Търсене в текстове за 'Зрънце'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 19 резултата от 17 текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : 'Зрънце'.

1. 19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.* GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

С това съзерцание е както със зрънцето семе, което се развива в растението.
Да разбере човек, че той е свързан с ударите на своята съдба чрез предишни съществувания, това значи той същевременно да се примири със съдбата. И за такива загадки на философията, като тази, трябва да насочим читателите, които желаят по-големи подробности, към вече цитираните трудове на автора върху духовната наука. Тук можахме да говорим само върху по-важни резултати на тази наука, но не можаха да бъдат показани подробно пътищата, които водят дотам, човек да бъде убеден от нея. Чрез своите собствени пътища философията води до познанието, че от съзерцанието на света тя трябва да премине към едно изживяване на света, който търси. В съзерцанието на света душата изживява нещо, при което тя не може да спре, ако не иска да остане постоянно загадка за себе си. С това съзерцание е както със зрънцето семе, което се развива в растението. Когато е узряло, то може да намери своя път по два начина. То може да бъде използвано за храна на човека. Когато го изследваме по отношение на тази негова използуваемост, тогава се вземат под внимание гледните точки различни от онези, които се получават от на предващия път на зърното, по който то минава, когато попада в почвата и става зародиш на едно ново растение. Това, което човек изживява душевно, има по същия начин един двоен път. От една страна то се явява в съзерцанието на един външен свят.
към текста >>

2. ЙОХАН ШЕФЛЕР, НАРЕЧЕН АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

"Колкото и мръсна да е една прашинка, колкото и малко да е едно петънце, мъдрецът вижда в него славата на Бога." "В едно синапово зрънце, когато го разбереш, се намира образът на горните и долни неща." На тази висота човекът се чувства свободно.
Това, което той върши, е необходимо в цялото, в мировата верига, която би се разпаднала, ако от нея би отпаднала неговата дейност. "Бог не може да направи без мене и едно червейче: Ако аз не го поддържам заедно с него, то мигом ще загине." "Аз зная, че без мене Бог нито миг не може да живее: Ако загина аз, той по неволя трябва да предаде дух." Едва на тази висота човек вижда нещата в тяхната истинска същност. Той не се нуждае вече да приписва на най-малкото, на грубо-сетивното една духовна същност отвън. Защото така, както е това най-малкото, в цялата негова маломерност и груба сетивност, то е член на Цялото. "Колкото и мръсна да е една прашинка, колкото и малко да е едно петънце, мъдрецът вижда в него славата на Бога." "В едно синапово зрънце, когато го разбереш, се намира образът на горните и долни неща." На тази висота човекът се чувства свободно. Защото принуда има само там, където нещо отвън може да принуди човека. Обаче когато всичко външно се е вляло във вътрешността, когато противоположността между "Аз и свят", "външно и вътрешно", "природа и дух" е изчезнала: Тогава човек чувства всичко, което го тласка, само като свой собствен подтик "постави ме, колкото здраво искаш, в хиляди железни окови, аз все пак ще бъда напълно свободен и необвързан." "Ако моята воля умре, Бог е принуден да върши това, което аз искам: Аз самият предписвам образеца и целта." Сега престават да съществуват всички идващи отвън морални норми; човекът става за себе си мярка и цел. Той не стои под никакъв закон; защото самият закон е станал неговото същество. "Законът е за лошите; ако не би съществувала никаква заповед написана: Благочестивите все пак биха любили бога и ближния."
към текста >>

3. Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Кой е знаел преди петдесет години, че има едно вещество, от което е достатъчно малко зрънце, за да навреди на здравето?
Това е антропософска дейност. Накрая още един пример, принадлежащ към тези, които шокират хората, веднага щом се произнесат публично. Тези неща са просто истина и могат да се открият със средствата на нашето духовно изследване. Бих желал да ви опиша едно съвременно явление и вие ще видите как човек може да се научи да разбира обкръжението си, ако действително може да проникне в това, което предлага духовното изследване. Каквото сега ще се каже, не бива да го схващате погрешно, понеже човек трябва да свикне, че има още неща, за които нямаме никакво понятие. Кой е знаел преди петдесет години, че има едно вещество, от което е достатъчно малко зрънце, за да навреди на здравето? Преди петдесет години никой не е знаел нещо за това. Има именно неща, които действат, преди човекът да знае нещо за тях. Радий се казва това вещество. При радия са липсвали физическите инструменти, при духовните неща – духовните инструменти. В социалистическото движение има хора, които са извънредно крайни, които предпочитат да вършат всичко набързо.
към текста >>

4. Езотерично развитие и свръхсетивно познание GA_98 Природни и духовни същества

Това ни показва, че трябва да се научим да откриваме зрънцето красота във всичко грозно, да видим доброто в злото, истината – в заблудата.
Тази легенда е от живота на Христос Исус. Тя не се намира в Библията, не са там и много други, тя е от Персия. Когато апостолите веднъж странствали с Христос Исус из страната, видели да лежи на пътя полуразложеният труп на едно куче. «Каква отвратителна мърша», казали някои от учениците и с отвращение се обърнали. Христос Исус обаче се застоял и след като известно време наблюдавал трупа, казал: «Какви прекрасни зъби е имало животното.» Той видял все още красивите зъби на разлагащия се труп. Това ни показва, че трябва да се научим да откриваме зрънцето красота във всичко грозно, да видим доброто в злото, истината – в заблудата. Това свойство на позитивност трябва да бъде упражнявано известно време. То създава вътрешна хармония и вътрешен ритъм. Петото е, че човекът трябва да постигне в известна степен непреднамереност по отношение на всичко ново, което среща. Би могло да се каже, никога да не се повлиява бъдещето от това, с което той е свикнал в миналото. Думите: «Това не го вярвам» трябва напълно да изчезнат от душевната нагласа и когато някой дойде и ви каже, че кулата на църквата се е изкривила през нощта, в едно ъгълче на сърцето си трябва да е възможно да предположите, че наистина всичко може да се случи.
към текста >>

5. 10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Този, който наблюдава семето, вижда само едно малко зрънце, но в него се съдържа вече цялото растение, то е един вид скрито вътре.
Ние ще видим как протичат нещата действително. Но нека най-напред проследим какво означават понятията инволюция и еволюция. Нека разгледаме едно растение, едно напълно развито растение с корени, листа, стъбло, цветове, плод, накратко притежаващо всички части, които може да има едно растение. Това е първото. А нека сега разгледаме едно семе, от което може да се роди растението. Този, който наблюдава семето, вижда само едно малко зрънце, но в него се съдържа вече цялото растение, то е един вид скрито вътре. Защо се намира то там? Тъй като зрънцето е взето от растението, тъй като растението е вложило в него всички сили. Затова в окултизма се прави разликата между двата процеса: първият се състои в това, че семето се разгъва и се развива в растение еволюция, а другият в това, че растението се сгъва, така че формата му се свива до семето инволюция. Така че ако някое същество, което има много органи, се обособява така, че от тези органи вече нищо не е видимо, че се свива в една малка част, то това се нарича инволюция, а разтварянето, разгръщането еволюция. Тази двоичност се сменя непрестанно в света, но винаги в откровение.
към текста >>

Тъй като зрънцето е взето от растението, тъй като растението е вложило в него всички сили.
Нека разгледаме едно растение, едно напълно развито растение с корени, листа, стъбло, цветове, плод, накратко притежаващо всички части, които може да има едно растение. Това е първото. А нека сега разгледаме едно семе, от което може да се роди растението. Този, който наблюдава семето, вижда само едно малко зрънце, но в него се съдържа вече цялото растение, то е един вид скрито вътре. Защо се намира то там? Тъй като зрънцето е взето от растението, тъй като растението е вложило в него всички сили. Затова в окултизма се прави разликата между двата процеса: първият се състои в това, че семето се разгъва и се развива в растение еволюция, а другият в това, че растението се сгъва, така че формата му се свива до семето инволюция. Така че ако някое същество, което има много органи, се обособява така, че от тези органи вече нищо не е видимо, че се свива в една малка част, то това се нарича инволюция, а разтварянето, разгръщането еволюция. Тази двоичност се сменя непрестанно в света, но винаги в откровение. Вие можете да го наблюдавате не само при растенията, а и по-висшите сфери на живота. Проследете например мисловно развитието на европейския духовен живот през цялото Средновековие, от Августин до Калвин.
към текста >>

6. 15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Така в зрънцето имаме сетивното възможно най-умалено, а духовното най-увеличено.
Можем да нарисуваме това така, че да изобразим семенцето като изпращащо лъчи към листата, цветовете и плодовете. От семенцето става растение, а растението на свой ред отново се превръща в семенце. Това, което растението разгръща като листа, цвят и плод, всичко това е сгънато в семето, то сякаш е заченато в семенцето. У едно развито растение всичко е проявено сетивно. След това сетивно проявеното се побира в нещо съвсем миниатюрно, в семенцето. Така в зрънцето имаме сетивното възможно най-умалено, а духовното най-увеличено. Но се осъществява и нещо трето. Докато от растението се образува семенцето, а от семенцето отново растение, отвън непрестанно въздействуват елементарните сили на обкръжаващата растението среда. Семенцето, от което се роди растението е тук, а от растението отново ще възникне растение, но третото идва от целия заобикалящ ги свят. Третото е, че всяко растение променя нещо. Колкото по-високо се намира едно същество, толкова по-променящо действува влиянието на третото.
към текста >>

Всичко, което той получава по този начин не беше заложено в зрънцето, то е нещо съвсем ново, едно обогатяване, чиито плодове човекът пренася в един следващ живот, в следващо въплъщение.
Третото е, че всяко растение променя нещо. Колкото по-високо се намира едно същество, толкова по-променящо действува влиянието на третото. Нека сега отново се спрем на човешката душа и на живота и между раждането и смъртта. Тогава тя разгръща това, което е донесла като плодове от миналите си въплъщения. Така както върху несъзнателното растение действуват външни влияния, така и човекът в живота между раждане и смърт също приема безбройни влияния отвън. Всичко, което той получава по този начин не беше заложено в зрънцето, то е нещо съвсем ново, едно обогатяване, чиито плодове човекът пренася в един следващ живот, в следващо въплъщение. Това, което беше заложено в старото растение продължава действието си в новото растение. Но в разгръщането на новото растение се проявява още нещо, което не се е съдържало в старото. Така при всяко възникване трябва да се съобразяваме с три неща: най-напред разгръщането от един равнозначно постигнато състояние, това ние наричаме развитие или еволюция. По-нататък, това, което е заложено в семенцето, трябва да възникне по обратния процес, свиването или инволюцията. Но само тези два процеса взети заедно още не правят напредък.
към текста >>

7. Евангелията. Буда и двете деца Исус. Берлин, 18 октомври 1909 година GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Трябва да проникне нещо друго, зрънце от прашеца на друго растение.
Под развитие обикновено се разбира, че нещо, което следва, винаги става от предходното. Но развитието не става така. Развитието се осъществява от съвсем други предпоставки. Когато наблюдаваме растение в процес на растеж, първо виждаме зародиша, след това израства стъбло, после покарват лист след лист, и, накрая – се появява цвят. Сега настъпва момент от развитието, когато вече не просто постепенно се развива следващото от предходното, но става оплождане. Трябва да проникне нещо друго, зрънце от прашеца на друго растение. Така и в духовния живот сега е трябвало да се слеят най-различни жизнени условия и течения. В Палестина е трябвало да се съединят зороастризма и будизма, а след това още едно, съвсем друго течение. Това течение при известни условия е можело да осигури по-млади жизнени сили. В продължение на дълго време в този народ са действали заповедите на Йехова. Ако този народ се намираше на тази степен, на която шестстотин години преди Христа Буда е можел да апелира към собствената душа на тези хора, по-късно този народ би бил лишен от силите на младостта.
към текста >>

8. Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Той зрънце е от онази малка шепа семена,
Почива в сянката им пътник морен, Лицето му – като сбръчкана маслина, Той белега на всички пилигрими носи: Дрипи и тояга, но не и Христовия знак. – – – Той зрънце е от онази малка шепа семена, Що някога от земята тук бурята надигна И пося по всичките страни, И по всички ветрове разпръсна. – – – И както полъхът главата гали
към текста >>

9. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. 28 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Той имаше на заден план един вид несъзнателна инстинктивна имагинация, която му казваше нещо, което е вярно, бихме могли да кажем, е отчасти вярно, едно зрънце вярно, и от това той направи един център, т.е.
Ние имаме тази тенденция в един още приличен смисъл при прословутата книга "Екзотеричен Будизъм" от Синет. На основата на тази книга стоят няколко действителни окултни факти, те се намират в средната част на книгата, отнасят се за средното развитие на Земята. По-нататък обаче върху това е изграден един схематизъм от цикли и раси и това се върти и търкаля само около себе си по един все повече или по-малко същ начин. Това са изводи, теории, които са направени от малкото действителни, отговарящи на фактите данни, които също се намират в тази книга. Така беше също и при моя поет. Той имаше на заден план един вид несъзнателна инстинктивна имагинация, която му казваше нещо, което е вярно, бихме могли да кажем, е отчасти вярно, едно зрънце вярно, и от това той направи един център, т.е. преувеличи го до безкрайност. Такива неща се случват често пъти в света. Но коя е истината с този въпрос? Истината е тази, че фактически за нашата настояща епоха, за нашия сегашен земен цикъл човекът е обхванат по отношение на своята глава в определена еволюция, че цялата формация на главата, цялото развитие на главата ще претърпи в бъдеще изменения. Ако насочим поглед към едно много далечно бъдеще на Земята, трябва действително да си представим, че формата на човешкото чело, формата на човешки нос, формата на човешката брада ще претърпят съществени изменения, че по определен начин ще спадне всичко останало, което човек носи на себе си като земен организъм.
към текста >>

10. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

На читателя му се струва как някой незапознат с католическите истини като че ли неочаквано ги открива на своя глава, от самия себе си, което естествено не минава без известни насилия и чудатости, но в общи линии не липсва нищо решаващо, необходимо и съществено, дори зрънцето суеверие, магия или както и другояче да го наричат, което за истинските, за родените протестанти винаги остава подозрително в нашето свято учение дори това не липсва!
Аз никога не съм могъл да си представя, че там Гьоте най-ненадейно се правел на католик..." в случая нека на каноника му бъде простено, нали така на него му се ще всичко да бъде "католическо"; за нас по-важното е, че той повежда разговор за природонаучните съчинения "Гьоте най-ненадейно се правел на католик само заради художественото въздействие. Уважението ми пред поета, пред всеки поет все пак е твърде голямо, за да повярвам, че изричайки тъкмо последната си дума някой би трябвало да се костюмира. Но в природонаучните съчинения всяка страница издава какъв католик е бил Гьоте," нека му простим на каноника "може би без да го знае и при всяко положение без необходимата смелост за това. На читателя му се струва как някой незапознат с католическите истини като че ли неочаквано ги открива на своя глава, от самия себе си, което естествено не минава без известни насилия и чудатости, но в общи линии не липсва нищо решаващо, необходимо и съществено, дори зрънцето суеверие, магия или както и другояче да го наричат, което за истинските, за родените протестанти винаги остава подозрително в нашето свято учение дори това не липсва! Често пъти едва съм вярвал на собствените си очи! Но долови ли се веднъж у Гьоте следата на тайнобрачния католик, скоро човек го вижда навред. Неговото доверие към Светия дух, когото той, разбира се, предпочита да нарича гений," Гьоте естествено с пълно основание!
към текста >>

11. 6. Лекция, 24.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Малкото зрънце, в което става оплождането, това е съществото, в което става оплождането, това е съществото, в което е заложена възможността да се предаде на земното тази слънчева сила на узряването.
С други думи, тогава бихме имали през пролетта малка земя, в която Слънцето се намесва чрез импулса на това движение, в което то вече е участвало през миналата есен. Слънцето се намесва, грабва малката земя от едностранната връзка със силите на Земята, съответно за въздействието на Слънцето широко се отваря това, което е било ограничено от силите на малката земя. Едните и другите сили трябва да се съединят и малкото земно кълбо се изплъзва от центробежната сила на Слънцето. Вече се досещате за какво става дума: описах схематично, какво става при растежа на растенията, при развитието на листа, цветове и плодове. Описах ви, в какво се състои действието на центробежната сила на Слънцето /на слънчевата енергия/ – в оплождането; семето е оплодено и остава оплодено до следващата година, когато отново ще бъде обхванато от силите на Слънцето. Малкото зрънце, в което става оплождането, това е съществото, в което става оплождането, това е съществото, в което е заложена възможността да се предаде на земното тази слънчева сила на узряването. Виждате, че тук имаме живо взаимодействие между земното и пространствено извънземното. Не трябва да си представяме, че растежът на растенията е възможен без този отпечатък /произведен от слънчевата енергия, от центробежната сила/, в който Слънцето ще може отново да встъпи през следващата година. С други думи, когато наблюдаваме растение, ние наблюдаваме не нещо, включено само в едните земни взаимовръзки, но в целия кръгооборот на живота на растенията виждаме взаимодействието на силите на Земята и Слънцето. Намесват се и други планетарни въздействия, но сега ги оставяме настрани. Искаме да обхванем процеса като цяло.
към текста >>

12. 10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Когато консумирате едно зрънце готварска сол, тази готварска сол трябва да бъде всмукана от Вашата собствена вътрешна топлина, а не от топлината, която тя има общо с външния свят.
Всичко, което приемаме в нас като минерално вещество, трябва да бъде доведено в човека по-нататък до там, че да се получи следното. Вие знаете, че имаме една собствена топлина. При здравия човек топлината на кръвта е около 37ºС. В топлината на кръвта имаме нещо, което надвишава средно външната топлина. Всичко, което приемаме като минерално вещество, трябва обаче да бъде изменено в нашия организъм така, че това, което в топлината на нашата кръв надвишава средната топлина на заобикалящия ни външен свят, което е по-високо от топлината на заобикалящата външна среда, тази превишаваща външната температура вътрешна топлина приема с удоволствие консумираното минерално вещество. Когато консумирате едно зрънце готварска сол, тази готварска сол трябва да бъде всмукана от Вашата собствена вътрешна топлина, а не от топлината, която тя има общо с външния свят. Тази готварска сол трябва да бъде приета с удоволствие от Вашата вътрешна топлина. Всичко минерално трябва да бъде превърнато в топлинен етер. И в момента, в който човекът има в своя организъм нещо, което възпрепятствува превръщането на минералното вещество в топлинен етер, в този момент човекът е болен. И нека отидем по-нататък, да отидем при растителните вещества, които човекът приема в себе си като храна. Човекът приема в себе си растителните вещества; той самият принадлежи на света, когато развива растителното също в себе си.
към текста >>

13. Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение GA_245 Указания за езотеричното обучение

4. Позитивност: Човек трябва да може във всяко зло да намира зрънцето добро, във всяко грозно нещо - красивото, във всеки престъпник - искрата божественост.
Това не значи, че човек не трябва вече да се смее, а за това да се владее, да стане господар на смеха и плача. И ако така няколко пъти се надвие, скоро ще усети чувство на покой и равновесие. Той оставя това чувство да се разлее през цялото тяло, като първо се оставя да потече от сърцето към ръцете и китките, за да премине през китките и пръстите в действията и постъпките. След това го оставя да потече към краката и накрая в главата. Това упражнение се нуждае от сериозно себенаблюдение, което човек трябва да прави най-малко четвърт час на ден. 4. Позитивност: Човек трябва да може във всяко зло да намира зрънцето добро, във всяко грозно нещо - красивото, във всеки престъпник - искрата божественост. Тогава получава чувството, като че ли се разширява навън от кожата си. То е подобно на чувството за разширяване, уголемяване, разрастване, каквото етерното тяло има след смъртта. Усети ли това чувство, човек да го остави да се излъчва през очите, ушите и цялата кожа, главно през очите. 5. Непредубеденост: Човек трябва да поддържа своя ум пъргав, да е винаги способен да възприема още нови неща. Ако някой ни разкаже нещо, което звучи невероятно, ние трябва все пак да оставим в сърцето си едно ъгълче, където да си кажем: Този все пак може да е прав.
към текста >>

14. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919 GA_296 Възпитанието

Но това не е заложено в зрънцето на семето!
Виждате ли, тези абстрактни понятия, които създаваме като цяло човечество, притежават своеобразието, че се прилагат от нас върху сетивния свят, но всъщност съвършено не са пригодени за този сетивен свят. Те не са предназначени за сетивния свят. аз изразих това в моята книга "Загадките на философията" по начин, че тогава казах: Начинът по който човекът формира понятията на познанието относно външния свят, това е едно странично течение на душевното му развитие. Точно както си представяме семето в почвата, то всъщност е предназначено от природата да стане отново растение. Много семена обаче ние употребяваме за брашно и ги ядем като хляб. Но това не е заложено в зрънцето на семето! Това е едно странично развитие, когато запитаме: Съдържа ли житното зърно химическите съставки, от които ние се нуждаем за изграждането на тялото си? В природата, в същината на семенното зърно, на житото, на ръжта, не е заложено да ни храни, а да роди от зърното ново жито или ръж. Така и в нашата природа не е заложено да схващаме външния свят с придобитите от 15 век насам понятия, а от тези понятия трябва да стане нещо друго, ако правилно се отдадем на същината им. Понятията, които хората развиват от средата на 15 век насам, са сенки на това, което ние сме изживели в духовния свят преди слизането си от него в момента на зачатието. Така че вие можете да си представите често съм насочвал вниманието ви натам (рисува се): тук е раждането или зачатието, човешкият живот продължава така: ако си представите това, то всъщност нашите понятия, нашите понятийни сили, които са в нас, са отзвуците на онова, което изживяваме преди раждането или зачатието си (виж рисунката).
към текста >>

15. 16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

В действителност е истина че най-голямата вреда нанасят всъщност не най-големите заблуждения, защото големите заблуждения могат бързо да бъдат опровергани, но най-голяма вреда нанасят тези неща, в които се съдържа зрънце истина, защото тъкмо тези неща биват разгърнати до крайност и с тях се злоупотребява.
Това е, което трябва да бъде казано по отношение на правилното възпитание. Но в живота съществува и обратното. И обратното се състои в следното, че ние съхраняваме това, което всъщност под формата на органни въздействия би трябвало да разгърне себе си само през време на юношеството. През целия живот се осъществява активиране на органи, които съществуват предимно за възрастта на детството и на юношеството; но това трябва да става в една по-слаба степен, иначе ще остави увреждания след себе си. Тук пред нас се разкрива една област, в която по най-различни причини, се намесва например психоанализата, предизвиквайки объркване в цялото човешко мислене. В действителност е истина че най-голямата вреда нанасят всъщност не най-големите заблуждения, защото големите заблуждения могат бързо да бъдат опровергани, но най-голяма вреда нанасят тези неща, в които се съдържа зрънце истина, защото тъкмо тези неща биват разгърнати до крайност и с тях се злоупотребява. Какво всъщност е необходимо, за да се появи възглед, който да поеме пътя на психоанализата? Поради днешния, в много отношения неестествен начин на живот, не приспособяващ човека към околната среда, доколкото това е необходимо, поради този живот, трябва да съществува нещо, което да не е обработено, нещо, което е направило впечатление на човека през време на неговото детство. Вплетени в душевния живот, остават неща, които не са вплетени по съответния начин и в организма; защото всичко, което действува в душевния живот, дори в това действие не е съвсем слабо, всичко получава продължение, или поне би трябвало да получи продължение в лицето на въздействие и върху организма. Но в нашите деца има много впечатления, които са толкова ненормални, че остават да съществуват под формата на душевни впечатления. Те не могат да се превърнат веднага в органични въздействия.
към текста >>

16. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Но хората ги използуват общо взето като една сляпа кокошка използува едно зрънце, което случайно е намерила.
Ние не ще имаме една истинска патология, една истинска терапевтика, освен тогава, когато ще сме научили да виждаме, как трябва да разбираме психологическото явление на болестта и как трябва да действуваме върху химическия процес на лечението. Да не искаме да разберем това, значи да откажем да се заловим сериозно за работа. Указанията, които Ви дадох, са само една скица на метода, който трябва да бъде следван. Ние ще основем една истинска психология, една истинска химия само чрез работа. Книгите, циклите от сказки, които са вече публикувани, съдържат всички необходими указания, за да ръководят тази работа. Но хората ги използуват общо взето като една сляпа кокошка използува едно зрънце, което случайно е намерила. Трябва да се заловим сериозно за работа, да се стараем да изучим и да направим използваеми всички указания, които сме натрупали; един сам човек би се справил може би с тази работа; но ще трябва той да живее още 600 години. От там нататък ще изникнат други задачи и неговата работа не ще отговаря вече на необходимостите на времето. Това, което е необходимо на човешкото същество, трябва да бъде извършено общо, в сътрудничество. В това именно се състои нашата втора задача. Съвременната наука стига вече до величествени резултати, защото в миналото хората никога не биха могли да наблюдават истински неживата материя и не биха могли да извлекат нищо от тези наблюдения.
към текста >>

17. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Тази мека слизеста маса в случай, че до нея се окаже някакво зрънце, може да изкара от себе си нещо като пипалца.
Наблюдават се животните и се откриват, както вече съм ви казвал, множество интересни факти. Но да се надникне в душата на животното в днешно време много рядко се удава. Ако човек иска да стигне до това, той трябва да усили своите сетива, за да наблюдава живота. Да преминем към най-малкото сред всички съществуващи животни. Има съвсем малки животни, състоящи се само от мека слизеста маса (вж. рис.). Тази мека слизеста маса в случай, че до нея се окаже някакво зрънце, може да изкара от себе си нещо като пипалца. От масата се формира нещо като ръка. Тя може отново да бъде прибрана назад. Виждате ли, такива животни отделят варовикова или кремъчна обвивка, но при тях тя не е много забележима. Такава обвивка има и при по-съвършени животни и при тях тя е по-видима. Има животни, състоящи се също от такава слизеста маса, но вътре в нея се намира нещо, което при внимателно разглеждане изглежда подобно на малки лъчи; освен това, отвън има опираща се от всички страни обвивка, а на тази обвивка има шипове.
към текста >>

0.44740390777588