Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
157
резултата от
92
текста с части от думите : '
Изпитание
'.
1.
09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Ето защо той направи това
изпитание
една основна философска проблема и с това въведе една нова насока на идеите.
Ето защо той направи това изпитание една основна философска проблема и с това въведе една нова насока на идеите.
към текста >>
2.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
През такова
изпитание
минава и Йоан.
През такова изпитание минава и Йоан.
То трябва да бъде една проверка за неговата сила. „И когато го видях, паднах като мъртъв пред нозете Му; и Той сложи десницата Си върху мене и каза: не бой се." (ст. 17)
към текста >>
3.
2.ДУШАТА В ДУШЕВНИЯ СВЯТ СЛЕД СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Областта на удоволствието и неудоволствието, която е четвъртата в душевния свят, предлага на душата едно особено
изпитание
.
Областта на удоволствието и неудоволствието, която е четвъртата в душевния свят, предлага на душата едно особено изпитание.
По време на своя физически живот, душата взема участие във всичко, което засяга тялото. Тъкмо то дава усещания на приятност и неприятност, да удоволствие и неудоволствие. По време на своето физическо съществувание, човек усеща своето тяло като свой Аз, като че то е самият той. Това, което наричаме самолюбие, почива на това усещане. И колкото по-сетивен е едни човек, толкова по-голямо е неговото самолюбие.
към текста >>
4.
08. ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Първото "
изпитание
" се състои в това, че кандидатът стига до едно по-точно възприемане на неживите тела и техните материални качества, на растенията, на животните, на самия човек, отколкото е присъщо на обикновените хора.
В книгите често се говори за тези изпитания, но както и може да се предположи, те дават съвсем неточна представа за нещата. Защото без да е минал през подготовката и просветлението, човек никога не узнава нещо за изпитанията. Ето защо неговите описания са крайно неправдоподобни. Пред душата на окултния кандидат застават определени процеси и събития, които принадлежат на висшите светове. Обаче той може да вижда и чува, само ако е в състояние да възприема духовните процеси под формата на фигури, цветове, звуци и т.н., за които вече стана дума, когато разглеждахме "подготовката" и "просветлението".
Първото "изпитание" се състои в това, че кандидатът стига до едно по-точно възприемане на неживите тела и техните материални качества, на растенията, на животните, на самия човек, отколкото е присъщо на обикновените хора.
Обаче всичко това съвсем не се покрива с т.н. "научно познание". Защото тук става дума не за наука, а за конкретни възприятия. По правило, процесът протича така, че окултният кандидат бива обучаван за възможните начини, по които неживите предмети и живите същества се откриват пред духовните уши и очи. В известен смисъл, тези явления се разиграват пред наблюдателя и са незащитени, така да се каже, голи.
към текста >>
Ето защо това първо
изпитание
се нарича "
изпитание
чрез огъня".
Защото тук става дума не за наука, а за конкретни възприятия. По правило, процесът протича така, че окултният кандидат бива обучаван за възможните начини, по които неживите предмети и живите същества се откриват пред духовните уши и очи. В известен смисъл, тези явления се разиграват пред наблюдателя и са незащитени, така да се каже, голи. Свойствата, които човек възприема по този начин, са недостъпни за физическите сетива и са като покрити с плътна завеса. Тази завеса пада пред кандидата в хода на един процес, означаван като "духовен процес на изгаряне".
Ето защо това първо изпитание се нарича "изпитание чрез огъня".
към текста >>
Защото нека запомним: истинското "
изпитание
чрез огъня" няма за цел да задоволи любопитството на кандидата.
За мнозина самият живот представлява един процес на несъзнателно посвещение чрез изпитанията, свързани с огъня. Това са онези, които са минали през богатите опитности, довели по естествен път до нарастване на тяхната смелост, на тяхната твърдост, на пълното доверие в себе си; те понасят с несъкрушима сила и спокойствие всяко страдание, всяко разочарование, всеки неуспех. Всеки който е минал по този труден път, без дори да подозира, е вече посветен. Необходим е съвсем незначителен тласък, за да се отворят неговите духовни възприемателни органи и за да стане ясновиждащ.
Защото нека запомним: истинското "изпитание чрез огъня" няма за цел да задоволи любопитството на кандидата.
Разбира се, той се запознава с някои необичайни факти, за които другите хора нямат никаква представа. Обаче това запознаване е не цел, а само средство за постигане на целта.
към текста >>
След "
изпитание
то с огъня" всеки кандидат все още може да се върне назад.
След "изпитанието с огъня" всеки кандидат все още може да се върне назад.
Той ще продължи своето съществувание, укрепнал както физически, така и нравствено; а към истинското посвещение той ще се устреми едва в едно от следващите си прераждания. В своето сегашно въплъщение той става достоен индивид в човешката общност, какъвто по-рано не е можел да бъде. В каквото и положение да попадне: неговата категоричност и себеупование, неговото благоразумие и разсъдливост, неговото благотворно влияние и решителност ще са претърпели значителен напредък.
към текста >>
Но ако след "
изпитание
то с огъня" кандидатът иска да напредва още по-нататък в окултното обучение, той трябва да получи достъп до една точно определена писмена система, употребявана в тайните школи.
Но ако след "изпитанието с огъня" кандидатът иска да напредва още по-нататък в окултното обучение, той трябва да получи достъп до една точно определена писмена система, употребявана в тайните школи.
Тази писмена система съдържа в знаците си истинските окултни учения.
към текста >>
Може да се случи така, че тази сила и свързаното с нея "
изпитание
" да се пробудят спонтанно в хода на душевното развитие.
Окултната писменост се открива на душата, когато тя вече е постигнала един или друг вид духовни възприятия. Защото в духовния свят тази писменост е един постоянен факт. Човек не може да я изучи, както прави това например с чуждите езици. Ясновиждащото познание развива в душата една особена сила, благодарение на която човек се усеща подтикнат да разгадава тайните и Съществата на духовния свят, също както разчита знаците на една или друга писменост.
Може да се случи така, че тази сила и свързаното с нея "изпитание" да се пробудят спонтанно в хода на душевното развитие.
Но до целта се стига по-сигурно, ако се следват указанията на опитни окултни изследователи, разполагащи с изпитана техника за дешифриране на окултната писменост.
към текста >>
Когато окултният ученик овладее споменатите писмени знаци, за него започва едно друго "
изпитание
".
Такива "благодетели на света и на човечеството" шествуват невидимо около нас. Поради причини, които тук не можем да обясним, техните дарби изглеждат свръхестествени. Единственото, което ги различава от окултния ученик, е че последният действува в пълно съзнание и с ясен поглед върху сложната цялост на нещата. Чрез обучението той постига това, което другите получават като дар от висшите сили за доброто на света. Тези благословени от Бога хора заслужават истинско уважение, но това съвсем не означава, че обучението е нещо излишно.
Когато окултният ученик овладее споменатите писмени знаци, за него започва едно друго "изпитание".
То има за цел да установи дали той може да се развива спокойно и уверено във висшите светове. В условията на обикновения живот подтиците за нашите действия често се коренят във външните обстоятелства. Човек предприема определени действия, защото едни или други задължения му ги налагат.
към текста >>
Така чрез второто "
изпитание
" той трябва да покаже, че ръководен не от тези правила, е способен да действува със същата увереност, с която например един държавен служител изпълнява своите служебни задължения.
При посочената степен на Посвещение съществува задължения, които не се определят от външни мотиви. Окултният ученик се ръководи не от външни обстоятелства, а от онези правила, до които достига благодарение на "тайния" език.
Така чрез второто "изпитание" той трябва да покаже, че ръководен не от тези правила, е способен да действува със същата увереност, с която например един държавен служител изпълнява своите служебни задължения.
За тази цел окултното обучение поставя пред кандидата определена задача. Той трябва да се справи с нея, благодарение на опитностите, които е натрупал в хода на Подготовката и Просветлението. А това, което той трябва да извърши, ще узнае с помощта на усвоените от него писмени знаци. Ако разпознае своите задължения и ако действува съобразно тях, тогава той е издържал изпитанието.
към текста >>
Ако разпознае своите задължения и ако действува съобразно тях, тогава той е издържал
изпитание
то.
Окултният ученик се ръководи не от външни обстоятелства, а от онези правила, до които достига благодарение на "тайния" език. Така чрез второто "изпитание" той трябва да покаже, че ръководен не от тези правила, е способен да действува със същата увереност, с която например един държавен служител изпълнява своите служебни задължения. За тази цел окултното обучение поставя пред кандидата определена задача. Той трябва да се справи с нея, благодарение на опитностите, които е натрупал в хода на Подготовката и Просветлението. А това, което той трябва да извърши, ще узнае с помощта на усвоените от него писмени знаци.
Ако разпознае своите задължения и ако действува съобразно тях, тогава той е издържал изпитанието.
към текста >>
Това
изпитание
се нарича "
изпитание
на водата", защото в тези висши области човешките действия са така лишени от опората на външните събития, както и плувецът е лишен от твърдото дъно на реката.
Това изпитание се нарича "изпитание на водата", защото в тези висши области човешките действия са така лишени от опората на външните събития, както и плувецът е лишен от твърдото дъно на реката.
Процесът трябва да се повтаря дотогава, докато кандидатът придобие пълна увереност. При описаното изпитание също става дума за придобиване на известни нови качества и благодарение на своите опитности във висшите светове, човек изгражда тези качества за кратко време до такава степен, каквато в обикновения ход на еволюцията би постигнал само след много прераждания. Същественото тук е следното. За да породи описаните изменения в областта на висшите светове, кандидатът трябва да следва единствено импулсите, които бликват от неговите висши възприятия и от дешифрирането на скритата писменост. Ако в действията му се намеси дори само една част от неговите лични желания, мнения и т.
към текста >>
При описаното
изпитание
също става дума за придобиване на известни нови качества и благодарение на своите опитности във висшите светове, човек изгражда тези качества за кратко време до такава степен, каквато в обикновения ход на еволюцията би постигнал само след много прераждания.
Това изпитание се нарича "изпитание на водата", защото в тези висши области човешките действия са така лишени от опората на външните събития, както и плувецът е лишен от твърдото дъно на реката. Процесът трябва да се повтаря дотогава, докато кандидатът придобие пълна увереност.
При описаното изпитание също става дума за придобиване на известни нови качества и благодарение на своите опитности във висшите светове, човек изгражда тези качества за кратко време до такава степен, каквато в обикновения ход на еволюцията би постигнал само след много прераждания.
Същественото тук е следното. За да породи описаните изменения в областта на висшите светове, кандидатът трябва да следва единствено импулсите, които бликват от неговите висши възприятия и от дешифрирането на скритата писменост. Ако в действията му се намеси дори само една част от неговите лични желания, мнения и т. н.; ако дори и само за миг се отклони от законите, които е признал за верни, тогава резултатът би бил съвсем друг. В този случай кандидатът незабавно би загубил своята крайна цел и би бил въвлечен в продължително объркване.
към текста >>
Ето защо в това
изпитание
човек има изключителната възможност да развие своето самообладание.
Ето защо в това изпитание човек има изключителната възможност да развие своето самообладание.
Естествено, посоченото изпитание може да бъде преодоляно много по-лесно, ако преди Посвещението човек е имал такава съдба, която е допринесла с нещо за изграждане на самообладанието.
към текста >>
Естествено, посоченото
изпитание
може да бъде преодоляно много по-лесно, ако преди Посвещението човек е имал такава съдба, която е допринесла с нещо за изграждане на самообладанието.
Ето защо в това изпитание човек има изключителната възможност да развие своето самообладание.
Естествено, посоченото изпитание може да бъде преодоляно много по-лесно, ако преди Посвещението човек е имал такава съдба, която е допринесла с нещо за изграждане на самообладанието.
към текста >>
Необходимо е само незначително усилие и той ще се справи с описаното
изпитание
.
Който вече е постигнал способността да следва висшите принципи и идеали, и да се противопоставя на личните си капризи и настроения, който умее да изпълнява своите задължения дори и там, където неговите предпочитания и симпатии го карат да върши обратното, той е вече Посветен, макар и в рамките на обикновения живот, и то по един несъзнаван начин.
Необходимо е само незначително усилие и той ще се справи с описаното изпитание.
Да, тук дори следва да прибавим, че за да се справи с второто изпитание, кандидатът трябва вече да е извоювал, макар и несъзнавано, известна степен на Посвещение.
към текста >>
Да, тук дори следва да прибавим, че за да се справи с второто
изпитание
, кандидатът трябва вече да е извоювал, макар и несъзнавано, известна степен на Посвещение.
Който вече е постигнал способността да следва висшите принципи и идеали, и да се противопоставя на личните си капризи и настроения, който умее да изпълнява своите задължения дори и там, където неговите предпочитания и симпатии го карат да върши обратното, той е вече Посветен, макар и в рамките на обикновения живот, и то по един несъзнаван начин. Необходимо е само незначително усилие и той ще се справи с описаното изпитание.
Да, тук дори следва да прибавим, че за да се справи с второто изпитание, кандидатът трябва вече да е извоювал, макар и несъзнавано, известна степен на Посвещение.
към текста >>
Когато кандидатът е достатъчно напреднал, очаква го третото "
изпитание
".
Когато кандидатът е достатъчно напреднал, очаква го третото "изпитание".
Сега пред него не се поставя някаква определена цел. Всичко е в собствените му ръце. Той се намира в едно състояние, при което нищо не го подтиква към действие. Той трябва да открие своя път единствено чрез самия себе си. Около него не съществуват нито предмети, нито личности, които да го насочат в една или друга посока.
към текста >>
Ако човек се ориентира бързо, ако може да взема бързи, точни и спокойни решения дори и ако само секунди колебание биха улеснили вече връхлитащото нещастие, и ако тази способност за бързи решения е превърната в трайна черта от характера, той е несъзнавано узрял за третото "
изпитание
".
Нито един от читателите на тези редове не трябва да изпада в антипатия спрямо непрекъснатото връщане към самия себе си, без да е подробно запознат с по-нататъшния ход на нещата. Защото, ако устои в описаните изпитания, човек се издига до най-приказното щастие в живота си. И тук, както и в другите случаи, за мнозина обикновеният живот се превръща в истинско окултно обучение. За онези, които са стигнали дотам, че могат да вземат бързи решения и да се изправят съвършено спокойни пред внезапно възникващите трудности от всякакъв род, животът е вече е една разновидност на окултното обучение. Най-благодатните ситуации са онези, при които адекватното поведение е невъзможно без светкавичната бързина на решението.
Ако човек се ориентира бързо, ако може да взема бързи, точни и спокойни решения дори и ако само секунди колебание биха улеснили вече връхлитащото нещастие, и ако тази способност за бързи решения е превърната в трайна черта от характера, той е несъзнавано узрял за третото "изпитание".
Защото сега съществено е да изградим в себе си безусловно присъствие на духа.
към текста >>
В окултните школи го наричат "
изпитание
на въздуха", понеже при него кандидатът не може да се опре на здравата опора, идваща от външните обстоятелства, нито на духовно възприемаемите форми, цветове и т.н., които е опознал по време на Подготовката и Просветлението.
В окултните школи го наричат "изпитание на въздуха", понеже при него кандидатът не може да се опре на здравата опора, идваща от външните обстоятелства, нито на духовно възприемаемите форми, цветове и т.н., които е опознал по време на Подготовката и Просветлението.
Сега той може да разчита единствено на себе си.
към текста >>
Ако окултният ученик премине и това
изпитание
, тогава той пристъпва в "храма на висшето познание".
Ако окултният ученик премине и това изпитание, тогава той пристъпва в "храма на висшето познание".
Относно събитията и процесите, които следват, е възможно да бъдат дадени само най-общи указания. А това, което се изисква сега от окултният ученик, е следното: той трябва да положи един вид "клетва" и при никакви обстоятелства да не издава нищо от Тайната наука. Изразите "клетва" и "издавам" не са съвсем подходящи. Разбира се, това не е "клетва" в обикновения смисъл на думата. По скоро при тази нова степен от развитието се придобива определена опитност.
към текста >>
5.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
В Антропософията се говори за четири качества, които трябва да бъдат постигнати по "пътят на
изпитание
то".
В Антропософията се говори за четири качества, които трябва да бъдат постигнати по "пътят на изпитанието".
към текста >>
6.
Съдържание
GA_14 Четири мистерийни драми
ИЗПИТАНИЕ
ТО НА ДУШАТА
ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА
към текста >>
7.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
през
изпитание
то на душата,
през изпитанието на душата,
към текста >>
8.
ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА. Сценични картини от живота като епилог на „Портата на посвещението“
GA_14 Четири мистерийни драми
ИЗПИТАНИЕ
ТО НА ДУШАТА
ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА
към текста >>
Духовните и душевните преживявания на хората, изобразени в драмата „
ИЗПИТАНИЕ
ТО НА ДУШАТА“, са продължение на представените от мен картини на живота в „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“.
Духовните и душевните преживявания на хората, изобразени в драмата „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“, са продължение на представените от мен картини на живота в „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“.
към текста >>
9.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
пред
изпитание
да ви изправят.
пред изпитание да ви изправят.
към текста >>
10.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
щом
изпитание
то издържите.
щом изпитанието издържите.
към текста >>
че пред сурово
изпитание
стоя.
че пред сурово изпитание стоя.
към текста >>
11.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Часът за
изпитание
настъпи:
Часът за изпитание настъпи:
към текста >>
12.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
че подир
изпитание
то първо
че подир изпитанието първо
към текста >>
ще дойде
изпитание
то второ,
ще дойде изпитанието второ,
към текста >>
13.
ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА. Душевни процеси в сценични картини
GA_14 Четири мистерийни драми
Духовните и душевни процеси на хората, представени в сценичната поредица от картини „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“, представляват продължение на представените по-рано от мен картини от живота в „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“ и „
ИЗПИТАНИЕ
ТО НА ДУШАТА“.
Духовните и душевни процеси на хората, представени в сценичната поредица от картини „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“, представляват продължение на представените по-рано от мен картини от живота в „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“ и „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“.
Всички заедно образуват едно цяло.
към текста >>
(Слънчевият храм се споменава само в „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“ и в „
ИЗПИТАНИЕ
ТО НА ДУШАТА“.)
1. Бенедикт, Водач на Слънчевия храм и учител на няколко човека, които се явяват в „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“.
(Слънчевият храм се споменава само в „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“ и в „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“.)
към текста >>
(Представен в по-ранен живот като Велик Майстор на духовното братство в „
ИЗПИТАНИЕ
ТО НА ДУШАТА“.)
2. Хиларий Готгетрой, Велик Майстор на мистичен съюз.
(Представен в по-ранен живот като Велик Майстор на духовното братство в „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“.)
към текста >>
(Превъплъщение на Втори церемониалмайстор на духовното братство в „
ИЗПИТАНИЕ
ТО НА ДУШАТА“.)
7.Фридрих Траутман, наречен Романий (в „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“), Церемониалмайстор на мистичен съюз.
(Превъплъщение на Втори церемониалмайстор на духовното братство в „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“.)
към текста >>
(Това са превъплъщенията на дванадесетте селяни и селянки от „
ИЗПИТАНИЕ
ТО НА ДУШАТА“.)
(Това са превъплъщенията на дванадесетте селяни и селянки от „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“.)
към текста >>
14.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Ти
изпитание
то издържа.
Ти изпитанието издържа.
към текста >>
15.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Стая в горската къщурка, която е дом на семейство Балде в „
ИЗПИТАНИЕ
ТО НА ДУШАТА“.
Стая в горската къщурка, която е дом на семейство Балде в „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“.
Госпожа Балде, Феликс Балде, Капезий, Щрадер, по-късно Душата на Теодора.
към текста >>
16.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
е
изпитание
то ти душевно.
е изпитанието ти душевно.
към текста >>
17.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
и
изпитание
то на душата.
и изпитанието на душата.
към текста >>
Пред
изпитание
то си стоеше
Пред изпитанието си стоеше
към текста >>
през
изпитание
то да преминат.
през изпитанието да преминат.
към текста >>
която в
изпитание
видя.
която в изпитание видя.
към текста >>
18.
ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ. Душевни и духовни процеси в сценични картини
GA_14 Четири мистерийни драми
(Той е представен в предходните душевни картини „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“ и „
ИЗПИТАНИЕ
ТО НА ДУШАТА“ като Водач на Слънчевия храм.
1. Бенедикт, личност, в която известен брой негови „ученици“ виждат познавач на дълбоките духовни взаимовръзки.
(Той е представен в предходните душевни картини „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“ и „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ като Водач на Слънчевия храм.
В „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“ в негово лице се изразява духовното течение, което желае да постави на мястото на традиционния духовен живот живия съвременен духовен живот, съхраняван от явяващия се там Мистичен съюз.) В „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“ Бенедикт не стои просто над своите ученици, а неговата душевна участ се вплита в техните душевни преживявания.
към текста >>
(Същата индивидуалност е представена в предходните душевни картини „
ИЗПИТАНИЕ
ТО НА ДУШАТА“ като Велик Майстор на Мистичен съюз.)
2. Хиларий Готгетрой, познавач на традиционния духовен живот, свързан с личните му духовни преживявания.
(Същата индивидуалност е представена в предходните душевни картини „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ като Велик Майстор на Мистичен съюз.)
към текста >>
В „
ИЗПИТАНИЕ
ТО НА ДУШАТА“ и в „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“ Наставник на Мистичен съюз.)
1. Магнус Беликозий. (В „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“ наречен Герман.
В „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ и в „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“ Наставник на Мистичен съюз.)
към текста >>
В „
ИЗПИТАНИЕ
ТО НА ДУШАТА“ същата индивидуалност се явява като Първи церемониалмайстор на показания там Мистичен съюз.)
2. Алберт Торкваций. (Наречен Теодосий в „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“.
В „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ същата индивидуалност се явява като Първи церемониалмайстор на показания там Мистичен съюз.)
към текста >>
(В „
ИЗПИТАНИЕ
ТО НА ДУШАТА“ неговата индивидуалност се явява като Първи наставник.)
3. Професор Капезий.
(В „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ неговата индивидуалност се явява като Първи наставник.)
към текста >>
Индивидуалността на Феликс Балде се явява в „
ИЗПИТАНИЕ
ТО НА ДУШАТА“ като „Йозеф Кюне“.)
4. Феликс Балде. (В „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“ като носител на положителна природна мистика; в „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“ той е носител на субективната мистика.
Индивидуалността на Феликс Балде се явява в „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ като „Йозеф Кюне“.)
към текста >>
В „
ИЗПИТАНИЕ
ТО НА ДУШАТА“ неговата индивидуалност се явява като Втори церемониалмайстор на средновековния Мистичен съюз.)
следващите събития имат маловажно значение за неговия вътрешен живот.
В „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ неговата индивидуалност се явява като Втори церемониалмайстор на средновековния Мистичен съюз.)
към текста >>
(Неговата индивидуалност се явява в „
ИЗПИТАНИЕ
ТО НА ДУШАТА“ като „Евреинът Симон“).
2. Доктор Щрадер.
(Неговата индивидуалност се явява в „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ като „Евреинът Симон“).
към текста >>
В „
ИЗПИТАНИЕ
ТО НА ДУШАТА“ нейната индивидуалност се явява като „Берта“, дъщерята на Кюне.)
3. Болногледачката на Щрадер. (Тя е същата личност, която в „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“ е наречена Мария Тройфелс. В „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“ тя се казва Другата Мария, защото имагинативното познание на Йохан Томасий изобразява в нейния образ имагинацията на положителни природни сили.
В „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ нейната индивидуалност се явява като „Берта“, дъщерята на Кюне.)
към текста >>
(Нейната индивидуалност се явява в „
ИЗПИТАНИЕ
ТО НА ДУШАТА“ като Госпожа Кюне.)
4. Госпожа Балде.
(Нейната индивидуалност се явява в „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ като Госпожа Кюне.)
към текста >>
(Нейната индивидуалност се явява в „
ИЗПИТАНИЕ
ТО НА ДУШАТА“ като Монах.)
1. Мария.
(Нейната индивидуалност се явява в „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ като Монах.)
към текста >>
(Неговата индивидуалност се явява в „
ИЗПИТАНИЕ
ТО НА ДУШАТА“ като „Томас“.)
2. Йохан Томасий.
(Неговата индивидуалност се явява в „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ като „Томас“.)
към текста >>
(В „
ИЗПИТАНИЕ
ТО НА ДУШАТА“ нейната индивидуалност се явява като „Сесилия“, храненица на Кюне и сестра на Томас, който представлява индивидуалността на Йохан Томасий.)
5. Душата на Теодора.
(В „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ нейната индивидуалност се явява като „Сесилия“, храненица на Кюне и сестра на Томас, който представлява индивидуалността на Йохан Томасий.)
към текста >>
19.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Така развитието на света беше поставено пред едно сурово
изпитание
.
Който разбира, че в историческия ход на развитието на човечеството съдействат сили по-дълбоки от тези, които се явяват на повърхността, той ще открие за развитието на светогледите нещо знаменателно в начина, как материализмът на 19-тото столетие стои по отношение на раждането на хегеловата философия. В мислите на Гьоте се намираха зародишите за едно напредване на философията, които бяха използвани само твърде недостатъчно от Хегел. Когато Гьоте се стремеше да добие от "прарастението" една такава представа, че можеше да живее вътрешно с тази представа и да направи да произлязат от нея мислено такива специални растителни форми, които са жизнено възможни, той показа, че се стреми към едно оживяване на мислите в душата. Той стоеше пред навлизането на мисълта в едно живо развитие на тази мисъл, докато Хегел спря при мисълта. В душевното съжителство с оживялата мисъл, към което се стремеше Гьоте, хората биха имали едно духовно изживяване, което би искало да познае духа и в материята; те нямаха едно такова изживяване в "чистата мисъл".
Така развитието на света беше поставено пред едно сурово изпитание.
Според по-дълбоките исторически импулси новото време се стремеше към това, не само да изживява мисли, а да намери за себесъзнателния Аз една такава представа, чрез която човек може да си каже: Този Аз стои здраво в сградата на света. Благодарение на това, че хората си го представяха като резултат на материалните процеси, те биха постигнали това разбираем за епохата начин. Също и в отричането на духовната същност на себесъзнателния Аз от материализма на 19-тото столетие още се крие им пулса на търсенето на същността на Аза. Ето защо тласъкът на естествените науки, който бе упражнен върху светогледа, принадлежащ в напълно друг смисъл към историята отколкото влиянието на естествено научния начин на мислене върху предидущите материалистични течения. Тези последните не бяха още принудени от една Хегелова философия на мисълта да търсят сигурност от страна на естествените науки.
към текста >>
20.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
1911:
Изпитание
то на душата 1912: Пазачът на прага
1911: Изпитанието на душата 1912: Пазачът на прага
към текста >>
21.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
1.
Изпитание
то на душата
1. Изпитанието на душата
към текста >>
22.
Статия 01: Необходимост на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Време е да разберем, че партийните програми, които се преповтарят от по-далечното или по-близкото минало, са обречени на неизбежен провал, когато се поставят на
изпитание
от събития, като тези, които възникнаха заради катастрофата от Великата война[1].
Време е да разберем, че партийните програми, които се преповтарят от по-далечното или по-близкото минало, са обречени на неизбежен провал, когато се поставят на изпитание от събития, като тези, които възникнаха заради катастрофата от Великата война[1].
Хората, които проповядваха тези програми и имаха възможност да нареждат социалните условия, бяха категорично опровергани от самата катастрофа. Техните защитници трябва да осъзнаят, че подобен начин на мислене беше неспособен да овладее действителния ход на събитията. А събитията изпреварваха мисленето им, като носеха объркване и разрушения. Ако се осъзнае това, последствието ще е стремеж да се намерят мисли, които са по-адекватни спрямо реалния ход на реалните събития.
към текста >>
23.
26. VІІІ. Мисията на Михаела в епохата на свободата на човека
GA_26 Мистерията на Михаил
Обаче можем да кажем, че "Философията на свободата" ни подготвя да познаем относно свободата това, което може да бъде
изпитание
в едно духовно задружно ходене с Михаела.
Това не се отнася към моята "Философия на свободата". Тази "Философия на свободата" произхожда от самите чисто човешки познавателни способности, когато тези способности могат да проникнат в полето на духа. Тогава, за да познаем това, което се познава в такъв случай, ние не се нуждаем още да вървим в съгласие със същества от други светове.
Обаче можем да кажем, че "Философията на свободата" ни подготвя да познаем относно свободата това, което може да бъде изпитание в едно духовно задружно ходене с Михаела.
А това е следното.
към текста >>
24.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
В търсене на познание за християнството чрез духовно виждане пише „Християнството като мистичен факт“, но му се дава и едно
изпитание
.
Влиза в нови литературни кръгове, среща нови личности – Франк Ведекинд, Паул Шеербарт, Якобовски.
В търсене на познание за християнството чрез духовно виждане пише „Християнството като мистичен факт“, но му се дава и едно изпитание.
към текста >>
25.
XXVI. Позиция по отношение на християнството; „Християнството като мистичен факт“
GA_28 Моят жизнен път
Това, което тогава се случваше в душата ми при разглеждането на християнството, беше сериозно
изпитание
за мен, с което беше изпълнен периодът от сбогуването ми с ваймарската работа до написването на книгата „Християнството като мистичен факт“.
Това, което тогава се случваше в душата ми при разглеждането на християнството, беше сериозно изпитание за мен, с което беше изпълнен периодът от сбогуването ми с ваймарската работа до написването на книгата „Християнството като мистичен факт“.
Такива изпитания се дават от съдбата (кармата) като препятствия, които духовното развитие трябва да превъзмогне.
към текста >>
Преди началото на новото столетие се случи описаното
изпитание
на душата.
Това, което е постигнато като познания за духа в „Християнството като мистичен факт“, е извлечено непосредствено от самия духовен свят. Само заради това, да покажа на слушателите на лекциите си и на читателите на книгите си съзвучието на видяното по духовен път с историческите предания, се обърнах към тях и ги поместих в съдържанието. Но нищо от намиращото се в тези документи не съм включвал в съдържанието, ако първо не съм го видял пред себе си в духа. По времето, в което се появиха моите твърдения за християнството, които по буквално съдържание си противоречат с по-късните ми изявления, истинското съдържание на християнството започна да се развива като зародиш пред душата ми като феномен на вътрешно познание. Към края на века зародишът се развиваше все повече.
Преди началото на новото столетие се случи описаното изпитание на душата.
Това духовно стоене пред Мистерията на Голгота в най-съкровено и сериозно тържество на познанието имаше огромно значение за душевното ми развитие.
към текста >>
26.
XXVII. Перспективи по време на смяната на века; размишления за Хегел, Маккей и анархизма
GA_28 Моят жизнен път
Маккей и Щирнер, че и тук трябваше да се потопя в мисловен свят, който се превърна в духовно
изпитание
за мен.
Съдбата ми поднесе такъв обрат на преживяванията ми с Дж. Х.
Маккей и Щирнер, че и тук трябваше да се потопя в мисловен свят, който се превърна в духовно изпитание за мен.
Моят етически индивидуализъм се възприемаше като чисто вътрешно преживяване на човека. Когато го разработвах, бях много далече от мисълта да го превръщам в основа на даден политически възглед. По това време, около 1898 г., душата ми с нейния чисто етичен индивидуализъм трябваше да бъде повлечена в някаква пропаст. От нещо чисто вътрешно човешко той трябваше да стане нещо външно. Езотеричното трябваше да бъде отклонено към екзотеричното.
към текста >>
Едва когато в началото на новия век в книги като „Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ и „Християнството като мистичен факт“ ми се удаде да опиша преживяванията си в духовното, „етическият индивидуализъм“, след
изпитание
то, отново стоеше на своето правилно място.
Едва когато в началото на новия век в книги като „Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ и „Християнството като мистичен факт“ ми се удаде да опиша преживяванията си в духовното, „етическият индивидуализъм“, след изпитанието, отново стоеше на своето правилно място.
Но и тук изпитанието премина така, че външното изразяване не играеше никаква роля в пълно съзнание. То протече непосредствено под това пълно съзнание и благодарение на тази близост можа да приеме формите на изразяване, с които в последните години на миналия век обличах казаното от мен по социалните въпроси. И все пак, за да се получи вярната картина, известни струващи се твърде радикални изказвания трябва да бъдат противопоставени на някои други.
към текста >>
Но и тук
изпитание
то премина така, че външното изразяване не играеше никаква роля в пълно съзнание.
Едва когато в началото на новия век в книги като „Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ и „Християнството като мистичен факт“ ми се удаде да опиша преживяванията си в духовното, „етическият индивидуализъм“, след изпитанието, отново стоеше на своето правилно място.
Но и тук изпитанието премина така, че външното изразяване не играеше никаква роля в пълно съзнание.
То протече непосредствено под това пълно съзнание и благодарение на тази близост можа да приеме формите на изразяване, с които в последните години на миналия век обличах казаното от мен по социалните въпроси. И все пак, за да се получи вярната картина, известни струващи се твърде радикални изказвания трябва да бъдат противопоставени на някои други.
към текста >>
27.
XXX. Езотерика и публичност
GA_28 Моят жизнен път
От друга страна, гледам на него като на нещо, в което премина моето най-голямо духовно
изпитание
.
Но и днес все още имам усещането, че ако ги нямаше тук описаните пречки, опитът ми да стигна до духовния свят чрез естественонаучното мислене можеше да бъде още по-обнадеждаващ. На казаното от мен от 1897 до 1900 г. гледам като на това, което беше необходимо да бъде казано по отношение на начина на мислене на епохата.
От друга страна, гледам на него като на нещо, в което премина моето най-голямо духовно изпитание.
Запознах се щателно с това къде лежат стремящите се встрани от духа, разлагащи и разрушаващи културата сили на епохата. И това знание ми даде силата, от която покъсно имах нужда, за да действам, изхождайки от духа.
към текста >>
28.
XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г.
GA_28 Моят жизнен път
Човек трябва да умее да „чака“ в търпение и вътрешна добросъвестност, докато съзнанието издържи това
изпитание
.
Във външното естествознание утвърждаването на което и да е знание не може да стане, докато не бъдат приключени всички необходими експерименти и сетивни наблюдения и докато няма повече възражения срещу изискваните изчисления. В духовната наука по никакъв начин методическата добросъвестност и дисциплината на познанието не са по-малко нужни. Само че се върви по малко по-други пътища. Тук съзнанието трябва да се изпита по отношение на познаваемата истина.
Човек трябва да умее да „чака“ в търпение и вътрешна добросъвестност, докато съзнанието издържи това изпитание.
То трябва да укрепне достатъчно в способността си за създаване на идеи в дадена област, за да съумее да възприеме съзерцанието, за което става дума тук, в своята способност за създаване на понятия.
към текста >>
29.
Бележки
GA_28 Моят жизнен път
„
Изпитание
то на душата“, Берлин 1911.
149 създадените по-късномистерийни драми: „Портата на посвещението“, Берлин 1910.
„Изпитанието на душата“, Берлин 1911.
„Пазачът на прага“, Берлин 1912. „Пробуждането на душите“, Берлин 1913. Излезли заедно като „Четири мис-терийни драми“, Събр. съч. 14.
към текста >>
30.
Песен на инициацията (сатира)
GA_40 Стихове и медитации
„Духовно
изпитание
– твърди, –
„Духовно изпитание – твърди, –
към текста >>
31.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля
GA_92 Езотерична космология
По онова време силите, които подхранваха човешката воля, преминаха през
изпитание
, което отприщи огнената катастрофа, разрушила Лемурийския континент.
Тези различни слоеве са свързани с лъчи, които съединяват центъра на Земята с нейната повърхност. Под твърдата земя има голям брой подземни пространства, свързани с шестия слой, този на огъня. Този елемент на земята-огън е интимно свързан с човешката воля. Този елемент е, който причини огромните изригвания, които сложиха край на Лемурийската епоха.
По онова време силите, които подхранваха човешката воля, преминаха през изпитание, което отприщи огнената катастрофа, разрушила Лемурийския континент.
В хода на еволюцията този шести слой се смъкваше все повече и повече към центъра и като резултат вулканичните изригвания станаха по-редки. И те все още се причиняват в резултат на човешката воля, която, когато е злонамерена и хаотична, действа магнетично на този слой и го разстройва. Въпреки това, когато човешката воля е лишена от егоизъм, тя е способна да укроти този огън. Материалистичните периоди най-често са съпътствани от природни катаклизми, земетресения и т.н. Нарастващите сили на еволюцията са единствената алхимия, способна да преобрази, малко по-малко, организма и душата на Земята.
към текста >>
32.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30.9.1904 г. Мистериите на друидите и на 'дротите'.
GA_93 Легендата за храма
Следното
изпитание
се нарича "Подаването на змията от йерофанта".
Следното изпитание се нарича "Подаването на змията от йерофанта".
Това може да се обясни само посредством въздействията, които се получават от него. То е изяснено в сагата за Тантал. С привилегията, да се участва в Съвета на боговете, може да се злоупотреби. Това означава една реалност, която наистина издига човека над самия него, ала я придружават опасности, които никак не са преувеличени в разказа за проклятието на Тантал. Като правило човекът казва, че е безсилен пред природните закони.
към текста >>
33.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
По онова време силите, които подхранваха човешката воля, преминаха през
изпитание
, което отприщи огнената катастрофа, разрушила Лемурийския континент.
Тези различни слоеве са свързани с лъчи, които съединяват центъра на Земята с нейната повърхност. Под твърдата земя има голям брой подземни пространства, свързани с шестия слой, този на огъня. Този елемент на земята-огън е интимно свързан с човешката воля. Този елемент е, който причини огромните изригвания, които сложиха край на Лемурийската епоха.
По онова време силите, които подхранваха човешката воля, преминаха през изпитание, което отприщи огнената катастрофа, разрушила Лемурийския континент.
В хода на еволюцията този шести слой се смъкваше все повече и повече към центъра и като резултат вулканичните изригвания станаха по-редки. И те все още се причиняват в резултат на човешката воля, която, когато е злонамерена и хаотична, действа магнетично на този слой и го разстройва. Въпреки това, когато човешката воля е лишена от егоизъм, тя е способна да укроти този огън. Материалистичните периоди най-често са съпътствани от природни катаклизми, земетресения и т.н. Нарастващите сили на еволюцията са единствената алхимия, способна да преобрази, малко по-малко, организма и душата на Земята.
към текста >>
34.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
” И тогава настъпва нещо, което се нарича „
изпитание
то на кръвта”.
Четвъртата степен довежда ученика дотам, да усеща своето тяло толкова чуждо, колкото е и един физически предмет, да кажем например, парче дърво, така че да не може да се обърне към него с името „Аз”. Тази степен трябва да го доведе и до усещането: „Аз нося тялото си с мен, както нося и моята дреха!
” И тогава настъпва нещо, което се нарича „изпитанието на кръвта”.
Това, което в много други случаи се приближава до болестното състояние, тук е резултат от медитацията, защото всяка болестна причина е напълно изключена. По нозете, ръцете и дясната страна на гърдите се появяват т.нар. кръвни белези; а като вътрешен симптом ученикът вижда астралния образ на „разпятието”.
към текста >>
35.
10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
По този начин той беше освобождаван от илюзията и се убеждаваше, че тук става дума за едно
изпитание
.
Тук ние се доближаваме до една област, която винаги е била трудна за разбиране, дори и за онези, които са били допускани до определени степени на мистерийната мъдрост. В древните Мистерии се е процедирало по следния начин: При определена степен от мистерийното посвещение ученикът бил изправян пред зли и враждебни Същества, чийто външен вид предизвиквал ужас и отвращение, а самите те извършвали ужасяващи деяния пред очите му. А тези, които ги извършвали, били не други, а самите жреци и мъдреци, маскирани като зли демони за да подготвят съответните изпитания жреците се дегизирали като демонични Същества, които са извършвали възможно най-противните и отблъскващи неща. Защо? За да покажат на окултния ученик до каква степен Злото може да отклони развитието от неговия правилен път, и за тази цел маската на злите сили навличаха върху себе си именно жреците. Така окултният ученик трябваше да попадне в илюзията, че пред него стои Злото и едва след демаскирането на "Злото" той стигаше до истината.
По този начин той беше освобождаван от илюзията и се убеждаваше, че тук става дума за едно изпитание.
За да го подготвят, за да го въоръжат срещу Злото, жреците които, естествено, не бяха на месени в някакви злодеяния се изправяха пред него под формата на ужасни, отблъскващи същества. Но всичко това беше само едно отражение на онова, което действително се разиграваше в хода на космическото развитие.
към текста >>
36.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Той ще се прероди нормално; но към 7-та или 8-та година той ще мине през едно тежко
изпитание
и последствието от това ще бъде, че всичката мъдрост добита в миналото ще възникне постепенно, така щото той ще се намери на степента, която беше достигнал в своя минал живот и ще може да напредва към следващата степен.
Чрез това той отново ще постигне степента, до която се беше издигнал в миналото чрез своите собствени усилия. През настоящия живот, който е един вид повторение, резултатът, който той желаеше да достигне в миналото, ще му бъде даден наведнъж. Възможно е той да мине през своите минали опитности под една съвършено различна форма. Например, възможно е той да мине през тези опитности през време на своето детство. Да предположим, че този човек е достигнал определена степен на окултно развитие в едно минало прераждане.
Той ще се прероди нормално; но към 7-та или 8-та година той ще мине през едно тежко изпитание и последствието от това ще бъде, че всичката мъдрост добита в миналото ще възникне постепенно, така щото той ще се намери на степента, която беше достигнал в своя минал живот и ще може да напредва към следващата степен.
към текста >>
37.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Ще видите, че казаното относно тези факти издържа всяко
изпитание
, стига да се търси достатъчно точно в историята на външните събития.
Това, което изследователят на духовните светове намира, той драговолно го дава като подбуда на онези, които го приемат от него и които търсят външните доказателни факти. /Аз често съм обръщал вниманието на тази връзка на духовното и материалното изследване/. Когато това, което е намерено в духовния свят, е истинно, тогава то се потвърждава и във физическия свят. Но това ще ви каже всеки истински изследовател на духовния живот: той предава това, което знае от висшия свят, и след това изисква да бъдат проверени всички външни факти на ръка с изследването в духовния свят. Опитайте се, на пример, да сравните това, което бе казано от мене върху прераждането на Заратустра, с външната история.
Ще видите, че казаното относно тези факти издържа всяко изпитание, стига да се търси достатъчно точно в историята на външните събития.
Външното става разбираемо само благодарение на това, че познаваме вътрешното, духовното.
към текста >>
38.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Но сега човечеството отново трябва да мине през един вид космическо
изпитание
, за да се издигне отново в духовните светове.
Но сега човечеството отново трябва да мине през един вид космическо изпитание, за да се издигне отново в духовните светове.
Нещата стоят така, че от гръцко-латинската епоха насам, човечеството всъщност се потопи още по-дълбоко във физическата материя. Всичко свързано с тялото, с физическата организация, се материализира още повече. В нашата пета следатлантска културна епоха, човекът слезе под линията на равновесието и на първо време можеше да се издига единствено в областта на своите вътрешни изживявания, изграждайки едно съзнание ла духовния свят с по-скоро теоретичен характер. На първо време човекът трябваше да укрепне вътрешно.
към текста >>
39.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Нашата воля също, както и чувствата ни, става благочестива, когато стигнем до последното
изпитание
в търсенето на духовно познание.
Целта на Духовната Наука е да води целия човек към висшите светове, не само мислещия човек, но също и човека на чувствата и на волята. Ние можем да разсъждаваме за нещата в света и да оставаме студени и равнодушни правейки това, но не можем да познаем висшите светове без да обърнем погледа си нагоре и тогава неминуемо пробуждаме чувствени импулси, извличаме импулси за своите действия от познанието. Онези, които чувстват това за естествено, няма да стигнат до застой в този момент. Те ще положат усилия да подражават на велики идеали, които сияят от духовния свят.
Нашата воля също, както и чувствата ни, става благочестива, когато стигнем до последното изпитание в търсенето на духовно познание.
Всеки, който претендира да има познание за духа и остава равнодушен в своите чувства и воля, не е бил повлиян правилно от това познание. Духовната Наука достига най-високата си точка в едно настроение на благоговение, и в изпълнено с чувство на дълг прилагане на принципите на действие, признати за правилни. Духовната Наука трябва да бъде приета във волята. Когато попиваме духовно познание в истинското му значение, в нашата душа работи нещо като духовно Слънце.
към текста >>
40.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Сега той поема в себе си една друга тенденция: „Ти трябва да развиеш в душата си сили, които ще укрепят твоя Аз; през една следваща инкарнация ти трябва да си осигуриш възможността да работиш срещу съпротивата на твоето тяло, срещу силите, които напират към теб от физическото, етерното и астралното тяло и подкопават себесъзнанието; всичко това е един вид
изпитание
.
Нека да предположим следното: През последния си живот, един човек е живял така, че неговите действия са били ръководени от едно твърде слабо Азово чувство, което е било прекалено отдадено на външния свят и то до степен на известна несамостоятелност, на известно безличие все черти, които не са вече подходящи за сегашното еволюционно равнище на човечеството. Следователно, в съответната инкарнация на този човек, неговите действия са носели отпечатъка на едно слабо или липсващо Азово чувство. И ето, че по времето на Камалока, той отново застава пред своите действия, произтичащи, както казахме, от едно слабо или липсващо Азово чувство.
Сега той поема в себе си една друга тенденция: „Ти трябва да развиеш в душата си сили, които ще укрепят твоя Аз; през една следваща инкарнация ти трябва да си осигуриш възможността да работиш срещу съпротивата на твоето тяло, срещу силите, които напират към теб от физическото, етерното и астралното тяло и подкопават себесъзнанието; всичко това е един вид изпитание.
Да, ти трябва да си изградиш едно тяло, което ти напомня, че предразположбата към недостатъчното себесъзнание фактически идва от тялото! "
към текста >>
41.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Думата „случайност" е истинско
изпитание
за всяка философска система, за всеки човешки светоглед.
Думата „случайност" е истинско изпитание за всяка философска система, за всеки човешки светоглед.
И докато не се опитаме да вникнем поне отчасти в това, което хората така лекомислено назовават с думата „случайност", едва ли ще стигнем до същността на нещата. Темата на днешната лекция гласи: „Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата".
към текста >>
42.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
И за хората, които минават през едно или друго окултно обучение, ще представлява важна проба, едно сурово
изпитание
, да узнаят къде е истината и дали духовните теории действително крият някакви надеждни импулси, или там е намерил място един прикрит материализъм.
Тогавашният човек все още беше далеч от идеала на свободната воля, но чрез своето познание, чрез своите духовни усещания, той можеше да открива истината. Обаче през 20 век би означавало голямо нещастие, ако под натиска на материализма стане така, че учението за новото идване на Христос бъде проповядвано в смисъл, че Христос отново ще се роди във физическо тяло. В този случай хората само биха доказали, че те са далеч от каквито и да е възгледи относно напредъка на човешките способности. Естествено, лъжливи пророци ще се явяват и занапред, и поради материализма на нашето време те ще се радват на големи почести, на каквито се радваше и Сабатаи Зви през 17 век.
И за хората, които минават през едно или друго окултно обучение, ще представлява важна проба, едно сурово изпитание, да узнаят къде е истината и дали духовните теории действително крият някакви надеждни импулси, или там е намерил място един прикрит материализъм.
към текста >>
А
изпитание
то за самата Духовна наука ще се свежда до това, дали чрез духовно-научните възгледи достатъчно голям брой хора са се издигнали до степента на духовното виждане, до виждането в етерния свят, където те стават свидетели на новото Христово откровение, или те остават на физическия план, очаквайки новото раждане на Христос в човешко физическо тяло.
А изпитанието за самата Духовна наука ще се свежда до това, дали чрез духовно-научните възгледи достатъчно голям брой хора са се издигнали до степента на духовното виждане, до виждането в етерния свят, където те стават свидетели на новото Христово откровение, или те остават на физическия план, очаквайки новото раждане на Христос в човешко физическо тяло.
Нашето Антропософско Движение трябва да устои и на това изпитание. Нека обаче да повторя: никъде няма по-добре подготвени условия за търсене на истината в тази област, както там, където е възникнала северно-германската митология.
към текста >>
Нашето Антропософско Движение трябва да устои и на това
изпитание
.
А изпитанието за самата Духовна наука ще се свежда до това, дали чрез духовно-научните възгледи достатъчно голям брой хора са се издигнали до степента на духовното виждане, до виждането в етерния свят, където те стават свидетели на новото Христово откровение, или те остават на физическия план, очаквайки новото раждане на Христос в човешко физическо тяло.
Нашето Антропософско Движение трябва да устои и на това изпитание.
Нека обаче да повторя: никъде няма по-добре подготвени условия за търсене на истината в тази област, както там, където е възникнала северно-германската митология.
към текста >>
За всичко онова, което трябва да израсне от Духовната наука, би представлявало сурово
изпитание
, ако възникне някаква склонност към всевъзможните разновидности на сумрачното, хаотично ясновидство, както и тенденцията да не се цени достатъчно именно новото етерно ясновидство, което е просветлено от разума и науката.
Всички тези подробности, намиращи се в Залезът на Боговете, един ден ще намерят своето точно съответствие в онази панорама от образи, до която човечеството ще има достъп чрез новото етерно виждане. Вълкът Фернис например ще изостане. И във факта, че вълкът Фернис изостава в борбата срещу Один, е скрита една дълбока, дълбока истина. В близкото бъдеще нищо друго няма да е толкова опасно за човечеството, както склонността на хората да останат при старото ясновидство, което е недокоснато от новите еволюционни сили, защото старото, астрално ясновидство може да ги отведе само до такива душевни образи, един от които е например вълкът Фернис.
За всичко онова, което трябва да израсне от Духовната наука, би представлявало сурово изпитание, ако възникне някаква склонност към всевъзможните разновидности на сумрачното, хаотично ясновидство, както и тенденцията да не се цени достатъчно именно новото етерно ясновидство, което е просветлено от разума и науката.
към текста >>
43.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Христос минава през тези три степени на изкушението, като през един вид пробно
изпитание
, което се отнася за цялото човечество.
Христос минава през тези три степени на изкушението, като през един вид пробно изпитание, което се отнася за цялото човечество.
И след като всичко това е вече изживяно извън принципите на древните Мистерии, след като е постигнато от Христос, който живя в трите човешки тела, на човечеството се дава един съвършено нов импулс: в хода на еволюцията бъдещият човек благодарение на своите собствени сили и заедно с Аза, с когото той е в Малхут, в Царството да се издигне и в духовния свят. Най-после трябваше да бъде постигнато онова състояние, при което разделителната линия между двата свята да отпадне и човекът за едно със своя Аз, живеещ в Малхут да пристъпи в духовните светове. В името на човечеството, всичко това беше постигнато чрез победата над Изкушението, която е описана в Евангелието на Матей. В лицето на едно Същество, което живя на Земята, човечеството получи великия образец за това, как Азът може да се издигне във висшите царства и във висшите светове.
към текста >>
44.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
Гилгамеш иска да се подложи на това
изпитание
, но заспива много скоро.
Гилгамеш иска да се подложи на това изпитание, но заспива много скоро.
Тогава жената на Ксисуфр пече седем мистически хляба, които чрез приемането им трябвало да заменят това, което е трябвало да се завоюва в седемте нощи и шестте дни. И ето, с тези своеобразни еликсири на живота Гилгамеш се отправя по-нататък. Той преминава през нещо като потапяне в кладенец на младостта и пак достига до бреговете на своята родина, която се простира около Тигър и Ефрат. Змия отмъква силата на еликсира на живота и той без този еликсир идва в своята страна, но все пак със съзнанието, че съществува безсмъртие, и изпълнен с мъка, вижда все пак духа на Енкиду. Той действително му се явява и от разговора, който тогава протича, ние узнаваме по какъв начин е могло да възникне съзнание, свързано с духовния свят, за културата на египетско-халдейската епоха.
към текста >>
45.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Бавното подготвяне за това е загатнато и в моята втора мистерийна драма „
Изпитание
то на душата”, където е обърнато внимание върху миналите инкарнации на действуващите в драмата лица, инкарнации, които са отдалечени само с малко столетия назад в миналото.
А сега представете си: За следващите инкарнации, през които ще минават човешките души, които са понастоящем въплътени, ще се появи, така да се каже, вътрешната сила да поглеждат в миналото, да познаят себе си. Обаче за онези, които не са запознати с мислите за повтарящите се земни съществувания, този спомен за миналото ще бъде едно ужасно мъчение. Така че в действителност непознаването на повтарящите се земни съществувания ще бъде мъчително за хората, защото в душите им ще напират такива сили, които ще искат да им говорят за миналите времена, обаче няма да успеят, понеже тези хора са пропуснали да се запознаят с великите мистерийни тайни на повтарящите се земни съществувания. Да не иска човек да се запознае с тези истини на Мистериите, както те се възвестяват днес чрез Духовната наука, това означава не само човек да пропусне някакви теории, а означава той да превърне своите бъдещи инкарнации в едно мъчение. Ето защо особено в тези преходни времена, в които живеем, се случва нещо твърде особено.
Бавното подготвяне за това е загатнато и в моята втора мистерийна драма „Изпитанието на душата”, където е обърнато внимание върху миналите инкарнации на действуващите в драмата лица, инкарнации, които са отдалечени само с малко столетия назад в миналото.
Това вече се подготвя за човечеството. Но сега въпросът стои така, че чрез мъдрото ръководство на света, на хората се дава по определен начин да се запознаят с това, което са истините на Мистериите. Сега има относително малко хора, които намират пътя към Духовната наука. Нали така, броят на антропософите в сравнение с броя на останалите хора навсякъде е малък, те в сравнение с броя на останалите хора навсякъде са малко, така че можем да кажем: Хората не се интересуват много от антропософията. Обаче законът за прераждането в нашето време е такъв, че в действителност за хората, които минават като насън през света, без да проучват загадките на съществуванието, относително скоро ще настъпи един следващ земен живот; те скоро ще се преродят отново и тогава ще имат достатъчно поводи, за да се запознаят с истините на Духовната наука.
към текста >>
46.
Послеслов. Указания
GA_130 Езотеричното християнство
Към стр...: "
Изпитание
на душата", която /драма/ бе представена в Мюн- хен: Втората от модерните мистерийни драми на Рудолф Щайнер, първо предаване в Мюнхен през лятото на 1911 г.
Към стр...: "Изпитание на душата", която /драма/ бе представена в Мюн- хен: Втората от модерните мистерийни драми на Рудолф Щайнер, първо предаване в Мюнхен през лятото на 1911 г.
Виж: Четири Мистерийни драми /1910-1913/, пълно издание 1962 г.
към текста >>
47.
2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Това, което в моята втора розенкройцерска драма „
Изпитание
то на душата“*12 е казано от душата на Щрадер: че логически мислещият човек ако не иска да скъса с всичко онова, което е наследил от мисловните форми на последните столетия накрая просто по необходимост трябва да стигне до признаването на реинкарнациите и Кармата, то е нещо, което се корени в дълбините на днешния духовен живот и постепенно се оформя като нещо напълно самостоятелно в условията на западния духовен живот.
Розенкройцерството от предишните векове не можеше да се съобразява с един духовен елемент, който възникна в еволюцията на човечеството едва по-късно и без който днес ние не можем да навлезем в основните елементи на всички онези духовни течения, които израстват от почвата на окултизма. Поради причини, на които подробно ще се спрем в следващите лекции, векове наред външните екзотерични учения на християнството не съдържаха онова, което днес трябва да стои в самата изходна точка на нашето антропософско познание: учението за реинкарнацията и Кармата все още не беше истински застъпено в първите степени на розенкройцерското посвещение от 13 век. Ето защо бъдещият розенкройцер можеше да стигне доста далеч в своята подготовка, до 4-та, 5-та степен на розенкройцерството, можеше да е минал през това, което розенкройцерското посвещение нарича изучаване, усвояване на имагинацията, на окултната писменост, на философския камък, дори да изживее част от т.н. мистична смърт можеше да се издигне и до още по-висши окултни познания -, но така или иначе той не изпитваше потребност и не притежаваше достатъчно сила, за да обхване озаряващото учение за реинкарнацията и кармата. Обаче днес ние трябва да сме наясно: Поради напредващото мислене на съвременното човечество, в това мислене възникват такива мисловни форми, чрез които ако логически следваме изводите, налагащи се от самата екзотерична действителност ние безусловно ще стигнем до признаването на реинкарнациите и Кармата.
Това, което в моята втора розенкройцерска драма „Изпитанието на душата“*12 е казано от душата на Щрадер: че логически мислещият човек ако не иска да скъса с всичко онова, което е наследил от мисловните форми на последните столетия накрая просто по необходимост трябва да стигне до признаването на реинкарнациите и Кармата, то е нещо, което се корени в дълбините на днешния духовен живот и постепенно се оформя като нещо напълно самостоятелно в условията на западния духовен живот.
към текста >>
48.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 11. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Но приближавайки се до дълбоката същност на Христос, за нас става напълно самопонятно, че за Христос Исус е немислимо каквото и да е физическо прераждане, и че следва съвсем буквално и сериозно да вземем това, което казвам в моята мистерийна драма „
Изпитание
то на душата“*44 за еднократното слизане на Христос в едно човешко тяло.
Това, което наричаме човешки Аз, което у всеки човек дори той да е най-великият посветен възприемаме като една нишка, която преминава от една инкарнация в друга инкарнация, е нещо, за което при Исус от Назарет ние можем да говорим, както видяхме вчера, само за периода от раждането до Йоановото Кръщение в Йордан. После, след Йоановото Кръщение, Христос Исус действително застава пред нас в своето физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, обаче сега вече в тези външни човешки обвивки обитава не един човешки Аз, а едно космическо Същество, което ние наричаме Христово Същество и до което години наред се стремим да приближим всички, които се вслушват в нашите думи.
Но приближавайки се до дълбоката същност на Христос, за нас става напълно самопонятно, че за Христос Исус е немислимо каквото и да е физическо прераждане, и че следва съвсем буквално и сериозно да вземем това, което казвам в моята мистерийна драма „Изпитанието на душата“*44 за еднократното слизане на Христос в едно човешко тяло.
Ето защо най-напред трябва да се занимаем със същността, с природата на човешкия Аз, следователно, с онова, от което така да се каже Христос Исус беше напълно лишен през периода от Йоановото Кръщение в Йордан до Мистерията на Голгота.
към текста >>
49.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
ІI.
Изпитание
то на душата.
ІI. Изпитанието на душата.
към текста >>
*44. „
Изпитание
то на душата“, 8 действие. (Събр.Съч.
*44. „Изпитанието на душата“, 8 действие. (Събр.Съч.
№14) От откровенията на учителя наш ние знаем, Че занапред чрез светлината на Духа Хората ще съзерцават висшето Слънчево Същество, Което някога живя в земно тяло.
към текста >>
50.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
30. Хайнрих фон Клайст, 1777-1811, писмото е от 31 Август 1806, „Kleists Saemtliche Werke hg.von Erich Schmidt Band V, „Пентезилея": една от драмите на поета, Тubingen, 1808, „Катенка от Хайлброн или
изпитание
то на огъня", Berlin 1810.
30. Хайнрих фон Клайст, 1777-1811, писмото е от 31 Август 1806, „Kleists Saemtliche Werke hg.von Erich Schmidt Band V, „Пентезилея": една от драмите на поета, Тubingen, 1808, „Катенка от Хайлброн или изпитанието на огъня", Berlin 1810.
към текста >>
51.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Сега трябва да се започне с това, което тъй често трябва да се прави, когато се навлиза в свръхсетивния свят: с едно себе
изпитание
.
Едно такова същество може да бъде най-грозното, въпреки че то може да бъде обозначено като красиво, ако се остане при обозначенията в сетивния свят. То може да бъде напълно лошо същество, може да пази злостта, лошотията и неистината, може да е дявол в ангелски облик. Това е напълно възможно в свръхсетивния свят. Може да се установи по много начини, за които ще говорим, че малко по малко се навлиза в нещата, щом се подходи към тях с ясновиждащото съзнание. Така сега пред един ангелски образ човек може да каже, щом е стигнал дотам, да остане – мислейки – при свръхсетивното наблюдение: Виждайки един ангел или някакъв величествен образ, не трябва да попадаш в плен на измама; това може да бъде всичко, може да бъде ангел, но може да бъде също така и дявол.
Сега трябва да се започне с това, което тъй често трябва да се прави, когато се навлиза в свръхсетивния свят: с едно себеизпитание.
Човек може да се посъветва със себе си и да изследва доколко има в себе си качества на самомнение и егоизъм. Тогава душата се изпълва с горчивина. Но тази горчивина, тази болезненост може да доведе точно до това, че човек отново да се пречиства известно време от своето самомнение и от своя егоизъм. И щом човек осъзнае колко малко е свободен от самомнението и че след това трябва да стане свободен, тогава му се прояснява целият процес, който протича в душевните дълбини. И щом се стигне дотам, че за някого, предприел такова себенаблюдение, да не изчезва това, което наблюдава – защото това по правило ще се случи при първите стъпки, – тогава ангелът започва, при определени условия, да не бъде вече ангел, а приема наистина грозни форми, и постепенно се стига дотам, че да се каже: На съществото си дал възможност да изрази своята лошотия, когато те е заблудило с един напълно различен образ; но ти си го принудил да ти покаже истинския си облик, когато си се проникнал с по-пречистени чувства.
към текста >>
52.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
И без да искам да давам някакви разяснения за това, което е направено, бих желал да ви посоча как се явиха необходимостите към трите образа, които в трите мистерийни опита – „Портата на посвещението“, „
Изпитание
то на душата“, и „Пазачът на прага“ – се явяват пред вашите души като Йохан Томасий, Капезий и Щрадер.
Не може да се каже, ако искаме да говорим в правилния смисъл: Всяка душа трябва да проведе така издигането си към по-висшите светове – инициацията си – според един нормален принцип. Оттук следва потребността да се дават указания не само в кратки брошури или подобни, което би било по-лесно: Така и така трябва да прави душата, за да събуди вярата, че е възможно, щом се следват такива правила, при всяко обстоятелство, по същия начин като всяка друга душа да се издигне в по-висшите светове. Оттук е неприятността на такова нещо. Затова преди всичко аз опитах в книжката „Как се постигат познания за висшите светове“ да покажа нещо, което е индивидуално, но въпреки това да е полезно за всяка една душа. Но въпреки това се яви също и необходимостта да се покаже многообразието и променливото в пътя на инициацията.
И без да искам да давам някакви разяснения за това, което е направено, бих желал да ви посоча как се явиха необходимостите към трите образа, които в трите мистерийни опита – „Портата на посвещението“, „Изпитанието на душата“, и „Пазачът на прага“ – се явяват пред вашите души като Йохан Томасий, Капезий и Щрадер.
Те ви показват пътя на първото ниво на инициацията едновременно в три различни аспекта. Не може да се каже за някой от тези пътища, че е по-добър или по-лош от пътя на другите; напротив, за всеки от тях трябва да се каже, че той е трябвало да се даде според кармата на въпросната индивидуалност. Може само да се каже: една душа като тази на Йохан Томасий, или като тази на Капезий, трябва да върви по такива пътища, както съм опитал да ги покажа не в теории, не дидактично, а в образи. Оттук е нуждата да се показват такива образи. И все по-необходимо ще става да се освобождаваме от вярата, че в тези неща можем да навлезем с помощта на няколко правила, все по-необходимо ще бъде именно в духовната област да се насочваме от дидактичното към образа.
към текста >>
53.
Бележки
GA_138 За инициацията
„
Изпитание
то на душата“, въведена на 13 август с повторението на „Свещена Елисейска драма“; на 24 август 1912 г.
с премиерата на реконструираната от Едуард Шуре „Свещена Елисейска драма“. На 22 август 1909 г. следва премиерата на драмата му „Децата на Луцифер“, а на 15 август 1910 г. се изпълнява за първи път първата мистерийна драма на Рудолф Щайнер „Портата на посвещението“. През следващите години следват премиерите на другите три негови мистерийни драми: на 17 август 1911 г.
„Изпитанието на душата“, въведена на 13 август с повторението на „Свещена Елисейска драма“; на 24 август 1912 г.
„Пазачът на Прага“ и на 22 август 1913 г. „Пробуждането на душите“; виж. „Четири мистерийни драми“, GA 14.
към текста >>
23 промеждутъчни дни: представленията са в: неделя, 18-ти, „Елисейската мистерия“; вторник, 20-ти, „Портата на посвещението“; четвъртък, 22-ри, „
Изпитание
то на душата“; събота, 24-ти, „Пазачът на Прага“.
23 промеждутъчни дни: представленията са в: неделя, 18-ти, „Елисейската мистерия“; вторник, 20-ти, „Портата на посвещението“; четвъртък, 22-ри, „Изпитанието на душата“; събота, 24-ти, „Пазачът на Прага“.
Лекциите на Карл Унгер са на 19-ти, 21-ви и 23-ти август, темата е: По пътя към духовната наука.
към текста >>
54.
Втора лекция, 16 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Този Юда е същият, който по-късно минава през горчивото
изпитание
и извършва предателството, защото той, най-дълбоко свързан със специфичния древноеврейски елемент, не може веднага да осъществи прехода към християнския елемент и първо се нуждае от горчивото
изпитание
, от предателството.
Бих желал да насоча Вашето внимание и към още нещо. Всред петте синове на Мататия има един, който и в Стария Завет се нарича Юда. Тогава той е бил онзи, който най-всеотдайно се е борил за своя народ, който с цялата си душа е бил отдаден на своя народ, съумявайки да сключи съюз с римляните срещу сирийския цар Антиохий (1. Мак. 8).
Този Юда е същият, който по-късно минава през горчивото изпитание и извършва предателството, защото той, най-дълбоко свързан със специфичния древноеврейски елемент, не може веднага да осъществи прехода към християнския елемент и първо се нуждае от горчивото изпитание, от предателството.
И когато отново вземем чисто художествено-композиционния елемент, този път пред нас застава грандиозният образ на Юда от последните глави на Стария Завет и образът на Юда от Новия Завет. И забележителното в този симптоматичен процес е, че старозаветният Юда сключва съюз с римляните, и фактически подготвя всичко онова, което ще се случи по-късно, а именно пътят, по който християнството навлиза в света, започвайки от Римската империя. Тук имаме, бих казал, по-късното продължение на нещата. И ако аз бих добавил още нещо, което се знае, но не може да бъде представено в една лекция пред толкова широк кръг слушатели, Вие бихте видели как чрез по-късното прераждане на този Юда става претопяването на римския елемент в християнския елемент и как прероденият Юда е първият, който има, тъй да се каже, най-голям успех в разпространението на романизираното християнство, как съюзът между старозаветния Юда и римляните е едно пророческо предизвестие за делото на онзи, който за окул-тиста е не друг, а прероденият Юда, комуто предстоеше да мине през горчивото изпитание на предателството. И всичко онова, което чрез неговите по-късни действия доведе до претопяването на римския елемент в християнския елемент представлява едно обновяване но вече в духовната област на съюза между старозаветния Юда и римляните.
към текста >>
И ако аз бих добавил още нещо, което се знае, но не може да бъде представено в една лекция пред толкова широк кръг слушатели, Вие бихте видели как чрез по-късното прераждане на този Юда става претопяването на римския елемент в християнския елемент и как прероденият Юда е първият, който има, тъй да се каже, най-голям успех в разпространението на романизираното християнство, как съюзът между старозаветния Юда и римляните е едно пророческо предизвестие за делото на онзи, който за окул-тиста е не друг, а прероденият Юда, комуто предстоеше да мине през горчивото
изпитание
на предателството.
Мак. 8). Този Юда е същият, който по-късно минава през горчивото изпитание и извършва предателството, защото той, най-дълбоко свързан със специфичния древноеврейски елемент, не може веднага да осъществи прехода към християнския елемент и първо се нуждае от горчивото изпитание, от предателството. И когато отново вземем чисто художествено-композиционния елемент, този път пред нас застава грандиозният образ на Юда от последните глави на Стария Завет и образът на Юда от Новия Завет. И забележителното в този симптоматичен процес е, че старозаветният Юда сключва съюз с римляните, и фактически подготвя всичко онова, което ще се случи по-късно, а именно пътят, по който християнството навлиза в света, започвайки от Римската империя. Тук имаме, бих казал, по-късното продължение на нещата.
И ако аз бих добавил още нещо, което се знае, но не може да бъде представено в една лекция пред толкова широк кръг слушатели, Вие бихте видели как чрез по-късното прераждане на този Юда става претопяването на римския елемент в християнския елемент и как прероденият Юда е първият, който има, тъй да се каже, най-голям успех в разпространението на романизираното християнство, как съюзът между старозаветния Юда и римляните е едно пророческо предизвестие за делото на онзи, който за окул-тиста е не друг, а прероденият Юда, комуто предстоеше да мине през горчивото изпитание на предателството.
И всичко онова, което чрез неговите по-късни действия доведе до претопяването на римския елемент в християнския елемент представлява едно обновяване но вече в духовната област на съюза между старозаветния Юда и римляните.
към текста >>
55.
5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Тук е мястото, където човек чувствува нещо от това, което аз се постарах да покажа в моята мистерийна драма "
Изпитание
на душата" в монолога на лицето Капезиус, където след това се обръща внимание на мястото: В твоето мислене живеят мировите сили..." Какъв пълен със значение момент е този, когато душата чувствува: Аз имам свещеното задължение, да изнеса от себе си сили, които съм почерпил от Космоса и да ги оползотворя, да ги проявя.
Тук се намира една от точките, където едва ли е повече възможно Духовната наука да стане в душата нещо друго освен едно морално универсално чувство. Тук се намира една от точките, където едва ли е възможно повече Духовната наука да стане в душата нещо друго освен едно морално, универсално чувство. Това, което изглежда теория, се превръща в морални импулси в душата, защото тук човек чувствува цялата отговорност по отношение на неговото собствено същество. Тук човек чувствува: Между смъртта и едно ново раждане ти беше в едно такова положение, че целият Космос трябваше да действува в твоето същество и всичко което си приел по този начин, ти го сви. Ти си отговорен пред целият Космос, носиш действително целият Космос в себе си.
Тук е мястото, където човек чувствува нещо от това, което аз се постарах да покажа в моята мистерийна драма "Изпитание на душата" в монолога на лицето Капезиус, където след това се обръща внимание на мястото: В твоето мислене живеят мировите сили..." Какъв пълен със значение момент е този, когато душата чувствува: Аз имам свещеното задължение, да изнеса от себе си сили, които съм почерпил от Космоса и да ги оползотворя, да ги проявя.
И тук е мястото, където човек познава, че би било най-голям грях, да остави неизползувани тези сили. При тези конкретни изследвания се установи, как физически ние приемаме в нас целия Космос и го внасяме отново в съществуванието. Да, от онези сили, които човек носи фактически със себе си, само малко са фактически онези сили, които произхождат от Земята. Ние разглеждаме човека по отношение на силите, които действуват в неговото физическо тяло, царуват в неговото етерно тяло, царуват в неговото астрално тяло и в неговия Аз. Силите, които действуват в нашето физическо тяло ни идват без съмнение непосредствено от Земята, обаче от това което се нуждаем за етерното тяло не можем да го извлечем непосредствено от Земята, а само от силите, които действуват върху нас между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
56.
14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Особено при разглеждането на кармическите връзки на хората чрез ясновидското наблюдение, когато това наблюдение се извършва съвестно, когато всичко, което има да се каже е действително констатирано във висшите светове, когато в това не се внасят умувания и измислици в това има нещо, което най-интензивно разтърсва ясновидеца и поставя на голямо
изпитание
неговите сили.
От една страна, виждаме безсъвестните души, които чрез тяхната безсъвестност се подготвят да станат служители на онези духовни Същества, които изпращат на земните хора болестите, преждевременната смърт и нещастните случаи. Ние виждаме чрез това, как се предлага възможността да бъде изживяна Кармата на безсъвестността. От това нашата душа се чувствува подтисната, смутена, защото едно такова наблюдение, принадлежи действително към онези, действително често пъти ужасни наблюдения, които ясновидецът може да направи, когато вижда дълбоките връзки на съществуванието. Често пъти хората си представят виждането в духовните светове, като нещо създаващо блаженство. В определени области на висшето съществувание има наистина нещо създаващо блаженство, обаче именно тогава, когато човек проникне във висшите области на тайните, тогава с наблюдението са свързани много, много неща, които могат да изпълнят човека с ужас.
Особено при разглеждането на кармическите връзки на хората чрез ясновидското наблюдение, когато това наблюдение се извършва съвестно, когато всичко, което има да се каже е действително констатирано във висшите светове, когато в това не се внасят умувания и измислици в това има нещо, което най-интензивно разтърсва ясновидеца и поставя на голямо изпитание неговите сили.
След това обаче идват също онези неща, които отново ни позволяват да познаем даже, когато става дума за най-ужасяващите, за най-страшните неща колко мъдро е цялото ръководство на света. Ако от една страна виждаме съдбата на безсъвестните души, свързана с изпълнението на задачи да помогнат на определени духовни същества да изпращат на земните хора болести, преждевременна смърт и нещастия, то от друга страна виждаме, как това, което понасят такива хора чрез една преждевременна смърт донася на Съществата от висшите йерархии сили за благото и спасението на хората, нещо, което не може да бъде направено с други сили. Това съставлява чудесното, утешаващото: От една страна трябва да бъде предложена възможността хората да могат да грешат и в тяхното грешене да се приближат до опасността да бъдат откъснати от хода на развитието ако не би било това, човек не би могъл да изпълни своята земна мисия но щом това е възможно, тогава със земното развитие трябва да бъде свързано също и това, определени хора да умират в разцвета на техните години. Когато погледът на ясновидецът се насочи върху тях, той вижда как те са онези, които доставят на Съществата на висшите йерархии допълнителните сили за благото и спасението на хората, които сили иначе не биха съществували. Това е учудващо и чудесно, което ни завладява, когато от една страна изостряме нашия поглед чрез събуждащото ужас и след това отново можем да го обгърнем към едно мъдро ръководство на света, което се нуждае от ужасното, именно, за да може да осъществи висшата мъдрост.
към текста >>
57.
20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Защото бихме знаели, че това е едно нещастие
изпитание
, за да станем по-съвършени.
В тази област се намират много неща, които тепърва ни правят живота разбираем. Например, сполетява ни някое нещастие. Първо, ние имаме едно чувство, че това е едно нещастие. Ние трудно го понасяме. Ако бихме знаели обаче, защо преди раждането в течение на десетилетия и столетия сме устройвали всичко това, че това нещастие да ни сполети, толкова много неща ще ни бъдат по поносими.
Защото бихме знаели, че това е едно нещастие изпитание, за да станем по-съвършени.
Но и иначе човек изживява някои неща, когато погледне в онази част на духовния свят, в който той се подготвя за настоящия земен живот.
към текста >>
58.
Любовта и нейното значение за света
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Това ще намерите описано в началото на моята мистерийна драма „
Изпитание
то на душата“54 но никой, който разбира делата на любовта, не ще може да види в собствения стремеж за усъвършенстване нещо, за което може да каже: този стремеж е безкористен.
Човешкото бъдеще ще се състои обаче и от още нещо друго, освен от любов. Духовното усъвършенстване ще бъде целта, към която ще иска да се стреми земното човечество.
Това ще намерите описано в началото на моята мистерийна драма „Изпитанието на душата“54 но никой, който разбира делата на любовта, не ще може да види в собствения стремеж за усъвършенстване нещо, за което може да каже: този стремеж е безкористен.
Усъвършенстването е нещо, чрез което искаме да засилим и поощрим нашето същество, нашата личност. Обаче нашата стойност за света трябва да виждаме именно в делата, изпълнени с любов, а не в делата за самоусъвършенстване. Относно това не бива да изпадаме в заблуждение. Търси ли някой да последва Христос по пътя на любовта към мъдростта, то от тази мъдрост, която той поставя в служба на света, е валидна само онази част, която е проникната от любов.
към текста >>
59.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
И че трябва да се стремим към мъдростта, че мъдростта трябва да ни бъде свещена благодат, която ни води напред, това трябваше да изрази точно първата сцена от „
Изпитание
то на душата“: че ние не бива да оставим да изчезне мъдростта, че трябва да се грижим за нея, за да се изкачваме по стълбата на човешкото развитие чрез мъдростта.
Най-простият човек учеше благодарение на това, което действаше чрез детето Исус на Лука, да чувства цялото събитие от Палестина като едно огнено събитие, което го засяга като това, което непосредствено се случва с близък роднина. Никое Евангелие не действаше така, както Евангелието на Лука с неговото пленително настроение и насоченост, правейки съществото Исус близко на човешката душа. И наистина, всичко се намира вътре в това детско изображение, всичко, което трябва да бъде там в един известен аспект на Христовия импулс: Че най-висшето в света, в целия свят, е любовта; че мъдростта е велика, достойна да бъде постигната, че без мъдрост съществата не могат да устоят, но че любовта е най-великото; че могъществото и силата, които изграждат света, са велики и без тях светът не може да съществува, но че любовта е по-велика. Само този човек чувства правилно Христовия импулс, който може да усети превъзходството на любовта над могъществото, силата и мъдростта. Ние трябва да се стремим към мъдростта, преди всичко като човешки духовни индивидуалности, понеже тя принадлежи към божествените импулси на света.
И че трябва да се стремим към мъдростта, че мъдростта трябва да ни бъде свещена благодат, която ни води напред, това трябваше да изрази точно първата сцена от „Изпитанието на душата“: че ние не бива да оставим да изчезне мъдростта, че трябва да се грижим за нея, за да се изкачваме по стълбата на човешкото развитие чрез мъдростта.
Но навсякъде, където има мъдрост, е налице нещо двойствено; мъдрост на Боговете, мъдрост на луциферическите сили. Съществото, което се стреми към мъдрост се приближава във всички случаи също и до противниците на Боговете, до свитата на носителя на светлината, свитата на Луцифер. Затова няма божествена всемъдрост, понеже винаги срещу мъдростта стои един опонент: Луцифер. А силата и могъществото! Ние разбираме света благодарение на мъдростта, благодарение на мъдростта внасяме яснота и светлина в света; благодарение на силата и могъществото светът бива изграждан.
към текста >>
60.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
В това, което този път е представено в духовната област, имаме работа с преживяванията на душата между смъртта, настъпила след една средновековна инкарнация, и раждането във времето, в което се развива действието в „Портата на посвещението“, „
Изпитание
то на душата“, „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“.
Девета картина е посветена главно на онзи душевен момент в Мария, когато в душата ѝ навлиза съзнание за това, което тази душа, така да се каже, още не е преживяла напълно съзнателно в своите глъбини в предшестващия деваканически период, и за това, през което е преминала тя в далечното минало, в периода, който се отнася до египетското посвещение.
В това, което този път е представено в духовната област, имаме работа с преживяванията на душата между смъртта, настъпила след една средновековна инкарнация, и раждането във времето, в което се развива действието в „Портата на посвещението“, „Изпитанието на душата“, „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“.
Всички тези преживявания, с изключение на епизода в „Изпитанието на душата“, който представя съдържанието на духовната ретроспекция на Капезий в неговия предишен живот, се случват в настоящето – в това настояще, което се свързва с духовното минало, протекло деваканически между смъртта на съответните персонажи след средновековното превъплъщение, представляващо съдържанието на дадения епизод, и настоящия живот. Това, което изживяват душите по време на своя деваканически период, е различно в зависимост от това дали душите са преминали през една или друга подготовка на земята. Смята се за значително душевно преживяване, когато през деваканическия период душата премине със съзнание през това, което се нарича мирова среднощ. Душите, които не са подготвени за това, изживяват тази мирова среднощ така, че сякаш спят по времето, което може да се обозначи като Сатурнов период на Девакана. Защото всички следващи един след друг периоди, през които преминават душите между смъртта и ново раждане, могат да се обозначат във връзка с отделните планети като Слънчев, Марсов, Меркуриев и т.н. период.
към текста >>
Всички тези преживявания, с изключение на епизода в „
Изпитание
то на душата“, който представя съдържанието на духовната ретроспекция на Капезий в неговия предишен живот, се случват в настоящето – в това настояще, което се свързва с духовното минало, протекло деваканически между смъртта на съответните персонажи след средновековното превъплъщение, представляващо съдържанието на дадения епизод, и настоящия живот.
Девета картина е посветена главно на онзи душевен момент в Мария, когато в душата ѝ навлиза съзнание за това, което тази душа, така да се каже, още не е преживяла напълно съзнателно в своите глъбини в предшестващия деваканически период, и за това, през което е преминала тя в далечното минало, в периода, който се отнася до египетското посвещение. В това, което този път е представено в духовната област, имаме работа с преживяванията на душата между смъртта, настъпила след една средновековна инкарнация, и раждането във времето, в което се развива действието в „Портата на посвещението“, „Изпитанието на душата“, „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“.
Всички тези преживявания, с изключение на епизода в „Изпитанието на душата“, който представя съдържанието на духовната ретроспекция на Капезий в неговия предишен живот, се случват в настоящето – в това настояще, което се свързва с духовното минало, протекло деваканически между смъртта на съответните персонажи след средновековното превъплъщение, представляващо съдържанието на дадения епизод, и настоящия живот.
Това, което изживяват душите по време на своя деваканически период, е различно в зависимост от това дали душите са преминали през една или друга подготовка на земята. Смята се за значително душевно преживяване, когато през деваканическия период душата премине със съзнание през това, което се нарича мирова среднощ. Душите, които не са подготвени за това, изживяват тази мирова среднощ така, че сякаш спят по времето, което може да се обозначи като Сатурнов период на Девакана. Защото всички следващи един след друг периоди, през които преминават душите между смъртта и ново раждане, могат да се обозначат във връзка с отделните планети като Слънчев, Марсов, Меркуриев и т.н. период. Някои души проспиват, така да се каже, тази мирова среднощ.
към текста >>
61.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Докато се опитвах да охарактеризирам Капезий в „Портата на посвещението“, „
Изпитание
то на душата“ и „Пазачът на прага“, трябва да призная, че през цялото време пред очите ми беше неговото отношение към египетския принцип на посвещение, което е изразено по-ясно в Седма и Осма картина от „Пробуждането на душите“.
Докато се опитвах да охарактеризирам Капезий в „Портата на посвещението“, „Изпитанието на душата“ и „Пазачът на прага“, трябва да призная, че през цялото време пред очите ми беше неговото отношение към египетския принцип на посвещение, което е изразено по-ясно в Седма и Осма картина от „Пробуждането на душите“.
И всъщност би трябвало да помним, че преживяванията, които е имала душата на Капезий по време на своето египетско въплъщение, лежат в основата на всички по-късни съдби, които имат значение за тази душа и в настоящето. И така, Капезий е историк, учен историк. В своя живот на учен той се е занимавал основно с история, с всичко това, което е привело в развитие възникването и същността на народите, културите и отделните хора в следващите една след друга епохи. Но един ден Капезий попада на нещо от Хекелианската литература. Той се запознава с целия този светоглед, с който по-рано малко се е занимавал, и във връзка с това изчита различни трудове за атомическия светоглед.
към текста >>
62.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
По-нататък отиват нещата в „
Изпитание
то на душата“, където по-високо издигане е предизвикано от това, че Йохан стига до впечатления от предишни земни животи, които не са само имагинация, където нещата излизат в обективния свят, където си имаме работа с духовни факти, които съществуват като такива отделно от душата на Йохан Томасий.
По-нататък отиват нещата в „Изпитанието на душата“, където по-високо издигане е предизвикано от това, че Йохан стига до впечатления от предишни земни животи, които не са само имагинация, където нещата излизат в обективния свят, където си имаме работа с духовни факти, които съществуват като такива отделно от душата на Йохан Томасий.
В „Изпитанието на душата“ излизаме от субективността на Йохан Томасий в обективния свят. Така че тези две първи драми могат да се разглеждат като постепенно откъсване на Йохан Томасий от неговата вътрешност и встъпването му във външния духовен свят. Именно затова е така понятно – тъй като Йохан преминава през първата степен на същинската инициация по време на „Изпитанието на душата“, – че там Луцифер придобива изкусително влияние, което е представено в края на „Изпитанието на душата“. И така отново е дадено това, през което може да премине такава душа като тази на Йохан Томасий, и което е указано в „Пазачът на прага“.
към текста >>
В „
Изпитание
то на душата“ излизаме от субективността на Йохан Томасий в обективния свят.
По-нататък отиват нещата в „Изпитанието на душата“, където по-високо издигане е предизвикано от това, че Йохан стига до впечатления от предишни земни животи, които не са само имагинация, където нещата излизат в обективния свят, където си имаме работа с духовни факти, които съществуват като такива отделно от душата на Йохан Томасий.
В „Изпитанието на душата“ излизаме от субективността на Йохан Томасий в обективния свят.
Така че тези две първи драми могат да се разглеждат като постепенно откъсване на Йохан Томасий от неговата вътрешност и встъпването му във външния духовен свят. Именно затова е така понятно – тъй като Йохан преминава през първата степен на същинската инициация по време на „Изпитанието на душата“, – че там Луцифер придобива изкусително влияние, което е представено в края на „Изпитанието на душата“. И така отново е дадено това, през което може да премине такава душа като тази на Йохан Томасий, и което е указано в „Пазачът на прага“.
към текста >>
Именно затова е така понятно – тъй като Йохан преминава през първата степен на същинската инициация по време на „
Изпитание
то на душата“, – че там Луцифер придобива изкусително влияние, което е представено в края на „
Изпитание
то на душата“.
По-нататък отиват нещата в „Изпитанието на душата“, където по-високо издигане е предизвикано от това, че Йохан стига до впечатления от предишни земни животи, които не са само имагинация, където нещата излизат в обективния свят, където си имаме работа с духовни факти, които съществуват като такива отделно от душата на Йохан Томасий. В „Изпитанието на душата“ излизаме от субективността на Йохан Томасий в обективния свят. Така че тези две първи драми могат да се разглеждат като постепенно откъсване на Йохан Томасий от неговата вътрешност и встъпването му във външния духовен свят.
Именно затова е така понятно – тъй като Йохан преминава през първата степен на същинската инициация по време на „Изпитанието на душата“, – че там Луцифер придобива изкусително влияние, което е представено в края на „Изпитанието на душата“.
И така отново е дадено това, през което може да премине такава душа като тази на Йохан Томасий, и което е указано в „Пазачът на прага“.
към текста >>
63.
Бележки
GA_147 Тайните на прага
също „
Изпитание
то на душата“, Тринадесета картина.
29) Що за думи казва Романий? : вж.
също „Изпитанието на душата“, Тринадесета картина.
към текста >>
121) среща с Двойника: първо в „
Изпитание
то на душата”, Пета картина; после в „Пазачът на прага“, Трета и Осма картина; „Пробуждането на душите“, Четвърта картина.
121) среща с Двойника: първо в „Изпитанието на душата”, Пета картина; после в „Пазачът на прага“, Трета и Осма картина; „Пробуждането на душите“, Четвърта картина.
към текста >>
123) че там Луцифер придобива изкусително влияние: „
Изпитание
то на душата“, Дванадесета картина.
123) че там Луцифер придобива изкусително влияние: „Изпитанието на душата“, Дванадесета картина.
към текста >>
64.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Най-добре е за тези души, те първо да минат през това време на
изпитание
!
Някой би могъл да каже: Да, но това не са никак утешителни отношения, каквито ти ни описваш, че протичат след смъртта. Да, обични мой приятели, това е една представа, която е добита на физическото поле, когато говорим така; това съвсем не е една представа, която е проникната вече от разбирането на духовните светове. Между смъртта и едно ново раждане мъртвият стига до един момент, когато си казва: О, колко безутешно трябва да бъде да видиш веднага след смъртта тези души, когато човек има материалистично разбиране!
Най-добре е за тези души, те първо да минат през това време на изпитание!
Те биха изгубили себе си, не биха могли да постигнат това, което трябва да постигнат, ако нещата не стояха така. Гледището става съвършено друго, когато човек разглежда нещата от духовната страна и ще дойде време, когато хората ще чувствуват необходимостта, още на физическото поле да добият действително разбиране за истините на Духовната наука. Затова тази Духовна наука идва сега в света, защото развитието на човечеството изисква по необходимост духовните светове и условията на съществуване в тях да проникнат все повече и повече в душите, първо инстинктивно и после съзнателно. Това проникване трябва да живее в душите на хората на Земята. Искам да Ви съобщя нещо чисто външно, за да видите, как хората все повече ще стигнат до там, да могат да разберат и живота на физическото поле в неговата истинска форма благодарение на това, че разбират законите на духовното съществуване.
към текста >>
65.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Вероятно сте изпитвали от личен опит или други хора са споделяли с Вас следното: един човек е минал през някакво
изпитание
, прекарал е някакъв труден период от своя живот.
Това, което възприемаме първоначално с нашите физически сетива и с нашия физически ум, е само едното. Обаче в неговата основа стои нещо, което е аналогично на човешкото етерно тяло. В основата на всеки външен физически процес действително стои един по-фин, по-висш процес. Виждате ли, има много хора, които имат определен усет за тези неща. Може да срещнете този усет по два начина.
Вероятно сте изпитвали от личен опит или други хора са споделяли с Вас следното: един човек е минал през някакво изпитание, прекарал е някакъв труден период от своя живот.
Но после той идва при Вас... или това може да сте Вие самите, и тогава си казвате: Да, но аз имах чувството, че през тези дни, когато се случи това с мен, с мен се случи и нещо съвсем друго. Аз съм убеден в това, как по-дълбоките натури могат да имат едно такова чувство, че събития, които съвсем не се разиграват на физическото поле, все пак могат да са изключително важни За по-нататъшния им живот. Че нещо е станало с тях, това е само едното. Други хора стигат още по-далеч: те се убеждават в тези неща благодарение на едни или други сънища. Някой сънува при мерно, че е притиснат от една скала.После той се пробужда и си казва: това е само някакъв символ; вероятно с моята душа е станало нещо важно.
към текста >>
66.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Така че това трябва да се случва, хората трябва да преминат през това
изпитание
.
Вие виждате каква перспектива от негативен вид се изразява в петата следатлантска епоха – липсата на взаиморазбирателство между хората. Това обаче ни призовава ясно да погледнем изискването за развитие: да не искаме да живеем съноподобно в мрака. Защото това изискване е от огромна необходимост. Ако в петата следатлантска епоха не беше станало трудно това взаимоопознаване, тогава нямаше да може да се изгражда съзнателната душа, тогава хората трябваше да живеят повече в общности. Тогава не би могло да се развива индивидуалното на съзнателната душа.
Така че това трябва да се случва, хората трябва да преминат през това изпитание.
От друга страна обаче, трябва да се има предвид, че ако се запази само този негативен аспект в условията на развитие на петата следатлантска епоха, в човечеството на сегашната епоха ще възникват все повече войни и крамоли. Така ние инстинктивно виждаме да се проявява известно количество от нужди в тази пета следатлантска епоха, но тези нужди трябва все повече да се осъзнават. И представянето им е една от задачите на духовната наука за петата следатлантска епоха.
към текста >>
И така, както днес се проявяват тези национални противоречия, национални симпатии и антипатии, те представляват едно тежко и ужасно
изпитание
за човечеството, само в преодоляването на което може да възникне нещо добро.
Това е нещото, което трябва напълно да навлезе в петата следатлантска епоха, за да може човечеството напълно да развие съзнателната душа. Хората трябва да преминават през изпитания, да се сблъскват с противодействащите сили. По такъв начин чувствата на симпатия и антипатия ще се разпалват с пълна сила и само в борбата, в съзнателната борба с повърхностните чувства на симпатия и антипатия ще може правилно да се роди съзнателната душа. Също така на социалното разбирателство между хората все повече и повече ще се противопоставят националистическите чувства и страсти, които първоначално придобиват настоящата си форма в деветнадесетото столетие, но в бъдеще ще се разразяват с още по-голяма сила.
И така, както днес се проявяват тези национални противоречия, национални симпатии и антипатии, те представляват едно тежко и ужасно изпитание за човечеството, само в преодоляването на което може да възникне нещо добро.
Ако тези чувства на симпатия и антипатия, родени от националистически страсти, вземат надмощие по начина, по който това се случва днес, човечеството ще може само да бленува за развитието на съзнателната душа. Защото националистическите чувства вървят в противоположна посока. Те работят срещу независимостта на човека, с тенденция да го превърнат просто в отражение на една или друга национална група.
към текста >>
Но тъй като тя трябва да е независима, човечеството се намира в период на
изпитание
и навсякъде възникват най-големи трудности.
И в същото време, когато в съвременния живот се почувства първият зародиш на необходимостта от свобода на мисълта, веднага започна да работи и противодействащата сила в така нареченото йезуитство в различните религии. Целта му е най-силно да се противопостави на мисловната свобода, която се явява жизненоважна необходимост в петата следатлантска епоха. И ще става все по-необходимо във всички области в съвременната епоха да се изкоренява това противопоставящо се на мисловната свобода йезуитство. Защото, сияейки, от религиозния живот трябва все повече да се разгръща мисловната свобода във всички сфери на живота.
Но тъй като тя трябва да е независима, човечеството се намира в период на изпитание и навсякъде възникват най-големи трудности.
И тези трудности ще стават толкова по-големи, колкото повече човечеството от петата следатлантска епоха се стреми към развитие на яснота на съзнанието, но първоначално това ще се усеща като нещо неприятно, затова в голяма степен ще се заглушава.
към текста >>
67.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
След като нашата карма ни е довела до духовната наука, трябва също така да искаме да приемем това, което тя може да ни възложи като
изпитание
.
За това трябва да имаме ясно съзнание. И не трябва да се учудваме, че имаме затруднения да се сблъскаме в живота с напълно противоположното, когато служебно призваните развиват такива мисли за религиозното и духовно възпитание на човечеството. Ние трябва винаги да съблюдаваме на какво служим в целостта на човечеството чрез това, че на подвеждащите мисли на човечеството, които днес идват от такава страна, противопоставяме мислите, които могат да са плодотворни. И една такава мисъл може и в най-дълбока депресия да ни извиси, да ни изпълни със сила. Такава мисъл е изключително важна във всяка секунда от живота ни, а именно че трябва да упражняваме духовната наука така, че във външния живот да я демонстрираме възможно най-малко, но тя да се издига в нас толкова силно и интензивно, че срещу изпитанията, пред които ни изправя, да имаме силата да си кажем: те трябва да са налице!
След като нашата карма ни е довела до духовната наука, трябва също така да искаме да приемем това, което тя може да ни възложи като изпитание.
Защото противопоставящите се на духовната наука световни сили са ужасно могъщи и хората изобщо не знаят за това. Защото онзи мъж, разбира се, няма никаква представа от всичко, което представлява същността на мисленето и усещането и което може да се разкрие само когато чрез духовната наука се добие ясен поглед за цялата разрушителност на подобен начин на мислене! Ето защо не може да му се приписва вина, не трябва да го приемаме пренебрежително, а един такъв факт трябва да се разглежда напълно обективно, както се разглежда земетресение или вулкан, действащи също разрушително – макар и в малка област – с външни физически средства. Мъжът обаче в действителност не може да мисли. И той е само един пример за това как най-значими хора от настоящето не могат да мислят.
към текста >>
68.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Но тези неща са само
изпитание
за човечеството.
Но тези неща са само изпитание за човечеството.
Те щяха да бъдат само изпитание дори ако се получеше онова, което си позволих да кажа в края на моята коледна лекция, дори ако се получеше в бъдеще да се казва: По коледните празници през хиляда деветстотин и шестнайсетата година след мистерията на Голгота възванието "Да бъде мир на земята сред душите човешки, проявяващи добра воля" бе обругано под най-безсмислени претексти, а ако не са най-безсмислени претексти, ще трябва да е нещо по-лошо. Тогава по това обругаване на всяка идея за мир трябва да бъде разпознато за какво става дума: Че наистина става дума не за онова, което се казва в периферията, а за съвсем други неща. Тогава ще се разбере, че вече може да се говори за това, че днес става дума за щастието или нещастието на Европа.
към текста >>
Те щяха да бъдат само
изпитание
дори ако се получеше онова, което си позволих да кажа в края на моята коледна лекция, дори ако се получеше в бъдеще да се казва: По коледните празници през хиляда деветстотин и шестнайсетата година след мистерията на Голгота възванието "Да бъде мир на земята сред душите човешки, проявяващи добра воля" бе обругано под най-безсмислени претексти, а ако не са най-безсмислени претексти, ще трябва да е нещо по-лошо.
Но тези неща са само изпитание за човечеството.
Те щяха да бъдат само изпитание дори ако се получеше онова, което си позволих да кажа в края на моята коледна лекция, дори ако се получеше в бъдеще да се казва: По коледните празници през хиляда деветстотин и шестнайсетата година след мистерията на Голгота възванието "Да бъде мир на земята сред душите човешки, проявяващи добра воля" бе обругано под най-безсмислени претексти, а ако не са най-безсмислени претексти, ще трябва да е нещо по-лошо.
Тогава по това обругаване на всяка идея за мир трябва да бъде разпознато за какво става дума: Че наистина става дума не за онова, което се казва в периферията, а за съвсем други неща. Тогава ще се разбере, че вече може да се говори за това, че днес става дума за щастието или нещастието на Европа.
към текста >>
69.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но сега, в известен смисъл, стоим пред неизбежното
изпитание
: ще бъдем ли в състояние, под тежестта на стоварилите се върху нас бедствия, да запазим верност към нашите високи идеали, предписвани ни от нашето знание за духовния свят и неговото живо възприятие.
Ускорено от събитията, разиграли се в последните години, над света се разрази това, което в основни линии отдавна можеше да се предвиди. Едва в следващите епохи напълно ще се осъзнае в цялата им дълбочина сериозността на събитията, чиито свидетели сме. Много от това, което е в основата на тези сериозни събития, остава днес извън нашето полезрение – даже в техните външни проявления. Но за нас, мили мои приятели, в тези сериозни времена е значимо преди всичко следното, което искам да изразя с такива думи: в течение на години задълбавахме в познанието за духовното, опитвахме се да овладеем познаването, чувстването и възприятието на духовните светове и на всичко, което се отнася към това познание, чувстване и възприемане.
Но сега, в известен смисъл, стоим пред неизбежното изпитание: ще бъдем ли в състояние, под тежестта на стоварилите се върху нас бедствия, да запазим верност към нашите високи идеали, предписвани ни от нашето знание за духовния свят и неговото живо възприятие.
Да, там, в нашите клонове, където са събрани единомишленици, обединени от общи чувства, това е по-лесно – да се съхрани това, което духовната наука трябва да донесе на човечеството, но ние навсякъде и всякога трябва за пазим високите идеали, изказани още в нашето първо основно положение /бележка 3/. Ние не сме общество, действащо сред родствени народи, ние се стремим да разпространим върху целия свят духа на миролюбието /на умиротворението/. С това са свързани изпитания, тъй като във времето, в което живеем, действително е трудно да се издигнеш до висока обективност, до справедливост.
към текста >>
На това обръща внимание втората драма-мистерия "
Изпитание
то на душата".
Не го ли знаем по своята собствена душа и вътрешната борба между отделните и членове?
На това обръща внимание втората драма-мистерия "Изпитанието на душата".
Можем да получим ключ към разбирането на това, което идва в наше време, ако позволим да ни въздейства всичко, което там е казано. И трябва да пробваме да направим дадената в цикъла картина толкова ясна в своята душа, че да разберем, как ние в Средна Европа трябва да търсим Аза. Така, както разиграващото се днес като тежка съдба в света, стоеше пред нашите души в дните на мир, в тишината на духовната работа над този цикъл. По същество много от това, което става сега, ще ни стане ясно, ако вземем предвид всичко казано в този цикъл. Само тогава ще достигнем необходимата обективност.
към текста >>
Целта на днешната ми лекция е, това, което мислено усвоихме, да витае във вашите души срещу събитията, да се справим с
изпитание
то, да добием правилен поглед върху събитията и взаимоотношенията.
Скъпи мои приятели!
Целта на днешната ми лекция е, това, което мислено усвоихме, да витае във вашите души срещу събитията, да се справим с изпитанието, да добием правилен поглед върху събитията и взаимоотношенията.
Духовността ще дойде чрез този велик учител, властващ сега в Европа. Но човек е роден за свобода. Много зависи от тези, които са обединени с нас в нашето духовно движение. Ако във вашите души в това време на изпитания живеят правилните антропософски мисли, тогава пространството, което сега е изпълнено с взаимоненавистни страсти, ще се изпълни със светли светещи духовни мисли, със светли правилни чувства. Такива чувства дълго ще продължават да живеят.
към текста >>
70.
Бележки
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
"
Изпитание
на душите", картина първа.
"Изпитание на душите", картина първа.
Виж бележка № 28.
към текста >>
71.
Съдържание
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Изпитание
то с огън през Четвъртата следатлантска епоха.
Материализмът не познава "духовната тежест" и поради това няма усет за истинската действителност. Херман Грим и неговата книга за Гьоте. Мартин Лутер. Инстинктивното разширяване на сетивните усещания.
Изпитанието с огън през Четвъртата следатлантска епоха.
Мъртвите и живите истини. Душевната конфигурация на бъдещите педагози. Разумът не може да бъде култивиран с помощта на разума. Кога антропософията се превръща в пътепоказател.
към текста >>
72.
1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Това се потвърждава по най-красноречив и покъртващ начин като в същото време е и едно жестоко
изпитание
за човешкото познание от състоянието на мъртвите, които пребиваваха в духовния свят било то през последните години на 19 век, било през първите години на 20 век.
Това се потвърждава по най-красноречив и покъртващ начин като в същото време е и едно жестоко изпитание за човешкото познание от състоянието на мъртвите, които пребиваваха в духовния свят било то през последните години на 19 век, било през първите години на 20 век.
В неистовото надпрепускване към материализма, много души не успяха да пробудят своето съзнание с импулси от духовния свят. Много от тях минаха през Портата на смъртта без никакво предчувствие за духовните факти. Ако преди да минат през Портата на смъртта, т.е. в поредния земен живот, тези души имаха възможност да приемат импулси от духовния свят, те несъмнено щяха да ги пренесат и след смъртта. За всички тях след смъртта това би била една благодат, едно неоценимо богатство.
към текста >>
73.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
«
Изпитание
то на душата» - сценични картини от живота като продължение на «Портата на посвещението» (1911). III.
51. «Четири мистерийни драми» от Рудолф Щайнер (1910 - 1913 г.), Събр. съч. 14. I. «Портата на посвещението (инициацията)» - Розенкройцерска мистерия (1910 г.). II.
«Изпитанието на душата» - сценични картини от живота като продължение на «Портата на посвещението» (1911). III.
«Пазачът на прага» - душевни процеси в сценични картини (1912 г.). IV. «Пробуждането на душите» - душевни и духовни процеси в сценични картини (1913 г.). Виж особено последната картина в «Пробуждането на душите».
към текста >>
74.
Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Изпитание
то се състои в това, да намерят пътя към духа с помощта на вътрешната си сила.
Бихме казали: „Нищо не е по-ясно за мен в целия контекст на сегашното човешко развитие от това, че социалният проблем е назрял; но също така нищо не е по-ясно от това, че хората трагично се провалят при решаването на този социален проблем.“ В нашата епоха, когато социалният въпрос нахлува с пълни сили в живота, хората преминават през най-тежките изпитания.
Изпитанието се състои в това, да намерят пътя към духа с помощта на вътрешната си сила.
Днес не можем да търсим никакви откровения, освен ако не ги търсим свободно; понеже от средата на петнадесети век живеем в епохата на Съзнателната душа — епохата, в която всичко е определено да бъде поставено в светлината на съзнанието.
към текста >>
75.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Вие виждате, как новото човечество трябва да мине през своето
изпитание
.
Действителната сила, чийто образ ние прилагаме в този живот, се намира преди смъртта. Ето защо принципът на човешкото съзнание, който се получава, когато насочим погледа върху собственото съзнание е: аз мисля, следователно аз не съм. Cogito ergo non sum! Това е принципното, което трябва да бъде разбрано, че в мисленето царува една образна природа и че силата на мисленето се намира преди раждането. Новото развитие е започнало с това, да постави като основна аксиома на философията противоположното: cogito ergo sum, което е една безсмислица.
Вие виждате, как новото човечество трябва да мине през своето изпитание.
Обаче ние се намираме на разделната точка. Трябва да се научим да мислим по нов начин върху основите на душевния живот.
към текста >>
76.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Говорейки за импулса на троичното разделение в социалния живот, бихме могли да кажем, че това беше един вид
изпитание
, дали мисълта за Михаил е вече достатъчно силна, за да бъде осъществен един такъв социален импулс.
Говорейки за импулса на троичното разделение в социалния живот, бихме могли да кажем, че това беше един вид изпитание, дали мисълта за Михаил е вече достатъчно силна, за да бъде осъществен един такъв социален импулс.
Едно изпитание за човешката душа беше, дали мисълта за Михаил е достатъчно силна у определен брой хора. Но, изпитанието показа негативен резултат. Все още мисълта за Михаил не е достатъчно силна дори и всред малък кръг от хора, за да бъде действително усетена цялата ú съзидателна мощ. И едва ли ще е възможно за човешките души да свържат новите си подемни сили с прамогъщите творчески мирови сили така, както е необходимо, без инспириращо въздействие на есенния Михаилов празник, следователно, без да са в състояние да извлекат от дълбините на езотерическия живот един съвършено нов импулс.
към текста >>
Едно
изпитание
за човешката душа беше, дали мисълта за Михаил е достатъчно силна у определен брой хора.
Говорейки за импулса на троичното разделение в социалния живот, бихме могли да кажем, че това беше един вид изпитание, дали мисълта за Михаил е вече достатъчно силна, за да бъде осъществен един такъв социален импулс.
Едно изпитание за човешката душа беше, дали мисълта за Михаил е достатъчно силна у определен брой хора.
Но, изпитанието показа негативен резултат. Все още мисълта за Михаил не е достатъчно силна дори и всред малък кръг от хора, за да бъде действително усетена цялата ú съзидателна мощ. И едва ли ще е възможно за човешките души да свържат новите си подемни сили с прамогъщите творчески мирови сили така, както е необходимо, без инспириращо въздействие на есенния Михаилов празник, следователно, без да са в състояние да извлекат от дълбините на езотерическия живот един съвършено нов импулс.
към текста >>
Но,
изпитание
то показа негативен резултат.
Говорейки за импулса на троичното разделение в социалния живот, бихме могли да кажем, че това беше един вид изпитание, дали мисълта за Михаил е вече достатъчно силна, за да бъде осъществен един такъв социален импулс. Едно изпитание за човешката душа беше, дали мисълта за Михаил е достатъчно силна у определен брой хора.
Но, изпитанието показа негативен резултат.
Все още мисълта за Михаил не е достатъчно силна дори и всред малък кръг от хора, за да бъде действително усетена цялата ú съзидателна мощ. И едва ли ще е възможно за човешките души да свържат новите си подемни сили с прамогъщите творчески мирови сили така, както е необходимо, без инспириращо въздействие на есенния Михаилов празник, следователно, без да са в състояние да извлекат от дълбините на езотерическия живот един съвършено нов импулс.
към текста >>
77.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Така че винаги между едно
изпитание
на ученика и следващото му идване, оставените от него вдлъбнатини се оказвали отново възстановени.
Тя е била от пластична субстанция, не еластична, а пластична, и необичайно мека. На ученика се предлагало също да натиска и тази статуя. И където и да натискал - навсякъде оставала вдлъбнатина.
Така че винаги между едно изпитание на ученика и следващото му идване, оставените от него вдлъбнатини се оказвали отново възстановени.
Следователно винаги, когато учениците при съответната церемония се довеждали до тази статуя, статуята се оказвала съвършено възстановена. В другата, еластична статуя, всичко се възстановявало от само себе си.
към текста >>
78.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Предстояло му да премине
изпитание
– едно от тези, които в онези дни често се давали на учениците в мистериите.
И било така, че в този древен мистериен център знаели, как да оценят и претеглят способността за познание, която притежавал Гилгамеш. Той бил посрещнат с разбиране.
Предстояло му да премине изпитание – едно от тези, които в онези дни често се давали на учениците в мистериите.
Той е трябвало да изпълни определени упражнения при пълно бодърстване в течение на седем дни и седем нощи. Това било твърде много за него и затова го подложили на нещо като заместващо изпитание. Били му подготвени някакви вещества, които той приел и с тяхна помощ получил някакво озарение, макар че, както винаги става в такива случаи, когато екстремните условия не се спазват, озарението би могло да бъде донякъде съмнително. Въпреки това, някаква степен на озарение била достигната и се осъществило известно проникване във великите взаимовръзки на Вселената, в духовната структура на Вселената. И затова, когато Гилгамеш завършил своето странстване и се върнал у дома, той фактически притежавал високо духовно прозрение.
към текста >>
Това било твърде много за него и затова го подложили на нещо като заместващо
изпитание
.
И било така, че в този древен мистериен център знаели, как да оценят и претеглят способността за познание, която притежавал Гилгамеш. Той бил посрещнат с разбиране. Предстояло му да премине изпитание – едно от тези, които в онези дни често се давали на учениците в мистериите. Той е трябвало да изпълни определени упражнения при пълно бодърстване в течение на седем дни и седем нощи.
Това било твърде много за него и затова го подложили на нещо като заместващо изпитание.
Били му подготвени някакви вещества, които той приел и с тяхна помощ получил някакво озарение, макар че, както винаги става в такива случаи, когато екстремните условия не се спазват, озарението би могло да бъде донякъде съмнително. Въпреки това, някаква степен на озарение била достигната и се осъществило известно проникване във великите взаимовръзки на Вселената, в духовната структура на Вселената. И затова, когато Гилгамеш завършил своето странстване и се върнал у дома, той фактически притежавал високо духовно прозрение.
към текста >>
79.
Съдържание
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Това беше времето на великото
изпитание
.
Предпоследното господство на Михаил, неговият космополитен отпечатък в целта му: въпреки грехопадението човекът може да се издигне до Бога. От 8-мо, 9-то столетие насам управлението на интелигентността е преминало от ръцете на Михаил в ръцете на хората. Борба на схоластиците срещу мохамеданските последователи на Аристотел. Подчертаване основния характер на същността на древните мистерии особено на учението за първичния грях в свръхсетивната учебна школа и указание за една нова същност на мистериите, която държи сметка за цялата интелигентност на човека. В древните мистерии от времето на Александър Велики съществуваше една атмосфера на обезсърчаване, която намираше израз в чувството: човекът вече може да намери достъп до духовния свят.
Това беше времето на великото изпитание.
Словото на Михаил е: човекът може да стигне на Земята до схващането за божественото в свободна от греха форма. Особеният нюанс на сегашното време, в което интелигентността може да стане притежание на хората, е да долови, че хората трябва да се освободят от целта на Ариман, който се стреми да ги обсеби. Задачата на антропософа е да има едно чувство за това, че Космосът се намира днес в тази борба на Ариман против михаелизма. Земен отблясък на свръхсетивното учение на Михаил при Раймундус де Сабуида. Импулсът на Михаил се намира не само в книгата на Откровението, но той може да бъде прочетен също и в книгата на Природата
към текста >>
80.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Михаиловата епоха беше епоха на велико
изпитание
.
Михаиловата епоха беше епоха на велико изпитание.
Платон всъщност вече беше само като разводнен екстракт от древните мистерии. От този екстракт бе взето след това най-интелектуалното чрез аристотелизма, а Александър го пое на своите рамене.
към текста >>
81.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Сега този, който е бил вожд през време на древния Египет и постепенно беше станал един лекомислен посветен, след като беше минал през вратата на смъртта почувства това като едно извънредно горчиво земно
изпитание
с всички последствия на едно такова чувство, на едно горчиво земно
изпитание
– ние го намираме отново като дъщеря на Август на име Юлия, която се омъжва за доведения син на Август, на име Тиберий и води един живот, който естествено пред нейните очи се явява като оправдан, но сред тогавашното римско общество беше считан за толкова неморален, че тя беше изпратена в изгнание.
Както казах, това е едно съвестно изследване, което е също така точно, както може да бъде точно едно изследване в областта на физиката или на химията. Аз не бих говорил за тези неща, ако от седмици насам не би била дадена възможността да говоря върху тях точно по този начин.
Сега този, който е бил вожд през време на древния Египет и постепенно беше станал един лекомислен посветен, след като беше минал през вратата на смъртта почувства това като едно извънредно горчиво земно изпитание с всички последствия на едно такова чувство, на едно горчиво земно изпитание – ние го намираме отново като дъщеря на Август на име Юлия, която се омъжва за доведения син на Август, на име Тиберий и води един живот, който естествено пред нейните очи се явява като оправдан, но сред тогавашното римско общество беше считан за толкова неморален, че тя беше изпратена в изгнание.
Другият, прислужникът, който чрез труд се беше издигнал почти до степента на посветен, но сам се издигна отдолу нагоре, се прероди в това време в лицето на римския писател Тит Ливий.
към текста >>
82.
4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Ще вземем за наша отправна точка факта, че XIX век бе епохата, когато материализмът като мироглед възникна в естествения ход на развитието, и че средата на този век беше времето, когато цялото човечество щеше, така да се каже, да бъде поставено на
изпитание
с настъпването на материализма.
Ще вземем за наша отправна точка факта, че XIX век бе епохата, когато материализмът като мироглед възникна в естествения ход на развитието, и че средата на този век беше времето, когато цялото човечество щеше, така да се каже, да бъде поставено на изпитание с настъпването на материализма.
Материализмът щеше да застане на хоризонта като Цирцея (или Кирка митична гръцка магьосница, превърнала с измама другарите на Одисей в прасета, но надхитрена от него с помощта на Хермес /виж "Одисея" на Омир, глава X/ бел. бълг. пр.), като изкусителка, и човешките склонности и чувства щяха да свършат буквално влюбени в нея. Затова наистина може да се каже, че хората на XIX век бяха влюбени в материализма.
към текста >>
Всички фактори се съчетаха, за да поставят хората на
изпитание
то, така да се каже, на материалистичния възглед за света.
От една страна, еволюцията на човечеството трябваше да стигне в своя ход до точката, където материалистичните обяснения бяха неизбежни, когато изучаването на природата бе доведено до по-далечен етап. Искрените мислители не можеха да не достигнат до материализма, ако възприемеха определени методи на изследване, основани на естествената наука; защото материализмът бе добър като метод за изследване и разкриване на тайните на материалния свят. Това бе единият аспект, излязъл наяве. Другият беше този, че сърцата и душите на хората бяха така пригодени, че да ги накарат да обичат материализма. Всичко клонеше към него.
Всички фактори се съчетаха, за да поставят хората на изпитанието, така да се каже, на материалистичния възглед за света.
към текста >>
83.
7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Тук имаме изглед към една удивителна връзка с Космоса, и можем да оценим дълбоката истина на описаното в първата сцена на втората Мистерийна Драма "
Изпитание
то на душата": как духовните светове работят чрез своите Същества да създадат Човека, и как когато това знание достига до него, Капезиус е изпълнен с високомерие като научава, че Човекът е целта на всички действия на Боговете.
Тук имаме изглед към една удивителна връзка с Космоса, и можем да оценим дълбоката истина на описаното в първата сцена на втората Мистерийна Драма "Изпитанието на душата": как духовните светове работят чрез своите Същества да създадат Човека, и как когато това знание достига до него, Капезиус е изпълнен с високомерие като научава, че Човекът е целта на всички действия на Боговете.
Но тази велика истина е едва забелязвана.
към текста >>
84.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Не казвам, че няма да остана, а че
изпитание
то ще се състои в това да ставам все по-излишен.
Това е напълно неизбежна мисъл. Изнесеното учение е от такова естество, че ако то сега работи в душите, може да бъде направено много, за което повече аз не съм необходим.
Не казвам, че няма да остана, а че изпитанието ще се състои в това да ставам все по-излишен.
Крайно необходимо е да се избегне възможността която действително съществува нашите членове да не се оценяват правилно един друг! Защото можете да разберете каква лоша услуга щеше бъде направена на нашата кауза, ако винаги се казваше: "Той е ръководителят и трябва да бъде следван" или "Той е председателят и ще разбере, че е било направено еди-какво си". Това просто не трябва да се прави. Какво би се случило, ако някой ден аз вече не съм там? Обществото веднага би се разпаднало!
към текста >>
85.
1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Когато зиме виждаше под себе си снежната мантия, той ставаше някак си сериозен, концентрираше се и вършеше това, което днес бихме нарекли
изпитание
на съвестта.
Разбира се, сега човекът не можеше да отправя своя поглед към Космоса така, както правеше това през предишната епоха, когато за него беше съвсем ясно: Да, вглеждайки се в Космоса, аз виждам всъщност това, което гарантира самото съществувание, движението и мислите на моя Аз. Обаче сега, изпълнен с предчувствия, той се издигаше към Космоса и си казваше: Да, именно онова, което през зимата ме свързваше със Земята, сега ме изпълва с предчувствия и ме кара да се издигам нагоре към Космоса. Той не съзнава ше така интензивно своята свързаност с Космоса както по-рано, обаче я усещаше чрез своите предчувствия. Както през Древно-индийската епоха Азът изживяваше себе си като една космическа сила, така и през Древно-персийската епоха астралната съставна част на човека изживяваше себе си като една сила, която съпровожда Земята в нейния годишен цикъл. Човекът просто съизживяваше годишния цикъл.
Когато зиме виждаше под себе си снежната мантия, той ставаше някак си сериозен, концентрираше се и вършеше това, което днес бихме нарекли изпитание на съвестта.
А когато настъпваше пролетта, той радостно отваряше душата си към Космоса. И той се издигаше в космическото пространство, бих казал, в състояние на някакъв екстаз, не така ясно и отчетливо, както през Древно-индийската епоха, а именно в някакъв екстаз, в някакво изстъпление, усещайки лекота и радост, които се усилваха най-вече към средата на лятото, по времето, съвпадащо с днешния празник на Йоан Кръстител*9, когато усещаше себе си като откъснат от своята телесна обвивка. Както зиме се чувствуваше свързан с умните Духове на Земята, така и в разгара на лятото той се чувствуваше свързан с вечно танцуващите и ликуващи, радостни Духове, които се носеха над Земята.
към текста >>
86.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
II.
Изпитание
то на душата
II. Изпитанието на душата
към текста >>
87.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
GA_296 Възпитанието
Преходът, който човечеството трябва да осъществи след средата на 15 век, е именно това, което може да се нарече материалистическо
изпитание
на човечеството.
Преходът, който човечеството трябва да осъществи след средата на 15 век, е именно това, което може да се нарече материалистическо изпитание на човечеството.
Ако оставим характерът на това материалистично време да действува свободно върху нас и ако с него наблюдаваме това, което прозираме в културното развитие на последните три четири века до нашето време, то ние ще открием, че най-обхванато от материалистичната вълна, най-интензивно засегнато от нея е именно обучението на учителите. Всичко останало не би могло да произведе върху нас такова трайно впечатление, както прокарването на педагогическо-дидактични възгледи с материалистично оцветяване. Нужно е само да разгледаме с разбиране подробностите в съвременното ни образователно дело, и ще можем да обхванем с поглед цялата трудност, която е изправена пред един наистина плодотворен напредък. Помислете, че хора, които вярват, че са много вещи по отношение на въпросите за възпитанието, отново и отново повтарят, че целия процес на обучението трябва да е лесноразбираем с това, което се нарича така, още от най-първите класове. Често съм ви обръщал внимание върху това, как например се цели да се направи лесно разбираем предмета смятане: в училището се поставят сметачни машини!
към текста >>
Този вид душевно настроение се засили особено по времето на материалистичното
изпитание
през по следните три четири столетия.
Този вид душевно настроение се засили особено по времето на материалистичното изпитание през по следните три четири столетия.
И всичко, което е обхванало така душата на човека като вътрешен на вик за усещане и мислене, не може да се превъзмогне с теории или учения, ако те имат само абстрактна форма. Но трябва да бъде поставен въпросът: Може ли това да остане така? Имаме ли право да говорим само за егоистичното в човешката природа при посяването на въпроса за вечната ядка на човека?
към текста >>
А сега вие можете да почувствате, колко силно е в нашето време това, което описах като
изпитание
на човечеството.
А сега вие можете да почувствате, колко силно е в нашето време това, което описах като изпитание на човечеството.
Всъщност това, което описах напира натам: да индивидуализира повече и повече, да разглежда всеки човек като същество само за себе си. Това трябва да се изправи пред нас като велик идеал: никой не е равен на другия, всеки, всеки е същество само за себе си. Ако земята достигне целта си, без ние да се приучим като хора, да възприемаме всеки човек като същество само за себе си, то човечеството на земята няма да е постигнало целта си. Но колко далеч сме ние днес от това убеждение, което се стреми към тази цел! Та ние днес нивелираме хората.
към текста >>
88.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Но всеки, който непосредствено приеме този възглед, може да го подложи на
изпитание
със своя здрав човешки разум и преди всичко с това, което външната наука казва по този въпрос.
Това което казвам тук, аз го казвам като един непосредствен възглед, който изплува от духовно възприемане. За този духовен възглед не съществуват в същия смисъл доказателства, тъй както съществуват те за чисто интелектуалното мислене.
Но всеки, който непосредствено приеме този възглед, може да го подложи на изпитание със своя здрав човешки разум и преди всичко с това, което външната наука казва по този въпрос.
към текста >>
89.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
И Вие ще се уверите ако подложите на едно добросъвестно
изпитание
онези парадоксални и наглед фантастични неща, които свръхсетивното съзерцание сваля от духовния свят, т.е.
И Вие ще се уверите ако подложите на едно добросъвестно изпитание онези парадоксални и наглед фантастични неща, които свръхсетивното съзерцание сваля от духовния свят, т.е.
ако ги приложите в живота, ако запитате живота Вие ще се уверите, че те отговарят, че те напълно отговарят на истината. Вие ще се уверите, че практиката изцяло потвърждава резултатите на духовното изследване. Аз бих дал следното сравнение за тези хора, които под претекст че не успяват да стигнат до съзерцание в духовния свят, отхвърлят и самия духовен свят. Двама души разглеждат парче желязо и спорят. Единият казва: това е подкова и аз ще я взема за моя кон.
към текста >>
90.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
И тук, скъпи мои приятели, започва модерната мистерия, мистерията, която е голямото световно
изпитание
за истинската лечебна наука.
И тук, скъпи мои приятели, започва модерната мистерия, мистерията, която е голямото световно изпитание за истинската лечебна наука.
И на края на курса върху пасторска медицина аз искам да подчертая точно това, за да може от него да произлезе нещо, което по един оздравителен начин да нахлуе в лекаря. Да приемем, че постепенно, тъй както набелязах в този курс, лекарят изучи отделните лечебни процеси, опознавайки за целта дефектните органи, запознавайки се с това, което, съответно на органите и съдържайки в себе си Духа, действува навън в царството на Природата; така че да бъде в състояние да въведе Духа в човешкото тяло в ролята на лечител. Лекарят се научава, как става това в единия случай, как, в другия случай. Всичко това в него се обединява до едно общо познание. Но да напредне в действителното познание, за лекаря това е нещо различно от това да напредне в днешното познание.
към текста >>
91.
1. Предговор към първото френско издание
GA_326 Раждането на естествените науки
Ако гласът на говорителят имаше същата яснота, погледът същата светлина, това не се държеше на някакво стоическо безразличие пред нещастието, нито на лекото примирение, което приема
изпитание
то, без да се старае да разбере /някои са ги видели през предидущата нощ да плаче от скръб пред унищожението на неговото дело, в което бяха вложени толкова любов, толкова грижи, толкова жертви/.
Ако гласът на говорителят имаше същата яснота, погледът същата светлина, това не се държеше на някакво стоическо безразличие пред нещастието, нито на лекото примирение, което приема изпитанието, без да се старае да разбере /някои са ги видели през предидущата нощ да плаче от скръб пред унищожението на неговото дело, в което бяха вложени толкова любов, толкова грижи, толкова жертви/.
Не, говорейки, Рудолф Щайнер изграждаше отново.
към текста >>
92.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Наблюдавайки умиращия човек, имаме такова чувство: умирайки, отначало той подлага на
изпитание
своето тяло; способно ли е то да произвежда мравчена киселина?
Наблюдавайки умиращия човек, имаме такова чувство: умирайки, отначало той подлага на изпитание своето тяло; способно ли е то да произвежда мравчена киселина?
И само ако тялото е неспособно за това, настъпва смърт. Човек се издига в духовния свят, той повече не се задържа в тялото си. Така че можем да кажем: човек в определено време умира. След това минава дълъг срок и той отново идва в друго тяло. В междинното състояние той се намира в духовния свят.
към текста >>
НАГОРЕ