Търсене в текстове за 'Изпълнение'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 72 резултата от 66 текста с точна фраза : 'Изпълнение'.

1. 02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Като едно изпълнение на този копнеж се явява за нас, когато при неговото влизане във Ваймар му се удава "Да замени стайния и градски въздух с полската, горската и градинска атмосфера”*."(* Естествени науки I,стр. 64.)
Като едно изпълнение на този копнеж се явява за нас, когато при неговото влизане във Ваймар му се удава "Да замени стайния и градски въздух с полската, горската и градинска атмосфера”*."(* Естествени науки I,стр. 64.)
към текста >>

2. 08_в. ЧОВЕШКАТА СВОБОДА GA_2 Светогледа Гьоте

Когато човекът постъпва морално, за нас това не е изпълнение на дълг, а проява на неговата изцяло свободна природа.
В тази студия е изложено по един правилен начин, как максимите на нашето действане следват непосредствено от нашия индивид; как всичко велико се изпълнява не чрез силата на моралния закон, а чрез непосредствения подтик на индивидуалната идея. Само при този възглед е възможна истинска свобода на човека. Когато човекът не носи в себе си основанията на неговото действане, на своето постъпване, а трябва да се ръководи според закони, той действа под една принуда, стои под властта на една необходимост, почти само като една природна твар. Ето защо нашата философия е философия на свободата в истинския смисъл. Тя показва първо теоретично, как трябва да отпадат всички сили и т.н., които биха ръководили света отвън, за да направи след това от човека свой собствен господар в най-добрия смисъл на думата. Когато човекът постъпва морално, за нас това не е изпълнение на дълг, а проява на неговата изцяло свободна природа. Човекът действа не за това, защото трябва, а защото иска.
към текста >>

3. 03. НАУКА ЗА СВОБОДАТА СЪЗНАТЕЛНАТА ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ GA_4 Философия на свободата

Въпросът не е дали мога да приведа в изпълнение едно взето решение, а как решението възниква у мен.
Въпросът не е дали мога да приведа в изпълнение едно взето решение, а как решението възниква у мен.
към текста >>

4. 15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ) GA_4 Философия на свободата

Но тъй като по своето естество стремежът може да трае дълго, преди да се стигне до неговото изпълнение, и поради това временно се задоволява с надеждата за това изпълнение, трябва да се признае, че неудоволствието няма нищо общо със стремежа като такъв, а е обвързано единствено с неговото неизпълнение.
Дори тогава, когато една изживяна наслада събуди у мен желанието да изживея някое по-голямо или по-изтънчено удоволствие, аз мога да говоря за неудоволствие, произведено от първото удоволствие, едва в мига, в който съм възпрепятстван да изживея по-голямото или по-изтънченото удоволствие. Причинителя на болката мога да открия в насладата само тогава, когато неудоволствието настъпва като естествена последица от насладата, както например при половата наслада на жената, последвана от страданията в родилното легло и грижите за отглеждане на децата. Ако стремежът като такъв предизвикваше неудоволствие, тогава всяко премахване на стремежа би трябвало да се съпътства от удоволствие. А фактически става тъкмо обратното. Липсата на стремеж в съдържанието на нашия живот поражда скука и тя е свързана с неудоволствие. Но тъй като по своето естество стремежът може да трае дълго, преди да се стигне до неговото изпълнение, и поради това временно се задоволява с надеждата за това изпълнение, трябва да се признае, че неудоволствието няма нищо общо със стремежа като такъв, а е обвързано единствено с неговото неизпълнение. Следователно Шопенхауер при всички случаи не е прав, като смята самото желание или самия стремеж (волята) за източник на страданието.
към текста >>

5. 3. ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ GA_9 Теософия

Няма значение, че художникът замисля своята творба постепенно в хода на нейното изпълнение.
В този свят се намират на първо място първообразите на всички предмети и същества, които са във физическия и в душевния свят. Ако си представим творбата на един художник и как тя съществува в неговия дух преди той да я нарисува, ще имаме приблизително понятие за това, което тук разбираме под първообрази. Няма значение, че художникът замисля своята творба постепенно в хода на нейното изпълнение. В истинския "свят на духа" съществуват подобни първообрази за всички предмети и същества, а физическите неща не са друго, освен копия от тези първообрази.
към текста >>

6. 4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА GA_9 Теософия

Архитектът изработва плана на една къща и го поставя в изпълнение.
За по-голяма яснота, нека следваме сравнението, което вече направихме. Архитектът изработва плана на една къща и го поставя в изпълнение. Така той събира известно количество опитности, оплодотворяват неговата работа, и когато се залови да направи нов план, този план ще бъде обогатен с всичко, което архитектът ще е научил от изпълнението на първия.
към текста >>

7. 11. УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Наистина, условията са строги, но не и тежки, така че тяхното изпълнение трябва да бъде резултат на свободната воля.
Окултният учител никога няма да предложи нещо, ако то е в противоречие със свободната воля на ученика. Обаче налага се да подчертаем, че един твърде общ стремеж към висшето познание не е достатъчен. Естествено, този стремеж е присъщ на мнозина, но ако човек се задоволява само с него и не зачита специалните условия за окултно обучение, той няма да постигне нищо. Върху този факт следва да се замислят онези, които се оплакват от трудностите на окултното обучение. Наистина, условията са строги, но не и тежки, така че тяхното изпълнение трябва да бъде резултат на свободната воля. За човек, който не се замисля върху това обстоятелство, изискванията на окултното обучение лесно могат да изглеждат като принуда над душата и съвестта. Но обучението се основава върху изграждането на вътрешния живот и, следователно, окултният ученик е длъжен да предлага съвети, които се отнасят именно към вътрешния живот. Не може да се схваща като принуда нещо, което идва като последица от едно свободно взето решение.
към текста >>

Налага се да подчертаем, че при тях се изисква не съвършено изпълнение, а само стремеж към такова изпълнение.
Нека сега изброим онези условия, които се поставят пред окултният ученик. Налага се да подчертаем, че при тях се изисква не съвършено изпълнение, а само стремеж към такова изпълнение. Никой не може да ги изпълни докрай; обаче да поеме пътя на тяхното изпълнение може всеки. Важни са волята и истинското желание да се поеме тъкмо този път.
към текста >>

Никой не може да ги изпълни докрай; обаче да поеме пътя на тяхното изпълнение може всеки.
Нека сега изброим онези условия, които се поставят пред окултният ученик. Налага се да подчертаем, че при тях се изисква не съвършено изпълнение, а само стремеж към такова изпълнение. Никой не може да ги изпълни докрай; обаче да поеме пътя на тяхното изпълнение може всеки. Важни са волята и истинското желание да се поеме тъкмо този път.
към текста >>

8. НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗАБЕЛЕЖКИ GA_11 Из Хрониката Акаша

Защото по време на духовната опитност, на човека се разкрива всичко, което му е необходимо за изпълнение на неговото предопределение върху нашата планета.
Защото това изследване не почива върху спекулация, върху размишление с обикновени понятия, а върху действителна духовна опитност. И както на физическото поле нашето физическо око може да вижда само до определена граница и не може да проникне зад хоризонта, така също и “духовното око” може да стигне само до определен момент. Духовната наука почива само върху опитността и тя не прекрачва своеволно границите на тази опитност. Някои хора биха искали да изследват това, което е било “съвсем в началото на света” или “защо всъщност Бог е създал света”. За окултния изследовател преди всичко се касае за това, че на определена степен на познанието такива въпроси изобщо не бива да се задават. Защото по време на духовната опитност, на човека се разкрива всичко, което му е необходимо за изпълнение на неговото предопределение върху нашата планета. Който търпеливо израства в работата и в опитностите на духовния изследовател, той ще види, че с постепенното постигане на духовна опитност, човек напълно задоволява копнежа си за отговор на всички въпроси, които го вълнуват. Например в следващите глави ще се види, как напълно се изяснява въпросът за “произхода на злото” и за много други неща, които са неясни. Тук съвсем не се казва, че човекът никога не ще може да получи отговор на въпросите за “произхода на света” и други подобни. Той ще може. Но за да може, той първо трябва да мине през познанията, които се разкриват в най-близките духовни опитности.
към текста >>

9. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

Така постепенно стигаме дотам, че да определяме съвсем точно времето и начина на изпълнение.
За целите на висшето обучение, човек трябва да изгради навика да се подчинява на своите собствени заповеди. Веднъж свикнал с това, все по-рядко ще му хрумва да се впуска в преследване на несъществените цели. Незадоволеният порив и колебанията в света на волята идват от стремежа към такива цели, за чието осъществяване човек няма ясни и точни понятия. И когато наближи раждането на по-висшия Аз, подобна незадоволеност може да внесе безпорядък в целия душевен живот. В този случай, едно елементарно, но добро упражнение, изисква следното: Месеци наред, в точно определено време, човек сам да си заповяда „Днес в „тази минута" ти ще извършиш „това". Така постепенно стигаме дотам, че да определяме съвсем точно времето и начина на изпълнение. А това означава, че човек се издига над вредния навик да си казва: „искам това, искам онова", при което изобщо не се замисля за начина, по който желанията му могат да бъдат осъществени. Един велик автор накара своята героиня да каже „Обичам онзи, който е устремен към невъзможното" (Гьоте, Фауст,ІІ). А сам той изрича: „Да живееш в идеята, означава да третираш невъзможното така, сякаш то е възможно" (Гьоте, Сентенции в проза.) Но подобни изказвания не трябва да служат като възражения срещу нашата теза. Защото изискването, което Гьоте и неговата ясновидка (Манто) поставят, може да бъде изпълнено, само ако към осъществимото, чрез своята силна воля, човек прибави и третирането на „невъзможното" като нещо възможно.
към текста >>

Описаните упражнения са извлечени от методите на духовното обучение; в хода на правилното изпълнение те предизвикват в окултния ученик не само посочените вече непосредствени резултати, но и много други косвени последици, необходими по пътя към духовните светове.
Описаните упражнения са извлечени от методите на духовното обучение; в хода на правилното изпълнение те предизвикват в окултния ученик не само посочените вече непосредствени резултати, но и много други косвени последици, необходими по пътя към духовните светове. Ако човек практикува тези упражнения в достатъчен размер, той ще се натъкне в същото време на някои грешки и недостатъци в своя душевен живот; и все пак тъкмо в упражненията той ще открие необходимите средства за укрепването на своя интелектуален, чувствен и волев живот. Разбира се, той ще има нужда и от други упражнения, според своите способности, според своя темперамент и характер; те обаче идват само след като достатъчно се е занимавал с посочените основни упражнения. И така, ще забележим, че тези упражнения по косвен път постепенно предизвикват дори това, което първоначално изглежда, че липсва в тях. Ако например на даден човек липсва самоувереност, след известно време ще установим, че с помощта на упражненията това качество е налице.
към текста >>

10. 07. III. Капитализъм и социални идеи GA_23 Същност на социалния въпрос

Съдебните решения се привеждат в изпълнение от съответните органи на правовата държава.
За по-сложните съдебни казуси ще бъдат на разположение назначени по описания начин съдии и съдебни заседатели, чиито избор ще се извършва от ръководството на духовния организъм. Естествено, те няма да могат да се избират сами. От същите органи ще се избират и апелативните съдилища. Това че един съдия е близо до навиците и бита на своите избиратели, че независимо от служебната си власт с която той разполага само за определен период от време живее в непосредствена близост с всички наоколо, ще стане характерна черта за онзи стил на живот, който ще се установи чрез реализирането на горните предпоставки. Навсякъде в своите тенденции и действия здравият социален организъм поражда истинско социално разбиране спрямо участвуващите в него личности; това се отнася и до съдебната дейност. Съдебните решения се привеждат в изпълнение от съответните органи на правовата държава.
към текста >>

11. 64. Принципи 177-179 GA_26 Мистерията на Михаил

179. От несигурността, която в Средновековието произтича от това положение спрямо отношението на човека към духовния свят, се ражда неверието в духовното съдържание на идеите в номинализма, чието продължение е модерният възглед на природата, а от знанието за действителността на идеите се ражда реализмът, който обаче може да намери своето изпълнение само чрез Антропософията.
179. От несигурността, която в Средновековието произтича от това положение спрямо отношението на човека към духовния свят, се ражда неверието в духовното съдържание на идеите в номинализма, чието продължение е модерният възглед на природата, а от знанието за действителността на идеите се ражда реализмът, който обаче може да намери своето изпълнение само чрез Антропософията.
към текста >>

12. 12. Строеж на човешкото тяло и процесът на отделянето GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Той е изведен вън от областта на растежа и организирането и служи вече механически на азовия организъм при изпълнение движението на тялото.
Да предположим сега, че азовият организъм не намира в човешкия организъм развита толкова топлина, за да може да стане повишението на топлинното състояние за органите, от които той се нуждае. Чрез това органи, чиято дейност трябва да се извършва в посоката на разтварянето, навлизат в една дейност на втвърдяване. Те получават като болестна онази склонност, която в костите представлява една нормална здрава склонност. Но костта, когато тя е формирана от азовия организъм, е един орган, който азовият организъм из оставя вън от своята област. Той стига в едно състояние, в което не е вече вътрешно обхванат от азовия организъм, а само външно. Той е изведен вън от областта на растежа и организирането и служи вече механически на азовия организъм при изпълнение движението на тялото. Само един остатък от вътрешна дейност на азовия организъм го прониква през време на целия живот, защото все пак трябва да остане също организационно звено сред организма и не трябва да изпадне вън от живота. Органите, които поради горе посочената причина могат да преминат в една подобна на костите дейност на ането, са кръвоносните съдове. При тях настъпва тогава така нареченото калциране (склерозис). Азовият организъм е така да се каже изтласкан от тези органични системи.
към текста >>

Ако тяхното образуване е стигнало до край, те служат на този азов организъм, който от сега нататък не работи формиращо за тях, а служат за изпълнение на волевите движения.
Имаме работа с рахитичните заболявания. От всичко това се вижда, как човешките органи са свързани с техните дейности. Костите се раждат в областта на азовия организъм. Ако тяхното образуване е стигнало до край, те служат на този азов организъм, който от сега нататък не работи формиращо за тях, а служат за изпълнение на волевите движения. Същото е положението и с това, което се ражда в областта на астралния организъм. Там се образуват не диференцирани вещества и сили.
към текста >>

13. II. Ученически години GA_28 Моят жизнен път

Идеалът ми беше да постигна възможно най-голяма точност при изпълнение на геометрическото построение, както и безупречна чистота в защриховането и полагането на цветовете.
Четенето на Кант се натъкна на всякакви препятствия в обстоятелствата от външния ми живот. Поради дългия път, който трябваше да изминавам между дома и училището, всеки ден губех най-малко по три часа. Вечер не се прибирах вкъщи преди шест. След това трябваше да се справям с безкрайно количество домашни работи. А в неделите се посвещавах почти изключително на конструктивната геометрия. Идеалът ми беше да постигна възможно най-голяма точност при изпълнение на геометрическото построение, както и безупречна чистота в защриховането и полагането на цветовете. Така че за четене на „Критика на чистия разум“ точно тогава почти не ми оставаше време. Намерих следния изход. Часовете по история протичаха така, че учителят привидно ни преподаваше, но в действителност четеше от един учебник. После след всеки час трябваше да научаваме преподаваното ни по този начин от нашия учебник. Помислих си, че така и така вкъщи трябва да прочитам намиращото се в него.
към текста >>

14. XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер GA_28 Моят жизнен път

За изпълнение на детайлите не можеше да отговаря.
Но все пак то премина почти изцяло в ръцете на Шерер. Льопер определено не мислеше да участва в задачата с нещо повече от това да дава съвети и да бъде външен сътрудник. Той беше свързан с обществените дела благодарение на положението си в пруския двор. Херман Грим мислеше за това също толкова малко. Благодарение на позицията си в духовния живот, той беше склонен единствено да дава указания и общи ръководни линии за работата. За изпълнение на детайлите не можеше да отговаря.
към текста >>

15. XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“) GA_28 Моят жизнен път

Мари фон Сиверс (Мари Щайнер), която се отнасяше с въодушевление към изкуството на речта, отначало сама се посвети на истински художествената реч и с нейна помощ после стана възможно в курсове по художествено формиране на словото и сценично изпълнение да се работи за извисяването на тази област до същинско изкуство.
Това, което се въртеше в ума ми тогава, можа да се осъществи до известна степен едва много по-късно в Антропософското общество. Мари фон Сиверс (Мари Щайнер), която се отнасяше с въодушевление към изкуството на речта, отначало сама се посвети на истински художествената реч и с нейна помощ после стана възможно в курсове по художествено формиране на словото и сценично изпълнение да се работи за извисяването на тази област до същинско изкуство.
към текста >>

16. 16. До всички членове * XV 1 юни 1924 Още нещо за настроението, необходимо на груповите срещи GA_39 Писма до членовете

Тези от нас, които работят дейно в Антропософското общество, винаги трябва да поддържат в съзнанието си мисълта, че на хората, които се опитват да достигнат вътрешния живот като обезценяват външния, ще им бъде дадена силата на "вътрешното" във всякаква възможна степен, но едновременно с това ще се породи и оценяването на външното, както и прилежанието при изпълнение на неговите изисквания.
Тези от нас, които работят дейно в Антропософското общество, винаги трябва да поддържат в съзнанието си мисълта, че на хората, които се опитват да достигнат вътрешния живот като обезценяват външния, ще им бъде дадена силата на "вътрешното" във всякаква възможна степен, но едновременно с това ще се породи и оценяването на външното, както и прилежанието при изпълнение на неговите изисквания.
към текста >>

17. Съдържание GA_93 Легендата за храма

Изпълнение пророчеството на Нострадам чрез основаване на Теософското общество и новоустановяването на първоначалните мистерии.
Половото размножаване, започващо от времето на Сет. Преминаването от Адам към Сет: Каин и Авел. Контрастът между Каин /мъжкия дух/ и Авел /женския дух/: интелектуален и инспиративен принцип. Раждането на егоизма чрез интелекта. Борбата срещу окултните неприятели на човечеството; расата на ракшасите. Изпълнение пророчеството на Нострадам чрез основаване на Теософското общество и новоустановяването на първоначалните мистерии. Учението за прераждане и карма.
към текста >>

18. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел. GA_93 Легендата за храма

Теософското общество не е нищо друго, освен изпълнение на това предсказание на Нострадам.
Онези, чието виждане се разширява до висшите полета отдавна са предвидили, че моментът, в който това може би ще се случи е в края на ХІХ столетие, при преминаването от ХІХ към ХХ столетие. Нострадам/*12/, който работеше в една кула, отворена към небесата, който донесе помощ по време на Великата чума, бе в състояние да предсказва бъдещето. Той е написал известно число предсказателни стихове, в които можете да прочетете за войната от 1870 г. и няколко предсказания за Мария Антоанета/*13/, които вече са се изпълнили. В тези "Центурии" от Нострадам /Центурия 10,75/ може да бъде намерено следното предсказание: "В края на ХІХ столетие един брат на Хермес ще дойде от Азия и ще донесе единство на човечеството". Теософското общество не е нищо друго, освен изпълнение на това предсказание на Нострадам. Противодействие на ракшасите и установяването на първичните мистерии е целта на Теософското общество.
към текста >>

19. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение. GA_93 Легендата за храма

Тя трябва да се изпълни, защото това изпълнение е необходимо.
Това е задачата на окултизма. Тя трябва да се изпълни, защото това изпълнение е необходимо. Има достатъчно движения, които са идеалистични, които са етични. Ала движението, наречено теософия се различава от другите в това, че окултизмът съзнателно се изразява в това движение.
към текста >>

20. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата. GA_99 Теософия на розенкройцерите

В един средновековен таен съд се събрали няколко съдии, които произнесли присъда и сами са я привели в изпълнение.
Ето един пример от живота. В един средновековен таен съд се събрали няколко съдии, които произнесли присъда и сами са я привели в изпълнение. Те екзекутирали един човек. Когато ние проследихме предишните прераждания на съдиите и на екзекутирания, то установихме, че всички тези хора преди са живели едновременно, при което екзекутираният е бил вожд на племе, който някога е заповядал да убият тези тримата, като сега са станали съдии. Това събитие от минал физически живот създало връзка между неговите участници, то създало сили, които оказали влияние на Акашовата летопис. И когато човек се ражда в ново въплъщение, то тези сили така въздействат, че той да се роди по същото време и на същото място, където са и хората, с които е свързан по този начин, и създават неговата съдба. Акашовата летопис действително се явява източник на сили, в които е записано всичко с което един човек е останал "длъжен" на друг.
към текста >>

21. Съдържание GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Тяхното действие като народни духове и за изпълнение на други задачи.
Духовните йерархии стоящи над човека. Същността на Ангела. Тяхната задача като духове-пазители на отделните хора в хода на повтарящите се земни животи. Същността на Архангелите. Тяхното действие като народни духове и за изпълнение на други задачи. Начало като Духове на Времето и тяхното действие в следатлантските епохи в отделните хора. Джордано Бруно. Сатаната като неправеден, Йехова като праведен вожд на този свят. Господства, Ексузиаи. Христос като водач на цялото човечество, към който всеки сам трябва да намери своя път.
към текста >>

22. СЕДМА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Земята е тази, която ще приведе в изпълнение отреденото от нея наказание.
Кармата се осъществява в хода на Земното развитие и на самото него ние можем да предоставим какво наказание ще отреди Кармата за този човек. Може би тогава той би се обърнал към Земята и би казал на своите обвинители: Грижете се за самите вас! Земята е тази, която ще приведе в изпълнение отреденото от нея наказание. Следователно, нека да запишем греха в Земята, където и без друго той е записан като Карма!
към текста >>

23. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Символично външното физическо слънчево кълбо, външната Луна изчезват и стават като едно човешко същество, обаче в елементарна форма: "И видях, че бе разтворен шестият печат и ето настана голямо земетресение и слънцето стана черно като космено врекище, а луната стана като кръв." Всичко това е символичното изпълнение на онова, което ние търсим в духовния живот.
Ние обрисувахме този свят духовно. За нас Слънцето не е само физическо Слънце, то е носителят на живота, който ще се яви в своята най-висша форма като духовен живот в бъдещето човечество. За нас Луната е онзи елемент, който възпира буйния ход на живота и забавя развитието на човека дотолкова, доколкото е необходимо. Така в Слънцето и Луната ние виждаме духовни Същества. А това, което ние усвояваме като антропософска мъдрост, в бъдещата епоха то също ще се яви правилно символизирано: Пред нашия духовен поглед слънцето и луната ще се явят под формата на онова, което ни е съградило нас човеците. Символично външното физическо слънчево кълбо, външната Луна изчезват и стават като едно човешко същество, обаче в елементарна форма: "И видях, че бе разтворен шестият печат и ето настана голямо земетресение и слънцето стана черно като космено врекище, а луната стана като кръв." Всичко това е символичното изпълнение на онова, което ние търсим в духовния живот. Така ние виждаме как за бъдещата епоха се предсказва в знаменателни образи това, което се подготвя в настоящата епоха. Днес ние носим невидимо в себе си онова преобразование, което предприемаме със Слънцето и Луната, когато физическото се превръща в духовните елементи. Когато погледът на ясновидеца се насочва в бъдещето, тогава фактически изчезва и пред нас застава символът на одухотворението на човечеството.
към текста >>

24. 9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Явяват ни се двете Сили, които Земята е приела като наследство от Космоса на Мъдростта и от Космоса на Силата, явява ни се същевременно всичко, което ни се показва като изпълнение на мисията на Земята, като сила на Любовта, която човекът развива.
Тези два стълба представляват две части на Земната мисия, двете наследства, които човекът е получил от миналите времена. А над тях е изобразено символично това, което трябва да бъде постигнато чрез самата Земя: Любовта, която се изразява в своето величие спиращи се на тези две наследства. Авторът на Откровението я рисува действително така, както тя се представя на издигащия се в духовните светове човек. Ето защо, когато гледаме, какво се изправя пред нас, което ще надживее физическата Земя, което застава пред нас в момента, когато Земята разтваря своята материя в духовното, всичко това е изобразено символично в четвъртия от нашите печати. Естествено сега то трябва да ни се яви обърнато, защото представя нещо бъдещо. Явяват ни се двете Сили, които Земята е приела като наследство от Космоса на Мъдростта и от Космоса на Силата, явява ни се същевременно всичко, което ни се показва като изпълнение на мисията на Земята, като сила на Любовта, която човекът развива. А всичко това ни се явява като олицетворено в бъдещия човек; така щото човекът на бъдещето, опрян на тези сили, проникнат от тези сили, застава тук символично пред нас. Благовестието на Любовта, книгата, която той има пред себе си, е една книга, която действува не само отвън, а която той трябва да погълне.
към текста >>

25. 5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Следователно, Херувимите са Духове на висшата мъдрост, които привеждат в изпълнение плана, получен от Серафимите.
От Божествената Троица от която произлизат те получават плановете за изграждането на една нова мирова система. Естествено, Вие разбирате, скъпи мои приятели, че се налага да говоря образно, и то в по-голяма степен, от колкото обикновено, защото тук с човешки думи трябва да бъде описана една толкова величествена дейност, за която фактически думи не съществуват. Човешките думи изобщо не са предвидени да описват, как примерно в началото на нашата Слънчева система Серафимите получават от Божествената Троица онези планове, които съдържат цялото бъдещо развитие на нашата Слънчева система през епохите на Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан. За онези, които имат верен поглед в древния европейски езотеризъм, името Серафими винаги е загатвало, че тези Същества, наричани Серафими, са натоварени с мисията да получат от Божествената Троица най-висшите идеи, същинските цели на една мирова система. Херувимите, които са една степен по-ниско от Серафимите, имат друга мисия: преизпълнени с мъдрост, те трябва да разработят в подробности висшите идеи и цели на Боговете. Следователно, Херувимите са Духове на висшата мъдрост, които привеждат в изпълнение плана, получен от Серафимите. И накрая Престолите, третата низходяща степен в Йерархията, има задачата, образно казано, да запретне ръкави и фактически да осъществи висшите цели на Боговете.
към текста >>

26. 13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Древни те легенди са наистина в тясна връзка с пророчествата и с евангелията на новите времена, както предсказанието и неговото изпълнение.
Виждаме, че не само Евангелията съдържат дълбоки истини, но че всички мистерии се съгласуват. Древни те легенди са наистина в тясна връзка с пророчествата и с евангелията на новите времена, както предсказанието и неговото изпълнение. Когато ни говорят за Оедип и за Юда, те ни казват: в миналото е съществувала една първична мъдрост; но тя пресъхнала. Една нова мъдрост трябва да я замени! Тя ще доведе човека там, където не би могла да го доведе старата мъдрост. Това, което би се случило като една фаталност без Христовия Импулс, ни го показва легендата за Оедип; а легендата за Юда ни показва, каква опасност се крие в това, да се запазват формите от миналото в една втвърденост враждебна на Христовия Принцип. Евангелието ни разкрива безсилието но, старите предания.
към текста >>

27. 8. СКАЗКА СЕДМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Поради промененото вече съзнание Оедип изтълкувал ора кула така, че вместо да избегне нещастието, със своите действия той допринася именно за неговото изпълнение. Т.е.
Той наистина добива син и се старае сега да направи онова, което да попречи на осъществяването на предсказанието от оракула. Синът бива отнесен и захвърлен в една друга област. Синът узнава оракула, т.е. в неговата душа прониква нещо, което може да се узнае само чрез ясновиждане. Гръцкото съзнание искало да каже: наистина нещо подобно прониква до нас от древни времена, но човешкият организъм е отишъл толкова напред в своето развитие, че той не подхожда вече на този род ясновиждане, че това ясновиждане не го ползва вече нищо. Поради промененото вече съзнание Оедип изтълкувал ора кула така, че вместо да избегне нещастието, със своите действия той допринася именно за неговото изпълнение. Т.е. човекът не може да си служи вече правилно с това, което е ясновиждащо съзнание; духовният свят се е оттеглил от него; старото ясновидство не му служи вече за нищо. Но имало е също съзнание и за това, че тези неща отново ще се обърнат, че това, което идва от такива светове, ще стане нещо за човечеството, че върху това, което идва от такива светове, само за известно време ще се разпростре едно було върху изживяването. И за това хората са имали съзнание, и това е било изразено от създаващите митове сили на развитието на човечеството. Христовото събитие беше в развитието на човечеството миродавно за това, че двете сили, принципът на Луцифер и Христовият Принцип ще преминат един над друг. Там беше следователно решаващата повратна точка, където от едно друго място, от Космоса, това, което идва от духовните извори, трябваше да се влее като един фермент в развитието на човечеството.
към текста >>

28. 10. Десета лекция, 26 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Да си представим един човек, който чрез всевъзможни престъпления е толкова свързан със сетивния свят, че присъдата от страна на сетивния свят е същевременно и изпълнение на наказанието; да предположим обаче, че той е спасил в себе си това, от което покълва могъщата сила на вярата; в този случай той ще се различава от другите, които не са успели да постигнат вярата.
И още веднъж: Евангелието на Лука свидетелствува за безграничната сила на вярата. Трябваше да бъде напълно потвърдено: в човешката природа има нещо, което може да се отдели от нея, достатъчно е само то да съществува, за да бъде човек изтръгнат от сетивния свят, колкото и силно да е свързан с него. Да си представим един човек, който чрез всевъзможни престъпления е толкова свързан със сетивния свят, че присъдата от страна на сетивния свят е същевременно и изпълнение на наказанието; да предположим обаче, че той е спасил в себе си това, от което покълва могъщата сила на вярата; в този случай той ще се различава от другите, които не са успели да постигнат вярата. Ето по какво се различават двамата разбойници. Единият от тях няма вярата; спрямо него присъдата ще бъде изпълнена. Обаче другият разполага с тази вяра като с една слаба светлина, която проблясва в духовния свят и той не губи връзката с Духа. Ето защо той чува думите: „Истина ти казвам, още днес след като знаеш, че си свързан с духовния свят ти ще бъдеш с мен в мястото, което наричаме рай (Лука 23,43).
към текста >>

29. Буда и двете деца Исус. Берлин, 11 октомври 1909 година GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Тогава в човека, станал Буда, влязло това учение за състраданието и любовта, а също и описанието на осемстепенния път, по-точно изпълнение на това учение за състраданието и любовта.
Когато този Бодхисатва се издигнал до Буда, тоест в споменатото въплъщение в 6. век преди Христа (седенето на Бодхисатвата под дървото Бодхи), той се приближил до нещо важно не само за неговото собствено същество, но и за цялата Земя. Тогава в човека, станал Буда, влязло това учение за състраданието и любовта, а също и описанието на осемстепенния път, по-точно изпълнение на това учение за състраданието и любовта. Благодарение на това, че Буда е можел живо да осъзнава в себе си това учение, за човечеството се създаде възможност да го изпита в бъдеще. Оттогава определени хора могат да разбират това учение и да водят съответния живот по примера на великия Буда, сякаш живо изкристализирайки от себе си учението за осемстепенния път.
към текста >>

30. Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Вследствие на това той доведе древните времена до тяхното изпълнение.
Това винаги е било задача на назореите. Чрез кръщението те стигали до осъзнаването, колко близо е идването на Христос. Те определяли това според качеството на етерното тяло при освобождаването му по време на кръщението. Йоан Кръстител е трябвало да покаже, че е настъпило времето, когато азът може да се вживее в човешката природа. Вследствие на това той доведе древните времена до тяхното изпълнение. Той успял да събере около себе си община, на която могъл да покаже, че по пътя на обръщането към аза, Христовият принцип може сега да навлезе в човечеството.
към текста >>

31. Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Лечител е бил този, който с велико послушание е изпълнявал указанията на мъдреците, отказвал се е от по-висшата мъдрост и е използвал своите сили на чувствата за изпълнение указанията на този, който е бил мъдрец.
И така, имаме три вида посветени: това са маговете, лечителите и мъдреците. Те получавали своето образование в древните мистерийни центрове. Днес вече не е възможно едностранчиво да се развива едно от тези качества при сегашния характер на човека, доколкото днес вече не е възможна толкова висока степен на хармония между отделните хора, както тогава в мистериите. Този, който в древните мистерии е бил лечител, самоотвержено се е отказвал от мъдростта. Така са стояли нещата. Лечител е бил този, който с велико послушание е изпълнявал указанията на мъдреците, отказвал се е от по-висшата мъдрост и е използвал своите сили на чувствата за изпълнение указанията на този, който е бил мъдрец.
към текста >>

Той бил избран за изпълнение на тази мисия, която трябвало да доведе хората до възприемане на външния свят чрез физическия им мозък.
За целта е трябвало да бъде избрана личност, притежаваща подходящ мозък, най-малко предразположен към ясновидска интуиция, но да може да използва мозъка си. Тук отново имаме едно от местата, когато четенето в Акаша хрониката потвърждава фактите от Библията. Това, което е в Библията, е буквално вярно. В действителност била избрана личност, която благодарение на физическата си организация имала мозък, подходящ в най-голяма степен да обезпечи това, което правило възможна духовната работа чрез мозъка. Тази личност бил Авраам. Той бил избран за изпълнение на тази мисия, която трябвало да доведе хората до възприемане на външния свят чрез физическия им мозък. Това била личност, която най-малко е била предразположена за възприемане на каквито и да е интуиции, но която логически изследвала външните явления съгласно мярката, числото и теглото. Една по-древна традиция разглежда Авраам като изобретател на математиката, и тя е по-права, отколкото подозира днес външният свят.
към текста >>

32. Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Празнуването на духовното познание във връзка с Рождество би могло да означава не нещо друго, а действително вътрешно усърдно да призоваваме в душата си (както се опитвахме да правим това в течение на годината) към изпълнение на духовния ни дълг по отношение на съвременното развитие на човечеството посредством това, че разбираме задачите му в наше време, правим нашите души все по-богати със съдържанието, което черпим от преживяванията в духовния свят, за да принадлежим към хората, които ще трябва да изпълняват необходимата духовна работа в следващата епоха на човечеството.
В дните преди Рождество се опитахме да се издигнем до това настроение, което и в антропософски смисъл може да бъде наречено истинско рождественско настроение. Тогава се опитахме да извикаме пред нашите души това, което е едно обяснение на Рождество, което позволява по определен начин да се приложи рождественското настроение към всичко важно, което става в преживяванията на човека през годината. За търсещия познание, особено в нашата съвременност, това трябва да принадлежи към най-важните настроения – да празнува самото духовно познание в неговото, така да се каже – отношение към Рождество. Празнуването на духовното познание във връзка с Рождество би могло да означава не нещо друго, а действително вътрешно усърдно да призоваваме в душата си (както се опитвахме да правим това в течение на годината) към изпълнение на духовния ни дълг по отношение на съвременното развитие на човечеството посредством това, че разбираме задачите му в наше време, правим нашите души все по-богати със съдържанието, което черпим от преживяванията в духовния свят, за да принадлежим към хората, които ще трябва да изпълняват необходимата духовна работа в следващата епоха на човечеството.
към текста >>

33. 2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

По този начин е възможно въпреки че обикновено случаят не е такъв планетите да бъдат подредени в Слънчевата система в ред, подобен на онзи, следван от човека в изпълнение на кръга на будността и съня.
По този начин е възможно въпреки че обикновено случаят не е такъв планетите да бъдат подредени в Слънчевата система в ред, подобен на онзи, следван от човека в изпълнение на кръга на будността и съня. Вземайки момента на заспиване и онзи на събуждане като център, може да бъде посочен същият пространствен ред, както за всекидневния живот на човека.
към текста >>

34. 4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Може дори да се почувстваме признателни на този ужасяващ изглед, защото той прави възможно евентуалното изпълнение на нашия обет.
Има само едно средство за противодействане на това разрушение, само едно средство може да ни помогне да останем непоколебими в този решителен момент. И то е самите ние да обещаем, че в бъдеще нищо няма да бъде пренебрегвано. В края на краищата, указанията са достатъчно прости. Те ни казват, в момента в който преминаваме Малкия Пазач на Прага: Тези сили те свалят надолу; следователно ти трябва да работиш да развиеш волята си, да развиеш силите си на мислене и на чувстване. Може дори да се почувстваме признателни на този ужасяващ изглед, защото той прави възможно евентуалното изпълнение на нашия обет.
към текста >>

35. Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 20. Ноември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Той се стреми към успешното изпълнение на своето начинание и се насочва устремно към това, да стигне до целта.
Изборът може да стане например по следния начин. Да предположим, че някой човек предприема нещо. Той се стреми към успешното изпълнение на своето начинание и се насочва устремно към това, да стигне до целта. И докато в света той настойчиво се стреми към нея това може да бъде един човек с напълно материални разбирания внезапно чува един глас: Спри с това, което искаш! И този човек ще забележи, че това не е някакъв физически глас. Но да предположим, че той се отказва от своето начинание, изоставя своето намерение. Тогава този човек ще може да констатира: Ако би продължил да действува за постигане на своето намерение, той сигурно би загинал.
към текста >>

36. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Антропософията като такава ще събере заедно голям брой хора, докато дойде времето за изпълнение на това, което бе показано от личности, които познават истинския смисъл на това, как новото откровение и новите свръхсетивни факти ще навлязат в развитието на човечеството и оттам, първо протичайки по същия начин, ще се усилват все повече и повече през следващите хилядолетия, докато човечеството отново не стане свидетел на нови велики откровения.
– Те изобщо не предполагат, че всичко предсказано вече е тук, само че те не виждат нищо! Всичко това ще се повтори. Антропософията като такава ще събере заедно голям брой хора, докато дойде времето за изпълнение на това, което бе показано от личности, които познават истинския смисъл на това, как новото откровение и новите свръхсетивни факти ще навлязат в развитието на човечеството и оттам, първо протичайки по същия начин, ще се усилват все повече и повече през следващите хилядолетия, докато човечеството отново не стане свидетел на нови велики откровения.
към текста >>

37. Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912 GA_130 Езотеричното християнство

И те знаеха, че дори някой, който не може да изпита този мир на Земята, той ще го почувствува след смъртта като изпълнение на неговите най-скъпи идеали, когато погледне надолу към Земята и види как мирът се ражда между народите в същия размер, в който те се отварят за такива познания.
Такива познания бяха култивирани в розенкройцерските школи на миналите столетия от тринадесетото, четиринадесетото насам. Те знаеха, че с такива познания в човешките души се влива мир. И те знаеха, че дори някой, който не може да изпита този мир на Земята, той ще го почувствува след смъртта като изпълнение на неговите най-скъпи идеали, когато погледне надолу към Земята и види как мирът се ражда между народите в същия размер, в който те се отварят за такива познания.
към текста >>

38. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Докато последното имаше задачата отново да върне на човека същинското физическо тяло, фантома, който постепенно дегенерира в хода на Земното развитие; една задача, за чието изпълнение бяха необходими ред други събития, разиграли се на физическото поле в началото на нашето летоброене, то събитието, което очакваме, изобщо не е необходимо да се разиграва на физическото поле.
И според нас тъкмо тази е целта на християнското посвещение. Чрез това, което описахме като розенкройцерско посвещение, и чрез това, което днес един човек изобщо може да получи като посвещение, се постига в известен смисъл, макар и с малко по-различни средства същото, а именно: създава се една свързваща нишка между човека, доколкото той е инкарниран във физическото тяло и това, което възкръсна от гроба на Голгота като същински първообраз на човешкото физическо тяло. От първите лекции на този цикъл ние знаем, че се намираме в изходната точка на една мирова епоха, в която трябва да очакваме едно събитие, което няма да се разиграе, както Събитието на Голгота, в условията на физическия свят, а ще се разиграе в по-висшите светове, в свръхсетивните светове, макар че то се намира в непосредствена връзка с многократно описваното от нас Събитие на Голгота. Докато последното имаше задачата отново да върне на човека същинското физическо тяло, фантома, който постепенно дегенерира в хода на Земното развитие; една задача, за чието изпълнение бяха необходими ред други събития, разиграли се на физическото поле в началото на нашето летоброене, то събитието, което очакваме, изобщо не е необходимо да се разиграва на физическото поле. Инкарнацията на Христовото Същество можа да стане само веднъж в хода на цялото Земно развитие. И когато някой твърди, че е възможна повторна инкарнация на това Същество, подобно твърдение означава пълно неразбиране на Христовия Импулс. А това, което ще настъпи и което принадлежи на свръхсетивните светове и може да бъде наблюдавано само в свръхсетивните светове, неотдавна беше обобщено в следното изречение: Христос става господар на човешката Карма.
към текста >>

39. 14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Кой би отрекъл, че днес на физическото поле съществуват вече множество видове занимания, по отношение на които човекът просто би трябвало да стане неистинен, ако в тяхното изпълнение би проявил ентусиазъм, който той трябва да върши просто от чувство за дълг.
С това, което обясних, е свързано още нещо друго и важното е, че именно в нашето време да направим едно такова разглеждане. В сравнение с това, което човешкият живот е бил в много отношения в древни време на, днес много неща са се изменили. Формите на занимание на хората, които така да се каже не предизвикват ентусиазъм, се увеличава все повече и повече и трябва да се увеличават именно изхождайки от прогреса на човечеството. Кой би отрекъл, че днес на физическото поле съществуват вече множество видове занимания, по отношение на които човекът просто би трябвало да стане неистинен, ако в тяхното изпълнение би проявил ентусиазъм, който той трябва да върши просто от чувство за дълг. Без съмнение, човек не трябва да се оставя да бъде задържан от нищо, когато неговата Карма го е поставила на определено място, да изпълнява своя дълг, макар и това да му е противно: обаче всеки човек е в състояние, ако действително иска, или най-малко когато му се отдаде случай да иска, да направи в течение на своя живот нещо, в случай че неговата Карма не говори особено много против това, което може да бъде извършено с отдайност. Човек трябва да размисли върху това и би трябвало да размисли, колко важно е за общата връзка на живота на човечеството, че онези които обгръщат с поглед това, което вършат, което е по тяхната сила, именно в нашето толкова тежко в социално отношение време, заради хората, които често пъти пъшкат под тежестта и хомота на едни наистина несъбуждащ ентусиазъм живот, който протича в тегота и неохота. Хората, които виждат нещо подобно, трябва де се почувствуват дълбоко задължени да се отдадат на една социална работа, за да помогнат именно на онези души, които остават като отхвърлени и затъпени в определена социална тъмнина. Тези хора, би трябвало да дадат на такива души възможност, да могат да почувствуват и да помислят нещо, което може да ги изпълни с ентусиазъм. Поради тази причина трябва да ни стане все по любима мисълта, да стане също тя любима и на нашите приятели, така че това антропософско движение, да се разпространява все повече и повече, да проведе тук и там социална дейност, тук и там да призове от улицата хора, които иначе живеят в тъпота, че това да повдигне сърцето на човека, да изпълни чувствата му с ентусиазъм.
към текста >>

40. Нервност и Азовост GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Когато човек вникне в себе си, ще намери как от сутрин до вечер се появяват безброй неща, които той си пожелава; би било хубаво, ако някои от тях бъдат изпълнени, но той ще открие и безброй такива желания, от които би могъл да се откаже, без това да навреди на самия него или на някой друг и без задълженията му да бъдат наранени; желания, чието изпълнение може би ще му достави удоволствие, но ако те останат неудовлетворени, би било много добре.
Вече се изтъкна, че нервността може би се изразява така, че в днешно време хората често не знаят как действително да правят това, което истински желаят. Те се плашат да извършат това, което са решили; така не достигат до нищо правилно и т.н.. Каквото можем да разгледаме като известна волева слабост, почива върху недостатъчното господство на Аза над астралното тяло. Винаги когато се появи такава волева слабост, че хората веднъж да искат нещо, след това да не го искат, налице е недостатъчно овладяване на астралното тяло от Аза. Някои дори не стигат до там сериозно да искат това, което би трябвало да поискат, или най-малкото не успяват да извършат това, което искат. Има едно просто средство да се засили волята във външния живот и това средство е да се подтискат, да не се изпълняват някои желания; разбира се ако тяхното неизпълнение не вреди. Когато човек вникне в себе си, ще намери как от сутрин до вечер се появяват безброй неща, които той си пожелава; би било хубаво, ако някои от тях бъдат изпълнени, но той ще открие и безброй такива желания, от които би могъл да се откаже, без това да навреди на самия него или на някой друг и без задълженията му да бъдат наранени; желания, чието изпълнение може би ще му достави удоволствие, но ако те останат неудовлетворени, би било много добре. Ако систематично се подхожда така, че да се открият между желанията такива, за които може да се каже: Не, това желание сега не трябва да бъде изпълнено не бива обаче неправилно да се прави, трябва да бъде нещо, което не носи вреда, а просто ако се изпълни няма да допринесе нищо особено освен удоволствие, радост и приятност, ако такива желания систематично се подтискат, тогава всяко подтискане на някакво малко желание е приток на волева сила, на засилване на Аза по отношение на астралното тяло. И ако в по-късна възраст се подложим на такава процедура на самовъзпитание, в това отношение ще можем да наваксаме някои неща, които сме пропуснали и които и сега в днешно време се изпускат при младежкото възпитание.
към текста >>

41. 2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

И като сянка на тази философия се явяват сибилите с техните духовни произведения, които произлизат от душевния хаос, понякога възвестявайки ясно неща, които след това се изпълняват; те възвестяват също някои неща, които биват фалшифицирани от привържениците на сибилизма за да могат да говорят за едно изпълнение.
Когато сега проверим в наши времена със средствата на Духовната Наука, констатираме, че всяка една си била застава пред човечеството с един одухотворен фанатизъм и иска да наложи на хората това, което тя има да каже. Тя не чака да бъде запитана, както Пития от Делфийския храм в Гърция с нейните пророчества, а излиза навън, народът се събира и изказванията на сибилата върху хората, народите и земните цикли се натрапват като че насила. Фактът, че сибилите се появяват в Йония, е едно забележително явление, казах аз; защото в Йония получава своето начало гръцката философия, която от Талес до Аристотел и стигайки до римската епоха произлиза изцяло от подредения душевен живот на човека, от това, което е противоположно на хаоса, което търси от душевния живот всичко това, което може да бъде постигнато като ясни, бистри, изпълнени със светлина понятия. От Йония произхожда философията на яснотата, на пълната светлина, бихме могли да кажем на небесното, което тя прие след това у Платона. И като сянка на тази философия се явяват сибилите с техните духовни произведения, които произлизат от душевния хаос, понякога възвестявайки ясно неща, които след това се изпълняват; те възвестяват също някои неща, които биват фалшифицирани от привържениците на сибилизма за да могат да говорят за едно изпълнение. И след това ние виждаме по-нататък, как придружавайки като сянка на мъдростта Четвъртата културна епоха, сибилизмът се разпространява над Гърция и над Италия. На нас ни се говори за най-разнообразните видове сибили и ние виждаме, как сибилизмът се разпространява чак в Италия. Той се появява постепенно във времето, когато се явява Тайната на Голгота. Ние виждаме как след това той добива влияние над римските поети, как прониква даже в съчиненията на Вергилий; как одухотворени хора се стараят да изградят живота, като се позовават на изказванията на сибилите. Колко много неща са дадени върху изказванията на сибилите се вижда в така наречените сибилински книги, които се консултират от хората, за да потърсят в тях нужния съвет.
към текста >>

42. 6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

И ние виждаме днес, как този образ на зодиака е бил отпечатан в душата на Земята, в аурата на Земята, и се издигаме до другата част на Кеплеровия светоглед: до онази част, която също трябваше да остане в подсъзнателните основи на душата, която обаче ясно показва, че онова, което ние днес можем да дадем като една космология, е едно изпълнение.
И ние виждаме днес, как този образ на зодиака е бил отпечатан в душата на Земята, в аурата на Земята, и се издигаме до другата част на Кеплеровия светоглед: до онази част, която също трябваше да остане в подсъзнателните основи на душата, която обаче ясно показва, че онова, което ние днес можем да дадем като една космология, е едно изпълнение. Така дълбоко е основано в еволюцията на човечеството това, което Антропософията трябва да бъде за нас, така вътрешно е свързаното с онова предупреждение, което звучи от свещения Граал към нас. И когато наблюдаваме Европа, запада на древните времена, и виждаме във времената преди и след Атлантида това, което е оживяло в следатлантското време като спомени за атлантските времена, когато виждаме, как в Гърция, в култа на Аполон прозвучава един последен отзвук, преминавайки, как този отзвук показва, че в горните светове е бил проникнат от Христос родилият се по-късно Натанов Исус, който после слезе на Земята и извърши Тайната на Голгота,проникнатият от Христос Натанов Исус – когато проследим това и се запитаме тогава: От къде дойде Христос? Как дойде Той, идвайки от горе надолу, как направи той това пътуване? Той дойде от запад към изток, след това отново дойде от изток на запад. Неговата външна дреха /външна обвивка/ слезе от областта на висшите йерархии.
към текста >>

43. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Когато човек е образувал тенденциите за изпълнение на кармата относно предстоящите му изживявания, тогава пред душата застават по-далечните изживявания, които стоят по-далече.
Да се прозре това и да се създадат помощни средства, ще бъде възможно едва тогава, когато Духовната наука ще обхване сърцата, ще поникне душите. И когато човек вниква в тези неща, той би искал да има в себе си най-силния огън, за да го предаде в думи, за да обърна вниманието на нашите съвременници, доколкото те могат да го разберат, към какво бъдеще вървим. Човек може да вникне в тези неща, когато се запознае с различните гледища, които съществуват веднъж за едно поле на съществуването, друг път за друго. Тези други гледища застават тогава пред онзи, който се намира в изживяването между мировия среднощен час и едно ново раждане; защото от тези други гледища той сам трябва да стане творящ. Когато човек е образувал тенденциите за изпълнение на кармата относно предстоящите му изживявания, тогава пред душата застават по-далечните изживявания, които стоят по-далече. Тогава той изживява религиозните общности, другите общности, на които е принадлежал, изживява ги така, че те му показват: За да не станеш едностранчив, ти трябва да направиш това или онова в твоето следващо прераждане.
към текста >>

44. Кармични влияния GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Това е случай на правилно изпълнение на кармата, когато, от една страна, трябва да се понася болка, от друга страна, е налице интензивният живот с мислите за останалия на земята.
Под прага на съзнанието се оформя определен кръг от взаимни интереси. Ако тези хора бяха останали още дълго време заедно във физическия свят, връзката, която имат благодарение на кармата от по-ранен живот, не би могла да се задълбочи достатъчно интензивно. В много случаи този, който е преминал през портата на смъртта, може да постигне такова кармично необходимо задълбочаване благодарение на факта, че сега е свързан с останалата на земята душа в своите мисли, прониква и протича в нея с мислите си. Такова задълбочаване чрез отношенията, ограничени в рамките на физическия живот, не би било възможно да се постигне. Това става възможно тъкмо благодарение на преминаването му през портата на смъртта. Това е случай на правилно изпълнение на кармата, когато, от една страна, трябва да се понася болка, от друга страна, е налице интензивният живот с мислите за останалия на земята.
към текста >>

45. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Още по времето на Христос справедливостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият ред в доброволното следване.
"С удивление обаче чуваме от пророците на новото време, че старите думи свобода, равенство, братство били "бакалски идеали" и трябвало да се заменят с нови. Така например неотдавна от професор Шелен, .."*3 тъй като понастоящем това е извънредно необходимо, изрично подчертавам, че професорът не е немец, а швед, ще рече неутрален "който в съчинението си за "идеите на 1914 г." на старите думи от 1789 противопоставя новите от 1914 г. Назовава ги ред, дълг, справедливост! Впрочем тези уж нови думи, строго погледнато, също така са доста овехтели и изтъркани. В това противопоставяне намира израз прастарата борба, която характеризира духовния живот на човека: борбата между един вътрешен свят на свободна изява на личността и външния свят на закостенелия закон, на принудителните мерки. Още по времето на Христос справедливостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият ред в доброволното следване. Всъщност професор Шелен също мисли не за безусловно премахване на думите свобода, равенство, братство, станали излишни с отмиране на Ancien regime*4, а за един синтез между тях и новите думи от 1914 ред, дълг, справедливост. Но и този синтез не би бил нещо ново, тъй като през XVIII и XIX век той явно е бил осъществен в Англия дотолкова, доколкото това се допуска от несъвършенството на всички човешки институции.
към текста >>

46. 16. Лекция, 21.03.1921 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Тази световна трагедия се разигра така, че началникът на Генералния щаб, изхождайки от това, което в Берлин са можели да знаят за станалото, не е можел да предприеме нищо друго, освен да пристъпи към изпълнение на плана на Генералния щаб, изработен години преди това, в случай, че стане това, което в края на краищата стана.
В края на краищата работата не е в тези по-малко важни детайли. Работата е в това, че към 31 юли 1914 година обстановката в Берлин дотолкова се обостри, че цялата отговорност за решаването на въпроса за войната беше възложена на плещите на генерал-полковник фон Молтке, а той, естествено, можеше да даде оценка на ситуацията само изхождайки от чисто военни съображения. Това трябва сериозно да го имаме предвид, за да оценим правилно положението, което тогава се стече в Берлин, необходимо е точно да се знае, бих казал, по часове да се знае, какво е ставало през тази събота примерно от 4 часа следобед до 2 часа през нощта. Това са били решаващите часове в Берлин, в които се разрази чудовищната световна трагедия. Тази световна трагедия се разигра така, че началникът на Генералния щаб, изхождайки от това, което в Берлин са можели да знаят за станалото, не е можел да предприеме нищо друго, освен да пристъпи към изпълнение на плана на Генералния щаб, изработен години преди това, в случай, че стане това, което в края на краищата стана.
към текста >>

47. 2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Така ние трябва да кажем: в предихристиянските времена хората живееха така, че от една страна можеха да насочат поглед върху сетивното познание това познание беше ръководно начало при изпълнение на земните работи и от друга страна към онова познание, което човекът би могъл да има той не го е имал за обикновеното съзнание, ако това съзнание би останало будно, когато то спи между заспиването и събуждането.
Така ние трябва да кажем: в предихристиянските времена хората живееха така, че от една страна можеха да насочат поглед върху сетивното познание това познание беше ръководно начало при изпълнение на земните работи и от друга страна към онова познание, което човекът би могъл да има той не го е имал за обикновеното съзнание, ако това съзнание би останало будно, когато то спи между заспиването и събуждането. Човекът се намира в околността на духовните Същества това са знаели тогавашните хора когато е буден. И тези Същества не са неговите творящи Същества така се е мислело в Стария Завет във времето, от което произхожда Стария Завет тези същества са луциферическите същества. Съществата, които са били чувствувани по отношение на човека като божествено-творящи, те действуваха върху човека, върху човешкото същество от заспиването до събуждането, или върху онези части на човешкото същество, които спят също и през време на дневната будност. Владетелят на нощта, така са наричали Бога Яхве във времето, от което произхожда Старият Завет, а служителя на Бога на Нощта хората са наричали, както казахме, Лицето на Яхве, архангела Михаел. И за архангела Михаел са мислели хората, когато говорели за всички пророчески вдъхновения, чрез които те са разбирали повече от онова, което би дошло чрез познанието на сетивния свят.
към текста >>

48. 7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Ние имаме също в течение на нашия живот един вид изпълнение на съдбата.
Представете си само, че положението е такова: имате една възбуда; вие излъчвате навън тази бъзбуда. Когато отново се връща при Вас, тя не е не повлияна, а в промеждутъчното време елементални същества са се занимавали с тази възбуда. И когато след това тази възбуда действува обратно върху човека, заедно с нея Вие получавате също действието на елементалните същества. Чрез това, което човекът разпростира около себе си като една духовна атмосфера, той влиза във взаимодействие с елементални същества. Всичко онова, което става съдбовно за човека в течение на неговия живот, е свързано с тези неща. Ние имаме също в течение на нашия живот един вид изпълнение на съдбата. Нали, когато днес изживяваме нещо, това има значение и за по-късно. Този е обаче пътят, чрез който нашата съдба фактически се изгражда. И в изграждането на нашата съдба действуват заедно такива елементални същества, които се чувствуват привлечени към нас чрез нашата собствена при рода. Там се чувствуват те привлечени, там действуват те съвместно върху нас.
към текста >>

49. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

И Архаите пристъпиха тогава към изпълнение на задълженията, които преди принадлежаха на Духовете на Формата.
И Архаите пристъпиха тогава към изпълнение на задълженията, които преди принадлежаха на Духовете на Формата. Такива събития стават в свръхсетивните светове. Това е било забележително по своето значение космическо събитие. Духовете на Формата оставиха за себе си след това време само изпълнението на задачи по подреждане на възприятията на външните сетива, т.е. управление с помощта на особени космически сили на всичко това, което се съдържа в света на цветовете, звуците и т.н. Така, че този, който би могъл да погледне в това, което е станало във времето, последвало след 4-то столетие от християнската ера, би трябвало да каже: като управляващи Вселената, Космическите Мисли се оказват предадени на Архаите, а всичко това, което виждат очите, което чуват ушите в цялото му многообразие, във всичките му метаморфози, става поле на творящата деятелност на Духовете на Формата, които преди даваха мислите на хората, а сега дават възприятията на външните им сетива; мислите отсега нататък им дават Началата.
към текста >>

50. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА: Дорнах 26 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Това, за което копнее баграта на растителния цвят, като излъчва своята багра навън в мировото пространство, се превръща за него в едно познавателно изпълнение на неговия копнеж, когато срещу него идва пеперудата с нейния бляскав цвят.
Копнежът на растението за небето царува над блестящите в цветове цветни листа. Самото растение не може да задоволи този копнеж. Тогава срещу него лъчезари /изпраща своите лъчи/ от Космоса онова, което е пеперудата. Гледайки я, то вижда в нея задоволяването на нейните собствени желания. И тази е онази чудесна връзка в околността на Земята, че копнежите на растителния свят биват успокоени при виждането на насекомите, и особено на света на пеперудите. Това, за което копнее баграта на растителния цвят, като излъчва своята багра навън в мировото пространство, се превръща за него в едно познавателно изпълнение на неговия копнеж, когато срещу него идва пеперудата с нейния бляскав цвят. Излъчваща се, излъчващ топлина копнеж, а от небето влъчващо се задоволяване: това е общението на света на растителния цвят със света на пеперудите. Това е, което ние трябва да виждаме в околността на Земята.
към текста >>

51. 11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Той може да доведе до изпълнение това, което навън растението изразява като копнеж в своите цветове.
Аз излизам навън в ливадата. Гледам цветята, които я покриват, как те се стремят към светлината. Човекът консумира растението. Той има в себе си един свят съвършено различен от този, който го заобикаля във външната среда. Той може да доведе до изпълнение това, което навън растението изразява като копнеж в своите цветове. Ние виждаме разпрострения в природата свят на копнежа, който живее в растенията. Ние тласкаме този копнеж срещу духовния свят в нас. За целта трябва да издигнем растението до състоянието на въздух, за да може то да има в по-лекото въздушно царство възможността, да се стреми към духовното.
към текста >>

52. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Тогава когато в Палестина се е разигравало това грандиозно събитие в конкретната физическа реалност, в мистериите на Хиберния, чрез изпълнение на определени ритуали, в същото това време, когато се е осъществявала Мистерията на Голгота, нейна жива картина е присъствала в астралния свят.
Такива са били те във времената, предшестващи Мистерията на Голгота и такива са останали по време на Мистерията на Голгота. Мистерията на Голгота е станала в Азия; в Йерусалим станали събития, които са станали по-късно известни на хората чрез Евангелията по пътя на традициите. Но в този момент, когато се е разигравала Мистерията на Голгота в Палестина, в същия този момент тя станала известна в мистериите на Хиберния и са я съзерцавали ясновидски. И макар никакви устни вести да не са пристигали и никаква връзка да не е била възможна, в мистериите на Хиберния това събитие се извършило в символична картина едновременно с неговото действително осъществяване в Йерусалим. До познанието за него стигали не по пътя на традицията, а по духовен път. Тогава когато в Палестина се е разигравало това грандиозно събитие в конкретната физическа реалност, в мистериите на Хиберния, чрез изпълнение на определени ритуали, в същото това време, когато се е осъществявала Мистерията на Голгота, нейна жива картина е присъствала в астралния свят.
към текста >>

53. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

И ние виждаме, че всичко, което живее сега в Песталоци като извънредно голяма благост, като въодушевление относно възпитанието в 19-то столетие, е кармическото изпълнение по отношение на хората, с които той два пъти е бил свързан по описания начин - кармическото изпълнение на онова, което е било изживяно, изстрадано и изпитано в миналите въплъщения.
Но тази жена, въплъщение на някогашния надзирател на роби, се преражда отново, преражда се така, че по-голяма част от онези души, които някога бяха роби и след това бяха обединени в голямата община, чиято съдба следователно тази индивидуалност съизживява два пъти в земния живот, сега тази общност, свързана с бившия надзирател на роби и с бившата жена, идва на Земята като онези деца, с възпитанието на които тази личност, тази индивидуалност особено задълбочено се залавя сега в нейното ново въплъщение. Защото това прераждане е прераждането на Песталоци[2]. И ние виждаме, че всичко, което живее сега в Песталоци като извънредно голяма благост, като въодушевление относно възпитанието в 19-то столетие, е кармическото изпълнение по отношение на хората, с които той два пъти е бил свързан по описания начин - кармическото изпълнение на онова, което е било изживяно, изстрадано и изпитано в миналите въплъщения.
към текста >>

54. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Защото трябва се знае, че за изравняването е необходимо - представете си - цялото изпълнение произхождащо от един живот, който се счита за лишен от стойност, който толкова много се счита за безсмислен, че този живот се отказва от една голяма империя, - а Австрия беше тогава още една голяма империя - и от неговото царуване в една велика империя!
И тогава, когато една такава неправда е изравнена през отделни земни съществувания, както тук вече почти ще бъде изравнена, може да се покаже още нещо друго. Защото трябва се знае, че за изравняването е необходимо - представете си - цялото изпълнение произхождащо от един живот, който се счита за лишен от стойност, който толкова много се счита за безсмислен, че този живот се отказва от една голяма империя, - а Австрия беше тогава още една голяма империя - и от неговото царуване в една велика империя! Това посягане върху собствения живот при такива обстоятелства има като последствие, че след като човек е минал през вратата на смъртта, за да живее по-нататък в непосредствено духовно съзерцание, по един ужасен начин там се изпълнява това, което можем да наречем справедливостта на съдбата - изкупление на неправдата.
към текста >>

55. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Това е моята воля, но в този момент, когато искам да започна, когато волята е най-силна, някой ме вързва, така че аз стоя вцепенен, цялата воля е разгърната, но не мога да приведа волята в изпълнение.
Вие ставате затворен в този облак /виж рис. червено/. И ако през първия ден фактически сте образували образа с необходимата сила, ако сте обърнали внимание на това, което вашето чувство ви е дало на втория ден, сега ще забележите, че тук в този сегашен образ се намира вашата воля. Вътре в него седи вашата воля! Обаче тази воля не може да се прояви, тя е като обвързана. Изразено малко крайно, наистина е, като че ли сте решили, - като че един невероятно смел бързоходец си е поставил за цел да постигне рекорд по тичане: - Аз тичам, тичам сега надолу към горен Дорнах, аз вече си представям това, това е в мен. Това е моята воля, но в този момент, когато искам да започна, когато волята е най-силна, някой ме вързва, така че аз стоя вцепенен, цялата воля е разгърната, но не мога да приведа волята в изпълнение. - Такъв е приблизително процесът.
към текста >>

56. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Напротив, когато насочим поглед повече към по-нататъшния ход на живота, когато гледаме човека от неговата 28-ма до неговата 49-та година, тогава имаме по-малко работа с подобно отпечатване на кармическите изисквания, а повече с това, което сега е изпълнение на кармата, разтоварване на кармата.
Напротив, когато насочим поглед повече към по-нататъшния ход на живота, когато гледаме човека от неговата 28-ма до неговата 49-та година, тогава имаме по-малко работа с подобно отпечатване на кармическите изисквания, а повече с това, което сега е изпълнение на кармата, разтоварване на кармата. Именно в този период на живота се явява това, което е изпълнение на кармата, когато трябва да разтоварим това, което се е отпечатало в нас през първите три периода на живота.
към текста >>

Именно в този период на живота се явява това, което е изпълнение на кармата, когато трябва да разтоварим това, което се е отпечатало в нас през първите три периода на живота.
Напротив, когато насочим поглед повече към по-нататъшния ход на живота, когато гледаме човека от неговата 28-ма до неговата 49-та година, тогава имаме по-малко работа с подобно отпечатване на кармическите изисквания, а повече с това, което сега е изпълнение на кармата, разтоварване на кармата. Именно в този период на живота се явява това, което е изпълнение на кармата, когато трябва да разтоварим това, което се е отпечатало в нас през първите три периода на живота.
към текста >>

57. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Но размислете само и ще откриете, че пълното изпълнение от сърце на това не е нещо самопонятно и че даже е много трудно човек да изпълнява това във всеки момент от своя живот.
Би трябвало да ви се стори, мои мили приятели, че това е нещо, което се разбира от само себе си. Но размислете само и ще откриете, че пълното изпълнение от сърце на това не е нещо самопонятно и че даже е много трудно човек да изпълнява това във всеки момент от своя живот.
към текста >>

58. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

И така, това, което се разиграва между заспиването и събуждането в образуването на кармата, може да протече нормално, да протече истински нормално; тогава човекът ще види, как се изгражда съдбата му като изпълнение на онова, което той си е донесъл от предишен земен живот.
И така, това, което се разиграва между заспиването и събуждането в образуването на кармата, може да протече нормално, да протече истински нормално; тогава човекът ще види, как се изгражда съдбата му като изпълнение на онова, което той си е донесъл от предишен земен живот. Или той ще изживее, какво по-късно значение имат онези неща, които той мисли или върши в този земен живот. По правило то ще се прояви в това, което човек мисли или върши. Но може да настъпи и още нещо.
към текста >>

59. Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие GA_245 Указания за езотеричното обучение

Само добросъвестното изпълнение на обичайния морал не е достатъчно за езотерика, тъй като този морал може да бъде много егоистичен, ако човек си каже: Аз искам да бъда добър, за да бъда смятан за добър.
Първо, че споменатите шест упражнения парализират лошото влияние, което могат да имат други окултни упражнения, така че остава само благотворното влияние. И второ, че всъщност те единствени осигуряват положителните резултати от медитацията и концентрацията. Само добросъвестното изпълнение на обичайния морал не е достатъчно за езотерика, тъй като този морал може да бъде много егоистичен, ако човек си каже: Аз искам да бъда добър, за да бъда смятан за добър. Езотерикът не прави доброто, за да бъде смятан за добър, а защото постепенно осъзнава, че само доброто движи еволюцията напред, докато злото, неразумността и грозното поставят препятствия по пътя на еволюцията.
към текста >>

60. 5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Но следваният път беше в изпълнение на особени интереси, не интересите на еволюцията на човечеството като цяло.
Както виждате, нещата бяха сложни. В основата си, каквото се желаеше да се постигне чрез Елена Блаватска беше хората да бъдат заблудени във вярването в Осмата Сфера. Те най-лесно можеха да бъдат заблудени в това вярване, като нещо погрешно им бъде представено като Осмата Сфера. Естествено, хората бяха водени към духовния свят, тъй като "Тайната Доктрина" на Блаватска имаше голямата заслуга чрез нея умовете на хората да бъдат насочвани към духовния свят. Но следваният път беше в изпълнение на особени интереси, не интересите на еволюцията на човечеството като цяло. Всички тези неща трябва точно да се имат предвид, ако искаме да бъдем съвсем ясни за това кой е здравословният път. Не трябва да приемаме празни приказки без проверка, ако желаем да имаме истински окултизъм; ние трябва да сме твърдо решени да видим нещата ясно. Отделно в настоящия момент от нашето развитие за мен бе необходимо да дам определени насочвания към тези неща, насочвания които могат да бъдат допълнени по някое друго време от неща дори с още по-голямо значение. Трябваше да дам тези насочвания защото, ако ги имате правилно впредвид, ще видите как нашият кораб се е направлявал от началото на нашето Движение следвайки такъв път, че е вземал под внимание всички погрешни пътища, които могат да бъдат следвани, и всички онези неща, които могат да бъдат заплаха за духовното развитие на човечеството.
към текста >>

61. 4. Четвърта лекция, 25.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Нашият стремеж би бил неегоистичен не когато изразяваме съжаление за вече извършеното действие, а когато поставим ударението върху по-доброто му изпълнение следващия път.
Издигнатият човек никога не би могъл да бъде доволен от себе си, понеже едно смътно желание за по-добри постижения, или просто за друг род постижения, непрекъснато звучи в душата му като силен и настойчив импулс. В тази област обикновено се допускат много грешки. Често се отдава прекомерно голямо значение на разкаянието след една или друга постъпка. Обаче това съвсем не е най-доброто, което човек може да направи в подобен случай; защото в основата на разкаянието често лежи не друго, а егоизмът: Ти трябва да постъпиш по-добре, за да станеш по-съвършен! Но точно тук е скрит един дълбок егоизъм. Нашият стремеж би бил неегоистичен не когато изразяваме съжаление за вече извършеното действие, а когато поставим ударението върху по-доброто му изпълнение следващия път. С най-голяма стойност е не разкаянието, а намерението да осъществим определено действие по най-добрия начин. Обаче в намерението винаги ще открием следи от желанието.
към текста >>

62. 4. Втора лекция, 10 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

В листа и цвета е това земно, което дава оформлението, което е едно изпълнение със земна материя.
Да вземем едно растение, което израства от корена нагоре. На края на стеблото се образуват семенцата. Развиват се и се разпростират листата и цветовете. В листа и цвета е това земно, което дава оформлението, което е едно изпълнение със земна материя. Причината листата и семето да надебеляват и да поемат субстанциалност се крие в това, че ние доставяме на растението земното, което още не е достигнало до хаос.
към текста >>

63. 15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

И тъкмо в областта на практическото изпълнение и на последиците винаги съм намирал науката извънредно глупава.
Това ще бъде разбрано в Дорнах, можете да бъдете сигурни в това. Винаги съм смятал далеч съм от иронията, с която изглежда някои схващат това винаги съм смятал, че тази селска глуповатост, тази щурост е мъдрост в очите на Бога, мъдрост дадена от Духа. Винаги съм намирал това, което селяните са мислили относно своите работи, за страшно по-умно и по-смислено отколкото това, което учените са измислили за същите неща. Винаги съм намирал и сега също намирам това за по-умно. При всеки удобен случай предпочитам да слушам как някой разказва за своя опит непосредствено от нивата, отколкото всички ариманически статистики, които идват от науката, и винаги съм се радвал когато съм могъл да чуя нещо такова, защото винаги съм го намирал извънредно умно. И тъкмо в областта на практическото изпълнение и на последиците винаги съм намирал науката извънредно глупава. Сега всичко, което трябва да направи точно тази наука разумна, я прави разумна тъкмо чрез „глуповатостта“ на селячеството. Да се внесе в науката малко „глуповатост“ от селячеството, за това полагаме усилия в Дорнах. Тогава тази глуповатост ще стане мъдрост пред Бога. Искаме ли по този начин да действаме заедно, това ще бъде една истински консервативна, но същевременно и извънредно радикално напредничава предпоставка. Ще ми остане за винаги един хубав спомен, ако този курс постави началната точка, действително да се внесе истинско и мъдро селячество в станалата не непременно глупава това би я обидило, но в станалата, бих казал, мъртва методика на науката; доктор Вахсмут[2] също отхвърли тази наука, която всъщност е станала мъртва и пожела появата на живата наука, която трябва да бъде оплодена от селската мъдрост.
към текста >>

64. 4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята GA_327 Биодинамично земеделие

Това е предпоставка за неговото изпълнение и за изживяването на слушателите.
В практиката е същото. За музиканта например се знае, че неговият живот в по-голямата си част трябва да се състои от упражнения, ако иска да постигне и задържи задоволителна степен на съвършенство. При това той се учи не само да свири технически по-добре, а също и по-добре да чува. Музикалното му изживяване става по-диференцирано и по-интензивно. Той трябва да се свърже с най-фините подробности. Това е предпоставка за неговото изпълнение и за изживяването на слушателите. Само при тази предпоставка може да се прояви характерът и духовното съдържание на композицията и да се въздейства на слушателите. Чрез упражняване музикантът формира своя субект, своята личност като инструмент на нещо обективно, на композицията, която изнася.
към текста >>

65. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време GA_353 История на човечеството и културните народи

Ето защо древните християни усещали приемственост на указаните събития, усещали ги като изпълнение на пророчество.
Ако в Евангелията се разказва, че на Голгота се е намирал кръст, че там е умрял Христос, при това се има предвид историческата страна на нещата. Но в образна форма това е съществувало в продължение на всички древни времена. Ето защо древните християни усещали приемственост на указаните събития, усещали ги като изпълнение на пророчество. Те казвали: тези, които преживявали древните мистерии, пророчески са предвещавали това, което е станало като Мистерията на Голгота.
към текста >>

66. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство GA_354 Сътворението на света и човека

Трябва да кажем следното: има хора, които даже с помощта на всички получени от тях по наследство сили не са в състояние да развият достатъчно усилия за изпълнение на работата, необходима, за да се унищожат растителните мазнини и чрез това да способстват за новото възникване в тялото на тези сили, посредством които се произвежда собствена мазнина.
Виждате ли, антропософията не е предназначена за фанатични или сектантски прояви, а само за това, да казва как стои работата. Не би следвало да се казва, че човек трябва да яде само растения или трябва да яде животинска храна и т. н. Трябва да кажем следното: има хора, които даже с помощта на всички получени от тях по наследство сили не са в състояние да развият достатъчно усилия за изпълнение на работата, необходима, за да се унищожат растителните мазнини и чрез това да способстват за новото възникване в тялото на тези сили, посредством които се произвежда собствена мазнина. Виждате ли, този, който употребява за храна само растителни мазнини, той, господа, е такъв човек, който или се опасява да не стане твърде дебел - защото растителната мазнина се унищожава и в процеса на унищожението и възникват сили, - или трябва да има изключително здраво храносмилане, позволяващо му лесно да унищожава растителната мазнина. Чрез това той получава сили за отлагане на собствена мазнина. Но мнозинството от хората са такива, че ако те унищожават само растителни мазнини, няма да могат в достатъчна степен да произведат своя собствена мазнина. Ако човек яде животинска мазнина или месо, тази мазнина не се унищожава напълно. Растителната мазнина не излиза вън от червата, тя се унищожава в тях.
към текста >>

НАГОРЕ

0.71381592750549