата познава нещата в този род познание; следователно този, който обхваща нещата в този род познание, достига най-висшето човешко съвършенство и вследствие на това бива изпълнен от най-висшата радост, а именно съпроводен от представите за себе си и от добродетелта. Следователно от това познание извира, блика най-висшият мир на душата, който е възможен." Който познава нещата по такъв начин, той се преобразява в самия себе си; защото в такива моменти неговият отделен Аз е погълнат от всемирния Аз; всички същества му се явяват не в подчинение на един отделен ограничен индивид; те се явяват на самите себе си. На тази степен няма вече никаква разлика между Платон и мене; защото това, което ни разделя, принадлежи на една по-ниска степен на познанието.
Ние сме разделени само като индивиди; всеобщото, което действа в нас, е едно и също.
И върху този факт не може да се спори с този, който няма никаква опитност за него. Той постоянно ще твърди: Платон и ти сте две неща. Че тази двойственост, че всяка множественост се новоражда като единство в оживяването на най-висшата степен на познанието: Това не може да се докаже, то трябва да се изпита. Колкото и парадоксално да звучи, но истина е: Идеята, която Платон си представя, и същата идея, която аз си представям, не са две идеи. Това е една и съща идея.
към текста >>
17.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
Цветовете съществуват за слепия, когато той вече е опериран; също така и за хората за възприемаеми тези сътворени от жизнената сила видове на животни и растения, а не само
индивиди
, стига съответните възприемателни органи да са налице.
Следователно, от сетивните органи на едно същество зависи дали външния свят се представя пред него като усещане, като възприятие. Това, което съществува във въздуха като определено движение, у човека се превръща в усещане на звука. Човекът изобщо не възприема проявленията на жизнената сила с обикновените сетива. Той вижда цветовете на растенията, усеща тяхното ухание, но жизнената сила остава скрита за този род наблюдение. Но колкото малко основание има слепия да отрича цветове, които не вижда, толкова малко основание имаме и ние отречем жизнената сила, въпреки че не я виждаме с обикновените сетива.
Цветовете съществуват за слепия, когато той вече е опериран; също така и за хората за възприемаеми тези сътворени от жизнената сила видове на животни и растения, а не само индивиди, стига съответните възприемателни органи да са налице.
Сега, за човека се открива един съвсем нов свят. Той възприема не само цветовете, уханията и т. н. на живите същества, а животът на тези живи същества сам по себе си. Във всяко растение, във всяко животно, освен физическата форма, той чувствува още и изпълнената с живот духовна форма. Нека да изразим тази духовна форма като я назовем етерно тяло или жизнено тяло*.
към текста >>
18.
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
GA_9 Теософия
Колкото и големи да са различията между расите, народите,
индивиди
те физическата прилика между човек и човек е по-голяма, отколкото между човек и който и да е животински вид.
За истинския изследовател става ясно, че всичко, което произлиза от материалните заложби, се различава от това, което възниква при взаимодействието на човека със собствените му изживявания, като от една страна то формира себе си само благодарение на това, че душата влиза в посоченото взаимодействие. Така душата явно влиза в отношение към "нещо" от видимия свят което по своята същност няма нищо общо с материалния зародиш. С физическата си форма, човекът се различава от своите животински събратя на Земята. Но те си приличат само до известна степен. Съществува само един човешки вид.
Колкото и големи да са различията между расите, народите, индивидите физическата прилика между човек и човек е по-голяма, отколкото между човек и който и да е животински вид.
Всяка характерна черта, която се появява в човешки вид, се обуславя от наследствеността. Човешката форма също е свързана с нея. Както лъвът може да наследи своята физическа форма само от свои прародители лъвове, така и човекът може да я наследи само от човешките си прародители. Но както физическата прилика между хората е вън от съмнение, така и свободния от предразсъдъци духовен поглед веднага съзира различията в техните духовни форми. Има един очевиден факт, който говори в полза на това: биографията на всеки човек.
към текста >>
е най-слабо диференцирано, а етерното тяло въпреки, че при отделните
индивиди
показва съществени различия се характеризира с една преобладаваща прилика, Душевното Тяло носи в себе си още по-големи различия.
Както се изясни, Душевното Тяло е най-фината форма на тялото; то му принадлежи и е зависимо от него. В известно отношение, физическото тяло, етерното тяло и Душевното Тяло образуват едно цяло. Ето защо Душевното Тяло се включва в законите на физическата наследственост, чрез което тялото получава своята форма. И поради това, че то е, така да се каже, най-подвижната, най-променливата форма на тялото, чрез него се проявяват най-подвижните и най-променливите качества на наследствеността. Докато физическото тяло което се определя от расата, народността, семейството и т.н.
е най-слабо диференцирано, а етерното тяло въпреки, че при отделните индивиди показва съществени различия се характеризира с една преобладаваща прилика, Душевното Тяло носи в себе си още по-големи различия.
В него се изразява личната, външна природа на човека. Ето защото е онова, което предава на потомците всичко, което може да се наследи от този личен характер на човека. Наистина, както вече посочихме, самата душа води един напълно личен живот; тя е съсредоточена в своите наклонности и чувства, симпатии и антипатии. Обаче в своята цялост, тя проявява едно действие, което се изразява също и в Сетивната Душа. И понеже Сетивната Душа прониква и изпълва Душевното Тяло, то се формира според законите на душата, и като носител на наследствеността предава наклонностите, страстите и т.н.
към текста >>
19.
2.ДУШАТА В ДУШЕВНИЯ СВЯТ СЛЕД СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Индивиди
те, които поддържат това желание за действие, оставят впечатления за идеалисти; те изглеждат въодушевени от духа на саможертвата.
Те ще намерят този рай в "царството на душите", но само за да разберат неговата суета. Разбира се, това са само няколко примери за пречистване, които стават в петата област. Техният брой лесно може да бъде умножен. Шестата област, тази на душевната сила, влече след себе си пречистването от жаждата за действие, което една душа може да притежава. Лишена от егоистичен характер, я все пак търси сетивното удоволствие, което произтича от самите действия.
Индивидите, които поддържат това желание за действие, оставят впечатления за идеалисти; те изглеждат въодушевени от духа на саможертвата.
Но всъщност това, което ги интересува, е да увеличат чувствената радост, която изпитват в хода на действията. Много артистични натури и хора отдадени на науката, се намират именно там. Това, което свърза тези души с физическия свят, е вярата, че изкуството и науката имат смисъл за техния живот, само защото им доставя определено удоволствие. Седмата област, тази на същинския душевен живот, освобождава човека от последните му влечения към сетивния свят. Всяка една от гореизброените области отнема на душата онзи елемент, който е родствен с нея.
към текста >>
20.
12. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Той може например, ясно да долови астралната разлика между едно пространство, изпълнено с примитивни хора и друго, където преобладават по-високо издигнати
индивиди
.
За духовно- възприемателните органи всички тези сили приемат определени форми и цветове за физическите очи. В тази фаза на обучението си, окултния ученик вижда не само кристала или растението, но в кристала или растението, но и съответствуващите им духовни сили. Той вижда животинските и човешки инстинкти не само като отделни жизнени прояви, но и като конкретни процеси, като обекти, аналогични на масите и столовете във физическия свят. Цялата инстинктивна природа на едно животно или един човек се превръща в астрален облак, в аура, която го заобикаля отвсякъде. В хода на своето по-нататъшно развитие, ясновидецът започва да възприема неща, които са напълно недостъпни за физическите сетива.
Той може например, ясно да долови астралната разлика между едно пространство, изпълнено с примитивни хора и друго, където преобладават по-високо издигнати индивиди.
В една болница не само физическата, но и духовната атмосфера е различна от тази на балната зала. Търговският град има астрална атмосфера, различна от университетския град. Първоначално възприемателните възможности на ясновидеца за подобни процеси са сравнително слаби; към тях той се отнася така, както сънищното съзнание на сетивния човек се отнася към будното му съзнание. Обаче постепенно той се пробужда напълно и в тази нова област. Най-висшето постижение на ясновидеца при тази степен от развитието се състои в това, че може да различава астралните последици на животинските и човешки инстинкти.
към текста >>
21.
16. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Обаче съзнателните действия на
индивиди
те в никакъв случай не са единственото, което формира едно семейство, един народ, една раса.
За самият него обаче, значението на околния свят не се променя. Целият свръхсетивен свят, в който сега влиза той, му беше известен и преди смъртта; същият свят го посреща и след смъртта. Обаче "Пазачът на прага" е свързан и с нещо друго. Човекът принадлежи към дадено семейство, към даден народ, към дадена раса; неговите действия в този свят са малко или много зависими от принадлежността му към тези общности. Това се отнася и за неговия характер.
Обаче съзнателните действия на индивидите в никакъв случай не са единственото, което формира едно семейство, един народ, една раса.
Семействата, народите и т. н., притежават своя съдба, както притежават и свои отличителни белези. За всеки човек, който остава в рамките на сетивните възприятия, тези неща са само общи понятия, и материалистически настроеният и потънал в предразсъдъци мислител гледа с пренебрежение на окултният изследовател, чувайки го да твърди, че фамилният или народностен характер, или пък съдбата на една етническа група или раса са толкова реални, колкото и характера или съдбата на отделната личност. Окултният изследовател се научава да разпознава и по-висшите светове, от които отделната личност е само съставна част, както ръцете, нозете и главата са съставни части на човешкото тяло. И в живота на една фамилия, на един народ, на една раса действуват независимо от отделните индивиди също и съвсем конкретни "души на фамилиите", "души на народите", "духове на расите".
към текста >>
И в живота на една фамилия, на един народ, на една раса действуват независимо от отделните
индивиди
също и съвсем конкретни "души на фамилиите", "души на народите", "духове на расите".
Обаче съзнателните действия на индивидите в никакъв случай не са единственото, което формира едно семейство, един народ, една раса. Семействата, народите и т. н., притежават своя съдба, както притежават и свои отличителни белези. За всеки човек, който остава в рамките на сетивните възприятия, тези неща са само общи понятия, и материалистически настроеният и потънал в предразсъдъци мислител гледа с пренебрежение на окултният изследовател, чувайки го да твърди, че фамилният или народностен характер, или пък съдбата на една етническа група или раса са толкова реални, колкото и характера или съдбата на отделната личност. Окултният изследовател се научава да разпознава и по-висшите светове, от които отделната личност е само съставна част, както ръцете, нозете и главата са съставни части на човешкото тяло.
И в живота на една фамилия, на един народ, на една раса действуват независимо от отделните индивиди също и съвсем конкретни "души на фамилиите", "души на народите", "духове на расите".
Да, в известен смисъл човешките личности са само "изпълнителни органи" на тези "души на фамилиите", "духове на расите" и т.н. Напълно вярно е да заявим, че една "народностна душа" може да си служи с всеки от принадлежащите и индивиди, за да извърши определени задачи. Народностната Душа не слиза в сетивния свят. Тя пребивава във висшите светове. А за да действува в сетивно-физическия свят, тя си служи с физическите органи на отделния човек.
към текста >>
Напълно вярно е да заявим, че една "народностна душа" може да си служи с всеки от принадлежащите и
индивиди
, за да извърши определени задачи.
н., притежават своя съдба, както притежават и свои отличителни белези. За всеки човек, който остава в рамките на сетивните възприятия, тези неща са само общи понятия, и материалистически настроеният и потънал в предразсъдъци мислител гледа с пренебрежение на окултният изследовател, чувайки го да твърди, че фамилният или народностен характер, или пък съдбата на една етническа група или раса са толкова реални, колкото и характера или съдбата на отделната личност. Окултният изследовател се научава да разпознава и по-висшите светове, от които отделната личност е само съставна част, както ръцете, нозете и главата са съставни части на човешкото тяло. И в живота на една фамилия, на един народ, на една раса действуват независимо от отделните индивиди също и съвсем конкретни "души на фамилиите", "души на народите", "духове на расите". Да, в известен смисъл човешките личности са само "изпълнителни органи" на тези "души на фамилиите", "духове на расите" и т.н.
Напълно вярно е да заявим, че една "народностна душа" може да си служи с всеки от принадлежащите и индивиди, за да извърши определени задачи.
Народностната Душа не слиза в сетивния свят. Тя пребивава във висшите светове. А за да действува в сетивно-физическия свят, тя си служи с физическите органи на отделния човек. Казано в един по-висш смисъл, тя е като архитекта, който си служи с работниците, за да довърши всички подробности по строежа на една сграда. Всеки човек просто получава своите задачи от "фамилната душа", от "народностната душа" или от "расовата душа".
към текста >>
22.
КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Те живеят по- нататък от предходния индивид в други
индивиди
, навсякъде там, където съществуват същите комплекси от условия.
Тъй като психическите изживявания на индивида се раждат само тогава, когато съществуват определени, закономерни връзки, те отпадат, щом по някакъв начин тези връзки са нарушени, както това непрестанно става по време на деня. С телесните изменения при смъртта тези връзки напълно изчезват. По този начин не може да съществува вече никакво усещане и представи, никаква мисъл и никакво чувство при индивида. Индивидуалната душа е мъртва. И въпреки това усещанията, мислите и чувствата живеят по-нататък.
Те живеят по- нататък от предходния индивид в други индивиди, навсякъде там, където съществуват същите комплекси от условия.
Те се предават по-нататък от индивид на индивид, от поколение на поколение, от народ на народ. Те действуват и тъкат на вечния стан на душата. Работят върху историята на човешкия дух. Така живеем ние всички след смъртта като звена във великата, свързваща верига на духовното развитие.” Но представлява ли това нещо друго освен продължаващият живот на водната вълна в други, които тя е предизвикала, докато тя самата загива? Живее ли действително човек по-нататък, когато съществува по-нататък само в неговите въздействия?
към текста >>
23.
ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
В душите на много предубедени хора те ще събудят презрение към всяко изследване от този род, защото подобни
индивиди
се опират на действително съществуващите заблуждения, от които те заключават, че всеки стремеж към невидимия духовен свят е нещо неоправдано.
Те изграждат своите преценки преди всичко от заблужденията, които неизбежно възникват, когато научното светоусещане не е достатъчно укрепнало при своята работа с природните явления, и въпреки това душата изпитва стремежа да се обърне към несетивния свят. Естествено, в тези случаи възникват безкрайно много и съвсем ненаучни твърдения относно несетивните явления. И то, не защото подобни твърдения по своята същност могат да са ненаучни, а защото в конкретния случай, научното самовъзпитание е протекло без едно истинско наблюдение върху природния свят. Впрочем всеки, който се осмели във връзка с току що казаното да говори за Тайната Наука, трябва да носи в себе си едно будно чувство за всевъзможните заблуждения, които възникват, ако върху явните тай ни на света се говори без подобаващото научно светоусещане. Едва ли би било уместно, ако сега, още в самото начало на нашето изложение, се спираме на всички възможни заблуждения.
В душите на много предубедени хора те ще събудят презрение към всяко изследване от този род, защото подобни индивиди се опират на действително съществуващите заблуждения, от които те заключават, че всеки стремеж към невидимия духовен свят е нещо неоправдано.
И понеже много често отхвърлянето на Тайната Наука от страна на учените, или от страна на научно настроените критици, става под влияние на горното заключение, а позоваването на заблуждения в повечето случаи несъзнателно е само един претекст, считам всеки спор с такива противници, поне засега, за нещо ненужно. Нищо не им пречи да направят напълно оправданото възражение, че а priori изобщо не може да се установи дали този, който смята другите за заблудени, сам разполага с посочените верни критерии. Ето защо, устременият към Тайната Наука човек може да изнесе само това, което той сам смята за необходимо. Дали има право да стори това, могат да преженят само лица, които без всякакви предразсъдъци и внушения са в състояние да проникнат в характера на подобни послания, засягащи явните тайни на света. Впрочем той се задължава да покаже също и това, в какви отношения влизат неговите послания с постиженията на науката и на живота, какви противници са възможни и доколко външната сетивна действителност потвърждава неговите наблюдения.
към текста >>
24.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Впоследствие всред човешките потомци се появиха и такива
индивиди
, които поемаха в се бе си души, слизащи за пръв път на Земята, както и други души, минали вече през многократни прераждания на Земята.
се насочиха отново към Земята. По този начин за всеки човешки потомък, който се раждаше в редицата на поколенията, имаше една душа. Това продължи дълго и притокът на души към Земята съответстваше на увеличения брой човеци. Сега душите, които след земната смърт напускаха тялото, запазваха в безплътното състояние отзвука от земната индивидуалност като един вид спомен. Този спомен действуваше по такъв начин, че когато на Земята отново се раждаше подходящо за тях тяло, те отново се въплъщаваха в него.
Впоследствие всред човешките потомци се появиха и такива индивиди, които поемаха в се бе си души, слизащи за пръв път на Земята, както и други души, минали вече през многократни прераждания на Земята.
В хода на Земното развитие, броят на младите души, слизащи за пръв път на Земята, ставаше все по-малък, а броят на превъплътените души непрекъснато растеше. За дълги периоди от време човешкият род се състоеше от тези два човешки вида. А на Земята човек продължаваше да се усеща свързан със своите предци чрез общия групов Аз. Докато индивидуалният Аз беше изживяван предимно в безплътното състояние между смъртта и едно ново раждане. Онези души, които слизаха от небесното пространство и се вмъкваха в човешките тела, не бяха в същото положение, както тези, които имаха зад себе си един или повече земни живота.
към текста >>
Другите области се населяваха само от разпръснатите
индивиди
на човечеството.
По следствието от всичко това беше една неописуема земна катастрофа. Огнените бури унищожиха голяма част от Земята, а заедно с нея и изпадналите в заблуждение човеци. Само малка част от тях, остана незасегната от грешки и заблуждения, можа да се спаси върху една област на Земята, която беше пощадена от покварата на човешките влияния. Особено подходящо обиталище за новото човечество се оказа онази територия от Земята, която днес е покрита от Атлантическия океан. Към нея се отправиха най-запазените от поквара човеци.
Другите области се населяваха само от разпръснатите индивиди на човечеството.
Духовната Наука нарича тази област, която е съществувала между днешна Европа, Африка и Америка, с името „Атлантида". (В съответната литература можем да намерим описание на епохите преди атлантското развитие на човечеството. Епохата непосредствено преди Атлантида е позната под името „Лемурия". А епохата преди още Лунните сили да бяха проявили своите основни качества, наричаме „хиперборейска". Тя се предхожда от друга, която съвпада със самото начало от физическото развитие на Земята.
към текста >>
До познанието на това, което по-рано можеше да се открие чрез „Христос" стигаха само онези
индивиди
, които принадлежаха към слънчевите човеци.
Тези хора бяха Посветени. Но понеже човешката индивидуалност беше дело на Лунните Същества, по правило тези Посветени нямаха пряк достъп до Слънчевото Същество; те стигаха само до неговото отражение с помощта на Лунните Същества. И тогава те виждаха не самото Слънчево Същество, а само неговия отблясък. Посветените станаха предводители на останалото човечество, на което можеха да предават съзерцаваните от тях тайни. Те възпитаха свои ученици и им показаха пътищата за постигане на посвещението.
До познанието на това, което по-рано можеше да се открие чрез „Христос" стигаха само онези индивиди, които принадлежаха към слънчевите човеци.
Те пазеха своето тайнствено знание и упражненията, които водеха до него, на специални места, които тук ще наречем Христови или Слънчеви светилища (или „оракули", в смисъл на място, където могат да бъдат приемани откровенията на духовите Същества.) Ако се замислим, че според свръхсетивното познание, явяването на Христос като земно събитие, което хората запознати със смисъла на Земната еволюция са предвиждали много преди самия исторически факт, казаното тук за Христос не трябва да бъде зле разбирано. Бихме допуснали груба грешка, ако предположим, че Посветените са имали към Христос онова отношение, което стана възможно едва след физическото появяване на Христос. Тъкмо това те можеха пророчески да разберат и да обяснят на своите ученици: „Който е докоснат от силата на Слънчевото Същество, той вижда как Христос идва на Земята". Съвсем други оракули бяха създадени от представителите на сатурновото, марсовото и юпитеровото човечество. Техните посветени се издигаха само до онези Същества, които можеха да им се открият като съответни „висши Азове" в техните етерни тела.
към текста >>
25.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Дори
индивиди
,напълно озарени от духовното познание,оставаха като откъснати от духовния свят и можеха да си спомнят за него само от опитностите, които идваха от техните предишни инкарнации.
Това ръководство беше подготвено от духовете, които тогава стояха зад външните исторически събития и още столетия по-рано извършиха подготовката за езотеричното обучение,станало възможно в условията на настъпващата 1250 година. Ако не искаме да злоупотребяваме с понятието "модерен езотеризъм", то може да ни послужи тъкмо за да определим духовната дейност на тези високо развити личности. За тях обикновената история не знае нищо. Но техните дела присъствуват в цялата култура,която се разгърна на Запад от 13 век насам. Значението на 1250 година за духовното развитие на човечеството изпъкна особено силно, ако се вземат предвид резултатите от ясновидските изследвания, които се изразяват в следното.Дори такива индивидуалности които още в предишните си инкарнации бяха постигнали висока степен на духовно развитие и кои то бяха отново инкарнирани около 1250 година,за известно време трябваше да изживеят пълно помрачение на способността за непосредствено виждане на духовния свят.
Дори индивиди,напълно озарени от духовното познание,оставаха като откъснати от духовния свят и можеха да си спомнят за него само от опитностите, които идваха от техните предишни инкарнации.
И така, виждаме как узрява необходимостта от навлизането на един нов елемент в духовното ръководство на човечеството. Това беше елементът на истинския модерен езотеризъм. Само чрез този езотеризъм може да бъде разбран в истинския смисъл фактът, че в духовното ръководство на цялото човечество, а и на отделния човек, прониква това, което наричаме "Христовия импулс". От Мистерията при Голгота до настъпването на новия езотеризъм протича първия период от усвояването на Христовия импулс в човешките души. Тогава хората приемаха Христос до известна степен несъзнателно и като една по-висша духовна сила,така че по-късно, когато бяха принудени да го приемат съзнателно, те правеха всевъзможни грешки и навлизаха в истински лабиринт по отношение на разбирането за Христос.
към текста >>
26.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Ако хвърлим по-нататък един поглед върху съдбата на тези световноисторически
индивиди
, те са имали щастието да бъдат ръководители на една цел, която е била една степен на всеобщия Дух.
Отделният индивид е само един инструмент на осъществяването на целите на този миров Дух. Понеже Хегел познава в мисълта най-висшата същност на света, затова той изисква от индивида той да се подчинява на общите, царуващи в развитието на света мисли. "Това са великите хора в историята, чиито същински частни цели съдържат субстанциалното, което е волята на мировия Дух. Това съдържание е тяхната истинска сила; то се намира в общия несъзнателен инстинкт на хората; те вътрешно са тласкани към това и само на това се крепи този, който е приел в своя интерес изпълнението на една такава цел. Народите не му се възпротивяват, напротив се събират около неговото знаме; той им показва и изпълнява това, което е тяхна собствена цел.
Ако хвърлим по-нататък един поглед върху съдбата на тези световноисторически индивиди, те са имали щастието да бъдат ръководители на една цел, която е била една степен на всеобщия Дух.
Като си служи разумът с тези инструменти, ние можем да наречем това една негова хитрост, защото ги прави да изпълняват неговите собствени цели с целия огън на страстта, и не само се запознава невредим, а изкарва самия себе си наяве. Частното е повечето пъти твърде малко в сравнение с общото; индивидите биват пожертвани и изоставени. Следователно мировата история се представя като борба на индивидите и в полето на тази особеност работите вървят съвсем естествено. Както в животинската природа запазването на живота е цел и инстинкт на отделното животно, но както тук има надмощие разумът, общото и отделните индивиди отпадат, така става и в духовния свят. Страстите се унищожават взаимно; единствено разумът бди, преследва своята цел и се налага".
към текста >>
Частното е повечето пъти твърде малко в сравнение с общото;
индивиди
те биват пожертвани и изоставени.
"Това са великите хора в историята, чиито същински частни цели съдържат субстанциалното, което е волята на мировия Дух. Това съдържание е тяхната истинска сила; то се намира в общия несъзнателен инстинкт на хората; те вътрешно са тласкани към това и само на това се крепи този, който е приел в своя интерес изпълнението на една такава цел. Народите не му се възпротивяват, напротив се събират около неговото знаме; той им показва и изпълнява това, което е тяхна собствена цел. Ако хвърлим по-нататък един поглед върху съдбата на тези световноисторически индивиди, те са имали щастието да бъдат ръководители на една цел, която е била една степен на всеобщия Дух. Като си служи разумът с тези инструменти, ние можем да наречем това една негова хитрост, защото ги прави да изпълняват неговите собствени цели с целия огън на страстта, и не само се запознава невредим, а изкарва самия себе си наяве.
Частното е повечето пъти твърде малко в сравнение с общото; индивидите биват пожертвани и изоставени.
Следователно мировата история се представя като борба на индивидите и в полето на тази особеност работите вървят съвсем естествено. Както в животинската природа запазването на живота е цел и инстинкт на отделното животно, но както тук има надмощие разумът, общото и отделните индивиди отпадат, така става и в духовния свят. Страстите се унищожават взаимно; единствено разумът бди, преследва своята цел и се налага". Отделният човек може да обхване всемирния Дух само в съзерцанието, в своето мислене. Само в съзерцанието на света Бог е напълно присъстващ в него.
към текста >>
Следователно мировата история се представя като борба на
индивиди
те и в полето на тази особеност работите вървят съвсем естествено.
Това съдържание е тяхната истинска сила; то се намира в общия несъзнателен инстинкт на хората; те вътрешно са тласкани към това и само на това се крепи този, който е приел в своя интерес изпълнението на една такава цел. Народите не му се възпротивяват, напротив се събират около неговото знаме; той им показва и изпълнява това, което е тяхна собствена цел. Ако хвърлим по-нататък един поглед върху съдбата на тези световноисторически индивиди, те са имали щастието да бъдат ръководители на една цел, която е била една степен на всеобщия Дух. Като си служи разумът с тези инструменти, ние можем да наречем това една негова хитрост, защото ги прави да изпълняват неговите собствени цели с целия огън на страстта, и не само се запознава невредим, а изкарва самия себе си наяве. Частното е повечето пъти твърде малко в сравнение с общото; индивидите биват пожертвани и изоставени.
Следователно мировата история се представя като борба на индивидите и в полето на тази особеност работите вървят съвсем естествено.
Както в животинската природа запазването на живота е цел и инстинкт на отделното животно, но както тук има надмощие разумът, общото и отделните индивиди отпадат, така става и в духовния свят. Страстите се унищожават взаимно; единствено разумът бди, преследва своята цел и се налага". Отделният човек може да обхване всемирния Дух само в съзерцанието, в своето мислене. Само в съзерцанието на света Бог е напълно присъстващ в него. Там, където човекът действа, там, където той се намесва в дейния живот, там той е един член и затова може само като член да участва във всеобщия Разум.
към текста >>
Както в животинската природа запазването на живота е цел и инстинкт на отделното животно, но както тук има надмощие разумът, общото и отделните
индивиди
отпадат, така става и в духовния свят.
Народите не му се възпротивяват, напротив се събират около неговото знаме; той им показва и изпълнява това, което е тяхна собствена цел. Ако хвърлим по-нататък един поглед върху съдбата на тези световноисторически индивиди, те са имали щастието да бъдат ръководители на една цел, която е била една степен на всеобщия Дух. Като си служи разумът с тези инструменти, ние можем да наречем това една негова хитрост, защото ги прави да изпълняват неговите собствени цели с целия огън на страстта, и не само се запознава невредим, а изкарва самия себе си наяве. Частното е повечето пъти твърде малко в сравнение с общото; индивидите биват пожертвани и изоставени. Следователно мировата история се представя като борба на индивидите и в полето на тази особеност работите вървят съвсем естествено.
Както в животинската природа запазването на живота е цел и инстинкт на отделното животно, но както тук има надмощие разумът, общото и отделните индивиди отпадат, така става и в духовния свят.
Страстите се унищожават взаимно; единствено разумът бди, преследва своята цел и се налага". Отделният човек може да обхване всемирния Дух само в съзерцанието, в своето мислене. Само в съзерцанието на света Бог е напълно присъстващ в него. Там, където човекът действа, там, където той се намесва в дейния живот, там той е един член и затова може само като член да участва във всеобщия Разум. От такива мисли произтича също Хегеловото учение за държавата.
към текста >>
Обединението като такова е истинското съдържание и цел и определението на
индивиди
те, да водят един общ живот; тяхното по-нататъшно задоволяване, дейност и начин на поведение имат за изходна точка и резултат това субстанционално и общовалидно положение".
Едно произведение на природата няма в своята сила, в своята власт да направи мисълта да се яви в нейната най-висша форма; човекът има тази власт. Ето защо той ще постигне своето определение тогава, когато стане носител на мисълта. Тъй като държавата е осъществената мисъл, а отделният човек само един член в нея, следва, че човекът трябва да служи на държавата, а не държавата на човека. "Когато държавата се смесва с буржоазното общество и нейното определение е заложено в осигуряването и опазването на собствеността и на личната свобода, тогава интересът на отделните хора като такъв е последната цел, за която те са обединени, и от това следва също, че да бъдеш член на държавата е нещо произволно. Обаче тя има съвършено друго отношение към индивида; тъй като държавата е обективен дух, то и самият индивид има обективност, истинност и моралност, доколкото той е член на държавата.
Обединението като такова е истинското съдържание и цел и определението на индивидите, да водят един общ живот; тяхното по-нататъшно задоволяване, дейност и начин на поведение имат за изходна точка и резултат това субстанционално и общовалидно положение".
Как стои въпросът със свободата в едно такова схващане на живота? Понятието на една свобода, което признава на отделната човешка личност едно безусловно право, сама да си поставя целта и определението на своята дейност, не важи за Хегел. Защото каква стойност би имало, ако тази отделна личност не би вземала своята цел, от разумния свят на мислите, а би се решавала според един пълен произвол? Според мнението на Хегел това би било именно несвободата. Такъв един индивид не би отговарял на неговата същност; той би бил несъвършен.
към текста >>
27.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Когато разгледаме целия човешки род, ние ще намерим в него разпределени върху безброй
индивиди
всички съвършенства, които са свойствени на Бога.
Че човешкия дух се изявява божественото Първично Същество. Това убеждение прие също и Щраус. Но според неговото мнение божествената идея не може да се осъществи в нейното съвършенство в един отделен човек. Индивидуалният отделен човек е винаги само един несъвършен отпечатък на божествения дух. Това, което липсва на единия човек за съвършенството, има го другият.
Когато разгледаме целия човешки род, ние ще намерим в него разпределени върху безброй индивиди всички съвършенства, които са свойствени на Бога.
Следователно човешкият род в неговата цялост е Бог станал плът, богочовекът. Това, според мнението на Щраус, е понятието на мислителя за Исуса. От тази гледна точка Щраус пристъпва към критиката на християнското понятие за богочовека. Това, което според мисълта е разпределено върху целия човешки род, християнството пренася върху една личност, която трябва действително да е съществувала веднъж в течение на историята. "Мисълта, че съществуват в едни индивид, в един богочовек, прави свойствата и функциите, които учението на църквата приписва на Христос да си противоречат: Те си подхождат в идеята за човешкия род".
към текста >>
Той вярва в моралното благородство на човешката природа, в свободното развитие на моралността от
индивиди
те; на него ми се струва, че абстрактните мислители не вярват в това благородство; ето защо той смята, че те снижават природата на индивида до робиня на общите заповеди, на средствата на дисциплиниране на човешкото действие.
На тях Щирнер би могъл да отговори: Няма ли също и в природата болести? Не са ли произведени и тези болести според вечни, железни закони както и всичко здраво? Но нима за това не можем да различим болното от здравото? Както на едни разумен човек никога не ще му хрумне да причисли болното към здравото, поради това, че и то е произведено според природните закони, също така и Щирнер не би могъл да причисли неморалното към моралното, поради това, че и то както моралното се ражда тогава, когато отделният човек е изоставен на самия себе си. Обаче това, което различава Щирнер от абстрактните мислители, е неговото убеждение, че в човешкия живот, когато отделните хора бъдат изоставени сами на себе си, моралното ще бъде също така господствуващо, както в природата е господстващо здравото.
Той вярва в моралното благородство на човешката природа, в свободното развитие на моралността от индивидите; на него ми се струва, че абстрактните мислители не вярват в това благородство; ето защо той смята, че те снижават природата на индивида до робиня на общите заповеди, на средствата на дисциплиниране на човешкото действие.
Те трябва да имат в дъното на своята душа много зло и безсъвестност, тези "морални хора", мисли Щирнер, защото желаят морални предписания; те би трябвало да се твърде безсърдечни, защото искат да направят да им се заповядва любовта чрез заповед, въпреки че любовта би трябвало да се роди в тях като един свободен подтик. Ако преди 20 години все още можеше да се каже укорно в едно сериозно писание: "Макс Щирнер разруши дух и човечество, право и държава, истина и добродетел като идоли на мисловното раболепие и свободно изповядва: "Нищо не ме е грижа за мене". "Хайнрих фон Трайчке, История на Германия. 5. част, стр. 424/ това е само едно доказателство за факта, колко лесно може да бъде криво разбран Щирнер чрез радикалния начин на изразяване, той, пред очите на когото човешкият индивид стоеше като нещо толкова величествено, възвишено, единствено и свободно, че висшият полет на света на мислите не ще бъде в състояние да го достигне.
към текста >>
28.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Нека вземем това, което се намира в края на Хегеловата "Философия на историята": "Ние разгледахме само хода, движението на понятието и трябваше да се откажем от чара да опишем по-отблизо щастието, периодите на разцъфтяване на народите, красотата и величието на
индивиди
те, интереса на тяхната съдба в страдание и радост.
Към този свят се вижда тя насочена, когато търси своята истинска същност. Щом си представим тази душа освободена от нейната връзка с телесното съществуване, ние трябва да си я представим в този свят. Напротив за Хегел животът на душата протича във всеобщия мислов процес първо на историческото развитие, след това се влива в общия духовно-мисловен миров процес. В неговия смисъл загадката на душата се разрешава, като се остави невзето под внимание всичко индивидуално в душата. Не отделната душа е действителна, а действителен е историческия процес.
Нека вземем това, което се намира в края на Хегеловата "Философия на историята": "Ние разгледахме само хода, движението на понятието и трябваше да се откажем от чара да опишем по-отблизо щастието, периодите на разцъфтяване на народите, красотата и величието на индивидите, интереса на тяхната съдба в страдание и радост.
Философията има работа само с блясъка на идеята, която се отразява в мировата история. Философията се освобождава от досадата да разглежда движенията на непосредствените страсти в действителността; тя се интересува от това, да познае хода на развитието на осъществяващата се идея". Да прегледаме Хегеловата психология. В нея намираме описано, как душата се развива в тялото като "естествена душа", как тя разгръща съзнанието, себесъзнанието, разума; как след това тя осъществява във външния свят идеите за правото, за моралността, за държавата, как тя гледа в мировата история в един продължаващ живот това, което тя мисли като идея, как тя изживява тези идеи като изкуство, като религия, за да гледа след това самата себе си в съединяването с мислимата истина в живо действащия всемирен Дух. Че светът, в който човекът се вижда поставен, е изцяло дух, че също и всяко материално съществуване е само едно откровение, една изява на духа, това трябва да бъде здраво установено за всеки, който чувства подобно на Хегел.
към текста >>
29.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Той може да селекционира една овча порода с особено фина вълна, когато остави да се размножават само онези
индивиди
на неговото стадо, които имат най-фината вълна.
Както физикът довежда едно вещество в различни отношения, за да се запознае с неговите свойства, така след своето завръщане Дарвин наблюдаваше явленията, които се получават при живото същество, в различни условия. Той направи опити за подбор с гълъби, кокошки, кучета, домашни зайци и растения. Чрез тях се показа, как живите форми постоянно се изменят в течение на тяхното размножение. При определени условия някои живи същества се изменят след малко нея, така, че когато бъдат сравнени новородените форми с техните прадеди, би могло да се говори за два различни вида всеки един от които е устроен според един собствен организационен план. Такава изменчивост на формите използва селекционерът, за да доведе до развитие културни организми, които да отговарят на определени намерения.
Той може да селекционира една овча порода с особено фина вълна, когато остави да се размножават само онези индивиди на неговото стадо, които имат най-фината вълна.
Сред потомците той отново търси онези индивиди, които имат най-фината вълна. Тогава фиността на вълната се повишава в течение на поколенията. След известно време се получава една порода овце, която се отдалечава твърде много от нейните прадеди по отношение образуването на вълната. Нещо подобно става и при други свойства на живите същества. От този факт следват две неща.
към текста >>
Сред потомците той отново търси онези
индивиди
, които имат най-фината вълна.
Той направи опити за подбор с гълъби, кокошки, кучета, домашни зайци и растения. Чрез тях се показа, как живите форми постоянно се изменят в течение на тяхното размножение. При определени условия някои живи същества се изменят след малко нея, така, че когато бъдат сравнени новородените форми с техните прадеди, би могло да се говори за два различни вида всеки един от които е устроен според един собствен организационен план. Такава изменчивост на формите използва селекционерът, за да доведе до развитие културни организми, които да отговарят на определени намерения. Той може да селекционира една овча порода с особено фина вълна, когато остави да се размножават само онези индивиди на неговото стадо, които имат най-фината вълна.
Сред потомците той отново търси онези индивиди, които имат най-фината вълна.
Тогава фиността на вълната се повишава в течение на поколенията. След известно време се получава една порода овце, която се отдалечава твърде много от нейните прадеди по отношение образуването на вълната. Нещо подобно става и при други свойства на живите същества. От този факт следват две неща. Веднъж, че в природата съществуват тенденцията да изменя живите същества; и след това, че едно качество, което е започнало да се изменя в определена посока, се повишава в тази посока, когато при размножени ето на живите същества се отстраняват онези индивиди, които още нямат това качество.
към текста >>
Веднъж, че в природата съществуват тенденцията да изменя живите същества; и след това, че едно качество, което е започнало да се изменя в определена посока, се повишава в тази посока, когато при размножени ето на живите същества се отстраняват онези
индивиди
, които още нямат това качество.
Сред потомците той отново търси онези индивиди, които имат най-фината вълна. Тогава фиността на вълната се повишава в течение на поколенията. След известно време се получава една порода овце, която се отдалечава твърде много от нейните прадеди по отношение образуването на вълната. Нещо подобно става и при други свойства на живите същества. От този факт следват две неща.
Веднъж, че в природата съществуват тенденцията да изменя живите същества; и след това, че едно качество, което е започнало да се изменя в определена посока, се повишава в тази посока, когато при размножени ето на живите същества се отстраняват онези индивиди, които още нямат това качество.
Следователно в течение на времето органическите форми приемат други свойства и качества и постоянстват в изменението, което веднъж са поели. Те се изменят и предават по наследство изменените качества на техните потомци. Естествения извод от това наблюдение е, че изменението и наследяването са два принципа, които движат напред развитието на живите същества. Ако приемем сега, че в света живите същества се изменят по природосъобразен начин така, че се ражда целесъобразност наред с нецелесъобразното и повече или по-малко целесъобразното, тогава трябва също да предположим една борба между изменените форми. Тази борба произвежда безпланово това, което селекционерът върши планомерно.
към текста >>
Както този последният изключва от размножение онези
индивиди
, които биха внесли в развитието онова, което той не желае, така и борбата за съществуване отстранява нецелесъобразното.
Следователно в течение на времето органическите форми приемат други свойства и качества и постоянстват в изменението, което веднъж са поели. Те се изменят и предават по наследство изменените качества на техните потомци. Естествения извод от това наблюдение е, че изменението и наследяването са два принципа, които движат напред развитието на живите същества. Ако приемем сега, че в света живите същества се изменят по природосъобразен начин така, че се ражда целесъобразност наред с нецелесъобразното и повече или по-малко целесъобразното, тогава трябва също да предположим една борба между изменените форми. Тази борба произвежда безпланово това, което селекционерът върши планомерно.
Както този последният изключва от размножение онези индивиди, които биха внесли в развитието онова, което той не желае, така и борбата за съществуване отстранява нецелесъобразното.
За развитието остава само целесъобразното. В това развитие е вложена като един механичен закон тенденцията към постоянно усъвършенстване. След като беше познал това и с него заедно беше поставил една сигурна основа на природосъобразния светоглед, Дарвин можа да напише в края на своята книга, която откри една нова епоха на мисленето. "Произход на видовете", ентузиастните думи: "Ето защо от борбата на природата, от глада и смъртта се получава най-висшето, което ние можем да обгърнем, произвеждането на висшите животни. Има нещо величествено в този възглед за живота, според който този живот с всички негови различни сили е бил създаден от Твореца от малко форми, или може би първоначално само за една; и че през време, когато тази планета се върти съобразно определените закони на гравитацията, от едно просто начало са се развили и ще се развият още по-красивите и чудесни форми".
към текста >>
Един или повече
индивиди
на тези форми се изменят според жизнените условия, и които попадат, превръщайки се в други форми.
от този животински вид се е развило всичко, което днес живее като разнообразни форми между полипите, сюнгерите и човека. Всички тези животни повтарят в течение на тяхното зародишно развитие тази родово форма. С това беше добита една идея от извънредно голямо значение. Беше набелязан пътят от най-просото до най-сложното, до съвършеното в света на организмите. Една проста животинска форма се развива при определени условия.
Един или повече индивиди на тези форми се изменят според жизнените условия, и които попадат, превръщайки се в други форми.
Това, което се е родило чрез преобразуване, се предава отново на наследство на потомците. Сега живеят вече две форми. Старата, която е останала на първата степен, и една нова. И двете форми могат да се развиват по-нататък в различни направления и степени на съвършенство. След дълги периоди от време се ражда чрез наследство на възникналите форми чрез новообразования по пътя на приспособяването към условията на живота едно изобилие от видове…… /липсва малко текст/….
към текста >>
30.
01. 1. Предговор от преводача
GA_23 Същност на социалния въпрос
Какво виждаме около себе си днес разруха, престъпност, Азово-слаби
индивиди
, поддаващи се на всякакъв род внушения, колапс на икономиката, законодателна безпомощност, физическа, интелектуална и нравствена деградация.
Френската революция също не стигна до никъде с прословутия си девиз „Свобода, Равенство, Братство", защото дори републиканският начин на мислене беше като хипнотизиран от идеята за „единната държава". А по своята вътрешна същност тя винаги толерира правно-политическите отношения за сметка на икономиката и духовните импулси на човека. Ето защо след привидно постигнато „равенство", светът бързо беше залят от ново неравенство, а „свобода" и „братство" отдавна са станали напълно празни думи в обществения живот. Тук е мястото да посочим и прекрасния извод на Рудолф Щайнер, над който човек може да мисли и медитира дълго: Братството може и трябва да се осъществява единствено в областта на икономиката Равенството може и трябва да се осъществява единствено в областта на правото Свободата може и трябва да се осъществява единствено в областта на духовния живот. Седемдесет години слея Октомврийския преврат в Русия, инспириран от определени окултни среди на Западна Европа, и петдесет години след като Хитлер превзе Полша, „краят на социализма" е очевиден факт за всички.
Какво виждаме около себе си днес разруха, престъпност, Азово-слаби индивиди, поддаващи се на всякакъв род внушения, колапс на икономиката, законодателна безпомощност, физическа, интелектуална и нравствена деградация.
Изход има и той се състои в новото „троично разделяне на социалния организъм". „А как? " този тежък, мъчителен въпрос не трябва да ни плаши. Инструкции и точни указания тук няма. Напротив, истинска благословия е същото важи и за Валдорфските училища че този импулс идва не от държавата, а може да се породи само в резултат на определена духовна активност от страна на отделната личност.
към текста >>
31.
03. 3. Въведение
GA_23 Същност на социалния въпрос
А социално ангажирани
индивиди
може да изгради само такава възпитателна система, която на свой ред е ръководена от социално ангажирани личности.
Според тях възпитаващите просто не са в състояние да породят инициативи, които да са от значение за практическите области на живота. Следователно, педагогическите тенденции трябва да се формират от хора, които участвуват в практическия живот, а възпитаващите следва да спазват даваните от тях принципи и указания. Който мисли по този начин, не вижда, че възпитаващите се превръщат в непрактични и чужди на живота хора, именно ако са лишени от възможността да формират самите педагогически принципи от най-мащабните им измерения до най-незначителните им подробности. В този случай им се налагат директиви от външни, привидно „практични" личности. Антисоциалните напрежения възникват тъкмо поради обстоятелството, че в социалния живот попадат хора, чието възпитание е пропуснало да ги направи „социално чувствителни", социално ангажирани.
А социално ангажирани индивиди може да изгради само такава възпитателна система, която на свой ред е ръководена от социално ангажирани личности.
Никак няма да се справим със социалния въпрос, ако го разглеждаме отделно от проблемите на възпитанието и духовния живот. Антисоциални напрежения се създават не само при определени икономически ситуации, но и чрез това, че в рамките на тези ситуации хората се отнасят антисоциално помежду си. Ето защо е крайно антисоциално, когато децата се възпитават и образоват от хора, които са превърнати в „чужди на живота" поради това, че са принудени да получават принципите и указанията за своята работа от външни лица. Юридическите факултети се регламентират от държавата. Държавата изисква от тях преподаването на правни науки, чието съдържание тя реализира с оглед на своята конституция и на своите изпълнителни органи.
към текста >>
Ето защо е необходимо да се обединят позициите на ангажираните в даден труд
индивиди
и тези на потребителите.
Регулирането на цените ще осигури съответствие между услуги и заплащане. Подобни процеси не могат да се ръководят по парламентарен път. За тях трябва да се погрижим по друг начин. Защото кой е длъжен да работи, след като безкрайно много хора прекарват времето си в напразни преговори, засягащи организацията на труда? Всякакъв род споразумения между един човек и друг, между една стопанска асоциация и друга, следва да се извършват в хода на самата работа.
Ето защо е необходимо да се обединят позициите на ангажираните в даден труд индивиди и тези на потребителите.
В случая не става дума за нещо утопично, защото няма и следа от някакво разпореждане, което ни задължава да действуваме по един или друг начин. Тук само загатваме, как хората сами могат да организират живота си, ако искат да се трудят в общества, съответствуващи на техните разбирания и интереси. Естественият стремеж на хората да се обединяват в такива общества, е свързан от една страна със самата човешка природа, стига тя да не е ограничавана от вмешателството на държавата. От друга страна за това допринася и свободният духовен живот, защото той поражда импулси, които могат да се осъществят именно в условията на човешката общност. Ще добавим и това, че такива общности изградени според залегналите в тази книга принципи могат да възникнат във всеки момент; в себе си те не съдържат никаква утопия.
към текста >>
32.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
От всички онези дейности, които хората разгръщат в областта на стокопроизводството и стокообмена, съвсем не могат пряко да се извлекат възможно най-добрите импулси за правовите отношения, които трябва да съществуват между
индивиди
те и обществото.
Стоката има своята стойност чрез онзи, който я ползува. Поради обстоятелството, че стойността на стоката се определя от консуматора, тя стоката, е поставена по съвсем друг начин в социалния организъм, отколкото всички други неща, които също имат стойност за човека като принадлежаща единица към този организъм. Трябва да разглеждаме стопанския живот безпристрастно и да разграничаваме в него трите елемента: Стокопроизводство, стокообмен и потребление. Принципната разлика, която съществува между това, което трябва да се основава на чисто правните отношения, и това, което е налице в междучовешките отношения след като единият индивид произвежда стоки за другия не може да се установи просто теоретично. В чисто практически смисъл, логичният извод е, че в социалния организъм правовият живот трябва напълно да се отдели от стопанския живот.
От всички онези дейности, които хората разгръщат в областта на стокопроизводството и стокообмена, съвсем не могат пряко да се извлекат възможно най-добрите импулси за правовите отношения, които трябва да съществуват между индивидите и обществото.
В рамките на стопанската система човек се обръща към човека, защото всеки обслужва интереса на другия; в рамките на правовата система отношенията между хората са коренно различни. Впрочем лесно би могло да се повярва, че тази разлика, породена от самия живот, е достатъчна, след като процесите, които са подчинени на стопанския живот са валидни също и за правата, които трябва да регулират отношенията между хората, участващи в стопанския живот. Подобна вяра има корени, но те не лежат в реалните съотношения на живота. Човекът може правилно да изживее в себе си правовото отношение което трябва да съществува между него и другите само тогава, когато той игнорира стопанския живот и пренася посоченото изживяване не там, а в коренно различна област. Ето защо в здравия социален организъм наред със стопанския живот се разгръща и друг, напълно самостоятелен живот, от които възникват правата, уреждащи отношенията между човек и човека.
към текста >>
И когато правовата държава не се намесва в нито един от стопанските отрасли, тогава тя ще създава само такива структури, които произлизат от правното съзнание на принадлежащите и човешки
индивиди
.
Стопанската сфера сплотява хората с еднакви интереси както тези на производителя, така и тези на потребителя, а и хора с други еднакви потребности в съдружия или кооперации, които чрез своите взаимодействия създават фундаменталните основи на стопанския живот. Стопанската сфера се гради върху асоциативния принцип и върху отношенията между стопанските предприятия и асоциации. Тези асоциации разгръщат една чисто стопанска дейност. Правната основа, върху която те действуват, се изгражда от правната институция в държавата. Когато такива стопански асоциации наложат своите стопански интереси в представителните и ръководни структури на стопанската система, тогава те няма да се стремят към влияние в законодателната и изпълнителната власт на правовата държава (като например един Съюз на производителите, Партия на индустриалците, Социалдемократична партия със стопанска ориентация), за да извоюват там позиции, които не са успели да постигнат в рамките на стопанския живот.
И когато правовата държава не се намесва в нито един от стопанските отрасли, тогава тя ще създава само такива структури, които произлизат от правното съзнание на принадлежащите и човешки индивиди.
Когато в представителните органи на правовата държава (нещо, което е естествено) участвуват същите лица, които са ангажирани в стопанския живот, чрез диференцирането на стопанския от правовия живот вече не са възможни онези влияния от стопанската в правовата система, които биха подкопали здравето на социалния организъм, както би станало, ако самата държава обезпечава отделни отрасли на стопанската, система и ако техните представители изработват закони в зависимост от своите стопански интереси. Един типичен пример за сливане между икономическия и правовия живот ни дава Австрия с конституцията си от 60-те години на 19-ия век. Депутатите в Държавния съвет бяха избрани от четирите основни сили на стопанския живот, от едрите собственици, от търговските камари, от градовете, пазарите и индустриалните зони, и от селските общини. Ясно е, че при такъв състав на висшия държавен орган, чрез правните норми на първо място се проявяват различните стопански интереси. Несъмнено, в разпадането на Австрия се намесват и центробежните сили на отделните националности.
към текста >>
33.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Обаче развитието на течи способности е възможно, само ако
индивиди
те чрез които те се проявяват, действуват и се ръководят от своята лична и свободна инициатива.
Стремежът да се търси „духовен живот" чрез подобни едностранчиви занимания водеше управляващите класи дотам, че за социалните въпроси те изграждаха становища, които нямаха нищо общо с действителните процеси и факти. Несъмнено, в съвременния социален живот управлението на капитала в стоковото производство е тясно свързано със собствеността върху средствата за производство. Но тези два вида отношения на човека към капитала са коренно различни, що се отнася до техните действия в социалния организъм. Целесъобразното управление на капитала чрез индивидуалните способности осигурява на обществото определени блага, които са в интерес на всички. Независимо от мястото си в обществото, всеки човек е заинтересован от плодотворното разгръщане на индивидуалните способности, скрити в човешката природа.
Обаче развитието на течи способности е възможно, само ако индивидите чрез които те се проявяват, действуват и се ръководят от своята лична и свободна инициатива.
Общото благополучие винаги страда, ако нещо ограничава или подтиска индивидуалните човешки способности. А точно капиталът е средството, с чиято помощ човешките способности могат да се реализират в областта на социалния живот. Ето защо всеки истински е заинтересован от следното: капиталът да бъде така управляван, че един надарен с особени качества индивид или група от хора, показващи социални способности, да разполагат с такъв контрол върху паричните средства, които изцяло се определя от тяхната свободна инициатива. Всеки, независимо дали е интелектуалец, или занаятчия ако без всякакви предубеждения зачита своя собствен интерес ще потвърди: аз бих желал, щото достатъчно голям брои надарени личности или групи от хора напълно свободно да разполагат с капитала; но и нещо повече движени от своята лична инициатива, всички те да имат достъп до капитала; защото единствено те могат да преценят до каква степен индивидуалните им способности благодарение на капитала ще създадат необходимите блага за социалния организъм. В рамките на тази книга се налага да поясним и друго: а именно, как в хода на човешката еволюция частната собственост се е утвърдила в зависимост от реализацията на индивидуалните човешки способности.
към текста >>
В изградения по този начин социален ред са взети под внимание както свободната инициатива на отделните
индивиди
, така и интересите на цялата общност.
А най-добрият за обществото начин да бъде ръководено производството, се опира на индивидуалните човешки способности. А този, който не желае да направи сам своя избор, кому да прехвърли създадения от самия него капитал, е свободен да го предостави на сдружение или асоциация с нестопанска дейност. Капитал, постигнат от спестявания и лихви следва да бъде прехвърлен след смъртта на собственика в съответствие с последната му воля в ръцете на лице или група хора, заети в материална или интелектуална производствена дейност, а не в ръцете на непроизводителна личност, която би превърнала капитала в източник на рента. В случай, че не са посочени конкретно лице или група хора, правото за разпореждане може да се прехвърли на дружество или асоциация с нестопанска дейност. Единствено ако човек не е в състояние сам да реши управлението на своя капитал, се намесва правовата държава, и то чрез духовните си институции.
В изградения по този начин социален ред са взети под внимание както свободната инициатива на отделните индивиди, така и интересите на цялата общност.
А на тези интереси се отговаря най-добре чрез това, че свободната лична инициатива се поставя в тяхна служба. И ако сега човек повери своята работа на ръководството на друг човек, той ще знае: Съвместното изделие ще бъде възможно най-доброто, както за социалния организъм, така и за самия работник. Визираният тук социален ред създава определени съотношения и те отговарят на правилния усет за нещата между регулираните чрез правното съзнание права за разпореждане върху капитала, материализиран в средствата за производство и човешката работна сила от една страна, и цените на крайния продукт от друга страна. В изложените тук мисли може би има редица несъвършенства. Но при едно съответствуващо на действителността мислене, нещата не се свеждат до това да се даде една „програма" веднъж завинаги, а до това да се очертае посоката, в която хората трябва да работят.
към текста >>
В платформата на съвременния социализъм основателно е залегнало изискването новите производствени отрасли да гарантират определена потребителска част за всички
индивиди
и практически да изместят старите производствени отрасли, които гарантираха печалба на един или друг индивид.
Повърхностният поглед счита, че директивите и разпоредбите би трябвало да бъдат най-резултатния подход в социалния живот. Обстоятелството, че отвсякъде възникват възражения тъкмо срещу онзи социален ред и неговите принципи, които съответствуват на истинските съотношения в живота, е нещо естествено. Защото истинският живот винаги поражда противоречия. И ако човек ръководи мисленето си с оглед на този живот, той трябва да се стреми към такива действия, чиито последици и противоречия съответно ще бъдат неутрализирани чрез друг вид действия. Той в никой случай няма да смята, че едно начинание, което според неговото мислене е „идеално" няма в хода на времето да се развие по безпроблемен начин.
В платформата на съвременния социализъм основателно е залегнало изискването новите производствени отрасли да гарантират определена потребителска част за всички индивиди и практически да изместят старите производствени отрасли, които гарантираха печалба на един или друг индивид.
Но ако човек напълно вникне в това изискване, той далеч няма да стигне до основния извод на този по-нов социализъм, че следователно средствата за производство трябва да се превърнат от частна собственост в колективна. Той ще бъде принуден да стигне до съвсем друг извод: Че благата, произведени в резултат на личната инициатива и индивидуалните качества на човека, трябва да бъдат предоставени по естествен и справедлив път на цялото общество. Икономическата концепция на съвременната епоха се базира на това, че формира приходи чрез количеството на създадените блага; занапред хората ще трябва да се стремят чрез прилагане на кооперативния принцип следвайки необходимите размери на потреблението да намерят най-добрия начин на производство, както и верния път от производителя до потребителя. А правната уредба ще се грижи за това, едно производствено предприятие да е свързано с дадена личност или група хора само дотогава, докато тази свързаност намира своето оправдание в личните качества на съответните индивиди. Вместо обществена собственост върху средствата за производство, на преден план в социалния организъм ще излезе кръвообращението на тези средства, което винаги и отново ще ги насочва към онези личности, чиито индивидуални качества ги правят способни да реализират въпросните средства по възможно най-добрия за обществото начин.
към текста >>
А правната уредба ще се грижи за това, едно производствено предприятие да е свързано с дадена личност или група хора само дотогава, докато тази свързаност намира своето оправдание в личните качества на съответните
индивиди
.
Той в никой случай няма да смята, че едно начинание, което според неговото мислене е „идеално" няма в хода на времето да се развие по безпроблемен начин. В платформата на съвременния социализъм основателно е залегнало изискването новите производствени отрасли да гарантират определена потребителска част за всички индивиди и практически да изместят старите производствени отрасли, които гарантираха печалба на един или друг индивид. Но ако човек напълно вникне в това изискване, той далеч няма да стигне до основния извод на този по-нов социализъм, че следователно средствата за производство трябва да се превърнат от частна собственост в колективна. Той ще бъде принуден да стигне до съвсем друг извод: Че благата, произведени в резултат на личната инициатива и индивидуалните качества на човека, трябва да бъдат предоставени по естествен и справедлив път на цялото общество. Икономическата концепция на съвременната епоха се базира на това, че формира приходи чрез количеството на създадените блага; занапред хората ще трябва да се стремят чрез прилагане на кооперативния принцип следвайки необходимите размери на потреблението да намерят най-добрия начин на производство, както и верния път от производителя до потребителя.
А правната уредба ще се грижи за това, едно производствено предприятие да е свързано с дадена личност или група хора само дотогава, докато тази свързаност намира своето оправдание в личните качества на съответните индивиди.
Вместо обществена собственост върху средствата за производство, на преден план в социалния организъм ще излезе кръвообращението на тези средства, което винаги и отново ще ги насочва към онези личности, чиито индивидуални качества ги правят способни да реализират въпросните средства по възможно най-добрия за обществото начин. Точно така ще се осъществи необходимото отношение между личност и средства за производство, което досега се проявяваше чрез частната собственост. Защото ръководителят на едно стопанско начинание и неговият заместник формират своите приходи съответствуващи на техните изисквания с помощта на средствата за производство, и те са задължени към тези средства. Те няма да пропуснат оптималния вариант на едно производство, защото неговото нарастване осигурява ако не максималната печалба, то поне част от техните приходи. В смисъла на горните разсъждения, печалбата се насочва към обществото в такъв размер, който се определя след приспадането на лихвата, употребена в полза на производителя поради нарастването на производството.
към текста >>
Социален организъм, изграден според замисъла на обсъжданата тук идея, ще съумее да внесе в човешката общност положителния баланс, който даден индивид постига благодарение на своите лични качества, както и да отнема необходимите средства за издръжката на онези
индивиди
, на които липсват способности.
Както на децата се полага правото на възпитание, така на възрастните, инвалидите, овдовелите и болните се полага правото на определен жизнен стандарт, който следва да се поддържа от капиталните средства по начин, сходен с отпускането на съответните такси за възпитанието на непълнолетните. Най-същественото тук е следното: приходите на неработещият се определят не от стопански съображения, а обратно целият стопански живот става зависим от отношенията, пораждани от правното съзнание на хората. Работещите в даден стопански отрасъл постигат чрез своя труд толкова по-малко, колкото повече трябва да се отделя за неработещите. Обаче това „по-малко" след като разглежданите тук социални импулси бъдат реализирани ще се разпределя равномерно между всички участници в социалния организъм. Чрез определената от икономиката правова държава, възпитанието и обучението на нетрудоспособните една всеобща задача на цялото човечество действително ще прерасне в първостепенна цел, защото в областта на правото действува това, което обединява всички пълнолетни членове на обществото.
Социален организъм, изграден според замисъла на обсъжданата тук идея, ще съумее да внесе в човешката общност положителния баланс, който даден индивид постига благодарение на своите лични качества, както и да отнема необходимите средства за издръжката на онези индивиди, на които липсват способности.
„Принадената стойност" ще служи не за неоправдания лукс на даден човек, а за осигуряването на социалния организъм с нови душевни и материални блага, както и за обгрижването на онези хора, които се раждат в този организъм, но не са в състояние да му служат. Ако смятаме, че обособяването на трите съставни части в социалния организъм има само теоретична стойност и че то и без друго възниква „само по себе си" в единната държава или в една икономическа система, която обхваща държавата и се базира на колективната собственост върху средствата за производство, трябва да се замислим върху особения характер на социалните тенденции, които задължително ще се появят, ако троичното разделяне на социалния организъм бъде осъществено докрай. Тогава например не държавата ще признава повече парите като законно платежно средство; този вид признание ще произтича от мерките, които са предприели ръководните институции на стопанските организации. Защото в здравия социален организъм парите са не друго, а един вид указания или инструкции за съответната стока, която е произведена от други лица. Тези указания могат да се изведат от цялостния стопански живот, защото дори произведените стоки се включват в този цялостен стопански живот.
към текста >>
Държавата има задължението да установи правните отношения между
индивиди
те и отделните групи хора.
В социалния организъм е невъзможно да разглеждаме развитието по онзи обективен начин, както правим това по отношение на природата. Когато работата опира до социалния организъм, развитието трябва да се предизвика. Ето защо за здравото социално мислене е просто фатално, когато пред него застават съвременни идеи, който що се отнася до необходимите социални процеси искат да „докажат" правотата си, както се „доказват" нещата в естествените науки. В социалния живот „доказателството" е в ръцете на този, който мирогледно съумее да възприеме не само това, което вече съществува, а и онова, което често пъти незабележимо е стаено в човешките импулси и напира към осъществяване. Един от процесите, чрез който троичното разделяне на социалния организъм ще проникне в най-дълбоките пластове на обществения живот, е отделянето на съдебната власт от държавата.
Държавата има задължението да установи правните отношения между индивидите и отделните групи хора.
Достигането до присъдата обаче става в структури, изградени в сферата на духовната организация. До голяма степен то зависи от възможността правораздаващият да прояви усет и разбиране за индивидуалното положение на подследствения. А такъв усет и такова разбиране могат да са налице, само ако при изграждане на съдебните институции се ръководим от същото доверие, което хората изпитват към духовната организация. Възможно е управлението на духовната организация да се възложи на юристи, привлечени от най-различни професии в културната и духовната сфера, които след определен срок отново да се върнат към своите първоначални професии. И тогава, в известни граници, всеки човек ще има възможност да избира за 5 или 10 години между посочените кандидати онази личност, към която той има необходимото доверие, за да и повери решението както по даден случай от общ характер, така и по всички въпроси от областта на наказателното право.
към текста >>
34.
Статия 01: Необходимост на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
И както здравият икономически живот в социалния организъм не може да се смесва с правната система (където всичко се основава на решенията от всички равни един на друг възрастни
индивиди
), така не е възможно и духовния живот да се администрира според законите, регулациите и контролните средства, които произтичат от мненията на всички хора, които просто са достигнали пълнолетие.
По този начин подобни регулации се извличат от икономическия процес. Работникът заема своето място в икономическия живот като човек на свободна практика по отношение на онези, с които трябва да извършва обща работа в производството. Неговият икономически принос към даден клон на производството е въпрос, който се решава от експертното познание в съответния индустриален бранш. Но що се отнася до всичко, което засяга експлоатацията на неговия труд, самият той, като възрастен човек, също е решаващ фактор в демократичните правни обсъждания извън икономическия процес. Точно както правната сфера (администрацията на държавата) се регулира в рамките на самостоятелната юридическа система на социалния организъм, независима от икономиката, така и духовния живот (образователната система) се управлява сама в пълна свобода в рамките на независимия си духовен орган от социалното общество.
И както здравият икономически живот в социалния организъм не може да се смесва с правната система (където всичко се основава на решенията от всички равни един на друг възрастни индивиди), така не е възможно и духовния живот да се администрира според законите, регулациите и контролните средства, които произтичат от мненията на всички хора, които просто са достигнали пълнолетие.
Духовният живот изисква самостоятелна администрация, ръководена от най-добрите налични образователни умове. Само при такова самоуправление е възможно дремещите индивидуални способности в човешкото общество да се подхранват истински в полза на социалния живот. Всеки, който безпристрастно изследва истинските действащи фактори в съвременното общество, може да направи единствения извод, че здравето на организма изисква неговото разделение на три независими системи: духовна, правна и икономическа. Единството на организма обаче няма да е застрашено по никакъв начин, тъй като това единство е стабилно стъпило на реалността във факта, че всеки човек има интерес и към трите части на системата и че (въпреки своята взаимна независимост) централните власти на всяка сфера ще могат да хармонизират своите различни действия. Това, че международните отношения няма да представляват пречка, дори само една държава да се е организирала в тричленна система, ще е тема на следващото есе.
към текста >>
35.
Статия 08: Социалистите и техните препъникамъни
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Възникващото стопанско самоуправление трябва само да поощрява създаването на асоциации, които чрез икономическо сътрудничество ще постигат онова, което досега се е постигало чрез егоистичната конкуренция на отделни
индивиди
.
Ако на повечето от самите работници, поради споменатите по-рано обстоятелства, им липсват необходимите знания за начините, по които би могъл да се реформира икономическият живот, то и техните водачи не ги превъзхождат. Те се изолират от всякакво такова познание, защото мисленето им е само в границите на политическата арена. Последствието от това едностранчиво ограничаване в политиката са опитите, правени от различни кръгове, да установят Работнически Съвети. Настоящият опит за създаване на такива институции трябва да е съвместим с гореспоменатата „нова идея“, за да не се опропасти целият труд, вложен в него. Тази „нова идея“ изисква обаче Работническите Съвети да са първите институции, с които държавата няма отношения; те трябва да са свободни да се оформят според чисто икономическите съображения на онези, занимаващи се със стопански живот.
Възникващото стопанско самоуправление трябва само да поощрява създаването на асоциации, които чрез икономическо сътрудничество ще постигат онова, което досега се е постигало чрез егоистичната конкуренция на отделни индивиди.
Това е въпрос на свободна социална координация между различните звена на производството и потреблението, а не въпрос на централизиран контрол според политически интереси. Целта е чрез една такава асоциация да се поощряват икономическите инициативи на работниците, а не те да се подчиняват на опекунството от страна на някоя бюрократична йерархия. Независимо дали икономическият живот има политическа администрация, определена му по закон, или пък „система от индустриални съвети и комисии“, в която се изготвят планове от хора, способни да мислят и да организират само по политически начин, резултатът е един и същ. Сред тези хора може и да има някои, които на теория настояват за определена независимост на икономическия живот; на практика обаче техните искания могат да доведат единствено до икономика, която е задушена от политическата система, понеже техните проекти са резултат от политическо мислене. Хората ще могат да започнат работа по изграждането на институции, каквито се изискват от условията на съвременния живот, когато по-напред ясно разберат идеята за това, че както държавно-юридическата система, така и духовно-културната сфера при троичното разделение на социалния ред трябва да се развиват по собствени правила и отделно от икономическата система.
към текста >>
36.
Статия 09: Какво изисква Новият дух
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Управлението, което този импулс изисква, е такова, което регулира икономическия процес на базата на това, което занимаващите се с него
индивиди
реално правят един за друг.
Ако се съди по безплодните дискусии, провеждани в много кръгове на съветническите и изпълнителните политически среди, става все по-ясно, че липсва разбиране за изискванията, които историческото развитие на човечеството създава за настоящата епоха и близкото бъдеще. Това, че демокрацията и една по-социална форма на живот представляват два импулса, борещи се да се проявят в съвременната човешка природа, е едно прозрение, което съвършено убягва на повечето от участниците в такива дискусии. И двата импулса ще продължат да причиняват смут и разруха в обществения живот, докато се осигурят институции, в които те ще могат да се развиват. Но социалният импулс, който трябва да живее в икономическите процеси, няма да може, поради естеството на своята същност, да се прояви демократично. Целта на този социален импулс е хората, занимаващи се със стопанска дейност, да обръщат внимание на справедливите нужди на своите събратя.
Управлението, което този импулс изисква, е такова, което регулира икономическия процес на базата на това, което занимаващите се с него индивиди реално правят един за друг.
Това, което работят обаче, трябва да се основава на договорно споразумение, възникващо от стопанското положение на отделните страни. За да имат социален ефект тези договорни споразумения, са необходими две неща. Първо, тези споразумения трябва да възникват като свободна инициатива на всяка от страните — инициатива, която се основава на свободна воля. Второ, тези индивиди трябва да живеят в стопанско тяло, което позволява на даден човек чрез такова споразумение да прокарва по най-добрия начин услугите на другите към обществото. Първото изискване може да се осъществи само когато отсъства каквато и да била политическа намеса между индивидите, работещи в стопанската сфера, и тяхната лична връзка с източниците и интересите на самия икономически живот.
към текста >>
Второ, тези
индивиди
трябва да живеят в стопанско тяло, което позволява на даден човек чрез такова споразумение да прокарва по най-добрия начин услугите на другите към обществото.
Целта на този социален импулс е хората, занимаващи се със стопанска дейност, да обръщат внимание на справедливите нужди на своите събратя. Управлението, което този импулс изисква, е такова, което регулира икономическия процес на базата на това, което занимаващите се с него индивиди реално правят един за друг. Това, което работят обаче, трябва да се основава на договорно споразумение, възникващо от стопанското положение на отделните страни. За да имат социален ефект тези договорни споразумения, са необходими две неща. Първо, тези споразумения трябва да възникват като свободна инициатива на всяка от страните — инициатива, която се основава на свободна воля.
Второ, тези индивиди трябва да живеят в стопанско тяло, което позволява на даден човек чрез такова споразумение да прокарва по най-добрия начин услугите на другите към обществото.
Първото изискване може да се осъществи само когато отсъства каквато и да била политическа намеса между индивидите, работещи в стопанската сфера, и тяхната лична връзка с източниците и интересите на самия икономически живот. Второто изискване ще се задоволи, когато споразуменията се изготвят не според исканията на даден нерегулиран пазар, а според условията, възникващи когато клонове на индустрията се свързват със сдружения на потребителите и помежду си — така, както го изискват реалните нужди, за да може движението на стоките да се управлява според както тези сдружения намерят за добре. Такива сдружения представляват един модел, според който се определя как във всеки отделен и конкретен случай икономическата активност може да се управлява на базата на споразумения. Не може да има политиканстване, когато икономиката се управлява по този начин. Може да има само компетенцията и уменията на отделните личности в даден отрасъл на индустрията, както и структурирането им с оглед на най-добрата социална ефективност.
към текста >>
Първото изискване може да се осъществи само когато отсъства каквато и да била политическа намеса между
индивиди
те, работещи в стопанската сфера, и тяхната лична връзка с източниците и интересите на самия икономически живот.
Управлението, което този импулс изисква, е такова, което регулира икономическия процес на базата на това, което занимаващите се с него индивиди реално правят един за друг. Това, което работят обаче, трябва да се основава на договорно споразумение, възникващо от стопанското положение на отделните страни. За да имат социален ефект тези договорни споразумения, са необходими две неща. Първо, тези споразумения трябва да възникват като свободна инициатива на всяка от страните — инициатива, която се основава на свободна воля. Второ, тези индивиди трябва да живеят в стопанско тяло, което позволява на даден човек чрез такова споразумение да прокарва по най-добрия начин услугите на другите към обществото.
Първото изискване може да се осъществи само когато отсъства каквато и да била политическа намеса между индивидите, работещи в стопанската сфера, и тяхната лична връзка с източниците и интересите на самия икономически живот.
Второто изискване ще се задоволи, когато споразуменията се изготвят не според исканията на даден нерегулиран пазар, а според условията, възникващи когато клонове на индустрията се свързват със сдружения на потребителите и помежду си — така, както го изискват реалните нужди, за да може движението на стоките да се управлява според както тези сдружения намерят за добре. Такива сдружения представляват един модел, според който се определя как във всеки отделен и конкретен случай икономическата активност може да се управлява на базата на споразумения. Не може да има политиканстване, когато икономиката се управлява по този начин. Може да има само компетенцията и уменията на отделните личности в даден отрасъл на индустрията, както и структурирането им с оглед на най-добрата социална ефективност. Това, което се прави в едно такова икономическо тяло, не се решава от броенето на гласове, а от гласа на реалните потребности.
към текста >>
37.
Статия 12: Право и икономика
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
В полза на икономиката е, ако
индивиди
или групи, които са квалифицирани в даден аспект на производството, са в състояние да натрупат капитал за техния бизнес.
Човек трябва да има предвид препятствията, на които се натъкват всички, правещи такива опити.“ Поддръжниците на троичния ред могат да отговорят: Самите тези трудности са свидетелството, че хората вървят по грешен път. Те са упорити в мъките си да изградят социална форма, в която определени нужди на съвремието ще се задоволят от съчетанието на икономическата и юридическата система. На тях обаче ще им се наложи да разберат, че когато икономическият живот няма противодействие, той създава условия, при които в обществото се усеща липсата на право и справедливост. На това трябва да се противодейства извън икономиката.
В полза на икономиката е, ако индивиди или групи, които са квалифицирани в даден аспект на производството, са в състояние да натрупат капитал за техния бизнес.
Днес най-добрите услуги могат да се предложат на обществото само от квалифицирани лица чрез контрола на големи суми капитал. Но естеството на икономиката е категорично, че такива услуги могат да са следствие само от ефективното производство на стоки, от които обществото се нуждае. В ръцете на хората, които произвеждат такива стоки, попада определено количество стопанска власт. Не може да бъде другояче, троичният социален ред разбира това. Съответно, целта на този ред е да изгради общество, в което ще възниква икономическа власт, от която обаче няма да се надигат злини.
към текста >>
38.
6. До всички членове * V 17 Февруари 1924 Относно ръководните антропософски принципи
GA_39 Писма до членовете
Ако обаче подобно сътрудничество е невъзможно, принадлежността на
индивиди
те или групите към Обществото винаги ще остане нещо чисто външно, когато всъщност тя би трябвало да се чувства като вътрешна действителност.
Дадените тук насочващи линии са предназначени да провокират теми за изследване и обсъждане. Допирни точки с тях ще се намерят на многобройни места в антропософските книги и лекционни цикли, така че повдигнатите по този начин теми да могат да бъдат разширявани и обсъжданията в групите да се съсредоточават около тях. Когато сред водещите членове в групите възникнат нови идеи, те също могат да се опрат на това, което ще изпращаме от Гьотеанума по описания начин като един вид рамки за духовната дейност на Обществото. Разбира се духовната дейност може да процъфти само чрез свободното разгръщане на дейните личности и ние не трябва никога да грешим спрямо тази истина. Не бива да осъждаме и това, ако дадена личност действа вътре в Обществото в подходяща хармония с друга.
Ако обаче подобно сътрудничество е невъзможно, принадлежността на индивидите или групите към Обществото винаги ще остане нещо чисто външно, когато всъщност тя би трябвало да се чувства като вътрешна действителност.
Не може да се допуска съществуването на Антропософското общество да бъде използвано от един или друг индивид просто като възможност да каже това, което той лично има да каже с едно или друго намерение. Обществото трябва по-скоро да бъде мястото, където се култивира истинската Антропософия. В крайна сметка извън него може да се развива всичко друго. Обществото не е тук за такива неща. Не ни е помогнало това, че в последните няколко години отделни членове внесоха в Обществото собствените си лични желания, просто защото си помислиха, че с израстването си то би се превърнало в подходяща сфера за техните действия.
към текста >>
39.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ние отиваме пред гигантските дървета на девствените гори, пред тихата теменужка или пред кокичето и ги разглеждаме наистина като отделни
индивиди
, но така, че казваме: тук ни говори духът, тук се изразява духът, който оживява пространството, Дух на Слънцето, Дух на Земята!
Когато разглеждаме нещата по този начин, ние трябва във всеки случай да кажем: тук ние проглеждаме в дълбоки, дълбоки тайни на окръжаващия ни свят. Тук за сериозния търсител на истината колкото и обайващи да са чисто материалните резултати на изследването престава възможността даже и да помисли, че Слънцето е едно газово кълбо движещо се в пространството, престава възможността, Земята да бъде разглеждана така, както днес я разглеждат астрономията и геологията. Тук съществуват наложителни причини, наложителни основания, на които трябва да се подчини и съвестният природомислител и да си каже: В това, което естествената наука разкрива, ти не трябва да виждаш вече нещо друго, освен един израз на духовния живот, който стои на основата на всичко! Но тогава ние разглеждаме растението като един физиономичен израз на земята, като израз на лицето на нашата земя. Така това, което наричаме наше естетическо чувство по отношение на растителния свят, се задълбочава именно чрез Духовната наука.
Ние отиваме пред гигантските дървета на девствените гори, пред тихата теменужка или пред кокичето и ги разглеждаме наистина като отделни индивиди, но така, че казваме: тук ни говори духът, тук се изразява духът, който оживява пространството, Дух на Слънцето, Дух на Земята!
Това, което виждаме у човека от израза на неговия дух, когато чуваме неговия глас и от това вадим заключение за кротостта или некротостта на неговата душа, така от това, което ни гледа от растенията, ние вадим заключение за това, което живее като Дух на Земята, като Дух на Слънцето, как те стоят в борба един с друг или във взаимна хармония. Тогава ние самите се чувствуваме тъчащи и живеещи в духа. А сега само за да покажем, как Духовната наука може фактически да бъде потвърдена от естествената наука на 19-то столетие, можем да споменем още следното. Онези слушатели, които по-рано са присъствували на държаните тук сказки, ще си спомнят за казаното, че в земния свят съществуват растения, които са неуместни, които не принадлежат на нашия земен свят. Такова едно растение е например белият ИМЕЛ, който играе такава забележителна роля в сказанията и митовете затова, защото принадлежи на едно минало планетарно състояние на нашата Земя и е останал като един остатък от едно предиземно развитие.
към текста >>
40.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тук ние виждаме онова съзнание, което действува в нас, и заставаме с това съзнание като човешки
индивиди
в света.
Аз трябва да намеря отново пътя към мене самия. Тогава светът около мене не ще бъде илюзия, а ще бъде светът, в който аз ще бъда в състояние да победя чрез собствена работа страдание и болест и смърт. Така будистът търси освобождение от света и от преражданията чрез водене борба срещу жаждата за съществуване, а християнинът търси освобождението от нисшия човек и възкресението на висшия човек, който той сам е обвил в едно було, за да вижда света в неговата истинност. И ние имаме нещо, което се отнася както черното към бялото, което намираме в мъдростта на Буда, когато го сравним с пълните със значение думи на апостол Павла: "Не аз а Христос в мене! "
Тук ние виждаме онова съзнание, което действува в нас, и заставаме с това съзнание като човешки индивиди в света.
Будистът казва: Човекът е слязъл от духовни висини, защото светът го е изтласкал надолу. Следователно светът трябва да бъде победен, този свят, който е всадил в него жаждата за съществуване, той трябва да напусне този свят. Обаче християнинът казва: Не, вината не е в света, че аз съм такъв, вината е в самия мене! Така ние заставаме в света с нашето обикновено съзнание. Под това съзнание продължава да действува в нашата личност, в нашата индивидуалност нещо, което по-рано е съществувало като едно ясновидско, като едно образно съзнание.
към текста >>
41.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
В женските
индивиди
духът придобива мъжки характер и оцветяване; в мъжките духът имаше женски характер.
Новите същества се приспособили към промяната. Не всички женски ндивиди, възприели женската форма. В едната част женската страна, възможността да произвежда човешки същества се оттегля назад и в замяна остава силата за оплодяване, но по съвсем друг начин. Физическата природа се бе разделила в оплодяваща и оплодявана. Също и духовната природа се разделя.
В женските индивиди духът придобива мъжки характер и оцветяване; в мъжките духът имаше женски характер.
Това все още е жената в мъжа. Библейската легенда показва това много ясно. Както знаете, на двуполовия човек се забранява да яде от Дървото на познанието. Силата, която Йехова полага в човечеството е: Неговата мъдрост да работи в жената. "Ти не бива да ядеш от Дървото на познанието" означава същото като "Ти не ще разделяш силата на оплодяването и не ще я правиш независима".
към текста >>
42.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
Индивиди
, при които е такъв случаят, са идеалисти; те са мъчениците за прогреса на един народ.
С развитието си обаче човекът повдига собственото си астрално тяло, то става по-диференцирано, по-специфично. И тогава става възможно за неговото астрално тяло да придобие онази нагласа на ума, която стои над манталитета на неговия народ. Когато онова, което просветва надолу от това по-висше ниво се схване интелектуално или умствено, тогава много лесно могат да бъдат възприети идеалите. Понякога се случва, чувствата на астралното тяло на един човек да не са развити колкото неговото мислене. Мислите на народа биха могли да влияят върху мисленето на индивида толкова силно, че те да го обземат, преди той достатъчно да се е развил.
Индивиди, при които е такъв случаят, са идеалисти; те са мъчениците за прогреса на един народ.
Те са такива, защото те самите бързат напред пред онова, което фактически е в останалото тяхно астрално тяло, защото те отправят тяхната цялостна въздигната душа към един идеал по един самопожертвувателен начин. Когато такива хора умрат, тяхната недоразвита астралност се установява още по-силно; онази част от нея, която не е включена в националния идеал започва да се проявява. В бъдеще те започват да се занимават само със собственото си развитие. Когато един такъв човек, който е бил велик и благороден идеалист, който е посветил себе си на идеалите на своя народ умре, той бива победен от личния елемент, който все още е в него. Тогава изпъкват по-низшите качества на астралното му тяло.
към текста >>
43.
Карма и детайли на кармическата закономерност
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Всичко, което днес се разкрива като кармическа взаимовръзка, почива върху действително изследване на кармата на определени хора, на отделни
индивиди
.
Понеже ще имаме доста гости, този въпрос е подходящ за разглеждане на генералното събрание. Разбира се, които са били тук при тези лекции, ще имат предимство. Заглавието на следващата лекция ще бъде «Техниката на кармата»43. С това днес и следващия път ще разглеждаме важен жизнен въпрос. Моля да имате предвид, че всичко, което беше казано, са отделни случаи, представляващи истински окултни факти.
Всичко, което днес се разкрива като кармическа взаимовръзка, почива върху действително изследване на кармата на определени хора, на отделни индивиди.
Кармата и разглеждането ѝ ни учи да опознаем също и в този живот връзката между болестта и отделните душевни своеобразности, а именно събуждането на определени душевни сили. Така за тези, които чуят тук лекциите за кармата, ще стане по-ясно това, което ще бъде казано в Дома на архитекта44 относно връзката между болест, смърт, страдание и зло. През тази зима ще разгледаме как духовнонаучният мироглед се представя в живота. По този начин ще получим импулс и ще спечелим разбиране, че духовната наука не е нещо, което може да се обяви за непрактично, а тя директно се намесва в практическия живот. ----------------------------
към текста >>
44.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако разглеждате този факт така, ще видите, че смисълът на християнството лежи, от една страна, в премахването на това, което свързва в племена, семейства и тясно ограничени общности, и от друга страна, в разделянето на хората на
индивиди
, така че отделният човек да се чувства като индивид и като член на цялото човечество.
Трябва да изтече това, което е самолюбива, егоистична кръв. Тя изтича. Не разглеждайте картината, а реалността. Разгледайте количеството кръв, изтекло от Христовите рани като нещо, което е трябвало да изтече, за да може кръвта да изгуби тенденцията да основава тесни общности и с това да спечели възможността да разпространява братския съюз над цялата Земя. Може би никой не е докоснал екзотерично тази мистерия така, както Рихард Вагнер в статията си за концепцията на «Парсифал».100 Там един екзотерик докосва най-дълбоките езотерични истини на мистериите.
Ако разглеждате този факт така, ще видите, че смисълът на християнството лежи, от една страна, в премахването на това, което свързва в племена, семейства и тясно ограничени общности, и от друга страна, в разделянето на хората на индивиди, така че отделният човек да се чувства като индивид и като член на цялото човечество.
Двете неща са полярни. В древните времена, когато са съществували малките кръгове кръвни роднини, човекът се е чувствал като член на фамилията, като член на племето. Но индивидуалната самостоятелност ще израства и ще се увеличава в същата степен, в каквато кръвното родство умира. Че такова въздействие е било упражнено чрез Събитието на Голгота, виждате в това, че оттогава, откогато Събитието следва да обхване цялата Земя, религиозният импулс е получил най-високо значение. Всичко, което се е случило там, е било подготвено и е подготовка.
към текста >>
Разделянето на хората на
индивиди
и пълното разчупване на древния принцип на авторитета – същевременно следва да се изгради и цялостният братски съюз.
Нека да се върнем към древния посветителски принцип. Той е бил свързан с авторитета. Всички гледали нагоре към посветените и получавали импулсите от тях. Но принципът на авторитета все повече отслабва. Има привидно противоречие.
Разделянето на хората на индивиди и пълното разчупване на древния принцип на авторитета – същевременно следва да се изгради и цялостният братски съюз.
Чрез какво следва да се изгради той? Чрез това, че се схване какво се е изляло като Свети дух. В какво се състои то. За стария инициатор е било достатъчно да притежава мъдростта, истината и да я остави да протече в цялото човечество. Сега ще бъде достатъчно само това, че истината се притежава от отделната индивидуалност, издигнала се до най-висшето.
към текста >>
45.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Също както в лемурийската епоха в отделните
индивиди
се е изляло по нещо от елемента на духа, на духа Яхве, също така Христовият дух, чието тяло е в топлината на кръвта, постепенно се е изливал във времената преди Христос и след Христос и ще се излива и в бъдеще.
Ако вземете твърдата Земя с всичко, което съдържа, и прибавите топлината, обкръжаваща Земята, имате приблизително това, което наричаме тялото на Христовия дух. Оттам хубавите думи в Евангелието на Йоан, където Христос Исус сам се означава като дух на Земята: «Който яде хляба ми, ме тъпче с краката.»103 Какво яде човекът? Хляб. Той яде хляба, който е тялото на Христос. И когато върви по Земята, човекът го тъпче с краката. Това трябва да се приеме напълно буквално.
Също както в лемурийската епоха в отделните индивиди се е изляло по нещо от елемента на духа, на духа Яхве, също така Христовият дух, чието тяло е в топлината на кръвта, постепенно се е изливал във времената преди Христос и след Христос и ще се излива и в бъдеще.
И когато целият Христов дух се излее в човешките индивидуалности, тогава християнството, великото човешко братство ще е завладяло Земята. Тогава изобщо няма да съществува никакво съзнание за клики и малки съюзи, а само съзнанието, че човечеството е братски съюз. Въпреки най-голямото индивидуализиране, всеки ще бъде привлечен към другия. Малките племенни и народни общности ще отстъпят място на общността на живота-дух, будхи, Христос. Това ще види ясновиждащото душевно око, ако погледне надолу към нашата планета.
към текста >>
46.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
Странстващият с брат Марко читател или слушател би забелязал, че различните начини на мислене и чувстване, които се развиват в човека чрез атмосферата, областта, народността, нуждите и навиците, или му са наложени, на това място се представят в превъзходните
индивиди
и жаждата за най-висше обучение, макар и поотделно несъвършено, чрез общия живот е призвана да бъде достойно изразена.
Той среща дванадесет рицари, които след изживения си бурен живот, през който са изпитали усилия, страдания и опасности, най-после обитават тук, за да служат на Бога в тишината. Тринадесетият, когото те признават за свой водач, в момента се подготвя да се раздели с тях, по начин, който остава скрит, но в последните дни на своя живот той започва да разказва, за което на новодошлия духовен брат се прави кратък намек, който той правилно приема. Едно нощно тайнствено явление с празнуващи забързани младежи, чиито факли озаряват градината, довежда до определено решение. Да споделя по-нататъшното намерение, да, общо взето плана и с това смисъла на стихотворението, разкривам, че читателят се води през един вид идеална планина и след като преминава пътя си през различните области – хълмове, скали и трудни възвишения, от време на време следва да достигне до приятни равнини. Всеки един от рицарите монаси е било възможно да бъде посетен в неговото жилище и чрез опознаването на климатични и национални различия би се узнало, че превъзходните мъже са се събрали от всички краища на Земята, където всеки от тях тихо почита Бог по свой собствен начин.
Странстващият с брат Марко читател или слушател би забелязал, че различните начини на мислене и чувстване, които се развиват в човека чрез атмосферата, областта, народността, нуждите и навиците, или му са наложени, на това място се представят в превъзходните индивиди и жаждата за най-висше обучение, макар и поотделно несъвършено, чрез общия живот е призвана да бъде достойно изразена.
Да може обаче това да стане възможно, те са се събрали около един мъж, който носи името Хуманус; за което те не биха се решили, без да изпитват към него някакво сродство, някаква близост. Този посредник обаче неочаквано иска да се раздели с тях и те долавят повече унесени, отколкото зарадвани, историята на миналото му. Тя се разказва не от самия него, а всеки от дванадесетте, с които той е бил близък в течение на времето, може да съобщи част от това голямо преобразяване на живота. Тук би се показало, че всяка отделна религия достига кулминацията на разцвета си, с което тя се доближава до онзи главен водач и посредник, да, напълно се съединява с него. Епохите трябваше да се въплътят и фиксират в дванадесет представители, така че всяко признаване на Бог и всяка добродетел, показана в най-прекрасен образ, трябва да бъде приемана с голямо уважение и любов.
към текста >>
47.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Също така Вие бихте могли да попитате имат ли тези астрални същества също един вид физическо битие, подобно на груповите души на животните, като груповия Аз на рода лъвове, има в отделните лъвски-
индивиди
свое откровение тук на физичен план?
Наистина към него се присъединяват, имайки да вършат нещо в астралното тяло, онези астрални същества, за които казах, че намират истинската си родина на Луната или на Марс, според това дали имат добра или лоша същност. Те се вкореняват в астралното тяло. И лимфата, тази бяла течност, протичаща по човешкия организъм, принадлежи към телата на тези същества, които живеят в нашия астрален свят. Обаче, тези същества, които ние откриваме като астрални на астрален план и които имат за своя истинска родина Луната или Марс, не се показват така осезаеми, както груповия Аз на животните. Тяхната астрална природа е такава, че можем да кажем донякъде в друго направление: както при животните, например, в групата на лъвовете имаме един вид откровение на тази същност, която срещаме на астрален план като обособена личност, като Аз на лъвовете – точно така, макар и не толкова очевидно,имаме известно откровение, но като прострени членове на тези астрални същества в това, както лимфата пронизва човешкото тяло.
Също така Вие бихте могли да попитате имат ли тези астрални същества също един вид физическо битие, подобно на груповите души на животните, като груповия Аз на рода лъвове, има в отделните лъвски-индивиди свое откровение тук на физичен план?
Когато Вие попитате така, би трябвало да ви се отговори: да, имат го. Както при животните ние виждаме, че астралния групов Аз разпростира своите членове в отделните лъвски-индивиди, така и тези астрални същности се разпростират в своето физическо битие. Но те не могат да го въведат непосредствено от астрален план във физическия сват. Затова те се нуждаят на физически план от същества, за които се явяват паразити, в които те се впиват и се завинтват. Те всъщност са паразити за хората на Земята.
към текста >>
Както при животните ние виждаме, че астралния групов Аз разпростира своите членове в отделните лъвски-
индивиди
, така и тези астрални същности се разпростират в своето физическо битие.
И лимфата, тази бяла течност, протичаща по човешкия организъм, принадлежи към телата на тези същества, които живеят в нашия астрален свят. Обаче, тези същества, които ние откриваме като астрални на астрален план и които имат за своя истинска родина Луната или Марс, не се показват така осезаеми, както груповия Аз на животните. Тяхната астрална природа е такава, че можем да кажем донякъде в друго направление: както при животните, например, в групата на лъвовете имаме един вид откровение на тази същност, която срещаме на астрален план като обособена личност, като Аз на лъвовете – точно така, макар и не толкова очевидно,имаме известно откровение, но като прострени членове на тези астрални същества в това, както лимфата пронизва човешкото тяло. Също така Вие бихте могли да попитате имат ли тези астрални същества също един вид физическо битие, подобно на груповите души на животните, като груповия Аз на рода лъвове, има в отделните лъвски-индивиди свое откровение тук на физичен план? Когато Вие попитате така, би трябвало да ви се отговори: да, имат го.
Както при животните ние виждаме, че астралния групов Аз разпростира своите членове в отделните лъвски-индивиди, така и тези астрални същности се разпростират в своето физическо битие.
Но те не могат да го въведат непосредствено от астрален план във физическия сват. Затова те се нуждаят на физически план от същества, за които се явяват паразити, в които те се впиват и се завинтват. Те всъщност са паразити за хората на Земята. Ако ги нямаше земните човешки същества, то те много скоро биха се сбогували със Земята, тъй като не биха имали за себе си никакво пристанище: тогава нямаше да им се хареса тук на Земята. Но има същества, хора и висши животни, които имат лимфа; в тази лимфа, намират своето откровение тези същества.
към текста >>
48.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Животинския Аз се намира, като правило, и сега още на астрален план, а това, което имаме като отделните животински
индивиди
тук на физически план, имат на физичен план само физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, а Аз имат в астралния свят и то така, че една порода животни се явяват като членове на груповия Аз на тези животни.
Ние показахме една от последните образували се форми на тези елементарни същества. Ние казахме, че всяка животинска форма или, ако ние говорим в общи линии, всяка съвкупност от еднородни същества съответстват на групова душа. Ние казахме, че тези групови души на астрален план до известна степен играя същата роля, както нашите души – доколкото са надарени с Аз – във физически план. Всъщност, човешкия Аз е спусналия се от астрален план до физически план групов Аз. Благодарение на това той станал индивидуален Аз.
Животинския Аз се намира, като правило, и сега още на астрален план, а това, което имаме като отделните животински индивиди тук на физически план, имат на физичен план само физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, а Аз имат в астралния свят и то така, че една порода животни се явяват като членове на груповия Аз на тези животни.
Благодарение на това ние можем да си представим, че това което наричаме раждане и смърт в човешкия живот, за животните няма същото значение. Понеже когато отделното животно умира, то груповата душа или груповият Аз остават живи. Това е съвсем същото, ако – в случая, ако би било това възможно човек да изгуби ръката си и би могъл отново да я създаде. Неговият Аз не би казал: аз ще умра от загубата на ръката; но той би почувствал, че е обновил един от своите членове. Така груповият Аз на лъвовете обновява един от своите членове, когато отделен лъв умре и се заменя с друг.
към текста >>
Под тях се подразбира не отделни
индивиди
в границата между раждане и смърт.
Човекът сега помни това, което е изживял от момента на раждане – често от много по-късен момент дори. В древните времена това не било така. Тогава изживяванията на бащата, на дядото, на прадядото,каквито те са имали между раждането и смъртта, били също спомени за човека, както и неговите собствени изживявания между раждането и смъртта. Колкото и странно да се струва това на съвременния човек, но действително имало времена, когато съществувало такова спомняне, което излизало от пределите на отделния индивид и обхващало миналото на всичко родствено по кръв. И ако се попитате, какви външни знаци показват за съществуването на такъв вид памет, то ще ги намерим именно в такива имена като Ной, Адам и т.н.
Под тях се подразбира не отделни индивиди в границата между раждане и смърт.
Човекът, който притежава памет, затворена в пределите между раждането и смъртта, дава име на този един индивид. Предишните времена обхващали в себе си редица поколения, намиращи се толкова далече в миналото, както далече стигала паметта, колкото далеч назад отивал потока на кръвта, преминаващ през поколенията. Адам е не нещо различно от име, което се е задържало толкова дълго, колкото дълго човекът можел да помни себе си. Който не знае, че преди, имената били давани по съвсем различен начин, той никога няма да разбере тези неща. Представете си, че праотецът имал две деца, всяко от тях имало отново по две деца, следващото поколение също по две деца и т.н.
към текста >>
Това би довело до дисхармония, към раздробяване на човечеството на отделни
индивиди
.
Човекът е слязъл сега до тази точка, където не само нравите и обичаите, а дори мненията и вярванията са станали индивидуални. Сред нас вече има хора, които виждат висшия идеал в това, всеки човек да има своя религия. Различно се поднася идеята, че някога трябва да настъпи време, когато ще могат да съществуват толкова религии и истини, колкото са хората. Човечеството няма да тръгне по този път на развитие. То би тръгнало по този път, ако би последвало този импулс, който изхожда от материализма.
Това би довело до дисхармония, към раздробяване на човечеството на отделни индивиди.
Но то няма да тръгне по този път само в случай, че хората приемат такова духовно течение, като Духовната наука. Какво ще настъпи тогава? Ще излезе тази велика истина, този велик закон, че индивидуалните истини, необходими повече като вътрешен начин, ще се явят в същото време общоприемливи. Аз вече посочих веднъж: в настояще време всеобщо съгласие има само по отношение на материалните истини; понеже те в най-общ смисъл са общи. Но никой не може да каже, че той намира математическите истини по пътя на външния опит.
към текста >>
49.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Обаче тя е мислима само ако идва като доброволен дар от себесъзнателни човешки
индивиди
, а човекът овладява своя Аз стъпка по стъпка, и Азът прониква в човешката природа бавно и постепенно.
На гръцки думата “еремит” означава “самотният”. И сега ще разберете, че по-правилно е да се казва: “Аз съм гласът на викащия в усамотение”, отколкото: “Аз съм гласът на викащия в пустинята”. Ние ще разберем първите изречения от Евангелието на Йоан много по-добре, ако не изпускаме от погледа си характеристиката, която Йоан сам прави на себе си. Защо Йоан Кръстител нарича себе си “гласът на викащия в усамотение”? В хода на развитието, през което човечеството минава, видяхме, че истинската мисия на Земята, е развитието на Любовта.
Обаче тя е мислима само ако идва като доброволен дар от себесъзнателни човешки индивиди, а човекът овладява своя Аз стъпка по стъпка, и Азът прониква в човешката природа бавно и постепенно.
Ние знаем, че животните, като такива, не притежават свой собствен Аз. Ако отделният лъв би могъл да каже “Аз”, с това би се разбирало не отделното животно, а “груповият Аз” в астралния свят; всички лъвове биха се обръщали към него с думата “Аз”. Точно тук е голямото предимство на човека пред животните: той има свой индивидуален Аз. Обаче индивидуалният Аз подлежи на бавно и сложно развитие. Човекът също тръгва от един групов Аз, от един Аз, който първоначално е принадлежал на цяла група хора.
към текста >>
После нещата се променят, отделните
индивиди
преодоляват племенната зависимост, племената престават да бъдат компактни и се разпръскват.
Ако мислено се върнете назад към древните народи, към древните раси, навсякъде ще установите, че първоначално хората са живеели в малки групи. Що се отнася до германските народи, дори не е нужно да се връщаме много далеч в миналото. В съчиненията на Тацит е пределно ясно, че отделният германец е зависел много повече от своето племе, отколкото от своята индивидуалност. Отделният човек се усещал по-скоро като член от племето на херуските или зигамбрите, отколкото като самостоятелна личност. Ето защо индивидът се застъпвал за съдбата на цялото племе; в този случай е напълно безразлично кой точно отмъщава за една обида, независимо дали тя е нанесена на човек от племето или на цялото племе.
После нещата се променят, отделните индивиди преодоляват племенната зависимост, племената престават да бъдат компактни и се разпръскват.
Човекът постепенно се освобождава от груповата душевност и се издига до усещането за Аза в своята собствена личност. Ние можем да вникнем в някои неща, и особено в религиозните източници и документи, само ако сме на ясно с тайната на груповите души, на груповите Азове. При народите, които вече са стигнали до там, че техните представители могат да възприемат своя собствен Аз, съществувал такъв Аз, който се простирал над живеещите поколения не само в пространствен, но и във времеви смисъл. Днес човешката памет е такава, че индивидът може да си спомни само времето на своята младост. Но имаше епохи, когато съществуваше друг вид памет и човекът можеше да си спомня не само своите дела, но и делата на своя баща, на своя дядо, сякаш те са негови собствени дела.
към текста >>
Всичко, което се проявява в Христос Исус като Живот, Светлина и Логос, винаги е съществувало в света, само че не можеше да бъде разбрано от напредващите в своята еволюция човешки
индивиди
.
Несъмнено, ако се спираме само върху външните, груби факти и разглеждаме например даден човек, роден в една или друга епоха, ние няма да се доберем до познанието, че този човек, наред със своето име и своята биография, притежава и нещо друго. Но ако познаваме духовните връзки между нещата, ще разберем: човекът, който е роден в определено място, този жив човек е освен всичко друго и един символ на своята епоха, а в неговото име е вложено цялото му значение за развитието на човечеството. Едновременното символно и историческо разглеждане, а не само едното или другото, до това се свежда истинското тълкуване на Евангелията. И така, ние ще се убедим, че при всички събития, Йоан или авторът на Йоановото Евангелие, всъщност има свръхсетивни възприятия, и наред със събитията вижда откровенията на дълбоки духовни истини. Пред погледа си той има историческия образ на Кръстителя, вниква в този образ; но в същото време реалният исторически образ се превръща за него в символ на всички човеци, които в онази епоха бяха вече призвани да изградят Аза в себе си; макар и те да бяха само на път да го сторят; човеци, за които Светлината на света можеше да проблесне в индивидуалния Аз, но не и онези, които все още не бяха в състояние да разберат Светлината в своя мрак.
Всичко, което се проявява в Христос Исус като Живот, Светлина и Логос, винаги е съществувало в света, само че не можеше да бъде разбрано от напредващите в своята еволюция човешки индивиди.
Светлината винаги е била тук. Защото ако Светлината не беше тук, изобщо не би възникнала и първона-чалната готовност за изграждането на Аза. На Старата Луна от днешния човек са съществували само физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло; за никакъв Аз не може да става и дума. Само защото Светлината беше преобразена по един специфичен за Земята начин, тя събра необходимата сила, за да възпламени индивидуалните Азове и да ги тласне към едно бавно, постепенно развитие: “Светлината свети в мрака и мрака не я обзе” (1, 5). “Светлината дойде в отделните човеци”, в Азовите човеци; защото Азовите човеци изобщо не биха могли да възникнат, ако тя не беше се вляла в тях чрез Логоса.
към текста >>
Тук Вие имате правилно тълкуване на Евангелието, според което, въпреки че имаха импулса да станат Азови човеци, по-голяма част от хората не приеха Светлината; тя слезе до груповия Аз, но отделните
индивиди
не я приеха.
В тях живееше - и то напълно съзнателно - онова, което представлява вечната същност на човека. Те вече предусещаха великите думи “Аз и Отец сме едно” (10, 30), а именно, че Аз и великата Първопричина сме едно! И най-дълбокото откровение, което носеха в своето съзнание, с други думи техния Аз, те имаха не от своите родители, а от Посвещението си в духовния свят. Не от кръвта и от плътта, не от волята на бащата или майката, а “от Бога”, т.е. от духовния свят.
Тук Вие имате правилно тълкуване на Евангелието, според което, въпреки че имаха импулса да станат Азови човеци, по-голяма част от хората не приеха Светлината; тя слезе до груповия Аз, но отделните индивиди не я приеха.
Обаче онези, които я приеха - а те бяха малцина - можаха да се превърнат чрез нея в “чеда Божии”; те повярваха в нея, те се родиха “от Бога” чрез Посвещението. Сега картината става ясна. Но за да могат всички Земни жители да познаят Бога със своите физически сетива, Той трябваше да се появи на Земята по такъв начин, че да бъде видян с физическите очи, а това означаваше да приеме образ от плът и кръв, защото само под тази форма Той можеше да бъде видян от физическите очи. По-рано можеха да Го виждат само посветените в Мистериите; сега, заради спасението на всички, той трябваше да се появи в плът и кръв. “Словото или Логосът стана плът” (1, 14).
към текста >>
Човеците, доколкото те бяха видими човеци, живееха като отделни
индивиди
.
Така в миналото са различавали Яхве, отделния Бог, отразителя, от останалите шест Елохими в тяхната “пълнота” или “плерома”. Но понеже под общото съзнание за Слънчевия Логос се разбира Христос, трябваше - когато беше необходимо да се насочи вниманието към Него - да се говори за “пълнотата” на Боговете. Точно тази дълбока истина се крие зад думите: “Защото от плерома приехме всички ние благодат връз благодат.” Сега нека да се върнем назад в епохата на груповите души, когато отделният човек усещаше своя Аз като групов Аз. Нека да се замислим какъв социален порядък определяше груповият живот.
Човеците, доколкото те бяха видими човеци, живееха като отделни индивиди.
Но понеже не усещаха себе си като отделни индивиди, те все още не можеха да разгръщат Любовта в нейния дълбок и вътрешен смисъл. Индивидът обича другия, защото между тях има кръвно родство. През онези времена кръвното родство е в основата на всяка любов. Любовта цари преди всичко всред родствениците по кръв, и всяка любов, която не е полова любов, също произлиза от кръвното родство. Хората все повече и повече трябва да се освобождават от тази любов на груповата душа и да постигат Любовта като един вид свободен дар на Аза.
към текста >>
Но понеже не усещаха себе си като отделни
индивиди
, те все още не можеха да разгръщат Любовта в нейния дълбок и вътрешен смисъл.
Но понеже под общото съзнание за Слънчевия Логос се разбира Христос, трябваше - когато беше необходимо да се насочи вниманието към Него - да се говори за “пълнотата” на Боговете. Точно тази дълбока истина се крие зад думите: “Защото от плерома приехме всички ние благодат връз благодат.” Сега нека да се върнем назад в епохата на груповите души, когато отделният човек усещаше своя Аз като групов Аз. Нека да се замислим какъв социален порядък определяше груповият живот. Човеците, доколкото те бяха видими човеци, живееха като отделни индивиди.
Но понеже не усещаха себе си като отделни индивиди, те все още не можеха да разгръщат Любовта в нейния дълбок и вътрешен смисъл.
Индивидът обича другия, защото между тях има кръвно родство. През онези времена кръвното родство е в основата на всяка любов. Любовта цари преди всичко всред родствениците по кръв, и всяка любов, която не е полова любов, също произлиза от кръвното родство. Хората все повече и повече трябва да се освобождават от тази любов на груповата душа и да постигат Любовта като един вид свободен дар на Аза. В края на Земното развитие хората ще са стигнали до там, че техният самостоятелен Аз ще поражда дълбоко в себе си импулса, да върши това, което е правилно и добро.
към текста >>
50.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Той - ако бихме могли да се изразим така тривиално - подбра най -напредналите
индивиди
от този народ и заедно с тях се отправи на изток, през Европа, достигайки Азия в териториите на днешен Тибет.
Ето, такива са изживяванията, на които се натъква окултистът, за да се научи да вниква стъпка по стъпка в религиозните документи, да ги приема дословно и буквално, с други думи, най-напред да изучи отделните букви. Към края на Атлантската епоха се оказва, че външните и вътрешните условия са най-благоприятни в точно определена област от Земята, намираща се в близост до днешна Исландия. Естествено, днес тази област е залята от Атлантическия океан. Но в онази епоха, условията там бяха особено благоприятни; и всред атлантските народи се открои най-да-ровитият от тях, който имаше подчертани заложби за постигане на свободното човешко себесъзнание. Предводителят на този народ, който теософската литература нарича “прасемити”, беше един велик посветен.
Той - ако бихме могли да се изразим така тривиално - подбра най -напредналите индивиди от този народ и заедно с тях се отправи на изток, през Европа, достигайки Азия в териториите на днешен Тибет.
Към тези територии се придвижи сравнително малка, но духовно извисена част от атлантското население. През последните периоди на Атлантската епоха, западните брегове на Атлантида постепенно потънаха в океана. Европа все повече и повече заемаше своите днешни очертания. Азия изглеждаше така, че обширните сибирски пространства все още бяха покрити с водни маси, но южните области на Азия бяха сравнително добре очертани, макар и далеч от сегашния им вид. По-слабо напредналите народи отчасти се присъединиха към основния човешки поток, преминаващ от запад на изток; едни от тях го следваха по-далеч, други изостанаха.
към текста >>
51.
Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Тогавашните хора изглеждаха съвършено различни от днешните; естествено, преждевременно развитите
индивиди
приемаха по-късните форми, но като цяло тогавашните хора могат да бъдат охарактеризирани тъкмо по този начин.
Една част, показваща силно изразени способности за размножение или белези на извънредно голям апетит, беше сравнена, примерно, с телеца; друга разновидност от човеците беше онази, която живееше по-скоро в духовното: това бяха човеците - орли, които не се чувствуваха особено добре във физическия свят. Имаше и такъв вид човеци, които в своето етерно тяло бяха, тъй да се каже, близки до днешното физическо тяло на човека; вярно е, че то не беше напълно еднакво, но все пак приличаше на човешката форма. Естествено, ние трябва да си представим, че не преобладаваше един или друг тип, а във всеки един бяха застъпени всичките четири, но един от тях доминираше. Следователно, така изглеждаше устройството на етерните тела на атлантското население. Особено мощно, но недоразвито оставаше астралното тяло, а Азът все още се намираше извън човека.
Тогавашните хора изглеждаха съвършено различни от днешните; естествено, преждевременно развитите индивиди приемаха по-късните форми, но като цяло тогавашните хора могат да бъдат охарактеризирани тъкмо по този начин.
Следователно, така изглеждаше нормалното средно състояние на тогавашното човечество. Съвършено друго беше положението при по-напредналите, при учениците от мистерийните центрове, при тези, които се стремяха да постигнат посвещението на древна Атлантида. Нека по духовен път да се пренесем в един такъв център за посвещение и да потърсим онова, което учителите откриваха на учениците. Но какво представляваше този древен атлантски учител? Ако днес човек срещне един посветен, той съвсем не би могъл да го познае по неговата външност.
към текста >>
52.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Нещата се повтарят и в Гърция: хората не придаваха стойност на това, да се чувствуват
индивиди
, а тяхната най-голяма гордост беше да са спартанци, атиняни и т.н.
Каквото беше положението с големите храмове, същото виждаме и във всички художествени храмове на гърците. Мраморът на техните култури оживява: гърците изразяваха във физическата област това, което живееше в техния духовен свят; при гърците беше налице едно бракосъчетание между духовното и физическото. Обаче римляните бяха стигнали една крачка по-нататък в завладяването на физическия план. Гърците развиха способността да въплъщават душевно-духовното в своите художествени произведения, но отделният грък все още се чувствуваше като член на едно голямо цяло, на полиса, на града-държава; той не възприемаше себе си като личност. Същото виждаме и при по-ранните култури: египтянинът също не се чувствуваше като отделен индивид, а като част от народа.
Нещата се повтарят и в Гърция: хората не придаваха стойност на това, да се чувствуват индивиди, а тяхната най-голяма гордост беше да са спартанци, атиняни и т.н.
Да бъде човек една личност, да бъде сам по себе си нещо в света, това стана възможно за пръв път едва в Рим. Тъкмо римлянинът стигна до понятието „гражданин”; ето защо римляните можаха да създадат юриспруденцията, правото, които с основание се считат за техни постижения. Само днешните юристи, които нямат дори предчувствие за тези факти, имат безвкусието да твърдят, че и по-рано е съществувало едно „право” в съвремения смисъл на тази дума. Хората, които ни припомнят за някакви източни законотворци като Хамураби, говорят безсмислици. По-рано съществуваха божествени предписания, но не и правни разпоредби.
към текста >>
53.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Нека съвсем схематично да разгледаме тази връзка между Душата на народа и отделните
индивиди
.
Както пръстът като отделна част принадлежи на цялото тяло, така и отделните хора от един народ принадлежат към „Душата на народа”. Те са, тъй да се каже, вложени в нея, само че Душата на народа не е нещо физическо, а съществува само като етерна форма. Тя е една абстрактна реалност и посветеният може да разговаря с тази Душа. За него тя е дори по-реална, отколкото отделните индивидуалности, образуващи този или онзи народ. За окултистите важат също и духовните опитности; за тях Душата на народа е нещо напълно действително.
Нека съвсем схематично да разгледаме тази връзка между Душата на народа и отделните индивиди.
Ако си представим отделните индивиди като малки кръгове, отделните Азове, те представляват отделни същества само според външната физическа преценка на нещата. Който ги разглежда духовно, той вижда как всички тези индивидуалности са „вложени” в един етерен „облак” и това е въплъщението на Душата на народа. Отделният човек мисли, чувствува и върши определени неща. Той излъчва своите мисли и чувства навътре в общата Душа на народа. Така тя се оцветява от тези излъчвания.
към текста >>
Ако си представим отделните
индивиди
като малки кръгове, отделните Азове, те представляват отделни същества само според външната физическа преценка на нещата.
Те са, тъй да се каже, вложени в нея, само че Душата на народа не е нещо физическо, а съществува само като етерна форма. Тя е една абстрактна реалност и посветеният може да разговаря с тази Душа. За него тя е дори по-реална, отколкото отделните индивидуалности, образуващи този или онзи народ. За окултистите важат също и духовните опитности; за тях Душата на народа е нещо напълно действително. Нека съвсем схематично да разгледаме тази връзка между Душата на народа и отделните индивиди.
Ако си представим отделните индивиди като малки кръгове, отделните Азове, те представляват отделни същества само според външната физическа преценка на нещата.
Който ги разглежда духовно, той вижда как всички тези индивидуалности са „вложени” в един етерен „облак” и това е въплъщението на Душата на народа. Отделният човек мисли, чувствува и върши определени неща. Той излъчва своите мисли и чувства навътре в общата Душа на народа. Така тя се оцветява от тези излъчвания. По този начин Душата на народа е пронизана от мислите и чувствата на отделните хора.
към текста >>
54.
7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Външно погледнато, тези Лемурийски човеци не се различаваха от другите, но поради присъствието на Духовете на Личността в техните физически тела, тези избрани
индивиди
действуваха подчертано сугестивно върху цялото свое обкръжение.
И сега на нашата Земя настъпи едно във висша степен забележително събитие. Човеците, които, през Лемурийската епоха разполагаха само с физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, не можеха да си помогнат сами, те не можеха да се "справят" със Земята, нито можеха да разберат каква е тяхната задача на Земята. Ето защо от Небето, на първо време от Венера, слязоха определени духовни Същества; и понеже вече имаха някакво отношение към това или онова физическо тяло, те можаха да облъхнат и одушевят физическите тела на първите Земни обитатели. Следователно, част от тези Лемурийски човеци, които бродеха по Земята редом с останалите, имаха друг вид физически тела: тези физически тела бяха облъхвани и одушевявани от Духовете на Венера, от Духовете на Личността. Но тъкмо поради обстоятелството, че този или онзи Лемурийски човек носеше в своето физическо тяло един от Духовете на Венера, той можеше да упражнява могъщо влияние върху цялото си обкръжение.
Външно погледнато, тези Лемурийски човеци не се различаваха от другите, но поради присъствието на Духовете на Личността в техните физически тела, тези избрани индивиди действуваха подчертано сугестивно върху цялото свое обкръжение.
Днес никъде не можем да открием дори следа от онова внимание, от онова страхопочитание, с което те бяха посрещани навсякъде. Всички преселения, имащи за цел заселването на определени територии, бяха ръководени от такива индивидуалности, които носеха в себе си Духовете на Личността. Те не се нуждаеха от някакъв език, впрочем тогава езикът не съществуваше, не се нуждаеха от някакви външни знаци. И когато едно такова същество сметнеше за необходимо да поведе народните маси от едно място на друго, те го следваха без изобщо да се замислят. Мисленето, както и говорът*34, тогава все още не съществуваха; те се развиха по-късно.
към текста >>
55.
10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Човекът можа да бъде предпазен от посегателствата на тези сили само благодарение на други духовни Същества, а именно онази част от Ангелите, които останаха горе, а също и Архангелите горе; всички те можеха да се въплъщават в определени
индивиди
, които се проявяваха като забележителни водачи на цялото човечество.
Тъкмо те започнаха да се домогват до човешкото астрално тяло през епохата на Земното развитие и предоставиха на човека възможността да бъде зъл, да върши зло, но в същото време те му предоставиха и друга възможност сам да напредва в своето себепознание, в своето вътрешно развитие. Така че в целия диапазон на Йерархиите възможността за свободна воля съществува само при част от Ангелите и при човека. Да, първоначалната възможност за свободна воля покълва сред Ангелската Йерархия, обаче най-истинско култивиране започва именно при човека. Вярно е, че когато човекът слезе на Земята най-напред той трябваше да попадне под властта на луциферическите Духове. Първоначално те успяха да наситят човешкото астрално тяло със своите собствени сили, и Азът беше, така да се каже, "вплетен" в тези сили; ето защо през Лемурийската епоха и Атлантската епоха, а и известно време след тях, Азът стои пред нас като обвит в един луциферически облак.
Човекът можа да бъде предпазен от посегателствата на тези сили само благодарение на други духовни Същества, а именно онази част от Ангелите, които останаха горе, а също и Архангелите горе; всички те можеха да се въплъщават в определени индивиди, които се проявяваха като забележителни водачи на цялото човечество.
И това продължи до онзи момент, когато настъпи нещо изключително; а именно когато едно духовно Същество, което дотогава беше свързано само със Слънцето, напредна до такава степен, че сега можа да обхване не само физическото, етерното и астралното тяло на човека, както постъпваха другите Същества от висшите светове, но и неговия Аз. Припомнете си това, което често съм изтъквал пред Вас: А именно, че през миналите епохи висшите Същества слизаха долу и внасяха определени душевни сили в човешкото физическо, етерно и астрално тяло. Но ето че настъпи времето, когато една човешка индивидуалност можа да приеме в себе си най-висшето Същество, което до този момент беше свързано с нашето Слънце, и което сега насочи всичките си сили към укрепването на Аза. Видимият израз на Аза, това е кръвта. Но както кръвта е материалният израз на Аза, така и топлината на кръвта, огънят на кръвта, е, така да се каже, остатък от огъня на Стария Сатурн.
към текста >>
56.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
След като вече е налице, говорното движение на етерното тяло попада под силното влияние на Духовете на Огъня (Архангелите), които изграждат езиковата, респективно етерна връзка между
индивиди
те от една етническа общност.
3. Движете, осъществяващо говора 4. Движение, осъществяващо кръвта 5. Движение, oсъществяващо дишането 6. Движение, осъществяващо жлезите 7. Движение, осъществяващо размножението
След като вече е налице, говорното движение на етерното тяло попада под силното влияние на Духовете на Огъня (Архангелите), които изграждат езиковата, респективно етерна връзка между индивидите от една етническа общност.
В хода на следатлантското развитие, включително до Третата следатлантска културна епоха (Египетско-халдейската), човешкото сетиво все още е притежавало огромна съзидателна (и разрушителна) сила. Но постепенно то губи своя божествен характер и "така трябва да бъде, защото ако беше запазило предишната си сугестивна сила, между хората никога нямаше да се възцари свободата... В душевен смисъл, човекът винаги би останал последица от словото... В хода на развитието обаче, вместо тази вътрешна сила, се появи Съществото, което можеше да каже: "Аз съм Словото" и това е Христос." За съотношението между мислене и говор в различните европейски езици, както и за немския език като мистериен език на съвременното човечество виж Лекция от 18 Декември 1918 в "Карма на неистината", Събр. Съч. №177. В своята Лекция от 22 Януари 1917 Рудолф Щайнер предупреждава за големите опасности, свързани с не разбирането на езиковия проблем.
към текста >>
57.
9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Вярно е, че малко
индивиди
получаваха този резултат; Болшенството приемаха това кръщение, като вяра като символ, като средство да се поставят под влиянието на това, което Йоан Кръстител учеше, и да добият чрез вярата в неговото слово убеждението, че Бог Яхве действително съществуваше.
Той би могъл тогава да си каже: всичко, което знаех по-рано, се отнасяше, за Боговете, които се бяха съединили със Земята преди божеството Яхве-Христос да се съедини на свой ред с нея. Но сега аз зная, че главният Дух, господарят на Духовете е този, който постепенно слиза на Земята. Чрез това този посветен познаваше, че духовният свят, който той беше познал, беше един и същ с този, в който царуваше Христос. Този, който Йоан Кръстител потопяваше във водите на реката Йордан, нямаше нужда да бъде посветен. Той добиваше съзнание за връзката, която свързва неговата индивидуалност с великия Дух, с Отца на вселената.
Вярно е, че малко индивиди получаваха този резултат; Болшенството приемаха това кръщение, като вяра като символ, като средство да се поставят под влиянието на това, което Йоан Кръстител учеше, и да добият чрез вярата в неговото слово убеждението, че Бог Яхве действително съществуваше.
Но между тези, които се оставяха да бъдат така кръщавани, имаше такива, които се бяха вече подготвили през своите минали прераждания да могат да добият познания чрез собствено наблюдение. Във всеки случай, състоянието, в което Йоан потопяваше кръщаващия се, беше ненормално. Йоан кръщаваше с вода и етерното тяло се отделяше за кратко време от физическото. Но той наричаше себе си Предтеча на "този, който кръщава с огън и дух". Кръщението с огън и дух беше слязло на Земята благо дарение на Христа.
към текста >>
58.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Но ние не трябва да схващаме всички подобни въплъщения по шаблон, а да бъдем на ясно, че както един Бодисатва живя в етерното тяло на Гаутама Буда, такъв един Бодисатва е живял и в телата на други човешки
индивиди
; и понеже съществото на онзи Бодисатва, който беше наследил астралното тяло на Заратустра, се вливаше в телата на други индивидуалности, например в Хермес, ние можем, но само когато разбираме нещата така, да назовем и други индивидуалности, които също са велики учители, като въплъщение на един Бодисатва.
Така в лицето на Буда ние трябва да виждаме едно от човекоставанията, едно от човешките въплъщения на един Бодисатва, едно от човекоставанията на всеобгръщащите форми на мъдростта, които стоят на основата на Земното развитие. В Буда ние имаме, така да се каже, въплъщението на онзи велик Учител, който може да бъде наречен просто самата действителна мъдрост. Така виждаме ние Буда по един правилен начин: той е земеставането /земното въплъщение, бел. на превод./ на Бодисатва. И тогава не е нужно да вярваме, че един Бодисатва се е въплътил в Буда, но един такъв Бодисатва се е въплъщавал напълно или отчасти и в други човешки личности.
Но ние не трябва да схващаме всички подобни въплъщения по шаблон, а да бъдем на ясно, че както един Бодисатва живя в етерното тяло на Гаутама Буда, такъв един Бодисатва е живял и в телата на други човешки индивиди; и понеже съществото на онзи Бодисатва, който беше наследил астралното тяло на Заратустра, се вливаше в телата на други индивидуалности, например в Хермес, ние можем, но само когато разбираме нещата така, да назовем и други индивидуалности, които също са велики учители, като въплъщение на един Бодисатва.
Можем да говорим за едно постоянно завръщащо се въплъщение на Бодисатва, трябва обаче да знаем, че Бодисатва е стоял зад всички хора, в които се въплъщаваше, като част от онази същност, която самата е олицетворена всемъдрост на нашия свят. Така поглеждаме ние към елемента на мъдростта, който е бил предаден в по-стари времена на човечеството. Обаче по отношение на следатлантското развитие има едно Същество, което основно се различава от Бодисатвите, което е принципиално различно от един Бодисатва и което не трябва да смесваме с Бодисатва затова, защото то е било веднъж въплътено в една човешка индивидуалност, което същевременно носеше в себе си вливанията на Бодисатва като Буда. Понеже веднъж живя един човек, в който се въплъти Христос и същевременно в тази човешка индивидуалност се вливаха лъчите на Бодисатва, при това въплъщение не трябва да се счита като главно това, че в посочената личност се беше въплътил Бодисатва. Това е Исус от Назарет.
към текста >>
59.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
При онези
индивиди
, които все още бяха съхранили старото съотношение между етерното и физическото тяло, т.е.
днешните невротични състояния означават не друго, а началото на тази епоха. Понеже днешните хора възприемат изключително лесно в своите усещания и мисли дисхармонията на околния свят, тази дисхармония неусетно прераства в болестни явления, едно от които е например хистерията. Сега вече нещата се определят от особеностите на духовното развитие, и в частност: От излизането на етерното тяло извън очертания та на физическото тяло, или с други думи: от освобождаването на етерното тяло. През епохата, когато Христос се яви на Земята, неговото обкръжение беше пълно с хора, чиито грехове и най-вече характерови отклонения, произтичащи от душевни недостатъци в миналото се проявяваха под формата на болести. Всичко онова, което фактически лежи в астралното тяло като недостатък, като прегрешение, и се проявява като болест, в Евангелието на Лука е наречено обсебване: а именно, когато човекът привлича в своето астрално тяло чужди Духове, когато добрите му качества престават да определят неговия човешки облик.
При онези индивиди, които все още бяха съхранили старото съотношение между етерното и физическото тяло, т.е.
относителната независимост на етерното тяло, етерният организъм през онази епоха се проявяваше по такъв драстичен начин, че душевните недостатъци, описвани от евангелиста Лука като болести, всъщност представляваха един вид обсебване. И сега, Евангелието на Лука ни показва, как такива хора са били изцелявани чрез самата близост и утешителните думи от страна на онази индивидуалност, която се намираше в Христос Исус; как това, което действуваше като „зло", беше прогонвано от такива индивидуалности. Пред човечеството застана един образец, който посочваше как в края на Земната епоха добрите качества могат да оздравят самата човешка природа. Обикновено хората не забелязват фините подробности, скрити зад нещата; същото важи и за болестта, за онзи болен, който в Евангелието на Лука е наречен „разслабен" (Лука 5,17-26). Всъщност тук трябва да се говори за „изцелението на парализирания", защото в гръцкия текст на това място стои думата „paralelymenos", означаваща човек с парализирани крайници.
към текста >>
60.
10. Десета лекция, 26 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Обаче в същото време трябваше да бъде показано и друго: Как тогавашните хора, включително и най-напредналите
индивиди
, бяха неспособни да приемат Христовия Принцип в себе си.
Обаче в същото време се оказва, че те са все още само начинаещи. Те заспиват веднага след като могъщата сила на това, което става, ги изтръгва от техните физически и етерни тела. Ето защо Христос ги заварва спящи! Така трябваше да бъде посочен третият начин за проникване в духовния свят, различен от този на Соломон и Йона. Ето какво знаеше онзи, който правилно тълкуваше знаците на тогавашната епоха: сега трябваше да бъде развит Aзът; сега Азът можеше да бъде непосредствено инспириран от духовния свят; сега духовните сили можеха да действуват непосредствено в Аза.
Обаче в същото време трябваше да бъде показано и друго: Как тогавашните хора, включително и най-напредналите индивиди, бяха неспособни да приемат Христовия Принцип в себе си.
Едно начало в тази посока беше направено по време на Преображението, но и то показа, че засега учениците не са в състояние да приемат докрай Христовия Принцип в себе си. Ето защо, веднага след това искайки да приложат Христовия Принцип и да изцелят един обсебен от злия дух човек техните сили се оказват недостатъчни. И тогава Христос още веднъж им напомня, че те са само в началото: Аз ще трябва да остана още дълго всред вас, докато вашите сили започнат да се вливат също и в другите хора. И тогава той прави това, което учениците не могат. А после още веднъж насочва внимание то им върху тайната, скрита зад това събитие: „И дойде времето, когато Син човечески ще бъде предаден в ръце човечески", или с други думи: Идва времето, когато изпълнявайки своята планетарна мисия, хората ще изградят в себе си нещо, което постепенно ще започне да се влива в останалите, времето когато човешкият Аз вече озарен от самия Христос ще бъде предоставен в ръцете на човека.
към текста >>
61.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Хората стояли пред опасността: или да загубят аза си потъвайки в отделните племена, или да изгубят всякаква връзка с човечеството и да се превърнат в отделни, самостоятелни, егоистични
индивиди
уми.
Вследствие на това азът на човека, които се явява продукт на Земята, ставал все по-раздвоен. От една страна той клонял към любовта към хората, а от друга страна – към вътрешна самостоятелност. Така че в определено време настъпила своеобразна криза във взаимодействието на тези две сили. Тази криза, този решаващ момент в човечеството настъпил, когато поради действията на Римската империя, народи от обширна територия на Земята били безразборно размесени, подобно на случайно паднал се жребий. Това бил наистина решаващ момент в развитието на човечеството, решаващ момент, когато е трябвало да има яснота: в какво е трябвало да се излее неразрешимият въпрос за кръвнородствения и смесения брак.
Хората стояли пред опасността: или да загубят аза си потъвайки в отделните племена, или да изгубят всякаква връзка с човечеството и да се превърнат в отделни, самостоятелни, егоистични индивидиуми.
Този момент настъпил. Какво е трябвало да стане в този момент? Нещо напълно определено. Човешкият аз е трябвало да узрее, за да развие в себе си това, което може да се нарече самостоятелност, свобода, и свободно, от себе си, да развие душевна любов, която вече не е свързана с кръвните връзки. Човешкият аз стоял пред решаващ момент.
към текста >>
62.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Така че можем да кажем: този народ, като голям
индивиди
ум, е трябвало да се развива от поколение на поколение така, че на това, което при отделния човек става от раждането до смяната на зъбите, да съответстват два пъти по седем поколения, тоест, четиринадесет поколения.
Но можем да си спомним за едно доста обичайно явление. Спомнете си, че наследяването се грижи за това, определени качества да не преминават веднага по наследство, а да се пропусне едно поколение и внукът повече да прилича на дядо си по унаследените качества. Това е било така и при наследяването на качествата в сменящите се поколения при еврейския народ. Тук винаги е трябвало да има „прескачане“. Това, което при отделния човек съответства на един възрастов период, в народа съответства на две последователни поколения.
Така че можем да кажем: този народ, като голям индивидиум, е трябвало да се развива от поколение на поколение така, че на това, което при отделния човек става от раждането до смяната на зъбите, да съответстват два пъти по седем поколения, тоест, четиринадесет поколения.
След това е трябвало да следва втори период, в течение на който отново преминават два пъти по седем поколения; той съответства на периода между смяната на зъбите и пубертета. След това трети период, в който отново преминават два пъти по седем поколения, който съответства на периода между четиринадесетата и двадесет и първата година от живота, когато особено се проявява астралното тяло. Тогава може да се роди азът. Азът е могъл да се роди в древноеврейския народ, когато са изтекли три пъти по четиринадесет поколения. Този, който е искал да ни опише тялото, което било предоставено на Заратустра като инструмент, трябвало да посочи, как в продължение на три пъти по четиринадесет поколения се е развивала заложбата, която е била дарена на Авраам, така че след изтичането на три пъти по четиринадесет поколения, е успял да се въплъти Азът; както и при отделния човек след изтичането на три пъти по седем години се въплъщава азът в неговата троична телесност.
към текста >>
63.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Ще се появят някои
индивиди
, които ще имат такова кърмично разбиране в средата на нашето столетие, защото Кали Юга е завършила и защото от епоха на епоха непрекъснато се появяват нови способности в човешките същества.
Такъв човек ще си каже като че от събудена душевна сила: "Виждам нещо като реалност, такова, каквото се описва в Антропософията, като втория човек вътре във физическия човек". Ще се появят и други способности например способност, която човешките същества ще забележат в себе си. Те ще извършат някакво дело. И когато погледнат нагоре от това действие нещо като една сънувана картина ще застане пред душите им, от която те ще знаят "Това има някаква връзка с моето действие". На основата на Духовната Наука хората ще знаят "Ако последва такъв един образ от моето дело което е съществено по-различно обаче от това дело то не може да има друго значение, освен да ми покаже кърмичното въздействие на моето деяние, което ще се яви в бъдеще".
Ще се появят някои индивиди, които ще имат такова кърмично разбиране в средата на нашето столетие, защото Кали Юга е завършила и защото от епоха на епоха непрекъснато се появяват нови способности в човешките същества.
Ако не възникне разбиране обаче, ако тази способност бъде потъпкана до смърт, ако някой, който говори за тези способности бива затварян като луд, това ще се окаже катастрофално за човечеството. Човешките същества ще се разложат в блатото на материализма. Всичко това ще зависи от това дали ще се събуди едно разбиране за Духовната Наука или ще успее материалистичното противотечение дали Ариман ще успее да отблъсне онова, което Духовната Наука прави с добри цели. Тогава, бъдете сигурни онези хора, които ще са затънали и ще се задушават в това материалистично блато, ще могат да кажат подигравателно: "Да, наистина какви пророци бяха тия, които разправяха, че човешките същества щели да видят втори човек до физическия човек! " Наистина нищо не ще се прояви, ако необходимите способности бъдат потъпкани до смърт.
към текста >>
64.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Хановер, 10. 5. 1910 г. Етерното виждане на бъдещето.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
В ранни времена само малцина
индивиди
можеха да напреднат до тази окултна наука, ала сега има неограничени възможности за всеки един, чието желание на сърцето го води там.
Обаче и днес все още могат да се намерят една или две книги, в чиито мъгливи страници мъгливи само на повърхността се съдържат твърде чудесни неща. Такава една книга, Auren Catena Homeri бе спомената от Гьоте. Онова, което нежните страници разкриват би изглеждало за съвременния четец като фантазия или глупост, особено най-просветените". Ако човек се приближа до тези "глупости" от гледна точка на Духовната Наука обаче ще се открият съвсем други неща. Най-великите тайни биват разкрити на онзи, които проучва внимателно нейните страници.
В ранни времена само малцина индивиди можеха да напреднат до тази окултна наука, ала сега има неограничени възможности за всеки един, чието желание на сърцето го води там.
Как е станало това и защо тези тайни сега могат да бъдат казани на хората? Почти няма исторически век, който да не може да не бъде описан като преходно време. Всеки век твърди, че е такъв повече или по-малко оправдание. Нашето време обаче, през което стават такива основни събития с право може да бъде наречено преходна епоха. За да се разберат дълбоките основи на нашето време необходимо е да разгледаме някои твърде добре известни факти.
към текста >>
Преди много време живееха хора, които обявиха, че през нашия век ще има
индивиди
със специални способности на душата.
Тази опасност съществува, когато хората няма да обръщат внимание на ученията на Духовната Наука, когато се затварят за тях. Тогава лицата, в които тези способностти се явяват, ще се наричат фантасти и глупци и ще бъдат поставяни в лудници. Мнозина от тях самите ще вярват, че са имали халюцинации; други ще се страхуват да говорят за това, опасявайки се, че ще им се смеят и подиграват. Всичко това може да доведе до разрушаване на новите способности на душата. Умни и просветени хора през тази епоха може да поставите "умни и просветени" в кавички тогава ще казват "Ето на!
Преди много време живееха хора, които обявиха, че през нашия век ще има индивиди със специални способности на душата.
Къде са тези хора? Не ги виждаме." И все пак пророкуването на Духовната Наука ще бъде изпълнено. Макар че всичко може да бъде задушено от увеличаващата се сила на материализма, може да се очаква от съвременните души едно разбиране за по-свободната и по-светла епоха, която току-що започва. Всичко, което се случва във света, въздействува на всичко друго. Микрокосмосът съответствува на макрокосмоса.
към текста >>
65.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Можем да си съставим по-добри и по-добри понятия и умствени картини, можем да станем по-високо нравствени, по-културни
индивиди
, обаче не можем нищо да направим по отношение на волята.
Ако сте гладни и сядате на масата, това не може да се нарече решение на волята ви, защото това е предизвикано от вашето състояние, от нуждите на организма. Опитайте се да си представите вашия ежедневен живот и ще откриете колко малко волята ви е повлиявана пряко от центъра на вашето същество. Защо е така? Езотеричните учения ни доказват, че по отношение на своята воля човек действително спи през деня, т.е. човек изобщо не живее в същински смисъл в своите волеви импулси.
Можем да си съставим по-добри и по-добри понятия и умствени картини, можем да станем по-високо нравствени, по-културни индивиди, обаче не можем нищо да направим по отношение на волята.
Чрез култивиране на по-добри мисли ние можем да въздействуваме непряко върху волята, но що се отнася до самия живот, ние не можем да въздействуваме върху нея пряко. Това е защото в будния живот през деня нашата воля търпи въздействие само по косвен път, именно посредством съня. Когато спите, вие не мислите, не си създавате умствени картини. Волята обаче се събужда, прониква отвън в нашия организъм и го ободрява. Ние сутрин се чувствуваме засилени, защото това, което е проникнало в нашия организъм е от природата на волята.
към текста >>
През деня човек не е напълно буден в краен случай само най-прозаичните, педантичните
индивиди
са винаги напълно будни в будния живот.
В своя обикновен живот днес човек е способен да извърши, което е правилно само на плоскостта на интелекта. Той е по-малко в състояние да извърши нещо на морална плоскост, защото там той е зависим от помощта, която идва от Макрокосмоса. Това, което вече е в нас, може да докара до по-нататъшно развитие на интелектуалността, но Боговете трябва да ни дойдат на помощ, за да придобием по-голяма морална сила. Ние заспиваме, за да можем да се гмурнем в божествената воля, където интелектът не се намесва в където божествените сили трансформират в сила на волята моралните импулси, които ние получаваме, където те внедряват в нашата воля това, което бихме могли да получим другояче само в нашите мисли. Между тези два полюса този на волята, който е буден през нощта и този на интелекта, който е буден денем, се намира сферата на естетичните оценки, която непрекъснато съществува у човека.
През деня човек не е напълно буден в краен случай само най-прозаичните, педантичните индивиди са винаги напълно будни в будния живот.
Трябва да сме способни да мечтаем мъничко даже през деня, когато сме будни; трябва да можем да се отдаваме на насладата от изкуството, на поезията или на друга дейност, която не се отнася изцяло до грубата действителност. Тези, които могат да се отдават по този начин, правят връзка, която може да оживи и засили цялото съществуване. Отдаването на такива мисли е подобно на сънуване в будно състояние. Добре знаете, че сънищата идват по време на сън; това са истински сънища, сънища, които проникват другото съзнание при сън. Това е нещо, от което човешките същества имат нужда също и денем, ако не искат да водят един сух, празен, нездрав буден живот.
към текста >>
Лъчите в различните
индивиди
варират твърде много.
В областта на сърцето става постоянно превръщане на кръвта в тази фина етерна субстанция, която тече нагоре към главата и тече светейки около пинеалната жлеза. Този процес етеризацията на кръвта, се забелязва в човешкото същество през цялото време на неговия буден живот. Различно е сега обаче при спящото човешко същество. Окултният наблюдател може да забележи, когато едно човешко същество спи, едно постоянно течение отвън навътре към мозъка, а също и в обратна посока от мозъка към сърцето. Тези течения, които в спящия човек идват отвън от космичното пространство, от Макрокосмоса и се втичат във вътрешния организъм на физическото тяло и на етерното тяло, лежащи в леглото, тези течения при тяхното изследване разкриват нещо твърде забележително.
Лъчите в различните индивиди варират твърде много.
Спящите индивиди драстично се различават един от друг и тези, които са малко безсъдържателни, ако знаеха как лошо се издават при езотерично наблюдение, когато заспиват на публични събрания, биха се постарали да не допускат това! Моралните качества твърде лесно се разкриват в особените багри на теченията, които се втичат в човешкото същество по време на сън. В индивид с ниски морални качества теченията са съвсем различни от тези, които се наблюдават в индивид с благородни принципи. Всякакви старания за прикриване деня на човешката природа са безполезни. В лицето на космичните висши сили не е възможно никакво лицемерие.
към текста >>
Спящите
индивиди
драстично се различават един от друг и тези, които са малко безсъдържателни, ако знаеха как лошо се издават при езотерично наблюдение, когато заспиват на публични събрания, биха се постарали да не допускат това!
Този процес етеризацията на кръвта, се забелязва в човешкото същество през цялото време на неговия буден живот. Различно е сега обаче при спящото човешко същество. Окултният наблюдател може да забележи, когато едно човешко същество спи, едно постоянно течение отвън навътре към мозъка, а също и в обратна посока от мозъка към сърцето. Тези течения, които в спящия човек идват отвън от космичното пространство, от Макрокосмоса и се втичат във вътрешния организъм на физическото тяло и на етерното тяло, лежащи в леглото, тези течения при тяхното изследване разкриват нещо твърде забележително. Лъчите в различните индивиди варират твърде много.
Спящите индивиди драстично се различават един от друг и тези, които са малко безсъдържателни, ако знаеха как лошо се издават при езотерично наблюдение, когато заспиват на публични събрания, биха се постарали да не допускат това!
Моралните качества твърде лесно се разкриват в особените багри на теченията, които се втичат в човешкото същество по време на сън. В индивид с ниски морални качества теченията са съвсем различни от тези, които се наблюдават в индивид с благородни принципи. Всякакви старания за прикриване деня на човешката природа са безполезни. В лицето на космичните висши сили не е възможно никакво лицемерие. При човек, който има само слаба склонност към морални принципи, лъчите, течащи в него са кафеникова-червени по цвят различни нюанси, приближаващи се към кафяво-червено.
към текста >>
Това съответствуващо явление може да бъде описано днес като резултат на най-съвестни внимателни езотерични изследвания, предприети напоследък от
индивиди
измежду истинските Розенкройцери.
В човек с висок морал около пинеалната жлеза се образува нещо като малко море от светлина. Когато в този момент тиха светлина обкръжава пинеалната жлеза, това разкрива морално благородство. По този начин моралното разположение на човека се отразява у него и този спокоен блясък светлина често се простира чак до сърцето. Следователно две течения могат да се видят у човека едното от Макрокосмоса, другото от микрокосмоса. Да се схване значението на начина, по който тези две течения се срещат, е възможно само като първо се съобрази с вече казаното от по-външен аспект за живота на душата и как този живот разкрива трипосочна поляризация на интелектуален, естетичен и морален принцип, които текат отгоре надолу, от мозъка към сърцето; и ако, от друга страна, схванем пълното значение на това, което беше казано относно насочване нашето внимание към съответствуващото явление в макрокосмоса.
Това съответствуващо явление може да бъде описано днес като резултат на най-съвестни внимателни езотерични изследвания, предприети напоследък от индивиди измежду истинските Розенкройцери.
Тези изследвания показаха, че в макрокосмоса става нещо подобно на това, което беше описано във връзка с микрокосмоса. Това с течение на времето ще го разберете още по-добре. Точно както в областта на човешкото сърце кръвта непрекъснато бива трансформирана в етерна субстанция, подобен процес става и в макрокосмоса. Ние разбираме това, когато отправим нашата мисъл към Мистерията на Голгота към момента, когато изтече кръв от раните на Исус Христос. Тази кръв трябва да се разглежда не само като химическа субстанция, но на основание на всичко казано относно същността на Исус от Назарет, тя трябва да бъде схващана като нещо единствено по рода си.
към текста >>
Някои
индивиди
ще видят Етерния Христос и самите те ще изживеят събитието, което се случи в Дамаск.
Ако това стане, човеците ще могат да схванат и разберат събитието, започнало в XX столетие: това събитие е появата на Христа като Етерно Същество за разлика от физическия Христос от Палестина. Ние сме достигнали сега времето, когато Етерният Христос влиза в живота на земята и ще стане видим на първо време за малък брой хора, по пътя на естествено ясновидство. След това течение на следващите три хиляди години той ще стане видим за все по-голям брой хора. Това неизбежно ще стане; това е природно събитие. Че това ще се осъществи е толкова вярно,колкото са верни постиженията на електричеството през XIX век.
Някои индивиди ще видят Етерния Христос и самите те ще изживеят събитието, което се случи в Дамаск.
Но това ще зависи от това дали тези хора са се научили, да схванат момента, когато Христос се появи близо до тях. Само в няколко десетилетия от сега това ще се осъществи, особено за тези, които са млади направена е вече подготовка за това някои индивиди тук или там да имат известни опитности. Ако някой е изострил своето виждане чрез усвояване на Антропософията, той би могъл да осъзнае и разбере, че изведнъж някой е дошъл да му помогне, да го направи способен за това или онова. Истината е, че Христос е дошъл при него, макар той и да мисли, че което вижда е физически човек. Той ще разбере, че това, което е видял е свърхестествено същество, понеже то изведнъж изчезва.
към текста >>
Само в няколко десетилетия от сега това ще се осъществи, особено за тези, които са млади направена е вече подготовка за това някои
индивиди
тук или там да имат известни опитности.
След това течение на следващите три хиляди години той ще стане видим за все по-голям брой хора. Това неизбежно ще стане; това е природно събитие. Че това ще се осъществи е толкова вярно,колкото са верни постиженията на електричеството през XIX век. Някои индивиди ще видят Етерния Христос и самите те ще изживеят събитието, което се случи в Дамаск. Но това ще зависи от това дали тези хора са се научили, да схванат момента, когато Христос се появи близо до тях.
Само в няколко десетилетия от сега това ще се осъществи, особено за тези, които са млади направена е вече подготовка за това някои индивиди тук или там да имат известни опитности.
Ако някой е изострил своето виждане чрез усвояване на Антропософията, той би могъл да осъзнае и разбере, че изведнъж някой е дошъл да му помогне, да го направи способен за това или онова. Истината е, че Христос е дошъл при него, макар той и да мисли, че което вижда е физически човек. Той ще разбере, че това, което е видял е свърхестествено същество, понеже то изведнъж изчезва. Много, човешки същества ще изживеят тази опитност, когато седят, мълчаливи в стаята си, печални и потиснати и не знаят какъв път да хванат. Вратата се отваря и Етерният Христос се явява и казва думи на утеха.
към текста >>
В бъдеще да бъдат неморални ще бъде възможно само за
индивиди
, които ще получават неморална помощ, които са тласкани в тази насока, които са обсебени от зли демони, от Ариманови, Азурични сили и които се стремят да бъдат под такова влияние.
Възможно е съвсем да признаеш морални принципи и въпреки това да не живееш съгласно тях. За много хора приляга мисълта на апостол Павел, че духът иска, но плътта е немощна. Това ще се промени чрез моралния огън, изтичащ от фигурата на Христа. Чрез това ще се засили признаването на нуждата от морални импулси. Човек ще преобрази Земята чрез постоянно нарастващо чувство, че нравствеността, моралът са съществена нейна част.
В бъдеще да бъдат неморални ще бъде възможно само за индивиди, които ще получават неморална помощ, които са тласкани в тази насока, които са обсебени от зли демони, от Ариманови, Азурични сили и които се стремят да бъдат под такова влияние.
В бъдещето състояние на Земята ще има достатъчен брой индивиди, които ще обучават на нравственост и същевременно ще предлагат нейните принципи; обаче ще има също така други, които по свое собствено решение ще се отдадат на злите сили и така ще направят възможен един ексцес на злото да бъде насочен срещу доброто човечество. Никой няма да бъде принуждаван да направи това; то ще се опира на свободната воля на всеки индивид. Тогава ще настъпи епохата, когато Земята ще мине в условия, за които /както за толкова много други/ Източният окултизъм и Мистицизъм дават известна идея. Моралната атмосфера по онова време ще е набрала сила. Много хиляди години Източният мистицизъм говори за тази епоха, а след идването на Гаутама Буда, той говори особено подчертано за онова бъдещо състояние, когато земята ще плува в една "морално-етерна атмосфера".
към текста >>
В бъдещето състояние на Земята ще има достатъчен брой
индивиди
, които ще обучават на нравственост и същевременно ще предлагат нейните принципи; обаче ще има също така други, които по свое собствено решение ще се отдадат на злите сили и така ще направят възможен един ексцес на злото да бъде насочен срещу доброто човечество.
За много хора приляга мисълта на апостол Павел, че духът иска, но плътта е немощна. Това ще се промени чрез моралния огън, изтичащ от фигурата на Христа. Чрез това ще се засили признаването на нуждата от морални импулси. Човек ще преобрази Земята чрез постоянно нарастващо чувство, че нравствеността, моралът са съществена нейна част. В бъдеще да бъдат неморални ще бъде възможно само за индивиди, които ще получават неморална помощ, които са тласкани в тази насока, които са обсебени от зли демони, от Ариманови, Азурични сили и които се стремят да бъдат под такова влияние.
В бъдещето състояние на Земята ще има достатъчен брой индивиди, които ще обучават на нравственост и същевременно ще предлагат нейните принципи; обаче ще има също така други, които по свое собствено решение ще се отдадат на злите сили и така ще направят възможен един ексцес на злото да бъде насочен срещу доброто човечество.
Никой няма да бъде принуждаван да направи това; то ще се опира на свободната воля на всеки индивид. Тогава ще настъпи епохата, когато Земята ще мине в условия, за които /както за толкова много други/ Източният окултизъм и Мистицизъм дават известна идея. Моралната атмосфера по онова време ще е набрала сила. Много хиляди години Източният мистицизъм говори за тази епоха, а след идването на Гаутама Буда, той говори особено подчертано за онова бъдещо състояние, когато земята ще плува в една "морално-етерна атмосфера". От времето на старите Риши винаги е съществувала голямата надежда на Източния мистицизъм, че този морален импулс ще дойде на Земята от Вишва Карман или, както Заратустра провъзгласи, от Ахура Маздау.
към текста >>
66.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Индивиди
те, които са били специално близки за него, към които той е имал специално отношение, и които са преминали през портата на смъртта, все още са тези, с които той живее особено по-близко.
От тази обща почва следователно се издига за всяко мъртво лице по един съвсем напълно различен смисъл от това, което е в случая в нашата земна област, една индивидуална кармична област. Едно лице е свързало това отношение, друго е свързало онова. Само това, чрез което кармичните отношения се уравновесяват съществува там от човешката област. И още един закон управлява там; той ни показва как тази втора област фактически е устроена. Първоначално всяко нещо, което въздействува върху един мъртъв в тази област по такъв начин, че то засилва или отслабва неговите волеви енергии, е ограничено до кръга на човешките същества, всред който това лице се е движело през своя последен земен живот, може би първоначално дори само през част от него.
Индивидите, които са били специално близки за него, към които той е имал специално отношение, и които са преминали през портата на смъртта, все още са тези, с които той живее особено по-близко.
Кръгът само постепенно се разширява, за да включи лица, с които мъртвият е имал само далечни кармически отношения. За някои мъртви това трае само кратко време, за други по-дълго. Едва ли може да се каже от начина, по който един земен живот е протекъл, как това би било след смъртта. Много личности, много души, за които човек не би очаквал, се появяват в сферата на мъртвите лица поради това, че от физическия живот много лесно може да се направи погрешна преценка. Има основен закон обаче, че ...... кръг постепенно се разширява и целият процес на запознаване в този кръг става точно така, както аз го описах в лекториския цикъл във Виена, където говорих за живота между смъртта и ново раждане.
към текста >>
Много от разрушителните енергии, работещи в земната сфера идват от тези мъртви
индивиди
, затворени в нея.
Такива изключения са особено валидни за нашата настояща епоха. Преди това тези изключения не са имали голяма тежест. Ала не е необходимо да говориме за това сега. В нашето време, в което известно материалистично убеждение по необходимост се разпростира по земята, човешките същества много лесно могат да пропуснат възмож-......./липсва малко текст/................ Във вчерашната публична лекция аз дори отидох до там, да обърна вниманието на това, как едно лице, ако пропусне да придобие духовно-умствени картини през своя земен живот, се обвързва към този земен живот; в известен смисъл той не може да избяга от него и следователно става източник на смущения.
Много от разрушителните енергии, работещи в земната сфера идват от тези мъртви индивиди, затворени в нея.
Би трябвало да съжаляваме такива човешки души вместо да ги съдим критически. Защото не е особено лесно да трябва да останеш след смърт вътре в една област, която фактически не е подходяща за мъртвите. Областите в този случай са минералната и растителната област, фактически онази минерална област, която животните носят вътре у себе си, която самият човек носи вътре в себе си. Тези същества са проникнати от минералната област. За индивиди, които не са абсорбирали духовни умствени картини, положението е такова, че те се отдръпват от тази опитност след смъртта; възникват по всяко време чувства, които ги предупреждават, че те не могат да влезат в областите, които управляват животното и човешката духовност и че те могат да влязат само в онова, което е минерална и растителна природа.
към текста >>
За
индивиди
, които не са абсорбирали духовни умствени картини, положението е такова, че те се отдръпват от тази опитност след смъртта; възникват по всяко време чувства, които ги предупреждават, че те не могат да влезат в областите, които управляват животното и човешката духовност и че те могат да влязат само в онова, което е минерална и растителна природа.
Много от разрушителните енергии, работещи в земната сфера идват от тези мъртви индивиди, затворени в нея. Би трябвало да съжаляваме такива човешки души вместо да ги съдим критически. Защото не е особено лесно да трябва да останеш след смърт вътре в една област, която фактически не е подходяща за мъртвите. Областите в този случай са минералната и растителната област, фактически онази минерална област, която животните носят вътре у себе си, която самият човек носи вътре в себе си. Тези същества са проникнати от минералната област.
За индивиди, които не са абсорбирали духовни умствени картини, положението е такова, че те се отдръпват от тази опитност след смъртта; възникват по всяко време чувства, които ги предупреждават, че те не могат да влезат в областите, които управляват животното и човешката духовност и че те могат да влязат само в онова, което е минерална и растителна природа.
Аз едва ли бих могъл да опиша това, защото няма в езика думи за него. Човек може да се приближи бавно и постепенно до онова, което фактически лежи в основата, защото приближаването първоначално е твърде ужасяващо. Не бива да си представяме, че такива мъртви души са за постоянно изпъдени от живота, който описах по-рано. Те се приближават близо до този живот с известно учудване и страх обаче и отново се връщат в растителната и минералната област, защото умствените картини, които те са си създали имат известно значение само в минералната област, в областта на мъртвите предмети, областта на физическите механизми. Считам, че главна задача днес е чрез такива умствени картини като тези да възбудим в съзнанието си едно разбиране за това как мъртвите участвуват в човешката еволюция.
към текста >>
67.
5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Това може и се случва на определени
индивиди
.
Ние чухме вчера как човек би могъл да се ориентира във вътрешната организация на своето астрално тяло, ако можеше при събуждане да се спусне съзнателно в това астрално тяло; и ние можахме да формираме идея какво означава да се премине Малкия Пазач на Прага. Всъщност казаното вчера бе доста хипотетично, тъй като в нормалния живот моментът никога не идва, когато човек просто може при събуждане да проникне съзнателно в своето вътрешно същество. В най-добрия случай той може да се подготви с мистично задълбочаване за съзнателно навлизане в своите външни телесни обвивки. Какво означава това, и подготовката с която е свързано, ще стане ясно едва в хода на тези лекции. За нормалното съзнание може да се случи най-случайно човек да има такива моменти на съзнателно събуждане в резултат на състояния, принадлежащи на предишните му инкарнации.
Това може и се случва на определени индивиди.
Те се събуждат с определено чувство на потиснатост. Това чувство на потиснатост се дължи на факта, че вътрешният човек, който по време на сън се чувства разпрострян и свободен в Макрокосмоса, се завръща отново в затвора на своето тяло. Може също да има и друго чувство. При тези необичайни условия човек усеща едно по-добро същество в момента на събуждане отколкото в течение на деня; чувства, че вътре в него има нещо, което може да нарече свое по-добро себе. Отново причината за това е, че в момента на събуждането в него е останало едно чувство, че по време на съня нещо се е вляво в него от световете, по-висши от света на собствените му сетивни изживявания.
към текста >>
68.
9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Безброй
индивиди
могат да понесат това съвсем леко.
Самата причина за това защо е необходимо старателно обучение е, защото след това ние трябва да имаме непосредствено чувство за това дали нещо е вярно или погрешно. За да го кажем точно, това означава, че докато в обикновения живот използваме размишление, във висшите светове нашето мислене трябва предварително да е било достатъчно развито, за да ни позволява да решаваме спонтанно за истината и лъжата. Добра подготовка за такова виждане е едно качество, което трябва също да бъде придобито, и което в обикновения живот присъства само до много слаба степен. Повечето хора ще извикат ако, да кажем, се убодат с игла или ако много гореща вода се излее върху ръцете им. Но в действителност колко хора чувстват нещо сродно изрично казвам сродно на болка, когато бъде направено едно глупаво или абсурдно твърдение?
Безброй индивиди могат да понесат това съвсем леко.
Но някой, който иска да развие непосредственото чувство за това дали едно нещо е вярно и друго погрешно по такъв начин, че имагинативният свят да играе роля в изживяването, трябва така да възпита себе си, че грешката да му причинява действителна болка и истината, срещана също и във физическия живот, да му дава задоволство и радост. Да се придобие това качество е тежък процес и е свързан с усилието, включено в подготовката за навлизане във висшите светове. Да бъдеш равнодушен към истината и лъжата е разбира се по-удобно, отколкото да чувстваш болка пред лицето на грешката и радост пред лицето на истината. Днес има изобилие от възможности да бъде почувствана болка при глупостта в съдържанието на много книги! Болка и страдание пред лицето на грозното, неистинното и злото, дори когато е само в нашето обкръжение и понастоящем не ни засяга; удоволствие от красивото, истинното, доброто, дори когато не сме лично засегнати всичко това оформя част от обучението за мисленето на сърцето.
към текста >>
69.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ако обърнем внимание на това, ние ще намерим за разбираемо, че като
индивиди
ние нямаме власт върху онова, което поражда нашия ларингс, че то ни е дадено по милост, и че първо трябва да се сраснем с него със своята индивидуалност.
Ако ларингсът не беше способен да улови в песен тона, предаден от духа, човешката душа нямаше да може да изрази себе си в песента. Ларингсът е орган, който изразява духовни дейности, но не индивидуализирани духовни дейности. Ларингсът се разкрива на духовния изследовател като орган, чрез който човекът е причислен към групова душа, която той още не може да доведе от етап на индивидуализация; но ларингсът ще се развие до точката, където евентуално ще може да бъде вместилище на индивидуалните дейности на човека. В бъдеще човекът така ще преобразува своя ларингс, че посредством него ще може да дава израз на собствената си индивидуална същност. Това е само пророческо насочване към процес, който трябва да наречем образуване на зародишен орган, който ще бъде преобразен едва в бъдещето.
Ако обърнем внимание на това, ние ще намерим за разбираемо, че като индивиди ние нямаме власт върху онова, което поражда нашия ларингс, че то ни е дадено по милост, и че първо трябва да се сраснем с него със своята индивидуалност.
Също както със собствената си Азовост ние сме пуснали корени в себе си, така със своя ларингс ние сме вкоренени в Макрокосмоса като цяло. От Макрокосмоса в нас още се влива онова, което ни прави човеци. Чрез своето сърце ние правим себе си хора; чрез ларингса Макрокосмосът ни прави хора. Когато в ново прераждане израстваме в Микрокосмоса, ние растем в организъм, чиито център е сърцето; но този организъм, това телесно устройство бива непрекъснато поддържано от Макрокосмоса, в него струят силите на Макрокосмоса. Посредством ларингса от Макрокосмоса в нас се влива нещо, което е върховно проявление на духа.
към текста >>
Познанието, свалено от висините на духа, променя човешките същества, превръща ги в
индивиди
, които в основната част на своето естество са свързани в духа, без значение колко далеч и безразлични един към друг са те.
Ние може да стоим заедно с други хора, и въпреки това обстоятелствата да са такива, че да нямаме разбиране от никой друг. Но ако отидем някъде знаейки, че там има други хора, видели същата светлина и таили същата любов като нас в своите души, които почитат същото свещено съкровище, тогава ние имаме право да приемем, че те имат в себе си нещо, което е сродно на собствената ни душа в най-вътрешните и дълбини. Хора, иначе чужди нам, може тогава да ни се разкрият като носители на вътрешно същество, което познаваме, и ние осъзнаваме, че може да има кръвна връзка в духа. В размера, в който се разпространяват тези идеали, ние ще намерим родствени души по цялото земно кълбо. Тогава се казва нещо от неизразимо значение за нашата епоха, за съвременния духовен живот.
Познанието, свалено от висините на духа, променя човешките същества, превръща ги в индивиди, които в основната част на своето естество са свързани в духа, без значение колко далеч и безразлични един към друг са те.
В разпространяването на такова познание ние не само разпръскваме мъдрост за висшите светове, а и нещо, което поражда любов между човешките души. Ние не провъзгласяваме човешко братство посредством програми, а поставяме основите на братството всеки път, когато сходни идеали биват запалвани в много човешки същества, всеки път когато други поглеждат нагоре като нас към онова, което ние считаме за свято. Всеки лекционен курс трябва не само да обогатява душите ни с познание, но също и неусетно да ни помага да се научим как да обичаме повече другите човешки същества, как да ги свържем духовно. Лекции по Духовна Наука се изнасят не само с цел да разпространяват познание, а и за да водят хората към великата цел на братството, да спомогнат за човешката любов и за напредъка на човешката душа в топлината на любовта. Това бе също и целта на тези лекции.
към текста >>
70.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества.
GA_120 Откровенията на Кармата
И не случайно, мнозина казват: „Там, където хигиената прекалява, се раждат само слаби
индивиди
".
Ние ще я свършим докрай, само ако съответният човек в една от следващите си инкарнации сам изгради по някакъв начин въпросното противодействие. Защото чисто симптоматологичното отстраняване на обривите при шарката, се отнася само до външната страна на Кармата. Ако от една страна пледираме за хигиена, от друга страна следва да усетим ясното чувство за дълг: Ето, на този човек, който боледува и преизгражда своя организъм, ние трябва да предложим и нещо за неговата душа. Ваксинацията никога няма да навреди на този, който в по-късните си години съумее да получи едно наистина спиритуално възпитание. Ние прекалено накланяме везните към външната симптоматика, защото не придаваме никаква стойност на вътрешните процеси.
И не случайно, мнозина казват: „Там, където хигиената прекалява, се раждат само слаби индивиди".
Разбира се, подобно твърдение е неоправдано; обаче, както видяхте, същественото тук е да не се залавяме с едната задача, без да сме наясно с другата. И сега стигаме до един важен закон в развитието на човечеството, според който външните факти и вътрешните процеси трябва да са в непрекъснато равновесие, а не просто да хвърляме сили в едната посока и да игнорираме другата. Доближавайки се до тези велики закономерности, ние все още не предполагаме колко важен е въпроса: „А как се отнасят помежду си хигиената и Кармата? " Вие ще се уверите, че отговорът на този въпрос ще ни задължи да навлезем още по-дълбоко в областта на Кармата. Ще видим също, по какъв начин кармическите връзки възникват също и в периода между раждането и смъртта, как и други личности могат да се намесят в човешкия живот, и накрая, как свободната воля на човека е в пълно съзвучие с Кармата.
към текста >>
71.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ако се обърнем към едно историческо събитие, каквото са Персийските войни, невъзможно е да си помислите, че това събитие ако примерно го разглеждаме от гледна точка на древните гърци представлява нещо, което е вписано само в кармическата равносметка на отделните
индивиди
, взели непосредствено участие във видимите, физически сражения.
Аз многократно изтъкнах пред Вас, че човекът изживява кармическите закономерности като нещо съвсем конкретно и точно, и че във всеки миг от своя живот, той може да обърне погледа си назад върху това, което е вършил, мислил или чувствувал в хода на предишните си инкарнации. И ние винаги се убеждаваме, че нашата „вътрешна" и „външна" човешка съдба могат да бъдат разбрани само с помощта на една, бих казал, „текуща сметка", където от едната страна записваме всичките си разумни, смислени и мъдри постъпки, а от другата всичките си грозни, отблъскващи и престъпни действия. Ако везните се наклонят към една от страните, това определя и съдбата ни в този момент от живота. Тук възникват най-различни въпроси и един от тях би могъл да бъде: „Как се отнася това, което хората вършат в своя съвместен живот, това, което постигат като една човешка общност към „индивидуалната" Карма на човека? Ние вече засегнахме този въпрос, макар и от друга гледна точка.
Ако се обърнем към едно историческо събитие, каквото са Персийските войни, невъзможно е да си помислите, че това събитие ако примерно го разглеждаме от гледна точка на древните гърци представлява нещо, което е вписано само в кармическата равносметка на отделните индивиди, взели непосредствено участие във видимите, физически сражения.
За мислете се за всички пълководци в тези войни, за всички онези, които пожертваха живота си, отбивайки на шествията на персите: Ако макар и за кратко се потопите в атмосферата на това събитие, нима ще се съгласите, че тогава са били попълвани кармическите равносметки само на отделните личности? Да, невъзможно е да си представим, че при едно такова събитие, засягащо цял народ, а и голяма част от цивилизованото човечество, не се случва нищо друго, освен че всеки индивид урежда своята лична Карма! Проследявайки хода на историческото развитие и прехвърляйки се от едно събитие на друго, Вие ще установите, че те имат свой собствен смисъл, който не се покрива с индивидуалната Карма на отделния човек. Ако се потопим в атмосферата на Персийските войни, пред нас ще възникне въпроса: „Какво е впрочем тяхното значение за развитието на човечеството? " Знаем, че Изтокът разви една могъща и бляскава култура.
към текста >>
Замислете се за всичко, което предхожда връхната точка в живота на един народ, за амалгамата от чувства и усещания на безброй
индивиди
, за стремежите и ентусиазма, които кулминират в точно определен момент, придавайки характерен облик на този или онзи културен импулс!
Виждаме после, как Древна Гърция приема в лоното си постиженията на целия Изток, и как ги вплита в качествата, които вече бяха налице в други европейски области. В резултат на всичко това, се породи един нов културен тласък, който по ред косвени и обиколни пътища, можа да поеме в себе си християнския импулс и да го пренесе още по на Запад. А дори и много по-късно, ние ясно бихме могли да различим един непрекъсващ културен поток, съставен от отделни, нека да ги наречем „културни вълни", всяка от които е продължение на предходната, но същевременно и внася нещо съвършено ново в напредъка на човечеството. Обаче откъде изниква това, което впоследствие се пренася от една епоха в друга? Замислете се за всичко, което изпълва културното пространство на всеки отделен народ!
Замислете се за всичко, което предхожда връхната точка в живота на един народ, за амалгамата от чувства и усещания на безброй индивиди, за стремежите и ентусиазма, които кулминират в точно определен момент, придавайки характерен облик на този или онзи културен импулс!
Замислете се как отделните души са вложили най-добрите си сили за тържеството на един или друг културен импулс. И въпреки това е трябвало да минат хилядолетие след хилядолетие, народ след народ, без те да са в състояние да изкоренят упоритата илюзия, че всеки народ сам работи върху своя културен импулс, създавайки по този начин нещо вечно и непреходно. Обаче тъкмо тази постоянно подновявана илюзия направи възможна онази непоколебима, мисионерска преданост, с която отделните народи бдяха над своите култури, сякаш те бяха неповторими и вечни шедьоври. Тази илюзия е жива също и днес ,макар и хората да не говорят открито за „вечността на тази или онази култура"; илюзията е жива, и всъщност тя отвлича хората от самата идея за развитието на земното човечество. Тук, погледнато от две различни страни, Вие имате най-същественото, от което се нуждаеха отделните култури и то започва да се променя едва в наши дни.
към текста >>
Защото в хода на столетия и хилядолетия, отделните култури и народи, в които се инкарнират отделните
индивиди
, им налагат да се справят със съвършено нови опитности!
Защото преди появата на антропософския духовен живот, тези илюзии бяха непоклатими. Би било крещящо недомислие, ако някой, който вече е проникнал в нашето Антропософско Движение, повярва, че формите, в които изливаме нашите познания, или мисловните конструкции, с които днес си служат нашето антропософско мислене, нашите антропософски чувства и воля, са нещо вечно. Израз на голямо късогледство би било да твърдим, че и след три хилядолетия ще има хора, които ще дискутират антропософските истини така, както правим това ние днес. Ние сме сигурни в едно: специфичните особености на нашата епоха ни позволиха да дефинираме законите на развитието максимално точно, обаче нашите потомци ще изразят тези неща по съвсем друг начин. Защо това е така?
Защото в хода на столетия и хилядолетия, отделните култури и народи, в които се инкарнират отделните индивиди, им налагат да се справят със съвършено нови опитности!
Замислете се за богатия душевен живот в епохата на Древна Гърция и за онзи негов екстракт, който беше поет от следващите поколения! И тогава ще си кажете: Тук е скрито нещо много повече от индивидуалните кармически връзки. Много от историческите събития стават не с оглед на индивидуалната, а с оглед на универсалната Карма. Ето как пред нашия поглед се разиграват едновременно два процеса: първият включва събития, които са преходни; вторият процес, така да се каже, извлича от тези преходни събития еволюционния екстракт и го дава на човечеството. Ние можем да обхванем развитието на човечеството, едва след като сме разбрали, че откакто съществува индивидуалната човешка Карма, всред човечеството непрекъснато действуват силите на Луцифер и Ариман.
към текста >>
Размишлявайки върху универсалния „план" на човешкото развитие, ние сме длъжни да се съобразяваме и с още нещо: че накрая, когато Земята ще е изпълнила своята мисия, резултатите от последователните културни епохи ще се окажат плодотворни за всички човешки
индивиди
, независимо от техните лични съдби.
Замислете се за богатия душевен живот в епохата на Древна Гърция и за онзи негов екстракт, който беше поет от следващите поколения! И тогава ще си кажете: Тук е скрито нещо много повече от индивидуалните кармически връзки. Много от историческите събития стават не с оглед на индивидуалната, а с оглед на универсалната Карма. Ето как пред нашия поглед се разиграват едновременно два процеса: първият включва събития, които са преходни; вторият процес, така да се каже, извлича от тези преходни събития еволюционния екстракт и го дава на човечеството. Ние можем да обхванем развитието на човечеството, едва след като сме разбрали, че откакто съществува индивидуалната човешка Карма, всред човечеството непрекъснато действуват силите на Луцифер и Ариман.
Размишлявайки върху универсалния „план" на човешкото развитие, ние сме длъжни да се съобразяваме и с още нещо: че накрая, когато Земята ще е изпълнила своята мисия, резултатите от последователните културни епохи ще се окажат плодотворни за всички човешки индивиди, независимо от техните лични съдби.
Но тази далечна мисия на Земята се очертава пред нас, само ако разглеждаме мировото развитие в светлината на Антропософията. Не трябва да си правим никакви илюзии: далечната цел на Земята и пътищата за нейното осъществяване се откриват пред нас само чрез, бих казал, антропософската култура на душата, която изключва всяко разтваряне на човешката индивидуалност в някаква мъглява пантеистична цялост, а напротив: държа я будна и отворена за великите постижения на цялото човечество. Следователно, когато обръщаме поглед към миналите културни епохи, ние трябва да сме наясно: Луцифер и Ариман се намесиха в развитието на човечеството едва след като човешките индивидуалности започнаха да се инкарнират. Луцифер се намесва по такъв начин, че той винаги се опитва да вмъкне своите луциферически импулси в човешкото астрално тяло и да го импрегнира с тях. Тази е основната задача на Луцифер относно развитието на земното човечество: Да се намесва в човешките астрални тела.
към текста >>
72.
2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика.
GA_121 Отделните души на народите
Различията между отделните
индивиди
са предизвикани единствено от степента на смесването.
Следователно, силата, идваща от етерната аура на народа, се влива най-вече в тези три темперамента. Разбира се, в отделния човек тези три темперамента могат да бъдат смесени по най-различен начин. Вие лесно бихте могли да си представите безкрайното разнообразие, което настъпва, когато трите сили се борят за надмощие, когато си взаимодействуват и така нататък. Така възникват и онези пъстри различия, които срещаме, примерно, между народите на Русия, Норвегия или Германия. Тук нещата опират до народностния характер на човека и до всичко онова, което е вложено в темпераментите.
Различията между отделните индивиди са предизвикани единствено от степента на смесването.
Следователно, народностните темпераменти се смесват според въздействията, идващи от етерната аура на съответния народ. И така, над Земята са разположени Духовете на Народите. Но те си имат и своите собствени задачи; защото от тяхна гледна точка далеч не е толкова важно да се намесват в човешките темпераменти. Те вършат това само поради факта, че мировите сили и без друго си взаимодействуват. Те схващат намесата си в темпераментите само като част от своята голяма мисия.
към текста >>
73.
3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси.
GA_121 Отделните души на народите
Сега ние можем да насочим поглед към сферата, където Архангелът огласява своите заповеди, които Ангелите ще пренесат в съзнанието на отделните човешки
индивиди
.
Обаче отделният човек трябва да работи именно тук, в условията на физическия свят, именно тук той трябва да се погрижи за осъществяването на тези величествени цели. И тъкмо тук между отделния човек и Архангела застават Ангелите: те са онези посредници, които насочват човека към мястото, до което трябва да стигне, за да бликнат у народа онези могъщи чувства, съответствуващи на разпорежданията, идващи от Архангела. И ние стигаме до една вярна представа за нещата, само ако си представяме това, което описах, не просто като алегория, а като една действителност, максимално близка да нашия физически свят. Но в общата тъкан, изтъкана от Архангела, действува и онова, което нарекохме абнормни Архангели, Духовете на езика, в смисъла на моята вчерашна лекция. Обаче ние описахме също и начина, по който действуват абнормните Духове на Личността, абнормните Архаи.
Сега ние можем да насочим поглед към сферата, където Архангелът огласява своите заповеди, които Ангелите ще пренесат в съзнанието на отделните човешки индивиди.
Обаче Архангелът може да се намеси и в сферата, обитавана от абнормните Духове на Личността защото те преследват съвсем други цели от тези на Архангела и тогава в известен смисъл намеренията на Архангела се осуетяват. Да, когато намеренията на тези две Йерархии се окажат противоположни, тогава ние установяваме, че в рамките на един и същ народ се образуват отделни групи със специални задачи. Обстоятелството, че в рамките на един и същ народ се образуват отделни групи със специални задачи, прави действията на Архаите съвсем явни, външно видими. Това може да продължи столетия наред. И Вие например сте имали възможност да видите това противопоставяне между Архангела на германците и абнормните Духове на Личността тъкмо в областта, където днес протича нашата основна духовно-научна работа, в Германия.
към текста >>
74.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
Тези пет културни епохи започнаха с това, че след големите преселения на племена и народи от Запад на Изток в областта на днешна Индия се установиха най-зрелите, най-напредналите човешки
индивиди
, които впоследствие основаха свещената древно-индийска култура.
В случая се сравнява само външната униформа. Облеклото и качествата на митологичните персонажи могат да са много близки или еднакви, но важното е друго: Какви божествено-духовни индивидуалности се крият зад тях, и ако индивидуалностите, които живеят в Адонис и в Христос са съвсем различни, тогава сравнението между униформите просто не означава нищо. И въпреки това днес този метод е извънредно прилаган. Следователно, работата съвсем не се свежда до повърхностните методи на сравнението между различните религии, а до нещо много по-важно, а именно: Изхождайки, бих казал, от диференцирането на отделните Духове на Народите, да проучим начина, по който този или онзи народ е стигнал било до своята митология, до другите си предания за Боговете или до самата своя философия. Ето защо ние едва ли ще разберем основния характер на северно-германската митология, освен ако не предприемем още едно пътешествие през петте последователни културни епохи на следатлантското време.
Тези пет културни епохи започнаха с това, че след големите преселения на племена и народи от Запад на Изток в областта на днешна Индия се установиха най-зрелите, най-напредналите човешки индивиди, които впоследствие основаха свещената древно-индийска култура.
По-късно беше основана древно-персийската култура, после египетско-халдео-вавилонската култура, следвана от гръцко-латинската култура и накрая нашата съвременна пета следатлантска култура. В основата си тези пет култури могат да бъдат разбрани, единствено ако знаем, че хората, които са участвали в тях, както и самите ангелски Същества, Душите на Народите или Архангелите и Духовете на Времето през изтеклия следатлантски период, са били коренно различни. Днес бих желал да се спрем главно върху големите различия на хората, които са взели участие в тези култури. Да, хората, които основаха древно-индийската култура, която после намери своите литературни одежди във Ведите и в по-късната индийска литература, бяха коренно различни от гръцко-латинските народи, различни от персийските, от египетско-халдейските и най-вече от онези народи в Европа, които имаха за цел подготовката на Петата следатлантска културна епоха. И доколко различни бяха те?
към текста >>
75.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
Първоначално те ще се проявят само в отделни
индивиди
.
Макар и днес външният облик на нещата да е доста различен, все пак Архангелът на германския Север носи в себе си тази заложба и с нейна помощ той е изключително улеснен в това, да разбира съвременната Духовна наука и да я трансформира в онзи смисъл, в който тя трябва да бъде трансформирана, така че да се превърне в една народностна сила. Ето защо Вие ще се убедите, че най-добрите условия за разбирането на това, което само бегло посочих в изнесената тук публична лекция за новото откровение на Христос, съществуват именно всред северно-германските народи. Съвременните духовно-научни изследвания ясно показват, че след изтичането на епохата Кали Юга приблизително от 3100 пр.Хр. до 1899 сл.Хр. у човека ще се пробудят нови способности.
Първоначално те ще се проявят само в отделни индивиди.
Например ще има такива хора, които в хода на своята нормална еволюция ще започнат да виждат нещо от това, което днес може да се твърди единствено въз основа на духовно-научните изследвания. Обаче в по-далечно бъдеще ще се появят все по-голям брой човешки същества с добре развити органи на етерното тяло, което ще им позволи да развият една нова степен на ясновидство, каквато днес е възможна само чрез продължително окултно обучение. И защо това трябва да е така? Как ще изглежда етерното тяло на тези човешки същества? Ще има например хора, чиито усещания бих могъл да опиша приблизително по следния начин.
към текста >>
76.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
След като вече е налице, говорното движение на етерното тяло попада под силното влияние на Духовете на Огъня (Архангелите), които изграждат езиковата, респективно етерната връзка между
индивиди
те от една етническа общност.
3. Движение, осъществяващо говора 4. Движение, осъществяващо кръвта 5. Движение, осъществяващо дишането 6. Движение, осъществяващо жлезите 7. Движение, осъществяващо размножението
След като вече е налице, говорното движение на етерното тяло попада под силното влияние на Духовете на Огъня (Архангелите), които изграждат езиковата, респективно етерната връзка между индивидите от една етническа общност.
В хода на следатлантското развитие, включително до Третата следатлантска културна епоха (Египетско-халдейската), човешкото сетиво все още е притежавало огромна съзидателна (и разрушителна) сила. Но постепенно то губи своя божествен характер и „така трябва да бъде, защото ако беше запазило предишната си сугестивна сила, между хората никога нямаше да се възцари свободата...“ В душевен смисъл, човекът винаги би останал последица от Словото... В хода на развитието обаче, вместо тази вътрешна сила, се появи Съществото, което можеше да каже: „Аз съм Словото“ и това е Христос“. За съотношението между мислене и говор в различните европейски езици, както и за немския език като мистериен език на съвременното човечество виж Лекция от 18. Декември 1918 в „Карма на неистината“, Събр. Съч. №177.
към текста >>
77.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Там тези групови души на растенията не съществуват в отделни растителни
индивиди
, а за всеки вид, за вида на розата, за вида на теменужките, за вида на дъба съществува една групова душа.
В определено време на старото Слънце всичко това съществуваше и физически, физически сгъстено до газообразна форма. Днес то въобще не може да съществува физически. Формата на действие, която тогава е съществувала и физически, за днешния човек съществува само тогава, когато ясновидската възприемателна способност се насочва в областта на свръхсетивния свят, там където се намират основните духовни същности на нашите физически растения, това, което ние в течение на годините познавахме като групови души на растенията. Ние знаем, че на основата на тази физическа растителност, която се представя на физическите сетива, стои нещо, което можем да наречем групови души. Днес те могат да бъдат намерени само чрез ясновидското съзнание в духовната област.
Там тези групови души на растенията не съществуват в отделни растителни индивиди, а за всеки вид, за вида на розата, за вида на теменужките, за вида на дъба съществува една групова душа.
Следователно в духовната област ние не трябва да търсим за всяко отделно растение никакво духовно същество, а трябва да търсим груповите души отговарящи на видовете. За днешното мислене, това бедно, отвлечено съвременно мислене, тези видове на растенията са отвлечености, понятия. Такива бяха те и през Средновековието и понеже и тогава хората не знаеха вече нищо за това, което тъче и живее като духовно естество на основата на физическото, възникна знаменитата борба между реализма и номинализма, с която се спореше: това, което съществува като видове, е само име или нещо действително духовно. За ясновидското съзнание целият този спор няма никакъв смисъл, защото когато се насочва върху растителната покривка на нашата Земя, то прониква през външната физическа форма на растенията в една духовна област. И в тази духовна област живеят като действителни същества груповите души на растенията.
към текста >>
78.
9. Девета лекция, 9. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Естествено, в Евангелията ние отново се натъкваме на процесите, залегнали в основата на Мистериите, където процедурите на посвещението се прилагаха към
индивиди
с друга степен на съзнание; Евангелията са тук, за да ни кажат: Ето, това, което по-рано се извършваше в Мистериите при една пониженост на съзнанието, сега отново е тук, но под различна форма, понеже сега изпитанията на посвещението трябваше да бъдат преодолени от едно Азово същество при пълна яснота на съзнанието.
И непрекъснато с едно гротескно невежество, скрито под маската на достолепие и компетентност се изброяваха всевъзможни митове и легенди, които трябваше да покажат: Ето, тук или там са налице сцени, които ние отново срещаме в Евангелията. Трудно е да се говори в наши дни за истинското състояние на нещата, макар че то е добре известно на мнозина от тези, които могат да формират общественото мнение. Обаче в наши дни духовните движения се развиват по един наистина гротесков начин. Аз не бих вмъквал тези подробности, ако не се налагаше да вземам становище относно възраженията, които се отправят от тук или там с една привидно дълбока компетентност; ясно е, че тези възражения са насочени срещу основните положения и изводи на антропософската Наука за Духа. Истинското състояние на нещата отговаря на това, което излагам в моите лекции.
Естествено, в Евангелията ние отново се натъкваме на процесите, залегнали в основата на Мистериите, където процедурите на посвещението се прилагаха към индивиди с друга степен на съзнание; Евангелията са тук, за да ни кажат: Ето, това, което по-рано се извършваше в Мистериите при една пониженост на съзнанието, сега отново е тук, но под различна форма, понеже сега изпитанията на посвещението трябваше да бъдат преодолени от едно Азово същество при пълна яснота на съзнанието.
Ето защо не бива да се учудваме, когато чуем: Едва ли има нещо в Евангелията, което да не е съществувало и по-рано. Само че то е съществувало под такава форма, че днес се налага да допълним: Да, човекът трябваше да израсне в Царствата небесни; но не и чрез приближаването им до това, което наричаме Азова област. Ето кое е новото: Всичко, което по-рано можеше да бъде изживявано единствено за сметка на пониженото Азово съзнание, и то в други сфери, сега вече може да бъде изживяно от будния човешки Аз тук, в Малхут, в Царството. Ето защо, след като превъзмогва това, което Евангелието на Матей описва като Изкушение, Христос Исус става проповедник за Царството. Какво всъщност имаше да каже той?
към текста >>
„Блаженства", как първоначално Христовата сила обхваща днес деветчленния човек, и как ще действува тя през следващите епохи, когато „чадата Божии" ще са озарени от „Духът-Себе" ,макар че всичко това е налице у някои благословени
индивиди
дори и в нашето съвремие.
Ето защо съответното изречение от „Блаженствата" предупреждава какво ще бъде отношението към отделните представители на тези бъдещи епохи: „Блажени са гонените заради правдата, понеже в себе си те ще намерят небесните Царства". А последното изречение е отправено към най-доверените ученици: То се отнася към деветата съставна част на човека: Човекът-Дух. „Блажени сте, когато ви хулят и гонят заради мен." И така, тези чудно замислени изречения се отнасят към всяка от деветте съставни части на човешката природа и посочват как Азът бидейки един Христов Аз изгражда себе си във всяка една от тях и ги превръща в „блажени". Веднага след сцената с Изкушението, Евангелието на Матей представя по един грандиозен и величествен начин в т.нар.
„Блаженства", как първоначално Христовата сила обхваща днес деветчленния човек, и как ще действува тя през следващите епохи, когато „чадата Божии" ще са озарени от „Духът-Себе" ,макар че всичко това е налице у някои благословени индивиди дори и в нашето съвремие.
Тъкмо това е забележителното: Предизвестието за първите духовни качества, които са вече тук, и преходът в една по-неопределена атмосфера, която откриваме в последните изречения; те са отправени към по-далечното бъдеще. Но нека да се обърнем отново към видимата страна на тази глава от Матеевото Евангелие. Представете си, че някой проучва дали подобни изречения вече не съществуват и в други текстове, така че Евангелията да са заимствували от там. Представете си още, че въпросният изследовател няма ни най-малко предчувствие за истинската същност на нещата; защото тук би трябвало да се говори най-вече за християнизираната Азова природа. И ако не долови неимоверната сила на този върхов момент, той би могъл да каже примерно следното: Ако разлистите няколко страници по-нататък от споменатата книга, Вие ще попаднете на главата за Енох, който се различава от истинския Енох, и там също ще откриете девет „блаженства".
към текста >>
79.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Огромни маси от хора таят в себе си едно живо усещане, едно живо съзнание за гениите и хората са убедени, че в душите на гениалните личности са заложени други способности, съвсем различни от тези на нормалните човешки
индивиди
.
Но практически става така, че определени Същества, които в своето развитие са изпреварили човека, непрекъснато слизат от духовния свят, за да се на месят в еволюцията на човека, при което те уместно е да си позволим този израз временно се настаняват в една или друга човешка душа, приемайки, така да се каже, човешки облик, или, казано по-просто, се проявяват като една душевна сила, която пронизва и инспирира съответния човек; или с други думи, това човешко същество, инспирирано от божествените сили, вече може да постигне много повече в рамките на човешката еволюция, отколкото един обикновен човек. Обаче нашата съвременна епоха е силно повлияна от своите нивелиращи, материалистични представи и не желае да слуша подобни неща. И все пак тя е запазила един последен остатък от тези възгледи, за които току-що стана дума. Нашите съвременници биха сметнали за ужасяващо суеверие, ако някой би се осмелил да твърди, че някои невидими Същества слизат от висшите светове, настаняват се в хората и започват да им говорят. Но както казах, един остатък от всичко това продължава да е налице в нашата материалистическа епоха, въпреки че тя го свежда до несъзнателна вяра в чудеса: искам да кажа, че въпреки всичко, хората продължават да вярват в появата на гениалните личности, на гениите.
Огромни маси от хора таят в себе си едно живо усещане, едно живо съзнание за гениите и хората са убедени, че в душите на гениалните личности са заложени други способности, съвсем различни от тези на нормалните човешки индивиди.
Да, нашата епоха все пак е съхранила вярата си в гениите. Естествено, има и кръгове, които ги отричат, но това е така, понеже материалистическият начин на мислене просто не разполага с усет за процесите, разиграващи се в духовния свят. Обаче повечето хора са запазили вярата си в гениите. И ако не искаме да останем само с една празна вяра, трябва да добавим: Чрез онзи гений, който тласка човечеството напред в неговото развитие, говори една съвсем различна сила,която по нищо не прилича на нормалните човешки способности. Вслушаме ли се в ученията, които са наясно с тези неща, лесно бихме разбрали, че когато се появява един такъв човек, който внезапно е обхванат от някакъв изключително могъщ и нравствен импулс, всъщност се проявява една духовна сила и тя подготвя мястото, където съответните Същества ще разгърнат своята дейност, а именно дълбоката вътрешна природа на човешката душа.
към текста >>
80.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Пренебрегва се целия живот на човешките
индивиди
, като на преден план остава стремежът човешките глави да се пълнят с последиците на абстрактните догми.
Нещо подобно предлага така нареченото монистично движение, което обаче неправилно се нарича монистично. То извлича своите главни основания от модерната естествена наука, която черпи своите познания в по-тесен смисъл от чисто външните сетивни методи. Ако тази естествена наука би се ограничила в своето собствено и истинско работно поле, тя би могла да произведе нещо много значително, но вместо това тя води до зараждането на една нова религия. Вземат се фактите на материалистичната наука и от тях се извеждат абстрактни догми. И всеки, който счита, че стои на върха, понеже се кълне в тези догми, вярва тогава, че другите са изостанали далече назад от него.
Пренебрегва се целия живот на човешките индивиди, като на преден план остава стремежът човешките глави да се пълнят с последиците на абстрактните догми.
И като резултат възникват секти от последователи на различни догми, принципи и становища, смятащи себе си за изразители на истината. На противоположна страна трябва да стои това, което се разбира под антропософски ориентираното духовно движение. Тук не се касае за това да бъдат признати редица принципи на вярата, а на преден план да бъде поставена стойността на човешкия индивид. Антропософски ориентираната Духовна наука води до един социален живот, който почива на човешката взаимност, основана на доверието, което една личност има в другата. В този социален живот трябва и ще се събират хората, които имат доверие един в друг.
към текста >>
Човек не само трябва да следва другия, когато е напълно съгласен с него, но и когато не е в съгласие с другия, да запазва за себе си и за него пълна свобода и подвижност, и да действува с това схващане за
индивиди
те възпитателно в рамките на Антропософското движение.
Тук не се касае за това да бъдат признати редица принципи на вярата, а на преден план да бъде поставена стойността на човешкия индивид. Антропософски ориентираната Духовна наука води до един социален живот, който почива на човешката взаимност, основана на доверието, което една личност има в другата. В този социален живот трябва и ще се събират хората, които имат доверие един в друг. Те биха си казали така: Ти си истински човек, не защото следваш тези или онези принципи, а защото можеш да извършиш това или онова и чрез своята собствена дейност не смущаваш другите. Нищо не би било по-лошо от това, лошите навици, свързани с изграждането на секти, да се разпространят в антропософския живот.
Човек не само трябва да следва другия, когато е напълно съгласен с него, но и когато не е в съгласие с другия, да запазва за себе си и за него пълна свобода и подвижност, и да действува с това схващане за индивидите възпитателно в рамките на Антропософското движение.
Нашето време има твърде малко разбиране за тези неща. То се стреми към това, което е общо установено. Един счита нещо за правилно, за което пък той счита другия за неосведомен и назадничав. Това обаче не бива да се допуска в Антропософското движение. Ако едно такова разбиране не би било разпространено в материалистическия свят, хората от само себе си биха се стремили да разбират човешките индивиди в нашия смисъл и тогава скоро би се появила една научна духовност, която би трябвало да доведе до едно духовно схващане на света.
към текста >>
Ако едно такова разбиране не би било разпространено в материалистическия свят, хората от само себе си биха се стремили да разбират човешките
индивиди
в нашия смисъл и тогава скоро би се появила една научна духовност, която би трябвало да доведе до едно духовно схващане на света.
Човек не само трябва да следва другия, когато е напълно съгласен с него, но и когато не е в съгласие с другия, да запазва за себе си и за него пълна свобода и подвижност, и да действува с това схващане за индивидите възпитателно в рамките на Антропософското движение. Нашето време има твърде малко разбиране за тези неща. То се стреми към това, което е общо установено. Един счита нещо за правилно, за което пък той счита другия за неосведомен и назадничав. Това обаче не бива да се допуска в Антропософското движение.
Ако едно такова разбиране не би било разпространено в материалистическия свят, хората от само себе си биха се стремили да разбират човешките индивиди в нашия смисъл и тогава скоро би се появила една научна духовност, която би трябвало да доведе до едно духовно схващане на света.
Обаче хората се вцепеняват в догмите и поради това не могат да стигнат до едно такова разбиране. Онзи, който в монистичните среди се впуща в принципите, които са застъпвани там, би могъл при едно по-точно вникване в нещата скоро да разбере, че всички изнасяни там принципи и догми съвсем не се основават на възгледите и резултатите на науката, която днес се развива, а на онези от преди петнадесет до двадесет години. Така например една видна личност в модерното научно направление каза неотдавна пред конференцията на естествениците в Кьонигсберг: Физикалните факти напират днес в една напълно определена посока. По-рано винаги се е говорело за етер, който бил разпространен в нашата материя и вън от нея, и съществуването на този етер е било предпоставяно без познатите материални науки. Обаче скоро това се натъкна на оправдани съмнения и затова сега трябва да се запитаме какво трябва да приеме физикът на мястото на този етер.
към текста >>
81.
2. ПЪРВА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Всичко останало ще се получи в известно отношение от само себе си, ако в течение на времето сме си усвоили едно разбиране чрез чувствата и усещанията за това, че зад нашия сетивен свят, зад света, който изживяваме първо като хора, стои един духовен свят и че също както проникваме в сетивния свят, като не го разглеждаме само като едно велико единство, а като го разглеждаме специфицирано в отделни растения, в отделни животни, в отделни минерали, в отделни народи, в отделни хора, можем също така да специфицираме духовния свят в отделни класи и
индивиди
от духовни същества.
Когато ме повикаха от любов тук, нашите приятели пожелаха да им говоря върху това, което намираме като духовни същества в природните царства и в небесните тела. С това ние ще засегнем една област това се съдържа в темата която стои отначало така далече от всичко това, което знанието вън в интелектуалистичния свят дава на човека. От самото начало ние ще засегнем една област, действителността на която се отрича днес от външния свят. Бих искал да кажа предварително само едно нещо, обични приятели; благодарение на вашето досегашно изучаване на Духовната Наука да проявите срещу това, което ще изнеса пред вас, едно разбиране на духовния свят чрез вашите чувства и усещания. В течение на сказките ние вече ще се разберем относно начина, по който ще бъдат назовавали нещата.
Всичко останало ще се получи в известно отношение от само себе си, ако в течение на времето сме си усвоили едно разбиране чрез чувствата и усещанията за това, че зад нашия сетивен свят, зад света, който изживяваме първо като хора, стои един духовен свят и че също както проникваме в сетивния свят, като не го разглеждаме само като едно велико единство, а като го разглеждаме специфицирано в отделни растения, в отделни животни, в отделни минерали, в отделни народи, в отделни хора, можем също така да специфицираме духовния свят в отделни класи и индивиди от духовни същества.
Така щото на почвата на Духовната Наука ние не говорим само за един духовен свят общо взето, а говорим за напълно определени същества и сили, които стоят зад нашия физически свят. Какво причисляваме ние към физическия свят? Нека бъдем първо наясно върху това. Към физическия свят ние причисляваме всичко това, което можем да възприемаме с нашите сетива, което нашите очи могат да виждат, нашите уши да чуват, нашите ръце да на пипват. По-нататък към физическия свят причисляваме всичко онова, което можем, да обгърнем с нашите мисли, доколкото тези мисли се отнасят за външното възприятие, за това, което физическият свят може да ни каже.
към текста >>
82.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Вторият вид мистици би се състоял от такива
индивиди
, които изключват не съзнанието, а своите опитности чрез мозъка, прииждащи към съзнанието, запазвайки по този начин само опитностите чрез сърцето.
Тогава ние казваме, че той е постигнал състояние на екстаз, но в мислите и усещанията си този човек далеч не е изключил това, което черпи от мозъка и сърцето. И ако се обърнем към сравнително близки епохи, ние ще открием как много мистици с помощта на гръко-платоническата философия се опитваха да се издигнат към божествения свят, и то без да се лишават нито от своите опитности на мозъка, нито от тези на сърцето. Това са хора като неоплатониците Ямблий и Плотин. Към тях спада и мистикът Скотус Еригена2, а ако не следваме едно строго разграничение, тук бихме могли да посочим мистици, при които преобладават опитностите от страна на мозъка, докато тези от страна на сърцето остават на заден план и така в групата на споменатите мистици бихме причислили и Майстер Екхард. Този би бил класът "А": Мистици с опитности и от мозъка и от сърцето.
Вторият вид мистици би се състоял от такива индивиди, които изключват не съзнанието, а своите опитности чрез мозъка, прииждащи към съзнанието, запазвайки по този начин само опитностите чрез сърцето.
Обикновено тези мистици ненавиждат мисленето и биха желали да премахнат от съзнанието всякакъв вид мисли. Според тях единствено надеждното средство за душевно развитие, това са изживяванията, които човек има благодарение на своето сърце. С други думи, съществуват мистици, които лишават съзнанието от опитностите на мозъка и се опитват с крилете на екстаза да преодолеят обикновеното човешко съзнание, съхранявайки в същото време трепетите на сърцето. Ако Вие конкретно си представите един такъв мистик, лесно ще го определите като човек на екстаза, като човек влюбен в своите екстази. Но ако поискате да му предадете нещо от опитностите на мозъка, той веднага ще се отдръпне.
към текста >>
83.
Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Едва бъдещата историография ще покаже как чрез такива процеси, които наглед засягат само отделни
индивиди
, в сърцата и душите ни се отварят хиляди и хиляди канали, така че днес всички хора, които по някакъв начин участвуват в духовния живот, усещат едно цялостно обновление, една нова постановка на всички въпроси и възгледи.
Да, забележително е да чуеш как един индиец говори за Христос и заявява, че християнството в Европа тепърва ще се развива. Защото това, смяташе той, което европейците изповядват като християнство в моята страна, не ми се струва, че е истинското християнство. Тези примери показват, че не само в Европа хората копнееха, бих казал, да надникнат зад завесата на религиозното вероизповедание; същото се отнася както за далечна Индия, така и за много други места по Земята. Хората поискаха да си обяснят нещата от съвсем нова гледна точка. Тази метаморфоза на душите през 19 век ще бъде потвърдена в хода на времето.
Едва бъдещата историография ще покаже как чрез такива процеси, които наглед засягат само отделни индивиди, в сърцата и душите ни се отварят хиляди и хиляди канали, така че днес всички хора, които по някакъв начин участвуват в духовния живот, усещат едно цялостно обновление, една нова постановка на всички въпроси и възгледи.
Фактически днес навсякъде по света сме изправени пред едно огромно задълбочаване на всички въпроси. В това, към което се стреми нашето духовно движение, е да даде отговор на тези въпроси. Това духовно движение е убедено, че на тези въпроси, така както те са поставени, не може да се отговори с помощта на старите традиции, нито чрез модерната естествена наука, нито чрез възгледите, опиращи се единствено върху научните факти; за целта е необходима именно Духовната наука, изследването на духовните светове. Или с други думи: Днешното човечество трябва да постави такива въпроси за хода на своята еволюция, на които може да се отговори само чрез изследването на свръхсетивните светове. Едва напоследък, неусетно и бавно, в западноевропейския духовен живот се появиха отделни признаци, които са в пълно съзвучие с най-забележителните източни предания.
към текста >>
84.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
Благодарение на естествените процеси, развиващи се в него, постепенно взема надмощие именно душевният елемент и ние навлизаме в една възраст при различните
индивиди
тя не е една и съща, макар че, общо взето, това става през двадесетата година, когато човекът недвусмислено проявява своята душевна същност.
Потребностите на тялото стоят над всичко друго. Душевните потребности все още са скрити в тялото и не се проявяват навън. Благополучието на тялото се постига чрез приятните усещания, свързани с външния свят. Неприятните, мъчителни усещания също се отразяват върху детската душевност. Но детето израства.
Благодарение на естествените процеси, развиващи се в него, постепенно взема надмощие именно душевният елемент и ние навлизаме в една възраст при различните индивиди тя не е една и съща, макар че, общо взето, това става през двадесетата година, когато човекът недвусмислено проявява своята душевна същност.
Чисто телесните усещания, болки и потребности отстъпват на заден план; на преден план идват душевните качества. После настъпва такъв период, в който човекът е в състояние да измести на заден план своята душевна природа. При един индивид това трае по-дълго, при друг по-кратко. Възможно е някой да съхрани душевната си нагласа до края на своя живот. Но все пак нещата се променят, въпреки че много често двадесетгодишният младеж си въобразява как светът не очаква нищо друго, освен появата на неговите лични душевни качества.
към текста >>
85.
3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Народите се раждат и умират също както човешките
индивиди
.
Посвещението се състоеше именно в това, че душата на човека трябваше да бъде изтеглена, откъсната от тялото. И намирайки се извън тялото, душата минаваше през онези опитности, които аз току-що описах. Да, за да постигне необходимото съвършенство, душата трябваше да напусне Земята и да се издигне в духовния свят. Когато идваше ред на шестата степен от древното посвещение, степента „Слънчев герой", тогава в душата на един такъв Слънчев герой, се пробуждаше нещо, което е необходимо за една много по-висша цел, отколкото представлява духовното ръководство на даден народ. Ако насочите поглед към еволюцията на Земното човечество, Вие ще се убедите как народите възникват, променят се и после изчезват.
Народите се раждат и умират също както човешките индивиди.
Обаче онова, което даден народ постига на Земята, трябва да бъде съхранено за цялото човечество. Работата е там, че даден народ следва да бъде не само насочван и ръководен; важното е неговите постижения да бъдат съхранени и пренесени над народа. Слънчевите герои бяха необходими тъкмо за тази цел: да се пренесат основните постижения още по-високо от сферата на Архангелои, там, където са Духовете на Времето*19. Защото в това, което живееше в душата на един Слънчев герой, Съществата от висшите Йерархии можеха да извлекат точно онова, което им е необходимо с оглед на целия човешки род. Само по този начин можеха да бъдат натрупани силите, които включват качествата и постиженията на всеки отделен народ в общата Карма на човечеството.
към текста >>
86.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Ето защо понятно е, че това, което ясновиждащото съзнание описва относно видяното в духовния свят, може да се различава безкрайно много у различните ясновиждащи
индивиди
.
Човек може да се постави в положението на духовен изследовател през различни времена, по различен начин. И върху това, което той вижда духовно, действува намерението, но не всъщност умственото намерение, а онова намерение, което лежи инстинктивно и несъзнателно в целия му душевен живот. Когато например човек излиза из своето тяло, за да установи връзка с един починал човек, с един заминал тогава това намерение действува върху цялото поле на духовното съзнание; той пропуска някакси всичко, което не принадлежи но това намерение и, когато работата успее, насочва се направо към починалия и неговата съдба, за да познае това, което иска да види у заминалия. Останалият духовен свят остава някакси незабелязан изразът е малко несръчен остава неосветлен и тогава съответният човек изживява само връзката с умрелия. И така, от намеренията на човека зависи, какво ще види той в духовния свят.
Ето защо понятно е, че това, което ясновиждащото съзнание описва относно видяното в духовния свят, може да се различава безкрайно много у различните ясновиждащи индивиди.
Всеки един може да е видял съвсем правилно, когато със своето душевно-духовно същество е излязъл от физическо-телесното естество. Днес и въобще в тези сказки аз искам да опиша онова, което ясновидското съзнание вижда, когато то прониква в духовния свят с намерението да познае вътрешния живот на човека тези четири душевни кръгове: на възприеманието, на мисленето, на чувствуването и на волята -, за да проникне зад тях и да прозре в това, което всъщност се вълнува нагоре и надолу в тази човешка душа и произвежда щастие и страдание. Следователно да предположим, че едно ясновиждащо съзнание е стигнало до там, действително да се излъчи със своето духовно-душевно същество от своето физическо-телесно същество, както човек върши иначе това в безсъзнателно състояние при съня, и че извършва това движение на излизане с решителния стремеж, с импулса, да се запознае с вътрешния живот на човека, да почувствува, че пред него застава човешкият вътрешен живот. Тогава ще му се разкрие това, което ще се опитам да опиша. Първото нещо, което се явява пред ясновиждащото съзнание, обични мои антропософски приятели, е едно пълно обръщане на цялото виждане на света.
към текста >>
87.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Животът било на
индивиди
те, било на народите, на пръв поглед толкова безсмислен, от непосредствена близост нищо друго освен низ от случайности се оказва, погледнат от известно разстояние и от високо, все пак винаги добре планиран и твърдо направляван.
Виждате, тук някой си търси! Вниманието ни бива насочено към някакъв търсещ човек. И макар това да не е автобиография, можете да бъдете напълно уверени, че Херман Бар е познавал този англичанин! Всичко това е взето от живота. "Още по онова време Франц понякога се питаше дали пък не би било възможно в щуротиите на англичани на да се крие някаква истина.
Животът било на индивидите, било на народите, на пръв поглед толкова безсмислен, от непосредствена близост нищо друго освен низ от случайности се оказва, погледнат от известно разстояние и от високо, все пак винаги добре планиран и твърдо направляван.
Ако не желаем да приемем, че Бог се намесва пряко, та със собствена ръка да нагажда към своите цели безсмислието, лудостта на човешкото своеволие, ние сме принудени да си представим някакво междинно царство, опосредстващо неговата воля, някакъв кръг от тихо властващи хора, чрез който той въздейства на света, нещо като станции на божествената сила и мъдрост, от които техните лъчи достигат мрачното човечество и в крайна сметка вее пак оправят всичко. Тези божии лещи, събиращи творческия дух и пръскащи го по света, тези тайни уредници, тези скрити царе биха били онова, чрез което в края на краищата всяко безумие бива вразумявано, страстта бива укротявана, случайността става необходимост, хаосът придобива образ, мракът просветва; а кой не е срещал в живота си хора, които действително притежават невероятна извисеност и дистанцираност, известни са с това, че само с поглед могат да сеят прокоба или щастие, и колкото и да са кротки, явно умеят да влияят отдалече? Обикновено това са съвсем непретенциозно живеещи хора пастири, селски лекари и свещеници, место пъти старици или пък преждевременно развити деца, които скоро умират, и у всички тях има нещо, което ги прави зловещи за другите и което им дава огромна сила да въздействат върху хората и животните, та дори както непрекъснато се чуват твърдения върху цялата природа, върху извори, руди, време, пек и дъжд, град и суша. Ако пътищата ни се кръстосат, още в същия миг, ала понякога чак след години ние долавяме ясното чувство, че от това е произтекло нещо съдбовно за живота ни. Самите те като че ли усещат силата си по-скоро като бреме, може би почти като проклятие, но при всички случаи като задължение.
към текста >>
88.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Първо, към известно разбиране (освен известно разбиране друго естествено не може да има) на онова, което под формата на велики духовни течения лежи в основата на съвременните събития;сетне към въпроса, как тези течения се изявяват на едно или друго място, как те в известен смисъл пронизват с действието си човека било посредством общества, братства и т.н., било повече или по-малко осъзнато чрез самите
индивиди
.
" се отъждествяват с една или друга личност, която в известен смисъл е представителна или поне изглежда представителна за този или онзи народ. Казват го, без да имат някаква представа. А какво ще се постигне с оценките на хората, ако те биват давани, без оценката всъщност да засяга нещо по друг начин освен словесно чрез фразата, докато в действителност не може да засегне нищо, тъй като при такова оценяване човек въобще не се добира до реалните, истинските факти? Доколкото ми е възможно, възнамерявам да насоча душевния Ви взор в три направления.
Първо, към известно разбиране (освен известно разбиране друго естествено не може да има) на онова, което под формата на велики духовни течения лежи в основата на съвременните събития;сетне към въпроса, как тези течения се изявяват на едно или друго място, как те в известен смисъл пронизват с действието си човека било посредством общества, братства и т.н., било повече или по-малко осъзнато чрез самите индивиди.
И накрая ми се ще да покажа как трябва да се гледа на характерните неща, на онези неща, които придобиват важност, когато никой иска да разбере как извършващото се във физическия план може да се обясни въз основа на големите взаимовръзки. Ако за момент заемем едно по-високо гледище и спрем вниманието си върху големите взаимовръзки, тогава някои неща ще се откроят по-иначе, отколкото при oгледа на безразборно струпаните отделни факти във вида, както те застават пред нас. Защото историята на човечеството ведно с най-тягостните събития се насочва и направлява от духовни импулси. Но тези духовни импулси си и противодействат, а хората са включени в течения с нерядко противоположни тенденции. Лекомислено е, когато някой все си въобразява, че премъдрият всемирен ред си знаел работата.
към текста >>
89.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Ако изобщо рече да се задълбочава в идеи като тези на Брукс Адамс, човек естествено е длъжен строго да разграничава самите народи от отделните човешки
индивиди
, числящи се към народите, и не бива да смесва понятието държава с понятието на род.
Но важно е все пак да се знае, че от едно такова място в известен смисъл излита подобна птица. Брукс Адамс казва например: На света има различни народи, които са преживели продължително развитие. В развитието на народите може да се установи възход и залез те се раждат, минават през кармаческа възраст, младежки период, зряла възраст, старчество и отново изчезват. Поначало това не е безспорна истина, а схема; но онова, което Брукс Адамс излага като закони за развитието на народите, все пак има известна стойност. Можело да се наблюдава, казва той, че в младостта си на родите по необходимост развиват две съпринадлежни склонности.
Ако изобщо рече да се задълбочава в идеи като тези на Брукс Адамс, човек естествено е длъжен строго да разграничава самите народи от отделните човешки индивиди, числящи се към народите, и не бива да смесва понятието държава с понятието на род.
И така, на определен период от развитието на народите Брукс Адамс приписва известни качества и по негово виждане тези качества са взаимно свързани. Според Брукс Адамс някои народи имат в епохата на своята младост отпърво склонност към имагинация, сиреч предразположени са да си създават представи, които са почерпани предимно вътрешно, представи, водещи началото си от продуктивното въображение не от разсъждението, не от онова, което днес се нарича наука, а от творческата вътрешна сила на човека. По мнение на Брукс Адамс с това качество на продуктивната имагинация по необходимост е свърза но едно друго качество: тези народи са войнствени. У народите качествата на имагинативната природа и на войнствената предразположеност били неразривно свързани. Брукс Адамс смята това за природен закон на духовния живот на народите.
към текста >>
Това му е много добре известно и той знае, че тази държавност също не е просто абстракция, ами се прави от
индивиди
и че английският народ действително не бива критикуван, когато се критикуват постъпките на тези
индивиди
, от които обаче зависи всичко съществено, имащо отношение към английската държавност.
И за да подкрепи в известна степен, че този мъж, комуто от свое гледище уж не дава право, действително е живял, Томас Мор добавя: Срещнах този мъж в компанията на най-различни хора и тогава той ми разказа как веднъж в някаква друга компания се бил опитал да изложи вижданията си. Тук не става въпрос само за един предговор към "Утопия" Томас Мор цели нещо повече. Любопитен е тъкмо фактът, че по този начин той критикува тогавашна Англия Англия в края на XV и началото на XVI век, че английският лорд-канцлер отправя критика към Англия. Човек с мисловната нагласа на Томас Мор, естествено, не критикува някаква абстракция. Говорейки за Англия, той знае, че английският народ е нещо по-различно от ония, които се имат предвид, когато се говори за конфигурацията на английската държавност.
Това му е много добре известно и той знае, че тази държавност също не е просто абстракция, ами се прави от индивиди и че английският народ действително не бива критикуван, когато се критикуват постъпките на тези индивиди, от които обаче зависи всичко съществено, имащо отношение към английската държавност.
Следователно, Томас Мор избира възможно най-доброто встъпление, за да бъде конкретен, защото не конкретно встъпление, разбира се, а чиста безсмислица е, ако се каже Англия е такава, Германия е такава, Италия е такава и т.н., понеже с това наистина не се казва нищо. И ето че в една по-многобройна компания Мор среща този умен, просветлен човек с един мъж, с един от личен юрист точно онова, което светът нарича "отличен юрист", и дава възможност на двамата сиреч на умния човек и на отличния според преценката на света юрист да подемат дискусия за английската юриспруденция. По онова време английската юриспруденция още не била като днешната, но това няма значение нали все още се намираме в началото на Петата следатлантска епоха. Умният и просветлен човек е на мнение, че се постъпва извънредно неразумно, когато срещу крадци се процедира така, както било обичайно в тогавашна Англия. Той, който бил видял Утопия и по-късно я описва, намира цялостното виждане за кражбата и други подобни неща за съв-сем неразумно и смята, че преди всичко трябва да се разкриват по-дълбоките причини за такива явления.
към текста >>
90.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Първо, че на човечеството, подобно на изпитателен балон, е било подхвърлено съчинението на Брукс Адамс, за да се провери колко измежду подобни неща могат да бъдат прозрени поне от отделни
индивиди
.
Дорнах, 17 Декември 1916 Желаем ли с нашите разсъждения да постигнем някаква цел, ще трябва да се постараем да обхванем цялата същност на така наречения Пети следатлантски период с неговото огромно значение. Ако не иска да се занимава с конкретните неща и се ограничава само с най-общи разсъждения за света и човечеството, кои то се получават, когато не се вземат под внимание специалните неща, човек не може да вникне в събития от такава изключителна важност като тези на съвременността. За съжаление трябва да се подчертае, че на най-широки кръгове им липсва едно по-дълбоко разбиране за важността на тези събития. Вчера по съвсем определени причини, които ще се изяснят от по-нататъшните разсъждения, Ви изложих две положения.
Първо, че на човечеството, подобно на изпитателен балон, е било подхвърлено съчинението на Брукс Адамс, за да се провери колко измежду подобни неща могат да бъдат прозрени поне от отделни индивиди.
Във въпросната книга се твърди, че един народностен организъм трябвало да се схваща именно като организъм, тоест че той се раждал и преживявал свое детство, порасване, зрялост, остаряване като отделния човек, макар в случая, разбира се, да има само сходство, а не тъждественост. Сетне се посочва, че в определени епохи на своето развитие, народите оформяли по две съпринадлежни качества, а именно имагинативния и войнствения елемент през една възраст, респ. научния и индустриално-комерсиалния елемент през друга възраст. Следователно приема се съжителството на народи, едни от които по своето естество били имагинативно и войнствено, а други научно и индустриално-комерсиално предразположени, като от взаимодействието на такива народи се пораждало развитието на човечеството във всемирния процес. Казах Ви, че това виждане е едностранчиво.
към текста >>
91.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Но нали нашето собствено общество ни показва колко настървено отделните
индивиди
се противят, когато става дума да се върви по простия път на истината.
Впоследствие се оказало, че частният му секретар, за когото уж се знаело, че е посветен в секретните дела на тайните съюзи на Мацини, бил най-обикновен шпионин. Бисмарк разказва тази история съвсем простодушно и като извинение за това, че е бил подведен, добавя: Но Узедом беше изтъкнат франкмасон. Така човек може да разказва дълго, при което често ще се установява, че съпричастните в дадения случай хора са абсолютно невинни, защото простете за тривиалния израз същинските кукловоди остават скрити зад кулисите. Не е редно да се поставя въпросът: Как е възможно такива неща да бъдат допускани от мъдрото всемирно управление и човечеството, в известен смисъл, да бъде излагано на подобни машинации, след като нещата не подлежат на проумяване? За тяхното проумяване има твърде много възможности, стига човек да ги издирва честно.
Но нали нашето собствено общество ни показва колко настървено отделните индивиди се противят, когато става дума да се върви по простия път на истината.
Ние виждаме колко неща, които в познавателно отношение би трябвало да се приемат обективно и тогава щяха най-добре да служат за благото на човечеството, се схващат в субективно-личностен план. При все това в рамките именно на нашето общество има бих ги нарекъл колегии, които с голямо внимание прочетоха едно съчинение от общо, струва ми се, двеста осемдесет и седем страници*209, приемайки го напълно сериозно, и които продължават да се потят над него, за да проумеят доколко всъщност човекът, който тук е достатъчно добре познат, има право. Накратко, понякога и в рамките на нашите собствени редици ни се удават открития, които хвърлят известна светлина по въпроса, защо за някои е толкова трудно да прозрат нещата; при положение, че прозирането им съвсем не е трудно, щом човек действително се стреми честно да стигне до истината. Защото през всичките тези години в нашите кръгове бяха казани много работи. Ако се вземе изложеното от 1902 г.
към текста >>
92.
1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Най-характерната черта е тази, че общо взето нито един човек на този свят не знае какво точно иска, и че всичко, за което
индивиди
те и народите основателно претендират, би могло да се постигне и без ужасяващите военни кръвопролития; те впрочем са съвършено ненужни.
Забележително е, че тъкмо през последните столетия, и особено в края на 19 и началото на 20 век, човечеството се възгордя от своите научни открития, от своите научни завоевания, в резултат на което несъзнаваният и инстинктивен живот взе един изключителен превес. И тъкмо игнорирането, съзнателното незачитане на духовния свят се превърна в непосредствена причина за това световно кръвопролитие. Обаче през годините, за които споменах, че са разтеглени във времето до степента на столетия, будното човечество далеч не можа да предвиди онова, което се разигра по-късно по такъв ужасяващ начин. За жалост, дори и сега, то не разбира какво става по бойните полета на Европа. И коя е най-характерната черта, скъпи мои приятели, на това, което човек ежедневно и ежечасно може да проследи в мисленето на днешните хора, или по-добре казано, в тяхното мнимо мислене?
Най-характерната черта е тази, че общо взето нито един човек на този свят не знае какво точно иска, и че всичко, за което индивидите и народите основателно претендират, би могло да се постигне и без ужасяващите военни кръвопролития; те впрочем са съвършено ненужни.
И все пак, тези ужасяващи събития са подчинени на загадъчни и тайнствени закони. Ако Вие, скъпи мои приятели, ако си припомните някои от деликатно разискваните проблеми по време на тазгодишните ни антропософски лекции, сигурно ще откриете, че по адрес на най-решителните събития, нещата са изнесе ни от нас твърде конкретно и ясно. Ако си припомните онези лекции, които изнесох през последните години тук в Дорнах върху характера на руския народ и върху противоположната същност на този руски народ спрямо западните и средноевропейски народи, Вие ще намерите,че те са напълно достатъчни, за да се проумеят стихийните и драматични събития на нашата мъчителна епоха, да се проумее и онова, което нарича ме "руска революция": т.е. онова чудовищно събитие, което нахлу като едно напълно разбираемо кармическо отмъщение. (Естествено думата "отмъщение" е употребена като технически термин, а не в нейния морален смисъл).
към текста >>
93.
5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Тя иска да осигури занапред само нормални и здрави човешки поколения, тя се стреми да премахне всички непълноценни
индивиди
; да, с помощта на антропологията и националната икономика ти иска да изнамери такива закони, чието прилагане върху мъжете и жените ще има за последица раждането на здрави и нормални деца.
За всичко онова, което е в съответствие с новото време, те не искат и да знаят. Иначе тези автоматично действуващи мозъци приемат всичко. Виждате ли, наскоро в Лондон през 1912 беше основана една съвсем нова наука: евгениката (общоприето е за най-тъпите неща да носят и най-гръмки имена). Идеите на тази евгеника са взети от мозъците, не от душите, а от мозъците. И какво иска тя, тази евгеника?
Тя иска да осигури занапред само нормални и здрави човешки поколения, тя се стреми да премахне всички непълноценни индивиди; да, с помощта на антропологията и националната икономика ти иска да изнамери такива закони, чието прилагане върху мъжете и жените ще има за последица раждането на здрави и нормални деца.
Да, само че тези неща не са преценени докрай. Идеалът на този конгрес под председателството на Дарвиновия син*23 се състоеше в разностранното изследване на различните обществени съсловия колко голям е черепът при богатите и колко голям е при бедните, каква е сетивната чувствителност при богатите и каква при бедните; колко издръжливи са едните и колко другите и т.н. По този начин хората се опитаха да стигнат до определени закономерности и принципи, според които би трябвало да се предвижда съвсем точно: за да се роди здраво дете, той трябва да изглежда така, а тя трябва да изглежда така; той да има такъв праг на издръжливост,тя такъв и т.н. И всичко това представляваше суетен и празен шум, роден от празни мозъци; идеите им бяха износени и стари; тези идеи биха имали стойност само в условията на далечната Атлантска епоха. Тогава действително имаше определени закони, които чрез всевъзможни кръстоски и съчетания можеха да регулират човешките размери, растежа и т.н.
към текста >>
94.
8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Кийлен също се опитва да представи държавата като един организъм, а
индивиди
те като отделни клетки.
Тогава Херман Бар излезе с едно опровержение на тази книга. След като Шефле написа една книга върху "безперспективността на социалдемокрацията", Херман Бар озаглави своето опровержение с думите "За липсата на разбиране у г-н Шефле" Тази книжка на Херман Бар е извънредно духовита. Наскоро в една своя лекция сам Херман Бар нарече тази книжка проява на невъзпитание. И въпреки това тя си остава една чудесна и духовита работа на младия Херман Бар. Изобщо тогава Шефле направи нещо подобно на това, което се опитва да направи сега Кийлен.
Кийлен също се опитва да представи държавата като един организъм, а индивидите като отделни клетки.
Авторът е разбрал доста от функциите и закономерностите на клетъчния организъм и сега иска да пренесе това знание и върху държавата. Само че такива сравнения не водят до нищо. Разбира се, от методологична гледна точка, може да се сравнява всичко. Стига да поискате, аз набързо бих изградил една малка научна дисциплина, която да се основава на сравнението между скакалеца и контрабаса. На този свят може да се сравнява всичко с всичко, и няма такова сравнение, от което да не се получи нещо.
към текста >>
95.
Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Ако това развитие продължи, ще доведе хората дотам, също и като отделни човешки
индивиди
все повече да развиват това, което виждаме да се появява вече и днес в нациите по много ужасяващ начин.
Така че монотеизмът на нашето време най-често е застрашен да стане обожествяване на отделния ангел-хранител на всеки един човек. Хората днес още не искат да си признаят много неща, които въпреки това съществуват като истини. Обективният наблюдател обаче вижда, бих казал, без много усилие, как те се стараят да изграждат всякакви много фатални представи и чувства, опирайки се на такива илюзии. В това боготворене на собствения ангел лежи, че всеки има своя собствен бог и само вярва, че има общ бог заедно с другите хора. В действителност всеки от монотеистите на днешното време се моли само на своя собствен ангел и понеже думите, които прозвучават, си приличат, когато всеки обсъжда своето отношение към собствения си ангел, своето егоистично отношение към своя собствен ангел, хората вярват, че говорят за всеобщ бог.
Ако това развитие продължи, ще доведе хората дотам, също и като отделни човешки индивиди все повече да развиват това, което виждаме да се появява вече и днес в нациите по много ужасяващ начин.
Нациите, макар и теоретично да говорят за обща божественост, в действителност особено в това време не искат да признаят тази божественост, а всяка нация иска да има свой собствен бог. Това обаче е единствено външно появилото се, искам да кажа грубото. В действителност всеки човек днес иска да има свой собствен бог и тогава нарича монотеизъм отношенията, които изгражда само със своя ангел. Понеже всички отношения се замъгляват във времето, през което искаме да развиваме само заложбите за възприемане на сетивното, човекът не забелязва, че е така, както охарактеризирах. Днес на всяка крачка може да се види, че когато се говори за конкретни отношения на човека с духовния свят на хората, които още не са възприели някакви понятия от антропософията, те не искат да се съгласят с такива неща.
към текста >>
96.
Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Това никога няма до доведе до нещо друго освен чрез общуването между
индивиди
те да се завържат объркани кармически отношения, не да произлезе истинско повдигане на несъзнателното душевно съдържание, а да се породят кармически взаимоотношения между лекуващия и лекувания, понеже се навлиза в индивидуалното.
Това означава, че не бива индивид да застане срещу друг индивид и да го лекува или педагогически да постъпва с него, както прави психоаналитикът, а трябва да се внесе нещо всеобщо. В културата на съвремието трябва да навлезе нещо, което насочва душата към това, което иначе остава подсъзнателно. И това, което се издига нагоре, трябва да стане само среда, не работа, която се урежда от индивид към индивид. Тук лежи голямата грешка, която се прави, която е от огромно значение и има ужасни последици. Вместо да има стремеж да се направи така, че духовният живот да бъде проникнат с познание за духовния свят, както трябва да бъде в настоящето, тези души, при които се показва как задържаният духовен живот води до болест, се затварят в санаториуми и се лекуват индивидуално.
Това никога няма до доведе до нещо друго освен чрез общуването между индивидите да се завържат объркани кармически отношения, не да произлезе истинско повдигане на несъзнателното душевно съдържание, а да се породят кармически взаимоотношения между лекуващия и лекувания, понеже се навлиза в индивидуалното.
Виждате, че се навлиза в конкретния живот, с който човек не бива да си играе и с който може да се справи едва когато не се стреми към нищо друго освен към общочовешкото в тази област. Тези неща трябва да се изучават въз основа на конкретните отношения на човека с духовния свят. Затова ще е от полза, ако хората започнат да говорят не само абстрактно, както прави Юнг, че човекът изживява всичко, което прекарва човечеството, всички възможни демони, като ги прави не действителности, а абстрактни демони, когато казва, че да се спори за тяхното съществуване, е глупост. Той ги превръща в абстрактни демони, само в мисловни демони. Да, измислените демони никога не биха могли да разболеят човека, никога не биха могли да се намират в подсъзнанието, а могат да са само в съзнанието.
към текста >>
97.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Богатството им е възникнало от нея и е свързано с нея: но то оказва токсично влияние, но не на
индивиди
ума, а на протоплазмата,“ – а под протоплазма се разбира имуществото!
Непосредствено отношение към отровните клетки имат най-богатите, които се нуждаят от сериозна защита за оборота на своите стоки. Затова те по-усърдно – като богаташи те имат повече възможности за това – доставят на гражданина увеличено хранене; ако му трябват пари, ще му бъдат предоставени; ако иска нещо да достигне в града, той се обръща към патрициите, като в интерес на последните е, властта в града да се усилва, докато тези, чиито стокообмен е извън градските стени, изпитват постоянна естествена неприязън (физиологически: негативен хемотактически ефект) към господаря. Те го търпят, собствено, само доколкото той се намира под закрилата на стените. Токсичното въздействие, т.е. отровното въздействие, не изменя вече индивидуалността на патрициите – или много, много рядко те самите принадлежат към войнстващото дворянство – те вече принадлежат повече към съвсем антитоксичната, работеща тъкан.
Богатството им е възникнало от нея и е свързано с нея: но то оказва токсично влияние, но не на индивидиума, а на протоплазмата,“ – а под протоплазма се разбира имуществото!
– „и на имуществото“. „Ако по-рано имуществото още не се е използвало за да функционира като капитал, а е служило само за жизнен резерв и е осигурявало благополучието, сега ролята му се е изменила: имуществото започна да се свързва с производствения процес“. На това място ви моля да си спомните, че в 1908 година във вече излезлите от печат лекции в Нюрнберг[iv], обърнах внимание върху това, как в съвременния стопански живота постепенно угасва непосредственото персонално влияние и започват да работят парите, т.е. капиталът като такъв. Казах, че все повече и повече в съвременния социален организъм под ариманическото влияние работата върви така, че скоро едни се оказват долу, а други на върха.
към текста >>
98.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
А самотните
индивиди
, които се появиха в нашата сегашна епоха, не бяха добре пригодени за социално мислене.
Беше необходимо в хода на земната еволюция хората да имат това изживяване на самотата, за да могат от тази самота на душата да развият духовния живот. И най-самотните измежду всички бяха великите мислители, които — по всичко личи — живееха в абстрактни висоти и от там търсеха пътя към свръхсетивния свят. Но, разбира се, хората не трябва да търсят само пътя към свръхсетивния свят и света на природата. Те трябва да намерят и пътя, който обединява тяхното мислене със социалния живот. Социалният живот обаче не може да се развие в самота, а само чрез действителен живот с други хора.
А самотните индивиди, които се появиха в нашата сегашна епоха, не бяха добре пригодени за социално мислене.
Точно когато такива хора искрено искаха да изработят нещо смислено от вътрешния си живот, плодовете на техния вътрешен живот се оказаха анти-социални, те не бяха изобщо социални! Наклонностите и страстните желания на днешното човечество са следствие от духовните сили, които са свързани със самотата — те се насочват в погрешна посока от съкрушителното влияние на ариманическия материализъм. Важността на този факт се откроява ясно, ако се запитаме нещо, което много хора намират за ужасно. Да предположим, че някой пита: „Какво разбираш под «болшевизъм»? “ Повечето хора ще кажат: „Ленин, Троцки.“ Обаче аз мога да ви посоча един болшевик, който вече не е между живите — това е не друг, а немският философ Йохан Готлиб Фихте.
към текста >>
99.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
И в настоящето това също не е безопасно, тъй като в много от своите
индивиди
човечеството не обича чувството за истината, опасно е да се говори днес в пълна истина върху тези неща.
Това донесе онова състояние, което беше още Цезаровото на душевния живот, затъмнението на съзнанието, което е врага за света на Ариман. Днес времето ни поставя тези проблеми. Като хора ние не можем да минем и заминем покрай тези неща. За щото станало е удобно да се мисли другояче върху хората, т.е. въобще да не се мисли никак върху хората, да не се доближаваме до тях.
И в настоящето това също не е безопасно, тъй като в много от своите индивиди човечеството не обича чувството за истината, опасно е да се говори днес в пълна истина върху тези неща.
Независимо от това, че лошо разбраната сантименталност би могла да намери тези неща за душевно жестоки. Обаче това, което би могло да се получи от едно такова схващане, е едно основно познание на необходимостта от христовия импулс. Защото, както показахме вчера, че в средния слой на съзнанието трябва да заеме място Христовият Импулс, така днес можем да добавим: когато в този среден слой на съзнанието заеми място Христовият Импулс, когато човекът действително се проникне от Христа, тогава тези ариманически сили не могат да минат през този среден слой, те не могат да минат по-нагоре и не могат да привлекат надолу с техните духовни сили интелектуалните сили. От това зависи всичко. Абсолютно необходимо е, днес хората да познаят, как също така важни, като някои влияния, които се коренят само в човешкия свят, са влиянията, които ни идват от извънчовешките, от подчовешките същества, върху които обаче отново влияние имат други същества.
към текста >>
Развийте онова античувство против другите класи, което е свойствено на вас пролетариите, развивайте нещо, което е подобно на омразата, развийте го като отделни
индивиди
и съединете се, т.е.
Зад този призив за борба стоят аз често пъти съм изнасял това много оправдани изисквания на човечеството. Обаче не се апелира първо към тези изисквания. В нашата идея за троичното разчленение на човешкото общество за първи път се апелира към тези изисквания. В призива на пролетариата се апелира към нещо съвършено друго: "Пролетарии от всички страни, съединете се! " що значи това?
Развийте онова античувство против другите класи, което е свойствено на вас пролетариите, развивайте нещо, което е подобно на омразата, развийте го като отделни индивиди и съединете се, т.е.
обичайте се едни други, съединете вашите чувства на омраза, търсете любовта на една класа, търсете любовта на другарите на една класа помежду им изхождайки от омразата. Обичайте се едни други от омраза или на основата на омраза. Тук имате забити като колове две полюсни понятия. Това прави човешкото схващане толкова мъгливо, че са изтласкани на заден план инстинкти и човек не знае, с какво има работа в самия себе си. Това е именно един вид антиметод, ако мога да употребя този парадоксален израз, за да се забули чрез настоящото човешко мислене царуването на един инстинктивен живот, който предлага особено силни точки за нападение от страна на описаните ариманически същества.
към текста >>
100.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
В широк смисъл, целият път на природата всъщност е резултат от дейността на волята, не в отделните
индивиди
, а в различните сили на волята, работещи в човечеството като цяло; сили, възникващи от центъра на тежестта на човека.
Само част от волята е активна в човешката глава; главната част от волята е центрирана в останалата част от неговия организъм. Онова, което възниква в развитието на външната природа, зависи от отношението на човека към неговата несъзнателна воля. До тук ние сме били способни да се позовем само на един значителен пример за пътя на природата, но той се отнася за пътя на природата като цяло. Често съм изтъквал, че през Атлантската епоха човекът се отдаде на един вид черна магия. Последствието от това бе заледяването на цивилизования свят.
В широк смисъл, целият път на природата всъщност е резултат от дейността на волята, не в отделните индивиди, а в различните сили на волята, работещи в човечеството като цяло; сили, възникващи от центъра на тежестта на човека.
Ако едно съответно развито същество, да кажем същество от Марс или Меркурий желаеше да изучи развитието на Земята, т.е желаеше да разбере какъв е бил пътят на природата, това същество нямаше да опише природата така, както биха го направили някои от учените мъже, а гледайки надолу към света, щеше да каже: Земята е там под мен; аз виждам много точки; в тези точки са центровани силите, от които произлиза развитието на природата. Но тези точки за него няма да лежат във външната природа, а винаги вътре в човека. То, гледайки отвън ще открие, че трябва да гледа в центъра на човека, ако желае да намери причината за случващото се в развитието на природата. Този поглед във връзката на човешката воля с хода на природата като цяло в бъдеще трябва да стане за човечеството неразделна част от естествената наука. С такава естествена наука човекът ще чувства своята отговорност по съвсем различен начин от този, по който прави това днес.
към текста >>
НАГОРЕ