Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
16
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
Намерени са
15986
резултата от
1300
текста в
16
страници с части от думите : '
Земя
'.
На страница
16
:
986
резултата в
62
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Само правилно разбирайки това, което тогава е станало на
Земя
та, бих казал, ще се освестим.
Само правилно разбирайки това, което тогава е станало на Земята, бих казал, ще се освестим.
Човечество сега се намира сякаш не на себе си с цялата своя чисто външна наука. Разговорът ни за това ще продължим в сряда в девет часа. Ето такъв отговор ми се искаше да ви дам на поставения въпрос. Предполагам, че всичко това може да се разбере.
към текста >>
2.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Едно от първите неща, които римляните забелязали при християните, в което римляните се убедили, било това, че християните не вярвали, че човек на
Земя
та може да бъде всеобщ бог.
Виждате ли, римлянинът в това първо християнско столетие, тоест римлянинът в описваното време - тогава са датирали времето по друг начин, по римския календар, но по нашето летоброене това би било в 1, 10 или 50 година, - на въпроса: кой е бог, би казал: «Август или Тиберий». Ако днес попитате китаеца: кой е бог? - той ще ви посочи китайския император. И така, трябва да си изясните, че по това време за римляните владетелят, върховният управляващ е бил в същото време и бог.
Едно от първите неща, които римляните забелязали при християните, в което римляните се убедили, било това, че християните не вярвали, че човек на Земята може да бъде всеобщ бог.
Според представите на римляните човекът, заемащ трона, могъщият управник - това е бог, това е нещо висше и следва да му се молим. Съществувала е и ритуална форма на такова поклонение, на молене, въздавано от римляните на техните владетели.
към текста >>
Първото, което чували за християните, било тяхното не-верие в това, че човек на
Земя
та може да бъде всеобщ бог.
Първото, което чували за християните, било тяхното не-верие в това, че човек на Земята може да бъде всеобщ бог.
Такова неверие било непонятно за римляните. Що за страшни хора са тези, които не признават императора за бог - това са действително крайно опасни хора. (Християните в Рим са ги наричали атеисти, тоест отричащи боговете. - Бел. пр.) На свой ред християните следвали изречението: «Отдавайте кесаревото кесарю, а божието - Богу» (Лука, 20,25).
към текста >>
Бог не е видим за нито един човек, живеещ на
Земя
та.
(Християните в Рим са ги наричали атеисти, тоест отричащи боговете. - Бел. пр.) На свой ред християните следвали изречението: «Отдавайте кесаревото кесарю, а божието - Богу» (Лука, 20,25). И така, по това изказване на Исус виждате, че тук понятията за кесаря и Бога са отделени едно от друго. Бог е нещо невидимо.
Бог не е видим за нито един човек, живеещ на Земята.
Това твърдели християните. В това е и огромната разлика между християните и римляните. Като следствие, римляните разглеждали християните като най-опасни хора, подриващи държавната власт, защото в храма те не принасяли жертви на императора. Хората трябвало да принасят в храма жертва на императора.
към текста >>
Ето защо първите християни били принудени да провеждат своите богослужения под
земя
та, да правят подземни жертвоприношения.
Докато християните принасяли жертви на Бога, който умрял в Палестина, Когото никъде не можеш да видиш. Римляните не можели да разберат това.
Ето защо първите християни били принудени да провеждат своите богослужения под земята, да правят подземни жертвоприношения.
Тези подземни ходове, изкопани от тях, в които те погребвали починалите и принасяли жертви, се наричали катакомби. В Рим и въобще в Италия под земята са се намирали такива далеч отиващи катакомби, подобни на малки градове. Там първите християни в първите столетия извършвали своите богослужения, своите жертвоприношения. Римляните са имали отгоре големи циркове, наистина огромни циркове. И като главно развлечение в тези циркове служило например това, че те завързвали за колове презираните от тях хора, намазвали ги със смола, запалвали ги и живи ги изгаряли.
към текста >>
В Рим и въобще в Италия под
земя
та са се намирали такива далеч отиващи катакомби, подобни на малки градове.
Докато християните принасяли жертви на Бога, който умрял в Палестина, Когото никъде не можеш да видиш. Римляните не можели да разберат това. Ето защо първите християни били принудени да провеждат своите богослужения под земята, да правят подземни жертвоприношения. Тези подземни ходове, изкопани от тях, в които те погребвали починалите и принасяли жертви, се наричали катакомби.
В Рим и въобще в Италия под земята са се намирали такива далеч отиващи катакомби, подобни на малки градове.
Там първите християни в първите столетия извършвали своите богослужения, своите жертвоприношения. Римляните са имали отгоре големи циркове, наистина огромни циркове. И като главно развлечение в тези циркове служило например това, че те завързвали за колове презираните от тях хора, намазвали ги със смола, запалвали ги и живи ги изгаряли. Това е било зрелището в цирка, както днес е зрелище боят с бикове, коридата. Това било широко разпространено.
към текста >>
Даже не можете да си представите, господа, колко голяма е била разликата между това, което е ставало под
земя
та, и това, което е ставало над нея.
Само си представете тази картина. Там горе тези диви римляни в цирковете изгарят живи намазани със смола и завързани за колове хора. Това много е веселило римляните. А долу - християните, извършващи своите богослужения в катакомбите.
Даже не можете да си представите, господа, колко голяма е била разликата между това, което е ставало под земята, и това, което е ставало над нея.
Трябва само както следва да се погледне към това[1].
към текста >>
Това качество те донасят със себе си от живота в духа, от духовния живот, предшестващ слизането им на
Земя
та.
Необходимо е така да се разпределят предметите - което ние и правим във Валдорфското училище, - че те да съответстват на нивото на децата, да им подхождат. Но общо взето на децата им се налага да учат извънредно много от това, което съвсем не им подхожда, не им съответства. С това, което не им подхожда, възрастните се справят по-добре от децата. Но днес, господа, хората съвсем не отделят внимание на това, какво се насажда, какво се натъпква в децата от това, че те се обучават на четене и писане. На този, който слуша с разбиране, децата казват изключително умни неща.
Това качество те донасят със себе си от живота в духа, от духовния живот, предшестващ слизането им на Земята.
Така едното дете Исус донесло със себе си изключително много. Вследствие от това, че двете деца Исус били другарчета в игрите, те знаели всъщност същото това. Но ето че едното от тях умряло. И Евангелието сега разказва - доколкото на хората там това им е импонирало повече - именно за едното дете Исус. Но по-късно тези Евангелия стават непонятни, те не се разбират.
към текста >>
При обсъждане на естественонаучни теми винаги съм ви казвал какво влияние оказва Слънцето върху всичко ставащо на
Земя
та.
При обсъждане на естественонаучни теми винаги съм ви казвал какво влияние оказва Слънцето върху всичко ставащо на Земята.
Растенията растат не само защото ги тласка почвата, а и защото навън ги води Слънцето. Във всички нас слънчевата сила присъства наред със земната сила. Обръщал съм ви внимание, че тази слънчева сила е не само мъртва, но и жива, изпълнена с мъдрост сила. Привеждал съм ви множество примери. Можете да видите, че ставащото сред животните е разумно, изпълнено с мъдрост, разсъдък и интелект.
към текста >>
Да, господа, това е толкова умно, както ако ние всички (попаднем в такава ситуация) - това е невъзможно, но да допуснем, че ни се удаде това, което Жул Верн е описал, - ако седнем в огромен самолет и кацнем на Луната да си търсим работа, а аз почна да ви говоря: ето, господа, там долу, както виждате, се намира
Земя
та.
Във всички нас слънчевата сила присъства наред със земната сила. Обръщал съм ви внимание, че тази слънчева сила е не само мъртва, но и жива, изпълнена с мъдрост сила. Привеждал съм ви множество примери. Можете да видите, че ставащото сред животните е разумно, изпълнено с мъдрост, разсъдък и интелект. Гледайки Слънцето, учените си представят, че това е газово кълбо.
Да, господа, това е толкова умно, както ако ние всички (попаднем в такава ситуация) - това е невъзможно, но да допуснем, че ни се удаде това, което Жул Верн е описал, - ако седнем в огромен самолет и кацнем на Луната да си търсим работа, а аз почна да ви говоря: ето, господа, там долу, както виждате, се намира Земята.
Земята е такова тяло, на което нищо няма. Вие няма да ми повярвате, защото сте долетели заедно с мен. Вие знаете, че на Земята все пак има хора. Хора, притежаващи душа, се намират на Земята.
към текста >>
Земя
та е такова тяло, на което нищо няма.
Обръщал съм ви внимание, че тази слънчева сила е не само мъртва, но и жива, изпълнена с мъдрост сила. Привеждал съм ви множество примери. Можете да видите, че ставащото сред животните е разумно, изпълнено с мъдрост, разсъдък и интелект. Гледайки Слънцето, учените си представят, че това е газово кълбо. Да, господа, това е толкова умно, както ако ние всички (попаднем в такава ситуация) - това е невъзможно, но да допуснем, че ни се удаде това, което Жул Верн е описал, - ако седнем в огромен самолет и кацнем на Луната да си търсим работа, а аз почна да ви говоря: ето, господа, там долу, както виждате, се намира Земята.
Земята е такова тяло, на което нищо няма.
Вие няма да ми повярвате, защото сте долетели заедно с мен. Вие знаете, че на Земята все пак има хора. Хора, притежаващи душа, се намират на Земята.
към текста >>
Вие знаете, че на
Земя
та все пак има хора.
Можете да видите, че ставащото сред животните е разумно, изпълнено с мъдрост, разсъдък и интелект. Гледайки Слънцето, учените си представят, че това е газово кълбо. Да, господа, това е толкова умно, както ако ние всички (попаднем в такава ситуация) - това е невъзможно, но да допуснем, че ни се удаде това, което Жул Верн е описал, - ако седнем в огромен самолет и кацнем на Луната да си търсим работа, а аз почна да ви говоря: ето, господа, там долу, както виждате, се намира Земята. Земята е такова тяло, на което нищо няма. Вие няма да ми повярвате, защото сте долетели заедно с мен.
Вие знаете, че на Земята все пак има хора.
Хора, притежаващи душа, се намират на Земята.
към текста >>
Хора, притежаващи душа, се намират на
Земя
та.
Гледайки Слънцето, учените си представят, че това е газово кълбо. Да, господа, това е толкова умно, както ако ние всички (попаднем в такава ситуация) - това е невъзможно, но да допуснем, че ни се удаде това, което Жул Верн е описал, - ако седнем в огромен самолет и кацнем на Луната да си търсим работа, а аз почна да ви говоря: ето, господа, там долу, както виждате, се намира Земята. Земята е такова тяло, на което нищо няма. Вие няма да ми повярвате, защото сте долетели заедно с мен. Вие знаете, че на Земята все пак има хора.
Хора, притежаващи душа, се намират на Земята.
към текста >>
Седейки на
Земя
та, той гледа Слънцето и казва: там горе няма нищо, само нагорещен газ.
Но съвременният учен разсъждава за Слънцето примерно така.
Седейки на Земята, той гледа Слънцето и казва: там горе няма нищо, само нагорещен газ.
Но това са просто глупости. Слънцето е населено, е, не с хора, които можеш да видиш с очи, но въпреки това то е заселено.
към текста >>
Казвали така: горе на Слънцето се намират сили, силите на пролетта, слънчеви сили; именно благодарение на тях всичко на
Земя
та расте.
Това знание за Слънцето е било главното, което се съобщавало на учениците в древните Мистерии. Затова те се наричали ученици на Слънцето.
Казвали така: горе на Слънцето се намират сили, силите на пролетта, слънчеви сили; именно благодарение на тях всичко на Земята расте.
Този, който в дълбока древност е изучавал тайните на Слънцето, се наричал слънчев ученик, ученик на Слънцето, а по-късно, когато обучението му завършвало, той се наричал слънчев майстор. Това, което внезапно познал на тридесетата година от живота Исус от Назарет, е било тази слънчева Премъдрост. Този слънчева Премъдрост слязла върху него. Вероятно сте виждали, че растението, намирайки се върху Земята, отлично се раззеленява, набира сила, но долу, под земята, намирайки се в мазето, то е съвсем бледо и безсилно. Силата на Слънцето не стига до него.
към текста >>
Вероятно сте виждали, че растението, намирайки се върху
Земя
та, отлично се раззеленява, набира сила, но долу, под
земя
та, намирайки се в мазето, то е съвсем бледо и безсилно.
Затова те се наричали ученици на Слънцето. Казвали така: горе на Слънцето се намират сили, силите на пролетта, слънчеви сили; именно благодарение на тях всичко на Земята расте. Този, който в дълбока древност е изучавал тайните на Слънцето, се наричал слънчев ученик, ученик на Слънцето, а по-късно, когато обучението му завършвало, той се наричал слънчев майстор. Това, което внезапно познал на тридесетата година от живота Исус от Назарет, е било тази слънчева Премъдрост. Този слънчева Премъдрост слязла върху него.
Вероятно сте виждали, че растението, намирайки се върху Земята, отлично се раззеленява, набира сила, но долу, под земята, намирайки се в мазето, то е съвсем бледо и безсилно.
Силата на Слънцето не стига до него. Тази сила на Слънцето в мистичен, в духовен смисъл влязла в Исус. И тези, които разбирали това, казали; сега в Исус влезе Христос.
към текста >>
Юдеите, които живеели основно тук, в Палестина, (изобразява го на рисунка - рисунката липсва), отдавна слушали от своите пророци: някога трябва да стане някакво събитие;
Земя
та може да получи наставление непосредствено от мировото пространство, от Космоса.
Виждате ли, в този момент станало забележително събитие.
Юдеите, които живеели основно тук, в Палестина, (изобразява го на рисунка - рисунката липсва), отдавна слушали от своите пророци: някога трябва да стане някакво събитие; Земята може да получи наставление непосредствено от мировото пространство, от Космоса.
Обаче - можете да бъдете уверени в това - ако в наше време някой беше написал драмата «Вилхелм Тел», както я е написал Фр. Шилер, и драмата беше поставена в театъра, хората биха казали така: що за глупости, това за нищо не става. - Постановката нямаше да получи признание. В началото «Вилхелм Тел» е била оценена само от двама познати на Шилер; но след това признанието ставало все по-широко. В нашето общество става така, че болшинството хора винаги са готови да бъдат водени за носа.
към текста >>
То е образувало голяма пукнатина и тялото е било прието от
Земя
та, така че действително него повече го е нямало тук.
Спомнете си сега какво аз съм ви казвал: че човек се състои не само от материално веществено тяло, което полагат в гроба, а че има още етерно тяло, астрално тяло и «аз». Това съм ви описвал съвсем точно. Фактически в гроба е било положено физическото тяло на Исус от Назарет. Аз много се потрудих над този въпрос; извънредно важно е това, което се разказва в Евангелията за земетресението. Имало е такова земетресение.
То е образувало голяма пукнатина и тялото е било прието от Земята, така че действително него повече го е нямало тук.
Учениците са виждали не това физическо тяло, а етерното, свръхсетивното тяло. Жените и учениците са виждали Христос в етерно тяло, не Исус от Назарет, а Христос, виждали са това, което сега е било преобразеният, вътрешен човек.
към текста >>
Да се върнем например в това време - сега тече 1923 г., - за което съм ви разказвал, когато на
Земя
та е живял Христос Исус, тоест в Поврата на времената, в началото на ерата.
Какво имам предвид, казвайки: земни религии?
Да се върнем например в това време - сега тече 1923 г., - за което съм ви разказвал, когато на Земята е живял Христос Исус, тоест в Поврата на времената, в началото на ерата.
Сега да се върнем още по-далеч, да кажем, 3500 г. преди Христос Исус, в тази древна епоха. Тогава тук долу, в Египет, е имало хора, които около 3000, 3500 години преди Христос говорели за своя бог, макар и с други думи. Те го наричали Ра. Говорели за своя бог, като казвали така: бог се намира например в град Тива; в Тива има типичен храм, изграден особено изкусно и приличащ на гробница.
към текста >>
По-късно, когато миграцията на хората по
Земя
та се увеличила, те вече не можели да свързват бога с някакво определено място, тъй като това би встъпило в противоречие с начина им на живот.
По-късно, когато миграцията на хората по Земята се увеличила, те вече не можели да свързват бога с някакво определено място, тъй като това би встъпило в противоречие с начина им на живот.
Те водели номадски начин на живот: затова идентифицирали бога вече не с мястото, а с човека, който изпълнявал ролята на техен вожд. Така постепенно божественото достойнство преминало върху царя и първенците. Така за народа вождът станал цар. Появили се много такива вождове.
към текста >>
С това, което следва да се почита, тоест с божественото, не се явяват свързани нито място на
Земя
та, нито човек.
Но какво е било християнството? Християнството не е говорило за всичко горепосочено.
С това, което следва да се почита, тоест с божественото, не се явяват свързани нито място на Земята, нито човек.
Божественото се отъждествява със слънчевата сила, с жизнената сила на Слънцето, която Христос приел в Себе Си. Слънцето носи общочовешки характер. Нито един човек в Европа, на когото Слънцето е нагряло темето, няма да каже, че това е друго Слънце, а не това, което грее в Египет, или в Китай, или в Австралия. Който действително признава, че Христовата сила изхожда от Слънцето, той трябва да признае и общочовешкия характер на такава религия.
към текста >>
Трябва да бъде ясно, че донесеното от Христос на
Земя
та не е учение, а практика.
Това е изразено в образната форма, че учениците можели да говорят на всички езици. Те донесли примиряваща, толерантна религия за всички хора. В това се състои идеята на Петдесятницата. Но както знаете, тази идея на Петдесятницата и до днес остава невъплътена. Тя трябва да бъде въплътена.
Трябва да бъде ясно, че донесеното от Христос на Земята не е учение, а практика.
към текста >>
Но ако им се каже така, както днес аз ви го казах, това би могло да бъде разбрано по цялата
Земя
.
Когато днес европейските мисионери отиват при индуси-те или китайците, те изискват от тях да повярват в това, което се казва за Христос в Рим. Но нито индусите, нито китайците могат да го направят, защото всичко това е възникнало в европейските условия. Така не могат да се привлекат хората.
Но ако им се каже така, както днес аз ви го казах, това би могло да бъде разбрано по цялата Земя.
Защото идеята на Петдесятницата е актуална за всички хора.
към текста >>
3.
Бележки.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
1. Може би сте чели как неотдавна в Базел беше изнесен доклад на тема за произхода на живота на
Земя
та: съобщение за такъв доклад засега не е намерено.
1. Може би сте чели как неотдавна в Базел беше изнесен доклад на тема за произхода на живота на Земята: съобщение за такъв доклад засега не е намерено.
към текста >>
2. Вече съм ви говорил как всичко това е изглеждало на
Земя
та: виж лекции от 20, 23, 27 и 30 септември 1922 г.
2. Вече съм ви говорил как всичко това е изглеждало на Земята: виж лекции от 20, 23, 27 и 30 септември 1922 г.
в цикъла «Познание за съществото на човека в тяло, душа и дух. За ранните състояния на Земята» (10 лекции, Дорнах, 1922 г.) библ. №347.
към текста >>
За ранните състояния на
Земя
та» (10 лекции, Дорнах, 1922 г.) библ. №347.
2. Вече съм ви говорил как всичко това е изглеждало на Земята: виж лекции от 20, 23, 27 и 30 септември 1922 г. в цикъла «Познание за съществото на човека в тяло, душа и дух.
За ранните състояния на Земята» (10 лекции, Дорнах, 1922 г.) библ. №347.
към текста >>
4.
Съдържание
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Слънцето,
Земя
та и Луната някога са били в общо тяло.
Растежът на растенията и пълнолунието. За мисленето се нуждаем от Луната, за вървенето се нуждаем от слънчевата сила.
Слънцето, Земята и Луната някога са били в общо тяло.
Азота имаме от Слънцето, кислорода - от Луната. Отравяне с цианкалий. Вътрешната връзка на човека със Слънцето и Луната.
към текста >>
В същността на парализата стои нещо, което е тясно свързано с почвата на
Земя
та.
Лек за полиомиелит. Дървесен сок, жизнен сок и камбий в дървото и в нормалното тревисто растение. Какво става, ако съвсем малки количества субстанции се смесват в почвата. Връзка между почвата и малкия мозък. Грип и парализа.
В същността на парализата стои нещо, което е тясно свързано с почвата на Земята.
Естество-знанието и лечебните методи трябва да работят заедно.
към текста >>
Пчелата се образува от същата сила, която се намира в
Земя
та и формира кварца: силата на кремъчната киселина.
В какво се състои лечебното действие на меда (Обсъждане на друга статия от вестник «Швейцарско пчеларство»). На малките деца трябва да се дава повече мляко, отколкото мед; при възрастните хора помага повече медът, а не млякото. Силата на кремъчната киселина в човека.
Пчелата се образува от същата сила, която се намира в Земята и формира кварца: силата на кремъчната киселина.
Силно разреден, прахообразен кварц като лечебно средство, когато медът не се понася. Конят на господин фон Остен. Привикването на пчелите към пчеларя. Обяснение на едно старо селско правило.
към текста >>
Благодарение на мравчената киселина
Земя
та остава жива.
Още за мравуняка. Ролята на мравчената киселина в природата и в човека. Пчелната отрова, отровата на осите и мравчената киселина навлизат в растенията от Космоса и ако това не беше така, растенията щяха да загинат.
Благодарение на мравчената киселина Земята остава жива.
Отровите като лечебно средство. Пчелите, осите и мравките не отнемат само нещо от природата, а й дават възможността да живее и да се развива.
към текста >>
Чрез рояка от насекоми въздухът около
Земя
та се прониква с мравчена киселина.
Човекът изцяло е изпълнен с мравчена киселина. Защо имаме в тялото си мравчена киселина? По какво се познава, че човек има твърде малко мравчена киселина? Навсякъде в природата и навсякъде в човешкото тяло се съдържа оксалова киселина. Ние произвеждаме постоянно в телата си от оксаловата киселина мравчена киселина.
Чрез рояка от насекоми въздухът около Земята се прониква с мравчена киселина.
Мравчената киселина привлича душата и духа. Процеси на гниене. Мравчената киселина е основата за земната душа и земния дух. Сиянието на младата пчела-майка и екзалтирането на старите пчели. Хвойната като образ на оживяването на Земята чрез Христос в морален смисъл.
към текста >>
Хвойната като образ на оживяването на
Земя
та чрез Христос в морален смисъл.
Чрез рояка от насекоми въздухът около Земята се прониква с мравчена киселина. Мравчената киселина привлича душата и духа. Процеси на гниене. Мравчената киселина е основата за земната душа и земния дух. Сиянието на младата пчела-майка и екзалтирането на старите пчели.
Хвойната като образ на оживяването на Земята чрез Христос в морален смисъл.
към текста >>
5.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Солта - това е земното начало,
земя
та; влажността - това е водата.
Но Слънцето не прави само това. Работата стои така: разглеждайки яйцето, ние откриваме вътре леко подсолена влага.
Солта - това е земното начало, земята; влажността - това е водата.
Можем да кажем: яйцето трябва да се развива в земя, примесена с вода. Гъсеницата излиза на светло. Гъсеницата не може да се развива като цялостно същество само в земята и водата, тоест в разтворен варовик и вода; на нея освен влажност, тоест вода, й е необходима и светлина; и така, влага и светлина. Тези влага и светлина, които са необходими на гъсеницата, се използват от нея вече не само физически, както беше в яйцето; в тази влажност живее това, което се нарича етер, това, което аз при описанието на човека нарекох етерно тяло. Гъсеницата получава етерно тяло.
към текста >>
Можем да кажем: яйцето трябва да се развива в
земя
, примесена с вода.
Но Слънцето не прави само това. Работата стои така: разглеждайки яйцето, ние откриваме вътре леко подсолена влага. Солта - това е земното начало, земята; влажността - това е водата.
Можем да кажем: яйцето трябва да се развива в земя, примесена с вода.
Гъсеницата излиза на светло. Гъсеницата не може да се развива като цялостно същество само в земята и водата, тоест в разтворен варовик и вода; на нея освен влажност, тоест вода, й е необходима и светлина; и така, влага и светлина. Тези влага и светлина, които са необходими на гъсеницата, се използват от нея вече не само физически, както беше в яйцето; в тази влажност живее това, което се нарича етер, това, което аз при описанието на човека нарекох етерно тяло. Гъсеницата получава етерно тяло. И благодарение на това етерно тяло тя диша.
към текста >>
Гъсеницата не може да се развива като цялостно същество само в
земя
та и водата, тоест в разтворен варовик и вода; на нея освен влажност, тоест вода, й е необходима и светлина; и така, влага и светлина.
Но Слънцето не прави само това. Работата стои така: разглеждайки яйцето, ние откриваме вътре леко подсолена влага. Солта - това е земното начало, земята; влажността - това е водата. Можем да кажем: яйцето трябва да се развива в земя, примесена с вода. Гъсеницата излиза на светло.
Гъсеницата не може да се развива като цялостно същество само в земята и водата, тоест в разтворен варовик и вода; на нея освен влажност, тоест вода, й е необходима и светлина; и така, влага и светлина.
Тези влага и светлина, които са необходими на гъсеницата, се използват от нея вече не само физически, както беше в яйцето; в тази влажност живее това, което се нарича етер, това, което аз при описанието на човека нарекох етерно тяло. Гъсеницата получава етерно тяло. И благодарение на това етерно тяло тя диша. Благодарение на етерното тяло тя всмуква това, което във въздуха е проникнато с дух. Яйцето още носи като цяло физически характер, но гъсеницата вече живее във физическо-етерното.
към текста >>
Тя се омотава със слънчевите лъчи, откъсвайки се от
Земя
та; тя прави около себе си пашкул.
Тя има в себе си твърде много тежка земна материя. При гъсеницата работата стои така: когато излиза на светло, както показва наблюдението, тя изприда от себе си светлинните лъчи под формата на коприната на пашкула; на гъсеницата й се иска да премине в светлината, но тя не може; силата на тежестта е прекалено голяма. Тя не може да достигне светлината, под която се намира. Затова се стреми сама себе си да вкара в светлината, тя иска да се излее в светлината, иска да живее и по-нататък в светлина. Какво прави тя?
Тя се омотава със слънчевите лъчи, откъсвайки се от Земята; тя прави около себе си пашкул.
Гъсеницата, преминавайки в какавидата, съвсем се изолира от земните сили. Сега вътре в какавидата, там, където изчезва «червеят», се намират астралните сили, там няма вече земни сили, там няма вече етерни сили, а само астрални, съвсем духовни сили - тях съдържа какавидата в себе си, - и тези астрални сили живеят в пленената, в уловената светлина. Пленената светлина винаги има в себе си духовни сили, астрални сили. Именно тези астрални сили създават пеперудата. И пеперудата, тъй като тя като цяло се състои от тези астрални сили, може сега да кръжи, летейки във въздуха, което гъсеницата не може; пеперудата може да следва светлината.
към текста >>
6.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Разбира се, следва първо да се вгледаме към това, какво представляват тези космически обекти, как те са свързани със
Земя
та; от друга страна, е необходимо да разберем, че в тези звездни обекти навсякъде присъства някакво духовно начало.
Доктор Щайнер: Днес искам да ви кажа, че ще направим възможно по-точно разглеждане на въпроса за небесните тела на следващото занятие.
Разбира се, следва първо да се вгледаме към това, какво представляват тези космически обекти, как те са свързани със Земята; от друга страна, е необходимо да разберем, че в тези звездни обекти навсякъде присъства някакво духовно начало.
Големината, разположението и т. н. не означават толкова много. Ето защо днес аз искам да ви дам някои основополагащи сведения, касаещи Земята, като ще ви покажа как, изхождайки от Земята, можем да разберем Слънцето, можем да разберем Луната. Разбира се, работата стои така, че Слънцето е много по-голямо от Земята, а Луната е по-малка от Земята. Луната, разбира се, е по-голяма, отколкото му се струва на човек, когато я гледа, но е по-малка от Земята.
към текста >>
Ето защо днес аз искам да ви дам някои основополагащи сведения, касаещи
Земя
та, като ще ви покажа как, изхождайки от
Земя
та, можем да разберем Слънцето, можем да разберем Луната.
Доктор Щайнер: Днес искам да ви кажа, че ще направим възможно по-точно разглеждане на въпроса за небесните тела на следващото занятие. Разбира се, следва първо да се вгледаме към това, какво представляват тези космически обекти, как те са свързани със Земята; от друга страна, е необходимо да разберем, че в тези звездни обекти навсякъде присъства някакво духовно начало. Големината, разположението и т. н. не означават толкова много.
Ето защо днес аз искам да ви дам някои основополагащи сведения, касаещи Земята, като ще ви покажа как, изхождайки от Земята, можем да разберем Слънцето, можем да разберем Луната.
Разбира се, работата стои така, че Слънцето е много по-голямо от Земята, а Луната е по-малка от Земята. Луната, разбира се, е по-голяма, отколкото му се струва на човек, когато я гледа, но е по-малка от Земята. И Слънцето в този вид, както то реално е разположено навън, е по-голямо от Земята.
към текста >>
Разбира се, работата стои така, че Слънцето е много по-голямо от
Земя
та, а Луната е по-малка от
Земя
та.
Доктор Щайнер: Днес искам да ви кажа, че ще направим възможно по-точно разглеждане на въпроса за небесните тела на следващото занятие. Разбира се, следва първо да се вгледаме към това, какво представляват тези космически обекти, как те са свързани със Земята; от друга страна, е необходимо да разберем, че в тези звездни обекти навсякъде присъства някакво духовно начало. Големината, разположението и т. н. не означават толкова много. Ето защо днес аз искам да ви дам някои основополагащи сведения, касаещи Земята, като ще ви покажа как, изхождайки от Земята, можем да разберем Слънцето, можем да разберем Луната.
Разбира се, работата стои така, че Слънцето е много по-голямо от Земята, а Луната е по-малка от Земята.
Луната, разбира се, е по-голяма, отколкото му се струва на човек, когато я гледа, но е по-малка от Земята. И Слънцето в този вид, както то реално е разположено навън, е по-голямо от Земята.
към текста >>
Луната, разбира се, е по-голяма, отколкото му се струва на човек, когато я гледа, но е по-малка от
Земя
та.
Разбира се, следва първо да се вгледаме към това, какво представляват тези космически обекти, как те са свързани със Земята; от друга страна, е необходимо да разберем, че в тези звездни обекти навсякъде присъства някакво духовно начало. Големината, разположението и т. н. не означават толкова много. Ето защо днес аз искам да ви дам някои основополагащи сведения, касаещи Земята, като ще ви покажа как, изхождайки от Земята, можем да разберем Слънцето, можем да разберем Луната. Разбира се, работата стои така, че Слънцето е много по-голямо от Земята, а Луната е по-малка от Земята.
Луната, разбира се, е по-голяма, отколкото му се струва на човек, когато я гледа, но е по-малка от Земята.
И Слънцето в този вид, както то реално е разположено навън, е по-голямо от Земята.
към текста >>
И Слънцето в този вид, както то реално е разположено навън, е по-голямо от
Земя
та.
Големината, разположението и т. н. не означават толкова много. Ето защо днес аз искам да ви дам някои основополагащи сведения, касаещи Земята, като ще ви покажа как, изхождайки от Земята, можем да разберем Слънцето, можем да разберем Луната. Разбира се, работата стои така, че Слънцето е много по-голямо от Земята, а Луната е по-малка от Земята. Луната, разбира се, е по-голяма, отколкото му се струва на човек, когато я гледа, но е по-малка от Земята.
И Слънцето в този вид, както то реално е разположено навън, е по-голямо от Земята.
към текста >>
която живее тук, в цианкалия, стремящ се да се образува, тази сила, която живее тук, свързва човека на
Земя
та със Слънцето.
Господа, цианкалий така и не се образува; ако той би се образувал, ние щяхме да се отровим. Но във всеки момент ние носим в себе си възможността за образуване на цианкалий и трябва да й противостоим. Разбира се, количеството на стремящия се към образуване цианкалий е съвсем незначително, но за живота би било катастрофа, ако той се появеше. И силата.
която живее тук, в цианкалия, стремящ се да се образува, тази сила, която живее тук, свързва човека на Земята със Слънцето.
Така това, което живее в синилната киселина, постоянно се издига от човека към Слънцето; аз имам връзка със Слънцето и тази сила, която живее в мен за противодействие на образуването на цианкалий, който постоянно иска да се образува в моето тяло - тази сила се издига от Земята до самото Слънце. Ако тук е Земята, а тук - Слънцето - трябваше да ги нарисувам по-големи, - от човека към Слънцето постоянно се издига такъв поток от цианкалий, а от Слънцето потокът отново се връща назад. От човека към Слънцето тече този фин, разсеян цианкалий, а от Слънцето приижда обратно това, което то прави от този разсеян цианкалий. Разстоянието е двадесет милиона мили - една миля е равна на седем и половина километра. Ако сега на Слънцето се запали светлина, ние бихме я видели доста по-късно, тъй като на светлината й трябва време, за да пристигне.
към текста >>
Така това, което живее в синилната киселина, постоянно се издига от човека към Слънцето; аз имам връзка със Слънцето и тази сила, която живее в мен за противодействие на образуването на цианкалий, който постоянно иска да се образува в моето тяло - тази сила се издига от
Земя
та до самото Слънце.
Господа, цианкалий така и не се образува; ако той би се образувал, ние щяхме да се отровим. Но във всеки момент ние носим в себе си възможността за образуване на цианкалий и трябва да й противостоим. Разбира се, количеството на стремящия се към образуване цианкалий е съвсем незначително, но за живота би било катастрофа, ако той се появеше. И силата. която живее тук, в цианкалия, стремящ се да се образува, тази сила, която живее тук, свързва човека на Земята със Слънцето.
Така това, което живее в синилната киселина, постоянно се издига от човека към Слънцето; аз имам връзка със Слънцето и тази сила, която живее в мен за противодействие на образуването на цианкалий, който постоянно иска да се образува в моето тяло - тази сила се издига от Земята до самото Слънце.
Ако тук е Земята, а тук - Слънцето - трябваше да ги нарисувам по-големи, - от човека към Слънцето постоянно се издига такъв поток от цианкалий, а от Слънцето потокът отново се връща назад. От човека към Слънцето тече този фин, разсеян цианкалий, а от Слънцето приижда обратно това, което то прави от този разсеян цианкалий. Разстоянието е двадесет милиона мили - една миля е равна на седем и половина километра. Ако сега на Слънцето се запали светлина, ние бихме я видели доста по-късно, тъй като на светлината й трябва време, за да пристигне. Така че с едно небесно тяло, толкова отдалечено от нас, ние сме свързани благодарение на това, че от нас изтича сила, постоянно стремяща се към образуване на цианкалий.
към текста >>
Ако тук е
Земя
та, а тук - Слънцето - трябваше да ги нарисувам по-големи, - от човека към Слънцето постоянно се издига такъв поток от цианкалий, а от Слънцето потокът отново се връща назад.
Но във всеки момент ние носим в себе си възможността за образуване на цианкалий и трябва да й противостоим. Разбира се, количеството на стремящия се към образуване цианкалий е съвсем незначително, но за живота би било катастрофа, ако той се появеше. И силата. която живее тук, в цианкалия, стремящ се да се образува, тази сила, която живее тук, свързва човека на Земята със Слънцето. Така това, което живее в синилната киселина, постоянно се издига от човека към Слънцето; аз имам връзка със Слънцето и тази сила, която живее в мен за противодействие на образуването на цианкалий, който постоянно иска да се образува в моето тяло - тази сила се издига от Земята до самото Слънце.
Ако тук е Земята, а тук - Слънцето - трябваше да ги нарисувам по-големи, - от човека към Слънцето постоянно се издига такъв поток от цианкалий, а от Слънцето потокът отново се връща назад.
От човека към Слънцето тече този фин, разсеян цианкалий, а от Слънцето приижда обратно това, което то прави от този разсеян цианкалий. Разстоянието е двадесет милиона мили - една миля е равна на седем и половина километра. Ако сега на Слънцето се запали светлина, ние бихме я видели доста по-късно, тъй като на светлината й трябва време, за да пристигне. Така че с едно небесно тяло, толкова отдалечено от нас, ние сме свързани благодарение на това, че от нас изтича сила, постоянно стремяща се към образуване на цианкалий. Именно в костите ни постоянно се намира нещо като огнище на цианкалий, нещо като извор на цианкалий.
към текста >>
Ако го нямаше, тогава ние бихме били доста своеобразни хора на
Земя
та.
От човека към Слънцето тече този фин, разсеян цианкалий, а от Слънцето приижда обратно това, което то прави от този разсеян цианкалий. Разстоянието е двадесет милиона мили - една миля е равна на седем и половина километра. Ако сега на Слънцето се запали светлина, ние бихме я видели доста по-късно, тъй като на светлината й трябва време, за да пристигне. Така че с едно небесно тяло, толкова отдалечено от нас, ние сме свързани благодарение на това, че от нас изтича сила, постоянно стремяща се към образуване на цианкалий. Именно в костите ни постоянно се намира нещо като огнище на цианкалий, нещо като извор на цианкалий.
Ако го нямаше, тогава ние бихме били доста своеобразни хора на Земята.
Ако нямахме тази връзка със Слънцето, ние, оставайки неподвижни и взирайки се в Слънцето, бихме казвали: това е небесно тяло, което няма отношение към нас. Ние бихме видели, че и растенията растат; но тези растения не биха могли да растат, ако цианкалият не се местеше насам-натам. Неподвижно щяхме да се взираме към Слънцето и нямаше да знаем какво отношение има то към човека. За това отношение, което току-що ви описах, хората, разбира се, също не знаят, но те чувстват, че принадлежат на Слънцето. И те чувстват това много силно.
към текста >>
Бих могъл да кажа: ако някъде на самата
земя
се образува синилна киселина - в някои растения например се образува синилна киселина, - и така, ако на самата
земя
някъде се образува синилна киселина, това значи, че това растение е получило тази слънчева сила и тя създава това, което постоянно иска да възникне в човека.
Защото когато Слънцето залезе, човек чувства, че той вече не възприема така Слънцето; особено това се е проявявало в древността, когато хората още са водели по-здрав начин на живот, през нощта са спели, а през деня са бодърствали, тогава това още е било така. След залез цианкалият се е намирал само в човека, във всеки случай, в нищожно количество; тогава човек е заспивал. Всъщност Слънцето винаги приспива и събужда човека. Само защото човек удържа в себе си нещо, той може да предприема подобно безчинство: да продължи да работи и през нощта, или просто да се забавлява. Но през нощта ние набираме сили благодарение на това, че тези сили са свързани със Слънцето.
Бих могъл да кажа: ако някъде на самата земя се образува синилна киселина - в някои растения например се образува синилна киселина, - и така, ако на самата земя някъде се образува синилна киселина, това значи, че това растение е получило тази слънчева сила и тя създава това, което постоянно иска да възникне в човека.
към текста >>
Ние не бихме могли да бъдем хора на
Земя
та, ако Слънцето нямаше азот, посредством който то може да действа върху нашите телесни членове - крайници, храносмилателни органи и т. н.
Виждате ли, господа, за да може синилната киселина да се образува, тъй като тя съдържа в себе си азот, на човек му е необходим азотът в обкръжаващата среда. На Слънцето също му е необходим азот, за да може да ни въздейства по правилния начин.
Ние не бихме могли да бъдем хора на Земята, ако Слънцето нямаше азот, посредством който то може да действа върху нашите телесни членове - крайници, храносмилателни органи и т. н.
Но с главата работата стои различно, с човешката глава работата съвсем не стои така. Видяхте, че за белите дробове азотът е непригоден: той трябва да преминава през тях. За белите дробове е подходящ само кислородът. И когато кислородът преминава през белите дробове, тази негова част, която се насочва към главата, не проявява родственото отношение към азота. Кислородът, насочващ се към главата, много повече подхожда на въглерода.
към текста >>
Виждате ли, там, където има такива води - а в
земя
та има извънредно много такива води, - там природата така въздейства на
земя
та, че в нея постоянно се образува това, което човек изработва в своята глава.
Вероятно сте чували за води, съдържащи въглена киселина и сами сте ги пили. Такива води, съдържащи желязо и въглеродни киселини, са особено полезни за здравето.
Виждате ли, там, където има такива води - а в земята има извънредно много такива води, - там природата така въздейства на земята, че в нея постоянно се образува това, което човек изработва в своята глава.
Големи желязосъдържащи извори се намират тук-там по Земята. Там се изпращат хора, на които собствената глава става твърде слаба. Защото всяка човешка глава представлява такъв желязосъдържащ извор: тук вътре постоянно се образува окислено желязо. Колкото хора седите тук, толкова извори има. Ако някой цяла зима води разгулен живот, главата му става твърде слаба и тогава съдържанието на железни карбонати в главата му намалява.
към текста >>
Големи желязосъдържащи извори се намират тук-там по
Земя
та.
Вероятно сте чували за води, съдържащи въглена киселина и сами сте ги пили. Такива води, съдържащи желязо и въглеродни киселини, са особено полезни за здравето. Виждате ли, там, където има такива води - а в земята има извънредно много такива води, - там природата така въздейства на земята, че в нея постоянно се образува това, което човек изработва в своята глава.
Големи желязосъдържащи извори се намират тук-там по Земята.
Там се изпращат хора, на които собствената глава става твърде слаба. Защото всяка човешка глава представлява такъв желязосъдържащ извор: тук вътре постоянно се образува окислено желязо. Колкото хора седите тук, толкова извори има. Ако някой цяла зима води разгулен живот, главата му става твърде слаба и тогава съдържанието на железни карбонати в главата му намалява. Той чувства тогава същото, което много хора чувстват през пролетта: чувства, че нещо не е наред с кръвта му - това е естествено, защото цяла зима е безчинствал!
към текста >>
Те са толкова, колкото хора има на
Земя
та!
Колкото хора седите тук, толкова извори има. Ако някой цяла зима води разгулен живот, главата му става твърде слаба и тогава съдържанието на железни карбонати в главата му намалява. Той чувства тогава същото, което много хора чувстват през пролетта: чувства, че нещо не е наред с кръвта му - това е естествено, защото цяла зима е безчинствал! - чувства слабост в главата и се налага да бъде изпратен при водите, съдържащи въглена киселина, за да получи чрез стомаха си, а оттам и в главата това, което всъщност би трябвало сам да си изработва, ако беше водил порядъчен живот. Желязосъдържащите извори съвсем не са редки.
Те са толкова, колкото хора има на Земята!
И така, ние удовлетворяваме нашата потребност от желязо в кръвта си благодарение на това карбонизирано желязо.
към текста >>
н.; в Щвейцария, предполагам, също има такива места - преминавайки там, вие преминавате по такова място, където самото земно царство предразполага Луната да действа към
Земя
та по най-добрия начин, защото само там възникват такива води.
Представете си, господа, че гледате нагоре към Луната. Тук можете да си кажете: тя е силно свързана с моята глава. Така стои работата и тогава, когато преминавате през някаква местност - например искам да спомена Зауербрун в Унгария или Геч в Щайермарк, Гисхюбел и т.
н.; в Щвейцария, предполагам, също има такива места - преминавайки там, вие преминавате по такова място, където самото земно царство предразполага Луната да действа към Земята по най-добрия начин, защото само там възникват такива води.
На тази основа виждаме как Земята и човекът на Земята са свързани със Слънцето и Луната посредством това, че към Слънцето вървят подчинени на човека потоци от цианкалий, а към Луната вървят подчинени на човека потоци от карбонизирано желязо.
към текста >>
На тази основа виждаме как
Земя
та и човекът на
Земя
та са свързани със Слънцето и Луната посредством това, че към Слънцето вървят подчинени на човека потоци от цианкалий, а към Луната вървят подчинени на човека потоци от карбонизирано желязо.
Представете си, господа, че гледате нагоре към Луната. Тук можете да си кажете: тя е силно свързана с моята глава. Така стои работата и тогава, когато преминавате през някаква местност - например искам да спомена Зауербрун в Унгария или Геч в Щайермарк, Гисхюбел и т. н.; в Щвейцария, предполагам, също има такива места - преминавайки там, вие преминавате по такова място, където самото земно царство предразполага Луната да действа към Земята по най-добрия начин, защото само там възникват такива води.
На тази основа виждаме как Земята и човекът на Земята са свързани със Слънцето и Луната посредством това, че към Слънцето вървят подчинени на човека потоци от цианкалий, а към Луната вървят подчинени на човека потоци от карбонизирано желязо.
към текста >>
Трябва да помислите над това, че растенията, намиращи се на
Земя
та, постоянно употребяват въглероден двуокис.
Ако човек е по-разумен, всички тези неща щателно биха се изучавали. Днес не се знае за тях.
Трябва да помислите над това, че растенията, намиращи се на Земята, постоянно употребяват въглероден двуокис.
Въглеродният двуокис се намира тук. Ние, хората, а също и животните, издишваме въглероден двуокис. Въглеродният двуокис се намира тук! Растенията, намиращи се на Земята, вдишват не кислород, а въглероден двуокис. Те отделят кислород, а въглеродния двуокис задържат в себе си.
към текста >>
Растенията, намиращи се на
Земя
та, вдишват не кислород, а въглероден двуокис.
Днес не се знае за тях. Трябва да помислите над това, че растенията, намиращи се на Земята, постоянно употребяват въглероден двуокис. Въглеродният двуокис се намира тук. Ние, хората, а също и животните, издишваме въглероден двуокис. Въглеродният двуокис се намира тук!
Растенията, намиращи се на Земята, вдишват не кислород, а въглероден двуокис.
Те отделят кислород, а въглеродния двуокис задържат в себе си. Затова растенията са изградени на основата на въглеродния двуокис. Но целият този процес протича в растенията така, че най-добре растението може да се развива от въглеродния двуокис в периода на пълнолуние, тъй като това е свързано със силите на Луната. Напротив, в новолуние развитието се забавя. Основно условие за растението е то да се осветява от пълната Луна.
към текста >>
И виждате ли, господа, всъщност трябва да се говори не само за отношенията между отделните небесни тела, а трябва да се изхожда от това, как те се проявяват на
Земя
та, сред хората.
Възгледите, считани за «стари суеверия», също са ги обяснявали с влиянието на Луната! Такива неща, разбира се, са ги наблюдавали и преди, когато човек още не е имал никаква наука. Ето защо в старите селски правила навсякъде могат да се намерят указания за това, колко важно за растежа на растенията е пълнолунието.
И виждате ли, господа, всъщност трябва да се говори не само за отношенията между отделните небесни тела, а трябва да се изхожда от това, как те се проявяват на Земята, сред хората.
Човек, както току-що видяхте, има извънредно много от Слънцето и Луната. Луната дарява на човека това, че той може да използва своята глава. Слънцето дарява човека с възможност да използва своите сърце, крака и ръце. Точно както ние трябва да имаме почва под краката си, за да ходим по нея навсякъде и да не падаме постоянно, така трябва да имаме Слънцето и Луната, защото за мисленето ни е необходима Луната, а за ходенето се нуждаем от Слънцето, от слънчевата сила. Ако ходим през нощта, това става за сметка на натрупаните слънчеви сили, които сме получили през деня.
към текста >>
За ранните времена съм ви казвал: тогава Слънцето, Луната и
Земя
та са били съединени в едно небесно тяло и са се разделили в течение на времето.
Но знаейки това, което току-що ви казах, бихте могли да попитате: а как това е било в ранните епохи?
За ранните времена съм ви казвал: тогава Слънцето, Луната и Земята са били съединени в едно небесно тяло и са се разделили в течение на времето.
Днес нещата са така, че имаме Слънце, Земя и Луна като три тела, разделени в мировото пространство. Преди сме имали огромно Слънце; вътре се е намирала Земята, а вътре в Земята пък се е намирала Луната. Те са били поставени една в друга (вж. рис.). Следователно, ако тръгнем назад по пътя на еволюцията, ще стигнем до такава точка във времето, когато работата е стояла така: ако вие, господа, бяхте изключително могъщи, ако всички ние бяхме толкова могъщи, че да можем тук, както сме събрани, да опаковаме цялата Земя и да я натоварим в някакъв миров вагон, бързо да я придвижим към Луната - към Луната, която бихме поставили в Земята, в Тихия океан, и след това със Земята и Луната, опакована от нас в Тихия океан, да се отправим нагоре и да влетим в Слънцето: ето тогава ние бихме се върнали в това състояние, което е съществувало някога. Само че всички вещества на Земята и всички вещества на Луната биха приели различна форма от тази, която имат сега.
към текста >>
Днес нещата са така, че имаме Слънце,
Земя
и Луна като три тела, разделени в мировото пространство.
Но знаейки това, което току-що ви казах, бихте могли да попитате: а как това е било в ранните епохи? За ранните времена съм ви казвал: тогава Слънцето, Луната и Земята са били съединени в едно небесно тяло и са се разделили в течение на времето.
Днес нещата са така, че имаме Слънце, Земя и Луна като три тела, разделени в мировото пространство.
Преди сме имали огромно Слънце; вътре се е намирала Земята, а вътре в Земята пък се е намирала Луната. Те са били поставени една в друга (вж. рис.). Следователно, ако тръгнем назад по пътя на еволюцията, ще стигнем до такава точка във времето, когато работата е стояла така: ако вие, господа, бяхте изключително могъщи, ако всички ние бяхме толкова могъщи, че да можем тук, както сме събрани, да опаковаме цялата Земя и да я натоварим в някакъв миров вагон, бързо да я придвижим към Луната - към Луната, която бихме поставили в Земята, в Тихия океан, и след това със Земята и Луната, опакована от нас в Тихия океан, да се отправим нагоре и да влетим в Слънцето: ето тогава ние бихме се върнали в това състояние, което е съществувало някога. Само че всички вещества на Земята и всички вещества на Луната биха приели различна форма от тази, която имат сега. Но някога е било така!
към текста >>
Преди сме имали огромно Слънце; вътре се е намирала
Земя
та, а вътре в
Земя
та пък се е намирала Луната.
Но знаейки това, което току-що ви казах, бихте могли да попитате: а как това е било в ранните епохи? За ранните времена съм ви казвал: тогава Слънцето, Луната и Земята са били съединени в едно небесно тяло и са се разделили в течение на времето. Днес нещата са така, че имаме Слънце, Земя и Луна като три тела, разделени в мировото пространство.
Преди сме имали огромно Слънце; вътре се е намирала Земята, а вътре в Земята пък се е намирала Луната.
Те са били поставени една в друга (вж. рис.). Следователно, ако тръгнем назад по пътя на еволюцията, ще стигнем до такава точка във времето, когато работата е стояла така: ако вие, господа, бяхте изключително могъщи, ако всички ние бяхме толкова могъщи, че да можем тук, както сме събрани, да опаковаме цялата Земя и да я натоварим в някакъв миров вагон, бързо да я придвижим към Луната - към Луната, която бихме поставили в Земята, в Тихия океан, и след това със Земята и Луната, опакована от нас в Тихия океан, да се отправим нагоре и да влетим в Слънцето: ето тогава ние бихме се върнали в това състояние, което е съществувало някога. Само че всички вещества на Земята и всички вещества на Луната биха приели различна форма от тази, която имат сега. Но някога е било така! Тогава на Земята не е имало такъв въздух, като сега, тогава на Земята е имало синилна киселина.
към текста >>
Следователно, ако тръгнем назад по пътя на еволюцията, ще стигнем до такава точка във времето, когато работата е стояла така: ако вие, господа, бяхте изключително могъщи, ако всички ние бяхме толкова могъщи, че да можем тук, както сме събрани, да опаковаме цялата
Земя
и да я натоварим в някакъв миров вагон, бързо да я придвижим към Луната - към Луната, която бихме поставили в
Земя
та, в Тихия океан, и след това със
Земя
та и Луната, опакована от нас в Тихия океан, да се отправим нагоре и да влетим в Слънцето: ето тогава ние бихме се върнали в това състояние, което е съществувало някога.
Но знаейки това, което току-що ви казах, бихте могли да попитате: а как това е било в ранните епохи? За ранните времена съм ви казвал: тогава Слънцето, Луната и Земята са били съединени в едно небесно тяло и са се разделили в течение на времето. Днес нещата са така, че имаме Слънце, Земя и Луна като три тела, разделени в мировото пространство. Преди сме имали огромно Слънце; вътре се е намирала Земята, а вътре в Земята пък се е намирала Луната. Те са били поставени една в друга (вж. рис.).
Следователно, ако тръгнем назад по пътя на еволюцията, ще стигнем до такава точка във времето, когато работата е стояла така: ако вие, господа, бяхте изключително могъщи, ако всички ние бяхме толкова могъщи, че да можем тук, както сме събрани, да опаковаме цялата Земя и да я натоварим в някакъв миров вагон, бързо да я придвижим към Луната - към Луната, която бихме поставили в Земята, в Тихия океан, и след това със Земята и Луната, опакована от нас в Тихия океан, да се отправим нагоре и да влетим в Слънцето: ето тогава ние бихме се върнали в това състояние, което е съществувало някога.
Само че всички вещества на Земята и всички вещества на Луната биха приели различна форма от тази, която имат сега. Но някога е било така! Тогава на Земята не е имало такъв въздух, като сега, тогава на Земята е имало синилна киселина. Навсякъде вътре в Слънцето е имало синилна киселина и въглероден двуокис. Тук ще кажете: но там не е имало истински кислород, а в синилна киселина и въглероден двуокис човек не може да живее!
към текста >>
Само че всички вещества на
Земя
та и всички вещества на Луната биха приели различна форма от тази, която имат сега.
За ранните времена съм ви казвал: тогава Слънцето, Луната и Земята са били съединени в едно небесно тяло и са се разделили в течение на времето. Днес нещата са така, че имаме Слънце, Земя и Луна като три тела, разделени в мировото пространство. Преди сме имали огромно Слънце; вътре се е намирала Земята, а вътре в Земята пък се е намирала Луната. Те са били поставени една в друга (вж. рис.). Следователно, ако тръгнем назад по пътя на еволюцията, ще стигнем до такава точка във времето, когато работата е стояла така: ако вие, господа, бяхте изключително могъщи, ако всички ние бяхме толкова могъщи, че да можем тук, както сме събрани, да опаковаме цялата Земя и да я натоварим в някакъв миров вагон, бързо да я придвижим към Луната - към Луната, която бихме поставили в Земята, в Тихия океан, и след това със Земята и Луната, опакована от нас в Тихия океан, да се отправим нагоре и да влетим в Слънцето: ето тогава ние бихме се върнали в това състояние, което е съществувало някога.
Само че всички вещества на Земята и всички вещества на Луната биха приели различна форма от тази, която имат сега.
Но някога е било така! Тогава на Земята не е имало такъв въздух, като сега, тогава на Земята е имало синилна киселина. Навсякъде вътре в Слънцето е имало синилна киселина и въглероден двуокис. Тук ще кажете: но там не е имало истински кислород, а в синилна киселина и въглероден двуокис човек не може да живее! Да, господа, човек, какъвто е днес, не би могъл да живее при тези условия; но тогава човекът още не е имал физическо тяло.
към текста >>
Тогава на
Земя
та не е имало такъв въздух, като сега, тогава на
Земя
та е имало синилна киселина.
Преди сме имали огромно Слънце; вътре се е намирала Земята, а вътре в Земята пък се е намирала Луната. Те са били поставени една в друга (вж. рис.). Следователно, ако тръгнем назад по пътя на еволюцията, ще стигнем до такава точка във времето, когато работата е стояла така: ако вие, господа, бяхте изключително могъщи, ако всички ние бяхме толкова могъщи, че да можем тук, както сме събрани, да опаковаме цялата Земя и да я натоварим в някакъв миров вагон, бързо да я придвижим към Луната - към Луната, която бихме поставили в Земята, в Тихия океан, и след това със Земята и Луната, опакована от нас в Тихия океан, да се отправим нагоре и да влетим в Слънцето: ето тогава ние бихме се върнали в това състояние, което е съществувало някога. Само че всички вещества на Земята и всички вещества на Луната биха приели различна форма от тази, която имат сега. Но някога е било така!
Тогава на Земята не е имало такъв въздух, като сега, тогава на Земята е имало синилна киселина.
Навсякъде вътре в Слънцето е имало синилна киселина и въглероден двуокис. Тук ще кажете: но там не е имало истински кислород, а в синилна киселина и въглероден двуокис човек не може да живее! Да, господа, човек, какъвто е днес, не би могъл да живее при тези условия; но тогава човекът още не е имал физическо тяло. Той е живеел там като душа, живеел е в това творение, на това небесно тяло, представляващо Слънцето, Земята и Луната накуп. И ако съзерцаваме тези неща правилно, просто връщайки се назад, откриваме, че навремето всички свойства на мировите тела са били различни; че когато още сме живеели на Слънцето, ние, разбира се, не сме живеели благодарение на кислорода, а благодарение на синилната киселина и въглеродния двуокис.
към текста >>
Той е живеел там като душа, живеел е в това творение, на това небесно тяло, представляващо Слънцето,
Земя
та и Луната накуп.
Но някога е било така! Тогава на Земята не е имало такъв въздух, като сега, тогава на Земята е имало синилна киселина. Навсякъде вътре в Слънцето е имало синилна киселина и въглероден двуокис. Тук ще кажете: но там не е имало истински кислород, а в синилна киселина и въглероден двуокис човек не може да живее! Да, господа, човек, какъвто е днес, не би могъл да живее при тези условия; но тогава човекът още не е имал физическо тяло.
Той е живеел там като душа, живеел е в това творение, на това небесно тяло, представляващо Слънцето, Земята и Луната накуп.
И ако съзерцаваме тези неща правилно, просто връщайки се назад, откриваме, че навремето всички свойства на мировите тела са били различни; че когато още сме живеели на Слънцето, ние, разбира се, не сме живеели благодарение на кислорода, а благодарение на синилната киселина и въглеродния двуокис. Слънцето, вътре в което сме живеели, ни е давало синилна киселина; въглеродния двуокис ни го е давала Луната, намираща се вътре в Земята.
към текста >>
Слънцето, вътре в което сме живеели, ни е давало синилна киселина; въглеродния двуокис ни го е давала Луната, намираща се вътре в
Земя
та.
Навсякъде вътре в Слънцето е имало синилна киселина и въглероден двуокис. Тук ще кажете: но там не е имало истински кислород, а в синилна киселина и въглероден двуокис човек не може да живее! Да, господа, човек, какъвто е днес, не би могъл да живее при тези условия; но тогава човекът още не е имал физическо тяло. Той е живеел там като душа, живеел е в това творение, на това небесно тяло, представляващо Слънцето, Земята и Луната накуп. И ако съзерцаваме тези неща правилно, просто връщайки се назад, откриваме, че навремето всички свойства на мировите тела са били различни; че когато още сме живеели на Слънцето, ние, разбира се, не сме живеели благодарение на кислорода, а благодарение на синилната киселина и въглеродния двуокис.
Слънцето, вътре в което сме живеели, ни е давало синилна киселина; въглеродния двуокис ни го е давала Луната, намираща се вътре в Земята.
към текста >>
Азотът ни е останал от исполинската въздушна атмосфера на Слънцето, състояща се от синилна киселина; това е станало при разделянето на Слънцето и
Земя
та.
Днес от всичко това е останал само азотът във въздуха, при който също не можем да живеем. Той е останал от синилната киселина.
Азотът ни е останал от исполинската въздушна атмосфера на Слънцето, състояща се от синилна киселина; това е станало при разделянето на Слънцето и Земята.
И така, азотът е останал от синилната киселина. А кислородът е останал от въглеродния двуокис, след като е излязла Луната. Така че можем да кажем: нашият въздух, нашият обикновен въздух, който се състои от кислород и азот, не винаги е бил в това състояние; той съществува само от времето, когато Слънцето и Земята са се разделили; тогава се е появил азотът. Когато Луната се е отделила от Земята, се е появил кислородът.
към текста >>
Така че можем да кажем: нашият въздух, нашият обикновен въздух, който се състои от кислород и азот, не винаги е бил в това състояние; той съществува само от времето, когато Слънцето и
Земя
та са се разделили; тогава се е появил азотът.
Днес от всичко това е останал само азотът във въздуха, при който също не можем да живеем. Той е останал от синилната киселина. Азотът ни е останал от исполинската въздушна атмосфера на Слънцето, състояща се от синилна киселина; това е станало при разделянето на Слънцето и Земята. И така, азотът е останал от синилната киселина. А кислородът е останал от въглеродния двуокис, след като е излязла Луната.
Така че можем да кажем: нашият въздух, нашият обикновен въздух, който се състои от кислород и азот, не винаги е бил в това състояние; той съществува само от времето, когато Слънцето и Земята са се разделили; тогава се е появил азотът.
Когато Луната се е отделила от Земята, се е появил кислородът.
към текста >>
Когато Луната се е отделила от
Земя
та, се е появил кислородът.
Той е останал от синилната киселина. Азотът ни е останал от исполинската въздушна атмосфера на Слънцето, състояща се от синилна киселина; това е станало при разделянето на Слънцето и Земята. И така, азотът е останал от синилната киселина. А кислородът е останал от въглеродния двуокис, след като е излязла Луната. Така че можем да кажем: нашият въздух, нашият обикновен въздух, който се състои от кислород и азот, не винаги е бил в това състояние; той съществува само от времето, когато Слънцето и Земята са се разделили; тогава се е появил азотът.
Когато Луната се е отделила от Земята, се е появил кислородът.
към текста >>
Казвал съм ви, че когато Луната е излизала, когато се е отделяла от
Земя
та, се е появил кислородът.
Казвал съм ви и друго: въглеродният двуокис се състои от кислород и въглерод. Въглеродът, който се съдържа в каменните въглища, се намира тук, а кислородът се намира във въздуха.
Казвал съм ви, че когато Луната е излизала, когато се е отделяла от Земята, се е появил кислородът.
Но тогава от въглеродния двуокис се е появил и въглеродът, който е останал в Земята; това са каменните въглища, намиращи се в Земята. Сега помислете: ние изкопаваме днес каменните въглища от Земята. Какво трябва да кажем, ако не просто дупчим Земята като дъждовни червеи, а сме осведомени за това, как са се появили каменните въглища? Някога Луната е излязла, отделяйки се от Земята, и е дарила въздуха с кислород, а земната почва - с въглища. Би следвало да кажем: о, ти, Луна, ти богато ни дари, когато напускаше Земята, ти не просто се отдели, напускайки Земята, а ни остави във въздуха кислород, а в земята - въглища!
към текста >>
Но тогава от въглеродния двуокис се е появил и въглеродът, който е останал в
Земя
та; това са каменните въглища, намиращи се в
Земя
та.
Казвал съм ви и друго: въглеродният двуокис се състои от кислород и въглерод. Въглеродът, който се съдържа в каменните въглища, се намира тук, а кислородът се намира във въздуха. Казвал съм ви, че когато Луната е излизала, когато се е отделяла от Земята, се е появил кислородът.
Но тогава от въглеродния двуокис се е появил и въглеродът, който е останал в Земята; това са каменните въглища, намиращи се в Земята.
Сега помислете: ние изкопаваме днес каменните въглища от Земята. Какво трябва да кажем, ако не просто дупчим Земята като дъждовни червеи, а сме осведомени за това, как са се появили каменните въглища? Някога Луната е излязла, отделяйки се от Земята, и е дарила въздуха с кислород, а земната почва - с въглища. Би следвало да кажем: о, ти, Луна, ти богато ни дари, когато напускаше Земята, ти не просто се отдели, напускайки Земята, а ни остави във въздуха кислород, а в земята - въглища! И така, Луната е наша твърде фина космическа дружка: защото, когато още е била с нас, е поддържала нашите души с това, че винаги е изработвала въглена киселина и нея тя ни е оставила.
към текста >>
Сега помислете: ние изкопаваме днес каменните въглища от
Земя
та.
Казвал съм ви и друго: въглеродният двуокис се състои от кислород и въглерод. Въглеродът, който се съдържа в каменните въглища, се намира тук, а кислородът се намира във въздуха. Казвал съм ви, че когато Луната е излизала, когато се е отделяла от Земята, се е появил кислородът. Но тогава от въглеродния двуокис се е появил и въглеродът, който е останал в Земята; това са каменните въглища, намиращи се в Земята.
Сега помислете: ние изкопаваме днес каменните въглища от Земята.
Какво трябва да кажем, ако не просто дупчим Земята като дъждовни червеи, а сме осведомени за това, как са се появили каменните въглища? Някога Луната е излязла, отделяйки се от Земята, и е дарила въздуха с кислород, а земната почва - с въглища. Би следвало да кажем: о, ти, Луна, ти богато ни дари, когато напускаше Земята, ти не просто се отдели, напускайки Земята, а ни остави във въздуха кислород, а в земята - въглища! И така, Луната е наша твърде фина космическа дружка: защото, когато още е била с нас, е поддържала нашите души с това, че винаги е изработвала въглена киселина и нея тя ни е оставила. Тя ни е оставила навън въглерода, каменните въглища на Земята.
към текста >>
Какво трябва да кажем, ако не просто дупчим
Земя
та като дъждовни червеи, а сме осведомени за това, как са се появили каменните въглища?
Казвал съм ви и друго: въглеродният двуокис се състои от кислород и въглерод. Въглеродът, който се съдържа в каменните въглища, се намира тук, а кислородът се намира във въздуха. Казвал съм ви, че когато Луната е излизала, когато се е отделяла от Земята, се е появил кислородът. Но тогава от въглеродния двуокис се е появил и въглеродът, който е останал в Земята; това са каменните въглища, намиращи се в Земята. Сега помислете: ние изкопаваме днес каменните въглища от Земята.
Какво трябва да кажем, ако не просто дупчим Земята като дъждовни червеи, а сме осведомени за това, как са се появили каменните въглища?
Някога Луната е излязла, отделяйки се от Земята, и е дарила въздуха с кислород, а земната почва - с въглища. Би следвало да кажем: о, ти, Луна, ти богато ни дари, когато напускаше Земята, ти не просто се отдели, напускайки Земята, а ни остави във въздуха кислород, а в земята - въглища! И така, Луната е наша твърде фина космическа дружка: защото, когато още е била с нас, е поддържала нашите души с това, че винаги е изработвала въглена киселина и нея тя ни е оставила. Тя ни е оставила навън въглерода, каменните въглища на Земята. Тя не се е отделила като крадец, който нищо не оставя и всичко прибира със себе си, а е създала възможности за съществуването на физическия човек.
към текста >>
Някога Луната е излязла, отделяйки се от
Земя
та, и е дарила въздуха с кислород, а земната почва - с въглища.
Въглеродът, който се съдържа в каменните въглища, се намира тук, а кислородът се намира във въздуха. Казвал съм ви, че когато Луната е излизала, когато се е отделяла от Земята, се е появил кислородът. Но тогава от въглеродния двуокис се е появил и въглеродът, който е останал в Земята; това са каменните въглища, намиращи се в Земята. Сега помислете: ние изкопаваме днес каменните въглища от Земята. Какво трябва да кажем, ако не просто дупчим Земята като дъждовни червеи, а сме осведомени за това, как са се появили каменните въглища?
Някога Луната е излязла, отделяйки се от Земята, и е дарила въздуха с кислород, а земната почва - с въглища.
Би следвало да кажем: о, ти, Луна, ти богато ни дари, когато напускаше Земята, ти не просто се отдели, напускайки Земята, а ни остави във въздуха кислород, а в земята - въглища! И така, Луната е наша твърде фина космическа дружка: защото, когато още е била с нас, е поддържала нашите души с това, че винаги е изработвала въглена киселина и нея тя ни е оставила. Тя ни е оставила навън въглерода, каменните въглища на Земята. Тя не се е отделила като крадец, който нищо не оставя и всичко прибира със себе си, а е създала възможности за съществуването на физическия човек. Дотогава не е имало никакви физически хора, а е имало само духовни хора на Слънцето, обединено с Луната и Земята.
към текста >>
Би следвало да кажем: о, ти, Луна, ти богато ни дари, когато напускаше
Земя
та, ти не просто се отдели, напускайки
Земя
та, а ни остави във въздуха кислород, а в
земя
та - въглища!
Казвал съм ви, че когато Луната е излизала, когато се е отделяла от Земята, се е появил кислородът. Но тогава от въглеродния двуокис се е появил и въглеродът, който е останал в Земята; това са каменните въглища, намиращи се в Земята. Сега помислете: ние изкопаваме днес каменните въглища от Земята. Какво трябва да кажем, ако не просто дупчим Земята като дъждовни червеи, а сме осведомени за това, как са се появили каменните въглища? Някога Луната е излязла, отделяйки се от Земята, и е дарила въздуха с кислород, а земната почва - с въглища.
Би следвало да кажем: о, ти, Луна, ти богато ни дари, когато напускаше Земята, ти не просто се отдели, напускайки Земята, а ни остави във въздуха кислород, а в земята - въглища!
И така, Луната е наша твърде фина космическа дружка: защото, когато още е била с нас, е поддържала нашите души с това, че винаги е изработвала въглена киселина и нея тя ни е оставила. Тя ни е оставила навън въглерода, каменните въглища на Земята. Тя не се е отделила като крадец, който нищо не оставя и всичко прибира със себе си, а е създала възможности за съществуването на физическия човек. Дотогава не е имало никакви физически хора, а е имало само духовни хора на Слънцето, обединено с Луната и Земята.
към текста >>
Тя ни е оставила навън въглерода, каменните въглища на
Земя
та.
Сега помислете: ние изкопаваме днес каменните въглища от Земята. Какво трябва да кажем, ако не просто дупчим Земята като дъждовни червеи, а сме осведомени за това, как са се появили каменните въглища? Някога Луната е излязла, отделяйки се от Земята, и е дарила въздуха с кислород, а земната почва - с въглища. Би следвало да кажем: о, ти, Луна, ти богато ни дари, когато напускаше Земята, ти не просто се отдели, напускайки Земята, а ни остави във въздуха кислород, а в земята - въглища! И така, Луната е наша твърде фина космическа дружка: защото, когато още е била с нас, е поддържала нашите души с това, че винаги е изработвала въглена киселина и нея тя ни е оставила.
Тя ни е оставила навън въглерода, каменните въглища на Земята.
Тя не се е отделила като крадец, който нищо не оставя и всичко прибира със себе си, а е създала възможности за съществуването на физическия човек. Дотогава не е имало никакви физически хора, а е имало само духовни хора на Слънцето, обединено с Луната и Земята.
към текста >>
Дотогава не е имало никакви физически хора, а е имало само духовни хора на Слънцето, обединено с Луната и
Земя
та.
Някога Луната е излязла, отделяйки се от Земята, и е дарила въздуха с кислород, а земната почва - с въглища. Би следвало да кажем: о, ти, Луна, ти богато ни дари, когато напускаше Земята, ти не просто се отдели, напускайки Земята, а ни остави във въздуха кислород, а в земята - въглища! И така, Луната е наша твърде фина космическа дружка: защото, когато още е била с нас, е поддържала нашите души с това, че винаги е изработвала въглена киселина и нея тя ни е оставила. Тя ни е оставила навън въглерода, каменните въглища на Земята. Тя не се е отделила като крадец, който нищо не оставя и всичко прибира със себе си, а е създала възможности за съществуването на физическия човек.
Дотогава не е имало никакви физически хора, а е имало само духовни хора на Слънцето, обединено с Луната и Земята.
към текста >>
Първо са се разделили
Земя
та и Слънцето.
Първо са се разделили Земята и Слънцето.
Слънцето е осигурило на Земята синилна киселина, цианкалий. Това е било необходимо на човека, за да живее в душевно-духовна форма, когато той още не е имал физическо тяло. Човек се е нуждаел от синилна киселина в обкръжаващата среда; ако човек трябва да живее като физически човек, тя става съвсем излишна. Синилната киселина ликвидира физическия човек незабавно. Но и Слънцето също е твърде фина особа: когато ни е напускало, отделяйки се, то ни е оставило във въздуха азота; в земята то ни е оставило цианкалий и други цианови съединения.
към текста >>
Слънцето е осигурило на
Земя
та синилна киселина, цианкалий.
Първо са се разделили Земята и Слънцето.
Слънцето е осигурило на Земята синилна киселина, цианкалий.
Това е било необходимо на човека, за да живее в душевно-духовна форма, когато той още не е имал физическо тяло. Човек се е нуждаел от синилна киселина в обкръжаващата среда; ако човек трябва да живее като физически човек, тя става съвсем излишна. Синилната киселина ликвидира физическия човек незабавно. Но и Слънцето също е твърде фина особа: когато ни е напускало, отделяйки се, то ни е оставило във въздуха азота; в земята то ни е оставило цианкалий и други цианови съединения. Те се състоят от въглерод, азот и калий или калций.
към текста >>
Но и Слънцето също е твърде фина особа: когато ни е напускало, отделяйки се, то ни е оставило във въздуха азота; в
земя
та то ни е оставило цианкалий и други цианови съединения.
Първо са се разделили Земята и Слънцето. Слънцето е осигурило на Земята синилна киселина, цианкалий. Това е било необходимо на човека, за да живее в душевно-духовна форма, когато той още не е имал физическо тяло. Човек се е нуждаел от синилна киселина в обкръжаващата среда; ако човек трябва да живее като физически човек, тя става съвсем излишна. Синилната киселина ликвидира физическия човек незабавно.
Но и Слънцето също е твърде фина особа: когато ни е напускало, отделяйки се, то ни е оставило във въздуха азота; в земята то ни е оставило цианкалий и други цианови съединения.
Те се състоят от въглерод, азот и калий или калций. Калият - това е такова вещество, което много фино блести, подобно на сребро. Така че Слънцето ни е оставило във въздуха азот, а също и въглерод, но не този, който се е превърнал в каменни въглища, а този, който живее в растенията, този въглерод. То е създало калциевите отлагания и от това са се появили варовиковите планини, такива като Юра и т. н. Наличието на твърда земна почва е поради това, че Слънцето някога е било с нас и се е отделило в мировото пространство, оставяйки ни варовика.
към текста >>
Луната ни е оставила каменните въглища, а Слънцето ни е оставило варовиците, намиращи се в
Земя
та.
Те се състоят от въглерод, азот и калий или калций. Калият - това е такова вещество, което много фино блести, подобно на сребро. Така че Слънцето ни е оставило във въздуха азот, а също и въглерод, но не този, който се е превърнал в каменни въглища, а този, който живее в растенията, този въглерод. То е създало калциевите отлагания и от това са се появили варовиковите планини, такива като Юра и т. н. Наличието на твърда земна почва е поради това, че Слънцето някога е било с нас и се е отделило в мировото пространство, оставяйки ни варовика.
Луната ни е оставила каменните въглища, а Слънцето ни е оставило варовиците, намиращи се в Земята.
Луната ни е оставила във въздуха кислород, а Слънцето ни е оставило във въздуха азот.
към текста >>
Така е била образувана
Земя
та от Слънцето и Луната.
Така е била образувана Земята от Слънцето и Луната.
След като са се формирали навън, ние можем да погледнем нагоре и да видим Слънце и Луна. Но когато всичко това още е било заедно, когато Слънцето, Луната и Земята са се намирали едно в друго, човек е можел да живее само като душевно-духовно същество, по друг начин е било невъзможно да се живее. Да, господа, тогава човек е бил способен, без значение на нищо, да живее като душевно-духовно същество, да живее, без значение, че никога не би могъл да придобие физическо тяло, тъй като не е имало ни кислород, ни азот, нито нищо друго. Обаче ако днес, намирайки се на Земята, приемем цианкалий вътрешно, той ще унищожи в тялото ни всички наши движения и сили за живот. Ако някой се трови с цианкалий, най-лошата опасност при това е, че цианкалият може да подкопае, да заграби със себе си душата, и човек, вместо да има възможност да продължи да живее в душата, въобще да се разпадне на частици по целия свят, да се разпространи в слънчевата светлина.
към текста >>
Но когато всичко това още е било заедно, когато Слънцето, Луната и
Земя
та са се намирали едно в друго, човек е можел да живее само като душевно-духовно същество, по друг начин е било невъзможно да се живее.
Така е била образувана Земята от Слънцето и Луната. След като са се формирали навън, ние можем да погледнем нагоре и да видим Слънце и Луна.
Но когато всичко това още е било заедно, когато Слънцето, Луната и Земята са се намирали едно в друго, човек е можел да живее само като душевно-духовно същество, по друг начин е било невъзможно да се живее.
Да, господа, тогава човек е бил способен, без значение на нищо, да живее като душевно-духовно същество, да живее, без значение, че никога не би могъл да придобие физическо тяло, тъй като не е имало ни кислород, ни азот, нито нищо друго. Обаче ако днес, намирайки се на Земята, приемем цианкалий вътрешно, той ще унищожи в тялото ни всички наши движения и сили за живот. Ако някой се трови с цианкалий, най-лошата опасност при това е, че цианкалият може да подкопае, да заграби със себе си душата, и човек, вместо да има възможност да продължи да живее в душата, въобще да се разпадне на частици по целия свят, да се разпространи в слънчевата светлина.
към текста >>
Обаче ако днес, намирайки се на
Земя
та, приемем цианкалий вътрешно, той ще унищожи в тялото ни всички наши движения и сили за живот.
Така е била образувана Земята от Слънцето и Луната. След като са се формирали навън, ние можем да погледнем нагоре и да видим Слънце и Луна. Но когато всичко това още е било заедно, когато Слънцето, Луната и Земята са се намирали едно в друго, човек е можел да живее само като душевно-духовно същество, по друг начин е било невъзможно да се живее. Да, господа, тогава човек е бил способен, без значение на нищо, да живее като душевно-духовно същество, да живее, без значение, че никога не би могъл да придобие физическо тяло, тъй като не е имало ни кислород, ни азот, нито нищо друго.
Обаче ако днес, намирайки се на Земята, приемем цианкалий вътрешно, той ще унищожи в тялото ни всички наши движения и сили за живот.
Ако някой се трови с цианкалий, най-лошата опасност при това е, че цианкалият може да подкопае, да заграби със себе си душата, и човек, вместо да има възможност да продължи да живее в душата, въобще да се разпадне на частици по целия свят, да се разпространи в слънчевата светлина.
към текста >>
Защото всеки човек, който се трови с цианкалий, по неправилен начин се включва в потока, който върви от
Земя
та към Слънцето.
Но това съвсем не е безразлично! Ако смъртта е настъпила от вътрешно разрушение, тогава душата и духът трябва да вървят по обичайния път в духовния свят: те продължават да живеят и по-нататък. Но ако сте се отровили с цианкалий, тогава душата се стреми да придружава всяка частица от тялото, а именно стреми се да се разпространи в азота и да се разтвори в космоса. Това се явява действително реална смърт за душата и духа. Ако хората научеха какво представляват душата и духа на отделния човек, те биха казали: ние смятаме за неприемливо да се предизвиква този страшен взрив, който във фин вид се предизвиква в цялата Вселена, ако човек се трови с цианкалий.
Защото всеки човек, който се трови с цианкалий, по неправилен начин се включва в потока, който върви от Земята към Слънцето.
И ако имаше подходящи инструменти за това, всеки път, когато човек се трови с цианкалий, би могъл да се види малък взрив на Слънцето. От това на Слънцето му става по-лошо. Такъв човек разваля Вселената, той също така разваля силата, която струи от Слънцето към Земята, ако се трови с цианкалий. Такъв човек притежава реално влияние върху Вселената. Ако човек се трови с цианкалий, той всъщност превръща Слънцето в руини!
към текста >>
Такъв човек разваля Вселената, той също така разваля силата, която струи от Слънцето към
Земя
та, ако се трови с цианкалий.
Това се явява действително реална смърт за душата и духа. Ако хората научеха какво представляват душата и духа на отделния човек, те биха казали: ние смятаме за неприемливо да се предизвиква този страшен взрив, който във фин вид се предизвиква в цялата Вселена, ако човек се трови с цианкалий. Защото всеки човек, който се трови с цианкалий, по неправилен начин се включва в потока, който върви от Земята към Слънцето. И ако имаше подходящи инструменти за това, всеки път, когато човек се трови с цианкалий, би могъл да се види малък взрив на Слънцето. От това на Слънцето му става по-лошо.
Такъв човек разваля Вселената, той също така разваля силата, която струи от Слънцето към Земята, ако се трови с цианкалий.
Такъв човек притежава реално влияние върху Вселената. Ако човек се трови с цианкалий, той всъщност превръща Слънцето в руини! Така стои работата при всеки случай на отравяне с цианкалий.
към текста >>
7.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Можем да кажем така: на
Земя
та имаме такива области, които силно се нагряват и осветяват от Слънцето, където Слънцето има голямо влияние; също имаме и такива области, където влиянието на Слънцето е незначително, където господстват снегът и ледът.
Доктор Щайнер: Ще се опитам да ви изложа тази тема в такава връзка, че да бъде лесно да завършим това, за което говорихме последния понеделник[1]. Често съм ви обръщал внимание върху това, че човекът е много сложно същество. Това не е толкова забележимо във външните проявления на човека, но е забележимо във вътрешните му проявления, а също и във вътрешната телесност на човека. Тук бих обърнал вниманието ви върху това, че в местности, разположени в така наречената тропическа зона, където през по-голямата част от годината е горещо и само понякога горещината се сменя от съвсем кратка дъждовна зима - да кажем, в Южен Египет или в Индия, - човек вътрешно изглежда съвсем различно от хората там, където постоянно е студено, в областите, разположени например близо до Северния полюс. Областите, разположени близо до Северния полюс, имат пряко отношение към това, за което сега попитахте; те имат много сили, които се проявяват в прекрасните форми на снежинките.
Можем да кажем така: на Земята имаме такива области, които силно се нагряват и осветяват от Слънцето, където Слънцето има голямо влияние; също имаме и такива области, където влиянието на Слънцето е незначително, където господстват снегът и ледът.
Защото вие знаете, че не само снежинките имат всевъзможни прекрасни, удивително красиви форми - снежинките имат на първо място такива форми, в основата на които стои шестоъгълник, - но има също и ето такива форми (вж. рис.).
към текста >>
И така, човек много често получава пре-охлаждане на корема; тогава коремът му отговаря: ако аз бях ескимос, бих бил такъв, какъвто трябва да бъда в студените области на
Земя
та.
Да продължим нататък. Да допуснем сега, че човек често е подложен на това, което се нарича настинка, в частност, пре-охлаждане на корема.
И така, човек много често получава пре-охлаждане на корема; тогава коремът му отговаря: ако аз бях ескимос, бих бил такъв, какъвто трябва да бъда в студените области на Земята.
Става това, че коремът, коремната кухина постоянно притиска черния дроб, така че той става толкова малък, както при ескимоса. И така, ако човек получава силно преохлаждане на корема, неговият черен дроб се свива и тогава той изхвърля жлъчка. Жлъчката постоянно капе в жлъчния мехур и се разпространява оттам по цялото тяло.
към текста >>
И така, можем да кажем: ако тук имаме
Земя
та (вж.
Можем да кажем така: в горещите области водата се стопява; горещината, слънчевата топлина разрушават всичко. Ако Слънцето е по-малко активно, ако слънчевите сили намаляват или цяла година действат слабо, както е на Север, тогава Луната става по-могъща. Ако не действат преките слънчеви лъчи, тогава оказват въздействие тези забележителни слънчеви лъчи, които отразява Луната. Те създават кристалните форми и формите на ледените картини. Това е много красиво.
И така, можем да кажем: ако тук имаме Земята (вж.
рис.7), тук е горещата зона. Върху тази гореща зона особено въздействат слънчевите лъчи. О, прекрасно е това, как те действат! Тези лъчи на Слънцето възбуждат дейността на черния дроб. Черният дроб изпраща навсякъде жлъчка и тя се разпространява по цялото тяло.
към текста >>
Когато тук, на Север, стават активни преимуществено лунните сили, а Слънцето не действа, става следното: това, което се намира вътре, в
Земя
та, излиза навън и се издига нагоре във въздуха.
Там, където действа Луната, навсякъде се образуват образи, фигури. Ето мощното впечатление, получавано при това. Тези неща може да види само този, който може да разбира духовното. Работата действително стои така, че може да се каже: в белите дробове, където човек всъщност изработва слуз, са задействани лунните сили. Белите дробове действат така, че те не се нуждаят от пряка слънчева светлина, а използват отразена слънчева светлина.
Когато тук, на Север, стават активни преимуществено лунните сили, а Слънцето не действа, става следното: това, което се намира вътре, в Земята, излиза навън и се издига нагоре във въздуха.
Вътре, в Земята, навсякъде присъстват магнетизмът и електричеството. Земята изцяло е пълна с магнетизъм и електричество. В това, че в Земята навсякъде присъстват магнетизъм и електричество, можете да се убедите ето с какво: ако имате в станцията телеграфен апарат (изобразява го на рисунка), ако той например се намира в Дорнах, а другият - в Базел, вие можете да телеграфирате, нали така? Но можете да телеграфирате само в случай, че имате проводници. Проводниците трябва да вървят по въздуха, само тогава можете да телеграфирате.
към текста >>
Вътре, в
Земя
та, навсякъде присъстват магнетизмът и електричеството.
Ето мощното впечатление, получавано при това. Тези неща може да види само този, който може да разбира духовното. Работата действително стои така, че може да се каже: в белите дробове, където човек всъщност изработва слуз, са задействани лунните сили. Белите дробове действат така, че те не се нуждаят от пряка слънчева светлина, а използват отразена слънчева светлина. Когато тук, на Север, стават активни преимуществено лунните сили, а Слънцето не действа, става следното: това, което се намира вътре, в Земята, излиза навън и се издига нагоре във въздуха.
Вътре, в Земята, навсякъде присъстват магнетизмът и електричеството.
Земята изцяло е пълна с магнетизъм и електричество. В това, че в Земята навсякъде присъстват магнетизъм и електричество, можете да се убедите ето с какво: ако имате в станцията телеграфен апарат (изобразява го на рисунка), ако той например се намира в Дорнах, а другият - в Базел, вие можете да телеграфирате, нали така? Но можете да телеграфирате само в случай, че имате проводници. Проводниците трябва да вървят по въздуха, само тогава можете да телеграфирате. Но ако поставите единия телеграфен апарат тук, а другия - в Базел и опънете между тях един проводник, това няма да е достатъчно!
към текста >>
Земя
та изцяло е пълна с магнетизъм и електричество.
Тези неща може да види само този, който може да разбира духовното. Работата действително стои така, че може да се каже: в белите дробове, където човек всъщност изработва слуз, са задействани лунните сили. Белите дробове действат така, че те не се нуждаят от пряка слънчева светлина, а използват отразена слънчева светлина. Когато тук, на Север, стават активни преимуществено лунните сили, а Слънцето не действа, става следното: това, което се намира вътре, в Земята, излиза навън и се издига нагоре във въздуха. Вътре, в Земята, навсякъде присъстват магнетизмът и електричеството.
Земята изцяло е пълна с магнетизъм и електричество.
В това, че в Земята навсякъде присъстват магнетизъм и електричество, можете да се убедите ето с какво: ако имате в станцията телеграфен апарат (изобразява го на рисунка), ако той например се намира в Дорнах, а другият - в Базел, вие можете да телеграфирате, нали така? Но можете да телеграфирате само в случай, че имате проводници. Проводниците трябва да вървят по въздуха, само тогава можете да телеграфирате. Но ако поставите единия телеграфен апарат тук, а другия - в Базел и опънете между тях един проводник, това няма да е достатъчно! Ще ви се наложи дълго да чукате по клавишите; защото бихте могли да изпратите сигнал в Базел само в случай на установяване на обратна връзка, тъй като токовата верига трябва да бъде затворена.
към текста >>
В това, че в
Земя
та навсякъде присъстват магнетизъм и електричество, можете да се убедите ето с какво: ако имате в станцията телеграфен апарат (изобразява го на рисунка), ако той например се намира в Дорнах, а другият - в Базел, вие можете да телеграфирате, нали така?
Работата действително стои така, че може да се каже: в белите дробове, където човек всъщност изработва слуз, са задействани лунните сили. Белите дробове действат така, че те не се нуждаят от пряка слънчева светлина, а използват отразена слънчева светлина. Когато тук, на Север, стават активни преимуществено лунните сили, а Слънцето не действа, става следното: това, което се намира вътре, в Земята, излиза навън и се издига нагоре във въздуха. Вътре, в Земята, навсякъде присъстват магнетизмът и електричеството. Земята изцяло е пълна с магнетизъм и електричество.
В това, че в Земята навсякъде присъстват магнетизъм и електричество, можете да се убедите ето с какво: ако имате в станцията телеграфен апарат (изобразява го на рисунка), ако той например се намира в Дорнах, а другият - в Базел, вие можете да телеграфирате, нали така?
Но можете да телеграфирате само в случай, че имате проводници. Проводниците трябва да вървят по въздуха, само тогава можете да телеграфирате. Но ако поставите единия телеграфен апарат тук, а другия - в Базел и опънете между тях един проводник, това няма да е достатъчно! Ще ви се наложи дълго да чукате по клавишите; защото бихте могли да изпратите сигнал в Базел само в случай на установяване на обратна връзка, тъй като токовата верига трябва да бъде затворена. Ако направите така, тогава можете да телеграфирате оттук: сигналите ще постъпват там.
към текста >>
Ако на едно място проводникът от апарата се прекара в
земя
та, съединявайки го със забита в нея медна пластина, а на другото място се направи същото, тогава втори проводник няма да е необходим, тъй като връзката ще бъде установена. Защо?
Но ако поставите единия телеграфен апарат тук, а другия - в Базел и опънете между тях един проводник, това няма да е достатъчно! Ще ви се наложи дълго да чукате по клавишите; защото бихте могли да изпратите сигнал в Базел само в случай на установяване на обратна връзка, тъй като токовата верига трябва да бъде затворена. Ако направите така, тогава можете да телеграфирате оттук: сигналите ще постъпват там. Вие, разбира се, знаете - впрочем говоря това, за да бъде изложението завършено, - че тук има движеща се хартиена лента и ако ударникът натиска тази лента, се получава точка, или тире, ако го натиска по-дълго; от точките и тиретата се образува телеграфната азбука: а - точка, тире; b - тире, точка, точка, точка; с - тире, точка, тире, точка. Но при това трябва да се обърне внимание ето на какво: вторият проводник се оказва ненужен.
Ако на едно място проводникът от апарата се прекара в земята, съединявайки го със забита в нея медна пластина, а на другото място се направи същото, тогава втори проводник няма да е необходим, тъй като връзката ще бъде установена. Защо?
Защото в Земята също има електричество, и това електричество се насочва от едната пластина към другата. Земята заменя проводника със своето собствено вещество. Земята изцяло е запълнена с електричество. Но ако Слънцето свети на Земята, както на екватора, както в топлите страни, това електричество, стремящо се да премине във въздуха, тутакси се унищожава. Слънчевата светлина представлява сила, която неутрализира това електричество.
към текста >>
Защото в
Земя
та също има електричество, и това електричество се насочва от едната пластина към другата.
Ще ви се наложи дълго да чукате по клавишите; защото бихте могли да изпратите сигнал в Базел само в случай на установяване на обратна връзка, тъй като токовата верига трябва да бъде затворена. Ако направите така, тогава можете да телеграфирате оттук: сигналите ще постъпват там. Вие, разбира се, знаете - впрочем говоря това, за да бъде изложението завършено, - че тук има движеща се хартиена лента и ако ударникът натиска тази лента, се получава точка, или тире, ако го натиска по-дълго; от точките и тиретата се образува телеграфната азбука: а - точка, тире; b - тире, точка, точка, точка; с - тире, точка, тире, точка. Но при това трябва да се обърне внимание ето на какво: вторият проводник се оказва ненужен. Ако на едно място проводникът от апарата се прекара в земята, съединявайки го със забита в нея медна пластина, а на другото място се направи същото, тогава втори проводник няма да е необходим, тъй като връзката ще бъде установена. Защо?
Защото в Земята също има електричество, и това електричество се насочва от едната пластина към другата.
Земята заменя проводника със своето собствено вещество. Земята изцяло е запълнена с електричество. Но ако Слънцето свети на Земята, както на екватора, както в топлите страни, това електричество, стремящо се да премине във въздуха, тутакси се унищожава. Слънчевата светлина представлява сила, която неутрализира това електричество. Но там, където слънчевата светлина е слаба, електричеството се издига нагоре във въздуха и е възможно да се види как то действа над Земята.
към текста >>
Земя
та заменя проводника със своето собствено вещество.
Ако направите така, тогава можете да телеграфирате оттук: сигналите ще постъпват там. Вие, разбира се, знаете - впрочем говоря това, за да бъде изложението завършено, - че тук има движеща се хартиена лента и ако ударникът натиска тази лента, се получава точка, или тире, ако го натиска по-дълго; от точките и тиретата се образува телеграфната азбука: а - точка, тире; b - тире, точка, точка, точка; с - тире, точка, тире, точка. Но при това трябва да се обърне внимание ето на какво: вторият проводник се оказва ненужен. Ако на едно място проводникът от апарата се прекара в земята, съединявайки го със забита в нея медна пластина, а на другото място се направи същото, тогава втори проводник няма да е необходим, тъй като връзката ще бъде установена. Защо? Защото в Земята също има електричество, и това електричество се насочва от едната пластина към другата.
Земята заменя проводника със своето собствено вещество.
Земята изцяло е запълнена с електричество. Но ако Слънцето свети на Земята, както на екватора, както в топлите страни, това електричество, стремящо се да премине във въздуха, тутакси се унищожава. Слънчевата светлина представлява сила, която неутрализира това електричество. Но там, където слънчевата светлина е слаба, електричеството се издига нагоре във въздуха и е възможно да се види как то действа над Земята. Виждате ли, господа, северното сияние - това е електрическата сила на Земята, поток, който под влияние на лунните сили се устремява навън.
към текста >>
Земя
та изцяло е запълнена с електричество.
Вие, разбира се, знаете - впрочем говоря това, за да бъде изложението завършено, - че тук има движеща се хартиена лента и ако ударникът натиска тази лента, се получава точка, или тире, ако го натиска по-дълго; от точките и тиретата се образува телеграфната азбука: а - точка, тире; b - тире, точка, точка, точка; с - тире, точка, тире, точка. Но при това трябва да се обърне внимание ето на какво: вторият проводник се оказва ненужен. Ако на едно място проводникът от апарата се прекара в земята, съединявайки го със забита в нея медна пластина, а на другото място се направи същото, тогава втори проводник няма да е необходим, тъй като връзката ще бъде установена. Защо? Защото в Земята също има електричество, и това електричество се насочва от едната пластина към другата. Земята заменя проводника със своето собствено вещество.
Земята изцяло е запълнена с електричество.
Но ако Слънцето свети на Земята, както на екватора, както в топлите страни, това електричество, стремящо се да премине във въздуха, тутакси се унищожава. Слънчевата светлина представлява сила, която неутрализира това електричество. Но там, където слънчевата светлина е слаба, електричеството се издига нагоре във въздуха и е възможно да се види как то действа над Земята. Виждате ли, господа, северното сияние - това е електрическата сила на Земята, поток, който под влияние на лунните сили се устремява навън. Ето защо северното сияние в нашите области е много рядко, но то става често, почти постоянно в северните райони.
към текста >>
Но ако Слънцето свети на
Земя
та, както на екватора, както в топлите страни, това електричество, стремящо се да премине във въздуха, тутакси се унищожава.
Но при това трябва да се обърне внимание ето на какво: вторият проводник се оказва ненужен. Ако на едно място проводникът от апарата се прекара в земята, съединявайки го със забита в нея медна пластина, а на другото място се направи същото, тогава втори проводник няма да е необходим, тъй като връзката ще бъде установена. Защо? Защото в Земята също има електричество, и това електричество се насочва от едната пластина към другата. Земята заменя проводника със своето собствено вещество. Земята изцяло е запълнена с електричество.
Но ако Слънцето свети на Земята, както на екватора, както в топлите страни, това електричество, стремящо се да премине във въздуха, тутакси се унищожава.
Слънчевата светлина представлява сила, която неутрализира това електричество. Но там, където слънчевата светлина е слаба, електричеството се издига нагоре във въздуха и е възможно да се види как то действа над Земята. Виждате ли, господа, северното сияние - това е електрическата сила на Земята, поток, който под влияние на лунните сили се устремява навън. Ето защо северното сияние в нашите области е много рядко, но то става често, почти постоянно в северните райони.
към текста >>
Но там, където слънчевата светлина е слаба, електричеството се издига нагоре във въздуха и е възможно да се види как то действа над
Земя
та.
Защото в Земята също има електричество, и това електричество се насочва от едната пластина към другата. Земята заменя проводника със своето собствено вещество. Земята изцяло е запълнена с електричество. Но ако Слънцето свети на Земята, както на екватора, както в топлите страни, това електричество, стремящо се да премине във въздуха, тутакси се унищожава. Слънчевата светлина представлява сила, която неутрализира това електричество.
Но там, където слънчевата светлина е слаба, електричеството се издига нагоре във въздуха и е възможно да се види как то действа над Земята.
Виждате ли, господа, северното сияние - това е електрическата сила на Земята, поток, който под влияние на лунните сили се устремява навън. Ето защо северното сияние в нашите области е много рядко, но то става често, почти постоянно в северните райони.
към текста >>
Виждате ли, господа, северното сияние - това е електрическата сила на
Земя
та, поток, който под влияние на лунните сили се устремява навън.
Земята заменя проводника със своето собствено вещество. Земята изцяло е запълнена с електричество. Но ако Слънцето свети на Земята, както на екватора, както в топлите страни, това електричество, стремящо се да премине във въздуха, тутакси се унищожава. Слънчевата светлина представлява сила, която неутрализира това електричество. Но там, където слънчевата светлина е слаба, електричеството се издига нагоре във въздуха и е възможно да се види как то действа над Земята.
Виждате ли, господа, северното сияние - това е електрическата сила на Земята, поток, който под влияние на лунните сили се устремява навън.
Ето защо северното сияние в нашите области е много рядко, но то става често, почти постоянно в северните райони.
към текста >>
Разбира се, на нея й е известно днес, че
Земя
та е пълна с електричество.
Това е място, от което науката не може да се придвижи по-напред.
Разбира се, на нея й е известно днес, че Земята е пълна с електричество.
Науката разглежда също и северното сияние. Но ако прочетете в книгите какво представлява такова северно сияние, ще се окаже, че тези хора го смятат за нещо, устремило се към Земята от външния свят. Но това е безсмислица, потокът се стреми не навътре, а именно навън! Това, което прави тук науката със северното сияние, е много интересно, защото прилича на това, ако някой помисли своите дългове за свой капитал. Това е именно така.
към текста >>
Но ако прочетете в книгите какво представлява такова северно сияние, ще се окаже, че тези хора го смятат за нещо, устремило се към
Земя
та от външния свят.
Това е място, от което науката не може да се придвижи по-напред. Разбира се, на нея й е известно днес, че Земята е пълна с електричество. Науката разглежда също и северното сияние.
Но ако прочетете в книгите какво представлява такова северно сияние, ще се окаже, че тези хора го смятат за нещо, устремило се към Земята от външния свят.
Но това е безсмислица, потокът се стреми не навътре, а именно навън! Това, което прави тук науката със северното сияние, е много интересно, защото прилича на това, ако някой помисли своите дългове за свой капитал. Това е именно така. В живота е изключение човек да обърка дълговете си със свое имущество, нали така? Но ето че науката може да прави такива неща безнаказано; тя може да разглежда северното сияние като нещо прииждащо от Вселената, докато то е обусловено от това, което изтича от Земята.
към текста >>
Но ето че науката може да прави такива неща безнаказано; тя може да разглежда северното сияние като нещо прииждащо от Вселената, докато то е обусловено от това, което изтича от
Земя
та.
Но ако прочетете в книгите какво представлява такова северно сияние, ще се окаже, че тези хора го смятат за нещо, устремило се към Земята от външния свят. Но това е безсмислица, потокът се стреми не навътре, а именно навън! Това, което прави тук науката със северното сияние, е много интересно, защото прилича на това, ако някой помисли своите дългове за свой капитал. Това е именно така. В живота е изключение човек да обърка дълговете си със свое имущество, нали така?
Но ето че науката може да прави такива неща безнаказано; тя може да разглежда северното сияние като нещо прииждащо от Вселената, докато то е обусловено от това, което изтича от Земята.
Обаче в топлите страни то тутакси се посреща и поглъща от слънчевата светлина и с това се неутрализира. В северните области преимуществена активност има лунната светлина, когато свети Луната; ако не свети, активността й се проявява все пак като последействие и там северното сияние, тоест изтичащото електричество става видимо. Това северно сияние е особено силно, тъй като са особено силни лунните сили. Всъщност навсякъде има нещо от северното сияние, но то не се вижда, тъй като е слабо. В нашите области северното сияние, тоест изтичащият навън поток електричество, също е слабо.
към текста >>
8.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Господа, нека още веднъж съвсем точно да видим това, което казах; представете си, че тук се намира
Земя
та (изобразява го на рисунка), а около нея навсякъде има водород, тоест, по същество - фосфор, това са малки, горящи навсякъде огньове.
Сега да разгледаме тези неща от друга страна. Казах ви: на другия край се намира въглената киселина.
Господа, нека още веднъж съвсем точно да видим това, което казах; представете си, че тук се намира Земята (изобразява го на рисунка), а около нея навсякъде има водород, тоест, по същество - фосфор, това са малки, горящи навсякъде огньове.
Да погледнем самата Земя. Да се насочим от Космоса към Земята. Тук навсякъде виждате това, което се нарича варовик. Но съществува не само варовик; навсякъде в почвата присъства в някакво количество добре известно вам вещество. Също както сега ви показах, че навсякъде около Земята е разпространен водородът, така нареченият фосфор - защото това и е разпространеният навсякъде фосфор, - същото може да се каже и за веществото, което сега ще разгледаме по-подробно.
към текста >>
Да погледнем самата
Земя
.
Сега да разгледаме тези неща от друга страна. Казах ви: на другия край се намира въглената киселина. Господа, нека още веднъж съвсем точно да видим това, което казах; представете си, че тук се намира Земята (изобразява го на рисунка), а около нея навсякъде има водород, тоест, по същество - фосфор, това са малки, горящи навсякъде огньове.
Да погледнем самата Земя.
Да се насочим от Космоса към Земята. Тук навсякъде виждате това, което се нарича варовик. Но съществува не само варовик; навсякъде в почвата присъства в някакво количество добре известно вам вещество. Също както сега ви показах, че навсякъде около Земята е разпространен водородът, така нареченият фосфор - защото това и е разпространеният навсякъде фосфор, - същото може да се каже и за веществото, което сега ще разгледаме по-подробно.
към текста >>
Да се насочим от Космоса към
Земя
та.
Сега да разгледаме тези неща от друга страна. Казах ви: на другия край се намира въглената киселина. Господа, нека още веднъж съвсем точно да видим това, което казах; представете си, че тук се намира Земята (изобразява го на рисунка), а около нея навсякъде има водород, тоест, по същество - фосфор, това са малки, горящи навсякъде огньове. Да погледнем самата Земя.
Да се насочим от Космоса към Земята.
Тук навсякъде виждате това, което се нарича варовик. Но съществува не само варовик; навсякъде в почвата присъства в някакво количество добре известно вам вещество. Също както сега ви показах, че навсякъде около Земята е разпространен водородът, така нареченият фосфор - защото това и е разпространеният навсякъде фосфор, - същото може да се каже и за веществото, което сега ще разгледаме по-подробно.
към текста >>
Също както сега ви показах, че навсякъде около
Земя
та е разпространен водородът, така нареченият фосфор - защото това и е разпространеният навсякъде фосфор, - същото може да се каже и за веществото, което сега ще разгледаме по-подробно.
Господа, нека още веднъж съвсем точно да видим това, което казах; представете си, че тук се намира Земята (изобразява го на рисунка), а около нея навсякъде има водород, тоест, по същество - фосфор, това са малки, горящи навсякъде огньове. Да погледнем самата Земя. Да се насочим от Космоса към Земята. Тук навсякъде виждате това, което се нарича варовик. Но съществува не само варовик; навсякъде в почвата присъства в някакво количество добре известно вам вещество.
Също както сега ви показах, че навсякъде около Земята е разпространен водородът, така нареченият фосфор - защото това и е разпространеният навсякъде фосфор, - същото може да се каже и за веществото, което сега ще разгледаме по-подробно.
към текста >>
рис.), с тази жълта окръжност аз ви нарисувах мировия фосфор, тоест водорода; содата изобразих тук като бяла окръжност в самата
Земя
.
Тук (вж.
рис.), с тази жълта окръжност аз ви нарисувах мировия фосфор, тоест водорода; содата изобразих тук като бяла окръжност в самата Земя.
Разбира се, тя не присъства навсякъде, но в много малки количества се разпространява почти по цялата Земя. Също както ние можем да я използваме по различни начини в промишлеността, за избелване на прането, за производство на стъкло и т. н., така и природата използва содата най-широко. Нека разберем как природата може да използва содата. Природата е доста по-умна от човека.
към текста >>
Разбира се, тя не присъства навсякъде, но в много малки количества се разпространява почти по цялата
Земя
.
Тук (вж. рис.), с тази жълта окръжност аз ви нарисувах мировия фосфор, тоест водорода; содата изобразих тук като бяла окръжност в самата Земя.
Разбира се, тя не присъства навсякъде, но в много малки количества се разпространява почти по цялата Земя.
Също както ние можем да я използваме по различни начини в промишлеността, за избелване на прането, за производство на стъкло и т. н., така и природата използва содата най-широко. Нека разберем как природата може да използва содата. Природата е доста по-умна от човека. Човек се смята за страшно умен, той може да каже така: аз съм овладял содата, аз правя от нея за себе си стъкло, сапун, бои, аз пречиствам с нейна помощ тютюна, избелвам и пера прането си с нея - всичко това съм открил и това значи, че съм много умен - така казва за себе си човек.
към текста >>
Водород има навсякъде, той е крайно необходим във Вселената; но необходимостта му е обусловена от едновременното наличие на
земя
та на сода.
В природата содата е разпространена навсякъде; на рисунката обозначих тази зона на разпространение с бял цвят. Работа стои така, че навсякъде, където содата - тоест натриевият карбонат - встъпва в съприкосновение с разположения наоколо миров фосфор, отново се появява нов живот, нещо живо. Иначе всичко би станало мъртво. И така, от взаимодействието на земната сода и водорода, така наречения вселенски фосфор, всичко постоянно се обновява. Сега ви е известно огромното значение на водорода.
Водород има навсякъде, той е крайно необходим във Вселената; но необходимостта му е обусловена от едновременното наличие на земята на сода.
Защото благодарение на това взаимодействие се преодолява всеобщата смърт. Водородът, така нареченият фосфор, винаги действа съвместно със содата и по този начин препятства смъртта. Отново и отново се появява нов живот. В противен случай бихме вдишвали само мъртъв въздух, ние всички също бихме умрели. Има ли и други факти, които биха могли да послужат като доказателство за това?
към текста >>
Когато на
Земя
та още не е имало висши живи същества, тогава са се появили именно нисшите живи същества, появили са се вследствие на взаимодействието на фосфора и содата на
Земя
та.
Всичко това се съдържа в старинните алхимически учения, към които, разбира се, не би следвало да се връщаме днес, защото не искаме старото. Всичко това е било изследвано. Но днес бихме могли да се запознаем с това отново благодарение на истинската антропософска наука. И това, към което предразполагат в мъжкото семе содата и фосфорът-водород, може да се развие също и във външната природа. Така че не е нужно да се питаме: как някога са възникнали първичните живи същества?
Когато на Земята още не е имало висши живи същества, тогава са се появили именно нисшите живи същества, появили са се вследствие на взаимодействието на фосфора и содата на Земята.
Тогава е имало място първичното зараждане, Generatio aequivoca.
към текста >>
Човешката глава фактически се явява своего рода яйце, също както и отложеното яйце: то поема сода от
Земя
та и водород от въздуха; така и човешката глава поема по направление отдолу нагоре от
Земя
та сода, а от външното обкръжение получава водород-фосфор, ако не може да го получи отвътре.
Сега можете да видите защо се нуждаем от въглероден двуокис в главата. Въглената киселина се отделя от натрия и ние бихме получили в края на краищата прекалено твърд череп от този натрий - сребристия метал, - ако въглената киселина не създаваше в нас сода. Така посредством натрия ние поемаме въглената киселина, за да се разпредели правилно в главата ни содата. А от това, което се намира навсякъде около нас, чрез нашата коса, чрез нашата кожа ние възприемаме фосфор-водород. Само не трябва да позволяваме на прекалено голямо количество от намиращия се в метана водород да се издига отвътре нагоре, а да поемаме водорода отвън.
Човешката глава фактически се явява своего рода яйце, също както и отложеното яйце: то поема сода от Земята и водород от въздуха; така и човешката глава поема по направление отдолу нагоре от Земята сода, а от външното обкръжение получава водород-фосфор, ако не може да го получи отвътре.
Тогава те взаимодействат и произвеждат вътре вещество, което може да бъде посредник на мислите, може да поражда мисли.
към текста >>
в курса «За живота на човека и
Земя
та», Събр.
[2] «Защото вие знаете, че и цветовете се появяват на светло» – вж. лекцията от 21 февруари 1923 г.
в курса «За живота на човека и Земята», Събр.
съч. 349.
към текста >>
9.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Да допуснем, че тук (изобразява го на рисунка) се намира
Земя
та, а тук - Слънцето; ако се гледа Слънцето, как то свети - а ето тук се намира атинянинът, - тогава и се появява атинянин; ако по-малко се обръща внимание на Слънцето, а се ориентират към това, какво Слънцето вече е направило в човека, ориентират се към вътрешната топлина, в резултат се появява спартанец.
Да допуснем, че тук (изобразява го на рисунка) се намира Земята, а тук - Слънцето; ако се гледа Слънцето, как то свети - а ето тук се намира атинянинът, - тогава и се появява атинянин; ако по-малко се обръща внимание на Слънцето, а се ориентират към това, какво Слънцето вече е направило в човека, ориентират се към вътрешната топлина, в резултат се появява спартанец.
Виждате, че тук история и естествознание се съчетават заедно. Ето така стои работата.
към текста >>
Искам да ви приведа едно сравнение: можем да се надяваме, че когато на
земя
та останат твърде малко въглища, за нагряване ще се използва пряката слънчева светлина, малко преобразувана.
Обаче на тъмно не може да се развие нищо живо. Безсмислица е, когато се вярва, че на тъмно нещо може да се развие. Но какво става тук?
Искам да ви приведа едно сравнение: можем да се надяваме, че когато на земята останат твърде малко въглища, за нагряване ще се използва пряката слънчева светлина, малко преобразувана.
Днес още не става дума за това, слънчевата светлина да се използва непосредствено за отопление. Възможно е това положение да продължи не много дълго и да се намери способ, как това да се прави: днес ние използваме например каменни въглища. Но, господа, въглищата не са нищо друго освен слънчева топлина, но такава, която преди хиляди години е струила към Земята, преминавала е в дървото и се е запазила като въглища. При изгарянето извличаме от въглищата слънчевата топлина, която преди хиляди и хиляди години е струяла към Земята.
към текста >>
Но, господа, въглищата не са нищо друго освен слънчева топлина, но такава, която преди хиляди години е струила към
Земя
та, преминавала е в дървото и се е запазила като въглища.
Безсмислица е, когато се вярва, че на тъмно нещо може да се развие. Но какво става тук? Искам да ви приведа едно сравнение: можем да се надяваме, че когато на земята останат твърде малко въглища, за нагряване ще се използва пряката слънчева светлина, малко преобразувана. Днес още не става дума за това, слънчевата светлина да се използва непосредствено за отопление. Възможно е това положение да продължи не много дълго и да се намери способ, как това да се прави: днес ние използваме например каменни въглища.
Но, господа, въглищата не са нищо друго освен слънчева топлина, но такава, която преди хиляди години е струила към Земята, преминавала е в дървото и се е запазила като въглища.
При изгарянето извличаме от въглищата слънчевата топлина, която преди хиляди и хиляди години е струяла към Земята.
към текста >>
При изгарянето извличаме от въглищата слънчевата топлина, която преди хиляди и хиляди години е струяла към
Земя
та.
Но какво става тук? Искам да ви приведа едно сравнение: можем да се надяваме, че когато на земята останат твърде малко въглища, за нагряване ще се използва пряката слънчева светлина, малко преобразувана. Днес още не става дума за това, слънчевата светлина да се използва непосредствено за отопление. Възможно е това положение да продължи не много дълго и да се намери способ, как това да се прави: днес ние използваме например каменни въглища. Но, господа, въглищата не са нищо друго освен слънчева топлина, но такава, която преди хиляди години е струила към Земята, преминавала е в дървото и се е запазила като въглища.
При изгарянето извличаме от въглищата слънчевата топлина, която преди хиляди и хиляди години е струяла към Земята.
към текста >>
Затова човек, страдащ от загуба на мускулна сила, следва да се насочи натам, където въздухът получава своята свежест не само от
Земя
та, където той става свеж и ободряващ благодарение на целия Космос, където въздухът се намира под влияние на метеоритите.
Но, господа, в нормалния въздух няма цианкалий. И ако от време на време не се появяваха комети, във въздуха нямаше да има цианкалий. Кометите и след това метеоритите, падащите звезди, които, както ви е известно, на рояци се носят във въздуха през късното лято, донасят този цианкалий долу. И от тях човек взема своята сила.
Затова човек, страдащ от загуба на мускулна сила, следва да се насочи натам, където въздухът получава своята свежест не само от Земята, където той става свеж и ободряващ благодарение на целия Космос, където въздухът се намира под влияние на метеоритите.
Работата стои така, че хората, страдащи от това, което по-рано са наричали разслабеност, на които не достига сила в мускулите и при които това безсилие нараства особено през пролетта, трябва да се изпращат наесен там, където въздухът става свеж благодарение на космическото влияние. През пролетта нищо не може да се направи: затова такива хора умират най-лесно през пролетта. Трябва от по-рано да се погрижат за това, тъй като само през есента може да се направи нещо за такива хора. Когато през лятото метеорните сили, съдържащи малко количество цианкалий, който те донасят тук от Космоса, депозират своя цианкалий, когато идва краят на август и настъпва есента, тези хора с обезсилени телесни членове трябва да идват на такива места, където през лятото е депозирано най-полезното за тях, а именно цианкалият. Тогава телесните им членове се изпълват със сили.
към текста >>
Тук имате въздействието на
Земя
та, което се явява лунно въздействие, въздействието на
Земя
та в сока от трънки, и след това имате космическото въздействие в това, което кометите, а в случай на липсата им, метеорните потоци, падащите звезди - са донесли на
Земя
та; те също съдържат това, което действа от Вселената, макар и малко, но напълно достатъчно.
Така ние правим главата на човека склонна към това, да поддържа този човек в течение на пролетта и лятото. А през есента трябва да го преместим в такава местност, където той ще е в състояние да възприеме нещо друго, това, което трябва да отиде в неговите телесни членове и крайници. Въглената киселина отива в главата: ние я добавяме в главата, приемайки сок от трънки. Ако ни се усмихне щастието да задържим такъв човек в течение на лятото, можем през есента да го насочим към такава местност - за не много дълъг срок, две-три седмици трябва да се намира той на такъв въздух, за който е известно, че е подложен на метеорни влияния, - тогава човекът там, благодарение на това, че сме го подкрепили през пролетта и лятото, отново може да добие истинска крепкост в своите телесни членове. Да, господа, тук имате работа с две съпътстващи въздействия.
Тук имате въздействието на Земята, което се явява лунно въздействие, въздействието на Земята в сока от трънки, и след това имате космическото въздействие в това, което кометите, а в случай на липсата им, метеорните потоци, падащите звезди - са донесли на Земята; те също съдържат това, което действа от Вселената, макар и малко, но напълно достатъчно.
Както в пеперудата с нейните метаморфози всъщност нямате нищо земно, а само светлина от Вселената, както в защитените яйца имате само вселенската топлина, идваща от Слънцето, така и в самите себе си също имате вътрешната човешка топлина, която трябва да се развива вътре във вашите субстанции и която възбужда свойства, противоположни на тези, които се възбуждат от външната топлина.
към текста >>
Денят и нощта се сменят редовно; те предизвикват нещо, което произлиза от
Земя
та.
Така навсякъде трябва да виждаме как става изменение в човека, как става изменение в цялата Вселена; някакви неща идват ту отвън, от Вселената, ту отвътре на човека. Сега можете да кажете: някои неща носят регулярен характер, но те сами не могат да предизвикат това, което трябва да направят.
Денят и нощта се сменят редовно; те предизвикват нещо, което произлиза от Земята.
Кометите се появяват повече или по-малко нередовно, метеорните потоци, падащите звезди -също. Тук работата стои така. Метеорните потоци нямат тази редовност, като всичко останало. Ако астрономът иска да наблюдава слънчево затъмнение, той може съвсем точно да определи момента, когато то започва - това може да се изчисли, - това се отнася към редовните явления, макар и да не зависи пряко само от Слънцето. Той може спокойно да хапне и въпреки това да не закъснее за слънчевото затъмнение.
към текста >>
Тази е разликата между това, което идва на
Земя
та от космоса нередовно, и това, което се появява редовно.
Тук работата стои така. Метеорните потоци нямат тази редовност, като всичко останало. Ако астрономът иска да наблюдава слънчево затъмнение, той може съвсем точно да определи момента, когато то започва - това може да се изчисли, - това се отнася към редовните явления, макар и да не зависи пряко само от Слънцето. Той може спокойно да хапне и въпреки това да не закъснее за слънчевото затъмнение. Ако поиска да наблюдава в подходящото време метеорните рояци или падащите звезди, ще му се наложи да изгуби цялата нощ, иначе може и да не открие явлението.
Тази е разликата между това, което идва на Земята от космоса нередовно, и това, което се появява редовно.
към текста >>
10.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Тук следва преди всичко да насочим вниманието си към едно вещество, което е необичайно важно, вещество, което в голямо количество се среща на нашата
Земя
, което се среща също и навсякъде във Вселената, което при падането на метеоритите на
Земя
та се съдържа в тях.
Накратко ще повторя: забелязахме, че всичко, което притича във Вселената редовно, да кажем, движението на Слънцето, предизвикващо деня и нощта, предизвикващо смяната на годишните времена, е свързано с това, което е необходимо на човека. За човека е необходимо това, което настъпва при смяната на сън и бодърстване, при приемането на храна и т. н. За човека са необходими регулярността на дишането, кръвообращението и т. н. Ако погледнем в човека на всичко това като цяло, то ще се окаже свързано с това, което е регулярно и може да бъде изчислено с помощта на астрономията. Обратно, това, което не настъпва редовно, но в известен смисъл се поддава на изчисление, макар и да не се проявява регулярно, например кометите и метеоритите - тези явления се оказват свързани в човека с всичко това, което е свободната воля, което следователно дава възможност на човек да проявява навън свободната си воля.
Тук следва преди всичко да насочим вниманието си към едно вещество, което е необичайно важно, вещество, което в голямо количество се среща на нашата Земя, което се среща също и навсякъде във Вселената, което при падането на метеоритите на Земята се съдържа в тях.
Това е желязото. Желязото по Земята е толкова много, че може да се каже: всяка нова цивилизация и култура дължи съществуването си на желязото. Помислете само колко широко приложение има желязото! Едва сега почнахме да изработваме някои неща не от желязо; но в течение на последните две столетия наистина всичко, което се е появявало и което е предизвикало големия съвременен прогрес и е обуславяло съвременното социално състояние, се е създавало от желязо.
към текста >>
Желязото по
Земя
та е толкова много, че може да се каже: всяка нова цивилизация и култура дължи съществуването си на желязото.
За човека са необходими регулярността на дишането, кръвообращението и т. н. Ако погледнем в човека на всичко това като цяло, то ще се окаже свързано с това, което е регулярно и може да бъде изчислено с помощта на астрономията. Обратно, това, което не настъпва редовно, но в известен смисъл се поддава на изчисление, макар и да не се проявява регулярно, например кометите и метеоритите - тези явления се оказват свързани в човека с всичко това, което е свободната воля, което следователно дава възможност на човек да проявява навън свободната си воля. Тук следва преди всичко да насочим вниманието си към едно вещество, което е необичайно важно, вещество, което в голямо количество се среща на нашата Земя, което се среща също и навсякъде във Вселената, което при падането на метеоритите на Земята се съдържа в тях. Това е желязото.
Желязото по Земята е толкова много, че може да се каже: всяка нова цивилизация и култура дължи съществуването си на желязото.
Помислете само колко широко приложение има желязото! Едва сега почнахме да изработваме някои неща не от желязо; но в течение на последните две столетия наистина всичко, което се е появявало и което е предизвикало големия съвременен прогрес и е обуславяло съвременното социално състояние, се е създавало от желязо.
към текста >>
Можем също да предполагаме, че и във Вселената желязото се намира навсякъде, да предполагаме по причината, че всичко, падащо на
Земя
та, се състои от желязо.
Можем също да предполагаме, че и във Вселената желязото се намира навсякъде, да предполагаме по причината, че всичко, падащо на Земята, се състои от желязо.
към текста >>
Изяснява ни се също как реещото се във Вселената желязо и желязото, намиращо се в
Земя
та, са свързани с това, което е волеизявата на човека, което е човешката свободна воля.
Оттук виждате, че желязото е необходимо за свободната воля. Ако например човек е пресипнал, ако му се е появила пресипналост, а гласът му е отслабнал и трябва да се изясни какво стои в основата, на първо място трябва да се изследва стига ли му желязото. Защото при тези, които имат много малко желязо, това се разкрива преди всичко чрез това волеизявление, чрез тази свободна воля, която се проявява в речта. Така че ако виждате човек, който може да зареве като бик, не трябва да ви е грижа, стига ли му желязото; но ако пред вас е човек, който едва-едва произнася думите, тогава трябва да се замислите над това, достатъчно ли му е желязото. Следователно може да се каже: тук по външен начин се показва, че човек се нуждае от желязо именно за своята свободна воля.
Изяснява ни се също как реещото се във Вселената желязо и желязото, намиращо се в Земята, са свързани с това, което е волеизявата на човека, което е човешката свободна воля.
към текста >>
За да можем да бъдем изградени от веществата на
Земя
та, трябва да имаме възможност да се храним.
Сега, по този начин, виждате: тъй като във Вселената съществува това, за което току-що говорих, ние можем да имаме глава и можем да имаме свободна воля. Но за какво би ни била на нас, земните хора, тази свободна воля, ако нямахме ръце и крака, за да прилагаме тази свободна воля? Виждате ли, именно за това трябва да имаме възможност да се храним!
За да можем да бъдем изградени от веществата на Земята, трябва да имаме възможност да се храним.
Това е така, защото в долната част на нашето тяло имаме нещо подобно на това, което имаме в нашето дишане. Ние вдишваме кислород и издишваме въглена киселина. Ако не издишвахме въглена киселина, растенията нямаше да имат въглерода, който вземат от въглеродния двуокис на човека и животните. Растенията градят себе си от това, което издишват хората и животните. Това е именно така.
към текста >>
Работата стои така: ако се знае само това, което се разиграва в човека тук, на
Земя
та, в този случай нищо още не се знае за него; тогава започват да се дават еднакви наименования на това, което изглежда еднакво.
И така, виждате, че при един и същи болен трябва да се разглеждат лекарствени средства от три вида. Безполезно е да се лекува болестта просто според името й; необходимо е да се приложи или препарат от мед, или препарат от желязо, приготвен от растения, например от спанак, или пък може да е необходимо злато, но при съответстващото приготвяне, за да се свържат заедно едното и другото.
Работата стои така: ако се знае само това, което се разиграва в човека тук, на Земята, в този случай нищо още не се знае за него; тогава започват да се дават еднакви наименования на това, което изглежда еднакво.
Но това е все едно за рязането на месо да почнете да използвате бръснарско ножче, само защото то също е своего рода ножче. Хлорозата не винаги представлява едно и също нещо. Би трябвало да кажем: има хлороза с недостиг на желязо, има хлороза с недостиг на хлор и има хлороза с дисхармонично съчетаване на желязото и хлора, както има бръснарско ножче, кухненски нож и нож за писма. Но хората често смесват всичко заедно, нали така? Това е все едно някой да каже: Ах, всичко, което е сложено на масата, е подправка към яденето; и почва да соли кафето си, защото и солта е подправка, и захарта също.
към текста >>
в курса «За живота на човека и
Земя
та», Събр.
[1] «Вече съм говорил тук за тези неща» – вж. лекцията от 21 февруари 1923 г.
в курса «За живота на човека и Земята», Събр.
съч. 349.
към текста >>
11.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Така става видно: ако растението израства от
Земя
та, върху него оказва въздействие нещо такова, което ритмично действа от обкръжаващата среда, при това даже и след като растението е отраснало и се е заредило с веществото.
Следователно по такъв начин беше открито въздействието на нищожни количества вещество. Въздействието на нищожни количества вещество носеше ритмичен характер - ето кое е забележително, както виждате! Според разреждането отначало се достигаше при определено разреждане максимален ръст, след това той отново се понижаваше, след това отново се повишаваше; това ставаше ритмично.
Така става видно: ако растението израства от Земята, върху него оказва въздействие нещо такова, което ритмично действа от обкръжаващата среда, при това даже и след като растението е отраснало и се е заредило с веществото.
Тук въздействие оказва земната обкръжаваща среда, това ясно е видно.
към текста >>
Е, ако е ясно как действат нищожни количества, не трябва да остават съмнения да се признае, че в такива времена, като сега, когато толкова много хора първо са се хранили с нечисти продукти, а сега вече като трупове гният в
земя
та, всичко гореказано действа по различен начин!
Е, ако е ясно как действат нищожни количества, не трябва да остават съмнения да се признае, че в такива времена, като сега, когато толкова много хора първо са се хранили с нечисти продукти, а сега вече като трупове гният в земята, всичко гореказано действа по различен начин!
Разбира се, за цялата Земя такава концентрация е много малка, но въпреки това и тя оказва въздействие, при това различно, отколкото би било в случай, че хората водеха здравословен начин на живот. И това пак преминава в съдържанието на хранителните продукти, израстващи от Земята. И на хората се налага да го ядат. Следователно може да се каже; това е нещо, чието въздействие е обусловено от обстоятелствата на даденото време. Разбира се, грубата материалистическа наука не е в състояние да обясни това на хората; те си казват: какво значение може да има за цялата Земя някакво човешко тяло, погребано в земята?
към текста >>
Разбира се, за цялата
Земя
такава концентрация е много малка, но въпреки това и тя оказва въздействие, при това различно, отколкото би било в случай, че хората водеха здравословен начин на живот.
Е, ако е ясно как действат нищожни количества, не трябва да остават съмнения да се признае, че в такива времена, като сега, когато толкова много хора първо са се хранили с нечисти продукти, а сега вече като трупове гният в земята, всичко гореказано действа по различен начин!
Разбира се, за цялата Земя такава концентрация е много малка, но въпреки това и тя оказва въздействие, при това различно, отколкото би било в случай, че хората водеха здравословен начин на живот.
И това пак преминава в съдържанието на хранителните продукти, израстващи от Земята. И на хората се налага да го ядат. Следователно може да се каже; това е нещо, чието въздействие е обусловено от обстоятелствата на даденото време. Разбира се, грубата материалистическа наука не е в състояние да обясни това на хората; те си казват: какво значение може да има за цялата Земя някакво човешко тяло, погребано в земята? Разбира се, това, което в този случай се разпространява от човека, има нищожна концентрация, но то действа.
към текста >>
И това пак преминава в съдържанието на хранителните продукти, израстващи от
Земя
та.
Е, ако е ясно как действат нищожни количества, не трябва да остават съмнения да се признае, че в такива времена, като сега, когато толкова много хора първо са се хранили с нечисти продукти, а сега вече като трупове гният в земята, всичко гореказано действа по различен начин! Разбира се, за цялата Земя такава концентрация е много малка, но въпреки това и тя оказва въздействие, при това различно, отколкото би било в случай, че хората водеха здравословен начин на живот.
И това пак преминава в съдържанието на хранителните продукти, израстващи от Земята.
И на хората се налага да го ядат. Следователно може да се каже; това е нещо, чието въздействие е обусловено от обстоятелствата на даденото време. Разбира се, грубата материалистическа наука не е в състояние да обясни това на хората; те си казват: какво значение може да има за цялата Земя някакво човешко тяло, погребано в земята? Разбира се, това, което в този случай се разпространява от човека, има нищожна концентрация, но то действа.
към текста >>
Разбира се, грубата материалистическа наука не е в състояние да обясни това на хората; те си казват: какво значение може да има за цялата
Земя
някакво човешко тяло, погребано в
земя
та?
Е, ако е ясно как действат нищожни количества, не трябва да остават съмнения да се признае, че в такива времена, като сега, когато толкова много хора първо са се хранили с нечисти продукти, а сега вече като трупове гният в земята, всичко гореказано действа по различен начин! Разбира се, за цялата Земя такава концентрация е много малка, но въпреки това и тя оказва въздействие, при това различно, отколкото би било в случай, че хората водеха здравословен начин на живот. И това пак преминава в съдържанието на хранителните продукти, израстващи от Земята. И на хората се налага да го ядат. Следователно може да се каже; това е нещо, чието въздействие е обусловено от обстоятелствата на даденото време.
Разбира се, грубата материалистическа наука не е в състояние да обясни това на хората; те си казват: какво значение може да има за цялата Земя някакво човешко тяло, погребано в земята?
Разбира се, това, което в този случай се разпространява от човека, има нищожна концентрация, но то действа.
към текста >>
Стволът, който расте тук, се образува всъщност само благодарение на това, че той дава възможност да се издига нагоре от
Земя
та сок и този сок, който се издига - това, което обозначих тук с червено, - този издигащ се сок забира със себе си всевъзможни соли и съставни частици на
Земя
та; благодарение на това стволът въобще става твърд.
От зародиша израства коренът. Нека отначало да се заемем с дървото. След това ще можем да преминем към обикновеното растение. Ако вземем дърво, ето тук израства ствол. Да, господа, вие виждате, че още този растеж представлява от само себе си нещо забележително.
Стволът, който расте тук, се образува всъщност само благодарение на това, че той дава възможност да се издига нагоре от Земята сок и този сок, който се издига - това, което обозначих тук с червено, - този издигащ се сок забира със себе си всевъзможни соли и съставни частици на Земята; благодарение на това стволът въобще става твърд.
Ако разгледате дървесината на ствола на дървото, там имате издигащ се сок; този сок забира със себе си твърди прахообразни частици от Земята, всякакви соли, да кажем, натриев карбонат, желязо-съдържащи съставни части на растението. Всичко това отива там заедно и благодарение на него дървесината става твърда. Най-същественото тук е това, че този сок се издига.
към текста >>
Ако разгледате дървесината на ствола на дървото, там имате издигащ се сок; този сок забира със себе си твърди прахообразни частици от
Земя
та, всякакви соли, да кажем, натриев карбонат, желязо-съдържащи съставни части на растението.
Нека отначало да се заемем с дървото. След това ще можем да преминем към обикновеното растение. Ако вземем дърво, ето тук израства ствол. Да, господа, вие виждате, че още този растеж представлява от само себе си нещо забележително. Стволът, който расте тук, се образува всъщност само благодарение на това, че той дава възможност да се издига нагоре от Земята сок и този сок, който се издига - това, което обозначих тук с червено, - този издигащ се сок забира със себе си всевъзможни соли и съставни частици на Земята; благодарение на това стволът въобще става твърд.
Ако разгледате дървесината на ствола на дървото, там имате издигащ се сок; този сок забира със себе си твърди прахообразни частици от Земята, всякакви соли, да кажем, натриев карбонат, желязо-съдържащи съставни части на растението.
Всичко това отива там заедно и благодарение на него дървесината става твърда. Най-същественото тук е това, че този сок се издига.
към текста >>
Ако тук сокът се издига нагоре, той не възниква тук (показва се на рисунката); този сок, който тук се издига нагоре в дървесината, да го наречем дървесен сок, той се съдържа в цялата
Земя
, така че цялата
Какво всъщност става тук? Виждате ли, тук, при издигането, твърдото, земното става течно, тук имаме издигащо се земно-течно начало. Това земно-течно начало се издига тук, то представлява втвърденото, земно-течно вещество. Течното след това се изпарява, а земното остава. Това, което остава тук като земно, то е и дървесината.
Ако тук сокът се издига нагоре, той не възниква тук (показва се на рисунката); този сок, който тук се издига нагоре в дървесината, да го наречем дървесен сок, той се съдържа в цялата Земя, така че цялата
към текста >>
Земя
в това отношение е огромно живо същество.
Земя в това отношение е огромно живо същество.
Този дървесен сок, който се издига нагоре в дървото, всъщност, както беше казано, присъства в цялата Земя; само че в Земята този сок представлява нещо съвсем особено. Това, което е в дървото, той става само в дървото. В Земята той е сок, който я оживява. Земята наистина е живо същество. И това, което после се издига в дървото, го има в цялата Земя; благодарение на това Земята живее.
към текста >>
Този дървесен сок, който се издига нагоре в дървото, всъщност, както беше казано, присъства в цялата
Земя
; само че в
Земя
та този сок представлява нещо съвсем особено.
Земя в това отношение е огромно живо същество.
Този дървесен сок, който се издига нагоре в дървото, всъщност, както беше казано, присъства в цялата Земя; само че в Земята този сок представлява нещо съвсем особено.
Това, което е в дървото, той става само в дървото. В Земята той е сок, който я оживява. Земята наистина е живо същество. И това, което после се издига в дървото, го има в цялата Земя; благодарение на това Земята живее. В дървото този сок губи своята животворна способност, приема химически характер, тук той има само химически сили.
към текста >>
В
Земя
та той е сок, който я оживява.
Земя в това отношение е огромно живо същество. Този дървесен сок, който се издига нагоре в дървото, всъщност, както беше казано, присъства в цялата Земя; само че в Земята този сок представлява нещо съвсем особено. Това, което е в дървото, той става само в дървото.
В Земята той е сок, който я оживява.
Земята наистина е живо същество. И това, което после се издига в дървото, го има в цялата Земя; благодарение на това Земята живее. В дървото този сок губи своята животворна способност, приема химически характер, тук той има само химически сили.
към текста >>
Земя
та наистина е живо същество.
Земя в това отношение е огромно живо същество. Този дървесен сок, който се издига нагоре в дървото, всъщност, както беше казано, присъства в цялата Земя; само че в Земята този сок представлява нещо съвсем особено. Това, което е в дървото, той става само в дървото. В Земята той е сок, който я оживява.
Земята наистина е живо същество.
И това, което после се издига в дървото, го има в цялата Земя; благодарение на това Земята живее. В дървото този сок губи своята животворна способност, приема химически характер, тук той има само химически сили.
към текста >>
И това, което после се издига в дървото, го има в цялата
Земя
; благодарение на това
Земя
та живее.
Земя в това отношение е огромно живо същество. Този дървесен сок, който се издига нагоре в дървото, всъщност, както беше казано, присъства в цялата Земя; само че в Земята този сок представлява нещо съвсем особено. Това, което е в дървото, той става само в дървото. В Земята той е сок, който я оживява. Земята наистина е живо същество.
И това, което после се издига в дървото, го има в цялата Земя; благодарение на това Земята живее.
В дървото този сок губи своята животворна способност, приема химически характер, тук той има само химически сили.
към текста >>
Следователно, когато разглеждате дърво, вие би трябвало да си кажете: това земно-течно начало в дървото става химическо, а долу, в самата
Земя
, то още е било живо.
Следователно, когато разглеждате дърво, вие би трябвало да си кажете: това земно-течно начало в дървото става химическо, а долу, в самата Земя, то още е било живо.
Така че дървесният сок частично умира, когато се издига в дървото.
към текста >>
Ние виждаме това по такъв начин: макар
земя
та да може да изгони дървото навън, тя би трябвало да му позволи да умре, ако отвън, от влажния въздух то не получаваше живот; защото дървесният сок в дървото носи химически характер, той е своего рода химик, а не възбудител на живот.
Виждате, господа, че стволът, дървесният ствол е мъртъв и в растението тук живее само това, което се развива наоколо; това бихте могли да докажете по много прост начин, а именно: представете си, че се приближавате към дървото - тук имате дървесния ствол, тук се намира кората и отвътре на кората израстват листата (изобразява го на рисунка). Сега се приближавам и срязвам кората - а така отделям и листата, - но тук аз оставям листата и кората. Събитията се развиват така, че тук дървото остава живо, свежо, а тук започва да умира. Сама по себе си дървесината със своя дървесен сок не може да запази дървото живо. Тук трябва да влияе отвън това, което идва от листата; именно то отново съдържа живот.
Ние виждаме това по такъв начин: макар земята да може да изгони дървото навън, тя би трябвало да му позволи да умре, ако отвън, от влажния въздух то не получаваше живот; защото дървесният сок в дървото носи химически характер, той е своего рода химик, а не възбудител на живот.
Животът, кръжащ наоколо, дава живот и на него. И можем да кажем: когато през пролетта дървесният сок се издига, дървото в земята се обновява. Когато след това през пролетта жизненият сок отново кръжи наоколо, дървото всяка година отново оживява. Земята действа на дървесния сок, земно-течния елемент; на жизнения сок действа течно-въздушният елемент.
към текста >>
И можем да кажем: когато през пролетта дървесният сок се издига, дървото в
земя
та се обновява.
Събитията се развиват така, че тук дървото остава живо, свежо, а тук започва да умира. Сама по себе си дървесината със своя дървесен сок не може да запази дървото живо. Тук трябва да влияе отвън това, което идва от листата; именно то отново съдържа живот. Ние виждаме това по такъв начин: макар земята да може да изгони дървото навън, тя би трябвало да му позволи да умре, ако отвън, от влажния въздух то не получаваше живот; защото дървесният сок в дървото носи химически характер, той е своего рода химик, а не възбудител на живот. Животът, кръжащ наоколо, дава живот и на него.
И можем да кажем: когато през пролетта дървесният сок се издига, дървото в земята се обновява.
Когато след това през пролетта жизненият сок отново кръжи наоколо, дървото всяка година отново оживява. Земята действа на дървесния сок, земно-течния елемент; на жизнения сок действа течно-въздушният елемент.
към текста >>
Земя
та действа на дървесния сок, земно-течния елемент; на жизнения сок действа течно-въздушният елемент.
Тук трябва да влияе отвън това, което идва от листата; именно то отново съдържа живот. Ние виждаме това по такъв начин: макар земята да може да изгони дървото навън, тя би трябвало да му позволи да умре, ако отвън, от влажния въздух то не получаваше живот; защото дървесният сок в дървото носи химически характер, той е своего рода химик, а не възбудител на живот. Животът, кръжащ наоколо, дава живот и на него. И можем да кажем: когато през пролетта дървесният сок се издига, дървото в земята се обновява. Когато след това през пролетта жизненият сок отново кръжи наоколо, дървото всяка година отново оживява.
Земята действа на дървесния сок, земно-течния елемент; на жизнения сок действа течно-въздушният елемент.
към текста >>
И при старите растения, при съвсем старите растения този клей става прозрачен и се спуска към
земя
та.
Растението изработва топлина, при което отвън то възприема живот. Тази топлина то направлява вътре в самото себе си и от нея вътре се образува камбий. Или, ако камбият още не е образуван - камбият е нужен на растението и вие ще чуете защо, - но преди да се образува камбий, се образува някакво сгъстяване; това е вътрешна смола. В своята топлина растението образува вътре в себе си също смола, растителен клей, който при известни обстоятелства може да бъде много важно лекарствено средство. И така, растението издига нагоре дървесния сок, листата оживяват растението, но след това листата, възбуждани от топлината, на свой ред образуват вещество, приличащо на гума, което на свой ред действа на камбия.
И при старите растения, при съвсем старите растения този клей става прозрачен и се спуска към земята.
Когато Земята е била още не толкова твърда, когато е била още влажна, течна, смолата е ставала прозрачна и се е превръщала в кехлибар. Така виждате, че вземайки парче кехлибар, имате това, което като кръв е изтичало навън от листата на древните растения на Земята и се е спускало надолу. Всичко това се е стичало надолу, растението е връщало всичко това на Земята: катран, смола, клей, кехлибар. Ако то би оставало в растенията, тогава би се образувал камбий. Посредством дървесния сок растението се намира във връзка със Земята; жизненият сок свързва растението с това, което витае около Земята, с въздушно-влажното обкръжение на Земята.
към текста >>
Когато
Земя
та е била още не толкова твърда, когато е била още влажна, течна, смолата е ставала прозрачна и се е превръщала в кехлибар.
Тази топлина то направлява вътре в самото себе си и от нея вътре се образува камбий. Или, ако камбият още не е образуван - камбият е нужен на растението и вие ще чуете защо, - но преди да се образува камбий, се образува някакво сгъстяване; това е вътрешна смола. В своята топлина растението образува вътре в себе си също смола, растителен клей, който при известни обстоятелства може да бъде много важно лекарствено средство. И така, растението издига нагоре дървесния сок, листата оживяват растението, но след това листата, възбуждани от топлината, на свой ред образуват вещество, приличащо на гума, което на свой ред действа на камбия. И при старите растения, при съвсем старите растения този клей става прозрачен и се спуска към земята.
Когато Земята е била още не толкова твърда, когато е била още влажна, течна, смолата е ставала прозрачна и се е превръщала в кехлибар.
Така виждате, че вземайки парче кехлибар, имате това, което като кръв е изтичало навън от листата на древните растения на Земята и се е спускало надолу. Всичко това се е стичало надолу, растението е връщало всичко това на Земята: катран, смола, клей, кехлибар. Ако то би оставало в растенията, тогава би се образувал камбий. Посредством дървесния сок растението се намира във връзка със Земята; жизненият сок свързва растението с това, което витае около Земята, с въздушно-влажното обкръжение на Земята. Но камбият довежда растението до връзка със звездите, с това, което е горе.
към текста >>
Така виждате, че вземайки парче кехлибар, имате това, което като кръв е изтичало навън от листата на древните растения на
Земя
та и се е спускало надолу.
Или, ако камбият още не е образуван - камбият е нужен на растението и вие ще чуете защо, - но преди да се образува камбий, се образува някакво сгъстяване; това е вътрешна смола. В своята топлина растението образува вътре в себе си също смола, растителен клей, който при известни обстоятелства може да бъде много важно лекарствено средство. И така, растението издига нагоре дървесния сок, листата оживяват растението, но след това листата, възбуждани от топлината, на свой ред образуват вещество, приличащо на гума, което на свой ред действа на камбия. И при старите растения, при съвсем старите растения този клей става прозрачен и се спуска към земята. Когато Земята е била още не толкова твърда, когато е била още влажна, течна, смолата е ставала прозрачна и се е превръщала в кехлибар.
Така виждате, че вземайки парче кехлибар, имате това, което като кръв е изтичало навън от листата на древните растения на Земята и се е спускало надолу.
Всичко това се е стичало надолу, растението е връщало всичко това на Земята: катран, смола, клей, кехлибар. Ако то би оставало в растенията, тогава би се образувал камбий. Посредством дървесния сок растението се намира във връзка със Земята; жизненият сок свързва растението с това, което витае около Земята, с въздушно-влажното обкръжение на Земята. Но камбият довежда растението до връзка със звездите, с това, което е горе. Работата стои така, че вътре в този камбий вече възниква обликът на следващото растение.
към текста >>
Всичко това се е стичало надолу, растението е връщало всичко това на
Земя
та: катран, смола, клей, кехлибар.
В своята топлина растението образува вътре в себе си също смола, растителен клей, който при известни обстоятелства може да бъде много важно лекарствено средство. И така, растението издига нагоре дървесния сок, листата оживяват растението, но след това листата, възбуждани от топлината, на свой ред образуват вещество, приличащо на гума, което на свой ред действа на камбия. И при старите растения, при съвсем старите растения този клей става прозрачен и се спуска към земята. Когато Земята е била още не толкова твърда, когато е била още влажна, течна, смолата е ставала прозрачна и се е превръщала в кехлибар. Така виждате, че вземайки парче кехлибар, имате това, което като кръв е изтичало навън от листата на древните растения на Земята и се е спускало надолу.
Всичко това се е стичало надолу, растението е връщало всичко това на Земята: катран, смола, клей, кехлибар.
Ако то би оставало в растенията, тогава би се образувал камбий. Посредством дървесния сок растението се намира във връзка със Земята; жизненият сок свързва растението с това, което витае около Земята, с въздушно-влажното обкръжение на Земята. Но камбият довежда растението до връзка със звездите, с това, което е горе. Работата стои така, че вътре в този камбий вече възниква обликът на следващото растение. Този облик преминава след това в семето и благодарение на това ще се роди следващото растение; така че звездите по околен път чрез камбия произвеждат новото растение.
към текста >>
Посредством дървесния сок растението се намира във връзка със
Земя
та; жизненият сок свързва растението с това, което витае около
Земя
та, с въздушно-влажното обкръжение на
Земя
та.
И при старите растения, при съвсем старите растения този клей става прозрачен и се спуска към земята. Когато Земята е била още не толкова твърда, когато е била още влажна, течна, смолата е ставала прозрачна и се е превръщала в кехлибар. Така виждате, че вземайки парче кехлибар, имате това, което като кръв е изтичало навън от листата на древните растения на Земята и се е спускало надолу. Всичко това се е стичало надолу, растението е връщало всичко това на Земята: катран, смола, клей, кехлибар. Ако то би оставало в растенията, тогава би се образувал камбий.
Посредством дървесния сок растението се намира във връзка със Земята; жизненият сок свързва растението с това, което витае около Земята, с въздушно-влажното обкръжение на Земята.
Но камбият довежда растението до връзка със звездите, с това, което е горе. Работата стои така, че вътре в този камбий вече възниква обликът на следващото растение. Този облик преминава след това в семето и благодарение на това ще се роди следващото растение; така че звездите по околен път чрез камбия произвеждат новото растение.
към текста >>
И този облик, който се появява тук вътре, в камбия - обликът на новото растение, той пренася силата в семето и тогава в семето възниква сила, която под влияние на
Земя
та дава възможност на новото растение да расте нагоре.
Виждате, че това е нещо удивително: когато държите в ръцете си семе от растение, малкото, скромно, подобно на прашинка семенце е могло да се появи само благодарение на това, че камбият - вече не в течна, а в сгъстена среда - подражава на цялото растение, имитира го.
И този облик, който се появява тук вътре, в камбия - обликът на новото растение, той пренася силата в семето и тогава в семето възниква сила, която под влияние на Земята дава възможност на новото растение да расте нагоре.
към текста >>
Ако тук се намира пръстта, а тук имаме корен, стъблото расте нагоре; но сега то не се уплътнява до твърдо вещество, не се превръща в дървесина - остава си тревно стъбло - вдървяването не стига далеч; след това се образуват листа, разположени спираловидно по окръжността, после вътре се образува камбий и камбият взема със себе си цялото това образувание и го връща в
земя
та.
Така стои работата с дървото, но така стои тя и с обикновеното растение.
Ако тук се намира пръстта, а тук имаме корен, стъблото расте нагоре; но сега то не се уплътнява до твърдо вещество, не се превръща в дървесина - остава си тревно стъбло - вдървяването не стига далеч; след това се образуват листа, разположени спираловидно по окръжността, после вътре се образува камбий и камбият взема със себе си цялото това образувание и го връща в земята.
Така че при едногодишните растения целият процес става доста бързо. При дървото става отлагане само на твърдите съставни части и те не всички веднага се използват. Но аналогичен процес съществува и при най-обикновеното растение, само че той не стига толкова далеч, както при дървото. При дървото този процес изобщо е достатъчно сложен. Ако погледнете ствола отгоре, ще видите сърцевината, намираща се вътре - тя задава направлението; след това около сърцевината се образува това, което се явява дървесни отлагания.
към текста >>
Това е много интересно, господа; отначало растението отдава живота си на
Земя
та, след това растението умира, но тогава обкръжаващият въздух заедно със своята светлина отново дава живот на растението, а Мировият дух отпечатва новата растителна форма.
Това е наистина така, господа! Тук нагоре се издига дървесният сок, той умира; тук отново възниква живот, а сега се включва и въздействието на звездите, възниква това, че от камбия, който вече става твърд и жилав, благодарение на звездните влияния се изрисува новото растение; то се отпечатва тук подобно на изваяние. Тук, произлизайки от звездите, от целия космос се създава модел на това, което после се превръща в цялостната форма на растението. Виждате как тук от сферата на живота ние влизаме в сферата на духа. Защото това, което се моделира тук, се моделира от Мировия дух.
Това е много интересно, господа; отначало растението отдава живота си на Земята, след това растението умира, но тогава обкръжаващият въздух заедно със своята светлина отново дава живот на растението, а Мировият дух отпечатва новата растителна форма.
След това тя се съхранява в семето и израства отново по същия начин. Така че в растящото растение може да се види пътят, по който се изгражда целият растителен свят, излизайки от Земята и преминавайки през смъртта към живия дух.
към текста >>
Така че в растящото растение може да се види пътят, по който се изгражда целият растителен свят, излизайки от
Земя
та и преминавайки през смъртта към живия дух.
Тук, произлизайки от звездите, от целия космос се създава модел на това, което после се превръща в цялостната форма на растението. Виждате как тук от сферата на живота ние влизаме в сферата на духа. Защото това, което се моделира тук, се моделира от Мировия дух. Това е много интересно, господа; отначало растението отдава живота си на Земята, след това растението умира, но тогава обкръжаващият въздух заедно със своята светлина отново дава живот на растението, а Мировият дух отпечатва новата растителна форма. След това тя се съхранява в семето и израства отново по същия начин.
Така че в растящото растение може да се види пътят, по който се изгражда целият растителен свят, излизайки от Земята и преминавайки през смъртта към живия дух.
към текста >>
Дървесен сок -
Земя
- Химическо начало
Дървесен сок - Земя - Химическо начало
към текста >>
Жизнен сок - Обкръжение на
Земя
та - Жизнено начало
Жизнен сок - Обкръжение на Земята - Жизнено начало
към текста >>
Ако на това място копнем в
земя
та, може и да намерим следи от мед, а ако листата са леко съхнещи по краищата, вземайки проби от
земя
та, ще намерите незначителни следи от олово.
Сега повече няма да се учудвате, ако някъде видите растителни форми със сбръчкани листа.
Ако на това място копнем в земята, може и да намерим следи от мед, а ако листата са леко съхнещи по краищата, вземайки проби от земята, ще намерите незначителни следи от олово.
към текста >>
Разбира се, гробището може и да е разположено някъде далеч, но
Земя
та навсякъде е съвсем просмукана от дървесен сок и неголеми дози се разпространяват навсякъде в почвата.
Но вие можете да разберете и това, какво значение има внасянето в почвата на съвсем малко количество от някое вещество.
Разбира се, гробището може и да е разположено някъде далеч, но Земята навсякъде е съвсем просмукана от дървесен сок и неголеми дози се разпространяват навсякъде в почвата.
И ако се проведат експерименти по установяване действието на малките дози, за които току-що ви говорих, ще се наложи да кажем: това, което в малки дози се разсейва в почвата, след това го изяждаме с храната си! И то запазва силата си, ако живее в растителните форми. Какво става по-нататък? Представете си, че съм получил растителни форми, израснали на почви, съдържащи олово. Хората ще кажат: днес олово вече не се появява.
към текста >>
Може да има растения, които просто поради свойствата на почвата, поради това, че в
земя
та някъде нещо е внесено, нещо се е разпространило, са способни да изсушат малкия мозък.
Сега вие установихте връзката между почвата и малкия мозък.
Може да има растения, които просто поради свойствата на почвата, поради това, че в земята някъде нещо е внесено, нещо се е разпространило, са способни да изсушат малкия мозък.
А в този момент, господа, когато нашият малък мозък не притежава пълната си сила, ние ставаме несръчни. Ако нещо става с малкия мозък, ние ставаме несръчни, не можем повече синхронизирано да движим ръцете и краката си и ако това се засили, нашите телесни членове се оказват парализирани.
към текста >>
Но днес всичко това отиде доста по-далеч; геологът нищо не знае за растенията, за животните, за човека; антропологът нищо не знае за животните, растенията и
Земя
та.
Такова знание даже цел няма; ако искате нещо да направите с човека, когато той е болен, трябва да се взема под внимание природата като цяло. Няма да има полза от разбиране само на едната геология, ботаника или химия. От химията можем да се ръководим чак до изучаване работата на дървесния сок, но не и по-нататък! Това, разбира се, е така. Студентите са измислили такава шега: както ви е известно, в университета има щатни, ординерни професори и извънщатни, екстраординерни професори - та по този повод студентите по-рано се шегуваха така: ординерните професори не знаят нищо екстраординерно, а екстраординерните професори не знаят нищо ординерно.
Но днес всичко това отиде доста по-далеч; геологът нищо не знае за растенията, за животните, за човека; антропологът нищо не знае за животните, растенията и Земята.
Всъщност никой не знае как са свързани нещата, с които той се занимава. Подобно на специализацията в производствената дейност, става суперспециализация на знанието. А това последното е много по-вредно. Нелепо е да има само геолози, само ботаници и т. н.; от това цялото знание се фрагментира и нищо екстраординерно не може да се постигне.
към текста >>
Но в медицината например нищо не може да се постигне, ако не се обединят всички знания, включително и знанието за
Земя
та.
Живеем в такова време, когато всички тези неща вземат застрашителни размери. Това е все едно някой да трябва да прави часовници, а той да иска да се учи само да обработва метали. Би се получило така, че един ще знае как да реже метали, друг - как да ги лее и т. н. Би се намерил и такъв, който познава процеса на сглобяване на часовници, но не знае как да обработва отделните метали. Когато става дума за механика, нещо може и да се получи, и то само в случай, ако се принуждават тези хора.
Но в медицината например нищо не може да се постигне, ако не се обединят всички знания, включително и знанието за Земята.
Защото в дървесния ствол живее това, което започва в Земята, тоест в областта на геологията; то се пренася нагоре и се превръща в дървесен сок. Тук тази субстанция отмира. Трябва също да се познават и метеорологията, и въздухът, тъй като от средата, обкръжаваща листата, се донася това, което отново предизвиква живот. Трябва да се познава астрономията, учението за звездите, ако се иска да се разбере образуването на камбия. И пак трябва да се знае какво прониква в човека заедно с камбия, когато той употребява този камбий за храна: млечният сок, преобразуващ се в мозък; следователно при получаване на развален камбий при възрастния човек се появяват мозъчни нарушения.
към текста >>
Защото в дървесния ствол живее това, което започва в
Земя
та, тоест в областта на геологията; то се пренася нагоре и се превръща в дървесен сок.
Това е все едно някой да трябва да прави часовници, а той да иска да се учи само да обработва метали. Би се получило така, че един ще знае как да реже метали, друг - как да ги лее и т. н. Би се намерил и такъв, който познава процеса на сглобяване на часовници, но не знае как да обработва отделните метали. Когато става дума за механика, нещо може и да се получи, и то само в случай, ако се принуждават тези хора. Но в медицината например нищо не може да се постигне, ако не се обединят всички знания, включително и знанието за Земята.
Защото в дървесния ствол живее това, което започва в Земята, тоест в областта на геологията; то се пренася нагоре и се превръща в дървесен сок.
Тук тази субстанция отмира. Трябва също да се познават и метеорологията, и въздухът, тъй като от средата, обкръжаваща листата, се донася това, което отново предизвиква живот. Трябва да се познава астрономията, учението за звездите, ако се иска да се разбере образуването на камбия. И пак трябва да се знае какво прониква в човека заедно с камбия, когато той употребява този камбий за храна: млечният сок, преобразуващ се в мозък; следователно при получаване на развален камбий при възрастния човек се появяват мозъчни нарушения. По такъв начин заболяването се появява от това, което се намира в Земята.
към текста >>
По такъв начин заболяването се появява от това, което се намира в
Земя
та.
Защото в дървесния ствол живее това, което започва в Земята, тоест в областта на геологията; то се пренася нагоре и се превръща в дървесен сок. Тук тази субстанция отмира. Трябва също да се познават и метеорологията, и въздухът, тъй като от средата, обкръжаваща листата, се донася това, което отново предизвиква живот. Трябва да се познава астрономията, учението за звездите, ако се иска да се разбере образуването на камбия. И пак трябва да се знае какво прониква в човека заедно с камбия, когато той употребява този камбий за храна: млечният сок, преобразуващ се в мозък; следователно при получаване на развален камбий при възрастния човек се появяват мозъчни нарушения.
По такъв начин заболяването се появява от това, което се намира в Земята.
към текста >>
12.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Виждате ли, скъпи мои приятели, с тези двадесет и един дни, необходими на пчелата-работничка, е свързано още едно особено обстоятелство: двадесет и един дни - това е този неголям времеви промеждутък, който е задействан във всичко, което става на
Земя
та.
Виждате ли, скъпи мои приятели, с тези двадесет и един дни, необходими на пчелата-работничка, е свързано още едно особено обстоятелство: двадесет и един дни - това е този неголям времеви промеждутък, който е задействан във всичко, което става на Земята.
Тези двадесет и един дена съставляват, макар и много приблизително, времето, в течение на което Слънцето прави един оборот около своята ос.
към текста >>
(Има се предвид точката на повърхността на Слънцето, противостояща на точката на
Земя
та, в която се намира яйцето; за двадесет и един дена точката на повърхността на Слънцето, макар и да не се връща в предишното положение - тъй като, по съвременни данни, периодът на въртене на Слънцето е не двадесет и един, а двадесет и пет дена на екватора на Слънцето и около тридесет и четири дни на неговите полюси, - влиза в зоната на видимост от
Земя
та - бел.
И ако тя би искала да се развива в това направление и по-нататък, нищо ново от Слънцето не би получила, освен същото. Защото ако си представите пчелата-работничка тук (изобразява го на рисунка), а тук - Слънцето в момента, когато се отлага яйцето, тази точка ще се намира право срещу Слънцето. Примерно за двадесет и един дни Слънцето прави един оборот около своята ос. То се връща в предишното положение, тази точка отново е тук.
(Има се предвид точката на повърхността на Слънцето, противостояща на точката на Земята, в която се намира яйцето; за двадесет и един дена точката на повърхността на Слънцето, макар и да не се връща в предишното положение - тъй като, по съвременни данни, периодът на въртене на Слънцето е не двадесет и един, а двадесет и пет дена на екватора на Слънцето и около тридесет и четири дни на неговите полюси, - влиза в зоната на видимост от Земята - бел.
пр.) Ако този процес продължи, въздействията, идващи от Слънцето, ще се окажат такива, каквито вече са идвали тук (тоест в точката, където е разположено яйцето, развило се в течение на първия оборот на Слънцето около своята ос до стадий на пчела-работничка - бел. пр.).
към текста >>
Ако пчелата-работничка би почнала да се развива и по-нататък, тя би трябвало да премине от развитие, функционално зависещо от Слънцето, към развитие, функционално зависещо от
Земя
та; тя не би се развивала вече в съответствие със Слънцето, тъй като този стадий на развитие е бил преминат от нея преди в пълна мяра.
Така че, за да се развие напълно, пчелата-работничка използва само това, което може да й даде Слънцето.
Ако пчелата-работничка би почнала да се развива и по-нататък, тя би трябвало да премине от развитие, функционално зависещо от Слънцето, към развитие, функционално зависещо от Земята; тя не би се развивала вече в съответствие със Слънцето, тъй като този стадий на развитие е бил преминат от нея преди в пълна мяра.
Сега тя встъпва в стадия на земното развитие. Обаче в този стадий на развитие тя участва като вече завършено насекомо, като напълно завършено животно. Този стадий продължава само един миг, един момент, след което, бидейки изолирана от слънчевото развитие, тя става животно, свързано със Слънцето - пчела-работничка.
към текста >>
И с примера за пчелата вие можете да видите какво значи да се намираш под влиянието на
Земя
та и какво значи да се намираш под влиянието на Слънцето.
Нейното развитие завършва по-рано. Тя остава изцяло слънчево животно. Пчелата-майка в сравнение с другите стадии спира в своето развитие в състояние по-близко до стадия на личинката, до стадия на детето. А най-далеч от стадия на детето се намират търтеите, самците. Пчелата-майка може да отлага яйца благодарение на това, че тя е спряла в развитието си по-близо до стадия на детето, на личинката.
И с примера за пчелата вие можете да видите какво значи да се намираш под влиянието на Земята и какво значи да се намираш под влиянието на Слънцето.
Или това, каква ще стане една пчела - пчела-майка, пчела-работничка или търтей, зависи само от това, преминала ли е тя стадия на слънчево развитие или не го е преминала. Пчелата-майка може да отлага яйца, защото в нея остават въздействията на Слънцето, защото тя не приема нищо от земното развитие. Пчелата-работничка преминава по-нататък, тя се развива по-нататък в течение на четири или пет дни. Тя напълно поема в себе си Слънцето. Но след това тя, бих казал, за някакъв миг се докосва до земното развитие, при което тялото й става достатъчно здраво.
към текста >>
И така, оплождането функционално зависи от
Земя
та.
Търтеите - това са същества от мъжки пол, самци: те могат да оплождат.
И така, оплождането функционално зависи от Земята.
Оплождащите сили търтеите овладяват в рамките на няколко дни, когато те, намирайки се в стадия на формиране, в още незавършено състояние, се подлагат в своето развитие на въздействието на Земята, въвличат се в земното развитие. Така че може да се каже: при наблюдаване на пчелите става съвсем ясно, че оплождането, способността на самеца за оплождане възниква под действието на земните сили; способността на самката да снася яйца възниква под действието на силите на Слънцето.
към текста >>
Оплождащите сили търтеите овладяват в рамките на няколко дни, когато те, намирайки се в стадия на формиране, в още незавършено състояние, се подлагат в своето развитие на въздействието на
Земя
та, въвличат се в земното развитие.
Търтеите - това са същества от мъжки пол, самци: те могат да оплождат. И така, оплождането функционално зависи от Земята.
Оплождащите сили търтеите овладяват в рамките на няколко дни, когато те, намирайки се в стадия на формиране, в още незавършено състояние, се подлагат в своето развитие на въздействието на Земята, въвличат се в земното развитие.
Така че може да се каже: при наблюдаване на пчелите става съвсем ясно, че оплождането, способността на самеца за оплождане възниква под действието на земните сили; способността на самката да снася яйца възниква под действието на силите на Слънцето.
към текста >>
Пчелата-работничка се развива по-нататък, докато Слънцето не завърши пълен оборот, но генезисът й все още остава зависими от Слънцето, той не встъпва във фаза, когато развитието функционално зависи от
Земя
та.
Трябва да се обърне внимание и на следното: пчелата-майка се развива за шестнадесет дни. Тук на Слънцето се намира точката (изобразява я на дъската), която е стояла срещу нея (срещу точката на местоположението на развиващата се пчела-майка - бел. пр.), примерно тук; генезисът на пчелата-майка остава функционално зависим от Слънцето.
Пчелата-работничка се развива по-нататък, докато Слънцето не завърши пълен оборот, но генезисът й все още остава зависими от Слънцето, той не встъпва във фаза, когато развитието функционално зависи от Земята.
Затова пчелите-работнички усещат родството си с пчелата-майка. Тъй като те са изминали същата слънчева еволюция, се намират в зависимост от нея, целият рояк пчели-работнички усеща своята родствена близост с пчелата-майка. Те се усещат свързани с пчелата-майка. Тези пчели биха могли да нарекат търтеите предатели, които са паднали към Земята. Те вече не принадлежат към нас, ние ги търпим само защото са ни още нужни - така биха казали пчелите.
към текста >>
Тези пчели биха могли да нарекат търтеите предатели, които са паднали към
Земя
та.
пр.), примерно тук; генезисът на пчелата-майка остава функционално зависим от Слънцето. Пчелата-работничка се развива по-нататък, докато Слънцето не завърши пълен оборот, но генезисът й все още остава зависими от Слънцето, той не встъпва във фаза, когато развитието функционално зависи от Земята. Затова пчелите-работнички усещат родството си с пчелата-майка. Тъй като те са изминали същата слънчева еволюция, се намират в зависимост от нея, целият рояк пчели-работнички усеща своята родствена близост с пчелата-майка. Те се усещат свързани с пчелата-майка.
Тези пчели биха могли да нарекат търтеите предатели, които са паднали към Земята.
Те вече не принадлежат към нас, ние ги търпим само защото са ни още нужни - така биха казали пчелите. А за какво са нужни?
към текста >>
Така стои например работата с половете на
Земя
та.
Всичко в природата е взаимосвързано едно с друго. Тук има закономерности, на които човек с обичайния си разсъдък не обръща внимание, а те са най-важните. Тези закони обаче действат само така, че винаги допускат някаква свобода.
Така стои например работата с половете на Земята.
Броят на мъжете и жените по Земята, макар и да не съвпада точно, е приблизително еднакъв. Това става благодарение на мъдростта на природата. Ако някога стане така - мисля, че вече съм ви говорил за това, - хората да могат да формират пола по своя воля, тутакси ще настане безпорядък. И още нещо: ако например в някоя местност, след някоя дива война населението силно се съкрати, плодовитостта на това население се увеличава. В природата всеки недостатък привежда в действие компенсиращи сили.
към текста >>
Броят на мъжете и жените по
Земя
та, макар и да не съвпада точно, е приблизително еднакъв.
Всичко в природата е взаимосвързано едно с друго. Тук има закономерности, на които човек с обичайния си разсъдък не обръща внимание, а те са най-важните. Тези закони обаче действат само така, че винаги допускат някаква свобода. Така стои например работата с половете на Земята.
Броят на мъжете и жените по Земята, макар и да не съвпада точно, е приблизително еднакъв.
Това става благодарение на мъдростта на природата. Ако някога стане така - мисля, че вече съм ви говорил за това, - хората да могат да формират пола по своя воля, тутакси ще настане безпорядък. И още нещо: ако например в някоя местност, след някоя дива война населението силно се съкрати, плодовитостта на това население се увеличава. В природата всеки недостатък привежда в действие компенсиращи сили.
към текста >>
Може приблизително да се пресметне кога на
земя
та ще свършат въглищата.
От само себе си се разбира, че аз не искам да се появи фанатично движение против изкуственото развъждане на пчели. В практическия живот въобще няма място за фанатизъм. Това може да се сравни с нещо, за което сега ще ви кажа.
Може приблизително да се пресметне кога на земята ще свършат въглищата.
Запасите от въглища на земята са ограничени и някога те ще бъдат изчерпани. Сега би било възможно да се извличат от Земята толкова въглища, че те да стигнат до тогава, докато самата Земя не престане да съществува. Не би следвало да казваме, че именно така трябва да постъпим, за да оставим поне малка надежда за бъдещето. Би следвало да кажем друго: о, да, разбира се, когато ние грабим Земята, извличайки от нея въглищата, грабим нашите потомци, лишавайки ги от тези въглища; но те ще изнамерят нещо друго, защото няма да имат въглища. Същото може да се каже и по отношение на вредата, носена от изкуственото развъждане на пчели.
към текста >>
Запасите от въглища на
земя
та са ограничени и някога те ще бъдат изчерпани.
От само себе си се разбира, че аз не искам да се появи фанатично движение против изкуственото развъждане на пчели. В практическия живот въобще няма място за фанатизъм. Това може да се сравни с нещо, за което сега ще ви кажа. Може приблизително да се пресметне кога на земята ще свършат въглищата.
Запасите от въглища на земята са ограничени и някога те ще бъдат изчерпани.
Сега би било възможно да се извличат от Земята толкова въглища, че те да стигнат до тогава, докато самата Земя не престане да съществува. Не би следвало да казваме, че именно така трябва да постъпим, за да оставим поне малка надежда за бъдещето. Би следвало да кажем друго: о, да, разбира се, когато ние грабим Земята, извличайки от нея въглищата, грабим нашите потомци, лишавайки ги от тези въглища; но те ще изнамерят нещо друго, защото няма да имат въглища. Същото може да се каже и по отношение на вредата, носена от изкуственото развъждане на пчели.
към текста >>
Сега би било възможно да се извличат от
Земя
та толкова въглища, че те да стигнат до тогава, докато самата
Земя
не престане да съществува.
От само себе си се разбира, че аз не искам да се появи фанатично движение против изкуственото развъждане на пчели. В практическия живот въобще няма място за фанатизъм. Това може да се сравни с нещо, за което сега ще ви кажа. Може приблизително да се пресметне кога на земята ще свършат въглищата. Запасите от въглища на земята са ограничени и някога те ще бъдат изчерпани.
Сега би било възможно да се извличат от Земята толкова въглища, че те да стигнат до тогава, докато самата Земя не престане да съществува.
Не би следвало да казваме, че именно така трябва да постъпим, за да оставим поне малка надежда за бъдещето. Би следвало да кажем друго: о, да, разбира се, когато ние грабим Земята, извличайки от нея въглищата, грабим нашите потомци, лишавайки ги от тези въглища; но те ще изнамерят нещо друго, защото няма да имат въглища. Същото може да се каже и по отношение на вредата, носена от изкуственото развъждане на пчели.
към текста >>
Би следвало да кажем друго: о, да, разбира се, когато ние грабим
Земя
та, извличайки от нея въглищата, грабим нашите потомци, лишавайки ги от тези въглища; но те ще изнамерят нещо друго, защото няма да имат въглища.
Това може да се сравни с нещо, за което сега ще ви кажа. Може приблизително да се пресметне кога на земята ще свършат въглищата. Запасите от въглища на земята са ограничени и някога те ще бъдат изчерпани. Сега би било възможно да се извличат от Земята толкова въглища, че те да стигнат до тогава, докато самата Земя не престане да съществува. Не би следвало да казваме, че именно така трябва да постъпим, за да оставим поне малка надежда за бъдещето.
Би следвало да кажем друго: о, да, разбира се, когато ние грабим Земята, извличайки от нея въглищата, грабим нашите потомци, лишавайки ги от тези въглища; но те ще изнамерят нещо друго, защото няма да имат въглища.
Същото може да се каже и по отношение на вредата, носена от изкуственото развъждане на пчели.
към текста >>
13.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Това значи, че
Земя
та дава възможност от нея да израстват такива кристали, които имат шестоъгълна форма и завършват с острие.
Ако те са завършени, тогава и долу завършват също както и горе; но в по-голямата си част те са незавършени. Те излизат от скалата, в някакъв смисъл израстват от скалата във формата, която ви нарисувах; често съм я рисувал и преди. Какво значи това?
Това значи, че Земята дава възможност от нея да израстват такива кристали, които имат шестоъгълна форма и завършват с острие.
И така, вътре в Земята има сила, създаваща шестостенни, хексагонални форми.
към текста >>
И така, вътре в
Земя
та има сила, създаваща шестостенни, хексагонални форми.
Ако те са завършени, тогава и долу завършват също както и горе; но в по-голямата си част те са незавършени. Те излизат от скалата, в някакъв смисъл израстват от скалата във формата, която ви нарисувах; често съм я рисувал и преди. Какво значи това? Това значи, че Земята дава възможност от нея да израстват такива кристали, които имат шестоъгълна форма и завършват с острие.
И така, вътре в Земята има сила, създаваща шестостенни, хексагонални форми.
към текста >>
Виждате ли, в човека ги има всички сили - винаги ви казвам това, - които ги има в
Земя
та и които ги има в Космоса.
Виждате ли, в човека ги има всички сили - винаги ви казвам това, - които ги има в Земята и които ги има в Космоса.
Земята, на свой ред, има тези сили от Космоса. Човекът е придобил тези сили от Земята. И вътре в човека ги има тези сили, силите, които, бидейки в Земята, изкарват кристала на кварца навън. Работата е там, че човешкото тяло е пълно с кварц.
към текста >>
Земя
та, на свой ред, има тези сили от Космоса.
Виждате ли, в човека ги има всички сили - винаги ви казвам това, - които ги има в Земята и които ги има в Космоса.
Земята, на свой ред, има тези сили от Космоса.
Човекът е придобил тези сили от Земята. И вътре в човека ги има тези сили, силите, които, бидейки в Земята, изкарват кристала на кварца навън. Работата е там, че човешкото тяло е пълно с кварц.
към текста >>
Човекът е придобил тези сили от
Земя
та.
Виждате ли, в човека ги има всички сили - винаги ви казвам това, - които ги има в Земята и които ги има в Космоса. Земята, на свой ред, има тези сили от Космоса.
Човекът е придобил тези сили от Земята.
И вътре в човека ги има тези сили, силите, които, бидейки в Земята, изкарват кристала на кварца навън. Работата е там, че човешкото тяло е пълно с кварц.
към текста >>
И вътре в човека ги има тези сили, силите, които, бидейки в
Земя
та, изкарват кристала на кварца навън.
Виждате ли, в човека ги има всички сили - винаги ви казвам това, - които ги има в Земята и които ги има в Космоса. Земята, на свой ред, има тези сили от Космоса. Човекът е придобил тези сили от Земята.
И вътре в човека ги има тези сили, силите, които, бидейки в Земята, изкарват кристала на кварца навън.
Работата е там, че човешкото тяло е пълно с кварц.
към текста >>
Това е много интересно: да допуснем, че тук е разположена главата на човека; надолу от тази глава постоянно струи същото, което струи от
Земя
та, насочвайки се отвътре навън; там, горе, то се втвърдява и се отлага например като кварцови кристали.
Виждате ли, може да се наблюдава - само че това наблюдение трябва да се провежда по правилен начин и с помощта на вътрешното зрение - как от главата към телесните членове и крайниците на човека постоянно се устремява своего рода поток (вж. рис.).
Това е много интересно: да допуснем, че тук е разположена главата на човека; надолу от тази глава постоянно струи същото, което струи от Земята, насочвайки се отвътре навън; там, горе, то се втвърдява и се отлага например като кварцови кристали.
Този поток е насочен от Земята навън; при човека той е насочен от главата към цялото тяло. Това е потокът на кварца или кремъчната киселина. Обаче в човешкото тяло кварцът не достига до стадия на кристала. Колко красиво би било, ако отвътре бяхме пълни с чистите кристали на кварца. Но от това нямаше да ни е добре!
към текста >>
Този поток е насочен от
Земя
та навън; при човека той е насочен от главата към цялото тяло.
Виждате ли, може да се наблюдава - само че това наблюдение трябва да се провежда по правилен начин и с помощта на вътрешното зрение - как от главата към телесните членове и крайниците на човека постоянно се устремява своего рода поток (вж. рис.). Това е много интересно: да допуснем, че тук е разположена главата на човека; надолу от тази глава постоянно струи същото, което струи от Земята, насочвайки се отвътре навън; там, горе, то се втвърдява и се отлага например като кварцови кристали.
Този поток е насочен от Земята навън; при човека той е насочен от главата към цялото тяло.
Това е потокът на кварца или кремъчната киселина. Обаче в човешкото тяло кварцът не достига до стадия на кристала. Колко красиво би било, ако отвътре бяхме пълни с чистите кристали на кварца. Но от това нямаше да ни е добре! Кварцът има достъп за проникване в човека само до точката, в която се появява тенденцията за образуване на хексагоналната форма.
към текста >>
И така, погледнете: вътре в
Земя
та присъства същото, то се разпространява по-нататък.
И така, погледнете: вътре в Земята присъства същото, то се разпространява по-нататък.
Човекът спира кремъчната киселина, когато тя започва да проявява в него тенденцията да стане остроъгълна. Земята й позволява да развие кристализацията по направление нагоре. Но на човек му е необходима тази сила, силата на кремъчната киселина, силата, възпроизвеждаща шестоъгълните формообразувания. Тази сила, изграждаща шестоъгълните форми, е нужна на човека.
към текста >>
Земя
та й позволява да развие кристализацията по направление нагоре.
И така, погледнете: вътре в Земята присъства същото, то се разпространява по-нататък. Човекът спира кремъчната киселина, когато тя започва да проявява в него тенденцията да стане остроъгълна.
Земята й позволява да развие кристализацията по направление нагоре.
Но на човек му е необходима тази сила, силата на кремъчната киселина, силата, възпроизвеждаща шестоъгълните формообразувания. Тази сила, изграждаща шестоъгълните форми, е нужна на човека.
към текста >>
Вижте:
Земя
та прави шестоъгълни кристали, състоящи се от кремъчна киселина.
Пчелите излитат и събират мед. След това те преработват меда в своето тяло и по този начин създават това, което представлява техните собствени жизнени сили. Но на един по-късен етап те произвеждат восък. Какво правят с восъка? Те правят от него шестоъгълни килийки.
Вижте: Земята прави шестоъгълни кристали, състоящи се от кремъчна киселина.
Пчелите правят шестоъгълни килийки.
към текста >>
Пчелите се формират благодарение на същата сила, която се намира в
Земя
та и формира кварца.
Ето, вижте, господа, тези килийки вътре са кухи (вж. рис.). Но какво има там, вътре? Там, вътре, се намира пчелното яйце. Там, където кварцът е запълнен с кремъчна киселина, в килийката има кухина и именно в нея се намира пчелното яйце.
Пчелите се формират благодарение на същата сила, която се намира в Земята и формира кварца.
Тук във фина дозировка действа кремъчната киселина. Тук, вътре, присъства някаква сила, която не може да се открие физически. Медът, преминал през пчелното тяло, действа тук така, че той е способен да придаде на восъка формата, която непосредствено е необходима и на човека, защото на човек му е нужно да има в себе си хексагоналните пространствени форми. На човек му е нужно същото. И тъй като пчелите са животните, които в най-голяма степен са подложени на въздействието на тази хексагонална сила, от всичко, което съществува, те събират именно тези хранителни продукти, които по най-добър начин могат да бъдат трансформирани в тялото в тази хексагонална сила.
към текста >>
Всичко, което става на
Земя
та, ако времето е ясно, става под въздействието на Слънцето.
След това Слънцето в своето кръгово движение преминава в съзвездието Овен. Слънчевите лъчи в началото на май идват от съвсем различен район на Вселената, отколкото в останалото време. Да допуснем, че в началото на май, на трето число, е било ясно. Какво означава това? Това значи, че на 3 май, благодарение на своята мощ-на сила, Слънцето е било по-силно от цялото земно начало.
Всичко, което става на Земята, ако времето е ясно, става под въздействието на Слънцето.
Какво означава, ако на 3 май, тоест в началото на май, времето е дъждовно? Това означава, че земните сили са по-мощни, а слънчевото въздействие се потиска от тях.
към текста >>
Ако властта на
Земя
та се окаже по-силна, ако по това време вали дъжд, цветята не могат да се развиват под влиянието на лъчите на Слънцето, идващи от съзвездието Овен, и на тях им се налага да изчакат до по-късно; развитието им въобще може да бъде прекъснато.
Всичко това има огромно значение за вегетацията на растенията. Ако по времето, когато слънчевите лъчи идват от съзвездието Овен, силите на Слънцето могат да действат непосредствено, могат да вкарат в растението цялата си мощ, тогава в растенията се образува сладкото вещество, което намираме в меда. Тогава пчелите намират нектар.
Ако властта на Земята се окаже по-силна, ако по това време вали дъжд, цветята не могат да се развиват под влиянието на лъчите на Слънцето, идващи от съзвездието Овен, и на тях им се налага да изчакат до по-късно; развитието им въобще може да бъде прекъснато.
Тогава процесът на образуване на нектар в цветята не върви нормално и пчелите не го откриват.
към текста >>
Именно така може да се обясни това на този, който знае, че всичко, ставащо на
Земя
та - както отново и отново ви казвам, - се намира под влиянието на Космоса, на това, което се намира зад пределите на
Земя
та.
Именно така може да се обясни това на този, който знае, че всичко, ставащо на Земята - както отново и отново ви казвам, - се намира под влиянието на Космоса, на това, което се намира зад пределите на Земята.
Дъждовното време означава, че силите на Слънцето се потискат, хубавото време означава, че слънчевите сили могат да развиват цялата си мощ. Тук работата не е в това, че силите на Слънцето идват, а в това, че те идват от определен район, не оттам, където ги виждаме сега, а именно от съзвездието Овен. От всеки район силите на Слънцето действат различно. Само Слънцето не прави това; това става, защото Слънцето огрява Земята, намирайки се на преден план, а зад него е разположено в космоса съзвездието Овен. Слънцето първо поема това, което му дава Овенът, а след това го отдава в слънчевите лъчи.
към текста >>
Само Слънцето не прави това; това става, защото Слънцето огрява
Земя
та, намирайки се на преден план, а зад него е разположено в космоса съзвездието Овен.
Именно така може да се обясни това на този, който знае, че всичко, ставащо на Земята - както отново и отново ви казвам, - се намира под влиянието на Космоса, на това, което се намира зад пределите на Земята. Дъждовното време означава, че силите на Слънцето се потискат, хубавото време означава, че слънчевите сили могат да развиват цялата си мощ. Тук работата не е в това, че силите на Слънцето идват, а в това, че те идват от определен район, не оттам, където ги виждаме сега, а именно от съзвездието Овен. От всеки район силите на Слънцето действат различно.
Само Слънцето не прави това; това става, защото Слънцето огрява Земята, намирайки се на преден план, а зад него е разположено в космоса съзвездието Овен.
Слънцето първо поема това, което му дава Овенът, а след това го отдава в слънчевите лъчи. Съвсем различно е, когато Слънцето изпраща лъчите си към Земята, в началото на май или в края на май. В началото на май Овен още действа с пълна сила. В края на май вече действат силите на Телец. Тук се проявява това, което не действа върху растението вече с предишната сила, това, което прави растението твърдо, изсушава го, действа така, че тези сили вече не способстват процеса на образуване на нектар в растенията.
към текста >>
Съвсем различно е, когато Слънцето изпраща лъчите си към
Земя
та, в началото на май или в края на май.
Дъждовното време означава, че силите на Слънцето се потискат, хубавото време означава, че слънчевите сили могат да развиват цялата си мощ. Тук работата не е в това, че силите на Слънцето идват, а в това, че те идват от определен район, не оттам, където ги виждаме сега, а именно от съзвездието Овен. От всеки район силите на Слънцето действат различно. Само Слънцето не прави това; това става, защото Слънцето огрява Земята, намирайки се на преден план, а зад него е разположено в космоса съзвездието Овен. Слънцето първо поема това, което му дава Овенът, а след това го отдава в слънчевите лъчи.
Съвсем различно е, когато Слънцето изпраща лъчите си към Земята, в началото на май или в края на май.
В началото на май Овен още действа с пълна сила. В края на май вече действат силите на Телец. Тук се проявява това, което не действа върху растението вече с предишната сила, това, което прави растението твърдо, изсушава го, действа така, че тези сили вече не способстват процеса на образуване на нектар в растенията.
към текста >>
в курса «За живота на човека и
Земя
та», Събр.
[4] «казвал съм ви» – вж. лекцията от 14 април 1923 г.
в курса «За живота на човека и Земята», Събр.
съч. 349.
към текста >>
14.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Ако поради особеното изхранване пчелата се развива с такава скорост, че - както това става при пчелите-работнички - развитието й протече през почти пълния оборот на Слънцето около своята ос, в някакъв момент пчелата попада в развитието си под влиянието на
Земя
та.
Ако поради особеното изхранване пчелата се развива с такава скорост, че - както това става при пчелите-работнички - развитието й протече през почти пълния оборот на Слънцето около своята ос, в някакъв момент пчелата попада в развитието си под влиянието на Земята.
Колкото повече се завърта Слънцето, толкова повече попада пчелата в своя генезис под влияние, свързано със Земята. Пчелата-работничка, макар и да се явява в доста висока степен слънчево животно, отчасти тя е и земно животно. На свой ред, търтеите, които се развиват примерно толкова, колкото е нужно на Слънцето за завършване на пълен оборот около своята ос, са напълно земни животни, те се освобождават от влиянието на Слънцето. Имаме тройственост - соларната пчела-майка, пчелата-работничка, която все още притежава извънземни сили, и търтеите, които нямат вече нищо общо със Слънцето и са напълно земни животни. Всичко останало не се намира под въздействието на земните сили, освен самото оплождане.
към текста >>
Колкото повече се завърта Слънцето, толкова повече попада пчелата в своя генезис под влияние, свързано със
Земя
та.
Ако поради особеното изхранване пчелата се развива с такава скорост, че - както това става при пчелите-работнички - развитието й протече през почти пълния оборот на Слънцето около своята ос, в някакъв момент пчелата попада в развитието си под влиянието на Земята.
Колкото повече се завърта Слънцето, толкова повече попада пчелата в своя генезис под влияние, свързано със Земята.
Пчелата-работничка, макар и да се явява в доста висока степен слънчево животно, отчасти тя е и земно животно. На свой ред, търтеите, които се развиват примерно толкова, колкото е нужно на Слънцето за завършване на пълен оборот около своята ос, са напълно земни животни, те се освобождават от влиянието на Слънцето. Имаме тройственост - соларната пчела-майка, пчелата-работничка, която все още притежава извънземни сили, и търтеите, които нямат вече нищо общо със Слънцето и са напълно земни животни. Всичко останало не се намира под въздействието на земните сили, освен самото оплождане. Последното има една характерна особеност.
към текста >>
Обаче мравките, които употребяват само твърди строителни материали, които могат да правят само проходи в
земя
та и да създават кухини, мравките, които вече не строят пити с килийки - те особено обичат листните въшки.
При осите материалът е по-твърд, те също го използват за строителство на клетки, той е подобен на хартия. Това е по-твърд материал, но той е тънък и затова по-чуплив от медените пити, но сам по себе си той е по-твърд. Осите вече започват да проявяват гастрономичен интерес към листните въшки; но те също се хранят подобно на пчелите, употребявайки това, което се намира вътре в растението.
Обаче мравките, които употребяват само твърди строителни материали, които могат да правят само проходи в земята и да създават кухини, мравките, които вече не строят пити с килийки - те особено обичат листните въшки.
Мравките специално намират листни въшки, замъкват ги в своята постройка и вие можете да откриете в мравуняка листни въшки.
към текста >>
15.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
В
земя
та остава пън, а дървото е отсечено и отнесено.
Случва се и така, че тези животни не си строят ново жилище, а използват нещо, което вече съществува. Представете си например съборено дърво.
В земята остава пън, а дървото е отсечено и отнесено.
Тогава идва колония мравки и ако вътре в пъна има някаква кухина, те я пробиват и я заемат, правят ходове на всички страни, които излизат навън (вж. рис.). Могат да насипят тук също и пръст, правят един, втори, трети ход и т. н. Ходовете освен това са свързани и един с друг.
към текста >>
Те издигат някъде на
земя
та своеобразен насип (вж.
Има един вид мравки, който строят своето жилище по следния начин.
Те издигат някъде на земята своеобразен насип (вж.
рис.) - тук той се извисява, - след това тук те образуват кръг, а тук се намира обкръжаваща пръст.
към текста >>
Ще започнем с това, че на
Земя
та растат цветя.
Бихме могли да кажем, че всичко това е устроено доста разумно. И както вече съм ви казвал, колкото повече наблюдаваш всичко това, толкова повече се удивяваш. Удивяваш се и се питаш: що за закономерност действа тук като цяло? Да се постараем да влезем в самата същност на тези неща.
Ще започнем с това, че на Земята растат цветя.
Ето ги и гъсениците. Тогава се появяват тези насекоми, хранят се от цветята, изяждат гъсениците и се размножават по-нататък. Историята се повтаря отново и отново. И на нас, хората, отначало ни се струва, че целият този свят на насекоми би могъл въобще да се премахне. Разбира се, гледайки пчелите, ние, като хора, ще кажем: пчелите ни дават мед, затова пчеларството е полезно.
към текста >>
Земя
та не винаги е била такава, както днес.
Земята не винаги е била такава, както днес.
Ако Земята винаги е била такава, както днес - тоест мъртъв варовик, мъртъв кремък, мъртъв гнайс, шисти и т. н., а върху тях - израстващи семена от растения в днешния им вид, след това - животни и т. н., ако Земята винаги е била такава, тя въобще не би могла да съществува като цяло, тя не би могла да съществува! Хората, които са започнали да създават своята наука, приемайки за даденост сегашното положение на нещата, лъжат сами себе си, тъй като всичко това въобще не би могло да съществува. Господа, този, който изследва тайните и закономерностите на Земята, изхождайки от това, от което изхожда в своите изследвания науката, прилича на марсианец, слязъл на Земята и нямащ си никакво понятие за живите хора, изследва гробници с намиращите се в тях мъртъвци.
към текста >>
Ако
Земя
та винаги е била такава, както днес - тоест мъртъв варовик, мъртъв кремък, мъртъв гнайс, шисти и т.
Земята не винаги е била такава, както днес.
Ако Земята винаги е била такава, както днес - тоест мъртъв варовик, мъртъв кремък, мъртъв гнайс, шисти и т.
н., а върху тях - израстващи семена от растения в днешния им вид, след това - животни и т. н., ако Земята винаги е била такава, тя въобще не би могла да съществува като цяло, тя не би могла да съществува! Хората, които са започнали да създават своята наука, приемайки за даденост сегашното положение на нещата, лъжат сами себе си, тъй като всичко това въобще не би могло да съществува. Господа, този, който изследва тайните и закономерностите на Земята, изхождайки от това, от което изхожда в своите изследвания науката, прилича на марсианец, слязъл на Земята и нямащ си никакво понятие за живите хора, изследва гробници с намиращите се в тях мъртъвци. Тези мъртъвци не би ги имало, ако някога в началото те не са били живи!
към текста >>
н., ако
Земя
та винаги е била такава, тя въобще не би могла да съществува като цяло, тя не би могла да съществува!
Земята не винаги е била такава, както днес. Ако Земята винаги е била такава, както днес - тоест мъртъв варовик, мъртъв кремък, мъртъв гнайс, шисти и т. н., а върху тях - израстващи семена от растения в днешния им вид, след това - животни и т.
н., ако Земята винаги е била такава, тя въобще не би могла да съществува като цяло, тя не би могла да съществува!
Хората, които са започнали да създават своята наука, приемайки за даденост сегашното положение на нещата, лъжат сами себе си, тъй като всичко това въобще не би могло да съществува. Господа, този, който изследва тайните и закономерностите на Земята, изхождайки от това, от което изхожда в своите изследвания науката, прилича на марсианец, слязъл на Земята и нямащ си никакво понятие за живите хора, изследва гробници с намиращите се в тях мъртъвци. Тези мъртъвци не би ги имало, ако някога в началото те не са били живи! На предполагаемия марсианец, който нито веднъж още не е виждал живи хора, а само мъртви, ще му се случи най-накрая да се срещне и с живи. Тогава той би казал: «Е, сега вече ми е ясно защо тези мъртъвци имат такива форми.
към текста >>
Господа, този, който изследва тайните и закономерностите на
Земя
та, изхождайки от това, от което изхожда в своите изследвания науката, прилича на марсианец, слязъл на
Земя
та и нямащ си никакво понятие за живите хора, изследва гробници с намиращите се в тях мъртъвци.
Земята не винаги е била такава, както днес. Ако Земята винаги е била такава, както днес - тоест мъртъв варовик, мъртъв кремък, мъртъв гнайс, шисти и т. н., а върху тях - израстващи семена от растения в днешния им вид, след това - животни и т. н., ако Земята винаги е била такава, тя въобще не би могла да съществува като цяло, тя не би могла да съществува! Хората, които са започнали да създават своята наука, приемайки за даденост сегашното положение на нещата, лъжат сами себе си, тъй като всичко това въобще не би могло да съществува.
Господа, този, който изследва тайните и закономерностите на Земята, изхождайки от това, от което изхожда в своите изследвания науката, прилича на марсианец, слязъл на Земята и нямащ си никакво понятие за живите хора, изследва гробници с намиращите се в тях мъртъвци.
Тези мъртъвци не би ги имало, ако някога в началото те не са били живи! На предполагаемия марсианец, който нито веднъж още не е виждал живи хора, а само мъртви, ще му се случи най-накрая да се срещне и с живи. Тогава той би казал: «Е, сега вече ми е ясно защо тези мъртъвци имат такива форми. По-рано просто не можех да го разбера, защото не знаех за предшестващото, тоест за живите хора». Така че, ако търсим да се запознаем със законите на земната еволюция, трябва да се върнем към предишните състояния на Земята.
към текста >>
Така че, ако търсим да се запознаем със законите на земната еволюция, трябва да се върнем към предишните състояния на
Земя
та.
Господа, този, който изследва тайните и закономерностите на Земята, изхождайки от това, от което изхожда в своите изследвания науката, прилича на марсианец, слязъл на Земята и нямащ си никакво понятие за живите хора, изследва гробници с намиращите се в тях мъртъвци. Тези мъртъвци не би ги имало, ако някога в началото те не са били живи! На предполагаемия марсианец, който нито веднъж още не е виждал живи хора, а само мъртви, ще му се случи най-накрая да се срещне и с живи. Тогава той би казал: «Е, сега вече ми е ясно защо тези мъртъвци имат такива форми. По-рано просто не можех да го разбера, защото не знаех за предшестващото, тоест за живите хора».
Така че, ако търсим да се запознаем със законите на земната еволюция, трябва да се върнем към предишните състояния на Земята.
Виждате ли, съвременната Земя е предшествана от съвсем различно състояние. Нарекох го «състояние Луна», и в книгата ми «Въведение в тайната наука» то се нарича лунно състояние, тъй като днешната Луна е остатък от това древно състояние на Земята. Него също така са го предшествали други състояния на Земята. Земята се е изменила, тя първоначално е била съвсем друга.
към текста >>
Виждате ли, съвременната
Земя
е предшествана от съвсем различно състояние.
Тези мъртъвци не би ги имало, ако някога в началото те не са били живи! На предполагаемия марсианец, който нито веднъж още не е виждал живи хора, а само мъртви, ще му се случи най-накрая да се срещне и с живи. Тогава той би казал: «Е, сега вече ми е ясно защо тези мъртъвци имат такива форми. По-рано просто не можех да го разбера, защото не знаех за предшестващото, тоест за живите хора». Така че, ако търсим да се запознаем със законите на земната еволюция, трябва да се върнем към предишните състояния на Земята.
Виждате ли, съвременната Земя е предшествана от съвсем различно състояние.
Нарекох го «състояние Луна», и в книгата ми «Въведение в тайната наука» то се нарича лунно състояние, тъй като днешната Луна е остатък от това древно състояние на Земята. Него също така са го предшествали други състояния на Земята. Земята се е изменила, тя първоначално е била съвсем друга.
към текста >>
Нарекох го «състояние Луна», и в книгата ми «Въведение в тайната наука» то се нарича лунно състояние, тъй като днешната Луна е остатък от това древно състояние на
Земя
та.
На предполагаемия марсианец, който нито веднъж още не е виждал живи хора, а само мъртви, ще му се случи най-накрая да се срещне и с живи. Тогава той би казал: «Е, сега вече ми е ясно защо тези мъртъвци имат такива форми. По-рано просто не можех да го разбера, защото не знаех за предшестващото, тоест за живите хора». Така че, ако търсим да се запознаем със законите на земната еволюция, трябва да се върнем към предишните състояния на Земята. Виждате ли, съвременната Земя е предшествана от съвсем различно състояние.
Нарекох го «състояние Луна», и в книгата ми «Въведение в тайната наука» то се нарича лунно състояние, тъй като днешната Луна е остатък от това древно състояние на Земята.
Него също така са го предшествали други състояния на Земята. Земята се е изменила, тя първоначално е била съвсем друга.
към текста >>
Него също така са го предшествали други състояния на
Земя
та.
Тогава той би казал: «Е, сега вече ми е ясно защо тези мъртъвци имат такива форми. По-рано просто не можех да го разбера, защото не знаех за предшестващото, тоест за живите хора». Така че, ако търсим да се запознаем със законите на земната еволюция, трябва да се върнем към предишните състояния на Земята. Виждате ли, съвременната Земя е предшествана от съвсем различно състояние. Нарекох го «състояние Луна», и в книгата ми «Въведение в тайната наука» то се нарича лунно състояние, тъй като днешната Луна е остатък от това древно състояние на Земята.
Него също така са го предшествали други състояния на Земята.
Земята се е изменила, тя първоначално е била съвсем друга.
към текста >>
Земя
та се е изменила, тя първоначално е била съвсем друга.
По-рано просто не можех да го разбера, защото не знаех за предшестващото, тоест за живите хора». Така че, ако търсим да се запознаем със законите на земната еволюция, трябва да се върнем към предишните състояния на Земята. Виждате ли, съвременната Земя е предшествана от съвсем различно състояние. Нарекох го «състояние Луна», и в книгата ми «Въведение в тайната наука» то се нарича лунно състояние, тъй като днешната Луна е остатък от това древно състояние на Земята. Него също така са го предшествали други състояния на Земята.
Земята се е изменила, тя първоначално е била съвсем друга.
към текста >>
Някога
Земя
та се е намирала в такова положение, че на нея въобще не е имало такива растения и такива насекоми, каквито имаме пред себе си ние, а нещата са стояли така: виждате ли, тук е имало, да кажем, нещо, сравнимо с днешната
Земя
.
Някога Земята се е намирала в такова положение, че на нея въобще не е имало такива растения и такива насекоми, каквито имаме пред себе си ние, а нещата са стояли така: виждате ли, тук е имало, да кажем, нещо, сравнимо с днешната Земя.
Тук навсякъде са расли подобни на растения образувания, но те постоянно са се изменяли, постоянно са приемали други форми, подобно на облаци. И такива облачни образувания са се намирали в обкръжението на Земята (изобразява го на рисунка). Но тези облаци не са били такива, каквито са облаците сега, мъртви, или поне външно изглеждащи безжизнено, не, това са били живи облаци, толкова живи, както днешните растения. Ако си представите сегашните облаци, изпълнени с живот и зелени, тогава ще получите представа за растителния свят от онова време.
към текста >>
И такива облачни образувания са се намирали в обкръжението на
Земя
та (изобразява го на рисунка).
Някога Земята се е намирала в такова положение, че на нея въобще не е имало такива растения и такива насекоми, каквито имаме пред себе си ние, а нещата са стояли така: виждате ли, тук е имало, да кажем, нещо, сравнимо с днешната Земя. Тук навсякъде са расли подобни на растения образувания, но те постоянно са се изменяли, постоянно са приемали други форми, подобно на облаци.
И такива облачни образувания са се намирали в обкръжението на Земята (изобразява го на рисунка).
Но тези облаци не са били такива, каквито са облаците сега, мъртви, или поне външно изглеждащи безжизнено, не, това са били живи облаци, толкова живи, както днешните растения. Ако си представите сегашните облаци, изпълнени с живот и зелени, тогава ще получите представа за растителния свят от онова време.
към текста >>
Тогава би се получило това, което е съществувало на
земя
та някога.
Това е доста забавно, но така днес стои работата с научните предмети! Ако водата съдържаше в себе си витамини, тогава и облаците би трябвало да са живи в съответствие с тази ученост. Би трябвало, гледайки наоколо, да казваме: навсякъде във водата има витамини.
Тогава би се получило това, което е съществувало на земята някога.
Само че днес това вече не е така.
към текста >>
Така че някога нашата
Земя
е била в такова състояние, което би могло да бъде описано примерно така: тя е била обкръжена от облаци, съдържащи в себе си растителния живот, а към тези облаци, от външното обкръжение са се приближавали други облаци, които са ги оплождали.
Тогава тук е било растителното, жив растителен покров. И този жив покров от растения се е оплождал от това, което е идвало отвсякъде от обкръжаващата среда. Там тогава не е имало отделни животни: тук не са долитали оси, но от цялата обкръжаваща среда са идвали субстанции, подобни на тези, които участват в жизнената дейност на живия свят (изобразява го на рисунка).
Така че някога нашата Земя е била в такова състояние, което би могло да бъде описано примерно така: тя е била обкръжена от облаци, съдържащи в себе си растителния живот, а към тези облаци, от външното обкръжение са се приближавали други облаци, които са ги оплождали.
Те са били подобни на животните. Тази животинска природа е идвала от космическото пространство, а от Земята се е издигало растителното начало.
към текста >>
Тази животинска природа е идвала от космическото пространство, а от
Земя
та се е издигало растителното начало.
Тогава тук е било растителното, жив растителен покров. И този жив покров от растения се е оплождал от това, което е идвало отвсякъде от обкръжаващата среда. Там тогава не е имало отделни животни: тук не са долитали оси, но от цялата обкръжаваща среда са идвали субстанции, подобни на тези, които участват в жизнената дейност на живия свят (изобразява го на рисунка). Така че някога нашата Земя е била в такова състояние, което би могло да бъде описано примерно така: тя е била обкръжена от облаци, съдържащи в себе си растителния живот, а към тези облаци, от външното обкръжение са се приближавали други облаци, които са ги оплождали. Те са били подобни на животните.
Тази животинска природа е идвала от космическото пространство, а от Земята се е издигало растителното начало.
към текста >>
Предишните растения се превърнали в нашите цветя, затворени в твърдите граници на формите, в цветята, растящи на
Земя
та; те вече не са представлявали огромни облаци.
После всичко това се изменило.
Предишните растения се превърнали в нашите цветя, затворени в твърдите граници на формите, в цветята, растящи на Земята; те вече не са представлявали огромни облаци.
Но в цветята се е запазил стремежът към изживяване на влияние, произлизащо от обкръжаващата среда. Ето роза, израснала от Земята (изобразява го на рисунка). Това е един розов цвят, това е друг, ето трети и т. н. Появява се оса. Тази оса отгризва парченце от розовия лист, носи го в своето гнездо и го използва за строителство или го дава като храна на малките си.
към текста >>
Ето роза, израснала от
Земя
та (изобразява го на рисунка).
После всичко това се изменило. Предишните растения се превърнали в нашите цветя, затворени в твърдите граници на формите, в цветята, растящи на Земята; те вече не са представлявали огромни облаци. Но в цветята се е запазил стремежът към изживяване на влияние, произлизащо от обкръжаващата среда.
Ето роза, израснала от Земята (изобразява го на рисунка).
Това е един розов цвят, това е друг, ето трети и т. н. Появява се оса. Тази оса отгризва парченце от розовия лист, носи го в своето гнездо и го използва за строителство или го дава като храна на малките си. Осата отгризва късче и го отнася там. Както казах, нашият розов храст вече не представлява облачно образувание: той сега има ясно обозначени граници.
към текста >>
Тогава би станало същото, което би трябвало да се случи с размножението на хората, ако изведнъж всички мъже на
Земя
та се гилотинират и останат само жените.
Господа, ако ги нямаше мравките, пчелите и осите, които всъщност се явяват създателите на тези отрови, какво би станало?
Тогава би станало същото, което би трябвало да се случи с размножението на хората, ако изведнъж всички мъже на Земята се гилотинират и останат само жените.
Тогава човечеството не би могло да се размножава поради отсъствието на оплодяващите мъжки органи. При всички тези насекоми с осеменяването всичко е наред, обаче за живота е необходимо това, което дават тези отрови, тъй като те се образуват благодарение на това, което е било в обкръжението на древната Луна. Фино дозирана пчелна отрова, отрова от оси и мравчена киселина са се спускали някога от мировото пространство и са се разпространявали над растенията. Техни остатъци съществуват и днес. Ако днес отидете и видите как някъде на върбата има пчела, не казвайте, че тези насекоми грабят растенията, а кажете: докато пчеличката седи тук и смуче, на цветчето му става толкова добре, че то насочва своите сокове към мястото, където пчелата смуче.
към текста >>
Само помислете, господа: даже физическата наука, каквато тя се явява в днешно време, смята, че някога
Земя
та ще стане съвсем мъртва.
Така стои работата и с безжизнения материал в гората.
Само помислете, господа: даже физическата наука, каквато тя се явява в днешно време, смята, че някога Земята ще стане съвсем мъртва.
Това може да стане също и в случай, че някога настъпи такова състояние, при което тенденцията към разлагане, към гниене, стане преобладаваща, и тогава Земята ще отмре. Но това няма да стане, докато Земята, навсякъде по тези места, където става гниене, едновременно се пронизва от това, което дават пчелите, осите и мравките. Пчелите дават това само на живите цветя, осите, в общи линии - също на живите цветя. Но мравките отдават изработваната от тях мравчена киселина също и на разлагащото се мъртво, като до някаква степен възбуждат в него живот, те привнасят това, благодарение на което Земята въобще остава жива, без значение на течащите в нея процеси на разлагане.
към текста >>
Това може да стане също и в случай, че някога настъпи такова състояние, при което тенденцията към разлагане, към гниене, стане преобладаваща, и тогава
Земя
та ще отмре.
Така стои работата и с безжизнения материал в гората. Само помислете, господа: даже физическата наука, каквато тя се явява в днешно време, смята, че някога Земята ще стане съвсем мъртва.
Това може да стане също и в случай, че някога настъпи такова състояние, при което тенденцията към разлагане, към гниене, стане преобладаваща, и тогава Земята ще отмре.
Но това няма да стане, докато Земята, навсякъде по тези места, където става гниене, едновременно се пронизва от това, което дават пчелите, осите и мравките. Пчелите дават това само на живите цветя, осите, в общи линии - също на живите цветя. Но мравките отдават изработваната от тях мравчена киселина също и на разлагащото се мъртво, като до някаква степен възбуждат в него живот, те привнасят това, благодарение на което Земята въобще остава жива, без значение на течащите в нея процеси на разлагане.
към текста >>
Но това няма да стане, докато
Земя
та, навсякъде по тези места, където става гниене, едновременно се пронизва от това, което дават пчелите, осите и мравките.
Така стои работата и с безжизнения материал в гората. Само помислете, господа: даже физическата наука, каквато тя се явява в днешно време, смята, че някога Земята ще стане съвсем мъртва. Това може да стане също и в случай, че някога настъпи такова състояние, при което тенденцията към разлагане, към гниене, стане преобладаваща, и тогава Земята ще отмре.
Но това няма да стане, докато Земята, навсякъде по тези места, където става гниене, едновременно се пронизва от това, което дават пчелите, осите и мравките.
Пчелите дават това само на живите цветя, осите, в общи линии - също на живите цветя. Но мравките отдават изработваната от тях мравчена киселина също и на разлагащото се мъртво, като до някаква степен възбуждат в него живот, те привнасят това, благодарение на което Земята въобще остава жива, без значение на течащите в нея процеси на разлагане.
към текста >>
Но мравките отдават изработваната от тях мравчена киселина също и на разлагащото се мъртво, като до някаква степен възбуждат в него живот, те привнасят това, благодарение на което
Земя
та въобще остава жива, без значение на течащите в нея процеси на разлагане.
Така стои работата и с безжизнения материал в гората. Само помислете, господа: даже физическата наука, каквато тя се явява в днешно време, смята, че някога Земята ще стане съвсем мъртва. Това може да стане също и в случай, че някога настъпи такова състояние, при което тенденцията към разлагане, към гниене, стане преобладаваща, и тогава Земята ще отмре. Но това няма да стане, докато Земята, навсякъде по тези места, където става гниене, едновременно се пронизва от това, което дават пчелите, осите и мравките. Пчелите дават това само на живите цветя, осите, в общи линии - също на живите цветя.
Но мравките отдават изработваната от тях мравчена киселина също и на разлагащото се мъртво, като до някаква степен възбуждат в него живот, те привнасят това, благодарение на което Земята въобще остава жива, без значение на течащите в нея процеси на разлагане.
към текста >>
Но мравките, мравунякът като цяло, разсъждава по следния начин: ако ние изпълзявахме там, където природата се развива от само себе си, свободно, и ако изсмуквахме от растенията само това, което го има навсякъде, в нас би се образувала твърде малко мравчена киселина и твърде малко мравчена киселина бихме могли да отдаваме на
Земя
та.
Но мравките, мравунякът като цяло, разсъждава по следния начин: ако ние изпълзявахме там, където природата се развива от само себе си, свободно, и ако изсмуквахме от растенията само това, което го има навсякъде, в нас би се образувала твърде малко мравчена киселина и твърде малко мравчена киселина бихме могли да отдаваме на Земята.
Ето защо ние постъпваме така: избираме за себе си само тези растения, които можем да култивираме по такъв начин, че всичко в тях да стане плътно, твърдо като камък, и благодарение на това уплътняване получаваме възможност да извличаме много мравчена киселина. Така че тези мравки-стопани, мравки-земеделци, постъпват така, за да получат колкото може повече мравчена киселина. Именно тези мравки внасят в Земята много мравчена киселина. Ето каква закономерност има тук.
към текста >>
Именно тези мравки внасят в
Земя
та много мравчена киселина.
Но мравките, мравунякът като цяло, разсъждава по следния начин: ако ние изпълзявахме там, където природата се развива от само себе си, свободно, и ако изсмуквахме от растенията само това, което го има навсякъде, в нас би се образувала твърде малко мравчена киселина и твърде малко мравчена киселина бихме могли да отдаваме на Земята. Ето защо ние постъпваме така: избираме за себе си само тези растения, които можем да култивираме по такъв начин, че всичко в тях да стане плътно, твърдо като камък, и благодарение на това уплътняване получаваме възможност да извличаме много мравчена киселина. Така че тези мравки-стопани, мравки-земеделци, постъпват така, за да получат колкото може повече мравчена киселина.
Именно тези мравки внасят в Земята много мравчена киселина.
Ето каква закономерност има тук.
към текста >>
Такъв вид хранене е съпроводено с това, че всеки път, когато насекомото по такъв начин се разхожда по
Земя
та, тя, на това място, бих казал, се насища с отрова.
Такъв вид хранене е съпроводено с това, че всеки път, когато насекомото по такъв начин се разхожда по Земята, тя, на това място, бих казал, се насища с отрова.
Тези отношения носят духовен характер. Ако ме питат, в какво се състоят духовните отношения, никога не ми се иска просто да кажа, че това е така и така, а привеждам факти и на тяхна основа вие сами можете да съдите, има ли това смисъл или няма. Защото фактите са такива, че може да се види: вътрешен смисъл има във всичко и навсякъде. Само че за това днес няма да ви разкажат хората, които наричат себе си учени. Но в живота това играе известна роля.
към текста >>
16.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Сега помислете за разпространяващите се по цялата
земя
растения.
Сега помислете за разпространяващите се по цялата земя растения.
В тях навсякъде има оксалова киселина. Помислете и за насекомите: в тях тя се проявява по най-удиви-телен начин. Преди всичко помислете за мравките. Те отиват при тези растения или към това, което загнива от растенията. Там навсякъде се съдържа оксалова киселина и тези животни правят от нея същото, което самият човек прави - мравчена киселина.
към текста >>
И тази армия постоянно пронизва обкръжаващия
Земя
та въздух с мравчена киселина, изработвана от насекомите от оксаловата киселина в растенията.
Ако въздухът се изследва от материалист, той казва: във въздуха има азот и кислород. Но, господа, благодарение на това, че във въздуха кръжат насекоми, там в много малко количество винаги присъства мравчена киселина. От една страна, ние, както се казва, имаме човека, представляващ микрокосмос, умален свят; той изработва в себе си мравчена киселина и постоянно пронизва дъха си с мравчена киселина. А там, навън, в макрокосмоса, в големия свят, аналогично на процеса на дишане, ставащ в човека, действа армия от насекоми.
И тази армия постоянно пронизва обкръжаващия Земята въздух с мравчена киселина, изработвана от насекомите от оксаловата киселина в растенията.
Ето как стои работата.
към текста >>
Навън по цялата
Земя
имаме растения.
Навън по цялата Земя имаме растения.
Имаме също и най-разнообразни видове насекоми, които пърхат над тях. Тук долу се намира оксаловата киселина. Насекомите долитат тук и благодарение на срещата им възниква мравчена киселина, която изпълва въздуха. Така че от въздуха ние също вдишваме постоянно в себе си мравчена киселина. Това, което осите притежават, е отрова, приличаща на мравчената киселина, само че малко видоизменена.
към текста >>
И от цялата дървесина, малко оживена благодарение на тези дървесни пчели - но също така и благодарение на другите насекоми, - възниква това, което не позволява на нашата
земя
да загние напълно и да се превърне в прах в мировото пространство, а й позволява да живее по-нататък, тъй като тези насекоми я оживяват.
Господа, да помислим за всички тези подпори и греди, направени от дърво и поизгни-ли. Ако пчелите-дървогнезди никога не се приближаваха към тези стълбове, това би било много приятно за хората, тъй като пчелите бързо се размножават и след година такъв стълб би могъл да падне, тъй като те го изяждат отвътре. Размножаването на тези пчели не е много приятно за човека, затова пък е много по-приятно за природата. Защото ако цялата дървесина от растителен произход би продължавала да съществува без тези пчелни гнезда, тя би почнала малко по-малко да се рони - това можете да забележите при гниещите дървета, превръщайки се в прах и ставайки съвсем безполезна. А дървесината, в която е поработила пчелата-дървогнезд, не се рони, а отново оживява.
И от цялата дървесина, малко оживена благодарение на тези дървесни пчели - но също така и благодарение на другите насекоми, - възниква това, което не позволява на нашата земя да загние напълно и да се превърне в прах в мировото пространство, а й позволява да живее по-нататък, тъй като тези насекоми я оживяват.
Ние, хората, вдишваме мравчена киселина. В природата действа мравчената киселина, която посредством насекомите се произвежда от оксаловата киселина на растенията и това способства, Земята въобще да може да живее по-нататък.
към текста >>
В природата действа мравчената киселина, която посредством насекомите се произвежда от оксаловата киселина на растенията и това способства,
Земя
та въобще да може да живее по-нататък.
Размножаването на тези пчели не е много приятно за човека, затова пък е много по-приятно за природата. Защото ако цялата дървесина от растителен произход би продължавала да съществува без тези пчелни гнезда, тя би почнала малко по-малко да се рони - това можете да забележите при гниещите дървета, превръщайки се в прах и ставайки съвсем безполезна. А дървесината, в която е поработила пчелата-дървогнезд, не се рони, а отново оживява. И от цялата дървесина, малко оживена благодарение на тези дървесни пчели - но също така и благодарение на другите насекоми, - възниква това, което не позволява на нашата земя да загние напълно и да се превърне в прах в мировото пространство, а й позволява да живее по-нататък, тъй като тези насекоми я оживяват. Ние, хората, вдишваме мравчена киселина.
В природата действа мравчената киселина, която посредством насекомите се произвежда от оксаловата киселина на растенията и това способства, Земята въобще да може да живее по-нататък.
към текста >>
Тук имаме човека, тук -
Земя
та (изобразява го на рисунка).
Сега анализирайте тази връзка.
Тук имаме човека, тук - Земята (изобразява го на рисунка).
Първо да разгледаме човека. Да допуснем, че това е малко дете. Ако детето е малко. на него с лекота му се отдава да преобразува намиращата се в долната част на тялото му оксалова киселина в мравчена киселина. Органите получават мравчена киселина в достатъчно количество.
към текста >>
В природата също от оксаловата киселина постепенно се образува мравчена киселина, така че
Земя
та постоянно има възможност да бъде обкръжена не само от кислород и азот, но и от мравчена киселина.
Тук ние имаме, от една страна, човека, а от друга - природата.
В природата също от оксаловата киселина постепенно се образува мравчена киселина, така че Земята постоянно има възможност да бъде обкръжена не само от кислород и азот, но и от мравчена киселина.
към текста >>
Тази мравчена киселина действа така, че
Земя
та въобще, бих казал, не отмира всяка година, но ежегодно може да оживява себе си тук, горе.
Тази мравчена киселина действа така, че Земята въобще, бих казал, не отмира всяка година, но ежегодно може да оживява себе си тук, горе.
Това, което се намира под земята като семена, изпитва привличане към мравчената киселина, намираща се тук, горе. В това се състои възраждането на живота. През зимата всеки път става така, че самият Дух на Земята всъщност се стреми да напусне. През пролетта Духът на Земята отново оживява. Духът на Земята прави Земята застинала през зимата: през пролетта той я оживява отново.
към текста >>
Това, което се намира под
земя
та като семена, изпитва привличане към мравчената киселина, намираща се тук, горе.
Тази мравчена киселина действа така, че Земята въобще, бих казал, не отмира всяка година, но ежегодно може да оживява себе си тук, горе.
Това, което се намира под земята като семена, изпитва привличане към мравчената киселина, намираща се тук, горе.
В това се състои възраждането на живота. През зимата всеки път става така, че самият Дух на Земята всъщност се стреми да напусне. През пролетта Духът на Земята отново оживява. Духът на Земята прави Земята застинала през зимата: през пролетта той я оживява отново. Това става, защото към семената, очакващи под земята, постъпва мравчена киселина, която в предшестващата година се е появила в резултат на общуването на света на растенията със света на насекомите.
към текста >>
През зимата всеки път става така, че самият Дух на
Земя
та всъщност се стреми да напусне.
Тази мравчена киселина действа така, че Земята въобще, бих казал, не отмира всяка година, но ежегодно може да оживява себе си тук, горе. Това, което се намира под земята като семена, изпитва привличане към мравчената киселина, намираща се тук, горе. В това се състои възраждането на живота.
През зимата всеки път става така, че самият Дух на Земята всъщност се стреми да напусне.
През пролетта Духът на Земята отново оживява. Духът на Земята прави Земята застинала през зимата: през пролетта той я оживява отново. Това става, защото към семената, очакващи под земята, постъпва мравчена киселина, която в предшестващата година се е появила в резултат на общуването на света на растенията със света на насекомите. И сега семената на растенията прорастват не само срещу кислорода, азота и въглеродния двуокис, но и срещу мравчената киселина. Тази мравчена киселина ги насърчава към образуването на оксалова киселина, от която през следващата година може да се образува мравчена киселина.
към текста >>
През пролетта Духът на
Земя
та отново оживява.
Тази мравчена киселина действа така, че Земята въобще, бих казал, не отмира всяка година, но ежегодно може да оживява себе си тук, горе. Това, което се намира под земята като семена, изпитва привличане към мравчената киселина, намираща се тук, горе. В това се състои възраждането на живота. През зимата всеки път става така, че самият Дух на Земята всъщност се стреми да напусне.
През пролетта Духът на Земята отново оживява.
Духът на Земята прави Земята застинала през зимата: през пролетта той я оживява отново. Това става, защото към семената, очакващи под земята, постъпва мравчена киселина, която в предшестващата година се е появила в резултат на общуването на света на растенията със света на насекомите. И сега семената на растенията прорастват не само срещу кислорода, азота и въглеродния двуокис, но и срещу мравчената киселина. Тази мравчена киселина ги насърчава към образуването на оксалова киселина, от която през следващата година може да се образува мравчена киселина. Но също както в човека мравчената киселина може да стане материална основа за душата и духа, така и мравчената киселина, разпространена във Вселената, се явява основа за духовното и душевно начало на Земята.
към текста >>
Духът на
Земя
та прави
Земя
та застинала през зимата: през пролетта той я оживява отново.
Тази мравчена киселина действа така, че Земята въобще, бих казал, не отмира всяка година, но ежегодно може да оживява себе си тук, горе. Това, което се намира под земята като семена, изпитва привличане към мравчената киселина, намираща се тук, горе. В това се състои възраждането на живота. През зимата всеки път става така, че самият Дух на Земята всъщност се стреми да напусне. През пролетта Духът на Земята отново оживява.
Духът на Земята прави Земята застинала през зимата: през пролетта той я оживява отново.
Това става, защото към семената, очакващи под земята, постъпва мравчена киселина, която в предшестващата година се е появила в резултат на общуването на света на растенията със света на насекомите. И сега семената на растенията прорастват не само срещу кислорода, азота и въглеродния двуокис, но и срещу мравчената киселина. Тази мравчена киселина ги насърчава към образуването на оксалова киселина, от която през следващата година може да се образува мравчена киселина. Но също както в човека мравчената киселина може да стане материална основа за душата и духа, така и мравчената киселина, разпространена във Вселената, се явява основа за духовното и душевно начало на Земята. Така че ние можем да кажем: в случая със Земята мравчената киселина също представлява материалната основа за Душата на Земята и Духа на Земята (изобразява го на рисунка).
към текста >>
Това става, защото към семената, очакващи под
земя
та, постъпва мравчена киселина, която в предшестващата година се е появила в резултат на общуването на света на растенията със света на насекомите.
Това, което се намира под земята като семена, изпитва привличане към мравчената киселина, намираща се тук, горе. В това се състои възраждането на живота. През зимата всеки път става така, че самият Дух на Земята всъщност се стреми да напусне. През пролетта Духът на Земята отново оживява. Духът на Земята прави Земята застинала през зимата: през пролетта той я оживява отново.
Това става, защото към семената, очакващи под земята, постъпва мравчена киселина, която в предшестващата година се е появила в резултат на общуването на света на растенията със света на насекомите.
И сега семената на растенията прорастват не само срещу кислорода, азота и въглеродния двуокис, но и срещу мравчената киселина. Тази мравчена киселина ги насърчава към образуването на оксалова киселина, от която през следващата година може да се образува мравчена киселина. Но също както в човека мравчената киселина може да стане материална основа за душата и духа, така и мравчената киселина, разпространена във Вселената, се явява основа за духовното и душевно начало на Земята. Така че ние можем да кажем: в случая със Земята мравчената киселина също представлява материалната основа за Душата на Земята и Духа на Земята (изобразява го на рисунка).
към текста >>
Но също както в човека мравчената киселина може да стане материална основа за душата и духа, така и мравчената киселина, разпространена във Вселената, се явява основа за духовното и душевно начало на
Земя
та.
През пролетта Духът на Земята отново оживява. Духът на Земята прави Земята застинала през зимата: през пролетта той я оживява отново. Това става, защото към семената, очакващи под земята, постъпва мравчена киселина, която в предшестващата година се е появила в резултат на общуването на света на растенията със света на насекомите. И сега семената на растенията прорастват не само срещу кислорода, азота и въглеродния двуокис, но и срещу мравчената киселина. Тази мравчена киселина ги насърчава към образуването на оксалова киселина, от която през следващата година може да се образува мравчена киселина.
Но също както в човека мравчената киселина може да стане материална основа за душата и духа, така и мравчената киселина, разпространена във Вселената, се явява основа за духовното и душевно начало на Земята.
Така че ние можем да кажем: в случая със Земята мравчената киселина също представлява материалната основа за Душата на Земята и Духа на Земята (изобразява го на рисунка).
към текста >>
Така че ние можем да кажем: в случая със
Земя
та мравчената киселина също представлява материалната основа за Душата на
Земя
та и Духа на
Земя
та (изобразява го на рисунка).
Духът на Земята прави Земята застинала през зимата: през пролетта той я оживява отново. Това става, защото към семената, очакващи под земята, постъпва мравчена киселина, която в предшестващата година се е появила в резултат на общуването на света на растенията със света на насекомите. И сега семената на растенията прорастват не само срещу кислорода, азота и въглеродния двуокис, но и срещу мравчената киселина. Тази мравчена киселина ги насърчава към образуването на оксалова киселина, от която през следващата година може да се образува мравчена киселина. Но също както в човека мравчената киселина може да стане материална основа за душата и духа, така и мравчената киселина, разпространена във Вселената, се явява основа за духовното и душевно начало на Земята.
Така че ние можем да кажем: в случая със Земята мравчената киселина също представлява материалната основа за Душата на Земята и Духа на Земята (изобразява го на рисунка).
към текста >>
Това древните народи са го знаели инстинктивно и са казвали: когато през зимата тук има хвойна и птиците долитат за нейните плодове, тогава, благодарение на хвойната,
Земя
та отново оживява.
Това в Централна Германия се е наричало жеравово дърво, хвойна, притежаваща прекрасни плодове. Тогава за Рождественско дърво, за дърво на Христа хората са смятали хвойната. Но защо? Защото в тази хвойна, на която толкова охотно са се събирали птиците, вие бихте могли да откриете много слабото въздействие на отровата, която се образува тук и би трябвало да пронизва всичко земно, за да може в земното да възникне духовното. Също както мравките отиват при дървесината, а пчелата-дървогнезд търси дървения кол, така всяка сутрин, когато на изправените дървета долитат птици, навсякъде се появява същата киселина, само че доста по-слаба.
Това древните народи са го знаели инстинктивно и са казвали: когато през зимата тук има хвойна и птиците долитат за нейните плодове, тогава, благодарение на хвойната, Земята отново оживява.
За тях това е било символ на оживяването на Земята благодарение на Христа, символ на моралното оживяване.
към текста >>
За тях това е било символ на оживяването на
Земя
та благодарение на Христа, символ на моралното оживяване.
Тогава за Рождественско дърво, за дърво на Христа хората са смятали хвойната. Но защо? Защото в тази хвойна, на която толкова охотно са се събирали птиците, вие бихте могли да откриете много слабото въздействие на отровата, която се образува тук и би трябвало да пронизва всичко земно, за да може в земното да възникне духовното. Също както мравките отиват при дървесината, а пчелата-дървогнезд търси дървения кол, така всяка сутрин, когато на изправените дървета долитат птици, навсякъде се появява същата киселина, само че доста по-слаба. Това древните народи са го знаели инстинктивно и са казвали: когато през зимата тук има хвойна и птиците долитат за нейните плодове, тогава, благодарение на хвойната, Земята отново оживява.
За тях това е било символ на оживяването на Земята благодарение на Христа, символ на моралното оживяване.
към текста >>
17.
Бележки.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
в курса «За живота на човека и
Земя
та», Събр.
6. «Защото вие знаете, че и цветовете се появяват на светло» - вж. лекцията от 21 февруари 1923 г.
в курса «За живота на човека и Земята», Събр.
съч. 349.
към текста >>
в курса «За живота на човека и
Земя
та», Събр.
9. «Вече съм говорил тук за тези неща» - вж. лекцията от 21 февруари 1923 г.
в курса «За живота на човека и Земята», Събр.
съч. 349.
към текста >>
в курса «За живота на човека и
Земя
та», Събр.
16. «казвал съм ви» - вж. лекцията от 14 април 1923 г.
в курса «За живота на човека и Земята», Събр.
съч. 349.
към текста >>
18.
Съдържание
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Мравчената киселина и обновяването на
Земя
та в Космоса.
Белтъкът, присъстващ в човека, постоянно разтваря оловото. Растителните отрови въвличат живота в чувството. Таниновата киселина противодейства на растителните отрови. Отровите от животински произход действат, на първо място, в кръвта; тях човек може да изхвърли, да унищожи само благодарение на собствена, възникваща в кръвта противоотрова. Отровите от животински произход човек постоянно изработва сам, например при дифтерит.
Мравчената киселина и обновяването на Земята в Космоса.
За живота на свръхсетивния човек е необходим птомаин. Подагра и ревматизъм. Минералните отрови способстват за вмъкването на физическото тяло в етерното тяло. Отровите от растителен произход способстват за вмъкването на етерното в астралното тяло. Отровите от животински произход способстват за вмъкването на астралното тяло в «аза».
към текста >>
Кръговрат на течностите на
Земя
та във връзка с Космоса Водата всъщност образува кръвообращението на
Земя
та.
Кръговрат на течностите на Земята във връзка с Космоса Водата всъщност образува кръвообращението на Земята.
Циркулацията на водата започва от нейното прясно, без соли състояние и завършва в морето в солено състояние. За солевия поток, обра-тно от устието на реката до първоизточника й под земята. Солената вода в по-малка степен се съотнася с мировото пространство. Източниците на прясна вода са очите на Земята. В процесите на размножаване небесното действа на Земята.
към текста >>
За солевия поток, обра-тно от устието на реката до първоизточника й под
земя
та.
Кръговрат на течностите на Земята във връзка с Космоса Водата всъщност образува кръвообращението на Земята. Циркулацията на водата започва от нейното прясно, без соли състояние и завършва в морето в солено състояние.
За солевия поток, обра-тно от устието на реката до първоизточника й под земята.
Солената вода в по-малка степен се съотнася с мировото пространство. Източниците на прясна вода са очите на Земята. В процесите на размножаване небесното действа на Земята. Опитите за изясняване значението на далака. Указанията в брошурата на госпожа Колиско «Функциите на далака и въпросът за тромбоцитите».
към текста >>
Източниците на прясна вода са очите на
Земя
та.
Кръговрат на течностите на Земята във връзка с Космоса Водата всъщност образува кръвообращението на Земята. Циркулацията на водата започва от нейното прясно, без соли състояние и завършва в морето в солено състояние. За солевия поток, обра-тно от устието на реката до първоизточника й под земята. Солената вода в по-малка степен се съотнася с мировото пространство.
Източниците на прясна вода са очите на Земята.
В процесите на размножаване небесното действа на Земята. Опитите за изясняване значението на далака. Указанията в брошурата на госпожа Колиско «Функциите на далака и въпросът за тромбоцитите». Размножаването и образуването на сетивните органи при морските риби. Миграция на сьомгата.
към текста >>
В процесите на размножаване небесното действа на
Земя
та.
Кръговрат на течностите на Земята във връзка с Космоса Водата всъщност образува кръвообращението на Земята. Циркулацията на водата започва от нейното прясно, без соли състояние и завършва в морето в солено състояние. За солевия поток, обра-тно от устието на реката до първоизточника й под земята. Солената вода в по-малка степен се съотнася с мировото пространство. Източниците на прясна вода са очите на Земята.
В процесите на размножаване небесното действа на Земята.
Опитите за изясняване значението на далака. Указанията в брошурата на госпожа Колиско «Функциите на далака и въпросът за тромбоцитите». Размножаването и образуването на сетивните органи при морските риби. Миграция на сьомгата. Прелитанията на птиците.
към текста >>
Еманципация на човека от
Земя
та.
Указанията в брошурата на госпожа Колиско «Функциите на далака и въпросът за тромбоцитите». Размножаването и образуването на сетивните органи при морските риби. Миграция на сьомгата. Прелитанията на птиците. В лявата половина на човешкото тяло в по-голяма степен се съдържат земните сили, а в дясната в по-голяма степен - астрални, небесни сили.
Еманципация на човека от Земята.
Калканът и писията. Цветът на растенията като носител на светлината и коренът като носител на соли. Как се храни Земята и как се храни човек.
към текста >>
Как се храни
Земя
та и как се храни човек.
Прелитанията на птиците. В лявата половина на човешкото тяло в по-голяма степен се съдържат земните сили, а в дясната в по-голяма степен - астрални, небесни сили. Еманципация на човека от Земята. Калканът и писията. Цветът на растенията като носител на светлината и коренът като носител на соли.
Как се храни Земята и как се храни човек.
към текста >>
19.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Имам предвид ето какво: тези дебелокожи са могли да се запазят толкова добре само благодарение на това, че водата,
земя
та и мръсотията не са ги покривали постепенно; тези дебелокожи би трябвало да са се вмъквали в някакви кухини, в пещери, където свлачище веднага ги е затрупвало със земна маса.
Доктор Щайнер: Сред всичко, което касае слоновете, това е много интересен проблем! Работата е там, че останки от праисторическите слонове, слоновете на древния свят, на древните времена, се намират понякога в отлично състояние. Обстоятелствата и условията, при които намират тези слонове от древния свят, доказват, че именно тези животни, които в естествената история наричат дебелокожи, винаги би трябвало да умират и съответно да се запазват по такива места - където и ги намират, - в които те веднага са се оказвали опаковани от обкръжаващото ги земно царство.
Имам предвид ето какво: тези дебелокожи са могли да се запазят толкова добре само благодарение на това, че водата, земята и мръсотията не са ги покривали постепенно; тези дебелокожи би трябвало да са се вмъквали в някакви кухини, в пещери, където свлачище веднага ги е затрупвало със земна маса.
Ето защо е станало така, че когато земното царство е разрушавало, разтваряло месото, тъканите разположени около скелета, твърдите части на този скелет много добре са се запазвали. В музеите навсякъде ще намерите прекрасно запазени екземпляри от тези могъщи животни на древния свят.
към текста >>
Виждате ли, твърдите части на животното представляват от само себе си това, което в значителна степен е родствено със
Земя
та.
Но това ви доказва, че тези животни са имали свойството, преди смъртта да се вмъкват в пещери. Впрочем това няма толкова безусловен характер - както вие току-що казахте, - а може да се говори само за следното: макар, разбира се, мъртви слонове понякога да намират, много често не могат да се намерят каквито и да е следи от слонове, които малко преди това са ги виждали. Свойството на тези животни е било такова, че виждайки приближаването на смъртта, те се промъквали в пещери и там умирали. Виждате ли, господа, това, което казахте, се отнася всъщност само за дебелокожите, а също така, гореказаното (смърт в пещери) е свързано с това, че кожата при дадени животни е извънредно дебела. Какво означава дебелата кожа?
Виждате ли, твърдите части на животното представляват от само себе си това, което в значителна степен е родствено със Земята.
Даже вашите нокти във вас самите в значителна степен са родствени със Земята. Кожата на слона е такава, че тя има изключително родство със Земята. Благодарение на това слонът усеща целия свой (вътрешен) живот сякаш обкръжен от Земята, земята (като стихия), намираща се в неговата кожа; слонът се чувства добре само тогава, когато той е обгърнат от тази своя кожа. Умирането на слона в тази кожа всъщност става постоянно. Когато приближава смъртта, в това е отличителният признак на тези дебелокожи животни, - животното, благодарение на своята дебела кожа, изключително силно усеща това приближаване на смъртта.
към текста >>
Даже вашите нокти във вас самите в значителна степен са родствени със
Земя
та.
Впрочем това няма толкова безусловен характер - както вие току-що казахте, - а може да се говори само за следното: макар, разбира се, мъртви слонове понякога да намират, много често не могат да се намерят каквито и да е следи от слонове, които малко преди това са ги виждали. Свойството на тези животни е било такова, че виждайки приближаването на смъртта, те се промъквали в пещери и там умирали. Виждате ли, господа, това, което казахте, се отнася всъщност само за дебелокожите, а също така, гореказаното (смърт в пещери) е свързано с това, че кожата при дадени животни е извънредно дебела. Какво означава дебелата кожа? Виждате ли, твърдите части на животното представляват от само себе си това, което в значителна степен е родствено със Земята.
Даже вашите нокти във вас самите в значителна степен са родствени със Земята.
Кожата на слона е такава, че тя има изключително родство със Земята. Благодарение на това слонът усеща целия свой (вътрешен) живот сякаш обкръжен от Земята, земята (като стихия), намираща се в неговата кожа; слонът се чувства добре само тогава, когато той е обгърнат от тази своя кожа. Умирането на слона в тази кожа всъщност става постоянно. Когато приближава смъртта, в това е отличителният признак на тези дебелокожи животни, - животното, благодарение на своята дебела кожа, изключително силно усеща това приближаване на смъртта. Тогава на него му се иска в неговата кожа да има още повече земя; в това и се състои инстинктът, заставящ ги да се крият в пещери.
към текста >>
Кожата на слона е такава, че тя има изключително родство със
Земя
та.
Свойството на тези животни е било такова, че виждайки приближаването на смъртта, те се промъквали в пещери и там умирали. Виждате ли, господа, това, което казахте, се отнася всъщност само за дебелокожите, а също така, гореказаното (смърт в пещери) е свързано с това, че кожата при дадени животни е извънредно дебела. Какво означава дебелата кожа? Виждате ли, твърдите части на животното представляват от само себе си това, което в значителна степен е родствено със Земята. Даже вашите нокти във вас самите в значителна степен са родствени със Земята.
Кожата на слона е такава, че тя има изключително родство със Земята.
Благодарение на това слонът усеща целия свой (вътрешен) живот сякаш обкръжен от Земята, земята (като стихия), намираща се в неговата кожа; слонът се чувства добре само тогава, когато той е обгърнат от тази своя кожа. Умирането на слона в тази кожа всъщност става постоянно. Когато приближава смъртта, в това е отличителният признак на тези дебелокожи животни, - животното, благодарение на своята дебела кожа, изключително силно усеща това приближаване на смъртта. Тогава на него му се иска в неговата кожа да има още повече земя; в това и се състои инстинктът, заставящ ги да се крият в пещери. Но в тези пещери тях като правило не ги търсят.
към текста >>
Благодарение на това слонът усеща целия свой (вътрешен) живот сякаш обкръжен от
Земя
та,
земя
та (като стихия), намираща се в неговата кожа; слонът се чувства добре само тогава, когато той е обгърнат от тази своя кожа.
Виждате ли, господа, това, което казахте, се отнася всъщност само за дебелокожите, а също така, гореказаното (смърт в пещери) е свързано с това, че кожата при дадени животни е извънредно дебела. Какво означава дебелата кожа? Виждате ли, твърдите части на животното представляват от само себе си това, което в значителна степен е родствено със Земята. Даже вашите нокти във вас самите в значителна степен са родствени със Земята. Кожата на слона е такава, че тя има изключително родство със Земята.
Благодарение на това слонът усеща целия свой (вътрешен) живот сякаш обкръжен от Земята, земята (като стихия), намираща се в неговата кожа; слонът се чувства добре само тогава, когато той е обгърнат от тази своя кожа.
Умирането на слона в тази кожа всъщност става постоянно. Когато приближава смъртта, в това е отличителният признак на тези дебелокожи животни, - животното, благодарение на своята дебела кожа, изключително силно усеща това приближаване на смъртта. Тогава на него му се иска в неговата кожа да има още повече земя; в това и се състои инстинктът, заставящ ги да се крият в пещери. Но в тези пещери тях като правило не ги търсят. Ако по местата, където се въдят слонове, започнат да ги търсят в пещери, там биха открили мъртви слонове.
към текста >>
Тогава на него му се иска в неговата кожа да има още повече
земя
; в това и се състои инстинктът, заставящ ги да се крият в пещери.
Даже вашите нокти във вас самите в значителна степен са родствени със Земята. Кожата на слона е такава, че тя има изключително родство със Земята. Благодарение на това слонът усеща целия свой (вътрешен) живот сякаш обкръжен от Земята, земята (като стихия), намираща се в неговата кожа; слонът се чувства добре само тогава, когато той е обгърнат от тази своя кожа. Умирането на слона в тази кожа всъщност става постоянно. Когато приближава смъртта, в това е отличителният признак на тези дебелокожи животни, - животното, благодарение на своята дебела кожа, изключително силно усеща това приближаване на смъртта.
Тогава на него му се иска в неговата кожа да има още повече земя; в това и се състои инстинктът, заставящ ги да се крият в пещери.
Но в тези пещери тях като правило не ги търсят. Ако по местата, където се въдят слонове, започнат да ги търсят в пещери, там биха открили мъртви слонове. На открити местности тях обичайно не ги намират.
към текста >>
Някои насекоми се заравят в
земя
та и там умират.
Тези факти доказват, че животните въобще в много по-голяма степен от човека предчувстват своята смърт; това особено се отнася до тези животни, които са облечени в дебела кожа. Това се отнася също и за повечето от тези животни, които са по-нисши. Например насекомите; защото те също са облечени в роговидна кожа. За тези малки животни може да се каже, че не само чувстват своята смърт, но когато смъртта наближи, те предприемат всичко възможно, да умрат там, където им е най-добре.
Някои насекоми се заравят в земята и там умират.
към текста >>
Докато момчето още е пред него, той иска да го събори с хобота си на
земя
та, но реализацията при слоновете се забавя за дълго.
Те продължават дълго. Ако на вас кацне муха, а инстинктът ви сработи недостатъчно бързо, за да я махнете, мухата и сама ще отлети. При слона работата стои така: той би позволил на мухата да седи върху него, доколкото операцията по изгонването й при слона би започнала не по-рано от един час; толкова бавно действат рефлекторните отбранителни движения. Това, което слонът прави с помощта на хобота си, не е нищо друго освен такова рефлекторно движение, само че удължено във времето. Работата съвсем не е така, сякаш той си е помислил: това момче ме обиди и аз ще го полея с порция вода - не, слонът не мисли така.
Докато момчето още е пред него, той иска да го събори с хобота си на земята, но реализацията при слоновете се забавя за дълго.
Ако хулиганът ви опръска с някаква мръсотия, вие няма да се замислите много преди да го натупате. Но слонът е бавно животно, именно заради своята дебелокожост, и на него му трябва много време, докато се придвижи, докато се приближи, докато поиска да протегне хобот и събори момчето. А доколкото той междувременно пие, забелязва: когато в хобота му има вода, хоботът е по-силен и здрав, хоботът става по-здрав. На него му се иска да заздрави хобота си и за това той събира в него вода. Той чувства, че хоботът е станал по-дълъг.
към текста >>
При щателно изследване се открива, че тези лъчи вътре не ги създава
Земя
та; тях ги създава космическото обкръжение на
Земя
та, звездите.
Да вземем животно, което има обвивка с шипове, а вътре в неговата мека маса има ето такова звездообразно образувание. Какво е това?
При щателно изследване се открива, че тези лъчи вътре не ги създава Земята; тях ги създава космическото обкръжение на Земята, звездите.
Тази мека маса е обусловена от въздействията на небето, докато твърдата маса или масата с шиповете е обусловена от въздействията, идващи от Земята. Как се осъществява нещо подобно? Господа, ако искате да знаете как това се осъществява, представете си следното; ето тук парченце - рисувам с голямо увеличение - от такова животно, състоящо се от слизеста материя.
към текста >>
Тази мека маса е обусловена от въздействията на небето, докато твърдата маса или масата с шиповете е обусловена от въздействията, идващи от
Земя
та.
Да вземем животно, което има обвивка с шипове, а вътре в неговата мека маса има ето такова звездообразно образувание. Какво е това? При щателно изследване се открива, че тези лъчи вътре не ги създава Земята; тях ги създава космическото обкръжение на Земята, звездите.
Тази мека маса е обусловена от въздействията на небето, докато твърдата маса или масата с шиповете е обусловена от въздействията, идващи от Земята.
Как се осъществява нещо подобно? Господа, ако искате да знаете как това се осъществява, представете си следното; ето тук парченце - рисувам с голямо увеличение - от такова животно, състоящо се от слизеста материя.
към текста >>
Така че отвън под действието на
Земя
та се образуват тези шипове, докато вътре се образуват тези лъчи, при това под въздействието на звездите.
Вследствие от този натиск отвътре върху обвивката - доколкото тук натискът е по-силен - отвън се образуват издатини, шипове от варовиковата или кремъчна маса на обвивката.
Така че отвън под действието на Земята се образуват тези шипове, докато вътре се образуват тези лъчи, при това под въздействието на звездите.
Това разбирате ли го?
към текста >>
Всичко, което се отнася до костите, до черупката - нисшите животни имат само външна костна система, - всичко това се образува под въздействието на
Земя
та.
Това, което се образува тук, вътре (звездообразното образувание), е начало на нервна маса, а това, което се образува тук, отвън, е начало на костна маса. При нисшите животни виждаме: нервите се образуват под влияние на външното космическо обкръжение, на извънземното обкръжение.
Всичко, което се отнася до костите, до черупката - нисшите животни имат само външна костна система, - всичко това се образува под въздействието на Земята.
към текста >>
Но най-интересното е ето какво: кръвоносните съдове стигат само до надкостницата, прониквайки в нея - тази кръв храни костите, доколкото те трябва да се хранят, но вътре в този «чохъл» костите изцяло представляват земни вещества,
Земя
та: калциев карбонат, калциев фосфат, пепел, соли и така нататък и вие се сблъсквате с необикновен факт; вие се състоите от мускули, (органи, такива като) черен дроб и други подобни, имате кръвоносни съдове и кръвта формира във вас своего рода «чохъл».
С надкостницата работата стои така: ето надкостницата; цялата външна част на костите е облечена с надкостницата, тук тя се простира по-нататък ето така, тук тя върви както преди, минавайки отгоре на скелета. Следователно, ако просто си представите намиращия се вътре в човека скелет, ще се окаже, че този скелет е съвършено обособен, изолиран в човека. Между всички останали части на човека и скелета е разположена подобно на чохъл надкостницата. Действително тук работата стои така, както ако вземайки скелет на жив човек, си представите, че обвивате целия този скелет и го обхващате така, че отвън този «чохъл» навсякъде покрива скелета. На вас, разбира се, няма да ви се наложи да правите това, тъй като за това се е погрижила природата; скелетът като цяло е разположен в «чохъл», тоест в надкостницата.
Но най-интересното е ето какво: кръвоносните съдове стигат само до надкостницата, прониквайки в нея - тази кръв храни костите, доколкото те трябва да се хранят, но вътре в този «чохъл» костите изцяло представляват земни вещества, Земята: калциев карбонат, калциев фосфат, пепел, соли и така нататък и вие се сблъсквате с необикновен факт; вие се състоите от мускули, (органи, такива като) черен дроб и други подобни, имате кръвоносни съдове и кръвта формира във вас своего рода «чохъл».
Този чохъл ви изолира вътрешно. Вътре в този чохъл има празно пространство, но именно в това празно пространство се помещава костният скелет. Нещата действително са така, че посредством този чохъл, посредством надкостницата вие се отделяте, изолирате се от костите, разположени във вас. Тези кости като цяло носят земен характер, вътрешно (по съдържание) те представляват от само себе си Земята. Вие не можете да ги усетите вътрешно.
към текста >>
Тези кости като цяло носят земен характер, вътрешно (по съдържание) те представляват от само себе си
Земя
та.
На вас, разбира се, няма да ви се наложи да правите това, тъй като за това се е погрижила природата; скелетът като цяло е разположен в «чохъл», тоест в надкостницата. Но най-интересното е ето какво: кръвоносните съдове стигат само до надкостницата, прониквайки в нея - тази кръв храни костите, доколкото те трябва да се хранят, но вътре в този «чохъл» костите изцяло представляват земни вещества, Земята: калциев карбонат, калциев фосфат, пепел, соли и така нататък и вие се сблъсквате с необикновен факт; вие се състоите от мускули, (органи, такива като) черен дроб и други подобни, имате кръвоносни съдове и кръвта формира във вас своего рода «чохъл». Този чохъл ви изолира вътрешно. Вътре в този чохъл има празно пространство, но именно в това празно пространство се помещава костният скелет. Нещата действително са така, че посредством този чохъл, посредством надкостницата вие се отделяте, изолирате се от костите, разположени във вас.
Тези кости като цяло носят земен характер, вътрешно (по съдържание) те представляват от само себе си Земята.
Вие не можете да ги усетите вътрешно. Чувствате своите кости именно като кости толкова малко, както чувствате парче тебешир, който сте взели в ръка.
към текста >>
Всичко носите в себе си - както скелета си, - нещо такова, което не сте вие самия, което представлява от само себе си само
земя
та, формирана във вид на кости: калциев фосфат, соли, калциев карбонат; всичко това вие носите в себе си, обличайки го в някакъв чохъл, в надкостницата.
Ако вземете в ръка парче тебешир, вие не го чувствате, това е нещо външно за вас (нямат се предвид тактилните усещания - бел. пр.). Така и костите се намират вън от вас, вие сте отделени от тях от някакво покривало.
Всичко носите в себе си - както скелета си, - нещо такова, което не сте вие самия, което представлява от само себе си само земята, формирана във вид на кости: калциев фосфат, соли, калциев карбонат; всичко това вие носите в себе си, обличайки го в някакъв чохъл, в надкостницата.
към текста >>
«И така, Господният слуга Мойсей умря там, в Моавската
земя
, според казаното от Господ. 6.
Ако във физически смисъл беше дебелокож, тогава и той също би почнал да се оттегля, да се промъква в пещери и да умира в пещерата. И тогава щяха да почнат да говорят: къде пропадат тези хора? Те отиват на небето, когато умират! Да, господа, за особено почитаните хора в някои народни общини са казвали същото, както и за слоновете. Така например за Мойсей, за когото са казвали, че не са намерили трупа му (5.
«И така, Господният слуга Мойсей умря там, в Моавската земя, според казаното от Господ. 6.
И Господ го погреба в долината на Моавската земя срещу Ветфегор; а до днес никой не знае къде е гробът му. Второзаконие, 34 5-6 - бел. пр.). Той изчезнал и хората си представяли, че с него действително е станало нещо подобно (има се предвид: представяли си, че той е бил взет на небето - бел. пр.). Той станал толкова мъдър, смятали тези хора, както току-що ви казах. Ако човек във физически смисъл би имал дебела кожа и главен мозък, той би бил изключително разумен, даже не може да се опише колко разумен би бил той!
към текста >>
И Господ го погреба в долината на Моавската
земя
срещу Ветфегор; а до днес никой не знае къде е гробът му.
И тогава щяха да почнат да говорят: къде пропадат тези хора? Те отиват на небето, когато умират! Да, господа, за особено почитаните хора в някои народни общини са казвали същото, както и за слоновете. Така например за Мойсей, за когото са казвали, че не са намерили трупа му (5. «И така, Господният слуга Мойсей умря там, в Моавската земя, според казаното от Господ. 6.
И Господ го погреба в долината на Моавската земя срещу Ветфегор; а до днес никой не знае къде е гробът му.
Второзаконие, 34 5-6 - бел. пр.). Той изчезнал и хората си представяли, че с него действително е станало нещо подобно (има се предвид: представяли си, че той е бил взет на небето - бел. пр.). Той станал толкова мъдър, смятали тези хора, както току-що ви казах. Ако човек във физически смисъл би имал дебела кожа и главен мозък, той би бил изключително разумен, даже не може да се опише колко разумен би бил той! Хората знаели за такива връзки, за такива закономерности.
към текста >>
20.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Ако човек не би бил определен между раждането и смъртта да живее на
Земя
та, да изпълнява земните задължения, той въобще не би се нуждаел от хранене, тъй като би могъл всичко необходимо да извлича от мировото пространство.
В Космоса, в мировото пространство има всички вещества в много фино състояние. В мировото пространство има всичко; в мировото пространство има например желязо. Човек не само го вдишва, но го получава в своето тяло през очите и ушите. А желязото, употребявано с храната, служи само за поддръжка. Него човек в по-голямата му част отново го отделя.
Ако човек не би бил определен между раждането и смъртта да живее на Земята, да изпълнява земните задължения, той въобще не би се нуждаел от хранене, тъй като би могъл всичко необходимо да извлича от мировото пространство.
Но когато работим с ръцете, или когато ни се наложи да ходим, ние се нуждаем от поддръжка, която роля изпълнява храненето; тук това, което тялото произвежда, е недостатъчно.
към текста >>
Ако произвеждането на мравчена киселина би се прекратило, нашата
Земя
в Космоса никога не би успяла да се обновява, а би почнала да отмира.
Сега ще разберете и това, защо ви казах, че мравчената киселина непременно трябва да съществува. Мравчената киселина от мравешките купчини постоянно поддържа природата със своите изпарения. Вследствие на това мравчената киселина винаги присъства навсякъде. Човек сам произвежда своята мравчена киселина. Но природата се нуждае от мравките, които да изработват мравчена киселина за обкръжаващата среда.
Ако произвеждането на мравчена киселина би се прекратило, нашата Земя в Космоса никога не би успяла да се обновява, а би почнала да отмира.
към текста >>
21.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Само си представете, че белтъчините, произвеждани на
Земя
та, биха почнали да загниват.
Предполагам, господа, че ако човек премисли всичко това както трябва, той с цялата очевидност, разглеждайки само външните явления, ще открие, че етерното тяло трябва да присъства, че етерното тяло въобще трябва да присъства навсякъде.
Само си представете, че белтъчините, произвеждани на Земята, биха почнали да загниват.
От Земята би се надигнала воня чак до небето, ако тук нямаше етер, отново и отново потискащ тази смрад. Вътре и вън от човешкия организъм има етер, който постоянно се бори против гниенето на белтъчините. На това трябва да се обръща особено внимание.
към текста >>
От
Земя
та би се надигнала воня чак до небето, ако тук нямаше етер, отново и отново потискащ тази смрад.
Предполагам, господа, че ако човек премисли всичко това както трябва, той с цялата очевидност, разглеждайки само външните явления, ще открие, че етерното тяло трябва да присъства, че етерното тяло въобще трябва да присъства навсякъде. Само си представете, че белтъчините, произвеждани на Земята, биха почнали да загниват.
От Земята би се надигнала воня чак до небето, ако тук нямаше етер, отново и отново потискащ тази смрад.
Вътре и вън от човешкия организъм има етер, който постоянно се бори против гниенето на белтъчините. На това трябва да се обръща особено внимание.
към текста >>
Всичко това постоянно присъства в човека, но докато живее на
Земя
та, той го преодолява.
Гниенето се забелязва по-лесно, особено по миризмата, така че даже със запушен нос се предпочита колкото може по-рядкото приближаване към трупа. И така, загниването може с лекота да се усети по миризмата, може да се помирише. Обаче ако трупът е положен в гроб, никой няма да почне да преценява гранясал ли е трупът или не; ето защо обикновено за това нищо не се знае. Що се отнася до ферментацията, макар тя и да има място, я изучават още по-малко. И така, фактически става следното: вследствие от излизането на «аза» човешкото тяло се обхваща от ферментация, вследствие от излизането на астралното тяло човешкото тяло гранясва, а вследствие от излизането на етерното тяло човешкото тяло е подложено на гниене.
Всичко това постоянно присъства в човека, но докато живее на Земята, той го преодолява.
Този, който отрича, че в човека се намират етерно тяло, астрално тяло и «аз» като активни духовни членове на неговото същество, трябва да си зададе въпроса: как ще се обясни това, че човек не гние? Защо не е подложен на ферментация? Защо не гранясва? Всичко това би трябвало да става с него, ако беше едно чисто физическо тяло!
към текста >>
Ако той е ял много пастет от гъши дроб, в корема му пролет не настъпва, коремът му в този случай остава в такова състояние, каквото е през зимата под
земя
та - и така, състояние не над
земя
та, а недълбоко под
земя
та.
Това става с хората, които са развалили корема си, като са се хранили неумерено през зимата. Виждате ли, човек, който не е развалил стомаха и червата си със зимна лакомия, вътрешно участва в настъпването на пролетта във външния свят. Именно долната част на тялото, коремът, извънредно силно реагира на настъпването на пролетта, участва в нея. Но ако човек иска по правилен начин да съпреживее пролетта, настъпваща във външната природа, той трябва по възможност да яде колкото се може по-малко от такива деликатеси, като пастет от гъши дроб и други подобни.
Ако той е ял много пастет от гъши дроб, в корема му пролет не настъпва, коремът му в този случай остава в такова състояние, каквото е през зимата под земята - и така, състояние не над земята, а недълбоко под земята.
Там е топло, там даже картофите ги съхраняват в зимници. Но в човека всичко това (съдържанието на червата) загнива поради натрупващата се в корема топлина; в този случай никаква пролет в човека не настъпва. И тогава му се налага да си създава изкуствена пролет с помощта на мириса на развалени яйца.
към текста >>
22.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Представете си, че сте дошли на някакво място на
Земя
та, където се е извършвала някаква работа, където нещо е било направено; и ето, гледате към това, което е било направено и казвате: работата е извършена, но причината е неизвестна.
Сега можете да разберете къде е истинската наука.
Представете си, че сте дошли на някакво място на Земята, където се е извършвала някаква работа, където нещо е било направено; и ето, гледате към това, което е било направено и казвате: работата е извършена, но причината е неизвестна.
Не се задълбочавате да се поинтересувате от това, какво е ставало тук преди и просто констатирате: причината е неизвестна. Не ви интересува, че например тридесет човека са работили тук ден след ден. Така постъпва и науката, когато казва: причината за червения цвят на зеницата и бледния цвят на кожата е неизвестна. Но причина в дадения случай е «азът», работещ в материята, във веществото.
към текста >>
Доста съм ви разказвал на тези занятия за това, че човек зависи не само от
Земя
та, но и от цялото звездно небе.
Източник за поразяване на дробовете може да бъде храносмилателната система. Трябва да се знае кой е източникът за поражение. Белодробни заболявания имат много хора. Те възникват по най-различни причини. В това отношение следва да се съблюдава най-голяма предпазливост, защото именно най-прекрасните неща са съпътствани от всякакви безобразия.
Доста съм ви разказвал на тези занятия за това, че човек зависи не само от Земята, но и от цялото звездно небе.
Но именно в тази област се изисква най-много-странна осведоменост и проницателност. Така може да бъде предотвратена глупостта. Общо взето, шарлатанството и безобразието проникват днес в света от различни астролози. Има сходство между ирисодиагностиката и астрологията. В основата на астрологията стои нещо много благородно и величествено, обаче при тези, които се занимават днес с астрология, в основата няма нищо благородно.
към текста >>
23.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Днес ми се иска да поговоря с вас, като още един път обърна вашето внимание върху това, как е свързана с мировото пространство
Земя
та, представляваща - както знаете - кълбообразно тяло в Космоса.
Господа, днес искам да кажа още нещо, което би могло да послужи като пояснение към преминатите теми; за следващия път подгответе въпроси, с които се сблъсквате.
Днес ми се иска да поговоря с вас, като още един път обърна вашето внимание върху това, как е свързана с мировото пространство Земята, представляваща - както знаете - кълбообразно тяло в Космоса.
Да разгледаме днес реките и моретата.
към текста >>
Знаете, че
Земя
та излиза навън само в частите с твърда суша: по-голямата част на
Земя
та представлява водно кълбо, движещо се в космоса, водна топка, море.
Знаете, че Земята излиза навън само в частите с твърда суша: по-голямата част на Земята представлява водно кълбо, движещо се в космоса, водна топка, море.
А за реките може най-общо да се каже, че те някъде по Земята имат извор, както се казва, изтичат, а после текат към морето. Да вземем например Дунав. Вие знаете, че Дунав води своето начало в Шварцвалд. Или да вземем Рейн. Вие знаете, че неговите извори са в Южните Алпи.
към текста >>
А за реките може най-общо да се каже, че те някъде по
Земя
та имат извор, както се казва, изтичат, а после текат към морето.
Знаете, че Земята излиза навън само в частите с твърда суша: по-голямата част на Земята представлява водно кълбо, движещо се в космоса, водна топка, море.
А за реките може най-общо да се каже, че те някъде по Земята имат извор, както се казва, изтичат, а после текат към морето.
Да вземем например Дунав. Вие знаете, че Дунав води своето начало в Шварцвалд. Или да вземем Рейн. Вие знаете, че неговите извори са в Южните Алпи. Дунав тече през разни долини към Черно море.
към текста >>
Но ние не помисляме какво огромно значение за целия живот на
Земя
та имат реките заедно с моретата.
Вие знаете, че неговите извори са в Южните Алпи. Дунав тече през разни долини към Черно море. Рейн също тече по разни долини към Северно море. Разглеждайки реките и моретата, обикновено се взема предвид само течението до устията в морето. Реките ни радват.
Но ние не помисляме какво огромно значение за целия живот на Земята имат реките заедно с моретата.
към текста >>
Редът, по който водите са разпределени по реките и моретата, има за
Земя
та точно та-
Знаете, че своеобразна течност е кръвта, течаща в кръвоносните съдове. Известно е също и това, какво огромно значение за живота има тази течаща кръв. Кръвта строи живота, поддържа живота. Като физически хора ние изцяло и напълно зависим от факта, че кръвта по правилен начин и по съвсем определени пътища протича през нашето тяло. Ако кръвта се отклони от пътя и потече неправилно, ние въобще не бихме могли да живеем.
Редът, по който водите са разпределени по реките и моретата, има за Земята точно та-
към текста >>
Не се обръща внимание на това, че водата всъщност създава кръвообращението на
Земя
та.
кова огромно значение, макар и на това обикновено да не се обръща внимание.
Не се обръща внимание на това, че водата всъщност създава кръвообращението на Земята.
Защо не се обръща внимание на това?
към текста >>
Но въпреки това истината е, че кръговратът на водата в природата има огромно значение за целия живот на
Земя
та.
Виждате ли, при кръвта се набива в очи следното: тя е червена и съдържа всевъзможни вещества. Ето защо се казва: кръвта, това е нещо особено. А за водата се казва: какво толкова, вода! Тя по-малко се забелязва; веществата, съдържащи се във водата - освен кислорода и водорода - не притежават толкова висока концентрация, както например желязото в кръвта. Ето защо на водата не се обръща внимание.
Но въпреки това истината е, че кръговратът на водата в природата има огромно значение за целия живот на Земята.
И както човешкият организъм не би могъл да живее без кръвообращение, без кръговрата на кръвта, така и Земята не би могла да живее без кръговрата на водата.
към текста >>
И както човешкият организъм не би могъл да живее без кръвообращение, без кръговрата на кръвта, така и
Земя
та не би могла да живее без кръговрата на водата.
Ето защо се казва: кръвта, това е нещо особено. А за водата се казва: какво толкова, вода! Тя по-малко се забелязва; веществата, съдържащи се във водата - освен кислорода и водорода - не притежават толкова висока концентрация, както например желязото в кръвта. Ето защо на водата не се обръща внимание. Но въпреки това истината е, че кръговратът на водата в природата има огромно значение за целия живот на Земята.
И както човешкият организъм не би могъл да живее без кръвообращение, без кръговрата на кръвта, така и Земята не би могла да живее без кръговрата на водата.
към текста >>
Това е извънредно важно: водата започва своята циркулация на
Земя
та, своя кръговрат от прясното, несъдържащо соли състояние, а го завършва в морето, където водата е солена.
Този кръговрат се отличава с това, че води началото си от нещо съвсем различно от това, където завършва - при попадането в морето. Виждате ли, ако изследвате реките, ще откриете: в тези реки няма соли, водата в тях е прясна. В реките водата е прясна. В морето водата е солена. Основа на всичко, което съзрява и се проявява в морето, е неговата соленост.
Това е извънредно важно: водата започва своята циркулация на Земята, своя кръговрат от прясното, несъдържащо соли състояние, а го завършва в морето, където водата е солена.
към текста >>
Работата е там, че река като например Рейн, във всеки случай на външен план - тече именно така, както е казано; обаче докато отвън тази река, всичката й вода, протича от Южните Алпи до Северно море, под
земя
та, от устието до изворите, преминава своеобразен силов поток в обратно направление.
Обикновено тези проблеми се изследват по такъв начин: казва се: река като Рейн някъде започва, тече по-нататък (вж. рис.) и после се влива в морето. Именно това може да се види на външен план. Обаче съществува и това, на което не се обръща внимание.
Работата е там, че река като например Рейн, във всеки случай на външен план - тече именно така, както е казано; обаче докато отвън тази река, всичката й вода, протича от Южните Алпи до Северно море, под земята, от устието до изворите, преминава своеобразен силов поток в обратно направление.
Потокът върви в обратно направление. Това, което става тук (над земята), е свързано с прясната вода на реката, несъдържаща соли. Това, което тук (под земята) се връща в обратно направление, върви назад, внася в земята сол, при това я внася срещу течението на реката. В земята по такъв начин постъпва сол, която всъщност идва от морето. И така, под земята има солев поток, вървящ в обратно направление от устието на реката до извора и.
към текста >>
Това, което става тук (над
земя
та), е свързано с прясната вода на реката, несъдържаща соли.
рис.) и после се влива в морето. Именно това може да се види на външен план. Обаче съществува и това, на което не се обръща внимание. Работата е там, че река като например Рейн, във всеки случай на външен план - тече именно така, както е казано; обаче докато отвън тази река, всичката й вода, протича от Южните Алпи до Северно море, под земята, от устието до изворите, преминава своеобразен силов поток в обратно направление. Потокът върви в обратно направление.
Това, което става тук (над земята), е свързано с прясната вода на реката, несъдържаща соли.
Това, което тук (под земята) се връща в обратно направление, върви назад, внася в земята сол, при това я внася срещу течението на реката. В земята по такъв начин постъпва сол, която всъщност идва от морето. И така, под земята има солев поток, вървящ в обратно направление от устието на реката до извора и. В Земята не би имало никакви соли, ако под земята не преминаваше този движещ се в обратно направление от устието на реките до изворите солев поток. Ето защо така наречената геология, изследваща вътрешната част на Земята, би трябвало да обърне внимание върху това, че по руслото на реките, не много дълбоко под земята, се намират отлагания на соли.
към текста >>
Това, което тук (под
земя
та) се връща в обратно направление, върви назад, внася в
земя
та сол, при това я внася срещу течението на реката.
Именно това може да се види на външен план. Обаче съществува и това, на което не се обръща внимание. Работата е там, че река като например Рейн, във всеки случай на външен план - тече именно така, както е казано; обаче докато отвън тази река, всичката й вода, протича от Южните Алпи до Северно море, под земята, от устието до изворите, преминава своеобразен силов поток в обратно направление. Потокът върви в обратно направление. Това, което става тук (над земята), е свързано с прясната вода на реката, несъдържаща соли.
Това, което тук (под земята) се връща в обратно направление, върви назад, внася в земята сол, при това я внася срещу течението на реката.
В земята по такъв начин постъпва сол, която всъщност идва от морето. И така, под земята има солев поток, вървящ в обратно направление от устието на реката до извора и. В Земята не би имало никакви соли, ако под земята не преминаваше този движещ се в обратно направление от устието на реките до изворите солев поток. Ето защо така наречената геология, изследваща вътрешната част на Земята, би трябвало да обърне внимание върху това, че по руслото на реките, не много дълбоко под земята, се намират отлагания на соли.
към текста >>
В
земя
та по такъв начин постъпва сол, която всъщност идва от морето.
Обаче съществува и това, на което не се обръща внимание. Работата е там, че река като например Рейн, във всеки случай на външен план - тече именно така, както е казано; обаче докато отвън тази река, всичката й вода, протича от Южните Алпи до Северно море, под земята, от устието до изворите, преминава своеобразен силов поток в обратно направление. Потокът върви в обратно направление. Това, което става тук (над земята), е свързано с прясната вода на реката, несъдържаща соли. Това, което тук (под земята) се връща в обратно направление, върви назад, внася в земята сол, при това я внася срещу течението на реката.
В земята по такъв начин постъпва сол, която всъщност идва от морето.
И така, под земята има солев поток, вървящ в обратно направление от устието на реката до извора и. В Земята не би имало никакви соли, ако под земята не преминаваше този движещ се в обратно направление от устието на реките до изворите солев поток. Ето защо така наречената геология, изследваща вътрешната част на Земята, би трябвало да обърне внимание върху това, че по руслото на реките, не много дълбоко под земята, се намират отлагания на соли.
към текста >>
И така, под
земя
та има солев поток, вървящ в обратно направление от устието на реката до извора и.
Работата е там, че река като например Рейн, във всеки случай на външен план - тече именно така, както е казано; обаче докато отвън тази река, всичката й вода, протича от Южните Алпи до Северно море, под земята, от устието до изворите, преминава своеобразен силов поток в обратно направление. Потокът върви в обратно направление. Това, което става тук (над земята), е свързано с прясната вода на реката, несъдържаща соли. Това, което тук (под земята) се връща в обратно направление, върви назад, внася в земята сол, при това я внася срещу течението на реката. В земята по такъв начин постъпва сол, която всъщност идва от морето.
И така, под земята има солев поток, вървящ в обратно направление от устието на реката до извора и.
В Земята не би имало никакви соли, ако под земята не преминаваше този движещ се в обратно направление от устието на реките до изворите солев поток. Ето защо така наречената геология, изследваща вътрешната част на Земята, би трябвало да обърне внимание върху това, че по руслото на реките, не много дълбоко под земята, се намират отлагания на соли.
към текста >>
В
Земя
та не би имало никакви соли, ако под
земя
та не преминаваше този движещ се в обратно направление от устието на реките до изворите солев поток.
Потокът върви в обратно направление. Това, което става тук (над земята), е свързано с прясната вода на реката, несъдържаща соли. Това, което тук (под земята) се връща в обратно направление, върви назад, внася в земята сол, при това я внася срещу течението на реката. В земята по такъв начин постъпва сол, която всъщност идва от морето. И така, под земята има солев поток, вървящ в обратно направление от устието на реката до извора и.
В Земята не би имало никакви соли, ако под земята не преминаваше този движещ се в обратно направление от устието на реките до изворите солев поток.
Ето защо така наречената геология, изследваща вътрешната част на Земята, би трябвало да обърне внимание върху това, че по руслото на реките, не много дълбоко под земята, се намират отлагания на соли.
към текста >>
Ето защо така наречената геология, изследваща вътрешната част на
Земя
та, би трябвало да обърне внимание върху това, че по руслото на реките, не много дълбоко под
земя
та, се намират отлагания на соли.
Това, което става тук (над земята), е свързано с прясната вода на реката, несъдържаща соли. Това, което тук (под земята) се връща в обратно направление, върви назад, внася в земята сол, при това я внася срещу течението на реката. В земята по такъв начин постъпва сол, която всъщност идва от морето. И така, под земята има солев поток, вървящ в обратно направление от устието на реката до извора и. В Земята не би имало никакви соли, ако под земята не преминаваше този движещ се в обратно направление от устието на реките до изворите солев поток.
Ето защо така наречената геология, изследваща вътрешната част на Земята, би трябвало да обърне внимание върху това, че по руслото на реките, не много дълбоко под земята, се намират отлагания на соли.
към текста >>
Обаче, господа, ако в
земя
та нямаше никакви солеви отлагания, корените на растенията не биха могли да растат в нея, защото тези корени растат там само защото като храна те получават от
земя
та соли.
Обаче, господа, ако в земята нямаше никакви солеви отлагания, корените на растенията не биха могли да растат в нея, защото тези корени растат там само защото като храна те получават от земята соли.
Кореновата част на растенията по правило е наситена със соли, докато горната част е наситена със соли значително по-малко, а в цветовете пък са съвсем малко. Би могло да се попита: откъде постъпва всичко това, което нашата земна почва може да предостави на растението? То постъпва благодарение на това, че почвата има кръговрата на водата; точно както при човека кръвта, течаща от сърцето по артериите, се връща назад по вените като синя, венозна кръв, връща се назад към сърцето, така и на Земята артериите - водните потоци - текат на една страна, а под земята вървят в обратно направление солевите вени. Тук също има истинска циркулация, истински кръговрат.
към текста >>
То постъпва благодарение на това, че почвата има кръговрата на водата; точно както при човека кръвта, течаща от сърцето по артериите, се връща назад по вените като синя, венозна кръв, връща се назад към сърцето, така и на
Земя
та артериите - водните потоци - текат на една страна, а под
земя
та вървят в обратно направление солевите вени.
Обаче, господа, ако в земята нямаше никакви солеви отлагания, корените на растенията не биха могли да растат в нея, защото тези корени растат там само защото като храна те получават от земята соли. Кореновата част на растенията по правило е наситена със соли, докато горната част е наситена със соли значително по-малко, а в цветовете пък са съвсем малко. Би могло да се попита: откъде постъпва всичко това, което нашата земна почва може да предостави на растението?
То постъпва благодарение на това, че почвата има кръговрата на водата; точно както при човека кръвта, течаща от сърцето по артериите, се връща назад по вените като синя, венозна кръв, връща се назад към сърцето, така и на Земята артериите - водните потоци - текат на една страна, а под земята вървят в обратно направление солевите вени.
Тук също има истинска циркулация, истински кръговрат.
към текста >>
Защо въобще работата стои така, че
Земя
та се състои, от една страна, от водна солена част, солено тяло (океан), и от друга страна, от твърда суша и пресни води от реките, преминаващи по сушата, и че постоянно по такъв начин солта се изтласква от морето.
Защо въобще работата стои така, че Земята се състои, от една страна, от водна солена част, солено тяло (океан), и от друга страна, от твърда суша и пресни води от реките, преминаващи по сушата, и че постоянно по такъв начин солта се изтласква от морето.
Виждате ли, ако се изследва солена вода, много солена морска вода, се открива, че отношенията, връзките на тази солена морска вода с Космоса са много слаби, незначителни. Точно както при човека стомахът например е слабо свързан с външния свят, той е свързан с него само посредством това, което постъпва оттам, така и съдържанието на морето е малко свързано с небесните пространства. Напротив, на Земята много силна връзка с небесните пространства поддържа всичко това, което е суша, където протичат водите, където благодарение на отлаганията на соли растат растенията, и така, връзка има там, където протичат води.
към текста >>
Напротив, на
Земя
та много силна връзка с небесните пространства поддържа всичко това, което е суша, където протичат водите, където благодарение на отлаганията на соли растат растенията, и така, връзка има там, където протичат води.
Защо въобще работата стои така, че Земята се състои, от една страна, от водна солена част, солено тяло (океан), и от друга страна, от твърда суша и пресни води от реките, преминаващи по сушата, и че постоянно по такъв начин солта се изтласква от морето. Виждате ли, ако се изследва солена вода, много солена морска вода, се открива, че отношенията, връзките на тази солена морска вода с Космоса са много слаби, незначителни. Точно както при човека стомахът например е слабо свързан с външния свят, той е свързан с него само посредством това, което постъпва оттам, така и съдържанието на морето е малко свързано с небесните пространства.
Напротив, на Земята много силна връзка с небесните пространства поддържа всичко това, което е суша, където протичат водите, където благодарение на отлаганията на соли растат растенията, и така, връзка има там, където протичат води.
към текста >>
Изворите представляват очите на
Земя
та.
Ако разглеждаме така нещата, у нас се появява съвсем различно отношение към планинските извори! Как ни радват тези извори, техните прекрасни бликащи струи, удивително чиста вода. Но това далеч не е всичко!
Изворите представляват очите на Земята.
С помощта на моретата Земята не може да погледне в мировото пространство, защото морето е солено; по вътрешен начин в морето се извършва само това, което вътрешно се извършва в стомаха ни. Изворите на прясна вода свободно се откриват към мировото пространство, те са подобни на нашите очи, отворени широко за света на външната природа. Бихме могли да кажем така: там, където на сушата има извори, Земята се вглежда в мировите далнини, тези извори са всъщност сетивни органи на Земята, докато нейното тяло, нейните вътрешни органи са в соленото море. Нещата тук, разбира се, са по-различни, отколкото в организма на човека; тук няма затворени, изолирани органи, няма такива органи, които биха могли да бъдат скицирани. Все пак е възможно да се скицират, защото сами по себе си те са невидими.
към текста >>
С помощта на моретата
Земя
та не може да погледне в мировото пространство, защото морето е солено; по вътрешен начин в морето се извършва само това, което вътрешно се извършва в стомаха ни.
Ако разглеждаме така нещата, у нас се появява съвсем различно отношение към планинските извори! Как ни радват тези извори, техните прекрасни бликащи струи, удивително чиста вода. Но това далеч не е всичко! Изворите представляват очите на Земята.
С помощта на моретата Земята не може да погледне в мировото пространство, защото морето е солено; по вътрешен начин в морето се извършва само това, което вътрешно се извършва в стомаха ни.
Изворите на прясна вода свободно се откриват към мировото пространство, те са подобни на нашите очи, отворени широко за света на външната природа. Бихме могли да кажем така: там, където на сушата има извори, Земята се вглежда в мировите далнини, тези извори са всъщност сетивни органи на Земята, докато нейното тяло, нейните вътрешни органи са в соленото море. Нещата тук, разбира се, са по-различни, отколкото в организма на човека; тук няма затворени, изолирани органи, няма такива органи, които биха могли да бъдат скицирани. Все пак е възможно да се скицират, защото сами по себе си те са невидими. Морето представлява земната утроба, вътрешностите на Земята, нейния корем, докато сетивните й органи се намират на сушата.
към текста >>
Бихме могли да кажем така: там, където на сушата има извори,
Земя
та се вглежда в мировите далнини, тези извори са всъщност сетивни органи на
Земя
та, докато нейното тяло, нейните вътрешни органи са в соленото море.
Как ни радват тези извори, техните прекрасни бликащи струи, удивително чиста вода. Но това далеч не е всичко! Изворите представляват очите на Земята. С помощта на моретата Земята не може да погледне в мировото пространство, защото морето е солено; по вътрешен начин в морето се извършва само това, което вътрешно се извършва в стомаха ни. Изворите на прясна вода свободно се откриват към мировото пространство, те са подобни на нашите очи, отворени широко за света на външната природа.
Бихме могли да кажем така: там, където на сушата има извори, Земята се вглежда в мировите далнини, тези извори са всъщност сетивни органи на Земята, докато нейното тяло, нейните вътрешни органи са в соленото море.
Нещата тук, разбира се, са по-различни, отколкото в организма на човека; тук няма затворени, изолирани органи, няма такива органи, които биха могли да бъдат скицирани. Все пак е възможно да се скицират, защото сами по себе си те са невидими. Морето представлява земната утроба, вътрешностите на Земята, нейния корем, докато сетивните й органи се намират на сушата. Всичко, което осигурява контактите на Земята, връзките й с мировото пространство, има пряко отношение с прясната вода. Всичко, което представлява утробата, коремната кухина на Земята, е свързано със солената вода.
към текста >>
Морето представлява земната утроба, вътрешностите на
Земя
та, нейния корем, докато сетивните й органи се намират на сушата.
С помощта на моретата Земята не може да погледне в мировото пространство, защото морето е солено; по вътрешен начин в морето се извършва само това, което вътрешно се извършва в стомаха ни. Изворите на прясна вода свободно се откриват към мировото пространство, те са подобни на нашите очи, отворени широко за света на външната природа. Бихме могли да кажем така: там, където на сушата има извори, Земята се вглежда в мировите далнини, тези извори са всъщност сетивни органи на Земята, докато нейното тяло, нейните вътрешни органи са в соленото море. Нещата тук, разбира се, са по-различни, отколкото в организма на човека; тук няма затворени, изолирани органи, няма такива органи, които биха могли да бъдат скицирани. Все пак е възможно да се скицират, защото сами по себе си те са невидими.
Морето представлява земната утроба, вътрешностите на Земята, нейния корем, докато сетивните й органи се намират на сушата.
Всичко, което осигурява контактите на Земята, връзките й с мировото пространство, има пряко отношение с прясната вода. Всичко, което представлява утробата, коремната кухина на Земята, е свързано със солената вода.
към текста >>
Всичко, което осигурява контактите на
Земя
та, връзките й с мировото пространство, има пряко отношение с прясната вода.
Изворите на прясна вода свободно се откриват към мировото пространство, те са подобни на нашите очи, отворени широко за света на външната природа. Бихме могли да кажем така: там, където на сушата има извори, Земята се вглежда в мировите далнини, тези извори са всъщност сетивни органи на Земята, докато нейното тяло, нейните вътрешни органи са в соленото море. Нещата тук, разбира се, са по-различни, отколкото в организма на човека; тук няма затворени, изолирани органи, няма такива органи, които биха могли да бъдат скицирани. Все пак е възможно да се скицират, защото сами по себе си те са невидими. Морето представлява земната утроба, вътрешностите на Земята, нейния корем, докато сетивните й органи се намират на сушата.
Всичко, което осигурява контактите на Земята, връзките й с мировото пространство, има пряко отношение с прясната вода.
Всичко, което представлява утробата, коремната кухина на Земята, е свързано със солената вода.
към текста >>
Всичко, което представлява утробата, коремната кухина на
Земя
та, е свързано със солената вода.
Бихме могли да кажем така: там, където на сушата има извори, Земята се вглежда в мировите далнини, тези извори са всъщност сетивни органи на Земята, докато нейното тяло, нейните вътрешни органи са в соленото море. Нещата тук, разбира се, са по-различни, отколкото в организма на човека; тук няма затворени, изолирани органи, няма такива органи, които биха могли да бъдат скицирани. Все пак е възможно да се скицират, защото сами по себе си те са невидими. Морето представлява земната утроба, вътрешностите на Земята, нейния корем, докато сетивните й органи се намират на сушата. Всичко, което осигурява контактите на Земята, връзките й с мировото пространство, има пряко отношение с прясната вода.
Всичко, което представлява утробата, коремната кухина на Земята, е свързано със солената вода.
към текста >>
И така, там, където действат силите на размножаването, по същество действат на
Земя
та силите на небето.
Искам да ви предоставя едно доказателство, че това е така. Виждате ли, веднъж вече ви казах: размножаването на човека и животните е свързано с небесното пространство. Казах ви: това, което е свързано с размножаването - яйцеклетката, ембрионът, - не се развива изолирано в тялото на майката, не, тук са задействани силите на целия Космос; само благодарение на действието на силите на Космоса се появява яйцеклетката в своята закръглена форма. Както във външния свят наблюдаваме кръговото въртене на Космоса (небесната сфера), така и това крехко яйце се превръща в отражение на Космоса, защото силите действат от всички страни.
И така, там, където действат силите на размножаването, по същество действат на Земята силите на небето.
При окото вие също виждате, че то представлява сфера, топче.
към текста >>
Ако разгледате далака, няма да откриете в него сферичната форма, защото той в по-голяма степен произхожда от
Земя
та, него го формират земните сили, силите на земната коремна кухина, на земната утроба.
Неотдавна ви описах това. Окото също е образувано по подражание на Космоса. Сетивните органи и очите са изградени от Космоса, като подражание на него самия.
Ако разгледате далака, няма да откриете в него сферичната форма, защото той в по-голяма степен произхожда от Земята, него го формират земните сили, силите на земната коремна кухина, на земната утроба.
Именно в това е разликата.
към текста >>
Далакът е образуван благодарение на
Земя
та, ето защо той има такава форма.
Далакът е образуван благодарение на Земята, ето защо той има такава форма.
Но какво трябва да стане, ако далакът се отстрани и остане само етерният далак, както това беше в случая със заека? Господа, тук трябва да стане следното: докато физическият далак зависи от Земята, проявява склонност, симпатия към Земята, етерният далак, който става съвсем свободен, неутежнен повече от физическия далак, отново попада под небесното, под космическото влияние. Така че може да се предположи, че на мястото на отстранения далак възниква някакво отражение на небето. Когато отворихме заека, видяхме тук, вътре, малко кръгло тяло, образувано от фина, бяла тъкан! Така че всичко напълно съвпадна.
към текста >>
Господа, тук трябва да стане следното: докато физическият далак зависи от
Земя
та, проявява склонност, симпатия към
Земя
та, етерният далак, който става съвсем свободен, неутежнен повече от физическия далак, отново попада под небесното, под космическото влияние.
Далакът е образуван благодарение на Земята, ето защо той има такава форма. Но какво трябва да стане, ако далакът се отстрани и остане само етерният далак, както това беше в случая със заека?
Господа, тук трябва да стане следното: докато физическият далак зависи от Земята, проявява склонност, симпатия към Земята, етерният далак, който става съвсем свободен, неутежнен повече от физическия далак, отново попада под небесното, под космическото влияние.
Така че може да се предположи, че на мястото на отстранения далак възниква някакво отражение на небето. Когато отворихме заека, видяхме тук, вътре, малко кръгло тяло, образувано от фина, бяла тъкан! Така че всичко напълно съвпадна. Случи се това, което и трябваше да се случи в съответствие с предсказанието на духовната наука. За сравнително кратко време тук се появи малко, с големината на орех тъканно образувание.
към текста >>
Те не излизат там, където
Земя
та е открита за хода на мировия кръговрат.
Знаейки за това, можем да кажем, че рибите се намират в особено положение, доколкото те никога не излизат на сушата. В най-добрия случай те малко изскачат на сушата, но не могат да живеят на нея, а трябва да живеят в морето. Вследствие от това рибите имат особено устройство.
Те не излизат там, където Земята е открита за хода на мировия кръговрат.
Затова за рибите е много трудно да формират свои сетивни органи и органи за размножаване. От мировото пространство зависи наличието на тези органи вътре (в рибите). Затова на тях им се налага щателно да използват малкото, което с въздуха и топлината попада в морето от Космоса, за да бъдат в състояние да изградят своите сетивни органи и органи за размножаване. Но природата се грижи за всичко; можете да видите това, например при така наречената златна рибка. Всичките си люспи и кожа тя използва, за да се подложи на влиянието на светлината; затова тя и става такава златна.
към текста >>
Може да се каже: там, където
Земя
та е осолена, там тя действа със земните сили.
Виждате, господа, че всичко тук напълно се съгласува.
Може да се каже: там, където Земята е осолена, там тя действа със земните сили.
Тя действа върху тези органи, които се формират благодарение на Земята. Нашите мускулни тъкани се формират благодарение на Земята, когато се движим в земното привличане. Силата на тежестта е земна сила. Земята действа върху всички мускулни и костни тъкани. Солта на Земята действа в нас и ние получаваме здрави кости и силни мускули.
към текста >>
Тя действа върху тези органи, които се формират благодарение на
Земя
та.
Виждате, господа, че всичко тук напълно се съгласува. Може да се каже: там, където Земята е осолена, там тя действа със земните сили.
Тя действа върху тези органи, които се формират благодарение на Земята.
Нашите мускулни тъкани се формират благодарение на Земята, когато се движим в земното привличане. Силата на тежестта е земна сила. Земята действа върху всички мускулни и костни тъкани. Солта на Земята действа в нас и ние получаваме здрави кости и силни мускули. Обаче с помощта на тези соли на Земята ние не бихме могли да си изградим нито сетивни органи, нито органи за размножаване; те биха се оказали редуцирани, атрофирали.
към текста >>
Нашите мускулни тъкани се формират благодарение на
Земя
та, когато се движим в земното привличане.
Виждате, господа, че всичко тук напълно се съгласува. Може да се каже: там, където Земята е осолена, там тя действа със земните сили. Тя действа върху тези органи, които се формират благодарение на Земята.
Нашите мускулни тъкани се формират благодарение на Земята, когато се движим в земното привличане.
Силата на тежестта е земна сила. Земята действа върху всички мускулни и костни тъкани. Солта на Земята действа в нас и ние получаваме здрави кости и силни мускули. Обаче с помощта на тези соли на Земята ние не бихме могли да си изградим нито сетивни органи, нито органи за размножаване; те биха се оказали редуцирани, атрофирали. Те винаги трябва да се намират под въздействието на извънземните сили, на небесните, космическите сили.
към текста >>
Земя
та действа върху всички мускулни и костни тъкани.
Виждате, господа, че всичко тук напълно се съгласува. Може да се каже: там, където Земята е осолена, там тя действа със земните сили. Тя действа върху тези органи, които се формират благодарение на Земята. Нашите мускулни тъкани се формират благодарение на Земята, когато се движим в земното привличане. Силата на тежестта е земна сила.
Земята действа върху всички мускулни и костни тъкани.
Солта на Земята действа в нас и ние получаваме здрави кости и силни мускули. Обаче с помощта на тези соли на Земята ние не бихме могли да си изградим нито сетивни органи, нито органи за размножаване; те биха се оказали редуцирани, атрофирали. Те винаги трябва да се намират под въздействието на извънземните сили, на небесните, космическите сили. С примера за сьомгата виждаме каква е разликата за нея между солените и сладките води. Тя отива в солените води, за да се охрани, там набира земни сили; когато трябва да стане годна за размножаване, тя отива в сладки води и там набира космически, небесни сили.
към текста >>
Солта на
Земя
та действа в нас и ние получаваме здрави кости и силни мускули.
Може да се каже: там, където Земята е осолена, там тя действа със земните сили. Тя действа върху тези органи, които се формират благодарение на Земята. Нашите мускулни тъкани се формират благодарение на Земята, когато се движим в земното привличане. Силата на тежестта е земна сила. Земята действа върху всички мускулни и костни тъкани.
Солта на Земята действа в нас и ние получаваме здрави кости и силни мускули.
Обаче с помощта на тези соли на Земята ние не бихме могли да си изградим нито сетивни органи, нито органи за размножаване; те биха се оказали редуцирани, атрофирали. Те винаги трябва да се намират под въздействието на извънземните сили, на небесните, космическите сили. С примера за сьомгата виждаме каква е разликата за нея между солените и сладките води. Тя отива в солените води, за да се охрани, там набира земни сили; когато трябва да стане годна за размножаване, тя отива в сладки води и там набира космически, небесни сили.
към текста >>
Обаче с помощта на тези соли на
Земя
та ние не бихме могли да си изградим нито сетивни органи, нито органи за размножаване; те биха се оказали редуцирани, атрофирали.
Тя действа върху тези органи, които се формират благодарение на Земята. Нашите мускулни тъкани се формират благодарение на Земята, когато се движим в земното привличане. Силата на тежестта е земна сила. Земята действа върху всички мускулни и костни тъкани. Солта на Земята действа в нас и ние получаваме здрави кости и силни мускули.
Обаче с помощта на тези соли на Земята ние не бихме могли да си изградим нито сетивни органи, нито органи за размножаване; те биха се оказали редуцирани, атрофирали.
Те винаги трябва да се намират под въздействието на извънземните сили, на небесните, космическите сили. С примера за сьомгата виждаме каква е разликата за нея между солените и сладките води. Тя отива в солените води, за да се охрани, там набира земни сили; когато трябва да стане годна за размножаване, тя отива в сладки води и там набира космически, небесни сили.
към текста >>
Може да се каже така: даже по отношение на животните
Земя
та притежава своего рода кръговрат, което е видно с примера за сьомгата.
Може да се каже така: даже по отношение на животните Земята притежава своего рода кръговрат, което е видно с примера за сьомгата.
Тя на смени отива ту в морето, ту в реката. Така тя ходи ту тук, ту там. Цяло поколение сьомги отива ту тук, ту там. С примера за сьомгата виждаме как всичко живо на земята се намира в постоянно движение.
към текста >>
С примера за сьомгата виждаме как всичко живо на
земя
та се намира в постоянно движение.
Може да се каже така: даже по отношение на животните Земята притежава своего рода кръговрат, което е видно с примера за сьомгата. Тя на смени отива ту в морето, ту в реката. Така тя ходи ту тук, ту там. Цяло поколение сьомги отива ту тук, ту там.
С примера за сьомгата виждаме как всичко живо на земята се намира в постоянно движение.
към текста >>
Може да се каже така: за да получават съответните топлинни сили на
Земя
та, птиците трябва да летят на юг; там те в по-голяма степен увеличават мускулатурата си, своите мускулни тъкани.
Запознавайки се по такъв начин със сьомгата, имаме образец и за другото, което винаги е пред очите ни, което представлява великолепно, удивително зрелище - това са прелитанията на птиците. Само птиците се придвижват във въздуха: също ту тук, ту там; сьомгата се премества ту тук, ту там във водата. Миграцията на сьомгата във водата е подобна на прелитанията на птиците във въздуха; само че сьомгата извършва премествания тук и там между солени и сладки води, а птиците прелитат тук и там между топли и студени въздушни зони. Който е разбрал миграцията на сьомгата, има образец и за птичите прелитания.
Може да се каже така: за да получават съответните топлинни сили на Земята, птиците трябва да летят на юг; там те в по-голяма степен увеличават мускулатурата си, своите мускулни тъкани.
За да имат небесните, космически сили, на птиците в по-голяма степен им е необходимо да се преместват в чистия въздух на Севера; тук те формират размножителните си органи. На тези животни е необходима цялата Земя. Само висшите животни - млекопитаещите - и човекът в по-голяма степен са независими, еманципирани от Земята, цялото им устройство притежава по-голяма независимост.
към текста >>
На тези животни е необходима цялата
Земя
.
Само птиците се придвижват във въздуха: също ту тук, ту там; сьомгата се премества ту тук, ту там във водата. Миграцията на сьомгата във водата е подобна на прелитанията на птиците във въздуха; само че сьомгата извършва премествания тук и там между солени и сладки води, а птиците прелитат тук и там между топли и студени въздушни зони. Който е разбрал миграцията на сьомгата, има образец и за птичите прелитания. Може да се каже така: за да получават съответните топлинни сили на Земята, птиците трябва да летят на юг; там те в по-голяма степен увеличават мускулатурата си, своите мускулни тъкани. За да имат небесните, космически сили, на птиците в по-голяма степен им е необходимо да се преместват в чистия въздух на Севера; тук те формират размножителните си органи.
На тези животни е необходима цялата Земя.
Само висшите животни - млекопитаещите - и човекът в по-голяма степен са независими, еманципирани от Земята, цялото им устройство притежава по-голяма независимост.
към текста >>
Само висшите животни - млекопитаещите - и човекът в по-голяма степен са независими, еманципирани от
Земя
та, цялото им устройство притежава по-голяма независимост.
Миграцията на сьомгата във водата е подобна на прелитанията на птиците във въздуха; само че сьомгата извършва премествания тук и там между солени и сладки води, а птиците прелитат тук и там между топли и студени въздушни зони. Който е разбрал миграцията на сьомгата, има образец и за птичите прелитания. Може да се каже така: за да получават съответните топлинни сили на Земята, птиците трябва да летят на юг; там те в по-голяма степен увеличават мускулатурата си, своите мускулни тъкани. За да имат небесните, космически сили, на птиците в по-голяма степен им е необходимо да се преместват в чистия въздух на Севера; тук те формират размножителните си органи. На тези животни е необходима цялата Земя.
Само висшите животни - млекопитаещите - и човекът в по-голяма степен са независими, еманципирани от Земята, цялото им устройство притежава по-голяма независимост.
към текста >>
Човек много силно се е еманципирал от
Земя
та.
Човек много силно се е еманципирал от Земята.
Той, както ви казах, изгражда както лявата - земната - страна, така и дясната - небесната - по такъв начин, че като физически човек може да ги носи, без да забелязва, че лявата страна повече е привързана към Земята, а дясната - към небето. Но има хора, повече привързани към Земята; те спят основно на лявата си страна, лежат на лявата страна. На дясната страна хората лягат в случай, че дясната им страна е уморена или ако в по-голяма степен са подложени на силите, отнасящи се към небесното, към космическото. Да се наблюдават такива неща, разбира се, е трудно, защото те са смесени с много други неща. Ако човек легне на дясната си страна, може просто това да е по-тъмната страна на стаята; именно това може да е причината.
към текста >>
Той, както ви казах, изгражда както лявата - земната - страна, така и дясната - небесната - по такъв начин, че като физически човек може да ги носи, без да забелязва, че лявата страна повече е привързана към
Земя
та, а дясната - към небето.
Човек много силно се е еманципирал от Земята.
Той, както ви казах, изгражда както лявата - земната - страна, така и дясната - небесната - по такъв начин, че като физически човек може да ги носи, без да забелязва, че лявата страна повече е привързана към Земята, а дясната - към небето.
Но има хора, повече привързани към Земята; те спят основно на лявата си страна, лежат на лявата страна. На дясната страна хората лягат в случай, че дясната им страна е уморена или ако в по-голяма степен са подложени на силите, отнасящи се към небесното, към космическото. Да се наблюдават такива неща, разбира се, е трудно, защото те са смесени с много други неща. Ако човек легне на дясната си страна, може просто това да е по-тъмната страна на стаята; именно това може да е причината. И макар да се разглеждат такива неща да е трудно - както мисловно, така и по друг начин, - все пак обикновено човек по-охотно ляга в съня си на лявата страна, защото това е земната страна на тялото.
към текста >>
Но има хора, повече привързани към
Земя
та; те спят основно на лявата си страна, лежат на лявата страна.
Човек много силно се е еманципирал от Земята. Той, както ви казах, изгражда както лявата - земната - страна, така и дясната - небесната - по такъв начин, че като физически човек може да ги носи, без да забелязва, че лявата страна повече е привързана към Земята, а дясната - към небето.
Но има хора, повече привързани към Земята; те спят основно на лявата си страна, лежат на лявата страна.
На дясната страна хората лягат в случай, че дясната им страна е уморена или ако в по-голяма степен са подложени на силите, отнасящи се към небесното, към космическото. Да се наблюдават такива неща, разбира се, е трудно, защото те са смесени с много други неща. Ако човек легне на дясната си страна, може просто това да е по-тъмната страна на стаята; именно това може да е причината. И макар да се разглеждат такива неща да е трудно - както мисловно, така и по друг начин, - все пак обикновено човек по-охотно ляга в съня си на лявата страна, защото това е земната страна на тялото. Но това не следва да се надценява: защото човек е еманципиран от Земята и постъпките му също са независими от Земята.
към текста >>
Но това не следва да се надценява: защото човек е еманципиран от
Земя
та и постъпките му също са независими от
Земя
та.
Но има хора, повече привързани към Земята; те спят основно на лявата си страна, лежат на лявата страна. На дясната страна хората лягат в случай, че дясната им страна е уморена или ако в по-голяма степен са подложени на силите, отнасящи се към небесното, към космическото. Да се наблюдават такива неща, разбира се, е трудно, защото те са смесени с много други неща. Ако човек легне на дясната си страна, може просто това да е по-тъмната страна на стаята; именно това може да е причината. И макар да се разглеждат такива неща да е трудно - както мисловно, така и по друг начин, - все пак обикновено човек по-охотно ляга в съня си на лявата страна, защото това е земната страна на тялото.
Но това не следва да се надценява: защото човек е еманципиран от Земята и постъпките му също са независими от Земята.
При животните това си струва да се наблюдава. Навсякъде може да се види как по най-удивителен начин се разкриват тайните на света.
към текста >>
Само това показва, че тази риба е привързана към
Земя
та, тъй като хранителните вещества идват от
Земя
та.
рис.), под нея се намира солена морска вода, съдържаща в себе си и всевъзможни други вещества. Има някои риби, устроени по доста забележителен начин. Тези риби са така устроени, че са много силно подложени на земните сили, докато другите риби жадно улавят всичко, което като светлина и въздух прониква във водата. Те нямат бели дробове и не могат да дишат въздух; те загиват, умират на въздух, но въпреки това жадно улавят с хрилете всичко, което като светлина и въздух прониква във водата. Но има една риба - нейната по-голяма разновидност се нарича палтус, а по-малката - камбала (калкан, писия), - тази риба е много хранителна, повечето хранителни вещества се съдържат в тази риба.
Само това показва, че тази риба е привързана към Земята, тъй като хранителните вещества идват от Земята.
И така, камбалата се придържа към Земята. Какво бихме могли да очакваме от тази риба?
към текста >>
И така, камбалата се придържа към
Земя
та.
Има някои риби, устроени по доста забележителен начин. Тези риби са така устроени, че са много силно подложени на земните сили, докато другите риби жадно улавят всичко, което като светлина и въздух прониква във водата. Те нямат бели дробове и не могат да дишат въздух; те загиват, умират на въздух, но въпреки това жадно улавят с хрилете всичко, което като светлина и въздух прониква във водата. Но има една риба - нейната по-голяма разновидност се нарича палтус, а по-малката - камбала (калкан, писия), - тази риба е много хранителна, повечето хранителни вещества се съдържат в тази риба. Само това показва, че тази риба е привързана към Земята, тъй като хранителните вещества идват от Земята.
И така, камбалата се придържа към Земята.
Какво бихме могли да очакваме от тази риба?
към текста >>
Бихме могли да очакваме от нея, че и със своя начин на живот тя ще изразява своята привързаност към
Земя
та.
Бихме могли да очакваме от нея, че и със своя начин на живот тя ще изразява своята привързаност към Земята.
Именно това и става. Тя лежи на едната си страна: тази страна е плоска и бяла. Тя лежи на едната си страна, при това така здраво, че главата й е обърната и двете й очи са разположени на другата страна. Така че такава риба отдолу изглежда ето така.
към текста >>
Камбалата действително изработва в себе си много хранителни вещества, тъй като тя е привързана към
Земя
та.
Тук тя е съвсем плоска и бяла; от другата страна, отгоре, се намират двете очи. Главата е усукана, тъй като тя винаги ляга на лявата страна. Лявата страна е хранителната страна, тя е бледна и бяла. Другата страна получава оцветяването си от небето, тя ту е сива, ту кафеникава, очите са отвърнати от хранителната страна, главата е усукана. Камбалата е съвсем едностранна, при нея и очите, и органите са разположени от едната страна; другата страна е плоска и избеляла.
Камбалата действително изработва в себе си много хранителни вещества, тъй като тя е привързана към Земята.
Някои екземпляри тежат повече от триста килограма. Следователно това е едра риба. Тя улавя с храната си много неща. Камбалата явно показва следното; тялото й, прилепващо към земята, винаги лежи на едната си страна. Тя прилепва към земята така здраво с тази страна, че можем да я сравним с човек, който всяка нощ би лежал на лявата си страна, обърнал глава, гледащ само на една страна.
към текста >>
Камбалата явно показва следното; тялото й, прилепващо към
земя
та, винаги лежи на едната си страна.
Камбалата е съвсем едностранна, при нея и очите, и органите са разположени от едната страна; другата страна е плоска и избеляла. Камбалата действително изработва в себе си много хранителни вещества, тъй като тя е привързана към Земята. Някои екземпляри тежат повече от триста килограма. Следователно това е едра риба. Тя улавя с храната си много неща.
Камбалата явно показва следното; тялото й, прилепващо към земята, винаги лежи на едната си страна.
Тя прилепва към земята така здраво с тази страна, че можем да я сравним с човек, който всяка нощ би лежал на лявата си страна, обърнал глава, гледащ само на една страна. Вярно, при човека (лежането на една страна) не довежда до такива радикални последствия. Човек е еманципиран от Земята, запазва своята независимост от Земята. Обаче нещо в това отношение може да се прояви даже при човека; така например при човека можем да се сблъскаме със специфично заболяване; той вижда с дясното око или въобще с някое от очите по-добре, отколкото с другото. Ако това не е вроден дефект, в повечето от случаите се изяснява, че човек спи на другата страна.
към текста >>
Тя прилепва към
земя
та така здраво с тази страна, че можем да я сравним с човек, който всяка нощ би лежал на лявата си страна, обърнал глава, гледащ само на една страна.
Камбалата действително изработва в себе си много хранителни вещества, тъй като тя е привързана към Земята. Някои екземпляри тежат повече от триста килограма. Следователно това е едра риба. Тя улавя с храната си много неща. Камбалата явно показва следното; тялото й, прилепващо към земята, винаги лежи на едната си страна.
Тя прилепва към земята така здраво с тази страна, че можем да я сравним с човек, който всяка нощ би лежал на лявата си страна, обърнал глава, гледащ само на една страна.
Вярно, при човека (лежането на една страна) не довежда до такива радикални последствия. Човек е еманципиран от Земята, запазва своята независимост от Земята. Обаче нещо в това отношение може да се прояви даже при човека; така например при човека можем да се сблъскаме със специфично заболяване; той вижда с дясното око или въобще с някое от очите по-добре, отколкото с другото. Ако това не е вроден дефект, в повечето от случаите се изяснява, че човек спи на другата страна. От страната, на която човек много често лежи, действат земните сили; окото слабее от това и зрението се влошава.
към текста >>
Човек е еманципиран от
Земя
та, запазва своята независимост от
Земя
та.
Следователно това е едра риба. Тя улавя с храната си много неща. Камбалата явно показва следното; тялото й, прилепващо към земята, винаги лежи на едната си страна. Тя прилепва към земята така здраво с тази страна, че можем да я сравним с човек, който всяка нощ би лежал на лявата си страна, обърнал глава, гледащ само на една страна. Вярно, при човека (лежането на една страна) не довежда до такива радикални последствия.
Човек е еманципиран от Земята, запазва своята независимост от Земята.
Обаче нещо в това отношение може да се прояви даже при човека; така например при човека можем да се сблъскаме със специфично заболяване; той вижда с дясното око или въобще с някое от очите по-добре, отколкото с другото. Ако това не е вроден дефект, в повечето от случаите се изяснява, че човек спи на другата страна. От страната, на която човек много често лежи, действат земните сили; окото слабее от това и зрението се влошава. Въздействието не е толкова явно, както при камбалата, но въпреки това леко се проявява. Окото, насочено към небето и отвърнато от Земята, става малко по-силно.
към текста >>
Окото, насочено към небето и отвърнато от
Земя
та, става малко по-силно.
Човек е еманципиран от Земята, запазва своята независимост от Земята. Обаче нещо в това отношение може да се прояви даже при човека; така например при човека можем да се сблъскаме със специфично заболяване; той вижда с дясното око или въобще с някое от очите по-добре, отколкото с другото. Ако това не е вроден дефект, в повечето от случаите се изяснява, че човек спи на другата страна. От страната, на която човек много често лежи, действат земните сили; окото слабее от това и зрението се влошава. Въздействието не е толкова явно, както при камбалата, но въпреки това леко се проявява.
Окото, насочено към небето и отвърнато от Земята, става малко по-силно.
Виждате колко необичайни са тези връзки. Казвал съм ви: по един или друг начин самата природа ни показва с какви сили тя работи. Гледайки камбалата - малката камбала може да се види на всеки рибен пазар, а по-голямата се среща в морето, в солена вода, - се разсъждава така: да се формира в такъв вид може само такова животно, което направо е натоварено, напълнено с разтворени хранителни вещества. Ако това животно иска малко небе (иска да се подложи на космическо влияние), тогава то със своята друга страна трябва да бъде винаги обърнато към небето, това благоприятства очите, а също така го прави способно за размножаване. Тази риба достига последното по различен начин от сьомгата.
към текста >>
Но какво прави в това отношение самата
Земя
?
Но какво прави в това отношение самата Земя?
Господа, ако съществуваше само соленото море, Земята отдавна би загинала, защото сама по себе си тя не може да съществува. Но освен солената морска вода тя има и сладки води; именно тези сладки води възприемат от небесното пространство репродуктивните сили на Земята. Соленото море не може да извлече от мировите простори силите, необходими за опресняване на Земята. Ако отидете при извор, където струи удивително чиста вода, ще забележите как там всичко е зелено, какъв удивителен аромат има там, как всичко е свежо. Да, това, което създава свежест около извора, което извира, носи свежест и бодрост на целия жизнен свят.
към текста >>
Господа, ако съществуваше само соленото море,
Земя
та отдавна би загинала, защото сама по себе си тя не може да съществува.
Но какво прави в това отношение самата Земя?
Господа, ако съществуваше само соленото море, Земята отдавна би загинала, защото сама по себе си тя не може да съществува.
Но освен солената морска вода тя има и сладки води; именно тези сладки води възприемат от небесното пространство репродуктивните сили на Земята. Соленото море не може да извлече от мировите простори силите, необходими за опресняване на Земята. Ако отидете при извор, където струи удивително чиста вода, ще забележите как там всичко е зелено, какъв удивителен аромат има там, как всичко е свежо. Да, това, което създава свежест около извора, което извира, носи свежест и бодрост на целия жизнен свят. На това място Земята сякаш отваря навън, в мировото пространство своите очи, своите сетивни органи.
към текста >>
Но освен солената морска вода тя има и сладки води; именно тези сладки води възприемат от небесното пространство репродуктивните сили на
Земя
та.
Но какво прави в това отношение самата Земя? Господа, ако съществуваше само соленото море, Земята отдавна би загинала, защото сама по себе си тя не може да съществува.
Но освен солената морска вода тя има и сладки води; именно тези сладки води възприемат от небесното пространство репродуктивните сили на Земята.
Соленото море не може да извлече от мировите простори силите, необходими за опресняване на Земята. Ако отидете при извор, където струи удивително чиста вода, ще забележите как там всичко е зелено, какъв удивителен аромат има там, как всичко е свежо. Да, това, което създава свежест около извора, което извира, носи свежест и бодрост на целия жизнен свят. На това място Земята сякаш отваря навън, в мировото пространство своите очи, своите сетивни органи. С примерите за сьомгата и камбалата се забелязва също и следното: те отиват там, където има (космическо влияние), ръководейки се от своеобразен инстинкт, те постъпват в съответствие със свойствата на Земята.
към текста >>
Соленото море не може да извлече от мировите простори силите, необходими за опресняване на
Земя
та.
Но какво прави в това отношение самата Земя? Господа, ако съществуваше само соленото море, Земята отдавна би загинала, защото сама по себе си тя не може да съществува. Но освен солената морска вода тя има и сладки води; именно тези сладки води възприемат от небесното пространство репродуктивните сили на Земята.
Соленото море не може да извлече от мировите простори силите, необходими за опресняване на Земята.
Ако отидете при извор, където струи удивително чиста вода, ще забележите как там всичко е зелено, какъв удивителен аромат има там, как всичко е свежо. Да, това, което създава свежест около извора, което извира, носи свежест и бодрост на целия жизнен свят. На това място Земята сякаш отваря навън, в мировото пространство своите очи, своите сетивни органи. С примерите за сьомгата и камбалата се забелязва също и следното: те отиват там, където има (космическо влияние), ръководейки се от своеобразен инстинкт, те постъпват в съответствие със свойствата на Земята. Сьомгата търси сладки води.
към текста >>
На това място
Земя
та сякаш отваря навън, в мировото пространство своите очи, своите сетивни органи.
Господа, ако съществуваше само соленото море, Земята отдавна би загинала, защото сама по себе си тя не може да съществува. Но освен солената морска вода тя има и сладки води; именно тези сладки води възприемат от небесното пространство репродуктивните сили на Земята. Соленото море не може да извлече от мировите простори силите, необходими за опресняване на Земята. Ако отидете при извор, където струи удивително чиста вода, ще забележите как там всичко е зелено, какъв удивителен аромат има там, как всичко е свежо. Да, това, което създава свежест около извора, което извира, носи свежест и бодрост на целия жизнен свят.
На това място Земята сякаш отваря навън, в мировото пространство своите очи, своите сетивни органи.
С примерите за сьомгата и камбалата се забелязва също и следното: те отиват там, където има (космическо влияние), ръководейки се от своеобразен инстинкт, те постъпват в съответствие със свойствата на Земята. Сьомгата търси сладки води. Камбалата, в съответствие с устройството на тялото си, е обърната към светлината. Тя не може да се добере до изворите. Но и самите извори в нещо приличат на камбалата: за Земята като цяло те са това, с което тя е обърната към светлината.
към текста >>
С примерите за сьомгата и камбалата се забелязва също и следното: те отиват там, където има (космическо влияние), ръководейки се от своеобразен инстинкт, те постъпват в съответствие със свойствата на
Земя
та.
Но освен солената морска вода тя има и сладки води; именно тези сладки води възприемат от небесното пространство репродуктивните сили на Земята. Соленото море не може да извлече от мировите простори силите, необходими за опресняване на Земята. Ако отидете при извор, където струи удивително чиста вода, ще забележите как там всичко е зелено, какъв удивителен аромат има там, как всичко е свежо. Да, това, което създава свежест около извора, което извира, носи свежест и бодрост на целия жизнен свят. На това място Земята сякаш отваря навън, в мировото пространство своите очи, своите сетивни органи.
С примерите за сьомгата и камбалата се забелязва също и следното: те отиват там, където има (космическо влияние), ръководейки се от своеобразен инстинкт, те постъпват в съответствие със свойствата на Земята.
Сьомгата търси сладки води. Камбалата, в съответствие с устройството на тялото си, е обърната към светлината. Тя не може да се добере до изворите. Но и самите извори в нещо приличат на камбалата: за Земята като цяло те са това, с което тя е обърната към светлината. Камбалата, рибата, трябва да се обръща към светлината със своето собствено тяло.
към текста >>
Но и самите извори в нещо приличат на камбалата: за
Земя
та като цяло те са това, с което тя е обърната към светлината.
На това място Земята сякаш отваря навън, в мировото пространство своите очи, своите сетивни органи. С примерите за сьомгата и камбалата се забелязва също и следното: те отиват там, където има (космическо влияние), ръководейки се от своеобразен инстинкт, те постъпват в съответствие със свойствата на Земята. Сьомгата търси сладки води. Камбалата, в съответствие с устройството на тялото си, е обърната към светлината. Тя не може да се добере до изворите.
Но и самите извори в нещо приличат на камбалата: за Земята като цяло те са това, с което тя е обърната към светлината.
Камбалата, рибата, трябва да се обръща към светлината със своето собствено тяло.
към текста >>
Тези неща са във висша степен поучителни, тъй като позволяват да се види това, което го има в човека, макар и да се наблюдава в него нещо подобно да е значително по-трудно: защото той, както вече ви казах, се е еманципирал от
Земя
та.
Тези неща са във висша степен поучителни, тъй като позволяват да се види това, което го има в човека, макар и да се наблюдава в него нещо подобно да е значително по-трудно: защото той, както вече ви казах, се е еманципирал от Земята.
Но ако на такива неща изобщо не се обръща внимание, не може да се разбере животът на Земята като цяло. Всъщност работата стои така, че можем да кажем: гледайки морето, гледайки камбалата, можем навсякъде да видим как морето посредством камбалата се отваря за небето! Камбалите са доказателство за това, че морето изпитва жажда за небето, защото концентрацията на соли в морето го изолира от небето! Може да се каже така: камбалата е израз на жаждата на морето за светлина и въздух. Ако разгледаме собствения си кръговрат, и при нас, в тези места, които са по-наситени със соли, там, където се намират мускулите, има чувствителни сетивни органи, осезателни органи.
към текста >>
Но ако на такива неща изобщо не се обръща внимание, не може да се разбере животът на
Земя
та като цяло.
Тези неща са във висша степен поучителни, тъй като позволяват да се види това, което го има в човека, макар и да се наблюдава в него нещо подобно да е значително по-трудно: защото той, както вече ви казах, се е еманципирал от Земята.
Но ако на такива неща изобщо не се обръща внимание, не може да се разбере животът на Земята като цяло.
Всъщност работата стои така, че можем да кажем: гледайки морето, гледайки камбалата, можем навсякъде да видим как морето посредством камбалата се отваря за небето! Камбалите са доказателство за това, че морето изпитва жажда за небето, защото концентрацията на соли в морето го изолира от небето! Може да се каже така: камбалата е израз на жаждата на морето за светлина и въздух. Ако разгледаме собствения си кръговрат, и при нас, в тези места, които са по-наситени със соли, там, където се намират мускулите, има чувствителни сетивни органи, осезателни органи. В тези места човек също се открива навън, макар и по различен начин, отколкото при очите, които се отварят срещу светлината непосредствено.
към текста >>
С цялото си плоско тяло тя се зарива в
земя
та, използвайки устата си, за да се покрие с пясък; после леко движи пясъка, защото наблизо може да мине риба.
Камбалата поглъща други, по-дребни риби. Обаче, виждате ли, другите риби се разбягват настрани при появата на камбалата, която за тях е като призрак; защото за другите риби е напълно естествено да имат очи от двете страни на тялото, при тях очите се образуват от двете страни едновременно. Другите риби се отнасят към камбалата като към приближаващ се към тях човек; рибите бързо изчезват, разпръскват се, и камбалата не би имала нищо за ядене, ако не беше по-съобразителна и ловка от останалите. Обаче другите риби, очите на които са разположени от двете страни на тялото, не са толкова разумни, тъй като не са свързани толкова силно с небето. Камбалата си търси такива места, където дъното на морето се издига към брега, плитчини в морето, където тя заляга.
С цялото си плоско тяло тя се зарива в земята, използвайки устата си, за да се покрие с пясък; после леко движи пясъка, защото наблизо може да мине риба.
Рибите и раците са привлечени насам, без да забелязват камбалата, и изведнъж тя изскача и хваща преминаващата риба! Камбалата прави това изключително разум-но и хитро! На това е способно само такова животно, което по най-фин начин е свързано с небесните, с космическите сили.
към текста >>
Вече ви е известно, че растенията растат благодарение на това, че по течението на реките, вливащи се в морето, вътре (под
земя
та), в обратно направление, се движат солени потоци, те се разпространяват и дават възможност на растенията да растат.
Какво се съдържа в другите хранителни продукти? Погледнете растението, господа.
Вече ви е известно, че растенията растат благодарение на това, че по течението на реките, вливащи се в морето, вътре (под земята), в обратно направление, се движат солени потоци, те се разпространяват и дават възможност на растенията да растат.
И така, вътре, в земята, вътре, в растенията, в корените се намират солите. Но когато растението израсне от земята, на него се появяват все повече и повече цветове. Цветовете са чудно оцветени, тъй като възприемат светлината.
към текста >>
И така, вътре, в
земя
та, вътре, в растенията, в корените се намират солите.
Какво се съдържа в другите хранителни продукти? Погледнете растението, господа. Вече ви е известно, че растенията растат благодарение на това, че по течението на реките, вливащи се в морето, вътре (под земята), в обратно направление, се движат солени потоци, те се разпространяват и дават възможност на растенията да растат.
И така, вътре, в земята, вътре, в растенията, в корените се намират солите.
Но когато растението израсне от земята, на него се появяват все повече и повече цветове. Цветовете са чудно оцветени, тъй като възприемат светлината.
към текста >>
Но когато растението израсне от
земя
та, на него се появяват все повече и повече цветове.
Какво се съдържа в другите хранителни продукти? Погледнете растението, господа. Вече ви е известно, че растенията растат благодарение на това, че по течението на реките, вливащи се в морето, вътре (под земята), в обратно направление, се движат солени потоци, те се разпространяват и дават възможност на растенията да растат. И така, вътре, в земята, вътре, в растенията, в корените се намират солите.
Но когато растението израсне от земята, на него се появяват все повече и повече цветове.
Цветовете са чудно оцветени, тъй като възприемат светлината.
към текста >>
Тук, над
земя
та, в цвета, растението възприема светлината; с корена растението приема солта.
Тук, над земята, в цвета, растението възприема светлината; с корена растението приема солта.
Тук, отвън, растението е носител на светлината, отдолу то става носител на солта. Тук, отдолу, растението е подобно на морската част на Земята, горе то става подобно на небето. Коренът е наситен със соли, цветът е наситен със светлина. По-рано това се е осъзнавало значително по-добре. Затова това, което се е намирало в цвета, са го наричали фосфор.
към текста >>
Тук, отдолу, растението е подобно на морската част на
Земя
та, горе то става подобно на небето.
Тук, над земята, в цвета, растението възприема светлината; с корена растението приема солта. Тук, отвън, растението е носител на светлината, отдолу то става носител на солта.
Тук, отдолу, растението е подобно на морската част на Земята, горе то става подобно на небето.
Коренът е наситен със соли, цветът е наситен със светлина. По-рано това се е осъзнавало значително по-добре. Затова това, което се е намирало в цвета, са го наричали фосфор. Днес, когато всичко е станало материалистично, за фосфор се приема само твърдото вещество. Фосфор означава следното: фос означава светлина, фор означава носител; фосфор означава носител на светлина; фосфорът е бил това, което е носило светлината в цвета.
към текста >>
И със
Земя
та работата стои по същия начин, господа.
И със Земята работата стои по същия начин, господа.
Но на вас няма да ви се удаде да видите - дори и да стигнете много далеч, да станете световни пътешественици, - че самата Земя си приготвя обед! И въпреки това тя се храни, в нея става постоянна обмяна на веществата, защото нагоре от Земята постоянно се издига пара, мъгла. Знаете, че падащите валежи, дъждовната вода представлява дестилат, тоест чиста, несъдържаща примеси вода. Но Земята получава по-фина храна от Космоса. На нея не й се налага да сяда на масата.
към текста >>
Но на вас няма да ви се удаде да видите - дори и да стигнете много далеч, да станете световни пътешественици, - че самата
Земя
си приготвя обед!
И със Земята работата стои по същия начин, господа.
Но на вас няма да ви се удаде да видите - дори и да стигнете много далеч, да станете световни пътешественици, - че самата Земя си приготвя обед!
И въпреки това тя се храни, в нея става постоянна обмяна на веществата, защото нагоре от Земята постоянно се издига пара, мъгла. Знаете, че падащите валежи, дъждовната вода представлява дестилат, тоест чиста, несъдържаща примеси вода. Но Земята получава по-фина храна от Космоса. На нея не й се налага да сяда на масата. Защото само ние, хората, бидейки еманципирани от Земята, сме принудени първо да добиваме от нея хранителните си продукти.
към текста >>
И въпреки това тя се храни, в нея става постоянна обмяна на веществата, защото нагоре от
Земя
та постоянно се издига пара, мъгла.
И със Земята работата стои по същия начин, господа. Но на вас няма да ви се удаде да видите - дори и да стигнете много далеч, да станете световни пътешественици, - че самата Земя си приготвя обед!
И въпреки това тя се храни, в нея става постоянна обмяна на веществата, защото нагоре от Земята постоянно се издига пара, мъгла.
Знаете, че падащите валежи, дъждовната вода представлява дестилат, тоест чиста, несъдържаща примеси вода. Но Земята получава по-фина храна от Космоса. На нея не й се налага да сяда на масата. Защото само ние, хората, бидейки еманципирани от Земята, сме принудени първо да добиваме от нея хранителните си продукти. Земята сама храни себе си с тези фини вещества, които винаги присъстват в мировото пространство.
към текста >>
Но
Земя
та получава по-фина храна от Космоса.
И със Земята работата стои по същия начин, господа. Но на вас няма да ви се удаде да видите - дори и да стигнете много далеч, да станете световни пътешественици, - че самата Земя си приготвя обед! И въпреки това тя се храни, в нея става постоянна обмяна на веществата, защото нагоре от Земята постоянно се издига пара, мъгла. Знаете, че падащите валежи, дъждовната вода представлява дестилат, тоест чиста, несъдържаща примеси вода.
Но Земята получава по-фина храна от Космоса.
На нея не й се налага да сяда на масата. Защото само ние, хората, бидейки еманципирани от Земята, сме принудени първо да добиваме от нея хранителните си продукти. Земята сама храни себе си с тези фини вещества, които винаги присъстват в мировото пространство. Тя яде постоянно, само че това не се забелязва, тъй като трапезата й носи фин характер. Обаче, виждате ли, ако някой следи само грубите прояви на човека, може да не забележи, че човек постоянно поема кислород.
към текста >>
Защото само ние, хората, бидейки еманципирани от
Земя
та, сме принудени първо да добиваме от нея хранителните си продукти.
Но на вас няма да ви се удаде да видите - дори и да стигнете много далеч, да станете световни пътешественици, - че самата Земя си приготвя обед! И въпреки това тя се храни, в нея става постоянна обмяна на веществата, защото нагоре от Земята постоянно се издига пара, мъгла. Знаете, че падащите валежи, дъждовната вода представлява дестилат, тоест чиста, несъдържаща примеси вода. Но Земята получава по-фина храна от Космоса. На нея не й се налага да сяда на масата.
Защото само ние, хората, бидейки еманципирани от Земята, сме принудени първо да добиваме от нея хранителните си продукти.
Земята сама храни себе си с тези фини вещества, които винаги присъстват в мировото пространство. Тя яде постоянно, само че това не се забелязва, тъй като трапезата й носи фин характер. Обаче, виждате ли, ако някой следи само грубите прояви на човека, може да не забележи, че човек постоянно поема кислород. Така и в случая със Земята не се забелязва, че тя постоянно поема от Космоса своята храна.
към текста >>
Земя
та сама храни себе си с тези фини вещества, които винаги присъстват в мировото пространство.
И въпреки това тя се храни, в нея става постоянна обмяна на веществата, защото нагоре от Земята постоянно се издига пара, мъгла. Знаете, че падащите валежи, дъждовната вода представлява дестилат, тоест чиста, несъдържаща примеси вода. Но Земята получава по-фина храна от Космоса. На нея не й се налага да сяда на масата. Защото само ние, хората, бидейки еманципирани от Земята, сме принудени първо да добиваме от нея хранителните си продукти.
Земята сама храни себе си с тези фини вещества, които винаги присъстват в мировото пространство.
Тя яде постоянно, само че това не се забелязва, тъй като трапезата й носи фин характер. Обаче, виждате ли, ако някой следи само грубите прояви на човека, може да не забележи, че човек постоянно поема кислород. Така и в случая със Земята не се забелязва, че тя постоянно поема от Космоса своята храна.
към текста >>
Така и в случая със
Земя
та не се забелязва, че тя постоянно поема от Космоса своята храна.
На нея не й се налага да сяда на масата. Защото само ние, хората, бидейки еманципирани от Земята, сме принудени първо да добиваме от нея хранителните си продукти. Земята сама храни себе си с тези фини вещества, които винаги присъстват в мировото пространство. Тя яде постоянно, само че това не се забелязва, тъй като трапезата й носи фин характер. Обаче, виждате ли, ако някой следи само грубите прояви на човека, може да не забележи, че човек постоянно поема кислород.
Така и в случая със Земята не се забелязва, че тя постоянно поема от Космоса своята храна.
към текста >>
Ние много се отличаваме от
Земя
та, ако имаме предвид живота си.
Но при дишането работата става не толкова очевидна. По отношение на очевидното явление (храненето) се повдига социален въпрос: при един то е по-добро, при другиго по-лошо. Хората искат всички да се хранят добре; така възниква социалният въпрос по отношение на очевидния проблем. Но много по-малко очевиден става социалният въпрос, касаещ вдишвания от нас въздух. Тук работата не върви така добре; един не отнема въздуха от друг; работата върви, но не така добре.
Ние много се отличаваме от Земята, ако имаме предвид живота си.
Но ние приличаме на Земята, ако имаме предвид дишането си, което протича по-незабелязано. Нашият слух ни позволява да улавяме не само това, което чуваме, но и желязото; ние поемаме желязото в много фин вид. Чрез очите ние всмукваме не само светлина, но и други вещества. Това може да се установи благодарение на тези, които нямат тези вещества. През носа ние също поемаме в себе си много, много вещества, даже без да го забелязваме.
към текста >>
Но ние приличаме на
Земя
та, ако имаме предвид дишането си, което протича по-незабелязано.
По отношение на очевидното явление (храненето) се повдига социален въпрос: при един то е по-добро, при другиго по-лошо. Хората искат всички да се хранят добре; така възниква социалният въпрос по отношение на очевидния проблем. Но много по-малко очевиден става социалният въпрос, касаещ вдишвания от нас въздух. Тук работата не върви така добре; един не отнема въздуха от друг; работата върви, но не така добре. Ние много се отличаваме от Земята, ако имаме предвид живота си.
Но ние приличаме на Земята, ако имаме предвид дишането си, което протича по-незабелязано.
Нашият слух ни позволява да улавяме не само това, което чуваме, но и желязото; ние поемаме желязото в много фин вид. Чрез очите ние всмукваме не само светлина, но и други вещества. Това може да се установи благодарение на тези, които нямат тези вещества. През носа ние също поемаме в себе си много, много вещества, даже без да го забелязваме. С нашата долна част, с корема, сме еманципирани от Земята, ние сме освободени.
към текста >>
С нашата долна част, с корема, сме еманципирани от
Земя
та, ние сме освободени.
Но ние приличаме на Земята, ако имаме предвид дишането си, което протича по-незабелязано. Нашият слух ни позволява да улавяме не само това, което чуваме, но и желязото; ние поемаме желязото в много фин вид. Чрез очите ние всмукваме не само светлина, но и други вещества. Това може да се установи благодарение на тези, които нямат тези вещества. През носа ние също поемаме в себе си много, много вещества, даже без да го забелязваме.
С нашата долна част, с корема, сме еманципирани от Земята, ние сме освободени.
Коремът може да поглъща тези продукти, които произвежда Земята, сгъстявайки и уплътнявайки ги. Въздуха ние можем да поглъщаме във вида, в който той присъства в атмосферата. Що се отнася до нашата глава, до сетивните органи, тук сме на едно ниво със Земята като цяло. Тук по същия начин поглъщаме продуктите, както ги поглъща самата Земя. Не-случайно нашата глава, подражавайки на Земята, има форма на кълбо.
към текста >>
Коремът може да поглъща тези продукти, които произвежда
Земя
та, сгъстявайки и уплътнявайки ги.
Нашият слух ни позволява да улавяме не само това, което чуваме, но и желязото; ние поемаме желязото в много фин вид. Чрез очите ние всмукваме не само светлина, но и други вещества. Това може да се установи благодарение на тези, които нямат тези вещества. През носа ние също поемаме в себе си много, много вещества, даже без да го забелязваме. С нашата долна част, с корема, сме еманципирани от Земята, ние сме освободени.
Коремът може да поглъща тези продукти, които произвежда Земята, сгъстявайки и уплътнявайки ги.
Въздуха ние можем да поглъщаме във вида, в който той присъства в атмосферата. Що се отнася до нашата глава, до сетивните органи, тук сме на едно ниво със Земята като цяло. Тук по същия начин поглъщаме продуктите, както ги поглъща самата Земя. Не-случайно нашата глава, подражавайки на Земята, има форма на кълбо. Точно както Земята, главата се формира с помощта на Космоса.
към текста >>
Що се отнася до нашата глава, до сетивните органи, тук сме на едно ниво със
Земя
та като цяло.
Това може да се установи благодарение на тези, които нямат тези вещества. През носа ние също поемаме в себе си много, много вещества, даже без да го забелязваме. С нашата долна част, с корема, сме еманципирани от Земята, ние сме освободени. Коремът може да поглъща тези продукти, които произвежда Земята, сгъстявайки и уплътнявайки ги. Въздуха ние можем да поглъщаме във вида, в който той присъства в атмосферата.
Що се отнася до нашата глава, до сетивните органи, тук сме на едно ниво със Земята като цяло.
Тук по същия начин поглъщаме продуктите, както ги поглъща самата Земя. Не-случайно нашата глава, подражавайки на Земята, има форма на кълбо. Точно както Земята, главата се формира с помощта на Космоса. Само че отдолу действа силата на гравитацията. Тук човешкото тяло се формира, ориентирайки се към Земята; физическите ръце се притеглят надолу от силата на тежестта.
към текста >>
Тук по същия начин поглъщаме продуктите, както ги поглъща самата
Земя
.
През носа ние също поемаме в себе си много, много вещества, даже без да го забелязваме. С нашата долна част, с корема, сме еманципирани от Земята, ние сме освободени. Коремът може да поглъща тези продукти, които произвежда Земята, сгъстявайки и уплътнявайки ги. Въздуха ние можем да поглъщаме във вида, в който той присъства в атмосферата. Що се отнася до нашата глава, до сетивните органи, тук сме на едно ниво със Земята като цяло.
Тук по същия начин поглъщаме продуктите, както ги поглъща самата Земя.
Не-случайно нашата глава, подражавайки на Земята, има форма на кълбо. Точно както Земята, главата се формира с помощта на Космоса. Само че отдолу действа силата на гравитацията. Тук човешкото тяло се формира, ориентирайки се към Земята; физическите ръце се притеглят надолу от силата на тежестта. Върху главата гравитацията не оказва голямо внимание, тя си остава кръгла.
към текста >>
Не-случайно нашата глава, подражавайки на
Земя
та, има форма на кълбо.
С нашата долна част, с корема, сме еманципирани от Земята, ние сме освободени. Коремът може да поглъща тези продукти, които произвежда Земята, сгъстявайки и уплътнявайки ги. Въздуха ние можем да поглъщаме във вида, в който той присъства в атмосферата. Що се отнася до нашата глава, до сетивните органи, тук сме на едно ниво със Земята като цяло. Тук по същия начин поглъщаме продуктите, както ги поглъща самата Земя.
Не-случайно нашата глава, подражавайки на Земята, има форма на кълбо.
Точно както Земята, главата се формира с помощта на Космоса. Само че отдолу действа силата на гравитацията. Тук човешкото тяло се формира, ориентирайки се към Земята; физическите ръце се притеглят надолу от силата на тежестта. Върху главата гравитацията не оказва голямо внимание, тя си остава кръгла. Ето защо трябва от видимото да преминем към невидимото.
към текста >>
Точно както
Земя
та, главата се формира с помощта на Космоса.
Коремът може да поглъща тези продукти, които произвежда Земята, сгъстявайки и уплътнявайки ги. Въздуха ние можем да поглъщаме във вида, в който той присъства в атмосферата. Що се отнася до нашата глава, до сетивните органи, тук сме на едно ниво със Земята като цяло. Тук по същия начин поглъщаме продуктите, както ги поглъща самата Земя. Не-случайно нашата глава, подражавайки на Земята, има форма на кълбо.
Точно както Земята, главата се формира с помощта на Космоса.
Само че отдолу действа силата на гравитацията. Тук човешкото тяло се формира, ориентирайки се към Земята; физическите ръце се притеглят надолу от силата на тежестта. Върху главата гравитацията не оказва голямо внимание, тя си остава кръгла. Ето защо трябва от видимото да преминем към невидимото. Може да се каже така: камбалата би загинала, независимо от това, че тя яде риба и раци - защото рибите и раците са й необходими само за нейния бял, плосък корем, и така, камбалата би загинала, ако тя, вследствие от своята едностранност, на своята едностранна форма, не поглъщаше по определен начин това, което идва от Космоса.
към текста >>
Тук човешкото тяло се формира, ориентирайки се към
Земя
та; физическите ръце се притеглят надолу от силата на тежестта.
Що се отнася до нашата глава, до сетивните органи, тук сме на едно ниво със Земята като цяло. Тук по същия начин поглъщаме продуктите, както ги поглъща самата Земя. Не-случайно нашата глава, подражавайки на Земята, има форма на кълбо. Точно както Земята, главата се формира с помощта на Космоса. Само че отдолу действа силата на гравитацията.
Тук човешкото тяло се формира, ориентирайки се към Земята; физическите ръце се притеглят надолу от силата на тежестта.
Върху главата гравитацията не оказва голямо внимание, тя си остава кръгла. Ето защо трябва от видимото да преминем към невидимото. Може да се каже така: камбалата би загинала, независимо от това, че тя яде риба и раци - защото рибите и раците са й необходими само за нейния бял, плосък корем, и така, камбалата би загинала, ако тя, вследствие от своята едностранност, на своята едностранна форма, не поглъщаше по определен начин това, което идва от Космоса. Такива са, господа, тези фини, прекрасни връзки, които ни позволяват да надникнем в законите и тайните на Космоса.
към текста >>
24.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Интересно е да се изясни, колко по-малко от човека зависи животното от
Земя
та.
Но ако въздействието на Слънцето върху съществата стане много голямо, тогава тези същества губят своята самостоятелност. Човек запазва своята самостоятелност благодарение на това, че той не притежава такава външна защита, а в по-голяма или по-малка степен е подложен на влиянието на земната обкръжаваща среда.
Интересно е да се изясни, колко по-малко от човека зависи животното от Земята.
Формирането на животните става основно посредством извънземни влияния. Нееднократно съм ви привеждал потвърждения на този факт. Но човек като цяло е еманципиран от тези външни (извънземни) природни влияния. И това става поради това, че той има от всички страни незащитена кожа и трябва да търси своя собствена защита.
към текста >>
25.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Веднага след като човешкото тяло бъде предадено на
земя
та, то започва да се разлага.
Вие можете да си помислите: за какво му е на човек произведения в него алкохол? Възможно е вече да сте видели някъде, че ако искат да запазят мъртво животно или някаква част от човешкото тяло, не трябва да ги оставят на въздух, а трябва да се потопят в спирт, в алкохол. И така, алкохолът позволява да се запази неживото същество в неговата форма. Въобще това е много важен природен закон. Защото какво ще стане, ако живо същество умре и бъде предоставено на природата?
Веднага след като човешкото тяло бъде предадено на земята, то започва да се разлага.
Така е и с всичко живо. В момента, когато етерното тяло излезе от живото същество навън, това бивше живо същество се разрушава; това не става само в случай на използване на приличащи на алкохол средства. Следователно алкохолът притежава сила да удържа другите сили, които на свой ред запазват живите членове на тялото.
към текста >>
И така, виното възниква не благодарение на земното начало, а благодарение на извънземното, на слънчевото начало, благодарение на това, което се намира извън
Земя
та.
Алкохолът се появява именно там, където слънцето най-добре огрява лозата. Знаете, че в Северна Германия не отглеждат лозя, тъй като там е доста студено и слънцето не притежава съответстващата сила. Прекарайте през Грюнберг в Силезия (историческа област, предадена на Полша след Втората световна война - бел. пр.) линия, паралелна на еква-тора; от жителите на Грюнберг едва ли някой пиянства; те са мрачни, колкото това е възможно. Само там, където Слънцето прилага своята сила към растението, може да възникне вино.
И така, виното възниква не благодарение на земното начало, а благодарение на извънземното, на слънчевото начало, благодарение на това, което се намира извън Земята.
Човек въобще трябва да бъде много внимателен, ако приема в себе си това, което се намира извън Земята.
към текста >>
Човек въобще трябва да бъде много внимателен, ако приема в себе си това, което се намира извън
Земя
та.
Знаете, че в Северна Германия не отглеждат лозя, тъй като там е доста студено и слънцето не притежава съответстващата сила. Прекарайте през Грюнберг в Силезия (историческа област, предадена на Полша след Втората световна война - бел. пр.) линия, паралелна на еква-тора; от жителите на Грюнберг едва ли някой пиянства; те са мрачни, колкото това е възможно. Само там, където Слънцето прилага своята сила към растението, може да възникне вино. И така, виното възниква не благодарение на земното начало, а благодарение на извънземното, на слънчевото начало, благодарение на това, което се намира извън Земята.
Човек въобще трябва да бъде много внимателен, ако приема в себе си това, което се намира извън Земята.
към текста >>
Тук се е намирала
Земя
та (вж.
При каменните въглища нещата са още по-сложни. Каменните въглища хилядолетия преди това са съществували под формата на палми или други дървета. Как е ставало това?
Тук се е намирала Земята (вж.
рис.), тук - палмовите дървета или такива, приличащи на палми; тях ги е осветявало Слънцето. След това те са отмирали, потъвали са в земята. Но подобно на това, както тя се запазва в стола, слънчевата топлина се е запазила в тези палмови дървета и е отивала с тях под земята.
към текста >>
След това те са отмирали, потъвали са в
земя
та.
При каменните въглища нещата са още по-сложни. Каменните въглища хилядолетия преди това са съществували под формата на палми или други дървета. Как е ставало това? Тук се е намирала Земята (вж. рис.), тук - палмовите дървета или такива, приличащи на палми; тях ги е осветявало Слънцето.
След това те са отмирали, потъвали са в земята.
Но подобно на това, както тя се запазва в стола, слънчевата топлина се е запазила в тези палмови дървета и е отивала с тях под земята.
към текста >>
Но подобно на това, както тя се запазва в стола, слънчевата топлина се е запазила в тези палмови дървета и е отивала с тях под
земя
та.
Каменните въглища хилядолетия преди това са съществували под формата на палми или други дървета. Как е ставало това? Тук се е намирала Земята (вж. рис.), тук - палмовите дървета или такива, приличащи на палми; тях ги е осветявало Слънцето. След това те са отмирали, потъвали са в земята.
Но подобно на това, както тя се запазва в стола, слънчевата топлина се е запазила в тези палмови дървета и е отивала с тях под земята.
към текста >>
И ето, след хиляди години ние добиваме въглища от
Земя
та, изгаряме ги в нашите печки и слънчевата топлина се връща обратно към нас.
Палмовите дървета се превърнали във въглища, а слънчевата топлина е останала в тях.
И ето, след хиляди години ние добиваме въглища от Земята, изгаряме ги в нашите печки и слънчевата топлина се връща обратно към нас.
Днес се отоплявате с тази слънчева топлина, която преди хиляди години е идвала към Земята. Често не се замисляме за това. В случая със стола, който загрява задните ви части, когато седнете на него, вие все още забелязвате, че Слънцето е оставило в него част от своята сила. В случая с каменните въглища не забелязвате вече това. И така, би трябвало да си кажете: там, където в земята има каменни въглища, където и да са те, присъства много древна слънчева сила.
към текста >>
Днес се отоплявате с тази слънчева топлина, която преди хиляди години е идвала към
Земя
та.
Палмовите дървета се превърнали във въглища, а слънчевата топлина е останала в тях. И ето, след хиляди години ние добиваме въглища от Земята, изгаряме ги в нашите печки и слънчевата топлина се връща обратно към нас.
Днес се отоплявате с тази слънчева топлина, която преди хиляди години е идвала към Земята.
Често не се замисляме за това. В случая със стола, който загрява задните ви части, когато седнете на него, вие все още забелязвате, че Слънцето е оставило в него част от своята сила. В случая с каменните въглища не забелязвате вече това. И така, би трябвало да си кажете: там, където в земята има каменни въглища, където и да са те, присъства много древна слънчева сила. В залежите с каменни въглища навсякъде присъства много древна слънчева сила.
към текста >>
И така, би трябвало да си кажете: там, където в
земя
та има каменни въглища, където и да са те, присъства много древна слънчева сила.
И ето, след хиляди години ние добиваме въглища от Земята, изгаряме ги в нашите печки и слънчевата топлина се връща обратно към нас. Днес се отоплявате с тази слънчева топлина, която преди хиляди години е идвала към Земята. Често не се замисляме за това. В случая със стола, който загрява задните ви части, когато седнете на него, вие все още забелязвате, че Слънцето е оставило в него част от своята сила. В случая с каменните въглища не забелязвате вече това.
И така, би трябвало да си кажете: там, където в земята има каменни въглища, където и да са те, присъства много древна слънчева сила.
В залежите с каменни въглища навсякъде присъства много древна слънчева сила.
към текста >>
Вашият собствен организъм действа по-бързо от
Земя
та; тук надарените с живот въглища от растенията много бързо се преобразуват и вие във вашето собствено тяло получавате съдържащата въглерод въглена киселина.
Но вие ядете растения, господа. Вкарвате в себе си растения.
Вашият собствен организъм действа по-бързо от Земята; тук надарените с живот въглища от растенията много бързо се преобразуват и вие във вашето собствено тяло получавате съдържащата въглерод въглена киселина.
Въглената киселина в нас не се превръща във въглища, подобно на каменните въглища в Земята, тя си остава във вид на въглена киселина. Така че вие имате въглища под формата на въглена киселина, която носите в себе си, кислород, който постъпва от въздуха, а също и от хранителните продукти. Това се нарича въглерод и кислород. Освен това в човешкия организъм има също и водород, защото например пиете вода. Този водород встъпва в съединение с въглерода и кислорода.
към текста >>
Въглената киселина в нас не се превръща във въглища, подобно на каменните въглища в
Земя
та, тя си остава във вид на въглена киселина.
Но вие ядете растения, господа. Вкарвате в себе си растения. Вашият собствен организъм действа по-бързо от Земята; тук надарените с живот въглища от растенията много бързо се преобразуват и вие във вашето собствено тяло получавате съдържащата въглерод въглена киселина.
Въглената киселина в нас не се превръща във въглища, подобно на каменните въглища в Земята, тя си остава във вид на въглена киселина.
Така че вие имате въглища под формата на въглена киселина, която носите в себе си, кислород, който постъпва от въздуха, а също и от хранителните продукти. Това се нарича въглерод и кислород. Освен това в човешкия организъм има също и водород, защото например пиете вода. Този водород встъпва в съединение с въглерода и кислорода. Трябва също да помислите и за това вещество, което присъства в човешкото тяло и при известни условия започва да мирише лошо.
към текста >>
Както въглищата, намирайки се в
земя
та, след толкова хиляди години още носят в себе си слънчевото въздействие, така и водата още притежава слънчевото въздействие.
Имаше още един въпрос, с който трябва да се заемем. Господин Мюлер говори за това, че в близост до Дармщат, ако правилно съм го разбрал има езеро и че в това езеро се изливат топли индустриални води? От това, което вече казах, можете да видите за какво иде реч тук. На последното занятие аз се опитах да ви обясня следното: ако аз казвам, че Слънцето не въздейства непосредствено на рибите в морето, не следва да се смята, че те въобще остават без слънчево въздействие.
Както въглищата, намирайки се в земята, след толкова хиляди години още носят в себе си слънчевото въздействие, така и водата още притежава слънчевото въздействие.
Тук трябва да отбележим, че рибата би трябвало да е устроена различно от животните, живеещи на сушата. Вие виждате, че рибите са устроени различно. Ако рибата имаше същите дробове, както останалите животни и човека, тя, разбира се, не би могла да живее във водата. Известно ви е, че висшите животни и човекът не могат да живеят дълго във вода, те ще се удавят. Те не могат да живеят там.
към текста >>
26.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
След смъртта си човек връща на
земя
та своето физическо тяло, тоест един от членовете на своето същество; тялото се разтваря в
Земя
та, то се разрушава.
Става следното: да допуснем, че на възраст четиридесет-петдесет години нямат възможност да общуват на този език с някой друг. Изведнъж, няколко дена преди смъртта си, те отново започват напълно разбрано да говорят на този език. Той отново се връща! Виждате ли, това е многозначително явление. Какво собствено става?
След смъртта си човек връща на земята своето физическо тяло, тоест един от членовете на своето същество; тялото се разтваря в Земята, то се разрушава.
Следващият член на човешкото същество, етерното тяло - както съм ви казвал, - в течение на няколко дни след смъртта постепенно се разтваря в мировия етер. И тогава от човека остават - за да преминат през духовния свят - астралното тяло и собственият «аз». След това те преминават през духовния свят.
към текста >>
27.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Или вземете следното: виждате ли, ако искаме главата да е здрава, което в края на краищата също не е безразлично за физическия човек тук, на
земя
та, защото главата на човек трябва да е здрава, ако смятаме, че тя е най-важният му орган.
Или вземете следното: виждате ли, ако искаме главата да е здрава, което в края на краищата също не е безразлично за физическия човек тук, на земята, защото главата на човек трябва да е здрава, ако смятаме, че тя е най-важният му орган.
И така, ако искаме да имаме здрава глава, посредством гърдите трябва да издигаме и доставяме в главата едно постоянно произвеждано в нас вещество, а именно - оксалова киселина. Здравата глава трябва да има определено количество оксалова киселина. Тази оксалова киселина ние произвеждаме в нас самите, подобно на това, както произвеждаме необходимия ни алкохол. Но и самата глава трябва правилно да работи, за да бъде произведена оксаловата киселина, оксалатът. Ако главата работи неправилно, оксаловата киселина си остава долу; в дадения случай се нарушава кръвоснабдяването на главата, а оксаловата киселина попада в урината и се отделя.
към текста >>
Докато конят, този спринтьор сред животните, който винаги иска да се откъсне от
Земя
та, да скача и да скача по целия свят - конските ябълчици съдържат целия кон!
Сравнете конските и кравешките изпражнения. Кравешкото изпражнение е по-голямо и се разстила. Конските изпражнения са малки, закръглени главички. Ако имате чувство за красота - защото не само нещата, лишени от миризма, могат да бъдат красиви, - ако имате чувство за красотата като такава, виждайки кравешко изпражнение, ще възкликнете: тук е цялата крава! В кравешкото изпражнения е отпечатана цялата тя, с широките й маниери, с бавността й, със склонността й да полегне; тя цялата се намира в това изпражнение.
Докато конят, този спринтьор сред животните, който винаги иска да се откъсне от Земята, да скача и да скача по целия свят - конските ябълчици съдържат целия кон!
Така стои работата с изпражненията на всички животни, по тях може да се познае цялото животно. Оттук можете да видите, какво са подразбирали древните под думата «мумия»; това е просто астралното начало. Свръхсетивното животно, свръхсетивният човек - всичко това живее в отделяните секрети.
към текста >>
28.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Само преди шест-седем века хората са били убедени, че
Земя
та твърдо стои в пространството на едно място, а цялото звездно небе се движи покрай нея.
Така изглежда това за очите. Виждате, че нашите изказвания не винаги са верни. Събудили сте се и сте си съставили съждение: влакът, намиращ се отвън, се движи. Но веднага ви се налага да поправите грешката си: грешка, този влак стои на място, аз самият се движа! Такава корекция на съжденията често е ставала в световната история в къде по-голям мащаб.
Само преди шест-седем века хората са били убедени, че Земята твърдо стои в пространството на едно място, а цялото звездно небе се движи покрай нея.
Този възглед, както вероятно вече сте чували, е бил коригиран през XVI век. Дошъл Коперник и казал: всичко това не е така; Слънцето, неподвижните звезди всъщност стоят на място, докато ние с нашата Земя с огромна скорост се носим в мировото пространство. Ние смятаме, че се намираме в покой на Земята - точно както (в предния пример) човекът вярва, че той във вагона остава на място, а другият влак се движи, - но сега грешката е поправена. Коперник поправил грешката на астрономията като цяло, когато казал: не е вярно, че звездите се движат; те стоят на място. Но Земята с хората с огромна скорост се носят в мировото пространство.
към текста >>
Дошъл Коперник и казал: всичко това не е така; Слънцето, неподвижните звезди всъщност стоят на място, докато ние с нашата
Земя
с огромна скорост се носим в мировото пространство.
Събудили сте се и сте си съставили съждение: влакът, намиращ се отвън, се движи. Но веднага ви се налага да поправите грешката си: грешка, този влак стои на място, аз самият се движа! Такава корекция на съжденията често е ставала в световната история в къде по-голям мащаб. Само преди шест-седем века хората са били убедени, че Земята твърдо стои в пространството на едно място, а цялото звездно небе се движи покрай нея. Този възглед, както вероятно вече сте чували, е бил коригиран през XVI век.
Дошъл Коперник и казал: всичко това не е така; Слънцето, неподвижните звезди всъщност стоят на място, докато ние с нашата Земя с огромна скорост се носим в мировото пространство.
Ние смятаме, че се намираме в покой на Земята - точно както (в предния пример) човекът вярва, че той във вагона остава на място, а другият влак се движи, - но сега грешката е поправена. Коперник поправил грешката на астрономията като цяло, когато казал: не е вярно, че звездите се движат; те стоят на място. Но Земята с хората с огромна скорост се носят в мировото пространство.
към текста >>
Ние смятаме, че се намираме в покой на
Земя
та - точно както (в предния пример) човекът вярва, че той във вагона остава на място, а другият влак се движи, - но сега грешката е поправена.
Но веднага ви се налага да поправите грешката си: грешка, този влак стои на място, аз самият се движа! Такава корекция на съжденията често е ставала в световната история в къде по-голям мащаб. Само преди шест-седем века хората са били убедени, че Земята твърдо стои в пространството на едно място, а цялото звездно небе се движи покрай нея. Този възглед, както вероятно вече сте чували, е бил коригиран през XVI век. Дошъл Коперник и казал: всичко това не е така; Слънцето, неподвижните звезди всъщност стоят на място, докато ние с нашата Земя с огромна скорост се носим в мировото пространство.
Ние смятаме, че се намираме в покой на Земята - точно както (в предния пример) човекът вярва, че той във вагона остава на място, а другият влак се движи, - но сега грешката е поправена.
Коперник поправил грешката на астрономията като цяло, когато казал: не е вярно, че звездите се движат; те стоят на място. Но Земята с хората с огромна скорост се носят в мировото пространство.
към текста >>
Но
Земя
та с хората с огромна скорост се носят в мировото пространство.
Само преди шест-седем века хората са били убедени, че Земята твърдо стои в пространството на едно място, а цялото звездно небе се движи покрай нея. Този възглед, както вероятно вече сте чували, е бил коригиран през XVI век. Дошъл Коперник и казал: всичко това не е така; Слънцето, неподвижните звезди всъщност стоят на място, докато ние с нашата Земя с огромна скорост се носим в мировото пространство. Ние смятаме, че се намираме в покой на Земята - точно както (в предния пример) човекът вярва, че той във вагона остава на място, а другият влак се движи, - но сега грешката е поправена. Коперник поправил грешката на астрономията като цяло, когато казал: не е вярно, че звездите се движат; те стоят на място.
Но Земята с хората с огромна скорост се носят в мировото пространство.
към текста >>
Например: колко време е потрябвало на цялото човечество, за да стигне до изправяне на съждението за
Земя
та?
Обмисляйки това, ще кажете: корекция може да се наложи във всичко, което признаваме за движение.
Например: колко време е потрябвало на цялото човечество, за да стигне до изправяне на съждението за Земята?
Били са необходими хиляди години. Когато седите във влака на линията, са ви необходими две секунди, за да коригирате съждението си. Различно време може да потрябва за поправяне на такъв род съждения.
към текста >>
Това би било откритие, равносилно на откритието на Коперник относно
Земя
та!
Тогава, господа, може да бъде и така: да допуснем, че това е автомобил (изобразява го на рисунка). В този автомобил човек се изкачва от дома Ханзи нагоре към Гьотеанума. Но кой може да твърди, че автомобилът действително се движи нагоре? Кой може да каже това с пълна увереност? Може автомобилът спокойно да си стои на мястото, само гумите му да се въртят, а целият Гьотеанум - към който отиват - да се спуска надолу в обратно направление?
Това би било откритие, равносилно на откритието на Коперник относно Земята!
(Смях.)
към текста >>
Обаче този проблем носи фатален характер: защото още от времето на Коперник са вярвали, че Слънцето стои на едно място, а
Земя
та се върти около него.
Разбира се, това става известно, ако човек пътува към Гьотеанума, тъй като той се сближава с него; но човек не може да знае, той ли пътува към Гьотеанума, или Гьотеанумът пътува към него. Виждате ли, на какво основание може да се каже, действителни ли са покоят или движението? На основание на понятието за абсолютното. Какво е абсолютният покой или абсолютното движение? Такива биха били този покой или движение, за които би могло да се каже: в мировото пространство даденото тяло е в покой, или даденото тяло се движи.
Обаче този проблем носи фатален характер: защото още от времето на Коперник са вярвали, че Слънцето стои на едно място, а Земята се върти около него.
По отношение на Земята то си е и така, но по отношение на Слънцето това не е вярно, защото Слънцето много бързо се движи, втурва се с чудовищна скорост по направление на звезден куп в съзвездието Херкулес и, разбира се, ние всички се втурваме заедно с него. От една страна, ние се въртим около Слънцето, но въртейки се около Слънцето, заедно с него летим през мировото пространство. Следователно за Слънцето също не може да се каже, че то се намира в мировото пространство в абсолютен покой. Затова Айнщайн и неговите единомишленици твърдели: въобще не може да се говори, обектът в абсолютен покой или движение се намира, може да се говори само за това, че обектите се намират в релативен покой - релативен значи един спрямо друг, - те се струват на наблюдателя в покой или в движение.
към текста >>
По отношение на
Земя
та то си е и така, но по отношение на Слънцето това не е вярно, защото Слънцето много бързо се движи, втурва се с чудовищна скорост по направление на звезден куп в съзвездието Херкулес и, разбира се, ние всички се втурваме заедно с него.
Виждате ли, на какво основание може да се каже, действителни ли са покоят или движението? На основание на понятието за абсолютното. Какво е абсолютният покой или абсолютното движение? Такива биха били този покой или движение, за които би могло да се каже: в мировото пространство даденото тяло е в покой, или даденото тяло се движи. Обаче този проблем носи фатален характер: защото още от времето на Коперник са вярвали, че Слънцето стои на едно място, а Земята се върти около него.
По отношение на Земята то си е и така, но по отношение на Слънцето това не е вярно, защото Слънцето много бързо се движи, втурва се с чудовищна скорост по направление на звезден куп в съзвездието Херкулес и, разбира се, ние всички се втурваме заедно с него.
От една страна, ние се въртим около Слънцето, но въртейки се около Слънцето, заедно с него летим през мировото пространство. Следователно за Слънцето също не може да се каже, че то се намира в мировото пространство в абсолютен покой. Затова Айнщайн и неговите единомишленици твърдели: въобще не може да се говори, обектът в абсолютен покой или движение се намира, може да се говори само за това, че обектите се намират в релативен покой - релативен значи един спрямо друг, - те се струват на наблюдателя в покой или в движение.
към текста >>
Ако по-рано са правели такива наблюдения, са възниквали предположения от такъв род: а не се ли движи самата
Земя
, не се ли движи напред самият наблюдател със своя телескоп и обектив - така се нарича далечното стъкло на телескопа, а близкото се нарича окуляр, - не се ли премества той толкова, че неподвижната звезда да влезе в зрителното поле?
Ако по-рано са правели такива наблюдения, са възниквали предположения от такъв род: а не се ли движи самата Земя, не се ли движи напред самият наблюдател със своя телескоп и обектив - така се нарича далечното стъкло на телескопа, а близкото се нарича окуляр, - не се ли премества той толкова, че неподвижната звезда да влезе в зрителното поле?
По-рано са вярвали, че самата звезда се движи. Днес трябва да се говори така: за покоя или движението на звездата нищо не е неизвестно. Може да се каже само едно: в полезрението кръстчето на моя телескоп съвпада с изображението на звездата; те се припокриват. Не може да се каже повече от това, което става непосредствено пред вас. Как стои работата със света като цяло, остава неизвестно.
към текста >>
Това е имало далечни последствия и е важно за нашите възгледи за движението не само на небесните тела, но и за телата на нашата
Земя
.
Това е имало далечни последствия и е важно за нашите възгледи за движението не само на небесните тела, но и за телата на нашата Земя.
Изводите, направени оттук от Айнщайн и неговите единомишленици, отиват много далеч. Те например казват: ако движението е само относително, ако то не е абсолютно, е невъзможно да се каже нещо истинно за синхронността или асинхронността. Ако например в Дорнах имам часовник и в Цюрих също имам часовник, стрелките на които показват едно и също време, това още не ми дава пълна увереност - тъй като часовниците са отдалечени един от друг, - че моето наблюдение не носи всъщност погрешен характер; може би синхронността отсъства!
към текста >>
Хората измислят всичко това, тъй като нямат никаква представа за участието на Космоса в процесите и явленията, ставащи на
земя
та около нас.
Вие знаете, че ако картината се намира тук, тя е голяма; ако се отдалечите, тя, по законите на перспективата, ще става все по-малка. Размерите на картината, която вие виждате, са относителни. Привържениците на релативистката теория предполагат, че човешките размери също имат изключително такъв характер, тъй като причините, по които тези размери стават видими, навсякъде са едни и същи. Но това е глупост. Големината на човека вече в самата себе си носи нещо абсолютно; човек не може да бъде много по-голям или много по-малък, отколкото му е предопределено.
Хората измислят всичко това, тъй като нямат никаква представа за участието на Космоса в процесите и явленията, ставащи на земята около нас.
От всичко, което вече ви казах, можете да направите следния извод: тук се намира Земята; на Земята се намира някакъв човек. Но вие знаете, че човек зависи не само от силите на
към текста >>
От всичко, което вече ви казах, можете да направите следния извод: тук се намира
Земя
та; на
Земя
та се намира някакъв човек.
Размерите на картината, която вие виждате, са относителни. Привържениците на релативистката теория предполагат, че човешките размери също имат изключително такъв характер, тъй като причините, по които тези размери стават видими, навсякъде са едни и същи. Но това е глупост. Големината на човека вече в самата себе си носи нещо абсолютно; човек не може да бъде много по-голям или много по-малък, отколкото му е предопределено. Хората измислят всичко това, тъй като нямат никаква представа за участието на Космоса в процесите и явленията, ставащи на земята около нас.
От всичко, което вече ви казах, можете да направите следния извод: тук се намира Земята; на Земята се намира някакъв човек.
Но вие знаете, че човек зависи не само от силите на
към текста >>
Земя
та, но той зависи от силите, действащи от Космоса.
Земята, но той зависи от силите, действащи от Космоса.
Например нашата глава отразява целия Космос. Обсъждали сме това. Ако нямаше значение каква големина има човек, какво би било? Да допуснем, че главата на господин Бурле, главата на господин Ербсмел, главата на господин Мюлер се формират под въздействието на Космоса. Господа, ако главите тук се отличаваха три-четири пъти по размери една от друга, за всяка от тях трябваше да съществува отделен Космос.
към текста >>
Сила на тежестта: ако тяло пада на
земя
та, се казва, че то е тежко.
В този случай човека започват да го разглеждат по-точно и тогава се вижда, че единомишлениците на Айнщайн черпят своите мисли, обръщайки се към живото или към духовно-то. Виждате ли, когато бях още юноша, се случи да участвам в оживени дебати за силата на тежестта.
Сила на тежестта: ако тяло пада на земята, се казва, че то е тежко.
Тялото пада долу, тъй като има тегло, тъй като то е тежко. Но тази сила на тежестта действа навсякъде в Космоса. Телата се привличат едно към друго. Ако тук се намира Земята, а тук - Луната (вж. рис.), Земята привлича Луната и Луната не отлита надалеч, а се движи около Земята по окръжност, тъй като когато Луната се стреми да отлети, Земята отново и отново я привлича.
към текста >>
Ако тук се намира
Земя
та, а тук - Луната (вж.
Виждате ли, когато бях още юноша, се случи да участвам в оживени дебати за силата на тежестта. Сила на тежестта: ако тяло пада на земята, се казва, че то е тежко. Тялото пада долу, тъй като има тегло, тъй като то е тежко. Но тази сила на тежестта действа навсякъде в Космоса. Телата се привличат едно към друго.
Ако тук се намира Земята, а тук - Луната (вж.
рис.), Земята привлича Луната и Луната не отлита надалеч, а се движи около Земята по окръжност, тъй като когато Луната се стреми да отлети, Земята отново и отново я привлича. В онова време, когато бях юноша, много се спореше за това, как се реализира силата на тежестта.
към текста >>
рис.),
Земя
та привлича Луната и Луната не отлита надалеч, а се движи около
Земя
та по окръжност, тъй като когато Луната се стреми да отлети,
Земя
та отново и отново я привлича.
Сила на тежестта: ако тяло пада на земята, се казва, че то е тежко. Тялото пада долу, тъй като има тегло, тъй като то е тежко. Но тази сила на тежестта действа навсякъде в Космоса. Телата се привличат едно към друго. Ако тук се намира Земята, а тук - Луната (вж.
рис.), Земята привлича Луната и Луната не отлита надалеч, а се движи около Земята по окръжност, тъй като когато Луната се стреми да отлети, Земята отново и отново я привлича.
В онова време, когато бях юноша, много се спореше за това, как се реализира силата на тежестта.
към текста >>
С материалистическите възгледи не можеше удовлетворяващо да се свърже фактът на привличането между
Земя
та и Луната.
Английският физик Нютон, за когото също вече съм ви разказвал, е казвал просто: телата се привличат едно към друго, едното тяло привлича другото. Този възглед не е чисто материалистически, тъй като едно е, когато човек хване нещо и го притегли, и друго, ако това става без посредничеството на материята.
С материалистическите възгледи не можеше удовлетворяващо да се свърже фактът на привличането между Земята и Луната.
Но по времето на моята младост материализмът се намираше в разцвет. Тук може да се каже, че самият той изсушава човека, прави го посърнал, но можем да констатираме и това, че той разцъфтяваше. Тогава хората казваха така: не е истина, Земята не може да привлича Луната, защото тя няма ръце, за да я привлече. Това е невъзможно. Затова казваха: навсякъде има миров етер (вж. рис.).
към текста >>
Тогава хората казваха така: не е истина,
Земя
та не може да привлича Луната, защото тя няма ръце, за да я привлече.
Английският физик Нютон, за когото също вече съм ви разказвал, е казвал просто: телата се привличат едно към друго, едното тяло привлича другото. Този възглед не е чисто материалистически, тъй като едно е, когато човек хване нещо и го притегли, и друго, ако това става без посредничеството на материята. С материалистическите възгледи не можеше удовлетворяващо да се свърже фактът на привличането между Земята и Луната. Но по времето на моята младост материализмът се намираше в разцвет. Тук може да се каже, че самият той изсушава човека, прави го посърнал, но можем да констатираме и това, че той разцъфтяваше.
Тогава хората казваха така: не е истина, Земята не може да привлича Луната, защото тя няма ръце, за да я привлече.
Това е невъзможно. Затова казваха: навсякъде има миров етер (вж. рис.). Това, което означих с червено, е мировият етер; той се състои от изключително ситни зрънца, нищожно малки зрънца. И тези нищожно ситни зрънца блъскат тук, (показва го на рисунката), при това, колкото по-близо е до средата, толкова по-силно и по-силно блъскат те. Ако тук се намират две тела, Земята и Луната, и побутва-нето от външната страна се оказва по-силно, от побутването отвътре (стрелката от външната страна и стрелката отвътре на Земята), това е равносилно на привличането на две тела.
към текста >>
Ако тук се намират две тела,
Земя
та и Луната, и побутва-нето от външната страна се оказва по-силно, от побутването отвътре (стрелката от външната страна и стрелката отвътре на
Земя
та), това е равносилно на привличането на две тела.
Тогава хората казваха така: не е истина, Земята не може да привлича Луната, защото тя няма ръце, за да я привлече. Това е невъзможно. Затова казваха: навсякъде има миров етер (вж. рис.). Това, което означих с червено, е мировият етер; той се състои от изключително ситни зрънца, нищожно малки зрънца. И тези нищожно ситни зрънца блъскат тук, (показва го на рисунката), при това, колкото по-близо е до средата, толкова по-силно и по-силно блъскат те.
Ако тук се намират две тела, Земята и Луната, и побутва-нето от външната страна се оказва по-силно, от побутването отвътре (стрелката от външната страна и стрелката отвътре на Земята), това е равносилно на привличането на две тела.
И така, силата на привличането, силата на тежестта се обясняваше с тези произвеждани отвън тласъци.
към текста >>
От дванадесет до осемнадесет години ме гризяха съмнения: привлича ли
Земя
та Луната, или Луната се побутва към
Земя
та?
Не мога да ви опиша даже какви страдания на познанието преживях веднъж във връзка с този въпрос.
От дванадесет до осемнадесет години ме гризяха съмнения: привлича ли Земята Луната, или Луната се побутва към Земята?
Защото предлаганите в случая аргументи в по-голямата си част не са глупави, а даже разумни, нали така? Но в тях вече се съдържа известен релативизъм, елементи от теорията на относителността. Пита се: има ли тук нещо абсолютно, или всичко това също е относително? Може би действително е все едно Земята ли привлича Луната, или Луната е побутвана към Земята? А може би въобще е невъзможно да се разреши този въпрос?
към текста >>
Може би действително е все едно
Земя
та ли привлича Луната, или Луната е побутвана към
Земя
та?
Не мога да ви опиша даже какви страдания на познанието преживях веднъж във връзка с този въпрос. От дванадесет до осемнадесет години ме гризяха съмнения: привлича ли Земята Луната, или Луната се побутва към Земята? Защото предлаганите в случая аргументи в по-голямата си част не са глупави, а даже разумни, нали така? Но в тях вече се съдържа известен релативизъм, елементи от теорията на относителността. Пита се: има ли тук нещо абсолютно, или всичко това също е относително?
Може би действително е все едно Земята ли привлича Луната, или Луната е побутвана към Земята?
А може би въобще е невъзможно да се разреши този въпрос? Виждате ли, хората много са разсъждавали над този проблем. Ето какво ми се иска да кажа за това: по онова време хората поне се придържаха към това, че освен видимата материя, освен видимото вещество съществува етер. Етерът им беше необходим, защото какво трябваше да бута, ако не зрънцата на етера! Когато за първи път Айнщайн описвал движението като относително, той е мислил как ставащото в пространството е запълнено с етер.
към текста >>
Например той казва: нека тук се намира
Земя
та, а тук - някакво дърво, на което се покатервам; тук се изтървавам и падам долу; вероятно ви се е случвало подобно нещо; на мен поне в детството ми често се случваше.
Те произлизат от едно лице. Ранният Айнщайн е описвал всичко в своите книги така, сякаш светът е изпълнен с етер. След това той докарал своята теория на относителността дотам, че да каже: пространството е празно. Теорията на относителността нищо на казва за етера, тъй като й е неизвестно, има ли го. Айнщайн понякога дава гротескни примери.
Например той казва: нека тук се намира Земята, а тук - някакво дърво, на което се покатервам; тук се изтървавам и падам долу; вероятно ви се е случвало подобно нещо; на мен поне в детството ми често се случваше.
Аз се катерех по дърветата, изтървах се и падах долу. И така, Айнщайн казва: разбира се, Земята ме привлича. Аз имам тегло. То възниква вследствие силата на тежестта, в противен случай щях да оставам във въздуха и да се мятам там - ако Земята не ме притегляше. Обаче Айнщайн смята, че не трябва да се говори всичко това, той мисли по следния начин: да допуснем, че тук отново е Земята и аз стоя на върха на кула - ето тук се намирам, но се намирам не във въздуха, а съм в кутия, която е закачена за върха с въже.
към текста >>
И така, Айнщайн казва: разбира се,
Земя
та ме привлича.
След това той докарал своята теория на относителността дотам, че да каже: пространството е празно. Теорията на относителността нищо на казва за етера, тъй като й е неизвестно, има ли го. Айнщайн понякога дава гротескни примери. Например той казва: нека тук се намира Земята, а тук - някакво дърво, на което се покатервам; тук се изтървавам и падам долу; вероятно ви се е случвало подобно нещо; на мен поне в детството ми често се случваше. Аз се катерех по дърветата, изтървах се и падах долу.
И така, Айнщайн казва: разбира се, Земята ме привлича.
Аз имам тегло. То възниква вследствие силата на тежестта, в противен случай щях да оставам във въздуха и да се мятам там - ако Земята не ме притегляше. Обаче Айнщайн смята, че не трябва да се говори всичко това, той мисли по следния начин: да допуснем, че тук отново е Земята и аз стоя на върха на кула - ето тук се намирам, но се намирам не във въздуха, а съм в кутия, която е закачена за върха с въже. Ако сега аз в своята кутия почна да падам от кулата надолу, по отношение на стените (на кутията) за мен нищо няма да се промени. Няма да забелязвам движението, защото стените на кутията биха се движили заедно с мен.
към текста >>
То възниква вследствие силата на тежестта, в противен случай щях да оставам във въздуха и да се мятам там - ако
Земя
та не ме притегляше.
Айнщайн понякога дава гротескни примери. Например той казва: нека тук се намира Земята, а тук - някакво дърво, на което се покатервам; тук се изтървавам и падам долу; вероятно ви се е случвало подобно нещо; на мен поне в детството ми често се случваше. Аз се катерех по дърветата, изтървах се и падах долу. И така, Айнщайн казва: разбира се, Земята ме привлича. Аз имам тегло.
То възниква вследствие силата на тежестта, в противен случай щях да оставам във въздуха и да се мятам там - ако Земята не ме притегляше.
Обаче Айнщайн смята, че не трябва да се говори всичко това, той мисли по следния начин: да допуснем, че тук отново е Земята и аз стоя на върха на кула - ето тук се намирам, но се намирам не във въздуха, а съм в кутия, която е закачена за върха с въже. Ако сега аз в своята кутия почна да падам от кулата надолу, по отношение на стените (на кутията) за мен нищо няма да се промени. Няма да забелязвам движението, защото стените на кутията биха се движили заедно с мен. И - дявол да го вземе! - сега никак не мога да реша: дали отгоре отпускат въжето, на което виси кутията, в която седя аз и заедно с кутията се спускам надолу, тъй като някой отгоре ме спуска, или се спускам надолу, тъй като кутията се е откъснала и мен ме притегля Земята.
към текста >>
Обаче Айнщайн смята, че не трябва да се говори всичко това, той мисли по следния начин: да допуснем, че тук отново е
Земя
та и аз стоя на върха на кула - ето тук се намирам, но се намирам не във въздуха, а съм в кутия, която е закачена за върха с въже.
Например той казва: нека тук се намира Земята, а тук - някакво дърво, на което се покатервам; тук се изтървавам и падам долу; вероятно ви се е случвало подобно нещо; на мен поне в детството ми често се случваше. Аз се катерех по дърветата, изтървах се и падах долу. И така, Айнщайн казва: разбира се, Земята ме привлича. Аз имам тегло. То възниква вследствие силата на тежестта, в противен случай щях да оставам във въздуха и да се мятам там - ако Земята не ме притегляше.
Обаче Айнщайн смята, че не трябва да се говори всичко това, той мисли по следния начин: да допуснем, че тук отново е Земята и аз стоя на върха на кула - ето тук се намирам, но се намирам не във въздуха, а съм в кутия, която е закачена за върха с въже.
Ако сега аз в своята кутия почна да падам от кулата надолу, по отношение на стените (на кутията) за мен нищо няма да се промени. Няма да забелязвам движението, защото стените на кутията биха се движили заедно с мен. И - дявол да го вземе! - сега никак не мога да реша: дали отгоре отпускат въжето, на което виси кутията, в която седя аз и заедно с кутията се спускам надолу, тъй като някой отгоре ме спуска, или се спускам надолу, тъй като кутията се е откъснала и мен ме притегля Земята. Не мога да реша това.
към текста >>
- сега никак не мога да реша: дали отгоре отпускат въжето, на което виси кутията, в която седя аз и заедно с кутията се спускам надолу, тъй като някой отгоре ме спуска, или се спускам надолу, тъй като кутията се е откъснала и мен ме притегля
Земя
та.
То възниква вследствие силата на тежестта, в противен случай щях да оставам във въздуха и да се мятам там - ако Земята не ме притегляше. Обаче Айнщайн смята, че не трябва да се говори всичко това, той мисли по следния начин: да допуснем, че тук отново е Земята и аз стоя на върха на кула - ето тук се намирам, но се намирам не във въздуха, а съм в кутия, която е закачена за върха с въже. Ако сега аз в своята кутия почна да падам от кулата надолу, по отношение на стените (на кутията) за мен нищо няма да се промени. Няма да забелязвам движението, защото стените на кутията биха се движили заедно с мен. И - дявол да го вземе!
- сега никак не мога да реша: дали отгоре отпускат въжето, на което виси кутията, в която седя аз и заедно с кутията се спускам надолу, тъй като някой отгоре ме спуска, или се спускам надолу, тъй като кутията се е откъснала и мен ме притегля Земята.
Не мога да реша това. Не знам, спускат ли ме или Земята ме притегля.
към текста >>
Не знам, спускат ли ме или
Земя
та ме притегля.
Ако сега аз в своята кутия почна да падам от кулата надолу, по отношение на стените (на кутията) за мен нищо няма да се промени. Няма да забелязвам движението, защото стените на кутията биха се движили заедно с мен. И - дявол да го вземе! - сега никак не мога да реша: дали отгоре отпускат въжето, на което виси кутията, в която седя аз и заедно с кутията се спускам надолу, тъй като някой отгоре ме спуска, или се спускам надолу, тъй като кутията се е откъснала и мен ме притегля Земята. Не мога да реша това.
Не знам, спускат ли ме или Земята ме притегля.
към текста >>
29.
Съдържание
GA_353 История на човечеството и културните народи
«Синовете Божии» и «синовете човешки».Тайната връзка между езиците по
земя
та.
При гърците очите се отварят за външния свят. Човек произхожда от духовния свят и когато умре, отново се връща в духовния свят. Исус и Христос. Връзка между училище и култ в мистериите. «Отци» и «синове».
«Синовете Божии» и «синовете човешки».Тайната връзка между езиците по земята.
към текста >>
Това са силите на
Земя
та, които действат върху човека.
Десет сили - според представата на древните евреи - действат върху човека отвън. Три сили формират главата: Кетер (корона), Хокма (мъдрост) и Бина (интелигентност). Три сили от обкръжението действат върху средния човек - Хесед (свобода), Гебура (жизнена сила) и Тиферет (красота). Три други сили действат главно върху долния човек - Нецах (преодоляване), Ход (съчувствие) и Йесод (това, което е в основата на човека). Десетата сила - Малкут (полето на действие).
Това са силите на Земята, които действат върху човека.
Сефирите като духовни букви за четене в духовния свят. Раймонд Лулий за духовното познание. Духовната основа на азбуките. Спиритичните сеанси.
към текста >>
30.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Тогава той знаел: въздухът се намира навън, той е дух, обгръщащ цялата
Земя
.
Например в дървото не са правели разлика, както други народи: ето тук се намира физическото дърво, а тук, вътре, живее дух - не, такава разлика индусите не са правели. Дървото е било и дух, само че по-груб дух от животното и човека. В животното индусите също не различавали тяло и душа, то е било същата душа, както и човек. Нямало е разлика между тяло и душа. Ако на древния индус се задавал въпрос за душата - а той е знаел какво човек вдишва, вдишва въздух, - за него вдишваният въздух е бил дух.
Тогава той знаел: въздухът се намира навън, той е дух, обгръщащ цялата Земя.
Ако този обгръщащ цялата Земя дух започвал да струи, да духа, тогава индусът го наричал движещ се, веещ над цялата Земя, Варуна. Но и това, което той имал в себе си, също било Варуна. Ако той бушувал навън, това е бил Варуна; вътре - също Варуна. Днес може да се чуе често да казват: индусите са се покланяли на природата, тъй като те са почитали вятъра и бурята и т. н. Но със същото право бихме могли да кажем, че индусите са се покланяли на духа, доколкото са разглеждали всичко и навсякъде като дух.
към текста >>
Ако този обгръщащ цялата
Земя
дух започвал да струи, да духа, тогава индусът го наричал движещ се, веещ над цялата
Земя
, Варуна.
Дървото е било и дух, само че по-груб дух от животното и човека. В животното индусите също не различавали тяло и душа, то е било същата душа, както и човек. Нямало е разлика между тяло и душа. Ако на древния индус се задавал въпрос за душата - а той е знаел какво човек вдишва, вдишва въздух, - за него вдишваният въздух е бил дух. Тогава той знаел: въздухът се намира навън, той е дух, обгръщащ цялата Земя.
Ако този обгръщащ цялата Земя дух започвал да струи, да духа, тогава индусът го наричал движещ се, веещ над цялата Земя, Варуна.
Но и това, което той имал в себе си, също било Варуна. Ако той бушувал навън, това е бил Варуна; вътре - също Варуна. Днес може да се чуе често да казват: индусите са се покланяли на природата, тъй като те са почитали вятъра и бурята и т. н. Но със същото право бихме могли да кажем, че индусите са се покланяли на духа, доколкото са разглеждали всичко и навсякъде като дух. Понятие «тяло» индусите не са имали.
към текста >>
Още тогава забелязали, че човек зависи не само от намиращото се на
Земя
та, но и от това, което става със звездите.
Сега ще преминем към третите, към вавилонците. Те били широко и разностранно образовани, имали са добре отработено мислене, така че много мисли, принадлежащи на вавилонците, са се запазили и до днес. Но особено добре било разработено при тях учението за звездите. Те строели високи астрономически кули, от които наблюдавали звездите.
Още тогава забелязали, че човек зависи не само от намиращото се на Земята, но и от това, което става със звездите.
Особено добре изследвали въздействието на звездите върху човека и на първо място подлагали на наблюдения редуването на годишните времена. Благодарение на звездите годината оказвала голямо влияние върху човека. И така, вавилонците се откъснали от своя живот на Земята и създали учението за звездите. Знанията за въздействието на звездите върху човека те оформили като специална наука. Ето защо в основата на бройната си система те поставили числата шестдесет, дванадесет и т. н.
към текста >>
И така, вавилонците се откъснали от своя живот на
Земя
та и създали учението за звездите.
Но особено добре било разработено при тях учението за звездите. Те строели високи астрономически кули, от които наблюдавали звездите. Още тогава забелязали, че човек зависи не само от намиращото се на Земята, но и от това, което става със звездите. Особено добре изследвали въздействието на звездите върху човека и на първо място подлагали на наблюдения редуването на годишните времена. Благодарение на звездите годината оказвала голямо влияние върху човека.
И така, вавилонците се откъснали от своя живот на Земята и създали учението за звездите.
Знанията за въздействието на звездите върху човека те оформили като специална наука. Ето защо в основата на бройната си система те поставили числата шестдесет, дванадесет и т. н.
към текста >>
И така, именно във Вавилон тази система за изчисление била свалена от небето на
Земя
та.
Например те броели парите, използвайки числата шестдесет и дванадесет. Едва по-късно се появила десетичната система за изчисляване, смятането по десетки. Но даже и днес в случая с английския шилинг вие ще откриете вавилонската система за изчисление по дузини[10].
И така, именно във Вавилон тази система за изчисление била свалена от небето на Земята.
Върху кое в човека оказвал особено въздействие светът на звездите? Върху астралното тяло, господа. Астралното тяло изцяло и напълно е подчинено на влиянието на звездния свят. Но доколкото в настоящото време астрономията нищо не желае да знае за астралното тяло, тя не предприема усилия за наблюдение на влиянието на звездите върху човека. Това, което изчислява днешната астрономия, действително не оказва особено силно влияние върху човека.
към текста >>
Изучавайки звездите, вавилонците откриват астралното тяло, макар то да било невъзприемаемо на
Земя
та.
Освен това, казах ви, че има още един малък народ в Палестина - евреите, юдеите. Виждате ли, те живеели сред другите народи, но били не съвсем доволни от тези народи. Можете да прочетете в Библията, в Стария Завет, как евреите през цялото време са били недоволни и как се е формирало при тях отношение със съвсем невъзприемаемо духовно същество. Защото физическото тяло е напълно възприемаемо, видимо. Етерното тяло се проявява в разливите, във водните въздействия на Нил, то също е налице.
Изучавайки звездите, вавилонците откриват астралното тяло, макар то да било невъзприемаемо на Земята.
Евреите не желаели да имат работа с всичко изброено, а само с невъзприемаемото, с невидимия Бог. Кой е този невидим Бог? Той е този, който действа върху човешкия Аз. И така:
към текста >>
57: «Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на
Земя
та».
[9] Египтяните даже вярвали: Според мнението на редактора на германското издание, дадената фраза е в очевидно противоречие с казаното на стр.
57: «Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята».
Във връзка с това е необходимо да се приведат ред указания по тази тема както на самия Р. Щайнер, така и на други автори. Е. Блаватска в т. 1 на «Тайната доктрина» привежда думите на френския египтолог г Масперо: «Всеки път, когато чувам обсъждания за религията на Египет, ми се иска да попитам, за коя от египетските религии става дума? За египетската религия от четвъртата династия или за египетската религия от епохата на Птолемеи-те?
към текста >>
31.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
Известно е едно гръцко изречение, което гласи: по-добре просяк в горния свят - тоест, както смятали в Гърция, на
Земя
та, - отколкото цар в царството на сенките[3], тоест в царството на мъртвите.
При гърците това станало различно. Гърците били, по същество, първите, които започнали с любов да обитават външния свят. Предишните народи не се доверявали много на външния свят. Гърците се доверявали именно на външния свят.
Известно е едно гръцко изречение, което гласи: по-добре просяк в горния свят - тоест, както смятали в Гърция, на Земята, - отколкото цар в царството на сенките[3], тоест в царството на мъртвите.
Следователно преди всичко гърците обитавали с любов света и благодарение на този факт за първи път създали природознанието.
към текста >>
Това идва към Мен не от
земя
та (от този свят).
Обаче само с това Той не би направил още нищо по-различно, освен възстановяване на представите, съществували вече у древните народи, индуси, египтяни и други подобни. Това би било само възобновяване, повторение на вече съществувалото. Но Исус от Назарет не само отново разпалил това, което вече го е имало тук. Той говорил също така и следното: ако днес се вслушвах само в това, което могат да Ми кажат хората, нямаше да Ми се отдаде да създам учение за Духа, доколкото тези хора в действителност не знаят нищо вече за Духа.
Това идва към Мен не от земята (от този свят).
към текста >>
Исус е бил за това Същество този, който се е родил на
Земя
та от тялото на майка си.
Така Той осъзнавал, че е бил не само Исус, но че в душата Му се разкрива същество, което е било Христос.
Исус е бил за това Същество този, който се е родил на Земята от тялото на майка си.
Христос бил Този, който проникнал в душата му подобно на поток, макар и в по-късно време . Благодарение на този факт в душата Му се разкрила истината, че хората притежават духовна природа.
към текста >>
Обаче с това Христос Исус учил какво прави душевно равни хората по цялата
земя
.
Обаче с това Христос Исус учил какво прави душевно равни хората по цялата земя.
И чрез него, благодарение на Христос Исус, се преодолявала най-голямата разлика между Синовете Божии и синовете човешки.
към текста >>
Вие знаете, че в различните области, в различните страни по
Земя
та се говори на различни езици.
Възниква обаче въпросът: може ли да се открие как по неземен начин духовното начало влиза в човека? Виждате ли, днес не е много лесно да се говори за това, тъй като всичко се разглежда от гледна точка на материализма. Ето например речта.
Вие знаете, че в различните области, в различните страни по Земята се говори на различни езици.
И все пак в езиците има тайно сходство. Това сходство не е толкова очевидно, както, да кажем, в немския и английския, в немския и холандския. И все пак работата стои така, че в езиците, без значение от различията им, има някакво сходство. Може да се открие, че например езикът, на който говорят в Индия, ако не се възприема повърхностно, ако се вникне в него, съдържа отделни фигури на речта, подобни на германските.
към текста >>
Предполагайки, че всичко на
Земя
та е обусловено, те казват: езикът възниква на определено място на
Земя
та, после народите мигрират, пренасяйки езика на друго място и от това той се променя.
Какво казват хората, желаейки в настоящото време да дадат обяснение на това?
Предполагайки, че всичко на Земята е обусловено, те казват: езикът възниква на определено място на Земята, после народите мигрират, пренасяйки езика на друго място и от това той се променя.
Но всичко произхожда от един език.
към текста >>
Намирайки сходството на езиците в отдалечени един от друг региони, би следвало да се търси причината за това не в пренасянето на езика при преселението, а в общото влияние, подобно на влиянието на Слънцето върху цялата
Земя
, в общото въздействие, което от извънземното обкръжение, от Космоса се оказва върху народите в най-различни региони по
Земя
та.
Но филолозите твърдят същото! Те не казват, че ако в Европа и Индия езиците си приличат един с друг, това значи, че и в Европа, и в Индия действа едно и също извънземно (космическо) влияние. Вместо това те казват: езикът е бил пренесен при преселенията! Ако в два региона на човек му става горещо, не можем да кажем, че свойството, вследствие на което му става горещо, той е придобил благодарение на преселението. Човек може да погледне Слънцето, общо за всички, греещо както в Индия, така и в Европа.
Намирайки сходството на езиците в отдалечени един от друг региони, би следвало да се търси причината за това не в пренасянето на езика при преселението, а в общото влияние, подобно на влиянието на Слънцето върху цялата Земя, в общото въздействие, което от извънземното обкръжение, от Космоса се оказва върху народите в най-различни региони по Земята.
Но доколкото хората решително не желаят да се съгласят с наличието на извънземни влияния, имащи духовен характер, те измислят всевъзможни небивалици. При това обаче никой не забелязва глупостта, тъй като тя се маскира под формата на ученост. Ако тези хора не се опасяваха да не бъдат обявени за пълни глупаци, те биха отрекли и това, че от Слънцето ни става горещо. Те биха започнали да казват: някога в древността възникнало свойство, вследствие на което на човек му става горещо и по-късно свойството се разпространило по цялата Земя.
към текста >>
Те биха започнали да казват: някога в древността възникнало свойство, вследствие на което на човек му става горещо и по-късно свойството се разпространило по цялата
Земя
.
Човек може да погледне Слънцето, общо за всички, греещо както в Индия, така и в Европа. Намирайки сходството на езиците в отдалечени един от друг региони, би следвало да се търси причината за това не в пренасянето на езика при преселението, а в общото влияние, подобно на влиянието на Слънцето върху цялата Земя, в общото въздействие, което от извънземното обкръжение, от Космоса се оказва върху народите в най-различни региони по Земята. Но доколкото хората решително не желаят да се съгласят с наличието на извънземни влияния, имащи духовен характер, те измислят всевъзможни небивалици. При това обаче никой не забелязва глупостта, тъй като тя се маскира под формата на ученост. Ако тези хора не се опасяваха да не бъдат обявени за пълни глупаци, те биха отрекли и това, че от Слънцето ни става горещо.
Те биха започнали да казват: някога в древността възникнало свойство, вследствие на което на човек му става горещо и по-късно свойството се разпространило по цялата Земя.
към текста >>
Щайнер съобщава: «По силата на определен закон, отнасящ се до душите, труповете на които били мумифицирани, именно тези души сравнително скоро се призовават за ново въплъщение на
Земя
та», Събр.
[2] Р. Щайнер пише, че египтяните смятали така, защото не са знаели за астралното тяло и Аза. В този контекст става дума за ранния Египет от IV хилядолетие пр. Р. Хр. Макар и мнението, че мумията е била нужна за следващия живот, да се оспорва, има някаква истина в него. Р.
Щайнер съобщава: «По силата на определен закон, отнасящ се до душите, труповете на които били мумифицирани, именно тези души сравнително скоро се призовават за ново въплъщение на Земята», Събр.
съч. 238. – Бел. пр.
към текста >>
32.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Господа, вие само тогава ще разберете какво е дошло в света заедно с Христос Исус и защо ми се наложи да ви говоря за това, как влияе върху
Земя
та обкръжаващият я свят, даже относно речта - вие само тогава ще разберете това, ако ми се удаде сега да ви покажа как се е формирало християнството в качеството си на учение, възглед, мироглед, жизнена позиция и какво отношението към формирането на християнството е имал самият Христос Исус.
Господа, вие само тогава ще разберете какво е дошло в света заедно с Христос Исус и защо ми се наложи да ви говоря за това, как влияе върху Земята обкръжаващият я свят, даже относно речта - вие само тогава ще разберете това, ако ми се удаде сега да ви покажа как се е формирало християнството в качеството си на учение, възглед, мироглед, жизнена позиция и какво отношението към формирането на християнството е имал самият Христос Исус.
При това трябва да отбележим нещо особено: в Йерусалим било основано християнството. Столетие по късно един от най-образованите римляни знае за него не повече от това, което току-що ви съобщих! Та нали хората постоянно пътуват насам-натам, от Азия през Африка в Италия. И ето, под повърхността на това, което гледано от Рим, разглеждали като човечество, се разпространява тази християнска секта. Когато Тацит писал това, за което ви казах, в Рим вече е имало последователи на Христос, християни, както ги наричали.
към текста >>
Това, което те считали за правилно и достойно за разпространение, осъществявали под
Земя
та, в катакомбите.
Презряната секта на християните е била особено подходяща за това, да бъде изядена от зверовете. Така смятали в Рим. Римляните считали, че съвсем не е лошо на намажеш християнин със смола, да го запалиш и да го пуснеш по арената в качеството му на факел. Но християните, въпреки всичко, намирали възможност да живеят. Отдавало им се благодарение на факта, че те провеждали своите церемонии незабелязано.
Това, което те считали за правилно и достойно за разпространение, осъществявали под Земята, в катакомбите.
Катакомбите представлявали отдалечени помещения под Земята. Там християните погребвали тези, които считали за достойни. Тук е имало гробове и на тези гробове се извършвала божествената служба, извършвали са се свещенодействия. По онова време изобщо е било обичайно да се извършват богослужения на гробниците. Затова и днес още, ако разгледате олтара в католическата църква, вие можете да видите: това е истинска гробница (изобразява го на рисунка) и в нея могат да се намират реликви, мощи на светци и прочие.
към текста >>
Катакомбите представлявали отдалечени помещения под
Земя
та.
Така смятали в Рим. Римляните считали, че съвсем не е лошо на намажеш християнин със смола, да го запалиш и да го пуснеш по арената в качеството му на факел. Но християните, въпреки всичко, намирали възможност да живеят. Отдавало им се благодарение на факта, че те провеждали своите церемонии незабелязано. Това, което те считали за правилно и достойно за разпространение, осъществявали под Земята, в катакомбите.
Катакомбите представлявали отдалечени помещения под Земята.
Там християните погребвали тези, които считали за достойни. Тук е имало гробове и на тези гробове се извършвала божествената служба, извършвали са се свещенодействия. По онова време изобщо е било обичайно да се извършват богослужения на гробниците. Затова и днес още, ако разгледате олтара в католическата църква, вие можете да видите: това е истинска гробница (изобразява го на рисунка) и в нея могат да се намират реликви, мощи на светци и прочие. В древните времена олтарът въобще е бил надгробен камък, върху който се е извършвала божествената служба.
към текста >>
Но под
Земя
та, в тези катакомби християните от първото столетие са могли да скриват това, което са правили. (Рис.
Там християните погребвали тези, които считали за достойни. Тук е имало гробове и на тези гробове се извършвала божествената служба, извършвали са се свещенодействия. По онова време изобщо е било обичайно да се извършват богослужения на гробниците. Затова и днес още, ако разгледате олтара в католическата църква, вие можете да видите: това е истинска гробница (изобразява го на рисунка) и в нея могат да се намират реликви, мощи на светци и прочие. В древните времена олтарът въобще е бил надгробен камък, върху който се е извършвала божествената служба.
Но под Земята, в тези катакомби християните от първото столетие са могли да скриват това, което са правили. (Рис.
4, вдясно)
към текста >>
Слънчевият лъч описвал някаква фигура на
Земя
та.
Това, господа, се отнася към неземното. Това възниква в резултат на слънчевото влияние. Ето защо посочените «слънчеви хора» изследвали тайните на Слънцето. Например пирамидите се строели наистина не само за това, за да бъдат гробници на фараоните. В пирамидите е имало особени отвърстия, през които в определено време на годината е можел да проникне слънчев лъч.
Слънчевият лъч описвал някаква фигура на Земята.
И когато упоменатите хора са разглеждали такава фигура, те получавали инспирации от тази фигура. Благодарение на което те изследвали тайните на слънчевия живот. Следователно такъв човек, станал «слънчев човек», можел да каже, че той повече не се ориентира по земното, че се ориентира по Слънцето. И после, ако в течение на дълго време пребивавал в състоянието на «слънчев човек» и обучавал хората на това, което е неземно, космическо, той се извисявал до ранг «Отец». Това е било висше достижение, висш ранг, който малцина достигали.
към текста >>
Ето защо казал: «Моят Отец не се намира на
Земя
та».
«Отец» стои на олтара в бели одежди, в облекло на свещеник. Това е «Отец». Той е бил «Отец» сред тези, които преминавали в мистериите по различните степени. Христос Исус не преминал това в мистериите. Той получил това от самото Слънце.
Ето защо казал: «Моят Отец не се намира на Земята».
Той е имал предвид «не в мистериите», но «моят Отец е горе, в духовния свят». И така, по очевиден начин Той сочи към Отца в духовния свят. Следователно Христос Исус искал да покаже на хората, преди приемащи всичко духовно от Земята, неземния източник на духовността. Ето защо през цялото време неправилно са разбирали това, което е имал предвид Христос Исус. Защото, виждате ли, говорят например как Христос Исус учи, че много скоро Земята ще загине и ще дойде хилядагодишно-то духовно Царство.
към текста >>
Следователно Христос Исус искал да покаже на хората, преди приемащи всичко духовно от
Земя
та, неземния източник на духовността.
Христос Исус не преминал това в мистериите. Той получил това от самото Слънце. Ето защо казал: «Моят Отец не се намира на Земята». Той е имал предвид «не в мистериите», но «моят Отец е горе, в духовния свят». И така, по очевиден начин Той сочи към Отца в духовния свят.
Следователно Христос Исус искал да покаже на хората, преди приемащи всичко духовно от Земята, неземния източник на духовността.
Ето защо през цялото време неправилно са разбирали това, което е имал предвид Христос Исус. Защото, виждате ли, говорят например как Христос Исус учи, че много скоро Земята ще загине и ще дойде хилядагодишно-то духовно Царство. Интелектуалните съвременници, бидейки разумни, понякога охотно проявяват благосклонност към древността. И към Исус те се отнасят благосклонно и казват: какво пък, есхатологията Исус е приел от своето време, нали той е бил син на своето време и е приел това.
към текста >>
Защото, виждате ли, говорят например как Христос Исус учи, че много скоро
Земя
та ще загине и ще дойде хилядагодишно-то духовно Царство.
Ето защо казал: «Моят Отец не се намира на Земята». Той е имал предвид «не в мистериите», но «моят Отец е горе, в духовния свят». И така, по очевиден начин Той сочи към Отца в духовния свят. Следователно Христос Исус искал да покаже на хората, преди приемащи всичко духовно от Земята, неземния източник на духовността. Ето защо през цялото време неправилно са разбирали това, което е имал предвид Христос Исус.
Защото, виждате ли, говорят например как Христос Исус учи, че много скоро Земята ще загине и ще дойде хилядагодишно-то духовно Царство.
Интелектуалните съвременници, бидейки разумни, понякога охотно проявяват благосклонност към древността. И към Исус те се отнасят благосклонно и казват: какво пък, есхатологията Исус е приел от своето време, нали той е бил син на своето време и е приел това.
към текста >>
Виждате ли, със «слънчевия човек» нещата били такива, че той сякаш умирал по отношение на
Земя
та, на земното.
Говорели като за умрял за земния живот, ако думата била за «слънчевия човек». Ето защо преди някой да станел «слънчев човек», в мистериите винаги изпълнявали церемония, имитираща смърт и погребение. Смъртта и погребението на Христос Исус станали навън, пред целия свят. Каквото е станало като смърт на Христа, било за хората от целия свят само повторение на това, което винаги е ставало в култа, в мистериите. Само че в единия случай това е било мистерийна тайна, а в другия се извършило на Голгота пред целия свят.
Виждате ли, със «слънчевия човек» нещата били такива, че той сякаш умирал по отношение на Земята, на земното.
Благодарение на това той ставал прехождащ между света на смъртта и света на възкресението, света на вечността.
към текста >>
33.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Казвал съм ви: по-нататъшното развитие е обусловено от факта, че ставащото на
Земя
та зависи не само от
Земя
та, но от целия свят.
Господа, да продължим разглеждането на Мистерията на Голгота.
Казвал съм ви: по-нататъшното развитие е обусловено от факта, че ставащото на Земята зависи не само от Земята, но от целия свят.
На съвременния човек му е много трудно да си състави представа за тази зависимост на земните събития от целия свят. Обаче нито едно, даже най-просто събитие, ставащо с човека, не би могло да бъде разбрано, ако не се знае, че мировото пространство постоянно оказва влияние върху Земята. Демонстрирал съм ви го с многобройни примери. Днес ще го продемонстрирам във връзка с Мистерията на Голгота.
към текста >>
Обаче нито едно, даже най-просто събитие, ставащо с човека, не би могло да бъде разбрано, ако не се знае, че мировото пространство постоянно оказва влияние върху
Земя
та.
Господа, да продължим разглеждането на Мистерията на Голгота. Казвал съм ви: по-нататъшното развитие е обусловено от факта, че ставащото на Земята зависи не само от Земята, но от целия свят. На съвременния човек му е много трудно да си състави представа за тази зависимост на земните събития от целия свят.
Обаче нито едно, даже най-просто събитие, ставащо с човека, не би могло да бъде разбрано, ако не се знае, че мировото пространство постоянно оказва влияние върху Земята.
Демонстрирал съм ви го с многобройни примери. Днес ще го продемонстрирам във връзка с Мистерията на Голгота.
към текста >>
Скоро стана известно нещо, което беше открито неотдавна: оказва се, че
Земя
та е обкръжена не от празно пространство.
Възможно е тези дни да сте чели, че гарантираното знание за звездите не е толкова стабилно.
Скоро стана известно нещо, което беше открито неотдавна: оказва се, че Земята е обкръжена не от празно пространство.
Ако се издигнем на височина четиристотин километра, там Земята е обкръжена от твърдите кристали на азота! Налага се да допуснем, че кристалното небе, за което говорили древните, постепенно се реабилитира от науката. Но за това искам да спомена само мимоходом. От подобни примери достатъчно разумните хора от нашето време биха могли да видят колко малко всъщност е известно за света на звездите.
към текста >>
Ако се издигнем на височина четиристотин километра, там
Земя
та е обкръжена от твърдите кристали на азота!
Възможно е тези дни да сте чели, че гарантираното знание за звездите не е толкова стабилно. Скоро стана известно нещо, което беше открито неотдавна: оказва се, че Земята е обкръжена не от празно пространство.
Ако се издигнем на височина четиристотин километра, там Земята е обкръжена от твърдите кристали на азота!
Налага се да допуснем, че кристалното небе, за което говорили древните, постепенно се реабилитира от науката. Но за това искам да спомена само мимоходом. От подобни примери достатъчно разумните хора от нашето време биха могли да видят колко малко всъщност е известно за света на звездите.
към текста >>
Ако марсианецът погледне към
Земя
та, хора на
Земя
та той също няма да види.
Само помислете за следното. Представете си марсианеца, жителя на Марс - защото астрономията допуска, че Марс може би е заселен.
Ако марсианецът погледне към Земята, хора на Земята той също няма да види.
Ако този марсианец не се въоръжи със свръхсъвременен телескоп, той няма да види хората, затова пък ще види Земята, сияеща в мировото пространство със зеленикава светлина. Но по Земята въпреки това пъплят хора и тези хора са свързани с духовните същества. Така стои работата и на другите небесни тела, на другите звезди. И точно както физическите сили на звездите влияят върху Земята, духовните сили на тези звезди също, разбира се, оказват влияние върху Земята, като те влияят особено върху човешкото същество. Древната мъдрост, инстинктивната мъдрост на източните страни е знаела, че светилата също имат в себе си духовни същества и на тези духовни същества те оказвали своеобразна почит, именно на тях, а не на външните физически звезди.
към текста >>
Ако този марсианец не се въоръжи със свръхсъвременен телескоп, той няма да види хората, затова пък ще види
Земя
та, сияеща в мировото пространство със зеленикава светлина.
Само помислете за следното. Представете си марсианеца, жителя на Марс - защото астрономията допуска, че Марс може би е заселен. Ако марсианецът погледне към Земята, хора на Земята той също няма да види.
Ако този марсианец не се въоръжи със свръхсъвременен телескоп, той няма да види хората, затова пък ще види Земята, сияеща в мировото пространство със зеленикава светлина.
Но по Земята въпреки това пъплят хора и тези хора са свързани с духовните същества. Така стои работата и на другите небесни тела, на другите звезди. И точно както физическите сили на звездите влияят върху Земята, духовните сили на тези звезди също, разбира се, оказват влияние върху Земята, като те влияят особено върху човешкото същество. Древната мъдрост, инстинктивната мъдрост на източните страни е знаела, че светилата също имат в себе си духовни същества и на тези духовни същества те оказвали своеобразна почит, именно на тях, а не на външните физически звезди. В този смисъл религията тук, на върха на предна Азия, е носила звезден характер.
към текста >>
Но по
Земя
та въпреки това пъплят хора и тези хора са свързани с духовните същества.
Само помислете за следното. Представете си марсианеца, жителя на Марс - защото астрономията допуска, че Марс може би е заселен. Ако марсианецът погледне към Земята, хора на Земята той също няма да види. Ако този марсианец не се въоръжи със свръхсъвременен телескоп, той няма да види хората, затова пък ще види Земята, сияеща в мировото пространство със зеленикава светлина.
Но по Земята въпреки това пъплят хора и тези хора са свързани с духовните същества.
Така стои работата и на другите небесни тела, на другите звезди. И точно както физическите сили на звездите влияят върху Земята, духовните сили на тези звезди също, разбира се, оказват влияние върху Земята, като те влияят особено върху човешкото същество. Древната мъдрост, инстинктивната мъдрост на източните страни е знаела, че светилата също имат в себе си духовни същества и на тези духовни същества те оказвали своеобразна почит, именно на тях, а не на външните физически звезди. В този смисъл религията тук, на върха на предна Азия, е носила звезден характер. С други думи, хората смятали, че например на Сатурн има духовни същества, оказващи определено влияние върху човека.
към текста >>
И точно както физическите сили на звездите влияят върху
Земя
та, духовните сили на тези звезди също, разбира се, оказват влияние върху
Земя
та, като те влияят особено върху човешкото същество.
Представете си марсианеца, жителя на Марс - защото астрономията допуска, че Марс може би е заселен. Ако марсианецът погледне към Земята, хора на Земята той също няма да види. Ако този марсианец не се въоръжи със свръхсъвременен телескоп, той няма да види хората, затова пък ще види Земята, сияеща в мировото пространство със зеленикава светлина. Но по Земята въпреки това пъплят хора и тези хора са свързани с духовните същества. Така стои работата и на другите небесни тела, на другите звезди.
И точно както физическите сили на звездите влияят върху Земята, духовните сили на тези звезди също, разбира се, оказват влияние върху Земята, като те влияят особено върху човешкото същество.
Древната мъдрост, инстинктивната мъдрост на източните страни е знаела, че светилата също имат в себе си духовни същества и на тези духовни същества те оказвали своеобразна почит, именно на тях, а не на външните физически звезди. В този смисъл религията тук, на върха на предна Азия, е носила звезден характер. С други думи, хората смятали, че например на Сатурн има духовни същества, оказващи определено влияние върху човека. На Юпитер също има духовни същества и всички тези духовни същества оказват известно влияние върху земния човешки живот.
към текста >>
От този човешки зародиш възниква нещо само защото съществува влиянието на Луната върху
Земя
та.
От този човешки зародиш възниква нещо само защото съществува влиянието на Луната върху Земята.
Може да се каже: човек идва в земния живот благодарение на лунните сили. Така че евреите, разглеждащи Яхве като лунно божество, всъщност искали да покажат тази зависимост на човека от лунните сили при спускането му на Земята.
към текста >>
Така че евреите, разглеждащи Яхве като лунно божество, всъщност искали да покажат тази зависимост на човека от лунните сили при спускането му на
Земя
та.
От този човешки зародиш възниква нещо само защото съществува влиянието на Луната върху Земята. Може да се каже: човек идва в земния живот благодарение на лунните сили.
Така че евреите, разглеждащи Яхве като лунно божество, всъщност искали да покажат тази зависимост на човека от лунните сили при спускането му на Земята.
към текста >>
Можете да си представите, че ако се почита изключително лунен бог, от когото човек зависи през времето, когато майката го носи в своето тяло, тогава и всичко останало се обяснява, като се изхожда от факта, че човек донася на
Земя
та своето същество като цяло, донася това, което в него го има и ще го има.
Можете да си представите, че ако се почита изключително лунен бог, от когото човек зависи през времето, когато майката го носи в своето тяло, тогава и всичко останало се обяснява, като се изхожда от факта, че човек донася на Земята своето същество като цяло, донася това, което в него го има и ще го има.
Този принцип намира израз в древната юдейска религия, религията на Яхве. Ако бихте попитали древния евреин, който, да кажем, е заболял: «Защо се разболя? », той би отговорил: «Такава е волята на Яхве». Ако му изгори къщата и го попитате: «Защо ти изгоря къщата? », той ще отвърне: «Такава е волята на Яхве», и т. н.
към текста >>
В течение на целия си живот човек чувствал себе си зависим от това, което той е донесъл със себе си на
Земя
та.
», той би отговорил: «Такава е волята на Яхве». Ако му изгори къщата и го попитате: «Защо ти изгоря къщата? », той ще отвърне: «Такава е волята на Яхве», и т. н. Той има само единствения Бог, благодарение на когото човек встъпва в земния свят и всичко свежда към този Яхве. Заради това юдейската религия станала застинала, закостеняла.
В течение на целия си живот човек чувствал себе си зависим от това, което той е донесъл със себе си на Земята.
към текста >>
Главната цел на Исус от Назарет била да даде на човека, намиращ се на
Земя
та, вътрешната мъдрост.
Главната цел на Исус от Назарет била да даде на човека, намиращ се на Земята, вътрешната мъдрост.
Евреинът казвал: всичко идва от Яхве. Но Яхве има решаващо значение само до раждането. Когато човек се е родил, бидейки странстващ по Земята човек, вече не се явява просто продължител на този импулс на Яхве. Какво донесе Христос Исус преди всичко в света? Това, че човек в течение на своя живот не е само кръгло топче (тоест зародиш - бел.
към текста >>
Когато човек се е родил, бидейки странстващ по
Земя
та човек, вече не се явява просто продължител на този импулс на Яхве.
Главната цел на Исус от Назарет била да даде на човека, намиращ се на Земята, вътрешната мъдрост. Евреинът казвал: всичко идва от Яхве. Но Яхве има решаващо значение само до раждането.
Когато човек се е родил, бидейки странстващ по Земята човек, вече не се явява просто продължител на този импулс на Яхве.
Какво донесе Христос Исус преди всичко в света? Това, че човек в течение на своя живот не е само кръгло топче (тоест зародиш - бел. пр.), движещо се само по инерция в резултат на тласъка, получен от Яхве в тялото на майката. Не, в течение на своя живот човек притежава и вътрешна воля, посредством която той може да направи своето собствено същество, своята личност по-добра или по-лоша. За времето си това е било направо колосална идея.
към текста >>
И така, за човека, пребиваващ на
Земя
та, евреинът казвал: това, което в човека се явява физическо, което е веществено, той получава от
Земя
та.
Господа, тогава от Луната във физическия човек влиза душевното, душевно-духовното начало. Като душа човек слиза долу от небесния свят, от Луната. Какво е означавало това, което са казвали евреите: «Яхве влияе върху човека по време на бременността на майката»? Означавало е, че, както считали евреите, всичко явяващо се в човек душевно-духовно, произхожда от Луната. В Луната се намира творецът на човешката душа.
И така, за човека, пребиваващ на Земята, евреинът казвал: това, което в човека се явява физическо, което е веществено, той получава от Земята.
Това, което е душевно-духовно, той получава от Луната, от отдалечения свят. Следователно човешкият дух се устремява в човека през Луната. Казано е ето какво: по отношение на човека моето мнение трябва да бъде следното - твоята душа се устремява в теб през Луната и това, което живее в твоята душа, си го получил по пътя, преминаващ през лунните божества.
към текста >>
Христос Исус свалил на
Земя
та това, което преди е можело да бъде видяно на Слънцето.
Наистина това е бил голям преломен момент. Това е било необичайна революция в мисленето.
Христос Исус свалил на Земята това, което преди е можело да бъде видяно на Слънцето.
Ето защо в древността или в първите векове на християнството Христос винаги са го наричали Слънце. В Евангелията вие навсякъде ще намерите израза: «Слънцето, Христос», доколкото тогава знаели за какво става дума. Но по-късно това било изцяло и напълно забравено. При всяка празнична меса това може да се види в дарохранителницата, в «светая светих». Но ако някой сериозно е казвал, че това може да се види, се е считало за голяма ерес и него са го преследвали като еретик.
към текста >>
Той казвал: трябва да се свали на
Земя
та слънчевият Бог.
Обаче тази звездна мъдрост загинала. И ето, дошъл Христос Исус. Той отново я възстановил, макар и преобразена.
Той казвал: трябва да се свали на Земята слънчевият Бог.
Той възобновил религията на Слънцето. Ако Христос би действал в пълно съответствие със своето учение, цялата древна звездна религия отново би се възродила като действие на Слънцето! В първите векове на християнството това нерядко е ставало. Отново разцъфтели древните мистерии. Но Христос Исус произвел също така необичайна революция: каквото по-рано било скрито в мистериите, Той го представил пред целия свят, за да бъде видимо от всички.
към текста >>
По-късно се случило така, че основата на християнството като цяло - величествената идея за слизането на слънчевите сили на
Земя
та посредством Христос Исус и освобождението на всеки човек, разбрал това: «и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни», само че истината останала непозната, - всички тези неща в хода на цялото развитие на човечеството оставали по същество неизвестни.
По-късно се случило така, че основата на християнството като цяло - величествената идея за слизането на слънчевите сили на Земята посредством Христос Исус и освобождението на всеки човек, разбрал това: «и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни», само че истината останала непозната, - всички тези неща в хода на цялото развитие на човечеството оставали по същество неизвестни.
И едва днес човек, благодарение на духовната наука, може да открие за себе си истинското християнство. Съвсем не е чудно, че представителите на официалното християнство в настоящето се обявяват
към текста >>
И така, великата идея на християнството се явява идеята за слизането на слънчевите сили на
Земя
та.
И така, великата идея на християнството се явява идеята за слизането на слънчевите сили на Земята.
към текста >>
Обаче тях много не ги интересувало какво правели хората на
Земя
та.
Виждате ли, господа, благодарение на това за първи път се появило нещото, което наричаме история. Защото в страните от Изтока, макар и да са притежавали голяма звездна мъдрост, с история не са се занимавали. Тези, които били учени на Изток, били знаещи, говорели само за това, което като творение ставало в небесните далнини.
Обаче тях много не ги интересувало какво правели хората на Земята.
При древните евреи възникнало нещо подобно на история, но тази история водела началото си от звездната мъдрост, защото «седемте дена на творението» - това е звездна мъдрост. Ето защо тази история е хаотична, там всичко е объркано. Настоящата история, разделяща цялото развитие на дохристиянско и следхристиянско, започнала заедно с християнството
към текста >>
34.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
Те казвали още: да, слънчевата светлина и слънчевата топлина влизат в
Земя
та, а през есента те отново излизат от
Земя
та навън, за което съдейства Слънцето.
Там вътре е мрачно, но над планините е светло и ясно. И боговете, тоест духовете, следва да се почитат, като се качиш на планината. Те размишлявали по следния начин: ако над планината сияе светлина, тя идва от Слънцето. Но Слънцето е най-благотворно в средата на лятото, когато настъпва Йоанов ден, както ние сега го наричаме. И те се събирали на планината, наклаждали огън и отбелязвали празника на своите богове не в храм, а на високите планини.
Те казвали още: да, слънчевата светлина и слънчевата топлина влизат в Земята, а през есента те отново излизат от Земята навън, за което съдейства Слънцето.
Ето защо трябва да се почита Слънцето даже в случая, когато то изпраща своите сили извън земята. Особено благоприятно място, за да се усети как по възвратен начин слънчевата сила действа от Земята, били за тях горите, където растели много дървета. Ето защо те се покланяли на своите богове в горите. Не в храмове, а на планините и в горите.
към текста >>
Ето защо трябва да се почита Слънцето даже в случая, когато то изпраща своите сили извън
земя
та.
И боговете, тоест духовете, следва да се почитат, като се качиш на планината. Те размишлявали по следния начин: ако над планината сияе светлина, тя идва от Слънцето. Но Слънцето е най-благотворно в средата на лятото, когато настъпва Йоанов ден, както ние сега го наричаме. И те се събирали на планината, наклаждали огън и отбелязвали празника на своите богове не в храм, а на високите планини. Те казвали още: да, слънчевата светлина и слънчевата топлина влизат в Земята, а през есента те отново излизат от Земята навън, за което съдейства Слънцето.
Ето защо трябва да се почита Слънцето даже в случая, когато то изпраща своите сили извън земята.
Особено благоприятно място, за да се усети как по възвратен начин слънчевата сила действа от Земята, били за тях горите, където растели много дървета. Ето защо те се покланяли на своите богове в горите. Не в храмове, а на планините и в горите.
към текста >>
Особено благоприятно място, за да се усети как по възвратен начин слънчевата сила действа от
Земя
та, били за тях горите, където растели много дървета.
Те размишлявали по следния начин: ако над планината сияе светлина, тя идва от Слънцето. Но Слънцето е най-благотворно в средата на лятото, когато настъпва Йоанов ден, както ние сега го наричаме. И те се събирали на планината, наклаждали огън и отбелязвали празника на своите богове не в храм, а на високите планини. Те казвали още: да, слънчевата светлина и слънчевата топлина влизат в Земята, а през есента те отново излизат от Земята навън, за което съдейства Слънцето. Ето защо трябва да се почита Слънцето даже в случая, когато то изпраща своите сили извън земята.
Особено благоприятно място, за да се усети как по възвратен начин слънчевата сила действа от Земята, били за тях горите, където растели много дървета.
Ето защо те се покланяли на своите богове в горите. Не в храмове, а на планините и в горите.
към текста >>
По това време обработката на
земя
та е била допълнително занятие и с нея се занимавали подчинените народи.
Трето основно занимание тогава бил ловът.
По това време обработката на земята е била допълнително занятие и с нея се занимавали подчинените народи.
Когато племето се умножавало, то подчинявало другите и тогава те е трябвало да се занимават със земеделие. Това са били несвободни хора. Когато започвала война, те също е трябвало да вземат участие в нея, трябвало е да носят оръжие и т. н. Разбира се, в онова време разликата между свободното и несвободно население е била много голяма. Свободното население, това, което водело войната, занимавало се с лов, пиене, излежаване на мечи кожи, съвместно осъществявало управлението.
към текста >>
У народите, описани от мен по-горе, първоначално тясно свързани с природата и преселили се от Азия в Европа - те не са могли да останат в Азия, тъй като там
земя
та запустявала, - у тези народи се съхранила склонността към странстване, към скитничество.
Но сред хората живеело много от това, което било донесено от Ирландия. Виждате ли, в Европа християнството постепенно изцяло и напълно се превърнало в стремеж към световно господство. Положителните елементи на християнството, съществували тук, горе, където възникнал готският превод на Библията на Вулфила, а също така донесени тук от Ирландия, по-късно, малко по малко съвсем изчезнали. Те още съществували в средновековието в голям обем, но по-късно в по-голямата си част съвсем изчезнали. Виждате ли, Рим действал с голяма хитрост.
У народите, описани от мен по-горе, първоначално тясно свързани с природата и преселили се от Азия в Европа - те не са могли да останат в Азия, тъй като там земята запустявала, - у тези народи се съхранила склонността към странстване, към скитничество.
Събитията се развивали по доста забележителен начин. Тук например се намира Елба. Тук, по-нагоре по Елба, във времето, следващо веднага след възникването на християнството, живеели някои племена. Това били лангобардите. Те живеели тук, в североизточно направление от саксите, на Елба.
към текста >>
Предоставяли им
земя
, доколкото те я имали в излишък.
У едните (римляните - бел. пр.) тук, долу, са били обработваемите им земи, те били уседнали, имали зад себе си нещо. Тези племена (германците - бел. пр.) тук, горе, не били привързани към имущество, те се местели. Римляните приемали тези племена, атакуващи ги в южно направление.
Предоставяли им земя, доколкото те я имали в излишък.
В резултат от което тези народности преминавали от лов и война към земеделие, към обработка на земята. Но при какви условия римляните им давали земя? Да, тези германски народности имали земята, те можели да я обработват. Те можели да правят това, но управлението принадлежало на римляните! Благодарение на това римляните постепенно ставали господари.
към текста >>
В резултат от което тези народности преминавали от лов и война към земеделие, към обработка на
земя
та.
пр.) тук, долу, са били обработваемите им земи, те били уседнали, имали зад себе си нещо. Тези племена (германците - бел. пр.) тук, горе, не били привързани към имущество, те се местели. Римляните приемали тези племена, атакуващи ги в южно направление. Предоставяли им земя, доколкото те я имали в излишък.
В резултат от което тези народности преминавали от лов и война към земеделие, към обработка на земята.
Но при какви условия римляните им давали земя? Да, тези германски народности имали земята, те можели да я обработват. Те можели да правят това, но управлението принадлежало на римляните! Благодарение на това римляните постепенно ставали господари. Това господство се проявило най-силно тук, на Запад.
към текста >>
Но при какви условия римляните им давали
земя
?
Тези племена (германците - бел. пр.) тук, горе, не били привързани към имущество, те се местели. Римляните приемали тези племена, атакуващи ги в южно направление. Предоставяли им земя, доколкото те я имали в излишък. В резултат от което тези народности преминавали от лов и война към земеделие, към обработка на земята.
Но при какви условия римляните им давали земя?
Да, тези германски народности имали земята, те можели да я обработват. Те можели да правят това, но управлението принадлежало на римляните! Благодарение на това римляните постепенно ставали господари. Това господство се проявило най-силно тук, на Запад. В областите, по-късно заселени от германци, хората се съпротивлявали дълго.
към текста >>
Да, тези германски народности имали
земя
та, те можели да я обработват.
пр.) тук, горе, не били привързани към имущество, те се местели. Римляните приемали тези племена, атакуващи ги в южно направление. Предоставяли им земя, доколкото те я имали в излишък. В резултат от което тези народности преминавали от лов и война към земеделие, към обработка на земята. Но при какви условия римляните им давали земя?
Да, тези германски народности имали земята, те можели да я обработват.
Те можели да правят това, но управлението принадлежало на римляните! Благодарение на това римляните постепенно ставали господари. Това господство се проявило най-силно тук, на Запад. В областите, по-късно заселени от германци, хората се съпротивлявали дълго. Обаче такива хора, като готите, идвайки в Италия и влизайки в съприкосновение с тамошните хора, попадали в зависимост.
към текста >>
Те преживявали тежко падането на снега през октомври-ноември, когато снегът покривал
Земя
та и всичко духовно трябвало да изчезне.
Редовият състав на римската армия се състоял всъщност от германци, станали римляни. От значение било и това, че религиозното начало излизало от Рим и се въвеждало по съответен начин, приобщавайки тези хора. В древните времена хората зависели от своята религия значително повече, отколкото по-късно. Затова ставало например следното. Виждате ли, тези хора навсякъде в природата възприемали светлината и въздуха като нещо духовно.
Те преживявали тежко падането на снега през октомври-ноември, когато снегът покривал Земята и всичко духовно трябвало да изчезне.
И напротив, те много почитали времето от годината, през което се пада нашето Рождество. Тогава те усещали: сега Слънцето отново се завръща. Това бил празникът на зимното слънцестоене. Слънцето отново се обръщало към хората. Така че тези народности се отнасяли по особен начин към одухотворената природа.
към текста >>
35.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Но ако живее на
Земя
та, той развива себе си.
Най-близкият чин, най-близкият ранг - това вече съм ви казвал - е бил рангът слънчев Дух. Какво се разбирало под слънчев дух, наричан по-късно Син? Какво разбирали под това? Аз вече съм ви разказвал, че Христос наричал сам себе си слънчев дух. Казвали си: разбира се, човек се ражда благодарение на силите на природата, на същите тези сили, благодарение на които растат растенията и т. н.
Но ако живее на Земята, той развива себе си.
За факта на раждането му, осъществен посредством природните сили, би било толкова нелепо да се говори като за добър или зъл, както и в случая на растението. Защото на вас никога няма да ви мине през ума да наречете зла беладоната само заради това, че тя е отровна за човека. Вие можете да възразите: тя няма нищо общо с това. Беладоната не притежава воля, както я притежава човекът. Така че не може да се каже, че родилото се дете, благодарение на природните сили, може да бъде добро или зло.
към текста >>
Всички отделни представители на шестата степен били наместници на Бога на
Земя
та.
Беладоната не притежава воля, както я притежава човекът. Така че не може да се каже, че родилото се дете, благодарение на природните сили, може да бъде добро или зло. Добро или зло то става тогава, когато постепенно се реализира неговата човешка воля. И в противоположност на силите, които действат в природата, това, което действа в човешката воля и може да стане в човека добро или зло, наричали Бог-Син или слънчев дух. Този, който съумеел да се издигне в мистериите до шеста степен, бил само Негов представител.
Всички отделни представители на шестата степен били наместници на Бога на Земята.
Тогава знаели, че Слънцето се явява не само газово тяло. Слънцето дава не само светлина и топлина, но и слънчевия Дух. Бог-Син се явява едновременно и слънчев дух. Следователно казвали така: Божествеността на Отца живее навсякъде в природата; Божествеността на Сина живее там, където човек развива свободна воля.
към текста >>
Защото с това се иска да се каже: силите, развивани тук от човек, който иска да изцели друг, стават по-силни, ако Слънцето не стои на небето, ако лъчите му проникват през
Земя
та, отколкото ако Слънцето стои на небето.
Тези нервни заболявания могат да бъдат излекувани благодарение на ободряването, на любовта, предаваща се от един човек на друг. Повечето от описаните тук случаи на изцеления на болести водят към изцеления от такъв вид. Но след това на едно място е казано: «Когато слънцето залязвало, Христос събирал около Себе си хората и ги изцелявал» («А когато се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всички болни и обладани от бесове», Марко 1: 32; също така: «И при залез слънце всички, които имаха болни от разни болести, ги доведоха при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, ги изцели», Лука 4: 40 - бел. пр.). Това място, ако вие днес го четете в Евангелието, може да ви се стори незначително, може да ви се стори само като указание за времето от деня. Но защо на това място трябва да се уточнява времето от деня?
Защото с това се иска да се каже: силите, развивани тук от човек, който иска да изцели друг, стават по-силни, ако Слънцето не стои на небето, ако лъчите му проникват през Земята, отколкото ако Слънцето стои на небето.
Това място е многозначително, тук е казано: «Когато слънцето залязвало, Христос събирал около Себе си хората и ги изцелявал». На това повече не се обръща внимание. С това тук са искали да кажат, че Христос използва за изцеление собствените природни сили на човека. Евангелията се превеждали по времето, когато тях вече не са можели да ги разберат. Всъщност Евангелията истински са ги разбирали много малко.
към текста >>
36.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време
GA_353 История на човечеството и културните народи
То възниква от това, че на
Земя
та падат слънчевите лъчи, че Слънцето изпраща към
Земя
та светлина и топлина, че растат зърнени култури и от тях се прави брашно и тесто.
Слънцето в средата и Луна, над която се намира Слънцето. Това е имало положителен смисъл, доколкото е било известно, че Христос се явява същество от Слънцето. Защото какво се намира в дарохранителницата? Запечено брашно. По какъв начин възниква запеченото брашно?
То възниква от това, че на Земята падат слънчевите лъчи, че Слънцето изпраща към Земята светлина и топлина, че растат зърнени култури и от тях се прави брашно и тесто.
В пълния смисъл на думата това е продукт на Слънцето. Казано иначе: наистина това е тяло, създадено от слънчевата светлина. И докато са знаели за това, всичко като цяло е добивало смисъл.
към текста >>
По такъв начин това явление е трябвало да стане събитието, обединяващо цялата
Земя
.
Да, господа, нещо изключително значително има в такова, направено вече в християнско време признание, признание на това, че някога в древните мистерии вече съществувалото християнство е било отново изявено, благодарение на Исус Христос, при това по време, когато мистериите вече не ги е имало.
По такъв начин това явление е трябвало да стане събитието, обединяващо цялата Земя.
към текста >>
37.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Луната и Слънцето влияят на всичко, което е на
Земя
та.
Господа, защо празникът Пасха се установява в съответствие със ставащото на небето? Това е свързано с нещо, за което вече съм ви говорил, с това, което е било известно по-рано.
Луната и Слънцето влияят на всичко, което е на Земята.
към текста >>
Погледнете растенията, израстващи от
Земя
та.
Погледнете растенията, израстващи от Земята.
Да допуснем, че тук се намира Земята (вж. рис.11), вие вземате семе, ако искате да посеете растение, съвсем малко семе, и го засаждате в Земята. Растението като цяло, целият живот на растението е съсредоточен в това малко семенце. Какво се получава от семенцето? Отначало корен.
към текста >>
Да допуснем, че тук се намира
Земя
та (вж.
Погледнете растенията, израстващи от Земята.
Да допуснем, че тук се намира Земята (вж.
рис.11), вие вземате семе, ако искате да посеете растение, съвсем малко семе, и го засаждате в Земята. Растението като цяло, целият живот на растението е съсредоточен в това малко семенце. Какво се получава от семенцето? Отначало корен.
към текста >>
рис.11), вие вземате семе, ако искате да посеете растение, съвсем малко семе, и го засаждате в
Земя
та.
Погледнете растенията, израстващи от Земята. Да допуснем, че тук се намира Земята (вж.
рис.11), вие вземате семе, ако искате да посеете растение, съвсем малко семе, и го засаждате в Земята.
Растението като цяло, целият живот на растението е съсредоточен в това малко семенце. Какво се получава от семенцето? Отначало корен.
към текста >>
Това става, когато за първи път пълната Луна изпраща към
Земя
та своето пълно излъчване и поддържа излъчването на Слънцето.
Виждате ли, този факт е бил известен и по-рано, само че за него са забравили. Казвали са така: кога през пролетта стават най-големи силите, които дават възможност на растенията правилно, успешно да се развиват, които са най-благоприятни за успешното развитие на човека? Когато Слънцето и Луната си взаимодействат по правилен начин.
Това става, когато за първи път пълната Луна изпраща към Земята своето пълно излъчване и поддържа излъчването на Слънцето.
Следователно съчетанието на Слънцето и Луната става тогава, когато Слънцето, имащо своята най-голяма сила през пролетта, и Луната, имаща висша сила на всеки четири седмици, правилно си взаимодействат едно с друго. Ето защо Пасха е в неделя, денят, посветен на Слънцето, идващ след пролетното пълнолуние. И така, при установяването на празника Пасха са знаели, че той трябва да се пада в началото на пролетта - пролетното равноденствие, настъпващо след зимното слънцестоене.
към текста >>
Дърветата ронят своите листа, настъпва студ, духа пронизващ вятър,
земя
та се покрива от снега и престава да дава плодове; тя изглежда както ако физическият човек би умрял.
Хората, учредили празника на Адонис, разсъждавали така: трябва да се знае, че човек не само умира, ако умре неговото физическо тяло, но че той след три дена отново възкръсва в духовния свят. Именно за да довеждат ежегодно това до съзнанието на хората, е бил учреден празникът на Адонис. На празника на Адонис през есента казвали: вижте, природата умира.
Дърветата ронят своите листа, настъпва студ, духа пронизващ вятър, земята се покрива от снега и престава да дава плодове; тя изглежда както ако физическият човек би умрял.
Ако гледаме Земята, трябва да почакаме до пролетта и тогава тя отново трябва да възкръсне. Ако гледаме човека, той възкръсва след три дни в душа и в дух. Това е било необходимо да се доведе до съзнанието. Затова и е съществувал този празник на поменаването и в същото време празник на възкресението - макар и през есента. С него се давала възможност на човека да си изясни, че той е нещо противоположно по отношение на природата.
към текста >>
Ако гледаме
Земя
та, трябва да почакаме до пролетта и тогава тя отново трябва да възкръсне.
Хората, учредили празника на Адонис, разсъждавали така: трябва да се знае, че човек не само умира, ако умре неговото физическо тяло, но че той след три дена отново възкръсва в духовния свят. Именно за да довеждат ежегодно това до съзнанието на хората, е бил учреден празникът на Адонис. На празника на Адонис през есента казвали: вижте, природата умира. Дърветата ронят своите листа, настъпва студ, духа пронизващ вятър, земята се покрива от снега и престава да дава плодове; тя изглежда както ако физическият човек би умрял.
Ако гледаме Земята, трябва да почакаме до пролетта и тогава тя отново трябва да възкръсне.
Ако гледаме човека, той възкръсва след три дни в душа и в дух. Това е било необходимо да се доведе до съзнанието. Затова и е съществувал този празник на поменаването и в същото време празник на възкресението - макар и през есента. С него се давала възможност на човека да си изясни, че той е нещо противоположно по отношение на природата. Природата затихва, цяла зима тя остава мъртва, доколкото е само природа.
към текста >>
Той още не бил този «материализъм на дъждовния червей», когато човек гледа само
Земя
та.
Така празника Пасха го направили пролетен. Това е било нещо, предизвикано от материализма, дори и този материализъм все още да е гледал към небето и да е насрочвал празника Пасха в съответствие със Слънцето и Луната. През III, IV в. сл. Р. Хр. материализъм вече е имало, макар и материализмът от това време най-малкото е поглеждал към света.
Той още не бил този «материализъм на дъждовния червей», когато човек гледа само Земята.
Названието «материализъм на дъждовния червей» е предложено по причината, че дъждовните червеи винаги се намират под земята и в най-добрия случай изпълзяват отгоре само по време на дъжд. Именно така стои работата със съвременните хора. Съвременните хора вече не разглеждат нищо друго освен намиращото се на Земята. В началото на празнуването на Пасха материализмът все още е вярвал, че има милиони звезди, които влияят върху човека. Но и това е било забравено към XVI столетие.
към текста >>
Названието «материализъм на дъждовния червей» е предложено по причината, че дъждовните червеи винаги се намират под
земя
та и в най-добрия случай изпълзяват отгоре само по време на дъжд.
Това е било нещо, предизвикано от материализма, дори и този материализъм все още да е гледал към небето и да е насрочвал празника Пасха в съответствие със Слънцето и Луната. През III, IV в. сл. Р. Хр. материализъм вече е имало, макар и материализмът от това време най-малкото е поглеждал към света. Той още не бил този «материализъм на дъждовния червей», когато човек гледа само Земята.
Названието «материализъм на дъждовния червей» е предложено по причината, че дъждовните червеи винаги се намират под земята и в най-добрия случай изпълзяват отгоре само по време на дъжд.
Именно така стои работата със съвременните хора. Съвременните хора вече не разглеждат нищо друго освен намиращото се на Земята. В началото на празнуването на Пасха материализмът все още е вярвал, че има милиони звезди, които влияят върху човека. Но и това е било забравено към XVI столетие. Така празникът Пасха е бил пренесен през пролетта.
към текста >>
Съвременните хора вече не разглеждат нищо друго освен намиращото се на
Земя
та.
сл. Р. Хр. материализъм вече е имало, макар и материализмът от това време най-малкото е поглеждал към света. Той още не бил този «материализъм на дъждовния червей», когато човек гледа само Земята. Названието «материализъм на дъждовния червей» е предложено по причината, че дъждовните червеи винаги се намират под земята и в най-добрия случай изпълзяват отгоре само по време на дъжд. Именно така стои работата със съвременните хора.
Съвременните хора вече не разглеждат нищо друго освен намиращото се на Земята.
В началото на празнуването на Пасха материализмът все още е вярвал, че има милиони звезди, които влияят върху човека. Но и това е било забравено към XVI столетие. Така празникът Пасха е бил пренесен през пролетта. Преходът към пролетта се е обусловил и от факта, че при християните е съществувала тенденция съвсем да се изкоренят от света всички древни истини. Това вече съм ви казвал, говорейки за Мистерията на Голгота.
към текста >>
Но виждате ли, работата стои така, че всичко, намиращо се на
Земя
та, е ориентирано не към самата
Земя
, а към небето.
Но виждате ли, работата стои така, че всичко, намиращо се на Земята, е ориентирано не към самата Земя, а към небето.
Удивляват се, ако на Пасха още вали сняг. Снегът вече не трябва да вали, а трябва да покълват растенията - защото е известно, че Пасха трябва да бъде празник на спомена за Възкресението, за безсмъртието на човешката душа.
към текста >>
Обаче нищо не се знае за това, че при настъпването на пролетта проявяват активност тези духовни сили, които извличат всичко от
Земя
та, докато през есента духовните сили унищожават всичко.
И ако тези неща се разглеждат именно така, празникът Пасха отново добива емоционално-смислово съдържание. Тогава хората, празнуващи Пасха, по време на Пасхата могат да си спомнят за това, което е свързано със самия човек. Тогава празникът Пасха добива сила, тогава се знае защо по време на този празник си спомняме и за себе си. Днес връзката на човека с годината е известна, доколкото през зимата човек трябва да носи шуба, а през лятото - летен костюм, че през лятото той се поти, а през зимата мръзне. Известно е само материалното.
Обаче нищо не се знае за това, че при настъпването на пролетта проявяват активност тези духовни сили, които извличат всичко от Земята, докато през есента духовните сили унищожават всичко.
Ако някога това бъде разбрано, хората ще намерят живот в цялата природа, ще осъзнаят, че цялата природа е оживена. В настоящето хората говорят за природата в по-голямата си част глупости. Ако видят растение, те го изравят от Земята и го изследват с помощта на ботаниката, защото съвсем нищо не знаят за тези неща. Ако аз отскубна косъм и го опиша, това ще бъде глупост, доколкото косъмът може да израсне само върху човек или животно. Той не може да възникне сам по себе си: да отгледате косъм върху безжизнения камък няма да ви се отдаде.
към текста >>
Ако видят растение, те го изравят от
Земя
та и го изследват с помощта на ботаниката, защото съвсем нищо не знаят за тези неща.
Днес връзката на човека с годината е известна, доколкото през зимата човек трябва да носи шуба, а през лятото - летен костюм, че през лятото той се поти, а през зимата мръзне. Известно е само материалното. Обаче нищо не се знае за това, че при настъпването на пролетта проявяват активност тези духовни сили, които извличат всичко от Земята, докато през есента духовните сили унищожават всичко. Ако някога това бъде разбрано, хората ще намерят живот в цялата природа, ще осъзнаят, че цялата природа е оживена. В настоящето хората говорят за природата в по-голямата си част глупости.
Ако видят растение, те го изравят от Земята и го изследват с помощта на ботаниката, защото съвсем нищо не знаят за тези неща.
Ако аз отскубна косъм и го опиша, това ще бъде глупост, доколкото косъмът може да израсне само върху човек или животно. Той не може да възникне сам по себе си: да отгледате косъм върху безжизнения камък няма да ви се отдаде. Тук за основа трябва да служи нещо живо. Растенията се явяват коси на Земята, защото Земята е жива. И както на човека е необходим въздух за живота, така и на Земята са й необходими излъчванията на звездите с тяхната духовност.
към текста >>
Растенията се явяват коси на
Земя
та, защото
Земя
та е жива.
В настоящето хората говорят за природата в по-голямата си част глупости. Ако видят растение, те го изравят от Земята и го изследват с помощта на ботаниката, защото съвсем нищо не знаят за тези неща. Ако аз отскубна косъм и го опиша, това ще бъде глупост, доколкото косъмът може да израсне само върху човек или животно. Той не може да възникне сам по себе си: да отгледате косъм върху безжизнения камък няма да ви се отдаде. Тук за основа трябва да служи нещо живо.
Растенията се явяват коси на Земята, защото Земята е жива.
И както на човека е необходим въздух за живота, така и на Земята са й необходими излъчванията на звездите с тяхната духовност. Тя ги вдишва, за да живее. И както човек се движи и премества по Земята, така и самата Земя се премества в мировото пространство. Тя живее в цялото мирово пространство. Земята е живо същество.
към текста >>
И както на човека е необходим въздух за живота, така и на
Земя
та са й необходими излъчванията на звездите с тяхната духовност.
Ако видят растение, те го изравят от Земята и го изследват с помощта на ботаниката, защото съвсем нищо не знаят за тези неща. Ако аз отскубна косъм и го опиша, това ще бъде глупост, доколкото косъмът може да израсне само върху човек или животно. Той не може да възникне сам по себе си: да отгледате косъм върху безжизнения камък няма да ви се отдаде. Тук за основа трябва да служи нещо живо. Растенията се явяват коси на Земята, защото Земята е жива.
И както на човека е необходим въздух за живота, така и на Земята са й необходими излъчванията на звездите с тяхната духовност.
Тя ги вдишва, за да живее. И както човек се движи и премества по Земята, така и самата Земя се премества в мировото пространство. Тя живее в цялото мирово пространство. Земята е живо същество.
към текста >>
И както човек се движи и премества по
Земя
та, така и самата
Земя
се премества в мировото пространство.
Той не може да възникне сам по себе си: да отгледате косъм върху безжизнения камък няма да ви се отдаде. Тук за основа трябва да служи нещо живо. Растенията се явяват коси на Земята, защото Земята е жива. И както на човека е необходим въздух за живота, така и на Земята са й необходими излъчванията на звездите с тяхната духовност. Тя ги вдишва, за да живее.
И както човек се движи и премества по Земята, така и самата Земя се премества в мировото пространство.
Тя живее в цялото мирово пространство. Земята е живо същество.
към текста >>
Земя
та е живо същество.
Растенията се явяват коси на Земята, защото Земята е жива. И както на човека е необходим въздух за живота, така и на Земята са й необходими излъчванията на звездите с тяхната духовност. Тя ги вдишва, за да живее. И както човек се движи и премества по Земята, така и самата Земя се премества в мировото пространство. Тя живее в цялото мирово пространство.
Земята е живо същество.
към текста >>
И така, ние можем да кажем: относно празника Пасха би могло да си спомним, че самата
Земя
се явява живо същество.
И така, ние можем да кажем: относно празника Пасха би могло да си спомним, че самата Земя се явява живо същество.
към текста >>
Старецът губи коса, както
Земя
та през есента губи растения.
Ако изкарва растения, тя е млада, както е младо детето, на което му расте коса.
Старецът губи коса, както Земята през есента губи растения.
Това също е живот, макар този живот в ритмическо отношение да е организиран по друг начин. Юношеският живот, младостта - през пролетта, старостта - през есента, след това отново младост - през пролетта, старост -през есента. В случая с човека тези периоди продължават по-дълго. По същество всичко в мировото пространство живее.
към текста >>
Нека и във вашите души той бъде толкова прекрасен, както прекрасни са пролетните цветя, растящи от
Земя
та!
В този смисъл, господа, иска ми се да ви пожелая наистина прекрасен празник Възкресение.
Нека и във вашите души той бъде толкова прекрасен, както прекрасни са пролетните цветя, растящи от Земята!
След Възкресение ние отново ще продължим нашите беседи на научни теми.
към текста >>
38.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите
GA_353 История на човечеството и културните народи
Професия, свързана с работа със
земя
та, се явява необичайно здравословна.
Но сега даже при тях то отслабва. Ако вие бихте дошли на село по времето на моето детство, как биха ви зарадвали тези пращящи от изобилно здраве етерни тела на селяните! Разбира се, при настъпването на почтена възраст, особено при селяните, те изнемогват, доколкото етерното тяло отпада, а също така защото астралното тяло при селяните не е много силно. Но етерното тяло е много силно. Затова всичко при тях се излекува много по-бързо, отколкото при гражданите.
Професия, свързана с работа със земята, се явява необичайно здравословна.
към текста >>
Виждате ли, човек живее на
Земя
та не само един-единствен път, не, той - както вече съм ви обяснявал - живее в повтарящи се земни животи.
Ще видите, господа, че ще ми се наложи да започна отдалеч, за да ви обясня това нещо, но само така обяснението ще ви стане понятно.
Виждате ли, човек живее на Земята не само един-единствен път, не, той - както вече съм ви обяснявал - живее в повтарящи се земни животи.
Той отново и отново се връща. Обаче при връщането си човек се явява съвсем различен от това, което е бил преди. Вероятно вие бихте били твърде учудени, ако би се появил художник, добре изучил духовната наука, и ако този художник изобрази цялото седящо тук общество от натура в един предходен земен живот! Вие бихте били удивени от това, че всеки от вас би изглеждал съвсем различно, отколкото сега. Това би било много интересно!
към текста >>
Кога човек отново се връща на
Земя
та?
Днес никой не би могъл да преобразува това, което като духовни сили той има вътре в своето тяло - да го преобразува така, че да може да се образува друго тяло. Обаче вие не можете, след като умрете, веднага да се родите отново: в промеждутъка между първото и второто трябва да мине време, при това достатъчно дълго време. Този продължителен промеждутъчен период действително е необходим. Ето тогава се преобразяват всички сили. И при нормални условия, ако човек не е бил престъпник или нещо подобно, това време между смъртта и новото раждане се проточва достатъчно дълго.
Кога човек отново се връща на Земята?
На Земята човек се връща отново, когато условията, при които е живял, коренно се променят. Разбира се, някои хора се връщат, когато още имат място старите условия, но тогава те силно скърбят, страдат от това. Обаче при нормално развитие на нещата човек отново идва на Земята само тогава, когато условията, отношенията станат съвсем различни. И така, човек не се ражда отново в предишните условия.
към текста >>
На
Земя
та човек се връща отново, когато условията, при които е живял, коренно се променят.
Обаче вие не можете, след като умрете, веднага да се родите отново: в промеждутъка между първото и второто трябва да мине време, при това достатъчно дълго време. Този продължителен промеждутъчен период действително е необходим. Ето тогава се преобразяват всички сили. И при нормални условия, ако човек не е бил престъпник или нещо подобно, това време между смъртта и новото раждане се проточва достатъчно дълго. Кога човек отново се връща на Земята?
На Земята човек се връща отново, когато условията, при които е живял, коренно се променят.
Разбира се, някои хора се връщат, когато още имат място старите условия, но тогава те силно скърбят, страдат от това. Обаче при нормално развитие на нещата човек отново идва на Земята само тогава, когато условията, отношенията станат съвсем различни. И така, човек не се ражда отново в предишните условия.
към текста >>
Обаче при нормално развитие на нещата човек отново идва на
Земя
та само тогава, когато условията, отношенията станат съвсем различни.
Ето тогава се преобразяват всички сили. И при нормални условия, ако човек не е бил престъпник или нещо подобно, това време между смъртта и новото раждане се проточва достатъчно дълго. Кога човек отново се връща на Земята? На Земята човек се връща отново, когато условията, при които е живял, коренно се променят. Разбира се, някои хора се връщат, когато още имат място старите условия, но тогава те силно скърбят, страдат от това.
Обаче при нормално развитие на нещата човек отново идва на Земята само тогава, когато условията, отношенията станат съвсем различни.
И така, човек не се ражда отново в предишните условия.
към текста >>
Силите, които ние притежаваме, живеейки не на
Земя
та, а между смъртта и новото раждане, са такива, че те действат също така и тук, на
Земя
та.
Но кое съдейства за пълната промяна на тези стари условия? Виждате ли, тук не следва да фантазираме, а трябва да се придържаме към реалностите.
Силите, които ние притежаваме, живеейки не на Земята, а между смъртта и новото раждане, са такива, че те действат също така и тук, на Земята.
От всички звезди, отвсякъде прииждат към нас тези сили. Но по същество те се явяват наши сили. Само че в течение на това време ние не се намираме на Земята. По времето, когато се намираме на Земята, нашите сили въздействат по направление от Земята. Ако ние не се намираме на Земята, те оказват своето въздействие от небесното пространство.
към текста >>
Само че в течение на това време ние не се намираме на
Земя
та.
Но кое съдейства за пълната промяна на тези стари условия? Виждате ли, тук не следва да фантазираме, а трябва да се придържаме към реалностите. Силите, които ние притежаваме, живеейки не на Земята, а между смъртта и новото раждане, са такива, че те действат също така и тук, на Земята. От всички звезди, отвсякъде прииждат към нас тези сили. Но по същество те се явяват наши сили.
Само че в течение на това време ние не се намираме на Земята.
По времето, когато се намираме на Земята, нашите сили въздействат по направление от Земята. Ако ние не се намираме на Земята, те оказват своето въздействие от небесното пространство. И в този случай те се явяват като унищожителни сили, разрушителни сили. Те унищожават условията, обстоятелствата, в които ние сме били преди.
към текста >>
По времето, когато се намираме на
Земя
та, нашите сили въздействат по направление от
Земя
та.
Виждате ли, тук не следва да фантазираме, а трябва да се придържаме към реалностите. Силите, които ние притежаваме, живеейки не на Земята, а между смъртта и новото раждане, са такива, че те действат също така и тук, на Земята. От всички звезди, отвсякъде прииждат към нас тези сили. Но по същество те се явяват наши сили. Само че в течение на това време ние не се намираме на Земята.
По времето, когато се намираме на Земята, нашите сили въздействат по направление от Земята.
Ако ние не се намираме на Земята, те оказват своето въздействие от небесното пространство. И в този случай те се явяват като унищожителни сили, разрушителни сили. Те унищожават условията, обстоятелствата, в които ние сме били преди.
към текста >>
Ако ние не се намираме на
Земя
та, те оказват своето въздействие от небесното пространство.
Силите, които ние притежаваме, живеейки не на Земята, а между смъртта и новото раждане, са такива, че те действат също така и тук, на Земята. От всички звезди, отвсякъде прииждат към нас тези сили. Но по същество те се явяват наши сили. Само че в течение на това време ние не се намираме на Земята. По времето, когато се намираме на Земята, нашите сили въздействат по направление от Земята.
Ако ние не се намираме на Земята, те оказват своето въздействие от небесното пространство.
И в този случай те се явяват като унищожителни сили, разрушителни сили. Те унищожават условията, обстоятелствата, в които ние сме били преди.
към текста >>
Представете си, че в условията на нашето време човек го заравят в
земя
та или го кремират.
Представете си, че в условията на нашето време човек го заравят в земята или го кремират.
Ние знаем, че след някое време от този човек почти нищо не остава. Ако вие дойдете на гробището и след петдесет, шестдесет години видите какво е останало на мястото, където някога е бил погребан един от вашите предци, в краен случай ще намерите няколко остатъка от кости, но и те по-късно ще се разложат. И така, тук няма повече нищо от това, което би трябвало да бъде унищожено, защото цялото ни тяло би трябвало да бъде унищожено, ако се родим отново. Обаче ако външно вече нищо видимо не е останало от нашето тяло, въпреки това още много остава в наличие. Тези, който са способни да виждат фините субстанции, ще открият, че на мястото, където е погребан човек, даже ако той е бил кремиран, още дълго остава последействието на това, което едва се е запазило от човека.
към текста >>
Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на
Земя
та[1].
При египтяните обичаят да се правят мумии е бил продиктуван от определено намерение.
Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята[1].
Те не са желаели това. Балсамирайки труповете, с това са пречели на слизането долу. Те искали да запазят за човека удобството от пребиваването в духовния свят. Следствие от това е било, че те не само са консервирали мумиите, но и с познаване на въпроса са използвали вещества. С дълбоко познание те използвали такива вещества, които позволявали на физическите съединения да запазят такава прекрасна форма, че ние и до днес държим в музеите тези мумии.
към текста >>
Ако човек е живял на
Земя
та, да кажем, преди десет века, преди хиляда години, силите му несъмнено са претърпели изменение.
Един човек, когото аз добре познавам, приближавайки се към азиатски гробници - египетските гробници в това отношение са най-характерни, но и азиатските гробници също се отличават с това, - открил, че въобще не трябва да се пристъпва определена граница. Известно е, че ако продължиш напред, ще паднеш в несвяст или ще умреш. Да се приближиш тук не е възможно; отровната атмосфера е преграда. Това става по тази причина, че на веществата, с които са обработвали мъртвите, им е било баено с вредни, разрушителни думи. Но към това има отношение и нещо друго.
Ако човек е живял на Земята, да кажем, преди десет века, преди хиляда години, силите му несъмнено са претърпели изменение.
Човек преминава през периода между смъртта и новото раждане. Той идва отново, връща се. При това притежава сили, за да си построи ново тяло. Той притежава тези сили. Притежава ги благодарение на факта, че в духовния свят е успял да преодолее всички разрушителни сили.
към текста >>
Виждате ли, за да може семето при растенията да действа през следващата година, в течение на зимата то трябва да бъде лишено от външните сили, трябва да бъде предоставено на вътрешните сили на
Земя
та.
Следователно благодарение на това стават по-мощни и силите, които действат от семето. Защото днес човек не би успял да формира от човешкото семе тялото, което му е нужно сега. Той би се придържал към тялото, което е имал преди столетия. Силата, която ще бъде заложена в кое да е семе, трябва да бъде старата, тя трябва да идва от миналото. С помощта на сегашните сили нищо не може да се осъществи нито в едно семе.
Виждате ли, за да може семето при растенията да действа през следващата година, в течение на зимата то трябва да бъде лишено от външните сили, трябва да бъде предоставено на вътрешните сили на Земята.
А тези сили се явяват разрушителни сили за всичко външно. Така че тези семена на зърнени култури, разположени в гробницата на египетския фараон, са погребани заедно с разрушителните сили. При което всичко това, представляващо в дадения момент тяло, днешното тяло, ще се унищожи, ако човек отдаде своето тяло във властта на разрушителните сили, докато всичко, заложено в семето, ще се окаже в противоположно положение. Неговите жизнени сили ще бъдат укрепени. Благодарение на това може да се случи така - случва се не с всички зърнени култури, но с много от тях, - че да стане същото, което иначе би могло да стане само по време на зимата.
към текста >>
Представете си, че има хора - телата на които са били мумифицирани в Древен Египет и досега лежат, запазвайки вида си, - които всъщност отдавна са се върнали на
Земя
та, отдавна са слезли отново!
Човек не може да се срещне с минал облик, облечен в тяло! Той тутакси ще умре! И този, който би видял минала инкарнация в нейния реален физически вид, би трябвало да противостои на силите, които искат да умъртвят бъдещето - те по реален начин искат да го умъртвят. Така стои тази работа. Вследствие от това възникват съвсем неестествени отношения.
Представете си, че има хора - телата на които са били мумифицирани в Древен Египет и досега лежат, запазвайки вида си, - които всъщност отдавна са се върнали на Земята, отдавна са слезли отново!
Те са живели или живеят сега, но и техните предишни форми се намират тук. Тези предишни тела действат не само на въплътилите се отново хора, но ако човек отново се е въплътил, действат разрушително и на другите хора, оказващи се в близост до такъв останал съхранен облик. Всъщност от всяка мумия в действителност излиза влияние, враждебно на човешкия живот. Иначе и не може да бъде. От тях излиза враждебно за човешкия живот влияние.
към текста >>
[1] Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на
Земя
та: това изказване видимо противоречи на казаното по темата в лекциите от 1 март 1924 г.
[1] Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята: това изказване видимо противоречи на казаното по темата в лекциите от 1 март 1924 г.
и от 5 март 1924 г от този том.
към текста >>
39.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
Не е ли истина, че каквото е било тук преди сто години, го има и днес и винаги ще го има, докато
Земя
та съществува.
И така, можем да кажем: има въздействия, много тясно свързани с човешката воля, защото те се явяват разкриване на човешката воля. Има такива въздействия. Има налични и съответстващи сили.
Не е ли истина, че каквото е било тук преди сто години, го има и днес и винаги ще го има, докато Земята съществува.
Просто хората днес не ги е грижа за това.
към текста >>
Следователно е необходимо да се изучава Луната, не само насочвайки към нея телескопа, а трябва да се изучава как тя действа върху
Земя
та.
Всичко това, което може да се наблюдава при растенията, има значение и за човека, а именно за размножаването и растежа на последния. Деца, имащи във връзка с болестта тенденция да остават малки на ръст, също може да се хранят с кореноплоди, за да растат по-добре. Само трябва да се прилага казаното в подходящото за това време: в детска възраст, между раждането и седмата година от живота. Силите на Луната оказват голямо влияние върху всичко, което в света на животните и в света на хората е свързано с растежа и размножението.
Следователно е необходимо да се изучава Луната, не само насочвайки към нея телескопа, а трябва да се изучава как тя действа върху Земята.
Тези, които са били учени във Вавилон и Асирия, са знаели точно какво влияние тя оказва върху едно или друго растение и прочие. Те не са говорили за Луната просто като за кълбо, което там, горе, странства в мировото пространство, не, но навсякъде са виждали въздействията на Луната. Въздействията на Луната се откриват главно на повърхността на Земята. Те не отиват дълбоко в Земята. Те задълбават само доколкото да възбуждат корените на растенията.
към текста >>
Въздействията на Луната се откриват главно на повърхността на
Земя
та.
Само трябва да се прилага казаното в подходящото за това време: в детска възраст, между раждането и седмата година от живота. Силите на Луната оказват голямо влияние върху всичко, което в света на животните и в света на хората е свързано с растежа и размножението. Следователно е необходимо да се изучава Луната, не само насочвайки към нея телескопа, а трябва да се изучава как тя действа върху Земята. Тези, които са били учени във Вавилон и Асирия, са знаели точно какво влияние тя оказва върху едно или друго растение и прочие. Те не са говорили за Луната просто като за кълбо, което там, горе, странства в мировото пространство, не, но навсякъде са виждали въздействията на Луната.
Въздействията на Луната се откриват главно на повърхността на Земята.
Те не отиват дълбоко в Земята. Те задълбават само доколкото да възбуждат корените на растенията. Те не се забиват навътре в Земята.
към текста >>
Те не отиват дълбоко в
Земя
та.
Силите на Луната оказват голямо влияние върху всичко, което в света на животните и в света на хората е свързано с растежа и размножението. Следователно е необходимо да се изучава Луната, не само насочвайки към нея телескопа, а трябва да се изучава как тя действа върху Земята. Тези, които са били учени във Вавилон и Асирия, са знаели точно какво влияние тя оказва върху едно или друго растение и прочие. Те не са говорили за Луната просто като за кълбо, което там, горе, странства в мировото пространство, не, но навсякъде са виждали въздействията на Луната. Въздействията на Луната се откриват главно на повърхността на Земята.
Те не отиват дълбоко в Земята.
Те задълбават само доколкото да възбуждат корените на растенията. Те не се забиват навътре в Земята.
към текста >>
Те не се забиват навътре в
Земя
та.
Тези, които са били учени във Вавилон и Асирия, са знаели точно какво влияние тя оказва върху едно или друго растение и прочие. Те не са говорили за Луната просто като за кълбо, което там, горе, странства в мировото пространство, не, но навсякъде са виждали въздействията на Луната. Въздействията на Луната се откриват главно на повърхността на Земята. Те не отиват дълбоко в Земята. Те задълбават само доколкото да възбуждат корените на растенията.
Те не се забиват навътре в Земята.
към текста >>
Вие бихте могли например за доказателство на това, че лунните сили съвсем не проникват в
Земя
та, да попитате плувците, плуващи на лунна светлина.
Вие бихте могли например за доказателство на това, че лунните сили съвсем не проникват в Земята, да попитате плувците, плуващи на лунна светлина.
Те бързо излизат от водата, тъй като у тях възниква чувството, че потъват. Водата замира, чернее. Лунната светлина не прониква във водата, тя въобще не отива в дълбочина, не встъпва във връзка със Земята. Както виждате, работата е там, че животните и човекът се намират под влияние на лунната светлина, която действа, изхождайки не от Земята, а само от най-външната й повърхност, прониквайки само до корените на растенията. С това вие получихте първото разяснение относно звездното небе.
към текста >>
Лунната светлина не прониква във водата, тя въобще не отива в дълбочина, не встъпва във връзка със
Земя
та.
Вие бихте могли например за доказателство на това, че лунните сили съвсем не проникват в Земята, да попитате плувците, плуващи на лунна светлина. Те бързо излизат от водата, тъй като у тях възниква чувството, че потъват. Водата замира, чернее.
Лунната светлина не прониква във водата, тя въобще не отива в дълбочина, не встъпва във връзка със Земята.
Както виждате, работата е там, че животните и човекът се намират под влияние на лунната светлина, която действа, изхождайки не от Земята, а само от най-външната й повърхност, прониквайки само до корените на растенията. С това вие получихте първото разяснение относно звездното небе.
към текста >>
Както виждате, работата е там, че животните и човекът се намират под влияние на лунната светлина, която действа, изхождайки не от
Земя
та, а само от най-външната й повърхност, прониквайки само до корените на растенията.
Вие бихте могли например за доказателство на това, че лунните сили съвсем не проникват в Земята, да попитате плувците, плуващи на лунна светлина. Те бързо излизат от водата, тъй като у тях възниква чувството, че потъват. Водата замира, чернее. Лунната светлина не прониква във водата, тя въобще не отива в дълбочина, не встъпва във връзка със Земята.
Както виждате, работата е там, че животните и човекът се намират под влияние на лунната светлина, която действа, изхождайки не от Земята, а само от най-външната й повърхност, прониквайки само до корените на растенията.
С това вие получихте първото разяснение относно звездното небе.
към текста >>
Тук, господа, трябва само да си спомним за факта, че ако
Земя
та, която е кълбо, ако
Земя
та се осветява от Слънцето, тогава в горещата климатична зона лъчите на Слънцето падат почти отвесно.
Тук, господа, трябва само да си спомним за факта, че ако Земята, която е кълбо, ако Земята се осветява от Слънцето, тогава в горещата климатична зона лъчите на Слънцето падат почти отвесно.
Тук те действат съвсем различно, отколкото в умерената зона, където падат косо, под съвсем друг ъгъл. Както растежът и размножението при растенията и човека се намират под влиянието на Луната, точно така се намира под влиянието на Слънцето и това, което в него се явява вътрешната му анималистична, тоест животинска сила, която се пренася в неговия поглед. Действието на тази анималистична, животинска сила зависи от Слънцето. Посредством своите сили Слънцето обуславя това, че в Египет човек с лекота «омагьосва», парализира жабата, даже може да я убие, докато в умерената зона той сам е принуден да се поддаде на влиянието на жабата. Това пак зависи от Слънцето.
към текста >>
На минералното действа само
Земя
та.
Ето как стои работата. Хората наблюдавали как се държат минералите. При това разсъждавали така: върху растенията, животните и хората действат звезди; върху минералите те не действат.
На минералното действа само Земята.
Но минералите са възникнали на Земята не днес, те са възникнали значително по-рано и в най-древните епохи са били растения. Всички минерали са били растения. Относно каменните въглища ви е известно, че това са били растения. Но така, както и каменните въглища, всички останали минерали също са били растения. Тогава върху тях е въздействала Луната, а в по-ранните епохи е въздействало и Слънцето, а в още по-ранните - Сатурн.
към текста >>
Но минералите са възникнали на
Земя
та не днес, те са възникнали значително по-рано и в най-древните епохи са били растения.
Ето как стои работата. Хората наблюдавали как се държат минералите. При това разсъждавали така: върху растенията, животните и хората действат звезди; върху минералите те не действат. На минералното действа само Земята.
Но минералите са възникнали на Земята не днес, те са възникнали значително по-рано и в най-древните епохи са били растения.
Всички минерали са били растения. Относно каменните въглища ви е известно, че това са били растения. Но така, както и каменните въглища, всички останали минерали също са били растения. Тогава върху тях е въздействала Луната, а в по-ранните епохи е въздействало и Слънцето, а в още по-ранните - Сатурн. Хората са искали да узнаят върху кои минерали в много древните времена, когато още са били растения, е оказвало влияние Слънцето.
към текста >>
Следователно знаели, че звездите сега, когато вече
Земя
та съществува, не влияят повече върху минералите, но някога те имали такова влияние.
По такъв начин за всяка планета намирали съответстващия метал. Затова вавилонците и асирийците обозначавали Слънцето с този знак: . С него обозначавали и златото.
Следователно знаели, че звездите сега, когато вече Земята съществува, не влияят повече върху минералите, но някога те имали такова влияние.
И за Слънцето, и за златото е имало едно обозначение. Ние обозначаваме Слънцето и златото с помощта на букви от нашата азбука, но древните винаги са използвали знака: . Също така те не пишели «олово», а са използвали знака , като при това той обозначавал както Сатурн, така и оловото. В древността на никого не би му хрумнало да обозначи оловото с обичайните букви или да напише «олово». Ако са искали да го обозначат, са пишели знака .
към текста >>
По такъв начин самата
Земя
или най-малкото нейните метални съставки са съпоставяли с небесните тела.
Също така те не пишели «олово», а са използвали знака , като при това той обозначавал както Сатурн, така и оловото. В древността на никого не би му хрумнало да обозначи оловото с обичайните букви или да напише «олово». Ако са искали да го обозначат, са пишели знака . Ако някой е искал да напише «сребро», той е изобразявал знака . Това еднакво е обозначавало както Луната, така и среброто.
По такъв начин самата Земя или най-малкото нейните метални съставки са съпоставяли с небесните тела.
(Рис. 13)
към текста >>
Ако разбират две положения на Коперник, предполагат, че Слънцето стои в центъра, а около Слънцето се въртят Венера, Меркурий,
Земя
та и т. н.
При това обаче ставало нещо забележително, господа. Все пак оказало се много добре, че когато Коперник е основавал своята астрономическа наука, той вече не е знаел всичко това, което са знаели по темата по-рано, както и днес повече не се знае. Но в следващите времена също повече не разбирали какво е казвал Коперник. Две положения на Коперник се разбират, третото вече не.
Ако разбират две положения на Коперник, предполагат, че Слънцето стои в центъра, а около Слънцето се въртят Венера, Меркурий, Земята и т. н.
Днес на това обучават във всички училища. Ако се разбере Коперник като цяло, нещата не са така ясни; самият Коперник е посочвал още, че тук стои Слънцето (изобразява се на рисунка 13), зад него Меркурий, после Венера, тук Земята и т. н. Всичко това в действителност се върти заедно със Слънцето в мировото пространство по ето такава винтова линия. При желание това може да се прочете при Коперник. И така, пред нас е странният факт, състоящ се в това, че макар Коперник и да е опровергал старата наука, новото поколение не го е разбрало.
към текста >>
Ако се разбере Коперник като цяло, нещата не са така ясни; самият Коперник е посочвал още, че тук стои Слънцето (изобразява се на рисунка 13), зад него Меркурий, после Венера, тук
Земя
та и т. н.
Все пак оказало се много добре, че когато Коперник е основавал своята астрономическа наука, той вече не е знаел всичко това, което са знаели по темата по-рано, както и днес повече не се знае. Но в следващите времена също повече не разбирали какво е казвал Коперник. Две положения на Коперник се разбират, третото вече не. Ако разбират две положения на Коперник, предполагат, че Слънцето стои в центъра, а около Слънцето се въртят Венера, Меркурий, Земята и т. н. Днес на това обучават във всички училища.
Ако се разбере Коперник като цяло, нещата не са така ясни; самият Коперник е посочвал още, че тук стои Слънцето (изобразява се на рисунка 13), зад него Меркурий, после Венера, тук Земята и т. н.
Всичко това в действителност се върти заедно със Слънцето в мировото пространство по ето такава винтова линия. При желание това може да се прочете при Коперник. И така, пред нас е странният факт, състоящ се в това, че макар Коперник и да е опровергал старата наука, новото поколение не го е разбрало. Едва сега започват да разбират Коперник, тоест забелязват, че той е издигнал три, а не две положения; третото положение хората разбирали трудно. Така постепенно астрономията се превърнала в това, което тя се явява днес: в наука, основана изключително на изчисления.
към текста >>
Но как звездата въздейства върху
Земя
та - това трябва да изследваме отново!
Всичко това ви показва как всъщност следва да се даде отговор на въпроса, поставен от господин Ербсмел. На него следва да се отговори така, че да се доведе до съзнанието следното: да, разбира се, с новата наука всичко стои добре, прекрасно и правилно. Днес може точно да се сметне местоположението на звездите, може да се сметне разстоянието до другите звезди, може да се погледне в спектроскопа и да се види какъв е цветът на спектралните линии, може даже оттук да се определи вещественият състав на звездите.
Но как звездата въздейства върху Земята - това трябва да изследваме отново!
Това не може да се изследва така, както го правят днес много хора: те просто вземат древните книги. Разбира се, би било лесно, ако можеше просто да се вземат древните книги и да се научи от тях всичко, което не знаят хората днес. Обаче даже при Парацелз това вече не е ставало; хората не разбират книгите, тъй като ги четат с «днешни» очи. Думата е, че трябва отново да се открият влиянията, които оказват звездите върху хората. Това е възможно само с помощта на духовната наука, с помощта на антропософската духовна наука.
към текста >>
Действително става така, че такива важни неща, като тези, за които ви разказах във връзка с Русо и Ван Хелмонт, не могат да бъдат разбрани, ограничавайки се в разглеждането само на
Земя
та.
Следователно астрологията, науката за звездите само тогава ще бъде приведена в порядък, когато тя бъде свързана с антропологията, с науката за човека. За това става дума. Именно в такава форма бих могъл днес конкретно да ви отговоря на зададения въпрос.
Действително става така, че такива важни неща, като тези, за които ви разказах във връзка с Русо и Ван Хелмонт, не могат да бъдат разбрани, ограничавайки се в разглеждането само на Земята.
Но такива важни неща трябва да се разбират. Хората започнаха да проявяват склонност към материализъм даже в употребата на думите. Например как наричат явлението, когато някой човек може да парализира животно със своя поглед? Наричат го магнетизъм. Да, но нали по-късно са започнали да употребяват думата «магнетизъм» само по отношение на желязото, по отношение на магнита.
към текста >>
40.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
Още по времето, когато Христос е бил на
Земя
та, а още повече по-рано, е можело успешно да се лекува, ориентирайки се по душата, от душата.
Много ценно е, че той е развивал сред хората напълно определена практика по изцеляване на болести. По това време изцелението се е осъществявало значително по-лесно, отколкото днес. Но хората не обръщат повече внимание на този факт. Днес трябва да се лекуват хората - вече развити, намиращи се в Европа, - ориентирайки се по тялото. Но не винаги е било така.
Още по времето, когато Христос е бил на Земята, а още повече по-рано, е можело успешно да се лекува, ориентирайки се по душата, от душата.
Душата на съвременния човек вече не притежава толкова силно влияние, доколкото в съответствие с цялото си възпитание съвременният човек притежава абстрактни мисли. Виждате ли, такива мисли, каквито имат сега всички хора, в миналото още не е имало. Тогава човек вътрешно е обхващал това, за което е мислел. Нещо подобно на логическото мислене преди още не е имало. По отношение на душевния си живот човек е бил съвсем различен.
към текста >>
Обаче макар и да е известно, че по време на появяването на слънчевите петна на
Земя
та винаги се нарушава спокойствието, никой не е склонен действително да отчита това извънземно влияние върху
Земя
та, което се проявява в слънчевите петна.
Виждате ли, понякога привлича вниманието как днес хората, като не са в състояние да излязат извън пределите на абстрактното мислене, си блъскат главите над проблемите с природните явления. В настоящето например е известно, че слънчевите петна - защото и на Слънцето има петна - на период от единадесет, дванадесет години отново и отново се появяват в нарастващ брой.
Обаче макар и да е известно, че по време на появяването на слънчевите петна на Земята винаги се нарушава спокойствието, никой не е склонен действително да отчита това извънземно влияние върху Земята, което се проявява в слънчевите петна.
Но такова влияние несъмнено има! Ако вали дъжд, хората с разбиране се отнасят към факта, че следва да прекратят някакви работи на Земята, нали така? Ако дъждът се лее като из ведро, те не могат да сеят както трябва или нещо от този род. Те трябва да се съобразят с природните условия. В дадения случай природата оказва влияние върху съзнателния живот на човека.
към текста >>
Ако вали дъжд, хората с разбиране се отнасят към факта, че следва да прекратят някакви работи на
Земя
та, нали така?
Виждате ли, понякога привлича вниманието как днес хората, като не са в състояние да излязат извън пределите на абстрактното мислене, си блъскат главите над проблемите с природните явления. В настоящето например е известно, че слънчевите петна - защото и на Слънцето има петна - на период от единадесет, дванадесет години отново и отново се появяват в нарастващ брой. Обаче макар и да е известно, че по време на появяването на слънчевите петна на Земята винаги се нарушава спокойствието, никой не е склонен действително да отчита това извънземно влияние върху Земята, което се проявява в слънчевите петна. Но такова влияние несъмнено има!
Ако вали дъжд, хората с разбиране се отнасят към факта, че следва да прекратят някакви работи на Земята, нали така?
Ако дъждът се лее като из ведро, те не могат да сеят както трябва или нещо от този род. Те трябва да се съобразят с природните условия. В дадения случай природата оказва влияние върху съзнателния живот на човека. Но върху безсъзнателния живот на човека огромно влияние оказва цялото космическо обкръжение, включвайки света на звездите, на небесните тела. Така слънчевата светлина, имаща значение за човека, достига до него по съвсем различен начин, ако тя на места е помрачена, отколкото ако навсякъде е ярка.
към текста >>
Доктор Щайнер: Тук работата е следната, господа: отдавна на
Земя
та съществуват най-различни народи.
Доктор Щайнер: Тук работата е следната, господа: отдавна на Земята съществуват най-различни народи.
Тези различни народи към днешно време вече са изгубили своето значение. Казвам ви го направо: трябва да се цени само общочовешкото. Но ако ние се върнем назад в развитието на човечеството, намираме земното население разделено на най-различни народи. Както в природните явления живее духовно начало, така и в народите живее духовно начало. Във всеки народ присъства водещ народностен дух.
към текста >>
В случая с еврейския народ, на парчето
земя
в Сирия - там, където този еврейски народ се е развивал върху него, върху този народ са оказвали влияние всички тези народностни духове, така че всъщност волята на всички тези народностни духове вече е живеела в еврейския народ.
Ако вие, господа, се съгласите с казаното от мен, че евреите в продължение на историческото развитие са имали мисия да разпространят единобожието, ще разберете, че еврейският народ именно като народ е трябвало да бъде подготвен за тази мисия. Ето защо се случило така, че различните народностни духове, от които всеки обикновено поотделно се грижи за някакъв народ, в периода на първоначалното възникване в света на еврейския народ са се грижели за целия еврейски народ. Ако вземем вавилонците (изобразява го на рисунка 14) и после стигнем до асирийците, египтяните, гърците, римляните, ние казваме: индийски народностен дух, вавилонски народностен дух, асирийски народностен дух, египетски народностен дух, гръцки народностен дух, римски народностен дух и т. н. И така, те се отличават един от друг, тези народностни духове, и всеки народностен дух поотделно се грижи само за един народ.
В случая с еврейския народ, на парчето земя в Сирия - там, където този еврейски народ се е развивал върху него, върху този народ са оказвали влияние всички тези народностни духове, така че всъщност волята на всички тези народностни духове вече е живеела в еврейския народ.
към текста >>
41.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
И така, върху човека действат мировите сили; а тук, долу - силите на
Земя
та.
Ако разглеждаме човека такъв, какъвто той се явява в света (изобразява се на рис. 15), изобразявайки го схематично, ние можем да си го представим така. Ето как си представяме стоящия в света веществен човек. Древните евреи си представяли, че върху този древен човек от всички страни въздействат мировите сили. Тук чертая една стрелка, стигаща до сърцето.
И така, върху човека действат мировите сили; а тук, долу - силите на Земята.
към текста >>
След това три сили действат върху по-голямата част от крайниците на човека (стрелки 7, 8 и 9) и десетата сила действа върху човека, изхождайки от
Земя
та (стрелка 10, долу).
Евреите са казвали: отначало три сили действат върху човешката глава - тук на рисунката ги обозначих със стрелки 1, 2, 3, - след това три сили действат върху средната част на човека, преимуществено върху гърдите, върху дишането и кръвообращението (стрелки 4, 5 и 6 на рисунката).
След това три сили действат върху по-голямата част от крайниците на човека (стрелки 7, 8 и 9) и десетата сила действа върху човека, изхождайки от Земята (стрелка 10, долу).
И така, десет сили - според представата на древните евреи - действат върху човека отвън. Преди всичко ние разгледаме тези три сили, които идват от далечните, най-отдалечените части на космоса и въздействат върху човешката глава, правят човешката глава кръгла, създават я според образа на съвсем кръглата Вселена. И така, тези три сили, 1, 2 и 3, се явяват най-благородните, те идват - ако използваме по-късния термин, гръцкия израз - от висшите небеса (според гръцката представа небесата са били седем - бел. пр.). Те формират човешката глава, създавайки я като сферично отражение на единния сферичен космос.
към текста >>
Те живеят в слънчевата светлина, идваща към
Земя
та, във вятъра и метеорологичните явления.
Те повече са задействани в средната част на човека, действат върху човека в сърцето, в белите дробове. Следователно действат върху средната част на човека и в по-малка степен идват отгоре надолу, а повече от обкръжението.
Те живеят в слънчевата светлина, идваща към Земята, във вятъра и метеорологичните явления.
Така се откриват тези три сили, които древните евреи са наричали: хесед, гебура, тиферет. Ако искаме да използваме съвременни изрази, те биха могли да бъдат: «хесед» = свобода, «гебура» = сила, «тиферет» = красота.
към текста >>
Човекът в своя образ фактически представлява от само себе си нещо най-прекрасно на
Земя
та!
Силата, която притежава човек, силата на смелостта, силата на душата и физическата сила едновременно имат отношение към човешкото сърце. Ето защо евреите имали следната представа: когато диханието влиза в човека, когато диханието се устремява към сърцето, по този начин в сърцето влизат не само физическите сили на дишането, но влиза и духовна сила, «гебура», свързана с диханието. И така, желаейки да се изразим по-точно, бихме казали: жизнената сила, силата, благодарение на която човек може нещо, е «гебура». Но от едната страна на «гебура» се намира «хесед», човешката свобода. А от другата страна - «тиферет», красотата.
Човекът в своя образ фактически представлява от само себе си нещо най-прекрасно на Земята!
Древните евреи си представяли това така: ако чувам удара на сърцето, аз чувам и жизнената сила, влизаща в човека. Ако протягам дясната ръка, получавам и информация, че съм свободен човек. Когато се протягат мускулите, навлиза силата на свободата. Лявата ръка, движеща се по-нежно, докосваща с повече нежност, носи нещото, което прави човека прекрасен.
към текста >>
Фактът, че човек може да се премества, че не е прикрепен към едно място, евреите наричали «нецах», и означава, че човек е преодолял закрепеното състояние, присъщо на
Земя
та, станал е подвижен (стрелка 7 на рис. 15).
Фактът, че човек може да се премества, че не е прикрепен към едно място, евреите наричали «нецах», и означава, че човек е преодолял закрепеното състояние, присъщо на Земята, станал е подвижен (стрелка 7 на рис. 15).
«Нецах» - това е преодоляване. А това, което действа върху средната част на човека, където е разположен центърът му на тежестта - знаете ли, настоящото обстоятелство е интересно, - е точката, разположена примерно тук. По време на бодърстването тя е разположена малко по-нагоре, а по време на сън се спуска по-надолу, доказвайки, че по време на сън нещо се намира навън. И така, действащото върху средната част на тялото, което предизвиква при човека способността за размножение, свързано е със сексуалността, древните евреи са наричали «ход». Ще го обозначим с думата «съчувствие», тя би могла го изрази.
към текста >>
Следователно човек се чувства свързан със
Земя
та.
Ще го обозначим с думата «съчувствие», тя би могла го изрази. Вие виждате, че този израз носи по-човечен характер. И така, под «нецах» се има предвид външното движение - нашето преместване в пространството, под «ход» се подразбира вътрешното съчувствие към външния свят, всичко това е «ход» (стрелка 8). След това по-долу е 9, «йесод». Това указва какво всъщност струва човекът.
Следователно човек се чувства свързан със Земята.
Чувства, че може да стои на Земята, това е фундаментът, «йесод». Фактът, че човек има такъв фундамент, е предизвикано, освен всичко друго, и от силите, които идват към него отвън.
към текста >>
Чувства, че може да стои на
Земя
та, това е фундаментът, «йесод».
Вие виждате, че този израз носи по-човечен характер. И така, под «нецах» се има предвид външното движение - нашето преместване в пространството, под «ход» се подразбира вътрешното съчувствие към външния свят, всичко това е «ход» (стрелка 8). След това по-долу е 9, «йесод». Това указва какво всъщност струва човекът. Следователно човек се чувства свързан със Земята.
Чувства, че може да стои на Земята, това е фундаментът, «йесод».
Фактът, че човек има такъв фундамент, е предизвикано, освен всичко друго, и от силите, които идват към него отвън.
към текста >>
Освен това, върху него действат силите на самата
Земя
(стрелка 10), не само силите, действащи от обкръжението, но и силите на самата
Земя
действат върху него.
Освен това, върху него действат силите на самата Земя (стрелка 10), не само силите, действащи от обкръжението, но и силите на самата Земя действат върху него.
Това е «малкут». Днес ние трябва да го преведем: поле, на което човек действа, земният външен свят. «Малкут» - това е поле. Трудно е да се подбере съответният израз за «малкут». Може да се каже: поле, царство, но всички тези думи биха били неправилни.
към текста >>
Съвременните названия вече не съответстват на усещанията на древния евреин: това, че в дадения случай върху него действа самата
Земя
.
Това е «малкут». Днес ние трябва да го преведем: поле, на което човек действа, земният външен свят. «Малкут» - това е поле. Трудно е да се подбере съответният израз за «малкут». Може да се каже: поле, царство, но всички тези думи биха били неправилни.
Съвременните названия вече не съответстват на усещанията на древния евреин: това, че в дадения случай върху него действа самата Земя.
към текста >>
Само десетата сила, «малкут», е потопена в
Земя
та.
Следователно виждате, че ако искаме да говорим за дървото Сефирот, следва да разглеждаме самия човек! Всичките десет заедно: «кетер», «хокма», «бина», «хесед», «гебура», «тиферет», «нецах», «ход», «йесод», «малкут» евреите са наричали десетте сефири. Тези десет сили представляват това, посредством което човек е свързан с висшия свят, с духовния свят.
Само десетата сила, «малкут», е потопена в Земята.
И така, всъщност тук се намира физическият човек (показва рисунката) и този физически човек го обкръжава духовният човек, отначало долу, като земни сили, но след това като сили, въздействащи от обкръжението, макар и намиращи се близо до Земята: «нецах», «ход», «йесод». Каквото се явява въздействие на тези сили, духовно принадлежи на човека. После идват силите, действащи върху човека, тези, които действат върху неговата система на главата: «кетер», «хокма», «бина». Така - както изобразих с цветове тук - евреите са си представяли човека, от всички страни свързан със света. На човека е свойствено да съдържа в себе си свръхсетивното.
към текста >>
И така, всъщност тук се намира физическият човек (показва рисунката) и този физически човек го обкръжава духовният човек, отначало долу, като земни сили, но след това като сили, въздействащи от обкръжението, макар и намиращи се близо до
Земя
та: «нецах», «ход», «йесод».
Следователно виждате, че ако искаме да говорим за дървото Сефирот, следва да разглеждаме самия човек! Всичките десет заедно: «кетер», «хокма», «бина», «хесед», «гебура», «тиферет», «нецах», «ход», «йесод», «малкут» евреите са наричали десетте сефири. Тези десет сили представляват това, посредством което човек е свързан с висшия свят, с духовния свят. Само десетата сила, «малкут», е потопена в Земята.
И така, всъщност тук се намира физическият човек (показва рисунката) и този физически човек го обкръжава духовният човек, отначало долу, като земни сили, но след това като сили, въздействащи от обкръжението, макар и намиращи се близо до Земята: «нецах», «ход», «йесод».
Каквото се явява въздействие на тези сили, духовно принадлежи на човека. После идват силите, действащи върху човека, тези, които действат върху неговата система на главата: «кетер», «хокма», «бина». Така - както изобразих с цветове тук - евреите са си представяли човека, от всички страни свързан със света. На човека е свойствено да съдържа в себе си свръхсетивното. И това свръхсетивно те си представяли по посочения начин.
към текста >>
Ако е казвал «хокма», «гебура», «малкут», означавало: посредством мъдрост духовете произвеждат жизнената сила, с помощта на която те действат върху
Земя
та.
Ако е казвал «хокма», «гебура», «малкут», означавало: посредством мъдрост духовете произвеждат жизнената сила, с помощта на която те действат върху Земята.
Той съзнателно съчетавал едно с друго всички тези неща така, както ние съчетаваме буквите. По такъв начин ученикът при древните евреи с помощта на тези десет духовни букви разбирал своего рода духовната наука. Следователно дървото Сефирот е било за тях това, което за нас е «дървото» азбука с нейните двадесет и три букви. Работата с тези неща е стояла по твърде забележителен начин. Виждате ли, в първите две столетия след възникването на християнството за всички тези неща е било известно.
към текста >>
42.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
Четейки нещо подобно, човек се усеща като Господ Бог на
Земя
та!
Кант е написал голямата книга - «Критика на чистия разум». Тя прави доста приятно впечатление. Ако един истински филистер вземе дебелата книга «Критика на чистия разум», той потрива ръце: това трябва да е нещо страшно умно - «Критика на чистия разум».
Четейки нещо подобно, човек се усеща като Господ Бог на Земята!
След увода следва: «Част първа. Трансцендентална естетика». Можете ли да повярвате: «Трансцендентална естетика»? Когато някой отвори моята «Философия на свободата»[3], там, в първата част, стои всичко на всичко: «Човек и свят». Защо ми са човекът и светът - толкова тривиално, че не си струва да се чете.
към текста >>
Ние нищо даже и не знаем за това, но вярваме, че някъде на
Земя
та трябва да има по-голямо съвършенство от човека, вярваме в безсмъртието.
Тук той формулира своята вяра. Как построява своята вяра? Той казва: човек, разглеждайки себе си в света, открива, че се явява несъвършено същество. Обаче да бъде несъвършен не е свойствено на човека. Следователно някъде трябва да има по-голямо съвършенство от човека.
Ние нищо даже и не знаем за това, но вярваме, че някъде на Земята трябва да има по-голямо съвършенство от човека, вярваме в безсмъртието.
към текста >>
Той разсъждава така: ако искаш да изкорениш действително всичко, което е земният свят, това трябва да се прави не по пътя на самоубийство на хората, а трябва да се унищожи до основи цялата
Земя
.
Тогава всичко създадено би изчезнало. Но Едуард фон Хартман продължава: не, ако се насрочи такова всеобщо самоубийство, от това нищо няма да излезе. И даже ако бихме го насрочили - нали хората са възникнали от животните, а животните не биха се самоубили, и тогава от тези животни отново биха възникнали хора! Следователно по подобен начин ние нищо не постигаме. Затова той измисля нещо друго.
Той разсъждава така: ако искаш да изкорениш действително всичко, което е земният свят, това трябва да се прави не по пътя на самоубийство на хората, а трябва да се унищожи до основи цялата Земя.
Днес ние още нямаме необходимите за това машини, но някои машини хората вече са изобретили. Така че трябва да се използва цялата мъдрост, за да се изобретят машини, с помощта на които да може да се пробие Земята, да се стигне достатъчно дълбоко, след което, използвайки динамит или подобни устройства, да се взриви цялата Земя така, че парчетата да се разлетят в космоса и да се превърнат в прах. Ето тогава ще бъде достигната истинската крайна цел.
към текста >>
Така че трябва да се използва цялата мъдрост, за да се изобретят машини, с помощта на които да може да се пробие
Земя
та, да се стигне достатъчно дълбоко, след което, използвайки динамит или подобни устройства, да се взриви цялата
Земя
така, че парчетата да се разлетят в космоса и да се превърнат в прах.
И даже ако бихме го насрочили - нали хората са възникнали от животните, а животните не биха се самоубили, и тогава от тези животни отново биха възникнали хора! Следователно по подобен начин ние нищо не постигаме. Затова той измисля нещо друго. Той разсъждава така: ако искаш да изкорениш действително всичко, което е земният свят, това трябва да се прави не по пътя на самоубийство на хората, а трябва да се унищожи до основи цялата Земя. Днес ние още нямаме необходимите за това машини, но някои машини хората вече са изобретили.
Така че трябва да се използва цялата мъдрост, за да се изобретят машини, с помощта на които да може да се пробие Земята, да се стигне достатъчно дълбоко, след което, използвайки динамит или подобни устройства, да се взриви цялата Земя така, че парчетата да се разлетят в космоса и да се превърнат в прах.
Ето тогава ще бъде достигната истинската крайна цел.
към текста >>
Действително такова е учението на Едуард фон Хартман[9] - че трябва да се изобрети машина, с която цялата
Земя
, така да се каже, да се вдигне във въздуха, да се разбие и да се превърне в прах.
И това не е шега, господа!
Действително такова е учението на Едуард фон Хартман[9] - че трябва да се изобрети машина, с която цялата Земя, така да се каже, да се вдигне във въздуха, да се разбие и да се превърне в прах.
към текста >>
Защото би било напълно възможно да се докаже исторически, че тези, другите, са били още по-глупави от този, който се е стягал да взриви
Земя
та.
Когато ви казвам, че той е искал да вдигне целия свят във въздуха с помощта на машина, която е трябвало да се изобрети, ние бихме могли с пълно право да отбележим, че макар и да е бил страшно умен Едуард фон Хартман, на нас, неизучавалите Кант, всичко това ни се струва глупост. Макар и да ви описах Едуард фон Хартман като умен, вие имате основание да предполагате, че той, въпреки това, е бил глупав. В това не е трудно да повярвате. Но отчитайки последната разказана история, вие би трябвало да си помислите, че тези, другите, са били още по-глупави от него. Ето тогава вие бихте ме зарадвали!
Защото би било напълно възможно да се докаже исторически, че тези, другите, са били още по-глупави от този, който се е стягал да взриви Земята.
към текста >>
43.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Затова Луната оказва върху човека, намиращ се на
Земя
та, влиянието, което най-лесно се възприема.
Гледайки звездното небе, виждаме Луната, като най-голямото и близко до нас небесно тяло.
Затова Луната оказва върху човека, намиращ се на Земята, влиянието, което най-лесно се възприема.
Разбира се, вие вече сте чували за това, как Луната възбужда фантазията в човека. За това всеки знае. Но аз съм ви разказвал и за другите влияния на Луната, които тя оказва върху размножението на съществата и тем подобни. Освен това виждаме други небесни тела, държащи се по подобен на Луната начин. Луната се придвижва, вие можете да виждате нейното придвижване, другите небесни тела, приличащи на нея, също се придвижват.
към текста >>
В действителност то също се премества, но спрямо нашата
Земя
е неподвижно.
В случая със Слънцето също ни се струва, че то се движи.
В действителност то също се премества, но спрямо нашата Земя е неподвижно.
То винаги остава на едно и също разстояние и не описва кръг около Земята. Затова за Слънцето говорят като за неподвижна звезда. Също така и други звезди, освен тези, които явно изменят своето местоположение, са фиксирани, неподвижни звезди.
към текста >>
То винаги остава на едно и също разстояние и не описва кръг около
Земя
та.
В случая със Слънцето също ни се струва, че то се движи. В действителност то също се премества, но спрямо нашата Земя е неподвижно.
То винаги остава на едно и също разстояние и не описва кръг около Земята.
Затова за Слънцето говорят като за неподвижна звезда. Също така и други звезди, освен тези, които явно изменят своето местоположение, са фиксирани, неподвижни звезди.
към текста >>
Ако разглеждаме другите преместващи се звезди, движението на последните има относително редовен характер, винаги е известно, че в определен момент от време тези небесни тела ще се появяват, в друг определен момент от време те се намират «под»
Земя
та и не се виждат.
Тези комети се появяват значително по-рядко. Те се отличават по своята форма от другите звезди. По своята форма те изглеждат примерно така. Имат нещо като ядро, а по-нататък - опашка, която се влачи след тях. Понякога те изглеждат така, че зад тях се влачат две опашки.
Ако разглеждаме другите преместващи се звезди, движението на последните има относително редовен характер, винаги е известно, че в определен момент от време тези небесни тела ще се появяват, в друг определен момент от време те се намират «под» Земята и не се виждат.
Докато при тези небесни тела, при кометите, се наблюдава следното. Те идват и отново си отиват, при това не е известно с достоверност къде всъщност отиват. В сравнение с другите звезди и небесни тела те притежават известна нередовност в движението. (Рис. 17)
към текста >>
Пишели, че
Земя
та стои в центъра на света - аз сега само преразказвам това, което са си представяли тогава - и че около
Земя
та се въртят Луната, Меркурий, Венера, Слънцето и т. н.
Преди всичко ние трябва да разглеждаме нещата от научна гледна точка. И тогава трябва да констатираме следното. В немного древно време насочвали вниманието си главно върху това, което виждали на небето.
Пишели, че Земята стои в центъра на света - аз сега само преразказвам това, което са си представяли тогава - и че около Земята се въртят Луната, Меркурий, Венера, Слънцето и т. н.
Цялото звездно небе се движи - което също може да се наблюдава, - всяка звезда изгрява и отново залязва[1]. Видно е, че звездното небе се движи. Ако достатъчно дълго останете извън помещението, ще видите как така наречените неподвижни звезди се преместват по небето. Така са възприемали това в древността - защото именно него са виждали - и са го записвали, както са го виждали.
към текста >>
Земя
та не е разположена в централната точка, в централната точка е разположено Слънцето, а около Слънцето се въртят Меркурий, Венера,
Земя
та и т. н.
Но както знаете, през XV - XVI в. се появил Коперник и казал: това не е така!
Земята не е разположена в централната точка, в централната точка е разположено Слънцето, а около Слънцето се въртят Меркурий, Венера, Земята и т. н.
Така самата Земя била причислена към планетите. Появила се съвсем различна мирова система, съвсем различен възглед за пространството. Подобно на Слънцето и другите неподвижни звезди също е трябвало да останат на място. Следователно тяхното движение се явява само привидно. (Рис. 18)
към текста >>
Така самата
Земя
била причислена към планетите.
Но както знаете, през XV - XVI в. се появил Коперник и казал: това не е така! Земята не е разположена в централната точка, в централната точка е разположено Слънцето, а около Слънцето се въртят Меркурий, Венера, Земята и т. н.
Така самата Земя била причислена към планетите.
Появила се съвсем различна мирова система, съвсем различен възглед за пространството. Подобно на Слънцето и другите неподвижни звезди също е трябвало да останат на място. Следователно тяхното движение се явява само привидно. (Рис. 18)
към текста >>
Така например е съществувала теория, изложена от известния Тихо де Брахе[2], който казвал: да, Слънцето стои на място, но и
Земя
та стои на място и т. н.
Виждате ли, господа, работата стои така: веднъж вече ми се е налагало да говоря по тази тема във връзка с друг въпрос, поставен от господин Бурле - въпросът беше за теорията на относителността, за това, дали има в тази теория нещо правилно, - и във връзка с други поставени въпроси.
Така например е съществувала теория, изложена от известния Тихо де Брахе[2], който казвал: да, Слънцето стои на място, но и Земята стои на място и т. н.
Следователно е имало и друга мирова система, но ние разглеждаме тези две: древната, възлизаща главно до Птолемей[3], и коперниковата система, водеща до Коперник. И така, имаме две системи на света, две мирови системи. Във всяка от тях има нещо правилно. Ако съвсем точно се ориентираме във фактите, не може да се различи коя от двете системи е правилната.
към текста >>
Хората казват: докато е над
Земя
та, тя се вижда.
И така, нея я виждат. Сега тя отива по-нататък. Нея все още я виждат. Постепенно обаче тя изчезва. Какво казват по този повод хората?
Хората казват: докато е над Земята, тя се вижда.
Ако кометата си отиде оттук, тя става невидима, а след определен брой години отново се връща обратно. Така разсъждават тези хора. (Рис. 17)
към текста >>
По отношение на
Земя
та то е неподвижно, но по отношение на пространството се движи с огромна скорост.
Уместно е да кажем: не е вярно, че Слънцето стои на едно място!
По отношение на Земята то е неподвижно, но по отношение на пространството се движи с огромна скорост.
Цялата планетна система се носи през мировото пространство, движи се напред. Слънцето се движи по направление на съзвездието Херкулес. Вие, разбира се, бихте могли да попитате откъде е известно, че Слънцето се движи към съзвездието Херкулес? Знаете, че ако вървите по алея и стоите тук, дърветата, разположени отпред, ви се струват по-далеч едно от друго, а в далечината ви се струват разположени по-близо едно до друго. Не е ли така, ако гледате алеята, дърветата ви се струват приближаващи се едно към друго.
към текста >>
Така че
Земя
та действително получава своите вещества от космоса!
Те съдържат азот и въглерод. Разбира се, също и водород и т. н. Но тези две вещества са особено важни: въглерод и азот. Азотът ни е необходим във въздуха, който винаги трябва да се обновява. Въглеродът също ни е необходим, доколкото той е нужен на растенията.
Така че Земята действително получава своите вещества от космоса!
Те винаги се заменят. (Рис. 18)
към текста >>
Макар и да не виждате как тези мирови хранителни продукти постъпват в Слънчевата система, в същото време вие виждате как тези мирови хранителни продукти се поглъщат от
Земя
та.
Същото прави със своите хранителни продукти и планетарната система. Такава комета понякога също може да се окаже погълната - не всяка, но понякога някоя от тях би могла изцяло да бъде погълната по примера на змея. Но идват и такива комети, които са били раздробени по пътя. След това кометата, например през август, се разпада на рой метеорити, разпада се на истински малки звездички, падащи надолу - метеоритите. Тези падащи метеорити се явяват малки парченца от комета.
Макар и да не виждате как тези мирови хранителни продукти постъпват в Слънчевата система, в същото време вие виждате как тези мирови хранителни продукти се поглъщат от Земята.
По такъв начин следователно можем да оценим значението за Земята на тези толкова нередовно появяващи се комети.
към текста >>
По такъв начин следователно можем да оценим значението за
Земя
та на тези толкова нередовно появяващи се комети.
Такава комета понякога също може да се окаже погълната - не всяка, но понякога някоя от тях би могла изцяло да бъде погълната по примера на змея. Но идват и такива комети, които са били раздробени по пътя. След това кометата, например през август, се разпада на рой метеорити, разпада се на истински малки звездички, падащи надолу - метеоритите. Тези падащи метеорити се явяват малки парченца от комета. Макар и да не виждате как тези мирови хранителни продукти постъпват в Слънчевата система, в същото време вие виждате как тези мирови хранителни продукти се поглъщат от Земята.
По такъв начин следователно можем да оценим значението за Земята на тези толкова нередовно появяващи се комети.
към текста >>
Виждате ли, работата е такава - при това трябва да се откажем от каквито и да било суеверия, - че върху всичко, ставащо на
Земя
та, кометите оказват своето извънземно влияние, което може да се наблюдава.
Виждате ли, работата е такава - при това трябва да се откажем от каквито и да било суеверия, - че върху всичко, ставащо на Земята, кометите оказват своето извънземно влияние, което може да се наблюдава.
Забележителното е ето кое. Знаете, че има добри и лоши години за гроздобера. Добрите за гроздето години възникват от факта, че Земята изпитва своего рода глад. Тогава тя предоставя своята способност към плодородие главно на Слънцето и то действа благоприятно на реколтата от грозде. Ако годината е била добра за гроздето, можете да бъдете почти уверени, че скоро ще се появи комета, доколкото Земята е гладна и на нея й е необходима храна за всичко друго.
към текста >>
Добрите за гроздето години възникват от факта, че
Земя
та изпитва своего рода глад.
Виждате ли, работата е такава - при това трябва да се откажем от каквито и да било суеверия, - че върху всичко, ставащо на Земята, кометите оказват своето извънземно влияние, което може да се наблюдава. Забележителното е ето кое. Знаете, че има добри и лоши години за гроздобера.
Добрите за гроздето години възникват от факта, че Земята изпитва своего рода глад.
Тогава тя предоставя своята способност към плодородие главно на Слънцето и то действа благоприятно на реколтата от грозде. Ако годината е била добра за гроздето, можете да бъдете почти уверени, че скоро ще се появи комета, доколкото Земята е гладна и на нея й е необходима храна за всичко друго. Следва лоша година за гроздето. Ако пак настъпи добра година за гроздовата реколта, после отново идва комета. Отношението на Земята към нейните вещества и субстанции зависи от това, появяват ли се или не се появяват комети.
към текста >>
Ако годината е била добра за гроздето, можете да бъдете почти уверени, че скоро ще се появи комета, доколкото
Земя
та е гладна и на нея й е необходима храна за всичко друго.
Виждате ли, работата е такава - при това трябва да се откажем от каквито и да било суеверия, - че върху всичко, ставащо на Земята, кометите оказват своето извънземно влияние, което може да се наблюдава. Забележителното е ето кое. Знаете, че има добри и лоши години за гроздобера. Добрите за гроздето години възникват от факта, че Земята изпитва своего рода глад. Тогава тя предоставя своята способност към плодородие главно на Слънцето и то действа благоприятно на реколтата от грозде.
Ако годината е била добра за гроздето, можете да бъдете почти уверени, че скоро ще се появи комета, доколкото Земята е гладна и на нея й е необходима храна за всичко друго.
Следва лоша година за гроздето. Ако пак настъпи добра година за гроздовата реколта, после отново идва комета. Отношението на Земята към нейните вещества и субстанции зависи от това, появяват ли се или не се появяват комети.
към текста >>
Отношението на
Земя
та към нейните вещества и субстанции зависи от това, появяват ли се или не се появяват комети.
Добрите за гроздето години възникват от факта, че Земята изпитва своего рода глад. Тогава тя предоставя своята способност към плодородие главно на Слънцето и то действа благоприятно на реколтата от грозде. Ако годината е била добра за гроздето, можете да бъдете почти уверени, че скоро ще се появи комета, доколкото Земята е гладна и на нея й е необходима храна за всичко друго. Следва лоша година за гроздето. Ако пак настъпи добра година за гроздовата реколта, после отново идва комета.
Отношението на Земята към нейните вещества и субстанции зависи от това, появяват ли се или не се появяват комети.
към текста >>
Господа, обърнете внимание на факта, че намиращите се на небето звезди оказват изключително влияние върху
Земя
та въобще и особено върху човека.
Господа, обърнете внимание на факта, че намиращите се на небето звезди оказват изключително влияние върху Земята въобще и особено върху човека.
Наистина човек зависи не само от намиращото се на Земята, но той е свързан и със звездите, намиращи се на небето.
към текста >>
Наистина човек зависи не само от намиращото се на
Земя
та, но той е свързан и със звездите, намиращи се на небето.
Господа, обърнете внимание на факта, че намиращите се на небето звезди оказват изключително влияние върху Земята въобще и особено върху човека.
Наистина човек зависи не само от намиращото се на Земята, но той е свързан и със звездите, намиращи се на небето.
към текста >>
В указания момент съзвездието Близнаци не може да оказва своето въздействие върху
Земя
та, доколкото това въздействие се покрива.
То постоянно стои на едно място и винаги оказва своето влияние върху човека. Но представете си друго съзвездие, например, да кажем, Близнаци или Лъв. През тях преминава Луната. В момента, когато Луната преминава през тях, тя закрива Близнаците или Лъва. Тогава аз виждам само Луната, а съзвездието Близнаци не виждам.
В указания момент съзвездието Близнаци не може да оказва своето въздействие върху Земята, доколкото това въздействие се покрива.
Така навсякъде на небето се намират звезди, незакрити нито от Слънцето, нито от Луната, а винаги оказващи влияние върху Земята. Освен това, там се намират звезди, през които преминава Луната и видимо преминава Слънцето. Дадените звезди от време на време се закриват и тяхното влияние се прекратява. Можем да кажем така: Лъв се явява съзвездие от Зодиака и той оказва известно влияние върху човека. Но ако пред него стои Луната, тогава влияние няма.
към текста >>
Така навсякъде на небето се намират звезди, незакрити нито от Слънцето, нито от Луната, а винаги оказващи влияние върху
Земя
та.
Но представете си друго съзвездие, например, да кажем, Близнаци или Лъв. През тях преминава Луната. В момента, когато Луната преминава през тях, тя закрива Близнаците или Лъва. Тогава аз виждам само Луната, а съзвездието Близнаци не виждам. В указания момент съзвездието Близнаци не може да оказва своето въздействие върху Земята, доколкото това въздействие се покрива.
Така навсякъде на небето се намират звезди, незакрити нито от Слънцето, нито от Луната, а винаги оказващи влияние върху Земята.
Освен това, там се намират звезди, през които преминава Луната и видимо преминава Слънцето. Дадените звезди от време на време се закриват и тяхното влияние се прекратява. Можем да кажем така: Лъв се явява съзвездие от Зодиака и той оказва известно влияние върху човека. Но ако пред него стои Луната, тогава влияние няма. В този случай човек се оказва свободен от влиянията на Лъв, влияние на Лъв върху него не се оказва.
към текста >>
По тази причина въздействието на Зодиака върху
Земя
та се е изследвало по съвсем особен начин.
Луната, която за четири седмици обхожда всички указани съзвездия, създава чрез това ситуация, че ние в течение на тези четири седмици винаги имаме такъв момент, когато дадено влияние от кое да е зодиакално съзвездия не се оказва върху нас. Същото се отнася и за всяко друго съзвездие (от Зодиака). Доколкото в древността на небесните влияния хората са отделяли много голямо внимание, Зодиакът за тях е бил, разбира се, по-важен, отколкото другите съзвездия. Защото тези други съзвездия винаги запазват своето влияние, то не се изменя. Но за Зодиака може да се каже: влиянието се изменя в зависимост от факта, оказва ли се образът в Зодиака закрит или не.
По тази причина въздействието на Зодиака върху Земята се е изследвало по съвсем особен начин.
Сега вие виждате защо при наблюдаването на звездното небе Зодиакът се явява по-важен от другите звезди. От всичко това можете да заключите, че само едните изчисления не могат бъдат единствен предмет за изследвания в астрономията, а трябва да се изследват също така и тези неща, за които току-що ви разказах.
към текста >>
Луната е относително тежка, доколкото тя някога се е отделила от
Земя
та и е завлякла със себе си тези тежки вещества, които не са й били нужни.
И така, материалистичната наука разглежда Слънцето съвсем невярно. По отношение на всичко останало то се явява кухо пространство и благодарение на това е най-лекият «персонаж» сред небесните тела, намиращи се близо до нас, най-лекият в мировото пространство.
Луната е относително тежка, доколкото тя някога се е отделила от Земята и е завлякла със себе си тези тежки вещества, които не са й били нужни.
Така че Слънцето и Луната представляват пълни противоположности. Слънцето е най-лекото тяло в мировото пространство, а Луната - най-материалното. Ако можеше да я претеглим, тя, разбира се, би била по-лека от Земята, доколкото е значително по-малка. Но според това, което се нарича относително тегло, тя е по-тежка. Оттук следва, че доколкото Слънцето се явява най-лекото тяло в мировото пространство, и съществата, излизащи от него, носят най-духовен характер.
към текста >>
Ако можеше да я претеглим, тя, разбира се, би била по-лека от
Земя
та, доколкото е значително по-малка.
И така, материалистичната наука разглежда Слънцето съвсем невярно. По отношение на всичко останало то се явява кухо пространство и благодарение на това е най-лекият «персонаж» сред небесните тела, намиращи се близо до нас, най-лекият в мировото пространство. Луната е относително тежка, доколкото тя някога се е отделила от Земята и е завлякла със себе си тези тежки вещества, които не са й били нужни. Така че Слънцето и Луната представляват пълни противоположности. Слънцето е най-лекото тяло в мировото пространство, а Луната - най-материалното.
Ако можеше да я претеглим, тя, разбира се, би била по-лека от Земята, доколкото е значително по-малка.
Но според това, което се нарича относително тегло, тя е по-тежка. Оттук следва, че доколкото Слънцето се явява най-лекото тяло в мировото пространство, и съществата, излизащи от него, носят най-духовен характер. Затова, отговаряйки на въпроса за Христос, поставен от господин Долингер, бих могъл да ви кажа следното. Когато се раждаме, от Слънцето излиза най-духовната същност, защото Слънцето се явява най-духовното същество, докато Луната се явява най-материалната същност. Ако Луната се явява най-материалната същност, тя оказва върху човека влияние, което в хода на всекидневния живот се разпространява в материалното.
към текста >>
Всичко, което се намира на
Земя
та, може да даде възможност да възникне само някаква част от човека.
Но въпреки това, ако си представите, че ядете къшей хляб, този къшей хляб постепенно се преобразува в кръвта. Нещо се превръща в съвсем друго. Възниква част от човека, възниква кръвта, когато в процеса на обмяна на веществата преобразувате хляба. Ако солите хляба, тази сол след това влиза в костите, тя ще бъде преобразувана. При това винаги възниква някаква част, защото материалното има отношение именно само към частите на човека.
Всичко, което се намира на Земята, може да даде възможност да възникне само някаква част от човека.
Това, което е възникнало, трябва после да се съдържа в човека. Обаче Луната оказва най-силното материално влияние. Затова тя оказва влияние върху размножението, защото при това възниква не просто част, а човек като цяло! Слънцето притежава влияние върху най-духовното, докато Луната - доколкото и самата тя се явява най-материална - оказва влияние на материалното. Така че човек възпроизвежда самия себе си, или възпроизвежда точ-но подобие на самия себе си именно под влияние на Луната.
към текста >>
44.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Индийската култура е възникнала едва след като
Земя
та е приела облика, който тя има и днес.
Отначало дълбаели в скалите и в тях са си правели жилища. Това е най-древната форма на строителното изкуство. Не трябва много да се учудваме, че тази най-древна форма на строителното изкуство се намира също така и тук, в Тибет. Обаче тази култура постепенно стигнала до пълен упадък, станала е декадентска, изродила се е. И това, което е възникнало в Тибет по-късно, е такова, което вече не може да бъде използвано в съвременността, защото тази тибетска култура е по-древна от индийската култура.
Индийската култура е възникнала едва след като Земята е приела облика, който тя има и днес.
И така, тибетската култура, съхранила се в лоша форма, е съществувала дотогава в относително добра форма. Принципът на властта в Тибет се е формирал в наистина безрадостна форма. В Тибет на този, който трябва да стане ръководител, му се въздават божествени почести. Божественото поклонение всъщност се подготвя от по-рано. Изборите там стават, бих могъл да кажа, на свръхсетивно ниво.
към текста >>
Например открива се това, което съм ви разказвал за Луната, че и там има някакво население, което има работа с населението на
Земя
та, за да регулира размножението.
Защото това е невъзможно да се открие за един ден, за откритието са необходими години. Така се откриват подобни неща.
Например открива се това, което съм ви разказвал за Луната, че и там има някакво население, което има работа с населението на Земята, за да регулира размножението.
Действително, господа, това няма да може да се открие по пътищата, по които върви съвременната наука, не може да се открие с две изчисления, за един ден. Към такова откритие може да се стигне само в течение на много години. Именно така е! Така се достига до подобно откритие. Но ако то вече е достигнато, неочаквано се хвърля светлина и върху казваното от учениците на източните посветени.
към текста >>
Тези хора говорят, да кажем, за духовете на Луната и за тяхното влияние върху
Земя
та.
Към такова откритие може да се стигне само в течение на много години. Именно така е! Така се достига до подобно откритие. Но ако то вече е достигнато, неочаквано се хвърля светлина и върху казваното от учениците на източните посветени. Преди то е било непонятно.
Тези хора говорят, да кажем, за духовете на Луната и за тяхното влияние върху Земята.
Европейските учени ще кажат: всичко, което говорят те, е глупост! Но ако човек сам стигне до такава истина, вече не казва, че това са глупости, не, той само се удивлява на постигнатото от тези «древни глави» преди много хиляди години, когато човечеството е загубило тези знания. Това може да направи голямо впечатление на човека: как той самият е открил тези неща с такива усилия, а после му става известно, че за него вече са знаели някога, че макар и в непонятна днес форма - защото понякога тези, които говорят за тези неща, самите нищо не разбират, - то се е запазило от най-древни времена. Може да се почувства известно уважение, голям респект към това, което някога го е имало тук.
към текста >>
45.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан
GA_353 История на човечеството и културните народи
Как става така, че на
Земя
та те падат криволинейно?
Въпрос: Как възникват слънчевите лъчи?
Как става така, че на Земята те падат криволинейно?
към текста >>
Човекът, задал въпроса, казва, че смята, че слънчевите лъчи падат към
Земя
та не по права линия, а криво линейно.
Човекът, задал въпроса, казва, че смята, че слънчевите лъчи падат към Земята не по права линия, а криво линейно.
към текста >>
Ако човек стои тук, на
Земя
та, и гледа през въздуха към Слънцето - което всъщност е празно място, - той ще вижда, че Слънцето стои по-ниско, отколкото е в действителност.
Да продължим по-нататък. Ако човек гледа в далечината през мъгла, предметът, който вижда, винаги му се струва намиращ се на друго място, не там, където е всъщност.
Ако човек стои тук, на Земята, и гледа през въздуха към Слънцето - което всъщност е празно място, - той ще вижда, че Слънцето стои по-ниско, отколкото е в действителност.
Тогава то ще стои в празното пространство по-ниско. И така възниква явление, при което сякаш лъчите вървят криволинейно - в противен случай това не би се случило. Това възниква само защото човек гледа като през мъгла. В подобен случай това е напълно реално. Можем само да се чудим, че физиците в днешно време интерпретират всичко казано така, сякаш Слънцето се намира тук, а тук вървят лъчите, докато нито Слънцето, нито лъчите са физическа реалност.
към текста >>
Представете си, че някой казва: там, горе, се намира нещо, то ми свети сутрин и ми праща на
Земя
та това, което предизвиква в мен възхищение, удивление.
Сега на нас, във всеки случай, ни е известно това, което беше казано за слънчевите лъчи. Но даже ако слънчевите лъчи са илюзорни, даже и ако не са реални, действителни, те изглеждат така, сякаш са се устремили, сякаш текат нанякъде.
Представете си, че някой казва: там, горе, се намира нещо, то ми свети сутрин и ми праща на Земята това, което предизвиква в мен възхищение, удивление.
Удивлението си той изразява чрез «А», а това, че идва отгоре - чрез «Р». И така, той изразява всичко това като РА. Именно така са наричали древните египтяни слънчевия бог: РА! Във всяка от тези букви се съдържа чувство и ние сме обединили тези букви в дума. Тук е било заключено всеобхватно чувство.
към текста >>
Известно ви е, че ако вземете кокошка (изобразява я на рисунка 21), чукнете тази кокошка с клюна по
земя
та и начертаете оттук с тебешир линия, тя ще хукне по тази черта!
Ако вниманието на човека привличат именно такива организации, той трябва да знае, че знаците имат определена хипнотична сила.
Известно ви е, че ако вземете кокошка (изобразява я на рисунка 21), чукнете тази кокошка с клюна по земята и начертаете оттук с тебешир линия, тя ще хукне по тази черта!
Тя е хипнотизирана, тя бяга по тази черта! Трябва само да й чукнете човката и тя ще хукне по чертата, доколкото тя е хипнотизирана чрез тази черта. По същия начин и всеки знак - а не само правата линия за кокошката - има значение, определено приспив-но, сънотворно значение, ако той е приложен към нещо. Някои тайни организации използват това, те подбират именно такива знаци, посредством които оплитат, мамят другите хора, успиват ги, така че човек не може да приведе в действие своята собствена сила за съждение. Подобни екстремистки средства използват именно такива тайни организации.
към текста >>
46.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Виждате ли, ако разгледате човека, как стои или ходи по
Земя
та, ще се окаже, че той носи в себе си всъщност всички царства на природата.
Виждате ли, ако разгледате човека, как стои или ходи по Земята, ще се окаже, че той носи в себе си всъщност всички царства на природата.
Преди всичко той носи в себе си животинското царство, в някакъв смисъл неговото устройство носи животински характер. Това вие бихте могли да видите дори в наличието при човека например на бедрени или раменни кости, които в подобен вид ги имат и висшите животни. Ако добре се запознаем с тези въпроси, и при животните, стоящи по-долу, се намират подобни или родствени образувания. Даже при рибите може, макар и с някаква приблизителност, да се види, че при тях една от костите съответства на една от костите на човека. Това, което може да бъде казано за костна-та система, по същия начин може да се каже и за мускулната система и даже за вътрешните органи.
към текста >>
Но ако изведнъж ви се наложи да възприемете, че вашето мислене е свързано с духовно същество, при това точно така, както вашето усещане, чувстването ви на
Земя
та трябва да бъде свързано с животните, за да можете да носите животинското в себе си - ако ви се наложи изведнъж да възприемете това, вие бихте били удивени и за да изразите своето удивление, би трябвало да използвате дума, съдържаща звука «А».
Помислете, по ваше мнение мисленето е съсредоточено в главата.
Но ако изведнъж ви се наложи да възприемете, че вашето мислене е свързано с духовно същество, при това точно така, както вашето усещане, чувстването ви на Земята трябва да бъде свързано с животните, за да можете да носите животинското в себе си - ако ви се наложи изведнъж да възприемете това, вие бихте били удивени и за да изразите своето удивление, би трябвало да използвате дума, съдържаща звука «А».
Вие бихте могли да наречете съществото на мисленето, наричащо се някога «Angeloi», «ангел», да го наречете, използвайки «А». А това, което вие имате като сила на мисленето, бихте могли да обозначите с буква, изразяваща такава сила: буквата «Л». Докато силата в действието е възможно да обозначите с помощта на «Б». Думата «алб» вече се е използвала някога за обозначаване на нещо духовно и би могла да служи за обозначаване на съществата, имащи работа с мисленето, ако не се използваше в думата Alpdruck (кошмар), където тя носи болезнен характер. И така, йерархиите се явяват царство, което обхваща и човека, което човек носи в себе си точно така, както носи в себе си природните царства.
към текста >>
В древността на
Земя
та е имало време, когато човек не е имал никакви твърди кости, както сега.
В древността на Земята е имало време, когато човек не е имал никакви твърди кости, както сега.
Тогава хората са имали такива кости, както при болните от рахит деца, имащи меки кости, краката им са с Х- или О-образна форма и въобще са слаби. Фактът, че такива кости по принцип съществуват, вие можете да видите например при хрущялните риби, съществуващи и до днес. В този случай костите имат хрущялен характер. Такива кости някога са имали и хората, защото скелетът някога е бил мек. Ще кажете: но тогава всички хора биха ходили на Х- и О-образни крака, всички би трябвало да са криви, ако костите им са били меки!
към текста >>
Именно така и би станало, ако на нашата
Земя
въздухът винаги е бил същият като днес.
Именно така и би станало, ако на нашата Земя въздухът винаги е бил същият като днес.
Но това не е било така. В древните времена въздухът е бил много по-плътен. Сега е значително по-разреден. В древността въздухът е съдържал в себе си много повече вода от днес. Въздухът е съдържал също така много повече въглероден двуокис, въглена киселина.
към текста >>
47.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
57: «Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на
Земя
та».
6а. Египтяните даже вярвали: Според мнението на редактора на германското издание, дадената фраза е в очевидно противоречие с казаното на стр.
57: «Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята».
Във връзка с това е необходимо да се приведат ред указания по тази тема както на самия Р. Щайнер, така и на други автори. Е. Блаватска в т. 1 на «Тайната доктрина» привежда думите на френския египтолог г Масперо: «Всеки път, когато чувам обсъждания за религията на Египет, ми се иска да попитам, за коя от египетските религии става дума? За египетската религия от четвъртата династия или за египетската религия от епохата на Птолемеи-те?
към текста >>
33. Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на
Земя
та: това изказване видимо противоречи на казаното по темата в лекциите от 1 март 1924 г.
33. Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята: това изказване видимо противоречи на казаното по темата в лекциите от 1 март 1924 г.
и от 5 март 1924 г от този том. Вж. бел. 6а.
към текста >>
48.
Съдържание
GA_354 Сътворението на света и човека
Сътворението на света и човека - състоянията Сатурн, Слънце и Луна в еволюцията на
Земя
та
Сътворението на света и човека - състоянията Сатурн, Слънце и Луна в еволюцията на Земята
към текста >>
Някога цялата
Земя
е била жива, но само превръщайки се в труп, тя е могла да сътвори човешкия род.
Някога цялата Земя е била жива, но само превръщайки се в труп, тя е могла да сътвори човешкия род.
Несъстоятелността на представата за образуването на Слънчевата система от първична мъглявина. Видът и състоянието на веществото зависят от наличната в него топлина. Изначално в основата на всичко е топлината или огънят. На Сатурн е имало само топлина, при това тя е била жива. Въздухът е бил първото нещо, което е възникнало при настъпилото охлаждане.
към текста >>
На четвъртата степен, нашата
Земя
, съществуват едновременно човекът, животното, растението и минералът.
На Сатурн е имало само топлина, при това тя е била жива. Въздухът е бил първото нещо, което е възникнало при настъпилото охлаждане. Второто състояние, наречено Слънце, представлявало гореща въздушна мъглявина. През първото състояние съществувал само човекът, а през второто са съществували и човекът, и животното. Когато температурата спаднала още, се появила водата - образувало се третото мирово тяло - Луна, а върху него и растителното царство.
На четвъртата степен, нашата Земя, съществуват едновременно човекът, животното, растението и минералът.
Това, което в сегашното състояние на Земята човек получава чрез майчиното тяло, в по-ранното състояние той е получавал чрез въздуха и обкръжаващата среда. Във всяко от състоянията на съвременния човек може да се забележи връщането му към древните състояния.
към текста >>
Това, което в сегашното състояние на
Земя
та човек получава чрез майчиното тяло, в по-ранното състояние той е получавал чрез въздуха и обкръжаващата среда.
Въздухът е бил първото нещо, което е възникнало при настъпилото охлаждане. Второто състояние, наречено Слънце, представлявало гореща въздушна мъглявина. През първото състояние съществувал само човекът, а през второто са съществували и човекът, и животното. Когато температурата спаднала още, се появила водата - образувало се третото мирово тяло - Луна, а върху него и растителното царство. На четвъртата степен, нашата Земя, съществуват едновременно човекът, животното, растението и минералът.
Това, което в сегашното състояние на Земята човек получава чрез майчиното тяло, в по-ранното състояние той е получавал чрез въздуха и обкръжаващата среда.
Във всяко от състоянията на съвременния човек може да се забележи връщането му към древните състояния.
към текста >>
Сътворението на
Земя
та и възникването на човека
Сътворението на Земята и възникването на човека
към текста >>
Първоначално цялата наша
Земя
е била своего рода живо същество.
Първоначално цялата наша Земя е била своего рода живо същество.
Предишното състояние на Земята е представлявало уплътнена течност, в която в разтворен вид са се съдържали всички тези вещества, които днес са станали твърди. Въздухът е бил плътен и сулфатизиран и наситен с метали и сяра. Земята е била като мирово яйце. С отделянето на Луната от Земята започва отлагането на минералите, пречистването на водата и въздуха, образуването на костен скелет и началото на външното оплождане. Значението на силиция за човека.
към текста >>
Предишното състояние на
Земя
та е представлявало уплътнена течност, в която в разтворен вид са се съдържали всички тези вещества, които днес са станали твърди.
Първоначално цялата наша Земя е била своего рода живо същество.
Предишното състояние на Земята е представлявало уплътнена течност, в която в разтворен вид са се съдържали всички тези вещества, които днес са станали твърди.
Въздухът е бил плътен и сулфатизиран и наситен с метали и сяра. Земята е била като мирово яйце. С отделянето на Луната от Земята започва отлагането на минералите, пречистването на водата и въздуха, образуването на костен скелет и началото на външното оплождане. Значението на силиция за човека.
към текста >>
Земя
та е била като мирово яйце.
Първоначално цялата наша Земя е била своего рода живо същество. Предишното състояние на Земята е представлявало уплътнена течност, в която в разтворен вид са се съдържали всички тези вещества, които днес са станали твърди. Въздухът е бил плътен и сулфатизиран и наситен с метали и сяра.
Земята е била като мирово яйце.
С отделянето на Луната от Земята започва отлагането на минералите, пречистването на водата и въздуха, образуването на костен скелет и началото на външното оплождане. Значението на силиция за човека.
към текста >>
С отделянето на Луната от
Земя
та започва отлагането на минералите, пречистването на водата и въздуха, образуването на костен скелет и началото на външното оплождане.
Първоначално цялата наша Земя е била своего рода живо същество. Предишното състояние на Земята е представлявало уплътнена течност, в която в разтворен вид са се съдържали всички тези вещества, които днес са станали твърди. Въздухът е бил плътен и сулфатизиран и наситен с метали и сяра. Земята е била като мирово яйце.
С отделянето на Луната от Земята започва отлагането на минералите, пречистването на водата и въздуха, образуването на костен скелет и началото на външното оплождане.
Значението на силиция за човека.
към текста >>
Земя
та има твърда сърцевина, съдържаща от седемдесет до осемдесет вещества, а около нея - въздушна обвивка, състояща се предимно от кислород и азот и малки количества въглероден двуокис, водород и сяра.
Земята има твърда сърцевина, съдържаща от седемдесет до осемдесет вещества, а около нея - въздушна обвивка, състояща се предимно от кислород и азот и малки количества въглероден двуокис, водород и сяра.
Геологията съди за земните пластове по вкаменелостите вътре. В Алпите всичко, което е разположено на пластове, е било по-късно размесено едно с друго. Образуване на вкаменелостите. Съвременният облик на Земята ни показва, че докато още не са живеели нито хора, нито висши животни, тя самата е била жива. Човешкото същество се пробужда към съзнание едва когато Земята е започнала постепенно да умира.
към текста >>
Съвременният облик на
Земя
та ни показва, че докато още не са живеели нито хора, нито висши животни, тя самата е била жива.
Земята има твърда сърцевина, съдържаща от седемдесет до осемдесет вещества, а около нея - въздушна обвивка, състояща се предимно от кислород и азот и малки количества въглероден двуокис, водород и сяра. Геологията съди за земните пластове по вкаменелостите вътре. В Алпите всичко, което е разположено на пластове, е било по-късно размесено едно с друго. Образуване на вкаменелостите.
Съвременният облик на Земята ни показва, че докато още не са живеели нито хора, нито висши животни, тя самата е била жива.
Човешкото същество се пробужда към съзнание едва когато Земята е започнала постепенно да умира. Нашите растения се изграждат от въглерод, който поемат от въглеродния двуокис, издишван от човека и животните, а прарастенията са се изграждали от азот, защото в най-древните епохи се е издишвало съединение на въглерода и азота - циановодородна киселина. Както в Земята в древни времена е имало синилна киселина, така и в млади образувания като кометите тя присъства. Слънцето и звездите са кухи пространства, а не нагорещен газ.
към текста >>
Човешкото същество се пробужда към съзнание едва когато
Земя
та е започнала постепенно да умира.
Земята има твърда сърцевина, съдържаща от седемдесет до осемдесет вещества, а около нея - въздушна обвивка, състояща се предимно от кислород и азот и малки количества въглероден двуокис, водород и сяра. Геологията съди за земните пластове по вкаменелостите вътре. В Алпите всичко, което е разположено на пластове, е било по-късно размесено едно с друго. Образуване на вкаменелостите. Съвременният облик на Земята ни показва, че докато още не са живеели нито хора, нито висши животни, тя самата е била жива.
Човешкото същество се пробужда към съзнание едва когато Земята е започнала постепенно да умира.
Нашите растения се изграждат от въглерод, който поемат от въглеродния двуокис, издишван от човека и животните, а прарастенията са се изграждали от азот, защото в най-древните епохи се е издишвало съединение на въглерода и азота - циановодородна киселина. Както в Земята в древни времена е имало синилна киселина, така и в млади образувания като кометите тя присъства. Слънцето и звездите са кухи пространства, а не нагорещен газ.
към текста >>
Както в
Земя
та в древни времена е имало синилна киселина, така и в млади образувания като кометите тя присъства.
В Алпите всичко, което е разположено на пластове, е било по-късно размесено едно с друго. Образуване на вкаменелостите. Съвременният облик на Земята ни показва, че докато още не са живеели нито хора, нито висши животни, тя самата е била жива. Човешкото същество се пробужда към съзнание едва когато Земята е започнала постепенно да умира. Нашите растения се изграждат от въглерод, който поемат от въглеродния двуокис, издишван от човека и животните, а прарастенията са се изграждали от азот, защото в най-древните епохи се е издишвало съединение на въглерода и азота - циановодородна киселина.
Както в Земята в древни времена е имало синилна киселина, така и в млади образувания като кометите тя присъства.
Слънцето и звездите са кухи пространства, а не нагорещен газ.
към текста >>
Нашата днешна
Земя
е своего рода миров труп.
За мамутите, открити в северната част на Сибир.
Нашата днешна Земя е своего рода миров труп.
В някои точки от Земята почвата постоянно се издига и спуска. Потопът е дреболия в сравнение с това, което е ставало някога на Земята в гигантски мащаби. За Pithecanthropus erectus на Дюбоа и произхода на човека. Всички млекопитаещи са възникнали от човека, от тези човешки форми, в които човек е оставал несъвършен. Маймуната произхожда от човека, а не обратното.
към текста >>
В някои точки от
Земя
та почвата постоянно се издига и спуска.
За мамутите, открити в северната част на Сибир. Нашата днешна Земя е своего рода миров труп.
В някои точки от Земята почвата постоянно се издига и спуска.
Потопът е дреболия в сравнение с това, което е ставало някога на Земята в гигантски мащаби. За Pithecanthropus erectus на Дюбоа и произхода на човека. Всички млекопитаещи са възникнали от човека, от тези човешки форми, в които човек е оставал несъвършен. Маймуната произхожда от човека, а не обратното. Форма на главата и формиране на атлантския човек и неговия воднист мозък.
към текста >>
Потопът е дреболия в сравнение с това, което е ставало някога на
Земя
та в гигантски мащаби.
За мамутите, открити в северната част на Сибир. Нашата днешна Земя е своего рода миров труп. В някои точки от Земята почвата постоянно се издига и спуска.
Потопът е дреболия в сравнение с това, което е ставало някога на Земята в гигантски мащаби.
За Pithecanthropus erectus на Дюбоа и произхода на човека. Всички млекопитаещи са възникнали от човека, от тези човешки форми, в които човек е оставал несъвършен. Маймуната произхожда от човека, а не обратното. Форма на главата и формиране на атлантския човек и неговия воднист мозък. Пещерните хора и техните разумни, но неумели рисунки.
към текста >>
Продължаващата трансформация на
земя
та, хората и животните.
Маймуната произхожда от човека, а не обратното. Форма на главата и формиране на атлантския човек и неговия воднист мозък. Пещерните хора и техните разумни, но неумели рисунки. Едновремешният плътен въздух и състоянието на човека тогава. Хранителният процес при предишните хора.
Продължаващата трансформация на земята, хората и животните.
към текста >>
Японците и китайците са остатъци от най-древното население на
Земя
та.
В началото човешкият живот е протичал съвсем различно на мястото, където днес се намира Атлантическият океан.
Японците и китайците са остатъци от най-древното население на Земята.
Китайската култура е била безрелигиозна култура. Владетелят като «син на Слънцето». Китайците устройвали империята си по модела на небето. Китайската реч и писменост се образуват на различен принцип. Особености на древната китайска живопис.
към текста >>
Върху всеки участък от
Земя
та оказва особено силно въздействие една или друга планета и в съответствие с това растителното начало в човека притежава миризма.
В мировото пространство никъде не е пусто, навсякъде има материя или дух. Зодиакалната светлина. При кучето обонятелният орган обхваща голяма част от мозъка, разположен зад носа, а при човека този мозък е трансформиран в разсъдъчен. Растенията помирисват мировото пространство и в съответствие с това изграждат сами себе си. От растенията срещу нас реално идват ароматите на небето.
Върху всеки участък от Земята оказва особено силно въздействие една или друга планета и в съответствие с това растителното начало в човека притежава миризма.
Човекът има природата в себе си като цяло. Цветовете на растенията могат да помиришат целия свят, човешкият нос обаче е много загрубял. Повечето животни имат мощно развит мозък, ориентиран към вкусовите усещания. При хората съществува само малък рудимент. Но с трансформирания вкусов мозък той формира идеи.
към текста >>
Слънцето оказва своето преобладаващо влияние върху всичко на
Земя
та, което е мъртво и всяка година трябва отново да бъде извикано към живот, докато Луната има влияние само върху живото, но не и върху мъртвото.
Описание на физическата природа на Марс. Жизненият цикъл на майския бръмбар и връзката му с въртенето на Марс.
Слънцето оказва своето преобладаващо влияние върху всичко на Земята, което е мъртво и всяка година трябва отново да бъде извикано към живот, докато Луната има влияние само върху живото, но не и върху мъртвото.
Марс оказва своето влияние само върху това, което се проявява при по-финия живот, при усещанията; другите планети разпространяват своето влияние върху душевното и духовното. Днес Марс се намира в състояние, приличащо на това, което е имала по-рано Земята, а Юпитер представлява състояние, в което Земята ще бъде едва в бъдеще. Миризмата на растенията идва от планетите, а цветът им от влиянията на Слънцето и Луната. За да придаде окраска на растението, Слънцето извършва един оборот в течение на година, но благодарение на кръгооборота, извършван за 25 915 години, то получава възможност да придава цвят на камъка. Планинските билки имат по-голяма лечебна сила от растящите в долините.
към текста >>
Днес Марс се намира в състояние, приличащо на това, което е имала по-рано
Земя
та, а Юпитер представлява състояние, в което
Земя
та ще бъде едва в бъдеще.
Описание на физическата природа на Марс. Жизненият цикъл на майския бръмбар и връзката му с въртенето на Марс. Слънцето оказва своето преобладаващо влияние върху всичко на Земята, което е мъртво и всяка година трябва отново да бъде извикано към живот, докато Луната има влияние само върху живото, но не и върху мъртвото. Марс оказва своето влияние само върху това, което се проявява при по-финия живот, при усещанията; другите планети разпространяват своето влияние върху душевното и духовното.
Днес Марс се намира в състояние, приличащо на това, което е имала по-рано Земята, а Юпитер представлява състояние, в което Земята ще бъде едва в бъдеще.
Миризмата на растенията идва от планетите, а цветът им от влиянията на Слънцето и Луната. За да придаде окраска на растението, Слънцето извършва един оборот в течение на година, но благодарение на кръгооборота, извършван за 25 915 години, то получава възможност да придава цвят на камъка. Планинските билки имат по-голяма лечебна сила от растящите в долините. Горската ягода е особено разпространена там, където има минерални породи, които съдържат малко желязо. Розата притежава огромна сила да привлича отвсякъде масло.
към текста >>
Ледниковият период ще бъде повторен след пет, шест или седем хиляди години, но не по същите места на
Земя
та, където е бил някога.
Появата на слънчевите петна и връзката им с метеорологичните явления. Слънчевите петна са се появили сравнително скоро, броят им постоянно ще расте, Слънцето в бъдеще ще свети все по-малко и по-малко и накрая то ще стане съвсем черно, ще деградира и повече няма да излъчва никаква светлина.
Ледниковият период ще бъде повторен след пет, шест или седем хиляди години, но не по същите места на Земята, където е бил някога.
Винаги стават продължителни прекъсвания на непрекъснатото развитие, защото земната повърхност постоянно се издига и спуска. Появата на въздушните и морските течения, както и на електромагнитните течения и тяхното влияние върху климатичните условия на Земята. Противоречията на професорите Фехнер и Шлайден за влиянието на Луната върху климата. Пасажът на Венера става примерно един път на сто години. Стогодишният календар.
към текста >>
Появата на въздушните и морските течения, както и на електромагнитните течения и тяхното влияние върху климатичните условия на
Земя
та.
Появата на слънчевите петна и връзката им с метеорологичните явления. Слънчевите петна са се появили сравнително скоро, броят им постоянно ще расте, Слънцето в бъдеще ще свети все по-малко и по-малко и накрая то ще стане съвсем черно, ще деградира и повече няма да излъчва никаква светлина. Ледниковият период ще бъде повторен след пет, шест или седем хиляди години, но не по същите места на Земята, където е бил някога. Винаги стават продължителни прекъсвания на непрекъснатото развитие, защото земната повърхност постоянно се издига и спуска.
Появата на въздушните и морските течения, както и на електромагнитните течения и тяхното влияние върху климатичните условия на Земята.
Противоречията на професорите Фехнер и Шлайден за влиянието на Луната върху климата. Пасажът на Венера става примерно един път на сто години. Стогодишният календар. Мълнията - това е тази горещина, която въздухът създава в самия себе си и която се насочва натам, където вследствие на по-ниското налягане разредеността на въздуха образува своего рода дупка в обкръжаващия въздух. Мозъкът на човека в течение на последните столетия е станал значително по-твърд, отколкото е бил по-рано.
към текста >>
Образуване и форма на
Земя
та и Луната - причини за вулканите
Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите
към текста >>
Формата на
Земя
та всъщност е тетраедър, превърнал се в сфера и повечето вулкани са разположени по ръбовете.
Защо мълнията не пада по права линия, а на зигзаг?
Формата на Земята всъщност е тетраедър, превърнал се в сфера и повечето вулкани са разположени по ръбовете.
Вулканите, които са разположени по ръбовете на тетраедъра, са се появили изначално, а другите вулкани са се появили по-късно. Календарът на Фалб за «критичните дни» за земетресения, вулкани, наводнения и поява на рудничен газ във връзка с действието на Слънцето и звездите. За произхода на Луната. Отговорът на Юлиус Роберт фон Майер на въпроса: Как става така, че Слънцето, което ни дава топлина, не изстива. Слънцето представлява всмукващо пространство, което се храни с етерните маси на кометите.
към текста >>
С разпадането на кометите и падането им като метеоритни дъждове, те подобно на храна преминават в
Земя
та и действат като вселенско лекарство за премахване на нервността у хората.
В последните столетия особен принос в общото отслабване на здравето на хората е внесло увлечението по картофите. Изследванията на духовната наука създават фундамент за медицината. Очакванията за край на света поради сблъсък с кометата през 1773 и последващите такива в годините 1832, 1845/46, 1852 г.. и 1872. Книгата на Литроу за кометата от 1832 (Кометата Биела) и кометите като цяло. Прекомерното изучаване на всевъзможни науки от най-ранна детска възраст води до повишена нервност сред населението.
С разпадането на кометите и падането им като метеоритни дъждове, те подобно на храна преминават в Земята и действат като вселенско лекарство за премахване на нервността у хората.
Няма да може да се достигне дори частично разрешение на социалния въпрос, докато науката отново не стане духовна. Само с помощта на духовното познание можем да се запознаем със социалните закономерности. Марксизмът се основава на погрешно знание за обществото. Работническият въпрос ще приеме съвсем друга форма, когато всичко ще бъде разглеждано от духовна гледна точка.
към текста >>
Животът на
Земя
та и звездната мъдрост
Откъде идва човекът.
Животът на Земята и звездната мъдрост
към текста >>
Човечеството, първоначално населяващо
Земя
та, е притежавало силно развито знание не само за намиращото се на
Земя
та, но и за звездното небе.
Защо социалният въпрос е станал толкова парлив.
Човечеството, първоначално населяващо Земята, е притежавало силно развито знание не само за намиращото се на Земята, но и за звездното небе.
Всички звезди оказват някакво влияние върху духовния живот на човека. От Луната излизат силите за размножение на всички обитатели на Земята, от Слънцето идват силите на растежа, а от Сатурн пристигат мисловните сили. В индустриалната епоха истинското знание за звездите е заменено с изчисления. В течение на последните десетилетия всички продукти са станали по-лоши, а това засяга човечеството като цяло. Когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава.
към текста >>
От Луната излизат силите за размножение на всички обитатели на
Земя
та, от Слънцето идват силите на растежа, а от Сатурн пристигат мисловните сили.
Защо социалният въпрос е станал толкова парлив. Човечеството, първоначално населяващо Земята, е притежавало силно развито знание не само за намиращото се на Земята, но и за звездното небе. Всички звезди оказват някакво влияние върху духовния живот на човека.
От Луната излизат силите за размножение на всички обитатели на Земята, от Слънцето идват силите на растежа, а от Сатурн пристигат мисловните сили.
В индустриалната епоха истинското знание за звездите е заменено с изчисления. В течение на последните десетилетия всички продукти са станали по-лоши, а това засяга човечеството като цяло. Когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава. Цялото тяло, с изключение на няколко неща, като например костната тъкан и т.н., се подновява през седем до осем години. Тялото, което притежаваме в първите седем, осем години от живота, ние получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем, осем години получаваме ново тяло, което трябва да построим за себе си сами.
към текста >>
49.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Ще построя изложението по такъв начин, че първо ще се опитам да ви изясня, какви първоначални състояния е имало на
Земя
та и как те, от една страна, са довели до всичко, което виждаме навън, и, от друга страна, до това, което виждаме в човека.
Доктор Щайнер: И така, въпросът е дали мога отново да започна разговор за сътворението на света и човека, доколкото тук са се събрали много нови приятели.
Ще построя изложението по такъв начин, че първо ще се опитам да ви изясня, какви първоначални състояния е имало на Земята и как те, от една страна, са довели до всичко, което виждаме навън, и, от друга страна, до това, което виждаме в човека.
към текста >>
Но, от друга страна, е позволено следното: да се мисли, че човек трябва да се състои от това, което е
Земя
та.
Виждате ли, от една страна, днес с основание можем да кажем, че представата за сътворението на човека от земна кал е неправилно.
Но, от друга страна, е позволено следното: да се мисли, че човек трябва да се състои от това, което е Земята.
Вие виждате, че бидейки последователни, не следва да допускаме ни първото, ни второто. Само че при това трябва да бъде ясно: докато човек е бил жив, вътре в него се е намирало нещо, работещо така, че той да получи тази форма, този облик; когато то се окаже навън, той вече не може да има този облик. Природните сили не са му дали този облик, те само го разсейват и не могат да го породят. Следователно с човека работата стои така, че ние трябва да се върнем към това духовно-душевно начало, което го е владеело, докато е бил жив.
към текста >>
Така, както в случая с трупа трябва да се върнем към факта, че преди да умре, той е бил човек, така и в случая със
Земя
та и околната среда - във всичко, което днес е умряло, трябва да се върнем към това, което е било живо.
Така, както в случая с трупа трябва да се върнем към факта, че преди да умре, той е бил човек, така и в случая със Земята и околната среда - във всичко, което днес е умряло, трябва да се върнем към това, което е било живо.
Защото ако Земята в по-голямата си част не умираше, не би могло да има никакви хора. Хората на Земята се явяват до някаква степен нейни паразити. Цялата Земя някога е била жива, тя е мислила, имала е всички възможности. Но само превръщайки се в труп, тя е могла да сътвори човешкия род. Това е нещо такова, което може да види и разбере всеки, ако обаче той действително мисли.
към текста >>
Защото ако
Земя
та в по-голямата си част не умираше, не би могло да има никакви хора.
Така, както в случая с трупа трябва да се върнем към факта, че преди да умре, той е бил човек, така и в случая със Земята и околната среда - във всичко, което днес е умряло, трябва да се върнем към това, което е било живо.
Защото ако Земята в по-голямата си част не умираше, не би могло да има никакви хора.
Хората на Земята се явяват до някаква степен нейни паразити. Цялата Земя някога е била жива, тя е мислила, имала е всички възможности. Но само превръщайки се в труп, тя е могла да сътвори човешкия род. Това е нещо такова, което може да види и разбере всеки, ако обаче той действително мисли. Но днес не искат да мислят.
към текста >>
Хората на
Земя
та се явяват до някаква степен нейни паразити.
Така, както в случая с трупа трябва да се върнем към факта, че преди да умре, той е бил човек, така и в случая със Земята и околната среда - във всичко, което днес е умряло, трябва да се върнем към това, което е било живо. Защото ако Земята в по-голямата си част не умираше, не би могло да има никакви хора.
Хората на Земята се явяват до някаква степен нейни паразити.
Цялата Земя някога е била жива, тя е мислила, имала е всички възможности. Но само превръщайки се в труп, тя е могла да сътвори човешкия род. Това е нещо такова, което може да види и разбере всеки, ако обаче той действително мисли. Но днес не искат да мислят. А да се мисли е необходимо, ако искаме да стигнем до истината.
към текста >>
Цялата
Земя
някога е била жива, тя е мислила, имала е всички възможности.
Така, както в случая с трупа трябва да се върнем към факта, че преди да умре, той е бил човек, така и в случая със Земята и околната среда - във всичко, което днес е умряло, трябва да се върнем към това, което е било живо. Защото ако Земята в по-голямата си част не умираше, не би могло да има никакви хора. Хората на Земята се явяват до някаква степен нейни паразити.
Цялата Земя някога е била жива, тя е мислила, имала е всички възможности.
Но само превръщайки се в труп, тя е могла да сътвори човешкия род. Това е нещо такова, което може да види и разбере всеки, ако обаче той действително мисли. Но днес не искат да мислят. А да се мисли е необходимо, ако искаме да стигнем до истината. Така че трябва да си представим: това, което днес е твърда скална основа, върху която израстват растения и т.
към текста >>
Ако на нашата
Земя
бихме имали абсолютна ниска температура, вода не би имало, би имало, но като лед.
Знаете, че днес превръщат въздуха в течност и така се получава течен въздух. В обкръжаващата ни среда въздухът се намира в газообразна форма, защото в него се съдържа определено количество топлина. А водата - тя е течна, но може да бъде и лед, може да бъде и твърда.
Ако на нашата Земя бихме имали абсолютна ниска температура, вода не би имало, би имало, но като лед.
Но ако отидем в планината, там ще намерим твърди гранитни скали или други скални видове. Ако би станало много топло, нямаше да има никакви твърди скали, а само нещо течно, като водата в нашите реки.
към текста >>
И доколкото се е появила вода, вече имаме следното: човек, възникнал по-рано, животно, а от водата започнали да се появяват растения, които първоначално са растели не на
земя
та, а във водата.
рис.1, жълтото). Нарекох го Луна - по причина, че то прилича на нашата Луна, макар и да не е тъждествено с нея. То съвсем не е същото като днешната Луна, а е нещо подобно. И така, тук имаме течно тяло, истинско тяло. Разбира се, топлината и въздухът остават, но се появява и това, което още не е съществувало на второто мирово тяло - водата.
И доколкото се е появила вода, вече имаме следното: човек, възникнал по-рано, животно, а от водата започнали да се появяват растения, които първоначално са растели не на земята, а във водата.
Така са възникнали човекът, животното и растението.
към текста >>
Виждате, че растението изглежда като да расте от
земя
та.
Виждате, че растението изглежда като да расте от земята.
Но ако Земята не съдържаше вода, никакви растения нямаше да израстват. За своя растеж растението се нуждае именно от вода. Има също така и чисто водни растения. Така че трябва да си представите първоначалните растения като днешните водни растения. Те са плували във водата.
към текста >>
Но ако
Земя
та не съдържаше вода, никакви растения нямаше да израстват.
Виждате, че растението изглежда като да расте от земята.
Но ако Земята не съдържаше вода, никакви растения нямаше да израстват.
За своя растеж растението се нуждае именно от вода. Има също така и чисто водни растения. Така че трябва да си представите първоначалните растения като днешните водни растения. Те са плували във водата. Също така трябва да си представите животните по-голямата им част именно като плаващи животни, а тук, във второто състояние - повече като летящи животни.
към текста >>
По времето на древната Луна - наричам я древна Луна, защото това не е днешната Луна, а състояние, в което е била
Земя
та по-рано, - по време на древната Луна цялата
Земя
е била майчино тяло, вътрешно живо, истинско майчино тяло.
Това, което се намира вътре, е минерал - него тогава, в миналото, още не го е имало, но и в ембриона именно в първите месеци също нищо минерално не се отлага, всичко още представлява течност, приела форма и малко уплътнила се. По времето на това състояние човек още не е имал кости, а в най-добрия случай нещо като хрущял. Така че тук имаме такъв човек, за който ни напомня само това, което днес е човешкият зародиш. Защо човешкият зародиш не може веднага да излезе навън от тялото на майката? Защото днес светът е станал различен.
По времето на древната Луна - наричам я древна Луна, защото това не е днешната Луна, а състояние, в което е била Земята по-рано, - по време на древната Луна цялата Земя е била майчино тяло, вътрешно живо, истинско майчино тяло.
Така че можем да кажем: нашата днешна Земя е възникнала от това гигантско майчино тяло.
към текста >>
Така че можем да кажем: нашата днешна
Земя
е възникнала от това гигантско майчино тяло.
По времето на това състояние човек още не е имал кости, а в най-добрия случай нещо като хрущял. Така че тук имаме такъв човек, за който ни напомня само това, което днес е човешкият зародиш. Защо човешкият зародиш не може веднага да излезе навън от тялото на майката? Защото днес светът е станал различен. По времето на древната Луна - наричам я древна Луна, защото това не е днешната Луна, а състояние, в което е била Земята по-рано, - по време на древната Луна цялата Земя е била майчино тяло, вътрешно живо, истинско майчино тяло.
Така че можем да кажем: нашата днешна Земя е възникнала от това гигантско майчино тяло.
към текста >>
Тогава Слънцето като цяло, всичко предшестващо
Земя
та като цяло, още е било мирово същество, което от време на време е изхвърляло нещо духовно.
В женския организъм трябва да съществува напълно определен процес, който е свързан с отделяне на кръв. Но това не е единственото. Ако става отделяне на кръв, това е само физическо явление. Всеки път, когато се отделя кръв, едновременно става раждане на нещо духовно-душевно, нещо такова, което остава на духовно-душевно ниво, което не стига до стадия на физическо тяло, тъй като зачатие няма, а си остава на стадия на духовно-душевното. Това, което става по този начин преди зачатието, е ставало по време на слънчевото състояние!
Тогава Слънцето като цяло, всичко предшестващо Земята като цяло, още е било мирово същество, което от време на време е изхвърляло нещо духовно.
Така човекът и животното са живеели в газообразно, въздушно състояние, бидейки изтласкани от това единно тяло. Следователно между това състояние (вж. рис.), Слънцето, и състоянието Луна човек е станал физическо същество във водата. По-рано той е бил физическо същество само във въздуха. По време на състоянието Луна също е имало нещо подобно на зачатие, но още не е имало нищо подобно на раждане.
към текста >>
И така, тук се е намирало това мирово тяло, наоколо са се разполагали други мирови тела и те са оказвали всевъзможни влияния; отвън са се внедрявали зародиши и са оплодотворявали цялата лунна
земя
.
И така, тук се е намирало това мирово тяло, наоколо са се разполагали други мирови тела и те са оказвали всевъзможни влияния; отвън са се внедрявали зародиши и са оплодотворявали цялата лунна земя.
И ако някой от вас би могъл да живее тогава и попаднеше на това първоначално мирово тяло, за ставащото там той не би казал, че падат капки - така не би се изразил. Днес се казва: вали дъжд; вали дъжд - това бихте казали вие тогава - и Земята се опложда! Тогава е имало време през годината, през което отвсякъде са постъпвали тези оплождащи зародиши, и е имало време през годината, когато всичко това е зреело, когато оплождащите зародиши не са идвали. Така че тогава оплождането е имало всемирен характер. Но човек не се е раждал, той е ставал само оплоден.
към текста >>
Днес се казва: вали дъжд; вали дъжд - това бихте казали вие тогава - и
Земя
та се опложда!
И така, тук се е намирало това мирово тяло, наоколо са се разполагали други мирови тела и те са оказвали всевъзможни влияния; отвън са се внедрявали зародиши и са оплодотворявали цялата лунна земя. И ако някой от вас би могъл да живее тогава и попаднеше на това първоначално мирово тяло, за ставащото там той не би казал, че падат капки - така не би се изразил.
Днес се казва: вали дъжд; вали дъжд - това бихте казали вие тогава - и Земята се опложда!
Тогава е имало време през годината, през което отвсякъде са постъпвали тези оплождащи зародиши, и е имало време през годината, когато всичко това е зреело, когато оплождащите зародиши не са идвали. Така че тогава оплождането е имало всемирен характер. Но човек не се е раждал, той е ставал само оплоден. Благодарение на оплождането той се е извиквал към живот и хората са произлизали от единното земно тяло, което е съществувало тогава като лунно тяло. Точно така е ставало оплождането за растенията и животните - от цялото мирово обкръжение.
към текста >>
Но тук (
Земя
) възниква твърдото, минералното.
Сега вие виждате, от всичко, което живее тук като човек, животно и растение, от всичко това вследствие на охлаждането възниква последващото втвърдяване. Тук (състоянието Луна) ние още сме имали работа само с водата и в краен случай с по-късното втвърдяване поради охлаждането.
Но тук (Земя) възниква твърдото, минералното.
Така че ние имаме вече четвърта степен (вж. рис., синьото): това е нашата Земя, каквато тя е сега, на нея са човекът, животното, растението и минералът.
към текста >>
рис., синьото): това е нашата
Земя
, каквато тя е сега, на нея са човекът, животното, растението и минералът.
Сега вие виждате, от всичко, което живее тук като човек, животно и растение, от всичко това вследствие на охлаждането възниква последващото втвърдяване. Тук (състоянието Луна) ние още сме имали работа само с водата и в краен случай с по-късното втвърдяване поради охлаждането. Но тук (Земя) възниква твърдото, минералното. Така че ние имаме вече четвърта степен (вж.
рис., синьото): това е нашата Земя, каквато тя е сега, на нея са човекът, животното, растението и минералът.
към текста >>
Сега да видим, господа, как са били нещата на
Земя
та, да кажем, с птиците.
Сега да видим, господа, как са били нещата на Земята, да кажем, с птиците.
Тук, по това време (слънчевото състояние) птицата е била още изключително въздушно същество, тя се е състояла само от въздух, реела се е като някаква въздушна маса. Сега, в течение на това време (лунното състояние) тя е станала течна, уплътнено течна и подобно на студен облак се е реела там - само че този облак не е бил като нашите, а вече е носил в себе си облик. Това, което в наше време се явява безформено облачно образувание, е било по онова време оформено водно образувание. Това е била скелетна форма, но е била само водно образувание. А по-късно се появяват минералите.
към текста >>
При птицата това става поради възникването й едва във второто състояние на
Земя
та.
Какво прави птицата? Тя първо го отклонява, обкръжава се с него, създава около себе си яйце, обвивка от черупка! Минералното се намира тук. Обвивката на яйцето се запазва дотогава, докато птицата трябва вътрешно да отдели от себе си минералното, следователно трябва да остане в течно състояние. Поради какво става това при птицата?
При птицата това става поради възникването й едва във второто състояние на Земята.
Ако бе възникнала още в първото състояние, тя би била много по-чувствителна по отношение на топлината, отколкото е в действителност. По отношение на топлината тя не е така чувствителна, доколкото по време на първото топлинно състояние нея още не я е имало. И вследствие на факта, че тогава нея още не я е имало, тя може да си изгражда обвивка на яйцето.
към текста >>
Можем да кажем: това, което в сегашното състояние на
Земя
та човек получава чрез майчиното тяло, в по-ранното състояние той е получавал чрез въздуха и чрез обкръжаващата среда.
Можем да кажем: това, което в сегашното състояние на Земята човек получава чрез майчиното тяло, в по-ранното състояние той е получавал чрез въздуха и чрез обкръжаващата среда.
Просто тогава човек в течение на целия си живот е имал около себе си нещо като млечна среда. Днес нашият външен въздух съдържа кислород и азот, а също така съдържа относително немного въглерод и водород и много малко сяра. Тя е изчезнала. Когато e било по-ранното състояние (лунното състояние), работата е била по-различна. Тогава в обкръжаващата среда е имало не само въздух, състоящ се от кислород и азот, но е имало също водород, въглерод и сяра.
към текста >>
Виждате ли, доколкото днес въобще не могат по правилен начин да размишляват за такива неща, е възникнало неправилно разбиране за това, което се намира на
Земя
та като растение, като животно и като човек.
Виждате ли, доколкото днес въобще не могат по правилен начин да размишляват за такива неща, е възникнало неправилно разбиране за това, което се намира на Земята като растение, като животно и като човек.
Възникнал е материалистичният дарвинизъм, който предполага, че първо са възникнали животните и едва после човекът, развил се от животното. Вярно е, че човек във външния си облик има родство с животните. Но човекът е възникнал по-рано, животното се е развило значително по-късно, когато вече е настъпило преобразеното състояние на света. Така че ние можем да кажем: животните са потомци на тези, които са били тук по-рано, когато животните още са имали родство с човека. Но ние нямаме никакво основание да смятаме, че от днешните животни би могъл да произлезе човек.
към текста >>
Днес аз ви описах това, което е възникнало на
Земя
та в минерален вид, описах ви какво е било преди.
Следователно може да се каже: отначало човек се преустройва, изхождайки от този древнолунен облик и ние и днес можем да видим с примера за рибешкия вид, който притежава в тялото на майката, как той се реорганизира. Във всичко, което наблюдаваме в днешния свят, ние можем да видим как е протичал предишният живот, както и в случая с трупа знаем, че той е имал предишен живот.
Днес аз ви описах това, което е възникнало на Земята в минерален вид, описах ви какво е било преди.
Наблюдавайки трупа, виждаме, че той не може повече да движи краката си, не може повече да движи ръцете си, не може повече да отвори уста, не може повече да отвори очи, станал е неподвижен, но този факт ни води назад към състоянието, когато всичко е било подвижно, краката са се движили, ръцете са се движили, очите са можели да се отворят. По същия начин гледаме на трупа на Земята, който е изключен от състоянието на живот и по който ходят хора и животни. Ние поглеждаме назад, когато Земята като цяло е била още жива.
към текста >>
По същия начин гледаме на трупа на
Земя
та, който е изключен от състоянието на живот и по който ходят хора и животни.
Следователно може да се каже: отначало човек се преустройва, изхождайки от този древнолунен облик и ние и днес можем да видим с примера за рибешкия вид, който притежава в тялото на майката, как той се реорганизира. Във всичко, което наблюдаваме в днешния свят, ние можем да видим как е протичал предишният живот, както и в случая с трупа знаем, че той е имал предишен живот. Днес аз ви описах това, което е възникнало на Земята в минерален вид, описах ви какво е било преди. Наблюдавайки трупа, виждаме, че той не може повече да движи краката си, не може повече да движи ръцете си, не може повече да отвори уста, не може повече да отвори очи, станал е неподвижен, но този факт ни води назад към състоянието, когато всичко е било подвижно, краката са се движили, ръцете са се движили, очите са можели да се отворят.
По същия начин гледаме на трупа на Земята, който е изключен от състоянието на живот и по който ходят хора и животни.
Ние поглеждаме назад, когато Земята като цяло е била още жива.
към текста >>
Ние поглеждаме назад, когато
Земя
та като цяло е била още жива.
Следователно може да се каже: отначало човек се преустройва, изхождайки от този древнолунен облик и ние и днес можем да видим с примера за рибешкия вид, който притежава в тялото на майката, как той се реорганизира. Във всичко, което наблюдаваме в днешния свят, ние можем да видим как е протичал предишният живот, както и в случая с трупа знаем, че той е имал предишен живот. Днес аз ви описах това, което е възникнало на Земята в минерален вид, описах ви какво е било преди. Наблюдавайки трупа, виждаме, че той не може повече да движи краката си, не може повече да движи ръцете си, не може повече да отвори уста, не може повече да отвори очи, станал е неподвижен, но този факт ни води назад към състоянието, когато всичко е било подвижно, краката са се движили, ръцете са се движили, очите са можели да се отворят. По същия начин гледаме на трупа на Земята, който е изключен от състоянието на живот и по който ходят хора и животни.
Ние поглеждаме назад, когато Земята като цяло е била още жива.
към текста >>
Така че ние можем да кажем: цялата еволюция изхожда от своего рода състояние на повишена температура, от трескавата топлина на нашата
Земя
и от охлаждането, преустановило топлинното състояние.
Това е същото състояние, което се е запазило от първичното състояние, което нарекох Сатурн! Това състояние на трескава топлина продължава да живее и сега.
Така че ние можем да кажем: цялата еволюция изхожда от своего рода състояние на повишена температура, от трескавата топлина на нашата Земя и от охлаждането, преустановило топлинното състояние.
Сега повечето хора не проявяват разпаленост, те са сухи и трезви. Но ако нещо, несвързано с външната топлина, настъпи по вътрешен начин, така че ние повече се уподобим на вътрешния живот, протичащ в топлината, ако вътре стане нещо, свързано с топлината, стигаме до състояние на трескава топлина, вдигаме температура.
към текста >>
50.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 3 юли 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Днес искам да продължа разговора за сътворението на
Земя
та, за възникването на човека и т. н.
Добро утро, господа!
Днес искам да продължа разговора за сътворението на Земята, за възникването на човека и т. н.
От това, което ви говорих, може да ви стане ясно, че първоначално цялата наша Земя е била не такава, каквато тя се обрисува днес. Тя е била своего рода живо същество. И с нейното предпоследно състояние, предшестващо земното състояние - за което говорихме, - ние можем да се запознаем, като кажем: тук е имало топлина, тук е имало въздух, тук също така е имало и вода, но е нямало още твърда минерална земна маса. Не трябва да си представяме обаче, че водата, която тогава я е имало, е изглеждала като днешната вода. Днешната вода се е образувала благодарение на факта, че веществата, разтворени в нея дотогава, са се отделили от тази вода.
към текста >>
От това, което ви говорих, може да ви стане ясно, че първоначално цялата наша
Земя
е била не такава, каквато тя се обрисува днес.
Добро утро, господа! Днес искам да продължа разговора за сътворението на Земята, за възникването на човека и т. н.
От това, което ви говорих, може да ви стане ясно, че първоначално цялата наша Земя е била не такава, каквато тя се обрисува днес.
Тя е била своего рода живо същество. И с нейното предпоследно състояние, предшестващо земното състояние - за което говорихме, - ние можем да се запознаем, като кажем: тук е имало топлина, тук е имало въздух, тук също така е имало и вода, но е нямало още твърда минерална земна маса. Не трябва да си представяме обаче, че водата, която тогава я е имало, е изглеждала като днешната вода. Днешната вода се е образувала благодарение на факта, че веществата, разтворени в нея дотогава, са се отделили от тази вода. Ако днес вземете чаша съвсем обикновена вода и добавите в нея малко сол, солта ще се разтвори във водата и ще получите, както се казва, солен разтвор, който е значително по-плътен от водата.
към текста >>
Следователно това течно състояние, това водно състояние, което някога е било на нашата
Земя
в по-ранните времена, не съответства на днешната вода.
Ако днес вземете чаша съвсем обикновена вода и добавите в нея малко сол, солта ще се разтвори във водата и ще получите, както се казва, солен разтвор, който е значително по-плътен от водата. Ако прокарате пръсти през него, ще почувствате, че соленият разтвор е доста по-плътен от водата. Все пак разтворената сол се намира тук в относително разредено състояние. Но могат да бъдат разтворени и други вещества. Тогава получената течност ще бъде много по-плътна.
Следователно това течно състояние, това водно състояние, което някога е било на нашата Земя в по-ранните времена, не съответства на днешната вода.
Нея тогава въобще не я е имало, тогава в цялата вода са били разтворени вещества. Само помислете: всичко, което имате сега като вещества, например варовиковите отлагания на планинския хребет Юра - всичко това е било вътре в разтвора. Всичко, което сега имате в твърдите скални породи, които не можете и с нож да одраскате - варовикът още може да се надраска със стоманен нож, - всичко това е било разтворено във водата. Следователно в течение на това лунно време сме имали работа с плътна течност, в която в разтворен вид са се съдържали всички тези вещества, които днес са станали твърди.
към текста >>
Така че в началното състояние
Земя
та е представлявала уплътнена течност.
Съвършено чистата вода, която преимуществено се състои от водород и кислород, се е отделила значително по-късно. Самата тя е възникнала за първи път едва в течение на земното време.
Така че в началното състояние Земята е представлявала уплътнена течност.
А наоколо е имало нещо като въздух, но въздух като сегашния не е имало. Водата не е изглеждала така, както изглежда днес, също така и въздухът не е бил такъв, какъвто е днес. Сегашният въздух съдържа предимно кислород и азот. Другите вещества, съдържащи се във въздуха, се намират там в крайно незначителни количества. Във въздуха има даже метали, но в изключително малки количества.
към текста >>
Ето така трябва да си представяте как е изглеждала
Земя
та някога.
Ето така трябва да си представяте как е изглеждала Земята някога.
Ако вие бихте се намирали на тази Земя с днешните очи, не бихте открили такова зрелище, като намиращите се навън звезди, Слънце и Луна. Звезди вие не бихте видели. Бихте видели в безграничното въздушно море това, което след някое време е изчезнало. Ако би се наложило да живеем тогава, притежавайки днешните сетивни органи, ние бихме били вътре в мировото яйце, от което не може да се надникне навън. Ние бихме били вътре в мировото яйце!
към текста >>
Ако вие бихте се намирали на тази
Земя
с днешните очи, не бихте открили такова зрелище, като намиращите се навън звезди, Слънце и Луна.
Ето така трябва да си представяте как е изглеждала Земята някога.
Ако вие бихте се намирали на тази Земя с днешните очи, не бихте открили такова зрелище, като намиращите се навън звезди, Слънце и Луна.
Звезди вие не бихте видели. Бихте видели в безграничното въздушно море това, което след някое време е изчезнало. Ако би се наложило да живеем тогава, притежавайки днешните сетивни органи, ние бихме били вътре в мировото яйце, от което не може да се надникне навън. Ние бихме били вътре в мировото яйце! И вече можете да си представите, че и Земята е изглеждала съвсем различно.
към текста >>
И вече можете да си представите, че и
Земя
та е изглеждала съвсем различно.
Ако вие бихте се намирали на тази Земя с днешните очи, не бихте открили такова зрелище, като намиращите се навън звезди, Слънце и Луна. Звезди вие не бихте видели. Бихте видели в безграничното въздушно море това, което след някое време е изчезнало. Ако би се наложило да живеем тогава, притежавайки днешните сетивни органи, ние бихме били вътре в мировото яйце, от което не може да се надникне навън. Ние бихме били вътре в мировото яйце!
И вече можете да си представите, че и Земята е изглеждала съвсем различно.
Била е напълно запълнена от гигантски яйчен жълтък, уплътнена течност с много плътно въздушно обкръжение - атмосфера, подобна на белтъка, намиращ се в яйцето днес.
към текста >>
Така че процесът на размножаване тогава е представлявал нещо, ставащо по цялото тяло на
Земя
та.
Само благодарение на това, което са вдишвали, те са можели да продължат да живеят. В това отношение не би следвало да се говори за произлизане на едно животно от друго, както се прави днес, а би могло да се каже, че тогава тези животни са живеели дълго. Те отново и отново са се образували. Това е било някакво, бих казал, всемирно линеене; те постоянно са се подмладявали, тези животни, намиращи се долу. Напротив, животните, намиращи се горе, са се стремили при тях да идва това, което са развивали животните долу, и с него те самите се оплождали.
Така че процесът на размножаване тогава е представлявал нещо, ставащо по цялото тяло на Земята.
Горният свят е оплождал долния, а долният е оплождал горния. Въобще всичко това е съставлявало едно съвсем живо тяло. И бих могъл да кажа: това, което са представлявали тогава тези животни долу и животните горе, е било подобно на личинки, намиращи се вътре в тялото, когато цялото тяло е живо и личинките, намиращи се вътре, също са живи. Това е бил единен живот и отделните същества, които са живеели вътре, са живеели в съвсем живо тяло.
към текста >>
Ако описаната по-горе история би могла да продължи и по-нататък, тогава всичко би било не така, както е сега на
Земя
та.
Но по-късно настъпило такова положение на нещата, станало такова събитие, важността на което е била изключителна.
Ако описаната по-горе история би могла да продължи и по-нататък, тогава всичко би било не така, както е сега на Земята.
Тогава всичко би останало така, че недодяланите животни заедно с въздушните животни биха заселили живото земно тяло. Но настъпил ден, когато станало нещо особено. Вижте, ако тук ние имаме живо образувание, Земята (вж. рис.), някога от тази Земя се отделило нещо по-младо; то излязло в мировото пространство. Този процес изглеждал така, че тук възникнал малък израстък; тук възникнало изтъняване, и накрая - отделяне.
към текста >>
Вижте, ако тук ние имаме живо образувание,
Земя
та (вж.
Но по-късно настъпило такова положение на нещата, станало такова събитие, важността на което е била изключителна. Ако описаната по-горе история би могла да продължи и по-нататък, тогава всичко би било не така, както е сега на Земята. Тогава всичко би останало така, че недодяланите животни заедно с въздушните животни биха заселили живото земно тяло. Но настъпил ден, когато станало нещо особено.
Вижте, ако тук ние имаме живо образувание, Земята (вж.
рис.), някога от тази Земя се отделило нещо по-младо; то излязло в мировото пространство. Този процес изглеждал така, че тук възникнал малък израстък; тук възникнало изтъняване, и накрая - отделяне.
към текста >>
рис.), някога от тази
Земя
се отделило нещо по-младо; то излязло в мировото пространство.
Но по-късно настъпило такова положение на нещата, станало такова събитие, важността на което е била изключителна. Ако описаната по-горе история би могла да продължи и по-нататък, тогава всичко би било не така, както е сега на Земята. Тогава всичко би останало така, че недодяланите животни заедно с въздушните животни биха заселили живото земно тяло. Но настъпил ден, когато станало нещо особено. Вижте, ако тук ние имаме живо образувание, Земята (вж.
рис.), някога от тази Земя се отделило нещо по-младо; то излязло в мировото пространство.
Този процес изглеждал така, че тук възникнал малък израстък; тук възникнало изтъняване, и накрая - отделяне.
към текста >>
Докато вътрешното ядро на лунната
Земя
си оставало течно, а уплътненият въздух се намирал навън, отделилото се тяло имало отвън плътно вещество, а отвътре било разредено, по-фино.
во се образувало някакво тяло, при което въздушната стихия - тук още намираща се наоколо - се оказала вътре, а навън се намирала уплътнената течност. И така, отделило се обърнато наопаки тяло.
Докато вътрешното ядро на лунната Земя си оставало течно, а уплътненият въздух се намирал навън, отделилото се тяло имало отвън плътно вещество, а отвътре било разредено, по-фино.
И в това тяло можем да познаем днешната Луна, ако, разбира се, по правилен начин, без превзетост изследваме тези неща. Днес може съвсем точно да се знае какво се намира например във въздуха, да се знае от какво се състои въздухът. Също така може съвсем точно да се знае и това, че Луната някога се е намирала вътре в Земята! Това, което сега като Луна се върти навън, се е намирало вътре в Земята и се е отделило, излязло е в мировото пространство.
към текста >>
Също така може съвсем точно да се знае и това, че Луната някога се е намирала вътре в
Земя
та!
во се образувало някакво тяло, при което въздушната стихия - тук още намираща се наоколо - се оказала вътре, а навън се намирала уплътнената течност. И така, отделило се обърнато наопаки тяло. Докато вътрешното ядро на лунната Земя си оставало течно, а уплътненият въздух се намирал навън, отделилото се тяло имало отвън плътно вещество, а отвътре било разредено, по-фино. И в това тяло можем да познаем днешната Луна, ако, разбира се, по правилен начин, без превзетост изследваме тези неща. Днес може съвсем точно да се знае какво се намира например във въздуха, да се знае от какво се състои въздухът.
Също така може съвсем точно да се знае и това, че Луната някога се е намирала вътре в Земята!
Това, което сега като Луна се върти навън, се е намирало вътре в Земята и се е отделило, излязло е в мировото пространство.
към текста >>
Това, което сега като Луна се върти навън, се е намирало вътре в
Земя
та и се е отделило, излязло е в мировото пространство.
И така, отделило се обърнато наопаки тяло. Докато вътрешното ядро на лунната Земя си оставало течно, а уплътненият въздух се намирал навън, отделилото се тяло имало отвън плътно вещество, а отвътре било разредено, по-фино. И в това тяло можем да познаем днешната Луна, ако, разбира се, по правилен начин, без превзетост изследваме тези неща. Днес може съвсем точно да се знае какво се намира например във въздуха, да се знае от какво се състои въздухът. Също така може съвсем точно да се знае и това, че Луната някога се е намирала вътре в Земята!
Това, което сега като Луна се върти навън, се е намирало вътре в Земята и се е отделило, излязло е в мировото пространство.
към текста >>
Следователно можем да кажем: от древното лунно състояние на
Земя
та е възникнало сегашното й състояние.
Следователно можем да кажем: от древното лунно състояние на Земята е възникнало сегашното й състояние.
А с това е възникнало и минералното царство. И сега всички форми би трябвало да се изменят. Защото поради факта, че Луната е излязла, въздухът станал по-малко наситен със сяра и все повече и повече се приближавал до съвременното си състояние на Земята. Също така с валежите е паднало и това, което е било разтворено в течността, и то създало планинообразни включвания, а водата ставала все по-подобна на сегашната ни вода. Напротив, Луната, имайки по периферията това, което ние на Земята имаме вътре, образувала навън съвсем вроговена плътна маса; нея виждаме отгоре.
към текста >>
Защото поради факта, че Луната е излязла, въздухът станал по-малко наситен със сяра и все повече и повече се приближавал до съвременното си състояние на
Земя
та.
Следователно можем да кажем: от древното лунно състояние на Земята е възникнало сегашното й състояние. А с това е възникнало и минералното царство. И сега всички форми би трябвало да се изменят.
Защото поради факта, че Луната е излязла, въздухът станал по-малко наситен със сяра и все повече и повече се приближавал до съвременното си състояние на Земята.
Също така с валежите е паднало и това, което е било разтворено в течността, и то създало планинообразни включвания, а водата ставала все по-подобна на сегашната ни вода. Напротив, Луната, имайки по периферията това, което ние на Земята имаме вътре, образувала навън съвсем вроговена плътна маса; нея виждаме отгоре. Тя не е като нашето минерално царство, а е такава, като че ли нашето минерално царство се е вроговило, станало е подобно на стъкло, извънредно твърдо, по-твърдо от всичко рогообразно, съществуващо на Земята. В същото време то е носило по-скоро рогообразен, отколкото минерален характер. Оттук и тази особена форма на лунните планини.
към текста >>
Напротив, Луната, имайки по периферията това, което ние на
Земя
та имаме вътре, образувала навън съвсем вроговена плътна маса; нея виждаме отгоре.
Следователно можем да кажем: от древното лунно състояние на Земята е възникнало сегашното й състояние. А с това е възникнало и минералното царство. И сега всички форми би трябвало да се изменят. Защото поради факта, че Луната е излязла, въздухът станал по-малко наситен със сяра и все повече и повече се приближавал до съвременното си състояние на Земята. Също така с валежите е паднало и това, което е било разтворено в течността, и то създало планинообразни включвания, а водата ставала все по-подобна на сегашната ни вода.
Напротив, Луната, имайки по периферията това, което ние на Земята имаме вътре, образувала навън съвсем вроговена плътна маса; нея виждаме отгоре.
Тя не е като нашето минерално царство, а е такава, като че ли нашето минерално царство се е вроговило, станало е подобно на стъкло, извънредно твърдо, по-твърдо от всичко рогообразно, съществуващо на Земята. В същото време то е носило по-скоро рогообразен, отколкото минерален характер. Оттук и тази особена форма на лунните планини. Всички тези лунни планини изглеждат като започнали да се образуват рога. Те са образувани така, че вътре в тях още може да се възприеме органичното, това, което някога е било свързано с живота.
към текста >>
Тя не е като нашето минерално царство, а е такава, като че ли нашето минерално царство се е вроговило, станало е подобно на стъкло, извънредно твърдо, по-твърдо от всичко рогообразно, съществуващо на
Земя
та.
А с това е възникнало и минералното царство. И сега всички форми би трябвало да се изменят. Защото поради факта, че Луната е излязла, въздухът станал по-малко наситен със сяра и все повече и повече се приближавал до съвременното си състояние на Земята. Също така с валежите е паднало и това, което е било разтворено в течността, и то създало планинообразни включвания, а водата ставала все по-подобна на сегашната ни вода. Напротив, Луната, имайки по периферията това, което ние на Земята имаме вътре, образувала навън съвсем вроговена плътна маса; нея виждаме отгоре.
Тя не е като нашето минерално царство, а е такава, като че ли нашето минерално царство се е вроговило, станало е подобно на стъкло, извънредно твърдо, по-твърдо от всичко рогообразно, съществуващо на Земята.
В същото време то е носило по-скоро рогообразен, отколкото минерален характер. Оттук и тази особена форма на лунните планини. Всички тези лунни планини изглеждат като започнали да се образуват рога. Те са образувани така, че вътре в тях още може да се възприеме органичното, това, което някога е било свързано с живота.
към текста >>
И можем да кажем: покрай сярата огромно количество от такъв разтворен кварц се е съдържало в уплътнения въздух, който го е имало на тогавашната
Земя
.
Но този кварц, който днес е така твърд, че и със стоманен нож не можеш да го одраскаш и ще получиш порядъчна дупка, ако те ударят с него по главата, този кварц е бил в древните времена много добре разтворим, той е бил разтворен или в уплътнената течност, или в тази, наполовина по-фина част на обкръжението - в уплътнения въздух.
И можем да кажем: покрай сярата огромно количество от такъв разтворен кварц се е съдържало в уплътнения въздух, който го е имало на тогавашната Земя.
Бихте могли да получите представа, доколко силно е било това влияние на разтворената кремъчна киселина, ако днес разгледате от какво се състои Земята, на която живеем. Бихте могли, разбира се, да кажете: тук трябва да има много кислород, който ние използваме за дишане, много кислород трябва да има на Земята. Кислородът на Земята действително е много, от двадесет и осем до двадесет и девет процента от общата земна маса, която имаме. При това трябва да вземете предвид всичко. Във въздуха има кислород.
към текста >>
Бихте могли да получите представа, доколко силно е било това влияние на разтворената кремъчна киселина, ако днес разгледате от какво се състои
Земя
та, на която живеем.
Но този кварц, който днес е така твърд, че и със стоманен нож не можеш да го одраскаш и ще получиш порядъчна дупка, ако те ударят с него по главата, този кварц е бил в древните времена много добре разтворим, той е бил разтворен или в уплътнената течност, или в тази, наполовина по-фина част на обкръжението - в уплътнения въздух. И можем да кажем: покрай сярата огромно количество от такъв разтворен кварц се е съдържало в уплътнения въздух, който го е имало на тогавашната Земя.
Бихте могли да получите представа, доколко силно е било това влияние на разтворената кремъчна киселина, ако днес разгледате от какво се състои Земята, на която живеем.
Бихте могли, разбира се, да кажете: тук трябва да има много кислород, който ние използваме за дишане, много кислород трябва да има на Земята. Кислородът на Земята действително е много, от двадесет и осем до двадесет и девет процента от общата земна маса, която имаме. При това трябва да вземете предвид всичко. Във въздуха има кислород. В много вещества, намиращи се в Земята в твърд вид, също се съдържа кислород.
към текста >>
Бихте могли, разбира се, да кажете: тук трябва да има много кислород, който ние използваме за дишане, много кислород трябва да има на
Земя
та.
Но този кварц, който днес е така твърд, че и със стоманен нож не можеш да го одраскаш и ще получиш порядъчна дупка, ако те ударят с него по главата, този кварц е бил в древните времена много добре разтворим, той е бил разтворен или в уплътнената течност, или в тази, наполовина по-фина част на обкръжението - в уплътнения въздух. И можем да кажем: покрай сярата огромно количество от такъв разтворен кварц се е съдържало в уплътнения въздух, който го е имало на тогавашната Земя. Бихте могли да получите представа, доколко силно е било това влияние на разтворената кремъчна киселина, ако днес разгледате от какво се състои Земята, на която живеем.
Бихте могли, разбира се, да кажете: тук трябва да има много кислород, който ние използваме за дишане, много кислород трябва да има на Земята.
Кислородът на Земята действително е много, от двадесет и осем до двадесет и девет процента от общата земна маса, която имаме. При това трябва да вземете предвид всичко. Във въздуха има кислород. В много вещества, намиращи се в Земята в твърд вид, също се съдържа кислород. Кислород има в растенията, в животните.
към текста >>
Кислородът на
Земя
та действително е много, от двадесет и осем до двадесет и девет процента от общата земна маса, която имаме.
Но този кварц, който днес е така твърд, че и със стоманен нож не можеш да го одраскаш и ще получиш порядъчна дупка, ако те ударят с него по главата, този кварц е бил в древните времена много добре разтворим, той е бил разтворен или в уплътнената течност, или в тази, наполовина по-фина част на обкръжението - в уплътнения въздух. И можем да кажем: покрай сярата огромно количество от такъв разтворен кварц се е съдържало в уплътнения въздух, който го е имало на тогавашната Земя. Бихте могли да получите представа, доколко силно е било това влияние на разтворената кремъчна киселина, ако днес разгледате от какво се състои Земята, на която живеем. Бихте могли, разбира се, да кажете: тук трябва да има много кислород, който ние използваме за дишане, много кислород трябва да има на Земята.
Кислородът на Земята действително е много, от двадесет и осем до двадесет и девет процента от общата земна маса, която имаме.
При това трябва да вземете предвид всичко. Във въздуха има кислород. В много вещества, намиращи се в Земята в твърд вид, също се съдържа кислород. Кислород има в растенията, в животните. Ако се сумира всичко, се получават 28%.
към текста >>
В много вещества, намиращи се в
Земя
та в твърд вид, също се съдържа кислород.
Бихте могли да получите представа, доколко силно е било това влияние на разтворената кремъчна киселина, ако днес разгледате от какво се състои Земята, на която живеем. Бихте могли, разбира се, да кажете: тук трябва да има много кислород, който ние използваме за дишане, много кислород трябва да има на Земята. Кислородът на Земята действително е много, от двадесет и осем до двадесет и девет процента от общата земна маса, която имаме. При това трябва да вземете предвид всичко. Във въздуха има кислород.
В много вещества, намиращи се в Земята в твърд вид, също се съдържа кислород.
Кислород има в растенията, в животните. Ако се сумира всичко, се получават 28%. Обаче силицият, който, бидейки свързан с кислорода, образува кремъчна киселина, силицият се съдържа в количество от 48 до 49%! Помислете какво значи това: половината от всичко, което ни обкръжава, което ни е необходимо, почти половината се състои от силиций! Разбира се, когато всичко е било течно, когато даже въздухът е бил почти течен поради уплътняването, този силиций е играел огромна роля; той е значел извънредно много в това първоначално състояние.
към текста >>
Докато
Земя
та се е намирала в предишното, древно състояние, тази кремъчна киселина още не се е вдишвала, а се е поемала, всмуквала се е.
Докато Земята се е намирала в предишното, древно състояние, тази кремъчна киселина още не се е вдишвала, а се е поемала, всмуквала се е.
Именно птицеобразните животни са поемали кремъчната киселина. Покрай сярата те са поемали кремъчната киселина. Вследствие от това, всяко от тези животни се превърнало в почти завършен орган за сетивно възприятие. Така, както ние сме задължени на кремъчната киселина за това, което се отнася до нашите сетивни органи, така и Земята като цяло е задължена на влиянията на намиращата се навсякъде кремъчна киселина, в резултат на които са се появили птицеподобните същества. А доколкото кремъчната киселина е постъпвала в по-малко количество към другите животни с недодялани крайници, докато те са пълзели в плътната течност, тези животни добили преобладаване на стомашно-чревните процеси.
към текста >>
Така, както ние сме задължени на кремъчната киселина за това, което се отнася до нашите сетивни органи, така и
Земя
та като цяло е задължена на влиянията на намиращата се навсякъде кремъчна киселина, в резултат на които са се появили птицеподобните същества.
Докато Земята се е намирала в предишното, древно състояние, тази кремъчна киселина още не се е вдишвала, а се е поемала, всмуквала се е. Именно птицеобразните животни са поемали кремъчната киселина. Покрай сярата те са поемали кремъчната киселина. Вследствие от това, всяко от тези животни се превърнало в почти завършен орган за сетивно възприятие.
Така, както ние сме задължени на кремъчната киселина за това, което се отнася до нашите сетивни органи, така и Земята като цяло е задължена на влиянията на намиращата се навсякъде кремъчна киселина, в резултат на които са се появили птицеподобните същества.
А доколкото кремъчната киселина е постъпвала в по-малко количество към другите животни с недодялани крайници, докато те са пълзели в плътната течност, тези животни добили преобладаване на стомашно-чревните процеси. И така, тогава горе са обитавали страшно нервни животни, които възприемали всичко, които имали фини нервни усещания. Тези праптици са били страшно нервни. И напротив, тези, които се намирали долу, в уплътнената течност, били макар и много умни, в същото време крайно флегматични. Те не чувствали почти нищо.
към текста >>
Те представлявали истински сетивни органи, съдействали
Земя
та да бъде не само оживена, но и да чувства всичко благодарение на тези сетивни органи, които летели наоколо, които били тогавашните предшественици на птиците.
Тези праптици са били страшно нервни. И напротив, тези, които се намирали долу, в уплътнената течност, били макар и много умни, в същото време крайно флегматични. Те не чувствали почти нищо. Това са били животни, при които доминирали силите на храненето, всъщност те представлявали само търбух с недодялани крайници. Птиците горе били организирани фино, те почти изцяло представлявали сетивен орган.
Те представлявали истински сетивни органи, съдействали Земята да бъде не само оживена, но и да чувства всичко благодарение на тези сетивни органи, които летели наоколо, които били тогавашните предшественици на птиците.
към текста >>
Разказвам ви това, за да видите как някога на
Земя
та всичко е изглеждало съвсем различно.
Разказвам ви това, за да видите как някога на Земята всичко е изглеждало съвсем различно.
Всичко това, което е било тук в разтворен вид, се отделяло, отлагайки твърдите минерални скални породи, в скалните маси, образувайки своего рода костен скелет. Но само благодарение на това за човека и за животните се създавала възможност да формират твърди кости. Защото когато навън се е образувал костният скелет на Земята, вътре в човека и висшите животни са се формирали костите. Всичко, което обозначих тук, още не го е имало; още не е имало такива твърди кости, каквито ние имаме днес, а всичко това е било гъвкаво, рогообразно, хрущялоподобно.
към текста >>
Защото когато навън се е образувал костният скелет на
Земя
та, вътре в човека и висшите животни са се формирали костите.
Разказвам ви това, за да видите как някога на Земята всичко е изглеждало съвсем различно. Всичко това, което е било тук в разтворен вид, се отделяло, отлагайки твърдите минерални скални породи, в скалните маси, образувайки своего рода костен скелет. Но само благодарение на това за човека и за животните се създавала възможност да формират твърди кости.
Защото когато навън се е образувал костният скелет на Земята, вътре в човека и висшите животни са се формирали костите.
Всичко, което обозначих тук, още не го е имало; още не е имало такива твърди кости, каквито ние имаме днес, а всичко това е било гъвкаво, рогообразно, хрущялоподобно.
към текста >>
Той е присъствал тогава, когато
Земя
та е изглеждала така, но е присъствал в невидимо състояние.
По видим, сетивно възприемаем начин него още го е нямало тук. Висшите млекопитаещи също още ги е нямало тук във видим облик. Видим облик са имали тогава само недодяланите животни, а също така и въздушните птицеподобни животни. Трябва да се различава в какъв смисъл се казва: човекът е бил тук. Той е бил тук най-първи, когато още не е имало въздух, но този човек се е намирал тук в невидимо състояние.
Той е присъствал тогава, когато Земята е изглеждала така, но е присъствал в невидимо състояние.
Първо Луната е трябвало да се отдели от Земята. Едва тогава започнало отлагането на минералното в човека, образуването на минералната костна система. Тогава в мускулите са можели да се отделят такива вещества, като миозин и т. н. Дотогава всичко това не го е имало. И ето че се появява човекът.
към текста >>
Първо Луната е трябвало да се отдели от
Земя
та.
Висшите млекопитаещи също още ги е нямало тук във видим облик. Видим облик са имали тогава само недодяланите животни, а също така и въздушните птицеподобни животни. Трябва да се различава в какъв смисъл се казва: човекът е бил тук. Той е бил тук най-първи, когато още не е имало въздух, но този човек се е намирал тук в невидимо състояние. Той е присъствал тогава, когато Земята е изглеждала така, но е присъствал в невидимо състояние.
Първо Луната е трябвало да се отдели от Земята.
Едва тогава започнало отлагането на минералното в човека, образуването на минералната костна система. Тогава в мускулите са можели да се отделят такива вещества, като миозин и т. н. Дотогава всичко това не го е имало. И ето че се появява човекът. Той и досега още пази в своята телесност наследство от тези ранни епохи.
към текста >>
Защото без лунното влияние, което сега идва отвън, а не отвътре на
Земя
та, човек не би могъл да се появи.
Защото без лунното влияние, което сега идва отвън, а не отвътре на Земята, човек не би могъл да се появи.
Размножението е свързано с Луната, само че вече не непосредствено. Можете да видите какво при човека е свързано с размножението. Това са четириседмичните цикли при жените, които протичат в ритъма на лунните фази, макар и да не съвпадат с тях, доколкото едното вече се е еманципирало от другото. Но лунното влияние си остава доста активно в процеса на размножение при човека.
към текста >>
51.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите
GA_354 Сътворението на света и човека
Господа, от казаното досега вие виждате, че нашата
Земя
представлява някакво състояние, което е последен остатък от много други неща, от това, което всъщност е изглеждало различно.
Господа, от казаното досега вие виждате, че нашата Земя представлява някакво състояние, което е последен остатък от много други неща, от това, което всъщност е изглеждало различно.
И ако днес искаме да сравним предишното състояние на Земята с нещо, ние бихме могли да го сравним, както видяхте, само с това, което се явява зародишното яйце. Днес в Земята имаме твърдо ядро от всевъзможни минерали и метали (има се предвид твърдата обвивка на Земята - бел. пр.); около него е разположен въздух, а във въздуха имаме две вещества, които ни засягат преди всичко, тъй като без тях не можем да живеем: това са кислородът и азотът. Така че можем да кажем: нашата Земя има твърда земна сърцевина с всевъзможни вещества - от седемдесет до осемдесет вещества, - а около нея - въздушна обвивка, състояща се преимуществено от кислород и азот (изобразява го на дъската).
към текста >>
И ако днес искаме да сравним предишното състояние на
Земя
та с нещо, ние бихме могли да го сравним, както видяхте, само с това, което се явява зародишното яйце.
Господа, от казаното досега вие виждате, че нашата Земя представлява някакво състояние, което е последен остатък от много други неща, от това, което всъщност е изглеждало различно.
И ако днес искаме да сравним предишното състояние на Земята с нещо, ние бихме могли да го сравним, както видяхте, само с това, което се явява зародишното яйце.
Днес в Земята имаме твърдо ядро от всевъзможни минерали и метали (има се предвид твърдата обвивка на Земята - бел. пр.); около него е разположен въздух, а във въздуха имаме две вещества, които ни засягат преди всичко, тъй като без тях не можем да живеем: това са кислородът и азотът. Така че можем да кажем: нашата Земя има твърда земна сърцевина с всевъзможни вещества - от седемдесет до осемдесет вещества, - а около нея - въздушна обвивка, състояща се преимуществено от кислород и азот (изобразява го на дъската).
към текста >>
Днес в
Земя
та имаме твърдо ядро от всевъзможни минерали и метали (има се предвид твърдата обвивка на
Земя
та - бел.
Господа, от казаното досега вие виждате, че нашата Земя представлява някакво състояние, което е последен остатък от много други неща, от това, което всъщност е изглеждало различно. И ако днес искаме да сравним предишното състояние на Земята с нещо, ние бихме могли да го сравним, както видяхте, само с това, което се явява зародишното яйце.
Днес в Земята имаме твърдо ядро от всевъзможни минерали и метали (има се предвид твърдата обвивка на Земята - бел.
пр.); около него е разположен въздух, а във въздуха имаме две вещества, които ни засягат преди всичко, тъй като без тях не можем да живеем: това са кислородът и азотът. Така че можем да кажем: нашата Земя има твърда земна сърцевина с всевъзможни вещества - от седемдесет до осемдесет вещества, - а около нея - въздушна обвивка, състояща се преимуществено от кислород и азот (изобразява го на дъската).
към текста >>
Така че можем да кажем: нашата
Земя
има твърда земна сърцевина с всевъзможни вещества - от седемдесет до осемдесет вещества, - а около нея - въздушна обвивка, състояща се преимуществено от кислород и азот (изобразява го на дъската).
Господа, от казаното досега вие виждате, че нашата Земя представлява някакво състояние, което е последен остатък от много други неща, от това, което всъщност е изглеждало различно. И ако днес искаме да сравним предишното състояние на Земята с нещо, ние бихме могли да го сравним, както видяхте, само с това, което се явява зародишното яйце. Днес в Земята имаме твърдо ядро от всевъзможни минерали и метали (има се предвид твърдата обвивка на Земята - бел. пр.); около него е разположен въздух, а във въздуха имаме две вещества, които ни засягат преди всичко, тъй като без тях не можем да живеем: това са кислородът и азотът.
Така че можем да кажем: нашата Земя има твърда земна сърцевина с всевъзможни вещества - от седемдесет до осемдесет вещества, - а около нея - въздушна обвивка, състояща се преимуществено от кислород и азот (изобразява го на дъската).
към текста >>
В много незначително количество същите вещества присъстват и в яйчния жълтък, така че можем да кажем, че всичко това, втвърдявайки се и уплътнявайки се, би се превърнало в съдържание на
Земя
та.
Азотът и кислородът се намират там в най-голямо количество; във въздуха винаги се съдържат също така и други вещества, само че количествено те са доста по-малко; сред другите присъстват въглероден двуокис, водород, сяра. Но веществата, съдържащи се например в белтъка на яйцето, в белтъка на кокошето яйце - това са същите кислород, азот, водород, въглерод и сяра! Те се съдържат в белтъка на кокошето яйце. Разликата е само в това, че в белтъка на кокошето яйце сярата, водородът и въглеродът, бих казал, по-тясно прилягат към кислорода и азота, докато във външния въздух те присъстват в по-свободно състояние. Следователно във въздуха присъства същото, което се съдържа вътре в кокошето яйце.
В много незначително количество същите вещества присъстват и в яйчния жълтък, така че можем да кажем, че всичко това, втвърдявайки се и уплътнявайки се, би се превърнало в съдържание на Земята.
И така, виждате, че следва да разглеждаме такива неща, ако искаме да узнаем как те са изглеждали в света някога. Днес обаче всичко се прави по съвсем различен начин, и за да не си съставите грешна представа за казаното от мен поради общоприетите мнения, бих искал да ви кажа няколко думи за общопризнатото, което, въпреки всичко, напълно се съгласува с казаното от мен. Трябва само правилно да разглеждаме нещата. Виждате ли, днес се мисли не така, както мислихме тук в течение на двете последни занятия, мисли се и се говори така: тук е Земята, тя е изключително минерална. Тази минерална Земя е много удобно да се изследва.
към текста >>
Виждате ли, днес се мисли не така, както мислихме тук в течение на двете последни занятия, мисли се и се говори така: тук е
Земя
та, тя е изключително минерална.
Следователно във въздуха присъства същото, което се съдържа вътре в кокошето яйце. В много незначително количество същите вещества присъстват и в яйчния жълтък, така че можем да кажем, че всичко това, втвърдявайки се и уплътнявайки се, би се превърнало в съдържание на Земята. И така, виждате, че следва да разглеждаме такива неща, ако искаме да узнаем как те са изглеждали в света някога. Днес обаче всичко се прави по съвсем различен начин, и за да не си съставите грешна представа за казаното от мен поради общоприетите мнения, бих искал да ви кажа няколко думи за общопризнатото, което, въпреки всичко, напълно се съгласува с казаното от мен. Трябва само правилно да разглеждаме нещата.
Виждате ли, днес се мисли не така, както мислихме тук в течение на двете последни занятия, мисли се и се говори така: тук е Земята, тя е изключително минерална.
Тази минерална Земя е много удобно да се изследва. Първо изследваме това, което се намира горе, на повърхността, под краката ни. После наблюдаваме как са разположени скалните пластове в Земята, когато правим кариери, когато копаем Земята, за да направим проход при строителството на железопътни линии. Това е най-горният слой, по който ние ходим. Ако задълбаем в Земята, ще намерим пластове, лежащи по-дълбоко.
към текста >>
Тази минерална
Земя
е много удобно да се изследва.
В много незначително количество същите вещества присъстват и в яйчния жълтък, така че можем да кажем, че всичко това, втвърдявайки се и уплътнявайки се, би се превърнало в съдържание на Земята. И така, виждате, че следва да разглеждаме такива неща, ако искаме да узнаем как те са изглеждали в света някога. Днес обаче всичко се прави по съвсем различен начин, и за да не си съставите грешна представа за казаното от мен поради общоприетите мнения, бих искал да ви кажа няколко думи за общопризнатото, което, въпреки всичко, напълно се съгласува с казаното от мен. Трябва само правилно да разглеждаме нещата. Виждате ли, днес се мисли не така, както мислихме тук в течение на двете последни занятия, мисли се и се говори така: тук е Земята, тя е изключително минерална.
Тази минерална Земя е много удобно да се изследва.
Първо изследваме това, което се намира горе, на повърхността, под краката ни. После наблюдаваме как са разположени скалните пластове в Земята, когато правим кариери, когато копаем Земята, за да направим проход при строителството на железопътни линии. Това е най-горният слой, по който ние ходим. Ако задълбаем в Земята, ще намерим пластове, лежащи по-дълбоко. Но тези пластове не лежат един над друг: тук не можем да кажем, че те са надстроени един над друг подобно на кула и винаги един е разположен над друг, а работата стои така: да допуснем, че тук е разположен такъв пласт (вж.
към текста >>
После наблюдаваме как са разположени скалните пластове в
Земя
та, когато правим кариери, когато копаем
Земя
та, за да направим проход при строителството на железопътни линии.
Днес обаче всичко се прави по съвсем различен начин, и за да не си съставите грешна представа за казаното от мен поради общоприетите мнения, бих искал да ви кажа няколко думи за общопризнатото, което, въпреки всичко, напълно се съгласува с казаното от мен. Трябва само правилно да разглеждаме нещата. Виждате ли, днес се мисли не така, както мислихме тук в течение на двете последни занятия, мисли се и се говори така: тук е Земята, тя е изключително минерална. Тази минерална Земя е много удобно да се изследва. Първо изследваме това, което се намира горе, на повърхността, под краката ни.
После наблюдаваме как са разположени скалните пластове в Земята, когато правим кариери, когато копаем Земята, за да направим проход при строителството на железопътни линии.
Това е най-горният слой, по който ние ходим. Ако задълбаем в Земята, ще намерим пластове, лежащи по-дълбоко. Но тези пластове не лежат един над друг: тук не можем да кажем, че те са надстроени един над друг подобно на кула и винаги един е разположен над друг, а работата стои така: да допуснем, че тук е разположен такъв пласт (вж. рис.4, червено). Този пласт не е плосък, той е нагънат.
към текста >>
Ако задълбаем в
Земя
та, ще намерим пластове, лежащи по-дълбоко.
Виждате ли, днес се мисли не така, както мислихме тук в течение на двете последни занятия, мисли се и се говори така: тук е Земята, тя е изключително минерална. Тази минерална Земя е много удобно да се изследва. Първо изследваме това, което се намира горе, на повърхността, под краката ни. После наблюдаваме как са разположени скалните пластове в Земята, когато правим кариери, когато копаем Земята, за да направим проход при строителството на железопътни линии. Това е най-горният слой, по който ние ходим.
Ако задълбаем в Земята, ще намерим пластове, лежащи по-дълбоко.
Но тези пластове не лежат един над друг: тук не можем да кажем, че те са надстроени един над друг подобно на кула и винаги един е разположен над друг, а работата стои така: да допуснем, че тук е разположен такъв пласт (вж. рис.4, червено). Този пласт не е плосък, той е нагънат. Другият слой се намира по-долу (зелено), той също е нагънат. А отгоре преминава този слой, по който стъпваме с краката си (бяло).
към текста >>
Докато се движим пеша по тази страна на планината, тук, горе, виждаме този склон, който, ако
земя
та е качествена, би могла да бъде и обработваема, ако по съответен начин я торим и т. н.
Но тези пластове не лежат един над друг: тук не можем да кажем, че те са надстроени един над друг подобно на кула и винаги един е разположен над друг, а работата стои така: да допуснем, че тук е разположен такъв пласт (вж. рис.4, червено). Този пласт не е плосък, той е нагънат. Другият слой се намира по-долу (зелено), той също е нагънат. А отгоре преминава този слой, по който стъпваме с краката си (бяло).
Докато се движим пеша по тази страна на планината, тук, горе, виждаме този склон, който, ако земята е качествена, би могла да бъде и обработваема, ако по съответен начин я торим и т. н.
Ако строим железопътна линия, може да се наложи да отстраним земната маса от някои слоеве. Правейки такъв разрез, задълбаваме в Земята. И така ни се удава да установим, че разположените един над друг пластове не вървят плоско; тези земни пластове са нахвърляни един над друг по най-разнообразен начин.
към текста >>
Правейки такъв разрез, задълбаваме в
Земя
та.
Този пласт не е плосък, той е нагънат. Другият слой се намира по-долу (зелено), той също е нагънат. А отгоре преминава този слой, по който стъпваме с краката си (бяло). Докато се движим пеша по тази страна на планината, тук, горе, виждаме този склон, който, ако земята е качествена, би могла да бъде и обработваема, ако по съответен начин я торим и т. н. Ако строим железопътна линия, може да се наложи да отстраним земната маса от някои слоеве.
Правейки такъв разрез, задълбаваме в Земята.
И така ни се удава да установим, че разположените един над друг пластове не вървят плоско; тези земни пластове са нахвърляни един над друг по най-разнообразен начин.
към текста >>
Но вие знаете, че по време на дъжд става размекване на
Земя
та и след някое време може да се види - ако животното е умряло и започнало да се разлага, - че неговите още запазени останки се смесват със
земя
та, размивана и разнасяна от дъжда.
В нашите цивилизовани области ние сме привикнали да заравяме умрелите домашни животни, за да не навредят на хората. Но когато човешкият род още не е бил развит, какво е ставало в такива случаи с животните, които ги е имало тогава? Животните са оставали да лежат там, където им е идвал краят. Отначало животното оставало на повърхността.
Но вие знаете, че по време на дъжд става размекване на Земята и след някое време може да се види - ако животното е умряло и започнало да се разлага, - че неговите още запазени останки се смесват със земята, размивана и разнасяна от дъжда.
И след известно време цялото животно се оказва погълнато от Земята, размекваща се по време на дъжд; когато дъждовната вода се стича по склона, животното също се покрива със земя, но друга. И ето, някой може да се приближи и да каже: дявол да го вземе! Тук земята се завива на пръстен, трябва да копая! На това място няма да му се наложи да копае много; той ще покопае малко и ще намери - ако, да кажем, хора тук въобще не е имало, а пръв е бил този, който е започнал разкопките, - той ще намери остатъци от кости на скелет, да кажем, от див кон. Тогава той може да си каже: сега аз ходя по най-късния слой земя, но тук, долу, има слой, който се е образувал по времето, когато вече е имало такива диви коне.
към текста >>
И след известно време цялото животно се оказва погълнато от
Земя
та, размекваща се по време на дъжд; когато дъждовната вода се стича по склона, животното също се покрива със
земя
, но друга.
В нашите цивилизовани области ние сме привикнали да заравяме умрелите домашни животни, за да не навредят на хората. Но когато човешкият род още не е бил развит, какво е ставало в такива случаи с животните, които ги е имало тогава? Животните са оставали да лежат там, където им е идвал краят. Отначало животното оставало на повърхността. Но вие знаете, че по време на дъжд става размекване на Земята и след някое време може да се види - ако животното е умряло и започнало да се разлага, - че неговите още запазени останки се смесват със земята, размивана и разнасяна от дъжда.
И след известно време цялото животно се оказва погълнато от Земята, размекваща се по време на дъжд; когато дъждовната вода се стича по склона, животното също се покрива със земя, но друга.
И ето, някой може да се приближи и да каже: дявол да го вземе! Тук земята се завива на пръстен, трябва да копая! На това място няма да му се наложи да копае много; той ще покопае малко и ще намери - ако, да кажем, хора тук въобще не е имало, а пръв е бил този, който е започнал разкопките, - той ще намери остатъци от кости на скелет, да кажем, от див кон. Тогава той може да си каже: сега аз ходя по най-късния слой земя, но тук, долу, има слой, който се е образувал по времето, когато вече е имало такива диви коне. И ето по такъв начин той може да определи какъв слой се явява следващият, да определи, че времето, когато този човек е живял, е било предшествано от друго време, когато са живели тези диви коне.
към текста >>
Тук
земя
та се завива на пръстен, трябва да копая!
Животните са оставали да лежат там, където им е идвал краят. Отначало животното оставало на повърхността. Но вие знаете, че по време на дъжд става размекване на Земята и след някое време може да се види - ако животното е умряло и започнало да се разлага, - че неговите още запазени останки се смесват със земята, размивана и разнасяна от дъжда. И след известно време цялото животно се оказва погълнато от Земята, размекваща се по време на дъжд; когато дъждовната вода се стича по склона, животното също се покрива със земя, но друга. И ето, някой може да се приближи и да каже: дявол да го вземе!
Тук земята се завива на пръстен, трябва да копая!
На това място няма да му се наложи да копае много; той ще покопае малко и ще намери - ако, да кажем, хора тук въобще не е имало, а пръв е бил този, който е започнал разкопките, - той ще намери остатъци от кости на скелет, да кажем, от див кон. Тогава той може да си каже: сега аз ходя по най-късния слой земя, но тук, долу, има слой, който се е образувал по времето, когато вече е имало такива диви коне. И ето по такъв начин той може да определи какъв слой се явява следващият, да определи, че времето, когато този човек е живял, е било предшествано от друго време, когато са живели тези диви коне.
към текста >>
Тогава той може да си каже: сега аз ходя по най-късния слой
земя
, но тук, долу, има слой, който се е образувал по времето, когато вече е имало такива диви коне.
Но вие знаете, че по време на дъжд става размекване на Земята и след някое време може да се види - ако животното е умряло и започнало да се разлага, - че неговите още запазени останки се смесват със земята, размивана и разнасяна от дъжда. И след известно време цялото животно се оказва погълнато от Земята, размекваща се по време на дъжд; когато дъждовната вода се стича по склона, животното също се покрива със земя, но друга. И ето, някой може да се приближи и да каже: дявол да го вземе! Тук земята се завива на пръстен, трябва да копая! На това място няма да му се наложи да копае много; той ще покопае малко и ще намери - ако, да кажем, хора тук въобще не е имало, а пръв е бил този, който е започнал разкопките, - той ще намери остатъци от кости на скелет, да кажем, от див кон.
Тогава той може да си каже: сега аз ходя по най-късния слой земя, но тук, долу, има слой, който се е образувал по времето, когато вече е имало такива диви коне.
И ето по такъв начин той може да определи какъв слой се явява следващият, да определи, че времето, когато този човек е живял, е било предшествано от друго време, когато са живели тези диви коне.
към текста >>
Виждате ли, така, както постъпва този човек, е постъпвала с всички пластове на
Земя
та геологията: добирайки се до тях в кариерите или при изземване на земни маси при строителството на железопътни линии и т.
Виждате ли, така, както постъпва този човек, е постъпвала с всички пластове на Земята геологията: добирайки се до тях в кариерите или при изземване на земни маси при строителството на железопътни линии и т.
н., просто ги разкопавали. В геологията изучават това, което с помощта на чук или друг инструмент намират навсякъде в каменоломните, за да направят заключение, какво се е отлагало в планините в резултат на свлачища и други подобни неща. При това навсякъде или разбиват с чук, или изрязват - според обстоятелствата - едно или друго, и тук, в различните слоеве, намират така наречените вкаменелости. Тук можем да кажем така: под нашата земна почва са запазени слоеве, които съдържат съвсем различни животни от днешните. И правейки разкопки в тези слоеве, се получава представа за това, какви форми са имали животните, живели в древните епохи.
към текста >>
- че под тази църква се намира нещо здраво, което не е
земя
.
Тази работа е малко съмнителна, доколкото при това хората неправилно оценяват кое кога е ставало. Те намират днес в южните области църкви или други здания, които се намират там. И изведнъж откриват - дявол го взел!
- че под тази църква се намира нещо здраво, което не е земя.
Те копаят там и намират, че отдолу се намира езически храм! Но какво е станало тук? Сравнително неотдавна този горен слой, на който стои тази църква или здание, въобще го е нямало, той само се е нанасял, натрупвал, може би от хората, а може би е възникнал с помощта на природните сили: езическият храм се намира отдолу. Той някога е бил отгоре, но сега се намира отдолу, ето така стои работата. Но в земята един слой се напластява върху друг.
към текста >>
Но в
земя
та един слой се напластява върху друг.
- че под тази църква се намира нещо здраво, което не е земя. Те копаят там и намират, че отдолу се намира езически храм! Но какво е станало тук? Сравнително неотдавна този горен слой, на който стои тази църква или здание, въобще го е нямало, той само се е нанасял, натрупвал, може би от хората, а може би е възникнал с помощта на природните сили: езическият храм се намира отдолу. Той някога е бил отгоре, но сега се намира отдолу, ето така стои работата.
Но в земята един слой се напластява върху друг.
И трябва първо да се изясни не според разположението на слоя, а по това, как са разположени вкаменелостите, вкаменените животни - при това могат да се намерят и различни растения, - трябва първо да се изясни как всички те са попаднали в този слой.
към текста >>
Виждате ли, тук може да стане следното: намирате един слой
земя
(вж.
Но тук се изяснява ето какво.
Виждате ли, тук може да стане следното: намирате един слой земя (вж.
рис., жълто); намирате и друг слой земя (зелено); имате възможност да правите разкопки, намирайки се в тази позиция (стрелката). Ако сега гледате самите слоеве, ситуацията е такава, че долен е слоят, който обозначих със зелено, а този, който обозначих с жълто, е горният слой. До това място вие просто няма как да се доберете: тук не можете да правите разкопки, тук няма нито железопътна линия, нито тунел, нищо, което би могло да помогне да се доберете тук. Тогава вие отбелязвате: жълтият - това е горният слой, зеленият - това е долният слой. Но вие не би трябвало да заключавате това веднага, а първо трябва да откриете вкаменелости.
към текста >>
рис., жълто); намирате и друг слой
земя
(зелено); имате възможност да правите разкопки, намирайки се в тази позиция (стрелката).
Но тук се изяснява ето какво. Виждате ли, тук може да стане следното: намирате един слой земя (вж.
рис., жълто); намирате и друг слой земя (зелено); имате възможност да правите разкопки, намирайки се в тази позиция (стрелката).
Ако сега гледате самите слоеве, ситуацията е такава, че долен е слоят, който обозначих със зелено, а този, който обозначих с жълто, е горният слой. До това място вие просто няма как да се доберете: тук не можете да правите разкопки, тук няма нито железопътна линия, нито тунел, нищо, което би могло да помогне да се доберете тук. Тогава вие отбелязвате: жълтият - това е горният слой, зеленият - това е долният слой. Но вие не би трябвало да заключавате това веднага, а първо трябва да откриете вкаменелости. Много често ги намирате в слоя, който лежи отгоре; вкаменелости, които трябва да бъдат по-древни.
към текста >>
Земя
та, в която се намира това животно, прилепва към него от всички страни, покрива го (жълтото) и образува кухо пространство във формата на животното.
Да допуснем, че това земно царство е такова, че самото то не може да влезе в животното; това земно царство, така да се каже, избягва киселините, съдържащи се в животното. Става нещо забележително.
Земята, в която се намира това животно, прилепва към него от всички страни, покрива го (жълтото) и образува кухо пространство във формата на животното.
към текста >>
Но, господа, можете ли да си представите, че силите, действащи сега на
Земя
та, биха могли напълно да преобърнат наопаки целия алпийски масив?
Но съвременната наука малко се съобразява с това. Защо? Защото тя казва така: този мощен алпийски масив ни показва станалото в него безпорядъчно преместване на пластове: най-долният е най-отгоре, а най-горният - най-отдолу. Това ни показват тези пластове.
Но, господа, можете ли да си представите, че силите, действащи сега на Земята, биха могли напълно да преобърнат наопаки целия алпийски масив?
Това, което става днес на Земята, става така, че Земята, образно казано, като затанцува, все още може да прехвърли нещо от едно място на друго. Но днес това е всичко - това затанцуване. Ако човек вместо седемдесет и две, би живял седемстотин и двадесет години, тогава би почувствал, че в старостта си той ходи по по-малко висока почва, отколкото по-рано. Но нашият живот е твърде кратък. Представете си, ако пеперуда-еднодневка, която живее само от сутринта до вечерта, би могла да разкаже какво преживява, тя би ни разказала, доколкото живее само през лятото: «Ах, има само цветя, през цялото време - само цветя».
към текста >>
Това, което става днес на
Земя
та, става така, че
Земя
та, образно казано, като затанцува, все още може да прехвърли нещо от едно място на друго.
Но съвременната наука малко се съобразява с това. Защо? Защото тя казва така: този мощен алпийски масив ни показва станалото в него безпорядъчно преместване на пластове: най-долният е най-отгоре, а най-горният - най-отдолу. Това ни показват тези пластове. Но, господа, можете ли да си представите, че силите, действащи сега на Земята, биха могли напълно да преобърнат наопаки целия алпийски масив?
Това, което става днес на Земята, става така, че Земята, образно казано, като затанцува, все още може да прехвърли нещо от едно място на друго.
Но днес това е всичко - това затанцуване. Ако човек вместо седемдесет и две, би живял седемстотин и двадесет години, тогава би почувствал, че в старостта си той ходи по по-малко висока почва, отколкото по-рано. Но нашият живот е твърде кратък. Представете си, ако пеперуда-еднодневка, която живее само от сутринта до вечерта, би могла да разкаже какво преживява, тя би ни разказала, доколкото живее само през лятото: «Ах, има само цветя, през цялото време - само цветя». Тя не би имала никаква представа за ставащото през зимата и т. н.
към текста >>
Тук всичко става не така, както на
Земя
та днес!
Вътре е ядрото, а наоколо - белтъчна маса (изобразява го на дъската). Но представете си, че тази яйцеклетка бъде оплодена. Виждате ли, ако тя е оплодена, ядрото започва да прави всевъзможни спиралки, то изгражда себе си - което е доста забележително - в своеобразен сбор от такива спирали, които се издигат към върха като опашка. Така ядрото формира себе си. В момента, когато възниква това кълбенце, от цялата тази маса възниква звездообразна форма: тук, благодарение на това, че в нея има живот, цялата маса се включва в процеса на формообразуване, получава единна форма.
Тук всичко става не така, както на Земята днес!
Вътре стават такива разтърсвания и прехвърляния, каквито сме виждали в алпийския масив!
към текста >>
Какво по-естествено от това да кажем: следователно и
Земя
та е била някога жива, иначе такива разтърсвания и прехвърляния не биха могли да станат!
Какво по-естествено от това да кажем: следователно и Земята е била някога жива, иначе такива разтърсвания и прехвърляния не биха могли да станат!
към текста >>
Съвременният облик на
Земя
та ни показва именно това, че докато още не са живеели нито хора, нито висши животни, тя самата е била жива!
Съвременният облик на Земята ни показва именно това, че докато още не са живеели нито хора, нито висши животни, тя самата е била жива!
Така че, изхождайки от тези явления, ние трябва да кажем: отначало живата Земя се е превърнала в сегашната мъртва Земя. Но само на тази мъртва Земя са можели да живеят животни! Помислете само, че ако във въздуха не бяха се отделили кислородът и азотът, ако водородът, въглеродът и сярата не бяха доведени до стадий на относително бездействие, тогава би ни се наложило да дишаме нещо приличащо на белтъка в кокошето яйце, защото именно той е обкръжавал тогава Земята.
към текста >>
Така че, изхождайки от тези явления, ние трябва да кажем: отначало живата
Земя
се е превърнала в сегашната мъртва
Земя
.
Съвременният облик на Земята ни показва именно това, че докато още не са живеели нито хора, нито висши животни, тя самата е била жива!
Така че, изхождайки от тези явления, ние трябва да кажем: отначало живата Земя се е превърнала в сегашната мъртва Земя.
Но само на тази мъртва Земя са можели да живеят животни! Помислете само, че ако във въздуха не бяха се отделили кислородът и азотът, ако водородът, въглеродът и сярата не бяха доведени до стадий на относително бездействие, тогава би ни се наложило да дишаме нещо приличащо на белтъка в кокошето яйце, защото именно той е обкръжавал тогава Земята.
към текста >>
Но само на тази мъртва
Земя
са можели да живеят животни!
Съвременният облик на Земята ни показва именно това, че докато още не са живеели нито хора, нито висши животни, тя самата е била жива! Така че, изхождайки от тези явления, ние трябва да кажем: отначало живата Земя се е превърнала в сегашната мъртва Земя.
Но само на тази мъртва Земя са можели да живеят животни!
Помислете само, че ако във въздуха не бяха се отделили кислородът и азотът, ако водородът, въглеродът и сярата не бяха доведени до стадий на относително бездействие, тогава би ни се наложило да дишаме нещо приличащо на белтъка в кокошето яйце, защото именно той е обкръжавал тогава Земята.
към текста >>
Помислете само, че ако във въздуха не бяха се отделили кислородът и азотът, ако водородът, въглеродът и сярата не бяха доведени до стадий на относително бездействие, тогава би ни се наложило да дишаме нещо приличащо на белтъка в кокошето яйце, защото именно той е обкръжавал тогава
Земя
та.
Съвременният облик на Земята ни показва именно това, че докато още не са живеели нито хора, нито висши животни, тя самата е била жива! Така че, изхождайки от тези явления, ние трябва да кажем: отначало живата Земя се е превърнала в сегашната мъртва Земя. Но само на тази мъртва Земя са можели да живеят животни!
Помислете само, че ако във въздуха не бяха се отделили кислородът и азотът, ако водородът, въглеродът и сярата не бяха доведени до стадий на относително бездействие, тогава би ни се наложило да дишаме нещо приличащо на белтъка в кокошето яйце, защото именно той е обкръжавал тогава Земята.
към текста >>
Във вида, в който сме били първоначално, ние не бихме могли да живеем на тази
Земя
, притежавайки съзнание.
Ние се вглеждаме в изпълнения със светлина въздух, който е мъртъв. Благодарение на това нашите очи също са придобили физически характер, те също са физически. Ако всичко в обкръжението ни би било живо, тогава и очите ни щяха да са живи. А ако те биха били живи, ние нищо нямаше да виждаме и постоянно щяхме да сме безсилни, точно както ставаме обезсилени, ако в нашата глава нещо започва да живее твърде силно, ако в нашата глава, вместо тя да е нормално организиран орган, имаме различни оттоци. Тогава първо ставате от време на време обезсилени, а по-късно вие лежите като мъртви.
Във вида, в който сме били първоначално, ние не бихме могли да живеем на тази Земя, притежавайки съзнание.
Човешкото същество е започнало да се пробужда към съзнание едва тогава, когато Земята е започнала постепенно да умира. Така че ние, като хора, сме могли да се развием само върху мъртва Земя. Но има и още нещо, господа! Така стои работата не само с природата, така стои работата и с културата! Ако още един път огледате това, което ви казах, как отдолу се е намирал езически храм, а отгоре - християнска църква, тази християнска църква се отнася към езическия храм точно така, както горният пласт се отнася към долния; но в единия случай имаме работа с природата, а в другия - с културата.
към текста >>
Човешкото същество е започнало да се пробужда към съзнание едва тогава, когато
Земя
та е започнала постепенно да умира.
Благодарение на това нашите очи също са придобили физически характер, те също са физически. Ако всичко в обкръжението ни би било живо, тогава и очите ни щяха да са живи. А ако те биха били живи, ние нищо нямаше да виждаме и постоянно щяхме да сме безсилни, точно както ставаме обезсилени, ако в нашата глава нещо започва да живее твърде силно, ако в нашата глава, вместо тя да е нормално организиран орган, имаме различни оттоци. Тогава първо ставате от време на време обезсилени, а по-късно вие лежите като мъртви. Във вида, в който сме били първоначално, ние не бихме могли да живеем на тази Земя, притежавайки съзнание.
Човешкото същество е започнало да се пробужда към съзнание едва тогава, когато Земята е започнала постепенно да умира.
Така че ние, като хора, сме могли да се развием само върху мъртва Земя. Но има и още нещо, господа! Така стои работата не само с природата, така стои работата и с културата! Ако още един път огледате това, което ви казах, как отдолу се е намирал езически храм, а отгоре - християнска църква, тази християнска църква се отнася към езическия храм точно така, както горният пласт се отнася към долния; но в единия случай имаме работа с природата, а в другия - с културата. Няма как да разберем как се е развило християнството, ако не разглеждаме това, как то се е развивало на основата на езичеството.
към текста >>
Така че ние, като хора, сме могли да се развием само върху мъртва
Земя
.
Ако всичко в обкръжението ни би било живо, тогава и очите ни щяха да са живи. А ако те биха били живи, ние нищо нямаше да виждаме и постоянно щяхме да сме безсилни, точно както ставаме обезсилени, ако в нашата глава нещо започва да живее твърде силно, ако в нашата глава, вместо тя да е нормално организиран орган, имаме различни оттоци. Тогава първо ставате от време на време обезсилени, а по-късно вие лежите като мъртви. Във вида, в който сме били първоначално, ние не бихме могли да живеем на тази Земя, притежавайки съзнание. Човешкото същество е започнало да се пробужда към съзнание едва тогава, когато Земята е започнала постепенно да умира.
Така че ние, като хора, сме могли да се развием само върху мъртва Земя.
Но има и още нещо, господа! Така стои работата не само с природата, така стои работата и с културата! Ако още един път огледате това, което ви казах, как отдолу се е намирал езически храм, а отгоре - християнска църква, тази християнска църква се отнася към езическия храм точно така, както горният пласт се отнася към долния; но в единия случай имаме работа с природата, а в другия - с културата. Няма как да разберем как се е развило християнството, ако не разглеждаме това, как то се е развивало на основата на езичеството. Така стои работата с културата.
към текста >>
Ако не ставаше нищо друго, ние, хората, отдавна щяхме да сме препълнили
Земя
та, въздуха на
Земя
та с въглероден двуокис.
И това пак ни води до разбирането на същностната причина, поради която човек не е можел да се развива като физическо същество от по-рано. Виждате ли, казвал съм ви вече: днес във въздуха се намират азот, кислород и много малко количество въглерод, водород и сяра. Днес ние самите в процеса на дишане събираме заедно въглерода, намиращ се в нас, с кислорода и отново изтласкваме съединилите се един с друг въглерод и кислород, това, което наричаме въглероден двуокис. Следователно ние, хората, живеем така, че при дишането поглъщаме кислород и изтласкваме въглероден двуокис. На това е основан нашият живот.
Ако не ставаше нищо друго, ние, хората, отдавна щяхме да сме препълнили Земята, въздуха на Земята с въглероден двуокис.
Но съществуват растенията; те изпитват същия глад по отношение на въглерода, който ние изпитваме по отношение на кислорода. Тези растения също така жадно абсорбират въглеродния двуокис, задържат въглерода и отделят кислород.
към текста >>
Но в течение на развитието на човечеството на
Земя
та не винаги е било така.
Ние, хората, се нуждаем от кислорода във въздуха, който вдишваме. Отдаваме на въздуха въглерода, намиращ се в нас, издишваме съединените заедно въглерод и кислород, тоест въглероден двуокис. Растенията го вдишват и издишат кислород. Така че кислородът винаги присъства във въздуха. Да, днес това става така.
Но в течение на развитието на човечеството на Земята не винаги е било така.
Ако бихме открили древните същества, които са живеели тогава и които още можем да намерим вътре във вкаменените пластове, тогава бихме казали: да, те не биха могли да бъдат такива, каквито са нашите днешни животни и растения, особено като растенията днес, но всички тези същества, които са били тук като растения, би трябвало много повече да приличат на нашите гъби и водорасли. Но има едно нещо, което ги е отличавало от нашите гъби и растения. Разликата е била ето в какво: нашите днешни растения поглъщат въглерода и градят от него цялото си тяло. Ако след това такива растения попаднат под земята, тялото им остава под формата на въглища. Каквото днес добиваме като въглища, са тела на растения.
към текста >>
Ако след това такива растения попаднат под
земя
та, тялото им остава под формата на въглища.
Да, днес това става така. Но в течение на развитието на човечеството на Земята не винаги е било така. Ако бихме открили древните същества, които са живеели тогава и които още можем да намерим вътре във вкаменените пластове, тогава бихме казали: да, те не биха могли да бъдат такива, каквито са нашите днешни животни и растения, особено като растенията днес, но всички тези същества, които са били тук като растения, би трябвало много повече да приличат на нашите гъби и водорасли. Но има едно нещо, което ги е отличавало от нашите гъби и растения. Разликата е била ето в какво: нашите днешни растения поглъщат въглерода и градят от него цялото си тяло.
Ако след това такива растения попаднат под земята, тялото им остава под формата на въглища.
Каквото днес добиваме като въглища, са тела на растения.
към текста >>
Господа, всичко, което можем да изследваме по отношение на това, какви растения е имало първоначално, ни показва: днешните растения, а също така и растенията, които някога са ни осигурили въглищата, които днес добиваме от
Земя
та, всички те са се изграждали от въглерод.
Господа, всичко, което можем да изследваме по отношение на това, какви растения е имало първоначално, ни показва: днешните растения, а също така и растенията, които някога са ни осигурили въглищата, които днес добиваме от Земята, всички те са се изграждали от въглерод.
Но много по-ранните растения са се изграждали не от въглерод, а от азот. Точно както нашите растения се изграждат от въглерод, онези растения са се изграждали от азот. Защо това е било възможно? Виждате ли, това е било възможно, защото точно така, както днес животните и хората издишат въглероден двуокис, в най-древните епохи са издишвали съединение на въглерода и азота. Днес ние издишваме съединение на кислорода и въглерода, но по-рано се е издишвало съединение на въглерода с азота.
към текста >>
През 1906 година изнасях в Париж лекция[1] за развитието на
Земя
та, произхода на човека и т.
Това е, за което веднъж говорих, изхождайки от антропософията: този случай съм го разказвал на господата, които са тук от по-отдавна.
През 1906 година изнасях в Париж лекция[1] за развитието на Земята, произхода на човека и т.
н., и там във връзка с всичко това трябваше да кажа: може ли днес някъде да се открие нещо, показващо ни, че някога въглеродът и кислородът на Земята не са играели тази роля, която играят днес, а че такава роля е имал азотът, че тук се е намирала атмосфера от синилна киселина, от циановодородна киселина?
към текста >>
н., и там във връзка с всичко това трябваше да кажа: може ли днес някъде да се открие нещо, показващо ни, че някога въглеродът и кислородът на
Земя
та не са играели тази роля, която играят днес, а че такава роля е имал азотът, че тук се е намирала атмосфера от синилна киселина, от циановодородна киселина?
Това е, за което веднъж говорих, изхождайки от антропософията: този случай съм го разказвал на господата, които са тук от по-отдавна. През 1906 година изнасях в Париж лекция[1] за развитието на Земята, произхода на човека и т.
н., и там във връзка с всичко това трябваше да кажа: може ли днес някъде да се открие нещо, показващо ни, че някога въглеродът и кислородът на Земята не са играели тази роля, която играят днес, а че такава роля е имал азотът, че тук се е намирала атмосфера от синилна киселина, от циановодородна киселина?
към текста >>
В нашата
Земя
- и в това, което сега ви описах, и в това, което вие още виждате днес - съществува нещо наистина старческо и даже почти умряло.
Те стоят редом един до друг. И този, който днес е на седемдесет години, преди шестдесет и осем години е бил като малкото дете. В живота редом едно до друго са неща, които се различават по възраст. Както това става в човешкия живот, така става и в света. Тук също по-късни неща стоят редом с по-ранни.
В нашата Земя - и в това, което сега ви описах, и в това, което вие още виждате днес - съществува нещо наистина старческо и даже почти умряло.
Но наред с него в космоса се намират по-млади образувания, връстници на съвременния живот. В качеството на такива трябва да разглеждаме например кометите. При това трябва да се знае, че кометите, доколкото те се явяват по-млади, трябва да се намират в състояние, съответстващо на младото им битие. Както детето стои по отношение на стареца, така и те стоят по отношение на Земята; ако Земята някога е имала синилна киселина, кометите би трябвало да я имат сега: те трябва да съдържат цианови съединения! Така че за човека с днешното му тяло би било достатъчно едно съприкосновение с кометата, за да умре.
към текста >>
Както детето стои по отношение на стареца, така и те стоят по отношение на
Земя
та; ако
Земя
та някога е имала синилна киселина, кометите би трябвало да я имат сега: те трябва да съдържат цианови съединения!
Тук също по-късни неща стоят редом с по-ранни. В нашата Земя - и в това, което сега ви описах, и в това, което вие още виждате днес - съществува нещо наистина старческо и даже почти умряло. Но наред с него в космоса се намират по-млади образувания, връстници на съвременния живот. В качеството на такива трябва да разглеждаме например кометите. При това трябва да се знае, че кометите, доколкото те се явяват по-млади, трябва да се намират в състояние, съответстващо на младото им битие.
Както детето стои по отношение на стареца, така и те стоят по отношение на Земята; ако Земята някога е имала синилна киселина, кометите би трябвало да я имат сега: те трябва да съдържат цианови съединения!
Така че за човека с днешното му тяло би било достатъчно едно съприкосновение с кометата, за да умре. Във всеки случай тази синилна киселина в тях се намира в много малка концентрация.
към текста >>
52.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида
GA_354 Сътворението на света и човека
И така, изложих ви как следва да си представяте постепенното развитие на
Земя
та, а също така това, че човек всъщност винаги е бил тук.
И така, изложих ви как следва да си представяте постепенното развитие на Земята, а също така това, че човек всъщност винаги е бил тук.
Обаче физически, телесно човек се е появил едва тогава - както видяхме, - когато Земята е станала мъртва, изгубила е своя живот. Виждате ли, сравнително от неотдавна започнаха да гледат на Земята така, че - както ви казах последния път - започнаха да търсят вкаменелости, за да определят възрастта на пластовете. Представите, господстващи сега във външната наука, са се формирали относително късно и ние виждаме колко те са неверни и не съответстват на действителните факти. Но на вас трябва да ви бъде ясно: дълбаейки в Земята и правейки разкопки - както ви казах, изследвайки например алпийския масив с неговите преобърнати наопаки пластове, - намират съвсем определени растения и животни във всеки отделен пласт. Тези животни и растения, които имаме днес, които днес са по Земята, са се появили в общи линии доста късно.
към текста >>
Обаче физически, телесно човек се е появил едва тогава - както видяхме, - когато
Земя
та е станала мъртва, изгубила е своя живот.
И така, изложих ви как следва да си представяте постепенното развитие на Земята, а също така това, че човек всъщност винаги е бил тук.
Обаче физически, телесно човек се е появил едва тогава - както видяхме, - когато Земята е станала мъртва, изгубила е своя живот.
Виждате ли, сравнително от неотдавна започнаха да гледат на Земята така, че - както ви казах последния път - започнаха да търсят вкаменелости, за да определят възрастта на пластовете. Представите, господстващи сега във външната наука, са се формирали относително късно и ние виждаме колко те са неверни и не съответстват на действителните факти. Но на вас трябва да ви бъде ясно: дълбаейки в Земята и правейки разкопки - както ви казах, изследвайки например алпийския масив с неговите преобърнати наопаки пластове, - намират съвсем определени растения и животни във всеки отделен пласт. Тези животни и растения, които имаме днес, които днес са по Земята, са се появили в общи линии доста късно. А ранните растителни и животински форми са се отличавали от сегашните растителни и животински форми.
към текста >>
Виждате ли, сравнително от неотдавна започнаха да гледат на
Земя
та така, че - както ви казах последния път - започнаха да търсят вкаменелости, за да определят възрастта на пластовете.
И така, изложих ви как следва да си представяте постепенното развитие на Земята, а също така това, че човек всъщност винаги е бил тук. Обаче физически, телесно човек се е появил едва тогава - както видяхме, - когато Земята е станала мъртва, изгубила е своя живот.
Виждате ли, сравнително от неотдавна започнаха да гледат на Земята така, че - както ви казах последния път - започнаха да търсят вкаменелости, за да определят възрастта на пластовете.
Представите, господстващи сега във външната наука, са се формирали относително късно и ние виждаме колко те са неверни и не съответстват на действителните факти. Но на вас трябва да ви бъде ясно: дълбаейки в Земята и правейки разкопки - както ви казах, изследвайки например алпийския масив с неговите преобърнати наопаки пластове, - намират съвсем определени растения и животни във всеки отделен пласт. Тези животни и растения, които имаме днес, които днес са по Земята, са се появили в общи линии доста късно. А ранните растителни и животински форми са се отличавали от сегашните растителни и животински форми.
към текста >>
Но на вас трябва да ви бъде ясно: дълбаейки в
Земя
та и правейки разкопки - както ви казах, изследвайки например алпийския масив с неговите преобърнати наопаки пластове, - намират съвсем определени растения и животни във всеки отделен пласт.
И така, изложих ви как следва да си представяте постепенното развитие на Земята, а също така това, че човек всъщност винаги е бил тук. Обаче физически, телесно човек се е появил едва тогава - както видяхме, - когато Земята е станала мъртва, изгубила е своя живот. Виждате ли, сравнително от неотдавна започнаха да гледат на Земята така, че - както ви казах последния път - започнаха да търсят вкаменелости, за да определят възрастта на пластовете. Представите, господстващи сега във външната наука, са се формирали относително късно и ние виждаме колко те са неверни и не съответстват на действителните факти.
Но на вас трябва да ви бъде ясно: дълбаейки в Земята и правейки разкопки - както ви казах, изследвайки например алпийския масив с неговите преобърнати наопаки пластове, - намират съвсем определени растения и животни във всеки отделен пласт.
Тези животни и растения, които имаме днес, които днес са по Земята, са се появили в общи линии доста късно. А ранните растителни и животински форми са се отличавали от сегашните растителни и животински форми.
към текста >>
Тези животни и растения, които имаме днес, които днес са по
Земя
та, са се появили в общи линии доста късно.
И така, изложих ви как следва да си представяте постепенното развитие на Земята, а също така това, че човек всъщност винаги е бил тук. Обаче физически, телесно човек се е появил едва тогава - както видяхме, - когато Земята е станала мъртва, изгубила е своя живот. Виждате ли, сравнително от неотдавна започнаха да гледат на Земята така, че - както ви казах последния път - започнаха да търсят вкаменелости, за да определят възрастта на пластовете. Представите, господстващи сега във външната наука, са се формирали относително късно и ние виждаме колко те са неверни и не съответстват на действителните факти. Но на вас трябва да ви бъде ясно: дълбаейки в Земята и правейки разкопки - както ви казах, изследвайки например алпийския масив с неговите преобърнати наопаки пластове, - намират съвсем определени растения и животни във всеки отделен пласт.
Тези животни и растения, които имаме днес, които днес са по Земята, са се появили в общи линии доста късно.
А ранните растителни и животински форми са се отличавали от сегашните растителни и животински форми.
към текста >>
Виждате, че
Земя
та не е възниквала просто бавно и постепенно, като един пласт се е натрупвал над другия, докато не се е образувало всичко.
Виждате, че Земята не е възниквала просто бавно и постепенно, като един пласт се е натрупвал над другия, докато не се е образувало всичко.
Това не е било така. И в този факт можем да се убедим не само когато разглеждаме преобърнатите наопаки Алпи, но и с друг пример: имало е животни, приличащи на нашите слонове, само че по-големи. Нашият слон е достатъчно голям, но това са били още по-мощни животни с още по-дебела кожа. Тези животни са живели някога. Фактът, че те са живели, може да се види от това, че ги намират в Сибир, тоест в Северна Азия, в азиатската част на Русия.
към текста >>
От това е видно, че в предишните епохи на
Земя
та е станало нещо във висша степен екстраординерно, станало е нещо, което по никакъв начин не може да се сравни със сегашното състояние.
От това е видно, че в предишните епохи на Земята е станало нещо във висша степен екстраординерно, станало е нещо, което по никакъв начин не може да се сравни със сегашното състояние.
И когато виждаме нещо подобно на Алпите, не можем да не разберем, че станалото там не е могло да се точи милиони години, а е трябвало да се разиграе в относително кратки срокове. Следователно на Земята всичко е трябвало бурно да клокочи, бурно да живее - трябвало е да става нещо подобно на това, което става в стомаха ни, когато сме се нахранили и започваме да храносмиламе. Но това може да става само в нещо живо. Земята би трябвало някога да е била жива. И силите, които тогава ги е имало в Земята, все още са останали.
към текста >>
Следователно на
Земя
та всичко е трябвало бурно да клокочи, бурно да живее - трябвало е да става нещо подобно на това, което става в стомаха ни, когато сме се нахранили и започваме да храносмиламе.
От това е видно, че в предишните епохи на Земята е станало нещо във висша степен екстраординерно, станало е нещо, което по никакъв начин не може да се сравни със сегашното състояние. И когато виждаме нещо подобно на Алпите, не можем да не разберем, че станалото там не е могло да се точи милиони години, а е трябвало да се разиграе в относително кратки срокове.
Следователно на Земята всичко е трябвало бурно да клокочи, бурно да живее - трябвало е да става нещо подобно на това, което става в стомаха ни, когато сме се нахранили и започваме да храносмиламе.
Но това може да става само в нещо живо. Земята би трябвало някога да е била жива. И силите, които тогава ги е имало в Земята, все още са останали. Тук са се намирали огромни, недодялани животни. Нашите по-стройни, гъвкави и ловки животни са се образували едва след като самата Земя e умряла и не е имало никакви животни.
към текста >>
Земя
та би трябвало някога да е била жива.
От това е видно, че в предишните епохи на Земята е станало нещо във висша степен екстраординерно, станало е нещо, което по никакъв начин не може да се сравни със сегашното състояние. И когато виждаме нещо подобно на Алпите, не можем да не разберем, че станалото там не е могло да се точи милиони години, а е трябвало да се разиграе в относително кратки срокове. Следователно на Земята всичко е трябвало бурно да клокочи, бурно да живее - трябвало е да става нещо подобно на това, което става в стомаха ни, когато сме се нахранили и започваме да храносмиламе. Но това може да става само в нещо живо.
Земята би трябвало някога да е била жива.
И силите, които тогава ги е имало в Земята, все още са останали. Тук са се намирали огромни, недодялани животни. Нашите по-стройни, гъвкави и ловки животни са се образували едва след като самата Земя e умряла и не е имало никакви животни. Тези огромни слонове, мамути, които са били подобни на въшки по древното тяло на Земята, са били погребани и замразени от една-единствена вълна, която е застинала и се е превърнала в лед.
към текста >>
И силите, които тогава ги е имало в
Земя
та, все още са останали.
От това е видно, че в предишните епохи на Земята е станало нещо във висша степен екстраординерно, станало е нещо, което по никакъв начин не може да се сравни със сегашното състояние. И когато виждаме нещо подобно на Алпите, не можем да не разберем, че станалото там не е могло да се точи милиони години, а е трябвало да се разиграе в относително кратки срокове. Следователно на Земята всичко е трябвало бурно да клокочи, бурно да живее - трябвало е да става нещо подобно на това, което става в стомаха ни, когато сме се нахранили и започваме да храносмиламе. Но това може да става само в нещо живо. Земята би трябвало някога да е била жива.
И силите, които тогава ги е имало в Земята, все още са останали.
Тук са се намирали огромни, недодялани животни. Нашите по-стройни, гъвкави и ловки животни са се образували едва след като самата Земя e умряла и не е имало никакви животни. Тези огромни слонове, мамути, които са били подобни на въшки по древното тяло на Земята, са били погребани и замразени от една-единствена вълна, която е застинала и се е превърнала в лед.
към текста >>
Нашите по-стройни, гъвкави и ловки животни са се образували едва след като самата
Земя
e умряла и не е имало никакви животни.
Следователно на Земята всичко е трябвало бурно да клокочи, бурно да живее - трябвало е да става нещо подобно на това, което става в стомаха ни, когато сме се нахранили и започваме да храносмиламе. Но това може да става само в нещо живо. Земята би трябвало някога да е била жива. И силите, които тогава ги е имало в Земята, все още са останали. Тук са се намирали огромни, недодялани животни.
Нашите по-стройни, гъвкави и ловки животни са се образували едва след като самата Земя e умряла и не е имало никакви животни.
Тези огромни слонове, мамути, които са били подобни на въшки по древното тяло на Земята, са били погребани и замразени от една-единствена вълна, която е застинала и се е превърнала в лед.
към текста >>
Тези огромни слонове, мамути, които са били подобни на въшки по древното тяло на
Земя
та, са били погребани и замразени от една-единствена вълна, която е застинала и се е превърнала в лед.
Но това може да става само в нещо живо. Земята би трябвало някога да е била жива. И силите, които тогава ги е имало в Земята, все още са останали. Тук са се намирали огромни, недодялани животни. Нашите по-стройни, гъвкави и ловки животни са се образували едва след като самата Земя e умряла и не е имало никакви животни.
Тези огромни слонове, мамути, които са били подобни на въшки по древното тяло на Земята, са били погребани и замразени от една-единствена вълна, която е застинала и се е превърнала в лед.
към текста >>
От този пример можете да се убедите как всичко се съгласува с казаното, че нашата днешна
Земя
е своего рода миров труп.
От този пример можете да се убедите как всичко се съгласува с казаното, че нашата днешна Земя е своего рода миров труп.
И едва когато е настъпило това последно състояние на Земята, е могъл да се появи човекът.
към текста >>
И едва когато е настъпило това последно състояние на
Земя
та, е могъл да се появи човекът.
От този пример можете да се убедите как всичко се съгласува с казаното, че нашата днешна Земя е своего рода миров труп.
И едва когато е настъпило това последно състояние на Земята, е могъл да се появи човекът.
към текста >>
Сега искам да ви приведа нещо, от което бихте могли да видите как се е изменяла
Земя
та, при това се е изменяла вече относително късно.
Сега искам да ви приведа нещо, от което бихте могли да видите как се е изменяла Земята, при това се е изменяла вече относително късно.
Виждате, ако тук нарисуваме повърхността й (изобразява го на дъската), тук ще бъде Америка. А тук ще се намира Европа - Норвегия, Шотландия, Англия, Ирландия; после преминаваме към Франция, Испания, следват Италия, Германия; тук се намира Ботническият залив (в северната част на Балтийско море - бел. пр.).
към текста >>
Навсякъде, където повърхността на
Земя
та се е спускала, веднага е нахлувала вода.
Следователно там, където днес между Европа и Америка е разположен гигантски океан, огромно море, е било някога суша. Но почвата е пропаднала надолу.
Навсякъде, където повърхността на Земята се е спускала, веднага е нахлувала вода.
Следователно трябва да приемем факта, че тук почвата се е спускала.
към текста >>
От всичко това виждате, че в някои точки от
Земя
та почвата постоянно се издига и спуска; тя ту се издига, ту се спуска, при това е видно, че сушата и водата на
Земя
та в различните епохи се разпределят по различен начин.
От всичко това виждате, че в някои точки от Земята почвата постоянно се издига и спуска; тя ту се издига, ту се спуска, при това е видно, че сушата и водата на Земята в различните епохи се разпределят по различен начин.
Ако разгледаме скалните породи в Британската империя от Англия, Шотландия и Ирландия, ако разгледаме самите пластове, ще открием, че Англия много пъти се е издигала и спускала в хода на времето. Когато е била горе, там са расли някои растения дотогава, докато тя не се е потапяла долу, не е потъвала. След това тя отново се е издигала нагоре, но тогава всичко, разбира се, е било пустинно. Тя се е покривала със съвсем различен растителен и животински свят, който можем да видим и днес. Тя многократно се е спускала и издигала.
към текста >>
Следователно почвата на
Земя
та се намира в постоянно движение.
Ако разгледаме скалните породи в Британската империя от Англия, Шотландия и Ирландия, ако разгледаме самите пластове, ще открием, че Англия много пъти се е издигала и спускала в хода на времето. Когато е била горе, там са расли някои растения дотогава, докато тя не се е потапяла долу, не е потъвала. След това тя отново се е издигала нагоре, но тогава всичко, разбира се, е било пустинно. Тя се е покривала със съвсем различен растителен и животински свят, който можем да видим и днес. Тя многократно се е спускала и издигала.
Следователно почвата на Земята се намира в постоянно движение.
И в древните епохи тя се е намирала в още по-силно, великанско движение. Ако днес всичко би се движило така, както в древните епохи, положението на човека би било наистина зловещо, защото последните известия за мощни движения на Земята, най-последните известия за това са били достигналите до хората легендарни сведения за потопа. Но потопът е просто дреболия в сравнение със станалото някога на Земята в гигантски мащаби.
към текста >>
Ако днес всичко би се движило така, както в древните епохи, положението на човека би било наистина зловещо, защото последните известия за мощни движения на
Земя
та, най-последните известия за това са били достигналите до хората легендарни сведения за потопа.
След това тя отново се е издигала нагоре, но тогава всичко, разбира се, е било пустинно. Тя се е покривала със съвсем различен растителен и животински свят, който можем да видим и днес. Тя многократно се е спускала и издигала. Следователно почвата на Земята се намира в постоянно движение. И в древните епохи тя се е намирала в още по-силно, великанско движение.
Ако днес всичко би се движило така, както в древните епохи, положението на човека би било наистина зловещо, защото последните известия за мощни движения на Земята, най-последните известия за това са били достигналите до хората легендарни сведения за потопа.
Но потопът е просто дреболия в сравнение със станалото някога на Земята в гигантски мащаби.
към текста >>
Но потопът е просто дреболия в сравнение със станалото някога на
Земя
та в гигантски мащаби.
Тя се е покривала със съвсем различен растителен и животински свят, който можем да видим и днес. Тя многократно се е спускала и издигала. Следователно почвата на Земята се намира в постоянно движение. И в древните епохи тя се е намирала в още по-силно, великанско движение. Ако днес всичко би се движило така, както в древните епохи, положението на човека би било наистина зловещо, защото последните известия за мощни движения на Земята, най-последните известия за това са били достигналите до хората легендарни сведения за потопа.
Но потопът е просто дреболия в сравнение със станалото някога на Земята в гигантски мащаби.
към текста >>
Виждате ли, господа, всичко води до въпроса: как въобще се е появил човек на
Земя
та?
Виждате ли, господа, всичко води до въпроса: как въобще се е появил човек на Земята?
Как се е появил човекът?
към текста >>
Работата стои така: може ли въобще да си представим, че човек - като физически човек - се е образувал на
Земя
та такъв, какъвто е днес?
По темата има най-различни възгледи. Най-удобният възглед, който са си съставили днес хората, е, че някога е имало животни, подобни на маймуните, които все повече и повече са се усъвършенствали и накрая са станали хора. Такъв е възгледът, който в последното столетие представи науката. Днес науката вече не се придържа към тази гледна точка, но хората, които винаги изостават от науката, вярват на това и досега.
Работата стои така: може ли въобще да си представим, че човек - като физически човек - се е образувал на Земята такъв, какъвто е днес?
Голямо въодушевление настана, когато в края на XIX столетие крупният учен Дюбоа[1] откри в Източна Азия части от скелет в такъв слой на Земята, в който дотогава не се предполагаше да се открие човек. Била е само част от скелет, която би могло да се приеме за скелет на човек, а именно - бедрена кост, няколко зъба и част от череп. Дюбоа открил това в Азия - такива неща трябва да бъдат именувани - и тези останки от същество, признато за намиращо се между човека и маймуната, са били наречени Pithecanthropus erectus (изправен питекантроп).
към текста >>
Голямо въодушевление настана, когато в края на XIX столетие крупният учен Дюбоа[1] откри в Източна Азия части от скелет в такъв слой на
Земя
та, в който дотогава не се предполагаше да се открие човек.
По темата има най-различни възгледи. Най-удобният възглед, който са си съставили днес хората, е, че някога е имало животни, подобни на маймуните, които все повече и повече са се усъвършенствали и накрая са станали хора. Такъв е възгледът, който в последното столетие представи науката. Днес науката вече не се придържа към тази гледна точка, но хората, които винаги изостават от науката, вярват на това и досега. Работата стои така: може ли въобще да си представим, че човек - като физически човек - се е образувал на Земята такъв, какъвто е днес?
Голямо въодушевление настана, когато в края на XIX столетие крупният учен Дюбоа[1] откри в Източна Азия части от скелет в такъв слой на Земята, в който дотогава не се предполагаше да се открие човек.
Била е само част от скелет, която би могло да се приеме за скелет на човек, а именно - бедрена кост, няколко зъба и част от череп. Дюбоа открил това в Азия - такива неща трябва да бъдат именувани - и тези останки от същество, признато за намиращо се между човека и маймуната, са били наречени Pithecanthropus erectus (изправен питекантроп).
към текста >>
Но виждате ли, ако изследваме намиращото се тук, под
Земя
та, във вкаменен вид, тоест като вкаменелости, на чиято основа би могло да се види какви ранни форми, ранни видове растения и животни е имало тук, би се открило следното: там всичко е било съвсем не така!
Да се върнем сега назад. Тук е имало някога голяма повърхност суша (изобразява го на дъската), там, където днес се намира Атлантическият океан, през който се преминава, когато се отива от Европа в Америка - огромна по площ суша.
Но виждате ли, ако изследваме намиращото се тук, под Земята, във вкаменен вид, тоест като вкаменелости, на чиято основа би могло да се види какви ранни форми, ранни видове растения и животни е имало тук, би се открило следното: там всичко е било съвсем не така!
Там земята, разположена между днешна Европа и Америка, е била все още доста по-мека, без твърди скални породи, като днес; а въздухът е бил още много по-плътен, винаги мъглив, съдържащ много вода и други вещества. Ако имаше такава местност днес на Земята, ние, попадайки там, не бихме преживели и седмица, бихме умрели там веднага. Но доколкото всичко това е било не съвсем отдавна, около десет-петнадесет хиляди години назад, там, разбира се, вече са живеели хора. Но те не е можело да бъдат като днешните хора. В днешно време хората имат твърдо изградени кости само защото и навън се намира твърда Земя, твърди минерали.
към текста >>
Там
земя
та, разположена между днешна Европа и Америка, е била все още доста по-мека, без твърди скални породи, като днес; а въздухът е бил още много по-плътен, винаги мъглив, съдържащ много вода и други вещества.
Да се върнем сега назад. Тук е имало някога голяма повърхност суша (изобразява го на дъската), там, където днес се намира Атлантическият океан, през който се преминава, когато се отива от Европа в Америка - огромна по площ суша. Но виждате ли, ако изследваме намиращото се тук, под Земята, във вкаменен вид, тоест като вкаменелости, на чиято основа би могло да се види какви ранни форми, ранни видове растения и животни е имало тук, би се открило следното: там всичко е било съвсем не така!
Там земята, разположена между днешна Европа и Америка, е била все още доста по-мека, без твърди скални породи, като днес; а въздухът е бил още много по-плътен, винаги мъглив, съдържащ много вода и други вещества.
Ако имаше такава местност днес на Земята, ние, попадайки там, не бихме преживели и седмица, бихме умрели там веднага. Но доколкото всичко това е било не съвсем отдавна, около десет-петнадесет хиляди години назад, там, разбира се, вече са живеели хора. Но те не е можело да бъдат като днешните хора. В днешно време хората имат твърдо изградени кости само защото и навън се намира твърда Земя, твърди минерали. Към нашите варовити кости навън имат отношение варовиковите планини; с тях ние постоянно обменяме варовик, пием го заедно с водата и т. н.
към текста >>
Ако имаше такава местност днес на
Земя
та, ние, попадайки там, не бихме преживели и седмица, бихме умрели там веднага.
Да се върнем сега назад. Тук е имало някога голяма повърхност суша (изобразява го на дъската), там, където днес се намира Атлантическият океан, през който се преминава, когато се отива от Европа в Америка - огромна по площ суша. Но виждате ли, ако изследваме намиращото се тук, под Земята, във вкаменен вид, тоест като вкаменелости, на чиято основа би могло да се види какви ранни форми, ранни видове растения и животни е имало тук, би се открило следното: там всичко е било съвсем не така! Там земята, разположена между днешна Европа и Америка, е била все още доста по-мека, без твърди скални породи, като днес; а въздухът е бил още много по-плътен, винаги мъглив, съдържащ много вода и други вещества.
Ако имаше такава местност днес на Земята, ние, попадайки там, не бихме преживели и седмица, бихме умрели там веднага.
Но доколкото всичко това е било не съвсем отдавна, около десет-петнадесет хиляди години назад, там, разбира се, вече са живеели хора. Но те не е можело да бъдат като днешните хора. В днешно време хората имат твърдо изградени кости само защото и навън се намира твърда Земя, твърди минерали. Към нашите варовити кости навън имат отношение варовиковите планини; с тях ние постоянно обменяме варовик, пием го заедно с водата и т. н. Дотогава още не е имало никакъв костен скелет.
към текста >>
В днешно време хората имат твърдо изградени кости само защото и навън се намира твърда
Земя
, твърди минерали.
Но виждате ли, ако изследваме намиращото се тук, под Земята, във вкаменен вид, тоест като вкаменелости, на чиято основа би могло да се види какви ранни форми, ранни видове растения и животни е имало тук, би се открило следното: там всичко е било съвсем не така! Там земята, разположена между днешна Европа и Америка, е била все още доста по-мека, без твърди скални породи, като днес; а въздухът е бил още много по-плътен, винаги мъглив, съдържащ много вода и други вещества. Ако имаше такава местност днес на Земята, ние, попадайки там, не бихме преживели и седмица, бихме умрели там веднага. Но доколкото всичко това е било не съвсем отдавна, около десет-петнадесет хиляди години назад, там, разбира се, вече са живеели хора. Но те не е можело да бъдат като днешните хора.
В днешно време хората имат твърдо изградени кости само защото и навън се намира твърда Земя, твърди минерали.
Към нашите варовити кости навън имат отношение варовиковите планини; с тях ние постоянно обменяме варовик, пием го заедно с водата и т. н. Дотогава още не е имало никакъв костен скелет. Ние, хората, ако живеехме тогава, бихме могли да имаме само такива меки хрущяли, каквито днес имат акулите. И с помощта на дробове ние също не бихме могли да дишаме, както днес. Тогава е трябвало да имаме своеобразен плавателен мехур и специални хриле; следователно човек, живеещ там, по своя външен облик би бил наполовина човек и наполовина риба.
към текста >>
И от това, разбира се, не са се запазили никакви вкаменелости, защото човекът се е сливал с околната течна стихия на
Земя
та.
Тогава е трябвало да имаме своеобразен плавателен мехур и специални хриле; следователно човек, живеещ там, по своя външен облик би бил наполовина човек и наполовина риба. Основавайки се на външните неща, не трябва да стигаме до извода, че човек е изглеждал съвсем различно и е бил наполовина човек, наполовина риба. Особено ако се върнем към времето, което е било още по-рано. Тогава тялото на човека е било много, много по-меко. Ако отидем още по-назад, тогава той е бил воднист, съвсем воднист.
И от това, разбира се, не са се запазили никакви вкаменелости, защото човекът се е сливал с околната течна стихия на Земята.
Следователно можем да видим, че такива, каквито сме днес, ние тепърва е трябвало да станем. Ние представляваме малко течно топче, докато още се намираме в майчиното тяло. Много слабо, мъничко топченце. В миналото ние сме били големи, мощни течни или желеобразни същества. И колкото по-далеч отиваме в земната еволюция, толкова по-течен намираме човека, толкова повече той представлява всъщност изключително мека, желеобразна маса.
към текста >>
После
Земя
та постепенно е започнала да придобива вида, който тя има днес.
После Земята постепенно е започнала да придобива вида, който тя има днес.
Дъното на Атлантическия океан започнало да се понижава; желеобразното, подобно на блатна тиня или яйчен белтък вещество все повече и повече се превръщало в днешната вода и все повече и повече се преобразувало това, което като рибо-човек съществувало по-рано. Възниквали най-разнообразни форми. По-несъвършените от тези рибо-хора се превърнали в кенгуруто, малко по-съвършените се превърнали в елени и рогат добитък, а тези, които били най-съвършени, станали маймуни или хора. Обаче оттук виждате, че човек не е произлязъл от маймуната. Човекът вече е съществувал, когато всички млекопитаещи са възниквали, всъщност от човека, от тези човешки форми, в които човек е оставал несъвършен.
към текста >>
Вижте: да допуснем, че това е
Земя
та (изобразява го на дъската); и сега на цялата
Земя
та става така, че почвата под Атлантика потъва надолу, възниква Атлантическият океан, а Европа и Азия все повече изплават.
Но виждате ли, господа, ако би ни се удало да хвърлим поглед на тези атлантски хора, хора, които са живели, преди територията на Атлантическия океан да започне да се спуска и да се образува море, тогава би се открило следното: тези хора са имали съвсем тънка кожица, малко меки хрущяли, които са изграждали обвивката на главата, а в останалата част - навсякъде вода! Ако днес разгледате главата на човек с болен от воднянка мозък, неговото чело няма да бъде скосено назад, а ще има именно високо, изпъкнало напред чело; главата на болен от воднянка много силно прилича на тази, която са имали атлантците! Само помислете, атлантците са имали такава глава, само че водниста, каквато днес наблюдаваме при ембриона.
Вижте: да допуснем, че това е Земята (изобразява го на дъската); и сега на цялата Земята става така, че почвата под Атлантика потъва надолу, възниква Атлантическият океан, а Европа и Азия все повече изплават.
Защото тук всичко се издига, в Америка също има издигане, а тук потъване. Земята се променя. Хората получават твърди кости. Защото тогава -ако се задълбочим в ранните епохи, докато тук (в областта на днешния Атлантически океан) е било още твърда суша - намиращите се вътре кости са били съвсем меки и хрущялни. Тук всичко още е изглеждало така (показва го на дъската); тук е имало вода.
към текста >>
Земя
та се променя.
Но виждате ли, господа, ако би ни се удало да хвърлим поглед на тези атлантски хора, хора, които са живели, преди територията на Атлантическия океан да започне да се спуска и да се образува море, тогава би се открило следното: тези хора са имали съвсем тънка кожица, малко меки хрущяли, които са изграждали обвивката на главата, а в останалата част - навсякъде вода! Ако днес разгледате главата на човек с болен от воднянка мозък, неговото чело няма да бъде скосено назад, а ще има именно високо, изпъкнало напред чело; главата на болен от воднянка много силно прилича на тази, която са имали атлантците! Само помислете, атлантците са имали такава глава, само че водниста, каквато днес наблюдаваме при ембриона. Вижте: да допуснем, че това е Земята (изобразява го на дъската); и сега на цялата Земята става така, че почвата под Атлантика потъва надолу, възниква Атлантическият океан, а Европа и Азия все повече изплават. Защото тук всичко се издига, в Америка също има издигане, а тук потъване.
Земята се променя.
Хората получават твърди кости. Защото тогава -ако се задълбочим в ранните епохи, докато тук (в областта на днешния Атлантически океан) е било още твърда суша - намиращите се вътре кости са били съвсем меки и хрущялни. Тук всичко още е изглеждало така (показва го на дъската); тук е имало вода. И тези хора са били в състояние да мислят с помощта на водата. Тук вие ще кажете: дявол да го вземе, сега той ни доказва, че тогава са можели да мислят не с помощта на твърд мозък, а с помощта на воднист мозък!
към текста >>
Земя
та тогава още едва ставала твърда.
Ето кое е интересно: от същото време, когато би трябвало да живеят хората с плоски, ниски чела, от същото време са и пещерите, в които има неща, по които може да се установи, че хората тогава са живеели не в постоянни домове, а в подземни кухини, които те изкопавали.
Земята тогава още едва ставала твърда.
Следователно по времето, докато Земята още не се е била втвърдила окончателно, както днес, но е била най-малкото толкова твърда, тези хора са изкопавали в Земята своите жилища, които днес също ги откриват. Тук намират забележителни знаци, забележителна живопис, която макар и относително примитивна, но все пак напълно разумно предава образите на животните, които са живеели по това време. Удивляват се на това, как са могли тези хора с плоски чела, с недоразвита глава да правят такива рисунки. Тези рисунки са едновременно и разумни, но в други отношения, и неловки. С какво може да се обясни това?
към текста >>
Следователно по времето, докато
Земя
та още не се е била втвърдила окончателно, както днес, но е била най-малкото толкова твърда, тези хора са изкопавали в
Земя
та своите жилища, които днес също ги откриват.
Ето кое е интересно: от същото време, когато би трябвало да живеят хората с плоски, ниски чела, от същото време са и пещерите, в които има неща, по които може да се установи, че хората тогава са живеели не в постоянни домове, а в подземни кухини, които те изкопавали. Земята тогава още едва ставала твърда.
Следователно по времето, докато Земята още не се е била втвърдила окончателно, както днес, но е била най-малкото толкова твърда, тези хора са изкопавали в Земята своите жилища, които днес също ги откриват.
Тук намират забележителни знаци, забележителна живопис, която макар и относително примитивна, но все пак напълно разумно предава образите на животните, които са живеели по това време. Удивляват се на това, как са могли тези хора с плоски чела, с недоразвита глава да правят такива рисунки. Тези рисунки са едновременно и разумни, но в други отношения, и неловки. С какво може да се обясни това? Само с това, че първо са живели хората с високите, още воднисти чела, че те вече са имали особено изкуство и вероятно са можели даже да направят много повече, отколкото ние днес.
към текста >>
Така стигаме до факта, че някога хората са живеели на нивото на животните и после са се усъвършенствали до днешното състояние, но преди днешното поколение хора с неговите твърди кости да се появи на
Земя
та, е имало друго поколение хора, които имали преимуществено хрущяли и са имали някога висока култура и цивилизация.
Тези рисунки са едновременно и разумни, но в други отношения, и неловки. С какво може да се обясни това? Само с това, че първо са живели хората с високите, още воднисти чела, че те вече са имали особено изкуство и вероятно са можели даже да направят много повече, отколкото ние днес. После всичко това е угаснало. И това, което намират тук, в пещерите, са последните остатъци от умения на хората, които още не са стигнали до упадък.
Така стигаме до факта, че някога хората са живеели на нивото на животните и после са се усъвършенствали до днешното състояние, но преди днешното поколение хора с неговите твърди кости да се появи на Земята, е имало друго поколение хора, които имали преимуществено хрущяли и са имали някога висока култура и цивилизация.
Там, където днес се намира море, някога е имало високоразвита цивилизация.
към текста >>
Би било безсмислено да се говори, че някога на
Земя
та е имало само газ и че този газ със своите собствени сили се е формирал във всичко, което днес са хората и животните.
И така, връщайки се назад, виждаме как това, което днес виждаме облечено в твърда и плътна материя, някога е било изцяло и напълно духовно.
Би било безсмислено да се говори, че някога на Земята е имало само газ и че този газ със своите собствени сили се е формирал във всичко, което днес са хората и животните.
Виждаме, че хората, животните и всичко, което сега съществува, само по себе си е било някога в газообразна, въздушна форма и се е преобразувало. По такъв начин ние се срещаме със стадий във формирането на нашата Земя, който би трябвало да го е имало някога. Погледнете, тук е бил този яйчен жълтък, там, където днес е вода, която трябва да преодоляваме, е имало суша. Европейският терен тогава е бил още дълбоко долу; той се е издигнал едва по-късно и само на отделни места е бил горе. Сега идваме към Европа; тук ние имаме земя, която се е намирала дълбоко долу, която отгоре е покрита с блатиста вода.
към текста >>
По такъв начин ние се срещаме със стадий във формирането на нашата
Земя
, който би трябвало да го е имало някога.
И така, връщайки се назад, виждаме как това, което днес виждаме облечено в твърда и плътна материя, някога е било изцяло и напълно духовно. Би било безсмислено да се говори, че някога на Земята е имало само газ и че този газ със своите собствени сили се е формирал във всичко, което днес са хората и животните. Виждаме, че хората, животните и всичко, което сега съществува, само по себе си е било някога в газообразна, въздушна форма и се е преобразувало.
По такъв начин ние се срещаме със стадий във формирането на нашата Земя, който би трябвало да го е имало някога.
Погледнете, тук е бил този яйчен жълтък, там, където днес е вода, която трябва да преодоляваме, е имало суша. Европейският терен тогава е бил още дълбоко долу; той се е издигнал едва по-късно и само на отделни места е бил горе. Сега идваме към Европа; тук ние имаме земя, която се е намирала дълбоко долу, която отгоре е покрита с блатиста вода. Имало е пространства от суша тук, в Америка, които също са представлявали блата. Местности, където днес е твърда земя, са били още море, и там, където днес е море, е имало суша.
към текста >>
Сега идваме към Европа; тук ние имаме
земя
, която се е намирала дълбоко долу, която отгоре е покрита с блатиста вода.
Би било безсмислено да се говори, че някога на Земята е имало само газ и че този газ със своите собствени сили се е формирал във всичко, което днес са хората и животните. Виждаме, че хората, животните и всичко, което сега съществува, само по себе си е било някога в газообразна, въздушна форма и се е преобразувало. По такъв начин ние се срещаме със стадий във формирането на нашата Земя, който би трябвало да го е имало някога. Погледнете, тук е бил този яйчен жълтък, там, където днес е вода, която трябва да преодоляваме, е имало суша. Европейският терен тогава е бил още дълбоко долу; той се е издигнал едва по-късно и само на отделни места е бил горе.
Сега идваме към Европа; тук ние имаме земя, която се е намирала дълбоко долу, която отгоре е покрита с блатиста вода.
Имало е пространства от суша тук, в Америка, които също са представлявали блата. Местности, където днес е твърда земя, са били още море, и там, където днес е море, е имало суша. Тук на нея са живеели хора, които са изглеждали съвсем различно, били са много по-фини. Едва когато съвременната суша се издигнала от водата, а предишната суша потънала и се превърнала в море, едва тогава възникнало днешното поколение хора, възникнали съвременните животни във формата, която сега имат. Това е свързано с вътрешния живот на Земята.
към текста >>
Местности, където днес е твърда
земя
, са били още море, и там, където днес е море, е имало суша.
По такъв начин ние се срещаме със стадий във формирането на нашата Земя, който би трябвало да го е имало някога. Погледнете, тук е бил този яйчен жълтък, там, където днес е вода, която трябва да преодоляваме, е имало суша. Европейският терен тогава е бил още дълбоко долу; той се е издигнал едва по-късно и само на отделни места е бил горе. Сега идваме към Европа; тук ние имаме земя, която се е намирала дълбоко долу, която отгоре е покрита с блатиста вода. Имало е пространства от суша тук, в Америка, които също са представлявали блата.
Местности, където днес е твърда земя, са били още море, и там, където днес е море, е имало суша.
Тук на нея са живеели хора, които са изглеждали съвсем различно, били са много по-фини. Едва когато съвременната суша се издигнала от водата, а предишната суша потънала и се превърнала в море, едва тогава възникнало днешното поколение хора, възникнали съвременните животни във формата, която сега имат. Това е свързано с вътрешния живот на Земята.
към текста >>
Това е свързано с вътрешния живот на
Земя
та.
Сега идваме към Европа; тук ние имаме земя, която се е намирала дълбоко долу, която отгоре е покрита с блатиста вода. Имало е пространства от суша тук, в Америка, които също са представлявали блата. Местности, където днес е твърда земя, са били още море, и там, където днес е море, е имало суша. Тук на нея са живеели хора, които са изглеждали съвсем различно, били са много по-фини. Едва когато съвременната суша се издигнала от водата, а предишната суша потънала и се превърнала в море, едва тогава възникнало днешното поколение хора, възникнали съвременните животни във формата, която сега имат.
Това е свързано с вътрешния живот на Земята.
към текста >>
53.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури
GA_354 Сътворението на света и човека
И чак когато
Земя
та е умряла, когато вече не е имала свой собствен живот, чак тогава са се създали условия за живот на човека на
Земя
та, чак тогава е могъл да се развие животът на хора и животни на
Земя
та така, както ви го описах.
Господа! Казах ви, че ще разгледаме малко история в допълнение към това разглеждане на света, което предприехме. Видяхте как от цялата останала макроприрода постепенно се е формирал човешкият род.
И чак когато Земята е умряла, когато вече не е имала свой собствен живот, чак тогава са се създали условия за живот на човека на Земята, чак тогава е могъл да се развие животът на хора и животни на Земята така, както ви го описах.
към текста >>
Трябва да си представим, че по това време там е имало суша; там, където днес се намира Атлантическият океан, е имало твърда
земя
.
Видяхме също така, че в началото човешкият живот е протичал много по-различно, отколкото днес, и това се е разигравало там, където днес се намира Атлантическият океан.
Трябва да си представим, че по това време там е имало суша; там, където днес се намира Атлантическият океан, е имало твърда земя.
Още веднъж примерно ще ви изобразя как е стояла работата (изобразява го на дъската); тук сега се намира границата с Азия. Това е Черно море. Тук, долу, е разположена Африка, след това тук се намира Русия и тук преминаваме в Азия. Тук биха били Англия и Ирландия. Тук, от тази страна, се намира Америка.
към текста >>
Ако направим обзор на Европа, можем да кажем: нещата в Европа са се развивали така, че само десет, дванадесет, петнадесет хиляди години преди днешното време
Земя
та се е втвърдила толкова, че върху нея са можели да живеят хора.
И така, първото народонаселение, което сме в състояние да проследим, е било тук, където се е запазила сушата.
Ако направим обзор на Европа, можем да кажем: нещата в Европа са се развивали така, че само десет, дванадесет, петнадесет хиляди години преди днешното време Земята се е втвърдила толкова, че върху нея са можели да живеят хора.
По-рано там са обитавали само морски животни, които при своето развитие са излезли от морето и т. н. Ако бихме поискали тогава да видим хора, би трябвало да пренесем погледа си насам, където днес се намира Атлантическият океан. Но и тук, в Азия, в Източна Азия също вече е имало хора преди около десет хиляди години. Тези хора, разбира се, са оставяли след себе си потомци; и тези потомци, господа, представляват голям интерес, доколкото това са тези, които са развивали на Земята така наречената най-древна култура. Това са народите, които днес наричаме монголи, монголските народи, това са японците и китайците.
към текста >>
Тези хора, разбира се, са оставяли след себе си потомци; и тези потомци, господа, представляват голям интерес, доколкото това са тези, които са развивали на
Земя
та така наречената най-древна култура.
И така, първото народонаселение, което сме в състояние да проследим, е било тук, където се е запазила сушата. Ако направим обзор на Европа, можем да кажем: нещата в Европа са се развивали така, че само десет, дванадесет, петнадесет хиляди години преди днешното време Земята се е втвърдила толкова, че върху нея са можели да живеят хора. По-рано там са обитавали само морски животни, които при своето развитие са излезли от морето и т. н. Ако бихме поискали тогава да видим хора, би трябвало да пренесем погледа си насам, където днес се намира Атлантическият океан. Но и тук, в Азия, в Източна Азия също вече е имало хора преди около десет хиляди години.
Тези хора, разбира се, са оставяли след себе си потомци; и тези потомци, господа, представляват голям интерес, доколкото това са тези, които са развивали на Земята така наречената най-древна култура.
Това са народите, които днес наричаме монголи, монголските народи, това са японците и китайците. Те са особено интересни, защото представляват остатъци от най-древното население на Земята, от което все още нещо е останало.
към текста >>
Те са особено интересни, защото представляват остатъци от най-древното население на
Земя
та, от което все още нещо е останало.
По-рано там са обитавали само морски животни, които при своето развитие са излезли от морето и т. н. Ако бихме поискали тогава да видим хора, би трябвало да пренесем погледа си насам, където днес се намира Атлантическият океан. Но и тук, в Азия, в Източна Азия също вече е имало хора преди около десет хиляди години. Тези хора, разбира се, са оставяли след себе си потомци; и тези потомци, господа, представляват голям интерес, доколкото това са тези, които са развивали на Земята така наречената най-древна култура. Това са народите, които днес наричаме монголи, монголските народи, това са японците и китайците.
Те са особено интересни, защото представляват остатъци от най-древното население на Земята, от което все още нещо е останало.
към текста >>
Както видяхте, имало е, разбира се, и много по-древни обитатели на
Земя
та; обаче те напълно са загинали.
Както видяхте, имало е, разбира се, и много по-древни обитатели на Земята; обаче те напълно са загинали.
Това е населението, живяло тук, в древна Атлантида.
към текста >>
И културата, която са създавали жестикулирайки, с помощта на жестове, също не може да бъде открита с помощта на разкопки в
Земя
та, тъй като от нея въобще нищо не е останало!
Никой от тях повече не съществува. Даже ако има техни останки, би се наложило да ги изравяме от дъното на Атлантическия океан. Би трябвало първо да се достигне това дъно - а това е по-трудно, отколкото се смята, - след това да се правят разкопки, но и тогава, най-вероятно, така и не би се удало да се намери нещо, доколкото те са имали меки тела - говорил съм ви за това.
И културата, която са създавали жестикулирайки, с помощта на жестове, също не може да бъде открита с помощта на разкопки в Земята, тъй като от нея въобще нищо не е останало!
Следователно това, което е още по-древно от японците и китайците, въобще е недостъпно за съвременната наука. За постигането на тези неща е необходимо да се занимаваш с духовната наука.
към текста >>
Не е ли истина, ако разглеждаме култури, имащи религия, навсякъде, като например в древноиндийската култура, откриваме поклонение на невидими същества, които обаче изглеждат приличащи на човека на
Земя
та.
Преди всичко ние разглеждаме китайците, тъй като при тях всичко се проявява в по-голяма степен. Те са имали култура, която се е отличавала от всички други култури най-вече защото китайците в своята древна култура всъщност съвсем са нямали това, което се нарича религия. Китайската култура е била още безрелигиозна култура. Трябва само да си представите, господа, какво се има предвид под «безрелигиозна» култура.
Не е ли истина, ако разглеждаме култури, имащи религия, навсякъде, като например в древноиндийската култура, откриваме поклонение на невидими същества, които обаче изглеждат приличащи на човека на Земята.
Това е свойствено на всички късни религии, че те си представят невидимите същества в антропоморфен вид.
към текста >>
Китайците не са почитали невидими божества, а са казвали така: нещата, които са на
Земя
та, се различават едно от друго в зависимост от климата, в зависимост от свойствата на почвата, на която се намират.
Антропософията не прави това, нали така? Тя си представя свръхсетивния свят не в антропоморфен вид, а такъв, какъвто той е в действителност. Също така тя вижда израз на свръхсетивното в звездите и т. н. Забележително е това, че нещо подобно вече са имали китайците.
Китайците не са почитали невидими божества, а са казвали така: нещата, които са на Земята, се различават едно от друго в зависимост от климата, в зависимост от свойствата на почвата, на която се намират.
Виждате ли, Китай даже в най-отдалечените древни времена вече е бил голяма страна, той и днес е по-голям от Европа! Тази огромна страна и по-рано е била огромна, тя е имала чудовищно голямо и силно население. Не е истина, че населението на Земята нараства - това е само предразсъдък на съвременната наука, която винаги смята така, както й се иска. В действителност в древните времена населението на Китай е било огромно, същото е било и от другата страна, в Южна Америка и в Северна Америка. В древни времена тази страна също се е простирала до Тихия океан.
към текста >>
Не е истина, че населението на
Земя
та нараства - това е само предразсъдък на съвременната наука, която винаги смята така, както й се иска.
Също така тя вижда израз на свръхсетивното в звездите и т. н. Забележително е това, че нещо подобно вече са имали китайците. Китайците не са почитали невидими божества, а са казвали така: нещата, които са на Земята, се различават едно от друго в зависимост от климата, в зависимост от свойствата на почвата, на която се намират. Виждате ли, Китай даже в най-отдалечените древни времена вече е бил голяма страна, той и днес е по-голям от Европа! Тази огромна страна и по-рано е била огромна, тя е имала чудовищно голямо и силно население.
Не е истина, че населението на Земята нараства - това е само предразсъдък на съвременната наука, която винаги смята така, както й се иска.
В действителност в древните времена населението на Китай е било огромно, същото е било и от другата страна, в Южна Америка и в Северна Америка. В древни времена тази страна също се е простирала до Тихия океан. И в сравнение с това, нашето население на Земята не е станало повече.
към текста >>
И в сравнение с това, нашето население на
Земя
та не е станало повече.
Виждате ли, Китай даже в най-отдалечените древни времена вече е бил голяма страна, той и днес е по-голям от Европа! Тази огромна страна и по-рано е била огромна, тя е имала чудовищно голямо и силно население. Не е истина, че населението на Земята нараства - това е само предразсъдък на съвременната наука, която винаги смята така, както й се иска. В действителност в древните времена населението на Китай е било огромно, същото е било и от другата страна, в Южна Америка и в Северна Америка. В древни времена тази страна също се е простирала до Тихия океан.
И в сравнение с това, нашето население на Земята не е станало повече.
към текста >>
Тези хората си казвали: на
Земя
та господстват различията; Слънцето прави всички равни.
Следователно, господа, тази култура е съвсем древна. Днес още може да наблюдаваме тази култура такава, каквато тя е била преди осем, десет хиляди години. Тогава тези китайци са казвали: да, тук, горе, климатът е различен, почвата е по-различна, отколкото там, долу; затова всичко е различно, затова и растежът на растенията е различен, затова и хората живеят различно. Но Слънцето преминава навсякъде: то върви по своя път, то минава от топлите области в хладните и т. н.
Тези хората си казвали: на Земята господстват различията; Слънцето прави всички равни.
И те виждали в Слънцето това, което оплодотворява всичко, което прави всички равни. Затова казвали: ако имаме господар, и той трябва да бъде такъв.
към текста >>
И той е бил задължен да управлява на
Земя
та така, както управлява в света Слънцето.
Отделните хора се различават, но той, подобно на Слънцето, трябва да господства над хората. Затова те са го наричали «син на Слънцето».
И той е бил задължен да управлява на Земята така, както управлява в света Слънцето.
Отделните планети - Венера, Юпитер и т. н. - предизвикват различия, но Слънцето, като господар на планетите, прави всички равни. Според техните представи този, който е цар, е и син на Слънцето. Под думата «син» се подразбира това, което принадлежи към нещо, нали така?
към текста >>
И те устройвали всичко на
Земя
та така, както го виждали горе, в звездите.
И целият останал живот е бил устроен така, че хората си казвали: да, синът на Слънцето - това е най-важният човек за нас; а другите - неговите помощници, са подобни на това, както планетите се явяват помощници на Слънцето.
И те устройвали всичко на Земята така, както го виждали горе, в звездите.
Всичко това те правели без молитви. Китайците не познавали молитвата. Те го правели, без да имат това, което по-късно станало култ. По такъв начин те устройвали това, което би могло да се нарече тяхно царство, така че то ставало отражение на небето. Това не би могло още да бъде наречено «държава» - безобразието, което устроили съвременните хора.
към текста >>
Но те устройвали всичко, което е било на
Земя
та като отражение на това, което им се явявало на звездното небе.
Всичко това те правели без молитви. Китайците не познавали молитвата. Те го правели, без да имат това, което по-късно станало култ. По такъв начин те устройвали това, което би могло да се нарече тяхно царство, така че то ставало отражение на небето. Това не би могло още да бъде наречено «държава» - безобразието, което устроили съвременните хора.
Но те устройвали всичко, което е било на Земята като отражение на това, което им се явявало на звездното небе.
към текста >>
Виждате ли, ако ние рисуваме - искам да взема нещо простичко, - ако рисуваме например топка (изобразява я на дъската) и ако, да кажем, светлината пада оттук, тогава тази топка тук е светла, а тук е тъмна, тъй като е в сянка, тук светлината преминава покрай нея, тук отново изсветлява, доколкото тук пада отразена светлина; а тук трябва да дадем особено силна сянка, която предметът хвърля на
земя
та.
Да продължим нататък. Това, което ви казах тук, е свързано въобще с начина на мислене и чувстване, които са били присъщи на китайците. Онези китайци, а също така по-древните японци, са се занимавали много, извънредно много усилено със своето изкуство, със своето специфично изкуство; те например рисували. Когато ние рисуваме, това е нещо съвсем различно от рисуването на китайците.
Виждате ли, ако ние рисуваме - искам да взема нещо простичко, - ако рисуваме например топка (изобразява я на дъската) и ако, да кажем, светлината пада оттук, тогава тази топка тук е светла, а тук е тъмна, тъй като е в сянка, тук светлината преминава покрай нея, тук отново изсветлява, доколкото тук пада отразена светлина; а тук трябва да дадем особено силна сянка, която предметът хвърля на земята.
към текста >>
Точно така виждаме, как от човека, ако рисуваме вярно, пада сянка на
земя
та.
Това е пример как ние рисуваме. Трябва да имаме върху нашия предмет светлина и сенки. Ако рисуваме лице, тук рисуваме по-светло, ако тук пада светлината; тук го правим по-тъмно.
Точно така виждаме, как от човека, ако рисуваме вярно, пада сянка на земята.
към текста >>
И така, разказах ви някои неща за древното народонаселение на
Земя
та.
И така, разказах ви някои неща за древното народонаселение на Земята.
Следващия път, господа, ще продължа, за да можем да се придвижим по-нататък, чак до това, как живеем ние сега; така че ще се занимаваме с история и по-нататък.
към текста >>
54.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство
GA_354 Сътворението на света и човека
При вида на житно поле например се появяват различни мисли за хляб, разни вариации на който имат, по всяка вероятност, всички народи по
Земя
та.
Въпрос: Бих искал да задам на господин доктора въпрос за хранителните продукти, за боба, ряпата и т. н., какво влияние оказват те върху тялото? За картофите господин докторът вече говори. Може би бихме могли да чуем и за другите хранителни продукти. Някои вегетарианци не ядат виещи се растения, боб и грах.
При вида на житно поле например се появяват различни мисли за хляб, разни вариации на който имат, по всяка вероятност, всички народи по Земята.
към текста >>
За своя живот на
Земя
та човекът се нуждае от растенията.
За своя живот на Земята човекът се нуждае от растенията.
И растенията - което е интересно - също не биха могли да растат успешно, ако го нямаше човека! Това е интересно, господа - и вие следва да му обърнете най-сериозно внимание, - че съществуват две най-важни неща, способстващи живота: зеленият сок на растенията в зелените листа, а от друга страна - кръвта. Това зелено нещо в растителния сок се нарича хлорофил. И така, в зеления лист се съдържа хлорофил. А освен това, важна е кръвта.
към текста >>
Ако задълбаете в
Земя
та там, където има залежи от въглища, ще намерите черни въглища; ако наострите молив, ще откриете графит.
А освен това, важна е кръвта. Това е нещо във висша степен своеобразно. Разглеждайки човека, виждате, че преди всичко той диша. Дишането - това също е своего рода хранене: човекът усвоява от въздуха кислорода, той вдишва кислород. Но в цялото му тяло навсякъде е отложен въглерод.
Ако задълбаете в Земята там, където има залежи от въглища, ще намерите черни въглища; ако наострите молив, ще откриете графит.
Въглища и графит - това е въглерод. Всички вие, цялото ви тяло се състои от въглерод, без да броим, разбира се, другите вещества; той се образува в човешкото тяло.
към текста >>
Ако въглищата, които извличаме от
Земя
та, с помощта на някакво изкуство бихме могли да направим прозрачни, те биха били диаманти.
Бихте могли да кажете: да, но заради този въглерод ние бихме почернели! На това може да се възрази следното: най-скъпоценното вещество в света, диамантът, също е въглерод, само че в друга форма! Ако така повече ви харесва, бихте могли да кажете, имайки предвид въглерода: вие се състоите от чисти диаманти. Тъмният въглерод, графитът в молива и диамантът са едно и също вещество.
Ако въглищата, които извличаме от Земята, с помощта на някакво изкуство бихме могли да направим прозрачни, те биха били диаманти.
Следователно вътре в нас имаме отлагания на диаманти. Ние сме истински въглищен склад. Но когато чрез кръвта кислородът встъпва в съединение с въглерода, се образува двуокис на въглерода, въглероден двуокис. Въглеродният двуокис също ви е много добре известен: вие употребявате газирана вода, там вътре има перлички, мехурчета - и това е въглероден двуокис, двуокис на въглерода в газообразно състояние. Така че вие можете да си представите: въздухът дава възможност на човека да вдишва кислород; чрез кръвта кислородът се разпространява, в кръвта той се съединява с въглерода и човек издишва въглероден двуокис.
към текста >>
Господа, поради описания от мен процес в хода на еволюцията на
Земя
та всичко отдавна би трябвало да бъде отровено от този въглероден двуокис, който издишват хората и животните.
Господа, поради описания от мен процес в хода на еволюцията на Земята всичко отдавна би трябвало да бъде отровено от този въглероден двуокис, който издишват хората и животните.
Защото еволюцията на Земята протича в течение на много дълго време. И както виждате, на Земята отдавна не би трябвало да има останали живи нито животни, нито хора, ако растенията не притежаваха противоположното свойство: растенията поглъщат не кислород, а именно въглена киселина, този въглероден двуокис, който издишват човекът и животното. Растенията проявяват същата жадност към въглеродния двуокис, както човекът към кислорода.
към текста >>
Защото еволюцията на
Земя
та протича в течение на много дълго време.
Господа, поради описания от мен процес в хода на еволюцията на Земята всичко отдавна би трябвало да бъде отровено от този въглероден двуокис, който издишват хората и животните.
Защото еволюцията на Земята протича в течение на много дълго време.
И както виждате, на Земята отдавна не би трябвало да има останали живи нито животни, нито хора, ако растенията не притежаваха противоположното свойство: растенията поглъщат не кислород, а именно въглена киселина, този въглероден двуокис, който издишват човекът и животното. Растенията проявяват същата жадност към въглеродния двуокис, както човекът към кислорода.
към текста >>
И както виждате, на
Земя
та отдавна не би трябвало да има останали живи нито животни, нито хора, ако растенията не притежаваха противоположното свойство: растенията поглъщат не кислород, а именно въглена киселина, този въглероден двуокис, който издишват човекът и животното.
Господа, поради описания от мен процес в хода на еволюцията на Земята всичко отдавна би трябвало да бъде отровено от този въглероден двуокис, който издишват хората и животните. Защото еволюцията на Земята протича в течение на много дълго време.
И както виждате, на Земята отдавна не би трябвало да има останали живи нито животни, нито хора, ако растенията не притежаваха противоположното свойство: растенията поглъщат не кислород, а именно въглена киселина, този въглероден двуокис, който издишват човекът и животното.
Растенията проявяват същата жадност към въглеродния двуокис, както човекът към кислорода.
към текста >>
Коренът се намира в
Земя
та, той съдържа в себе си особено много соли, доколкото солите се намират в
Земя
та.
Но е необходимо да кажем следното: виждате ли, на човек му е нужно от растението не само това, че то му дава кислород, на него му е нужно растението като цяло; с изключение на отровните растения и такива растения, които съдържат твърде малко вещества, на човека са му нужни всички растения, при това той ги получава не в процеса на дишане, а при храненето. И тук пак има забележителна връзка. Както виждате, растението се състои от корен, ако това е едногодишно растение - дърветата засега няма да ги разглеждаме, - от корен, от стъбло и от цвят с плод. Да разгледаме корена.
Коренът се намира в Земята, той съдържа в себе си особено много соли, доколкото солите се намират в Земята.
И коренът със своите тънки израстъци и коренчета зависи от тази земя; тук той постоянно извлича от земята соли. Така че коренът представлява нещо, което особено е свързано с минералното начало на Земята, със солите.
към текста >>
И коренът със своите тънки израстъци и коренчета зависи от тази
земя
; тук той постоянно извлича от
земя
та соли.
Но е необходимо да кажем следното: виждате ли, на човек му е нужно от растението не само това, че то му дава кислород, на него му е нужно растението като цяло; с изключение на отровните растения и такива растения, които съдържат твърде малко вещества, на човека са му нужни всички растения, при това той ги получава не в процеса на дишане, а при храненето. И тук пак има забележителна връзка. Както виждате, растението се състои от корен, ако това е едногодишно растение - дърветата засега няма да ги разглеждаме, - от корен, от стъбло и от цвят с плод. Да разгледаме корена. Коренът се намира в Земята, той съдържа в себе си особено много соли, доколкото солите се намират в Земята.
И коренът със своите тънки израстъци и коренчета зависи от тази земя; тук той постоянно извлича от земята соли.
Така че коренът представлява нещо, което особено е свързано с минералното начало на Земята, със солите.
към текста >>
Така че коренът представлява нещо, което особено е свързано с минералното начало на
Земя
та, със солите.
И тук пак има забележителна връзка. Както виждате, растението се състои от корен, ако това е едногодишно растение - дърветата засега няма да ги разглеждаме, - от корен, от стъбло и от цвят с плод. Да разгледаме корена. Коренът се намира в Земята, той съдържа в себе си особено много соли, доколкото солите се намират в Земята. И коренът със своите тънки израстъци и коренчета зависи от тази земя; тук той постоянно извлича от земята соли.
Така че коренът представлява нещо, което особено е свързано с минералното начало на Земята, със солите.
към текста >>
Виждате ли, господа, човешката глава проявява родство със
Земя
та като цяло.
Виждате ли, господа, човешката глава проявява родство със Земята като цяло.
Не краката, а именно главата е родствена на Земята. Когато човек, бидейки в майчиното тяло, започва да става човек, той първо е почти само една глава. Той започва да се развива от главата. Главата се образува в съответствие с целия космос, но също така и в съответствие със Земята. И главата се нуждае главно от соли.
към текста >>
Не краката, а именно главата е родствена на
Земя
та.
Виждате ли, господа, човешката глава проявява родство със Земята като цяло.
Не краката, а именно главата е родствена на Земята.
Когато човек, бидейки в майчиното тяло, започва да става човек, той първо е почти само една глава. Той започва да се развива от главата. Главата се образува в съответствие с целия космос, но също така и в съответствие със Земята. И главата се нуждае главно от соли. Защото от главата изхождат силите, които например даряват човешкото тяло с кости.
към текста >>
Главата се образува в съответствие с целия космос, но също така и в съответствие със
Земя
та.
Виждате ли, господа, човешката глава проявява родство със Земята като цяло. Не краката, а именно главата е родствена на Земята. Когато човек, бидейки в майчиното тяло, започва да става човек, той първо е почти само една глава. Той започва да се развива от главата.
Главата се образува в съответствие с целия космос, но също така и в съответствие със Земята.
И главата се нуждае главно от соли. Защото от главата изхождат силите, които например даряват човешкото тяло с кости. Всичко, което прави човека твърд, води началото си в образуването на главата. Докато самата глава е още мека, както в майчиното тяло, тя още не може да съдейства за нормалното образуване на кости. Едва когато самата глава става все по-твърда, тя отдава сили на тялото и ги отдава, за да могат човекът и животното да формират нещо твърдо, главно кости.
към текста >>
Оттук вече виждате, че на човека му е нужен корен, имащ родство със
Земя
та и съдържащ соли - защото за образуването на кости са необходими соли, костите се състоят от калциев карбонат и фосфати; те се състоят от соли, - оттук виждате, че коренът е нужен за обезпечаване на човешката глава.
И главата се нуждае главно от соли. Защото от главата изхождат силите, които например даряват човешкото тяло с кости. Всичко, което прави човека твърд, води началото си в образуването на главата. Докато самата глава е още мека, както в майчиното тяло, тя още не може да съдейства за нормалното образуване на кости. Едва когато самата глава става все по-твърда, тя отдава сили на тялото и ги отдава, за да могат човекът и животното да формират нещо твърдо, главно кости.
Оттук вече виждате, че на човека му е нужен корен, имащ родство със Земята и съдържащ соли - защото за образуването на кости са необходими соли, костите се състоят от калциев карбонат и фосфати; те се състоят от соли, - оттук виждате, че коренът е нужен за обезпечаване на човешката глава.
към текста >>
Ряпата представлява главно растителен корен, намиращ се в
Земя
та.
Оттук най-добре може да се види колко великолепно е устроено човешкото тяло, в него всичко е взаимосвързано. И ако детето има глисти, трябва да си кажем: на него му е отслабена главата. Трябва също така да си кажем - особено тези, които искат да бъдат педагози, е много важно да знаят такива неща, - ако в живота срещаш хора, на които им е слаба главата, в детството си те са имали глисти. Какво трябва да се прави, ако наблюдаваме такова явление? Най-просто е, господа, да се вземе ряпа или моркови и в течение на известно време да се храни детето наред с другата храна; разбира се, не трябва постоянно да го храним само с ряпа, а само известно време.
Ряпата представлява главно растителен корен, намиращ се в Земята.
Той съдържа много соли и доколкото притежава силите на Земята, при попадане в стомаха, е способен да оказва въздействие чрез кръвта чак до главата. Само богати на соли компоненти са способни да проникват в главата. Вещества, богати на соли, веществата на корените, укрепват човека, действайки чрез главата. Това, както виждате, е извънредно важно. Именно в случая с ряпата и морковите работата стои така, че се укрепват най-високо разположените части на главата, следователно става това, което е пряко необходимо за човека, за да стане по-здрав и твърд, за това, той да не бъде размекнат.
към текста >>
Той съдържа много соли и доколкото притежава силите на
Земя
та, при попадане в стомаха, е способен да оказва въздействие чрез кръвта чак до главата.
И ако детето има глисти, трябва да си кажем: на него му е отслабена главата. Трябва също така да си кажем - особено тези, които искат да бъдат педагози, е много важно да знаят такива неща, - ако в живота срещаш хора, на които им е слаба главата, в детството си те са имали глисти. Какво трябва да се прави, ако наблюдаваме такова явление? Най-просто е, господа, да се вземе ряпа или моркови и в течение на известно време да се храни детето наред с другата храна; разбира се, не трябва постоянно да го храним само с ряпа, а само известно време. Ряпата представлява главно растителен корен, намиращ се в Земята.
Той съдържа много соли и доколкото притежава силите на Земята, при попадане в стомаха, е способен да оказва въздействие чрез кръвта чак до главата.
Само богати на соли компоненти са способни да проникват в главата. Вещества, богати на соли, веществата на корените, укрепват човека, действайки чрез главата. Това, както виждате, е извънредно важно. Именно в случая с ряпата и морковите работата стои така, че се укрепват най-високо разположените части на главата, следователно става това, което е пряко необходимо за човека, за да стане по-здрав и твърд, за това, той да не бъде размекнат.
към текста >>
Известно ви е, че картофът има листа и нещо, което става за храна - клубените; те се намират в
Земя
та.
Ако сега сравните ряпата с картофа, той изглежда съвсем различно от нея.
Известно ви е, че картофът има листа и нещо, което става за храна - клубените; те се намират в Земята.
Гледайки на нещата повърхностно, бихме могли да кажем: тези клубени са корените на картофа. Но това е неправилно; тези образувания не са корени. Ако разгледате това по-точно, ще видите: тук корените се прикрепват към клубените, намиращи се в Земята. Истинските корени са малките коренчета, които са прикрепени към клубените; те лесно падат. Когато се прибират картофите, те падат.
към текста >>
Ако разгледате това по-точно, ще видите: тук корените се прикрепват към клубените, намиращи се в
Земя
та.
Ако сега сравните ряпата с картофа, той изглежда съвсем различно от нея. Известно ви е, че картофът има листа и нещо, което става за храна - клубените; те се намират в Земята. Гледайки на нещата повърхностно, бихме могли да кажем: тези клубени са корените на картофа. Но това е неправилно; тези образувания не са корени.
Ако разгледате това по-точно, ще видите: тук корените се прикрепват към клубените, намиращи се в Земята.
Истинските корени са малките коренчета, които са прикрепени към клубените; те лесно падат. Когато се прибират картофите, те падат. Но ако картофите се прибират много пресни, те могат да се видят навсякъде. Ако вземем клубени и ги ядем, ние имаме в тях нещо подобно на листата или стъблото, така че само ни се струва, че те се образуват в качеството на корени. В действителност това са стъбла или листа, листа, които са трансформирани.
към текста >>
Макар и да расте в
Земя
та, родство със земното начало той няма.
Но ако картофите се прибират много пресни, те могат да се видят навсякъде. Ако вземем клубени и ги ядем, ние имаме в тях нещо подобно на листата или стъблото, така че само ни се струва, че те се образуват в качеството на корени. В действителност това са стъбла или листа, листа, които са трансформирани. Това е нещо, намиращо се на стадий между корен и листо. Ето защо картофът не съдържа в себе си толкова соли, като например ряпата, не проявява земното начало.
Макар и да расте в Земята, родство със земното начало той няма.
Картофът съдържа най-вече въглехидрати; той не съдържа толкова много соли, а основно въглехидрати.
към текста >>
Зеленият лист никога не възниква под
земя
та.
Ако ям хляб, този хляб върви нагоре и постъпва в главата благодарение на факта, че в растението кореновото начало се издига в стъбло - тогава в стъблото действат силите на корена, без оглед на това, че стъблото расте горе във въздуха. Тук работата не е в това, намира ли се нещо във въздуха, горе, а в това, има ли в него кореново начало. Но листът, зеленият лист не притежава кореново начало.
Зеленият лист никога не възниква под земята.
В края на лятото и есента, когато слънчевите лъчи действат не така силно, стъблото може да узрее. Но най-силните производителни сили на Слънцето са нужни на листа, който трябва да узрее; него го отхранва Слънцето. Така че можем да кажем: зелените листа действат преимуществено върху белите дробове и сърцето, докато коренът укрепва главата; картофът също така е в състояние да работи в главата. Ако ядем листа, които главно могат да ни дадат растителни мазнини, ние укрепваме нашите бели дробове и сърце, укрепваме средния човек, човека-гърди. Такава е тайната на човешкото хранене.
към текста >>
55.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството
GA_354 Сътворението на света и човека
Индусите не се придържат към този възглед, който е свойствен за днешните материалисти, и въпреки това те смятат, че хората, физически обитаващи
Земя
та в древните епохи, повече са приличали на животни.
Виждате ли, господа, хората извънредно опростяват представата за еволюцията на човека. Първо, не е вярно, че например всички цивилизовани народи си представят, че човек е бил съвършен именно като физическо същество.
Индусите не се придържат към този възглед, който е свойствен за днешните материалисти, и въпреки това те смятат, че хората, физически обитаващи Земята в древните епохи, повече са приличали на животни.
И ако сред индусите, сред индуските мъдреци става дума за първоначалния човек на Земята, те говорят за човека Хануман, изглеждащ като маймуните. Виждате ли, не е истина също така и това, че хората, имащи духовен светоглед, си представят първоначалния човек такъв, какъвто си го представят днес само някои хора - че човек е бил в рая; това също не е така. Необходимо е да си изясним, че човекът - това е такова същество, което носи в себе си тяло, душа и дух, при това и тялото, и душата, и духът са еволюирали по различен начин. Естествено, ако въобще не говорят за духа, няма смисъл да говорят и за еволюцията на този дух. Но колкото по-скоро дойдат до това, че човек се състои именно от тяло, душа и дух, толкова по-скоро ще стане възможно да се обсъждат въпросите: «Как се развива тялото?
към текста >>
И ако сред индусите, сред индуските мъдреци става дума за първоначалния човек на
Земя
та, те говорят за човека Хануман, изглеждащ като маймуните.
Виждате ли, господа, хората извънредно опростяват представата за еволюцията на човека. Първо, не е вярно, че например всички цивилизовани народи си представят, че човек е бил съвършен именно като физическо същество. Индусите не се придържат към този възглед, който е свойствен за днешните материалисти, и въпреки това те смятат, че хората, физически обитаващи Земята в древните епохи, повече са приличали на животни.
И ако сред индусите, сред индуските мъдреци става дума за първоначалния човек на Земята, те говорят за човека Хануман, изглеждащ като маймуните.
Виждате ли, не е истина също така и това, че хората, имащи духовен светоглед, си представят първоначалния човек такъв, какъвто си го представят днес само някои хора - че човек е бил в рая; това също не е така. Необходимо е да си изясним, че човекът - това е такова същество, което носи в себе си тяло, душа и дух, при това и тялото, и душата, и духът са еволюирали по различен начин. Естествено, ако въобще не говорят за духа, няма смисъл да говорят и за еволюцията на този дух. Но колкото по-скоро дойдат до това, че човек се състои именно от тяло, душа и дух, толкова по-скоро ще стане възможно да се обсъждат въпросите: «Как се развива тялото? Как се развива душата?
към текста >>
Ще получите представа за това, как съвременните диваци са произлезли от древните хора, ако ви разкажа следното: в някои места хората живеят с идеята, че могат с помощта на магьосничество да излекуват болен; за целта те трябва да закопаят в
земя
та парче от дреха на някой болен, при това да направят така, че това парцалче от риза например да се окаже закопано на гробище.
Виждате ли, ако от тази гледна точка разгледаме съвременните диваци, у нас ще възникне представа, че хората от древността - които тук само условно можем да наречем примитивни хора - не са били като съвременните диваци.
Ще получите представа за това, как съвременните диваци са произлезли от древните хора, ако ви разкажа следното: в някои места хората живеят с идеята, че могат с помощта на магьосничество да излекуват болен; за целта те трябва да закопаят в земята парче от дреха на някой болен, при това да направят така, че това парцалче от риза например да се окаже закопано на гробище.
Познавах такива хора. Даже познавах един, който ходатайства, когато беше болен император Фридрих[2], по това време още само наследник на престола. Това ходатайство, отправено към бъдещата императрица, е съдържало молба: да му изпратят парченце от ризата на императора Фридрих; молителят ще зарови това късче от риза на гробището и император Фридрих ще се оправи. Бихте могли да си представите, би ли могло такова ходатайство да разчита на положителен отговор! Но човекът направил това, защото вярвал, че той може по такъв начин да излекува император Фридрих.
към текста >>
Някога хората са оказвали голямо почитание на своите мъртви, те казвали: докато човек пребивава на
Земя
та, е грешен човек, той освен добро, извършва и зло.
Но, господа, суеверията не възникват по такъв начин. Суеверието никога не възниква по такъв начин - някой да го измисли, - то възниква по съвсем друг път.
Някога хората са оказвали голямо почитание на своите мъртви, те казвали: докато човек пребивава на Земята, е грешен човек, той освен добро, извършва и зло.
Те са имали следната представа за това: умрелият продължава да живее в душата и духа. Смъртта изравнява всички. И ако мислели за умрелия, мислели само добро. По такъв начин искали да направят добро за самите себе си, благодарение на това, което те мислели за умрелите.
към текста >>
Напротив, при състоянието, което основно господства днес на
Земя
та, където всичко се основава на насилието, на принципа на властта, където мъдростта не се цени, може много лесно да стане така, че хора, желаещи днес да поставят всичко на основата на силата, постепенно отново да придобият животинска телесност и ще възникнат две големи раси: едната, състояща се от тези, които са се появили заради мира, духа и мъдростта, и другата, която отново ще добие животински облик.
Но нали когато човек е бил в тази животинска форма, никакви съвременни маймуни още не е имало! Следователно човек не е могъл да произлезе от съвременните маймуни. Напротив! Подобно на това, както съвременните диваци се явяват пропаднали хора от древността, така и съвременните маймуни също се явяват още по-пропаднали същества. Ако надникнем в земната еволюция още по-дълбоко, ще открием човешки същества, които са били формирани така, както ви описах тук на предните занятия: били са образувани от мек елемент, те не са произлезли от съвременното животно. От съвременните маймуни никога няма да възникне човек.
Напротив, при състоянието, което основно господства днес на Земята, където всичко се основава на насилието, на принципа на властта, където мъдростта не се цени, може много лесно да стане така, че хора, желаещи днес да поставят всичко на основата на силата, постепенно отново да придобият животинска телесност и ще възникнат две големи раси: едната, състояща се от тези, които са се появили заради мира, духа и мъдростта, и другата, която отново ще добие животински облик.
към текста >>
56.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
Тук трябва да има някаква духовна връзка; подобно на това, както растенията получават своите миризми от
Земя
та, така и хората, принадлежащи към различните раси, притежават различни миризми.
Разглеждайки растенията, забелязваме, че те миришат различно. Даже представителите на различните човешки раси се различават по миризмата. Господин докторът вече ни е разказвал за развитието на човека, започвайки от първобитното състояние. Работата тук би трябвало да стои по такъв начин, че всеки вид същества придобива свойствата, които са благоприятни за него. Така например различните раси са получили присъщата им миризма.
Тук трябва да има някаква духовна връзка; подобно на това, както растенията получават своите миризми от Земята, така и хората, принадлежащи към различните раси, притежават различни миризми.
Как това е свързано с развитието, започвайки от първобитното състояние?
към текста >>
За малко да се абстрахираме от това, че, както учи Коперник[1],
Земя
та се върти около Слънцето.
Поглеждайки в мировото пространство, хората предполагат, че там е празно, че в това празно пространство се разполагат звездите и т. н. По-рано селяните са смятали, че това пространство, в което ние се придвижваме, също е празно. Днес всеки знае, че тук има въздух, а не пустота. Точно така следва да се знае, че в мировото пространство никъде не е пусто, там навсякъде има материя или дух. Виждате ли, това, че в мировото пространство никъде няма пустота, може да бъде доказано.
За малко да се абстрахираме от това, че, както учи Коперник[1], Земята се върти около Слънцето.
Да приемем нещата така, както те изглеждат. Тогава тук имаме Земята, а тук - Слънцето, въртящо се около Земята от изток на запад. Слънцето нека е разположено някъде тук (изобразява го на дъската). Тук има една особеност. В някои местности - при точно наблюдение това може да се забележи навсякъде - при изгрев и залез Слънце, но и в други случаи, не настъпва сумрак в чист вид, а става нещо, предизвикващо повсеместно удивление.
към текста >>
Тогава тук имаме
Земя
та, а тук - Слънцето, въртящо се около
Земя
та от изток на запад.
Днес всеки знае, че тук има въздух, а не пустота. Точно така следва да се знае, че в мировото пространство никъде не е пусто, там навсякъде има материя или дух. Виждате ли, това, че в мировото пространство никъде няма пустота, може да бъде доказано. За малко да се абстрахираме от това, че, както учи Коперник[1], Земята се върти около Слънцето. Да приемем нещата така, както те изглеждат.
Тогава тук имаме Земята, а тук - Слънцето, въртящо се около Земята от изток на запад.
Слънцето нека е разположено някъде тук (изобразява го на дъската). Тук има една особеност. В някои местности - при точно наблюдение това може да се забележи навсякъде - при изгрев и залез Слънце, но и в други случаи, не настъпва сумрак в чист вид, а става нещо, предизвикващо повсеместно удивление. Около Слънцето се разпространява лъчиста светлина. Винаги когато се наблюдава Слънцето и особено сутрин и вечер, освен сумракът, се появява още и тази лъчиста светлина.
към текста >>
И така, господа, не само чисто вещественото действа от мировото пространство върху всичко, което се намира на
Земя
та; както вече съм ви казвал, върху всичко действа духовното.
И така, господа, не само чисто вещественото действа от мировото пространство върху всичко, което се намира на Земята; както вече съм ви казвал, върху всичко действа духовното.
Сега да видим как в човека духовното е свързано с физическото.
към текста >>
Първоначално расите са живеели в различни места по
Земя
та.
Сега от растенията да преминем към това, за което зададе своя въпрос господин Ербсмел, към расите.
Първоначално расите са живеели в различни места по Земята.
На едно място от Земята се образувала една раса, на друго място - друга раса. Поради какво е ставало това? Бихме могли съвсем точно да говорим за това, как върху отделните части на Земята особено силно влияние оказва една планета, а на други части - друга планета. Отправяйки се например в Азия, ще открием, че на азиатска почва особено силно действа всичко, което струи към Земята надолу от Венера, от Вечерницата. Идвайки на американска земя, намираме, че там особено силно действа всичко това, което струи надолу от Сатурн.
към текста >>
На едно място от
Земя
та се образувала една раса, на друго място - друга раса.
Сега от растенията да преминем към това, за което зададе своя въпрос господин Ербсмел, към расите. Първоначално расите са живеели в различни места по Земята.
На едно място от Земята се образувала една раса, на друго място - друга раса.
Поради какво е ставало това? Бихме могли съвсем точно да говорим за това, как върху отделните части на Земята особено силно влияние оказва една планета, а на други части - друга планета. Отправяйки се например в Азия, ще открием, че на азиатска почва особено силно действа всичко, което струи към Земята надолу от Венера, от Вечерницата. Идвайки на американска земя, намираме, че там особено силно действа всичко това, което струи надолу от Сатурн. В Африка например ние намираме особено задействано всичко това, което се стреми надолу от Марс.
към текста >>
Бихме могли съвсем точно да говорим за това, как върху отделните части на
Земя
та особено силно влияние оказва една планета, а на други части - друга планета.
Сега от растенията да преминем към това, за което зададе своя въпрос господин Ербсмел, към расите. Първоначално расите са живеели в различни места по Земята. На едно място от Земята се образувала една раса, на друго място - друга раса. Поради какво е ставало това?
Бихме могли съвсем точно да говорим за това, как върху отделните части на Земята особено силно влияние оказва една планета, а на други части - друга планета.
Отправяйки се например в Азия, ще открием, че на азиатска почва особено силно действа всичко, което струи към Земята надолу от Венера, от Вечерницата. Идвайки на американска земя, намираме, че там особено силно действа всичко това, което струи надолу от Сатурн. В Африка например ние намираме особено задействано всичко това, което се стреми надолу от Марс. Така откриваме, че върху всеки участък от Земята оказва особено силно въздействие една или друга планета. Това е свързано с различното положение, което планетите заемат на небето и в съответствие с което пада светлината.
към текста >>
Отправяйки се например в Азия, ще открием, че на азиатска почва особено силно действа всичко, което струи към
Земя
та надолу от Венера, от Вечерницата.
Сега от растенията да преминем към това, за което зададе своя въпрос господин Ербсмел, към расите. Първоначално расите са живеели в различни места по Земята. На едно място от Земята се образувала една раса, на друго място - друга раса. Поради какво е ставало това? Бихме могли съвсем точно да говорим за това, как върху отделните части на Земята особено силно влияние оказва една планета, а на други части - друга планета.
Отправяйки се например в Азия, ще открием, че на азиатска почва особено силно действа всичко, което струи към Земята надолу от Венера, от Вечерницата.
Идвайки на американска земя, намираме, че там особено силно действа всичко това, което струи надолу от Сатурн. В Африка например ние намираме особено задействано всичко това, което се стреми надолу от Марс. Така откриваме, че върху всеки участък от Земята оказва особено силно въздействие една или друга планета. Това е свързано с различното положение, което планетите заемат на небето и в съответствие с което пада светлината. Светлината от Венера например пада съвсем различно от светлината на Меркурий.
към текста >>
Идвайки на американска
земя
, намираме, че там особено силно действа всичко това, което струи надолу от Сатурн.
Първоначално расите са живеели в различни места по Земята. На едно място от Земята се образувала една раса, на друго място - друга раса. Поради какво е ставало това? Бихме могли съвсем точно да говорим за това, как върху отделните части на Земята особено силно влияние оказва една планета, а на други части - друга планета. Отправяйки се например в Азия, ще открием, че на азиатска почва особено силно действа всичко, което струи към Земята надолу от Венера, от Вечерницата.
Идвайки на американска земя, намираме, че там особено силно действа всичко това, което струи надолу от Сатурн.
В Африка например ние намираме особено задействано всичко това, което се стреми надолу от Марс. Така откриваме, че върху всеки участък от Земята оказва особено силно въздействие една или друга планета. Това е свързано с различното положение, което планетите заемат на небето и в съответствие с което пада светлината. Светлината от Венера например пада съвсем различно от светлината на Меркурий. Това е свързано със структурата на планинските образувания, на каменните формации.
към текста >>
Така откриваме, че върху всеки участък от
Земя
та оказва особено силно въздействие една или друга планета.
Поради какво е ставало това? Бихме могли съвсем точно да говорим за това, как върху отделните части на Земята особено силно влияние оказва една планета, а на други части - друга планета. Отправяйки се например в Азия, ще открием, че на азиатска почва особено силно действа всичко, което струи към Земята надолу от Венера, от Вечерницата. Идвайки на американска земя, намираме, че там особено силно действа всичко това, което струи надолу от Сатурн. В Африка например ние намираме особено задействано всичко това, което се стреми надолу от Марс.
Така откриваме, че върху всеки участък от Земята оказва особено силно въздействие една или друга планета.
Това е свързано с различното положение, което планетите заемат на небето и в съответствие с което пада светлината. Светлината от Венера например пада съвсем различно от светлината на Меркурий. Това е свързано със структурата на планинските образувания, на каменните формации. Така че различните раси в различните части на Земята зависят от това, че една част на Земята особено силно възприема влиянията на Венера, другата част - влиянията на Сатурн. В съответствие с това растителното начало в човека притежава миризма.
към текста >>
Така че различните раси в различните части на
Земя
та зависят от това, че една част на
Земя
та особено силно възприема влиянията на Венера, другата част - влиянията на Сатурн.
В Африка например ние намираме особено задействано всичко това, което се стреми надолу от Марс. Така откриваме, че върху всеки участък от Земята оказва особено силно въздействие една или друга планета. Това е свързано с различното положение, което планетите заемат на небето и в съответствие с което пада светлината. Светлината от Венера например пада съвсем различно от светлината на Меркурий. Това е свързано със структурата на планинските образувания, на каменните формации.
Така че различните раси в различните части на Земята зависят от това, че една част на Земята особено силно възприема влиянията на Венера, другата част - влиянията на Сатурн.
В съответствие с това растителното начало в човека притежава миризма.
към текста >>
Така че можем да кажем: навлизайки в растителния свят, ние всъщност откриваме, че
Земя
та навсякъде е покрита с чувствителни носове: растенията са точно това.
Така че можем да кажем: навлизайки в растителния свят, ние всъщност откриваме, че Земята навсякъде е покрита с чувствителни носове: растенията са точно това.
И нашия забележителен нос също следва да разглеждаме като произлязъл от растението. А някои цветове на растения изглеждат така, както човешките носове. Има такива растения, които изглеждат подобно на нос и те се наричат устоцветни. Можете да ги видите навсякъде, те растат покрай пътищата.
към текста >>
И човек, както виждате, е станал най-благородното същество на
Земя
та поради факта, че за сетивни усещания в мозъка си има само едно парченце, докато всичко останало е преобразувано за мислене и за чувстване.
Бихме започнали да скачаме до тавана, ако всичко това, което ядем, би ни дало толкова пълни вкусови усещания, каквито се предизвикват при животното. Нашето жалко усещане за вкуса на захарта въобще не може да се сравнява със щастието, което изпитва от захарта кучето. Това се дължи на мощно развития вкусов мозък при повечето от животните. При човека от него се е запазил само малък рудимент. Но затова пък човек притежава способност да формира идеи, да създава идеи с помощта на трансформирания вкусов мозък.
И човек, както виждате, е станал най-благородното същество на Земята поради факта, че за сетивни усещания в мозъка си има само едно парченце, докато всичко останало е преобразувано за мислене и за чувстване.
Благодарение на това човек е станал висше същество. И така, можем да кажем: в човешкия мозък вкусът и обонянието са претърпели мощна трансформация. От мозъка, ориентиран към вкусови усещания, и от мозъка, ориентиран към обоняние, е останало само парченце. При животното това не е така, напротив, това (показва го на рисунката) при него е мощно развито. За него може да се разбере даже с помощта на външните форми.
към текста >>
Носът му продължава до корена, стоящ под
Земя
та.
Да вземем растението.
Носът му продължава до корена, стоящ под Земята.
Всичко това е нос. Само че към този нос, за разлика от това, което става при човека, постъпва усещане за вкус, свят на вкусови усещания. Както виждате, това ни свидетелства, че човек е задължен за своето съвършенство на факта, че способностите, които притежават животните и растенията, той ги има в несъвършено състояние, те са трансформирани. Така че можем да кажем: поради какво човек е по-съвършен от останалите природни същества? Поради факта, че при него се намира в несъвършен вид това, което при другите същества е съвършено.
към текста >>
57.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите
GA_354 Сътворението на света и човека
Писмен въпрос: Марс стои близо до
Земя
та.
Писмен въпрос: Марс стои близо до Земята.
Какво е влиянието му върху Земята? Какво въобще е известно за Марс?
към текста >>
Какво е влиянието му върху
Земя
та?
Писмен въпрос: Марс стои близо до Земята.
Какво е влиянието му върху Земята?
Какво въобще е известно за Марс?
към текста >>
Доктор Щайнер: Виждате ли, в последно време отново и отново ставаше дума за това, че Марс е близо до
Земя
та и вестниците по най-безполезен и глупав начин обсъждаха сближаването на
Земя
та и Марс.
Доктор Щайнер: Виждате ли, в последно време отново и отново ставаше дума за това, че Марс е близо до Земята и вестниците по най-безполезен и глупав начин обсъждаха сближаването на Земята и Марс.
Защото съвсем не следва да придаваме толкова голямо значение на тези външни отношения в констелациите на планетите, свързани със съответното положение на Земята и т. н., доколкото влиянията идващи оттам не са толкова големи. Въобще забележително е, че в последно време имаше толкова много разговори за сближението на Марс и Земята, доколкото всяка планета, например Луната. постоянно се приближава към Земята и планетите вече се намират в такова състояние, което ще завърши с това, че всички те отново ще се съединят със Земята, ще образуват с нея едно тяло.
към текста >>
Защото съвсем не следва да придаваме толкова голямо значение на тези външни отношения в констелациите на планетите, свързани със съответното положение на
Земя
та и т.
Доктор Щайнер: Виждате ли, в последно време отново и отново ставаше дума за това, че Марс е близо до Земята и вестниците по най-безполезен и глупав начин обсъждаха сближаването на Земята и Марс.
Защото съвсем не следва да придаваме толкова голямо значение на тези външни отношения в констелациите на планетите, свързани със съответното положение на Земята и т.
н., доколкото влиянията идващи оттам не са толкова големи. Въобще забележително е, че в последно време имаше толкова много разговори за сближението на Марс и Земята, доколкото всяка планета, например Луната. постоянно се приближава към Земята и планетите вече се намират в такова състояние, което ще завърши с това, че всички те отново ще се съединят със Земята, ще образуват с нея едно тяло.
към текста >>
Въобще забележително е, че в последно време имаше толкова много разговори за сближението на Марс и
Земя
та, доколкото всяка планета, например Луната.
Доктор Щайнер: Виждате ли, в последно време отново и отново ставаше дума за това, че Марс е близо до Земята и вестниците по най-безполезен и глупав начин обсъждаха сближаването на Земята и Марс. Защото съвсем не следва да придаваме толкова голямо значение на тези външни отношения в констелациите на планетите, свързани със съответното положение на Земята и т. н., доколкото влиянията идващи оттам не са толкова големи.
Въобще забележително е, че в последно време имаше толкова много разговори за сближението на Марс и Земята, доколкото всяка планета, например Луната.
постоянно се приближава към Земята и планетите вече се намират в такова състояние, което ще завърши с това, че всички те отново ще се съединят със Земята, ще образуват с нея едно тяло.
към текста >>
постоянно се приближава към
Земя
та и планетите вече се намират в такова състояние, което ще завърши с това, че всички те отново ще се съединят със
Земя
та, ще образуват с нея едно тяло.
Доктор Щайнер: Виждате ли, в последно време отново и отново ставаше дума за това, че Марс е близо до Земята и вестниците по най-безполезен и глупав начин обсъждаха сближаването на Земята и Марс. Защото съвсем не следва да придаваме толкова голямо значение на тези външни отношения в констелациите на планетите, свързани със съответното положение на Земята и т. н., доколкото влиянията идващи оттам не са толкова големи. Въобще забележително е, че в последно време имаше толкова много разговори за сближението на Марс и Земята, доколкото всяка планета, например Луната.
постоянно се приближава към Земята и планетите вече се намират в такова състояние, което ще завърши с това, че всички те отново ще се съединят със Земята, ще образуват с нея едно тяло.
към текста >>
Във всеки случай, ако си представим това така, както хората днес си представят планетите, че те са точно такива твърди тела, както и
Земя
та, може да се очаква, че при стълкновението им със
Земя
та, от удара ще бъде унищожено всичко живо!
Във всеки случай, ако си представим това така, както хората днес си представят планетите, че те са точно такива твърди тела, както и Земята, може да се очаква, че при стълкновението им със Земята, от удара ще бъде унищожено всичко живо!
Но това няма да стане, тъй като планетите не са така твърди като Земята. Ако например Марс действително би се спуснал надолу и би се съединил със Земята, самият той не би могъл да унищожи твърдата суша, а би могъл само да предизвика наводнение. Защото, доколкото това се поддава на изследване, Марс се състои - такива неща не трябва да се изследват само с физически инструменти, а е необходимо да се вземе на помощ духовната наука, духовното съзерцание, - следователно, ако някой би решил действително да се запознае с Марс, би се оказало, че той се състои преди всичко от повече или по-малко течна маса, не колкото вода, но, да кажем, като желе, или нещо подобно. И така, той представлява нещо течно. Разбира се, има и твърди съставни части, но те не са такива, като на нашата Земя, а по консистенция приличат на рогата на елена или рогата на животните, които се образуват от общата маса и след това се разпадат отново в нея.
към текста >>
Но това няма да стане, тъй като планетите не са така твърди като
Земя
та.
Във всеки случай, ако си представим това така, както хората днес си представят планетите, че те са точно такива твърди тела, както и Земята, може да се очаква, че при стълкновението им със Земята, от удара ще бъде унищожено всичко живо!
Но това няма да стане, тъй като планетите не са така твърди като Земята.
Ако например Марс действително би се спуснал надолу и би се съединил със Земята, самият той не би могъл да унищожи твърдата суша, а би могъл само да предизвика наводнение. Защото, доколкото това се поддава на изследване, Марс се състои - такива неща не трябва да се изследват само с физически инструменти, а е необходимо да се вземе на помощ духовната наука, духовното съзерцание, - следователно, ако някой би решил действително да се запознае с Марс, би се оказало, че той се състои преди всичко от повече или по-малко течна маса, не колкото вода, но, да кажем, като желе, или нещо подобно. И така, той представлява нещо течно. Разбира се, има и твърди съставни части, но те не са такива, като на нашата Земя, а по консистенция приличат на рогата на елена или рогата на животните, които се образуват от общата маса и след това се разпадат отново в нея. Така че ние трябва да предполагаме на Марс наличието на по-различни свойства, отколкото на нашата Земя.
към текста >>
Ако например Марс действително би се спуснал надолу и би се съединил със
Земя
та, самият той не би могъл да унищожи твърдата суша, а би могъл само да предизвика наводнение.
Във всеки случай, ако си представим това така, както хората днес си представят планетите, че те са точно такива твърди тела, както и Земята, може да се очаква, че при стълкновението им със Земята, от удара ще бъде унищожено всичко живо! Но това няма да стане, тъй като планетите не са така твърди като Земята.
Ако например Марс действително би се спуснал надолу и би се съединил със Земята, самият той не би могъл да унищожи твърдата суша, а би могъл само да предизвика наводнение.
Защото, доколкото това се поддава на изследване, Марс се състои - такива неща не трябва да се изследват само с физически инструменти, а е необходимо да се вземе на помощ духовната наука, духовното съзерцание, - следователно, ако някой би решил действително да се запознае с Марс, би се оказало, че той се състои преди всичко от повече или по-малко течна маса, не колкото вода, но, да кажем, като желе, или нещо подобно. И така, той представлява нещо течно. Разбира се, има и твърди съставни части, но те не са такива, като на нашата Земя, а по консистенция приличат на рогата на елена или рогата на животните, които се образуват от общата маса и след това се разпадат отново в нея. Така че ние трябва да предполагаме на Марс наличието на по-различни свойства, отколкото на нашата Земя.
към текста >>
Разбира се, има и твърди съставни части, но те не са такива, като на нашата
Земя
, а по консистенция приличат на рогата на елена или рогата на животните, които се образуват от общата маса и след това се разпадат отново в нея.
Във всеки случай, ако си представим това така, както хората днес си представят планетите, че те са точно такива твърди тела, както и Земята, може да се очаква, че при стълкновението им със Земята, от удара ще бъде унищожено всичко живо! Но това няма да стане, тъй като планетите не са така твърди като Земята. Ако например Марс действително би се спуснал надолу и би се съединил със Земята, самият той не би могъл да унищожи твърдата суша, а би могъл само да предизвика наводнение. Защото, доколкото това се поддава на изследване, Марс се състои - такива неща не трябва да се изследват само с физически инструменти, а е необходимо да се вземе на помощ духовната наука, духовното съзерцание, - следователно, ако някой би решил действително да се запознае с Марс, би се оказало, че той се състои преди всичко от повече или по-малко течна маса, не колкото вода, но, да кажем, като желе, или нещо подобно. И така, той представлява нещо течно.
Разбира се, има и твърди съставни части, но те не са такива, като на нашата Земя, а по консистенция приличат на рогата на елена или рогата на животните, които се образуват от общата маса и след това се разпадат отново в нея.
Така че ние трябва да предполагаме на Марс наличието на по-различни свойства, отколкото на нашата Земя.
към текста >>
Така че ние трябва да предполагаме на Марс наличието на по-различни свойства, отколкото на нашата
Земя
.
Но това няма да стане, тъй като планетите не са така твърди като Земята. Ако например Марс действително би се спуснал надолу и би се съединил със Земята, самият той не би могъл да унищожи твърдата суша, а би могъл само да предизвика наводнение. Защото, доколкото това се поддава на изследване, Марс се състои - такива неща не трябва да се изследват само с физически инструменти, а е необходимо да се вземе на помощ духовната наука, духовното съзерцание, - следователно, ако някой би решил действително да се запознае с Марс, би се оказало, че той се състои преди всичко от повече или по-малко течна маса, не колкото вода, но, да кажем, като желе, или нещо подобно. И така, той представлява нещо течно. Разбира се, има и твърди съставни части, но те не са такива, като на нашата Земя, а по консистенция приличат на рогата на елена или рогата на животните, които се образуват от общата маса и след това се разпадат отново в нея.
Така че ние трябва да предполагаме на Марс наличието на по-различни свойства, отколкото на нашата Земя.
към текста >>
Доколкото Марс не е толкова твърд, като
Земя
та, не може, разбира се, да се говори за такива канали, като на
Земя
та, но може да се говори, че на Марс има нещо подобно на нашите пасатни ветрове.
Виждате ли, постоянно се говори за каналите, които трябва да ги има на Марс. Но защо се говори за канали? На Марс не се вижда нищо друго освен ето такива линии (изобразява ги на дъската), и за тях говорят като за канали. Това е правил-но, но също така и неправилно.
Доколкото Марс не е толкова твърд, като Земята, не може, разбира се, да се говори за такива канали, като на Земята, но може да се говори, че на Марс има нещо подобно на нашите пасатни ветрове.
Знаете, че от горещите области на Земята, от Африка, от земите, близки до екватора, топлият въздух постоянно се движи към студения
към текста >>
Знаете, че от горещите области на
Земя
та, от Африка, от земите, близки до екватора, топлият въздух постоянно се движи към студения
Виждате ли, постоянно се говори за каналите, които трябва да ги има на Марс. Но защо се говори за канали? На Марс не се вижда нищо друго освен ето такива линии (изобразява ги на дъската), и за тях говорят като за канали. Това е правил-но, но също така и неправилно. Доколкото Марс не е толкова твърд, като Земята, не може, разбира се, да се говори за такива канали, като на Земята, но може да се говори, че на Марс има нещо подобно на нашите пасатни ветрове.
Знаете, че от горещите области на Земята, от Африка, от земите, близки до екватора, топлият въздух постоянно се движи към студения
към текста >>
Северен полюс, а от студения Северен полюс въздухът отново се връща назад в централните области на
Земя
та.
Северен полюс, а от студения Северен полюс въздухът отново се връща назад в централните области на Земята.
Така че, поглеждайки на това отстрани, също би могло да се видят такива линии; но това са линиите на пасатните ветрове, въздушните потоци на пасатите. Нещо подобно става и на Марс. Само че на Марс всичко живее в много по-голяма степен, отколкото на Земята. Земята е отмряла планета в много по-голяма степен от Марс, на който много неща се намират в повече или по-малко живо състояние. И тук искам да обърна внимание върху нещо, което може да улесни разбирането ви за това, как всъщност стои работата с отношението между Марс и Земята.
към текста >>
Само че на Марс всичко живее в много по-голяма степен, отколкото на
Земя
та.
Северен полюс, а от студения Северен полюс въздухът отново се връща назад в централните области на Земята. Така че, поглеждайки на това отстрани, също би могло да се видят такива линии; но това са линиите на пасатните ветрове, въздушните потоци на пасатите. Нещо подобно става и на Марс.
Само че на Марс всичко живее в много по-голяма степен, отколкото на Земята.
Земята е отмряла планета в много по-голяма степен от Марс, на който много неща се намират в повече или по-малко живо състояние. И тук искам да обърна внимание върху нещо, което може да улесни разбирането ви за това, как всъщност стои работата с отношението между Марс и Земята.
към текста >>
Земя
та е отмряла планета в много по-голяма степен от Марс, на който много неща се намират в повече или по-малко живо състояние.
Северен полюс, а от студения Северен полюс въздухът отново се връща назад в централните области на Земята. Така че, поглеждайки на това отстрани, също би могло да се видят такива линии; но това са линиите на пасатните ветрове, въздушните потоци на пасатите. Нещо подобно става и на Марс. Само че на Марс всичко живее в много по-голяма степен, отколкото на Земята.
Земята е отмряла планета в много по-голяма степен от Марс, на който много неща се намират в повече или по-малко живо състояние.
И тук искам да обърна внимание върху нещо, което може да улесни разбирането ви за това, как всъщност стои работата с отношението между Марс и Земята.
към текста >>
И тук искам да обърна внимание върху нещо, което може да улесни разбирането ви за това, как всъщност стои работата с отношението между Марс и
Земя
та.
Северен полюс, а от студения Северен полюс въздухът отново се връща назад в централните области на Земята. Така че, поглеждайки на това отстрани, също би могло да се видят такива линии; но това са линиите на пасатните ветрове, въздушните потоци на пасатите. Нещо подобно става и на Марс. Само че на Марс всичко живее в много по-голяма степен, отколкото на Земята. Земята е отмряла планета в много по-голяма степен от Марс, на който много неща се намират в повече или по-малко живо състояние.
И тук искам да обърна внимание върху нещо, което може да улесни разбирането ви за това, как всъщност стои работата с отношението между Марс и Земята.
към текста >>
Ако изходим от факта, че Слънцето е най-важното за нас небесно тяло, ние знаем, разбира се, че то поддържа много неща на
Земя
та.
Ако изходим от факта, че Слънцето е най-важното за нас небесно тяло, ние знаем, разбира се, че то поддържа много неща на Земята.
Да вземем обикновеното дневно Слънце. Можете да погледнете растенията нощем: те затварят своите цветове, доколкото не са осветени от Слънцето. Денем те отново ги разтварят, тъй като Слънцето ги осветява. Има много неща, които изцяло и напълно са свързани с разпространението на слънчевата светлина над определена част от Земята или с разпространението над определена част от Земята на мрака, тоест на отсъствието на Слънцето. Това става очевидно в течение на годината.
към текста >>
Има много неща, които изцяло и напълно са свързани с разпространението на слънчевата светлина над определена част от
Земя
та или с разпространението над определена част от
Земя
та на мрака, тоест на отсъствието на Слънцето.
Ако изходим от факта, че Слънцето е най-важното за нас небесно тяло, ние знаем, разбира се, че то поддържа много неща на Земята. Да вземем обикновеното дневно Слънце. Можете да погледнете растенията нощем: те затварят своите цветове, доколкото не са осветени от Слънцето. Денем те отново ги разтварят, тъй като Слънцето ги осветява.
Има много неща, които изцяло и напълно са свързани с разпространението на слънчевата светлина над определена част от Земята или с разпространението над определена част от Земята на мрака, тоест на отсъствието на Слънцето.
Това става очевидно в течение на годината. Не би следвало да мислите, че през пролетта върху нашата Земя някъде въобще биха могли да растат растения, ако Слънцето не би увеличавало своята сила. И когато през есента Слънцето отново губи тази сила, растенията увяхват, целият живот отмира, на Земята пада сняг. Следователно животът на Земята е свързан със Слънцето. Ние въобще нямаше да можем да дишаме този въздух, ако не беше Слънцето, ако слънчевите лъчи не правеха този въздух пригоден за нас.
към текста >>
Не би следвало да мислите, че през пролетта върху нашата
Земя
някъде въобще биха могли да растат растения, ако Слънцето не би увеличавало своята сила.
Да вземем обикновеното дневно Слънце. Можете да погледнете растенията нощем: те затварят своите цветове, доколкото не са осветени от Слънцето. Денем те отново ги разтварят, тъй като Слънцето ги осветява. Има много неща, които изцяло и напълно са свързани с разпространението на слънчевата светлина над определена част от Земята или с разпространението над определена част от Земята на мрака, тоест на отсъствието на Слънцето. Това става очевидно в течение на годината.
Не би следвало да мислите, че през пролетта върху нашата Земя някъде въобще биха могли да растат растения, ако Слънцето не би увеличавало своята сила.
И когато през есента Слънцето отново губи тази сила, растенията увяхват, целият живот отмира, на Земята пада сняг. Следователно животът на Земята е свързан със Слънцето. Ние въобще нямаше да можем да дишаме този въздух, ако не беше Слънцето, ако слънчевите лъчи не правеха този въздух пригоден за нас. И така, Слънцето се явява за нас най-важното небесно тяло. Помислете само как би се изменило ставащото, ако Слънцето извършваше своя видим кръгооборот около Земята не за двадесет и четири часа, а за два пъти по-голямо време!
към текста >>
И когато през есента Слънцето отново губи тази сила, растенията увяхват, целият живот отмира, на
Земя
та пада сняг.
Можете да погледнете растенията нощем: те затварят своите цветове, доколкото не са осветени от Слънцето. Денем те отново ги разтварят, тъй като Слънцето ги осветява. Има много неща, които изцяло и напълно са свързани с разпространението на слънчевата светлина над определена част от Земята или с разпространението над определена част от Земята на мрака, тоест на отсъствието на Слънцето. Това става очевидно в течение на годината. Не би следвало да мислите, че през пролетта върху нашата Земя някъде въобще биха могли да растат растения, ако Слънцето не би увеличавало своята сила.
И когато през есента Слънцето отново губи тази сила, растенията увяхват, целият живот отмира, на Земята пада сняг.
Следователно животът на Земята е свързан със Слънцето. Ние въобще нямаше да можем да дишаме този въздух, ако не беше Слънцето, ако слънчевите лъчи не правеха този въздух пригоден за нас. И така, Слънцето се явява за нас най-важното небесно тяло. Помислете само как би се изменило ставащото, ако Слънцето извършваше своя видим кръгооборот около Земята не за двадесет и четири часа, а за два пъти по-голямо време! Целият живот тогава би вървял по-бавно.
към текста >>
Следователно животът на
Земя
та е свързан със Слънцето.
Денем те отново ги разтварят, тъй като Слънцето ги осветява. Има много неща, които изцяло и напълно са свързани с разпространението на слънчевата светлина над определена част от Земята или с разпространението над определена част от Земята на мрака, тоест на отсъствието на Слънцето. Това става очевидно в течение на годината. Не би следвало да мислите, че през пролетта върху нашата Земя някъде въобще биха могли да растат растения, ако Слънцето не би увеличавало своята сила. И когато през есента Слънцето отново губи тази сила, растенията увяхват, целият живот отмира, на Земята пада сняг.
Следователно животът на Земята е свързан със Слънцето.
Ние въобще нямаше да можем да дишаме този въздух, ако не беше Слънцето, ако слънчевите лъчи не правеха този въздух пригоден за нас. И така, Слънцето се явява за нас най-важното небесно тяло. Помислете само как би се изменило ставащото, ако Слънцето извършваше своя видим кръгооборот около Земята не за двадесет и четири часа, а за два пъти по-голямо време! Целият живот тогава би вървял по-бавно. И така, от въртенето на Слънцето около Земята - макар в действителност да става обратното, но така се вижда, - от въртенето на Слънцето около Земята зависи целият живот на Земята.
към текста >>
Помислете само как би се изменило ставащото, ако Слънцето извършваше своя видим кръгооборот около
Земя
та не за двадесет и четири часа, а за два пъти по-голямо време!
Не би следвало да мислите, че през пролетта върху нашата Земя някъде въобще биха могли да растат растения, ако Слънцето не би увеличавало своята сила. И когато през есента Слънцето отново губи тази сила, растенията увяхват, целият живот отмира, на Земята пада сняг. Следователно животът на Земята е свързан със Слънцето. Ние въобще нямаше да можем да дишаме този въздух, ако не беше Слънцето, ако слънчевите лъчи не правеха този въздух пригоден за нас. И така, Слънцето се явява за нас най-важното небесно тяло.
Помислете само как би се изменило ставащото, ако Слънцето извършваше своя видим кръгооборот около Земята не за двадесет и четири часа, а за два пъти по-голямо време!
Целият живот тогава би вървял по-бавно. И така, от въртенето на Слънцето около Земята - макар в действителност да става обратното, но така се вижда, - от въртенето на Слънцето около Земята зависи целият живот на Земята.
към текста >>
И така, от въртенето на Слънцето около
Земя
та - макар в действителност да става обратното, но така се вижда, - от въртенето на Слънцето около
Земя
та зависи целият живот на
Земя
та.
Следователно животът на Земята е свързан със Слънцето. Ние въобще нямаше да можем да дишаме този въздух, ако не беше Слънцето, ако слънчевите лъчи не правеха този въздух пригоден за нас. И така, Слънцето се явява за нас най-важното небесно тяло. Помислете само как би се изменило ставащото, ако Слънцето извършваше своя видим кръгооборот около Земята не за двадесет и четири часа, а за два пъти по-голямо време! Целият живот тогава би вървял по-бавно.
И така, от въртенето на Слънцето около Земята - макар в действителност да става обратното, но така се вижда, - от въртенето на Слънцето около Земята зависи целият живот на Земята.
към текста >>
Ако помислите, че Луната направлява морските приливи и отливи, които по време съвпадат с въртенето й, вие виждате, с какъв род сила Луната въздейства върху
Земя
та.
От друга страна, влиянието на Луната върху човека се оказва по-малко значително, макар също да има място.
Ако помислите, че Луната направлява морските приливи и отливи, които по време съвпадат с въртенето й, вие виждате, с какъв род сила Луната въздейства върху Земята.
Тогава ще можете да видите, че времето на въртене на Луната около Земята също има някакво значение, особено ако изследваме как се развиват на Земята растенията, вече осветени от Слънцето. По такъв начин може да се открие влиянието на Луната. И така, Слънцето и Луната имат най-голямо влияние върху Земята. Това влияние ние можем да установим по време на фазовото въртене, по времето, когато настъпват пълнолунието, новолунието и т. н. В случая със Слънцето можем да открием това влияние в съответствие с времето на изгрева или залеза, или с това как то получава сила през пролетта, а през есента я губи.
към текста >>
Тогава ще можете да видите, че времето на въртене на Луната около
Земя
та също има някакво значение, особено ако изследваме как се развиват на
Земя
та растенията, вече осветени от Слънцето.
От друга страна, влиянието на Луната върху човека се оказва по-малко значително, макар също да има място. Ако помислите, че Луната направлява морските приливи и отливи, които по време съвпадат с въртенето й, вие виждате, с какъв род сила Луната въздейства върху Земята.
Тогава ще можете да видите, че времето на въртене на Луната около Земята също има някакво значение, особено ако изследваме как се развиват на Земята растенията, вече осветени от Слънцето.
По такъв начин може да се открие влиянието на Луната. И така, Слънцето и Луната имат най-голямо влияние върху Земята. Това влияние ние можем да установим по време на фазовото въртене, по времето, когато настъпват пълнолунието, новолунието и т. н. В случая със Слънцето можем да открием това влияние в съответствие с времето на изгрева или залеза, или с това как то получава сила през пролетта, а през есента я губи.
към текста >>
И така, Слънцето и Луната имат най-голямо влияние върху
Земя
та.
От друга страна, влиянието на Луната върху човека се оказва по-малко значително, макар също да има място. Ако помислите, че Луната направлява морските приливи и отливи, които по време съвпадат с въртенето й, вие виждате, с какъв род сила Луната въздейства върху Земята. Тогава ще можете да видите, че времето на въртене на Луната около Земята също има някакво значение, особено ако изследваме как се развиват на Земята растенията, вече осветени от Слънцето. По такъв начин може да се открие влиянието на Луната.
И така, Слънцето и Луната имат най-голямо влияние върху Земята.
Това влияние ние можем да установим по време на фазовото въртене, по времето, когато настъпват пълнолунието, новолунието и т. н. В случая със Слънцето можем да открием това влияние в съответствие с времето на изгрева или залеза, или с това как то получава сила през пролетта, а през есента я губи.
към текста >>
На всички ви е познато явлението, състоящо се в това, че в
Земя
та има личинки на майския бръмбар.
Сега искам да ви кажа следното.
На всички ви е познато явлението, състоящо се в това, че в Земята има личинки на майския бръмбар.
Тези малки червеобразни животни ни вредят, тъй като ядат картофите. Но виждате ли, тези личинки не винаги застрашават картофите ни, има години, когато картофите остават незасегнати от тези вредители, а има години, в които е невъзможно да се спасиш, когато се появяват страшно много личинки. Какво представляват тези личинки?
към текста >>
Така с примера за размножението на някои насекоми виждате в какво се състои влиянието на Марс върху живота на
Земя
та.
Ако вземем този срок, може достатъчно точно да се види, че той е свързан с въртенето на Марс.
Така с примера за размножението на някои насекоми виждате в какво се състои влиянието на Марс върху живота на Земята.
Само че това носи скрит характер. Влиянията на Слънцето стават явно, открито; влиянията на Луната вече не съвсем открито, а на Марс те действат скрито. Всичко - когато е необходимо междинно време - протичащо между земните години, както това става в случая с майския бръмбар и неговите личинки, сочи към зависимост от Марс. Следователно можем да забележим такова въздействие, което на практика се явява значително.
към текста >>
Но Слънцето оказва своето преобладаващо влияние върху всичко на
Земя
та, което е мъртво и всяка година трябва отново да бъде извикано към живот, докато Луната има влияние само върху живото, но не и върху мъртвото.
Така се открива това, за което всъщност става дума. Ако разглеждаме Слънцето, неговото влияние се оказва най-силното от всички.
Но Слънцето оказва своето преобладаващо влияние върху всичко на Земята, което е мъртво и всяка година трябва отново да бъде извикано към живот, докато Луната има влияние само върху живото, но не и върху мъртвото.
Марс например оказва своето влияние само върху това, което се проявява при по-финия живот, при усещанията; други планети разпространяват своето влияние върху душевното, духовното и т. н. Така че Слънцето се явява такова небесно тяло, което най-силно действа върху Земята чак до минералите, докато Луната нищо не може да направи с минералите, а Марс и по-малко от това. Нито едно същество на Земята не би могло да се развъжда и да живее като животно, ако не беше Луната. На Земята тогава би могло да има само растения, но не и такива същества. При много от тези животни не би имало междинно време в течение на няколко години за развитие от стадия на личинка до насекомо, ако не беше Марс.
към текста >>
Така че Слънцето се явява такова небесно тяло, което най-силно действа върху
Земя
та чак до минералите, докато Луната нищо не може да направи с минералите, а Марс и по-малко от това.
Така се открива това, за което всъщност става дума. Ако разглеждаме Слънцето, неговото влияние се оказва най-силното от всички. Но Слънцето оказва своето преобладаващо влияние върху всичко на Земята, което е мъртво и всяка година трябва отново да бъде извикано към живот, докато Луната има влияние само върху живото, но не и върху мъртвото. Марс например оказва своето влияние само върху това, което се проявява при по-финия живот, при усещанията; други планети разпространяват своето влияние върху душевното, духовното и т. н.
Така че Слънцето се явява такова небесно тяло, което най-силно действа върху Земята чак до минералите, докато Луната нищо не може да направи с минералите, а Марс и по-малко от това.
Нито едно същество на Земята не би могло да се развъжда и да живее като животно, ако не беше Луната. На Земята тогава би могло да има само растения, но не и такива същества. При много от тези животни не би имало междинно време в течение на няколко години за развитие от стадия на личинка до насекомо, ако не беше Марс.
към текста >>
Нито едно същество на
Земя
та не би могло да се развъжда и да живее като животно, ако не беше Луната.
Така се открива това, за което всъщност става дума. Ако разглеждаме Слънцето, неговото влияние се оказва най-силното от всички. Но Слънцето оказва своето преобладаващо влияние върху всичко на Земята, което е мъртво и всяка година трябва отново да бъде извикано към живот, докато Луната има влияние само върху живото, но не и върху мъртвото. Марс например оказва своето влияние само върху това, което се проявява при по-финия живот, при усещанията; други планети разпространяват своето влияние върху душевното, духовното и т. н. Така че Слънцето се явява такова небесно тяло, което най-силно действа върху Земята чак до минералите, докато Луната нищо не може да направи с минералите, а Марс и по-малко от това.
Нито едно същество на Земята не би могло да се развъжда и да живее като животно, ако не беше Луната.
На Земята тогава би могло да има само растения, но не и такива същества. При много от тези животни не би имало междинно време в течение на няколко години за развитие от стадия на личинка до насекомо, ако не беше Марс.
към текста >>
На
Земя
та тогава би могло да има само растения, но не и такива същества.
Ако разглеждаме Слънцето, неговото влияние се оказва най-силното от всички. Но Слънцето оказва своето преобладаващо влияние върху всичко на Земята, което е мъртво и всяка година трябва отново да бъде извикано към живот, докато Луната има влияние само върху живото, но не и върху мъртвото. Марс например оказва своето влияние само върху това, което се проявява при по-финия живот, при усещанията; други планети разпространяват своето влияние върху душевното, духовното и т. н. Така че Слънцето се явява такова небесно тяло, което най-силно действа върху Земята чак до минералите, докато Луната нищо не може да направи с минералите, а Марс и по-малко от това. Нито едно същество на Земята не би могло да се развъжда и да живее като животно, ако не беше Луната.
На Земята тогава би могло да има само растения, но не и такива същества.
При много от тези животни не би имало междинно време в течение на няколко години за развитие от стадия на личинка до насекомо, ако не беше Марс.
към текста >>
Така че можем да кажем: ако Марс, както и всички планети, се сближава със
Земя
та, не следва да се придава много голямо значение на такова външно сближаване; много по-важни са връзките на космическите обекти с фините процеси в живите организми.
Следователно върху фините съотношения в растежа и живота оказват своето влияние планетите.
Така че можем да кажем: ако Марс, както и всички планети, се сближава със Земята, не следва да се придава много голямо значение на такова външно сближаване; много по-важни са връзките на космическите обекти с фините процеси в живите организми.
към текста >>
Трябва да се замислите над това, че Марс съвсем не е като
Земя
та.
Трябва да се замислите над това, че Марс съвсем не е като Земята.
Вече ви казах: твърдото - в смисъла, в който то е на Земята - на Марс въобще го няма. Но, господа, неотдавна ви описвах, че и Земята някога се е намирала в такова състояние, когато минералното, твърдото, едва е започвало да се образува, когато са живеели чудовищни животни, които обаче още не са имали твърди кости. Ако вземем Марс днес, този
към текста >>
Вече ви казах: твърдото - в смисъла, в който то е на
Земя
та - на Марс въобще го няма.
Трябва да се замислите над това, че Марс съвсем не е като Земята.
Вече ви казах: твърдото - в смисъла, в който то е на Земята - на Марс въобще го няма.
Но, господа, неотдавна ви описвах, че и Земята някога се е намирала в такова състояние, когато минералното, твърдото, едва е започвало да се образува, когато са живеели чудовищни животни, които обаче още не са имали твърди кости. Ако вземем Марс днес, този
към текста >>
Но, господа, неотдавна ви описвах, че и
Земя
та някога се е намирала в такова състояние, когато минералното, твърдото, едва е започвало да се образува, когато са живеели чудовищни животни, които обаче още не са имали твърди кости.
Трябва да се замислите над това, че Марс съвсем не е като Земята. Вече ви казах: твърдото - в смисъла, в който то е на Земята - на Марс въобще го няма.
Но, господа, неотдавна ви описвах, че и Земята някога се е намирала в такова състояние, когато минералното, твърдото, едва е започвало да се образува, когато са живеели чудовищни животни, които обаче още не са имали твърди кости.
Ако вземем Марс днес, този
към текста >>
Марс се намира сега в състояние, приличащо на това, което е имала по-рано
Земя
та.
Марс се намира сега в състояние, приличащо на това, което е имала по-рано Земята.
Следователно там има такива живи същества, такива животни, каквито някога е имало на Земята; и хората, които ги има на Марс, са също такива, каквито някога са били на Земята: още без кости - както ви описвах това относно предходното състояние на Земята. За това може да се узнае. Само че по начина, привичен за съвременната естествена наука, за това не може да се научи; но все пак такова знание е възможно. Така че можем да кажем: ако искаме да си представим какъв е Марс днес, да си представим каква е била Земята в ранната епоха, и ще получим външния вид на Марс.
към текста >>
Следователно там има такива живи същества, такива животни, каквито някога е имало на
Земя
та; и хората, които ги има на Марс, са също такива, каквито някога са били на
Земя
та: още без кости - както ви описвах това относно предходното състояние на
Земя
та.
Марс се намира сега в състояние, приличащо на това, което е имала по-рано Земята.
Следователно там има такива живи същества, такива животни, каквито някога е имало на Земята; и хората, които ги има на Марс, са също такива, каквито някога са били на Земята: още без кости - както ви описвах това относно предходното състояние на Земята.
За това може да се узнае. Само че по начина, привичен за съвременната естествена наука, за това не може да се научи; но все пак такова знание е възможно. Така че можем да кажем: ако искаме да си представим какъв е Марс днес, да си представим каква е била Земята в ранната епоха, и ще получим външния вид на Марс.
към текста >>
Така че можем да кажем: ако искаме да си представим какъв е Марс днес, да си представим каква е била
Земя
та в ранната епоха, и ще получим външния вид на Марс.
Марс се намира сега в състояние, приличащо на това, което е имала по-рано Земята. Следователно там има такива живи същества, такива животни, каквито някога е имало на Земята; и хората, които ги има на Марс, са също такива, каквито някога са били на Земята: още без кости - както ви описвах това относно предходното състояние на Земята. За това може да се узнае. Само че по начина, привичен за съвременната естествена наука, за това не може да се научи; но все пак такова знание е възможно.
Така че можем да кажем: ако искаме да си представим какъв е Марс днес, да си представим каква е била Земята в ранната епоха, и ще получим външния вид на Марс.
към текста >>
Например Юпитер почти напълно се състои от въздух, но по-плътен от въздуха на
Земя
та.
Например Юпитер почти напълно се състои от въздух, но по-плътен от въздуха на Земята.
Юпитер, разглеждан в днешно време, представлява състояние, към което Земята още само се стреми, в което Земята ще се намира едва в бъдеще.
към текста >>
Юпитер, разглеждан в днешно време, представлява състояние, към което
Земя
та още само се стреми, в което
Земя
та ще се намира едва в бъдеще.
Например Юпитер почти напълно се състои от въздух, но по-плътен от въздуха на Земята.
Юпитер, разглеждан в днешно време, представлява състояние, към което Земята още само се стреми, в което Земята ще се намира едва в бъдеще.
към текста >>
В планетарната система ние навсякъде виждаме състояния, които преминават и
Земя
та.
В планетарната система ние навсякъде виждаме състояния, които преминават и Земята.
Ако разбираме планетите така, ние ги разбираме правилно.
към текста >>
Така че можем да кажем: миризмата на цветята и въобще на растенията и другите миризми на
Земя
та зависят от планетарната система.
Но хората, господа, не винаги са знаели, че кучето има такъв чувствителен нос, иначе отдавна би било на служба в полицията. Това се разбра сравнително неотдавна. И до ден-днешен хората нямат никаква представа, че растенията притежават необикновено чувствителен нос. Растението като цяло представлява своеобразен нос, той поема миризмата и подобно на ехото, връщащо звука, връща възприетата миризма и този нос става миришещо растение.
Така че можем да кажем: миризмата на цветята и въобще на растенията и другите миризми на Земята зависят от планетарната система.
към текста >>
Представете си просто, че
Земя
та видимо се намира тук (изобразява го на дъската).
Представете си просто, че Земята видимо се намира тук (изобразява го на дъската).
Изгревът на Слънцето става при определено местонахождение на Слънцето на небосвода. Да допуснем, че анализираме изгрева на Слънцето на 21 март, през пролетта. Тогава установяваме определената точка на небосвода, в която се намира Слънцето в момента на изгрева. Виждате ли, ако днес погледнем в направлението, където изгрява Слънцето на 21 март, зад изгряващото Слънце ще открием съзвездието Риби, напълно конкретно съзвездие. Намирайки се в съзвездието Риби, Слънцето изгрява вече много столетия, макар и не на едно и също място.
към текста >>
Тук би следвало да кажем: премества се по видим начин, тъй като по същество се мести
Земя
та, но сега работата не е в това.
Това, господа, свидетелства, че и самото Слънце се придвижва във Вселената. Слънцето се премества.
Тук би следвало да кажем: премества се по видим начин, тъй като по същество се мести Земята, но сега работата не е в това.
Да вземем период от време, равен на 25 915 години, за който точката на пролетното равноденствие на Слънцето извършва пълен оборот. Ако през 1924 г. виждаме точката на пролетното равноденствие, съвпадаща с определена точка от небосвода, преди 25 915 години Слънцето е изгрявало в същата тази точка от небосвода и това е ставало през 23 991 година преди Рождество Христово! За това време точката е описала пълен кръг. Виждате забележително явление.
към текста >>
Виждате ли, да допуснем, че тук се намира земната почва (изобразява го на дъската), тук се намират в
Земя
та нищожни следи от желязо.
Виждате ли, да допуснем, че тук се намира земната почва (изобразява го на дъската), тук се намират в Земята нищожни следи от желязо.
Тук растат ягодите, които привличат към себе си от всички страни тези следи от желязо; корените на ягодата притежават голяма сила и привличат от всички страни следите от желязо. Сега вземете горска ягода. Посадете я в градина, където няма желязо; при това тя запазва тази присъща й огромна сила. Затова тя, бидейки култивирана в градина, привлича всичко, което може да се привлече, привлича даже отдалеч и много добре се храни. Тя не получава желязо, но привлича всичко останало, защото е предразположена към това.
към текста >>
Когато работата опира до плододаване, не всичко може да се направи изкуствено, а трябва да се знаят неща, които изцяло и напълно са свързани със
Земя
та и природата.
Но аз съм ви казвал: хората са недалновидни; те наблюдават тези неща не така, както би следвало да се наблюдават и затова не виждат, че голямата ягода не трябва да се сади в течение на много години, а само за известно време. След това плододаването пада и тогава трябва да се окаже поддръжка с помощта на тези растения, тази ягода, която се бере в гората.
Когато работата опира до плододаване, не всичко може да се направи изкуствено, а трябва да се знаят неща, които изцяло и напълно са свързани със Земята и природата.
към текста >>
Ние също получаваме масла от
земя
та или от растенията, които са ги поели от
земя
та.
Ако се намирате в лоното на природата и там, на воля, видите роза, това е дива роза, така наречената шипка. Познавате тази дива роза - тя има пет листенца, достатъчно бледи цветни листенца (изобразява го на дъската). Откъде идва това, че тази шипка има такава форма, че тя разтваря пет листчета, а след това веднага развива плод? Този червен плод - вие го знаете - е плодът на шипката. Това е свързано със съдържанието на известно количество масло в почвата, на която расте шипката; земната почва в своите скални породи въобще съдържа някои видове масла.
Ние също получаваме масла от земята или от растенията, които са ги поели от земята.
И ето, господа, диворастящата роза, за да има възможност да стане роза, трябва посредством своите корени да действа колкото може по-далеч от себе си, за да получи малко масла от минералите. От какво произлиза, че розата трябва да поема отдалеч, че трябва така далеч да простира своята сила, притеглящата сила на своите корени? Виждате ли, това се дължи на много малкото съдържание на хумус в почвите, където расте дивата роза. А хумусът е повече наситен с масло от обикновената почва, намираща се навсякъде.
към текста >>
58.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него
GA_354 Сътворението на света и човека
Въпрос: Свързано ли е сближаването на
Земя
та и Марс с времето, защото лятото беше толкова лошо, колкото можеш да си представиш; и въобще играят ли тук планетарните влияния някаква роля?
Въпрос: Свързано ли е сближаването на Земята и Марс с времето, защото лятото беше толкова лошо, колкото можеш да си представиш; и въобще играят ли тук планетарните влияния някаква роля?
към текста >>
И при огромното значение - за което ви говорих, -което Слънцето има за
Земя
та, това е много важно.
Това е появата на слънчевите петна. Слънчевите петна представляват явление, което в продължение на десет, единадесет, дванадесет години настъпва отново и отново, но с определени изменения. Наблюдавайки повърхността на Слънцето, се вижда появата на тъмни петна. Тези тъмни петна, разбира се, отслабват излъчването на Слънцето, тъй като в тъмните места то не излъчва. Може да се мисли, че ако в течение на годината се образуват повече слънчеви петна, в такава година излъчването ще бъде отслабено.
И при огромното значение - за което ви говорих, -което Слънцето има за Земята, това е много важно.
към текста >>
Но за столетие те съществено се умножиха и работата стои така, че увеличението на броя на слънчевите петна хвърля светлина за разбирането на това, което става в отношенията между
Земя
та и Слънцето.
Необходимо е да се признае, че в течение на столетия числото на слънчевите петна се увеличава. Следователно те не се появяват всяка година в еднакво количество. Причината е в това, че положението на небесните тела се изменя. От това винаги се изменя и външният вид на небесното тяло. И така, слънчевите петна, намиращи се на едно определено място, ежегодно се появяват не на същото това място, а в съответствие с въртенето на Слънцето около своята ос; след това в течение на годините те отново се връщат на предишното място.
Но за столетие те съществено се умножиха и работата стои така, че увеличението на броя на слънчевите петна хвърля светлина за разбирането на това, което става в отношенията между Земята и Слънцето.
към текста >>
Така че напълно реално трябва да се съобразяваме с това, че след изминаването на относително дълъг период източникът на светлина и живот, които излизат от Слънцето, във физически смисъл ще угасне за
Земя
та.
Ако се върнем хиляда години назад, ще открием, че тогава още никакви слънчеви петна не е имало. Тези слънчеви петна възникват, умножават се и броят им постоянно ще расте. Ето защо работата стои така, че Слънцето в бъдеще ще свети все по-малко и по-малко и накрая то ще стане съвсем черно, ще деградира и повече няма да излъчва никаква светлина.
Така че напълно реално трябва да се съобразяваме с това, че след изминаването на относително дълъг период източникът на светлина и живот, които излизат от Слънцето, във физически смисъл ще угасне за Земята.
Следователно можем, на основата на появата на слънчевите петна - защото е ясно, че това е именно така, а не иначе, - да говорим за края на Земята. Тогава всичко духовно на Земята ще приеме нови форми - вече съм ви разказвал, че в древните епохи са съществували други форми. Точно така, както човек старее и се изменя, Слънцето с цялата своя планетарна система също старее и се изменя.
към текста >>
Следователно можем, на основата на появата на слънчевите петна - защото е ясно, че това е именно така, а не иначе, - да говорим за края на
Земя
та.
Ако се върнем хиляда години назад, ще открием, че тогава още никакви слънчеви петна не е имало. Тези слънчеви петна възникват, умножават се и броят им постоянно ще расте. Ето защо работата стои така, че Слънцето в бъдеще ще свети все по-малко и по-малко и накрая то ще стане съвсем черно, ще деградира и повече няма да излъчва никаква светлина. Така че напълно реално трябва да се съобразяваме с това, че след изминаването на относително дълъг период източникът на светлина и живот, които излизат от Слънцето, във физически смисъл ще угасне за Земята.
Следователно можем, на основата на появата на слънчевите петна - защото е ясно, че това е именно така, а не иначе, - да говорим за края на Земята.
Тогава всичко духовно на Земята ще приеме нови форми - вече съм ви разказвал, че в древните епохи са съществували други форми. Точно така, както човек старее и се изменя, Слънцето с цялата своя планетарна система също старее и се изменя.
към текста >>
Тогава всичко духовно на
Земя
та ще приеме нови форми - вече съм ви разказвал, че в древните епохи са съществували други форми.
Ако се върнем хиляда години назад, ще открием, че тогава още никакви слънчеви петна не е имало. Тези слънчеви петна възникват, умножават се и броят им постоянно ще расте. Ето защо работата стои така, че Слънцето в бъдеще ще свети все по-малко и по-малко и накрая то ще стане съвсем черно, ще деградира и повече няма да излъчва никаква светлина. Така че напълно реално трябва да се съобразяваме с това, че след изминаването на относително дълъг период източникът на светлина и живот, които излизат от Слънцето, във физически смисъл ще угасне за Земята. Следователно можем, на основата на появата на слънчевите петна - защото е ясно, че това е именно така, а не иначе, - да говорим за края на Земята.
Тогава всичко духовно на Земята ще приеме нови форми - вече съм ви разказвал, че в древните епохи са съществували други форми.
Точно така, както човек старее и се изменя, Слънцето с цялата своя планетарна система също старее и се изменя.
към текста >>
С това е свързана позицията, която заема Марс и по отношение на
Земя
та, и по отношение на Слънцето; в течение примерно на четири години тя способства за осъществяването на това, че личинката на майския бръмбар, живееща четири години, се превръща в майски бръмбар.
Самият Марс всъщност е слабо свързан с тези явления - за това вече ви говорих последния път, - той повече е свързан с явленията, отнасящи се до живота, такива като процеса на развитие и поява на майския бръмбар и неговите личинки в течение на четири години. Вие, разбира се, не трябва да разбирате тези неща неправилно. Не трябва да правите пряка аналогия с астрономично разчетения период на въртене на Марс, без да отчитате, че роля има и заеманата позиция.
С това е свързана позицията, която заема Марс и по отношение на Земята, и по отношение на Слънцето; в течение примерно на четири години тя способства за осъществяването на това, че личинката на майския бръмбар, живееща четири години, се превръща в майски бръмбар.
Ако вземете удвоения период на въртене на Марс[1], който е средно около четири години и три месеца, тогава ще получите времето, което отделя майския бръмбар от личинката и личинката от бръмбара. Така че във връзка с това малко небесно тяло следва да се мисли за по-фините явления на Земята, докато във връзка със Слънцето и Луната трябва да се мисли за по-груби явления, такива като климатичните явления и подобни на тях.
към текста >>
Така че във връзка с това малко небесно тяло следва да се мисли за по-фините явления на
Земя
та, докато във връзка със Слънцето и Луната трябва да се мисли за по-груби явления, такива като климатичните явления и подобни на тях.
Самият Марс всъщност е слабо свързан с тези явления - за това вече ви говорих последния път, - той повече е свързан с явленията, отнасящи се до живота, такива като процеса на развитие и поява на майския бръмбар и неговите личинки в течение на четири години. Вие, разбира се, не трябва да разбирате тези неща неправилно. Не трябва да правите пряка аналогия с астрономично разчетения период на въртене на Марс, без да отчитате, че роля има и заеманата позиция. С това е свързана позицията, която заема Марс и по отношение на Земята, и по отношение на Слънцето; в течение примерно на четири години тя способства за осъществяването на това, че личинката на майския бръмбар, живееща четири години, се превръща в майски бръмбар. Ако вземете удвоения период на въртене на Марс[1], който е средно около четири години и три месеца, тогава ще получите времето, което отделя майския бръмбар от личинката и личинката от бръмбара.
Така че във връзка с това малко небесно тяло следва да се мисли за по-фините явления на Земята, докато във връзка със Слънцето и Луната трябва да се мисли за по-груби явления, такива като климатичните явления и подобни на тях.
към текста >>
Истински може да се изследва ставащото на
Земя
та само тогава, когато изследваното бъде наблюдавано във връзка с небесните явления.
Но явления като слънчевите петна са свързани например с това, ще бъде ли годината добра за лозарството и винарството, свързани са също така с появата на комети и други подобни явления.
Истински може да се изследва ставащото на Земята само тогава, когато изследваното бъде наблюдавано във връзка с небесните явления.
към текста >>
Тук трябва да се замислите над следното: задълбочавайки се в развитието на
Земя
та, ние се връщаме към времето от преди примерно шест хиляди години, към времето от преди шест до десет хиляди години.
Разбира се, възникват и други въпроси, ако искаме да видим защо стават ненормални климатичните явления. Защото това, което наричаме време, което има толкова близко отношение към човека, доколкото влияе върху здравето и прочие, зависи от много други условия.
Тук трябва да се замислите над следното: задълбочавайки се в развитието на Земята, ние се връщаме към времето от преди примерно шест хиляди години, към времето от преди шест до десет хиляди години.
Да, ако можете да видите нашите области, какви са били примерно преди шест или десет хиляди години, те биха изглеждали, разбира се, съвсем не така, както днес, когато тук наоколо са планини. Въобще нямаше да можете да се изкачите в швейцарските планини, доколкото вие въобще не бихте могли тогава да съществувате там, където днес живеете. Не бихте могли да живеете тук, не бихте могли да живеете в другите страни на Европа, тъй като тези области са били в значителна си част покрити с лед, били са обледенени. Това е бил тъй нареченият ледников период. Това явление - ледниковият период - довело до това, че голяма част от населението, съществуващо вече от по-рано в Европа, е била или унищожена физически, или принудена да си търси други области.
към текста >>
Това ще стане отново след пет, шест или седем хиляди години; той няма да бъде по същите места на
Земя
та, където е бил някога.
Въобще нямаше да можете да се изкачите в швейцарските планини, доколкото вие въобще не бихте могли тогава да съществувате там, където днес живеете. Не бихте могли да живеете тук, не бихте могли да живеете в другите страни на Европа, тъй като тези области са били в значителна си част покрити с лед, били са обледенени. Това е бил тъй нареченият ледников период. Това явление - ледниковият период - довело до това, че голяма част от населението, съществуващо вече от по-рано в Европа, е била или унищожена физически, или принудена да си търси други области. Този ледников период ще бъде повторен в малко по-различна форма.
Това ще стане отново след пет, шест или седем хиляди години; той няма да бъде по същите места на Земята, където е бил някога.
Въпреки това този ледников период ще настъпи. Виждате ли, съвсем не трябва да си въобразяваме, че всичко се е развивало гладко. Имало е именно такива преломни моменти, подобни на този, който е бил предизвикан от ледниковия период! И ако искаме да разберем как всъщност се е развивала Земята, би следвало да кажем така: винаги са ставали продължителни прекъсвания на непрекъснатото развитие. Защо става нещо подобно?
към текста >>
И ако искаме да разберем как всъщност се е развивала
Земя
та, би следвало да кажем така: винаги са ставали продължителни прекъсвания на непрекъснатото развитие.
Този ледников период ще бъде повторен в малко по-различна форма. Това ще стане отново след пет, шест или седем хиляди години; той няма да бъде по същите места на Земята, където е бил някога. Въпреки това този ледников период ще настъпи. Виждате ли, съвсем не трябва да си въобразяваме, че всичко се е развивало гладко. Имало е именно такива преломни моменти, подобни на този, който е бил предизвикан от ледниковия период!
И ако искаме да разберем как всъщност се е развивала Земята, би следвало да кажем така: винаги са ставали продължителни прекъсвания на непрекъснатото развитие.
Защо става нещо подобно? Това става, защото земната повърхност постоянно се издига и спуска. Така че ако днес се качите на планината, която не трябва да е чак толкова висока, и тук днес също ще намерите ледников период, защото там, горе, винаги остават сняг и лед. Работата е там, че ако днес планините са достатъчно високи, на тях има и сняг, и лед. Ако повърхността на Земята в течение на времето се е издигнала така високо и се е превърнала в планини, толкова повече сняг и лед има там.
към текста >>
Ако повърхността на
Земя
та в течение на времето се е издигнала така високо и се е превърнала в планини, толкова повече сняг и лед има там.
И ако искаме да разберем как всъщност се е развивала Земята, би следвало да кажем така: винаги са ставали продължителни прекъсвания на непрекъснатото развитие. Защо става нещо подобно? Това става, защото земната повърхност постоянно се издига и спуска. Така че ако днес се качите на планината, която не трябва да е чак толкова висока, и тук днес също ще намерите ледников период, защото там, горе, винаги остават сняг и лед. Работата е там, че ако днес планините са достатъчно високи, на тях има и сняг, и лед.
Ако повърхността на Земята в течение на времето се е издигнала така високо и се е превърнала в планини, толкова повече сняг и лед има там.
По повърхността на Земята там има сняг и лед. И това става, господа. Става това, че повърхността на Земята се издига и спуска. Нивото на Земята преди шест хиляди години е било даже по-високо тук, където се намираме. Сега то е спаднало, но отново ще се издигне, тъй като най-ниската точка е била през 1250 година.
към текста >>
По повърхността на
Земя
та там има сняг и лед.
Защо става нещо подобно? Това става, защото земната повърхност постоянно се издига и спуска. Така че ако днес се качите на планината, която не трябва да е чак толкова висока, и тук днес също ще намерите ледников период, защото там, горе, винаги остават сняг и лед. Работата е там, че ако днес планините са достатъчно високи, на тях има и сняг, и лед. Ако повърхността на Земята в течение на времето се е издигнала така високо и се е превърнала в планини, толкова повече сняг и лед има там.
По повърхността на Земята там има сняг и лед.
И това става, господа. Става това, че повърхността на Земята се издига и спуска. Нивото на Земята преди шест хиляди години е било даже по-високо тук, където се намираме. Сега то е спаднало, но отново ще се издигне, тъй като най-ниската точка е била през 1250 година. Това е била най-ниската точка.
към текста >>
Става това, че повърхността на
Земя
та се издига и спуска.
Така че ако днес се качите на планината, която не трябва да е чак толкова висока, и тук днес също ще намерите ледников период, защото там, горе, винаги остават сняг и лед. Работата е там, че ако днес планините са достатъчно високи, на тях има и сняг, и лед. Ако повърхността на Земята в течение на времето се е издигнала така високо и се е превърнала в планини, толкова повече сняг и лед има там. По повърхността на Земята там има сняг и лед. И това става, господа.
Става това, че повърхността на Земята се издига и спуска.
Нивото на Земята преди шест хиляди години е било даже по-високо тук, където се намираме. Сега то е спаднало, но отново ще се издигне, тъй като най-ниската точка е била през 1250 година. Това е била най-ниската точка. В тукашните области тогава е имало във висша степен благоприятна температура, по-висока, било е по-топло от сега. Сега отново върви обратният процес, извършва се бавно издигане и след пет или шест хиляди години тук отново ще има своеобразен ледников период.
към текста >>
Нивото на
Земя
та преди шест хиляди години е било даже по-високо тук, където се намираме.
Работата е там, че ако днес планините са достатъчно високи, на тях има и сняг, и лед. Ако повърхността на Земята в течение на времето се е издигнала така високо и се е превърнала в планини, толкова повече сняг и лед има там. По повърхността на Земята там има сняг и лед. И това става, господа. Става това, че повърхността на Земята се издига и спуска.
Нивото на Земята преди шест хиляди години е било даже по-високо тук, където се намираме.
Сега то е спаднало, но отново ще се издигне, тъй като най-ниската точка е била през 1250 година. Това е била най-ниската точка. В тукашните области тогава е имало във висша степен благоприятна температура, по-висока, било е по-топло от сега. Сега отново върви обратният процес, извършва се бавно издигане и след пет или шест хиляди години тук отново ще има своеобразен ледников период.
към текста >>
Земя
та не става така.
Земята не става така.
На Земята става ето какво: ако тук нарисувам Земята (изобразява го на дъската), тук, тоест по протежение на екватора, тя е гореща. Горе и долу на полюсите Земята е студена. В средните части е топло. Ако хората отидат в Африка или в Индия, те отиват на горещо място. Нагоре, към Северния полюс, както и към Южния полюс, е студено.
към текста >>
На
Земя
та става ето какво: ако тук нарисувам
Земя
та (изобразява го на дъската), тук, тоест по протежение на екватора, тя е гореща.
Земята не става така.
На Земята става ето какво: ако тук нарисувам Земята (изобразява го на дъската), тук, тоест по протежение на екватора, тя е гореща.
Горе и долу на полюсите Земята е студена. В средните части е топло. Ако хората отидат в Африка или в Индия, те отиват на горещо място. Нагоре, към Северния полюс, както и към Южния полюс, е студено. Всички това навярно сте го чели в описанията на полярните изследвания.
към текста >>
Горе и долу на полюсите
Земя
та е студена.
Земята не става така. На Земята става ето какво: ако тук нарисувам Земята (изобразява го на дъската), тук, тоест по протежение на екватора, тя е гореща.
Горе и долу на полюсите Земята е студена.
В средните части е топло. Ако хората отидат в Африка или в Индия, те отиват на горещо място. Нагоре, към Северния полюс, както и към Южния полюс, е студено. Всички това навярно сте го чели в описанията на полярните изследвания.
към текста >>
Топлината постоянно се издига нагоре, така че тук, в средната част на
Земя
та, топлият въздух постоянно се стреми нагоре.
Защо става така? Това става поради свойството на топлината, на топлия въздух, на всяко въздушно, газообразно тяло, при нагряване да става по-леко и да се издига нагоре. Студеният въздух се задържа долу, защото той е по-тежък. Всеки топъл въздух се издига нагоре, защото е по-лек. Топлият въздух постоянно се намира тук (изобразява го на дъската), а студеният - тук.
Топлината постоянно се издига нагоре, така че тук, в средната част на Земята, топлият въздух постоянно се стреми нагоре.
Но издигнал се горе, той духа към Северния полюс и така възникват ветровете, насочени от екваториалната зона на Земята към Северния полюс. Те представляват издигащият се нагоре топъл въздух. Но от друга страна, студеният въздух, стремящ се да се загрее, преминава тук, където се създава разреждане, в централните области. Студеният въздух върви надолу, така че постоянно от Северния полюс към средните части на Земята струи студен въздух, а от еква-тора, от средната част на Земята към Северния полюс струи топъл въздух. Това са пасатните ветрове, които не са толкова забележими в нашите области, но които са много забележими в другите области.
към текста >>
Но издигнал се горе, той духа към Северния полюс и така възникват ветровете, насочени от екваториалната зона на
Земя
та към Северния полюс.
Това става поради свойството на топлината, на топлия въздух, на всяко въздушно, газообразно тяло, при нагряване да става по-леко и да се издига нагоре. Студеният въздух се задържа долу, защото той е по-тежък. Всеки топъл въздух се издига нагоре, защото е по-лек. Топлият въздух постоянно се намира тук (изобразява го на дъската), а студеният - тук. Топлината постоянно се издига нагоре, така че тук, в средната част на Земята, топлият въздух постоянно се стреми нагоре.
Но издигнал се горе, той духа към Северния полюс и така възникват ветровете, насочени от екваториалната зона на Земята към Северния полюс.
Те представляват издигащият се нагоре топъл въздух. Но от друга страна, студеният въздух, стремящ се да се загрее, преминава тук, където се създава разреждане, в централните области. Студеният въздух върви надолу, така че постоянно от Северния полюс към средните части на Земята струи студен въздух, а от еква-тора, от средната част на Земята към Северния полюс струи топъл въздух. Това са пасатните ветрове, които не са толкова забележими в нашите области, но които са много забележими в другите области.
към текста >>
Студеният въздух върви надолу, така че постоянно от Северния полюс към средните части на
Земя
та струи студен въздух, а от еква-тора, от средната част на
Земя
та към Северния полюс струи топъл въздух.
Топлият въздух постоянно се намира тук (изобразява го на дъската), а студеният - тук. Топлината постоянно се издига нагоре, така че тук, в средната част на Земята, топлият въздух постоянно се стреми нагоре. Но издигнал се горе, той духа към Северния полюс и така възникват ветровете, насочени от екваториалната зона на Земята към Северния полюс. Те представляват издигащият се нагоре топъл въздух. Но от друга страна, студеният въздух, стремящ се да се загрее, преминава тук, където се създава разреждане, в централните области.
Студеният въздух върви надолу, така че постоянно от Северния полюс към средните части на Земята струи студен въздух, а от еква-тора, от средната част на Земята към Северния полюс струи топъл въздух.
Това са пасатните ветрове, които не са толкова забележими в нашите области, но които са много забележими в другите области.
към текста >>
Така става не само с въздуха; в морските води също се проявяват течения от средната част на
Земя
та по направление към Северния полюс и отново надолу.
Така става не само с въздуха; в морските води също се проявяват течения от средната част на Земята по направление към Северния полюс и отново надолу.
Разпределението тук, разбира се, може да бъде най-различно, но то става именно така.
към текста >>
Защото не само ние създаваме безжични електрически вълни на
Земя
та.
Помислете и за тези потоци, електрическите потоци, които винаги съществуват във Вселената.
Защото не само ние създаваме безжични електрически вълни на Земята.
Ние само имитираме това, което съществува във Вселената в различни форми. Да предположим, че такъв поток има, да кажем, в Швейцария, и макар в Швейцария да е доста студено, той донася тук топлина, така че става малко по-топло. Така че топлината се разпределя също и с помощта на такива мирови потоци и това също влияе на времето.
към текста >>
Доколкото Фехнер провеждаше наблюдения и събираше статистически сведения, той твърдеше, че Луната оказва влияние върху
Земя
та, оказва влияние върху климата на
Земя
та.
Така правеше и майка ми: поставяше ведра, събираше дъждовната вода и я използваше за пране. Защото дъждовната вода е съвсем различна, в нея има нещо живо, тя е много по-добра от обикновената, разтваря всички добавки, които се използват при прането. Съвсем няма да е лошо, ако и ние правехме така, тъй като прането в твърда вода води до разрушаване на дрехите, които надявате върху себе си. Следователно, господа, по-рано за това са знаели; различните възгледи в тази област са се появили само благодарение на науката на XIX век. Веднъж вече съм ви разказвал - част от присъстващите го знаят - за двама професори от Лайпцигския университет; фамилията на единия беше Шлайден[2], а на другия - Фехнер[3].
Доколкото Фехнер провеждаше наблюдения и събираше статистически сведения, той твърдеше, че Луната оказва влияние върху Земята, оказва влияние върху климата на Земята.
Шлайден беше извънредно умен и казваше: всичко това са глупости, суеверия, не може да го бъде. Е, когато спорят професори, няма никаква полза, впрочем, когато спорят други хора, ползата също е малка! Обаче доколкото и двамата бяха женени, имаше госпожа професорша Шлайден и госпожа професорша Фехнер. Това беше по времето, когато в Лайпциг още събираха дъждовна вода за пране. И професор Фехнер казва на жена си: Е, добре, ако моят колега Шлайден твърди, че по новолуние падат толкова валежи, колкото и по пълнолуние, нека госпожа професоршата Шлайден да поставя своите съдове и да събира вода по новолуние, а ти събирай вода по пълнолуние, и аз твърдя, че ти ще събереш повече!
към текста >>
Но в практическия живот това все пак е можело да служи на хората, те са можели да се ориентират по този календар и чрез това действително да подобрят плодородието на
земя
та.
Виждате ли, ако всичко се повтаря, отчитайки тези и други повторения, хората отбелязвали в календара климатичните особености в предишните години и очаквали, че подобно ще бъде времето след осемнадесет или деветнадесет години. Този календар се е наричал стогодишен календар, защото сто - това е такова число, с което е по-лесно да имаш работа, но е имало и други числа, в съответствие с които са предсказвали състоянието на времето. Напълно естествено е, че пълно съвпадение тук не би могло да има, тъй като съотношенията са по-сложни.
Но в практическия живот това все пак е можело да служи на хората, те са можели да се ориентират по този календар и чрез това действително да подобрят плодородието на земята.
Така че може да се каже: на основата на такива наблюдения е можело нещо да се направи по отношение на плодородието. По такъв начин тези метеорологични условия показвали зависимост от Слънцето и Луната, доколкото повторенията на посочените лунни констелации изразяват отношението между Слънцето и Луната.
към текста >>
Ако тук се намира Слънцето, а тук -
Земя
та (изобразява го на дъската), то между Слънцето и
Земя
та се намира Венера, която се движи, нали така?
За другите небесни тела в техните констелации е налице повторяемост от друг вид. Интересна повторяемост се наблюдава при Венера, при Зорницата или Вечерницата.
Ако тук се намира Слънцето, а тук - Земята (изобразява го на дъската), то между Слънцето и Земята се намира Венера, която се движи, нали така?
Ако Венера стои тук, тя изглежда така, а ако стои тук, изглежда така, ако се намира на това място, закрива Слънцето. Венера изглежда много по-малка от Луната, макар тя всъщност да е по-голяма, и затова Венера закрива само неголяма част от слънчевия диск. Това явление се нарича пасаж на Венера[5]. Преминаването на Венера е много интересно с това, че то става примерно един път на сто години. И докато тя преминава пред Слънцето, може да се наблюдават много важни неща.
към текста >>
Това става поради обстоятелството, че тази част от Луната, която трябва да е тъмна, леко се осветява от
Земя
та.
Преди всичко вие можете да виждате лунния сърп, ако луната нараства. Но може - само ако се вгледате по-добре - да видите и останалата Луна, която е с черно-син цвят. И както се казва, ако човек има тренирано око, той може редом с новата Луна да види и черно-синия диск. На това не се обръща внимание, но може да се види. Поради какво става така, че редом с полумесеца става видим и този диск?
Това става поради обстоятелството, че тази част от Луната, която трябва да е тъмна, леко се осветява от Земята.
Луната се намира от Земята на разстояние примерно от петдесет хиляди мили и слабо се осветява от Земята; но тази слаба светлина, която Земята излъчва към Луната, прави указаната част на Луната видима. Но от Земята до Венера не достига никаква светлина. Венера е подложена само на слънчевата светлина и никаква светлина от Земята натам не се излъчва.
към текста >>
Луната се намира от
Земя
та на разстояние примерно от петдесет хиляди мили и слабо се осветява от
Земя
та; но тази слаба светлина, която
Земя
та излъчва към Луната, прави указаната част на Луната видима.
Но може - само ако се вгледате по-добре - да видите и останалата Луна, която е с черно-син цвят. И както се казва, ако човек има тренирано око, той може редом с новата Луна да види и черно-синия диск. На това не се обръща внимание, но може да се види. Поради какво става така, че редом с полумесеца става видим и този диск? Това става поради обстоятелството, че тази част от Луната, която трябва да е тъмна, леко се осветява от Земята.
Луната се намира от Земята на разстояние примерно от петдесет хиляди мили и слабо се осветява от Земята; но тази слаба светлина, която Земята излъчва към Луната, прави указаната част на Луната видима.
Но от Земята до Венера не достига никаква светлина. Венера е подложена само на слънчевата светлина и никаква светлина от Земята натам не се излъчва.
към текста >>
Но от
Земя
та до Венера не достига никаква светлина.
И както се казва, ако човек има тренирано око, той може редом с новата Луна да види и черно-синия диск. На това не се обръща внимание, но може да се види. Поради какво става така, че редом с полумесеца става видим и този диск? Това става поради обстоятелството, че тази част от Луната, която трябва да е тъмна, леко се осветява от Земята. Луната се намира от Земята на разстояние примерно от петдесет хиляди мили и слабо се осветява от Земята; но тази слаба светлина, която Земята излъчва към Луната, прави указаната част на Луната видима.
Но от Земята до Венера не достига никаква светлина.
Венера е подложена само на слънчевата светлина и никаква светлина от Земята натам не се излъчва.
към текста >>
Венера е подложена само на слънчевата светлина и никаква светлина от
Земя
та натам не се излъчва.
На това не се обръща внимание, но може да се види. Поради какво става така, че редом с полумесеца става видим и този диск? Това става поради обстоятелството, че тази част от Луната, която трябва да е тъмна, леко се осветява от Земята. Луната се намира от Земята на разстояние примерно от петдесет хиляди мили и слабо се осветява от Земята; но тази слаба светлина, която Земята излъчва към Луната, прави указаната част на Луната видима. Но от Земята до Венера не достига никаква светлина.
Венера е подложена само на слънчевата светлина и никаква светлина от Земята натам не се излъчва.
към текста >>
Но при това Венера, без значение, че не се осветява от никаква светлина от
Земя
та, тази част (има се предвид неосветената й част - бел.
Тя се изменя, тъй както и Луната, но по време това не съвпада. Има период, когато Венера изглежда така (изобразява го на дъската), така, след това отново така. Венера претърпява всички тези изменения, само че те не са видими. Тя се намира много далеч и се вижда само като сияеща звезда. Трябва да я екранирате от страничните светлини и да я наблюдавате с помощта на телескоп, за да можете да видите, че Венера се изменя по същия начин, както и Луната.
Но при това Венера, без значение, че не се осветява от никаква светлина от Земята, тази част (има се предвид неосветената й част - бел.
пр.) винаги остава видима и излъчва слаба синя светлина. Слънчевата светлина е видна по време на фазите на Венера, на нейния «полумесец»; синкавата светлина се вижда не по цялата Венера, а само в тази нейна част, която остава неосветена от Слънцето.
към текста >>
Тук вие отново имате работа с проява на влиянието върху състоянието на времето, което е обусловено от непосредствената близост на
Земя
та.
Затова аз направих общ обзор на това, в какъв смисъл може да се говори за закономерности, ако става дума за вятър, за време и т. н. Към това също така има отношение и изключително силното влияние, което оказват на времето силите, възникващи в самата атмосфера. Помислете само за лятото, за това горещо лято, когато от облаците падат мълнии и звучат гръмотевици.
Тук вие отново имате работа с проява на влиянието върху състоянието на времето, което е обусловено от непосредствената близост на Земята.
Възгледите на съвременната наука по този въпрос са доста занимателни. Тя казва: електричеството несъмнено се явява причина за това, че от облаците удря мълния. Може би знаете, че в училище започват разговора за електричеството с това, че вземат стъклена пръчица, натриват я в парче плат, топнато малко в амалгама. След това демонстрират, че стъклената пръчка привлича малки късчета хартия и т. н. Триенето може да продължи дотогава, докато не се появят искри.
към текста >>
Същото нещо става в близост до
Земя
та.
Можем да кажем: този въздух ще стане по-плътен, доколкото докато го правите все по-горещ и по-горещ, той оказва все по-голямо налягане върху стените на котела, все повече и повече натиска тези стени. Колкото по-горещ го правите, толкова по-бързо се приближава моментът, когато - ако стените на котела са недостатъчно дебели - нагорещеният въздух просто ще ги разкъса. Защо се пука топката, с която децата играят? Защото въздухът се стреми навън. Да, господа, оттук можете да видите, че въздухът, ако той е горещ, вследствие на нагряването получава тенденция, получава сила да излезе навън.
Същото нещо става в близост до Земята.
Близо до Земята въздухът също получава сила да се разширява. Ако се издигне в достатъчно високите слоеве, ако в тези по-високи слоеве въздухът по някаква причина стане много, много горещ - вследствие на някакви въздействия това може да стане даже през зимата, - особено ако той отначало е бил някъде силно нагнетен, в него се развива страшна топлина. Ако имате котел, а в него има въздух (изобразява го на дъската), този въздух натиска на всички страни, нали така? Но ако тук имате нагорещен слой въздух, а тук по някакви причини духа вятър, на това място се образува по-плътен въздух, защото той е притиснат. Тук той не може да излезе навън, а се насочва тук.
към текста >>
Близо до
Земя
та въздухът също получава сила да се разширява.
Колкото по-горещ го правите, толкова по-бързо се приближава моментът, когато - ако стените на котела са недостатъчно дебели - нагорещеният въздух просто ще ги разкъса. Защо се пука топката, с която децата играят? Защото въздухът се стреми навън. Да, господа, оттук можете да видите, че въздухът, ако той е горещ, вследствие на нагряването получава тенденция, получава сила да излезе навън. Същото нещо става в близост до Земята.
Близо до Земята въздухът също получава сила да се разширява.
Ако се издигне в достатъчно високите слоеве, ако в тези по-високи слоеве въздухът по някаква причина стане много, много горещ - вследствие на някакви въздействия това може да стане даже през зимата, - особено ако той отначало е бил някъде силно нагнетен, в него се развива страшна топлина. Ако имате котел, а в него има въздух (изобразява го на дъската), този въздух натиска на всички страни, нали така? Но ако тук имате нагорещен слой въздух, а тук по някакви причини духа вятър, на това място се образува по-плътен въздух, защото той е притиснат. Тук той не може да излезе навън, а се насочва тук. Нагорещената мълния се устремява на тази страна, където й се оказва най-малко съпротивление.
към текста >>
Това са тези влияния върху времето, които възникват от близостта на
Земя
та и които играят роля недалеч от
Земя
та.
От друга страна, виждате, че във въздуха има навсякъде и други форми на разпределение на топлината. Това на свой ред влияе върху времето.
Това са тези влияния върху времето, които възникват от близостта на Земята и които играят роля недалеч от Земята.
към текста >>
59.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите
GA_354 Сътворението на света и човека
Явлението протича по такъв начин, че ако тук се намира
Земя
та и ние гледаме отгоре, началото на мълнията се намира там, където има такава високотемпературна зона на натрупване на горещина, при това наблизо се намират и други високотемпературни зони.
Но виждате ли, работата стои така. Трябва да си представите, че ако някъде има такава зона на концентрация на горещина, тя обикновено не е една, а наблизо има и други зони на концентрирана горещина, други високотемпературни огнища.
Явлението протича по такъв начин, че ако тук се намира Земята и ние гледаме отгоре, началото на мълнията се намира там, където има такава високотемпературна зона на натрупване на горещина, при това наблизо се намират и други високотемпературни зони.
Можете да приемете, че тези зони на концентрация на горещина са свързани със Слънцето, излъчванията на което идват тук. По целия път се разполагат такива зони на натрупване на горещина и в момента на своето излъчване, мълнията по своя път прихваща тези други зони на топлинно излъчване. Вследствие от това става излъчването горе и т. н. (изобразява го на дъската). То увлича със себе си всички други излъчвания и благодарение на това видът на мълнията получава формата на зигзаг; в действителност тя се движи съвсем произволно.
към текста >>
Така че с течение на времето тези възгледи са се изменяли, доколкото въпросът за действителното възникване на
Земя
та никога не е могъл да бъде изяснен.
Доктор Щайнер: Това е въпрос, на който не може да се отговори за толкова кратко време. Искам да ви доведа дотам, че да получите отговор на този въпрос. Защото, виждате ли, четейки книги, вие можете да намерите днес всевъзможни възгледи за причините за възникването на вулканите, на огнедишащите планини; но ако четете по-стари книги, издадени в по-ранно време, ще откриете по-други възгледи по въпроса, а в още по-древни времена - още по-други.
Така че с течение на времето тези възгледи са се изменяли, доколкото въпросът за действителното възникване на Земята никога не е могъл да бъде изяснен.
И всъщност нито един човек не може да си състави правилна представа за това, как са възниквали тези огнедишащи планини.
към текста >>
Иначе е невъзможно да се разбере как става така, че на някои места на
Земя
та изригват разтопени огнени маси.
Виждате ли, господа, необходимо е да се върнем много далеч назад, ако искаме да разберем това.
Иначе е невъзможно да се разбере как става така, че на някои места на Земята изригват разтопени огнени маси.
Някаква представа за това може да се състави само в случай, ако не се вярва, че Земята изначално е била газово кълбо, което е ставало все по-плътно и по-плътно. Че вътре се намира огън и този огън по някакви причини излиза навън ту тук, ту там. Това е удобна представа. Но по такъв начин не може да се разгадае в какво е същността на проблема.
към текста >>
Някаква представа за това може да се състави само в случай, ако не се вярва, че
Земя
та изначално е била газово кълбо, което е ставало все по-плътно и по-плътно.
Виждате ли, господа, необходимо е да се върнем много далеч назад, ако искаме да разберем това. Иначе е невъзможно да се разбере как става така, че на някои места на Земята изригват разтопени огнени маси.
Някаква представа за това може да се състави само в случай, ако не се вярва, че Земята изначално е била газово кълбо, което е ставало все по-плътно и по-плътно.
Че вътре се намира огън и този огън по някакви причини излиза навън ту тук, ту там. Това е удобна представа. Но по такъв начин не може да се разгадае в какво е същността на проблема.
към текста >>
Ние не можем да обясним ставащото на нашата
Земя
по друг начин, освен с това, че тя е била образувана в резултат на изливане от Вселената.
Тези вещества се допираха в определени точки. По такъв начин се получаваше малко кълбо, покрито с планини, което по странен начин приличаше на Луната, гледана през телескоп. И така, тогава в геологическия кабинет на фон Хохщетер във Виена се осъществяваше експеримент, позволяващ да се направи малка Луна. Това, което обикновено се наблюдава през телескопа като лунна повърхност, беше изпълнено там по най-добрия начин и цялата тази работа изглеждаше като Луната в миниатюра. Можеше за първи път да си изградим представа, че такова мирово тяло възниква не от първоначално газово състояние; не, то се е образувало в процеса на изливането му, станало от всички страни на Вселената.
Ние не можем да обясним ставащото на нашата Земя по друг начин, освен с това, че тя е била образувана в резултат на изливане от Вселената.
към текста >>
Вие чувате и навсякъде е написано, че
Земя
та - това е топка, че тя е образувана като топка.
Във връзка с това искам да ви поясня нещо, което в днешно време малко се обсъжда, но въпреки това е вярно.
Вие чувате и навсякъде е написано, че Земята - това е топка, че тя е образувана като топка.
Но фактът, че Земята е топка, е невярно. Сега искам да ви поясня какво представлява Земята в действителност. Това все пак е идеален образ, че Земята представлява топка. Ако съвсем точно си представим формата, която има Земята, ще стигнем до тяло, което в науката се нарича тетраедър. Искам да го нарисувам, а това може да се направи само ако се използва перспектива.
към текста >>
Но фактът, че
Земя
та е топка, е невярно.
Във връзка с това искам да ви поясня нещо, което в днешно време малко се обсъжда, но въпреки това е вярно. Вие чувате и навсякъде е написано, че Земята - това е топка, че тя е образувана като топка.
Но фактът, че Земята е топка, е невярно.
Сега искам да ви поясня какво представлява Земята в действителност. Това все пак е идеален образ, че Земята представлява топка. Ако съвсем точно си представим формата, която има Земята, ще стигнем до тяло, което в науката се нарича тетраедър. Искам да го нарисувам, а това може да се направи само ако се използва перспектива. Тетраедърът изглежда така:
към текста >>
Сега искам да ви поясня какво представлява
Земя
та в действителност.
Във връзка с това искам да ви поясня нещо, което в днешно време малко се обсъжда, но въпреки това е вярно. Вие чувате и навсякъде е написано, че Земята - това е топка, че тя е образувана като топка. Но фактът, че Земята е топка, е невярно.
Сега искам да ви поясня какво представлява Земята в действителност.
Това все пак е идеален образ, че Земята представлява топка. Ако съвсем точно си представим формата, която има Земята, ще стигнем до тяло, което в науката се нарича тетраедър. Искам да го нарисувам, а това може да се направи само ако се използва перспектива. Тетраедърът изглежда така:
към текста >>
Това все пак е идеален образ, че
Земя
та представлява топка.
Във връзка с това искам да ви поясня нещо, което в днешно време малко се обсъжда, но въпреки това е вярно. Вие чувате и навсякъде е написано, че Земята - това е топка, че тя е образувана като топка. Но фактът, че Земята е топка, е невярно. Сега искам да ви поясня какво представлява Земята в действителност.
Това все пак е идеален образ, че Земята представлява топка.
Ако съвсем точно си представим формата, която има Земята, ще стигнем до тяло, което в науката се нарича тетраедър. Искам да го нарисувам, а това може да се направи само ако се използва перспектива. Тетраедърът изглежда така:
към текста >>
Ако съвсем точно си представим формата, която има
Земя
та, ще стигнем до тяло, което в науката се нарича тетраедър.
Във връзка с това искам да ви поясня нещо, което в днешно време малко се обсъжда, но въпреки това е вярно. Вие чувате и навсякъде е написано, че Земята - това е топка, че тя е образувана като топка. Но фактът, че Земята е топка, е невярно. Сега искам да ви поясня какво представлява Земята в действителност. Това все пак е идеален образ, че Земята представлява топка.
Ако съвсем точно си представим формата, която има Земята, ще стигнем до тяло, което в науката се нарича тетраедър.
Искам да го нарисувам, а това може да се направи само ако се използва перспектива. Тетраедърът изглежда така:
към текста >>
Виждате ли, нашата
Земя
е такъв тетраедър, превърнал се в сферичен.
Но сега си представете: аз огъвам повърхностите на тези триъгълници, така че цялата тази работа малко се променя и става такава: тук тя стои, тук възниква окръгленост, но всичко още не е свързано твърдо, а остава свободно. Обаче страните на триъгълниците, които по-рано са били с прави линии, са станали кръгли. Можете ли да си представите това? И ето, възниква такова тяло, което всъщност се явява тетраедър, превърнал се в сферичен тетраедър!
Виждате ли, нашата Земя е такъв тетраедър, превърнал се в сферичен.
Това може да се констатира като факт, при това могат даже да се открият ребрата на този земен тетраедър.
към текста >>
Вижте как стоят нещата; дайте да обозначим
Земя
та така, както често я рисуват, сякаш е плоска.
Вижте как стоят нещата; дайте да обозначим Земята така, както често я рисуват, сякаш е плоска.
Тогава тук ще бъде Северна Америка, тук - Южна Америка, между тях - Централна Америка; горе имаме Африка, тук е разположена Европа. А тук, в началото, е Мала Азия, след това море, Гърция, Италия, Испания, Франция - и изобщо, Европа. Тук, горе, ще бъде Скандинавия, тук Англия, а тук, по-горе, ще бъде Азия. Следователно тук имаме Азия, тук - Африка, тук - Европа, и тук - Америка.
към текста >>
Така че ако вземете тази част на
Земя
та, тя ще образува повърхността на основата на тетраедъра.
Ако следвате тази линия, която изглежда като триъгълник - защото тя прилича на триъгълник, - ще можете да я сравните с този триъгълник тук.
Така че ако вземете тази част на Земята, тя ще образува повърхността на основата на тетраедъра.
към текста >>
Е, да, сега ние трябва да преминем от другата страна на
Земя
та.
Сега как трябва да преминем към този връх?
Е, да, сега ние трябва да преминем от другата страна на Земята.
към текста >>
Ако представим
Земя
та по такъв начин, ние я имаме като изпъкнала пирамида, намираща се във Вселената, връх, който се разполага от тази страна, в Япония, а повърхността на основата се намира тук; вътре в нея лежи Африка, Южна Америка, цялата южна част на океана, всички южни морета - всичко това е разположено в пределите на повърхността на основата.
Ако представим Земята по такъв начин, ние я имаме като изпъкнала пирамида, намираща се във Вселената, връх, който се разполага от тази страна, в Япония, а повърхността на основата се намира тук; вътре в нея лежи Африка, Южна Америка, цялата южна част на океана, всички южни морета - всичко това е разположено в пределите на повърхността на основата.
Така малко любопитно се разполага в мировото пространство Земята - като сферичен тетраедър, като своего рода пирамида. Въпреки това, именно такъв вид има формата
към текста >>
Така малко любопитно се разполага в мировото пространство
Земя
та - като сферичен тетраедър, като своего рода пирамида.
Ако представим Земята по такъв начин, ние я имаме като изпъкнала пирамида, намираща се във Вселената, връх, който се разполага от тази страна, в Япония, а повърхността на основата се намира тук; вътре в нея лежи Африка, Южна Америка, цялата южна част на океана, всички южни морета - всичко това е разположено в пределите на повърхността на основата.
Така малко любопитно се разполага в мировото пространство Земята - като сферичен тетраедър, като своего рода пирамида.
Въпреки това, именно такъв вид има формата
към текста >>
на
Земя
та, господа!
на Земята, господа!
към текста >>
Вижте, надолу по цялата тази линия можем да намерим на повърхността на
Земя
та действащи вулкани!
Да се отправим сега по-нататък. Обрисувахме само повърхността на основата. А тук преминава линията, водеща към Япония.
Вижте, надолу по цялата тази линия можем да намерим на повърхността на Земята действащи вулкани!
Така че ако някой би обозначил най-важните вулкани, би ги обозначил не на плоскостта, а така, че да образуват някакво тяло, с това той би проявил облика на Земята. Тези огнедишащи планини по малко необичаен начин се подреждат в линия, която ни позволява да видим Земята като тетраедър.
към текста >>
Така че ако някой би обозначил най-важните вулкани, би ги обозначил не на плоскостта, а така, че да образуват някакво тяло, с това той би проявил облика на
Земя
та.
Да се отправим сега по-нататък. Обрисувахме само повърхността на основата. А тук преминава линията, водеща към Япония. Вижте, надолу по цялата тази линия можем да намерим на повърхността на Земята действащи вулкани!
Така че ако някой би обозначил най-важните вулкани, би ги обозначил не на плоскостта, а така, че да образуват някакво тяло, с това той би проявил облика на Земята.
Тези огнедишащи планини по малко необичаен начин се подреждат в линия, която ни позволява да видим Земята като тетраедър.
към текста >>
Тези огнедишащи планини по малко необичаен начин се подреждат в линия, която ни позволява да видим
Земя
та като тетраедър.
Да се отправим сега по-нататък. Обрисувахме само повърхността на основата. А тук преминава линията, водеща към Япония. Вижте, надолу по цялата тази линия можем да намерим на повърхността на Земята действащи вулкани! Така че ако някой би обозначил най-важните вулкани, би ги обозначил не на плоскостта, а така, че да образуват някакво тяло, с това той би проявил облика на Земята.
Тези огнедишащи планини по малко необичаен начин се подреждат в линия, която ни позволява да видим Земята като тетраедър.
към текста >>
Ако не смятате, че
Земя
та е възникнала от уплътнило се газово кълбо - както казват, доколкото това е удобна представа, - ако обяснявате възникването й с процес, съсредоточаващ изхвърлени вещества от всички страни, тогава - доколкото
Земя
та се явява тетраедър, правилно тяло - ще ви се наложи да вкарате в своето обяснение образа на огромен Майстор-геометър, който с познаване на нещата е изместил
Земя
та, при което са се образували външни шевове, които ние днес забелязваме.
Ако не смятате, че Земята е възникнала от уплътнило се газово кълбо - както казват, доколкото това е удобна представа, - ако обяснявате възникването й с процес, съсредоточаващ изхвърлени вещества от всички страни, тогава - доколкото Земята се явява тетраедър, правилно тяло - ще ви се наложи да вкарате в своето обяснение образа на огромен Майстор-геометър, който с познаване на нещата е изместил Земята, при което са се образували външни шевове, които ние днес забелязваме.
Представете си, господа, аз правя този тетраедър, правя го така, че отначало нахвърлям тук от мировото пространство този триъгълник, след това този, след това този, който лежи отгоре.
към текста >>
Но така е възникнала и
Земя
та.
И така, правя тетраедър, както го правят малките момчета; те изрязват четири триъгълника, залепят ги от външната страна заедно, залепят всичко това заедно в тетраедър.
Но така е възникнала и Земята.
Тя се е създавала в процеса на струпване върху тези триъгълници на това, което се е донасяло отвън. Погледнете децата, когато те залепват тези триъгълници заедно. При това им се налага навсякъде, където ще се лепи, да мажат равномерно с лепило. И Земята изначално е била като залепена на местата, които ви показах: Южна Америка, след това тук, горе, по направление на Кавказ, след това тук, през Алпите, и т. н. Земята първоначално е била като залепена!
към текста >>
И
Земя
та изначално е била като залепена на местата, които ви показах: Южна Америка, след това тук, горе, по направление на Кавказ, след това тук, през Алпите, и т. н.
И така, правя тетраедър, както го правят малките момчета; те изрязват четири триъгълника, залепят ги от външната страна заедно, залепят всичко това заедно в тетраедър. Но така е възникнала и Земята. Тя се е създавала в процеса на струпване върху тези триъгълници на това, което се е донасяло отвън. Погледнете децата, когато те залепват тези триъгълници заедно. При това им се налага навсякъде, където ще се лепи, да мажат равномерно с лепило.
И Земята изначално е била като залепена на местата, които ви показах: Южна Америка, след това тук, горе, по направление на Кавказ, след това тук, през Алпите, и т. н.
Земята първоначално е била като залепена! Но ако изследваме планинските масиви, ще открием, че те навсякъде са се оказали лошо залепени, можем да кажем, недостатъчно подгънати един към друг. Проследявайки планинските масиви, идващи от Кавказ през нашите Карпати и Алпи, навсякъде можем да изследваме това, което планинските масиви със своите форми, със своята външност показват как те още ненапълно са се сраснали. Така че Земята всъщност се състои от четири събрани заедно парчета, създали се в процеса на изхвърляне от мировото пространство - четири парчета, образуващи тетраедър. И тук, където са разположени шевовете, се намират още неуплътнени места.
към текста >>
Земя
та първоначално е била като залепена!
Но така е възникнала и Земята. Тя се е създавала в процеса на струпване върху тези триъгълници на това, което се е донасяло отвън. Погледнете децата, когато те залепват тези триъгълници заедно. При това им се налага навсякъде, където ще се лепи, да мажат равномерно с лепило. И Земята изначално е била като залепена на местата, които ви показах: Южна Америка, след това тук, горе, по направление на Кавказ, след това тук, през Алпите, и т. н.
Земята първоначално е била като залепена!
Но ако изследваме планинските масиви, ще открием, че те навсякъде са се оказали лошо залепени, можем да кажем, недостатъчно подгънати един към друг. Проследявайки планинските масиви, идващи от Кавказ през нашите Карпати и Алпи, навсякъде можем да изследваме това, което планинските масиви със своите форми, със своята външност показват как те още ненапълно са се сраснали. Така че Земята всъщност се състои от четири събрани заедно парчета, създали се в процеса на изхвърляне от мировото пространство - четири парчета, образуващи тетраедър. И тук, където са разположени шевовете, се намират още неуплътнени места. В тези неуплътнени места мировата топлина, излизаща от Слънцето, може да се внедрява в Земята по-силно, отколкото на другите места.
към текста >>
Така че
Земя
та всъщност се състои от четири събрани заедно парчета, създали се в процеса на изхвърляне от мировото пространство - четири парчета, образуващи тетраедър.
При това им се налага навсякъде, където ще се лепи, да мажат равномерно с лепило. И Земята изначално е била като залепена на местата, които ви показах: Южна Америка, след това тук, горе, по направление на Кавказ, след това тук, през Алпите, и т. н. Земята първоначално е била като залепена! Но ако изследваме планинските масиви, ще открием, че те навсякъде са се оказали лошо залепени, можем да кажем, недостатъчно подгънати един към друг. Проследявайки планинските масиви, идващи от Кавказ през нашите Карпати и Алпи, навсякъде можем да изследваме това, което планинските масиви със своите форми, със своята външност показват как те още ненапълно са се сраснали.
Така че Земята всъщност се състои от четири събрани заедно парчета, създали се в процеса на изхвърляне от мировото пространство - четири парчета, образуващи тетраедър.
И тук, където са разположени шевовете, се намират още неуплътнени места. В тези неуплътнени места мировата топлина, излизаща от Слънцето, може да се внедрява в Земята по-силно, отколкото на другите места.
към текста >>
В тези неуплътнени места мировата топлина, излизаща от Слънцето, може да се внедрява в
Земя
та по-силно, отколкото на другите места.
Земята първоначално е била като залепена! Но ако изследваме планинските масиви, ще открием, че те навсякъде са се оказали лошо залепени, можем да кажем, недостатъчно подгънати един към друг. Проследявайки планинските масиви, идващи от Кавказ през нашите Карпати и Алпи, навсякъде можем да изследваме това, което планинските масиви със своите форми, със своята външност показват как те още ненапълно са се сраснали. Така че Земята всъщност се състои от четири събрани заедно парчета, създали се в процеса на изхвърляне от мировото пространство - четири парчета, образуващи тетраедър. И тук, където са разположени шевовете, се намират още неуплътнени места.
В тези неуплътнени места мировата топлина, излизаща от Слънцето, може да се внедрява в Земята по-силно, отколкото на другите места.
към текста >>
Ако намиращото се под
Земя
та се нагорещи по-силно от това, че Слънцето по-силно се внедрява в нея, става това, което става при всяко нагряване - защото даже и метала можете да разтопите: това, което се намира под
Земя
та, се размеква.
Ако намиращото се под Земята се нагорещи по-силно от това, че Слънцето по-силно се внедрява в нея, става това, което става при всяко нагряване - защото даже и метала можете да разтопите: това, което се намира под Земята, се размеква.
И тогава на местата, които са се оказали неправилно залепени, то си създава изход. По такъв начин, благодарение на взаимодействието на Слънцето със Земята, залепена в мировото пространство, възникват редовно действащите вулкани, редовно действащите огнедишащи планини. Въпреки това вулкани са открити също и на други места. През Етна и Везувий например тази линия не минава. Всъщност самите вулкани, които не са разположени по основните линии, са особено поучителни, за да може чрез тях да се научи това, което причинява изригванията.
към текста >>
По такъв начин, благодарение на взаимодействието на Слънцето със
Земя
та, залепена в мировото пространство, възникват редовно действащите вулкани, редовно действащите огнедишащи планини.
Ако намиращото се под Земята се нагорещи по-силно от това, че Слънцето по-силно се внедрява в нея, става това, което става при всяко нагряване - защото даже и метала можете да разтопите: това, което се намира под Земята, се размеква. И тогава на местата, които са се оказали неправилно залепени, то си създава изход.
По такъв начин, благодарение на взаимодействието на Слънцето със Земята, залепена в мировото пространство, възникват редовно действащите вулкани, редовно действащите огнедишащи планини.
Въпреки това вулкани са открити също и на други места. През Етна и Везувий например тази линия не минава. Всъщност самите вулкани, които не са разположени по основните линии, са особено поучителни, за да може чрез тях да се научи това, което причинява изригванията.
към текста >>
Виждате ли, винаги може да се докаже, че ако възниква нещо, подобно на огнено изригване на
Земя
та, то е свързано с констелациите на небесните тела по отношение на Слънцето, с взаимоотношенията на небесните тела и Слънцето.
Виждате ли, винаги може да се докаже, че ако възниква нещо, подобно на огнено изригване на Земята, то е свързано с констелациите на небесните тела по отношение на Слънцето, с взаимоотношенията на небесните тела и Слънцето.
Никога друг път огнено изригване не може да стане, освен в случаите, когато Слънцето има възможност особено силно да свети на даденото място, когато то не е екранирано от другите небесни тела. Ако Слънцето не се екранира от другите небесни тела, както това често става, слънчевата светлина постъпва редовно. Светлината, идваща от звездите, е навсякъде, само че през деня звездите не се виждат.
към текста >>
Това именно са местата, където вулканите, тези огнедишащи планини са възникнали вече по-късно, след като
Земя
та е била залепена.
Така че звездите постоянно присъстват. Но ако разположението на звездите е такова, че Слънцето може с пълна сила да изработва своята топлина, ако звездите не пречат на Слънцето, тогава към такива особени точки силата на Слънцето, топлинната сила, се излъчва максимално.
Това именно са местата, където вулканите, тези огнедишащи планини са възникнали вече по-късно, след като Земята е била залепена.
Те са се появили по-късно. И напротив, тези вулкани, които са разположени по шевовете на тетраедъра, са се появили изна-чално, в по-ранно време.
към текста >>
И така, този Фалб е бил избягал свещенослужител, който е положил много усилия, за да изследва въпроса: действат ли върху
Земя
та звездните констелации и как става това.
Виждате ли, можем да кажем, че понякога правилния път в това отношение намира този, който не взема непосредствено участие в научния живот. Може би вече сте чували за това -най-малкото, господа, по-възрастните от вас може би са чували за това, че е имало някой си Фалб[5], който не е бил нито астроном, нито геолог, не е бил даже естествоизпитател, той е бил бивш свещенослужител, който е изоставил тази длъжност и е избягал!
И така, този Фалб е бил избягал свещенослужител, който е положил много усилия, за да изследва въпроса: действат ли върху Земята звездните констелации и как става това.
И той дошъл до убеждението, че такива звездни констелации на първо място са свързани с действащите вулкани, че ако звездите поддържат въздействието на Слънцето, огнедишащите планини се привеждат в действие. Но той твърдял и нещо повече, твърдял, че наводненията стават по същата причина, тъй като водата се притегля. Отдолу се притеглят разтопените маси, а отгоре - водата.
към текста >>
Така че може да се каже, че на някои места
Земя
та не е съвсем залепена, а именно на местата на шевовете на тетраедъра; тук тя е подложена на въздействието на мировия газ, на слънчевата топлина, на звездната топлина и като следствие се явява това, че възниква линия с вулкани.
Така че може да се каже, че на някои места Земята не е съвсем залепена, а именно на местата на шевовете на тетраедъра; тук тя е подложена на въздействието на мировия газ, на слънчевата топлина, на звездната топлина и като следствие се явява това, че възниква линия с вулкани.
Но огнени изригвания на вулкани могат да се появят и на други места.
към текста >>
Да, това е така, но то свидетелства ли, че
Земя
та в своята вътрешна част непременно трябва да бъде огнено-течна?
Да, това е така, но то свидетелства ли, че Земята в своята вътрешна част непременно трябва да бъде огнено-течна?
към текста >>
Но никакви доказателства не съществуват, освен може би това, че когато дълбаят шахти в
Земя
та и отиват все по-дълбоко, винаги става все по-топло.
Защото постоянно се твърди именно това.
Но никакви доказателства не съществуват, освен може би това, че когато дълбаят шахти в Земята и отиват все по-дълбоко, винаги става все по-топло.
Обаче при това не стигат прекалено дълбоко. С това затопляне работата стои така, че колкото по-дълбоко проникват в Земята, толкова по-силно нараства налягането. И това, което благодарение на топлината се разтопява дотолкова, че да може да стане течно, отново се уплътнява във вътрешността поради налягането. Ако Земята действително беше вътре огнено-течна, тогава това не би могло да се съгласува с ред други факти. Може да се изчисли, колко би могла да тежи Земята.
към текста >>
С това затопляне работата стои така, че колкото по-дълбоко проникват в
Земя
та, толкова по-силно нараства налягането.
Защото постоянно се твърди именно това. Но никакви доказателства не съществуват, освен може би това, че когато дълбаят шахти в Земята и отиват все по-дълбоко, винаги става все по-топло. Обаче при това не стигат прекалено дълбоко.
С това затопляне работата стои така, че колкото по-дълбоко проникват в Земята, толкова по-силно нараства налягането.
И това, което благодарение на топлината се разтопява дотолкова, че да може да стане течно, отново се уплътнява във вътрешността поради налягането. Ако Земята действително беше вътре огнено-течна, тогава това не би могло да се съгласува с ред други факти. Може да се изчисли, колко би могла да тежи Земята. Това, разбира се, може да се направи само хипотетично, тъй като Земята не можем да я претеглим, поради свободното й реене в мировото пространство. Но ако би могло да я претеглим, би се наложило да направим това на друга, огромна Земя; защото за образуването на тегло е необходим друг обект, който притегля, създава тежест.
към текста >>
Ако
Земя
та действително беше вътре огнено-течна, тогава това не би могло да се съгласува с ред други факти.
Защото постоянно се твърди именно това. Но никакви доказателства не съществуват, освен може би това, че когато дълбаят шахти в Земята и отиват все по-дълбоко, винаги става все по-топло. Обаче при това не стигат прекалено дълбоко. С това затопляне работата стои така, че колкото по-дълбоко проникват в Земята, толкова по-силно нараства налягането. И това, което благодарение на топлината се разтопява дотолкова, че да може да стане течно, отново се уплътнява във вътрешността поради налягането.
Ако Земята действително беше вътре огнено-течна, тогава това не би могло да се съгласува с ред други факти.
Може да се изчисли, колко би могла да тежи Земята. Това, разбира се, може да се направи само хипотетично, тъй като Земята не можем да я претеглим, поради свободното й реене в мировото пространство. Но ако би могло да я претеглим, би се наложило да направим това на друга, огромна Земя; защото за образуването на тегло е необходим друг обект, който притегля, създава тежест. Ако това го имаше, ако би могло да се претегли Земята, би се установило, че Земята е доста по-тежка, отколкото ако вътре в нея средата беше огнено-течна. Може да се изчисли колко тежи Земята по това, как тя привлича към себе си други тела и разчети от такъв вид са правени.
към текста >>
Може да се изчисли, колко би могла да тежи
Земя
та.
Но никакви доказателства не съществуват, освен може би това, че когато дълбаят шахти в Земята и отиват все по-дълбоко, винаги става все по-топло. Обаче при това не стигат прекалено дълбоко. С това затопляне работата стои така, че колкото по-дълбоко проникват в Земята, толкова по-силно нараства налягането. И това, което благодарение на топлината се разтопява дотолкова, че да може да стане течно, отново се уплътнява във вътрешността поради налягането. Ако Земята действително беше вътре огнено-течна, тогава това не би могло да се съгласува с ред други факти.
Може да се изчисли, колко би могла да тежи Земята.
Това, разбира се, може да се направи само хипотетично, тъй като Земята не можем да я претеглим, поради свободното й реене в мировото пространство. Но ако би могло да я претеглим, би се наложило да направим това на друга, огромна Земя; защото за образуването на тегло е необходим друг обект, който притегля, създава тежест. Ако това го имаше, ако би могло да се претегли Земята, би се установило, че Земята е доста по-тежка, отколкото ако вътре в нея средата беше огнено-течна. Може да се изчисли колко тежи Земята по това, как тя привлича към себе си други тела и разчети от такъв вид са правени. Затова Гьоте енергично се е противопоставял на твърденията[6], че Земята вътрешно е огнено-течна.
към текста >>
Това, разбира се, може да се направи само хипотетично, тъй като
Земя
та не можем да я претеглим, поради свободното й реене в мировото пространство.
Обаче при това не стигат прекалено дълбоко. С това затопляне работата стои така, че колкото по-дълбоко проникват в Земята, толкова по-силно нараства налягането. И това, което благодарение на топлината се разтопява дотолкова, че да може да стане течно, отново се уплътнява във вътрешността поради налягането. Ако Земята действително беше вътре огнено-течна, тогава това не би могло да се съгласува с ред други факти. Може да се изчисли, колко би могла да тежи Земята.
Това, разбира се, може да се направи само хипотетично, тъй като Земята не можем да я претеглим, поради свободното й реене в мировото пространство.
Но ако би могло да я претеглим, би се наложило да направим това на друга, огромна Земя; защото за образуването на тегло е необходим друг обект, който притегля, създава тежест. Ако това го имаше, ако би могло да се претегли Земята, би се установило, че Земята е доста по-тежка, отколкото ако вътре в нея средата беше огнено-течна. Може да се изчисли колко тежи Земята по това, как тя привлича към себе си други тела и разчети от такъв вид са правени. Затова Гьоте енергично се е противопоставял на твърденията[6], че Земята вътрешно е огнено-течна.
към текста >>
Но ако би могло да я претеглим, би се наложило да направим това на друга, огромна
Земя
; защото за образуването на тегло е необходим друг обект, който притегля, създава тежест.
С това затопляне работата стои така, че колкото по-дълбоко проникват в Земята, толкова по-силно нараства налягането. И това, което благодарение на топлината се разтопява дотолкова, че да може да стане течно, отново се уплътнява във вътрешността поради налягането. Ако Земята действително беше вътре огнено-течна, тогава това не би могло да се съгласува с ред други факти. Може да се изчисли, колко би могла да тежи Земята. Това, разбира се, може да се направи само хипотетично, тъй като Земята не можем да я претеглим, поради свободното й реене в мировото пространство.
Но ако би могло да я претеглим, би се наложило да направим това на друга, огромна Земя; защото за образуването на тегло е необходим друг обект, който притегля, създава тежест.
Ако това го имаше, ако би могло да се претегли Земята, би се установило, че Земята е доста по-тежка, отколкото ако вътре в нея средата беше огнено-течна. Може да се изчисли колко тежи Земята по това, как тя привлича към себе си други тела и разчети от такъв вид са правени. Затова Гьоте енергично се е противопоставял на твърденията[6], че Земята вътрешно е огнено-течна.
към текста >>
Ако това го имаше, ако би могло да се претегли
Земя
та, би се установило, че
Земя
та е доста по-тежка, отколкото ако вътре в нея средата беше огнено-течна.
И това, което благодарение на топлината се разтопява дотолкова, че да може да стане течно, отново се уплътнява във вътрешността поради налягането. Ако Земята действително беше вътре огнено-течна, тогава това не би могло да се съгласува с ред други факти. Може да се изчисли, колко би могла да тежи Земята. Това, разбира се, може да се направи само хипотетично, тъй като Земята не можем да я претеглим, поради свободното й реене в мировото пространство. Но ако би могло да я претеглим, би се наложило да направим това на друга, огромна Земя; защото за образуването на тегло е необходим друг обект, който притегля, създава тежест.
Ако това го имаше, ако би могло да се претегли Земята, би се установило, че Земята е доста по-тежка, отколкото ако вътре в нея средата беше огнено-течна.
Може да се изчисли колко тежи Земята по това, как тя привлича към себе си други тела и разчети от такъв вид са правени. Затова Гьоте енергично се е противопоставял на твърденията[6], че Земята вътрешно е огнено-течна.
към текста >>
Може да се изчисли колко тежи
Земя
та по това, как тя привлича към себе си други тела и разчети от такъв вид са правени.
Ако Земята действително беше вътре огнено-течна, тогава това не би могло да се съгласува с ред други факти. Може да се изчисли, колко би могла да тежи Земята. Това, разбира се, може да се направи само хипотетично, тъй като Земята не можем да я претеглим, поради свободното й реене в мировото пространство. Но ако би могло да я претеглим, би се наложило да направим това на друга, огромна Земя; защото за образуването на тегло е необходим друг обект, който притегля, създава тежест. Ако това го имаше, ако би могло да се претегли Земята, би се установило, че Земята е доста по-тежка, отколкото ако вътре в нея средата беше огнено-течна.
Може да се изчисли колко тежи Земята по това, как тя привлича към себе си други тела и разчети от такъв вид са правени.
Затова Гьоте енергично се е противопоставял на твърденията[6], че Земята вътрешно е огнено-течна.
към текста >>
Затова Гьоте енергично се е противопоставял на твърденията[6], че
Земя
та вътрешно е огнено-течна.
Може да се изчисли, колко би могла да тежи Земята. Това, разбира се, може да се направи само хипотетично, тъй като Земята не можем да я претеглим, поради свободното й реене в мировото пространство. Но ако би могло да я претеглим, би се наложило да направим това на друга, огромна Земя; защото за образуването на тегло е необходим друг обект, който притегля, създава тежест. Ако това го имаше, ако би могло да се претегли Земята, би се установило, че Земята е доста по-тежка, отколкото ако вътре в нея средата беше огнено-течна. Може да се изчисли колко тежи Земята по това, как тя привлича към себе си други тела и разчети от такъв вид са правени.
Затова Гьоте енергично се е противопоставял на твърденията[6], че Земята вътрешно е огнено-течна.
към текста >>
Ако действително се знае как е устроена
Земя
та, че тя представлява недозалепен тетраедър, няма необходимост да се допуска, че вътре винаги е огнено-течна и че в определено време - неизвестно от какво, като по каприз, подобно на истеричен капризен човек - изригва от само себе си огън!
Ако действително се знае как е устроена Земята, че тя представлява недозалепен тетраедър, няма необходимост да се допуска, че вътре винаги е огнено-течна и че в определено време - неизвестно от какво, като по каприз, подобно на истеричен капризен човек - изригва от само себе си огън!
Ако вътре Земята беше огнено-течна, би трябвало да я смятаме за леко ненормална, подобна на луд човек, който от време на време почва да буйства, като е неизвестно в кой момент ще стане това. В случая със Земята всичко стои по съвсем друг начин! Вие винаги можете да покажете, откъде идва топлината; тя се внедрява отвън и в тези моменти не много дълбоко под Земята възниква толкова мощно прегряване, че то си създава изход.
към текста >>
Ако вътре
Земя
та беше огнено-течна, би трябвало да я смятаме за леко ненормална, подобна на луд човек, който от време на време почва да буйства, като е неизвестно в кой момент ще стане това.
Ако действително се знае как е устроена Земята, че тя представлява недозалепен тетраедър, няма необходимост да се допуска, че вътре винаги е огнено-течна и че в определено време - неизвестно от какво, като по каприз, подобно на истеричен капризен човек - изригва от само себе си огън!
Ако вътре Земята беше огнено-течна, би трябвало да я смятаме за леко ненормална, подобна на луд човек, който от време на време почва да буйства, като е неизвестно в кой момент ще стане това.
В случая със Земята всичко стои по съвсем друг начин! Вие винаги можете да покажете, откъде идва топлината; тя се внедрява отвън и в тези моменти не много дълбоко под Земята възниква толкова мощно прегряване, че то си създава изход.
към текста >>
В случая със
Земя
та всичко стои по съвсем друг начин!
Ако действително се знае как е устроена Земята, че тя представлява недозалепен тетраедър, няма необходимост да се допуска, че вътре винаги е огнено-течна и че в определено време - неизвестно от какво, като по каприз, подобно на истеричен капризен човек - изригва от само себе си огън! Ако вътре Земята беше огнено-течна, би трябвало да я смятаме за леко ненормална, подобна на луд човек, който от време на време почва да буйства, като е неизвестно в кой момент ще стане това.
В случая със Земята всичко стои по съвсем друг начин!
Вие винаги можете да покажете, откъде идва топлината; тя се внедрява отвън и в тези моменти не много дълбоко под Земята възниква толкова мощно прегряване, че то си създава изход.
към текста >>
Вие винаги можете да покажете, откъде идва топлината; тя се внедрява отвън и в тези моменти не много дълбоко под
Земя
та възниква толкова мощно прегряване, че то си създава изход.
Ако действително се знае как е устроена Земята, че тя представлява недозалепен тетраедър, няма необходимост да се допуска, че вътре винаги е огнено-течна и че в определено време - неизвестно от какво, като по каприз, подобно на истеричен капризен човек - изригва от само себе си огън! Ако вътре Земята беше огнено-течна, би трябвало да я смятаме за леко ненормална, подобна на луд човек, който от време на време почва да буйства, като е неизвестно в кой момент ще стане това. В случая със Земята всичко стои по съвсем друг начин!
Вие винаги можете да покажете, откъде идва топлината; тя се внедрява отвън и в тези моменти не много дълбоко под Земята възниква толкова мощно прегряване, че то си създава изход.
към текста >>
Необходимо е такава звездна констелация да действа върху
Земя
та в течение на известно време.
Следователно това, което става разтопено при изригването на Везувий или при изригването на някой друг вулкан, възниква именно в момента, когато в състоянието на космическия климат доминира огненото начало. Виждате ли, за възникването на такъв ефект е необходимо някакво време.
Необходимо е такава звездна констелация да действа върху Земята в течение на известно време.
Това обаче следва и от другите факти, за които ви разказвах тук в съвсем друга връзка. Да допуснем, че тук имаме една част от Земята; тук идват мощни излъчвания от Слънцето. Тук, долу, възниква това, което по-късно си търси изход посредством изригване или земетресение (изобразява го на дъската).
към текста >>
Да допуснем, че тук имаме една част от
Земя
та; тук идват мощни излъчвания от Слънцето.
Следователно това, което става разтопено при изригването на Везувий или при изригването на някой друг вулкан, възниква именно в момента, когато в състоянието на космическия климат доминира огненото начало. Виждате ли, за възникването на такъв ефект е необходимо някакво време. Необходимо е такава звездна констелация да действа върху Земята в течение на известно време. Това обаче следва и от другите факти, за които ви разказвах тук в съвсем друга връзка.
Да допуснем, че тук имаме една част от Земята; тук идват мощни излъчвания от Слънцето.
Тук, долу, възниква това, което по-късно си търси изход посредством изригване или земетресение (изобразява го на дъската).
към текста >>
Те вземат къс хартия, запалват я и я държат ето така; в този миг от
земя
та започва да излиза дим!
Вие обаче бихте могли да попитате: но нали тази мирова топлина нагорещява само земната почва. В този случай тя би могла да се възпламени на място, където в нея се съдържат лесновъзпламеними вещества. Как става така, че всичко незабавно избухва навън? Тук искам да ви кажа нещо друго: ако посетите Италия, ако се намирате между Рим и Неапол, близо до Неапол, на островите или полуостровите, които са разположени в Италия тук и там, водачите обикновено охотно показват на посетителите следното.
Те вземат къс хартия, запалват я и я държат ето така; в този миг от земята започва да излиза дим!
Земята дими. Защо? Доколкото горенето затопля въздуха, той става по-лек и се разширява. Това, което се е натрупало под Земята вследствие на нагряването, предизвикано от слънчевата топлина, се устремява навън под формата на дим. Може да се види това интересно явление: човек запалва къс хартия и мигновено на това място земята почва да дими. Представете си това увеличено до исполински мащаби.
към текста >>
Земя
та дими. Защо?
Вие обаче бихте могли да попитате: но нали тази мирова топлина нагорещява само земната почва. В този случай тя би могла да се възпламени на място, където в нея се съдържат лесновъзпламеними вещества. Как става така, че всичко незабавно избухва навън? Тук искам да ви кажа нещо друго: ако посетите Италия, ако се намирате между Рим и Неапол, близо до Неапол, на островите или полуостровите, които са разположени в Италия тук и там, водачите обикновено охотно показват на посетителите следното. Те вземат къс хартия, запалват я и я държат ето така; в този миг от земята започва да излиза дим!
Земята дими. Защо?
Доколкото горенето затопля въздуха, той става по-лек и се разширява. Това, което се е натрупало под Земята вследствие на нагряването, предизвикано от слънчевата топлина, се устремява навън под формата на дим. Може да се види това интересно явление: човек запалва къс хартия и мигновено на това място земята почва да дими. Представете си това увеличено до исполински мащаби. Слънцето нагорещява не само това, което се намира под Земята, то нагорещява и въздуха, намиращ се горе, и ето, получавате Везувий.
към текста >>
Това, което се е натрупало под
Земя
та вследствие на нагряването, предизвикано от слънчевата топлина, се устремява навън под формата на дим.
Как става така, че всичко незабавно избухва навън? Тук искам да ви кажа нещо друго: ако посетите Италия, ако се намирате между Рим и Неапол, близо до Неапол, на островите или полуостровите, които са разположени в Италия тук и там, водачите обикновено охотно показват на посетителите следното. Те вземат къс хартия, запалват я и я държат ето така; в този миг от земята започва да излиза дим! Земята дими. Защо? Доколкото горенето затопля въздуха, той става по-лек и се разширява.
Това, което се е натрупало под Земята вследствие на нагряването, предизвикано от слънчевата топлина, се устремява навън под формата на дим.
Може да се види това интересно явление: човек запалва къс хартия и мигновено на това място земята почва да дими. Представете си това увеличено до исполински мащаби. Слънцето нагорещява не само това, което се намира под Земята, то нагорещява и въздуха, намиращ се горе, и ето, получавате Везувий. Ако веднъж той е заработил, с това се слага начало на този процес и той се разпространява все по-далеч по места, където се създават особено благоприятни за това условия.
към текста >>
Може да се види това интересно явление: човек запалва къс хартия и мигновено на това място
земя
та почва да дими.
Тук искам да ви кажа нещо друго: ако посетите Италия, ако се намирате между Рим и Неапол, близо до Неапол, на островите или полуостровите, които са разположени в Италия тук и там, водачите обикновено охотно показват на посетителите следното. Те вземат къс хартия, запалват я и я държат ето така; в този миг от земята започва да излиза дим! Земята дими. Защо? Доколкото горенето затопля въздуха, той става по-лек и се разширява. Това, което се е натрупало под Земята вследствие на нагряването, предизвикано от слънчевата топлина, се устремява навън под формата на дим.
Може да се види това интересно явление: човек запалва къс хартия и мигновено на това място земята почва да дими.
Представете си това увеличено до исполински мащаби. Слънцето нагорещява не само това, което се намира под Земята, то нагорещява и въздуха, намиращ се горе, и ето, получавате Везувий. Ако веднъж той е заработил, с това се слага начало на този процес и той се разпространява все по-далеч по места, където се създават особено благоприятни за това условия.
към текста >>
Слънцето нагорещява не само това, което се намира под
Земя
та, то нагорещява и въздуха, намиращ се горе, и ето, получавате Везувий.
Земята дими. Защо? Доколкото горенето затопля въздуха, той става по-лек и се разширява. Това, което се е натрупало под Земята вследствие на нагряването, предизвикано от слънчевата топлина, се устремява навън под формата на дим. Може да се види това интересно явление: човек запалва къс хартия и мигновено на това място земята почва да дими. Представете си това увеличено до исполински мащаби.
Слънцето нагорещява не само това, което се намира под Земята, то нагорещява и въздуха, намиращ се горе, и ето, получавате Везувий.
Ако веднъж той е заработил, с това се слага начало на този процес и той се разпространява все по-далеч по места, където се създават особено благоприятни за това условия.
към текста >>
Виждате ли, интересно е да се узнае и това, че именно такива неща, ставащи на
Земя
та нередовно, произтичат от цялото космическо пространство.
Виждате ли, интересно е да се узнае и това, че именно такива неща, ставащи на Земята нередовно, произтичат от цялото космическо пространство.
към текста >>
Друга идея се получава благодарение на духовнонаучното изследване; тя се състои в това, че Луната в своята главна част е била изхвърлена в космическото пространство от
Земя
та.
Както ви казах, по времето, когато смесвахме вещества в геологическия кабинет, вещества, съдържащи сяра, се получаваше нещо много приличащо на малка Луна. Ако разгледаме Луната така, както изглежда в днешно време, а тя много прилича на този макет, се получава впечатление, че Луната е станала средоточие на това, което е нахвърляно от мировото пространство. Това e една идея, която получаваш.
Друга идея се получава благодарение на духовнонаучното изследване; тя се състои в това, че Луната в своята главна част е била изхвърлена в космическото пространство от Земята.
Какво е било извлечено навън тогава? Виждате ли, това също е ставало тогава. Отначало изхвърлените вещества са се обединили в единно мирово тяло. След това върху него падат и се наслояват субстанции отвън, и вижте, образува се нещо, подобно на Луната. Какво имаме тук?
към текста >>
Основната лунна маса е била изхвърлена от
Земя
та; веднага след като тя се е разположила тук, върху нея от всички страни на космоса започнали да падат и да се наслояват леки вещества, винаги съдържащи се във Вселената - те падали долу във вид на метеорити и постоянно се трупали тук.
Виждате ли, това също е ставало тогава. Отначало изхвърлените вещества са се обединили в единно мирово тяло. След това върху него падат и се наслояват субстанции отвън, и вижте, образува се нещо, подобно на Луната. Какво имаме тук? Цялостен процес.
Основната лунна маса е била изхвърлена от Земята; веднага след като тя се е разположила тук, върху нея от всички страни на космоса започнали да падат и да се наслояват леки вещества, винаги съдържащи се във Вселената - те падали долу във вид на метеорити и постоянно се трупали тук.
Така е възникнала Луната. Всички тези неща се съгласуват и обвързват едно с друго.
към текста >>
Виждате ли, стигайки до това, че
Земя
та е тетраедър - този, на когото някога му се е налагало да изучава тези тела, да изучава колко ъгли и върхове имат те, той знае, че трябва поне малко да знае геометрия, за да разбере тези тела и да може да си ги представи, - и така, стигайки до това, че
Земя
та се явява тетраедър, се вижда, че да се направи такова тяло не е толкова просто.
Виждате ли, стигайки до това, че Земята е тетраедър - този, на когото някога му се е налагало да изучава тези тела, да изучава колко ъгли и върхове имат те, той знае, че трябва поне малко да знае геометрия, за да разбере тези тела и да може да си ги представи, - и така, стигайки до това, че Земята се явява тетраедър, се вижда, че да се направи такова тяло не е толкова просто.
Децата го правят доста успешно; тетраедър, октаедър, икосаедър, хексаедър и додекаедър - тези пет правилни многоъгълници момченцата ги правят от отделни повърхности, които залепят. При това е необходимо да се прилага геометрия. Точно така и Земята е била образувана от
към текста >>
Точно така и
Земя
та е била образувана от
Виждате ли, стигайки до това, че Земята е тетраедър - този, на когото някога му се е налагало да изучава тези тела, да изучава колко ъгли и върхове имат те, той знае, че трябва поне малко да знае геометрия, за да разбере тези тела и да може да си ги представи, - и така, стигайки до това, че Земята се явява тетраедър, се вижда, че да се направи такова тяло не е толкова просто. Децата го правят доста успешно; тетраедър, октаедър, икосаедър, хексаедър и додекаедър - тези пет правилни многоъгълници момченцата ги правят от отделни повърхности, които залепят. При това е необходимо да се прилага геометрия.
Точно така и Земята е била образувана от
към текста >>
Дълго би се налагало да установяват, що за форма има
Земя
та, че тя се явява не кръгла, не напълно кръгла като зелка, а че има нещо от тетраедъра!
И за най-духовно свободни се смятаха тези, които имаха най-малко свои мисли, които само повтаряха казаното от други. Имаше даже един англичанин, на когото принадлежи един мил израз; той каза: свободата на духа е не в това, че хората имат дух, а в това, че те са свободни от духа. Това английско изречение впоследствие беше нееднократно цитирано от други: какво е свободен дух? Свободен дух е този, който е свободен от духа! Да, в науката би следвало да се стремят да не развиват такъв род свободна духовност, защото иначе нищо няма да се получи.
Дълго би се налагало да установяват, що за форма има Земята, че тя се явява не кръгла, не напълно кръгла като зелка, а че има нещо от тетраедъра!
към текста >>
Знанието за
Земя
та и знанието за човека са свързани.
Знанието за Земята и знанието за човека са свързани.
Човекът със своята собствена форма повтаря строежа на Вселената. Главата на човека се явява отражение на Вселената. Затова главата в своята горна част има сферична форма в съответствие със сферичната форма на Вселената. Но в долната част, където е челюстта, има достойни за внимание образувания; те водят своето начало от триъгълната Земя. Тук навсякъде ще намерите триъгълници; те се издигат отдолу, от триъгълната Земя.
към текста >>
Но в долната част, където е челюстта, има достойни за внимание образувания; те водят своето начало от триъгълната
Земя
.
Знанието за Земята и знанието за човека са свързани. Човекът със своята собствена форма повтаря строежа на Вселената. Главата на човека се явява отражение на Вселената. Затова главата в своята горна част има сферична форма в съответствие със сферичната форма на Вселената.
Но в долната част, където е челюстта, има достойни за внимание образувания; те водят своето начало от триъгълната Земя.
Тук навсякъде ще намерите триъгълници; те се издигат отдолу, от триъгълната Земя. Хората са отражение на топкообразната Вселена. Затова те имат повече или по-малко окръглена глава горе, а тук, долу, се разпространяват силите на самата Земя. Вие само търсете: и при хората, и при животните ще намирате триъгълен строеж, както в строежа на челюстта; той произхожда от Земята, действа от Земята по направление нагоре и отпечатва в човека триъгълници, докато целият останал свят действа по направление отгоре надолу и образува кръгли форми. Това е много интересно.
към текста >>
Тук навсякъде ще намерите триъгълници; те се издигат отдолу, от триъгълната
Земя
.
Знанието за Земята и знанието за човека са свързани. Човекът със своята собствена форма повтаря строежа на Вселената. Главата на човека се явява отражение на Вселената. Затова главата в своята горна част има сферична форма в съответствие със сферичната форма на Вселената. Но в долната част, където е челюстта, има достойни за внимание образувания; те водят своето начало от триъгълната Земя.
Тук навсякъде ще намерите триъгълници; те се издигат отдолу, от триъгълната Земя.
Хората са отражение на топкообразната Вселена. Затова те имат повече или по-малко окръглена глава горе, а тук, долу, се разпространяват силите на самата Земя. Вие само търсете: и при хората, и при животните ще намирате триъгълен строеж, както в строежа на челюстта; той произхожда от Земята, действа от Земята по направление нагоре и отпечатва в човека триъгълници, докато целият останал свят действа по направление отгоре надолу и образува кръгли форми. Това е много интересно.
към текста >>
Затова те имат повече или по-малко окръглена глава горе, а тук, долу, се разпространяват силите на самата
Земя
.
Главата на човека се явява отражение на Вселената. Затова главата в своята горна част има сферична форма в съответствие със сферичната форма на Вселената. Но в долната част, където е челюстта, има достойни за внимание образувания; те водят своето начало от триъгълната Земя. Тук навсякъде ще намерите триъгълници; те се издигат отдолу, от триъгълната Земя. Хората са отражение на топкообразната Вселена.
Затова те имат повече или по-малко окръглена глава горе, а тук, долу, се разпространяват силите на самата Земя.
Вие само търсете: и при хората, и при животните ще намирате триъгълен строеж, както в строежа на челюстта; той произхожда от Земята, действа от Земята по направление нагоре и отпечатва в човека триъгълници, докато целият останал свят действа по направление отгоре надолу и образува кръгли форми. Това е много интересно.
към текста >>
Вие само търсете: и при хората, и при животните ще намирате триъгълен строеж, както в строежа на челюстта; той произхожда от
Земя
та, действа от
Земя
та по направление нагоре и отпечатва в човека триъгълници, докато целият останал свят действа по направление отгоре надолу и образува кръгли форми.
Затова главата в своята горна част има сферична форма в съответствие със сферичната форма на Вселената. Но в долната част, където е челюстта, има достойни за внимание образувания; те водят своето начало от триъгълната Земя. Тук навсякъде ще намерите триъгълници; те се издигат отдолу, от триъгълната Земя. Хората са отражение на топкообразната Вселена. Затова те имат повече или по-малко окръглена глава горе, а тук, долу, се разпространяват силите на самата Земя.
Вие само търсете: и при хората, и при животните ще намирате триъгълен строеж, както в строежа на челюстта; той произхожда от Земята, действа от Земята по направление нагоре и отпечатва в човека триъгълници, докато целият останал свят действа по направление отгоре надолу и образува кръгли форми.
Това е много интересно.
към текста >>
60.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела
GA_354 Сътворението на света и човека
В Париж внезапно се разпространил слух, че някакъв учен трябва да изнесе доклад[4] в научното общество; в този доклад той доказвал, че една от кометите ще се сблъска със
Земя
та[5], при което ще настъпи краят на света.
Сега искам да ви разкажа нещо, от което бихте могли да видите доколко значително и важно е да се познава в света духът, да се познава как той реално действа. Виждате ли, това е станало през 1773 г.
В Париж внезапно се разпространил слух, че някакъв учен трябва да изнесе доклад[4] в научното общество; в този доклад той доказвал, че една от кометите ще се сблъска със Земята[5], при което ще настъпи краят на света.
По онова време вярвали, че това действително може да бъде доказано научно. Всичко това ставало през ХУШ-то столетие, когато суеверията са били още големи. Целият Париж бил обхванат от чудовищен страх. Когато днес се изследва какво е ставало тогава в Париж, се открива, че са станали много аборти. От ужас жените раждали преждевременно.
към текста >>
Париж бил крайно възбуден, защото станало известно, че някакъв учен е трябвало да изнесе доклад за сблъскването на комета със
Земя
та и за гибелта на
Земя
та.
Всичко това ставало през ХУШ-то столетие, когато суеверията са били още големи. Целият Париж бил обхванат от чудовищен страх. Когато днес се изследва какво е ставало тогава в Париж, се открива, че са станали много аборти. От ужас жените раждали преждевременно. Хора, които дотогава са имали някакви тежки заболявания, умирали, когато научавали за това.
Париж бил крайно възбуден, защото станало известно, че някакъв учен е трябвало да изнесе доклад за сблъскването на комета със Земята и за гибелта на Земята.
към текста >>
Представяли си, че Слънцето е централна точка на мировата система; тук са се движели Меркурий, Венера, Луната,
Земя
та, Марс (изобразява го на дъската).
Тази история съвсем не е така проста. Защото от момента, когато Коперник е утвърдил новата мирова система, започнали да пресмятат всичко, което е възможно, и изчисленията тогава действително водели до следните изводи.
Представяли си, че Слънцето е централна точка на мировата система; тук са се движели Меркурий, Венера, Луната, Земята, Марс (изобразява го на дъската).
Тук минават кометите. Сега помислете: тук Земята се движи по окръжност; може да се пресметне кога Земята ще се окаже тук и кога тук ще се приближи комета! Бум! И според сметките те са се сблъскали! Да, господа, такъв сблъсък е напълно реален; но кометата се оказала толкова малка, че се разпаднала във въздуха, при това съвсем не над Париж, а над друго място.
към текста >>
Сега помислете: тук
Земя
та се движи по окръжност; може да се пресметне кога
Земя
та ще се окаже тук и кога тук ще се приближи комета!
Тази история съвсем не е така проста. Защото от момента, когато Коперник е утвърдил новата мирова система, започнали да пресмятат всичко, което е възможно, и изчисленията тогава действително водели до следните изводи. Представяли си, че Слънцето е централна точка на мировата система; тук са се движели Меркурий, Венера, Луната, Земята, Марс (изобразява го на дъската). Тук минават кометите.
Сега помислете: тук Земята се движи по окръжност; може да се пресметне кога Земята ще се окаже тук и кога тук ще се приближи комета!
Бум! И според сметките те са се сблъскали! Да, господа, такъв сблъсък е напълно реален; но кометата се оказала толкова малка, че се разпаднала във въздуха, при това съвсем не над Париж, а над друго място. Следователно изчисленията били правилни, но не е имало никакви особени причини за страх.
към текста >>
тази история започнала да взема опасен обрат, тъй като тогава отново пресметнали, че комета - кометата Биела - ще пресече орбитата на
Земя
та и ще мине съвсем близо до
Земя
та.
Но да погледнем сега ето какво. През 1832 г.
тази история започнала да взема опасен обрат, тъй като тогава отново пресметнали, че комета - кометата Биела - ще пресече орбитата на Земята и ще мине съвсем близо до Земята.
При това не някакъв дребосък, както това станало по-рано, а такава, че би подействала доста по-разрушително. Но тогава сметките показали по-щастливо развитие на събитията, тъй като било пресметнато, че ако кометата премине покрай Земята, въпреки това тя ще остане отдалечена от нея на разстояние тринадесет милиона мили. Все пак е нещо, нали? Така че този път не почнали да се боят, че тя ще се сблъска със Земята и ще я разруши. Но все пак хората тогава страшно се опасявали, че такива небесни тела притежават сила на привличане; опасявали се, няма ли кометата със своята сила на привличане да предизвика силно цунами в морето и т. н.
към текста >>
Но тогава сметките показали по-щастливо развитие на събитията, тъй като било пресметнато, че ако кометата премине покрай
Земя
та, въпреки това тя ще остане отдалечена от нея на разстояние тринадесет милиона мили.
Но да погледнем сега ето какво. През 1832 г. тази история започнала да взема опасен обрат, тъй като тогава отново пресметнали, че комета - кометата Биела - ще пресече орбитата на Земята и ще мине съвсем близо до Земята. При това не някакъв дребосък, както това станало по-рано, а такава, че би подействала доста по-разрушително.
Но тогава сметките показали по-щастливо развитие на събитията, тъй като било пресметнато, че ако кометата премине покрай Земята, въпреки това тя ще остане отдалечена от нея на разстояние тринадесет милиона мили.
Все пак е нещо, нали? Така че този път не почнали да се боят, че тя ще се сблъска със Земята и ще я разруши. Но все пак хората тогава страшно се опасявали, че такива небесни тела притежават сила на привличане; опасявали се, няма ли кометата със своята сила на привличане да предизвика силно цунами в морето и т. н. Нищо особено не станало; имало е някакво общо безпокойство в природата, но нищо особено. Кометата все пак преминала на разстояние тринадесет милиона мили, което е сравнимо с разстоянието до Слънцето, така че Земята останала невредима.
към текста >>
Така че този път не почнали да се боят, че тя ще се сблъска със
Земя
та и ще я разруши.
През 1832 г. тази история започнала да взема опасен обрат, тъй като тогава отново пресметнали, че комета - кометата Биела - ще пресече орбитата на Земята и ще мине съвсем близо до Земята. При това не някакъв дребосък, както това станало по-рано, а такава, че би подействала доста по-разрушително. Но тогава сметките показали по-щастливо развитие на събитията, тъй като било пресметнато, че ако кометата премине покрай Земята, въпреки това тя ще остане отдалечена от нея на разстояние тринадесет милиона мили. Все пак е нещо, нали?
Така че този път не почнали да се боят, че тя ще се сблъска със Земята и ще я разруши.
Но все пак хората тогава страшно се опасявали, че такива небесни тела притежават сила на привличане; опасявали се, няма ли кометата със своята сила на привличане да предизвика силно цунами в морето и т. н. Нищо особено не станало; имало е някакво общо безпокойство в природата, но нищо особено. Кометата все пак преминала на разстояние тринадесет милиона мили, което е сравнимо с разстоянието до Слънцето, така че Земята останала невредима.
към текста >>
Кометата все пак преминала на разстояние тринадесет милиона мили, което е сравнимо с разстоянието до Слънцето, така че
Земя
та останала невредима.
Но тогава сметките показали по-щастливо развитие на събитията, тъй като било пресметнато, че ако кометата премине покрай Земята, въпреки това тя ще остане отдалечена от нея на разстояние тринадесет милиона мили. Все пак е нещо, нали? Така че този път не почнали да се боят, че тя ще се сблъска със Земята и ще я разруши. Но все пак хората тогава страшно се опасявали, че такива небесни тела притежават сила на привличане; опасявали се, няма ли кометата със своята сила на привличане да предизвика силно цунами в морето и т. н. Нищо особено не станало; имало е някакво общо безпокойство в природата, но нищо особено.
Кометата все пак преминала на разстояние тринадесет милиона мили, което е сравнимо с разстоянието до Слънцето, така че Земята останала невредима.
към текста >>
Обърнете внимание, ако кометата беше останала цяла и не беше се разпаднала, на
Земя
та през 1872 г.
Обърнете внимание, ако кометата беше останала цяла и не беше се разпаднала, на Земята през 1872 г.
лошо й се пишеше! Но, както се казва, на нашата гара получавахме писма, които крещяха: светът загива! Това бяха пресметнали астрономите в пълно съответствие с естествената наука: светът загива. Не може да се опише колко много хора платиха на изповедниците огромни суми, за да им се опростят греховете - ето до какво се стигна, господа. В Париж още през 1773 г.
към текста >>
кометата, която по-късно се разсеяла, минала покрай
Земя
та на разстояние тринадесет милиона мили, но тя се приближавала все повече.
Тогава, впрочем, се е появила една доста разумна книга на астронома Литроу[6]. На него му се удало да пресметне нещо, достойно за внимание. Той изчислил: през 1832 г.
кометата, която по-късно се разсеяла, минала покрай Земята на разстояние тринадесет милиона мили, но тя се приближавала все повече.
По-рано тя преминавала съвсем далеч. Всеки път, при своето завръщане тя преминава все по-близо и по-близо до Земята. Литроу правилно пресметнал как стои работата.
към текста >>
Всеки път, при своето завръщане тя преминава все по-близо и по-близо до
Земя
та.
Тогава, впрочем, се е появила една доста разумна книга на астронома Литроу[6]. На него му се удало да пресметне нещо, достойно за внимание. Той изчислил: през 1832 г. кометата, която по-късно се разсеяла, минала покрай Земята на разстояние тринадесет милиона мили, но тя се приближавала все повече. По-рано тя преминавала съвсем далеч.
Всеки път, при своето завръщане тя преминава все по-близо и по-близо до Земята.
Литроу правилно пресметнал как стои работата.
към текста >>
Виждате ли, опасността от сблъсък на комета със
Земя
та по сметките на тези хора се е падала тогава за септември 1872 г.
Виждате ли, опасността от сблъсък на комета със Земята по сметките на тези хора се е падала тогава за септември 1872 г.
Ако към това време кометата беше достигнала точката, до която тя достигна едва на 27 ноември 1872 г., цялата тази история не би се ограничила само с падането на метеоритен дъжд, а би било доста по-зле. Това е действително така. Обаче той пресметнал защо трябва да стане така, че през 1933 г. -сега сме 1924 г., - ако кометата би останала такава, каквато тя е била през XVIII век, сблъсъкът би бил неизбежен и Земята би трябвало да загине! Изчислението било вярно.
към текста >>
-сега сме 1924 г., - ако кометата би останала такава, каквато тя е била през XVIII век, сблъсъкът би бил неизбежен и
Земя
та би трябвало да загине!
Виждате ли, опасността от сблъсък на комета със Земята по сметките на тези хора се е падала тогава за септември 1872 г. Ако към това време кометата беше достигнала точката, до която тя достигна едва на 27 ноември 1872 г., цялата тази история не би се ограничила само с падането на метеоритен дъжд, а би било доста по-зле. Това е действително така. Обаче той пресметнал защо трябва да стане така, че през 1933 г.
-сега сме 1924 г., - ако кометата би останала такава, каквато тя е била през XVIII век, сблъсъкът би бил неизбежен и Земята би трябвало да загине!
Изчислението било вярно. Хората са могли да кажат само едно: кометата се оказала милостива. Защото тя била способна така да се сблъска със Земята през 1933 г., че всички морета да се устремят към Северния полюс и цялата Земя да бъде унищожена. Това е можело да се изчисли. Но кометата се разпаднала, освен това е отдала своята материя в раздробените метеорити, които вече не можели да нанесат вреда.
към текста >>
Защото тя била способна така да се сблъска със
Земя
та през 1933 г., че всички морета да се устремят към Северния полюс и цялата
Земя
да бъде унищожена.
Това е действително така. Обаче той пресметнал защо трябва да стане така, че през 1933 г. -сега сме 1924 г., - ако кометата би останала такава, каквато тя е била през XVIII век, сблъсъкът би бил неизбежен и Земята би трябвало да загине! Изчислението било вярно. Хората са могли да кажат само едно: кометата се оказала милостива.
Защото тя била способна така да се сблъска със Земята през 1933 г., че всички морета да се устремят към Северния полюс и цялата Земя да бъде унищожена.
Това е можело да се изчисли. Но кометата се разпаднала, освен това е отдала своята материя в раздробените метеорити, които вече не можели да нанесат вреда.
към текста >>
Тя вече няма да идва, защото постепенно е отдала своята материя на космическото пространство, а нещо от нея е попаднало на
Земя
та.
Следователно живеем във време, за което можем да кажем: ако кометата не се беше оказала толкова милостива, ние днес не бихме седели тук! В края на краищата станало така, че тя въобще престанала да се появява като комета, макар в дните, когато е следвало да се появи, още да има метеоритни дъждове. Бавно, в продължение на столетия, тя изхвърляла цялата си материя и много скоро въобще престанала да бъде видима.
Тя вече няма да идва, защото постепенно е отдала своята материя на космическото пространство, а нещо от нея е попаднало на Земята.
към текста >>
Вместо да се сблъска със
Земя
та и да счупи главата на човечеството, тя постепенно е отдавала своята материя.
Така че какво е било неизвестно на тези господа медици? Те не са знаели, че докато са се учили, гореописаната комета постепенно се е разтворила. Какво е предизвикала тя при това? Да, господа, тя е създавала тези ефимерни метеоритни дъждове. Тях ние сме получавали благодарение на тази комета!
Вместо да се сблъска със Земята и да счупи главата на човечеството, тя постепенно е отдавала своята материя.
Тази материя, прашинка след прашинка, се е включила в състава на Земята. На всеки няколко години кометата добавяла нещо към Земята. Хора, които искат да живеят според науката, но не искат да признаят, че Земята просто изяжда нещо, взето от космоса, са толкова глупави, колкото тези, които твърдят, че парчето хляб, което човек изяжда, не е в него. Естествено в състава на Земята се намира това, което получаваме от кометите. Но хората не обръщат внимание на този факт.
към текста >>
Тази материя, прашинка след прашинка, се е включила в състава на
Земя
та.
Те не са знаели, че докато са се учили, гореописаната комета постепенно се е разтворила. Какво е предизвикала тя при това? Да, господа, тя е създавала тези ефимерни метеоритни дъждове. Тях ние сме получавали благодарение на тази комета! Вместо да се сблъска със Земята и да счупи главата на човечеството, тя постепенно е отдавала своята материя.
Тази материя, прашинка след прашинка, се е включила в състава на Земята.
На всеки няколко години кометата добавяла нещо към Земята. Хора, които искат да живеят според науката, но не искат да признаят, че Земята просто изяжда нещо, взето от космоса, са толкова глупави, колкото тези, които твърдят, че парчето хляб, което човек изяжда, не е в него. Естествено в състава на Земята се намира това, което получаваме от кометите. Но хората не обръщат внимание на този факт. Науката не отделя на това нито ред.
към текста >>
На всеки няколко години кометата добавяла нещо към
Земя
та.
Какво е предизвикала тя при това? Да, господа, тя е създавала тези ефимерни метеоритни дъждове. Тях ние сме получавали благодарение на тази комета! Вместо да се сблъска със Земята и да счупи главата на човечеството, тя постепенно е отдавала своята материя. Тази материя, прашинка след прашинка, се е включила в състава на Земята.
На всеки няколко години кометата добавяла нещо към Земята.
Хора, които искат да живеят според науката, но не искат да признаят, че Земята просто изяжда нещо, взето от космоса, са толкова глупави, колкото тези, които твърдят, че парчето хляб, което човек изяжда, не е в него. Естествено в състава на Земята се намира това, което получаваме от кометите. Но хората не обръщат внимание на този факт. Науката не отделя на това нито ред. Къде се намира това, което кометата отдава?
към текста >>
Хора, които искат да живеят според науката, но не искат да признаят, че
Земя
та просто изяжда нещо, взето от космоса, са толкова глупави, колкото тези, които твърдят, че парчето хляб, което човек изяжда, не е в него.
Да, господа, тя е създавала тези ефимерни метеоритни дъждове. Тях ние сме получавали благодарение на тази комета! Вместо да се сблъска със Земята и да счупи главата на човечеството, тя постепенно е отдавала своята материя. Тази материя, прашинка след прашинка, се е включила в състава на Земята. На всеки няколко години кометата добавяла нещо към Земята.
Хора, които искат да живеят според науката, но не искат да признаят, че Земята просто изяжда нещо, взето от космоса, са толкова глупави, колкото тези, които твърдят, че парчето хляб, което човек изяжда, не е в него.
Естествено в състава на Земята се намира това, което получаваме от кометите. Но хората не обръщат внимание на този факт. Науката не отделя на това нито ред. Къде се намира това, което кометата отдава? То преминава във въздуха, от въздуха преминава във водата, когато водата се изпарява, пада с дъжда; заедно с водата прониква в корените на растенията, а заедно с корените на растенията попада на нашата маса.
към текста >>
Естествено в състава на
Земя
та се намира това, което получаваме от кометите.
Тях ние сме получавали благодарение на тази комета! Вместо да се сблъска със Земята и да счупи главата на човечеството, тя постепенно е отдавала своята материя. Тази материя, прашинка след прашинка, се е включила в състава на Земята. На всеки няколко години кометата добавяла нещо към Земята. Хора, които искат да живеят според науката, но не искат да признаят, че Земята просто изяжда нещо, взето от космоса, са толкова глупави, колкото тези, които твърдят, че парчето хляб, което човек изяжда, не е в него.
Естествено в състава на Земята се намира това, което получаваме от кометите.
Но хората не обръщат внимание на този факт. Науката не отделя на това нито ред. Къде се намира това, което кометата отдава? То преминава във въздуха, от въздуха преминава във водата, когато водата се изпарява, пада с дъжда; заедно с водата прониква в корените на растенията, а заедно с корените на растенията попада на нашата маса. Така всичко това преминава в нашето тяло и нашата храна е подправена с нещо, което в течение на столетия ни е отдавала кометата.
към текста >>
да погуби
Земя
та, кометата постепенно преминава в нея, подобно на храна, при това тя, бидейки лекарствено средство, вселенско лекарство, премахва от хората тяхната нервност.
Къде се намира това, което кометата отдава? То преминава във въздуха, от въздуха преминава във водата, когато водата се изпарява, пада с дъжда; заедно с водата прониква в корените на растенията, а заедно с корените на растенията попада на нашата маса. Така всичко това преминава в нашето тяло и нашата храна е подправена с нещо, което в течение на столетия ни е отдавала кометата. Това води до постепенно одухотворяване. Така вместо през 1933 г.
да погуби Земята, кометата постепенно преминава в нея, подобно на храна, при това тя, бидейки лекарствено средство, вселенско лекарство, премахва от хората тяхната нервност.
към текста >>
Ето, пред вас е част от тази история: кометите се появява навън, в небето, и след някое време те достигат до нас от самата
Земя
и ни одухотворяват.
Ето, пред вас е част от тази история: кометите се появява навън, в небето, и след някое време те достигат до нас от самата Земя и ни одухотворяват.
Такива неща в днешно време вече се намесват в нашия човешки живот. И тази тема не следва да се замотава по филистерски; в днешно време е необходимо да се отделя внимание на духовното, което става в света. А това е възможно само тогава, когато светът на духовното се постигне с помощта на антропософията. Бихте могли да кажете: е, добре, такива неща стават. Кометата ни учи, че ние, хората, можем да си останем глупаци, но не трябва да се притесняваме от това.
към текста >>
Всичко съвпада така, както е съвпадало при астронома през 1773 г., пресметнал срещата на кометата със
Земя
та.
Виждате ли, сметките на Маркс са необичайно остроумни, необичайно разумни, на тях не може да се възрази от гледна точка на обикновената чисто материалистична наука.
Всичко съвпада така, както е съвпадало при астронома през 1773 г., пресметнал срещата на кометата със Земята.
Но тази комета се е различавала от появилата се по-късно, тя с времето станала толкова разпрашена, че не причинила вреда на Земята! И това, което пресметнал Маркс, по същия начин се основава на блестящо, но несъвършено учение.
към текста >>
Но тази комета се е различавала от появилата се по-късно, тя с времето станала толкова разпрашена, че не причинила вреда на
Земя
та!
Виждате ли, сметките на Маркс са необичайно остроумни, необичайно разумни, на тях не може да се възрази от гледна точка на обикновената чисто материалистична наука. Всичко съвпада така, както е съвпадало при астронома през 1773 г., пресметнал срещата на кометата със Земята.
Но тази комета се е различавала от появилата се по-късно, тя с времето станала толкова разпрашена, че не причинила вреда на Земята!
И това, което пресметнал Маркс, по същия начин се основава на блестящо, но несъвършено учение.
към текста >>
[5] «... една от кометите ще се сблъска със
Земя
та» - така наречената комета на Биела
[5] «... една от кометите ще се сблъска със Земята» - така наречената комета на Биела
към текста >>
61.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост
GA_354 Сътворението на света и човека
На това противоречи фактът, че древните времена, които още може да се проследят исторически, свидетелстват, макар и в поетична форма, за високото съвършенство на хората, обитаващи през периода на първобитно състояние на
Земя
та.
Виждате ли, правилно да се разбере поставеният въпрос и да се отговори на него може само ако леко се обърнем назад и хвърлим поглед върху цялото развитие на човечеството. Фактът, че хората първоначално са били звероподобни, имали са звероподобен ум и т. н., е псевдонаучна приказка.
На това противоречи фактът, че древните времена, които още може да се проследят исторически, свидетелстват, макар и в поетична форма, за високото съвършенство на хората, обитаващи през периода на първобитно състояние на Земята.
По това време неравенството, макар и да е съществувало сред хората, не е било в смисъла, в който го преживяват те в днешно време. Имало е период, когато неравенството се е проявявало по особен начин. То е било предизвикано от това, че хората повече или по-малко изгубили истинското знание.
към текста >>
Можете да се убедите в това, когато ви стане ясно, че не може да се говори, че в днешно време хората са станали просветени, а в началото на
Земя
та е имало само кръгли глупаци.
И по това, как всичко се развива, може да се види, че малцинството просто не знае какво трябва да прави. Това много ясно се прояви в последно време - и работническите маси го усещат: малцинството не знае какво да прави. Може да се каже: нещо не достига. Разбира се, че нещо не достига. От гледна точка на антропософската духовна наука не достигат знания за духовния свят.
Можете да се убедите в това, когато ви стане ясно, че не може да се говори, че в днешно време хората са станали просветени, а в началото на Земята е имало само кръгли глупаци.
А именно тази гледна точка днес е всеобща. Но това е невярно. Човечеството, първоначално населяващо Земята, е притежавало силно развито знание не само за намиращото се на Земята, но и за звездното небе. В по-късните времена непосредствените изследвания са се прекратили и днес това се е превърнало в суеверие. Тези неща са започнали да се разбират неправилно.
към текста >>
Човечеството, първоначално населяващо
Земя
та, е притежавало силно развито знание не само за намиращото се на
Земя
та, но и за звездното небе.
Разбира се, че нещо не достига. От гледна точка на антропософската духовна наука не достигат знания за духовния свят. Можете да се убедите в това, когато ви стане ясно, че не може да се говори, че в днешно време хората са станали просветени, а в началото на Земята е имало само кръгли глупаци. А именно тази гледна точка днес е всеобща. Но това е невярно.
Човечеството, първоначално населяващо Земята, е притежавало силно развито знание не само за намиращото се на Земята, но и за звездното небе.
В по-късните времена непосредствените изследвания са се прекратили и днес това се е превърнало в суеверие. Тези неща са започнали да се разбират неправилно. Но първоначално е имало всеобхватно знание за звездите. Днес за звездите има само знания, добити по пътя на изчисленията; но по такъв начин не може да се получи достъп до духовното начало в звездите и планетите. Виждате ли, ако някой живееше на Марс и знаеше за Земята толкова, колкото ние с помощта на обикновеното съзнание и обикновената наука знаем за Марс, той би смятал, че на Земята няма жива душа, когато тук обитават примерно милиард и половина-два милиарда души!
към текста >>
Виждате ли, ако някой живееше на Марс и знаеше за
Земя
та толкова, колкото ние с помощта на обикновеното съзнание и обикновената наука знаем за Марс, той би смятал, че на
Земя
та няма жива душа, когато тук обитават примерно милиард и половина-два милиарда души!
Човечеството, първоначално населяващо Земята, е притежавало силно развито знание не само за намиращото се на Земята, но и за звездното небе. В по-късните времена непосредствените изследвания са се прекратили и днес това се е превърнало в суеверие. Тези неща са започнали да се разбират неправилно. Но първоначално е имало всеобхватно знание за звездите. Днес за звездите има само знания, добити по пътя на изчисленията; но по такъв начин не може да се получи достъп до духовното начало в звездите и планетите.
Виждате ли, ако някой живееше на Марс и знаеше за Земята толкова, колкото ние с помощта на обикновеното съзнание и обикновената наука знаем за Марс, той би смятал, че на Земята няма жива душа, когато тук обитават примерно милиард и половина-два милиарда души!
Точно в същото положение се намират хората по отношение на звездния свят. Да, наистина светът на звездите навсякъде е пълен с души, той навсякъде е одушевен, но тези души са различни.
към текста >>
По-рано хората, гледайки нагоре към Луната, са знаели, че от Луната излизат силите за размножение на всички обитатели на
Земя
та.
Тогава човек не само прави изчисления за звездите, но знае, че една звезда оказва върху човека едно влияние, друга звезда - друго влияние. Ако може да се докаже, че Марс оказва влияние върху майския бръмбар и личинките му - за което ви казах, - също може да се докаже, че всички звезди оказват някакво влияние върху духовния живот на човека. Те оказват влияние. Но това знание за звездите е стигнало до пълен упадък. Какво се е появило вместо него?
По-рано хората, гледайки нагоре към Луната, са знаели, че от Луната излизат силите за размножение на всички обитатели на Земята.
Те са знаели, че нито едно същество не би имало потомство, ако Луната не изпращаше тук сили, способстващи размножението. Те са знаели, че нито едно същество не би могло да расте, ако от Слънцето не идваха силите на растежа, че нито един човек не би могъл да мисли, ако от Сатурн не пристигаха мисловните сили. В онова време това са го знаели, днес знаят само с каква скорост се движи Сатурн, с каква скорост се движи Луната, има ли на Луната няколко угаснали вулкана или не, но по-нататък не се отива, няма и желание да се отиде. Само се изчислява това, което искат да узнаят за звездите.
към текста >>
Никога с помощта на пресмятания хората няма да могат да определят какви условия трябва да има на
Земя
та; само когато се знае и нещо друго, само тогава ще се разбере, какви условия трябва да има на
Земя
та.
Става индустриален подем. Да преминем от света на звездите към света на човека. В епохата, когато по отношение на звездите могат да се правят само изчисления, в процъфтяващата сфера на промишлеността също започват да се занимават изключително с пресмятания, не правят нищо друго освен сметки. И доколкото се занимават изключително със сметки и не се прави нищо друго освен сметки, съвсем се забравят хората, които не се поддават на пресмятане, и се отнасят с тях като с части от машината. Така се стига до общото състояние днес.
Никога с помощта на пресмятания хората няма да могат да определят какви условия трябва да има на Земята; само когато се знае и нещо друго, само тогава ще се разбере, какви условия трябва да има на Земята.
Ето как стои работата. И можем да кажем: да, по отношение на знанията за човека ние в нашето просветено време силно сме изостанали. Както неотдавна ви казах, на събранието на земеделците неотдавна констатираха, че в течение на последните десетилетия всички продукти са станали по-лоши, а това засяга човечеството като цяло. Причината за това е, че освен селяните, които още инстинктивно пазят старото знание, никой вече не знае ясно как трябва да се обработват нивите. Но откъде може да се получи познание за това, как трябва да се обработват нивите?
към текста >>
Да, господа, това знание не може да се получи с помощта на правените на
Земя
та изчисления, когато даже за Луната се знае само, че се завърта около
Земя
та за двадесет и осем дни.
Да, господа, това знание не може да се получи с помощта на правените на Земята изчисления, когато даже за Луната се знае само, че се завърта около Земята за двадесет и осем дни.
Такова знание е постижимо изключително благодарение на познаването на силите, посредством които Луната способства за размножаването на зърнените култури и т. н. Но това знание е съвсем забравено, а без да притежаваме знанието за звездите и въздействията им върху всичко, което става по нашите поля, още по-малко е възможно да имаме знание за това, което засяга хората. Социологията се е превърнала в чисто счетоводство, именно в чисто счетоводство. Капитал, работно време, работна заплата - само цифри, които се обработват. Но с всички сметки от такъв вид няма да се доближим до човешкия живот, няма да се доближим до живота въобще.
към текста >>
Защото какво се получава, когато хората казват, че не вярват в съществуването на звездните влияния върху всичко, което се намира на
Земя
та?
Но с всички сметки от такъв вид няма да се доближим до човешкия живот, няма да се доближим до живота въобще. Проклятието на новото време се състои в това, че всичко трябва да бъде пресметнато и толкова. Да се научим не само да пресмятаме, но и да постъпваме с всички неща в съответствие с това, какво те представляват, можем само когато бъде изучена науката за звездите. Днес работата стои така, че човек вече предварително е предубеден и когато чува за науката за звездите, той казва: всичко това e една глупост, ние отдавна знаем, че звездите на нищо не влияят. Обаче глупостта е именно в това, когато се казва, че звездите не влияят!
Защото какво се получава, когато хората казват, че не вярват в съществуването на звездните влияния върху всичко, което се намира на Земята?
Получава се, че те вече нищо ясно не знаят, а ето това е нещо конкретно! Да вземем например капитала. Той може да се изрази в цифри, него можеш да го пресметнеш. А какво се установява на базата на такива сметки? Ако се иска само да се пресметне това, какво е капиталът, се получава, сякаш е все едно, кой владее капитала.
към текста >>
Ако разглеждаме човека така, както той днес обитава
Земя
та, на първо място е видно неговото тяло.
Ако разглеждаме човека така, както той днес обитава Земята, на първо място е видно неговото тяло.
Впрочем, забелязва се и това, че той мисли, усеща, чувства. Ако погледнете някакъв стол, не бихте дочакали столът да почне да се разхожда, защото той не може да проявява воля. Забелязва се, че човек проявява воля. Но най-общо можем да кажем: видимо е само тялото.
към текста >>
Каквото приемаме през устата, напълно зависи от
Земя
та.
И ще се окаже, че на първо място човек яде белтъчини. Белтък има не само в яйцата, но и в най-различни продукти, даже в растенията. Той яде мазнини, както и това, което наричат въглехидрати, например картофи. Той яде и соли. Всичко впрочем се явява съединение на тези вещества: човек яде това, приема го като храна в себе си.
Каквото приемаме през устата, напълно зависи от Земята.
Но вещества поемаме в себе си не само през устата, защото също и дишаме. В процеса на дишане приемаме вещества от въздуха. Обикновено това се описва просто, като се каже: човек вдишва кислород и издишва въглероден двуокис. Излиза, че човек прави само това: вдишва и издишва, вдишва и издишва! Но това не е така.
към текста >>
А сега нека да изчислим - можем да направим това приблизително - колко дни човешкото същество живее на
земя
та.
А сега нека да изчислим - можем да направим това приблизително - колко дни човешкото същество живее на земята.
Да опростим и приемем 72 години като средна продължителност на човешкия живот и година от 360 дни. 72 години X 360 дни = 25 920 дни в живота на един човек. Това е и броят на вдишванията които човек прави за един ден! Така че можем да кажем, човешкото същество живее толкова дни, колкото вдишвания прави за един ден.
към текста >>
В самия този момент, когато душевното начало излиза, господа, се налага да напуснем
Земя
та и да се отправим към звездното небе.
Виждате, че сънят и будността са само окрупнен процес на дишане. Можем да кажем: най-малкото дишане ние извършваме за една осемнадесета част от минутата; по-голямото дишане извършваме, когато заспиваме и се пробуждаме. Но най-голямото дихание се състои в това, че вдишваме напълно цялото си духовно-душевно начало, когато се раждаме, и го издишваме, когато умрем. Но и това, което остава, също се явява само едно голямо дишане. Защото тогава ние вървим заедно със Слънцето през тези 25 920 години, отново издигайки се към звездното небе.
В самия този момент, когато душевното начало излиза, господа, се налага да напуснем Земята и да се отправим към звездното небе.
към текста >>
62.
Бележки.
GA_354 Сътворението на света и човека
35. «... една от кометите ще се сблъска със
Земя
та» - така наречената комета на Биела.
35. «... една от кометите ще се сблъска със Земята» - така наречената комета на Биела.
към текста >>
НАГОРЕ