Търсене в текстове за 'Занаят'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 64 резултата от 40 текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : 'Занаят'.

1. ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Яков Бьоме живее като духовен отшелник, прехранвайки се скромно от своя занаят и наред с това, за да може сам да си ги спомни, записва звуците, които звучат в неговата вътрешност, когато чувства Духа в себе си.
Един ден в обущарската работилница влиза един чужденец и иска един чифт обуща. Бьоме не смее да му ги продаде в отсъствие на обущаря. Чужденецът се отдалечава, но след малко повиква ученика навън и му казва: Яков, ти си малък, но някога ти ще станеш съвършено друг човек, на който светът много ще се чуди. При по-зряла възраст Яков Бьоме вижда при блясъка на Слънцето отражението на един калаен съд: Гледката, която му се предлага, му се струва, че разбулва една дълбока тайна. След впечатлени ето получено от това явление, той вярва, че притежава ключа на загадъчния език на природата. Яков Бьоме живее като духовен отшелник, прехранвайки се скромно от своя занаят и наред с това, за да може сам да си ги спомни, записва звуците, които звучат в неговата вътрешност, когато чувства Духа в себе си. Фанатизираното усърдие на свещениците му създават големи неприятности в живота. Той, който иска да чете само писанието, което светлината вътре в него му разбулва, е преследван и измъчван от онези, за които е достъпно само външното писание, скованото, догматичното вероизповедание. В душата на Яков Бьоме живее неспокойно една мирова загадка, която тласка към познание. Той вярва, че със своя дух е потопен в една божествена хармония; но когато се оглежда около себе си, навсякъде вижда дисхармония в божествените творения. Светлината на Мъдростта принадлежи на човека; и въпреки това той е изложен на погрешност; в него живее подтикът към доброто, и въпреки това през цялото човешко развитие звучи дисонансът на злото.
към текста >>

2. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Поради обстоятелството, че бяха проучвани законите на духовния свят, стоящи зад физическите природни явления, възникнаха човешките науки; поради обстоятелството, че природните сили бяха опознавани и видоизменяни, възникнаха техниката, художествените занаяти с техните инструменти и средства.
Разбира се, още в древна Индия човекът беше влязъл в определени отношения с външния свят. Обаче той го смяташе за илюзия и духът му беше обърнат към свръхсетивния свят. В противоположност на това, у древноперсийския народ се породи стремежът към завладяване на физическия сетивен свят; обаче за тази цел до голяма степен се използваха онези душевни сили, останали като наследство от времето, когато човек общуваше непосредствено със свръхсетивния свят. Обаче свръх сетивните способности при народите от третата културна епоха бяха вече до голяма степен изгубени. Те трябваше да изследват откровенията на духовния свят в непосредственото сетивно обкръжение и благодарение на извличаните от сетивния свят културни импулси, да се развиват по-нататък. Поради обстоятелството, че бяха проучвани законите на духовния свят, стоящи зад физическите природни явления, възникнаха човешките науки; поради обстоятелството, че природните сили бяха опознавани и видоизменяни, възникнаха техниката, художествените занаяти с техните инструменти и средства. За човека на халдео- вавилонските народи, сетивният свят не беше вече илюзия; във всички свои области, в планини и морета, във въздуха и водата, този свят се превърна в едно откровение на стоящите зад тях духовни Същества. Човекът поиска да вникне не другаде, а в самите закони, на които се подчиняваха действията на тези духовни Същества. За египтянина Земята се превърна в поле за работа; чрез своята собствена способност за съждение той трябваше да я преобрази и превърне в израз на човешката енергия. От Атлантида в Египет бяха пренесени светилища, които произлизаха предимно от оракула на Меркурий, но имаше и други, например оракули на Венера. Благодарение на тези светилища, в египетския народ можаха да се положат семената на една нова култура.
към текста >>

3. Шеста картина GA_14 Четири мистерийни драми

Аз често упражнявам занаята,
ако покажа ги в размера, явяващ се във моя мозък. ГОСПОЖА БАЛДЕ Затуй ли също с мен се подиграваш? ГЕРМАН Аз често упражнявам занаята, но никой не ме чува. Използвах случая да се явя поне веднъж, където ще могат да ме чуят. ЙОХАН (излязъл от медитация)
към текста >>

4. СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ GA_18_1 Загадки на философията

в онова древно време това означаваше той да се занимава практически със съответните неща, съвършено по начина на занаятчията, който се опира на сръчности, а не на едно мислително-научно познание.
На основата на тези описания лежи винаги неизказаното предположение, че тези личности са стигнали до твърденията, за които говори преданието, чрез едно несъвършено наблюдение на природата: Талес, че основната същност и произходът на всички неща трябва да се търси във "водата", Анаксимандър в "безграничното", Анаксимен във "въздуха", Хераклит в огъня. При това не се помисля, че тези личности живеят още напълно в процеса на раждането на мислителното съзерцаване на света. Че те наистина чувстват до по-висока степен отколкото Ферекид самостоятелността на човешката душа; все пак обаче още не са извършили напълно строгото откъсване на душевния живот от природното действие. Някой например ще си изтълкуват съвсем сигурно погрешно мисленето на Талес, когато помисли, че той е размишлявал върху природните процеси като търговец, математик, астроном, и след това е резюмирал по несъвършен начин, но все пак като един модерен изследовател своите познания и изречението: "Всичко произхожда от водата". Да бъде човек математик, астроном и т.н. в онова древно време това означаваше той да се занимава практически със съответните неща, съвършено по начина на занаятчията, който се опира на сръчности, а не на едно мислително-научно познание. Напротив, за един човек като Талес трябва да се предположи, че той е изживявал още природните процеси подобно на това, както е изживявал вътрешните душевни процеси. Това, което му се представяше в процесите във и при водата при течения, тинестия, земно-пластичния елемент като природни процеси, за него то беше подобно на това, което той изживяваше вътрешно душевно-телесно. Той изживяваше в себе си макар и в по-малка степен отколкото хората от по древни времена, но все пак изживяваше така действието на водата, изживяваше го в себе си и в природата, и на него и двете преживявания бяха изявата на една сила. Трябва да обърнем вниманието на това, че и в по-късни времена си представяха външните природни действия в тяхното сродство с вътрешните процеси, представяха си ги така, че не ставаше дума за една "душа" в съвременния смисъл, която съществува отделно от тялото. Това гледище се е запазило в неговия отзвук във времената на мислителното съзерцаване на света във възгледа за темпераментите.
към текста >>

Бихме искали да покажем едно съвършено подобно течение на развитието в областите на изкуството, на поезията, на публичния живот, на различните области на занаятите, на съобщенията.
Това е всъщност въпросът: Как си устройва човекът своя живот, след като е добил съзнание за пробудения мислителен живот? От Ферекид /или Талес/ до софистите сред развитието на светогледа в Гърция може да се наблюдава постепенно вживяване на родената още преди тези личности мисъл. При тях се показва, как действа мисълта, когато тя е поставена в служба на съзерцаването на света. Това раждане може да се наблюдава в цялата широта на гръцкия живот. Съзерцаването на света е само една област, в която се проявява едно общо явление на живота в един особен случай. Бихме искали да покажем едно съвършено подобно течение на развитието в областите на изкуството, на поезията, на публичния живот, на различните области на занаятите, на съобщенията. Такова едно разглеждане би показало навсякъде, как човешката деятелност се изменя, става друго под влиянието на онази организация на човека, която внася мисълта в съзерцаването на света. Съзерцаването на света не "открива", така да се каже, мисълта, то се ражда напротив благодарение на това, че си служи с родения мисловен живот за изграждането на един образ на света, който по-рано се беше образувал от други изживявания. * * * Ако за софистите можем да кажем, че те доведоха духа на Гърцизма до една опасна подводна скала, която се изразява в думите "Познай себе си"; в Сократа ние трябва да виждаме една личност, която доведе до израз този дух с една висока степен на съвършенство. Сократ се е родил в Атина около 470 г.
към текста >>

5. СВЕТОГЛЕДИТЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО GA_18_1 Загадки на философията

Яков Бьоме /1575-1624 г./, който като самотен, преследван занаятчия си състави един образ на света като от едно вътрешно озарение, внася все пак в този образ на света основния характер на по-новото време.
Ние не трябва да оставяме мисълта сама да говори: Така чувстваше Парацелзий; трябва да предположим, че зад природните явления има нещо, което се разкрива, когато се поставим в правилно отношение спрямо тях. Ние трябва да можем да приемем нещо от природата, което не образуваме сами, когато я гледаме, както образуваме мисълта. Ние трябва да сме свързани с нашия Аз чрез един друг фактор на действителността, а не чрез мисълта. Парацелзий търси зад природата една "по-висша природа". Неговото душевно настроение е такова, че той не иска да изживее нещо само в себе си, за да стигне до основите на съществуването, а иска един вид да се вмъкне със своя Аз в природните процеси, за да накара да му се изяви духът на тези процеси под повърхността на сетивния свят Мистиците на древността искаха да проникнат в глъбините на душата; Парацелзий искаше да предприеме това, което във външния свят води до срещата с корените на природата. Яков Бьоме /1575-1624 г./, който като самотен, преследван занаятчия си състави един образ на света като от едно вътрешно озарение, внася все пак в този образ на света основния характер на по-новото време. Да, в самотата на своя душевен живот той даже развива особено изразително този основен характер, защото за него вътрешната двойственост на душевния живот, противоположността между Аза и другите душевни изживявания, застава пред духовното око. Той изживява "Аза" така, както този Аз си създава в душевния живот вътрешната противоположност, както той се отразява в собствената му душа. След това той отново намира това вътрешно изживяване в процесите в света. Той вижда в това изживяване едно раздвоение преминаващо през всичко. "В такова едно съзерцание човек намира две качества, едно добро и едно зло, които съществуват в този свят във всички сили, в звездите и стихиите, както и във всички създания".
към текста >>

6. 05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество GA_23 Същност на социалния въпрос

Подобно съдържание средновековният майстор занаятчия откриваше чисто и просто в своята професия.
Напротив, тук трябва на заявим: Че за тези, които не са в състояние да различат същественото, шансът да се доберат до точен отговор на социалните въпроси е нищожен. Който иска да разбере пролетарското движение, той трябва да знае препи всичко как мисли пролетарият. Защото пролетарското движение от неговите реформаторски пориви по опустошителните му ексцеси се причинява не от „извънчовешки сили", не от „стопански импулси", а от хора, от техните представи и воля. Ръководните идеи и волевите сили на съвременното социално движение не се намират в това, което машините или капитализмът внасят в пролетарското съзнание. Това движение има своите идейни източници в по-новите научни дисциплини, защото машините и капитализмът не можаха да вложат в пролетария нищо, което да изпълни душата му с достойно съдържание. Подобно съдържание средновековният майстор занаятчия откриваше чисто и просто в своята професия. В начина, по който този майстор занаятчия се сливаше човешки с професията си, имаше нещо, което издигаше живота в човешкото общество и то в една достойна светлина пред неговото собствено съзнание. На всичко, което правеше, той успяваше да погледне по такъв начин, сякаш чрез професията си можеше да повярва, че осъществява онова, което го правеше „човек" в неговите собствени очи. Докато при машината и изобщо всред капиталистическия порядък на живота, човек беше предоставен на самия себе си, на своята вътрешна същност и то винаги, когато се опитваше да намери принципите, според които неговият съзнателен мироглед да се ръководи именно от чисто „човешките" стойности. Такъв мироглед не можеше да бъде извлечен нито от техниката, нито от капитализма. Стигна се дотам, че пролетарското съзнание се насочи към научно изработените мисли.
към текста >>

В начина, по който този майстор занаятчия се сливаше човешки с професията си, имаше нещо, което издигаше живота в човешкото общество и то в една достойна светлина пред неговото собствено съзнание.
Който иска да разбере пролетарското движение, той трябва да знае препи всичко как мисли пролетарият. Защото пролетарското движение от неговите реформаторски пориви по опустошителните му ексцеси се причинява не от „извънчовешки сили", не от „стопански импулси", а от хора, от техните представи и воля. Ръководните идеи и волевите сили на съвременното социално движение не се намират в това, което машините или капитализмът внасят в пролетарското съзнание. Това движение има своите идейни източници в по-новите научни дисциплини, защото машините и капитализмът не можаха да вложат в пролетария нищо, което да изпълни душата му с достойно съдържание. Подобно съдържание средновековният майстор занаятчия откриваше чисто и просто в своята професия. В начина, по който този майстор занаятчия се сливаше човешки с професията си, имаше нещо, което издигаше живота в човешкото общество и то в една достойна светлина пред неговото собствено съзнание. На всичко, което правеше, той успяваше да погледне по такъв начин, сякаш чрез професията си можеше да повярва, че осъществява онова, което го правеше „човек" в неговите собствени очи. Докато при машината и изобщо всред капиталистическия порядък на живота, човек беше предоставен на самия себе си, на своята вътрешна същност и то винаги, когато се опитваше да намери принципите, според които неговият съзнателен мироглед да се ръководи именно от чисто „човешките" стойности. Такъв мироглед не можеше да бъде извлечен нито от техниката, нито от капитализма. Стигна се дотам, че пролетарското съзнание се насочи към научно изработените мисли. Чисто човешките връзки с непосредствения живот бяха изгубени.
към текста >>

7. 07. III. Капитализъм и социални идеи GA_23 Същност на социалния въпрос

Всеки, независимо дали е интелектуалец, или занаятчия ако без всякакви предубеждения зачита своя собствен интерес ще потвърди: аз бих желал, щото достатъчно голям брои надарени личности или групи от хора напълно свободно да разполагат с капитала; но и нещо повече движени от своята лична инициатива, всички те да имат достъп до капитала; защото единствено те могат да преценят до каква степен индивидуалните им способности благодарение на капитала ще създадат необходимите блага за социалния организъм.
Независимо от мястото си в обществото, всеки човек е заинтересован от плодотворното разгръщане на индивидуалните способности, скрити в човешката природа. Обаче развитието на течи способности е възможно, само ако индивидите чрез които те се проявяват, действуват и се ръководят от своята лична и свободна инициатива. Общото благополучие винаги страда, ако нещо ограничава или подтиска индивидуалните човешки способности. А точно капиталът е средството, с чиято помощ човешките способности могат да се реализират в областта на социалния живот. Ето защо всеки истински е заинтересован от следното: капиталът да бъде така управляван, че един надарен с особени качества индивид или група от хора, показващи социални способности, да разполагат с такъв контрол върху паричните средства, които изцяло се определя от тяхната свободна инициатива. Всеки, независимо дали е интелектуалец, или занаятчия ако без всякакви предубеждения зачита своя собствен интерес ще потвърди: аз бих желал, щото достатъчно голям брои надарени личности или групи от хора напълно свободно да разполагат с капитала; но и нещо повече движени от своята лична инициатива, всички те да имат достъп до капитала; защото единствено те могат да преценят до каква степен индивидуалните им способности благодарение на капитала ще създадат необходимите блага за социалния организъм. В рамките на тази книга се налага да поясним и друго: а именно, как в хода на човешката еволюция частната собственост се е утвърдила в зависимост от реализацията на индивидуалните човешки способности. Този вид собственост се утвърждава и до днес в сферата на социалния организъм главно под влиянието на фактора, означаван като „разпределение на труда". Тук ще стане дума още и за някои особености на нашето съвремие, както и за неизбежната му по-нататъшна еволюция. Според начина на своето възникване, включващ раз-лични проявления на власт, завоевания и т.н., частната собственост е също последица от свързаната с индивидуалните човешки способности социална активност. И все пак днешните социалисти са на мнение, че негативните и подтискащи страни на частната собственост могат да бъдат премахнати само чрез превръщането и в колективна собственост.
към текста >>

8. Статия 13: Социалният дух и социалистическите суеверия GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Стоките, произвеждани от дългите поточни линии на големите индустрии, не могат да са така тясно свързани с производителя, както са били стоките на средновековния занаятчия.
Работникът ги произвежда, защото трябва да се труди за препитанието си. Нито един от двамата обаче не изпитва задоволство от самата произведена стока. Всъщност с това засягаме една много съществена част от социалния въпрос — липсата на каквато и да било лична връзка между производителите и стоките, произвеждани от съвременната индустрия. От друга страна обаче, трябва да ни е ясно, че тази липса на лична връзка е необходимо следствие от съвременните технологии и съпътстващото ги механизиране на работата. Това не може да се премахне от самия икономически живот. Стоките, произвеждани от дългите поточни линии на големите индустрии, не могат да са така тясно свързани с производителя, както са били стоките на средновековния занаятчия. Човек трябва да приеме факта, че, що се отнася до голяма част от човешката работна сила, онзи интерес, който е съществувал преди, вече го няма и е част от миналото. Но също така трябва да ни е ясно, че без заинтересованост човек не може да работи. Ако животът го заставя да върши нещо по принуда, той ще чувства битието си нерадостно и незадоволително. Всеки, който безкористно се занимава със социалния въпрос, трябва да помисли за намирането на някакъв друг интерес, който да замени този, който вече е изгубен. Той обаче няма да го постигне, ако настоява, че икономическите процеси трябва да се направят главната функция на социалния организъм, а правната система и културният живот да се направят притурки към икономиката.
към текста >>

9. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

Няма да имаме предвид обикновеното, така нареченото Йоаново или (занаятчийско) масонство, когато разискваме нещата, тъй като това Йоаново масонство със своите три степени на чирак, калфа и майстор води своето начало от Хартата на Кьолн през 1535 г./*2/.
Когато ви казвам, че само един свободен зидар би могъл да говори за онова, което Свободното масонство действително представлява в своята най-вътрешна сърцевина, ви моля да имате предвид, че по всяка вероятност не съществува такъв свободен масон в цяла Европа. Това може да ви учуди, ала е така. От 18-то столетие насам Свободното масонство е достигнало един своеобразен стадий на своето развитие и аз ви моля да считате всичко, което казах за него миналия път като приложимо към онова, което то по всяка вероятност би било, ако би останало, каквото беше в 16-то или 17-то столетие. Понеже не е така, то Свободното масонство сега е само един вид обвивка, лишена от своето истинско съдържание. То може да се сравни с едно вкаменено растение, което вече не е същото като това, което формира растението, а е само черупка или обвивка, които са се образували от нещо друго. Няма да имаме предвид обикновеното, така нареченото Йоаново или (занаятчийско) масонство, когато разискваме нещата, тъй като това Йоаново масонство със своите три степени на чирак, калфа и майстор води своето начало от Хартата на Кьолн през 1535 г./*2/. Днес то не е нищо повече от едно сдружение за взаимно поощряване по отношение на по-високо образование и обучение, едно сдружение с цел за взаимна помощ и поощряване сред неговите членове. Тези първи три степени са само последните останки на първоначалните три степени на Свободното масонство. И ако церемонията трябваше да се провежда както порано, което обаче не става, тогава чирак, калфа и майстор биха били посвещавани по начина, по който аз описах миналия път. Според правилата би трябвало така да се посвещава, ала само малко хора знаят, че тези правила съществуват и още по-малко знаят значението на тези правила. Всичко, което ви казах за въздействието на церемониите на астралното поле е нещо, за което Йоановото масонство няма никакво ясно разбиране.
към текста >>

10. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/. GA_93 Легендата за храма

Трите занаятчийски масонски степени са напълно ориентирани към физическото поле.
Интересно е, че когато е било потърсено образното съдържание за мъдростта на Каин, мъжката мъдрост е взела на заем от женската мъдрост. Легендата за храма и цялото съдържание на Свободното масонство произтичат от древната свещеническа мъдрост, от откровението отгоре. Това бе скрито в символи. Но символите постепенно престанаха да бъдат разбирани. Всичко окултно постепенно изчезна от Свободното масонство. Трите занаятчийски масонски степени са напълно ориентирани към физическото поле. Тъй като видяхме, защо тези духовни течения вървят паралелно едно до друго, ние сега можем да разберем значението на теософското движение. То подготвя в духовната област това, което по-късно ще стане на физическото поле – отново обединяването на половете. Разделената мъдрост отново трябва да се влее в единната Божествена мъдрост. Чрез теософската мъдрост трябва да се намери едно уравновесяване в човека между религиозната свещеническа мъдрост и мъдростта на Свободното масонство. Мъдростта на бъдещето трябва да бъде извлечена от висшия човек, който живее еднакво както в мъжа, така и в жената.
към текста >>

11. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

Ако в днешно време говорите с един свободен масон, вие може да чуете да ви се казва, че е детински наивно да се вярва, че Свободното масонство някога е имало каквото и да било с работата на занаятчиите зидари.
Най-малкото, както вътре, така и вън от Свободното масонство, нашироко е разпространено мнението, че то е нещо много древно. И тъй Свободното масонство наистина е нещо, което може да накара хората да се замислят. Самото име е свързано с две напълно различаващи се едно от друго мнения. Някои твърдят – и те не са голяма партия вътре в Свободното масонство, – че цялото Свободно масонство произлиза от занятчийското /Йоановото/ зидарство, от изкуството за издигане на сгради; докато другото мнение смята това за детински наивно и твърди, че Свободното масонство в действителност винаги е било едно душевно изкуство и че символите, взети от работата на Йоановото зидарство – като например престилка, чук, мистрия, длето, компас, линия, инструмент за чертане на прави ъгли, отвес, нивелир и пр., – трябва да се смятат за символи на вътрешната работа над самия човек. Така чрез израза "масонство – зидарство" трябва да се разбира не друго, а изграждането на вътрешния човек, работата за собственото усъвършенстване. Ако в днешно време говорите с един свободен масон, вие може да чуете да ви се казва, че е детински наивно да се вярва, че Свободното масонство някога е имало каквото и да било с работата на занаятчиите зидари. /Думата "mason" на английски означава зидар. От тук и българското Свободно масонство често е наричало себе си Свободно зидарство. Бел. прев./. Никога не е ставало въпрос за нещо друго, освен за изграждането на чудния храм, който е мястото на човешката душа; за изграждането на самата човешка душа, която трябва да бъде усъвършенствана и за изкуството, което трябва да се приложи. Всичко това е изразено в тези символи, така че великото да не бъде изложено на невежи очи.
към текста >>

Много по-правилно е да се свърже Свободното масонство със занаятчийското масонство, но не в начина и вида както се схващат днес зидарството и строителното изкуство, а в съществено по-дълбок смисъл.
Бел. прев./. Никога не е ставало въпрос за нещо друго, освен за изграждането на чудния храм, който е мястото на човешката душа; за изграждането на самата човешка душа, която трябва да бъде усъвършенствана и за изкуството, което трябва да се приложи. Всичко това е изразено в тези символи, така че великото да не бъде изложено на невежи очи. Погледнато от съвременна гледна точка, и двата тези възгледа са напълно и съвършено неправилни, и то по следните причини. Що се отнася да първото мнение, – когато съвременният човек говори, че Свободното масонство е възникнало от Йоановото масонство, вече не го схваща за толкова важно, колкото би трябвало да се счита; що се отнася до второто мнение, – че тези символи служат само като метафори за работата върху душата, макар че от повечето свободни масони това мнение се счита като нещо неопровержимо, – при правилно схващане, то е една безмислица. Много по-правилно е да се свърже Свободното масонство със занаятчийското масонство, но не в начина и вида както се схващат днес зидарството и строителното изкуство, а в съществено по-дълбок смисъл. Днес общо казано има две насоки в Свободното масонство. Едната има много по-многобройни застъпници всред онези, които днес наричат себе си масони. Тази насока претендира, че цялото масонство се състои в онова, което тя нарича символично или /занаятчийско/ – Йоановото масонство. Главната външна характеристика на това масонство е, че то е разделено на три степени: чирак, калфа и майстор; а що се отнася до вътрешните характерни черти, ще кажем нещо за това малко по-късно. Извън тези занаятчии-масони има доста масони, които поддържат, че Йоановото масонство е само един продукт на упадъка на великата всемирна масонска идея.
към текста >>

Тази насока претендира, че цялото масонство се състои в онова, което тя нарича символично или /занаятчийско/ – Йоановото масонство.
Погледнато от съвременна гледна точка, и двата тези възгледа са напълно и съвършено неправилни, и то по следните причини. Що се отнася да първото мнение, – когато съвременният човек говори, че Свободното масонство е възникнало от Йоановото масонство, вече не го схваща за толкова важно, колкото би трябвало да се счита; що се отнася до второто мнение, – че тези символи служат само като метафори за работата върху душата, макар че от повечето свободни масони това мнение се счита като нещо неопровержимо, – при правилно схващане, то е една безмислица. Много по-правилно е да се свърже Свободното масонство със занаятчийското масонство, но не в начина и вида както се схващат днес зидарството и строителното изкуство, а в съществено по-дълбок смисъл. Днес общо казано има две насоки в Свободното масонство. Едната има много по-многобройни застъпници всред онези, които днес наричат себе си масони. Тази насока претендира, че цялото масонство се състои в онова, което тя нарича символично или /занаятчийско/ – Йоановото масонство. Главната външна характеристика на това масонство е, че то е разделено на три степени: чирак, калфа и майстор; а що се отнася до вътрешните характерни черти, ще кажем нещо за това малко по-късно. Извън тези занаятчии-масони има доста масони, които поддържат, че Йоановото масонство е само един продукт на упадъка на великата всемирна масонска идея. Те смятат, че би означавало отпадане от тази велика масонска идея, ако се твърди, че масонството обзема само три символични или Йоанови степени, докато същността, основното значение на Свободното масонство лежи в т. нар. висши степени, които най-добре са запазени в т. н. шотландски или възприет ритуал, в който в известна степен е консервирано онова, което се е наричало египетски ритуал, Мизраимски или Мемфиски ритуал./*7/
към текста >>

Извън тези занаятчии-масони има доста масони, които поддържат, че Йоановото масонство е само един продукт на упадъка на великата всемирна масонска идея.
Много по-правилно е да се свърже Свободното масонство със занаятчийското масонство, но не в начина и вида както се схващат днес зидарството и строителното изкуство, а в съществено по-дълбок смисъл. Днес общо казано има две насоки в Свободното масонство. Едната има много по-многобройни застъпници всред онези, които днес наричат себе си масони. Тази насока претендира, че цялото масонство се състои в онова, което тя нарича символично или /занаятчийско/ – Йоановото масонство. Главната външна характеристика на това масонство е, че то е разделено на три степени: чирак, калфа и майстор; а що се отнася до вътрешните характерни черти, ще кажем нещо за това малко по-късно. Извън тези занаятчии-масони има доста масони, които поддържат, че Йоановото масонство е само един продукт на упадъка на великата всемирна масонска идея. Те смятат, че би означавало отпадане от тази велика масонска идея, ако се твърди, че масонството обзема само три символични или Йоанови степени, докато същността, основното значение на Свободното масонство лежи в т. нар. висши степени, които най-добре са запазени в т. н. шотландски или възприет ритуал, в който в известна степен е консервирано онова, което се е наричало египетски ритуал, Мизраимски или Мемфиски ритуал./*7/ Така ние имаме две противоположни насоки: Йоановото масонство и масонството на висшите степен. Йоановото масонство твърди, че висшите степени не са нищо друго освен глупости, основаващи се на човешката суетност, за която е удоволствие да има нещо специално, нещо духовно аристократическо със своето изкачване от степен на степен и на гордостта от притежанието на 18-та, 20-та или още по-висша степен.
към текста >>

12. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Тялото било открито от трима майстори и те, подозирайки че е бил убит от тримата занаятчии, защото им бе отказал майсторската дума, решили за по-голяма сигурност да променят думата.
Хирам трябвало пръв да напусне Йерусалим; царицата, нетърпелива да се присъедини към него в Арабия, трябвало да измами бдителността на царя, което тя изпълнила, като извадила пръстена, с който му бе дала своето обещание, докато той пиел. Соломон подсказал на херамовите зидари, че премахването на неговия съперник, който отказал да им даде майсторската дума, ще бъде една услуга към него и когато архитектът отново влязъл в храма, той бил нападнат и убит от тях. Преди своята смърт обаче, той имал време да хвърли в един дълбок кладенец златния триъгълник, който висял на врата му и върху който била гравирана майсторската дума. Те завили тялото му, занесли го до една самотна могила и го погребали, като над гроба засадили пръчка от акация. След като седем дни Хирам не се появил, Соломон въпреки своето желание, за да задоволи настояването на народа си, бил принуден да нареди да го търсят. Тялото било открито от трима майстори и те, подозирайки че е бил убит от тримата занаятчии, защото им бе отказал майсторската дума, решили за по-голяма сигурност да променят думата. При повдигането на тялото, кожата се отлепила и един от майсторите възкликнал: "Магбенах! " "/Плътта е отпаднала от костите/" и тази случайно произнесена дума станала свещената дума за майсторската степен. Тримата занаятчии били издирени, но вместо да попаднат в ръцете на своите преследвачи, те се самоубили и техните глави били донесени на Соломон. Тъй като триъгълникът не бил намерен на врата на Хирам, те го търсили и накрая го открили в кладенеца, в който архитектът го беше хвърлил. Царят наредил той да бъде поставен в един триъгълен олтар, издигнат в един таен свод, построен в най-отдалечената част на храма.
към текста >>

Тримата занаятчии били издирени, но вместо да попаднат в ръцете на своите преследвачи, те се самоубили и техните глави били донесени на Соломон.
Те завили тялото му, занесли го до една самотна могила и го погребали, като над гроба засадили пръчка от акация. След като седем дни Хирам не се появил, Соломон въпреки своето желание, за да задоволи настояването на народа си, бил принуден да нареди да го търсят. Тялото било открито от трима майстори и те, подозирайки че е бил убит от тримата занаятчии, защото им бе отказал майсторската дума, решили за по-голяма сигурност да променят думата. При повдигането на тялото, кожата се отлепила и един от майсторите възкликнал: "Магбенах! " "/Плътта е отпаднала от костите/" и тази случайно произнесена дума станала свещената дума за майсторската степен. Тримата занаятчии били издирени, но вместо да попаднат в ръцете на своите преследвачи, те се самоубили и техните глави били донесени на Соломон. Тъй като триъгълникът не бил намерен на врата на Хирам, те го търсили и накрая го открили в кладенеца, в който архитектът го беше хвърлил. Царят наредил той да бъде поставен в един триъгълен олтар, издигнат в един таен свод, построен в най-отдалечената част на храма. Освен това, триъгълникът бил скрит и под един кубически камък, върху който бил записан свещения закон. Сводът, съществуването на който е било известно само на 27 избранници, след това е бил зазидан". /*4/ – Историческо основание за това лежи в творбата на писателя, който публикува "Спомените за Мария Антоанета, Архидукеса на Австрия, царица на Франция и за Версайския двор от мадам Контеса Дадемар, придворна дама", Париж, 1836 г.
към текста >>

/*3/ – Йоановото масонство има трите степени на чирак, съзанаятчия и майстор зидар.
ноември 1904 г. /*2/ – Виж бел. 3 на лекция 5. от 4. ноември 1904 г. /*3/ – Йоановото масонство има трите степени на чирак, съзанаятчия и майстор зидар. За него Хекетрон говори като за "Синьо масонство, а Р. Щайнер като "Johannesmaurerei", виж бел. 2 и 11 към следваща лекция/лекция 8., 9. декември 1904 г./ /*4/ – За това описание Р.
към текста >>

Щайнер нарича "johannesmaurerei"/Свети Йоаново масонство/ и обикновено е известно просто като Занаятчийско масонство в тази страна.
/*9/ – Според Хекетрон: "Ложата трябва да има сводест таван, боядисан син и покрит със златни звезди да представлява небесата".. братята заемат своите места според ранга си; великият майстор на Изток, майсторът на Юг и послушниците на Север". /*10/ – Според Хекетрон: "Девет приятели трябва да присъстват при откриването на помещението на Царската дъга; нито повече, нито по-малко, от тези трима е позволено да вземат тази степен едновременно, двата броя правят всичко дванайсет, числото на зодиакалните знаци. Кандидатите се подготвят, като им се връзват очите с парче плат и тялото им се усуква 7 пъти с едно въже, което ги свързва заедно с около един метър халтаво въже помежду им". /*11/ – Според Хекетрон: "Без степента Царската дъга Синьото масонство не е завършено". "Синьото масонство" на Хекетрон е онова, което Р. Щайнер нарича "johannesmaurerei"/Свети Йоаново масонство/ и обикновено е известно просто като Занаятчийско масонство в тази страна. Този орден взе своето име "Свети Йоаново масонство" от Хартата на Колон, 1535 /виж бел. 2/, Хекетрон, кн. 8, гл. 2 казва: "Често се казва, че Свободното масонство произтича от рицарите темплиери, и така да имат за свой обект да отмъстят за разрушението на този орден и по този начин да са опасни за църквата и държавата; обаче това потвърждение беше отхвърлено 1535 г. с "Хартата на Колон", в която масоните наричат себе си Братя на Св.
към текста >>

се казва, че: "Обяснено и изразено е, че чистото и древно Свободно масонство ще се състои само от три степени и не повече, именно степента на приет чирак, съзанаятчия и майстор зидар, с допълнение на високите разряди на Свещената царска дъга.
1 на следващата лекция /лекция 9, 16 декември/. /*15/ – Тук Рудолф Щайнер базира своето изложение на едно твърдение в /текстът не се чете/, според което, по онова време съществували приятелски отношения между 12-те Велики Ориенти и Върховни велики съвети на древния и възприет Шотландски ритуал и на Суверенните светилища на Америка, Египет, Румъния, Испания, Куба, Неапол и Палермо. В Германия обаче по онова време Мемфиското и Мизраимското Свободно масонство се считало за "нередовно" и не е било признато. /*16/ – В последния Устав от 1. декември 1823 г. се казва, че: "Обяснено и изразено е, че чистото и древно Свободно масонство ще се състои само от три степени и не повече, именно степента на приет чирак, съзанаятчия и майстор зидар, с допълнение на високите разряди на Свещената царска дъга. Но този устав няма да бъде задължителен за никоя ложа, нито за управително тяло да провежда своите събрания в унисон с наредбите на казания орден". /"История на Свободното масонство" от Хайнрих Буус от собствената библиотека на Р. Щайнер. /*17/ – Рудолф Щайнер прочете целия манифест през настоящата лекция. /*18/ – Виж бел. 7 на лекция 7 /1904/.
към текста >>

13. Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

В Средновековието още е времето, когато това намира израз също и в занаятчийството, където всяка дръжка на врата е произведение на изкуството.
Трети е сатировият тип, където формата на ъглите на устата е друга, друг нос, очи и т. н. Тези три типа ясно са разграничени в гръцката скулптура. Типът на сатѝра представя една прадревна раса, меркуриевият тип – следващата раса, а зевсовият тип – идващата след тях раса (епоха). Зевсовият тип представя петата раса (петата главна епоха). Някога духовните мирогледи са прониквали и изпълвали всичко. В Средновековието още е времето, когато това намира израз също и в занаятчийството, където всяка дръжка на врата е произведение на изкуството. Тогава във външната култура пристъпва напред това, което е създала душата. Съвременността е съвсем друга. Новото време създаде само един стил, именно универсалния магазин. Той ще бъде характерен за нашето време, както готическите постройки, като например Кьолнската катедрала, са били характерни за Средновековието на 13-ти и 14-ти век. Културната история на бъдещето ще трябва да се съобразява с универсалния магазин също така, както ние с готическите постройки на Средновековието.
към текста >>

14. Хранене и лечебни методи GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Но понеже теософското движение е нещо универсално, то се отнася към различните отделни движения така, както планът на строителя към дърводелците, зидарите и другите занаятчии, които работят по къщата.
Преди всичко тя се разбира погрешно както от тези, които искат да продължат да се движат консервативно по старите релси, така и от многобройните хора, които искат да реформират живота в различните жизнени области. Всички тези различни групи от хора се обръщат към науката за духа и смятат всъщност за саморазбиращо се не те да отидат до нея, а тя да дойде при тях. Лесно разбираемо е, че например един радикален защитник на животните няма да предостави силите и опита си на духовнонаучното движение, а дори ще се ядосва, ако не всички теософи се присъединят към движението за защита на животните. Това можете да срещнете във всички възможни отделни области. То е и естествено. Но понеже теософското движение е нещо универсално, то се отнася към различните отделни движения така, както планът на строителя към дърводелците, зидарите и другите занаятчии, които работят по къщата. Последните са отделните работници. Но който ръководи целия строеж, трябва да изисква работниците да отидат при него, за да получат от него техните специални указания. Затова духовната наука не може да се съгласи, когато други течения, хомеопати, антиалкохолици и др. изискват духовната наука да отиде при тях. Всички специални области трябва да се включат в духовнонаучното движение, което трябва да се стреми към основна реформа във всички области на живота, но отвътре навън.
към текста >>

15. 9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Нека ви стане ясно, как отделния занаятчия изпитваше радост от всеки предмет, как той отразяваше душата си в него.
И ако някога духовната наука бъде приета изцяло в душата, то това практическо значение ще стане видимо и в обществения живот. Често съм ви обръщал внимание върху това, че по улиците през Средновековието беше много по-различно от днес. Отляво и отдясно всяка фасада напомняше за този, който я беше построил. Всеки предмет, всичко, което заобикаляше човека, всяка брава, всеки ключ беше изграден от нещо, в което душата на създателя му беше въплътила чувствата си. Всичко беше създадено с любов. Нека ви стане ясно, как отделния занаятчия изпитваше радост от всеки предмет, как той отразяваше душата си в него. Във всяко нещо се съдържаше частица от душата му. А там, където душата присъствува във външната форма, душевните сили също се изливат върху това, което той гледа и вижда. Сравнете това с един днешен град. Къде е днес душата в нещата? Днес има магазин за обувки, за ножове, месарница, бирария и т.н.
към текста >>

16. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Припомнете си, как в миналите столетия във всяка брава за врата, във всеки ключ ни е срещало това, което е било отражение на чувствата и усещанията на занаятчията.
Благодарение на такива разглеждания, това, което обикновено се съобщава в Духовната наука като учение, като мировото виждане, се разширява до степента на импулсите, които пронизват нашия живот, и могат да ни кажат, какво е необходимо и какво трябва да бъде. В музикално-поетичното изкуство на Вагнер за първи път се е появила първата звезда, която изпраща светлина в духовния живот на Земята. Все повече и повече трябва да се разширява този жизнен импулс, докато целият живот не стане отражение на душата. Всичко, което застава пред нас, може да стане отражение на душата. Не взимайте това външно, а го приемете като нещо, което може да бъде почерпено от Духовната наука. Припомнете си, как в миналите столетия във всяка брава за врата, във всеки ключ ни е срещало това, което е било отражение на чувствата и усещанията на занаятчията. Така ще бъде, когато в човечеството отново ще навлезе истинския духовен живот, и всичко, което представлява външно за нас, отново ще се появи като отражение на душата. Изградената профанация ще остане профанация до тогава, докато човекът не е способен да отпечата в нея духа. Духът може да бъде отпечатан във всичко. Пред нас може да изникне образ на влак, измислен художествено. Сега това в нас го няма.
към текста >>

17. 4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите. GA_121 Отделните души на народите

И ако трябва да се изразя образно, аз бих казал: За нормално развитите Духове на Формата би било най-добре, ако до този момент всичко протича по някакъв определен ред и никой не им се бърка в занаята.
През този период наблюдаваме повторното развитие на астралното тяло, което по същество принадлежи на Старата Луна. Нормално развитите Духове на Формата и сега не проявяват никакъв интерес към човека. Накратко: трите жизнени периода, които предхождат раждането на Аза, настъпващо около 20-та година, не представляват някакъв непосредствен интерес да Духовете на Формата. Верни на своята собствена природа, те се намесват едва през 20-та година на човешкия живот, и ако се замислите върху това, няма да Ви се стори чудно твърдението, че според същинските намерения на Духовете на Формата човекът би трябвало да се появи направо в своята 20-та година. Всичко, което той е развил до този момент, общо взето, представлява за Духовете на Формата само един вид ембрионална, зародишна степен. И ако трябва да се изразя образно, аз бих казал: За нормално развитите Духове на Формата би било най-добре, ако до този момент всичко протича по някакъв определен ред и никой не им се бърка в занаята. Ако до 20-та година никой не би се намесил в техния занаят, през първите седем години от развитието си човекът би стигнал до съзнанието до онова съзнание, което съответствува на физическото тяло, а именно до притъпеното, смътно съзнание, каквото има минералният свят. През втория период от 7-та до 14-та година той би стигнал до съзнанието, характерно за дълбокия сън, лишен от сънища. От 14-та до 20-та година той би развил онова съзнание, което ние наричаме сънищно съзнание. И човекът би се пробудил истински, едва на 21 години, т.е. едва след постигането на този вид съзнание, което води своето начало от Старата Луна.
към текста >>

Ако до 20-та година никой не би се намесил в техния занаят, през първите седем години от развитието си човекът би стигнал до съзнанието до онова съзнание, което съответствува на физическото тяло, а именно до притъпеното, смътно съзнание, каквото има минералният свят.
Нормално развитите Духове на Формата и сега не проявяват никакъв интерес към човека. Накратко: трите жизнени периода, които предхождат раждането на Аза, настъпващо около 20-та година, не представляват някакъв непосредствен интерес да Духовете на Формата. Верни на своята собствена природа, те се намесват едва през 20-та година на човешкия живот, и ако се замислите върху това, няма да Ви се стори чудно твърдението, че според същинските намерения на Духовете на Формата човекът би трябвало да се появи направо в своята 20-та година. Всичко, което той е развил до този момент, общо взето, представлява за Духовете на Формата само един вид ембрионална, зародишна степен. И ако трябва да се изразя образно, аз бих казал: За нормално развитите Духове на Формата би било най-добре, ако до този момент всичко протича по някакъв определен ред и никой не им се бърка в занаята. Ако до 20-та година никой не би се намесил в техния занаят, през първите седем години от развитието си човекът би стигнал до съзнанието до онова съзнание, което съответствува на физическото тяло, а именно до притъпеното, смътно съзнание, каквото има минералният свят. През втория период от 7-та до 14-та година той би стигнал до съзнанието, характерно за дълбокия сън, лишен от сънища. От 14-та до 20-та година той би развил онова съзнание, което ние наричаме сънищно съзнание. И човекът би се пробудил истински, едва на 21 години, т.е. едва след постигането на този вид съзнание, което води своето начало от Старата Луна. Едва тогава той би стигнал до Азовото съзнание.
към текста >>

18. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Например дали някой е бил син, който с удоволствие е щял да стане поет, ако не е бил принуден от баща си да стане занаятчия, макар никога да не е искал това.
Какво ми е било леко, какво – тежко? Какво съм искал да избегна? И какво съм предпочитал? Поглеждайки по този начин на живота си, човек постига едно вътрешно познание за своята душевно-духовна същност. От особена важност е да се представи ясно пред душата всичко, което спада към онова, което човек не е искал. Например дали някой е бил син, който с удоволствие е щял да стане поет, ако не е бил принуден от баща си да стане занаятчия, макар никога да не е искал това. И той е станал такъв, макар да е искал да бъде поет. Като си изясним какъв всъщност човек е искал да стане и какъв е станал против волята си, става ясно какво е прилягало на някого през младостта му и какво не е получил. По-нататък става ясно от какво човек е щял да пожелае да избяга. Бих искал да отбележа, че това, което казвам, трябва да се отнася до миналото в живота на човека, а не до бъдещето. Последното би била една погрешна представа.
към текста >>

19. Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Други смятат, че той е бил по-скоро художник, скулптор; трети предполагат, че е бил занаятчия.
А през 19 век дори възникнаха големи съмнения относно достоверността на това име. Но нека да не навлизаме в излишни спорове. Защото Омир стои пред нас като едно явление, на което се удивляваме толкова повече, колкото по-добре го опознаваме. Или с други думи: За онзи, който изобщо се интересува от подобни неща“, образите създадени от Омир в неговите Илиада и Одисея са много по-живи отколкото всичките чисто политически образи от древна Гърция. Много от изследователите, които са се занимавали с Омир, казват, че според прецизността на описанията и според начина, по който представя нещата, би трябвало да приемем, че той е бил лекар. Други смятат, че той е бил по-скоро художник, скулптор; трети предполагат, че е бил занаятчия. Наполеон се е удивлявал от тактиката, от стратегията на неговото повествование. Други го считат за просяк, скитащ из страната. Всички тези възгледи, ако не друго, говорят за твърде особената индивидуалност на Омир. Нека да вземем само един от неговите художествени образи, този на Хектор. И ако някога разполагате с достатъчно време, моля Ви, вгледайте се в образа на Хектор, в неговото пластично оформяне, в неговата завършеност.
към текста >>

20. 4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Тези мъчителни изживявания съвпаднаха по време с редицата пътувания, които шестнадесет-, седемнадесет-, осемнадесетгодишният Исус трябваше да предприеме отчасти поради своя занаят, отчасти поради други обстоятелства.
Защото Батх-Кол му откриваше впрочем Исус беше сигурен в точността на своите възприятия -, че не е далеч момента, когато в продължението на Стария Завет вече няма да говори същият Дух, който по-рано беше говорил на древните еврейски пророци. И един ден нещо, което беше ужасно за душата на Исус той получи следното откровение от Батх-Кол: Аз, Батх-Кол, вече не достигам до онези висини, където Духът действително ми открива истината относно по-нататъшното развитие на еврейския народ. Това беше един ужасен и страшен момент, едно ужасно впечатление, когато самият Батх-Кол му откри: че той не може да бъде повече продължител на старото откровение, че така да се каже той е вече неспособен да бъде представител на старото откровение. И сега, шестнадесет-седемнадесетгодишният Исус от Назарет усети, като че ли почвата се разклати под нозете му и в някои дни той си казваше: Всичките душевни сили, с които вярвах че съм удостоен, ми помагат само да разбера, че еволюционната субстанция на еврейството вече е лишена от каквато и да е възможност за издигане до откровенията на Божия Дух. Нека за миг да се пренесем в душевното състояние на младия Исус. Тези мъчителни изживявания съвпаднаха по време с редицата пътувания, които шестнадесет-, седемнадесет-, осемнадесетгодишният Исус трябваше да предприеме отчасти поради своя занаят, отчасти поради други обстоятелства. Те му дадоха възможност да опознае различни области от Палестина, а и извън Палестина. Както може да се види от Хрониката Акаша, през онези времена в Предна Азия, а дори и в Южна Европа беше разпространен един азиатски култ, смесица от различни култове, но по същество той представляваше култ на Митра. Но много места и в най-различни области имаше храмове, където хората служеха на Митра. На определени места този култ беше близък до Култа на Атис, но по същество, както казах, представляваше култ на Митра; в многобройните храмове се принасяха жертви на Митра и на Атис. Това беше, така да се каже, едно старо езичество, но в известен смисъл облъхнато от обредите и церемониите, характерни за култа на Митра и на Атис.
към текста >>

21. 7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Следователно, обобщавайки всичко в едно изречение, бихме могли да кажем: в Исус живееше едно богато съкровище от свещеното учение на еврейския народ; и той упражняваше занаята на своя баща в Назарет живееше с това съкровище, с това знание, което непрекъснато преработваше в душата си.
Първият период се простира приблизително от дванадесетата до осемнадесетата година, вторият от осемнадесетата до двадесет и четвъртата година и третият от двадесет и четвъртата година до момента на Кръщението в реката Йордан, т.е. докъм тридесетата година. Нека да не забравяме, че онова момче Исус, което след дванадесетата си година носеше в себе си Заратустровия Аз, застана пред книжниците в храма като една индивидуалност, разполагаща с дълбоки и първични познания върху юдейското учение, върху самата същност на древния еврейски Закон и че то беше в състояние да говори за тези неща като истински познавач. С други думи, в душата на това момче Исус живееше целият древно-юдейски свят. В душата му живееше всичко онова, което беше достигнало до неговите съвременници като предания за отношението на еврейския народ към неговия Бог нещо което обикновено се разглежда като един види „обръщение" на този Бог към Мойсей. Следователно, обобщавайки всичко в едно изречение, бихме могли да кажем: в Исус живееше едно богато съкровище от свещеното учение на еврейския народ; и той упражняваше занаята на своя баща в Назарет живееше с това съкровище, с това знание, което непрекъснато преработваше в душата си. От изследването на Хрониката Акаша ние научаваме, че тези знания на Исус се превърнаха за него в източник на всевъзможни душевни съмнения и душевни страдания, защото той непосредствено усещаше, навлизайки във все по-дълбока и мъчителна душевна борба, как в предишните епохи от еволюцията на човечеството беше възможно едно наистина грандиозно откровение, изливащо се от духовните светове в душите на тогавашните хора, които разполагаха с коренно различни душевни сили и можеха да приемат подобно учение. Точно това изпъкна пред душата на Исус че някога хората са разполагали с коренно различни душевни сили и са можели да поглеждат нагоре към изявяващите се духовни Същества и да ги разбират по съвсем друг начин отколкото по-късните поколения, към които принадлежеше и самият Исус. Тези по-късни поколения вече не разполагаха със споменатите душевни сили и не можеха да се докосват до откровенията на духовните Същества. Често имаше моменти, в които той си казваше: Да, всичко това някога наистина е било възвестено, обаче днешните хора не могат да го обхванат така пълно, както онези, за които е било предназначено то в миналото. И колкото повече вникваше в тези неща, колкото повече изпълваха душата му, когато стоеше пред еврейските книжници, за да им разяснява техния собствен Закон, толкова по-ясно той усещаше душевната неспособност на неговите съвременници да разберат древното еврейско откровение.
към текста >>

И то непрекъснато се намесваше в неговите размишления през онези моменти, когато оста ваше свободен от своя занаят на дърводелец.
Ето как усещаше сега Исус нещата, които все повече и повече възникваха в душата му чрез инспирацията. Така протичаше животът му между дванадесетата и осемнадесетата година; душата му проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко в юдейското учение и оставаше все по-разочарована от него, така че накрая той можеше да изпитва само болка и страдание. Душата ни наистина се изпълва с едно трагично чувство, когато виждаме колко мъчително страдаше Исус от Назарет от всичко онова, в което по-късните поколения превърнаха древното юдейско учение. И много често, замечтан и размишлявайки в пълна тишина, той си казваше: Да, някога учението се е изляло над човечеството, някога откровението е било дадено на хората; обаче днес хората, които могат да вникнат в това откровение, вече не са тук! Ето как може да бъде накратко характеризирано душевното състояние на Исус от Назарет. И то непрекъснато се намесваше в неговите размишления през онези моменти, когато оста ваше свободен от своя занаят на дърводелец. После, от осемнадесетата до двадесет и четвъртата година настъпи времето на неговите по-близки и далечни странствувания. Практикувайки своя занаят на различни места, той посети области както в Палестина, така и извън нея. През тези години, когато човешката душа е непосредствено и радостно обърната към околния свят, когато се среща с толкова много хора и с различни житейски възгледи, той разбра, как хората живееха със завещаното им прадревно свещено учение, или казано по друг начин с това, което те можеха да разберат от него. И предварително е ясно, че върху неговата душа, която в продължение на шест години изживя онова, за което стана дума, всякакви вътрешни радости, страдания и разочарования имаха съвсем други последици, отколкото върху душите на другите хора. За него всяка душа беше като една загадка, която той трябваше да разреши; от друга страна, всяка душа беше нещо, което му подсказваше, че очаква някаква голяма промяна.
към текста >>

Практикувайки своя занаят на различни места, той посети области както в Палестина, така и извън нея.
Душата ни наистина се изпълва с едно трагично чувство, когато виждаме колко мъчително страдаше Исус от Назарет от всичко онова, в което по-късните поколения превърнаха древното юдейско учение. И много често, замечтан и размишлявайки в пълна тишина, той си казваше: Да, някога учението се е изляло над човечеството, някога откровението е било дадено на хората; обаче днес хората, които могат да вникнат в това откровение, вече не са тук! Ето как може да бъде накратко характеризирано душевното състояние на Исус от Назарет. И то непрекъснато се намесваше в неговите размишления през онези моменти, когато оста ваше свободен от своя занаят на дърводелец. После, от осемнадесетата до двадесет и четвъртата година настъпи времето на неговите по-близки и далечни странствувания. Практикувайки своя занаят на различни места, той посети области както в Палестина, така и извън нея. През тези години, когато човешката душа е непосредствено и радостно обърната към околния свят, когато се среща с толкова много хора и с различни житейски възгледи, той разбра, как хората живееха със завещаното им прадревно свещено учение, или казано по друг начин с това, което те можеха да разберат от него. И предварително е ясно, че върху неговата душа, която в продължение на шест години изживя онова, за което стана дума, всякакви вътрешни радости, страдания и разочарования имаха съвсем други последици, отколкото върху душите на другите хора. За него всяка душа беше като една загадка, която той трябваше да разреши; от друга страна, всяка душа беше нещо, което му подсказваше, че очаква някаква голяма промяна. Част от областите, които посети, бяха населени с тогавашните езичници. Една сцена, на която се натъкваме при духовното изследване на неговите странствувания във и извън Палестина през периода между осемнадесетата и двадесет и четвъртата му година прави особено силно впечатление.
към текста >>

22. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

И този обущар на име Якоб Бьоме е изучил обущарския занаят, изучил е добре как да зашива подметките, как да поставя обувката върху калъпа, как да прокарва иглата през кожата и подметката и т.н.
Обаче що се отнася до включването на правилни мисли в човешките мирогледи, днес се постъпва тъкмо по този начин. Това е едното обстоятелство, което подчертава възможността на казаното от мен вчера: - Мислите представляват нещо, в което човекът е изцяло потопен и което той може да обозре открай докрай, и все пак мислите не са чак толкова разпространени по света, както бихме очаквали. Впрочем в наши дни се очертава и една друга особена тенденция, която непрекъснато нараства: Всяка яснота в мислите да се заглушава напълно! С това също трябва да се занимаем, или поне да хвърлим бегъл поглед в тази област. Нека да си представим следното: Да си представим, че в Гьорлиц е живял един обущар на име Якоб Бьоме. И този обущар на име Якоб Бьоме е изучил обущарския занаят, изучил е добре как да зашива подметките, как да поставя обувката върху калъпа, как да прокарва иглата през кожата и подметката и т.н. Всичко това той е изучил основно и умее да го прави отлично. Но ето, че в един момент този обущар на име Якоб Бьоме идва и казва: Сега аз искам друго, аз искам да видя как е устроен светът! Аз смятам, че в основата на света лежи един огромен калъп. Над този калъп е опъната мировата кожа. После вземаме мировата игла и с помощта на мировата игла зашиваме мировата кожа към мировата подметка.
към текста >>

23. Житейските лъжи на съвременното културно човечество GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Общността играе огромна роля, Свети Луи одобрява занаятчийството и правото на гилдиите, парижките революционери под ръководството на Карл V и Карл VI64 виждат търговията и занаятчийството като нова сила, най-прозорливите сред тях, които искат да реформират кралството, мечтаят за съюз между градското и селското съсловие срещу беззаконието и потисничеството.
В тази глава Жорес иска да покаже, че за новия социален напредък главното не е поземлената собственост, а индустрията и т.н., но за тези неща няма да говорим. Важното е, че тук той е принуден да обърне внимание на личността на Жана д‘Арк, девата от Орлеан62. Сега помислете, че един човек, който живее изцяло в идеите на настоящето, обръща внимание на една личност, за която всеки, който познава новата история, знае – с това трябва да се съгласи всеки, който разглежда обективно фактите, – че ако тя не се бе намесила, картата на Европа днес просто щеше да е съвсем друга. Жорес, разбира се, също вижда това. Той казва: „Жана д‘Арк изпълнява своята мисия63 и се жертва за доброто на отечеството в една Франция, в която отделната жизнена сила отстъпва на заден план. Общността играе огромна роля, Свети Луи одобрява занаятчийството и правото на гилдиите, парижките революционери под ръководството на Карл V и Карл VI64 виждат търговията и занаятчийството като нова сила, най-прозорливите сред тях, които искат да реформират кралството, мечтаят за съюз между градското и селското съсловие срещу беззаконието и потисничеството. В тази модерна Франция, в тази многообразна, всестранно развита, изтънчена страна, която се вълнува живо от нежните литературни копнежи на Шарл Орлеански65, в това общество се появява Жана д‘Арк. Тя е обикновено селско момиче, което вижда болките и нуждите на селяните около нея; за нея обаче всички тези страдания означават само пример за огромната и величествена болка, която разграбеното кралство и нападнатата нация изтърпяват. В нейната душа и в нейните мисли определено място не играе роля. Тя гледа над полята на Лотарингия. Нейното селско сърце е по-голямо от цялото селячество.
към текста >>

24. Връзката между живите и мъртвите GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Помислете за по-ранните времена, когато в широки житейски кръгове е било обичайно бащата да се грижи синът да наследи неговия занаят, да продължи по неговите стъпки.
Да, в инстинктите на хората се съдържа едно усещане за това влияние, усещане за това, че нещата трябва да са така. Това може да се види, ако обърнем внимание на начина на живот по-рано, който сега отмира, защото в хода на своето развитие човечеството постоянно приема нови форми на живот. По-рано, когато хората изобщо са усещане повече от реалността на духовните светове, те са знаели много повече какво е необходимо за живота като цяло. Знаели са, че живите се нуждаят от мъртвите, че се нуждаят от импулсите на мъртвите дори в своите навици и обичаи. Какво са правили? Помислете за по-ранните времена, когато в широки житейски кръгове е било обичайно бащата да се грижи синът да наследи неговия занаят, да продължи по неговите стъпки. Когато бащата е бил мъртъв от дълго време, поради факта, че синът е продължил пътя на баща си, през физическия свят е била създавана комуникативна връзка, така че се е образувало сродяване на дейността на сина с дейността на бащата, и бащата е можел да продължи да действа в сина си. На този принцип са се основавали много неща в живота. И ако цели съсловия му придават голямо значение, така че в тях или в семействата на тези съсловия продължава да живее тази или онази реалност, това се основава на факта, че се е усещала необходимостта: в житейските навици на по-късно живеещите трябва да се приемат навиците на живелите по-рано, но само ако тези житейски навици са достатъчно зрели, че да дойдат от тях, след като са преминали през портата на смъртта. Защото едва тогава те стават достатъчно зрели. Това приключва, както знаете, с напредъка на човешкото развитие и вече наближава времето, когато този наследствен принцип, тези консервативни отношения няма да имат особено значение.
към текста >>

25. Връзката на човека с духовния свят GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Усвояване на същия занаят, запазване на консервативния начин на живот – това е бил инстинктивен израз за улесняване на действието на преминалия през портата на смъртта върху онези, които е оставил тук.
В миналото външният живот често е бил подреждан според такива инстинктивно придобити истини, дори ако това, което възниква във външния живот, се извежда от обикновени външни причини. Но във външното – често това се е знаело само инстинктивно – се намира вътрешното. Аз казах, че след като са преминали през портата на смъртта, мъртвите се намират в непосредствена връзка с хората, които са оставили тук и с които са били свързани особено с любов, така че те действат в техните навици. Поради тази причина във времената, когато такива неща са се чувствали инстинктивно, се е съблюдавало, доколкото е възможно, синът да остане в кръга, свързан с неговите родители. Така достъпът е бил по-лесен. Усвояване на същия занаят, запазване на консервативния начин на живот – това е бил инстинктивен израз за улесняване на действието на преминалия през портата на смъртта върху онези, които е оставил тук. Защото когато останалите живи са останали при същите условия, при които е живял мъртвият, тогава за мъртвия е много по-лесно да открие път към тях. И един ден в историческия развой на човечеството ще се проследяват такива фини импулси и причини. Когато човек е умрял преди много време, настъпва момент да отхвърли напълно своето астрално тяло. Това се случва след десетилетия, защото това, което преживяваме в духовния свят, протича много по-бавно, отколкото във физическия. Тридесет години в духовния свят съответстват на една година във физическия свят.
към текста >>

26. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Тези несретници бяха прекалено обезсилени, за да се върнат към стария си занаят, и твърде стари, за да усвояват нов.
Ето ви там, където очаквах да стигнете! рекох аз." Сега пак говори умният. "За покритите с рани възвръщенци от вътрешни и външни войни няма дори да говоря, макар че споменаването им не би било излишно. Защото малко ли са войниците, загубили в битката при Корнуолис или в по хода срещу Франция един или повече крайници в служба на краля и отечеството? Тези несретници бяха прекалено обезсилени, за да се върнат към стария си занаят, и твърде стари, за да усвояват нов. Но да оставим това ние не живеем непрекъснато във военно време. Да обърнем поглед към онова, което става всекидневно около нас. Най-изящната причина за обществената нищета се крие в прекомерния брой благородници, които като лениви търтеи се хранят от потта и труда на ближния си и които предоставят полските си имоти за обработване, като изсмукват кръвта на своите арендаторите, за да увеличат приходите си; друга икономика не им е известна. Но стане ли дума да си доставят удоволствие, те са разточителни до безразсъдство, пък ако ще от това до просяшка тояга да стигнат. Не по-малко печално е, че в свитата си имат цяла тълпа ненужни служители, които нищо не са научили, за да подсигурят съществуванието си.
към текста >>

У тях има повече мъжество и духовна пригодност, отколкото у занаятчията и земеделеца.
Пък и какъв друг избор им остава? Докато дирят нов подслон, те съсипват здравето и облеклото си; а щом болестта ги омаломощи и с времето дрехите им се превърнат в дрипи, човек се стъписва пред мисълта да ги наеме на служба. Даже и селяните не се чувстват склонни да го сторят. За човек, който от младини е живял сред безделие и развлечения, който е свикнал да носи само сабя и щит, да поглежда надменно околните и да презира целия свят за такъв човек се знае много добре, че той едва ли е годен да борави с лопата и мотика и да се глави на работа при някой беден селяк за нищожно възнаграждение и оскъдна храна. Тъкмо тази е човешката класа обади се моят опонент, която държавата трябва да подкрепи и умножава най-грижовно. У тях има повече мъжество и духовна пригодност, отколкото у занаятчията и земеделеца. Те са по-снажни и по-силни и постъпят ли във войската, тъкмо от тях човек може да очаква най-много, щом се наложи да се влезе в бой. С други думи вметнах аз," следователно сега пак заговорва умният човек "за да се подсигури славата и успехът на оръжията, трябва да се умножават крадците. Защото въпросните безделници са неизчерпаем разсадник на крадци, а строго погледнато, нехранимайковците не са най-лоши те войници, докато пък войниците не са най-плашливите нехранимайковци; тези два поминъка имат доста аналогично помежду си. За зла беда не само Англия страда от тази обществена рана ти е присъща на почти всички нации. Далеч по-опасна язва разяжда вътрешния живот на Франция.
към текста >>

27. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

В Утопия всяко дете трябва да се учи на земеделие, а по-късно усвоява също един занаят по правило упражнявания от неговите родители; жителят на Утопия може да избере и друг занаят, стига да му идва отръки нещо друго.
Тук веднага се натъкваме на една крайно необичайна уредба обществени дела е разрешено да се обсъждат само по предписания начин. Ако някой жител на Утопия разговаря за обществени дела с други лица, грози го смъртно наказание. По-нататък откриваме една съвсем разумна уредба: Когато в общественото събрание се направи предложение, то никога не се разисква начаса хората първо трябва да си идат у дома и да поразмислят, а въпросът се разглежда при друга възможност. Онзи, който разказва това, обяснява, че но такъв начин хората могат да разсъдят, а не да бъдат принуждавани да дадат прибързана оценка, та отпосле естествено да имат твърдоглавието и егоизма да се придържат към тази оценка. Защото те се придържат към нея не защото са извършили проверка и са намерили решението за правилно, ами защото веднъж вече са се ангажирали със своята оценка. В Утопия всяко дете трябва да се учи на земеделие, а по-късно усвоява също един занаят по правило упражнявания от неговите родители; жителят на Утопия може да избере и друг занаят, стига да му идва отръки нещо друго. Трудът е строго регламентиран от никого не се изисква да работи повече от шест часа дневно. Всичко останало също е установено по най-добрия начин: Работи се три часа преди пладне; преди това обаче, още при изгрев слънце, се събират всички желаещи да слушат духовни беседи и прочее. В Утопия няма игри от вида на съществуващите другаде; наместо това има едно подобно на шаха състезание, свое образна аритметична схватка, както и едно друго състезание, наподобяващо пак на шаха и представящо единоборството между пороци и добродетели. Под надзора на публично избрани лица, от годните за наука се подготвят учени. Измежду тях пък се излъчват посланиците и жреците.
към текста >>

28. 7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

То е същото безумие, каквото би изглеждало желанието ни да превърнем едногодишното дете в обущар, да го изучим в занаята на обущаря.
Животът трябва отново да се заеме с човека. И хората са длъжни да разберат: Мъртвите истини не могат да ръководят живота, живота могат да ръководят само живите истини. Една мъртва истина е например следната. Ние сме задължени да възпитаваме децата в разумни хора; и така според мъртвата истина ние започва ме да култивираме разума във възможно най-ранната възраст, защото по този начин децата ще станат разумни хора. Обаче това е истинско безумие. То е същото безумие, каквото би изглеждало желанието ни да превърнем едногодишното дете в обущар, да го изучим в занаята на обущаря. Индивидът ще стане един разумен човек,само ако разумът не бъде култивиран в него прекалено рано. В живота ние често вършим обратното на това, което сме решили да постигнем. Често например храната е такава, че тя не може да бъде веднага изядена; първо трябва да я сготвим; и ако при готвенето искаме да постигнем същото, какво то постигаме при яденето, ние няма да получим нищо. Ако култивираме разума прекалено рано, ние няма да направим хората разумни. За тази цел е необходимо друго в ранната младост да култивираме онова, което по-късно ще подготви хората да станат разумни.
към текста >>

29. 8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

То е толкова тясно преплетено с разбиранията на титулованите занаятчии в нашите университети, че дори и аз въпреки цялата си омраза към научното сектантство често се питам: А в колко случаи си бил фарисей и самият ти?
Разбира се, той не знае нищо за Антропософията, макар и тя чудесно да подкрепя неговите убеждения; във всеки случай той си остава негативно настроен към Антропософията. Обаче този анти-антропософ пише следното в своята брошура: „Научното фарисейство игнорира или грубо отхвърля всички хипотези и факти, които противоречат на неговата методология, и преследва с ожесточение не само ученията, но и техните създатели. Да, научното фарисейство е нещо особено. То ухае сладко във фарисейските носове, а всред другите се разнася като остра и отблъскваща миризма. То е толкова тясно преплетено с разбиранията на титулованите занаятчии в нашите университети, че дори и аз въпреки цялата си омраза към научното сектантство често се питам: А в колко случаи си бил фарисей и самият ти? Аз бих бил твърде благодарен, ако някой може правилно да отговори на този въпрос! “. В себе си съм дълбоко убеден, че ако някой посочи фарисейството на Мориц Бенедикт, той не само че няма да му бъде благодарен, а ще го наругае порядъчно. Обаче чуждото фарисейство той забелязва безпогрешно. „Две странни предпочитания на съдбата се оказаха решаващи за моето професионално развитие“.
към текста >>

30. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Той може да бъде мислител, също и когато върви след плуга или упражнява някакъв занаят.
Това трябва да се подчертае достатъчно ясно. Вземете други случаи. Вземете например случая, че в даден земен живот един човек, да речем, живее като мислител. Под това не разбирам един професор, - аз съвсем не вземам това на шега, - а под това разбирам един човек, който, ако щете, може да върви след плуга и въпреки това много да мисли. Съвсем не е важно в какво положение на живота мисли човек. Той може да бъде мислител, също и когато върви след плуга или упражнява някакъв занаят. Но с факта, че се занимава в мисълта си главно с онова, което отпада със земния живот и оставя настрана онова, което изпраща силите в следващия земен живот, и което взима участие в образуването на главата, с това един такъв човек ще се яви в един нов земен живот с мека и нежна плът. Но тогава, когато той мисли много, особеното е, че в неговия следващ земен живот кожата му ще бъде устроена много добре, цялата повърхност на тялото, кожата, ще бъде много добре изградена. От друга страна, когато виждате хора с петна по кожата, които имат нечиста кожа, от това винаги може да направите извод - естествено към това трябва да се прибавят и други признаци, само от един признак не можем безусловно да заключим, обаче общо взето данните, които аз изнасям днес относно връзката на душевно-духовното с физическото, са правилни, - че това са хора, които в един минал земен живот са мислили малко. Например хора с много лунички по кожата положително не са били мислители в един минал земен живот. Това са неща, които същевременно показват, как именно духовната наука не се интересува само от абстрактно-духовното, а се интересува също и от действието на духовното във физическото.
към текста >>

31. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Септември 14, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Опитайте се да осъзнаете каква радост е чувствувал отделният занаятчия, от всяко изработено парче, как е вработвал собствената си душа в него.
Онова, което окото вижда е от много по-голямо значение, защото има въздействия върху душевни процеси, които повече, или по-малко се извършват в подсъзнанието. Това е от огромна практическа важност и когато един ден Духовната наука действително ще обхване душата, тогава практичното въздействие ще бъде забелязано и в обществения живот. Често съм обръщал внимание на факта, че нещо съвсем различно е било от това, което е сега, когато в Средните векове, човек се е движел по улиците. В дясно и ляво е имало жилищни фасади, които са били изградени въз основа на онова, което душата е чувствувала и мислила. Всеки ключ, всяка ключалка е носела отпечатъка на оня, който ги е направил. Опитайте се да осъзнаете каква радост е чувствувал отделният занаятчия, от всяко изработено парче, как е вработвал собствената си душа в него. Във всеки предмет е имало частичка душа и когато човек се е движел сред такива неща, душевните сили са протичали към него. Сравнете това с един днешен град. Ето една обущарница, железарница, касапница, след това кръчма и пр. Всичко това е чуждо на вътрешните душевни процеси: свързано е само с външния процес. Така се пораждат онези душевни сили, които клонят към материализъм.
към текста >>

32. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Цялото семейство, което не беше склонно момчето да изучава някакъв занаят – това може да е предразсъдък, но в социалния живот естествено трябва да се съобразяваме с подобни предразсъдъци – цялото семейство беше нещастно.
Така веднъж, когато аз самият бях много млад, ми беше поверено за възпитание едно момче, което в основата си към своята 11 година беше все още в силна степен недоразвито. То все още не беше научило нищо. Като пример за това, което беше научило, ми показаха една училищна тетрадка, където се виждаше какво е постигнало момчето на последния изпит, на който е било подложено. В нея можеше да се види само една голяма дупка, която детето беше пробило с гумата, нищо друго. Освен това момчето имаше патологични битови навици. Цялото семейство, което не беше склонно момчето да изучава някакъв занаят – това може да е предразсъдък, но в социалния живот естествено трябва да се съобразяваме с подобни предразсъдъци – цялото семейство беше нещастно. Домашният лекар беше наясно, че от момчето не може да излезе нищо. И така в това семейство ми бяха поверени четири деца за възпитание. Другите бяха нормални – това момче аз трябваше да възпитавам заедно с тях. Аз казах: Ще направя един опит. Че ще се получи едно или друго, това в такъв случай човек не може да обещае, но си казах, че ще направя всичко, което може да се направи, стига за възпитанието да ми бъде представена пълна свобода.
към текста >>

33. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Обаче в мига, в който занаятите и търговията започнаха да играят по-голяма роля, нещата се промениха.
От първоначалния поток, който в теокрацията определяше единния живот на хората се обособиха два потока, както ще посоча след малко, постепенно, а по-късно и един трети поток; днес ние сме изправени именно пред тези три потока. Уважаеми дами и господа, теокрацията, такава каквато тя възникна през древността благодарение на Мистериите, се вля в социалната структура, в юридическо-моралния, а също и в стопанския живот; тази теокрация – за да посоча само една страна от стопанския живот – можа да се справи само с онова, което имаше общо с отношението на човека към земята. Правилата, определящи стопанския живот, бяха дадени от инспирацията и стопанският живот беше свързан главно със земята, животновъдството и т.н. Това се обяснява със своеобразното отношение между хората, които бяха, тъй да се каже, прилепнали към земята. В своите сърца те носеха силите, които можеха да посрещнат онова, което идваше от теокрацията. Обаче в мига, в който занаятите и търговията започнаха да играят по-голяма роля, нещата се промениха. Древните, най-древните теокрации, те могат да бъдат разбрани само ако знаем, че в общи линии целият стопански живот се крепеше върху принадлежността на човека към земята, докато занаятите и търговията, тъй да се каже, бяха само прибавени отгоре. Наистина те съществуваха, обаче се развиваха като един вид добавка към отношението на човека към земята. В еволюцията на човечеството ние виждаме как търговията и занаятите, бих казал, се еманципират от стопанския живот едва в началото на Древногръцката епоха и най-вече в древния Рим. Търговията и занаятите израстват като нещо самостоятелно в социална структура и това дава отпечатък върху целия живот в древен Рим. Човешките последици от тази еманципация в древен Рим виждаме в лицето на Тиберий Семпроний Гракх и Гай Гракх19; те изразиха тези последици в думи и дела, довели до големите социални борби в древен Рим.
към текста >>

Древните, най-древните теокрации, те могат да бъдат разбрани само ако знаем, че в общи линии целият стопански живот се крепеше върху принадлежността на човека към земята, докато занаятите и търговията, тъй да се каже, бяха само прибавени отгоре.
Уважаеми дами и господа, теокрацията, такава каквато тя възникна през древността благодарение на Мистериите, се вля в социалната структура, в юридическо-моралния, а също и в стопанския живот; тази теокрация – за да посоча само една страна от стопанския живот – можа да се справи само с онова, което имаше общо с отношението на човека към земята. Правилата, определящи стопанския живот, бяха дадени от инспирацията и стопанският живот беше свързан главно със земята, животновъдството и т.н. Това се обяснява със своеобразното отношение между хората, които бяха, тъй да се каже, прилепнали към земята. В своите сърца те носеха силите, които можеха да посрещнат онова, което идваше от теокрацията. Обаче в мига, в който занаятите и търговията започнаха да играят по-голяма роля, нещата се промениха. Древните, най-древните теокрации, те могат да бъдат разбрани само ако знаем, че в общи линии целият стопански живот се крепеше върху принадлежността на човека към земята, докато занаятите и търговията, тъй да се каже, бяха само прибавени отгоре. Наистина те съществуваха, обаче се развиваха като един вид добавка към отношението на човека към земята. В еволюцията на човечеството ние виждаме как търговията и занаятите, бих казал, се еманципират от стопанския живот едва в началото на Древногръцката епоха и най-вече в древния Рим. Търговията и занаятите израстват като нещо самостоятелно в социална структура и това дава отпечатък върху целия живот в древен Рим. Човешките последици от тази еманципация в древен Рим виждаме в лицето на Тиберий Семпроний Гракх и Гай Гракх19; те изразиха тези последици в думи и дела, довели до големите социални борби в древен Рим. Като цяло първото стачно движение се ражда в древен Рим, когато хората излязоха пред “Свещената планина”, настоявайки за своите права.
към текста >>

В еволюцията на човечеството ние виждаме как търговията и занаятите, бих казал, се еманципират от стопанския живот едва в началото на Древногръцката епоха и най-вече в древния Рим.
Това се обяснява със своеобразното отношение между хората, които бяха, тъй да се каже, прилепнали към земята. В своите сърца те носеха силите, които можеха да посрещнат онова, което идваше от теокрацията. Обаче в мига, в който занаятите и търговията започнаха да играят по-голяма роля, нещата се промениха. Древните, най-древните теокрации, те могат да бъдат разбрани само ако знаем, че в общи линии целият стопански живот се крепеше върху принадлежността на човека към земята, докато занаятите и търговията, тъй да се каже, бяха само прибавени отгоре. Наистина те съществуваха, обаче се развиваха като един вид добавка към отношението на човека към земята. В еволюцията на човечеството ние виждаме как търговията и занаятите, бих казал, се еманципират от стопанския живот едва в началото на Древногръцката епоха и най-вече в древния Рим. Търговията и занаятите израстват като нещо самостоятелно в социална структура и това дава отпечатък върху целия живот в древен Рим. Човешките последици от тази еманципация в древен Рим виждаме в лицето на Тиберий Семпроний Гракх и Гай Гракх19; те изразиха тези последици в думи и дела, довели до големите социални борби в древен Рим. Като цяло първото стачно движение се ражда в древен Рим, когато хората излязоха пред “Свещената планина”, настоявайки за своите права. Ето как възникна поривът за бъдещите реформи. А онова, което днес разглеждаме като нещо самостоятелно, но което по-рано беше включено в цялата социална структура, това е човешкият труд, който поражда едно особено отношение между човек и човека.
към текста >>

Търговията и занаятите израстват като нещо самостоятелно в социална структура и това дава отпечатък върху целия живот в древен Рим.
В своите сърца те носеха силите, които можеха да посрещнат онова, което идваше от теокрацията. Обаче в мига, в който занаятите и търговията започнаха да играят по-голяма роля, нещата се промениха. Древните, най-древните теокрации, те могат да бъдат разбрани само ако знаем, че в общи линии целият стопански живот се крепеше върху принадлежността на човека към земята, докато занаятите и търговията, тъй да се каже, бяха само прибавени отгоре. Наистина те съществуваха, обаче се развиваха като един вид добавка към отношението на човека към земята. В еволюцията на човечеството ние виждаме как търговията и занаятите, бих казал, се еманципират от стопанския живот едва в началото на Древногръцката епоха и най-вече в древния Рим. Търговията и занаятите израстват като нещо самостоятелно в социална структура и това дава отпечатък върху целия живот в древен Рим. Човешките последици от тази еманципация в древен Рим виждаме в лицето на Тиберий Семпроний Гракх и Гай Гракх19; те изразиха тези последици в думи и дела, довели до големите социални борби в древен Рим. Като цяло първото стачно движение се ражда в древен Рим, когато хората излязоха пред “Свещената планина”, настоявайки за своите права. Ето как възникна поривът за бъдещите реформи. А онова, което днес разглеждаме като нещо самостоятелно, но което по-рано беше включено в цялата социална структура, това е човешкият труд, който поражда едно особено отношение между човек и човека. Ако хората се подчиняват на божествения ред и приемат да са низшестоящи спрямо други, които са висшестоящи, тогава те се питат как да организират своя труд.
към текста >>

Търговия, занаяти, труд, това са трите истински фактори, подтикващи човека да извлече от себе си онова, което е правото, както и морала, заимстван от религията.
Като цяло първото стачно движение се ражда в древен Рим, когато хората излязоха пред “Свещената планина”, настоявайки за своите права. Ето как възникна поривът за бъдещите реформи. А онова, което днес разглеждаме като нещо самостоятелно, но което по-рано беше включено в цялата социална структура, това е човешкият труд, който поражда едно особено отношение между човек и човека. Ако хората се подчиняват на божествения ред и приемат да са низшестоящи спрямо други, които са висшестоящи, тогава те се питат как да организират своя труд. Но в мига, когато трудът става нещо еманципирано, самостоятелно, възниква въпросът: Как да се отнасям аз към другите хора, за да се включа правилно с моя труд в социалната структура? Търговия, занаяти, труд, това са трите истински фактори, подтикващи човека да извлече от себе си онова, което е правото, както и морала, заимстван от религията. По този начин човекът се чувствува подтикнат да продължи теокрацията в два потока: потокът на старата теокрация и един втори поток, успореден на първия, а именно потокът, носещ в себе си военния, юридическия елемент. И ние виждаме как под влиянието на търговията, занаятите и човешкия труд, старото теократично мислене преминава в юридическо мислене и как мястото на старите отношения, които съвсем не бяха правови отношения – опитайте се да си припомните Мойсеевото законодателство – се заема от правовите отношения на собствеността, отразяваща връзките между човек и човека. Виждаме как всичко това възниква в зародишен вид при Гракхите и се засилва по-късно при Диоклециан20; виждаме как вторият поток тече до първия и виждаме как това се проявява във всички области на човешкия живот. Или с други думи: Там, в Изтока, съществуваше това, което хората трябваше да знаят за свръхсетивните светове, цялата самопонятна теософия. Тео-София е конкретната мъдрост, която беше получавана чрез инспирация.
към текста >>

И ние виждаме как под влиянието на търговията, занаятите и човешкия труд, старото теократично мислене преминава в юридическо мислене и как мястото на старите отношения, които съвсем не бяха правови отношения – опитайте се да си припомните Мойсеевото законодателство – се заема от правовите отношения на собствеността, отразяваща връзките между човек и човека.
А онова, което днес разглеждаме като нещо самостоятелно, но което по-рано беше включено в цялата социална структура, това е човешкият труд, който поражда едно особено отношение между човек и човека. Ако хората се подчиняват на божествения ред и приемат да са низшестоящи спрямо други, които са висшестоящи, тогава те се питат как да организират своя труд. Но в мига, когато трудът става нещо еманципирано, самостоятелно, възниква въпросът: Как да се отнасям аз към другите хора, за да се включа правилно с моя труд в социалната структура? Търговия, занаяти, труд, това са трите истински фактори, подтикващи човека да извлече от себе си онова, което е правото, както и морала, заимстван от религията. По този начин човекът се чувствува подтикнат да продължи теокрацията в два потока: потокът на старата теокрация и един втори поток, успореден на първия, а именно потокът, носещ в себе си военния, юридическия елемент. И ние виждаме как под влиянието на търговията, занаятите и човешкия труд, старото теократично мислене преминава в юридическо мислене и как мястото на старите отношения, които съвсем не бяха правови отношения – опитайте се да си припомните Мойсеевото законодателство – се заема от правовите отношения на собствеността, отразяваща връзките между човек и човека. Виждаме как всичко това възниква в зародишен вид при Гракхите и се засилва по-късно при Диоклециан20; виждаме как вторият поток тече до първия и виждаме как това се проявява във всички области на човешкия живот. Или с други думи: Там, в Изтока, съществуваше това, което хората трябваше да знаят за свръхсетивните светове, цялата самопонятна теософия. Тео-София е конкретната мъдрост, която беше получавана чрез инспирация. Когато теократичният поток премина в Европа, редом с него възникна юриспруденцията. Юриспруденцията не можеше да бъде вече “София”, понеже тя не се опира на нещо, което се “дава” някому, а се опира на това, което самият човек все повече и повече развива в общуването си с другите.
към текста >>

Тези мисловни форми, те вече не са в съзвучие с един свят, където са навлезли търговията, занаятите и човешкият труд; днес духовният живот съществува като една обособена част от останалия живот, и то в толкова по-голяма степен, колкото сме по на Запад.
И така, вглеждайки се в социалния живот виждаме, че постепенно възникват такива отношения, които просто не могат да бъдат конкретизирани. Но така и трябва да бъде, уважаеми дами и господа. Трябва да сме наясно: в общочовешката еволюция духовният живот е възникнал преди юридическо-държавническия, който идва като един втори поток редом с първия, тъй че сега може би е време да настъпи нещо друго, а не преход на юриспруденцията в теология; че може би духовният живот ще се пробуди в една нова форма. Защото част от духовния живот на старите времена все още е съхранил своите форми. Той е съхранил не само мантиите и баретите, но и мисловните форми. Тези мисловни форми, те вече не са в съзвучие с един свят, където са навлезли търговията, занаятите и човешкият труд; днес духовният живот съществува като една обособена част от останалия живот, и то в толкова по-голяма степен, колкото сме по на Запад. В Русия, в Москва, това все още не е така. В Средна Европа се водят всякакъв вид борби, също и социални, тъй като не е постигнато правилно съотношение между диалектично-юридическия и теократическия елемент. В качеството си на съдия човек не знае дали може да запази мантията и баретата, или трябва да ги свали от себе си. Днес адвокатите вече се срамуват, че съдиите намират своите тоги за нещо толкова достойно. В Средна Европа се води тежка борба, в Западна Европа теокрацията е здраво консервирана в духовния живот, здраво консервирана в мисловните форми.
към текста >>

Към това, което първоначално беше пригодено към земята, стопанството, в средните области се присъединява юридическия елемент, имащ отношение към търговията и занаятите.
Същественото остава за следващата лекция. Днес бих желал да кажа следното: Към тези два потока, които описах, все повече и повече, започвайки от 15., 16. век, но най-вече след 19. век, се присъединява един трети поток. Той се присъединява толкова по-явно, колкото повече отиваме на Запад. Към това, което първоначално беше пригодено към земята, стопанството, в средните области се присъединява юридическия елемент, имащ отношение към търговията и занаятите. И в Запада все повече и повече нарастна това, което по-късно беше наречено “индустрия” наред с всичко друго, свързано с нея. Замислете се само какво означава появата на индустриалния елемент в еволюцията на човечеството. Днешните съотношения лесно могат да бъдат преизчислени спрямо онези, които са били налице примерно през 80-те години на миналия век. Тогава би могло да се каже: Ако бихме преброили физическите хора на Земята, щяхме да получим приблизително 1500 милиона души. Обаче това не е точният брой на Земното население.
към текста >>

34. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

И тогава, както казах завчера, се изграждат такива социални порядки, които се опират на търговията, на занаятите.
Но всичко това се простираше само до областта на селското стопанство. Селското стопанство можеше да бъде изцяло включено в един теократически замислен социален организъм, понеже този социален организъм живееше в самите човешки сърца. Попитайте един човек, който е израстнал на село, близо до земята, какво представлява за него хлябът? За него хлябът най-вече е един дар Божи. Дори и в говоримия език Вие виждате как това, което той слага на своята трапеза, е в пряка връзка с изживявания, които той има, доколкото е член на едно теократическо общество. И тогава, както казах завчера, се изграждат такива социални порядки, които се опират на търговията, на занаятите. На преден план излиза въпросът за човешкия труд. Завчера аз се опитах да проследя неговото възникване в епохата на древния Рим. И тогава се появява нуждата от съвсем друг вид мислене. Всички понятия като собственост, човешко право и т.н. получават един юридическо-диалектическилогичен оттенък.
към текста >>

Търговецът, занаятчията беше свързан с другия човек.
онези категории, които са в основата на това, което наричаме държава. Така разсъждаваха Адам Смит, Джон Стюарт Мил и Карл Маркс. Навсякъде в сила бяха абстрактните, юридическите категории, дори и те да бяха критично приемани от Адам Смит положително, от Карл Маркс отрицателно. Тези юридически понятия се превърнаха в едно общо достояние на човечеството, въпреки че нищо не го свързваше с тях. Селянинът беше свързан със земята. Търговецът, занаятчията беше свързан с другия човек. Обаче ние не вникваме в естеството на тези връзки, в това каква стойност има един човек за другия, ако гледаме какво той купува или продава, или сам е изработил. Меродавно стана онова, което имаше юридически смисъл. Определящо за точната цена стана онова, което действуваше между човек и човека, което се разиграваше между града и обработваемата земя, което се договаряше между хората. Но дойде времето, когато човечеството се изправи пред машините, пред техниката. Човекът, попаднал всред света на машините, се оказа откъснат от всички предишни връзки, откъснат от земята и от всичко онова, което по-рано се разиграваше между човек и човека.
към текста >>

И по-късно, когато човекът започна да отдава на другите това, което е изработил, едва тогава в търговията и занаятите се утвърдиха човешките отношения.
Социалните импулси се излъчваха отвсякъде. В това, което днес фабричният работник произвежда, в естетически отблъскващия проект на универсалния магазин, който архитектът прави, въпреки че този проект е в пълно съответствие с нашето съвремие, тъй като магазините представляват самия стил на епохата – във всичко това липсва дори и следа от отношение към човека. Докато по-рано есенциалната сила на Духа се излъчваше от самата земя, тъй че човекът казваше: Това, което земята ми дава, хлябът, то е един дар Божи. Да, уважаеми дами и господа, тук на Земята теокрацията не идва само от Небето; теокрацията израства с всеки пшеничен стрък от почвата. Всичко това все още живееше в човешките души. И по-късно, когато човекът започна да отдава на другите това, което е изработил, едва тогава в търговията и занаятите се утвърдиха човешките отношения. Обаче едно човешко отношение към машината – това е невъзможно. Машината е студена, живее в студ. И ние не стигаме до верни социални умозаключения, понеже не разбираме как да покажем към човека истинско човешко отношение, което е немислимо да дойде от машината, както някога то е идвало от земята. От земята израстват пшеничните стебла, които за човека са един дар Божи; от търговията и занаятите израства нещо, което се разиграва между човек и човека, тъй че всеки има усещането: Ти трябва да си благоприличен към другия, защото от машината не израства никакъв дар Божи; обаче с отвращение към машините също не се постига нищо. И тъй, нуждаем се от една такава епоха, която е проникната от индустриализъм, от едно човешко съдържание, което не идва от тази Земя, което изобщо не идва от Земята и което изпълва душите, черпейки от духовния свят.
към текста >>

От земята израстват пшеничните стебла, които за човека са един дар Божи; от търговията и занаятите израства нещо, което се разиграва между човек и човека, тъй че всеки има усещането: Ти трябва да си благоприличен към другия, защото от машината не израства никакъв дар Божи; обаче с отвращение към машините също не се постига нищо.
Всичко това все още живееше в човешките души. И по-късно, когато човекът започна да отдава на другите това, което е изработил, едва тогава в търговията и занаятите се утвърдиха човешките отношения. Обаче едно човешко отношение към машината – това е невъзможно. Машината е студена, живее в студ. И ние не стигаме до верни социални умозаключения, понеже не разбираме как да покажем към човека истинско човешко отношение, което е немислимо да дойде от машината, както някога то е идвало от земята. От земята израстват пшеничните стебла, които за човека са един дар Божи; от търговията и занаятите израства нещо, което се разиграва между човек и човека, тъй че всеки има усещането: Ти трябва да си благоприличен към другия, защото от машината не израства никакъв дар Божи; обаче с отвращение към машините също не се постига нищо. И тъй, нуждаем се от една такава епоха, която е проникната от индустриализъм, от едно човешко съдържание, което не идва от тази Земя, което изобщо не идва от Земята и което изпълва душите, черпейки от духовния свят. Докато Земята осигуряваше на човека неговата духовност, той нямаше нужда да воюва за нея в чистото поле на Духа. Докато чувството на човека към другия човек беше достатъчно силно, той нямаше нужда да се бори за нея. Обаче днес, след като природата, осигуряваща даровете Божии, до голяма степен е превърната в средства за производство, които човекът по един абстрактен начин е превърнал в един вид втора природа, днес ние се нуждаем от чистото поле на Духа именно заради средствата за производство, тъй като истинският смисъл, истинското съдържание за нас идва от Духа. И тъкмо с това вътрешно съдържание ние се приближаваме към онези хора, с които искаме да градим асоциации.
към текста >>

35. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Момчето трябваше да изучи някакъв занаят.
Чрез тези евритмични движения, които прилагаме още в ранна възраст, ние бихме постигнали твърде много за формирането на главата и би трябвало да изпитаме голяма радост, ако имаме успех в това отношение. Тук на това място, където черепните кости са стеснени поради външния инсулт, е вече трудно да постигнем уголемяване на главата. По време на моята възпитателска дейност, аз имах възможност да се занимавам с едно изоставащо дете на 11 години. В 6. глава на „Моят жизнен път” аз описвам историята на това изоставащо дете, чиито родители, както и домашният лекар, се оказват безпомощни. Момчето трябваше да изучи някакъв занаят. Но това се приемаше като нещо ужасно. Освен майката, една спокойна жена, всички останали бяха извън себе си, защото смятаха за срамно, едно дете от такова видно буржоазно семейство да учи някакъв занаят. Не беше моя работа да обсъждам тази тема. Освен всичко друго, детето имаше и хидроцефалия, така че аз поставих условието: Детето да ми бъде поверено изцяло. Нещата бяха напреднали дотам, че малко преди завършването на 1.
към текста >>

Освен майката, една спокойна жена, всички останали бяха извън себе си, защото смятаха за срамно, едно дете от такова видно буржоазно семейство да учи някакъв занаят.
По време на моята възпитателска дейност, аз имах възможност да се занимавам с едно изоставащо дете на 11 години. В 6. глава на „Моят жизнен път” аз описвам историята на това изоставащо дете, чиито родители, както и домашният лекар, се оказват безпомощни. Момчето трябваше да изучи някакъв занаят. Но това се приемаше като нещо ужасно. Освен майката, една спокойна жена, всички останали бяха извън себе си, защото смятаха за срамно, едно дете от такова видно буржоазно семейство да учи някакъв занаят. Не беше моя работа да обсъждам тази тема. Освен всичко друго, детето имаше и хидроцефалия, така че аз поставих условието: Детето да ми бъде поверено изцяло. Нещата бяха напреднали дотам, че малко преди завършването на 1. клас в основното училище, детето трябваше да бъде освободено от изпити. Всичко, което то можеше да върши беше, че с една голяма ученическа гума то можеше да издълбава дупки в тетрадките си.
към текста >>

36. 1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание GA_327 Биодинамично земеделие

Тезата на Таер, че селското стопанство е занаят за печелене на пари, навлезе през 20 век в съзнанието на селските стопани и оттогава определя техните действия.
Редукционизмът, редуцирането на пълнотата на непосредствените изживявания и опитности до изучаване само на веществата, стана не само метод на една простираща се в определени граници наука, но и мироглед. Може би за различните хора това не важи изцяло, но тези възгледи дадоха определена насока в развитието на науката в областта на селското стопанство и сложиха своя отпечатък, като повлияха на практиката в небивал до сега обхват. Още от Албрехт Таер, следователно от началото на 19 век, стопанската дейност се превърна в научна дисциплина, която сега се постави върху природонаучни принципи: точно изучаване на детайлите по Хелер и Пфенниг, но единствено с оглед на максималното увеличаване на печалбите. Всичко се оценява предимно от гледна точка на парите. Тук се заличава разликата между селско стопанство и индустрия. Тезата на Таер, че селското стопанство е занаят за печелене на пари, навлезе през 20 век в съзнанието на селските стопани и оттогава определя техните действия. Тя дотолкова се наложи, че много от тях смятат всякакви други мотиви за безнадеждно остарели или неискрени. Ако и да започна промяна в това отношение през последно време, то много селски стопани споделят това становище с повечето специ-алисти, заети със стопанска дейност и в други отрасли. Освен познавателен метод, химията много бързо стана метод и за производство на такива помощни средства в селското стопанство, каквито се налагат като резултат от химичния подход към нещата. През 1913 на Хабер и на Бош се удаде да изолират и направят въздушния азот достъпен за употреба в голям мащаб. Азотът стана решаващ фактор за повишаване на добива при растителните култури.
към текста >>

37. 7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Но ако го приготвяте занаятчийски, по всяка вероятност въздействието ще изчезне.
Ще кажете, че ентусиазмът нищо не тежи и не може да се претегли, обаче той вибрира, той трепти в лекарството. И лекарите са въодушевени, когато са обзети от ентусиазъм. Светлината действа много силно на лекарствата, защо въодушевлението на лекаря да не им действа? Ентусиазмът всъщност създава връзката и оказва голямо въздействие, така че днешните въодушевени лекари биха могли да предизвикват големи въздействия. Тъкмо по този начин лекарството на Ритер въздейства много силно. Но ако го приготвяте занаятчийски, по всяка вероятност въздействието ще изчезне. При такива неща има значение дали това, което произлиза от човешката ръка а от човешката ръка се изработват много неща дали се прави придружено от споменатото въодушевление или се прави с машина. Постепенно обаче може да се разбере, че бъркането на торовата смес е голямо удоволствие, така че човек няма и да помисли за машинизирано приготвяне дори когато се употребяват много кравешки рога. Опита ли се, ще се стигне до това, да се прави в неделите за десерт. Тогава само чрез това, че се прави в неделя, когато са поканени много гости и се провеждат приятни разговори, без машини ще се постигне прекрасен резултат. Разпределянето на половин кофа разтвор върху една трета моргена вече представлява известно затруднение.
към текста >>

38. 13. Осма лекция, 16 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Това се случва многократно особено при хора, които упражняват земеделие, без да са запознати напълно с този занаят.
Ето пример за това, когато по силата на обстоятелствата едно просто нещо може да доведе до такова усложнение. Подобно е положението, когато въпросите относно храненето на животните се решават по емпиричен начин. Ще се съгласите, че тогава се избира храна, която се оказва подходяща в едно отношение, а в друго отношение не е подходяща. Затова храната се сменя отново и отново, получават се много видове храни, всяка от които има известно значение за младия добитък или за угояваните животни; но нещата така се усложняват, че човек не може да ги прозре, защото не познава съотношението на силите, които действат в тях. Или тогава тяхното действие взаимно се обезсилва. Това се случва многократно особено при хора, които упражняват земеделие, без да са запознати напълно с този занаят. Те четат в книгите или си спомнят това, което са учили: „Младите животни трябва да се хранят така, угояваните живот ни иначе.“ И се ръководят от това. По този начин не може да се постигне много, понеже според обстоятелствата книжните данни може съвсем да противоречат на това, което се прави и без тях на помощ. Този проблем може да се обхване рационално само от такъв начин на мислене, който аз засегнах и когато в основата се постави този начин на мислене, то многостранно ще се опрости храненето на животните, така че човек ще може да го обхване с разума си. Например човек може да разбере: цвеклото или морковите и лененото семе действат по този начин. Това може да се обгърне с духовен поглед.
към текста >>

39. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

Земеделската продукция не произлиза от самата човешка дейност, както е при занаятчийското производство и художественото творчество.
Така както нещата и особено живите същества се представят пред нашите сетива, техният произход се намира в скритото и най-вече в миналото. Това особено важи за израстването и за процесите на живота. Сетивата ни дават сведения за станалото. Също и при едно растение виждаме само това, което вече е израсло, което вече се е случило, дори и когато има форми, багри и т.н., които говорят за това, че растежът тук още не е приключил, а други че е дошъл вече до края. Обикновено ние не виждаме самите жизнени процеси, израстването и т.н., ние трябва да правим заключение за това от наблюденията, направени едно след друго във времето, и можем добре да ги опознаем с помощта на мисленето. Земеделската продукция не произлиза от самата човешка дейност, както е при занаятчийското производство и художественото творчество. Въпреки многото работа, която земеделецът трябва да извършва ежедневно, самият той нищо не възпроизвежда в селското стопанство. Производители са растенията, животните и почвите, при което почвите отново постепенно се обновяват и отново се пресъздават от растения и животни. Най-важният извор на живота е Слънцето. Със своята работа земеделецът се включва в процесите на живота, като създава възможно най-изгодните условия за развитието на растенията и домашните животни. Той ги подрежда така, че да са колкото се може по-благоприятни и взаимно да се допълват.
към текста >>

40. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството? GA_353 История на човечеството и културните народи

Ако тези хора са се заемали за някакъв занаят, те си мислели: в този занаят ни помагат духовете.
И така, тук самата природа съдействала за това, хората да се преселят от Изток на Запад. Келтското население на Европа било много интересно. С това келтско население се сблъсквали народите, мигриращи на Запад. Келтите били относително миролюбив народ. Келтското население на Европа все още в значителна степен притежавало това, което можем да наречем първоначално ясновидство, истинското изначално ясновидство. Ако тези хора са се заемали за някакъв занаят, те си мислели: в този занаят ни помагат духовете. И ако някой чувствал, че може умело да прави обувки - е, обувки като нашите още не е имало, но е имало нещо подобно, покриващо краката, - в проявите на своята сръчност той виждал духовна помощ. И той действително е можел да възприема това, което му е помагало от духовния свят. Тези древни келти така гледали на своя живот, че били в някакъв смисъл «на ти» с духовния свят. Ето защо тези народности изготвяли много красиви неща. Келтското население проникнало също така в Италия в много дълбока древност и създало там много прекрасни неща, вследствие на което грубият римски начин на живот, унаследен от разбойническия народ, станал по-изискан.
към текста >>

НАГОРЕ

0.93963503837585