Търсене в текстове за 'Изречение'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 477 резултата от 268 текста в изречения в които се съдържат търсените думи : 'Изречение'.

1. 03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ . GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

През тази година той написа важното в това отношение изречение*(* Естествени Науки II,стр.69.): “Подвижните части се образуват според тях /костите/, казано всъщност с тях, и вършат своята работа само дотолкова, доколкото твърдите части позволяват това”.
В същата година (1776) намираме обаче също, че Гьоте добива яснота върху това, от което трябва да се изходи, когато искаме да разгледаме формата на животинския организъм. Той позна, че костите са здрави основи на формирането, една мисъл която той запази по-късно, като при своите работи върху анатомията изходи напълно от учението за костите. През тази година той написа важното в това отношение изречение*(* Естествени Науки II,стр.69.): “Подвижните части се образуват според тях /костите/, казано всъщност с тях, и вършат своята работа само дотолкова, доколкото твърдите части позволяват това”. И още едно друго указание във физиогномиката на Лаватер: “Някой може вече да е забелязъл, че аз считам костната система като основна схема на човека – черепа като основа на костната система и цялата месеста част като колорит на тази рисунка”.*/*Фрагменти на Лаватер II,143.); това изречение е написано може би по подбуди на Гьоте, който е разговарял с Лаватер върху тези въпроси. Те са тъждествени със схващането на Гьоте.
към текста >>

И още едно друго указание във физиогномиката на Лаватер: “Някой може вече да е забелязъл, че аз считам костната система като основна схема на човека – черепа като основа на костната система и цялата месеста част като колорит на тази рисунка”.*/*Фрагменти на Лаватер II,143.); това изречение е написано може би по подбуди на Гьоте, който е разговарял с Лаватер върху тези въпроси.
В същата година (1776) намираме обаче също, че Гьоте добива яснота върху това, от което трябва да се изходи, когато искаме да разгледаме формата на животинския организъм. Той позна, че костите са здрави основи на формирането, една мисъл която той запази по-късно, като при своите работи върху анатомията изходи напълно от учението за костите. През тази година той написа важното в това отношение изречение*(* Естествени Науки II,стр.69.): “Подвижните части се образуват според тях /костите/, казано всъщност с тях, и вършат своята работа само дотолкова, доколкото твърдите части позволяват това”. И още едно друго указание във физиогномиката на Лаватер: “Някой може вече да е забелязъл, че аз считам костната система като основна схема на човека – черепа като основа на костната система и цялата месеста част като колорит на тази рисунка”.*/*Фрагменти на Лаватер II,143.); това изречение е написано може би по подбуди на Гьоте, който е разговарял с Лаватер върху тези въпроси. Те са тъждествени със схващането на Гьоте.
към текста >>

2. 09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Фолкелт поставя на върха (начело) на теорията на познанието изречението: "Че ние имаме едно разнообразие от така и така устроени представи".
Дали този агрегат от образи дадени от моите сетива е нещо намиращо се вън от мене, дали той е само построение от представи: Аз предварително не зная това. Както не мога предварително безмислителна преценка да позная затоплянето на камъка като последствие на слънчевите лъчи, така също аз не зная, в какво отношение се намира даденият ми свят към моята мислителна способност. Фолкелт поставя на върха (начело) на теорията на познанието изречението: "Че ние имаме едно разнообразие от така и така устроени представи". Че имаме дадено едно разнообразие, това е правилно; но откъде знаем ние, че това разнообразие се състои от представи? Фолкелт върши нещо съвсем непозволено, недопустимо, когато първо твърди: Трябва да задържим това, което ни е дадено в непосредствена опитност, и след това прави предположението, което не може да бъде дадено, че светът на опитността е свят от представи. Когато правим едно такова предположение, каквото е това на Фолкелт, тогава ние веднага сме принудени да приемем горепосоченото погрешно поставяне на въпроса в теорията на познанието. Ако нашите възприятия са представи, тогава цялото наше знание е едно знание на представи и възниква въпросът: Как е възможно едно съгласуване на представата с предмета, който си представяме?
към текста >>

Обаче на нейно челно място поставя изречението: Че имаме едно разнообразие от престави.
Когато например казваме: Даденият свят е представа, цялото следващо изследване може да бъде проведено само при тази предпоставка. По този начин ние не бихме доставили никаква свободна от предпоставки теория на познанието, а бихме отговорили на въпроса: Що е познание? При предпоставката, че даденият на сетивата свят е представа. Тази е основната грешка в теорията на познанието на Фолкелт. В началото на своята теория на познанието той поставя с цялата строгост изискването, че теорията на познанието трябва да бъде без предпоставки. Обаче на нейно челно място поставя изречението: Че имаме едно разнообразие от престави. Така неговата теория на познанието е само отговор на въпроса: как е възможно познанието при предпоставката, че даденият ни свят е едно разнообразие от представи? За нас въпросът ще се постави съвършено различно. Ние вземаме даденото такова, каквото то е: Като разнообразие от нещо, което ще се разкрие на самите нас, когато се оставим да бъдем заставени от него. Така ние имаме изглед да стигнем до едно обективно познание, защото оставяме самия обект да говори. Можем да се надяваме, че този образ, срещу който стоим, ще ни разкрие всичко, от което се нуждаем, когато не правим невъзможен свободния достъп на неговите проявления до нашата разсъдъчна способност чрез един пречещ предразсъдък.
към текста >>

3. 11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

С това единствено изречение е охарактеризира на дълбоката противоположност между Кантовия и Гьотевия начин на мислене.
Нашето знание за нещата съществува само по отношение на самите нас, то е валидно само за нашата индивидуалност. Гьоте не можеше да добие много от този възглед върху света. За него разглеждането на нещата по отношение на самите нас оставаше нещо съвършено второстепенно, нещо, което засяга въздействието на предметите върху нашето чувство на удоволствие и неудоволствие; той изисква от науката нещо повече от простото сведение, какви са нещата по отношение на самите нас. В статията "Опитът като посредник между обекта и субекта" е определена задачата на изследователя. Той трябва да взема мащаба за познанието, данните за обсъждане на нещата не от себе си, а от кръга на самите неща, които наблюдава. С това единствено изречение е охарактеризира на дълбоката противоположност между Кантовия и Гьотевия начин на мислене. Докато при Кант всяко съждение върху нещата е само един продукт от субекта и обект и дава само едно знание върху това, как субектът гледа обекта, при Гьоте субектът преминава безкористно в обекта и взема данните за обсъждане от кръга на нещата. Ето защо Гьоте казва за самите ученици на Кант: "Те ме слушаха, обаче не можаха да ми възразят нищо, нито да ми бъдат въобще от полза." Поетът считаше, че е добил нещо по вече от Кантовата Критика на разсъдъчната способност*/*Шелинг, Първи очерк на една система на Натурфилософията, Увод и т.н.; Йена 1799, стр.22/.
към текста >>

4. 16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Ето защо неговото изречение: "Светлината е най-простата, най-неразложената, най-хомогенната същност, която познаваме.
Когато искаше да обясни връзката между светлина и цвят, това не можеше да стане чрез една спекулация, а само чрез едно първично явление, в което той търсеше необходимото условие, което трябва да се прибави към светлината, за да направи да се роди цветът. Нютон също виждаше цветът да се явява във връзка със светлината, обаче той размишляваше само спекулативно: Как се ражда цветът от светлината? Това беше присъщо на неговия спекулативен начин на мислене; това не беше присъщо на Гьотевия обективен и правилно разбиращ себе си начин на мислене. Ето защо за него Нютоновото предположение: "светлината е съставена от цветни светлини" трябваше да се яви като резултат на една неправилна спекулация. Той считаше, че има право да се изкаже само върху връзката между светлина и цвят при прибавянето на определено условие, но не и да се произнесе върху самата светлина прибягвайки до едно спекулативно понятие. Ето защо неговото изречение: "Светлината е най-простата, най-неразложената, най-хомогенната същност, която познаваме. Тя не е съставена от по-прости елементи", изразява неговия възглед в това отношение. Всички изказвания върху композицията на светлината са само изказвания на ума върху едно явление. Обаче властта на ума се простира само над изказвания върху връзката на явленията.
към текста >>

5. 17_а. ГЬОТЕ ПРОТИВ АТОМИСТИКАТА GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Това изречение може да бъде слушано и четено в хиляди повторения, че за света на физиката не може да бъде намерено никакво друго разбиране, освен ако той бъде сведен до "механиката на атомите"; материя и движение се явяват като последните понятия, към които трябва да бъдат отнесени природните явления в тяхното разнообразие.
Обаче що се отнася за основните представи, чрез които модерният възглед за природата се стреми да разбере света на опитностите, аз ги считам за нездрави и пред едно енергично мислене те са незадоволителни. Върху този въпрос аз вече се изказах в този труд. В по-ново време един именит природоизследовател на нашето съвремие, химикът Вилхелм Оствалд, е изказал същото мнение. Той казва* /*"Преодоляването на научния материализъм": сказка държана на 5-то общо заседание на Събранието на Германските Природоизследователи и лекари в Любек на 20.9.1895 г.; Лайпциг 1895 г. Това е написано наскоро, след като са били направени съответните изказвания на Оствалд /:"от математиката до практикуващия лекар всеки естественонаучно мислещ човек ще изкаже своето мнение върху въпроса, как той си представя света устроен вътрешно, че нещата се състоят от движещи се атоми и че тези атоми и действащите между тях сили са последните действителности, от които се състоят отделните явления. Това изречение може да бъде слушано и четено в хиляди повторения, че за света на физиката не може да бъде намерено никакво друго разбиране, освен ако той бъде сведен до "механиката на атомите"; материя и движение се явяват като последните понятия, към които трябва да бъдат отнесени природните явления в тяхното разнообразие. Това схващане може да бъде наречено научен материализъм." В този труд аз казах, че модерните основни възгледи на физиката са неудържими. Същото казва и Оствалд със следните думи: "че този механически възглед за света не изпълнява задачата, целта, за която е развит; че той влиза в противоречие с несъмнени и общоизвестни и признати истини." Съвпадането на изложенията на Оствалд и на моите отива още по-далеч. Аз казвам: "сетивният образ на света е сборът на метаморфозиращите се съдържания на възприятията без на тяхната основа да има някаква материя." Оствалд казва: "Когато обаче разсъдим, че всичко, което знаем за определено вещество, е познанието на неговите свойства, ние виждаме, че твърдението, че все пак наистина съществува определено вещество, но не притежава вече никое от неговите свойства, не е никак далеч от едно безсмислие”.
към текста >>

Явно само това, което нашите сетивни органи позволяват да стигне до нас от него." "Да поставя в определено отношение действителностите, доказуеми и измерими величини помежду им, така че, когато са дадени едните, да могат да бъдат изведени другите, тази е задачата на науката и тя не може да бъде решена поставяйки на основата някакъв хипотетичен образ, а само чрез доказването на взаимните отношения на зависимост на измерими величини." Когато се абстрахираме от това, че Оствалд говори в смисъла на един природоизследовател на съвременността и затова не вижда в сетивния свят нищо освен доказуеми и измерими величини, неговият възглед отговаря напълно на моя, така както аз го изразих в изречението: "Теорията трябва да се разпростира върху.....възприемаемото и да търси сред това възприемаеми връзки."
Фактически това формално предположение ни служи само за да съединим общите факти на химическите процеси, особено стехиометричните закони на измерването, с действителното понятие на една неразбрана в себе си материя. И на страниците на настоящия труд може да се прочете: "Тези разсъждения са, които ме заставиха да отхвърля като невъзможна всяка теория върху природата, която излиза вън от областта на възприемания свят, и да търся само в сетивния свят единствения обект на естествената наука." Същото намираме изразено и в лекцията на Оствалд*/*Оствалд, цит. на др. място стр.12 и следв./: "Но каква опитност имаме ние за физическия свят? Явно само това, което нашите сетивни органи позволяват да стигне до нас от него." "Да поставя в определено отношение действителностите, доказуеми и измерими величини помежду им, така че, когато са дадени едните, да могат да бъдат изведени другите, тази е задачата на науката и тя не може да бъде решена поставяйки на основата някакъв хипотетичен образ, а само чрез доказването на взаимните отношения на зависимост на измерими величини." Когато се абстрахираме от това, че Оствалд говори в смисъла на един природоизследовател на съвременността и затова не вижда в сетивния свят нищо освен доказуеми и измерими величини, неговият възглед отговаря напълно на моя, така както аз го изразих в изречението: "Теорията трябва да се разпростира върху.....възприемаемото и да търси сред това възприемаеми връзки."
към текста >>

Дали идеите, които си съставям за тези предмети, са фактически идеите за някакви действителни неща, или дали те представляват само химерични същности, които не могат да съществуват." Смисълът на това декартовото изречение е станал до такава степен навик у последователите на модерния възглед за природата, че за тях всеки друг начин на мислене едва ли заслужава внимание.
Дали идеите, които си съставям за тези предмети, са фактически идеите за някакви действителни неща, или дали те представляват само химерични същности, които не могат да съществуват." Смисълът на това декартовото изречение е станал до такава степен навик у последователите на модерния възглед за природата, че за тях всеки друг начин на мислене едва ли заслужава внимание. Те казват: Това, което възприемаме като светлина, е произведено чрез един процес на движение, който може да бъде изразен чрез една математическа формула. Когато един цвят се явява в света на явленията, те приписват това на едно трептящо движение и изчисляват брой на трептенията в определено време. Те вярват, че целият сетивен свят би бил обяснен, ако биха успели да сведат всички възприятия към отношения, които могат да бъдат изразени в такива математически формули. Един дух, който би могъл да даде едно такова обяснение, би достигнал, според тези учени, крайната цел на това, което е възможно за човека по отношение познанието на природните явления. Дю Боа Раймонд, един представител на тези учени, казва* /*"За границите на природопознанието" и т.н., Лайпциг 1882 г.
към текста >>

6. 17_в ТРЕТО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Трябва да наречем връх на липса на мисъл, когато постоянно и постоянно се цитира изречението на Кирххоф като нещо особено важно, без ни най-малкото чувство за това, че постановката на най-простия основен закон на механиката го отрича.
Законите на математиката и на механиката са също така само изрази на първичните явления както законите, които привеждат в една формула други сетивни връзки Когато Г. Кирххоф казва: Задачата на механиката е: "Да опише напълно и по най-простия начин движенията, които стават в природата", той греши. Механиката описва ставащите в природата движения не само по най-простия начин и напълно, а тя търси определени необходими процеси на движение, които се открояват от сбора на ставащите в природата движения и нарича тези необходими процеси на движение основни механически закони. Трябва да наречем връх на липса на мисъл, когато постоянно и постоянно се цитира изречението на Кирххоф като нещо особено важно, без ни най-малкото чувство за това, че постановката на най-простия основен закон на механиката го отрича.
към текста >>

7. 18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА' GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Например аз направих една забележка към Гьотевото изречение: "Щом човекът забелязва предметите около себе си, той ги разглежда по отношение на себе си и с право.
Форлендер в тетрадка 1 на "Из следвания върху Кант". Той намира, че моят възглед върху противоположността между Гьотевото и Кантовото схващане на света е "най-малко силно едностранчиво и в противоречие с ясните свидетелства на самия Гьоте" и се обяснява "от напълно кривото разбиране на Кантовия трансцендентен метод" от моя страна. Форледер няма никакво предчувствие за светогледа, в който живееше Гьоте. Да полемизираме с него би било съвсем безполезно за мене, защото ние говорим на различни езици. Колко ясно е неговото мислене, се вижда в това, че при моите изречения той никога не знае, какво се разбира с тях. Например аз направих една забележка към Гьотевото изречение: "Щом човекът забелязва предметите около себе си, той ги разглежда по отношение на себе си и с право. Защото цялата негова съдба зависи от това, дали те му харесват или не му се нравят, дали го привличат или го отблъскват, дали са полезни или вредни за него. Този съвсем естествен начин да се гледа на нещата и да се съди за тях, изглежда толкова лесен, колкото и необходим..... Една далеч по трудна работа поемат върху себе си онези, чийто стремеж към познание на предметите на природата за самите тях и в техните отношения помежду им ги кара да наблюдават и да изследват това, което е, а не това, което доставя удоволствие." Моята забележка гласи: "Тук се вижда, как Гьотевият светоглед е точно противоположният полюс на Кантовия. За Кант не съществува въобще никакъв възглед върху нещата, каквито са те в себе си, а само как те се явяват по отношение на нас. Гьоте счита този възглед като съвършено второстепен начин да се поставяме в отношение с нещата."
към текста >>

Който, както Щайнер се опитва да нарече последните думи, които във всеки случай са твърде второстепени, като едно поставяне в отношение с нещата, него трябва да го посъветваме първо да си изясни основните понятия на Кантовото учение, например разликата между субективното и обективното усещане, от параграф 3 на критиката на разсъдъчната способност." Но както ясно се вижда от моето изречение, аз съвсем не съм казал, че въпросният начин да се постави човек в отношение с нещата е този на Кант, а това, че Гьоте не намира Кантовото схващане за отношението между субект и обект съответно на онова отношение, в което се намира човекът, когато той иска да познае, какви са те в тяхната същност.
Към това Форлендер казва: "Тези /думи на Гьоте/ не искат да обяснят нищо повече освен като увод тривиалната разлика между приятното и истинното. Изследователят трябва да търси това, което е, а не това, което е приятно". Който, както Щайнер се опитва да нарече последните думи, които във всеки случай са твърде второстепени, като едно поставяне в отношение с нещата, него трябва да го посъветваме първо да си изясни основните понятия на Кантовото учение, например разликата между субективното и обективното усещане, от параграф 3 на критиката на разсъдъчната способност." Но както ясно се вижда от моето изречение, аз съвсем не съм казал, че въпросният начин да се постави човек в отношение с нещата е този на Кант, а това, че Гьоте не намира Кантовото схващане за отношението между субект и обект съответно на онова отношение, в което се намира човекът, когато той иска да познае, какви са те в тяхната същност. Гьоте е на мнение, че дефиницията на Кант не отговаря на човешкото познание, а на онова отношение, в което човек се поставя към нещата, когато ги разглежда по отношение на приятността и неприятността. Който може, както Форлендер, да разбере така криво едно изречение, може да си спести труда да съветва другите хора по отношение на философското развитие и по-добре първо да си усвои способността да чете правилно едно изречение. Всеки може да търси Гьотеви цитати и да ги сравнява исторически; но да ги тълкува в смисъла на Гьотевия светоглед, това във всеки случай не може Форлендер. Не може и дума да става за някаква друга истина освен за една субективна човешка истина. Защото истината е влагането на субективни изживявания в обективна връзка на явленията.
към текста >>

Който може, както Форлендер, да разбере така криво едно изречение, може да си спести труда да съветва другите хора по отношение на философското развитие и по-добре първо да си усвои способността да чете правилно едно изречение.
Към това Форлендер казва: "Тези /думи на Гьоте/ не искат да обяснят нищо повече освен като увод тривиалната разлика между приятното и истинното. Изследователят трябва да търси това, което е, а не това, което е приятно". Който, както Щайнер се опитва да нарече последните думи, които във всеки случай са твърде второстепени, като едно поставяне в отношение с нещата, него трябва да го посъветваме първо да си изясни основните понятия на Кантовото учение, например разликата между субективното и обективното усещане, от параграф 3 на критиката на разсъдъчната способност." Но както ясно се вижда от моето изречение, аз съвсем не съм казал, че въпросният начин да се постави човек в отношение с нещата е този на Кант, а това, че Гьоте не намира Кантовото схващане за отношението между субект и обект съответно на онова отношение, в което се намира човекът, когато той иска да познае, какви са те в тяхната същност. Гьоте е на мнение, че дефиницията на Кант не отговаря на човешкото познание, а на онова отношение, в което човек се поставя към нещата, когато ги разглежда по отношение на приятността и неприятността. Който може, както Форлендер, да разбере така криво едно изречение, може да си спести труда да съветва другите хора по отношение на философското развитие и по-добре първо да си усвои способността да чете правилно едно изречение. Всеки може да търси Гьотеви цитати и да ги сравнява исторически; но да ги тълкува в смисъла на Гьотевия светоглед, това във всеки случай не може Форлендер. Не може и дума да става за някаква друга истина освен за една субективна човешка истина. Защото истината е влагането на субективни изживявания в обективна връзка на явленията. Тези субективни изживявания могат даже да приемат един напълно индивидуален характер. Въпреки това те са израз на вътрешната същност на нещата.
към текста >>

8. 01. ПРЕДГОВОР КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ GA_2 Светогледа Гьоте

Отто Либман, остроумният философ, беше изказал изречението: Съзнанието на човека не може да излезе вън от своите собствени граници.
От друга страна моите мисли живееха във философските възгледи, върху същността на познанието, които съществуваха в това време. В тези възгледи познанието застрашаваше да се вплете и обвие в собственото същество на човека. Отто Либман, остроумният философ, беше изказал изречението: Съзнанието на човека не може да излезе вън от своите собствени граници. То трябва да остане в тези граници. Това, което съществува като детинска действителност отвъд света, който изгражда в себе си, за него то не може да знае нищо. Отто Либман разработи тази мисъл за най-различните области на света на човешката опитност в блестящи съчинения. Йоханес Фолкелт беше написал своите богати в мисли книги върху "Квантовата теория на познанието" и върху "Опитност и Мислене". Той виждаше в света, който е даден на човека, само една връзка на представи, които се образуват в отношението на човека към един непознат в себе си свят.
към текста >>

9. 03_в. ЗАДАЧАТА НА НАШАТА НАУКА GA_2 Светогледа Гьоте

Така и смисъла на горното изречение на Гьоте всяка наука има да действа в определена област на явленията.
За всяка наука важи в крайна сметка това, което Гьоте така забележително изразява с думите: "по себе си и за себе си теорията не ползва нищо, освен доколкото тя ни кара да вярваме във връзката на явленията”. Чрез науката ние постоянно поставяме в определена връзка отделни факти на опитността. В неорганичния свят виждаме причини и следствия отделени едни от други и търсим съответната връзка в съответната наука. В органическия свят наблюдаваме видове и родове организми и се стараем да установим взаимните отношения на същите. В историята срещаме отделни културни епохи на човечеството; стараем се да познаем вътрешната зависимост на една степен на развитието от друга такава степен. Така и смисъла на горното изречение на Гьоте всяка наука има да действа в определена област на явленията.
към текста >>

10. 06_б. УМ И РАЗУМ GA_2 Светогледа Гьоте

Той взема например изречението: 7 + 5 = 12.
Следователно, за да можем да произнесем едно такова съждение, за нас е меродавна възможността на опитността. Когато мога да си кажа: опитността е възможна само тогава, когато това или онова синтитично съждение а приори е вярно, само тогава тя е валидна. Но това не може да се приложи към самите идеи. Според Кант те нямат тази степен на обективност. Кант намира, че теоремите на математиката и на естествената наука са такива валидни синтетични принципи а преори. Той взема например изречението: 7 + 5 = 12. В 7 и 5 съвсем не се съдържа сборът 12, така заключава Кант. Аз трябва да се издигна над 7 и 5 и да апелирам към моето виждане, тогава намирам понятието 12. Моят възглед прави, защото по необходимост да си представя 7+5=12. Обаче обектите на моята опитност трябва да дойдат до мене посредством моето виждане, следователно те трябва да се подчинят на неговите закони. Ако опитността трябва да бъде възможна, такива теореми трябва да бъдат правилни.
към текста >>

11. 09. ЗАКЛЮЧЕНИЕ GA_2 Светогледа Гьоте

Едно изречение на Гьоте, което изразява тези истини по един обхватен начин, може да завърши нашите разглеждания: "Мисля, че бихме искали да наречем науката познание на всеобщото, отвлеченото знание; напротив изкуството нейния механизъм, ето защо бихме искали да го наречем практическа наука.
В художествено красивото не трябва да остане нищо, на което художникът да не отпечатал своя дух. Третираният материал трябва да бъде победен от това, как той е третиран. Побеждаването на сетивността чрез духа, тази е целта на изкуството и на науката. Науката побеждава сетивността, като я разтваря напълно в дух; изкуството отпечатва в нея духа. Науката гледа през сетивността идеята, изкуството вижда идеята в сетивността. Едно изречение на Гьоте, което изразява тези истини по един обхватен начин, може да завърши нашите разглеждания: "Мисля, че бихме искали да наречем науката познание на всеобщото, отвлеченото знание; напротив изкуството нейния механизъм, ето защо бихме искали да го наречем практическа наука. Така в крайна сметка науката би била теоремата, изкуството проблемата”.
към текста >>

12. III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Идеалът „човек“ се реализира, когато християнският възглед се преобръща в изречението: „Аз, този единствен, съм човекът.“ Въпросът „Какво е човекът?
Идеалът „човек“ се реализира, когато християнският възглед се преобръща в изречението: „Аз, този единствен, съм човекът.“ Въпросът „Какво е човекът? “ се променя сега в личното „Кой е човекът? “ При „какво“ се търси понятие, което да се реализира. При „кой“ няма вече въпрос, а отговорът е налице в питащия: въпросът намира отговор в самия себе си.
към текста >>

„Природата, която никога не скача, прави (тук) своя единствен скок, един радостен скок, защото тя се чувства за първи път до целта, именно когато проумява, че трябва да забрави за своите цели.“ („Шопенхауер“, § 5) В това изречението се намира зародишът на концепцията за свръхчовека.
Ницше вижда в Шопенхауер силна личност, която не се преобразява чрез философията в човек на разума, а която прави от логичното само израз на над-логичното, на инстинктивното в себе си. „Копнежът към по-крепка природа, към по-здраво и по-просто човечество при него е копнеж към самия себе си, и докато овладява времето в себе си, с удивление съзира гения в себе си.“ („Шопенхауер“, § 3) В Ницшевия дух още тогава работи стремежът към идеята за свръхчовека, търсещ себе си и намиращ в търсенето смисъла на съществуването си. Такъв търсещ Ницше вижда в Шопенхауер. В него той съзира достигната целта, единствената цел на мировото съществуване. Природата му изглежда достигнала до целта, когато е създала такъв човек. „Природата, която никога не скача, прави (тук) своя единствен скок, един радостен скок, защото тя се чувства за първи път до целта, именно когато проумява, че трябва да забрави за своите цели.“ („Шопенхауер“, § 5) В това изречението се намира зародишът на концепцията за свръхчовека. Ницше иска, когато е писал изречението, точно това, което по-къс-но иска със своя Заратустра. Но му липсва още силата да изкаже желанието си на свой език. Когато пише книгата за Шопенхауер, той вече вижда концепцията за свръхчовека, основната идея на културата.
към текста >>

Ницше иска, когато е писал изречението, точно това, което по-къс-но иска със своя Заратустра.
„Копнежът към по-крепка природа, към по-здраво и по-просто човечество при него е копнеж към самия себе си, и докато овладява времето в себе си, с удивление съзира гения в себе си.“ („Шопенхауер“, § 3) В Ницшевия дух още тогава работи стремежът към идеята за свръхчовека, търсещ себе си и намиращ в търсенето смисъла на съществуването си. Такъв търсещ Ницше вижда в Шопенхауер. В него той съзира достигната целта, единствената цел на мировото съществуване. Природата му изглежда достигнала до целта, когато е създала такъв човек. „Природата, която никога не скача, прави (тук) своя единствен скок, един радостен скок, защото тя се чувства за първи път до целта, именно когато проумява, че трябва да забрави за своите цели.“ („Шопенхауер“, § 5) В това изречението се намира зародишът на концепцията за свръхчовека. Ницше иска, когато е писал изречението, точно това, което по-къс-но иска със своя Заратустра. Но му липсва още силата да изкаже желанието си на свой език. Когато пише книгата за Шопенхауер, той вече вижда концепцията за свръхчовека, основната идея на културата.
към текста >>

Като основна нравствена повеля Щраус полага изречението: „Всяко нравствено действие е себеопределяне на отделния човек според идеята на рода.“ („Старата и новата вяра“, § 7) Ницше отвръща: „Преведено ясно и разбираемо, това означава: живей като човек, не като маймуна или тюлен!
И накрая намираме в произведенията на нашите велики поети и при изпълненията на творбите на нашите велики музиканти едно внушение за дух и душевност, за фантазия и хумор, които не оставят нищо повече да се желае. Така живеем, така вървим щастливи.“ (Щраус, „Старата и новата вяра“, § 88) От тези думи говори евангелието на тривиална-та житейска наслада. Всичко, което надхвърля тривиалното, филистерът нарича нездраво. Щраус казва за Девета симфония на Бетовен, че тя е харесвана само от тези, които считат „барока за гениален, безформеното за възвишено.“ („Старата и новата вяра“, § 109) За Шопенхауер месията на филистерството казва, че за една толкова „нездрава и неплодотворна“ философия като Шопенхауеровата човек може да търси не основания, а може да си прави с нея най-много весели шеги. („Давид Щраус“, § 6) Филистерът нарича здраво само отговарящото на средностатистическото образование. Като основна нравствена повеля Щраус полага изречението: „Всяко нравствено действие е себеопределяне на отделния човек според идеята на рода.“ („Старата и новата вяра“, § 7) Ницше отвръща: „Преведено ясно и разбираемо, това означава: живей като човек, не като маймуна или тюлен! Този императив за жалост е безполезен и безсилен, защото с понятието човек са свързани и най-различни концепции, например патагонец и магистър Щраус, и защото никой не ще се осмели да каже със същото право: живей като патагонец и живей като магистър Щраус! “ („Давид Щраус“, § 7) Това е идеал от най-жалък вид, предлаган на хората от Щраус. И Ницше протестира. Протестира, защото в него зове жизненият инстинкт: не живей като магистър Щраус, а живей съгласно себе си!
към текста >>

13. 1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Това излиза наяве гротескно в едно изречение, което стои в същото предисловие: „А що се отнася до нашето бъдеще: едва ли човек отново ще се озове по пътеката на онези египетски младежи, които правят нощем храма небезопасен, прегръщат статуи и разбулват всичко, което се държи поради добри основания покрито.
„Все още очаквам, че някой философски лекар в изключителния смисъл на думата, който е проследил проблема на общото здраве на народа, расата, човечеството, ще има някога смелостта да потвърди моето съмнение и ще се осмели да каже, че при всички философи досега изобщо не става дума за „истина“, а за нещо друго, да кажем, за здраве, бъдеще, сила на растежа, за живота...“ Така пише Ницше през есента на 1886 г. (в предисловието към второто издание на „Веселата наука“). Вижда се, че в Ницше е налице склонността да се усеща една противоположност на житейското благо, здраве, сила и истина. На естественото усещане е присъщо да приеме хармонията, а не една противоположност. При Ницше не се явява въпросът за стойността на истината като потребност на познавателната теория, а като следствие от неговата липса на обективно чувство за истина. Това излиза наяве гротескно в едно изречение, което стои в същото предисловие: „А що се отнася до нашето бъдеще: едва ли човек отново ще се озове по пътеката на онези египетски младежи, които правят нощем храма небезопасен, прегръщат статуи и разбулват всичко, което се държи поради добри основания покрито. Откриват го и искат да го изложат на ярка светлина. Не, този лош вкус, тази воля за истина, за „истина на всяка цена“, тази младежка лудост в любовта към истината ни е опротивяла.“ От това отвръщане от истината възниква Ницшевата омраза към Сократ. Стремежът към обективност в този дух има за него нещо отблъскващо. В „Залезът на кумирите“ (1888) това е изразено по най-остър начин. „Сократ произхожда от най-нисши-те слоеве на обществото, от сганта.
към текста >>

Ето едно от изреченията му за това изкуство: „За мен няма съмнение, че да се напише едно-единствено изречение, което ще накара учените от по-късни времена да го коментират, оправдава работата на най-големия критик.
Естествената наука е била обединена с математиката и механиката по най-добрия път - чувството за реалност, най-последното и стойностно от чувствата, което имаше свои школи и вековна традиция!... И не природ-но бедствие го разруши! Лукави, потайни, несигурни, жадни за кръв вампири го разсипаха!... Достатъчно е да се прочете някой християнски агитатор, например свети Августин, за да се схване, да се подуши какви нечисти другари пристигат.“ (Съчинения, Том VIII, стр. 307/308) Изкуството да се чете добре Ницше презира чак до момента, когато трябва да поведе борба срещу християнството. Ето едно от изреченията му за това изкуство: „За мен няма съмнение, че да се напише едно-единствено изречение, което ще накара учените от по-късни времена да го коментират, оправдава работата на най-големия критик. Във филолога се крие изключителна скромност. Да се подобряват текстове е забавна работа за учения, решаване на ребус, но не трябва да се смята за нещо твърде важно. Лошо е, когато древността ни говори по-малко ясно, понеже милион думи застават на пътя! “ (Съчинения, Том X, стр. 341) За съюза на фактологическия смисъл с математиката и механиката Ницше пише следното през 1882 г.
към текста >>

280) Към несвързаните представни асоциации спада и следното изречение в „Отвъд доброто и злото“, написано в заключение на едно изследване за стойността на немската култура и което тук трябва да стои повече като стилистическа поанта: „За един народ е мъдро да се покаже, да се признае за дълбок, похватен, добродушен, почтен, неразумен; той може да бъде дори дълбок!
Пилат, римският управник. Да приеме сериозно едно юдейско деяние не е склонен. Един юдеин повече или по-малко - има ли значение?... Аристократичното презрение на един римлянин, пред когото едно безсрамно беззаконие си служи с думата „истина“, обогатява Новия Завет с единствените думи, които имат стойност, които са негова критика и унищожение: „Какво е истина? “ (Съчинения, Том VIII, стр. 280) Към несвързаните представни асоциации спада и следното изречение в „Отвъд доброто и злото“, написано в заключение на едно изследване за стойността на немската култура и което тук трябва да стои повече като стилистическа поанта: „За един народ е мъдро да се покаже, да се признае за дълбок, похватен, добродушен, почтен, неразумен; той може да бъде дори дълбок! Накрая трябва името му да се почита. Не се казва напразно измамлив*** народ...“
към текста >>

14. 2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Той казва: „Упреквам милозливите, че лесно губят свян, благоговение и деликатност пред разстоянията.“ Също и за Леопарди е ясно, че е рядкост да се открие поносим човек; той посреща мъката с ирония и горчивина, както Ницше прави това в своята максима: „Слабите и непрокоп-саните трябва да се унищожат: първото изречение на нашата човешка любов.
Постоянно се мести, за да търси подходящи места, за да твори. Ницше говори за тези особености на своята природа по следния начин: „След дълга практика, сега, когато усещам климатичните и метеорологичните въздействия върху мен, сякаш съм много фин и надежден инструмент, при едно късо пътуване вече, от Торино до Милано, отчитайки промяната на степента на влажност на въздуха, аз си мисля с ужас за зловещия факт, че последните десет най-опасни години съм пропилявал живота си винаги на неправилни и забранени за мен места. Наумбург, Шулпфорта, Тюринген, Лайпциг, Базел, Венеция - всички те нещастни места за моята физиология...“ С тази извънредна чувствителност е свързано при Леопарди, както и при Ницше, презрението към всички алтруистични чувства. И на двамата им струва доста душевни усилия да понасят хората. От думите на Ницше може да се види, че страхът от силни впечатления преди пътуване, изискващ прекалено много от неговата чувствителност, внушава недоверие към себеотрицателните импулси. Той казва: „Упреквам милозливите, че лесно губят свян, благоговение и деликатност пред разстоянията.“ Също и за Леопарди е ясно, че е рядкост да се открие поносим човек; той посреща мъката с ирония и горчивина, както Ницше прави това в своята максима: „Слабите и непрокоп-саните трябва да се унищожат: първото изречение на нашата човешка любов. И трябва да им се помогне за това. (Съчинения, Том VIII, стр. 218) Ницше казва за живота, че е „всъщност заграбване и завладяване на чуждото, коравосърдечие и нараняване на по-слабите, потискане на другите и накрая следва тяхното експлоатиране“ („Отвъд доброто и злото“, § 259) Също и за Леопарди животът представлява непрестанна и ужасяваща борба, в която едните стъпкват другите.
към текста >>

Колкото полезно може да е в някои отношения да се придържаме към изречението на Дилтай („Поетично въображение и лудост“, Лайпциг, 1886 г.): „Геният не е патологично явление, той е здравият и завършен човек“, толкова погрешно би било да отхвърляме догматично всяко такова разглеждане, каквото беше направено тук за Ницше.
Няма съмнение, че в някои случаи човек отива твърде далеч, когато свързва явления от душевния живот с патологични понятия. При личност като Ницше мирогледът намира пълно обяснение само чрез такава връзка. Колкото полезно може да е в някои отношения да се придържаме към изречението на Дилтай („Поетично въображение и лудост“, Лайпциг, 1886 г.): „Геният не е патологично явление, той е здравият и завършен човек“, толкова погрешно би било да отхвърляме догматично всяко такова разглеждане, каквото беше направено тук за Ницше.
към текста >>

15. ВЪВЕДЕНИЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

За такава формула беше считана в Гърция мъдрото изречение на Аполон.
Има магически формули, които минавайки през вековете на духовната история на човечеството действат винаги по нов начин. За такава формула беше считана в Гърция мъдрото изречение на Аполон. Тя е: "Познай Себе си". Такива изречения като че крият в себе си неизчерпаем живот. Ние ги срещаме, когато бродим по различните пътища на духовния живот. Колкото повече отиваме напред, колкото повече проникваме в познанието на нещата, толкова по-дълбок ни се явява смисълът на тези формули. В някои моменти на нашето съзерцание и размисъл те проблясват светкавично, озарявайки целия наш живот.
към текста >>

Ние четем у древните мъдреци това мъдро изречение "Познай Себе си", въпреки че то се използва в мирските нрави в смисъла: Погледни себе си, що си ти, изследвай това, което живее в твоите гърди, разсъждавай върху себе си и не укорявай другите, въпреки че, казвам, то намира приложение в живота в мирските нрави, ние можем да разпрострем това изречение "познай себе си" много добре и върху природното и свръхприродното /естественото и свръхестественото /познание на целия човек, следователно в смисъла, че не само човек да насочва поглед върху себе си и при това да си спомня, как трябва да постъпва в своите нрави пред хората, но да познае и своята собствена природа, от къде иде, от какво е съставен, за какво е предназначен." Валентин Вайгел е стигнал от своите собствени гледища до познанията, които са обхванати в мъдрото изречение на Аполон.
И съединяваме се вътрешно с размишляващия в уединение енорийски свещеник М. Валентинус /Валентин Вайгел/, когато четем уводните думи на неговата написана в 1578 година книжка "Познай Себе си". Ние четем у древните мъдреци това мъдро изречение "Познай Себе си", въпреки че то се използва в мирските нрави в смисъла: Погледни себе си, що си ти, изследвай това, което живее в твоите гърди, разсъждавай върху себе си и не укорявай другите, въпреки че, казвам, то намира приложение в живота в мирските нрави, ние можем да разпрострем това изречение "познай себе си" много добре и върху природното и свръхприродното /естественото и свръхестественото /познание на целия човек, следователно в смисъла, че не само човек да насочва поглед върху себе си и при това да си спомня, как трябва да постъпва в своите нрави пред хората, но да познае и своята собствена природа, от къде иде, от какво е съставен, за какво е предназначен." Валентин Вайгел е стигнал от своите собствени гледища до познанията, които са обхванати в мъдрото изречение на Аполон.
към текста >>

Той чува само думи, в най-добрия случай отвлечени мисли при това, което за дълбоко виждащия е основа на неговия вътрешен живот; така се случва, когато чува изречението, че при всички други родове познание предметът се намира вън от нас, а при себепознанието ние се намираме сред този предмет, че всеки друг предмет ние виждаме да се явява пред нас като нещо завършено, докато в нашето себе ние втъкаваме като действащи и като творци това, което наблюдаваме в нас.
Те виждаха да се разтваря в себепознанието едно ново чувство, едно ново сетиво. И според тяхното чувстване, това сетиво доставя онези възгледи, онези виждания, които не съществуват за онзи, който не вижда в себепознанието това, което го отличава от всички родове познание. Този, който няма отворено това сетиво, вярва, че себепознанието се ражда по същия начин, както познанието чрез външните сетива или чрез някои други, действащи отвън средства. Той си мисли: "познанието е познание". Само че единият път негов обект е нещо, което се намира вън в света, другият път този обект е собствената душа. Той чува само думи, в най-добрия случай отвлечени мисли при това, което за дълбоко виждащия е основа на неговия вътрешен живот; така се случва, когато чува изречението, че при всички други родове познание предметът се намира вън от нас, а при себепознанието ние се намираме сред този предмет, че всеки друг предмет ние виждаме да се явява пред нас като нещо завършено, докато в нашето себе ние втъкаваме като действащи и като творци това, което наблюдаваме в нас. Това може да изглежда само като едно словесно обяснение, то може да се яви като една висша светлина, която наново осветлява всяко друго познание. Онзи, за когото то се явява по първия начин, се намира в положението на един слепец, на когото казват: Там има един бляскав предмет. Той чува думите, но блясъкът не съществува за него. Човек може да събере в себе си цялото знание на своята епоха; но ако не чувствува значението на себепознанието, тогава в един по-висш смисъл цялото знание е нещо сляпо.
към текста >>

Тук отново можем да цитираме едно изречение на Й. Г.
Моето виждане би било едно духовно сляпо гледане; едно възприемане на редуващите се положения, които камъкът заема. Но всъщност нещата не остават тук. Целият процес се извършва два пъти. Веднъж вън; и там го виждат моите очи; след това моят дух отново пресъздава целия процес по духовен начин. Моето вътрешно сетиво трябва да бъде насочено към духовния процес, който моите очи не виждат; тогава то разбира, че аз събуждам процеса като духовен от моята сила. Тук отново можем да цитираме едно изречение на Й. Г. Фитхе, което добре изразява този факт. "Следователно новото сетиво е сетивото за духа; това е сетивото, за което съществува само духът и нищо друго и за което и другото, даденото битие, приема формата на духа и се превръща в него; за което, следователно, фактически е изчезнало битието в неговата собствена форма. Това сетиво е служило за виждане откакто съществуват хора и всичко велико и прекрасно, което съществува в света и което единствено дава възможност човечеството да съществува, произхождат от това, което въпросното сетиво е видяло. Но не е имало случай това сетиво да е видяло самото себе си и разликата и противоположността, която съществува между него и другите сетива. Впечатленията на двата вида сетива са се сливали, животът е бил разделен на две половини, без съединителна връзка." Съединителното звено се създава благодарение на това, че вътрешното сетиво обхваща в своята духовност духовното, което събужда в своето отношение с външния свят.
към текста >>

16. МАЙСТЕР ЕКХАРТ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Ясно говори върху това отношение и изречението: "Вземам един леген с вода и слагам в него едно огледало и го поставям под колелото на слънцето.
Душата, която е вплетена в сетивния свят и с това в ограничението, няма още като такава съдържанието на първичното същество в себе си. Тя трябва тепърва да го развие в себе си. Тя трябва да унищожи себе си като отделно същество. Майстер Екхарт характеризира много сполучливо това унищожение като отставане. "Когато идвам до основата на божественото, никой не ме пита, откъде идвам и къде съм бил, никой не забелязва и не съжалява за моето отсъствие, защото тук има едно /отставане, анихилация/. Ясно говори върху това отношение и изречението: "Вземам един леген с вода и слагам в него едно огледало и го поставям под колелото на слънцето. Слънцето хвърля от своя светъл блясък в огледалото и въпреки това то не угасва. Отражението на огледалото в слънцето е слънце в слънцето, и все пак огледалото си остава това, което си е. Така е и с Бога. Бог е в душата с неговата природа и в своята същност и в своето божество, и все пак той не е душата. Отражението, оглеждането на душата в Бога е Бог в Бога, и все пак душата е това, което тя е."
към текста >>

17. НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Той беше скъсал вече с един възглед, на който се опираше още сто години по-късно великият астроном Тихо де Брахе, който бе противопоставил на учението на Коперник изречението: "Земята е една твърде груба, тежка и неспособна да се движи; как Коперник може да направи от нея една звезда и да я разхожда из пространството?
Една чудно блестяща звезда на небето на средновековния духовен живот е Николай Крипфс Куес или Куза/ близо до гр. Триер, Ренания -1401-1464 г./. Той стои на върха на знанието от неговата епоха. В областта на математиката неговият принос е забележителен. В естествената наука може да бъде считан като предшественик на Коперник, защото той беше на становището, че Земята е едно подвижно небесно тяло подобно на другите. Той беше скъсал вече с един възглед, на който се опираше още сто години по-късно великият астроном Тихо де Брахе, който бе противопоставил на учението на Коперник изречението: "Земята е една твърде груба, тежка и неспособна да се движи; как Коперник може да направи от нея една звезда и да я разхожда из пространството? " Никола от Куза, който не само обгръщаше знанието на неговата епоха, но водеше още по-далеч, притежаваше също до висока степен способността да събужда това знание в един вътрешен живот, така щото то хвърляше светлина не само върху външния свят, но доставяше също на човека онзи духовен живот, към който той трябва да се стреми из най-дълбоките основи на своята душа. Когато сравним Николай Кузански с духове като Екхарт или Таулер, получаваме един забележителен резултат. Николай е научният мислител, който от изследването върху нещата на света иска да се издигне на степента на един по-висш възглед; Екхарт и Таулер бяха религиозни последователи, които търсят по-висшия живот изхождайки от съдържанието на вярата. Накрая Николай стига до същия вътрешен живот както Майстер Екхарт; но вътрешният живот на първия има като съдържание едно богато знание. Пълното значение на разликата ни става ясно, когато помислим, че за онзи, който се занимава с различните науки, съществува близката опасност да не оцени правилно значението на онзи начин на познание, който изяснява отделните области на науката.
към текста >>

18. АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Това самоизпитване поставя в неговата уста гордото изречение: "Който търси истината, трябва да дойде в моето царство..... И да ме следва; а не аз вас, Авицена, Разес, Гален, Месур!
"Лекарят трябва да мине през изпита на природата, която е светът; и цялото нейно начало. И това, което природата го учи, него трябва да вложи той в своята мъдрост, но да не търси нищо в своята мъдрост, а само в светлината на природата." Той от нищо не се плаши, за да познае действията на природата във всички направления. За тази цел прави пътешествия в Швеция, Унгария, Испания, Португалия и на Изток. Той може да каже за себе си: "Аз се отдадох на изкуството поставяйки в опасност своя живот и не се срамувах да се уча от скитниците, палачите и бръснарите. Моето учение бе подложено на изпит по-строго отколкото среброто и бедността, страха, войните и неволите." Това, което съществува като предание на древните авторитети, няма за него никаква стоиност; защото вярва, че може да стигне до истинския възглед само тогава, когато сам изживее издигането от естественото знание до най-висшето познание. Това самоизпитване поставя в неговата уста гордото изречение: "Който търси истината, трябва да дойде в моето царство..... И да ме следва; а не аз вас, Авицена, Разес, Гален, Месур! След мене, а не аз след вас, вие от Париж, вие от Монтпелие, вие от Бавария, вие от Майсен, вие от Кьолн, вие от Виена и всичко, което се намира край Дунав и Рейн; вие острови в морето, ти Италия, ти Атина, ти Гърция, ти арабино, ти израелитино; след мене, а не аз след вас! Мое е царството! "
към текста >>

19. ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

/Изброяваме тук най-важните от тези съчинения: "Изгревът на зората"; "Трите принципа на божествената същност"; "За троичния живот на човека"; "Сигнатура рерум" или "Раждането и именуването на всички същества"; "Мистериум магнум"*./*Това изречение не трябва да се разбира така, като че днес изследването на Библията и на духовния свят е една заблуда: то трябва да се разбира в смисъл, че един "Яков Бьоме на 19-ия век" е стигнал до "естествената история на сътворението" по същите пътища, по които в 16-ия век той стигна до библията.
Едно нещо е начинът на неговото мислене, друго нещо е светът на фактите. Можем да си представим начина на неговото мислене приложен към едно съвършено друго познание на фактите. И така пред нашия дух се явява Яков Бьоме, който би искал да живее и на границата на 19-ия и 20-ия век. В този случай един такъв Яков Бьоме би проникнал със своя начин на мислене на библейското сътворение на света в шест дни и борбата на ангелите и дявола, а географските познания на Лиелли факта на Хекеловата "Естествена история на сътворението". Който прониква в духа на съчиненията на Яков Бьоме, той трябва да дойде до това убеждение. /Изброяваме тук най-важните от тези съчинения: "Изгревът на зората"; "Трите принципа на божествената същност"; "За троичния живот на човека"; "Сигнатура рерум" или "Раждането и именуването на всички същества"; "Мистериум магнум"*./*Това изречение не трябва да се разбира така, като че днес изследването на Библията и на духовния свят е една заблуда: то трябва да се разбира в смисъл, че един "Яков Бьоме на 19-ия век" е стигнал до "естествената история на сътворението" по същите пътища, по които в 16-ия век той стигна до библията. Но от там той би се издигнал в духовния свят./
към текста >>

20. ДЖОРДАНО БРУНО И АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Карнери/ в своята книга "Усещане и Съзнание", стр.15/ казва: "изречението: Никакъв дух без материя, но също и никаква материя без дух, би ни оправдало да разпрострем въпроса и върху растението, даже и върху близката скала, при която едва ли нещо би искало да говори в полза на тази връзка на понятията." Духовните процеси като факти са резултати от различните действия на един организъм; духът на света не съществува по материален начин, а само по духовен начин в света.
В действителност хората си представят и този нематериален дух не безтелесен, а невидим, газообразен. Така стигаме до парадоксалната представа за Бога като едно газообразно гръбначно животно". /Хекел, Мировите загадки, стр. 333/. В действителност едно сетивно-фактическо съществуване на нещо духовно може да бъде прието само там, където непосредствено сетивният опит показва духовното; и трябва да се предполага само такава степен на духовното, каквато може да бъде възприемана по този начин. Отличният мислител Б. Карнери/ в своята книга "Усещане и Съзнание", стр.15/ казва: "изречението: Никакъв дух без материя, но също и никаква материя без дух, би ни оправдало да разпрострем въпроса и върху растението, даже и върху близката скала, при която едва ли нещо би искало да говори в полза на тази връзка на понятията." Духовните процеси като факти са резултати от различните действия на един организъм; духът на света не съществува по материален начин, а само по духовен начин в света. Душата на човека е сбор от процеси, в които духът се явява като факт непосредствено. Обаче духът съществува само в човека под формата на такава душа. И да търсим духа в душевната форма другаде, освен в човека, да си представяме и други същества одушевени така, както човекът, то би значило да извършим най-големия грях против духа, това значи да сме разбрали криво духа. Който върши това, той показва само, че не е изживял духа и в самия себе си; той е изживял само царуващата в него външна форма на проява на духа, душата. Обаче това е все едно, както когато някой начертае с молив един кръг и счита този кръг за действителния, идеален математически кръг.
към текста >>

21. ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

От подобно настроение израства неговото знаменито изречение: „Всичко тече", което Плутарх ни пояснява с думите: „Човек не може да се потопи два пъти в една и съща река, защото е едно смъртно същество.
Хераклит застава пред нас като една личност, която се отнася с голяма сериозност към живота. Това се вижда ясно от неговите черти, ако умеем да вникнем в тях. Той носеше в себе си такава интимност на познанието, за която знаеше, че всички думи могат само да загатнат за нея, но не и да я изразят. От подобно настроение израства неговото знаменито изречение: „Всичко тече", което Плутарх ни пояснява с думите: „Човек не може да се потопи два пъти в една и съща река, защото е едно смъртно същество. Но той рязко и бързо се разпръсва в света и отново се събира, и това не отново и по-късно, а непрекъснато."
към текста >>

Хераклит разпростира тази характеристика и върху човека: „Едно и също е живот и смърт, будност и сън, младост и старост, едното превръщайки се в другото, другото отново в първото." В това изречение е изразено едно цялостно познание за илюзорното естество на низшата личност.
Човек, който мисли подобни неща, е проникнал със своя поглед естеството на преходните неща. Защото той чувствува нуждата да опише същността на преходното със силни думи. Ние не можем да дадем такава характеристика, ако не мерим преходното с вечното. И не можем да разпрострем тази характеристика върху човека, ако не сме прозрели неговата вътрешна същност. Хераклит разпростира тази характеристика и върху човека: „Едно и също е живот и смърт, будност и сън, младост и старост, едното превръщайки се в другото, другото отново в първото." В това изречение е изразено едно цялостно познание за илюзорното естество на низшата личност. Относно това, той се изказва още по-силно:
към текста >>

Можем хиляди пъти да произнесем изречението „Всичко тече", но ако не го произнесем с това съдържание на чувството, то е нещо празно.
„Живот и смърт има както в нашия живот, така и в нашето умиране." Какво друго иска да каже това, освен че животът се цени по-високо от смъртта само от гледището на преходното. Умирането е преминаване, за да се направи място за нов живот, нов новия живот живее вечното, както и в стария. Вечността се изявява както в преходния живот, така и в умирането. Когато човек е схванал веднъж тази вечност, тогава той гледа с еднакво чувство и на умирането и на живота. Само когато може да събуди в себе си тази вечност, тогава животът има за него особена стойност. Можем хиляди пъти да произнесем изречението „Всичко тече", но ако не го произнесем с това съдържание на чувството, то е нещо празно. Познанието за вечността е без никаква стойност, ако то не ни освобождава от нашата зависимост спрямо външния свят. Именно това откъсване от удоволствието на живота, което ни тласка към преходното, разбира Хераклит със своето изказване: „Как можем да кажем за нашия дневен живот ние сме! когато от гледището на вечността знаем, че ние сме и не сме? " (Виж Хераклит: фрагмент N 81).
към текста >>

22. ЧУДОТО С ЛАЗАР GA_8 Християнството като мистичен факт

Йоан започва с изречението: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Бог бе Словото... И Словото стана плът и живя между нас; и ние видяхме неговата слава, слава като на единороден Син на Отца, пълна с благодат и истина."
Между чудесата, които приписват на Исус, на възкресението на Лазар във Витания несъмнено трябва да се отдаде твърде особено значение. Тук всички подробности от повествуванието се обединяват, за да кулминират в едно изпъкващо място от „Новия Завет". Трябва да напомним, че този разказ се намира само в Евангелието на Йоан, т. е. при онзи евангелист, който чрез пълните с дълбок смисъл встъпителни думи на своето Евангелие изисква едно съвършено точно разбиране на това, което съобщава. Йоан започва с изречението: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Бог бе Словото... И Словото стана плът и живя между нас; и ние видяхме неговата слава, слава като на единороден Син на Отца, пълна с благодат и истина."
към текста >>

23. ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ GA_9 Теософия

Читателят, чрез собственото си усилие, трябва да постигне сам смисъла на всяка страница, дори на всяко изречение.
Авторът на тази книга не описва нищо извън свидетелствата на собствения опит, на такъв вид опит, който може да се получи в духовната сфера. Тази книга не може да се прочете така, както сме свикнали в наше време. Читателят, чрез собственото си усилие, трябва да постигне сам смисъла на всяка страница, дори на всяко изречение. По този начин книгата ще може да постигне целта, която си е поставил авторът. Онзи, който само ще я прелисти, все едно че изобщо не я прочел. Истините на тази книга трябва да се преживеят. Духовната Наука има стойност само при тези условие.
към текста >>

24. 1 ФИЗИЧЕСКАТА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА GA_9 Теософия

И най- радикалният материалист, който отрича всичко душевно, не може да не се подпише под следното изречение на Карус от неговите съчинение "Органът на познанието на природата и духа": "Най-финият и интимен строеж на нервната система и на мозъка остава за атома и физиолога една неразрешима загадка; но че концентрацията на тази тъкан се увеличава все повече и повече в животните и достига у човека една степен, както при никое друго същество, е един напълно установен факт; този факт е от най-голямо значение за интелектуалното развитие на човека.
На различието в строежа на минералите, растенията и животните отговарят трите форми на тяхното съществувание. Този строеж фигурата е това, което може да се назове тяло. Но човешкото тяло се различава от животинското. Тази разлика трябва да се признае от всеки човек, каквото и да мисли той относно сродството на човека с животното. И най- радикалният материалист, който отрича всичко душевно, не може да не се подпише под следното изречение на Карус от неговите съчинение "Органът на познанието на природата и духа": "Най-финият и интимен строеж на нервната система и на мозъка остава за атома и физиолога една неразрешима загадка; но че концентрацията на тази тъкан се увеличава все повече и повече в животните и достига у човека една степен, както при никое друго същество, е един напълно установен факт; този факт е от най-голямо значение за интелектуалното развитие на човека. Може да се твърди, че той е достатъчен, за да го обясни. Когато мозъкът не се е развил достатъчно, както при микроцефалите и идиотите, се разбира от само себе си, че не може да става дума за изявяване на собствените идеи и познание, както не може да става дума за продължение на вида у хора с атрофирали органи за размножение. В замяна на това, едно хармонично и силно устройство на целия човек и особено на мозъка, не може, наистина да замести гениалността, но във всеки случай дава първото и най- необходимо условие за едно висше познание".
към текста >>

25. 05. А. ПОДГОТОВКА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Всяко изречение от Тайната Наука, което човек чува, е призвано да тласка душата му напред.
Напротив, четенето на такава литература и вникването в окултните учения, ни подготвя за лични опитности в свръхсетивния свят. Всяко изречение от Тайната Наука, което човек чува, е призвано да тласка душата му напред. Следователно, към всичко, за което става дума, трябва да се прибави и усърдното изучаване на писмените окултни източници. То спада към задължителната подготовка на всяко окултно обучение. И ако то липсва, всички останали средства няма да доведат окултния ученик до мечтаната цел. Защото окултните учения, бликащи от живото "вътрешно слово", сами притежават духовен живот. Те не са просто думи, а живи сили.
към текста >>

26. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

Колкото и противоречиво да изглежда това изречение, то отговаря на истината.
Само с помощта на подобни упражнения, ученикът постига онова душевно спокойствие, което е необходимо, за да не се случи така, че при раждането, и особено при първите действия на висшия Аз, душата да започне успоредно с него един втори, нездрав живот; да не се появи един вид двойник. Някому може да се струва, че вече е постигнал определено спокойствие в обикновения живот и следователно не се нуждае от това упражнение. Но точно на такъв човек то е необходимо по две причини. Човек може да бъде много добре и хармонично поставен всред обикновения живот, но с навлизането в един по-висш свят да се появи неувереност, която досега е била подтискана. Трябва да се знае, че за целите на духовното обучение е важно не това, което човек изглежда, че притежава като качества и способности, а това, от което се нуждае и постига в резултат на редовни упражнения. Колкото и противоречиво да изглежда това изречение, то отговаря на истината. Животът може да е възпитал в нас едни или други качества; за духовното обучение са решаващи способностите, които човек сам е възпитал в себе си. Ако животът изправи даден човек пред напрежения и конфликти, той трябва да се освободи от тях; ако обаче животът е отредил някому спокойствие, той трябва така да се самовъзпита и така да разтърси душата си, че да се проникне от необходимите нови впечатления. Който не може да се смее над нищо, е господар на живота си толкова малко, колкото и онзи, който е склонен към непрекъснат и немотивиран смях.
към текста >>

За ученика изречението: „Това аз още не съм чувал, в това не вярвам" губи всякакъв смисъл.
След като човек се стреми да поддържа непосредствена и жива възприемчивост към нови изживявания, мисленето, във връзка с волята, достига определена зрялост. За ученика изречението: „Това аз още не съм чувал, в това не вярвам" губи всякакъв смисъл. През определени периоди от време, той е длъжен да се възползва от всяка възможност да открие нещо ново в света около себе си. Стига да е готов за прилагането на нова гледна точка, той може да я открие във всеки полъх на вятъра, във всеки лист на дървото, във всеки неразбираем звук на бърборещото дете. В развитието на това качество може да се стигне твърде далеч. Опитностите, които в дадена възраст сме добили върху нещата, не трябва да се пренебрегват. Това, което изживяваме днес, трябва да преценяваме според опитностите от миналото.
към текста >>

27. ОРИЕНТИРАНЕ В РЪКОВОДНИТЕ ЛИНИИ НА ИЗЛОЖЕНИЕТО GA_18_1 Загадки на философията

Като една мощна звезда свети на духовното небе като отличителен белег за тази степен на развитието изречението "Аз мисля, следователно съм", което Декарт /1596-1650 г./ изказа.
С изтичането на тази трета епоха се променя характерът на философския стремеж. Себесъзнанието на душата е укрепнало чрез продължила векове наред работа, която е било извършена в изпитване действителността на мисловния живот. Хората се научиха да чувстват живота на мислите свързан със същността на душата и в тази връзка да чувстват една вътрешна сигурност на съществуването. Като една мощна звезда свети на духовното небе като отличителен белег за тази степен на развитието изречението "Аз мисля, следователно съм", което Декарт /1596-1650 г./ изказа. Хората чувстват същността на душата да тече в живота на мислителите; и в знанието за това течение те смятат, че изживяват истинското битие на самата душа. Те се чувстват така сигурно в това съществуване съзряно в живота на мислите, че стигат до убеждението: Истинското познание може да бъде само онова, което е изживяно така, както трябва да го изпита в душата построеният на самия себе си мисловен живот. Това става гледище на Спиноза /1632-1677 г./. Сега се раждат философи, които така построяват образа на света, както човек трябва да си го представи, когато обхванатата от мисловния живот себесъзнателна човешка душа трябва да има в него своето подходящо място. Как трябва човек да си представи света, за да може в него човешката душа да бъде мислена така, както тя трябва да бъде мислена в смисъла на това, което той трябва да си представи върху себесъзнанието?
към текста >>

28. СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ GA_18_1 Загадки на философията

Някой например ще си изтълкуват съвсем сигурно погрешно мисленето на Талес, когато помисли, че той е размишлявал върху природните процеси като търговец, математик, астроном, и след това е резюмирал по несъвършен начин, но все пак като един модерен изследовател своите познания и изречението: "Всичко произхожда от водата".
При това не се помисля, че тези личности живеят още напълно в процеса на раждането на мислителното съзерцаване на света. Че те наистина чувстват до по-висока степен отколкото Ферекид самостоятелността на човешката душа; все пак обаче още не са извършили напълно строгото откъсване на душевния живот от природното действие. Някой например ще си изтълкуват съвсем сигурно погрешно мисленето на Талес, когато помисли, че той е размишлявал върху природните процеси като търговец, математик, астроном, и след това е резюмирал по несъвършен начин, но все пак като един модерен изследовател своите познания и изречението: "Всичко произхожда от водата". Да бъде човек математик, астроном и т.н. в онова древно време това означаваше той да се занимава практически със съответните неща, съвършено по начина на занаятчията, който се опира на сръчности, а не на едно мислително-научно познание.
към текста >>

Нека вземем за целта няколко изречения, които са предадени за него: "Добре би било, ако всички ефесяни, които са възрастни, биха се обесили и биха предали своя град на непълнолетните..." или другото изречение, където казва за хората: "Безумни в тяхното неразбиране, те приличат на глухи, даже когато слушат истината, за тях важи: Те отсъстват, когато присъстват".
Той принадлежеше на един от най-благородните родове на Ефес. Бил е страстен борец против демократичната партия. Той е станал такъв, защото са му се разкрили определени възгледи, истинността на които му се е представили в непосредствено вътрешно изживяване. Възгледите на заобикалящата го среда измерени с неговите, му изглеждаха съвсем естествено да доказват непосредствено глупостта на тази среда. Чрез това той стигна до такива големи конфликти, че трябваше да напусне бащиния си град и да води един самотен живот при храма на Артемида. Нека вземем за целта няколко изречения, които са предадени за него: "Добре би било, ако всички ефесяни, които са възрастни, биха се обесили и биха предали своя град на непълнолетните..." или другото изречение, където казва за хората: "Безумни в тяхното неразбиране, те приличат на глухи, даже когато слушат истината, за тях важи: Те отсъстват, когато присъстват". Едно вътрешно изживяване, което се изразява в един холеричен темперамент, е подобно на прояждащото действие на огъня; то не живее в удобното спокойно битие, а се чувствува едно с "вечното ставане". Такава една душа чувства покоя като безсмислие; "Всичко тече" е поради това прословуто изречение на Хераклит. Само привидно е, когато някъде се явява едно инертно битие; ние ще предадем едно Хераклитово чувство, когато кажем следното:
към текста >>

Такава една душа чувства покоя като безсмислие; "Всичко тече" е поради това прословуто изречение на Хераклит.
Той е станал такъв, защото са му се разкрили определени възгледи, истинността на които му се е представили в непосредствено вътрешно изживяване. Възгледите на заобикалящата го среда измерени с неговите, му изглеждаха съвсем естествено да доказват непосредствено глупостта на тази среда. Чрез това той стигна до такива големи конфликти, че трябваше да напусне бащиния си град и да води един самотен живот при храма на Артемида. Нека вземем за целта няколко изречения, които са предадени за него: "Добре би било, ако всички ефесяни, които са възрастни, биха се обесили и биха предали своя град на непълнолетните..." или другото изречение, където казва за хората: "Безумни в тяхното неразбиране, те приличат на глухи, даже когато слушат истината, за тях важи: Те отсъстват, когато присъстват". Едно вътрешно изживяване, което се изразява в един холеричен темперамент, е подобно на прояждащото действие на огъня; то не живее в удобното спокойно битие, а се чувствува едно с "вечното ставане". Такава една душа чувства покоя като безсмислие; "Всичко тече" е поради това прословуто изречение на Хераклит. Само привидно е, когато някъде се явява едно инертно битие; ние ще предадем едно Хераклитово чувство, когато кажем следното:
към текста >>

Обикновено начинът на мислене на Хераклит се охарактеризира с изречението; човек не може да слезе два пъти в същата река; защото вторият път водата е друга.
Камъкът изглежда да представя едно затворено, инертно битие; обаче това е само привидно; вътре той е диво подвижен, всички негови части действат едни върху други. Обикновено начинът на мислене на Хераклит се охарактеризира с изречението; човек не може да слезе два пъти в същата река; защото вторият път водата е друга. А един ученик на Хераклит, Кратилус, завиши това изречение, като каза: Човек не може да слезе даже и веднъж в същата река. Така е с всички неща; през време когато гледаме нещо инертно, то е станало вече нещо друго в общия поток на съществуването.
към текста >>

А един ученик на Хераклит, Кратилус, завиши това изречение, като каза: Човек не може да слезе даже и веднъж в същата река.
Камъкът изглежда да представя едно затворено, инертно битие; обаче това е само привидно; вътре той е диво подвижен, всички негови части действат едни върху други. Обикновено начинът на мислене на Хераклит се охарактеризира с изречението; човек не може да слезе два пъти в същата река; защото вторият път водата е друга. А един ученик на Хераклит, Кратилус, завиши това изречение, като каза: Човек не може да слезе даже и веднъж в същата река. Така е с всички неща; през време когато гледаме нещо инертно, то е станало вече нещо друго в общия поток на съществуването.
към текста >>

Възгледът на Питагор е изразен в прословутото изречение: "Човекът е мярката на всички неща, на съществуващите, че те са, на несъществуващите, че те не са".
пр. Хр./. Наред с него значение имат също: Горгиас, Критиас, Хипиас, Тразимахус, Продикус. Софистите са представени често пъти като хора, които са се отдавали с мисленето на една повърхностна игра. До това мнение е допринесъл много начинът, по който ги е представил авторът на комедии Аристофан. Обаче наред с други неща, като външно основание за едно по-добро зачитане от значение е например също, че самият Сократ, който в известни граници се чувстваше като ученик на Продикус, счита този последния като човек, който е развил у своите ученици облагородяването на езика и на мисленето. Възгледът на Питагор е изразен в прословутото изречение: "Човекът е мярката на всички неща, на съществуващите, че те са, на несъществуващите, че те не са". В убеждението, което стои на основата на това изречение, се чувства господстващо изживяването на мисълта. Това изживяване не чувства някаква връзка с една обективна мирова сила. Когато Парменид счита, че сетивата дават на човека един измамен свят, ние бихме искали да отидем още по-далече и да прибавим: Защо и мисленето, което изживяваме, не трябва да ни мами? Обаче Питагор би възразил: Какво го е грижа човек, дали светът намиращ се вън от него, е различен от това, което той възприема и мисли? Нима той си го представя за някой друг, а не за себе си?
към текста >>

В убеждението, което стои на основата на това изречение, се чувства господстващо изживяването на мисълта.
Наред с него значение имат също: Горгиас, Критиас, Хипиас, Тразимахус, Продикус. Софистите са представени често пъти като хора, които са се отдавали с мисленето на една повърхностна игра. До това мнение е допринесъл много начинът, по който ги е представил авторът на комедии Аристофан. Обаче наред с други неща, като външно основание за едно по-добро зачитане от значение е например също, че самият Сократ, който в известни граници се чувстваше като ученик на Продикус, счита този последния като човек, който е развил у своите ученици облагородяването на езика и на мисленето. Възгледът на Питагор е изразен в прословутото изречение: "Човекът е мярката на всички неща, на съществуващите, че те са, на несъществуващите, че те не са". В убеждението, което стои на основата на това изречение, се чувства господстващо изживяването на мисълта. Това изживяване не чувства някаква връзка с една обективна мирова сила. Когато Парменид счита, че сетивата дават на човека един измамен свят, ние бихме искали да отидем още по-далече и да прибавим: Защо и мисленето, което изживяваме, не трябва да ни мами? Обаче Питагор би възразил: Какво го е грижа човек, дали светът намиращ се вън от него, е различен от това, което той възприема и мисли? Нима той си го представя за някой друг, а не за себе си? Възможно е този външен свят да бъде какъвто и да е за едно друго същество, но за това човекът не е нужно да се тревожи.
към текста >>

29. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

В това изречение Кант резюмира своето убеждение.
Както и да бъде устроен един намиращ се вън от нас свят, даже ако днес той не прилича в никоя негова черта на вчерашния: Това не може да ни засяга, защото нашият дух си създава един собствен свят според своите закони. Докато човешкият дух е същият, той ще постъпва по същия начин при създаването на своя свят. Математиката и естествената наука съдържат не закони на външния свят, а такива на нашия духовен организъм. Ето защо ние трябва да изследваме само този последния, ако искаме да познаем безусловно истинното. "Умът не черпи своите закони от външния свят, от природата, а ги предписва на тази последната". В това изречение Кант резюмира своето убеждение. Обаче духът създава своя вътрешен свят не без подтика или впечатлението отвън. Когато имам усещането за един червен цвят, "червено" е без съмнение едно състояние, един процес в мене; но аз трябва да имам един повод, за да усещам "червено". Следователно съществуват "вещи в себе си, вещи за себе си". Обаче ние не знаем нищо за тях, освен че те съществуват. Всичко, което наблюдаваме, са явления в нас.
към текста >>

Изречението "аз съм" изгубва всякакъв смисъл, когато съществото, което говори за своето съществуване, не го казва само.
Изречението "аз съм" изгубва всякакъв смисъл, когато съществото, което говори за своето съществуване, не го казва само. Следователно не съществува нищо, което би искало да ме назове с името "аз", освен аз самият. Вследствие на това, това признаване на самия мене като един "Аз" трябва да бъде мое първично присъщо дело. Никакво същество вън от мене не може да има влияние върху него.
към текста >>

За романтиката можем да кажем, че тя преследваше до крайните последствие Шилеровото изречение: "Човекът играе само там, където той е в пълното значение човек, и той е напълно човек там, където играе".
За романтиката можем да кажем, че тя преследваше до крайните последствие Шилеровото изречение: "Човекът играе само там, където той е в пълното значение човек, и той е напълно човек там, където играе". Тя иска да направи от целия свят едно царство на художественото. Пълноразвитият човек не познава никаква друга норма освен законите, които той създава със свободно властвуваща сила на въображението по същия начин, както художникът създава законите, които отпечатва в своите произведения. Той се издига над всичко, което го определя отвън, и живее изцяло от себе си. Целият свят е за него само материал за неговата естетическа игра. Сериозността на всекидневния човек не се корени в действителността, в истината.
към текста >>

30. КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА GA_18_1 Загадки на философията

Като светкавица, която действа в развитието на светогледите осветяващо назад и напред се явява изречението, което Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг /1775-1854 г./ изказа в своята "Натурфилософия": Да философства човек върху природата, това значи все едно той да твори като природа".
Като светкавица, която действа в развитието на светогледите осветяващо назад и напред се явява изречението, което Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг /1775-1854 г./ изказа в своята "Натурфилософия": Да философства човек върху природата, това значи все едно той да твори като природа". Това, от което бяха проникнати Гьоте и Шилер: Че производителната фантазия трябва да има своя дял в създаването на светогледа, него изразява по един величествен начин това изречение. Това, което природата ни дава драговолно, когато я наблюдаваме, съзерцаваме, възприемаме: То не съдържа нейния най-дълбок смисъл. Човек не може да приеме този смисъл отвън. Той трябва да го създаде.
към текста >>

Това, от което бяха проникнати Гьоте и Шилер: Че производителната фантазия трябва да има своя дял в създаването на светогледа, него изразява по един величествен начин това изречение.
Като светкавица, която действа в развитието на светогледите осветяващо назад и напред се явява изречението, което Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг /1775-1854 г./ изказа в своята "Натурфилософия": Да философства човек върху природата, това значи все едно той да твори като природа". Това, от което бяха проникнати Гьоте и Шилер: Че производителната фантазия трябва да има своя дял в създаването на светогледа, него изразява по един величествен начин това изречение. Това, което природата ни дава драговолно, когато я наблюдаваме, съзерцаваме, възприемаме: То не съдържа нейния най-дълбок смисъл. Човек не може да приеме този смисъл отвън. Той трябва да го създаде.
към текста >>

За да изясним този начин на мислене, тук ще посочим едно изречение в неговата книга "За мировата душа", в което той се изказва върху естеството на гравитацията.
Той се обръща с остри изрази срещу онези, които вярват, че ние "само пренасяме нашите идеи върху природата", защото "те нямат никакво предчувствие за това, какво е и трябва да бъде за нас природата,... защото ние не искаме природата да съвпадне случайно със законите на нашия дух /нещо като посредством един трети/, а тя самата не само да изрази, а да осъществи по необходимост и първично законите на нашия дух и да бъде не само дотолкова природа и да се нарича природа, доколкото тя върши това:... Природата трябва да бъде видимият дух, духът на невидимата природа. Следователно тук, в абсолютна тъждественост на духа в нас и на природата вън от нас, трябва да бъде решен проблемът, как е възможна една природа вън от нас". Следователно природа и дух не са въобще две различни същности, а една и съща същност в две различни форми. Същинското мнение на Шелинг върху това единство на природа и дух е било рядко правилно разбрано. Трябва да се пренесем напълно в неговия начин на мислене, ако не искаме с това да разберем една тривиалност или една нелепост. За да изясним този начин на мислене, тук ще посочим едно изречение в неговата книга "За мировата душа", в което той се изказва върху естеството на гравитацията. Мнозина виждат една трудност в това понятие, защото то предполага едно така наречено "действие на разстояние". Слънцето действа привличащо върху Земята, въпреки че между Слънцето и Земята не съществува нищо, което да служи за посредник на това привличане. Трябва да си представим, че Слънцето разпростира своята сфера на действие през пространството върху места, където то не се намира. Онези, които живеят в груби сетивни представи, виждат една трудност в такава мисъл. Как може едно тяло да действа там, където то не се намира?
към текста >>

Шелинг изразява това в изречението: "Идеалистичният свят на изкуство то и действителният свят на обектите са следователно произведения на една и съща дейност; срещата и на двете /на съзнателната и несъзнателната/ без съзнание дава действителния свят, със съзнание естетическия свят.
В разглеждането на света в нашия дух възникват самите идеи, които лежат на основата на нещата и са ги произвели. От света човекът оставя настрана всичко, което сетивата казват за него, и запазва само онова, което чистото мислене доставя. В създаването на произведението на изкуството и в наслаждението от него се явява вътрешното проникване на идеята с това, което се открива на сетивата. Следователно, за възгледа на Шелинг природата, изкуството и светогледът /философията/ стоят така едни срещу други, че природата предлага готовите, външни произведения, светогледът произвеждащите идеи, а изкуството и двете в едно хармонично задружно действие. Художествената дейност стои по средата между творящата природа, която произвежда, без да знае по идеите, на основата на които тя твори, и мислещия дух, който знае тези идеи, без обаче да може с тяхна помощ да създаде нещата. Шелинг изразява това в изречението: "Идеалистичният свят на изкуство то и действителният свят на обектите са следователно произведения на една и съща дейност; срещата и на двете /на съзнателната и несъзнателната/ без съзнание дава действителния свят, със съзнание естетическия свят. Обективният свят е първичната, още лишена от съзнание поезия на духа, общият орган на философията и ключовият камък на целия свод – философията на изкуството.
към текста >>

В своите "Беседи върху религията към образованите между техните презрители" /1799 г./ той произнася изречението: "Принасяйте заедно с мене благоговейно жертва на светия, починал Спиноза: Него проникваше висшият миров Дух, безкрайността бе неговото начало и неговият край, вселената негова единствена и вечна любов; той се оглеждаше в свещена невинност и дълбоко смирение във вечния свят и гледаше, как той самият беше за този свят едно от най-достойните за любов огледало".
Отделната човешка личност живее в духовното първично същество и чрез него; въпреки това тя е в притежание на нейната пълна свобода и самостоятелност. Тази представа Шелинг считаше като най-важната в своя светоглед. Поради тази представа той вярваше, че трябва да вижда в своето идеалистично направление на идеите един напредък в сравнение предишните възгледи; защото поради това, че тези възгледи разглеждаха отделното същество като основано в мировия Дух, си го представяха също така определено единствено от този миров Дух, следователно отнемаха му всяка свобода и самостоятелност. "Защото до откриването на идеализма липсва същинското понятие за свободата във всички по-нови системи, както в тази на Лайбниц така и в тази на Спиноза; защото една свобода, както мнозина от нас са си я представяли, които на ред с това се хвалят да я чувстват живо, според която представа тя се състои във властването на интелигентния принцип върху сетивното и върху желанията, такава свобода би могла да се изведе не само по неволя, но и по-определено от Спиноза". Един човек, който мислеше само за една такава свобода и който с помощта на мисли заети от спинозизма, се опита да произведе примирението на религиозното съзнание с мислителното съзерцаване на света, на богословието с философията, беше съвременника на Шелинг Фридрих Даниел Ернст Шлайермахер /1768-1834 г./. В своите "Беседи върху религията към образованите между техните презрители" /1799 г./ той произнася изречението: "Принасяйте заедно с мене благоговейно жертва на светия, починал Спиноза: Него проникваше висшият миров Дух, безкрайността бе неговото начало и неговият край, вселената негова единствена и вечна любов; той се оглеждаше в свещена невинност и дълбоко смирение във вечния свят и гледаше, как той самият беше за този свят едно от най-достойните за любов огледало". За Шлайермахер свободата не е способността на едно същество да поставя предварително насока и цел на самия свой живот, в пълна независимост. Тя е за него "едно развитие из самото себе си". Обаче едно същество може много добре да се развива из самото себе си и въпреки това да бъде несвободно в един по-висш смисъл. Ако първичното същество на света е вложило в отделната индивидуалност едно напълно определен зародиш, който довежда тази индивидуалност до развитие, тогава нейният път е съвсем точно предварително определен по този път тя трябва да върви. И въпреки това тя се развива само от себе си.
към текста >>

31. РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

И в съчинението на Шелинг "върху същността на човешката свобода и свързаните с това предмети" се намира изречението: "В последната и най-висша инстанция не съществува никакво друго битие освен воля.
Шопенхауер можа да чуе в Берлин най-зрялата форма на Фихтевите възгледи. През време, когато Шопенхауер според собственото си признание го "слушаше внимателно", Фихте възвестява най-внушително, че в крайна сметка всяко битие е основано в една всемирна воля. Щом човекът намира предварително в себе си волята, той добива убеждението, че съществува един независим от неговия индивид свят. Волята не е знание на индивида, а една форма на действително битие. Фихте би могъл да назове този свой светоглед също: "светът като знание и воля". И в съчинението на Шелинг "върху същността на човешката свобода и свързаните с това предмети" се намира изречението: "В последната и най-висша инстанция не съществува никакво друго битие освен воля. Волята е първичното битие и само на това битие произхождат сказуемото на същото: Бездънност, вечност, независимост от времето, самоутвърждение. Цялата философия се стреми към това, да намери този най-висш израз". Че волята е първично битие, това стана също убеждение и на Шопенхауер. Когато бива угасено знанието, остава да съществува волята. Защото волята предхожда знанието.
към текста >>

32. БОРБАТА ЗА ДУХА GA_18_2 Загадки на философията

Ние познаваме позицията на Фогт в борбата, когато четем в неговия отговор следното изречение: "Душата, която трябва да съставлява съдържанието, същността на индивидуалността на отделното неделимо същество, душата значи трябва да може да се дели?
Един важен израз намери борбата, която материализмът трябваше да води, когато заставаха един срещу друг Гьотенгенския физиолог Рудолф Вагнер и Карл Фогт. В 1852 година в "Алгемайне Цайтунг" Вагнер се застъпи за една самостоятелна душевна същност против възгледа на материализма. Той говори за това, "че душата може да се дели, че детето наследява много неща от бащата и много неща от майката". Фогт отговори първо в своята книга "Картини из живота на животните". Ние познаваме позицията на Фогт в борбата, когато четем в неговия отговор следното изречение: "Душата, която трябва да съставлява съдържанието, същността на индивидуалността на отделното неделимо същество, душата значи трябва да може да се дели? Богослови, я се занимавайте с този еретик той беше до сега един от вашите! Делени души! Щом в акта на зачатието душата може да се дели, както смята господин Р. Вагнер, вероятно тя би искала да се дели и при смъртта и едната част, натоварена с греховете, да отиде в чистилището, а другата да отиде на право в рая. Господин Вагнер обещава накрая в своите физиологически писма също отклонения в областта на физиологията на делените души".
към текста >>

33. ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Същевременно от това изречение може да се види, че Дарвин е стигнал до своя възглед не от някакви антирелигиозни чувства, а единствено от изводите, които са били получени от ясно говорещите факти.
За развитието остава само целесъобразното. В това развитие е вложена като един механичен закон тенденцията към постоянно усъвършенстване. След като беше познал това и с него заедно беше поставил една сигурна основа на природосъобразния светоглед, Дарвин можа да напише в края на своята книга, която откри една нова епоха на мисленето. "Произход на видовете", ентузиастните думи: "Ето защо от борбата на природата, от глада и смъртта се получава най-висшето, което ние можем да обгърнем, произвеждането на висшите животни. Има нещо величествено в този възглед за живота, според който този живот с всички негови различни сили е бил създаден от Твореца от малко форми, или може би първоначално само за една; и че през време, когато тази планета се върти съобразно определените закони на гравитацията, от едно просто начало са се развили и ще се развият още по-красивите и чудесни форми". Същевременно от това изречение може да се види, че Дарвин е стигнал до своя възглед не от някакви антирелигиозни чувства, а единствено от изводите, които са били получени от ясно говорещите факти. Без съмнение при него не беше случаят такъв, че някаква враждебност към нуждите на чувството са го определили за един разумен възглед за природата, защото в своята книга той ясно ни казва, как добитият свят на идеите говори на неговото сърце: "Много бележити писатели изглежда, че са задоволени от възгледа, че всеки вид е бил създаден независимо. Според моето мнение, доколкото знаем това, по-добре съвпада с внедрените от Твореца закони в материята, че произвеждането и угасването на сегашни и предишни жители на Земята, както също и определенията върху раждането и смъртта на един индивид са зависими от вторичните причини. Когато разглеждам всички същества не като отделни сътворения, а като линейни потомци на няколко малко на брой същества, които живели дълго преди да бъдат отложени по-новите геологически пластове, чрез това те ми изглеждат, че са облагородени... Ние трябва с доверие да гледаме на едно далечно бъдеще. И понеже естественият подбор действа чрез и за доброто на всяка същество, то всички телесни и духовни дарби ще се стремят към усъвършенстване".
към текста >>

Въз основа на точни анатомически изследвания английският природоизследовател Хъксли можа да изкаже в 1863 година в своята книга "Свидетелства за положението на човека в природата" изречението сред редицата маймуни води до този един и същ резултат, че анатомическите различия, които отделят човека от горилата и шимпанзето, не са така големи колкото различията, които отделят тези човекоподобни маймуни от по-нисшите видове маймуни".
Естествената наука учеше ясно, че човекът не може да прави никакво изключение. Въз основа на точни анатомически изследвания английският природоизследовател Хъксли можа да изкаже в 1863 година в своята книга "Свидетелства за положението на човека в природата" изречението сред редицата маймуни води до този един и същ резултат, че анатомическите различия, които отделят човека от горилата и шимпанзето, не са така големи колкото различията, които отделят тези човекоподобни маймуни от по-нисшите видове маймуни". По отношение на такива факти можеше ли човек да се съмнява, че природосъобразното развитие, което направило да се родят чрез растеж и размножение, чрез наследственост, изменчивост на формите и чрез борбата за съществуване редицата органични същества чак до маймуните нагоре, накрая са създали и човека по съвършено същия път?
към текста >>

С това единствено изречение е охарактеризирано нашето принципно монистично схващане на органическото развитие и от истинността на този принцип зависи на първо място истинността на теорията на гастреата... За и против този принцип ще трябва в бъдеще да се реши всеки изследовател на природата, който не се задоволява в биогенезата само с просто удивление към забележителни и чудни явления, а се стреми над това към разбирането на тяхното значение.
Хекел сочи със знаменателни думи на това, че чрез неговото откритие е намерен пътят, по който трябва да бъде победен всеки дуализъм в горепосочения смисъл. "Филогенезата е механическата причина на онтогенезата. С това единствено изречение е охарактеризирано нашето принципно монистично схващане на органическото развитие и от истинността на този принцип зависи на първо място истинността на теорията на гастреата... За и против този принцип ще трябва в бъдеще да се реши всеки изследовател на природата, който не се задоволява в биогенезата само с просто удивление към забележителни и чудни явления, а се стреми над това към разбирането на тяхното значение. С това изречение е отбелязано също така незапълнимата пропаст, която разделя по-старата телеология и дуалистична морфология от по-новата механистична и монистична. Когато физиологичните функции на наследствеността и на приспособяването се доказват като единствените причини на образуването на органическите форми, с това същевременно се отстранява всякакъв вид телеология, дуалистичен и метафизичен начин.
към текста >>

С това изречение е отбелязано също така незапълнимата пропаст, която разделя по-старата телеология и дуалистична морфология от по-новата механистична и монистична.
Хекел сочи със знаменателни думи на това, че чрез неговото откритие е намерен пътят, по който трябва да бъде победен всеки дуализъм в горепосочения смисъл. "Филогенезата е механическата причина на онтогенезата. С това единствено изречение е охарактеризирано нашето принципно монистично схващане на органическото развитие и от истинността на този принцип зависи на първо място истинността на теорията на гастреата... За и против този принцип ще трябва в бъдеще да се реши всеки изследовател на природата, който не се задоволява в биогенезата само с просто удивление към забележителни и чудни явления, а се стреми над това към разбирането на тяхното значение. С това изречение е отбелязано също така незапълнимата пропаст, която разделя по-старата телеология и дуалистична морфология от по-новата механистична и монистична. Когато физиологичните функции на наследствеността и на приспособяването се доказват като единствените причини на образуването на органическите форми, с това същевременно се отстранява всякакъв вид телеология, дуалистичен и метафизичен начин.
към текста >>

Монистически размисъл" /1893 г./ той счита, че изречението: "Никакъв дух без материя, но също никаква материя без дух" би ни оправдало да разпрострем въпроса върху растението, даже върху най-близката и най-добра скала и да припишем и на тях дух.
Колко лесно може да бъде криво разбран в това направление Хекеловият монизъм, това показват възраженията, които остроумният Вартоломеус фон Карнери направи, който от другата страна създаде нещо непреходно за изграждане на една етика на този светоглед. В своята книга "Усещане и съзнание. Монистически размисъл" /1893 г./ той счита, че изречението: "Никакъв дух без материя, но също никаква материя без дух" би ни оправдало да разпрострем въпроса върху растението, даже върху най-близката и най-добра скала и да припишем и на тях дух. Обаче несъмнено е, според него, че с това ще се създаде едно объркване. Не трябва да се изпуска изпредвид, че само чрез дейността на клетките на сивата мозъчна кора се ражда съзнание. "Убеждението, че няма никакъв дух без материя, т.е. че всяка духовна дейност е свърза на с една материална дейност, с чийто свършек намира и тя своя край, се основава на опита, докато нищо в опита не говори за това, че с материята въобще е свързан дух". Който одушевява материята, която не издавани какъв дух, той прилича на онзи, който приписва способността да показва времето не на механизма на часовника, а още на метала, от който часовникът е направен.
към текста >>

34. ОТЗВУЦИ НА КАНТОВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ GA_18_2 Загадки на философията

Фолкелт поставя този възглед в началото на своята книга върху "Кантовата теория на познанието": "Първото основно изречение, което философът трябва да доведе до своето ясно съзнание се състои в познанието, че първоначално нашето знание не се простира върху нещо повече, освен върху нашите представи.
И понеже аз имам кафявото впечатление не само в една точка, а моето око може да броди върху една повърхност и върху четири стълбообразни форми, кафявият цвят се оформява за мене в един предмет, който е именно масата. И когато докосвам масата, тя ми оказва съпротивление. Тя прави едно впечатление върху моето осезателно сетиво, което аз изразявам чрез това, че приписвам на създадената от окото форма твърдост. Следователно аз съм създал от себе си масата по повод на някаква "вещ в себе си", която не познавам. Тя съществува в моето съзнание. Фолкелт поставя този възглед в началото на своята книга върху "Кантовата теория на познанието": "Първото основно изречение, което философът трябва да доведе до своето ясно съзнание се състои в познанието, че първоначално нашето знание не се простира върху нещо повече, освен върху нашите представи. Нашите представи са единственото нещо, което изпитваме непосредствено; и именно защото ги изпитваме непосредствено, затова и най-радикалното съмнение не може да ни отнеме знанието за тях. Напротив знанието, което се простира вън от моите представи аз вземам навсякъде тук този израз в най-широкия смисъл, така че той обхваща и всеки психически процес -, не е предпазено от съмнение. Ето защо в началото на философстването всяко знание простиращо се извън представите трябва изрично да бъде категоризирано като подлежащо на съмнение". Ото Лимбан използва тази мисъл също и затова, да защити твърдението: Човек може да знае също така малко, дали нещата, които си представя не съществуват вън от неговото съзнание, колкото може да знае, дали те съществуват. "Именно затова, че фактически никой мислещ субект не може да излезе вън от сферата на своето мислене; именно затова, че той никога не може прескачайки своето собствено съзнание и еманципирайки се от самия себе си да схване и констатира това, което може да съществува или да не съществува отвъд и вън от неговата субективност; именно затова е безсмислено да иска да твърди, че обектът, който си е представил, не съществува вън от субективната представа".
към текста >>

35. МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_2 Загадки на философията

Въпреки това напълно оправдано е изречението на Е.
Чрез експеримента ние създаваме изкуствено явлението от условията, които имаме под ръка. Ние променяме тези условия и чрез това променяме по измервателен начин също и явлението. Така винаги и навсякъде експериментът ни насочва към природните закони, защото само в експеримента можем да обгърнем с поглед едновременно причините и резултатите". Без съмнение съществува само една гранична област, в която експериментът е плодотворен, а именно областта, в която съзнателните процеси ни привеждат отвъд във вече несъзнателните, в задните основи на душевния живот, които водят в материалното. Истинските психически явления могат да се добият само чрез едно чисто духовно наблюдение. Въпреки това напълно оправдано е изречението на Е. Крепелин, един психофизик, че "новата наука... ще бъде в състояние да утвърди трайно своето самостоятелно място наред с останалите отрасли на естествената наука и особено на физиологията". /Психически трудове, издадени от Е. Крепелин, том І, стр. 4/.
към текста >>

36. МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Изречението "Добродетелта е изучаема" означава замяната на една обширна импулсивна култура чрез една разводнена, обяздена от мисленето култура.
Той беше на мнение, че на основата на най-древната гръцка култура стоеше стремежът на човекът да стигне до една забрава на действителния свят чрез пренасянето в едно състояние на опиянение. "Пеейки и танцувайки човекът се проявява като член на една по-висша общност. Той се отучил от ходенето и говоренето и е на път да хвръкне танцувайки във въздуха". Така описва и обяснява Ницше култа на древните служители на Дионисий, в който се намира коренът на всяко изкуство. Сократ е овладял този дионисийски стремеж благодарение на това, че е поставил ума като съдия над импулсите. Изречението "Добродетелта е изучаема" означава замяната на една обширна импулсивна култура чрез една разводнена, обяздена от мисленето култура. Такива идеи се родиха в Ницше под влиянието на Шопенхауер, който поставяше необузданата, неуморна воля над внасящата ред представа, и чрез Рихард Вагнер, който като човек и художник изповядваше разбиранията на Шопенхауер. Обаче, по своето същество, Ницше беше същевременно една съзерцателна природа. След като се беше отдал за известно време на възгледа за едно освобождение на света чрез красивата илюзия, той почувства този възглед като един чужд елемент в неговото собствено същество, който беше посаден в него чрез личното влияние на сприятелилия се с него Рихард Вагнер. Той се опита да се освободи от това идейно направление и да се отдаде на едно схващане на действителността отговарящо на неговата собствена природа. Основният характер на неговата личност застави Ницше да изживее в себе си идеите и импулсите на новото светогледно развитие като непосредствена индивидуална съдба.
към текста >>

37. 07. Б Е Л Е Ж К И GA_22 Тайното откровение на Гьоте

*16.Цитираното изречение е взето от 4 писмо.
*16.Цитираното изречение е взето от 4 писмо.
към текста >>

38. Статия 03: Марксизмът и Троичният социален ред GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Гледището, от което произлиза това изречение, е част от символ веруюто на много лидери сред пролетариата и самата работническа класа.
Гледището, от което произлиза това изречение, е част от символ веруюто на много лидери сред пролетариата и самата работническа класа. От известна гледна точка то е правилно. Човешките отношения, които доведоха до възхода на съвременната национална държава, образуваха административни структури, които регулират не само аспектите и начините на производство, но също така и човешките същества, участващи в икономическия процес. Мениджмънтът на стоки и методите за производството им съставляват икономиката. В наши дни икономическият живот е придобил такива форми, че стана крайно наложително нейната администрация да не управлява хората. Маркс и Енгелс разбират това.
към текста >>

39. I. Преживявания през детството GA_28 Моят жизнен път

Тогава той стигна до кулминацията на речта си с изречението: „Скъпи християни, внимавайте кой е враг на тази истина, например масонът и евреинът.“ С това за хората от селото притежателят на фабриката и търговецът на дрехи бяха авторитетно заклеймени.
И така, една неделя свещеникът държа енергична проповед, в която ставаше дума за значението на истинската моралност в човешкия живот и след това говорѝ образно за враговете на истината, така че да се подразбере ложата. Тогава той стигна до кулминацията на речта си с изречението: „Скъпи християни, внимавайте кой е враг на тази истина, например масонът и евреинът.“ С това за хората от селото притежателят на фабриката и търговецът на дрехи бяха авторитетно заклеймени. Особено много ми допадна енергията, с която беше произнесено това.
към текста >>

40. IV. Младежки приятелства GA_28 Моят жизнен път

„Опровергах“ песимизма с истински гръмки слова, още тогава нарекох Шопенхауер „тесногръд гений“, а кулминация на изложението ми беше изречението: „Ако господинът имаше право с начина си на представяне на песимизма, по-добре да бях дървената дъска, върху която са стъпили краката ми, отколкото човек.“ С тези ми думи дълго ме подиграваха в кръга на моите познати.
И него срещнах за първи път на упражненията при Шрьоер. По време на тях той говорѝ за писмената си работа върху песимизма. В нея оживяваше всичко, което Шопенхауер беше изложил за този вид отношение към живота. Към него се прибавяше и собственото песимистично житейско настроение на младежа. Аз предложих да говоря на противоположната тема. „Опровергах“ песимизма с истински гръмки слова, още тогава нарекох Шопенхауер „тесногръд гений“, а кулминация на изложението ми беше изречението: „Ако господинът имаше право с начина си на представяне на песимизма, по-добре да бях дървената дъска, върху която са стъпили краката ми, отколкото човек.“ С тези ми думи дълго ме подиграваха в кръга на моите познати. Но те превърнаха младия песимист и мен в приятели, дълбоко привързани един към друг. По това време прекарвахме много време заедно. Той също се изживяваше като поет. Често часове наред стоях при него в стаята му и с удоволствие го слушах да ми чете стиховете си. Към духовните ми стремления от това време той също показваше топъл интерес.
към текста >>

41. VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

При него беше забележително как първата част на дадено сложно изречение много често се превръщаше в своята противоположност във втората му част.
Единият беше за същността на Христос. Изразих схващането си за това, че Исус от Назарет, благодарение на свръхземно влияние, е приел Христос в себе си и как след Мистерията на Голгота Христос живее като духовно същество в еволюцията на човечеството. Този разговор се запечата дълбоко в душата ми и нееднократно отново изплуваше в нея. Защото за мен той беше от голямо значение. Този разговор всъщност се проведе между трима: професор Нойман, аз и един невидим трети – персонификация на католическата догматика, видима за духовното око, която се показваше заплашително зад професор Нойман и непрекъснато го потупваше направляващо по рамото, когато острата логика на учения твърде много се съгласяваше с мен. При него беше забележително как първата част на дадено сложно изречение много често се превръщаше в своята противоположност във втората му част. В негово лице ми противоречеше един от най-добрите представители на католическия начин на живот. Благодарение на него ми се удаде, запазвайки пълно уважение към неговите възгледи, да изуча основно особеностите на католическото разбиране за живота.
към текста >>

42. X. Философия на свободата GA_28 Моят жизнен път

Затова обърнах внимание върху битието на тези интуиции в целостта на човешкия свят на идеите и съответно казах: „Свободният дух действа по свои импулси, а именно интуиции, мисловно подбрани от целостта на неговия свят на идеите.“* Който не отправи поглед към чисто духовния свят и следователно не би могъл да напише дори и първото изречение, не може да се застъпи изцяло и за второто.
В тази област изхождах не толкова от желанието да представя чисто духовния свят, в който човекът преживява моралните си интуиции, колкото от това да подчертая духовния характер на самите тези интуиции. Ако за мен беше важно първото, щях да започна главата „Нравственото въображение“ във „Философия на свободата“ по следния начин: „Свободният дух действа по свои импулси. Това са интуиции, които се изживяват от него извън природното битие в чисто духовния свят, без той да съзнава този духовен свят с обикновеното си съзнание.“ Но за мен тогава беше важно единствено да охарактеризирам чисто духовния характер на моралните интуиции. Затова обърнах внимание върху битието на тези интуиции в целостта на човешкия свят на идеите и съответно казах: „Свободният дух действа по свои импулси, а именно интуиции, мисловно подбрани от целостта на неговия свят на идеите.“* Който не отправи поглед към чисто духовния свят и следователно не би могъл да напише дори и първото изречение, не може да се застъпи изцяло и за второто. Указания за първото положение могат да се намерят достатъчно във „Философия на свободата“, например: „Висша степен на индивидуалния живот е понятийното мислене без оглед на определено възприятийно съдържание. Съдържанието на дадено понятие ние определяме чрез чиста интуиция от идейната сфера. Първоначално едно такова понятие не съдържа отношение към определени възприятия.“** Тук се имат предвид „сетивните възприятия“. Ако по това време възнамерявах да пиша за духовния свят, а не просто за духовния характер на моралните интуиции, трябваше да взема предвид противоположността между сетивно и духовно възприятие. Но за мен беше важно само да подчертая несетивния характер на моралните интуиции.
към текста >>

43. 1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Но в съчиненията на Хегел се намира едно забележително изречение, което може да направи така да се каже дълбоко впечатление на онези, които искат повърхностно да опровергаят Хегел.
Аз не бих искал да сравнявам направо тези опровержения, но за да поясня това, което искам да кажа, искам да свържа нещата с нещо, което често е очебийно, когато се четат съчинения на някои философи върху философията на Хегел. Тук аз не искам да говоря за това, което е пълно със значение във философията на Хегел, което е вярно и което е погрешно. Това ще оставим за сега настрана. Между познавателите на Хегел ще се намерят малцина, които да не признаят, че в лицето на Хегел имат работа с един знаменателен дух. Но в съчиненията на Хегел се намира едно забележително изречение, което може да направи така да се каже дълбоко впечатление на онези, които искат повърхностно да опровергаят Хегел. Това изречение гласи: "Всичко действително е разумно! " Нека си представим сега, какъв вътрешен присмех трябва да събуди едно такова изречение у този, който на драго сърце опровергава! Какъв велик философ може да бъде този, който изказва една такава безсмислица: "Всичко действително е разумно! " Достатъчно е само човек да хвърли един единствен поглед в света, за да види, колко неразумно е това изречение! Съществува един прост метод, за да бъде опровергано това изречение, и то се състои в това, човек сам да извърши една голяма глупост.
към текста >>

Това изречение гласи: "Всичко действително е разумно!
Аз не бих искал да сравнявам направо тези опровержения, но за да поясня това, което искам да кажа, искам да свържа нещата с нещо, което често е очебийно, когато се четат съчинения на някои философи върху философията на Хегел. Тук аз не искам да говоря за това, което е пълно със значение във философията на Хегел, което е вярно и което е погрешно. Това ще оставим за сега настрана. Между познавателите на Хегел ще се намерят малцина, които да не признаят, че в лицето на Хегел имат работа с един знаменателен дух. Но в съчиненията на Хегел се намира едно забележително изречение, което може да направи така да се каже дълбоко впечатление на онези, които искат повърхностно да опровергаят Хегел. Това изречение гласи: "Всичко действително е разумно! " Нека си представим сега, какъв вътрешен присмех трябва да събуди едно такова изречение у този, който на драго сърце опровергава! Какъв велик философ може да бъде този, който изказва една такава безсмислица: "Всичко действително е разумно! " Достатъчно е само човек да хвърли един единствен поглед в света, за да види, колко неразумно е това изречение! Съществува един прост метод, за да бъде опровергано това изречение, и то се състои в това, човек сам да извърши една голяма глупост. Защото за такава една глупост може много добре да се твърди, че тя съвсем не е нещо разумно, въпреки че е нещо действително.
към текста >>

" Нека си представим сега, какъв вътрешен присмех трябва да събуди едно такова изречение у този, който на драго сърце опровергава!
Тук аз не искам да говоря за това, което е пълно със значение във философията на Хегел, което е вярно и което е погрешно. Това ще оставим за сега настрана. Между познавателите на Хегел ще се намерят малцина, които да не признаят, че в лицето на Хегел имат работа с един знаменателен дух. Но в съчиненията на Хегел се намира едно забележително изречение, което може да направи така да се каже дълбоко впечатление на онези, които искат повърхностно да опровергаят Хегел. Това изречение гласи: "Всичко действително е разумно! " Нека си представим сега, какъв вътрешен присмех трябва да събуди едно такова изречение у този, който на драго сърце опровергава! Какъв велик философ може да бъде този, който изказва една такава безсмислица: "Всичко действително е разумно! " Достатъчно е само човек да хвърли един единствен поглед в света, за да види, колко неразумно е това изречение! Съществува един прост метод, за да бъде опровергано това изречение, и то се състои в това, човек сам да извърши една голяма глупост. Защото за такава една глупост може много добре да се твърди, че тя съвсем не е нещо разумно, въпреки че е нещо действително. Нима фактът, че едно опровержение става лесно, трябва да ни накара да го считаме за нещо пълно със значение, без да помислим по-нататък върху него?
към текста >>

" Достатъчно е само човек да хвърли един единствен поглед в света, за да види, колко неразумно е това изречение!
Между познавателите на Хегел ще се намерят малцина, които да не признаят, че в лицето на Хегел имат работа с един знаменателен дух. Но в съчиненията на Хегел се намира едно забележително изречение, което може да направи така да се каже дълбоко впечатление на онези, които искат повърхностно да опровергаят Хегел. Това изречение гласи: "Всичко действително е разумно! " Нека си представим сега, какъв вътрешен присмех трябва да събуди едно такова изречение у този, който на драго сърце опровергава! Какъв велик философ може да бъде този, който изказва една такава безсмислица: "Всичко действително е разумно! " Достатъчно е само човек да хвърли един единствен поглед в света, за да види, колко неразумно е това изречение! Съществува един прост метод, за да бъде опровергано това изречение, и то се състои в това, човек сам да извърши една голяма глупост. Защото за такава една глупост може много добре да се твърди, че тя съвсем не е нещо разумно, въпреки че е нещо действително. Нима фактът, че едно опровержение става лесно, трябва да ни накара да го считаме за нещо пълно със значение, без да помислим по-нататък върху него? Това е съвършено друг въпрос, на който вероятно ще може да се отговори, като се размисли върху следното: Каквото и отношение да имаме към Хегел нима Хегел ще да е бил толкова глупав, за да не разбере, какви опровержения могат да се изнесат против това изречение? Дали той действително е вярвал, че никой човек не може да извърши една голяма глупост?
към текста >>

Съществува един прост метод, за да бъде опровергано това изречение, и то се състои в това, човек сам да извърши една голяма глупост.
Но в съчиненията на Хегел се намира едно забележително изречение, което може да направи така да се каже дълбоко впечатление на онези, които искат повърхностно да опровергаят Хегел. Това изречение гласи: "Всичко действително е разумно! " Нека си представим сега, какъв вътрешен присмех трябва да събуди едно такова изречение у този, който на драго сърце опровергава! Какъв велик философ може да бъде този, който изказва една такава безсмислица: "Всичко действително е разумно! " Достатъчно е само човек да хвърли един единствен поглед в света, за да види, колко неразумно е това изречение! Съществува един прост метод, за да бъде опровергано това изречение, и то се състои в това, човек сам да извърши една голяма глупост. Защото за такава една глупост може много добре да се твърди, че тя съвсем не е нещо разумно, въпреки че е нещо действително. Нима фактът, че едно опровержение става лесно, трябва да ни накара да го считаме за нещо пълно със значение, без да помислим по-нататък върху него? Това е съвършено друг въпрос, на който вероятно ще може да се отговори, като се размисли върху следното: Каквото и отношение да имаме към Хегел нима Хегел ще да е бил толкова глупав, за да не разбере, какви опровержения могат да се изнесат против това изречение? Дали той действително е вярвал, че никой човек не може да извърши една голяма глупост? Не трябва ли човек да размисли, в какъв смисъл е разбирал Хегел това изречение и че с подобно опровержение той съвсем не налучква това, което се разбира?
към текста >>

Това е съвършено друг въпрос, на който вероятно ще може да се отговори, като се размисли върху следното: Каквото и отношение да имаме към Хегел нима Хегел ще да е бил толкова глупав, за да не разбере, какви опровержения могат да се изнесат против това изречение?
Какъв велик философ може да бъде този, който изказва една такава безсмислица: "Всичко действително е разумно! " Достатъчно е само човек да хвърли един единствен поглед в света, за да види, колко неразумно е това изречение! Съществува един прост метод, за да бъде опровергано това изречение, и то се състои в това, човек сам да извърши една голяма глупост. Защото за такава една глупост може много добре да се твърди, че тя съвсем не е нещо разумно, въпреки че е нещо действително. Нима фактът, че едно опровержение става лесно, трябва да ни накара да го считаме за нещо пълно със значение, без да помислим по-нататък върху него? Това е съвършено друг въпрос, на който вероятно ще може да се отговори, като се размисли върху следното: Каквото и отношение да имаме към Хегел нима Хегел ще да е бил толкова глупав, за да не разбере, какви опровержения могат да се изнесат против това изречение? Дали той действително е вярвал, че никой човек не може да извърши една голяма глупост? Не трябва ли човек да размисли, в какъв смисъл е разбирал Хегел това изречение и че с подобно опровержение той съвсем не налучква това, което се разбира?
към текста >>

Не трябва ли човек да размисли, в какъв смисъл е разбирал Хегел това изречение и че с подобно опровержение той съвсем не налучква това, което се разбира?
Съществува един прост метод, за да бъде опровергано това изречение, и то се състои в това, човек сам да извърши една голяма глупост. Защото за такава една глупост може много добре да се твърди, че тя съвсем не е нещо разумно, въпреки че е нещо действително. Нима фактът, че едно опровержение става лесно, трябва да ни накара да го считаме за нещо пълно със значение, без да помислим по-нататък върху него? Това е съвършено друг въпрос, на който вероятно ще може да се отговори, като се размисли върху следното: Каквото и отношение да имаме към Хегел нима Хегел ще да е бил толкова глупав, за да не разбере, какви опровержения могат да се изнесат против това изречение? Дали той действително е вярвал, че никой човек не може да извърши една голяма глупост? Не трябва ли човек да размисли, в какъв смисъл е разбирал Хегел това изречение и че с подобно опровержение той съвсем не налучква това, което се разбира?
към текста >>

44. 2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Аз често пъти съм обръщал внимание, че днес за естествоизпитателя и за този, който гради своите възгледи върху естествено-научни понятия, е нещо самопонятно да признае изречението: "Всичко живо произхожда от нещо живо." Естествено тук аз говоря с онова разграничение, с което за това изречение се говори и в областта на естествената наука.
Следователно тук имаме едно разправяне между смъртта и живота в самото същество. Имаме едно взаимодействие между един жив член, който се развива в една посока, и едно постоянно възвръщане в себе си на един друг член, който се развива в посоката на смъртта. Ако сега изхождайки от тази гледна точка искаме да вникнем в най-вътрешното същество на човека, ние трябва отново да си припомним някои неща, за които често пъти сме говорили, но тяхното припомняне никога не е излишно, защото те още не принадлежат към обикновените истини. Когато пристъпим към духовно-научното разглеждане на въпроса за живота и смъртта, като се позоваваме на съвсем обикновени представи, трябва да припомним, че това, което тук разглеждаме, днес твърде малко се признава. Касае се за една истина, която за днешното човечество е също така нова, както за човечеството е била нова, съответно непозната една друга идея, която днес принадлежи към тривиалните неща. Аз често пъти съм обръщал внимание, че днес за естествоизпитателя и за този, който гради своите възгледи върху естествено-научни понятия, е нещо самопонятно да признае изречението: "Всичко живо произхожда от нещо живо." Естествено тук аз говоря с онова разграничение, с което за това изречение се говори и в областта на естествената наука. При това съвсем не е необходимо да навлезем в разглеждането на въпроса за самозараждането, защото предварително можем да отбележим, че аналогичното изречение, което ще бъде тогава назовано, се използува и в областта на Духовната наука.
към текста >>

При това съвсем не е необходимо да навлезем в разглеждането на въпроса за самозараждането, защото предварително можем да отбележим, че аналогичното изречение, което ще бъде тогава назовано, се използува и в областта на Духовната наука.
Имаме едно взаимодействие между един жив член, който се развива в една посока, и едно постоянно възвръщане в себе си на един друг член, който се развива в посоката на смъртта. Ако сега изхождайки от тази гледна точка искаме да вникнем в най-вътрешното същество на човека, ние трябва отново да си припомним някои неща, за които често пъти сме говорили, но тяхното припомняне никога не е излишно, защото те още не принадлежат към обикновените истини. Когато пристъпим към духовно-научното разглеждане на въпроса за живота и смъртта, като се позоваваме на съвсем обикновени представи, трябва да припомним, че това, което тук разглеждаме, днес твърде малко се признава. Касае се за една истина, която за днешното човечество е също така нова, както за човечеството е била нова, съответно непозната една друга идея, която днес принадлежи към тривиалните неща. Аз често пъти съм обръщал внимание, че днес за естествоизпитателя и за този, който гради своите възгледи върху естествено-научни понятия, е нещо самопонятно да признае изречението: "Всичко живо произхожда от нещо живо." Естествено тук аз говоря с онова разграничение, с което за това изречение се говори и в областта на естествената наука. При това съвсем не е необходимо да навлезем в разглеждането на въпроса за самозараждането, защото предварително можем да отбележим, че аналогичното изречение, което ще бъде тогава назовано, се използува и в областта на Духовната наука.
към текста >>

45. 3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

И никой, който иска да живее с ясни понятия, не може да не признае, колко е право това изречение.
Всичко, което у животното е индивидуално, когато то изживява нещо душевно, то го изживява като нещо, което му е било предадено от миналото. Душевният живот се изчерпва в живота. И тук няма никаква опорна точка за едно безсмъртие. Напротив ние виждаме, че това, което животното изживява душевно, отново и отново живее по-нататък в живота на вида. Ето защо, когато говорим от гледището на Духовната наука, ние говорим за една видова душа у животното, която постоянно възкръсва отново във вида, постоянно живее по-нататък във вида. И никой, който иска да живее с ясни понятия, не може да не признае, колко е право това изречение. Това, което духът твори в животинския вид и род, това виждаме ние да се изживява в отделната животинска индивидуалност. Но ние виждаме също, че това изживяване сочи към миналото и че в момента, когато миналото е изчерпено, когато душевното изживяване клони към смъртта, то трябва да свърши, че с това започва неговият залез. Различно е положението, когато безпристрастно разглеждаме човешкия душевен живот. Тук ние виждаме, в смисъла, в който охарактеризирахме това по-горе,че при навлизането в съществуването чрез своето раждане човекът донася със себе си нещо, което не се е изчерпило още в неговите органи. Ние виждаме как той работи по-нататък върху своите органи, как той действително поучава своите органи.
към текста >>

Това именно е разбирал Гьоте в изречението: Животното е поучавано от неговите органи: но човекът има предимството, че може отново да поучава своите органи.
Така ние виждаме, как едно наблюдение на живота навсякъде ни доказва истинността на гореспоменатите думи на Гьоте. Животинският душевен живот е такъв, който ние виждаме затворен в един кръг на животинските органи. Ние виждаме навсякъде органите като майстори, които духът е изградил, за да може животното да живее себе си душевно според мярката на органите и да си служи с тях според тази мярка. И ние виждаме, как човекът влиза в съществуването безпомощен по отношение на това, за което неговите органи не му дават никакво направление, което той трябва да отпечати в своето душевно изживяване от самия живот. Но именно в това последното ние намираме това, което съставлява кандидатурата на човека за безсмъртието, което е вечно, защото то не може да бъде приписано на наследствеността. Това именно е разбирал Гьоте в изречението: Животното е поучавано от неговите органи: но човекът има предимството, че може отново да поучава своите органи. И който разбира по един правилен начин това последно изречение, че в течение на своето съществуване човекът е способен отново да поучава своите органи, той ще каже: В окръжността на душевния живот, където се представя, как човекът поучава своите органи, се показва връзката, която човекът сключва с духа и която трябва да бъде неразрушима, защото тя не се изчерпва и не идва от миналото, а сочи към бъдещето и е семе на това бъдеще. Чрез тази връзка човекът може действително да постигне това, което ще образува вътрешно в неговото душевно изживяване силата, чрез която той може да побеждава старата смърт в постоянно нови съществувания.
към текста >>

И който разбира по един правилен начин това последно изречение, че в течение на своето съществуване човекът е способен отново да поучава своите органи, той ще каже: В окръжността на душевния живот, където се представя, как човекът поучава своите органи, се показва връзката, която човекът сключва с духа и която трябва да бъде неразрушима, защото тя не се изчерпва и не идва от миналото, а сочи към бъдещето и е семе на това бъдеще.
Животинският душевен живот е такъв, който ние виждаме затворен в един кръг на животинските органи. Ние виждаме навсякъде органите като майстори, които духът е изградил, за да може животното да живее себе си душевно според мярката на органите и да си служи с тях според тази мярка. И ние виждаме, как човекът влиза в съществуването безпомощен по отношение на това, за което неговите органи не му дават никакво направление, което той трябва да отпечати в своето душевно изживяване от самия живот. Но именно в това последното ние намираме това, което съставлява кандидатурата на човека за безсмъртието, което е вечно, защото то не може да бъде приписано на наследствеността. Това именно е разбирал Гьоте в изречението: Животното е поучавано от неговите органи: но човекът има предимството, че може отново да поучава своите органи. И който разбира по един правилен начин това последно изречение, че в течение на своето съществуване човекът е способен отново да поучава своите органи, той ще каже: В окръжността на душевния живот, където се представя, как човекът поучава своите органи, се показва връзката, която човекът сключва с духа и която трябва да бъде неразрушима, защото тя не се изчерпва и не идва от миналото, а сочи към бъдещето и е семе на това бъдеще. Чрез тази връзка човекът може действително да постигне това, което ще образува вътрешно в неговото душевно изживяване силата, чрез която той може да побеждава старата смърт в постоянно нови съществувания.
към текста >>

46. 4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Някои от вас ще си спомнят, че аз не само изказах, но и доказах, че на основата на старото изречение "Кръвта е една твърде особена течност" стои една дълбока истина.
Ние трябваше първо да създадем една основа за това, което ще можем да развием като истинско разглеждане на духовния свят. Това, което придобихме до сега, ни показва, че трябва да търсим същинското значение на човешкото същество във факта, че вътре в това човешко същество Азът застава между духа и тялото. Но при човека това ни се показва и външно телесно, като себесъзнателният Аз, какъвто го срещаме в живота, се проявява така да се каже в човешката вътрешност и ни се показва, бихме могли да кажем, във физиономията и в жестовете на човека. Някои от вас ще си спомнят, че аз не само изказах, но и доказах, че на основата на старото изречение "Кръвта е една твърде особена течност" стои една дълбока истина. Това е действително така. А в това, което се изразява просто като едно непосредствено въздействие на душата върху кръвообращението, можем вече да отгатнем нещо от онова въздействие на себесъзнателния Аз в тялото, в организма. Това е така да се каже най-близката врата, през която оплоденият от духа Аз действува в тялото. Ние виждаме това, когато наблюдаваме как душата действува върху кръвообращението. Аз често пъти обръщах вниманието върху това, че в съвсем грубите явления на изчервяването от срам и в побледняването от страх виждаме едно непосредствено действие на нещо, което става в душата и се изразява в тялото, защото фактически страхът и чувството на срам са душевни процеси.
към текста >>

Би трябвало някой да бъде един несъзнателен материалист, какъвто е фактически например Уйлям Джеймс, за да отрече това, въпреки че този Уйлям Джеймс иска да бъде спиритуалист, когато иска да защити изречението: "Човек не плаче, защото е тъжен, а той е тъжен, защото плаче." Според това изречение би трябвало да си представим, че човек изживява в своята душа тъга благодарение на това, че върху организма се упражняват някакви макар и много тънки, материални влияния, които правят да бликнат сълзите, и когато човек вижда това така мисли Уйлям Джеймс той се натъжава.
Това е действително така. А в това, което се изразява просто като едно непосредствено въздействие на душата върху кръвообращението, можем вече да отгатнем нещо от онова въздействие на себесъзнателния Аз в тялото, в организма. Това е така да се каже най-близката врата, през която оплоденият от духа Аз действува в тялото. Ние виждаме това, когато наблюдаваме как душата действува върху кръвообращението. Аз често пъти обръщах вниманието върху това, че в съвсем грубите явления на изчервяването от срам и в побледняването от страх виждаме едно непосредствено действие на нещо, което става в душата и се изразява в тялото, защото фактически страхът и чувството на срам са душевни процеси. Би трябвало някой да бъде един несъзнателен материалист, какъвто е фактически например Уйлям Джеймс, за да отрече това, въпреки че този Уйлям Джеймс иска да бъде спиритуалист, когато иска да защити изречението: "Човек не плаче, защото е тъжен, а той е тъжен, защото плаче." Според това изречение би трябвало да си представим, че човек изживява в своята душа тъга благодарение на това, че върху организма се упражняват някакви макар и много тънки, материални влияния, които правят да бликнат сълзите, и когато човек вижда това така мисли Уйлям Джеймс той се натъжава. Ако не прозрем цялата неудържимост на това заключение, ние не ще можем да разберем, че в неща като смеха и плача, но също и в изчервяването от срама, при което имаме едно прехвърляне на кръвта от центъра към периферията, имаме работа с материални процеси, които се намират непосредствено под душевно-духовни влияния. Когато размислим върху това, ние ще можем да кажем: Фактически при човека душевното се изразява в кръвообращението. Но това, което казваме така за човека, че себесъзнателният Аз се изявява в кръвта и в кръвообращението, ние не можем да го приложим направо към животното, защото при животното не може да действува един себесъзнателен Аз върху кръвообращението. А това е именно същественото, защото животното не може да се отвори непосредствено за влиянието на духовния свят. Докато в животинското кръвообращение ние имаме пред себе си нещо, в което непосредствено се вижда, как се изразява душевният живот на животното, в човешкото кръвообращение трябва да виждаме нещо от начина, по който духът действува върху Аза.
към текста >>

47. 5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Обаче сам Дарвин е написал изречението: Аз поддържам, че всички живи същества, които са съществували на Земята, произхождат от една първична форма, на която творецът е вдъхнал живот.
Така говори основателят на по-новата Геология. Но сега хората могат да дойдат и да кажат: Но чрез Дарвин е било опровергано всяко действие на някакви духовни сили! Дарвин ни показа, как развитието на организмите става чрез чисто природни процеси. Обаче сам Дарвин е написал изречението: Аз поддържам, че всички живи същества, които са съществували на Земята, произхождат от една първична форма, на която творецът е вдъхнал живот. Следователно хората, които казват, че ние сме фантазьори, когато говорим за духовни същества и за духовни сили, не могат да излязат срещу нас и с Дарвина. Но след това могат да дойдат хора и да кажат: Нима не знаете, коя е основната същност на развитието на естествената наука през 19-то столетие, която е повлияла дълбоко на цялото развитие? Нима не знаете нищо за основния закон на превръщането на природните сили?
към текста >>

48. Библията и мъдростта GA_68-1 Библията и мъдростта

Четвъртото изречение от втората глава на книга Битие гласи: “Тези са поколенията от небесата..." и т.н.
Казва ли ни нещо Библията за това? Разбира се, но първо трябва да се научим как да я четем. Четвъртото изречение от втората глава на книга Битие гласи: “Тези са поколенията от небесата..." и т.н. Това изречение е подвеждащо, защото не дава онова, което в действителност може да бъде намерено на това място. Текстът би трябвало всъщност да звучи по следния начин: “Това, което следва сега и ще бъде описано, са потомците на Небето и на Земята, каквито те бяха сътворени от Божествената сила." И с думите “Небето и Земята" се има предвид божествени духовни същества, небесни свръх-сетивни същества, чиито потомък е човекът. Библията описва точно това, което духовният изследовател преоткрива самостоятелно. Много от онези, днес водещи борба срещу Библията, отправят своите атаки срещу нещо, за което нямат реално познание. Те се хващат за сламки.
към текста >>

Това изречение е подвеждащо, защото не дава онова, което в действителност може да бъде намерено на това място.
Казва ли ни нещо Библията за това? Разбира се, но първо трябва да се научим как да я четем. Четвъртото изречение от втората глава на книга Битие гласи: “Тези са поколенията от небесата..." и т.н. Това изречение е подвеждащо, защото не дава онова, което в действителност може да бъде намерено на това място. Текстът би трябвало всъщност да звучи по следния начин: “Това, което следва сега и ще бъде описано, са потомците на Небето и на Земята, каквито те бяха сътворени от Божествената сила." И с думите “Небето и Земята" се има предвид божествени духовни същества, небесни свръх-сетивни същества, чиито потомък е човекът. Библията описва точно това, което духовният изследовател преоткрива самостоятелно. Много от онези, днес водещи борба срещу Библията, отправят своите атаки срещу нещо, за което нямат реално познание. Те се хващат за сламки. Антропософският възглед е точно изразен в следното изречение: Можем да забележим стих по стих от Стария и Новия Завет как човек, щом се извиси до духовния свят чрез своите собствени заложби, преоткрива в Библията резултатите от своето изследване.
към текста >>

Антропософският възглед е точно изразен в следното изречение: Можем да забележим стих по стих от Стария и Новия Завет как човек, щом се извиси до духовния свят чрез своите собствени заложби, преоткрива в Библията резултатите от своето изследване.
Това изречение е подвеждащо, защото не дава онова, което в действителност може да бъде намерено на това място. Текстът би трябвало всъщност да звучи по следния начин: “Това, което следва сега и ще бъде описано, са потомците на Небето и на Земята, каквито те бяха сътворени от Божествената сила." И с думите “Небето и Земята" се има предвид божествени духовни същества, небесни свръх-сетивни същества, чиито потомък е човекът. Библията описва точно това, което духовният изследовател преоткрива самостоятелно. Много от онези, днес водещи борба срещу Библията, отправят своите атаки срещу нещо, за което нямат реално познание. Те се хващат за сламки. Антропософският възглед е точно изразен в следното изречение: Можем да забележим стих по стих от Стария и Новия Завет как човек, щом се извиси до духовния свят чрез своите собствени заложби, преоткрива в Библията резултатите от своето изследване. Би ни отвело твърде далеч, ако се опитаме да опишем Новия Завет по подобен начин. В моята книга “Християнството като мистичен факт" чудото с Лазар измежду всички е предадено в неговата истинска форма. Начинът на разглеждане на такива теми в наши дни прави невъзможно за нас да го схванем в истинския му смисъл, защото съвременните тълкуватели на Библията естествено са способни да намерят само онова, което отговаря на личните им знания. Техните знания не се издигат над сетивното познание; оттук и многото противоречиви интерпретации и обяснения на различните “авторитети" за Библията. Единственият достоверен тълкувател на Библията е човек, който независимо от нея, е способен да достигне същите истини, които се съдържат там.
към текста >>

Можем да минаваме от изречение на изречение и ще видим, че Библията навсякъде съдържа послания от Посветени към Посветени, събудени души говорят на събудени души.
Можем да минаваме от изречение на изречение и ще видим, че Библията навсякъде съдържа послания от Посветени към Посветени, събудени души говорят на събудени души. Духовното изследване по никакъв начин не ни отчуждава от Библията. Човек, подхождащ към Библията чрез духовно изследване, преживява изясняването на детайли, за които преди имаше съмнения, защото не можеше да ги разбере. Става ясно, че той правеше грешки, когато не можеше да разбира. Сега обаче той схваща онова, което му е избягало веднъж, и постепенно напредва към гледна точка, от която казва: “Сега разбирам определени неща и виждам тяхното дълбоко значение; други, отново изглеждат невероятни. Но точно както по-рано не разбирах това, което сега ми е ясно, така по-късно аз ще разкрия онова, което има още по-дълбок смисъл." И тогава такъв човек с благодарност ще приеме това, което го обърква, оставяйки на бъдещето нещата, които не може още да си обясни.
към текста >>

49. Троянската война. 28 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

Това изречение в “Символът на Вярата”, казвано навсякъде в Християнския свят, е било получено като думата “pontoi” е станала “Понтиус”.
Това е много фино посочено в началото на Троянската сага. Вие може би знаете, че материята винаги е представена от водата. Нужно е само да насоча вниманието към познатия “Символ на Вярата”, който казва “страда при Понтий Пилат”. Както знае езотерикът, това е неправилно предадено. Онова, което е казано всъщност, е “страда в pontoi pilatoi”, което значи просто “в сгъстена вода”, и означава “слезе за да страда в материята”. Това изречение в “Символът на Вярата”, казвано навсякъде в Християнския свят, е било получено като думата “pontoi” е станала “Понтиус”. Когато Талес твърди, че всичко произлиза от вода,та той се отнася към всеобхватната физическа материя, към която единствено можем да се отнасяме, когато говорим за физическите неща. Той използва термина “вода” за физическата материя. Физическата материя трябваше да бъде най-важното нещо за онези, които сега поемаха ръководството. Доминирането на физическата материя отведе до това да има светски царе. Преди това имаше само царе, имащи взаимоотношения с Божественото.
към текста >>

50. ІХ. Астралният свят GA_92 Езотерична космология

Ето защо първото изречение в списъка на черната магия е: Животът трябва да бъде покорен.
Ето защо първото изречение в списъка на черната магия е: Животът трябва да бъде покорен. По същата причина в определени школи за черна магия последователите биват учени на ужасяващата и демонична практика да пробождат живи животни с нож в точно определена част от тялото, която ще породи тази или онази сила в притежателя на ножа. В чисто външен аспект, има определени общи неща между черната магия и вивисекцията. Поради своя материализъм съвременната наука има нужда от вивисекцията. Движенията против вивисекцията са вдъхновени от дълбоки морални мотиви. Но няма да бъде възможно да премахнем вивисекцията в науката преди ясновидството да бъде върнато в медицината.
към текста >>

51. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел. GA_93 Легендата за храма

Да вземем първото изречение от петата глава на Битие/*4/, "това е книгата за родословието на човека.
Да вземем първото изречение от петата глава на Битие/*4/, "това е книгата за родословието на човека. Когато Бог сътвори човека, създаде го по подобие Божие; мъж-жена го създаде; и го благослови и нарече с името Адам (човек) в деня, в който го създаде. След като Адам беше живял 130 години, създаде плод по свое подобие, по свой образ и нарече плода с името Сет".
към текста >>

А освен това във второто изречение "След толкова и толкова години" – трябва да си представим дълги периоди от време – Адам създаде Сет, по свой образ.
А освен това във второто изречение "След толкова и толкова години" – трябва да си представим дълги периоди от време – Адам създаде Сет, по свой образ. В началото на времето на Адам ние имаме човечеството по образ Божи, в края на адамовото време – по образ на Адам, по човешки образ. По-рано човекът е бил направен по образ на Бога: По-късно по образ Адамов.
към текста >>

52. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука. GA_93 Легендата за храма

[2] Това последно изречение се появява в бележките на Мария Щайнер-фон Сиверс, както следва: "Тези неща или ще продължават хаотично, както индустрията и технологията са правили досега, или хармонично, както е целта на Свободното масонство: тогава ще се постигне най-висшето развитие".
[2] Това последно изречение се появява в бележките на Мария Щайнер-фон Сиверс, както следва: "Тези неща или ще продължават хаотично, както индустрията и технологията са правили досега, или хармонично, както е целта на Свободното масонство: тогава ще се постигне най-висшето развитие".
към текста >>

53. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Последните думи от това изречение /текстът не се чете/ се явяват на латински при писанията на Августин.
Последните думи от това изречение /текстът не се чете/ се явяват на латински при писанията на Августин. /текстът не се чете/
към текста >>

/*7/ – В края на това изречение следва едно много неясно изказване, което би могло да се предаде така: "Само нещо подобно на спомен съществува, едно указание за спомен за него, ала въздействието липсва".
/*7/ – В края на това изречение следва едно много неясно изказване, което би могло да се предаде така: "Само нещо подобно на спомен съществува, едно указание за спомен за него, ала въздействието липсва".
към текста >>

/*7/ – Последната част на това изречение бе корекция, направена за по-раншното издание на тази лекция, публикувана на 23 ноември 1947 г.
/*7/ – Последната част на това изречение бе корекция, направена за по-раншното издание на тази лекция, публикувана на 23 ноември 1947 г.
към текста >>

В текста на Вегелан това изречение има едно непълно продължение: "Тези два потока вече бяха усетени в началото на нашата раса – старият поток, който влезе в еволюцията по време, когато боговете все още бяха заети със създаването на света, а вторият.. , който трябва винаги да продължава да гради в този храм на мъдростта".
/*11/ – Този пасаж е много непълен. В текста на Вегелан са само горните думи. В текста, даден от Рибщайн той продължава: "Ала храмът не е още разбран от човека", може би най-правилното би било: "Ала изграждането на храма все още не е разбрано от човека". В текста на Вегелан това изречение има едно непълно продължение: "Тези два потока вече бяха усетени в началото на нашата раса – старият поток, който влезе в еволюцията по време, когато боговете все още бяха заети със създаването на света, а вторият.. , който трябва винаги да продължава да гради в този храм на мъдростта".
към текста >>

Края на изречението има две възможни предавания: 1.
/*5/ – Стенографските записки са неясни тук. Края на изречението има две възможни предавания: 1. "Да си призная, аз имам предпочитания относно тези от расата на Авел и тези на каиновата раса". или 2. "Аз съм запазил за себе си постигането на едно уеднаквяване между онези от Авеловата раса и онези от каиновата раса".
към текста >>

/*10/ – Това изречение е непълно във всички бележки.
/*10/ – Това изречение е непълно във всички бележки. В книгата е дадено, както е коригирано от Мария Щайнер в текст 1.
към текста >>

/*14/ – Това изречение не е дума по дума, както е записано.
/*14/ – Това изречение не е дума по дума, както е записано. Различните текстове са различни. Текст 1 изпуска от това изречение думите "великите потоци" и на тяхно място има "сила за мъже и жени", и свършва с думата "области", пропускайки останалото. Зейлеровото машинно копие има същите думи, а стенографските бележки тук имат пропуск. В текстът на Рибщайн 4 откриваме: "символите са свързани с въпроси, протичащи по целия свят, които означавайки.. основни мъжки и женски сили". Бележките на Мари Щайнер фон Сиверс дават следното: "Двата пола са само израз на две велики течения, които застават пред нас като закон на полярността".
към текста >>

Текст 1 изпуска от това изречение думите "великите потоци" и на тяхно място има "сила за мъже и жени", и свършва с думата "области", пропускайки останалото.
/*14/ – Това изречение не е дума по дума, както е записано. Различните текстове са различни. Текст 1 изпуска от това изречение думите "великите потоци" и на тяхно място има "сила за мъже и жени", и свършва с думата "области", пропускайки останалото. Зейлеровото машинно копие има същите думи, а стенографските бележки тук имат пропуск. В текстът на Рибщайн 4 откриваме: "символите са свързани с въпроси, протичащи по целия свят, които означавайки.. основни мъжки и женски сили". Бележките на Мари Щайнер фон Сиверс дават следното: "Двата пола са само израз на две велики течения, които застават пред нас като закон на полярността". Отпечатването е било прегледано от редактора, за да му се даде разбираемо значение.
към текста >>

/*18/ – Това изречение беше непълно в текстове 1 и 2 и бе завършено от текстове 4 и 5.
/*18/ – Това изречение беше непълно в текстове 1 и 2 и бе завършено от текстове 4 и 5.
към текста >>

/*20/ – Това изречение се явява само в текст 1.
/*20/ – Това изречение се явява само в текст 1. Текстът на Рибщайн 4, от другата страна е единственият текст, който съдържа следното изречение: "Авел е онзи, който в бъдеще ще има властта да създава онова, което е свещено чрез силите на своята душа".
към текста >>

Текстът на Рибщайн 4, от другата страна е единственият текст, който съдържа следното изречение: "Авел е онзи, който в бъдеще ще има властта да създава онова, което е свещено чрез силите на своята душа".
/*20/ – Това изречение се явява само в текст 1. Текстът на Рибщайн 4, от другата страна е единственият текст, който съдържа следното изречение: "Авел е онзи, който в бъдеще ще има властта да създава онова, което е свещено чрез силите на своята душа".
към текста >>

54. ІХ. Астралният свят. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Ето защо първото изречение в списъка на черната магия е: Животът трябва да бъде покорен.
Ето защо първото изречение в списъка на черната магия е: Животът трябва да бъде покорен. По същата причина в определени школи за черна магия последователите биват учени на ужасяващата и демонична практика да пробождат живи животни с нож в точно определена част от тялото, която ще породи тази или онази сила в притежателя на ножа. В чисто външен аспект, има определени общи неща между черната магия и вивисекцията. Поради своя материализъм съвременната наука има нужда от вивисекцията. Движенията против вивисекцията са вдъхновени от дълбоки морални мотиви. Но няма да бъде възможно да премахнем вивисекцията в науката преди ясновидството да бъде върнато в медицината.
към текста >>

55. Възпитателна практика въз основа на духовното познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Изречение за декламиране: Ако искаш да предприемеш нещо, не се занимавай с неща, чийто неуспех можеш да видиш предварително!
Някои поговорки на Питагор ясно показват това. Изречение за декламиране: Ако искаш да предприемеш нещо, не се занимавай с неща, чийто неуспех можеш да видиш предварително! – казва Питагор кратко и убедително: Не удряй огъня с меча! Това е особено добър пример за това. А за указанието: Не се меси в нещо, за което не си узрял, той прилага изречението: Въздържай се с бобените зърна! Редом с чисто физическото приложение, това е имало и морално. Когато в древна Гърция е било необходимо да се реши нещо, са раздавали черни и бели фасулени зърна и след гласуването преброявали колко зърна има от единия и колко от другия цвят.
към текста >>

А за указанието: Не се меси в нещо, за което не си узрял, той прилага изречението: Въздържай се с бобените зърна!
Някои поговорки на Питагор ясно показват това. Изречение за декламиране: Ако искаш да предприемеш нещо, не се занимавай с неща, чийто неуспех можеш да видиш предварително! – казва Питагор кратко и убедително: Не удряй огъня с меча! Това е особено добър пример за това. А за указанието: Не се меси в нещо, за което не си узрял, той прилага изречението: Въздържай се с бобените зърна! Редом с чисто физическото приложение, това е имало и морално. Когато в древна Гърция е било необходимо да се реши нещо, са раздавали черни и бели фасулени зърна и след гласуването преброявали колко зърна има от единия и колко от другия цвят. По този начин били провеждани изборите. В този смисъл Питагор казва: Не сте още узрели да се бъркате в обществените работи! Въздържайте се от бобените зърна!
към текста >>

56. Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Възможно е в такова писмо например да трябва да се изпусне всяка трета дума от началото на изречението, или четвърта дума от края.
Още по-добре ще разберете за какво се касае тук, когато разгледаме още един пример, който ще може да ви въведе по-дълбоко в тайните на братствата. Нека да си представим, че един непознат човек – непознат във външния свят, но добре познат на посветените – пише писмо на богат таен съветник или на министър. Писмото може би се отнася до съвсем неутрални неща, може би за разрешението на незначителен проблем. Ако това писмо го чете някой посветен – става въпрос за абсолютни факти, – той ще го разбере съвсем различно от някой обикновен човек и ще разбере от него нещо съвсем особено. Възможно е в такова писмо например да трябва да се изпусне всяка трета дума от началото на изречението, или четвърта дума от края. Тогава остават думи, които показват съвсем особен смисъл, нещо, което въздейства върху волята на този, към когото е адресирано писмото. Той може да е прочел само, че би трябвало да разчисти нещо. В действителност в писмото стои нещо извънредно важно. Можете да кажете: Но човекът не го е прочел. Това обаче не е вярно.
към текста >>

57. Отношението на човешките сетива към външния свят GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Съвсем буквално трябва да се приема следното изречение: «В началото бе словото.»50 Такива места в евангелията не бива да се разбират само символично, а техният смисъл трябва да се прозре така, че да могат да бъдат разбрани буквално.
Всички мисли, които могат да се изразят с думи, чувствата, които определено живеят в човека и биха могли да се изразят чрез думи, всички импулси, които човекът наистина може да опише, които не живеят като тъмни пориви в него, а са така ясни, че могат да се предадат с думи, всичко това принадлежи към вечната същност на човека. Оттам словото е нещо, което принадлежи към вечната основа на човека. Ако изобщо се започне да се говори за вечното, за словото трябва да се говори в най-буквалния смисъл. Първото устройство за проявата на словото е съществувало някога, когато Земята започва своята еволюция, когато земната еволюция започва на Стария Сатурн. Само че това устройство се проявява едва на Земята. Съвсем буквално трябва да се приема следното изречение: «В началото бе словото.»50 Такива места в евангелията не бива да се разбират само символично, а техният смисъл трябва да се прозре така, че да могат да бъдат разбрани буквално. Словото е началото също и на вечното в човека. Затова словото, произнесеното и чутото слово, е първото от човека, което ще намери приложение в бъдещото мирово изграждане. Всичко, което създават останалите сетива, не е необходимо за еволюцията, която Земята още следва да измине.
към текста >>

58. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Именно когато говорим от гледната точка на вечността, ще трябва да поставим пред душата си едно изречение, което ни показва, че човечеството не е било напразно тук и че има своето значение в Универсума.
Не бива да употребяваме фрази, а да разглеждаме нещата такива, каквито са. Приказката за «вливане във всеобщо съзнание» е пантеистична фраза. Именно когато говорим от гледната точка на вечността, ще трябва да поставим пред душата си едно изречение, което ни показва, че човечеството не е било напразно тук и че има своето значение в Универсума.
към текста >>

59. Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

В Библията има едно изречение: «И Бог вдъхна в човека живия одем, и той стана жива душа.» Това все повече се усъвършенства, докато стига до думата «аз», докато духът започва да говори от вътрешността на самия човек и да се призовава от вътрешността на човека: «Я-х-в-е.» Това същевременно е вечното ядро на всеки отделен човек: «Аз съм, който съм, който е бил и който ще бъде.» «Аз-съм» е най-дълбокото ядро на вътрешната същност, което е навлязло по това време и като индивидуалност ще остане във вечността.
Това е процес, започващ в лемурийската епоха и достигащ съвършенство към края на атлантската епоха. В Библията има едно изречение: «И Бог вдъхна в човека живия одем, и той стана жива душа.» Това все повече се усъвършенства, докато стига до думата «аз», докато духът започва да говори от вътрешността на самия човек и да се призовава от вътрешността на човека: «Я-х-в-е.» Това същевременно е вечното ядро на всеки отделен човек: «Аз съм, който съм, който е бил и който ще бъде.» «Аз-съм» е най-дълбокото ядро на вътрешната същност, което е навлязло по това време и като индивидуалност ще остане във вечността.
към текста >>

60. Достъп до християнството чрез духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Да я вземем сама по себе си само до изречението: Господарят похвали нечестния управител, понеже е постъпил умно.
Начинът да се обясни такава притча е приблизително следният: Каквото хората говорят за дълбокия смисъл на тази притча, не е нещо особено, то изобщо не стои в смисъла на притчата. Ние трябва да се върнем към нашето детско, първоначално мислене. Изглежда, като че Христос не иска да даде нищо повече от художествено построена история. Каквото казва в нея, е толкова незначително, че е напълно в стила на днешното материалистическо мислене, което не може да свали достатъчно надолу такова нещо, за да го доведе до нивото на ежедневната тривиалност. Авторът казва следното: «Нека да вземем притчата за нечестния управител, която особено често дава повод (за размишление?). Да я вземем сама по себе си само до изречението: Господарят похвали нечестния управител, понеже е постъпил умно. Защо отделяме всички други изречения, ще стане ясно по-късно. Във всеки случай е ясно, че те не могат да бъдат прибавени за тълкуването, понеже съдържат съвсем други по вид мисли. Ако вземем притчата като притча, тя просто иска да каже, че управителят е знаел, че ще последва сметката и след това уволняването. Поради това обмисля какво може да направи и веднага прилага единственото средство. Това е умно действие.
към текста >>

Но когато четем какво казва господарят на нечестния управител и мислим, че изречението трябва да има смисъла: «бъдете поне толкова умни, колкото такъв мошенически управител», тогава притчата не е разбрана.
Виждате, че самият Вайнел сравнява господаря с милия Бог. Че притчата би могла да се отнесе към това, ни показват ясно трите последни изречения, където се казва, че Бог някога ще поиска сметка от душата. Тогава би трябвало да последва «бъдете поне добри». Но когато четем какво казва господарят на нечестния управител и мислим, че изречението трябва да има смисъла: «бъдете поне толкова умни, колкото такъв мошенически управител», тогава притчата не е разбрана. Но подобни неща днес се разпространяват в такива достъпни за народа книжки. Това се насажда в душите на младите студенти. Най-лошият не е материализмът, който обяснява външния свят материалистически, а този, който не иска да знае нищо от каквото и да било дълбоко вникване в теологичното. Това е материализъм, който е причината за другия, естественонаучния материализъм. Тук материализмът се потапя в душите и тогава не е възможно да се направи нищо друго освен фактите на природната наука да се интерпретират материалистически.
към текста >>

Знаете, че често съм припомнял едно изречение: «Който не напусне жена, деца, майка, братя и сестри, не може да бъде мой апостол.» Знаете, че тези думи сочат великия напредък в развитието на човечеството.
В старите времена различните евангелия действително са въздействали според тона, според настроението си. Нека да се придържаме към това. Тук трябва да се съобразим с една съществена основна черта на християнството, която добре познаваме от други лекции. Знаете, че често съм припомнял едно изречение: «Който не напусне жена, деца, майка, братя и сестри, не може да бъде мой апостол.» Знаете, че тези думи сочат великия напредък в развитието на човечеството. Той се дължи на това, че през древните времена сме имали в света любов, основана на кръвните връзки, и че тази любов трябва да отпадне, когато се разкъсат връзките на кръвта. В старите времена, в миналото са се обичали хората, които са били кръвно свързани. Христос учи любовта, при която човекът ще обича човека, независимо дали стои в кръвно родство с него. Братски съюз ще свърже хората не във възможно най-голямото външно равенство, а в това, което християнството учи като равенство по отношение на духовните светове.
към текста >>

61. За отношението на човека към заобикалящия го свят GA_98 Природни и духовни същества

Дори има една книга, където са събрали изречение по изречение с различно оцветени букви, които да покажат какво се е появило по-рано и какво по-късно, какво е прибавка и т.н., така наречената Библия-небесна дъга.
Те са започнали да четат Библията едва когато се е появило печатарството. Днес обаче те не четат повече самите дълбоки тайнствени документи, а каквото критичните духове казват за Библията. Гьоте е копнеел за такава епоха, в която хората отново да могат да четат Библията, а не за Библията. Днес четат за Библията. За няколко пфенига си купуват книжки, които казват как Библията би трябвало да е съставена от отделни откъси, как Старият Завет е създаден част по част. Дори има една книга, където са събрали изречение по изречение с различно оцветени букви, които да покажат какво се е появило по-рано и какво по-късно, какво е прибавка и т.н., така наречената Библия-небесна дъга. Тези неща произлизат от критичния разум, който може да разбере само как тези неща са написани от един или друг на материалното поле, но не може да разбере, че всички автори на библейските послания са били ученици на великите посветени, които непосредствено са съзерцавали духовните светове. Необходимо е обаче в думите да познаем реалния дух, да проникнем в това, което стои вътре, да разберем как религиозните документи са били написани, като се е изхождало от дълбините на истинското духовно познание.
към текста >>

62. Относно някои свръхсетивни факти и същества GA_98 Природни и духовни същества

Ако се започне веднага с изречението: Светът е майа – това е безсмислие.
Ако се започне веднага с изречението: Светът е майа – това е безсмислие. Не бива изобщо да произнасяме думата майа, без преди това да сме си усвоили такова усещане чрез подобно разглеждане.
към текста >>

63. 1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Тъй като за окултизма важи изречението, че всички знаци а легендата също е знак има реално съществуване в духовния свят.
Опитайте сега да си спомните колко научни и ненаучни, одухотворени и неудохотворени обяснения на този германски мит са били давани. Всичките нямат стойност за окултизма. Тъй като за окултизма важи изречението, че всички знаци а легендата също е знак има реално съществуване в духовния свят. И едва, когато знаем какво в духовния свят отговаря на един такъв знак, едва тогава можем да разберем истинското значение на знаците и митовете. Никой, който не се е доближил по този начин към дълбокия смисъл на тези митове, не може да разбулва и употребява силите за човешкото развитие, заложени в древните нордически митове. Именно чрез окултизма ние достигаме до разкрития относно света и човека, които бяха заложени от древните друиди в образите на германските митове, не просто защото желаеха да ги изведат от развихрената си фантазия, а ги видяха като образи. За окултизма не е важен нито един знак, който не може да бъде наблюдаван във висшите светове. Древните митове и легенди са знаци за висшата действителност поставени във физическия свят.
към текста >>

64. 10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

В окултизма съществува едно изречение, което гласи: Числото две никога не може да е число на божествеността.
Но не съществува откровение, без зад него да стои Божественото. Затова зад всяка двоичност се крие единството. Поради това числото три не е нищо друго освен двойката и единицата, а именно откровението и стоящото зад него единство. Единицата е числото на единството на бога, тройката е числото на откровенческата божественост. В окултизма съществува едно изречение, което гласи: Числото две никога не може да е число на божествеността. Единицата е числото на Божествеността, и тройката е число на божествеността, тъй като когато стане откровение, тя се проявява като двоичност, а зад нея се намира единството. Човекът, който вижда света в двоичност, вижда само откровението. А който казва, че външното проявление е двоично, е прав. Но който каже, че тази двоичност е цялото, винаги е неправ. Нека си изясним това в няколко примера.
към текста >>

Много често, когато се заговори за теософия, истинския окултизъм се упреква заради изречението, че числото две е число на откровението, но не и на пълнотата, на изпълнеността.
Много често, когато се заговори за теософия, истинския окултизъм се упреква заради изречението, че числото две е число на откровението, но не и на пълнотата, на изпълнеността. Така в популярния окултизъм, често бихте могли да чуете от хора, които не са запознати с фактите, да говорят, че всяко развитие протича в еволюция и инволюция. Ние ще видим как протичат нещата действително. Но нека най-напред проследим какво означават понятията инволюция и еволюция. Нека разгледаме едно растение, едно напълно развито растение с корени, листа, стъбло, цветове, плод, накратко притежаващо всички части, които може да има едно растение. Това е първото.
към текста >>

65. 13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Но в окултизма съществува едно изречение: знанието на бялата ложа, което се нарича тайна на създаването на живота, няма да премине в човечеството, преди човека да е научил тайната на сакраментализма.
Ужасно би било ако човечеството можеше да стори това още днес. Както днес според минералните закони се създават часовници, строят се къщи, така в бъдеще човекът ще може да създаде живо същество според законите на живота. Тогава обаче той ще трябва да е в състояние сам да вдъхне живот в живото същество. Този, който ще стои пред лабораторната маса, ще трябва да бъде в състояние да пренесе от себе си тези нека ги наречем така трептения, които са в неговото собствено етерно тяло, върху това, което трябва да получи живот. Ако той е добър човек, той ще пренесе доброто, ако е лош човек ще пренесе върху него злото. Но в окултизма съществува едно изречение: знанието на бялата ложа, което се нарича тайна на създаването на живота, няма да премине в човечеството, преди човека да е научил тайната на сакраментализма.
към текста >>

Тук отново има едно окултно изречение: състоянието на растителното съзнание ще бъде достигнато от човека едва когато той няма да бъде способен да различи собственото си благо от благото на цялото останало човечество.
Виждате как съзнанието на човека трябва да бъде извисено от минерално към растително. Тук отново има едно окултно изречение: състоянието на растителното съзнание ще бъде достигнато от човека едва когато той няма да бъде способен да различи собственото си благо от благото на цялото останало човечество. Докато отделният човек търси благото си за сметка на останалите хора, състоянието, в което съзнанието може да премине в следващото стъпало не може да бъде постигнато.
към текста >>

66. 15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

А Платон, който толкова често довежда нещата до израз, изказа красиво то изречение: Душата на света се кръстосва в тялото на света.
гръбначния си стълб хоризонтално, при него силата се явява обикаляща хоризонтално земята. Душевният принцип се изкачва от растителното съществуване към животинското съществуване, към човешкото съществуване. А Платон, който толкова често довежда нещата до израз, изказа красиво то изречение: Душата на света се кръстосва в тялото на света. Това означава, че душата на растението преминава през растението, животното и човека, тя е разпъната на кръст в силите на трите царства: растителното, животинското и човешкото. И когато впишем такъв кръст в трите природни царства, кръстът се превръща за нас в знак на посоката на развитието.
към текста >>

67. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия) GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Това изречение често е било изказвано тук или по един или друг повод, за да характеризира мисията на нашето движение.
Това изречение често е било изказвано тук или по един или друг повод, за да характеризира мисията на нашето движение. То обаче ще се стори странно на съвременните хора, тъй като огромна част от съвременниците ни са на мнение, че истинския живот това, което те наричат живот – трябва да се търси другаде и най-малко в това, което се старае да даде духовната наука. Някои дори застъпват мнението, че познанието на духа най-малко би спомогнало да доведе хората до действителната житейска практика. Но тя въпреки това ще направи това. Ще го направи и в най-малкото и в най-голямото! Духовната наука ще бъде в състояние, когато тези, които се занимават с обществени или други някакви проблеми, се оставят да бъдат проникнати от нея, да разреши всички големи въпроси на съвремието по начина, по който те трябва да бъдат решени, ако човечеството трябва да води изпълнен живот.
към текста >>

Този, който разбира това изречение, навлиза дълбоко в същината на християнския светоглед и на християнския живот, и разбира, защо Христос ни насочва към това: "Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века." (Мат.28:20).
Този, който разбира това изречение, навлиза дълбоко в същината на християнския светоглед и на християнския живот, и разбира, защо Христос ни насочва към това: "Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века." (Мат.28:20). И затова ние трябва да усещаме правилно разтълкуваното изречение от Коледния антифонарий, която на всяка Коледа ни повтаря извън времевото положение на "Аз съм". В коледното песнопение не се казва като спомен: Днес си спомняме, че се роди Христос -, а всеки път ни се казва: "Днес ни се роди Христос! " Тъй като събитието е извън времево. А това,което някога се случи в Палестина, се случва за този, който може да изпълни на дело учението за чувствата и усещанията на всяка Коледа.
към текста >>

И затова ние трябва да усещаме правилно разтълкуваното изречение от Коледния антифонарий, която на всяка Коледа ни повтаря извън времевото положение на "Аз съм".
Този, който разбира това изречение, навлиза дълбоко в същината на християнския светоглед и на християнския живот, и разбира, защо Христос ни насочва към това: "Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века." (Мат.28:20). И затова ние трябва да усещаме правилно разтълкуваното изречение от Коледния антифонарий, която на всяка Коледа ни повтаря извън времевото положение на "Аз съм". В коледното песнопение не се казва като спомен: Днес си спомняме, че се роди Христос -, а всеки път ни се казва: "Днес ни се роди Христос! " Тъй като събитието е извън времево. А това,което някога се случи в Палестина, се случва за този, който може да изпълни на дело учението за чувствата и усещанията на всяка Коледа.
към текста >>

68. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Също и важното изречение, глава 8., стих 15., което трябва да се преведе буквално:
Също и важното изречение, глава 8., стих 15., което трябва да се преведе буквално:
към текста >>

69. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

И тук в съображение идва не само текста на едно или друго изречение, а нещо съвсем друго.
Досегашните три лекции би трябвало да покажат, че антропософските истини могат да бъдат открити също и в Евангелието на Йоан. Но от друга страна би трябвало да стане ясно, че за да бъдат намерени тези истини, всяка дума от Евангелието на Йоан трябва да бъде премерена наистина точно. При подобен религиозен източник, нещата се свеждат до там, съответните текстове да се разбират дословно, буквално. Защото всичко в тях, както ще се убедим и в други случаи, е пропито с възможно най-дълбок смисъл. И тук в съображение идва не само текста на едно или друго изречение, а нещо съвсем друго. То се отнася до постройката, до композицията на историческия документ. Днешният човек вече няма верния усет за подобни неща. Древните автори - ако можем така да ги наречем - влагат в своите произведения много повече архитектоника, отколкото обикновено си представяме.
към текста >>

глава от Евангелието на Йоан се намира едно изречение, което е добре да запомним.
В края на 10. глава от Евангелието на Йоан се намира едно изречение, което е добре да запомним. В 41. стих се казва:
към текста >>

Напомням Ви, че след разказа за възкресението на Лазар, в Евангелието на Йоан се намира едно наглед твърде загадъчно изречение.
Напомням Ви, че след разказа за възкресението на Лазар, в Евангелието на Йоан се намира едно наглед твърде загадъчно изречение. Представете си за миг цялата ситуация: Христос Исус извършва нещо, което обикновено наричаме “чудо”, а и самото Евангелие го определя като “знамение”: възкресението на Лазар. Следват и други изречения, които потвърждават: “Този човек върши много знамения” (11, 47). Още по-нататък става ясно, че заради тези знамения неговите обвинители не искат да имат нищо общо с него.
към текста >>

Това изречение далеч не трябва да се разбира в тривиалния смисъл, че някому се дава съвет, да напусне своето семейство.
Мисията на Христос се състоеше в следното: да предостави на човеците това, от което се нуждаят, за да се чувстват сигурни в този единичен, индивидуален Аз. Така следва да разбираме и думите, които иначе е твърде лесно да бъдат преиначени: “Който не напусне жена и деца, баща и майка, брат и сестра, той не може да бъде Мой ученик” (Марк. 10, 29). Това изречение далеч не трябва да се разбира в тривиалния смисъл, че някому се дава съвет, да напусне своето семейство. Тук става дума за друго: Вие трябва да почувствате, че всеки от вас е един индивидуален Аз и че този индивидуален Аз е едно цяло с духовния Отец, който е навсякъде в света. По-рано старозаветният човек казваше: “Аз и Отец Авраам сме едно, защото Азът се крепеше на кръвното родство. Сега Азът трябва да се освободи от ограниченията на кръвното родство и да се обърне към духовните първопричини на Космоса. Кръвното родство вече не може да бъде никаква гаранция, че човекът принадлежи на една общност; гаранцията е в познанието за чисто духовния принцип на Отца, в който всички сме едно цяло.
към текста >>

70. ПЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

А предхождащото изречение гласи буквално: “Този, който обхваща Бога в “Аз-съм”, дори и в сричането свидетелствува за божествената или Божия реч и намира пътя към Бога.”
А предхождащото изречение гласи буквално: “Този, който обхваща Бога в “Аз-съм”, дори и в сричането свидетелствува за божествената или Божия реч и намира пътя към Бога.”
към текста >>

71. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Често се цитира изречението: “Буквата умъртвява, Духът оживотворява” (2.
Вече споменахме, че тези думи трябва да се претеглят като на златарски везни. От една страна следва да подчертаем: Думите в такъв религиозен документ трябва да се приемат в буквалния смисъл. От друга страна обаче е вярно, че ние тепърва трябва да открием и вникнем в този буквален смисъл. Често се цитира изречението: “Буквата умъртвява, Духът оживотворява” (2. Коринтяни 3, 6). Хората често си служат с това изречение по един твърде странен начин. Те го приемат като оправдание за своята фантазия, която смятат за “Духа на нещата”. А когато някой друг се стреми да вникне в буквата преди да е стигнал до Духа, те отсичат: Ах, какво ни засяга нас буквата; буквата умъртвява, но Духът оживотворява! ”
към текста >>

Хората често си служат с това изречение по един твърде странен начин.
Вече споменахме, че тези думи трябва да се претеглят като на златарски везни. От една страна следва да подчертаем: Думите в такъв религиозен документ трябва да се приемат в буквалния смисъл. От друга страна обаче е вярно, че ние тепърва трябва да открием и вникнем в този буквален смисъл. Често се цитира изречението: “Буквата умъртвява, Духът оживотворява” (2. Коринтяни 3, 6). Хората често си служат с това изречение по един твърде странен начин. Те го приемат като оправдание за своята фантазия, която смятат за “Духа на нещата”. А когато някой друг се стреми да вникне в буквата преди да е стигнал до Духа, те отсичат: Ах, какво ни засяга нас буквата; буквата умъртвява, но Духът оживотворява! ”
към текста >>

Ето защо съответното изречение от разговора между Исус и Никодим трябва да гласи:
По времето, когато възникват Евангелията, смисълът на думите бил по-различен отколкото днес. “Водата” носела същото име - вода; но думата “пневма”, която днес се употребява като “Дух”, тогава означавала “въздух”. Думата “пневма” трябва да превеждаме като “въздух” или “пара”, иначе настъпват недоразумения. Ето защо съответното изречение от разговора между Исус и Никодим трябва да гласи:
към текста >>

72. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Едно такова изречение, каквото ще изкажа сега, не бива да бъде изнасилвано и мислено в твърди строги очертания.
Едно такова изречение, каквото ще изкажа сега, не бива да бъде изнасилвано и мислено в твърди строги очертания. То трябва да изрази само симптоматично това, което лежи на неговата основа като по-дълбока истина. Но в това, което е останало като последен лист от преданията на древно-германските мистерии, в разказа за Зигфрид е скрито нещо от споменатото отношение и настроение. Когато ни се казва, че Зигфрид е действително представител на древното северно посвещение, когато ни се казва, че на мястото, където той е уязвим, стои един лист от дърво, че това място се намира на неговия гръб, тогава този, който може да чувствува симптоматично, чувствува, че това е мястото, където ще стои нещо друго, когато човекът не ще бъде вече засегнат от онова уязвяване, на което още бяха изложени посветените на древните северни мистерии. Това място трябва да бъде запълнено с кръста; там трябва да стои Христовия Кръст, той не стоеше там у посветения на древните северни мистерии. Ето на това ни се обръща вниманието в древните мистерии на германските народи, в разказа за Зигфрид.
към текста >>

73. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Някои цитират едно изречение, което е вярно, но то се цитира от хората, които обичат удобствата, не в смисъла на неговата истинност, а защото ги е страх да напрегнат умовете си, заради удобство.
И тук вие имате нещо, където Духовната Наука може да събуди у вас най-високото благовоние пред религиозните документи. Защото когато в Библията ви се разказва, че след потопа Ной, представителят на тези, които бяха спасили човешкия род, вижда за първи път дъгата, това е наистина едно историческо събитие. След потопа човечеството вижда първата дъга; по-рано тя беше физически невъзможна. Тук ние виждаме, колко дълбоки, колко буквално верни са религиозните документи. Някои цитират едно изречение, което е вярно, но то се цитира от хората, които обичат удобствата, не в смисъла на неговата истинност, а защото ги е страх да напрегнат умовете си, заради удобство. Това е изречението: Буквата умъртвява, духът оживотворява. От това такива хора намират оправдание въобще да не поглеждат към написаното в документите, да не правят въобще усилия на волята, за да разберат, какво в действителност е написано там; защото това е "умъртвяващата буква", казват те. И така те дават ход на своя дух да блести и измислят най-фантастични работи. В своите тълкувания тези хора могат да бъдат даже много остроумни; но не това е важното, а важното е да виждаме в религиозните документи това, което действително е написано в тях. "буквата умъртвява, а духът оживотворява", тези думи имат същото значение както думите на Гьоте: "И докато не си постигнал това, да умреш и да възкръснеш, ти си само един мрачен гост на тъмната земя." Тези думи не означават: "когато искаш да доведеш някого до висшето познание ти трябва да го убиеш", а те означават: "човекът трябва да се издигне до духовното именно чрез културата, чрез облагородяването на физическия свят.
към текста >>

Това е изречението: Буквата умъртвява, духът оживотворява.
И тук вие имате нещо, където Духовната Наука може да събуди у вас най-високото благовоние пред религиозните документи. Защото когато в Библията ви се разказва, че след потопа Ной, представителят на тези, които бяха спасили човешкия род, вижда за първи път дъгата, това е наистина едно историческо събитие. След потопа човечеството вижда първата дъга; по-рано тя беше физически невъзможна. Тук ние виждаме, колко дълбоки, колко буквално верни са религиозните документи. Някои цитират едно изречение, което е вярно, но то се цитира от хората, които обичат удобствата, не в смисъла на неговата истинност, а защото ги е страх да напрегнат умовете си, заради удобство. Това е изречението: Буквата умъртвява, духът оживотворява. От това такива хора намират оправдание въобще да не поглеждат към написаното в документите, да не правят въобще усилия на волята, за да разберат, какво в действителност е написано там; защото това е "умъртвяващата буква", казват те. И така те дават ход на своя дух да блести и измислят най-фантастични работи. В своите тълкувания тези хора могат да бъдат даже много остроумни; но не това е важното, а важното е да виждаме в религиозните документи това, което действително е написано в тях. "буквата умъртвява, а духът оживотворява", тези думи имат същото значение както думите на Гьоте: "И докато не си постигнал това, да умреш и да възкръснеш, ти си само един мрачен гост на тъмната земя." Тези думи не означават: "когато искаш да доведеш някого до висшето познание ти трябва да го убиеш", а те означават: "човекът трябва да се издигне до духовното именно чрез културата, чрез облагородяването на физическия свят.
към текста >>

74. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Това растително царство, в което човекът ще се намира, ще бъде отбелязано още и чрез други неща; това растително царство днес е обозначено преди всичко с едно изречение произведено от ума, но то е едно морално изречение, което никога не е било разбрано.
И така, днес човекът се намира в минералното царство; и това същество като човек, каквото сме ние, е всъщност единственото същество, което се е развило напълно в минералното царство, докато другите природни царства в много отношения се намират на по-ниска степен от тази, която окултизмът нарича минерално царство. Така растенията ни показват един вид предварителна степен на това, което човекът ще изживее, която той самият ще се намира в растителното царство, но самите растения не са в растителното царство, а най-много негови предхождащи образи; не първообрази, а нещо указващо на едно бъдещо царство, в което ще се намира човекът, когато той ще живее вътрешната природа на растенията, както върши това днес по отношение на минералите. Това растително царство, в което човекът ще се намира, ще бъде отбелязано още и чрез други неща; това растително царство днес е обозначено преди всичко с едно изречение произведено от ума, но то е едно морално изречение, което никога не е било разбрано. Днес човекът живее така, че може да се каже, отделният човек, макар и да не признава пред себе си това, е убеден: щастието на отделния индивид е възможно и тогава, когато до него царува нещастието на другите. Днес е напълно възможно един да се чувствува щастлив, въпреки че другите хора са нещастни. Макар и умът да признава, че най-висшият морал е онзи, който прави щастливи всички хора, на практика човек е убеден, че щастието на отделния човек е напълно възможно, без и другите да бъдат така щастливи, както него. Когато ще бъде в растителното царство, човекът ще е достигнал в морални отношение такава степен на развитието, при която ще бъде невъзможно отделният индивид да се чувствува щастлив, когато други негови себеподобни са нещастни. "Щастието на отделния индивид е неразделно от щастието на всички".
към текста >>

75. Предговор от Мария Щайнер GA_106 Египетски митове и мистерии

И ако понякога ни се струва, че едно или друго изречение, стремящо се да приближи неизразимото до нашето разбиране, е почти фамилиарно и натуралистично, зад него винаги стои вътрешното изискване да се даде нагледен образ на невидимото, да се говори според необходимостта, според законите на художественото творчество.
Този лекционен цикъл отново повдига завеса след завеса пред нашите невиждащи очи и ние, първо-начално заслепени, но все по-уверени и изпълнени с радостни надежди, отправяме поглед към миналото и към бъдещето; сега вече те се откриват за нас чрез ясновиждането на Рудолф Щайнер и силата на неговото мислене. Не само думите, а как са произнесени те, това, което остава неизречено, но същевременно действува като могъща сила, скрита зад думите, тъкмо прозрачността на тези думи, приближаващи се с такова страхопочитание, но и с вътрешна сигурност, към големите тайни, постепенно повдига онези завеси, които до този момент закриваха изгледа към далечните мирови хоризонти. От думите и начина, по който са произнесени, възникват светлинни форми, магически протъкани от истинността на изживяваното, просветват далечни перспективи, които изпълват душевния ни мрак с неподозирана яснота. И ако понякога ни се струва, че едно или друго изречение, стремящо се да приближи неизразимото до нашето разбиране, е почти фамилиарно и натуралистично, зад него винаги стои вътрешното изискване да се даде нагледен образ на невидимото, да се говори според необходимостта, според законите на художественото творчество. С оглед на областите, през които словото трябва да навлезе, слизайки от своите висини, то превръща етерната прозрачност в могъща непосредственост, придавайки свежи цветове на онези части от описанието, които наистина изискват това.
към текста >>

76. Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности. GA_106 Египетски митове и мистерии

Обаче всичко това беше вече заложено като зародиш във „Вха”, и едно изречение от Ведите напомня, как ученикът можеше да изразява тази най-дълбока тайна на своя вътрешен свят.
Ето как в най-дълбоката си същност ученикът усещаше, че Словото Божие се облече в една астрална дреха на любовта, и сега той си казваше: Днешният човек, съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, има Аза като своя най-висша съставна част. И този Аз слезе долу в дрехата на любовта и така се образува Кама-Манас. Тази беше най-вътрешната същност на човека, това беше Кама, в която се облече Манас: това беше Азът. Обаче ние знаем, че тази най-вътрешна същност ще изгради други три съставни части, които са по-висши; те преобразяват по-низшите съставни части, дори и физическото тяло, и както Манас се развива от астралната обвивка, както Буди се развива от Кама, така и физическото тяло, след неговото пълно одухотворяване, ще се превърне в Атма. Обаче всичко това беше вече заложено като зародиш във „Вха”, и едно изречение от Ведите напомня, как ученикът можеше да изразява тази най-дълбока тайна на своя вътрешен свят.
към текста >>

”. Това изречение се намира във Ведите.
И ученикът не биваше да забравя, че истинската природа на физическото, етерното и астралното тяло е известна само на посветения. Днес човекът е човек само тогава, когато произнася своето „Аз съм”, само тогава, когато обгръща с поглед своя вътрешен свят: само тогава той е човек в пълния смисъл на тази дума. Другите съставни части също се проявяват, обаче той не ги осъзнава. Но в четвъртата съставна част се изявява „Вха”. - „В четвъртото говори човека! ”. Това изречение се намира във Ведите. То гласи: „Четири части на „Вха” са явни, видими са три, три са днес скрити, в четвъртата говори човекът! ”
към текста >>

Това проличава от едно друго изречение на Ведите: „По-рано аз не знаех, що е това „Аз съм”, едва след като първородената на Земята се появи над мен, Духът ми се преизпълни със светлина и аз се включих в свещената „Вха” (Мъдростта).
Тук ние имаме едно чудесно описание на това, което толкова често сме слушали. И тъкмо то стоеше пред духовния поглед на ученика. Този поглед беше отправен в миналото към онова състояние, когато все още нищо не беше разделено, когато все още съществуваше една първична Земя, когато звучеше цялостната хармония „Вха”. Това проличава от едно друго изречение на Ведите: „По-рано аз не знаех, що е това „Аз съм”, едва след като първородената на Земята се появи над мен, Духът ми се преизпълни със светлина и аз се включих в свещената „Вха” (Мъдростта). В тези думи е загатнато онова виждане, което имаха посветените. Тук ние посочваме само малка част от изживяванията, характерни за древните ученици на Ришите, от чудните учения, които се вляха в индийската култура и които проникнаха в следващите епохи, за да се появят в променен вид според жизнените потребности на другите народи.
към текста >>

77. 1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед GA_110 Духовните йерархии

Защото съвсем не беше казано това, беше казано всичко друго, но не и последното изречение.
Обаче подобни възражения са израз на едно голямо объркване. Защото съвсем не беше казано това, беше казано всичко друго, но не и последното изречение. Изключително важно е да обгърнем тази специална област с едно ясно и точно разбиране на нещата. А то никога не е по силите на фанатика; ясното и точно разбиране може да постигне само обективният човек.
към текста >>

78. 12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана? GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Художественото построение на това Евангелие е толкова здраво, че щом човек го разбере, от него не може да се отреже нито едно изречение.
След това подробно разглеждане, обгърнете сега Евангелието на Йоана в неговата цялост ще се отнася за композиционната му форма, и Вие ще забележите не само чудната прогресия на Христовите сили в тялото на Исуса от Назарет, но и това, как за всяка степен е описана подготовката, която показва, изрично, какво ще се изяви в това тяло. Художественото построение на това Евангелие е толкова здраво, че щом човек го разбере, от него не може да се отреже нито едно изречение. Този чудесен строеж иде от това, че авторът е бил посветен от самия Христос.
към текста >>

79. 9. СКАЗКА ОСМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

В това изречение, което е било обичайно при учениците на аполоновите мистерии, а именно, че в шестата епоха песента на Аполон ще достигне до своята цел, беше изразено повторението на втората епоха на Земното развитие в шестата епоха на една по-висока степен.
Когато се издигнем от човешкото същество до едно божествено Същество, ние трябва да си представим това, което е Азът, като това духовно Същество, а това, което са членовете, за божественото Същество това са неговите помощници: отделните индивидуалности. Както човекът е съставен от неговите отделни членове, физическо тяло, етерното тяло, астралното тяло и т.н., които се групират около неговия Аз, така и музите са се групирали около Аполон. И онова също, което е било казвано във връзка с подобни неща на кандидатите за посвещение в аполоновите мистерии, има дълбоко значение. На тях им била поверявана една тайна, като им се казвало: в шестата епоха на хората ще говори по един особен начин онзи Бог, който през втората епоха бе говорил по едни толкова особен начин на Заратустра. Това са се стремели учителите в мистериите да обяснят на учениците, като са казвали: в шестата епоха песента на Аполон ще достигне своя цел на земята. В това изречение, което е било обичайно при учениците на аполоновите мистерии, а именно, че в шестата епоха песента на Аполон ще достигне до своята цел, беше изразено повторението на втората епоха на Земното развитие в шестата епоха на една по-висока степен.
към текста >>

80. 9. Девета лекция, 25 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Скрито е едно основно изречение, един основен принцип на християнството, върху който е изградена важна част от Евангелието на Лука и човечеството просто не разполага с нея.
И така, човечеството по необходимост не бих искал това да звучи като критика се е за плело в една погрешна представа, която напълно скрива един от най-важните и кардинални принципи на християнството, без да обръща внимание, че на това място стои една пълна безсмислица. От немския превод на „Ех abu dantia cordis os loquitur". може да се допусне, че със същото право бихме казали: „Препълнената тухлена печка стопля стаята"; но това е безсмислица, защото, ако затоплите само стените на печката, стаята няма да се стопли. Тя ще се стопли само от преизобилието на топлина. Да, тук ние се натъкваме на една важна подробност. Скрито е едно основно изречение, един основен принцип на християнството, върху който е изградена важна част от Евангелието на Лука и човечеството просто не разполага с нея.
към текста >>

Ето защо, ако някой не приема това изречение в неговата пълна сериозност, в неговото пълно достойнство, той замъглява християнството.
Тук „сърце" е написано вместо „Аз". Това, което Азът може да създаде свръх самия себе си, именно то прелива навън чрез словото. Едва в края на Земното развитие Азът ще е стигнал до там, че да има целия Христос в себе си. Засега Христос е не що, което прелива от сърцето. И ако някой се стреми само да „изпълни" сърцето си, той изобщо не стига до Христос. Ето защо, ако някой не приема това изречение в неговата пълна сериозност, в неговото пълно достойнство, той замъглява християнството. Най-важните неща и самата същност на християнството могат да бъдат правилно обяснени единствено с помощта на Антропософията. Единствено разчитането на хрониката Акаша там, в духовния свят, ни позволява да се докоснем до точния смисъл на религиозните първоизточници.
към текста >>

81. Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Намираме това в изречението, което в Библията толкова чудовищно е изкривено[3].
Това, което представлява физическото човечество, се е раждало от Вселената. Знаем, как човешката телесност на Земята, е свързана с числото, мярката и теглото с всички закони, които царят в звездните светове. Човек е роден от звездните светове; той носи в себе си законите на звездните светове. Законите на звездните светове е трябвало, така да се каже, в продължение на поколенията на древноеврейския народ да се вписват в струящата от Авраам кръв. В древноеврейския народ всичко е трябвало да бъде подредено по такъв начин, че да продължи да струи и по-нататък в духа на звездния ред потокът от закономерности, който е организирал от Вселената човешкото физическо тяло, съгласно пропорциите за число, мярка и тегло. Намираме това в изречението, което в Библията толкова чудовищно е изкривено[3]. Там това означава, че Бог иска да направи израилтяните толкова многобройни, като звездите в небето. Но всъщност там се има предвид, че Бог иска да позволи, в начина, по който се размножават и разпространяват по Земята, да действат законите и числовите съотношения, както те господстват в звездите на небето. В своето размножение еврейският народ е трябвало да бъде синхронизиран с числовата хармония на звездите.
към текста >>

82. Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

“ Бихме могли да кажем, че това е основното изречение на Христос Исус.
Какво може да се появи в душата ни благодарение на истинското преживяване на събитието от Палестина? „Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века! “ Бихме могли да кажем, че това е основното изречение на Христос Исус. В началото на нашето летоброене Той е странствал в Палестина в телесен облик. След това трябва да Го търсим в духовния свят, тъй като оттогава Той е съединен с духовната атмосфера на Земята. Той е станал Дух на Земята. Ако търсим, Го намираме в духовната атмосфера на нашата Земя. Той все повече пронизва целия живот на нашата Земя.
към текста >>

83. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

В Петото Блаженство структурата на изречението ще трябва да вземе по-специална форма.
В Петото Блаженство структурата на изречението ще трябва да вземе по-специална форма. Подлогът и сказуемото трябва да бъдат еднакви, тъй като се отнася до това, което Азът развива вътре в себе си. Петото Блаженство е "Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани". Това е един изпит на кръста /Kreuzrgove/, едно указание, че тука имаме работа с един окултен документ. Христос е обещал всичко, хармонизирал е всичко по отношение на отделните устройства на човешката природа.
към текста >>

Следното изречение от Блаженствата се отнася до съзнателната душа.
Следното изречение от Блаженствата се отнася до съзнателната душа. Чрез нея Азът става чист Аз и способен да приеме Бога у себе си. Следователно, ако човек може да се издигне до такава една степен, ще може да усети вътре у себе си капчицата божественост, неговото Аз; чрез своята прочистена съзнателна душа той може да види Бога. Това шесто изречение от Блаженствата следователно трябва да се отнася до виждане Бога. Външният физически израз на Аза и на съзнателната душа е физическата кръв и там, където тя най-специално се изразява е човешкото сърце, като израз на прочистеното Аз. Следователно Христос казва: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога".
към текста >>

Това шесто изречение от Блаженствата следователно трябва да се отнася до виждане Бога.
Следното изречение от Блаженствата се отнася до съзнателната душа. Чрез нея Азът става чист Аз и способен да приеме Бога у себе си. Следователно, ако човек може да се издигне до такава една степен, ще може да усети вътре у себе си капчицата божественост, неговото Аз; чрез своята прочистена съзнателна душа той може да види Бога. Това шесто изречение от Блаженствата следователно трябва да се отнася до виждане Бога. Външният физически израз на Аза и на съзнателната душа е физическата кръв и там, където тя най-специално се изразява е човешкото сърце, като израз на прочистеното Аз. Следователно Христос казва: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога". По този начин ни се показва как в най-интимен смисъл сърцето е израз на Аза, божественото у човека.
към текста >>

Това е показано в седмото изречение на Блаженствата.
Съвременният човек може добре да култивира трите устройства на душата, но едва в далечното бъдеще той ще бъде в състояние да развие тези три по-висши устройства, Дух-Себе, Живот-Дух И Дух-Човек. Тези все още не могат да живеят в себе си у човека; за да стане това човекът трябва да гледа към висши същества. Неговият Дух-Себе все още не е в него; то ще протече в него по-късно. Човекът не е все още достатъчно развит, за да получи напълно в себе си Дух-Себето. В това отношение той стои в началото на своето развитие и е като съсъд, който постепенно ще го получи. Това е показано в седмото изречение на Блаженствата. Първоначално Дух-Себето може само да се вплита в човека и да го изпълва с топлина. Само чрез делото на Христос то се сваля на земята като сила за любов и хармония. Следователно Христос казва: "Блажени са онези, които свалят Дух-Себето, първото духовно устройство, долу в себе си, защото те ще се нарекат деца божии". Това насочва човека нагоре към по-висши светове.
към текста >>

Това е показано в осмото изречение на Блаженствата "Изпълнени с Бога или блажени са изгонените, заради правдата, защото те ще бъдат изпълнени с Царството небесно с живот-дух или Будхи".
По-нататък се споменава онова, което ще бъде в бъдеще, ала то във все по-голяма мярка ще среща противодействието на настоящото време и ще бъде яростно отхвърляно. Това е показано в осмото изречение на Блаженствата "Изпълнени с Бога или блажени са изгонените, заради правдата, защото те ще бъдат изпълнени с Царството небесно с живот-дух или Будхи". Във връзка с това виждаме да се споменава и специалната мисия на самия Христос в изречението, което четем: "Христовите приближени Апостоли могат да считат себе си блажени, ако те престрадат преследване заради Него". Това е един лек намек за Дух-Човека или Атман, който ще ни бъде даден в далечното бъдеще.
към текста >>

Във връзка с това виждаме да се споменава и специалната мисия на самия Христос в изречението, което четем: "Христовите приближени Апостоли могат да считат себе си блажени, ако те престрадат преследване заради Него".
По-нататък се споменава онова, което ще бъде в бъдеще, ала то във все по-голяма мярка ще среща противодействието на настоящото време и ще бъде яростно отхвърляно. Това е показано в осмото изречение на Блаженствата "Изпълнени с Бога или блажени са изгонените, заради правдата, защото те ще бъдат изпълнени с Царството небесно с живот-дух или Будхи". Във връзка с това виждаме да се споменава и специалната мисия на самия Христос в изречението, което четем: "Христовите приближени Апостоли могат да считат себе си блажени, ако те престрадат преследване заради Него". Това е един лек намек за Дух-Човека или Атман, който ще ни бъде даден в далечното бъдеще.
към текста >>

84. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Ако този психолог сериозно би се постарал да вникне в изречението: „Всички жители на Крит са лъжци", щеше да установи, че от него изобщо не могат да се правят верни изводи, тъкмо защото е казано от един жител на Крит; той би се досетил още, в какъв омагьосан кръг може да попадне и как в определена област лесно може да обърне своите твърдения срещу самия себе си.
Често пъти подобно обяснение може и да е правилно. Обаче дори най-слабата представа за една наистина дълбока психология, никога не би позволила да извлечем от горното обяснение някаква всеобхватна теория. Подобна теория лесно може да бъде опровергана, защото всеки би могъл да възрази: Ако нещата наистина стояха така, че претекстът е нищо, а мотивът всичко, тогава на този психолог следва да се заяви: „В такъв случай и твоите твърдения, които превръщаш в теория, също са само един претекст; потърсим ли твоите по-дълбоки мотиви, може би и те ще се окажат от същото естество". Ако този психолог сериозно би се постарал да вникне в изречението: „Всички жители на Крит са лъжци", щеше да установи, че от него изобщо не могат да се правят верни изводи, тъкмо защото е казано от един жител на Крит; той би се досетил още, в какъв омагьосан кръг може да попадне и как в определена област лесно може да обърне своите твърдения срещу самия себе си. Това се отнася и за цялата съвременна литература, където за истинска психология не може да става и дума. Ето защо и хората обикновено изобщо не забелязват това, което сами вършат. Антропософията изисква от всички нас нещо съвсем друго; а такива логически недомислици и конфузии трябва да избягваме на всяка цена. Впрочем в най-голяма степен ги допускат тъкмо съвременните философи и психолози. В това отношение на шият пример е типичен.
към текста >>

85. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Ако изобщо е възможно да коментираме това изречение: „В болка ще раждаш чедата си!
По правило библейските предания не могат да бъдат тълкувани точно, преди да се познават основните положения на антропософската Наука за Духа. Едва тогава проличава тяхната шеметна дълбочина. Ако изобщо е възможно да коментираме това изречение: „В болка ще раждаш чедата си! ", ние трябва да тръгнем от едно правилно разбиране на Кармата; точното тълкуване на библейския текст ще дойде по-късно. От съмнителна полза е също, когато се стремим да тълкуваме едно или друго място от окултните източници, преди да сме стигнали до определена точка от личното си окултно развитие. Ето защо никога не е добре да се пита: „А какво означава това? " Човекът винаги е длъжен да чака с необходимото търпение настъпването на съответния момент в окултното си развитие; единствено с тълкуванията не може да се постигне нищо.
към текста >>

86. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

В краткото изречение: „Материята е сгъстена светлина; а душевният свят е един вид разредената субстанция на любовта", е вложен ключът за разрешаването на безброй тайни от развитието на Земята и човека.
Тук ние отново заставаме пред забележителната връзка, която съществува между необятния Космос и човека, за да стигнем до прозрението, че Космосът и човека са едно цяло Същество. В краткото изречение: „Материята е сгъстена светлина; а душевният свят е един вид разредената субстанция на любовта", е вложен ключът за разрешаването на безброй тайни от развитието на Земята и човека. Той обаче е валиден само тук, всред земните условия, но не и в другите области на Космоса. С това ние загатваме и за една друга подробност: Когато променяме Кармата в един или друг смисъл, ние фактически се свързваме с основните елементи от нашето земно съществувание: от една страна с превърналата се в материя светлина, и от друга с превърналата се в душевност любов.
към текста >>

87. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма. GA_120 Откровенията на Кармата

Не сте ли се замисляли, защо в края на всеки „ден" от историята на сътворението, както е описана в Библия та, е поставено изречението: „И Елохимите погледнаха своето дело, и видяха, че то беше много добро!
Не сте ли се замисляли, защо в края на всеки „ден" от историята на сътворението, както е описана в Библия та, е поставено изречението: „И Елохимите погледнаха своето дело, и видяха, че то беше много добро! , че то „беше съвършено! " Тези думи са забележителни. Защо са поставени те тук? Цялото изречение е един вид характеристика на Елохимите, за които знаем, че са минали през своята нормална степен на развитие още през епохата на Старата Луна, и че техен противник е Луцифер. Да, след всеки „ден" от сътворението, те виждат, че са постигнали нещо „съвършено"!
към текста >>

Цялото изречение е един вид характеристика на Елохимите, за които знаем, че са минали през своята нормална степен на развитие още през епохата на Старата Луна, и че техен противник е Луцифер.
Не сте ли се замисляли, защо в края на всеки „ден" от историята на сътворението, както е описана в Библия та, е поставено изречението: „И Елохимите погледнаха своето дело, и видяха, че то беше много добро! , че то „беше съвършено! " Тези думи са забележителни. Защо са поставени те тук? Цялото изречение е един вид характеристика на Елохимите, за които знаем, че са минали през своята нормална степен на развитие още през епохата на Старата Луна, и че техен противник е Луцифер. Да, след всеки „ден" от сътворението, те виждат, че са постигнали нещо „съвършено"! Всеки път те постигат нова степен на съвършенство. На Старата Луна те можеха да съзерцават своите действия само докато бяха потопени в тях; там те не разполагаха с едно „трайно" съзнание за своите действия. Обстоятелството, че те вече могат ретроспективно да обхващат своите действия, е една особена степен в съзнанието на Елохимите. А това стана възможно едва на Земята; и сега тяхната вътрешна същност се проявява по начина, по който тяхната воля се излъчва навън, така че съзерцавайки своите волеви действия Елохимите виждат: Тези действия бяха „добри"!
към текста >>

88. 2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика. GA_121 Отделните души на народите

Когато разглеждаме тази аура, ние трябва да сме наясно върху факта, че в известен смисъл едно от най-често цитираните изречения, което знаем от Духовната наука, всъщност никога не е било разбирано, или поне никога не е било анализирано с достатъчно задълбоченост, и тук, в нашия случай, бих казал, е максимално валидно, а именно изречението: Всичко, което физическото съзнание вижда във външния свят, е само Майя, или илюзия.
Когато разглеждаме тази аура, ние трябва да сме наясно върху факта, че в известен смисъл едно от най-често цитираните изречения, което знаем от Духовната наука, всъщност никога не е било разбирано, или поне никога не е било анализирано с достатъчно задълбоченост, и тук, в нашия случай, бих казал, е максимално валидно, а именно изречението: Всичко, което физическото съзнание вижда във външния свят, е само Майя, или илюзия. Това изречение често пъти звучи и в теософските среди, обаче твърде малко се прави, за да бъде то приложено в самия живот.
към текста >>

Това изречение често пъти звучи и в теософските среди, обаче твърде малко се прави, за да бъде то приложено в самия живот.
Когато разглеждаме тази аура, ние трябва да сме наясно върху факта, че в известен смисъл едно от най-често цитираните изречения, което знаем от Духовната наука, всъщност никога не е било разбирано, или поне никога не е било анализирано с достатъчно задълбоченост, и тук, в нашия случай, бих казал, е максимално валидно, а именно изречението: Всичко, което физическото съзнание вижда във външния свят, е само Майя, или илюзия. Това изречение често пъти звучи и в теософските среди, обаче твърде малко се прави, за да бъде то приложено в самия живот.
към текста >>

89. 3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси. GA_121 Отделните души на народите

Ето защо аз непрекъснато трябваше да изтъквам: Изречението „Светът е Майя“ има изключително голяма стойност.
Постепенно тезата, че външният свят е само илюзия и Майя, придобива все по-конкретно значение. Това, което се разиграва под формата на външните исторически събития, е само външният отблясък от дейността на духовните, свръхсетивни Същества, също както и външният човек е само външен отблясък от вътрешния човек. Ето защо аз непрекъснато трябваше да изтъквам: Изречението „Светът е Майя“ има изключително голяма стойност. Обаче съвсем не е достатъчно да го повтаряме като едно абстрактно твърдение, а да проследяваме, и то в подробности, неговата вътрешна логика.
към текста >>

90. 3. СКАЗКА ТРЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Така, стигайки до края на това изречение, което обикновено е преведено с думите: "Духът на Елохимите се носеше над водите", ние имаме така да се каже една характеристика на това, което в първия стих на Библията е посочено в думата "ха-арец", в думата Земя.
Така, стигайки до края на това изречение, което обикновено е преведено с думите: "Духът на Елохимите се носеше над водите", ние имаме така да се каже една характеристика на това, което в първия стих на Библията е посочено в думата "ха-арец", в думата Земя. Ние охарактеризирахме това, което беше така да се каже оставало, след като се беше отделило "ха-шамаим".
към текста >>

91. 5. СКАЗКА ПЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Обаче ние ще разберем това, което е вложено в още по-дълбок смисъл в тази дума "ден първи" едва тогава, когато ще разберем другото, което се намира в изречението: "и стана вечер, и стана утро, първи ден".
Следователно можем да кажем: Елохимите действуваха в това тъкане едно в друго на различните етери, на въздуха, водата и земята; те поставиха като свои служители ако можем да употребим този тривиален израз намиращите се под тях Същества. Те им предадоха така да се каже заповеди. В момента, когато бяха разлели Светлината и съществуването, те предадоха по-нататъшното обработване на това, което бяха подредили, на тези Същества. Така ние можем да кажем: След като Елохимите създадоха Светлината, те поставиха на течното място първия от служещите им Духове на Времето. Това се крие зад обикновено употребената дума: ден първи. Обаче ние ще разберем това, което е вложено в още по-дълбок смисъл в тази дума "ден първи" едва тогава, когато ще разберем другото, което се намира в изречението: "и стана вечер, и стана утро, първи ден". Следователно в действие влезе първият от Духовете на Времето. А с това беше свързано онова, което може да се опише като едно сменящо се състояние на "ереб" и "бокер". Ереб не е едно и също с това, което е предадено с вечер, и бокер не отговаря на това, което е преведено с утро. Ако бихме искали да намерим по-подходящи думи, би трябвало да кажем: и стана ереб: разбърканост, безпорядък; и после последва бокер: подреждане, порядък. Би трябвало да кажем: И явява се безпорядък, разбърканост и последва подреждане, порядък, хармония и в това действуваше първият от Духовете на Времето.
към текста >>

92. 6. СКАЗКА ШЕСТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Бих искал да позная онзи човек, който би могъл да схване нещо разумно в това изречение.
А сега погледнете в многобройните преводи на Библията! това, което се явява там, е преведено обикновено така, че на наш език може да бъде предадено с думите: И Елохимите поставиха знаци за времената ден и година. Но има някои коментатори на Библията, които са започнали вече да мислят. Но н наше време, когато пренебрегват да се задълбочат и стигнат до действителната основа на нещата, участта на коментаторите е такава, че само започват да мислят, но не довеждат нещата до край. Познал съм някои такива тълкуватели, които са проумели, че всъщност обикновения превод: И поставиха знаци за времената ден и година" е едно безсмислие, една нелепост. Бих искал да позная онзи човек, който би могъл да схване нещо разумно в това изречение. Но в действителност, какво пише в оригинала на Библията? Когато искаме да преведем това място истински и вярно, с онова чувство, което един древен еврейски мъдрец е свързвал с тези думи, когато постъпим с филологическа задълбоченост при превеждането, ние трябва да кажем: И тук не става дума за знаци, а за живи същества, за онези Същества, които действуват и се изявяват в редуването на това, което става във времето. И един правилен превод би бил този: И Елохимите поставиха на тяхното място разпоредителите на течението на времето за съществата на Земята, разпоредителите, регулаторите на особено характерните моменти няма тук никаква дума, която да означава ден -, регулаторите на по-големи или по-малки периоди от време, което обикновено се превежда с ден и година. Следователно тук са посочени регулаторите, които стоят под степента на Архаи и които регулират живота. Духовете на Времето, Архаите, имат задачата да вършат това, което стои с една степен по-ниско от задачата на Елохимите.
към текста >>

93. 7. СКАЗКА СЕДМА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Това е едно изречение, което е известно на всеки един, който се е занимавал що годе с окултната наука.
В последните дни се опитахме да си съставим това, което онези Духовни Същества, което познаваме от областта на Тайната наука, отново ги намираме в Генезиса. Отчасти ние вече постигнахме това. При това винаги сме държали пред погледа си гледище, че при всичко, което застава първо пред нас външно, даже и това, което застава пред нас при по-нисшите степени на ясновидското съзнание/, а всъщност в Генезиса ние винаги, имаме работа с факта на свръхсетивното, на ясновиждащото съзнание/, че при всичко това имаме работа с майя, с илюзия; че нашето обикновено схващане на сетивния свят, така както на първо време този сетивен свят съществува за нашите познавателни способности, че този сетивен свят е майя или илюзия. Това е едно изречение, което е известно на всеки един, който се е занимавал що годе с окултната наука. Също и нисшите области на ясновидството, всичко това, което наричаме етерен и астрален свят, в един по-висш смисъл то принадлежи към тази област на илюзията, и това е нещо, което не може да остане скрито за никого, който се е занимавал по-продължително време с духовните възгледи. Ние се натъкваме така да се каже на истинската основа на съществуването едва тогава доколкото тя е достижима за нас -,когато проникнем над горепосочените области до по-дълбоките извори на съществуването; това трябва постоянно да имаме предвид. И не трябва да се задоволяваме само да си казваме това само теоретически, а чувството трябва да се превърне така да се каже в плът и кръв, че ние се подаваме на илюзии, когато се придържаме само към външното съществуване. Да се пренебрегне някак външното съществуване, да го ценим по-малко, това естествено би било също една от големите илюзии, на които хората могат да се подадат. Да вземем това, което така често ни занимаваше през тези дни, елементарното съществуване, непосредствено граничащо и намиращо се над физическото съществуване, което се намира зад това, което възприемаме с нашите сетива.
към текста >>

Едва когато в отделните части на майя, на илюзорния свят, можем да проникнем навсякъде с погледа до това, което стои като същност, като живи същества на тяхната основа, ние добиваме истинското значение на това изречение.
Това са Духовете в тяхната дейност в топлината, които са същевременно формиращият елемент на съществуването. Когато вземете нещата по този начин, тогава гледате в живата същност и тъкане, които стоят на основата на нашето съществуване. И така трябва да свикнем ние да виждаме във всичко, което застава пред нас външно, майя или илюзия. Обаче не трябва да оставаме при празната теория: Външният свят е майя. С това съвсем нищо не сме направили. Едва когато в отделните части на майя, на илюзорния свят, можем да проникнем навсякъде с погледа до това, което стои като същност, като живи същества на тяхната основа, ние добиваме истинското значение на това изречение. Тогава то е от полза. И така ние трябва да свикнем, във всичко, което става външно, което ни заобикаля, да виждаме нещо, което като илюзия е истина, но всъщност си остава илюзия. Една илюзия е именно една илюзия. Като такава тя е факт; но ние не я разбираме, когато оставаме, когато спираме при нейната илюзорност. Ние можем да я ценим като илюзия едва тогава, когато не оставаме, не спираме при нейната илюзорност.
към текста >>

Малко, че понякога нещата трябва да бъдат така разделени, че предното изречение е синьо, а следващата част от изречението е червено, защото предната част на такова изречение произхожда от единия народ, а последната част от другия народ.
Самопонятно, това е доказателство, че двата документа произхождат от две различни религиозни предания; и ние трябва да различаваме това, което е било донесено от един народ, който е обожавал Елохим, от онова, което донесло един друг народ, който е обожавал Явех. И този, който е написал това, е слял двете имена, Елохим и Явех-Елохим и така ние имаме сега един документ, който съдържа името Елохим, и друг документ, който съдържа името Явех. Ние трябва отново да разделим тези имена. В това изследване на Библията се е достигнало толкова далече, че днес имаме така наречени библии на дъгата, библии написани с цветовете на дъгата, в които всичко, което се предполага да е било донесено от една страна, е запечатано със сини букви, и всичко, което се счита да е било донесено от другата страна, е напечатано с червен цвят. Такива библии съществуват! Малко, че понякога нещата трябва да бъдат така разделени, че предното изречение е синьо, а следващата част от изречението е червено, защото предната част на такова изречение произхожда от единия народ, а последната част от другия народ. Чудно е само, как главното изречение и допълнителното изречение са така чудесно съчетани, че трябва да се предположи, какво само някой съчетател е трябвало да дойде, за да съчетае така добре тези две предания. В това тълкуване на Библията през нашето столетие е бил изразходван огромен труд и можем да кажем, когато познаваме нещата, че върху никое естествено-научно или историческо изследване не е бил изразходван толкова труд, както върху това богословско тълкуване на Библията през 19-я век, което ни изпълва с дълбока печал и с чувството на дълбока трагичност. Онова, което трябваше да разказва на човечеството за най-духовното, е изгубило своята връзка с духовните извори. Това е, като че някой би искал да каже: Но вижте, във втората част на трагедията "Фауст", например, ние виждаме един съвършено друг стил, когато сравним мястото, където говори Ариел, с четиристъпните стихове от първата част на "Фауст". Невъзможно е един и същ човек да е написал това и затова Гьоте трябва да е една митична фигура.
към текста >>

Чудно е само, как главното изречение и допълнителното изречение са така чудесно съчетани, че трябва да се предположи, какво само някой съчетател е трябвало да дойде, за да съчетае така добре тези две предания.
И този, който е написал това, е слял двете имена, Елохим и Явех-Елохим и така ние имаме сега един документ, който съдържа името Елохим, и друг документ, който съдържа името Явех. Ние трябва отново да разделим тези имена. В това изследване на Библията се е достигнало толкова далече, че днес имаме така наречени библии на дъгата, библии написани с цветовете на дъгата, в които всичко, което се предполага да е било донесено от една страна, е запечатано със сини букви, и всичко, което се счита да е било донесено от другата страна, е напечатано с червен цвят. Такива библии съществуват! Малко, че понякога нещата трябва да бъдат така разделени, че предното изречение е синьо, а следващата част от изречението е червено, защото предната част на такова изречение произхожда от единия народ, а последната част от другия народ. Чудно е само, как главното изречение и допълнителното изречение са така чудесно съчетани, че трябва да се предположи, какво само някой съчетател е трябвало да дойде, за да съчетае така добре тези две предания. В това тълкуване на Библията през нашето столетие е бил изразходван огромен труд и можем да кажем, когато познаваме нещата, че върху никое естествено-научно или историческо изследване не е бил изразходван толкова труд, както върху това богословско тълкуване на Библията през 19-я век, което ни изпълва с дълбока печал и с чувството на дълбока трагичност. Онова, което трябваше да разказва на човечеството за най-духовното, е изгубило своята връзка с духовните извори. Това е, като че някой би искал да каже: Но вижте, във втората част на трагедията "Фауст", например, ние виждаме един съвършено друг стил, когато сравним мястото, където говори Ариел, с четиристъпните стихове от първата част на "Фауст". Невъзможно е един и същ човек да е написал това и затова Гьоте трябва да е една митична фигура. Действително резултатът от неимоверен труд, от всеотдайни усилия, поради отделянето от окултните източници, стои по един трагичен начин на същата почва, на който би стоял някой, който отрича съществуването на Гьоте, покаже не може да си представи, че две толкова различни неща, като стилът от първата част на "Фауст" и от неговата втора част могат да произхождат от един и същ човек.
към текста >>

94. 8. СКАЗКА ОСМА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Този факт, които се съдържа в изречението: "Пред нас се явяват предмети", "Същества се изразяват в една външна пространствена форма, от която ние сме отделени, тя стои пред нас и, този факт, който се съдържа в това изречение, настъпва и за Елохимите едва през време на Земната епоха.
Когато пред нас застава един предмет, той се намира тогава вън от нас, явява ни се като същество вън от нас. Всяко предишно съзнание на съществата, за които можем да говорим, е такова, че то не прави разлика между вътрешно и външно, че би било безсмислие да се каже: на нас ни се явява нещо, което се намира вън от нас. Това не можеха да кажат и Елохимите; то не съществуваше и за тях. Те можеха само да кажат: Ние живеем и тъчем във Вселената; ние творим, и в творението възприемаме това наше творчество. Пред нас не стоят предмети; пред нас не се явяват предмети. Този факт, които се съдържа в изречението: "Пред нас се явяват предмети", "Същества се изразяват в една външна пространствена форма, от която ние сме отделени, тя стои пред нас и, този факт, който се съдържа в това изречение, настъпва и за Елохимите едва през време на Земната епоха. Когато на старата Луна тези Елохими са чувствували, че тъкат и действуват в светлината, която се е разливала от Слънцето върху Луната, те можели да си кажат: Ние се чувствуваме вътре в тази Светлина; ние чувствуваме как заедно с тази Светлина се потопяваме в съществата, които живеят като човеци върху стара Луна; ние пробягваме някакси пространството заедно с тази Светлина. Но те не биха могли да кажат: Ние виждаме тази Светлина вън от нас. Такова положение не е съществувало през време на старото Лунно състояние; това е било един съвършено нов земен факт. Когато на определена степен на развитието в Генезиса срещаме величествените думи: "И рекоха Елохимите: Да бъде Светлина", към това трябва да се прибави един нов факт: че те не се чувствуват само да се разливат заедно със светлината, а светлината се отразява към тях от предметите, че предметите им се явяват отвън. Авторът на Генезиса /Битието/ изразява това, като към думите: "И рекоха Елохимите: Да бъде Светлина"!
към текста >>

Не се явява нещо ново, това е важното, което е казано с това малко изречение.
прибавя: "И Елохимите видяха Светлината". Да, в този документ не е записано нищо ненужно; това не е една фраза, там нищо не е само фраза. И желателно би било, между другите неща, които хората биха могли да научат от този документ, да научат също и това: да не прибавят в своето писане нищо, което да не бъде пълносочно съдържание, да не пишат нищо, което да бъде само една фраза. Авторът на Генезиса не е написал нищо ненужно, нищо, което в еснафски смисъл може да бъде само едно украшение, за да прибавят и нещо красиво към създаването на Светлината. Той не е искал да каже нещо подобно, като думите: Да, ние виждаме светлината и сме доволни от себе си, че добре сме я направили. Не се явява нещо ново, това е важното, което е казано с това малко изречение. Но казано е и нещо повече. Там не е писано само: "И Елохимите видяха Светлината", а: "Те видяха, че това беше хубаво или добро "Правя забележката, че в еврейския език не се прави такава разлика между "красиво" и "добро", както днес. Същата дума означава и "красиво" и "добро". Но какво се разбира с това, което е наречено красиво или добро? Смисълът, който се крие тук, още прозвучава в древния санскритски език, а даже и в германския език.
към текста >>

Аз вече казах, че изречението, което се намира в Генезиса: "И Елохимите видяха Светлината", това изречение би било невъзможно да бъде произнесено по отношение развитието на Лунната епоха.
Светлината лъчезари от Слънцето към Земята, Когато бихме искали така да се каже да локализираме трите по-висши елементарни състояния светлинния етер, звуковия етер, жизнения етер -, тогава би трябвало да кажем: тях ние трябва да търсим по местонахождението повече в Слънчевото естество; обаче топлината е разпределена върху двете, върху Земята и върху Слънцето. На Слънцето ние ще поставим повече естеството на Светлината, на духовния звук и на живота. Това, което произвежда живота, трябва да го търсим повече на Слънцето. За първи път това слънчево естество се е отделило през време на старата Лунна епоха. Тогава, през време на старата Лунна епоха, Светлината е действувала първо, обаче не като светлина. Аз вече казах, че изречението, което се намира в Генезиса: "И Елохимите видяха Светлината", това изречение би било невъзможно да бъде произнесено по отношение развитието на Лунната епоха. Там би трябвало да се каже: И Елохимите тъчаха през пространството със светлината, бяха вътре в светлината, но не я видяха. Както например днес някой би плувал във водата и всъщност не би виждал водата, а се движи напред в нея, така и светлината не е била виждана, а е била носител на работата в космическото пространство. С развитието на Земята започна да се явява светлината, да бъде отразявана от предметите. Това, което съществуваше в светлината през време на старата Лунна епоха, за него беше твърде естествено, че през време на Земното развитие трябваше да се получи едно по-висше състояние. Трябва следователно да очакваме, щото това, което съществуваше за светлината през време на старото Лунно развитие, то да съществува през време на Земното развитие за звуковия етер.
към текста >>

Следователно ясновидецът, който е написал Генезиса, би трябвало да изостави на втория ден на сътворението изречението: "И Елохимите видяха.....".
Трябва следователно да очакваме, щото това, което съществуваше за светлината през време на старото Лунно развитие, то да съществува през време на Земното развитие за звуковия етер. С други думи: През време на Земното развитие със звуковия етер става същото, което през време на Лунното развитие стана за светлината. Това би трябвало да бъде причина, щото за Елохимите това, което наричаме духовен звук, да не бъде възприемаемо както светлината в нейното отражение. Следователно, ако Генезисът би искал да ни покаже, че развитието напредва от действеността на светлинния етер към тази на звуковия етер, тогава то би трябвало да ни каже: "И Елохимите гледаха в развитието на Земята Светлината и видяха, че тя бе добро", но сега не би трябвало да продължи по същия начин: "През време на тази фаза Елохимите възприемаха звуковия етер", а би трябвало да каже: "Те живееха и тъчаха в този звуков етер". Тогава за така наречения ден втори на сътворението не би могло да се каже, че Елохимите възприемаха онова възбуждане, което разделя материята по посока нагоре и надолу, тук за тази работа на Елохимите не би могло да се каже например: Те я възприемат, имат възприятие за нея, виждат я, а тази дума за възприемане и проявяване на красота би трябвало да бъде изпусната; тогава то би отговаряло на това, което констатираме чрез Духовната наука. Следователно ясновидецът, който е написал Генезиса, би трябвало да изостави на втория ден на сътворението изречението: "И Елохимите видяха.....". Вземете Битието /Генезиса разказва за сътворението/. Там е писано за първия ден: И Елохимите видяха Светлината и видяха, че тя бе добро /хубаво, красиво/. За втория ден на сътворението ще намерите изразено в обикновените преводи на Библията, след изтичането на първия ден на сътворението "И рече Бог: Да бъде едно разширение посред водите и да стане разделение между водите... и стана така. И нарече Бог разширението /твърдта, в други преводи/ небе... И стана вечер, стана утро, ден втори. "А онова изречение, което се намира, в описанието за първия ден, не се споменава вече за втория ден.
към текста >>

"А онова изречение, което се намира, в описанието за първия ден, не се споменава вече за втория ден.
Следователно ясновидецът, който е написал Генезиса, би трябвало да изостави на втория ден на сътворението изречението: "И Елохимите видяха.....". Вземете Битието /Генезиса разказва за сътворението/. Там е писано за първия ден: И Елохимите видяха Светлината и видяха, че тя бе добро /хубаво, красиво/. За втория ден на сътворението ще намерите изразено в обикновените преводи на Библията, след изтичането на първия ден на сътворението "И рече Бог: Да бъде едно разширение посред водите и да стане разделение между водите... и стана така. И нарече Бог разширението /твърдта, в други преводи/ небе... И стана вечер, стана утро, ден втори. "А онова изречение, което се намира, в описанието за първия ден, не се споменава вече за втория ден. Генезисът разказва така, както трябва да изискваме от него според това, което можем да констатираме от гледището на Духовната наука. Тук отново имате едно такова кръстовище, с което тълкувателите от 19-я век не са могли никак да се справят. Имало е тълкуватели, които са казвали: Но що е това, каква е причината, че вторият ден не се произнася това изречение? навярно писателят го е забравил. От Генезиса хората би трябвало да се научат, че те не само не трябва да прибавят нищо, което не принадлежи там, но и да не отнемат нищо, което му принадлежи.
към текста >>

Имало е тълкуватели, които са казвали: Но що е това, каква е причината, че вторият ден не се произнася това изречение?
За втория ден на сътворението ще намерите изразено в обикновените преводи на Библията, след изтичането на първия ден на сътворението "И рече Бог: Да бъде едно разширение посред водите и да стане разделение между водите... и стана така. И нарече Бог разширението /твърдта, в други преводи/ небе... И стана вечер, стана утро, ден втори. "А онова изречение, което се намира, в описанието за първия ден, не се споменава вече за втория ден. Генезисът разказва така, както трябва да изискваме от него според това, което можем да констатираме от гледището на Духовната наука. Тук отново имате едно такова кръстовище, с което тълкувателите от 19-я век не са могли никак да се справят. Имало е тълкуватели, които са казвали: Но що е това, каква е причината, че вторият ден не се произнася това изречение? навярно писателят го е забравил. От Генезиса хората би трябвало да се научат, че те не само не трябва да прибавят нищо, което не принадлежи там, но и да не отнемат нищо, което му принадлежи. Авторът на Генезиса не е забравил нищо. Има най-дълбока причина, щото за втория ден на сътворението тези думи да не стоят там. Това отново е един такъв факт, какъвто споменах вече много, който ни изпълва с едно такова чувство на удивление и благоговение, когато вникваме в един такъв древен документ, какъвто е Генезисът.
към текста >>

95. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Ако вземете Библията такава, каквато тя съществува в дневните преводи, ще намерите в нея знаменателното изречение: Това е битието на небето и на земята, когато бяха създадени в деня, когато Господ Бог направи земята и небето.
Това, което иде след седмия ден на сътворението, са потомците на човеците на Елохимите, това са потомците на онова, което се яви в съществуването в шестия ден на сътворението. Тук Библията отново ни се показва в своето величие, когато във втора глава ни разказва, как фактически човекът на Яхве е един потомък на ако можем така да се изразим небесния човек, на човека, който Елохимите създадоха на шестия ден на сътворението. Точно както синът е потомък на бащата, така човекът на Яхве беше потомък на човека на Елохимите. Това ни разказва Библията, когато в стих 4 от 2-ра глава казва: Това,което ще следва сега, са потомците, следващите родове на небесните същества. Това е записано там. Ако вземете Библията такава, каквато тя съществува в дневните преводи, ще намерите в нея знаменателното изречение: Това е битието на небето и на земята, когато бяха създадени в деня, когато Господ Бог направи земята и небето. Обикновено целокупността на Елохимите е наречена "Бог", а Яхве-Елохим е наречен "Господ Бог". Господ Бог създаде земята и небето. Моля ви много да разгледате внимателно и точно и след това ви моля да се опитате съвсем честно да свържете в някакъв разумен смисъл с това изречение. Бих искал да зная, кой би могъл да стори това. Който може това, тогава той не трябва да се вглежда по-нататък в Библията, защото тук се намира думата "толедот", която означава "следващите родове, следващите поколения" и тук на същото място стои тази дума, както при Ной, когато става дума за следващите поколения, за следващите родове.
към текста >>

Моля ви много да разгледате внимателно и точно и след това ви моля да се опитате съвсем честно да свържете в някакъв разумен смисъл с това изречение.
Това ни разказва Библията, когато в стих 4 от 2-ра глава казва: Това,което ще следва сега, са потомците, следващите родове на небесните същества. Това е записано там. Ако вземете Библията такава, каквато тя съществува в дневните преводи, ще намерите в нея знаменателното изречение: Това е битието на небето и на земята, когато бяха създадени в деня, когато Господ Бог направи земята и небето. Обикновено целокупността на Елохимите е наречена "Бог", а Яхве-Елохим е наречен "Господ Бог". Господ Бог създаде земята и небето. Моля ви много да разгледате внимателно и точно и след това ви моля да се опитате съвсем честно да свържете в някакъв разумен смисъл с това изречение. Бих искал да зная, кой би могъл да стори това. Който може това, тогава той не трябва да се вглежда по-нататък в Библията, защото тук се намира думата "толедот", която означава "следващите родове, следващите поколения" и тук на същото място стои тази дума, както при Ной, когато става дума за следващите поколения, за следващите родове. И така тук се говори за човеците за Яхве като потомци, като следващи родове на небесните същества също както там се говори за потомците на Ной. Ние трябва да четем това място по смисъл, както следва: "Това, което следва, това, за което ще се говори в следващото, това са потомците на небесните и земни същества, които бяха създадени от Елохимите и бяха продължение от Яхве-Елохим. И така, и в смисъла на Библията ние трябва да считаме човека на Яхве като потомък на човека на Елохимите.
към текста >>

96. 5. Пета лекция, 5. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

За да проумеете как чрез една личност като Авраам може да произлезе нещо изключително важно за цялата еволюция на човечеството, необходимо е да се съсредоточите върху едно изречение, върху една важна истина: когато една личност е предопределена да послужи като специален инструмент за общочовешката еволюция, в тази личност винаги се налага непосредствената намеса на някакво божествено-духовно Същество.
За да проумеете как чрез една личност като Авраам може да произлезе нещо изключително важно за цялата еволюция на човечеството, необходимо е да се съсредоточите върху едно изречение, върху една важна истина: когато една личност е предопределена да послужи като специален инструмент за общочовешката еволюция, в тази личност винаги се налага непосредствената намеса на някакво божествено-духовно Същество.
към текста >>

97. 6. Шеста лекция, 6. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Това изречение е точен израз на нещата, кои то току-що Ви описах с оглед на окултните факти.
Често пъти древните текстове изкарват наяве забележителни подробности, които могат да бъдат разбрани, само ако се познават съответните факти. Ние допълнително ще говорим за начина, по който се съединяват двете деца Исус; сега ще споменем само следното. В т.нар. Египетско Евангелие срещаме едно забележително място, което още през първите столетия изглеждаше твърде еретическо, понеже в християнските среди не желаеха да чуят съдържащите се в него истини, или пък не искаха те да стават достояние на други хора. Обаче все пак, някои от текстовете на това апокрифно Евангелие се запазиха, например че „спасението ще дойде в света, когато двете станат едно и външното стане като вътрешното". Това изречение е точен израз на нещата, кои то току-що Ви описах с оглед на окултните факти. Спасението зависи от това, че двете ще станат едно. И те стават едно, когато в дванадесетата година Заратустровата индивидуалност премина в Натановия Исус. Вътрешното стана външно. Душевната сила на Исус от Евангелието на Лука имаше могъщ вътрешен заряд; обаче този вътрешен заряд доби, външен израз след като Заратустровата индивидуалност, развивайки се във външните обвивки, т.е. във физическото и етерното тяло на Соломоновия Исус, прониза и,така да се каже, импрегнира вътрешната душевна сила на Натановия Исус, укрепвайки я с енергиите на физическото и етерното тяло.
към текста >>

98. 8. Осма лекция, 8. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

И ако искаме да обобщим в едно изречение особеностите на стария вид посвещение, което се практикуваше в окултните школи и което, следователно, можеше да намери някакъв отзвук всред външния свят, трябва да кажем: Ако някой иска да мине през посвещението, той не бива да вярва, че може да запази същото Азово чувство, каквото има в Царството, в Малхут.
И ако искаме да обобщим в едно изречение особеностите на стария вид посвещение, което се практикуваше в окултните школи и което, следователно, можеше да намери някакъв отзвук всред външния свят, трябва да кажем: Ако някой иска да мине през посвещението, той не бива да вярва, че може да запази същото Азово чувство, каквото има в Царството, в Малхут. Издигайки се в духовния свят, той изживява с необичайна сила и съвсем непосредствено онези три пъти по три качества, за които стана дума; обаче той трябва да се откаже от своето Азово чувство, от своите изживявания в сетивния свят. Това, което той изживява като Нецах, Йезод, Ход и т.н., не може да бъде пренесено в Царството и не може да остане свързано с обикновеното Азово чувство.
към текста >>

99. 9. Девета лекция, 9. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

В изречението: „Блажени бедните духом, защото те ще намерят Царствата небесни в себе си" е оповестена новата истина за физическото тяло.
Но ако бихме искали да опишем какви конкретни промени настъпиха с човешкия Аз, би трябвало да покажем как всяка една от съставните части на човешкото същество можа да стане „блажена" в себе си по един съвсем нов начин. В изречението: „Блажени бедните духом, защото те ще намерят Царствата небесни в себе си" е оповестена новата истина за физическото тяло.
към текста >>

Това трето изречение от „Блаженствата"*28 има изключително дълбок смисъл.
Това трето изречение от „Блаженствата"*28 има изключително дълбок смисъл. Опитайте се да вникнете в него от гледна точка на антропософската Духовна Наука. Астралното тяло се изгражда у човека по времето на Старата Луна. Свръхсетивните Същества, които постигнаха голямо влияние върху човека, а именно луциферическите Същества, действуваха предимно в областта на астралното тяло. Поради тази причина човекът беше затруднен в постигането на висшата си земна цел. Както знаем, луциферическите Същества са изостанали в своето развитие и се намират на една степен, отговаряща на Старата Луна; точно те са тези, които пречат на човека да продължи своя еволюционен път.
към текста >>

Да, в третото изречение от „Блаженствата" Вие срещате една формулировка, която може да бъде разбрана само в антропософски смисъл.
Свръхсетивните Същества, които постигнаха голямо влияние върху човека, а именно луциферическите Същества, действуваха предимно в областта на астралното тяло. Поради тази причина човекът беше затруднен в постигането на висшата си земна цел. Както знаем, луциферическите Същества са изостанали в своето развитие и се намират на една степен, отговаряща на Старата Луна; точно те са тези, които пречат на човека да продължи своя еволюционен път. Сега обаче, когато Христос слезе на Земята, когато Азът беше проникнат от Христовата сила, човекът най-после можа да се включи в планетарния смисъл на Земята, откривайки в самия себе си силата, за да обуздава астралното тяло и да отхвърля луциферическите влияния. Ето защо сега можеха да прозвучат думите: Който обуздава своето астрално тяло и е достатъчно силен, за да не изпада в гняв, който запазва присъствието на Аза и е вътрешно овладян, той действително ще постигне целта на Земната еволюция. Да, в третото изречение от „Блаженствата" Вие срещате една формулировка, която може да бъде разбрана само в антропософски смисъл.
към текста >>

Твърде забележително е и петото изречение от „Блаженствата".
Благодарение на това, че Азовите сили ще обхванат душевните елементи по един сериозен и достоен начин, както и физическите структури. Ако вдигнем поглед към Сетивната Душа, ние бихме могли да кажем: Когато постепенно се свърже с Христос, в своята Сетивна Душа той ще долови един такъв порив, какъвто несъзнателно усеща в своето тяло, изпитвайки, примерно, глад или жажда. Към душевния свят той ще изпитва такъв копнеж, с какъвто гладното и жадно тяло се стреми към храната и водата. Това, което човекът постига след като е приел в себе си Христовата сила, бихме могли да обозначим в един по-древен и всеобхватен смисъл като жажда за справедливост. И когато изпълва своята Сетивна Душа с Христовата сила, той може вече сам да утолява жаждата си за справедливост. Твърде забележително е и петото изречение от „Блаженствата". И ние би трябвало да го очакваме. То ни предлага нещо съвсем особено, отнасящо се всъщност за Разбиращата Душа. Всеки, който е изучавал моите книги „Тайната Наука" и „Теософия", и е в течение на изнасяните години наред лекции, знае, че единственото между трите съставни части на човешката душа Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнателната Душа се поддържа от Аза. Всеки знае, че в Сетивната Душа Азът е все още слабо представен, докато в Разсъдъчната и Съзнателната Душа той присъствува в много по-пълна степен, така че едва сега човекът става човек в истинския смисъл на Ду мата. Докато в по-низшите съставни части например в Сетивната Душа властвуват божествено-духовни сили, в областта на Разсъдъчната Душа, той става вече едно самостоятелно същество.
към текста >>

Забележително е, че петото изречение от „Блаженствата" ни показва тъкмо този вид качества.
Следователно, тук пред нас застава нещо, което се отнася до самия човек. Ето защо, приемайки Христовата сила, в Разсъдъчната Душа човекът изгражда такива добродетели, които не са измолени от Небето като някаква награда, а са нещо, което той може да отправи към своите себеподобни. И така, ние трябва да усетим, че от добродетелите на Разсъдъчната Душа сякаш се излъчва нещо, което после отново се връща към човека. Забележително е, че петото изречение от „Блаженствата" ни показва тъкмо този вид качества. То се отличава от всички други, понеже дори ако преводът не е особено сполучлив фактите не могат да бъдат скрити: „Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост". Което се излъчва от човека, отново се връща към него, както и трябва да бъде, ако схващаме нещата в смисъла на Духовната Наука.
към текста >>

После ние стигаме до следващото изречение, което се отнася до Съзнателната Душа, до онази негова част, където Азът е напълно изявен и човекът израства по един съвършено нов начин.
После ние стигаме до следващото изречение, което се отнася до Съзнателната Душа, до онази негова част, където Азът е напълно изявен и човекът израства по един съвършено нов начин. Ние знаем, че тъкмо с идването на Христос се заражда и Разсъдъчната Душа. А сега живеем в епохата, когато се заражда Съзнателната Душа и когато човекът трябва да поеме своя път обратно към духовния свят. Докато в Разсъдъчната Душа човекът добива едно първоначално съзнание за себе си, в Съзнателната Душа неговият Аз отново се устремява към духовния свят. Приемайки Христовата сила в себе си и изливайки своя Аз в Съзнателната Душа, за да го изживее там в напълно чист вид, човекът всъщност открива пътя към своя Бог. Изживявайки Христос в своя Аз и издигайки се до Съзнателната Душа, човекът стига до своя Бог.
към текста >>

Ето защо от шестото изречение разбираме по един напълно обективен начин, че благодарение на качествата, които изгражда в кръвта и в сърцето, Азът ще се съедини с Бога.
Многократно е ставало Дума, че Азът има своя израз в кръвта на физическото тяло, чийто център е сърцето. Ето защо от шестото изречение разбираме по един напълно обективен начин, че благодарение на качествата, които изгражда в кръвта и в сърцето, Азът ще се съедини с Бога. Какво гласи това изречение? „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Разбира се, този превод не е особено сполучлив, но за нашите цели е напълно достатъчен.
към текста >>

Какво гласи това изречение?
Многократно е ставало Дума, че Азът има своя израз в кръвта на физическото тяло, чийто център е сърцето. Ето защо от шестото изречение разбираме по един напълно обективен начин, че благодарение на качествата, които изгражда в кръвта и в сърцето, Азът ще се съедини с Бога. Какво гласи това изречение? „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Разбира се, този превод не е особено сполучлив, но за нашите цели е напълно достатъчен.
към текста >>

Следващото изречение се отнася до онова, което наричаме Дух-Себе.
Следващите изречения се отнасят до това, че човекът постепенно напредва в изграждането на своите по-висши съставни части: Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух. Ето защо те само загатват за онези изживявания на човека, които сега имат само малка част от избраните. Следващото изречение се отнася до онова, което наричаме Дух-Себе. „Блажени са онези, които изграждат Духа-Себе като първа от висшите си духовни сили, защото те ще се нарекат чада Божии." В тях вече е проникнала първата част от висшата троица. Те са приели Бога и са станали външен израз на самата Божественост.
към текста >>

Ето защо съответното изречение от „Блаженствата" предупреждава какво ще бъде отношението към отделните представители на тези бъдещи епохи: „Блажени са гонените заради правдата, понеже в себе си те ще намерят небесните Царства".
Специално подчертано е, че до тази степен ще стигнат само избрани: единствено онези, които добре разбират какво ще донесат бъдещите епохи на цялото човечество. За една малка част от избраните е вече достояние всичко онова, което бъдещите поколения ще означават като „пълното приемане на Христос в сърцевината на нашите души". Обаче, тъй като засега те са един вид изключение и другите не ги разбират, наред с всичко друго, те ще бъдат и преследвани. Ето защо съответното изречение от „Блаженствата" предупреждава какво ще бъде отношението към отделните представители на тези бъдещи епохи: „Блажени са гонените заради правдата, понеже в себе си те ще намерят небесните Царства".
към текста >>

А последното изречение е отправено към най-доверените ученици: То се отнася към деветата съставна част на човека: Човекът-Дух.
А последното изречение е отправено към най-доверените ученици: То се отнася към деветата съставна част на човека: Човекът-Дух. „Блажени сте, когато ви хулят и гонят заради мен."
към текста >>

100. 11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Така стоят не щата и с второто изречение „блажени страдащите...".
И те наистина биха могли да изтъкнат например, че съдържанието на „Блаженствата" е нещо отдавна познато. Обаче ние трябва да заострим вниманието си тъкмо върху това, което по-рано не е съществувало, върху това, което по-рано не можеше да бъде постигнато от човека, запазващ своето Азово съзнание; всичко то стана достояние на хората, единствено чрез Христовия Импулс. Ето кое е същественото! Аз разгледах отделните строфи на „Блаженствата" и посочих, че първата от тях следва да гласи: „Блажени просещите Дух", понеже с оглед на общочовешката еволюция „беден духом" е онзи, който вече не може да има свръхсетивни изживявания в смисъла на старото ясновидство. Обаче Христос е тук и от него идва истинската утеха, истинското просветление: След като не сте вече в състояние да прониквате в духовния свят чрез органите на старото ясновидство, отсега нататък ще можете това чрез самите себе си, чрез вашия Аз, понеже „чрез самите себе си ще намерите Царствата небесни". Така стоят не щата и с второто изречение „блажени страдащите...". Вие не трябва да се стремите към духовния свят по пътя на старото ясновидство, защото сега вече разполагате в вашия Аз. Обаче за тази цел Азът все повече и повече трябва да изпълни себе си с онази сила, която беше вложена в Христос по един неповторим начин.
към текста >>

И ако вземем първото изречение: „Блажени просещите Дух", нататък то би трябвало да продължи „в самите себе си", или „чрез самите себе си те ще имат Царството небесно".
Съвременните хора би трябвало поне малко да размислят върху тези неща. Не случайно всяко от изреченията на планинската проповед съдържа важните гръцки думи: οτι αυτων εστιν η βασιλεια των ουρανων. И ако вземем първото изречение: „Блажени просещите Дух", нататък то би трябвало да продължи „в самите себе си", или „чрез самите себе си те ще имат Царството небесно". Навсякъде после, и във второто, и в третото изречение, и т.н. се подчертава точно това: „В самите себе си".
към текста >>

Навсякъде после, и във второто, и в третото изречение, и т.н.
Съвременните хора би трябвало поне малко да размислят върху тези неща. Не случайно всяко от изреченията на планинската проповед съдържа важните гръцки думи: οτι αυτων εστιν η βασιλεια των ουρανων. И ако вземем първото изречение: „Блажени просещите Дух", нататък то би трябвало да продължи „в самите себе си", или „чрез самите себе си те ще имат Царството небесно". Навсякъде после, и във второто, и в третото изречение, и т.н. се подчертава точно това: „В самите себе си".
към текста >>

101. Езотеризмът в Евангелието на Маркo GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo

Това изречение може да бъде разбрано на различни нива, но освен всичко друго и на това.
Ако оставите тези разсъждения да действат върху душите ви, вие малко ще почувствате фундаменталния принцип, наложил се на Павел в откровението при Дамаск и който е изразен в тези красиви думи: "Ако не станете като децата вие никога няма да влезете в небесното царство". Това изречение може да бъде разбрано на различни нива, но освен всичко друго и на това. Павел казваше: "Не аз, а Христос в мен" т.е. съществото, носител на макрокосмичното съзнание, това същество, което би имало детето, ако можеше да проникне със своето съзнание на възрастен това на първите три години. При нормалния съвременен човек, тези два вида съзнание са разделени, трябва да бъдат разделени; иначе биха били несъвместими. Те не успяха да съжителстват съвместно и при Христос Исус. Защото след три години по необходимост смъртта трябваше да настъпи в наличните обстоятелства в Палестина.
към текста >>

102. Лекция четвърта GA_126 Окултна история

Така, в древен Вавилон е съществувало изречение, което гласи: "Погледни човек, който върви не като старец и не като дете, върви, като здрав, а не като болен, не много бързо бяга и не много бавно крачи, и ти ще видиш мярката на слънчевото движение".
Така, в древен Вавилон е съществувало изречение, което гласи: "Погледни човек, който върви не като старец и не като дете, върви, като здрав, а не като болен, не много бързо бяга и не много бавно крачи, и ти ще видиш мярката на слънчевото движение". Поразително изречение, но то може дълбоко, дълбоко да ни въведе вътре в душата на древните вавилонци. Защото те си представяли, че човек с добра, здрава крачка, човек, който в своето ходене се придържа към скоростта, произтичаща от здравия живот, че такъв човек, ако би вървял не много бързо и не много бавно около Земята, би се нуждаел за такава обиколка от 365 1/4 дни, и това е приблизително така, предполагайки, че той странства непрекъснато ден и нощ. И така, те казвали, че времето, за което човек може да обиколи Земята, е същото това време, за което, понеже те вярвали в привидното движение на Слънцето около Земята, Слънцето обикаля Земята. Значи, ако ти вървиш, като здрав човек, не много бързо и не много бавно около Земята, то ти следваш скоростта на движение на Слънцето около Земята. Това значи: "Човече, това принадлежи на твоето здраве - да следваш движението на Слънцето около Земята".
към текста >>

Поразително изречение, но то може дълбоко, дълбоко да ни въведе вътре в душата на древните вавилонци.
Така, в древен Вавилон е съществувало изречение, което гласи: "Погледни човек, който върви не като старец и не като дете, върви, като здрав, а не като болен, не много бързо бяга и не много бавно крачи, и ти ще видиш мярката на слънчевото движение". Поразително изречение, но то може дълбоко, дълбоко да ни въведе вътре в душата на древните вавилонци. Защото те си представяли, че човек с добра, здрава крачка, човек, който в своето ходене се придържа към скоростта, произтичаща от здравия живот, че такъв човек, ако би вървял не много бързо и не много бавно около Земята, би се нуждаел за такава обиколка от 365 1/4 дни, и това е приблизително така, предполагайки, че той странства непрекъснато ден и нощ. И така, те казвали, че времето, за което човек може да обиколи Земята, е същото това време, за което, понеже те вярвали в привидното движение на Слънцето около Земята, Слънцето обикаля Земята. Значи, ако ти вървиш, като здрав човек, не много бързо и не много бавно около Земята, то ти следваш скоростта на движение на Слънцето около Земята. Това значи: "Човече, това принадлежи на твоето здраве - да следваш движението на Слънцето около Земята". Това, разбира се, е нещо, което може да ни внуши уважение пред мощното космическо миросъзерцание на вавилонците.
към текста >>

103. Лекция пета GA_126 Окултна история

Всичко това може да ни подскаже в каква бездна от премъдрост надникваме ние в смътното предчувствие, което изразяваме чрез простото изречение: човешкият микрокосмос е своего рода отражение на Макрокосмоса.
Всичко това може да ни подскаже в каква бездна от премъдрост надникваме ние в смътното предчувствие, което изразяваме чрез простото изречение: човешкият микрокосмос е своего рода отражение на Макрокосмоса. Такива думи ни показват, че тази фраза непосредствено се докосва до най-дълбоката мъдрост, защото думите "човек е микрокосмос по отношение на Макрокосмоса" могат да бъдат действително просто тривиална фраза - правилно разбрани, те могат да представляват за нас съвкупност от милиони и милиони отделни конкретни истини. И това трябва да се подчертае, за да ви се покаже каква е била конфигурацията на душата на хората от древноперсийската култура. Тогава е имало, особено при водещите личности, живо усещане за тази връзка на човека с Макрокосмоса.
към текста >>

104. Лекция шеста GA_126 Окултна история

И от такава гледна точка ще разберем дълбокото изречение на Платон, който дал на гърците толкова дълбока философия и въпреки това бил принуден да каже, че цялата философия по негово време е нищо в сравнение с древната мъдрост, която е била получена от предците от царствата на духовните светове.
Предчувствие за същността на гръцката култура ние можем да получим, разглеждайки тази гръцка култура на основата на дълбоките мистерийни светини. И поради това, че тайните на живота в свръхсетивния свят по някакъв човешки начин се предавали от гръцките художници, гръцката пластика е могла да въплъти в мрамор или бронз това, което било първоначално храмова тайна. Също и това, което намираме в гръцката философия, ясно ни показва, че най-доброто, което гръцката философия е могла да даде, е била само пренесената в интелекта, в разбирането от разсъдъка древна мистерийна мъдрост. Нещо в този род символично се изразява, когато ни се говори, че великият Хераклит3 принесъл в дар на храма на Диана Ефеска своя труд за природата. Това значи не нещо друго, а следното: това, което той могъл да каже, изхождайки от собствената си дейност "аз" с "аз", той изложил така, че бил длъжен да го принесе в жертва на духовните, спиритуални сили на предшестващата епоха, за връзката си с които той знаел. И от такава гледна точка ще разберем дълбокото изречение на Платон, който дал на гърците толкова дълбока философия и въпреки това бил принуден да каже, че цялата философия по негово време е нищо в сравнение с древната мъдрост, която е била получена от предците от царствата на духовните светове. А при Аристотел всичко ни се представя в логическа форма и в този случай можем само да кажем: абстрактното достояние на древната мъдрост са преведените в понятия цели живи светове.
към текста >>

105. Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Вие ще установите, че колкото повече напредвате в себепознанието, толкова повече се убеждавате в истинността на това изречение: Човекът спи по отношение на своята воля, когато е буден и спи по отношение на своето мислене, когато спи.
Напротив, волята се пробужда, прониква в нашия организъм отвън и го оживява. Ето защо сутрин ние се чувствуваме укрепнали. Защото това, което прониква в нашия организъм е от волево естество. Че ние не възприемаме тази работа на волята, че не знаем нищо за нея, ще ни се стори напълно вероятно, когато размислим, че нашето мислене, нашите представи заспиват, когато ние заспиваме. Ето защо искаме да дадем първо един повод за по-нататъшно размишление, за по-нататъшна медитация. Вие ще установите, че колкото повече напредвате в себепознанието, толкова повече се убеждавате в истинността на това изречение: Човекът спи по отношение на своята воля, когато е буден и спи по отношение на своето мислене, когато спи. Денем спи волята, нощем спи животът на представите.
към текста >>

106. При освещаването на антропософския клон „Кристиян Розенкройц” Хамбург, 17. Юни 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Като един вид девиз, произтичащ от тези принципи, имаме в следното изречение: „Нито една религия не стои по-горе от истината.” Стремежът към истината може да обедини всички хора понеже истината подпомага взаимното разбирателство.
– Обаче по лицето на Земята са разпространени най-разнообразни вероизповедания и философии. Не всички изповедания и философии могат да са погрешни. Който би твърдял това, би обвинил мъдрото ръководство на света. Следователно може да става дума само за това да се търси обективното ядро на всички светогледи, което води до взаимно разбиране. Като един вид девиз, произтичащ от тези принципи, имаме в следното изречение: „Нито една религия не стои по-горе от истината.” Стремежът към истината може да обедини всички хора понеже истината подпомага взаимното разбирателство. Тук вече имаме и третия принцип.
към текста >>

107. 4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

И така, най-напред имаме четенето в Акаша, и едва после търсим съответното място, съответното изречение в някое от Евангелията; след което проверяваме дали и доколкото отговаря на формата, която винаги може да бъде възпроизведена в Хрониката Акаша.
Но същият този факт породи и нещо друго, което е свързано с необходимостта днес Евангелията да се интерпретират в духа на антропософски ориентираната Духовна наука. Ако сте проследили антропософската интерпретация на Евангелията, Вие сигурно сте забелязали, че тя не се опира на отделните евангелски текстове. Защото това, което ни предлагат четирите Евангелия, първоначално се явява като нещо съвсем незадоволително. Напротив, тя се опира на четенето в Хрониката Акаша*31, онази духовна писменост, за която често е ставало дума в нашите среди. И така, най-напред имаме четенето в Акаша, и едва после търсим съответното място, съответното изречение в някое от Евангелията; след което проверяваме дали и доколкото отговаря на формата, която винаги може да бъде възпроизведена в Хрониката Акаша. Да, Евангелието на Матей, Евангелието на Марко, Евангелието на Лука действително трябва да бъдат възпроизведени в Хрониката Акаша. И едва сравнението на евангелския текст с първообразите в Акаша може да ни убеди, че това или онова изречение следва да се разбира по този или онзи начин; защото всяко от евангелските изречения, което се опира само на буквите, лесно може да доведе до грешки и объркване. Занапред Евангелията трябва да бъдат не само тълкувани, а действително възпроизвеждани в тяхната истинска, първоначална форма. И когато после някой хвърли поглед към това, което е възпроизведено, той вече не би могъл да твърди: „Това може да е вярно или да не е вярно“, понеже след като установим съвпадението между текста и първообразите в Акаша, за нас ще бъде пределно ясно, че единствено четенето в Хрониката Акаша може да ни гарантира истинността на евангелските текстове. Едва сега Евангелията се превръщат в доказателство, че това, което те твърдят, следва да се разбира дословно.
към текста >>

И едва сравнението на евангелския текст с първообразите в Акаша може да ни убеди, че това или онова изречение следва да се разбира по този или онзи начин; защото всяко от евангелските изречения, което се опира само на буквите, лесно може да доведе до грешки и объркване.
Ако сте проследили антропософската интерпретация на Евангелията, Вие сигурно сте забелязали, че тя не се опира на отделните евангелски текстове. Защото това, което ни предлагат четирите Евангелия, първоначално се явява като нещо съвсем незадоволително. Напротив, тя се опира на четенето в Хрониката Акаша*31, онази духовна писменост, за която често е ставало дума в нашите среди. И така, най-напред имаме четенето в Акаша, и едва после търсим съответното място, съответното изречение в някое от Евангелията; след което проверяваме дали и доколкото отговаря на формата, която винаги може да бъде възпроизведена в Хрониката Акаша. Да, Евангелието на Матей, Евангелието на Марко, Евангелието на Лука действително трябва да бъдат възпроизведени в Хрониката Акаша. И едва сравнението на евангелския текст с първообразите в Акаша може да ни убеди, че това или онова изречение следва да се разбира по този или онзи начин; защото всяко от евангелските изречения, което се опира само на буквите, лесно може да доведе до грешки и объркване. Занапред Евангелията трябва да бъдат не само тълкувани, а действително възпроизвеждани в тяхната истинска, първоначална форма. И когато после някой хвърли поглед към това, което е възпроизведено, той вече не би могъл да твърди: „Това може да е вярно или да не е вярно“, понеже след като установим съвпадението между текста и първообразите в Акаша, за нас ще бъде пределно ясно, че единствено четенето в Хрониката Акаша може да ни гарантира истинността на евангелските текстове. Едва сега Евангелията се превръщат в доказателство, че това, което те твърдят, следва да се разбира дословно. Ето само един пример: Нека да си спомним, че при осъждането на Христос Исус, Той беше попитан дали, примерно, е цар, изпратен от Бога, и тогава Той отговаря на питащия: „Ти казваш това? “*32 Сега всеки, който размишлява честно и не иска да тълкува Евангелията според методите на съвременните професори, ще си каже: Всъщност в този отговор на Христос Исус „Ти казваш това!
към текста >>

108. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Точно затова става дума в току-що посоченото изречение от Евангелието на Лука.
Ето как, следователно, живее това момче Исус, развивайки такива качества, които са присъщи за едно троично тяло, останало за разлика от всички други троични човешки тела незасегнато от влиянията на Луцифер и Ариман. И сега Заратустровата индивидуалност получи възможността да свърже цялата си висша сила, до която беше стигнала до този момент, с чудното троично тяло, останало непомрачено, незаблудено от нищо; да развие всичко онова, което представляваше едно идеално физическо тяло, едно идеал но етерно тяло и едно идеално астрално тяло. Точно затова става дума в току-що посоченото изречение от Евангелието на Лука. И така се стигна до там, че след като този млад човек навърши 30 години, индивидуалността на Заратустра можа да влее в неговото троично тяло всичко онова, до което беше стигнала в своето продължително развитие. Да, ние следва да си представяме 30-годишния Исус от Назарет като една високо развита човешка индивидуалност; а именно като една индивидуалност, в името на която беше извършена възможно най-внимателната и мащабна подготовка.
към текста >>

109. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

А това, което ще настъпи и което принадлежи на свръхсетивните светове и може да бъде наблюдавано само в свръхсетивните светове, неотдавна беше обобщено в следното изречение: Христос става господар на човешката Карма.
Чрез това, което описахме като розенкройцерско посвещение, и чрез това, което днес един човек изобщо може да получи като посвещение, се постига в известен смисъл, макар и с малко по-различни средства същото, а именно: създава се една свързваща нишка между човека, доколкото той е инкарниран във физическото тяло и това, което възкръсна от гроба на Голгота като същински първообраз на човешкото физическо тяло. От първите лекции на този цикъл ние знаем, че се намираме в изходната точка на една мирова епоха, в която трябва да очакваме едно събитие, което няма да се разиграе, както Събитието на Голгота, в условията на физическия свят, а ще се разиграе в по-висшите светове, в свръхсетивните светове, макар че то се намира в непосредствена връзка с многократно описваното от нас Събитие на Голгота. Докато последното имаше задачата отново да върне на човека същинското физическо тяло, фантома, който постепенно дегенерира в хода на Земното развитие; една задача, за чието изпълнение бяха необходими ред други събития, разиграли се на физическото поле в началото на нашето летоброене, то събитието, което очакваме, изобщо не е необходимо да се разиграва на физическото поле. Инкарнацията на Христовото Същество можа да стане само веднъж в хода на цялото Земно развитие. И когато някой твърди, че е възможна повторна инкарнация на това Същество, подобно твърдение означава пълно неразбиране на Христовия Импулс. А това, което ще настъпи и което принадлежи на свръхсетивните светове и може да бъде наблюдавано само в свръхсетивните светове, неотдавна беше обобщено в следното изречение: Христос става господар на човешката Карма.
към текста >>

110. Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

И прибавят към това изречението от главния труд на Дарвин: „Държа на това, че всички органични същества, които са живели на тази земя, са произлезли от една праформа, на която животът е вдъхнат от твореца.“ В една такава епоха е изключително необходимо отново и отново да се показва, че антропософията не се отнася така леко с „вдъхването на живота“, нито с душата, както това прави Дарвин и някои дарвинисти, но че нейните истини не са в противоречие с постиженията на естествената наука.
Той прави това, защото знае, че човешкото чувство за познание може да бъде удовлетворено само тогава, когато съществува съзвучие, а не противоречие между отделните области на битието. Днес повечето хора, които изобщо се стремят към познанието и истината, са запознати с определени научни възгледи. Такива истини, така да се каже, не стават за нищо. Забавните рубрики на вестниците разкриват на образования, както и на необразования законите, според които висшите животни се развиват от по-нисшите, обясняват какво дълбоко родство съществува между човека и висшите маймуни. И бързи писачи не се уморяват да внушават на своите читатели как те трябва да мислят за „духа“ в епохата на „великия Дарвин“. И прибавят към това изречението от главния труд на Дарвин: „Държа на това, че всички органични същества, които са живели на тази земя, са произлезли от една праформа, на която животът е вдъхнат от твореца.“ В една такава епоха е изключително необходимо отново и отново да се показва, че антропософията не се отнася така леко с „вдъхването на живота“, нито с душата, както това прави Дарвин и някои дарвинисти, но че нейните истини не са в противоречие с постиженията на естествената наука. Антропософията не желае да се опира върху патерицата на днешната естествена наука, за да проникне в тайните на духовния живот, а само да каже: „Познайте законите на духовния живот и тогава ще откриете тези висши закони в съответната форма, когато се спуснете в областта, където можете да виждате с очи и да чувате с уши. Днешната естествена наука не противоречи на духовната наука, тя самата представлява елементарна духовна наука. Хекел е постигнал толкова добри резултати в областта на животинския живот само затова, защото е приложил законите, които душевният изследовател от дълго време прилага за душата, също и за животинския свят. Без значение е, ако не е имал това убеждение; той не е познавал душевните закони и не е знаел нищо за изследванията, които се извършват в душевната област. Значението на неговите резултати в неговата област не стават по-маловажни от това.
към текста >>

Да разгледаме по-отблизо горното Хекелово изречение: „Разликата (между по-висшите животни и човека) е много по-незначителна, отколкото разликата между най-нисшите и най-висшите човешки души“.
Непредубеденото мислене би трябвало да му попречи в неговата дрямка. Защото едно такова мислене ще извика призраци. Да разгледаме по-отблизо горното Хекелово изречение: „Разликата (между по-висшите животни и човека) е много по-незначителна, отколкото разликата между най-нисшите и най-висшите човешки души“. Ако нововерецът допуска това, как може да се унася в приятна дрямка, след като – според неговия възглед – обяснява развитието на по-нисшите хора от по-висшите животни?
към текста >>

Така в съчинението на гьотингенския професор по философия Юлий Бауман за „Новохристиянството и реалната религия“ в двадесет и девет изречения на един „план за кратко резюме на реалната научна религия“ четем следното (двадесет и второто) изречение: „...Както... в неорганичната природа не изчезват физическите елементи и сили, а само се променят техните комбинации, така също според реалния научен метод се приемат органичните и органично-духовните сили.
Те се примиряват толкова малко с необикновените в наше време мисли за душевното развитие, както и вече описаните нововерци. Но те най-малкото имат смелостта да станат привърженици на единствения възможен възглед: чудото на сътворението на душите. Например можем да прочетем в труда по психология на професор Йохан Ремке, един от най-големите мислители на нашето време: „Мисълта за сътворението... се явява, за да разберем нещо за тайната на възникването на душата.“ Ремке стига до това да признае съществуването на едно съзнателно същество, за което той казва, че то „би трябвало, като единствено условие за възникването на душата, да се нарича Творец на душата.“ Така говори един мислител, който не иска да се отпусне в духовна дрямка, след като е разбрал физическите жизнени процеси, и на когото все пак липсва способността да възприеме представата, че една душа се е развила от своята по-ранна форма на съществуване. Ремке има смелостта да приеме чудото, но няма другата, за да приеме антропософския възглед за повторната поява на душата или реинкарнацията. Мислители, при които естественонаучният стремеж започва да се развива логически, по необходимост достигат до този възглед. Така в съчинението на гьотингенския професор по философия Юлий Бауман за „Новохристиянството и реалната религия“ в двадесет и девет изречения на един „план за кратко резюме на реалната научна религия“ четем следното (двадесет и второто) изречение: „...Както... в неорганичната природа не изчезват физическите елементи и сили, а само се променят техните комбинации, така също според реалния научен метод се приемат органичните и органично-духовните сили. Човешката душа като формално единство, като свързващ Аз се връща отново в нови човешки тела и по този начин може да изживее всички нива на човешкото развитие.“
към текста >>

Не е ли тогава безутешно, че в една лекция, изнесена на последното събрание на естествоизпитателите от бреславския химик Алберт Ладенбург, се съдържа следното изречение: „Познаваме ли някакъв субстрат на душата?
Такъв възглед трябва да има този, който притежава цялата смелост да изповядва научното вероизповедание на нашето време. Неправилно би било да се приема, че тук се твърди, че по-издигнатите сред нововерците, в обикновения смисъл на думата, са лишени от смелост личности. Смелост, неописуемо голяма смелост означава естественонаучният възглед да воюва срещу противопоставящите се сили на деветнадесетото столетие.5 Но тази смелост е по-висша в сравнение с логическото мислене. Такова логическо мислене обаче липсва точно на естествоизпитателите, които искат да си изградят един светоглед от знанията в своята област. Не е ли тогава безутешно, че в една лекция, изнесена на последното събрание на естествоизпитателите от бреславския химик Алберт Ладенбург, се съдържа следното изречение: „Познаваме ли някакъв субстрат на душата? Аз не зная такъв.“ И след това „признание“ същият този мъж можа да каже: „Как искате да докажете безсмъртието? Вярвам, че при този въпрос, повече от при който и да било друг въпрос, желанието е баща на мисълта, защото не зная никакъв научно подкрепен факт, на който да можем да се позовем за безсмъртието.“ Какво би казал ученият господин, ако застане пред някой оратор, който твърди: „Аз не зная нищо за химическите факти. Затова отричам химическите закони, защото не познавам никакъв научно подкрепен факт, на който да можем да се позовем за тези закони.“ Но професорът ще отвърне: „Какво ни засяга твоето невежество в химията; първо се захвани с химия, а после говори.“ Професор Ладенбург не познава субстрат на душата; следователно той не трябва да безпокои света с резултатите от своето невежество.
към текста >>

111. Бележки към това издание GA_135 Прераждане и Карма

изречението от главния труд на Дарвин: виж "За произхода на видовете в животинското и растителното царство чрез естествен подбор или запазване на усъвършенстваните раси в борбата за съществуване" (1859), заключителна бележка, гл.
Стр. 13. изречението от главния труд на Дарвин: виж "За произхода на видовете в животинското и растителното царство чрез естествен подбор или запазване на усъвършенстваните раси в борбата за съществуване" (1859), заключителна бележка, гл. 15, последно изречение.
към текста >>

15, последно изречение.
Стр. 13. изречението от главния труд на Дарвин: виж "За произхода на видовете в животинското и растителното царство чрез естествен подбор или запазване на усъвършенстваните раси в борбата за съществуване" (1859), заключителна бележка, гл. 15, последно изречение.
към текста >>

При Бауман изречението завършва с думата "(Лесинг)".
Стр. 28. "Както ... в неорганичната природа": виж Юлий Бауман, "Новохристиянство и реална религия", Бон, 1901 г., стр. 48. При Бауман изречението завършва с думата "(Лесинг)".
към текста >>

112. 6. ПЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Като един поглед, който е узрял при живота, и като десетилетия опитности говорят или като едно изречение, което е изказано така, че ние не чуваме само неговите мисли, а чуваме: когато е изказано с такова звучене изречението е извоювано в опитности на живота, то не е никаква теория, а е извоювано, изстрадано, преминало е в сърцето чрез сражения и победи в живота... когато чуваме всичко това чрез един унтертон, тогава добиваме едно понятие за впечатлението, което обученият окултност има, когато се издига до съществата, които наричаме Серафими.
И още по-трудно е да охарактеризираме онези Същества, които съставляват първата, най-висшата категория на първата йерархия и които се наричат Серафими. Би било възможно да си съставим една представа за впечатлението, което Серафимите правят върху окултния поглед, ако вземем следното сравнение от живота. Нека продължим сравнението, което току що употребихме. Наблюдаваме един човек, който в течение на десетилетия е натрупал изживявания, които са го довели до една поразявала мъдрост, и си представяме, че един такъв мъдър човек, от който говори безлична мъдрост на живота, че този човек е проникнал от своята безлична мъдрост на живота като с вътрешен огън цялото свое същество по такъв начин, че не е нужно да ни казва нищо, а е достатъчно само да застане пред нас и да изрази в своя поглед това, което десетилетията са му дали като мъдрост на живота: така щото погледът може да ни разкаже страдания и опитности на десетилетия и ние можем да имаме от погледа едно впечатление за това, така че този поглед говори както светът, който можем да изживеем. Когато си представим един такъв поглед, или когато си представим, че един такъв мъдър човек е стигнал до там, не да ни говори думи само, а в звука и в особеното оцветение на неговите думи да ни даде впечатлението на богати опитности в живота, така че ние чуваме като един унтертон в това, което той казва, защото го дарява с определено "как" и от това "как" долавяме един свят на жизнени опитности, тогава ние отново добиваме едно чувство, каквото окултистът има, когато се издига до Серафимите. Като един поглед, който е узрял при живота, и като десетилетия опитности говорят или като едно изречение, което е изказано така, че ние не чуваме само неговите мисли, а чуваме: когато е изказано с такова звучене изречението е извоювано в опитности на живота, то не е никаква теория, а е извоювано, изстрадано, преминало е в сърцето чрез сражения и победи в живота... когато чуваме всичко това чрез един унтертон, тогава добиваме едно понятие за впечатлението, което обученият окултност има, когато се издига до съществата, които наричаме Серафими.
към текста >>

113. 9. ОСМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Ето защо между някои описания, които са останали от древните мистерии, ще намерите неща, които често пъти днес са напълно неразбираеми, например в египетските мистерии ще намерите изречението: ученикът трябва да види слънцето в среднощен час.
Може да сторим това най-добре, когато се, опитаме да имаме окултното впечатление от Слънцето не през деня, а през нощта. Естествен фактът, че през нощта физическата Земя стои пред Слънцето, не е пречка за окултното съзнанието да няма никакво впечатление от Слънцето; напротив, физическата Земя е непрозрачна само за физическите очи, обаче не и за духовните очи. Обратно, кога то се опитаме да насочим към Слънцето окултния поглед при пълна, ясна дневна светлина, смущенията са толкова големи, че едва ли можем да стигнем до едно добро окултно впечатление от Слънцето, без физическо увреждане. Ето защо в древните мистерии също не са постъпвали така, че да накарат учениците да получат едно окултно впечатление от Слънцето през деня, а те са били обучавани така, че да стигнат да познава нето на духовното естество на Слънцето в неговата особеност само тогава, когато то е най-малко видимо за физическите очи: а именно по среднощ. Те са били насочвани да отправят окултния поглед прониквайки през Земята към Слънцето именно в полунощ. Ето защо между някои описания, които са останали от древните мистерии, ще намерите неща, които често пъти днес са напълно неразбираеми, например в египетските мистерии ще намерите изречението: ученикът трябва да види слънцето в среднощен час.
към текста >>

Какви ли обяснения не са давани от страна на непознаващите тези неща, като са ги считали за символи от всякакъв вид, особено що се отнася за изречението "да бъде видяно Слънцето в среднощен час".
Какви ли обяснения не са давани от страна на непознаващите тези неща, като са ги считали за символи от всякакъв вид, особено що се отнася за изречението "да бъде видяно Слънцето в среднощен час". Обикновено тези тълкуватели нямат никакво предчувствие, че нещата, които се съобщават в окултните писания, могат да бъдат разбрани най-правилно, когато те биват тълкувани колкото е възможно по-малко символично, а напротив се вземат колкото е възможно буквално. Само днешният човек намира повод обикновено да тълкува символично древните истини, защото съвременното съзнание не може да разбира тези древни факти.
към текста >>

114. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Това кратко изречение изглежда направо тривиално, но то е едно от най-важните изречения, които изобщо човек може да извика пред погледа на съзерцаващата си душа.
Замислете се над тази дума и тя ще Ви помогне в този труден момент, изискващ да обхванете "човешката фигура" в нейния непомрачен и истински вид (а това е необходимо, за да развием днешната тема докрай). Аз вярвам, че всеки един човек може да си каже: тъй както в своята външна форма, едно растение е израз на своята същност и тази външна форма съответствува на неговата вътрешна същност; тъй както един кристал е формиран според своето вътрешно устройство; тъй както всяко животно е оформено в съответствие със своята вътрешна същност, така и човешката форма неизбежно трябва да е израз на човешкия Аз. Или с други думи: от невъобразимо обширния арсенал на човешките опитности, не друго, а човешката форма, човешката фигура се явява като израз на човешкото същество. Това кратко изречение изглежда направо тривиално, но то е едно от най-важните изречения, които изобщо човек може да извика пред погледа на съзерцаващата си душа.
към текста >>

115. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Това е едно изречение, което трябва да бъде казано ясно и точно.
Това не е нещо, което трябва да се каже с намек за един или друг факт, а трябва да се каже нещо, защото то е обективен факт за всеки окултист. С това обаче са свързани неща, които протичат в по-висши области. Например този, който желае да изследва по-висшите светове, е малко способен да получи определена вярна представа във връзка с религиозните въпроси, ако е свързан с някоя религиозна общност чрез своите предразсъдъци и лични чувства, ако обича повече една религиозна общност от друга или се е отдал напълно на пропагандна дейност в полза на някоя религиозна общност. Който има наклонност към лична пропаганда, не може да бъде същевременно обективен окултист! Това е едно изречение, което трябва да бъде казано ясно и точно. Има условия, които са във взаимовръзка с кармата на западноевропейската култура, условия, които по определен начин обаче не правят твърде трудно за западноевропееца, когато той прави твърде малко, за да се запознае с основните изисквания на свръхсетивния живот, да получи обективна оценка именно по отношение на най-голямото събитие в човешката еволюция, което наричаме Мистерията на Голгота. Защо тогава в религиозния живот и неговото разбиране навлиза толкова житейска тъма? Защо навлиза това, което иска да е свързано само с мига и не желае да се издигне в религиозния живот към духовната светлина и вечността? Това се случва, защото всичко, което е човешки егоизъм – и не просто егоизъм на отделния човек, а егоизъм на родовете, на расите, на народите, – е в интимна връзка с това, което се отнася до религиозния живот. От тази гледна точка искам да обърна внимание на едно явление, защото е необходимо тези неща да се разглеждат напълно обективно.
към текста >>

116. Седма лекция, 21 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

а друг път изречението гласи: Тук на този подиум веднъж стоеше един човек и от дясната му страна имаше букет с рози.
Несъмнено, когато разглеждаме един или друг текст от дадено Евангелие, би било най-добре напълно да се абстрахираме от останалите Евангелия; защото по този начин бихме стигнали до най-правилно вникване в основния тон на съответното Евангелие. Но близко до ума е, че такъв начин на разглеждане недопускащ никакъв лъч светлина от едното Евангелие да осветява другото Евангелие лесно би могъл да предизвика редица недоразумения. Дори и това, което вчера нарекохме „най-величествен световноисторически монолог“ лесно би могло да остане недоразбрано, ако човек не би направил макар и повърхностна съпоставка с това, което примерно беше казано относно същото място в Евангелието на Матей по време на лекциите в Берн. В по-дълбок логически смисъл едно възражение от подобна гледна точка би приличало на положението, при което някой заявява: Тук на този подиум веднъж стоеше един човек и от лявата му страна имаше букет с рози. а друг път изречението гласи: Тук на този подиум веднъж стоеше един човек и от дясната му страна имаше букет с рози. и ако някой не е запознат с истинското положение, лесно би възразил: Тук има някакво недоразумение, защото веднъж букетът се намира отляво, а следващия път отдясно. А всъщност важното е това, къде е застанал съответният наблюдател; тогава и двете твърдения могат да са верни. Така трябва да гледаме и на отделните Евангелия. При тях ние нямаме работа с една абстрактна биография на Христос Исус, а с един богат свят както от външни, така и от окултни факти.
към текста >>

117. 3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Същото изречение за гибелта на човечеството, в началото на слизането в бездната: същото изречение едно указа ние за най-висша цел!
Той казва това с пълна сила: "Вие сте Богове". /Йоан, 10, 34./. С това Христос разбира: В гърдите на всеки един човек се намира една искра, която е божествена, която може да бъде разгорена и трябва да бъде разгорена така, че да можем да кажем: бъдете като Боговете! До едно друго, а именно точно противоположно въздействие водят думите на Луцифер, когато той пристъпва към първите човеци, за да ги привлече надолу от областите на Боговете и им казва: Ще бъдете като Бога /Мойсей, 3, 5./. Тук смисълът е съвършено друг. Същото изречение за гибелта на човечеството, в началото на слизането в бездната: същото изречение едно указа ние за най-висша цел! Ето потърсете това по същият начин в кое да е друго религиозно вероизповедание! Вие ще намерите, или едното, или другото, но не ще намерите в другите религии и двете. Проучете, но проучете само точно и ще видите как в малкото думи, които бяха казани сега, се намира нещо много важно. Защото Християнството е приело в себе си този важен въпрос. За да ни покаже, че главното не лежи просто в съдържанието, а в това, от кое същество идва то. Защо?
към текста >>

118. 6. ШЕСТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Това трябва да става по начин, като живеещите на Земята си съставят един жив образ за изгледа, за физиономията на съответния мъртъв, какъвто е бил той през последното време на Земята, вземат една книга и в пълна тишина с мисълта насочена към мъртвия, като че все едно стоят пред него, започват да му четат изречение по изречение.
В действителност с нашите души стават неща, които имат извънредно голямо значение, за които ние не знаем нищо, които действуват върху нас именно по духовен начин и съществуват неща, които променят човешката душа просто чрез тяхната природа. И така ние можем да кажем: Едва ли може да се намери някой, който да е живял в средата на един антропософ и който да не е получил в своето подсъзнание наклонност към Духовната наука, колкото и голям противник да е бил той на тази наука. Именно при противници на Духовната наука намираме, че след тяхната смърт те имат една сфера на желания, за която може да се каже напълно определено: тази сфера от желания се изразява, проявява се чрез това, че такива хора изпитват едно страстно желание за Духовната наука. Ето защо за такива минали през вратата на смъртта хора се оказва така благотворно, да им се чете от страна на останалите живи на Земята, за истините на Духовната наука. Това се оказва като извънредно благотворно за такива хора. Това трябва да става по начин, като живеещите на Земята си съставят един жив образ за изгледа, за физиономията на съответния мъртъв, какъвто е бил той през последното време на Земята, вземат една книга и в пълна тишина с мисълта насочена към мъртвия, като че все едно стоят пред него, започват да му четат изречение по изречение. Мъртвият приема това с цялото си горещо желание и има извънредно голяма полза от него. Тук ние се намираме на една точка, където духовната мъдрост се превръща в нещо наистина много практично в живота, на една точка където материализмът и спиритуализмът стоят един срещу друг не само като теория, а като живи сили, така че можем да кажем: Чрез привързването към спиритуализма се създават връзките между човешките индивидуалности, безразлични дали те живеят на Земята, или са заминали в духовния свят. Ние можем да бъдем полезни по описания начин и още по някой друг начин, за които ще говорим, когато се отдаде случай за това. Обаче, ако не стоим в духовния живот, това не означава само една липса на знание, а то означава, че поставя наистина в една напълно ограничена сфера на съществуването: а именно само в сферата на физическото. Така че когато сме материалистично настроени и живеем само в материята, ние веднага изгубваме връзката с някоя индивидуалност, когато тя е минала през вратата на смъртта.
към текста >>

119. 13. ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Франкфурт, 2. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Тогава е достатъчно, може би съответният да види само почеркът не фотография научава за едно любимо изречение на мъртвия и не може да бъде така, че съответният вече малко по-напреднал антропософ да чете плодотворно на едни такъв, с когото не е имал никакъв допир през време на земният живот.
Тогава може да бъде заместено по определен начин това, което сега можахме да охарактеризираме като един вид съвместен живот, като едно идване в допир. Ако не биха съществували такива общества, тогава фактически всеки мъртвец би бил заставен да му се чете само от много близки хора. Само такива духовни общества, в които се култивира общодуховни идеали, разширяват това положение. И така може да се случи и това се случва, да се намери един антропософ, който по определен начин е в състояние, благодарение на това, което вече е научил, да чете силно концентрирано духовни мисли, или да прекара тези мисли през своята душа. Тогава може да му се каже: ето, че е умрял един човек, аз ви показвам неговият почерк, той беше също антропософ, принадлежи на същото общество. Тогава е достатъчно, може би съответният да види само почеркът не фотография научава за едно любимо изречение на мъртвия и не може да бъде така, че съответният вече малко по-напреднал антропософ да чете плодотворно на едни такъв, с когото не е имал никакъв допир през време на земният живот. Това ще бъде една хубава задача на Духовната наука, да бъде хвърлено един такъв силен начин мост над пропастта разделяща живите от мъртвите.
към текста >>

120. 15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

И тук ние стигаме след това до крачката, при която може да бъде разбрано по определен начин изречението, че съвършенството означава за различните епохи края на еволюцията, края на едно еволюционно течение.
Съвършенството на едно предхождащо време е наслаждение, онова несъвършенство, което произхожда от великите духове, което са оставили зад себе си, зад това, което са имали вътрешната способност да извършат, то е за творчеството на следващото време. Ето за нас се явява като нещо извършено напълно с мъдрост, че това остава близо до Земята, записано фактически в таблицата на Акашовата летопис между Земята и Луната. И тук ние стигаме след това до крачката, при която може да бъде разбрано по определен начин изречението, че съвършенството означава за различните епохи края на еволюцията, края на едно еволюционно течение. Обаче несъвършенството означава при известни обстоятелства началото на едно еволюционно течение. И за това което е несъвършенство в този смисъл, хората трябва да бъдат особено благодарни на Боговете.
към текста >>

121. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Наистина, апостол Павел говори за великите идеи на християнството, за милостта и благодатта, за закона, за разликата между последователите на Мой сей и християните, за Възкресението, но всичко това ни се поднася в един тон, който е, така да се каже, философски, който иска да прерасне в един вид философска дефиниция и все пак никога не се превръща в такава, защото във всяко изречение звучи една специфична Павлова нотка.
Колко различно е положението при Посланията на апостол Павел! Там липсва величието на поетичния език, липсва дори възвишеното безпристрастие на Бхагавад Гита. Ето, ние вземаме в ръцете си Послания та на апостол Павел, оставяме се под тяхното въздействие и ясно усещаме, как от тях, от устата на апостол Павел, срещу нас връхлита страстната, яростната природа на един разгневен човек, разгневен срещу всичко, което става наоколо. Понякога тонът е повишен и бих казал, дори сърдит. В Посланията на апостол Павел многократно се осъжда и укорява това или онова. Наистина, апостол Павел говори за великите идеи на християнството, за милостта и благодатта, за закона, за разликата между последователите на Мой сей и християните, за Възкресението, но всичко това ни се поднася в един тон, който е, така да се каже, философски, който иска да прерасне в един вид философска дефиниция и все пак никога не се превръща в такава, защото във всяко изречение звучи една специфична Павлова нотка. В нито едно изречение ние не можем да забравим, че тук говори един човек, който е или прекомерно възбуден, или се изказва под влиянието на един оправдан гняв спрямо други хора, които са сторили това или онова; или пък говори върху най-висшите понятия на християнството така, че ние чувствуваме: Този човек е ангажиран лично и е непоколебимо убеден, че е един истински пропагандатор на тези идеи.
към текста >>

В нито едно изречение ние не можем да забравим, че тук говори един човек, който е или прекомерно възбуден, или се изказва под влиянието на един оправдан гняв спрямо други хора, които са сторили това или онова; или пък говори върху най-висшите понятия на християнството така, че ние чувствуваме: Този човек е ангажиран лично и е непоколебимо убеден, че е един истински пропагандатор на тези идеи.
Там липсва величието на поетичния език, липсва дори възвишеното безпристрастие на Бхагавад Гита. Ето, ние вземаме в ръцете си Послания та на апостол Павел, оставяме се под тяхното въздействие и ясно усещаме, как от тях, от устата на апостол Павел, срещу нас връхлита страстната, яростната природа на един разгневен човек, разгневен срещу всичко, което става наоколо. Понякога тонът е повишен и бих казал, дори сърдит. В Посланията на апостол Павел многократно се осъжда и укорява това или онова. Наистина, апостол Павел говори за великите идеи на християнството, за милостта и благодатта, за закона, за разликата между последователите на Мой сей и християните, за Възкресението, но всичко това ни се поднася в един тон, който е, така да се каже, философски, който иска да прерасне в един вид философска дефиниция и все пак никога не се превръща в такава, защото във всяко изречение звучи една специфична Павлова нотка. В нито едно изречение ние не можем да забравим, че тук говори един човек, който е или прекомерно възбуден, или се изказва под влиянието на един оправдан гняв спрямо други хора, които са сторили това или онова; или пък говори върху най-висшите понятия на християнството така, че ние чувствуваме: Този човек е ангажиран лично и е непоколебимо убеден, че е един истински пропагандатор на тези идеи.
към текста >>

122. Втора лекция: Пътят на инициацията GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Може да се каже едно единствено изречение, да се даде едно единствено сведение и тогава, макар и само външно, стигаме до гледната точка на езотеричното християнство, на християнската инициация: Това е смъртта, изживяна в единението на Христос с Исус от Назарет.
Това е основната разлика между християнството и другите религии. Задачата, която принципът на инициацията, водещ до Христос, има в света, е различна от задачата на културите, които са произлезли от другите религиозни принципи. Това, което Христовият принцип на инициацията има за задача в световната мисия, произлиза от един факт, от едно събитие, а не от една личност. Това ще се разбере, когато се разгледат някои предпоставки. Може да се каже едно единствено изречение, да се даде едно единствено сведение и тогава, макар и само външно, стигаме до гледната точка на езотеричното християнство, на християнската инициация: Това е смъртта, изживяна в единението на Христос с Исус от Назарет. Събитието на онази смърт, която наричаме Мистерията на Голгота е това, което трябва да се разбере от принципа на християнската инициация. Едно действително разбиране на тази смърт е възможно едва тогава, когато човек си изясни мисията на смъртта в нашето земно развитие. Вчера посочихме, че старостта, болнавостта, болестта и смъртта са зависими от нехармоничността между нашия, проникнат от луциферичния принцип Аз и нашата организация. В последна сметка смъртта е свързана с луциферичния принцип и то по един особен начин. Би било съвсем погрешно мнение, ако се приеме, че Луцифер е донесъл смъртта.
към текста >>

123. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Бихме могли да кажем, че изглежда много естествено, щото онзи, който е по професия писател и труд но намира логическата връзка от едно изречение до друго и би искал да изтръгне всичко от перото, когато такъв човек се възбужда чрез кафето.
Но понеже логическото, свързано мислене зависи именно много от структурата, от формата на физическото тяло, чрез своеобразното действие на кафето, което нюансира по-остро структурата на физическото тяло, логическото свързване на мислите бива подпомагано. Чрез консумирането на кафе човекът е подпомогнат да мисли логически по физически път. И можем да кажем, че макар и това да крие известна опасност за здравето, когато човек консумира много кафе, то именно за онези хора, които искат да се издигнат във висшите области на духовния живот, може да бъде много добре те да си помагат в логическото мислене с кафето. Бихме могли да кажем, че изглежда много естествено, щото онзи, който е по професия писател и труд но намира логическата връзка от едно изречение до друго и би искал да изтръгне всичко от перото, когато такъв човек се възбужда чрез кафето.
към текста >>

Нещата, които изказвам тук с последното си изречение, са свързани с една забележка, която аз направих веднъж в Копенхаген и която след това бе внесена в моята книга върху "Духовното ръководство на човека и човечеството".
Нещата, които изказвам тук с последното си изречение, са свързани с една забележка, която аз направих веднъж в Копенхаген и която след това бе внесена в моята книга върху "Духовното ръководство на човека и човечеството". От там можете да прочетете, че по определен начин даже структурата на мозъка е един вид огледален образ на положението на небесните тела, което съществува при раждането на човека за онази точка на Земята, на която се ражда даден човек. Понякога е полезно да дойдем отново до такива неща от една друга гледна точка; защото от това можете да получите едно чувство за широтата на Окултната наука и за тясногърдието на някоя критика, която се упражнява, когато една такава забележка се прави от една или друга гледна точка. Без съмнение такива важни факти, каквито са тези за отражението на звездния свят в човешкия мозък, могат да бъдат обяснени от определена гледна точка и това може да изглежда като нещо произволно.
към текста >>

124. 9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. 27 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Помислете само, какво е казано с това просто изречение: чрез това, че добрите напредващи божествено-духовни същества дадоха на човека физическото и етерното тяло така, че той не може да вижда ретроспективно, чрез това върху желанието за война на всички против всички е разлято същевременно един вид заглушаване.
Тази възможност е дадена за нашата епоха. Всичко, което е било горе, което е съществувало преди рая, бе затъмнено, когато с други думи хората бяха изпъдени от рая. И това можа да стане само благодарение на факта, че физическото тяло и етерното тяло на човека бяха проникнати сега с такива сили, че човекът не извършва това, което се получава като огледален образ, като отражение. Защото без никакво съмнение човекът би извършил това, ако той би чувствувал всичко, което се намира в астралното тяло. Физическото тяло и етерното тяло заглушават човека до степен, че желанието в него да убие другия не става факт. Помислете само, какво е казано с това просто изречение: чрез това, че добрите напредващи божествено-духовни същества дадоха на човека физическото и етерното тяло така, че той не може да вижда ретроспективно, чрез това върху желанието за война на всички против всички е разлято същевременно един вид заглушаване. Това желание не се раздвижва в душата, защото физическото тяло и етерното тяло са били подготвени така, че това желание да бъде заглушено.
към текста >>

125. 1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Аз добре съзнавам, че току-що казаното изречение съдържа в себе си нещо твърде парадоксално.
Но за да съм в състояние да говоря за Петото Евангелие, необходимо е, като един вид въведение, да постигнем съгласие относно някои важни моменти, които ще са нужни за пълното разбиране на всичко онова, което отсега нататък ще наричаме Пето Евангелие. И наистина, за отправна точка аз бих желал да си послужа с това, че в недалечно време, дори и в основното училище, науката, известна под името „история", ще се преподава по съвършено друг начин, отколкото досега. Няма никакво съмнение и през следващите дни ние ще се убедим в това, че в бъдещите исторически проучвания, понятието за Христос, представата за Христос, ще играе много по-важна роля, дори и с оглед на най-елементарни исторически обзори, отколкото това става днес. Аз добре съзнавам, че току-що казаното изречение съдържа в себе си нещо твърде парадоксално.
към текста >>

126. 5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Обаче на друго място в същата книга срещаме забележителното изречение: „Съприкосновението между Божественото и човешкото поражда демонически сили." И сега авторът започва съвсем сериозно да говори за демони, докато преди това говореше точно противоположното.
За тази цел са необходими сериозност и усет за истината. Една от най-новите книги на Ойкен носи заглавието: „Можем ли все още да бъдем християни? ". Страниците на тази книга не са нищо друго, освен безкрайни фрази, съставени от Дух и душа, от душа и Дух, и за всичко това се изписват много томове, понеже така се печелят уважение, слава и титли като се обяснява на хората, че трябва да знаят нещо за Духа. Обаче днешните читатели не забелязват вътрешната неистинност на повечето автори, а колко бихме искали да вярваме, че най-после хората ще се научат да четат. На една от страниците четем: Днешното човечество е престанало да вярва в демони; от хората вече не се изисква да вярват в демони! Обаче на друго място в същата книга срещаме забележителното изречение: „Съприкосновението между Божественото и човешкото поражда демонически сили." И сега авторът започва съвсем сериозно да говори за демони, докато преди това говореше точно противоположното. Нима това не е проява на една дълбока, вътрешна неистинност? Най-после би трябвало да настъпи времето, когато подобни учения за Духа, протъкани от вътрешна неистинност, ще бъдат решително отхвърлени. Обаче аз действително не виждам нашите съвременници или поне по-голямата част от тях да забелязват тази вътрешна неистинност.
към текста >>

127. 6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

", ще намерите следното изречение: Днешният човек стои високо над вярата в демони, която е била нещо естествено за историческата епоха, в която е живял Христос; ето защо днес ние имаме нужда от друга идея за Христос, която да няма нищо общо с демоните.
Днес точно такива симптоми са многозначителни, понеже дават представа какво приемат нашите съвременници за „велико". Да можеха да четат само както трябва! Ако разтворите последната книга на Ойкен „Можем ли все още да бъдем християни? ", ще намерите следното изречение: Днешният човек стои високо над вярата в демони, която е била нещо естествено за историческата епоха, в която е живял Христос; ето защо днес ние имаме нужда от друга идея за Христос, която да няма нищо общо с демоните. Да, твърде ласкателно е за всеки образован човек от нашето съвремие, когато великият Ойкен твърди, че хората са вече достатъчно напреднали, за да вярват в демони. Но ако разлистите книгата малко по-нататък, ще срещнете следното забележително изречение: „Съприкосновението между божествения и човешкия свят поражда демонически сили."
към текста >>

Но ако разлистите книгата малко по-нататък, ще срещнете следното забележително изречение: „Съприкосновението между божествения и човешкия свят поражда демонически сили."
Днес точно такива симптоми са многозначителни, понеже дават представа какво приемат нашите съвременници за „велико". Да можеха да четат само както трябва! Ако разтворите последната книга на Ойкен „Можем ли все още да бъдем християни? ", ще намерите следното изречение: Днешният човек стои високо над вярата в демони, която е била нещо естествено за историческата епоха, в която е живял Христос; ето защо днес ние имаме нужда от друга идея за Христос, която да няма нищо общо с демоните. Да, твърде ласкателно е за всеки образован човек от нашето съвремие, когато великият Ойкен твърди, че хората са вече достатъчно напреднали, за да вярват в демони. Но ако разлистите книгата малко по-нататък, ще срещнете следното забележително изречение: „Съприкосновението между божествения и човешкия свят поражда демонически сили."
към текста >>

И тогава се наложи да показвам страницата, на която се намираше въпросното изречение.
В противен случай с хората би се случило същото, което стана с председателя на едно научно дружество, пред което трябваше да изнеса една лекция. В лекцията посочих следното за книгата „Същност на християнството" от Адолф Харнак*39. Там е написано: Същественото е не да узнаем какво се е случило на Голгота; то може да бъде оставено и встрани, обаче това, което не трябва да бъде оставено встрани е, че в онези времена възникна вярата в Мистерията на Голгота независимо дали "вярата се отнася за нещо действително или не. И така, председателят на това Берлинско дружество естествено протестант ми каза: Аз съм чел книгата, но в нея не открих подобна мисъл и Харнак едва .ли е заявявал такава мисъл, защото тя би представлявала една католическа идея. Католиците например казват: Каквото и да стои зад свещената мантия от Триер, то не е важното, важното е вярата в него. И тогава се наложи да показвам страницата, на която се намираше въпросното изречение. Може би и на други хора се случва да прочетат една книга, но да не прочетат в нея същественото, симптоматичното.
към текста >>

128. 7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Следователно, обобщавайки всичко в едно изречение, бихме могли да кажем: в Исус живееше едно богато съкровище от свещеното учение на еврейския народ; и той упражняваше занаята на своя баща в Назарет живееше с това съкровище, с това знание, което непрекъснато преработваше в душата си.
Нека да не забравяме, че онова момче Исус, което след дванадесетата си година носеше в себе си Заратустровия Аз, застана пред книжниците в храма като една индивидуалност, разполагаща с дълбоки и първични познания върху юдейското учение, върху самата същност на древния еврейски Закон и че то беше в състояние да говори за тези неща като истински познавач. С други думи, в душата на това момче Исус живееше целият древно-юдейски свят. В душата му живееше всичко онова, което беше достигнало до неговите съвременници като предания за отношението на еврейския народ към неговия Бог нещо което обикновено се разглежда като един види „обръщение" на този Бог към Мойсей. Следователно, обобщавайки всичко в едно изречение, бихме могли да кажем: в Исус живееше едно богато съкровище от свещеното учение на еврейския народ; и той упражняваше занаята на своя баща в Назарет живееше с това съкровище, с това знание, което непрекъснато преработваше в душата си.
към текста >>

129. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Самото изречение: „Общите понятия нямат никакво съществуване” – не е погрешно; отнесено към съответната област то е правилно.
По този начин, придавайки правилната посока на мислите, ние проумяваме и нещо друго. Ние започваме да разбираме защо съществуват толкова много мирогледи на този свят. Общо взето, хората не са склонни, ако те вече са разбрали нещо, да търсят разбиране и на нещо друго. Ако някога в някоя отделна област даден човек стигне до извода: „Общите понятия нямат никакво съществуване! ”, тогава той разширява този извод върху всички области на живота. Самото изречение: „Общите понятия нямат никакво съществуване” – не е погрешно; отнесено към съответната област то е правилно. Погрешно е само обобщението. Когато си изграждаме представа за мисленето, същественото е да сме наясно върху това, че истината, съдържаща се в една мисъл все още не означава нищо, относно всеобщата валидност на тази мисъл. Една мисъл може да е напълно правилна в съответната област на живота, обаче това няма никакво отношение към всеобщата валидност на мисълта. Когато доказваш това или онова, колкото и добре да го правиш, не е възможно този начин на доказване да се приложи в една такава област, където той е неизползваем. Ето защо за този, който сериозно иска да изследва пътищата, водещи към един или друг мироглед, е необходимо преди всичко да разбере, че едностранчивостта е възможно най-големият враг на всички мирогледи и че едностранчивостта трябва да се избягва на всяка цена.
към текста >>

130. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

От теософската литература на първата половина на 19-ия век е запазено едно хубаво изречение от Оетингер, който е живял във Вюртемберг /Мурхардт/ и който беше достигнал толкова далече в своето собствено духовно развитие, че в определени времена можел напълно съзнателно да помага на духовни същества, т.е.
Ние не можем да бъдем изследователи в духовния свят, както сме такива във физическия свят; това би било там твърде не на място. Защото там ние можем да знаем всичко, всичко се намира пред нас. Това, за което се касае, е да развием, да можем да развием спрямо знанието, спрямо познанието волята и чувството така, че в отделния случай да изнесем от цялото съкровище на волята именно това, чрез което можем да приложим мъдростта, иначе ние се задушаваме, удавяме се в мъдростта. Следователно, докато тук на Земята, на физическото поле, се касае за мисленето, там в духовния свят се касае за съответното развитие на волята, на чувствуващата воля, на волята, която от мъдростта изготвя действителност, дава форма на действителността, на волята, която се превръща в творческа сила, в един вид творческа сила. Там ние имаме духа, както тук имаме природата; но нашата задача е да превърнем духа в природа. От теософската литература на първата половина на 19-ия век е запазено едно хубаво изречение от Оетингер, който е живял във Вюртемберг /Мурхардт/ и който беше достигнал толкова далече в своето собствено духовно развитие, че в определени времена можел напълно съзнателно да помага на духовни същества, т.е. на души, които не са на физическото поле. Той е написал знаменателното изречение, което е много хубаво и много правилно: Природата и нейните форми са краят на духовната творческа сила. Това, което аз сега развих из самия духовен свят, се крие в това изречение. В духовния свят творческата сила се стреми към това, да превърне в действителност това, което първо се вълнува и кипи в мъдростта. Както тук на Земята извличаме мъдростта от физическата действителност, там вършим това обратно.
към текста >>

Той е написал знаменателното изречение, което е много хубаво и много правилно: Природата и нейните форми са краят на духовната творческа сила.
Това, за което се касае, е да развием, да можем да развием спрямо знанието, спрямо познанието волята и чувството така, че в отделния случай да изнесем от цялото съкровище на волята именно това, чрез което можем да приложим мъдростта, иначе ние се задушаваме, удавяме се в мъдростта. Следователно, докато тук на Земята, на физическото поле, се касае за мисленето, там в духовния свят се касае за съответното развитие на волята, на чувствуващата воля, на волята, която от мъдростта изготвя действителност, дава форма на действителността, на волята, която се превръща в творческа сила, в един вид творческа сила. Там ние имаме духа, както тук имаме природата; но нашата задача е да превърнем духа в природа. От теософската литература на първата половина на 19-ия век е запазено едно хубаво изречение от Оетингер, който е живял във Вюртемберг /Мурхардт/ и който беше достигнал толкова далече в своето собствено духовно развитие, че в определени времена можел напълно съзнателно да помага на духовни същества, т.е. на души, които не са на физическото поле. Той е написал знаменателното изречение, което е много хубаво и много правилно: Природата и нейните форми са краят на духовната творческа сила. Това, което аз сега развих из самия духовен свят, се крие в това изречение. В духовния свят творческата сила се стреми към това, да превърне в действителност това, което първо се вълнува и кипи в мъдростта. Както тук на Земята извличаме мъдростта от физическата действителност, там вършим това обратно. Там имаме задачата да творим действителности от мъдростта, да изживяваме в действителности това, което там е мъдрост. Краят на пътя на Боговете е оформена действителност.
към текста >>

Това, което аз сега развих из самия духовен свят, се крие в това изречение.
Следователно, докато тук на Земята, на физическото поле, се касае за мисленето, там в духовния свят се касае за съответното развитие на волята, на чувствуващата воля, на волята, която от мъдростта изготвя действителност, дава форма на действителността, на волята, която се превръща в творческа сила, в един вид творческа сила. Там ние имаме духа, както тук имаме природата; но нашата задача е да превърнем духа в природа. От теософската литература на първата половина на 19-ия век е запазено едно хубаво изречение от Оетингер, който е живял във Вюртемберг /Мурхардт/ и който беше достигнал толкова далече в своето собствено духовно развитие, че в определени времена можел напълно съзнателно да помага на духовни същества, т.е. на души, които не са на физическото поле. Той е написал знаменателното изречение, което е много хубаво и много правилно: Природата и нейните форми са краят на духовната творческа сила. Това, което аз сега развих из самия духовен свят, се крие в това изречение. В духовния свят творческата сила се стреми към това, да превърне в действителност това, което първо се вълнува и кипи в мъдростта. Както тук на Земята извличаме мъдростта от физическата действителност, там вършим това обратно. Там имаме задачата да творим действителности от мъдростта, да изживяваме в действителности това, което там е мъдрост. Краят на пътя на Боговете е оформена действителност.
към текста >>

Това е едно изречение, което бих Ви съветвал да прецените добре и да размишлявате върху него.
Когато проследим философите, можем да покажем съвсем точно, че чистата философия като мислеща философия не може въобще да доведе до нещо друго, освен до един монотеистичен Бог-Отец. Когато при отделните философи, например при Хегел, се явява Христос, той не е намерен чрез философски разсъждения,това може да се докаже а е зает от положителната религия. Хората са знаели, че в положителната религия се намира Христос и затова могат да говорят за него. Разликата е тази, че Бог-Отец може да бъде намерен във философията: обаче Христос не може да бъде намерен чрез мислително съзерцание с никаква философия. Това е съвсем невъзможно. Това е едно изречение, което бих Ви съветвал да прецените добре и да размишлявате върху него. Когато бъде правилно разбрано, то води до много важни дълбочини на човешкото изследване и на стремежа на душата. Обаче то е свързано с нещо, което в християнската религия е изразено много хубаво символично, образно: именно чрез това, че отношението на този друг Бог, на Христа, към Бога-Отец се схваща като отношение на Сина към Бащата; това е много важно, въпреки че то е само един символ. И интересно е, че например Лотце не може да направи, не може да започне нищо с това. Че този символ не може да се вземе буквално, това се разбира от само себе си, казва Лотце; защото единият Бог не може да бъде Син на другия Бог, мисли той. Обаче в този символ има нещо твърде забележително.
към текста >>

131. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Искам само да намекна за това, за да разберете, как се изговаря окултното изречение: „С влизането си в човека въздухът умира".
Смъртта съществува в света и по един съвършено друг начин в този свят, в които ние живеем, и върху това трябва да обърнем внимание. Нека да изходим от едно напълно обективно всекидневно явление. Ние вдишваме въздух и отново го издишваме. Но въздухът преминава през едно изменение вътре в нас. Когато го издишваме, той става смъртоносен въздух; като издишан въздух той не може отново да бъде вдишан, защото издишваният въздух е убиващ въздух. Искам само да намекна за това, за да разберете, как се изговаря окултното изречение: „С влизането си в човека въздухът умира". Действително онова, което е живо във въздуха, то умира, когато навлезе в човека. Когато човек диша въздуха, с всяко издишване за въздуха настъпва смъртта. Но това е само едно явление. Светлинният лъч, който прониква в нашето око, също трябва да умре и ние не бихме имали в света нищо от светлинните лъчи, ако нашите очи не биха заставали срещу тях, както и нашите бели дробове застават срещу въздуха; и всяка светлина, която прониква в нашите очи умира в тях и това, че ние можем да виждаме, го дължим на светлинната смърт в нашите очи. И така, умира онова, което е живо в светлината, след като проникне в нашите очи.
към текста >>

132. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

208, аз преписах едно изречение, с което той обръща внимание на това, че ние не можем да стигнем до волята, която стои в основата на едно действие.
Онзи, който не претендира да гради един или друг светоглед, спокойно може да си остане в своето сънуване. Обаче който претендира за това, той ни заплашва с един фалшив светоглед! Ето какво наблюдаваме днес: навсякъде, където хората се стремят към някакъв напредък, там ние откриваме преди всичко фалшивия светоглед, сънуващата философия. Колко гротескно е, скъпи мои приятели, че хората просто не са в състояние да мислят и че със своето мислене не навлизат навътре в нещата, които разглеждат. От лекциите на професор Циен, и по-точно от стр. 208, аз преписах едно изречение, с което той обръща внимание на това, че ние не можем да стигнем до волята, която стои в основата на едно действие. Той се изразява така: „Мисленето се състои от една поредица от представи и психичната съставна част (т.е. душевната) на едно действие също представлява поредица от представи, чиято главна особеност е тази, че нейното последно звено е една двигателна представа.“
към текста >>

Скъпи мои приятели, скритата тук логика Вие бихте могли да откриете, Като трансформирате това изречение в едно друго изречение.
Първоначално аз имам една представа за часовника, а представата за движение се присъединява към нея не чрез някаква воля, а чрез двигателната представа. Аз имам само една поредица от представи, казва той, мисленето се състои от поредица от представи, а психическата съставна част на едно действие е също поредица от представи. Тук волята е напълно изключена. Тя не се намира там вътре; ето, първоначално аз наблюдавам часовника, а после наблюдавам движението на моята ръка. С това се изчерпва всичко. Скъпи мои приятели, скритата тук логика Вие бихте могли да откриете, Като трансформирате това изречение в едно друго изречение. Бихте могли например да кажете следното: Добре, мисленето се състои в една поредица от представи. Така, аз съм все още тук. А психичният елемент от наблюдаването на една машина също се свежда до една представа, чиято особеност е, че нейното последно звено е представата за една движеща се машина. Тук Вие имате същото положение на нещата. Вие само сте изключили двигателната сила на машината.
към текста >>

133. Кармични влияния GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Хубаво изречение е това, което искам също да приведа.
Хубаво изречение е това, което искам също да приведа. За да стане напълно ясно на слушателите на този религиозен човек, че не се нуждаят от нищо друго освен от неговите лекции, от нищо, което някоя наука иска да каже за духовния живот, той им казва: „Глупаво и безсмислено е51 да се очаква от науката отговор на въпроса за живота след смъртта. Въодушевените хора, които са го правили и продължават да го правят, никога не са си изяснили какво прави науката, когато се захваща с такива въпроси, и какво губи религията, когато търси сигурност в науката.“
към текста >>

134. Бележки . GA_168 Връзката между живите и мъртвите

20. което трябва да очертае нашия път с едно основно изречение: Търсене на общото във всички човешки души: В „Проект на основните изречения на едно антропософско общество“ от 1912 г.
20. което трябва да очертае нашия път с едно основно изречение: Търсене на общото във всички човешки души: В „Проект на основните изречения на едно антропософско общество“ от 1912 г. в първото от трите главни изречения се казва: „В обществото могат братски да работят заедно всички хора, които като основа на една изпълнена с любов взаимна дейност приемат една всеобща духовност във всички човешки души, както и че същите тези души могат да са различни по отношение на вяра, народност, пол и т.н.“
към текста >>

135. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Ала дори и да не се стига дотам, човек трябва да е наясно каква разлика съществува между една съдържателна оценка, между едно съдържателно изречение и едно безсъдържателно изречение.
И ето че днес навред по света витаят странни оценки. Представители на определени народи оценяват други народи, без да прозират, че една такава оценка е лишена от всякакво съдържание, че тя съвсем не излиза извън рамките на думите и затова не достига до каквото и да било преживяно съдържание. Помислете само колко много неща са необходими, за да се даде оценка за цял един народ, и в каква степен днес се да ват оценки за цели народи! И не само това, а някои се ангажират, така да се каже, вътрешно с оценката си, без да привеждат дори най-елементарни доказателства, нужни за такава оценка. Вярно, че не от всеки го може да се изисква да разполага с доказателства, ала от всекиго явно може да се изисква да прави оценките си с известна сдържаност, а не да ги представя пред хората като абсолютни. Ала дори и да не се стига дотам, човек трябва да е наясно каква разлика съществува между една съдържателна оценка, между едно съдържателно изречение и едно безсъдържателно изречение. И може да се каже, че големият грях на нашата култура днес се състои в това, дето живеем в безсъдържателни изречения, без да си изясняваме колко безсъдържателни са те. Днес ние повече от всякога сме свидетели как "Със думи водят спорове най-сложни, система с думи можем да градим*2.
към текста >>

Тези окултни братства ведно с всичко присъединило се към тях са предугаждали големи преобразования, които във връзка с визираната от тях голяма европейска война трябвало да протекат произнасям всяко изречение напълно обмислено между Дунав и Егейско море и между Черно море и Адриатика.
Тези окултни братства ведно с всичко присъединило се към тях са предугаждали големи преобразования, които във връзка с визираната от тях голяма европейска война трябвало да протекат произнасям всяко изречение напълно обмислено между Дунав и Егейско море и между Черно море и Адриатика. А едно от изреченията, които фигурирали там и което искам да цитирам почти буквално, гласи: Ако в мечтите си панславистите отидат още малко по-нататък, тогава отпърво на Балканите ще се осъществи нещо, което е в духа на европейското развитие (има се предвид в духа на тези окултни братства).
към текста >>

Не знам дали след написването на това изречение едното от имената на пейката вече не е заличено!
Не знам дали след написването на това изречение едното от имената на пейката вече не е заличено! По-нататък Брандес пише:
към текста >>

От току-що прочетеното следва, че е било нужно само едно единствено изречение от Грей, за да се предотврати нарушаването на неутралитета на Белгия.
Позволете ми тук да вмъкна една кратка забележка. От току-що прочетеното следва, че е било нужно само едно единствено изречение от Грей, за да се предотврати нарушаването на неутралитета на Белгия. Аз обаче не виня Грей в нищо, тъй като той е марионетка на съвсем други сили, на които ми се иска да се спра по-нататък. Напротив, смятам го за съвсем честен, но извънредно равнодушен човек; все пак не знам до колко днес е допустимо да се дават подобни преценки! И така, нужно е било само едно-единствено изрече ние от него, за да се предотврати нарушаването на белгийския неутралитет, а би могло да се добави, че е било нужно едно-единствено изречение и войната на западния фронт е щяла да бъде избягната. Това са неща, които светът един ден ще узнае.
към текста >>

И така, нужно е било само едно-единствено изрече ние от него, за да се предотврати нарушаването на белгийския неутралитет, а би могло да се добави, че е било нужно едно-единствено изречение и войната на западния фронт е щяла да бъде избягната.
Позволете ми тук да вмъкна една кратка забележка. От току-що прочетеното следва, че е било нужно само едно единствено изречение от Грей, за да се предотврати нарушаването на неутралитета на Белгия. Аз обаче не виня Грей в нищо, тъй като той е марионетка на съвсем други сили, на които ми се иска да се спра по-нататък. Напротив, смятам го за съвсем честен, но извънредно равнодушен човек; все пак не знам до колко днес е допустимо да се дават подобни преценки! И така, нужно е било само едно-единствено изрече ние от него, за да се предотврати нарушаването на белгийския неутралитет, а би могло да се добави, че е било нужно едно-единствено изречение и войната на западния фронт е щяла да бъде избягната. Това са неща, които светът един ден ще узнае.
към текста >>

Тези неща, казани от Георг Брандес, който не притежава най-дребната "червена птица" четвърта степен, естествено са били добре известни на човека, написал думите: "Войната сама поражда ужасите на войната и няма защо да се учудваме, когато тъкмо на война се използват модерни средства.*22 Неотдавна обаче чух, че точно това изречение от моята брошура е подразнило особено много някого.
Тези неща, казани от Георг Брандес, който не притежава най-дребната "червена птица" четвърта степен, естествено са били добре известни на човека, написал думите: "Войната сама поражда ужасите на войната и няма защо да се учудваме, когато тъкмо на война се използват модерни средства.*22 Неотдавна обаче чух, че точно това изречение от моята брошура е подразнило особено много някого. То може да подразни само хора, които изобщо не познават историята и на които не е известно последица на какво е едно такова нещо. По-нататък Георг Брандес казва:
към текста >>

136. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

По въпроса всеки може да мисли каквото си иска, но това изречение при всички случаи е нещо извънредно куриозно.
Представете си само какво прекрасно искане! Човекът упреква Бисмарк, че трябвало да бъде руснак в по-голяма степен от руските държавници, които навремето присъствали на Берлинския конгрес! Затова сънародниците на същия Бисмарк трябва да бъдат мразени! По въпроса всеки може да мисли каквото си иска, но това изречение при всички случаи е нещо извънредно куриозно. И тъкмо защото на добрия професор от Санкт Петербург му хрумват подобни мисли, той може да пише и следното:
към текста >>

137. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

И ако Цахариас Вернер е заявил, че едно изречение в "Родства по избор" го е направило католик, аз приемам това изявление буквално.
"дълбокото му чувство за тайнствата, които все са му прекалено малко, неговият усет за интуитивното, неговата предразположеност към страхопочитанието, особено пък това, че той съвсем не по протестантски – никога не се задоволява с вярата, ами навред настоява за почтителност към Бога чрез живото дело, чрез благочестивата постъпка, а и това толкова рядко, върховно, най-трудно прозрение, че човек не може да бъде призван от Бога, ако сам не се призове при Бога, прозирането на тази страшна човешка свобода да трябва сам да избираш и да можеш да приемеш, но и да откажеш предлаганата милост, чрез която свобода единствено божията милост се превръща за човека, който се спира на нея и я приема, в негова собствена заслуга всичко това звучи дори в неговите преувеличения и дори в неговите деформации до такава степен определено католически, че аз, както виждаш,"каноникът говори на Франц на ти" доста често можех да нанасям по поетата местата от "Тридентското вероизповедание", където понякога с почти същите думи е написано същото. И ако Цахариас Вернер е заявил, че едно изречение в "Родства по избор" го е направило католик, аз приемам това изявление буквално. С което естествено не искам да от река, че освен туй е имало също един езически, един протестантски, та дори и един кажи-речи еврейски Гьоте, и съвсем не желая да му правя реклама на образцов католик, какъвто той впрочем все пак е бил в по-голяма степен, отколкото доволстващия монистичен всезнайко, представян от новонемските гимназиални учители под неговото име.*55
към текста >>

138. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Фактически нещата стоят така: Ако сър Едуард Грей кажел само едно изречение, нахлуване нямало да има.
Редно и справедливо е да се каже, че английският народ не е искал война. Излишно е дори да се казва то се разбира от само себе си и всеки го знае. Никой опиращ се на действителните факти не твърди, че самият английски народ е искал война; напротив той щял да помете всеки, който би назовал истинските причини. Ето защо било необходимо нещо друго, с което да се излезе пред английския народ, и това било именно нарушаването на белгийския неутралитет. То обаче трябвало първо да бъде предизвикано. Фактически нещата стоят така: Ако сър Едуард Грей кажел само едно изречение, нахлуване нямало да има. И историята някой ден ще установи, че неутралитетът на Белгия никога нямало да бъде нарушен, стига сър Едуард Грей да направел декларацията, която нищо не му пречело да направи, ако можел да следва волята си. Но тъй като не бивало да следва своята воля, а някакъв импулс, идващ от другаде, той трябвало да на прави декларация, чрез която възникнала необходимостта да бъде нарушен неутралитетът на Белгия. На това обръща внимание Георг Брандес. Сега вече за Англия била създадена използваема причина в това се състояло намирането на причина! За заинтересуваните не би имало нищо по-неприятно от това, белгийският неутралитет да не бъде нарушен!
към текста >>

139. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Посочват се и балканските славяни, за които се говори, че се освободили от потисничеството на Турция и основали самостоятелни славянски държави, които обаче и това изречение непрестанно бива повтаряно в тази си форма щели да просъществуват само до следващата голяма европейска война.
По-нататък в английските братства се говори, че спрямо останалите славяни, поляците имат предимство дотолкова, доколкото те единодушно са изградили свой религиозен и прочее културен живот на сравнително високо равнище. Сетне отчасти се обрисуват съдбините на поляците, ала се твърди, че те всъщност принадлежали към Руската империя. Посочват се и балканските славяни, за които се говори, че се освободили от потисничеството на Турция и основали самостоятелни славянски държави, които обаче и това изречение непрестанно бива повтаряно в тази си форма щели да просъществуват само до следващата голяма европейска война. В тези братства голямата европейска война се представя най-вече през 90-те години като предстояща в близко бъдеще и се свързва специално с еволюционните импулси, които щели да се излъчат от балканските славяни и които се характеризирали с това, че тези държави, възникнали чрез отделяне от Турската империя, трябвало да преминат в други форми. Тези балкански славяни се казва там ще можели да запазят самостоятелността си само до голямата европейска война, след което им предстояло да ги споходят съвсем други съдбини*126.
към текста >>

140. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

в "Таймс", като в последното изречение изпуснах само една дума.
В случая като че ли е уместен въпросът: Дали това не е мания за величие? Драги приятели, току-що Ви прочетох една уводна статия, публикувана през Декември 1870 г. в "Таймс", като в последното изречение изпуснах само една дума. Цялото изречение гласи:
към текста >>

Цялото изречение гласи:
В случая като че ли е уместен въпросът: Дали това не е мания за величие? Драги приятели, току-що Ви прочетох една уводна статия, публикувана през Декември 1870 г. в "Таймс", като в последното изречение изпуснах само една дума. Цялото изречение гласи:
към текста >>

Това никога не му е хрумвало, то дори не е загатнато в някое изказано от него изречение; пред взора му винаги е стояло единствено правото на руско влияние в Сърбия, правото на едно влияние, което било подготвено по странен начин и се носело по гребените на странни вълни, както вече Ви го разясних.
Ако например Англия не се оглавяваше от държавник, който още на 23 Юли беше казал, че ако Австрия поведе война срещу Сърбия, от това може да пламне европейска война, а от някой друг, който би казал, че англичаните на всяка цена ще упражнят влиянието си, за да може войната да остане локална, тогава щеше да се получи нещо съвсем друго. Но тогава нямаше да се налага човек да си съставя преценка по начина на сър Едуард Грей, който от самото начало се е намирал под хипнотичното въздействие, че ако Австрия обяви война на Сърбия, от това ще пламне европейска война. Той никога не е повдигал въпроса: Какво общо има всъщност Русия с цялата война между Австрия и Сърбия? Това никога не му е хрумвало, то дори не е загатнато в някое изказано от него изречение; пред взора му винаги е стояло единствено правото на руско влияние в Сърбия, правото на едно влияние, което било подготвено по странен начин и се носело по гребените на странни вълни, както вече Ви го разясних.
към текста >>

141. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Защото това го казвам само в интерес на истината за най-широки кръгове, разбира се, би било крайно неприятно хората да узнаят, че в Белгия нямаше да се извърши никаква инвазия, ако лорд Грей сега той е именно и лорд, ако сър Едуард Грей бе произнесъл онова изречение, за което вече Ви говорих.
Защото това го казвам само в интерес на истината за най-широки кръгове, разбира се, би било крайно неприятно хората да узнаят, че в Белгия нямаше да се извърши никаква инвазия, ако лорд Грей сега той е именно и лорд, ако сър Едуард Грей бе произнесъл онова изречение, за което вече Ви говорих. Тогава цялата история с Белгия щеше да се размине, щеше да се избегне, нямаше да се случи. Но наместо вниманието да се насочи към това истинско първоначало на проблема, което е първоначало дотолкова, доколко то е могло да бъде предотвратено, по-удобно беше, разбира се, времето на хората да се запълва, като им се говори за "ужасите в Белгия". До тях обаче нямаше да се стигне, ако навремето сър Едуард Грей бе пред приел единствената непосредствена мярка. А за да може простата истина да се обвие в мъгла, нужно е естествено нещо друго, което да действа на човешките страсти, на оправдани страсти, на нравственото. Вярно, срещу това не бива да се възразява нищо.
към текста >>

142. Бележки GA_173 Карма на неистината

Дословно изречението гласи: "Нека от наличието на това смущение се разбере защо мнозина не могат да схванат, че войната сама поражда ужасите и страданията на войната, и защо хулят противника като "варварин", когато остра нужда го застави да употребява бойните средства, създадени от съвременността."
*22. Rudolf Steiner, "Gedanken wahrend der Zeit des Krieges. Fur Deutsche und diejenigen, die nicht glauben, siе hassen zu mussen" (Размисли но време на войната. За германци и за онези, които не смятат, че трябва да ги мразят), Берлин, 1915, в "Aufsatze uber die Dreigliederung des sozialen Organismus und zur Zeitlage 1915-1921" (Статии за троичното устройство на социалния организъм и за периода 1915-1921 г.), Събр. Съч. № 24 (Събрани съчинения, Дорнах, 1961). Дословно изречението гласи: "Нека от наличието на това смущение се разбере защо мнозина не могат да схванат, че войната сама поражда ужасите и страданията на войната, и защо хулят противника като "варварин", когато остра нужда го застави да употребява бойните средства, създадени от съвременността."
към текста >>

В нотата между другото фигурирало изречението: "В момента един исторически факт е неоспорим, а именно агресивността на Германия и Австро-Унгария, целяща да подсигури тяхното надмощие в Европа и икономическото им господство над света."
*225. Съвместната нота от 30 декември 1916 г. на десетте големи и малки държави от Антантата до президента Уилсън (в отговор на неговия призив за мир от 18 декември). В нотата между другото фигурирало изречението: "В момента един исторически факт е неоспорим, а именно агресивността на Германия и Австро-Унгария, целяща да подсигури тяхното надмощие в Европа и икономическото им господство над света."
към текста >>

143. Описание на лекциите от съдържанието на GA 174b Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война. GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Помощта на изречението: "Духове на вашите души…".
Превръщането на силите на страха в мъжество и въодушевление. Помощта на загиналите за сражаващите се. Развитие на способността за любов чрез духовната наука. Войната като велик духовен учител. Думите на един отиващ на бой. Помощта на изречението: "Духове на вашите души…". Стремежът на германците към мир. Войната като заговор срещу духовния живот на германците. Към обективност по отношение на народностния дух призовава изречението: "Ти, мой земен космически дух..." Надежда за бъдещето.
към текста >>

Към обективност по отношение на народностния дух призовава изречението: "Ти, мой земен космически дух..." Надежда за бъдещето.
Войната като велик духовен учител. Думите на един отиващ на бой. Помощта на изречението: "Духове на вашите души…". Стремежът на германците към мир. Войната като заговор срещу духовния живот на германците. Към обективност по отношение на народностния дух призовава изречението: "Ти, мой земен космически дух..." Надежда за бъдещето.
към текста >>

144. 1. Лекция, 30.09.1914 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Вторият том беше отпечатан във втората половина на юли до 104 страница, но насред изречението беше прекъснат.
Не от желание да ви занимавам с лични работи, а защото е симптоматично, искам да споделя следното: може би някои от вас имат под ръка първия том от книгата ми "Загадки на философията" /бележка 4/. Вторият том беше отпечатан във втората половина на юли до 104 страница, но насред изречението беше прекъснат. И то на място, което за мен е значително и симптоматично. Характеризирах френските философи и се стараех максимално да бъда обективен. След това имах намерение да премина към млад, малко известен мислител. Исках след разглеждането на съвременните френски философи да премина към това, което се говори тук, от тази страна на Рейн, в Германия. Но печатната кола беше празна, тъй като се разрази войната.
към текста >>

145. 7. Лекция, 12.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Французинът търси красивия израз в словото, обхванат в красиво изграденото изречение – и тогава той е удовлетворен.
Но стремежите на германския народ са веществени, конструктивни, устремени към същността на нещата. И това е, което отличава германския народ от френския и английския. Французинът търси красивия израз в словото, обхванат в красиво изграденото изречение – и тогава той е удовлетворен. Англичанинът търси полезност в знанията и във всичко друго. Но за да израсте стремежа към знание като потребност на душата, като цвета от растението, без което човек не се чувства завършен, това не разбират нито французите, нито англосаксонците – става дума, разбира се, за народностите като такива, а не за отделните личности от тези народи.
към текста >>

146. 9. Лекция, 11.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Но тук човек се закача за изречението: "Този, който е узрял до необходимото ниво, ако правилно търси, ще намери своя духовен учител" /бележка 71/.
Но тези писма много често са предизвикани от една фраза, разбрана съвсем погрешно чисто материалистично. Много от казаното в тази книга, при внимателно четене, води човека към самостоятелност, към това, да търси в самия себе си, в своята душа пътищата в духовния свят. Тази книга е насочена именно към това, да направи човека възможно по-самостоятелен, да не му натрапва нищо субективно, а само да премахне препятствията от неговия път. За да може той сам да намери Истината. Най-добрия начин за разбирането на тази книга е да се приложи нейното съдържание в действие. Но тук човек се закача за изречението: "Този, който е узрял до необходимото ниво, ако правилно търси, ще намери своя духовен учител" /бележка 71/. Ха сега! Ще напиша писмо на автора на тази книга и той ще бъде мой духовен учител. Така е най-лесно! Тук именно имаме пренасяне в материалното. Това място за търсещия самостоятелен път би могло да стане свят стимул за по-нататъшни търсения, който биха довели до нещо съвсем друго, отколкото обръщението: дайте ми инструкции.
към текста >>

147. 11. Лекция, 15.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Замислете се колко изумително се потвърждава тук библейското изречение: мъдростта на света е изразена в числото и мярката /бележка 83/.
След това умножаваме това число на 24 и получаваме 25920! Това е средният брой дишания на човек за денонощие. Получаваме същия брой, както и броя години, в които Слънцето преминава в космоса кръга на Зодиака. Безброй години, винаги на тласъци, се придвижва точката на пролетното равноденствие; колкото са тласъците, толкова са дишанията при човека за денонощие. Същото число! Замислете се колко изумително се потвърждава тук библейското изречение: мъдростта на света е изразена в числото и мярката /бележка 83/. Числото, вписано в космоса, отново се изправя пред нас в нашето дишане в течение на денонощие. Даже дишането на човека стои във връзка с живота на космоса, във връзка, която вчера обрисувахме в откритата лекция.
към текста >>

148. 14. Лекция, 23.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

И много скоро вестникът публикува опровержение на автора, в което той казва, че не разбира Маутнер, че той едва ли не на всяко трето изречение ясно изказва своето отрицателно отношение към астрологията, и че тя го интересува не повече, отколкото и самия Маутнер; той е съвсем съгласен с него.
Той ги изобразява като тези, които можеш да обърнеш във всяка посока. Фриц Маутнер ругае на три колони в "Берлински ежедневник”. Не може да се разбере защо, собствено, той ругае автора. Няма ни най-малко основание за това. Мнението на този, който е написал книжката, съвсем съвпада с мнението на Маутнер, и двамата еднакво оценяват астрологията. И много скоро вестникът публикува опровержение на автора, в което той казва, че не разбира Маутнер, че той едва ли не на всяко трето изречение ясно изказва своето отрицателно отношение към астрологията, и че тя го интересува не повече, отколкото и самия Маутнер; той е съвсем съгласен с него. “Берлински ежедневник" – вестниците са много ловки – заявява към опровержението, че авторът, собствено, няма никакви основания да омаловажава критиката по свой адрес и да предявява претенции към нейния автор. Фриц Маутнер беше дългогодишен театрален критик в "Берлински ежедневник" и сега пише за него своето рода писма за театъра.
към текста >>

149. Бележки GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Рудолф Щайнер е избрал това изречение като епиграф към "Основните положения", които той е дал в 1913 година на отново основаното Антропософско Общество.
Изказването на Гьоте (дословно: "Мъдростта е само в Истината") се намира в естественонаучните трудове на Гьоте, издадени с увод, бележки и пояснения в текста на Рудолф Щайнер в 4-ти том, във втората част "Изявления в проза". Рудолф Щайнер е избрал това изречение като епиграф към "Основните положения", които той е дал в 1913 година на отново основаното Антропософско Общество.
към текста >>

Средната част на това изречение е отхвърлена, тъй като тя по смисъл и структура отпада от цялото.
В стенограмата и в предшестващото издание тази фраза звучи така: "И би било велико нещастие, и по никаква необходимост не може да бъде предизвикано някога, славянският елемент да победи германския". Средната част на това изречение е отхвърлена, тъй като тя по смисъл и структура отпада от цялото.
към текста >>

150. 3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Тази първична илюзия се изразява в изработването на една съвсем фалшива представа спрямо това, което антропософското познание нарича "физически план" По този начин хората все по-малко ще разбират едно важно изречение от Новия Завет: "Моето царство не е от този свят".
Веднага бих искал да се спра на една, така да се каже, "първична" илюзия, на една илюзия, тясно свързана със съвременните материалистични тенденции, със самия материалистичен инстинкт на човека. Тази първична илюзия се изразява в изработването на една съвсем фалшива представа спрямо това, което антропософското познание нарича "физически план" По този начин хората все по-малко ще разбират едно важно изречение от Новия Завет: "Моето царство не е от този свят". Да, в нашата съвременна епоха това изрече ние ще се разбира все по-слабо, тъй като външните и формални лидери са просто безпомощни пред илюзията, че тяхното царство непременно трябва да бъде от този свят, че то непременно трябва да стъпи на физическия план.
към текста >>

151. 7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Виждате ли, тук предпоставката и следствието имат съвсем друго съдържание, отколкото в по-горното, абстрактно и мъртво изречение.
Често например храната е такава, че тя не може да бъде веднага изядена; първо трябва да я сготвим; и ако при готвенето искаме да постигнем същото, какво то постигаме при яденето, ние няма да получим нищо. Ако култивираме разума прекалено рано, ние няма да направим хората разумни. За тази цел е необходимо друго в ранната младост да култивираме онова, което по-късно ще подготви хората да станат разумни. Абстрактната истина гласи: Разумът се култивира с помощта на разума. Живата истина гласи: Разумът може да се култивира с помощта на една здрава вяра в един истински авторитет. Виждате ли, тук предпоставката и следствието имат съвсем друго съдържание, отколкото в по-горното, абстрактно и мъртво изречение. Рано или късно, човечеството ще приеме тези неща. А че те са неудобни това е ясно. Помислете само: колко по-удобно е човек да си постави една цел и после да се вдъхновява от мнението, че би могъл да я постигне като върши всичко, което се изисква от формулировката на тази цел. В живота обаче често трябва да се говори обратното. Естествено, всичко това е твърде неудобно, обаче задачата на нашето време е точно тази: Човекът трябва да открие себе си в реалния свят и в живота.
към текста >>

152. 13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Това изречение от предговора е много, много интересно!
Ето какво става в епохата на материалистичния разум. Това изречение от предговора е много, много интересно! Защото то ясно посочва една характерна особеност за онази епоха. Първоначално Освалд Марбах беше наясно: Дали интерпретира "Фауст" или чете лекции върху механиката, той върши това което иска. Сега обаче, когато отново се връща към "Фауст", за да го интерпретира по нов начин, той признава пред себе си, че в миналото се е поддал на известни илюзии, докато сега вече може да се вслуша в Духа на времето. Да можеха и други хора да стигнат до познанието, че живеят в илюзии! Ето как изглежда идеалът, към който се стремят Духовете на Мрака, особено след 1879, когато те са вече долу и се намират всред нас: Ние трябва да изплетем една здрава мрежа от илюзии и с нея да покрием човешките мозъци и човешките сърца!
към текста >>

153. 14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Колко учудващо е, че през 1910 никой изрече следното забележително изречение: Ето как международният капитализъм успя да превърне демокрацията в най-действения и гъвкав инструмент за експлоатация на цялото човечество.
Колко учудващо е, че през 1910 никой изрече следното забележително изречение: Ето как международният капитализъм успя да превърне демокрацията в най-действения и гъвкав инструмент за експлоатация на цялото човечество. Обикновено хората си представят, че банкерите са противници на демокрацията така пише въпросният автор и това е една основна грешка. Напротив, те са нейни вдъхновители, те съзнателно и помагат. Защото тъкмо тя, демокрация а, представлява паравана, зад който те скриват експлоататорските си методи; в нейно лице те виждат най-доброто защитно средство срещу евентуални брожения на широките народни маси.
към текста >>

154. Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Фридрих Теодор Фишер докосна някои неща, които тук няма да ни интересуват, но искам да цитирам едно изречение7, което може да не се забележи, едно изречение обаче, което може да прониже като светкавица човешката душа, ако тя е проникната от стремеж към познанието, от истински вътрешен стремеж.
Искам да спомена, че точно това, което имам да кажа за изживяванията на такива гранични точки на познанието, при мен е резултат от духовно изследване. продължаващо повече от тридесет години. И преди повече от тридесет години беше времето, когато именно тези проблеми, тези задачи, тези загадки, появяващи се на границите на познанието, упражняваха значително влияние върху мен. От многото примери, които могат да се дадат за такива гранични точки, бих искал да дам един, който посочи истинският борец за познанието Фридрих Фишер4, известният естет, който също и като философ беше много значителна личност, макар може би твърде малко призната и бързо забравена приживе. Фридрих Теодор Фишер, така нареченият Фау-Фишер5 (V-Vischer), написа преди десетилетия много интересно произведение за една също много интересна книга за «сънищната фантазия», която Фолкет6 издаде. Фридрих Теодор Фишер докосна някои неща, които тук няма да ни интересуват, но искам да цитирам едно изречение7, което може да не се забележи, едно изречение обаче, което може да прониже като светкавица човешката душа, ако тя е проникната от стремеж към познанието, от истински вътрешен стремеж. Това е изречението, изплувало пред Фишер, когато размишлява за същността на човешката душа. Относно разкриващите му се факти във връзка с всичко, което природната наука казва в по-новото време за човека, той прави следния извод: «Това, че човешката душа не може да се намира само в тялото, е напълно ясно, но че тя не може да се намира също и извън тялото, е също така ясно.»
към текста >>

Това е изречението, изплувало пред Фишер, когато размишлява за същността на човешката душа.
продължаващо повече от тридесет години. И преди повече от тридесет години беше времето, когато именно тези проблеми, тези задачи, тези загадки, появяващи се на границите на познанието, упражняваха значително влияние върху мен. От многото примери, които могат да се дадат за такива гранични точки, бих искал да дам един, който посочи истинският борец за познанието Фридрих Фишер4, известният естет, който също и като философ беше много значителна личност, макар може би твърде малко призната и бързо забравена приживе. Фридрих Теодор Фишер, така нареченият Фау-Фишер5 (V-Vischer), написа преди десетилетия много интересно произведение за една също много интересна книга за «сънищната фантазия», която Фолкет6 издаде. Фридрих Теодор Фишер докосна някои неща, които тук няма да ни интересуват, но искам да цитирам едно изречение7, което може да не се забележи, едно изречение обаче, което може да прониже като светкавица човешката душа, ако тя е проникната от стремеж към познанието, от истински вътрешен стремеж. Това е изречението, изплувало пред Фишер, когато размишлява за същността на човешката душа. Относно разкриващите му се факти във връзка с всичко, което природната наука казва в по-новото време за човека, той прави следния извод: «Това, че човешката душа не може да се намира само в тялото, е напълно ясно, но че тя не може да се намира също и извън тялото, е също така ясно.»
към текста >>

Тази лекция показва във всяко изречение големия учен на съвремието, сведущ в областта на физиката, доколкото човек изобщо може да бъде сведущ.
Днес човек може да е учен, да кажем в областта на физиката, да е извънредно учен човек и с право да предизвиква възхищение чрез своята начетеност, но да работи с понятия, които не са изградени по начина, който описах, когато животът на мислите и представите се оживява. Казах само съвсем елементарно нещо. Но това елементарно нещо трябва да се разпростре над цялото разглеждане на света от духовния изследовател. Искам да дам един пример: В началото на столетието професор Девар15 изнесе много важна лекция в Лондон. Тази лекция показва във всяко изречение големия учен на съвремието, сведущ в областта на физиката, доколкото човек изобщо може да бъде сведущ. От представите в областта на физиката, които може да изгради физикът на съвремието, ученият се опитва да говори за края на Земята, или за някакво състояние в бъдещето, в което трябва да умре много от това, което съществува днес. Той съвсем правилно описва, понеже се основава на добре обосновани предположения, как някога след милиони години трябва да настъпи крайно състояние, при което температурата ще се понижи с няколко стотици градуса и тогава - човек много лесно може да пресметне - трябва да се променят известни субстанции. Това може да се пресметне и той описва как например млякото няма да бъде течно като днес, а трябва да се втвърди, как белтъкът ще свети, когато стените се мажат с него, така че ще могат да се четат вестници, без да се пали друга светлина, защото от белтъка се получава светлина и т. н. Неща, които днес не могат да издържат и няколко грама натиск, ще станат толкова здрави в своята консистенция, в своята материалност, че ще могат да издържат стотици килограми. Накратко, професор Девар дава великолепно описание на едно бъдещо състояние на Земята.
към текста >>

155. ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Нали, хората не благоволяват да говорят за Луцифер и Ариман, но в такова изречение те се подразбират: «Картините съдържат не само всичко най-красиво и велико, което човечеството някога е мислило и чувствало, но и всяко злодеяние и подлост, на които хората някога са били способни.
Представете си, Юнг стига толкова далеч, че осъзнава: Човекът има в себе си несъзнателно всички злодеяния и подлости редом с най-красивото, което човечеството е било способно да мисли и чувства. Нали, хората не благоволяват да говорят за Луцифер и Ариман, но в такова изречение те се подразбират: «Картините съдържат не само всичко най-красиво и велико, което човечеството някога е мислило и чувствало, но и всяко злодеяние и подлост, на които хората някога са били способни. Когато пациентът не може да отличи личността на лекаря от тези проекции, всяко разбиране се прекъсва и човешките отношения стават невъзможни. Но когато пациентът избягва Харидба, попада на Сцила, интроекцията на тези картини, което означава, че прехвърля техните качества не върху лекаря, а върху себе си.» Следователно тогава сам е дявол. Той смята, че сам е дяволът. «Тази опасност е също така лоша. При проекцията той се люшка между прекалено възторжено и болестно възвеличаване и изпълнено с омраза презиране на лекаря си.
към текста >>

Но аз не прочетох изречението докрай, нека продължим: «Понятието бог е именно чисто и просто необходима психологическа функция на ирационалната природа, която няма нищо общо с въпроса за съществуването на бог.»
Виждате, че не може да се продължи нататък, без по този начин по естественонаучен път да се представи необходимостта от понятието за бог. Човекът трябва да има бог, нуждае се от него - това се знае от психоаналитика. Но аз не прочетох изречението докрай, нека продължим: «Понятието бог е именно чисто и просто необходима психологическа функция на ирационалната природа, която няма нищо общо с въпроса за съществуването на бог.»
към текста >>

Тук се сблъсквате, след като прочитате цялото изречение, с най-голямата дилема на съвременността.
Тук се сблъсквате, след като прочитате цялото изречение, с най-голямата дилема на съвременността. Психоаналитикът доказва, че човекът се разболява, когато няма своя бог, но тази необходимост няма нищо общо със съществуването на бог. И той продължава: «Тъй като последният въпрос», именно за съществуването на бог, «принадлежи към най-глупавите въпроси, които могат да се поставят. Достатъчно се знае, че човек дори не може да си представи бога, да не говорим да си представи, че той наистина съществува, както не може да си представи процес, който не е обусловен по необходимост.»
към текста >>

156. Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

В тази книга има едно изречение94 непосредствено преди описването на петата следатлантска културна епоха, съвременната.
Тези неща принуждават наставнически да ги опровергаем, защото показват пътя, по който трябва да се отнасяме към такъв индивид. Как този Макс Десоар стига и във всички останали безсмислени бъркотии да каже, че според мен сега живеем в шестата следатлантска културна епоха? Лесно може да се обори, когато човек има опит с филоложките методи. Бях шест и половина години във Ваймарския Гьотев архив, познавам малко аргументите на филоложките методи и лесно мога да докажа според тези методи как Десоар стига дотам, да ми припише тази шеста културна епоха. Той е прочел книгата ми «Въведение в тайната наука»93. В тази книга има едно изречение94 непосредствено преди описването на петата следатлантска културна епоха, съвременната. Там казвам, че нещата бавно се подготвят и че макар появили се през 14-то и 15-то столетие, те са подготвени през 4-то, 5-то и 6-то столетие. Следователно казвам «4-то, 5-то и 6-то столетие...» в един ред и след 4-5 реда стои, че това 6-то столетие е подготовката за петата следатлантска епоха. Десоар чете така повърхност-но, както е свикнал и както е присъщо на някои учени, бързо вижда мястото, което е отбелязал в полето и е подчертал с червено или с друг цвят, като обсъждайки книгата ми «Въведение в тайната наука», го сбърква с това, което стои пет реда по-нататък, сбърква следатлантския културен период с това, което е написано за 4-то, 5-то и 6-то столетие, и казва «шести културен период» вместо пети, понеже погледът му се плъзга четири реда по-надолу!
към текста >>

Той споменава «Философия на свободата» само с една забележка, като формулира тривиално изречение, което е типично Десоарово, не произлиза от мен101.
Аз деликатно посочих100, че там Десоар се разкрива по странен начин. Казах, че не е възможно той да има себе си предвид; възможно е да бъде само така, че в този случай той говори така, както когато човек се идентифицира с други неумели оратори и казва аз, като се премества в другия; защото би било много голямо изискване, ако се очаква сам да се характеризира. Но той сам се характеризира! Така е наистина. Щом обсъждаме такива въпроси, понякога трябва да се посочват много странни неща. Той споменава «Философия на свободата» само с една забележка, като формулира тривиално изречение, което е типично Десоарово, не произлиза от мен101. Всичко това е лудост. При това казва: В Щайнеровата първа книга «Философия на свободата». Човек наистина е принуден, понеже «Философия на свободата» не е моята първа книга, а е завършекът на десетгодишна писателска дейност, да посочи такива изблици на академична параноя, на академична лудост при такова прилагане на научния морал. Известно ми е, разбира се, въпреки че в тази статия показах колко е корумпирано цялото това изложение, че винаги ще се намерят хора да кажат: Десоар опроверга Щайнер и т. н. Разбира се, че това много добре го знам.
към текста >>

Прочетете в първите произведения на Ницше108 как настроението на борбата се придава в това, което пише, как във всяко изречение, бих казал, има полъх от това, което е изживял през трите години на присъствието си в духовния свят от 1841 г.
Ницше е роден през 1844 г.; през 1841 г. започва борбата в духовния свят, за която говорих; три години Ницше се намира вътре в тази борба. Рихард Вагнер не я е прекарал; той е роден през 1813 г. Следователно три години Ницше живее в духовния свят, когато тази борба вече се води. Той поема всички импулси, които може да поеме в духовния свят под влиянието на тази борба, и с тях слиза долу. Прочетете в първите произведения на Ницше108 как настроението на борбата се придава в това, което пише, как във всяко изречение, бих казал, има полъх от това, което е изживял през трите години на присъствието си в духовния свят от 1841 г. до 1844 г. Чрез това първите произведения на Ницше получават своята особена окраска. След това е особено важно, вече ви описах, че е шестнадесетгодишен, когато умира Шопенхауер и когато чете неговите произведения. Поражда се реално отношение между душата на Шопенхауер, намираща се в духовния свят, и душата на Ницше. Ницше чете всяко изречение на Шопенхауер така, че го прониква този импулс от духовния свят.
към текста >>

Ницше чете всяко изречение на Шопенхауер така, че го прониква този импулс от духовния свят.
Прочетете в първите произведения на Ницше108 как настроението на борбата се придава в това, което пише, как във всяко изречение, бих казал, има полъх от това, което е изживял през трите години на присъствието си в духовния свят от 1841 г. до 1844 г. Чрез това първите произведения на Ницше получават своята особена окраска. След това е особено важно, вече ви описах, че е шестнадесетгодишен, когато умира Шопенхауер и когато чете неговите произведения. Поражда се реално отношение между душата на Шопенхауер, намираща се в духовния свят, и душата на Ницше. Ницше чете всяко изречение на Шопенхауер така, че го прониква този импулс от духовния свят. Шопенхауер се намира в духовния свят от 1860 година, когато борбата горе още продължава. Какво иска Шопенхауер? Под влиянието на тази борба той не иска да засили въздействието на произведенията си, а на мислите си. Ницше наистина продължава мислите на Шопенхауер, но ги продължава по своеобразен начин. Когато е преминал вече през портата на смъртта, Шопенхауер вижда, че е написал произведенията си в епоха, в която духовете на мрака още не са приближили, още не са долу на Земята, и иска да продължи мислите и импулсите си, които се пораждат от това.
към текста >>

157. Смъртта като преобразуване на живота GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Самото изречение: „Мъртвите се намират сред нас“ е потвърждение на духовния свят и само духовният свят може да създаде у нас истинско съзнание, че мъртвите се намират между нас.
Самото изречение: „Мъртвите се намират сред нас“ е потвърждение на духовния свят и само духовният свят може да създаде у нас истинско съзнание, че мъртвите се намират между нас.
към текста >>

158. Предзнаменованията на времето GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Искам да припомня едно изречение, което често произнасях, както знаят приятелите от нашето движение, които вече с години го следват.
Искам да припомня едно изречение, което често произнасях, както знаят приятелите от нашето движение, които вече с години го следват. Често пъти съм казвал, че в течение на последните три до четири столетия Земята с различните народи се е обединила в търговско, индустриално, банково и т.н. отношение. Показах как модерните превозни средства и това, което чрез тях доскоро се движеше по цялата Земя, предизвика обединяване на икономиката, на външния икономически живот по цялата Земя, обединяване, ако може така да се каже, на физическия земен живот. Има уеднаквяване във физическия земен живот. Чек, издаден в Ню Йорк, може да се осребри в Токио, Берлин и на други места. През годините, предхождащи войната, относно този факт винаги допълвах, че не само човешкото тяло се нуждае от душа, а всяко тяло има нужда от душа, не може да живее без душа.
към текста >>

159. Какво върши ангелът в нашето астрално тяло? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Можем изцяло да обърнем последното изречение и да кажем: Ако през който и да е ден не открием някакво чудо в нашия живот, това означава единствено, че сме го изгубили от погледа си.
Защото ние можем да си изградим навика да бъдем будни. Можем да обгръщаме с внимание едни или други неща. Можем да започнем примерно с онази будност, която да ни позволи да виждаме как всъщност не минава нито ден, през който в живота ни да не стане някакво чудо. Можем изцяло да обърнем последното изречение и да кажем: Ако през който и да е ден не открием някакво чудо в нашия живот, това означава единствено, че сме го изгубили от погледа си.
към текста >>

160. Как да намеря Христос? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Искам да спомена един човек, бих могъл да взема също и друг за пример, но сега искам да ви представя един човек, когото съвременната материалистическа култура презира, за когото тази материалистическа култура казва, че е изрекъл едно ужасно изречение: Credo quia absurdum est* – вярвам в това, което е глупаво, а не в онова, което е разумно.
Искам да спомена един човек, бих могъл да взема също и друг за пример, но сега искам да ви представя един човек, когото съвременната материалистическа култура презира, за когото тази материалистическа култура казва, че е изрекъл едно ужасно изречение: Credo quia absurdum est* – вярвам в това, което е глупаво, а не в онова, което е разумно. Искам да ви представя Тертулиан.
към текста >>

Това изречение го има при Тертулиан.
Тези три неща са горе-долу признанието на Третулиан. Изхождайки от тези три неща, Тертулиан произнася думите: „Божият син беше разпнат на кръста. Това не е позор, понеже е позорно. Той също така умря. Точно затова е вярно, защото е глупаво, безразсъдно.“ „Prorsus credibile est, quia ineptum est“, затова е за вярване, защото е безразсъдно. Това изречение го има при Тертулиан. Другото изречение, което светът му приписва „Credo, quia absurdum est“ не се среща никъде, нито при Тертулиан, нито при някого другиго от църковните отци. Но изречението, което сега произнесох, е написано от него. Повечето хора не познават нищо от Тертулиан, освен това изречение, което не е вярно. Трето: „А погребаният е възкръснал“, казва Тертулиан, „защото е невъзможно. Ние трябва да го вярваме, защото е невъзможно.“
към текста >>

Другото изречение, което светът му приписва „Credo, quia absurdum est“ не се среща никъде, нито при Тертулиан, нито при някого другиго от църковните отци.
Изхождайки от тези три неща, Тертулиан произнася думите: „Божият син беше разпнат на кръста. Това не е позор, понеже е позорно. Той също така умря. Точно затова е вярно, защото е глупаво, безразсъдно.“ „Prorsus credibile est, quia ineptum est“, затова е за вярване, защото е безразсъдно. Това изречение го има при Тертулиан. Другото изречение, което светът му приписва „Credo, quia absurdum est“ не се среща никъде, нито при Тертулиан, нито при някого другиго от църковните отци. Но изречението, което сега произнесох, е написано от него. Повечето хора не познават нищо от Тертулиан, освен това изречение, което не е вярно. Трето: „А погребаният е възкръснал“, казва Тертулиан, „защото е невъзможно. Ние трябва да го вярваме, защото е невъзможно.“
към текста >>

Но изречението, което сега произнесох, е написано от него.
Това не е позор, понеже е позорно. Той също така умря. Точно затова е вярно, защото е глупаво, безразсъдно.“ „Prorsus credibile est, quia ineptum est“, затова е за вярване, защото е безразсъдно. Това изречение го има при Тертулиан. Другото изречение, което светът му приписва „Credo, quia absurdum est“ не се среща никъде, нито при Тертулиан, нито при някого другиго от църковните отци. Но изречението, което сега произнесох, е написано от него. Повечето хора не познават нищо от Тертулиан, освен това изречение, което не е вярно. Трето: „А погребаният е възкръснал“, казва Тертулиан, „защото е невъзможно. Ние трябва да го вярваме, защото е невъзможно.“
към текста >>

Повечето хора не познават нищо от Тертулиан, освен това изречение, което не е вярно.
Той също така умря. Точно затова е вярно, защото е глупаво, безразсъдно.“ „Prorsus credibile est, quia ineptum est“, затова е за вярване, защото е безразсъдно. Това изречение го има при Тертулиан. Другото изречение, което светът му приписва „Credo, quia absurdum est“ не се среща никъде, нито при Тертулиан, нито при някого другиго от църковните отци. Но изречението, което сега произнесох, е написано от него. Повечето хора не познават нищо от Тертулиан, освен това изречение, което не е вярно. Трето: „А погребаният е възкръснал“, казва Тертулиан, „защото е невъзможно. Ние трябва да го вярваме, защото е невъзможно.“
към текста >>

Християнството трябва да се основава върху изречението:
Днес човек наистина на бива да се отчайва, че не може да открие Христос в непосредственото си изживяване, защото той ще го намери, когато намери сам себе си, но изхождайки от безсилието. Христовият импулс трябва да бъде предшестван от изживяването на цялото чувство на нищожност, което ни обхваща, когато без високомерие разгледаме собствените си сили. Някои умни мистици вярват, че е християнство, когато просто кажат: „Аз намерих висшия аз, божествения аз в своя аз.“ Това не е християнство. Християнството трябва да се основава върху изречението:
към текста >>

Истината се състои в това да осъзнаем, че с всяко изречение всъщност се отклоняваме от нея.
В мига, когато наистина стигнете до осъзнаване относно казването на истината, стигате до нещо забележително. Поетът го е почувствал, като е казал: „Заговори ли душата, ах, душата вече не говори.“ По пътя, по който се превръща в говор това, което изживяваме като истина вътрешно в душата, то веднага заглъхва. То още не се умъртвява напълно в говора, но веднага заглъхва. И този, който познава говора, знае, че нищо не е правилното означение на някаква истина, освен собствените имена, които винаги назовават само едно нещо. Щом употребим общи, генерализирани имена, било съществителни, глаголи или прилагателни, ние вече не изговаряме истината напълно. Истината се състои в това да осъзнаем, че с всяко изречение всъщност се отклоняваме от нея.
към текста >>

Ако човек потърси, открива следното: Когато проследи стила на Херман Грим, вижда в написаното от него, че всяко изречение е извоювано лично индивидуално, от изречение на изречение всичко е извоювано лично индивидуално.
Ако човек потърси, открива следното: Когато проследи стила на Херман Грим, вижда в написаното от него, че всяко изречение е извоювано лично индивидуално, от изречение на изречение всичко е извоювано лично индивидуално. Всичко се разкрива в светлината на културата на 19то столетие, но произлиза непосредствено от съзнателната душа. Удроу Уилсън описва блестящо, но в подсъзнанието си е обсебен от нещо. Налице е демонична обсебеност. В неговото подсъзнание се намира нещо, което му подсказва онова, което пише. Демонът, който естествено по особен начин се проявява в един американец от 20-то столетие, говори от неговата душа.
към текста >>

Има голяма разлика дали всяко изречение е извоювано чрез личния аз или се дава по някакъв начин отдолу, отгоре или отстрани.
Днес, когато ленивото човечество чете някъде нещо, често казва: „Това съм го чел там и там.“ То вижда само съдържанието. Сега обаче е времето, когато човечеството трябва да се научи, че не става дума толкова за съдържанието, а за това, кой го казва. Човекът трябва да се опознае по това, което казва, понеже думите са само жестове, но трябва да се опознае кой прави тези жестове. Това е нещото, в което човечеството днес трябва да се вживее. Тук се намира една страшно голяма мистерия на обикновения живот, скъпи приятели. Има голяма разлика дали всяко изречение е извоювано чрез личния аз или се дава по някакъв начин отдолу, отгоре или отстрани. Даването действа дори по-сугестивно, понеже по отношение на извоюваното, човек отново трябва да си извоюва всяко изречение. Но наближава времето, когато ще се гледа не само голото дословно съдържание на това, което се намира пред душата, а ще трябва да се виждат преди всичко тези, които казват едно или друго; не външната физическа личност, а цялата човешко-духовна цялост.
към текста >>

Даването действа дори по-сугестивно, понеже по отношение на извоюваното, човек отново трябва да си извоюва всяко изречение.
Сега обаче е времето, когато човечеството трябва да се научи, че не става дума толкова за съдържанието, а за това, кой го казва. Човекът трябва да се опознае по това, което казва, понеже думите са само жестове, но трябва да се опознае кой прави тези жестове. Това е нещото, в което човечеството днес трябва да се вживее. Тук се намира една страшно голяма мистерия на обикновения живот, скъпи приятели. Има голяма разлика дали всяко изречение е извоювано чрез личния аз или се дава по някакъв начин отдолу, отгоре или отстрани. Даването действа дори по-сугестивно, понеже по отношение на извоюваното, човек отново трябва да си извоюва всяко изречение. Но наближава времето, когато ще се гледа не само голото дословно съдържание на това, което се намира пред душата, а ще трябва да се виждат преди всичко тези, които казват едно или друго; не външната физическа личност, а цялата човешко-духовна цялост.
към текста >>

161. Бележки към текста GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

да се разпространят духовни сили: В по-стари издания това изречение беше по погрешка сменено със следващото изречение.
да се разпространят духовни сили: В по-стари издания това изречение беше по погрешка сменено със следващото изречение. Поправката стана след проверка на оригиналната стенограма от Хеда Хумел.
към текста >>

162. Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Тези, които бяха посветени в мистериите, посветените от всички времена, с пълно право винаги са се придържали към едно изречение.
Тези, които бяха посветени в мистериите, посветените от всички времена, с пълно право винаги са се придържали към едно изречение. То е засягало това, че, от една страна, ако неправилно се оценят двата мирогледни потока, идеализъм и материализъм, или ще възникне опасност да се пропадне в мазето на мирогледа, или, при избора на различни пътища на търсене на мироглед, да се стигне в задънена улица. Вратата, през която може да се пропадне в мазето, лесно може да остане незабелязана в мирогледния живот, това мазе посветените в мистериите от всички времена са го разглеждали като дуализъм, който не може да построи мост между идеалното, може също да се каже, идеалистично оцветеното спиритуално, и материалното, вещественото. И задънената улица, в която може да се попадне, странствайки по различните мирогледни пътища, ако не се съгласуват идеализъм и материализъм, тази задънена улица за посветените в мистериите е бил фатализмът. Новото време отчетливо клони на едната страна, към дуализма. Уклон към другата страна, към фаталистичния мироглед, за новото време не е характерен, или, собствено, остава незабелязан.
към текста >>

В знаменитото изречение: „Мисля, следователно съществувам“, – това остава, даже ако се съмняваме във всичко останало, в него Декарт също вижда изходната точка, и в този си възглед той, собствено, изцяло стои на позициите на Августин.
Тази точка отново изплува по съвсем сензационен начин в петата следатлантска епоха при Декарт[iii], живял от 1596 до 1650 г., т.е. в началото на петия следатлантски период. В знаменитото изречение: „Мисля, следователно съществувам“, – това остава, даже ако се съмняваме във всичко останало, в него Декарт също вижда изходната точка, и в този си възглед той, собствено, изцяло стои на позициите на Августин.
към текста >>

Тогава именно чрез изучаването на Огюст Конт стигаме до много важно apercu (в оригиналния текст стои тази дума на френски, която в смисъла на изречението, можем да приемем за „прозрение“ – бел.на прев.), но Огюст Конт не е можал в чист вид да постигне това apercu, доколкото той изцяло е затънал в своите позитивистки предразсъдъци.
И така, да кажем следното: може да се разгледа всичко това, което е внесено в мирогледния живот в течение на много столетия, и след това да се хвърли поглед, как в широка перспектива са се образували представите при хората. Тогава именно чрез изучаването на Огюст Конт стигаме до много важно apercu (в оригиналния текст стои тази дума на френски, която в смисъла на изречението, можем да приемем за „прозрение“ – бел.на прев.), но Огюст Конт не е можал в чист вид да постигне това apercu, доколкото той изцяло е затънал в своите позитивистки предразсъдъци. Но това, което за нас може да стане важна изходна точка в следващите дни, ще получим, ако отчетем всички взаимовръзки като цяло – имам предвид Августин, Огюст Конт и Шелинг – apercu, с което бих искал да завърша днешното разглеждане, доколкото бих желал, то преди всичко да се вкорени във вашите души. Тогава в следващите дни ще можем да говорим за важни неща, във връзка с това ареrсu. Доколкото това apercu пряко следва от разглеждането на изговореното от мен по-рано, го представям повече афористично, без да се впускам в обосноваване на отделни детайли, защо това apercu не се намира при Огюст Конт, а се намира в другите, ако от позицията на по-късните поколения, както вече казах днес, се разглеждат в дадения случай по-ранните: тези, които в началото на XX век са мислели за мислителите от края на XVIII и началото на XIX век. Но днес важното е, – нееднократно съм го подчертавал и днес искам да ви насоча вниманието към него, – че мирогледният живот е необходимо не просто да се разглежда абстрактно сам по себе си, а така, както е вчленен в общия живот на човечеството. Само благодарение на това, че ще имаме предвид това вчленяване в общия живот на човечеството, ще можем да стигнем до правилната позиция относно действителността.
към текста >>

163. Втора лекция, 7 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Но това може да се види, естествено, само по пътя на духовната наука; това може да се почувства посредством изречението на Павел: „Не аз, а Христос в мен“.
Днешният човек потапя своята душа в плътта и кръвта, древният човек е потапял съществата на третата йерархия във външната природа. Той не е имал естествознание, подобно на днешното, а е разглеждал природните явления, сякаш ги е овладял един или друг демон, по-голямо или по-малко духовно-божествено същество, спрямо което той се е предавал на заблудата за живота. Той затова се е предавал на заблудата за живота, защото си ги е представял, до известна степен, действащи в природните явления. И това е важно, че в хода на развитие на човечеството в дохристиянското време, човек се е предавал на описаната по-горе заблуда за живота, докато човекът след Мистерията на Голгота е започнал да се предава на заблудата за съзнанието. Действието на Христос Исус – за това отново ще говорим утре – би трябвало да се състои в това, че по подобен начин, както това се е правило в древните мистерии по отношение на заблудата за живота, тази заблуда на съзнанието, най-малкото, да се издигне до осъзнаването: посредством „Христос в мен“ човек трябва да почувства, че това, което представляват азът и астралното тяло, живее в свободната духовност, а не е свързано с плътта и кръвта. Но това може да се види, естествено, само по пътя на духовната наука; това може да се почувства посредством изречението на Павел: „Не аз, а Христос в мен“.
към текста >>

Окултистите от собствената му страна[iii] говорели за Бентам, че той е издигнал това съвсем дяволско изречение.
Но трябва да се вземе предвид, че това положение е смятано не от самия Бентам или неговите последователи, а от тези, които са стояли на почвата на духовността, като абсолютно ариманично. Окултистите от собствената му страна[iii] говорели за Бентам, че той е издигнал това съвсем дяволско изречение. Те го наричали дяволско, защото, както казвали окултистите, ако беше вярно, че благото се състои в максималното щастие за максимален брой хора, злото би трябвало да се състои в максималното щастие за минимален брой хора.
към текста >>

164. Пета лекция, 14 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Само ви напомням наистина мъдрото изречение на Жан Пол, който е казал, че в началото на своя живот, от дойката си, без съмнение, е научил за живота много повече, отколкото от всичките си професори в академичните години.
Работата стои така, че може да се каже: в цялостния човек различни членове се намират във взаимодействие. Детето развива определена психическа дейност в периода до смяната на зъбите; и тази психическа дейност е изключително важна именно в тези първи години от живота. Само ви напомням наистина мъдрото изречение на Жан Пол, който е казал, че в началото на своя живот, от дойката си, без съмнение, е научил за живота много повече, отколкото от всичките си професори в академичните години. В това изказване се съдържа нещо много мъдро, много правилно. Трябва само правилно да се оценят тези неща. На много неща се научаваме през тези първи седем години от нашия живот, но наученото остава в известен смисъл интелектуално, и се намира долу, в смътните дълбини на душевния живот, който е още почти подобен на телесния живот. Но ако прочетете моята книга „Духовното ръководство на човека и човечеството[ii]“, ще видите, че животът, който детето развива през първите седем години, може да се оценява по-различно, отколкото се прави обикновено. През тези първи седем години действително господства немалка мъдрост в човешкия организъм.
към текста >>

165. Девета лекция, 22 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

В това изречение се съдържа най-важната от съвременните, така наречени, причини за войната; но причината произхожда от духовния живот.
В това изречение се съдържа най-важната от съвременните, така наречени, причини за войната; но причината произхожда от духовния живот.
към текста >>

166. Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Тези, които чуват за Тертулиан нещата, които обикновено се казват за него, едва ли знаят за него повече от това, че той сякаш се е опитвал да обоснове вярата в съществото на Христос, в Неговата жертвена смърт, в Неговото възкресение с известното изречение: Credo, quia absurdum est – Вярвам, защото това е абсурдно, защото не се поддава на разума.
Тертулиан е доста забележителна личност. Тези, които чуват за Тертулиан нещата, които обикновено се казват за него, едва ли знаят за него повече от това, че той сякаш се е опитвал да обоснове вярата в съществото на Христос, в Неговата жертвена смърт, в Неговото възкресение с известното изречение: Credo, quia absurdum est – Вярвам, защото това е абсурдно, защото не се поддава на разума. Няма да намерим в съчиненията на Тертулиан тези думи: Credo, quia absurdum est. Няма да ги намерим също и във всички други съчинения на отците на църквата; те са измислени, но впоследствие са залегнали в основата на мнението за Тертулиан и днес често ги възприемат като догма. Напротив, ако се изучава самият Тертулиан, – при това не е задължително човек да е негов последовател, – според това, как се запознаваш с личността на Тертулиан, все повече и повече се проникваш с уважение към този забележителен човек. Преди всичко уважение предизвиква това, как Тертулиан използва латински език, този латински език, който е израз на най-абстрактния човешки начин на мислене, който по неговото време при другите писатели отдавна е станал средство за изцяло прозаично изразяване на римския дух, с каква жар той го използва: той влага в своите описания темперамент, раздвиженост, свещена страст. И макар да е типичен римлянин, който се изразява толкова абстрактно, колкото може да го прави само римлянин по отношение на реалностите от онова време, макар според мнението на хората, получили гръцко образование, той да е бил не твърде образован човек, той пише изразително, с вътрешна сила, той пише така, че на основата на абстрактния латински език се превръща в творец на християнския стил.
към текста >>

Prorsus credibile est, quia ineptum est – от тези думи са произвели друго, лъжливо изречение: Credo, quia absurdum est – Вярвам, защото е абсурдно.
Синът Божий умря; това напълно заслужава доверие, защото е безсмислено. Думите на Тертулиан означават: Prorsus credibile est, quia ineptum est. Това заслужава доверия, това напълно заслужава доверие, защото е безсмислено. И така: Синът Божий умря; това заслужава пълно доверие, защото това е безсмислено. Той е погребан и възкръсна – това е несъмнено, защото е невъзможно. Prorsus credibile est, quia ineptum est – от тези думи са произвели друго, лъжливо изречение: Credo, quia absurdum est – Вярвам, защото е абсурдно.
към текста >>

Обаче в такива неща винаги трябва да се отчита, че хората съдят едностранчиво; ако вземат едно, при това неправилно изречение, такова като Credo, quia absurdum est, по него те съдят за целия човек.
Обаче в такива неща винаги трябва да се отчита, че хората съдят едностранчиво; ако вземат едно, при това неправилно изречение, такова като Credo, quia absurdum est, по него те съдят за целия човек. Необходимо е също да се свържат тези три изречения, които не е толкова лесно да се разберат, – Тертулиан също не ги обяснява, – първо, с независимата духовност на Тертулиан и след това с неговата пълна увереност във въздействието на свръхсетивния свят в обкръжаващия свят на човека.
към текста >>

167. Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Нека днес по-малко да обръщаме внимание на понятийното съдържание на изречението: нашите предци са вярвали в духове, а ние сме станали толкова умни, че вече не вярваме в духове, – а да обърнем повече внимание на чувственото съдържание, на това, което усещаме когато виждаме, как съвремието съди своите глупави предци, които са вярвали в духове, и как ние, накрая, сме достигнали до естественонаучната епоха и вече не вярваме в духове.
Помислете само, с какво чувство, с какво самодоволство гледа съвременният човек към своите предци, за които казва, че са вярвали в духове. Не е нужно да се опитваме да опровергаваме това твърдение, защото нашите предци са вярвали в духове. Това е било така. Нека днес по-малко да обръщаме внимание на понятийното съдържание на изречението: нашите предци са вярвали в духове, а ние сме станали толкова умни, че вече не вярваме в духове, – а да обърнем повече внимание на чувственото съдържание, на това, което усещаме когато виждаме, как съвремието съди своите глупави предци, които са вярвали в духове, и как ние, накрая, сме достигнали до естественонаучната епоха и вече не вярваме в духове. Съждението, че предците са вярвали в духове, е половинчато и затова е извънредно опасна истина; защото половинчатата истина често е по-лоша от пълната заблуда, доколкото пълната заблуда лесно се разпознава, а половинчатата истина броди из света като привидение.
към текста >>

168. Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Вие знаете, че през целия западен свят преминава това, което още Декарт е формулирал, и което води до Августин, а именно изречението: Cogito ergo sum.
Но ако се опитваме със свръхсетивен поглед да проникнем в тайните на раждането и смъртта, тогава пред нашето познание се представят определени съпътстващи явления. Такива явления, които ще ни дадат да разберем: тъй като ние живеем в сетивен свят, това представлява само привиден душевен живот. На Запад хората столетия са се противили на тази истина. Можете да проследите тази борба в книгата ми „Загадките на човека[xi]“; говоря за това в самото начало. Само че там трябваше да се изразявам внимателно, защото външният свят още не е способен да възприема тези неща; той ги намира за парадоксални. Вие знаете, че през целия западен свят преминава това, което още Декарт е формулирал, и което води до Августин, а именно изречението: Cogito ergo sum. – Мисля, следователно съществувам. Хората са се надявали в мисленето да овладеят реалността на душата. Изречението трябва да звучи иначе, ако иска да представи истината за живеещия в сетивния свят човек. Трябва да се каже: Мисля, следователно ме няма! Защото в момента, когато започваме просто да мислим, когато разгърнем само вътрешното мислене, ние повече не съществуваме.
към текста >>

Изречението трябва да звучи иначе, ако иска да представи истината за живеещия в сетивния свят човек.
Можете да проследите тази борба в книгата ми „Загадките на човека[xi]“; говоря за това в самото начало. Само че там трябваше да се изразявам внимателно, защото външният свят още не е способен да възприема тези неща; той ги намира за парадоксални. Вие знаете, че през целия западен свят преминава това, което още Декарт е формулирал, и което води до Августин, а именно изречението: Cogito ergo sum. – Мисля, следователно съществувам. Хората са се надявали в мисленето да овладеят реалността на душата. Изречението трябва да звучи иначе, ако иска да представи истината за живеещия в сетивния свят човек. Трябва да се каже: Мисля, следователно ме няма! Защото в момента, когато започваме просто да мислим, когато разгърнем само вътрешното мислене, ние повече не съществуваме. Какво тогава става в нас? Тогава в нас стават много сложни явления, с които ще се занимаем днес и утре.
към текста >>

169. Историческа симптоматoлогия, лекция 9 GA_185 лекция 9

Първото изречение гласи: „Има Бог.“ – След като инстинктивно различните народи от най-различни религии приемат, че има Бог, следователно за него (Чербъри) е естествено да приеме: Има Бог.
Първото изречение гласи: „Има Бог.“ – След като инстинктивно различните народи от най-различни религии приемат, че има Бог, следователно за него (Чербъри) е естествено да приеме: Има Бог.
към текста >>

Днес четох една кратка негова статия за нравственото мъжество и в нея едно изречение – да, много е хубаво, когато днес се пише едно такова изречение, но човек трябва отново и отново да се запита: Трябва ли първо да избухне нещо, като това, което сега избухна, за да може да се напише едно такова изречение?
Там прочетох статията на един човек, когото преди осемнадесет-двадесет години познавах добре и с когото бях обсъдил много неща. Прочетох във „Фанкфуртер Цайтунг“ един негов фейлетон. Не съм виждал този човек вече шестнадесет-осемнадесет години. Той е поет и драматург, негови пиеси са поставяни на сцената. Казва се Паул Ернст; тогава го познавах много добре. Днес четох една кратка негова статия за нравственото мъжество и в нея едно изречение – да, много е хубаво, когато днес се пише едно такова изречение, но човек трябва отново и отново да се запита: Трябва ли първо да избухне нещо, като това, което сега избухна, за да може да се напише едно такова изречение? Та там един истински немец, образован немец пише: „У нас винаги се утвърждаваше, че немците са мразени. Бих искал да знам – казва той – кой в целия свят действително мразеше немския дух? “ И ето той си спомня: „През последните години немският дух беше мразен най-много от немците! “
към текста >>

170. Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187 GA_187 една лекция.

Едно и също изречение, ако бъде казано както трябва, за полицейският служител ще прозвучи съвсем безобидно, докато при определени обстоятелства всред народа то ще раздвижи умовете в посока на социалистическите идеи.
От тези 60 милиона статии само 20-30 процента бяха иззети от полицията, така че преди рухването на царизма голяма част от народа беше вече подготвена за това събитие. Защото, на какво се дължи фактът – въпреки усърдните полицейски мерки – че от всичките 60 милиона статии срещу царизма, само една четвърт беше подложена на конфискация? Това се дължи на обстоятелството, че водещите агитатори стигнаха до един изключително важен извод, до нещо, което хората не искаха да видят. Но когато хора като тези агитатори ариманически осъзнаят нещо, тогава те могат да въздействат върху другите изключително силно. Те стигнаха до извода, че нещо, което е изразено с едни и същи думи, действа по абсолютно различен начин, в зависимост от това, дали го чуват полицейските служители с тяхното апаратно мислене, или го чуват хората от народа. Едно и също изречение, ако бъде казано както трябва, за полицейският служител ще прозвучи съвсем безобидно, докато при определени обстоятелства всред народа то ще раздвижи умовете в посока на социалистическите идеи. Впрочем, там се издаваха не такива статии, каквито сега четем в Швейцария, а се разпространяваха книги или брошури върху ботаниката, върху растенията, които поради самия начин на изложението просто трогваха душите, така че фактически през 1917 година Русия се оказа подготвена за революцията. Да вникнем в тайната, че едно и също нещо може да действа по коренно различен начин при един или друг човек, е извънредно важно. Впрочем, тези неща бяха внимателно проучени и резултатите от тези проучвания са много характерни за нашата епоха. Те са израз на онези сили, които най-много се възпротивяват срещу духовно-научното познание. В момента аз не бих могъл да дам по-добър пример за съпротивата срещу същинския праелемент на духовното, от книгите на Николай Рубакин.
към текста >>

171. Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Тогава действително хората ще престанат да използват думата „дух“, „дух“, „дух“ във всяко изречение.
Всичко това ни носи поредното предупреждение да не мислим само за вярата в духа, а преди всичко да опитваме да осъществим такава среща с духа, че той да ни даде сили да виждаме нещо повече от ограничената реалност в материалния, външния свят. Тогава действително хората ще престанат да използват думата „дух“, „дух“, „дух“ във всяко изречение. Тогава човек ще докаже от начина, по който гледа на нещата, че ги вижда в светлината на духа. Това е важното днес: Хората трябва да виждат нещата в светлината на духа, а не само да продължават да говорят за духа.
към текста >>

172. 3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Но същевременно е изказал изречението: "Аз мисля, следователно съм".
От края на 70-те години на миналото столетие той е готов, ако само отидем насреща му, ако го посрещнем, да даде на хората разбирането за Христовия Импулс в истинския смисъл на думата. Но ние трябва да отидем насреща му, да го посрещнем. И ние отиваме насреща му, когато изпълним две неща: по отношение на нашето собствено устройство на душата ние можем да кажем: ние трябва да се откажем от определена грешка. Аз не искам да Ви обременявам с много тесни абстракции, с философски светогледи, но трябва да обърна вниманието Ви върху това, защото е един симптом за новото развитие на човечеството: че в зората на новото време е живял например един такъв философ като Картезиус. Той още е знаел нещо за духовното, което действува през умиращата нерв на система на човека. Но същевременно е изказал изречението: "Аз мисля, следователно съм". Това е точно противоположно на истината. Когато мислим, ние не сме, защото в мисленето имаме само образа на действителното. Ние не бихме имали от мисленето нещо, ако с мисленето бихме се намирали в действителността, ако мисленето не би било само един огледален образ. Ние трябва да осъзнаем огледалния характер на нашия мисловен свят. В момента, в който осъзнаем този огледален характер на нашия мисловен свят, ние ще апелираме към един друг извор на действителността в нас.
към текста >>

173. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Откакто хората започнаха да мислят логически през Гръцката епоха, съществува наистина като един копнеж, който е изразен в изречението "Познай себе си", обаче това "Познай себе си" може да бъде изпълнено едвам чрез действително духовно позна ние.
Но развитието на човечеството в миналите столетия и хилядолетия не е било така, че хората да са си изяснили обективно, каква е действително същността на човека. Откакто хората започнаха да мислят логически през Гръцката епоха, съществува наистина като един копнеж, който е изразен в изречението "Познай себе си", обаче това "Познай себе си" може да бъде изпълнено едвам чрез действително духовно позна ние. Само тогава, когато хората ще използуват техния живот за което съвременното човечество трябва да узрее да обхванат в мисли собственото Себе, само чрез това те ще се подготвят да си спомнят за своя минал земен живот. Защото човек трябва първо да е мислил върху това, за което трябва да си спомни. Само онези, които в миналите времена са могли да насочат чрез посвещението погледа си върху тяхното собствено Себе, те могат днес действително да виждат своите минали земни съществувания и не са така рядко хората, които могат да сторят това. Но въпросът стои все пак така, че хората минават през едно преобразува не също и по отношение на тяхното чисто телесно развитие. Тези неща не могат да бъдат наблюдавани външно физиологично, а духовнонаучно.
към текста >>

174. 5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Когато разгледаме тънкостите на духовното развитие на тези столетия, ние констатираме, че от човешкото мислене е било създадено едно все повече и повече твърде определено понятие за Бога, което всъщност достига своя връх в изречението: Бог, Всемогъщият, Всесилният.
Нещо подобно е и с природната необходимост. Цялото това развитие от 4-то столетие до 16-то столетие изкрастилизира едно твърде особено понятие за Бога. Когато разгледаме тънкостите на духовното развитие на тези столетия, ние констатираме, че от човешкото мислене е било създадено едно все повече и повече твърде определено понятие за Бога, което всъщност достига своя връх в изречението: Бог, Всемогъщият, Всесилният. Много малко хора знаят, че преди 4-то столетие за човека не би имало никакъв смисъл да говори за Бога Всесилния. Ние не проповядваме никакви катехизисни истини; естествено в тези истини се съдържа: Бог е всесилен, всемъдър, вседобър. Всичко това са неща, които нямат нищо общо с действителностите. Преди 4-то столетие никой, който е разбирал тези неща, който действително е бил запознат с тези неща, ни би мислил, да счита Всесилието, Все могъществото като едно основно качество на Бога, а тогава все още продължава да действуват гръцките понятия. И когато хората са мислили за божественото Същество, те не са казвали на първо място: Бог Всесилният, а: Бог Всемъдрият.
към текста >>

175. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Ние имахме нужда не само да построим един дом, а да намерим един архитектурен стил, който да изразява точно същото, което се изразява чрез всяка една дума, чрез всяко изречение на нашата антропософски ориентирана Духовна Наука.
Вие ще сте забелязали вече, че нищо от това не е било изпълнено в нашата сграда на Гьотеанума. Тази сграда не е била построена само по външен начин за ползуване на Антропософското Движение или на Антропософското Общество, а така както тя стои тук, във всички нейни подробност, тя е родена от това, което иска да представлява в духовно отношение, а също и иначе нашето Движение. Нашето Движение не можеше да се задоволи с това, да построи един дом в този или онзи стил, а в момента, в който можа да стане дума за построяването на един такъв собствен дом, това Движение се почувствува подбудено, да намери един собствен стил от основите на нашата Духовна Наука, един стил, чрез който във всички подробности да бъде изразено онова, което тече като духовна субстанция през това Движение. Тук например би било немислимо за това Движение да бъде установен един какъв да е стил и един какъв да е дом. От това би трябвало предварително да бъде направен изводът, колко далече стои онова, което е замислено с това Движение, от което и да е, макар и много разпространено сектантско или друго подобно движение. Ние имахме нужда не само да построим един дом, а да намерим един архитектурен стил, който да изразява точно същото, което се изразява чрез всяка една дума, чрез всяко изречение на нашата антропософски ориентирана Духовна Наука.
към текста >>

176. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Ако искаме да говорим обективно, можем да кажем: когато гъркът говореше за своето отношение към храма, той описваше нещата приблизително по следния начин: както казваше за някой човек на Земята, да речем за Перикла: Перикъл живее в този дом тогава това изречение не изразява, че самият човек, който казва това, има някакво собственическо или друго отношение към дома, но чувствува начина, по който е свързан с Перикла, като казва: Перикъл живее в този дом точно със същия нюанс на чувството гъркът би изразил своето отношение към това, което може да се прочете в архитектурния стил, изразявайки с това: Атина живее в този дом, това е жилището на богинята, или: Аполон живее в този дом!
Представете си сега това, което Ви нарисувах, построено в един стил, в един архитектурен стил, който се приближава първо до готическия, до същинския готически стил, който включва още в себе си всякакви романски форми, който обаче има напълно ориентацията, която Ви посочих, тогава аз съм Ви нарисувал скицата на храма на Граала, както си го е представял средновековния човек, онзи храм на Граала, който беше така да се каже идеалът на строителството във времето, което се приближаваше до изхода на Четвъртата Следатлантска епоха: един храм, в които се вливаха копнежите на цялото насочено към Христос човечество, така както в отделния храм се вливаха копнежите на членовете на общността, и така, както хората се чувствуваха съединени в гръцкия храм, макар и да не са се намирали вътре защото гръцкият храм изисква само вътре да бъде богът или богинята, а не другите хора следователно така, както се чувствуваха съединени хората на една територия от гръцката цивилизация, както тези гръцки хора се чувствуваха съединени чрез техния храм с техния бог или с тяхната богиня. Ако искаме да говорим обективно, можем да кажем: когато гъркът говореше за своето отношение към храма, той описваше нещата приблизително по следния начин: както казваше за някой човек на Земята, да речем за Перикла: Перикъл живее в този дом тогава това изречение не изразява, че самият човек, който казва това, има някакво собственическо или друго отношение към дома, но чувствува начина, по който е свързан с Перикла, като казва: Перикъл живее в този дом точно със същия нюанс на чувството гъркът би изразил своето отношение към това, което може да се прочете в архитектурния стил, изразявайки с това: Атина живее в този дом, това е жилището на богинята, или: Аполон живее в този дом!
към текста >>

177. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Така че някой може дори да нарече този човек Распутинът на Уилям II." Следващото изречение продължава: "Ние няма да направим себе си проводници на такъв слух." И днес има много хора с този манталитет, хора изоставени от всеки дух на правдивост, и каквото и да казват те, то е извън сферата на истината.
Неотдавна ми бе донесена статия на един доктор по социология. Започваше горе-долу така: "Каква разлика има между ясните мисли на Ваксвайлер и неясните мисли на д-р Щайнер! Но този д-р Щайнер бе близък приятел на Уилям II и се предполага, че е помогнал на Уилям II с важен съвет, особено в последните години. Така че някой може дори да нарече този човек Распутинът на Уилям II." Следващото изречение продължава: "Ние няма да направим себе си проводници на такъв слух." И днес има много хора с този манталитет, хора изоставени от всеки дух на правдивост, и каквото и да казват те, то е извън сферата на истината.
към текста >>

178. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Той завършва статията, спомената по-горе, с изречението: "Седмичникът "Троичният социален организъм", например брой осми, разбира се поддържа мнението, че "църквата заговорничи" срещу историческата задача на самоопределянето на индивида." Също и в други статии йезуитът отец Цимерман показва колко сериозно взема всичко, което правим.
Но наистина е необходимо да приемем в своите души новогодишните импулси, които ни предпазват от сънливо и невнимателно преминаване покрай онова, което се случва всъщност, импулси които ни карат твърдо да приемем непреклонната цел на Антропософската Духовна Наука. Също и в нашите собствени кръгове виждам мнозина, които биха искали да проспят нещата, които им се разкриват, без състрадание, без състрадание за онова, случващо се в наше време и което, оставено на себе си, трябва да доведе до крах! Има личности, на които им липсва кураж, които се присъединяват към Антропософското Общество и тогава казват: "Да, Духовната Наука е нещо, което ми харесва, но не искам да имам нищо общо с обществена дейност, тя няма място в нея." Такива членове могат да вземат пример от нашите противници. Йезуитът отец Цимерман следва всичко, което правим. Той завършва статията, спомената по-горе, с изречението: "Седмичникът "Троичният социален организъм", например брой осми, разбира се поддържа мнението, че "църквата заговорничи" срещу историческата задача на самоопределянето на индивида." Също и в други статии йезуитът отец Цимерман показва колко сериозно взема всичко, което правим.
към текста >>

179. 1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Нека повторим едно изречение, което ръководителите след като обгръщаха с поглед вътрешната същност на човека постоянно отправяха към учениците, за да ги предупредят, що за душевно явление представлява това себепознание на човека.
Забележете само какво впечатление оставяше това самопознание в ръководителите и учениците на източните Мистерии! Нека повторим едно изречение, което ръководителите след като обгръщаха с поглед вътрешната същност на човека постоянно отправяха към учениците, за да ги предупредят, що за душевно явление представлява това себепознание на човека.
към текста >>

Това изречение, тази мисъл, ще бъде многократно повтаряна, но истинския си смисъл тя ще намери именно в древните мистерийни колонии на Египет, Северна Африка и Ирландия: Като предупреждение и подготовка на посветените за изживяване на вътрешните човешки опитности.
Това изречение, тази мисъл, ще бъде многократно повтаряна, но истинския си смисъл тя ще намери именно в древните мистерийни колонии на Египет, Северна Африка и Ирландия: Като предупреждение и подготовка на посветените за изживяване на вътрешните човешки опитности. Тази формула гласи: Никой, който не е посветен в свещените Мистерии, не трябва да узнава тайните на вътрешната човешка същност, недопустимо е да се изнасят тези тайни пред непосветения; грях за устата, която изговаря тези тайни, грях за ухото, което ги чува! Пред ученика, подготвян от източната мъдрост, за да навлезе в човешкото себепознание при много по-земните европейски условия, тази формула се издигаше твърде често. Традицията я запази впрочем дълбоко неразбрана и днес, в тайните ордени и общества на Запада*3, които между другото неоправдано насочиха влиянията си навън, тази формула постоянно се повтаря. Но тя се повтаря тъкмо по един механичен, традиционален начин. Тя не се изговаря вече с необходимата тежест, защото отдавна е изгубила своя смисъл.
към текста >>

180. 6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Ето защо сега можем да обобщим моля Ви да вникнете с пределна точност в изречението, което ще кажа: В сетивата, или още по-добре, в сетивата, които са разположени в човешката глава докато трае актът на възприятието -, се обособява една етерна същност.
Вие помните моите думи: В сетивните органи съществува малко или много нещо като един физикален апарат. Окото например е физикален апарат, проникнат от силите на човешкото етерно тяло. Така стоят нещата и с останалите части на главата, например с нервната тъкан. Ето защо сега можем да обобщим моля Ви да вникнете с пределна точност в изречението, което ще кажа: В сетивата, или още по-добре, в сетивата, които са разположени в човешката глава докато трае актът на възприятието -, се обособява една етерна същност. И доколкото живеем в сетивата, ние сме изправени пред един вид свободен етерен процес, който се разиграва в сетивната сфера.
към текста >>

181. 8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Когато например преди няколко години изпратих мой ръкопис на чужд език до един известен анатом, с молбата да го коригира дори и само устно, той отбеляза в полето срещу горното изречение, че не разбира неговия смисъл.“
„Обаче за преобладаващата част от биолозите, този основен принцип в медицината е не само непознат, но и неразбираем. Когато например преди няколко години изпратих мой ръкопис на чужд език до един известен анатом, с молбата да го коригира дори и само устно, той отбеляза в полето срещу горното изречение, че не разбира неговия смисъл.“
към текста >>

И така, Бенедикт настоява да се съобразяваме и с това, което не знаем, а в същото време иска от един друг човек да му преведе на френски смисъла на изречението.
И така, Бенедикт настоява да се съобразяваме и с това, което не знаем, а в същото време иска от един друг човек да му преведе на френски смисъла на изречението.
към текста >>

За всеки човек на точните науки изречението беше съвсем просто и самопонятно.“
„След като показах кратката резолюция на един професор от Политехниката, той се усмихна. За всеки човек на точните науки изречението беше съвсем просто и самопонятно.“
към текста >>

182. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Големият немски философ Йохан Готлиб Фихте[3] вече е предчувствал, когато е изказал класическото изречение,[4] че би трябвало да се умъртвят всички тридесетгодишни, понеже човекът е почтен всъщност само до тридесетте си години.
Това, което се появява като катастрофа, е реакция на мрачната епоха, която повече няма място в съвремието. Но то, естествено, е ужасно трудно да се разбере, понеже най-многото в противоположността между старите и младите днес се появява нещо като предчувствие за новата светла епоха. По правило младежта казва: «Ах, старите са филистери.» И това има своите предтечи. Големият немски философ Йохан Готлиб Фихте[3] вече е предчувствал, когато е изказал класическото изречение,[4] че би трябвало да се умъртвят всички тридесетгодишни, понеже човекът е почтен всъщност само до тридесетте си години. Това е прочуто изречение от Фихте и когато той го е казал, Гьоте бил доста по-възрастен и то ужасно го подразнило. Във втората част на своя «Фауст» той се подиграва с тази поука.[5] Било е дразнещо за Гьоте, нали? В него се вижда, че младите са съгласни с това, че старите са филистери, но до днес не се е променило нищо, понеже младите до определена възраст мислят така, а след това по правило стават дори по-големи филистери, отколкото са били старите. Хубавичко си преминават във филистерството. Нещата трябва и от тази страна да се възприемат вътрешно.
към текста >>

Това е прочуто изречение от Фихте и когато той го е казал, Гьоте бил доста по-възрастен и то ужасно го подразнило.
Това, което се появява като катастрофа, е реакция на мрачната епоха, която повече няма място в съвремието. Но то, естествено, е ужасно трудно да се разбере, понеже най-многото в противоположността между старите и младите днес се появява нещо като предчувствие за новата светла епоха. По правило младежта казва: «Ах, старите са филистери.» И това има своите предтечи. Големият немски философ Йохан Готлиб Фихте[3] вече е предчувствал, когато е изказал класическото изречение,[4] че би трябвало да се умъртвят всички тридесетгодишни, понеже човекът е почтен всъщност само до тридесетте си години. Това е прочуто изречение от Фихте и когато той го е казал, Гьоте бил доста по-възрастен и то ужасно го подразнило. Във втората част на своя «Фауст» той се подиграва с тази поука.[5] Било е дразнещо за Гьоте, нали? В него се вижда, че младите са съгласни с това, че старите са филистери, но до днес не се е променило нищо, понеже младите до определена възраст мислят така, а след това по правило стават дори по-големи филистери, отколкото са били старите. Хубавичко си преминават във филистерството. Нещата трябва и от тази страна да се възприемат вътрешно.
към текста >>

183. ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Така би трябвало да кажем, ако разбираме Гьотевото изречение: «Окото вижда светлината, но е изградено чрез душата, чрез духа на светлината, преди то да приеме физически образ тук, на тази Земя.»
Когато говорите за поглед и имате предвид душевното, което идва срещу нас от очите, всъщност имате предвид това, което се намира в душевността зад окото. Щом сега говоря за духовното в светлината, също имам предвид това, което в Слънцето лежи отзад. То е духът на светлината, то е душата на светлината. Готовото око вижда предната страна на светлината, физическото. Но окото се образува от духовното, от душевното на светлината, от това, което лежи отзад. Така би трябвало да кажем, ако разбираме Гьотевото изречение: «Окото вижда светлината, но е изградено чрез душата, чрез духа на светлината, преди то да приеме физически образ тук, на тази Земя.»
към текста >>

184. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Изключително важно е, това изречение да бъде правилно разбрано.
Така ние стигаме до необходимостта от антропософското познание, защото без Антропософията човек не може да остане честен пред своето познание; ако той не проучи онези области, където моралният свят става една конкретна реалност, той не може да има правилен поглед върху света и себе си. Изключително важно е, това изречение да бъде правилно разбрано. Обаче и в един съвсем друг смисъл, днес бих желал да Ви посоча каква необходимост е за човека да приеме Антропософията. В този случай ние отново трябва да се спрем на един съвсем друг свят.
към текста >>

185. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Когато изговаряме дадено изречение, от устата ни съвсем не излиза някаква материална действителност.
Когато говорим за мислите, ние попадаме в онази област, където човек може да бъде привлечен към прекрасния свят на истината. Обаче самите мисли тук на физическия план не притежават каквато и да е реалност. Представете си за миг, скъпи мои приятели, че се натъквате на Вашите мисли по същия начин, по който се натъквате на Вашия мозък или Вашето сърце в този случай мислите биха имали някаква реалност. Но това не е така. С изразните възможности на обикновения човешки език не може да се стигне до каквато и да е реалност. Когато изговаряме дадено изречение, от устата ни съвсем не излиза някаква материална действителност. В този смисъл, говорът не е една или друга действителност, а само „означава" тази действителност. Ако от друга страна размислим за доброто, веднага ще установим, че това, което става чрез физическата действителност, не може да се разглежда като едно добро. Ние трябва да извлечем от дълбините на нашето същество един съвършено недействителен импулс към доброто, и чак тогава да го осъществим в условията на физическия план. Ако импулсът към доброто възниква като нещо външно, какъвто е случаят с глада, той не би могъл да постигне доброто. Когато разглеждате една статуя, скъпи мои приятели, Вие не стигате до мисълта, че бихте могли да разговаряте с нея.
към текста >>

186. 9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

И различните букви, които се състояха от живите растителни и животински форми, се допълваха така, както ние изграждаме днес от букви и думи едно или друго изречение.
Да, тези учители загатваха за физическия произход на Земята; за могъщите Земни сили, които се издигаха нагоре към клоните и листата; и от всяка поляна, от всеки хълм, от всеки планински хребет към учениците се носеха различни послания, различни букви. И различните букви, които се състояха от живите растителни и животински форми, се допълваха така, както ние изграждаме днес от букви и думи едно или друго изречение.
към текста >>

187. Пета лекция, 8. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Той лежи в изречението: В познанието за природата ти виждаш това, което ти трябва да изключиш от познанието за човека!
Ето как изпълни той своята предопределена задача. Същото се отнася и за неговото ембрионално развитие. Човекът непрекъснато отхвърля от себе си всичко, което не бива да се съдържа в него. Само че по този начин ние изобщо не стигаме до истинския смисъл на съвременното познание за природата? Той лежи в изречението: В познанието за природата ти виждаш това, което ти трябва да изключиш от познанието за човека! – И какво означава това? Това означава: Човекът трябва да изследва естествените науки. Защо? Когато работи с микроскопа, той знае, че там вътре му се открива нещо, което не е Дух. Когато се взира с телескопа в далечините на мировото пространство, там също му се открива нещо, което не е Дух. Когато експериментира по един или друг начин във физико-химическата лаборатория, там му се открива нещо, което не е Дух.
към текста >>

188. Съдържание GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Троичната сентенция /мъдро изречение, максима/ на човека за изправяне на едностранчивостите, за одухотворение на механистичната цивилизация на Земята.
Троичността на призивите. Опасността на съблазняващите призиви. Законът на съзвучието на трептенията. Ученията на тройното животно. Писменни знаци на Вселената. Троичната сентенция /мъдро изречение, максима/ на човека за изправяне на едностранчивостите, за одухотворение на механистичната цивилизация на Земята. Космически символизъм.
към текста >>

189. 1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Само че Вие не трябва да си представяте, че пълното разбиране на това напълно абстрактно изречение е нещо просто.
В нашите разглеждания често бе казано и то игра определена роля също в последните сказки върху протичането на годината и Михаеловия проблем, че в целия негов строеж, в неговите жизнени отношения, всъщност във всичко, което човекът е, той представлява един малък свят, един микрокосмос по отношение на Макрокосмоса, че той действително съдържа в себе си цялата закономерност на света, всички тайни на света. Само че Вие не трябва да си представяте, че пълното разбиране на това напълно абстрактно изречение е нещо просто. Ние трябва да проникнем вече така да се каже в разнообразието на мировите тайни, за да намерим след това отново тези тайни в човека.
към текста >>

И когато от физическото равнище се издигнем в астралното равнище, тогава трябва да изкажем парадоксалното изречение: На физическото поле образуването на перата е произведено от същите сили, които на астралното поле произвеждат образуването на мислите.
И когато от физическото равнище се издигнем в астралното равнище, тогава трябва да изкажем парадоксалното изречение: На физическото поле образуването на перата е произведено от същите сили, които на астралното поле произвеждат образуването на мислите. Те дават на орела образуването на перата; това е физическият аспект на образуването на мислите. На човека те дават мислите, това е астралният аспект на образуването на перата. Такива неща се крият понякога по чудесен начин в гения /духа/ на народния език, изразени са в духа на народния език. Когато разрежем горе едно перо и вземем от него това, което се намира там вътре, народът нарича това душата. Без съмнение някои хора ще виждат в това име душа едно външно наименование.
към текста >>

Когато гледаме днес по този начин тези неща и разбираме отново, как всъщност човекът е роден от цялата природа и носи отново в себе си цялата природа, както аз описах това, как той носи в себе си царството на птицата, царството на лъва, царството на кравата, тогава получаваме отделните съставни части на това, което абстрактното изречение изразява: Човекът е един малък свят, един микрокосмос.
Когато гледаме днес по този начин тези неща и разбираме отново, как всъщност човекът е роден от цялата природа и носи отново в себе си цялата природа, както аз описах това, как той носи в себе си царството на птицата, царството на лъва, царството на кравата, тогава получаваме отделните съставни части на това, което абстрактното изречение изразява: Човекът е един малък свят, един микрокосмос. Той е вече един малък свят и големият свят е в него, и всички животни, които живеят във въздуха, и животните, които имат своя главен елемент около Земята в кръжащия въздух, и животните, които имат своя главен елемент под земна та почва в силите на тежестта, действуват съвместно в човека в едно хармонично цяло. И човекът е тогава съединението на Орела, Лъва, Телеца /бика/ или Кравата.
към текста >>

190. 9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

И при такива неща Вие трябва да си усвоите вече едно чувство за това, колко различно е, дали изговаря ме едно изречение само в човешки думи, колкото и красиви да са те, или дали едно такова изречение прозвучава космически от цялата мощна войска на Гномите.
Видите ли, аз се постарах, доколкото това е възможно, да Ви дам тук едно понятие, как тези същества на царствата на елементите охарактеризират сами себе си и какво предупреждават те първо човека, какво му на помнят. Но те не са така недружелюбни, да нашепват на човека само нещо отрицателно, а изричат така да се каже лапидарни изречения. Човек чувствува тези лапидарни изречения като нещо извънредно исполинско. И при такива неща Вие трябва да си усвоите вече едно чувство за това, колко различно е, дали изговаря ме едно изречение само в човешки думи, колкото и красиви да са те, или дали едно такова изречение прозвучава космически от цялата мощна войска на Гномите. Начинът, по който се ражда едно такова изречение, прави именно тази разлика. И когато човек се вслушва в Гномите, тогава срещу него звучи хорът на Гномите, след като той му е дал предупреждението, което аз написах, тогава срещу него звучи хорът на Гномите:
към текста >>

Начинът, по който се ражда едно такова изречение, прави именно тази разлика.
Видите ли, аз се постарах, доколкото това е възможно, да Ви дам тук едно понятие, как тези същества на царствата на елементите охарактеризират сами себе си и какво предупреждават те първо човека, какво му на помнят. Но те не са така недружелюбни, да нашепват на човека само нещо отрицателно, а изричат така да се каже лапидарни изречения. Човек чувствува тези лапидарни изречения като нещо извънредно исполинско. И при такива неща Вие трябва да си усвоите вече едно чувство за това, колко различно е, дали изговаря ме едно изречение само в човешки думи, колкото и красиви да са те, или дали едно такова изречение прозвучава космически от цялата мощна войска на Гномите. Начинът, по който се ражда едно такова изречение, прави именно тази разлика. И когато човек се вслушва в Гномите, тогава срещу него звучи хорът на Гномите, след като той му е дал предупреждението, което аз написах, тогава срещу него звучи хорът на Гномите:
към текста >>

191. 11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Това е, бих могъл да кажа, само едно отделно приложение на общото изречение, че онова, което влиза от вън в човека, трябва да бъде напълно преработено от него във вътрешността.
Всяко такова отлагане в човека, което след това остава непреработено, означава, че човекът не намира връзката с духовното естество на Космоса за съществуващите в него вещества. Това е, бих могъл да кажа, само едно отделно приложение на общото изречение, че онова, което влиза от вън в човека, трябва да бъде напълно преработено от него във вътрешността. И ако искаме да се грижим за здравето на един човек, ние трябва да се погрижим преди всичко за това, че в човека да не влиза нищо, което става такова, каквото се намира вън, което не може да бъде преработено и до най-малкия атом в човешкия организъм. Това се отнася не само за веществата, то се отнася например също за силите.
към текста >>

192. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Често абстрактно съм цитирал едно изречение на Гьоте, което се явява критика на един израз на Халер.
Често абстрактно съм цитирал едно изречение на Гьоте, което се явява критика на един израз на Халер. Халер е отсякъл: «Не прониква нивга дух роден / на природата във същността, / но човек, открива ли му тя / външната обвивка, е блажен». Гьоте отговаря: «О, ти, филистере! Ние сме навсякъде вътре. Няма вътре, няма вън; което вътре е, то е и отвън, което е навън, то е и вътре. Попитай по-добре себе си, кой си ти самият: ядро или обвивка».
към текста >>

Гьоте казва, че чува това изречение на Халер вече в течение на шестдесет години и го проклина, но крадешком; защото Гьоте чувства - разбира се, той още нищо не е знаел от духовната наука - следното: когато някой, в когото той е можел да види само филистер, е казвал:
Халер е отсякъл: «Не прониква нивга дух роден / на природата във същността, / но човек, открива ли му тя / външната обвивка, е блажен». Гьоте отговаря: «О, ти, филистере! Ние сме навсякъде вътре. Няма вътре, няма вън; което вътре е, то е и отвън, което е навън, то е и вътре. Попитай по-добре себе си, кой си ти самият: ядро или обвивка». Гьоте казва, че чува това изречение на Халер вече в течение на шестдесет години и го проклина, но крадешком; защото Гьоте чувства - разбира се, той още нищо не е знаел от духовната наука - следното: когато някой, в когото той е можел да види само филистер, е казвал:
към текста >>

193. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

[1] Гьоте... в едно красиво изречение: «За гранита», продиктувано на 18 януали 1784 г.
[1] Гьоте... в едно красиво изречение: «За гранита», продиктувано на 18 януали 1784 г. в естественонаучни съчинения, виж Гьотевите «Естестве-нонаучни съчинения» с уводи и обяснения, издадени от Рудолф Щайнер, 1884-1897, в Кюршнеровата «Немска национална литература», Дорнах, 1975, Събр. съч. la-e, Том V, стр. 586.
към текста >>

194. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Когато ученикът пристъпвал към вратата на Мистериите, винаги са го наставлявали с това изречение:
Да, така е било в Ефес. Когато ученикът пристъпвал към вратата на Мистериите, винаги са го наставлявали с това изречение:
към текста >>

А когато е излизал, това изречение му се давало в друга форма:
А когато е излизал, това изречение му се давало в друга форма:
към текста >>

«Познай себе си», това изречение е получавало свещен смисъл, защото не само теоретически се е произнасяло, но е могло да бъде вътрешно тържествено преживяно и почувствано.
Това се давало на ученика като подготовка за още по-дълбоката тайна, защото по този начин ученикът се привеждал в състояние да знае, че неговото собствено човешко същество е вътрешно свързано с мировата тайна. «Познай себе си», това изречение е получавало свещен смисъл, защото не само теоретически се е произнасяло, но е могло да бъде вътрешно тържествено преживяно и почувствано.
към текста >>

195. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Многократно съм насочвал вниманието ви към мъдрото гръцко изречение: "По-добре просяк в света на живите, отколкото цар в царството на сенките."* Гърците не са съумели да решат проблема със смъртта нито вън в природата, нито при човека.
Всичко това, разбрано като формообразуващо начало в социалния живот на човечеството, е основна особеност в историческото развитие на Древния Изток. И движещата сила за по-нататъшното развитие се е намирала в търсенето на взаимна адаптация между млади и стари раси, за да могат младите раси да съзряват чрез общуването с по-старите, чиито души са покорявали. И колкото и далеко да поглеждаме назад в Азия, навсякъде ще намерим, как млади раси, неспособни от самите себе си да развият разсъдъчна способност, я придобиват чрез завоевателни войни. Но когато прехвърляме погледа си от Азия към Гърция, ние намираме съвсем друго развитие. Повсеместно в Гърция в момента на пълен разцвет на гръцката култура ние намираме хора, които макар и да са могли да познаят старостта, не са били способни да пронижат стареенето с пълнотата на духовността. Многократно съм насочвал вниманието ви към мъдрото гръцко изречение: "По-добре просяк в света на живите, отколкото цар в царството на сенките."* Гърците не са съумели да решат проблема със смъртта нито вън в природата, нито при човека. От друга страна, те все пак са имали в себе си смъртта. И така, в Гърция ние намираме не жажда за рефлективно съзнание, а предчувствие и страх от смъртта. Младите източни народи не са усещали подобен страх: те са тръгвали към завоевание, ако в качеството си на раса са се оказвали неспособни да преживяват смъртта по естествен начин.
към текста >>

196. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Следователно изцяло можем да се съгласим с това изречение: Минерално царство - едновременност на причините и следствията във физическата област.
По същество имаме едновременна проява на причините и следствията във физическото. Ще кажете: - Да, но за някои неща, които стават във физическата област, според времето причините са заложени по-рано. Но в действителност не е така. Ако във физическата област трябва да се породят следствия, причините трябва да траят, да продължават да действат. Когато причините престанат, не се появяват вече никакви следствия. Следователно изцяло можем да се съгласим с това изречение: Минерално царство - едновременност на причините и следствията във физическата област.
към текста >>

197. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Не ще преувеличим, ако изкажем изречението: - Отначало човекът е глава, останалото всъщност е добавъчен орган.
Това, което е първо в човекът, то изцяло е глава. Останалото е добавъчен орган. Не ще преувеличим, ако изкажем изречението: - Отначало човекът е глава, останалото всъщност е добавъчен орган. И понеже онова, което отначало е добавъчен орган, израства, добива значение за човека, по-късно в живота ние не различаваме главата от останалия организъм.
към текста >>

198. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

У Лесинг има нещо, което всъщност прави всяко изречение очарователно в контурирането му, в сполучливостта, с която противникът е повален на земята.
Виждате ли, Лесинг, за когото може да се каже - макар и това да не е напълно истина, но въпреки това то е характерно за него, - че никога не е мечтал, защото неговият ум е толкова остър, за духовния изследовател именно поради това той е една извънредно важна личност с неговите духовни връзки, както това ще видим утре. У Лесинг има нещо, което всъщност прави всяко изречение очарователно в контурирането му, в сполучливостта, с която противникът е повален на земята. Това беше противоположното при Николай. Николай е типът на един филистер, един истински филистер. Все пак той беше сприятелен с Лесинг, но беше един своеобразен филистер, един филистер, който имаше видения, имаше най-странните видения.
към текста >>

199. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Тогава, бих могъл да кажа, върху всяко изречение на Маркс и Енгелс ще падне нова светлина и вие няма да изпаднете в опасност по абстрактен начин да кажете: - В историята едното е причинено чрез това, другото е причинено чрез това, - а ще видите хората, които от миналото пренасят в бъдещето нещо, изглеждащо съвършено различно, но въпреки това имащо известна прилика с предишното.
Прочетете какво се е случило между Маркс и Енгелс, прочетете всичко, което обрисува особената духовна конфигурация на Карл Маркс, и го съпоставите с факта, че тези две индивидуалности са съществували в 8-мо, 9-то столетие, както аз ви го разказах. Тогава, бих могъл да кажа, върху всяко изречение на Маркс и Енгелс ще падне нова светлина и вие няма да изпаднете в опасност по абстрактен начин да кажете: - В историята едното е причинено чрез това, другото е причинено чрез това, - а ще видите хората, които от миналото пренасят в бъдещето нещо, изглеждащо съвършено различно, но въпреки това имащо известна прилика с предишното.
към текста >>

200. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Бих могъл да кажа, че във всяко изречение, което написва оттогава Херман Грим, ние можем отново да видим как възкръсва това старо отношение между Плиний Младши и Тацит.
И ето отново, в неговото възхищение към писателя Емерсон и в начина, по който Херман Грим среща Емерсон, ние намираме отношението на по-младия Плиний спрямо Тацит. Бих могъл да кажа, че във всяко изречение, което написва оттогава Херман Грим, ние можем отново да видим как възкръсва това старо отношение между Плиний Младши и Тацит. И ние виждаме възхищението, което Плиний Младши изпитва към Тацит отново да излиза на преден план, можем да кажем, като напълно съвпада с възхищението, което Херман Грим храни към Емерсон.
към текста >>

Той прочита понякога едно изречение, обмисля го; от него с голям размах образува тогава велики епиграматически изречения; така той създава своите книги.
И едва сега ще разберем в какво се състои великият стил на Емерсон, ще разберем как Емерсон по особен начин отново изживява и проявява онова, което беше свойствено за изживяването на Тацит. Как работи Емерсон? Онези хора, които посещаваха Емерсон, откриха как той работи. Той се намира в една стая, където има много столове и много маси. Навсякъде стоят отворени книги, Емерсон се движи между тях. Той прочита понякога едно изречение, обмисля го; от него с голям размах образува тогава велики епиграматически изречения; така той създава своите книги. И в картинен образ имаме точно това, което самият Тацит правеше в живота си. Каквото Тацит възприемаше от живота, както той се движеше навсякъде, това Емерсон от своя страна намира в книгите. Всичко оживява отново.
към текста >>

Той положително и този път е сторил това, защото този жест се получава, като че ли той би искал изречение по изречение да глътне прочетеното.
И какво води до такива неща? Ето, виждате ли, касае се за това да получим една представа, около която нещата да кристализират. Първо бе образувана представата за този Херман Грим, който отваря книгата на Емерсон «Забележителни мъже». Херман Грим четеше по един твърде особен начин. Херман Грим прочиташе нещо и веднага се дръпваше назад от прочетеното. Той положително и този път е сторил това, защото този жест се получава, като че ли той би искал изречение по изречение да глътне прочетеното. Този вътрешен жест на поглъщане на изреченията е онова, което можа да доведе от Херман Грим до неговите минали въплъщения. А разхождането пред разтворените книги и малко вцепенената римска стойка, в която Херман Грим го среща за първи път, когато те се срещат в Италия, това е, което от своя страна води от Емерсон до Тацит. Човек трябва да има пластично наблюдение, за да проследи тези неща.
към текста >>

201. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Има езици, при които не можем да кажем нищо произволно, защото всичко е строго предписано в строежа на изречението; ние не можем да поставим при тях подлога на друго място и т.
Впрочем, ние трябва да прилагаме това, мои мили приятели, не само върху хабитуса на поведението, но можем да го приложим например също и върху говора. Има езици, при които не можем да кажем нищо произволно, защото всичко е строго предписано в строежа на изречението; ние не можем да поставим при тях подлога на друго място и т. н.. Има езици, при които можем да поставим подлога където си искаме, а също и сказуемото; тези езици съдържат в себе си такива заложби, че хората, които ги говорят да могат да се развиват индивидуално.
към текста >>

202. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Защото действително при тези трудни и сериозни неща се касае за това, че всяка дума и всяко изречение, които се казват тук, трябва да бъдат точно преценени, за да стане ясно как нещата трябва да бъдат разграничавани.
За сега това не може да бъде предадено по свободен начин. Ако някой се опита да направи това, аз ще се противопоставя. Защото действително при тези трудни и сериозни неща се касае за това, че всяка дума и всяко изречение, които се казват тук, трябва да бъдат точно преценени, за да стане ясно как нещата трябва да бъдат разграничавани. Ако някой има намерение да предаде в друга форма нещата, които се разглеждат тук, да предаде тези неща пред някакви слушатели, той трябва първо да се свърже с мен и да попита, дали това е възможно. В бъдеще, в антропософското движение трябва да бъде внесен единен дух, действителен единен дух. Иначе ние ще изпаднем напълно в онези грешки, в които изпаднаха някои от нашите членове, които считаха, че трябва да преработят антропософската мъдрост научно, и така ние действително имахме възможност да изпитаме голямата вреда, нанесена с това върху антропософското движение.
към текста >>

203. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Защото онова, което намира слаб отзвук в нашите души тук на Земята, например изречението: - Аз си избирам едно голямо нещастие, за да стана по-съвършен, защото самият аз оставам несъвършен по отношение на това, което се намира в моята минала карма.
При други области на земната повърхност, виждаме предпоставки за поява на земетресения или други катастрофи. И когато именно по отношение на такива неща проследим кармическите връзки, както в миналите лекции ги проследихме в историческо отношение за някои исторически личности, тогава откриваме нещо твърде особено. Тогава откриваме странния факт, че там горе в духовния свят между смъртта и едно ново раждане живеят човешки души, свързани помежду си в групи според тяхната карма, които според техните минали кармически връзки изработват техните бъдещи кармически връзки. И ние виждаме такива групи от хора, групи от човешки души при тяхното слизане от предземното съществуване в земното съществуване, насочвайки се точно към тези места, които се намират близо до вулкани или там, където могат да се появят земетресения, за да приемат онази съдба от стихийните природни събития, която може да се получи живеейки там. Да, ние откриваме даже, че в този живот между смъртта и едно ново раждане, където човекът има съвършено други възгледи и чувства, душите, които са свързани едни с други, търсят точно такива места, за да изпитат именно съдбата, която може да се изпита по този начин. Защото онова, което намира слаб отзвук в нашите души тук на Земята, например изречението: - Аз си избирам едно голямо нещастие, за да стана по-съвършен, защото самият аз оставам несъвършен по отношение на това, което се намира в моята минала карма. - Това разсъждение, което, както казах, намира слаб отзвук в земния живот, то съществува там, съществува като едно пълностойно съждение, когато се намираме в живота между смъртта и едно ново раждане. Там ние търсим едно изригване на вулкан, търсим едно земетресение, за да намерим по пътя на нещастието пътя на съвършенството.
към текста >>

204. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Тези неща се преобразяваха и когато хората започнаха да мислят в тези направления, тогава неща, които представляват забележителна безсмислица, се превръщаха в нещо, разбиращо се от само себе си; защото именно от Декарт произхожда изречението: - Сogito, ergo sum - Аз мисля, следователно съм.
Такива души често са донасяли със себе си величие и мощ от техните минали земни въплъщения. Те ги донасяха с едно интелектуално оцветяване, но са чувствували цялото като едно упадъчно течение и са изпитвали угризения на съвестта пред пробуждащото се течение, което се стремеше към индивидуалност, докато тогава дойдоха онези философи, които стояха под определено влияние, което унищожи всъщност всякакъв смисъл. Ако говорим радикално, можем да кажем: Докато дойдоха тези, които стояха под влиянието на Декарт[6], на Картезиус; защото също и много от онези, които са се намирали в ранната схоластика, бяха станали, така да се каже, жертва на начина на мислене на Картезиус. Аз не казвам, че те са станали философи. Тези неща се преобразяваха и когато хората започнаха да мислят в тези направления, тогава неща, които представляват забележителна безсмислица, се превръщаха в нещо, разбиращо се от само себе си; защото именно от Декарт произхожда изречението: - Сogito, ergo sum - Аз мисля, следователно съм.
към текста >>

Няма някакво по-малко подходящо доказателство за съществуването на човешкия дух като това изречение: - Аз мисля, значи съм.
- Последствието от това от сутрин до вечер е: - Аз мисля, следователно съм. - Заспивам: - Аз не мисля, следователно не съм. - Отново се събуждам: - Аз мисля, следователно съм. - Заспивам, следователно, понеже не мисля, - не съм. И необходимото следствие е, че човек не само заспива, но той престава да съществува, когато спи! Няма някакво по-малко подходящо доказателство за съществуването на човешкия дух като това изречение: - Аз мисля, значи съм. - Въпреки това, в епохата на развитието на Съзнателната душа това изречение започва да бъде считано за меродавно.
към текста >>

- Въпреки това, в епохата на развитието на Съзнателната душа това изречение започва да бъде считано за меродавно.
- Заспивам: - Аз не мисля, следователно не съм. - Отново се събуждам: - Аз мисля, следователно съм. - Заспивам, следователно, понеже не мисля, - не съм. И необходимото следствие е, че човек не само заспива, но той престава да съществува, когато спи! Няма някакво по-малко подходящо доказателство за съществуването на човешкия дух като това изречение: - Аз мисля, значи съм. - Въпреки това, в епохата на развитието на Съзнателната душа това изречение започва да бъде считано за меродавно.
към текста >>

205. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

С това съзнание ние създаваме изречението:
И ние отново мислим по правилен начин, ако изграждайки мислите си употребим в същинския смисъл думата, която обикновено се употребява за обозначаване на отвяване, преминаване, увяхване, унищожение. Ние имаме думата «Wesen» /същност, същество/, имаме думата «Geben» /даване/. Когато казваме: «Vergeben» това означава «Hingeben» /прощаване, отдаване/. Само при играта на карти значението е друго, но в естествения говор тази дума означава «прощаване, отдаване». Когато казваме «Verwesen», това означава, че отвеждаме същността, насочваме я нанякъде. С това съзнание ние създаваме изречението:
към текста >>

И ние отново мислим правилно, когато към първото и към второто изречение прибавим третото:
между смъртта и едно ново раждане, в областта на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Те се обгръщат, обкръжават от съществата на първата йерархия. Земните човешки дела постоянно се приемат в това обкръжаване, в това обгръщане, проникване в същността, в делата и в творчеството на Престолите, Херувимите и Серафимите. И ние отново мислим правилно, когато към първото и към второто изречение прибавим третото:
към текста >>

Вземете това изречение в цялата му тежест, мои мили приятели.
Вземете това изречение в цялата му тежест, мои мили приятели. Отделният човек изживява своята съдба. Но щом двама души действат заедно, става нещо съвършено различно от изпълнението на съдбата само на единия или на другия човек. Между тях се разиграва нещо, което надхвърля онова, което всеки един изживява поотделно. Обикновеното съзнание не може да отбележи никаква връзка между това, което става между хората и това, което става горе в духовните светове. Само когато във физическия сетивен свят се внася свещено духовно действие, когато хората съзнателно преобразяват техните физическо-сетивни дела така, че те едновременно са дела в духовния свят, тогава се установява една такава връзка.
към текста >>

206. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

И ние трябва да се запознаем с това, че за антропософа важи следното изречение, което той трябва да си каже: - Щом чрез моята карма веднъж съм станал антропософ, тогава онова, което ме е тласнало към антропософията изисква аз да обърна внимание на това, как в моята душа - повече или по-малко задълбочено - се явява необходимостта да проявя в живота душевна инициатива, да мога да започна нещо от най-дълбоката вътрешност на моето същество, да мога да преценя нещо, да мога да реша нещо. -
Всичко това, което съществува като множество възможности по отношение на най-разнообразните неща в живота, изисква от антпропософите инициатива, вътрешна инициатива на душевния живот. И ние трябва да се запознаем с това, че за антропософа важи следното изречение, което той трябва да си каже: - Щом чрез моята карма веднъж съм станал антропософ, тогава онова, което ме е тласнало към антропософията изисква аз да обърна внимание на това, как в моята душа - повече или по-малко задълбочено - се явява необходимостта да проявя в живота душевна инициатива, да мога да започна нещо от най-дълбоката вътрешност на моето същество, да мога да преценя нещо, да мога да реша нещо. -
към текста >>

207. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Но с това общо абстрактно изречение не е казано естествено нищо; нали го казват също и материалистите.
И тогава ние изживяваме връзките, които хвърлят светлина в историческото развитие на човечеството и ни правят обяснимо настоящето в това, което съществува физически. Всъщност цялото минало на човечеството живее в настоящето. Но с това общо абстрактно изречение не е казано естествено нищо; нали го казват също и материалистите. Важното е как това минало живее в настоящето.
към текста >>

208. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Това, което казах сега като последно изречение, мои мили приятели, човек може да го изкаже може би едва от две, три десетилетия насам.
Това, което казах сега като последно изречение, мои мили приятели, човек може да го изкаже може би едва от две, три десетилетия насам. По-рано това не беше възможно. Понеже по-рано, въпреки че господството на Михаил беше започнало вече от края на 70-те години на миналото столетие, положението беше такова, че идеите, които времето донасяше на хората, даже при идеалистите бяха насочени така силно върху сетивния свят, че едно издигане от интелектуализма към спиритуализма през 70-те, 90-те години на миналото столетие беше възможно само в изключителни случаи.
към текста >>

209. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

- Помислете си, при него дословно се среща изречението: - В уводите на своите книги, в първите глави Щайнер показва един уравновесен, логически, обширен дух; след това в следващите глави той като че ли полудява.
Човек не би могъл без известна ирония да чете това, което един иначе благонадежден дух като Мавриций Метерлинк[17] казва за мен, като основател на антропософията, под заглавието «Голямата загадка». Мавриций Метерлинк изглежда, че не може да отрече, че в първите уводи на моите книги стои нещо съвсем разумно. Това той забелязва. Но после той навлиза в нещо, което невероятно го обърква, където не може нищо да разбере. Е, човек би могъл да варира един израз от Лицхтенберг[18]: - Когато се сблъскват човек и книга и прозвучава кухо, не е нужно за това да е виновна книгата. - Помислете си, при него дословно се среща изречението: - В уводите на своите книги, в първите глави Щайнер показва един уравновесен, логически, обширен дух; след това в следващите глави той като че ли полудява. - Е, мои мили приятели, що за консеквенции има това? Казва се: първите глави - уравновесен, логичен, обширен дух, последната глава - луд. Книгата е завършена, следва друга. Отново първоначално: - уравновесен, логичен, обширен дух, накрая - луд. Аз съм написал поредица от книги, така че тази процедура съм я изпълнявал с известна виртуозност: първите глави - уравновесен, логичен, обширен дух, след това - упорит, заблуден.
към текста >>

210. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Защото всъщност точно кармата разкрива по един най-близък на човека начин онова, което представляваше Изида, която е известна с изречението: «Аз съм това, което е било, което е и което ще бъде»[4].
Не трябва да се търсят проявите на кармата във външната прилика, а трябва да се разгледа това, което в дълбините на човешкото същество се пренася чрез кармата от един земен живот в друг. И за да се разгледа кармата на отделния човек, да, дори собствената карма и днес е необходимо правилното настроение, правилната душевна нагласа. Всъщност всяко кармическо разглеждане се профанира, когато се прави с настроение, пороизлизащо от днешното образование, от днешната цивилизация, от съвременното училище и т. н.. Да се спечелят възгледи относно кармата, всъщност би трябвало да стане с едно свято настроение, едно изцяло проникнато от набожност настроение. Всеки път, когато се пристъпи към една кармическа истина човек би трябвало да изпита в душата си, като че ли повдига крайчето на воала на Изида. Защото всъщност точно кармата разкрива по един най-близък на човека начин онова, което представляваше Изида, която е известна с изречението: «Аз съм това, което е било, което е и което ще бъде»[4]. Това обаче пресреща човека по начин, който би трябвало да е близък до човешката душа при разглеждането на човешката карма. И всъщност едва когато по този начин, както напривихме сега, се разгледа кармата, както тя се проявява в световно историческото развитие и чрез това си изградим необходимото свещено настроение за разглеждането на кармата, едва тогава може по правилния начин, с правилната душевна нагласа да се разгледа това, което може би е собствената съдба и да се види как тази съдба се формира като собствена карма и как се е изградила от предишните земни животи във взаимодействие с това, което човекът преживява между смъртта и едно ново раждане в духовните звездни сфери. Когато кармата се разглежда с правилната нагласа, човек е насочен с цялата си човешка същност към свръхсетивните светове. Защото кармичните разглеждания ни запознават с една закономерност, която е напълно противоположна на закономерността във външната природа. Във въшната природа действат природните взаимовръзки, но човек напълно трябва да се издигне над тези природни взаимовръзки и да може да възприеме духовните взаимовръзки, ако иска да обхване с душевните си очи закономерността на кармичните действия.
към текста >>

211. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Така е също и с изречението: «Правата е най-късият път между две точки.» Но и двете правила не важат в духовния свят.
За това искам да ви дам един пример. Какво би могло да бъде по-ясно за един човек, който живее във физическия свят, от всеобщото математическо основно правило, че цялото е по-голямо от всяка от неговите части, или че правата е най-късият път между две точки. Някой наистина трябва да е луд, ако иска да оспорва, че цялото не е по-голямо от всяка негова част. Такива неща се наричат аксиоми, понеже те са верни чрез самите себе си и както хубаво се казва, нямат нужда от доказателство. Така гласи формулата. Така е също и с изречението: «Правата е най-късият път между две точки.» Но и двете правила не важат в духовния свят. В духовния свят важи дори правилото: «Цялото е винаги по-малко от всяка от неговите части.» И ние виждаме това потвърдено и подсилено още в човешкото същество. Когато в духовния свят вие именно разглеждате духовността на вашето физическо същество, тя е приблизително толкова голяма - малко по-голяма, но приблизително толкова голяма, колкото вие самият сте голям във физическия свят. Но когато вие наблюдавате вашите бели дробове или черния дроб в духовния свят, то те са огромни и въпреки това те са части от нещо малко. Там ние трябва да се научим да мислим по друг начин. В духовния свят правата съвсем не е най-късото растояние, а най-дългото, понеже когато ние идваме от една точка до друга в духовния свят, това става по съвсем друг начин.
към текста >>

212. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Така че изречението: - Старата гностика се притопля - е безмислица, защото никой, който сам не познава гностиката от нейните книги, които обаче са изгубени, не може да го направи.
Замислете се веднъж върху въпроса: - Ако от антропософията не остане нищо друго, освен книгите на моите днешни противници, ако всичко бъде унищожено, освен противниковите произведения, как би се описвала антропософията на бъдещите хора! - Това се очаква от някои хора и от някои критици - антропософските книги, които вече са така многобройни да се третират както гностическите произведения. Тогава на разположение биха били само книгите на противниците; те биха били първото, което би се разлистило - само противникови произведения! Това би било извънредно интересно. По отношение на гностиката хората не можеха да получат нищо друго за външното изследване, освен книгите на противниците. Така че изречението: - Старата гностика се притопля - е безмислица, защото никой, който сам не познава гностиката от нейните книги, които обаче са изгубени, не може да го направи. От произведения, най-често написани от противници, тя не може да се опознае. Нищо друго обаче не е достигнало до по-късното човечество. Но въпреки това, също и то показва, че се смята за голям грях, когато някой си позволи да свърже Христос с духа на Космоса. В едно правилно разбиране на Евангелията, всяко изречение трябва да насочи всяка душа към космическото в Христос. Но това постепенно е било изтрито.
към текста >>

В едно правилно разбиране на Евангелията, всяко изречение трябва да насочи всяка душа към космическото в Христос.
По отношение на гностиката хората не можеха да получат нищо друго за външното изследване, освен книгите на противниците. Така че изречението: - Старата гностика се притопля - е безмислица, защото никой, който сам не познава гностиката от нейните книги, които обаче са изгубени, не може да го направи. От произведения, най-често написани от противници, тя не може да се опознае. Нищо друго обаче не е достигнало до по-късното човечество. Но въпреки това, също и то показва, че се смята за голям грях, когато някой си позволи да свърже Христос с духа на Космоса. В едно правилно разбиране на Евангелията, всяко изречение трябва да насочи всяка душа към космическото в Христос. Но това постепенно е било изтрито. И във времето, когато най-много е било изтривано, са били най-често инкарнирани онези хора, които, ако днес отново биха дошли, не биха могли да намерят връзката с живота, понеже в тяхната предишна инкарнация, където те също са били умни и разумни, чрез образованието на епохата е било невъзможно да могат да научат нещо за тази взаимовръзка на Земята с духовния живот в Космоса. Понеже в известна степен те така са се носили през живота като че ли Земята е била изцяло затворена в самата себе си и там навън няма нищо друго за гледане, освен физически звезди, те се обръщат при своето прераждане същевременно бленувайки към действащия върху тях реален живот.
към текста >>

213. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Когато ориенталецът каже едно такова изречение, той е на мнението, че Западът трябва да прибави това, което самият той притежава от древни времена, изобщо за да е възможно земната цивилизация да не бъде унищожена.
Днес, когато трябва да държа последната лекция пред вас, бих искал да поставя пред душите ви този поглед към културно-историческата задача на антропософията. Ако продължава да действа в душите ви той ще разкрие някои неща и тези души ще могат да допринасят, да се създадат основите за една истинска, истинска в самата себе си, солидна фасада на западната цивилизация. Ориенталецът винаги употребява една поука, когато казва това, което споделих с вас. Аз няма нужда да я споменавам, нещата вече често са били казвани от ориенталците. Когато ориенталецът каже едно такова изречение, той е на мнението, че Западът трябва да прибави това, което самият той притежава от древни времена, изобщо за да е възможно земната цивилизация да не бъде унищожена. От такива стремежи, каквито има антропософията, ще зависи дали тази ужасна съдба, която днес се предсказва от всички разумни ориенталци, ще се разпростре над западната цивилизация. Необходима е добра воля, за да се проникне в духовния свят, за да се приеме отново духовността в човешките сърца, в човешката душевност. Затова формиращата се човешка общност за такава духовна работа, каквато вие извършихте сега, трябва само да обхване нещата в правилния смисъл, когато си постави задачата, с всички сили на стоящата на разположение на душата воля да работи за човечеството, то отново да се издигне до изживяването на духовното. И при тези лекции ставаше въпрос за това насочване към чувственото душевно-познавателно изживяване на духовното и на морално-нравственото в широк смисъл. Затова исках точно с това да изпълня часовете, в които отново можахме да бъдем заедно.
към текста >>

Тя би трябвало да осъществи изречението: - Когато в пространството сме един до друг, ние сме физически заедно, но понеже ние прозираме духовното, знаем, че и тогава сме заедно, когато физически се разделяме.
Необходима е добра воля, за да се проникне в духовния свят, за да се приеме отново духовността в човешките сърца, в човешката душевност. Затова формиращата се човешка общност за такава духовна работа, каквато вие извършихте сега, трябва само да обхване нещата в правилния смисъл, когато си постави задачата, с всички сили на стоящата на разположение на душата воля да работи за човечеството, то отново да се издигне до изживяването на духовното. И при тези лекции ставаше въпрос за това насочване към чувственото душевно-познавателно изживяване на духовното и на морално-нравственото в широк смисъл. Затова исках точно с това да изпълня часовете, в които отново можахме да бъдем заедно. Но антропософията би трябвало по всяко време сериозно да приема духовното, - във всеки миг, не само във всеки час. Тя би трябвало да осъществи изречението: - Когато в пространството сме един до друг, ние сме физически заедно, но понеже ние прозираме духовното, знаем, че и тогава сме заедно, когато физически се разделяме. Затова, понеже знам, че някои трябва да заминат още днес, още след тази лекция, днес ви казвам: - Нека така да се разделим, че да си кажем: Ние искаме да сме истински антропософи чрез това, че също и тогава, когато сме пространствено разделени, да останем свързани с душите си в духа, който става жив за нас чрез нашия мироглед. Нека ние, които заминаваме, да се сбогуваме с нашите приятели от вроцлавския клон така, че да им кажем: - Ние искаме да си спомняме за това, което ни беше позволено да изработим за нашите души и за душите на другите хора заедно с вас. Искаме да се чувстваме свързани с вас, също и тогава, когато напуснем тази зала, бихме желали също и вроцлавските приятели да мислят за тези, които за свое най-голямо удовлетворение се намираха през това време всред тях.
към текста >>

214. 7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

И човекът, който с голямо благоволение излагаше нещата във вестника, написа следното изречение: Рудолф Щайнер иска да прилага здравия човешки ум върху познанието на свръхсетивния свят.
Без съмнение за противното говоря много неща. Видите ли, след една сказка, която държах миналата година върху виждането на духовния свят, в един не съвсем незначителен вестник излезе един благоволителен разговор нещо, което наистина може да се нарече "благоволително" и "почтено" в сравнение с буйната враждебност проявяван днес срещу Антропософията. В тази сказка аз обърнах вниманието върху факта, че не е нужно човек да бъде непременно ясновиждащ, за да знае действително за духовния свят, а той може да разбере напълно нещата със своя здрав човешки ум, когато тези неща са разказани от ясновиждащия. Аз подчертах много силно това. И човекът, който с голямо благоволение излагаше нещата във вестника, написа следното изречение: Рудолф Щайнер иска да прилага здравия човешки ум върху познанието на свръхсетивния свят. Но докато този човешки ум остава здрав, така пишеше този човек, той не ще знае нищо за един свръхсетивен свят, и щом знае за един свръхсетивен свят, тогава положително този ум не е вече здрав.
към текста >>

215. Обяснения към двете предходни главни упражнения GA_245 Указания за езотеричното обучение

Той трябва известно време да остави цялата си душа да бъде изпълнена с такова изречение и да му се отдаде с всичките свои душевни сили.
Който се стреми към езотерично развитие, трябва да е наясно, че в известни, външно погледнато, прости изречения е скрита сила, която въздейства с това, че човек оставя тези изречения да живеят в душата му[1]. Той неправилно схваща тяхното значение, ако иска да разбере такива изречения само с ума си. Първо, те му казват твърде малко. Той трябва известно време да остави цялата си душа да бъде изпълнена с такова изречение и да му се отдаде с всичките свои душевни сили. Едно такова изречение е «Ich bin - Аз съм».
към текста >>

Едно такова изречение е «Ich bin - Аз съм».
Който се стреми към езотерично развитие, трябва да е наясно, че в известни, външно погледнато, прости изречения е скрита сила, която въздейства с това, че човек оставя тези изречения да живеят в душата му[1]. Той неправилно схваща тяхното значение, ако иска да разбере такива изречения само с ума си. Първо, те му казват твърде малко. Той трябва известно време да остави цялата си душа да бъде изпълнена с такова изречение и да му се отдаде с всичките свои душевни сили. Едно такова изречение е «Ich bin - Аз съм».
към текста >>

Фактически в това изречение се намира цялата тайна на съвременното човешко съществуване.
Фактически в това изречение се намира цялата тайна на съвременното човешко съществуване. Такова изречение може да се мисли, да се чувства и да се осъществява само от същество, което има такава фигура и такъв външен образ както днешния земен човек. При такова същество образът така е трябвало да се изгради, че всички действащи в тялото сили да се насочат към формата, която се превръща отпред в сводестото чело. Това сводесто, изпъкнало напред чело и «Аз съм» си принадлежат. В по-ранните времена на развитие човешката фигура е минала през една степен, при която този образ още не е бил насочен напред към оформянето на такова чело. Някога не е било възможно това «Аз съм» да бъде вътрешно осмислено, почувствано и волево назовано (волирано).
към текста >>

Такова изречение може да се мисли, да се чувства и да се осъществява само от същество, което има такава фигура и такъв външен образ както днешния земен човек.
Фактически в това изречение се намира цялата тайна на съвременното човешко съществуване. Такова изречение може да се мисли, да се чувства и да се осъществява само от същество, което има такава фигура и такъв външен образ както днешния земен човек. При такова същество образът така е трябвало да се изгради, че всички действащи в тялото сили да се насочат към формата, която се превръща отпред в сводестото чело. Това сводесто, изпъкнало напред чело и «Аз съм» си принадлежат. В по-ранните времена на развитие човешката фигура е минала през една степен, при която този образ още не е бил насочен напред към оформянето на такова чело. Някога не е било възможно това «Аз съм» да бъде вътрешно осмислено, почувствано и волево назовано (волирано). Ще бъде обаче съвсем невярно, ако се вярва, че описаната форма на тялото (фигурата) е породила «Аз съм».
към текста >>

Третото изречение е: «Тя чувства».
Третото изречение е: «Тя чувства». Силата на този израз някога в още по-предишно време също не е била в човека, а в един по-висш душевен свят. Оттам е действала надолу и е преобразила формата, която човешкото тяло е имало дотогава. Дотогава ръцете на човешкото тяло не са се различавали от краката. По онова време днешните ръце и крака са били само еднакво оформени органи за движение и по тази причина човекът не е имал изправена походка. Голяма стъпка напред в човешкото развитие е, че неговите предни двигателни органи са били превърнати в работни органи.
към текста >>

Четвъртото изречение е «Той иска (проявява воля за действие)».
Четвъртото изречение е «Той иска (проявява воля за действие)». Чрез силата на този израз в най-далечното минало човешкото тяло за пръв път е било излъчено от неговото обкръжение, като самостоятелно същество.
към текста >>

216. Езотеричен час в Берлин на 24 Октомври 1905. Единствените записки от Рудолф Щайнер на езотеричен час GA_245 Указания за езотеричното обучение

Цитираното там изречение «По сияйно от Слънцето... » не е от Рудолф Щай-нер, а е първата медитация, получавана от всички ученици на Езотеричната школа на Теософското общество.
[1] Това е единственият записан от самия Рудолф Щайнер езотери-чен урок. Записката е била направена за госпожа Анна Вагнер в Лугано, която не е могла да присъства на урока. Цитираното там изречение «По сияйно от Слънцето... » не е от Рудолф Щай-нер, а е първата медитация, получавана от всички ученици на Езотеричната школа на Теософското общество. В оригиналния английски текст тя гласи:
към текста >>

217. Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение GA_245 Указания за езотеричното обучение

След тези седем реда ни се даде една дума или изречение за съсредоточаване.
След тези седем реда ни се даде една дума или изречение за съсредоточаване. Тази концентрация върху едно изречение или една дума, например думата «Starke - сила», е много важна. Това е един вид ключова дума, силова дума, която е подходяща за душевното устройство на всеки отделен ученик. Тази дума трябва да прозвучи в душата приблизително така, както когато се удари камертон. И както човек се ослушва, за да чуе звученето на камертона, така трябва след потъването в думата да я остави тихо да отзвучи в душата и да се отдаде на въздействието на тази дума или сентенция върху душата му.
към текста >>

Тази концентрация върху едно изречение или една дума, например думата «Starke - сила», е много важна.
След тези седем реда ни се даде една дума или изречение за съсредоточаване. Тази концентрация върху едно изречение или една дума, например думата «Starke - сила», е много важна. Това е един вид ключова дума, силова дума, която е подходяща за душевното устройство на всеки отделен ученик. Тази дума трябва да прозвучи в душата приблизително така, както когато се удари камертон. И както човек се ослушва, за да чуе звученето на камертона, така трябва след потъването в думата да я остави тихо да отзвучи в душата и да се отдаде на въздействието на тази дума или сентенция върху душата му.
към текста >>

218. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд GA_245 Указания за езотеричното обучение

Можем също да вземем някаква стара книга, за която сме съвсем сигурни, че не сме я чели и да си потърсим в нея едно медитативно изречение.
Става дума за това, да извикаме в центъра на нашето съзнание някаква представа или комплекс от представи. Съвсем не е важно какво е съдържанието на този комплекс от представи; обаче трябва да е непосредствен, да не представлява реминисценция от спомен или нещо подобно. Добре е следователно, ако извадим тази представа или тази съвкупност от представи не от нашата съкровищница на спомените, а получим медитацията от някой друг, който има опит в тези неща, и то не защото той ще упражни някакво внушение върху нас, а да сме сигурни, че това, върху което медитираме, е нещо ново за нас. Можем също да вземем някаква стара книга, за която сме съвсем сигурни, че не сме я чели и да си потърсим в нея едно медитативно изречение. Отнася се за това да не изваждаме от подсъзнанието или от областта на несъзнателното изречение, което силно ни въздейства. Това е необозримо, то не може да се обхване, защото се намесват всякакви остатъци от усещания и чувства. Касае се за това, всичко да бъде така обозримо, както е едно математическо правило.
към текста >>

Отнася се за това да не изваждаме от подсъзнанието или от областта на несъзнателното изречение, което силно ни въздейства.
Става дума за това, да извикаме в центъра на нашето съзнание някаква представа или комплекс от представи. Съвсем не е важно какво е съдържанието на този комплекс от представи; обаче трябва да е непосредствен, да не представлява реминисценция от спомен или нещо подобно. Добре е следователно, ако извадим тази представа или тази съвкупност от представи не от нашата съкровищница на спомените, а получим медитацията от някой друг, който има опит в тези неща, и то не защото той ще упражни някакво внушение върху нас, а да сме сигурни, че това, върху което медитираме, е нещо ново за нас. Можем също да вземем някаква стара книга, за която сме съвсем сигурни, че не сме я чели и да си потърсим в нея едно медитативно изречение. Отнася се за това да не изваждаме от подсъзнанието или от областта на несъзнателното изречение, което силно ни въздейства. Това е необозримо, то не може да се обхване, защото се намесват всякакви остатъци от усещания и чувства. Касае се за това, всичко да бъде така обозримо, както е едно математическо правило.
към текста >>

219. Бележка на редактора GA_245 Указания за езотеричното обучение

Характерно за немския език е дългото изречение (което е присъщо и за Рудолф Щайнер), при което конструкцията на главното изречение така се прекъсва, че в него се вместват повече подчинени изречения и често глаголът на главното изречение се намира съвсем накрая.
Характерно за немския език е дългото изречение (което е присъщо и за Рудолф Щайнер), при което конструкцията на главното изречение така се прекъсва, че в него се вместват повече подчинени изречения и често глаголът на главното изречение се намира съвсем накрая. Така е необходима по-голяма концентрация, което създава чувството, че текстът е труден за четене, но пък за това е един вид упражнение на паметта и на волята, защото по-дълго време се остава в същността на текста на изречението. Този начин на изразяване се опростява в съвременните немски учлилища, като вече се предпочитат по-късите изречения. Това от една страна улеснява учащите се, от друга страна не поощрява тяхното вътрешно развитие.
към текста >>

Така е необходима по-голяма концентрация, което създава чувството, че текстът е труден за четене, но пък за това е един вид упражнение на паметта и на волята, защото по-дълго време се остава в същността на текста на изречението.
Характерно за немския език е дългото изречение (което е присъщо и за Рудолф Щайнер), при което конструкцията на главното изречение така се прекъсва, че в него се вместват повече подчинени изречения и често глаголът на главното изречение се намира съвсем накрая. Така е необходима по-голяма концентрация, което създава чувството, че текстът е труден за четене, но пък за това е един вид упражнение на паметта и на волята, защото по-дълго време се остава в същността на текста на изречението. Този начин на изразяване се опростява в съвременните немски учлилища, като вече се предпочитат по-късите изречения. Това от една страна улеснява учащите се, от друга страна не поощрява тяхното вътрешно развитие.
към текста >>

Тук е важно не само какво е казано, защото често то може да се изрази с едно кратко изречение, а важно е как е казано.
Като втора особеност се явяват многократните повторния на изрази и думи. Нещо се казва и казаното се повтаря, подобно на вариации върху една музикална тема. Тук е важно не само какво е казано, защото често то може да се изрази с едно кратко изречение, а важно е как е казано. Повторенията, освен че поясняват същността на изказаната мисъл, въздействат директно на етерното тяло, което освен всичко друго е и времево тяло и се изживява в повторения, в сменящи се и повтарящи се, но въпреки това носещи нещо ново, ритмични цикли. Подобни на този начин на изразяване са и припевите в народните песни, повторенията при поемите на минезингерите от Средновековието.
към текста >>

220. Бележки GA_245 Указания за езотеричното обучение

Цитираното там изречение «По сияйно от Слънцето... » не е от Рудолф Щайнер, а е първата медитация, получавана от всички ученици на Езотеричната школа на Теософското общество.
31. Това е единственият записан от самия Рудолф Щайнер езотери-чен урок. Записката е била направена за госпожа Анна Вагнер в Лугано, която не е могла да присъства на урока. Цитираното там изречение «По сияйно от Слънцето... » не е от Рудолф Щайнер, а е първата медитация, получавана от всички ученици на Езотеричната школа на Теософското общество. В оригиналния английски текст тя гласи:
към текста >>

221. 2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

После, след откъс от книгата, следва забележително изречение и трябва да ви го прочета цялото.
После, след откъс от книгата, следва забележително изречение и трябва да ви го прочета цялото. Авторът на тази рецензия съжалява за липсата на нещо в книгата, и изразява това в следните думи: "Въпреки че спиритуализмът на Дьо Прел и самобитното отшелническо Християнство на Толстой са безполезни за културна дейност, основана на идеята за еволюция, все още симптоматично те имат стойност колкото да не бъдат пренебрегвани. Същото може да се каже за Нео-Будизма (Теософия), който е развил своя собствена терминология, нещо от сорта на мистичен жаргон. Една психология на модерните вярвания в духове на човек от мисловния калибър на Щайнер би била несъмнено приветствана. Езикът на неговата книга е лесен за разбиране. Никой от дългите пасажи на академичния философ не нарушава забавлението на читателя."
към текста >>

222. 2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Но къде може да се намери правото за едно такова съждение, щом едно мое писание издадено преди повече от 20 години може да излезе днес така, че не е нужно да бъде изменено даже нито едно изречение?
Тази сказка, която излиза тук във второ издание, бе държана преди повече от 20 години в Гьотевото Дружество във Виена. По случай това ново издание на едно от моите отдавнашни писания може да бъде казано следното. Някои критици намират, че през време на моя писателски жизнен път са настъпили промени в моите възгледи. Но къде може да се намери правото за едно такова съждение, щом едно мое писание издадено преди повече от 20 години може да излезе днес така, че не е нужно да бъде изменено даже нито едно изречение? И когато някои искат да намерят в моето духовно научно антропософско действие един поврат в моите идеи, на тях може да им се възрази, че сега при прочитането отново на тази сказка развитите в нея идеи се явяват като една здрава основа на Антропософията. Да, даже на мене ми се струва, че именно антропософският начин на мислене е призван за разбирането на тези идеи. При друго направление на идеите едва ли би могло да се приеме действително в съзнанието най-важното, което е казано. Това, което преди 20 години стоеше зад моя идеен свят, бе разработено от мене в най-различните направления; този е фактът, който е налице, а не една промяна на светогледа.
към текста >>

По отношение развитието на естетиката можем да се осмелим да изкажем гротескното изречение: мислите изказани в тази сказка от нейното първо издание насам са станали даже още по-верни, въпреки че не са променили ни най-малко.
Няколко забележки, които ще бъдат прибавени накрая за пояснение, можаха да бъдат написани също така добре преди 20 години. Сега би могъл да бъде повдигнат още въпросът, дали казаното в изнесената преди 20 години сказка е валидно още днес по отношение на естетиката. Защото през последните две десетилетия бяха създадени също някои неща в тази област. Струва ми се, че казаното от мене тогава е днес даже повече валидно отколкото в миналото. По отношение развитието на естетиката можем да се осмелим да изкажем гротескното изречение: мислите изказани в тази сказка от нейното първо издание насам са станали даже още по-верни, въпреки че не са променили ни най-малко.
към текста >>

223. 6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Бих могъл да изкажа парадоксалното, но отговарящо на истината изречение.
Именно при такова схващане пред човешката душа ще застане като велик, пълен със значение проблем това, което иначе не винаги е наблюдавано правилно. Когато се научаваме да познаваме във вътрешен опит току що охарактеризираното, тогава срещу нас застава нещо, което засяга дълбоко душата. Това е загадката на инкарната, на този чудесен цвят на човешката плът, който всъщност е един голям проблем за ясновидството. Той ни напомня добре за това, че едно такова ясновидство, каквото аз разбирам, не е всъщност така чуждо и непознато на обикновения живот: само че не му се обръща внимание. Бих могъл да изкажа парадоксалното, но отговарящо на истината изречение. Всеки човек е ясновидец, но това се отрича теоретически също и там, където практически не може да бъде отречено. Ако то би било отречено практически, това би разрушило всеки живот.
към текста >>

Към него има правилно отношение онзи, който разбира, Как е изразено нещо, който разбира, че ясновидецът обръща внимание на това, да каже някои неща накратко, някои по-нашироко, а някои да не изкаже никак, че той е принуден да формулира от една страна изречението така, след това да прибави едно друго от другата страна.
Той може да се разбере чрез това, че отстранява умствената страна на говора. Ето защо има толкова голямо значение да се разбере, че е по-важно не това, което ясновидецът казва, а как о казва. Това, което той казва е обусловено чрез представата, която всеки донася със себе си отвън. За да не бъде считан за побъркан, той е принуден да облече това, което има да каже, в общо приети изречения и връзки на представите. За най-висшите области на духа е важно, как ясновидецът казва нещо. Към него има правилно отношение онзи, който разбира, Как е изразено нещо, който разбира, че ясновидецът обръща внимание на това, да каже някои неща накратко, някои по-нашироко, а някои да не изкаже никак, че той е принуден да формулира от една страна изречението така, след това да прибави едно друго от другата страна. Формиращото е това, което е важно по отношение на по-висшите части на духовния свят. Ето защо за разбирането е важно човек да се вслушва по-малко само в съдържанието, което естествено като откровение на духовния свят е също важно, отколкото чрез съдържанието да проникне до начина, как е изразено това съдържание, за да види, дали говорящият връзва само изреченията и теории, или дали той говори от опит. Говоренето от духовния свят е видимо в това, как са казани нещата, а не толкова много в съдържанието, доколкото то има теоретически характер, а както е изразено. При такива съобщения от формите на говора, художественият елемент на говора може да действува в това, което одушевява ясновидеца, да се издигне до процеса на създаването на говора, на езика, така че той преоформя нещо от това, което е съществувало, когато говорът, езикът се е родил от човешкия организъм.
към текста >>

224. 8. Виена, 1 юни 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Той трябва да избере пътя, по който да облече нещо в едно изречение, което изразява приблизително това, което иска да каже; той трябва да каже едно второ изречение, което донася нещо подобно.
Те не съществуват там в действителност. Ясновидецът не може да изрази това, което има като ясновидско виждане така, както обикновените хора се научават да изразяват това, което искат, на някой език и използуват думите, за да го изразят. Думите не са изковани за това. Ето защо ясновидецът се вижда принуден да изразява съвсем различно някои неща. Той постоянно се бори с езика, за да може да каже това, което иска да каже. Той трябва да избере пътя, по който да облече нещо в едно изречение, което изразява приблизително това, което иска да каже; той трябва да каже едно второ изречение, което донася нещо подобно. Ясновидецът трябва да разчита на добрата воля на слушателите, за да може едното изречение да осветли другото. Когато тази добра воля липсва, тогава хората искат да му приписват различни противоречия. Онзи, който има да изрази нещо действително ясновидско, трябва да действува в противоречия и едно противоречие трябва да осветли другото, тъй като истината се намира в средата. Благодарение на това, че ясновидецът постъпва по този начин, той стига в областта на езика до нещо, което вече изразява в тази област отношението на изкуството и на ясновидството. Ясновидецът трябва да разчита вече на добрата воля, слушателите да се стараят да проникнат повече в това, как са казани нещата, отколкото какво е казано.
към текста >>

Ясновидецът трябва да разчита на добрата воля на слушателите, за да може едното изречение да осветли другото.
Ясновидецът не може да изрази това, което има като ясновидско виждане така, както обикновените хора се научават да изразяват това, което искат, на някой език и използуват думите, за да го изразят. Думите не са изковани за това. Ето защо ясновидецът се вижда принуден да изразява съвсем различно някои неща. Той постоянно се бори с езика, за да може да каже това, което иска да каже. Той трябва да избере пътя, по който да облече нещо в едно изречение, което изразява приблизително това, което иска да каже; той трябва да каже едно второ изречение, което донася нещо подобно. Ясновидецът трябва да разчита на добрата воля на слушателите, за да може едното изречение да осветли другото. Когато тази добра воля липсва, тогава хората искат да му приписват различни противоречия. Онзи, който има да изрази нещо действително ясновидско, трябва да действува в противоречия и едно противоречие трябва да осветли другото, тъй като истината се намира в средата. Благодарение на това, че ясновидецът постъпва по този начин, той стига в областта на езика до нещо, което вече изразява в тази област отношението на изкуството и на ясновидството. Ясновидецът трябва да разчита вече на добрата воля, слушателите да се стараят да проникнат повече в това, как са казани нещата, отколкото какво е казано. В това, как казва нещата, той се старае да каже много повече, отколкото в това, какво казва.
към текста >>

225. 10. Дорнах, 9 април 1921 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

И трябва да кажа, че това, което се криеше в съдържанието на това изречение, изчезна напълно за мене зад кокетно-грациозния начин, чрез който Роберт Цимерман съобщаваше нещо подобно на един друг човек.
Когато се запознах лично с Роберт Цимерман, аз бях силно впечатлен от одухотворената, одушевена, отлична личност на този човек. Онова, което живееше в човека Роберт Цимерман, можеше да бъде за човека извънредно и дълбоко симпатично. Трябва да кажа, че въпреки че цялата фигура на Роберт Цимерман носеше в себе си нещо извънредно вцепенено, на мене даже в тази вцепененост ми харесваше нещо, защото начинът, по който тази личност говореше в онзи особен нюанс, който немския език добива при онези, които го говорят от бохемския немски език, от пражкия немски език, от този нюанс на езика, беше особено симпатичен. Роберт Цимерман направи пражко-немския език да ми бъде симпатичен, извънредно симпатичен по един странен начин, когато ми каза на мене, който още тогава се занимавах интензивно с Гьотевото "Учение за цветовете": Ах, Гьоте не трябва да бъде сериозно считан за физик! Един човек, който не може да разбере Нютон, той не може да бъде сериозно за физик! И трябва да кажа, че това, което се криеше в съдържанието на това изречение, изчезна напълно за мене зад кокетно-грациозния начин, чрез който Роберт Цимерман съобщаваше нещо подобно на един друг човек. На мене ми беше извънредно приятно едно такова изказване на един противник на Гьотевите разбирания.
към текста >>

226. 1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Той просто не би могъл да допусне, че някой може да постави подобен въпрос, защото това, което се съдържа в едно такава изречение, би му се сторило напълно самопонятно.
Виждате ли, за един грък от 6 предхристиянски век би изглеждало ужасно комично, ако някой би поискал от него да разреши научния въпрос за връзката между мислите и мозъка. Той просто не би могъл да допусне, че някой може да постави подобен въпрос, защото това, което се съдържа в едно такава изречение, би му се сторило напълно самопонятно. Той би отговорил приблизително по същия начин, по който ние например изказваме съждението: Ето, сега аз вземам часовника в ръката си. После аз би следвало да се впусна в безкрайни философски спекулации за съотношенията между часовника и моята ръка; да изследвам телесните тъкани, металните части на часовника, неговото стъкло и така нататък, за да стигна до причините, поради които ръката ми държи часовника.
към текста >>

227. 8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия GA_276 Изкуството и неговата мисия

Те не търсят ритмично изговореното изречение, което може да бъде чуто от самите тях и остават далеч от мисълта, че упражнявайки своя говор, те могат да упражняват и своето дишане.
За съжаление художествено построената сграда на Гьотеанума ни беше отнета. Както завчера споменах, антропософията би искала да утвърди и новото евритмично изкуство. Тя би искала да остави своя принос и в областта на декламацията, на рецитацията. Обаче днес хората постъпват именно натуралистично. Те разглеждат, примерно, дишането и търсят значението му за човешкия организъм. Те не търсят ритмично изговореното изречение, което може да бъде чуто от самите тях и остават далеч от мисълта, че упражнявайки своя говор, те могат да упражняват и своето дишане. Всички тези неща трябва да бъдат преосмислени и формирани отново. Те могат да бъдат разбрани не с помощта на теории и агитаторство, а единствено чрез точния духовен поглед в житейските факти, които имат не само материален, но и духовен произход.
към текста >>

228. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 3 декември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

В основата на своята философия той е взел като лайтмотив следното изречение: Животът е нещо лошо и аз се опитвам да го направя поносим, като размишлявам за него.
Един велик дух на деветнадесетото столетие, който е дал ясни и точни понятия относно изкуството, е Шопенхауер[1]. Той отрежда на музиката особено място сред изкуствата, а на изкуството като такова - особена стойност в живота на човека. В основата на своята философия той е взел като лайтмотив следното изречение: Животът е нещо лошо и аз се опитвам да го направя поносим, като размишлявам за него. Според него в целия свят царува една несъзнателна, сляпа Воля. Тя образува камъка, а след това от камъка - растенията и т. н., защото е винаги неудовлетворена. Така във всичко живее копнежът към по-висшето.
към текста >>

229. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

[4] Само не трябва да се смята: това и следващото изречение бяха допълнени от едни новооткрити записки.
[4] Само не трябва да се смята: това и следващото изречение бяха допълнени от едни новооткрити записки. В края на атлантската епоха: тук следваше още едно кратко описание на съставните части на човека. Записките обаче са с толкова пропуски, че мястото не може да бъде възпроизведено. Изложението по своето съдържание отговаря приблизително на даденото в книгата „Теософия“, глава „Природата на човека“. Бе обърнато особено внимание върху разделението на астралното тяло на тяло на усещането и душа на усещането.
към текста >>

230. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 26 ноември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

[1] Във фамилия Бах: Това изречение изглежда е било развалено в записките, но е възпроизведено точно така, както стои там, тъй като не можа да бъде открита смислена коректура.
[1] Във фамилия Бах: Това изречение изглежда е било развалено в записките, но е възпроизведено точно така, както стои там, тъй като не можа да бъде открита смислена коректура.
към текста >>

231. ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Тайната на говора се състои в това, че цялото етерно тяло следва импулсите на гласните и на съгласните, следва цялата постройка на изречението.
Винаги преди евритмично представление[8] под формата на въведение съм споменавал, че човек не трябва да си представя, че просто сме взели нещо от старите евритмични форми, а че е издигнато до съзнанието онова, което по-рано е било усещано по-скоро инстинктивно. Именно този видим език на евритмията е бил непосредствено чуван и снеман от духовния свят. Защото всъщност всички хора евритмизират! Всички те евритмизират, а по-точно етерното си тяло. Когато говорите, вие евритмизирате. Тайната на говора се състои в това, че цялото етерно тяло следва импулсите на гласните и на съгласните, следва цялата постройка на изречението. Когато хората говорят, в движенията на етерното тяло се отразява всичко, което се изпълнява евритмично. И говоренето се дължи единствено на факта, че това, което е разпростряно като движения върху цялото етерно тяло, се концентрира във физическото посредством ларинкса и съседните му органи. Така че онзи, който може да вижда етерното тяло на човек, който говори, възприема говора два пъти: посредством движенията на ларинкса и съседните му органи и посредством цялото етерно тяло. И когато упражняваме евритмия, не правим друго, освен че отвеждаме във физическото тяло онова, което се изпълнява от етерното тяло. когато човек говори.
към текста >>

232. Бележки. Към текста. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

26. Само не трябва да се смята: това и следващото изречение бяха допълнени от едни новооткрити записки.
26. Само не трябва да се смята: това и следващото изречение бяха допълнени от едни новооткрити записки. В края на атлантската епоха: тук следваше още едно кратко описание на съставните части на човека. Записките обаче са с толкова пропуски, че мястото не може да бъде възпроизведено. Изложението по своето съдържание отговаря приблизително на даденото в книгата „Теософия“, глава „Природата на човека“. Бе обърнато особено внимание върху разделението на астралното тяло на тяло на усещането и душа на усещането.
към текста >>

30. Във фамилия Бах: Това изречение изглежда е било развалено в записките, но е възпроизведено точно така, както стои там, тъй като не можа да бъде открита смислена коректура.
30. Във фамилия Бах: Това изречение изглежда е било развалено в записките, но е възпроизведено точно така, както стои там, тъй като не можа да бъде открита смислена коректура.
към текста >>

233. 6. Шеста лекция, 27.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Вземете това дете, изведете го извън класната стая за другите деца този метод може да е смущаващ, но за конкретното дете той е просто градивен и го накарайте, докато изговаря дадено изречение, да съпровожда всяка отделна дума с определено движение.
И ако при едно такова дете мисленето ще се пробуди едва по-късно, то трябва да бъде възпитавано по такъв начин, че след време да може да се прояви като самостоятелна и действена личност. Първоначално такова дете изглежда наистина като умствено недоразвито, но това не е така. Ето защо, в подобни случаи трябва да проявим съответния усет и да пробудим в него именно волята; с други думи: Ние трябва да се намесим в неговото будно, но всъщност спящо състояние по такъв начин понеже всеки сън носи в себе си тенденцията да премине в будност, че в по-късна възраст действително да прояви своята могъща воля, която сега е заглушена и потънала в дълбок сън. При възпитанието на подобно дете ударението в никакъв случай не бива да се поставя върху неговите познавателни способности, а по възможност просто да му втълпим неща, които стимулират волята; напр. да го подканим, докато говори, да извършва и определени движения. Вземете това дете, изведете го извън класната стая за другите деца този метод може да е смущаващ, но за конкретното дете той е просто градивен и го накарайте, докато изговаря дадено изречение, да съпровожда всяка отделна дума с определено движение. Ето: Този (крачка) човек (крачка) е (крачка) добър!
към текста >>

234. 9. Девета лекция, 30.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Защото изразната форма на съждението е не друга, а изречението и с всяко изречение, отправено към детето, Вие укрепвате неговите душевни навици.
Както вече посочихме, тя се приближава до областта на чувствата. Работата е там, че след като си послужим с определени съждения, ние продължаваме да ги носим в себе си, а по-точно: Носим ги в областта на чувствата. С други думи: образуването на съждения става за нас един вид навик. Ето защо, учейки децата да разсъждават, Вие изграждате у тях основните душевни навици. По този въпрос не трябва да има никакви колебания. Защото изразната форма на съждението е не друга, а изречението и с всяко изречение, отправено към детето, Вие укрепвате неговите душевни навици. Авторитетният учител никога не забравя: С всяка произнесена дума той формира и поддържа душевните навици на детето.
към текста >>

235. 4. ЧЕТВЪРТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 25.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Пред флегматичните деца бих спирал изречението по-често, за да могат те да вникнат и да използуват това за развитие на фантазията си.
Р.Щ.: Ще Ви посъветвам да опитвате в подобни случаи да използувате и допълнителната помощ на разказването. Пред флегматичните деца бих спирал изречението по-често, за да могат те да вникнат и да използуват това за развитие на фантазията си. Да се възбужда любопитството на най-важните места, за да се стимулират мисленето и представите; "Царската дъщеря, била много красива, но не толкова добра! " Така се въздействува точно върху флегматичните деца.
към текста >>

236. 5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

"Това, че той те лъже, ние не трябва да хвалим." В нормален разговор не трябва да се изговаря така, но сега Вие трябва да го разделите на срички и да разчленявате всяка буква, /изречение а многократна употреба на Н и М / "Н"-то се повтаря, но в различни връзки и говорният апарат се упражнява по правилен начин.
"Това, че той те лъже, ние не трябва да хвалим." В нормален разговор не трябва да се изговаря така, но сега Вие трябва да го разделите на срички и да разчленявате всяка буква, /изречение а многократна употреба на Н и М / "Н"-то се повтаря, но в различни връзки и говорният апарат се упражнява по правилен начин. Срещат се и две "н"-та едно след друго; при "м"-то в я задръжте по-дълго. Обърнете внимание на късо "и" и дълго "и".
към текста >>

237. 8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Р.Щ.: В кое изречение се крие идеята на баснята, свързана с хитростта на лисицата?
Р.Щ.: В кое изречение се крие идеята на баснята, свързана с хитростта на лисицата? "Никога не съм мислила, че той е бил толкова голям."
към текста >>

238. 9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 30.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Р.Щ.: В този случай Вие имате: Първо едно кратко изречение, след това изречение, което обаче се прекъсва от друго, вмъкнато изречение.
Р.Щ.: В този случай Вие имате: Първо едно кратко изречение, след това изречение, което обаче се прекъсва от друго, вмъкнато изречение. Трябва да се обърне внимание на интонацията и на думите, върху които пада ударението.
към текста >>

239. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919 GA_296 Възпитанието

Беше пресилено, когато преди няколко седмици казах на една открита лекция едно изречение, което обаче е основно, действително познание.
Но виждате ли, то е свързано с това, което в общи линии може да бъде разбрано само когато се върнем към антропософски ориентираната духовна наука. Беше пресилено, когато преди няколко седмици казах на една открита лекция едно изречение, което обаче е основно, действително познание. Аз казах: Водещите, ръководещите кръгове на съвремието вече не могат да се доверят на мозъка си, защото той е декадентен. Те трябва да се насилят са проумеят това, за което мозъка не е нужен, за което е нужно етерното тяло. Защото мислите, което трябва да бъдат обхванати от антропософски ориентираната духовна наука, не се нуждаят от мозъка. Водещите, ръководещите кръгове, днешното гражданство, трябва да се улесни, дори и поради физиологичното си развитие, да се отдаде на духовно познание, да отгледа нещо, което може да се отглежда и с декадентни мозъци.
към текста >>

240. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Нека не се заблуждаваме, – когато говорим за детето в периода между 7-та и 14-та година –, че то не възприема от нас оценката, изразена в дадено изречение, ние го учим на нещо, което принадлежи на една по-късна възраст.
Нека не се заблуждаваме, – когато говорим за детето в периода между 7-та и 14-та година –, че то не възприема от нас оценката, изразена в дадено изречение, ние го учим на нещо, което принадлежи на една по-късна възраст.
към текста >>

241. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Нека не се заблуждаваме, – когато говорим за детето в периода между 7-та и 14-та година –, че то не възприема от нас оценката, изразена в дадено изречение, ние го учим на нещо, което принадлежи на една по-късна възраст.
Нека не се заблуждаваме, – когато говорим за детето в периода между 7-та и 14-та година –, че то не възприема от нас оценката, изразена в дадено изречение, ние го учим на нещо, което принадлежи на една по-късна възраст.
към текста >>

242. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Ще разберете това изречение, само когато вникнете в полярността, съществуваща между всички онези дейности в човешкия организъм, свързани с приемането на храна, с по-нататъшната преработка на храната, с преминаването и, или директно, или чрез съдове, в кръвта и когато проследите бих желал да кажа тръгвайки отдолу-нагоре в организма преработката на храната до онова взаимодействие, съществуващо между кръвта, приела храната, и дишането, чрез което бива приет въздуха за дишане.
Мнението е, че това е един вид помпа, която напомпва кръвта до отделните органи. Измислени са и най-различни интересни механични конструкции, които да обяснят това помпено устройство "сърце". Действително тези механични конструкции противоречат изцяло на ембриологията; но никой не е обърнал внимание на това, действително да постави под съмнение тази механична теория за сърцето, да я проконтролира още веднъж, но най-малкото да не е контролира в духа на традиционната наука. Това, което преди всичко трябва да имаме предвид при разглеждането на сърцето първоначално ще скицирам тези неща -, и това, което ще наложа през следващите дни, част по част ще бъде потвърждение на това, което съм принуден първоначално да дам под формата на гледни точки; това е, че сърцето изобщо не е нещо, което да може да бъде наречено активен организъм. Защото сърдечната дейност не е причината, но е последица. Ще разберете това изречение, само когато вникнете в полярността, съществуваща между всички онези дейности в човешкия организъм, свързани с приемането на храна, с по-нататъшната преработка на храната, с преминаването и, или директно, или чрез съдове, в кръвта и когато проследите бих желал да кажа тръгвайки отдолу-нагоре в организма преработката на храната до онова взаимодействие, съществуващо между кръвта, приела храната, и дишането, чрез което бива приет въздуха за дишане. Ако разгледате подробно процесите, идващи тук в съображение наистина е необходимо само да бъдат подробно разгледани то ще откриете, че съществува известна противоположност между всичко онова, заложено в дихателния процес в това, което в най-широк смисъл е храносмилателния процес. Тук нещо трябва да бъде уравновесено. Неща, които тук бих желал да кажа са жадни едно за друго, уталожват жаждата си едно на друго. Разбира се, биха могли да бъдат подбрани и други изрази, но в хода на времето, ние ще се разбираме все по-добре. Тук се осъществява едно взаимодействие, на първо време между втечнените хранителни вещества и това, което във въздухообразен вид бива прието от организма чрез дишането.
към текста >>

243. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Азът си създава отпечатък - това е изречение, което ще се разбере правилно, ако не се тълкува в обикновения физически смисъл.
Казаното вчера, че азът си създава отпечатък, не е разбрано от някои слушатели. Азът си създава отпечатък - това е изречение, което ще се разбере правилно, ако не се тълкува в обикновения физически смисъл. Разбира се, това, което азът си създава като отпечатък, когато е още свободно, както то е в двигателно-веществообменната система, не може да се изследва, като се използва сравнението с гипсов отпечатък, а отпечатъкът, който си създава азът, е много подвижен. Ще го разберете дори по-добре, когато вървите, отколкото когато стоите. Отпечатъкът, който си създава азът, е отпечатък в една силова система, който се вижда, когато се вникне в цялата взаимовръзка от сили, също и в изправения стоеж. Вътре се намира физическият отпечатък на аза. Не бива да търсите отпечатъка на аза като нещо, което може да се сравни с гипсов отпечатък, а тук става въпрос за отпечатък в една силова система.
към текста >>

Проследих обичайната литература до определена точка и почти навсякъде срещнах израза: «Количеството на вдишания и издишания азот не се различава особено.» Това изречение можете да го срещнете навсякъде.
По отношение на двигателно-веществообменната система азът си създава динамичен уравновесяващ силов отпечатък. Но този факт трябва да го имаме предвид, понеже човекът действително е различен според това дали стои или върви, или дори плува. Това, за съжаление, рядко се взима под внимание. И за нещо, за което се вижда, че твърде малко се взима под внимание, от гледната точка на науката за духа трябва да се каже: От границите, поставени от съвременната наука, много ясно се вижда къде тя не достига, но там все още се намират факти. В това отношение например ме заинтересува нещо, което сега само ще загатна, в известен смисъл ще поставя пред вас като въпрос, на който обаче ще бъде отговорено в течение на лекциите. Проследих обичайната литература до определена точка и почти навсякъде срещнах израза: «Количеството на вдишания и издишания азот не се различава особено.» Това изречение можете да го срещнете навсякъде. Само че то не е истина. Числовите показания веднага показват, че не е вярно, че се издишва повече азот, отколкото се вдишва. И понеже материализмът нищо не може да направи с тази разлика, затова я игнорира. Той просто махва с ръка. И много такива неща се срещат в съвременната наука.
към текста >>

И от тази инстинктивна терапия произлиза много важният израз: «Не бива с всеки неблагонадежден човек да се споделя изкуството на лекуването, понеже така същевременно ще му бъде издадено и изкуството на разболяването.» Това е едно изречение в древната медицина, което морално е било много строго спазвано, и е един от тези изрази, които показват основанията, защо нещата в школите са били държани в тайна.
В инстинктивните представи на примитивното човечество наистина откриваме това, което би могло да се нарече инстинктивна терапия. И от тази инстинктивна терапия произлиза много важният израз: «Не бива с всеки неблагонадежден човек да се споделя изкуството на лекуването, понеже така същевременно ще му бъде издадено и изкуството на разболяването.» Това е едно изречение в древната медицина, което морално е било много строго спазвано, и е един от тези изрази, които показват основанията, защо нещата в школите са били държани в тайна.
към текста >>

244. Бележки GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Те са указани със скоби и служат за допълването на изречението и изясняването на съдържанието
Промени в сравнение с предишни издания: Доколкото се отнася до промени само в интерпунктуацията и маловажна смяна на местата на думите, което да улесни четящия, те не са документирани поотделно. Отделни думи са сменени въз основа на предишните проверки на стенограмата и изясняват по-добре фактическото съдържание. Тези, както и места, където има промяна в съдържанието, са изброени в листа на корекциите. Необходимите основания се намират в Бележки към текста. На някои места има думи от издателя, които не се съдържат в пренасянето на стенограмите в обикновен шрифт. Те са указани със скоби и служат за допълването на изречението и изясняването на съдържанието
към текста >>

245. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 7 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Шелинг достигна по-скоро от здравите си душевни инстинкти, отколкото в резултат на ясно и логично мислене, до едно забележително изречение.
Но откъде идва всичко това? Ако искаме да разберем и да оценим истинското достойнство на Шелинг, ние действително трябва да си изясним дълбокото инстинктивно познание, от което той черпеше своите истини и своите заблуждения. Шелинг достигна по-скоро от здравите си душевни инстинкти, отколкото в резултат на ясно и логично мислене, до едно забележително изречение. Да познаваш природата, казваше той, означава да твориш природата. Да, ако това изречение би било непосредствено включено и реализирано в човешкото познание, ние бихме го приложили и в медицината. И наистина, ако можем да приемем съзидателните и творчески природни сили в нашето познание, ако изградим съответното съзнание за тези съзидателни сили, тогава ние твърде лесно можем да навлезем и в областта на физиологичните и патологичните явления, така че бихме следвали съзидателната природа, тъй да се каже, стъпка по стъпка. Тук ние емпиричният светоглед е категоричен: За човека това е невъзможно! И онзи който иска да продължи нататък и да преодолее цялата неосъществимост на подобно свръхчовешко изискване
към текста >>

Да, ако това изречение би било непосредствено включено и реализирано в човешкото познание, ние бихме го приложили и в медицината.
Но откъде идва всичко това? Ако искаме да разберем и да оценим истинското достойнство на Шелинг, ние действително трябва да си изясним дълбокото инстинктивно познание, от което той черпеше своите истини и своите заблуждения. Шелинг достигна по-скоро от здравите си душевни инстинкти, отколкото в резултат на ясно и логично мислене, до едно забележително изречение. Да познаваш природата, казваше той, означава да твориш природата. Да, ако това изречение би било непосредствено включено и реализирано в човешкото познание, ние бихме го приложили и в медицината. И наистина, ако можем да приемем съзидателните и творчески природни сили в нашето познание, ако изградим съответното съзнание за тези съзидателни сили, тогава ние твърде лесно можем да навлезем и в областта на физиологичните и патологичните явления, така че бихме следвали съзидателната природа, тъй да се каже, стъпка по стъпка. Тук ние емпиричният светоглед е категоричен: За човека това е невъзможно! И онзи който иска да продължи нататък и да преодолее цялата неосъществимост на подобно свръхчовешко изискване
към текста >>

От една страна имаме изречението: Да познаваш природата, означава да твориш природата това ние не можем да осъществим, но от друга страна бихме имали изречението: Да познаеш духа, означава да разрушиш духа!
Но от една друга страна, както ще видим сега, Шелинг казва още нещо, без да се съобразява с каквито и да е инстинкти. Аз много моля да обърнете внимание върху полюсната противоположност на това, което Шелинг казва. От една страна имаме изречението: Да познаваш природата, означава да твориш природата това ние не можем да осъществим, но от друга страна бихме имали изречението: Да познаеш духа, означава да разрушиш духа! До този момент това забележително изречение е изговаряно само от последователите на Духовната наука, и то в един пълен мистериен мрак: Да познаеш духа, означава да разрушиш духа. Ако не можем да осъществим какъвто и да е творчески акт спрямо природата, по същия начин ние не можем засега казваме това само по аналогия, но занапред ще го обсъдим подробно да осъществим и никакво разрушение на Духа. С нашето познание ние не можем да проникнем в онези области, където започва разрушението на Духа. Обаче навярно Вие вече предчувствувате, това което ще кажа, а именно че онези области, където започва разрушението на Духа, показват несъмнено родство с маниакалните състояния.
към текста >>

До този момент това забележително изречение е изговаряно само от последователите на Духовната наука, и то в един пълен мистериен мрак: Да познаеш духа, означава да разрушиш духа.
Но от една друга страна, както ще видим сега, Шелинг казва още нещо, без да се съобразява с каквито и да е инстинкти. Аз много моля да обърнете внимание върху полюсната противоположност на това, което Шелинг казва. От една страна имаме изречението: Да познаваш природата, означава да твориш природата това ние не можем да осъществим, но от друга страна бихме имали изречението: Да познаеш духа, означава да разрушиш духа! До този момент това забележително изречение е изговаряно само от последователите на Духовната наука, и то в един пълен мистериен мрак: Да познаеш духа, означава да разрушиш духа. Ако не можем да осъществим какъвто и да е творчески акт спрямо природата, по същия начин ние не можем засега казваме това само по аналогия, но занапред ще го обсъдим подробно да осъществим и никакво разрушение на Духа. С нашето познание ние не можем да проникнем в онези области, където започва разрушението на Духа. Обаче навярно Вие вече предчувствувате, това което ще кажа, а именно че онези области, където започва разрушението на Духа, показват несъмнено родство с маниакалните състояния.
към текста >>

246. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Но вчера аз не случайно Ви цитирах и едно друго изречение, което е в пълна противоположност на първото: Да познаеш духа, означава да разрушиш духа.
Но вчера аз не случайно Ви цитирах и едно друго изречение, което е в пълна противоположност на първото: Да познаеш духа, означава да разрушиш духа. Самият Шелинг не е формулирал последното изречение точно по този съвършен начин. Ако обаче един наш съвременник се доближи до Антропософията и се опита да развие своите духовни сили, своето духовно търсене, той ще види, че всъщност тези две изречения го връщат назад към прадревната инспирация. Разбира се, Шелинг не беше посветен; той беше просто един гениален човек и насочен от своя инстинкт, той успя да формулира едното изречение. Ако човек се заеме с такива изследвания, каквито по времето на Шелинг изобщо не се правиха, той установи че това изречение е в удивително съзвучие с прадревното мистерийно знание. Обърнем ли се към другото изречение, ще открием че и то е в съзвучие с древната мъдрост.
към текста >>

Самият Шелинг не е формулирал последното изречение точно по този съвършен начин.
Но вчера аз не случайно Ви цитирах и едно друго изречение, което е в пълна противоположност на първото: Да познаеш духа, означава да разрушиш духа. Самият Шелинг не е формулирал последното изречение точно по този съвършен начин. Ако обаче един наш съвременник се доближи до Антропософията и се опита да развие своите духовни сили, своето духовно търсене, той ще види, че всъщност тези две изречения го връщат назад към прадревната инспирация. Разбира се, Шелинг не беше посветен; той беше просто един гениален човек и насочен от своя инстинкт, той успя да формулира едното изречение. Ако човек се заеме с такива изследвания, каквито по времето на Шелинг изобщо не се правиха, той установи че това изречение е в удивително съзвучие с прадревното мистерийно знание. Обърнем ли се към другото изречение, ще открием че и то е в съзвучие с древната мъдрост. От гледна точка на съвременното знание, тези две изречения остават съвършено непонятни и абсурдни.
към текста >>

Разбира се, Шелинг не беше посветен; той беше просто един гениален човек и насочен от своя инстинкт, той успя да формулира едното изречение.
Но вчера аз не случайно Ви цитирах и едно друго изречение, което е в пълна противоположност на първото: Да познаеш духа, означава да разрушиш духа. Самият Шелинг не е формулирал последното изречение точно по този съвършен начин. Ако обаче един наш съвременник се доближи до Антропософията и се опита да развие своите духовни сили, своето духовно търсене, той ще види, че всъщност тези две изречения го връщат назад към прадревната инспирация. Разбира се, Шелинг не беше посветен; той беше просто един гениален човек и насочен от своя инстинкт, той успя да формулира едното изречение. Ако човек се заеме с такива изследвания, каквито по времето на Шелинг изобщо не се правиха, той установи че това изречение е в удивително съзвучие с прадревното мистерийно знание. Обърнем ли се към другото изречение, ще открием че и то е в съзвучие с древната мъдрост. От гледна точка на съвременното знание, тези две изречения остават съвършено непонятни и абсурдни. Обаче от друга страна, взети заедно, те насочват към най-важните тайни на човешката организация, към състоянията на здраве и болест. Ако отправим поглед към външната природа, към завършените природни процеси, ние бихме казали само това: Да познаваш природата означава най-вече да я следваш и пресъздаваш в своите мисли.
към текста >>

Ако човек се заеме с такива изследвания, каквито по времето на Шелинг изобщо не се правиха, той установи че това изречение е в удивително съзвучие с прадревното мистерийно знание.
Но вчера аз не случайно Ви цитирах и едно друго изречение, което е в пълна противоположност на първото: Да познаеш духа, означава да разрушиш духа. Самият Шелинг не е формулирал последното изречение точно по този съвършен начин. Ако обаче един наш съвременник се доближи до Антропософията и се опита да развие своите духовни сили, своето духовно търсене, той ще види, че всъщност тези две изречения го връщат назад към прадревната инспирация. Разбира се, Шелинг не беше посветен; той беше просто един гениален човек и насочен от своя инстинкт, той успя да формулира едното изречение. Ако човек се заеме с такива изследвания, каквито по времето на Шелинг изобщо не се правиха, той установи че това изречение е в удивително съзвучие с прадревното мистерийно знание. Обърнем ли се към другото изречение, ще открием че и то е в съзвучие с древната мъдрост. От гледна точка на съвременното знание, тези две изречения остават съвършено непонятни и абсурдни. Обаче от друга страна, взети заедно, те насочват към най-важните тайни на човешката организация, към състоянията на здраве и болест. Ако отправим поглед към външната природа, към завършените природни процеси, ние бихме казали само това: Да познаваш природата означава най-вече да я следваш и пресъздаваш в своите мисли. Защото това, което наричаме наши мисли и което не е в състояние да израсне като пресъздаващ природата процес, това на което липсват вътрешните образни и строителни сили, точно него ние развиваме като наше човешко мислене, като наш изтъкан от мисли и представи душевен живот, в основата си е не нещо друго, освен това, което около периода на зъбната смяна (т.е.
към текста >>

Обърнем ли се към другото изречение, ще открием че и то е в съзвучие с древната мъдрост.
Но вчера аз не случайно Ви цитирах и едно друго изречение, което е в пълна противоположност на първото: Да познаеш духа, означава да разрушиш духа. Самият Шелинг не е формулирал последното изречение точно по този съвършен начин. Ако обаче един наш съвременник се доближи до Антропософията и се опита да развие своите духовни сили, своето духовно търсене, той ще види, че всъщност тези две изречения го връщат назад към прадревната инспирация. Разбира се, Шелинг не беше посветен; той беше просто един гениален човек и насочен от своя инстинкт, той успя да формулира едното изречение. Ако човек се заеме с такива изследвания, каквито по времето на Шелинг изобщо не се правиха, той установи че това изречение е в удивително съзвучие с прадревното мистерийно знание. Обърнем ли се към другото изречение, ще открием че и то е в съзвучие с древната мъдрост. От гледна точка на съвременното знание, тези две изречения остават съвършено непонятни и абсурдни. Обаче от друга страна, взети заедно, те насочват към най-важните тайни на човешката организация, към състоянията на здраве и болест. Ако отправим поглед към външната природа, към завършените природни процеси, ние бихме казали само това: Да познаваш природата означава най-вече да я следваш и пресъздаваш в своите мисли. Защото това, което наричаме наши мисли и което не е в състояние да израсне като пресъздаващ природата процес, това на което липсват вътрешните образни и строителни сили, точно него ние развиваме като наше човешко мислене, като наш изтъкан от мисли и представи душевен живот, в основата си е не нещо друго, освен това, което около периода на зъбната смяна (т.е. 7-та година) се обособява и еманципира от физически-етерния организъм, след като преди този период е действувало дълбоко вътре в човешкия организъм като сили на растежа.
към текста >>

От друга страна, изречението: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" е също така един абсурд.
От друга страна, изречението: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" е също така един абсурд. Обаче това изречение на свой ред също ни насочва към нещо, което трябва да проумеем, да разберем. Точно както изречението "Да познаваш природата, означава да твориш природата" ако го схванем правилно ни отправя към най-ранните детски години и в частност към епохата преди раждането, така и другото изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ни отправя към края на човешкия живот, към това, което действува умъртвяващо в човека. И ако Вие се позовете по един парадоксален начин на това изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ще откриете, че в живота практически то не трябва да бъде смятано като нещо неясно и абсурдно. Защото ако човекът престане да е празен мечтател и развие едно истинско себепознавание, той е напълно сигурен: Да познаваш духа, това означава непосредствено виждане в духовния свят, това означава непосредствено съзерцаване на образи и същества от духовния свят, това означава постоянни разградни процеси, постоянни процеси на разрушение в човешкия организъм. Ако се пренесем в съзидателната епоха на детството, там ние ще открием постоянни градивни, изграждащи процеси, но тези изграждащи процеси имат това свойство, че те сериозно помрачават нашето съзнание.
към текста >>

Обаче това изречение на свой ред също ни насочва към нещо, което трябва да проумеем, да разберем.
От друга страна, изречението: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" е също така един абсурд. Обаче това изречение на свой ред също ни насочва към нещо, което трябва да проумеем, да разберем. Точно както изречението "Да познаваш природата, означава да твориш природата" ако го схванем правилно ни отправя към най-ранните детски години и в частност към епохата преди раждането, така и другото изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ни отправя към края на човешкия живот, към това, което действува умъртвяващо в човека. И ако Вие се позовете по един парадоксален начин на това изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ще откриете, че в живота практически то не трябва да бъде смятано като нещо неясно и абсурдно. Защото ако човекът престане да е празен мечтател и развие едно истинско себепознавание, той е напълно сигурен: Да познаваш духа, това означава непосредствено виждане в духовния свят, това означава непосредствено съзерцаване на образи и същества от духовния свят, това означава постоянни разградни процеси, постоянни процеси на разрушение в човешкия организъм. Ако се пренесем в съзидателната епоха на детството, там ние ще открием постоянни градивни, изграждащи процеси, но тези изграждащи процеси имат това свойство, че те сериозно помрачават нашето съзнание. Затова и през годините на нашето детство ние постоянно сънуваме, постоянно сме в един полусън, затова и съзнанието там никога не е напълно будно.
към текста >>

Точно както изречението "Да познаваш природата, означава да твориш природата" ако го схванем правилно ни отправя към най-ранните детски години и в частност към епохата преди раждането, така и другото изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ни отправя към края на човешкия живот, към това, което действува умъртвяващо в човека.
От друга страна, изречението: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" е също така един абсурд. Обаче това изречение на свой ред също ни насочва към нещо, което трябва да проумеем, да разберем. Точно както изречението "Да познаваш природата, означава да твориш природата" ако го схванем правилно ни отправя към най-ранните детски години и в частност към епохата преди раждането, така и другото изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ни отправя към края на човешкия живот, към това, което действува умъртвяващо в човека. И ако Вие се позовете по един парадоксален начин на това изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ще откриете, че в живота практически то не трябва да бъде смятано като нещо неясно и абсурдно. Защото ако човекът престане да е празен мечтател и развие едно истинско себепознавание, той е напълно сигурен: Да познаваш духа, това означава непосредствено виждане в духовния свят, това означава непосредствено съзерцаване на образи и същества от духовния свят, това означава постоянни разградни процеси, постоянни процеси на разрушение в човешкия организъм. Ако се пренесем в съзидателната епоха на детството, там ние ще открием постоянни градивни, изграждащи процеси, но тези изграждащи процеси имат това свойство, че те сериозно помрачават нашето съзнание. Затова и през годините на нашето детство ние постоянно сънуваме, постоянно сме в един полусън, затова и съзнанието там никога не е напълно будно. Ето защо нашата земна духовност истинската и съзнателната духовност е все още заглушена от растежните сили е всъщност това, което ни организира открай до край, и в мига, когато тази сила прониква в съзнанието, тя представа вече да ни организира в предишните мащаби, в предишната цялост.
към текста >>

И ако Вие се позовете по един парадоксален начин на това изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ще откриете, че в живота практически то не трябва да бъде смятано като нещо неясно и абсурдно.
От друга страна, изречението: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" е също така един абсурд. Обаче това изречение на свой ред също ни насочва към нещо, което трябва да проумеем, да разберем. Точно както изречението "Да познаваш природата, означава да твориш природата" ако го схванем правилно ни отправя към най-ранните детски години и в частност към епохата преди раждането, така и другото изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ни отправя към края на човешкия живот, към това, което действува умъртвяващо в човека. И ако Вие се позовете по един парадоксален начин на това изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ще откриете, че в живота практически то не трябва да бъде смятано като нещо неясно и абсурдно. Защото ако човекът престане да е празен мечтател и развие едно истинско себепознавание, той е напълно сигурен: Да познаваш духа, това означава непосредствено виждане в духовния свят, това означава непосредствено съзерцаване на образи и същества от духовния свят, това означава постоянни разградни процеси, постоянни процеси на разрушение в човешкия организъм. Ако се пренесем в съзидателната епоха на детството, там ние ще открием постоянни градивни, изграждащи процеси, но тези изграждащи процеси имат това свойство, че те сериозно помрачават нашето съзнание. Затова и през годините на нашето детство ние постоянно сънуваме, постоянно сме в един полусън, затова и съзнанието там никога не е напълно будно. Ето защо нашата земна духовност истинската и съзнателната духовност е все още заглушена от растежните сили е всъщност това, което ни организира открай до край, и в мига, когато тази сила прониква в съзнанието, тя представа вече да ни организира в предишните мащаби, в предишната цялост. И ако в епохата на детството ние откриваме онези сили, които са градивни, но и помрачаващи съзнанието, то по-късно, в развитото мислене на зрелия човек, ние откриваме разградните процеси, които правят неговото съзнание будно и ясно.
към текста >>

И ето защо в изречението: "Да познаваш духа, означава да разрушиш духа" е вложено нещо много повече: ако не би приел духа малко или много наивно, а така както приемаш външната природа, тогава това, което действува умъртвяващо в съзнателните мисли, представи и чувства, трябва да отстъпи, тогава разградните процеси би трябвало да отстъпят.
Ако вземете който и да е основен феномен на модерната мозъчна физиология, както и определен душевно-духовен процес, който протича съзнателно, Вие ще установите, че тук нещата не опират до едни или други растежни сили, а до процеси на определяне, до процеси на разграждане, свързани с едно бавно и постоянно умиране. Ако се запознаем основно с онези сили, които действуват духовно в нашето съзнание, ние неизбежно ще познаем в тях силите на смъртта. Както в началото на човешкия живот ние се срещаме с несъзнателните творчески сили, така и чрез съзнателните мисловни и представни сили, т.е. чрез онези разрушителни сили, които се разкриват пред нас в хода на земния живот, като постоянно ни разграждат и умъртвяват, за да ни отведат накрая в земната смърт, ние сме изправени пред другия край на живота, пред смъртта. И оттук раждането и смъртта а още по-добре: Зачатието, раждането и смъртта не могат да бъдат разбрани по друг начин, освен като едно свързване с духа. И ето защо в изречението: "Да познаваш духа, означава да разрушиш духа" е вложено нещо много повече: ако не би приел духа малко или много наивно, а така както приемаш външната природа, тогава това, което действува умъртвяващо в съзнателните мисли, представи и чувства, трябва да отстъпи, тогава разградните процеси би трябвало да отстъпят. Това означава, че в този момент човекът би постигнал едно надмощие над духовното, едно потъпкване на духовното в сферите на несъзнателното. Но така би се стигнало и до едно изнасяне на духовни сили извън човешката организация. Обаче всичко това не може да се извърши с помощта на съзнанието, защото то не може да проникне в този разграден процес, в този духовен процес.
към текста >>

247. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 30. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

И ако сега човек получи едно правилно хрумване – а това става, когато той има правилния мироглед – тогава той изнамира за детето, примерно, едно определено изречение и му предлага тъкмо това правилно изречение.
Виждате ли, има много деца с такава предразположба. Нещата при тях се свеждат до това, че по правило възприемателната им способност за външни впечатления се ограничава до строго определени възприятия, имащи типичен характер. И ако сега човек получи едно правилно хрумване – а това става, когато той има правилния мироглед – тогава той изнамира за детето, примерно, едно определено изречение и му предлага тъкмо това правилно изречение. То може да направи чудеса. Същественото тук е всички стремежи на детето да се ориентират по определен начин. И всъщност, тъкмо възпитателят трябва да стори това. И той може да го постигне сравнително лесно, стига да не иска да е прекалено умен, стига да подреди живота си така, че да не размишлява излишно за света, а да го възприема образно.
към текста >>

И тук може да се случи нещо удивително, ако им се предложи да произнасят някакво изречение, наподобяващо молитва, дори всред тях да има такива, които не могат да кажат нито дума.
Ако искаме правилно да работим с абнормните деца, всяка сутрин трябва да ги разпределяме в определени групи. При малък брой абнормни деца, на първо време може всички да са събрани заедно. И тук може да се случи нещо удивително, ако им се предложи да произнасят някакво изречение, наподобяващо молитва, дори всред тях да има такива, които не могат да кажат нито дума. Да, чудно и уравновесяващо е въздействието на това, което се осъществява хорово. За децата, чиито впечатления изчезват, е добре да направим така, че ритмичното повторение да предизвиква определени впечатления, които да се сменят през 3-4 седмици, отново и отново да се „внасят” външни впечатления, като по този начин се освобождава вътрешният свят на детето, така че от белтъка постепенно се премахва високото съдържание на сяра. Какво става в този случай? Работата е там, че вътрешният свят не дава отговор на впечатленията, т.е. потокът отдолу нагоре е твърде слаб и това действува негативно.
към текста >>

Особено силно е въздействието на едно и също изречение, отправено към детето, на едно и също впечатление; ето защо сега ние ще помогнем, ако отново и отново формираме у детето някакво външно впечатление, за което инстинктивно вярваме, че то е подходящо тъкмо за него, но без да забравяме, че трябва да му го поднесем шепнешком.
Да предположим, че имаме обратният случай, а именно, че имаме работа с деца, които вече носят в себе си зародиша на натрапливите представи. Потокът към главата е прекалено силен, в плазмата има твърде малко сяра. В този случай ние трябва да направим точно обратното. Особено силно е въздействието на едно и също изречение, отправено към детето, на едно и също впечатление; ето защо сега ние ще помогнем, ако отново и отново формираме у детето някакво външно впечатление, за което инстинктивно вярваме, че то е подходящо тъкмо за него, но без да забравяме, че трябва да му го поднесем шепнешком. И така, подходът би могъл да е следният: „Виж, това е червено! ” – Детето си повтаря: „Часовникът е хубав.” – Учителят: „Ти трябва да обърнеш внимание на червеното! ” – Детето отново казва: „Часовникът е хубав.”
към текста >>

– И сега, все по-тихо и по-тихо, нека да повтаряме едно и също изречение, което действува парализиращо върху детската натрапливост: „Забравù часовника!
– И сега, все по-тихо и по-тихо, нека да повтаряме едно и също изречение, което действува парализиращо върху детската натрапливост: „Забравù часовника! ” – „Забравù часовника! ” – „Забравù часовника! ” – И шепнейки на детето по този начин, Вие ще установите, че чрез този шепот, чрез това ритмично отклоняване на натрапливостите, постепенно отслабва и самата натраплива представа. Забележителното е, че след изричането на подобни думи, постепенно натрапливостите стават все по-слаби, смекчават се, а накрая детето се освобождава от тях, така че с помощта на един такъв елементарен подход ние можем да постигнем извънредно много.
към текста >>

248. 3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

И Вие можете да намерите у Копелман почти дословно изречението: изключено е да дойде някога един геолог и да даде на геометъра един кристал, който да бъде ограничен от седем равностранни триъгълника, просто поради причината – смята Копелман – че такъв кристал би имал една форма, която не може да влезе в нашата глава.
И по отношение на този фундаментален факт на цялото развитие на познанието философското мислене и до днес се намира в едно странно неизяснено положение * /*Във връзка с това виж също: Р. Щайнер “Уводи към гьотевите естественонаучни съчинения”, а също и “Раждането на естествената наука”/. Ние виждаме например как един по-нов философ, професор Копелман, в своите “Светогледни въпроси” надвишава Кант, като казва например – можете да прочетете това на страница 33 в горе споменатото съчинение на Копелман: всичко, което се отнася към пространството и времето, ние трябва първо да го построим вътрешно с ума, докато цветовете, вкусовете ние ги възприемаме непосредствено в нас. Ние построяваме октаедъра, додекаедъра и т.н., можем да построим обикновените правилни тела само по силата на устройството на нашия ум. Нищо чудно, счита Копелман, че в света ние можем да срещнем само онези правилни тела, които можем да построим чрез нашия ум. И Вие можете да намерите у Копелман почти дословно изречението: изключено е да дойде някога един геолог и да даде на геометъра един кристал, който да бъде ограничен от седем равностранни триъгълника, просто поради причината – смята Копелман – че такъв кристал би имал една форма, която не може да влезе в нашата глава. Това е едно “превишаване” на кантианизма. И тук бихме могли да кажем, че при известни обстоятелства в света на вещите в себе си биха могли евентуално да съществуват такива кристали, които да бъдат ограничени от седем равностранни триъгълника, обаче те не могат да влязат в нашата глава. Ето защо ние минаваме покрай тях, за нас те все едно не съществуват.
към текста >>

249. 8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Аз познавам западните хора, които обичаха онези издания на речите на Буда, в които многото повторения бяха зачеркнати до последна крайност, оставяйки само текста на едно изречение.
Но ние виждаме също при други неща, че така да се каже източният човек имаше склонност и в по-късни времена да остане при словото, да не направлява душевните сили през словото, а да живее в самото слово. Ние виждаме това например в речите на Буда. Прочетете тези речи на Буда с техните множество повторения. Аз познавам западните хора, които обичаха онези издания на речите на Буда, в които многото повторения бяха зачеркнати до последна крайност, оставяйки само текста на едно изречение. Тези хора вярваха тогава, че имайки един такъв съкратен Буда, в речите на когото всичко е казано само веднъж, добиват едно познание на действителното съдържание на онова, което всъщност е мислел Буда. Така лишена от всякакво разбиране на източната същност е станала постепенно западната цивилизация. Защото ако вземем само онова, което се намира съвсем буквално в речите на Буда, което се намира в речите на Буда според онова съдържание, което ние западните хора ценим, тогава ние не приемаме в нас онова, което са възгледите на Буда Ние приемаме тези възгледи само тогава, когато вървим заедно с повторенията, когато искаме да живеем в онова засилване на душевната сила, което се ражда чрез повторенията. Ако не развием способността да чувствуваме нещо при постоянните повторения и при ритмичното възвръщане на определени пасажи, ние не можем да вникнем в това, което се разбира с будизма.
към текста >>

250. Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година. GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Оттук произлиза и нещо такова, като изречението на Кант[5], който е казал: „Във всички отделни научни области се съдържа точно толкова истинска наука, колкото математика се съдържа в тях“.
Това дотолкова се е внедрило в съзнанието на човечеството, че то е стигнало дотам, да разглежда като ненаучно всичко повече или по-малко различно, което не се излага по този начин. Оттук произлиза и нещо такова, като изречението на Кант[5], който е казал: „Във всички отделни научни области се съдържа точно толкова истинска наука, колкото математика се съдържа в тях“. – И така, нужно е, собствено, във всички науки да се вкара изчисление или геометрия. Но това търпи критика, защото, от друга страна, например хората, които изучават медицина, не са запознати и с най-елементарните математически идеи. Изхождайки от нашето научно разделяне, с тях вече въобще не може да се говори за елементарните математически идеи. Стана така, че, от една страна, като идеал е установено това, което се нарича астрономическо познание. Дюбоа-Раймонд[6] в своята реч е формулирал границите на естествознанието, като е казал: „Ние схващаме в природата само това и удовлетворяваме нашата потребност от причинност само чрез това, което може да стане за нас астрономическото познание“.
към текста >>

[4] в постскриптума стои „изследвания“ вместо „последствия“, което дава по-правилен смисъл на изречението
[4] в постскриптума стои „изследвания“ вместо „последствия“, което дава по-правилен смисъл на изречението
към текста >>

Изречението му буквално звучи така: „Аз твърдя, обаче, че във всяко частно учение за природата се съдържа само толкова истинска наука, колкото математика се намира в него“.
[5] Имануел Кант, 1724-1804, немски философ. Изречението му буквално звучи така: „Аз твърдя, обаче, че във всяко частно учение за природата се съдържа само толкова истинска наука, колкото математика се намира в него“. Предисловие към публикуваното в 1786 година съчинение „Метафизични начала на естествознанието“.
към текста >>

251. Втора лекция. 2 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Сега трябва да се посочи едно изречение на Гьоте[1], което той е изказал, основавайки се на известно усещане, на познавателно усещане – така бих го нарекъл, което показва нещо изключително важно.
Сега трябва да се посочи едно изречение на Гьоте[1], което той е изказал, основавайки се на известно усещане, на познавателно усещане – така бих го нарекъл, което показва нещо изключително важно. Можете да прочетете това в „Изречения в проза“ на Гьоте и в моите коментари към изданието в „Deutschen National-Literatur“, където подробно коментирам това място. Гьоте там казва, че природните явления така обособено се разглеждат от човека, че стремежът е все повече и повече към такова отделно разглеждане на природните явления, че въобще да не се взема предвид човека. Той, напротив, смята, че природните явления показват своето истинско значение, само когато винаги се разглеждат във връзка с човека и вземат предвид цялата човешка организация. Така Гьоте посочва и начина на изследвания, на който днес се мръщят. Днес се търси обективност благодарение на това, че природата се изследва съвсем отделно от човека.
към текста >>

[1] …изречение на Гьоте: имат се предвид думите “Човек никога няма да разбере, колко е антропоморфен”.
[1] …изречение на Гьоте: имат се предвид думите “Човек никога няма да разбере, колко е антропоморфен”. Виж бележка 8 “Spruche in Prosa”,S. 353. Nachdruck Dornach 1975.
към текста >>

252. Пета лекция, 5 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Може да се каже, че наистина от такова чувство е излязло изречението на Ницше: „Светът е бездна дълбока, по-дълбока, отколкото си мисли денят“[7] – Трябва да се получи импулс да не се търсят възможности за обяснение в повърхностното разбиране на това, което виждаме пред очите си, пък били те въоръжени с телескоп, микроскоп или рентгенов апарат.
Добавих днес това описание, изхождайки от съвсем определени причини. Ако тези разглеждания, които трябва да прехвърлят мост между външно развиваната днес наука и духовната наука, изобщо трябва да имат някакъв смисъл, е необходимо преди всичко да придобием съвсем ясно чувство. Трябва да се проникнем с това чувство, иначе работата няма как да продължи по-нататък. Това чувство можем да го придобием благодарение на това, че ще намерим възможност да признаем определени методи на днешният начин на разглеждане за повърхностни, външни, да ги признаем в най-дълбок смисъл за външни. Трябва да намерим възможност да осъзнаем повърхностността, състояща се в това, че се предлагат картини на света, които искат така или иначе само малко да коригират системата на Коперник, и, от друга страна, разглеждат ембриологията така, както е прието днес. Може да се каже, че наистина от такова чувство е излязло изречението на Ницше: „Светът е бездна дълбока, по-дълбока, отколкото си мисли денят“[7] – Трябва да се получи импулс да не се търсят възможности за обяснение в повърхностното разбиране на това, което виждаме пред очите си, пък били те въоръжени с телескоп, микроскоп или рентгенов апарат. Трябва да се проникнем с определено уважение към други начини на обяснение, които се стремят към други познавателни възможности, както древният индус, например, се е стремил чрез системата йога да проникне в действителността, за да получи възможност да формира адекватна картина на реалността.
към текста >>

[7] изречението на Ницше – „Das trunkene Lied [Песен на опиянението]“, в 4 част „Also sprach Zarathustra [Тъй рече Заратустра]“.Изречението е взето от превода на Исак Паси.
[7] изречението на Ницше – „Das trunkene Lied [Песен на опиянението]“, в 4 част „Also sprach Zarathustra [Тъй рече Заратустра]“.Изречението е взето от превода на Исак Паси.
към текста >>

253. Осма лекция, 8 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Една личност, която все още е имала в себе си определен ресурс за разбиране на външния свят не само с помощта на интелекта, а посредством цялото човешко същество, която още е имала известна интуиция по отношение на небесните явления, – това е бил Кеплер – е формулирал удивително изречение за кометите, което може да даде много материал за размишление на този, който позволи да му въздейства тази душевна настройка на Кеплер.
Сега човек, доколкото той има някакво отношение към съвременната наука, стои на такава гледна точка, че си казва: нашата планетна система няма за какво да се притеснява от кометите. Те предизвикват вътре в нашата планетна система явления, които, собствено, нямат с нея никаква истинска вътрешна връзка. Те пристигат като пришълци от отдалечените краища на Вселената, предизвикват определени явления посредством отблъскващите сили на Слънцето, тези явления нарастват, постепенно намаляват и след това отново изчезват. Една личност, която все още е имала в себе си определен ресурс за разбиране на външния свят не само с помощта на интелекта, а посредством цялото човешко същество, която още е имала известна интуиция по отношение на небесните явления, – това е бил Кеплер – е формулирал удивително изречение за кометите, което може да даде много материал за размишление на този, който позволи да му въздейства тази душевна настройка на Кеплер. Ние обсъдихме трите закона на Кеплер, които, по същество, представляват нещо наистина гениално, ако ги разглеждаме във връзка с представите на онова време за планетната система. Разбира се, тези закони предполагат, че Кеплер дълбоко е усещал вътрешната хармония в планетната система, а не просто нещо, позволяващо му само сухо да пресмята. Той е имал чувство за вътрешната хармония. Самият той е разглеждал трите главни свои закона за планетната система като, бих казал, последен израз на тази вътрешна хармония, като последен количествен израз за нещо качествено. Ръководейки се от това усещане, той направил едно изказване за кометите, което е извънредно важно и което може да се преживее, ако се задълбочим в тези неща.
към текста >>

254. Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Често съм цитирал неговото изречение, което звучи много патетично и където той казва примерно следното: „Аз похитих свещените съдове на египтяните от техните храмове, за да ги поднеса отново на съвременния човек“.
Изключително интересно е да си представим, как човечеството именно в астрономическата картина се откъсва от външната действителност. И ако си представим това, се появява възможност да оценим по правилен начин също и способа, по който отново, вече в по-широк смисъл, трябва да се върнем назад. Но как да се върнем назад? В това отношение Кеплер[9] още е имал известно чувство. Често съм цитирал неговото изречение, което звучи много патетично и където той казва примерно следното: „Аз похитих свещените съдове на египтяните от техните храмове, за да ги поднеса отново на съвременния човек“. – В своята планетна система, която при него се е появила вследствие на извънредно романтичното възприемане на мирозданието, той е усещал нещо подобно на обновяване на древната хелиоцентрична система със своята собствена система. Но тази древна хелиоцентрична система е била създадена не от зрителното възприятие, а от способността да се почувства това, което живее в звездите.
към текста >>

[9] Негово е изречението „Да, аз, аз похитих златните съдове на египтяните, за да създам далеч от границите на Египет светилище на моя Бог.
[9] Негово е изречението „Да, аз, аз похитих златните съдове на египтяните, за да създам далеч от границите на Египет светилище на моя Бог. Ако ми простите, ще се зарадвам, ако се сърдите, ще го понеса; — жребият е хвърлен и аз пиша книга за съвременниците и за потомците – какво се крие в това? “ („Harmonices mundi“, 1619, Предисловие към 5-та книга).
към текста >>

255. 4. СКАЗКА ВТОРА GA_326 Раждането на естествените науки

Той изрази множество пъти това състояние на душата чрез едно изречение, което аз вече Ви цитирах вчера: аз се потопявам в нищото на Бога, и ставам в това нищо едно вечно Аз.
С това той отбелязва окончателното безсилие на един начин на познание, който човечеството беше практикувало до тогава. Този начин на познание ние отново намираме, както видяхме, у Майстер Екхардт, който, много добре е запознат с богословието на Средновековието, искаше да го използува, за да проучи човешката душа и да намери в нея пътя към Бога. Той изрази множество пъти това състояние на душата чрез едно изречение, което аз вече Ви цитирах вчера: аз се потопявам в нищото на Бога, и ставам в това нищо едно вечно Аз. Това чувство на всемирното в нищото Екхардт го извлича от стария начин на познание; това нищо, т.е. угасването на всяко познание изцяло, се превръща в реторта, от която той черпи сигурността на своето собствено Аз.
към текста >>

256. 12. Седма лекция, 15 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Изречението, което извличам от антропософското разглеждане, а именно: „В стопанството на природата растението дава, животното взема“, е било широко разпространено при инстинктивния ясновидски възглед за природата.
Ако напълно обхванете с поглед това даване и вземане, тогава ще осъзнаете нещо, което е играло голяма роля в едно древно инстинктивно познание за тези неща. Изречението, което извличам от антропософското разглеждане, а именно: „В стопанството на природата растението дава, животното взема“, е било широко разпространено при инстинктивния ясновидски възглед за природата. И при хора, особено сензитивни за тези неща, е останало нещо от това ясновидство и до по-късни времена. И точно при Гьоте ще намерите честата употреба на това изречение: „В природата всичко живее чрез даване и вземане”[1]. Ако прелистите Гьотевите съчинения, ще го намерите. Той не е разбирал вече неговото истинско значение, а го е възприел от древната употреба и традицията, като е чувствал, че това изречение характеризира една природна истина. Хората след него вече нищо не са разбирали от това и сега също не разбират какво има предвид Гьоте, когато говори за даване и вземане.
към текста >>

И точно при Гьоте ще намерите честата употреба на това изречение: „В природата всичко живее чрез даване и вземане”[1].
Ако напълно обхванете с поглед това даване и вземане, тогава ще осъзнаете нещо, което е играло голяма роля в едно древно инстинктивно познание за тези неща. Изречението, което извличам от антропософското разглеждане, а именно: „В стопанството на природата растението дава, животното взема“, е било широко разпространено при инстинктивния ясновидски възглед за природата. И при хора, особено сензитивни за тези неща, е останало нещо от това ясновидство и до по-късни времена. И точно при Гьоте ще намерите честата употреба на това изречение: „В природата всичко живее чрез даване и вземане”[1]. Ако прелистите Гьотевите съчинения, ще го намерите. Той не е разбирал вече неговото истинско значение, а го е възприел от древната употреба и традицията, като е чувствал, че това изречение характеризира една природна истина. Хората след него вече нищо не са разбирали от това и сега също не разбират какво има предвид Гьоте, когато говори за даване и вземане. Той говори също за дишането като даване и вземане, доколкото дишането взаимодейства с обмяната на веществата. Начинът, по който той употребява този израз, е същевременно и ясен и неясен.
към текста >>

Той не е разбирал вече неговото истинско значение, а го е възприел от древната употреба и традицията, като е чувствал, че това изречение характеризира една природна истина.
Ако напълно обхванете с поглед това даване и вземане, тогава ще осъзнаете нещо, което е играло голяма роля в едно древно инстинктивно познание за тези неща. Изречението, което извличам от антропософското разглеждане, а именно: „В стопанството на природата растението дава, животното взема“, е било широко разпространено при инстинктивния ясновидски възглед за природата. И при хора, особено сензитивни за тези неща, е останало нещо от това ясновидство и до по-късни времена. И точно при Гьоте ще намерите честата употреба на това изречение: „В природата всичко живее чрез даване и вземане”[1]. Ако прелистите Гьотевите съчинения, ще го намерите. Той не е разбирал вече неговото истинско значение, а го е възприел от древната употреба и традицията, като е чувствал, че това изречение характеризира една природна истина. Хората след него вече нищо не са разбирали от това и сега също не разбират какво има предвид Гьоте, когато говори за даване и вземане. Той говори също за дишането като даване и вземане, доколкото дишането взаимодейства с обмяната на веществата. Начинът, по който той употребява този израз, е същевременно и ясен и неясен.
към текста >>

[1] Гьотевото изречение: „В природата всичко съществува чрез вземане и даване": буквално „Метаморфоза във висш смисъл чрез вземане и даване, печелене и губене сполучливо описва още Данте." Spreche in Proza, № 461, том 5, Goethes Naturwissenschaftliche Schriften", Kbrschners „Deutsche National-Literatur", 1884 до 1897, 5 тома Nachdruck Dornach 1975, издадени и коментирани от Рудолф Щайнер Събр. Съч.
[1] Гьотевото изречение: „В природата всичко съществува чрез вземане и даване": буквално „Метаморфоза във висш смисъл чрез вземане и даване, печелене и губене сполучливо описва още Данте." Spreche in Proza, № 461, том 5, Goethes Naturwissenschaftliche Schriften", Kbrschners „Deutsche National-Literatur", 1884 до 1897, 5 тома Nachdruck Dornach 1975, издадени и коментирани от Рудолф Щайнер Събр. Съч. 1а е.
към текста >>

257. 18. Бележки GA_327 Биодинамично земеделие

*16. Гьотевото изречение: „В природата всичко съществува чрез вземане и даване“: буквално „Метаморфоза във висш смисъл чрез вземане и даване, печелене и губене сполучливо описва още Данте.“
*16. Гьотевото изречение: „В природата всичко съществува чрез вземане и даване“: буквално „Метаморфоза във висш смисъл чрез вземане и даване, печелене и губене сполучливо описва още Данте.“
към текста >>

258. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

Своят по-дълъг предупреждаващ отговор той завършва с изречението, че не трябва да се влага в почвата чисто минерално вещество, без то да е смесено с нещо друго - сигурно има предвид минералното да се смеси с нещо живо.7 Това целеше неговият отговор още в 1920.
В Курса го запитват какво се случва, когато се наторява с чисто минерален тор. Своят по-дълъг предупреждаващ отговор той завършва с изречението, че не трябва да се влага в почвата чисто минерално вещество, без то да е смесено с нещо друго - сигурно има предвид минералното да се смеси с нещо живо.7 Това целеше неговият отговор още в 1920. Но в Курса той не споменава повече за приложението на дигиталис. По този въпрос неговите студии, според мен, водят към препарата от бял равнец и вероятно от там към другите компост-препарати.
към текста >>

При всяко изречение той трябва да се запитва дали го е разбрал.
Необходимо е интензивно, основно проучване на текста, за да бъде той разбран. Това въведение има предвид изучаване на оригинала от страна на читателя. При всяко изречение той трябва да се запитва дали го е разбрал. Затова принципно важи, че съдържанието не бива само да се приеме на доверие, а мисловно да се обхване, да се разбере.
към текста >>

259. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

[10] Това е само малко променено изречение от Петър Яних, 1981.
[10] Това е само малко променено изречение от Петър Яних, 1981. „Научна теория и научно изследване„, издателство Ц. Х. Бек, Мюнхен.
към текста >>

260. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Зачеркнете в това изречение думите «църковно откровение» и тогава ще получите: човек може да опознава само сетивния свят, свръхсетивния свят той не може да познае самостоятелно - църковното учение аз обаче не вземам предвид.
На какво обаче учил този Тома Аквински? Той, освен другото, учил така: сетивния свят човек може да опознава самостоятелно; но за познаване на свръхсетивния свят му е необходимо църковното откровение; в дадения случай човек не може да стигне до познание самостоятелно! Зачеркнете в това изречение думите «църковно откровение» и тогава ще получите: човек може да опознава само сетивния свят, свръхсетивния свят той не може да познае самостоятелно - църковното учение аз обаче не вземам предвид. И ето така вие получавате същото, на което учил Дюбоа-Раймонд. Той изпуснал само едно, това, което било за него малко неприятно. Той бил истински ученик на Тома Аквински. Така че действително не е истина това, че съвременната наука има собствени мисли. Тя даже мислите заимства от църквата.
към текста >>

261. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Трябва само да ви прочета на глас последното изречение от една книга[1], за да видите веднага какво мисли в това отношение съвременната наука.
Необходими са особени способности, за да се изследва и това, което око не може да види и ръка да пипне, но няма желание да се овладяват тези способности. Средновековната теология е декларирала, че съществува наука, обект на която е всичко земно, и вероучение, основано на Писанията. Тази гледна точка хората споделят и до днес. Те не се решават повече да имат работа с наука, която не може да се пипне с ръка, защото не могат да излязат от пределите на тази наука, която може да се пипне с ръце. Иска ми се допълнително да ви поясня вече казаното от мен с помощта на това, което днес би могло да се смята за остаряло, обаче още в последната третина на XIX век е давало тон в дадената проблематика. Трябва само да ви прочета на глас последното изречение от една книга[1], за да видите веднага какво мисли в това отношение съвременната наука. Тази фраза гласи следното: зад границата на нашето познание пътища няма. Нямайки пътища... (пропуск в текста) ние можем да храним неизчерпаеми надежди в мистичен полусън и да се носим на крилете на фантазията - и така нататък.
към текста >>

[1] последното изречение от една книга: книгата засега не е намерена.
[1] последното изречение от една книга: книгата засега не е намерена.
към текста >>

262. СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Но в «Теософия» има едно изречение за това, че когато духът си взема довиждане с тялото, душата още запазва своите страсти.
Автор на въпроса: Господин докторът беше толкова любезен и ни разказа за това, какво става, ако духът напусне тялото. Последната лекция беше разбираема за мен и моите колеги. Но в «Теософия» има едно изречение за това, че когато духът си взема довиждане с тялото, душата още запазва своите страсти. Това е костелив орех за нас. Имам още един въпрос от този вид.
към текста >>

263. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

пр.) На свой ред християните следвали изречението: «Отдавайте кесаревото кесарю, а божието - Богу» (Лука, 20,25).
Първото, което чували за християните, било тяхното не-верие в това, че човек на Земята може да бъде всеобщ бог. Такова неверие било непонятно за римляните. Що за страшни хора са тези, които не признават императора за бог - това са действително крайно опасни хора. (Християните в Рим са ги наричали атеисти, тоест отричащи боговете. - Бел. пр.) На свой ред християните следвали изречението: «Отдавайте кесаревото кесарю, а божието - Богу» (Лука, 20,25). И така, по това изказване на Исус виждате, че тук понятията за кесаря и Бога са отделени едно от друго. Бог е нещо невидимо. Бог не е видим за нито един човек, живеещ на Земята. Това твърдели християните. В това е и огромната разлика между християните и римляните.
към текста >>

264. Бележки. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

22. последното изречение от една книга: книгата засега не е намерена.
22. последното изречение от една книга: книгата засега не е намерена.
към текста >>

265. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Изречението «бедността произхожда от нищетата» при него досега не е намерено.
[2] Хайнрих Хайне – (1797–1856). Изречението «бедността произхожда от нищетата» при него досега не е намерено. Подобен израз се среща при Фриц Рейтерс в произведението «Ut mine stromtid», гл. 38. «Искам да ви кажа, гражданино, тъй като отдавна вече живея в този град и наблюдавам хората: голямата бедност в града възниква от голямата нищета! » (реплика на инспектор Бресих).
към текста >>

266. Бележки. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Изречението «бедността произхожда от нищетата» при него досега не е намерено.
18. Хайнрих Хайне - (1797-1856). Изречението «бедността произхожда от нищетата» при него досега не е намерено. Подобен израз се среща при Фриц Рейтерс в произведението «Ut mine stromtid», гл. 38. «Искам да ви кажа, гражданино, тъй като отдавна вече живея в този град и наблюдавам хората: голямата бедност в града възниква от голямата нищета! » (реплика на инспектор Бресих).
към текста >>

267. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство GA_353 История на човечеството и културните народи

Известно е едно гръцко изречение, което гласи: по-добре просяк в горния свят - тоест, както смятали в Гърция, на Земята, - отколкото цар в царството на сенките[3], тоест в царството на мъртвите.
При гърците това станало различно. Гърците били, по същество, първите, които започнали с любов да обитават външния свят. Предишните народи не се доверявали много на външния свят. Гърците се доверявали именно на външния свят. Известно е едно гръцко изречение, което гласи: по-добре просяк в горния свят - тоест, както смятали в Гърция, на Земята, - отколкото цар в царството на сенките[3], тоест в царството на мъртвите. Следователно преди всичко гърците обитавали с любов света и благодарение на този факт за първи път създали природознанието.
към текста >>

268. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите GA_354 Сътворението на света и човека

Това английско изречение впоследствие беше нееднократно цитирано от други: какво е свободен дух?
Твърде е похвално, нали така - да бъдеш свободомислещ човек, но в появилия се през XIX-то столетие израз «свободен дух» имаше нещо фалшиво. Свободомислие - добре, но с изразът «свободен дух» мнозина злоупотребяваха вследствие на своето тщеславие. И за най-духовно свободни се смятаха тези, които имаха най-малко свои мисли, които само повтаряха казаното от други. Имаше даже един англичанин, на когото принадлежи един мил израз; той каза: свободата на духа е не в това, че хората имат дух, а в това, че те са свободни от духа. Това английско изречение впоследствие беше нееднократно цитирано от други: какво е свободен дух? Свободен дух е този, който е свободен от духа! Да, в науката би следвало да се стремят да не развиват такъв род свободна духовност, защото иначе нищо няма да се получи. Дълго би се налагало да установяват, що за форма има Земята, че тя се явява не кръгла, не напълно кръгла като зелка, а че има нещо от тетраедъра!
към текста >>

НАГОРЕ

4.0245909690857